Похожие
Текст
Сои^к
ТЬ1К 1К а (31§1[а1 сору оГ а Ьоок [Ьа[ вдак ргсксгуо(3 юг §спсга[10пк оп ИЬгагу кЬс1уск ЬсГогс 1[ вдак сагсГиИу ксаппо(3 Ьу Соо§1с ак рап оГ а рго]сс[
10 таке Ле адогШ'^ Ьоокв и15С0УегаЬ1с опПпс.
11 Ьав вигу1уеи \ощ епои^ Гог Ше соруг1§111 ю схршс атЗ (Ьс Ьоок 1о сШсг (Ьс риЬИс иота1п. А риЬИс иота1п Ьоок 1в опе (Ьа! адав пеуег 5иЬ]сс[
(о соруг1§111 ОГ адЬове 1е§а1 соруг1§111 1епп Ьав ехршаЗ. \\'Ьс1Ьсг а Ьоок 15 111 (Ьс риЬПс йотат тау уагу соип(гу Ю соип(гу. РиЬИс (Зотахп Ьоокк
аге оиг §а1е'А'аув Ю (Ье рав1, гергевепНп^ а адеаКЬ оГ Ьхвюгу, сиИиге ап»! кпо'А'1еи§е (ЬаГв оЛеп и1(Йсии Ю и15соусг.
Магкв, поиНопв ап»! оШег та1§1паИа ргевеШ 1п (Ье 0Г1§1па1 Уо1ите 'А'111 арреаг т (1115 Й1е - а гетхпйег оГ 1Ь15 Ьоок'к 1оп§ |оигпсу Ггот [Ьс
риЬПкЬсг 1о а ПЬгагу атЗ ГтаИу 1о уои.
Соо§1с 15 ртоиб 1о рагШсг \У11Ь ПЬгапев Ю (И^Шге риЬИс иота1п та1ег1а1в ап»! таке (Ьет 'А'1ие1у ассе551Ь1е. РиЬИс йотат Ьоокк Ьеюп§ ю [Ьс
риЬИс апб \ус агс тсгс1у [Ьс1г сикюйхапв. Кеуег(]1е1е55, О115 адогк 1в ехрепв1Уе, во 1п сябет (о кеер ргоУ1Шп§ 1Шв гевоигсе, 'А'е Ьауе (акеп в1срк [о
ргс\'сп[ аЬикс Ьу соттсгс1а1 раг[юк, 1пс1и(31п§ р1ас1п§ (ссЬпхса! гск[г1с[ю11к оп аи[ота[С(3 ^ис^у^11§.
\\'с а1ко акк [Ьа[ уои:
+ Маке поп-соттегс1а1 изе о/1ке_(Ие5 \\'с (Зск1§пс(^ Соо§1с Воок ЗсагсЬ Гог икс Ьу 1П(31У1(Зиа1в, атЗ \ус гс^исв[ 1Ьа[ уои ивс [Ьсвс Шск Гог
регвопа!, поп-соттегс1а1 ршровев.
+ Ке/гтпрХ)т ашотшей ^иегут§ IX) по1 вепи аи1ота[С(3 ^исг^св оГ апу вог[ [о Соо§1с'в вув[ст: 1Г уои агс со11(Зис[111§ гсвсагсЬ оп тасЬзпс
[гапв1айоп, орНса! сЬагасйг гесо§п1Йоп ог оШег агеав адЬеге ассевв (о а 1а1§е атои11[ оГ [сх[ 1в Ьс1рГи1, рюавс со11[ас[ ив. \\'с спсоига^с [Ьс
иве оГ риЬИс иота1п та(ег1а1в Гог (Ьеве ригровев ап»! тау Ье аЬ1е Ю 11е1р.
+ Мтттп аипЬшюпТЪе Ооо§,\е "адаюгтагк" уои вее оп еасЬ Й1е 1В еввеп[1а1 Гог 1пГогт1П§рсор1саЬои[ [Ь1Врго]сс[ ат^ Ьс1р1П§ [Ьст Ит^
а(Зи1иопа1 та1ег1а1в (Ьгои^Ь Ооо§1е Воок ЗеагсЬ. Рюаве йо по1 гетоуе 1(-
+ Кеер и 1е^а1 \\'Ьа[сусг уоиг ивс, гстетЬег (Ьа! уои аге гевропв1Ь1е Гог епвиг1п§ [Ьа[ \уЬа[ уои аге ио1п§ 1в 1е§а1. IX) по1 аввите (11а[ ]ив[
Ьссаивс \ус ЬсИсус а Ьоок 1в 111 [Ьс риЬПс йотат Гог ивегв 1п (Ье Ш11еи 8(а(ев, (Ьа! (Ье адогк 1в а1во т Ше риЬИс йотайп Гог ивегв 1п о(Ьег
сои]1[псв. \\'Ьс[Ьсг а Ьоок 1в в[1И т соруг1§Ь( уаг1ев Ггот соип(гу (о соип(гу, ап(3 адс сап'( оГГег §и1(1апсе оп 'А'Ье(Ьег апу врес1Йс ивс оГ
апу врес1Йс Ьоок 1в аИо'А'еи. Р1еаве йо по( аввите (Ьа( а Ьоок'в арреагапсс 1П Соо§1с Воок ЗсагсЬ тсапв ![ сап Ьс ивоЗ 1П апу таппсг
апуадЬеге 1п (Ье адогШ. Соруг1§Ь( 1пГг1п§етеп( ИаЬ1И^ сап Ье ^и^(е веуеге.
АЬои( Ооо^е Воок ^агсЬ
Соо§1с'в т1ВВ10п 1В [о ог§ап1^:с [Ьс №Ог1(^'в 1пГогта[10п ат^ [о таке ![ ип1усгва11у асссвв1Ь1с ат^ ивсГи1. Соо§1с Воок ЗсагсЬ Ьс1рв п;а(^сгв
(31ВСОУСГ [Ьс \уог1(3'в Ьоокв \уЬ11с Ьс1рт§ аи[Ьогв ап(3 риЬИвЬсгв гсасЬ ПС№ аи(^1спссв. Уои сап всагсЬ [Ьгои§Ь [Ьс Ги11 1сх1 оГ |Ь1В Ьоок оп [Ьс №сЬ
а[ |111111р://Ьоокз.доод1е.сош/|
1>.д|1.геЛв,С001^1с
I
■5 >
^Г
^^^ЛАВ-^^
>^. _
«//^/
1885-1835
лоро щт шжшо, пмв I доенено а~шшо№ 1 т
НАПИСАЛЪ
СОФВЯ
Цевтрапя Пездтнвца на П. Казхтавъ н С-1е.
;уС00«^1с
3^
Понбжв I то цздание на Писмата отъ во&на*^ отъ
редакцията на Военнвй Журналъ тр^бватп^ да,' стане
непр^медно къмъ 8-й Ноемврий 1895 год. т. е. ср^Ьщу
десятил-Ьтието на войната, то въ сд-Ьдствие на ггова,
т-Ьзи писма се явиха непълни, съ много грешка по
т-Ьхното изложение и литературна обработка, и безъ
едно подходяще на тЪхното съдържание заключение,
а най-главното и безъ карти и планове, безъ които
брошурата губи почти половината отъ своята инте-
рес ность.
Като желаемъ да исправимъ т-Ьзи важни гре-
шки и да видимъ книжката си въ завършена форма,
ний, на(.ърдчени отъ добритЪ отзиви, които чухме
отъ другарит^ си, предприехме п^чатаниетсо на ^I-то
издание. Оев-Ьвъ попълванйето на н-Ькои подробности
пропустнати въ Т-т-к шестъ писма, Г. Г. читателит-Ь
ще ср-Ьщнатъ въ 11-то издание още едно писмо, въ
което като се расправя за онова въодупгевлевие и ен-
тусиазмъ пр^зъ онези славни и велики дни на побе-
дата, които ний сме можали да (;хвзнемъ въ столицата
отъ 5 дневното посещение болниците отъ цйли тълпи
и отъ оная обща любовь и внимание исказани къмъ
ранените отъ хилядите посетители, — сжщевремено
се прави и единъ кратъкъ очеркъ на последовалите
събития до 15-ий Ноемврий, заедно съ ^ главнит± по-
гретки проянани при тезв действия.
и,ди,геаьуС00«^1с
Ще ир:Бмг жШ туЪ..
Кой Еонь по канарйгб си^ло хвърка
И с^Ене осънь с' аодЕованагЬ Ерак&?
Кой нсполинъ върху му в' огъня се хвърга
И нахв. грозно танъ съ сабята в' рл^ка^
Кой в' ада с&щъ, цодъ бонбв н гранши,
Подъ страшния мъ тр^савъ, подъ курюуми грвдь,
Стои тжй твърдо и еъ погл1М;а крнлатий
Изглажда гн']^вно иноземната тажъ ратъ ?
Кой въ момента удобенъ за атака
Нап^^Мъ друхинит^ патласква с' махъ еданъ,
И пристжна пр1Ьлвожда.' самъ л'6тн в' главата —
На очевидна слъртъ отива той самянъ?
И коГ| с' вика: „ще мрЬме ние тука"!
„Куражъ, момчета! дързостно урра! напр'6гь"!
Увлича Есияко, и порой ел^Ьдъ него руква,
И почернява с' трупове обширний гл^дъ? . ■.. .
До днееъ го виждамъ въ деня тозъ славенъ,
Тозъ седний день за слава и лаврови в'Ьнци,
Като току се бож почна главенъ
Току що ревнаха сквли1„,.гЬ оневъ вхбци,
Когато грозно с' сабята замаха
И гн-Ьвно той засечи кж»то върха вторъ,
И хиляда крака затрополяха,
И се захвана щурма гръмоносенъ, оноръ;
:,Соо«^1с
Вечъ барабана 8атр'6п1а атака,
И повести трхбата грозниВ щвковъ боб,
И отъ ново пакъ вчестиха пушкалата,
И пакъ куршуинтй ватупаха а^лъ рой;
Забълва отъ ново с' огънь върха с^^щеиъ,
Покри се той съ двнг л цЪлъ се скри отъ нясъ,
И олово и чугунъ, джжда къртвченъ,
Засипаха се отгорЬ съ зловфади гласъ;
А ний съ щиковегЬ наклонени,
Въ масеа сбрани, в' стройни гжсти редове,
С Мариновия 11рви'йръ насърдяени,
Нахвърляхме се гнбвно ср'Ьщу врагове,
И юрнахне по канарит^ голп,
Катъ б'Ьсн1| и готови вече да и81!р']Бнъ,
Л жертви падаха все нови и пови . . .
Но чакъ на върха требваше ний да се спр^хъ.
И като вихъръ свяеигЬ диви,
Оневи пропасти и урвести бърда,
Пр*хвъркнахие н щиковетб ни свФтлавя
Злов']^що лъснаха но втората гора ...
Врагъ1ъ избяга ... и гикна ни търх-ствепъ,
С вика и съ уррата екнаха навр'Ьдъ,
Но храбрия борецъ, войника честенъ
И командира нашъ — падин нещастний, ктЬтъ!
Добрий Мариновъ на дълга си в']^ренъ,
Ламтящъ за бой поб*денъ и вражески погромъ,
С куршумъ въ гьрдит* зл* ум-Ьренъ,
Я']^жеше той съборенъ вечъ отъ своя конь,
И стана му, безъ страхъ Щ1> в' бой стърчеше,
Въ агония посл^Ьдпя възнакъ 6*6 сега,
И погл1Ьда що мълнии стр']^ляше
Полунагасналъ б'Ьн1е вечъ за всегда:
И салъ, ржката ижжка с' сЬтпя сила,
При шепота: „юнаци Вдинци, вий напр^дъг!
Съ пръсгь врага тя б*ше устремила —
Исказваше посл']Ьдиия му нанъ аав'Ьтъ. ...
А ние. на завета неговъ в'Ьряи,
Атакигб съ б^Ьсъ поЕгаряхие ц-Ьлъ день.
До като висотнт* и, последни
Не паднаха, и той не б* отмъстенъ !
1),д,(,.-еооуСоО«^1с
П13'-.-
I ЗО
Пр^дгоБоръ.
Т^ви писма еъв''.'Ьмъ не еж писави отг. бойното
поле; не еж биле тЪ дп никого адресирани и испра-
щани, а еж съставени равно подиръ три години сл-Ьдъ
войната (когато единь нашъ Бдиаецъ издаде своит^
въспоминания въ пьрвага година на „Воененъ Жур-
налъ"), и еж. основани на но ранни б'кл*Ьжки — ис-
тински копия отъ д-Ьйствителностьта . . . Късното
имъ появявание иа б^Ьлъ св-Ьтъ се дължи повече на
една нер-Ьшителность и колебание относително ц-Ьн-
ностьта на съдържанието имъ . . . Даесъ, ний се р^Ь-
шнхме да ги обнародваме и да изяснимъ до н^кжд-Ь
н4кои дьиствия въ войната, а оеобенно т-Ьзи на Трън-
ския отряд-ь, за които повечето отъ нашит'^ офицери
иматъ твърдЪ нр-Ьвратно повятие . . . Въ писмата си
ний н'&иа да се занимаваме съ хвалби : нека бждемъ
така добри и да жьртвуваме частица отъ своето само-
любие и добросъв-Ьстно да се отнесемъ къмъ гр^ш-
кит-Ь и опущенията, к^иго ще ни бжд;ьтъ приписани,
като помнимъ че въ интереса на д-Ьдото е да се ив)'-
чатъ и ивсд-Ьдватъ т^Ьзи гр-Ьшки — като единственна
гаранция ва тЪхното неповтаряние . . . Ний считам&
за свой дългъ, в-ь интереса на общото д^Ьло, да бн-
чуваме немилосьрдно себ-Ь си, да извадимъ въ пълна
голота гр^шкит^, които сме направили въ кржга на
своята д-Ьятелность, като участвикъ въ тъзи воина...
Н'Ьма защо да се сраиимъ да испов^даме н^ща. които
се дължжтъ- само на едно неум-Ьние, на една неготов-
ность и младость . . . Грешно е да се криятъ ранитЬ
подъ бл-Ьскавит* многоглаголства и хвалби на по-
казаната храбрость.
1оуСоо«^1с
„Соо1^1с
ХХХХОПСО X.
Бой съ Турцит^Ь ! бой съ вековния врагъ ! — ето
какво очаквашъ ти да чуешъ отъ туй ми писмо ; но
какво ще каяеешъ, ако ти обада, че вече десеть дно
■отъ какъ сие напуснали Дупноца и сме се озовали
<;1)'Ьщу сьрбската граница ? Ще пов^Ьрвашъ ли ти, ако
ти съобща че ний очакваме война съ роднит* братя
Сьрби ? — Разбира се, че не ще пов-Ьрвашъ, както и
ний не в']Ьрвахме, до като не дойдохме тукъ, гд^Ьто
всичЕсо мирише на едно скорошно сблъсквание. Тол-
кова вр4ме стояхме на турската граница и никакви-
пронзсшедствия, никакви предизвиквания не се случиха,
когато тука провокациат-Ь сл4дватъ една сл-Ьдъ дрзгга,
■само и само да ни искаратъ отъ търпение, и да хвьр-
лятъ вината вьрху наеъ за почваннето на неприятел-
ските д-Ьйствия. . . Авъ ти казвамъ, че Сьрбите ровятъ
за война и че тя е вече неивбежна — и ти требва
да се поииришъ съ тъан печална и нежелателна д^й-
ствителвость. която скоро ще смае св-Ьтътъ и ще на-
кара утре брата да души своя братъ. . Грозно
н^що ! но н4що надл^ясаще, което най много вътре
въ 10 дена ще гръмне съ своята ивненаданность. . .
Моята дружина съставлява часть отъ Трьнския
отрядъ, който е назначенъ срещу Сръбското настжп-
вание, ако ли се почне войната, Расположени сме въ
е. Филиповци, презъ което минава шоссето Брезникъ
— -Трьнъ и съставляваме единъ видъ резервъ на двете
дружини (Струмци и Плевенци), които ваематъ Врабча
и Трьнъ. Нашето село не е нищо друго осв^Ьнъ едни
колиби, распрьсвати на групички ва едно растояние
ютъ 3 — 4 километра. Тука има некакво си долче —
наврели се въ него неколко кжщи и сламени1^и', тамъ
некакъвъ си глупавъ завой — натъпкали се до бре-
гътъ неколко покрива и огради, а още по-нататъкъ
,„,,., Соо»^1с
п-Ькакви си канарич^си съ охтичава горичка — етп и до
т-Ьхъ н-Ьколко кохларн и Боп. анай за какво при-
способление пирамидални копторчета. Сжщо както по
Валкана, само съ тая равиица, че тамъ групит^Ь стьр-
чатъ 110 вьрховет-Ь и на видиит-к^м^Ьста, когато тука
вавиранието и потулванието се хвьрлятъ твьрд-Ь много,
въ очи. . . Даже до сега азъ не сжмъ усп^лъ да оби-
коля ц-Ьлото село и да се запозная съ неговото рао-
положение — така е то расхвьрлеяо.
Ти не можепгь си прйдстнви, до каква степевь
се простира б^дностьта и дивотията на това затън-
тено кюше, въ което ний сме захвьрлени. Ц-Ьла дупка,,
при която Дупвица се овазва цв-Ьте отъ първо ка-
чество; папраздно се плачехме ний отъ нея! Разв^ че
едиественното пр-Ьимущество се заключава въ нашето
отдалечавание отъ Кюстендилъ, отъ гд-Ьто богоизбра-
нния началникъ на западния отрядъ продължава още
да хвьрля своитй стр-Ьли вьрху „ морално слабитЬ
Бдинци'. — (Ще му покажеьгь ний нему въ скоро
вр^ме!) . . . Канари, охтичави горички и кошари —
ето богатството ва Филиповската долина ; мнаиатурци
стада, единични говеда, б^лодр-Ьшното овчарче на
н'Ькоя канара и н'Ьвга-н^вга единиченъ пктникъ по
шоссето — ето движението и прианацит4 на живота
въ вея. Глухота и пълна тишина в-Ье отъ всЬки
л.гълъ, — като че ли страната е пр4тьрп'Ьла н^кое
инрварско напхествие и поголовно истр'^бление на мжж-
гкия полъ.
Дружината е распрьсвата по ц*Ьлото село, което
е крайно неудобно за живЬнне; войниците пр-Ьдпо-
читатъ да спжтъ по чердацит-Ь, отъ колкото въ тьм-
нит-Ь и низки стаи; г. г. офицерит-Ь си избраха ужъ
1г1!п^о подобри ккщи, но, при все това, тяхното прЪп-
»1ущество се заключва въ едивственниа съ джамове
11|Ю30рецъ на една т4сва, но отделна камарка. Авъ,
аледно съ лекаря Т зъ и полковия св-^щенникъ М.,
с(! пом-Ьстихме въ ФилиповскитЬ ханчета (на шоссето),
К|>ито, осв^нъ преимуществото въ снисходптелнотп
удобство на стйит-Ь, още съставляватъ относ!ително
дружинния районъ, центрЪ, въ когото се вибйлЪзна
кнкво-год'Ь оживление въ Ц'Ълата долина. Авъ и док-
,„,,., Соо»^1с
тора наемаме една стая съ два дървени кревата, а
отецъ М. се помести в-К самата кръчма, вьрху дърве-
ната пейка.
Ето вече десетия день оть какъ кадишъ небето
еъ своето дахание и водимъ строго покаяаае въ тЬт,я
м-Ьста далечъ отъ вс^какъвъ шумъ, далечъ отъ ка1:1Ш
и да е новости. — Тукъ, като че ли всичко се е съ-
гласило да ни остави въ покой и да нв забрави на-
пълно ва изв-Ьстно вр-Ьме ; като че ли на шоссето
Трьнъ — Бр4знивъ н'!Ькой е поставил ь караулъ, който
да ве пуска никой пжтникъ да мине край насъ. Ето
и пощата вече толкова дена не ни донася друго нищо,
освЪнъ каквито в-Ьдомоети и ястекли запов^Ьдн и то
касающи се до дружинит-Ь, расположени въ Дупница.
Една сънливостъ, рдна апатия, едно мързеливо равао-
душпе, така силно сгь ни набл-Ьгнали, щото ний рис-
куваме въ скоро вр^ме да се обьрнемъ на тукашни
шопи, които съ нищо не можешъ очуди, съ нищо не
можешъ развълнува.
Трьнъ е пр^дъ носа ни ; но и той мълчи твьрд^Ь
упорно и ако ли ний сами не се обаждаме по никога
то едва ли ще се удостоимъ съ каквито и ' да е рас-
пор'Ьждавия отъ по гор-Ь. Даже до сега ний не внаемъ
яищо опр^д^Ьлено за напхата п])-Ьдстояща роль по т^зи
голи и стръмни чуки, които еж ни обградили отъ
вс-Ька страна и н-Ьматъ край по хоризонта. „Молчатъ
и не разсуждатъ" — ето военната формула, която
пр*Ьдугаждаме и която ни кара да бждемъ по-малко
.любопитни. Началството не намира за пуждно да ви
посвещава съ своит^Ь работи — значи стойте си спо-
койни и не се вьвирайте тамъ, гд'Ьто не ви аитатъ. . .
Тъй аеръ ! като че ли всЬко н-Ьщо требва да бжде
указано и уговорено ва да се направи и непълни ;
ами инициативата? — ще важешъ ти. — Да, азъ я
чувствувамъ, азъ ус'Ьща1.(ъ върху себе си една отго-
ворвость, даже единъ денъ азъ б-Ьхъ си задалъ сери-
озно мисъльта : като какво н-Ьщо да направя? Но право
да ти кажа, мислихъ, миолихъ и рЪшихъ, че нищо не
мога да измисля, т>й катси ми отс;лтствуватъ указч-
ния и директива [\ ?) Пугтя маскировка нп едно неу-
и':Ьвие и нежелание I . . . Даже менъ захваща силно
■'" " О"
да ме доядява на тъзи твърд-Ь гол'^11а секретность а мъл-
чание отъ Трьнъ ; иенъ почаува силно да ие вълнува
нашето игнорирание, като старши началници, на които
кав'1'о щешъ, ще се падне въ боя доволно т4жка от-
говорность. Ний знаемъ само, че се очаква война и
н^що отчасти, касающе се до аунктовет'^, на които ний
ще требва да се озовеме но тревога ; а . таиъ, , . . аа
другит-Ь работи, ний не искаме и да вааемъ, пъкъ и
началството не счита за нуждно да ни оев-Ьтли по
въпросит^, които утр-Ь ще паднатъ като снЬгъ на
главит'^ ни.
Ето вече азъ ходихъ няколко пжти въ Трьнъ,
но освЪнъ официална важность и провалена секрет-
ность, нищо друго не равбрахъ. — „Требва ми това
итова", „двЬ роти трЪбаа да се прЬмЬсмятъ в& с ЕзЬе-
марца^^ , „хлЪбъ не се доставя редовно'^ — рапортувахъ
азъ, добив&хъ своето, и тр-Ьбваше вече скромничко да
се измъкваиъ отъ тамъ, гд^Ьто ясно ни се показваше,
че повече не са нуженъ. — Фу ! какво дребнаво само-
любие! каква тънка обидчивость ! — на ли? — Така
е! но какво да сторя, когато, осв-Ьнь вродената чо-
в-кнхЕса слабость къиъ тщеславие, азъ прит-Ьжавамъ
още и непохвалното качество — да се счигаиъ не-
пременно нуженъ, съ своит'^ огъвЪта и позвания, на
началството? Менъ все мя се чина, че азъ мога да
кажа много големи работи, че азъ мога да принеса
твьрд^ гол^Ьма полза съ изслупхванието на моето мн-Ь-
ние ... и, разбира се, когато ме не- попитватъ даже,
сьрдя се и се дърля на страни, и въ това дьрляние
аяъ пропускамг важнитЪ дрЪболтии. ра^рЬшепаето на
които зависи псключително отг мене. Азъ се сьрдя и
дьрля, и в-ь сжщото вр-Ьме, за това игнорирание отъ
началството, азъ плащаме са с^^щото къмъ своитЬ офа
цери. — „Какви подробности узнахте въ Трьнъ? какво
ново има по границата?" — ме питатъ тЪ почти
всЬкога при заврьщянието ми въ Филиповцн ; —
„нищо" — отговарямъ азъ съ една таинстиеана ус-
мивка, съ която искамъ да имъ кажа, че зная много ра-
боти, но не намирамъ за уместно да имъ ги съобщаваиъ.
Въобще, най тукъ бездН^йствуваме и си 1ж караме
така, като че ли сме дошле на расходка иди на зато-
ченяе. . . . ВИазватъ, че Трьв'ь и Врабча биле укрепени
вече, но до сега нЪма още никакви указания по на-
чвна на д-Ьйствието, по заеманнето на позицията, по
оир'Ьд'Ьляванието на участъцнт'^, началницат'Ь нмъ
и пр. . ■ . Макаръ, че н-Ькои отъ тНЬзи н']^ща трЬбва да
съставляватъ секретъ, но менъ ми се чини, че е не-
обходимо едно по-ранно изучвавие отъ частитНЬ пози-
циигЬ, на които т-Ь ще д-Ьйствуватъ, едно по-ранно
распр^Ьд^леаие на обязаностит^ и единъ какъвъ годЪ
изв^стенъ планъ за Д']Ьйствието на чиновет'Ь отъ т^^зи
части.
До сега, аръ не само, че не семъ изучилъ пози-
циит'Ь при Трьнъ и Врабча, но даже не сьмъ ги виж-
далъ ! . . Пр'^дставв си въ какво положение азъ б'6хъ
поставснъ, като ми се възложи да избера и укр^Ьпа по
вьрховет^Ь на С^Ькирица втора отбранителна линия, ко-
гато азъ даже хаберъ н-Ьмахъ отъ първата, па оп;е и
не можахъ положително да опр-Ьд-Ьдя фронта на не-
приятелското настжпвание? . . . Мене ми се запов-Ьда
това ... и азъ вече работя, до колкото ми е възможно,
^езь да чувствувамг осоденна пЪкоя нужда отъ повече обяс-
нения и указания. — „Р-Ьдникъ! — ще кажепхь ти, —
и нищо повече"! — Но ти можошь да си мислишъ как
вото искап1ъ, а авъ не обичамъ да се обясаявамъ много
много съ началството, особенно когато виждамъ, че то
скжпи твьрд^Ь мвого съ своит-Ь указания (?!).. . Азъ
се напарихь отъ Дупници, и сега, като непразаатъ
талантъ, обидено се потайвамъ на странк. „Направи
това и това" — и разбира се азъ го правя колкото
могж, а- отъ тамъ нататъкъ — не искамь даже да зная,
— т. е. азъ ь(>ичпмъ да работя подъ единъ видъ остенъ,
който, за жалость, твьрдЬ рЪдко се уютрЬбява отъ на-
чалството.
Не зная това, което ма тр1;бва, а заая да правя
и'Ьща, които не сьмъ виждалъ даже пр-Ьзъ плетъ. Ка-
вах% ми; стани инжииеръ ! - и азъ станахъ такъвъ,
и то не какъвъ и да е, а воененъ инжинеръ, който
осв^нъ направявието на укрепленията, тр-Ьбвапхе още
и да избира линията на отбраната и да онр^Ьд-Ьля ней-
ната дължина за отрядъ - - билъ той полкъ, билъ два
полка, билъ дивизия. Помня, че отидохъ единъ день
10
въ м-Ьстностьта, която ми се посочи и почнжхъ да об
глеждамъ наредъ чукит-Ь и долчинит^Ь, и че още пъ
тппа щуряние и блъсканне нйгор-Ь иадолу, азъ аабьр-
ка.\'1. концвт^ и се отказахъ отъ едно ясно пр-Ьдстав-
леняе за работата, която ми се възлагаше. Зеръ не е
то това само единъ баиръ че да му накурдисашъ по
него ложемеатит^. та като погЛ'Ьднеш:ъ отъ долу страхъ
да те сънаеме: нми цЬлъ >аось отъ върхове, долчани
и урви, които така и т'Ьглятъ чов-Ька да поископае
н-Ьщо по всЪка отъ т^хъ. Гл-Ьлашъ, че ужъ вече си
опр^д^лилъ линията на отбраната и числото на око-
11нит^1 пунктове, когато като на пукъ ще искочи
пр-^дъ тебе, още нЪкол грамадна долина не обсгр-Ьл-
вана, или в-Ькой ььрхъ, който Д'1пира до линията. —
и разбира се — хайде за онази долина понаправете
нЪщо, хайд^Ь и този вьрхъ да вл'&зе въ отбранител-
ната лцнпя. . . Въртях"! и сукахъ и трьгнахъ по ли-
пи мтя : тукъ единъ редутъ. тамъ единъ окопъ, до него
«'П^е едннъ, по нататъкъ ов^е единъ окопъ и така на-
татък-ь отъ Трьнското шоссе, чакъ до село Ездемирци
в», •'динъ полукржгъ все окопи и окопи, доходящи
до цифрата 30 или 40. И отъ всичко това знаешъ
ли какно излЪзе? Азъ оградихъ от7> всЬка страна вьрха
Черчезъ, който е почти недостжпенъ, безъ да му см^-
тамъ, че ако ли притивника сбие тази позиция, то ще
требва да се отстлпва на длъжъ по цялата линия,
осв-Ьнъ това (дамата линия ее показа съвьрптенно флан-
гова на неприятелското предполагаемо яастжпление. . .
Нсзняя. но ако ли на насъ не ни пристигнжтъ още
пали^р^Ъплепил. то ц-Ьлия Трьнски отрядъ, за да заеме
тази отбранителна линия трйбва да ее разбие на от-
д-Ьления по всЬкой окопъ.
Но това, което ти съобщаваиъ и което съставлява
вашата ахилесова п^та, съвсЬмь не ни бьрка да бж-
демъ бодри духомъ и да се готаимъ за тържеетвенния
чясъ. Разбиванието на Сьрбит-й ний го считахме за
сигурно. До сега ротит-Ь еж произвели нЪколко уче-
нн!1. а отъ три дена насамъ почнахж да работятъ око-
11ит'Ь на втората линил. и единъ новъ пд\ть з& от-
стжпЕлиие отъ Трьвъ гр-1;зъ Ездемирци яа СгЬкиров-
скин мостъ. . . -Въобще мий имаме масса свободно врЬме,
■'" " О"
11
което незиаемъ какт- да убиемъ. и сме принудени во-
лею и неиолею да д|^йм{:ме въ (гръчмата дл слушаме
сумма шопски хитрости и мнения отъ посетител и тЬ.
Баба попадия (жената на кръчмаря — които е сжщо
священикъ) е една 11р-Ьста[)яла, ао много добра и пьр
гава жеал, която ум-Ье да поср-Ьща своитй мющерни.
— „Вабо! я ми направи едно кафе!* -— иска пжтникя;
— пбре, синко, — стара сьмъ. . . Видипгь огъня поу-
гасналъ, кой ще се труди да го пали. . . Я си пинои
подобри една ракийца!" — отговарятя на всЬкяго, кой го
иска да подгори джезвето, и почти вс-Ькога се добива
съ уеп-Ьхъ. — Такава тънка любезность азъ сьмъ срЪ-
щалъ по раео само въ Габровскит-Ь и Др-Ьновскит^
ханджии.
Ти ме знаешъ, че азъ въобще не обичамъ спнрт-
нит-Ь напитки, доктора сжщо почти никакъ не ги упо-
требява, а пъкъ дядо-попъ си пийнува по нЪкога —
колкото 8а да м\' отваря апетитъ — и при все това
йий б^хме почнали да намираме н-Ькакъвъ вкусъ п-н
въ цуйката и да се ионатеглюваме по н-Ькога. — ГлК-
дашъ, тику щомъ сЬднемь и баба попадия истьрснла
пр-Ьдь васъ ц-Ьла з^^лка армея и нЬколко длъгнесч-и
шишенца; — разбира се тя е крива!
Отъ всички ни наи-много страдаятъ докторътъ и
отецъ М , които почти нЪматъ никаква работа и с;^
принудени ц'&лъ день да се вьртятъ въ кръчмата и да
тьреятъ развл-Ьчение м-Ьжду шопитЪ. . . . Доктора е
много добръ чов^чецъ, но само твьрд-Ь жлъченъ и раз-
дразнителенъ и просто не може да тьрпи д-Ьдо-нопа ;
той постоянно се окайва и не може да се помири съ
несносния животъ на тази пуста „Кабардиния* (както
тпи нарича Трьнската Стоянка). Отецъ М е единъ старъ
българинъ, единъ аргюнлия чов^къ, съ едно атдети-
ческо сложение, и главно, съ едно невъзмутимо хлад-
нокръвие и спокойствие, което той не напуска даже
при раеказпт^ си за разни мухараб1!га, чуми и холе|)и,
които той е вид+>ль на своето вр-Ьме 1'ой е вь доба-
въ1сь още в твърди войнствен'!, и счита, че войната е
неизбежна и че ще се продължава най-малко 6 м-Ьсеци.
Ето това негово воинственно настроение ве може да
му прости доктора, комуто никакъ не се иска да
12
слуша за войва^и очаква отъ день на день нашето за-
вьрсцание. — „Непременно ще се биемъ ! азъ зная
добр* т-Ьзи Сьрби!* — повтаря стотния пжть <»тецъ
М, ; — .да! да! своро ще запркщятъ пушкит^*. —
добавямъ азъ ; — „нЬтъ ! н^тъ батюшка ! не можетъ
бь1ть! ето глупости!* прибързва да каже доктора, по-
б^лелъ отъ ядъ и отива вече да напада батюшката
за неговит^Ь противо- евангелски настроения.
Но главната причина на постоянните т-Ьхни
спр-Ьчквания е обичая на отецъ М да се располага на
д-Ьглото на доктора, прЪди последния да се ос^ти яа
това. Да ли нарочно, нди отъ неудобностьта денемъ
да почива въ кръчмата (гд^Ъто б-Ьше неговото л-Ьгло),
ще видишъ, че святиня му току се оложвлъ и на-
тъкмилъ вече вьрху дьрвепия креватъ, който Д'^ктора
тава вншиателно истърсва и нарежда в^^ка сутринь.
Може ли чов^къ да не се кж.са отъ см^Ъхъ, като гл-Ьда:
отъ една страна — яда, който отравя и посл-Ьднята
капка кръвь ; сърдитите и жаловити натяквания и
пълното безсилие което докарва сьлзи на очите ; а
отъ друга страна — една ледена подсчивка сь фра ,
вата: „н^ма да се изЪде я", едно лениво обрьщание
на г-ьрба и отново пакъ едно блаженно и титаническо
захъркание — , Батюшка Степанъ веодоровичь ! по-
могите! ирогните его ! в^дь сколько разъ ему говорил ь,
что не люблю 8Т0Г0 ? Ведь онъ фнм1аноиъ пакнетъ!*
— се моли всекога доктора; но нито той, нито азъ
можемъ да ваиравимъ нещо вьрху блаженния сънъ,
и работата се свьршва само съ едно дезинфекцира вие
на леглото. Ето въ тези постоянни спречквания азъ
играя ролята на помиритель, следъ като раздухамъ
достатъчно огъня. — „Безобравно.' ще кажешъ ти —
на ли?' — но на тебе лобре ти е тамъ, въ града, а
питай менъ какъвъ ми е хала въ тази „Кабардиния-' !
Отъ вчера отецъ М. излезе по обиколка по селата и
по мънастирите и доктора е вече поотдххналъ, и се
остава огъ обичая да раздига денемъ своето легло.
Не зная защо отъ неколко дни насамъ, по рас*
порежднние отъ Т])ьнъ, дружината ми почна да съ-
държа всека нощь твърде силенъ пикетъ за охрана
на Секи[)овския мостъ. — Вижда се, че требва да се
,„,,., Соо»^1с
13
очаква а'Ьщо по долината на р. Брна На доктора
твьрд-Ь не се харесватъ ч^ва распор^ждвния ; той казва,
че това твьрд-Ь мирише на барутъ, и че само едва
д-ЬЙствителна опаствость може да пр'Ьди8вика подобнв
заемания съ ц'Ьли взводове дефилетата, които, като на
пукъ, водятъ право на нашата стоянка. - Черни ми
се ввждатъ т^зн зяннали лаии и щомъ почне да св'
мръква, — кязна той, — все ми се чини, че в-Ькоя
нощь ще испъкнатъ отъ т^хъ н^Ькои сръбски роти. —
Тъй ли?... ще испъкнатъ а? . . . ами посл-Ь? какъ ще
могх^тъ да се повьрнатъ назадъ пр-Ьзъ Т'Ь8И дуакн?...
— му възразява еамоув-Ьренно и храбро отецъ М. . , .
Градътъ Трьн1. отстои ва 10 километра отъ на-
шето село. Той е едва доволно хубава паланка, рас-
положева въ едва плаипвска долина, ср^дъ която р^
Ериа лакатушн живописно и едванъ намира отворъ
да изл-Ье своит-Ь води въ Българска Нишава. Бдиа
дълга и широка (по въвножность) улица съ десетина»
изгиба се точи въ тази т'Ьс11ина и съ вастроенагЬ отъ-
страни ккщи и съ н'Ьколко такива пппълзяли по баи-
рнт^, съставлява въ дължина и шцрочина тфлйя
градъ. Кко^та, ако и съвидани престо, твърд'Ъ гра-
циозно се рисуватъ съ своята б^а взмаска вьрхзг
зеления околовръстенъ фонъ. който спада отъ полит^
на околнит-Ь висоти. Малкия Руй захваща да се по-
правя изведмажъ иъ небесата току отъ края на са-
цитЪ КА1ЦИ и стои, ц-Ьлтк надвеввнъ върху- градътъ, а
задъ него тукъ таиъ назярса чедото на Рол-ЬкяяРуб,
този старъ исполйнъ, мея;ду хаоса на околните пла-
нини и върхове. Макаръ че градътъ да н'Ьма повече
отъ 60О к&щи, яз-ь съ влвзанието си б%хъ смаенъ отъ.
гольото движение по пазаря, отъ навалицата по дк>*
К(нит^ и кръчмчт-Ь^ и ония върволица н тлъпячкв
отъ хора, които ср^щахъ ва всякой раскрачъ. Ц-Ьдатя
улица 6'Ьше прошарена съ 6'Ьлодр^шни'гЬ костюма ва
Трьнчана. .съ бозавнт-Ь и оригинални костюми на
добронолцат^ н съ форменото облекло на р^довмит^
войници, — и всичко това укичено тукъ-тамъ съ н'Ьков
гиздава трънчанка даже елегантна въ своя прикгЬвеаъ
еукнавъ съ лжскнви таснв и 6'Ьлв тантели по ржв»-
витф и полат4.
1),д,(,.-еооуОоО«^1с
14 . ■
Сд^дъ представлението си ва началника на от-
ряда, азъ се узовахъ въ една гостиница, гдтвто за го-
л'Ьмо щастие наи'Ьрихъ доволно удовлетворителенъ
об^Ьдъ, ■ и главното — '■ една компания отъ десетина
офицери. Макяръ и иищо положително 1т можахъ да
увная отъ тия другари, но все пакъ остааахъ
благодарвнъ отъ' тяхната самонад^янноеть и рйши-
телность, съ която Т^ се готвятъ да поср^Ьщнж.тъ не-
чакйнит'^ гости, понеже тая т'йхна сда,бость се оправ-
даваше отъ ентусиазма, който проглеждаше въ тЬх-
нит-Ь дуМи. Ти зааешъ, че авъ самъ се см^Ьяхъ на
онзи храбъръ подпоручнкъ, който съ своит-Ь четири
топа ее кааепте да вапълни съ ту)»ски лешове Струм-
ската долина, и сЛ-Ьдователно тр1;бва дя призняеп1';ь
ва в-Ьрна моята оц'Ннка. че тия офицв}»" съпс4дгь не
еж отъ сорта на- пр-ЬждеврЪменннте храбри-ци^ че т^
ще испт;двл*ъ- дългъ^гъ си така, кчкго ге зпканватъ.
Очит-ЬСж' огледало' на душата.
Т* мй раскйзахж, че границата е укрепена много
добр-Ь й че всичко е вече предвидено и приготвено
ва поср-Ьщание йа' Сьрбите ; — това ме кара да оарав-
давамъ- до некжд-Ь опова наше игнорирание и непо-
торсванйе, 8а^кое'РО ти говорнхъ по-гор-Ь. Вижда се,
че хората свЬрШвли и безъ насъ работата ,И безъ
п^тли се •с^ьМну^аа".■
Пр^дй трй дена азъ пакь ходихъ въ Трьнъ, Е^а
да направя н^Ййк покупки, П( неже гардероба ми е въ
съвършЙЕРМЙ-не&ЙЙигдно с'1^стоянке ^ , . ВидЬхъ 3 ., който
е СИЛНО"' неб-ЛЙгода^Уевъ отъ второстепенната си .роль
и въобщ^.е" недйясленъ, 4'е се намира подъ командата -
на по йлаЬг(Ййи ■отъ"'се8е "си ; а сжщо' и К-въ, който ащ ,
и да котйайАува-добрбвЬлцй," се' падева твърд-Ь много
на своите 'йойнйциГ^кЙ&сду^' който има много и такива,
които ^йЬ 5*^йют:§ув^т 'йъ ■ Срьбско-Турската роДва.,-
IIр'Ьдстайй^^<7й-^'^>^еЯсДу м^^ЪтакатитЬ и окичените съ
медали вьргйкя се''^'й[8КГйра ' и' една амазонка, , 1го{('^!0, въ,.;
носянието сйойт* потури й' .т'6'жката крйева. в^. н|^Щ9,,
не се о*ийЧава' ОТ'!!' адамовия синъ. Това е ед;^^, се-.:
лянка и мома — ц^ла мжжкара, която хвчъ не му
мисли, за да даде воля на своите юмруци ва добива-
нието ва равноправность между доброволците. . . .
;уСоо«^1с
15
Азъ вь вид-Ьхъ, когато водеше доброволческото хоро,
въ което тя ц1}лъ часъ подскача и хрипа на равно
(^ъ ИАжет^Ь.
Тамъ ииахъ случая да вида и четнрма Сръбски
войници, които б^Ьха иаб^гали отъ р-ЬдоветЪ, съ пуш-
кнтй си и всичкото си обмундирование и снаряжение.
Харесаха ми се пушкит-Ь, гш-тема Маузеръ ; само че
твьрд-б лошо бие отсжтствието на щпкът7> врьхъ
пушката и носянието отдЬлво на тесака. Осв-Ьнъ това
нам-Ьриха се въ т-Ьхъ книжки (пр^иисп) вь които при
описанието на частитЪ на пушката е кязано, че те-
сака служи за мушкание и сЪ^чсние дьрва вг военно
врЬме Г7- н^що което явно показва на малкото значе-
ние, което се отдава на това р-Ьшающе оржжие отъ
нашитН^ противници. . . Т-Ь, дезиртьорит4, расправяха
чудесии по лошето обнасяние на т'Ьхнит'Ь началници,
по деморализацията, която съществувала въ войската
и мноро други, но не може да имъ се в-Ьрва, понеже
И8б'Ьгванието имъ отъ рйдоветЪ достаточно характери-
аира тяхната неблагонад^Ьжность. Казватъ, че еж Бъл-
гари, но по говора имъ вижда 'се, че тр-Ьбва да~ бх-
дл1тъ Сърби и то ■ н^кжд^ отъ вътрЪшноетьта. Да
б-ктв вид'к1ъ какъ ги обиколиха нашит-Ь войници, и
не могжтъ да имъ се нагл^бдатъ ; така като че . ли
мечки водяха пр^зъ град-Ьтъ.
Въобще градътъ Трьнъ още съ първо око правивпе-
чатленне на единъпунктъ въ когото всичкит-Ь обикно-
веини проявления на живота еж насочени за пригот-
1IЮьанне^ йъмъ пр^Ьдстоящия случай на неприятелското.
настжпваяие; 111аваНието на гражданитЬ насамъ на-
татъкъ::Съ пупхки, ■ куп'чинйт4 войници, който стрятъ
пр-Ьдъ всЬкоя кл^ща^ върволиците кола, които мжк-, .
нжтъ провизия и, ■ ойзй беззаботенъ и веседъ, откритъ
животъ,- ;КОпто (*е гтряжава' по пс■^.ко 'мегдайпо' отъ
жителЙ1зЬ (свойственъ ''ая, 'всЬкой населенъ . пунктъ
пр-Ьдъ .вй^кой йаженъ и сждбоносящъ' моментъ) —
мислени^. принасятъ" чов-Ька въ едйнъ тчзл^мъ воененъ .
бивакъ, .гд-Ьто отъ деНь ■ на день' с& очаква 'зяпращява-
нието на- пуШкит^Ь, ЕОга'^0 п-1.къ ^арамийския :врйн-
ственъ.ескадронъ йа' Поручика С, ■ съ свойт-б бЬли и
йеизмЪрими калпаци, го каратъ да се мисли н'Ькжд'к
;уСоо«^1с
16
на Кавказъ, гд-Ьто оржжието и бойната готовность ся,
необходими даяее по паварит^. , . Ааъ тукъ неосЬтно
6'Ъхъ обавтъ отъ едно войнстненно настроение; стВ'
нахъ н'ЬБа1еъ по-саиоув^ренъ въ нашата села и в-ь
д:ЬЙотвителеостьта на очавтаната война, и главното,
отърсихъ се отъ отъ онова умарлушванне и васпалость
които 6'Ьхъ донесълъ съ себе си отъ Филиповскит^
ханчета. Авъ даже се расхрабрихъ твърд-Ь много, ко-
гато чухъ отъ няколко граждани какъ т-Ь твьрд^
пр^небр'Ьжително се отнасяха кънъ Срьбския куражъ
и считаха, ч-* Сърбитй непрЬм4нно ще ■Ьджтъ боя
подъ Трьнт.! . . ,
Пр^ди н'Ьколко дни. пр'Ь8ъ Филиповци иина ба-
тареята на вапитавъ 3., която отива подъ Трьнъ,
ва да вл'1^е въ нашия отрядъ. Добри и баба-
рясти топове, но коньет^, като че май ги не
бива, валмото требваше да пращамъ ц^и роти
да взнаоятъ топоввт'Ь по шоссето на висотата над-ь
ОЬкнровския ностъ. Тогава аяъ увнахъ, че война съ
Турция не ще ииа. а .уяеъ. че работа!^ щЬла да се
свьршй съ конференция — истина ли е това ? Въобще
пр^въ посл'Ъднит'Ь дни у насъ начева да става по-
ожнвлено; гл-Ьдашъ всЪки день ще пр-Ьскочи н^коЙ
офицеръ по шоссето и ще пр^карашъ съ него единъ--
два часа. Кацитвнъ К-въ ваиииа пр^и два дни ;' п»-
ручвкъ М-въ стоя у 'Насъ ц^лъ половинъ день, апо-
ручикъ М-въ премина ди'Ьсъ и ножа да ни съобщя
много подробности, касающи се до бжджщит^ наши
д'Ьйствия. Той се връщаше отъ щаба, като вспълнил-ь
своето поркченне по укрепленията на Трьнъ и Врабча.,
Макаръ и да не ии се хареса неговия апломбъ въ рав-
говора и фантаствческата му самоув^ревность въ не-
отстАпностъта в« повициит^' Трьнъ н Врабча, явъ
все пакъ останахъ благодаренъ отъ св^деняятв, конто
той ни даде по общото положеяве, и равяски на кар-
тата (какво щастие!), която той имаше съ себ'Ъ сн.
Той кава ; главнит^ срьбски сили еж съср^^доточеща
подъ Пиротъ и една часть ннало къмъ границата ср^Ецу
Зелеин-градъ ; пьрвит{> щ^и да нападнатъ кънъ СднВ'
вица, като пратятъ налъкъ страннченъ отрядъ къ1гь
Врабча ; а посл^днята (срЬщу Зеленя грцдъ) щЪдя да»
1:д„,с..:::,С00»^1с
17
вападне ва Трьнъ. като прати страаиченъ отрядъ
кьмъ Изворъ. Той пр-Ьдполага, че главнитъ сражения
ще станатъ на Сливница и подъ Трьнъ, гд-Ьто и ще
бгьдгьтъ съсредоточени нашит-Ь главна сили. . . . По-
добно н-Ьщо бЬхъ чувялъ и отъ н^Ькои други офицери
при ходението си въ Трьнъ, но считакъ, че това еж
бабини деветини ; но днесъ вече в']^рвамъ и съзнавамъ,
че еьмъ посв-Ьтенъ въ тайната, която ме караше тол-
кова да негодувамъ на Трьнъ, иакаръ че накъ не се
удпстг.ихъ да пия вода отъ главата на изво])а.
Нощесъ получихъ съобщение отъ началника на
отряда да бждж готовъ съ дружината си л при първо
съобщение незабавно да пристигна подъ Трьнъ, по-
неже Оьрбит^Ь еж. нязлЪзли вече въ нашата територия.
Разбира се, принудени б^Ьхме да счоимь ц-Ьла нощь
будни и да чакаме нашето извикпание Доктора, който
до сега не в'&рваше, вижда се вече ув-Ьренъ вь д*й'
ствителностьта, счете за нуждно да напийте дп-Ь, три
писма съ дата по часове и да съобщи въ кащи, че
той въ 12 часа, въ 2 часа, въ 4 чяса е все още жпво
и здраво, а какво ще стане по-нататъкъ — симъ Богъ
знае. Ний съ д-Ьда-попа 1ж ударихме на мухабетъ и съ
добавка на разни тананикания отъ пеилтикията, ва
разни тропари, и историята на Пазвантоглу — не усе-
тихме даже кога се съмна, при всичко че б'Ь.'4ме не-
търпеливи и често погл-Ьждахме на часовника му, ку-
пенъ пр^зъ 62 л^то, . .
Ако и да не стана нужда отъ нашето оти-
вааие въ Трьнъ, излезе че работата е била
твьрде сериозна, понеже СьрбитЬ ел^дъ няколко ча-
сове престрелка ея1 навлезли неколко километра въ
нашата територия и се утвърдили вече въ вея ; освенъ
това сръбските постове сл стреляли по напхи хора около
г)шницата при Зелени-градъ и даже беха пратили
неколко залпа по Околийския НлчалнвкъГ., ког!1Т0 1ой
е минувалъ край техъ. Вижда се, че войната скоро ще
настжпи, и че тези своеволия Сържте употребявать,
аа да ни предизвикатъ по-скороза действия. Ш^еуспе
1жть ли въ това, азъ не зная, но чувствувамъ, че до
день, два, ще се реши кризата; че това затишие, което
отъ вчера насамъ се осеща въ Филиповската долина,
, Соо»^1с
18
е едно затиише- пр-Ьдъ ужасаия ураганъ, че тава н^Ь-
мота на т-Ьзи околоврьсть упз'ет-Ьли чуки е едно ар-Ьд-
шествие на единъ ужасевъ бой, на едва гръмогласна
стихия, която ще проц'Ьпи т-Ьхиит-Ь нукнатини.
Днесъ се вьрнахъ отъ с- Ездемарци, гд-Ьто б-Ъхъ
ходилъ да обикаляиъ 7 и 8 роти, расподожени пр^ди
н'!Ькол(со дни въ това село. Невъзможно расквар
тарованне ! Кжгцята — ц-Ьли курници ; ротвит-Ь ко-
мандири, поручиЦIIТ'^^ Н. и Д. ся се цавр'Ьли въ такива
кедерчета, щото ааъ моето ханче го считаиъ въ срав-
нение съ т^хъ палатъ. Пр-Ьгл^Ьдахъ на бьрзо кварти-
рит-Ь ; доктора пр-Ьгл-Ьда болнит-Ь, разм-Ьнихме н-Ьколко
д}Т1ти а тръгнахме обратно. Изъ пжтя ни вахвана снЬгъ
и сгана доволно студено, — ц'^що което сма» доктора
II го накара да в'Ьрвя, че пневмонията е вече пипваха
отъ него.
Да тукъ вече силно мирише на зима, а ний съ
всЬмъ сме голи и неприготвенл за нея. Л^тяит-Ь палта,
тьнкит-Ь ботуши а отсжтствието на всЬкакви фанели,
баихлжцн и топли рл^хсави1^а — ето съ какво се гот-
вимъ най да бб поср'^Ьщиеиъ. Та не е работата само въ
зимната подготовка, а въобще ний н'!Ьиаме повечето
отъ това, което се иска отъ офицера и му съставлява
необходима нужда въ полето : едни н4матъ бииок ш.
други револвери. „Чудо! ще кажешъ ти; но така
става то пон-Ькога, а особенно когато хората еж тол-
кова храбри а не в'Ьрватъ на пулята-дура, а на своя
боздуганъ. Единъ отъ тЬзи боздуганджии е и моя ми-
дость, Добъръ дружиненъ командиръ на ли? Трети
н'^^матъ часовници (н']Ьма да ти кажа воЙ, защото тукъ
вече хр1х6ростьта ае помнга и оставя само извинението
въ н'Ьманивто на сахатчии) и книжки за донесевая.
Туй Щ'> се нарича походни кревати, походни чемодани,
сжндгьци за самоваря и провизията — такива н^ща съ
куршумъ да ги бвешъ.,. . Менъ ме см^Ьхъ хваща, като
гл±дамъ голямата бъклица, която функционира м^жду
офицервтй и съставлява единственното полско при-
способявание. . . , Подпоручикъ Пвъ се е здобилъ съ
рдни захлупци за сирени, подпоручикъ X съ едно
дьрвено кастерче за ракия, а пъкъ доктора и д-Ь до-
попъ — не ги закачай ! , . . пьрвия ц^Ьлъ часъ неможе
,Соо<^1с
19
да си натъкми пуховит"Ь възглавници и възгливиички,
а втория - туку дипли черги и чержета и току мушка
въ дисагит^ бевчисленни вързопчета и бохчички. . . .
Така, като че ли на свадба сме тръгнали ! . . .
А ргороз — насмалко щ-Ьхъ да пропусна да '!и
съобща, че т'Ьзи дни ний очакваме въ гости любимия
на Бдипцит^Ь Г. Ще пов^рвашъ ли, ако ти важа, че
получаванието на тая в-Ьсть, така силно ни развесели,
така запали нашит-Ь сьрдца, щото незааяхме гд-Ь да
се дЪнемъ отъ радость и само да имаше единъ кабилъ,
току щ-Ьхме да дрьннемъ и да отидемъ да го поср^щ-
немъ чакъ въ Бр-Ьзникъ. — Ето какво ще р-Ьче пр-Ь-
данни, подчинени, които ламтятъ за своето началство !
— Ето чувство високо и похвално, което те кара да
подкваснашъ своята физиономия, да изображавашъ
вкиснатъ хл-Ьбъ и да чакашъ съ четири очи по ско-
рото трьгвание обратно на подобенъ дюбимъ началникъ !
Ти може би ще попиташъ на какво се дължи
тази любовь къмъ Г. ? . . . Разбира се, като вс-Ькое
н-Ьщо — на много работи. . . но оть вснчкит'Ь най-
важна е една малка история, която той има съ Бдин-
цит'Ь, и въ която ний имахме възможностьта да се по-
кажемъ, като сжщи подчинени, а той като сжщъ
началникъ.
— Ахъ вий такива, онякива! . . . ахъ вий таквосъ,
онаквосъ ! . . . какъ вий см-Ьйте ! . . • какъ вий допус-
кате подобни н-Ьща! , . . Азъ ще ви- покажа вамъ, кей
съмъ азъ ! — кр^щя той и се п-Ьни съ признацит*
на едно благородно негодувание-
— Не е в-Ьрно, господинъ М. ! . . . не е п-Ьрао! . . .
кл'Ьвета е! . . . ний сме си добри подчинени, . , , ний
обичаме началството, . . . ний не сме помисляли таки-
вато работи — м^мляхме ний и го гл-Ьдахие като ко
тораци, заловени въ пр*стжпление на кухнята.
— Какъ! . . . вий отказвате? . . • вий не се п])и-
знавате? ■ . . Вий знайте ли ме меня, че азъ имамь
право да разстр-^Ьлвамъ въ ^4 часа! . , . Ами канитанъ
К. . . . какво е говорилъ ! . . . ами поручикъ И. . . !
Азь зная всичко! азъ нарочно по тая работа съмъ
дошелъ ! Азъ н'&ма да имамъ милость ! :
длъжностьта го изисква .... и азъ ще разстр^лямъ н
, , «•Соо»^1с
20
толкова! — И вр'Ьщя той и вика, п-Ьва се тоЙ и се
аяканва, а ний слушахме и клюмахме съ глави, и по
едно вр^ме взе да ни се показва, че като ний д^йст-
иително тр-Ьбва да бждемъ виновати. — Кой знай I
пъкъ може и да сме н-Ьщо сгр^)шили/ ... не напразно
се п^Ьни тозъ чов-Ьвъ до толкова!,., не раабериошъ !
И ето отъ Т08И день искрата на любовьта неу-
ег^тно прониза сьрдцата ни и ни накара да се влюбимъ
до уши въ Г . . . Сега прави каквото п:^ешь. к.<^снй
и хвьрлз1Й, съ нищо не можешъ ни отърва отъ вери-
гит-Ь. които така незаб'Ьл'Ьаано ни обковаха. . . •
Нав-Ьрно ти отъ тази галиматия не разбра нищо!....
но, какво да правя, когато даже азъ, който участв}'-
вахъ на този ^разносъ" не можахъ с^що да разбера,
защо б^Ьше толкова топордия! Даже отецъ М.. когато
се научи за това, изл-Ь своето нед"ум'Ьние ср^Ьщу този
извънъ м-Ьрката ревностенъ началникъ. — Я го гле-
дай ти него! ... че кякво иска той отъ васъ ? ... а
бе че като нашия полкъ има ла втори? . . . Чудна ра-
. бота! ... че какво лошо му ст^ стфили Бдаацат-Ь? ...
— И д-Ьйствително — до н^Ькжд-Ь .бЬше така, а до
н'Ькл\д-Ь иначе.
Сл^дь мобилкзацнятм жнвЬехме ний въ Дупаица,
и чакахме деня на пойната. Току единъ день дохожда
отъ Кюстендилъ Г. и ни дръпва такава една „главо-
мойка". която нп шяшардиса, особевно по свояга нео-
чакванность. . . ~ Вий изм-Ьнници ! . . . вий не дис-
т^аплинирани . . . вий деморализатори! ... — Че
зкщо 64 джанаиъ ? какво сме направили ? . . . —
Молчатъ ! азъ зная какво сте направили ! . . . и така
иататъкъ . . . ц-Ьли два деня разигравания, заплаш-
вания, викове и кр-Ьсаци. . . Излезе поел*, че всич
кнта работа се заключава въ названието на Дупница
II въ едно присрамнание на н'Ькои пр'Ьждевр'4иеввц и
екзалтирави храбреца . . . Когато да пристигаме въ
Дупвица. поручвкъ И ... се е обьрналъ къмъ кмета
който б^Ьше изл-Ьзълъ да ни поср-Ьща, съ думнт-Ь :
клд^ отиваме? кл,дк? — като е и >,калъсь това да се поди-
грае оъ названието на градътъ взето въ пр-Ьносенъ сми-
сьль. — Разбира се, кмета не е можалъ да разбере плит-
ката ирония и поиислилъ, че това е признвкъ на едно
,Соо»^1с
21
пезадоволство и произнасявие за безиолЬзяостьта на
ир-Ьдпрветото общо д-Ьло. — По посл-Ь, при честити
ср'^1цания т'^^8[1 шеги с& се повтаряли, и разбира се
недоволнит'!^ ех. растялн. Огъня ивведнъжъ избухна,
когато нап1и: двама офицери б-Ьха твьрдЪ чувствително
подиграли укр'!Ьпаванието на позицията и въ едно
спр^чквание б^Ьха обидили н-Ькои лица за техния шо-
виБизиъ ... И така отъ Ивана до Драгана, отъ Дра-
гана до Стояеа, . . . к решиха добродушнит-Ь хорица,
че Бдинцит^ „нЪщо тякова^^, и че ,съ вр^1ме тр-Ьбва
да се обади въ Кюстендилъ И ето Г. се задига и
дохожда при насъ. И хвьрча и Бр']^щя тон по плаца;
витийствува и гърм» той на своята квартира, и, най-
посл^Ь, замина за Кюстещилъ съ твърдо уб-Ьждение.
че злото е убито въ корена. . .
Разбира се — нин^1 му нему, — но нека попита
той насъ, минйвали тъй лесно едао кръвво оскръб-
ление, едва смъртна обнда? ... ще ли забравя азъ,
когато съ сьлзи на очит* го ув-Ьрявахъ и молихъ, че
нищо н-Ьиа въ полка ? ИвяЬшивца ... и толкова ! . . .
Покорно благодаримъ. . . Добр* че той не се в^сти
тад^ва ... а то, требваше пакь да се червимъ за
неговата безтавтичность.
Да, това б^Ъше в^Ьтърь, но в-Ьтаръ обьрнатъ въ
бура, която ни еназа морално и ни даде възиоашость
да се ув^рнмъ въ истинната — пази Боже отъ на-
чалници извънм^рно ревностни, отъ началници нераз-
брани, които вместо да испишатъ вЪжди, шзваждатъ
очн! и дай Боже умъ и разумъ на младит'Ь н буй-
шатЬ да знаятъ какво прнказватъ и съ кого при-
приказватъ !
За сега толкова . . •
1),дц,7ейЬуС00«^1с
11гХС73\ХО XX.
ГГвша ти днесъ отъ самата позиция, отъ пр-Ьвьр-
80ЧНИЯ пунктъ, който доктора е избралъ на своя глава
въ едва отъ крайвит* кл.щи на Трьнг, гд-Ьто азъ
попаднахъ късно вечерь, сл^дъ като направихъ нуж-
днит* распор^ждания (!?) за утрешния день Вече
работата съвсЬмъ не е шега в мирише на пълна д'^Ьй'
ствйтелность. която съ свовт* залпови и артвллерийсви
гърмежи, постьпенно все се приближава къмъ насъ.
Мякаръ днеска ний на в-Ьтъра чакахме ц-Ьлъ день, но,
нав-Ьрно утр-Ь сьрбит'Ь ще се курдисатъ на гол-Ьмия
Руй и ще почнатъ свовт-Ь нападенвя. Да утр-Ь ще
бжде първия день, вь които вий ще се крьстимъ съ
огънь и кръвь и навярно този крьщаленъ день ще
бжде последния за много отъ насъ
Значи — р4чи го ти вего — сбждв се и н^ма
вече врьщание ! днесъ ' или утр-Ь трЪбва да се мр-Ь I
яма искатъ или не искапхъ — това е все едно ! . , .
И ний днесъ въ това безвъзвратно положение, стоимъ
твърдо на местата си и чакаме см^Ьло неизв-Ьстностьта.
Р. г. офацеритЪ ивгл-Ьждатъ в-Ькакъ сериозно и съ
елинъ особенъ пламъкъ въ очит-Ь — знакъ на взетото
твърдо р'Ьшеаие да се мр'Ь, а войницит'Ь сл така ве-
сели, така шеговити, като че ли се намиратъ на есен-
ните маневри, сл^Ьдъ които предстои тяхното распус-
кание по домовет-Ь имъ. Ти требвайте да бльдешъ отъ
н-Ькжде за да видишъ, какво стана съ бивака, когато
азъ прочетохъ манифеста, съ който народа и войската
се приканваха да се опълчатъ ср'Ьщу врага. Това б^Ьше
вадвечерь, и въ ср^дъ затишието на часа, когато даже
отд-Ьлната хлопка на водача — ов-Ьнъ, отъ н-Ькой
вьрхъ надалечъ се разнася по ц-Ьлата околность. —
изр-Ьваха три хилядни гласа отъ едва ужаева, закани-
телна, въстържевна и шб^доносна ура, която като
,Соо»^1с
23
нЪвой ураганъ се понесе съ рввъ въ пространството,
удари се по вьрховет-Ь, прескочи до далечнвт'^ чуки
м стотина пгьти се повтори и потътна отъ к%нтежа
на околвит-Ь завои и долини.
Ура! продължаваше непр^кжсвато бивака; у р ()
р а а фучаха съ сьрдитъ вой чукит-Ь ; у р р р р а ра
ра . . . . тътняпте и повтаряше цялата Трьнска до-
лина, обзета отъ б-Ьснвт-Ь грт.мливи вълни на тази
дива пла'нинска обграда. До това вр-Ьме бивака тихъ,
мзведнъжъ се обърна на чудовище съ много глави п
крака, а околоврьстнит'Ь чуки, така мълчаливи и на-
ирьщени, като че ли само еж чакали тази стихийна
сила, за да се обьрнатъ вь вулкани отъ гласни талази
и шумно-ревящи по т'Ьхния склонъ вихрутпки, Азъ
сьмъ чувалъ много пжти този викъ, но никога вн сьмъ
усЬщалъ неговото потр^Ьсающе морално влияние, ни-
ко га не б^Ьхъ опитвалъ онзи неговъ екетазенъ ефектъ ;
и не можахь да пов-Ьрвамъ, че само една условна дума
„урра" ще е въ състояние да . доведе изведнажъ до
въстърженность и ввстжпление ц^Ьли хиляди души.
Уррата пр-Ьстана, но кавалат^Ь и гайдит^ надуха по
Малкия Руй и хората се- вадрусаха, като по селскит^
сборове — така като че ли този ржтъ не щ-Ьше да
бжде утр-Ь гробъ ва много отъ т*зи засм'Ьни и за-
червени лица!... Но нека бждж последовател енъ.
На 1-и ТОГО по полунощь получихъ съобщение
отъ началника на отряда, че войната е обявена, и ми
се заповядаше да вдигна дружината по тревога и да
се отправя незабавно въ Трьнъ. Ти знаенхъ онзи ела-
дъкъ трЯпетъ и неопр'Ьд'Ьлена радоеть, която обхваща
децата сь разбужданието имъ при първата благов^сть
на Въскресение Христово, ти знаешъ онова т-Ьхно бьрзо
обличание на дв-Ь на три и онова участено тупкание на
сьрдцето, когато т-Ь утринь съзрятъ първия Сн-Ьгъ
прЪзъ прозорцит-Ь ; ти си чувствувалъ онова пр^ма^
лявание при чуванието на своето име на еквамена
{като ученикъ) и бързото самообладавание, което под-
стжпва изв-^днажъ пр'Ьдъ почванието на отговорите,
-^— ей такова Н'Ьщо азъ аспитвахъ прЯдъ тази в-Ьсть,
чута отъ гмене за пьрвь пжть въ живота ми ! — Войня !
войва ! каква всеобхвативающа вЯстъ, пълна съ на-
, Соо»^1с
■24
д^Ьжда и г()озаа неиав-Ьстяость! каква драга и страшна
ноность, която наедрява човЬва въ собственаит^Ь очи
11 кяра сьрдцето да тупЕса участено, сладко и бол-Ьвненно :
как ьвъ силевъ звук^ь, който изведнажъ обзема уна
и 1 1 р-Ьобрявява еантименталнит-Ь сьрдца въ студевъ
камькъ! . . .
Война! . , . отечеството въ опастяость! ето апелът ь
на священвия дьлгъ. който инстинктивно, съзнателно
и на драго сьрдце повдига вчерашнит-Ь мирно синове
и съ б^съ ги тласка на границата! Ето молниеносната
в^сть, която съ отмъщение запалва борцит-Ь и ги кара
съ подсмивва да поставятъ своит^; глрди ср4щу вра-
жеския куршумъ в ножъ! — и ето електрическото общо
чувство, което моментално обзема сърдцата, пр-Ьмахка
Змздорит-Ь и обрьща злобата ср^Ьщу общия врагъ! . . .
Вчерашния Иванъ, когото сьмъ ненавиждалъ отъ душа,
този Петко, който кръвно ме е обид^лъ, и онзи Дра-
гавъ, съ когото сьмъ билъ въ процесъ съ години —
днесъ всички еж мон братя, Д'Ьца на едно отечество,
другари вЬрни — рамо у рамо на бойното поле.
— „ Докторе ! ставай — взвнкахъ азъ ; поздрав-
лявамъ те съ война! Д-Ьдо попе! хайде да е хаирлия!
Война! война! ставайте, че ще вьрвимь!* — Доктора
както л-Ьжеше така и подскочи, като убодевъ, отъ
л-Ьглото си, а святикя му нададе една такава „юряя*
щото хората, уплажени за аожаръ, искочиха полуголи
отъ своит-Ь стаи. ГлЬдамъ доктора вече се натъкмилъ
съ червения крьстъ на р&кява, а д'Ьдо понъ се по-
казва на вратата съ гола сабля въ ркка и съ п']^снята
дВ+.търъ ечи, балканъ ст-Ьни" вьрти ли я вьрти. Не
б^ше вр-Ьие за шеги и закачка, и тр-Ьбваше да се от-
каяса оть удоволствието да подразня своит-Ь съквар
тиранти. Сл-Ьдъ като пратихъ пр4писъ отъ 8апов4дьта
по ротит4 въ с. Ездемирци и като напра,вихъ нуж-
ното распор-Ьждание за сьбуждаиието ня войиицитй
по сигнала „еборъ", азъ събрахъ дв-кт-к роти отъ се-
лото н сл'Ьдъ чашка рзвиЗца на войнвцит-Ь, ниЙ тръг-
нахме за Трьнъ. Обоза, който състоеше оть кухнитЬ,
офицерски н'Ьща и запаса отъ патроните, азъ отпра-
вихъ направо по пюссето за Трьнъ, тьй като на насъ
предстоеше една малка обиколка къмь селото Бзде-
,Соо<^1с
мирци, гд-Ьто трЬбваше да взеиа сь себ^Ь си и дру-
гите ДВ* роти.
На раасъмнувание дружината б^Ьше пече въ пъ-
ленъ комплектъ а ний потеглихме скупом7. кгьтль Трьнъ.
Въ л-Ьво отъ насъ се растилаше Ермовската долина,
цЬла покрита съ дебелъ слой отъ слана, а отпр^дъ
стърчаха височинпт'Ь на Руй, и криеха своит*
чела въ легкия саванъ на утр-Ьвната н^гла. Б'Ьше
студено ; вьрв-Ьхме бодро и бьрзо въ пъдееъ р^Ьд ь.
Очит'Ь и упхят^Ь ни б^Ьха напереав къмъ оназъ страна,
отъ д-Ьто требваше да чуемъ пьрвото бойно ехо. Из-
веднъжъ усЬтйхъ н'Ь|сакво свиванне на сьрдцето, ни-
какви тръпки пробЬгаха по гърба ми; гл*дамъ никакво
Е'Ьмо гапитвание нъ лицата на всички в едно неволио
увили тавание ня вьрвежя ..... Чуваиъ : тра а а хт.,
тррр.... трр ... Ц'Ъл1) залпове ясно слушащи се
отъ долината на Ерма. — „ Ок^сн^Ьхме «мй" си поми-
слвхъ азъ, „Мй в^Ьрно СьрбитЪ с^ нападнали вече" и ско-
мандувахъ б^гомъ. . .
Слязохме въ Трьнъ — пустъ ; само н^Ьколко чивов
ници се щурятъ насашъ нататъкъ ; попитахъ гд* еж на-
шит'!^ ? и ме насочиха къмъ долния край на града. Къиъ
края на к%щята единъ ординарецъ ми показа една
Н1ша на едиъ баиръ, на к^ято тр-ЬЙваше да се оста-
новииъ. Почнахме да се катеримъ по баира. Азъ не
8наяхъ още нищо по полодението на работи т-Ь ; не-
знаяхь СЛ1Щ0 позицнит-Ь и пр^Ьдполагяхъ, че действи-
телно боя отиваше на самата позиция; даже ноята
ув-Ьреность достигаше до тамъ щото тр'Ьбваше да правя
бйл^жки за скритото катерение по вьрха ротит-Ь. Само
когато се спр-Ьхме, азъ можахр да узная отъ командира
на горската батарея, че б' я се разиграна чакъ къмъ
Изворъ и Зелени-градъ. — Ето какво ще р'Ьче да не
се внаятъ позициит'^ и да н'Ьмап1ъ хаберъ отъ обста-
новкатзта! — Кой е кривъ? разбира се началството!
па още и всЬкой подчиненъ, който се задоволява само
съ вСлушамъ", безъ да поиска поне най нужнит*
у|сазания и ]>азяснения но ряботати, до колкото това
Блаза въ крлга на неговата д^Ьятелность. См'Ьп1но и
досадно ада л-Ьтишъ така смФяо вь огъня и да бьр-
аашъ съ иепл^Ъвенъ язивъ, на помощь, когато излиза
26
че това не е било нищо друго, осв^въ едно звуково
отражение, предадено по вьрховет-Ь отъ единъ бой на
цЪли 18 километра. . .
На бивака при насъ се присъединиха три роти
отъ 1-ва дружина на 1У-я подкъ (капитанъ Ивъ Л.),
а посл^ иристигна отъ Бр'Ьвцикъ 1-ва дружина отъ
нашия полвъ (капитанъ М.). Азъ, заедно съ И-ва, се
качихме на висотата пр'Ьдъ бивака и нам']Ьрихме на
вея планинската батарея на капитанъ С, която се
б^ше расположила въ пълна бойна готовность — така
като че ли хж хж ще открива вече огънь, при всичко
че противника б^Ьше още при границата. Пр'Ьдъ кра-
ката ни се иростираше Ермовската долина, която се
точи чакъ до с. Клисура ; вьрху нея, влЪво отъ насъ,
се виждаше батареята на капитана 3., окопаоа при
една могила около Клисурското шоссе, а още по
вл-Ьво отъ нея — Трьнското опълчение на поручика
Ч. Тъй като пункта, отъ който наблюдавахме, състав-
лявахпе посл-Ьднето връхче отъ склона на Малкия Руй,
и което прикрито на сЬверъ отъ р'Ьдъ иадагающи се
чуки, не позволяваше обаоръ на главната позиция, то
вий требваше да се аадоволиме съ това, което виж-
дахме около себ^Ь си. . . .
Планини — въ д^сно, планини — въ л^во, пла-
нини — отпр^дъ и отаадъ. Великана Руй стърчи
право надъ гласит'^ ни и влачи къмъ западъ грамад-
ната опашка на урвястия си гребень ; неговия старщн
брагъ „Цьрно-Дранъ" протака гръмаднит^ си поли
към ь сЬверъ и въ единъ двубой съ Руй около
Д ъсвени-кладенци, върви въ няколко расклонения къмъ
сЬверо-западъ, и съ своята вернга образува природна
граница м^жду дв^Ьт-Ь страни ; отзадъ — сестра имъ Лю-
баша — стърчи на иотокъ съ своето остро чело и съ
р-Ьдъ отд-Ьлии великани отива вя съединение къмъ
този гръмаденъ исполински възелъ — и всичкото про-
странство м^Ьжду тия възъ Богъ — гиганти е единъ
лабиринтъ отъ върхове, урви и долове По-нататъкъ
въ д'Ьсао, се вижда хаоса на Врабченскит-Ь скалисти
чуки, своеобразни и диви по своето очъртание и видъ,
а въ л-Ьво, къмъ Изворъ. се точи ц^Ьло море отъ л^Ь-
систи гребени в навърквающи отдалечъ исполини. . .
,„,,., Соо»^1с
27
Величественна и дивяа панорама, въ която срЪдъ на-
трупанит-Ь грамади се точи една кадифяпа долина,
окичена сь селца, и вмиобразно изр^зава отъ р. Ерма,
Капитанъ С-кий'ни обясви, че нашата главна по-
гиция се намира на Малкия Руй, който, ако и по нн-
зъкъ отъ своя братъ! е отд-Ьленъ съ една дълбока и
урвяста долина и представлява чудни лбстр-Ьли отъ
всЬка чука на своя "г^ребен-ь. Той каза, че осв-Ьнъ
Трьнеката и Врабч^йската позиции, нашия отрядь
ималъ още други, приготвени н-Ькжд^Ь къмъ Ловница
и Петаченци, които е;ь биле вече заети отъ добро-
волческата дружина на капитана К. . . , Повече нищо
не можахме да узнаемъ. . . ,
СтЬд^хме ний при планинската батарея съ ц^ли
часове, зяпахме къмъ долината гд^то чавъ у самата
граница се чуваше пр^стр-Ьлка съ нашит-Ь опълченци,
ослушвахме се къмъ Изворъ, от1> гл-1;то се носеше все
повече и повече усилена канонада, и прекарвахме така
времето въ разговори и ('бт-Ьгания Сл-Ьдъ два часово
губяние вр-Ьмето на този пунктъ. ний слязохме на би-
вака и пакъ така пр-Ькарахме вр-Ьмето чакгь до ве-
черьта безъ да напрявяиъ какво годи распор-Ьждание.
Че позицията тр-Ьбва да се пр-Ьгледа и изучи, че
трЪбва да се в.чм4рятъ растоянията и пр. — т^зи
н^ща съвьршенно не ни минаваха пр-Ьзъ ума
Една екзалтация, една неразбрана готавность — часъ
ио-скоро да се вл^зе въ огъня, б-вше обзела ц^лия
ни ВАтр^шенъ миръ и ни правеше слЪпи прЪдъ от-
говорностьта, която л-Ьжегав вьрху насъ.
■действително, за това наше неоправдано бездни
ствие помогна твърде много безизвестностьта на по-
ложението, въ което се намирахме, и очакванието целъ
день началника на отряда да дойде при насъ, за да
ни определи ролите. Ний бехме трима дружинни
командири, офицери съ равни права, и следователно
никой не можеше да се распорежда и да заповед»
неща, касающи се до общото действие, а още Повече,
когато ний и тримата немахме даже хаберъ отъ съоб-
раженията на началника по отбраната на позицията,
но все пакъ това не оправдава нашето проспава-
ние целия день. Нгипата пьрва ддъжность беше
,„,,., Соо»^1с
да вгемемъ офицернт'!^ и да 1}зучвиъ позицаята и
околвостит-Ь, като оставимъ п.о-нататъкъ отговор-
ностьта вьрху тогова, който б^ше длъженъ свое-
вр-Ьиенно да прави расаор'Ъжда11ия Пред-
стави си, окоаит-Ь б^Ьха почти пр^Ьдъ самия ни носъ,
и ний ц^Ьлия девь така и ве отг,дохме да ги пр-Ьгл4-
даме! .... ГЦо ни тр'&бватъ ламъ такива др-Ьбни
работи ! . . , ний искаме да се (! иемъ и повече отъ
това нищо не желаенъ да анаемъ!
До 5 часътъ вечерьта нитон^кой ни потьрси,
нито пъкъ няй потърсихме тогов(,>., който тр-Ьбваше да
нм даде указания за пр-Ьдстоящята роль на нашит'^^
части. Ннй стояхме пр'Ьдъ самата позиция и знаяхме
положително, че боя ще се разиграе на не1Ж и при
все това, като че н'Ькой б-Ь ай магьосалъ, ва да стоимъ
така пассивни и да не се распор-Ьдимъ поне за тия н^ща.
кпито не могл^тъ да очакватъ укагания и см} шквания.
Ь]нчалника ва отряда, ваетъ съ работитгЬ по ц-Ьлата
Л1ГНИЯ б-Ь пропусналъ да на отвори очит-Ь, а ний се гугу-
шахме задъ вьрха и спокойно дочакахме зал'&8ваннето
ва слънцето. Едвамъ сега привечеръ капитанъ Г. се
доеЪта да снеме отъ себе си командуванието на Трьн-
ската позиция и да 1& възложи на мене — като по
старши отъ другит^Ь. —
Вий сте началникъ на позицията! ми ваза
той ; — и азъ станахъ такъвъ, безъда поискамъ
разяснения и указания по обстановката, безъ да
получа едно правилно понятие затова, което трЪб
ваше да вьрша. Помня само, че азъ бьрзо се раз-
д'Ьлихъ отъ него, отидохъ на бивика и съобщихъ ва
началницит-Ь за моето вазначение. Чакъ сега вече, ко-
гато азъ се разлутахъ въ тъмнината да давамъ 1)ас
пореждания за утр-Ь, вид-Ьхъ каква голяма гр4шка
вий направихме съ напхето ц'Ьлъ девь изл-Ьжавание. . .
Възможно ли е да се направи какво год'Ь цНЬлесъоб-
разно н^що, когато тозв, който тр-Ьбва да се распо
р-Ьжд», не знае нито м^ютностьта, нито даже пози-
цията? . . . Казваха, че на позицията имало располо
жена една дружина Струмця, — но гд-Ь е тя? . . .
вь какво положение се тя намнра? . . . Че имало
аванпости напр-Ьдъ, но гд-Ь еж т-Ь? до кжд4 се
29
проствратъ? какъвъ районъ тЬ заематъ? — Че пози-
цията била твьрд-Ь силна, но отъ гд-Ь се тя почва? .
гд-Ь се свършва? . , . какъ требва тя' да се заеме?
— по тия и още други много въпроси, азъ не можахъ
да си данъ никакъвъ отчетъ.
Сърдихъ се авъ и се б^сихъ санъ на себе си, мьр-
дахъ насамъ, мърдахъ нататъкъ и вид^Ьхъ, че е не-
възможно {?!) да се направи нищо, ср-Ьдъ- тоя хаоеъ
отъ непознати чуки и върхове. - - Ами тогава? . . .
— Тогава да става каквото ще ! . . . Та че СьрбитЬ
в'Ьма да изаикнатъ отъ земята я ! . . . тЬ по рано от7.
10 часътъ утр-Ь не могжтъ ни нападна! . . има-ще
и утр-Ь вр'Ьме зь распор'Ьждание ! — си казахъ азъ и
подпомогватъ отъ своята природна безпечность, отъ
фаталическата самонад-Ьянноетъ и упование на бозлу-
гава, азъ спокойно се сложихъ до огъня и взехъ уча-
стие вь мухабетя, който ставаше м-Ьжду офицери г-Ь
на бивака.
Така щото ний се стягаме да се перемъ утр'Ь на
слава, а сега се о5т'Ьгаме мжжки около огнъовет-Ь, пе-
чеиъ кукурузъ, надуваме бъклиците и слушаме разни
анекдоти.
Тъй завършихме ний първия девь на войната безъ
да гръмнемъ пушка, благодарение на погравичнит-Ь опъл-
ченци, които ц-Ьлъ девь трещяха по западния склонъ
на Руй и не допуснаха Сьрбит^Ь да налгЬзатъ въ ва-
хпата територия ва повече отъ два километра —
Мжяскари И8Л'Ьзоха тия Българановци, като въ б))ОЙ
отъ 40 — 50 души, съ своето отср-Ьлвание отъ врьхъ
на врьхъ, накараха Сърбит-Ь да изгубятъ ц-Ьлъ депь
ва вятъра ! . . .
;уСоо«^1с
Посл^дньото си писмо азъ б^Ьхъ довьршилъ сь
ставалото до вечерьта на 2-и Ноемврии ; сега по ва-
татъкъ. . . . Часа около 9 '/в вечерьта ц^Ьлия бивавъ
спЪше вече мъртвешки ; само тукъ-тамъ блещукаха
огноови, около които л-^жяха, натьркаляни утр'Ьшаит'Ь
бойци. Вижда се, че праздна дума е „тежката яощь,
пр^дъ боя" ; отъ това, което виждахъ около себ-Ь си
и което сам-ь испитахъ, азъ дойдохъ до уб-Ьждение, че
тя е нищо друго, осв^нъ една сънлива нощь, въ ко-
ято всЬки бьрва да се свие около н^^коя шубърчка и
да вземе нуждната порция сънъ. Това, което го нарп-
чатъ д пр-Ьдчувствие' , „ грозни мисли" , „душевна т'Ь-
жесть", — азъ нито вабЬл^Ьзахъ у н-Ького, нито испи-
тахъ у себ-Ь си, при всичко, че почти всички щ^хме
да участвуваме ва пьрви пжть въ бой. См^Ьхъ, пхеги,
хор^, вълчи апетитъ и едно обт^гание и мкжско за-
хьркание — рто еъ какво предшествуваше и съ какво
се завърши тази посл^Ьдня може би за много отъ насъ
вечеръ ....
Ти помнишъ отъ първото ми писмо, че ний н-Ь-
махме никаква диспозиция за пр'едстоящвя бой, че азъ
се над^Ьвахъ съ разсъмнуванието да исправя грЬпгкит^Ь
и опущенията, които ний допуснахме съ бевдгЬйствието
си на 2 н; че азъ искахъ въ тъмни зори да пр^хл*
дамъ позицията в като опр^Ьд^Ьля начина на ааемани-
ето й. дя отдамъ съотв^тствующит-Ь распор^ждания
за предстоящия бой. Така азь мисдЪхъ и расчитвахъ,
но съвсЬмъ не така се случи. Още привечеръ се яви
нужда да извикамъ н^кои роти за увеличавание де-
журната чаеть на позицията, и требватпе, по заповедь
на началника на отряда, да се испращатъ; една рота
— въ с. Петаченци, друга — въ селото Ездемирци и
третя — къмт е. Бусинци ; а вече къмъ ср4дъ нощъ.
В1
■ я :>;
ПО ежщата запов^Ьдь, и една рота — 8а,увелич;^^к11е
дежурната часть на Малкия Руй. Вече къмъ 81;>(»и .чяс-
тит-Ь, назначени за Трьнската позиция, се явиха раз
хвърлени по ротно по разнит-Ь страни на позицията,
като на бивака ог-танаха четири роти оть Ш-я полкъ
и дв-Ь роти отъ IV я полкъ. . . За Сьрбит^ имахме св-Ь-
дения, че т^Ь еж вече пр-Ьдъ Зелени градъ и влад^тъ
западния склонъ на Големия Руй.
Сутриньта се събудихъ много рано, гл^дамъ та-
кава г;?1ста мкгла ни е обкръжила, щото не се вижда
нищо на 20 раскрача; „сега я скжсахие!" помислихъ
си азъ, . . а ц-Ьлъ се растр-Ьперахъ отъ страшната от-
говорность, която л-Ьгаше вьрху мене отъ нашата яе-
готовность, ако ли СьрбитЬ прикрити отъ мжглата,
Сг ириближатъ до поаицията. Като се распор^Ьдиxъ на
бързо да сн-Ьматъ аванпостит4 (за да не би на техния
гърбъ противника да се качи на позицията) и вместо
т-Ьхъ да се испратять силни патрули азъ '^Ьxнаxь коня
и се опжтихъ за Малкия Руй, за да пр^гл^дамъ око-
пит'й и да дамъ распор'Ьждание за заеманието имъ.
Пр-Ьдстави си какво можахъ азъ да направя, когато
даже моат-к водачи, които знаеха добр-Ь м-Ьстностьта.
се бъркаха и губ-Ьха въ тази гжста мжгла! Каква
оц-Ьнка, какви правилни распор-Ьждания можахж да се
очакватъ, когато осв^нъ каиьнацит'^, но които се ка-
теришъ, не виждашъ друго нищо около себ-Ь си ! А
пъкъ вр'Ьмето хвърчеше, деня, ако и м;ьгливъ, б-Ьше
вече почналъ и, следователно, тр^кбнаше да се очаква
наскоро едно нападение, което прикрито отъ мж-
глата, не можеше да ни об-Ьщава Друго, осв-Ьнъ
едно аоражение. Блъскахъ се насамъ, блъсвахъ се
нататъкъ, и най-посд^ р-Ьшихь да се заенатъ още
н'Ькои и други участъци отъ н^кои ротн и така да се
приеме бпя. Азъ се досЬтихъ, но твьрд-Ь късно, че де-
журната часть е распръсната (не по моя вмна) по всич-
ката позиция по ротно ; че вкарванието на други части
въ интервалите между нейнит^ роти ще пр-Ьдизвика
едно оковчателн ■ раам-Ьсвание по ц-Ьлата лииия ; - но
н-Ьмаще какво да се права! Азъ виждахъ, че не расно-
лагахъ съ вр'Ьме да събирамъ джуерна , а частъ на из-
бЪс'1'ни пунктове и да очиствамъ участъци за другитй
^ 31^
32
дружвнн и затова се р'Ьшихъ да допустна подобно
ан1 рмалео рпсподоженае, т. е. да забъркамъ работит^Ь
оковчателн".
СпорЬдъ заеманието на позицията отъ 2 и сут-
риньта (по запов^Ьдь на началника ва отряда) и ста-
налит"]} допълнения пр'Ьзъ нощьта, дежурната часть
на рязсъмнувание нмаше сл^дующето рас положен ие :
ДВ* роти Струмци и една рота Бдинци — на Малкия
Руй. една рота Струмци — вадъ с Тюраковци ; едва
рота Струмци и една рота Бдинци — на височината
въ центра; и Трьнското опълчение съ батареята ва
кяпитинъ 3., — на л'Ьвия флаагъ, въ полето. Отъ ро-
тит-*! на Малкия Руй до т^Ьзи на с Тюраковци се про-
такаше единъ празенъ участъкъ — около 1 '/а кило-
метръ; отъ ротит-Ь надъ с Тюраковци до т-Ьзи на
центра — около ^/^ килоиетръ. и отъ ротит-Ь на цен-
тра до батереята на капитань 3. — около 1 километръ,
като се считатъ т-Ьви интервали не по изгибит^, а въ
права посока.
Макаръ че вчерашния день, можахъ да видя само
часть отъ позицията, (тази, която позволяваше обзора
отъ централния вьрхъ) то все пакъ б-Ьхъ си съставилъ
до н-Ькжд-Ь понятие ва неудобствата, които пр-Ьдстав-
ляваше нашето расположение. Азь, напримЪръ, се до-
сЬщахъ, че нашата позиция е твьрд* много раст-Ьгната,
че расположенията на нЪкои части въ полето е сьвьр-
шенно иглишн", като само безцелно протягание на
ф|)Онта; че батареята на капитанъ 3. ... е поставена
на позиция, която н4ма достаточенъ фронтъ за об-
стр'Ьлва8ие. че поставянието на Трьнското опълчение
на самия л'Ьвии флангъ, на една равна мЪстность безь
удобства за упорно съпротивление е доволно риок-
вано, — но азъ така и останахъ само съ тия свои до-
с^щання. НЪкои отъ тия работи, като пр-Ьи-Ьстванието
полската батерея на централния вьрхъ б^ха д-Ьйстви-
телно невъзможни по ц^Ьмание приготвенъ плть, но
затова пъкъ останалитЬ б-Ьха до н'Ькяд'Ь въ моя власть,
стига само азъ да б^хъ чувствувалъ своята незавиеи-
мость по заеманието на командуемата отъ меая пози-
ция и да се р-Ьшахъ да направя нужднит-Ь изм-Ьненпя
II допълнения.
и,ди,геаьуС00«^1с
зв
Едни мжтни представления ва властьта, която ми
се въалагаше съ нааначаванието началниЕъ на пози-
зицията, една осторожность да не Отм^нямъ н'апрйве-
вит'Ъ вече расаор^ждания отъ началника на отряда и
съ едно зашамадявание пров8л'Ьзло отъ' екзалтацнята
а пехливансвята самоув^реяность, плюсъ нехайството
не доведоха до полоясонието да не направя нищо и
и тъй да побьркамъ на органивиранието една правилна
отбрана, основана яа друяеинни участъ1^и и управле-
ние 0Т1 съотв-Ьтствующит^ началници. — Какво ще
р4чешъ ти, ако ти кажа, че ааъ чакъ до сутриньта
не внаяхъ, гд* се Намираше дежурната часть, гдЪ
6'Ьхж авявпостит-Ь в какъ отиваше охранителната
служба! . , . (Планъ Л2 1-й).
И сега когато противника се вече подушва въ
мл^глата, питамъ те авъ тебе, какъ се правятъ распо-
р-Ьждания за боя съ вьрзааи очи ? . . . Нина, само ва-
лвсътъ и страхътъ стъ едно неочаквано нападение при
подобна веготовность не еж пр-Ьдостаточни да забьр-
катъ окончателно даже и този чедов-Ькъ, който е ус-
п'Ьлъ вече да изучи м-Ьстностьта? — Значи не оста-
вайте друго нищо, осв'Ьнъ да 1ж завърша така карла-
наданъ, както ьь 6'Ьхъ почвалъ, само и само по-скоро
да се сткпи въ изв'Ьстна готовность. . . .
„Тамг има незаето пространство, — пратете една
р'>та'.' ^Тамъ еди-кой-с-и окопг не заетъ, — пратете Ьруга
рота/" ^Малкия Руй, тактическия ключъ, е елабо заетъ,
— пратете д«Ь роти вг частенъ резервъ.'" п'^Р^ роти да
останатъ е» общг резервг, заЬъ г^нтра и да заематг око-
пит^ до планинската батарея (укреплението)]' „Една
рота да стане вг резервг на стратегическия ключг, надъ
с. Тюраковци!'^ "Аапитанъ И. да бжде началникъ на Мал-
кия-Руй, капитапъ М, - на участъка на с Тюраковци;
азъ оставамъ общъ началнинъ на позицията и на нейното
л'Ьво крило!" — Ето всичкит^Ь рас пораждания, които
азъ ножахъ да направя на бьрво. Нашето расположе*
ние по този начинъ взе сл'Ьдующата форма : десния
флавгъ - дв4 роти Струмца и дв-Ь роти Бдинци, ре-
зервъ ДВ* роти Пл-Ьвненци ; центра — дв-Ь роти
Струмци, една рота Бдинци — съ общъ резервъ три
роти Бдинци ; л'Ьвия флавгъ — батареята на Капи-
, Соо«^1с
34
танъ 3. и Трьнското опълчение съ ревервъ една рота
Бдинци — всичко тринадесеть роти и около 150 души
опълченци, и то расхвьрдени на единъ фронтъ около
5 километра, който на най слабия си флангъ (л'Ьвия)
се отбраняваше отъ най слабата часть (Трьнското
отлчение). (Пданъ Л2 П-й)
Че подобно расположение е вънъ отъ всякаква
критика, че то унищожава почти всЬко управление и
командувание, че при него е ненислиио, ако стане ну-
жда едно настжпвание или отстжпвание — не ще и
дума! но ела Зло, че безъ тебе по-вло! . . . Не оставаше
друго вищо, осв^Ьнъ да се потьрсятъ н4еои ср-Ьдства,
които би отстранили до н^кжд-Ь неудобствата, произ
~ л^^кли отъ това лошо и погр-Ьшно расположение. Ка-
значивание началници на важнитЪ участъци; поддьржа-
нието съ частни резерви важнипеЬ пунктове, които по
свойствата на м-Ьстностьта не можаха' да се над^Ьватъ
на поддьржка отъ общия резервъ, и една строга за-
пов^дь : ни раекрачъ натдк отъ окопитЪ и задължително
ударъ въ щикове^ еъ крайните моменти, — ето съ какво
се помжчихъ да помогна на положението, вь което ни по-
ставиха и което, благодарение на вашето незнаение,
вий сами твьрдгЬ влоншхме.
Къмъ 9 '/а часътъ, слгЬдъ едно тр-Ьскаво и суетно
распор-Ьждание всичко б-Ьше вече готово ^ ротит* б^ха
заели своит-Ь м-Ьста и азъ се прибрахъ на централния
вьрхъ отъ д-Ьто пр-Ьдполагахъдауправлявамъилиподо-
бр^Ь да кажа — да присжтствувамъ въ боя. Миглата все
още се не б'Ьп1е вдигнала и силно ме плашеше за едно при-
крито приближаваниенапротивника ; моит-Ь оаасавания
да не би противника да се въсползупа отъ нея, достигаха
до тамъ, щото въ този критически моиентъ пр^дъ про-
пищаванисто на първия куршумъ, азъ забравихъ т-Ьяс-
кото чувство на очакванвето на боя, така и опаст-
ностьта отъ нашето лоше расположение. За меве мж-
глата, която не допускаше да се виасда на повече отъ
100 раскрача пр^дъ позицията, б^ше по страшна отъ
колкото смьртьта, която можеше да ме случи съ ней-
ното повдигание. . . Пр'^Ьдстави си, въ т'^8и тревожни
минути, когато напхит-Ь очи, като на рисове б^Ьхж
втренчени къмто полето, когато войницнт'^ нал'Ьгали,
и,ди,геаьуС00«^1с
35
се 6'Ьхх ц^ли принесли по направлението на против-
ни1еа и чакаха иомевта да изсипять градъ свинецъ - ко-
гато противника тревожно дебнеше и търсеше пунктъ
отъ гд^Ьто тр-Ьбваше да открие своята адска машина
— въ това вр4ме около насъ пр'Ьмина ц^ло стадо отъ
овцЬ, което безгрижния овчарь искапхе да пр'Ькара
пр'^ъ централната позиция и да го спустне въ полето
— арената на очаквания бой. — Нааадъ! ще те уби-
ятъ ! — Хгв ! ще ме убиятъ ! . . . Ям© пустнете вип
меня да си прокараиъ овцгЬт^ ! — се опитваше той да
възразява на войницитгЬ до като най посл-Ь не 6'Ьше
на сила натиренъ. — Че това не б^ше нито н'!Ькой
п1пионинъ, нито н'Ькои любопитенъ, а единъ простъ
П10пъ, който В'крва въ касметя, и за когото нааасванието
овц^Ьт* е по важно отъ колкото н^кой куршумъ —
не ще и дума.
Около 1 часътъ сутриньта се захвана пр^стр^лка
въ полето между кавалерийскит'^ части на отрядитЬ.
По приближающит^ се гърмежи и по сигнала „настжп
вание" (сжщия нашия си1-^алъ), който 'се подаваше отъ
Сръбска страна, разбрахъ, че неприятелската кавале*
рийска частъ пр'Ьсл'Ьдва нашити разузнавачи и върви
по направление на полската батарея — н-Ьщо което
щ*ше да бжде твьрд-Ь- рискувано, за посл-Ьднята по
невъзможностъта й да открие огънь и слабото при
критие, което пр-Ьдставляваше Трьнското опълчение.
За да испр-Ьваря подобна случайаость, запов-Ьдахъ на
една рота Бдинцн да се спустне отъ висотата и да
■ наблюдава за ескадрона въ полето, а самъ отидохъ при
линията, до която батареята заемапхе позиция.
При пристигаиието ми на Клисурското пюссе азъ
бЪхъ очуденъ отъ онова безгрижно движение по него
на селенки и селени, които спокойно си отиваха по ра
ботата, безъ да искатъ да знаятъ за опастностьта,
която ги очакваше, или пъкъ да бкдятъ стреснати
ни най малко отъ Сръбското наст^кнвание- Въ своето
залисвавие ний б^хме забравили да спр'Ъмъ това дви-
жение, отъ което противника можеше да се ползува
за черпение св-Ьдения по нашето расположение. Запо-
в-Ьдахъ да не пускатъ повече никого и заминахъ по-
нататъкъ.
3»
1),д,(,.-еооуСоО«^1с
Рл'Ьданъ по едно вр'Ьме край иен@ въ пъленъ ка-
рверъ пр'!Ьхвьрчаха нашвтЬ равуввава^и в узвахъ отъ
^■Ьхъ, че неприятелския есвадронъ е . твьрд* близо,
пр-Ьдъ самата батарея, и че фронта пр*дъ нея е оста-
валъ съвьршенно откритъ. Пр^пустнахъ силно и пра-
тнхъ вапов^дь на поручика'' Т. да . събере своя ескад-
ронъ и отблъсне неприятелската кавалерийска . часть ;
н-Ьщо, което той непълни моментално, като се понесе
на пъленъ тръсъ пр-Ьдъ фронта на батареята: а на
поручика Ч. зааов-Ьдахъ да прати патрули напр^д-ь и
да нма силно наблюдение за батареята, която можеше
да се подвьргне на едно неочаквано нападение. Ар-
тиллеристит^ стояха спокойно на м-Ьстата си и б']^ха
заети съ истриванието и нагласяванието на своит^Ь то-
пове, а Трьнското оиълчение тючти пр-Ьдъ самия носъ
на противника се б-Ьше заело съ печение ц-Ьли вьрлини
шишъ-кебабъ и б-Ьше наградило н-Ьколко огньове, съ
бъклички в ъ ржц^! ; — виждате се, че т^хъ ги б^ше,
покече грижа за корема, отъ колкото ва ц^Ьлостьта на
т'Ьх1ШТ'Ь глави. Чудни българановци ! Знаятъ, че жи-
вота имъ виси на. косъмъ, но все пакъ мръвката и
червеното винце не могжтъ да откажатъ па своит-Ь
каменоломни стомаси,
Мжглата захвана да се прор-Ьдява; вече съ всЬка
св4тла полосица, която тя откривалите въ пространст-
вото, приближаваше се и оня етраптенъ моментъ,
въ който душата бива изв^днъжъ изненадана отъ все-
обемлещата смьрть, изразена въ всЬко пропищ-Ьло кру-
шумче, въ вс-Ькон роякъ смъртоносни пчели, въ всЬко
нервно и пхумящо хвьрчание па гранатата. Очаквайте
се отъ минута на минута онзи моменталенъ кривисъ,
въ който господаря — умъ и човешкото самосъзна-
ние требваше да взематъ вьрхъ надъ слабата плъть и
не приви квалит-Ь нерви, за да доведжтъ челов-Ька до
испълнението на святата длъжность — самопожьртву-
ванието пр-Ьдъ народния олтарь
Не зная защо, но на мене до чуванието на пър-
вия гърмежъ, все ми се струваше, че всичко това е
една шега, или едни маневри, които ще се свьршатъ
вгйтр-Ь въ н-Ьколко часа. Азъ хемъ правяхъ раснор-Ьяв-
дааие за поср'Ьщанието па т'Ьзи Сьрби, които вчера
,„,,., Соо»^1с
37
■ц4дъ день тр-Ьщяха, татъйъ нЬвжд* къмъ границата,
хеиъ не ми се в'!Ьрва1ие, че е възможно, ч-Ъвш довчерашни
€ратя да се истърсять ср'Ьщу насъ и да почнатъ да
ни обсиаватъ съ смъртоносни снаряди ; и даже, когато
тгЬхнигЬ линии се поЕавваха пр-Ьдъ насъ, когато хж,
зж, требваше да вавалятъ куршуиит'Ь, азъ се продъл-
яеавахъ да бжда въ своето необяснимо съ нищо вев-Ь-
рие въ д-Ьйствителностьта . . . Но скоро работата се
нокааа съ своята гровна сжщность, . . . още пьрвата г|М-
ната ме накара дн 1'л'Ьдамъ на ср'!Ьщнит'Ь, като в а едни
■смъртни врагове, дълга ерЪщу които се заключава само
въ изобилното ос^йванин съ т-Ьлата имъ м^стяостьтв
11р4дъ поаицията. . . . Самозащитата прятжпв другит^
чувства. , . Боздуганътъ б^ше вече замахнатъ и тр^
^наше да се стовари вьрху гърбътъ на единь отъ два-
мата противници.
За да ти бжде ясно колко год-Ь пр-Ьдставлението
8а боя, който тя опнсвань, ще се постарая да ти дцмъ
тукъ едно кратко описание ва м-Ьстностьта, вьрху жоято
произлиза това бой. (Карта Ж 1-й). Най-напрЬдъ това
^«гълче е една миниатюрна Швейцария, въ която отсжт-
■ствуватъ само езерата и сн-Ьжнит^ чела на вьрховет-Ь. въ
която култура — нито на иглата на вьрха, дивотия
колкото исняшъ и само планини и накъ планини по
ц'&лия горизонтъ. Ту тукъ ц'!^ли гьрбати исполини
стьрчатъ иагведнаждъ възъ Бога сь своит-Ь каменливи
чела, ту тамъ други се рвсуватъ отдалечъ на фона съ
своит-Ь скалисти зигзаги и остри пикове, а още по ннта-
тъкъ ц-Ьло пр^плитанис' на горнит^Ь линии, ту об.ло-
идящи, ту играющи съ капризъ, ту ей смЬло иавед-
нлждъ вирвание или скачание наг долу. Н-ЬкоЙ отъ
отд-Ьлнит* върхове се всправятъ току изведнаждъ до
800 — 4:00 сажени н съ свонт^Ь грамадни склонове спу-
скатъ къмъ полето стръмни урви и диви сипеи, или
иъкъ въ своето капризно склонение образувагъ цЬли
«1аберинтн отъ Термопилевски проходи и дефилета.
Тука гол-Ьмия Руй — ср-Ьдния стълбъ на тяя
планинска система стои нагърбенъ въ ср-Ьдата на тая
мЬстность и съ евоитй спусвове образува стръмната
в скалиста верига, която се начева изведнаждъ отъ
градътъ Трьнъ и отвва на 15 километра до самата
, , Соо»^1с
38
гранвца, Бато по този начивъ д'Ьли нашата поввцвя
(Трьнско-Ловничавската) на дв-Ь отделни части. — ед-
ната въ полето и южвнт'Ь склонове на Малкия Руй, и
другата въ невъаможнит* и почти непроходими дупки
въ долината на повърналата се вече пр4дъ Трьнъ.
къмъ аападъ р, Ерма. Паралелно на тая верига отъ
Истокъ кьнъ Западъ се точи друга едва, макаръ и
ло ниска, ио още по двва по своето очертание и видъ
и по тоя начвнъ заедно съ ПарамунскитЬ и С'Ькиров-
екит* врьхове и Руй образува С-Ькировската долина,
а по-вататъкъ в долината ва р. Ериа, които ра8Д'^Ь-
лятъ на дв-Ь отдялай части театра на Трьнскит* д-Ьй-
ствия. Тгва е една грамадна и дълбока урва съ пшро-
чива отъ 7 — 8 километра, която перпендикулярно
11рор'Ьвва позицията и отнема всякаква възможность
' за съобщение и взаимно поддържание ва пункто-
вете. Въ л^Ьво едва ли не въ небесата се виж-
датъ окопит* на Трьнеката позиция по Руй, въ
д'Ьг'Но стьрчи назъбеното плато на Врабчанската
П031ЩИЯ, а долу въ джнъ-зем^ едвамъ се м'Ьр-
катъ Довнища и Петаченци — второстепенни и до-
пълнителни позиция ва общата отбрана. Право съоб-
щевие и поддьржавие связь м^Ьжду тия участъци е,вв-
мислимо, осв^нъ отъ 8 — 1 километра отъ кьмъ тильтъ.
Градътъ Трьнъ, който е расположенъ въ до-
лината ва р. Ерма, когато тя прави пече своята извивка,
ва да вземе западно направление, се назса^а повече
задъ л-Ьввя флангъ на общото расположени^ т. е. задъ
Год-Ьмия Руй и за съобщаваавето съ него отъ кьмъ
Бр-Ьзникъ и Врабча, шоссето е принудено да напустне
своето западно направление и като искачи С'Ькиров-
скит* висоти да обърни къмъ Югъ за тоан градъ.
Това шоссе е единствеиния- плть за отстжпвание, ако
V1и противвика сбие Трьнеката позиция. Така щото
колкото Трьнъ е силенъ и запазенъ отъ висотит^,
които го обграждатъ, толкова повече той е слабъ по
своето флангово расположение и отсхтствието на правъ
пжть за отст^БПвание. Едно усп4вавие на Сьрбпт-Ь .
отъ кьмъ Врабча или Ловнища кьмъ С'Ькировския
мостъ (гд^Ьто се събиратъ Трьнското, Бр-Ьзаишвото и
Врабчанското шоссета и пътя отъ Банка и Ловница),
,„,,., Соо»^1с
39
неминуемо требва да повлече незабавното очиствание
Трьнскнтй окопи и отстА.пванието на тамкашнвт'!^
части кьмъ Филиповската долина.
Врабчанското шоссе, което се точи отъ Суковския
мостъ (отъ гранид^ата) излива равно въ тилътъ ва по-
зицията и по тоя начйнъ неволно хвърля въ очи важ-
ностьта на Врабча за г^Ьлия театръ и нуждата отъ
едгнъ особенъ пх.ть за отетжпвание на частит-Ь отъ
ТрьнсЕата позиция.
При тия неудобства на ц-Ьлата позиция, ний ос-
в^Ьнъ че не б4хме направили нищо за какво-год-Ь по-
добрение па нашит* условия но още даже не по-
търсихме единъ П2^тъ за отстЛкПвание въ случай на
неусп-Ьхъ, сл']Ьпиипеата оставихме правия пжть за па-
стжпванието на противника (Врабча) и отидохме съ
всичкит'Ь сили да се намьрдаме въ Трьнъ, отъ гд^то
твърд4 е трудно да се откопчее челов-Ькъ при една
катастрофа, й така подготвихме сами поражението, за
което ще ти раеправя по-долу, . . .
Б'Ьхъ се вавьрналъ вече въ центра, когато истр-Ь-
щ^ха пьрвитЪ залпове отъ Руй, и всичката мжгла,
като по команда, се вдигва взведнъжъ и даде м^Ьсто
на единъ отъ забравените л-Ьтни дни. Пр^дъ насъ
блесна големия Руй, а подъ краката ни се откри
увлажевата съ роса долина, съ св^тящата отъ лжчите
Ерма. Тънките струи отъ топлина почнаха своето
животворящо действие върху увлаженит,е оргапизин,
и заедно съ мжглата вспариха отъ сьрдцата на бор-
ците онова трескаво настроение^ онзи нервенъ тре
петъ, който е свойствевъ на човека, въ подобно нам-
ръщено време, пра началото на подобни силни кри-
8ИСЧ. . . .Вече горе, по върховете, единъ по единъ
окопит* почнаха да се обличатъ еъ димъ, а по срещ-
ния склонъ гапжкаха отделни къдбе,та пушакъ и съ
своята линия постъпенно все повече и повече обгрж.-
щаха скелета на гигантския ржтъ. Ясно се виждаше
сръбската верига, която се спускайте и принаждаше
по Големия Руй ; — това бепхе левата колона, която
беше исоратена по хребета и която, съ заеманието
ва командующия пунктъ, требвайте да прикрие
иастжпванието на главните сили по полето. Часа
.40
около 10 пр^дн пладн']^^ тя се утвьрдн на позиция
и вл^ае въ бой съ частит^Ь. расаоложени на Мал
кия Руй.
По сБ'Ьденията, които лиахие, знаеше се, че отъ
къмъ Руй настжпва единъ п^хоте^ полкъ, а остана^
литй сили, на Моравската дивизия отъ два пехотни
полка (единъ пол1гь се считаше отд^ленъ къиь Из-
воръ), ДЕ-Ь полски и една планинска батарии и единъ
ескадронъ — наст;&аваха по ш:оссето. Т^зи св'Ьдения
с^ потвьрдиха напълно съ наблюденията, конто се
иравяха отъ нашата позиция, само че, както се узна
по-[1осл-Ь, сме биле твьрд^Ь мвого заблудени по чис-
ленностьта на ц-Ьлия атакующи отрядъ. Около Ю'/^
часа пр-Ьди об^дъ по пюссето се показа дълга по-
ходна колона, която, подъ прикритиото на ескадрона,
се насочваше къмъ нашия центръ; нейната числен-
ность не може да се различи отъ прахолака, който
се повдигапю при движението. Около Заб^лскит-Ь хан-
чета (растояние 4 километра отъ позицията), колоната
построи реаервенъ р-Ьдъ и свьрна къмъ Тюряковскит*
вьрхове.
Въ това вр-Ьме азъ ужъ сл'Ьдихъ добр-Ь за туй,
което ставайте въ долината, а въ сящность ии се
показваше, като че ли ми липсва достатъчното вни-
мание да разбера истински това, което се вършеше
пр-Ьдъ очит-Ь ми; — така, като че ли н-Ьщо ми бьр-
каше да виждамъ ясно и да разбирамъ сжп^остьта
на пр'Ьдм'Ьтит'&, които ми се пр-Ьдставляваха
Азъ ве иожахъ да опр'Ьд'Ьля в-йрно силит'^ на про-
тивника, даже когато той построи резервенъ р-Ьдъ
и излезе открито въ полето, — Вижда се, че неу-
м^нвето да схващамъ и да обзирамъ бойното поле,
катз и силното ми вълнение въ този важенъ моментъ,
когото азъ п[гЬживявахъ за пьрви пжть, 6'Ьха винов-
ницвт'^ ва това вчетворяванис моит^ очи и гл-Ьдание
като пр^Ьзъ мжгла, 11р^ди4тит±, които слънцето така
добр^! осв-Ьщаваше.
Само едно помня, че когато колоната се отправи
къмъ Тюряковци, азъ мзвадихъ заключение, че Сьр-
бит* искатъ да атакувате най-важния пунктъ на
позицията — Тюряковския вьрхъ. „Л гл%дайу май-съ
41
Сърби, каки тъй изведнъщъ беаъ всЬкакви рекогиисцировки
безъ всЬкакво колебание, току се истьрсиха на исходя-
щия жвглг съ всичкит^ си сили ! — Я. ги гледай т4хъ! "
се чудяхъ авъ и ввехъ да се огл-Ьждаиъ вадъ себ'Ь
си, гд^то вече, не б^ше останала ни една рота въ
общъ резервъ, — „Че какъ етана тази работа ? Ами
1:акво ще се прави, ако ли т^ съ всичвит-Ь си сили
ударятъ на врьха, който се отбранява само съ дв^
роти ? Нимк. да вдигна ротит4 отъ централнит-Ь окопи
и да ги съсредоточа въ ревервъ вадъ тоан пунктъ !
— Но, ако ла аъкъ Сьрбит^Ь ударятъ въ полето и
л-Ьвйя флангъ — тогава? — си мислихъ авъ и се
вьртяхъ насамъ-нататъкъ, въ продължение на ня-
колко минути, въ което не избиха десеть пота. до
като най-посл-Ь,. въ сялата на боздугана аяъ р^Ьшихъ :
я4'ля Ьа разбутвамъ ротитЬ, па да става каквото ще!. ...
■Ла п Най-поел-^, ако ли мЬ взематъ силно да наблЬгатъ
Тюряковокия вьрхь ще урна центра по склона а ще ги
атакувамь въ д^с?тд имъ флангг На ли е рабо-
тата да се ^'нре? 1Це се хвьрлииъ ний на щикъ —
па да става каквото ще! 1Це ли има усп-Ьхъ или не,
-^ това му е посл-Ьднето средство ; ще ла усп^е то
на врЬме ~ азъ не му мислЪхъ. — Мене ми лиа-
свинхе едно оржжие, съ което пр-Ьдъ съв-Ьстьта ой
тр'!Ьбвап1е да оправдая бързото растайвавие на резерва
и азъ, като сл-Ьпецъ аа тояга, се уловихъ за контръ-
атаката и раабара се бьрзо, бьрзо почнахъ да нами-
рамъ тази идея за повече отъ подходяща въ да-
дения моментъ. — Какво бьрзо самоут-Ьптепие, ва ли?
Едновр-Ьменно съ построя вавието резервенъ редъ
на сръбсвнт'Ь главни сили и тяхното насочвааие къмъ
с. Тюряковци^ 3'Та полека батарня изл-Ьзе на позиция
мЬжду това село и то;сет<1 и откри о1^ънь по нап-
равление кжмъ Тюряковския вьрхъ. Капитанъ 3. нБ
откриваше още огъеь, понеже отъ неговата батария
ве се виждаше неприятелската артилерийска позиция;
тр-Ьбваше да му пращамъ приказание, и съ сигналъ
и махания отъ врьха, да поискамъ почваввето ва
стр-Ьлбата. СлЬдъ 5 минутно бавяние нашит-Ь топове
се обадиха и ако и по закрита ц'Ьль усп'Ьха съ 4 -5
гърмежа да подбиятъ едно Сръбско оркдае и да при-
:,Соо»^1с
42
нудятъ неприятелската батария да отстжпи нааадъ
и да търси по отдалечена позиция. На скщото 1гЬсто
е убитъ единъ Срьбскв офицеръ (артилеристъ) Дими-
трисвичъ.
Отгор-Ь отъ къмъ голйиий Руй Сьрбитй продъл
жаваха да обсипватъ съ куршуми Д'Ьснвя флангъ
на позицията; т-Ьхната стрелба вече се 64 обьрнала въ
частна тр-Ьскотня; дв-Ь планински орждия б4ха поч-
нали вече да се обаждатъ въ туй ваправленве, а слйдъ
налко още дв^Ь такива отъ клмъ отср^щнит^ Тюря-
ковски вьрхове, заедво съ полската батария, утвър-
двва вечс! на нова позиция доведоха артилерийската
обстрелвания до млксииунъ.
Сръбските резерви б^ха се- закрили вадъ висо-
тите нежду Тюряковци и Забелъ и вий неиахив
възможвость да сл4димъ за това, което т-Ь предприе-
маха. Гребевя, който ги закриваше (последнето пони-
жение отъ Големия Руй) се точеше на длъжь предъ
вашия десния флангъ и съ еднаква височина се доб-
лижаваше до исходящия лгълъ на позис^ията и по
този начинъ даваше на Сърбите удобство за групн-
рание силите ва известенъ пунктъ и ударяние въ
избраното направление. Само едва урва съ п1Ирочина
около 1200 раскрача отделяше противоположните Тю-
ряковски върхове и бъркаше на легкото водение ата
ката на вашия най-слабъ пунктъ, който освенъ съ
издаденото си положение, но още и съ своите ле-
снети подстжпи представлявапхе големо неудобство.
Часа около 11 '/а преди пладне се появи бойната
линия на г.павната колона и, като зае Тюряковските
вьрхове, съедиои своята верига въ непреривна ливия
съ частите отъ Големия Руй. Боя се захвана вече по
целата линия ва десния флангъ. Пехотната стрелба,
която се водеше отаачало съ аалпоае, у Сърбите скоро
се обърна въ едно непрестанно пукание; батареите,
достигнаха до беглестъ огъяъ по окопите, и почна да
се забелеава къмъ е. Тюряковци едно прибегванне ва
резерви, — веща, които показваха, че хж, хж Сърбите
ще се хвьрлятъ отъ место въ едивъ стремителепъ
ударъ. (Планъ Л?. Ш-й).
43
Къмъ цвнтра взе да става все повече и повече
горещо- всичЕситЬ куршуми, които ар'Ьхвьрляха Тюря'
ковския вьрхъ, валяха на централната висота, която,
по вагиба на н'Ьстностьта нааадъ, попадаше флангово
и до Е'&ккд'Ь тилно на исходящия жгълъ на пови-
цията. Куршумит* пищяха и тупаха по ц'Ьлъ рой въ
флангъ на окопит-Ь; гранатит4 сегисъ-тогисъ подо-
хождаха по н-Ьколко ивведнъжъ на гости, но никой
не искаше да внае аа тЬх-ь : войницит-Ь разговаряха
. и се радваха на добрата стр'Ьл6а на напхата артилерия
и т. г. офвцерит-Ъ, надвесени надъ ложенеитит^Ь, сле-
дяха внимателно за това, което ставаше въ с. Тюря-
ковци. Особенно ме очудваше отецъ М., който, съ
снета калимявка, 6'Ьше с^дналъ открито до единъ
окопъ и правеп1е оц'ЬнБа за всЬкоя граната, която
тряскаше въ е. Тюрнковци. — Жя,хъ1 надхвърли
налко пущината . . . хкхъ! ей тази я биваше? та-
мамъ въ самата ср-Ьда на Сьрбит* ! браво ! . . . ето
още една! ... и тя я бива . . . току нядъ самит'^
имъ глави! ето и третя .... гледайте! гледайте! . . .
хАхъ! ... ха! ха ! ... я ги гл'^Ьдай, какво припнаха
вазадъ по баиря, като кози ! — се въсхищаваше той
сь едшнт' разложенъ см-Ьхъ, и спокойно си бършеп1е
пота, който отъ жегата изобилно течеше по лицето
му! — пЩв те убиятъ, д^Ьдо-аопе"! — му казваха
н-^кои офицери и го кавяха да вл'&зи въ ложеиента:
— „ба,^^ ше ме убиятъ! Звамъ ги язъ т-ква Оьрбв! т-Ь
толкова отъ далечъ стр4лятъ, щото куршумите
имъ, до като достигнатъ, съвсЪмъ истиватъ!
добр4 сьмъ си азъ тука на ветреца! .... чева не
съмъ луд1. да дойда да се завра въ гор-Ьщината, въ
оная дупка? — отговаряше той самоув-Ьренво и про-
дължаваше да бжде съ своето дебело т-Ьло двойно фи-
гурна половинъ мипсевь на неприятелскит'Ь флангови
вистр'Ьли.
Да; туй вече б-Ьше бой, а не п1ега, — ■ една кър-
вава арена, на която всякоя секунда можеше да се
тьрколи едиаственния синъ, да се подрфже отъ ко-
рена цветущия и пъленъ еъ надежди момъкъ и да
се закриятъ за вс^Ькога тия пълни съ енергия н огънь
соколови очи .... М-Ьтлата брьскапге нарЬдъ безсъз-
^-^-'З!^-
44
натвлно, бевъ гр4х-ь и срамъ отъ Нвд-Ьлния день —
този празднвкъ ва християнитгк^ този девь ва почивЕса
и семейни радсств. Пр-Ъдъ насъ. и на позицията върлу-
вате сжьрьта,' аадъ нашия гръбъ, въ Трънъ, кииеше
живота съ свонт^ обикновевни проявления .... и д-Ь-
цата,. тия невинец още създания, кр-Ьщяха и ц'Ьпяха
въздуха въ Д' лината съ сеоит-Ь викове и акламарания
всякоя граната, която ор-Ьхвърлхше вьрха и падаше
къмъ градътъ' Азъ чувахъ тави т^Ьхаа радость
и урра, и неволно се пр4дадохъ на илюзии .... прЬс-
вочихъ шислевио въ вжтр"Ьпностьта и съ болка въ
сьрдцето споннихъ си бащиния к*тъ. Колко ли, —
си казвалъ азъ, т— близки и роднини, дв'Ьсь се см'^тъ
и веселятъ безъ да пр^Ьдиолагать даже, че хж, x^ь
т-Ьхаата над^Ьжда, радость и гордость ще бжджтъ
тьрколони въ в-Ьчностьта? Колко ли малки распри и
дребнави, самолюбия обзематъ дн'!^сь нашит'^^ ближни,
когато т-Ьхнит-Ь братия помирени съ сиъртьта, сво-
бодни отъ всЬкакви см-Ьтка съ живота, вджхнати отъ
една священна идея — ивлагатъ съзнателно своит4
гжрди ср-Ьщу общата опасность? и колко ли нещаст-
ници изджхватъ дн-Ьсь въ агония на мирвото л4гло
безславно и безъ полва за своя родеаъ край? . . .
Б^Ьхъ почналъ вече да се поуспокоявамъ за удьр
жанието на позицията; боя се продължаваше вече ц^ли
два часа. безь никакъвъ ревултатъ; срьбскит^ части
отъ Рол'Ьния Руй не мърдаха отъ м-Ьстата си, а пъкъ опи-
тванията пра Тюряковци да се вл-Ьви въ дола, който
д-Ьлеше позициит'Ь, 6'Ьха окончателво отбити отъ валпо-
вет-Ь и фланговия шрапвеленъ огънъ на батареята 3., ко-
ято по ивм-Ьрсвит* раетояния не даваше проиахъ. Даже
по едно вр-кме стомаха заяви своето право, и азъ тр'Ьб-
ваше да го удовлетворявамъ съ хл^ба и сиренето (1
ц-Ьлъ хл'Ьбъ и около сто драма сирене на дуп1а) — по-
добно лакомство за едвнъ емилателенъ органъ, който
це отъ дйте е привикналъ ц^Ьлъ деяь да се тъпчи съ
ц4ли р-Ьзени хл-Ьбъ. Помня добр-Ь, какъ въ момента,
когато съ адютантит-Ь и ординарцит-Ь, кж.сахме го-
леми залъци и тъпчахие устата гладно гладно, току
се истьрси единъ войникъ отъ Тюряковския вьрхъ
и доложи, че Сьрбит-Ь почнали да се качватъ вече по
,,, ^100^1с
45
вьрха. — Бре ! — си казахъ азъ съ вадавяние, и ско
чихъ като опаренъ . , . . Помня,' саио че се лутнахъ и
раскрНкщахъ силво: ротит-Ь да блдлтъ готови за контри'
атака, като махахъ съ рл^ката, въ кочто, кой знай
ващо фигурираше едва добра половина отъ българския
суманъ. — Ц-Ьдъ Яаполеонъ подъ Мереаго, — да се
ве видеше накаръ ! . . .
Узна се че Сьрбит^ б-Ьха успали да прЪскочатъ
дола ; даже н'Ькои 6'Ьха се покатер&ли на склона ес
сгушени въ една гъвка, обстр-Ьлваха вьрха отъ едно
растояние около 800 раскрача Работата до контръ-
атака не достигна, понеже Сьрбит-Ь осв-Ьнъ че не по-
см*яха да мрьдатъ по нататъкъ, но още въ кжсо
вр-Ьме б-Ьха принудени по разни дплчишки да се врь-
шатъ пак-ь задъ с. Тюраковци.
Боя къмъ Врабча захващаше все повече и повече
да се усилва ; отъ нашата позиция се виждаха ясно го-
д^ЬмитЪ облаци димъ, които канонадата произвеждаше
въ тази посока, само че нищо но се знаеше за самия
ходъ на боя. Узнахме, че въ помощь на Трьнско-В заб-
чанския отрядъ пристигнали дв* дружини Дунавци,
и че т'к вече еж биле испратеви на Врабча, а скщо
че отъ кьмъ Сливница иджтъ гол-Ьми подкрепления,
които ще ударятъ въ с дангъ на Сьрбит^Ь — значи,
победата ще бжде днеска непрЪмевно наша! ... Та
че иначе може ли да бжде ! . . . Само дано бждемъ
живи, та да видимъ когато СьрбитЪ ьь ударятъ на
б-Ьгъ! . . .
По донесенията отъ д'!^сния флангъ знаеше се, че
частитЪ при Ловницаи Петаченци, сжщосж бл'Ъ8лн вече
въбояиседьржатъдобр^насвоитЪ позиции. Н^Ькои каз-
ваха, че началника на западния отрядъ самъ присжтству ва
въ боя на Т'^^зи позиции, и че той скоро ще ое яви и при
на' ъ, — слухъ, който се потвърди отъ войницит'Б, които
6'Ьха слизали въ Трьнъ по работа, и който ме накара
(гл-Ьдай ти умъ) да сЬдна въ ложемента и на всЬкой
случай дя приготвя н-Ьщо, като строева записка, да
опапта шарфа си и да извадя отъ чантата *1динствен-
ния ми тогава орденъ „за заслуга". Но, колкото азъ
пр'&гл'Ьдвахъ вчера позицвиг'^, толкова и Г . . . е
миелидъ да обикаля Врабча, Ловница и нашето рас-
,„,,., Соо»^1с
4В
полпжеиие. . . Излезе поел*, че той е стоялъ до 2
часа аойл-^-об-Ь^ъ ша С-Ькировсвия ностъ (въ тила) и
когато е увналъ вя падааието на Врабча, счелъ своето
оставяние танъ повече ва ве вужно и ваминалъ га
Бр-ЪвниЕсъ, да прави распор'Ьждавия ... А пъкъ ний
смятане ли, смгЬтане, че подъ Врабча Сьрбит* отидоха
да се не видяха — горкит^ !
Ти знаешъ, че азъ 6'Ьхъ тозв, който б^ начал-
ни1еъ на Трьската позиция; впрочемъ азъ саиъ ти го
казахъ това; но я ме попитай малко по-строго: зная
ли азъ какво ивображавахъ тамъ? ... и азъ ше ти
отговоря : хенъ зная ! хенъ не зная ! . . . хемъ 6'^хъ
вача.1ннкъ на повицнята! хеиъ не б^^^^ъ^ ами в^що
като доброволецъ и старша на позацнята, . ■ ей
такова нЪщо — „не разберйошъ!' . . . Не зная добр-Ь,
но сгрува ми се, че ако ли подобенъ въпросъ задамъ
азъ отъ своя страна на началника на Трьнско-Враб-
ченскпя отрядъ, и той би ни ваплатилъ съ с&щня
отговоръ, даже би казалъ, може-би, н'Ъщо повече. . .
Защо подобенъ дуалазмъ въ ролит-Ь ? . . , Не зная ! , . .
Зная само едно, че когато маЙоръ Г. почна да се рас-
порЪжда съ общия резервъ на отряда, капитанъ Г.
се е почувствувалъ въ положение на началника на
Трьнската позиция, а пъкъ азъ, — разбира се, пето
колело въ колесницата.
Както найоръ Г., съ своето нахождявие на С^ки-
ровския мостъ и съ распор-Ьжданията си направо съ
общия резервъ, бьркахие на капитана Г. и го караше
да мисли, че той е повече начаднингь на Ермовсвата
долина, отъ колкото на ц-Ьлия отрядъ. така и послед-
ния, съ получванието направо св-Ьденията отъ разуз-
навачите пр-Ьдъ напхата позиция и съ честити распо-
р^ждания, правени папрьво до подчиненвтгЬ ми части,
мн бьркапте въ кр«га на моит^ обязанноти и ме ка-
раше да гл^Ъдамъ на себе си като нз неговъ замЪст-
никъ на позицията. Помня, че както пр^зъ нощьта,
така и превъ деня на боя, азъ ве получихъ ни едно
донесение, нито съобщение по това, което ставаше
пр^дъ васъ и около насъ, — всичко това отиваше въ
Трьнъ направо до началника на отряда. Азъ пр^зъ
всичкото време не получихъ никакви указания за
:,Соо»^1с
47
плана на д-^йствивто и се гадоволявахъ само съ едни
откъслечни заповеди отъ Трьнъ, за уснлвание на
н^кои пунктове, ва испращание на н-Ъкон части въ
равни посоки, беаъ даже да анаяхъ причините, които
пр'^дизвикваха тЪзи распор'&ждания. . .
Ето ващо по едно врЪме ааъ почнахъ да се ечи-
таиъ саио старши на позицията, който исключително
е отговоренъ за успешното воденяе на боя. Отговор-
ностьта за свьрзка съ далечнит-Ь флангове и съ съ-
с-Ьднитй позиции и това, което ставаше въ тила ни,
— авъ оставяхъ все цЬло на началника на отряд»,
който отъ Трьнъ имаше възможность и органи за тях-
ното наблюдение. — Съ една дуча, искамъ да кажа
че подъ Трьнъ имаше една галиматия подъ началству-
ванието и че проглеждаше една неразбранщина, единъ
шеметъ — изразени: отъ една страна — въ неедиа-
ството на командуван ието, въ неточното разгранич-
вапие на служебните функции и непълното опр-Ьд-Ь-
ление на възложените обязанности ; а отъ друга страна
— въ съер-Ьдоточвание кома нду ванието на неколво
позиции въ едно лице и бьрванието на по-|;таршите
въ работите на по-младшите. . .
Тъй щото, азъ и до сега не мога да определя,
да ли б4хъ действителенъ вачалвикъ на Трьнската
позиция. . . Чудни и дивни работи, на ли? — Но така
ставатъ всекога, когато воюватъ такива юнаци как-
вито бехме ний тогазъ. — Бой ли ? — е добре ! ще
себийме! . , я дайте тука дружините! Дръжте бе момчета
да имъ покажем-ь ний темъ ! . . хемъ . . . назадъ нема,
хж-ж-ж ! — и толкова . ,
Но тъй или иначе, ний водяхие боя, както можахме.
П^е мремъ; требва непременно да удьржимъ позици-
ята, — ето елемента, който ни крепеше и заглаждаше
всичките наши недостатъци. Че сме се расположили
въ едва тънка линия, преди да узнаемъ цельта на
неприятеля ; че сме се протегнали на целн три кило-
метра, безъ вс4какъвъ резервъ, че обоза ])асположенъ
въ Трьнскато дефиле, може да предизвика страшна
катастрофа при едно отстжпвание и още много други
работя — ний не искахме даже и да зиаемъ. . .
Горе, къмъ Врабча, земята се тьрси, долу, къмъ
Ловница, отива страшна трескотия, но и ний биеиъ
,Соо»^1с
48
ли се. биемт. аа слава и мачкаме Сьрбит*. ... Ний се
биемъ тука и ще ппб'Ьдимъ, на Довница се биятъ п
ще поб^дять ; а пъкъ скалистата Врабча, че ще удьржи
нжжски — то е яснп ; — значп днесъ поб-Ьдата е
наша ! . . . Я дръжте бе ! Удрете момчета ! . , .
И така, вий заемахме расаоложевието указано по-
гор*, располозкение, което даже графически изведвъяеъ
хвьрля въ очи своитй, недостатъци. - Ти аъ него
сакъБъ да ве тьрсишъ дружини, а още повече пол-
кове! . . . такива работи н-Ьма! . . . само роти, роти и
роти — ето отд^Ьлнит-Ь бойни единици, които състав-
ляваха ц'Ьлата петь-километрена отбранителна линия.
Тука се сЪтили да ваправятъ окопъ — хопъ една
рота; тамъ други — хопъ друга рота и така нататъкъ,
още пр-Ьди почванието на боя накурдвсаха се ротит-Ь
разбъркано по окопит-Ь на ц-Ьлата линия — и ако см-Ь-
ятъ Сьрбит^Ь отъ н^кгьд^, нека сч покажатъ ! . . . Азъ
се чудя сега, какво щ-Ьхме да правимъ ако ли окопит-Ь
по числото си надминаваха числото на ротит'Ь ? —
на в-Ьрно щЬхме да се вадоводимъ и съ полуроти !
Помня добр-Ь, какъ сл-Ьдъ свьршванието на боя,
едвнъ отъ офицерите твьрд-Ь тънко се произнесе за
нашето расположение, и какъ азъ, рзспаленъ отъ до-
бития усп-Ьхъ, се забравихъ до толкова, щото отидохъ
да увЬрявамъ, че напхето расположение е иовече отъ
пр-Ьвъсходно, като едва ли не искахъ да кажа, че то
нарочно е било допустнато, като подходяще на обста-
новката. Раабира се, това 6'Ьха приказки . . и днесъ
намирамъ, че напхвто расположение ве е струвало ни
счупена пара, защото когато по посл-Ь авъ обиколвхъ
тЬви м-Ьста, крьстихъ се и се чудяхъ, какъ е било
възможно подобно заемание на позицията. Азъ нам-Ь-
рихъ масса мъртви про транства, необстр-Ьлвани дол-
чини, л'Ьсвсти подстжпи, които скрито извеждаха на
незаети пунктове и по които противника е можалъ
б(:8ъ жертви да се озове на линията на самит* окопи
— вЬщо. косто при отсжтствието на резерви, можеше
изведнъжъ да р-Ьшн боя. . . Какъ тъй Сьрбит-Ь не еж,
се въсползували отъ това, — чудна работа I . . . но
доволно по това. . . '
Боя вървеше, . . . сръбската вериг-а се намираше
въ сжщето положение, т. е. по склона, който се спуска
,,„ . ^^.^
отъ Руй Еъиь Тюряковци, и. само пр^дъ това село тя
6'Ьше успЪля да вавов своя край около окрайвата. Ре-
вервитгЬ почти не се виждаха н'Ьколко тЬхни опити
да прЬиинатъ Тюряковци 6'Ьха отбити отъ батареята
на капитава 3. . . . Адска стрелба 6'Ьше насочена иро-
тивъ нашата позиция : полската батарея, отъ полето,
и плаеиескита. 01Ъ РуЙ поддържаха вепр-Ьетанно огънь
но окопит-Ь ва десния флавгъ Отъ ваша . страна се
поддържаше р-Ьд-ьк-ь огънь, между коиго, въ миеутнт*
на срьбскит^ опитвания аврут^вяха по в-Ьколео залпа ...
Какво мисля^а да' правятъ Сьрбит'Ь? Какво искаха Т'Ь
да се добиятъ съ своята си бЪена стрелба в-ь продъл-
жение на ц-Ьли четири часа? — Да ли не пр'Ьдприе-
наха т-Ь н^Ькавъвъ далеченъ обходъ? — Да ли т-Ь не
1)асчитнаха саио съ огънь да ни сбиятъ отъ позицията?
— Кой знае ! но т^Ь все тр-Ьскаха и не мърдаха отъ
м-Ьстата си.
Часа около 2у« послЪ пладн* една нова верига,
се появи на Тюряковскит'Ь вьрхове и по този начипъ
тЬ съср-Ьдоточиха ср-Ьщу Тюрявовския окопъ два-яру-
сенъ огънь. Твьрд* приятно б-Ьше на чов-Ька да гл-Ьда
радостьта на войнвцит'Ь, когато напхата батарея почна
да гони отъ вьрха, съ шрапнелъ, новоизл^^злата верига.
Стрелба идеална! — която още съ втория впстр-Ьлъ
попадна продолно на подставената верига н 1& викара
съ б^Ьгъ да' се скрие задъ гребена. Веригата три плтн
се повръща на своето м'Ьсто и тритЬ пжти, слЪдъ един-ь
вистр4лъ, се обрьщаше въ бягство, до като най посл-Ь
тя не се спустна отпр4дъ въ дола, и така остави дву-
яросното обстрел вание на Тюряковскяя вьрхъ. —
Ь^новр'Ьменао съ това, неприятелската полска батарея
съсредоточи исюлючително своя огънь по Тюряковския
окопъ — н^що което показваше избрания пунктъ в а
атаката. За да се отвлЪче тя въ своя огънь, запов^-
дахъ на дв-Ь роти отъ центра да откриятъ по нея
валповъ огънь, макаръ растояаието и да б^Ьшв по гор*
отъ приц'Ьла. Още съ третия залпъ полската батарея
взостави Тюряковския окопъ и пренесе своя огънь по
централните окопи, като пустна около двадесеть гра-
нати, които всичкитЬ прехвърчаха къмь Трьнъ. Около
3 часа пакъ се забеляза едно опитвание отъ Сърбит^
50
дя иавадятъ своит-Ь частни резерви отъ хребета и ■■ да
ги спуетнатъ въ дола, които ни дЪлеше^ но, сл^д-в
н'Ъколко залпа и артиллерийски вистр'Ъли, т^ се по-^
вьрнаха пакъ на своитй м-Ьста.
И въ Т08И критически моментъ, когато се р^Ъша^
ваше нашата сждба, когато куршумит* и гранатвт*
кръстосваха вече по всЬко направление, по пжтя га
Буеинци, • който се обстрЪлвапхе отъ артилерийски
огънь — се точеше лениво едвнъ гол^Ьмъ керванъ
отъ кола, Като че съ това искаше да каже: „нека
кучетата да си лаятъ, а кервана да си отива спокойно!"
Около това вр^Ьие получихъ доноеение отъ Тюра>
ковци и МалкиЙ-Руй, че Сьрбит:Ь по склона на Гол-Ьмий-
Руй издьрпватъ своитЪ части отъ е. Заб^Ьлъ и ги на-
правляватъ кьмъ Врабча и ь1овница. Тр'Ьбваше да се
провЪри това отъ Малкий-Руй и да си удостов-Ьри
фявта за очистванието на окопа отъ 9 рсти Струмци
(расположени на Малкий-Руй) сл^Ьдъ попаданнето въ
него една граната. — Пжтя, по който тр-Ьбваше да
лишавамъ, се обстр-Ьлваше на крьстъ, а особенно вадъ
Тюряковския овопъ, гд'Ьто падаха веичкит-Ь пр^Ьхвьр'
кающи гранати. Трьгнахъ азъ по него, но когато
се отдалечпхъ отъ хорските поглади, счетохъ за
■нужно да направя гол^вма обиколка и да се прикрия
задъ единъ гребень, ксйто достаточнз гарантирапге
запазванието на моята кожа- Това н^Ьщо ми се показа
тогава даже за необходимо при условията, въ, които
се намирахъ, но ае ел-Ьдъ много вр-Ьме, азъ вече уз-
нлхъ посл-Ьдствията отъ подобно допустнато мало-
душне. , . .-
Около пьрвата отъ трит^Ь височини ка Малкия-
Руй, азъ се срЪщнахъ съ капитана И. — началника
на Руй. който наблюдаваше кьмъ Врабча, и узнахъ
отъ него, че въ тази посока вече не се вижда и чува
нищо. — НавЪрно СьрбитЬ тр-Ьбва да бжджтъ вече
разбити / — си казахме ний и продължихме - по . на-
татъкъ пд\тя. - ,
ИзлЪзе, че ротата на поручика Тройчева ако и
отстжпида отъ окопа, обладава отъ самия гребень единъ
още по-богатъ обстр-Ьлъ кьмъ долътъ; това още повече
уякчлглше положението на крайния Д'^сенъ флангъ.
1:,д,;„с.::::,С00<^1с
Ь1
За флангрвотр движение на Сьрбитй к^мъ (Яовница д
Врабча, азъ положително нищо ае можахъ да уввая,
осв^Ьнъ еаио това. че се, е заб-Ьлязалр едно притфглгог^
вавие на 1-та линия отъ Тюряковскид долъ къмъ
Род-Ъмия-Руи, — н^зщо което мч показваше желанието
ва Сьрбит^ да, съсрЪдоточатъ своя Х1У,полкъ- ц-Ьдъ
ср-Ьщу, сЬдловината, всято сьедйвява двата. Руя. С^д-Ьдъ
като постояхме н'!^1солко минути при 3-а рота Пл-Ьвг
иенци (подпоручика В.) частния резервъ на РуВ^гд-Ъто
аа голЪма жалость направвхъ два цодупоклона на
грааатит-Ь, най успокоени за,. положението на д^Ьсния
флавгъ ее повьрнжх»1е назадъ къмъ цеатра.
Въ програмната на моето отивавие на Руи. вли'
гаше и обикалянието на, окопитЬ за ^асърдчаваниетр
еъ няколко дущи воЬнидит^, които ц^дъ .день б-Ьха
изложени на. крьетосанъ артилерийски огънь. безъ да
илать на вашата страна нито едно орждие. Поручикъ
Н. (7 рота Бдивци) б^Ьще ми писалъ до раио да ис-
пратя ба.римъ дв-Ь горски орждия, крлкото аа повди-
ганиетр духа на войницит-Ь; но т^.н-Ьмаше отъ гд-Ь
да се взематъ, повеже планинската батарея още вчера
б^ше испратена на Врабча.
Никога н-Ьма да си простя слабостьта, която про-
явихъ по нспълнението на този мой дългь; знаенхъ
ли, че у меня не хван% см-Ьлостьта да пр^хвьрля гре-
бена и да обиколя окопити, които отстояха на 30 рас-
крача отъ местото, гд-Ьто се намирахъ ? — Така, като
че ли вфкькъв:& страхъ ме, обзе и не см'Ьяхъ да. ,на^
пустна мъртвото пространство, до което се б^хъ до-
копалъ. Когато б^Ьхъ долу на цеатра, гд-Ьто ,раляха
дост^атъчао курптуми.и гран!\ти, агъ не искахъ даже
да яная за т^хъ и срокрйно, шетахъ ро платото, , ко-
гато въ онзи момент^! на Руй, азъ ср ноказах>,.:Вече
страхливецъ ;. — ; вижда, .^, благодарение, на , вдвнъ
пгьть донустцата нр^дпазливость : да избирам^ по ,м(*лко
опасень пжть>,црп отиванието си на този върхь. Та«г|,,^тр!
подчцни се на минута на чувството на, самосъхранението,
ако цскашь вече да иагубищъ импулса на самолюбието и
да се обьрпешг на сшрахстгзлю '. . . .
Тръгнахъ азъ да се врьш.амт^ къмъ центра,, но
а^що ме чопли и ме кара да с,е ч^рчя . сац'^, ,от> себ.^
,Соо»^1с
52
си; - ,не! това ве може да бжде! това е срамота!
кяЕво ще номислятъ г. г. офицерит-Ь I — ми заговори
твьрд-Ь силно н-Ьщо въ ума и азъ ве усЬтихъ, какъ
Бъвдрасвахъ на бяиря. Азъ застанахъ спокойно подъ
огъня Ей едпнъ врьхъ и почняхъ да обгл^ждамт. кар-
тината, която се рястваряте прЪдъ очнт^ нм. Пр'Ьдъ
ненъ склововет-Ь ва двата Руя димяха и бълваха огънь;
височввит* около Тюряковци, ц-Ьли обвити въ двмъ,
ревяха и тЛ|Нтяха долу въ край дола; въ полето —
сръбската ливия протегната, личете отъ далечъ като
едва грамадва верига отъ гльсти и отд-Ьлви димни к;ьл-
бета; а по нататъЕсъ на крайния лЪвия флангъ, гората
и отср'&и1ния балканъ, ц-Ьла обвита въ димъ, п<1^каше
въ единия си край съ отд-Ьлви и чести вистр'Ьли. Ед-
вамъ сега се уб-Ьдихъ ваиьлно, че малкия Руй е почти
невъвможенъ за атяка, че саио едви твьрд^ морално-
високи войници се би ръшили на подобенъ рискъ и,
сл-Ьдъ постиланието ва долината съ своит-Ь т-Ьла, би
се докопали до окопит-Ь. Азь внждахъ, че подобенъ
Сюлеймаиовски пристжпъ не е достояние ва Сьрбит^,
и че единствеииата имъ въвможность за изгоиванието
на чястит'Ь отъ този пунвгь е: една прЬвъсходна по
кауество а количесто стрклба, която Ьа доведе до иевьз-
мож/мсть стоението по тЬзи ■рл.тоне За т-Ьхъ оставаха
само Тюряковския вьрхъ и полето, гд-Ьто тЬ тр-Ьбваше
да опитатъ своето щастие, . .
ПрЬдь мене ясно личеше обстановката, която се
6'Ьше взм^нила въ цент])а и на л'Ьвия флангъ : т-кх*
ната верига, която до моето трьгвание б'Ьшв около е.
Тюряковци, сега се б'Ьи1е распростр4ла кьмъ шоосето,
и единия край се криеше аадъ всходящия ат^лъ на
полето: па осв^нъ това, и една нова часть се б-Ьше
появила и открила огънь на самия л'1^ви флангъ, на
нашата позиция. Т'Ь8и и'Ь1ца не накараха вече поло-
жително да в-Ьрвамъ ва едва скоропхна атака по полето
и кьмъ л-Ьвия флангъ, ' - най-слабия вашъ пувктъ,
— атака, която, спор^Ьдъ както смитахме срьбскит-Ь
сили въ 12 друживи, мсжеше да даде пълевъ уоп'Ьхъ
въ тази вова епоха. Лр-Ьдъ врдъ ва тази нал'Ьжаща
опасвость, авъ захвьрлихъ рбикалянвето ва окопит'^ и
се спуствахъ 6'Ьгомъ кьмъ центра, гд'^Ьто ме викаше
53
ЛЛ1ЖН0СТьта, и гд'Ьто азъ 6'Ьхъ аабравилъ да оставя
свой 8аи'Ьстникъ, прц липсванието са отъ тлмъ.
Часа около 4'/> поел-Ь пладн-Ь, азъ се вьрнахъ
при централеит* окопи и действително аавярихъ по-
ложението на работитЬ твьрд'Ь ивийнено. Около 4 часа
Сьрбит'^ 6'Ьха извадили още дв'Ь дружини въ пьрвата
линия и така б-Ьха продължили своя д-Ьсенъ флннгъ
чакъ до шоссето. Когато ^авъ прнстигаакъ, тЪ се мж-
чяха да 'заг^ьватъ своя д-ксенъ фланхп» и да обьрнатъ
своя фронтъ србщу цеитрал ацт'^ окопи. Иоаеже
нашата батарея фланкираше тази т'Ьхна еволюция и
постоянно обрьщаше въ бягство- веригата вь полето,
тЪ б-Ьха испратили своя еекадронъ на крайпия ни
л-Ььи флангъ, който, оп'Ьшеаъ оть тамъ, искаше съ
огъня си да побьрка на д'Ьйствицто на батиреята и
да улесни задачата на веригата, която тр'^Ьбвап1е да
иястжпва ср'Ьщу цевтра и да обхване съ огъня си
Тюряковския окопъ Ескадрона стр-Ьляше отъ едно
растояиие повече отъ 3,0110 раскрача и нашлта
батарея даже не обьрна внимание на тази тр*-
скотня*) Виждаше се, че Сьрбит-Ь се готвятъ вече ва
* «динъ стр^иителенъ ударъ вьрху Тюряковския врьхъ
и централните височини. (Цланъ ^\^. Ш.)
Времето приближаваше на мрькнование; деньтъ,
който ни се покява ц^ла в^чность, отиваше вече да
се замЪни съ нощьта, която всЬкога туря край на
боевете, и на насъ оставаха още некакви-си "/,, за да
се считаме като удьржали вече своята позиция. Между
това личеше ясно, че тия последни неколко минути
ще бждктъ най -ожесточените и най критическите, че
неприятеля се готви вече да се нахвърли вьрху пози-
цията съ всичките си сили, че съ настжаванието на
тъмнината, той ще се въсползува за безири пятсгвен-
ното подвеждание на своите резерви и така групи-
рано ще удари на некой пунктъ на нашето протег-
нато и бевъ резервъ расположение. Ако ли свойствата
на позицията позволяваха ваеманието съ налки части
големи участъци и обстрел ванието съ накрьстенъ огънь
праздните пространства, то това преимущество съ на-
') Ти пуьтна вйколсо грачатв твьрА^ соолучлмво въ с Ярловцв.
,„,,., Соо«^1с
61
стжпйайиетб Ба тъмнината се "обръщагйе 'вече въ го-
л']^ма стасноСтЬ, която йотйешй да се прояви съ про-
бвввввето на веприугеля.ва подобни неваети пунктове.
За да се помогне на това неудобство, азъ требваше
да снема ротит^ отъ цеатралнитЪ окопи и да ги гру-
пирамъ въ частенъ резервъ по Тюряковския врьхъ,
който наи-много рискуваше съ своето издадено поло-
жение на подобенъ нрнвечеренъ ударъ, но ' азъ не
см-Ьяхъ да направя тона понеже неприятелскитЬ части,
които си б^ха развърнали въ полето, щ-Ьха да бжджтъ
свободни тогмва да се вахвьрлятъ на батареята, за-
щищавана отъ една рота (2-а Вдинска) а Трьнското
Опълчение. . . . Мислихъ, мислихъ ... и въ своето
колебание авкизгубихъ вр-ЬмеТо, необходимо 8а пра-
Бяние распор-Ьясдание, и останахъ да поср"Ьщамъ пр^Ьд^
стоящата атака беаъ всЬкакоо из>1'Ьневие въ нашето
расположенве. — Правъ ли ааъ б^хъ ще видиихь тю-
нататъкъ. . . .
Ето сл-Ьдъ малко атаката се захвана. Едно силно
уртение на залпове отъ къмъ Малкия-Руй и Тюря-
ковци, едно моментално пламвание по цялото поле
отъ б^Ьглестъ огънь и една усилена пакъ артилерий-
ска канонада показваха, че ударътъ се предприема
Решително и изведааждъ по ц-Ьдата линия. Виждаше
се, че СьрбитЪ ожесточени отъ отпоритЪ, които имъ
се даваха до сега, разсьрдени отъ изгубванието на
праздно ц^лъ день, искаха вече съ едно валвтание
да завлад^ятъ както и да е позицията. Една дълга
верига се простр-Ь въ полето и въ кратко вр-Ьме съ
огъвя си обхвана Тюряковевия врьхъ; неговнт^ окопи
иаведнаждь се изложиха подъ единъ накрьстенъ огънь
отъ три направления и вьрху т^хъ заваляха грава-
тит-Ь отъ дв^т^Ь батареи. Неприятелските резерви се
6'^хл намьрдала всички въ Тюряковский долъ и отъ
тамъ ясно се слушаха вонанл>1т:Ь и усилнит^ викове,
които подаваха началницат^Ь за настлпванието имъ
напр^дъ; въ полето лежаха тукъ-тамЪ н-Ькои сгжстеаи
части, които очакваха напр^дванието на веригата да
се вдигнатъ на подкр-Ьпление на пьрвата ливия. Цен-
тралнит-Ь висоти захванаха да се обсипватъ буквално
съ масса куршуми, които веригата отъ полето безъ
55
спиръ.' пращаше отт. едно растояние 700 — 800 рас-
крача, а полската батарея попадна въ пр-ЬдЪла на об-
стр-Ьлванието безъ да има пр^Ьдъ себе си прикритие
отъ нап1и стрелци. {Планъ ^V§. IV).
■ Макаръ в да виждахме, че този пжть неприятеля
непременно ще се хвърли на позицията и съ ножъ
ще поиска нейното завладявание, вий стояхме спокойно
съ едно съставено убеждение, че когато нашнтЪ ур-
нжтъ на щикъ, то Сьрбит^ н-Ьма да одьржатъ, т. е.
по-рано се пр-Ьдвиждаше Сръбското отбивапие. —
Това е то да чувствоватъ моралното пр4восходство
на противника, и онзи стрвхъ, който се проявява въ
неговото колебааие и нерешително водение на боя. . .
Затр^скаха т*, запукаха; раекр^щяха се т-Ь, завикаха
... и тръгнаха да атакуватъ; но всичко това не е
още атака ! . . . това не показва още, че моралното
пр-Ьвосходство е взело врьхъ и че то неудържимо ги
тласка вапр'!Ьдъ за атакувание на умразния против-
никъ ! — това е заешка топордия, която колкото е по-
силна, толкова повече показва своята морална б-Ьдно-
тия ! . , . (Потамъ авъ, отъ гд4 този вчераптенъ нанхъ
войникъ, който прьвъ пжть чува куршуми, вика огь
своята позиция на силния неприятель: ^ела! ... ела
пО'Наблизко! . . . азъ те чакамг тука"? на какво се
длъжн онова високо чувство, което пр-Ьдъ моментал-
нвя кризисъ, не обръща очит^Ь назадъ, а ги вперва
съ блеснала злоба вьрху врагътъ? . , . коя е тази
сила, която кара да се стиска конвулсивно пушката
н да се наежва онзи ва пръвъ п;&ть употр^бляванъ
щикъ?) Това е морала и, заветния напхъ воененъ
духъ ! Тр'Ьбва да се помни добр^, че и въ най-
невъзможнит^Ь минути наптя войникъ има ср'Ьдство
аа спасение — щикътъ ! (боздугана !)
Грозно впечатление правепхе този цептръ, който,
подъ градъ крушуми, стоеше хладнокръвно безъ да
гръмне даже пуп1ка и чакапхе поеманието на склона
отъ противника, за да го смае съ дружнит^Ь си зал-
пове и да се хвърли върху него на щнкъ. Не зная да
ли това гробно и роково мълчание на насочените отъ
ложементите пушки, или общия неусп-Ьхъ ва другит-Ь.
части ца десния фV^ангъ, накара Сьрбит* да не мър-
;уСоо«^1с
56
Латъ по-аататъЕЬ въ полето, маваръ и да б-Ьха само
на 800 расЕрача и -вадъ т^хъ да се виждаха сегивъ-
тигпзъ ревервитЬ, (копто 6'Ьха насочеви именно на
1;ентра) ; во язъ повече искаиъ да В'Ьрваиъ^ че тЬ бпЬха
моряляо поб-Ьдени отъ онова грозно и тържественно
мълчание (противопоставено на тяхната адска трй-
скотвя), което всЬкога предшествува ненад-Ьйния щи-
ковъ ураганъ.
Причината, по която не допустнахъ откриванието
огънь отъ центра, б^пте съобрнжението ми, че единъ
пжть тЪви части се увлевжтъ въ пр'Ьстр'ЬлЕЕл, то вече
щ^Ьше да бжде трудао повежданието ииъ въ контръ-
атака къмъ Тюряковския участъкъ, ако ли стане по-
д )бва нужда. Азъ виясдахъ, до ко 1Ко т'Ь стояха ви-
соко морално и чакахъ момента да ги хвьрля вьрху
рлзст'^гнатия фронтъ на противника.
Азъ б-Ьхъ доволен ь, че се испълаяваше до-н^-
кад"!; моето пр'Ьдложенив — главния удара на участяка
Тюраковци — г{ентра, което ме б^ше накарало Ц'Ьлъ
день да задьржамъ четири роти на централнит'^ окопи.
ПрЪдь насъ се б-Ьше прот4гнала дълга верига, и й
се искаше дя се приблиаси къмъ т^аи височини, но
какво да прави тя : отвр^дъ на 800 — 900 рае^крача
все си стоятъ българит-Ь ва чукит-Ь и даже ве пряе-
натъ да отговарятъ на нейното 6'Ьсео стрйляние, а
пъкъ батареята отстрана, сегисъ-тогисъ ще поизсипе
по н'^Ьщичко вьрху главите имъ. Ясно се виждаше,
кявъвъ ужасъ и разстройство произвеждаха шрапне-
лнте вьрху веригата, коя го повьрща няколко пжти
вазадъ, но виждаше се, че бЪше карана отзадъ, да се
врьща пакъ на своето м^сто, до като най послЪ можа
да се закрие, зядъ една м Ьства гънка, отъ артилле
рийския обстр^дъ. Ний ясно слушахме виковете на
ударенит-Ьиклътвит-Ь, които изсипваха вьрху насъ вой-
ницит* отъ веригата. Еече ц-Ьлото поле св*тваше въ
тъмнитата отъ залпопетЬ и змеобразаото блЪсканве
отъ зигзагит-Ь на честия единичень огънь ....
Късво ввчерьта се свьрши боя; сл^дъ едно енер-
гично атакувание въ нйколко пункта, Сьрбит-Ь бЪха
отбити по ц-Ьлата линия .... Единъ поб^денъ въз-
гласъ отъ урра, ревватъ отъ центра и подетъ отъ
;уСоо«^1с
57
цялата линия, като че ли оплаши отд^Ьлни-рЬ стр4дца,
които оп^е пуЕсаха въ полето и тури окончателио края
ня боя . . . Сл'Ьдъ налко И8л'&8е. че Сьрбвт^, отчаяни
отъ посл'Ьлния отпоръ, с;с прибягнали до посл'Ядното
средство — да нападматг окопити на Малкия 1'уй вг
тъмнотата, но Н'Ьколко аалпа и хвьрлянието на щи1съ
«тъ 9 а и 12 а роти Струмци ги е лишило и отъ тази
иад-Ьжда, като еж, оставили въ долината около 15 про-
мушени и 4 плЯнни в пл; отстъпили бьрз? чакъ на
Гол^мия-Руй. (Плааъ Л?. V).
Едва сл'Ьдъ свьрп1ванието на боя разбрхме гол'Ь-
мата опастность, на козто се б-Ьхме подложили съ сво-
ето расхвьрлено и безъ резерви расиоложенне. До като
б-Ьше още депемъ незаетит-Ь интервали между ротит-Ь
можаха лесно да бжджтъ обстрелвани съ крьстосанъ
огънь. но сь иръкнованието това б'Ьп1е невъаможно и
противника подъ прикритието на тъмнотата можеше
лесно да атакува въ флангъ всЬкоя рота и така да ни
сблъска отъ ц-Ьлата позиция. Само едина случай
ни избавя отъ бедата, и то че Сьрбит-Ь еж поискали
да направятъ подобенъ опитъ ср-Ьшу Мллкия-Руй,
гд-Ьто цЯлия участъкъ б-Ьше ваетъ и не пр-Ьдставля-
ваше удобства аа промжквание. Единъ контръ-ударъ,
когато т-Ь еж се събирали въ долътъ, премахна опаст-
ностьта на този пунктъ ; но ако ли Сьрбит-Ь св.б'Ьха
опитали да направятъ това иъ дЪсно или въ л4во отъ
ТюряковскитЯ окопи, то вавЯрно щ^ха да се промъв-
натъ и да поведжтъ боя ва самата наита позиция —
н'Ьп;о, което по своята неожиданность, щфше да има
твьрД'Ь лоши посл-Ьдствия . . . Какво да имъ прави чо-
в'Ькъ, когато тЯ се показаха толкова нер-Ьпхителни,
щото не посмяха поне надвечерь да се хвьрлятъ вьрху
батареята, която се защищаваше отъ опълченците и
една рота и не можеше да очаква друга помощь отъ
другит-Ь части !
И така ния бЯхме спечелили боя. Сьрбит^Ь не само,
че б-Ьха отблъснати, но още и б-Ьха окончателно раа-
строени отъ атаката, при която ги завари мрькванието
въ този лабиринтъ отъ долове и чуки , . . Авъ бЯхъ
увЯренъ, че на другия девь едвамъ предстоеше нЯщо
важно, защото ако ли даже Сърбите биха получили
,„,,., Соо»^1с
58
цр-Ьвъ нощьта подкрепление, то т* едвамъ щ^ха да
ее р^Ьшатъ да блъскатъ отъ ново Руй и Тюряковци,
и требваше да тьрсятъ нашето слабо место некждй
си по висотите на левия флангъ, а пъкъ за привеж-
данието на резервите въ тави посока, ще имъ е по-
требно вай-мадко половинъ день време. Азъ предпо-
лагахъ въ случай, че те поведжть утре атака къмъ
левия флангъ, да отдръпна батареята на капитана 3.
и Трьнското опълчение на височините около моста
Т8ка, щото цедата позиция да вземе видъ на единъ
полукржгъ (?!)
Отъ постоянния крьстосанъ дъждъ на крушумите
и массата гранати, които се сапяха отъ три разни по-
соки, ний, въ продължение на 7 '/и часа време се отър-
вахме твърде легко — 4 убити и 15 ранени, между
които и портупей-юнкеръ Каловъ. Сръбските загуби,
ако и да не ни беха известни, но ги предполагахме
за твърде значителни. Само по това, което можеше да
се види въ долината и което можахме да узнаемъ отъ
некои избегали презъ вощьта седени отъ Тюряковци,
ний сметахме, че Сърбите иматъ най-малко стотина
убити на участъкъ Тюряковци — Малъкъ Руй *). Со-
лените раскавваха, че надвечеръ всичките кл^щя биле
пълни съ ранени, и че самите войници, които се връ-
щали отъ привечерната атака, кълнали Тюряковския
долъ и го наричали : „наши гробове".
Въобще, като се вземе предъ видъ превъсходния
обстрелъ вя позицията, кръстосания огънъ, подъ който
попада целия долъ между Малкия и Големия Руй, из-
държания огънь на нашите по натиканите въ долината
части и фланговото обстредвание отъ батареята, —
въ никакъвъ случай не моглтъ да се считатъ изведе-
ните отъ строя превъ целия день за по малко отт.
300 чевовека, Азъ самъ имахъ случай по после ди.
отида въ Тюряковци и чрезъ распитвание да узная^
че само около това село, на другия денъ, сл биле при-
брани около 60 тела. . . Не ще ни дума, че този бой
щеше да бжде повече кръвопролитеиъ, ако Сърбит-Ь.
') МЪхау уб^тнтЪ вий си^Ьтаие едваъ 6ат»вояевъ конандвръ
ед1нъ артйлеристъ ооручнкъ.
и,ди,геаьуС00«^1с
59
ве се държаха всичкото вр-Ьнв надалечъ и даже въ
атаката не дС^лижиха на повече отъ 700 раскряча;
като стр-Ьляха Отъ доловет'}! карламаданъ, безъ да са
покавватъ много-моого главит-Ь. ...
Въобще, Сьрбит-Ь лошо действуваха пр^Ьзь този день
и още по лошо стреляха. Т-Ьхния пьрвовачаленъ планъ за
д-Ьйствиеб^Ьше повече отъ пр-Ьвъсходенъ (оставяние зас-
лонъ на Големия Руй инасочванието резервитЬ къмъ с.
Тюряковцв) ; началото на привежданието му въ испълне-
ние б^ше отлично (появявавието на двЪте дружини
по склона на Гол-Ьмия Руй а сгрупиранието на три-
дружаненъ резервъ ср-Ьщу исходящия жрълъ на пози-
цията); но самото негово изпълнение не струваше ни
счупена пара. Вместо подъ прикритието на дв-Ьт-Ь дру-
жини отъ Гол-Ьлий Руй, да се хвьрлятъ съ своит*
резерви на исходящия жгълъ, който б-Ьше заетъ само
съ дв-Ь роти, т'Ь, сл-Ьдъ като налравиха единъ. дна
частни 01ЩТИ (съ 3-та др. отъ XIV я полкъ) за атака,
(така само, колкото да сплашватъ защнтаицит-Ь и да
имъ покажатъ, че, ако ли ие отстжпять, т-Ь зиаятъ и
да атакуватъ), — т^Ь вече зал'Ьгнаха по ц-Ьлата линия
и изгубиха цкли 4 — 5 часа вь безиол-Ьзно обстр-Нл-
вание. . . Какво искаха да достигнатъ тЪ съ това н^Ьщо :
дали подготовката на атаката, илн пристиганието на
подкр-Ьпление — не се знае! — но и8В'Ьстно е, че т^Ь
изгубиха толкова вр-Ьме на праздно, и чавъ вечерьта,
когато т-Ьхнит* вжници б-Ьха силно заморени и почти
отчаяни отъ непристлпностьта на позицията, когато
противника б-Ьше се вече опомнилъ и сймоув-Ьрилъ вь
вадьржанието на позицията, т-Ь пр-Ьдприеха една атака,
ва която противника по-рано пр-Ъдс^щапте отбиванието.
Ето защо една отъ причините на неуспеха тр-Ьбва
да се тьрси въ колебанието и нер-Ьшителностьта
на управляющия боя, да хвърли още въ началото
тЬзи пр^Ьвъсходна сили ср^Ьщу единъ раст^Ьгнатъ и
още неопомнилъ се противнввгь. Другата, и най-глав-
ната причина за сръбското отблъсвание, тр-Ьбва да
се тьрси — вз отсжтствието у срьбскипгЬ войници онза
моралень духг. който не търпи трЪскотня са ц^ли часове
(ИиЗялечг, а инстинктивно бута начр-Ъдл, посипва скло-
новете съ жьртви и ^пласка щика за по скоро славяиае
, Соо»^1с
60
глрда а гжрдп св противника. Азъ сьмъ уп-Ьренъ, че
Сьрбит^, имайки вужаия моралевъ вапасъ, т-Ь съ едно
6'Ьсно валитание, непременно щ'Ьха дд погребатъ на
т%аа чуки, тави шепа наши юнаци, които, осв-Ьнъ че
не искатъ да отст?бпятъ ни леда назадъ, но даже
ииатъ нахйлностьта да се хвьрлятъ на щикь. Нина
може да се нарече атака — достяганието до 700 рас-
крача и ни стл.пка вапр-Ьдъ? Нииа при една р'&шн'
телность, 12 сьрбски роти. които вечерьта атакуваха
Тюряконския вьрхъ, не можаха {баремъ съ нрьквавието,
ако се бояха денемт. отъ огьня) да сбяятъ двйт* роти,
които на 700 крачки стояха непосредствена о ор^дъ
т-Ьхъ? . . .
Втора причина га този неусп^хъ се заключава
въ слабата подготовка на Сръбския нойникь ва д^н-
ртвувание по подобна планинска мЬстность и вялото
управление на боя. Тю]}явовския доль е тъй грама-
денъ и обширенъ, така е той пълеаъ съ миого урви
и сипеи, и пеговите покрвти съ л^съ склонове тъй
ивведнаждъ се събарятъ надолу, — щото ако ли ц-Ь-
лия отрядъ се намърдаше въ него рискуваше да се
распрьстне и да изгуби всякаква възиояеаоать за управ-
ление. Тамо гд^Ьто само козит* могатъ да минаватъ,
гд-Ьто урвит-Ь и л^сътъ обгражда съ отъ всЬкоя страна
чоа-Ька, не е мислило за водение настжпление по пра-
вилата, и не остава друго нищо освЬнъ единичната
подготовка на войника, която добавяна съ високия
духъ, групира партиите и ги води напр^дъ ва вза-
имно раздьрпвание противника на удобните пунктове.
Или Оьрбите требвапш да се откажатъ отъ вагазва-
нието на целия XIV полкъ въ този лабириать и да
го оставятъ да поддържа съ огънъ отъ Големия Руи
атаката ва позицията отъ къмь полето, или пъкъ
веднаждъ те се решиха да поведатъ подобна атака
на Малкия-Руй, то требваше непременно въ тези ле-
систи н стръмни подстлпи да прибегнатъ до подо-
бенъ партизански начинъ на действия, и било съ от-
делни партии, било еь малки части полека лека да
ааеиатъ на атакуемия склонъ едаа приближена стрел-
кова позиция, козто би послужила ва заслон ъ на
атаката.
и,ди,геаьуС00«^1с
61
Колкото ва управлението на боя, може да се каже
че нмаихе до н'Ьгд-к такова, ако ли това управление
иояее да се състои: въ честото подаван ие на сигна-
лите ал наст&пление, в'ь извиквапието ва резервите
ва стр4лба отъ едно равстояние повече отъ 1 500
крачки, въ честото равм-Ьствание и приб-Ьгвание на
1-та линия ту въ лЪво, ту въ д-Ьсно и въ онова
усилвзвие на огъня, което се пр'Ьди8викваше от'ь
нс^Ьки сигиалъ за движение напр'Ьдъ. Вииедаше се, че
има началство, к(ето се распорЬжда, ... но личеше
твьрд-Ь ясно, че то само се б-Ьшв твьрд^Ь много изгу-
било и ве знаеше на какво да се р-Ьши, понеже т^х-
аит* опитвавия ва тласканието частит-Ь напр-Ьдъ се
разбиваха отъ нежеланието на частит* да се озоватъ
твьрд'Ь близо до противника и се завьршваха всякой
п&ть съ едня още по усилена и безполезна тр-Ьскотня.
Само при-вечерь при атаката на Тюряковцн и
цевтра се ваб-Ьляза една воля, която докара едно бьрзо
разврьщанве въ полето, едно нахвьрлювание упорито
на позицията — но всичко това б-Ьше въ самото на-
чало ; така като че ли Сьрбит-Ь съ своето разврьщание
и лутванне въ полето забравиха дадената 11'Ьль и по-
сока и тръгваха карламаданъ, до като не се распрьет-
иаха и 8ал']^гнаха за всякога ао равнището. Да ли
това 6'Ьше една атака по запов-Ьдь, или б-Ь сл-Ьдствие
ва погрешно направление — не зная! — но азъ го
вамирамъ за съвьршенно неум-Ьстно, понеже съ него
се оелабиха резервите ср-Ьщу Тюраковския _ врьхъ, и
въ с&щото вр-Ьме прот-Ьгна се фронта и се испусгна
отъ рАКа управлението на валисанит*)} и замаяни части
трьгнали карламаданъ по равнището. — Така щото
привечерь безпорядъка и отсхтствивто на управление
достигнаха до максимумь; чаетит* отъ Гол*мий-Руй
биха загазили въ единъ лаберинтъ, а тоя въ полето
б-Ьха погълнати и растопенн по равнището. — Не до-
стигаше сано нашия центръ да урве И8ъ 6аирит:Ь и
съ едва урра да доведе до пълно б-Ьгство уплашения
саиъ отъ себя си противаикъ!
Третя грешка е; въ неум-Ьнието и отслтствието
желание да се сл-Ьди за противника, да се оц'Ъни не- .
гото расположенае и да се опр^д-Ьлятъ неговит-Ь болни
62
страни. Иваче не може да, се оправдае, оевЪнъ съ
сл-Ьпота, онова 7 часово стояние прЪдъ противника,
на пунктове, отъ които се вижда ц-Ьлото негово рас-
подоженае, и така да со испустне нахвьрдюванието
надвечерь на батареята и на незаетит* пунктове.
За огъня азъ ве искамъ даже да говоря, защото
напшт-Ь загуби показватъ неговата нед-Ьйетвителность.
Артиллерията имъ всичкото вр-Ьме стр-Ьля съ пр-Ь-
хвьрляваиие и огъвя й б-Ьше повече оть расхвьрленъ.
Полската батарея стр-Ьля всичкото вр^Ьме ту по Тюра-
ковсквя вьрхъ, ту по Малкия Руй, ту по центра и по
нашата батарея, безъ да се гд^Ьда, че тя не пустна
нито единъ шряпнеденъ снарядъ. Като единственъ
йполучливъ вистр^лъ може да се счита паданието на
единъ снарядъ отъ планинската батарея въ окопа на
Струмцит^Ь, който едвамъ не 64 случаенъ — като
втори сд-Ьдъ откриванието на огъня. Пехотния огънь,
см-Ьло монгв да се нарЪче едно непр-Ьстаино пускание
сьвьршенво на в^тьра патронит-Ь вь продължение на
ц-Ьли 7 часа. макаръ че Сьрбит-Ь да еж расчитваля
на твьрдй гол^мъ резултатъ отъ това безбожно об-
сипвание вьрховет-Ь, Въ продължение на т15зи ц-Ьли
седемь часа триг^ дружини отъ XIV й полвъ от7> Го-
л^мйя-Руй испустнаха не помалко отъ ЗОО патрона на
чов^къ, кь-то се считатъ и взетатЬ отъ резервите ; а
ротит-Ь отъ 1-та дружина на II я полкъ, които саМо
надвечерь 6'Ьха извадени въ първата линня по полето,
въ продължение на каквито 2 часа, испустнаха около
сто патрона на чов^Ькъ. Като се сметне сръбската
ротк' отъ 3 80 дуп1и и наржчнит-Ь патрони по 90 на
чов-Ькъ, ще подучимъ сл^дующата приблизителна
Цифра :
-Четири роти отъ пьрвата линия на
Х1УгЯ полкъ 2,16,000
Три роти отъ пьрвата ли вия на 1-та
дружина отъ П-я полкъ. ........ 54,000
Всичко испуснати патрони 270,000
Цифра, коя-Т"", ако се сравни съ наличното число на
патронит-Ь въ шест-Ьхъ дружини, които д-Ьйствувяха
63
подъ Трьнъ, (388,000) ще покаже, че , повече отъ V*
отъ патронит-Ь еж биле пустнати само отъ седеит^хъ
роти въ продължение ва н-Ькои си 7 — 8 часа. ...
Нашата стртЬлба б^Ьше повече отъ р-Ьдовна ^ ред-
кия огънь отъ окопит-Ь се обръщаше нъ силни зал-
пове само въ моментит-Ь на атаката; само привечерь^
при посл-ЬдБята атака, частат^ отъ Руй пр'&мнеаха
къмъ участена стрелба, тъй като мрькванвето при-
криваше вече резервит-Ь. Останалите части отъ част-
нит-Ь резерви на Малькъ Руи и, Тюраковци, ротит^Ь
отъ центра и т-Ьзи отъ л'Ьвия флангъ (заедно съ
Трьнското опълчение), пр-Ьзъ всичкото вр'Ьме. едва ли
пустнаха по полвинъ патронъ на чов-Ькъ. Вече чакъ
съ пр-Ькъсванието на боя ротит^Ь отъ пьрвата линия
(5 роти) на' д-Ьсния флангъ, б-Ьха вече почти похар-
чили патронит-Ь си, благодарение на дългия фронтъ*
който тр-Ьбваше т-Ь да обстр^лватъ и на борбата,
която тр'Ьбваше т-Ь да водятъ съ планинската бата-
рея. Оеобенно успешно водеше стр-Ьлбата нашата ба*
тарея, която съ втория, а най много съ третия, вис-
трЬлъ, пр-Ьминаваше на поражение по всичвит^ ц-Ьли,
които й се пр-Ьдставляваха
Ако ли се см-Ьта вашата рота въ 200 души и по
100 патрона на чов-Ькъ, то като се пр-Ьдположи, че
всичкит-Ь патрони на б-т-Ьхь роти отъ д'!^сния флангъ
еж биле испустнати до единъ, ще имаме общата сумма
на испустнатит^Ь натрони 100,000, което сравнено съ
варжчниттЬ патрони въ състоящит-Ь въ този отрядъ
15 роти (заедно съ Трьнското опт-лчение), доходящи
300,000 патрона — ще се види. че въ ц-Ьлия бои ся»
биле испустнати само '/< отъ всичките патрони. Ча-т
слото на пустнатит^ патрони на всЬка пуп1ка ще се
падне: за Сьрбит* въ ц-Ьлия отрядъ по в2'/а патрона
на пушка; а ва насъ — по 3^ патрона за ц^лия от-
рядъ, или, като се смйтве численностьта ва пустнатит-Ь
патрони съ численностьта на отрядит-Ь, ще се получи,
че Сьрбит-Ь еж пустнали отъ нашит* Й? пжти повече
патрони.
Като се остави настрана нерЪшителностьта на
управляющия боя, недействителната трескава стрЬлба
и низския моралеаъ уровенъ у войницитЬ, трЬбва да
64
се приввае, - че вай-главната прочина ва Сръб-
ския веусп'Ьхъ се крве въ ововававиею ииъ само ек
петь друживи оодъ Трьвъ, позицвята при бойто, ва
усп+шна атака ва д-Ьсвия флавговъ участъкъ, ивисква
почти толкова сили, Тамъ, подъ Врабча, гдЬто вий
имахме сямо шесть роти. се искарва на ср^ща Д'Ьла
ДИВИ8ВЯ, а ппдъ Трьнъ, гд-^то ииаше около 15 роти,
води атака само съ Ь дружини, които чякъ вадвечерь
се подкр'Ьпяватъ съ едва дружива, пристигнала оть
границата. Ако ли Сьрбвт'Ь, -както и вий, инахме точни
свЪдеввя ва противвика, то нито т'Ьхното поражение
подъ Трьнъ. вито нашето нещастае подъ Врабча щ-Ьха
да се елучатъ.
Между това, началника ва Моравската дивизия,
по своитЬ съображения аа численностьта на Трьнсквя
протнвникъ, е исхождалъ отъ по легалаа точка: той
нав-Ьрно, вв ни е смитал ь аа толкова. прости, щото да
оставимъ правия и главенъ п&ть ва Врабча, който
води отъ граввцата и да се съср^доточимъ съ глав-
вит'Ь си сили подъ Трьвъ. Той е пр^дполагалъ, че
подъ Трьнъ се намиратъ слаби сили, които иматъ на-
вначение да задьржатъ изв-Ьство вр^ме противника, —
н4що, което тр-Ьбвашв така и да бжде ; но за това
пъкъ той не може да бжде оправдааь въ распор-Ьжда-
нията си за отд'Ьляинето на половината дивизия по
посока на Каломница, и по този начинъ ос^лабванвето
на отряда къмъ 1р. Трьвъ. — отрядъ, който имаше
особенно ваяваченив вь плава на общото сръб-
ско насткпванне. На Каломвица въ този ватхн-
тевъ лгълъ, ва крайния лЬви флангь, виЙ имахме
само едва дружина (капитанъ Ф-), която не пр^дстав-
ляваше никаква опастность ва сръбското наст&пвашю
къмъ Трьнъ и, ваи-Ьсто да се испрагцатъ тамъ ц-Ьлн
5 друживи, стигаше само да се остави заслонъ ср-Ьщу
нея само една дружива. Испращавието на ц-Ьли даа
полка въ тази посока, даже при единъ усп'кхъ при
Каломница (кякто се случи)^ въ никакъвъ случаи не
моясеше да има друга резултати, осв'&нь несвоевре-
менно групиравпе ва дивизията, необходимо ней за
испълнение на възложената и задача по общото на-
стжпванве на армията, когато явяванието на Морив-
65
ската дивнаия,: съ 9 дружини подъ Трьнъ ввИр4-
менво щ-Ьшв да донесе нуяадиия ревултать ' още на
2 и Ноемврий. Друга една неаростителна грешка отъ
страна на товн вачалвикъ е оставянивто на ц-Ьла дру-
яшва на височините вадъс. Зелениградъ.-като при-
критие отъ юъмъ ' Каломви!:^, отъ гд^^то викаква опас-
мость не можеше да се очаква, прЬдъ видъ на напхкя
нищожевъ отрядъ и групиранвето на такива пр'Ьвьо-
ходни сръбски сили въ тази посока. Тави дружина
може да вземв' участие въ боя едвамъ въ послЪдвята
атака; 1'Та полска батарея, която ц-клъ девь се
намираше въ ревервъ задъ с. Тюряковци, кой знае по
какви съображения, не взе никакво участие въ сра-
жението.
Ако ли нашето расположение не струваше нищо,
ако ли вий, благодарение на вашата безпечность и
и неум'Ьние, рискувахме да изгубимъ позицията, то,'
отъ друга страва, вий можемъ да се похвалииъ съ
онази стойкость, съ онази р-Ьпхителность да се л-Ьгне
по т-Ьаи чуки и да се мр^Ь съ щикъ въ раката, —
рЪшевие, което даваше вуждния куражъ: да не се
брои противника и да не се гл-Ьда назадъ. Д-Ьсния
флангъ знаеше, че н^иа отъ гдЪ да му пристигне по-
мощь и се вадгЬвшпе само на своит^ щикове ; центра
виждайте, че му пр'Ьдстои задача да се хвьрли въ една
кървава и неравна расправа и съ нетьрп-Ьние очак-
ваше този буренъ момевтъ; — Представи си, до каква
стьпень стояха морално. нашитЬ войници, че т-Ь, об-
саавани буквално . вть продължение на 8 час^ отъ
градъ куршуми И' гранати, не само че иадьржаха добрЪ
своя огънь, но още всичкото вр'Ьме акламираха отъ
окопит* вс-йка наша сполучлива граната, и съ си-Ьхъ
и дюдюкания кукаха сръбското б^ганве.
Тъй или иначе ний бихме вече т^зи, които б^ха .
поб'Ьдилв! <вий< б')1вне геронтй. (? !), които си 6'Ьха про-
ливали кръвьта по гая чуки ! >^^"съ една дума страшни
пехливавиг които фл'^дъ едивъ веочакванъ уса'Ьхъ
бьрж^ израстватъ въ- бобственнйт^ си очи и се на'
^вятъ съ куражъ да ое^ борятъ вече на в-Ьчви вр^-
иева, безъ да си спомнатъ,- какви усилия и крити-
чески моменти ек принесли т'Ь во вр'Ьме на борбата.
б
, , Соо»^1с
в6
— Ще ги боене во вЪеи в-Ьковъ ! Да расточатся врази
его ! се произнасяше самоув-Ьренно д^до попъ ; а ний
едва ли не подскачахме отъ радость и се считахме
способни току да погвемъ на другия девь цЪлата
Орьбска армия и така да свьршвмъ въ единъ день
войната. Не помая пой отъ събраното ентусиявисти
1г истьрси, че БългаригЬ всЪвога ех били победи-
тели, че Българската кръвь е юнаптка кръвь, че храб-
ростьта ни е предадена отъ нашити д*ди, и други
много доводи съ шовенистическа соль, които б^Ьха глът-
нати като рахатъ-локумъ, и предизвикаха святиня му
да затананика ; „Избраннов воевод-Ь побЪдителная 1" *)
На меня ми ставаше твьрд^ приятно отъ това иалияние
ва патриот аческит-Ь чувства и макаръ и не отъ твьрд-Ь
гол^мит-Ь патриоти, азъ то^бвапте да се съгласявамъ,
понеже пр^зъ девьтъ можахъ да зябЪлежа н^що отъ
ужасна мастойчввоеть, а нан-главното — една вродена
страсть за отмъстителность, едяо високо и въ с<в-
щото вр^ме едно буйно стремление — да се навър-
вавятъ щиковете, — Кой знае може би д^до попъ да
е правъ съ резюмето, което даде на тия разговори :
„гледайте си вне, момчета, работата! ^осподь ввае,
какво прави: Крушката не пада далечъ отъ кру-
пгата! ... Да живее царь Крумъ и неговото домо-
чадие"! ...
Наредени така въ едно колело около огъня, ний
приповтаряхме впечатленията отъ истеклия: день и до-
волно апетитно вавьрпшахме вече вечерята. Бъкли-
ците обикаляха твърде чесго, разговора и шегите
следваха непрекъснато. , . Гледамъ по едно време
туку испъкна предъ менъ ординареца, когото бехъ
'пратилъ въ Трьнъ съ известието ва отбиванието Сър-
бите, и ми вря&чи една записка. . . . Четж : „утрЬт-
ния день ще атакуваме Сьрбажк на Гол-кмий-Руй, да се
прЬдупрЬдятъ частит^, да се попглнятг патроиитЪ и
всичко да се приготви така, че гцомъ почне дасеразсъм-
нува, да се удари дружно върху сръбската линия 1^^ —
^Утре атака, господа ! . . , 1Цомъ се съмне требва
да ударимъ! — казахъ азъ съ възбуденъ гласъ, и
всичко тозъ часъ ме заобиколи.
] Ба1|Т>> си )л п-йеше яЪдо-вопъ.
;уС00«^1с
67
Р'Ьчи ш ти нея, че тя вече сц свьрша! . . . значи
Сьр6нт'Ь вече 1к досущъ окъпаха ! . . . ха ! ха .' ще
ииа утр^ павъ „кукуменя" а „натракъ брача"! . . .
аатр-Ьща д*Ьдо-попъ.
■Де, д-Ьдо попе, да тавидвмъ ннй тебя утр-Ь! . . .
искаие те чавъ на гол^Ьмай Руй да се тактнсашъ ! . . —
подравнюваха го я^Ькои отъ насъ — Азъ ли ? . . . ама
кой? . , . ааъ ли? ... не на Гол^мии-Руй, ами на
небето се качваиъ бяля, само и саио да видя, какъ
ще се ра8В'Ьватъ СрьбскитгЬ палта ! . . . Ама, глЪдай
имъ ти умътъ : еокъ ще прЪвземеиъ Бълария и тол-
кова ! . . . — ваприкавва той еъ Елатение на главата
и еъ едно махание на исполинскит-Ь ржц*, така като
да нмаше кабилъ да награби съ т'&хъ всичкитЬ Сьрбв
и да ги нахвърля като дьрва оттатъкъ границата.
Понеже требваше да правя распор'ЪжданЕ1е за
настАпванието, сл'Ьзохъ въ Трьнъ на привязочвия
пунктъ, когото пр^Ьдполагахъ на другия день да при-
н^Ъстя въ с. Тюряковци. Доктора, като ие видгЬ не-
трьпна цЪлъ :
Батенька ви живш ? , . . ие питапхе той и ме
огл']Ьждап1е да не би да оьиъ допхелъ за пр^врьска
при него. — Ну что — Сербн. кажется ушли уже?
— И като му казахъ, че не само „не ушли", но че
нвй се събиране да ги атакуваме, той поиска да ме
убйди че съвсЬмъ не е нужно тяхното атакувавие,
че това ще бгде само лцпши жертви, че т'Ь сами ще
си отидатъ и пр. и пр. ииролюбиви и добродушни
взглядове, които азъ 6'Ьхъ принуденъ да пр'Ькъсна
съ единъ по-строгъ тонъ. Като му пр^дадохъ, че
лУйдутг они или н^Ьтъ" и той ще трЬбва утр4 да при-
несе привьрзочнвя пунктъ въ с. Тюряковци, отидохъ
въ една кръчма да пийна едно кафе. . . Механата
б^ше оълна съ Трьнчани и н'&колко от[еопч'Ьлн се отъ
позицията слЪдъ боя опълченци, които не можаха да
се нахвалятъ съ нашата поб-Ьда, а най вече съ д'Ьй-
стввята на нашата батарая.
А бе азъ ти каввамъ, че цялото поле пр'&дъ Тк>-
раковци е почерн^о отъ лешъ ... да ^и рйча сто
^ ти в:ажи дв^ст'^, да ти рЪча триста, ти кажи чети-
ристотинъ, пететотинъ, хиляда — така ги причукахме
0.8
ввй т^хъ днеска! . . * Хедя, цаюъ вашит'^ топове —
грозна работа! . . , тамамъ се цокажатъ р-ЬкьдЬ ^-^
хопъ ! право ср^щу т"Ьхъ! . . , танамъ сй.свриятъ въ.
н'Ькои долъ — хопъ! току се пукне онуй гюлле^надъ.
самит'Ъ вмъ глат^и!.. . . . ц. дрья!;те крака да 6'Ьгаие по
баиря! . . . Съсипаха ри досущь! ...
Ами Иване, помнишъ ли дп'Ьт'Ь гюллета, гд'Ьто
паднаха въ корията ? . . . . исаукаха т>^ едцо сл'Ьдъ
друго, та като пръхнаха отъ гората ония Сьрби, по-
черни ц-Ьлия баир,ъ! а пъкъ другитЬ- топове това и
чакаха . . . думь! думъ! . думъ ! думъ I и8р'Ьваха тЬ
Е'^колко .п;кти и Ц'Ьлия баиръ се ва^ряши отъ гюл-
летата в Срьбскит'^ крака. ... Най -малко стотини душа
тьркодиха т-Ь! . . .
И много други такива, на които присжтевующитЬ
клюмаха съ глави отъ удивление и караха по н-Ьколко
пати да се повтарятъ тия подробности отъ екзалти-
ранит-Ь расказвачи , . . Особенно 6'Ьше интересенть
едиъ опълченецъ, който въ своето забравявие, б'Ьп1в
отишелъ до тамъ, щото да докара единъ Сьрбинъ на
петь раскрача отъ своята пушка, при всичко, че Сьр-
бит-Ь ср-Ьщу т-Ьхъ не б-Ьха се приближавали по блиско
отъ хиляда раскрача.
— Гл4даме по едно вр4ме, дошелъ единъ пр^Ьд-ь
мене и ме гл^Ьда дяволския" като таласъминъ, . .' .
Назадъ бре! ще та убия! йу квввамъ азъ й го вех-ь
на пупхката си, а той стои йр^Ьдъ мейя и ме глЬда,
дано н-Ькакъ се забравя И да ми т^Ьгли Крушума!
Вид^Ьхъ, че н^ма да вь бжде *. . ■. свйхъ окото, пуш-
ката испраща, и той ■ почна да се тЬрмаля въ пра-
хътъ. . . Богъ да го прости! как-Ьвъ здравенакъ и
и хубавелякъ мжжъ б^ше! . , . : ■ ' ■ ■
— Абе, че защо не му взепушката? . . . кабватъ
че имали добри пушки? го запитаха н-Ькои.
— Абе. щехъ да НБ взема, ама комаядиря яе ч!^
пуства ... та що ли ми и тр^Ьб^шпе, когато утрй ,щ^
ги събираме съ кола, като дървета. . .
Вьрнахъ се на позицията,, гд^Ьхо; докарали б^Ьха д^Ьг
колко плавни Сьрбр, които ,напшт'Ьвойрнцц б-Ь:$а огг
радилв и. ги распитваха цо разни подробнорти. ,^-
„31с
69
„Абе, зацй ни наЬадвахте? .'."\ Хачъ бива ли
тъй? питйпге едйнъ. На' ли' Сйе уягъ братй? . . . На
лИ сме 'в(;е хрйстйени? . . .'се обаждахйе Други. Я ги
вижд-к, какви сгь еб умарлушйЛй! . . . говорете 'бе!...
да ве.стегладнй?".' . '. чуваа1е^'4е'не ви давали хл'Ьбъ
— не бойте се! у насъ има 'много . . , се мжчешв
третий да даде куражъ на пл'^нннт'^, които глЪдаха,
като уловени плъхове и се кълняха, че тЬ еж Бугари,
че т'^ с& радикали, че еж пуцали на възъ-Богъ и
други много оправдания — .
Лоше впечьтлеяве ми направи т'Ьхната клетва
противъ тия, които с;б ставали причина за открива-
нив на войната, тяхното охулвание всичко свято за
тг^хъ и отсжтствието на всякакво самолюбие и мо-
ралеиъ духъ, които само даватъ сила на чов^^ка въ
подобни минути и го каратъ да ржмжн и да из-
гл-Ьжда като единъ хванатъ въ капаня хищенъ
вв-Ьрь. . . .
Едва сега се уб'Ьдихме, че напхата артиллерийска
иозиция въ солйто не струва и се разбьрзахме да
приготвюваме нова ва висотит'Ь въ Л'Ьво отъ старата.
Испратихъ роти да работятъ ц^Ьла нощь, тъй щото
на разсъмнувание, тя да бжде готова да из»гЬсти по-
левата батарея. . . .
По-гор'Ь азъ ти нааравихъ отчетъ на нангитЪ
ранени и похарчени отъ насъ патрони; само да не
помислишъ, че ний още схщата вечерь събрахме све-
дения по т4зи н-Ьща; — пази' Боже! . . . раненитЬ
в умр'клит']^ 6'Ьха ранени и умр'Ьли, а ний жйвит*}!
хора не искахме да имаме грижи съ такива рабоги ;
който е умрЬлъ, — Богъ да го прости! койго е ра-
ненъ, ще оздрав-Ье или умр^Ь въ болницата; а пъкъ
пустватит']^ патрони и така не можеие ги върна на'
вадъ, — сл'Ьдователно, важното се заключаваше в-к
това, че имаме още много хора и иасса патрони за
пускание. . — Подобни подробности, каквито азъ ти
ивложихъ по напр-Ьдъ, вий ги събрахме по послЪ. . . .
11о-добр'Ь кжсно, отъ колкото нико1'а.
Въ заключение на настоящето, сл^дъ като ус-
п'Ьхъ достатъчно да похваля себе си, считамъ за свои
, , Соо»^1с
70
дългъ да ти кажа, че главната часть отъ усп-Ьха
пр'Ъ8ъ Т08Н девь се дължи ва ротнит^ командори —^
поручицит-Ь; Т., Ч, Д., Н. и Д. (посл^даит^Ь двама
Бдинцв), които, съ своето държание въ ржка ротитЬ
и съ своя личевъ првм^ръ, обърнаха т^зи чувЕи ва
непр^Ьстжпви кр-Ьпости. ....
Стига толкова.
и,ди,геаьуС00«^1с
ХХКХ031АО хлг,
Челов'&1Еъ предполага, а Богъ располага — каава
пословицата. . . . Кавто Сьрбнт^ расчитваха съ единъ
налъкъ натискъ да ни ск^татъ отъ ТрьнсБата пози-
ция, а въ скхцвость получиха едно пораженае, тава
и вий, до като се канихме да говимъ Сьрбит^ по Руй,
требваше саии бьрво да отсткпваме и да се спасяване
отъ пл^нъ. . . Чудно е това, на ли ? — но така б-Ьше.
СьрбвтЬ на 3-и вечерьта тържествуваха подъ Врабча,
както ний подъ ']^рьнъ, и съ своята победа ни нака-
раха да се огл-Ьждаие ва четири страни и да стигаме
своите опинци. Маваръ и победата на Шумадийците,
дължима въ истърсванието на ц^ла дивизия и 30 ор;Б-
дия срещу 6 роти, и да не съставляваше Богъ-анаЙ
какъвъ подвигъ, но, все пакъ, това беше едно порь
яеенне ва нашия отрядъ; на васъ, храбреците отъ
Трьнъ, не оставаше друго ннщо, освенъ да натваримъ
на гърбовете сн своя ентусиавиъ и да дадемъ съ вреие
воля на краката, ва да се ивбавимъ отъ капаня, който
се беше натъкмвлъ около насъ. — ^^инъ хубавъ и
неочавванъ дупгь на нашата распалена самоувереи-
вость ! . . . Една иа преки плесница на нашата так-
тиг»: я дайте тука дружияитИ . . . удрете момчета.'...
хемг нтади кЬма хя1.-^1
На 3-и вечерьта следъ свьршванието на боя, ний
васпахие съ п-ьлна уверенность въ окончателната по-
беда, която щехме да нанесеиъ иа другия день. . . .
Какво беше станало на Врабча и на Ловница, — най
не анаяхме и, разбвра се, лошото съвсенъ не ни мина-
ваше превъ ума. Помня, че къмъ средъ нощь некой
не раабудя н ни тиква въ ряката една ааписка. . . .
Равстрихъ си ааъ очите, прочетохъ записката два п;&ти,
прочетохъ 12 три пжти, — все не мога, или по добре
не мн се иска да верваиъ въ нейното съдьржание. —
,„,,., Соо»^1с
72
Хичъ работа ли е подобно н^що! хичъ въвможно ли
е това! — я да ]ж пр'Ьгл^дамъ авъ не1& още веднъжъ.
— Но работата бй действително така, ... и азъ оста-
нахъ на М'Ьстото си съ ОЕОкорени очи и вяинала уста....
Да сънувашъ златни сънища и изведнъясъ да се съ-
будишъ пр^Ьдъ пропастьта, която 8*6 прйдъ краката
ти; да хвърчиш!* вз> 6бЛй;иТ'Ь--я йзвйдиа^жъ да се ви-
дишъ съборенъ въ н'Ькаква бездна, — еж работа по-
вече отъ неприятни, кбнто докарватъ студен-ь потъ и
нервни мравки, и които. твьрд-Ь ■съотвйтотвувагь на
положението: да се готвишг да ■гониим ■н'Ького итоку
шведнъжь да 6л.дешъ- принудет да си «гелеша дьрлми»*
назад^.
Врабча падвала вчера, отряда съвьршенно разбитъ,
СЬрбиТ'^^ заели С']^кир6'всБия мостъ й ивл'^8ли на на-
шия пжть за отстжпванйе; — ^ такива Горчиви хапове
тр-Ьбваше азъ да пр-Ьглъщамъ на гладенъ коремъ, срйдъ
нощь. Да се отстжпва незй&авно; да се върви безъ спи-
раше на БрЬзникь. до като' неприятеля «в е усп^Ьлг още
да го ' заеме ; да се прЪдупрЪдятъ войницишЪ' въ случай на
неусп-Ьшно отсшжпвание. всЬки да се насочва отъ гдЬто
може за този градъ ; отл обоза да се вземе най-нужЬ-
пот-о,' — такава б-Ьме' записката, която получихъ*).
Н тази хубава ! . . . а бе, че каква стана тя ? . . . Какво
е *г6ва безобразие? . .'; я гледай! я гл-Ьдай! ... до
гд']^ б отиН1Ла работата, ' а пъкъ ние чакаме ли, чакаме,
утр* да атакуваме ... Много красива' Тр^Ьбва да сме
били снощи съ наши^ ревъ урра! — какво ли, еж се
поДсмив&лй Сьрбит^ поДъ мустакъ на нйШето засл-Ьпя-
Така щото грозната дЬйствителность ивведнажъ
испъква пр'Ьдъ насъ и циртворц о^ит1 отъ онзи за-
хласнатъ сънь, въ който няй 6'Ьхме се пр'Ьд4ли още
съ стигваниетр си подъ Трьнъ. Указа се, че Сьрбит*
не еж били толкова прости да даблъскатъ своитф
главни сили къмто Трьнскиа затънтенъ жгълъ, а
просто още отъ Суковския л^рстъ (пр^дъ, Циротъ) еж
отправили ц-Ьла дивизия къмъ Врабча цо Врабчанс1;ото
73
шоссе, въ флавгъ на ц-Ьлия Трьнско-Врабченския
отрадъ. . . Още когато ШумадийцЕтЬ еж ползвали да
се разврьщатъ ср^гцу Врабча, ивведаъжъ се е почув-
ствувала слабостьта на! тамюапшвя отрядъ, състоящъ
отъ една 11л'Ьвенска рота, една вапасна, стотнва опъл-
ченци и 6 гОрскн орадия, и за подврйпление на него
е била испратена Дунавската дружина на капитаеъ
Д .) . . отъ общия резервъ при С'Ькировс1еия мостъ. Том
шадочисленъ отрядъ (6 роти, 6 орждияи стотина опъл-
ченци') ивведнажъ е билъ притисаатъ отъ ц^ля 12
друяини и '30 орждия и е билъ поставенъ въ невъв-
можность"не гаио да води едва отбрана, но още да
предприеме едно правилно отстжпление. Обходит'^ отъ
д-Ьено или отъ л']^во, проиъкнованието и-Ъжду незае-
тнт:Ь участъци и едвнъ пр-Ьвъсходенъ по количество
и качество артилерийски огънь са повели разбнванието
на отряда и ония посл'Ьдствия, които идяха вече да
се отразятъ така злополучно и вьрху пасъ.
' Като призпавъ на онова наше постоянно залисва-
ние или просто ноум-Ьние, може да се отб-Ьл^жи факта,
-че въ онова врЪие, когато^ тактическия и стратеги-
ческия пунктъ на Трьнская театръ — Врабча, се Ко-
лебае подъ удара на неприятеля, когато хж, хж, се
рискува да се изгуби ц-Ьлия театръ съ паданиего на
■Врабчанскит'!^ висоти, въ това вр-Ьие посл'Ьднята дру-
жина отъ общия резервъ (Дунавската на капитана
Никаязва) вместо п 5 оц'Ьяка на обстоятелствата, да
се вдигне отъ С^Ькировския мостъ и да се прати зА
подкрепление на Врабча, тя, Богъ знае по какви съ-
ображения въ вего ' критически иоментъ е испратена
отъ Майора Г*. въ урвестия Долъ за подкрепление на
Петаченци, позицията при което село освенъ, че не може
да яма' даже нулево значение при паданвето на Врабча,
та още и въ това моментъ не се е нуждаяла отъ ни-
какво подкрепление.
И вь-това врйие когато нашия и Ловнишкня от-
радн' етояха съ гордость и самонаа;Ъянностьва своите
м-Ьста и чакаха другия денъ да говятъ Сърбете, току
взведнажъ се явява пре^ъ текъ нещо страптно, нещо
сждбоносяще, което не допуска никаква пехливанска
храбрость, никаква боздутанска рЪшителность, а само
,„,,., Соо»^1с
74
изисква бьрзи и ц клесъобравни м'Ьрки, и то не да се
гони и поб'!Ьждава, ада се спасява, и то колкото може
по-скоро, военната честь на Българския войнвкъ. . . .
Завьртяхъ се авъ на едно м-Ьито. 1[р'Ьсъхна ми
гърлото и устата ми почнаха да иабиватъ трелъ отъ
проклятия, ахкавня и заканвання. . . . Не I това не може
да бжде ! . . . това тр'Ь6ва да е гр-Ьшка ! . . . ако лв
Врабча е паднала още вчера, ний тр-Ьбваше отдавна
да внаемъ това. ... Та че и к^Бдй ли ще се праждо-
саие въ тааи тъмнотвя! ... — аовтаряхъ азъ, и какъ
.да е написахъ едно пр^дупрйжденне за отстжпвание
до участковцт'Ь началници и заедно съ капитана 3.
(той 6'^ше току дошелъ при мене по въпроса аа при-
ш-Ьстванието на батареята му на по удобна позиция) ;
спустнахъ се къмъ Трьнъ и отидохъ въ квартирата
на началника на отряда. Ррада, ако и срг^дъ нощь,
6'Ьше силно размърданъ ; виждаше се едно приготвя -
ние 8я б'Ьганив отъ н'Ькои клщи в около обоза, който
6'Ьше задрьстиЛъ всичкит-Ь улици, виждаше се едно
гол'Ьмо оясивение и приготвяние за тръгвание. Вь двора
на началника на отряда ний сварихме едно бързо ше-
тавие от'ь войницитЪ, а самь началника стигаше своя
походенъ чамаданъ; при него б^ше и поручикъ Р. ,
(Струмецъ), който, сл^дъ разбиванието ва Изворскяя
отрадъ, 6'Ьше усп'Ьлъ да се пробие и нея вечерь да
стигне въ Трьнъ.
Разбрахме вий добр^Ь, че Врабча е паднала, че
Сьрбит'^ с% на напхия п^Бть на отстяпванве въ Феши-
повската долина, че Изворския отрядъ е разбитъ и
распрьснатъ. че въобще положението на този ооера-
ционвнъ театръ е твьрд-Ь опасно, и че подъ Сливница,
гд-Ьто ужъ б^ше главната позиция се вма нужда даже
и отъ отд-^ни войвици. ... и, разбира се, об'Ьснхне
силно носовет^. . . . Като д>лонсахме на началника на
отряди, че височината кьмъ с. Вусенци, и ссобенво
височината на Трьнъ- 1Ситка, по които вьрви шоссето,
еж твьрд'Ь много освйтеви, началника ва отряда
отговори, че ва т'^^и височини н-Ьиа наши войски
и, следователно, т^Ь трЬбва да бждгьтъ Сьрби
Сл'Ьдъ едно прегл'Ьждание на картата и обсл^ждание
ва положението, началника на отряда избра за п&ть
7,5
иа ототхпванив — иеаоанатия ва васъ пать, който
водеше пр^Ьзъ с. ТьСисловщш^а, Изкоръ, Конско и Бр^з-
никъ. Пжтя, приготвенъ по-раао отъ моята дружина
и шоссето се отхвърлиха, по причина на ваеманвето
отъ Сьрбит'^ С'ЬБировсквя мостъ, гд'Ьто ивл-Ьзваха т^ви
два пжтя. Капитанъ 3, захвава свлно да. протестира
противъ избиранието на този о^кть ; той казваше : ааъ
още отъ сега ваявявамъ, че девять-фунтовит* орждия
не ще иогятъ се извлЪче ввъ т^ви плавнни ! . . . .
това ве е пжть, а м-Ьждуселски пктеки! . . , отива-
нието по вего е равносилно на оставявието батареята !
Пронвл^зе едивъ малькъ споръ, който се завърши
съ оплакванията вя началвика ва отряда, че той н'Ь-
колко пятн е искалъ равр'Ьшение да ве се отст/Бпва,
а да атакува Сьрбит*, и че на това той е получа-
валъ 8апов'Ьди: да се отстяпва незабавно, да се вьрви
съ ц^лия отрядъ, съ отд-Ьлвц команди, съ отдЬлни
роти, — т. е. както се може по скоро, ва Бр^зникъ.
— „Н'Ьма какво да се прави!" добави той, тъй или
иначе тр-Ьбеа да се ввл'Ь8е отъ тази дупка, до като
ве се е съмнало още. . . .
— „Ами какво ще ставе съ батареята, ако ля тя
8ас4дне а^кжд-Ь?" попита оплашено 3.
— „Какво ще стане? ще 1ж хвьрлимъ на заковно
основание, и ще продължаваме пжтя си! . . . Скорото
ви ствгавие въ БрЬзвикъ и участъта ва отряда, който
съ равсъмнувание рискува окончателно да баде отр*-
занъ, — еж повече важнн за мене, отъ колкото уча-
стъта на едва батарея. ... Тя ще бгде една жьртва,
ако ставе нужда, ва достиганнето на задачата, която
ви пр'Ьдстои !" — „Ноавъ ве оъиъ съгласенъ съ това!"
— почва да възразява 3., но бйше товъ часъ пр^-
сЬченъ. — А авъ Ви казвянъ, че, щомъ батареята
почвс' да ви задържа, нвй ще 1ж хвърлинъ! ....
Роспода! идете си по и-кстата! вр'^мето минава —
трЬбва да се бьрва!" — кава капнтавъ Р. . . и поиска
да се повасм'Ъе, во усмивката ивлЪзе постна, въ нея
скръбъта и отчаявието ва лошия обратъ на работите
твърди ясно личеше. . . .
Ивл-^вохие вий и тръгвахме кънъ позицията съ
увисвали глави и пр-Ьчуоени крака. . . . Да се от-
,.-е;|1:,С00»^1с
76
ст»пва! — но на' кжд-Ь въ тави дяволска тъмнотия?
Как-в тъй се трьрва нощно вр-Ъмейв!. т^Ьви непбвнатн
плавини, когато на раскрачъ неиожешъ да отличяпгь
чов'^Ьиа? .-. , Аглв навгь сг&. съби^йтъ т-Ьзл Части, прьст-
нати иа цЪли километра по -т^аи скали и урви? —
ето мт1лит'Ь, КОИТО" ие &Ьха - обзели ' и ме' караха да
тикамъ своя конЬ' въ колата, 'Които "б^ха ' аадрьСтили
Трьнскит* улици. . '. . Не зная що за чоВ-Ькъ сьиъ
ааъ, но инаяъ едно гол'!Ьио 11р']^11иущестВо : да не се
каларя много-мкого а даже въ найзоря врЬме, вЛишрЬ вя
10 минути да бжда вкуражаванг отъ надЬжди все повече
» повече розови'; — така, като че ла ми дохожда н-Ьвой
умъ и почва Дами шеаае':'Л с» гледай ти кефа! . . .
санкамъ какво особенно е станало? . ■: . Туй което щч
стане, — и^е стане! . . . в<Лко аЛ'* за добро, .... отъ
гд^ внаетг какво ни чака? ~ може б» й дибро! . . . ти
С№ чов-Ькг разбратеа ужъ я? . . ■ л не се умарлушвай!
карай! — Така бЪше и въ' този случай; не изминали
още бто раскрача азъ аочнахъ да тананикамъ : „к&д-Ь
си-в-Ьрва тЕглюбовь' народна* и да вакачамъ коларит*,
които съ една комическа бьрвина ' впр-Ьгаха своит* во-
лове. Азъ даже 'пр'Ьмнвахън'ь пълно весело настроение
и се раскескахъ, когато едни подплап^ени волове отъ
запалена купничка слаиа се натириха въ рЪката и
и обърнаха кола1'а' въ урвата. . . . Горкия шопъ! . . .
хемъ св' радвашена случката, която щ-Ьше да го отърве
отъ ангария, хемъ правяше ваяшка топурдИя, зн да се
покаже отчаянъ отъстаналото. . . Гол-Ьшъ дяволоТ...
3. б4пге силно Омислен! ; той постоянно мърмо-
реше за своята батарея и даже не слушаше закачкит^,
които му отправяхъ. Опитахъ се да го растушавамъ;
каввамъ му, че едва ли ще стане нужда да се хвърли
батареята; но нищо не Помогйа;' — Кой да знае то-
гава, че всичкнт'^ Е^нмъаи ще се облъскатъ въ моята
глава, п 'ви'Ьсто да ут'Ь1паванъ хората, да почна да
кълва и да окайваиъ себе си! — ама на: см-Ьй се и
се кискай, а пъкъ на умъ да не ти дойде' (като на-
чалникъ) да попиташъ : гд* еж ' ст-Ьгатъ тия колари
и кой имъ е запов^Ьдалъ така да бьрзагъ.
Около 1 часа по полунощь азъ се завърнахъ на
позицията и направихъ распор'ЬЯЕДаНие да се почне
7Т
слизанието. отъ позщвята и групиранввто на частит'Ь
на сборншя пунктъ у Бабинъ^иость (на край тра,да^.
Тъй като гол'Ьмия фровт-ь на по8иция'1'а. а' особенно
урвестата и свдлиста часть на десния флангъ треб-
ваше да забави много снлманието на частит-Ь, распо-
ложени таиъ,. то за да стане това снииание въ ^ р^дъ
и бевъ рискъ, азъ рЪшихъ да оставя н-ЬкоЗ части .на
позицията въ центра и л'Ьвня флавгъ, които въ с&.-
щето вр-Ьме да служатъ и за прикритие на общия
сборенъ пунктъ. На Трьнското опълчение, което при-
криваше полето, запов-Ьдахъ*) да не отстжпва до второ
распор^ждание, а на моята дружина, която съ дв-Ь
роти заемаше централнит']^ окопи — да се събере ц-Ьла
на този пунктъ и да прикрива формируванието на
колоната у Бабинъ-мостъ. Оставанието на Трьнското
опълчение за пр^кривание отстъплението требваше
да се допустне по необходимостьта, понеже то по-рано
заемаше ложементит^ въ полето, отъ гд-Ьто трйбваше
да стане това пр'!Ькривание.
Веднъжъ направидъ вече т4аи распор-Ьждания,
азъ сЬднахъ до ложемента на б-а рота и се вам^сихъ
въ мухабета, който отиваше между офицеритй. , .Не!
тази работа н-Ьма да бжде така! ний тр'Ьбв^.,да устро-
имъ в-Ьщо на т'^8и Сьрби! . . . ний тръбна да имъ от-
платимъ баремъ съ н'^^коя подигравка, съ п'Ькое уплаш-
ванве! . ■ . Какво ли да се направи? ... Ж, разбира
се, бьрзо, бьрзо му намерихме ср-Ьдстйото . . . Курди-
сахъ се азъ съ ординарцит-Ь офицери' и съ сн'кхъ и
кискавия написахме н'Ьколко фалшиви донесения н прИ-
казания. . . Едни отъ Т'&хъ гласяха, че ний отстлтваие
съ цЬль да завл-Ьчемъ Сьрбит-Ь въ Г.1аговската долина
и тамъ да ги разбиеиъ; друга. — че петь дружини
еж пристигнали въ с. Брулъ за нападение на Сьрбит'^,
когато т-Ь почнатъ да ни пресл^дватъ ; и третя^ —
че Струмския полкъ съ дв-Ь дружини Бдинця е при-
стигна лъ снощи въ Бр48никъ'И утр* ще атакува
Врабча..', и още такива 'Н'Ьколко опапхати, но съ ккси
крака лъжк, съ конто искахме да измамвиъ Оьрбит^
за ц4льта на нашето отСтжпвавне. ^-^ Т-Ьзн н-Ьщй ужъ
') По ааиов^дь ва вачамна шл отряда.
;уС00«^1с
78
като забравени, нпй ги оставихме въ една папка на
бруствера . .. Каква наивность и гол-Ьма д'Ьти11щиваГ
— на ли? — Но Какво да се прави? азъ тогава от-
давахъ значение на т^ви работи, и аскяхъ пепр-Ьменно
съ нищо да отмьстя а да подраана Сьрбит-Ь. И кой
знае дали Т'Ьаи невинни и зевзешкн шеги не указаха
влияние на кясното заемаиие на другия день Трьнъ
отъ Сьрбит*Ь ? . . .
Не зная защо, но мене по едно вр^Ьме ме напъна
такъвъ единъ глупавъ смЪхъ, такова едно весело на-
строение, като че ли кой знае какво 6'Ьхъ спечелилъ.
Особенно б'^Ьше си'Ьшво на меня и на офицерите ко-
гато си спомняхме, каква въпросителна ще изобравятъ
утр-Ь Сьрбит-Ь, като видятъ, че ний сме очистили пр4дъ
т-Ьхнит* носове, а най-вече за т-Ьхната боязнъ да ни
п{гЬсл'!Ьдватъ поради страха, който ще имъ зададктъ
оставенитЪ отъ насъ фалпхиви документи. . . . Вижда
се, че това напушвание на см'Ьхъ е било единъ лопхъ
признакъ за скорошно плакание, защото нъ ср'Ьдата
на т^еа подигравки, азъ получихъ дв'Ъ, едно нодиръ
друго, подканвания отъ началника на отряда за по-
скоро слизаиие отъ позицията и почванието на онова
отстжпвание, въ ко&со азъ требваше да си кжсамъ
главата и да излазямъ отъ себ'Ь си. . .
Часа приближаваше вече около двата, сл'Ьдъ по-
дунощъ ; друтит-Ь части отъ Тюряковци и отъ центра
отдавна б-Ьха вече сл'Ь8ли на сборния пунктъ, само
н'Ьмаше 7-а и 8-а роти Бдинци и въобще не се знаеше,
дяли и другит4 двй роти Струмци еж се снели вече
отъ Малкия Руй. , . Пращахъ два пжти запов-Ьдь на
Малькъ Руй (около два и половина километра растоя-
ние), Бдннскит'^ роти да слЪзатъ на сборния пунктъ
на дружината, а дв'Ьт'Ь Струмски да се спустнатъ на-
право на общия сборенъ пунктъ, но нито т^и които
6'бхъ пратилъ съ приказаниата, нито ротитй се явя-
ваха Долу, въ полето, въ продължение на ц'Ьлъ часъ,
слушаха се скърЕ^ннето на колата отъ обоза и тра-
впнието на колелетата на батареята; която се б'кшб
сн'кла отъ позицията, — знакъ, че главнит'11 сили б^ха
почнали да се събиратъ. . . .■
1:^,4,4.-0(1 ьуС00«^1с
79
Разбира се, че азъ отдавна тр'ЬбБаше да бяда аа
сборния пунктъ и да приема командувавието на тлав-
нвт'Ь свлв, ва ковто б^^уъ вавначенъ лачалнвкъ, но
бе8В8В'Ьстностьта за четврпт^хъ роти отъ Руй и го-
л'Ьнвя шумъ. който подигаше отстл.т]ваБието, ве ии
позволяваха да вавустна цевтралаата позвция и да
сн-Ьма 5 а в 6 а рота ва общия сборенъ вунктъ, —
н^що, което щ^ше да открие съвьршевно отъ фронта
колоната, която се формаруваше, и можеше да даде
въвмоясность ва противника да отр-Ьже чети))ит'Ьхъ
роти отъ Руй. . . По едно вр'Ьме взе силно да ме ве-
сдьряса; забавянйето замава всякаква гравица а мо-
жеп1е да се отрази зл-Ь вьрху ц-Ьлото отстжпвавве. , .
Само когато край насъ преминаха н-Ьеолко изгубени
войници отъ ротит-Ь отъ Мялъкъ Руй, които вв съ-
общиха, че частит-Ь еж се спустнали направо къмъ
Трьнъ, то вече тогава азь се р'Ьш:ихь да спустна 5 а
и 6-а роти ва общия сборенъ пункгъ, като оставихъ
единъ постъ при окопа, за да оп;бти къмъ местото
на колоната (500 раскрача подъ височината) 7 а и 8-а
рота въ случай че тй еж закъсняла назадъ. Азъ сл-Ь-
вохъ отъ височината, за да отида при главиит^ сили,
като б^Ьхъ увйренъ, че т-Ь е» вече въ пъленъ съставъ
и чакатъ моето прнстигание. . . .
Нам-Ьриха се ао-посл'Ь н'Ькои да ме обвиняватъ,
часьиъ 8ааов'^далъ отстжпвавието ва дружината, безъ
да дочакамъ пристиганието на неинит* други дв4 роти
и да взематъ този фактъ, като оценка на едно беспо-
рядъчно отстгавави:, или по-добр'Ь, бйгавие на ц'Ьлия
отрядъ при отстжпванието отъ гр. Трьнъ. — Това
не е в-Ьрно! Отстжаванието отъ Трьнъ б-Ьша действи-
телно едно бевпорядъчнр отетаювааие, но съвьршенно
не всл'Ьдствие на страхъ, а благодарение на тьината
нощь и лошит-Ь раепо раждания. . . . Никакво явле-
ние на позорно бягство, никакво спасявиие собствен*
ната кожа, никакви слабости отъ кг^гото и да е ;
а напротивъ — едно страшно хладнокьрвае, едно
равнодушие и пр^зрЪнве въмъ Сьрбит^ и единъ об цъ
адъ ва това, не нужно, по нашему, отстжпвание,
— ето какво владееше войнвцвтЪ и офацерит*, които
така високо б-Ьха се подигиали отъ сражението иа
,Соо»^1с
80
З-н. Ако лв Н'Ькои чужди роти б'&ха ваиавали бевъ
ноа гапов'Ьдь веднагя подиръ. авангарда, ако ли от-
стжпванието се извьршваше оъ напоръ, итвьрд-Ь мжчно
6-кш.е да ев остановв н^коя часть, ^ако ле всячко това
напираше и бьрваше напр-Ьдъ, -— то причината е тъм-
нотата, въ която нищо ве можеше да се равличи, ъъ
която началницит'^ б^хл безсилни да дьрасктъ свовт4
части, намъкнати вгь едннъ пжть, задрьстенъ съ два
р']^да коля> и най главно — на приведената веднъжь
въ иснълвение зяпов-^ъдь да се бърза и да се вьрви,
колкото се може, поскоро за Бр'6ввикъ, такаправо безъ
И8СЛ'Ьдвание пктя и безъ всякакви проводници. ...
Разст-Ьганието на частитй и безпорядъчното вьрвение
нощно вр-^ие с;к възможни и въ нирно вр^ме, безъ
даже да има особенни препятствия по пжтя, а колко
повече въ военно вр^ме, когато не знаешъ кжд-Ь оти-
вашъ и тр*Ьбва да се луташъ изъ ц'Ьлъ лабирвнтъ
коля . .
Така щото, тр-Ьбва да се установи факта, че подъ
Трьнъ, ср-Ьдъ тази страшна безредица, срЪдъ таза нераз-
бранщина и ужасна тьмнотия, когато даже се см-Ьташе , че
Сьрбит4 вьрвятъ паралелно на насъ, за дани отр-Ьжятъ
пжтя за БрЬанакъ, — войника и офицера не еж се подда-
вали на чувството на. страха и не сл проявявали ни-
какви признаци на н'^каква паника.
Колкото ое касае до обвинението, хвьрлено вьрху
меня относително, запов'&дьта га отстжаванието ва
5 а и 6 а роти, пр-Ьди прастиганието на 7-а л 8-а
роти, то азъ съвьршенно не го заелужвамъ . . . Най-
напр'Ъдъ, азъ н1? сьмъ запов'Ьдалъ на т^зи роти да
отстяпватъ, а само да сл^зятъ на сборния пунктъ,
гд-Ьто требваше да чакатъ главнитй сили. Когато
вече 6'кше се изминало толкова вр-Ьме, когато н'Ькои
войници съобщиха, че ротит-Ь отъ Руи еж. сл'^Ьвли на-
право къмъ. Трьнъ и когато азъ вече не можихъ да
обяона съ друго т±хното забанянве, осв-Ьнъ съ сне-
манието .и»^ъ вече отъ Руй», то струва ми се, че. азъ
б-^хъ пъ право да не чакамъ повече ва дружинння
пунктъ, а да сл-Ьаа на сборния пунктъ, гд-Ьто мо-
жахъ да пров'Ьря това и, ако ли не б^ха пристигнали
още, да почакамъ тамъ тяхното пристигание. — Са-
81
мото оставяние на пость, при окопа на б-та рота, ва
опятвание, ако лш т'Ь8н роти ек се заблудили вЪкжд,^
— показва че, ааъ не сьмъ вскалъ да ги оставя на про-
извола, а напротивъ даже, при съобщението, че т'Ь еж
очистили позицията, ааъ взехъ и-Ьрки на всЬки случай.
да ги опжтятъ на обгция сборенъ пунктъ. Самото
изгубваиие иа 7-а рота н нейното слазание въмъ
Трьнъ, безъ да попадне на дружинния пунктъ, по-
казва моето правилно распор-Ьждавие ва пр'!Ькратява-
ние чаканието отъ 5-а и 6-а роти на позицията.
Ако има въ н^Ьщо да се обвинявамъ въ този слу-
чай, то е моето дълго очаквание, предизвикано от-ь
страха ва сждбата на т-Ьзи дв^ отдалечени роти, ко-
гато авъ тр-Ьбваше да бжда отдавна на общия сборенъ
пунтъ и, като началнвкъ на главнит^ сили, да пре-
дотвратя н^кои н'еща, които причиниха безпорядъч-
ното отстхпвание. . . . МоитЪ съображения, че дру-
жината своевр-Ьменно ще се събере на централната
висота и отъ тамъ ще служи ва прикривание на об-
щия сборенъ пунктъ, че главнит-Ь сили ще чакатъ
слнзанието на всичкит-Ь части и че отстжпванпето
н^ма да се почне, до като не се събере цЪлия отрядъ,
— изл'Ьзоха не в-Ьрни, защото нито дружината се събра,
нито отряда чака нашето събирание и отстгьпванието
е било почнато пр^ди еданъ чаеъ до моето присти-
гание на общия сборенъ пунктъ. . , . Ако ли б-Ьхъ
своевр'Ьменно сл-Ьвалъ на сборния пунктъ, азъ може би
Н'Ьиаше да допустна бъркотията и не щ'Ьхъ да бждж
принуденъ да гоня частитЪ и да се м&ча да спираиъ
т4хното раст^Ьгание на ц^Ьли 10 километра, — Ето това
е моята грешка.
1Сакто и да е, азъ сл^зохъ въ Трьнското дефиле
и 6'Ьхъ трЪснатъ отъ гол'Ьмия безпорядъкъ, _ който
влад'^Ьеп1е въ него ; И8Л'Ь8е, че цНЬлия обовъ 6'Ьше юрналъ
поднръ колоната и б'Ьп1е задръстплъ ц^лия пжть.
Особенно около моста -имаше такава бъркотия, която
съ нищо не можеше да се прекрати, защото пжтя,
който б^ше ограденъ отъ една страна съ баиръ, а
отъ друга съ реката, не допускаше да се отбиятъ
колята на страни, а пъкъ т'Ьхното ист'Ъглювание пр'Ьзъ
моста не 6'Ьше възможно по причина на спиранието,
,Соо»^1с
главата на обоза. . . . Хоканвето на войнидитй, кръ-
щението на коларит']^ кънтяха ивъ ц-Ьлото дефиле.
Кой бЪше се распор-Ьдилъ ва отстлпванието на
обова — не ми 64 изв^Ьстно ; но виждаше се, че нему
му е било ,пр-Ьдадвно да отстжпи, тъй като той най-
рано бЪше трьгаалъ по пктя на отстлпванието, който
още едва ли 6'Ьше иввЪстенъ още на частит-Ь. 11р'Ьдава
нието по канала заповЪдьта на началника ва отряда —
да се вземе само пай нужното отъ обоза, неможе да се пред-
полага за причина на неговото отстжпвание вкупомъ,
тъй като частит* б^ха твьрд* далечъ отъ Трьнъ и
распорЪжданнята на съотв-ЬтствующитЪ началници
(дружиннит'^ командири) щ-Ьга да пр-Ьдизввкатъ едно
отстжпвание по части, а не н на ц'Ьлия обозъ въ
обща келона, заедно съ колята на реквизиционната
коммисия. Не остава никакво съмн-Ьние, че запов-Ьдьта
за натикванието на обоза по пжтя, по който току
щ^ше да предстои отстжпванието на отряда, е по-
сл-Ьдвала отъ Трьнъ, гд-Ьто бнвакираше цЪлия обозъ.
Това азъ заб-Ьл^захъ до н'Ькж.д-Ь при врьщанието си
отъ квартирата па капитана Р
Изведнъжъ ми се хвьрли въ очи опастностьта, въ
която се поставяше батареята съ задрьстванието на
единственния пять. Азъ поискахъ да спр% колата, но
пжтя отъ една страна опираше въ баиръ, а отъ дру-
гата — се свьрптваше съ една урва къмъ р'Ьката и т-Ь
6'Ьха така наблъскани еднл до друга, щото неможепге
чов'Ькъ нито да ги повърне назадъ, нито да ги отбие
ва страни. Като остановихъ сл-Ьдваниего на колята
прЪзъ моста, както и да е, — азъ се повьрвахъ вазадъ
къмъ Трьнъ, ва да узная, да ли еж слезли ротит*
отъ Малкий -Руй, и да провЪря отстжпила ли е колата
съ паричния сжнджкъ (гл-Ьдай ти каква др-Ьбнава за-
грижевность едновр-Ьменно съ пълното нехайство по
крупнитЪ и важнитъ н-Ьща!). Сл-Ьдъ едно лутание
и распитвание, азъ се повьрнахъ кънъ сборния пунктъ,
гд-Ьто вече единственно требваше да узная за участьта
на моит-Ь 7-а и 8а роти. . . . ПрЪминахъ криво-лЪво
моста и настигяахъ обоза, който се б^Ьше ц-Ьлъ оста-
новилъ и не мърдаше по-нататъкъ; пжтя, сжщо,
около 1 километръ, се точеше край баиря и край
1оуСоо«^1с
едва малка урвичка. Тъй като нтцо неможехъ да на-
правя съ колята, азь се отбихъ отъ па.тя и отидохъ
долу въ поляната да тьрся колоната Рл^дамъ черв'Ье
се тамъ н-Ьщо — хл! това дж главнитЬ сили\ По-на-
татъвъ се мърда н-Ьщо. — я*'^ требва да сл.\ -^ още
по-нататъкъ, като че ли св4тятъ сигари, — навярно тЬ
еж! — и така се вьртяхъ азъ насамъ-нататъкъ, но не
саио че н^иа никаквн главни сили. но даже нито едва
рота. ... А бе каква е тази работа? не може да б&де
това н^що ! тука тр'Ь6ва да еж тЬ .' я да попр^Ьглйдамъ
по-добр^Ь! ... но напусто ....
Въ това тьрсение главнит'Ь сили, азъ случайно
се натъкнахъ на Трьнското опълчение, което безъ при-
казанне, се б-Ьпхе снело отъ позицията (то тр'Ьбвагае
да остане на л-Ьвия флангъ до като всичкат'^^ части
отъ позицията успйятъ да отстжпятъ)*) и се б-Ьше
спряло бли?о до самия п*ть, по когото ставаше от-
«тлпванието. Поручикъ Ч., командиръ на четата, бйше
отишелъ въ Трьнъ и азъ отъ Трьнчанина С-въ (старъ
познатъ) можахъ да узная, каквото искахъ. . . — Ежд'Ь
ож, дружинйтЪ? — попитахъ анъ. Т-Ь заминаха на-
пр4дъ ! Т-Ь всички отидоха вече, а пъкъ насъ оставиха
тгука да чакаме, — отговора той, съ единъ см^хъ, въ
Бойто ясно личеше силно нездьржавие на едно м^^сто.
Като ме вид4, че авъ се готвяхъ да тръгна напр-ЪрД-ь,
той взе да ме убеждава да остана при тЬхъ, тъй катд
другитЬ заминали много наар'Ьдъ и мога да се изгуба
въ тьвгаотата. . . Като вапов-Ьдахъ на поручика Р. (Стру-
мецъ) да остане при Трьнското опълчение, до като се
■ЯВИ поручикъ Ч., азъ повьрнахъ къмъ ижтя и пр^-
пустнахъ напр^дъ. Като ^цгЬзохъ пакъ въ пжтя азъ
иагазихъ въ една нескончаема върволица отъ коля,
които се 6*^x2 спр'Ьли и буквално б^ха задръстили не
говата два-метрова пхирииа.
Излезе, че около Бабинъ-мостъ Д'ЬйствИтвлно еж. биле
събрани няколко роти, но щомъ е потеглилъ авангарда,
тръгнала еж и тЬ, като сл предполагали, че трьгватъ
*) [Травално ли е това распор^ядввие съ опълчеаинто ? Може лй да се
еъмага прйкрнвавивто на отстъпван нето ва иав-нсхадЪасгшта войска? |Р.) —
Разбира се, че не е [Гравилно, ни нПиаше какво да се права, повеяе опълче-
1 аунктъ, който требваше дв^прЪврива отстлнванвето. - {А'.}
, Соо«^1с
84
вече главнит'^^ сили, тяка п^ото, т^ви роти ек бл^зли,
безъ да пскатъ, въ състава на авангарда, а другит^^
които подиръ т-Ьхъ еж стигали на сборния пувктъ,
сл се вт^Ьгали сами подиръ т*хъ въ пжтя. Съ една
дума, кашата се е почнала още отъ самото начало и
моето пр-Ьдположеаие — да се дочака събиравието на
Ц'Ьлия отрядъ и тогава да ее почне отстжпванието,
като се даде въвможиость и на обоза (на^-нуждното)
да отстжпи оо-рано — излезе нула. Н^Ькои искаха
да кажатъ, че началника на отряда самъ е 8апов']кдалъ
почванието на отстжпванието, пр-Ьди да се снематъ
всичкит'Ь части отъ Руй ; но азъ не мога да кажа това^
ващото лр'Ь8ъ това вр'Ьме б'&хъ още на позицията ,
вная само едно, че посл'Ьдньото негово подканвавие
за по скоро очиствание окопити, азъ аолучихъ отъ
Бабинъ-мостъ — н^Ьщо, което иде да потвърди, че
той е билъ на сборния пунктъ, пр-Ьди моето отиванив
там-ь, и е можалъ да внди и да пр'Ьдупр'Ьди почва-
нието па безпорядочното отсткпвание пр'Ьди събира-
вието на ц']клия отрядъ.
Спор-Ьдъ по поол-ЬднитЬ распитвания, трьгва-
нието на главнит'Ь сили бевъ заповЪдь е прои8Л'Ь8Л(>
отъ нежеланието на капитана 8. да чака повече нь|сбор-
ния пунктъ и тр'Ьбванието му отъ п^хотнит^ части
^а придружатъ по пжтя неговата ба т'арвя. Около
Бабинъ-мостъ е произл^вълъ едцаъ малъкъ споръ, който
е билъ завьршенъ съ даванае дв'Ъ роти за прикритие
главата на батареята и трьгванието вече и на остана-
лите роти въ нейната опашка.
Остава само тьмио и необяснимо и до сега, бой
е запов-Ьдалъ на авангарда . д-Ь да трьгне тъй рано в
така да даде начало на цЪлото движение, когато почта
Ц'Ьлия отрядъ продължаваше още да стои на позициите
Н-Ькои искаха да кажатъ, че това е станало по запо-
в-Ьдь на началника на отряда, но азъ повече в'ЬрвамЪг
че тази гр'Ьшка е направена отъ началника на самия
авангардъ, който бевъ да му мисли много много току^
е трьгналъ по пжтя за Бр'Ь8нивъ, още съ сииманието
си отъ позицията.
Пжтя, по който отстъпвахме, минаваше край Е]р-
мовската долина, по едно поле, което се протав» чякъ
, , Соо»^1с
85
до Тюряковци и Зелеаи-градъ, и отъ тази страна той
не бйше прикритъ съ никакви препятствия, които
^иха могли да прикриятъ нашето отстжпвание. Отъ
Сьрбит*, въ Тюраковци, до пжтя, въ който така без-
порядъчно отстгьпвахме, В'Ьмаше повече оть два кило-
шетра и, съ снеманието на Трьнското опълчение отъ
члЬвия флангъ, не оставаше нито една чаеть, която би
послужила за отпоръ на еданъ срьбски опитъ — да на-
падаатъ на патя. Арриергарда на юааитанъ К. отъ
■Ловница едва ли б-Ьше още тръгиалъ, ва н-Ькои части
отъРуй, не се звяеше, да ли еж отсжпили, главнит-Ь сили
още не събрани б^ха тръгнали сл'Ьдъ авангарда, и
^-Ьхя распрьснати, а ткъ шума, който се подигаше
вь до1ината нав^Ьрно б-Ьше усп^Ьлъ да открие на Сьр-
^нт*!!^ наптето отстжпвание. Едно само нищожно срьбско
«питвание, да настжаятъ къмъ моста, или даже само
в'^^колко гьрмежа отъ Ермовскатя долвня. 6'Ьха повече
отъ достатъчни за да доведжтъ безредицата до мак-
сииума и да произведжтъ едяа катастрофа, която щ-Ьше
да има ва реаултатъ най-малко отревванието на Лов-
личаяския отрядъ.
Като искахъ да остановя, както и да е, главнитЪ
сили и да ги приведа въ рЪдъ, като дочакамъ излиза-
нието отъ Трьнското дефиле на арриергарда (капи-
гганъ К.), азъ прЬпустнахъ напрЬдъ ва да нагпня ча-
стит-Ь , , . Сл^Ьдъ малко почнахъ да настигамъ цЬли
вьрволицн впйници, които вьрвяха отъ дв^т^ страни
ва колята. Изминахъ дв-ЬсгЬ расврача, питамъ: коя е
ротата? — четвърта! — отговарятъ. Пр4минахъ още
^^в■Ьс'^■к, питамъ, — пакъ сжщия отговоръ, и така Ц']^ли
5 километра съ расиитвание, спираное и заплашвание
тази безконечна върволица отъ коля и войници. —
Единъ пжть като р^Ькло : п;в върви ! — та иди го ти
вего спирай! . . . Азъ кр-Ьскамъ, викамъ, даже и по-
потупвамъ, но кой обръща внимание въ тъмнината'?
Т^зи, които еж около мене и които ме виждатъ, подда-
вятъ се както и да е на иоат^ искания, но главата
все си върви, а опашката бута ли бута напр^Ьдъ въ
тази ужасна тъмнотия.
По едно вр'Ьме азъ настигнахъ батареята, която
се 64 снела отъ позицията по полубатарейно и отъ
,„,,.., Соо«^1с
^
която едната часть б-Ьше усп'Ьла да вл-Ьае по-раяо въ.
пжтя, м^жду колята, а другата току се ист^гатпе въ
оания пжть. Тука смущевието 6'Ьше още по-годйм»
тъй като обова б^ше пр'6р'Ь8анъ на дв-Ь, отъ който
пр-Ьднята часть пр-Ьчеше на движението на батареята,
а задната — напираше на патя и искаше както и да е
промушванве напр-Ьдъ. По едно вр^ме навалицата ста-
на толкова гол-Ьма, щото бЬхъ принуденъ да се спрл,
и да вл']^8я вече въ лична расправия съ коларит-Ъ.
До като искахъ санранието главата на колоната, авъ
тр^Ьбваше вече да се добнвамъ за по-скорото избавяни©
опашката на главвит-Ь сили отъ този нещастенъ обозъ,
който ржка съ рака съ тъмнината, увеличваха до не^
възможноеть безр-Ьдицата. . . .
Сл^дъ р-Ьшеаирто си да хвърля обоза, т, е. да га
изоставя навадъ, азъ усп'Ьхъ сь твърд'Ь голЪма мака
да го остановя и да го натикамъ по разви пжтища,
като по този начинъ-изл-Ьзохъ на глава съ коларит*,
които до като имъ кр-Ьщишъ, викашъ, — спиратъ, а
щомъ мръднешъ на раскрачъ отъ т^Ьхъ, изведнъжъ
пакъ подкарватъ колята. Пази Боже отъ нераабран-
щина и нераспор-Ьдителность!
Азъ никому не ж°лая да испита това, което азъ
пр^Ькярахъ и испитахъ тази нощь. ГЦе ми остане дълго
вр'Ь1ие въ памятъта това нощно отстжпвание, въ което
б^Ьхъ начадникъ на главнит-Ь сили, отъ които часть
б-Ьше пржстната на ц-Ьди 7 километра м-Ьжду колята,
а др\гата стоепте още ва позицията и се губеше въ
тъмнината, когато авангарда бйше се вече ра8Д'Ьлплъ
съвьршенно, за арриергарда не б^пте известно нищо,
и ц-ълото движение се извършваше безъ вс'^&какв)I
предпазителни м-Ьрки.
Тукъ, м^жду колата, нам^рихъ и дружинната ли-
нейка, която по своята широчина и 4- т4 коня,
коитп я т-Ьглиха, б^шз се задръстила м4жду дру-
гите коля и рвскуваше окончателно да остаае на
м-Ьстото С41. Като почнахъ да се карамъ на коларя,
ващо е закъснйлъ толкова съ отстжпванието си, и като
му 8апов'Ьдахъ да се спр^, и да не мърда повече ната-
тъкъ, до като не си очисти патя, чухъ отъ закритатм
линейка единъ жа тенъ и отчаянъ гласъ, който иввед-
, , Соо»^1с
87
въжъ повнахъ. — „БатюшЕа С. Ф. ! куда мм идемъ?
Окажете что тутъ д-Ьлается? Ето Седанъ, что ли! Рас-
поредитесь, чтобъ указали путь ! прошу Васъ ! Я. не
хочу бмтъ прнбитимъ вакъ,..*, — захвана да нарежда
доктора, безъ да сагЬе да се покаже отъ линейката.
Като му обяснихъ, че почти е невъзможно мръд-
вавието на линейката, че тя едва ли ще може да се
искатери по баирит-Ь, авъ го пр-Ьдупр^дихъ, че може
би тя ще требва да се хвърли, и сл-Ьдователно, — ще
требва да слизатъ и да тръгнатъ п']Ьи1К(>мъ ; той пакъ
почна съ своит^ жалбп. , . .
„Кой чортъ меня дернулъ въ зти края ! Чего мн-Ь
недоставало ? Ахъ б^Ьдная жена ! б-Ьдньгя д^ти ! . . . .
Та значитъ мм въ пл^еу? . . , Тогда я не сойду и,
буду ждатъ зд^Ьсь/ Идти п-^^ппсомъ, — болЪе опасно
. . , Ахъ! тто-скорЬй конецъ зтой проклятой ночи" !..
говорепте той съ единъ плачливъ тонъ, въ който ясно
се виждаше отчаянието и съвьршенното разбьрквание
на концит'Ь.
Като го ув-Ьрихъ, че почти никаква опасность още
н'Ьма., че задъ т-Ьхъ вьрвятъ още н-Ьколко роти, сл-Ь-
дователно, той не е въ такова лошо положение, как-
вото си го представлява, азъ бутнахъ своя конь и
оставихъ доктора съвьршенн) неув^Ьренъ въ моит^Ь
угЬшения. Отецъ М, азъ вид4хъ, сЬдналъ въ своята
каручка и все така спокойно, да си пробива пжть м'Ьжду
лабиринта коля ; той само испухтя силно и ме запита:
„защо бЬгаме, когато само единъ малгкг напънг е доста-
гтчепъ да обърне е» &Ьгство тЬзи Сърби'''' ?
Б-Ьше почнало да се зазорява, когато азъ втори
пж.ть настигнахъ батареята вече събрана; тя преми-
наваше прЪзь една рекичка и отъ внимателното спу-
сканне на оркдията правян1е една задьржка на коло-
ната. Пр-Ьдстави си. съмнуваше се вече, а азъ б^хъ
направилъ само 6 — 7 километра, значи това растоянпе
азъ сьмъ го пр^миналъ верхомъ за три часа, — до та-
кава стьпенъ се вървеше свободно изъ патя, и тжа
много азъ тр4бван1е да се бжхтя за въдворяванието
на едянъ какъвъ да е порядъкъ. Азъ се спр-Ьхъ да до-
чаканъ минувавието на батареята и расчитвахъ, щомъ
тя се изнесе на платото, което току захващапхе пр^дъ
насъ, да ек остановя и да събера всвчкит^ роти, които
сл'Ьдваха задъ нея. При стр'Ьмлевието си да настигна
главата на главнитй сили, вь продължение на ц^Ьли
три часа, азь вече на разсъмнувание требваше да се
задоволя само съ събиранието на опашката, която
сл'Ьдвнше подиръ батареята. Пр'1;днит'Ь роти б:Ьха се
уБЛ']ккли подиръ безостанОБъчното двнасение на
авангарда, и ката не с& виали никакви пр-Ьнятствия и
вадьрл-ки, б-Ьха заминали съвьршенно напр-Ьдъ. Т4хъ
вече азъ ве ги считахъ ва състоящи при главнит'Ь
сили.
Около р-Ькичката, гд-Ьто се б4хъ спр-Ьлъ, отъ
Ездимировския пкть захванаха да првстигатъ войници,
и даже ц^ди команди отъ Дунавския полкъ, който
вчера се намираше ьъ общъ резервъ ири СЬкировския
мостъ. Отъ т^хъ »8ъ почнахъ най вапр-Ьдъ да полу-
чавамъ тревожнит']^ авв-кстия за долината ва Фили-
повци, н узнахъ, че поручикъ Р. снощнеималъ пр-Ь-
стрелва съ Сърбит^Ь при този мостъ. Отъ войницит-Ь
отъ 2 а рота Пл-Ьвненци, които отстгепваха отъ Еаде-
мирци въ «ъставъ около полурота, увнахъ, че Сърбит-Ь
заели снощи с. Фи-^иповци и сл'^^дъ щиковъ бой взели
дв'Ь напти роти въ плЪнъ. Т-каи изв'Ьстия ме накараха
да бързамъ още повече съ събиранието на распрьсна-
гатЪ главни сили, които до това вр-Ьме се движаха
безъ вс^Ькакви охранителни м4рки
Ьатареяти б-Ьше вече минала реката, и азъ трьг-
нахъ подиръ нея
Хей! кой си ти? — ч^-вамъ единъ гласъ въ дрез-
гавината; ами ти кой си? — отговарямъ азъ и узнахъ
поручика Ш., старши офидеръ отъ батареята. Ний
тръгнахме двамата. пр4дъ първото орждие, и той почна
да ми се оплаква, че едвамъ можалъ да прекара, своит^
ор&дия пр^зъ рекичката, която течала задъ позицията
(даже по едно вр4ме едно ор^Бдие се обърнало и дълго
вр^Ьме потрябвало до като го извл^Ькжтъ), че неговата
полубатарея малко останало да бжде забравена на по-
зицията, тъй като капитанъ 3. отст&пилъ съ другата
полубатарея, безъ да ну арати повторно приказаани
за очистванието на позицията отъ 2-та полубатарея,
и други такива . . . Току поехме баира, прЪдъ насъ
се испр^чиха два патя ; едина отиваше право на горЬ,
а другия ваврьщашв на д^сно ; пр-^дстоеше на бата-
реята да избере единъ отъ двата пжтя '). Като не знаяхме
съвьршенно ш-Ьстностьта, ний двамата потеглихме по
д^сня пжть, а батареята се спр^ до самото расвлонение.
Капитанъ 3. отежтствуваше. Слждъ петь минутна оби-
колка, като вид^Ьхме, че д-Ьсния пгьть се свьршва въ
■една долчина, при едни кошари, ний се върнахме при
батареята, и, ув-Ьренъ вече, че плтя е този, който из-
виваше право на гор^Ь, още повече, че оо него се внж-
дахж стжпкит^ на ваминалит^ по-рано роти, авъ запо-
в^Ьдахъ на батареята да тръгне по него. Изл-Ьзе по-посл^Ь,
че сжщинския пжть не е билъ заб^л^занъ въ тъмно-
тата; той се е отд-Ьлилъ вл'йво още на 200 раенрача*)
пр4ди да се достигне до р^Ькичката. Казватъ н-Ькои,
че батареята е била нарочно насочена въ този лошъ
пжть отъ н'^^кой селянинъ ; истина ли е това, — азъ
не сьмъ можалъ да провйря до сега.
Б^ше почнало малко да ми улеква и безр-Ьдицата
б^ше на половинъ пр-Ькратена; обова б^Ьше се спр^лъ
и ве бъркаше вече на отетжпванието, батареята се на-
мираше отпр-Ьдъ съ единъ свободенъ пжтъ и най-глав-
ното : избавихме се отъ оная дяволска тъмнотия, която
б^Ьше главната причина на това безпорядъчно стрем-
ление отъ коля и войници напр-Ьдъ За втори
пжть, азъ по сьмъ съгласенъ да отетжпвамв денемъ
подъ накрьстния огънь на противника, отъ колкото
да попадна въ такава нощна капха, която не се под-
дава на никакви м'Ьрки за въдворявание р'&да* азь
сьмъ съгласенъ на куршумъ въ челото, отъ колкото
втори пжть да пр'Ьж11в-Ьвамъ т^и нравствеани нжки
отъ безсилие, ядъ и отчаяние. Не говоря даже за умо-
рителностъта на движението, за онази галюцинация
отъ фаитастически образи, които уморения погл^дъ тн
рисува въ тъмното пространство; не говоря за он'Ьзи
€л4скави палати, които ми се мъркаха пр-Ьдъ очит4;
ва он':&зи шубръци, които ии се пр'Ьдставляваха за
*) Т. е. НАи д11С11ия пхть, който водеше гь единъ лабирннтъ отъ пла-
аивн, илв правия пать, който на 300—400 раскрача въ едивъ сгибъ ое обрь»
щаше В1> ц-Ьлъ долъ.
*) По посл^ ааъ провЬрихъ това в се укааа че слщянсквя пать св й
отбивалъ въ лево още ка 600 раекрача ор^дн да се оркмиве рмата.
, Соо»^1с
90
главнцт-!^ сили, и за он^зн насЬдала вовницц, които
се показваха като храсталакъ, който надаваше викъ,
щомъ ковя бутне въ него, за ое4зи малки р^'
кички и долове, които въ тьмнината приемаха об-
раза на буйви потоци и стратни бездни . , . Ц-Ьло
умопомрачение, умственъ мрражъ и галюцинация въ
картини и образа .... И кънъ тази нравственна
мд.ка на изморените очи, добави и безредицата, въ
нейната грозва сжщность, и тогава именно ще се ув-Ь-
ришъ, можеше ли н-Ьщо да се направи за пр^Ъкратя-
ванието на движението, пр'Ьди настьпванието на су-
трин ьта , ■ .
Съ разсъмнувавието и на меня съмна малко н-Ьщо;
ааъ виждахъ вече м^Ьстото, гдЪто ще можахъ да събера
остатъка на главвит-Ь сили и да ги поведа вече въ
р^дъ ; оставаха само 500 раскрача да се изминатъ, за
да се достигне до едно плато, гд-Ьто азъ пр-Ьдполагахъ
да направя почивката. . . . Б-Ьхъ се спр^лъ до единъ
завой и распитвахъ войниците, които все повече и по-
вече пристигаха отъ къмъ с. Ездемирци; — батареята
минаваше край меня; конет-Ь, потънали въ п^Ьна и въ
облаци пара, едвамъ тегляха изъ баиря девятъ-фун-
товит^ орждия. Отъ распитвание азъ още повече се
ув4рихъ за ааеманието отъ Сьрбит^ Филиповската
долина и за ооасноетьта, която ни пр-Ьдстоеше отъ
т-Ьхното движение къмъ Бр-Ьзникт. На въпроса ми :
какви сгь т-Ьзи хора, които еж на високия врьхъ надъ
с. Ездемирци ? — т^ ми отговориха, че тамъ н*ма вече
нито единъ нашъ войпикъ, а и-ккои сл^дъ едно добро
вгл^ждание ми обясниха, че дългата върволица, която
се качва по вьрха, е нищо друго, осв^нъ неприятел-
ска планинска батарея. Подобна случайность можеше
да бжде, още повече като се см-Ьта, че Сьрбит* вла-
д^ятъ С^коровския мостъ, отъ гд-Ьто прохода при в.
Черчеза води право къиъ Ездемирския вьрхъ,
отстоя щъ на два километра вл'Ьво отъ насъ. Ето защо
азъ пр'^пустнахъ напр'!^дъ, за да взема н'Ькой биноклъ
отъ офицерит-Ь и да прЬгл-Ьдамъ добр-Ь отъ платото...
Страшно ме разсърди спиранието на батареята при
единъ завой. Азъ пол-Ьтяхъ къмъ нея ^а да разбера,
каква е твмъ работата; но що да видишъ? Току отъ
91
самия завой, до който тя 6'Ьшв се спр'Ьла, пжтя се
обръщаше въ сжщинеки долъ, дъвото ва който, осв4нъ
че б-Ьше свето отъ пороит-Ь, ао въ своето продълже-
ние се губеше съвьршенно отъ р^Ьдъ джлбоки промойнв-
трапища. Испр^Ьчваше се едно пр-Ьпятствие около 30
— 30 расврача-сжщйнски долъ и около 200 раекрача
едео издигнато пространство, иведено отъ промойяи и
набраздено съ десятки кози пжтеки
Капаня, въ бойто се б4хме натикали, б^Ьше повече
отъ невъзможенъ за пр-Ьодолявание, тъй като, осв^нъ
пр-Ьпятствията отпр^Ьдъ, той представляваше едвнъ
изр^занъ и стрьмевъ съ извивки пжть, вьрху единъ
оврагъ, който ае позволяваше нито поврьщааие на
страви, нито спускянне ваднишкомъ орждията на-
вадъ. . ■ . Ха! ей сега я скъсахате! — ми пр^хвьркна
пр-Ьзъ ума, и скочихъ отъ коня ва да пр-Ьгл-Ьдамъ по-
добри пгьтя. Артиллеристит-Ь награбиха лопатит-Ь (кол-
кото ги имаше при батареята) и почнаха да хвьрдятъ
прьсть въ калната дупка (течеше една вадички), която
представляваше авангарда на този естественъ против-
никъ отъ долища, промойни и кози пжтеки. За да не
вабавяиъ събиранието на п-Ьхотните части, които вър-
вяха задъ батареята, азъ запов^дахъ на ротитЪ да
минатъ отъ страни по храсталаците и да се спржтъ
ва платото {400 раскрача). гд^то азъ б-Ьхъ успгЬлъ
вече да спрж едва илп дв-Ь роти. Еъ това време при-
стигваха при меня двамата кавалеристи, които бехъ
пратйлъ напредъ да доложатъ ва началника на от-
ряда за ва1пето бавно движевие и да спржтъ онези
роти, К0ИТ.0 погрешно беха тръгнали заедно съ аван-
гарда ; те ми доложиха, че не можле да намерятъ на-
чалника на отряда, и че въ с. Кривнось те узнали,
какво авангарда още преди два часа заминалъ за
Брезннкъ
Тъй като съ заседанието ва батареята, положе-
нието на главните сили се влошаваше, пратихъ единъ
фейерверкеръ отново аапр4дъ за да провери това и,
въ случай че вамери началника на отряда, дя му до-
ложи 83 заседанието на батареята. За да дамъ пехот-
ната помощь на батареята, азъ излезохъ горе на пла-
тото, гдето почиваха вече събранит4 роти ...
,„,,., Соо»^1с
92
Едвамъ сега можахъ да се ув-Ьря въ състава ва
1лапнит'Ь сили: иал-Ьзе, че 2-а и 3-а роти Бдинци и
Ю.а рота Струмци б^ха. отстлпилн съ авангарда, че
7-а и8-а роти Бдинци, 9-а и 12-а роти Струмци б^Ьха
1ЛНОГО 8акъсн'Ьли назадъ (виждаха се, като отстъпваха
въ полето) и на платото се намериха само 5 роти,
мЬжду които и една -рота Дунавци (Поручикъ Р.),
дошла отъ къмъ С'&1гировския мостъ.
Като 8апов'Ьдахъ на ротата на поручикъ К. да
сл-Ьае при батареята на помощь, азъ се- ваехъ съ рас-
пореждания по охранението на главнит-Ь сили, Отъ
взвода кавалеристи (жандарми), които нам-Ьрихъ на
платото, испратихъ веднага разузнавачи кьиъ се-
лата : Ездемирци, Мисловци, Кривоносъ и Ерулъ
(посл-Ьдното село се падапте на д-Ьсно отъ пжтя, и
слухъ се носеше, че снощи то било заето отъ Сьр
бит*}. 8а добиаяние лопати отъ обоза. распор^Ьдихъ се
да сл'!Ьзатъ въ полето дваиа жандарми, и като нам']^-
рятъ К0V1ята, да пр-Ьдаджтъ лопатитЪ на ротит*, които
се точаха отзадъ сь приказание б-Ьгомь да пристигнатъ
на м^^стото, гд-Ьто б-Ьше засЬднала батареята, РотитЬ
б4ха нас^Ьдали вече и се чувствуваше едао успоЕвоя-
вание отъ всичкит-Ь . . . Азъ заедно сь н'Ьвои отъ г.
г. офицернтЪ наблюдавахме за Ездемирския вьрхъ,
който се пр-Ьдаолнгашв да е заетъ отъ една планинска
батарея; но макаръ че виждахме много хора тамъ, не
можахме да опр^д-Ьлимъ точно, какви еж т-Ь . . . Току
изведнъжъ по платото се разнесе гласа „кавалерия"
и виждамъ п-Ькоп войници награбиха своитй пупхки;
това б^пхе фалшива тревога, тъй като слЪдъ едно мое
пр^Ьглйжданне, нищо не се заб-Ьл^ваше къмъ с. Мн-
словци. Тревогата б^пге подигяата отъ н'Ь1Еодко вой-
ника, които, караха пр-Ьдъ себ-Ь си двама селена и гъл-
чаха Н'Ьщо високо. Отъ тгкхъ узнахъ, че воловарит'Ь
ивб'^^гали отъ Лялинската гора (врьхъ въ тила ни, аадъ
с. Филиповци), защото СьрбитЬ се покачили на нея,
а сжщо, че въ Филиповци вл-Ьзли Сьрбит-Ь още снощи...
При главнит-Ь сили постоянно пристигаха вой-
ници, които 6'Ьха се, изгубили въ тъмнината и увели-
чаваха все повече и повече тревожнит-Ь слухове* слуха
8а движението на една ц-клзк сьрбска колона ио Фнли-
1:д„,0..::.,СОО<^1с
83
повската долина, паралелно съ насъ, почна да взеиа
вс« по-положителенъ характеръ и ме накара да бьр-
вашъ съ събиранието на за1:ъсн'Ьлит'Ь роти . . . Авъ
още б-Ьхъ ув^ренъ въ вввличавието на батареята и
считахъ спиравнето, което тя нн правеше за едно не-
обходимо вр-Ьме, за да се събержтъ всичкит* роти на
платото, само гл^дахъ дано това уведичавание стане
поскоро, до като противника не ни е отр^Ьзалъ още
отъ Бр^зникъ. Отъ желанре да ускоря поправянието
пжтя, азъ се вьрнахъ отново при батареята, гд^Ьто
сварихъ пехотинците и артидлеристит^Ь, че се млчвха
ва ржце да изнесл^тъ пьрвия пр^дникъ ; едваиъ тЬ
бЪха усп4ли за толкова вр-Ьме да го отмъкнатъ на 3
раскрача . . . Т-Ьгляха т* съ ржц-Ь — не вьрви тоЙ
п8ъ трапищата; подемаха го на ржц4 — сами не мо-
жаха да вьрвятъ изъ дола и дупкит-Ь, до като по едно
вр^ме го събориха на земята и прЪмазаха крака на
единъ войникъ . . . Разбрахъ азъ, че осв^Ьнъ лопатит^Ь,
друго не ще помогне а пратихъ още веднъжъ да тьр-
сятъ лопати по колята, като заповгЬдахъ да чакатъ
тяхното пристигание Азъ се вьрнахъ при главвнт*
сили — вече р^пхеиъ за едно по-дълго чакапие. На
платото сл-Ьаохъ отъ коня и съвьршенно изнемощялъ,
смазанъ отъ безисходностьта, въ която се намирахъ,
търколихъ се на тр-Ьвата и почнахъ да обмислювамъ
положението, въ което се намираме. 1Це чакаме ний,
— си кадахъ, — па каквото даде Господь М) . . .
Отъ платото се виждапге добр4 Глаговската до-
лина, която цЬла б-йше ааприщена отъ коля и по която
се точаха и приближаваха закъсн-Ьлит-Ь назадъ роти,
нгЬщо, което ме силно обл^Ьгчаваше отъ вджлбе-
ната въ главата ми мисъль, че противника въсползу-
ванъ отъ т-Ьхното оставяние. нав-Ьрно ще усп-Ье да гя
отреже Въ л-Ьво отъ насъ се точаха скалистит-Ь вьр-
хове на селата Ездемирци и Парамунъ, и съ своя не-
прЬкъснатъ гребенъ прикриваха ни отъ къмъ Фили-
повската долина, а въ д^сно — току отъ самия пжть,
се почваше една безконечна л^систа и балканиста
м4стность, крайно неудобна за движение и за слЬде-
е мпов^^хъ още ва едва рот& |а оЛю
, , Соо1^1с
94
нието ва противника . . . До колкото можахъ тогава
да опр'йд']^ля обстановката, ааъ смгЬтахъ, че нападани-
ето ньрху главнит^ сили отъ Глаговската долина, ако
а най-въ8МОЖно, съвьршенно не е опасно, тъй като
това дефиле можеше см^ло да се брани само съ една
дружина, а пъкъ м^Ьжду главнит* сили и противника
въ това вр^Ьме имаше ц-Ьла дружина {закъсн-Ьлит^ роти),
и въ скоро вр4ме требваше да се покажи отъ Трьн-
ското дефиле и арриергарда на капитана К. (ако успЪе
да отстъпи). За нападение отъ с. Филиповцн или Ерулъ,
азъ даже яе помислювахъ, тъй като отъ първото ни
прикриваше скалистъ и непристжпенъ хребетъ, по
който нямаше нвкакъвъ игьть (прохода на р. Пр-Ьвня
е достжпенъ за малки партии), а отъ второто, до мес-
тото на главвит-Ь сили, вървеше едва такава пр-ЬсЬ-
чева и плацинска 'м^Ьстность, пр^Ьзъ която е невъз-
можно нвка[;во, движение, осв'Ьнъ по пжтищата, които
иввождахава' няколко километра подолу и по-гор^Ь
отъ местото на нашата почивка Оставаха само про-
ходитй на Лялинци и Кривонось, и ижтя отъ с. Ерулъ
ва Кривоносъ, гд4то опасностьта требваше да настжпн
съ достиганието на главнит'Ь сили при т-Ьзи пунктове,
— при пр-Ьдположението, че СьрбигЬ 6'Ьха действи-
телно ваели Филиповската долина и с. Ерулъ.
, , Казахъ тя, че слуховет* все повече и повече се
увеличаваха; вс^ки, който усп-Ьеше да се присъедини
къмъ насЪ' било войникъ, било селянинъ, донасяпхе по
ц-^лъ купъ новини, колкото разнообразни, толкова и
протвворйчиви, по м-Ьжду които непременно общето
съобщение, — движението на една сръбска колона по
Филиповската долина къмъ Бр-Ьзникъ . . . Азъ виж
дахъ какво д-Ьйствие произвеждаше ва войницитЬ това,
потвърдяваво отъ всички, съобщение, онези бевспо-
койнн погледи, които хвърляха очите къмъ Парамун-
ския връхъ и онова немо запи-^^вание на лицата, отпра-
вено къмъ менъ;. , какво ще се прави? . . ■" Азъ
предус4щахъ, че вече една малка престрелка некжде
отъ фланга щеше да ни постави въ . ужазно положе-
ние и рискувахъ да изгубя и распрьстна и тези части,
които едвамъ б^хъ усп^лъ да събера. Положението
вее да става новече отъ вевъзмбжно; азъ почнахъ се-
95
риовно да се боя ва участьта на главнит-^ свлн и да
виждаиъ гол'Ьмата отговорность, която падаше вьрху ,
мене съ дългото забавяние на отстапваннето. Разбира
се, не можеше други да бжде виноватъ. осв^нъ азъ,
коЙно при яево даденит* заповеди и уквзания за едно
бьрво и незабавно движение (даже и за хвьрлянието
на батареята), продължавахъ да задьржаиъ главнит'^
сили и да даваиъ възиожность на Сьрбит-^а да извьр-
шатъ обхода си и да ни отр^Ъжатъ отъ БрЪзвикъ.
Отстжпванието б^ше почнато отъ 1 '/а часътъ по
полунощь; инструкциите и повторните подканвяния
шасяха — бьр31у и безъ спиръ отстжвзние на Брез-
никъ, а пъкъ главните сили въ 9V^ часътъ сутриньта,
т. е. за 7 часа б^Ьха успали да изминатъ само 10 ки-
лоиетра; авангарда требваше да бжде вече отдавна
въ Брезникъ; арриергарда на капитанъ К. (Ловниш-
ким отрядъ), се намираше въ безизв-Ьстность и глав-
ните СИ.ЛИ беха оставени на произвола на съдбата
безъ всекакво прикритие и въ това време ва положи-
телно се знаеше, че Сърбите настлпватъ по Филипо-
вската долина и вьрвятъ паралелно съ насъ по пра-
вия пгьть за Брезникъ Азъ осещахъ, че требва
да се реша ва нещо; азъ виждахъ, че работата не
иоже да се продължава тава; че вьрху мене лЪжи
една морална отговорность за довежданието своевре-
менно въ Брезникъ главните сили и избавянието имъ
отъ пленъ или распрьсвание, но на нищо не можахъ
да се реша Дадената заповедь отъ началника
ва отряда за хвьрлянието на батареята, щомь почне
тя да задържа отряда, напомняна отъ едного, който
съвьршенно не требваше да допуска подобно нещо,
— не можа да ме накара на подобенъ рискъ, който
щеше да повлече подиръ себе си тежка не по силите
ми отговорность, при всичко че азъ бехъ отговорника
аа бьрвото и своевременно оттеглювание на главните
сили ..... Азъ съ ужасъ се отврьщахъ отъ подобна
рокова мисъль и даже се отплювахъ отъ дяволското иску-
шение, което ми шепнеше: помахни се отг тука и си
н(шЬ'ри нЪкаква работа въ шьла, т. е. главните сили сл^
расарьстнати, ти можешъ да отидешъ напредъ или на-
задъ, за да събирашъ частите, и така ще оставишъ
., Соо«^1с
96 -
другъ да вземе т4жката отговорность вьрху себ^ си . , ,
Мога да се похваля макаръ, че ииа много работи, по
които требва да се коря и осжждамъ, че подобна не-
достойна мисъль 6'^Ьте саио едивъ дяволски пробл-^свъ,
който авъ стжпкахъ и смавахъ въ самия зародишъ . . .
Азъ останахъ вя м-Ьстото си съ едио твърдо решение:
да става каквото ще ; ако ли Сьрбит* заематъ Бр48-
никъ, да хвьрлимъ батареята и еж ударимъ по балкана
къшъ Радомиръ или Кюстендилъ
Не сд-Ьдъ дълго вр'!^ме се вьрваха и испратвнит'Ь
за лопати и ми доложихж, че колята така еж се раз-
бъркали и прьстнали по околнит-Ь плтища, щото не е
възможно да се нам^Ьрятъ лопатит-Ь И кой знаеше,
да ли съществуваха такива въ обоза! Кой знаеше, да
ли депото б^ше натоварено на колята ! Хаосъ и нищо
повече ! . . . . Какво тр-Ьбва да се прави ? . . . . Съ сто-
тина лопати форменъ инструментъ възможно ли е пр4-
одоляванието на такова гол-Ьмо препятствие? .... За
да се направи пжтя съ голи ряц'Ъ и съ форменния
шавсовъ инструментъ, колко часа тр^бвапхе на расао-
ложение? .... И даже. ако ли сл^дъ дълго бавяние
ний усп'еяхмв да извл'^Ьчемъ батареята, щ'&н1е ли това
да възнагради нашето закъснявапие и ни испълнение на
задачата? .... Да ли ний не щ-Ьхме да бждемъ при-
нудени да 1ж хвьрлимъ н^Ькжд^ по-нататъкъ? — Ето
въпросит-Ь, съ които азъ требваше да водя една трЬ-
екава борба .... Но ето, че азъ получихъ положи-
телно потвърждение за движението на Сьрбит'^ по
Филиповск&та долина
Тука вече тьрп-Ьнието ми се свьрпти : нер^Ьшител-
востьта, която ме 6'Ьше завладяла ивведнъжъ, исчезна;
ааъ яхнахъ коня и се озовахъ пра батареята. Да става
Еаквото ще ! . . . . Нека азь бхда виновевъ, но тр'Ьбвя
да се направи н'ещо ! повече отъ това не може да се
продължава тази безизв-Ьстность ! казахъ си азъ и из-
викахъ каактана 3 , и, като му съобщихъ, че азъ сьмъ
р-Бшенъ да приведа въ испълнение вапов'^дьта на начал-
ника на отряда, той поиска отъ иене пр'Ьдаванието на
заповЪдьта съ високъ гласъ — н^Ьщо, което авъ ис-
пълнихъ. — „Капитанъ 3. запов*двамъ да оставите
батареята ! . . . . Авъ повече не мога да чакамъ и жЬ*
■ ■ 97
мамъ право да рискувамъ съ сгдбата на главнитй
сили"! — хвана у мене см^Ьлостьта да довьрша т-Ьз1г
думи, и съ убито сьрдце, съ отпадналъ духъ азъ врьт-
нахъ коня вазадъ отъ и'Ьстото, 8а да не впждамъ
ужасната картина, която 1П']к1пе да пссл'Ьдва тази ноя
запов'Ьдь.
Въвможно ли е, кога и да е, да се взгладятъ отъ
памятьта подобни фатални минути? Какъвъ животво-
ренъ балзамъ би мбгалъ да явл-Ьчи раната въ душата,
нанесева отъ момента на една вжтр-Ьшна борба и по-
сл'^Ьдвалото р-Ьтпение да ввема чов'Ькъ врьхъ свб'^ си:
отговорностьта, в да свърже нарочно своето име за
всякога съ едивъ ужасвнъ фактъ ! . . . . Колко безсънни
нощи ми е докаралъ и ще ма докарва този ужасенъ'
случай? Колко пжти иглат-Ь ва честолюбието и срама:
ме се ободвали по еьрдцето, когато случайно се ааго-:
вори за хвьрлявието на тази батарея ! . . , . А и^жду
това, гд'6 е моята вина ? Азъ наиравихъ толкова, кол-
кото тогава можахъ и знаяхъ, азъ 6'Ьхъ една 11р'6да-
тъчна инстанцва която и-кха право да измЪнява полу-
чената задача и, следователно, не сьмъ толкова вино-:
венъ. Тогава защо се чувствувамъ все така гувенъ?;
— разбира се за това, защото самия фактъ е .твьрдЪ
отвратителенъ и той хвьрля сгЬнка върху всичкит'^
прикосновенни къмъ него лица, — безъ равборъ,' ^-^ кой
до колко е виЕОватъ . . . ! печалевъ и твьрд* горчивъ
урокъ! ....
На поручика К., когото б^хъ вспратвлъ съ ро-
тата да помога на батареята, запов-Ьдахъ^ да се при-
бере при главнит'Ь сили, които продължаваха да от-
дкхватъ и еамъ изл^зохъ ва платото. — Намериха се.
посл-Ь хора, които, за да оиравдаятъ своето бързание,
искаха да пр4етавятъ работата н^какъ другояче; тЬ
обрисуваха момента на оставянието батареята при едни
искдючвтелви обстоятелства, — така като чв ли про
тввицка ни б'&ше нападналъ вьче. За докавателство, на
това, т'Ь привеждаха факта, че съмъ 8апов'Ьдалъ на по-
ручика К б-Ьгомъ да отведе ротата при гдаввиттЬ сили,
и че ааъ ел-Ьдъ пр^даванието на заповЬдьта съмъ се
повьрцалъ СИЛНО' съ коня и съмъ пр^пустналъ изъ
бавря. . . . Не помня добрЪ, да ли това се е случило
^ .
,„,,., Соо»^1с
98
така, во твьрд^ е възиожао, че въ тови критически
ва мене моментъ азъ да сьмъ проявилъ н-^кои при
ваацц на сиущение, безъ обаче да призяавамъ, че това
е било сл'Ьдствие отъ Н'^каква належаща опасность.
Пр^Ьдъ насъ. на 400 раскрача, почиваше цйла колона,
задъ насъ на километъръ се точаха още ц^ли четири
роти въ тила, а пакъ главаит'^ сили продължаваха
да почиватъ още четвьрть часъ сл^дъ прйхвьрчванието
на артиллервйскит']^ коне край тЪхъ.
По-посл^ искаха да кажатъ, че когато батареята е
зас-Ьднала, началника на отряда е получнлъ донесението
отъ 3. . . п е пр'^Ьдалъ повторна занов^дь за оставянието
на батареята. Само че не може да се констатира, кога
е пращано такова доаесение, да ли при посл-Ьдното
засйдание на батареята, или при он'Ь8И чести спира-
ния, които тя е правила по п&тя въ тъмнотата, пр'Ьди
разсъмнувание. Като си^таиъ, че 3 . . . отсатствуваше
при посл^ното заседание на батареята, че той б-Ьше
ходилъ н:Ьк%д'Ь напр'Ьдъ, че той самъ при моето ко-
лебание за нейиото хвьрлювание, ми набадкаше и се
ядосваше за една запов-Ьдь отъ началника на отряда, —
азъ силно се съмнавамъ, да ли подобна повторна запов'^Ьдь
не е била испросена псрано още при лутанието на
батареята въ тъмнотата, — тогава, когато азъ не б-Ьхъ
при нея. Това е твьрд^ правдоподобно, като се си^тне
още. че при посл'Ьдното засЬдание на батареята начал-
ника на отряда е билъ вече най-малко на два часа далечъ
огъ М'Ьстото на заседанието и, сл'^^ователно, не е ио-
жалъ да прави никакви распор'Ьждания. Въобще говори
се много, че подобна 8апов'Ьдь е била получена, но.
кога е била тя издадена, не може да се опр']&д%ли
точно .... Азъ въ този случай дЬйствувахъ по съобра-
жения, спор'&дъ обстоятелствата и по даденит^ ми ин-
стукции още отъ квартирата на началника на отряда-
Вьрнахъ се азъ при главнит^ сили, които още по-
чиваха, и почнахъ да распращамъ охранителни па-
трули и разузнавачи за прикриванивто на движеняето,
понеже спор'Ьдъ както ти обяснихъ по-гвр^, никакво
охранение Н'Ьиашв нито отпр-!Ьдъ, ни отзадъ, ай на
Фланговит^. Авангарда бйше отдавна въ Вр^^икъ
арриергарда, не б^ше станалъ още на правия н&ть на
99
отстя^пванието, а главнитЬ соли, като до това вр-!кме
распръснати, не иожаха и да мислятъ ал едно само-
стоятелно охранение.
Гл4дамъ по едно вр^Ьме ротит-Ь наскочиха и на-
грабиха своятЪ ну1ака, а покрай насъ като въ атака
се пронесоха Ъздачят^ съ артвллерийсБат'Ь кове, които
войницитЬ б-кхя взелн за неприятелски ескадронъ. Ив-
еикахъ ва 3 два три пжти да спре коньет-Ь, но
кой слуша ! — така и отидоха, та се не видеха къмъ
Бр'Ьзникъ, като ни лишиха.отъ толкова конни войници,
които твьрд* много можаха да помогна^-ъ ва охране-
виетона глапаитЬ сили при неи8в'Ьстностота, въ която
т-Ь биха поставени.
Като дочаЕСахъ отдалечаванието на патрулвтЪ, н
като пратихъ запов%дь на трит* роти, които се виж
даха да иджтъ къмъ насъ около 1000 раскрача, да
увеличатъ хода и по пктя да нагонятъ главонтЬ сили,
азъ запов^дахъ трьгвавието къиъ с. Кривоносъ. Трьг-
нахъ и азъ но съ една буря въ душата ся, съ едно
гровао отчаяние, доходяше до налаганне ряка вьрху
себ-Ь си, съ едно сиктно пр'Ьдставление за това, което
б-Ьше станало и което имаше още да става. Азъ про-
1слинахъ случая, който ме тикна иачалникъ на Т'^8И
расарьстнати главни сили, игоставени отъ всички; авъ
€кърцахъ съ я&би на онзи храбъръ вападенъ начал-
никъ, който подъ Дуаница, препускаше гордо своя
конь и хвърляше вясоки иоралн въ очнт'Ь на ц']Ьлия
полюъ, и на когото всичкия куражъ хвана само да
ар'Ьмане пр-Ьвъ Трьнъ и да се прибере още на 3-и по
сб-кдъ къмъ Бр'Ьзнякъ; негодувахъ силно на начал-
ника на отряда, че той 6'Ьше ваминалъ съ прЪднит'Ь роти
къмъ Бр'Ьзникъ и не искаше да знае, какво става съ
главнит* сили; и хуляхъ и оплювахъ себ* ся, че из-
л'Ьзихъ толкова простъ да се наиЬря при батареята и
да бкда принуденъ да издамъ една подобна запов-Ьдь.
Б'Ьхъ нзоставалъ много назадъ, когато ме настигна
моята 7 а рота (една отъ ротит-Ь на 1*уй), и заедно съ
поручика Н. продължиха пжтя си по-нататъкъ до с.
Кривоносъ, гдгкто бйхъ назначилъ почивка на глав-
нит'^ сили. Тука вече се присъединиха къмъ насъ и 8-а
рота Бдиици я 12-а рота Струмци, които б^а най-
.,С1оо»^1с
много аа^еъсн'ЬV^и и за участьта на които авъ толкова
много се безпокоя хъ.
Сл^Ьдъ една малка почивка, главвигЬ сили тръг-
наха вече събрани и почнаха да спускатъ къмъ с.
Изворъ. И8вдн1.жъ едно бьрзо донесение, че сръбската,
колона е ср^щу насъ ва шооеето, ие накара да се изл'Ьза
на върха и да пр'&гл'Ьда»ъ напр'Ьдъ. Тукъ вече се
свършва скалистия и неприст<ьаенъ гребенъ. който
ни отделяше отъФилиповската долина исе завършваше
отъ р^дъ полегати чуки. Гл-Ьдамъ, около 4 километра,
паралелно на васъ по птоссето, се точа едва колона
и отивапхе за Бр-Ьзникъ. — Ето ги т^ еж I — си ка-
захъ азъ ув-Ьрено; — това е техния авангардъ ! и
отидохъ да спрж глапнвт-^Ь сили, които вече се спу-
скаха отъ гребена. ВойницитЬ и офицерите б^Ьха впе-
рили очи въ таен дълга лента и всичкит'^ в-Ьрваха,
че това са Сърби. Ний тр-Ьбваше да ваправимъ около
а километра и като пр^сечемъ шоесето да стигнемъ
въ Бр-Ьзникъ. 11р*дъ града по височинигЬ се виждаха
разставеви конни пикети отъ нащнт'Ь, които снлно
мърдаха насамъ-нататъкъ, така като че ли б^ха се раз-
мърдали отъ появяванието на неприятелската колона.
— Ще се биемъ ! казахъ си авъ и почнахт. да поглЬж-
дамъ височвнит-Ь аа заемание позиция, като пратихъ
силна патрулна верига по посока на противника. Рл'Ь-
дамъ ср']^щната колона и тя се останови ; — 1Еж ! е&-
сега ще почнатг да се развращатг, — помислихме вий.
Азъ силно съжалявахъ, че Н']1иаме артиллерия да уго-
стимъ тззи безпеченъ и нахалъ противникъ. По едно
вр-Ьме т-Ь пакъ тръгнаха по шоесето, — значи искатъ
окончателно да ни отр-Ьжатъ. — Я, моичета, по-гол-Ьмъ
раскрачъ! — скомандувахъ азъ и насочихъ колоната бьрзо
къмъ с. Конско пр'&зъ нивит^, отъ гдЪто, сл'Ьдъ единъ
несполучлввъ бой, можахме лесно да отетжпимъ къмъ
Радомиръ.
Ти б^Ьгалъ ли си на сънъ ? — ей такова вйщо е
да бързашъ и да се мжчипгь да се откопчешъ отъ
противника, който ир'Ьдъ твоит'& очи върви паралелно
по краткия пхтъ. РлавнигЬ сили, ако й да се движаха
събрано/ войвицит^ и г. г. офицерят'^, ако и да б^Ьха
,Соо»^1с
101
Бснчва по мЪстата си и да пазяха р^да, но виждаше
се добр4 безаокойствието, което аа пьрвн пгьть бЪше
така силно завлад-Ьло всички. По едно вр-Ьме достигна
бдннъ жандармъ отъ пикетит^Ь и ни съобщи, че това
еж, наши, които отстжпватъ отъ Филиповци. — Какъ
така наша ! — го запитахъ слисано, — ами Сьрбит4
гд'6 са? — И взведнъжъ се разбра всичката работа.
Азъ б^хъ тр-Ьснатъ като съ гърмъ, азъ пр-Ьдпочитахъ тази
колона да б^ше срьбска, отъ колкото да виждамъ гор-
чивото заблуждение; азъ б-Ьхъ по- благо даренъ отъ
«данъ бой на туй м^Ьсто, при най-гол-Ьмата невигод-
ность ва насъ, от-ь колкото единъ свободенъ пжть,
който ясно говореше за безцелното хвьрляаие на ба-
тареята. {11осл'Ь излЪзе, че Сьрбит-Ь не само не сжстъп-
йали въ Филиповската долина, но даже т-Ь не са1 зае
нали и СЬкировския мостъ). Наведохъ азъ главата и
■смазанъ отъ станалото, извикахъ патрулната верига
нааадъ и, съ обесена глава, повл-Ькохъ се като пр-Ь-
€атъ къмъ града.
Когато да влизаиъ въ Бр^зникъ, наститна ме пол-
ковия командиръ покойния капитанъ Мариновъ който
се връщаше съ разбитит-Ь части отъ Врабча. Той
бЬнте твьрд'Ь посърналъ и умисленъ; на поздравлв'
нието ми отговори само съ едно кнмвание съ глава,
така като че ли б-Ьгае уяесенъ н^квд^ и не виждаше,
какво се вьрши ртпр-Ьд* му. Като му доложихъ за ста-
валото, той почна съ един> надтрестнатъ гласъ : —
.„защо не ме пратиха подъ Трьнъ, гд^Ьто б-Ьха моитЬ
дв^ дружини, ами ме назначиха пр'1Ьдъ самия бой за
"началвикъ на чуждя части на Врабч(нската позиция ? . .
Какво можахъ да направя азъ съ шесть роти ср-Ьщу
ц-Ьла дивизия? .... Просто ни см-Ьтоха ! . . . . Азъ виж-
дамъ, че нищо но сьмъ виноватъ за тази катастрофа,
но все пакъ яе могж да се помиря съ това поражение !"
— г се оплакваше той, горкия, при всичко, че той си
<5Ьшв испълнилъ дълга, като честенъ войиикъ. Оплак-
ваше се този, който сл-Ьдъ аогроиъ и безпорядъчно
отстлпвание, бЬше се загя-Ьздялъ въ една долина,
^езъ всякаква позиция, н почти ц'Ьлн 24 часа б^ъию
вадьржадъ противника съ рискъ за себ^Ь си, за да даде
, , Соо»^1с
възможность на нашата колона да отстжпи беапр^шят^
ствевно къмъ Бр-Ъвнивъ*)
Излезе, че Маривовъ сл-Ьдъ отстжпванието отъ.
Врабча, недопустналъ Сьрбит^ да сл-Ьзжтъ въ Фили-
повеката долина, а пр^Ьвъ нощьта, когато ний се сми-
тахме аа отрЬвани и отстжпвахме по долината на р-
Глаговиц», той е дьржалъ аванпости къмъ С-Ькиров-
ския мость и на сутраньта е амалъ бой оъ Сьрбит-Ь
прн Т08Н пунктъ Какво заблуждение ! . . . . каква без
печность за свьраката и съобщенията на Т'Ьзи дв'Ь ко-
лони, разд'Ьленн отъ едно пространство не повече отъ
10 километра! .... Ако ли на началника отряда б-Ьше
известно нахождеаието на Врабчанската колона на Зи
вечерьта я 4и сутриньта, то пжтя на отстжпванието
непременно тр-Ьбваше да бжде или шоссето, или този
на капитана Т , но въ ннкой случай Гдаговскята
доляна . . . Ако ли даже се пр-Ьдподожи, че пжтя 11'>
р. Глаговица бждеше пр-Ьдпочетевъ отъ другит-Ь два
пжтя, то сведението за удьржаннето на капитана Ма-
ринова въ Филиповската долина, щ-Ьше да ни избава
отъ онова бьрзание пр-Ьдъ страха на отр^званието —
и, разбира се, сл-Ьдъ едно по-ранно (прЬаъ нощьта)
събирание на Трьнската колона, щ-Ьхме да отстжпимъ
на разсъмнувание съ нуждния р-Ьдъ и н-Ьмаше да хвьр-
лимъ батареята въ т^зи долове, въ които се б^хме
натикали въ тьивнната.
Неоснорателното убеждение, че Оьрбит-Ь влад^ятъ
Филиповската долина, непров^ря вани ето на обстанов-
ката, нерас поради тел ностьт а за по-ранното отстжпва-
ние на обоза (още ва 3-и надвечерь, когато въ Трьнъ
е станало известно падението на Врабча). пр-Ьдори-
емавието ва марша по ср-Ьдъ вощь, отсжтствието ва
всякаква организация на марша, пребьрзаното трьг-
вааие на авангарда и н4кои части отъ главнит4 сили
н з^иваванието, на еокадрона съ! най пьрвит'Ь части
— ето главните и единственните причини, които пред-
извикаха безредицата въ отетжпателния маршъ. Го-
лемата безредица въ тъмнината, натикванието обоза
въ средата на колоната, невзследванието на пати"
103
щата, н'!Ьманието свръзка М'^жду пр'Ьднит'Ь и заднтНЬ
части, иаоставянието отъ авангарда ва произвола глав-
нит-Ь сили беяъ флангово и пр^Ьдне прикритие, аапо-
в'Ьдьта за незабавво и по какъвто и да е начинъ от-
стжпвавие къмъ Бр'Ь8никъ, а най вече првеианието
колоната на капитана Маринова, която едновр'Ьменно
се движеше еъ насъ паралелно за Вр-Ьанигсъ, ва сръб-
ска колона, — насочена за нашето отр-Ьзвание, — ето
КОЙ еж причинигЬ, които пр-Ьдизвикаха доброволното
оставявне .на батареята. Ако ли при еъвъвупностьта
на всичкит^ т-^Ьзи причини, се исключеше само: погрЬш-
гютовземание нашити за сръбска колона, и аво се знаеше,
че даже една наша рота се намира вг Филиповската долина,
— батареята вжтр-Ь въ четири часа щ^ше да бжде
извадена непр'ЬменЕо, — и даясе ако ли на войницит'Ь отъ
главниггЬ сили се паднеше да правятъ пжтя съ голи ржц-Ь!
Кюй е виноватъ за всичко това ! Кой е онзи който
допусна т^зи нер-Ьдовности и малко остана да обърне
отстапванието въ бягство? — Разбира се, че никой
другъ, осв^нъ неуи4нието, неведението и отсжтствието
ва каква-год'^^ практика. Сако еднв новаци и малко
знающитЪ военното Д'Ьло могжтъ да допустнатъ такива
елементарни грЪшки, само тЬ могжтъ така лесно да
се ппддаватъ на идеята на едно б-Ьсно настБпвание и
сл-Ьдъ малко да се обзеиатъ отъ едно бьрзо отстжп-
вание на вжд'!^то видятъ очит-Ь.
Обоза н1а частит'^ отъ Трьнската и Ловничавската
позиции б-Ьше до посл-Ьднята минута въ Трьнското де-
филе, но никому не дойдг на ума да се распор-Ьди,
щото баремъ 11-я разрядъ да се обере, още съ почва-
нието на боя, къиъ Филиповици. Азъ като началникъ
на Трьнската аозвции не искахъ даже да зная топа,
което се вършеше въ Трьнъ, гд^Ьто б^Ьше началника
на отряда, когато азъ б-Ьхъ вадълженъ, по мое усмо-
«■рение, да дамъ нужднит'Ь распореждапия за отсткп-
ванието на обоза отъ подчиненит-Ь ми части, при
всвчко, че азъ 6'Ьхъ твьрд* увЬренъ за поб4дата. На-
чалника на Ловниченската позиция б'&ше толкова от-
далеченъ отъ гр. Трьнъ, щото надали е смЪталъ за
нуждно да заповгЬда отстжпванието на своя обозъ,
— при всичко, че едвш^ъ шу с дошло подобно н'Ь цо
,)31с
ва з~ма. Началника на отряда, който подъ накасъвъ
случай не тр-Ьбваше да допуска обоза по-блнзо отъ
ОЬкировсквя мостъ, вече на 3-и вадвечерь, когато се
е нзв^стилъ ва паданието на Врабча, тр^бвше непре-
менно да направи моментално нуждното распор^жда-
нпе ва очиствание дефилето отъ нат^Бпкания обозъ въ
Трьнъ. М'Ьжду това, нищо не е било направено и вече,
когато сргЬдъ нощь частит-Ь трьтватъ да отстжпватъ,
наточва се съ т^хъ заедно и Ц'Ьлия обозъ, съвместно
стотини коля отъ реквизиционната ком мисия.
Началннка на отряда сл^Ъдъ свьршванието на боя
къмъ Врабча, нам'Ьсто да усили своето наблюдение въ
тази посока и да открие капитана Маринова, нам'Ьсто
да двде иужнит'Ь распор^ждания за отстАпвание още
привечерь, той води само преговора да не отст&пва,
а да св.атакуватъ СьрбитЬ, и чакь вече едва къмъ
ср'Ьдъ нощь прави распор^ждания за едно аай-бьрзо
отстжпвание.
Началника на отряда едва ср^дъ нощь вижда нуж-
дата отъ отстж,пванието и въ своето р'Ь1пение да из-
играе изгубеното напраздно вр^ие съ стоянието нн
подъ Трьнъ напраздно ц11ли 7 — 8 часа, си задава за
ц-^ль едно бьрзо и скратно отстлшванве ср'Ьдъ нощь
безъ да вземе въ внимание трудностите, съ които то
ще бжде съпряжено и оная бьркотия, която можеше
да произлезе при събиранието нощемъ частите, рас-
хвьрляни по тия балкани и урви. Той счита за нужно
да подканва частите за п6-скорото почвание на от-
стжпванието и не намира за нужно да спре трьгва-
нието на авангарда преди да се снеме Трьнския от-
рядъ отъ позициите.
Азъ отъ своя страна, при всичкото бьрзание отъ
Началника на отряда, считаиъ за нужио съ аолучва-
Еоето на пьрвата заповедь да предупредя саио ч^С'
■тите за отстжпвание, да отидж въ Трьнъ за полу^ва
ние по ясни инструкции и само следъ врьщанието си
ва позицията да заповедамъ почванието сбора на Ба-
биньностъ. Макаръ че и това да беше веобход имо,
8а да се даде на хората време да се опоинятъ и да сл
прибератъ при своите роти (огъ патрули, секрети и
др.)товсе пакъ.вато имахъ прйдъ видъ отдалечаванието
, , Соо<^1с
105
на частитй отъ Малкий Руй, требваше да запов^дамъ
още съ пьрва запсв-Ьдь т^ да очастятъ позицията и
да сл^агктъ незабавно на Бабинъмостъ, — н^що което
щЪше да ме избави попосл-Ь отъ безполезното чака-
ние ва ср^днята висота.
Азъ, началника на Трьнска позиция, сл'йдъ дава-
ннето раснор-Ьждавия за отстжпвания, наи'Ьсто да
сд^за тоаъ часъ на общия сборенъ пунктъ и да се
грижа ва събаранието на главнит-Ь сили, на които б^Ьхъ
назначенъ за началникъ, продължавахъ да стоя на
позицията и да чакамъ събиранието на моята дру-
жина, и отстжпванието на д-Ьсний флангъ — н^ща,
които ми отнеха възможностьта да задьржа на сборния
пунктъ рг^тит^, които се б'&ха снелиотъ позицията.
Началника на отряда требваше по-рано да се рас-
пор^ди за изсл'Ьдванието на п^ктищата, а вече и не- .
гова свята длъжность б^Ьпте да направи това на 3*и
вечерьта, когато стана явно нашето отстжпвание . . .
Азъ (маваръ че б^Ьхъ още номяналенъ началникъ на
главнит* сили), а особенво командира на батареята,
трЪбваше непр-Ьменно да се погрижимъ за осветление
на пжтшцата, — н^що. което можеше да стане вече
съ зазоряванието. Представи си, — каЕСва бососота:
пр'Ьгл'Ьждамв съ поручика III. единия пжть, намирамъ,
че той не води съвсЬмъ по нуждната посока, врьщамъ
се на другия пжть и по стжпкитЬ р4шавамъ, че не-
пременно е той — и, безъ да пратимъ войници да
просл-Ьдятъ неговото прод'ьлжение, ний трьгнахме по
него. Тука еж минали пр-Ьднит^ части — значи, той
е пжтя. Нали имаме пр-Ьдъ себй си авангардъ ужъ ? . .
Пр-Ьднит-Ь роти отъ импровивирования авангардъ ми-
наватъ пр'Ь8ъ «']^стото, гд^то засЬдна батареята ; виж-
дат*ь разваления пжтъ, одумватъ се, че батареята не
може мива ир'Ьзъ това м^сто ; съзнаватъ, че тр'Ббва
да се съобщи за това на капитана 3. и при все това
си заминаватъ преспокойно напр4дъ.
Началника на отряда настигва предните роти,
той вижда безпорядъчпото _ отстжпвание, тоЙ знае до
'н^кжде за положението ва главнит^ сили и пжтя, по
който ще требва да вьрви бао^ареята и не см^та за
нуждио да спре тезадве пре дни роти и да подтегне
„31с
106
Пеклия отрядъ. Командира на ескадрова вместо да
остане съ половината хора при главнит^Ь сили, зами-
нава съ □олуескадровъ въ авангарда и тава остана-
лата часть се пръска и нищо не може да послужи вя
главнвтЬ свли *). Осв'Ьнъ това той самъ минава иукзъ
разваленото м'Ъсто и не см^та за нуждно да съобщн
въ колоната за поправание на п&тя.
Началника на 'отряда вьрвн съ авангарда и съ
разсъмнованието заб'Ьл'Ьава закъсня вани ето на глав-
ввтк сили, но не счита за нужно да спр^ авангарда
и да узнае за тяхната сждба; осв^Ьнъ това той въ
ПКТ1Х си пр-Ьсича Филиповската долина и ве направя
нещо, за да узнае за положението на работит'^ въ нея,
които при какъвто и да е обра,тъ изискваха непр'Ьм'Ьнно
заеманието позиция пр'Ьдъ Филиповската долйна отъ
авангарда и даванието така възмо^ность на глаивит*!^
сили да изл'Ьз;ьтъ безнрипятстввано отъ Глаговската
долина.
Капитанъ 3. вм-Ьсто ' да поеме командуванието на
батареята и да не се отд-Ьля отъ нея, като вземе всич-
китй м4рки за осветление на пжтищата, той се из-
губва и, безъ да обади за това, остава поручика Ш.
да вьрви съ батареята н да се лута въ тъмнината по
л&тищата. Ако ли поручикъ III. 6'Ьше извЬстенъ за
вамиваванието на 3. вапр'Ьдъ или назадъ, той, може
би, щ'Ьше да вземе м-Ьрки за насл-Ъдвавие по- рани
пжтищата. а в-Ьмаше да чака да тьрси пжть, когато
съ разеъмнувааието заб^л^Ьза веговото отежтствие и
когато се дойде вече до местото, гд^то тр-Ьбваше да
се избира едивъ отъ двата п%тя (къмъ Рлаговица и
къмъ роковото м-Ьсто) . . . Кжд-Ь е ходвлъ 3., — не
ааая, но твьрд'^ интересно е. ако той е билъ наар'М'ь,
и &&0 е вид-1лъ лошия пжть, по който тр-Ьбваше да
мине батареята ...
И при всичвит-Ь тия грамадни грешки, проявени
въ марпта отъ вяпта страва, Щ'ехме ли вий да бждемъ
виновати въ оставянието на батареята, ако ли дЪйствИ'
телно Сръбскит'Ь сили се направляваха въ Бр^внвкъ
и заплашваха вашето отсткпвание? 1Цв ли можахме
107
ввй да оправдаеие, съ вабавянието си за нзваждание
батареята, равбиванието или отхвьрлювавието на глав-
нит'Ь свли къмъ Кюстендохь, ако ли противника д'Ьй-
ствитедно предприемаше такъва обходъ? , . , Разбира
се не! защото въ тоя критически иоментъ, когато на
Сливница требваха хора, една батарея нищо не зна-
чеше, още повече когато тя б'Ьп1е обречена по-рано
ва хвьрлювавие. Ето защо нашето частно нещастие се
заключава въ н-Ьманието куражъ у Сьрбит-Ь да пр^д-
приематъ подобенъ богатъ наршъ и да ни затворятъ
въ Глаговеката долина.
Бто защо най-главната наша вина се заключава
въ вепроверяванието обстановката въ Фидв повеката
долина и невлизавието въ связь съ колоната на Капи-
тана Маринова, при всичко че тя е стояла тамъ ц-Ьла
нощь ... Моит* инструкции гласяха : С^кировския
мостъ заетъ, Сьрбит-Ь ьъ Фялиповсвата доляна, да се
бьрза да се испреварятъ Сьрбите на Бр-Ьзнивъ — и
авъ когато получихъ съобщение, че ц^ла Сръбска ко-
лона задъ Параиунските балкани се направлява на
Брезникъ, не можахъ ,лруго да направя, осв^нъ да се
понжча за нейното испр^варвание ; тя че и вр^не нф-
махъ да проверявамъ обстановк8та, понеже който звае
он-Ьзи скалисти и непристжпни балкани, които ни отде-
ляха отъ Филиповската долина, ще се съгласи, че за
1>одобна проверка е необходимо най-малко два часа
време.
Съвьршенно друга щ-Ъше да б&де работата,
ако ли нашия авангардъ, при излвзанието си отъ Рла-
говоката долина и спущанието си въ Бреанишката,
вместо да замине за Брезникъ, да беше се расположвлъ
като прикритие срещу Филиповската долина и така
да обезпечи нашето дебуширание къмъ градътъ ; —
тогава нито дуиа можепхе да става за бьрвание предъ
с1*раха ва отрезвание . . .
Ето защо всичката вина въ неароверявание на
обстановката лежи всецело на Началника на Отр^?да, .
който беше длъженъ да знае сащивското положение .
на работите и съобразно съ това да съобразява на-
шите действия. А то както излезе, не само че вий
требваше да сккпиие всеюя минута, а още, ако имахме
108
артилерия съ себ-Ь си насмалво щ-Ьхме да влЪземъ въ
бой около БргЬзникъ съ ср-Ьщната колона, която ний
внаахме, като двЪ и Д8'Ь четири, за Сръбска.
Въ Бр^зникъ вл'Ь80хме около 2 часа посл-Ь пладн'^'.
Мариновъ се отби на телеграфната станция и азъ вл-Ь'
зохъ въ едно дюкенче за да похапна, тъй като нип^о
не б-Ьхъ турплъ въ уста отъ вчерашния день . . . Въ
дюкена нам-Ьрихъ капитана 3 и поручика Ш., на
които като расправихъ, че колоната въ Филиповската
долина не е била Срьбока, а наша, съгласихме се да
ваявимъ на капитана. Маринова, че ний съ една дру-
жина ще отадемъ да вземемъ батареята и непр'ЬмеЕно
ще я доведемъ въ Бр^заикъ . . . Ний и тримата се
заловихме за тазя идея и б-Ьхме готови на всичко, само
и само да всправимъ гр-Ьшката, която стана всл-Ьд-
ствие на нашето заблуждение . . . Капитааъ Мари-
новъ се съгласи, и азъ направихъ вече распор-Ьжда-
ние да се ст-Ьга др}'жииата, и безъ ранци, само съ
оржжие и съ по една лопата на войника, да бжде го-
това да тръгне по пьрва запов-Ьдь.
Не зная щ^Ьхме ли да усп4емъ да извл-Ьчемъ бата-
реята, но зная, че ний тръгвахме съ едно р-Ьшение да
не се връщаме безъ нея и въ краенъ сл/^чай да нь про-
дадемъ твърд-Ь скжио на Сьрбит-Ь . . . До като усп-Ь-
ятъ войвицит4 да вечерятъ, току изведнъжъ посл'Ьдва
отм'Ьнявание на 8апов'Ьдьта за вззманието на батареята,
и се запов-Ьдва едно незабавно трьгвание къмъ Слив-
ница, за да се усп-йе на вр4ме за боя, който щ^шв да
се разиграе тамъ на 5-и сут^,инъта . . . Ще не ще.
тр-Ьбваше да се ст-Ьгаме за новия пжтъ и да се рас-
простимъ съ единственната над-^^жда за исправл']&влето
на тая рокова на в'Ьчни вр-ймена гр-Ьшка.
А ргороз — щ^Ьхъ да забравя да саом-Ьна, че ц-Ь-
лия обозъ на Трьиския и Л^оваишкия отряди усп-Ь да
отстжпи и да пристигне на иръквание подъ Бр'Ьвнцкъ.
По пжтя си той е билъ нападнатъ отъ неприятелски
ескАдровъ, и безъ всЬкакво прикритие^ само отъ кон-
войните войници, слЪдъ една прйстр'Ьлка, е билъ спа-
сенъ отъ захващчнив . . . Изл-Ьзе, че това, което ний
искахме нарочно да хвърлимъ. се измъкна благополучно
отъ Трьнъ, а хвърляхме това, което най-много искахме
109
да отървемъ. Работата е тамъ, че когато въ тънни-
яата авъ сполучвхъ да уставовя и да оставя обоза
нааадъ. за да не бърва ва батареята по пктя, кола-
рит-Ь ударили по други околви пжтища и криво л^во
еж. се измъкнали къмъ Бр^Ьзникъ. Това ве показва ли,
че едво по- равно и8СЛ'Ьдвавие ва пжтищата, щ^ше
непр'Ьмедво да ви избави отъ жьртвата, която дадохме?
В е показва ли то, че при едво точно знание на полО'
жевието и обстановката на отряда, при една сврьзка
м-Ьжду дв-Ьт^ колови, имаше вр^ие чакъ до вечерьта
да се работи пжтя и да се извади батареята? — Ама
на! Сръбската колона отива ва Бр'Ь8никъ ; п^е нв отр^-
жлтъ окончателно ; тр-Ьбва да се бьрза да се испр^Ь-
варятъ Сьрбит4 — ето такива неразбрани работи до-
караха катастрофата.
Така станаха тия работи, накаръ т'Ь и да можаха
да ставатъ н-Ькакъ иначе Задния умъ добр-Ь под-
шепва сега нужднитЪ и ц'Ьлесъобра8нигЬ м-Ьрви, но
когато се обърне колата, добрит-Ь пжтища еж вече
безполезни. Ето н^ сега питай ко1'ото щеп1ъ, и всЬкой
ще ти каже, каки требваше дч- стане и какво да се на-
прави, и даяее пий при всичко че и тогава знаяхме
много отъ тия необходими н-Ьща, но все пакъ кой знае
защо заминахме съ затворени очи край т^хъ, — така
като че ли знанието и прилаганието па д^ло — еж дв-Ь
н-Ьща съвьршенно различни м-Ьжду себ-Ь си.
Днесь всякой ще ТВ каже :
1-о) че Врабча требваше да се заеми съ цйлия
отряд-ь, а подъ Трьнъ да се испрати само една дру-
ясива за постепенно аадьржание на противника, и като
по този ннчинъ ва главвата позиция се ср'Ьдоточать
ц^дтя. Ь дружини.
2-о) Че отстжпваниото ва Трьвскит^ части е
тр'Ьбвало да се почне още еь паданието на Врабча (на
3-и по 3 часътъ посл-Ь об-Ьдъ), като по този ннчивъ
се групира ц-Ьлия отрядъ и се образува една преграда
по ажтя на нает лепван вето на Шуиадийцит^ къмъ
Бр'!Ь8ННИКЪ.
3-о) Че отстжпванието на Трьнскит-Ь части е мо-
жало СМ-&ЛО да стане по шоссето чр'Ь8ъ С'Ькировскня
,„,,., Соо»^1с
110
хостъ или по п&тя на капитана Т., даже ако и ва това
пр-Ьдстоеше едно пробивание или ебдъскванив.
4-о) Че отстжпванвето на Трьнскит^ части е тр-Ьб-
вало да стане съ едно пълно събиранне ц^лия отрядъ
на единъ пунвтъ съ самото зазорявание, като до това
врЬме се усп'Ье да се приготвятъ пктищата и да се
нспрати ваар'Ьдъ обова.
5-о) Че при нахождаяието на отряда на капитаиа
Маринова въ Филиповската долина бевпол-Ьено е бвло
това бьрзание на Трьнскит^ части, и тЬ ся. имали на
расположение ц-Ьди 7 — 8 часа ва вввличание на бата-
реята ;
И много други такива, пр'Ьдъ които ниб не мо-
ясе.^ЕЪ да отговоримъ оъ нищо, осв'&нъ да се оправда-
ваме съ нашата неопитность и неподготвенность, а
сами на себ-Ь си да си аадаваие чуднит^ въпроси: абе,
какъ стана тая работа ? . . . . какъ така ний не ее до-
сетихме съ вр-Ьме ? . . . . какъ барииъ такива н-Ьща,
които бгЬхме учили и знаяхме добр-!Ь, като аасл-Ьдва-
аието а поправянието на пктищата, дьржинието на
обова на почетно разстояние и пр., не се с:Ьтвхме да
испълнимъ, а ги оставихме да ни докаратъ на главата
подобна катастрофа ? . . . . Но факта е факгъ, станалото
не се врьща ; и задния умъ помага само за съображе-
ние при бкдкщи Д'Ьйствия. Историята е неумолима,
тя вписва катастрофата въ своит^ анали и на васъ
причастницит^ къмъ тоя фаталенъ случай остава само
утЬхата въ покоя и в-Ьчното мълчание на гробната
плоча, която туря покривъ на всички нещастия и
грахове.
Да! ето какви голЪнв работи ний искарахме въ
Трьнъ! — Ето какъ ний се отличихме при всичвлта
наша пехливанска готовность да мр'Ьмъ ! . . . Видехме
ний, ама налко късно, че съ „датите тукъ дружинитЬ" ,
„удряйте бе, момчета.'" „ний ще ги научимг тЬхъ!" —
ве всЬкога се вьрши работа. Разбрахме вий, но твьрд-Ь
късно^ че само съ пехливанлъкъ не можало то, а треб-
вало и подготовка и при това сериозна подготовка!...
Тъй само току юря и карай да вьрвн, гд^то иу излезе
края, — не било добро н4що, Само д4до попъ не можа
да разбере и навярно и до сега е въ недоумение,
, Соо«^1с
111
ващо ний тр-ьбваше да отстжпваме, когато само едно
втурвание напр4дъ. можеше да < бьрне СьрбигЬ въ
б-Ьгство . . . Кради-Марко отдавна е умр-Ьлъ и днесъ
действията, основани само на боздугана, проиавеждат-А
см*хъ, — Разбира се, урата си е урра, но и ваучва-
вието на поаицинтЬ и пжтигцата. свьраката м4жду
отрядит4, равувнаванието, ординарческата служба и
правилнит'Ь и своевр'Ьменнн распор^ждания и т']Ь ек
н'Ьщо. много Н'&П^0.
и,ди,геаьуС00«^1с
1ХХХОАСО ■V.
И така ти вид-Ь отъ последното ми пи'мо едня
довслво своеобравва картина от-ь нашити д-Ъйствия
иодъ Трьнъ и Врабча: ти ввд'Ь овзи калебдоскоаъ,
въ който равм^сено фигуриратъ : високото чувство клънъ
дългътъ, вродената храбрость и крайното пр^Ьвр-Ьние)
к&мъ силния противникъ въ критическат'Ь минути,
заедно съ нехайството, безпечностьта, незнанието, не-
акуратностьта и въобще онази нераабранщина, която
кара чов-Ька да си кжса главата и самъ да си т-Ьгли
вяжето. Ти вид'Ь : какъ ц-Ьлъ м-Ьсецъ подъ Трьнъ
ннй си стояхме с[1<^койно и не изучихме даже окол-
ната и^стность ^ какъ въ надвечернето на войната, па
даже и пр^дъ самия бой, ний Н']^махме никакви распо-
р'Ьждания и запов'^Ьди ; какъ главнит-Ь сили на отряда
бЬха непростително съсредоточени въ едно усамотена
кюше, а гдавния плть — Врабча, б-Ьше оставенъ само
съ 6 роти; какъ ний на 2-и останахме ц^Ьлъ день гости
на бивака и даже не прегледахме окопите, които беха
пр^дъ насъ; ка1гь ний заехме едиа растегната пози-
ция^ като преди откриванието намеренията на против-
ника се расхвьрдихме по ротно, безъ всекакъвь ре-
яервъ; какъ на 3-и вачерьта, ний се перяхме и про-
давахме куражъ, когато вече противника се намираше
вадъ нашия гръбъ. — и много много такива работи,
въ които ний се показахме едни луди и р^ши^пелни■
глави, които вваятъ само да мржтъ.
Нашите: „като имъ дрьпнеиъ темъ пеколк»
залпа", „като се юрнемъ вьрху техъ на п^икъ", .,кат1>
погиенъ онези Сьрби^' и други много прехластнати
бълнувания и екзалтирания ' на зазнатвя пехлива-
винъ ни помагаха твьрде много, до като противника
1Я^ караше с;б1Ц0 пехливавски и идеше да ни атакува
по фронта ; но веднаждъ той употреби въ борбата
приемъ, съвьпшевно веочакванъ отъ насъ, ведиаждъ-
113
той се озова безъ да знаемъ, на нзшйя пжть за от-
стжпвание — то вече т-Ьзи перяния и хлопания на ржц-Ь
не помагаха, а трЪбваше да се захвърля всичко и да
се мисли за това, което съвьршенно не ни идеите на
ума. Така като че ли н'Ькой ни б-Ьше замаялъ и ма-
гьооалъ очит'Ь, за да ни видимъ пб-рано, това, което
требваше именно да се очаква.
Да, ний сглупихме твьрд^ много подъ Трьнъ, но
че и Сьрбит^ не изл'!^зоха по- добри отъ насъ, — не
ще и дума . . . Какво направиха т-Ь, че сл^дъ погрома
при Врабча не заеха Филиповската долина и така окон-
чателно да ни отр-Ьжатъ отъ БргЬзникъ? Кжд-Ь се губи
Моравската дивизия на 4-и, та че ц-Ьль день не се по-
казя даже за нашето присд4д?ание ? И какъвъ е този
пусти планъ, — да испустнешъ отъ ржц-Ьт^ си единъ
почти обходенъ вече 5-хиляденъ отрядъ и да го ос-
тавишъ спокойно, той да ти стане на пжтя на настжп-
ванието? — Не зная! Изв-Ьстно е само, че Шумадий-
цит-Ь, сл^Ьдъ разбиваняето на Врабча, еж се остано-
вили около това село, а испратения ср^щу С-Ькирица
ХПя полкъ не е посмЪялъ да се спустне отъ' Врабчен-
ското плато и заеманието на Филиповската долина е
пр':Ьдоставилъ на авангарда на Моравската дивизия,
който едва на 4-и къмъ 5 часа вечерьта е заелъ с
Филипових^н.
Така както стана неочаквано разбиванието на Враб-
чанския отрядъ. ако ли Шумадийската дивизия, на
м-Ьсто да почива на 3 и отъ 2 часа посл^Ь об-Ьдъ до
вечерьта, продължеше присл^Ьдванието на разбития
противникъ, то заеманието на Филиповската долина
щ^ше да се достигне още на 3-и вечерьта, и нашето
отхвьрлювание (Трьнския отрядъ) къмъ Радомиръ или
Кюстендилъ щ-Ьше да бжде свьрпхена работа, като по
този начинъ Сливница се лишаваше отъ 5-хилядний
отрядъ, който, благодарение на тази гр-Ьшка, усп^Ь
своевр'Ьменно да се групира тамъ и вземе участие въ
решителния бой ва 5 и Ноемврии. Босота и отъ дв^ЬтЪ
страни! ....
И така, ний криво-л-Ьво се измъкнахме отъ Трьнъ
и на 4-и Ноемврии стигнахме (посд^ об4дъ) безъ вся-
какво присл-Ьдвание подъ Бр^Ьзникъ. Разбира се бата-
,Соо»^1с
114
реята остана на м-Ьстото, раненит* и болнит* не мо-
жаха да се извадятъ, и няколко десятки войници, из-
губени въ тьинотата, попаднаха въ срьбскп рлц'Ь.
Изл'Ь8е, че Врабчанския отрядъ е ааплатялъ твърд*!^
скжао : дв-Ь горски орхдвя хвърлени, стотини души
убити, ранени и въ пл'&нъ; една ц'Ь ла рота забравена
при Банкя (поручивъ А.) и отрЬаана отъ Сьрбит^Ь;
друга рота (подпоручикъ Р.) на половинъ истр-Ьбена
и разбита; — съ една дума загуба почти равна на
половвнния съставъ на отряда. Ако да не е билъ ка-
питанъ Мариновъ, истр'!^бванивто на този малочисленъ
отрядъ отъ таквва грамадни сали щ^ло да б;&де пълно.
Само неговото безстрашие, неговата готовность за еа-
мопожьртвувание и личния му прим^ръ ек могли да
поокопитятъ смЪтенитЬ отъ позицията части, да фор-
мируватъ отъ т*хъ една стойка {ако и разбъркана)
масса. която вече отъ чука на чука е почнала -да от-
стжрва и да отстоява всЪки раскрачъ, и която, сл-Ьдъ
такова Т'Ьжко разбивание. е била пакъ въ състояние
сама да преминава въ насткпвание и да не допустне
слизанието на Сьрбит^ въ Филиповската долина Хвала
имъ ! т-Ь вспълниха достойно своя дългъ, и ср-Ьщу
единъ противникъ петь пжти по-силенъ, сл4дъ като
пр-Ьнесоха страшния веговъ ударъ, държаха се до то-
гава, до като ний усп^емъ да отстжпимъ отъ Трьнъ.
Въ късо вр^ме, на долния край на Бр'к8никъ, се
прот'Ьгна единъ доволно гол^мъ бивакъ, къмъ който
все пристигаха останалит'^ и забравеннт'Ь назадъ
части Макаръ че въ това отстжпвание и съби-
рание на отряда да отсжтствуваше всЬкакъвъ р-Ьдъ,
пр^Ьдвиденъ за подобни движения, но тр'Ьбва да се
признае, че и поср:Ьдъ тази обща безр'Ьдица и разм'Ьс-
ваине на по-вдрит-Ь единици, ротит'^ спазиха напълно
р^Ьда и пристигнаха подбрано и въ единъ строй, който
повече представляваше едно врьщание отъ учение.
Никакви опашки отъ останали, заболели и раепрьстнати
войници; никаква чьртица отъ деморализация или
уаадналъ духъ, които докарватъ разбиванието на пар-
тии и прьсканието на разни страни, — азъ не можахъ
да заб'6л'Ьжа. — Стройни и намръщени роти и дружини
(сборни), — ето съ какво се подбираше постьпенно
,„,,., Соо»^1с
115
Отряда подъ Бр^зншсъ. Това е едни явление достойно
за внишанце; то показва, че нашия войникъ не се плаши
и не се поддава на страха, който встественно внупгава
-отстжпванието ; че той е наклоненъ къмъ р'Ьда и строй-
ностьта, че той може да бжде воденъ тамъ, гд-Ьто е
угодно на началството, — стига само последното да
ум'Ье да се ползува и да прилага тези негови качества.
Около 4 часа посл-Ь-об^дъ пристигнаха и посл-Ьд
натЬ останали части (доброволческата дружина и Трьн-
■ското опълчение) и отряда бЬпге въ пъленъ сборъ.
Къмъ него се присъедини и Струмската запасна дру-
жана (кааитавъ Т.), която сл^щвя день б'Ьп1е пристиг-
нала отъ Радомиръ.
Не зная, имаше ли н'Ькакво наблюдение къмъ про-
тивника, или охранението иа този отрядъ 6'Ьше изо-
■ставено само на жандарискит-Ь постове, които се виж-
даха по м0гидкит4, но азъ намирамъ, че ний б-Ьхме
твьрд-Ь индиферентни по това, което ставаше къмъ
Трьнъ и Врабча; че ниЙ пакъ така си ей. карахме рае-
пустнато и нехайно, и не мисляхме даже, че е въз-
можно приеманнето на единъ бой на товА м^Ьсто още
«г&щия день. А пъкъ Врабча е на каквито 18 кило-
метра ! Трьнъ е на двадесять ! и сл-Ьдователно единъ
пр^Ьдприемчивъ противникъ щ'Ьи1е да има достатъчно
ар^ме (още отъ сутриньта) да се истьрси яадвечерь
пр^Ьдъ ьр^Ьзникъ и д» ни застави да приемемъ боя! —
Тогава ? . , . . Разбира се, ще се расгърчимъ ний то-
гава на д'Ьсно и на л'Ьво, ще хукнемъ да заемаме по-
зиция, ще юрнемъ дружините и ротит^ по чукит^ и
ще 1К иекараме както и да е! .... Че сме храбри, то
не ще и дума ! — но да ли не требваше да се издаде,
кавва-год^Ь вановЪдь пр-Ьзъ т-Ьзи 6 часа стояние, въ
случай на появяванието противника? ....
Войницит-Ь отпочнваха на бивака. офицератЪ б-кхл
по дгокенчетата на хрй,ненне и почивка Заб^Ь-
л^жвапхе се «■Ьжду пасъ (офицерит^) едно силло уд-
рям вание ; едно малко прикрито незадоволство ; едно
загрижено умиел ювание, доходяпхв до апатия, която
не допуща никакво запитвание и въпроси, — така, като
че ли всички б^Ьхие сь]1дати единъ на други. Гр-Ьш-
кит^Ь, въ които попаднахме подъ Трьнъ, босотата и
|,.„„...^^100^1с
116
пълното неум^ние, което проявявахме пр^Ьзъ иетеклит'Ь.
три дева в неравбранщивата. проявена на вс^кдд-Ь и
въ всичко, създаваха едно т^Ьжко душевно състоявие,
което караше всЬкиго да се сгуши въ едно кюше и,
пр'Ьбитъ, смаванъ, отъ неспание и умора, да почива
съ едно зверско изражение въ лицето и да закусва
отделно на своя сЯЪтка. Тука вече нямаха м-Ьсто он-Ьзи
хвалбв, он-Ьзи екзалтирани разговори, въ които всякой
бьрзада блесне съ своит^Ь подввги, И да каже: изъ това
и това напраеихг; така и така сторихъ; ако ла пе бЪ-хь
азг работата б11ше спукана.
Помня че случайно попадяахъ на ханчето, гд-Ьта
б^ха се спр*ли Мариновъ и М. Още отъ вънь зачухъ
силна глъчка и сл^дъ малко представи ми ое една
дълга софра съ н-Ьколко окалжка вино Тамъ б^ха и
н'Ьколко дружанни командири . , . Споряха, нхумяха,
см-Ьяха се твьрд* расположено; Маргтаовъ, ако и вече
успокоенъ, дьржеше се пакъ на страна отъ тази мно-
гошумна компания. Веселба — колкото искашъ! — така,
като че ли б'1'хме Богъ-знай какво спечелили ! Излезе,
че причината на тази весела метаморфоза е била на-
п1ето незабавно заминавание ва Сливница, гд-Ьто на
утриньта се очаквалъ год^мъ бой. Значи, нови арена
за борба, ново поле за проявявание нашата лудешка
см'Ьлоеть въ съдружие съ нехайството ! Новъ жьртвен-
никъ, който ще ни даде възможно ^ть да си поотволнмъ
въ една б'6сна атака или съ слагание на буйнит-Ь
са глави да се избавимъ 01ъ кошмаря, който ни душеше!
— Какво си се умарлушилъ бе? ... . Я сЬдай
тука! Пвйни му ти нему! .... Карай! . . . По-
диръ малко заминаваме за Сливних^а, ... — ме посмушка
Н. — Ний ще ги научамъ т^Ьхъ утр-Ь! . . . На ли т-Ь из-
л'Ьзоха толковг! прости да ни пустнатъ да дойдемъ до
тука, — сега нека ни гонятъ, ако можатъ! .... А
пъкъ утр* съ насъ Сливница ще има още 6000 души
на позицията .... Д-Ь хайде на здравие ! .... И
като бЪхъ принуденъ да вастигамъ съ чапгкит-Ь ком-
панията, азъ неус-Ьтно почнахъ да се поддавамъ на
веселото настроение и да спод^Ьлямъ розовит^Ь над^жди^
които се възлагаха на новия походъ.
1:^,4,4.-0(1 ьуС00«^1с
А бе то добро ще отидемъ нии на Слив-
ница и ще се перемъ на сдава — ами, ако до дове-
чера испъкнагь тад-Ьва Сьрбит-Ь, то ще тр-Ьбва тука
да ое дьржимъ! — иначе София отива! — добави П.
— Сьрби ли? Нека само се покажатъ! , . , Гд^ е този
Господь! . . . Ний вече тука имаме^б дружини ... и
не тр-Ьбьа друго нищо, осв'Ьнъ едшс .атака съ разв'Ьти
8нал1вна. та да видишъ, какъвъ б^Ьгъ ще му тьргятъ
т-Ь нему ! — заключи храбрия Н.
Дя щ-Ьха да му тьртятъ т-Ь нему единъ б^Ьгъ —
ама кой-знай какво можеа:е да стане? .... Ний и подъ
Трьнъ б^Ьхме така самоуверени и при всичко, че по-
беждавахме, трЪбваше да се спасяваме овр^Ьме отъ
илЬнътъ! — си мислихъ язъ. като гд-Ьдахъ нашето
безпечно изл^жвание въ Бр-Ьзникъ. Отъ хвалбит* и
прикаскитй — до работата, има голйма разлика/ още
повече когато требва да се д-Ьйствува съвьршенно по
веочакванъ начинъ ■ това прилича на едно сварлпво
дЪте, което встжпва въ споръ съ своя противнакъ
само и само да му се позжби и да се покаже за твьрд4
доше, а когато вместо това получи една терсене пл-Ь-
сница, забърква изведнаждъ ковцит-Ь и почва смаяно да
се пита : я ! я ! то удря, бе ! . . . защо удряпгь бе ? . . .
и разбира се, уплашено се пустне на б4гъ, гд-Ьто му
Бидатъ очятЪ.
Сл-Ьдъ нашето отстжпвание, както стана то отъ
Трьнъ, на насъ б^Ьше необходимо, не иакъ едно пех-
^щванско курдасвание, не пакъ само едно над'Ьвание
на щика и чаканаето да се даватъ распор-Ьждания, ко-
гато противника се появи пр^дъ Бр^зникъ, а непргЬ-
меино едни своевременни распор^Ъждавия за единъ въз-
моженъ бой, едно ур^ждание на отстдапалит-Ь части и
€дво подигпние отъ онова апатично и индеферентно
къмь работите състояние на началствующите лица,
което всекоги се явява последствие отъ подобви глу-
паво -из вьргпени и опасни отстъпвания. — Но ний не
искахме дч. знаемъ ?а тези работи, не искахме дя се
ползуваме отъ получения горчивъ урокъ, и продъл-
-жавахме безгрижно да стоимъ подъ Врезникъ. когато
цела дциизня запланхваше отъ къмъ Врабча нашия
флангъ.
,„,,., Соо»^1с
118
1-ва дружина Бдинци и Зта дружина Струмци
съставляваха пьрвня ешаловъ и требваше да ванвна-
ватъ подиръ малко аа Сливница подъ началството на
капитаеъ Г, (съ пр-Ьстиганието си въ Бр'Ь8никъ то&
б-Ьше освободенъ отъ длъжностьта — началникъ на
отряда), а ний, по-год^мата часть, тр'Ьбваше да трьг-
немъ чакъ вечерй-а.
Тр-Ьбва ли да казвамъ, че при трьгвянието си
ний повакъсняхме, като вс-Ьвога, отъ опред^Ьленото-
вр^ме? Требва лн да спомвювамъ, че и тукъ не се
мина беаъ онЪви полу-началннчеоки и поду-приятелски
подканвания, като : а бе вр^Ьмв е вече да заминавате ! . . -
Каквото правите още? .. . Хайде трьгвайте ! — Ей сега!
ей сега! .... дружинитЪ още не еж построени, , . по-
диръ малко ще трьгнемъ, ще усп-Ьемъ, И отъ ново-
пакъ прикаски. чакаиие конетЪ и единъ отъ крака му-
хабетъ, въ конто и този, който подканва и този, който
не бьрза, забравятъ, че вече отъ оиред^леното вр^ме
е минало половивъ часъ.
Войниците 6'Ьха успЪли да се нахранятъ и да по-
пълаятъ въ ранцит^ си сухарния и и патронния за-
пасъ, благодарение на обоза, който пристигна къмъ 4
часа вечерьта. Иал-Ьзе, че всичкит* коля еж па лице.
Спор^дъ раскааа на колярвт-Ь излиза, че същинския
пжть е билъ съвьршенео другъ, а ний сме ударила
право на горНЬ прЬаъ баиря по пжтя, който още прЬд»
три години, сл^дъ единъ силенъ порой, е билъ иаоста-
венъ отъ колята. ПрНЬдстави си, по пжтя, по който е-
мпналъ обова, еж. минали дружиннит'Ь линейки съ по
четири коня, — вн^кчи богатъ пжть, а пъкъ ний като
елшаци се затикнахме въ онзи долъ, за да зарадваме-
Сьрбитй съ такава богата плячка! . , . .
Усп^хъ, въ своето шуряние насамъ, нататъкъ по-
Бр-Ьзнишкит-Ь улици, да се видо накратко съ нашия,
докторъ • той изглаждаше твьрд-Ь смаянъ и изгубенъ,
даже той пушеше сигара отъ онова „дяволско зеле"^
както той нарича умразния за него тютюнъ.
— Да скажите, ради-Бога, что тутъ д-Ьлается? . . .
Ничего ровно не поймешь! Говорили, что остаемся зд^Ьсь')^
докора С. 6(Ш'
,Соо»^1с
119 .
потомъ, что мь1 идемъ на Софгю, а теперь приказано
собираться на Сливнвцу ! . . . . Куда они насъ опйть
поведутъ? — Като му казахъ, че д-Ьйствително оти-
ваме на Сливница, и че „молъ не роптайте, а то по-
падетесь когда нибу дь " , азъ певьрнахъ коня ■ безъ
всЬкакво желание ва аакачЕси и см'^хъ и отидохъ на
бивака, гд-Ьто друживит-Ь вече се стигаха за пжть.
Най-поел*, ний тръгнахме. Мариновъ' водеше д^Ь-
лата колона, състояща отъ 1 дружина Бдинци, 1 Дру-
жина 11л'Ьвенци и 2 дружини Дунавци. Тъмнината ни
свари на края на града. Началника на колоната бЪпхе
останалъ въ Бр-^аникъ на телеграфа.. Проводницит-й
отсжтствуваха, — или такива 6'Ьха забравени да се
взематъ или пъкъ т-Ь б^хж се изгубили нарочно. —
.Кжд-Ь ний отиваме пекъ така? Кад-Ь ще се губимъ
пакъ въ тази тъмнотия?" — ^Разбира се, отиваме на
Сливница, — на ли има пжть, какъ и да е ще го нам^-
римъ^ ! ; А бе не ни ли стигна намъ снощното лута-
ние ? Нима тази нощь пакъ така ще се бъхтаме по
пжтищата?" — помисли си всЬкой отъ насъ и, напа-
ренъ отъ снощната бъркотия, живо ос^ти нужда отъ
проводници.
— Я подпоручикъ Б. уловете н-Ького за ухото отъ
крайнит^Ь к^щи и го доведете да показва пжтя ! —
казахъ азъ й спр']Ьхъ колоната^ въ главата на която
вървеше моята дружина.
Казано и испълнено. Ний тръгнахме вече съ двама
вързани проводници. Мариновъ ни настигна- Една
тъмна ноемврийска нощъ наст^ьпи изведнъжъ и почва
да се не вижда даже на единъ раскрачъ. Не сл^Ьдъ
малко мъглата и дребния дъждъ дойдоха още повече
да увеличатъ приятностит* на това етранствувание...
По едно вр-Ьме, като че ли вървяхме по едно поле,
посл-Ь, като че ли почнахме да се спускаме И8ъ единъ
долъ безъ свьршекъ. Все слизахме, слизахме и н'^маше
край на т^зи извивки и спускове.
ПрЪдъ насъ, на отср-Ьгцния бр4гъ, който все не-
можахме да стигвемъ, се пр-Ьдставляваха каквито с-Ьнки
отъ високи планини и баири, въ д'Ьсно и въ Л'Ьво — '
каквито неясни силуети отъ села и лесове и момен-
тални блясъци отъ огнйове и св-Ьтливи точки ; а пр']^дъ
-■>з1с
120
краката ни — една тьмна и джлбока долина, която,
като че ли растеше постьпенно въ своята широчина
и дл1лбочина .... Гл4дашт> току испъкнало н^Ькое
село пр^дъ очит^Ь ти, даже виждашъ огнйове въ него;
ето слушашъ нгЬщо и като лаяние, ... но растри-
вашъ очит^, вгл^зкдашъ се по-доб)»^ въ тъмнината —
и, разбира се, нищо подобно . . . Азъ послЬ тьрсихъ
на картата подобна планинска м^стность, както тая
ви се представи тогава, но неможахъ да намеря ни-
какво подобие на това . . . Гл-Ьдамъ по едно вр1;ме
музикантите, които вървяха пр-Ьдъ менъ, почнаха да
вьрвятъ заднинткомъ назадъ, — каква е тази работа?
— заб^Ьл^звамъ, че и коня ми почна да вьрви назадъ,
. . . хай да се не види макаръ ! . . . Стр^скамъ се и
неусЬтно поврьщамъ на дЪсно, — гл^дамъ н^иа никой!
. . . обрьщамъ се на обратната страна, . . . н^ма никой !
— оставили с-ь ме! — помислнхъ си азъ и почнахъ да
вьршя съ коня, до като не изрева единъ барабанщикъ,
когото насмалко щ^хъ да стжпча прЪдъ себ^ си.
Иал-Ьзе, че азъ сьмъ на своето м-Ьсто и вьрвя пр^Ьдъ
дружината, само, че сл-Ьдъ събужданието си азъ сьмъ
г.т^Ьдалъ по странит-Ь на пжтя . . . По-нататъкъ : виж-
дамъ, че ид;ьтъ кола съ хора, питамъ ги близко ли е
Сливница, отговарятъ ми, че Сливница е тука; гл^дамъ
азъ : действително, ний се намираме въ едно село ; —
тъй а? значи, дошли сме вече? ... Е, тогава да сли-
замъ в^че. Цоло! я вземи да раскарашъ коня, хемъ да
не го напоишъ, че много е уиореаъ! — казахъ азъ и
изведназсъ се съборихъ въ единъ хендекъ, който ми
отвори очит^Ь ... И много други подобни запитвания,
сънувания съ отворени очи, каквито дълги улици съ
многоетажни к;&щи, ханчета съ хубави суджуци и
вино се нитяха въ главата ми и ме караха често да се
стр-Ьскамъ и да се укокорвамъ въ тьмаината.
Слеаохме въ едно село ; н-Ьма жива душа ; даже
и кучетата заспали ; требваше да бжде или Горгулята
ила Ръл^бовци. Минахне го и почнахме да искачуваме
една твьрд-Ь висока планина. Проводницит-Ь сбъркаха
пжтя ; пратихме да го тьрсятъ, а ний се наслагахив
по нивята, за да трьгнемъ сл^дъ малко безъ тЪзи, на
които умората и безсънието затваряха очит-Ь оп^е съ
121
сЬдаенето ; — стой ! пакъ н'Ьма пж.ть ! , . . и, разбира
се, още стотина' войници оставаха натъркаляни по
нивята. И тава, ц-Ьла нощь прекарахме ний този по-
ход». 1:ъ лутание, огл'!Ьждание, пипание съ ржц-Ь земята
ц пе+.йваеие нивптЬ съ войници. — „Ти тьрсилъ ли
си съ )>А1Ц'Ь пжть, та да видишъ, какъ той се нам^рва?
Тп ималъ ли си туй щастие да се изгубишъ нощно
вр-Ьме въ една непозаата м^Ьстность и да се вьртишъ,
като замая въ на едно м^Ьсто? — Ти билъ ли си нЬкога
въ положение, хемъ да вьрвишъ, хеиъ вь слщото вр-Ьме
да СПИШ'*., хемъ да гл^Ьдашъ и въ сл^щото врЬме да
еънувашъ, хемъ да се чувствувашъ буденъ и вь еж-
ще го вр-Ьме да бълнувашъ и да брътвишъ разни ее-
вр-Ьля и некип-Ьли? , . , Ако не си билъ, — тогава
попитай моит^ барабанщици, колко пжтя т^ удряха
съ носоветЬ си склоновет-Ь до пжтя, колко пжти т4
тьрс-лха изгубенит-Ь барабани, които въ сжщность ви-
сяха на тйхъ — и ще видипхъ, че въ такова състоя-
ние, даже и при шоссе, човЪкъ често ще се озовава
въ канавит*, а колко повече е не мислимо да тьрсишъ
пгьть съ ржц-Ь.
По едно вр^Ъме, проводницитЪ избягаха и настана
едно още по лошо положение. Гдавит'Ь вече съвър-
шен но пов-Ьхнали на вратовет^Ь, отказваха всЬкаква
съобразителность ; краката разбити и съснпави стж-
паха като въ чурупки и се мърдаха повече по енер-
ция ; а очит^Ь — т-Ьзи очи, като че ли н'Ъкой б^Ъше имъ
об^силъ на клепките по единъ вуршуиъ, — л'Ьпняха
за сънь и бодяха, като нвбучени на клечки. . . Раз-
бира се, че хората, които постоянно пращахме напр^дъ
да тьрсятъ пжтя, не се врьщаха и се изгубваха: че
авангарда и страничнит-Ь патрули б-Ьха се изгубили
още вь началото на движението и ний вървяхме безъ
всЬкякво охраяение. така на посоки, пр-Ьзъ нивята...
Тр-Ьбваше ьече да се спр-Ьмъ; ний б^хме достигнали
до едио м-Ьсто, осЬяно съ близко показвающи се огнйове
— следователно имаше сериозна опасность да не по-
паднемъ вь сръбска страна. Колоната се останови както
8Ьрвеп1е и нас-Ьда на м-Ьстото, а н^кои отъ офицерит^Ь
се посъбраха около едно баирче, току до войницитЬ,
за да обсждятъ положението. Многото огнйове, които
, Соо»^1с
122
б-Ьха ни заобиколили отъ всЬка страна ни показваха,
че ний сме въ единъ районъ, ваетъ отъ никакви части
наши или сръбски, но 8а които положително нищо ве
можахме да увнаелгь, понеже испращанит-Ь въмъ т-кхт>
войвпци пропадаха и не се врьщаха. Да се остане при
подобни условия и да се чака разсъмванието б^Ьше
колкото разумно, толкова и опасно, защото, отъ »?дна
■страна ако ли бъха това нагаи части, то т4 навярно
щ-Ьха да бжджтъ отъ т^Ьзи, които се намираха на
Сливница, а отъ друга ако ли това б4ха сръбски, то
ний рискувахме съ едао нападение при-вори, което
щЪше да бжде гибелно при подобно распрьсквзние
колоната. Р-Ьлш се, тъй или инакъ, да се чака разсъм-
ванието,
Сл-Ьзохме отъ конетЬ и насядахме. . , . По едно
вр'!^ме подноручикъ П., който се отд'Ьди отъ иасъ, за
да си отиде при ротата (пр'Ьднята на колоната) върна ■
се и доложи, че колоната се изгубила и, че той не
можалъ да 1ж нам-Ьри никжд^Ь (тя б^ше остааовена на
10 раскрача отъ насъ). Какъ така! . . ей' сега б4ха
тука ! ; . . я растършувайте по-добр-Ь ! . . . тука требва
да бжде тя ! — развълнува се Мариновъ и ний наска-
чахме да тьрсимъ своит-Ь хора въ тъмнината, като че
ли тьрсимъ н^коя изгубена в'Ьп^ь .... Н'Ьма та н']^ма. . . .
Абе я пр'Ьгл'Ьдайте въ он'Ь8И драки ! . . и тозъ часъ
се заб'Ъл'&жв, че дракит^ еж живи, т-Ь издаватъ гласъ,
щоиъ се стжпи на н*Ькое заспало т^Ьло. Тр-Ьбваше да
се приберемъ по-близко до колоната.
Мариновъ б^пге просто отчаянъ ; тон трЪперяше
за положението на колоната и се кксаше оть яд7>,
че неговото желание, щото съ правилни распор'Ьжда-
ния и съ единъ р4шителенъ бой да заглади своето
(преувеличено) нещастие подъ Врабча, отива да се
осуети отъ тая самодивска нощь, която осв-Ьнъ на-
, шето распрьсвание иожеше още да донесе и едно не-
очакваао вападание на колоната отъ Сьрбит^ ....
Ний виждахме неговото трепание, за да нам-Ьри н^-
какъвъ исходъ отъ това невъзможно положение, слу-
шахме негов ат-Ь оплаквания и изражения на страда-
нията на тая въ8вип1ена дупта, за която честьта стоеше
пб-гор-Ь отъ всичко, но не можахме съ нищо да по-
могнемъ, повеже сами б^хме обзети отъ едно омагьос-
вание и вашето тьрсяние ва пжтя не ее ув^нчаваше
съ нищо осв-Ьнъ съ едно лутание и губение взъ
тъмнотата.
И стояхме вий ва това магьосано м-Ьсто повече
отъ 2 часа, бевъ да можемъ да се ориентираме, или
да получиме какви год-Ь св-Ьдения отъ испратенит^Ь
напр'Бдъ войници. Чавъ вече при-зори, когато пр^д-
м^Ьтит^Ь почнаха да се виждатъ, ний трьгнахме, ако
и неизв-Ьстно на кждЬ, но все пакъ по единъ пж,ть,
който тр-Ьбвише да ни изведе н^Ькжд^. На едва воде-
ница узнахме, че внй се намирахме около с. Алдоми-
ровци и по даденит-Ь уп&твания, ний се насочихме
вече къмъ Сливница.
Сдава Богу ! избавихме се отъ този лабиринтъ !
помисли си всЬки отъ -наеъ, когато колоната се вт-Ьгна
въ доволно нтирокия пжть, който водепте за Сливница,
но какво 6'Ьше напхето смайвавие и удр-Ьмвание, ко-
гато съ расъмванието видехме., че ний водимъ подиръ
васъ само дв^ роти! ... И тазъ хубава! ... че кжд^
ли еж. останали другит^? . . .Ами сега? ... И разбра
се, че при честити спирания войницит-Ь, като еж сЬ-
дали така еж и заспивали, че встЬко трьд^вание на
колоната е подигало само пб-близко стоящитЪ роти;
че ц-Ьли роти, както еж се спирали, еж продължавали
своята оочивка, ув-Ьрени, че колоната все още стои
на едно м-Ьсто, че една неповдигвата рота отъ ср'Ьдата
на колоната е задържала на почивЕса всичкитй посл-Ь-
дующи роти, до като тя не се досЬти, не тръгне и
не стане причина за изгубванието и на идящата задъ
нея. — Да, хубавци б-Ьхме ний съ своето влизание въ
Сливница, като отъ 20 роти водяхме саио дв^Ь и то
не съ пълни редове ! . . .
Въ Сливница стигнахме въ 8 часа сутрйньта, и
понеже се разнесе слухъ, че Негово Височество ще
пр-Ьгд^да пристигналите части, испрати се ц^лъ еекад-
ронъ да подбира останалит-Ь и да ги упжтва бьрзо
за Сливница. Маринова не го сдьржаше нвкакъ. кат > ■
си помислите, че ще требва да излази пр^дъ очит^
на Княза вл1-Ьсто съ ц^Ьлия отрядъ, само съ н4колко
непълни роти. И въ този случай както и при пада-
, Соо»^1с
124
нието на Врабча ц'Ьлата вина за распрьскванието на
колоната той отдавайте само на себ^ си. . . . Като се
сметне, че отъ Бр-Ьзнавъ вчерашния день ниЙ тръг-
нахме въ 5 7а вечерьта и че съ главата на колоната
достигнахме въ Слнвница на 5 V» сутриаьта на другия
день, — а^е изл-Ьзе, че едно растояние отъ 20—22
километра ний сме го направили (безъ редовни и безъ
пр^Ъдвид-Ъни почивки) 8а ц^ли 15 часа.
Ето кякво ще р-Ьче нощно движение.
Ако ли азъ испатихъ отъ моралната отговорность,
която л^ягепте вьрху мене пря нощното ни отстдпва-
ние отъ Трьнь, то толкова повече ист-Ьглихъ и въ тази
самодивсь-а еощь, видена и испитава отъ менъ за прьвъ
пжть въ живота ми. Ц-Ьло странствувание ио ада на
Данте, въ което отъ една страна умората, безсънието
и тЬжестьта на полученит-Ь впечатления, а отъ друга
- уморя нанието на напрегнатото зр^^ние. галюци-
вацнята, безизв^Ьстностьта на положението и пр4дста-
вляющатя се нощна далечина на пжтя довеждатъ
човека до положение на еденъ аахластнатъ су-
йектъ, изгубилъ всЬкакво желание в воля да раз-
сж.ждавя. обмисляна и колко-год^Ь да дьржи себ^Ь си
бодро. Азъ даже мисля, че и най-грозната опасность
настжпила при едно подобно хипнотическо състояние,
н-Ьма да (.с покаже така страшна, и ще прилича на
едно сбиваное въ единъ колибарски сборъ, въ който
всЬки лотт за гуп1ата и тупа тогава, който му се случи
отъ пр^Ьд-Ь. Кой знай ! хората казватъ обратното, но
азъ сгйдя по себ* си, за когото б-Ьше по-важна една
порция сьнъ и отърванивто отъ този заднипткомъ
идящъ конь, отъ колкото каквото и да е нападение.
Ако ли Е-Ькой ни зададе въпроса, защо е било
това щуряние нощно врЬне по полетата и кое е пр^Ьд*
извикало това незабавно трьгвание на колоната над-
вечеръ по една неизвестна м-Ьстноеть, въ която е въз-
можно сблъскванието еъ противника — то едва лн
б^Ьхме могли да отговоримъ на тия въпроси. Насъ ни
искаха модь Сливница, ний тр-Ьбваше да отидемъ тамъ
и трьгнах.че тогава, когато криво-Л']^во можахме да се
наклатимь. Че наша длъжноеть б^ше да опрЪд^лимъ
начина па това пр-Ьдвижение, да изберемъ удобното
,Соо»^1с
125
вр-Ьме за едянъ спокоенъ и неуморителенъ походъ и
пристигание ва срока, и да се иомжчимъ по въвмож-
ность да отетранамъ припятствията и неудобствата
за движението нощно вр4ме. — това н^що не ви до-
хомгдаше тогава на умътъ. Казано да вьрвимъ — има
още много вр^ме дорд-Ь се мръкне ... а пъкъ на-
ближи ли да се мръква — хайдЪ ти бей, закъс-
няхме вече ! . . . Какъ така никой не се досвти да
направи простата см'!Ьтка че ако ли се дадеше на
войниципгк да си отсплтъ м като се тръгнеше и*
другия денъ пр^ди сгжнованието. или ткь ако ли коло-
ната пр^зг пощьша &иаикираше при Тюргулята и сут-
риньта трогнеше по-^ано то ний щЪхме да бждемъ
пб-рано въ Сливница, н-Ьмаше да се губимъи бжх-
тимъ ц^ла нощь и в-Ьмаше да стигнемъ тамъ въ
положение на окапали круши, — е н-Ьщо твьрд-Ь чудно-
и разбира сй не може да се обясни осв^нъ съ нашета
общо нехайство и малко заинтересувание въ сж.щнос-
тьта на работит^.
Бдваиъ часа около 10 сутраньта успахме да с&
съберемъ всички. Не сл^дъ дълго вр^ме, даже и по-
рано отъ н'Ькои изгубени части, пристигна и обоза и,
както изл'Ьзе, той съвс4мъ не е странотвувалъ както
насъ. Този е вече втория пжть, съ който той нн по-
срамява съ своето успешно сл^двание? — Ето какво
ще р-Ьче да знаешъ патя! — Въ Бр^зникъ ний се ба-
вихме около четири часа, сЬдяхме, приюаввхме, хап-
нахме и си пийнахме, даже и я-Ькои отъ насъ усп-Ьха
и да поспдтъ, но така и не счетохме за нуждно да си
Еам'Ъримъ добри и вад-^ждни проводници, да испра-
тимъ напр'Ьдъ хора, които да обозначаватъ п№тя и да
насочватъ по него, да вземемъ съ себ* си фенери и
др. н'Ьща, които биха спомогнали за нощното движе-
ние. — На ли ще отиваме? щомъ дойде вр'&ме, ще
трьгнемъ и ще набутаме какъ и да е Сливница! . . .
а пъкъ сега до определения часъ, ний тр-Ьбва само
да почиваме и да не се гдавободиаъ съ никакви дре-
болии . .. Голяма работа еж каквито 20 километра!.
Ето съ какво може да се охарактеризира нашето не-
, вм-Ьняемо състояние, пр-Ьдшествующе всеко наше дви-
жение, всЬко наше действие. — Играй сборъ . . . по
, Соо«^1с
^
126
караулите ! . . , Хайдете момчета! . . . Авангарда яа-
пр-Ьдъ! ... и разбира се, всичко това тръгне напр-Ьдъ
и вьрви ли, вьрви, та отива да се не види . . .
Въ Сливница се спр-Ьхие до реката (около шосето).
Мариновъ ни пр-Ьдупр^ди да бждемъ на м-Ьстатата си,
понен:е скоро ще заминаваме аа позицията. Вр'!Ьмето
продължаваше да бжде все още раввалено ; почна да
пр^хвьрл^ сн^гь. 6ойницат'Ь имаха единъ чудови-
щенъ иагд^дъ, — почти ц-Ъли утьркалени въ каль и
прьсть. Единъ страшенъ гладъ ни б-Ьше нападналъ,
а пъвъ кухнит^Ь на другит^Ь полкове отъ позицията,
като на пукъ, димяха пр']^дъ носа ни и ни дразняха
съ вкуснтаа пара, която се издигайте отъ несвареното
още ястие. Поискахъ една сурова мръвка — н'Ьма ! за-
гребаха отъ казаня аа н-Ькое сварено парче — сурово
още! и дрьжъ сухаря, при дъвчението на който не
остава врНЬме, дя се съображава иди да се мисли за
н^що. Казваха, че се очаквалъ гол^мъ бой, че СьрбитЪ
съсредоточили големи сили и пр., — но кой слушаше
тия работи, когато въ стомаха дращи котка и те кара
да се оаъртапгь по страних* за н^Ькоя мръвчица, си-
ренце или какво далъ Господь. Д-ЬйствитедЕо мина-
лия день пий закусихме м^кжката въ БрЪзникъ, но отъ
тогава б^ха се изминали повече отъ 1 7 часа, въ които,
при нощното бдЪние и бжхтание, и най коравото яде-
ние би се смляло, а пъкъ да поотд^лимъ тогава н'Ьщо
на страна за черни дни, ний, по своята ордииска без-
аечность, така и не се досЬтихме. . . , Днесь като има.
"Ьшъ колкото можешъ, а утр4 ще видимъ ? . . . и гла-
дувай на скжсванре . . . Не зная отъ гд^Ь се взе по
едно Бр'^Ьме, мЪжду насъ, цЪла манерка съ ракия. Пий-
нахме му ний нему и се посгр^Ьхме и поокукорихме.
Въ Сливница имаше страшна навалица; около се-
лото бивакираха масоа разпрегнати коля ; офицери и
войици сновяха по всички посоки. На всЬко кюше се
виждаха по нЪколко стегнати ^здачни коне съ нася-
далите по земята конни вЯстови. Тукъ единъ кава-
леристъ препускаше съ пъленъ трьсъ, тамъ други се
врьщаше ходомъ; по-нататъкъ други водеше подъ
юзди н-Ьколко коня, или пъкъ отъ човекъ на човекъ
тьрсбше своя началникъ. По усиленното движение се
127
виждаше, че скоро предстои твърди сериозно сражение.
Ний сЬд^хме, зяпахме и разс^кждавахие по пр^Ьдстоя-
щето д-Ьло, въ което отъ минута на минута тр-Ьбваше
да вземемъ живо участие
Насъ още никой не ни потьрсваше : почна да нп
умръвва бездействието . . . Но ето, че азъ получихъ
запов-Ьдь да настхпя съ дружината и да заема „ей
тамъ, онази височьна" (която при устната запов-Ьдь ми
се сочеше съ ржка); и то колкото се може по скоро ....
Да настАпя и да заема височината? . . . добр-Ь ! на-
правямъ го ! ей сега ! . . , само по-добр^ щ-Ьпхе да бжде,
ако войнвцитЪ по-напр-Ьдъ похапняха ! ... но и то нищо !
Тръгнахме. Азъ изл480хъ на шоесето до моста и
взехъ да разгд-Ьждамъ пр-Ьдм^тния врьхъ. Виждаиъ,
че вьрху него се виждатъ н-Ькакви фигури, а още по-
вататъкъ, на гребена, се показватъ ц-Ьли роти. Какви
ли ще бдджтъ т-Ьзи хора? Нима височината е вече
заета отъ наша части? — казахъ са азъ и се повър-
нахъ да искамъ указания, но вм-Ьсто такива, азъ по-
лучихъ ц-Ьлъ потокъ отъ насьрдчения, т. е. дръжте
добр-6. Захванахъ да распитвамъ няколко души хора,
които, събрани около моста, слщо любопитно гл-Ьдаха
въ тази посока. — Кой ги знае какви еж ! . . . напхи
тамъ н-Ьма ! . . напхит^ всички еж напр'Ьдъ. ... А бе
да не бжджтъ Сьрби? . . . Хемь т6, като че ли гл-Ь-
датъ къмъ насъ ? — заговориха на бьрво и смутено
нЪколко гласа. — Сьрби еж, ами какви еж ! ... не
виждата ли, че и топовет^Ь еж обжрнати къмъ селото ! . . .
Я вий, капитане, карайте по-скоро и ги погвайте, до
като е още вр-Ьме ! — завьрпш твьрдЬ уб-Ьдително единъ
священникъ съ револверъ на крьста (навярно воененъ
священникъ).
Х..ж..ж..мъ! . . . запов-Ьдаха ми да настжпя и да
■заема скоро вьрха ; . . . на вьрха се виждатъ части не
пзв-Ьстно какви . . , Сьрбит^ правяли обходъ на дЪс-
ния флангъ. Какво излива отъ всичко това? — Сьрби
ли? я дрьжте вий, момчета, да имъ покажемъ ний
т^мъ ?..... И така, съ пълна ув-Ьренность ва боя,
азь развьрнахъ строй по ротно, испратихъ верига и
почнахъ настжпванието ср-Ьщу заетата отъ неприятеля
чука . . . Бре хж тукъ ще загърмятъ, хж тамъ ще за-
128
гърмятъ, . . . н^ма, та н^Ьма ! ... да не би пъкъ да еж
наши ? но кой внае, — може и да е н^коя хитрость ? . . .
И така вървяхме нвй и очаквахме огъня, до като не се
искачихме на първата чука и отъ единъ патрулъ уз-
нахме, че това еж. ваши части. — Нап1илв? я глйдаЙ
ти ! . . . ама че работа а ! . . .
Дружината на капитан-ь М. и батареята на капи-
танъ Г. еж биле испратеня рано сутриньта на тазя
височина (Грядище) — и ето т^хъ азъ ги вземахъ за
неприятель, който е усп-Ьлъ така да напр11дне на фланга.
Спр^хъ се азъ на чукит^, крьстихъ се, чудихь се
и си казвахъ: гл4дай какви нещастия могжтъ да про-
ивл'^^затъ по нЪкога, когаТо, пази Боже, като мене на-
чалници, юрватъ ТЪЙ на н4кжд-Ь, безъ да узнаятъ кой
ги праща, гд* ги пращатъ и ващо ги пращатъ? , . .
Това е така; но въ даденвй случай, щ-Ьхъ ли да бл-дж.
азъ единственний вивовникъ, ако прои8Л'Ь8еп1в н'Ько&
недоразумение съ това разврьщание дружината ср^щу
наши части? ако ли една зачута тр^Ьскотня въ тила
и далечния флангъ пр'Ьдизвикап1в едно смущение въ
пр^днит^ части на позицията? Разбира се, че колкото
да, толкова и не! . . . защото ний дойдохме на Слив-
ница и не се поинтересувахме да изучимъ положението,
а саио садяхме и чакахме да л'^тнемъ пакъ пехливан-
ски ва н4кжд'Ь; защото никой не счете за нуждно да
ни запознай ни вай-налко съ обстановката; защото на-
чалството се распорйждаше галоаомъ и подъ влия-
нието на моменталните нужди и впечатления, дърпаше
вс^ка часть, която му се паднеше подъ ржката. —
Требва да се прати една дружина на онзи врьхъ. Пору-
чикъ Н. скоро иЬете кажете на капитанъ Н., да отиде
тажя, да заеме тамъ или да настъпи кгмг тамг. Чу-
вате ли, ще сега! Поручика се явява распъхтянъ ; дру-
жинния командиръ скоква изведпъжъ и хайде вече
отишло да се заема, вастжпва и атакува на посоки.
Сл^дъ малко се явява другъ аоръ — скоро идете еди-
кжд-к си и вижте за н^Ькоя дружина ; кажете й огце сега
да замине за дЪсния флапгг! . . . отива пакъ поручика,
избутва н-Ькоя дружина, и отъ ново павъ тичание на
посоки къмъ този дЬсенъ флангъ, ва който се н-Ьма
никакво представление ... И така, л^тятъ дружинит^^
,Соо»^1с
129
ту насамъ, ту нататъкъ, бьаь да знаятъ опр4д'Ьлено
кя,д,Ъ отиватъ и еащо отиватъ. — Да зкив-ке бозду-
гана и вроденат» луда р^пштелность ! т-к ни набавиха
отъ много неразбории.
Чавъ когато се качихме на самата височина, едвамъ
тогава пр^втаса прикааанието, което опр^Ьд-Ьляше ц*-
льта на нашето тамъ исиращание. Ннй се назначавахме,
заедно еъ дружината на • капитанъ М. да пазимъ д-Ьс-
ния флангъ отъ обходъ, а най-вече да съставляваме
единъ видъ арриергардъ, въ случай на отстжпвавие
на ц-Ьлия Сливнишки отрядъ. Записката гласеше, че
мий отговаряме съ главит4 си за височината, и че ко-
гато стане нужда тоз I арриергардъ, тр'Ьбва да л'^Ьгнв
до последния чов^къ и така да даде възможность на
другит-Ь части да отстжпятъ спокойно отъ позицията.
Висотата Градище (която се заемаше отъ насъ) се
намира въ д-Ьсно отъ Сливница задъ реката, на едно
растояние около едиЕГь километръ. Тя е едно скалисто
бьрдо съ н-Ьколко вълнообразни чуки, въ ср4дата на
които се издига едйнъ по-високъ врьхъ, който дава и
названието на ц-Ьлото бьрдо. Осв^нъ добрия обстр^лъ,
около 4 километра, който то обладава къмъ фронта,
има още преимуществото, че неговит^ флангове съвьр-
шенно еж отделени отъ веригите висоти, които по
странит-Ь граничатъ Сливнишката долина, т. е. една
идеална ^арриергадна позиция, не поддающа се на
никакви обходи и обхващания, и която неир'Ьменно
трЪбва да се бие съ чело. Въ л'^во, на два километра
се точи едно раав^тление отъ къмъ Люлвнъ планина
и свьрагва своята низка верига у самото село, съ единъ
урвястъ и покритъ съ шубръци долъ, който не поз-
волява друго движение, осв*нъ на п-Ьхота.
Въ д^сно, на 4 километра, се протяга дългата и
скалиста верига на Рол'Ьмия-Балкапъ, която вьрви пра-
вилно на 39падъ и близо до Рол'Ьмо-Малово, вспъква -
съ вьрха си „Леща*, спуска едно малко разв-Ьтленив
отъ този врьхъ къмъ югъ и вече съ общата си масса
поврьща къмъ с-Ьверо западъ. Ето това малко разв^Ьт-
ление на югъ състояще отъ няколко баира, ето тази
игра на природата отъ вълни и бразди, 6'Ьшв запад-
ната пр'Ьграда на Сливнипската долина, онази арена,
130
на която требваше да се разиграе Сливнишкия бой, —
посл'^Ьдния нашъ бой I
Вр'&мето, което най-напр^дъ б-Ьше ижгляво и съ
дапавица отъ сн^гъ, почна едваиъ да се раав-Ьдрява.
Ний можахме вече да обвираме до и^кАД'^ повициит'^,
по воито нищо особенно още не се ваб'Ьл'Ьзвап1е. Чу-
ваха ср по н-Ькога отделни пушечни гърмежи и твьрд^
р^дко н4кои топовни вистр^ли. Общия резервъ се
виждаше нас4далъ въ една дллбока долина, която се
спуска отъ централната позиция и прави едно на-
деждно прикритие около самото шпсе. Въ д-Ьсно и въ
тилътъ, въ долината, която се точи на сев'Ьръ отъ Гра-
дище по направлението на с. Опий-цвЪтъ, се виждаше
въ полето единъ нашъ ескадронъ. който всичкото вр^ме
раз-Ьжаваше прйдъ това село. Да ли той пазеше (? !)
фланга или разузнавапте (? !) га противника не зная, но
чини ми се че тон би билъ много пол-Ьаенъ съ своето
нахождение, въ Маловската долина, или по направ-
ление задъ с. Бизданъ, отъ гд^Ьто се очакваше обхода.
Неговото стояние на 7 километра въ тилътъ задъ п-Ь-
хотнит* части ни се показваше твьрд-Ь смешно, още
повече, когато всич1си въ Сливница очакваха единъ
обходъ отъ д'Ьсния флангъ, и когато даже и единич-
ния кавалерпстъ е тжй необходимъ за раскривание по-
соката на противника.
Сл-Ьдъ едно пригл-Ьдвание пр-Ьднит* подстжпа
на Ррадище, ний заехме позиция въ л'Ьво отъ Пл'Ьв-
ненци, Оставап1е вече само да се боримъ съ студътъ
на отворенитЪ отъ вскк&хк чуки, и съ онзи вълчи
гладъ, който, затаенъ малко въ залисът'ь при отива-
нието ни на тия чуки, се яви още съ пб-гол4ма сила и
изискваше непременно турянието въ стомаха каквото
да е. Капитанъ М. почна да ми расправя за миналия
другарски животъ (отъ Севлиевската дружина — въ
която б^хме служили заедно) и да се въсхищава отъ
нашата ср-Ьща, но азъ едва давахъ ухо на тия работи _
отъ оня вътр^шенъ врагъ, К1Йто ме човаркаше отъ
вътре като съ костура. — А бе, нямате ли н^що
за хапвание? . . . ей тъй, само колкото да се залъже
чов^къ! — се обърнахъ азъ съ една усмивка на за-
исквание и просия къмъ Плевненцит4 — Ехъ! че гд^Ь
,,,„,. ..,Соо<^1с
131
б^хтв пр4ди зиалко ? ей сега току се нахранихме — й
тл какъ още! — отговориха т4, като расправяха га
вкусния об4дъ съ едно д-Ьйствително съжал'Ъние и
слаба чертица отъ самохвадство — т. е. ето ний какъ
ядемъ — а не стоимъ гладни като васъ ! . . .
Гл^Ьдамъ IIл'^Ьвиеница П . . . тоя прочутъ гаетро-
номъ, току измъкна отъ в'Ьчно пълнит^ джобове на
своето палто една бутилка конякъ, една салама и пол-
винъ 6'Ьдъ хлйбъ. — А бе, то не остана, ама хайде
ще ви дамъ по малко ! . . На, хапнете си! само не всич-
кото, защото знаете я, авъ не обичамъ да ходя съ
праздни ржц-Ь! — каза той съ едно подмигвание и
тикна всичко въ ржц'Ьт'Ь ни, като искаихе да каже-
,,не ме слушайте вий меня! яжте колкото искате !"
Разбира се, че въ ег(инъ мигъ пр-Ьдложеното б^ше
уничтожено и палтото на гощавача б^Ьше освободено
отъ лишната тяжесть. Това даде поводъ на закачки,
на което той отговори съ откриванието на другия
джобъ, въ когото се виждаше още ц^лъ запасъ отъ
непочната провизия. — Ама хайверецъ н^Ьмашъ я? — го
подразни едниъ отъ насъ ; — колко ще е хубаво, ако
ли тад^ва се тжктисаше Бобева дюгенъ съ своята
рибна провизия?... хедя йъкъ онзн-мити хайверъ, на
когото цв'Ьтъ тъприлича на първосроченъ шинель!
— Не бой се ! . , . не бой се ! . , . и хайверецъ, ще на-
м^Ьрз ! . . , й то ще бжде ! . . . само малко потрай ! —
отговаряше съ едно пр-Ьглъщаняе на рукналите слюнки,
този добъръ прим^Ьренъ другарь.
Но ето горНЬ по Леща се захвана една силна трЬс-
котня; Трит-Ь-упхи (невъзможни скали), които син-Ьяха
сдвамъ съ челата си пр-Ьзъ гребена на нашата позиция,
зареваха изведнъжъ и се покриха съ гжсти пакнящи
кжлбета; н-Ьколко ординардт^и засноваха отъ центра]къмь
д-Ьсния флавгъ, и около дв* дружини отъ резерва за-
минаха бързо къмъ д^сно и поеха гребена, който е
прЬдъ Тритй-уши, Единъ ужасенъ пукотъ обзе въ
кжсо [вр-Ьме виеочинит'Ь между централния вьрхъ и
Деща; една честа топовна канонада зарева и се раз-
вгЬси съ планинското ехо въ едннъ общъ вой къмъ
Маловската долина, . . . я вече боя се разиграно цЪ-
лото д-Ьсно крило. Разбра се, че сръбския обходъ б'Ьп1в '
^оо»^1с
132
откритъ и че нашит4 се н^Бчиха да отблъснатъ напа-
дението.
Ний виждахме добр'Ъ, какъ по долината скритна
се групираха наши части ср^щу заплашения пувктъ ;
ний по приближающитЪ се гърмежи осЬщахмв, че Сьр-
бит^ зее още вапр'Ьдватъ въ тавп посока. Батареята,
която б^Ьше при насъ се изнесе трьсъ и отиде да вземе
участие въ боя; тя се сне около шоссето и откри си-
ленъ огънь по посока на Три Уши.
Н'Ьщо около часъ и половина гърмежите все про-
дължаваха безъ пр'&късвание ; по дима се виждаше,
че частит']^ все още стояха на първоначалната заета
линия и ний продължавахме да се тревожимъ за не-
известния исходъ на боя. Не се знаеше какво можеше
да стане. Но ето, че тр^съцит^Ь по Леща взеха да
ставатъ по-глухи'; ето и батареята, която стреляше
отъ шосето, пром-Ьни своята позиция и отиде на д'Ьсно ;^
ето и ц-Ьлата задимена линия, която се виждапхе пр-Ьдь
насъ, се скри въ оттаташния долъ и гърмежа, който
до тога вр':&ме се слушаше въ отд'Ьлни и чести тр^-
саци, вахвава да се обръща въ единъ прот^гватъ а
отдалеченъ гласенъ хаосъ; а по склона ц^ли линии
отъ ротит^ на резерва все повече и повече пъпляха
по баирит*. Бдва ужасна трель отъ вистр^Ьли, една
б^гла канонада отъ топове, една вихруптка отъ н-Ьщ»
садбоносяще, отъ н'Ьщо величественно и грозно, единъ
страшень тънтежъ отъ стихии се разнесе изведнъжъ
задъ гребена, ... и сл^Ьдъ малко едно ехо на отдале-
чена и разл-Ьгната ура и съзвучията на „Шуми-Ма-
рица*', пр-Ьдивв^ствха победата и сръбското отблъс-
вание. Една нова усилена тр±скотня по пьрвия врьхъ-
на Тритъ-Уши, едно обличание съ димъ отъ топовни
вистр'кли втория връхъ показвайте, че Сьрбит^ б^Ьха.
атакувани и че напхнт'^ еж заели единия врьхъ.
Иоб-Ьдата, първата поб'Ьда, 6'^Ьше повече отъ явна,
Уррата, приповторена н-Ьколко пжти, свид4телству-
ваше за онзи въхръ, който смЬте сьрбскит^Ь линии.
Отъ пункта, отъ който наблюдавахме, тази атака ма
се показа подобна на единъ ураганъ, който съ своитЬ
набрани масси облаци, тътне, тр-Ьщи, св'Ьтка на гори-
зонта, и като че ли все стои на едно мйсто, до като най-
,Соо»^1с
133
посд^Ь не литне съ ужасна бьрзина, не помЬте всичко
пр^дъ себЪ си и не замине пакъ съ чудна скорость
въ пространството. Макаръ и да слушахме отъ да-
лечъ тътнежа на тази буря, макаръ и да слЬдяхме
«ако за отдалечающит^ се все повече и повече мълнии,
вий б^хие ц-^^ли настръхнали отъ това, което ставаше
ор^дъ насъ и преживявахме всичкит-Ь тЪжки, напр-Ьг-
натя и възвишенни чувства, каквито исиитваха на-
шит-Ь другари въ огъня. Тънката пр-Ьдъ насъ отбра-
нителна линия и Столицата вадъ наптия гръбъ ни
караха да тр'!Ьперииъ и да се боимъ да не би против-
ника да сбие този послЪденъ отпоръ и така оконча-
телно да вавесе последния ударъ; т-Ь ни караха да
чувствуваме едно инстинктивно вл-Ьчение да се отиде
на помощь на другарит^Ь и да тьрсимъ жадно съ очит^
«и по долината каквато и да е помощь, исиратена на-
татъкъ, — съ една дума, увдЬчени отъ критическия
и тържественъ моментъ, унесени ц-Ьли въ идеята за
непр'Ьменното вадьржанив на противника, ний жаж-
дахме единъ непр-Ьмененъ усп-Ьхъ на напхитЬ, едно
непременно сблъскванне на противника и мисленно
васьрдчавахме борцит-Ь отъ огъня и всЬкоя часть,
която биваше насочвана за усилваннето на заплаше-
ния пунктъ. По добрЬ е да бждешъ въ огъня въ кри-
тическия моментъ, отъ колкото да стоипгъ на страна
в да пр^живявашъ он^ги тЪжки чувства на съмнение,
'безизв'Ьстни очаквания и страхъ за исхода на боя.
Но когато уррата се разл4гна къмъ Трит-Ь-уши,
когато сладките талази на „Шуми-Марица" едвамь се
докоснаха до ушите ни — тогава,' какво стана съ насъ,
не мога ти описа! Помня само, че космите ми настръх-
наха, нещо като мравка пропълзяха по гърба ми и че
■офицерите наскочиха изведнъжъ отъ камька, на който
■седехме и на издигнати прьсти цели се втренчиха
къмъ местото, гдето гърмепге победата. Лица свет-
дати и радостни, очи пламнали и ококорени, гжр^и
подигнатн и често дапхащи, — ето какво авъ можахь
да схвана въ окркжающите ме, — така, като че ли
всички ний участвувахме въ щиковата свалка.
По едно време за=1у се въ тилътъ отъ къмъ Со-
файското шоссе музикантски маршъ, и предъ нашите
,)31с
.134
оди се покааа главата на една колона, която присти-
гаше на подкр'&пленве на поавцията. Повеже поето '
янно се пръскаше сдухъ, че отъ часъ на часъ се очав-
ватъ войсквт^ отъ Тракия, ний тозъ часъ решихме
че вечъ Сръбската работа е спукана и чакахме съ не-
тьрп'Ьвие иглнзанието на кслоната отъ вавоя за да се
полюбуваме на нейната дълга и внупхителна лента.
— Разбира се че останахме малко разочаровани, когато
пр-Ьдъ нашитЪ очи бьрво нр'!Ьминаха само 3 дружини
и Софийското шоссе отъ ново вае своя пустинни видъ.
До като боя на д-Ьсния флангъ б^Ьше почвалъ да
се отдалечава съ своя гърмежъ, а къмъ л'Ьвия се сду-
Н1аха само топоваитЪ гърмежи отъ къмъ Братушково
и Алдомировцй, раздаде се една ужасва канонада къмъ
центра, а сл^дъ малко една честа пушечна стрелба
покри всичкзто пространство отъ лавата страна на
шоссето. Така, като че ли градоносния облакъ. който
вятъра вече бЪше отнесълъ далечъ, отъ ново се б4ше
повьрналъ въ друга посока и биеше още съ по гол-Ьма
сила. И8Л'!^зе, че Сьрбит'Ь, въсползувани отъ нашето
увл-Ьчение и придьрпванието резервати къмъ Малков-
ската долива, 6'Ьха насочили единъ ударъ къмъ цен-
тралната ' височина, който съвместно съ атаката на
Братушково л Алдомировцй отъ Дринската дивизия
имаше назначение да форсира Сливнишката позиция.
Бдинъ ревъ отъ ехо, едно градоносно фучение, единъ
хаосъ отъ думкание и тънтежъ обзеха пакъ едно про-
странство повече отъ 10 километра, като даже чакь.
ИЛ планинския хоразонтъ се виждаха ср-Ьдъ навъсения
день св-^^ткавицит^, които бълваха жерлата на срьб-
скитъ топове къмъ Ракита и Бреложаица. Една часть
отъ вашия общъ резервъ, който се намираше задъ цен-
трильата височина, пое набързо с1слона и въ скоро
щсЬме се изгуби во посока къмъ Алдомировцй. Виж-
даше се, че сръбската атака б-Ьгае твьрд-Ь стрЬмителва,
защото, даже дв-Ь дружини отъ току що пристигна-
лия отъ походъ 1-и Софийски на Н. Височество полкъ,
бЬха скоро прит-Ьглени къмъ центра — като общъ ре
аервъ на позицията. Боя на д'Ьсния флангъ, макаръ
вее още да продължаваше, но б^Ьше положително заглу-
шенъ отъ рева въ центра. па и нашето внимание бйше
,Соо<^1с
вече исключително съсредоточено къмъ ново-ааплаше-
ния пунктъ; само артиллерийския огънь отъ втората
и третята чуки на Трит^-Упш продължаваше да се
разнася ясно въ своето стремление, да поддържа съ
своята флангова стрелба атаката на центра . . .
Късно вечерьта се свьрши боя безъ всЬкакви рег
вултати, но съ една пъ^па беаизвестность по поло-
жението на работит-Ь по ц^Ълия фронтъ на позицията.
Къмъ десния флан гъ се чувствуваше едно напр4д-
вание, но не се анаепзе обстановката, при която завари
тъмнотата напредналите и по тоги начинъ и80Л!1рани
наши части; а къмъ центра и левия флангъ, гдето
гърмеиьа ехтепте до самото мръквание. не беше изве-
стенъ исхода на решителния бой . . . Ний замръкнахме
на Градище въ една пълна безизвестность. Чакъ часа
въ 8 вечерьта. следъ едно ивмръзвание до костите по
тези открити върхове, на които прекарахме почти въ
оржжие цели седеиь часа, и то вече, когато глада,
който ни беше обзедъ, ме накара да питамъ за по--
нататъшната наша роль, се получи ваповедъ да сле-
земъ въ Сливница и да се присъединшмъ къмъ бивака,
който се формируваше отъ некои новопристигнали
части въ София.
Слезохме въ Сливница и, благодарение на распо-
редителностьта на капитана Маринова, войниците
успеха да се навечерятъ добре. Имахме на расположе-
ние цели два часа да се побавимъ около кухните и
така да се поснабдимъ съ некоя провизия, Азъ тръг-
нахъ изъ селото и се намърдахъ иаъ навалицата,
която сновеше по главната улица. Случайно срещнахъ
флигелъ- адютанта В., който току се бепхе завьрналъ
отъ централния врьхъ, и узнахъ отъ него за распръсва-
нието и изгубванието въ тъмнината напхите части отъ
десния флангъ, а скщо за подбиванието на едно наше
орждие при с. Алдомировци и за смьртьта на кааитана
Данаджиева и подпоручика Папанчева. В. беше твърде
мраченъ, — виждаше се, че не го радваше никакъ
успеха на десния флангъ и че, следователно, опас-
ностъта, както мисляхме ний, не бепге още премахната.
Дълго се скатахъ азъ насамъ-нататъкъ дано наиера
некоя кръчма, за да пийна некоя чаша вино, но на-
,„,,., Соо«^1с
136
пусто : всичкитй дгокени б-Ьха испразнени и заети отъ
щабове, пр'!^вьрзочци пунктове и квартири на разнн
офицери и доктори . . , Гл-Ьдамъ по едно вр-^^ие, едно
гдание доволно осв-Ьтлено и тр ьгвамь къмъ него арйзъ
една поляна. ИвдЪзе, че това е черквата, обиколена
ньоколо съ гробищата. Мразъ ме поби, когато въ нощ-
ната тишина азъ се озовахъ пр^дъ входа и вид-Ьхъ
вжтр'Ь д'!^кодко сложени на земята пр-Ьдмйти, завити
въ тннели и едвамъ осв'Ьтлени отъ десетина 8ал'Ьпен11
по авията вощеници:. Азъ б^Ьхъ прЬдъ смьртьта, вЪчния
покой, вечното мълчание, — и, трЪснатъ отъ пусто-
тата около мене, отъ онова затишие, което докарва
мразъ по кожата, даже отъ вс^ко подухвание на
вЪтреца, — азъ свалихъ шапката и бьрзо-бьрзо се
дрьпнахъ къцъ улицнт-Ь, гд^Ьто борбата и живота
кппяха и заявяваха своето право ....
Като се врьщахъ при дружина'1'а, съзр^хъ .единъ
офнцеръ, че вл^Ьзе въ една кръчма и азъ безъ да му
мисля много много, ув-Ьренъ че ще нам-Ьра н^що за
пиение, се намърдахъ подиръ него. Указа се, че и тая
кръчма е испразнена вече и назначена за квартира.
3-ма офицера с^Ьднали на едно одърче б'&ха заети
твьрд-Ь усърдно съ оничтожението на единъ гювечъ,
и изгл'&ждаха като Н'йкои Кжръ-сердари, когато се на-
тъкиятъ въ селскит-Ь кжщи около софрата съ оная
намусенность, която изаеднаждъ дава пжт1ж. на този,
който би посм^ялъ да се примакне и да вземе уча-
стие въ гощавката. — Безъ да искамъ, азъ сьмъ по.
падналъ на сарпъ м-Ьсто, и моето удивление отъ грубо
зададения ми въпросъ: „какво търсите тукъ?" пр'Ьмина
тозъ часъ щомъ е дина отъ т-Ьхъ се раскрЪщя на вой-
ника си, че той не за-ключилъ вратата, спор-Ьдъ както
му е било запов'Ьдано вече. — Тука е Сливнишкото
Комендантство ! вий тр*Ьбва да сте сбъркали ! — се обади
единъ нисъкъ, но страп1но сериозень чов'!Ькъ, и азъ
требваше да се ретирувамъ сконфузено назадъ Макаръ
и азъ самъ да не нознахъ тия трима големци офицери,
макаръ и да нр^дполагахъ че • подобно неделикатно
тнасянне е следствие на т-Ьхното неузнавание пос-Ь-
оитвля, мени все пакъ ми бЬше неприятно и азъ б^хъ
товечв наклонеяъ да считамъ, че тази тйхна постжпка
п
,„,,., Соо»^1с
137
се длъяси повече яа сиазванието количгетвото на мръв-
кит* въ гювеча.
Пб-послй можах-ь да увиая, че това с<ь били ка-
пятанит^Ь Б. и Г., които отъ дълго не вижданне се явя-
ваха съвьршеоно неиозтати за мене, особенно при сла-
бото осветление въ кръчмата. — Но тъй или иначе
азъ бЪхъ правъ да се обидя, още повече, че азъ пр-Ьзъ
деяьтъ така сж.що безъ да зная бЬхъ се намърдалъ
подиръ Маринова въ Хаджи Манова ханъ и попадеахъ
въ главната квартира, гд^то на моето смущение ми
отговориха доволно радуп1но и ми пож-адаха добъръ
пж.ть съ едиа чашка конякъ. — Комендантско управ-
ление, хж! . . . такова комендантство съ гювечя, всЬвой
ноже да го направи! . — захванахъ азъ по жебепхки
като вьрвяхъ по улицата, въ желанието си съ спом
нюванието на безпорядъка, който владЬеше въ селото,
да умаля значението и престижа на това негостопри
емно управление ... А бе, чов^къ, какво ще ти стане
ако ли вл'Ьзлия по погр'Ьн1ка офицеръ се срещне пб-
радупгно, се распита, заговори и се испрати н'!Ькакъ
по-прилично? . . . или той като кесаджиа ще се спустне
вьрху гювеча и п^е изгълта мръвкитгЬ, приготвени за
васъ ? . . . Не ! това не е добра черта ! това е бабишко
треперяние и д^Ьтинсеи страхъ — сакжнъ н4кой да
не дойде въ гости, когато е приготвена кокошка или
баница ! — си мислихъ азъ.
Часа около Ю'/^ дружината се спр-Ь на бивака
пр^дъ Сливница. Като казвамъ бивакъ, да не разбе-
репгь, че това еж он^зи кутийки, които ти си виж-
далъ изобразени на плановет* и картит-Ь, или пъкъ,
че това е ' една нощна Стоянка съ строго опр^дЬленн
м^ста, СЪ караулит'^^ му, съ бивачната верига, съ дежур-
нит^ части, съ длъжностяит4 лица и пр. и ор? —
Не ! съвсЬмъ не ! Както пристигнахме на бивака, така
се и сложихме на едно кюпте, и разбира се заспахме
така, както 6'Ьха заспали и доихлит'^ пр^ди насъ части,
безъ да знае н'Ькой, кой дохожда и кой отива отъ
бивака. Даже н^кои отъ старшит* офицери б-Ьха наме-
рили за по-удобно да пр^каратъ нощьта въ селото.
— Съ една дума, чисто практическо отношение къмъ
работата ! Слава-Богу, — мръкна се ! . . . до утр4 до-
,Соо»^1с
бъръ е Господь ! . . . Я се натъркаляйтв вий, момчета,
ей тука ! а пъкъ азъ ще помърдеа в а н^Ьвжд-Ь ... Не
сьиъ толкова потр'Ь6алъ я? . . . ХЦе усп-Ья да се явя,
когато ме потьрсятъ ! . . . — «Ами, господияъ капи-
танъ, ще тр'Ьбва ли да се поставятъ караули, верига
и пр, ? — питатъ н^Ькои подчинени ; — вижте, — ака
требва, турете, а пъвъ най-добръ узнайте кой е стар-
шо я и каквото каже той, това и направете!" — отго-
варя дружинния и поврьща своя конь къмъ пункта,
гд-Ьто може да се намг^ри по-добъръ мухабетъ, повечко
ядение и едно по-спокойно спание. Отива си той, а
пАкъ старший накакъвъ н-Ьма; подчинения се оставя
отъ този меракъ да го търси; и веЪкой се свива ва
своето м-Ьсто и бй удря ва сънъ.
Намърдахме се в-ь една купчинка слама, донесена
н'Ьк2&Д'Ь отъ войницит'^, и БЪ скоро вр^ме почти всички
вахьркахме съ онаи блаженъ сънъ, съ който въобщо
сп^Ьха както нашити, така и Сьрбит* прЬзъ цялата
война, бевъ да се има н'Ькаква грижа ва нгЬкакво напа-
дение или даже потр'Ьвожвание. Така, стто че ли
ноЕЦит^ и ва дв'&т'Ъ страни 6'Ьха едновр'Ъиенно прими-
рие, въ което всЬки, ув-Ьренъ въ безопасностьта, се
прЪдава спокойно на почивката. — Я спете, да саимъ '
за утр-Ь ще видимъ, ... че н-Ьмало охранение пр-Ьдъ
иасъ — това не е нищо ! . . . Сьрбит* еж добри хора ! . .
т-к не обичатъ да си развялятъ май съня и заспиватъ
тъкмо съ кокошкит-Ь . . . нима т-Ь еж луди да ни наоа-
датъ нощно вр-Ьме !
И така, БИЙ заспахме расхвьрлени на едно М'Ьсто,
отъ 200 — 300 раскрача, въ пространството, наречено
бивакъ, осв-Ьтено съ стотина огньове, въ което се виж-
даха сжщо пъкъ расхвьрлени и нал'Ъгалн около огньо*
вет^Ь други части, — нав'!Ьрно дружинигЬ отъ 1-ия
полкъ. Кой б'Ьшв началника на бивака, имаше ли Н'Ь-
какви распор^ждания за утр-Ь и какви б-Ьха т^Ь, какво
тр-Ьбваше да правимъ въ случай на тревога, какво
О-кше положението на работит'Ь на позицията и пр.
н'Ьща, нито н'Ькой се с^ти да разузнае и навърно
11ИК0Й не е счелъ ва нужно да се распор'Ьди по т'Ь8и
работи. На ли дружинит-Ь са тука, на ли тЬ ишатъ
пушки и щикове, — лесна е тя вече работата! Ето
139
ва : азъ въ своето галисвание, не се поинтересувахъ
даясе да увная кои 6'Ьха твя части, които на 50 рас-
крача отъ насъ л'Ъжаха натьркаляни на веията !
Тъй или иначе, но въ този день Сьрбит*, осв-Ьнъ
че не можаха да н! свьршатъ никаквА. но получиха
още и първото отревнявавие отъ пр-Ьзр^ннето къмъ
неприятеля си. Въ т^Ьхнит-Ь очи т'Ь(1и, които се счи-
таха за вчерашни н страшливи войници, изведиъжъ
се пр'Ьобьрнаха въ гровни бойци ; т'Ь8и части, беаъ
стари и опитни началници, които тр-Ьбваше всякога
да обрьщатъ гърбъ, — изведнъжъ се обьрнаха на смтЬло
атакующи легиони; тЪзи млади и неопитни началници,
които въ своето неум-Ьние тр-Ьбваше да тьрсятъ исхода
ъъ едно постоянно отстжпвание, — изведнъжъ се явиха
р-Ьшятелни и тактични командири, които грабятъ ини-
циативата отъ противника и отъ нападаюп^ия го ка-
ратъ да вземе м^рка за отстжпвание.
Но чувствуваше ли се тогава този напхъ придо-
битъ усп-Ьхъ ? . . . Едва ли ! - защото въобще на 5-и
вечерьта, при всичката кажуща се наша сполука, въ
Сливница се чувствуваше едно напрегнато и тревожно
състояние. Распрьсканието на вашия д4еенъ флавгъ,
ваварено отъ тъмнотата и увличанието му силно на-
прЬдъ, съпоставено съ очакванието утр-Ьп1ния денъ да
пристигнатъ на подето на сражението още двЬ сръбски
дивизии, караха да се миели твърди сериозно за това,
което имаше да произлезе на разсъмнувание. Действи-
телно, надвечерь пристигнаха дв^ дружини отъ 1 -и
Софийски полкъ, Пловдивската дружина на канитанъ
Б. и доброволческата на капитана К., — но все пакъ
силите не беха достатъчно ср-Ьщу разврьщанието на
ц4лата сръбска армия. Опасностьта грозеше отъ левия
флангъ, а срещу нея можаха да се испратятъ само
тези четири пристигнали надвечеръ отъ Со|!ия дру-
жини. И при подобна грозна обстановка (както се
покязвапте тогава), всЬкн спелхе спокойно, гдето го е
Сварила нощьта, '^тсатствуваха всекакви расаорежда-
вия ва утрешния бой п даже липсваха нуждните
мерки за предпазливостъ.
;уСоо«^1с
л/ч ХХХХОЛЕО.
Нощьта на 5-и ср^Ьщу" 6*и б-Ьше първата зимна
нощь, която ний пр'^ккарахме въ полето подъ открито
небе. Влажната и полузамръзнала почва, студения
в^Ьтъръ — тънкия западенъ порязъ, вкокалекит-Ь шинели,
и налЪпналит-Ь съ калъ и свити ботуши обрьщаха съня
и почивката на едно безполезно тьркаляние по кал-
ната земя, — придружзно съ тр-Ьперанието и трака-
нието на зжбнтЬ. Студа надви на пьрвия сладъкъ
СЪЕЪ ; бивака въ скоро Бр':1Ьие пакъ се разшава, и ко-
гато азъ ставахъ, за да се огр^я, вид'Ьхъ, че войни-
ницитЬ б-Ьха будна и нас-Ьдали около огнйевет*, съ
които б^Ьше обс4янъ ц4лия бивакъ , . , С^Ь^нахъ при
едйнъ огънъ. ВойницитЬ печаха зр^лъ кукурувъ и
разговаряха безъ всякакво стеснение пр']Ьдъ мене, за
подробностите на вчерапхния бой ; при това, т^Ь твьрд^
оригинално подиграваха Сьрбит^, че били лошо обле-
чени и некои отъ тЪхъ ииали само долни гап^ и пр. . . .
Мене ме очуди отъ гд-Ь б^Ьха получени т-Ьви подроб-
ности за вчерашната атака, когато частит-Ь отъ бивака
не б^ха участвували въ вчерапхния бой. Подобно н^що
е било вабел^зано и подъ Трьнъ, гд^то по думит^
на ротните командири, войниците с& шунтняли за па-
данието на Врабча два три часа по-рано отъ официал-
ното съобщение до началствующите лица. — Така,
като че ли между долните чинове сжществува една
особенна летяща поща, която съ своите новини ис-
преварва официалните донесения и съобщения
Нещо по-бьрзо и отъ женската поща!
Около полунощь получихъ ваписка отъ помощ-
ника на началника щаба на армията, ротмистръ X.,
съ която ми се гановедвапте да вдигна дружината,
да излеза по пгосеето и, като достигна до бараката,
да очаквамъ едпнъ кавалеристъ, който ще ми укаже
1:,д,;„со::,СоОЧ.^
141
пункта, ко^то требва да заена. Въ нея мп се съобща-
ваше още, че дружината влива въ състава на Д'!Ьсното
крило подъ началството на ротмистръ Б. Заповядано
и испълнено
Пр-Ьминахме въ тъмнината около два три кило-
метра; пр'Ьминахие още единъ, — и'Ьма. никаква ба-
рака. СпрЯхъ дружината и испратихъ напр'Ьдъ вой-
ници да прЯгл-Ьдатъ, но напусто . . . Като опитенъ отъ
др^титЯ ноти. азъ р-Ъпхихъ да ве мръдвамъ по ната-
тъкъ, до като не почне да се разсъмнува . . . Едвамъ
чакъ слЯдъ три часа, когато пр^дм-ЬтитЯ почнаха да
се обрисуватъ въ дрезгавината, потеглихме по-ната-
тъвъ, и слЯдъ едно растояние около 300 раскрача, до-
стигнахме до една барака, отдалечена 50 -60 раскрача
отъ шоссето и, потулена от^ь струпанитЪ камьни на
една кариера. ПрЪдъ бараката стояха три вързани коня
и двама войници, раздухваха единъ самоваръ.
— А бе момчета, тази ли е тя бараката? — ва-
дадохъ азъ неволно такова ясно запитвание (? !)
— А че тази е тя . , . бараката ! — отговориха
ттЬ на въпроса, които не можеше да има другъ отго-
боръ.
— А бе бараката си е барака! ами тази ли е тя,
гд-Ьто требва да сар* дружината? . . . 2-ра Бдинска
дружина . . . или има още и други бараки?
— А че кой знае ! . . . може да има и друтя . . .
поручика е вгтр'^к , . . той знае - . . — отговориха т^
залисани и се заловиха иакъ за сл.моваря . . .
Вл-Ьзохъ въ бараката. Единъ едъръ кавалерийски
офицеръ сп-Ьше върху походенъ креватъ, покритъ съ
ДВ* нови хубава одеяла. До главата му, на единъ
складенъ столъ, б'&ха поставени исчистенит^ и при-
готвени за облачание др-Ьхн, а малко по-настрана се
виждаха ДВ* нови куфарчета и една туалетна чанта.
Самоваря чакапхе неговото пробуждание, а единъ 6'Ьлъ
хдЯбъ и н4що обвито въ книга, показваха на добрата
закуска, която тр-Ьбваше да придружава чая. — Го-
л^мъ комфортъ !
— Я ги глЯдай ! я ги гледай ! . . . Кой да имъ
се надава 1 — почнахъ да си говоря азъ съ една легко
скрита вавистъ ; — съ креватите му ! съ куфарит']^ му !
,,сс::,Соо»^1с
142
съ туалетнтЬ шу! съ самоварит^Ь му! — така, като че
ли на расходка еж тръгнали! — А пъкъ ввй, голи
Еато пнщови и в']Ьчно гладни, като сиромаси пр-Ьвъ
вьрла зима!
Поискашлихъ с€ два, три пжти, свирнахъ н'^^колко
пяти съ уста, помръднахъ кревата, ... но хърканието
все се прод-ь^^ава. Дръпнахъ одеялото, но пакъ на-
правдно; стреснатия кавалеристъ ме изгл-Ьда н-Ькакъ
сърдито, измърмори я4що, обьрна се па другата страна
и отъ ново пакъ аахърка. Тр'Ь6ваше да се излазя отъ
бараката, въ която вл'Ьзохъ съ пълна ув-Ьренность,
освйнъ че ще уаная ва пункта, който тьрсяхъ, но още
че ще ударя и н^Ькоя чаша чай. Така, като че ли щомъ
вл^зяхъ въ бараката, гостоприемния поручикь щ^ше
да се осм-Ье до уши и тозъ часъ щ^ше да ии пред-
ложи да споделя неговата скромна закуска- Но, когато
не ме случи нито едното, нито другото, то разбшра се
азъ б^Ьхъ правъ да негодувамъ на тия кавалеристи,
които, осв^нъ че не искатъ нищо да знаятъ за назна-
чението на моята дружина, а още си и позволяватъ
да спжтъ на бойното поде на кревати и да пиятъ
топълъ чай !
Жзд-Ьзохъ отвъвъ бараката и сЬднахъ при дру-
яснната да чакаиъ обещания вонникъ, който треб-
ваше да ни отведе по нашето назначение . . . Пеле-
ната нощна отдавна б^ше се вдигнала, но пустата
мъгла, нас-Ьднала на гжсти пластове по долинитЬ,
распухена и разраствала по вьрховете и раскасана и
пълзяща по околните близки предмети, не позволя-
вап1е и днесь да се вижда нищо предъ насъ и лъжеше
силно очите, като н-Ькаква си шубричка или трьнъ,
некое нячтожно възвишение, силуета на некой вой-
никъ, отстоящи на неповече отъ НО — 40 раскрача, ги
представляваше въ увеличенъ размеръ и въ едно от-
далечено пространство. Въ лево изреза на Сливнинх-
котр пюссе, което минава на 50 раскрача отъ пред-
метната барака, се показваше на едно растояние отъ
ЙОО— 400 раскрача ; въ деено две малка чукачки, раз-
делени отъ насъ съ една ничтожна долинка, се рп-
суваха, като едни громадни висоти расцепени съ една
шеметна урва ; а току задъ насъ единъ оставенъ ци-
|,.,„-^..,С_100^1с
143
■линдръ ■ отъ нвизвадената прьсть на една ископана
ама (ва и8М'!^рвание дълбочината на копачната работа)
-г- личеше като н-Ькой громаденъ вирнатъ обеляскъ . . .
Ннкакви наша части тука не се 8аб']Ьля8ваха.
Най-посл4 об^щанния коннякъ дойде, поведе ни
въ д-Ьсно и като ни посочи местото, гд^то требваше
да се спр-Ьмъ, отиде си, безъ да ни осв'Ьтли ни най-
малко за нашето назначение.
— Значи, тука требва да се сар4мъ ? — го запи-
тахъ авъ, като оглйждахъ посоченото отъ него м^сто
— една малка чукичка, отстояща на 200 раскрача въ
д-Ьсно отъ бараката.
— Е че, тука требва да бжде! . . . отговори той
съ едно пълно недоумение.
— Абе, то тука, тука — ама, я ми кажи ти меня,
какво ти казаха, като те испратиха ва насъ ! —
— Казаха ми : да отида да памЬря 3-а Бдинска
дружина при бараката и даьк отведа въ дЪспо при укреп-
ленията . . . Ето: туй е баиря въ д-Ьсио . . . ето и
окопити — значи това ще да е м-Ьстото ... — отговори
той и ми даде да разбера, че повече н^Ьма какво да се
добивамъ отъ него.
Макаръ и силно да се съмн']Ьвахъ че тука требва
да има нЪкакво недоразумение, но като виждахъ, че
около наеъ н-Ьма никакви наши части, че въ тази часть
на позицията ложементит* не еж заети отъ никого,
азъ се пОрДдадох-ь на мисъльта, че непременно тр4бва
да сьмъ извиканъ за завманието на тозн участъкъ, и
ее распор^дихъ за раснолаганието на дружината за
отбраната на този пункъ. Де* роти въ първата линия1
двЬ роти въ резервъ ! патрули напрЬдъ и по флапговет,Ь !
— заповедахъ азъ и изведнаждъ б^хъ вече готовъ за
6о% току само Сьрбите да се покажаха отъ некжд-Ь!
. — на ли ? . . .
Мъглата, макаръ все още да бьркаше на обзора,
нъ вече тукъ-тамЪ захванаха да се откриватъ блис-
ките околности ; въ д^сно засивяха скалистите скло-
нове на Трите уши, въ лево се откри единъ окопъ
отъ Централния врьхъ съ налегалите и приготвените
за бой въ него войници, а току задъ насъ въ доли-
ната въ една светла полоса, пратена отъ некой про-
,Соо»^1с
144
ц'Ьпъ на мъгливото небо, се виждаше бивака на дв'Ь'
дружвви (частния резервъ на цвнтра) съ равмл^рдалитЬ
(^е, като мравки войници . . . Ний стояхме и чакахме боя.
Не 8ная отъ гдЬ пристигна при насъ 1-ва Пле-
венска дружина и се спрЬ токуаадъ ваетия отъ насъ
участъкъ. Указа се, че тя е испратеиа почти съ сж-
щото навиачение както и моятя дружина, и понеже
Кааитанъ Ивавовъ бйше получилъ запов'Ьдь сано:
да отиде вг д^сно и да стане вг распорежданието па 1Ьт-
.нисмра Б., бевъ да му б^гпе опрйд^Ьленъ пункта, то
той като се наухи отъ меня, че азъ сьмъ се располо-
жи.тъ вече, предпочете да остане на тови пунктъ. до
второ распореждание.
Разбира се, че, както гледахме ний тогава ва
работата, ний считахме себя си прави за подобно р-Ь-
птение, т. е. : к^^^Ъ ще ходя азъ да се блужамъ па по-
соки ? . . . тр'Ь€ва ли ми менл много-много, когато зат-
еЪдьта не е пълнаЧ . . . ако сьмг толкова пуженъ, нека
ме намЪрятъ! . . . Но днесь при едно спокойно обсжж-
даиие, азъ намирамъ, че ний сме крггомъ виновати,
понеже ний не направихме нищо »а равяснение на на*
итето положение, за добивание по ясни указания и си
останахме ц-^^ли два часа на погр'Ьп1но указавгь или
пр^дполаганъ пункъ, въ това вр^ме когато нашето
пристигание по назначението иожепте да бгде кой-вняе
съ какви важвн посл'Ъдствия. — Нима ний при спира-
наето си на този погрешно указанъ пунктъ не треб-
ваше да растьрп1уваме добр^Ь въ д^сно огь насъ и да
потьрсимъ колоната на Ротмистра Бвнде|)ева? . . • нима
ний не требваше да распратимъ поне адютантите за
да потьрсятъ Началника и да му доложатъ за нашето
пристигание и да искатъ по точни указания? ■ . . Не
е ли така. че гапове,дьта може да бжде непълна, даже
противоречуща, но че главния виновникъ е саио този, .
който не е направилъ нищо, за да се осветли по вея;
който е стоялъ съ сгърнати ржц^ и се е прикривалъ-
подъ нейната погретность ! . . . — Ама, не зная, гдЬ да
стан^^^ .' . . . не зная какво да правя I . . . — като не
знаешъ, — прати адютанта, прати патрули, прати офи-
цери, самг изл-Ъз^ напр^дъ и огледай добрЬ, и не оста-
вай спокоенъ до като не се освгЬтлишъ . . . Но, точка
по това
. Г:-Г1^^'"ч^^^
■ ■ 145
По едно вр^ме о1?ъ пункта, на когото стояхме, се
яа6'Ь''лява едн© неприрввно щуряние на много распрьо-
тнати ройвици, къмъ X. Мановата кория (аодъ Трйт^Ь-
уши) и този часъ д-Ьснит* патрули рйспжхтяно съоб-
щиха, че отъ къмъ Мека-Кревь.ср-Ьщу нас-г. еасту.паа
-неприятелска верига. Сл^дъ едно добро взирание^ нйй,
по сивия цв^Ьтъ на шинелит'Ь, у;3нахме, че това еж.
паши ■ войници. "Указа се, че това еж' ц^Ьли партии,
които въ снощния бой б^Ьха изгубили своит-Ь части
II еж спалц^ изъ ' канаритй и долчинкит* на Мека5.
Кречъ, Това пжкание на отд-Ьлннг войници и ц*лп ко-
манди отъ мъглата се 'Продължава цЬлъ часъ и чис-
лото вмъ б-Ьшо така значително, щото 1-ва Пл-Ьвен-
ока дружина, която -въ Врабченския и вчерашаия
боеве б-Ьше изгубила почти половиннил си съставъ,
можа въ кратко вр-Ьмв да допълни евоит4 редове. Най-
кжспо отъ -всички отетжпи 1 ва Бдинска рота която
■ сд-Ьдъ вчерашния бой е' била свирена отъ тъмнотата
въ- долътъ задъ Мека Кревъ и е нощувала току пр^Ьдъ
самит4 аванлоети на Сьрбит*. Осв^нъ нея други съб-
рани части да отстдпватъ отъ това наиравлеиве, азъ
не заб^л^жихъ, — сл-Ьдователно частитЪ, които еж
биле оставени вр^зъ нощьта ва одържание Мека-Кревъ
или 6'Ьха отстжпкли още пр'Ь8Ъ нощьта или пъкъ т-Ь
еж биле до толкова распрьстяати щото не еж можали
да се събират ь чакь до сутриньта.
По това распрьстдато събирание и отстжпвание
на т^зи изгубени команди и отдЪдни войници, прека-
рали така нощьта пр'Ьдъ нашата позиция, и отсжтствпето
на каква-год'Ь събрана часть въ д^Ьсво отъ шоссето
чакъ до сЬверния склонъ на Трит^-Ушп се виждаше
ясно, че пр'&миналата нощь на дЪсния флангъ (отъ
централния врьхъ до колоната на ротмистра Б. у с.
Нало Маловр) Сливвишката позиция не е била охра-
нявана, не само отъ аванпости, но даже и отъ отд-Ьлни
никети и постове Ако ли наблюдателната и разузня-
нателна служба се испълняваха добр4 у Сьрбит^, то
т^Ь можаха лесно да заб^ЬлгЬжатъ този пропускъ и, раз-
бира се, призори съ едно неочаквано и см^ло напа
денив, когато още колоната на ротмистра Б се врь-
щаше отъ Мало Малово, де пр^взематъ височинитЬ въ
,С.оо»^1с
146 ■ ■
д^сно отъ шоссвто, незаети огь никот^ и, ако ли не
съ по-голЪмъ ревултатъ, то баремъ да отр^жатъ окон-
чателни Мадо Маловската колона. Тогава гол4мъ зоръ
щ-Ьше да се падне на кавалерийския поручвкъ, който
сиЪше спокойно въ. бараката, съ пълна-ув-Ьренность, яе
п-Ьхотата стои ли, стои и пази пр^Ьдъ него фронта.-
Но какво да се пра?и, когато и Сьрбит-Ь 1ж каратъ по
нашеву. ' . ■
Часътъ около 10 пр-Ьди обЬдъ захвана добрЪ да
■ се разведрява, единъ обзоръ около километръ се откри
по Драгоманската долина и, евлоновег* на Цеатралаця
врьхъ и Трит^Ь уши б^Ьха вече на ''и открити ; само
шапкит-Ь на тия чуки продължаваха още да се пушатъ
и да скриватъ отъ очит^ това,' което се вършеше по
т^хъ. Ир^дъ насъ Не се виждаше никакъвъ иеприя-
тедь, оамо кононадата. която още отъ зори думтеше
къмъ Алдамировци и Берложница, все повече и повече
се усилваше, и пехотния огънь, който едваиъ пукаше
110 западния склонъ на Централния лрьхъ, взе по-ясно
да се чува и да се заб^л-Ьзва съ своит-Ь отд-Ьлни кжл'
бета димъ. Къмъ д'&сция флангъ и Трит^-уши вла-
д-Ьеше пълна тишина . . . тава като че ли този уча-
стъкъ отъ арената на боя почиваше сл^Ьдъ вчерашния
ураганъ и боенъ ужасъ.
Ний стояхме дълго вр^Ьме готови за бой, но когато вече '
'се истьрколиха единъ, два часа на пусто, поотпустнахме
се и както вс'!Ькога се събрахте на прикаски и мухабетъ. . .
Капитанъ И. 6'^ше докаралъ една водовозка съ ракия за
своята дружина ... и азъ заедно съ н-Ькои отъ офи-
церит-Ь слязохме въ долътъ да присжтствуваме при
})аздаванието на тоя съгр-Ьвателенъ напвтъкъ
^1ашки. разбира се, н-Ьмаше, а се пиеше съ манеркит-Ь
и вотелкит-Ь толкова, колкото желаеше душата
Макаръ и ракията да б'11П1е отъ най-долне качество н
имаше джхъ на колендро, но гладния и истиналия ко-
ремъ не обръщаше внимание на тия дребни работи и
поемаше съ жедность съживителната влага.
Хората казватъ, че ракията бьрже хващала въ
студено вр^Ьме, на това азъ ще добавя, че тя моиен-
147
тално олавя аа очит^ щомъ тя се пийне на гладеаъ
стомахъ и безъ м^Ьрка . . . Разбира се, че ний само ста-
нахме весели, но аонеже тази веселость не ни остави
даже подиръ два часа при атаката на Мека-Кревъ. то
ще тр-Ьбва да се признае, че иий сме направили до-
волно главит^. Азъ не бихъ се докосналъ до тия
дребни работи, които Еав'Ьрно ще шокиратъ официад-
. ната скромность на сериознит-Ь хора, аво н'!Ьмахъ ва
ц^ль да укажа тука на ония късни съжаления отъ
страната на единъ дружиненъ командирь, който бла-
годарение на тази неосторожность се отличи (?!) въ
лтаката на Мека Кревъ. Д-Ьйствителио, хвьрлюваниет"
напр-Ьдъ, шаханието съ сабята. "Ьздението на конь по
канарнт-Ь подъ огъня, уеердното подавание на ко-
мандите 11 насьрдчаванията — ае еж. лоши работи, но
когато т* ваминаватъ границата, когато.кой знае от-^
какво коня се оказва само съ гемъ п пр и пр., то, раз-
■бира се, т-Ь сь см'йшни работи, и каратъ чов'&ка да се
черви всякога, когато си спомни за т^хъ. — Втори
пжть умъ ще ми бгьде! — казваше той поел-Ь.
Около 10 '/а часътъ дойде при насъ Ротмистръ Б.
и, като нам-Ьри, че ний не см- станали на опр^Ьд-бле-
иото м^сто, зап9«-Ьда ни да отведемъ дружините (моята
« на капитанъ И.) още въ д-Ьсно на пункта, гд-Ьто
€'Ьха събрани другитЪ части на неговата колона (Мало-
Маловската). На това м-Ьсто ний заварихме: 1-ва Плов-
дивска дружина на капит Б., Дунавскит-Ь на капит.
К и Н., Струмската на капит. П. и горската батарея на ка-
пит. С. СпрЪхие се на една страна въ една долчина,
. и азъ отидохъ при близкостоящата дружина да узная
н'Ькои подробности по вчерашния бой, а сжщо и за
распор4жданията по пр'Ьдстоящит'Ь Д'&вствия. Указа се,
че никакви рас пораждания още н-Ъма, а относително
подробностит-Ь за вчерашния бой, азъ узнахъ твьрд-Ь
иалко, понеже не нам-Ьрихъ големи охотници за т^Ьх-
вото расказвание; даже на мене се показа (при моята
постоянна мнителность), че тия обстрйлеаи вече вчера
другари се отнасяха твьрд-Ь нависоко къмъ тоя дошелъ
отъ къмъ тилътъ и навярно не помирисалъ оце барутъ
офицеръ . . . Какво ни предстоеше, какъ ш,4хме да д-Ьй-
«твуваме, гд4 и какъ ще требва да се расположимъ
■'31с
148
— такива н^гца никой не се досети да укаже, мака])ъ.
'16 на това м^сто, на единъ километръ отъ скрития
въ мъглата противникъ, ний да стояхие около два
'[аса
Часътъ около 12'/а ^^ об^Ьдъ пристигва при наеъ-
1;апитанъ Маривовъ (Полковий командиръ), когото не
6'Ьхме виждали още отъ вчера. Той съ приети ганието'
ой на Сливница б-Ьше назначевъ помощвикъ на Рот
мистръ Б. и въ качеството на такъвъ б^Ьше ввелъ жввО'
участие въ вчерашнатата атака . . . Сл^Ьдъ като ва
кааа, че Мека-Кревь, която вчера б^ше пр-Ьвзета отъ.
нашити, днесь е повторно ваета отъ Сьрбит-Ь (нашит'Ь.
сами б-кх& отстжпили отъ нея), той ми пр^джде запо-
в-Ьдьтадав; атакувамъ съ друживатя отъ къмъ Хаджн-
!Мановата кория. Безъ да правя н-Ькяква рекогнасци-
^овка или най-малко пове единъ обзоръ на пункта^
когото тр-Ьбваше да атакувамъ, азъ спуствахъ дру-
жината въ долътъ, който ни отделяте отъ Мека-
Кревъ и псстроихъ строй по ротно. Въ д-Ьсно отъ насъ
се разпгфна 1 та ПлЪвевска дрз^жина, а още по въ.
д+,сно — Дунавската дружина на капит. К. Атаката
се прои8вождап1е подъ общото началство на капитаяъ-
Маривовъ при присжтст&ицто ва пачамника на д'Ьсния
флангъ Ротмистрь Б. . . .
Мармновъ, този всякога йа вндъ спокоевъ и ми-
ренъ челов^къ, но страшао настойчивъ и р-Ьшителееъ-
въ бпя, иекап1е щото завлад-Ьванвето на висотата да
стане съ единь бьрзъ натискъ н б-Ьше далъ запов^дь
за едно безъ спирание движение напр-Ьдъ . . . Сигнадъ за
атаката послужиха няколко тоаовви вистр^ла, п из-
веднажъ веригит-Ь поддьржкит^Ь и ротнит^Ь резерви
попъплиха по склона на Мека Кревь. Мариновъ сп1»^нъ
до горичката (тя б-Ьше пълна съ ц^Ьли редове нясла-
гяви раници, оставени отъ нашит-Ь при вчерашната
атака) васьрчаваше ротит^, които минаваха край него :
Момчета ! Негово Височество иска отъ васъ врьха! ... —
Сл1!дъ петЕ минути ний требва да бждемъ гор^ ! . . .
кр-Ьщеше той и 1'розно махаше съ сабята си по направ-
ление на замъглената Мека-Кревь,
Сьрбит-Ь все още не б^ха открили огънь, но ко-
гато веригата на моята дружина се появи на края на
„31с
.тЬсътъ, тосъ часъ пушащия се съ мъгла гребенъ на
Мека-Кревь захвана да бжлва огънь току надъ самит-Ь
ии глави. Първата линия безъ да обрьща внимание
на огъня замина напр-Ьдъ почти съ приб-Ьгвание, но
Бъ това вр'Ьме въ втората ливвя, коята стоеше още
въ д^сътъ се прояви едно малко колебание; май не н
се искаше да се покаже отъ горичката, откритото м-Ьсто
ир^дъ която се указа изведнажъ обсипано съ масса
куршуми ; — така като че ли неочакваното открива-
нпе на ох^ьня, онзи еховъ стонъ на куршумит-Ь въ го-
рата и тЪхния силенъ плюсакъ по стволоветЪ на дьр-
ветата стр-Ьстнаха войницит^Ь. Веригата на 1 ва Пле-
венска дружина, която настл^иваш:е открито въ центра
гал'Ьгиа сащо и откри силенъ огънь Произл-^зе една
10 минутна задьржка по обо^ото васт^пвание.
Маривовъ разсьрденъ отъ проявеното колебание
ва 2-та линия и зал-Ьганиато на Пл-Ьвенската верига,
■ол^Ьдъ като- настоя на своето въ л^сътъ и ^утна чап-
тит-Ь напр-Ьдъ, дойде при мене въ веригата и ме ис-
прати прп 1ва ПдЪвенска дружина, за да поддьржамъ
вастжпванието отъ тая страна. — ,Вай поддьржайте отъ
тамъ, а азъ отъ тука! и въ 10 минути влтр^Ь ний
тр4бва да бждемъ гор*! — кава той съ една ужаси!1
р-Ьшителность, написана на прибл-ЬднЬлото му лице и
въ св4тналит4 отъ огънь очи.
Захвана се едно дръпнато настжпвание по цялата
«линия II, по учаетения неприятелски огънь изведнажъ
«е осЬти, че Сьрбитй еж почувствували двбр'^ напора,
11абл'Ьгналъ отъ тритЪ страни на врьха. Веригата вьр-
вяща ходомъ и съ стрелба представляваше картив-
ностьта на движението за ударъ съ ножове, макаръ
че растоянието да б^ше повече отъ йОО раскрача ...
По едно врЬме положението на 1-ва Плевенска Дру-
яшна се твьрд'Ь влоши; тя настъпваше по самия хре-
<1етъ, по едно богато поражаемо пространство, н като
*|риближена повече до неприятеля пр-Ьдиввика вьрху
■себ-Ь си по-гол^иата часть на неговия ужасенъ огънь.
Особенно около 500 раскрача отъ неприятелската пози-
ция, огъвй така се усйли, щото арЬдизаика едно ново
вал-Ьгание и, влизание въ усилена пр-Ьстр-Ьлкя съ про-
тивника, и само благодарение на Подпоручицнт'^' X. и
,„,,., Соо»^1с
150
Н., които пр-Ьдъ мпитЪ очи се хвърлиха напр-Ьдъ, дви-
жението съ стрелба вьрвишгеомъ се захвана отново . . .
Какво ставаше въ д-Ьсно и въ лйво отъ мене,
имаше ли задъ насъ н-Ькакви резерви, настъпваха ла
съ ваеь едеовр-Ьменно и фланговите части, нито мо-
жахъ да слЪдя, нито пъкъ Ми дойде на умътъ да се
ваинтересувамъ за тия н^щаг. Ааъ б^хъ само единъ
началникъ на една дълга верига, който освтЬнъ полу-
чената вапов-Ьдь ^напр^Ьдъ" не иска да знае друга
нищо. — Казаха напр^дъ я? — вьрви напр^Ьдъ и тол-
кова! . . . Къмъ това вр-Ьме единъ глупавъ кур
птумъ отнесе половината отъ моята ножва, и ето азъ
вече се пртЬобразихъ въ единъ страшенъ юнакъ, които
всякога дьржи голо своето орд'.жие; единъ настоящъ
боздуганджия, който н-Ьма нужда отъ калжпъ, а по-
стоянно дьржи въ ржката си своя т^Ьжки <)оздуганъ ! ■ . . .
На едно раетояние отъ 300 раскрача неприлтелск-иа
ох^ънь замълча иаведнъжъ; Сьрбнт^ очистиха първото
възеншение на ЛГека-Кревь . . Още малко и вьрвата
сръбска аоаидия щ-Ьше да бг^де въ наши ржц-Ь . . .
Запов-Ьдьта да отстжпимъ назадъ доствгяа току въ
този моментъ н пр-Ьдизвика едно спирание на ц-Ьлата
линия. Ний стояхме като слисани пр-Ьдъ върха инезна-
яхме какво да правимъ. Тр-Ьбваше само една фотогра-
фия да елови този моментъ на схващанието на ржката,
когато пече си се покачилъ на дървото и остава само-
да присЬгшшъ за да откъснешъ плода. — Че защо да
отстл-пваме?! Какъ така да отстд-.пваме ! ! . . . А б^е това
не може да бжде? ... — се задърлихме нвй и почнахме
очудено да се огл-Ьждаме нааадъ . . . Въ сжщото вр-Ьме,
х^ор^Ь по вьрховет-Ь на Трвт'ЬУши се почна една пр^-
стр-Ьлка въ мжглата, безъ да пропип^и н'Ькой куршумъ
къмъ насъ, и поручика ртъ Дунавския полкъ А. до
втаса, распъхтянъ по линията на веригата съ викове:
не стреляйте! не стрйляйте! гор-Ь еж наши! . . . брать
ми е там ъ ! . . .
На насъ оставаха още н'&каквв'Си 200 раскрача^
за дя заемемъ пьрвата чука на Мека-Кревь и никакъ
не ни се искаше да отстжнваме назядъ. Ний стояхме
въ пълно недоум'Ьние и гл-Ьдахме отъ вьрха, какъ долу
около Ротмистра Б. се б^Ьха събрали дружиннит-Ь ко-
151 ■
шандцрн и обавраха внимателно висотата . . . Едваиъ
чакъ сл^Ьдъ '/^ часа, когато ааб^Ьлязахъ, че Дунавцит-Ь
и моята дружина отстжпватъ вече, запов-Ьдахъ и на
Пл-Ьвенцит* да се дрьпнатъ сжщо назадъ. Плавен-
С1са дружина, тръгна, но въ това кр^ме не помня
кой съобщи, че оть къмъ Леща настжпва неприятел- "
ска верига, и етана причина да се предполага, че
именно това появявание на противника трЪбва да е
повлияло на вапов^Ьдьта за отстжпванието . . .-Гл-Ьдаме
съ офицерит^: едаа дълга верига въ черни др^хи се
спуска отъ срещния Врьхъ къмъ нашия флангъ и тнлъ.
... А ! ет^) ващо отстъпваме ний ! . . . ето каква била
работата ! — си помисли всЬкои, и този часъ дв^ роти
обърнаха своя фронтъ къмто Маловската долина, а азъ
отидохъ да тьрс^^ Капитана Маринова,, за да му доложа
по заб-Ьлязаното . . . Указа се, че това е дружината на^
Капитана В , която б^ше получила запов^Ьдь да се
снеме отъ Леща и да стане въ резервъ. Събличанието
на П1инелит4, черния двйтъ на мунднритЬ и отстап-
ванието й въ боевойредъ ни б^Ьха ввели въ заблу-
ждение. •
Понеже моя конь се изгуби по едно вр^ме, азъ
яхнахъ коня 'на поручика Д. (комуто това съвьршенйо
не б'Ьп1е првятво) и отйдохъ да прибера Пл'Ьвенцит'Ь,
конто не на шега еж б'1Ьха приготвили за бой. Сь
повторното си заврьщание отъ висотат^, азъ отидохъ
при Ротмистра Б., който личеше отъ далечъ по голя-
мата свита, която се б^Ьше събрала около него, изава-
рихъ тамъ единъ шуменъ споръ и обсжждание на ста-
налото отст/йпвание. Едни говориха, че на вьрха има ■
Сьр'би, други — че тамъ н'йма неприятелъ. Не можахъ
да узная, кой бЯте за110В'^Ьдалъ нашето отстжцваяие,
но номня добрЪ, какъ Ротмистръ Б, "се разкр^Ьщя силно
но едно вр'Ьме и твърди строгичко заповяда на Пору-
чика К. да излезе на вьрха съ взвода отъ Княжеския
конвой и да разузнае има ли тамъ Сьрби или не. К.
испълнн това този часъ и се примъкна пр4зъ Хаджи
Мановата корийка. Ааъ въ своето неведение по този
въпросъ ще добавя само, че сигнала ^отстжпление",
нодаденъ за увл-ЬченитЯ въ присл'Ьдвание части отъ
центра, не е бивалъ погр'!^п1но взетг, като стналъ 31
, Соо»^1с ■
1Й2 . ■ . ■
отст^пвание отз атакушцит^ Мека-Кревь части, и^ной
ни най-малко е повлиялг па нашето отстжпваиие, спо:
р^Ьдъ както по-поцл-Ь енобяеняваха другитЬ, причинит*
на това отстжпвание.
Твьрд-Ь е възможно такава запов-Ъдкла се е полу-
чила отъ гцаба на корпуса, но факта си остава фактъ,"
че сл^Ьд-ь отм'Ьната на атаката се проявяваше у нясъ
съиц'!Ьнве за нашето щурванпе карлаиад^нъ по ЛГека-
Кревь,- и стана нужда да се пров4рява отново заета
ли е тая висота отъ неприятеля. Възможно е сжщо, че
слухътъ, распустватъ отъ Порз'чйка А., че на висотата
се намира ротата яа брата му, да "е повлиядъ за въз-
бужданието" на т-Ьзи съмн'^&ния, но йе требва да се
забравя въ сащото вр^Ьме, че жертват^, дадени п,ри
тази атака, твц)д± ясно лвид-Ьтелс^вуваха за този,
които заемаше тази висота.
Лвъ никога н'^Ьма да забравя трогателнитЪ сцеви,
кОито вид-Ьхъ въ района :на това настжпванио, ра&онъ
гд-Ьто себ^гае разнгралъ вчерашния 7 часовъ бой, жерт-
вит-Ь отъ който стояха о,ще не прибрани. Задъ всЬкоя ка-
нара, впадина и какво-год-Ь утлубление по каменливата
почва се виждала по н-Ьколко ранени войници, които б-Ьха -
прекарали ц'Ьли 24 ^аса на тия М'&ста безъ всякаква ми-
дицинска помощь и изгл'Ьждаха като умр'Ьлн вече, когато
приблвжаваннето около т-Ьхъ откриваше т-Ьхното слабо
движение н плахия по1'Л'Ьдъ на въспаленит'^ отъ болки
очи. По откритит-Ь м-Ьста твьрд-Ь р^Ьдко се забелязваше
нЪкой трупъ и ВСИЧКИТ4 тия нещастници, като че ли
б^ха нарочно чсж привлекли какъ и да е въ тия еетес-
твеннй закрития отъ в'Ьтъра и отъ смьртьтд при единъ
повторенъ бой на това м^Ьсто. Кой. знае, да ли не" въ
момента, когато ний се развръщахме за бой, н'Ькой
послЪденъ сиромахъ съ 'с^Ьтна сила и ужасни болки в ь
ранения членъ не се е тътразялъ по кава1М1тЬ и се е
охкчилъ да се скрие въ т-Ьзи закрития отъ н-Ькой слу-
чаенъ втори куршумъ ! Кой знае да ли не н^кой пьрвъ
нашъ вистр'Ъль, назн^^ченъ да трьколи н-Ькой Оьрбинъ,
не -е улучилъ този нещастникъ и е турилъ край на
страданията на доблестная мя^ченикъ ! . .И кой звае
какви сьрдцераздирателни сцени сл се разиграли пр-Ьзъ
нощьта на Мека-Кревъ, когат(3 оставенит']^ неечастници
,Соо<^1с
- ^ 153
Сй1 слушали саио схкаввята и агонията на другарит-Ь
си по тоя каменливъ скловъ! — Простете герои! . . .
вий ц-Ьла нощь направдно сте чакали помощь атъ сво-
ит^Ь! . г . вий напусто сте се вслушвали во всЬки шумь',
дано чуете братския. 'гласъ!... вЪй отчаени сте скл1)пвали
очит* далеч-^ отъ другари, далечъ отъ роднини, далечъ
отъ всичко вамъ мило. и драго! г- Простете, защото
б^Ьхме неопитни! . . . ,Пр6стете,_8ащото въ свря б^Ьсъ
къмъ врагътъ, ний мислихме само за неговото уничто-
жевие ! . . . Простете, защото ний о-^мжстихме свжпо
за васъ ! ' • ,
И т^зи нещаетници, които цЬлй нощь б-Ьха т^)е-
перяли оЛ студъ и еж се^ьрчали отъ болки, л-кжлхл'
между своит^Ь умрели другари и съ пламнали сь нова'
над'^жда очи сл^д-Ьха ;^а успаха на наптето настжп-
вание.
Но очакваната толкова .надежда, бл-Ьснала шгвед-
наждъ, иде пакъ да се изгуби!,. . . тия братия, за
които ц^Ьла нощь се е ослупгвалъ ранения, вахващатъ
да отстжлватъ! — Значи, ново пакъ хвьрлювание на
прибития,и м.ногострадаленъ братъ! — ^ Вземете ме Г-н-ъ
Капитанъ! моля не м4 оставяйте! . , . цялата нощь
сьиъ чакалъ** ! — „Моля вземете и мене! . . . О БожеГ
^е ме оставяйте! . . • — заговориха изведнаждъ съ сьлзн
на очи тия нещастници, щомъ заб-Ьлязаха нашето
поврьщ&ние назадъ.. — Бя тр-Ьбвало челов4въ да има
сьрдце пЬ-кораво отъ канарит-Ь на Мека Кревъ, за да
се одьржи да не се нал^Ьятъ съ сьлзи очнт^ му и да
не забрави всичко осв^Ьнъ дългътъ да помогне на тия
нещастници ... До като заОов^дамъ т-Ьхното приби-
рание, вече н^Ькои войници б-Ьха почнали сами да изна-
сятъ раненит']^, а. когато дадохъ запов-Ьдь, то веригата
се обьрва на о-Ед-киаа групи санитари, които зарабо-
тиха подъ наблюдението на офицерите и унтеръ-офи-
церит^. -^- Пр^зъ този день 1 ва Пл'Ьвенска дружина
непълни един-ь братски дългъ, као-о С[1аси отъ в-Ьрна
- смьрть тйзи 40 — 50 ранени братя! — Прим^кръ доств-
енъ за подражание при какаото' и- да е отстжпвани^-,
когато това не бьрка на вървежа на боя и не служи
аа причина на нааускание м-Ьстата сн отъ чиновет'^^... *
,.-е;::,С00»^1,С
154 . - .
Б-Ьхъ отишелъ при дружуната си, която се б^Ьше
завърнала вече на старото сп м-Ьсто, но отъ ноно ме
игкикаха при Ротмвстра Б., -гд-Ьто тр-Ьбваше да се
събиратъ всичкит^Ь дружинни командири. Сл'Ьдъ'дълги
спорове и негодувания за наараздното отлгЬнявание ьа
ата1сата и ядътъ на Ротмистра Б., койта той отпра-
вляваше по недоискааанъ адресъ, р*ши се най-аосл-Ь
да се иска повтаря нието на атаката . . . ГорЬ по Мека-
Кревъ б^пхе пр-Ькратена вече силната пр-ЬстрЪлка, причи-
ната на 1фято не йфжеше да се обясни,понеже-ниЙ нямахме
вече наши части пратени ер-Ьщу 'нея и се считаше че
тр^Ьбва да е следствие на п'Ь1:ое недоразумение между
ЧЗьрбит**) . . . Сл-Ьдъ едно прЪду пр11ждение отъ Ротмистра
В., че атаката нав'^рно ще бжде' повторена, азъ пойьр-
нахъ силно къмъ дружината, понеже ми доложиха, че
храната донесена за моит-Ь войници, е била откарана
отъ друга дружина. Тр^Ьбваше да отивамъ да ь"?1 пр-Ь-
взнмамъ. СлЬдъ единъ сериозенъ. споръ, въ който най
гол11ма '1'Ьжесть даваше находящата се наблизо мои
дружина, усп-Ьхъ да отърва казанит-Ь н така да спася
оть двадневно гладуванве моит'Ь войвици^ а''въ доба-
въкъ и моит^Ь офицери .и моя ^!тоиахь, на който иначе
щ^ше да бжде присждено да закусва на гладень ко
ремъ едва чавъ на 7-о число съ суджуци, съ които гогца
ваха раненит-Ь на прЬвьрзочния пунктъ въ Сливнпца.-
Об^Ьда, който б-Ьха донесли, се състошре отъ
ва1)ени иорт^ии и -ори801!а кашя, но на м-Ьстото на боя,
това б^ше госба отъ най-добрит-Ь софийски рестора-
ни . . Разбира се, че сл-Ьдъ доброто похапвание
посл-Ьдва и единъ добъръ мухабетъ, въ който чов^Ькъ
като се посложи на 'земята, май не му се иска да става
и да отруждава краката. А долу къмь Алдпмировци
и крайния лКви флангъ тътнежа и думкай мята все
непр-Ьставатъ ; централн}И"а височина все продължава
да се Пуша съ своя дииежъ, и често, чрсто по нея
ор/йтъ гранатит-Ь и бл-Ьска синоватия дамъ на т-Ьхния
](азривь _^ Само пр-Ьдъ насъ Трит^-Уши, облечени въ
своята мъгляна чалма, п^1къ мълчжтъ и глупаво се
иотайвать — така, като че тЪ, невиняит-Ь, н^матъ ни
*) Д-вВетви1Улно по 11ервв()ря111ця8а б*шв п|10и81*зла вт. мьмат» еди»
яръетръдки н-ккду Срьбскитк части по Мека-Креаъ
^ й1^
хаберъ от-ь грознит-Ь сцени, к^ит» се разиграха и които
иь късо вр-Ьме тр-Ьбваше пакъ да се повторятъ по т^хъ.
Капитанъ Т. . . . ! — ми аапов15да Маринов-ь, който
дойде при насъ и можа да усп-Ье, да зава])!! часть отъ
закуската; — «й сега ще се повтори атаката ва Мека-
Кревь; вашата дружина е назначена пакъ въ пьрва
линия; тя ще атакува по-сжщата посока ; по помнете,
че азъ искамъ най вапр-Ьдъ тя да искочн на Мека-'
Крева! вл-Ьзте въ Хаджи -Ма ню вата кория и, щоиъ се
почне атаката, карайте бьрзо напр^дъ ! — .Тъй ли?-,.
е хайде, когато е така! ...
Н-Ьколко артиллерийски вистр'Ьла б.-Ьха пакъ сиг-
нала за хгочванието на атаката Ний се спустнахме пакъ
110 СЛ.ЩОТО направление, изъ дола й около Х.Маоюв-
екит-Ь кошари построихме строя по ротно, като взехте
'отстжпва форма, К'ято най много съотв-Ьтствуваше на*
конфигурацията на височината; дсоято щ-Ъхме да ата-
куваме. 5-а и б-а роти бЪха въ пьрва лниия, а 7-а й
8 а роти, които до сега всЬкога биваха въ пьрва линкя,
станаха въ втората. Сьрбит^ откриха честъ огънь-ои\е
съ испращанието на нашата верига, и коршумит-Ь. от-
ново пакъ забръачаха по каианацит-Ь. Понеже, м-Ьжду
моя^а дружина и -тази, която "наст-кпваше въ' д-Ьено,
се появи таьрд-Ь гол^Ьмъ интервалъ, заповЪдахъ на ро-
тит^Ь отъ пьрва линия ла приемат ь въ д^Ьсно по хре^
бета, а 8-а рота да взлЪве отъ^вторага линия и, вато
Продълясава своето настжпвавие, да сеТюмьчи да об-
хване Мека-Кревь отъ лЬва страна. Стр-Ьлбата се уче-
сти отъ дв^^г'Ь страни до максимумъ; височината, об-
. л-Ьчена въ мъгла, продължаваше да бълва огъпь; на-
шата линия се прот-Ьгяа ' твьрд-Ь много и всичкото
управление на боя, въ тия дблаци от-ь паря, въ това
мрькьанве, се съср-Ьдоточи въ ржц-Ьт-Ь само на упран-
ляющ11т'Ь веригит^ и на ротнит^ командири отъ пьр-
вата линия, които само можаха да се сьобразяпатъ съ
със^Ьдаит-Ь части и да дьржат-ь дадената ведяъжъ по-
сока „напрНЬдъ".
Азъ б-Ьхъ при дружпняия резервъ — 7 а рота и
вь[)вяхъ всичкото вр^ме съ нея ; азъ ввждахъ, че още
съ развежданнето дружината въ строй по ротно, из-
губихъ значението на дружинния квмандиръ, който
, Соо»^1е
управлява с води раечитано своята часть въ боя и на
когото само едиественното средство остава : да Ььржи поЬь
ржка каква годЪ сгл.стен» часть, съ която 8и се помог-
нало въ единг критически моментъ. Мъглата 6'Ьше така
гАСта, тьмнината вече настжпаваше, м^скностьта б-Ьгае
повече отъ невъзможна, а пъкъ испращанието на три
роти въ оьрвата линия забърка окончателно моето ог-
раничено тогава понятие и -нулева практика за водя-
нието и управлението на дружината, при всичко че
въ тази атака азъ б-Ьхъ повече въз;1ьрл:ааъ, не н^ла-
зяхъ йъ веригата и стояхъ на своето м-Ьсго — ;; при
резерва. , .
Ротит^ отъ пьрвата линия вьрвяха саив бвзоста-
новъчно нагтр-Ьдъ "И р^дко залагаха; резерва сл-Ьдваше
811 дъ т^хъ на каквито 200 раскрача - .■ . 8 а рота пое
лече склона на втората -чука на Мека Кревь и се по-'
даде силно надр-Ьдь и въ 'й-Ьво за обхващание на Срьб-
(Лгата позиция отъ д^Ьбно. По едно вр^ме резерва вл-Ьаи
въ една дощинка, която извеждаше въ центра на срьб-
оката позиция и се озова подъ единъ накрьстенъ огънь,
който, за щастие, скоро се прекрати отъ набд^ганието
на нашата верига- Една трель отъ гърмежи протрЬщя
още н-ЬТсодко пжти по (Ьалвстия в^нецъ на Мека-Кревъ, .
едннъ адски стонъ 'иа ехото и пукота проц4пиха за '
посл^Ьденъ пжть млглата и _ едно бьрзо труполтенве
по камьнистата почва _на мна!:о. крака предшествуваха
уррата, която "прогони неприятеля. {Планъ Л2" VI)
Вьрха 6'Ьше нашъ ! . . . още н']к1Солко ека отъ урра ;
н-Ьколко залпа* и тукъ, тамь отд-Ьлаи гърмежи и вече'
всичко затихна по ревящитЬ и бълващцт'^ огънь до._
минута Три уши . . , Ний .б^Ьхме йр^Ьвзеди вече единъ
исправенъ изведнажъиеликанъ, които при едно повече '
упорство, при една по-гол^ма р^шитедносТь оТъ Срьб-
ска страна, щ-Ьше или да се обкичи съ жертвит'Ь на
н'кколко отбити подт редъ атаки, йли пъкъ въ ио-
сл^^ния моментъ, когато нашитЪ части разбъркани и
изгубени въ мъглата се »вьрляха въ ударъ, можеше
да ни изненада съ едва стр^митеДна и обязателно се
усп^хъ контръ- атака. Само дв-Ь роти, заседнали 'по
скалистия гребенъ на Мека Кревь, биха' били пр^до-
статочни да одьржатъ ц'Ьлъ день този врьхъ, а камо
. ■ -157
лп дв^т*- дружини, които го заемаха при негорото на-
падение . .'. Д-Ьйствително нашит* вървеха безъ спиръ,
атаката б^ше повече от'ь стр-Ьмителна и мъглата влия
" еше на Сьрби^т* съ опастдостьта да баджтъ обходени
отъ н'&кои фланг'Т>, но все- пакъ д)ГЧ!е свьрши тази
ятака вътр4 въ ^/4 часа, когато отъ зедъ се има сумми
резерви, ще р4че че неприятеля б^ше плдналъ вече
духомъ, и още отъ 300 — 400 раскрача, когато за ата
куготция нястжпватъ най-труднвт* моменти, той тьрси -
ево%то спасевие въ бягството и бьр80то"очиствание на
недостжпни почти* позиции^ Факта, че атаката на
тави грозна позиция повлече подиръ сеЗ* си загуби
само на ЗЬ — 40 души огъ дв^Ьт-Ь страни, показва каква
е била неговата отбрана . . . -
Гор* на вьрха вий се в*ам*рахме изведнажъ въ
едно море отъ мъгла, въ едно закрито пространство
въ облацитЬ, въ единъ хапсъ отъ канари и глста пара,
въ която фантастичесви стърчаха силуетит* ва рас-
пръстнатитЪ Стр^5лци и ц-Ьлп роти, застанали въ разни
посоки . . . Ний б-Ьхме смаени и истрьпнали отъ бързия -
усп-Ьхъ; едно въодугаеиление -инстинктивно избухва
у насъ: изведнаждъ „Шум и -Марица" се -подъе отъ
трихилядни гласа и една тържественна урра проц-Ьп»
мъглата и съ вихрунхка се понесе къмъ Драгомаескит-Ь
балкани . . . Мяриновъ и Б. бЪха засм'Ьни и твьрд-Ь весели*: . .
Отъ гд* се б-Ьхмо. искачили, на. коя страна еж нашнтЬ,
пакжд-Ь е веприятелския фронуъ — не б-Ьше за насъ
известно . . ; Подаде се отбой, частит* се събраха и
вс-Ькой подъ впечатлението, че е испълниДъ до край
своя дългъ, побърза да снеме частит-Ь си по посока
надолу изъ урвит4 . . .
Не заая защо, но на меня се показа, че моята
дружина б^Ьше нзвьрптила чудеса пр-Ьзъ този день, че
ней е необходимо непр-Ьменно да & се даде еднл по-
чивка пргЬзъ тази нощь; такова н-Ьщо се исказваше и
отъ н'Ькои отъ моит-Ь офицери. Касаеше се работата
до назначаванието на частьта, която тр-Ьбваше да ос-
тане пр^зъ нощьта на височината, да 1ж одьржи и да
заема аванпости. Когато ми се съобщи, че за таав ц-Ьль
е назначена моята дружина, азъ даже имахъ см-Ьло-
стьта да довеждамъ сумиа мотиви за неспаеие, умора
,„,,., Соо»^1с
158 - ■
п неяде.ние на воуни:^ит'Ь, които иааскцаха, прибира-
нието дружината на бивакъ. Като че ли другит^ да
б^ха въ по добри условия ! като че ди глада й умо-
рата не б';Ьха общи за всички! . . . Тогава ваъ б^Ьхъ
уб^денъ въ правотата ва своит-Ь доводи, а, вега само
се см-Ья на т^Ьхъ — Ето на какво е осаованъ прин-
ципа за неем'Ьняванието на -частит-Ь отъ първапих линия
безъ особенна ва това нужда! . . . Ето справедливото ма'Ь-
- ние, че часпштк оть първата луния твърди бързо се- под-
даватъ на мисглъта, че тЪ сл штълнили в.ече до край
своето назначение и че, рл^доватеЛно, трЬбва вече да
бжд^кт^ см%нени с^ други.' .. .
Сл^дъ като ми се дадоха обЬщания, че'храна, ра-
кия и дьрва ва войаичнт^Ь ще бждгьтъ испратени не-
забавно на врьха, .и най вече като вид-Ьхъ, -че н'Ьмя
други край, азъ бьрзо се помири5съ съ положението и
се ааехъ сь раставянието на аванпости В^Ъше се
мръкнало вече; ний се намирахме на единъ непозватъ
прьхъ, нависналъ съ гжста мжгла и вавтъ едвамъ на
мръквание. Азъ не можахъ да се ориентирамъ и не
знаяхъ въ коя страна -да поставя аванпоститЬ. На по -
псканит-Ь ми обяснения отъ началството ми се отго-
гори, да пр^глЪдамъ самъ и съобразно съ това да се
распорЪдя за заеманието в-Ьрна посока къмъ неприятеля.
• Поведохъ 5-а и 6 а роти въ една посока, въ тъм-
нината карламаданъ, за да разгл'!^д^мъ височината п
да почна раетавянието на аванпистит'Ь. Вьрха б^ше
така назжбенъ отъ камъни, щото просто не можеше
да се ходи по него. Отидохме напр-Ьдъ Едно възви-
шено пространство отъ саморасли канари все се точеше
нататъкъ, Спр^Ьхме до едно м^Ьсто, ари Дунавската '
рота на подпоручикъ К., която се б^Ьше изгубила въ
мжглата съ увличанието се въ атаката много наар^дъ.
Единъ гласъ „кавалерия" страстна ротитй и ги накара
да се приготвятъ за стр-Ьлба; гледаме няколко кава-
леристи се спряха пр-Ьдъ насъ на 10 раскоача. — „Па
Бога ми, овдЬ су Бугари'^ ! — искрЪщя отчаянно единъ
гласъ и кавалеристит^Ь веднага изчезнаха въ мх.глата;
само единъ нар'Ьдникъ, единъ красивъ и едъръ мкжъ,
попадна въ ржд-Ьт^Ь на погналите се подиръ т^хъ
войници. Той искаше да се брави, но бьрзо го събо:-
159
рпхя отъ коня сд-Ьдъ едно боричвавяе, отъ което Т5Й
<'е отърва само съ едаа щикова раня вь крака.. При
това азъ тука пакъ направих^ едно Опущение, като
•се распор^Ьдихъ само за едно поврьхностно рр^Ьтьрсва-
нае на този на2'Ьдникъ,. който самъ испов-Ьда че е билъ
испратенъ на вьрха съ нЪкакво прикаваеие до няхо
-дящата се тамъ по р^но' сръбска часть Кои знае дали
не едно сериозно растьропание и подробн'> распитва
ние нямате да ни открие н-Ькое вайсно довесеаае или
11рнказание за боя на другия день ! . . '
На това м'Ьсто при наеъ се присъедини една рота
отъ Пловдивската дружина, която.сжщо се б-Ьше изгу-
-била и не знаеше, гд-Ь да намери своит4. Задьржахъ
1ж при себ* си. Почнахъ отъ ново да обгл^ждамъ
върха, но напраздно; по нищо не мо7кахъ да се ори-
ентнрамъ, а тгькъ тр-Ьбваше /да се направи н-Ьщо,
понеже ми се доложи, че срь*бски гласове се слушали
иа близо ... И почнахъ азъ на посоки; 10 раскрача
едпнъ постъ, 10 раскрача другъ постъ, ото раскрача
.. — по дв^Ь застави на рота_ и така нататъкъ въ единъ
^/^ кржгъ около самата височина. Бъ аванпостит^ вля-
зоха моит-Ь дв^ роти и Пловдивската рота на подпо-
ручика Енйза; а останалит-Ь дв^ роти (7 и 8 роти) -
— дежурната часть, се поместиха въ пълна, бойна
готовность на 300 раскрача задъ ааставит^, — Ц4ло
боййо расположение, на което б^кхъ запов^далъ, въ
■ случай на нападение, да минава тозъ-чаеъ въ щвковъ
ударъ. (Планъ ^ "УП).
Часа около 9 7, получихъ записка отъ ротмистра
Б., въ к^ато ми се съобщавапхе, че азъ съ главата си
отговарямъ за задьржанието на височината; че утр-Ь-
швия день ний ще се дьржимъ строго до пассивната
отбрана и че тр-Ьбва да се азб'Ьгва вс^Ько пр-Ьдизви-
квание на Сьрбит^Ь. Къмъ това вр^ме пристигнаха и
испратенитЪ за подкрепление на моята дружина: 1-а
Бдинска рота, 1а Пд-Ьвенска дружина и горната бата-
рея на капитана С , които се остановиха въ малката
дощинка, която пресича платото на МекаКревь, Съ
тЪхъ азъ вече имахъ на расположение ц-Ьли 9 роти...
На вьрха, ако и да нямаше ни кл'Ьчка дьрва ватр^
.въ 7; часъ импровизирования бивакъ светна отъ
^ 31^
огнйеве, кои го макаръ че се л виждаха отъ неприя- .
■ теля,* но требваше дй се раар-Ьгаатъ (както не му см-Ь-
тахъ ааъ тогава маого-много) пр^Ьдъ видъ на силния
студъ, който влад'Ьеп1е на вьрха. -ВойницитЬ, осв^нъ
че- нам-Ьриха бьрво дьрва, но още и нспълниха бивака
съ медъ и пастърма, — Богъ 8нае отъ гл"^ намерени.
Ний се навряхме до една каЕТарз, която съ закаченотгк
на нея платнище отъ н'&кой Сьрбинъ, пазеше добр^!
отъ студа" в образуваше н-Ьщо като палатка -^ виж-
даше се, че пр'^ди насъ на това • м-Ьсто ■ се е расйола-
1-алъ н^кой сръбски офицеръ .- . .
Тр-Ьбва да призная, че пр-Ьзъ тази нощь, азъ б-^^х-ъ
повече ваинтересуванъ съ своята работа и имахъ но-
йече желание да испълня добросъвестно своята начал-
ническа роль отколкото пр^Ьзъ нощьтя ср^Ьщу боя ппдъ
Трьнъ. Вижда се, че ?:орчивит'Ь уроцв, които б-Ьхаге
приели, оказаха своето действие, и азъ сериозно обмн-
сдювакъ всичко, което би повлияло за изгубванаето
^на висотата, за която азъ отговаряхъ съ главата сн.
Главата ми клюмашв отъ .умора и сънъ, но мисъльта^
че Сьрбите-сж пр^дъ насъ на нЪкакви-си 100 рас-
крача, че едва малко фалшива тревога можеше да пр^Ь ■
• дизвика страп1но безредие въ мъглата, чб всЬкоя мн^
иута можеше да ни донесе н'Ькое нощно нападение — '
така ме тревожиха, щото осв^Ьнъ че не можахъ да мигва,
_во още тр-Ьбвашеда ойикалямъ часто аванпостит*, да
гращамъ патрули подиръ' патрули и постоянно да до--
пълвамъ своит^ прикагявия. По едно вр-Ьме ми мина
пр-Ьзъ ума, че само единъ вистр^Ьлъ, подадевъ отъ
н-Ькой часовой можеше да повлече подирь себе си една
усилена пр-Ьстрелка, която въ мъглата и тъмнотата мо-
жеше да се обърне въ ц-Ьлъ двубой м-Ьжду нашето
карламаданъ расположенве, и отъ тази мисъль ие мо-
жахъ да се успокоя до като не се пр-Ъдупр^Ъдиха псич-
квт-Ь постове, че никой не требва да стреля, а да ее
д-Ьйствува съ хладно оръжие.
При това, при всичкото мое старание и желание
да бжда на своето м^сто, азъ даже касво къмъ 11 часътъ
вечерьта, не зваяхъ нищо за неприятеля (освепъ че
аванпостит* му еж въ долътъ), нЬиахъ определенво
понятие за нашето расположение и не можахъ още да
1:д„,0..::.,СОО<^1с
161
СО ориентирамъ и да се усвоя съ м^стностьта, на която '
б-Ьхме расположени. Д-Ьйетвително за. т-Ьзи работи спо ■
_ магеше твьрд^ много мъглата, нощьта и дивия видъ
на върха, който се представляваше като островъ въ
едно море, но все пакъ и неум'Ьнивто ваявляваше въ
тоя случай свойто право. Ааъ пращахъ сумма патрули
. въ дЬено в въ л-Ьво, за да тьрсятъ связь съ нашат-Ь,
да йров^Ьрятъ продължението на вепрнятелскит^ аван-
псети, да равуанаятъ н^Ьщо за противника, но вищо
не получихъ отъ т^хъ, когато при подобна обстановка,
ако 'ЛИ ми дойдеше *на умътъ да пратя офицери, то
. азъ въ скоро вр'Ьме п^'Ьхъ да се осв'^^тля по тия н^зща.
До' каква степень ний 6'Ьхме съ врьзанв очи на
"тоаи врьхъ пбказва факта, че въ аванпостната линия
е билъ ретавенъ единъ голЬмъ незайтъ участъкъ, и прц
всичко че патрулитй и ааъ два, три пжти б±хме ми-
навали отъ тамъ, не сме можали да заб'Ьл'^Ьжимъ от-
сжтствието на постове по него. Чакъ къмъ ср'^дъ нощь,
когато луната (51КО и зздъ мъглата) поосв^ти врьха,
тогава се заб^-^вл този ваясенъ ироб'Ьлъ и тогава вече
азъ межахъ да поагьлна постовет'к
СлЪдъ като "испратихъ 7-а- рота еа да заеме пра-
здното м4стб по аванаоетвата линия, азъ отидохъ от-
ново по првв^Ьрка, а .сжщо и за да првгл^дамъ и да
се овнакомя съ контура на платото. ...
Войницит-Ь Нловдивцш, отъ които мно!"© б^ха безъ
шинели, трЪпЪряха на постоветЬ, но бодро стояха на
местата си. НЪкоя о-п, т^хъ бгЬха се въсполаували
отъ обл-ЬклОто ва Ср^-бскит-Ь убити и пр-Ьдставляваха
едно см-Ьшение на формата — калпакъ, Срьбски ши-
нель, българка и пхеячени потури . . . Постовете се
оказаха раставени надъ самата урва, която огражда
отъ трй страни Мека Кревъ — н-Ьщо съвьршенно про-
тивно на установевит']^ правила за нощно вр'Ьме . . .
. НвЙ се намирахме на едно кржгло плато, обиколено
околоврьстъ съ единъ скалистъ и назжбеВъ в-Ьнецъ и
спустнато къйъ полето съ стръмни и скалисти урви.
Една ц-Ьпнатива раасвчаше това плато отъ Сев-Ьръ
къмъ Югъ и отд-Ьляше дв^тгЬ чуки отъ които се съ-
стои Мека- Кревъ. Макаръ и малко можахъ да узняя
, , Л. л<^1с
162
' отъ това обгл4ждание, но все пакъ това б-Ьше доста-
тъчно, за да удная м^стностьта, на която се б-Ьхмв
расподожили. Около 10 Срьбсвн. трупа се търкаляха
тукъ-там-Ь по платото, и н4кои обтегнати върху сн^Ь- '
жнитй полянки личаха доволно отъ далечъ съ своит'Ь
предсмъртни позя.
СлЪдъ като пров^Ьрихъ всичкит* постове и ч:астй
рапположена на върха, авъ ое върнахъ пра брвака,
гд^то нам^рихъ подпоручйцитЪ Б. и Е. около моя
огънь ; т-Ь разглеждаха книжата на лежащия около
насъ убитъ сръбски офицеръ (Димитриевичъ или- Сте
фановичь), — единъ ^нажднъ и красивъ момъкъ. Не-
щастния, въ своето тевтерче си б^Ъше дьрзкалъ б^л^жки
за направения до Сливница походъ, а сдщо б^ше при-
готвилъ и едно писмо до своята годеница, — нав-Ьрно,
съ намерение да го предаде йа пощата въ София ; ни
десятъ щиковни рани б^ха катурнали на местото тоза
адраванакъ, и иъленъ съ розови над-Ьжди в-^ живота чо-
вЪкъ , . -
Около два часа сутриньта, студа захвана повече
да се убилва; единъ студенъ сЬверенъ-вЪтрецъ почна
да подухва и смръзява размегчения отъ мяглата сн^гъ,
и купола отъ пара, които до тогава захлюпваше върха, се
раскъсна тукъ-тамъ и откри едно исцъвлено небе съ ня-
колко трйптящи при утрешния студъ зв^здици. Бдна
млечна светлина, полята върху островчетата снЪгъ, осве-
ти изведнъжъ скалистата местность, която до това време
представляваше единъ хаосгь отъ полумракъ и мжгла, и
даде възможность да се определи положението, въ което
се панирахме. Единъ здравъ утрепхенъ студъ предизвика
едно увеличение .на огнйевете, — нещо, което скоро
замина своята норма, и ме накара да пращамъ запо-
ведъ за изгасяванието на такивато, запалени отъ .не-
кои застави, иа даже и на н4кои постове отъ ротата
на Пловдивци. Прйдъ насъ, къмъ сръбска страна, не
се виждаихе никакво осветление, само далечъ къЪ1Ъ '
Берложница личеше едно осветено пространство, —
признакъ на единъ големъ бивакъ въ тази посока;
татъкъ некжде къмъ Сливница блещукаха отделни
светливи точки — ваверно около нашия обозъ ; а пъкъ
^ . 163
нваоср'ЬдственЕО 8адъ насъ и иалко въ л'&во, на л'Ьвия
«клонъ на Мева-Кревъ, вьрховет-Ь на Хяджи- Ма новата
горичка б-Ьха облети . ц-Ьли въ зарево отъ бивака на
нашия частенъ резервъ.
Казахъ ТВ, че до това вр^Ьме, при всичко че 6'Ьхъ
оращалъ постоянно патрули, азъ не б'!Ьхь разузналъ
нищо положително за рас положението на Сьрбит'11; знаяхъ
само, че т^Ьхвит-Ь аванпости се намираха непоср^дст-
венно пр^дъ нашата позиция, а сжщо колкото и да се
лутахъ, не можахъ да открия свьрзка съ Дунавци,
които по думитЬ на ротмистръ Б. тр1;бваше да се на-
миратъ н']Ьккд'Ь въ д-Ьсно Отъ иаоъ. Но вече съ раз-
диганието на мл^глата, получихъ донесения, че срьб-
скитъ аванпости се -простиратъ в въ полето, като даже
яаминаватъ Драгоманското шоссе, че въ л^Йво отъ насъ,
къмъ центра, н^ма никакви Дунавци, — следователно,
тр-Ьбваше да се разбира, че нашето исаъкнало распо-
.юясение (съ ваемавието на Мека-Кревъ) е открито отъ
<{|ланговет']&, че бивака на главнит'^ сили ва десния
41лангъ у Хаджи -Маковата кория, почти е съвьршенно
■откритъ къмъ противника. Така, ако ли противника
на разсъмнувание групираше своит-Ь части по полето
в поведеше едно см^ло настжпвание, то той безпр^Ь-
пятственно би могълъ да се озове пр^дъ самия бивакъ й
да нанесе единъ ударъ, който при нашата постоянна
^езпечность за близкото охранение, за дежуроит-Ь части
и за р'Ьда въ бивацйт-Ь, не можеше да бжде осв-Ьнъ
нъленъ. — Добр-Ь, че Сьрбит* не обичаха да иматъ
работа нощно вр^ме ; добр*, че наблюдателната а рав-
узнателната служба у т^хъ се намирахъ на слщата
■стьпень разпасанность, както и у насъ ; а то, ако б^Ьшв
н-Ькой прЪдприемчивъ и енергиченъ противникъ, аа-
шгата безпечность щЪше да има за последствие, ако не ,
«дно ноп^но нападение на този оев-Ьтенъ съ огнйеве и
не аапазенъ бивакъ, то навЪрно едно ранно нападение
съ сили, подведени безпрепятственно твЬрдЪ наблизо.
Това бе повече отъ възможно, защото неприятелските
аванпости отстояха отъ бивака на не повече отъ 1'/,
кидоиетръ.
Тжй щото азъ знаяхъ вече за положениете, въ което
се намираше нашия десенъ флангъ, но разбира се авъ не
,„,,., Соо»^1с
вшждахъ въ това н-Ьщо особенно, което да ме накара,
да се замисля или баре1чъ да донеса за узнатото на рот-
мистра Б Азъ само испратихъ усилени патрула '
въ тави посока и смЬтахъ, че всиЧко е вече свършено . , .
и то повече за успокоение на съв-Ьстьта, понеже моята
зазната самоув^ренность ми шепнепхе : клд4 е тязя
см-Ьлость у Сьрбит±? См-Ьятъ ли т-Ь да нападнатъ ?. ..
— Така мисляхъ азъ и така мшсляха почти всички'т^
наши всякога когато требваше да се направи н-Ьщ!,
а пъкъ л-Ьнностьта и нехайството надвиваха и пара-
>1изираха гласа на дълга, апелирующъ въ такива слу-
чаи, — Ето защо направенит-Ь ми гор-Ь съждения аа
опасностьта, която можеше да произлезе отъ яаптето
нехайство, требва да ги см^ташъ резултатъ на кри-
тически обзоръ при едно състояние, въ което е лии-
сувала онази екзалтирана наша самоув^Ьренность, онова
нап1е зазнавание, дохо,дяще до пълно 11р']Ь8р^ние неприя-
теля, и при което факта си остава фактъ, безъ да се
тл^Ьда, съ кого си ималъ работа
Ако ля Сьрбит-Ь изл-Ьзоха толкова прости, че не
се въеползуваха отъ нашата гр-Ьшка за да достигнатъ
едицъ ударъ на 7-и сутриньта, то и ний, осв^Ьнъ. не-
пълното аванпостно охраневие, б4хие твърди красиви
още и съ допусканието т'Ьхвата аванпостна верига
току до самата Мека-Кревъ, гд^Ьто на едно растоянве,
около 300 раскрача задъ нашата верига, се б-Ьха яати-
кали ц^ли 9 нап1и роти, и което допускание на блиао,
при едно нощно нападение отъ противника (даже при
една фалшива тревога) можеше да пр'Ьдизвика страшна
бъркотия на вьрха. Па осв^нъ това, подобно със-Ьд-
ство на противника му позволяваше беаар-Ьпятственно
да подвежда свонт^Ь сили и само съ единъ напоръ,
отъ каквито 150 — 200 раскрача да се хвьрля на вьрха...
Азъ донесохъ за това на капитана Маринова, но полу-
чихъ запов'Ьдь, че тр'Ьбва да се дьржимъ строго пя(У-
сивно и да не предизвикване въ нищо Сърбит^ . , .
Нашия огъпь пращеше твьрд-Ь силно ; ний, при-
крито отъ канарата сЬдяхме вече исчервени около вег»
и водяхме единъ рааговоръ за минали работи отъ мир>
вия животъ, понеже бойния въпросъ б^ше вече на-
пълно исчерпанъ. Артиллериста Б. , . . расправяшв
165
за черкеското кланйе на Нова-Загора ,■ иодпоручикъ
Баевъ — аа кланетата въ Карлово. Двамата братя и
аетя на посл'Ьдння б-^ха станали жьртна на ножа и
^Ъсилката, и той оставаше единственната поддьржка
са стара майка, дв-Ь снахн, сестра и дЪчица сирачета.. .
Не напраздно нещастния два-три пжтя загатна, че той
ще бжде убитъ на сутриньта! ... — още съ пьрвитЪ
гърмежи куршума свали този единственъ синъ, едив-
ственъ братъ и чичо на горкит-Ь нещастни сирачета, ..
(И азъ посл^Ь вид'!^хъ тъзи злощастна майка, тъзи стара
прйгърбеиа жена, туй нещастно и обезумяло отъ
скръбъ създавие, като ходеше И37. болниците въ София
и распитваше раненитЬ аа своя скжпъ и едничакъ синъ . . .
-|в^Кажи ми, синко, жввъ ли е моя Накола? ... на
Сливница не б4ше ли той при тебя"? ... — питаше тя
наредъ горката съ една. слаба надежда въ истеклит^Ь отъ
олачъ очи. ... И като почнаха да я ут^Ьшаватъ, че
той се би много юнашки, че тя тр-Ьбва да се горд^Ье
съ него, тя, горката, намери още сьлаи и съ единъ
надтр^снатъ гласъ каза н-Ь)Що ужасно, н-Ьщо, което
покъртва до джлбочината на сьрдцето в предизвиква
сьлзи на.очит-Ь: — „радвамъ се синко, — хленцаше
тя; — но я ми кажи ти мене, тоз1 р^дъ само до насъ
ли е? .-. . едногото заклаха, другит4 обесиха, ....
само той ми оставаше едничкия ... Какъ ще се вьрна
азъ въКарлово и какво ще кажа на кл^Ътит* сираци?"....
Така е то : конеца се къса тамъ, гд-Ьто е най-тъвакъ . . .
С'Ьдяхме ний така около огъня и посрьбвахме отъ
едва манерка шербетя, приготвенъ отъ медъ и расто-
пения на огъвя снЪгъ. ВрЪмето вървеше твьрдЪ бавво;
Й-Ьха пропели татакъ вече пьрви и втори аетла, съ-
вв-Ьздието на .Кокошката* б-Ьше вече отдавна ир^ва
лила зенита, и красивата „Зорница" 6'Ьше умирила
оази тр-Ьпетъ, който придружава нейното иагр'^вание,
а пъкъ зората все още не се показваше . . . Единъ
особенъ шумъ ме накара да се стр-Ьстна и да разваля
утренната дрямка, въ която неусЬтно б4хъ се вдалъ;
трима Сьрби, уловени отъ патрулит-Ь и докарани при
насъ, 6'Ьха възбудили любопитството на войницит'^ и
причиняваха шума, който ме стресна. Узнахме, че
:уСоо«^1с
166
ср'Ьщо насъ се нампра VII полкъ и че сръбската лавпя .
на Трит* Уши се командува отъ н'!Ькби си маойръ Сте-
фановичъ -— н^що, което ни накара да мислимъ, ч&
той е сжщия ойаи, войтЬ командуваше (като русскн
офицеръ) Севлиевската дружина., въ която азъ б-Ьхъ.
тогава младши- офицеръ.
Съ своето събуждавие азъ вид'Ьхъ, че вече поч-
нало да поб^лявя и, разбира се, тозъ-часъ с&
дос-Ьтихъ, че азъ не б^хъ направилъ още нищо отно-
сително ваемавието на позицията, пр^Ьдъ която про
тавйика отстоеше на каквито 800 раскрача на една
комаедующа височина ... И тръгнахъ азъ по лини-
ята на стражевата верига и почнахъ да опр'Ьд'Ьлямъ.
участъците, кои го тр^бвлше да заематъ тозъ щ№ь
ротпт^ отъ стражевата линвя (т. е. по-добр* да се
каже първата бойна линиХ понеже стражевата верига
б^ше така на гжсто раставена, щото представляваше
повече стр-Ьлкова верига, отъ колкото. стражева, — бла-
годарение ва мжглата и невъзможиостьта за ориентир-
вание). Сл-Ьдъ едяиъ б-Ьгълъ обзоръ, азъ усп^хъ въ.
кратко вр-Ьме да вЪнч-Ья скалвстия -гребенъ на Мека-
Кревъ съ веригата на три роти и отидохъ да развеж-
дамъ (положително — да развеждамъ) ротитЪ на резерва.
1'ва Бдинска рота да стане ей тука, на лЪвия
склонъ и да наблюдава къмг полето ; 1а, 3 а и З-а ротг*^
Пл^вненци да станатъ вг дружиненъ резервь, по линиятп.
на 1-а Бдинска рота, аадг 5 а, б-а и 7-а отъ първата
линия Бдински роти ; 8-а Бдинска и 4а Пловдивска рот'»
да станатг вг частенъ резерег вг онази долчинка — се
распор-Ьдихъ азъ на бързо и раставихъ ротитй така,
щото, въ едно пространство на 400 раскрача отъ вери-
гата, се пом-Ьстиха и ротнитЪ, и дружинннт4, и част-
ния резерви. На какво сьмъ се оеновавалъ азъ тогава,
при пзбиравието на такова съср4дотъчено расположе-
иие не могж да си спомня, само че сега се произна-
сямъ.че даже при пр-Ьлеотното закритие, което пред-
ставляваха канарите на Мека-Кревъ, положително е
било невъзможно, при дадената задача за пассивната
отбрана на 7-и, нашето задьржанке целия день ва тозн
прьхъ. Жьртвите щ^ха да бддатъ съ часси, а отвеж-
данието, за исправленпето на грешката, резервитЬ
167
вазадъ (за вземакие нуждната джл^очина) щ-Ьше лошо
да повлияе на ротитй огь льрвата линия. (Планъ М. VII).
Като испов^двамъ тая свои гр-Ьшки, моля те да .
вземвшъ въ внимание положението, въ което вий б^хме
поставени още отъ вечерьта и пр4зъ миналата дни.
1^ка вече умората влияеше твьрд-Ь много, защою да
не "Ъдешъ р^довво 4 дена, положително да не оппшъ
четири нощи, да ходипхъ два пкти въ атака на едтшъ
и скщъ врьхъ, да се качип1ъ съ вързани очи, надве-
черь, на една висока и обляста височина, да прогл^-
дащъ тайъ и да виждашъ около себ-Ь си цЪлъ океанъ
отъ гжста пара, да се сржвашъ въ канарит-Ь и да нС
ввждахпъ пр']^дъ себ'Ь си на каквито 10 раскрача, да
се блъскашъ цЪли 4 часа за да узиаепхъ сжщинския
фронтъ кьмъ противника, а най- главното — да се чув-
ствувашъ въ едно тъмно и неопр-Ьд^Ьлено положение-
почти нр^зъ цялата нощь — еж работи, които твьрд-Ь
много влияятъ на съобразителностьта и енергията —
единственнит-^ ф^кторв за правилнит'Ь и ^'Ьлесъ образни
распор-Ьясдания.
Часа около 6 сутрнньта частит4 почнаха тихо да
заематъ своит']^ м'&ста и нал'Ъгаха изъ ваваритй въ
пълна бойна готовность, — така като че ли, съ настжп-
ванието на деня, на насъ не предстоеше една продъл-
жителна стро^^а отбрана, — а . една скорошна и стре-
мителна атака по тъмн^ющия се още въ дрезгавината
насрЬщенъ вьрхъ. Като че ли, инстинктивното осЬ-
щание бливостьта на противника; онова раздразнява-
ние предизвикано отъ очакванието скорото настжпва-
ние на деня, съ който требваше да пламне пакъ боя
и нервния кризисъ настжпилъ вече съ ставанието на час-
тит-Ь въ боенъ р^дъ, да б^ха заглуп1или вече онова
преДупредявавив за нашето пассивно действие. Час-
тите стояха йвъ канарите съ една приготвена поза
на единъ 8В'!^ь, който се кани да се хвьрли на жьрт-
вата си; "техните очи, техното внимание и всичката
техна мисъль беха всецело съсредоточени къмъ срещ-
ния врьхъ, гдето те предусещаха протввника, който
слщо въ дрезгавината се ириготвюваше за боя. Бор-
бата б4шв вече напълно оврела въ своя мораленъ еле-
ментъ, и очакваше се само пукванието на зората вя
,„,,., Соо»^1с
168
да се разиграе тя взведнъжъ съ страпхна сола. Саа№
единъ гърмежъ б^Ьше достатъченъ да об-ьрне въ адъ
тия ват^кпкани съ хора канари; само още н'Ьколко
минути и зората, тъзи пр-Ькрасна зора щ-Ьше Да послужи.
8Я сигналъ на единъ страшевъ и ожеоточенъ бой.
Но ето че се съмна и настжпи единъ прЪкраеенъ
л^тенъ день, . . . день 7-и Ноемврий/ . . . день на слав-
ната поб'^Ьда ! . . . день на уррата и внхровнтит^ атаки !...
Въ своето обвкаляние линията б-Ьхъ се спр-Ьлъ до
планинската батарея, която бързо се полу окопаваше
и гл:Ьдахъ нащит'^ патрули, които бьрзо се зьврьщаха
от ъ дола и заемаха местата си въ веригата". Деая '
откри пр^Ьдъ насъ сръбската позиция, а сжщо и т-Ьх-
нит-Ь аванпости, които още продължаваха да стоятъ
въ дола. Отъ ерьбското расположеаие се виждаше само
.веригата (бойната), когато наптата позиция ирасполо-
жееие бгЬха съвьршенно открити за тЪхъ. . . . Единъ -
залпъ отъ 7-а рота Бдонци ср'Ъщу вьрха (по окопната
работа на СьрЗит-Ь) предизвика веднага сръбския огънь
" по ц^Ьлата линия, и разбира се, въ отговоръ на нега
почна се стр-Ьлбата и отъ наша страня. Едиаъ хаосъ
отъ ехо, отъ рева и кънтежа на кана,рит'Ь товъ часъ
се разл-Ьтя по бърдата на Три-уши ; една адска стр-Ьлба
затр-Ьщя изведнъжъ и отъ дв-Ьт^ страни, а сд^Ьдъ
малко и топовнитЪ гърмежи се намесиха въ тря смьр-
тенъ концертъ. Боя, въ минута ватр^, достигна -сво-
ята апогея на развитие. ... , .
Още отъ пьрвит']^ минути се почувствува лошото
положение, въ което б^хме поставени ^ едчд метла отъ
куршуми почна да бръска по всичката дължина на
врьха и н'^кмаи1в м^сто. гд^Ьто тия смъртоносни нчели'
да не пискатъ съ кратакъ звукъ край ун1ит'Ь, да не
брънчатъ злобно по камьнацитЬ, да ' не' туптятъ въ
земята съ слабо исхвьрляние на мократа -още прьсть.
Указа се, че Мека-Кревъ е едно плато, на кйето ви- -
соката точка се намира надъ самата урва, която отд-Ьля
вьрха, заетъ отъ противника, и което длато, отъ на-
1пата стрелкова верига назадъ, представлява едио по-
стьпенно понижение, ~ прекрасно обер^лваКо въ всич-
ката дължина отъ срещния вьрхъ. Идеално поражаемо
пространство, въ което ни единъ куршуиъ не пропада
169
даромъ, а отива да тьрси жьртва по всичката дължина
ва влатото.
Поиокахъ да спрж огъня, но това б4ше повече
отъ невъзиожно, защото сръбския огънь б^Ьше ужа-
сенъ, имахме' вече жьртви, а пъкъ да се сгои съ сгър
иати ржц-Ь подъ това обстр^лвание отъ каквито 700 —
ЦОО раскрача б1;шв глупаво и опасно. Наохата плавин-
' ока батарея буквално б-кше обсипана съ куршуми и
ако п да продъласаваше да се бори, не можеше успЪшно
да развие своя огънь . . . Капитанъ С, изваденъ отъ
тьрп-Ьнве отъ този дъждъ и напаренъ отъ Врабча,
б-Ьше се ска])алъ. съ ротнит^ командири отъ веригата
и искаше спуеканието имъ отъ вьрха и атакуванието
на -Сърбит-Ь. Тр^Ьбваше да му пращамъ приказание да
не се. бърка въ чуждит-Ь работи, понеже ний имаме
8апов'Ьдь да се дьржимъ пассивно, и че н^ма какво да
се прави; батареята требва да остане на стрелковата
иозиция — като пунктъ единствеаъ, отъ които тя
чоже да поддържа отбраната. Пловдивската рота, която
азъ изваднхъ отъ резерва и поставихъ на д'!Ьсния
склонъ за обстр-Ьлвание долината къмъ Мало-Малово,
попадна подъ единъ фланговъ огънь и тр'^Ь6ваше да из-
Я1'кня своя фронтъ. Единъ курихумъ свали нейния ро-
тенъ командиръ, подаоручикъ Енева, когато той при-
даваше- никаква 8апов']^АЬ на своя резервъ . . . Н'Ьколво
войници б^Ьха вече ранени и убити по линията
Б-Ьхъ се спр-Ьлъ м^жду дружиннит^Ь резерви на
едно раетояние около 200 раскрача отъ веригата и про-
дължавахъ правъ.да сл^дя за боя, макаръ че тр'Ьбва
да си призная за не твьрд'Ь приятното впечатление и
безпокойствие, което ос^Ьщахъ отъ куршумите, които
, Т)'паха около меня, даже по едно вр-Ьме искахъ да се
■ сложа на _аемята, но срама, че ще ме видятъ Плйвяен-
С1сит1) роти, които дялаха около 30 раскрача на страна,
ме накарва да остава правъ и да не се поддаиъ на чув-
ството на цамосъхранението ; а осв'^нъ това и спора
на капитанъ С, съ ротнит-Ь командири ме отвл-Ьче и
ме-някара да забравя опасностьта, Единъ ординарецъ
— войнвкъ, испратенъ нри иеня съ приказание отъ
капитана Маринова : „да се дьржимъ ; подкрЬпление скоро
щепристигие'^, и единъ отъ санитарите бъха вече тър-
, Соо»^1с
170
колени на земята и накараха единъ барабанщигсъ да
тури за прикритие пр^Ьдъ главата си своя барабанъ.
Войннцит^ съ патронните коне, които стояха току
задъ 1Гл'&вЕенцнт'!^ въ една нищожна и обстр-Ьлвнна
лощинка, се виждаха маойсторски закрити вадъ конет'!^,
които като че ли подушваха смьртьта и тр-Ьперяха
ц-^ли пр-Ьдъ нея Огъня все така усвленно про-
дължаваше и една полска батарея отъ третята чука
захвана с-ь бФгълъ <1гънь да обстргЬлва нашата, по-
зиция и все още повече и повече да влошава наптето
положение. Вжтр^Ь въ ^/^ часъ повече отъ 40 гранати
понаднаха около местото на дружиннйя резервъ {Пл-Ьв-
ненци).
Часа около 9'/я сутриньта вид-Ьхъ двама офидеря
на коне да пр^оускатъ къмъ насъ С^Ьтихъ се,
че това е на в4рно началство и отвдохъ къмъ тЪхъ
за рапортъ. Това б4шв Мариновъ и ротмистръ К. (не-,
говъ помощникъ), които съ почванието на боя 6'Ьха
помислили, че Сьрбит^ взче еж атакували вьрха и бър-
заха да сварятъ на него Като имъ доложихъ за поло
жението на работит^, Мариновъ се обьрна. къмъ меня
съ думит^: ще мремг ний днесь тука! б^пда готовг зч
атака! — и замина съ К. въ д-Ьсно за да пр^гл-Ьда
вашето расположение. На меня като че ли н^що мц
пошепна ва последното вижданив на тоя герой и ааъ
имахъ ом^лостъта да го помоля да не се излага на .
правдно . . . Сл-Ьдъ малко вражеския куршумъ прониза
тия юнашки глрди, и българския добл-Ьстенъ свнь
испустна саблята, съ която той грозно махаше къмъ
противника и насьрдчаваше своите войници. Хвала.на
тебя гйрой! ти каза, че ще умрешъ и умрЪ, повече
отъ достойно ! . . . Миръ на твоя прахъ ! . . . Нека твоя
прим^ръ бжде заветъ за потомството ! Нека твоята
памятъ жив-Ье отъ покод-Ьние въ покол4ние! . . . При-
кланямъ се пр^Ьдъ твоята вав-Ьтна храбрость, буйпа
])ешително ;ть и самолюбие, което ве те омгави ~на мира,
до като не намери славно своя гробъ !
По едно време счухъ пакъ една малка глъЧка
къмъ левия флангъ на вьрха и виждамъ,. че Капи-
танъ С. распжхтянъ и съ кресъкъ замина нагоре по
линията. Указа се, че той е искалъ да се расоорежда
,„,,., Соо<?1с .
пакъ ва своя глава инастоявалъ, щото веригата пр-Ьдъ.
неговата батарея да се спустне въ долътъ, да пр-Ь-
вземе ср'Ьщния врьхъ и така да прикрие батареята
оть солното обстр-Ьлвание, на което тя б^ше така зл-Ь
пвложена. Пр-Ьдположихъ, че той отива да се оплаква
на Маринова и го оставихт. да вьрвп, понеже азъ самъ
требваше да отшвамъ на д-Ьсния флангъ, вя да получа
яапов^дь за пр-Ьдстоящата атака; но гл^Ьдамт., че този
Капитань пакъ се поява отново съ своит-Ь кр'Ьсъци.
. — Б^Ьгатъ бе! — чухъ азъ нбгова гласъ. — Абе, каква
ще е тави работа? — Кои б^гатъ нашит* иля Сьр-
бит*? — ми пр^Ьхвьркна пр'Ьдъ умътъ и азъ бьрзо
отидохъ къмъ моята 6 та рота. Веригата стоепхе на
м'Ьстото си; СьрбитЪ сжщо. — Хей да. се не види
макаръ! . . . защо ли този артилеристъ се бърка въ
п-Ьхотната работа? — доядя ме меня и азъ трьгнахъ
да отида при батареята, за да намеря С. и да разбера
причината ва това негово безпокойствие. При батаре-
ята заварихъ Ротмистра К., който б* с^рашро ~ядо-
еанъ отъ слабия артилерийски огънь, 1еойто тя под-
дьржапте, и отъ отсжтствието на нейния командиръ*).
Мене просто ми додража, когато Ротмастръ К, слу-
чайно попадна на С, и го разнесе както тр-Ьбва, за
гд4то той ходи по веригата, а не поеми командувани-
ето на своята горска батарея.
Положението ни на вьрха взе да става повече отъ
невъзможно ; осв'Ьнъ фронталния пЪхотенъ огънь и
*) СпорЪдъ както ноясиъ ао-посл% ца уанвн, всичката йричина на това
яедорзаумЪиие съ Кипвтана С. се е яямьсчпввлв лъ неговото н-ьобраяаемо не-
довВрае въ пехотата, което той е въсариолъ отъ Врвбчеисквя боб. гдЪто тоб
изгубя 2 орлдла. Постввенъ съ батврията почти въ веригата ва едно рвсто-
яни(! 800 крачки огь 1^прИ11теля, обсиаавъ съ масса схинсцъ, то1>, и<1ъ бояшь
ла не го слЪтв С2щата учачть както я андъ Врабча, е рФшнл-ь на своя глава
ЧР ний виане строгч моогВдь да
[е сл искали да го слушатъ — ето
ебв си на С.; подиглннето вапрЬдъ.
шрьщанието имъ сени нааадъ на
I на овп оаасвнъ въагласъ: б^га|^п^
е ва висотата а клйто при други
I всичкитЪ частН. -~ Д'кЙствителна вь
вериги та и се излагнше на в'Ьр||а
е забълЪии, че той можеше да бл^де
л батареята, която вь това вр'Кие
вдваиъ отгоааряпге, и вместо да влиза въ рвсирввкн съ*всподчииенв нену офи-
цери, Д1 б^шв ое отнвсълъ до Началника ва Ц'Б.1ита поаиция, който само ииашв
право да се раснарежда съ боя-
да бл-юяв вр
шгата напрВдт.
бея1. да вна
се дьржииъ п
аосивво. Ротйя-
в кокандлрв
ИВ вр»съцн и и
оть вего вале
и учврт-ьпн ОП
веригата и
старата стрелкова повидня —
ето прячи!
(й/, — който
той вт. вяПрав
угловин иожеше да повлиае
ф тндно на
Савова вв всвчво това льжи
желанието 3
храбрия С с
ь ивввденв саЛ
ходеше ас
сиьрть, во не
ка не иу б*дв
упреяъ, ако
., Соо<^1с
172
съсредоточеното падание на гранатитй по него, единъ
фланговъ огънь отъ л'Ьвия край на срЪщния врьхъ се
«крьсти по платото и захвана да м^Ьте надлъжь по
нашата линия. Това б-Ьше вече една касапница, гд^то
отъ секунда на секунда се чакаше редътъ, който едно
подиръ друго събаряше близкостоящит^. Мариновъ
■бЬше ударвнъ вече, .ТТодпоручикъ Явевъ — сжщо,
н-Ьколко души б^ха тьрколени вече на повалъ, а легко-
раненит^Ь захванаха по ц^Ьли сюрии да ивлазятъ отъ
д-Ьсния участъкъ на позицията. . . . Само една дума
дНапр^дъ' не достигайте, за да се юрнжтъ всячкьт^Ь
части въ атака и така да се избавятъ отъ това опасно
растр^лвание по изложеното подъ накрьстенъ 01-ьнь
плато л . .
" Така и етана. Въ топа вр'Ьме Ротмистръ К (по-
мощника на Маринова) се р-Ьшава да И8М'&ни обста-
новката на боя. Не зная само, дали това 64 резултатъ
■ на едно пр^1Дварптелно взето рЪшенае още при дохож-
данието на Маринова на висотата, или К. приб-Ьгна
КЪМ"»! това въ сл-Ьдствие на лошето положение, въ
което се изложихме на Мека Кревъ, -'
- Капнтанъ Т. зааов'Ьдамъ ви да атакувате не-
забавно ср-Ьщнвя врьхъ! — ■ се провикна той, и азь
при всичко, че не го познавахъ (тогава) добр'Ь, при
всичко че не зиаяхъ каква дЛъжность (ако и да го
виждахъ съ Маринова) испълнявапте въ боя, бьрзо се
•улових-ь за тая спасителна и очаквана отъ насъ м-Ьрка,
и безъ да му мисля много, много се хвьрлихъ въ тая
■опасна и почти невъзможна атака. — 8а рота на-
прЬдъ; — извикахъ аяъ и трьгнахъ съ нея, като че
ли съ това се свършваха всичките мои распорЪждания.
Думата напр^Ьдъ ме обая и авъ даАе забравихь да
пр-ЬдупрЪдя другите части за поддьржанието на тази
атака.
Извиканата отъ меня рота (резервъ) на Подпору-
чика Д. се вдигна изведнаждь и ^одъ градъ куршуми
и артилерийски огънь (даже една граната се пукна
току прЬдъ самата рота) пр-Ьмина въ строгъ редъ
■едно пространство около 200 раскрача и като прекрачи
пр^зъ веригата захвана да се спуска въ долътъ, който
ни отд-Ьляше отъ противника. Една адска трескотая,
17а
едно пламванве на ц^Ьлия ср"Ьщенъ врьхъ посрещни
Х08И часъ това ваше хвьрлюваине въ атака; всачкия -
иеприятелскня огъвь 6'Ьше моментално отправенъср^Ьщу
тая открито вървяща рота, н разбира се то8и-часъ и
цЪлата пата линия захвана да отговаря съ обоипва-
ние Сръбската верига; даже атакующата рота и тя се
увлече въ този огънь и захвана съ вървежа да стр-Ьля
вьрху противника и да кр-Ьщи отъ далечъ урра. Азъ.
н ротния командирь поискахме да епр^мъ това пука
ние на екзалтвранит"Ь войници, но това така и не се
пр-Ькрати до като ротата не се скри въ долътъ. Въ
това движение напр4дъ б^ше ударенъ съ фланговъ
вистр']^лъ портупей-юнкеръ отъ схщата рота Ушевъ •
въ двата крака. ...
Хвьрлюванието напр-Ьдъ на 8а рота увлече и
останалит-Ь части; въ д-Ьсно се спустнаха: 5-а и 7-а.
роти Вдинци. Пловдивската рота, а отъ л'Ьво прикри-
тието на батареята — 1-ва Бдинска рота (подпору-
чикъ К.) . . . Моята 6-а рота и ротит-Ь на 1-ва Пл-Ь-
венска дружина останаха на първоначалната позиция
и съ ох-ънь поддържаха атаката . . . (Планъ Л2 VII).
Още съ слизанието ни въ долътъ се почувствува ,
лошето положение, въ което се поставихме. Действи-
телно, ний се намирахме въ едно мъртво пространство-
и имахме въвможностъ да се поуредимъ въ'него, но
пр^дъ насъ се исправяше единъ склонъ отъ 400 рас
крача, съвьрнтевпо стрьмен'ь и осЬянъ съ канари, които ,
не допускаха искачванието направо. Втурванието оа
този ржтъ щ'Ьше окончателно да разбърка разсипания
строй и сгайстенит^ части, и войниците почти съвър-
шено изморени едвамъ ли щ^Ьха да могжтъ да проти-
востоятъ на една контръ-атака, предприета отъ не-
приятеля. За да се влезеше въ пр^стр^ЪлЕа съ неприя-
теля, веригата тр-Ьбвагае да се искачва по ц-Ьлия склонъ-
и едва на 1.^0 раскрача (отъ гд^то се открнвапте об-
стр-Ьла) отъ неприятелската позиция да залага и д»
открива стр4лба, — н^що, което при отся.тствието
ва резерви отзадъ, можеше да съблазни противника да
се хвърли на щикъ и да см^Ьте отъ висотата тая шепа
хора . . . Азъ хемъ тр4бвахъ движението напр^дъ па
ржта, яемъ се огл4двахъ назадъ за подкрепление отъ.
, , Соо»^1с
ротит^Ь, които 6'Ъха оставени на Мева-Кревъ , и
право да си кажа, почти че б^Ьхъ ешлно усъмн'Ьнъ въ
успаха на предприетия ударъ
Требва да призная факта, (при всичко, че за тръгва-
нието по склона и за повдиганието частит-Ь напр-Ьдъ, най-
много повлия личния прим^ръ на г. г. офицерит^), че на-
шия войнакъ отива си'1Ьло нав'Ьриасмьрть, понеже въ тоя
■случай пъплянието изъ баиря на 4 ржц^Ь и отиванието
ср^Ьщу едвнъ нерастроенъ а стоящъ на местото си въ
ее03В'Ьстни сили неприятел ь, не може дя, се нарече
друго нищо осв-Ьнь едно излагание съ 90''/(, в-Ьроятно-
сть на загинвание Моята 8-а рота б-Ьше пьрва.
, която, гае стрелкова позиция на склона, а сл-Ьдъ нея
налагаха по него и другит* (три роти) и откриха най-
честь 0П)НЬ . . !
Въ това вр^ме огъня на частит-Ь отъ Мека Кревъ,
който поддържаше хвьрлвлитЪ се въ долътъ части,
извенаждъ се почувствува опасенъ за насъ, понеже ата-
кующата линия попадна пр^Ьдъ фронта на тия части,
които увлечени въ б^сна тр^скотня не ваб^лЪзваха
произлязлото пр-Ьдъ техния фронтъ . . . Разсьрденъ отъ
това и като искахъ да вдигна остана-ттитЯ роти на Мека-
Кревъ и да ги'спустна въ долътъ за подкрепление на
-атаката, азъ се повьрнахъ назадъ и доволно грубичко
поискахъ пр-ЬкрЯтяванието на тоя огънь по нашит-Ь и
ваповЯдахъ слизанието ииъ въ долътъ. Привуденъ сьмъ
ч?амо еп раззап* да спомена, че требваше още веднаждь
да ое отнеса заплашително къмъ единъ ротенъ коиан-
дирь, който при моята пр-Ьстрога запов-Ьда да се юрне съ
ротата изъ баира и да подкрепи първата линия, той на-
прави само едно прибЯгвание около 30 раскрача, за-
легна отъ ново и пакъ откри стрЬлба.
Въ това време се зададе отъ тилътъ развърнатата
дружина на капитана М., която ротмвстръ К. испра-
щаше самъ на подкрепление и азъ бехъ вече на пълно
успокоенъ за премахванието на опасностьта, ако ли
противника предприемеше контр-атака. Нейните роти
йеха почнали да се спускатъ отъ Мека-Кревъ, когато една
урра, подхваната отъ долътъ, заедно съ онази на 1а
рота Бдинци (Подпоручикъ К,), която б^еше успЯла
да обхода върха и да се качи на него въ флангъ на
,,, .^100^1с
. Сьрбит-Ь, предаде ни този врьхъ (втория отъ ТритЪ-
уши) около 1 1 часътъ сутриньта. ЦЪлата линия плъпна
отново по баира и като се искачи на гребена, откри
ютъ норо огънь по срещния врьхъ, отъ когото Сьр-
бит4 се мжчиха да прикриятъ съ огънь отстжплението
на то1еу-,1цо. сбититй чапти, — н^тцо, което постаьи от-
стжпающит:^ м'!Ьжду два огъня и стана причина за
. юставанието вмъ въ долътъ и за прЪдаванпето вмъ въ
плЪнъ, по-посл-Ь, при нашето ио-нататашно настжпвяние.
Какъ така ний усп-Ьхме да заемешь тъй лесно тази
•почти неприетжпва позиция, азъ и до сега не могж да
си обясня," понеже Сьрбит-Ь имаха възможность да ни
чакатъ даже да отидемъ до саиитЪ тЬхъ и тамъ да
истрошатъ распжхтЬлит^ и окапали отъ умора вой-
ни^. 1-а Бдинска рота, която по буЙностьта на своя
ротен-ь командирь, б^Ьше се осм-Ьлила отъ фланга да се
качи на вьрха и да стане на 50 раскрача отъ Сьрбит'Ь,
можеше да бжде неминуемо см-Ьтена отъ 2-та бата-
диона, които заемаха тоя вьрхъ, а ц-Ьлата наша линия
б-Ьше така разбъркана, така безъ связь и взаимна под-
дьржка, щото неможеше да се очаква една дружна и
.стремителна атака, пр-Ьдъ която само, слабит-Ь войници
вече дават-ь своит^Ь позиции, безъ да отговарятъ с-Ь
■единъ контръ-ударъ
Азъ не могж. да дамъ точно описание на тая атака,
понеже съ хвьрлянието на пьрвит'^ части напр'Ьдъ,
ний се нам-^крихме въ единъ лабиринтенъ долъ, така рав-
■бьрканп, така разлгЬеени и прьстнати по единъ дълъгъ
■фронтъ, щото въ скоро вр-Ьме цялата пьрва лииая се
указа състояща отъ групи залегнали иаъ канарит-Ь и
вс-Ька дМств^^^ща за своя см-Ьтка. Т-Ьзи роти, коит)
^■Ьха въ разеипанъ строй сл-Ьдъ малко се указваха едва
ли не въ разр-Ьденъ, а тия които б4ха въ равр-Ьденъ
— влива&а въ пьрвата линвя безъ да пращатъ верига,
понеже т-к 6'Ъха вече ц'Ьли разсипани при движението
си изъ тая стрьмна и каменлива мйстность. Ето защо авъ
ти расправямъ само това, което сьмъ усп^Ълъ да схвана
- въ тая бьркотия, въ което единственното опр^д^Ьлено
нЪщо б^ше — напр:^дъ ! и само напр^дъ ! . . .
Тъй или иначе ной заехме вьрха и подкачихме
^оя отъ новата позиция. РотитЬ отъ резерва и дру-
., Соо«^1с
176 - .
зкината на капитанъ М. подосп^Ьха на вр-Ьме да уси-
лятъ ваеманието на висотата, т. е. всичкит^ почти да
навл-Ьзлтъ въ линията на веригата и да взематъ уча-
стие въ стрелбата. Раам^Ьсванието на чаетит^Ь, което
стана още съ еоусканнето въ атаката, тука достигн'а ■
вече до максимуиъ. На едно пространство не повече
отъ 350 раскрача ивведвакдъ ний се явихме трвма на-
чалници — дружинни командири, на които неоставаше -
друго нащо, осв-Ьвъ да станатъ началници на изв-Ь-
ртни участъци отъ веригата, която б^ше съставена отъ
войвицвт'Ь на трит'Ь дружини. Оставения на местото'
на Маринова Ротиистръ К., б^ше раненъ при оти-
ваннето въ атака и отсжтствуваше вече на тоя пувктъ;
неговото вачалствувание на бойната линия не б-Ьшв
поето отъ никого, и вий се явявахме почти слмостоя-
телви и д^йствующи по съгласие или по равнение съ
пр^днитй части, Безъ да искаме, азъ се озовахъ на-
чалникъ на л'Ьвия флангъ, капитанъ И, въ центра, а
капитанъ М. въ д4сно.
Макаръ че неприятеля едва ли би се осм-Ьлилъ,
сл^дъ това б-Ьгание отъ втория вьрхъ, да пр^дириеме
н-Ьщо сериозно противъ ^новата ни позиция, все пакт»
това наше распйложение б-Ьше непростително. Осв'Ьнь
безцелното и не по необходимость, а по неразбран-
щйпа равм-Ьсвание на' участъците, ний н-Ьмахме вече
никакви резерви, и за продължавание по ватятъкъ
на атаката, нЬй можахме да извадЕмъ само гжстата
верига на три дружини съ една или двЪ роти под-
дьржки. Всичките части отъ резерва, съ своето прн-
ближавание къмъ стрелковата позиция беха влезли
сами въ първата линия и беха вече растаили въ ве-
1шгата. Азъ неколко пжти се помжчихъ да формиру-
вамъ сборни роти и да ги поставямъ назадъ, но най-
малкото движение напредъ отново ги увличаше въ
първата линия : — така като че ли всички беха опъя-
нели отъ първата атака.
Кьто успехъ какъ и да е да формирувамъ една
рота ва поддържка на моя участъкъ, аяъ излезохъ пакъ*
на гребена и трьгвахъ по веригата (отъ гдето се от-
криваше обгледа) за да се ознакомя еъ нашето расио-
ложенив н лежащата прйдъ насъ местность. Указа се.
177
че нвй се намираме ва единъ продълговатъ и обляетъ
врьхъ, проточенъ паралелно ва фровта на васткпва-
нвето, а пр-Ьдъ вего стърчи единъ още пб-високъ и
остъръ врьхъ, ув^нчавъ съ една корона почти непри-
стжпни кавари, и отд-Ьлевъ отъ вего ва хиляда и в-Ьщо
раскрача съ една дълбока, разлата и каменлива до не-
възможность долина — А хж. ! и този го бива ! — ц-Ьлъ
Шипченски Св. Никола! — си помислихъ азъ, щомъ
съзр^хъ това орлино гнЪздо, което въ в'Ьколко пояса
бълваше вече честъ огънь . . . 11р'Ьдъ меня захващаше
(отъ южвия скловъ ва висотата) 1-ва Бдинска рота
равм-Ьсена съ Плевенската на подпоручика Ш ; посл^
нея идяха разбьрканит* роти на 1-ва Пл^Ьвенска дру-
зкина и моята 5 а рота, и така яататъкъ се протягаха
Пловдивци, 7-а и 8-а роти Бдинци ; посл']Ь пакъ Дл'Ь-
венци, Дунавци и пр. — всички въ верига и само съ
едва или двЪ роти въ поддьржки^ 1-орската батарея
б^Ъше дипсала нНЬкжд^Ь*). Макаръ и разстоянието да ве
б^ше по малко отъ 1000 раскрача, по ц-Ьлата линия се
поддьржапхе честа стрелба, понеже Сръбския огънь
тука б-Ьше повече отъ д^йствителенъ ; въ два часа
вътр'Ь той смъкна най-малко стотива жертви. Въ едно
кратко вр-Ьие само около меня равпхаподпоручицит'^:
Киркова (Бдинецъ) Шарлагавджиева (Пл'^^венецъ) и
Стоянова (отъ Пловдивската дружина), а числото на
раненит* войници почна твьрд* много да се хвърля
въ очи по ония върволици, които почнаха да се спус-
^катъ непрестанно по склона къмъ полето .....
Щ^хъ да пропуства да спомена, че съ заеманието
ни втория врьхъ, една наша батарея отъ централния
врьхъ захвана да поддържа нашата атака и погрешно
насочи огъня си върху вашит-Ь. Първоначално нейните
гранати хвърчаха твьрд^ близко надъ вапхата линия,
даже н-Ъкои се пукаха по самия врьхъ, и имаше се
опасность да не би да сме погрешно взети за Сърби, но
тази стргЬлба се пр-Ькрати, безъ да принесе н-Ькое не-
щастие, понеже единъ Сръбски баталионъ, пратенъ по
Драгоманското поле да ви обхване отъ къмъ Южния
склонъ на Трит-Ь-уши, привл-Ьче нейния огънь. Да лн
*) Тя б*ше останала аа 1-та висота (пьрвонвчвлввта позация).
, Со*^»^1с
ф
178
растоянието бЪше измйрено или пъкъ успяха бьрзо
да се пристр'Ьлятъ, не вная, но азъ вид^^хъ добр'Ь отъ
вьрха, какъ сл-йдъ паданжето на н-Ьколко снаряда около
тоя батадионъ, той се распрьсна и въ безоорядъвъ
0ТСТЙ11И къиъ горичката, която се намира подъ южния
склоаъ на 3-я врьхъ.
Часътъ около 1 2 '/^ се показа центра и почна своето
настжпвание по полето, а сжщо и къмъ Алдаиировца се
вабЪляв!) едно подавание напр-Ьдъ линията на димътъ.
Наточиха се отдалечъ ц^Ьли дълги линии, като че ли на-
стъпваха н^Ьколко дивизии и взеха посока къмъ 3-я врьхъ,
т. е. за продължавание на шия л'&вий фдангъ и батареит-Ь
отъ централния врьхъ промЬниха своит^ позиции. Бален-
ския врьхъ, който до това вр-Ьме мълчеше, изведнаждъ за-
рева и се покри съ димътъ на три Срьбски батареи, отъ кои-
то дв-Ьт-Ь почнаха стр-Ьлба стр^щу настжпающия цеатръ,
а едната — за фланговото обетр^лвание на нашата по-
зиция по Трит-Ь-Уши. Два Срьбски баталиона пр-Ь-
минаха бьрзо къмъ д-Ьсния флангъ прЪзъ пюссето
за къмъ с. Баалинъ вдигаха прахолака н-Ьколко Срьб-
ски баталиони, които захванаха да се располагатъ на
Балеиския врьхъ — като защита на пльтя на Сръб-
ското отстжпвание, ако ли ний форсирахме Трит-Ь-ушя
и заплатяхме Драгоманския проходъ.
Плевенския полкъ, който съ 3 дружини състав-
лявайте центра, достигна на една висота съ нашата
линия на Трит-й уши, и като залегна въ полето от-
кри единична стрелба отъ твьрдъ далечно растояние.'
Той направи още една дв-Ь приб'&жки и зал4гна вече,
понеже нему му б-Ьше невъзможно да продължава по
нататъкъ движението. Огъ една страна той щ^ше да се
изложи на фланговия огънь отъ Баленскит4 висоти,
а отъ друга — тр-Ьбваше да блъска въ лобъ почти не-
пристжпния склонъ на 3-я врьхъ . . . Нашата линия
отъ Трит-Ь-уши продължаваше да поддържа огъня, но
нейното движение напр-Ьдъ б-Ьше вече спряно. Патро-
нит-Ь б^Ьха вече почти навършени; еаааса отъ т4хъ,
носенъ на конье, б^ше ц-Ьлъ исхарченъ, а пъкъ хвьр-
лянието въ атака, въ тая громадна долина обстрелвана
съ три яруса, беаъ силни резерви а безъ подготовка
,.-е;|1:,С00»^1с
179
<гь огънь 6'Ьше повече отъ рисковано. Хвьрдяаиет»
на-пр-Ьдъ на една рота Дунавци и една рота Бдинци
по с^дловината, която скача тия два вьрха, не се ув-Ьнча
•съ усп^Ьхъ, понеже осв^нт. п-Ьхотния огънь, по нея
валяха непр-Ьстанно гранатит* на една полска батарея,
расподожена на сев^Ьреия скатъ на 3-я врьхъ
Ний чакахме . . . Трит-б роти, които б^ха около
шеня, останаха безъ офицери. Едва Пл-Ьвенока рота
(Подпор. III.) се командуваше отъ единъ Федфебель
Руесинъ; Пловдивската рота {ротния командирь н
младшия офицеръ ранени) — отъ единъ Унтеръ-офи-
церъ, и 1-ва Бдиеска рота (Подпор. К) — отъ едиаъ
Фелфебель помакъ. Азъ се любувахъ на посл^Ьдния (Ха-
санъ Али), като гл-Ьдахъ какъ той съ присьрдце вър-
шеше своята работа, като ходише ту пра тогова, ту
при оногова въ веригата, командуваше самъ валповет^.,
насьрдчаваше ударенит-Ь войници и раздаваше на стр^л-
цит* Срьбски патрони, по н^мание наши . . . Понеже
б-Ьхъ свьршилъ тютюня, авъ призр^хъ опасяостьта,
на която се излагахъ съ своето продолно ходеное по
-веригата и отидохъ въ д^сно, гд-Ьто виждахъ Капи-
танъ И. и Подпоручика X. е-Ьднали аадъ единъ уча-
«тъкъ да пуп1атъ твьрд-Ь съблазнително своит^ ци-
гари. — Ще му дрьпня баримъ два, три пжтя ' — си
казахъ и отидохъ при т*хъ. Като се сдобихъ съ една
дигара (какво блаженство въ подобно зоръ вр-Ьме!),
лзъ поканихъ И да отидемъ при моя участъкъ и отъ
тамъ да наблюдаваме за картинностьта на боя който
отиваше по полето. — Ще ни убиятъ! — каза той,
— по-добр4 стой тука! на ли знаешъ, че това раста-
юание не е хубаво ! — но азъ го уб^Ьдихъ и ний
тръгнахме.
Ивановъ остана въсхйтенъ отъ картината, която
му се представи. Л4вия флангъ (пр^дъ Алдамировци)
^■Ьше се поддалъ вече много напр4дъ и ц^Ьли 10 ки-
лометра вдигаха големя облаци отъ пушака на на-
шата настжпающа линия . . . Центра — Пл^Ьвенци —
■стояха все на сжщото м-Ьсто и поддържаха усиленъ
огънь, — н'!&що което ни накара да се подиграваме съ
тяхното стрЪляние отъ далечъ и страхътъ имъ да лит-
жжтъ като насъ въ атака (н^що почти невъзможно
180
при обстановката, въ която т* се намираха). У т^хъ.
порядъка б^Ьше пъленъ . . . виждаха се ротит^, Дру-
жинит* и началетвующит'Ь лица на конье. Вече по-
Балевския врьхъ се ваб^л^вваше и Сръбски п-Ьхотенгь-
огънь, а по Драгоманското шоссе личепю дългата лента
ва отст;ъпающия Сръбски обогъ
Требва да се 8аб'Ьлежи. че пр-Ьзъ това двуча-
сово с^Д'Ьние на този пункта, никакво прикавание не
се получи отъ никого; не б^Ьшв в8В'Ьстно да ли'
тр*Ьбва да се продължава по-нататъкъ атаката, и;
въобще отсжтствуваха всякакви распореждания. Рот-
шистръ Б., началника на д'^Ьспия флангъ, 6'Ьтае за-
мипалъ съ никои части по Маловската долииа и И8
вьршваше (както посл"!. се у8на) обходъ на ТритЬ-Ушк
и ори насъ н'Ьмаше общъ началникъ, който да ръ-
ководи по-нататъшнитЬ действия Чакъ часътъ-
къмъ 1 '/а поел* об-Ьдъ (когато наблюдавахме съ Ива-
нова боя), вачуха се сигнали за насткпвание, иодаденв
отъ къмъ Маловската долина, навярно отъ Ротнистра
Б. и разбрахме, че трЪбва да се продължава атаката.
Требваше се да тръгва ср^щу орлиното гнездо. —
Хайд-Ь, Ивановъ, ти карай он'Ьзи ротв, азъ ще караиъ.
т^зи .... че гд*Ьто му изл-Ьзе края ! — му казахъ азъ,
като хвърлихъ шинеля, когото 6'Ьхъ обл'Ькълъ на върха
и отидохъ при веригата. Тръгнахме; веригата се поди-
гна ц^ла и вахвана да се спуска въ долътъ, засипана
буквално съ дъждъ куршуми отъ усиления до невъз-
можность Сръбски огънь, но авъ не ивмивахъ и 10 ра-
скрача, когато б^Ьхъ тьрколенъ на земята. Н^що силно-
ме хл']Ьстна по кол'Ьн']ктЪ, като че лн н'Ькой ме удари съ
жилясть камшикъ по т^хъ. . . . Макаръ нап-напр'Ьдъ-
и да не ие забол-Ь силно, но с« оплашахъ твърд'^ много-
да не ни еж счупени кол-&Н'!&т^. Указа се, че единъ
фланговъ куршумъ б4ше продупчилъ и двата ми крака,
безъ да закачи костит'Ь. Съ паданието ми, веригата за-
мина ва-цр'Ъдъ, Ивановъ, който 6'Ьше още току прв
меня, се стр-Ьсна твьрд'^ много, като ме помисли за
убитъ и замина къмъ своя участъкъ, и азъ останахъ-
самъ като замаенъ на врьха. — Я да се пос1срия азъ
малко, да не ме олучи още н^кой куршумъ! — ми
прихвьркна пр^въ ума и авъ попълзяхъ по ванарит^^
181
яо видътъ на четирит^хъ струи кръвь, които шур-
тяха отъ краката ми, и болкит-Ь, които почнахъ да
-ос4щаиъ, ме накараха дз изгубя памятьта
Помня, че се св^Ьстихъ отъ силната болка, която бйше
предизвикана при спускавието мн отъ санитарит* изъ
урвата, които нямаха друга възиожносгь да ме носятъ
на долу, осв'Ьнъ като ме дьржатъ за болнитЪ крака.
Най-посл-Ь криво-л'!Ьво б^хъ енетъ въ полето и отъ
тамъ заедно съ други двама раненя войници ни ка-
чиха въ единъ фаетонъ и ни испратиха за Сливница.
Помня като днесь какъ Стареца Славейковъ дойде прн
насъ и нахв-^-рля ц'Ьли шепи съ цигари въ фаетона и
ни тикна въ ржката ц^Ьла бутилка конякъ. Той ме по-
анаваше още като учеаиюъ, и ер-Ьдъ състрада-
нието, което се ивразявапте въ очит^ му и показанит^
грижи, .той неудържа своя природенъ юморъ и ми
каза: „Кому една, кому дв^Ь, — а пъкъ на нашего
Ивана тамамъ ц^Ьли четири! (т. е. рани) — като ис-
каше да ме подсм^в за онази блъснатость, съ която
азъ се отличавахъ още отъ учиV^ип^ето.
Бутилката конякъ, даденъ отъ този почтенъ ста-
рецъ бьрзо указа своето дЪйствие : азъ и войницигЬ
повеселяхме, макаръ че на единъ отъ т^Ьхъ ргйката да
б-Ьше строшена, другия съ счупенъ кракъ, а пъкъ азъ
съ ботуп1и пълни съ кръвь. Да ли ний 6'Ьхме твьрд^
нного пийнали, или пъкъ влияяха истичанивто на много
кръвь, умората, несианието и гладуваниетоне — зная! но
ггъй или иначе ний б-Ьхме направили главит^Лоиня добр^Ь,
че ний минахме край едно блато, че куршумите дълго
вр^Ьме брьнчаха край насъ, че единъ приставъ напра-
8ДН0 еъ револверъ заставляваше фаетонджията да ни
вьрне на превор.8очния пунвтъ, който б^ше откритъ на
шоссето, и послй това много хора — граждани по пжтя
които хвърляха сигари, подаваха бутилки съ вино
и ракия и се трупаха често по папхия фаетонъ, и сю-
риит'Ь пл'Ьнници, които се събираха отъ всЬка страна
на шоссето.
Впечатленията ми отъ пр-Ьвьрзочяия пунктъ въ
Сливница еж още пб-тьмни за меня ; като въ сънь са
спомнювамъ онзи гамъ отъ охкания и викъ, Капи-
тана Цончева, когото изнасяха на ржц-Ь ; Маринова
простр^Ьнъ на единъ кревать въ агония; Подпоручика
Маркова (М.) току доаесенъ подяръ меня ; Докторите
Барновъ и М. въ единъ касапсви видъ; пр'Ьвьрзваниет1>
ми и едно хубаво наядвание съ сухи сужуци.
Ето това азъ можахъ да видя отъ бойното поле
на 7 й Ноемврий, който аво и да ни костуваше хиляда
убити и ранени, но 6'Ьше вече славенъ день, день на
първа побЪда въ наихата нова история. Врагътъ до-
ихелъ г[р'][1дъ Сливница съ нам'Ьрение да см'Ьте нейнит^
шепа защитници и да нразднува на 8-й победата въ
нашата столица, тр'Ьбваше на 7 й вече да помисли за
своето спасение. Драгоманския проходъ дълго вр-Ьме
ще помни онова 6'Ьгсгво на сиаенит'^ и испоплашени
БОЙНИЦИ, онова доброволно хвьрляние на орл.жвето и
амуницията отъ т-Ьхъ, и паниката, която се е раз-
играла вея нощь чакъ къмъ Царнбродъ ....
и,ди,геаьуС00«^1с
Това б-Ьше на Архангедовъ девь — деньтъ на
Божия посданникъ, които е властенъ да располага
съ душит-Ь на смьртнит-Ь, а праздника на когото така
се тачи по насъ , , . Часътъ въ 8 сутриньта се рав-
будихъ азъ л'!Ьннво (както става въобще сл^дъ дълго
спание) и захвавахъ да се огл'Ьждамъ съ едно очуд-
вание . . . Най-напр^дъ ми се хвьрлпха въ очитЪ го-
д-Ьмит^ и високи прозорци съ едни шарени стъкла,
осветени отъ слънцето; послЪ — едивъ свчдчастъ и дъ-
дъгъ таванъ, а вече сл^Ьдъ него и дългия салонъ съ
насложените по него кревати — и натьркаленит-Ь по т-Ьхъ
хора. Три моми, прим^нени добр'Ь, съ червенъ крьстъ
на гжрдпт-Ь. стояха въ жгъла и гл-Ьдаха на длъжъ по са-
лона; двама мжжа носяха два подноса съ н'!ккакви си
напитки. Макаръ и да б'&ха ме внесли заспалъ ср'Ьдъ-
нощь въ болницата, авъ игведнаждъ се осЪтихъ каква
е работата и то8и часъ си спомнихъ вчерашния день ....
Поискахъ да се исправя, но се указа, че и двата ми
крака сяй свързани добрЪ, за да бжджтъ постоянно въ
покой. Огл^дахъ се по креватит*, гл-Ьдамъ до меня
д-Ьжи ГГодпоручикъ Марковъ, на срещната страна
— Ротмистръ Кжрджиевъ, понататъкъ Поручнкъ Ди-
ковъ, и ц'Ълия салонъ напълненъ все съ познати дру-
гари : Подпоручицит-Ь : Бояджиевъ, Стойновъ, Сокеровъ
Найден овъ, Юнкеръ Кжнчеъ и още н-Ькои други. Салона
приличаше твьрд^ много на черква, даже въ неточната
страна се виждаше н^що ивдагнато като олтарь, но по
ст^нит* н'Ьмап1е нпкакъвъ символически внакъ пли свя-
щенни нвображения . . .
Това бе Капелата на Негово Височество Княза»
която по Негова запов^дь и на Негови издьржки 6'кше
преобърната временно на болница. Ний сме били ща-
стливи, (понеже всичките временнн болници б^ха безъ
,„,,., Соо»^1с
184
удобства), да попаднемъ пр4зъ нощьта въ нея и тъй
да сполучинъ съ едно ирнм'}1рно гл-Ьдание, настояванвв
и грижи ва вашето оздравявание, които Негово Ви-
сочество показваше къмъ насъ посрЪдствомъ неумо-
римия и добрия свой Пасторъ Г-нъ Кохъ — временния
настоятель на болницата ....
Не сьмъ въ сила да ти опиша това, воето азъ
почувствовахъ въ душата си, сл-Ьдъ моето съзнавание,
че азъ се намирамъ вече въ болницата. Това не 64
втрахъ, не б-к отврьгцение! . . . страхътъ, или подобри
опасностьта б-Ьха останали н-Ькжд^ надалечъ, таиъ по
он'Ьви диви и отв'&сни канари ; а пъкъ отврь1цението
къмъ името на тоя склаДъ за чов-Ьшко м-Ьео и бждкщи
скелети — „болницата", не можепхе да има м-Ьсто при
оная обстановка, която азъ вид'йхъ, а най-в^зче пр'Ьдъ
вниманието, съ което се б^ха погрижили да ни оби-
колятъ. Од^е току разбуденъ, привтаса при меня една
отъ сестрит^, поиска да ми помогне да се омия и се
заинтересува какъ сьмъ пр^каралъ нощьта и чувству-
вамъ ли се добр4. Подобна н-^жна загриженность, та-
кава тьнка внимателность и братско участие къиъ
едвнъ чуждъ човЪкъ отъ една иностранка, доброволна
сестра милосердия, исказани съ глаеъ, съ какъвто само
женигЬ могжтъ да- говорятъ при постелката па бол-
ния, и 8аб'&лязанц отъ меня сл-кдъ онова напрегнато
нервно състояние въ боя, при воето сьрдцето се обръща
на камькъ, ме доведоха въ умиление, — така вато че ди
нЪщо ми притопли на сьрдцето ... и очитй ми неволно
се наляха съ сьлзи . . . Азъ си спомнихъ н-Ьщо близко
н^Ьщо мое . . . което би дало живота си само да бжде
въ този моментъ около меня . . .
■ А въ това вр'!Ьме пр-Ьзъ проворцат^Ь се виждайте пр'Ь-
красенъ девь; слънцето грееше като че ди н^какъ празд-
нично;неговит'Ь широки снопове заливаха пр-Ьзъ прозор-
цит'Ь салона, и спектора на неговитй джчи, преминали
пр'Ь8Ъ Н'Ькои цв'Ьтни стькла, играяха капризно по 6'ЬлоиЗ'
мазанит'^ ст^нн на черквата . . . Пълната типхина и едво
слабо натоплювание, което всЬкога н-Ьжи тялото и гали ду-
хътъ — даваха на болницата видъ ва едно святилище,
на едно м-Ьсто на мвръ и дупхевно спокойствие . . . Ра-
нените, ако и будни вече, мълчаха . . , Това 64 часътъ,
когато чов-Ькъ се събуди и се мжчи да са спомни под-
робеоститЬ на вдинъ прЪминалъ сънь. ПридобититЬ
впечатления б-Ьха толкова пр4ени, толкова силни, щото
всец-Ьло обаимаха умътъ и убиваха вс-Ько желание ва
разговоръ. Не Бапраадно посл-Ь ни расьсавваха, че по-
вечето отъ насъ еж. воювали първата нощь въ болни-
1^ата съ виковет^ : пли ! . . . урра ! . . . напр^дъ ! . . .
и много други бълнования.
Мълчахъ и азъ и си мислихъ. Но какво мислихъ?
— Н-Ьщо опр4д-Ьленно ли ? Н'Ьщо въ което азъ можахъ
да си дамъ пъленъ отчетъ ли ? — Не ! въ главата мд
«е вьрт^ше единъ хаосъ отъ станалото, една бъркотия
отъ димъ, тр-Ьсъци, канари и урви, отъ войници плъп-
нали по високи баири, викове урра, команди, залпове,
пукание на бомби и пр. Едно само моясахъ да опр^-
д^Ьля — че поб-Ьдата б-к наша ! . . . а пъкъ азъ че сьмъ
въ болницата ! . . .
Кой е този, който не е почувствовалъ онова
блаженно състояние и вътр^шенъ миръ, които об-
чладаватъ чов-^ка сл^дъ раняванието му и принася-
нието отъ бойното поле?... кой въ такЪвъ случай не е
треперялъ отъ радость отъ онова сладко чувство,
което шепне: ти послужи па отечеството и съ кривь
■се кръсти прЪдъ неговия олтарь? ... и кой не се е об-
вемалъ отъ оная благородна гордость която си^Ьло за-
явява на ранения — ти испълни вече своя длггь ? — Раз-
бира се, — отъ последния войнвкъ, до най-високия офи-
церъ — всички, които ся^ равни пр-Ьдъ смьртъта, равни
прйдъ тоя крушумъ, който не гл-Ьда, ни на положение,
ни на години и бие, гд-Ьто иска и когото случи ....
Ааъ съ нищо не бихъ зам-Ьнилъ тия блаженаи минути
въ живота си; азъ никога не сьмъ билъ толкова ща-,
стливъ и никога не сьмъ се чувствовал^ъ така спокоенъ,
така добъръ и тъй кротъкъ, както първит% дни въ
-болницата. Даже съ оня приаракъ , на фатално
оставената батарея, който не ни давапхе спокойствие
ни въ нощнит-Ь походи, ни по бивацит'11, ни въ сра-
ясенията., авъ вече усп^хъ да се помиря и да почув-
ствувамъ въ себ^Ь-си сила да съанавамъ своята часть
въ тая обща вина и да отговарямъ за това, когато
стане нужно . . .
и,ди,геаьуС00«^1с
186
Сл-Ьдъ първата пр-Ьврьска, вратит-Ь на болницата
се отвориха, и що да видешъ? . , . Една тълпа при-
М'^нена, отъ познати и непознати, отъ мкжье и жени,
отъ стари и млади нахлу изведнаждъ въ болницата
и испълни ц-Ьлия салонъ. — Браво, момчета! — 0!
живо здраво! ... а бе, ти' що щешь тука? ... да сте
живи синковци ! ... а бе и ти тука ли си ? . . . Гор-
ките . . . Л гл-ЬдаЙ ! я гл-Ьдай ! , . . и много други
д«дг)бни въсклицания се засипаха вьрху болнит^Ь отъ
посЬтителит* съ едно братско състрадание и любовь
въ пълнит^Ь съ сьлзи очи . . . Единъ дъждъ отъ ци-
гари заваля по креватит'!!, и нашит-Ь таборетки се по-
пълниха съ равни сладкати, кравайчета и сухари . . .
Д)с^кой носите това, което може, и искате да изрази
еъ този ничтоженъ приносъ чувството на братство,
което го тласкаше К(ьмъ болаицата. Стоящит-Ь вазадъ
се пробиваха съ рамената си, за да погл^днятъ ва
л-Ьжащия, да го видатъ п6 отблизо, да го хванжтъ
аа реката и да разм-Ьвятъ съ него няколко думя . . .
— Моменти славни на народно самосъзнание и про-
бл'&скъ на обща и свята любовь м^жду сииовет'Ь на
едно отечество !
До това вр^ме азъ знаяхъ какво значи понятието
народъ; отъ д^Ьте ми б-Ьше втълпеао, че азъ сьмъ
Българинъ, и вс-Ькога счнтахъ, че ниЬ сме чеда на
едно отечество, но всичко товз бгЬше за меня отвл4-
^енно. и'Ьщо което не се под;|,ава на никакви реали-
зирания. Но когато вид'Ьхъ ония тълпи и вьрволици,
които съ истинско състрадание, съ братска любовь и
съчувствие обикаляха цЪла нед'Ьля болницит* и се
надпр-Ьваряха кой съ какво да угоди на раневит^, ко-
тата вид-Ьхъ ония дечица, исправени пр^дъ креватит4
и съ втр-Ьнчени очи да гл'Ьдатъ на раневия като на свя-
тецъ, ония старци и баби съ дълбоката печаль на ли-
цето и съ рукналигЬ два реда сьлзи — азъ едвамъ
тогава разбрахъ мощното слово „народъ", осЬтихъ тия
священни врьски, които съдиняватъ неговит-Ь членове
и почувствувахъ оная страшна сала, онова единство,
което избухва прЬдъ общата опасность.
Буквално ц-Ьла неделя се точиха вьрволицвт-Ь въ
болницата; почти ц'Ьли 7 дена това б'&ше яа всички
,Соо<^1с
187
работата, въ София. Мхжьет& се мжчиха да услужатъ .
съ а-Ьщо и испълняваха порг^^чкит^ на раненит-Ь, раз-
говаряха съ т^хъ, а женит-Ь почти повечето б-Ьха се
распор^дили по болаицит* и испълняваха ролиу* на
доброволни сестри милосердия. Обща залнтересував-
ность, общо желание всЬкой да принесе каква х^од^Ь
полза на народното д'^Ьло. Н-Ькои отъ ранвнит^ рас-
казваха, че на 7и вечерьта, когато- ср^Ьдъ нощь еж били
доведени отъ Сливница въ София, на края на градътъ
е .стояла хилядна тълЬа, която е задьржала колята
поила е раненит-Ь, угощавала га е, и имъ е пълнила
ржц^т^ съ рязни лакомства, сигари, тютюнъ. — Сж-
щото нЪщо б^Ьпте и на Сливница, гдйто по-събуденитЪ
граждани б-Ьха се стекли отъ София съ запаси отъ
провизия и съ желание да помогнатъ съ н'&що на вою-
щит* си братия.
Подобно възвишено настроение е схществувало и
пр-Ьзъ пьрвит-Ь дни ва войната, но било е притиснато
пр-Ьдъ неизв'Ьстност;.та за исхода на боя, прЪдъ стра-
хътъ — да се видятъ враговетЪ въ столицата, и тия
дни еж билй повече дни на печаль, дни на скърбь и
молитви за воюющитЪ борци ... Но когато топовната
кононада подъ Сливница, която отъ три денараетьрсвала
столицата и е дьржала на щрекъ всички, е замълчала
на 7-и вечерьта, когато транспортит-Ь съ раненит* и те-
леграфа еж съобщили за прииахванието на опасностьта,
и мало и гол'Ьмо е узнало за нанесената поб']^да, из-
веднаждъ, ср^дъ общото лику вание, настжпва съзна-
нието за благодарностьта къмъ пострадалит* борци
и н-Ькакъвъ таенъ апель блъсва младъ и старъ къмъ
болницата, къмъ края ва градътъ, отъ гд-Ьто присти-
стигать тия нещастни братия. — Това б-Ь морална на-
града отъ безсилнитЬ и немощнит-Ь, къмъ храбрит^Ь
синове ! къмъ цЪлата побЪдоносна армия !
Да, това б-Ьха св'Ьтли минути въ нап1ата нова
история, като политически народъ ! това бЪ едно явле-
ние, духовнит^ ресурси на което съ векове еж се пре-
давали пр-Ьвъ 500 години робство отъ поколение на
поколгЬние, за да се повтори сжщото, както е било
едно врЪме въ Търново и Пр-Ьславъ ! ... За да не се
безпокоятъ раненит-Ь, принудиха се да запретятъ входа
,„,,., Соо»^1с
188
на тия вьрволици посетители, които като че ли чакаха
да се съмн-Ь, ва да юрн&тъ по болницит'^ Азъ
инахъ около 30 души поянати въ София и ежедневно
т^Ь се изреждаха съ н-Ькой прнносъ въ ржц-Ьт^Ь си при
меня. Ний б^Ьхме вече успали да повторимъ и да
потретимъ раскавит-Ь ва боя, но ненаситнит* посЬти-
тели все искаха раскавв и раскави
Ср'Ьдъ тим пос'1^щения, въ които вий виждахме
сьрдцеболното участие, което се оказваше гсъмъ васъ,
ннй почти вс']^кой день 6'Ьхме свидетели на н'Ькой
смешни сцени, за които тозъ часъ се олавяхме и по-
тьрсвахме салона съ см-Ьхъ, като ва пукъ на добрия
пасторъ Кохъ, който трепереше за нашето спокойствие
и невълнувание — Помня една вечерь, току що б^Ьха
си отишли посЬтителит^Ь, току се дрьнна въ болни-
цата единъ едъръ и съ гол^иа гугла чов^къ. Вл'!Ь8е
и остана като закованъ ср'!Ьдъ салона.
— Кого тьрсвшь бе Нане? — се обадиха н'Ьколко
души ивведнаждъ къмъ шопа, който бЪ сбьркалъ кон-
цит* съ самото влизайие.
— А бе кого тьрся? . . . тьрся чичовъ Петка! —
отговори той съ едно почесвание по главата ; — тука
билъ казватъ.
— А бе, Петко, Петко, ама, я кажи кой Петка
тьрсипгь — та да ти кажеиъ ний тебя ! — го заловиха
н^кои съ желанието да се позеввечатъ.
— А бе чичовъ Петка ! сълдатчето отъ 5-та рода . . .
д^Ьто б*ше на Сливница ! — не го ли ш>8навате ? . . .
Тука било . . . единъ жандармъ ми кава ... — захвана
той да се запъва, да се трие по челото и да вьрти шап-
ката въ ржцЬт^ си.
Бдинъ друженъ си']кхъ поср'Ьщва това наивно
обяснение.
— А бе, вий като че се подигравате съ меня ? . . .
Питате ли ме. че тичамъ отъ тази зарань ? хлйбъ не
сьмъ ялъ! обиколихъ девять болници . . . вай-послЬ
ми казаха, че тука е, — отговори той съ едно кипва- '
ние, като продължаваше да обгл'!кжда внимателно ра-
ненит-к Б4хме почнали да го съжаляваме, когато онзи
шопъ пр'Ькрачи на широко, хрипна два п&тя и се
спустна врьзъ едного отъ раненит'^.
[:^,дц,.-ейЬуС00«^1с
18»
— А бе, що не се обяждашъ ! — а бе ти тука л:1
си билъ ? ... а бе, ти на ли си Петко ? . . . Хей дявол-
ския ! . . . — захвана той на бьрзо въ своята радость ва.
откритието на Америка. Шопа нам-Ьри н-Ькое прили-
чие въ единъ отъ л-Ьжащит^. понеже ранеаит'! л-Ь-
жаха по долни др^хи и той не можеше да отличи
офицера. Разбира се, посл-Ьдва единъ сьрдитъ отговоръ,
и Ц'клия салонъ се валюл'^ отъ см'^хове ; а той скон-
фузенъ, примири надлъжъ салона, спжна се два тцьлш
и исхвьркна взъ вратата, като клатише голата сИ'
глава отъ очудвание, — т. е. кой Ьяволъ ме прати «»
воденица? ...
Другъ девь влязоха прв насъ три бабички съ н-Ь-
какъБъ подносъ въ р%Ц'Ьт'Ь.
— Б'Ьхме на черква . - . парастасъ слу-кихме . . .
иа на връщание си казваме: да се поотбиемъ въ бол-
ницата и да ви пораздадемъ яситце, — зеръ хаиръ 6'
то! . . . саом-Ьнете бача си Ивана! . . . бача си Нена!. ..
д^да си Дима ! . . . Хапнете си ! — захванаха т^. като
нагребваха коливото и чакаха да си подлагаме рж-
ц^т^Ь, — Въ това вр^ме въ болницата се намираше-
шайката на единъ убитъ офицеръ, която полу-обезу-
м^ла отъ гол-^мата скърбь, не в'Ьрвап1е за смъртъта
на сина си и всекидневно дохождаше да-но научи Н'}11Ц0
благоприятно отъ н^кой рааенъ. — Когато дойде ней-
ния редъ да получи жито, тя отново се расплака и:
занарежда. ■ - Разбира се бабичките (които п^й даватъ
за подобни случаи) 1Ж наградиха тозъ часъ и захва-
наха свойт-Ь угЬпхеиия и причитвайия на оня язикъ^
лексикона на който е съставляванъ съ години по гро-
бищата и при Л']^глата на хиляди мьртвб!^.
— Богъ далъ, Богъ зелъ! . . . дошелъ му ре-
дътъ ! . . . когато доде небждпицата — не пита ! . . .
Т!Ьжко, ама ще се търпи ! ... да ти еж живи дру-
гитЬ! ... и много други термини, съ едно заучено
клятяние главата, съ редъ дълбоки възджшки и едно
приготвювание за джждъ по вабръчканит'^ лица, се-
слушаше още няколко врйме, когато една отъ т-Ьхъ,
вижда се по-умната, даде край на тази сцена и ни.
накара да подскачаше отъ смйхъ на леглата си.
., Соо«^1с
190
-^ Не плачв булка! (булката б^Ьше близо 70 го-
дини). . . На царь Александра такива юначета тр^б-
ватъ на онзи св^тъ! . , . Ето на и той, що б^ше цлрь,
а пжкъ и той умр-Ь! . . .
Единъ день вл'Ьзе въ вашата болница един^ь
високъ священнвкъ, и като се провикна: харно ли сте
юнаци? ... да сте ма живи момчета! — аахвана да
искавва своето въодушевление и чувство съ единъ
гърмящъ басъ, и съ такава екзалтация, щото сестрит-Ь
усъмн^ни силно въ неговото умственео състояние,
счетоха ,за нужно да изб-Ьгатъ отъ салона.
— вий храбра Лългарски синове\ . . . вий вя
балкана родени! Като вашишЬ прадеди, Сг студена вода
■ поели . . . Кога на бой отивали, Майкитп-Ь имъ зи къл-
■нЪли: Харамъ да ви е кърмата, Ако се асиви вдадеше... ^
Кога на бой бивали, Левска се храбрость имали ; СтрЬли
се право перкали, II враговешЪ поб^Ьждавали ... — декла-
мираше той съ и8В'Ьства импровизация едноврймепт-
■ ната бунтовническа п^сень и махаше нетърпеливо съ
ря^ка ва да не го пр'Ьсичаме.
— Браво, д-Ьдо-попе! . . . браво! — заревахме ний
като подлуд-Ьли отъ комедията, която тжй неочакванно
ни се даваше.
— Чакайте, чакайте ! . . . не сте чули най хуба-
вото : Поискалъ е гордий Миланг вг св^та да се прослйви,
дошелъ чакг до Драгоманъ — ва София денъть си да
прави. . . . РЬшилг се е вече нашия князь — сз Сърбиш^
да се бие — Хайдете момци! — вика той на иасъ, —
Сьрбина требва да се надвие! — загърмя той отъ ново
пакъ, и като достигна до куплета:
Грабнете момци ваш'т'Ь пушки,
Турете оетритЪ щикове —
Да ги научимъ какъ се напада хайдушки,
Какъ въ София се пие кафе —
той стана тай страшенъ, тжй разгн^венъ, и така за-
въртя своит* юмруци, щото слугвт^ — Н-Ьмци, испла-
шени да не направи нЪкоя пакостъ, наскачаха бьрзо
и го наградиха. Екзалтирания патриотъ тр-Ьбваше да
излазя изъ вратата, и той д'Ьйствцтвлно изл'!Ьзе, но съ
такава величественна поза, съ такъва потокъ отъ
]91
'изл'Ъно негодувание и грозно сочение на десния юирукъ,
щото смаяните Н^Ьици тр-Ьбваше да му дадатъ вр-Ьме
да имъ издекламира въ т'Ькни' очи „н-Ьщо вя Кевеа-
хюлера" и да си отводи душата съ своит-Ь ^Анти-
христи*, Паписташн", ^ Евреи' и други още епите-
тит-Ь, съ които той искаше да. имъ отмъсти за показ-
ванието вратата. — Указа се че ний имахме пр-Ьдъ
себ^ си единъ огаенъ поетъ, който, като онзи Етърски
попъ, постоянно говори на ритми и който осв-йнъ спо-
собностьта за бьрзото вдъхновение и полетявание къмъ
Парнасъ, б^Ьше усп-Ьлъ пр-Ьди дохожданието си въ бол-
ницата да се осЬни и отъ оная п-Ьняста Муза, която
кара едни отъ тия Парнаски братя да се ц^лувать
съ когото сварятъ или пакъ да плачатъ за добрината
на умрелия черковенъ клисаръ, други — да п^Ьятъ па-
триотически п-Ьсни и да тропатъ по массит-Ь съ сво-
и сЬ бабарясти юмруци, а трети — просто да се тър-
калятъ подъ пейкит-Ь. . . .
' Но отъ всички най-комични б^Ьха ония отборъ по-
■с4тители, които идяха въ болницата да блЪснатъ съ
своит-Ь чувства, да искажжтъ своето год^Ьмо състрада-
ние и да навржтъ въ очит^ своята готовность за ус-
луги. — Простия бЪше см'Ьш:енъ само по своята наив-
ность, когато маого-знающия, много-вид-Ьлия, и пре-
тендирующия на интелигентность се оказваше до ко-
мнзм> см-Ьшенъ и -жалъкъ съ своя заученъ аплоибъ,
съ своята пр4сторена внимателность и тжнакъ пок-
ровителственъ тонъ. — Азъ помня н-Ькои селски свЪ-
тила, н-Ькои градски оригинали, нЪкои съ разбъркани
понятия на образование персони, които държаха па
ц-Ьлия салонъ своит4 см-Ьли поздравления, пожелания
и патриотски чувства, — но това азъ го намирамъ за
съвьршенно естественно при условието, че тия добри
хорица искатъ да се считатъ за н'Ьщо и се ползуватъ
отъ с.1учая, когато имъ се падне да се покажатъ за
н*що повече отъ другит^. Ако ли Хаджи-Ангелъ би
■се явилъ въ болницата, то той навярно не би се за-
доволилъ само съ едно забикаляние и зяпание въ нея,
а би искалъ да направи н^Ьщо особенно отъ другит^,
и най-малко би се провикналъ : браво бе ! . . . юнаци
щвлгЬзохте бей! . . . ама гд набихте я-я-я! — и аЕи> иу
., Соо«^1с
192
скимнешб 1Ц'&ше да сп позволп да потупа по гърба ра-
ненит'^. Но азъ не разбврамъ, какво ще рече да до-
хождашь всЬки день въ болницата, да обикаляшь съ-
една важность креватите, да се здрависвашь съ всЬ-
КИ1'0, да питащь н^Ьколко пжти ва името и фамилията»
градътъ н домаш:нит'Ь, ' да пускашь н'Ьколко ивящнв.
комплемента, да се ивтересувапхъ какъ е пр'^Ькарана но-
щьта и съ единъ уткнченъ поклонъ да заиинавашь по
натагьвъ ? — Азъ зная едного, който три дена дохожда
въ болницата и придруженъ отъ своето семейство оби-
каляше отъ креватъ на креватъ, кланяше се и се прохца-
ваше съ раненит^, усмихваше се съ една сяисходителйа
усмивка, тълкуваше н^кои н']Ьща на своит'^ домапхни^
и въ своето забравяние за голямата услуга, която пра-
вяше на равенит-Ь, той и трнт^ дена навеждаше у
Т'Ьхъ справки, какви книги би тЪ яселали да иматъ у
се6'Ь си за прочитг отг неговата библиотека, която била
пълна съ разни „френски « немски книги^^. Азъ помня
други хора съ големи претенции, хора съ тапии на.
образование, които като н'^кои нспов']&,дници 6'Ьха си
вадали за ц'Ьль да расовтватъ ранвнит'Ь и да имъ дьр-
ясатъ ц^ли сказки по длъжностите кънъ отечеството.
Азъ помня други, които съ червения крьстъ на рж-
кава, считаха за нужно да се проточатъ на двб^ на
три въ болницата, да позяпатъ насамъ нататакъ и да
излЪзатъ отъ нея, ва да направятъ пакъ сжщото-и въ-
другит^ болници. Азъ помня суима високостоящи лич-
ности, които дохождаха при насъ само току тъй да се-
покажатъ, т. е. азъ който сьмъ този и онзи, видите ля
ме — дохождамъ да ви обикалямъ ! — и още много
други членове отъ интелигентното общество, за които-
обикалянието на боавжцап^ б'^^ше тогава едно чисто-
развлечение и начинъ да се покажатъ въ модата.
Маската носяна отъ подобни посетители (едно нич-
тожество въ сравнение съ массата проникната отъ ис-
креннит* чувства на братско състрадание) личеше
ясно, макаръ че играннето на ролит-Ь да б-Ьше повече
отъ усъвършенствувано. Задъ загрижения и сериозно
заинтересования погл^дъ асно се слушанхе баса на единъ-
доброволенъ патронъ и Менторъ; въ тжнката и сла-
дката усмивка — проглеждаше добре онова собственво
193
задоволство и егоизмъ, които чов'^къ ос^п^а пр'^Ьдъ
своята натруфена фигура въ огл-Ьдалото, и въ ония
тьвки и дребнави въпросчета, съ които тЬ се овиваха
около креватит* и човъркаха въ дупгатЬ на раненит^
— ясно блъскаше съзнанието ва важностьта на гол-Ь-
мата жертва, която т^Ь правяхж съ губянието на по-
лезното си вр^ме около т'^^8и големи д%ца. Обвкво-
венно вий още съ вливанието на подобни систематични
фарисействующи братя, се сиушвахмс на една страна,
намирахме си н'Ькоя работа или просто се правяхме на
васпали, до катъ не минеше редътъ на кревата. Авъ
помня моя съсЬдъ М. какъ въ такива случаи се скри-
ваше подъ одеялото, и отъ тамъ съ пжшкание и ох-
кавие захващаше да кълне тия посл'Ьдователни триони
8а чов'Ь1икото тьрпение.
Л:Ькуванието ни въ продължение на д'Ьла нед'^^ля
отиваше добр^Ь ; ний се чувст^вувахме отлично и не мо-
жахме да сваримъ да се караме съ сестрит']^ да ни да-
ватъ повече хл^бъ и вино. — Хичъ ний научени ли
сме да се хранимъ съ н'Ькакви си прусорки хл'^бъ и
да пвемъ два пръста винце ? ! . . . Дай ми ти меня са-
муня и окалжка — та ми гледай сииря ! — Ама не !
не бива ! ще се въспалятъ ранит'!Ь ! — казваха Н'^Ьмцит'Ь,
безъ да знаятъ, че, да еж живи приятели, въ сжндж-
цвтк вма вече и суджуци и сирене, па даже и кисело.
— Натура, какво ще правишъ ! ! . . .
Благодарение на пос^тителит-Ь, ний знаяхме всичко,
което ставаше въ градътъ, и най-много се интересу-
вахме съ военните действия. — Особеано паданието
ва Пиротъ, тава под^Йствува на насъ, щото чавъ до
ср'кд'ь нощь ний вдигахме болницата на главата си съ
си'&хове, п'Ъсни и викъ и го пр'&калихме тъй много,
щото Кохъ тр'Ьбват:е да ни се ваканва, че той ще съ-
общи за това на Негово Височество. Въобще ний б^хме
почнали да ставаме твьрд* немирни; Н^мцит* просто
се чудяха, какъвъ сортъ хора сме ний, и какъ така
при това лудувавие (разбира се отъ креБатит'^^) не ни
се случава в-Ькое осложнение ... Но трЬбваше да бж-
дешъ отъ н'Ькжд'Ь, та да видипгь, какъ ний се онар-
лушихме, когато единъ отъ насъ, подпоручикъ Соке-
ровъ"умр4 вътр^Ь въ 7 — 8 часа ! Той б^ше единъ отъ
,Соо<г1с
най-веселит* и считаше се за легко раненъ (въ вра-
кътъ). Една вечерь се 8аб'Ъла8ва едно аачервявание по
лицето му ; сл^Ьдъ малко той почна да охка, да бъл-
нува и да се обръща къмъ слугит^ като къмъ офн*
цеои, Лойдоха трима лекари, р4заха го, сукаха го ц-Ьлн
що не помогна ... до сутраньта той
ь едно силно поддувание на Ц'Ьлото
Еь съвьрп1енно . . . Видътъ ва този
който пр-Ьзъ деньтъ б^ше така добр^Ь
лия повече отъ колкото постоянните
а Барбара и наставленията на Коха. —
I н^ дв^, на три отъ това, което ни се
е смушимъ пякъ въ дрЪхит-Ь и безъ да
1мъ, ще се гл'Ьдаие като котки въ
— ц*Ьли 10 дена . . .
бЪше умр-Ьлъ ; живота вс4кога взема
енията, колкото и да бжджтъ силни,
а на ноБовъсприетит'^^ ; па осв'Ьнъ това
л-Ьдъ няколко разр4аа и изр-Ьва отъ
ашеното болнични началство правеше,
н'Ькое въспаление), вървяха вече на
съ често ни посЬщаваха познатитНЬ —
"Ь вестници, нашит'Ь доброволни ре-
I за сношение съ св-Ьтътъ вънъ отъ
м&жет'Ь ний знаяхме всичкит'^ поли-
ции и происшествия, за онази д'Ьятел-
еше въ страната, за общата реквизи-
1чаемъ обовъ, който се макнеше не-
ьмъ г. Ихтиманъ и 11л'Ьввнъ ; за оная
нооть, която б4ше вдигнала старцигЬ
1е8ъ ропотъ, за служба въ народния
хнвт'Ь синове, братя и бащи мр'Ьха на
I замръзваха въ ош1я вьр^ха зима, която
подъ Пиротъ. Тия добри Българи
отъ които вс-Ькой единъ 6'Ьше или
зиционната комиисия, или въ народ-
юето носише службата въ гарнизона),
: кръстъ, сл']^дъ едно твчанив ц/км,
;ь по общественната работа, намираха
да обиколятъ болницшгЬ и да прв-
два часа мЪжду своит* познати ра-
1Я5
яени. — Азъ зная н^вой-си С, който състоеше и въ
Червения крьстъ, и въ н'^Ькаква си комиссия, и въ
агентит^, които отправляваха и срещаха обоза. А отъ
женит-Ь, тия жена, които почти че ~б4ха напустнали
грижит-Ь за своит^ ккщн и Ц'&лъ день си намираха ра-
■бота или въ болницит-Ь или въ отвритит-Ь работил-
ници за снабдяванае болницит* съ др^Ьхи, ний узна-
вахме, кои офицери ек раневи^ кой въ коя болница
л1:жи, опясно ли е раненъ болния, колко болници има
въ Се фия, какъ ги гл-Ьдатъ и пр. Дохождаше оная
■скромна Българка и отъ съзнание на своята сестрин-
ика длъжность захвърляше своята природна свЪнли-
вость и разговаряше съ ранения (говоря за иозня-
тит-Ь) като съ братъ, — съ одинственно желание да
запълни н-Ьколко скучни минути на тия привр'Ьменви
Арестанти . . . Помня, какъ една откровенно си казвапхе: ■
■ехъ, да ни видите, какъ си гледаме ний сълдатчетата ! . . .
■поимъ ги, гощаваме ги, расказваме имъ, пишемъ имъ
писма до к^Бщнит'^, оправяме имъ възглаввицит'Ь и
-сме сжщи сестри съ т^хъ; а пъкъ като додимъ м^жду
васъ (т. е. м^жду офицерите), като че ли духне други
в-Ьтьръ и ужъ искаме да се покажемъ за сжщи „сестри
тиилосердия " , а все пакъ не ножемъ да бждемъ безъ
тия наши пусти етикети и пр-Ьдравсждъци. — Тя б^Ьше
права, понеже вродената гордость на Българката, из-
расла отъ нейната скромность — да бжде добра и ми-
лозлива безъ всякакви облаги и задни ц'Ьли, и да не би
нейното желание — да прислужи и угоди, макаръ и брат-
ски, на изв'&стно лице съ изв'Ьстно положение, да бхде
притълкувано здЬ — създаватпе една действителна
разница м-Ьжду обнасянието съ офицерит* и доляит*
чинове. По тази само причина сфицерит-Ь б-Ьха гл-Ьдани
■отъ постоянни сестри милосердия, повечето иностранки,
които като пораствали при други условия, не б^Ьха подло-
жени на подобна, пр']&дразсждъчна може би, скромность.
Осв^Ънъ това тр-Ьбва да се признае, че тука влияеше
твьрд^Ь много и съставеното мн-Ьние, че офицерите и
така се гледаха добр4. а само войвицит'Ь, които б^ха
наблъскани по дв^ст^Ь, триста души въ едно здание
и спяха по земята, имаха нужда отъ прислуга,
пригл^Ьдвание и утешение. Именно тамъ б4ха сжщи
18*
,„,,,, Соо<^1с
196
сестри милосердия Софвйсквт* Госпожи — хвала имъ !..
Отъ пос4тителит^Ь ний знаяхие, че ц^Ьла почти Софвз
се е обърнала на болница ; че Александровската бол-
ница, Юнкерското училище, Строителното дружество^
1скщата ва Хаджиенова, всичкит^ Министерства, З^чи-
лища и общественни здания и пд-гол']Ьиит'Ъ вкщи въ-
градътъ се пр-Ьобьрнали на вр'Ьиенаи госпитали; че-
раненит* вдвамъ усп-Ьватъ да бжджтъ превързани, ч&
въ Юнкерското училище се намиратъ: Капитанъ Фу-
ду лака, Подпоручикъ Беровъ, Подпоручикъ К. Тошевъ;
че въ Строителното дружество л4жатъ опасно ране-
вит4: Капитанъ Нед'^лковичъ, Подпоручикъ Дан-
чевъ, Подпоручикъ Рюзелевъ, Подпоручикъ Руевъ ^
че Капитаните Цончевъ и Блъсковъ еж взети
въ частни к&щи и много други подробности за ране-
ните офицери. Като най-безнадежно те представля-
ваха положението ла Капитанит4: Цончева (ударенъ-
съ куршумъ презъ гжрдит4), Неделковичъ (ударенъ-
въ главата); ПодпоручицитЬ;' Данчевъ (въ кракътъ еъ-
счупена кость), Гюзелевъ (ударенъ съ парче отъ гра-
ната въ кракътъ). — София е ц^ла болница! — кааваше-
една ; — иди, доди, все пакъ офицерите криво-лево ги
гдедатъ, ама горките войници — да ти искубнжтъ-
сьрдцето ! . . . толкова еж много, щото не се усп4ва ,2^
имъ се угоди! . , . единъ охка насамъ, други ната-
тъкъ . . . единъ иска вода, други иска да го обьрнлтъ,
трети бръщолеви татакъ нев^де, а пъкъ невои ле~
жатъ съ захластнати въ тавана очи и вече берхтъ-
душа! ■ . . Кой знае, но авъ толкова п&.ти бехъ при-
вясъ, и като че ли туй не е болница ! . . . като че ли
вий не сте ранени!
И действително ний бехие като галени деца ва<
тоя неразбранъ курп1умъ (освенъ покойния Подпору-
чикъ Сокерова), който като че ли нарочно, ако и да
беп1е миналъ превъ двата крака на векой отъ насъ,
беше така добъръ да не закачи кокалите или да ввгь-
доиесе некоя зараза, която вътре въ 24 часа праща
иа гробищата. Ний бехме цела дузина (безъ Порту-
вей-Юнкера Кжнчева раненъ въ ржцете) всички уда-
рени на 7-й Ноемврий въ краката, но такива отъ ко-
ито ако отнемешь дупките на куршумите, или пъкъ-
1:.,д,(„-е;|::,С00«^1с
197^
«трогия Г-вгь Кохъ, то всички ще се растропатъ на
хоро, па ако щешь и на рхченицо. Самз Подпоручи-
цит-Ь Диковъ и Вояджиевъ (ударени въ краката) се явя-
ваха по никога кандидати на длъжностьта на Подпору-
■чика Сокерова, но кой знае дали че имаха ягка душа, или
тгькъ настроението на компанията ги задьриеашеотъ новия
лоходъ. 11р'Ькарввхме твьрд4 весело, съ единъ нескон-
чаемъ мухабвтъ, шеги и закачки, и даже н-Ькои отъ насъ
се заемаха твьрд* внимателно с-ь своята фризура. Посл-Ьд-
ното разбира се не се касае до меня, тъй като пр-Ьди поч-
ванието на войната единъ странствугощъ Севилски бер-
■беринъ б^ше ме остригалъ съ машинка до кожата. По
едно вр^Ьме Г-нъ Кохъ си вае б^Ьля на главата съ насъ. . . .
Луди хора ! чудни Българи ! — навярно и варвари ! — си
« помислилъ той за насъ, когато ний сл'Ьдъ 15 — 20
дневно д^Ъжание 1к ударихме съвьршенно пр^Ьзъ про-
сото. . . . Ама туй, че раната е още незаздрав^ла, че
тя работи тайно, че тя може да се въспали. — и други
много прикаски, конто ни расправяпте Д-ръ Барбаръ,
нити пара ни чиняха, когато ний куцукъ-куцукь вече
можахме било пълзнпхкоиъ, било на единъ кракъ да
прискочимъ до доутитЪ кревати. Не зная кой б-Ьше
наумилъ единъ Рерманецъ да исарати въ болницата
«динъ гол-Ьмъ сжнджкъ съ иадери, хереси и хиоско
вино, и понеже нямаше друго м4сто поставиха сжн
джка въ единъ жгълъ на салона, гд^Ьто л^Ьжакме. Ужъ
<и>лни хора имаме я ! . . . Помня, че пьрвия день изва-
диха една бутилка и сл'&дъ като ра8Л'^Ьха една чет-
вьрть отъ нея на раненит4, туреха еб пакъ на м-Ьстото
чгь оная мистериозна важность, която искаше да каже:
много вв дадохие благодарете се! Кой знае, може би че
в:ий щ^хме да се блй"одарииъ и да не се дос^тимъ за
-овоВа откритие, което направи Подпоручика С, който
щомъ се прв браха слугит'Ь, пр'Ьпълзя на единъ кракъ,
В8вади ц-кла, дузина и 1Б раздаде по креватитЪ. .
Началството захвана силно да се мръщи и Р-нъ Кохъ
•се разсьрдн до толкова, щото даже не искаше да
влива при насъ. — Гд* е причината на това весело ■
настроение у раненит^? И разбраха т*, когато на
третия день откриха празднит-Ь бутилки, които се
подаваха отъ долния край на сжндкка .... Тр'Ьбвашв
198
да бждепгь отъ н^кжд^Ь да видишь оная удивителна,
която се изобрази на лицата на Д-ра Барбара и Коха,
когато т^ се научиха ва това, и дойдоха да видатъ
чудото съ очитй си. Втория току сбираше своит'Ь-
длани и погл-Ьждаше съ удивление ту къиъ сАнджка,
ту къмъ небето, а пьрния клюмаше съ глава и се под-
смиваше нЪкакъ радостно — т. е. видите ли какви
еж юнаци моит* ранени ?
Ей такиза ранени бЪхме ний; — дръпнати и не-
хайници ва сражението, дръпнати и нехайници въ бол-
ницата- Болничното началство ще има дълго вр^ме
да расправя еа тия палави и вироглави болни, които
съ кряка цкла обвързани съ бинтове тръгнаха вече на
своя глава по расходка изъ градътъ, наЕшръ че н'Ькои:
отъ т-Ьхъ тр-Ьбваше да ги свалятъ и да ги качватъ
на фаетонит*. Случката съ сжнджка б-Ьше раеказана.
на Негово Височество, и както ни раскаеа докторътъ.
Той се е см^алъ твърди много съ тоя нашъ подвигъ,
който в»^тр'Ь въ два дена щ'Ьп1в да прати на гробни-
цата всички, ако ли ний б'1^хне е'^кой Н'!^ица или Фран-
цузи.
Съ въвможностьта криво-л^во да стж.паме на крака-
та си безъ болки, ний се снабдихие съ бастуни и поч-
нахме да правимъ п'Ьп1Комъ расходки и8ъ градътъ, —
разбира се съ оная частица гордоеть, която иска всЬ-
кому да вавр^Ь въ очитЬ: вижте ме — раненг съмъ!...
ме жогж да ходя бегъ подпорка . . . При това наше рас-
такание насамъ нататъкъ, ний можахме вече да видимъ.
съ очитЪ си онова пр'Ьврап^ение, което б^пге пр-Ьтър-
пЪла София отъ 7-ий Ноемврий насамъ, и частъ отъ
онова общо подиганиа на Ц'^лия народъ, който тлас-
каше вълвит'^ си кжмъ западната граница. Ррадътъ се
6'^ше обърналъ въ една грамадна болница; по всич-
кит* по гол-Ьми кжщи се развиваха голймит* флагове
на Червени Кръстъ; едно непрЬстанно движение оти-
ваше по всичкит^ улици, Тукъ ср4щашъ старци н
баби надошли отъ всичкитЬ краища на вжтр-Л^шиостьта
8а да узнаятъ за своя синъ; тамъ познати иладеяси
отъ Габровското, Севлиевското, Ловченското и другя
опълчения дошли да конвоиратъ обоза, а по-нататъкъ:
1:.,„-...,С_100Ч1с
199
цгЬли тълпи селяне тьрсящи храна за своя впр^гатв-
ленъ добнтъкъ, и нескоичаени върволици кола съ
xл'^Ьбъ и припаси отправлявави га границата. Около
градината, пр^Ьдъ коменданското управление ежедневно
се трупаха тълпи колари, които чакаха редътъ за на-
тваряние колята си или пъкъ да имъ се издаджтъ
билети за • врьщание назадъ ; тамъ други т^Ьгляха
воловет* въ върволицата, която отиваше вече до склада
8а да вдига провизия ; а на края на градътъ около
Подуени и Ючъ-Бунаръ стояха грамадни вагенбурги
отъ хиляди ненатоварени или чакающи своя редъ
ва трьгвание коля. Незкончаемия обозъ, който въ
два реда пъплеше отъ дв^Ь разни направления ; Ихти-
мааъ и Пл^Ьвенъ, се вливаше въ София, растварваше
се, тваряпте се отново и се тжкмеше пакъ, за да се
ист-Ьгне още въ по-дълга върволица къкъ бойното поле.
София бЪше хамбара на провизията, склад» на огне-
стр-ЬлнитЬ припаси, депото за подкрепленията, обшир-
ния стаяъ на всичките служби. год-Ьмия госпиталь
на военния теартъ, и гол-Ьмия водоемъ, гдйто се сти-
чаше всичко, което можеше да даде, да испрати и да
тласне напр^дъ провинцията. Житото, хлйба, галетит-Ь,
сеното, ечмика, ориза, фасуля, материяли за др'^^хи, н
разни други припаси, които се пр-Ьнасяха разбъркано —
всичко това трЪбва да се приема, сортирува, натварва
и да се испраща по назначение. Пристигналите добро-
волци и ново-формируванит-Ь дружини тр-Ьбвапте да се
расквартируватъ, да с« хранятъ и да се испращатъ по
нататъкъ ; за хилядит-Ь добитъци на обоза требваше
да се намери храна ; за формируванието на транспор-
тите, за техво своевременно трьгвание и за техното
конвоирвание требваха хора и ржце. Ето защо, годе-
ната навалица и движението по улиците хвьрляха извед-
наждъ въ очи усиленната функция на тая трудна, импро-
визирана и за прьвъ пжть носяна служба отъ Сто-
лицата. Личеше изведнаждъ една трескава деятел-
ность, еданъ привремененъ усиленъ кипежъ на една
обща служба, на една поголовна повинность, въ която,
и при отсжтствието на всекаква определена регула,
вземаше врьхъ и давапге съвестенъ и благогриятенъ
резултатъ — готовностьта, добрата воля и прЬданностьта
■Ф
200
тсгмъдЬлото, която въодушевляваха н^вштЪ доброволни
орагави. Таиъ, гд4то беаначалството и многоначалст-
вото бьркаха на правилната функция, явяваше се на
помощь готовностьта за работа и неуморимото испъл-
нение, които не искатъ да, питатъ даже кой е заповЬд-
валъ и защо е запоеЬдвано^ а внаятъ саио, че това и
това трЬбва да бжде направено незабавно; тамъ гд^Ьто
нередовностьта изискваше едно тичание и пристоява-
ние безъ см-Ьна няколко денонощия подъ редъ, поиа-
гяше онова съзнание ва службата на святата ид&я,
която 6'^^ше запалила т&й буйно ц:кгшя народъ и го
караше 1^']кли 4 м'Ьсеца да мисли, да чувствува и да
работи като единъ чов^Ькъ; и тамъ гд4то егоистич-
нит-Ь чувства и дребнавото я крупно самолюбие би
тр-Ьбвало да служатъ като тормози на тая неуредена
но грандиозно работяща машина, искачаще на яв-Ь, съ
пълна поб'^да, онова в'Ьлико народно самолюбие, което
пр-Ьдъ общественната опасность моментално уравня
частнитЪ см^Ьтка и направя равни, както учения
и богатия, така претенциозния и простия. Пр-Ьдъ Гол-
гота на която се раоаЪваше отечеството и отъ която
тр-Ьбваше дасевъъскръснето, мьлчаха общественнит* и
частни страсти ; за расп^тия и въскр^сналия не б^ха
достойни никакви дребнави чувства, никакви сатанин-
ски съблазни, конто въ обикновенно вр-Ьме обзематъ
несъвършенната чов^Ьшка натура; пр^дъ апелътъ —
отечеството вг опасность, нямаше български синъ, който
да не мисляше и да не работяше само за спасението
на това многострадално отечество.
Да, това 6'^ше славно вр^ме ! — вр'Ьме на обща
д'Ьятелность, на неуморимъ трудъ и доброволно уси-
лено напряжение — проистекли само отъ желанието
да се помогне и да се улесни ходътъ на грамадната
машина, която работяше задъ гърбътъ на военния
театръ, отъ София чакъ до Черното море. Еднит'Ь из-
лагаха сводт^ гърди и мряха по Пиротскптб^ полета,
когато другит^ отзадъ незнаяха почивка, цапаха ка-
льта до колани, влачаха въ студътъ провизиите, кон-
воираха обозит^, заемаха караулит'^ и реквизираха и
посл'Ьдното си средство за припитание, само и саио да
се обл^гчи положението на воюющите братя. Както
^ ,;1с
201
ггьрвитЪ не си доспиваха, не си доядваха и мръвняха
еа студътъ, така и вторит-Ь носяха всичкит^Ь тия не-
прнятаоети и неудобства съ шлепанието по блатнит*
пжтища, съ спаньето д-Ьли месеци по полетата и
■онова тласканве насамъ вататъкъ, които придружаваха
-ангарвята Пл'ЬввенсБия пол']Ьнецъ, Търновския харцой
и Старо-Загорсйия рупаланецъ, сл-Ьдъ като б^ха далн
своята кръвна повинность на отечеството и своята
дань отъ провизия, оставяха своит'Ь огнища и въ най-
лошото вр^ие мъкнаха ангарията на 250—300 кило-
метра; а тамъ въ вжтр^шноетьта, гд^то мжжкий членъ
недостигаше въ семействата, т-Ьгляха колата женит^ и
децата и спомагаха за събиранве провизията въ гра-
дищата- Рраяеданкит-Ь жеаи не стояха скщо; добро-
волните работилници и женскит*]^ дружества, обьрнати
■самя по себ-Ь си на червени крьстъ, приготовляваха
масса обд4кло и превързочни материяли ; а н-Ькон б-Ьха
«творили и свои шивачници (Шуменската и н4кои я
други) въ София. Всичко ва вънъ б-Ьше на кракъ,
както и самата столица. Ц^ла България б* едно бурно
море, което въ своето разб^снявание б-Ьше расклатило
и писъка на своето обширно джно ! . . .
Ти 8н»еп1ъ че въ туй вр-Ьме, когато въ тилътъ всичко б^-
ше обзето отъ ентусиазмъ и патриотическо въодушевле-
ние, събитията, на военния театръ следваха едно сл^дъ
друго и бьрзо БОДяха къмъ края на неприятелските
действия. Потока, който беше нахлулъ тъй бьрао,
■се беше разбилъ у Сливнишките скали и се носеше
■съ още по-гол4ма сила назадъ, приследванъ отъ единъ
бесенъ морски валъ. ; захласнатия отъ първите поб4дн
настяпающъ врагъ се беню обьрналъ вече на единъ
исалашенъ отст&пающъ, когото неможаха да защитятъ
вито Термопилевските дефилета, ни го стръмните и
високи балкански врьхове. — Подиръ Сливнишката
победа, следъ дву- дневна почивка, отстжпающия
съ 40 хилядна армия примина самъ въ настъпление.
На 10-й Ноемврий следъ единъ авангарденъ бой у
Драгоманъ, въ който Търновския полкъ се поври съ
слава, Сърбите беха отблъснати къмъ Царибродъ и
Драгоманския проходъ беше заетъ отъ настяпающия ;
а вече и следъ двудневна бетка по висотите на Ца-
., 000*^10
202
рибродъ, гд^то пакъ на Тьрновци се падна щастието
да водятъ 1циковъ бой на висотата „Нишана", Сьр-
бит'Ь б^^ха отблъснати окончателно къиъ своята гра-
ница.
Пр4дъ настжгопащия стоеше вече Пиротъ, — вожде-
ленвата Българска мечтя, онзи западенъ брилянтъ на.
вашата корона ! Нима има Българинъ, на когото очит-Ь
да не св-Ьтнжтъ, сьрдцето му да не вйтупа буйно^
щомъ чуе Пиротъ, Одринъ и Солунъ? Нима 40 хи-
лядната ариия не е била обзета само отъ една идея
— .Пиротъ е нашъ", когато е виждала прЪдъ себ-Ь
си тоя заграбенъ несправедливо на отечеството градъ ! . . ,
Затаената болка отъ толкова години е избухнала
съ страптна сила още, когато дружиннит-Ь съ цериио-
ниилния маршъ, пр^дъ очит'к на свия Вьрховенъ
Вождь, ех нр'Ьмиаавали искуственно създадената гра-
ница, когато пр-Ьдъ т-Ьхъ е бл^Ьсналъ онзи б^Ьлъ Пи-
ротъ, онзи чисто Български градъ, придаденъ въ
чужди рлц-Ь. Уррата, ревната отъ дружинит-Ь, е била
повдравъ отъ Отечеството на тая красна долина ; то8И
боенъ гласъ е билъ вече пр'&дв^стие за вбсъмненна
победа. Това е било н'Ьщо подобно на въсхищенвето
ва крьстоносцит-Ь, когато ва прьвъ пжть е бл-^сналъ
пр^дъ т^хнит-Ь очи многооча^вания Иерусалимъ . . .
Ето защо нито планинската пр^ЬсЪчена м^стность, нито-
силното укр^пяванае на градътъ, нито съсредоточава-
нието на ц'Ьлата Сръбска армия не можаха да устоятъ
на б^сътъ за отмъщеаието и желанието да се вземе
, своето нагадъ' .Пдеалътъ „ Л«ро1йгеи(1шг/"сееиаразилъ
въ такъвъ буенъ и общъ ентусиазмъ, щото Ц'!Ьли два
дена, ср^щу равни сили, армията ни е намирала сила да
повтаря ударит* сл^дъ удари, до като не усп-Ь въ
пр-кв^иманието на тоя градъ. Сл^дъ единъ окоачате-
ленъ погроМ1, Сьрбит^ б-Ьха см-Ьтени на 15-й Ноем-
врий къмъ Нвшъ и Б'^Ьла' Паланка, и Пиротъ 6*6 ща-
стливъ да поср-Ьща своя Квязь и своята родна ариия. . .
Кой Българинъ не е чулъ за Кевенхюлера - онаи
нвразитель на деспотическата воля на силнит-Ь, която-
всякога е мачкала пб-слабия и го е озтавяла съ пра-
адни ржц-Ь?. . . . Кое патриотическо сърдце не се въз-
мути отъ оная несправедлива строгость, съ която б^Ьше
203
туренъ край еа успЪхигЬ на нашата армия ? — Евро-
пейския концертъ, който стоеше спокойно, когато Сли-
вница се колебаеше подъ ударит-Ь и всякоя нинута
можеше да донесе нахдуванието на врагътъ въ столи-
цата ни, се исплаши и растревожи изведнажъ, когато
благодарение само на нашити нвпхци ний набвхме този
врагъ въ аеговит-Ь прЪд-Ъли. . . . Когато Срьбеката
арния 6'Ьше окончателно равбвта, когато шоссетата
въмъ Нип1ъ и Б-Ьла-Паланка се пълниха съ тълпи на
девиртьори и бевпорядъчно отстжпающи войници, ко-
гато въ Срьбскит'Ь сумки б'*1ха останали сани по 10
патрона, и Нишъ вече се усмиваше на насъ, яви се гро-
вния делегатъ и грабва отъ ржц-Ьт-Ь пи плодовет^. на
поб-Ьдата. — Ни раскрачъ но нататъкъ ! — каза той,
и малкия овеправданъ поб^дитель требваше да се
сдр*, отъ опасностьта да срещне вече ср^щу себ^-си
полковет'^ на една първостепенна дьржава. — Намеса
грозна! , . . безбожно опеправдание ! ... и безпри-
страстно вастжпвание къмъ тогова, който пьрви безъ
вс-Ькакъвъ поводъ извади меча I , . . На насъ остава
само ут'Ьшевието, че Пиротскяя бой б^ше окончателенъ
погромъ, който ни отваряше свободно пжть за Сърбия,
че Сръбската армия 6-Ьте т-ьй разбита, щото за за-
щитата на тая страна требваше да се викатъ на по-
мощь чужди легиони !
Ти знаепгь, че войната се свьрт:и само съ единъ мораленъ
резултатъ, който въскреси България и еь повдигна ви-
соко въ пчитЪ на чуждия св^тъ. Поб^Ьдителит-Ь оста-
наха н'Ьколко вр'Ьме въ Пиротъ, срЬдъ една жестока
зима и съ най големи неудобства и лишения по хра-
ната н квартируванието. Требваше чакъ отъ България
да се храни тая 40 хиляди армия и припасите да се
мъкнжтъ на стотвни километра пр4аъ ватрупавшт^ съ
сн^гъ планин -ки проходи и дефилета. Ничтожеството
отъ резултата на тая война се знаеше вече, както отъ
войника, така и отъ гражданина, но това никакъ не
побърка, а напротивъ повече усили оная ревность и
д-Ьятелностъ, която кипеше въ тилътъ и която всЬкой
часъ тласкаше нескончаемит-Ь върволици отъ воля
къмъ границата. Нанесената обида се. изрази въ още
по-твьрдо р'Ьшение да се зал'Ьга за Д'Ьлото, и въ една
1:д„,0..::.,СОО»^1с
204
ужасна уираза б'ьиъ тоя надм'Ьнвнъ и фаворизирянъ
врагъ — готвеше се ужасенъ вулкаеъ, щомъ вемле-
тресението р^че да се повтори . . ,
Най-посл'Ь воосЕит^ тр']кбваше да се отдрьпнатъ
нааадъ ; требваше по волята на силнит'Ь да се остава
пакъ въ чужди ржцЪ тоя хубавъ и многожеланъ нашъ
Пиротъ . . . Столицата се размърда твьрд-Ь силно ; за-
хванаха се гол'Ьми приготовления и се готвеше едно
бл'Ьскаво поср'Ьщание на армията, която исаълни по-
вече отъ достойно своя длъгъ. Предстоеше да се въз-
даде пьрвата морална награда на изиореннт-Ь юнаци,
постепенно приближающи се къмъ София. Хиляди пи-
райидалва стълбове, надписи, триумфални аркя и врати,
едно нависвавие ц-Ьлия градъ съ народни флагове и
шпалиранието на взетитЬ отъ бойното поле трофеи —
тр'Ьбваха да бл;дктъ въннтното изражение на раду-
пшето и благодарностьта, която питаепхе столицата
вгьмъ своит^ избавители и поб'^Ьдоносни войници. . . .
Масса народъ, надошелъ отъ провинцията и околно*
стит-Ь, да прпсжтствуватъ на невндено до сега тър-
жество, тр-Ьбваше нагд-Ьдао да искаже чувствата, които
питаеше ц-Ьлата страна къиъ тая иоб^Ьдоносна армия . . .
Вечерьта ний раненит'Ь си л'Ьгнахме рано ; но спи
ли се, когато утрешния день съ своята тържествен-
ность и великденско очаквание постоянно блазии
умътъ и принуждава чов-Ька да разм^Ънява своигЬ
мисли съ другаря си? . . . Спи ли се, когато само по-
диръ н'еколко часа, всичко живо въ столицата ще юрне
къиъ крал, ще захвърля китки и ще зареве тържест-
венната и благодарна урра? . . . Спи ли се, когато
утре, не пб-кжсно, ще се види аолка, дружината, дру-
гарите, — онова общо семейство, ония другари, съ
които си яивелъ толкова време, като братя, носилъ
си съ техъ заедно всичките тяжести на бойното поле
и въ техните редове си билъ между смъртьта и жи-
вота въ ония сражения, които съставляватъ техната
гордость ? . . . — Ехъ ! да има възножность, бихъ ввелъ
единъ конь и ^ихъ се явилъ въ полка ! — казваше
единъ отъ нвсъ; — Не, да вземемъ фаетонъ и да гн
посрещнемъ къмъ Филиповци, — отговаряше други;
— не бива и това! . . . найдобре е утре, рано да из-
20&
л^Ьзимъ на края на градътъ и тамъ да ги чакаме! —
казваше трети, когато Даковъ, Найденовъ й Бояд-
жиевъ по невъзможяость да ставатъ отъ леглата си,
тр'Ьбвашв да се кжсатъ отъ ядъ, че не ще моглтъ да
видатъ това тържество.
. . . Декеиврий 6'^^ше единъ пр^лестенъ деяь . . . Ний
станахме отъ тьмни зори и съ нетьрп'Ьнне чакахме
пр-Ьврьската, сл-Ьдъ която требваше вече да отидемъ
на поср^щанието. Пригладихме се по внимателно, об-
л'Ькохме се по- прилично, награбихме патерици и ба-
стуни и хайд')! вече изъ вратата . . . Часътъ ако още
и 9 сутриньта, но улицитгЬ б'6ха тъй пр'^пъЛЕв-
ни, щото не 6'Ьше възможно да се блъскаме съ
болнит'Ь крака и да си пробиваме нжть. Н^ков отъ-
насъ останаха около па.1ата, а авъ съ Ротмистра К.,
който искаше непременно да види всичко, по околни
улици се озовахме пра Св. Краль. Полицията б-Ьше
веела м-Ьрки за расчиствание на улицит-Ь, но тълпит-Ь
така набл'Ьгаха къмъ края на градътъ, щото т^Ь всЬ-
коя минута б^кха наводнявани и задръствани. Около-
Св. Краль и малката площадь м^жду хотелит* София
и Одесеа стоеше ц^о море отъ глави и всички'Ь про-
зорци б-Ьха нависнали съ любопитни и радостни лица»
които държаха въ ржц^Ьт* си ц^Ьли снопове живи
цв^тя, кой знае отъ гд4 взети по ср^Ьдъ зима. Отъ
единъ прозорецъ се подаваше едно семейство, коетО'
осв'Ьнъ пълнит^ съ букети ржц4, които държаха не-
говитЬ членове, дв-Ь момченца поддържаха и единъ го-
л-кхъ В'Ьнецъ съ два гължба, които требвайте да спу-
снжтъ пра пр^минаванието на Княза . . . Растреперания
и подпирающъ се на тоежка старецъ, пригърбената и
расплакана баба, елегантната и красива госпожа, гор-
деливия и богатъ гражданинъ, интелигентното и прив-
зето конте и флегматическия и вс'^^кога спокоенъ шопъ
— всичко това стоепю въ тълпата, поглЪждапге не-
търп-Ьливо къмъ края на улицата и стискаше въ рж-
ката цв-Ьтието, съ което требваше да се израаятъ ис-
тинските чувства на душата . . . Само момента — и
дъжда щ'Ьте да завали изведнаждъ.
Едно моментално сътрясение, единъ силенъ на-
поръ отъ бурна вълна, единъ гръмежъ отъ урра и тър-
,„,,., Соо»^1с
206
аеественъ викъ се зачу откжмъ жгъла, и тосъ-часъ
улицата се запращи отъ пороя на тълпа, която съ
хвърлянве на шапки, съ ревъ, съ махання на рл^ц-Ь
предшествуваше поб-Ьдителит*. Негово Височество,
обл^ченъ въ своит-Ь походни др-Ьхи, укиченъ съ цв-Ьтя
и в^Ьнци, ^зд^ше на своя конь пр^Ьдъ своитЬ войски
и твьрд^ скромно и задушевно приемапхе знаковет-Ь
на всеобщата любовь и радость съ които Го утруп-
ваха поср^щачит-Ь. Киткит'Ь и вЪнцит^ завяляха съ
такава сила, щото любопитното око не можеше добр^Ь
да схване и да се наслади отъ благор')Дния изгл^Ьдъ
на своя Поб-Ьдитель — Госаодарь Цветята се сиаяха
като дъждъ, уррата продължаваше да гърми отъ пло-
щадит-Ь, отъ улицят^ и отъ прозорците; шапкат^ и
ржц^т^ непр-Ьставаха да се махатъ по всичкия изгл4дъ
и едво бурно течение отъ народъ придружаваше вой-
ската отъ двЪт^ страни на улицата . . . Тукъ н-Ькоя
тълпичка отъ селвни и селенки се вмушваше изъ ре-
довет4 и се хвьрляше вьрху потния Ивана, тамъ други
кр±щяха, вдрависваха се и кичяха познатите войници,
които вървяха гордо и крияха своит-Ь чувства отъ съ-
■знанието, че те еж въ строя ; а пб-нататъкъ н^коо
тълпи сграбчваха крайно-идущия съседенинъ или род-
виаа и безъ да гледатъ на неговото съпротивление,
захващаха пригръщанцята и здрависванията. Калпа-
ците, гжрдиге в устата на пуптките беха вече доста-
точно укичени, но екзалтираните посрещачи не знаяха
граница, хвърляха и кичаха до тогава до като не при-
иина край т-Ьхъ и последния войникъ. По край кит-
ките вървеше и онова пълнение войнишките ржце съ
разни кравайчета, гевречета и пакети съ тютюнъ. Не-
кои отъ екзалтираните посрещачи беха отипхле да
раздаватъ на войниците пари. Азъ самъ видехъ, какъ
единъ тьрговецъ, следъ като остана съ праздни ржце
следъ раздаванието на 20 — '60 пакетя тютюнъ, извади
«тъ джеба си цела шепа съ пари и захвана да тика
въ ржцете нв тия, които минаваха край него . . .
]У1еие по едно време тълпата ме смете, и азъ безъ да
щж се озовахъ чакъ при Хотелъ „Искръ". Негово Висо-
чество влезе въ черква, която беше препълнена съ на-
родъ. ТрЪбваше да се отиде съ време при палата,
,Соо»^1с
207
гдЬто войската щ^Ьше да дефилира пр-Ьдъ Княза, и
талп. да се усп-Ье да се зърнатъ другарит-Ь.
Е^на холядна тълпа пълнеше вече Алекеандров-
«ката площадь : всичкото пространство, па даже и ме-
стото назначено за дефнлиранне войската, б'Ьп1е задръ-
стени съ народъ, а пълноводния потовъ все още не
приставате 21;а тласка съ напоръ своитф вълни отъ
кжмъ Дондуковъ Булевардъ и Алабвнска улаца. ВсЬ-
кой искаше да види, и да се намести по-набли80 . . .
Ний съ К. се спр'Ьхме до входа на Двореца, пр^Ьдъ
койтг» жандармит-Ь съ страпхни усилия едвамъ бЪха
успЪди да запазятъ едно нраздно м^Ьсто около 20 рас-
крача . . . Най-посл-Ь участения трезвонъ отъ Цер. Св.
Краль извести за излизавието на Квяза отъ черква и
предизвика една мьртва тигаина по ц^Ьлата плоп^адь, .
а главит-Ь и погл^Ьдит^ на това затихнало пр'Ьдъ бу-
рята море се повьрнаха кьмъ напралението, отъ
гд'Ьто единъ кипящъ и непрнккснатъ ревъ захвана
все повече и повече да рдсте и да се приближава . . .
Помня добр'Ь, че азъ цЪлъ истрьпиахъ, когато талаза
на уррата досЬгна площадьта — туй 6'Ь единъ ура-
ганъ, който моментално довтасва съ своята ужасна
бързина и обзема изведнаждь ц-Ьлото пространство. —
Тихото до тогава море закяпя изведнаждь съ страшна
-сила, единъ ревъ отъ гърла като вихръ обзе оволно-
стьта, хиляди ра^гсЬ замахаха съ изст;Бплеиие, ш:апкит']^
съ ц^ли масеи пол-Ьтяха въ въздуха, и множеството
■светвали отъ радость очи се впиха върху Тогова,
който победоносно възвръщаше на страната нейните
' «инове . . . Азъ не вЪрвамъ Витоша да е била зрителка
никога на подобно тържество ; не е възможно тя да
■е чувала по-напр-Ьдъ подобенъ тържеетвенъ и отъ
душа и сьрдце мог&щественъ ревъ, съ какъвто София
се разлЪгапхе пр^зъ минутите, когато Върховния Вождь
<гь своята армия встжпи на Александровск9та площадь...
Захвана се дефилиранието. Негово Височество поз-
дравляваше и благодареше на войниците. Полковете
ливаваха съ едва удивнтелна стройностъ, при всичво
че бойната служба, носена въ продължение ва 4 м^Ь-
сеца, да беше истикала на заденъ планъ парадната
часть. — Тъй минаватъ само победителите ! . . . Съ-
, Соо»^1с
208
знанието на испълнения дългъ и военната гордость.
караше даже импровизированит* Румелийски дружини
да тупатъ силно кракътъ, да вирятъ гор^ главитгЬ и
да ивгл-Ьждатъ като левове . . - Интересно б4ше, кавъ
н'Ькои Румелийски войници съ пушката въ една р&ка-
и съ собственния ямурлукъ въ другата, отговаряха
весело на поадравленията на Княва; (н-Ькои отъ т'^х'1»
въ гол'Ьмата наваилца ве знаяха гд-Ь е застаналъ княза
и когато ваведнаждъ излязоха пр^Ьдъ очитЪ му, спи-
раха се, изгл-Ьдваха го добр'Ь и съ едно подскачвание-
и викъ урра бьрзо заемаха м'Ьстата си въ строя) ....
Внд'Ъхме еай-напрЬдъ другарите Софийци, които съ
своит^ приспособени за зима невзм'Ьрими калпаци при-
личаха на сжщи черкези ; поел^ Струмцит-Ь, поел-Ь.
11л'Ъвен]:ц1Т']^ и така на редъ по Л^-ра на полковит'Ь.
Нямаше само 3 Бдински полкъ — нашия полкъ ....
Меня ми домжчн4, когато вече се ист^глиха и посл-Ьд-
нит^ войски, и азъ вид'!&хъ че полка липсва и сл'Ьдо-
вателно азъ не ще видя своит'^ близки другари ....
БЪхъ се повьрналъ вече да си отивамъ, когато пол-
ковоя маршъ вачутъ отъ къмъ Дондуковъ-Булевардъ,
а сл'Ьдъ малко и главата на една колона по тази улица.
ми даде да разбера, че това еж нашит* Бдннци. —
Полка е билъ погрешно насоченъ по дру1'а улица ....
Докривя ми силно, че този достоенъ полкъ, койта
понесе тъй много подъ Трьнъ, който трн дни се блъс1еа.
по ТриНЬ-Уп1и и който даде най- много жертви съ уби-
тите н раненит* и взе жнво участие въ Пиротскиз
бой, не мина по улицата която б^ше украсена съ три-
умфални арки, пирамидални стълбове, бойни трофеи
и разни надписи и така да вземи участие въ триум-
фалното шествие, което се извьршвапхе отъ ц'&лата.
армия въ столицата. Негово Височество, който б4п1в-
вл'^^8ълъ вече въ двореца и народа, който бЪше поч-
налъ да се разотива застанаха пакъ на м'Ьстата си, за-
да пропустнатъ закжсн^лит* Бдинци. , . .
Още съ пьрви погл^дъ очит* ми се нал'^ха съ.
сьлзи : пр'&дъ полка ■]Ьвдеше новъ -конандирь, офицеръ
чуждъ за полка, лице несвързано още съ нищо съ.
вашето полково семейство . . . Добрия Мариновъ, ба-
щата командирь, Примерния друтарь и оня безъ стряхть-
, , Соо<^1с
209
и безъ упрекъ рицарь, който водеше см4ло тия дру-
жини по канарит'Ь на Три-уши, лежеше въ туй вр^ме
въ агония отъ страшната рана. Той се бореше съ
смьртьта, а заместника му не можеше да запълни и
да затьмна неговото чувствованр отъ насъ отс;ьтствие.
Меня като че ли б^съ не хвана ср'Ьщу тоя новъ ко-
шандирь и переннята му пр^дъ полка мн се показаха
като святотатство и подигравка съ сждбата на см-Ьлия
герой, който б-Ьше само достоенъ да вьрви на чело
на тая славна и испитана въ боя часть. Азъ не б^хъ
правъ, но какво да сторя, когато Марвновъ 6'кше за-
влад'Ьлъ нашит-Ь сьрдца, и въ сравнение съ него за
васъ блЪдн^еше и най- достойния, назначенъ на него-
вото м^Ьсто, командирь ? — Т^Ъжко и горко на замЪстни-
цит-Ь на подобни р^Ьдки по качества и тъй обичани
началници ? . - . Даже и святци да бадьтъ гЬ, пакъ
нищо не мог^ътъ направи за сдобивание любовьта на
своит^ подчинени.
Дефилиранието се почна и край меня единъ по-
диръ други захванаха да миваватъ вчерашните бойни
другари и полкови братия . . . Ето Марчинъ, съ когото
заедно носихме трудностит* подъ Трьнъ, пр-Ьхвьрча
край насъ ; ето моята пьрва рота, (командувана отъ
меня пр^ди войната), която всичкото вр^Ьме действува
съ моята дружина и при която азъ б-кхъ раненъ, пре-
мина стройно съ своя оздрав^лъ вече отъ раната ро-
тенъ командирь (Подпоручркъ Кирковъ); ето ротит^
на Данолова, Кинтишева — тия другари още отъ Ломъ-
Паланската дружина; и ето вече и моята втора дру-
жина, пр^двождана отъ Поручика Николова съ позна-
тите ми до единъ уятеръ-офицери_и войници, и така
нататъкъ дружината на Христовъ и Еара-Иванова.
Азъ се нам4ствхъ п6' наблизо и съ впити очи въ ре-
довет-Ь на моята дружина искахъ да съгл-Ьдамъ и по-
следното познато лице. Минаваше тя стройно и съ
радостенъ погледъ ми пращаме душевенъ приветъ,
а азъ целъ подлуделъ отъ радость. току махахъ съ
рлка и крещахъ съ полвинъ гласъ : Николовъ! . . .
о, живо здраво ! . . . Петровъ ! . . . Христовч. ! . . . добре
доп1ле ! . . . добре дошле I ... и така като да имаше
210
въаможность щ^Ьхъ да се спустна пр^Ьдъ фронта и да
расц-Ьлувамъ тия склпи ва меня братя ! . . .
Дефилвранието ое свьрши и авъ безъ да гл']^даиъ
на болнит^ си крака се спуствахъ съ вуцание взъ
навалицата, ва да пристигна навр4ме на м^Ьетото гд^Ьто
полка щ'Ьше да се спр-й. Имаше много да се приказва,
да се распитва, да се слугаа, да се излива душата и
д% се разм-Ьняватъ набранит'^ отъ толкова вр'Ьие бойни
впечатления, — сл-Ьдователно пр-Ьгръщанието на тия
другари, хващанието на т^хнит^ треперящи отъ въл-
нение ржц-Ь и първата заду1певна и трогателна ср'Ьща
не можаха да-тьрпятъ никакво отлаганве . . . Улицит-Ь
все още б^ха препълнени съ войската, която се рас-
квартирувате изъ градътъ ; задъ палата н^к^^и пол-
кове стояха още въ сборъ и даваха послЪднит-Ь рас-
пор^ждания за заеманието на раионит-Ь, а повечето
се б-Ьха вече распрьснали и съ своето дребно подрав-
дЪление по команди б^ха наводнили почти всачкйт^
квартали. — Това б^Ьше вече момента на неофициал-
ната близка ер'Ьща, при която всЬкой единъ 8ад'&ля,
завоюва и подбира роднинит4, познатвт-Ь или когото
и да е отъ гостит*, и очи въ очи се мжчи да изрази
п6 сърдечно, пб-интимно своята неподправена радость
и искренно чувство.
Шумната радость, урата и тържеотвенностьта
6'^^ха пр'Ьминали, но затова пъкъ освободените отъ
строя войници ставаха вече достояние на свонтЪ род-
нини, познати или пъкъ просто на радушяит4 хозяи,
които съ ц^ли сюрии ги водяха къмъ местото, гд-Ьто
една прилична гощавка требваше да развьрже повече
язиците и да даде едно пб-весело настроение на цялата
компания. Рл^дашъ тукъ нЪкой саморасълъ великанъ
въ своит4 бойни доспехи, награбилъ въ раците си
своето детенце и придруженъ отъ своята търже-
ствующа жена вьрви къмъ пункта, гд^то ще може
пб-добре да се наприказва и ниди;тамъ други заоби-
коленъ съ ц-Ьла сюрия отъ роднини, укиченъ ц-Ьлъ съ
цв^Ьтя и усмихнатъ до уши, вьрви гордо и расправя
н-Ьщо шумно и весело; пб-нататъкъ н^Ъкои наперени
и подпр-Ьни на своит* пушки, стоятъ наградени отъ
усмихнати лица и не могжтъ да сварятъ да подаватъ
и,д|^геаьуС00«^1с
211
овоит-Ь потни ржц^ ■ , . и почти на всЬежд^ малки
тълпички на радостни и весели хора, м-Ьжду които
крачи щастливяя поб^дитель — синъ, братъ и и;бжъ,
придруженъ съ своя боенъ другарь — сирота . . . Ща-
стливи минути и ва най- последния б-Ьднякъ! . . . Да!
това б^ше праздникъ, какъвто София не бЪ виждала!
Христианската Пасха се повтаря ежегодно. . . но Пас-
хата на народната поб'Ьда дохожда р'Ьдко и надминава
ао своята радость всачкит-Ь официални и пр'Ьд11иеаня
тържества .... Достаточни еж само : интонацията на
гласътъ, съ който срамежливата и радостна сестра
■отправя къмъ поб^Ьдителния си братъ приветствието :
живо, здраво, бате! . . . овова исчервявание и тупка-
ние на сьрдцето, съ което любовницата или годеницата '
подава китката на своя поб^дитель — нзбранникъ . , , ,
■онова св^тливо изражение на лицето съ сьлви на очит4,
съ което скромната и подлудила отъ радость жена
ср^Ьп^а своя юнакъ мжжь — за да опр-Ьд^дять извед-
наждь величественната чистота на това всенародно
тгьржество . . . ,
Като гл4дахъ на тия трогателни картини, азъ
съ болка на сьрдцето си припомнихъ аа юнацитЬ,
юстанали по бойнит-Ь полета, да оная дълбока скръбь
и отчаяние, които днесь чувствуватъ т4хнит-Ь блискн
и роднини, сл-Ьдъ като еж видЪли отсжтствието имъ
въ редовет^!. — Т^Ь еж били на поср^Ьщанието, т-Ь еж.
се взирали въ войнин1кит'Ь лица, тЪхъ гн е лъгала
слаба надежда — дано грозното вав-Ьстие изл'Ь8е лъжа
и техния дрЕ1гъ да се мЪрне прЪдъ очит-Ь ... но ко-
гато е миналъ полка, когато и последния войникъ се
« примр^Ьжилъ прЬдъ очит* имъ. т4 съ страшна пу-
стота въ сьрдцето, смазани и убити еж се повлекли
хсъмъ своит'Ь кжп^и и навр'ени въ Н'Ькой жгълъ еж се
пр'Ьдали на плачътъ, на бевнадежния плачъ и гроз-
ното отчаяние ! . . . Хвала на васъ Рерои ! . . вий пла-
тихте съ живота си, вай хвьрлихте въ дълбока печаль
вашит'^ нещастни майки, вий н'Ьмахте щастие да вл'Ь ■
вете съ гордоеть въ столицата, и безъ всЬкакво же
-лание днесь спите по ржтовет-Ь и усоигЬ — по вий сте
ва насъ всичко ! вий сте сжщенски чеда на поб-Ьдата !
я тържеството днешно и всеобщата наша народна гор-
и,ди,геаьуС00«^1с
212
дость и даешнатярадость на толкова майки сестри —
въскрьснаха само отъ вашит'Ь гробове I . . . Хвала ! . . .
века памятьта ви (в предава отъ родъ въ родъ, исъ-
вашия прим^ръ България да отхрани още ио храбр»
и п6- достойни синове ! . . .
Мисляхъ си язъ така и като смаянъ крачахъ по-
улицата, въ края на която се б■^^ае спр-Ьлъ нашия
полкъ. Вид^Ьхъсесъ другарит'Ьси;сл4дъпьрвото гор^ЬщО'
пригржщание въпросътъ отъ всички б^Ьше: какъ е
Мариновъ ? добр^ ли е ? . , . може йи да се отиде при
него? — н-Ьщо, което показваше безграничната обичъ.
• и уважение, съ които той се ползуваше отъ офицер-
ското общество въ полка. Като имъ расправихъ, че
той е добр^Ь и че входа при него е запретенъ, ааъ се
зад^Ьлихъ съ н^кси, за да ги заведа въ болницата
при Дикова и Ушева . . . Азъ безъ да искамъ ги из-
дъгахъ, защото Мариновъ въ това вр^Ьме е билъ при
посл^дня агония и е умиралъ съ нервозио стискание
въ ржката си ордена „за храбрость" — който му 6'Ьше
подаренъ отъ Княза ! . . . Т* н'Ьмаха щастието, идн
пб-добр^ злата честь, да испратятъ до вечния покой
своя любимъ и достоенъ командирь, понеже полка за-
мина за гр, Видинъ
Сл^Ьдъ двудневенъ шумъ и веселие, София захвана
да се поотоложва ; поср^Ьщачит-Ь отъ вънъ си 6'^^ха
вече разотишле ; н-Ькои отъ полковет^Ь се распрьстнаха
по околнит-Ь села на широки квартири, а н^Ькои б-Ьха
заминали къмъ Виданъ и Ломъ-паланка. Ний ране-
нит-Ь почти че не се завръщахме въ болницата, а оео-
бенно сл'Ьдъ като Негово Височество^самъ лично украси
съ ордени гхрдит^ на повечето отъ нает. Въ болни-
цата вече р']Ьдко стжпваш:е чов'Ькъ ; болничното начал-
ство отдавна б-Ьше махнало съ ржка на нашит-Ь свое-
волни виходки и то се грижите само за тия, които
ранит^ ой\е задьржаха въ креватите, а пъкъ ний от-
давно 6'Ьхие вече усп'^Ьли да си умразнемъ едни на
други, — сл-Ьдователно немислимо б^гае да се стои на-
едно мЪсто, когато въ градътъ има толкова развле-
чения . . . Хичъ може ли едвнъ младъ чов^къ за прьвъ.
пжть кавалеръ. да се лиши огъ удоволствието да ве
покаже украсените си гжрди пр^дъ хората ? . , . Най-
213
носл4 раб">та ли е да се ватворишъ като калугеръ,
когато полкоЕия ковчежнвкъ ни раздаде жалваннето
8а ц^и1а 4 мЪсеца (неполучавано до тогава) и ни накара
да се мислимъ за милионери / . . . Разбира се — не ! Па
-осв-Ьнъ т<»ва ходението и скитанието изъ градътъ съ
бастуни удовлетворяваше и на дребното самолюбие,
което иска всекиму да навр-Ь въ учит* : вижте ме —
раневъ сьмъ! . . .
Не помня добрЬ, но струва ми се, че на четвьртия
день отъ влизанието въ София на войекитЬ, като молвия
се разнесе печалния слухъ, че Мариновъ Сливнишквя
герой, е починалъ. Зал^Ьпенит-Ь по градътъ изв-Ьстия
■отъ двореца изв-Ьстяваха за голямата народна загуба
и се каеяха всички да вземятъ участие вът ържест-
венното погребение на тоя достоенъ офицеръ. Азь
^■Ьхъ тр^Ьснатъ отъ тая печална новина още повече
като знаяхъ, че Мариновъ е на оздрачявание вече;
Д8Ъ б-Ьхъ убитъ отъ скръбь и почувствовахъ едно
■сжщинско състрадание къиъ тоя доблестенъ момъкъ,
който заслужваше пощада отъ сждбата и въ своята
братска къиъ него горесть, аВъ нам^рихъ въ себ^сн
«ила да нат^квамъ, защо не бЬхъ азъ на негово м-Ьсто
а така да искупя напълно своит* прЪгрЪшения. Да,
въ този моментъ пр^дъ меня въстана онзи храбъръ
боецъ, който не може да си прости Врабча, и умр-Ь
яа заглаждание на тая не по негова вина гр'Ьп1ка, и
като сравнихъ негова св^тълъ ликъ съ насъ, винов-
ницвт'Ь подъ Трьнъ, азъ почувствовахъ т-Ьжки угри-
аения на съв'&стьта и се счетохъ като единъ жалъкъ
ш галенъ свнъ на капризната сждба. . , .
Негово Височество се распорЪди за едно погре-
бение на своя любимъ и пьрви офицвръ, каквото до
това врЪме не б^Ьха правили никому. Стотина в'Ьици
б-Ьха готови да се поднесатъ на п 1койника ; богато
украсенъ гробъ (ковчегъ) требваше да пом-Ьсти т-Ь-
лото ; единъ топовенъ лафетъ съ траурни украптения
■б^пте навначенъ да води гробътъ ; единъ п-Ьхотенъ
полкъ; 4 орждия, около 500 офицери, ц15лия духовенъ
клиръ, дипломатическото т^ло, чиновниците и почти
ц'кла София се готвипхе да испрати покойника до смърт-
ното жилище Всички съжаляваха за заминува-
214
нинто на Бдинския полкъ, на когото се падаше най-
год^мото право да учавствува въ погребението и да
отдаде посл^Ьднит-Ь почести па своя обиченъ и скгпъ
командирь. Венеца, приготвенъ отъ името на полка,
тр'Ьбван1е да свидетелствува за оная дълбока печаль
ва Бдинцит-Ь и да зам-Ьстя тяхното присжтетвие . . .
Азь н-Ьма да ти расправямъ подробностите на
погребевието и ва оная тържественна процрсия, която-
придружи тялото отъ Палата до гроба, а само ще ти
И8Л0ЖЯ моит* чувствувания въ черква, гд4то ааъ б4хъ
отишелъ пд рано да заема блиско м^Ьсто до гроба и
така да моггь да вида пб-отблизо обичния покойникъ
Негово Височество убитъ отъ скърбь съ едно истин-
ско печално изражение на лицето, поддьржанхе гроба,
който отъ няколко ВИСН1И офицери се внесе въ черква
и се постави на катафалка . . . Азъ б-Ьхт. на три рас-
крача около Маринова. ПрЪдъ меня лежеше непо-
движно красивия, скромния и ввсоко-нравственния мо-
мъкъ, когото нямаше чов^Ькъ да не обича, — оня патри-
отъ и прим^ренъ Българинъ, който съзнателно ее
принесе жертва за защитата на обичното си отечество,
— оня безъ стракъ в упрекъ рицарь и идеаленъ войникъ,
който въ най-труднит^Ь минути и пр^Ьдъ лицето на
самата смьрть, не мислише за друго осв*нъ за своята
военна честь и священъ дългъ, и — овя прим^ренъ дру-
гарь, братъ и баща командирь, който въ командува -
вието на полка не заслужи нищо дру1'о, осв'Ьнъ обичъ,
пр^данность и уважение отъ всичкит-Ь негови чле-
нове .... Изразителното му красивоо лице съ своето
смъртно поблЪднявание ми напомняп1е онова строго
и р^пштелно изражение, съ което то се покри при
неговит* думи; „тука ще мр^мъ!", когато той грозно
се литна на пристапъ, отъ който вече не се вьрна.
Но орловия погл^дъ и огненнвт-Ь зрачки, съ които той
обгл'Ъждап1е гн^^вно неприятелската позиция се виж-
даха вече исцьклени подъ полуспустнатит^, пълнв
н^когатъ съ животъ, кл'Ьпачи : ржката, тая юнапхка
рАка, съ сабята въ която той грозно махаше къиъ не-
приятеля и насьрдчаваше войниците, б^ше скръстена
вече за вс^коги неподвижно на гжрдит4, и тоя вну-
шителенъ сганъ, който като исполвнъ стърчеше см'Ьло
215
подъ ужасния огънь на ТригЬ-Уши — б-Ьше се про-
стналъ вече въ пълно сдьрвявание и бевживненность.
Пр^дъ меня бЪше само облика на тая възвишена и
съвьршенна дугаа ....
Смазанъ и убятъ стояхъ авъ около катафалка и
съ васьлвени очи се впивахъ въ неподвижния обравъ,
който не можепхе да ми обясни — - що за загадка
е този св-Ьтъ. , . . 1Цо заачи славата? . . що значи
страхътъ ? . . . що значатъ тия треоания за почести,
богатство и влияния ? — питахъ азъ този прим^Ьренъ,
но свьршилъ см-Ьткит^Ь си съ този св^тъ, чов-Ькъ, —
и само въ кроткото изражение и безпред'Ьлния покой,
неписани на неговото лице, азъ можахъ да прочета,
че всичко е суета, осв-Ьнъ честно исп-влнения дългъ,
умпрапието ег спокойна сгвЬсть и оставянието Ьобиръ при-
мЬръ за бяджщр.пю поколЬние. . . Азъ си го спомняхъ
най-напр-Ьдъ пов4хналъ и посърна лъ край Бр-Ьзникъ,
сл-Ьдъ Врабчанския погромъ, да скърби и да припи-
сва на себ^ си виновпостьта за тая б'&да, когато други
на негово м'Ьсто би проглунтили хорскитЪ уши за под-
вигътъ И8вьрп1енъ въ туй отстжпвание ; посл^Ь го
спомняхъ растревоженъ отчаенъ и незвагощъ почивка,
при нашето нощно лутание отъ Бр^зникъ до Слив--
ница, когато той помислепхе, че не ще може да непълни
добр-Ь своето назначение н всЬкоя минута повтаряше:
какъ ще се покажа пр^дъ Неговит^ (Княза) очи ? . , .
ПослЪ на Сливница, стр^Ьснатъ и подигнатъ душевно,
да тича по фланговет^!, да участвува въ атакит-Ь и
да прикарва ц-Ьли нощи съ пров-Ьрка на частит*, съ
отивание ва докладъ и въ съв'Ьта при главната квар-
тира и врьщание пр^Ьдн зора при бойната линия. И
най носл-Ь въ последния иоментъ, на 7-й, когато той
распльхтянъ довтаса на ТритЪ Уши и съ една страшна
р^Ьшвтелность отиде см^Ьло противъ явната смьрть. . . .
ГЦе мр^Ьмъ! каза той съ едно побл'Ьдн'Ьло и настръх-
нало изражение, което само печата ва смъртьта на-
лага по лицата въ пр'Ьдсмьртния часъ. . . . Той зна-
еше своята смьрть ! той чувствувагпе своя кон&цъ ! . . .
и при всичко това, прЪдъ дългътъ, той см'Ьло се
хвърли въ нейнит'^ обятия! ...
,„,,., Соо»^1с
216
Плачахъ азъ вътрешно и мисленно се моляхъ
пр-Ьдъ прахътъ на тоя уважаемъ отъ пеня човЪкъ,
и то не за него : той съ страданията си б^Ьше вече
искупилъ своит* светски погр-Ьшения, естеотвенни за
несъвьршепната чов'Ьшка плъть. Азъ се молях-ь за
себ-Ь си, за ония важни прегрешения и слабости на
бойното поле, които ме уничтожаваха пр-Ьдъ куража,
самопожертвуванието и пр-Ьданностьта къмъ отечест-
венното д^Ьло, които той бЪше показалъ пр'Ьдъ моит^Ь
очи ! . . ПрЪдъ меня пр-Ьдстана факта за оставанието
на батареята, въ който азъ обичахъ да се оправда-
вамъ до чистота и да свалямъ всичката впва винаги
на моит^ началници и другари; противъ меня заговори
онова съзнание за нехайство и бевгрижность, съ което
азъ се отнася хъ по н'Ькога къмъ испълневието на сво-
вт'^ прави обязанности; и меня ме зачеврька черния
на раскаянието за слабостьта въ известни минути,
предизвикана отъ чувството на самосъхранение пр^дъ
неумолимата смъртна м^тла. Съзнавахъ. че не б^хъ
страхливецъ, по виждахъ, че не бЪхъ въ нищо подо-
бенъ на този, който лЪженхе бездихавъ пр^дъ меня :
той търсеше своята смърть ; той знаеше, че ще падне . .
и отиде смЪло ср4гцу своята погибель. ..... когато
азъ по своята безгрнжность на характера, по своята
фаталическа увЪренность, че нямаше да блда убигь,
все паиъ се поддавахъ на моментални слабости и прИЪ-
жнвЪвахъ изв-Ьстна борба, до като усп-Ья да стана на
своето м4сто. . . . Азъ пр4дъ неговия трупъ дадохъ
об-Ьщание да исповедамъ публично свои-гЬ гр-Ьшки и
като въздигна заслужения да дамъ единъ прик'Ьръ
на героизмъ на бжджщат-к наши последователи. Пър-
вото азъ испълних-ь още на втория день, като взехъ
съ себ-Ь си 3. ... и предъ Военния Министръ и н^-
кои старши офицери обяснихъ подробностите за от-
стжпванието отъ Трьнъ и оставянието на батареята,
вината която се струпваше исключително вьрху 3. ;
второто истлнявамъ днесь, до колкото силите мя
позволяватъ да представя всичките качества на по-
койния Мариновъ
Не бехъ само азъ този, който се бепхе целъ впилъ
въ лицето на покойния; Негово Височество не отде-
217
ляше очит4 си отъ драгия му Марнновъ, който като
Неговъ Флигель-адютантъ ц^Ьли гаесть години б-Ьшв
усп^лъ съ своята, благость на характера, прЬданность
и р^шитедаость (1883 год. Септем.) да докаже възви-
шенностьта на своята душа; тримата Бдинци, деле-
гати отъ полка, стояха страшно убити и втренчена
въ лицето на покойния, като че ли искаха да ване-
<^ж.ть на преданния полкъ живъ портретъ отъ послед-
ното виждакие на своя командирь ; всичвигЬ офицера,
които б^ха оградили гроба, б^ха сериозно съсредото-
чени вьрху тая благородна фигура на бившия животъ,
която даже въ своето безсилно ист'Ьгвание искаше да
покаже на великото значение за свято испълнеиия
дългъ; и ц+лата черкова б^ше обзета отъ тиха и тър-
ясественна печаль, отъ едно благоговейно настроение,
което явно свидетелствуваше за оцъняванието отъ
всички загубата, която претърпяваше Отечеството
и за онова уважение, любовь и състрадание, което
■чувствуваха прися:тствующите къиъ този прнмеренъ
войникъ Авъ не искамъ даже да говоря за 6а
■бичкйте, които съ плачътъ си въ такива случаи оала-
кватъ своето лично горе, нито за жените, които се
расхалцуватъ или по привичка или по слабость на
нервите», но ще упомена за Негово Височество, за
мажье съ кораво сьрдце, за военни, които еж виждали
П(5 сьрдцераздирателни картини, за дипломатически
агенти за чужди хора, които всички ее обливаха съ
■сълзи, или пъкъ к :)нвулсивно имъ играяха лицата
при минутата, когато се почна последнето целуванае на
покойника.. Въ тоя моментъ на вечна раздела на мъртве-
шката фигура съ всичко родно, блиско, познато и
тл'&нно, даже и священниците, привикнали да оста-
ватъ като гранитъ, посърнаха и техните изсъзснали
ютданва очи се налеха съ сьлви. ....
Азъ бехъ толкова убитъ, толкова смазанъ, щото
даже когато изнесоха тоя любимъ за менъ ^овекъ,
азъ не се досЪтихъ да отида да поддържа гроба му, или
пъкъ да го придружа до гробищата Въ меня
ставаше борба, борба ва искупление, борба между оная
дребнавость на характера и онова твърдо решение да
се признавамъ за виновенъ и въ сжщото време като
, Соо»^1с
218
I
ииамъ 11рам'^&ра пр^дъ оеб'Ь-си, да се мжча барвмъ най
скромно да иосл'Ьдвамъ по плана, прЪдначертанъ отъ
нахпия достоенъ командирь.
Не Т08И е велвкъ, който иска да се показва за
такъвъ : достойнството не се състои само въ перяниета
и оная надута важвость, която не допуска да падне
прахъ вьрху придобития кавъ и да е авторитетт. ; и
всЬкой, кой го е достигналъ да спи вь лаврит*!^ на
своето самоусъвьршенствувание не е дрзто нищо ос-
в']^нъ болидъ, който е вече дочака.1ъ своето пукванив
и раасипвание на части. Л-Ьстницата ва моралното ис-
качвание на висота е съ хиляда станала ; зависи кои
кое ще избере ва апогея на своето искачвание и сл^Ь
дователно границата на своето слизание надолу За
да можешъ да се качвашъ на нагор-Ь, тр-Ьбва добрЬ
да знаешъ при какви условия и при какви усилия ти
си уеп-Ьлъ да се натжкмипгь до изв-Ьстно стдпадо.
Необходимо е да се знаятъ гр^Ьшкит*, ва да се ивб*-
гнятъ при п6-вататъшното лазяние по тая ерархическа
л^Ьстннца. При това слмолюбието, което е главния им-
пулсъ за усп-Ьха требва да бжде до толкова разбрано,
щото да принася ония, справедливи обвинения и на-
тяквания, които ще се пр-Ьдизвикатъ отъ признатите
гр-Ьшки, като се саомнн. че именно въ това самоволно
изобличение е залога ва оная мкгкщественна сила,
воято изработва човека и прави отъ него единъ че-
стенъ, вид-Ьлъ и патилъ бс)енъ д^ецъ. Примера е Ма
риновъ, който при съзнанието на своята вина-разбв-
вавието на Врабчанския отрядъ. гд'^то всичката не-
гова отговорность се заключаваше, че той 64 ар'Ъда
в-Ьколко часа назначенъ за началникъ на тоя ма;1очи-
сленъ отрядъ, нему не му даваха мира неговитЬ лични
и началнически подвизи, показани въ това остжпвание,
и той не остава спокоенъ до като съ своята смьрть не
даде начало ва едво литвавие въ атака, която донесе
победата на 7-й Ноемврий. Когато този, който б^Ь до
такава степень самолюбивъ и чувствителенъ, щото ва
една съзната вина, (за която тр-Ьбвашв да го утру-
патъ съ благодарность), не притьрп* и три дева
до като съ самопожертвувание не удовлетвори своята
възстанала съв'Ьсть, отива да се самоивоблячава и съ-'
219
внава сторейит^ грЪш&и пр'^дъ своит-Ь подчинени и
другари, то колко повече няй, които, можемъ да на-
Н'!^рииъ п6 сериовни обвннення отъ съв-кстьта, било
по нехайството, било по своето незнание неумЪнце, било
по моменталните пробл^ски на чу^вствотл на самосъхра~
нението, сме длъжни да съзнаемъ сторените грахове
и така въ бждгаще да гя вскупимъ съ личенъ при-
М']^ръ и разбрани Д'Ьйствня ? , . . Нима ще дооустнемъ,
щото подъ обаянието на нанесената побсМ^! вий да
се явииъ втори пжть на бойното поле пакъ такива
нехагощи и не ва местата си началници? . . . Нима
ний пакъ така ще ке караме на юря, та гд-Ьто му из-
л-Ьзе края, беаъ единъ строгъ образъ на управление
и водение частит^ въ боя? Нима ний пакъ, още съ
построението на бойния редъ, ще испускаме частит^
оть рзБЦ-ЬтЬ си и само като едни прислтсгвующи отъ
н-Ькой жгълъ, ще чакаме, бевъ да можемъ да дадемъ
какъвъ-год-Ь мораленъ имаулсъ на иадоженитй подъ
огъня части — свършванвето на боя и събиранието на
дружинигЬ, ротитй за да станемъ пакъ т^Ьхни коман-
. дври ?...—- Не в-Ьрва това Сливнишкия герой . . .
негова благороденъ подвигъ не може да остане безъ
последователи! . . а пакъ посл^Ьдователите сме ний —
неговит-Ь съвръстници
Ний съврьстницит^ на Мариновъ требва да пом-
ннмъ добр'^Ь, че неговия прим'Ьръ се касае най-папр'!Ьдъ
до насъ — старит* ; че тоя благороденъ типъ на само-
любивъ и р'&шителеаъ начялникъ е вав'Ьщанъ кито
обравецъ на всичквт'Ь старнхи началници за случаат'^
когато се изисква, за добросъвестното испълненве на
дългътъ, полетяванието и ставанвето въ най-опаснит4
м4ста, гд-Ьто се намира единиченъ подчиненъ войнвкъ.
Мариновъ, като Флигень-адьютантъ и като началникъ
на една распрьстната по разни участъци часть, вмаше
възможность да отиде н-Ькжде, гд-Ьто б-Ьше пб-без-
опасно, но той още съ първите гърмежи прехвьрча
тамъ, гд^то предполагаше, че само една дружина се
намира въ твьрде лопхе положение; като помощнвкъ
на началника на десния флангъ, той би могълъ при
една недобросъвестность да управлява боя отъ по-
четно растоянве отзадъ, но той не само, че се изнесе
220
въ първата линия, но още вскочи и въ веригата, ва
да опр-Ьд^ли в-Ьрно положението на работит^Ь и да ао-
могяе на своя началннкъ, който правеше обходъ въ
д^сао; и най-посд-Ь акоди искаше, при дохожданието
си на Мека-Кревъ, той можеше да се задоволи само съ
моя раппортъ : всичко обстои благополучно, но той, за
да провери обстановката и да насьрдчи частит-Ь, отиде
съзнателно подъ градътт. куршума, гд^Ьто лежаха и
грняха неговиг-Ь войници — и благодарение на това
той нам-Ьри смьртьта. Той падна, но падна робъ на
своята длъжность и съ кръвьта си освятп ва насъ
оня воененъ првнциоъ, който казва, че направени/п^
грЬгики по расположението и водениетс частит^ ва боя
не сл. страшни, когато морала стои срЬщу т.^Ьхг; че
непоб-Ьдима е оная часть, даже при най-лоша условия,
която има началници, които сг зорко око слЬЬятъ за
фазисишЬ па боя и при първа опасностъ се хвьрлятъ на
заплатените пунктове, гд^то тЬхношо присултствие
требва, за да закове войнщитЬ на мЬстата или пгкъ
да ги блъсне вг една бЪсна атака.
Да, отъ насъ старит*!^ всичко зависи при едни
бжд,жщл Д'Ьйствия; ако ли вий бл^демъ добрЪ про-
никнати отъ съзнанието на своя дългъ и бждемъ го-
тови за великия подвигъ на самопожертвуванието,
което тласка началника безъ колебание на заплашвания
пуиктъ — то Българския войникъ може да излиза отъ
боя вс']Ькога съ слава даясе и при пораженията; аво
ли пъкъ нвй при това още се явимъ и знающи и
подготовени началници — то нашата млада армия ще
бждз непобедима, освЬнъ отъ грамадната численноеть.
Добр-Ь требва да се помни това, а то инАче твьрд-Ь
КЖ.СНО ще бжде раскаянието при единъ повторвнъ*о-
питъ; погрома не пита готовъ ли си; поб-Ьдата е само
на храбрия и кадърния ; и тюхканирта и оалакванията
въ боя за едеа късно съзната некъдърность не принасятъ
друго осв^Ьнъ по-силеиъ мораленъ упадокъ. Ний тр-Ьб-
ва да работимъ и да се готвимъ за момента, който не
тьрпи друго осв^нъ пр^Ьданность к;вмъ далото, готов-
нсгть въ самопожертвувание и пълна кадърность за
началническа д-Ьятелность. Нека не се забравя, че
строгия, справедливия, работящия и съ едно чувст-
221
вително и аапааало юношескит4 порива сьрдце, ко-
мандирь отъ мирно вр*ме, е пьрвия валогъ за единъ
добл^стенъ и н&жкв р^пштеленъ началникъ, когато
куршума 8ап'Ье на всЬки раскрачгь. Свиваннето въ
Еюшетата, сиромашкнт^ треперания аа единъ даденъ
отъ поста, но неизвоюванъ и подтвьрденъ съ личво
достойнство, авторитетъ ; онова топлевие на м'^стата,
което недопуска никаквн главоболия и разваляние
хатъра на окржжающето и онова нищо неправяние из-
разено въ гледавието чрезъ пръсти и испълнението
само колкото за очи на крупнит^Ь вънптни служебни
формалности — никога не могатъ да ивработятъ даже
синката на падналия достойно на 7-й Ноемврий подъ
Сливница. . . .
Да продъджавамъ ли по вататъкъ? . . , Струва
шн се. че н*ма нужда, понеже н-Ьщо особенно н^ма
повЕче кавво да ти съобща: излизанието ми отъ бол-
ницата, заминаванието ми за частьта и станалото пр'Ь8ъ
това вр^ме не еж работи, които да те заинтересуватъ
и следователно азъ ще туря точка, като упомена, че
имахъ случай да присжтсвувамъ на погребението и
на младия Подаоручикъ Стоянова (отъ Свищовъ) сжщо
Бдинецъ, който, ударенъ съ куршумъ сь чупвание
кракътъ подъ слабините, при сражението въ Пиротъ,
сл-^дъ една ампутация на ц'Ьлия кракъ, унр'Ь съ ужа-
сни МАки въ болницата. Раната му б^ше повече отъ
т'Ьжка и отъ день на день все повече се въспалваше;
една силна кашлица б-Ьше почвала да го разлюлява
по вреватя и да го гърчи всякоя секунда отъ причи-
нените мърдания на счупения кракъ подъ слабината;
една постоянна и настойчива просба къмъ всвчкит'Ь
посетители, за да кажжтъ да му испратятъ въ награда
„крьстъ за храброеть" придружаваше посл^днитЬ дни
на тоя 18 годашенъ офицеръ. Съ 40 дневните ужасни
мжчения, той стана мжченикъ, и на м-Ьсто заслуже-
ния орденъ „за храбрость" той дочака п6-рано дър-
вения гол-Ьмъ крьстъ. Той бе награденъ въ денътъ
на смъртьта си, но неговит^ очи така и не видеха тая
нногожеланна и бълнувана ц^лъ м^сецъ награда. . .
1оуСоо«^1с
писмо.
До автора на „Цисма отъ войнаша"'.
Ако ли никой въ Пьрвит-Ь година сл^дъ войната
би се усъмнилъ въ правилностьта на нашити д-Ьйет-
вия, ако ли той би се осм-Ьлилъ да нанесе и най мал-
кото пятно вьрху тия гръмоносни поб'Ьди на Слив-
ница, Царибродъ и Пиротъ, азъ бихъ му издраскалъ
очит^Ь и бихъ спорйлъ съ часове, ва да докажа, че
ний началницит-Ь си испълнихме дъдгътъ повече отъ
колкото требваше. Подъ обаянието ва получения по-
б-Ьденъ резултать всЬкой единъ, който би се натва-
риль съ единъ неблагодаренъ трудъ да осжжда сво-
ето и да дразни своит* другари, не би заслужилъ
пр-Ьзъ това вр'Ьме осв-Ьнъ нълао призр'Ьние и нодози-
рание въ недостатъвъ на патриотизиъ. . . . Но вре-
мето, което хвьрчи, уталожва и най бурнит^ увл-Ьчения,
пороя сл^дъ едно б-Ьснувание остава подиръ себ-Ь си
наслания и саокоенъ п4съкъ, и всЬкакво въодушевле-
ние безъ разлика на неговата степеяь утихва и отстж-
пва м-Ьстото на хладния и спокоеиъ разсд^дъкъ. . . .
Дайте да видимъ какво сте направили? .... кажете
си гр^шкитЪ да ги знаемъ и да ги изб'&гваме ! — ето
възгласа, който въ днешнит'^ уталожени години се отпра-
вя къмъ участницит-Ь въ войната отъ двешнйт^ млади,
чужди на онова обаяние, което б-Ьше ни обзело отъ
спечеленит* лаври. Младия и новия членъ на Бъл-
гарската армия, пр^Ьдъ когото на равно съ ум-Ьренната
гордость за поб^Ьдата стоятъ и голит^ факти на ней-
нитй епизоди, иска да зиае всичкитЪ подробности и,
като и8вл'!&че единъ урокъ, да се покаже въ бкдкще
достоенъ на победната традиция, осв-Ьтена отъ тая
война. Освйнъ това ний участницит* успйхме вече
достаточно въ ц-Ьли три години да исприкажемъ св-Ь-
тлит^ страни, да се нахвалимъ и да удовлетворимъ
на онова заслепено самолюбие, което птепне, че азъ
направихъ много работи, и днесь за днесь иожемъ да
се считаме като освободени отъ вьр аата, която ни
вьрзваше очит^, и следователно до н'Ькхд^ подготвени
да погл^Ьднемъ и по критически на тия пр'^хвалени
напш действия. . . . Ето зап^о; долу шовенизма —
;уСоо«^1с
223
този пл^Ьвель, който задушава жиаяеннит-Ь а ползо-
творни сили ! . . . . долу самохвалстзата и навиранв-
ето въ очи собственннт* подвизи, — като достояние на
хора способни да се въодушевляватъ отъ миналото
безъ да гледатъ на настоящето и бжджщето ! , . . .
долу онова дребнаво и неоправдано самолюбие, което
пр^Ьдъ страхътъ на заслужения укоръ смачкова вс-Ь-
какви сл'Ьди и поставя 8ав'Ьса вьрху факта, който може
да послужи за урокъ на толкова бяд&ща посл^Ьдова-
тели ! . , . .
Правъ ся ! но не си така пълен!. с-ь изложението
на всичко това, което ний проявихме въ тая поб-Ьдо-
носннг война. Ти укаввашъ само на гр'Ьп1ки, които ила
могжтъ да се нар'Ькжтъ частни, или пъкъ по своята
важаость могжтъ да б;вдлтъ отнесени само къмъ по
високят^Ь стжпала на началническата ерархия. Заб-Ь-
лязва се даже, че като подбутнатъ отъ едиаъ не раз-
биранъ патриотизмъ, да си падналъ въ слабостьта,
за да пр^дставвшъ въ бл-Ьскавъ видъ распор-Ьждания-
та отъ второстепеннит-Ь началници, действията на
третеетепеннит4 войскови единици, водението на боя
отъ малкит']^ части и пр., тамъ гд^то се касае до ра-
ботата на младия братъ и войниптЕсата масса. — Дай
Богъ азъ да се лъжж! ... но чини ми се, че ти си
попадналъ въ грешка. Не е достаточно да се знае, че
неизучаванието на повициит-Ь и пжтищата води
къмъ Врабчанскня погромъ и оставянието иа батарея-
та, че неразузнаванието къмъ неприятеля може скжпо
да коетува при едивъ пр'Ьдприемчивъ противникъ, че
отсжтствието на распор^ждания и пълни приказания
не принася друго нищо осв^Ьнъ бъркотия и суета въ
д-Ъйствията и пр. и пр , — понеже тия в-кщл еж из-
Б-Ьетни на всЬки още отъ училищната скамейка. До-
статъчно е само, че т'Ь еж констатиратъ и у насъ, за
да останжтъ на всЬкиго обица на охото. Имаше други
болни странни, други важни съ посл-Ьдствията си
гр^итки и недостатъци, които ти съвьршенно напраздВо
си игнориралъ и така сн пропустналъ да съставипгь
пълна картина на нап1Ит'Ь неразбрани д-Ьйствия, които
Принесоха благоприятенъ резултатъ само благодарение
на високия мораль и оная енергична още възръсть
на всички, отъ началницит']^ до посл'Ъдния войнивгь.
, Соо«^1с
224
Действително, че условията при които исаъкна
войната оправдаватъ до д^вжд-Ь тия недостатъци и
слабости и ги отнасятъ къмъ неподготовностьта и н4-
манието вр^Ъме да се подт-Ьгвятъ частит-Ь и начални-
ците, но все пакъ това не ни дава право да ги умъл-
чаваме и да допустнемъ, щото тия недостатъци да се
считатъ, ако не като главви двигатели, то поне като
необходимо ало при грабванието на една победа . . .
Азъ сьмъ чувалъ другари, които съ пълна увЪрен-
ность са се произнасяли, че въ вскка война така е
бивало и които въ своето захласвание едва ли не каз-
ватъ, че победата се длъжи именно на тия гр-Ьшки. —
Ето защо авъ намирамъ, че е необходимо да се разро-
вятъ Т0я лаврови атаки, тия на нищо неподдающв
се отбрани, тия славни и въздигнати до небеса победи,
ва да нам^римъ вредното въ тЪхъ и като го изнесемъ
на общи сждъ да се помжчвмъ да ги отстранимъ въ
блджще. Ний н^иа какво да се боймъ за наиалява-
нието на поб-Ьдния ореолъ, понеже и при пълната
оценка за напхите вънъ отъ критиката действия, ос-
тава незикаченъ онзи високъ ду^ъ и стреиление къмъ
атака огъ наи1ия войникъ, който е пр-Ьдостатъченъ,
за да пр-Ьдаде славата за бжджщия народенъ епосъ...
Догаждашъ ли се, гд^Ь искамъ азъ да бия ? . . .
Сещап1ъ ли се, че азъ искамъ да 6&Д& деталенъ и
да укажа на ония гр^ихви и слабости проявени почти
въ вс^ко наше действие? . . . Че азъ ще вачекна дребни на
видъ въпросчета, но които разгледани пб -внимателно,
виатъ страшно значение и вллявие за успаха въ една
бжджща война? . . . Прочее слушай !
Опитите отъ хиляда години еж доказали вече без-
спорно, че една войска, подготвена добре и обладающа
нуждния мораленъ уровенъ, никога не се е по,ддавала
подъ окончателното влияние на сторените тактически
грешки и въ резултата, ако не е излазяла победителка
отъ сраженията, то почти всекога се е отървала съ слава
и честь отъ опасния и решителния бой. Таиъ гдето
нгнориранието на некое тактическо и даже страте-
гическо правило еж 1Ж поставяли въ лоши и невъз-
можни условия, авзвалъ се е на помощь онзи високъ
духъ и стоЙЕость, онова жилаво ог^&вание на стройния
,Соо<^1с
225
боенъ редъ и пунктуалното испълнение и прилагание
на уставнит^ форив, които не еж друго нищо въ боя,
оСБ^нъ второ 8наме ва войницит-Ь и частьта Една
часть подготвена до строгото издьржание и приспо
собление на тия уставви правила, и обдадающа нуж-
нит* морални качества, ще съумее всЬкога или съ от-
чаена, нистойчивость да исправи допустнатит^ такти-
чески грешки въ боя, или пъгсъ, ако ли бжде прину-
дена да отетьпи, ще отстжпи, като единъ разяренъ
львъ и ще се покрие съ подвизи и слава. Ако се обхване
и обходи противника — това е вече единъ раскрачъ къмъ
поб-Ьда, но за да се достигне тя, требва още и да се
извоюва — и следователно грабванието на тая победа
ще зависи вече исключително отъ достойнството и
кждърностьта на самит'Ь войници. Тактичеекит-Ь и
стратегическите усп-Ьхи — плодъ на искусни съобра-
жения и распор^ждания, само експлоатиратъ, утилизи-
ратъ и водятъ къмъ сполучливи действия тия два
страшни лоста (строевата издьрженность и моралния
духъ) за поб-Ьда и упоритъ бой. — Ето защо побежда-
ва напълно само тая армия, въ която се групвратъ тав
тичностьта ва умнит* н разбрани действия съ строе-
вата подготовка и високите морални качества, които
сдьржжтъ, крепятъ и подбодряватъ войниците въ мо-
ментътъ, когато курпхумите завелятъ и П1рапнеля за-
светка надъ главите — Ето защо, при критическото из-
следвание на тактическите и стратегическите дей-
ствия на една война, не е пб-малко важно и изследва-
нието на порядъка, издьржанностьта на уставните
форми, степеньта на войнишката подготовка и начина
ва дествията отъ малките части и изобщо на отдел-
ния войнивъ.
Ний добре знаемъ какъ я съ какво победихме, и
струва ни се. че не би се намерилъ некой да отдаде
тая победа ва некое искуство, освенъ на бьрзите
войнишки крака, ва онова втурвание отъ войника въ
огъня, на оная стойкость, съ която той издържаше
СБОвте позиции Победата цъфна на врьха на нашия
1цп1съ, исюуството се изрази въ бесните наши при-
стжпи, и само уррата беше двигателя, който водеше
войските срещу непристъпните позиции. Неков ис-
„,31с
катъ да кажатъ, че слЬдъ побЪдата на 7-й, арнията
не трйбваше да стои въ бездействие подъ Сливница ;
че тя още на 8-й, ако почнеше присл^дванието, щ-Ьше
окончателно да разгроми 11|;цллшения противнивъ,
оеобенно когато той б^Ьга прЬдь очит-Ь ти и захвърля
цЬли батареи ; че, съ нищо не може да се оправдае лоше-
то разузнавание отъ кавалерията на 8, 9 10 числа, въ
следствие на което слабия на авангардъ (5 дружини)
можеше да бжде разбнть у Драгоманевия проходъ ; че
натикванието къмъ Царибродъ и вспращанието на
слабъ »тЬ во-фланговъ отрядъ, като прикритие ср^щу
ТрьнскоПиротското шоссе, можеше да донесе едииъ
погромъ на 1 Ьй и 1 2-й, ако ли находящит-Ь се противъ
него дв-Ь Срьбеки дивизии пр^миняха въ настъпление
къмъ Сливница; че бъркотията подъ Пиротъ на 14-й,
въ която главните сили се узоваха въ пьрва линия
и едва ли не попаднаха въ засада (макаръ че въ този
день да се д-Ьйствуваше пьрви пжть по диспозиция),
можеше да донесе една катастрофа и окончателно да
рогубн д-Ьлото; и много други печални работи, изслЪд-
ванието на които и взешанието ср^щу тЬхъ и^ркн
л4жи исключително вьрху нашити авторитетни и спе-
циални високи лица, които, кога и да е, ще бждБТЪ
принудени да се ароизнесатъ по т^хъ. Едни подобни
неправилни свише распор'Ьждания, единъ недобри об-
мисленъ планъ, единъ глупаво извьрпхенъ маневръ
отъ ц-Ьлъ от1)ядъ и една значителна погр-Ьпхка за хода
на д-Ьйствията на известенъ театръ, не могатъ така
лесно да се варакосатъ отъ щастливия неочакванъ ре-
зултатъ, и т-Ьхното критивувание всЬвога е възможно
и подиръ стотина години, па и често пжти кабинет-
ната маса ги обрисува въ най-скоро вр-Ьме въ пълната
имъ голота и грозотия. — Ето защо насъ, чисто строе-
вите офицери, требва по-малко да ни интересуватъ круп-
ните проявени грешки; техъ аии требва да ги предоста-
вимъ на разбирателството на по-авторитетни лица, а да се
отнесемъ съ присьрдце и съ нужното внимание къмъ
ония дребнави и незначителни на видъ слабости и не-
достатъци, които като се губятъ и габравятъ лесно
средъ въодуп1евлението отъ нанесената победа, рис-
куватъ да исвочатъ на-яве при втора война и така
да се ства]>ятъ съ удвоена лихва вьрху нашит* глави.
Не сьмъ ни волнодумецъ, ни пбмалко патриотъ
«тъ другит^Ь, ни го пъвъ пскаиъ да наиалявамъ по-
б'!Ьдния ореолъ на напизя войникъ и въобще да рупш
значението на дбстигнатата поб-Ьда; но ва това азъ не
сьмъ и отъ ония, които си пр^дставляватъ натнитй
успаха като ураганъ, които поддьржятъ и въвдигатъ
нашити Крали- Марковски подвиги и въ всичко виж-
датъ само спасителния идеадъ на буйностьта и лу-
дото втурвание. Победата си е всякога победа и рае-
чевьркванието на проявенвтЪ слабости и недостатъци,
които еж придружили нейното иввоювание, не само че
не накърнява нейното значение, а напротивъ още ио-
вече нараства до немоив'Ьрни ра8И'1Ьри оня иораленъ
духъ, който е можалъ да стане отгор-Ь тия недоста-
тъци и да изнесе само на своит^Ь пл-Ьщи тази побЬда.
Азъ свалямъ шапка пр^Ьдъ щикътъ на нашия вой-
никъ, пр-Ьдъ неговата грозна урра, която го блъскаше
по каиарит'^ и прйдъ ония началници, които безъ
«трахъ водяха веригитЬ ср^Ьщу силния противникъ;
но азъ не могя. да бждж 8асл'Ьпенъ до такава степень,
«цото за хатъра на тия достойнства дя счвтамъ, че
повече н-Ьма какво да се иска нвто отъ войника, нито
«тъ неговшт^Ь строеви началници . , .
Ти въ своит* писма дНЬйствително давашъ да се
разбере (при втората атака на Мека-Кревъ на 6-й) че
е отсжтствувало правилно управление и водение час-
тит-Ь въ боя — недостатъкъ, който самъ по себе си
говори вече и за отсжтствието на всичко, което сгрого
■е пр-Ьдвидено отъ уставит^Ь ва подобни действия. Едва
часть неуправлявана добр'Ь подъ огъня, гдйто въл-
нението вс-Ькоя минута чака да вземе врьхъ, не ноже
да проявява въ своигЬ действия друго нищо, осв^Ьнъ
редъ отъ погр^шки и не правили ости. Това е тъй ! но
азъ намирамъ за недостатъчно да се говори по тоя
въпросъ въ общи черти, и считаиъ ва непременно
нуждно да се ивброятъ всичкит'Ь недостатъци, които
-благодарение на една или друга причина еж биле про-
явени и с& имали изв-Ьстно влияние на нашит'Ь дей-
ствия. За да можемъ да се боримъ противъ тия сла~
■бости. намъ ни е необходимо да ги знаеиъ на прьсти.
Ето прочее:
и,ди,геаьуС00«^1с
1) За коввоирванието на обовит* се отд^Ьдяха по
единъ, а често пжти, по недогледвание. и по два вой-
вика на вола, като съ това се умаляваше, съвсЬмъ на-
прасне, бойната сила на частит4. Ако ли д-Ьиствувахме-
въ веприятелска страна и коларит*, ако ли б-Ьха иво-
вемх^и, то разбира се, че ва вагл-Ьждавието на колята
и контролиранието на тия колари, подобно назначение
на войникъ при всЬка кола би било необходимо, но
, при условието, въ което се вамирахме при тая война
(въ страната и при туземни колари), достатъчно б^Ъше^
да се отделя по единъ воиникъ на дв-Ь, па и даже на
три коля. Ако ли пр-Ьдположимъ, че подъ Сливница.
въ вр^Ьме на сражението стояха 500 обозни коля, то
ще вал-Ьзе, че най-малко 400—500 войника сл стояли
въ безд'Ьйствие въ това вр-Ьме, когато противника прЬ-
обладаваше на всЪкой пунктъ и едва лишна рота въ-
бойната линия струваше колкото единъ полкъ при
други условия. (Не говоря за прикритието на обоза.)
2) Нямаше строго оарЪд']^ление нито за числото-
на колята, които всЬкоя часть имаше право да твари^
нито за тяжестьта, която тр'Ьбвап1е да вози всЬкоа
кола. Една дружина твареше 20 кола, друга 25, тре-
тя 30, и независимо отъ това още офицерството честа
на своя глава забираше отъ селата кола за собствен-
нйт-Ь си вещи (за да бжджтъ отд^Ьлно отъ другит*)'
и ги натикваш:е въ общия обозъ. Азъ даже не говоря
за опр-Ьд^дението на тяжестьта, което имаше право да-
качува на колата военния чинъ, понеже подобно огра-
ничение едва ли би било възможно при онази непод-
готвенноеть, която преобладаваше м'Бжду офицерството^
за удобно и събрано ноеяние на полскит4 постелоч-
ни пр'&дм'Ьти, вещи и провизировачни приспособления.
Едни мжкняха подиръ себ'^^ си двуметрови сгнджг^и а
грамадни куфари, други ц-Ьлъ арсевалъ отъ дюшеци,
килимчета, юргани п пр. Н']ккои дружини 6'Ьха донеслк
на колята подъ Сливница даже и дървенит'Ь мишени,
и станчвта за обучение.
3) Отсжтствуваше едно уредено командувание на-
обозит^, единъ редъ въ сл^дванието имъ, и както ко-
лята на една дружина, тъЙ и ония на една рота се
явяваха, като самостоятелни, аадъласени само да се
1:^,4,4.-0(1 |;уС00«^1с
229
«ъобравяватъ съ тръгванието и спиранивто на другат-Ь
коля. — Разбнра се, че този обозъ, като бЪ импрови-
яированъ, не можеше да се подложи на едно окончателно
уреждание, и азъ въ този случай говоря само за оная
отговорность, която падаше на началницит-Ь за завеж-
данието на какъвъ и да е редъ по неговото команду-
вание и сл-Ьдвание,
4) Назначените при вс^Ька рота войници за сани-
тари или по отсжтстваего на контрола вьрху тЪхъ,
или по незнание своето дЪло, почти нисцо не спомагаха
въ сраженията и раненит-Ь требваше да се изнаоятъ
■отъ строевитЪ войници — н-Ьщо, ако и съ разреше-
ние, но все пакъ намаляваше бойната сила на частит-Ь.
Азъ зная добр-Ь, че за такива санитари б^ха назначени
ч^лабитЬ и почти негодните за строя вой|1ици, и че въ
време на боя те не се управляваха отъ никого
Ако ли за строя требваха здрави и събудени войници,
то аа санитари това е два пгьти по необходимо, понеже
ше е играчка да ходишъ подъ огъня и ката чакашъ
всека минута своята смьрть, да се заемашъ добросъ-
вестно съ братския дългъ — за да спасявашъ ранените.
5) За коявоирвание на хвапатите въ пленъ се
назначаваха отъ бойната линия усилени команди, ко-
гато при условията на моралния упадъкъ, при какъвто
-става въобще паданието въ пленъ, особенно при едно
разбивание, достатъчни еж 10 — 15 човека на 50 дупхи
разоржжени пленници. Освенъ това, испращанието на
тия пленници еа место да ставаше само до отзадъ
стоящите части, и отъ техъ, п6 нататъкъ, вече въ ти-
лътъ, то те се водеха отъ конвоя назначенъ отъ 1-та
лииия направо чакъ до последния тиловъ пунктъ, —
нещо което лишаваше I та линия на ц^ли 4 — 6 часа,
я може би и за целъ день отъ значително число пушки.
Който е билъ на 7 й въ с. Сливница, може да спомни
онова натрупвавие тамъ на конвойните, испратени отъ
1-та линия и повьрнати назадъ едвамъ надвечерь.
6) Войниците се указаха не тъй добре подгот-
вени за действията на стрелеца въ разсипния строй.
те неумееха да се движатъ съ нужното направление
и икчно поддържаха связа и съгласието при съвокуп-
лото испълнение на уставните форми. Въ разсипния
.:31с
230
строй или твьрд* много се ряспрьскаха или пъкъ се
групираха подъ силния (чгьнь (недостатъкъ общъ, да-
же и га най-добр'Ь обученит'^ арнии, но все пакъ про-
явяванъ БсЬкога въ по-вясока степень въ по слабпт'к
и неподготвените); а въ раар^денвя и сгжстения стро-
еве губяха скоро стройностьта, в при жалки припят-
ствия ги обръщаха почти на разсипааъ строй Тамъ,
гд^Ьто устава съв-Ьтваше една спокойна приц-Ьлка а
избиранив на но-добри ц^Ьли, явяваше се безъ нужда
и безъ 8апов'Ьдь една честа стрелба ^ а тамъ гд^Ьто
честата стр-Ьлба се рекомендувапхе. тя се обрьщапхе въ
една у.касна трЪскотнЯ; кгято често пжти не можеш»
да се пр'Ькрати, макаръ че нуждата отъ нея да 6'Ьше
вече преминала. При много случаи войници']^ стре-
ляха съ вървежъ, макаръ че подобенъ видъ стрелба
се допуска само при отивание въ ударъ еъ ножове. Ааъ.
не искамъ да говоря, че при произвеждани ето на чес-
тата стрелба, силното вълнение, (което св^кога е го-
тово да обладае и вай-гздьржените войски, ако н^ма
кой да ги удьрж^ и да ги подчинява на командитЪ)
оставено да вземе врьхъ надъ уставните требванвя,
вахвьрляпте на страна правилното поставяние на прЪ-
ц^лите., приц^лката и това натъкмявяние вадъ аакри-
тията което гласи : да се прикрие добрЬ, но съ условие,
щото непременно да вижда добрЬ противника. — Макаръ
че тази неподготвенность да се длъжеше повече на ^/^
съставъ отъ запасните, които, като прекарали своето
обучение до 1884 год., не беха занознати съ уставните
тактически и тактическите учения и тъй беха ус-
воили разсипания строй повече на равна местность и
по единъ п1аблонъ на чисто уставни начала, то все
пакъ не требва да се забравя, че вьрху това повли-
яха и малкото число и безпосдедователность произве-
дени занятия въ частите следъ мобилизацията. Имаше
ли се време или не за техното произвеждани е, азъ
вема да разглеждаиъ тука, а само упоменувамъ тоя
фактъ, за да се помни при други случаи и тъй да се
скжпи времето, за да се подготвятъ и подтегнж.тъ
войниците (особенно запасните) съ едни строго разчи-
тани и последователни учения.
7) Частите (ротите и дружините) се указаха съв'
семъ слабо подготвени за действия и маневрирания
аз1
въ полето, и като съставени отъ слабо обучени еди-
ници не издържаха стройностьта и мжчно въстановя-
наха порядъка сл4дъ пригавванието на припятствията.
Това особеяно се хвърляше въ очи при настжпател-
ния бой. въ които ц-Ьлия боенъ строй при малка при-
сЪчена 1г6стность се обрьщаше вече в-ь едни разбър-
кана линии, които не гл-Ьдаха на нищо друго осв^нъ
на бързото движение напр^дъ. Въ вастжоающата дру-
жина двйт-Ь роти отъ 1-та линия се явяваха почти
самостоятелни и се движаха и задържаха не по во-
лята на дружинния командиръ, а по увлечението или
съображението на своит^ ротни командири, когато
пъкъ другит4 дв-Ь роти отъ резерва, увлечени отъ
прЪлнит'й роти, продължаваха приб'^^гванията и на
своя глава беаъ необходимостъ се вливаха въ 1-та ли-
ния. Правилата пр'^двидени за насткпванието и ата-
ката б-Ьха игнорирани почти на всЬкой раекрачъ, при-
б^Ьгванията по части почти не съществуваха; поддьр-
яеанивто настгпающата частъ, съ огъпъ отъл'Ьжащата
на И'^сто, не се испълнявапхе и цялата бойна линия
или се литвап1е изведнаждъ и така пр'Ькратявап1б при-
криванието движението съ огънъ, или пъкъ 8ал'!^гап1в
ва н-Ькоя позиция (не по съображения, а подъ влия-
нието на моментални колебания) и поддържапхе вгв'^Ь-
стно вр^Ьме огънь. Атаката почти всякога се захва-
щаше току съ хвьрлюванието вапр^Ьдъ отъ всички,
бевъ да се до1ака нейното подготвювание съ огънь.
8) Всичкит^Ь нап1и действия въ боя се водеха по
единъ особенъ начинъ, к(1Йто като че израстналъ на
бойното поле, вскаша да се постави пй-гор-Ь отъ вс-Ь-
кавви уставни' ограничения. Особевно въ туй отноше-
ние се отличаваха настжпателнит-Ь боеве, въ които
всичко б^ше испълнено" тъкмо противъ тр^бванията
на строевия уставъ, и т* можаха да се изразятъ така :
Развеждаше се боевия редъ, разсипваха се веригит'Ь и
се настжпваше съ удовлетворителенъ порядъкъ, до
като Сьрбит^Ь неоткрияха огънъ, а още повече до като
н'Ькоя рота отъ хиляда крачки не на^аде „урра"; —
веднажъ това вече станало, всичко пламваше, засуе-
тяваше се, разбьрзваше се и като захвърляше на страна
устави, стройность и съображения, разбъркваше се и
1:,д,;„с.::::,С00»^1с
232
литваше съ стр-Ьмителность отъ далечно растоянаб
вьрху нерастроения ощз противвикъ. Макарт» че по-
добно охарактеразирание на нашит^Ь настжпателни
действия да заявява високо моралния духъ и р-Ьшв-
телность, които подъ ужасния огънь бутаха войни-
цитЬ аа по-скорото славяние на щивъ съ противника,
но все пакъ то показва на едно крайно увл-Ьчение. за-
бравение въ бойния жаръ и испусканието на частнтй
отъ рлц-Ь, — н^^Ьща, които могжтъ да костуватъ скжпо
при едннъ рЬшителенъ ковтръ-ударъ отъ нерастроения
още протавникъ. Върви се така дрьпнато срЪщу единъ
противникъ когото само призиратъ; л^ти се отгор^Ь
му безъ стройность, защото е съставено убеждение,
че той н'!^ма да одьржи ; и се напада той само съ една
верига, защото се чувствува (н-Ьщо, което може да бж,дв
погрешно), че не само той не ще предприеме нищо,
но още че той непрем-Ьнно ще очисти позицията, —
т. е. веде се едно нахално настж.пвание и атака, за-
щото се в-Ьрва въ т^Ьхния усп-Ьхъ. Но патамъ азъ,
каквд ще бжде положението на надменния, но раст-
роенъ и заморенъ вече настжпающи, ако ли пр^Ьзирае-
мия се спустне и съ своит* стройни и незаморени
масси поведе единъ контръ-ударъ? Не ще ли това ув-
лЪчено настжпвание (атака) да се обърне въ едно още
поувл-Ьченои по беззорядочно отстжпвание? Съ какво
ще може тозн бързъ храбрецъ да противостои на единъ
контръ ударъ, когато резервите еж вече въ 1-а линия?
Разбира се, че този, който атакува и расчитва само
на лесна поб^Ьда, ще изгуби твьрдостьта и куража,
щомъ пр^дъ него израстнжтъ припятствия, за които
той даже не е спомвювалъ; че този, кейто гони про-
тивника само за това, че е ув-Ьренъ, че той всЬкога
ще б^Ьга пр^Ьдъ него, е почти вече готовъ да обьрне
гръбъ, щомъ този плаптливъ противникъ пр'Ьиине санъ
въ настжпление; че призираеиия противникъ всякога
израства въ двоенъ размЪръ, когато тоЙ предприеме
н-Ьщо, на което ннй не сме го считали никога спосо-
бенъ. Нека отговорятъ нашити бивпш противници,
какво еж тй почувствували, когато приур4нния отъ
т^Ьхъ Българинъ премина самъ въ настжпление. — Ето
ващо, че при всичкитй удобства, които пр']^дставлява
този оеобенъ нашъ начинъ за воденяе на настжпате-
ленъ бой (смайванието на противника, недаванието му
възможность да се ползува отъ спокойна и приц'!Ьлна
стр-Ьлба, инб^гванието да се даватъ лишни жертви съ
продължителното стояние подъ неговия огънь и пр.)
азъ все пакъ го намирамъ неоиравданъ съ нищо друго
•осв'Ьяъ съ недостатъчната подготовка на часгит^Ь и
началницвт^Ь — Пази Боже! той да получи традиции
у наоъ и вий въ втора война да имаме само него каго
средство за поб4да! Храбрия и високом оралния си
остава такъвъ и ири разбранит^Ь д-Ьйствия ; редътъ и
спазванието на правилата на боя не му донасятъ дру-
го нищо, осв^нъ поб'Ьда пълна съ д-Ьйствителни по-
следствия. Атакит-Ь на Три Уши ще бжджтъ всЬкога
гордость за частитй, които участвуваха въ т^Ьхъ, но
все пакъ т* не б-Ьхл нищо друго осв-Ьнъ единъ по-
■б-Ьденъ безпорядъкъ, Тамъ, гд-Ьто въ 1-та линия б^ха
лостаточни само 3 дружини, едно пространство отъ
-800 — 900 раекрача б^Ъше погълнало едва ли не въ
размесена верига п/кли 6, и ц'Ьлия флангъ б^Ъгае лн-
шенъ отъ резервъ аа парирание на всЬкоя случайность;
и когато сл^дъ пр'Ь8иманието на Три Уши, бЬха до-
статъчно само една или дв-Ь ир'Ьсни дружин, за да се
-отр^жатъ Сьрбат-Ь окончателно отъ Драгоманския
проходъ, то, благодарение на тови безпорядъкъ, т-Ь н-Ь-
5гаше отъ гд^Ь да се взем^ьтъ . . . Ето защо при една
бжджща война яий тр-Ьбва да се боймъ, като отъ огъня
•отъ неразбранщивата и безредието и да помнимъ, че
свято задължение за насъ началниците е : държанието
въ рл.ка резервашЬ {дружините и частите), редгтг «
4:троШостъта вг тЪхъ и шЬхното употребление на време
и нужда. Ако ли ний спазваме само това, за насъ
никога не могжтъ да бждлтъ опасни ни нашите атака
■безъ подготовка на огъня, ни онова б^сно литвание
на 1-та линия, ни контръ-ударите отъ противника.
Даже азъ ще кажа повече, че побЬдата всЬкога ще бжде
маша, ако ний имаме пакъ такава см%ла и '^бьрза първа
линия, НО о1)яза1елно съ редовно н расчитано движение
задь нея на вюригЬ линии
9) Единичния огънь се откриваше отъ далечно
растояние, като вече и участения се захващаше п6-
,„,,., Соо»^1с
234
рано отъ почвянието ва атаката. Централний врьхъ-
на 5 й и 6й Ноемврий още съ почванвето на боя зах-
ващаше да тр^Ьщи съ честъ огънь. макарь че против*
вика да не б^ше се приближавалъ по-бли80 отъ бОО"
раскрача. Атаката ва 5 й отъ д'&снвя флангъ се при-
дружаваше съ такава силна тр^Ьскотня, що отъ страна.
човЪегь би иомиилилъ, че едина отъ протйввицит'^
отива вече въ ударъ съ ножове, когато въ слщность-
и. двамата неб^ха се приближавали по-блвзо отъ 900 —
1000 раскрача. На 7й единъ полкъ б^ше зал^гналъ-
въ полето и съ една честа стрЬлба цкла три часа об-
стр'йлвап1е ва хиляда и н'^^що раскрача единъ врьхъ^
висотата ва който още повече увеличавахпе неговата,
далечность за прицН^ла При почванивто боя на Мека-
Кревъ на 7-й, честия огънь пламна съ такава сила и<
тъй изведваждъ, щото въ резерва б^ха помислили, че
вьрха вече отива, когато въ сжщность СьрбвтФ н&
б-Ьха мьрдвали отъ м4стата си и се намираха на единъ
врьхъ на 800 раскрача, добр^ закрити отъ вистр-Ьлнт^.
10) Патровит-Ь въобще не се жаляха и, въ пове-
чето, случаи само въ едно сражение се нспускаха вси^-
кит-Ь нарочни патрони, а въ н'4кон даже се и попъл-
вюваха отъ тилътъ. Колкото повече вапхия войнивъ
вризарагае стрелбата при едно лутванне вапр-Ьдъ, тол-
кова повече той се олавяше за една участена до край-
вость стр-Ьлба. когато той биваше спиранъ и задър-
ясанъ на Н'^Ькой пунктъ, — така като че увлечението
иа бясното валитанве се пр'&давап1е тосъ-часъ в-ь дей-
ствието му съ огънь, щомъ това валитание бивап1е
спирано отъ вещо. За да се коастатира това доста-
точно е да се спом-Ьне че и трит-Ь дена подь Слив-
ница, а особенно ня д-Ьсния флангъ, мулетата, които
носеха патровит^ биваха пр-Ьтварванв няколко пл^ти.
Ще добавя само, че атакующит-Ь части на 7-й (Трит^-
Уп1и) вътр-Ь въ 3 — 4 часа вр^ме испуснаха състоящитЪ
('допълнени презъ нощьта) на ржц^ патрони и прв
всдчко че противника всъкога отстоепхе не по- близо
отъ 800 раскрача, къмъ об-Ьдъ тЪ стр-Ьляха вече сгь
Срьбски патрони.
11) Че началствующит* лица (дружнннит* и рот-
ни командири) лесно се поддаваха на увл-Ьчението на
235
мяссата и распалени и развълнувани въ бойнвя жаръ,
забравяха да взематъ м'Ьрки за ир-Ькратяванието нару-
шенията на уставнит-Ь тр4бвавия и форми (които зна-
яха доволно добр^Ь). Така, като че ли н-Ьщоб-Ьше усп-Ьло
да уб-Ьдп, че устава си е уетавъ за мирно вр4ме, а въ
боя действията зависятъ само отт. личната храбрость,
стъ массата на куршумит* и онова лутвание, което
не 8нае ни граници, ни форми; като че ли съвнава-
нвето на собственната рЪгаителвость и готовность да
се атакува и да се хвьрлятъ въ контръ ударъ, да б-Ьш©
довело тия началници да вскатъ налко да знаятъ за
всичко друго, {юв^въ за хвьрлявието на пр^дъ или
ср^щанвето противника на щикове. Тамо гд^то ротата
се втурваше изведнаждъ на пристг^пъ, гд-Ьто бойното
увлечение се 11ридружава1пе съ една силна стр-Ьлба,
съ едно крайно безредие, тамъ саиня ротенъ коман-
дирь или л-Ьтеше в6 глав'Ь на разбърканата рота, или
тьрн'Ьше като иаловажни всичкит'Ь устквни варуше-
ния и самоволни пориви на шаесата отъ екзалтираната
и забравена рота. Тамъ гд-^то дружвнния команднръ
тр-Ьбваше 11р'Ьди почванието на боя да И8Л'Ь8е въ пър-
вата линия, за да пр-Ьгледа м^ствостьта, да оц^ни
обстановката, да уреди управлението на дружината и
всякоя минута (въ боя) да бждя готовъ да искочи и
съ лично присжтствие да спре произл'Ь8лото безре-
дие, тамо, той стоеше пассивно изотзадъ и само чакаше
съ пехливанско зазнавание, или почванаето на боя или
11ък'ь заповЪдьта за атака; а тамъ гд'Ьто той требваше
вепр'Ьменио да се намира отзадъ (въ боя) и да държи
въ ркц'Ь резервит'!^ при атаката, той се хвьрлаш:е въ
1-та линия, командуваше едва ли не веригата и така
допускаше растопяванието и сливавието на П-та ли-
ния съ преднитЬ роти. — Макаръ че за тия н-Ьща влияеха
твьрд-Ь много неопитностьта. веум4нието и отслт-
ствието на подготовка за заетит^ длъжност!, все пакъ
ве требва да се забрава, че това игнорирание на устав-
нит-Ь тр^бванвя се проявяваше и тамъ, гд^Ьто б-Ьха до-
бр-Ь изв-Ьстви пр-Ьдписавията на устава. Д-Ьйствително,
храбрит-Ь и въсплаиеняющи се бързо началници еж
едно богатство за всЬкоя армия, но това достойнство
требва да остава всякога резерва щомъ то отива въ
236
вр^да на съобразителностьта, разбраната инициатива
я поддьржанието на редътъ и дисциплината, които
само могжтъ да издьржатъ до край боя и да ср^п^атъ
лице съ лице всЬкоя случайно израстнала опасность.
ВсЬкн ентусиазмъ, всЬко увлечение въ боя може да
бжде испарено и грози да се обьрне въ вр-Ьда, ако то
не се опира на единъ строгъ и всЬкога спазванъ редъ,
който да служи като кр-Ьаость за вь минутиттЬ на
утихваааята и колебанията, до като енергията пламне
пакъ отново и не предизвика още п6 силенъ енту-
сиазмъ и увлечение на притихнал ит-Ь, но въ добъръ
редъ, части. Устава, — тази главна основа за порядока
въ боя и държанието частит-Ь въ ржц-Ь, ни най-иалко
не би припятствувалъ на храбритй и см^лят-Ь да бж-
уцжтъ такива, и дисциплината и управлението не биха
донесли друго нищо освкнъ едни още пй-грозни, в^Ьрно
насочени и съ грамадни резултати атаки или парира-
ния на ударит-Ь.
12) Отсжтствуваха нужнит^Ь распореждания и при-
кавания, както тия, коато би осв^Ьтлили частит-Ь за
пр^дстоящит-Ь имъ роли. така и оная дребнави отъ
второстеаеннит-Ь началници, които би спомогна,1и за
редътъ и правилното носяние бойната служба отъ ро-
тигЬ и друживит^Ь въ полето; — тъЙ като че ли всич-
ката работа се заключаваше само въ боя, за почва-
нието на който вместо запов^Ьдь служеше затр^щява-
ние на пушкитй, а за атаката — втурванието напр-Ьдъ
в викътъ „урра". Има много да се говори по тоя най-
боленъ въпросъ на напхата война, но азъ н^ма да се
простирамъ вьрху него, тъй като факта, че само вед-
наждъ 6'Ьше издадена диспозиция, ясно показва сжще
ствуванието' въ най гол^мъ ра31['Ьръ принебр-Ьжението
отъ всички, на тия главни средства за едни разбрани
и сполучливи действия.
13) Разузнавателната и ординарческата служба се
носяха твьрдй слабо. За пьрвага азъ н'Ьма да се распро-
стирамъ, понеже като зависяща исключително отъ въс-
питанието и обучението, пр^зъ единъ изв^Ьстевъ уче-
бенъ периодъ, на натварения съ тая служба родъ на
оржжието, тя не можеше току тъй лесно да се под-
чини на правилни функции въ полето ; и даже за
, 237
напр-Ьдъ, нейното правилно и добросъв-Ьстно восяние
ще зависи пакъ само отъ вгспитанието и обучението,
което се прекарва ва мирно врЪме. Азъ сьмъ ув-Ьренъ,
че кавалерийсЕит-Ь началници добр-Ь сьзнаватъ погр^Ьш-
кит^ и слабостит-Ь на кавалерията въ миналата война,
и че т* нав-Ьрно са взели ]1адикални «■Ьрки по въо-
питаннето и обучението ва войника, щото той при
бжджщи д-Ьйствия да се укаже напълно годенъ за
д-Ьвстввя и да съставлява сл^щинскв очи на своя съ-
братъ отъ п-Ьхотата Азъ ис(саиъ да говоря само
8а втората, като служба, която играе твьрд-Ь голяма
роль на бойното поле, безъ да изисква н'!Ькоя особенна
специялна подготовка освЪнъ практикувааието й въ
п6 малки разм^Ьри по маневрит-Ь и гол^мит-Ь учения.
Бай-напр^дъ ще кажа, че въ тая война, ако ли орди-
нарческата служба не се състои само въ отд-Ьдянието
отъ строя чинове за ординарци и т-Ьхното щурянив
по полето, такава служба почти не се носеше. Чино-
вет-Ь, назначавани за ординарци, се оказаха не добрЬ
подготвени за службата, която случайно имъ се по-
падна на бойното поле; т-Ь б^ха само едни кавалери-
сти, които или тр-Ьбвапхе да увеличаватъ свитата на
началницит-Ь и да стоятъ въ вр^Ьме на боя въ н-Ь-
кой дгълъ до щабовет-Ь, или пъкъ да пр^пуекатъ
беаъ много указания и обяснения по познати в непо-
знати напрявления — на всЬкжд-Ь, гд-Ьто ги перне
началството, Т-Ьхното число не б^ше съ нищо ограни-
чено и зависЬше само отъ волята на Началника да
има повече или пб малко; т-Ь състояха при щабовет^,
безъ да имаха вьрху себ^Ь-си контролъ които да
сл-Ьди за добросъвестното имъ носяние на службата,
безъ да бжде ваведенъ н-Ькакъвъ редъ ва тяхното
функционирание и най главното, че ползуванието съ
т^хъ ставаше всЬкога експромтомъ — този, който
се попаднеше подъ ржка, който се мЬрнеше прЬдъ
очи и за гд-Ьто се явеше нужда. Ординареца, койта
в^маше представление за десния флангъ се испращаше
га тамъ, а този, който б^пю добр^ запознатъ съ него
се юрвап1б на л^вия флангъ ; ординареца, който току
б-Ьшв пр-Ьстигналъ отъ н^к^де, тоаъ часъ се юрванке
на други пунктъ, когато по-хитрия и нанкнрующвя
2Я8
ус114ваше така да нареди работата, щото да пропустне
дв'Ь три изрежданря и така да спааи своя конь и личното
спокойствие; едан отъ срдннарцит-Ь стояха постоянно
на щрекъ ва своит4 игЬста, когато други пра връп;а-
иието си отъ сдужебнвт-Ь поржчения имаха възмож-
ность, бевъ н-Ькой да ги потърси, да пр^варатъ ивв-Ь-
■стно вр'Ьме тамо гд-Ьто т-Ь нам^рятъ за удобно. Имаше
орданарци, които по свое усмотр-Ьние нощуваха по
разни барака и ханчета и които считаха за правило
да включаватъ, въ района на сл^Ьдванието си за порж-
чения, околно- стоя щит-Ь села и кръчми и така да се
отърватъ отъ едно безкрай раскарвание или пжкъ за
да се сдобиятъ съ храна и фуражь, за които даже не
се помислюваше при щабпвет-Ь, За Сливница може да
се рече, че ординарцат-Ь почти не функционираха и
т4хната служба се носеше само отъ коннит-Ь вйстови.
Почти пр^зъ ц-Ьлата война пр-Ьдвнденит-Ь офицери-ор-
диварца, които всЬкгя отд^Ьлна часть е длъжна да ие-
праща при началството, не се назначаваха и за такива
служаха случайно попадналит'Ь пра щабовзт* безъ
назначение офицери, като от1. това частит* требваше
да получаватъ приказанвя въ боя отъ непознати за
т-Ьхъ офицери. Това можеше да пр'Ьдизвика големи
неудобства, още повече като се вземе пр-Ьдъ видъ
онова обп1ирно практькувание на устнит-Ь приказания
въ всичкит-Ь сражения, па осв-Ьнъ това назначения отъ
частьта ординарецъ, ще бжде всякога повече заинте-
ресуванъ къиъ своит-Ь другари и ще знае псЬкое т'Ьхно
помръдвание и следователно по скоро ще може да ги
вам^ри за пр^даванието на приказанието, отъ колкото
всЬкой други отъ друга часть. — Да, ординарска
■служба не сжществуваше у насъ, и то благодарение
сано на нейното непрактикувание до това нр-Ьме; само
практическото обучение при всичкит* случаи, когато
■се проявява тая служба, може да изработи ординарци
внающи своето д^Ьло и да д«де навикъ на начал-
ствующит-Ь лица за службата, както и за ползуванието
съ тия състоящи, при щабовит^Ь чинове. За да се из-
бегне това за напр^дъ необходимо е щото при всич-
ките тактически учения и маневри да не се манкира
съ назначаванието ва такива, и най-главното при ща-
,Соо<^1с
239
■бовет'^ да се явява за т-Бхъ началцикъ, който ворко
да сл'Ьд0 ва т^хнит'!; функции, да контролира т'Ьхната
аккуратность, да дъряси рвдъ ва тЪхното ползувание
и да се гражи аа т'Ьхнит'Ь нужди. Безконтролния вс4-
"кога ще бжде искушвнъ отгь н'^^колко часово вабавя-
ние нЪклд*, а гладния и изморения — ще бжде пря-
нуденъ самъ да си даде почивка и да търси храна по
жръчмитЬ . . .
14) Д-волствието б^Ьпхе най болната страна и то
не това доволствие основано на интенданства, мага-
зини и транспорти, а хранянието съ каквото далъ Гос-
подь, ва единъ день, каквото се нам-Ьри, каквото се
падне на ржка — т. е. единъ вндъ фуражировка.
Когато щастието докарваше н^Ькоя угоевакрава или мър-
шави овце, и каванит^ на дружината готвеха храна вА
гладнитЪ хора, важдъ че тия дружини се литваха нева-
■бавно на н-Ьвой флангъ на 10 километра, гд^то по от-
в-Ьстнит-Ь скали е немислимо да се получи какво и да
■е ястие, па осв-Ьнъ това началника неизв-Ьстенъ по-
ложително за пункта на когото тр-Ьбва да се спр*,
неможеше да се распор'Ьди своевр'&менно аа отправя-
иието ва храната въ новото направление, а пжкъ по
пр-Ьстиганивто си тамъ той забравяте съвърпгенно ва
кухнит^. Н-Ькои отъ кухнит-Ь забъркани въ общия
■обозъ биваха по ц^Ьль день изгубени за частьта и не
внаяха гд* се вамиратъ ; други готвяха направдно безъ
да могжтъ да отнесжтъ на своит'^ нито една каравана
ястие. Нека каже д-Ьснвя флангъ ва Сливница кое б-к-
ше най-т^жко пр^зъ трит^ деня . . . — Гладъ и мжжки
гладъ ! . . гладъ отъ неразбория, гладъ отъ нехайство,
нераспор^жданив и блъскание частит'^ по всичкит'Ь
направления. Азъ зная части, които два деня наси-
щаха войнишките си стомаси съ медъ и козя пастърма
нам^Ьрени по канарит* на Трит^Ь-Уши, а сжщо и та-
Еива, които откарваха чуждата чорба. Не въ по-добро
състояние 6'Ьте доволството и пр^зъ посл'Ьдующит'Ь
дни ; и то не бЪше друго нищо осв-Ьнъ храняние по-
ср4дствомъ фуражировка . . , Н^кои казваха, па и сега
сеаввать, че причината на тая бъркотия е било сл-Ьд-
ствие отъ н'&маяие на достаточно провизия, но това
яе е право, понеже сашо тогява, когато прови-
аиатА требваше да се мжвше чакъ подъ ГГиротъ, .
240
тогава васткпвха лвшенвята. Авъ зная, че когато въ-
Сливвица частит-Ь отъ дЪснвя флангъ гладуваха, отъ-
Софвя ежедвевво пристигаха цЪли кервани и то не-
сано съ провизвя га воЙнвшката хряна, а и съ лаком-
ства, като : салами, суджуци, сирене, пастарма, бЪлъ-
хл-Ьбъ и пр. Тлй щото провизия имаше, само че ня-
маше кой да се заеме съ нейното распр^д-Ьление, кой
да Бь потърси и гд^Ь да 1& търси. Офицерит^ отъ-
Плевенския, Дунавсквя и 11р±славсквя полкове не-
само че не еж почувствували никакво лишение, но
вапротивъ еж прекарвали като на свадба отъ ония
пълни кола, които еж пр-Ьстигали отъ столицата, и
които т-Ь, съ едномесечното си квартирувание вече въ-
Сливница, еж. считали само като свой д^лъ. Войни-
ците отъ тия полкове освенъ че еж били хранени ре-
довно, но още те еж вшали хлебъ въ такова изобилие^
щото въ Разградския редутъ некои отъ хлебовете сль
служили за бойници. Това не показвали (при всичко
че тука много значи поранното пристиганив на тия
части подъ Сливница), че на 5-й, 6-й в 7й Ноемврий
припасите беха въ изобилие, и че войниците немаше
да гладуватъ, ако ли съществува тпе едно правилно рас~
пр-Ъд^лвние на провизията^ едно указание ва местото
ед^то тя требва Ьа се получава, едно нейно потърсва-
ние. едно живо завнтересуванив за вдравието на вой-
ниците ? . . . Какво бъркаше на началството за това?
Какво бъркаше ва друживния командиръ да се пооврй
въ своето началство и да поиска разяснение за начина
на доволствието и средствата за него? какво му пречепте
нему при испълнепието на бойната задача да понве-
люва и да се распорежда зя нахранванието на тия тре-
вави целъ день негови хора ? Съ какво може да с&
опрардае тая негова вебрежвость кжмъ едно отъ пър-
вите условия ва пресни и смели борци? — Разбира.
се, съ нищо! както в съ ни1Ц0 не ноже да се оправ-
дае и тая обща нераспоредителность проявева отъ-
всички и ва всекжде. Боя си е бой ! но за този бой
требватъ хора, които преди всичко искатъ подкреп-
ление на взрасходвавите свли; иначе работата ще В8-
лезе : на голъ коремъ пищовъ.
Ето съ тия 14 точки азъ нскахъ да допълня про-
б;ела, който ти си допустналъ при излоасевието св въ-
241
Писмата натит'^ нетърпящо критика д-Ьйствня. Но
само тия ли еж тЬ? — Не! понеже твоето характери-
стнчно опр'Ьд-Ьленае ва напшт-Ь Д'Ьйствия: Бой ли9 . .
— Е ЬсбрЬ! ще се баемг! . . . Я дайте тука дружини'
тИ . , . Удрете бе, момчета! . . . хемг, назадъ нЬма,
хж./ — достаточно показва на отсжтствяето въ т-Ьхъ
на елементарнит'^ принципи за едииъ строго расчи-
танъ по плаиъ, съображенЕЯ и распор'&жданая бой . . .
Действително т4жко е да съзнава чопЪкъ своит*
гр4хове, но н^ма какво да се прави. Раната тр-Ьбва
да се л-Ькзгва до като не се е обърнала на гангрена.
Пословицата казва: познай себй си— като подразбира
съ това, щото човЬкъ да не се самооболщава и заб-
равя, а да помни всЬкога своит^ слабости, като един-
отвенно средство за борба съ т4хъ. Ако ли днесь ний
намираме извинение за нашит* погр^Ъшки въ тогаваш-
ната ни неопитность, незнание, младость и пьрво уча-
стие въ бой, то при вторн случаи, когато ний ще
броимъ толкова години вече служба и служебна прак-
тика въ висш:ит* длъжности, подобни гр'^п1Ки ще бж-
длтъ нищо друго осв11нъ нашь срамъ и нещастие за
страната, която възлага всичката си над-Ьж«,а върху
насъ. Злото е язва, която изисква систематично и коренно
л'Ькувание ; слабостите не ек н^Ьщо, което да го от-
къснехпъ а да го хвърлишъ на страна ; требва силна
воля. требва неуморима работа за да се надвиятъ посте-
пенно. Ако ли и много отъ нашвтЪ недостатъци да
се премахнати вече, не требва да се забравя, че все
има и такива, които все още сжществуватъ, — сле-
дователно на насъ предстои борба, борба съ срудъ,
постоянство, интелектуално и служебно съвьршенству-
вание и пълна преданность къиъ светото дело на
Еоето служимъ. Дай Богъ при вторъ случай, при тозь
победенъ залогъ у нашия войникъ, ний да се явимъ
напълно знающи, решителни и распо])едигеляи начал-
ници и да поведемъ достойно полковете на бий 1ите
полета, които отъ то-лкова време очавватъ стж пвя-
нието на Българския победенъ кракъ ! Дай Боже !
дц,.-ейЬуС00«^1с
„Соо1^1с
На падвалит:Б герои -
{По случай на десет алЪт^ ето)
Веч' десеть се истекоха години
Огь хнал^ на кървавия онзи бой,
Когато вий по Сливнишки ржтлиии
Найдохтв честно в-бчния покой ;
Когато см'6ло вий на журиъ летяхте
И Левски тамъ нанисахто ударъ,
И въ гн-^ва с' уррата срташна мряхте
Легнахте пр'6дъ народния олтвръ !
И днесь почивате въ полето тихо,
По канари, усои, върхове,
И всичко окол' ваеъ е пусто, глухо,
Като прохълиенитЬ гробове,
Кои почти съвс^нъ ех вече равни,
Едвамъ тЬ днеска огь зевя личжтъ,
И еаио гнили кръстове, печална
Усамотено върху т4хъ сгьрчжтъ;
Танъ св^щи нивга почти ве се палятъ,
Отдавна попъ молитва не чете,
И васъ, далекъ, сьрдцата родни жалятъ
На найка стара, на хеаа, д']§те.
И днесь на седиий день вий въ леглата тъияи
Стоите будни още отъ зора.
Очаквате да чуИте, щонъ се стрини,
Гъриеха на поб'6дната борба;
Стоите вий въ гЬхъ гогови,
Щокъ чуйте гьрновитий онзи вякъ,
Да скочите вий отъ гробове —
Да литните пакъ съ урра на щикъ.
Но Сливница е днесъ спокойна,
Вечъ не ехти топовния тамъ ревъ,
;уСоо«^1с
Занлъснала 8 тр;Ббата бойна,
Не се развива вечъ званенвий левъ;
Тру-уши ех пустинно он1Ьмвли,
Не се таиъ чуе грозвата урра,
И гЬзъ поляни г;г6то кръвь сте л-Ьли
Днесъ иирно обработватъ орала.
Напразно виЯ ще чакате с' години,
' В' деньтъ на славния поб'йденъ бой,
Да гръинатъ накъ онЪзе р&тлнни,
Ужасния да ревне онзи вой.
0! славни Вългарски соколи,
0, синове вий вихровнти,
Макаръ и вашитЬ гробове
Съ иахятници да не ех покрити,
Д^^лата ваши гьй еж славнИ;
Ви1 тъй прославихте он*зъ ржтаини.
Щото и съ гробоветЬ ся равни
Сгърчите върху гбхъ кат' исполини; —
На вавв ионументи ех скалит'!Ь.
Грамади каменисти върхови,
И снох^ни ви н^ятъ канаритЬ
Кат' в']^търа сърдито зареве
И Сливница с' бърдата голи
Отъ васъ е осветлена в' своя ликъ,
(1 памятникъ за васъ соколн
За всякога ще бжде тя великъ!
Герои инли сп^те си спокойно !
Вамъ в'Бчна памягь! Яегка нръсть! . . .
Дългътъ св^щенъ испълнихте достойно!
Расннахте се за насъ на крьстъ !
;уСоо«^1с
СЛИВНИЦА
{ОГаъслЕКЪ).
Хвала на тебъ в-ЬковннЙ нжченпко,
За твърдия ти чистъ народенъ битъ,
За твоето търпение в'6лико,
За твоето въстание гръмовито,
За твойто скачавие в' единъ иигь !
Хвала че в' робското онуй патило,
Оплулъ в' неволя, евикнатъ на хумотъ,
Битъ, кланъ, прикаченъ на бесило,
Иокра си спазилъ отъ това светило —
Да любишъ и да бранишъ своя родъ !
Хвала, че иланналъ -отъ св4та идея,
Ти бързо израетна като великанъ,
Везъ опитность, й обржженъ само съ неж
Достигна до висока апогея
В сми петив^ковния ни срамъ!
вий Три-Уши, вирнати грамади,
Арена на ужасния ни бой,
Вий монументи за войника младиб,
По ваший връхъ се най напр^дъ раздаде,
Въ седмий день, уррата с' страшенъ вой;
По васъ захвана грозната расправа,
Двубм съ желязо и арикл!1Д1,
Н чувство страшно в' нази се разишва,
Катъ тр'Ьбвашв вечъ да се отм&щава
На заслепения съ гордость бра1ъ:
И волята, що бЪ въс1гламе11ила
Сърдиата ни за подвига великъ,
И' любовьта за родината мила,
Я грозната ни иощь, в бойна сила -г '
||;уСоо«^1с
246
Опита Бьрва ваигай остръ пибЪ.
Вий грозно в' битката чатогазъ стърхте,
Разбудени огь дългия си сънь,
И тръскахте и като наеъ ревяхте,
И чудеса оть храбрости ввд-Ьхте
Ср^дъ бойни хяосъ отъ урра и грлиъ;
Треперяхте катъ на1[1'т% нишци,
Днияхте и търсяхте се катъ вулканъ,
И смъртеиъ огьнъ бълваха бойници,
И кръвь шуртеше, падаха войници —
Съ трупове се обкичи ваший станъ ;
Вий бЬхте Адъ ! . . . и с'кърви се напихте,
Вий жертви глжтнахте безъ брой,
И с' градъ олово, съ чугунъ ни бихте,
И ир'Ьхие ни8, в с' огъвь ни калихте
Въ прист^питЬ на щиковия бой !
И цъфна върху вази наш'та слава,
Възложихте ни лавровиб венецъ,
И панятвикъ за волята корава,
8а б-Ьсната ни кървава расправа,
Ще бждете за наеъ внй до конецъ! . . .
Ще см^е вечъ поета. да отиде,
Съ гордость чужди страни да обиде,
Безъ страхъ да бхде той унизенъ тамъ.
Да се черви за наший срамъ гол^иъ;
И аЕО л' н'1Ькой си герой попита,
Ще можб сн'!Бло да иу каже тоЙ:
Вечъ българския сннъ куршумъ опита
И съ уррата грозна, гръмовнта
Кали се той въ кървавия бой!
На западъ бурн, вихрова се виать,
Небето тхиотия е покрила,
V,' фученйе грозни облаци се бижтъ,
Светкавиците блхскагь «' страшна сила;
П всичко отъ борба е обзето,
Души в търси се грамадний ширъ.
Пърда ревнтъ, кднтштъ гори, полето,
И хаоса влвдЬе в, вдскнй пиръ.
Вечъ три дий таио в* кървища се илува,
Сяьртьта събаря бве тчъ цар^дг.
, Соо»^1'^
24?
дивота твио нито нула струва,
И труиове покриватъ ц1Ьлий гл^дъ. —
Туй битка страшна, бой на сиьрть, отпва,
Борба св'&та за роднигЬ огнища;
Тамъ българина '«ре като се успива
И с' бясъ отблъсна вражески пълчнща,
Що бързатъ с' на.точиелепнн соколи,
Доръ помои^та е още вадалечъ,
Съ пушки силни, с' повече топуви,
Да свършатъ . . в' 1'офия да влгЬвата вечъ !
Ала соколит]Ь ви с& отбрани,
Юнаци буйни, врагьтъ не четхтъ,
И щикове длъ грозни острограии
Готови чакатъ да се накървятъ!
Малцина с&\ ... но значатъ ли числата,
Когато с1гЬлость има да се мре!
И литванието на щика с' уррата,
Когатъ врагьтъ потрябва да се снр* !. . .
И твърдо си стоитъ борцит* ем^ли,
С тЬла, с' гърди т* бранягь родний краВ,
И често хвърлятъ се равсввреп^и
Тръбата аа атака катъ ваиграЙ
Оп1^ малко и ще падне тазъ арена,
, Ще бЬтй вече младия воИникъ,
Си мисли всбкой; и Европа ув']^рева
ОаокоЗно чака грозния тозг нигъ,
Когат' йспитанит* ветерани
Страхливците ще ногнатъ на тълпи,
И българина не ще си^Й да се брани,
Я срамно ннй ще цр']Ьклонимъ глави.
Но стойте синове, вий инородня,
Пророци злобни за позора нашъ !
Я вижте вий борцит'& наши грозни?
Я чуйте виИ поб'1^дциа ни маршъ !
И отъ Малово дори до Горгуляга
Тозъ гржмъ в ревъ отъ страшната урра,
И Шуми Марица изведнахъ 8ап'Ьта
Н тази хала оо он'&зъ бърда!
Я вижте линаигб ни в' движение,
Подъ трхбаиа в барвбаненъ боб,
;уСоо«^1с
1>.д|1.геЛв,С001^1с