Изъ старата българска книжнина. Книга II. Книжовни и исторически паметници отъ второго българско царство - Дуйчевъ И.

Автор: Дуйчевъ И.

Теги: история история на българия

Год: 1943

Похожие

Изъ старата българска книжнина. Том I. Книжовни и исторически паметници отъ второго българско царство

Паметници изъ българско. Часть I. Тракия

Мадара. Книга II. Разкопки и проучвания

Български старини из Македония

Текст

li•:; ■ • ,
^i
ч^<

Digitized by the Internet Archive
in 2011 with funding from
University of Toronto
http://www.archive.org/details/izstaratablgarsk02duch

CTdPd
BbAFdPCKd
кнгтнинй
КНИГА ВТОРА
yi€nyc%

ИВЯНЪ ДУИЧЕВЪ
ИЗЪ СТАРАТА
БЪЛГАРСКА КНИЖНИНА
и
книжовни и ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ
ОТЪ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
ХЕМУСЪ
П. Д. ЗЯ КНИГОПЕЧАТАНЕ И ИЗДАТЕЛСТВО — СОФИЯ

Въ паметь
на
проф. П, Мутафчиевь

... До кого дондоуть кннгн
СН№ . ΥΤΐΤ€ НСПрЯВЛСЮфб, Я . . •
не ЗЛ0СЛ0ВНТ6.. .
Приписка оть 1278—1279 г.
Византийски 1|1исатели разказватъ, че н-Ькои нахлули
въ древнит'^ гръцки земи варварски племена пощадили
нам-Ьренит-Ь тамъ книжни богатства, защото вярвали, че
гърцит1» се занимавали съ книжовна дейность, изн^жвали
се и губели своите войнствени способности . . . Едвали
чоБ'Ькъ на нашето време би се съгласилъ съ подобна
преценка за книгата, която за насъ се явява олицетворе-
ние и двигатель въобще на цялата култура въ нейните
духовни и материални прояви. Началнит-Ь векове на cp'b-
днов^ковието видеха наистина Ц'Ьло множество варварски
племена, които нахлуха въ пред^лито на европейския
културенъ св^гъ. По-голямата часть отъ тЯзи нашестве-
ници, обаче, изчезна, безъ да остави почти никакви следи
следъ себе си. Задържаха се за вЯковенъ животъ, при това,
само онЯзи народности, които ycntxa да създадатъ по
самобитенъ пжть или подъ влияние на чужда народность
своя култура. Българскиятъ народъ б -fe тъкмо една отъ
тЯзи рожби на ранното средновековие, която обезпечи
съществуванието си за векове именно като си създаде
твърде отрано завидна духовна култура, изразена пре-
димно въ книжнината.
Единството на единъ народъ е не само простран-
ствено и народностно, сиречь въ настоящето, но сжщо и
историческо — въ дълбочината на времето. Това единство
може да бжде оценено толкова по-здраво, колкото повече
то съчетава податкитЯ на настоящето и миналото. Из-
глежда, обаче, че за насъ приемственостьта спрямо сре-
дновековната българска култура е нарушена или съвсемъ
слаба. Нашето средновековие ни е все още твърде чуждо

VI
и непознато. Ние сякашъ сме забравили наследието, заве-
щано ни отъ далечни предци. BtKOBei'fe на робството
прекжснаха развоя на българския нароцъ и сложиха пре•
д-Ьлъ между една епоха и друга. Начетените люде отъ
времето на робството почти напълно загубиха връзката
съ миналото — съ времето на свободната българска дър-
жава. Поради това τ% изпаднаха въ тежка духовна без-
пжтица и требваше да градятъ изново или по подража-
ние на други, по-напреднали народи. Истинското възра-
ждане за насъ настжпи именно Тогава, когато 6"fe възстано-
вена връзката съ миналото. Именно въ това е най-голямата
и в-^чна заслуга на Паисия, че той припомни на своитй
сънародници за величието на т'Ьхното минало. Но колко
се знаеше преди два в-Ька за средновековната българска
култура, за книжнината на нашето средновековие ? . .
И въпреки, че това бе повече в е ρ а, отколкото убежде-
ние, виденията на миналото събудиха душите и извър-
шиха чудото, което изглеждаше невероятно. Днесъ, при
задълбочените знания въ полето на историческата наука,
ние требва да затвърдимъ още повече връзката съ на-
шето средновековно минало и да се приобщимъ още по-
тесно къмъ него. Така ние ще обогатимъ нашия духо-
венъ животъ и то съ самобитни ценности, не съ чужди
заемки. Нашето културно творчество ще стане по-устой-
чиво, защото ще почива на собствени основи, и по-само-
битно, защото ще черпи изъ родните съкровищници.
Проучването на старата ни книжнина е почти напъл-
но занемарено. Творбите на тази книжнина, вместо да
бждатъ народна гордость, еж отхвърлени едвали не като
нещо чуждо и далечно, fì въ старобългарската книжнина
могатъ да се откриятъ толкова ценности 1 Пжтищата за
обогатяване на съвременния ни книжовенъ езикъ не во-
дятъ само къмъ местните говори, но и къмъ творбите
на средновековните български книжовници. Тези кни-
жовници, когато изграждаха българската книжнина, тво-
реха езика, дори въ своите преводи. Отъ творбите на
старата ни книжнина можемъ да почерпимъ множество
словни богатства, които днесъ понекога приемаме като

VII
влияние отъ други народи. Старата ни книжнина е неиз-
черпаема рудница за обогатяване на езика съ богатство-
то на думи и обрати на речьта. ВсЬки книжовенъ паМет-
никъ отъ ср1^днов'Ьковието е, сжщевременно, и изворъ з&
историята на своето време. Има книжовни паметници, които
ие даватъ, привидно погледнато, никакви исторически
данни. Въпреки това, т^зи паметници иматъ не по-малко
значение: т-Ь отразяватъ въ езикъ, стилъ и мисъль духа
на своето време. Λ за проучването на нашето минало до-
машнит'^ исторически паметници еж най-важните извори.
Обикновено книжовните произведения на средновековие-
то се разглеждатъ почти изключително отъ езиково»
историческо или културно-историческо гледище. При все
това, некои отъ паметниците могатъ да бждатъ пре-
ценени и отъ чисто естетично гледище, ако и да носятъ
•тпечатъка на едно време, основно различно отъ нашето.
Отъ богатото книжовно творчество на Второто бъл-
гарско царство е запазено сравнително малко, но все пакъ
въ по-големо обилие, отколкото за Първото царство. Въ
тази книга еж събрани по-големата часть отъ книжо-
вните творби на това време. При това, обърнато е внима-
ние на тези дребни писания — бихъ казалъ scripta mi-
nora — които еж сравнително по-слабо познати, въпреки
техната важность. Редомъ съ официалните документи»
излезли отъ канцеларията на средновековните български
царе, еж дадени множество неофициални паметници. При
избора ржководното начало е било да се даватъ памет-
ници повече съ огледъ на техната стойность като исто-
рически извори. Поради това тази книга съ по-големо
|t право би требвало да се смета като сборникъ отъ до-
^ машни извори за историята на Второто царство^ Изоста-
^ У насъ вече еж правени неколко подобни опити,
напр., отличната книга на Г. Κ а ц а ρ ο в ъ и Д. Д е-
ч е в ъ. Извори за старата история и география на Тра-
кия и Македония (София 1915), въ която се съдържатъ
най-важните антични чужди извори. Заслужава да се
упомене, въпреки слабите й страни, и работата на С. С.
Б ο б ч е в ъ, Старобългарски правни паметници. I (Со-
фия 1903).

vili
вени еж, напротивъ, такива творби или такива м-^ста, които
еж рожба на праздно витийство, а такива ги има въ значи-
теленъ брой. Паметницит -fe еж дадени въ хронологичееки
редъ, съ изключение на добавените въ края на книгата.
По-малкит-е творби еж обнародвани изцяло, докато отъ по-
гол-Ьмит-к еж дадени еамо извадки на най-важнит-Ь м-Ьета.
Въ ежщноеть, въ извадки еж пом-Ьстени сравнително ма-
лъкъ брой паметници^. Краткит -fe паметници еж дадени из-
цяло въ първообразъ и преводъ. Въ книгата еж пом^етени
не само паметници на български езикъ, но ежщо и такива,
които еж писани на гръцки, латински и италиански. Пре-
водит-Ь на нЪкои отъ книжовнит'^ произведения на срЪдно-
в-Ьковието еж твърде трудни. Това се отнася особено до
грамотит-Ь, гдето често преводътъ е и тълкувание. Н-Ькои
отъ паметниците досега въобще не еж били превеждани
и затова, можеби, н^кжде тълкуванието не е напълно
убедително. Въ бележките накрая на книгата еж дадени —
— акс и не пълни, както бихъ желалъ — обясне-
ния за думи, термини, исторически данни и прочее. Въ
н^кои преводи еж вмъкнати немалко старинни думи, заети
изъ самите паметници. Това е сторено особено при пре-
вода на Манасиевата хроника, която изобилетвува съ
думи, изковани отъ някогашния преводачъ подъ влияниа
на гръцкия първообразъ. Този преводачъ е билъ наистин•
творецъ въ езика, въпреки своите крайности. Вмъкването
на подобни старинни думи въ превода е сторено съзна-
телно. Човекъ въ некои случаи наистина недоумява, какъ
да предаде извеетенъ изразъ въ некой старобългарски
паметникъ и понекога се пита дали тогавашниятъ ни
икъ не е билъ по-богатъ въ некои отношения. Часть
отъ тези старинни думи би требвало чрезъ проучванията
на средновековната ни книжнина да се наложатъ, защото
иначе езикътъ ни каточели ще се екове и оскждее.
Изучаването на старобългарските книжовни памет-
ници ще ни разкрие, ежщевременно, още по-добре пжти-
1 те еж : пг. XIV, XVI, XVII, XXIII, XXXVI, LVI,
LX1I, LXX — LXXIV. Въ текста многоточието показва съ-
ие.

IX
щата къмъ познанието на нашето минало и ще задълбочи
нашит-Ь исторически знания. По този начинъ то ще ни
^ запази отъ праздни любителски мждрувания въ свръзка
съ миналото. Тъй като едвали има друга наука, която
толкова много да страда отъ натрапчивостьта на люби-
тели или самозванци, колкото историята. . .
Въ уводната часть еж. дадени библиографски ука-
зания за отд^лнит^ паметници. Посочени еж, обикно-
вено, най-важнит*Ь и най-достжпнит^Ь издания и изсле-
двания.
* * *
Най-важни и най-ценни за проучването на миналото,
главно на политическия животъ, еж, безсъмнено, ο φ и -
циалнит'^ документи — сиречь он^зи документи,
които еж били издадени отъ влад-Ьтелската канцелария,
отъ канцеларията на църковния глава, или отъ държавни
учреждения. Т-Ьзи документи се отличаватъ, общо взето,
съ своята достов-Ьрность и обективность. При проучва-
нето на нашето средновековно минало требва, след., да
бждатъ използувани на първо м-Ьсто именно запазените
официални документи. За съжаление, до наши дни еж
останали твърде малобройни документи отъ този родъ.
Обикновено, издадените отъ царската канцелария доку-
менти еж означавани у наеъ общо съ гръцкото название
„грамоти" (γράμματα), сиречь „писмена, послания, писа-
ния". Съ огледъ на това, дори въ съчиненията на първи
учени (напр., проф. Йорд. Иванов ъ, Български ста-
рини изъ Македония. София 1931, е. 575 ел. ^) се посочва,
че „сега еж известни само осъмь грамоти, издадени отъ
български царе". Другъ авторъ (проф. Ив. Снегаровъ,
МакПр, XIII 2. 1942, се- 12б/7) сжщо опитва да ограничи
броя на българските царски грамоти отъ средновеко-
вието, като изтъква, че „подъ „царски грамоти" обикно-
вено се разбиратъ царски повели, сиречь грамоти, съ които
царьтъ е давалъ привилегии на учреждения и лица или
^ Книгата е посочена по-нататъкъ само съ съкра-
щението БСМ.

пъкъ постановявалъ н-Ьщо (съответно съ византийскит*]^
моливдовули или хрисовули)". Всички т^Ъзи ограничения, въ
сжщность, еж напълни излишни. Съ наименованието
царска грамота требва да бжде обозначенъ вскки
документъ, издаденъ отъ царската канцелария. Царскит^Ь
грамоти могатъ, по-нататъкъ, да бждатъ разграничавани
на няколко вида съобразно с,ъ съдържанието (напр•,
дарствени грамоти на църкви и монастири, грамоти съ
права на чужди поданици и търговци, договорни грамоти,
които често плчти еж двустранни и, след., двуезични, и пр.),
или по формата (хрисовулъ, простагма и прО»
по своите печати (моливдовулъ, аргировулъ, хрисовулъ
— съответно оловопечатникъ, сребропечатникъ, златопе-
чатникъ), по своя е з и κ ъ (български, гръцки, латински)
и др. Не бива, прочее, да се взима само единъ отъ ткзч
несжществени белези и възъ основа на него да се
нласиратъ документите. Яко се посочва, че отъ нашето
ср^днов-Ьковие еж запазени само осемь царски грамоти,
това е сторено, защото еж взети предвидъ само грамо-
тите, издадени на български езикъ и запазени въ π ъ ρ в о-
о б ρ а 3 ъ. Въ този случай, обаче, ние сме неоправдано
взискателни къмъ паметниците на нашето минало. При
липсата на първообрази, за насъ еж ценни и всички
преписи, както и преводи на българските царски
грамоти. По сжщия начипъ и въ изследването на визан-
тийската дипломатика неведнъжъ покрай първообразите
или при техното отсжтствие се използуватъ преписи и
преводи, вековете, наистина, еж били безпощадни къмъ
паметниците на нашето минало и особено къмъ официал-
ните документи, но затова пъкъ щастие е, че те еж по-
щадили тукъ и тамъ некоя царска грамота въ преписъ
или преводъ. Тези грамоти требва да бждатъ включени
въ редицата документи на българската царска канцела-
рия така, както и запазените на български езикъ първо-
образни грамоти. Съ огледъ на това къмъ средновековните
царски грамоти требва да бждатъ отнесени, на първо место,
писмата на царь Калояна (1197 — 1207) до папа Ино-

χι
кентия III (1198— 1216)^ Това еж, въ действителность, на-
шита най-стари грамоти.
Извадката отъ първообраза и пълниятъ преводъ на
първото писмо на царь Калояна до папа Инокентия III отъ
1202 г. (тукъ се 1 — 3 пг. I) еж дадени споредъ после-
дното критично издание у мене, Преписката на папа Ино-
кентия HI съ българите, се 22—23 пг. II. Писмото е^ пи-
сано презъ1202 г., преди 27. ноемврий. Както се посочва
въ самия кадсловъ, добавенъ въ папската канцелария,
това послание е било преведено отъ български на гръцки
(de bulgarico in grecum), a после — отъ гръцки на латин-
ски (de greco postea in latinum)^. Възможно e при този
двоенъ преводъ текстътъ на писмото, особено въ н^кои
формули, да е претърп-Ьлъ промени. Папскиятъ отговоръ
на това писмо е даденъ у мене, Преписката. . ., се• 23 —
25 пг. III, съ дата 27. ноемврий 1202 г.
Редомъ съ царските послания требва да бждатъ
поставени документите, издадени отъ предстоятеля на
българската църква. Т^зи документи еж сравнително още
по-малобройни. За времето на царь Калояна ние притежа-
ваме няколко подобни послания, издадени отъ първосве-
щеника на българската църква, търновския архиепископъ
Василий. Сжщо и неговите писма еж запазени въ пре-
писката съ папа Инокентия III и то само въ латински пре-
водъ. Първообразниятъ текстъ на писмото на архиепи-
скопъ Насилия до папа Инокентия III отъ 1202 г-, дадена
тукъ (се. 4 — 5 пг. II) въ пъленъ^ преводъ, се намира у
мене. Преписката. . ., се. 25—26 пг. IV. То носи ежщата
дата, както и писмото на царя. Папскиятъ отговоръ на това
писмо, отъ 27. ноемврий 1202 г., е даденъ у мене, Пре-
писката. . ., се. 27—28 пг. VI.
- Вср^дъ писмата на царь Калояна и българските
църковници до папа Инокентия III се намира кратко пи-
^ Ср. у мене, Преписката на папа Инокентия III съ
българите. Уводъ, текстъ и бележки. ГодСУиф, XXXVIII
3. 1942, с. 7.
^ Ср. за това и писаното отъ F г. R а С к i. Starine, VII
(1880), ρ. 55.

хи
съмце отъ 1202 г., изпратено отъ българския князь Белота.
Тукъ (се. 5—6 пг. Ili) е даденъ пъленъ първообразенъ
текстъ и пъленъ преводъ на това писмо споредъ изда-
нието у мене, Преписката. . ., се. 26—27 пг. V. Папскиятъ
отговоръ на това писмо (надписанъ : Nobili viro Belletefl]
principi. . .) ce намира у мене, Преписката. . ., се. 28—29
пг. VII.
Въ края на май 1203 г. царь Калоянъ изпратилъ на
чтапа Икокентия III писмо, къмъ което въ средата на
августъ архиепископъ Василий направилъ въ Драчеката
область, на пжть за Римъ, кратка добавка. Пъленъ пре-
водъ на това писмо (тукъ се. 6—9 пг. IV) е даденъ спо-
редъ моето издание (Преписката. . ., се. 30—31 пг. IX).
Особено занимливъ е златопечатникътъ на царь Ка-
лояна отъ 1203/4 г., индиктъ седми, дdдeнъ тукъ (се. 9 — 11
пг. V) по моето издание (Преписката, се. 43—44 пг. XV).
Това, въ сжщность, е „клетвенъ златопечатникъ" (όρκω-
μοΤΐκΟ$ χρϋσΟβθϋλλθ5 Xóyos) ^ за в^рность на царя спрямо
римската църква. Царь Калоянъ издзлъ своята търже-
ствена клетвена грамота — presens chrysobolum imperii mei^,
както самъ той пише — още преди коронацията си отъ
папския пратеникъ кардиналъ Лъвъ. Едва следъ получа-
ването на този клетвенъ златопечатникъ папата се съгла-
силъ да изпрати при българския влад-Ьтель пратеника си
кардиналъ Лъвъ, за което съобщилъ съ писма отъ 25.
февруарий 1204 г. (вж. у мене, Преписката, се. 34 сл.,
49 сл.). Златопечатникътъ требва, след., да се отнесе, съ
по-гол-Ьма точность, къмъ края на 1203 г. Царь Калоянъ
вероятно го вржчилъ на папския пратеникъ |капеланъ
Иоанъ Каземарински.
^ За названието ср. уЯл. Солов]ев-Вл. Мо-
ш и н, Грчке позелье српских владара (Београд 1936), XX,
81—82, 93, 110—111; ср. с;¥чЩО XXXIV, 37, 93; ср. още
се. LXXV— LXXVI, 474.
2 Проф. Ив. Сн%гаровъ, МакПр, XIII 2 (1942), с.
127, впрочемъ, е готовъ да признае това Калояново по-
слание на „грамота".

УШ
Въ края на 1203 г. търновскиятъ архиепископъ Ва-
силий изпратилъ ново писмо до папата, дадено тукъ (се.
12 — 14 пг. VI) въ пъленъ преводъ споредъ моето изда-
ние (Преписката, се. 44 — 46 пг. XVI). Едновременно съ
това, отправили писмо до папата н-Ьколцина отъ българ-
ските първосвещеници : велбжждскиятъ митрополитъ Лна-
стасий, преславскиятъ митрополитъ Сава, скопскиятъ епи-
скопъ Маринъ, призренскиятъ епископъ Лвраамъ, ниш-
скиятъ епископъ Кирикъ и видинскиятъ епископъ Кли-
ментъ. Това послание е важно не само като единственъ
писменъ документъ, издаденъ отъ висши български цър-^
ковнослужители презъ cp-feflHOB-feKOBneTO, но особено като
свидетелство за обсега на българската държава къмъ
западъ и югозападъ. За щастие, случило се е да се ну-
ждаятъ отъ папско утвърждение чрезъ възлагане на па-
лиумъ тъкмо неколцина отъ българските първосвещеници
въ западните и югозападните български покрайнини.
Писмото е дадено въ пъленъ първообразъ и целостенъ
преводъ (тукъ се. 15 — 16 пг. VII) споредъ моето издание
(вж. Преписката, е. 46 пг. XVII). Папата отговорилъ съ
послание отъ 25. февруарий 1204 г. (вж. у мене, Пре-
писката, се. 49 пг. XIX).
Заедно съ тържествения клетвенъ златопечатникъ,
въ края на 1203 г. царь Калоянъ вржчилъ на пЬпския
пратеникъ Иоанъ Каземарински и отделно послание, въ
което излагалъ своите искания спрямо римската църква.
Писмото е дадено тукъ (се. 16 — 20 пг. VIII) въ пъленъ
преводъ споредъ моето издание (вж. Преписката, се. 47 — 48
пг. XVIII). Подобно на царя въ края на 1203 г. сжщо и
търновскиятъ архиепископъ Василий изпратилъ на папата
клетва за подчинение подъ върховенството на римската
църква. Клетвеното послание, съставено въ обичайната за
римската църква форма, е дадено тукъ (се. 20—22 пг. IX)
въ пъленъ първообразъ и целостенъ преводъ все спо-
редъ моето издание (вж. Преписката, се. 52—53 пг. ΧΧΙΙΙ).
Следъ пристигането на кардиналъ Лъвъ въ Търново,
въздигането на търновския архиепископъ за глава на
българската църква и коронацията на Калояна на 7. и 8.

X!V
ноемврий 1204 г., българскиятъ влад-Ьтель отправилъ на-
рочно благодарствено писмо до папата. Писмото отъ ноем-
врий 1204 год. е дадено тукъ (се. 22 — 24 пг. X) въ пъленъ
преводъ (за първообраза вж. у мене, Преписката, се.
65 — 66 пг. XXX). Въ сжщото време писалъ послание до
лапата и главата на българската църква. Това писмо, което
съдържа извънредно ценни податки за събитията, е обна-
родвано тукъ (се. 25 — 26 пг. XI) въ пъленъ преводъ (за
първообраза вж. у мене. Преписката, се. 66— 67 пг. XXXI).
Писмото на примасъ-патриарха Василий е, въ слчщность,
последното познато днесъ послание, изпратено отъ бъл-
гарите въ преговорите съ папата. Всички български
лисма въ тази преписка еж свързани по основа съ цър-
ковни и политически въпроси, но въпреки своя особенъ
характеръ представляватъ много важни извори изобщо
за историята на своето време. Те ни даватъ представа за
държавната политика на единъ отъ най-видните българ-
ски царе, за неговата начетеность, за отношенията между
държавна и църковна власть и за положението на църи
квата у насъ презъ началните години на XIII в.
Така назованиятъ „Кърчовски надписъ на дука
Врана" (тукъ е. 27 пг. ХП), е издаванъ неколко пжти : отъ
(Г. Стрезовъ] въ Пеп, XXXVII— VIII (1891), е. 342а; Г.
Балаечевъ въ сп. Отечество, 10. VII. 1917, с. 12 и отъ
Йор. Иванов ъ, БСМ, се. 29 — 34. Това е най-стариятъ
надписъ отъ времето на Второто българско царство. Не
по-малко важенъ е оловниятъ печатъ на царь Калояна,
издаденъ отъ N. Д. Μ u S m ο ν, Un sceau en plomb du
tsar Kalojan (1196—1207). Byzantinoslavica, IV 1 (1932), pp.
135 — 138. Върху този печатъ e дадена истинската титулатура
на царя — владетель на българи, а н**. на некакви измисле-
ни „власи" въ българските земи.
Разказътъ за църковния съборъ противъ богомилите,
свиканъ отъ царь Борила (1207—1218) презъ февруарий
1211 г. (вж. тукъ се. 27—29 пг. XIV) представя извадка изъ
Синодика на царя Борила (вж. Л\. Г. Попруженко,
Синодикъ царя Борила. София 1928, се. 77—82)4 Раз-
* За това издание вж. отзивите на проф. Ст Μ л а-
деновъ, Zeitschrift f. slav. Phil., V(1928), pp. 246— 250;

XV
казътъ e запазенъ въ Дриновия преписъ, гдето липсва
краятъ, и въ Палаузовия, гдето пъкъ липсва началото.
Това е единствениятъ и то съвремененъ изворъ за сви-
кания отъ царь Борила съборъ.
Сигилиятъ на деспотъ Ялексий Славъ отъ 1220 г.
(тукъ се. 30 — 35 пг. XV) бЬ откритъ и обнародванъ не-
отдавна отъ J. В. Papadopoulos-Rrcadios Va-
topédinos, ϋπ acte officiel du despote fìlexis Sthlavos
au sujet du couvent de Spéléotissa près de Mélénicon
(=СпБАкН, XLV 22, 1933, ce. 1 — 6). Този важенъ документъ
за историята на деспотъ Слава досега не е проучванъ
задоволително, нито превежданъ• Тукъ е даденъ пъл-
ниятъ текстъ и преводъ. Този документъ свидетелствува,
между другото, за засиленото византийско влияние въ
двора на деспотъ Ялексий Славъ. Това се дължи до го-
ляма степень на родствените му връзки съ епирскиа
влад^тель Теодоръ Комнинъ.
Болонскиятъ псалтиръ, издаденъ отлично отъ V.
J а g i с , Слов^ньскам Псальтьфь. Psalterium Bononiense
(Vindobonae, Berolini, Petropoli 1907) тр-Ьбва да ce отнесе
къмъ времето наскоро следъ 1230 г.^. Припискит^ (тукъ,
с. 36 пг. XVl) еж издадени достжпно у Б. Ц ο н е в ъ,
История на българский езикъ. I (София 1940), се. 171/2•
Припискит-Ь по т. н. Битолски триодъ (тукъ се. 36—38 пг.
XVII) еж обнародвани у Й. Ивановъ, БСМ, се. 452— 467 и
у Б. Цоневъ, п. с, се. 175/6, като между
двет-Ь издания има немалки различия. Вср-Ьдъ бездушнит-к
преписи на познати църковни съчинения, заети най-често
изъ богатата византийска книжнина, подобни приписки,
писани често на простонароденъ езикъ, еж единственото
самостойно и сочно д-Ьло. Въ т^Ьхъ ние долавяме лич-
ностьта на скромни писачи и преписвачи, съ Т'Ьхнит'Ь ли-
шения, трудове и страдания. Често пжти между езика на
проф. Б. Й ο ц ο в ъ, МакПр, III 3 (1927), се. 126—135; Р. М(и-
tafèiev). В. Z., XXVIII (1928), рр. 193/4.
^ Вж. за датата у мене, Приноси къмъ историята
на Иванъ Яе%ня II (:=:СпБЯкН. LXVI. 1943), с. 171 сл. ; да*
дени еж и указания за разнит'Ь издания на припискит-Ь.

XVI
преписваните и езика на преписваните книжовни произ»
ведения има огромна разлика : единиятъ е простъ, поня-
кога дори неграмотенъ, другиятъ — изкуственъ, надутъ, не-
понятенъ. Сравнението ни показва, че въ такива случаи
преписваните книжовни трудове еж били нЯщо мъртво и
недостижимо дори за преписвачите. — Съ огледъ на всичко
това тукъ еж събрани почти всички приписки отъ този родъ^
които биха могли да ни дадатъ известна представа за
личностьта на писачите — тези почти безименни ратници
на българската просвета презъ средновековието. Тамъ^
същевременно, намираме указания за имотното и културно
положение на часть отъ нашето духовенство по онова
време и за неговата предана просветителна дейность.
Станимашкиятъ надписъ на царь Иванъ Лсеня II
(тукъ с. 38 пг. XV1I1) е билъ унищоженъ отъ станимашки
гърци презъ пролетьта или летото 1883 г. Възъ основа
на неколко по-стари преписи отъ XVIII и XIX в. той е
билъ възстановенъ отъ проф. В. Н. Златарски, Леене-
виятъ надписъ при Станимака. ИБДД, II (1911), се. 231 —
247 ; ново издание у е ж щ и я, История, 111, е. 359. Тър-
новскиятъ надписъ на Иванъ Дееня II (тукъ се. 38 — 39
пг. XIX), запазенъ и до днесъ въ църквата Св. Четириде-
сеть мжченици въ Търново, следъ редица чужди изучва-
ния бе издаденъ критично отъ проф. В. Н. 3 л а τ а ρ е κ Иу
Търновекиятъ надписъ на Иванъ Дееня II. БИБ, III 3(1930),
се. 56 — 64, повторно въ неговата История, III, се. 587 —
596 съ дребни добавки ; ср. още с. 341. Този надписъ
представя най-важниятъ официаленъ домашенъ изворъ за
събитията презъ 1230 г. \ Кричимекиятъ надписъ ка царь
Иванъ Дееня II (тукъ е- 40 пг. XX) бе откритъ неотдавна
и досега не е издаденъ научно. За него най-напредъ
съобщи [д-ръ Ив. Велков ъ], Откритъ български над-
писъ при Кричимъ. В. „Зора", бр. 7021 отъ 18. XI. 1942 г.,
като даде сведения за начина на откриването, размерите
и едно предположително четене. Неколко дни по-късна
^ Въ надписа между редъ 3-и и 4-и е запазено и;. |
> на писача: Л2к жрлтлн ШСД.
името на писача: Л2к Д(»агд

XVII
Д. Ц ο Η ч e в ъ, Ср-Ьднобългарски надписъ при Кричимъ.
Кога и какъ се откри. В. ,Зора•, бр. 7023 отъ 20. XI.
1943 г. съобщи, че откриването на надписа се било дъл-
жало нему, даде снимка отъ надписа и незадоволително
четене на н^кои м^ста отъ текста. Надписътъ следъ това
6fe проученъ отъ проф. прот. Ив. Γ ο ш е в ъ, който даде
за него ново и напълно приемливо четене (вж. в. ^Зора",
бр. 7073 отъ 24. 1. 1943 г.). Колкото и кратъкъ, този над-
писъ е цененъ изворъ за времето на царь Иванъ Яс%ня II.
Ватопедската грамота (тукъ се. 40—42 пг. XXI) 6t
открита и издадена неотдавна отъ гръцкия ученъ М, Ла-
ска ρ и с ъ, Ватопедската грамота на царь Иванъ Лс%ня II
(София 1930), който добави къмъ своето издание ценно
тълкувание на текста. Преиздадоха грамотата Й. И в а-
н ο в ъ, БСМ, се. 576—577 и прот. Ив. Γ ο ш е в ъ, БПр, И
1 (1933), се. 70—71. Български преводъ на грамотата е
даденъ у мене, Царь Иванъ Ясенъ II, се. 25—26. Това
е най-старата досега позната грамота, издадена отъ Иванъ
ЯсЬня II. Дарствената грамота, дадена отъ сжщия вла-
д%тель на дубровничанит-Ь (тукъ се. 42—43 пг. ХХП), е
издавана вече няколко пжти. Най^добро издание даде
Г. А. Ильинск1й първомъ въ статията : Грамота царя
Ьанна RetHR II (=ИРЯИК, VII 1. 1901, се. 25-39), после
въ; Грамоть! болгарекихъ царей (Москва 1911), се. 6—7.
Може би никжде другаде византийското влияние не се
изразява така осезателно, както въ тЬзи грамоти, съ
възприетигЬ отъ Византия наименования на длъжности,
чинове и данъци, па даже и въ общигЬ формули.
Единъ отъ най-важнит'к извори за възобновлението
на българската патриаршия презъ 1235 г. е приведениятъ
тукъ (се. 43—46 пг. XXIII) откжслекъ отъ Синодика (По-
пруженко, Синодикъ, се. 82—87 § 113)^. Договорътъ
^ Непъленъ и не съвеемъ точенъ преводъ даде П.
Η и ко в ъ, БИБ, III 3 (1930), се. 92—93. Ср. и Я. Π ρ л ь и н-
ч е в и ч. Како еу Бугари добили патри]арши]у (въ Споме-
ник, LVI. 1922, с. 30 сл.), гдето е обнародванъ другъ
преписъ отъ паметника.

XVIII
между царь Михаилъ II ЯсЬня и дубровнишката репуб-
лика отъ 15. юний 1253 г. (тукъ се. 46—54 пг. XXIV) е изда-
денъ* най добре у Ильинск1й, Грамоти . ., се. 155— 159.
Както всЬки между народенъ договоръ, той е билъ дву-
етраненъ и, след., на два езика. За нещастие, българ-
ската часть или българскиятъ текстъ е загубенъ, но за-
това пъкъ е запазенъ текстътъ, издаденъ отъ дубровниш-
ката република. Този документъ, въпреки това, представя
най-стариятъ запазенъ български държавенъ договоръ.
Той изразява, между другото, високото положение, което
е имала българската държава като югоизточноевропей-
ека сила, следъ смъртьта на Иванъ ЯсЬня II.
Боянскиятъ надписъ (тукъ се. 54/5 пг. XXV) е изда-
ванъ досега много пжти. Последното и най-добро издание,
съ прегледъ на предишнит -fe издания и обстойни обясни-
телни бележки даде В. Н. Златарски, Боянскиятъ над-
писъ (= ГодСУиф, XXXI. 10. 1935). Снимка отъ стено-
писа съ преводъ даде напоследъкъ Ph. Schweinfurth,
Die Wandbilder der Kirche von Bojana bei Sofia (Berlin 1943),
p. 6. 3a надписа вж. сжщо и Ст. Младенов ъ, Значе-
ние на Боянския надписъ за българската езикова история
(== ГодСУиф, XXXI, 11. 1934/5). За пълнота би тр%бвало
да се упомене и изданието на надписа въ книжката на
Ив. П. Κ е π ο в ъ, Изъ миналото на Бояна (София 1 934),
се. 17/8; български преводъ е даденъ и у Н. Мавро-
д и н ο в ъ, Боянската църква и нейните стенописи (София
1943). е. 14. — Виргинската грамота на царь Константинъ
АсЬня (тукъ ес. 55—63 пг. XXVI) ежщо е издавана nt-
колко пжти. Най-добро издание е това на Ильинек1й,
Грамотьь., ес. 7/8 ; достжпно е преиздадена у Й. И в а-
новъ, БСМ, ес. 678—87. — Приписката отъ времето на
^ Заслужава да се упомене сжщо и изданието на Р.
J. Sa f а f i к, Okàzky obCanského pisemnictvi(V Praze 1870)•
pp. 16—20 nr. XVI. 3a другите издания вж. Κ. J и ρ e ч e κ,
Истори]а Срба. I (Београд 1921), с. 230 бел. В. Златар-
ски, история, ili, с. 438 бел. 2 направи н^кои сполучливи
поправки къмъ изданието на Илински.

XIX
царь Кснстантинъ ЛсЬня и деспотъ Яковъ Светослава
(тукъ с. 64 пг. XXVII) се намира въ единъ преписъ на
номоканона на Иоанъ Зонара и е обнародвана досега н-Ь-
колко плхти : fì. Востоковъ, Описан1е русскихъ и сло-
венскихъ рукописей Румянцовскаго музеума (СПб 1842),
с. 290 сл.; ср. с. 298; И. И. С ρ е з н е в с κ ί й, Cвtд•feнiя
и зам^тки . . ЗИАН, XXXiV. прил. № 4 (СПб 1879). се.
11 — 12; Бобчевъ, Старобългарски правни паметници, I,
<:с. 143/4. — Приписката върху Свърлишкото евангелие (тукъ
<:с. 65/6 пг. XXIX) е обнародвана най- добре (съ снимка)
у Г. Д. Ильинск1й, Сверлижк1е отрьшки (= Сборникъ
статей по славянов%д%н1ю, II, СПб 1906, отд. отп.) ; указа-
ния за другит'к издания вж. у Златарски, III, с. 545
бел. 1; Иречекъ, История, с. 220 бел. 21.— За Хлудо-
вия паремейникъ и неговата приписка (тукъ се. 66/7 пг. XXX)
вж. указанията у Цоневъ, История, I, се. 184/6. При-
писката отъ евангелието на царь Георги Тертерий II (тукъ
се. 67/8 пг. XXXI) е обнародвана отъ Срезневек1й,
Древн1е слав. пам юсоваго письма, се, 124/5; ср. е. 350
сл. ; Н. Д у ч и ч, Старине Хиландареке (= Гласник, LVI.
1884, се. 101/2); П. Лавровъ, Запись-въ евангел1и 1322 г.
6ибл1отеки ХилендарскагоЯфонскаго монасть|ря(==ИОРЯСл,
1. 1. 1896, се. 110-111); Й. Ивановъ. БСМ, се. 264/6.
Последно и най-добро издание (съ снимка) на приписката
върху Ср-Ьдецкото евангелие отъ 1328/9 г. (тукъ е. 68
пг. XXXII) даде Г. R. И л ь и н е κ i и, Запись въ Средецком
«вангелии 1329 год. (=ИИД, XI-XI1. 1932, се. 119—121;
заедно съ библиографски указания за предишнигЬ изда-
ния). — Ценната приписка отъ Ловчанекия сборникъ (тукъ
се. 68/9 пг. ΧΧΧΠΙ) е издавана вече няколко пжти; А. И.
Яцимирек1й, Изъ славянскихъ рукописей. Текстн и
зам-Ьтки (М. 1898), е. 144; Мелк1е текстн и зам^тки по
старинной славянской и русекой литературе (= ИОРЯСл, IV,
2. 1899, с. 430 сл.); Κ Ρ а д ч е н κ ο, Универс. извест1я Hs 4
(К1евъ ^898), е. 21; П. R. С Ь1 ρ κ у, Время и жизнь патр1арха
Евфим1я Терновскаго (СПб 1898), е. 480 бел. 5; Цоневъ,
История, I, се. 197/8; Ловечъ и Ловчанско, I (София 1929)»

XX
e. 115; обстойно я разгледа Ю. Трифонов ъ, Деспогь
Иванъ-/\лександъръ и положението на България следъ
Велбуждската битка (=СпБЯкН, XLIII. 1930, се. 61—91).
Възъ основа на нея той доказа, че преди да бжде из-
бранъ за български царь презъ 1331 г. Иванъ Ллександъръ
е билъ деспотъ на область, въ която е влизало и Ло-
вечко. — Единъ отъ най-интереснигЬ паметници отъ рода на
т. н. «придворна риторика" е възхвалата къмъ царь Иванъ
Александра, добавена къмъ яП-Ьснивеца" отъ 1337 г. (тукъ
се. 69—72 пг. XXXIV). Тази възхвала б^ издадена първомъ
твърде незадоволително отъ В. Д. С τ ο я н ο в ъ, Българ-
ски старъ ржкописенъ паметникъ отъ XIV в. (= Псп,
XXI— XXII. 1887, се. 267—278), после 6Ь преиздадена отъ
R. С. Ярхангельск1й, Болгарск1й яП^снивецъ** 1337
года. Похвала и отрьшокъ псалтьтрнаге текста (= ИОРЯСл,
И. 3. 1897, се, 786—794). Пълно описание на самия ржко-
писъ, заедно съ издание на „възхвалата*, даде Б. Цо-
нев ъ. Славянските ржкописи въ Българската академия
(=СбБПкН, VI. 1916, се. 4—13); История, I, се. 186-191.
— Измежду различните издания на Зографската грамота
на Иванъ Ллександра отъ 1342 г. (тукъ се. 72 — 76 пг. XXXV)
може да се упоменатъ гЬзи на w. R е g е 1, Е. Κ u г t ζ et
Β. Κ ο Γ a b i e ν, Rctes de Zographou (СП6 1907), pp. 165—168
nr. ΙΠ; Ильинск1й, Грамоти, ce. 21/3; И в a н ο в ъ, БСМ^
се. 587—590.
Едно отъ широко разпространените въ Византия кни-
жовни произведения е била стихотворната хроника Σύνοφις
ιστορική, съставена презъ втората половина на ХИ в. отъ
Конетантинъ Манаси (Μανασσί^ς) ^. Тази хроника излага
събития отъ сътворението на св^та до емъртьта на имп.
* За него вж. Krumbacher, GBL, ρ. 376 sqq. ; ср.
сжщо Κ. Η ο Γ π a, Einige unedierte Stucke des Manasses
und Italikos. S. F\. aus d. Jabresberichte K. K. Sophiengymna-
siums in Wien 1901/2; P. N. Ρ a ρ a g e ο r g i u, B. Z., XII
(1903), pp. 258/60; Gy. Moravcsik, Byzantinoturcica. 1. Die
byzantinischen Quellen der Geschichte der Turkvòlker.
(Budapest 1942), pp. 203—204.

XXI
Никифоръ Вотаниатъ (1081 г.), въ 6733 стиха. Въпреки
гоякмигЬ притезания на нейния авторъ, това е проста
сглоба, отъ която не могатъ да се почерпятъ никакви нови
и ценни сведения. Най-достжпно издание на хрониката е
дадено отъ Im. Веккег :ConstantiniManassis Вге-
viarium historiae metricum, ed. Bonnae (1837). По времето
на царь ИванТ) Александра хрониката е била преведена
на старобългарски (вж. за това у м. Weingart, Ву-
zantské kroniky ν literature cirkevnGslovanske, I (V Bra*
tislave 1922), pp. 160 — 219). Най-ценниятъ преписъ на пре-
вода ce съдържа въ cod. Vatican. slavìcus 2. Извадки изъ
този преписъ издаде незадоволително П. Т. Γ у д е в ъ.
Българския ржкописъ въ* Ватиканъ (= СбНУК, VI. 1891, се.
311—361). Добро издание на ц^лия текстъ даде j. Bog-
<i a η, Cronica luì Constantin Manasses (Bucure§ti 1922), *■
отъ когото (pp. 156—177) еж дадените тукъ (ce. 77—96 пг.
XXXVI) извадки. Миниатюрите на ватиканския преписъ из-
даде Б. Φ и л ο в ъ, МиниатюритЬ на Манасиевата хроника
въ Ватиканската библиотека (София 1927); къмъ това вж.
сжщо Я. Η е i S е η b е г д, Uber den Clrsprung der illustrierten
Chronìk des Konstantinos Manasses (= Miinchen. Jahrbuch
der bildenden Kunst, V 3. 1928. pp. 81—100). Ценни сж,въ
свръзка съ превода, проучванията на Ю. Τ ρ и φ ο н ο в ъ,
Бележки върху ср^днобългарския преводъ на Манасиевата
хроника (=ИБЯИ, II. 1923/4, се. 137—173) \ За латински-
те надписи и приписки по ватиканския ржкописъ вж.
Ив. Д у й ч е в ъ, Латинскит-Ь надписи по ватиканския пре-
писъ на Манасиевата хроника ( = ИБЯИ, VIII. 1934, се.
369 — 378). Българскиятъ преводъ, съ своя пресиленъ ху-
дожественъ езикъ, е важенъ, защото чрезъ него прево-
дачътъ опиталъ да вмъкне въ езика множество нови думи,
мзковани по чисто византийски образецъ. Манасиевата
^ За превода ср. ежщо : Die slavische Gbersetzung
der Manasse'schen Chronik (= Jahrb. siaw. Lit., III. 1845, pp.
255/7).
' 3a ватиканския преписъ ср. и Л. Μ и лети чъ»
БПр., IV. 8. 1897, се. 158/9.

XXII
хроника e, сжщевременно, едно отъ р-Ьдкит•^ стихотворни
произведения съ светски характеръ въ cptflHOB-feKOBHaTa
ни книжнина. Къмъ българския преводъ на Манасиевата
хроника преводачътъ е добавилъ двадесетина прибавки
въ свръзка съ миналото на своя народъ. За тяхното на-
писване той е използувалъ не само познатите визан-
тийски хроники, но и н^кои неизвестни днрсъ домашни
извори, поради което неговите летописни бележки при-
добиватъ особена стойность. По хилендарския преписъ ги
издаде Н. Дучич, п. с, се. 105—110; по ватиканския
преписъ ги издаде Γ у д е в ъ, п. с„ се. 327—345 ; Ulisse
de Nunzio, Rlcune pagine di storia bulgara secondo le
note dei traduttore slavo di Costantino Manasse (Roma
1902) ги даде въ първообразъ и италиански преводъ, заедно
съ обяснителни бележки. Споредъ хилендарския преписъ
ги преиздаде и И. Иванов ъ, БСМ, се. 618—623. Най-
пълното и най-добро издание принадлежи на В ο g d а п.
Cronica.., рр. 115, 137,150, 152. 156, 158, 160, 161, 163,
177, 180. 182, 187, 188, 192, 196, 197/8, 201/2. по чието
издание еж преведени изц-Ьло тукъ (се. 97 — 102 пг. XXXVII).
Преиздаде ги по изданието на Bogdan ежщо и M.We i η g а г t,
ор. e.. Ι, рр. 220—236, съ ценни тълкувания. П. СреНкови}),
Неколико ерпеких епоменика ( = Споменик, XV. 1892)
издадз изъ т. н. „Сборникъ на митроп. Михаила" извадки,
които по съдържание отговарятъ буквално на нашит'^
глоси; ср. Д у й ч е в ъ, Прегледъ, е. 46. Преведената тукъ
изцяло „Троянска притча" (се. 103—127 пг. XXX Vili) е заета
отъ ржкопиеа, който съдържа превода на Манасиевата
хроника ; вж. изданието на Bogdan, Cronica, рр. 46—67.
Библиографски указания за този ср^днов^ковенъ български
паметникъ и за разнит'^ негови преработки вж. у Ив.
Дуйчевъ, Приноси къмъ средновековната българска
история : 3. Троянската притча у българите ( = ГНМПл
1937/39, се. 198—201) \ Преработката въ ватиканския
1 Вж. още: ИОРЯСл, VII. 1 (1902), е. 340 ел. ; G.
Rossi, Ricune poesie medievali latine sulla guerra di Troia
въ ; Scritti varii ... in onore di R. Renier (Torino 1912).

XXIIl
ржкописъ представя, безсъмнено, преводъ чрезъ хърватски
(ср. Б. Ц ο н е в ъ, За произхождението на „Троянската
прича". СбНУК, VII. 1892, се. 224—244) на западноевро-
пейски първообразъ. Това е, след., едно отъ р-Ьдкит-Ь
произведения на западноевропейската книжнина, проник-
нало въ средновековна България вероятно чрезъ по-
ср^дството на дубровничаните. Въ него единъ сюжетъ изъ
далечната древность е съчетанъ съ схващанията на
западното рицарство и служи като средство за чисто
морализаторска тенденция. Въ средновековната ни книж-
нина едвали може да се намери другъ паметникъ, така
показателенъ за духа на своето време, съ съчетанието
на езически и християнски елементи и съ желанието да
се облече въ християнска одежда единъ сюжетъ отъ
класическата древность. И. И в а н ο в ъ, Старобългарски
разкази (София 1935), се. 108 — 128, 249—266, даде текстъ
и преводъ на повестьта, заедно съ некои обяснителни
бележки; Я г t. Croni а. Saggi di letteratura bulgara an-
tica (Roma 1936), pp. 111 — 117, даде извадка въ латински,
преводъ.
Надгробниятъ надписъ отъ Бояна (тукъ с. 127 пг•.
XXXIX) е издаденъ отъ Я. Шафарикъ, Писмени спо-
меници србски и бугарски (= Гласник, VII. 1855, с. 191)
по преписъ на Ст. Верковича (с. 180) К. Иречекъ,
Пжтувания по България (Пловдивъ 1899), с, 68 бел. 15,
открилъ' надписа въ Боянската църква, но можалъ да
разчете само неколко думи отъ него. Не съвсемъ точно
бе преиздаденъ надписътъ отъ В. Н. Златарски, Боян-
скиятъ надписъ, с. 7 бел. 3 ; ср. и Γ ρ а б а ρ ъ, п. с, с. 28.
— Приписката отъ 1346 г. отъ Висарионовия патерикъ (тукъ
се. 127 — 129 пг. XL) бе издадена най-добре отъ С Ь1 р-
к у, Время и жизнь•., е. 468 бел. 1, заедно съ описа-
ние на самия ря^кописъ. — Приписката на попъ Филипа
върху превода на Манасиевата хроника въ т. н. Мо-
сковски преписъ (се. 129—130 пг. XLI) е издавана не-
колко пжти, напр. ; Гудевъ* въ : СбНУК, VI (1891), се.
358/9 ; Ц ο н е в ъ, История, I, се. 191/2 ; W е i π g а г t, ор. с.

XXIV
Ι, ρ. 168; Трифонов ъ, Бележки., e. 154; ср. Смрку,
Время. ., с. 418 сл ; Филовъ, п. с, с. 13 сл. — Мрачката
грамота^ на Иванъ Нлександра (се. 130—134 пг. хщ),
която се пази въ Хилендаръ, е издадена добре у И л ь и п-
ск1й, Грамотьь се. 8—9; вж. сжщо Ивановъ, БСМ,
се. 590 — 594 ; вж. общо у В. Иванова, Ор-Ьховскиятъ
монастиръ и неговите грамоти (= ИИД, XI— XII. 1932,
84—111); текстътъ на грамотата, се. 106—110.
Приписката на инока Лаврентия отъ 1347/8 г, (тукъ
се. 134/5 пг. XLHl) е обнародвана добре у П. Лавров ъ,
Обзоръ звуковь1хъ и формальнь1хъ особенностей болгар-
скаго язьша (Москва 1893), с. 13 на приложението.
За приписката на попъ Теотоки Псилица отъ
сжщото време (тукъ се, 135/6 пг. XLIV) вж. у Н. П.
Лихачевъ, Палеографическое значеше бумажнихъ
водянь1хъ знаковъ, I (СПб 1879), се. 79—80; Сь1рку,
Время, се. 473 бел. 1 ; 390 бел. 3. — Даретвената или, по-
точно, договорната грамота на Иванъ Александра съ ве-
нецианците (тукъ, се. 136/7 пг. XLV) 6t обнародвана отъ
S. Ljubic, Listine ο odnosajih izmedju juZnoga sloven-
stva i MletaCke republike (Zagreb 1872 : MSHSM III), pp.
246/7 nr. CCCLXIV * преиздадена e неточно у Ив. C a-
K Ж 3 ο в ъ, Стопанските връзки на България съ чужбина
презъ XIV в. (= ГодСУюф. XXX. 7. 1934/5), с. 51 бел, 1.
Писмото на българския царь до венецианския
дождъ Яндрея Дандоло (тукъ се. 137/9 пг. XLVI) е
^ Общо изследване върху българските царски гра-
моти не притежаваме и досега. Статията на S t. В ο b С ev,
Charactéristique et classification des diplòmes des anciens
rois bulgares (= Przew. hist. prav., V. 1937, pp. 71 — 72)
e твърде обща и недостатъчна. Добри указания съ-
държа работата на В. R. Μ ο ш и н ъ, Къ вопросу ο соста-
влен1Й хрисовуловъ у южнихъ славянъ и въ Византий
(въ: Юбил. Сборн. Р. Αρχ. Общ. въ Корол. Юг., Београд
1936, се. 93—109). Нема никаква научна стойность статията
на Л. Данаилова, Хрисовулни проучвания (София 1943),
която се е задоволила да изреди общи и твърде често по-
грешни сведения.

XXV
обнародвано у L j u bi ί , ор. с, рр. 247/8 пг. CCCLXV ; недо-
бре е преиздадено у С а κ ж з ο в ъ, п. с, с.59 бел. 1. Сведения
за Л^сновския паренезисъ отъ 1352/3 г. (с. 139 пг. XLVII) и
приписката^ еж дадени у Б. Цоневъ, Описъ на ржко-
сигЬ и старопечатнит -fe книги въ Народи, библ. София, I
(София 1910), се. 205—218; История,], се. 194 6; Ива-
нов ъ, БСМ, се. 163/4. — ТригЬ гръцки грамоти отъ времето
на царь Иванъ Ялекеандра (се. 140 — 149 пг. XLVIU-L) 6txa
издадени отъ А. Παπαδόπουλος — Κεραμεύς,
'Ανάλεκτα :εροσολυμιπκϊ5ς σταχυολογίας, 1 (Petropolis
1891), рр. 467 — 471. Въ свръзка съ т-Ьхъ вж, и П, Μ у τ а ф-
чиевъ, Къмъ историята на месемврийскит^ монастири
(= Сборникъ въ честь на В. Н. Златарски, София 1925,
се. 163 — 183), който изказва неприемливи съмнения
относно тяхната достов^рность. — Ямболскиятъ надписъ отъ
времето на ц. Иванъ Александра (е. 149 пг. LI) е из-
даванъ незадоволително досега отъ Вл^ и К. Ш κ ο р-
п и л ъ, Н^кои б%лЪжки върху археологическит-Ь и исто-
рическите изсл^дования въ Тракия (Пловдивъ 1885), с.
85: Пеп, ΧΧΙ-ΧΧ1Ι (1887), се. 523/4; С Ь1 ρ κ у, Время, с.
271 бел. 1. — Послесловието къмъ Лондонското евангелие
на ц. Иванъ Александра отъ 1355/6 г. (се. 150—152 пг.
LU) е издавано вече няколко пжти : Θ. Успенск1й, въ;
ЖМНПр, ч. 199 (1878). с. 9 сл. ; Т. Гудевъ, въ: СбНУК,
VII (1892), се. 164/5; С ь! ρ κ у, п. с, е. 433 бел. 1 ; чаеть отъ
приписката и общо описание на ржкописа у Цоневъ,
История, I, се. 196/7; за украсата вж. Б. Фи-
л ο в ъ, Миниатюрите на Лондонското еванге/1ие на царь
Иванъ Александра (София 1934). — Приписката изъ Зо
графския апоетолъ отъ 1358/9 г. (се. 152/3 пг. LUI) е изда"
дена достжпно у Г. А. Ильинск1й, Рукописи Зограф'
скаго монастьхря на Aeont (=ИРАИК, XIII. 1908, се. 9—10"
съ други библиографски указания) и Й. Иванов ъ, БСМ, е»
* Общо за приписките по ржкописи и стари книги
вж. статията на И в. Русева, Преписки и бележки по
нашит-Ь писмени паметници {= ИзвССФ, IV. 1910 — 1920»
■се. 1 — 48); ср. и у мене, Прегледъ, с. 50 сл.

XXVI
236, — Припискаха отъ Бдинския сборникъ отъ 1359/60 г»
(с. 154 пг. LIV) е обнародвана няколко пжти, напр.»
отъ И. Март Ь1 нов ъ, Бдинск1Й сборникъ 1360.
Рукопись Гентской библ1отеки (СПб 1882), съ пълно
описание ; С Ь1 ρ κ у, п. с, с. 443 бел. 2; вж. сжщо
N. J ο г g а, Dommita Anca §i patronagiul ei literar (1360)
(= fìcad. Romàna, Mem. secj. istor., s. III. t. IV. 1925, pp.
373 — 380); cp. и бележката въ ИБАИ, III (1925), ce.
247/8, съ две снимки отъ ржкописа. — Приписката отъ Jlt-
ствицата отъ 1363/4 г. (се. 154/5 пг. LV) е издавана отъ:
Е. Спространовъ, Описъ на ржкописит-Ь въ библио-
теката при Рилския монастиръ (София 1902), се. 64/6;
С Ь1 ρ κ у, π. e, e. 396 бел. 6 ; Ц ο н e в ъ, π. e, e. 200 ;
cp. сжщо Златарски, История, III, e. 348 бел. 1 ;
прот. Ив. Гошевъ, въ; БПр, II (1933), с. 84 сл.
Дадените тукъ (се. 155—169 пг. LVI) въ преводъ
извадки изъ Синодика на българската църква еж взети
отъ изданието на М. Г. Π ο π ρ у ж е н κ о, Синодикъ царя
Борила (София 1928), се. 42-48, 68—96, 77—83, като еж
избрани он^зи м%ста, които иматъ най-гол%мо значение
като извори за българската история. — Приписката отъ
евангелието за царь Иванъ Страцимира (се. 169—170 пг.
LVIII) е обнародвана най-добре отъ С Ь1 ρ κ у, π. e., e.
442 бел. 2 (съ библиографски указания).
Писмото на търновския патриархъ Теодосия до зо-
графските монаси (с. 171 пг. LV1II ) е обнародвано добре
У С Ь1 ρ κ у, п. с, с. 355 бел. 2и Иванов ъ, БСМ, се. 234/5.
За ржкописа вж. Н. П. Л и χ а ч е в ъ, Рукопись, принадле-
жавшая патр1арху 0еодое1ю Терновскому (= ИОРЯСл, X,
4. 1905, се. 312 — 319, съ образъ). — Приписката отъ Видинъ
отъ 1365—1370 г. (е. 172 пг. LIX) е обнародвана отъ архи-
мандритъ Леонид, Словено-ерпека кньижница на ев.
Гора Rtohckoj у манаетиру Хилиндару и св. Павлу (= Гла-
сник, XLIV. 1877, е. 286). — Приписката отъ времето на ц..
Иванъ Александра (се. 172/4 пг. LX) е обнародвана отъ
С ь1 ρ κ у, π. e., e, 437 бел. 3. — Двет^ приписки отъ времето
на ц. Иванъ Александра (е. 174 пг. LX1) еж обнародвани

xxvir
първомъ отъ Ильинск1й, Рукописи, с. 17, после огь
И 8 а н ο в ъ, БСМ, с. 237. — Припискаха на инока Исая отъ
137f г. ice. 174—176 пг. LXII) е преиздадена достжпно отъ
И в а н ο в ъ, БСМ, се. 225/7. Това е единъ отъ най-цен-
нит -fe извори за проучване на положението на балканските
земи непоср-Ьдно следъ Чирменската битка (септемврий 1371
г.) Малобройни еж ср^днов^ковнит-Ь приписки, написани съ
толкова гол"Ьма живость. Припискате отъ 1368 г. е издаде-
на споредъ единъ атински ржкописъ отъ ΐν. D u j С е ν, una
nota manoscritta con i nomi di Giovanni fìlessandro, Re di Bul~
garia, e di Regina Teodora (=Studia Serd , II. 1940, pp. 95 — 96).
Надписътъ на иконата отъ Месемврия отъ времето
на ц Иванъ Александра (с. 147 пг. LXIV ) е обнародванъ
няколко плу^и : Братя Ш κ ο ρ π и л ъ, въ ; СбНУК, IV (1891)^
с. 103 ; П. Η и κ ο в ъ, История на видинското княжество до
1323 година ( == ГодСУиф, XVIII. 8. 1922), се. 86/7 (само
втората часть) ; Б. Д. Φ и л ο в ъ, Старобългарското изкуство
(София 1924). с. 62 и табл. XXII; Ιν. Velkov въ : Recueil
Th. (Jspenskij. L'art byzantin ctiez les Slaves, 1 (Paris 1930)^
p. 78 (съ образъ на иконата).
Рилската грамота на ц. Иванъ Шишмана (се, 177 —
— 182 пг. LXV) е издавана досега н-Ьколко пжти, напр. :^
И л Ь1 н с κ i й, Грамоть!, се. 9—10 ; Л. Милетичъ, Спо-
менъ отъ Рилския манастиръ (София 1902), се. 17—23 ;
Й. И в а н ο в ъ, Св. Иванъ Рилски и неговиятъ монастиръ
(София 1917). се 145—152; БСМ, се. 594-600); В. Сл.
Кисел KOB ъ, Рилскиятъ манастиръ (София 1937), е. 125 cnj
(преводъ) и др. Съмненията въ първообразностьта на грамо-
тата, изказани отъ Г. Баласчевъ, Златопечатното слово
отъ царь Иванъ Шишманъ, дадено на Рилския мъна-
стиръ (= Минало, I. 4. 1910, се. 400—411) еж неоправдани\
^ Н-Ькои указания за грамотата вж., напр., у М. Д•
Балабановъ, Отзивъ въ България по Венелиновит4
писма (= СбНУК, II. 1890), се. 287 сл., 306 сл. ; Д. Ил-
ко в ъ, Няколко паметници отъ Рилския манастиръ {= п.
т., XII 1895), е. 625 сл. ; В. Д ο б ρ у е κ и. Три старобългар-
ски царски печата (= п. т., XVIil. 1901), е. 816 сл.; С. С.
Б ο б ч е в ъ. На пергаментъ или книга е писанъ рилскиятъ.
хрисовулъ (= Пеп, LXII1. 1903, с. 626).
λ

XXVIII
Витошката грамота на ц, Иванъ Шишмана (се. 183/5
пг. LXVI) β издадена добре у Ильинск1Й, п. с, с. 10;
преиздадена отъ И в а н ο в ъ, БСМ, се. 600/1 ; М. Κ ο в а-
ч е в ъ, Драгалевекиятъ манаетиръ ев. Богородица Витошка
и неговите старини (София 1940), е. 7 сл., гдето е да-
денъ и преводъ ; тамъ има и сведения за историята на мо-
настира. — Договорътъ на князъ Иванко съ генуезцигЬ отъ
1387 г. (ес. 185 — 197 пг. LXVil) е издаденъ достжпно съ
текстъ и преводъ отъ В. Н. 3 л а τ а ρ с κ и и Г. И. Κ а-
ц а ρ ο в ъ, Договорътъ на княза Иванко, синъ Доброти-
чевъ, съ генуезцит-Ь отъ 1387 година (= ИИД, III. 1911,
се. 17 — 37); с. 17 бел, 1 указания за по-старит% издания^.
Договорътъ е запззенъ само въ неговия латински пре-
водъ, но въпр-Ьки това требва да се см -feTa за домашенъ па-
метникъ, защото текстътъ му е билъ установенъ при уча-
стието на българските пратеници. — Брашовската грамота
на ц. Иванъ Страцимира (ес. 197/8 пг. LXVIII) е обнарод-
вана, между другото, отъ И л ь и н с κ i й, π. e., e. 30 ; И в a-
новъ, БСМ, се. 601/2; ср. С. С. Бобчевъ, Царь— Сра-
цимировото писмо до Брашовяни (== ИИД, IV. 1915, сс.71— 78).
Важенъ изворъ за средновековната българска история
представятъ, несъмнено, помениците на български царе и
царици (тукъ се. 198—201 пг. LXIX). У Й. Ивановъ,
Поменици на български царе и царици (=ИИД, IV. 1915,
се. 219—229) еж обнародвани 5 поменика : отъ Дриновия
препиеъ на Синодика, отъ Палаузовия преписъ на Сино-
дика, Боянскиятъ поменикъ (по преписъ отъ XVI в.), По-
гановскиятъ поменикъ (за него вж. К, И ρ е ч е κ ъ, Пога-
новекий поменикъ. Пеп, VII. 1884, се. 68—73; Κ р.
Μ и я τ е в ъ, Погановекиятъ монастиръ. София 1936, е. 69
сл.) и отчасти Зографекиятъ поменикъ. Зографскиятъ по-
меникъ е издаденъ у М. Ковачев ъ, Зографъ. Изслед-
вания и документи, I (София 1942), се. XV — XVIII; Бъл-
^ За първия издатель на документа. Silvestre de
Sacy, вж. Η. De he Γ a in, Orientaiistes et antiquaires. II.
Silvestre de Sacy, ses contemporains et ses disciples (Pa-
cis 1938).

XXIX
гарски ктитори въ Света-гора (София 1943), с. 141 сл^
— Житието на св. Иванъ Рилски отъ патриархъ Евтимий
(откжсисс. 201—211 пг. LXX) е издадено отъ Е. Kaluf-
п i а с к i, Werke des Patriarchen von^ Bulgarien Euthyrnius
(Wien 1901), особено pp, 16 — 29; Й; Ивановъ, Жития
на св. Ивана Рилски съ уводни бележки (= ГодСУиф, XXXII.
13. 1936), се. 67—83; български преводъ -— у В. Сл. Ки-
селковъ, Свети Иванъ Рилски. Жития (София 1940)^
се. 51 — 60; ср. сжщо fì. Р. Péchayre, Les vies de Saint
Jean du Rila (= Echos d'Orient, XXXVII. 1938, pp. 389— 390)«
— ОткжсигЬ изъ житието на св. Теодосия Търновски (се
212—228 пг. LXXI) еж заети отъ изданието на В. Н. 3 л а τ а р-
с κ и, Жит1е и жизнь преподобнаго отца нашего 0еодо-
cia иже въ Трънов^ постничествовавшаго. . . (= СбНУК, XX.
1904, се. 1—41), се. 9—14, 20—22, 24—27. Пъленъ, ако
и не съвеемъ точенъ преводъ е далъ В. С л. Кисел-
к ο в ъ, Житието на св. Теодосий Търновски като истори-
чески паметникъ (София 1926); ср. ежщо П. Никовъ^
въ: МакПр, III 2 (1927), се. 162—166. Житието е написано
първоначално на гръцки езикъ, а после е преведено на
български. Гръцкиятъ първообразъ, обаче, и дисега не е
откритъ, — Житието на св. Ромила Видински (се. 229—238
пг. LXXII) б -fe известно първоначално само на старобъл-
гарски (вж. П. R, С Ь1 ρ κ у, Монаха Григор1я жит1е препо-
добнаго Ромила. СПб. 1900), но неотдавна азъ открихъ
въ Ватиканеката библиотека единъ откжсъ (вж. I ν. D u j-
,Cev, Un fragment grec de la Vie de St. Romiie. = Byzanti-
noslavica, VII. 1938, pp. 124/7), a по-късно на Лтонъ и пъ-
ленъ гръцки текстъ, който ще бжде издаденъ отъ мене
наскоро (вж. Iv. D u j с е ν, Un manuscrit grec de la Vie de St.
Romiie. = Studia Serd., II. 1940, pp. 88—92). При превода
еж взети предвидъ четенията на българската и гръцката
преработка. — ИзвадкигЬ изъ похвалното слово на Григория
Цамблакъ за патриархъ Евтимия (се 239—250 пг. LXXIII)
еж взети по изданието на Е. Κ а I u ζ η i а е к i, Rus der
panegyrischen^ Litteratur der Sudslaven (Wien 1901),
pp. 28—88; И. Ивановъ, Старобългарски разкази,
ce. 55 — 65, 216 — 222, e далъ въ първообразъ и въ

XXX
преводъ извадка отъ този текстъ. — ИзвадкитЬ изъ похвал-
ното слово на митрополитъ Иоасафа за св. Филотея (се
250—259 пг. Ιψ-ΧΧΐν) еж преведени по изданието на κ -
lu Ζ π i а е к i, ор. с, рр. 97—128• Словото е преведено и1-
ц%ло отъ В. Сл. Киселковъ, Митрополитъ Иоасафъ
Бдински и словото му за св. Филотея (= БИБ, IV. 1. 1931, се.
169—206). Тукъ еж преведени само т"Ьзи м -fecTa. които
иматъ по-гол^мо значение на нашата история.— Кратк( то
житие на св. Климента, съставено отъ охридския архи-
епископъ Димитрий Хоматианъ (1220—1234) (се. 260—265
пг. LXXV) е издадено доетжпно въ гръцки първообразъ
и старобългарски преводъ отъИвановъ, БСМ, се. 314
321 ; не съвсемъ точенъ преводъ е даденъ отъ В. С л.
Киселковъ, Свети Климентъ Охридски. Животъ, дей-
ноеть и жития (София 1941), се. 137—141. На Св. Гора,
въ рк. № 40 на Протата (отъ 1485 г.) нам^рихъ преписъ на
гръцкия текстъ, който ще бжде издаденъ отъ мене. - Об-
народваната изц-Ьло хроника (се. 265—275 пг. LXXV1) е
преведена по изданието на |. В ο g d а п, Ещ Beitrag zur
bulgarischen und serbischen Geschichtschreibung (= fìchiv
f. si. Ph., XIII. 1891, pp. 526—536), гдето e добавенъ латин-
ски преводъ отъ В. Ягичъ. Прекрасно изследване върху
хрониката издаде наскоро еледъ нейното обнародване
К. J i г е С е к, Zur Wurdigung der neuentdeckten bulgarischen
Chronik (— ib., XIV. 1892, pp. 255—277). По-малки или по-
големи откжси отъ хрониката еж обнародвани отъ Сгоп ia.
Saggi, pp. 118—121, и Иванов ъ, Старобългарски раз*
кази, се. 66—71, 223—227. Това е единъ отъ най ценнитй
исторически паметници отъ българското средновековие.
Надписътъ еъ името на Мартинъ отъ ХИ - XIII в.
(тукъ е. 276 пг, LXXV1I) 6t откритъ на единъ камъкъ
въ развалините на стария Преелавъ и е обнародванъ отъ
В. Иванова, ГНМС. V (1933), се. 220/21. - Надписътъ
на севаетъ Чузменъ (тукъ е. 276 пг. LXXVllI) е
обнародванъ отъ Г. Баласчевъ — Б, Цонев ъ,
Старобългарско блюдо съ надписъ отъ XII — XIII в.
.(= Минало, Ш. 9. 1914, се. 3 — 11). Преди това П. Му-

XXXI
тафчиевъ, Влад-Ьтелит-Ь на ПросЬкъ (= СбБЯкН, I 1,
1913, с. 43 бел.) даде указания за надписа по сведения
«а проф. Йорд, Ивановъ. — Приписката, обнародвана тукъ —
с. 279 пг. LXXIX. се намира върху постенъ триодъ
отъ ΧΙΠ в., съхраняванъ въ Пловдивската народна би-
блиотека и описанъ отъ Б. Ц ο н е в ъ, Славянски ръко-
писи и старопечатни книги въ Народната библиотека въ
Лловдивъ (София 1920), се. 37/8 пг. 57 (68). — Надписътъ
отъ Беренде (Царибродско, по долината на Горна Ни-
шава) е издаванъ вече н-Ьколко пл1ти : отъ братя Ш κ ο р-
fi и л ο в и, Ср-Ьднов-Ьковни черкви и гробища въ София
(г=СбНУК, II. 1890, с. 48) ; Й. И в а н ο в ъ, въ: ИБЯД, III (1912),
с. 53 сл.; Я. Протичъ, въ; БИБ. III 3 (1930) с. 151. —
Приписката отъ времето на царь Калиманъ I ЯсЬнь
(1242/3 г.) (тукъ с. 277 пг. LXXXI) се намира върху единъ
пергаментенъ ржкописъ (съ слова и послания на св. Ва-
силия Велики), пазенъ днесъ въ Ватиканската Япостоли-
ческа библиотека (cod. Regin. gr. 18 f. 251) и принадле-
жалъ никога на библиотеката на шведската кралица Кри-
стина (1626—1689). Непълно издаде приписката Ф. Брунъ,
Черноморье, II (Одесса 1880), с. 355. Няколко години по-
късно я преиздаде (въ непъленъ видъ) сжщо и н. Ste-
venson se η., Codices Manuscripti Graeci Reginae Sue-
dorum et Pii PP. Il . . . (Romae 1888), pp. 14 — 15; авторътъ
описа съдържанието на рл^кописа (писанъ въ 1073 г.),
като посочи, между другото, че тамъ се намиратъ сжщо
и н-Ькои други неважни приписки (sunt et alia in fine co-
-dicis nullius momenti). По изданието на Брунъ приписката
€i> повторена отъ П. Η и κ ο в ъ, Татаробългарски отно-
и1ения презъ cptдниτfe векове съ огледъ къмъ царува-
нето на Смилеца (= ГодСУиф, XV— XVI. 1921, с. 5)
« Иречекъ, Поправки, с. 177. Пълно и точно издадоха
приписката Р. Franchi d е*С а ν а 1 i е г i — J. Lietzmann,
5pecimina codicum graecorum Vaticanorum (Berolini-Lipsiae
1929), p. XII nr. 24, заедно съ образецъ отъ ржкописа
|(вж. табл. 24). По това издание преиздаде изцяло при-
лиската съ преводъ и Златарски, История, III. с. 425

XXXIl
бел. 1. Приписката e важна съ своите указания за на-
падението на татарит^ въ България презъ 1242/3 г. —
Надписътъ отъ Костуръ отъ времето на царь Михаилъ 1!
ЛсЬня (тукъ с. 277 пг. LXXXI1) 6t обнародванъ първомъ у
Ά. К. 'Ορλάνδος, Βυζαντινά μνημεία τf^ς Καστοριάς
(A^-fjvat 1939), ρ. 105; у мене, Приноси къмъ исто-
рията, с. 174 сл. е дадено ново, по-пълно четене следъ
прегледъ на самия първообразъ ^. Този надписъ е единъ
отъ паметницигЬ на българското минало въ далечния
югозападенъ край. — Батошовскиятъ надписъ отъ вре-
мето на царь Михаилъ II Яс^ня (тукъ с. 278 пг. LXXXIII)
6t издаденъ първоначално отъ покойния В. Добруски,
Материали по археологията на България (== СбНУК, XIII.
1896, се. 440—42). Това издание е незадоволително и
надписътъ, поради своята важкссть, би требвало да бжде
преиздаденъ научно.
Приписката отъ времето на Константинъ ЯсЬня
(1276/7 г.) (тукъ се. 279/80 пг. LXXXIV) 6t издадена отъ
И. И. Срезневск1й, Древн1е славянскхе памятники
юсоваго письма (СПб 1868), се. 223/4; Св'Ьд'Ьн1я и за-
MtTKH. LXXVII (СПб 1879). се 13—14; часть отъ при-
писката, заедно съ библиографски указания за другиго
издания, е дадена у Златарски, История, III, е. 535 и
бел. 1. — Приписката въ Радомировия псалтиръ (XIII в.)
(тукъ е. 280 пг. LXXXV) б -fe издадена отъ Г. А. И л ь и Η-
ς κ i й, Рукописи Зографск^го монастиря на RGont, е.
10 пг. 47. При посещение въ Света Гора презъ септемврий
1943 г. можахъ да проверя и оточня четенето й. Снимка
отъ приписката вж. у Рг. Dólger, Е. Weigand,A.
Deindl, Monchsland Rthos (Munehen [1943]), pp. 210—211.
Надписътъ на протосеваетъ Хрельп (тукъ с. 280
пг. LXXXIV) е издаванъ досега твърде често, напр.,
отъ Л. Милетичъ, Споменъ отъ Рилския мана-
стиръ, с. 8; Евт. Спроетрановъ, Два надписа
^) Вж. сжщо указанията на Ив. Д у й ч е в ъ, Два
царски образа (в. „Зора", бр. 7350 отъ 23. XII. 1943 г.).

XXXIII
въ Рилския манастиръ (== Псп, LXII. 1902, с. 799 сл.)^
Л. С τ ο j а н ο в и h, Стари српски записи и натписи, I
(Београд 1902), с. 28 пг. 62; Й. Ивановъ, Северна
Македония (София 1906), с. 88 бел. 1; Г. Баласчевъ,
Словенски надписи отъ югозападна България (= Ми-
нало, II. 5/6. 1911, с. 42); Й. Ивановъ, Св. Иванъ
Рилски и неговиятъ конастиръ, се. 31, 143 сл. ; Л. Сто-
jaHOBnh, π. с, IV (Београд 1923), с. 6 пг. 6011; В.
Сл. Киселковъ, Рилскиятъ манастиръ, с. 49, и др.
Приписката отъ 1337 г. (с. 281 пг. LXXXVII) 6t
обнародвана първоначално отъ В. К. Е ρ н ш τ е д τ ъ, въ :
Отчетъ имп. Публ. библютеки за 1883 г. Приложен1е II
(СПб 1885), се. 91 и 5, после въ : V ic t ο г 1 s J е гп-
S t е d t opuscula. Сборникъ статей по класической фило-
логш В. К. Ернштедта (СПб 1907), се. 241—255; с. 244;
часть отъ нея е преиздадена отъ М. V ο g е I — V. Q а г d t-
hausen, Die griechischen Schreiber des Mittelalters und
der Renaissance (Leipzig 1909), p. 299 ; cp. и D u j C e ν въ :
Studia Serd.,II (1940),p.96. Приписката e обнародвана тукъсъ
всички правописни грешки, които еж показателни за не-
знанието на гръцкия езикъ. — Приписката върху пролога
отъ 1337/8 г. (се. 282/3 пг. LXXXVIII) е преведена спо-
редъ изданието на Снрку, п. с, е. 458 бел. 1. — Над-
гробниятъ надписъ на протосевастъ Хрельо (се. 283/4
пг. lXXXIX) е обнародванъ няколко пжти, напр. : С π ρ о-
страновъ. Два надписа, е. 799/801 ; Ивановъ, Св.
Иванъ Рилски, се. 144/5, гдето (е. 145 бел. 1) еж дадени
посочвания и за другит -fe издания.
Надпирътъ отъ времето на царь Иванъ Ялександра
(с. 285 пг. ХС) е съмнителенъ ; той е взетъ по изда-
нието на С т, 3 а X а ρ Ì е в ъ, Географико-иегорико-ста-
тистичееко описание на Татаръ-Пазарджишкж-тж каазж
(BieHa 1870), е. 54. — Приписката на Четвероевангелието
отъ 1360/61 г. (е. 285 пг- XCI) е взета отъ Цоневъ,
Описъ ржк. Соф., I, е. 30.
Надписътъ отъ Б-Ьловската църква край Струма
(се. 285/6 пг. ХСП) е издаванъ отъ Г. Баласчевъ, в^ъ :
III

XXXIV
Минало, Il (1911), e. 193; Й. Ивановъ, въ: ИБАД, Ili
(1912) се. 64/5. — Приписката отъ времето на царь Иванъ
Шишманъ (с. 286 пг. XCIII) 6t издадена непълно отъ
Ильинск1Й, Рукописи, с. 22 пг. 167.; ср. Ивановъ,
БСМ, с. 258. Презъ есеньта 1943 г. можахъ да проверя
приписката върху самия зографски ржчописъ. — Приписката
отъ Рилския сборникъ (с. 286 пг. XCIV) е издадена отъ
Спространовъ, Описъ ржк. Рил., се. 67/8. — Бележките
на преписвачъ отъ XIV в. (с. 287 пг. XCV) ctr взети по
изданието на Цоневъ, Описъ ржк. Соф,, I, се. 20/1;
История, I, се. 181/2, гдето еж дадени и други книгопиени
указания.
Надгробниятъ надписъ на видинската болярка Ста-
нислава (е, 288 пг. XCVI) 6t обнародванъ отъ Κ р. Μ и я-
т е в ъ. Старобългарски надгробенъ надписъ отъ XIV в.
(== ГодНМС, V. 1933, се. 253/5); вж. сжщо Ст. Мла-
да н ο в ъ. Бележки върху новонайдения надгробенъ над-
писъ на Видинската болярка Станислава (= СпБЯкН,
XLVIII. 1934, се. 241—264).— Надписътъ отъ с. Калугерица
(Шуменско) (е. 288 пг. XCVII) 6fe издаденъ отъ Κ р. Μ и я-
т е в ъ, Старобългарски надписъ при е. Калугерица (s=
Сборникъ Дяковичъ. София 1927, се. 319— 325); ср. сжщо
поправкит-к на В. Иванова, Следите отъ глаголица въ
източна България (= Byzantinoslavica, IV. 1932, ρ. 219sqq.).
Боженишкиятъ надписъ (тукъ е. 289 пг. XCViU) б%
издаденъ първомъ отъ П. Мутафчиев ъ, Божениш-
киятъ надписъ (= СпБЯкН, XXII. 1922, се. 88—114), съ
единъ чертежъ и обстойни обяснителни бележки. За ези-
ковата страна на надписа писа Б. Цоневъ, Каменниятъ
надписъ надъ е Боженица (= п. т., се. 117 — 121).
Снимка и преводъ β дадена иу мене: Мутафчиев ъ.
История, II, се. 302/3. — Приписката отъ времето на князъ
Александра, синъ на царь Иванъ Шишмана (тукъ се.
289/90 пг. XCIX) 6t открита на пергаментенъ ржко-
писъ отъ края на XIV е. и обнародвана отъ покой-
ния Цоневъ, Описъ на ржк. Соф., I, се. 121/2.
Отъ него 6t изказано и предположението, че споменува-

XXXV
ниятъ въ припискаха Алаксандъръ е, в-Ьроятно, синътъ на
Иванъ Шишмана, за когото иначе имаме сравнително
оскждни вести. За жалость, приписката е недовършена.
— Надписътъ отъ Б^ловската църква (тукъ се. 290 пг. С)
6t обнародванъ отъ Й. И в а н ο в ъ, Старински църкви въ
югозападна България (= ИБЯД, III, 1912. с. 71/2), съ
н^кои обяснителни бележки, и отъ Г. Баласчевъ,
Словенски надписи отъ югозападна България (== Ми-
нало, II. 7/8. 1913, се. 204/5), съ лоша снимка. Датира-
нето на надписа не е напълно сигурно. — Надписътъ отъ
крепостьта Козякъ (тукъ с. 291 пг. CI) е издаденъ твърде
зле въ Псп, XXXV (1890), се. 795/6 и не е проучванъ
досега както подобава. Надписите по старобългарски
пръстени еж заети отъ изданието на Й. Ивановъ,
Старобългарски и византийски пръстени (== ИБЯД, II,
1911, се. 1 — 14).
Разбира се, съ т^зи 102 творби далечъ не се из-
черпва богатството на книжовнит-Ь и историческите па-
метници отъ Второто българско царство, които времето
е запазило до наши дни. Тукъ еж подбрани, по моя
преценка, само най-важните, и този изборникъ ще може
да даде поне обща представа за т^зи паметници. Н^кои
текстове еж напълно изоставени : такива еж, напр., из-
вестни правни паметници, апокрифи, физиологътъ и др.
Биха могли да се прибавятъ сжщо и н^кои творби, за
които все още се водятъ спорове въ научната книжнина,
като, напр., Заветътъ на св. Ивана Рилски, или раз-
казътъ за Зографските мжченици отъ 1275 г. и др. Из-
пустнати еж няколкото фалшиви грамоти (напр.. Сводната
Зографска грамота, грамотата приписвана на ц, Калимана,
грамотите на Пинчо и др.), които еж съставени отчасти
възъ основа на по-стари документи, та затова еж тесно
свързани съ средновековието. Отъ Второто българско
царство притежаваме сжщо и некои жития, приписки и
надписи, които не еж поместени тукъ. Можеби при едно
ново издание въ книгата би требвало да влезатъ и
тези паметници, ако и това да увеличи значително ней-

XXXVI
ния обемъ. Тогава би могло да се обогатятъ и обя-
снителните бележки.
Печатането на тази книга, въ която изобилствуватъ
текстове на разни езици, б^ свързано съ извънредно големи
технически трудности. Въ свръзка съ това чувствувамъ
мой приятенъ дългъ да благодаря сърдечно на г, Ран-
гелъ Младеновъ, въ чиято печатница 6ΐ отпечатана
книгата. Само благодарение на неговата затрогваща
грижливость и старателность можаха да бждатъ пре-
възмогнати всички трудности и да б;кде завършено бързо
и успешно печатането.
Когато на 29. ХИ. 1943 г. довършихъ т^зи редове»
никой не можеше да предвиди новите трудности, които
6"fe сждено да изникнатъ. При терористичното нападение
надъ столицата на 10. I. 1944 г. 6fe разрушена печатни-
цата на г. Р. Младеновъ. По никакво чудо, отпечатаните
коли и рлчкописътъ 6txa спасени отъ пожаръ. Печата-
нето бе довършено въ печатница „Хемусъ*.

Ι. Писмо на царь Калояна до папа Инокен-
тия 111 отъ 1202 г.
Littere Caloiohannis domini Bulgarorum et Bia-
chorum, misse domino Innocentio pape ili, translate
de bulgarico in grecum et de greco postea in la-
tinum.
Venerabili et sanctissimo patri summo pontifici•
Ego Caloiohannes imperator Bulgarorum et Blacho-
rum gaudium et salutem mando tibi. Notum facimus
sanctitati vestre, quod nos recepimus vestros sacro-
sanctas litteras, quas nobis portavit religiosus archi-
presbyter Brundusinus, et nos reputavìmus ess ca-
ras super omne aurum et quemlibet lapidem pretio-
sum. Unde multas egimus gratiss omnipotenti Deo,
qui visitavit nos servos suos indignos secundum suam
ineffabilem bonitatem et respexit humilitatem nostr m
et reduxit nos ad memoriam sanguinis et patrie no-
stre, a qua descendimus. Et nunc, sancte pater, tam-
quam bonus pastor et caput omnium fideiium chri-
stianorum filios sancte catholice et apostolice sedis
congregare volens in unum, requisisti nos remotos
secundum corpus. Et quamvis fratres mei beate me-
morie iamdudum voluerint mittere sanctitati vestre,
non tamen ad vos pervenire propter multos nostros
contrarios potuerunt. Et nos similiter probantes se-
mel, secundo et tertio ad vos dirigere, deducere
non potuimus quod optabamus in fructum et nunc
videntes, quod sanctitas vestra dignata est mittere
imperio nostro tamquam proprii et dilectissimi filii,
sicut amantissimo et desiderantìssimo patri mittimus
misericordie vestre religiosum electum Brandizube-
rensem. fidelem nostrum presbyterum Blasium, una
cum fideli nuntio vestro archipresbytero Brundusino,
1

referentes vobis ex parte nostra gratiarum actiones
et amicitiam et servitium sicut patri spirituali et
summo pontifici. . .
Писмо на Калояна, господаря на българите
и власит'Ь, изпратено до господина папата Ино-
кентия III, преведено отъ български на гръцки
и после отъ гръцки на латински.
До уважаемия и пресвети отецъ върховенъ
първосвещеникъ. Азъ, Калоянъ, царь на бълга-
рите и власите, ти пращамъ приветъ и поздравъ.
Известяваме на твое светейшество, че полу-
чихме вашето свещено писмо, което ни донесе
духовникътъ архипресвитеръ отъ Бриндизи, и
ние го сметнахме по-скжпо отъ всЬкакво злато
и какъвто и да било ск;^поцененъ камъкъЧ
Затова въздадохме голяма благодарность на все-
могъщия Богъ, Който посети насъ, недостойнит -fe
Свои роби, споредъ неизречимата Своя доброта
и съзр^Ь нашето смирение и ни припомни за на-
шата кръвь и отечеството, отъ което произхо-
ждаме. Я сега, отче свети, ти, като добъръ пастиръ
и глава на всички в^рни християни, желаейки
да съберешъ въ едно синовет-Ь на светия като-
лически и апостолически престолъ, потърси насъ,
отдалечените т^ломъ. И въпреки че блажено-
почившите мои братя вече отдавна поискаха да
изпратятъ [пратеници] при ваше светейшество,
не можаха, обаче, да стигнатъ при васъ поради
многобройните наши противници. Ние сжщо опи-
тахме веднъжъ, дважъ и трижди да отправимъ
{пратеници] при васъ, но не можахме да осж-
ществимъ онова, което желаехме, и сега, като
видехме, че ваше светейшество е благоизволило
да изпрати [пратеникъ] при нашето царство като
при свои и любими чада, както на прелюбимъ и пре-
^ Ср. Псалми, XIX, 10.

желанъ отецъ ние изпращаме при ваше мило-
сърдие духовника избраникъ браничевски, нашъ
B-fepeHb чов-ккъ пресвитеръ Власия, заедно съ
в'Ьрния вашъ пратеникъ архипресвитера отъ Брин-
дизи, които да ви донесатъ отъ наша страна
благодарности, приятелство и подчинение, като
на духовьнъ отецъ и върховенъ първосвещеникъ.
Пресвети отче, известихте ни чрезъ вашето свеще-
но писмо, да ви съобщимъ, що молиме отъ рим-
ската църква. Нашето царство пъкъ моли отъ
апостолическия престолъ това, да бждемъ утвър-
дени въ римската църква като въ майчина
синовность. Първомъ молимъ отъ римската цър-
ква, нашата майка, корона и достойнство като
възлюбенъ синъ, споредъ както имаха нашит'Ь
стари царе. Единъ 61δ Петъръ, другъ б-Ь Самуилъ
и другит-к, които ги предшествуваха на царството,
както намерихме писано въ нашита книги. Сега,
обаче, еко на ваше светейшество е угодно да
изпълни това за насъ, каквото и да решите
да възложите на нашето царство, то ще бжде
изпълнено за честь на Бога и на римската цър-
ква. Не се учудвайте, че вашиятъ пратеникъ не
се завърна бързо, защото ние подозр'Ьхме н^що
противъ него, тъй като мнозина дойдоха въ на-
шето царство, като смитаха да ни измамятъ, но
ние можахме добре да се предпазимъ отъ всич-
ки. За него, обаче, ние получихме свидетелство
отъ Претекстата и се успокоихме. Обаче, ако
обичате, пресвети отче, пратете ни важнит'Ь пра-
теници, за които ни известихте чрезъ вашето
писмо, и изпроводете съ т-Ьхъ и тогова, та то-
гава ще се ув-Ьримъ въ първото, както и въ вто-
рото пратеничество. Нека Господь ви даде мно-
Ψ0 години.

II. Писмо на търновския архиеписнопъ Ва-
силия до папа Инокентия 111 отъ 1202 г.
Honorantissimo et sanctissimo summo pontifici
pape. Ego Basilius indignus archiepiscopus sanctita-
tis vestre et pastor de Zagora, salute m. gaudium et
adoretionem merito vobis tamquam patri nostro spi-
rituali. Quamvis non p: ssimus nos corporaliter ado-
rare, vos tamen spiritualiter adoramus, notificantes
sanctitati vestre, quod cum nos vidimus missum a
vobis Dcminicum archipresbyterum Brundusinum,
Deo gratius egimus, qui non despexit nos humiles
et indignos servos suos exurientes et sitientes gra-
tiam et benedictionem sancte catholice et apostolice
ecclesie; quia domini nostri imperatcres et ncs vo-
luimus a multis ennis mittere ad vos, sed non po-
tuimus, et nunc per voluntatem omnipotentis Dei et
vestre sanctitòtìs, quia misistis domino nostro impe-
ratori orationem et benedictionem, valde bene feci-
stis. Nos eutem hec eb imperatore discentes. qui
nos fecit voceri, levavimus manus ad celum cum
universo populo sic dicentes: Memor fuit Dominus
nostri, quod nos non cogitavimus. . .
До препочтения и пресвети върховенъ първо-
свещеникъ папата. Язъ, Василий, недостоенъ
ерхиепископъ на ваше светейшество и пастиръ
на Загора, [отправямъ] поздравъ, приветъ и по-
клонъ по достойнство вамъ като нашъ духовенъ
отецъ. Въпреки че не можемъ да ви почетемъ
T-fenoMb, почитаме ви, обаче, духовно, като из-
вестяваме на ваше светейшество, че когато съ-
sp'fexMe изпратения отъ васъ бриндизски архи-
пресвитеръ Доминикъ, въздадохме благодарности
Богу, Който не презра насъ, смирените и недостой-
ни свои роби, алчущи и жгдуващи благодатьта и
благословението на светата католическа и апосто-
лическа църква. Защото нашит-Ь господари ца*

peT-fe и ние искахме отъ много години насамъ
да изпроводимъ [пратеници] при васъ, но не мо-
жахме, а сега вие твърде добре сторихте, по во-
лята на всемогжщия Богъ и на ваше светейше-
ство, понеже изпратихте на господина нашия царь
молитва и благословение. Ние пъкъ, като узнахме
това отъ царя, който ни призова, въздигнахме
ржце къмъ небето заедно съ ц%лия народъ и
казахме така : „Спомни си Господь за насъ^, за
което ние не помислихме". Затова ние всички,
малки и гол-Ьми, подобно на добри чада, ви мо-
лимъ като добъръ отецъ, щото нашиятъ госпо-
дарь царьтъ да получи онова, което моли отъ
васъ, защото е достоенъ да получи това, понеже
той самиятъ и цялото негово царство иматъ
добра преданость къмъ римската църква, като
наследници, произхождащи отъ римска кръвь.
Отъ друга страна, молимъ ваше светейшество да
ви бждатъ препоржчани нашиятъ синъ и съслу-
житель пресвитеръ Власий, избраникъ на града
Браничево, заедно съ прев-Ьрния вашъ пратеникъ
Д(оминика), архипресБитеръ отъ Бриндизи, за-
щото т-Ьмъ възложи нашиятъ господарь царь
Калоянъ CBOHT-fe тайни, и онова, що т^ ще ви
кажатъ, както и нашита писма, да смитате за
положително. Молимъ сжщо ваше светейшество,
да побързате да изпратите вашит -fe пратеници,
защото тогава ще бждемъ по-ув^рени въ вашето
пратеничество. Нека Господь ви даде много години.
111. Писмо на князъ Белота до папа Инокен-
тия 111 отъ 1202 г.
Ego Bellotta princeps nimus peccator adoro
maiorem sanctitatem vestram superexaltatam uni-
verso mundo. Facimus tibi notum, quod veniente ad
1 Cp. Лука, XXllI, 42.

nos nuntio vestro archipresbytero Dominico et refe-
rente ad nos de sanctitate et oratione vestra, valde
gratum habuimus. Et ego saluto ex parte Dei maio-
rem sanctitatem veslram et peto orationem vestrem
et benedictionem sanctitatis tue, ut ego debeam esse
particeps et uxor, filii mei et tota domus mea gratie
ecclesie Romane. Et quicumque primum per ncs
transierit, nobis deferat scripta vestra et vestram
benedictionem, ut in vestris orationibus confirmemur.
Дзъ, князъ Белота, прегол-Ьмъ гр-Ьшникъ,
изказвамъ почить къмъ великото ваше светей-
шество, прославяно по ц^лия св^тъ. Известяваме
ти, че когато при насъ пристигна вашиятъ пра-
теникъ архипресвитеръ Доминикъ и ни съобщи
за вашето светейшество и молитва, б^Ьхме много
признателни. И азъ приветствувамъ отстрана на
Бога великото ваше светейшество и моля за ва-
шата молитва и благословията на твоето светей-
шество, та да бжда съпричастникъ, както и моята
съпруга, MOHT'fe чада и ц'feлияτъ мой домъ въ
благодетьта на римската църква. И който и да
премине пръвъ презъ насъ, нека ни донесе ваше
послание и ваша благословия, за да бждемъ
утвърдени въ вашите молитви.
IV. Писмо на царь Калояна и на архиепи-
скопъ Василия до папа Инокентия отъ края
на май и средата на августъ 1203 г.
Caloiohannes imperator Bulgerorum sanctissimo
domino fidei christianorum eb oriente usque ad occi-
dentem patritsrche pape romano.
Ego cartóm mitto tibi, gaudens, si nuntius meus
inveniet te sanum et letum, cum omnibus, qui sunt
tecum, et omnibus consaguineis et amicis tuis. Ego
sanus sum per virtutem Domini et beate Virginis et per
orationes sanctorum apostolorum Petri et Pauli et per

sanctas oratìones tuas. Intelligo ego Caloìohannes impe-
retor Bulgarorum, quod tu habes potestatem a Deo
ligandi et solvendi, sicut habuit beatus Petrus apo-
stolus, cui dixit Dominus : Quodcumque ligaveris su-
per terram etc, sic tibi contulit Deus gratiam istam.
CJnde quem ligaveris, ligatus est, et quern solveris,
solutus. riotum facio sanctitati tue, quod ebpsi sunt
sex anni, quod ego semel, secundo et tertio naisi
ad vos, sed nuntii mei non potuerunt ad Sanctitatem
tuam accedere et proponere verbum meum et re-
ferre michi consolationem tuam. Inspiravit Dominus
sanctitatem tuam, ut mitteret michi Dominicum ar-
chipresbyterum Brundusinum, per quem intellexi,
quod non es oblitus mei, servi tui, quem honoravi
sicut hominem tuum et dedi ei litteras, qu^s tue
sanctitati deferret, quas utrum attulerit vel non at-
tulerit, Deus ncvit. Ex quo sciverunt istud Greci,
miserunt michi patriarcha et imperator : Veni ad nos>
coronabimus te in imperatorem et faciemus tibi pa-
triarcham, quia imperium sine patriarcha non staret.
Sed ego non volui, immo recurri ad sanctitatem
tuam, quia volo esse servus sancti Retri et tue
sanctitatis. • .
Калоянъ, царь на българите, до пресветия
господинъ патриархъ римски папа на в4рата на
християните отъ изтокъ чакъ до западъ.
Азъ ти пращамъ послание, като се радвамъ,
ако моятъ пратеникъ те нам-Ьри здравъ и ве-
селъ, заедно съ всички, които еж съ тебе, и съ
всички твои сродници и приятели. Лзъ съмъ
здравъ по добродетельта на Господа и на бла-
жената Дева и чрезъ молитвите на светите апо-
столи Петра и Павла и чрезъ светит-Ь твои мо-
литви. Лзъ, Калоянъ, царь на българит -fe, разби-
рамъ, че ти имашъ власть отъ Бога да свър-
звашъ и развързвашъ, както е ималъ блажениятъ
апостолъ Петъръ, комуто Господь рече: » Какво-

8
то свържешъ на земята и прочее" ^ така и на
тебе възложи Богъ тази благодать. Затова,
•когото свържешъ, свързанъ е, и когото развър-
жешъ, развързанъ е. Известявамъ на твое све-
тейшество, че се изминаха шесть години, откакъ
азъ веднъжъ, дважди и трижди изпращахъ при
васъ, но моит^ пратеници не можаха да сти-
гнатъ при твое светейшество и да предадатъ мое-
то слово и да ми донесатъ твоето утешение.
Господь вдъхнови твое светейшество да ми из-
проводи бриндизския архипресвитеръ Доминика,
чрезъ когото разбрахъ, че не си забравилъ за
мене — твоя робъ (и) когото почетохъ като твой
чов-Ькъ и му дадохъ писмо, което да отнесе на
твое светейшество (и) което дали е донесълъ или
не е донесълъ — Богъ знае. Откато гърците уз-
наха това, пратиха при мене патриархътъ и им-
ператорътъ : „Ела при насъ, ш.е те коронясаме
за царь и ще ти поставимъ патриархъ, защото
царство безъ патриархъ не бива". Но азъ не
пожелахъ, а напротивъ приб^)Гнахъ до твое све-
тейшество, защото искамъ да бжда робъ на св.
Петра и на твое светейшество. И нека знае твое
светейшество, че азъ изпроводихъ при тебе моя
архиепископъ съ всЬко устроение, и богатство,
и копринени платове, восъкъ и сребро, коне и
мулета, за да почете твое светейшество вм -fecTo
мене, твоя робъ. И азъ моля чрезъ молитвит-Ь
на блажения апостолъ Петра и чрезъ светит'Ь
твои молитви, да изпроводишъ кардинали, на
които да поржча твое светейшество, да ме коро-
нясатъ за царь и въ моята земя да поставятъ
патриархъ, та да съмъ твой робъ презъ времето
на моя животъ.
[Добавка]
Къмъ това да знае твое светейшество, че
1 Ср. Μ а τ е й, XVI, 19.

азъ, ерхиепископъ Василий, ид^хъ съ това бо-
гатство, за да почета твое светейшество, и сти-
гнахъ до Драчъ, гдето вид-Ьхъ пратениците на
князъ Валтера, които заедно съ мене се зарад-
ваха и се разпореждаха да преплуватъ заедно съ
мене. Но гъркътъ, който идваше съ т^хъ, не ми
позволи да премина съ т^хъ, следъ като се по-
съветва съ дука на Драчъ, ув-Ьрявайки, че ш,е
бжде неприятно на императора, ако премина. Ко-
гато чуха това, архидяконътъ и латинските све-
щеници, които се намиратъ въ Драчъ, сжшю ме
посъветваха да не преминавамъ, и ако постжпя
иначе, щ15лъ съмъ да загубя вещите и себе си.
Поради това изпроводихъ при тебе знатнит1в
мжже и в-Ьрни на царя (люде) коместабула Сер-
гия и пресвитера Константина, на които е порж-
чано да ти известятъ истината. Нека Господь те
вдъхнови, да постжпишъ добре въ това д^ло.
V. Златопечатникъ на царь Калояна съ тър-
жествена клетва за преминаване подъ вър-
ховенството на римската църква
In nomine Patris et Filii et Spìrìtus sancti, amen.
Cum placuit Domino nostro Jesu Christo me domi-
num et imperatorem totius Bulgarie et Vlaciiie fa-
cere, inquisivi antiquorum nostrorum scripturas et
libros et beate memorie imperatorum nostrorum pre-
decessorum leges, unde ipsi sumpserunt regnum Bul-
garorum et firmamentum imperiale, coronam super
caput eorum et patriarchalem benedictionem. Et di-
ligenter perscrutantes, in eorum invenimus scripturis,
quod beate memorie illi imperatores Bulgarorum et
Blachorum, Symeon, Petrus et Samuel et nostri pre•
decessores coronam prò imperio eorum et jDatriar-
chalem benedictionem acceperont a sanctissima Dei
Romana ecclesia et ab apostolica sede, principe apo-
stolorum Petro. Sic et imperium meum voluit bene-

10
dictionem et imperiale firmamentum corone capitis
imperii sui suscipere et patriarchalem benedictionem
eb ecclesia Romana, ab apostolica sede, principe
apostolorum Retro, et a sanctissimo patre nostre et
universali papa tercio Innocentio et a quocunque
patriarchalis benedictio et mandatum in civitate im-
perii mei Trinovi data et concessa fuerit a domino
pgpa faciendi et consecrandi archiepisccpos. metro-
politas et episcopos et reliquas ecclesiasticas obse-
quutiones sacrementales, concedit imperium meum,
ut plenissimam in cmni tenumento et imperii mei
pertinentiis ipsi habeant potestatem. . .
Въ името на Отца и Сина и Светия Духъ,
аминъ. Тъй като ó-fe угодно на Господа нашъ
Исуса Христа да ме въздигне господарь и царь
на ц-кла България и Влашко, издирихъ писания-
та и книгит-Ь на нашита предци и законите на
блаженопочившит-й царе наши предшественици,
отгде T'fe еж получили българското царство и
царско утвърждение, корона на главите си и па-
триаршеско благословение. И като изследвахме
грижливо, намерихме въ T'fexHHT'fe писания, че
T-fesM блеженопочивши царе на българит -fe и вла-
сите и наши предшественици Симеонъ, Петъръ
и Самуилъ еж получили корона за своето цар-
ско и патриаршеско благословение отъ пресве-
тата божия римска църква и отъ апостолическия
престолъ, отъ княза на апостолите Петра. Така
сжщо и моето царство пожела да получи благо-
словение и царско утвърждение чрезъ корона на
главата на своето царство и патриаршеско благо-
словение отъ римската църква, отъ апостолическия
престолъ, отъ княза на апостолит-Ь Петра и отъ
пресветия нашъотецъ и вселенски папа Инокентий
трети и отъ когото и да било, като бждатъ дадени и
отстлчпени патриаршеска благословия и поржчение
отъ господинъ папата на града въ моето царство

11
Търново за поставяне и посвещаване на архиепи-
скопи, митрополити и епископи и други църковни
свещенослужителски послушания, при което мое-
то царство позволи tìò да иматъ найпълна власть
въ BcfeKO притежание и въ владенията на моето
царство. Притежанията на цялата църква въ це-
локупното мое царство и моятъ патриархъ, митропо-
литите, архиепископите, епископите и всички све-
щеници да бждатъ, разбира се, подъ властьта на
римската църква и да държатъ закона, обичая и по-
следованието, които еж държали блаженопочив-
шите царе на цела България и Влашко, неко-
гашните наши предшественици и ние, които след-
ваме по сжщия начинъ техните стжпки. А пъкъ
моето царство подписва своя златопечатникъ въ
потвърждение, че никога не ще отстжпи отъ
римската църква и отъ апостолическия престолъ,
отъ княза на апостолите Петра — сиречь нито са-
мото мое царство, нито другите князе на моето
царство ще се отлжчатъ, но азъ ще бжда като
призованъ възлюбенъ синъ на светия и апосто-
лически римски престолъ на княза на апостолите
Петра. И каквито земи на християни или езич-
ници тепърва придобие моето царство, .те ще
бждатъ подъ властьта и повелята на сжщия све-
щенъ и апостолически римски престолъ. И за да
бжде сметанъ за истински и безсъмнен ь настоя-
щия златопечатникъ на моето царство, даде (го)
царството ми въ ржцете на препочтения мжжъ
Йоана, пратеникъ на светия римски престолъ и
капеланъ на господинъ папата. Подписа се
въ него и нашето благочестиво и отъ Бога въз-
дигнато царство, въ годината шесть хиляди се-
демстотинъ и дванадесета [=1203/4], индиктъ
седми.

12
VI. Писмо на търновския архиепископъ Ва-
силия до папа Инокентия III отъ края на
1203 г.
Multas inclinationes et magnas pre^es ad domi-
num et gloriosissimum et concathedralem apostolice
sedis patrem totius christianitatis et dominum meum
Innocentium tercium papam archìepiscopus Basilìus
de minorìbus et humillimis totius Bulgarie et Blachie
vestram perfectam benedictionem. Adoro clementis-
simum Deum et beatissimam Dei genitricem, ut sa-
nam et gaudentem vestram sanctitatem meum inve-
niat scriptum et quod mea anima desideravit per
octavum decimum annum, ecce hodie dedit nobis
Deus et ssncta tua oretio benedictionem sedis beati
apostoli Retri et tue sanctitatis. Noscat sanctitas tua,
qualiter ego conversatus sum, tuam querens bene-
dictionem. Mota est per mensem julii quarta die
sexmiliesimo septingentesimo XI. indictione VI. mea
humilitas ad sanctum et gloriosissimum patrem no-
strum Innocentium papam Rcmanum et feci dies tri-
ginta in Dyrrachio iuxta mare. Et cum vellem in-
troire navim gratia transfretandi; tunc retinuerunt
me Greci et non dimiserunt transire, sed tenuerunt
me apud Durachium per octo dies et multa mea
-deprecatione erga Deum et beatissimum principem
apostolorum Petrum per sanctas tuas orationes di-
miserunt me Latini. Nam consilium acceperant proi-
ciendi me in mari, sed eripuit me Deus tuaque sancta
oratio. . .
Много поклони и гол^Ьми молитви къмъ го-
сподина и преславния и съпрестоленъ на апосто-
лическия престолъ отецъ на цялото християнство
и мой господарь папа Инокентий трети, [азъ] Ва-
<:илий изъ малкит -fe и смирени архиепископъ на
И'^ла България и Влашко [моля] вашето съвърше-
но благословение. Моля премилосърдния Богъ и

13
преблажената Богородица, щото моето послание
да намери ваше светейшество здраво и радостно,
и онова, що моята душа желаеше въ течение на
осемнадесеть години — ето днесъ ни даде Богъ
и светата твоя молитва благословението на пре-
стола на блажения апостолъ Петра и на твое
светейшество. Нека знае твое светейшество, че
азъ потеглихъ, като търсЬхъ твоето благослове-
ние. На четвъртия день отъ месецъ юлий шест-
хиляди седемстотинъ и единадесета [година], ин-
диктъ шести, потегли мое смирение къмъ светия
и преславекъ нашъ отецъ Инокентия, папа рим-
ски, и прекарахъ тридесеть дни въ Драчъ при'^
морето. И когато искахъ да стжпя въ корабъ, за
да преплувамъ, тогава гърцит -fe ме възспр-Ьха и
не ме пуснаха да премина, но ме държаха при
Драчъ осемь дни и благодарение на гoл•feмoτo
мое умоление къмъ Бога и преблажения князъ
на апостолите Петра чрезъ твоите свети молитви
отпуснаха ме лати-^ит^. Защото гърцит -fe 6fexa
решили да ме хвърлятъ въ морето, но ме спаси
Богъ и твоята света молитва. Като изл^зохъ,
обаче, отъ града, завърнахъ се въ селището, на-
зовано Краватохори, и останбхъ тамъ 15 дни и
оттамъ изпроводихъ двама мои благородни мл^же
въ Римъ при твое светейшество. Дали преми-
наха или не, Богъ знае. Но пристигна ми писмо
отстрана на моя господарь царя господинъ Иоанъ,
въ което ми се съобщаваше : „Завърни се бързо,,
защото тукъ пристигна кардиналъ отъ господина
папата". Като прочетохъ азъ писмото на царя и
вид-Ьхъ, че ме вика, завърнахъ се и пристигнахъ
въ Търново презъ месецъ септемврий и HaM-fe-
рихъ мжжъ светъ, праведенъ и честенъ, изпра-
тенъ отъ твое светейшество, на име капеланъ
Иоанъ. И той ми даде всички писма отстрана на
ваше, светейшество и ми 6fexa прочетени. Въз-
радва се много поради това душата ми и, като

14
npocTp-fexb ржце къмъ небето, въздадохъ благо-
дарность Богу, че посети Господь своя народъ
и нашиятъ блаженъ отсцъ папата потърси ов-
цата, която погиваше, за да я прибере въ све-
тата кошара^. И както се съдържаше въ писмото
на ваше светейшество, така постжпи господинъ
капеланъ Иоанъ, споредъ повелята на великото
ваше светейшество — даде ми вашето благосло-
вение и ми дари палиумъ за пълнота на свещено-
служителския санъ, на осмия день отъ месецъ
септемврия, на праздника Рождение на пресветата
наша Богородица. И азъ, като получихъ съ го-
n'feMo смирение на преданость палиума, предста-
вихъ задължение за в^^рность въ присжтствието
на епископит'^, които пишатъ на ваше светейше-
ство, и на нашия влад-Ьтель и мнозина други,
които присжтствуваха въ църквата. И, отъ друга
страна, свети отче, азъ моля ваше светейшество да
обзаведешъ и изпълнишъ църковния редъ и [да
поржчашъ] какъ требва да управлявамъ паството,
което ми е поверено отъ Бога и отъ твое све-
тейшество. Нямаме свето миро, обаче получа-
вахме отъ гърците. Но прочее гърцит-Ь мразятъ
насъ, както и васъ. И знайте, господарю мой, че
всички т^зи н^ща ще останатъ на твое светейше-
ство, което тр-кбва въ всичко да се разпореди и да
ни поучишъ за светото миро, какъ требва да кръ-
«щаваме людет^Ь, и да не останатъ людете безъ
миро и да се допусне гр-^хъ. Но въ всички н^ща
ни поучи, добри отче, насъ, твоит -fe загубени и заги-
ващи синове, и прати ми палиуми за двамата
митрополити на Преславъ и Велбжждъ и каквото
друго твое светейшество знае, що е потребно за
пълнотата на моя свещенослужителски санъ, нека
ми го изпрати ваше светейшество.
1 Ср. Л у κ а, XV, 4.

15
VII. Писмо на велбжждския митрополитъЯна-
стасия, преславския митрополитъ Сава, скоп-
ския епископъ Марина» призренския епи-
скопъ Явраама, нишския епископъ Кирика,
видинския епископъ Климента до папа Ино-
кентия III отъ края на 1203 г.
t Colla eorum sui dominii bravìo[?] supponentes, ut
sanctissìmo patri et domino domino pape prona cervice
flexisque poplitibus inclinationem. In primis peccator
et humilis metropolìtanus sanctissime ecclesie Beles
budii Ansstasius. Post eum peccator et liumilis me
tropolitanus Savas magne ecclesie Prostldve. Et
episcopus licet indignus sanctissime ecclesie Dei gè
nitricis de Scopia Marinus. Hùmilis epis:opus san
ctissimi episcopatus Prisdiani Abraham. Peccator et
humilis episcopus sanctissime ecclesie beati et glo
riosissimi magni martyris Procopii de Niso Kiricus
Et indignus episcopus atque peccator sanctissime
ecclesie Dei genitricis Bydinensis Clemens, ut no
strum singularem pastorem et universJem patrem
et dominum, quatinus palleum ad pontificalis officii
plenitudinem mittere dignemini humotenus rogitamus,
ut et nos omnibus diebus vite nostre prò vestra
magnificentia orare non desistamus t-
Прекланяйки своит-Ь вратове подъ десницата
на неговото господство, като пресвети отецъ и
господинъ господинъ папа, съ наведена глава и
лодвити колана, поклонъ. На първо м-Ьсто гр^ш-
никъ и смиренъ митрополитъ на пресветата цър-
ква на Велбжждъ Анастасий ; следъ него гр'Ьш-
никъ и смиренъ митрополитъ на великата църква
)На Преславъ Сава; и епископътъ, ако и недо-
стоенъ, на пресветата църква на Богородицата
въ Скопие, Маринъ ; смирениятъ епископъ на пре-
светата епископия на Призренъ, Авраамъ ; rp-feui-
|Никъ и смиренъ епископъ на пресветата църква

16
на блажения и преславенъ великомжченикъ Προ-
копий въ Нишъ, Кирикъ ; и недостойниятъ епи•
скопъ и гр-Ьшникъ на пресветата църква на Бо-
городица въ Видинъ, Климентъ—като нашъ осо-
бенъ пастиръ и вселенски отецъ и господарь мо-
лимъ най-смирено да благоизволите да ни изпра-
тите палеумъ за пълнота на свещенослужител-
ския санъ, та и ние презъ всичкит-^ дни на на-
шия животъ да не престанемъ да се молимъ за
вашето велелепие.
Vili. Писмо на царь Калояна до папа Ино•
кентия ΙΠ отъ 1203 г.
Ssnctissìmo dominatori et universali ряре se-
denti in sede beati Retri et domino patri regni mei
tercio Innocentio pape sedis epostolice et ecclesie
Romane et magistro totius mundi. Spero in Domi-
num salvctorem hominum, quod bene et multum
bene vaiet sanctit^s tua, cum omnibus sedentibus
circa tronum sfcnctitatis tue cardinolibus sancte ec-
clesie Remone. Noverit msgna sanctitas tua, quod
filius tuus et Rem ne ecclesie imperator omnium
Bulgsrorum et Bldchorum cum omnibus prin ipibus
imperii mei multum bene sum per Deum et sanctam
orationem tuam. Multotiens misit imperium meum
nuncios suos ed sanctitatem tuam, sed non invene-
runt oportunitctem transeundi ed sanctitatem tuam.
Ideo certe non potuerunt transire, quia illi, qui non
hebebant pacem cum imperio meo, servebcnt vias.
Poster mense junio preterito misit imperium meum
er^hiepis opum meum et totius bulgarice regionis et
universe lem sancte et magne ecclesie Τ rinove et
megnum hominem imperii mei, nunc nominctum pri-
m^tem et erchiepiscopum totius Bulgarie et Bldchie,
nomine Β silium, qui cum pervenisset Durachium,
non fuit permissus transire ad sanctitatem tuam, ut

17
compleret desiderium imperii mei senctitas tua, se-
cundum consuetudinem predecessorum meorum impe-
retorum Bulgarorum et Blachorum, Symeonis, Retri
et Sòmuelis progenitorum meorum et ceterorum om-
nium imperatorum Bulgarorum...
До пресветия повелитель и всемиренъ папа,
пребиваващъ въ седалището на блаженищ Петра
и господинъ отецъ на моето царство Инокентия Ili,
папа на апостолическия престолъ и на римската
църква и учитель на ц^лия св'Ьтъ. Над4вамъ се
въ Господа, Спасителя на хората, че твое све-
тейшество е добре и много добре заедно съ всич-
ки кардинали на светата римска църква, които
седатъ около престола на твоето светейшество•
Нека знае великото твое светейшество, че синътъ
твой и на римската църква — царьтъ на всички
българи и власи, заедно съ всички князе на
моето царство съмъ много добре благодарение
на Бога и на твоята света молитва. Много пжти
изпроводи моето царство свои пратеници при твое
светейшество, но не HaM-fepnxa сгода да преминатъ
при твое светейшество. Поради това наистина не мо-
жаха да преминатъ, защото oh1s3h, които не б^ха
въ миръ съ моето царство, пазеха пжтищата.
Следъ това, презъ миналия месецъ юний изпро-
води царството ми моя архиепископъ и [глава |
на ц-Ьлсгта българска земя и на всеобщата света
и велика църква на Търново и великъ чов^къ
на моето царство, сега въздигнатъ въ примасъ и
архиепископъ на ц-Ьла България и Влахия, на
име Василий, който като пристигна въ Драчъ,,
не 6'fe допустнатъ да премине при твое светей-
шество, за да изпълни твое светейшество жела-
нието на моето царство, съгласно обичая на
MOHT-fe предшественици, царет-Ь на българите и
власите — Симеонъ, Петъръ и Самуилъ, праро-
дители мои, и на всички останали царе на бъл-
2

18
гаритк. Обаче съ помощьта на Бога и съ съдей-
ствието на молитвите на твое светейшество,
пристигна при мене нестоящиятъ пратеникъ на
апостолическото седалище и първопрестола на
княза на апостолите и на светата и всемирна
римска църква капеланъ Иоанъ и ми донесе па-
лиумъ по повеля на твое светейшество и на апо-
столическия престолъ и украси съ този палиумъ
казания архиепископъ и го въздигна въ примасъ и
архиепископъ на ц-Ьла България и Влашко, като
донесе и на моето царство писмо отъ твое све-
тейшество и изложи онова, идо му поржчало твое
светейшество. И изпълни се сърдцето ми съ го-
л'Ьма радость, защото споредъ искането на моето
царство, ми даде Богъ и твое светейшество. И
азъ моля и умолявамъ твоето велико светейше-
ство, да изпълни желанието на моето царство
и да изпрати пастирски жезълъ, за събиране на
овците, и останалите н-Ьща, които е обичайно
да притежава патриархътъ, и да въздигне сегаш-
ния примасъ за патриархъ въ светата и велика
църква на Търново, първия градъ на ц-Ьла Бъл-
гария, и тази църква да има патриархъ винаги,
дори следъ смъртьта на този патриархъ, по по-
веля на твое светейшество. Понеже ще е тежко,
поради дължината на плчтя и войната между хо-
рата, следъ смъртьта на всЬки единъ патриархъ
.да се прибягва къмъ римската църква, нека бжде
ютстжпено на църквата въ Търново [право] да
•може да си избира и посвещава патриархъ, та
поради неговото отсжтствие тази земя да не остава
^безъ благословение и твоето посвещение не-
<пълно и да не падне гр^хъ върху твое све-
тейшество. Но сега молимъ, да бжде приготовля-
:вано миро по повеля на твое светейшество въ
^светата и велика църква на града Търново за
^κρъщeниe на християнит-Ь. Нека знае твое све-
тейшество, че когато ромеите узнаятъ, че сме

19
получили посвещение отъ твое светейшество,
не ще ми дадатъ миро. И друго моля отъ
твое светейшество: да изпратишъ кардинали при
моето царство — или този, който дойде при
мене, или никого другиго отъ апостолическия
престолъ — и да имъ дадешъ корона и скип-
търъ споредъ благословията на апостолическия
престолъ и на княза на апостолите, и да изпра-
тишъ привилегиумъ, подпечатанъ съ злато, по по-
добие на този, за да се пази винаги въ църквата
на Търново, и всичко това T-fe да дадатъ на моето
царство и да посветятъ и коронясатъ моето цар-
ство. Но всички гореказани н^ща, които требва
да се изпратятъ на моето царство отъ твое све-
тейшество, нека види настоящиятъ пратеникъ,
браничевскиятъ епископъ Власий, за да може
да донесе онова, което ти ще напишешъ съ
своята ржка. И ако изпълни твое светейше-
ство всичко това, така ще см-Ьтамъ заедно съ рода
на моето царство и на всички българи и власи,
че азь съмъ възлюбенъ синъ на православната
света римска църква. А за границата на Унгария,
България и Влашко, предоставямъ на присждата
на твое светейшество, да уредишъ това д15ло
честно и справедливо, та да н%ма гр-Ьхъ душата
на твое светейшество и така царството ми да
има права на България и Влашко, както кральтъ
на Унгария има права на Унгария, и да преста-
натъ убийствата на християнит^Ь между мене и
него. Нека знае, обаче, твое светейшество, че на
моето царство принадлежатъ neTT-fe епископии
на България, които нападна и завлад-Ь съ цър^
ковнит -fe правдини унгарскиятъ краль, и т-Ьзи
епископии еж унищожени, — дали е справедливо
това да стане? Онова, що каже на твое светей-
шество настоящиятъ пратеникъ на моето царство
браничевскиятъ епископъ Власий, да приемешъ
-за B-fepHO, защото ще го каже отъ мое име»

20
Изпратихъ на твое светейшество три двойни
екзамиги, и златна чаша, и четири либри пер-
пери, и три сребърни чашки, и сребърна обвивка
за книга.
Калоянъ царь на България
IX. Клетва на търновския архиепископъ
Василия за подчинение подъ върховен-
ството на римската църква
Ego. . . archiepisccpus Trinovitanus, primas to-
tius Bulgarie et Biachie, ab Ььс [horaj in antea ero
fidelis et obediens beato Retro sancteque Rem ne
apostoli^ e sedi et demino meo pape Innocentio eius-
que catholicis sucv essoribus. Non ero in facto vel
Consilio vel consensu, ut perd nt vitam eut membrum
vel capicntur aut spolientur. Consilium, quod mi hi cre-
diderint, ad eorum d mpnum, me sciente, nemini
pandem. Eorum certum mdum, si scivero, impedire
studebo. Qucd si non poterò impedire, eis, qu m-
cito pcti^ro, intim^bo. Pepetum Rcmrnum, honores,
dignitct s et raticnes apostclice sedis defend m prò
posse, salvo ordine meo, contra omnem viventem.
Vocatus ed syncdum venir m, nisi prepedìticne ca-
nonica fuerim impeditus* Apcstclcrum limlna singu-
lis quedrienniis per me vel per meum nuncium visi-
tabo. nisi eorum absclvat li.entia. Legatum eposto-
li e sedis. quem prò certo scivero esse leg^tum, de-
vote sus'ipiam et in suis necessitatibus adiuv bo.
Cum quemìibet de meis suffragcneis in episccpum
ccnsecravero, faciem illum iurare, ut Romano ponti-
fici et ecclesie Romane perpetuam obedientiam et
debitum honorem impendot. Ceterum cum aliquem
coronavero in regem Bulgarorum et Blachorum iuxta
indulgentiem mie hi et su: cessoribus meis ab cposto-
lica sede ccnresscm, eb eo iuratori m recipiam
cautionem, quod ei, qui tunc apostoli ce sedi prefuerit,

21
successoribus eius et ecclesie Romane devotus et
obediens permanebit et cunctas terras et gentes suo
subiectas imperio in obedientia et devotione sedis
apostolice conservabit. Hec omnia bona fide servabo.
Sic me Deus adiuvet et hec sancta evangelia in pre-
sentì et in futuro. Amen.
Язъ. . . архиепископъ търновски, примасъ на
ц-^ла България и Влашко, отъ този часъ зана-
предъ ще бжда в-Ьренъ и покоренъ на блажения
Петра и на светия римски апостолически пре-
столъ и на моя господарь папа Инокентия и на
неговите католически приемници. Не ще бжда въ
д-Ьло или съветъ или споразумение да загубятъ
живота си или членъ, или да бждатъ заловени
или ограбени. Съветъ, който т-Ь биха ми пове-
рили, никому н^ма да открия съзнателно за T-fex-
на вреда. Ако зная, ще се мжча да попр-Ьча на
BcfeKO явно зло спрямо т^хъ. Ако не мога да по-
пр-Ьча това, ще имъ известя колкото може по-
скоро. Ще защищавамъ споредъ възможностьта
си римското папство, честьта, достойнствата и ин-
тересит-Ь на апостолическия престолъ, като за-
пазвамъ моя чинъ, противъ всеки живъ чов^къ.
Призованъ на съборъ, ще дойда, освенъ ако не
блчда възпргпятствуванъ отъ каноническа задръж-
ка. Ще посещавамъ прага на апостолите всЬки
четири години лично или чрезъ мой пратеникъ,
освенъ ако не бжда освободенъ по T-fexno жела-
ние. Ще приемамъ съ преданость пратеника на
апостолическия престолъ, за когото ще знамъ поло-
жително, че е пратеникъ, и ще му помагамь въ
неговите нужди. Когато ще посвещавамъ когото
и да бжде отъ моите подгласници въ епископъ,
ще го накарамъ да се закълне, че ще оказва по-
стоянна покорность и дължима честь на римския
първосвещеникъ и на римската църква. По-ната-
тъкъ, когато ще коронясвамъ некого за царь на

22
българите и власит-Ь споредъ даденото на мене и
на моит•^ приемници отъ епсстолическия престолъ
позволение, ще изисквамъ отъ него клетвено уве-
рение, че ще пребждне преданъ и покоренъ на
оногова, който тогава би управлявалъ апостоли-
ческия престолъ, на неговит'Ь приемници и на
римската църква, и всички земи и народи, подчи-
нени на неговото царство, ще запази въ покор-
ство и преданость къмъ апостолическия пре-
столъ. Всичко това ще спазвамъ по чиста Bi&pa.
Нека така ми помага Богъ и това свето Еванге-
лие сега и въ бждеще. Аминъ.
X. Писмо на царь Калояна до папа Инокен-
тия ΙΠ отъ ноемврий 1204 г.
Caloiohannes гех totius Bulgarie et Vlachie (!)
ad Deo promctum et sanctissimum et in Christo
dilectum et hcnorificentissimum patrem regni mei ter-
tium Innocentium et sacerrimum papam Rome et
successorem principis apostoli Retri. Legatus aposto-
lice sedis dominus Leo cardinalis sanctitatis tue scrip-
tum meo obtulit imperio, addiscens quoque de eius
sanitate et incolumitate omnipotenti Deo et sanctis-
sime matri sue glorificavi. Et utinam, quod scriptum
imperii mei inveniat sanctitatem tuam viventem et
degentem cum omni gaudio et hilaritate, et impe-
rium meum per gratiam omnipotentis Dei et beatis-
sime Dei genitricis et per intercessiones sanctitatis
vestre, sanum est et multum bene cum omni gaudio
et exultatione. Hoc eutem notum sit sanctitati ve-
stre, pater spiritualis regni mei domine papa, quod
dominus Leo, legatus apostoiice sedis, venit ad im-
perium meum sibi afferens coronam et eam benedi-
cens super caput imperii mei imposuit et in mani-
bus meis dedit michi sceptrum atque vexillum, et
benedixit sanctissimo patriarche regni mei et totius

23
Bulgarie ex precepto vestre sanctitatis, et valde Deo
et beatissime Dei genitrici, necnon et circumspec-
tioni vestre sanctitatis glorificavimus eo, quod se-
cundum petitionem imperii mei sanctitas vestra totum
suum velie edimplevit. Et universa Bulgaria atque
Blachia et omnis imperii mei pertinentia valde glori-
ficavit et vestram sanctitatem magnificavit. . .
Калоянъ, царь на ц-Ьла България и Влахия,
до боговъздигнатия и пресвети и възлюбенъ въ
Христа и преуважаемъ отецъ на моето царство
Инокентия трети и пресвети папа на Римъ и прием-
никъ на княза на апостолит -fe Петра. Пратеникътъ
на апостолическия престолъ господинъ кардиналъ
Лъвъ донесе на моето царство писанието на твое
светейшество. Като узнахъ, прочее, за неговото
здраве и невредимость, възславихъ всемогжщия
Богъ и пресветата Негова майка. Дано писанието
на моето царство нам-Ьри твое светейшество живъ
и пребиваващъ съ всЬка радость и веселие. R
моето царство, по благодатьта на всемогжщия
Богъ и на преблажената Богородица и чрезъ
застжпничествата на ваше светейшество, е здра-
во и много добре съ всЬка радость и веселие.
Нека бжде известно на ваше светейшество, ду-
ховни отче на моето царство, господине папа, и
това, че господинъ Лъвъ, пратеникъ на апосто-
лическия престолъ, пристигна при моето царство,
като донесе съ себе си корона и, като я благо-
слови, постави я на главата на моето царство и
въ ржцетъ ми даде скиптъръ и знаме и благо-
слови пресветия патриархъ на моето царство и на
ц^ла България по поржка на ваше светейшество,
а ние възвеличихме много Бога и преблажената
Богородица, както и съобразителностьта на ва-
ше светейшество за това, че ваше светейшество
изпълни спсредъ искането на моето царство ця-
лото му желание. Ц-Ьла България и Влахия и

24
притежанията на цялото ми царство много про-
славиха и възвеличиха ваше светейшество. Пиша
ви, обаче, и за унгареца, че моето царство н^ма
никаква общность на владенията или н^що дру-
го съ него, нито му вреди, а напротивъ, той на-
пада и уврежда владенията на моето царство.
Сжщо и господинъ кардиналъ Лъвъ вид-Ь и ще
извести на ваше светейшество право или непра-
во, що се отнася до моето царство, или дали азъ
нападамъ унгареца, или пъкъ самъ той напада
моето царство. Нека му пише вгше светейшество,
да стои далече отъ моето царство, понеже мое-
то царство H-feMa нито да го напада, нито да оти-
ва противъ неговите земи. Яко, обаче, той самъ
дойде противъ земите на моето царство и Богъ
помогне да бжде победенъ, нека ваше светей-
шество H'feMa съмнения спрямо моето царство, но
да съмъ свободенъ. Сжщо за латинит^, които
навл^Ьзоха въ Цариградъ, пиша на ваше светей-
шество да имъ пишете да отстоятъ далече отъ
моето царство, и така моето царство не ще имъ
стори никакво зло, нито пъкъ т~Ь насъ да увре-
ждатъ. Въ случай, че т -fe наченатъ н%що противъ
моето царство и го увреждатъ и убиятъ отъ onfe-
зи [люде, които еж му подвластни], нека ваше
светейшество н^ма съмнение спрямо моето цар-
ство, но всичко да е свободно. При твоето пъкъ
велико светейшество изпроводихъ две деца, ед-
ното се казва Василий» а другото Витлеемъ. Не-
ка бждатъ дадени по негова повеля да научатъ
въ училищата латинско писмо, защото тукъ ня-
маме граматици, които могатъ да превеждатъ пи-
смата, които ни изпращате, и, когато изучатъ, да
бждатъ върнати при моето царство. Изпратихъ
засега сжщо, въ знакъ на малъкъ споменъ, два
екзамита, двойни еписими — единия червенъ и
другия б^лъ, и единъ камей[?] Наистина, кога-
то изпращамъ пратеници при ваше светейшество,
винаги ще си спомнямъ за ваше светейшество.

25
XI. Писмо на архиепископъ Василия до папа
Инокентия III отъ ноемврий 1204 г.
Multas inclin^tiones et multas sanitates a me
Basilio, humili Bulgarorum et Blachorum prim te,
«rga patrem universorum et dominum et patrem
meum m^gnificentissimum et s-anctissimum papam
Innocentium. Oramus omnipotentem Deum et san-
ctissimam Dei genitricem et beatissìmos apostolos
* Petrum et Paulum, ut cum sanitate et sospitate in-
viniat vos scriptum mee humilitatis. Et per vestri
<iominii magnificentiam vivo et ego per Dei gratiam,
m^gnis involutus delictis. Notum sit ergo vestre
magne sanctitati, quoniam Leo cardinalis sanus et
sospes pervenit deleg^tus a vestra sanctitate et apo-
stolica sede et usque ad nostram magnam civitatem
Trinov[a]m tetendit quintodecimo die mensis octo-
bris, et pcrtavit universam plenitudinem patriarch^lis
dignità tis et paramenta omnia, que michi a vestra magna
san-titate fuerunt deleg-ita; tradiditsimiliter etanulum
et privilegium et scripta et instructiones. Et precepto
vestre Sdnctitatis unxit me crysmate, michi benedi-
«ens, et consecravìt me in patriarcliam mense no-
vembris septimo die, in f*- stivi tate scilicet sancti
apostoli Jacobi fratris Domini, et ego illa die duos
unxi metropolitanos et ceteros episcopos magno cum
gaudio, et duobus de m. tropolitanis benedixit cardi-
nalis et tradidit illis palleum atque mitras, et reliquis
in caput eorum mitras imposuit. Octavo vero die
eiusdem mensis, in festivitate videlicet sancti Mi-
chielis. coronavit et benedixit imperatori Caloiohanni
damino omnium Bulg?.rorum atque Blachorum et
superposuit capiti suo regiim coronam et sceptrum
suis manibus imponens. . .
Много поклони и много поздрави отъ мене,
Василия, смиренъ примасъ на българите и влз-
сит-Ь, къмъ отеца на всички и господина и моя
отецъ, превелелепния и пресветия папа Инокентия.
Молимъ всемогжщия Богъ и пресветата Богоро-
дица и преблаженит-Ь апостоли Петра и Павла,

26
щото посланието на мое смирение да ви нам%ри
здравъ и читавъ. И чрезъ велелепието на вашето
господство жив-Ья и азъ по божия милость, об-
гърнатъ въ големи прегрешения. Нека бжде,
прочее, знайно на великото ваше светейшество,
че кардиналъ Лъвъ, изпроводенъ отъ ваше све-
тейшество и отъ апостолическия престолъ, при-
стигна здравъ и читавъ и дойде въ нашия го-
л^Ьмъ градъ Търново на петнадесетия день отъ
месецъ октомврий и донесе ц-^лата пълнота на
патриаршеското достойнство и всички свещено*
служителски украси, които ми б^ха изпратени
отъ великото ваше светейшество. Предаде сжщо
и пръстена и привилегиума и писанията и на-
ставленията. И по разпоредба на ваше светей-
шество, той ме помаза съ миро, като ме благослови
и ме посвети въ патриархъ на седмия день отъ
месецъ ноемврий, сиречь на праздника на светия
апостолъ Якова, братъ Господенъ. R азъ въ
слчщия день помазахъ двама митрополити и други
епископи съ гол^Ьма радость, а кардиналътъ бла-
гослови двама изъ митрополитите и имъ вржчи
палиумъ и митри, а на другит-Ь отъ т-Ьхъ постави
митри на главите. На осмия день отъ сжщия
месецъ, сиречь на праздника на свети Михаила,
той короняса и благослови царя Калояна, госпо-
дарь на всички българи и власи, и постави на
главата му царска корона и вржчи въ ржцет-Ь
му скиптъръ. Всичко това той изпълни и из-
върши споредъ волята на ваше светейшество
и, като ни благослови, раздали се отъ насъ на
петнадесетия день отъ месецъ ноемврий. Нека знае,
при това, вашето велико светейшество, че ви изпро-
вождемъ по повеля на господина царя две мом-
чета, едното е синъ на свещеника Константина»
а другото на царя, та да изучатъ по нареждане
на ваше светейшество латинско писмо, и каквото
пожелаете да сторите въ честь на царя — сто-
рете го. Да запази Богъ ваше светейшество за
много и дълги времена.

27
XII. Надписъ на дука Врана
t (\зъ RfkANA доук] велнкъ
[мл]1г [|л]1:съ1|л [.saie] зл молнтъ
км ΚίΧΛ0ΐω(ΑΝ3) qCAJpi:
t Лзъ Врана, великъ дукъ, съзцадохъ кре-
постьта Крицува [?1 [май] месецъ [6712=1204] πσ
искане на царь Калояна.
ч
XIIL Печатъ на царь Калояна
Кялш-ин ц(а)()(ь) ΒΛΓΑ|ΐωΜ
Калоянъ царь на българите.
XIV. Църковенъ съборъ противъ бого ми-
лит-Ь при царь Борила презъ февруари й
1211 г.
(Извадка изъ Синодика на царь Бзрила)
По GH^ BEÒ v\m аргеи^ црГтво c€cτf»нγйψь τιΓ
BA'roYbCTHBtniuH 1|(Гь Бо,[>нль, възннуе шко^ μΙεκοΙ
Tfkb'Nie злое трьклетлл н" вг^омрь^склд богомнлЧклд e^f^ec'b»
е^Ю^ ПЛУбЛ^ННКЬ юСшсе ТОГ^Л СКВрЬ^НСНШШ поп*' БОГО-
мйль съ своймн s'^veubi^KH. κι''κόΐ;6 η'Ήογ'^ϊΙ л^н^ни н''
«"MftBÌH н^жс ΜωΫΰε^ΒΜ п(»отнвефбсе. а kg а'^коже hi:i|ih
КДЬ1|'1Н Те2К\9Н НбфедНО (»ДС,^'|фЛДХ» ХБ^О СТЛДШ ЗЛ N6-
гоже кр\ сво*ю πργ^^τνιο н^злп. С'1Н,хь ^"^0 η'^κο «"в^дк
Бдм)у\ст1'8«Й1и1'н ìfpb Борнль БяГхкмьш^ jKeaÌHì'e"* {^лж^^ег-
сс. абсм съБ(»лт11 н^ по въсен o's^ìcth свое η мко"^
HtKu пдсвелн въ снопи, и'' повела сънйтнсе събО|Ь8.
съшк^шн"" Я1€ се ìÌeù лр^Щ^^Г въс*"*. сф''енм'1кю'^ же н"
ннакозГ. ещ же η BbciT волсршЛ н'* множьство ммог»
проил^е^иилго ил|»одя

28
Следъ т^зи [пъ^вит% Дс%невци], прочее, ко-
гато прие царството т^хниятъ сестринецъ пре-
'благочестивиятъ царь Борилъ, изникна като н-Ь-
какви зли тръни триклетата и богомръзка бого-
милска ересь, чийто начинател^ тогава се яви
прескверниятъ попъ Богомилъ съ своит-Ь уче-
ници, както никога Янни и Ямврий, които се
противиха на ^Aoйceя ^. Tt, като н-Ькакви же-
стоки вълци, безпощадно разхищаваха Христовото
стадо, за което Той прол^ Своята пречиста
к^ъвь. Като узна това, прочее, преблагочестизиятъ
царь Борилъ, разпали се отъ божествено
желание, изпрати да ги събератъ по ц-Ьлото
негово царство, подобно на никакви плЬвели въ
снопи, и повели да се събере съборъ. Когато,
прочее, се събраха всички епископи, свещеници
и иноци, а сжщо така и всички боляри и гол^Ьмо
множество избранъ народъ и когато царьтъ узна,
че всички T-fe еж се събрали, веднага изл^Ьзе съ
светла багреница, седна въ една отъ тогавашни-
T-fe гол-^ми църкви, а съборътъ насЬца оттукъ и
оттамъ. Той запов-Ьда да доведатъ сЬятелит-Ь на
нечестието, но не ги отрече изведнъжъ, а ги
улови съ гол'Ьма хитрина, като имъ рече да от-
хзърлятъ отъ себе си ^всЬкакъвъ страх ь и съ
дръзновение да изкажатъ своето (бого)хулно
учение. T-fe, съ цель да уловятъ царя и он^Ьзи,
които 6*^x3 съ него, подробно изложиха цялата
своя зломислена ересь. Царьтъ и намиращит-Ь
се съ него, съ мждри въпроси имъ отговаря-
ха въ много н-Ьща по божественото Писание,
докато изобличиха зломисленото тъхно мъдру-
ване. Я T-fe, като стояха безгласни, подобно на
риби, б-Ьха обзети напълно отъ недоумение. Бла-
гочестивиятъ пъкъ царь, като ги вид-Ь съвсемъ
посрзмени и дявола падналъ и победенъ, а Христа
1 Ср. II Τ и м ο τ.. Ili, 8.

29>
възвеличенъ, изпълни ce съ радость. Той повели
да бждатъ поставени подъ стража T'fe самите,
както и прелъстенит'^ отъ т-Ьхъ. T'fe, щомъ като•
видеха това, отново се възвърнаха къмъ събор-
ната църква. R он^зи, които не се покориха на^
православния съборъ, 6'fexa предадени на раз-
лични наказания и заточение. Следъ това благо-
честивиятъ царь Борилъ повели да бжде преве-
денъ отъ гръцки на неговия български езикъ съ-
борникътъ. По негова повеля и този светъ съборъ
6ΐ вписанъ между πpaвocлaвниτfe събори, за да
бжде прочитанъ въ първата нед'Ьля на светит'Ьг
пости, както светите отци предадоха изначало на
съборната и апостолска църкве. Преди неговото
царуване, прочее, никой другъ не е свиквалъ та-
къвъ православенъ съборъ. Всичко това 6"fe сто-
рено и запов-Ьдано отъ благочестивия царь Бо-
рила въ годината 6718[=1211], индиктъ 14,.
година на луната XI, година отъ слънчевия кржгъ
XV, месецъ февруарий 11 день, петъкъ на сиро-
постната неделя, f И като нареди добре всичко
това, православниятъ нашъ царь завърши съ-
бора, вл-^зе въ църквата и, следъ като отбла-
годари Богу, отпустна всЬкиго въ своята область,
— в-^чна му паметь! Трижди.
На триклетия Богомилъ и неговия ученикъ
Михаила, и Теодора, и Добра, и Стеф:5на, и Ва-
силия, и Петра, и останалите негови ученици и
единомисленици, които бледослов^ха, че Христо-
вото въплощение е станало cavio привидно, а не
че е приелъ плъть отъ светата и пречиста наша
владичица Богородица, на т'Ьхъ всички анатема I
На всички .архиереи, епископи, свещеници,
иноци и на всички български боляри, които се
събраха съ царя Борила противъ тази триокаяна^
ересь и я сразиха, в^чна паметь! Трижди.

30
XV. Сигилий на деспотъ Ялексий Слава
отъ 1220 г.
' 01 την εύδαιμονίαν των πρόσκαιρων έΰ'έλοντες ушс
<,περϊ> τών ρεόντων πραγμάτων καΐ φΰ^αρτών έπασχολον-
μενοί τε καΐ έπαγάλλονται, ραδέως καΐ περαίνονται καΐ ως
οναρ διαβιβάζονται. 01 δέ γε αύν τ^ εύδαιμονίί^, φροντίδα
ποιοϋντες τών άγαϋ^ών χαΐ εύπρέπειαν αγαπάν οίκου
κυρίου καΐ τόπον ακηνώματ^Ος δόξης αύτον κατά τον
ίεροιράλτην Δαυίδ καΐ την δόξαν αυτών εύκλεέστερον
αποφαίνονται και μικράν τίνα ψυχικήν άνάκτηαιν έφευ-
ρήοωσιν.' Ού γαρ διαψεύοοιται ' ο είπών, «i λέγει Κύριος,
τους δοξάζοντας με δοξάσω»^ Τοιγαροϋν καΐ ημείς μετά
TTjV μετοικεαίαν την από Τζεπένης προς την ένταϋϋ'α
ποΧιτείαν ημών τοϋ Μελενίκου ποιήσαντες, μονην αεβασ-
μίαν προε'&υμήϋ'ημεν άνεγείραι εκ βάϋ•ρου, και άϋ'ροιαιν
ασκουμένων ανδρών έν αύτη επιουναχϋτ^ναι εις μνήμην
και άναφοράν ημών τε καΐ τών γονέων ημών και πάν-
των τών εύαεβώ,ς φρονούντων και πιατευόντων, ήνπερ
και &εοϋ βουλομένον Ό^άττον αύτην άνεκτισάμεϋ'α εν τινι
μέρει του Μελενίκου, ναόν δομήσαντες εις όνομα της
πανάγνου δεαποίνης ημών Θεοτόκου της Σπηλαιωτίοαης
επονομάσαντες καϋ άναΰ'έντες ταύτην τφ τότε μοναχω
και αρχιμανδρίτη κνρφ Παύλφ τφ Κλαυδιουπολίτη, ος
καΐ άρχιερεύς ές ϋατερον χρηματίσας, κατέλιπεν ήγουμε-
νεύονταίέν αύτη τον περιόντα Παχώμιον μοναχόν, τον
Κοκκιάριν, εις ήν μονην έδωρηαάμεΌ^α το χωρίον το
λεγόμενον Κατούνιτζαν μετά καΐ τών έν αύτφ προακα-
ϋ^ημένων έκτοτε καΐ εις το έξης κατέχειν μετά πάντων
τών δικαίων καϊ προνομίων καΐ τοϋ περιόρου αύτοϋ και
πάοης διακρατήσεως, Έφ'φ τους έν δμονοί^. ουναχϋ^έν-
τας μοναχούς έχειν ' την έξ αύτοϋ άπασαν πρόοωδον εΙς
οικονομίαν τών αναγκαίων καϊ εις έτέραν πάσαν νπηρε-
ϋίαν αυτών, άλ,λά μην καΐ είς την τοϋ τοιούτου ϋ^είον

31
Он^Ъзи, които желаятъ благополучието на
временнит-Ь н-Ьща и се занимаватъ и радватъ от-
носно прехсднит-Ь и тленни работи, бързо и
свършватъ и преминаватъ като сънь. Он-Ьзи пъкъ,
които заедно съ благополучието се грижатъ и за
(духовнит-Ь] блага и да обичатъ благолепието на
дома Господенъ и местото на пребиванието на
Неговата слава, споредъ псалмоп-^веца ДавидаЧ
и своята слава по-величествена ще направятъ и
ще нам-Ьрятъ никаква малка душевна придобивка.
3<зщото не ще се измами онзи, който е казалъ :
„Казва Господь: ще прославя он-Ьзи, които Ме
славятъ"^. Така прочее и ние, следъ кйто се пре-
селихме отъ Чепино въ тукашното наше владение
Мелникъ, пожелахме да издигнемъ изъ основа
честенъ монастиръ и да съберемъ въ него сборъ
отъ усърдствуващи мжже, въ поменъ и молитва
намъ и на нашит-к родители и на всички он%зи,
които мислятъ и в^рватъ благочестиво, който
(монастиръ), по божие желание, бързо построихме
въ една часть на Мелникъ, като изградихме
храмъ и го назовахме на името на пречистата
наша господарка Богородица Спилеотиса и го
noB-fepnxMe на тогавашния монахъ и архимандритъ
господинъ Павла Клавдиополитъ, който, като стана
по-сетне и владика, остави да игуменствува въ
него настоящия монахъ Пахомия, [на име] Кокиа-
рисъ. На този монастиръ подарихме селото, на-
речено Катуница, ведно съ неговите жители,
оттогава и занапредъ да го влад'Ье заедно съ
всички права и правдини и съ неговата околность
и ц'Ьлото владение. Събраните въ единомислие
въ него монаси да иматъ ц-^лия приходъ отъ
него за разпоредба на всички нужди и за вс%ка
друга T'fexHa служба, а сжщо и паленето на св^щи
въ този божественъ храмъ и Bc^feKa друга негова
потр-Ьба. Въ него (монастира) прибавихме и свети
1 Псал м и, XXV, 8.
2 I Κ н и г а н а ц а ρ е τ "fe, П, 30. ^

32
ìfaov λνχνοκαΐαν καΐ εΙς άλλο εΐ τι έτερον εις χρείαν αύτού^
έν у καΐ εικονίσματα άγια προαεποιησάμεοα, Ιεράς τε
βίβλους καί ακενη, άλλα τέ τίνα εΐδη καΐ ζώα, άτινα
οφείλοναι οηλωϋ"ηναι dia βρεβέον λεπτομερώς, iva τιαΐ
το ήμέτερον κράτος έτήσιον άναφοράν ^ξτ] καΐ τονς ημών
γονείς μνημονεύεαΰ•αί προς έπΙ τούτοις έοωρηαάμεΰ^α ν^
δηλωϋ'είσχ) μονή καΐ κηπουροτόπιον εις τα Ζαγόρια άπο
τών έκκλησιαατικών τοπίων, το παρά τοϋ είρημένον άρ-
χιερέως εκείνον κνροϋ Παύλου φϋ'άσαν κατακρατψΉίναι.
ΈπεΙ òè '(ιτήσαντο οΐ έν τχι τοιαύτη σεβασμία μονχι πε-
ριόντες μονάχοι άδέαποτον είναι αύτην καΐ άμέτοχον άπα
τον κατά καιρόν άρχιερατεύοντος καΐ τοϋ πρακτορενοντος,
δέον καΐ ήμεΐς τοντο έκρίναμεν καΐ αιοριζομε'&α δια τον
παρόντος ημών σιγιλλίον μη έχειν άδειαν μήτε τον κατά
καιρόν άρχιερατεύοντα, μήτε τον πρακτορεύοντα έπεμβαί-
νειν έπΙ τφ τοιούτφ χωρίφ ή έν τη μονή εις ζήτηοιν την
οίανονν, ή χρειωδών τίνων άπαίτηαιν, ή έξέλασιν καΐ ζενγο-
λογίον δόσιν, ή άγγαρίας ή παραγγαρίας ή ψωμοξημίας,
η άλλης της οπωσδήποτε απαιτήσεως καΐ δόσεως και
έπηρείας καΐ καϋ'ελκύειν τονς μοναχούς η τονς έν τφ
τοιούτφ χωρίφ οίκήτορας, ώς σνμπαϋιφέντας εις πασαν
καΐ παντοίαν δημοσιακήν καΐ πρακτορικήν δόσιν. 'Αλλ'
ουδέ Ò άρχιερενς ^ει άδειαν έπεισέρχεσϋ'αι καΐ άνα'ψη-
λαφαν έν τη τοιαύτη μονή ή έν τφ δηλωϋ'έντι χωρίφ,
τρόπφ τινί κανονικών νποϋ'έσεων ζητήσεις ή άλλης τινός
άφορβής ώς άρχιερενς δικαιούμενος, άνεν μέντοι ψνχικον
αφά).ματος σνμβησομένον 'ίσως έν αύτοΐς' πλην προσκα•
λονμένον αύτοϋ παρά τών μοναχών και άληξονρως
έπεισέρχεσϋ^αι καΐ δικαίως καΐ κανονικώς έξετάζειν αυτούς
καΐ ανϋΊς έξέρχεσΰ^αι μή άψαμένον το οίονονν ούδε /άρ
μίαν πάροδον καϋ'έζει έν αύτη η μόνον τα μνημόσννο9»
αύτοϋ και την σφραγίδα της ήγονμενίας, έφορονμένης
της τοιαύτης μονής, οφειλούσης μετά την ήμετέραν
παρέλενσιν παρά της ανακτορικής χειρός καΐ βασιλικήν
μονήν ταντην ονομάζεοϋ^αι. Τοίνυν και οΐ βόνληϋ'έντες

33
изображения, свещени книги и утвари, други ни-
какви н-Ьща и животни, които требва да се из-
явятъ подробно въ списъкъ, та и нашата дър-
жава да има годишенъ поменъ и да се помену-
ватъ нашита родители. По-нататъкъ свръхъ т^зи
н^ща дарихме на казания монастиръ и градина
въ Загория отъ църковните м-^ста, която вече
бе владяна по-рано отъ казания владика госпо-
динъ Павла. Понеже пребиваващите въ този
почтенъ монастиръ монаси помолиха да бжде
неподвластенъ и неподчиненъ на епископа и на
практора по онова време, то и ние сметнахме
това за необходимо и повеляваме чрезъ настоя-
щия нашъ сигилий, щото да н^ма власть нито
епископътъ по това време, нито практорътъ да
влиза въ това село или въ монастира да.
търси каквото и да е, или да иска никакви по-
треби, или за наборъ, или за даване на добитъкъ,.
или за ангария, или парангария, или псомозимия,^
или друго каквото и да е искане и даване и те-
, гоба и да се подвеждатъ монасите или жителите
на това село, като подлежащи на всеко и все-
какво данъчно и практорско даване. Но нито
епископътъ да има право да влиза и да пипа
въ този монастиръ или въ казаното село, като
предявява като епископъ по некакъвъ начинъ иска-
ния на канонически основания или по некаква
друга подбуда — безъ наистина да е билъ из-
вършенъ всредъ техъ може би душевенъ грехъ
— освенъ ако не бжде позованъ отъ монасите
и то да влезе безвъзмездно и да ги изпита справед-
ливо и канонически и да излезе отново безъ да пипа
каквото и да било. Да нема, прочее, никакъвъ
достжпъ въ него, но само да бжде упоменаванъ
и да утвърждава игуменството, управляващо този
монасгиръ, който следъ нашата смърть требва
да бжде назованъ отъ владетелска ржка царски
монастиръ. Освенъ това и онези, които некога
3

34
ποτέ χαιρφ άνίχβαλενϋαι τα :ζαρ* ήμόίν άψιερωι&έντα xcu
χυρωϋ'έντα età του παρόντος ημών σιγιλλίου ώααύτώς
δε καΐ τα Λταρ' έτερων τινών, είτε αύ&εντών είτε αρχιε-
ρέων, εϊτε^ αρχόντων, είτε μοναχών, είτε λαϊκών και
άυταξαπλώζ των οίωνονν απάντων εις τον μετέπειτα
χρόνον καν όποΐα τυγχάνοναιν οντά προαηλωμένα, ό
κρίτής των απάντων και ϋ^ος εκοικον αύτοΐς έπάξοι τήν
άγανάκτησιν κάί νην ρομφαίαν αύτοϋ δικαίως ατιλβώαοι^
ροπή έκδικήσεως. Αισχύνη γάρ^καΐ ϋβρις έατι τους της
ϋ•ειοτέρας καΐ κρείττονος μοίρας παρά κοαμικών έπψ
ρεάζεαΰ•αί τε καΐ διαπληκτίζεαΰ'αι• ούδε γαρ δι'άλλο τί
διορίσαμεν^ ταντα μη γίγνεοΰ^αι εις την είρημένην μο-
νήν, αλλ' η δια το ΰεμνον καΐ τίμιον της μοναδικής
πολιτείας, έκ όέ τον τόπου διώκοναι τον βονληϋ'έντα άνα-
τρέψαι τά παρ' ημών άφιερω&έντα. Δώ καΙ ο βονληϋ^εις
δι' òχL•v τη μονή περί τίνων γενέαϋ•αι, του ϋ•εοϋ την άπο-
στασίαν εξει χαΐ τάς αράς των άπ' αιώνος άγιων. "Εαται
δέ ή τοιαύτη μονή χαΐ τά èv τη μονή λεγομένη, ώς
διείληπται, δεσποτική και ανακτορική καί εις το εκείνου
αναγόμενη πρόσωπον. 'Αλλά καί άρχιερεύς. . . .' μοι συγ-
γενικού προσώπου μη μετέχοντος άναψηλάφάν ìj άνακα-
Шо'д'€и> κληρονομικά δίκαια έν αύτη, αλλ' οι μοναχοί
καϋ'έξωσι την κληρονομίαν κατά διαδοχάς καΐ τη βουλή
καί ϋ-ελήσει των δλων τον άξιον δντα της ήγουμενίας
προΐστασϋΌΐ, σφραγίδα δεχόμενον άπα τοϋ κατά καιρόν
άρχιερατεύοντος, ώς διείληπται. ΈπΙ τοϋτο* γαρ καί τα
παρόν ήμέτεροί^^ σιγίλλίον έπιβραβεύσαντες καί ϋπογρά-
ψαντες καί βουλώσαντες, τη μονή άνε&έμεϋ'α εις άσφά-
Ιειαν αίωνίζουσοΛ^, κατά μήνα Ίανουάριον^ ίνα. η. έτους
ς ψ χ η'.
καί οπε
'Αλέξιος Δεσπότης ό 2&λάβος,

35
съ време биха пожелали да нарушатъ Лосвете-
HHT-fe и утвърдени отъ насъ чрезъ настоящия
нашъ сигилий н-Ьща, както и нещата, които въ
бжднина бждатъ придадени отъ н-Ькои други
лица — било велможи, било владици, било бо-
ляри, било монаси, било миряни или просто
всички какзито и да еж личности — и каквито и
да бждатъ [т^зи н-Ьща], нека Сждникътъ на всич-
ки и Богъ имъ въздаде отмъстителенъ гн-Ьвъ и
Неговиятъ мечъ да блесне справедливо въ устремъ
на отмъщение^. Защото срамъ и обида е да бж-
датъ увреждани и тъпкани отъ миряни он^зи лица,
коИто еж предпочели по-божествения и по-до-
бъръ жребий. R пъкъ ние, прочее, повеля-
ваме т-Ьзи работи да не ставатъ въ казания мо-
настиръ не за друго, но за благочестието и по-
чтеностьта на монашеския животъ, като бива
изгонванъ отъ местото онзи, който желае да
наруши нашита посвещения. Затова и онзи, кой-
то желае да постжпи въ монастира за смутъ въ
H-feKOH н-Ьща, ще си навлече божието негодувание
и клетвите на светците отъ в-Ькове насамъ. Този
монастиръ и онова, що е въ него, да се зове, както
се изтъкна, деспотски и царски и да зависи отъ
неговата [на деспота] личность. Обаче и влади-
ката, ако не е мой сродникъ, [да не може?] да
се M-fecH или да изявява наследствени права надъ
него, но монасит'^ да иматъ наследието по пре-
даване, и на игуменското M-fecTO споредъ съвета
и желанието на всички да бжде поставянъ до-
стойниятъ, като получава, както се каза, утвър-
ждение отъ владиката по онова време. За това,
прочее, като издадохме, подписахме и подпеча-
тахме и настоящия нашъ сигилий, дадохме го на
монастира за в-Ьчно утвърждение, презъ месецъ
януарий, индиктъ осми, година 6728[^1220].
[Писа] и под[писа]
Ллексий деспотъ Славъ
1 Псалми, VII, 13.

36
ХУ1.«Приписки по Болонския псалтиръ
1. ΠοΜϊΝΗ г"дн рлБЯ своГл Ншснфд Η Тнхот;!^, съ-
^ЛБШД КННГЪ! СНШ СЪ Б^ЖНЦК ПОМОфНК Η CBAT^^Ift б"ц£.
п(»нснод«Бд; Ул()Н№. Инсдш;^; жв са въ Охрнд± г(»АД1г, въ
селх (»екомъ1мъ Рдвне п(^н iff^H ^с«нн Блъгяръскъ1мъ.
Помени, Господи, твоите роби Иосифа и Ти-
хота, които написаха тази книга съ помощьта на
Бога и на светата Приснодева Богородица Мария.
Написано ót въ града Охридъ, въ селото на-
речено Равне, при българския царь Яc•feня.
2. f ЛЗЪ Гр«ШНЪ1Н БИЛОСЛЛВЪ, rptШNЪΪH Η Д(»Ъ31Н
ΝΑ зло, Λ ΝΑ ДОБ(»0 ΛΈΗΗΒΈΙΪ, бМОугКб ШТеУбСТБО Г|»ОБЪ^
Я БОГЛТСТВО rptCH, БЛ^К^ДЪ СЛЛВЯ, ПОПНСА^СЪ β|>ϋτογ сн
НоСНфб СТрАННЦЛ; £дЪ ^ЛЛТНрС. СДАВ1 ВСКЪ! ЛинГ.
t Лзъ, гр^шниятъ Б^лославъ, гр-Ьшенъ и
дързъкъ на зло, а на добро ленивъ, чието оте-
чество е гробътъ, а богатство — rp-fexoBeT-fe,
блудьта — слава, написахъ за брата си Иосифа
страница отъ псалтира. Слава навеки, аминъ.
3. СНД КННГЪ! КОуПН^СЬ СА бЪ Г()ДМДТНКЯ Теодо(кА
Шдъ Рлвьнен н дгцсь язь б(»омонлхъ Данндь г(>'Бшань1
поплдннм сн оведн в позлдфенн н дБt перьпе(»« с(»'кдъ
грлдл вь Битолн...
Тази книга я купихъ азъ, гр-кшний иеромо-
нахъ Данилъ, отъ граматика Теодора отъ Равне
и я дадохъ за подвързване съ позлата [?] и два
перпера вср-кдъ града въ Битоля. . .
XVII. Изъ Битолския триодъ
1. ...Г(^1гшнь'1 ΓεωρΓΗε вь стльпе мь блюда пнша'^!
c'^Tbixb врдусн .л". дн^^ь д^е : ποΜΗΝογΗτε меие б(>атнп
MOd, ψο ми мрьзметь {к^унцлма т» пншя^: т» иде. тзг
леигл"^ Б63 огьм. . .

37
Язъ, гр-Ьшниятъ Георги, въ стълпъ върху
блюдо писахъ въ Светите врачове, на 30-я день
отъ декемврий. Поменувайте ме, братя мои, за-
щото ми мръзнатъ ржцет-Ь : тукъ пишехъ, тукъ
яд15хъ, тукъ лежахъ безъ огънь. . .
2. . . . [Богь дя прости] Пн(^осова с нл, еже мн до-
несе & зд£цд . в^. лнстькл . г". д^нь ген.
[Богъ да прости] Пиросовия синъ, който ми
донесе два листа отъ заекъ, 3-и день януарий.
3. . . . д ψο сн плтнс^Г Н0Ц1НД пншлк1ре ще и τραί-
νο нендьиф. . .
. . . Я що изстрадахъ, като пишехъ ноще, ако
и грубо, непълно. . .
4. . . . [донесе] ^A(>Tie eie Петрь. Нвднь. ковдуь. я
«зь мгоинся"^ пнсят1. догде мн не возм^кть τρπω^. Про-
стете БрА^е. всЕ^ н п^п^ Гешргнк! 3 В^кпн.
Донесоха тази хартия Петъръ [и] Иванъ ко-
вачъ, а азъ се мжчехъ да nVjma, докато не ми взе-
матъ триода. Простете, братя, всички и попа
Георги отъ Вжпи.
5. . . . д^шнце MOKI rpsuiH^Ki, ψο мн ягеллешн сж^е
ДА ВНДНШ! КрАН ΚΗΗ!κ[ηΙ|έ], ΙλΚΟ Η KOpZtBHHKb КрЯН М^рЮ,
ако Η Бодень з^рлвне, κικο н «богь πΗψ;κ севс н шдсанне.
ПомннАнте МА, л naf б"ь. . .
Душице моя гр-Ьшна, що ми желаешъ на-
истина да видишъ края на книжката, както и ко-
рабоплувецътъ края на морето, както и болни ятъ
здраве, както и бедниятъ храна и одеяние за се-
бе си. Поменувайте ме, а васъ Богъ. . .
6. . . . л ψο сн пАтнхь ω мрлзл весь . е", фе^.
Я що патихъ отъ мразъ ц^лия пети фе-
вруарий. . .

38
7. Помннянте Б|»л^е Нваня Gmhocthna зат«, штн мГ
дявлше п(>«соль н мл«унцв.
Поменувайте, братя, Ивана, зетя на Емностина,
за това, че ми даваше пресолъ и млечице.
8. покон f»bi|'i н пдь зябдно няпнсяхъ — простете ма!
Написахъ „покои" [п], „рьци" [р] и ^ядъ"
[t] заедно — простете ме !^
XV111. Станимашки. надписъ на царь Иванъ
Яс-^ня II
(възстановенъ)
f β дитСо) : s~ . цГ : Λθ- : ,
е11д[нктд] : д^: б[ог](1)[мь] въздвняге[н]
ΗΉΗ : ц(л)(»(ь) : ^сбнь . бяъгл
(комь. н г|:»ъкомь. тлже
н проунмъ cTfkSNa
мь. ПОСТАВИ лдек
сг еевдстд . н sh
здя сен грлдъ :
t
Въ годината 6739 [=1231], индикта IV,
RciiHb, отъ Бога въздигнатиятъ царь на българите
и гърците, както и на останалите страни, постави
Алексия севаста и изгради тази крепость.
XIX. Търновски надписъ на царь Иванъ
Аскня II
t В(ъ) л«т(о).^8^лн: 1нд(нктя) Г: Лзъ 1ш(ямнъ)
^ССН(ь) въ \(рНСт)л б(ог)л Btf^NU 1)(л)|»Ь Η сАмод|>ьжець
БЛЪГАрШМЬ С(и)нь СТЛрЛГО ^CtNI: 1|(я)р« СЪЗДАх(ъ) 3
^ Писачътъ се извинява за това, че написалъ π ρ %
заедно и сл-Ьто.

39
зяудлл. Η пнслннем(ь) 8кряс1х(ъ) до кон1|1 : п|)«у(ь)стн;!^&
€Ϊχ 1|Рькшб(ь) къ нма с(ве)ть1х(ъ) : м". м(ж)у(ь)н(н)къ.
HjiTRG πθΜθψΗ;8ί . въ ,Γε, д1!т(о) ц(л)|>ствл моего в(ъ)
иеже Α'κτ(ο) пнсялше са х()лмъ съ. нзд'Кзох(ъ) нл б^ань•
въ Ршмянн;?; : н (>дзбнх(ъ) bohck;ì^ грьцк;!; . н слмаго
||(л)(>-к кюр(ь) Оода)()Л Комнннд 1ах(ъ) съ вс-бмн κολ-κι^ή
ero. α земА вса п(>1:Ах(ъ) ω Од(ьннл н до Д!)^^^ г|)Ь1|к;к.
н ефс 2К6 л(>БЛНАСк;8к н с(кЬБСк;%;{к . тъкмо с;8кфЬ1м(ъ)
г()Адовом(ъ) ок|>(ь)сть 1|(а)р«град(а) η слмого ТОГО г|>лд(я)
д(»ьягА\;8; ф(»;8»зн. нъ н тн под(ъ) ^жкж 1|(я)рств^ моего
11овнновя;|££ сд понеяге нного μ(α)ρ'Ι: не hmiix^ (^лзвс
мене н MbNOiA p^^n д(к)мн cboia нспроваткдядфв б-кт^л;
б(ого)у тяко повелхвьш». нбо Без(ъ) него нн дъло нк
СДОВО СЪВ(>ЬШЛеТЬ СД. ΤΟΜΟγ СЛЛКЛ. въ ВСКЪ!, АМННЪ V
Въ л^то 6738 [отъ сътворението на св^та,
а отъ Р. Хр. 1230], индиктъ 3-ти. Дзъ, Иванъ
RcfeHb, въ Христа Бога в^ренъ царь и самодър-
жецъ на българит -fe, синъ на стария царь АсЬня,
създадохъ изъ основа и съ живопись украсихъ
докрай тази пречестна църква въ името на све-
тите 40 мжченици, съ помсщьта на които въ
дванадесетата година отъ моето царуване, въ
която година се изписваше този храмъ, изл'Ьзохъ
на брань въ Романия, и разбихъ гръцката вой-
ска и пленихъ самия царь киръ Теодоръ Комнина
съ всичкит-Ь му боляри, а ц^Ьлата земя отъ
Одринъ и до Драчъ завлад%хъ — гръцка, още
и арбакаска и сръбска. Франкит^ влад1веха само
градовет-Ь около Цариградъ и самия този градъ,
но. и Tt се повинуваха подъ д•fecницaτa на моето
царство, понеже н-Ьмаха другъ царь, освенъ мене,
и благодарение на мене прекарваха своите дни,
защото така повели Богъ. Понеже безъ Него ни
д^ло, ни слово се изпълва. Нему слава на B'fe-
кове, аминъ.

40
XX. Кричимски надписъ на царь Иванъ
ЛсЬня II
t На с€мъ кд- ^
М6НН СЕДС ^-
CtN 1|Ярь еГДЯ П(>'БА
KpYHM
+ На този камъкъ ceA'fe царь Яс1онь, когато
завзе Кричимъ.
XXI. Ватопедска грамота на Иванъ АсЬня II
(f Блг)шНЗВШл(н ij^p м)н ДДрШБЛт[н CTCDMS М(0МЛ-
4:тн|>ю п(>1:]сть1;к Б(>1|м еж(е въ €)тхн Γωρϊ нлрн1|Аемъ{[я
^ατωπ€Α€ΚΜ£ с]елш нлрнцдемсде : Семдлтш леж;«^фее
(к)ъ СТ|кА[н1: CtfkCT'SH Έκω] С6 €6Λω съ людмн н съ
всимн MS прлвнндмн Η стл[сн и П()НЛ6ЖЛННеМЪ Η прн-
б]ъ1ткш(м)ъ. дд дръж-итъ Η аБлддает(ъ) у[естнь1Н t]ìo(h)
м(шндс)тн(>ъ. вддстн;!; сдм(ОБЛДстнсз;к (н) 1|(е)ш(б)м(но;к
(д)шндеже я;ъ1Бетъ цр^ мн . д npдκτωρн ΐ|(Γ мн по-
с[ъ1лдем'1не πω бс«] BfttMeHA въспрнемдтн дднн . н сьвр-
ш(н)тн Β€•!ίγ(€)κΐΗ•ΐί рд(Б(отъ1) ц\!^ МН . еж€ сжть . се-
вдсти . д»къ1, кдтепднн . десаткдре . [псд?]ре . дпожрн-
CHiKfte . дπωдωχдτ№ftн . н ннн πρωΥΗπ & (мдл)тн?сь д(д)-
;|г(б) и д(ш) велнкъ1хь. ннктшже ϊдκωБu,vъ дд нмдть
ωБλДCTH . ВЛ-БСТН БЪ^МД НН НОГЪ! ΠωCTДБHTH . БЪ М6-
τωχπε €ΤΓω мшндстнрс τωτω . нн пнсдтн . ни дднн
B3STH . нн κωмω(д)ь . нн мнтдтж . нн дπωдα)χн;{^ . нн
ΒΗΗω нн хл-ЬБь . нн зобь • нн дес(ятъкъ то нн €)нгд-
репсдт(н людн) н(д в)с1:¥скъ1'£ рДБсати ц^ мн нн (сдм)-к^ъ
нхъ. (нн н)мъ κωπΈ . н(н нмъ) зевгдрс (нн нмъ) ωοΛβτΑ
(н);1к дд нмзтъ бсбкл; CБωБωд;f; унстл; всн людне мωнд-
стнрс τωτω. н дд ωБлдддeτъ ндcτoЯklμΉH уестну н χρπετω-
(лю)бнвъ1 нгкменъ. Дωcн•θ<eн н еже πωτωмъ у(е)ст(нн н)
хрнсколюБНвн нг8менн(.) н бже дднн . κωмωдь н дрн-
κω . и енгдрнд н нид πρωγt« еже πω 3ΑκωΗ» ι\^ мн .

41
τω дя дявялкть дюдне тн н дд рЯБ»(тял;)ть стммн τωΜ»
ишнястнрю . л HNb ннкт(о дз не (м)ете?£ят(ь) . κτω лн
нмъ ψο (нс)пяк<дстнть велнк;^; ООрГНЛ!» [НМЯ€ ПЛТНТН (δ
ц^^ мн] Η cB(b . нд пшн[ош]емнб
ор Μ . τω . [пон]б;ке дл ир
дя м м'^||я япрнл(н'к)
f дс&н : φ : ΒχΛΓ^(»(ω)Μ j н гръ κ(ωΜ f)
Благоизволи царството ми да дари на светия
монастиръ на пресветата Богородица, наричана Ва-
топедска, който се намира на Света Гора, селото
наречено Семалто, което лежи въ С-Ьрската об-
ласть, така щото това село, заедно съ людете и
съ всичките му правдини и стаси и прилежания
и доходъ, да го влад-Ье и обладава този честенъ
монастиръ съ самовластна и неотемлима власть,
докато жив-Ье царството ми. А изпращаните отъ
царството ми по всички времена, за да приематъ
дань и да вършатъ всякакви работи на царството
ми, практори, сиреч:» севасти, дуки, катепани, де-
сеткари, псари, апокрисиари, аподохатори и дру-
FHT'fe останали отъ малки до гол-Ьми, никой отъ
т-Ьхъ да н^ма власть да вл-Ьзе, съвсемъ ни нога да
поставя въ метоха на този светъ монастиръ, нито
да пише, нито дань да взема, нито комодъ, нито
митата, нито аподохия, нито вино, нито хл^бъ, нито
зобъ, нито десетъкъ, нито да зове на ангария
людете за каквато и да било работа на цар-
ството ми — нито СаМИТ'Ь Т^ХЪ, нито T'feXHHT'fe
коне, нито T'feXHHT'fe волове, нито ocлиτ'fe имъ.
Но всички люде на този монастиръ да иматъ
всякаква пълна свобода и да владее [надъ τ'fexъ]
сегашнийтъ честенъ и христолюбивъ игуменъ
Доситей и честнит -fe и христолюбиви игумени
следъ него. А дань, комодъ и арико и ангария
и другите останали налози, споредъ закона на
царството ми, всичко това т-Ьзи люде да даватъ

42
и отработватъ на този свети монастиръ, и никой
другъ да не се бърка. Който н%що имъ напако-
сти, гол^мъ гн-Ьвъ ще изпита отъ царството ми
. . . месецъ априлии
t AcfeHb царь на българит-Ь и гърците f
ХХП. Дубровнишка грамота на царь Иван-ь
Яс^кя II
t Дява црГ мн : сд()нзмс5 сн : χώρ^ Д;1кБрсзвнншст'БН.
АЮБОвнъ!^ : н (в)сев«рнъ1мъ гс<)(стемъ) ц(Г мн : дд 1адн
хс5датъ ηω всен ^ωρΈ qfii^ мн : с к^пня; кдкв^ (лн)бо :
ндн носа^ : нлн trghsJ нлн к»пн£ ткк& лнво носа^ : н
дω 1ШК1 днБса зсм-б ндн χώρΈΐ . донд;Кк^ : ндн д» Бъдъ{н«.
нлн Брлннуовл н Б-^дгрАДА д^нд;^;^ : ндн дш Трьновя :
н πω BC6MS Ιζ^ΓωρΗ» χωд(д^) ндн до Прасдлвл ндн Кар-
вннъскис χωρΉ прнд;^^ : ндн Кръ^ст^н χωρχ : ндн Βω-
р8нс(т'1г)н : ндн в О^дрн"^ н в Днмот(нк;|^) ндн в €κω'^-
CKNiSi уорж : ндн Прндхпск;!;;!; : ндн в Д^всодск^д» }tQpSk .
ндн в зема ^рвлнлск^;;!; : ндн в Содкнъ : ндл^тъ : по
всдд» : ДА GH KHnÓBA^si : н продАВА;{;тъ : свободно : весъ
BCiÌisois; пакости : да не нма;«;тъ по вс-е^ъ ,νώρΑ"^ ι\^
ΜΗ Η ΓpAДωB'БXЪ : Н КДНС8рА^Ъ . ЗАПрСТбННА : п{&) д%
сн ;кшдд^ : н к^пх^ктъ : н пр(одАВА;!;тъ все пеусдн :
«(κ)ω н всевърннн . н (дю)б(1)вннн гшсте цр*^ мн : κτω
дн нмъ спАкшстн : ο (ψ)ωΜ днбо" : ндн на кднсхр!: :
ндн НА φωροαίί^ίΈ . ндн гд(е д)нбо пркзъ зако"" : ο К8-
меркн то ДА 6 всстъ : тон е протнвннкъ ц\^ мн : κ
мндостн не фе нмътн Hìh веднк(;|;) (н)мАе оргн;к патнтн
ω ц^ мн : +
t ACtib φ": в(лъгдро)м(ъ) : н
гръком(ъ) +

43
Моето царство дава тази повеля на дубров-
нишката страна, на обичнит'^ и всев-крни гости
на царството ми да ходятъ по цялата страна на
царството ми съ каквато и да било стока, да вна-
сятъ или изнасятъ или каквато и да е стока да пре-
насятъ и до която и да е земя или область да
дойдатъ : до Бдинъ ли, или Браничево и Б^л-
градъ дойдатъ, или ходятъ до Търново и цялото
Загорие или достигнатъ до Преславъ и Кервун-
ската область, или до Крънската область, или
Боруйската, или въ Одринъ и въ Димотика, или
въ Скопската область, или Прилепската, или въ
Дяволската область, или въ Ярбанаската земя,
или отиватъ въ Солуйъ — навсккжде да си ку-
пуватъ и продавать свободно, безъ всЬкаква
щета, да нЯматъ запрещение по всички области
на царството ми и въ градовет-к и клисурите, но
да ходятъ и купуватъ и продаватъ безъ грижа,
като всев-^рни и обични гости на царството ми.
Който ли пъкъ имъ напакости въ каквото и да
било на клисурите, на тържищата или гдето да
бжде, противъ закона за търговията, то да се
знае, че той е противникъ на царството ми и
милость не ще има, но голЯмъ гнЯвъ ще изтърпи
отъ царството ми.
t RciòHb царь на българите и гърците j
XXIII. Възобновяване на бълг. патриаршия
(изъ Синодика)
lÒ^HNb A^C«Nb ifph ВелЙкиН Н^ БЛЛ
rOYbCTHBblH С^НЪ СТ^рЛГО А^С-БН!:
iffkfi . vTìRG ΜΝΟΓ^Ιί ЛЮБОВЬ н'*М'Б;8к
КЪ БОу" • ПрОСЛ^КНВЬ Н'' П|>ОСВ'КТНБЪ
Блъ гярское 1|(Гтво, nive въссх**
ifpeH БЛЪГДрСКМНХЬ БЬ1ВШ1Н,0
нр^жде e'^ro wTme уонлстн(>д

44
СЪЗДЛ Η 0!f К(»ЛСНВЬ кеДМН 3Λΐ
т»мь η" Бнсрсамь, н" кАменТем**
MNOrOlfUNIlhÌ^Mb . н" КЪСА
ст"ь1;8^ Η B»!^TRHhi;i; iff^KRU,
MHQFblMH ДЛрМН о''дЛ()НБЬ.
η'* свобод;8ь yhct;ì^ нд ннхь о^бьн
БНВЬ . Н'' БЪС«КЬ €^ψ€ΝΝΗΥΕεΚΜΗ
YHHb . s"(k^iefke;Sk ie^pe;i^ . н" д'|^ко
Nhl, ΜΝωΓΜΜΗ YbCTMH IlOYb
ТЬ . Π^Υ6 Ж£ Η БЪЗЬ/СКАБЬ СЪ
МН»ГММЬ ЖеДАН1€МЬ, о^бмо
БНТН ПДТ(>1ЛрШЬСТВ0 БДЪГЛ(»''СК^
го iffii^TBa . TtM^e о^''бо о^внокле
Ηϊε СЙЦ6 Rì/\
Великиятъ и благочестивиятъ цзрь Иванъ
ЛсЬнь, синъ на стария царь АсЬня, който, като
имаше голяма любовь къмъ Бога, прослави и
просв-Ьти българското царство повече отъ всички
български царе, които è-fexa преди него, който
създаде монастири и ги украси богато съ злато,
бисери и многсценни камъни и всички свети и
божествени църкси надари съ много дарове и
обяви пълна свобода за т%хъ, а всички свеще-
нически чинове : архиереи, свещеници и дякони
лочете съ голяма честь. Още повече той по-
търси съ гол'Ьмо желание да възобнови патриар-
шията на българското царство. Това обновление,
прочее, стана така:
Преосвещениятъ вселенски патриархъ Гер-
манъ по благоволение божие и поради гол'Ьмата
ревность отстрана на христолюбивия великъ
царь Иванъ АсЬня, синъ на стария Яс-Ьня, съ
останалите свои братя патриарси: Ятанасия,
всеосвещения патриархъ на Иерусалима на Хри-
стовите страдания и на Неговото възкресение —
светата църква Сионска, майка на всички църкви,
и на ц-Ьла Палестина; Симеона, всеосвещения

43
патриархъ на божия градъ Антиохия и на ц^ла
Сирия ; Николая, всеосвещения патриархъ на
Александрия и на ц-Ьлия Египетъ. Т-Ьзи всеосве-
щени патриарси, прочее, получиха послание, из-
пратено до тъхъ отъ благочестивия гръцки царь
Калоянъ Дука, написано така: „Нашето само-
държавно царство моли и призовава ваше от-
чество да изпълните нашето моление къмъ васъ^
като съставите ваше послание и го изпратите
на моето царство, въ утвърждение на нашета
и ваше решение, да се прогласи и да се дарува
равна вамъ патриаршеска степень на града Тър-
ново — на църквата Възнесение Христово, майка
на църквите въ българското царство, защото и
христолюбивиятъ български царь Иванъ АсЬнь^
братъ и сватъ на царството ми, настойчиво иска
отъ нашето царство и отъ вашето свето отче-
ство да се дари това на неговото царство",
Следъ като преосвещенит-Ь патриарси про-
четоха това писание, T'fe решиха, че това е добро
решение, и всЬки отъ т^хъ даде своето съгла-
сие на царските пратеници до т^хъ. T-fe сжщо
така написаха и на Германа, като му съоб-
щиха следното: »До Германа, вселенския па-
триархъ, нашъ братъ, поздравъ. Получихме из-
пратеното ни отъ тебе и като го приехме за добро
решение, даваме на твоята обичь подписа на
нашето свидетелствуване. Стори както е угодно
намъ и на ваше отчество, тъй като имашъ власть-
та на повисшъ [патриаршески] престолъ".
Когато гръцкиятъ царь, заедно съ патриарха,
получи това, събра отъ цялото .свое царство
митрополитите, архиепископит-Ь, епископите и
всечестните монаси, архимандритите и игумените.
Така слчщо и христолюбивиятъ царь на бълга-
рите Иванъ Асень [свика] отъ целото свое
царство митрополитите, архиепископите, еписко-
пите и всечестните монаси отъ Света Гора. Те

46
ce събраха съ източния царь Калояна на Пон-
тийското море и провъзгласиха за патриархъ
благоговейния и светъ мжжъ, прославенъ съ
постнически Aisjia и животъ, преждеосвещения
архиепископъ Иоакима не само устно, но и съ
писание на патриархъ Германа, което всички из-
точни епископи подписаха, запечатиха го съ пе-
чатъ и го дадоха на благочестивия^ царь и на
новоосвещения тогава патриархъ Иоакима за
B-fe4Ho неотемлимо поминание. Заради това, про-
чее, вписахме т-Ьзи н-Ьща за всички православни,
за знание на он-Ьзи, които слушатъ и за споменъ
на българския народъ. На този великъ и благо-
честивъ Иванъ ЯсЬнь, царь на всички българи,
вЬчна му паметь 1
XXIV. Договоръ на царь Михаилъ АсЬня
съ дубровничанит% огъ юний 1253 г.
f Еь НМ6 Господя Богл ндшего Нсоус Хрнстл. (\мннь.
Дстл Β£ΠΛΒψΗΗΐί Господа мАшего Hcoifc Х(»НСТЛ тнсоуфя
.с'. н^. г^. ΜΈ€€ΐ|Α нюн« пл дьнь СБ6Т0Г0 Иптл енднк-
тномя . дГГ. cero ко рддн дд воудеть YHcioe π|>ηέτ€λκ-
ство Η CbB()biueiiH6 YHCiora лювьве, еже бнло нсь прьвл
междоу светого н nf^iCA^Bbiioro цлрьствя вьсе земле
Бльга(кске н г(>ьуькб, Нивлномь О)с'кномь, н мея:доу
(лпькнномь слдвьногл т^щл ндшбгя ДюБ(>овьннкл, «ко
€0γ ЖНШ ВЬ ПрДВЬДОу Η ЛЮБОВЬ Η ВЬ HCTHNOy, дл по-
векб рдстеть н плоть нсьнесеть. нсь дявьня ткльдлюфс
тевб светомоу н- Bif^NOMOif вь Хрнстл Когл ιμρογ^ сдмо-
дрья:двьфоу вьсен земле вдьгдрьскс, господнноу Мн-
УЛП\Ю ^СИНЮ, рОЖбНОМОу »ДЬ БЛЛГОВ^рННХЬ Η CB-ETH?Ìb
цдрн, дзь Мдрьсндн ΓβωρτΗ, поведениемь славьногя
доужл Бсмбтьукогл кисзь грядд ДюБровьннкл, Η вьсе
соудне н векьнн1)н, опькннд вьсл пръслявьногя грлдд
ндшего ДюБровьннкл, мддн н велн1|н, βι:(>νη п(>НФтеле

47
светого ΤΗ ЦАрьствл, нсь дявьно Bf^tMene аюбовь цярь-
€твА тн нметн ягдьдлюфе ..........
t Въ името на Господа Бога нашъ Исуса
Христа. Яминъ. Въ годината отъ зъплощението
на Господа нашъ Исуса Христа 1253, месецъ
юний, въ деня на свети Вита, индиктъ едина-
десети, за да сжществува чисто приятелство и
далото на чистата любовь, както е било изпърво
между светото и преславно царство на ц-Ьлата
българска и гръцка земя на Иванъ Яс-Ьня и ме-
жду общината на славния нашъ градъ Дубровникъ,
както еж живели въ правда, любовь и въ истина,
още повече да расте и плодъ да даде, както ти,
светиятъ и в-Ьренъ въ Христа Бога царь самодър-
жецъ на цЪлата българска земя господинъ Ми-
хаилъ AcfeHb, роденъ отъ благов^рни и свети
царе, отдавна желаеше това. Азъ, Марсили Георги,
по повеля на славния венециански дождъ, князъ
на града Дубровникъ, и всички сждии и съвет•
ници, цялата община на преславния нашъ градъ
Дубровникъ, малки и гол-Ьми, в-Ьрни приятели на
твоето свето царство, като желаехме отдавна да
имаме любовь съ царството ти, кълнемъ се въ
Бога и въ светото Евангелие божие, и въ све-
тата Дева Мария, Негова майка, и въ честния жи-
вотворенъ кръстъ, и въ светите апостоли Петра и
Павла, и въ блаженит-к четирма евангелисти Марка,
Матея, Лука и Йоана, и въ светит•^ мжченици
Господни Власия, Лаврентия, Петра и Андрея, наши
светители, и въ всички светии, които еж угодили
Господу Богу, и се обещаваме предъ твоето ве-
лико свето царство да държимъ противъ злотвор-
ството на нев-Ьрния краль Уроша и срещу не-
говия братъ и рода му, и противъ всички, които
жив^Ьятъ въ неговата земя, и противъ он^зи, кои-
то биха имали въ т1Ьхната земя никакво владе-

48
ние, εκο бждатъ нев1зрници и неприятели на твое-
то свето царство, така сжщо да бждатъ HeB-fep-
ници и неприятели на нашия градъ Дубров-
никъ. Ако ли н^кой отъ гореказаните или всички
се обърнатъ къмъ твоето свето царство и пре-
славното ти царство ги приеми за приятели, то
и ние да ги имаме за приятели. Ако ли Урошъ
или H'feKofì отъ гореказаните отъ неговия родъ
бжде врагъ на нашия градъ Дубровникъ, да бжде
врагъ на твоето свето царство. Ако ли н^кой отъ
гореказаните бжде приятель на града Дубров-
никъ, твоето високо царство да го има за прия-
тель. И ако Богъ помогне на твоето свето цар-
ство да изпжди твоя и нашия врагъ Уроша изъ
сръбските земи, и брата му Владислава и тех-
ния родъ или други властели, и прибегатъ въ
града Дубровникъ, ние да не ги приемемъ, нито
техно слово, но да имъ увреждаме колкото мо•
жемъ. И светото ти царство да не сключва безъ
насъ миръ съ Уроша, и насъ да не ни оставя
безъ [да сключимъ] и ние миръ съ него, и още
повече да бждемъ съ твоето свето царство про-
тивъ Уроша, твоя и нашия врагъ, и противъ це-
лия неговъ родъ, и противъ оногова, който би
билъ после на неговия престолъ, и заедно война
и миръ да имаме съ техъ презъ живота на твоето
свето царство и нашия. На светото твое царство ще
дадемъ помощь споредъ нашата мощь по крайбре-
жието, по море и по сухо, и, ако Богъ помогне на
твоето свето царство и завземешъ Рашката земя
съ всичките й предели, и намъ Богъ помогне
да завземемъ всички градове и крепости, които
еж крайбрежни и подчинени на рашкия престолъ^
да ги предадемъ на светото твое царство, съ до-
бра вера, безъ загуби, или на онзи човекъ, кой-
то би билъ изпратенъ отъ твоето свето царство^
споредъ нашата мощь. Когато ние узнаемъ, че
твоето свето царство е навлезло въ сръбска земя.

49
то ние да се приготвимъ наи-много въ продъл-
жение на две седмици, следъ като чуемъ, съ ця-
лата наша сила и мощь, и да се отправимъ по
море против.ъ крайбр-Ьжнит-Ь градове и земи съ
он^зи люде, които се намиратъ по това време
въ града Дубровникъ, като оставимъ, обаче, тол-
кова люде, колкото да могатъ да пазятъ дубров-
нишкия градъ. И ако Урошъ или неговиятъ братъ
Владиславъ или н^кой другъ отъ неговия родъ
или властелинъ би пожелалъ да ни увреди или би
ни увредилъ, то твоето свето царство да ни по-
мага споредъ своята мощь противъ т^хъ, и да имъ
увреждашъ. Людете и търговцит -fe отъ светото
ти царство и отъ севастократора, зетя на светото
ти царство, и имуществото имъ, ако дойдатъ въ на-
шия градъ Дубровникъ, да бждатъ пазени и за-
криляни въ Дубровникъ и въ неговит-Ь пре-
д-Ьли, подобно на самит -fe дубровничани, и да
стоятъ въ Дубровникъ по своя воля и да напра-
вятъ свое тържище, като прод^аватъ и купуватъ,
безъ всккаква дань и безъ всякаква щета, и да
не имъ се взима никаква дань, нито на врати,
нито на мостъ, нито на бродъ, нито на пжть, а
да си купуватъ всякаква стока, каквато имъ е
потребна: злато, сребро, одежди и златни тъ-
кани, или що друго имъ требва, освенъ пше-
ница, която не бива да се изнася изъ града Ду-
бровникъ безъ повеля на княза, който по това
време би билъ въ дубровнишкото княжество^
Така сжщо и людет -fe и търговците на преслав-
ния градъ Дубровникъ, които идватъ въ земята
на светото ти царство и въ земята на зетя на све-
тото ти царство севастократора Петра, да си ку-
пуватъ и продаватъ свободно въ казаните земи
безъ щета всякаква стока по своя воля, и да не
имъ се взима мито или никаква дань, нито въ
града, нито , на съборъ, нито въ села на търговци^
нито на мостове, нито на р-Ьки, нито на пжтища^
4

50
но да бждатъ свободни на BcfeKo мЪсто, и да
пребиваватъ и ходятъ по своя воля, и да се връ-
шатъ и да бждатъ пазени и закриляни въ своит-Ь
личности и въ своето имущество. Яко пъкъ се
случи смърть на н-Ькой чов-Ькъ, или търговецъ
отъ твоето свето царство, или чов-Ькъ или тър-
говецъ на високия севастократоръ Летра въ ду-
бровнишкото княжество, или съ завещание или
безъ завещание, и да бжде безъ дружина, раз-
пореждаме да бжде описано ц'Ьлото имущество
на този покойникъ, и когато твоето свето цар-
ство изпрати свое писмо за него, да [го] дадемъ,
и отъ имуществото на този покойникъ да не се
изгуби нищо отъ насъ. Така сжщо, ако на ду-
бровнишки люде и търговци се случи смърть,
или съ завещание или безъ завещание, въ земите
на твоето свето царство и въ земит-Ь на високия
севастократоръ господинъ Петра, а не биха имали
дружина, имуществото на този покойникъ да бжде
запазено отъ твоето свето царство и да се пре-
даде ономува, който би билъ изпратенъ за иму-
ществото на гореказания покойникъ съ писмо
отъ господина дубровнишкия князъ. R ако лю-
дете на твоето свето царство или на Петра, ви-
сокия севастократоръ, иматъ да предявятъ ни-
каква правина срещу н-Ькой чов"Ькь на дубров-
нишкото княжество, ние се задължаваме да из-
вършимъ за него сждъ безъ сждебни разходи и
безъ данъкъ, споредъ нашия законъ на пълна
правда. Така сжщо да има справедливость за на-
ujHT-fe люде въ земите на твоето свето царство
и на севастократора Петра споредъ [закона на]
вашето свето царство и на високия севасто[кра-
торъ] Петра, безъ никаква дань и безъ сждебни раз-
ходи. Никакво поржчителство да н -feMa между твое-
то свето царство и насъ, докато не се отсжди по
справедливостьта. И ако Богъ помогне на све-
тото ти царство и то завладее сръбската земя,

51
ние да си имаме онзи стария законъ съ т-Ьхъ,
който е ималъ градътъ Дубровникъ, и да стоимъ
съ всички сръбски и крайморски земи и градове
споредъ он-ези закони, които сме имали съ т-^хъ
преди петнадесеть години, които еж изминали
досега. И ако Богъ помогне на твоето свето
царство и станешъ господарь на ц'Ьлата сръбска
земя, н%кои зли люде да не създадатъ непри-
язънъ между светото ти царство и нашия градъ,
но любовьта BC-feKora отъ добро на по-добро да
расте. Земит -fe и селата и владенията отъ земята
и по суша отъ селата и владенията отъ он-Ьзи
земи и отъ он^зи села и владения, които Господь
Богъ ще помогне бързо да бждатъ завладъни
отъ твоето величество, искаме да ги отбележимъ,
Гореказанит -fe д-Ьдови наши земи и села и вла-
дения начеватъ отъ църквата на свети Георгия
срещу стария градъ Епидавъръ, после отиватъ
до църквата на свети Петра, а отъ църквата на
свети Петра отиватъ до църквата на свети По-
крата, а отъ църквата на свети Пократа държатъ
горе връхъ Белома, и слизатъ до воденицит-Ь, а
отъ водениците държатъ горе и отиватъ къмъ
мелницит'Ь, дори до Влашица, а отъ Влашица
като държатъ височинит-Ь, които еж надъ Шу-
метъ, и отиватъ до извора, а отъ онази страна
на извора като държатъ височинит -fe, които еж
надъ р-Ьката, и стигатъ дори до височинит-Ь,
които еж надъ Корила, и отъ Корила държатъ
височинит -fe, които еж надъ Затонъ и надъ По-
лица и надъ ОрЬшецъ, и стигатъ до църквата
на света Текла ; всички казани земи и села и
владения, които отъ върха отъ всички казани
височини слизатъ до морето, всички еж наша
д^довина. А онзи законъ, който сжществува от-
носно митото за сольта между сръбския краль
и града Дубровникъ, да го поддържа и светото
твое царство, а именно, половината отъ печалбата

32
отъ всичката соль, която се продава на раш-
скит-Ь люде, да има твоето свето царство, а
другата половина да има дубровнишката об-
щина, както ót въ стария законъ. И светото ти
царство да държи за насъ стария законъ, а
именно отъ р"Ька Дринъ до Неретва митото за
сольта да не се взема на друго м^сто, освенъ
въ Дубровникъ. И ако Богъ помогне на твоето
свето царство да завладее всички крайбрежни
градове, нашата светла майка, Църквата, майката
на всички каши църкви, да влад-Ье онова, което
е владеела по всичкит -fe градове или по суша,
или епископии, или монастири, или църкви, или
попове, или никаква друга правдина, която е
имала отъ стари времена — да ги има свободно,
както е писано въ старите книги съ правдини.
А ние, цялата община на нашия градъ Дубров-
никъ, малки и големи, да сме задължени да
правимъ да се заклеватъ всички князе, които
съ времето ще бждатъ въ Дубровникъ по во-
лята на славния венециански дождъ, да дър-
жатъ това обещание презъ време на своето кня-
зуване, когато се кълнатъ за дубровнишкото кня-
жество. И ако ние престжпимъ тази клетва и
това обещание, да ни сжди Богъ и тази клетва
както на този св1отъ, така и на онзи, и ние и
нашита деца да имаме запрета и гн%въ отъ ви-
сокия римски папа нав-Ьки и всичко писано по-
горе да имаме и искаме да държиме, като па-
зимъ клетвата и почитьта и службата, които сме
задължени да оказваме на господина дожда на
венецианската община, докато сжществува све-
тото твое царство и ние. Това обещание и това
писание, за да получи по-голямо потвърждение,
е подпечатано съ печата на общината и на слав-
ния Марсилий Георги, княза на нашия градъ
Дубровникъ.

53
A т^зи еж имената на он%зи лица, които еж
се клели да бжде това обещание твърдо и крепко:
първомъ славниятъ властелинъ господинъ Мар-
силий Георги, князъ дубровнишки. Сждиит-Ь :
Бубана Петровикъ, Доброна Ломпридикъ, Фоко
Слабикъ, Матея Болачикъ, Паскали Крусикъ.
Съветници отъ малкия съветъ : Якобъ Негоми-
рикъ, Доброславъ Раненикъ, Волкасъ Иваникъ,
Петъръ Матевовикъ, Маргаритъ Стиливикъ, Гри-
горъ Петроникъ, Отъ намаления съветъ : Грубеша
Гудуликъ, Михаилъ Пеженикъ, Тодоръ Будачикъ,
Коленда Чрънешикъ, Анйрея Волкевикъ, Чръне
Витоникъ. Общински съветници : Димитри Мен-
четикъ, Палма Пикураревикъ, Коленда Ломпино-
викъ. Общински застжпници : Гоиславъ Крусикъ,
Петъръ Жуна Богданика, Жунъ Раненикъ. Общин-
ски застжпници : Николица Пиченежкъ, Петъръ
Сречикъ. OH-fesH, които държатъ имуществото на
света Богородица : Паска Градикъ, Вали Прокле-
чикъ. Съветници отъ големия съветъ: Връсайко
Проданчикъ, Маринъ Чимикъ, Барби Кусикъ, Пе-
търъ Мангеровикъ,Маринъ Хобужикъ,Русинъ Пет-
ровикъ, Длекси Чренеловикъ, Михаилъ Ктунчикъ,
Вита Доброслазикъ, Менчага Ломприкъ, Вита
Геталдикъ, Михаилъ Бинчуликъ, Геваси Бочин-
чикъ, Филипъ Моврешикъ, Михаилъ Маинеревикъ,
Петъръ Гангуликъ, Богданъ Пежиновикъ, Петъръ
Крусикъ, Русинъ Белчикъ, Матия Донатевикъ,
Маринъ Пикураревикъ, Климентъ Мернухъ, Ва-
сили Прибавикъ, Маринъ Бинчуликъ, Петрона
Бундикъ, Пругълъ Донатевикъ, Мартинъ Сачи-
бабикъ, Яндрея Чревикъ, Пруглъ Михоиликъ,
Петъръ Карнизикъ, Петъръ Мзчиневикъ, Паска
Чипоникъ, Палма Гачикъ, Маринъ Виланъ, Власи
Нарикликъ, Петрона Добровикъ, Дамянъ Бочин-
чикъ, Жунъ Чревикъ, Жунъ Зръзовикъ, Власи
Чанкиникъ, Петъръ Чаканикъ, Пологринъ В/!30-
ликъ, Андрея Поборикъ, Андр€яГсиславикъ,Жунъ

54
Болеславикъ, Вита Барборикъ, Матевъ Вересто-
викъ, Матия Растикъ, Филипъ Пичинежъкъ, Жунъ
Пикураревикъ, Михаилъ Розиновикъ, Павелъ отъ
кнеза Маижалека, Андрея Бенешикъ, Никулица
Мартинужикъ, Сосенъ Вита отъ Чрънете, Жунъ
Волчвикъ, Жунъ Гледикъ, Палма Максикъ, Ма-
ринъ Челпа, Никула Церевикъ, Власи Русино-
вйкъ, Георги отъ княза Трипуна, Трипунъ отъ
княза Юде, Ломприжикъ Моврешикъ, Маринъ
Гамикъ, Ивалица, Павелъ Болеславикъ, Михаилъ
Силивестровикъ, Павелъ Сарачикъ, Михаилъ Мар-
кушикъ, Бочинъ Прасетикъ, Маринъ Кисоникъ.
И за ц-Ьлото това писание Мартолъ Гулери-
викъ, банъ отъ дубровнишкия князъ и отъ ця-
лата община на града Дубровникъ, по волята на
господина дубровнишкия князъ и на всички дубров-
нишни властели, каго позвъниха звънъ за съборъ,
както е споредъ дубровнишкия законъ, за своята
душа и за цялата дубровнишка община потвърди
и се заеле да държи.
XXV. Боянски надписъ отъ времето
на царь Константинъ АсЬня
t взьдБня^е СА 3 земд. н сьздл са. пръунстм х()лмь.
ст^дго нердрхя хв^л. кнколм. н ст^яго н велнкосллвилго
m;ìly€nhka хв^л . плнтеленминл . теуеннемь . н троудомь .
н люБ0вна;8; многоая» . καλοϊκέ севдстокрлторя б(>ат8¥ддя
щГвл . BNSKb . ст^дго . стбфлнд . крдл1г СР^БЬСКДГО . ндннсл
2Ке СА П()Н 1|(ГЬСТВ0 БЛГЛрСКОе . ПрН BAnrOBtf^NlÌMb Η β'^γο-
УЬСТНБСМЬ . Η ХС^ТОДЮБНВСМЬ 1|(Гн . КОСТАНЬДНН^ . ясънн
• :• 6ДНКТ0 . з". в' AtTO • : • ^ s~ • : • цГ • : • ξ • * • ^ '•'
Въздигна се отъ земята [сиречь изъ основи]
и се съгради [този] пречистъ храмъ на светия
иерархъ Христсвъ Никола и на светия и велико-
славенъ мжченикъ Христовъ Пантелеймона съ

55
усърдието, труда и гол^Ьмата любовь на севасто-
краторъ Калояна, братовчедъ царевъ, внукъ на
сръбския краль свети Стефана^ Изписа се пъкъ
при българското царство, при благов'Ьрния и бла-
гочестивъ и христолюбивъ царь Костандинъ
Ас^нь, индиктъ 7-и, въ годината 6767 [= 1258/9].
XXVI. Виргинска грамота на царь Констан-
тинъ АсЬня
Тякоя^^е н ц^ мн. 6н«мь БдГ'ов'Кр''но1н'*мъ н^ ст"о1н''мъ
црГбмъ nf^u^t^e мене бо1в^шнн^;къ поревновлхъ . дя(к01
НеОСКАДНОНя" 013ЛНВЛТН н" бвОГЛфАТН нхь . съшъ^^шю
||(|Гв мн вь Долндик" зем^^лй. òcft'KTe ι||Γβ μη мандстн(»ь .
велнкомАУеннкд ^'^ва Георгна горгд. сьз^дн'^нд Романомъ
ст о1н'*мь 1|"(>€мь. НА Бf»ъдtί Cnf^^HNi: прсмо Скопнн" триГ*
нлдь CeptBìSi. н'' нлв^^омь H^uonAeMeHNoiKb агдрснь. нзг»-
Б01В''ШЯ БСД ПрАВНДЯ СВ0Е1 Η М6Т0ХД СБО»\ 112|Д''ША ДО
QCHOBANHKI. Η ПДК01 CT^OIMb КНр' (\ле^Н1€МЬ lff>6M4 СЬЗДДН^^НЯ
и ВЬЗДВНЖбННЯ и П(>0СЛЯВЛен''Н£1. Н МН031БМН CT^OIMH пра-
во B'Kf^'^NOIMH ifpH подаровлннл . н покр-БпленЧ!!.
Нзнссе прбдь 1||1>^в мн лр^нмЛкДрнть у^^тнлго хрлмл
ТОГО СлрдЛЛМЬ . прЛВНЛЛ и ХрНСОВНЛА . C^TOIHXb Η прдво-
В'Кр'*но1н'хь ц^рен преж^^е мене boibuihh^ η крллн и ст^^дго
Романл ifpi:. Днигеня ifpt. ст^^лго Петря ι^ρΈ. кнр** Инкн-
фОрЯ ifpt . Η πρΟΥΗΠ"^ Η СТ*^ДГО кир** ^Л6^Н1й if ρΈ Кя-
ΛΟϊωΑΗΑ ii^pt кнр*' Млнондл ifp« . кнр*' То^рд ifplÌ . КНр(,
Hcakiì ifpu. ст^Аго Снмешнд Иемднд Д1:дд ijp^BS мн. Вд-
TAifi: ц^ръ. Клднмднл ifp«. лювезьно цр^в мн прнжмь. Η
npoveie. не потворн"^ нн пр'£вр1гдн^. нъ нспрдвнвь н
кр«п''уаншб 8твръдо1;съ. nave rc^ ifpeH н крллн више-
πη'^αηνοΓ.
[Началото на грамотата повредено]
и къмъ другите благов^рни
. , които създадоха и приложиха светите и

56
православни царе. Това, прочее, е д^ло, което се
грижи за боголюбието, да се даватъ съкровища
и богатства на светит-Ь и божествени църкви,
както [npaB-fexa] и светите и православни гръцки
и български царе и жупанит-Ь, князете и криле-
те на сръбската земя, които имаха многоусърдна
любовь и грижа за светите и божествени църкви.
Така сжщо и моето царство, като подражава
на он-Ьзи благов-Ьрни и свети царе, които б -fexa
преди мене, да излива върху т'Ьхъ нескждни да-
рове и да ги обогатява, когато сл^зе царството
ми въ Долната земя, намери царството ми
монастира на великомжченике Христовъ Георгия
Бързи, създаденъ отъ светия царь Романа на
Виргино бърдо срещу града Скопие надъ Серава,
и поради нападение на другоплеменници агаряни
загубилъ всички свои правила и свои метоси,
падналъ до основи и отъ светия царь господинъ
Ялексия отново изграденъ, издигнатъ и просла-
венъ и обдаренъ и подкрепенъ отъ мнозина
свети правов-Ьрни царе.
Варлаемъ, архимандритъ на този честенъ
храмъ, изнесе предъ царството ми правилата и
хрисовулит'Ь на светит'Ь и правоверни царе, които
еж били преди мене, и на кралете: на светия
царь Романа, на царь Диогена, на свети царь
Петра, на царь господинъ Никифора, и на оста-
налит^Ь — на светия, царь господинъ Ялексия, на
царь Калояна, на царь господинъ Мануила, на
царь господинъ Теодора, на царь господинъ
Исаака, на свети Симеона Неманя — д'Ьдо на цар-
ството ми, на царь Батаци, на царь Кзлимана.
Царството ми, като [ги] прие благосклонно и [ги]
прочете, нито ги пром-Ьнихъ, нито [ги] нарушихъ,
но [ги] поправихъ и утвърдихъ още по здраво,
отколкото всички гореказани царе и крале.
Людет -fe, които се намиратъ въ града Скопие
и принадлежатъ] на светия и великославенъ ве-

57
ликомжченикъ Христовъ Георгия Бързи и Побе-
доносеца въ брань, да не работятъ като царина
никаква работа, нито даватъ никаква приплата,
нито да имъ се бърка севастъ, ни практоръ, ни
князъ, ни кастрофилакъ, ни ватахъ, ни топщи-
калъ, ни да сжди, ни да свързва, нито глоба да
взема [или] н^какъвъ данъкъ. И за началото [?]
кладенецъ ... и Сливщица отъ нейния изворъ, и
панаирътъ на 21 ноемврий — въ т-Ьзи области
да не се докосва никои влад^лецъ, нито н-Ькой
другъ. Който ли пъкъ дръзне и се докосне, да
бжде наказанъ съ гн^ва на царството ми и да
бжде [см-Ьтанъ за] нев%ренъ на царството ми.
Село Двигодъ заедно .съ селата Длъбица и
Чрешовени, съ лозята, съ нивит -fe, съ воденицит-Ь и
съ пасищата, съ планините и съ заб-Ьлит-Ь и съ всич-
ки т-Ьхни правдини и привилегии. Я пред^Ьлит-Ь на
т-Ьзи села еж: отъ Черна-гора, както слиза дол-
чецътъ къмъ Длъбица, та на могилата, на мра-
морния кръстъ [?] и низъ д-Ьла на битолския
пжть, та презъ Кавианово бърдо, както отива
пжтьтъ къмъ Ралици и стига на високото на ру-
диката, та на Дълга поляна, та на Градище до
Черния камъкъ.
Село Побжжда съ лозята, съ нивит-Ь, съ во-
дениците и съ пасищата, заедно съ всички т%хни
правдини и привилегии.
Село Кондово и село Длъбица и село Раоче
съ всички T-fexHH правдини.
Село Глумово, съ метоха, съ лозята, съ ни-
вит -fe, съ воденицит-^ и съ всичките имъ правдини.
Село . . . съ метоха, съ лозята, съ ни-
вите и съ всички tÌqXhh правдини и привилегии.
Село Здуне въ гората и съ заселкит -fe: съ
Близниско, съ Мокрос^ки и съ Големия подомъ [?]
и съ поповянит -fe [?] съ лозята, съ hhbhtìb, съ воде-
ниците, съ зимовището, съ леговището, съ пла-
нините, съ ловището за дивечъ и за риба, и съ

58
заб^лит-Ь, заедно съ всичките т^хни правдини
и привилегии.
Село Сушица съ поповянит-Ь, съ селото, съ
лозята, съ нивит%, съ планините и съ всички
T'fexHH правдини.
Село Градечница съ поповянит-Ь, съ лозята,
съ нивите и съ всичките имъ правдини.
Село Бродъ, въ което има метохъ, [нареченъ
на името на] Богородичното посещение, съ ни-
BHT'fe, съ лозята, съ воденицит-Ь, съ ливадите,
съ летовищата, съ зимовищата, съ броднинит-Ь,
съ MocTHHHHT-fe, съ ловището за дивечъ и риба,
съ тържището и съ панаира, който става на
10 септемврий, и търгътъ вс%ка неделя и съ
данъкътъ отъ този търгъ и съ всичкит'^ имъ
правдини и привилегии. А границата на Бродъ
начева отъ Градища възъ Тъмни долъ, на Плешъ,
на Козя стена, та на Пещецъ, на ливадата, на
Б'Ьлковъ торъ, на Шипковица, на Винища, на
Орлица, на Василево селище, възъ рида, на
Калаваръ, на Гледула, на Душче, отъ Кичава до
Тодоровъ долъ.
И въ Прил^пската область село Кржпа• власи,
а въ него метохъ Спасъ, дарено отъ царь Ро-
мана, заедно съ иивит-Ь, съ мелниците, съ забе-
лите, съ летовища, съ зимовища, съ планини и
съ всичките имъ правдини и привилегии. R гра-
ниците му еж : отъ Ушча[Душча ?] на Горно гра-
дище, на Драганова църква, на Чревско градище,
на Кръста, по рида, на Мохнатецъ, възъ рида до
Сждища, надъ Тиховецъ, на Дедино осое, на
Големъ камъкъ[?], на Вилски кладенецъ, между
двете Елени, на преслапа, по рида горна Елена[?].
Здуне, Сушица, Градечница>. Бродъ съ Слан-
ско и съ Барбарасо и Кржпа — всички тези
места еж парички, сиречь придалишки. Никой да
не бърка, нито нещо да докосва, нито да про-
дава вънка, — нито нива, нито лозе.

59
Въ Положената область село Рйчици, сжщо
и то подарено отъ свети царь Романа на свети
Георгия, съ лозята, съ нивите и съ водениците, съ
градинит"^, съ с^нокосит-Ь, съ заб^лит^, съ плани-
HHT-fe, съ ловищего за дивечъ и съ всЬкакви доходи
и съ всички правдини. И да не се м-Ьси никой ке-
фалия, никой влад-Ьлецъ на царството ми, нито
влад'Ьлцит'Ь, господствуващи по царството ми,
да не влизатъ въ село Р^чици, нито да сждятъ,
нито да свързватъ, нито глоба да взиматъ, нито
н^какъвъ данъкъ да взиматъ, а вейки законенъ
данъкъ и сборъ да си взима църквата. Грани-
цата на това село е: отъ извора на Ръчичка
p-feKa на д^сно възъ дола, низъ бърдото, на
Осленикъ, та на Ивановъ долъ, та по ровищата,
та между Преслопъ и между Огражденикъ презъ
бърдото, на извора на Палчишка р-Ька и низъ
реката до Катафига, та възъ бърдото на Лисечко
краище както слиза Псецъ, възъ Лисечко краище,
низъ гората, на кладенеца, та на Дълбоки долъ
и отъ Дълбоки[долъ] . . . отъ северната страна
презъ гората, np-feKO Велика р^ка, та низъ Ве-
лика до Хт -feTOBCKa бразда . ♦ . на Точилъ, кой-
то .. . Л^сковяне . . . възъ бърдото ... на
д1всно и по пжтя възъ бърдото до гор . . .
fl'fecHO ... по пжтя . . . Суха планина . . . низъ
гората на Ръчичка pisKa до нейния изворъ. И
всичко това е паричко M-fecTO.
И въ Горни Пологъ село. . . съ нивите, съ
лозята, съ водениците и съ всичките имъ правдини.
Село Точилъ и речената планина съ всичките
правдини.
Село Баница съ нивит15, съ лозята, съ воде-
ниците и съ всички техни правдини.
Село. . . яне съ планината, наречена Мраморъ^
и съ всичките правдини.
Село Нахово съ париците, съ нивите, съ ли-
вадите, съ рибните ловища и съ всичките [имъ!
правдини.

60
Село Таворъ градище и съ полето, съ ни-
вите, съ ливадите, съ блатното езеро, съ заб-Ь-
лит-Ь, съ ловищата за дивечъ и за риба, и съ всич-
khtìò имъ правдини.
Село Бистрица въ Бабуна, съ пасищата, съ
летовищата, съ зимовищата и съ всичкит-Ь имъ
правдини.
Село. . . [метохъ Свети] Иванъ Богословецъ,
<:ъ пасищата, съ нивит -fe и съ всички правдини.
Село Джбница, съ ракитит-Ь, съ нивите, съ
заб'Ьлит'Ь и съ всички правдини . . метохъ подъ
... на свети Василия, съ лозята, съ нивите, съ
[ливадите], съ всички правдини и съ ловищата за
риба . . Катунска [?] . . . съ нивите, съ ливадите,
съ ловищата и съ всички правдини.
[Село ?] . . . метохъ свети Лука . . . . и съ
всички правдини, метохъ въ Велбжждъ свети
Николай въ Ко . . . ши съ лозята, и съ [нивите]
и съ всички правдини.
Село Льжени съ лозята, съ нивите и съ
всички правдини.
Село Рани лжкъ съ нивит -fe, съ сЬнокосит-Ь
и съ всички правдини.
Село Витино и Бинечъ, съ всичките имъ
правдини.
Всичко това разбра цзрстзото ми и вид -fe, че
'СЖ д^»рени, утвърдени и записани отъ жив-Ьлит-Ь
преди мене свети и правов-крни царе и крале, и
?4оето царство ги следва, моли се и се покланя,
като проси милость и помощь отъ светия вели-
комжченикъ Христовъ Гесргия Бързи и Побе-
деносецъ въ брань, и придадохъ на неговата
света църква село Козарево. Царството ми го на•
м-Ьри, че е било дадено по-рано отъ светия царь
Романа, заедно съ Барово, съ Синско и съ цър-
квата на свети Иванъ Златоуста и съ всички тамъ
заселки, съ лозята, съ нивите, съ градинит -fe, съ
водениците, съ сенокосите, съ забелите, съ

61
ловищата за риба и дивечъ, съ планините и съ
всички правдини [и] привилегии.
Царството ми приложи още село Калугеро-
вене, съ лозята, съ нивите, съ заб^Ьлит-Ь и съ
всички правдини.
И още въ Златица село Калугеровъ
долъ, и въ него църквата свети Георги да бжде
данъкъ на царството ми и ... . както
. ... се намиратъ .... на светия . . . приходъ
. . . . нито въ жупата, нито въ който и да е
градъ или въ кое да е село на свети Георгия^
да не сжди никой влад-Ьлецъ по държавата на
царството ми, нито да .... на людете на свети
Георгия, но за всЬки дългъ да сжди настоящиятъ
игуменъ и отъ игуменските отроци да взима
BcfeKH дългъ. Който ли се намъри да сжди на-
сила чов^къ на свети Георгия, или даде нашъ
отрокъ, или го свърже безъ игуменовия сждъ,
да бжде надъ него божията клетва и [тази] на
светите правоверни царе и да плати за държав-
ното съкровище 9 златици и клеветат8[?], която се
клеветятъ[?] единъ другъ предъ владелеца или . .
..... която се предава, да не взима на църко-
венъ чов-Ькъ никой влад-Ьлецъ, а само църквата
да взима отъ своите чов-Ьци, нито зло да се на-
нася на людете на свети Георгия, на поповете и
поповяните, които се намиратъ подъ зластьта на
свети Георгия, да не се меси никой епископъ,
нито данъкъ да взима, нито запрещение на све-
щениците да поставя, ... за епископа поменъ, а
екзарха този целиятъ свещениилки данъкъ— това
всичко да принадлежи на църквата на св. Георгия.
Да не се меси [и] да не влиза въ селата и мето-
сите, за да вземе нещо духовно отъ поповете,
нито екзархътъ^, нито първосвещеникътъ, но
всичко това да бжде на църквата на свети Геор-
гия . . . защото, прочее, всека глоба. . . данъкъ
на църквата е подаренъ, а . . . негова истина [?],
вражда, . . . кражба на девойки и кражба на

62
коне, да си взима църквата отъ своит -fe люде, и
тази вражда да се не взима отъ селата, освенъ
отъ исцит-Ь, но и това съ сжцъ. Метосит-Ь на
свети Георгия да не плащатъ приселица, нито
волоберщина, нито перперъ, нито димнина.
Ако ли н'Ькой вл-^зе въ метохъ на свети
Георгия въ което и да е село, безъ позволение
на архимандрита, или въ планината, или паси-
щата, или въ забеля, или въ ловища за риба и
дивечъ, или въ гората и дърво да отсече въ
църковно бърдо, или воденица да постави на
църковна вода, която тече отъ църковенъ из-
водъ, или дз пасе коне на църковна земя, или
да преведе вода презъ църковна земя, или нива
да преоре безъ благословение на игумена, нека
да бжде божията клетва надъ него и [клетва] отъ
свети Георгия и отъ гореказанит -fe свети право-
верни царе и крале и да заплати на държав-
ното съкровище 6 перпера.
Всички T-fesH н^ща, дарени отъ казаните
свети и правоверни царе и крале и приложени
отъ моето царство и дарувани отъ останалит-Ь
властели за упоменание, това всичко да го вла-
дее свети Георги Бързи и Победоносецъ и на-
стоящиятъ въ него честенъ архимандритъ съ Из-
явяването на този ХРИСОВУЛЪ, за да го има
царството ми ходатай и помощникъ въ всякакви
напасти и въ войни.
А на служителит -fe на царството ми, изпра-
щани по всички времена по областит-Ь и по гра-
довете, забранихъ да взиматъ н^що, да не вли-
затъ, нито да се спиратъ, нито да пакостятъ на
метохъ, нито на село, нито на людете на свети
Георгия, нито ... по областите на царството
ми, нито севастъ, нито дука, нито кастрофилакъ,
нито практори, нито князъ, нито топщикалъ,
нито винарь, нито комисъ съ коне, нито стра-
торъ, нито градски изгончия [?], нито писецъ, нито
аподохаторъ, нито геракарь, нито псарь, нито

63
десеткари пчелни, нито овчи ; нито тревнина, нито
«ошарщина, нито слоновщина, нито комадъ, нито
митати, нито кошарщина, нито волоберщина, нито
налогъ житенъ, нито виненъ, нито месенъ, нито
на сирене, нито крепость да градятъ, нито да я
яазятъ, нито тъмница да пазятъ, нито да оратъ,
нито да копаятъ лозе, нито сЬно да косятъ, нито
да женатъ и царина да се взима отъ чов^къ на
свети Георгия, ни на никакво тържище, нито
броднина да се взима, нито мостнина, нито да
се взема чов-Ькъ, ни конь, ни волъ, ни оселъ.
T-fe3H всички милости предаде царството ми
съ дарението на този ХРИСОВУЛЪ f, докато
името Христово се слави на земята, и следъ
смъртьта на царството ми, когото Богъ пожелае
да постави на престола на царството ми, или
никого отъ сродницит-Ь на царството ми, моля
да не нарушава, нито да потъпква този ХРИСО-
БУЛЪ, но още повече да подари и да поднови и
потвърди съ усърдие, защото е благочестиво така
да правятъ светит-Ь и правоз'Ьрни царе и крале.
Rko ли пъкъ се нам-Ьри н-Ькой, който по
потикване на дявола, престжпи т-Ьзи повеления
и потъпче този ХРИСОВУЛЪ, нему да е врагъ
Богъ и Неговата пречиста Майка, въ този в^къ
и въ бждния на страшния сждъ и второто при-
шествие, и свети Георги въ битките вм^Ьсто [въ
помощь] да му бжде врагъ тукъ и на страшния
сждъ, и да [блчде] . . . проклетъ триклетъ отъ
Господа Бога Вседържителя и отъ [пречистата]
Негова Майка и отъ силата на честния и животво-
ренъ кръстъ и отъ четиримата евангелисти, отъ
12-T-fe апостоли и отъ 318 T"fe никейски отци и
отъ казаните свети правов-Ьрни царе и крале . . .
Писа се и се подписа[?] ... на свети Георгия
Бързи ;[и] Победоносецъ за BcfeKO утвърждение
въ безконечни [времена].
Костандинъ въ Христа Бога в%ренъ царь
и самодържецъ на българите ЯсЬнь

64
ХХУП.Приписка отъ времето на царьКонстан-
тинъ АсЬня и деспотъ Яковъ Светослава
Нзволен1емъ СОТцл н съБе(>шен1ем (Гпл н поспеше-
Nieu ст"го Д^^я н помоф1ю с^тид н npevT^UA влу^^цл
нлшд Бц^д и п(Гнодв"ь1 ΜρΪΑ Η СТ^УХ Η nfk'^nBNUJC mfh
МДШНХ, ОуСТДБЛЬШН^С НАМЪ CI АД ПрДВНЛА ВСбЛе CKblX π
помгстнь!^ сово|»ъ, когдл Η κ KOTOfkoe времд и ня
КОН,\ МЪСТб^ СОБрДВШЯ*^^, НЗЛ02КНШЯ HpSBOBtpHblA Bt(>U
нлшед Η взлконнБше, оустявншя и п(>еддшя нам БГомъ
peveubi^ по лпл^ьскнх п(»еддн'|н;^ зд Без¥нслендд согре-
шен1Д ндшд, пже c'im^ свитлее с]Гн1)Д. Ндписднд"^ въГ
С1Д Зоидря в л«т ^s^^"o^H бндн,\[|г], БО дн^^н вГов«ридго
||рА Костдтннд, п(>е^д€рл!Дфд столъ Болгдрскт, повеле-
Н1€мъ же н по Ц1:11£ велнкдго гд'^нд Iiakobs С[вд]тослдвд
деспотс Болгдром.
По волята на Отца и изпълнението на Сина
и съдействието на Светия Духъ и помощьта на
светата и пречестна наша Владичица Богородица
и Приснодева Мария и на светите и преподобни
наши отци, които еж установили за насъ свети-
TÌ5 правила на вселенскит-Ь и пом-кстнит-Ь събори^
кога и въ кое време и на кои м-Ьста се събраха,
изложиха и узакониха правов-Ьрната наша в^ра^
установиха и ни предадоха за безчисленит^ наши
прегрешения казаните отъ Бога н^ща, споредъ
апостолските предания, които сияятъ по-светло
отъ слънце. Тази Зонара бе написана въ годи-
ната 6778 [=1269/70] индиктъ [13и], въ дните на
благоверния царь Константина, който владееше
българския престолъ, — по повеля и заплащане
на великия господинъ Яковъ Светослава, деспотъ
на българите.

65
XXVIU. Приписка върху Търновското
евангелие отъ 1272/3 г.
Констднтнноу Η Унхднлоу cbiHOY ero овдядяюфоу всьмн
БДЪГЛрМ Η П(>Н ПДТ|>НД|>С4 1г11АТНН БДЪГЛ(10МЬ ЗЯ¥€ Сб Η
€кБ(»ьшн се тетрдеуГдь сни потьфяннемь н цъною що-
МОНАХА Уя^нмд Η f>ovκoю пресвнтерд Д^^дгме. Пнсянн же
со\"ть въ 1|а(»нг(>ал< Трьмови, дл до вегоже дондоуть,
нспрявгнте, л sie кдьнкте пнсдвшдго.
Въ годината 6781 [=1272/3], при царуването на
благов-Ьрния царь Константина и на неговия
синъ Михаила, влaдtτeли надъ всички българи»
и при патриарха на българит -fe Игнатия, б -fe на-
ченато и довършено това четвероезангелие, съ
усърдието и заплащането на йеромонаха Максима
и отъ рл^ката на пресвитеръ Драгия. Писано е
въ царевгрздъ Търново. До кого стигне — по-
правяйте, а не кълнете онзи, който е писалъ.
XXIX. Приписка върху Свърлишкото еван-
гелие отъ времето на царь Ивайло — 1278/9 г.
Вь нме ωΓΐ|Λ н с^нд н с^тдго д">д . дзъ рдвь в*»
Костдндннъ УЬ^ЦЬ. д зовомь Ко*^снль Г(>ДМДТНКЬ. мдпксдхь
кннгм сн1€. п(^езвнте(>ю Гео(>гню, д зовомь n^nif Рддо-
слдвоу . вь г|»дд« Св(>ьднз« . вь д"мн n'ft t Ивдндд . Η П(>Н
ΚΐΓπΦ 11НШеВЬСЦ1БМЬ ИнкоднмФ в Д^^ . S . ^ . η . 3 . нндн
.З". ΙβΓΗ CTOIA^Olf ГрЬЦН ПОДЬ Г(»ДДОМЬ TftbNOBOMb . ДД Μ дю
вн се «Гцн Η Б|>дтн1€. до кого дондоуть кннгн CHie .
γτίΤ€ нспрлвд-БЮфе . д мене гръшндго не здосдовнте .
иь пдуе Бд^вте . дд н вд*^ в^ь простнть . u ιΐ|>*€ тд гег^
μ'Ίη дм*^нь дм^^нь дм^^нь :
Sii•
. . . Язъ, рабъ божий Костандинъ четецъ, на-
зованъ Воисилъ Граматикъ, написахъ тази книга
'

бб
за пресвитера Георгия, назованъ попъ Радославъ,
въ градъ Свърлижъ, въ днит-Ь на царь Ивайло
и при нишавския епископъ Никодима, зъ 6787
[==1278/9J, индиктъ 7и, когато гърцит -fe обса-
ждаха града Търново. Та моля ви се» отци и
братя, до когото дойде тази книга, четете като
изправяте, а мене, гр-Ьшния, не злословете, но по-
скоро благославяйте, та и васъ да прости Богъ
и пресветата Негова Майка. Яминъ, аминъ, аминъ.
XXX. Приписка върху Хлудовия
паремейникъ
Смкя сьврьшнтелю τΊογ б^о^ ст"воршомоу bcs ms-
дростнА своА нб"сд н збинд Η мо|>с Η &же Б^немь.
НзБОленнемь а ψ н с^тдго д"^л нлпнсл са пнптя, снд рдкоА
многогрфшно;^; н недо^^нноА нлрефн сд рЛБЬ κ'^ταη Мнколл, л
ЗОВОМЪ МНрСКи БрЛТД. Вь ДНН БЛЛГОК^грНАГО 1)'р« кнрь
ДмдроннкА Идлесзлогл н п()н c^ut MS кнрь Ун;сднл'& ■{'"рн. . .
Слава на Изпълнителя Господа Бога, Който
съ Своята Мждрость е създалъ всичко — небе-
сата и земята и морето и онова, което е въ него.
Съ волята на Отца и Светия Духъ биде написана
тази книга отъ ржката на многогр-^шния и не-
достойния да се нарече рабъ божий Никола, на-
зоваванъ по мирски Брата, въ днит'Ь на благо-
з-Ьрния царь господинъ Дндроникъ Палеолога и
при неговия синъ царь госаодинъ Михаила : на-
писзхъ тази книга за брата си попъ Д"Ьдослава.
Та моля ви се, честни отци, попове, дякони и
дяци, всички, които четете тази книга, четете
като поправяте, а не проклинайте. Защото
медътъ, дори и на кора отъ 6'Ьснурка да е, пакъ
е сладъкъ. Така и словата божии, дори и [да еж
написани] просто и неправилно, пакъ еж бо-
жии, и ще се спасятъ всички, които ги четатъ,

67
— понеже пише не Духъ Свети, а грешна ржка.
Когато свършите работа, поменете и мене, греш-
ния, и родителит% ми, а васъ да прости Богъ
въ този в-Ькъ и въ бжднит-Ь [векове]. — Аминъ,
аминъ, аминъ.
XXXI. Приписка отъ времето на царь
Георги Тертерия И отъ 1322 г.
t Ц V Стн н 11(>«жде съ1 н в гъ V ^\^
15ке " V ^^^ »
А
б"г©м\ η ifpb ЦМК8ДфН" Η Βλ'^ΚΛ, ηρ* ВЛДДЛфН" TBÓf^A
Η Д«А Η СЪК(»ЪШЯА Х0Т«Н1Д Η Д-ЬЛД ВД1'ДД\ ΚΟΛ€Α ΒΟΑψΗ
СД. Η твбрдфн'^ ВОЛА 6Γω. Кл>онзволн оусръдТем•» ср^цд
своег*, велнкм! ц (»ь Γ^ω^Γϊβ, с^^мь велйкдго ц>* вео-
д(0)рД СВАТ(0)СЛДВ(Д), П(>1гД|>ЪЖАф^МК СКЙ11Т|ЬД влъ гдр'-
скдг(о же Η гцъ 1|кдг% Η нзнйслк' eie у€твороБл"гов«ст1е,
повел'&Н1бмъ ι^ρτΒΛ €Γω, въ елдвж н ^вдля», н уьсть.
οΊΐ8 Η с"^й8 Η c'^TOMOY ](icoy. ΐ||ΓτΒογ ж€ нмъ, оетдвде-
Hie н π(>οψ6Ηϊ€ τρίιχωιι'' • в л*"^ fSa)H. еид. е...
ve
Съ Бога и царь царува и влад^тель влад-Ье^
като творятъ и вършатъ и изпълняватъ добри
желания и д1ала по волята на он^зи, които се
боятъ и вършатъ Неговата воля, благоизволи съ
усърдието на своето сърдце великиятъ царь
Георги, синъ на великия царь Теодоръ Свето-
слава, обладатель на българския и гръцкия скип-
търъ, и азъ написахъ това четвероблаговестие,
по повеля на неговото царство, въ слава и хвала
и честь на Отца и Сина и Светия Д/хъ и на TtxHOTO
Царство, за оставяне и опрощение на гр-Ьховет^, въ
годината 6830[=1322], индиктъ 5 и. Тази книга
принадлежи[?] на благочестивия въ Христа Георгия.
' Ср. Притчи, VIII, 15-16.

68
ХХХП. Приписка на Ср^децкото евангелие
отъ 1328/9 г.
jfc. злУАло Η конець. слл^ сьв()ьшнтел» Β^ογ кь
Et}^ . ЯМН'^. ПНСАШ^«» СА ΚΝΗΓΜ CHiSÌ ГЛ^БМИЛк б^у^ЛНе. ПОМО-
ψΗΑ; elKHiSk н π(»έυ^τμ;ϊ; ba^i|;ìì нш"к ^цж, н новел^нпбмъ
в^^бос^фбилдго метрополнтл HQatia. ем8 тке HìxpeKomi^
кингь! сна>,\ ди Зцн н ιΓηοΒβ н дняконн. н''с11рявА1БЛ1;''фб
γ'Ίίτβ, л не злосАОБНтв. HSk nave вл^внте. н" пом*^*т€
MHTfkonoAHTA шаГ- пнсд са сне eyV въ с^^т-кн софн.
мет(^ополн ср-кдбу^кон. прн метрополнт!: ншдн^. н npir
ΐ|"ί>Η МНХЗНД1: дсънн •:• в л'*'*. ^s . ω'". дз'\ ендк^ . βι •:•
Христосъ начало и край. Слава на Съвърши-
теля Бога нав-^ки, аминъ. Написана 6Ь тази
книга, наречена Евангелие, съ помощьта на Бога
и на пречистата наша Владичица Богородица и
по повеля на всеосвещения митрополитъ Йоана,
комуто 6i5 наречена тази книга. А вие, отци,
попове и дякони, четете като поправяте, а не
злословете, но повече благославяйте и поменете
митрополита Йоана, Написано о1ь това Евангелие
въ света София, cp-fefle4KaTa митрополия, при
митрополита Йоана и при царя Михаилъ Ас15ня,
въ годината 6837[= 1328/9], индиктъ 12>и.
XXXIII. Приписка отъ Ловчанския сборникъ
преди 1331 г.
Cu КНИГА НАННСД Χβ"*^ fk^iKOift многогрсшисго монл^л
11л;<(0111Я въ вИгоспяслемАго Λοβυέ г(»ядя прп Ap^ienncKont
κΫρ Семеш^' п(»н βλ'γου^τηβ*'" деспотс (\лесяид|»я н прн
c'^H'K ero МнхАН^ ^ciT и п()нведенл бьИ^ зде в л^то ^зц н
поновн Пдве"' . bu° епн'^копъ Ромлнск1н въ монастн^ не-
Mei|KÌH . в д^то гзрит де"^ i арп лр;снепнскопн 11л\о^.
Тази книга 6t написана отъ р;?;ката на мно-
гогр^шния монахъ Пахомия въ богоспасаемия

69
градъ Ловечъ, при архиепископа господинъ Си-
меона, при благочестивия деспотъ Александра и
неговия синъ Михаилъ Ac'feня, и б% пренесена
тукъ, въ годината б900[=1 391/2] и ó-fe подновена
отъ бившия романски епископъ Павла, въ не-
мецкия монастиръ въ 7143[=1634] година, 1-и де-
кемврий, при архиепископа Пахомия.
XXXIV. Възхвала къмъ царь Иванъ Але-
ксандра (1337 г.)
ΙΙρ^ΝΑΥΑΛ'^ΝΟΜογ нлудло н^ Без^^нлУАл^^номоу БоГствоу•
|^екЛкЖ€ nfttc^TtH τροΗΊ|Η сллвл (Гцоу η εΉον н'* ε'τοΜογ
a'xov поспсва^^к^фомоу въ ндулдс н" съвръшал^^^фомоу въ
CKOf>f: ПОЛбЗНДа', рЯЗВФВО ТОГО НН слово, НН дело СЪВ()Ъ-
шдбтьсд |Гмьже того βλγ'^τηα η" помоцша noYACA η''
съв|къшн СА сие^ мдлое дхло зовомое^ п-ксннвсць,
съ BC'KKbiMb оустдвомь н" съ €!)Β«ΤΜ BAìP f . s". ω", ме".
е'*н''днхто .Γ. повбЛ'Бнне''мь пръвусоклд^го if^n нлшего,
Б^ГОМЬ Н^ЗБрЯН^НАГО н" Б^ГОМЬ ВСНУАНДЛ^ГО ТсГд ΛλΘ^Λη'^Ι^Λ.
Т«мь!ке оу БО съшедьше са н" прослявнмъ б^гл н^
сълнкъствоун^мь h'^cthnoa п^снь въсл1^мь χΌγ ifpra въси-
уъским** вгнцодлтелю н" Тздлтелю, въсед|>ъж'»'^оу ддв^-
шял^го нлмь велнклА^го воо^^водА н" ifpi: iffteMb, велнкллго
\а^л ^ле^дн^(»А, п(>Авосл£1вн'КНшг1 въ вс«¥ъскь1^ь, стрън-
шннъ же н ΒΟΗΗΟΗλΥΑΛ'ΉΗΚίΐ н въ врлнехъ к(»1:п'*кя21>о,
(1Я¥НТ6Л''НЛ Же н'* БД^ГООуВ^ТДНВЛ, ρονΜ^Ν'ΉΟ ДОБрОЗ()ДУ-
НЯГО н" Kf»SCHArO ВНДОМЬ КОССНОСЪЖЛкТЯ н'' П(»г1В0Х0Д''||Я,
з(^д сляд''ко оЧеси ни въс«^ь, нбнз|)е¥ен''ндго ся^днд пря-
В6Д'^МЯГ0, CUpbIMb Ж6 н'' вдовямь
На преначалното Начело и на безначалното
Божество, сиречь на Пресвета Троица, слава на
Отца и Сина и Светия Духъ, Който помага въ
начало и завършва бързо полезнит-Ь д'Ьла, и
безъ Него ни слово, ни д•feлo се извършва, по-
неже съ Негова благодать и помощь се начена

70
и ce довърши това малко д^ло, назовззано Π -Ьс-
нивецъ, съ всички установения и отговори, въ
годината б845[= 1336/7], индиктъ 10-и, по повеля
на превисокия нашъ царь отъ Бога избрания и
отъ Бога в•feнчaния Ивакъ Александра.
Затова, като сме се събрали, нека просла-
вимъ Бога и истинна п%сень заедно да отпра-
тимъ на Христа царя, В-Ьнцедателя и Подателя
на всички, Вседържителя, Който ни е далъ ве-
ликъ воевода и царь на царет-Ь — великия Иванъ
Александра, най православния измежду всички,
старейшина и военачалникъ и мощенъ въ битки,
любезенъ и приветливъ, руменъ, доброзраченъ
и красивъ на видъ, съ свити кол^^на и правохо-
децъ. гледащъ сладко съ очи на всички, неиз-
речения праведенъ сждия за сираци и вдовици^.
Кой, прочее, ще кажа, отъ насъ, като е вид^Ьлъ
царя, ще се завърне скърбен ъ въ своя домъ ?
Съ своята военна мощь той ми се струва вторъ
Александъръ отъ древностьта. Така и този из-
начало много градове завзе съ крепкость и мж-
жество. Такъвъ се яви вср^дъ насъ великиятъ
Иванъ Александъръ, който царува надъ всички
българи, който се прояви въ гопЬми и усилни
битки, мощно низложи гръцкия царь и, когато
този се скиташе, го хвана въ ржцет'Ь си и завзе
укрепени градове : Несебъръ и ц-клото Поморие
заедно съ Романия, така сжщо Бдинъ и цялото
Подунавие, даже и до Морава. Останалите пъкъ
градове и селища, страни и села тичаха и се пре-
кланяха предъ нозете на тоя царь. И като хвана
съ ржка всички свои врагове, подложи ги подъ
нозет-Ь си и установи крепка тишина въ вселе-
ната. Струва ми се, че този царь се яви новъ вср^Ьдъ
царет-е Константинъ по etpa и благочестие, сърдце
и нравъ, имайки въ себе си за скиптъръ побе-
1 Ср. Псалми, LXVI1, 6.

71
доносния кръстъ. Като показваше и явяваше тая
хоругва, той прогони и разпръсна всички съ-
противни и горди сили. Както знаемъ и за сино-
вете на Израиля[?], въ т-Ьхнит-к войни, — когато
се сражавали съ враговет15 — така и този царь
на българит-й, като се уповаваше на това победо-
носно дърво, победи крепко всички сили и ги
прогони съ помош,ьта на кръста. Никой отъ пър-
вите царе не ми се струва такъвъ, както този
великъ царь Иванъ Ялександъръ, похвала и слава
на бългapиτ'fe. Погледнете сега, малки и големи,
и вдигнете знамема и битки за победоносния
български царь. Пристъпете сега, патриарси и
светители, монаси и иноци, сждии и боляри и
ц-^лиятъ църковенъ причтъ, прости роби и сво-
бодни, велможи и ц-Ьло войнство, и сърадвайте
се съ неизказана радость и въздайте слава на
великия царь Христа Бога В-кнцедателя и къмъ
Него възвисете победни n-fecan : Троице Света,
запазвай българския царь, закриляй го и укрепи
го, дай му победа надъ противницит1в и низложи
напълно всички негови врагове и му дарувай
дълги години, Боже на всички ! Азъ пъкъ, като
му изплитамъ радостни възхвали, казвамъ : Рад-
вай се, български царю, радвай се, царю на ца-
рет -fe 1 Радвай се, отъ Бога избрани ! Радвай се,
милостиви ! Радвай се, отъ Бога в'Ьнчани ! Рад-
вай се, вишний 1 Радвай се, отъ Бога пазени !
Радвай се, войноводче ! Радвай се, застъпнико на
B-fepHHT-fe ! Радвай се, българска славо и похзало ί
Радвай се, царю Александре! Радвай се, Иване!
Радвай се съ благочестивата си съпруга, съ царица
Теодора ! Радвайте се съ сладкит-к ваши чада —
царь Михаилъ Яскня, и Срацимира, и Ас^ня !
Радвай се, граде Търново 1 Радвайте се, негови
градове и страни! Радвайте се и пакъ се сърад-
вайте, тъй като имате такъвъ царь ! Богъ да ги
укрепи въ т-^хната сила и да имъ даде царство
Ь ,!,

72
небесно и да ги всели въ чертога на своето се-
ление въ безконечнит-Ь векове всякога и сега и
всегда и на в^чни векове, ам1<нъ.
XXXV. Зсграфска грамота на Иванъ Але-
ксандра отъ 1342 г.
Η ТЛКО НМАТЪ БМТН НеПОТЪКНОВеИНО» Kf^CnOCTH^ Н €Н-
AQ& нлстолкфлго злдтопеултнлго €ДО'В^ цо^вл мн . н дд
ОБМДоуЛкТъ Η оБъдръя^АТъ п()'Б110Д0БНН1| 1Н(дцн ея^б въ
ог(>21Д'1г οΊλτο η сдлвмаго вбднкшм;1кУеннкл н пов^доносцл
Георг'1Я, НА** (>еуеннь1нмъ селшмъ вее крямолм весмг! не-
потъ(к)новено н незмвдвмо, съ въсфмь п()нл'БЖЛннемъ н
лрнвиткомъ ero . oe^ve нн злд^влтн кто стая;дм1гомъ
ТОГО въсеуестняго MOiucTHfìs зл подллкне пдтьдесАТнмъ
π€f»πнfktιιъ . понеже κικο вмшемвлеимо бь^стъ, €1)п(>осн
н^ъ qfÌ^TBO мн съ проунмн прошеннн свонмн н оувАЗЯ.
н оутв(^ъдн . Η ογκρΈΠΗ . Бл^говоленнемъ в^д оГцл н Γα
нлшего iHcoif Хрктд . н ходатянетвомъ nftisYHCTM;!» β'Ί}^.
Η ΠΟΜΟψΗΑί С^ТГО Η СЛЯВНЛГО Β€ΑΗΚ»Μ^ΥΗΪΚα Η ПОБЪДО-
носцл, Feu^r'ù, елнко по снд-б . понеже дд прноБрдфет
СА Η ЦР^ТВО мн въ том** €*'Т0МЪ MtCTC, ΙΑΚΟ^β Η HpOYHH
П(^ЛВО€ЛЛВННН Η BA^rOVeCTHBHH ifpHC, Д«ДН Η пр^д-кд!
1|(1»^^ТВЛ ΜΗ.
Того БО рлдн Η Бмстъ зхятопеуятнос СДО^ВО ι)(Γτβα
мн Η посллно БЬ1Стъ . M'alia MApTiìi . HA всФко »тв(>ъя:де-
ине нзвсстное . в л«то fS^tìTìT ιндϊκτϊωньι десАтмль .
въ неже н наша вллгоуестнвдд η Бд^гопроня(кеуенАд, наз-
НДМеНА Д|>ЪЯ!АВД, t
t ϊω" въ лл" БД^ В'Б(»енъ φ • и сямшдрь-
Я!€1|Ь ВСБМЪ БлЧа(»СЗМ . ЯДС^ДН^^рЪ f
Понеже, прочее, 6Ь желание на Бога Отц®
и Господа нашъ Исуса Христа, по застжпниче'
ството на сткщинската и истински пречиста и пре"
благословена Владичица и Богородителница, на

73
Света Гора Ятонска да бжде пристанище за спа-
сението на BcfeKa душа християнска, а още по-
вече православна, приб-Ьгваща въ нея съ усърдие,
поради която причина ó-fexa въздигнати трудолю-
биво множество велики и дивни свети домове
отстрана на благочестивит-Ь царе и боголюбивит^
велможи и преподобнит-Ь иноци и бидоха укра-
сени и обогатени всячески— съ многоценни камъ-
ни и бисеръ, съ злато и сребро, съ богатства и
много други правдини, движими и недвижими,
та да бждзтъ въ доволство и изобилие он-Ьзи,
които жив^ятъ и пребиваватъ въ т-Ьзи всечестни
и божествени домове, като възп^ватъ и славятъ
единния Богъ, прославянъ въ Троица, и пречи-
стата и прославена Негова Майка, да поменуватъ
сжщо и православните и христолюбиви и при-
снопаметни царе и другитъ блажени ктитори и
ц-Ьлия християнски родъ. Защото на това M-fecTO
се намиратъ ктитори не само отъ единъ или два
рода, но понеже общо е спасението въ него за
он^зи, които го търсятъ, общо 6Ì5 и M-fecTOTO на
он'Ьзи, които изказватъ върху него своето благо-
воление. Поради това тамъ се намиратъ строежи
на вс^какъвъ православенъ родъ и езикъ, пър-
вомъ и особено гърци и българи, а после сърби,
руси и иверийци, като вс%ки има упоменание
споредъ cBOHT-fe трудове, още повече споредъ
своята ревность. Тамъ се намира и божествениятъ
и всечестенъ домъ, който е почитанъ въ името
на светия и славенъ великомжченикъ и победо-
носецъ Георги, нареченъ Зографски.
Този [домъ], прочее, отдавна се владее отъ
православнит-Ь, благочестиви и христолюбиви бъл-
гарски царе, д"Ьди и прадеди на моето царство,
и BcfeKH отъ т-Ьхъ, дори и до нашето царство, е
придавалъ и го е крепилъ споредъ своето бла-
говоление, за свое упоменание. Откакто пъкъ е
благоизволилъ Господь Богъ мой Исусъ Христосъ,

74
по милостьта и застжпничеството на пречистата
Негова Майка, и ме постави на престола на бъл-
гарското царство, който е д^довъ и прад-Ьдовъ
на моето царство, то сжшо и моето царство при-
лагаше и даваше споредъ възможностьта си
презъ всички свои времена. Но всички T'fesn H-fe-
ш.а не ó-fexa см-ктени за нищо отъ моето царство,
съобразно съ онова желание и попечение, което
имаше, и то жадуваше много день и нощь, като
промишляваше какъ и коя вещь или д-Ьло да из-
намери и да подари на този всечестенъ домъ на
светия и славенъ великомжченикъ и победоно-
сецъ Георгия, н-Ькакво недвижимо и неотемлимо
достояние. И понеже отвждъ въ гръцката дър-
жава, при реката Стримонъ, се намираше селото,
наречено Хантакъ, и за него б^ известно на цар-
ството ми, че е било искано много пжти отъ
мнозина въ преждни времена, а сжщо еж искали
това село и бившите преди насъ царе и крале,
като давали за него много хиляди, но не го по-
лучили. Това 6Ì3, както се вижда, усмотрение на
светеца.
Сега, прочее, понеже това село подобаваше
да бжде достояние на този всечестенъ домъ на
светия и славенъ великомжченикъ и победоно-
сецъ Георгия, моето царство, като се обърна къмъ
щедростьта на Бога и на пречистата Негова Майка
и къмъ застжпничеството и помощьта на светеца, а
сжщо и къмъ истинната и нелицем-^рна любовь,
която царството ми имаше съ превисокия гръцки
церь, възлюбения братъ и сватъ на моето цар-
ство, господинъ Яндроникъ Палеологъ даже и до
неговата смърть, а следъ неговата смърть цар-
ството ми пакъ не H3M-feHH своята любовь, но я
удвои и върху неговия синъ — превисокия царь на
гърците Калоянъ Палеологъ, възлюбения пле-
менникъ и сватъ на моето царство, поради което
и съ дръзновение моето царство изпрати при

75
него и поиска отъ него това село, нари1|Ьно Хан-
такъ, за името на светия и славенъ великомжче-
никъ и победсносецъ Георгия, което н-Ьщо и
биде сторено веднага, безъ всккакво прекосло-
вие и пререкание, а напротивъ съ любовь, и той
даде това село, наречено Хантакъ, въ разпоред-
бата на моето царство. По този начинъ го по-
иска царството ми не н15какъ насилствено, нито
прикрито, но по любовь, и той, като благочестивъ
и превисокъ царь, разбра и подари това село
заедно съ всичкит -fe му прилежания и правдини,
по свое благоволение гласно и съ изявление на
ц'Ьлото свое царство и чрезъ златопечатно слово
на своето царство, та да бжде неотстжпно и не-
отемлимо отъ всечестния домъ на светия и сла-
венъ великомжченикъ и победоносецъ Георгия.
поради молбата и искането на моето царство.
Сжщо и относно neTfleceTT-fe перпера, които за-
c-feraxa владенията на тази всечестна обитель и
се взимаха заради житарство и горнина и гра-
дозидание, повели да бждатъ премахнати и т^
и да не се взиматъ нито до една златица, докато
сжществува и пребждва казаниятъ всечестенъ
домъ.
И понеже царството ми ycnt да постигне
тази отдавна желана и добра молба, то благоиз-
воли и моето царство и издава настоящето зла-
топечатно СЛОВО на царството ми, чрезъ което
и повелява царството ми споменатиятъ монастиръ
на царството ми да име и владее казаното село
Хантакъ, безъ крамоли, напълно неприкосновено
и непоколебимо и неотемлимо, съ всички негови
прилежания и приходи.
Сжщо така да не се задава владението на
този всечестенъ монастиръ за заплащането на
казанит-Ь петдесеть перпера, които се плащаха
заради житарство и горнина и градозидание, по-
неже ги измоли и тъхъ царството ми отъ пре-

76
високия гръцки царь Калоянъ Палеолога, въз-
любения племенникъ и сватъ на моето царство.
И така, да бжде безпр-Ьчно, по мощьта и
силата на настоящето златопечатно СЛОВО на
царството ми и да влад-Ьятъ и държатъ препо-
добните иноци, които пребиваватъ въ дома на
светия и славенъ великомжченикъ и победоно-
сецъ Георгия, реченото село безъ крамоли, на-
пълно безпр^чно и незиблемо, съ всичките му
прилежания и доходи, безъ, обаче, н'Ькой да за-
дава владението на този всечестенъ монастиръ
за заплащане на петдесетте перпера, понеже,
както бе казано по-горе, царството ми ги измоли
заедно съ останалите свои моления, и свърза, и
утвърди и укрепи, по благоволението на Бога
Отца и Господа нашъ Исуса Христа и застжпни-
чествого на пречистата Богородица и съ по-
мощьта на светия и славенъ великомжченикъ и по-
бедоносецъ Георгия, споредъ силата си, та да се
свърже и царството ми къмъ това свето место,
както и другите православни и благочестиви царе,
деди и прадеди на моето царство.
Затова бе издадено и златопечатното СЛОВО
на моето царство и бе изпратено презъ месецъ
мартъ, на всеко явно утвърждение, въ годината
6850 [= 1342], индиктъ десети, въ което и на-
шата благочестива и богопредопределена дър-
жава се подписа f
f Иванъ въ Христа Бога веренъ царь и са-
модържецъ на всички българи Александъръ i
4-

77
XXXVI. Изъ Манасиевата хроника
b
Дf»ъжлвlί ογΒω коло ωτ дроугътх нд д(»вгъ1А п(»«-
ТрЪКОДНБ СА Η Π(>ΈΒρΑΤΗΒΈ ПО iliiiTH;^ NBftÌlBHblH^b, ДОСТИ-
ЗАбТЪ Н-ККОГДД rOfkt ВЪЗВ(»ЪТ'БВШН СА II ННКНфОра, ΥΛΟ-
В«КД 0γΒΪΗΙ|;«ί, ЗЛОНрЛВНЛ, ЗЛ00БЪ1У11Л, (>лбл 3Λ£ΐτον, злдто-
ЛЮБЦЛ, ЛЮТЛ, ;С0уД0СЛ0В1|Я, TbYliS МНД01[ Ш^КОГДД ОБАД-
длвшо1лоу ф()нпе;к, нже влястн грядскшА п|1одлл1ие, не
нл сддв;!; noYbCTH БЪДАвд^, ns», нд Боглтство . нмкше
8Βω ЗЛЛТО НЛ ОуСТНД^Ъ, Л ВОДЛ НЛ ДЗЪ11)!1г, ЗЛЛТО НА Т(»Л-
пез1Б 6Г0, ЗЛАТО въ сън« п|кодААше . Η ογΒω Д(>0уГЪ1НМЪ
сстбнъ Η оунъ<лъ мн-БШб СА, sqie лн же зллтл кто при-
несеше знлмен|'е въ н^дро^съ, тогдл кбо тогда весело
око ПОКАЗОВААШе Η CtTOBAHÌA МЪГЛА НС Б« НА ЛН1|Ш;( .
ωτ cero въсиктн къзнн нАУннААше н нрАви, н въсА ко-
ПААШе ЗЛ00Бр1г1НЪ1А ЛЬСТН, IAKO ДА Афе где OBpflTAeT СА
ЗЛАТО, нстъфнт СА Η къ нем» ир^несет са . ω ле нмк-
Н0ЛЮБ10у . сън ΗΑΛ02ΚΗ TAlUKblH ВНЗАНтТаПОМЪ ТОВАрЪ,
не леккъ^и нн доБропов^стенъ, нн оудоБСНъ понестн,
ОБНовлен1А рАдн ст«нъ оветшАвшЪн^съ, ease глаголатъ
днкбрдто cero Бнрл БЛАстеле
Царуване на Никифора Геиика
Колелото на държавата, прочее, отъ едни на
други се претъркулна и се преобърна по пжти-
ща неравни, та достигна никога да издигне горе
и Никифора, чов-Ькъ убиецъ, злонравенъ, злооби-
ченъ, робъ на златото, златолюбецъ, лютъ, зло>
думецъ, — сжщински Мидасъ, който никога ела-
д'келъ Фригия, — койго градските власти прода-
ваше, като раздаваше почестит'Ь не за слава, но за
богатство. Той имаше, прочее, злато на устните,
а волъ на езика, злато на своята трапеза, злато
и на сънь продаваше и предъ другит-Ь се показ-
ваше мраченъ и унилъ. Яко пъкъ н-Ькой прина-
сяше M-fepa злато въ пазвата си, само тогава по-

78
казваше веселъ взоръ и на лицата н^Ьмаше вече
мъгла отъ мрачность. Поради това той из-
дирваше всЬкакви хитрини и начини и изравяше
всички злонам-йрени измами, та ако негде се на-
мира злато, да бжде опразднено и пренесено при
него. Ο сребролюбие ! Той належи на византий-
ците тежъкъ товаръ. нито лекъ, нито леснопо-
носимъ, нито удобенъ за носене, за подновяване
на овехт-^лит-Ь [градски] стени, който властелит%
назоваватъ дикератонъ. Като затвори всичко съ
ключове и извънъ вратата не изнасяше нито сре-
бро, нито злато, нито доброткани одежди и, спо-
редъ езическите притчи, показваше много следи
отъ внасяни богатства, но никакви изнасяни, нито
опраздняни. Той лиши и войската отъ дължимото й,
— сиречь отъ заплатата й. Поради това из-
никна злогласенъ вой и гибелна крамола, всички се
стекоха заедно и съ мощенъ викъ искахада стане
царь воезодствуващиятъ по това време Варданий,
като прибавяха и насилие. Той, като не познаваше
накланянето на мерилото на сждбата и се съмня-
ваше въ превратливото нейно желание, отиде при
€динъ божий и богоносецъ чов^къ, озаренъ отъ
богати духовни зари, изяви му тайната, разказа
всичко: крамолата, ме /ежа и насилието на лю-
дете. Изслуша това стариятъ по умъ и коси ду-
ховенъ кикносъ [лебедъ] — кикносъ е име
на птица — който nte божествени н^ща. За
брани му, поучи го нищо да не новотвори,
яЗа да не се лишишъ и отъ очнит-Ь си зеници,
всичко да погубишъ и всичко да загубишъ" каза.
Старецътъ вид-Ь Вардания разгн^венъ, видъ он^-
зи, които държеха поводите на неговия конь, и
веднага повика воеводата : „Ти, прекрасни и пре-
велики военачалнико, рече, не ще получишъ власть-
та, дори ако извършишъ хиляди н-Ьща. Н^кои
отъ подчинените подъ твоята длань ще си пре-
пашатъ' пояса на самодържавието. Виждашъ ли

79
он^зи трима мжже, твои оржженосци? Лъвъ,
Тома и Михаилъ еж имената имъ. Отъ т-Ьзи мж-
же пръвъ Лъвъ ще получи властьта, а следъ
него царството ще премине къмъ Михаила. Тре-
тиятъ, Тома, ще дръзне усърдно да приеме цар-
ството, обаче не ще може да изпълни докрай
своята воля, а ще бждатъ загасени зарит-Ь на не-
говите очи".
И т-Ьзи н-Ьща, прочее, се сбжднаха въ своето
време, както възгласи духодвижимата тржба. Зло-
речивиятъ пъкъ царь Никифоръ, като завърза
силна битка съ обитаващит-Ь близо до Истра
[Дунава] българи, стана жертва на оржжието и
храна на меча, като остави скиптъра на своя синъ
Ставракия.
Царуване на Михаилъ Рангаве
Но и Ставракий наскоро умр -fe, бидейки пробо-
денъ отъ копие въ сжщото сражение и отпадна
отъ кървит-Ь на раната. На Михаила Рангаве,
мжжъ на Никифоровата дъщеря Прокопия, се
усмихна властьта. Вид -fe тогава Византия свобо-
денъ день, безъ кърви и убийства и насилствени
грабежи, непомраченъ, непомжтенъ и незатъм-
ненъ отъ мжжеубийственъ, мраченъ и мжтенъ
облакъ. Вид^ тогава Византия свободенъ день и
св-Ьтлости на блага и лжчи на дарове. Защото
Михаилъ сияеше съ вс"Ькаки добрини и б-Ь сво-
боденъ, тихъ и кротъкъ мжжъ, който не се ве-
селеше отъ кървите, нито се радваше на убий-
ствата, но представяше богонасадена градина,
поле на добродетели, рай, напояванъ отъ бого-
точни води.
Но отново шипката отпадна преди часа, про-
капа като злакъ, подхраненъ отъ роса и премина.
Като цветъ се яви и отпадна, като димъ и като

80
сънь Издигна се пл%велъ съ многобройни тръни
и дивъ глогъ, който уязвява сърдцата. Злоиме-
нитиятъ Лъвъ — лютъ месоядецъ на овците Хри-
стови - нападна на впастьта. Когато царь Ми-
хаилъ узна дързостьта. устрема и бунта н5 мъ-
чителя [тиранина], самъ по своя воля той отстжпи
отъ многовъзжелания престолъ, като изпълни и
въ това божествените Христови закони и се яви
за гонителя подобенъ на другъ квсторъ. 1^азка.
зватъ, прочее, книгит* на древнит% писатели че
на сушата има зв*ръ, нареченъ касторъ, чиито
плодни яйца, сиречь тайни удове. с"У>«ат*^^^
лйванена н*кои неизл*чими болести. Като
знаятъ това, мнозина отъ ловцит* ^Р^^"^''^^'^
животното съ мрежи, изплетени отъ ленъ, и из-
ползуватъ за свои помощници бързи кучета.
Касторьтъ. понеже знае причината на борбата
[противъ него], и като види, че не може да убе-
гне отъ мрежите на ловцит -fe, отгризва семено-
творните и дететворните удове и ги хвърля на
он-Ьзи, които ги желаятъ, а самъ той съ б-Ьгъ се
спасява. Поради това напраздни се ««яватъ всички
неща - и тичането, и гонението, и преплитане-
то на мрежите, и тичането на кучетата.
Царуване на Лъва Прменеца, иконобореца
Така доброволно оставя Михаилъ венеца на
зверообразния и злоименития Лъвъ, коит° б^
издънка злорастла отъ арменските предели, и
съживи се отново лютиятъ КОР^"- на началния
трънъ, отново избуя издънки. по- бодливи отъ
преждните, и заплаши да задуши златния плодъ.
Отново се раздвижи змийската опашка, сиречь
иконоборската мерзость. като голема и страшна
зинала змия пропълзя и съскаше да погълне
отново църквата като млади пилци на кжсопера

81
птица. Иконите на светиите и на Христа биваха
изтривани, съ варь биваха замазвани, въ огънь
изгаряни, издирвани бЬха пещерите и църко-
вните жилища» храмовете на душите, които жи-
B-feexa споредъ [живота на] ангелит-Ь. Прогонванъ
б-Ь BC-feKH поклонникъ на честните икони. Ридае-
ше тогава и дъщерята на божествения Сионъ и,
като ронеше сълзи, носеше жалейна дреха, вдо-
вишка одежда — BwfecTO нев-Ьстинска украса. Жа-
лееше тогава и ликътъ на небеснит'Ь звезди и
се взираше къмъ земята съ потъмнели очи.
Този [Лъвъ], като се стараеше да погуби
рода на Михаила, изр'Ьза плодотворнит•^ удове
на неговия синъ Никита, та да му попр-Ьчи нико-
га да има дете. Бидейки скопенъ, синътъ на Ми-
хаила стана по-късно архиерей на новия Римъ,
като бЬ назованъ Игнатий при промяната на
своя животъ.
Този лютъ зв-Ьръ, рикаещиятъ Лъвъ, като
си спомняше свещените пророчества на онзи
дивния старецъ, златоперия кикносъ, и се боеше
отъ Михаила, който бе отъ Амория, да не се
обърне къмъ него колелото на държавата, за-
твори го свързанъ въ здрава тъмница и разми-
сляше въ себе си какъ да го погуби. Но немо-
щенъ е вс^ки чов15къ къмъ дланите Господни,
но малосилна е мощьта на земните сжщества,
а Богъ е велемощенъ и съ силни мишци.
Кой би преодол^лъ Неговата сила ? Михаилъ,
като се надаваше на пророчествата на добро-
езичния старецъ и пророкъ, откри, изяви и по-
каза тайната предъ пазителя на царския домъ —
папия се назовава той по гръцки — и съ него и
чрезъ него подготви далото и чашата на съза-
клятието приготви за владетеля. Въведоха, про-
чее, нощя заедно съ п^вцит-Ь мжже облечени
въ щитове и копия и оржженосци, които напад-
наха на лютия зв-Ьръ, когато извършваше служ-
6

82
бата на утреннит% п-Ьсни, съ мечъ го съсЬкоха
и го заклаха като агнецъ. Михаилъ става пове-
литель, BM-fecTO затворникъ, и свободенъ, отъ
тъмница — царь и самодържецъ.
Царь на гърцит-^ Михаилъ
Такива еж т-Ьзи н%ща, а какви еж он-Ьзи,
които следватъ? Ненавиждаше, прочее, и Ми-
хаилъ светит -fe икони, но не мразеше он-Ьзи,
които имъ се покланяха, нито съ рани плътьта
имъ покриваше. Като погр-Ьши въ немалки сра-
жения съ агарянит-Ь, стана за игра и подигравка.
T'fe [йгарянит-Ь] често разбиваха гръцкит'Ь полкове
и отвеждаха въ пленъ T'fexHHT'fe военачалници,
като наричаха влад-Ьтеля страшливъ и мекосър-
деченъ. Отъ това Михаилъ имаше сърдечна
белка и душегубно зло и скръбна горесть. Бо-
лееше отъ люто и злосторно злoв•fepиe, което
го отстраняваше отъ божието око. Много злини
налитаха на него и като многобурно море го за-
плашваха, а още по люта в^еше многомжтната
буря и затресе сърдцето му като ладия. Защото
Тома, за когото по-горе спомена словото, чов'Ькъ
много хитъръ и огненъ въ дързостьта, събра
войнствена сила отвсжде, въоржжени мжже, които
се радватъ на кръвьта, твърди и храбри по сърдце,
убийци, силни, многодръзновени, дръзки на война,
и се опълчи противъ Михаила съ гол^мъ устремъ,
като вепъръ изъ гора и гжста джбрава, или като
малъкъ лъвъ, чадо на кръвожадна лъвица, от-
хранванъ въ горит-Ь. Всички тракийски градове
той обсади съ морски сили и съ пешеходни воини
и имъ нaвл'feчe BcfeKO тежко зло, като ги зароби,
разори и разруши. Той стигна до самия славенъ
градъ. Но щомъ всесилниятъ Богъ се съпроти-
влява на смъртните, то подобни на паежина еж

83
Bcfena замисъль и д-Ьло. Тома, прочее, нямаше
на своя страна защитата на божеството, на π%-
съкъ съгради стълбовет-Ь на съзаклятието и по-
ложи своите основи на н-Ьщо нетвърдо. Поради
това и съграденото [отъ него] б^ превърнато
изъ коренъ и той съ убийства оскверни своите
военолюбни ржце и вс^ко копие зачерви съ
кръвь. Най-сетне, той 6Ь заловенъ и 6t лишенъ
отъ очи — угаснаха неговит-Ь добросв-Ьтли очни
св'Ьтилници. Следъ това той люто б^ съсЬченъ
съ мечъ.
Царуване на царь Теофила
Когато царь Михаилъ тр-Ьбваше да напустне
живота, той вржчи скиптъра на своя синъ Тео-
фила, който заедно съ всички други плаваше въ
морето на живота злощастно, съ бури, а не тихо.
Само това добро преславно той намери — все-
честната и божествената вср^дъ женит-Ь Теодора,
като бисеръ пресв-Ьтълъ, като камъкъ антраксъ.
Нея той имаше за съжителница, съ нея 6Ь свър-
занъ въ бракъ, и стана баща на деца, като сЬеше
въ плодородна земя, и 6'fe по-щастливъ, откол-
кото първородника Ддамъ, когото изведе извле-
чената изъ реброто му и първомайка Ева изъ
пищните едемски дървеса. Тя направи своя съ-
житель и съобщникъ въ живота [съпричастникъ]
въ д-^сната и спасяема часть. И точно тукъ възгласи
n-feceHb сладкоп-Ьвната Давидова гусла, която и
камъкъ привличаше. Тя, прочее, се изразява,
като nte къмъ Бога: „Богъ въ домъ вселява
единонравнит^" ^. Тукъ се стече торь съ благо-
вонно миро, и багренолистна шипка се съчета съ
търноносенъ пл'Ьвелъ, и багра чернозрачна съ
» Вж. Псалми, LXVII, 7.

84
пурпурна багра. Тя б -fe градина, засадена съ вся-
какви добродетели, и wfecTO съ благодетни из-
дънки и благоукрасено дърво. f\ той, напротивъ,
бЯ село съ тръни на злов'Ьрието и търнеста ка-
пина и трънъ, проникващъ до сърдцето. Като
Mpas'feme начертанията на светиите и образа на
Христа и на мжченицит-к, той измжчваше съ не-
поносими и люти мъчения онЯзи, които имъ въз-
даваха подобаващата честь. Но сжщо и OH'fesn,
които сияеха въ животъ и слово съ красоти, по-
висши отъ тЯзи за звездит -fe, съ лжчи по-св-^тли
отъ слънчевите, именно свещения Теодора и бо-
жествения Теофана, той уязви съ нанесенит-Ь
тежкобслезненихмжки и изтъни кожата на т^х-
нитЯ тЯла съ говежди жили, уязви и тЯхнит-Ь
чела до самите вежди и имъ начерта слова, из-
плетени въ ямбически стихове.
Tt, прочее, носкха избождането по лицата
като бл-кскавъ бисеренъ в^нецъ. Царь Теофилъ
пъкъ се отнасяше твърде люто, лукаво и зло-
образно спрямо иконит -fe и изображенията на
светиите, докато иначе бЯ св-Ьтлодушенъ и ве-
ликоуменъ и се грижеше за правдата и за сжд-
нитЯ закони. Най-явенъ знакъ на неговото веле-
лепие 6"^ изкустностьта на онЯзи сглобени отъ
злато органи, презъ които, като се изпращаше
по изкусенъ начинъ въздухъ, излизаха благо-
звучни и красиви п^сни и се разнасяше приятно
сладко n-feene. Съ т\окъ б -fexa и позлатенит-Ь и
бл-^скави дървеса, които блестяха издалече отъ
лъщението на златото. На т'Ьхъ сед'кха златоко-
вани пойни птици, като на клони на топола или
на островърхи борове, и чрезъ никакво изкуство
издаваха медени п^сни. Така изкустнитЯ ржце
на многохитритЪ люде наподобяватъ по малко
въодушевената природа.
Яко ли нЯкой желае да узнае по-точно не-
говото великодушие и миролюбие, нека погледне

85
на близкит-Ь до морето огради, които обкржжа-
ватъ красивия вср-Ьдъ градовете градъ. Защото ни-
кога тежка и свирепа зима се изл-Ь и стегна морето
дори до безм^рнит-Ь дълбини и окамени водата,
като сгжсти нейното течение, и злов^Ьтрениятъ
мразъ втвърди морето. Следъ малко възсияха
слънчевите топлоти, разбиха см-Ьшението на ока-
менилото море, отъ него се откжснаха ледни от-
пръски и надвишаваха по големина дори огро-
мнит-Ь камъни. И н-Ькой по-добре би казалъ, че
върховете на предълбокит-Ь гори отгоре се от-
кжсватъ и се търкулватъ съ грохотъ, или камъни
се м'ктатъ съ прашка и разбиватъ стените, като
оглашаватъ лекия въздухъ съ своето движение.
И, прочее, т^ като падатъ долу, издигатъ срещу
крайбр-Ьжнит^ стени морските дълбини и разо-
ряватъ ocHOBHT-fe на твърдините. Когато царьтъ
виде T-fexHOTO разрушение и честита рани или
по-скоро разорение, смути се въ душата си по-
ради станалото и, като желаеше да покаже бо-
гатството на любочестието, изпраздни злато, по-
добно на непотребни миди, укрепи слабото, въз-
дигна падналото и написа на стените своето име.
И тези неща еж достойни за хвалебенъ
езикъ. Азъ пъкъ се удивлявамъ отъ неговото
праводеяние и отъ неговата нелицеприятна воля
при сжденето. И нека прибавя малъкъ примеръ
за неговия нравъ, като чаша изъ морето и като
глътка изъ бъчва, като дребна искра отъ изпъл-
нена съ много дървета пещь. Некаква бедна
жена пристжпи къмъ тогова Теофила, оплаквай-
ки се противъ едного отъ знатните, на име Пе-
трона. Друнгарий бе на виглите [стражите],
както биха казали гърците. Изъ своите дълбини
тя изрече на Теофила, въпиеше съ болка и ро-
неше сълзи, умоляваше владетеля да бжде нейнъ
отмъститель, да й подад-^ здрава ржка и да я
избави отъ неправедния обичай на Петрона, кой-

86
то помрачаваше нейната малка хижица, — за-
щото тя не можеше да понася толкова тъма и
така да се рече, на в-Ьтровет-Ь да изостави своята
хижа. Цзрьтъ изслуша това, издири работата и
разбра злолюбието на обвинения и разори, прочее,
до основи кжщата, която създаваше мракъ на
жената, а него самия изведе вср-Ьдъ търговския
пжть и съ сурови говежди жили израни неговата
плъть.
Този малъкъ прим^ръ за душата Теофилова
може да покаже и другите д^ла. Казватъ, че
и [Бокхорисъ], царь египетски, отъ говора на но-
вороденъ младенецъ позна най древния отъ всич-
ки езици. Следните н^ща могатъ да засвидетел-
ствуватъ свободата на неговото сърдце отъ ли-
хоимство и отъ желанието да събира злато отъ
търговия.
Случи се той да стои надъ цзрскит-Ь домове,
гдето е изваянъ прекрасно снЪгозраченъ мра-
моръ, изобразяващъ широкоребренъ волъ и пред-
ставящъ лъвъ, който скача на вола и пие него-
вата кръвь. И отъ това ваяние се получи името
на M-fecTOTo. Тамъ, прочее, застана царьтъ и
npocTp-fe очи надъ морето. Тишина владееше.
Съ неговите красоти той наслаждаваше очит-Ь
си, когато съзр"Ь натоваренъ корабъ да се при-
ближава къмъ сушата. Повяваше зефиръ съ тихи
дихания, надуваше в^търътъ гънкит'Ь на плат-
ната и вод'Ьше кораба къмъ тихо пристанище.
Разбралъ би вс^ки, даже като стои надалечъ отъ
морето, претовареностьта на приближаващия ко-
рабъ, защото тежестьта на преносимите н^ща
изтласкваше морето до третия поясъ на натова-
рения корабъ. Когато вид-Ь, той запита кой, от-
где и чий е корабътъ, и като узна, че корабътъ и
тов?рътъ еж на царицата, сърдцето му се из-
изпълни съ душоязвителна скръбь. Като я при-
зова и узна за кораба, той рече : „Оле» оле, царице

87
до какъвъ животъ стигамъ 1 Каква щастлива честь
за каква пром-Ьнихъ I Азъ, гръцкиятъ царь, ста-
нахъ продавачъ на стоки и станахъ търговецъ, —
о, горко ми I — найлошъ отъ търговцит -fe". И, като
каза това, той повели въ пламъцит'Ь на всеядния
огънь да бжде изгоренъ многонатоварениятъ ко-
рабъ ведно съ товара.
Този царь изпрати великия Методий изгна-
никъ на едно островче, затвори го въ пещера
като мрътвецъ въ гробъ, като бисеръ въ черуп-
ка, като шипка въ тръни, а съ него двамина раз^
бойници злодеи. Единиятъ отъ разбойниците се
раздали отъ живота и се разтле отъ естеството,
поради неизбежната нужда, и този крепкоуменъ
страдалецъ понасяше неговата злосмрздна воня
и разлагане, които дори и самиятъ камъкъ не би
могълъ да понесе. Другиятъ пъкъ, когато 6%
пустнатъ, не желаеше да изл^зне, но пребивава-
ше въ тази мрачна пещера и стана ревнитель на
божественото житие, като слънце излжчващъ
лжчи на чистъ животъ. Още преживяваше въ
тъмница божествениятъ Методий, когато бого-
гласцит -fe, прободени въ честнит-Ь лица, 2а които
словото вече упомена, насилствено б1вха прого-
нени въ изгнание, намериха н^какъвъ мжжъ ри-
барь, който риболовствуваше, и написаха на пра-
ведния краткосрично писание въ ямбически раз-
м^ръ, което не мисля никакъ добре да изменя
въ н^що и записвамъ самите т^зи ямбически сти-
хове. T-fe еж следните: „На живия мрътвецъ
и на мъртвия живоносецъ, който жив^е на зе-
мята и ходи по небето, писание пишатъ свърза-
ни на свързанъ". Като имъ написа отговоръ, той
писа: „Онези, които по звание еж записани въ
небесните книги, и еж белязани целомждрено по
лицата, приветствува ги като съзатворници живо-
погребаниятъ". И това еж златни елова на до-
броезичниците, наистина капящи струи на боже-

88
ствена мъсть. Добриятъ подвижникъ, великиятъ
Методий, като изтърпи въ лютата и злотъмнична
пещера, и избиване на зжбит-Ь и счупване на
челюстите и понесе всички други видове мжче-
ния, съ които го измжчваха безчовечно злоче-
стивит-Ь, удряха го като твърдо желязо съ ко-
вашки чукове, най-сетне като св^тозарно слънце,
и като св'Ьтилникъ изпъкна сякашъ отъ н-Ькакъвъ
коренъ оттамъ, по волята, както см-Ьтамъ, на
Оногова, Който се взира въ бездните и седи на
херувими и серафими, за да го постави подобно
на якоукрепенъ градъ върху планината, та такава
добродетель да не се покрива като св-Ьщникъ
подъ крина въ тъмната и мрачна пещера. Царь
Теофилъ пъкъ, като се занимаваше винаги съ
книгите и оттамъ събираше меда на зна-
нието, подобно на трудолюбива пчела отъ пол-
ските цв^тя, дойде до никакви заплетени и нераз-
бираемо казани н-Ьща, чиято трудность и не-
яснота никой не можеше право да открие, въпреки
че имаше мнозина съ голяма слава въ знанието.
Когато царьтъ б -fe много опечаленъ,единъ изъ него-
вите постелкици и килийници се приближи, възхва-
ли Методия и всичко разказа : неговата многоу-
ченость, способность, разумъ, небесенъ смисълъ
и премждрость — било потикнатъ отъ Бога, било
пъкъ хранещъ обичь къмъ високия по умъ и
богоносенъ мжжъ. Изслуша това царьтъ и до-
веде свещения Методий, изведе го изъ пещерата
като бисеръ изъ черупка и кат© изъ облакъ
звезда, която излжчза светли огнени лжчи и
прогонва тъмата и мрака на неведението. Когато
вкуси отъ неговия езикъ, Теофилъ го посели
добре, него, добрия, въ дворците, подобно на
многоценно имане въ недостжпни съкровищници,
като големъ камъкъ, който излжчва лжчи на свето-
излияние. И като пребиваваше той тамъ, царьтъ «ся-
кашъ при златоструйния Нилъ черпеше обилно
питие изъ сладколеещите се струи.

89
Царуване на Михаила, синъ Теофиловъ
Когато требваше да премине реката на тлен-
ното сжщество, — която всЬки, обложенъ съ тлъ-
стотата на смъртната плъть, не може да не пре-
мине, настоява естеството за бързо разрушение,
иска дължимото — и той съ в-Ьнецъ, прочее, укра-
сява своя. синъ Михаила, бидейки още отрокъ
на млада възрасть. Но като подозираше, както
подобава, младостьта на момчето, повели майка
му да му бжде съобш.ница и да бжде управница
на неговото царство. Тя, като имаше дотогава
потайно знание и скрито почиташе свещените
образи, както Никодимъ, би казалъ н^Ькой, нехра-
бъръ и страшливъ по умъ, тогава ясно и съ
дръзнование въззова и стана бележита и злато-
тржбна тржба, или по-скоро доброгласна и от-
гледваща младенци птица, която събира отвсжде
CBOHT'fe безпери птиченца, скриваща ги догдето
отмине ловецътъ, и имаше въ сърдцето си пре-
доброродни семена, като доброплодна нива и
тлъстобраздна орань, която зиме е тъпкана и
не дава отрасли, та като премине лютината на
зимното време, прол15ть се засмее и суровость-
та се разкара, тогава, прочее, тогава да изне-
се и многоплодни отрасли и нива многокласа и
изпълнена съ доброплодие, която се вълнува отъ
noB'feHT'fe на благоуханните зефири, по благодатьта
на Духа, Който всичко извършва. Като събра бо-
жествени мжже, копачи, би казалъ н-Ькой, и из-
кусни д-Ьлатели, изтръгна трънит -fe на иконобор-
ството. Умоляваше горещо богоносните мжже да
молятъ Бога за нейния съпругъ и ги убеди и
получи пълно уверение, че Теофилъ ще бжде
избавенъ отъ тамошнит -fe мжки, съоб^дница стана
на свещените мжже и хубава и тлъстотрапезна
гостба направи. Бе съ техъ и златоезичниятъ
Теофанъ, който понесе люти рани на своето лице

90
и тогава 6t първопастиръ на Никейския градъ.
Когато Теодора поглеждаше къмъ него и съзр'^
неговата търпеливость, тя се удивляваше. Той,
като разбра, рече съ суровость и душевна гор-
чивина : .Виждашъ ли, царице, т-Ьзи язви по ли-
цето ми ? Заради т-Ьхъ ще се сждя съ твоя мжжъ
тамъ, гдето сжди общъ и неподкупенъ Сждия,
не гледа на лице, нито иска дарове, нито пъкъ
се св^ни отъ багренична одежда". На това тази
чудна измежду женит^Ь, като въздъхна мжчител-
но изъ дълбочината на сърдцето, обл"Ь лицето
си съ сълзи, подобно на н^кой синь изворъ^
който отгоре по скала изпуща струя отъ водно
течение, издаде умиленъ гласъ — знакъ на вж-
трешна буря : „Т^зи ли н^Ьща, ο чудни, за царя
ти и ц-Ьлиятъ този съборъ обещавахте ?* Тогава
сладкоезичниятъ божественъ Методий, стадона-
чалникъ на свещеното стадо на новия Римъ, въз-
рази на гол^Ьмото дръзновение на Теофана, утеши
добрата царица и ум"Ьло пресече течението на
сълзит'^, утиши тежката буря на нейното сърдце^
като прокапа размекващи душата, подобно на
масло, слова и я утеши.
И догдето, прочее, б^ още младъ нейниятъ
синъ, царьтъ, б^ царица съ него и майка му
Теодора, и всичко вършеше добре, управляваше
добре многонатоварения корабъ на скиптродър-
жанието. А когато Михаилъ достигна до юноше-
ство, той самъ се залови за тЬзи д^ла и на д%ло
показа истинностьта на разказваното въ баснит'Ь.
Защото самоволно се яви като новъ [Фаетонъ]
младежъ, възкаченъ на колесница съ добри коне
и съ огнени колела, и погуби цялото гръцко мЬ•
стно управление, самъ изпадна отъ д-кдовата и
бащина власть и мъртавъ легна на лицето си и
на своя образъ. Яви се, прочее, сластенъ 'като
другъ Неронъ, пияница, сластолюбивъ, блудникъ,
винопийца, който изразходваше цялото имуще-

9ί
CIBO за cBOHT-fe другари по игра, см-ЬхотворцИг
скверни и играчи, които се возятъ на колесници,
отъ сутринь търсятъ безмерно пиене и жив-Ьятън
изн-Ьженъ и пищенъ животъ, прекарватъ въ яде-
не на доброядни храни и пребиваватъ ц-Ьлъ день
съ жени блудници, пиятъ, глумятъ се и любо-
действуватъ, подобно на Сарданапала, който ни-
кога царувалъ надъ Нинъ. Като прекарваше съ
н-Ькакви такива развратници, пияници, безсрам-
ници и злод-^латели, творци на зло, той стана съ-
трапезникъ на безсрамни оржженосци и се хран-Ь"
ше въ Диoниcoвcκиτ'feбeзcpaмия.Oττaмъб'fexa пиян-
ствата, и ликовет -fe, и напиванията, и чашите, и
възгласяването на безсрамните и блуднически nis-
сни, CM-fexoTBopHHT'fe игри и всичко скверно. При-
казките, прочее, разказватъ за Актеоиа, зв-Ьро-
убиеца, че псега го разкжсали и го нападнали
като зв^ръ. Играчи б -fexa обкржжили Михаила,
съ остригани бради и намазани съ белило. Въ
какъвъ ровъ на злото т-Ьзи не го хвърляха ? Самъ
той, прочее, сядаше на златокована колесница,
възкачваше се на четириколна колесница и на
златни седалища. Съкровищата съ богатства
всЬклчде се изчерпваха и гръцката държава сти-
гаше до недоимъкъ на богатства. А глумцит^ се
пълн -fexa съ нескждни богатства, меки одежди и
златоткани ризи. Така разпустнато и разслабено
Лив^еше Михаилъ. Много пжти дори безъ ни-
каква потреба, безъ телохранители, стража и
оржженосецъ той самъ излизаше вср^дъ пжти-
щата, безсрамно позорствуваше и се радваше на
конните надбегвания. Стана и духовенъ баща на
деца — децата на актьори и колесничари ги носе-
ше на ржка като втори баща, когато излизаха изъ
купельта на богорождението. Поради това, про-
чее, не стигаха златните жили, изливани върху
толкова торни проходи, та затова и златокова-
ните украшения на древните царе и златните

92
дървета, и пойкит-Ь птици, и кованит-^ и нагла-
сени отъ злато лъвове, и изобщо всичко, което
сияеше царски въ царските дворци, което никога
Теофилъ любочестно направи като прекрасна про-
слава на гъpциτ'fe, — б -fexa стопявани и зле се из-
разходваха по мръзски и гнусни многоразлични
проходи. Не само така свински дръзна да жив-Ье,
но отъ день на день къмъ по-лошъ животъ оти-
ваше : похули, злиятъ, светите тайни и достопоч-
leHHTii серафими, като вливаше лютъ синапъ въ
чаша, извършваше страшната служба, като си
играеше, казватъ, съ това, съ което не бива да
се играе, и се смаеше съ он^Ьзи н'Ьща, съ които
см-Ьхъ не подобава.
Майката, която виждаше Михаила да жив^е
така и че гръцкиятъ царь става за игра, уязви
се утробата й и душата й се смути, съ думи го
наставляваше, поучаваше, назидаваше и се опи-
тваше да го откжсне отъ мръзкит-к и скверни
д-Ьла, но 6*fe, така да се каже, като да беседва
съ мрътвецъ и при глухъ да n-fee хвалебни п%сни.
Имаше единъ братъ на майка му, наричанъ Варда,
чов^къ злокозненъ, който всичко подвеждаше и
развращаваше. Той вл'Ьзе въ Михаила като чер-
вей въ сладко дърво, прояде неговото сърдце и
го направи да прогние, накара го да прогони ца-
рица Теодора, неговата майка, отъ царската власть^
а самъ него да украси съ кесарски в4нецъ. Пустъ,
прочее, нам-Ьри оногова окаяния и, споредъ при-
казката, подобно на бeзyмcτвyвaщиτ•fe отсЬкълъ
д-^сната си ржка съ помощьта на лавата, или,
по-добре да се каже, останалъ безъ длани и безъ
ржка или, споредъ езическите приказки да се
каже, овца явила се въ безумие и прогонила псе-
тата, по съвета на вълка. Той привличаше дър-
жавата отъ самодържеца къмъ себе си и всичко
вършеше по своя воля наистина като самодър-
жецъ. Не само това, но и къмъ беззаконие се

93
отклони» каквото нито скитъ би дръзналъ, нито
персиецъ, нито езичникъ, като — оле блудний
разуме ! — съ жената на своя синъ общ-^ше явно
като съ своя съпруга. Узна за това зло великиятъ
Игнатий, който тогава управляваше царския градъ
Римъ : разказваше се на разпжтица и по домовете,
та тази мерзость обикаляше всички слухове. Поради
това той наставляваше кесаря Варда съ страшни
слова и съ заплахи за бжднит-Ь мл^ки, укоряваше
го, поучаваше го, изобличаваше го, назидаваше
го и BcfeKO средство опитваше, за да го откжсне
отъ страстьта. Но въ всичко истинна 6"^ Соломо-
новата притча, която забранява да се изобличава
безумния^: изобличенията еж като мозоли на не-
честивит1в и уязвяватъ подобно на стрели зло-
TBopHHT-fe сърдца. Кесарьтъ, прочее, като се раз-
гневи за укорителните слова, съ които го упре-
кваше богоносецътъ, не само не радееше за по-
ученията, но хранеше и вражда къмъ онзи, който
го поучаваше, и вършеше подобно на н^кои»
които еж изпълнени съ струпеи и биватъ леку-
вани отъ некого, а сами непокорствуватъ и дори
свирепствуватъ противъ оногова, който имъ върши
благодеяние. Следъ това, прочее, като пристж-
пилъ веднажъ Варда къмъ божествените тайни
и не получилъ онзи божественъ даръ — защото
не се поверява на гнилъ сждъ благовонно миро
— изпадналъ въ ярость като лъвъ, който силно
рикае, скочилъ люто като леопардъ върху правед-
ния, откжсналъ го и го низвергналъ отъ престола.
Вместо него постави Фотия, ο горко ! кого на
местото на тогова ! Отъ това буря на страсти се
опитваше да потопи свещения Игнатий. R ке-
сарьтъ, като дъхаше подобно на севернякъ, който
силно шуми, и като свирепъ вечерникъ и зло-
дъхащъ западникъ, въздигнаха се тежки вълни
^ Ср. Притчи, IX, 7—8.

^4
и бури. Но кой може да опише изпитанията, съ
«оито го обградиха Фотий и Варда, за да подпише
^собственорлхчно писание, че по воля оставя све-
щеното светителство ? Изкорениха му зжбит -fe,
люто му разбиха челюстит1а и лицето му сломиха,
като на осквернитель, разбойникъ и злод^латель.
Голъ и свързанъ, оле слънце и земьо, го раз-
npocTp-fexa въ студенъ и мраморенъ гробъ, въ
гробница гнусна и изпълнена съ торь, съдър-
жаща хулното т^ло Копронимово. Но не докрай
кротува всемогжщата длань. Причинительтъ на
злинит-Ь б-Ь предаденъ на сждъ и приготвительтъ
на злинит-Ь изпи чашата на rn-fesa. Варда, прочее,
като копаеше гробъ на убийство на царя, самъ
справедливо попадна въ него, а злотворниятъ Фо-
тий 6"^ прогоненъ отъ престола. Така нищо не
отб-Ьгва отъ очит -fe божии, така въздава Богъ на
гордит-Ь, както nte доброгласната Давидова цев-
ница^
Царь Михаилъ, като се наслаждаваше на кон-
«HT-fe надб-кгвания и се веселеше ó-fecoBCKH за
любимит'^ си язди, съпребиваваше и прекарваше
заедно съ позорствуващит -fe, и самъ участвуваше
въ надбягвания съ колесници. И веднажъ, като
вод^Ьше добре колесница по пжтя и 61ò похваленъ
отъ никого, наричанъ Василискъ, почете хвали-
теля и то не съ скжпоценни камъни, нито съ бисери,
но съ самата царска власть го обдзри. Като
зидЯ това великиятъ Василий Македонецъ, кой-
то отъ тогова Михаила по-рано бЯ поставенъ
за царь и се убоя отъ неговия зле непостояненъ
умъ, намисли noTp'fe6HO да предвари и избърза.
Поради това и почерпи Михаила съ убийствена
чаша и стана самодържецъ и самовластенъ вла-
дЯтель. Отъ Михаила не се роди ни синъ, ни
дъщеря : защото семето на превратливитЯ, каз-
1 Ср. Π с а л м и, XXX, 24 ; XC1II, 2.

95
ватъ премждрит-Ь, въ афродитскит-Ь д-Ьла н^ма
плодъ.
Казватъ, че н-Ькога царица Теодора — ца-
рица подуша и честь — вид-кла тогова [Засилия]
и казала така на Михаила: «О царю и чедо, ви-
дишъ ли този гол^мъ и здравъ мжжъ, почетенъ
отъ тебе и пребиваващъ заедно съ тебе ? Той
като змия, ο горко, ще глътне, погуби, избие и
затрие докрай нашия родъ, подобно на младит-Ь
пилци отъ нещастна кокошка".
Но подобава, прочее, да се каже за Василия,
отъ где и отъ кои произлезе и кои еж Неговите
родоначалници. Произхождаше отъ бедно село,
което се намираше близо до първия македонски
градъ, който първоначално имаше име отъ Ореста,
а Адрианъ. гръцкиятъ царь, го съзида и дарува
своето име на този градъ. Родителит-Ь и наса-
дителит -fe на този доброклонно дърво не 6'fexa
«"Ькои отъ многоимотнит-Ь, нито б-Ьха отъ знат-
HHTt, нито отъ он^зи, които пасатъ овце, нито
иматъ ниви и земи, но 6'fexa работници, нищи и
жив-Ьещи въ бедность. Когато T-fe оставиха жи-
вота и се представиха отъ земята, тогавашниятъ
български князъ Крумъ нападна всички под-
властни на гърцит-Ь земи, съ пленение изпълни
своята войска и погуби ц^Ьлата младежь, като
остави по-голямата часть въ робска участь.
Тогава 6Ь плененъ отъ български ржце и Ва-
силий, като добропера птица [уловена] въ люта
ловна мрежа. Като изб-Ьга отъ злит-Ь български
мрежи и полет-Ь, той веднага се представи въ
гръцкит-Ь предали и се нае на служба като бед-
някъ. Като изстрадай изкара много мжки, той раз-
бра, че въ безплодна земя cfee CBOMT'fe трудове, на-
пустна сродницит-^и родната страна, обмисли оста-
налит-Ь малки и лоши н1вща и се отправи, ся-
кашъ по произволение [божие], къмъ византий-
ския градъ. Когато пристигна вжтре въ добре-

96
иззиданите кули, тамъ се показа разумниятъ
съветъ, кбкъ се поставятъ коренит -fe на нещата
и какъ почетенъ е за него царскиятъ санъ. Васи-
лий, прочее, cntme, тека безгриженъ, увитъ въ
дрипави одежди, не носещъ въ своята пазва
ни сребро, ни злато, но над^ващъ се само на
своите длани и см^тащъ т^хъ за причина на
своя многотруденъ животъ. Той cn-feme на ни-
какво легло отъ камъкъ, близо до вратата на
храма на свети Диомидия. Но по това време на-
лети б^локрилъ сънь на тамошния ключарь,
бързо го събуди и му повели да въведе вжтре
царя. Скочи отъ своята постеля просмонариятъ,
бързо дойде предъ храма и намери тамъ спящъ
просто Василия, беденъ, съ неомити нозе, каленъ
и дрипавъ. Той сметна видението за измама, за-
върна се отъ тамъ и пакъ сънь нападна на не-
говите очи, но ето отново първото видение. Това
стана до трижди. Разбра и позна едва тогава
просмонариятъ, веднага въведе Василия и му
даде достоенъ за него покой. Василий ót кра•
сивъ, храбъръ, съ здрави ржце, съ добри длани,
съ твърди гърди, крепъкъ, съ крепки мишци»
Поради това за кратко време показа на всички
своята сила и се говореше за него отъ всички
велможи. И защо да се говори надълго и съ
много слова ? Представенъ 6Ь на царь Михаила
и отначало 6is почетенъ съ длъжностьта да се
грижи за KQHeTt — сиречь б% поставенъ
комисъ, — а после и паракимуменъ, което е го-
лямо Htiuo вср15дъ гърците, и, най-сетне, царь
и съ него пребиваваше. Понеже възневиде царь
Михаила като пияница, винопиецъ, отдаденъ
на игри и занимаващъ се съ позорища, заби въ
утробата му мечъ и завзе властьта преждевре-
менно и преди часа.

97
XXXVII. Приписки и добавки къмъ Мана-
сиевата хроника
Η CIA ОуВ» ПрНКЯЮУНШ;!^ СА CTSflOMOV pHUìi ,
НДШЪ Же ΗΟΒΉΗ ЦА(»НГ(>АДЪ донтъ η рдстнтъ, КрКПНТ СА
Η омлАждяет СД, бл;дн тке . ем» н до конца (»астн, ен
ЦДРЮ ВЪСБМН 1|А()СТВ8ЛкН, СНЦСВАГО П(к1еМШ8 СВСТДА Η
CBIìTOHOCHA 1ЩрЪ, В6ДНКДГ0 ВЛЛДЪ1К£ Η НЗрДДНАГО ПОБФДО-
носцА, KOpCNì cSk^ìi шлпл приндщтмто царх вдъглршм
ЯСБНХ, ДЛе^АИДрЛ ГЛЛГОЛА 9ΐρ«Κ(>0ΤΚΑΓ0 Η МНЛОСТНВАЛГО Η
ММНХОЛЮБНБДГО, ННфШМЪ КръМИТСЛ!: Η В€ЛНКАГО ЦД(»«
Бдъгл(>шм, сгоже д(ьъя;яб;|; слъ111|Д бсзунслънла дл нс-
llfiH дндстясш ψρη nixYAWs, ^Аъмре поемАтн земд
сш, п()'кшедшб S Бъдъш-Б, Η пр-&»где nayaui;k побмдтн
долийл^ земд о^|)ндскЛк, н по томъ снд земА въса . ώτ
нсходл ж€ Блъглром ДО ΗΗΗϋ . ωο . л«тъ.
[Къмъ разказа за имп. Теодосия Π Малки]
Това се случи на стария Римъ, а нвшиятъ
новъ Цариградъ цъвти и расте, укрепва се и
младее; нека и до край да расте, ей царю цар-
ствуващъ надъ всички, като има такъвъ св^тълъ
и св-Ьтоносенъ царь, великия владътель и изря-
денъ победоносецъ, отъ корена на преизящния
Иванъ АсЬня, царя на българит-Ь, сиречь Але-
ксандра прекроткия, }У5илостивия и монахолюби-
вия, хранителя на 6eflHHT'fe и великия царь на
българит-Ь, чиято власть нека безчислени слънца да
отм-Ьрятъ . . .
[Къмъ времето на имп. Анастасия, 491 — 518]
При императора Анастасия наченаха българит'Ь
да завзематъ тази земя, като преминаха въ Бдинъ
и първомъ почнаха да завзематъ долната земя Ох-
7

98
ридска, a следъ това ц-Ьлата тази земя. Отъ из-
хода на българите досега има 870 години.
Къмъ царуването на имп. Константина IV,
668—685]
При Константина Брадати стана шестиятъ
свети съборъ.
При тогова царь Константина преминаха бъл-
rapHT'fe презъ Дунава и отнеха отъ гърцит^Ь, следъ
като ги разбиха, тази земя, въ която жи-
в^ятъ и до днесъ. По-рано тази земя се нарича-
ше Мизия. Бидейки безчислено многобройни, т-Ь
изпълниха и тази страна на Дунава и онази до
Драчъ и по-нататъкъ, защото и власит -fe и сър-
бите и всички останали еж все едно.
[Къмъ царуването на имп. Лъва IH, 717 — 741]
Въ днит-Ь на този царь Римъ се отвърна къмъ
франкиг'Ь заради неговите хули.
При този царь Лъва куменит-Ь нападнаха на
Цариградъ и на ц^Ьлата земя, но потънаха въ мо-
рето, избивани отъ гърците, а всички останали
ги съсЬкоха българите.
{Къмъ царуването на имп. Лъва IV, синъ на
Константина V, 775 — 780]
При тогова Лъва б -fe князъ на българите
Кардамъ.
[Къмъ царуването на Константина VI и
майка му Ирина, 780—802]
Въ царуването на този Константина и него-
вата майка стана светиятъ седми съборъ противъ
иконоборцит'^.

99
[Къмъ царуването на имп. Никифора 1,
802—811]
Този царь Никифоръ изл-Ьзе противъ бъл-
гарската земя при князъ Крума, отначало го по-
беди и разхити носеното тогава отъ него богат-
ство. Следъ това, обаче, Крумъ се събра съ своите,
които ótxa останали отъ поражението, нападна
нощя на царя и не само разби гърците, но от-
р-Ьза главата и на самия царь и, като я окова от-
горе съ сребро и наливаше вино въ нея, даваше
иа българите да пиятъ.
[Къмъ царуването на имп. Михаила 1 Ран-
гаве. 811—813]
Съ този царь князъ Крумъ отново направи
брань подъ Одринъ и го разби, та и самиятъ
царь едва избяга и българите взеха цялото бо-
гатство на царя и на гърцит-Ь.
[Къмъ царуването на имп. Лъва V, 813—820]
Съ този царь Лъва Крумъ отново се би въ
Тракия и отначало българите победиха. Когато
българит-^ невнимателно гон -fexa гърците, тйзи се
обърнаха и ги разбиха, та безъ малко и самъ
Крумъ щ-Ьше да бжде заловенъ, тъй като коньтъ
му падна подъ него.
[Къмъ царуването на имп. Михаила И, 820 829]
При този царь възстана н^кой си гръкъ, на
име Тома, събра многочислени войски, почти ця-
лата гръцка земя и дойде, като желаеше да от-
неме царството отъ Михаила. Но изл-Ьзе българ-
скиятъ князъ Муртагъ[!), разби го и го победи, по-
неже имаше голяма обичь съ Михаила.

100
[Къмъ царуването на имп. Михаила III, 842-867]
При този царь Михаила и при неговата май-
ка се покръстиха българит-Ь. Оттогава досега има
511 години.
H-feKora, не зная какъ, сестрата на българския
князъ б-Ь пленена отъ гърцит-к и бЬ предадена
въ царския дворъ, псжръстена 61в и .-научена на
κΗΗΓ3ν Въ царството на т-Ьзи царе, понеже сж-
ществуваше гол-кмъ миръ между гърци и българи,
тя 6Ь разм15нена за единъ боляринъ, [на име]
Теодоръ Куфара. Когато пристигна, тя не пре-
ставаше да поучава своя братъ относно Христо-
вата B-fepa, догдето го покръсти. Следъ като той
се покръсти, българит-Ь възстанаха противъ него,
като искаха да го убиятъ, понеже оставилъ
т-кхната в^ра. Но този, като изл'Ьзе на брань,
победи ги и оттогава покръсти едни доброволно,
а други и насила.
[Къмъ царуването на имп. Василия I, 867-886}
При този царь Василия се покръстиха русите.
[Къмъ царуването на имп. Лъва VI, 886-911]
Този царь Лъвъ, поради омраза, изведе ма-
джарит-Ь противъ царя на българите Симеона, по-
неже той разби многократно неговата войска. T'fe
го разбиха и оплениха българите, а той [Симеонъ]
се затвори въ Дръстъръ. Симеонъ отново воюва
противъ маджарите, оплени т15хната земя и са-
мите т-Ьхъ разби, а когато се завърна оттамъ
отново завърза брань съ гърците и ги победи.

101
[Къмъ царуването на имп. Александра, 911—•
912, и Константина VII Багрянородни, 912-959]
При този царь Константина българскиятъ
царь Симеонъ вл-Ьзе съ миръ въ Цариградъ,
биде благословенъ отъ патриарха и обядва съ царя
и съ него. А когато излезе оттамъ, той начена
да опленява; стана брань и дважди победи зле
гърците.
[Къмъ царуването на имп. Романъ Лакапина,
920—944]
Внучката на този царь стана жена на бъл-
гарския царь Петра.
При този царь Романа, българскиятъ царь
Симеонъ много пжти оплени до самия Цариградъ,
опожари дори царския дворъ, завлад-Ь и Одринъ
и при този царь умр-Ь.
[Къмъ царуването на имп. Романа 1Ь 959 — 963]
При този царь Романа умр-Ь българскиятъ
царь Петъръ, а синовете му Борисъ и Романъ,
които 6"fexa заложници въ Цариградъ, б^ха
пустнати [да се върнатъ] въ своята страна.
(Къмъ царуването на имп. Никифора II Фока,
963—969]
При този царь Никифора русите оплениха
българската земя дважди въ две години, тъй
като царь Никифоръ изпрати Светослава противъ
т-Ьхъ [българите].

102
[Къмъ царуването на имп. Йоана I Цимисхи,
969—976]
Този царь Цимисхи завзе Преславъ, взе
всички царски белези и отведе самия Бориса въ
Цариградъ, съблече го тамъ отъ царските [оде-
жди] и го направи магистъръ, което е гол^мъсанъ
у гърците. Следъ завладяването на Преславъ,
тъй като рускиятъ князъ Светославъ 6ΐ опленилъ
българската земя, 61в я покорилъ и се намираше
въ Дръстъръ, Цимисхи отиде тамъ съ много вой-
ска, победи го и го отпустна на воля. Но и той,
като дойде при печен^зит-Ь, тамъ погина заедно
съ всички свои люде.
[Къмъ царуването на имп. Василия 11 и Кон-
стантина Vili, 976—1025]
Този царь Василий разби българския царь
Самуила дважди и завзе Бдинъ, Плиска, Велики
и Мали Преславъ и много други градове. Сжщо
и Скопие му 6Ь предадено отъ Романа, сина
на царь Петра, — тамъ му 6t далъ царь Самуилъ
да влад -fee, защото българите царствуваха до Ох-
ридъ и до Драчъ и по-нататъкъ.
Този царь Василий извърши много и безчи-
слени пленения на българи и [имъ нанесе] люти
поражения. Като разби царь Самуила, той ослепи
15 хиляди българи, остави на cTOT-fe единъ съ
едно око и ги отпрати при Самуила. Когато ги
вид-Ь, този умр-Ь отъ жалость.
Отъ този Василия българското царство 6Ь
подъ гръцка власть даже и до Rc'feня първи,
царь на българит-Ь.

103
ΧΧΧνίΙΙ. Троянска притча
Повести H3BtCT0B^NHUH;c Β6ψ€Η еже ο
к(»лл€;съ iif^HYA Η ο (»ождбН11;с н прсвивднн^
Беше вь пръвоб е^ъмл бдниъ к()дл, нже сд зовеше
нменбмъ прншедъ к(>аль, η веше зело богдтъ, η понде
въ некон дьнь ловъ ловнгн, понеже дрдго моу веше
ловнтн, н дойде т морскь1<к отоки, н ОБ(»ете едннъ ωτ
отокъ лепъ н крлсенъ велмн, ογ коего ωτοκΑ ωτ едння
CTf^Hu теудше велнкое море, л ωτ дро^гм;!» ст(>лни те-
уяше fkSKA, кол СА нменовдше кямдмтоушя р^йк^, л ωτ
третнд стрдни теуяше того отокд море, кое са зовеше
пелешнно море, я штъ уетБръти;^» стрдни того отокя
стоАше мктъ, еже сд зовеше доудомл ла^тъ, л от патма
стрлни ТОГО отокя столше жнндолъ, пл коемъ рдсте^;^
цветн мвогорязлнуинн . н внде то прншедъ крллъ, κικο
доБро есть, н ΗΑΥΑ знзддтн грлд, Η съзнздл грлдъ до
стлростн GB06A, Η HApevc ΗΜΑ грлдоу τοΜον свонмъ нме-
немъ, дл М8 е има прнж|д грлдъ . .
Повесть за истинни н1вща и разказъ за
кралете, за T'fexHOio рождение и
ж и во тъ
Имаше въ н-Ькогашно време единъ краль,
който се наричаше по име краль Пришедъ и
б-^ше много богатъ. И тръгна той единъ день
ловъ да лови, защото много обичаше да ходи
на ловъ, дойде до морското крайбрежие и на-
M'fepn едно хубаво и много красиво м -fecTo. На
едната страна на това крайбр-^жие течеше голямо
море, а отъ другата страна течеше p'feKa, която се
именуваше р'Ька Камантуша, отъ трета страна на
това крайбрежие течеше море, което се наричаше
Пелешино море, отъ четвърта страна на това
крайбрежие се намираше лжгъ, който се наричаше
Дудома лжгъ; отъ пета страна на това крайбрй-

104
жие ce намираше долина, въ която раст -fexa много-
различни цв'Ьтя. И като вид^ това краль Пришедъ,
колко е красиво, начена да зида градъ, и съгради
градъ до своята старость и на този градъ нарече
име по своето име — да се нарича Прижия градъ.
Следъ това краль Пришедъ остар-Ь и роди сина
си, на име крзль Оилушъ и му поржча да съ-
гради градъ, а самъ почина отъ своята смърть.
И краль Оилушъ създаде мощно д^Ьло и още
по-добре го изгради отъ своя баща следъ не-
говата смърть. Онова, което съгради краль Ои-
лушъ, той го наименува съ своето име — да му
бжде името Илионъ градъ, Следъ това краль
Оилушъ роди своя синъ Ламедона, великъ краль,
и му поржча да съзида градъ, а самъ почина
отъ своята смърть. Великиятъ краль Ламедонъ
и той наименува на свое име своя градъ — градъ
Ламедония. Следъ това великиятъ краль Ламе»
донъ ccTsp-fe и роди своя синъ, на име краль
Шарикуша, и му запов-кда да зида градъ, а самъ
почина отъ своята смърть. Следъ това краль
Шарикуша създаде мощно д'Ьло, още повече съ-
гради следъ смъртьта на своя баща и онова, що
ót съградилъ, назова по свое име — да се нарича
градъ Шарикушия. И следъ това краль Шарикуша
роди синъ— краль Дардануша и му рече да съгради
градъ, а самъ почина отъ своята смърть. Краль
Дардануша сътвори велико д^ло, следъ смъртьта
на баща си съгради още повече и го нарече по
свое име градъ Дардания. Следъ това краль
Дардануша роди синъ — краль Троилушз и му рече
да съгради градъ, а самъ почина отъ своята
смърть. Подиръ това краль Троилуша сътвори
велико д%ло, съгради повече отъ своя баща• и
нарече града Троя. Краль Троилуша пъкъ роди
краля Преямуша.
Краль Преямушъ имаше жена, на име госпожа
Якупа. Една нощь госпожа Якупа вид^ сънь,

105
ужаси ce, разбуди ce отъ съня си, разказва своя
сънь на мжжа си краль Преямуша и му рече :
„Родихъ главня, която се възкачи на небето и,
като се възвърна отново, падна въ морето. Отъ
морето излет -fexa искри, паднаха върху Троя и
градъ Троя изгора". Като чу това краль Прея-
мушъ и мисл-Ьше, що ще бжде то, повика
всички прорицатели и влъхви, мждреци, боляри
и долни люде, малки и големи отъ града Троя,
за да му изтълкуватъ съня. Неговите прорица-
тели му казаха така : „Господине кралю, отъ
твоята жена ще се роди синъ, заради когото
ще изгори и ще се разори градъ Троя и не ще
остане каиъкъ върху камъкъ*. Като чу това,
краль Преямушъ отиде въ палата и рече на
своята жена: «О, госпожо Якупо, когато родишъ
синъ, не го кърми, но повели да го убиятъ". И
рече му госпожа Якупа: „Господине кралю, на-
пълно съмъ съгласна да стане това". Следъ това,
когато госпожа Якупа роди своя синъ и го вид-Ь
много хубазъ и красивъ, майка му се смили и
не можа да го погуби, но го пови въ коприна,
заедно съ много богатство, сребро и злато,
даде го на единъ момъкъ и му рече, да го от-
несе и да го хвърли далече отъ града Троя.
Младежътъ стори така. Нзм%ри го старъ овчарь,
чиято жена 6"^ родила синъ. Занесе го пастирътъ
на своята жена и й рече: „Откърми ми това
дете". И така стана. Той растеше много бързо
и когато стана на 7 години, тогава двет% деца
отиваха на полето заедно съ своя баща и играеха
около добитъка. На нам-Ьреното дете б"Ь наре-
чено име Парижъ Пастиревъ. Парижъ събираше
два вола, които се бод'Ьха, и на онзи, който над-
виваше, нему той виеше в-Ьнецъ отъ цв-Ьтя, а на
онзи, който не надвиваше, нему виеше отъ слама,
и имъ ги полагаше на рогата. Когато Парижъ
стана юноша, той ход-Ьше съ добри юнаци, играе-

106
ше съ т%хъ и имъ надвиваше въ всякаква игра.
Тамъ, предъ краль Апридежъ, той прободе единъ
юнакъ презъ щита. Въ това време се жен'Ьше
краль Фелешъ съ неговата госпожа Тиша. Краль
Фелешъ призова при себе си где що чуеше добри
герои и юнаци, та и Парижа Пастиревъ и хуба-
вите госпожи по тази страна. Узнаха това три
вили пророчици, които б-Ьха най-красивите въ
MOpCKHT-fe острови, и дойдоха на онова весе-
лие. Само една госпожа не призова, на име
Диевошкория, защото б^ше свадлива : гдето
отидеше, все свади устройваше, — затова не
желаеха да я призоваватъ, да не ставатъ на ве-
селието свади между сватове и боляри. А тази
госпожа обмисляше въсърдцето си, каква свада
би могла да внесе тамъ за това непризоваване.
Тя изкова златна ябълка и написа на нея книжни
писмена. Т^зи слова казваха : „Която отъ васъ
трите госпожи и пророчици е най-хубава, на тази
пророчица да бжде златната ябълка**. Тя я даде
на своя слуга и му рече : „Иди и я хвърли въ
овощната градина на краль Фелеша". Добрите
юнаци взеха отъ трапезата кърпи и отидоха, та
играеха на коне, а хубавите госпожи отидоха въ
градината на краль Фелеша. Най-напредъ вър-
веха трите вили и пророчици, намериха онази
златна ябълка и прочетоха написаните на нея
слова, които казваха: „Която отъ васъ трите
сестри е най-хубава, на нея да бжде тази златна
ябълка". И скараха се те зарадъ ябълката и се
призоваха въ града Троя [на сждъ] предъ бога
Тебоха и предъ пророка Юпитера. Застанаха
предъ техъ, запитаха ги и рекоха : „Която отъ
насъ е най-хубавата, на нея дайте тази ябълка".
И рекоха имъ богъ Тебохъ и пророкъ Юпитеръ :
.Госпожи, не можемъ да ви присждимъ за това,
но идете тамъ назадъ предъ Парижа Пастиревъ:
тамъ се е намерила, тамъ и да се присжди". И

107
възвърнаха ce т-Ь отъ Троя и дойдоха предъ Па-
рижа Пастиревъ и му рекоха: « Господине, наме-
рихме тази златна ябълка въ овощни цата на
краль Фелеша и прочетохме на нея книжни сло-
веса, които казватъ така : Която отъ васъ е
най-хубава, на нея да бжде тази златна ябълка. —
Кажи ни, прочее, коя отъ насъ е най-хубава, и
на тази пророчица дай златната ябълка". R Па-
рижъ Пастиревъ имъ рече: „Идете, госпожи, и
се събл-Ьчете". Защото T-fe имаха на себе си би-
сери, злато, скжпи камъни и свилени одежди.
те отидоха въ овощника на краль Фелеша, съ-
блякоха се и се явиха предъ него по ризи. Начена
най-младата да говори на Парижа: «Присл^ди на
мене тази златна ябълка и ме посочи за най- хуба-
ва. Язъ влад-Ья богатството, та не ще има човекъ,
по-богатъ отъ тебе". R пъкъ втората госпожа,
чието име б -fe Палешъ, рече на Парижа : «При-
сжди за мене тази златна ябълка и ме посочи
за най-хубава. Лзъ съмъ властна съ юначеството
и не ше има по-храбъръ юнакъ отъ тебе". Я
пъкъ третата, чието име 6ΐ госпожа Венуша,
рече на Парижа Пастиревъ : «Присжди за мене тази
златна ябълка и посочи ме за най- красива. Язъ
съмъ властна въ любовьта, та ще ти дамъ добра
любовь, съ любовь да те иматъ хубавит'^ госпожи
и ще ти дамъ хубавата госпожа Елена, гръцката
царица, жена на царь Менелауша, която е най-ху-
бава всрЯдъ всички гърци, както и пофано си
чулъ, и ще ти дамъ ново име, да бжде името ти
Ялександъръ Парижъ, и ще ти кажа кои еж
баща ти и майка ти : твоятъ баща е краль Прея-
мушъ и майка ти е госпожа Якупа отъ градъ
Троя, та ти не си синъ на онзи старецъ". Като
чу това Парижъ Пастиревъ, той присжди златната
ябълка на госпожа Венуша и много се възвесели
съ ц%ло сърдце. Щомъ чу и се научи отъ го-
спожа Венуша, че е кралевъ синъ, отиде и се про^

108
сти съ стареца, своя баща, който се б^ нарекълъ
неговъ баща. Той отиде въ града Троя, при-
ближи се до р-Ьката, наричана Кашантуша, подъ
Троя. Тамъ при нея нам1Ьри госпожа Ве-
нушъ, приближи се и й каза: „Госпожо Венушо,
люби ме — да те любя". Отвърна му Венуша:
„О, Александре Парижо, сега ме обичашъ, но ще
дойде време и ще ме остазишъ". И рече й Але-
ксандъръ : „О, госпожо Венушо, не ще те оставя.
Ако ли те оставя, тогава тази р-Ька Кашантуша
да потече назадъ*. И направи съ нея първа лю-
бовь, ззе отъ нея в^нецъ и отиде въ Троя.
Насреща му излязоха троянските юнаци и троян-
скит-Ь госпожи, самъ краль Преямушъ и троян-
ската госпожа Якупа, приеха го, въведоха го въ
палата и съ ц-Ьло сърдце се весел -fexa за него.
А краль Преямушъ призова всички прори-
цзтели, врачове, властели и прости троянски люде
и рече: „Кой ще ми помага въ строежа на Троя,
азъ ще му дамъ три дола злато". Чуха това два
земни дявола, дойдоха предъ краля и му рекоха :
„Ние искаме да съградимъ Троя, та намъ дай и
насъ знай". И T-fe наченаха да зидатъ Троя. Те-
бушъ б -fe гусларь, гжд15ше съ гусла и градътъ
се град-Ьше, гдето T-fe речеха. А така наричаниятъ
по име Нептенабушъ отиваше въ морето и но-
сеше изъ морето варь и камъни, като добавяше
и вода. И T-fe зидаха Троя, гдето речеха. И когато
свършиха цЪлото троянско д^ло, T-fe дойдоха
предъ краля Преямуша и му рекоха : „Дай ни
онази награда, за която си ни казалъ". Като чу
това, кральтъ имъ показа три шепи съ ржка и
имъ рече: „Да ви насипа докрай т^ьзи долове —
тЬхъ ви обещахъ". T-fe вид-Ьха, че той ги измами,
разгн-Ьвиха се и му рекоха : „Ние сме създали
града Троя, ние ще измислимъ и какъ да го
разсипемъ". И отидоха при он-Ьзи пророчици,
които се разсърдиха за ябълката, и наченаха T-fe

Ю9
да прорицаватъ за злата учесть на града Троя^
какъ Троя не щ\зл& да остане навеки, но lu^fena
да бжде разорена въ Преямушево време. Следъ
това госпожа Кащрандра отиде на ръка Шимои-
шева. Темъ се приближи къмъ нея прорица-
тельтъ Юпитеръ и й рече : „Госпожо Кащрандро,
ела при мене да ти разкажа всички троянски
тайни за онова, що ще стане, но да не се
похвалишъ на троянските госпожи, че си говорила
съ прорицателя Юпитера. Яко ли се похвалишъ,
ще направя да не ти в'Ьрватъ''. R тя отиде при
троянските госпожи, начена да предрича и да
говори: „Моятъ братъ Ялександъръ Парижъ ще
отиде у гърците на служба при царь Менелауша и
сттамъ ще доведе госпожа Елена, гръцката ца-
рица, жена на царь Менелауша, която е най-ху-
бава измежду всички гърц^ь Заради нея ще из-
гори градъ Троя*. Тя говореше това, а rfe не й
вярваха. Ялександъръ се молъше вс^ки день на
своя баща краль Преямуша, като казваше : „Пустни
ме у гърците на служба при царь Менелауша и
оттамъ наскоро отново ще се върна". Я краль
Преямушъ не желаеше да го пустне, но не мо-
жеше да го задържи и го пустна у гърците да
служи служба при царь Менелауша. Ялександъръ
Парижъ направи свой корабъ, взе много одежди,
злато, бисери и много други различни дарове и
влезе въ кораба самъ съ своите слуги.
И отправи се въ морето, отиде при гърците
и стигна при двора на Менелауша. Като узна
това, царь Менелаушъ излезе насреща му отдалече,
целуна го, а Ялександъръ Парижъ му рече : „О,
господине царю, нека знае царството ти, азъ не
дойдохъ да ти служа заради злато или сребро
или за друга придобивка, но да видя каква е
честьта въ твоя дворъ или що стига за честьта
на двора на твоето царство". Като чу това, царь
Менелаушъ се зарадва въ сърдцето си, взе го и

no
го въведе въ царските палати при царица Елена.
Като седнаха на една трапеза царь Менелаушъ,
Ллександъръ Парижъ и царица Елена пиеха пре-
пивко червено вино изъ една чаша. Следъ това,
когато поеха отъ трапезата кърпа и омивалница,
тогава Ялександъръ Парижъ написа съ червено
вино нз балата кърпа и така говор'Ьше : „Царице
Елено, люби ме — да те любя". Царица Елена
умееше дз чете писмо, а Менелаушъ не познаваше
нито слово. Изпрати царь Менелаушъ при своя
братъ царь Агаменъ и му рече ; „Знай, брате мой,
какъ Богъ ме е сподобилъ и моята дружина
ще ми служи, та и ти бжди веселъ за това".
Като чу това, царь Дгаменъ се озлоби въ сърд•
цето си и рече: „Азъ за това съмъ веселъ, за-
щото сме самодръжци, но не съмъ веселъ за това,
че намъ дружина ще ни служи. Пази се отъ това,
да не дойде ч/ждо добро и да вземе нашата честь
и нему да бжде велика честь, а намъ гол^Ьмъ
срамъ". Така изпрати той на своя братъ. Като
чу това, цзрь Менелаушъ се разсърди въ сърдцето
си и рече: „Какъ не е скжпа моята честь на
моя братъ!" Ялександъръ вс"Ьки день пишеше
съ червено вино на б'Ьлата кърпа, а царица Елена
мълчеше. И единъ день царица Елена призова Дае-
ксандра въ палата и му рече тихи думи: „О. Алексан-
дре Парижо, остави своята дързость спрямо мене,
защото ако узнае моятъ господзрь царь Менелаушъ,
то зле ще те погуби". Д Нлександъръ й рече: ,0,
моя госпожо Елено, знай, че з^ моята служба н'Ьма
друга награда, но награда си ми ти. Азъ не
съмъ дошелъ да служа за злато или бисеръ, за-
щото само троянскиятъ палатъ има повече злато
и сребро, отколкото гръцката държава. А ако би
вид-Ьла троянскит-Ь юнац1, не би рекла, че еж
юнаци, но господари и властели. Азъ, госпожо
моя Елено, съмъ готовъ да понеса мжки, откол-
кото дълго да бжда измжчванъ поради твоята

Ili
красота". R царица Елена му рече: „О, Алексан-
дре, не те cwtTaMb въ неправда, но наистина по-
добава на такъвъ юнакъ така да каже, когато
вижда такава красота и я обича''. Въ този день
дойде весть до царь Менелауша, че се е отмет-
нала каакийската страна. SanoBtfla царь Менелаушъ
да се събере вср%дъ гърците силна войска и да
се отправи къмъ палагийската страна. А Але-
ксандъръ Парижъ, като узна това, престори се на
боленъ и лежеше въ царския палатъ, а този
палатъ 6t украсенъ съ свилени одежди, злато и би-
сери. И рече му Менелаушъ да отиде съ него на
война, но Александъръ му каза : О, господарю царю,
много съмъ немощенъ, но ако стана, ще бжда ра-
достенъ да последвамъ твоето царство". Следъ
това царь Менелаушъ отиде на война. Единъ день
царицй Елена поведе девици хоро да играятъ заедно
съ гръцкит-Ь госпожи въ града. Вид-Ь това Але-
ксандъръ Парижъ и каза на своит-Ь служители :
„Докарайте ми бърза катръга и нека видя моя
знакъ, когато я докарате". И HeroBHTt юнаци
докараха негов^.я бръзъ корабъ и двигнаха на
копие неговия златенъ шлемъ. Като видt това,
Александъръ взе царица Елена подъ своята мишца,
влtзe заедно съ нея въ своя бръзъ корабъ за-
едно съ CBOHTt служители, впустна се въ морето,
доплува подъ грзда Троя и cnpt на Шимошевия
бptгъ. Като узнаха това, троянските юнаци и
троянските госпожи не желаеха да излезатъ на-
среща му — нито юнакъ, нито служитель, защото
знаеха колко кръвь ще се пролее подъ Троя за-
ради царица Елена. Излезе насреща му неговиятъ
б^ща краль Преямушъ и неговата майка госпожа
Якупа. Преямушъ взе Александра за ржка, а го-
спожа Якупа царица Елена и ги въведоха въ
своя палатъ.
Когато царь Менелаушъ научи, че Александъръ
Парижъ е взелъ царица Елена, спустна се въ мо-

112
рето и отиде подъ Троя, много се разгневи въ
сърдцето си и се завърна въ каакийската дър-
жава. Когато неговиятъ братъ царь Лгаменъ на-
учи това, приготви се и бързо пристигна при
царь Меналауша. Оплакаха се много, като казва-
ха : яКакъвъ срамъ ни постигна". Tt събраха
силна войска, за да отидатъ противъ Троя. Най-
напредъ Яякшъ, Шоломоничевъ синъ, пристигна
съ 30 катръги на помощь на царь Менелауша,
бе^ъ да му бжде заповядано. И следъ това дойде
Паламидешъ, Придичевъ синъ, съ 30 кораби,
безъ заповЯдь. А следъ това имаше единъ мж-
дъръ човЯкъ, на име Урекшишъ, Лартешевъ
синъ, който, като узна това, престори се на бе-
зуменъ, начена да оре пЯсъкъ и де cfee соль,
само да не се опетни съ троянска кръвь. Имаше
и другъ мждъръ човЯкъ, на име Паламедежъ,
Придичевъ синъ, който пристжпи къмъ царете»
и рече: „Наистина, Урекшишъ е мждъръ човЯкъ
и се отървава съ такава хитрость да не се опет-
ни съ троянска кръвь, затова нека хвърлятъ не-
говия синъ предъ оралото : ако е безуменъ,• ще
преоре сина си ; ако ли не е безуменъ, то ще
спре воловет-Ь да не оратъ". И двамата царе из-
пратиха Аякша Шоломонича, който взе сина му
и го хвърли предъ ралото, а Урекшишъ cnp-fe
воловет'^ да не оратъ. Аякшъ го доведе предъ
двамата царе, а Урекшишъ рече на царете : „По
бихъ желалъ да тичамъ съ б4сно куче по св-Ьта въ
продължение на три години, отколкото да гле-
дамъ троянската кръвь, колкото ще се пролее
заради царица Елена". БЯше и Яцилеешъ, синъ
Ферелешевъ, най-храбъръ отъ всички гърци.
Той се облЯче въ женски одежди и тръгна съ
госпожите по градоветЯ, та дано така се укрие,
да не се опетни съ троянска кръвь, защото знаеше
колко кръвь ще се пролее заради царица Елена.
Следъ това двамата царе преброиха войската, ко-

113
раби хиляда сто и седемдесеть, впустнаха се въ
морето, стигнаха подъ Троя и пристигнаха на
единъ изъ ocTpoBHT-fe, много красивъ, на име
Лбакумъ. На този островъ имаше много хубава
кошута на вилата и пророчица госпожа Фелеша,
която господствуваше надъ морскит-Ь вълни и
ветрове. Юнацит-Ь на царь Агамена убиха тази
кошута, понеже [не] знаеха. Узна това госпожа Фе-
леша, разгневи се много и пустна големи вълни
по морето да погубятъ напълно всички гръцки
кораби. Cnp-fexa на този островъ, разгневи се
много царь Менелаушъ, позова попъ Калкаша и го
запита съ думит -fe: „Защо стана това, та щ^хме
да погинемъ на този островъ?" Я попъ Калкашъ
му рече : „Юнацит-Ь, като еж намерили кошутата
на госпожа Фелеша вила и пророчица, я убили, а
тя се разгневила противъ т^хъ и е пустнала
вълни по морето, да погубятъ всички гръцки
кораби. Λ τΪ3Η воини, които погубиха кошутата
на госпожа Фелеша, еж на царь Лгамена. Тя
казва така : Докато не ми бжде дадена дъщерята
на царь Агамена, прекрасната госпожа Цв^тана^
не ще ги пустна*. Чу това царь Менелаушъ и каза
на своя братъ царь Агамена. Като узна, Агаменъ
се разгневи много и нито единъ воинъ не см-кеше
да пристжпи при него, защото б -fe гн-Ьвенъ. При-
стжпи при него единъ чов^къ, най«мждъръ отъ
всички гърци, на име Урекшишъ, и рече : „О, царю
господарю, остави своя гн-квъ, изпрати за своята
дъщеря госпожа Цветана и я дай вместо онази
кошута, понеже си тръгналъ съ своя братъ
да нам^ришъ честь, а срамъ да оставишъ.
И които гръцки войводи, сарацински първенци,
каакийски, палагийски и рагуилски юнаци еж
тръгнали, за себе си намериха смърть, а за
тебе срамъ. И много госпожи ще се нам^Ьрятъ
въ вдовство, само ако ти не проводишъ за своята
дъщеря*. Като чу това, царь Агаменъ остави
8

114
гн%ва си и своята сръдня и изпрати за дъщеря
си госпожа Цветана. Двамата царе изпратиха
Урекшиша, Лартешевия синъ, който отправи своя
оръзъ корабъ, пробиващъ силните морски вълни,
доплува и пристигна до двореца на царь Ага-
мена. Дойде царица Клятомещрица и той й рече :
^Приготви дъщеря си и дай да я заведа при Троя".
А царицата рече: „Какъ може да бжде това, да
заведешъ тамъ моята дъщеря ?" Той й рече : „О,
госпожо царице, знай, че троянци и гърци се по-
мириха и се събраха, върнаха царица Елена безъ
битка, и ние искаме да дадемъ въ Троя нашата
госпожа Цветана за Еленуша, Преямушевия синъ".
Като чу това, царицата се зарадва много въ сърд•
цето си, приготви дъщеря си и я даде на Урекши-
ша да я звведе при Троя. И въ деня, когато я поведе,
въ с;кщия день престанаха вълненията на морето.
Въ тази нощь дойде госпожа Фелеша при царь
Агамена и му рече: „Остави ми безъ боязънь
дъщеря си Н0 този островъ. Азъ ще бячда ми-
лостива къмъ нея и ще я храня достатъчно". Ко-
гато настана утро, т\о я упоиха съ вино, приспаха
я и я оставиха спяща, а гръцките кораби се
зпустнаха въ морето къмъ Троя на война.
Най-напредъ вървеше Аякшъ, синъ Шоло-
моничевъ, и Урекшишъ, синъ Лартешевъ, и про-
тивъ т"Ьхъ изл^Ьзе мощниятъ юнакъ краль Ек-
торъ, а съ него троянските юнаци Анцидешъ,
Етеноръ и Енсщъ. Краль Екторъ стреляше съ
стрела габилота и при една стрелба потопяше три
гръцки кораба. Защищаваше ги Аякшъ, Шоло-
моничевиятъ синъ, съ своя бл'Ьскавъ щитъ, и за-
щити 17 гръцки кораба отъ живия огънь на Ек-
тора. Следъ това гръцките юнаци изл'Ьзоха на
бой, а срещу т-^хъ изл■feзe Еленушъ, синъ Прея-
мушевъ, братъ Александровъ, и се начена битка
подъ града Троя. Еленушъ събори Тивурцера, сина
Д:щеушевъ, и този лежеше въ троянския прахъ.

115
побледн^лъ отъ смъртенъ страхъ. Близо до него
6% Урекшишъ и не nocM-fe да го оттегли, но го
оттегли Аякшъ, синъ Шоломоничевъ. Следъ това
излязоха гръцките юнаци и войводи подъ Троя,
поставиха червени знамена и б^ли шатри и
стояха подъ Троя. Срещнаха се царь Менелаушъ и
Урекшишъ на в -fepa съ краль Преямуша и наченаха
да говорятъ на краль Преямуша да върне назадъ
царица Елена безъ бой, та да не се пролива за-
ради нея много кръвь и да погинатъ мнозина
юнаци. Кральтъ искаше да я върне, но Ялексан-
дъръ Парижъ узна, дойде и щ'Ьше да погуби царь
Менелауша и Урекшиша, ако не б^ ги закрилилъ
Преямушъ. Научи това госпожа Венуша. дойде
при Александра Парижа, начена да се кара съ
него и му рече : »0, Ялександре, спомни си вре-
мето, когато азъ тичахъ съ моит-Ь боси нозе по
острия морски п^съкъ безъ покривало къмъ твоя
б^логривестъ конь и ти казахъ: Александра
Парижо, сега ме обичашъ, а следъ това ще
дойде време, когато ще ме оставишъ. А ти ми
се кълн1оше : Не ще те оставя. Ако ли те оста-
вя, тогава тази р%ка да потече наопаки. После
ти взе царица Елена, а мене ме остави. Заради
нея много кръвь ще се прол^Ье подъ Троя и мно-
зина ще погинатъ. А когато ти отиваше при гър-
ците на служба у царь Менелауша, тогава азъ се
мол'Ьхъ на морската вила да възспре морскит-Ь
вълни, та ти да отидешъ съ весело сърдце. Но
когато те вид^хъ, че си взелъ царица Елена и
идвашъ, то пакъ помолихъ вилата, да потънатъ
твоит -fe кораби". Госпожа Венуша остави Але-
ксандра и отиде при царица Елена, за да се кара
съ нея, и й рече: ^Помни, когато ние трит -fe се-
д^Ьхме на морския бр-Ьгъ, и дойде юнакътъ Те-
зишъ и те взе измежду насъ, следъ това те взе
царь Менелаушъ, а сега си извършила прелюбо-
деяние на трета постеля, като си ме изгонила.

116
За тебе много кръвь ще се пролее". Като чуха
това царь Менелаушъ и Урекшишъ, излязоха изъ
Троя, дойдоха въ гръцкия станъ и казаха на всич-
ки, каква обща смърть имъ е отредена отъ Але-
ксандра. Двамата царе извикаха попа Калкаша и
наченаха да го питатъ: „Кажи ни, кзкви уреди
еж потребни, за да се воюва противъ Троя, какъ
ли можемъ за завземемъ Троя ?" И рече имъ попъ
Калкашъ : яПървомъ тр-Ьбва да доведете Аци-
лееша, Ферлешевия синъ, после требва да дове-
дете Пилоташа, Петичевия синъ, съ стрела габи-
лотна. Докато стои стража на високата крепость
и образътъ на госпожа Минерва, и докато стои го-
л%миятъ камъкъ надъ вратата, дотогава — както
пророчицит-Ь еж предрекли — не може да бжде
превзета Троя*.
Чу това Урекшишъ, изложи главата си на
опасность, направи стълба отъ ремъкъ, завърза
я и вл^зе нощя въ Троя, при стражата на висо-
ката кула, взе образа на госпожа Минерва и дой-
де до троянската врата, при която се намираше
краль Реидешъ, уби го, изведе б-Ьлия конь на
краль Реидеша и дойде съ велика гордость въ
гръцкия станъ. Възвеселиха се двамата царе и
всички гръцки войводи и велможи. Tt пратиха
Яякша да търси Ацилееша. Той го търси на мно-
го M-fecTa, острови и градове, но не можа да го
нам'кри. Дойде на едно крайбр^Ьжие, много кра-
сиво и хубаво, което се зов-^ше Калкадиново
крайбрежие. Въ това крайбрежие имаше хубава
кула, въ която бЬ краль на име краль Коета^
който имаше петь дъщери и шести [синъ] Мци-
леешъ. Завърна се при Троя и имъ разкажа :
„Търсихъ го по всички градове и не можахъ да
го намеря". Разгневиха се двамата гръцки царе
и всички велможи и отново изпратиха Урекшиша
да търси Лцилееша. Урекшишъ украси своя корабъ
съ скжпъ бисеръ, злато, златни одежди и красиви

117
юнаци, поведе б%лия конь на краль Реидеша»
постави му св-Ьтло оржжие и щитъ, на който 6Ь
изписанъ образътъ на широкия св%тъ, слънце,
месецъ, звезди, бури и убийствения мечъ на краль
Ореша, който винаги жадуваше за троянска кръвь,
впустна се въ морето и отиде да търси Ацилееша.
Той пристигна на сжщия бр-Ьгъ, гдето ó-fe краль
Коета. Узна това краль Коета и изл'Ьзе насреща
му, защото му б^ сродникъ, въведе го въ палата
и обядваха на една трапеза. Следъ об-Ьда Урек-
шишъ рече на краля : „О, господарю, нека знае
кралството ти, че двамата царе ме изпратиха и да-
доха дарове на твоите дъщери и мои сестри, що
на коя е мило*. Запов-Ьда кральтъ на всички го-
спожи да изл-Ьзатъ изъ двора на морето и на-
ченаха да взематъ коя що обича. R Ацилеешъ
стоеше и поглеждаше на коня като соколъ на
птица, мина покрай него и рече : „Този конь по-
добава на по-добъръ юнакъ, това оржжие на
неговите широки плещи, и този щитъ на него-
вите крепки мишци". Чу това Урекшишъ, сложи
ржцет% си на неговото рамо и рече на Ацилее-
ша : „О, божествена девице, не се плаши отъ Троя,
Троя те чака за разорение". И така Урекшишъ
измами Яцилееша и го поведе къмъ Троя. T-fe
дойдоха на ПридеЖския островъ и на този
островъ б -fexa юнаците на краля Ектора, а съ т-Ьхъ
копиеносецътъ Фелеспонъ, и желаеха да погу-
бятъ Яцилееша и Урекшиша. Изл-Ьзе противъ
т-Ьхъ на б^лъ конь Яцилеешъ и уби копиено-
сеца Фелеспона и неговата дружина, юнака Же-
ребона, Скадриона и нечестивия Иермона. Яци-
леешъ взе дъщерята на копиеносеца Телеспона,
госпожа Брижеида, която б-Ь най-красивата въ
троянскит-Ь земи, поведе я къмъ Троя и при-
стигнаха въ гръцкия станъ съ гол"йма слава.
Двамата царе, всички велможи, всички гръцки

118
първенци, сарацински, каакииски и рагуилски юна-
ци се зарадваха. Краль Екторъ воюваше и всЬки
день поражаваше множество гръцки юнаци, по-
губваше множество велможи, но се боеше отъ
гласа на Ацилееша.
Единъ день Ацилеешъ се приготви, тръгна съ
своето въоржжение и своето знаме противъ краля
Ектора, събраха се, поздравиха се, хванаха се за
ржка и не пожелаха да се биятъ въ този день.
Гръцките юнаци б"Ьха опленили троянските земи
и 6txa довели дъщерята на попъ Рижеушъ —
госпожа Рижеуда, която 6Ь най-красивата въ
троянските земи. Като я вид-Ь много хубава и
красива, царь Лгаменъ я взе за себе си. Но
попъ Рижеушъ бй синъ на богъ Тебуха. Узна
това богъ Тебухъ, разгневи се силно и съ свое
чародеяние прати силенъ моръ вср^дъ гръцката
войска, отъ който умираха мнозина. Яцилеешъ
попита попъ Калкаша : „Защо ни се разгневи
богъ, та ще погинемъ?". Попъ Калкашъ рече:
„Зйщото царь Агаменъ взе дъщерята на попъ
Рижеуша, а попъ Рижеушъ е синъ на богъ Те-
буха. Богъ Тебухъ е казалъ : „Догдето не вър-
натъ на баща й госпожа Рижеуда, н^ма да пре-
стане този моръ вср^дъ гръцката войска". Като
чу това, Дцилеешъ отиде и каза т-Ьзи думи на
царь Менелауша. Взе Ацилеешъ за ржка госпожа
Рижеуда и я върна при баща й. Царь Агаменъ
се разгневи и взе жената на Яцилееша. Разгневи
се Яцилеешъ и не желаеше да излезе на бой
съ Ектора. Двамата царе изпратиха Урекшиша и
Тивучера при Ацилееша и му рекоха : „Госпо-
дине, осгави гн^ва• си, вземи оржжието си и иди
противъ Ектора, за да остави гръцкит -fe войски".
А Ацилеешъ нищо не отвръщаше. Двамата царе
изпратиха на Яцилееша госпожа Брежеида да
се разговори съ него. Тя начена да говори съ
него: „Изпратиха ме двамата царе, да ме прие-

119
мешъ отново. Остави гн%ва си и изл^зъ на брань
подъ Троя, дано би надд-Ьлялъ на краль Ектора"*
R Лцилеешъ нищо не отговори. Тогава Аякшъ
се приготви и излезе противъ Ектора. Взе Аякшъ
камъкъ, който двама юнаци не могатъ да вди-
гнатъ, нападна и удари краль Ектора. Екторъ под-
клекна на земята заедно съ коня си, обърна се
и рече : „Този ударъ не е гръцки ударъ, но е
прижийска кръвь**. И го попита: „Кой си ти?"о
Той му рече: „Rзъ съмъ Аякшъ*. Екторъ
рече : „Право каза — ти не си отъ гръцкит•^
юнеци, но си отъ прижийска кръвь, защото го-
спожа Ежеона е моя сестра". И той даде на Ек»
тора своя златенъ мечъ и му рече : „Препаши
се съ този златенъ мечъ надъ твоето оржжие^
та когато отидешъ на битка, да не погина отъ
тебе и ти отъ мене". И отиде Екторъ въ Троя.
Като пристигна, той рече на своя братъ Але-
ксандъръ Парижа : „Не стана ли заради тебе тази
брань противъ Троя и не заради тебе ли азъ
проливамъ кръвьта си, а ти никога не искашъ
да изл^зешъ съ мене на битка". И този рече,
че ще отиде. Като стана на утриньта, Алексан-
дърь се приготви и тръгна на брань. Царь Ме-
нелаушъ узна, че Александъръ Парижъ идва на
битка. Приготви се царь Менелаушъ, отправи се
противъ него и се нападнаха. Удари Менелаушъ
Александра Парижа и този падна βъ троянска
земя. Царь Менелаушъ се върна и искаше да го
погуби докрай, но пристигна госпожа Венуша,
направи гол'Ьма мъгла, та този не можа да го
намери и той избЪга въ Троя. Вид-Ь го царица
Елена и му рече: „О, Александре Парижо, нали
ти говор^хъ : не излизай противъ царь Мене-
лауша, защото е по-храбъръ отъ тебе, а ти си
почетенъ господинъ, по-добъръ като играчъ да
играешъ и да се веселишъ съ госпожитЬ. Ви-
д-Ьхъ, прочее, какъ твоит-Ь руси коси лежеха въ

120
троянския прахъ. Яко братъ ти краль Екторъ не
ó-fe попр-Ьчилъ на гръцките юнаци, [ти не би мо-
гълъ] да се завърнешъ въ Троя".
И веднага краль Екторъ нападаше гръцката
войска, а Лцилеешъ сед%ше и гледаше. Дойде
Яцилеешевиятъ служитель, на име Потриколушъ,
неговъ кръвенъ събратъ, който заедно съ него
ó'fe сукалъ едно мл^ко, и му рече : „О, господине
Яцилееше, вземи своето оржжие и своя конь и
подъ своето знаме изл^зъ противъ краль Ектора.
Яко ли пъкъ не желаешъ, то пустни мене, като ме
«атъкмишъ съ твоето оржжие и подъ твоето
знаме, та дано краль Ектор се отвърне отъ
насъ". Яцилеешъ го пустна, и когато Екторъ
вид -fe Яцилеешевото знаме, убоя се той и него-
виятъ конь, начена да б%га, но пакъ се върна и
рече: ,Не е срамно за мене да умра отъ добъръ
юнакъ". Наченаха да се биятъ. Екторъ уби По-
троколуша, завърза го за опашката на своя конь
и го повлече къмъ Троя. Той се радваше, като
мислеше, че е убилъ Яцилееша. Като вид-Ь това
Яцилеешъ, много се нажали, изпрати при своята
майка госпожа Тетиша при гърцит-Ь и й рече :
„Изпрати ми такова оржжие, каквото и порано
ми б^ дала. Яко ли не ми дадешъ, то ще под-
неса главата си гола подъ троянската стена и
следъ това не ще ме видишъ". Като чу това го-
спожа Тетиша, отиде въ планината при ковача
Калканушъ, подъ чиято власть имаше 300 малки
дяволи, даде му много злато и му рече по-скоро
да изкове всякакво оржжие. И той изкова добро
оржжие и госпожа Тетиша го изпрати на сина
си Яцилееша при Троя. Въ сжщия день, когато
б% принесено оржжието, презъ тази нощь же-
ната на краля Ектора, госпожа Яндрофия, вид^
сънь, разбуди се отъ съня си и започна да плаче
жалостиво. Тя стана и отиде предъ спалнята на
своя свекъръ краль Преямуша. Чу това краль Прея-

121
мушъ и рече: „Кой е предъ моята спалня въ по-
лунощь и толкова плаче?". И рече госпожата:
„Господине, тукъ съмъ азъ самата и по-рано не
съмъ идвала, нито съмъ говорила, а сега ти го-
воря и те моля, не пущай твоя синъ презъ утреш-
ния день на бой съ Ацилееша, защото не ще го
дочакашъ назадъ*. Като чу това, Преямушъ стана
и почна да я разпитва, а тя му разказа съня,
който вид-Ь : „Излезе изъ Троя голяма мечка, а
отъ гръцката войска вепъръ. Наченаха да се бо-
рятъ и вепърътъ погуби мечката;*^ тя лежеше въ
троянския прахъ и той я завл'Ьче въ гръцкия
станъ, следъ което не вид-Ьхъ, где се д-кна. Та
ако пустнешъ Екторз» то не ще го видишъ*. Като
чу това, краль Преямушъ започна да я теши съ
тихи слова: „О, госпожо, не се безпокой, ние
ще сторимъ онова, що е добре". И той я из-
прати въ нейната ложница. Когато настана утро,
краль Екторъ се приготви за брань и насреща
му изл-Ьзоха троянските госпожи, неговата
майка, госпожа Якупа, неговата жена, госпожа
Яндрофия и неговите сестри Кащрандра и По-
ликшена и възспираха го да не отива на брань. Но
той не желаеше да се откаже и тогава неговата
жена взе сина му и го хвърли предъ коня му,
та дано да се върне. Я той не искаше да се
върне и каза му неговата жена, госпожа Яндро-
фия : „О, Екторе, почакай ме малко". И като отиде
въ своята ложница, събл-^че отъ себе си свиле-
ната одежда, обл-Ьче черни одежди, отиде предъ
него, застана предъ коня и рече: „О, кралю Ек-
торе, да знаешъ, че ако сега не се върнешъ, то
такива одежди ще нося заради тебе". Екторъ
пакъ не се върна, но отиде срещу Яцилееша.
Срещнаха се, но не се биха презъ този день, а си
оставиха срокъ да се биятъ на утрото. Въ този
день Екторъ уби седемь гръцки първенци. На су-
триньта краль Екторъ изл'Ьзе, и започнаха да се

122
биятъ съ Яцилееша. Ацилеешъ нападна Ектора,
удари го и го прободе, а този падна на земята
мъртъвъ. Ацилеешъ го взе и го занесе въ своя
станъ. Когато троянскит -fe велможи и госпожи
вид -fexa, наченаха жалостно да плачатъ. Краль
Преямушъ навлече бедняшки и лоши одежди,
тръгна съ гусла къмъ гръцката войска и начена
да пита за Мцилеешевата шатра: „Когото днесъ
Богъ е почелъ, нека ме напои и нахрани мене,
грешния и странника". И така дойде при Аци-
леешевата шатра и начена да гжди много жало-
стиво съ гуслата, Tt му дадоха отъ своята ве-
черя да яде и пие• Когато м«на вечерята, T-fe
легнаха пияни да спятъ, като заспаха и стра-
жите. Стана Преямушъ и начена да търси своя
синъ краль Ектора и го нам-^ри да лежи мъртъв ь
на постеля съ Яцилееша, Като го вид^ мъртъвъ,
Преямушъ въздъхна силно отъ сърдце. Вид-Ь
това Ацилеешъ, уплаши се и му рече : „Кой си
ти?" Той рече: „Азъ съмъ краль Преямушъ и
търся своя синъ краль Ектора **. Ацилеешъ му
рече: „Ако ти си Преямушъ, то азъ отъ страхъ
предъ тебе съмъ мъртъвъ". Преямушъ рече :
„Не бой се, господине, отъ младини не съмъ
правилъ това да погубя спящъ юнакъ. Но азъ
търся моя синъ Ектора". И Ацилеешъ му рече:
„Азъ ще сторя това и ще донеса Ектора на пле-
щите си въ Троя на доверие и клетва на Прея-
муша, да вл^за здравъ и пакъ да изл'Ьза". На
утрото взе Ацилеешъ краля Ектора и го занесе
въ Троя, предаде го на троянските госпожи и т^
наченаха да го оплакватъ. Преямушъ рече на Аци-
лееша : „Да отидемъ въ църква да се закълнемъ
единъ другиму, зло да не мислимъ, а ти да оста-
вишъ семе въ Троя и азъ да ти дамъ дъщеря
си госпожа Поликшена, която е най- красива вcp•feдъ
всички троянски госпожи". Отидоха T-fe въ църква
и първомъ се закле Преямушъ и отстжпи, и то-

123
гава приклекна Яцилеешъ да се закълне, че не
ще се бие противъ Троя. А тамъ се б-Ь скрилъ
Еленушъ, синъ на Преямуша, и удари Лцилееша
съ отровна стрела въ петата, защото ц^Ьлиятт»
ót въорлчженъ, а само ходилата му 6"fexa безъ
желязо. Тогава Ацилеешъ падна на земята и из-
дъхна. Когато Преямушъ вид-Ь това, много се
разгн-Ьви. Преямушъ съблече отъ него ц^ЬлотО'
въоржжение, изпрати го на двамата царе и имъ
съобщи, какъ клетвата hmts б^ нарушена. „Ако
желаете, да принеса т-Ьлото му при васъ". И тй
плакаха много, когато вид^Ьха Яцилеешевото орж-
жие. T-fe поржчаха на краль Преямуша да изгори
неговото т^ло и да го изсипе въ кърчагъ, за да
му направятъ гробъ въ далечната земя. Като чу
това, краль Преямушъ изгори плътьта му, изсипа
я въ златенъ кърчагъ и го изпрати на двамата
царе. Когато вид4ха гръцкит"^ царе и първенци,
T-fe се учудуха и казаха : ^О, сило и славо Ацилее-
шева, какъ не можеха да те побератъ всичкк
градове и острови, а сега ц-Ьлия златенъ кър-
чагъ те носи".
И тогава Урекшишъ начена да моли за не-
говото оржжие, но Яякшъ не го даваше и рече :
„О, гръцки царе и велможи, първенци сарацински
и каакийски, палагийски и рагуилски юнаци, не
давайте на Урекшиша оржжието Ацилеешево —
той не ум-Ье да действува съ него за васъ, но го
дайте на Аякша, който yM-fee да го носи, и спом-
нете си, когато азъ дойдохъ вамъ на помощь
безъ BcfeKaKBa повеля съ 30 кораба, а Урекшишъ
се 6t престорилъ на безуменъ, та ор^ше пЬ-
съкъ и с^еше соль, за да не се оскверни съ
троянска кръвь". И пакъ отвърна Урекшишъ и
рече : „О, гръцки първенци, не давайте на Аякша
това оржжие, но спомнете си, когато щ^хме да
погинемъ отъ зла буря въ онзи островъ заради
кошутата и Аякшъ не nocM'fe да отиде назадъ.

124
ъъ гръцката земя за госпожа Цветана, но оти-
дохъ азъ и я доведохъ, та престанаха морскит%
вълнения и вие тръгнахте съ веселие къмъ Троя.
Затова присждете това оржжие на Урекшиша".
И рече Аякшъ : .0, гръцки първенци, не при-
сжждайте на Урекшиша това оржжие, а го при-
сждете на Аякша, който по-славно ще действува
съ него за васъ. Спомнете си това, когато дой-
дохме на брань подъ Троя и Еленушъ, синъ Прея-
мушевъ, удари Тивуцера, сина Дицеушевъ. Близо
до него б -fe Урекшишъ и не смаеше да го отемне,
а го отемнахъ азъ, Яякшъ. Дайте на мене това
оржжие*. И рече Урекшишъ: „О, гръцки пър-
венци, спомнете си това, когато азъ заложихъ
главата си въ опасность, отидохъ нощя, въ Троя
и извършихъ всичко за наша възхвала: изведохъ
б-Ьлия конь на краль Реидеша, следъ като по-
губихъ тогова, и дойдохъ при васъ съ голя-
ма честь. Дайте ми на мене това оржжие и не
го давайте на Яякша, който не ум -fee никаква
слава да ви донесе". И речеАякшъ: „О, гръцки
първенци, спомнете си това, когато отидохъ про-
тивъ краля Ектора и взехъ големия камъкъ. ка-
къвто не можеха да вдигнатъ отъ земята два-
мина юнаци, и ударихъ краля Ектора, та Екторъ
« неговиятъ конь подклекнаха на земята. Затова
присждете на мене това оржжие, а не го да-
вайте на Урекшиша съ плешивата глава". И на-
яена да говори Урекшишъ съ тихи слова : „О,
господа царе и всички т^хни велможи и първенци,
знайте: азъ нищо не искамъ, но вие ме проводихте
да доведа Ацилееша и азъ го доведохъ при васъ.
Сега азъ ви моля за него — дайте ми го, само да
го отведа и поставя тамъ, отгдето съмъ го взелъ".
Тогава царете и всички гръцки воеводи и пър-
венци, които седяха въ кулата, наченаха да се
логлеждатъ единъ другиго и нямаха що да от-
говорятъ на Урекшиша. T-fe му дадоха оржжието

125•
на Яцилееша, за да не иска отъ т%хъ Лцилееша.
Когато вид-Ь това Яякшъ, извади своя малъкъ-
мечъ и се прободе на това M-fecTo поради скръбь-
та си. Заради това ц-Ьлата гръцка войска и два-
мата царе се натжжиха. Когато вид-к това, какъ
се нат;^жиха двамата царе и всички т-Ьхни бо-
ляри, рече Урекшишъ на двамата царе: „Не тж-
жете, господа мои, но знайте добре, азъ ще•
направя така, щото да вземемъ съ хитрость Троя".
И когато BHfl-fe троянската госпожа Якупа, че
Троя ще погине, притъкми своя най-малъкъ синъ,.
когото наричаше Полидводушъ, и го изпрати от-
татъкъ морето при краль Полинещера, който кра-
луваше надъ цялото Пагажие, и съ него много
злато и сребро, та дано чрезъ него да се запази
семе отъ Троя. R Урекшишъ намисли и повели
на царете да изпратятъ при гърцит -fe и да доне-
сатъ медь, стъкло и восъкъ и направи много ху-
бавъ суръ конь, избра 300 храбри юнаци, въоржжи
ги и ги постави въ него. Стана войската, отиде и
се скри, а корабите се скриха въ бр-йга на Мимоша.
Излязоха изъ Троя при гръцките станове и ви-
д -fexa хубавия и многокрасивъ конь, та продумаха
троянските госпожи и рекоха : «Ако този конь
би билъ въ Троя, още по-хубавъ би билъ". 14
рекоха троянските госпожи : .Доведете ни го, да
го видимъ". И направиха кола споредъ него и го
закараха въ Троя. Дойдоха до вратата на града,
но едно ухо не можеше да влезе въ вратата, а
надъ вратата на града имаше гол^мъ камъкъ. Tt^
искаха да отчупятъ ухото на коня, но троянските
госпожи не дадоха, а рекоха да се сломи камъкътъ,
който беше надъ вратата : „Отново, рекоха,
ще го зазидаме още по-добре, но коня недейте
очупва". Развалиха вратата и довозиха коня въ
града. Когато той се намираше вжтре, тогава вой-
ниците разбиха стъклото съ главите на мечо-
вете, изкочиха веднага, избиха много люде и за-^

126
взеха града. Пристигнаха и морскит-Ь кораби и
войскит-Ь по суша, изпълниха града и наченаха
да с^катъ троянскит -fe юнаци, а други изхвърли-
ха въ морето. Изведоха изъ високата кула Але-
ксандра Парижа и царица Елена предъ царь Ме-
нелауша. Цзрица Елена му каза : „О, господине
царю, ти б"^ше още по-кривъ за това, че ме остави
съ Александра Парижа, за да ме измами съ своето
коварство". Отвърна й царьтъ и каза : Ο госпожо
Елено, знай, че отсега ще направя никой да не
те измамва, нито да те прелъстява". И той повели
да отсЬкатъ главит -fe на двамата съ Александра
и така T-fe загинаха. Изведоха и госпожа Якупа и
всички троянски госпожи и посякоха госпожа
Поликшена на гроба на Ацилееша, защото заради
нея той погина. А майката Якупа по д^лба я да-
доха на Урекшиша, и той я поведе съ останалит-Ь
госпожи, и всЬки поведе своето. Наченаха да
плачатъ троянскит -fe госпожи, а кралица Якупа ги
утешаваше и говор-Ьше : „Мълчете, чеда мои, не
плачете, азъ имамъ кой да утоли нашит -fe сълзи".
Когато краль Полинещеръ узна какъ погина
Троя, той повели да заколятъ Полидворуша,
сина на Преямуша, и рече да го метнатъ въ мо-
рето. Тамъ пристигнаха гръцките кораби, и взе
Якупа ведро, за да почерпи вода, намери своя
синъ мъртъвъ, и въззова съ силенъ гласъ и плачъ.
Когато чу това краль Полинещеръ, той изл'feзe
да утеши Якупа и се приближи до троянските
госпожи, за да ги утеши. Тогава т^зи станаха про-
тивъ него и съ ножове го прободоха. Вид15ха
това гражданит -fe и ги избиха съ камъни. Въз-
върна се царь Менелаушъ ведно съ всички гърци
съ гол-Ьма честь, следъ като престояха подъ Троя
10 години и 7 месеца. И така се прекрати троян-
ското кралство въ 360 година преди Рождество
Христово, индиктъ седми. Така Богъ усмирява
OHÌ53H, които се превъзнасятъ, и изтребва семето

127
на нечестивите, както възвести пророкътъ съ ду-
MHT'fe: „Вид^хъ нечестивеца да се превъзнася и да
се въздига, преминахъ покрай, и не се намери
м-Ьсто за него, защото Богь е праведенъ и въз-
люби правдата, а пжтищата на нечестивите из-
треби; съ Своит-Ь мишци Той се противопоставя на
гордите, а на онези, които ходятъ право, дава бла-
годать и не ще лиши онези, които живеятъ добре,
отъ добро" ^.
Защото Нему подобава всека слава, честь и
поклонение на Отца и Сина и Светия Духъ, сега
и винаги и на вечни векове. Аминъ.
XXXIX. Надгробенъ надписъ отъ Боянската
църква
П(к«СТЛВН СА рЯБЬБ^ЖН
ллднмнръ ВОбКОДННЬ
ВнТОМНрОВЬ СННЬ M6Ctl|I
мдс демь . л''. вь дето
^$•ω. N . д . 1НДНКТ0 н".
Представи се рабътъ божий Алдимиръ. синъ
на воеводата Витомиръ, месецъ май, день 30 ти,
въ годината 6854 [==1346], индиктъ 8-и.
XL. Приписка отъ 1346 г. върху Висарионо-
вия патерикъ
Много^лл^тнве п(»'Кфед(»ь1Н г"н . рекмн Νψ^τε н óe^a-
фбте . н прннметб . тлъцете н а>в()ъз«тса вдмъ . н лзъ
грешим н недостойни (клвъ твон Гн помоудн^, χογΛ^ϊίλ
муслъ €ρΛμ моегш : πομέη;ϊ»βέ нелъжное (ΟΒΈψΐΗϊε
ΥΛ колюБнд ТВ06Г0 вл^ко . €же (»е^ не ;сотАн cbMi^^TH
^ Ср. Псалми, XXXVI, 35-36, 28 ; X. 5-7 ; I, б.

128
Г(»«ШННКОу . Н;К ВЪЗВрДТНТНСД €М» Η ЖНВ» EUTH . ТОГО рядн
Η ЯЗЬ ΟγΚΙ^ΈΠΗΒΈ Ν6Μ0ψΗ ТЪЛЛ МОбГО . Η ΤΛ«ΝΝ0;Κ Η
г(к<1>Болк (»;s^KO& ндуръто"^ пнсднне се . дя яфе н съг()«шн*^
вь коемь лнБО υτΉη, нлн главнзм!:, нлн €ъ д(>»ги Гал.
нлн въ помислс". въсе оугодно бя^дн TBoeiis уд^колю-
Бню γΉ . д въс«къ уътмн, rf»;itSOCTH нсп(»явА«н я не
КАъннте» нЯк сзБЯУе 110м'кннте кдко (»е^ нлмь х^с . »ψε
ЗН8СТНТ6 YA^KOMb СЪГр^ШеННЛ Н"^ SnSCTHTb влм'' iSTt^h
мон HB'^^NbiH . понеже вьсн нмдми т^ир^&тн, ако н съм(Гнн
υλ"ι)η . Η въс« кряснлл мн(кд еего ω€Τ3Ν&^. л ми ндзн
(>одн;еомсд . Η NASH нмдмо ВЪ землА въннтн . S нед; же
въздтн Бм^омъ . пкоже (ке^ ап'^лъ пАвелъ . век сллва
ул^комъ Tf^tBA . трлвл БО нсъше Η 1|В1ктъ елк £&плде^ . я
слово пр^Биваетъ въ ρω"^ н ρω^. дя не ashhthca ω"ΐ|Η н
Б(клтнд . US, помфннте н мене гр-кшняго н х»ддлго н по-
слфднсдго . въ ннокин"^, Бл^^внте 21 не кльннте . нияГ е»-
сцшпл, CMsaje въсегдя въспомннднне см(ь^ъ . я б^^тьство
грсск . н шГуьство грОБъ t ПнсджесА CIA кннгд (^екомин
пАтернкъ въ лАврс бссплътнаго яр;снст(»дтнгд мн](яндя .
иястолкфомоу д(>;(нмднд(>нт» кнръ инкоднм» . прн ^^то-
люБнвомъ Η Бллгородномъ, ц^н 1Ш21инс длс^дидрс »
ωБьд(>ъϊKÀφoм» Блъгд(»ъское ц(Гтво н г(»ъуьское . въ л*^
fftÌ. и*д . ендн^. д"|.
Многомилостиви прещедри Господи, Който
си рекълъ : „Търсете — ще нам-Ьрите и ще по•
лучите, чукайте и ще ви се отвори "Ч И азъ^
гр-Ьшниятъ и недостоенъ Твой рабъ, Господи,
насилихъ беднит-Ь мисли на моето сърдце, като
си спомнихъ нелъжливото обещание на Твоето
чов-Ьколюбие, Владико, Който каза, че не желаешъ
смъртьта на грешника, но да се възвърне и да
жив^е*. Поради това и азъ, като укрепихъ не-
мощьта на моето т-Ьло и съ тл1внна и груба ржке
написахъ това писание. Ако ли съмъ съгр^шилъ
1 Ма хей, VII, 7.
^ Езекилъ, ХХХ111, 11

129
въ HtKoe четене или глава, или, казвамъ, въ друго,
или въ помисли, всичко да бжде угодно на Твоето
чов-Ьколюбие, Господи. А вс^ки, който чете, да по-
правя грубостьта. Не кълнете, но помнете, какъ
каза за насъ Христосъ : «Лко опростите cъгptшe-
нията на човека, то вамъ ще ги опрости моятъ небе-
сенъ 0.ецъ*Ч Понеже всички тр-Ьбва даумремъ,
като смъртни човеци, и да останатъ всички хубости
на този св-Ьтъ, а ние сме се родили голи и голи ще
влЪземъ въ земята — отъ нея б^хме взети. Както
рече апостолъ Павелъ: всЬка човешка слава е като
трева. Тревата изсъхва и цв^тътъ й отпада, а
Словото пребждва въ родъ и родъ. Не се лепете,
отци и братя, но поменете и мене грешния и
бедния и последния въ иноцит-Ь. Благословете, а
не кълнете името на Висариона, комуто смъртьта
е всегдашно възпоменание, а богатство rp-fexo-
вет% и гробътъ отечество, t Тази книга, наре-
чена Патерикъ, 6t писана въ лаврата на без-
плътния първовоеначалникъ Михаила, при упра-
вата на архимандрита господинъ Никодима, при
христолюбивия и благородния царь Иванъ Але-
ксандра, който влaдte българското и гръцкото
царство, въ годината 6854 [=1345/6], индиктъ М-и.
XLI. Приписка на попъ Филипа върху пре-
писъ на Манасиевата хроника
Славд нже въ тронцн сллвнмомоу iTtoy нсидънгд-
ψΟΜογ къ мллъ велнкдд, пже н прнпнсдш^ сд снд сдо-
весд мАллд н многополезьнАЗ повел'БН1емъ Гнд моего
Бллгородмлго Η х^толюБнвяго Η прхвисокдго Η дръждв-
NATO 1| ftfi iifìfiKft^cNsro (шдиндя ^лекслнд(кл в Д«ТО ΤβΥεΗΗλ
fS ω нг бмднк. . . . прнпнсд фнлнпъ попъ по повелен
^ Матей, VI, 14.
2 I Пет., I, 24—25.
9

130
Слава на Бога, прославянъ въ Троица, Който
въ малко извършва гoл■feми д'Ьла, та бидоха пре-
писани и т-Ьзи малки и многополезни слова по
повеля на моя господарь, благородния, христо-
любивия, превисокия и мощния царь, прекрасния
Иванъ Александра, въ годината 6853[=1 344/5], ин-
ликтъ [13'и] . . . Преписа [ги] попъ Филипъ по
повеля . . • .
XLII. Мрачка грамота на царь Иванъ Але-
ксандра отъ 1347 г.
Хто лн (»лзд(»ншнтъ н поперетъ, тяковяго да нск»-
«нтъ г ъ Б^гъ прлкедмммъ свон"^ гл^домъ . н дд ндсл-к-
д»€тъ клАтв;!^ 3 г^^д Б^гд Η & nf^Y^TUA ero U^T|>e, Η 3
BciT ст^хъ (δ Btiu B^'rov «годнв^шн^, нд BCtKoe 8бо нз-
всстое «твръж^бнне . н въ свобо^ унстл» . н въ одръ-
жднне B'KYNoe, н нердздрушнмое, ддровд i||iÌ^bo μη . сън
XFÌ'CO^ 55ЛЪ, 1||Гкд мн ст^го н велнкослдвнддго ую^^твор''!^
Н Др^НерДрХД Л^ВД ННКОЛМ, ЗД ВСА М8 ДрЪЖДВЛк Н ШБЛД^.
η ЗД ЛЮ'*^ . Η ЗД вЧд MS прдвннм.
ПНСД Η ПОПНСД ЦрЕ^ВО мн, ЦрГкУМЪ ОБМУНММЪ знд-
шеннемъ. вь н(е)же бл^гоуъстнвдд, η бл^гов^нудндд . мд-
зндменд СА дръждвд 1|р^вд мн . κ л«^ ^s". ω", hs ен^^нк-
ϋΗωΗΑ . д~. м'^1|д декем^вр|д . иГ. д^^нъ, в слв"•:•
Ιω*' Лле^дн'^ в х^д в^гд Бл"гωвtpeиь φ н сдмодрГжець
scfT f Блгдро^мь н Γρκω"* f
t ypb повеА1Б, Довромнръ ПНСД в** Сергевнцн, де\
д* д*^нъ, в csF. f
Благочестиво и много богоугодно е да се
проявява топла любовь къмъ светит'^ и боже-
ствени църкви, изрядно да се украсяватъ съ царски
дарове и повели — това е угодно на Вседържи-
теля Бзга и е благоприятно за всички.
Поради това А царството ми, като има топла
любовь къмъ т%зи божествени църкви и усър-

131
дно дръзновение, особено къмъ светия и жа-
ръкъ помощникъ и съдейникъ на царството ми
светия и великославенъ чудотворецъ Христовъ
архиерархъ Никола, който въ всички сражения,
«оито се случиха на царството ми, неотстжпно
и жарко помагаше на царството ми. Поради
това и моето царство, като си припомни сло-
вото на пророка Дави да, който рече: „Госпо-
ди, възлюбихъ красотата на Твоя домъ и M-fecTO-
то на пребиванието на Твоята слава" ^ и който
рече, че съ т^зи божествени църкви »царе ца-
руватъ и цзрскиятъ рогъ се възвишава и T^fex-
ната държава се утвърждава и силнит-Ь пи-
шатъ правда*'^, моето царство се изпълни отъ
ревность отъ това слово и пожела да украси
т^зи божествени църкви, знаейки, че е добре,
както и прежнит-^ царе, обладатели на скиптъра
на българското царство, украсиха и издадоха
честни богоначертани писмена — избрани хрисо-
вули, които 6'fexa принесени и прочетени предъ
царството ми. Когато ги вид^ и узна, царството
ми се изпълни съ ревность за това и пожела да
приложи [н-Ьщо] къмъ т-Ьхъ и да украси съ до-
стойна честь, желаейки да извърши добро даре-
ние, както подобава, за да се просвети царство-
то ми, и да издигне н -feKoe M-fecTO и н-Ькоя църква,
не само светит-Ь велики лаври, но и малките,
защото тъкмо въ т-Ьхъ се назовава и прославя
името на Исуса Христа Бога нашъ и правосла-
вната християнска B-fepa.
Поради това благсизволи царството ми да
дари този благообразенъ всенастоящи ХРИСО-
ВУЛЪ на царството ми на този монастиръ на
царството ми на светия великославенъ чудотво-
1 Псалми, XXV, 8.
2 Ср. Притчи, Vili, 15; XVI, 12; Псалми,
LXXXVIII, 18.

132
\
рецъ и архиерархъ Никола, който [монастиръ] се
намира на местото, наречено Op-fexoso, — за ця-
лата область и владение на този монастиръ и за
всичките му люде, и за всичкит-Ь му работници,
и за всичките му зевгелия, и за людете op-fexo-
вяне, които се намиратъ въ Ср-Ьдецъ, и сели-
щето Б'Ьлица, до междата Костинъ-бродъ, и се-
лището Бововци, и селището Дръщряне, и Коно-
ръзъ, и сЬнокосит^ въ Ракита, и Блатечница съ
ц-клото бранище, гдето и да еж, или парици и
отроци, или технитари, или каквито и да било
люде, или пъкъ ниви, или лозя, или сенокоси,
или воденици, или градини, или оградени wfecTa,
или бранища, или рибни ловища, или орешаци,
или каквито и да еж други владения и прилежания ι
на този монастиръ — надъ всички да владее
този монастиръ на светия архиерей и чудотво-
рецъ Никола.
R отъ всички боляри и служители на цар•
ството ми, малки и гол-Ьми, изпращани по всички j
времена по цялата страна да събиратъ дань и да
извършватъ всякакви служби на царството ми,
които еж сегашните севасти на тази область,
дуки, катепани, писачи, всякакви десеткари —
свински, овчи и пчелни, винари и готвачи, аподо-
хатори, крагуяри и песяци, градари, събирачи,
изгончии, — никой отъ т-Ьхъ да н4ма власть да
уврежда, нито насила да поставя нога въ т-ьзи
села и людете и селищата на монастира на цар-
ството ми и всичките му правдини — нито да
пише, нито дань да взима, нито комадъ, нито ми-
тати, нито н-Ькакъвъ десятъкъ, нито хл^бъ, нито
вино, нито месо, нито зобъ, нито пилета, нито т-Ьхъ
самите да взема на каквато и да е служба въ цар-
ството ми, нито конь да имъ взима въ ангария, нито ι
волове, нито осли, нитоподводъ да взема, нито въ
н^що друго да наврежда на т%зи люде. Но да има
всЬка власть съ всички свои правдини монастирътъ

133
на царството ми, свети Никола, и настоящиятъ архи-
мандритъ на този монастиръ на светеца и който
следъ него бжде служитель въ този монастиръ.
|Сжщо и] лозето въ Драчово и другото лозе въ
Скрино, и другото въ село Диачеи, и другото въ
Житомитсъ, което е далъ инокъ за подстригъ.
Сжщо и за глобите, каквито и да се взематъ отъ
T-fesH монастирски люде, малки и големи, или
фунъ, или разпустъ, или разбой, или конска
кражба, или други глоби, — да не се бъркатъ въ
т-кзи глоби севастит -fe, нито практорит-Ь на цар-
ството ми, а само архимандритътъ да [ги] взема
въ монастира, що е правдина. Така сжщо и по-
повете, които се намиратъ вср^дъ монастирски-
T-fe люде, да не имъ уврежда великата църква,
нито протопопътъ, нито ексарсит-Ь, нито H'feKon
други, но всички т^зи люде на този монастиръ
на царството ми да пребиваватъ свободно и да
иматъ облекчение догдето слънце сияе на земята
и докато жив^е царството ми, па и следъ смъртьта
на царството ми който бжде наследникъ на цар-
ството ми, или измежду възлюбените деца на цар-
ството ми, или отъ сродницит -fe на царството ми,
или когото другиго Богъ избере и постави на
престола на царството ми — никого отъ правосла-
вните християни, той да не се размисли и да отмени,
нито да наруши настоящия благообразенъ ХРИ-
СОВУЛЪ на царството ми, но още повече да го
потвърди и поднови, както е добре да правятъ
светите и православни царе, както и самото ми
царство не разруши, нито отмени, но още повече
потвърди, поднови и просвети.
Който ли пъкъ разруши и потъпче, него да сжди
Господь Богъ на праведния Свой сждъ и да по-
лучи клетва отъ Господа Бога и отъ пречистата
Негова Майка и отъ всичките светии, които еж
угодили Богу отвеки. За всеко явно утвър-
ждение и чиста свобода и за вечно и неразру-

134
шимо владение дари царството ми този ХРИСО-
ВУЛЪ на моето царство на светия и великосла-
венъ чудотворецъ и архиерархъ Христовъ Ни-
кола за всичкит-Ь му владения, область и за людете
и за всичкит-Ь му правдини.
Писа и подписа царството ми съ обичайния
царски подписъ. Въ който [хрисовулъ] благоче-
стивата и богов^нчана държава на царството ми
подписа въ годината 6856[==1347], индиктъ 1-и^
месецъ декемврий 1 и день, въ сжбота.
t Иванъ Александъръ въ Христа Бога бла-
гов-кренъ царь и самодържецъ на всички бълга-
ри и гърци. +
t Царьтъ повели, Добромиръ писа въ Сер-
гевици, декемврий 1 и день, въ сжбота. t.'
XLIII. Приписка на инока Лаврентия
отъ 1347/8 г.
β л*т fs'iu'ìTs' €ΝΑΪκτω ίΤ пнсд С1Ш кннгд д^ше-
ПОЛеЗИЛД, BA^rOBCf^NOMOV Η Хр1СТ0ЛЮБНВ0М0у nfì'SBIilCQ-
ΚΟΜΟγ Η CaMOAfkbXABHOMOV 1|~(>Ю влъглромъ н гръкомъ
ШАП» лле^дндроу . въ жнвотъ Η В'& з^рдвнб Η въ|
оутвръя;д€нне ΐ)ρ>^τΒογ еговоу н д^темъ ero . н вс«комоу
;κ(»ϊοτϊαΗϊΝον въ ползд . нже съ Btf^o;» н любовн;!^ ии-
унтллкшомоу . въсА Βω кннгъ! БЖ^твнид . ilo'^ENbl С;1кТЪ
нстоуннкомъ YHCTbix водъ . Η всскъ прнст;к11А%н «сръднш.
НЛПАбТ СД ЖНВОТНиХЪ водъ ВеДЛъфА въ ЖНВОТЪ ΒΐΥΙΙΜΗ.
TtM же ¥ьт;8кфбн н ποΛ88;8»φβΗ са Бъздявдите дльжное
ΥΤΟ . CH(>-KYb МОЛБЬ! Η MOACHÌA Ο Више (»6Y6HtMb БЛЛГО
RtpN'kMЪ 1|"рН . ДЛ ВЬ1 СПО^НТе СА МЪЗДС . (ОДД^КфДГО
МОЛНТВЯ» МОДАфНМ СА Η БЛ^ВАфД Л«ТД П(»ДВ6ДИ М^Ъ . лмннъ.
f троудъ же Η Бол-кзнь лдЕрентУд многогр-кшндго
ТД^Д с"ф6НМ0НН0КД.
Въ годината 685б[=1 347/8], индиктъ 1-и, 6ΐ
написана тази душеполезна книга за благов^рния

135-
и христолюбивия, превисокия и самодържавни»
царь на българите и на гърците Иванъ Aлe^
ксандра за животъ, здраве и утвърждение на не-
говото царство и на децата му и за полза на*
BcfeKM християнинъ, който чете съ в%ра и лю-
бовь. Защото всички божествени книги еж по-
добни на извори съ чиста вода и вс^ки, който•
пристжпя съ усърдие, се насища съ жива вода,,
която води къмъ вечния животъ. Поради това
вие, които четете и се ползувате, въздавайте дъл-
жимото — сиречь молби и моления за споменатия
блaгoв•fepeнъ царь, та да се сподобите съ награда
отъ Оногова, Който изпълнява молитвите на он1озИс,
които се молятъ, и благославя годините на пра-
ведните. Яминъ.
t Трудъ и мжка на многогр-Ьшния ужъ све-
щеноинокъ Лаврентия.
XL1V. Приписка на попъ Теотокий Псилица
отъ 1347/8 г.
Сдлкл теес воже нашь η плки рекж слава ti . ако
вее тевб ηϊ д^яо νϊ слово съв(къшдетсА . повелкмТемь н
т|»оудолюБезнимь подБнгом въсеосвдфеннддго пдт()1Д|»^я
Б^госпдсмдго 1)др1г(кддд Т(»ъновд : н всей воулгд|кнп кн^
Снмеонд . нспнсдсд сне БЛДгов'Ьст1е 1шднд богосаовд . н»
гръубскмнхъ слогненнд блъгд(»ьскь1н азмкь . тдко η съ
бв-ьтом ь ero . р;8кК0л» попд θβωτοκϊΑ ^екомддго Пснлнцд.^
κ Λϋ^. .$ωΝ$ . ннднкто д.
Слава на Тебе, Боже нашъ, и, пакъ ще кажа»,
слава Ти, защото безъ Тебе не се извършва ни
д^ло, ни слово. По повеля и трудолюбиво зала-
гане на всеосвещения патриархъ на богоспасае-
мия цариградъ Търново и на ц-Ьла България
господинъ Симеона това Благовестие на Йоана?
Богослова 6Ь преведено отъ гръцки на българ-

136
ски езикъ, заедно съ неговит-Ь отговори, отъ
ржката на попъ Теотокия, нареченъ Псилица,
въ годината 685б[= 1347/8], индиктъ 1-и.
XLV. Дарствена грамота на царь Иванъ
Александра за венецианцит-Ь
Lo mio imperio da commandamento alli miei
amici et frattelli Franchi Veneziani, et giurò lo mio
imperio per Dio Padre et per Vergine Maria et per
la sante veracia Croce et per la santa Parasceve da
Drenovo et sull'anima mia, che tutti li mercadsnti
Veneziani possino andare e venire con le lore navi
e mercadantie per tutto lo imperio nostro salvi e
securi.
Dieno pagare de comerchio 3 per cento. Π
fiol per il padre, ηεΊ padre per il fiol non possa
portare pena. Se per desaventura occorresse che
alcun navilio perisse, sian salve e l*havere et le per-
sone. Rncora per peso de perperi cento paghino
grossi quattro. Per raozzadego [?] per mezza c[an-
tar] grossi 3. Per peso de mercantie per cantar [?]
aspri IV4• Рбг alborazo da nave grande perperi due,
per nave pizola perpero 1. Se le mercantie non si
vendessero, per terra ο per mare vadan ove le piace
e non paghi[no] cosa alcuna. Ancora non si possa
bollare, ne tuor pegno in casa d'alcun Venezian, se
non va prima alla razon.
Rncora sei morisse alcun Venezian, se non va
prima [alla razon], nessun possa intromettere li suoi
beni, se non Veneziani propri!. Rncora possa comprar e
far fere chiesa e loza ove li piace dentro delle terre,
senza che alcun li contradica a questo commanda-
mento. E chi volesse contradire, sia traditore del
mio imperio.

137
Моето царство дава тази повеля на моит-Ь прия-
тели и братя франки венецианцит -fe и се заклева
моето царство въ Бога Отца и въ Дева Мария
и въ светия истински Кръстъ и света Петка Тър-
новска и въ моята душа, че всички венециански
търговци могатъ да отиватъ и идватъ съ своит-к
кораби и стоки по цялото наше царство здрави
и безпечни. T-fe тр-Ьбва да плащатъ за търговия
3 на CTOTt. Не може да понася наказание нито
синътъ за бащата, нито бащата за сина. Яко за
нещастие се случи да погине н-Ькакъвъ корабъ,
да се спаси имането и лицата. Сжщо за тегло
отъ сто перпери да платятъ 4 гроша. За. . . по-
ловинъ кантаръ 3 гроша. За тегло на стока на
кантаръ 1 аспра и четвърть. За мачтово дърво
на гол^мъ корабъ два перпера, на малъкъ единъ
перперъ. Дко стокит -fe не се продадатъ, да вър-
вятъ, гдето имъ се нрави по суша или по море
и да не плащатъ нищо. Сжщо така не може да
се запечатва или да се тури възбрана въ кжщата
на никой венецианецъ, ако не се отиде първомъ
на сждъ. Сжщо ако умре н-Ькой венецианецъ, ако
не е билъ първомъ на сждъ, никой да не може
да се разпорежда съ неговит-Ь блага, освенъ са-
мите венецианци. Сжщо така да могатъ да ку-
пятъ и да построятъ църква и ложа, гдето имъ се
нрави въ земите, безъ никой да имъ се про-
тивопоставя по тази повеля. Който би дръзналъ
да се противопостави, да бжде предатель спрямо
моето царство.
XLVI. Писмо на царь Иванъ Александра
до венецианския дождъ Андрея Дандоло
Joanne Rlexandro per la Dio gratia Imperator
del Zagora, de Bolgari e de Qriesi al magnifico e
possente amigo e fra tei carissimo meser Andrea

138
Dandolo, Doxe de Venezia, con lo s(u)o nobile con-
seguo, saludo et amor. Ricevessimo una lettera, man-
dottì per lo nobile homo maser Marino Fallier, la
quale mi intendessimo e de quello eo ve respcndo,
che sempre jo (h)o desideredo et desira d*haver ha-
vudo vostra ambass^ria et quella aspetto e sempre
il mio imperio ha trattado e tratta honore e stada
vostro e del vostro comun e de zas heduna altra
persona, che vien in lo mio imperio. [Ancora se li
vostri mercadanti vorrà venire per lo mio imperio
con le sue marcadantie,] lo mio imperio ve inpro-
metto e zuro per Christo glorioso e la Verzine Ma-
ria e santa Parcsceve da Drenovo e sull'anima mia,
che li vada salvi e securi Thavere e le persone,
d'onde le vorran andare *e stare, secondo li patti e
[il] sacramento ch'io ve dado in prima.
[ΙωαΜΈ ^ле^андръ въ Х()нстл Богд BtpeHb цлрь »
слмодъ(кЖб1|ъ вссмъ Бдгдршмъ Η г(»ъκωмъ].
Иванъ Александъръ по божия милость царь
на Загора, на българите и на гърците до веле-
лепния и могжщъ приятель и пресклчпъ братъ
господинъ Мндрея Дандоло, дождъ на Венеция,
заедно съ неговия благороденъ съветъ, поздравъ
и обичь. Получихме едно писмо, изпратено чрезъ
благородния мжжъ, господинъ Марино Фалиеро,.
което разбрахме и за което ви отговарямъ, че ви-
наги съмъ желалъ и желея да имамъ ваше пра-
теничество и го очаквамъ. Моето царство винаги
се е отнасяло и се отнася съ почить къмъ вашата
държава и вашата община и спрямо всЬко друго
лице, което идва въ моето царство. [Сжщо ако ва-
шите търговци биха искали да дойдатъ въ моето
царство съ свои стоки], моето царство ви обещава
и се кълне въ славния Христа и Дева Мария и света
Петка Търновска и въ моята душа, че ще бждатъ

139
здрави и безпечни въ имота и личностите, гдето
и да искзтъ да отидатъ и да пребиваватъ, спо-
редъ договорите и клетвата, които азъ по-рано
ви дадохъ.
[Иванъ Александъръ въ Христа Бога в-Ьренъ
царь и самодържецъ на всички българи и гърци].
ХЬУП.Изъ ЛЪсновския Паренесисъ (1352/3 г.)
.... ИЯПНСЯ СД СНК1 КННГД Г^ЛбМДА G^TMH в(^(>6МЬ,
Kb ЗеМЛН ЗДАТОКСКОН, Bh MCCTt рбКОМСМЬ illKCNOBO, вь
ОБНТеЛН С"ТДГ0 арХНСТрЯТНГД УНХДНЛД . Ки AtTO КЛ^ГОК-Б(>-
ΝΑΓΟ Н" XfÌ^TOAraBHBXrO ll^fkt БЛКГД()СКДГО 1и)ДН {\л€^ДН^Д(кЛ
н" вл^гов-ьридго н^ ^гр^^юлюБНкдго ст"го ц^р-в Стефднл
срЬБСкид н'' r(»bYbCKUft 36МЛА . н" ве^нкдго ДбСНОТ-К
1идн (Олнвбрд, хтнторд тогояг^е хрдмд н'' ирн всеос^фен*'-
нсмь д^р^снерен тид1к збмлд κνρ ^рсен1Д, пов€Л1гвш8 мн
пнсдтн снхъ кннгъ моел» ,χγΑοετΗ^ Тдхоте урьиьць . . .
. . . 11овблен'1€мь господния мн епнсконд йрс€Н1Д ндурьтдхь
СН;СЬ КННГЬ вь дето ^2.(ίΓ,^,!Γ,, бНДНКТНОИ .$".....
. . . Написана бе тази книга, наречена свети
Ефремъ, въ Злетовската земя, въ mìbctoto, наре-
чено Лесново, въ обительта на светия първо-
военачалникъМихаила, въ времето на благов^р-
ния и христолюбивия български царь Иванъ
Александра и на благоверния и христолюбивия
свети царь на сръбската и гръцката земя Стефана
и на великия деспотъ Иоанъ Оливера, ктитора
на този храмъ, и при всеосвещения архиерей на
тази земя господинъ Арсения, който повели на
моята бедность, монахъ Тахотд[?], да напише тази
книга... По повеля на моя господзрь епископа
Арсения написахъ тази книга въ годината 6861
[=1352/3], индиктъ би. . .

140
XLVIII. Грамота отъ времето на царь Иванъ
Александра за монастира се. Богородица
Елеуса при Месемврия
Ai των νοίζφαίίον, ήτοι των άσχητών, προσευχαί δηλαδή
ν.ολ δεήσεις κατ εξοχήν τω θεώ προσεγγίζουσι καΐ θαμινά θα-
μινά πλησιάζουοίν, ως φησιν ό θεοφάντωρ . Βασίλειος, δτι άττας
δέησις μονάχου ενεργούμενη ήκιστα τον άνθρωποχτόνον διάβολον
τταρρησίαν έχειν έα προς ους καΙ ή δέησις επεκτείνεται. ΚαΙ
μάλ' είκότως• όστραττηβόλος καΐ γαρ αϋτη λαχουσα καΐ χρυσαυ-
γΟίΌοα καΐ τομώς ύττερ άετου τττερόν τον αέρα σπανίζουσα καΐ
τόν 7t^jii>-o•^ δνθρωπον του δευτέρου ουρανού έν άκαρεί ayj.ifì\i<3a
τω δεσποτικά) θρόνω έξαπιναίως παρίσταται καΐ τω βασιλεΐ
κατά αγολψ έντυγχάνει υπέρ ών καΐ δι' δν έσταλη. Διά
το'. τοϋτο και ή βασιλεία μου τας θείας, ώς εΤρηται, ασκητών
έθέλουσα προσευχάς υπέρ χρυσίον δτι πολύ καΐ λίθον πολυτελής
ή&έλησεν ή βασιλεία μου τους έν τη Μεσημβρία σεβαστή μον^
μονάχους άσκουντας της υττεραγίας Θεοτόκου της Έλεουσης κατά
πάντα έχειν το ανενόχλητον καΐ έζκουσεύεσ&αι τήν μονήν καΐ τους
έν αύτη μοναχούς από πάσης αγγαρείας, ψωμοζημίας, καστρο-
/τισίας και πάσης άλλης• τϊ^ς οιαίδήτινος συζητήσεως, ετι δέ και
τους δσοι και δθεν έν τω της μονής περιόρω περικεκλεισμένους
λαχόντας• καΐ αυτοί το άνενόχλητον εύμοιρήσωσιν. Ου μήν δέ
άλλα καί το ταύτης μονδξυλον ήκιστα εις τον αιώνα κομμερκη•
θήσεται, αλλ' ουδ' ό κατά καιρόν δούξ έπιβαλεΐν εχεί το où'^oko'*
τη μονή πόδα έττηρεασμοΰ, ή έν τη Μεσημβρία τις αυτοχθόνων»
*ί] όθνείων τινών, ειπερ χαί τήν σφών θέλουσι σωτηρίαν έκ θεο»

141
Молитвите на монасите, или сиречь на пс-
движницит -fe, и T'fexHOTO застжпничество достигатъ
по предимство и най-често се приближаватъ до
Бога, и, както казва богоявительтъ Василий:
когато молитвата на монаха почне веднъжъ да
действува, то тя съвсемъ не позволява чов-Ько-
губительтъ дяволъ да има дързость противъ
он-Ьзи, надъ които умолението се простира. И
това е напълно естествено : бърза като св-Ьтка-
вица и бл'Ьскава като злато, разсичаща въздуха
по-р'Ьзко отъ крило на орелъ и за мигъ преми-
наваща презъ първия чов^къ на второто небе,
тя незабавно се представя предъ божия престолъ
и свободно получава отъ [небесния] Царь он^зи
н^ща, за които и поради които е била изпратена.
Поради това и моето царство, като цени,както се каза,
божествените молитви на подвижниците повечеотъ-
злато и скжпоцененъ камъкъ^ пожела царството
ми, щото монасите, които се подвизаватъ въ
честния монастиръ на пресветата Богородица
Елеуса въ Месемврия, да бждатъ напълно не-
обезпокоявани и монастирътъ, заедно съ монасите
въ него, да бжде освободенъ отъ всекаква ан-
гария, псомозимия, градозидане и каквато и да^
било друга тегоба. Сжщо така и онези, които,
отгдето и да било, се случи да пребиваватъ въ
монастирските предели, и те да се наслаждаватъ
на пълна необезпокоеность. Не само това, но и
неговата лодка да бжде освободена на вечни
времена отъ плащане на всекакво мито, Съв-
семъ да не дръзва да обременява монастира
нито дукътъ по това време, нито некой отъ
местните жители на Месемврия или измежду
чужденците, ако ли очакватъ своето спасение
отъ Бога или пъкъ снизходителность отъ моето
царство. И онзи, който бжде уличенъ, че върши
^ Ср. Псалми, XVIII, 11.

142
7.са την έχ της βασιλείας μοϋ ο?κ€ίότητα, ώς δ γε φωραθησόμ,ε-
νος απεναντίας ποιών xat χ.υκα τους έν τη |χονη μονίχ-^ιους την
έχ της βασιλείας μου θαττον όργήν έπισπάσεται, ^Τπερ οργή βα-
σιλέως άγγελος. Τουναντίον δε μάλλον ή βασιλεία μου άχλόνητον
ζαι ακράδαντον εΤναι από παντός την μονήν βούλεται, Tv' άπερι-
κτύπητον την ζωήν οί έν αύτη μοναχοί έχοντες έχτενέστερον τη
βασιλεία μου ύπερεύχωνται, ι'ν' ύποτάξη αύθωρον πάντα έχθρόν
και πάντα πολέμιον χαΐ Σχυθην και Βάρβαρον, έτι δ' Ούννους καΐ
'Ρώς και το Ξαν^ικον καί Γερμαναον έθνος• άλλ' ουδέ βάβαξ, αλλ
σρδ' άγΰρτης τας αρκυς αύτης διαδράση- έπί τούτω γαρ καΐ ή
βασιλεία μου το παρόν σιγίλλιον χρυσόβουλλον εικόνα τη της
Έλεούσης μονή επιβραβεύει εις οίκείαν άσφάλειαν, μηνΐ [άπριλίω]
ίνδικτιώνος [ένατης, έτους ςωμθ'=1341].
Ή βασιλεία μου δ' έπΙ τούτοις καί τον της Μεσημβρίας
αρχιερέα εξω της μονής είναι, δηλαδή της Έλεούσης, βούλεται,
τουτέστιν άμέτοχον, ήγουν του μή το αύ'^ολο'^ μετέχειν έν τη
μονή ή παρασαλεΰσαί τι τών γεγραμμένων έκ της βασιλείας μου
το καί^όλου (ή) πειράξαι τι, είμή μόνον τό δνομα έν τοΤς ίεροΤς
διπτύχοις του άρχιερε'ως έχφέρεσθαι. ΜηνΙ άπρίλίω ινδικτιώνος θ'.
Είχε καί το των Βουλγάρων σημεΐον ЬС ερυθρών γραμμάτων.
XLIX. Дарствена грамота на царь Иванъ
/Александра (?) за монастира св. Никола
при Месемврия
Ό θεός τών θεών και κύριος τών κυριευόντων, ό αγαθός
χαί ύπεράγαθος Θεός, ό προνοητής καΐ κηδεμών τών αύτοΰ δη-
μιουργημάτων έταξεν αρχάς καί εξουσίας επί τάς νοεράς και
άγγελικάς δυνάμεις* είτα έπί τρν αισθητόν καί όρώμενον κόσμον
ους ήθέλησεν ή αύτου αγαθότης έξελέξατο άρχειν και βασιλεύειν
έπί της γης. Ώς ηύδόκησεν ό αγαθός Θεός και έπληρώ()η ή έν-
σαρκος του Θεού Λόγου οίν.ονομία^ ην προκατήγγειλαν οί άγιοι
xa'i θεοφόροι προφήται, τότε ήρξεν ή θεοφρούρητος και θεοπρό-
βλητος και θεόστεπτος βασιλεία εις τον έν άγίοις θεόστεπτον βα-
σιλέα καί μέγαν ΚοίνσταντΤνον και πατέρα πάντων τών ορθοδόξων
βασιλέων. Χρόνων δε πολλών παρεληλυθότων, δτε ηύδόκησεν ό

143
противното и безпокои пребиваващите въ мона-
стира монаси, той ще си навлече гн-Ьва на
моето царство веднага, Атъй като гн-Ьвътъ е
царевъ веститель. Царството ми, напротивъ. же-
лае щото монастирътъ да не бжде тревоженъ и
обезпокояванъ отъ никого, та намиращите се въ
него монаси, като се наслаждаватъ на спокоенъ
животъ, по-продължително да се молятъ за моето
царство бързо да подчини всЬки врагъ и вс^ки
противникъ и скитъ и варваринъ, а сжщо хуни,
руси и св-Ьтлокосото и германско племе. Сжщо
така нито смутитель, нито скитникъ да не из
бегне мрежит -fe му [на моето царство]. За това,
прочее, моето царство дарува настоящата злато-
лечатна- сигилия на монастира Елеуса за негова
безпечность презъ месецъ [априлъ], индиктъ [де-
вети] Моето царство, освенъ това, желае, щото
архиепископътъ на Месемврия да стои вънъ отъ
монастира Елеуса, сиречь да н^ма никакво право
въ него, или въобще да не се м-Ьси въ монастира
или да нарушава н-Ьщо отъ онова, което е писано
отъ моето царство, или да се опита въ н%що, но
само името на архиерея да бжде вписано въ све-
щените поменици. Месецъ априлъ индиктъ 9 и.
[Иванъ въ Христа Бога веренъ царь и
самодържецъ на българи и гърци Ллександъръ].
XLIX.
Богъ на боговете и господарь на господа-
рите, блггиять и предобъръ Богъ^ промислитель
и закрилникъ на Своите създания, отреди власти
и началства недъ духовните и ангелски войнства,
а следъ това Неговата благость избра и онези,
които Той пожела да началствуватъ надъ осезаемия
и видимь светъ и да цфуватъ на земята. Когато до-
•бриятъ Богъ благоизволи и се изпълни въплъще-
^ Ср. Притчи, Vili, 15-16; I Ти mot., VI, 15.

144
άγα^ο^ χαΐ ν.ύ^Λος ημών Ίησους Χριστός, έδωρήσατο τήν ^σιλείαν
τω τρίσμακαρίστψ έ/είνφ χαί ί^ίοιδίμω ρασιλεί 'Ιωάννη Άσόνη καΐ
ττάππω της βασιλείας μου, καί — ώ της άγα^ότητός σου, Χρίστε,
καί τών πλουσιοπάροχων δωρεών της ουρανίου σου δόξης καΐ βα-
σιλείας — έδωρησατο και το ■ημέτζ^ο'* κροίτος, τήν θεοδώ-
ργ^τον και θεόστεπτον προγονικην παπποπστροπαράδοτον βασιλείαν.
Και επειδή ό τρισμακάριστος έκεΤνος και άοίοίΐιος βασιλεύς 'Ιωάννη^
Άσάνης καί πάππος της βασιλείας μου πολλά υπομνήματα κατέλιπεν
έπΙ της γης, καί ιζρωτο'^ μεν τήν όρθοδοξοτάτην και βασιλικω-
τάτην εύσέβειαν mi άλλα πάμπολλα μυρία αγαθά, ηθέλησε και
το ενθεον νφάτος της βασιλείας μοο ίνα δωρήσηται έλευθερωτικόν
καί θείον χρυσόβουλλον είς τήν μονήν του εν άγίοις καί θαυμα-
τουργού Νικολάου του μορο^λΫιτου του èv rrj Έμμονη, Δια τοοτο
οίκειοχείρως έοωρήσατο -^piuaiov εκ του βεστιαρίου της βασιλείας
μου εις έκπλήρωσιν καί άποκατάστασιν του έλευθερωτικου και
θείου χρυσοβούλλου. 'βλθών δε ό παρών κυρ Μακάριος ό ιερο-
μόναχος εις προστώ'^-^αν^ της βασιλείας μου, ανέφερε τ^ βασιλεία
μου, ότι ή προρρηθεϊσα μονή του άγιου Νικολάου άνωκοδομήθη
έκ του θεμελίου υπό της τρισμακαριστής εκείνης Σεβίνης καΐ
μάμμης της βασιλείας μου. 'χ\κοΰσασα δε τοοτο ή βασιλεία μου,
δτι τζρο^Ο'^ικό^ μου ενι τό μνημόσυνον, ή προρρηθεϊσα μονή,
ασμένως ζοε^ατο τούτο ή βασιλεία μου. Χάριν τούτου έπεβρα-
βεύσατο ή βασιλεία μου τη αύτη μονή τό παρόν έλευθερωτικόν
καί θ€Τον χρυσόβουλλον της βασιλείας μου καΐ εις πρόσωπον (του)
ιερομόναχου κυρ Μακαρίου τοΰ πατρός και εύχέτου της βασιλείας
μου, Ίνα ποιμαίνη ταΰτην πατρικώς καί διδασκαλικώς καί μένγ^
παρ' αύτη τη μονή, καθό βούλεται καί προαιρείται, άκωλύτως και
άνεμποδίστως μετά τών έκεΤσε ευρισκομένων μοναχών. Διορίζεται
δέ ή βασιλεία μου εις τό τζαροΊ έλευθερωτικόν και θεΓον -/rj^^à-
^oiikXo^) του ένθέου ν,^άχοος της βασιλείας μου, ως ϊνα διαμένη ή
τοιαύτη μονή του εν άγίοις ]χηροψοτο\) καί θαυματουργού Νικο«

145
нието на Бога Слово, Което ótxa предизвестили
светйт -fe и богоносни пророци, тогава управляваше
богопазеното, богопоставено и богов^нчано цар-
ство на светия богов^нчанъ царь великия Кон-
стантинъ, баща на всички православни царе. Следъ
като изминаха много години, благоизволи нашиятъ
благъ Владика Исусъ Христосъ и дарува цар-
ството на триблажения и прочутъ царь Иванъ
Яci5ня, д^до на моетоцарство, и— о, Твоя благость,
Христе, и многощедри дарове на Твоята небесна
слава и царство! — дарува и нашата власть, бо-
годаденото и богов^нчано наследствено царство
отъ д^ди и бащи. И тъй като преблажениятъ и
прочутъ цзрь Иванъ ЯсЬнь, д^до на моето
царство, остави много възпоменания на земята и,
на първо M-fecTO, своето преправославно и прецар-
ствено благочестие, както и много хиляди други
добрини, пожела сжщо и божествената власть на
моето царство да дарува освободителенъ и бо-
жественъ златопечатникъ на монастира на свети»
чудотворецъ и мироточецъ Никола въ Емона.
Поради това то собственоръчно дарува злато отъ
съкровищницата на моето царство за изпълнение
и осж^ществяване на освободителния и божественъ
златопечатникъ. Когато настоящиятъ [игуменъ]^
иеромонахъ господинъ Макарий, дойде на по-
клонение при моето царство, той извести на моето
царство, че гореказаниятъ монастиръ на свети Ни-
кола билъ построенъ изъ основи отъ преблаже-
ната Севина, баба на моето царство. Като чу
моето царство, че споменатиятъ монастиръ е ро^
дителско възпоменание, царството ми прие това
съ радость. Поради това моето царство даде на
казания монастиръ настоящия освободителенъ и
свещенъ златопечатникъ на моето царство въ ли-
цето на йеромонаха господинъ Макария, отецъ и
молитель на моето царство, за да го управлява
бащински и наставнически и да пребивава въ този.
10

146
λάου αδιάσειστος άπαρά&ραυστος ανενόχλητος καΐ άχάροτχο;, άττο
πάσης επήρειας βασιλιχης και έκχλησιαστι/ης και εξουσιαστικής.
Ει τίνος δέ τολμ-ήσοντος τών εϊποτε χατά καιρούς ευρισκομένων
αρχιερέων της βασιλείας μου τταρα&ραΰσαι ή διασεΐσαι ή έμπο-
δίσαι ή Tzapz'^JoyXYiaai τι το τζαροΊ καί θείον έλευθερωτικον χρυ-
σόβουλλον του ένθέου κράτους της βασιλείας μου και το μνημό-
συνον της βασιλείας μου μέχρι και εως ενός ò^ókoo^ ϊνα εχη
τας αράς τών τιη' θεοφόρων πατέρων τών εν Νιχαία καΐ ή με-
ρίς αύτου μετά του προδότου 'Ιούδα. ΈπΙ τούτω γαρ έγεγόνει και
το παρόν έλευθερωτικον καί θείον χρυσόβουλλον του ένθέου κρά-
τους της βασιλείας μου, καί έπεδόθη τη σεβασμία μονή του εν
άγίοις μυροβλύτου καί θαυματουργού Νικολάου εις άσφάλειαν καί
άποτροπήν πασών τών επερχομένων επηρειών, μηνί αύγούστω ο',
έν ετει ,ς*Τ^γ ινδικτιώνος ζ' (?), εν ω καί το ήμέτερον ευσεβές
καί θεοστεφές ύπεσημήνατο χροίτος.
L. Грамота на царь Иванъ Александра (?) за
монастирг Елеуса при Месемврия
ΈπεΙ Ó Ιερώτατος μητροπολίτης Μεσημβρίας χαΐ ύπέρτιμος
ένεφά^?ι<3εν εις την βασιλείαν μοι> δικαιώματα της κατ' αυτόν
άγιωτάτης μητροπόλεως, δι' ων κατειχεν αϋτη προ του γενέσθαι
το τοιούτον κάστρον, την Μεσημβρίαν, υπό τών βασιλέων τών
Βουλγάρων τα εντός ταύτης διακείμενα μοναστήρια, τό τε εις δνομα
τιμώμενον του κυρίου χαι θεού χαΐ σωτηρος ημών Ίησου Χρίστου
του Άκροπολίτου, έτι τε το της πανυπεράγνου δεαποίνης καΐ
θεομήτορος καί έπικεχλημένης της Άγιοσορειτίσσης, άλλα δη χαί
το του αγίου ίερομάρτυρος Βλασίου, άπό δέ του μοναστηρίου του
εις δνομα τιμωμένου της πανυπεράγνου δεσποίνης και θεομήτορος
της Έλεούσης ένδόσει• του τότί χτητορεύοντος αυτό ειχεν ò έκεΤσε
άρχιερατικώς προϊστάμενος τό μνημόσυνον αύτου χαι μόνον — δ
δη μοναστήρια μετά τό γενέσθαι το τοιούτον κάστρον υπό την
^ocT.Xzixi τών Βουλγάρων άπδσπάσθησαη από της αύτης άγιωτά-

147
монастиръ, както желае и предпочита, 6e3npt4HO
и несмутимо, заедно съ камиращит -fe се тамъ мо-
наси. Моето царство чрезъ настоящия освободи-
теленъ и божественъ златопечатникъ на боже-
ствената власть на моето царство нарежда, щото
този монастиръ на светия мироточецъ и чудотво-
рецъ Никола да бжде несмущаванъ, неощетяванъ,
неприкосновенъ и необезпокояванъ съ каквато и да
било тегоба — царска, църковна и властелска.
Ако пъкъ H-feKOH отъ намиращит-Ь се тамъ, когато и
да било, митрополити на моето царство дръзне да
наруши, разстрои попречи или обезпокои въ нtщo
настоящия божественъ и освободителенъ златопе-
чатникъ на божествената власть на царството ми и
възпоменанието на моето царство, дори и на оболъ,
нека си навлече проклятията на 318 Tt богоносни
никейски отци и неговата сждба да бжде еднаква
съ тази на предателя Юда. За това биде съста-
венъ и настоящиятъ освободителенъ и боже-
ственъ златопечатникъ на божествената власть
на моето царство и биде даденъ на достопочте-
ния монастиръ на светия мироточецъ и чудотво-
рецъ Никола за обезпечение и предпазване отъ
BctKaKBH възможни тегоби, презъ месецъ августъ,
день 4-и, година 6^03 [?=1354?], индиктъ У-и,
въ който подписа и нашата благочестива и бого-
в^нчзна власть.
L.
Пресветиятъ митрополитъ и ипертимъ на
Месемврия изложи предъ моето царство правата
на неговата пресвета митрополия, възъ основа на
които ~ преди крепостьта Месемврия да мине
въ владение на бългapcκиτt царе — той е вла-
д%елъ намиращите се въ нейните предели мо-
настири, а именно [монастира], почитанъ на име
на Господа Бога и Спасителя нашъ Исуса Христа [и

148
της μητροπόλεως ν,αί έδόί^ησαν -ρός διαφόρους, κάντεΰΟεν στερΕΓτα:
τούτων αυτή Η'-έχρι του νυν — χαΐ τταρε/άλεσε περί τούτου, την
ιταράχλησιν αύτοΰ προσδεςα|ΐένη ή βασιλεία μου έχει θέλημα ral
διορίζεται δια του παρόντος προστάγματος, ?να έπιλά^ηται καΐ
κετέχη ούτος δη ό ίερώτατος ^ψροτίοΚίχΎ^, Μεσημβρία; χαί ύπέρ-
τιμος τα τοιαύτα μοναστήρια^ καί Ιχη έπ' αυτοΐς όσον εΤχον καΐ
οί προ .του γενέσθαι το δηλωθέν κάστρον, την Μεσημβρίαν, υπό τον
βασιλέα των 'Βουλγάρων άρχιερατιχώς προϊστάμενοι της υπ' αυτόν
άγιωτάτης μητροπόλεως, κατά την περίληψιν των προσόντων αυτω,
ως ε'ίρηται, εύλογων δικαιωμάτων, καί ουδέν εύρίσκη επΙ τού-οις
η παρά ΐού οίχουμενικού πατριάρχου η παρ' ìzirjOi) τινός την
τυχουσαν διενόχλησιν η τόν τυχόντα έμποδισμόν, προβαλλόμενη
την από του χοιοότο^ καιρού μέχρι του νυν γεγονυΐαν εις τοΰτο
νομην καΐ συνήθειαν χοότοο γαρ χάριν έγένετο αύτω τό παρόν
της βασιλείας μου πρόσταγμα, απολυθέν τη τριακοστή. . . ,
нареченъ] Акрополитъ, както и този на пречистата
Владичица и Богородица, нареченъ Агиосоритиса,
а още и този на светия свещеном^ченикъ Власия, а
пъкъ въ монастира, почитанъ на името на пречиста-
та Владичица и Богородица Елеуса, по отстжпка
отстрана на н15когашния неговъ ктиторъ, тамош-
ниятъ архиепископъ 6isme само упоменаванъ.
T-fesH монастири, следъ като градътъ премина
подъ владичеството на 6ългapиτis, били от-
нети отъ казаната пресвета митрополия и били
дадени на други, та оттогава и до днесъ тя е
лишена отъ т-^хъ. [Митрополитътъ] изяви молба
относно това и моето царство, като прие неговото
моление, желае и повелява чрезъ настоящата по-
веля, щото този пресвети митрополитъ и ипер-1
тимъ на Месемврия да вземе [подъ своя власть}
и да Еладъе тЬзи монастири и да има надъ т-Ьхъ

149
такава [власть], каквато еж имали епископските
предстоятели на подчинената нему преснета митро-
полия преди казаниятъ градъ Месемврия да пре-
мине подъ [властьта на] царя на българите, както
се каза, въ обсега на признатит -fe нему основателни
права. И при това, нека не се върши никакво по-
сегателство или каквато и да било друга пречка
отстрана на вселенския патриархъ или отстрана
на H-feKoro другиго, като се взима за предлогъ
разп ре делбата и обичаятъ за това отъ онова
време, та и до днесъ. За това му б -fe дадена на-
стоящата повеля на моето царство, издадена на
тридесетия [день отъ месецъ септемврий, ин-
диктъ 3-и].
LI. Ямболски надписъ отъ времето на царь
Иванъ Александра
ΐ|(α)(»« 1(1>(ан11д) ^лб^лндрл го. . .
ПОСТА-
ВИ СТЛкП^ СЕН Пр«[дъ] ДЯБН
ЛННИ С«0 ВЬ Д*^ fSiÙ^£
енднкт^ . .
HRiToe . епо ....
ДА е п^о(к)лдтк (5 б1| н в^
iTh" в"гомъ1?с' ^щъ ...
Въ днит-Ь на блaгoв•fepния царь Иванъ Але-
ксандра .... постави този стълбъ предъ Джби-
линъ въ годината 6865 [=1356/7] индиктъ пети...
Да е проклетъ отъ Бога и отъ 318 т -fe богоносни
отци [отъ Никея]. . .

150
LH. Послесловие къмъ Лондонското Еванге-
лие на царь Иванъ Александра (1355/6 г.)
СаЛКЛ ВЪ Т(>*1|Н слАвнмомоу Β^ογ . съвръшллкфомоу .
ВЬСККО НЛУННЛННе Βλ'γΟ . ИХЖе Ò НеМЬ NAVHHAKMOMOlf .
η" ддЯкфомоу, 110 ΝΑΥΑΛ'Κ н' конецъ : ПнсАсд снн л:нво-
TOYNbiH н^^стоуннкъ hobm;s; бдг^н . прссл"^ [ка]лго ογνε-
ΝΪΑ х^вл, н" ТОГО БЖ^твнмхъ сдмовнде1)ъ, оу\еннк л;е»
н' дΊΓлъ . Г^ЛбММН уетвороБд^говъстьннкъ . Н6 ВЬМ-кШМНМЬ
ТЬКМО ШарОМЪ . НЛН ЗЛЛТОМЪ . Н'ЛН ВНСОМЪ ilf»1:C0VKAH-
NMMb, Н^ЛН КАМен'|€11Ь н" БНСрОМЬ Оу^КрДШЛКМЬ, HSi, вькд-
тръннмъ Бя:'^твндго сдовд н"злнди'1€мъ н^ тдннъствнлго
съмотрен'!^ н'*сплъ11енн№ . txme вь немь βλ^ϊνιγο н^
Βϊκ^τΒΗΑΓΟ вьул^уен|'я . Η уюдод1!Нствд . аже съвръшн ид*^
рддн . мл^^(>д|'д те, л мл^тн ддже до κρί^τη н" погревеми.
н" сддвндго трнд'^м€вндго вьскрГсен'1Д . н" вьзнесен1д . н^
кто доводбнъ по рддоу H^cYbCTH η AH н^зг^лдти пже вь
немъ вьо^^Брдженнб д«нствт. х^всхъ . по h'^cthhi; 1д''кол;е
H^cTOYHHKoy α вдьшоусА вь земдн везводн^н, н" лг^клгдА
н кто пнеть δ него, не вьжл^ж^етсА κ томоу . тоунть
Бо строу;» и ндсдд!вдд1€ть д^шЛк . веседнть cp^ije, въкоуп«
н'' по:лмшдем'1Д . н^^дн га^коже скровнфоу съкръвеноу, нд
сбд« ср^^дбуномъ . Сне*' възискдвъ овр^те, вд^говирмин»
н ^'^тодюБНвмн . πρίΐΒΜβωκΜΗ, н^ B^roBtHYAHHUH сдмодръ-
!ке1|ъ 1(|Гд''нь д^^де^^дм^рь ifpT. . α кохе св-ктндннкоу по-
лоягеноу въ темн« MtcTt . н" здвьвеноу и" вк нерддеине
нодоженоу древнимн ifpn . e'^roxe бж*^тв11ьшъ жеддннемь
н^зъОБр^те сън хр^тодюБНвмн ifpb .ifjT . д^^де^дндрь . н
н^здожнвь пр«пнсд . н^зь е^ддиньскьГ сдовесь, вь ндшд
сдов^нскДкА сдогня», Η въ ц вдеинв подожн . cero н''зьвь-
ноу зддтьшн дьскдмн поковд, н" вьнАтръАдоу, я:нвотвор-
яимн ОБрдзи вд\нумн, н" ТОГО сддвнмхъ оу^уеннкъ
шдрЬ1 свстдммн Η злдтомъ . жнвопнс1)Ь1 . х;к;дожн1г оу^^крд-
снвь . нд «"твръждеине своемоу 1|р'^твоу . га^колге н'^ ве-
днкмн вь ст^хъ кшнстдндинь ц^рь сь Μτ'^ρΗλ е^деноль,
н"знесъ н''з Боукоу земною л:нвотворнкмн кръстъ г иь,
сй||е н" съ", cero υ^βγιΡΟβλ^^γοβέοτηιικα : Съдръжяфоу
тогдд скйптря Бдъгдрскдго, н" rpbYkCKAfo цр*'твд . съ

Блдгов«(»ноя1 н*^ ιΓγοβένυανηο^ η" новонросв-к^ноДк ц|>1|€ак^
скоед кн|)л Оео^^рою . тьзон^метнод в^кн^моу длроу • н"^
сь n(>HCNbiHMb н" прсвьзлюБленммь c'iiOMb свонмъ ιωΊί.
НОМЪ ШНШМЛНОМЬ 1|"рвМЪ : ВЬ СЯДКЛ» ТВО|кЦОу BCtT, N ТОГО
Бл^гов-кстьмнкш^ . мят^-ею . ui^my , лоуцг . н" ίω'ΙίΝογ.
if^ìRG МОЛНТВДМН . ПОБЪДЛ^ ДА ΙΐρΪΗΜ€^ (D βΊι, НЛ В^АГЬ»
(»АТ0^ДЦ1Н?СЪ ТОГО . Н" ГЛАВЬ! Н^Ъ СЬКрвШН^ По"^ H03t СВО"^,
дмн*". Λίτογ тек^кфоу, зи^д . н^ндУктд о•'": csjf рдв же
г"нА моего i)"f»t, ннслвун сн;к кннгЛк, cϊмωнъ мнн*^ на-
()Н1|дстсд : CNJ
Слава на Бога, прославянъ въ Троица, Който
изпълва BcfeKO добро начинание, що се начева
за Него, и дава начало и край. Написанъ 6Ь този
животоченъ изворъ на новата благодать, на пре-
сладкото учение на Христа и на HeroBHT'fe боже-
ствени самовидци, ученици и апостоли, — наре-
ченъ четвероблаговестникъ, не са-^о по външенъ
шаръ, или злато, или пресуканъ ленъ, или по
украсата съ камъни и бисеръ, но по излияние на
вътрешното божествено слово и по изпълнение
на тайнственото [пред]усмотрение, проявено въ
господнето и божествено въплъщение и чудо-
творство, което Той извърши заради насъ,
[както и] милосърдието и милостьта, даже до
кръста и погребението и славното възкресение
на третия день и възнесението. И кой може да
изброи или изкаже по редъ даденото въ него
изложение на далата Христови, бидейки наистина
подобно на изворъ въ безводна и жадна земя,,
та който пие отъ него, да не ожеднява. Източва
струи и насладява душата, весели сърдцето и
мисъльта, или пъкъ прилича на съкровище, скрито
въ сърдечно поселение. Като го потърси, благо-
в^рниятъ, христолюбивиятъ, превисокиятъ и бого-
в^нчаниятъ самодържецъ царь Иванъ Яле-
ксандъръ го намери подобно на св^тилникъ, по-
ложенъ на тъмно м^сто и забравенъ, поставенъ-

152
въ нерадение отъ древнит'Ь царе. Този христо-
любивъ царь Иванъ Ялександъръ го намери съ
божествено желание и, като го изяви, биде пре-
ведено отъ гръцки слова въ нашата славянска
речь, и 6•^ положено за показъ; биде обковано
отвънъ съ позлатени дъски, а вжтре биде укра-
сено художествено отъ живописци съ животворни
образи на Господа и на HeroBHT'fe славни ученици,
[изписани] съ св-Ьтли шарки и злато. [Това б%
сторено] за утвърждение на неговото царство.
Както великиятъ въ свелмлт-^ царь Константинъ,
заедно съ мейка си Елена, извади изъ недрата
на земята животворния Господенъ кръстъ, така
и той — този четвероблаговестникъ. Тогава той
владееше скиптъра на българското и гръцкото
царство, заедно съ своята благов'Ьрна, богов1вн-
чана и новопросв-Ьщена царица госпожа Теодора,
едноименна съ божия даръ, и съ своя роденъ и
превъзлюбенъ синъ царь Иванъ Шишмана. За
слава на Твореца на всичко и на Неговитъ благо-
вестници Матея, Марко, Лука и Йоана, съ чиито
молитви да получи отъ Бога победа надъ враго-
вете, които воюзатъ протизъ него, и да съкруши
главит^Ь имъ подъ своите нозе. Аминъ. Въ го-
дината 6864 [=1355/6], индиктъ 9-и: t ^ този,
който написа тази книга, се нарича монахъ Си-
меонъ, рабъ на господина моя царь.
LUI. Изъ Зографския апостолъ отъ 1358/9 г.
Б^е веянки, в^е мл*^(»д1н, в^е БезндУАл''нин . R4t.\b
мнло^д н сп^сяд, свонмь Бж^твомь Η ΝΗ бдниомо^ va'-
коу 110гиБМл»тн }ίθτΛ . п& Bctiib ciic'^^TH СА, Η вь рлзоумк
HCTHH^NblH 1Ι()ΪΗΤΗ . С|ГСН Η ПОМ^ДОуН рЛБД СКОбГО, ΜΝΟΓΟ-
г(»«ш''илго МладбНА . посдоулгнв^шдго тн »год'*ио вь кгцг
€€МЬ, Η НеоСДЯБНО Т(>0УДНВ''ШД СД Вк вЧ-ККО Д«ДО Α^'χΟΒ^ΝΟ.
18Ъ<:помнмлд Б&^фнхъ Бл^^гь HACAìix'^eNie . Η плкм иллов^с-

153
иен'*нг1го cero п|)«хож%н1Л . Toro рл^ подвнз!1д ci, noBCAt
п(^«ложнтн снА KHHPft г"лем;кА лп^ль п(»л^н . ρεκ'^ιιιβ д-вл-
y'iA Η посллм1Я с^тхь ягГль y^Btxb . нже вьселенЛкА προ-
св«тнш;к, н п(»нведош;к (Ъ т^мм кь свктоу . Въ плма^ η бь
ΒΐΥ'^ΗΗ πο'^Η свонмъ ^>однтблемь» н ня сд1вослов№ c^^ie.
Тог^д п|>1Д(»ьжлше скуфтро ■{{ΐί^'τβίΐ вльгд(1»^кяго п^^-встолд
BA^roB-fifkNH Η х^олюБНВн Η сямод|)ьждвн1н, 1»^ ^ле!^ди*>д(^ь
ifpb . Λ*τον слфоу τογ'^λ текЛкфоу . fS^tu'X'd . €м''днк-
тншнк ri •:•
Боже велики, Боже милосърдни, Боже без-
начални, Който всички обичашъ и спасявашъ по
своето божество и не желаешъ нито единъ чо-
в1вкъ да погине, но да се спасятъ всички и да
се обърнатъ въ истинно разумение^ спаси и по-
милуй Твоя рабъ, многогр-Ьшния Младенъ, който
Ти е служилъ угодно въ този животъ и не-
ослабно се е трудилъ въ вс^ко духовно д'Ьло,
като си припомня наслаждаването отъ бжднит -fe
блага, както и краткотрайното това прехождане
[на земята] Като се трудеше заради това, той по-
вели да бжде преведена тази книга, наречена
Деяние на Апостолит -fe, сиречь деяния и посла-
ния на светите Христови апостоли, които про-
светиха вселената и я приведоха отъ тъма въ
светлина, — въ паметь и в^ченъ покой на своит-к
родители и за славословие божие. Тогава дър-
жеше скиптъра на царството на българския пре-
столъ благоа^рниятъ, христолюбивиятъ и само-
държавниятъ царь Ивзнъ Александъръ и тогава
течеше годината 6867 [=1358/9], индиктъ 13 и.
Лалое гр-Ьшниятъ, непотр-Ьбниятъ и многостра-
стниятъ, недостоенъ да се нарече рабъ Христовъ,
писа това и го преведохъ съ помош,ьта на моя
господарь Христа и на светото и преславно Въз-
несение на Господа и Бога и Спасителя нашъ
Исуса Христа, Комуто нека бжде слава на в-Ькове
и на в-^чни в-Ькове, аминъ.
* Ср. Е 3 е κ и и л ъ, ΧΧΧΙ11, 11.

154
LIV. Приписка отъ Бдинския сборникъ
(1359/60 г.)
Нзволенн1емь шГцл . н сьв(»ьше11Н1€МЬ οΉλ . н поспк-
шбннкмь CT'ro a'^a . Kb α'Ήη бд^гок-б^нлгш, η nf^tKblCO-
КДАГО . Ν СЯМОДрЬЖАВИАГО ìfpH НДШ6Г0 ϊωΑΝΗΑ СИ1|НМНИ
Бльrдpωмь Η г(»ккомь . Лоткфдсе Бл^гок-кр^нлд н c'iof^oA-
нлл 1|М|Д λη^Ήλ . Η сь повел^ннкмь цр'*^твд сн . ндпнса
сню кннгю . рекомое €ЬБор'нн\ с^ти^мь прспо^^н-кмь Η
CTpACTOTfkbnNHMb я^бнлмь : CSJ Дл соуть fHoy ц рю η
ЦМ)Н Η γлдωмь н^ вь оутврьж^^енУе ifpbCTSoy н^. т^лоу
вь з'^рлвн1е . Λ д^шн вь сп^сеннк . н нлпнсдсе вь бднн-к
г{клд« . вь Асто*'. f^s . ω . ^и . Β^ογ же н^шем» сля" в в«ки
IM^Nb.
Съ изволението на Отца и изпълнението на
Сина и съдействието на Светия Духъ, въ днит•^
на благов-ерния, превисокия и самодържавния
нашъ царь на българи и гърци Иванъ Сраци-
мира. Благов -fepHaTa и светородна царица Анна се
погрижи и по повеля на царството й биде напи-
сана тази книга, наречена съборникъ на светите
преподобни и страстотърпими жени. Нека бж-
датъ за господина царя, царицата и τΙίΧΗΠτΐ
чада за утвърждение на тяхното царство, за
здраве на тялото и за спасение на дуилата. Тя
биде написана въ града Бдинъ, въ годината 6868
[=1359/60]. Слава на нашия Богъ навеки, аминъ.
LV. Приписка отъ Л"Ьствицата отъ 1363/4 г•
Къ д*то fS'.tiT, н . о". н . в'', енднкто в". Испнсдсд
€1Д КИНГД . СНМН upHMH н" TA'KN'^HblUH НрЪСТЬ! & 110СЛ1Д-
МН^Ъ, ИИОКОМЪ ОеО)ДОСН€МЪ . въ MtCTIK ^сту 1Грн тръ-
НОВА ΓpЛДt . llpH БЛЯГОВ^рННМЪ ίω^Νΐ ^Ле^ДИДр! . Н*' l|f>"Ì|H
€^0 в€шд(о)р« ΗθΒυιιροεΒΐίφειι^Η«Η . дя м(о)л1 ви ωΊ{Μ
Η*' Брлт1а . нспрдвлсдфе уьтсте л иб клън«те :

155
Въ годината 6872 [=1363/4], индиктъ 2-и,
биде написана тази книга съ т-Ьзи три тленни
пръсти отъ последния въ иноцит -fe Теодосия, на
местото Устие при градъ Търново, при благо-
в'Ьрния Иванъ Александра и неговата царица
новопросв^щената Теодора. Моля ви, отци и бра-
тя, четете като поправяте, а не кълнете.
LVI. Изъ Синодика на българската църква
бдбН!: HOBtH Η BA'VoYbCTHBtH цд
рпцп м^терн вблнкАго ifpn ш ЦМ^ ^^"^^
янмд ас«н« . въземшон нл сд гд|>скмд
Аг"гелскин ωБ(»дз^ нареубн«н
бУгемн, въундд пдмлть : с>^
(^ν'Ήέ 1|М)и HnpeY6Htii anhcìa . н
Af»0V3tH ДННС BA'^rOYbCTHBtH
ΐ)()"ί|Η ;с(»^толюБНВлго ii^pi: ac-KHt .
Η НрНН!К БЛ^ГОУЬСТНВСН U'fpH
^(ГтолюБНвдго ij^pt мн^гднлд .
мд|^еуенн'БН въ мнншьскомь ο
Брдз« ^еин, всундд пдмд^: о^
Мдр1н ;ср^толюБНв«н ЦН|Н стдрд
го тертерУд . н дроуз1гн К1(>дмд
ρΪΗ БЛ^ГОВ-КрНИН Ι|(Γΐ{Η, ВСУНДД π
C4j
βνφροεΚΗΗ BA^rOYbCTHB-SH Ι||Γΐ|Η
ц p« свдтслдвд, Β«ΥΗΛΑ памд^ t
КерДЦН BA^rOYbCTHBtH ДбСПОТНЦИ
идтсрн келнкддго црг 1шднид
дле^ди^^рд въснрнемшон ид са
дГгбЛСКиН QBpASb NApeY€HIIOH
•е-еофднд, вауидд пдмать : сю

156
ОеОДОрЪ БΛ>OYЬCTHBiH црцп
велнкллго I) р« 10)дннл дле^ям^^рд
ВЪСИрНбМШОН мнншьскмн
яг^гелскин ОБрдзь . H^f^eYeiiMt
н ^еофднд, вкундя пдма'^: сю
вбОД(0(»« B^rOYbCTHBtH цр 1|Н
Б6ЛНКЛДГ0 ifp'b 1идн11Л дле^дмТря
ε^ιμοΗ ω родд евренскд . въ
спрнбмшн жб нд СД с Т06 кръ
ψβΝΪ6, Η БЛ rOYbCTHB;!^A Bt
pSi ì\'RMii съхрдншн . Η цр^квм
MHfOrU ОБНОВДБШН , Η МОНД
СТНрА pДЗΛHYNЬ:A въз^^кнгшо
Η М^ТбрН €;ΚψΗ В6ДНКДДГ0 1| pt
1шд||нд шншмднд, B'БYNДД пд :
38. Понеже всепукавиятъ нашъ врагъ раз-
^•Ья по цялата българска земя манихейската ересь,
«ато я см%си съ масалианскага, на он-Ьзи, които
еж начинатели на тази ересь, анатема f.
39. На попъ Богомила, който при българския
царь Петра възприе тази манихейска ересь и я
разпространи въ българската земя, като прибави
и това, че Христосъ Богъ нашъ се е родилъ отъ
светата Богородица и Приснодева Мария само
привидно и привидно е билъ разпънатъ, а въз-
приетата плъть я възнесълъ и я оставилъ въ въз-
духа, нему, на неговит-Ь минали и съществуващи
понастоящемъ ученици, наречени апостоли, ана-
тема t.
40. И на всички, които поддържатъ тази ересь,
TtxHHT-fe обичаи, TtxHHT-fe нощни събрания и
тайнства и безполезното Ttxno учение, както и
«а он-^зи, които ходятъ съ т^хъ, анатема f.

157
41. Ha он%зи, които ce обичатъ съ т-Ьхъ jt
въ единодушие съ тЬхъ ядатъ и пиятъ и полу-
чаватъ дарове отъ т-Ьхъ, като т-Ьхни единоми-
сленици, анатема.
42 На он-^зи, които на 24-я день отъ ме-
сецъ юния, на рождеството на Йоана Кръстителя^
извършватъ влъшвения и влачене на плодове и
каквито скверни и подобни на езическа служба*
тайнства се вършатъ презъ тази нощь, анатема.
43. На OHÌ53H, които наричатъ сатаната тво-
рецъ на видимите нЬща и го назоваватъ разпо-
редитель на дъждъ, градъ и на всичко, което про-
излиза отъ земята, анатема f.
44. На он-Ьзи, които говорятъ, че сатаната е
създалъ Адама и Ева, анатема f,
45. На OH-fesH, които отхвърлятъ свещените Пи-
сания, що боговидецътъ Мойсей, Илия Тезвитянинъ
и остан1алит'Ь свети пророци и патриарси приеха отъ
Бога» и казватъ, че T-fe еж на сатаната, и т-Ьзи, по-
тиквани отъ тогова, еж написали онова, що еж
написали и което казаха за Христа, и безъ да же-
лаятъ и по принуда еж говорили и поради това
богомилите отхвърлятъ написаните въ Стария За-
ветъ книги и просиялите въ него свети пророци,
анатема.
46. На онези, които казватъ, че жената за-
чева въ утробата си поради помощьта на сата-
ната, и оттогава сатаната пребивава неотстжпнс
дори и до рождението на младенеца, което не
може да бжде прогонено чрезъ светото кръще-
ние, но само чрезъ молитва и постъ, — на онези»
които говорятъ така, анатема +.
47. На онези, които се подиграватъ съ Йоана
Кръстителя, като казватъ, че той идва отъ
сатаната, както и кръщението въ вода, и поради
това се отвръщатъ отъ водното кръщение и се
кръщаватъ безъ вода, само като кажатъ „Отче
нашъ", анатема.

158
48. Ha 0H"fe3H, които ce отвръщатъ отъ всички
п-Ьния въ свещенит -fe и божествени църкви и отъ
самия домъ божий, какъвто е църквата, и каз-
ватъ, че требва да се nte само „Отче нашъ" на
«оето и M"fecTO да се случи, анатема f.
49. На oHÌ53H, които отхвърлятъ и подигра-
ватъ светата и свещена служба и ц-Ьлото свети-
телско устроение, като казватъ, че т^ еж изо-
бретение на сатаната, анатема.
50. На oH-fe3H, които отхвърлятъ и подиграватъ
причастието съ честното τ'feлo на нашия Господь
Исуса Христа, както отхвърлятъ и цялото тайн-
ство, което е било извършено отъ Христа Исуса
Господа нашъ заради нашето спасение, анатема.
51. На он^зи, които отхвърлятъ поклонението
на честния и животворенъ кръстъ и на светите
и свеш,ени икони, анатема.
52. На он-Ьзи, които приематъ никого отъ
T'fesH еретици въ светата божа църква, преди да
еж дали своето изповедание и проклятие на ця-
лата ересь, както е казано, анатема.
53. На Василия врача, който разсЬя тази три-
окаяна богомилска ересь въ Константиновия градъ
при православния царь Алексий Комнина. анатема :
78. На Петра Кападокийски, cp•feдeчκи д^-
децъ, на Лука и Манделея Радоболски, анатема,
трижди +.
79. На всички еретици, анатема.
80. На он'Ьзи, които не в^рватъ право и бла-
гочестиво въ светата, едикосжщна, животворна
и нераздьлна Троица въ единия истиненъ Богъ,
анатема, трижди +.
81. На всички, които см"Ьтатъ Сина на Го-
спода нашъ, Исуса Христа по-малъкъ а не равенъ
на предв^чния Неговъ Отецъ, анатема, трижди.
82. На OH-fesH, които не изпов"Ьдватъ, че пре-
светиятъ Духъ Божий е равносжщенъ на Отца и
Сина, анатема, трижди.

159
83. Ha он-Ьзи, които прибавятъ къмъ Боже-
ството четвърти богъ и го наричатъ угешитель,
анатема, трижди.
84. На он%зи, които твърдятъ, че Синътъ
божий е приелъ отъ пречистата Дева Богоро-
дица нетл'Ьнна плъть, анатема, трижди.
85. На он-Ьзи, които наричатъ Дева и Бого-
родица проста жена, анатема, трижди.
86. На он^зи, които не изпов^дватъ отъ ц-Ьла
душа, че Синътъ Божий се е възнесълъ съ плъть
къмъ Отца, анатема, трижди f.
87. На он-Ьзи, които не в-Ьрватъ, че ще има
възкресение, възставане съ т^ла на умр-Ьлит-Ь отъ
векове и пришествие предъ сждъ господенъ,
анатема, трижди.
88. На всички он-Ьзи, които се противятъ на
закона божий и не приематъ апостолските и от-
чески предания, анатема, трижди f .
89. На он^зи, които еж преминали отъ ка-
квато и да е ересь къмъ православната в^ра и я
държвтъ съ цела душа, в^чна имъ паметь.
90. На всички, които се приобщавзтъ къмъ
арменската в -fepa, τΐχππτΐ служби и мждрувания,
анатема, трижди.
91. На он-Ьзи, които говорятъ, че Богъ не
ще приеме чов-Ька, който се кае за своит'Ь rp'b-
хове, анатема, трижди f.
92. На он^^зи, които твърдятъ, че дяволътъ
€ св'Ьтодържецъ, анатема, трижди +.
93. На OH-fesH, които не изπoвi5Двaτъ, че Синътъ
Божий е творецъ на небето -и земята, анатема,
трижди.
94. На 0H-fe3H, които не в^рватъ въ Йоана Кръ-
стителя и всички останали пророци, които еж
пропов^Ьдвали за светата Троица, анатема, трижди,
95. На он'Ьзи, които не приематъ светото
причастие, като сжщинска плъть и кръвь Хри-
стова, анатема, трижди +.

160
96. Ha он%зи, които не се покланятъ на све-
тите мощи, които различно даватъ божествена
благодать на всички, пристжпващи къмъ т^хъ
съ Btpa, анатема, трижди f.
97. На он^зи, които не се кланятъ на чест-
ния и животворенъ кръстъ или хулятъ светата
литургия и всички църковни п^сни, анатема,
трижди.
98. На он-Ьзи, които наричатъ прости кжщи
CBeTHT'fe божии църкви, въ които се освещава и
обновява ц'Ьлото християнство и се слави бо-
жието име, анатема, трижди f,
99. На он"Ьзи, които се опитватъ предаде-
ните на светитЬ църкви, епископии, монастири
и другите останали църкви отъ благов^рнит^
царе и богобоязливи християни и утвърдени съ
златопечати и прости писания достояния да на-
рушатъ или да отнематъ н-Ьщо отъ он-Ьзи н-Ьща,
които еж посветени Богу, анатема, трижди t•
100. На всички, които държатъ усърдно и
чисто православната вЬра и см^татъ архиереите
като притежаващи образа на Господа нашъ Исуса
Христа, споредъ думите на Господа, речени въ
Евангелието: „Онзи, който слуша васъ, слуша
Мене", и пакъ: „Каквото свържете на земята и
прочее" ^ и приематъ техните благословии съ
усърдие и топла в -fepa и се боятъ отъ техните
запрети, в^чна паметь, трижди.
101. На онзи, който чрезъ каквато и да било
хитрина или билки или чародеяние или обайване
или вражески влъхвувания или отрова се опита
да овреди царя, помазаника господенъ, нему
анатема, трижди.
102. На он-Ьзи, които се отдаватъ на никакво
влъхвуване или обайване или чародеяние или
прорицателство, анатема, трижди.
» Лука, X, 16; Мат ей, XVliI, 18.

161
103. Ha всички боляри, малки и големи, све-
щеници и монаси и на ц-Ьлия нзродъ, които съ
благопокорство хранятъ всякаква чиста и права
любовь къмъ царя и архиереит-Ь, в-Ьчна имъ
паметь.
104. На всички крадци и убийци и разбой-
ници и на он%зи, които имъ помагатъ, анатема»
105. Христосъ победа, Христосъ царува, Хри-
стосъ радость и в%ра християнска. Спаси, Господи,
християнската в -fepa.
106. На Константина Велики и неговата майка
Елена — светит-Ь и равноапостолни първи хри-
стиянски царе, в-Ьчна имъ паметь.
107. На Теодосия Велики царя, Онория цар»,
Теодосия Малкия [царя], Маркиана царя, Васи-
лия царя, Константина царя, Александра царя,
Христофора царя, Романа царя, Константина царя,
Романа царя, Никифора царя, Йоана царя, Васи-
лия царя, Константина царя, Романа царя, Михаила
царя, Константина царя, Михаила царя, Исаака
царя, Константина царя, Романа царя, Михаила
царя, Андроника царя, Никифора царя, Исаака
царя, Алексия царя, Йоана царя, Алексия царя, —
гръцки царе, които съ земното царство наследи-
ха и небесното, в-Ьчна имъ паметь :
108. На Плакила — царица на царь Теодосия
Велики, Пулхерия, Евдокия, Теофана, Теодора,
Елена, Теофана, Теодора, Зоя, Теодора, Екате-
рина, Евдокия, Мария, Ирина — православни
гръцки царици, в^чна имъ паметь :
109. На Теодора, великата и света царица,
която, когато н-Ькога [б -fe] помрачена [право]слав-
ната B-fepa [отъ нейния мжжъ Теофила, събра
следъ неговата смърть патриаршиит-Ь отъ цялата
вселена, всички владици и светит -fe монаси отъ
всички страни и уреди великъ вселенски съборъ.
Следъ като 6% прогонена тъмната, мрачна и не-
приязнена ересь на иконоборцит-к, заедно съ

162
всички предишни еретици, именувани тукъ, тя
повели, заедно съ ц^лия свети съборъ, да бждатъ
проклинани за в-^чно осжждане вс^ка година от-
страна на патриарсите и всеосвещения църко-
венъ чинъ. Имената на царете и князет-Ь, които
подкрепятъ православната B-fepa, еж написани въ
свети книги, които бидоха установени и утвър-
дени въ светит -fe църкви, за да бждатъ спомену-
вани въ в-Ьчно възпоменание и хвала на Бога
Твореца. На тази благов"Ьрна царица в-Ьчна й па-
меть]
114. На благов-Ьрния царь Калимана и него-
вия братъ Михаила, Тамара и Елена, благоче-
стиви деца на великия царь Ас-Ьня, в-Ьчна имъ
пеметь.
115. На севастскратора Александра, братъ на
великия царь АсЬня, и на севастократора Стр%за
и деспота Слава, в^Ьчна имъ [паметь].
116. На Константина, благочестивия и право-
славния нашъ царь
117. На' Елена, новата и благочестива царица,
майка на великия царь Иванъ Ас%ня, приела
следъ това ангелски образъ и наречена Евгения,
BÌ54Ha паметь.
118. На царица Анна, наречена Янисия, и на
другата Янна, благочестива царица на христолю-
бивия царь Яс^ня, и на Ирина, благочестивата
майка на христолюбивия царь Михаила, наречена
въ монашески образъ Ксения, в-Ьчна паметь.
119. На Мария, христолюбивата царица на
Тертерия Старий, и на другата благов-^рна ца-
рица Кира Мария, в^чна паметь.
120. На Ефросина, благочестивата царица на
царь Светослава, в-Ьчна паметь
JL

163
121. Ha Кераца, благочестивата деспотица,
майка на великия царь Иванъ Александра,
приела следъ това ангелски образъ и наречена
Теофана, в^чна паметь.
122. На Теодора, благочестивата царица на
великия царь Иванъ Александра, приела следъ
това монашески ангелски образъ и наречена Тео-
фана, в-Ьчна паметь.
123. На Теодора, благочестивата царица на
великия царь Иванъ Александра, която 6t отъ
еврейски родъ, приела следъ това светото кръ-
щение и запазила ц^ла благочестивата си B-fepa,
обновителка на много църкви, въздигнала раз-
лични монастири, майка на великия царь Иванъ
Шишмана, в^чна паметь.
124. На Кера Тамара, дъщеря на великия царь
Иванъ Александра, велика госпожа съпруга на ве-
ликия амиръ Амурата, която му б^ отдадена заради
българския родъ. А тя, като отиде тамъ, запази пра-
вославната си B-fepa, рода си освободи, жив-Ь
добре и благочестиво и съ миръ почина, в-Ьчна
паметь.
125. На госпожа Десислава и госпожа Васи-
лиса, дъщери на великия царь Иванъ Александра,
В'кчна паметь.
126. На Кира Мария, благочестивата царица
на великия царь Иванъ Шишмана, в^чна паметь.
127. На госпожа Десислава, майка на благо-
честивата царица Мария — [съпругата] на великия
царь Иванъ Шишмана, наречена въ ангелския
образъ Девора, в-Ьчна паметь.
128. На Кераца, дъщеря на великия царь
Иванъ Шишмана, в%чна паметь, и на неговия
синъ АсЬня, и на другия неговъ синъ АсЬня, и
на другите починали негови чада, в-Ьчна [паметь].
129. На Домца, тъща на великия влашки
войвода Иоанъ Негоя, в^чна й паметь.
130. На логотетица Зоя, в-Ьчна й паметь f.

164
131. Ha монаха Силвестра, който ót чаш-
никъ на великия царь Иванъ Александра, в-Ьчна
паметь.
132. На монаха Тесдосия, който б-Ь прото-
севастъ на великия царь Иванъ Александра,
в1Бчна [паметь].
133. На протокилийника Проданко, в^чна
[паметь].
134. На протокилийника Приязда и воево-
дата Балдю, които б^ха убити за вярата на своя
господарь, в^чна паметь.
135. На великия примикюръ Цамблака, в^чна
[ паметь].
136. На великия войвода Константина, който
биде нареченъ Теодулъ въ монашески образъ,
в^чна паметь.
137. На великия [логотетъ?] Добромира, на-
реченъ въ монашески образъ Доро[тей ?], в^чна
му паметь.
138. На архиепископа на Константиновия
градъ, вселенския патриархъ и новопропов-Ьдникъ
Арсения, в-Ьчна [паметь].
139. На новия изпов-Ьдникъ Иосифа, в^чна
паметь.
Преславски патриарси
140. На преславските патриарси Леонтия,
Димитрия, Сергия и Григория, в^чна паметь.
Преосвещени патриарси на Търново
141. На първия патриархъ на богоспасения
царевградъ Търново, Иоакима, в^чна паметь.
142. На преосвещенит -fe патриарси Васи-
лия, Иоакима и Игнатия, в^чна паметь.
143. На преблажения патриархъ и свещено-
мжченикъ Макария, в-Ьчна паметь.
144. На [пре]освещенит'Ь патриарси Иоакима^
Доротея, Романа и Теодосия, в^чна паметь.

165
145. Ha преосвещения патриархъ Иоаникия,
в-кчна паметь.
146. На преосвещения патриархъ Симеона,
в^чна паметь.
147. На преосвещения патриархъ Теодосия,
в-Ьчна паметь.
148. На преосвещения патриархъ Иоаникия,
в%чна паметь.
149. На преосвещения патриархъ Евтимия,
в^чна паметь.
150. Преславски митрополити: Сте-
фанъ, Димитрий, Лъвъ, Григорий, Герасимъ,
Ааронъ, Мелетий, Макарий, Сава, Доротей, Виса-
рионъ, Макарий.
151. Червенски митрополити: Нео•
фитъ, Калиникъ, Захарий.
152. Ловечки митрополити: Лонгинъ,
Мелетий, Киприанъ, Симеонъ и вториятъ Симеонъ.
153. Ср4дечки митрополити: Диони-
сий, Дамианъ, Леонтий, Дометианъ, Партений.
154. Овечки митрополити + : Теости-
риктъ, Лазаръ.
155. Дръстърски митрополити^:
Кирилъ, Яверкий, Теодулъ, Иосифъ, Дионисий,
Калиникъ.
R он-Ьзи митрополити, които ще
споменемъ сега, T-fe ótxa при благо-
честивия царь АсЬня подъ властьта
на Търновската патриаршия и тогава
починаха+.
156. Лнтоний и Даниилъ, митрополити cfep-
ски, в-Ьчна имъ паметь.
157. Днастасий, Епифаний и Димитрий, еписко-
пи велбжждски, в%чна имъ [паметь].
158. Иоаникий и Сергии, архиепископи охрид-
ски, в^чна имъ паметь.
159. Яковъ, Порфирий и Иоаникий, епископи
браничевски, в-Ьчна [имъ паметь].

166
160. Сава, Теодосий, Димитрий и Симеонъ,
епископи б-Ьлградски, в-Ьчна имъ паметь.
161. Кирилъ и Дионисий, епископи нишавски,
в^чна имъ паметь.
162. Стефанъ, Климентъ, Иосифъ и Харитонъ,
митрополити бдински, в^чна имъ паметь.
163. Симеонъ, митрополитъ филиписийски,
в^чна му паметь.
164. Василий, Марко, Никодимъ, Прокълъ,
Доротей и Партений, митрополити месемврийски,
в-Ьчна имъ паметь.
165. На всички български митрополити и
епископи, архимандрити и игумени, които еж почи-
нали въ благов-крие, в^чна [имъ паметь].
166. На всички боляри, малки и големи, по-
борници и сътрудници на благов%рието и прия-
тели на светата и божествена църква на бъл-
гарското царство, в^чна [имъ паметь].
167. На Семиръ, Иончо, Добромиръ, Иваншо
и на всички, които заедно съ т-Ьхъ проявиха мж-
жество противъ безбожните турци и прол-^ха
кръвьта си за православната християнска B-fepa,
в^чна [имъ паметь].
168. На Ярцо, Трошанъ, Ратенъ и неговия
братъ Карачъ, Потръцъ, Ханко, Станъ, Михаилъ,
Богданъ, Шишманъ, Ботулъ, Радославъ, Вои-
силъ, Константинъ, Годеславъ, Чръноглавъ, [в-Ьчна
имъ паметь].
169. На новоосвещения великъ крал ь Стефанъ
Уроша, в-Ьчна паметь.
170. На краля Вълкашина, в-Ьчна паметь.
171. На деспота Углеша, в-Ьчна паметь.
172. На молдовския господарь Стефана, в^ч-
на паметь.
173. На молдовския господарь Иоанъ Петра,
в^чна паметь.
174. И на неговата госпожа Елена и на т%х-
нит-к чада, в-Ьчна паметь.

167
175. Ha всички, които окредватъ християн-
ските домове, или крадатъ коне или волове, или
обиратъ по плчтища, за пагуба и щета на хри-
стияните, и на всички, които ги изпращатъ къмъ
такова зло или ги знаятъ, че еж такива, и ги при-
криватъ, анатема.
176. На Акиндина, Варлаама и попа Прохора
Кидония, които изрекоха хули за Бога повече
отъ всички еретици, а сжщо бледослов-Ьха, че бо-
жествената светлина, която се е явила на плани-
ната Таворъ на апостолит-Ь [била сътворена, която
светлина Господь] показалъ тогава на учениците
(си) за ув15рение на всички, че при възкресението
така [ще възсияятъ] праведниците, както [самъ]
Себе си [?] показалъ Спасительтъ, и [всички] ще се
преобразятъ и тъй ще просияятъ и ще пребж-
датъ на в^чни векове заедно съ Господа, както
учи апостолътъ^ — на техъ, като на нечестивци
и противници на Господните думи, както и на
техните единомисленици, анатема, трижди.
177. На Фудула и неговия учитель Пиропула,
които тъпчеха всечестните икони на пречистата Бо-
городица, занимаваха се съ различни влъхвования,
нападаха съ различни хули владиците, свещени-
ците и иноците, опоганиха свещените църкви,
[както и] животворния кръстъ, чрезъ който бехме
белязани [за деня на?] избавлението, показаха и
много други безчинства, анатема.
[Изъ Дриновия преписъ на Синодика]
87. Начало на българските царе: На
Бориса, първия български царь, нареченъ въ све-
тото кръщение Михаилъ, който приведе българ-
ския родъ къмъ богоразумение чрезъ светото
кръщение, вечна паметь.
1 Μ а τ е й, XVII, 1 сл.

168
Ha неговия синъ Симеона и неговия внукъ све-
тия царь Петра, на Пл-Ьнимира, Бориса, Романа,
Самуила, Радомира Гавриила, Владимира, Вла-
дислава, древни български царе, които съ зем-
ното царство наследиха и небесното, в^чна па•
меть.
На древната българска царица Мария, в-^чна
паметь.
88. На Кирила философа, който преведе бо-
жественото писание отъ гръцки езикъ на бъл-
гарски и просв-Ьти българския родъ, новия вто-
ри апостолъ, презъ царуването на Михаила и пра-
вославната царица Теодора, неговата майка, които
украсиха божествената църква съ свети икони и
утвърдиха православието, в-Ьчна паметь.
89. На неговия братъ Методия, архиепископъ
на Моравия Панонска, тъй като и той много се
е потрудилъ за славянската книга, в^чна му паметь.
90. На неговия ученикъ Климента, епископъ
на Велика Морава, и на неговите ученици Сава,
Гораздъ и Наумъ, тъй като и Tt много еж се
потрудили за славянската книга, в%чна имъ па-
меть.
91. На царя Иванъ ДсЬня Б%лгуня, който
освободи българския родъ отъ гръцко робство,
в^чна му паметь.
92. На неговия братъ царь Теодора, наре-
ченъ Петъръ, и на неговия братъ царь Калояна,
който постигна много победи надъ гърци и франки,
в-^чна имъ паметь.
95. На благочестивия царь Георги Тертерия
Старий, в-Ьчна паметь.
96. На благов1Ьрния царь Шишмана, в-Ьчна
паметь.
97. На благочестивия царь Теодоръ Свето-
слава, в'кчна паметь.

169
98. Ha благочестивия царь Георги Тертерия,
в'Ьчна [паметь].
99. На деспота Страцимира и на неговите
братя Радослава и Димитрия, в-Ьчна паметь.
100. На благочестивия царь Михаила, в^чна
паметь.
101. На царь Иванъ Стефана, синъ на бла-
гочестивия царь Михаила, в-Ьчна паметь.
102. На T-fean, прочее, правов-Ьрни, благоче-
стиви, приснопаметни и православни царе, които
еж управлявали богопазения престолъ на бъл-
гарското царство и по редъ всичко еж устроя-
вали и еж имали попечение за христоименит-Ь
люде, които еж имъ били поверени отъ Бога...
LVII. Приписка отъ Евангелие за царь Иванъ
Страцимира
слокоу . Η къ c^TOMOv a'xov, (кеклк же с^т-ьн тр цн
Безнлудином^ Бяг^твоу н нерлзд1гАном8, Η съп(^нснос;«^ф-
NOMS смил . с^тмлк же тронця нзводеннемъ н поспс-
шенТемъ, hoyAtca сне с^тое н БЖ°^твное дияш кннгм
г^лбм-ЕК! по rpbYbCKOMS тбт^^шеу^^дъ . съ т(»оудомъ Η вънн-
мяннемъ ΒεΛΗΐι^ΜΈ . еже по снлс моелк ;соудостн . въ
ТЯЯ »Б0 ВрСМеНЯ В«НС1|Ь 1||1^^ТВ1А ЙА ТМКИ НОСАфО^ Η
скнптро въ p^ift дръж;кфоу ίω^Νον лдб^яид(»оу бл^^гоуь-
CTHBOMS Η вбднком» х^рю . Η сноу 6Г0 Η ίω^Ηογ
срлцнмнроу мдлдом;; ifpio . стльпя нбо . 1)(Гкбнлго Rf»i!-
дръж;8кфоу πΑτρϊ^ρ,χογ кнрь Обго^ноу . пнсясе »бо сне
С^ТОе Д-БЛО ВЬ ВеЛН1|«МЪ Н МН0Г0¥Л'^УЬН'1:МЪ ГРЗД« БДЬ1НН,
повбд«н'1бмъ Η жедан1бмк веднкомъ въсеглс^фбнг^го мн-
τρωποΛΗτ^ кнрь длиТндя . лз же иедостоннм и rpftsu
1гол;ссА ид^[тн] еже вь ]Гл д«ло више снлм моелк . ил

170
ηκο ;!»я:нкл cu того e тлго мнт;>оподнт21, nave н посл«-
ШЛН1» НЛБМКЬ N6 ВЬСХОТ«?(Ъ Пр^СЛНШАТН. ТФМЖе МОЛА YbT^K-
фн^ь Η п(>-Бннс»л;фн^, не злослокнтн, ν;8; nave бл^^внтн.
ДЛ Н ВУ СП0Д0БНТ6СА ω ΑΑ^ΪίψΑΓΟ ΜίΓτΚΆ М^ЛДфНМСА Η
Бд^вАфлго л*^ прдведньЛ
Слава на предв-Ьчното и [благо] Начало, на
събезначалното Слово и на Светия Духъ, сиречь
на безначалното и неразделно и съв-Ьчно бо-
жество на Света Троица. Съ изволението и съ-
действието на Света Троица б^ наченато това
свето и божествено д^ло — книгата, наречена
по гръцки „тетраевангелие" — - съ гол^мъ трудъ
и внимание за силата на моята бедность, по
времето, когато носеше на глзва венеца на цар-
ството и държеше въ ржка скиптъра благоче-
стивиятъ и великъ царь Иванъ Александъръ,
заедно съ своя синъ, младия царь Иванъ
Срацимира, а църковния стълбъ управляваше
патриархътъ господинъ Теодосий. Писано 6t,
прочее, това свето д^ло въ великия и многолю-
денъ градъ Бдинъ, по повеля и желание на ве-
ликия всеосвещенъ митрополитъ господинъ Да-
ниилъ. А азъ, недостойниятъ и грубъ, се бояхъ да
начена това д-Ьло въ Христа, надвишаващо моит-Ь
сили, но, бидейки сродникъ на този свети митро-
политъ, а още повече, свикналъ на послушание,
не пожелахъ да непокорствувамъ. Поради това,
моля ви васъ, които четете и преписвате, не зло-
словете, но по-скоро благославяйте, та и вие да се
сподобите отъ Оногова, Който изпълнява моли-
TBHT-fe на T-fesH, които се молятъ, и благославя го-
дините на праведните^.
' Ср. Псалми, V, 13.

171
LVlil. Писмо на Търновския патриархъ Тео-
досий до монасит-Ь отъ Зографъ
0ешдос1б MA^CTÌA Б^жнА auTpUpTi'^ гСрЬрщ' трГнокж
Н веем' БЛ^ГЛРОМЪ . [Доб](»НМЪ Б|>а[т1ЛМ'' ПОСДАН|]б въ
c't'KH горе (1-е^онстен я:нв;»[ф]нмъ въ монлстнрн с^тго
всАнком'"ункл Η поБидоносцл ]Гел ΓεωρΓΪΑ TAefMjeMb
Зографн . ндеже сд язъ въспнтлхъ [м^л]твдмн с^тго
велнком^нкд ΓβωρΓϊα н прпо\ньГ д|/ б^гоноснм^ ^Гцъ
ндшн'^ н ειμε въ я^нвотс моемъ щ^ н тедесне . пж
ΜΛ'τΒϋΜΗ ВЛШНМН С^ТиМН ДА СПО^^БНТ'' г^ъ Б^Ъ Η д^^шбвне.
прнпнстн"^ вашен c'tnh две кинзе Б~годъ;<сиове11не ch;!ì .
BA^roBtcTie Гд б"д η сп^сд ндшего Γγ ^**д еже δ 1одннд.
н ΚΝΗΓ& ст го ннкшнд тАЬковдн'|д здповедсм'' г^ннмъ ако
дд нмдте дд протнтдете въ итешенУе н полз;^; вдшлк . н
ндше CMepeHie помнидете.
Теодосий, по милость божия патриархъ на
царевградъ Търново и на всички българи. Посла-
ние до добрит -fe братя, които жив-Ьятъ въ Света
Гора Атонска, въ монастира на светия великомж-
ченикъ и победоносецъ Хрисговъ Георгия, наре-
ченъ Зографски, гдето азъ б-Ьхъ възпитанъ въ
молитвит-к на светия великомжченикъ Георгия и
на преподобните и богоносни наши отци и въ
моя животъ дори и телесно, но съ светите ваши
молитви да сподоби Господь Богъ и душевно.
Изпратихъ на ваша светость T-fesn две боговдъх-
новени книги — Благовестието на Господа Бога
и Спасителя нашъ Исуса Христа отъ Йоана и
книгата на свети Никона — тълкуванията на Го-
сподните заповеди, да ги имате, та да ги прочи-
тате за ваше утешение и полза и да поменувате
наше смирение.

172
LIX. Приписка отъ Видинъ — 1365-70 г.
^|Ногог^«шнн Η несммсденн умомь поуркте cu кин-
игнцА Д|»дгднь н б|»лть Μογ Рлнко[?] кь днн когдл BbrpÌH
БДДЬНЬ »БД(>ЬЖД^Оу Η ΊΆΤΛ Б«Ш6 ДЗМКОМк В€Л» ВЬ ТО
KfteMA.
Написа тази книжка многогр%шниятъ и несми-
слениятъ по умъ Драганъ, заедно съ брата си
Райко, въ днит-Ь, когато унгарците влад-Ьеха Ви-
динъ, и голяма мжка ó-fe за народа по това време.
LX. Приписка отъ времето на царь Иванъ
Александра
18онбже ογ*Βθ в*'ж1нмь вл'гокол€И1е^ ба"гов«(>ном» н"
ХрнстодгоБнвом» ίαΤ^ΗΗογ я^^ле^лндрн нл 1|(»'^тво влъглр-
скомк столоу пом^злмо^ Bs/Biys, Η страни мнсЗгьи по-
ΜοψΊΆ B^^ie^i н''мь1нхь 1|"{^ен пр-Б^ЛкТШ» н'' поко[>нкш» . н"
БъсБмн доБ|>од-ктелн оукр^шеноу Бь/вшоу . н^зводнсд
е^моу' н^ се" въ BctKbi"^ доври"^ д4ль свон^^хъ, съ въс4-
1|«мь оу^сръд'1е^ н'* люБови д^ховнол инлсно н''зън'*склтн
К1К0 ДОБрМН б''ж'|Н (к^УНТеЛЬ, 11|>-БЛОЖНТН НЗЪ Г^^Ъ^УЪСКДГО
1зь/кД 11Д БЛЪГД(^СКДГО КНЙГЬ! CIa" . τΆλ Я;е, Д1гДН1'Д c'^TblH^
я^дъ . н^ съБО|)ндд посдднп . н'' 11ДВДД [в]еднкддго.
Къ нбже врхмА п(>нд1;ун,\сд н'' д^^зъ хоудмн н пд тдковое
Д-^ДО ПДУе Не110Тр'ББНЪ1Н Н НОМЛк^ЖДбНЬ бм^вь тсмь бд^^го-
уъстнвьж'^ н" Бд^гов-крнмн'^ ifpcMb . не 11()^сдоу|1!1Д^ к"го-
оугодном» е^ми ποΒβΛίΗϊογ . Hik' съ въс'К1|1иь оу'*сръ'д|'€^
н" потъфдн1е''мъ, пдуе же н съ ведн1|1мь τp8дω'^, е^днко
под[огкн'* по мо]ен снл-в сътвори'^, н прнложн' б"го[дъ],х-
новекнмА кнйгм си'\ н'*зь г(>ъуъскдг*' Азм^кд яд Бдъ'гд(к-
СКДГО. СЪТВ0[|>Н'^] КННГМ, г''^. П0СДДН1Д ПДВЛОВД Д[11ДН1Д]. . .
С1Д треид. бсть во зде пнсдмо д^^п^^дъскдд . н"
СЪб6|>НДД П0СДД|Г|Д . Η МОДАСД УЪ^ТДк^фТнМЬ н" nf^inHCOYA*'-
ф'1нмь . книги c'ii с''дн1(Д мон"^ недостдуъствоГ не нс-
ядъненд ciftTk . αΤψ^ e* кто" доволеиъ дд иЧпдъ^интъ,

173
л^щ лн νν" . моднтесй & многог^^-Ешмяго н' нбдостон''-
илго . гр«хсГ ^πογ^ψεΗΪε & yiTkomoìì^^ бГтл ποληυητη,,
η" ΒϊΥΗΐίΗ .я:нз11Н bììuhmh молнтклмн сподобнтнса: ^о
Сътворшомн же г^рю кннгм cìa" . зде" въ длъготд» д^нш.
СЪ БЛ^ГОВерНОН Н'' ΗΟΒΟΠρθ€Β^ψ€ΗΗΟΗ 1)(ГцН BVQ 1|(ГтВ0-
ВЯТН . Η Т^МО НБ^НЯГО Н" ΒίΥΗΛΓΟ Ц(1»^ТВ1Д СЪ CBA^TblMH н"
прлведни^мн iffieii ποληυητη BArViA н" YA^koAroVie** т\
Nluero ίν" х"д . СЪ везнд^лнмн"' e'ro с5"цемъ . н съ пр«-
с"ть1н"* н" βλ'γμη'^ η" ΣΚΗΒΟΤΒορΑψΗ^ е^го Aì^cd* η'Ήϊ η'^
π^'^0 Η Β ίΤκίΑ BtKo^ ям Η*.
Понеже, прочее, по божие благоволение бла-
гов-Ьрниятъ и христолюбивъ Иванъ Александъръ
биде помазанъ на царството на българския
престолъ, СЪ божия помощь завлад-Ь и покори
много земи на други царе и бЬ украсенъ съ
всякакви добродетели, то той пожела — вср^дъ
всички свои добри д-Ьла — да потърси точно
съ BcfeKO усърдие и духовна любовь, като до-
бъръ боголюбецъ, и това — да бжде преведена
отъ гръцки езикъ на български тази книга, сиречь
Деянията на светите апостоли, съборните посла-
ния и [т-Ьзи] на великия Павла. Въ това време
се случихъ и азъ, нищиятъ и още по-непотр^бенъ
за такова д'Ьло, и б-Ьхъ принуденъ за това отъ
този благочестивъ и благов-^ренъ царь и не проя-
вихъ непослушание спрямо неговата богоугодна
повеля, а съ всЬко усърдие и старание, а още
повече съ гол^мъ трудъ, колкото можахъ спо-
редъ силит-Ь си сторихъ и преведохъ тази бого-
вдъхновена книга отъ гръцки езикъ на българ-
ски. Направихъ три книги послания на Павла,
деяния. . . трета. Тукъ е писано. . . апостолски и
съборни послания. И азъ моля он-Ьзи, които че-
татъ и преписватъ тази книга, това, което поради
моята неспособность не е извършено, ако ли nt-
кой е способенъ — да [го] извърши ; ако ли не

174
— молете ce за многогр-Ьшния и недостойния да
получи опрощение на rp-fexoseT'fe отъ чоз-Ьколю-
беца Бога и да се сподоби чрезъ вашит -fe молитви
съ в-Ьченъ животъ. — А царьтъ, койтоепоржчалъ
тази книга, да царува тукъ дълги дни заедно съ
своята благов^Ърна и новопросв-Ьтена царица, а
тамъ да получи небесното и в-Ьчно царство за-
едно съ светит15 и праведни царе по благодатьта
и чов^колюбието на Господа нашъ Исуса Христа,
съ Неговия безначаленъ Огецъ и пресветия, благъ
и животворенъ Неговъ Духъ, сега и винаги и на
в-Ьчни векове, аминъ.
LXI. Приписка върху миней отъ времето
на царь Иванъ Александра
f ^зъ ДлнТнлъ пнсА^ъ eie.
t Оутк(>ьдп в"е в-ьрж хрУстТднскжА, н сп"сн βλΊρο-
Еирнлго ii^f^i: н^шего Ιω^ΗΝ^ Алек^лн^^ря.
f Азъ, Даниилъ, писахъ това.
+ Утвърди, Боже, християнската в"Ьра и спаси
благов-Ьрния нашъ царь Иванъ Александра.
LXII. Приписка на инока Исая отъ 1371 г.
Η нмА же въ нпокм^ъ мене ^вдлго ще хофешн
^{БЪД-БТН НДУАДО ТОМИ ^ (dCMOftHYNOe YHCAO, СрСДЛ ШВ
двосътно Η пръво, комецъ же дeCiλτo съ еднннмъ нлкон-
улвлетъ. Д«то же тогдл теулше шестнтмсАфно, осмм-
сътъно еедмь деслть н девдто . ннд'1кт'1'шнъ девети . Ддв-
ωοΜογ же блдгом» Korov н ναυατη cu . н съв(»ъшнтн
БДАгонзБОДнвшомоу СЛАВЯ YiCTb Η поклон-кнТе въ везко-
lieYNUA BtKbl АМНИЪ.

175
Извършихъ това въ най-лошото отъ всички
времена, тогава, когато Богъ вдъхна гн15въ на
християните отъ западнит -fe страни и деспотъ
Углешъ повдигна цялата сръбска и гръцка вой-
ска и своя братъ краль Вълкашина и много други
велможи, около шестдесеть хиляди избрана вой-
ска. И T'fe тръгнаха въ Македония [=Тракия]. за
да прогонятъ турцит-Ь, безъ да пресждятъ, че
никой не е мощенъ да се противопостави на бо-
жия гн-Ьвъ. Не т'Ьхъ, прочее, прогониха, но сами
б^Ьха погубени отъ т^хъ и тамъ паднаха костите
имъ и останаха непогребани и голямо множество
— едни умряха отъ острие на мечъ, други 6txa от-
ведени въ пленъ, а само н'Ькои отъ т^хъ се спа-
сиха. И такава нужда и жестокость зал^ всички
западни градове и страни, каквито нито уши еж
чули, нито очи еж видели. Следъ погубването
на храбрия мжжъ деспотъ Углеша, измаилтянит-Ь
се пръснаха и се разлет-Ьха по ц'Ьлата земя като
птици по въздуха и едни отъ християнит -fe за-
колваха съ мечъ, други отвеждаха въ пленъ, а
останалите покоси безвременна смърть. Онези
пъкъ, които бидоха оставени отъ смъртьта, б^ха
погубени отъ гладъ, защото настана такъвъ гладъ
по всички страни, какъвто не бе имало отъ съ-
творението на света, нито следъ това, Христе
милостиви, да бжде ! А тези, които и гладътъ
«е погуби, техъ, по попущение божие, вълци
нощя и деня нападаха и изяждаха. Уви, скръбна
гледка можеше да се види! Земята остана пуста
отъ всички блага — и люде, и добитъкъ, и други
плодове. Немаше ни князъ, нито вождъ, нито
наставникъ всредъ людете, нито избавитель,
нито спаситель, но всички се изпълниха отъ
страхъ предъ измаилтяните, та храбрите сърдца
на доблестните мжже се превърнаха въ най-
слаби женски сърдца. Въ това време, мисля, и
отъ племето на сръбските господари седмиятъ

176
родъ ce прекрати. И тогава живите наистина
ублажаваха yMp'fenHT'fe по-рано. И вярвайте ми,
не азъ съмъ невежа въ всичко, но дори и пре-
мждриятъ вср^дъ елините Ливаний не би мо-
гълъ да опише злото, което постигна християнит-Ь
отъ западнит-Ь страни.
А ако желаете да узнаете за (името на]
мене, нищия измежду иноцит^, началото му е
осморното число, средата — двеста и първото, а
краятъ завършва съ единадесетото. Тогава те-
чеше годината шесть хиляди, осемстотинъ се-
демдесеть и девета [=1371], индиктъ девети. На
благия Богъ, Който позволи да се начене това
и благоизволи да бдчде завършено, слава, честь
и поклонение въ безконечните векове, аминъ.
LX11I. Приписка отъ 1368 г.
1 Έγράφη TÒ 7Γαρ(ών) στιχεράριον δια xeipòs έμοί>
του αμαρτωλού Καλλίστου ιερομόναχου τάχα καί πν(6υμα-
t)ikoD καί ίερομνήμο(νο$) Γαρ6λλ(η). f Έπί τη$ Ρασιλ€ία9
των αυτ(ο)κρατόρ(ων) Ρασιλέ(ων) ήμ(ών) Ίω(άνν)ου *Αλλ6-
ξάνδρ[ου!] καί Θ6οδώρα$ Tfjs νεοφώτιστου, f "Ετει ,$ωο$^
ίνδ(ικτιώνο$) s\ κ'[?], μηνί οκτομβρίου [?] ttt•
t Настоящиятъ стихираръ б -fe написанъ отъ
моята ржка — гр-Ьшникъ свещеноинокъ Калистъ
Гарелли, ужъ духовникъ и иеромнимонъ. f Презъ
царуването на нашита самодържавни царе Иванъ
Александра и новопросв^тената Теодора, t Въ
годината 6876 [=1368], индиктъ б-и, 20 [?] день
отъ месецъ октомврий [?]. ttt•

177
LXIV. Надписъ на икона отъ Месемврия отъ
времето на царь Иванъ Ялександра
1 Βασιλεύοντα? του ευσεβέστατου μεγάλου βασιλε-
(ω)$ Ίω(άννοϋ) του 'Αλεξάνδρου κ(αί) τοΟ υίου αυτού
του ευσεβέστατου βασιλε(ω)$ Μ(!)χ(αηλ) του Άσσάνη τον
εκ χρυσαργυρου τοΟτο κατασκευασ^εντα κόσμον εν ταύτη
τη πανσεβαστώ κ(αί) θ'εία ε(ί)κόνι Tfjs Θ(εοτό)κου εξ άγά-
πη$ φιλοτίμως εΟ-εμην.
+ Презъ царуването на преблагочестивия ве-
ликъ царь Иванъ Александра и на неговия синъ
преблагочестивия царь Михаилъ ДсЬня, отъ лю-
бовь ревностно приложихъ тая украса, приго-
твена отъ злато и сребро, на тази всесвета и бо-
жествена икона на Богородица,
f Έν έ'τει swv κάγώ ó περιπόθ^ητο? κ(αί) γνήσιος
&εϊθ9 τοΟ ττανυφηλοτάτου βασιλέως Ίω(άννου) 'Αλεξάνδρου
άνεκαίνισα τ(ον) ττάνσετττον κ(αί) ^εΤον ναον Tfjs υττερευ-
λογημενης δεσποίνης ήμ(ών) Θ(εοτό)κου της [Έλε]ούση9.
t Въ годината 6850 [=1341/2] и азъ, възлю-
бениятъ и роденъ чичо на всевъзвишения царь
Иванъ Ялександра, възобновихъ всечестния и бо-
жественъ храмъ на преблагословената Владичица
наша Богородица на Умилението.
LXV. Рилска грамота на царь Иванъ
Шишмана отъ 1378 г.
Бл"гОУЪСТНВНО YTO, Н 8«Λω Π()Ϊ€ΤΗ0 η похвялно «^
въс«мь ?с(ГтолюБнвин^ ifpeMb, еяге любнтн η жедлнТе
Т6ПД0 НМ1БТН КЪ С"ТЬ1|1^ Η БяГтБНЬ1Н11Ь ifpKBSUb ВЪ
инх^же оБрАзъ βΊι ν υα"κ» η c^TbiH^ ero ндпнсяет ce.
OYKf^amseT*' бо са ц"рь дУяднмол, н кяменТемь н BHCf^coii^
12

178
мншгоцъннин . пя, Η еже къ б оу бд гоуъст'1€мь, η бс-
fOA . Η къ C^TblHMb 6Г0 Ij^pKKAMb YbCTÌÀ.
T'SMXC Η Цр^ТБО ΜΗ 110МЛЗАН1€МЬ ^ Б^Л . Η ЯГг"лО-
E(ù* ПрФДЛНУбМЬ . БЛ^ГОУЪСТНВНЛ Х()'1СТ1Д1|Чтва, столл
€"топоунБш'1н;\сь ifp6H . Η люБОвь тепл;кд къ Б^оу . Η
^ъсть къ с"ть1н"' ero 1|(>"клмь, н Бл:'^твномоу юврлзоу ero
Η къ БЬСБМь с^тин"* его . нл; н плуе рддн ОБновлем1Д н
помснл, Η здд"ш1Л с"топоунвш1н?сь ц^рен . nphBOnft-SCTOA-
NblXh СТОДД БЛЪГЛрЧкАГО . ТОГО ^АДН, Η Iffli^^CTBO UH, ΟΝΟΜΟγ
ЗЛКОНОу Η ПрЪДДНУоу НЛБЬ1КЬ, Η БЛПГОНЗВОЛН Ι||ΐΓτΒΟ ΜΗ
длроватн Бл"гооБрдзное, н въ€ендстодч1бе eie зл^топе-
Y^TAtNHoe eAQBO ц(>^твл ΜΗ . монлстнрю ц(Гтвл мн, с"тмоу
о"цоу Ιίο" РилЧкомоу . нже е^ въ MtcTi: peKOMt^ Рмдд.
зд въс-Б егов;8ь селл н за въсе ero метояе, н зл въсе
€го стдсн Η прлвннь! рекше новлд н ветхля
Н-Ьщо благочестиво и много приятно и по-
хвално за всички христолюбиви царе е това, да
обичатъ и да иматъ горещо желание къмъ све-
тите и божествени църкви, въ които се изпи-
сватъ образит -fe на Богочов^ка и на Неговит-Ь
светии. Защото царьтъ се украсява съ в-Ьнецъ, съ
многоценни камъни и бисеръ, но сжщо така и
съ благочестие и B'fepa къмъ Бога и съ почита-
ние къмъ светите Негови църкви.
Поради това и моето царство, което влад%е
по помазание отъ Бога и по ангелско предание
престола на светопочинелит-Ь царе заради благо-
честиво християнство и топла обичь къмъ Бога
и почитание къмъ светит'^ Негови църкви и къмъ
божествения Негсвъ образъ и къмъ всичките
Негови светии, но най-много за обновение, по-
менъ и милостиня на светопочиналит•^ първо-
престолни царе на българския престолъ, — за-
ради всичко това и моето царство, като узна за
този законъ и предание, благоизволи царството
ми да дарува това благообразно и всенастояще

179
златопечатно слово на моето царство на мона-
стира на царството ми на светия отецъ Иванъ
Рилски, който се намира на м-Ьстото, наречено
Рила, за всички негови села и за всички негови
метоси, за всички негови владения и правдини,
сиречь нови и стари.
R това еж селата на светия отецъ Иванъ
Рилски: селищата Варвара, Чрътовъ-дол ъ, Кръ-
чино, Българино, Бъдино, Дриска и Гаганъ, кое-
то е планина ; Орлица, монастирски метохъ, до
Бруждима, та на височината Бруждима, на ви-
сочината Лохотица, и низъ Лохотица въ Рила и
презъ Рила възъ планината на Марешница, та на
Будурица, та на Каменица, и низъ Каменица въ
Рила, и възъ Рила у Бруждимъ. Освенъ това,
сжщо и намиращите се отд^есно на Царевъ виръ,
на Богородична църква, та на свети Прокопий на
двата камъка, и низъ Рила до Варвара, та на
свети Илия, та на Габровецъ, и покрай бр-Ьга, на
свети Георги, и на свети Архангела, та на Дриска
и до крепостьта пакъ отново горе надъ Царевъ
виръ нивит% и лозята еж монастирс!?и. Но,
освенъ това, и Ломница, съ Крушевица и Армени-
ца, hhbhtìs, които сж надъ село Пъстра възъ
Рила, и това всичко е все монастирско. Сжщо
така село Бъзово, село Дебъръ, Абланово, Пъстра,
село Гнидобрадско и Разложкит^ попове, село
Л-Ьшко, село Селище, село Др-Ьновъ долъ, гра-
дище Церово, село Дол-Ьне, село Градечница съ
людете по име : попъ Тодоръ съ децата си и съ
рода си, и Петъръ Теодосовъ съ братята си, и
всички правдини на това M-fecTO. Сжщо и средна-
та планина, отгдето изтича Рила, та на Злана, та
на Лепшоръ, така сж1цо съ р^ка Илийна, до-
гдето се слива съ Рила, и отъ Л-Ьпшоръ, на Ко-
маревски връхъ, та на Каменъ връхъ, та на Ца-
ревъ връхъ, та на Шипоченъ, на монастирския
метохъ, и отд-Ьсно на града Стобъ, въ Рила, и

180
низъ Рила — въ Струма, и възъ Струма до Гер-
манщица, и възъ Германщица до Българино, и
възъ Българино, та на Песи прескокъ, и на Ягу-
пови колиби, и на Шаакъ, и на Рибното езеро,
и на Прекуковица, та пакъ на планина Рила. И надъ
всички т^зи [земи] да има неотемлима власть
този пустинножитель Иванъ Рилски при показа на
това златопечатно слово на моето царство.
Къмъ т^зи още и това : гдето се намиратъ
селища, или сенокоси, или воденици, или м-^ста
за воденици, или [рибо]ловища, или лозя, или
ниви, или каквито и да било владения, които
принадлежатъ на т-Ьзи селища и T'fesn люде, на-
миращи се подъ властьта на този монастиръ на
моето царство, надъ всички т^хъ да има не-
отемна власть този монастиръ свети Иванъ на
царството ми.
Моето царство съ чисто и ясно отпущение
отпуща и освобождава всички люде и всички
села на този монастиръ на моето царство, та да
не CM-fee да ги безпокои никой — сиречь се-
васти, практори, примикюри и алагатори, нито
сждии, после нито перпираки, нито житари, нито
винари, нито десеткари пчелни, свински и овчи,
нито аподохатори, нито [коми]си [?], нито стратори,
нито cfenapn, нито митати, нито пъкъ крагуяри,
нито кучкари, нито градари, нито варничи, по-
бирчии и находници, нито н-Ькой другъ отъ всич-
ките боляри и служители на царството ми, ве-
лики и малки, които биватъ изпращани по всЬко
време за всякакви данъци и служби на царство-
то ми, никой отъ т%хъ да не CM-fee да безпокои
людете на светия отецъ, нито T-fexHHT-fe ниви,
които иматъ въ полето и които еж въ планини-
те, нито да взима за служба н^кой неговъ чо-
в^къ, нито техните работници, нито техните
зевгари да се взиматъ ангария, нито коне, нито до-
битъкъ. Къмъ това сжщо и следното : никой отъ

181
т%зи да не cM'fee чрезъ насилие да влиза въ се-
лата и при людет-Ь на този монастиръ на цар-
ството ми на светия отецъ, за да взима силомъ
хл^бъ, нито да убива птици, нито дори нога да
сложи въ двора имъ, но всички да бждатъ про-
гонвани и да отстоятъ далече при показа на това
златопечатно слово на моето царство. Сжщо така
и градътъ Стобъ никакъ да nisMa власть надъ
монастирскит-Ь люде, нито надъ т-Ьхнит-Ь владе-
ния, дори на косъмъ. Къмъ това още и
следното : Яко н^кой отъ монастирскит-Ь люде
начене да ходи съ стока за своя търговия по ця-
лата държава и область на моето царство, нека
купува и продава свободно и безъ да бжде въз-
препятствуванъ отъ н-Ького, при показването на
това златопечатно слово на моето царство, и да
не му се взима кумеркъ, нито диавато, нито н-Ьщо
друго. Къмъ това още и следното: Яко въ мо-
настирската область се дава н-Ькакво аерико, този
монастиръ на царството ми на светия отецъ да
взема всичко въ изправность, а никой другъ отъ
т%зи да н^ма власть и да взема тварико[?]. И така,
да пребивава този монастиръ на моето царство
„Свети Иванъ пустинножитель" съ всичките си
имения, които изредихме по- горе, свободно и безъ
да бжде обезпокояванъ отъ никого, догдето
слънце сияе на земята и докато жив"Ье моето
царство.
Следъ като моето царство вид-Ь така устрое-
ната красота и чиста свобода на този монастиръ
на царството ми и цялото му достояние, отъ
прадеди и д^ди, отъ poдиτeлиτ'fe на царството
ми — светопочиналия царь Яс^ня и царь Кали-
мана, отъ всички български царе прад"Ьди, дъди
и родители на моето царство, — и като вид% тази
свобода царството ми, дадохъ на този монастиръ
на царството ми това благообразно и всенастояще
златопечатно слово, когато дойдоха людете на

182
този монастиръ въ земята на царството ми въ
Ср-Ьдецъ, да не може никой да ги насилва нито
на косъмъ, но да еж свободни по повеля на мое-
то царство за всичкит -fe му правдини и за вскко
негово достояние, сиречь ново и старо, съ всички
свои достояния да пребиваватъ свободно и не-
обезпокоявани отъ ниидо.
Обаче и следъ смъртьта на моето царство,
когото Господь Богъ, в-Ьчниятъ Царь, благоиз-
воли и постави на моя престолъ, било превъз-
любения синъ на моето царство, или [никого]
отъ братята и сродниците на моето царство, то той
да не размисли да отнеме н^що, или да наруши,
или да потъпче това дарение на моето царство,
но още повече да поднови, потвърди и придаде,
както е добре да правятъ православните царе.
Който ли пъкъ отъ T-fexb се опита, наруши и от-
мени това златопечатно слово на моето царство
и отнеме н-Ьщо отъ писаните тукъ и начене
да безпокои людете на този пустинножитель
отецъ Изанъ Рилски, то тогова Господь Богъ да
изпита чрезъ праведния свой сждъ, да бжде съ-
причастенъ съ предателя Господенъ Юда, про-
казата на Гиезия да наследи и за противникъ да
има светия отецъ тукъ и въ бждния в%къ. Аминъ.
За това, прочее, бе дарувано на този мона-
стиръ на царството ми това благообразно и все-
настояще златопечатно слово на царството ми,
за всякакво явно утвърждение и чиста свобода.
Писе и подписа царството ми съ обичайния царски
подписъ въ годината 6887 [=1378], индиктъ 2• и,
месецъ септемврий, день 21-и.
t Иванъ Шишманъ въ Христа Бога благов^•
ренъ царь и самодържецъ на всички българи и
гърци : —

18^
LXVI. Витошка грамота на царь Иванъ
Шишмана
f Бл^ГОНЗВОЛН Ι|(ΐΙ^ΤΒΟ ΜΗ ДЛрКВЛТН . БЛ'Г0ШБ(>ДЗНЬ1 »
н въсенАсто^фни сън ХРНСОК^^ ц[>^ва мн . мандстн()<»
nptYHCTOH б"гом"т(»н . йже е^^ въ Е^нтошн . нже създд ι»
сътвор . н «крлсн (коднтелъ црГтвл мн с^топоунвшн . ц'(>ъ
1шГлнъ ^ле^дп^ръ . н тлкозн 1|р^во мн шсвоблж^^лтъ . тън
МЛНАСТНрЪ 1|{ГВЛ мн . СЪ ВЪС1БМЪ ДОСТОЛННбМЪ Η П(кНЛ€-
яганнемъ того монлстнр!: . дд ме смъетъ мете^лтн »й^
тамъ мднАстнрбмъ нн кефллне Срсдешъское . нд^ €таснА
мднлстн(»ъ1|к;{; . н наГ' лю^^дмн село Побдуамм . ня;е са на-
;содАтъ въ г()ДД'Б ц(Гвд мн Софн . нд^ ΤΈΜΗ лю^мн ДА не
мете^^А^ нн кефддне С(»'1!дешъское . то нн мн npA^TOf^e .
NH кАст()офнлдцн . НН MS десдтннцн . NH п()нмнкюре
же . нн длдгдто|>е . потомъ нн перъпн(»дке ц(Гвд мн . нн
жнтА(ке . нн BHHAf^e . нн десАткдре пуелнн . н свннн . н
ωΒΥΗ . то нн AHo'^xATOpe . нн комнсн . нн ст(»дто(»е . нн
с(е)(»дА|1е . нн вдрА(»е . нн подводд . нн пдддлнфе . нн
KpArsAf^e те . нн песнацн . нн с^ндре . нн ф»нъ . ни
ГЛОВи . то нн ДД НМДТЪ ОБЛАСТИ С^ТДА СофнК! НД^ЛЮ^^МН
npsYHCTAi Б^гом^тре . то нн гАлддствд[!]. НН рдсп8стА . то
мн еДННМиД ШБЛДСТН ДД не СМ'£ДТЪ здбавнтн тсмъ лю-
демъ πρΈΥΗΰτ;κ в^^гомдт^ре Внтошъск^к . тъкмо въсн дд
j&roHHMH БНБДАТъ авлсннсмъ cero ХРНСОВ^Д^ цр!^вд мн.
тъкмо едннъ егхменъ npsYHCT^Sk в^гомт^ре . Ромднъ . д
ннъ ннкто ДД СА ме см-кетъ покнснтн . то нн здбавнтн
тсмъ лю^емъ нн до еднного влдсд . кто лн сд нметъ
покнснтн нх н ЗДБАВНТН KIKO Η ω еднномъ влдсс . ДД е
проклдтъ (Ò ω*Ί|Α . н с^нд . н ст^го д'^хд . Η & npCYHCT»
B^'roMT^pe .Η ci . BÌ . дп^^тлъ н δ . τηΪ . стм** н б^гонос-
Hu^ шт^цъ мнкенскн^. н съ Нндл; н ^рнА syacthc дд
НМДТЪ . н ДД е C&ллι^γeNъ т4лд н крГве г*^д н б^гд . спд*'
мдшего . Гс х^д . н съ рекшнмн кр^въ ero нд ндсъ . н пл
YAИ^'KXЪ НАШНХЪ въ ВККУ ДМН^ f
_ ιωΓ шншмднь вь х^д б^а вл^говсрень
φ н сдмш^^рьжець ECfT Бλгдpωмk н гркшГ* f

184
Благоизволи царството ми да дарува този
благообразенъ и всенастоящи ХРИСОВУЛЪ на
царството ми на монастира на пречистата Бо-
гомайка, който се намира въ Витоша и който ót
създаденъ, сътворенъ и украсенъ отъ родителя на
моето царство, светопочиналия царь Иванъ Яле-
«сандъръ. И така, царството ми освобождава този
монастиръ на царството ми, заедно съ всички
достояния и владения на този монастиръ, да не
см^е да се бърка въ този монастиръ нито ср%-
дешкиятъ кефалия, въ монастирскит^Ь владения
и надъ людете отъ село Новачени, които се на-
миратъ въ града на царството ми София, — надъ
т%зи люде да не бърка нито ср'Ьдешкиятъ ке-
фалия, нито неговите практори, нито кастрофи-
лаци, нито десетницит-Ь му, нито примикюри, нито
алагатори, по-нататъкъ нито перпираки на цар-
ството ми, нито житзри, нито винари, нито де-
сеткари за пчели, свине и овце, нито аподоха-
тори, нито комиси, нито стратори, нито с[е]рдари,
нито готвачи, нито за подводъ, нито паделище,
нито пъкъ крагуяри, нито кучкари, нито сЬнари,
нито фунъ, нито глоба, нито да има власть света
София надъ людете на пречистата Богомайка,
нито галадства [?], нито разпустъ, нито една
власть да CM-fee да безпокои людет-Ь на пречи-
стата Богомайка Витошка, но всички да бждатъ
прогонвани при показването на този ХРИСОВУЛЪ
на моето царство. Само игуменътъ на пречистата
Богомайка, Романъ, единственъ — и никой другъ
да не CM-fee да се опитва, нито да безпокои т^зи
люде дори на косъмъ. Който ли се опита и имъ
увреди колкото и на косъмъ, да бжде проклетъ
отъ Отца и Сина и Светия Духъ и отъ пречистата
Богомайка и отъ 12-T'fe апостоли и 318 т^ свети и
богоносни никейски отци и да бжде съпричастенъ
съ Юда и Ария и да бжде отлжченъ отъ тялото
и кръвьта на Господа Бога Спасителя нашъ Исуса

185
Христа и [да бжде] съ он-Ьзи, които еж казали:
иНеговага кръвь на насъ и на нашита чада*^,
на векове, аминъ.
t Иванъ Шишманъ въ Христа Бога благо-
в-Ьренъ царь и самодържецъ на всички българи
и гърци f.
LXVII. Договоръ на добруджанския князъ
Иванко съ генуезцит^ отъ 1387 г.
In nomine Domini. Ятеп.
1. Egregi! et potentes viri, d-ni Johannes de
Mezano, Potestas Peyrae et Januensium in imperio
Romaniae, Gentilis de Grimsildis, Jsnonus de Boscho,
ambassatores et procuratores magnifici d-ni Rntho-
niotti Rdurni, Dei gratia Januensium ducis et pò•
puli defensoris, et consilii antiiianorum civitatis Ja-
nuae. nec non officii octo civium constitutorum super
tractandis et consulendis rebus partium Orientis, de qua
procuratione facta per ipsos: d-num ducem, consi-
lium et officium in personis dictorum dominorum
Gentilis et Janonì, apparet instrumento publico cum
plens et larga et sufficienti baylia, scripto manu
Petri de ВагдзИо notano et cancellario Communis
Januae, MCCCLXXXVII, die XXII m.arcìi. nomine et
vice Communis Januae et omnium Januensium in
quacumque parte mundi existentium, ex una parte ;
et discreti et sapientes viri, d ni Costa et Jolpani,
ambassatores. nuncii et procuratores speciales ad in-
frescripta, transmissi per magnificum et potentem
d-num, d num Juanchum, filium bonae memoriae
magnifici dni Dobordize, cum piena et sufficienti
baylia, ut apparet per litteras potentes subscriptas
cum subscriptione scripta propria manu dicti d-ni
Juanchi, tenoris infrascripti, misericordia Dei^
^ Μ a τ e Й, XXVII, 25.

186
d-n US Juan eh US, scripta die XIII madii mensìs
praesentis, praesentates per dictos ambesatores
praefòtis d-nis Potestati et ambasatoribus hodie,
nomine et vice dicti d-ni Juanchi et omnium sub-
ditorum suorum, ex altera parte ; in preesentia con-
cilii ancianorum dicti d-ni Potestdtis et totius Peyrae
16. Rctum Peyrae, in pslatio habitationis do-
mini Potestatis, in aula superiori dicti palatii, anno
dominicae nativitatis MCCCLXXXVlI-o, indictione
nona secundum cursum Jcnuae, die vigesima sep-
tima mòli, bora post tertism et ente nonam ; prae-
sentibus testibus ad hoc vocatis et rogatis, discreto
viro domino Antonio de Via, notarlo vicario curiae
ipsius domini Potestatis ; Angelino de Sirimbaldo ; de
Saulo; Lcdixio de Ponte, quondam Joannis; Lodi-
xio Carpeneto, filio Laurentii ; Bartholomaeo Villa-
nucio, notarlo, interprete publico praedicta omnia
legente, praedictis Costae et Jolpani interpretanti ;
Joanne de Bozolo, notarlo, et Raffaele de Via Cava,
filio Qeorgii, milite curiae ipsius domini Potestatis.
17. Extractum est ut supra de volumine sive
libro conventionum Communis Peyrae, existente pe-
nes dominum Potestatem Peyrae, sed ab authentico
publici instrumenti scripti manu Hetoris de Rbene-
riis notarli, in dicto libro extensi et publicati.
Antonius de Murtedo de Monilia, notarius.
Въ името на Господа. Аминъ.
Отличните и мощни м;^же, господа Иоанъ
де Мецано, подеста на Пера и на генуезцит-Ь въ
ромейската империя, Джентиле де Грималди ,Джа-
ноне де Боско, пратеници и довереници на веле-
лепния господинъ Антониото Адурно, дождъ по
божия милость на генуезцит-Ь и защитникъ на
народа, и на съвета на старейшинит^ на града
Генуа, както и на службата (officium) на осемте
граждани, поставени да уреждатъ и разглеждатъ

187
далата въ земите на Изтокъ, за което AOB-fepH-
телство, възложено отъ самите T'fexb — госпо-
динъ дожда, съвета и службата върху лично-
стите на споменатите господа Джентиле и Джа-
ноне, явствува отъ държавния документъ съ
пълно, широко и достатъчно пълномощие, пи-
санъ отъ ржката на Петро де Баргалио, нота-
риусъ и канцелариусъ на генуезската община, на
22 мартъ 1387 година, въ името и отстрана на
генуезската община и на всички генуезци, обита-
ващи въ която и да е часть на св-Ьта, отъ една
страна. — и видните и мждри мжже, господа
Коста и Иолпани, посланици, пратеници и нарочни
довереници за долуказаното, изпратени отъ ве-
лелепния и мощенъ господинъ господинъ Иванко,
синъ на приснопаметния велелепенъ господинъ
Добротица, съ пълно и достатъчно пълномощие,
както явствува отъ откритото писмо (litteras ра-
tentes), подписано съ собственоръчния подписъ
на споменатия господинъ Иванко, съ съдържание:
,И ва нко д еспотъ по божия милость",
писано на 13-ия день на настоящия месецъ май,
представено днесъ отъ казаните пратеници на
речения подеста и на пратениците отъ името и
отстрана на казания господинъ Иванко и на всички
негови поданици, отъ друга страна, — въ при-
сжтствие на съвета на старейшините на казания
господинъ подеста и на цела Пера, чиито имена еж :
Рафаелъ де Яманъ Доминикъ Марибонусъ
Лодизий Вайролосъ Филипъ Рубенсъ и
Лука Узусмарисъ Дарий Спинула.
Иоанъ Панча
2. Казаните страни, отъ казаните имена,-
дойдоха и изповедаха, че еж дошли за [сключ-
ването на] добъръ и истински вечнотраенъ миръ,
сиречь че казаните страни, отъ казаните имена,
еж си опростили помежду си и взаимно, едната

188
-страна на другата и втората на първата, всички
обиди, докачения, насилия, грабежи, убийства
и каквото и да било, нанесени досега, до
настоящия день и часъ отъ едната отъ ка-
занит-Ь страни на другата по какъвто и да
било начинъ и както и да е. При това казаните
страни, отъ казанит-Ь имена, си обещаватъ, пър-
вата страна на втората и втората на първата,
чрезъ тържествени обещания, дадени сега и за
бждеще, да не си навреждатъ, но да поддър-
жатъ и спазватъ в-Ьчно мира съ долуспомена-
тите съглашения, предписания, обещания, поло-
жения и условия. T-fe се отказватъ отъ възраже-
ния относно казания миръ : че не е сключенъ
както [се каза] по горе, че долуспоменатите съ-
глашения, обещания и условия не еж направени,
че далото не е извършено както е [споменато]
по-горе и по-нататъкъ, и да не се смета така, че
(е сключенъ] при измама, заплаха, действие,
условие безъ причина и всЬкакво друго право.
3. Споменатиятъ господинъ подеста и каза-
ните пратеници именно, отъ името и отстрана
на казаната община и казаните генуезци, обе-
щаха на речените господа Коста и Иолпани, спо-
менатите пратеници, отъ деня на сключването на
настояшия миръ занапредъ да се отнасятъ, да
се държатъ и да се обхождатъблагосклонно спрямо
речения господинъ Иванко и неговите поданици
и каквито и да било други негови поданици въ
които и да било земи на генуезската община,
самите негови поданици и люде верно да бра-
нятъ и пазятъ относно техните вещи и стоки,
да правятъ, отдаватъ и оказватъ право и спра-
ведливость на сжщите люде и поданици на спо-
менатия господинъ Изанко, или да залегатъ да
имъ се прави, отдава и оказва, и то по отноше-
ние както на всички, така и на отделните ге-
нуезци, които имъ дължатъ, или които еж иначе

189
увредили, или увредятъ казаните люде и пода-
ници отъ деня на сключването на настоящия
миръ занапредъ относно имота или личностит•^,
на което и да е M-fecTo отъ владенията на каза-
ната община, споредъ това, както се покаже по-
добре на самата община или на управителя, който
председателствува речената община, като се спазва
точно справедливостьта.
4. Запрещава се сжщо на каквито и да еж
генуезски кораби, или на такива, които биха били
изпратени отъ Генуа, да нанасятъ никакви вреди
на казания господинъ Иванко и на неговите люде,
земи или области.
5. Сжщо така; ако се случи н-Ькой да донесе
вещи или стоки на н%кои генуезци, и съ т^хъ
се приюти въ земит-Ь или oблacτиτiв на казания
господинъ Иванко, то, следъ като първомъ
бждатъ възвърнати стоките и лицата, такива
люде могатъ да бждатъ приютени и закриляни
въ неговата область що се отнася до личности
и стоки. По сжщия начинъ [да се постжпва] и
спрямо он-Ьзи, които изб'feгaτъ отъ владенията на
споменатия господинъ Иванко и се приютатъ въ
земит^к на общината.
6. Обратно, споменатите Коста и Иолпани,
речените пратеници, обещаха на споменатите
господа, подеста, на речените пратеници, които
получаватъ [това обещание] за сметка на генуез-
ската община и на всички и отделни генуезци, —
да почитатъ, държатъ, приематъ и да се отнасятъ
благосклонно съ всички общо и поотделно ге-
нуезци въ всички земи и области, които имъ еж
подчинени и ще имъ бждатъ подчинени, и в-Ьрно
да ги бранятъ и пазятъ, по суша и по море,
здрави и корабокрушенци, относно имота имъ, и
да не позволяватъ да имъ се пр-Ьчи или да бждатъ
отекчавани, нито да ги увреждатъ или да правятъ и
позволяватъ да бждатъ увреждани, а, напротивъ.

190
да отблъскватъ отъ т%хъ всички обиди, вреди-
дителства и отекчения, или насилия въ своето
владение и область, въ земите и областите, които
имъ еж подчинени или занапредъ ще бждатъ
подчинени, и въ каквато и да е друга часть на
св"Ьта. Въ сжщито пъкъ земи да приематъ ге-
нуезски консулъ, който да отдава и оказва право
и справедливость на всички генуезци, относно и
върху всички д-Ьла и разпри, кОито ще възни-
кнатъ или ще се породятъ между самите генуезци,
или между казаните генуезци и поданицит -fe на
речения господинъ Иванко, по граждански и угла-
венъ редъ, но така, щото ищецътъ требва да
търси сжда нз обвиняемия. На този консулъ,
който следва да бжде избранъ, изпратенъ и да
пребивава въ казаните земи, требва да се оказва
помощь, съветъ, подкрепа и покровителство за
изпълнението на неговата служба и да управлява
и ржководи всички генуезци, които посещеватъ не-
говата область, а нему и на другите генуезци да се
отдава и оказва пълно правосждие за всичко друго,
което спада къмъ неговия сждъ и праворазда-
ване, въ граждански и углавни д-Ьла. Подъ ге-
нуезци пъкъ трЬбва да се разбиратъ всички
он15зи, които генуезскиятъ консулъ обяви, каже
и назове, че еж генуезци, или се см'Ьтатъ за
такива.
7. Гореспоменатит-Ь Коста и Иолпани, горе-
казаните пратеници, обещаваха сжщо на споме-
натите господа, подеста и пратеници, които прие-
матъ отъ гореказаните имена, [Иванко] да се отнася
благосклонно и любезно съ всички генуезски кон-
сули, които пребиваватъ въ неговото владение, и
да изслушва т^хъ и който и да било отъ т^хъ,
и да сжди кратко и общо върху всички д^ла,
които го засЬгатъ, както се стори угодно на съ-
вестьта на казания господинъ, така щото да мо-
гатъ заслужено да бждатъ доволни отъ него.

191
Освенъ това, т-Ь се обвързватъ и се задължа-
ватъ да дадатъ, предадатъ и доставятъ на каза-
ния консулъ или на консулите, който подлежи
да блчде избранъ и изпратенъ, както [се каза]
по-горе, удобно, подходно и необходимо землище,
на което да може да построи влагалища и църква,
гдето казаните генуезци, които пребиваватъ и
посещаватъ неговит-к земи, ще могатъ да обита-
ватъ, пребиваватъ и жив-Ьятъ, нито да ги отек-
чазатъ или безпокоятъ, или да позволяватъ да
бжде отекчаванъ, или безпокоенъ н-Ькой или
н^кои отъ казаните генуезци за престжпление
или провинение, извършено и сторено отъ ни-
кого или н'Ькои други генуезци. Нито пъкъ н-^кой
невиненъ да понесе наказание за никого другиго,
който е извършилъ престжпление или провине-
ние, а напротивъ наказанието да сполети вино-
вниците. Нито пъкъ сжщо отъ „киселото грозде,
което бащит-Ь изядоха, да изтръпватъ зжбит-Ь на
синовете 1, или обратно, сиречь нито синътъ да
бжде наказванъ за престжпление на бащата, нито
пъкъ обратно. Противъ т-Ьзи злосторници и пре-
стжпници генуезци, генуезскиятъ консулъ, който
се намери Hd местото на извършеното престж-
пление, да разузнае, да издири и да пресжди,
както намери за добре, споредъ справедливостьта.
8. Сжщо така споменатите, както по• горе,
пратеници обещаха, че самиятъ велелепенъ го-
сподинъ Иванко ще дава на генуезцит-Ь добра,
истинска и законна сметка за всички щети, гра-
бежи, кражби или насилия, извършени надъ генуез-
ци, узнати и известени отъ деня на сключва-
нето на настоящия миръ отъ генуезскит^ кон-
сули или консулъ, който пребивава въ неговата
область, и извършени отъ поданици и подвласт-
^ Езекиилъ, XVIII, 2.

192
ни на казания господинъ Иванко или н-Ькои
други лица, отъ каквото и да еж положение^
така и по такъвъ начинъ, щото на споменатите
генуезци да бжде дадено бързо и безъ всякакво
друго разследване пълно удовлетворение за горе-
казаните н-Ьща. Освенъ това, обещаха, че колчемъ
требва да се представятъ н^кои гърци, българи
или лица отъ каквото и да е друго положение
за свидетели противъ н^кои генуезци, ще ги на-
каратъ да се закълнатъ съ необходимите и по-
требни обреди, преди да бжде допустнато тех-
ното свидетелствувание въ некой сждъ.
9. Сжщо така гореказаните посланици и
пратеници обещаха, че самъ велелепниятъ госпо-
динъ Иванко ще защищава всички намиращи се
въ неговата область генуезци отъ всекакви лица
относно имота и личностите и ще запазва и брани
всички генуезци и техните имоти по целата своя
область. И ако се случи самиятъ господинъ
Иванко да пожелае да наруши споменатия миръ,
или пъкъ генуезската община стигне до война съ
него, то тогава и въ такъвъ случай самъ госпо-
динъ Иванко се задължава да запази и отбранява
самите генуезци и техните имоти, като имъ
даде и отстжпи кораби, на които те могатъ въ
подходно и достатъчно време да се оттеглятъ
отъ неговата область, да изнесатъ оттамъ въ
продължение на единъ месецъ вещите и леките
стоки, а сольта и корабите въ продължение не
шесть месеца, така и по такъвъ начинъ, щото
да могатъ да излезатъ отъ неговата область сво-
бодно относно личности и вещи. И обратно [по
сжщия начинъ] да се постжпи съ неговите люде
и подвластници, които пребиваватъ въ земите
на общината.

193
10. Сжщо така споменатите, както по-горе,
посланици и пратеници обещаха и тържествено
се съгласиха, щото гореказаниятъ и велелепенъ
господинъ Иванко въ своите земи, които притежава,
или ще притежава, никакъ да не запрещава, сами-
те генуезци винаги и когато и да е да могатъ и да
иматъ възможность да изнасятъ отъ казаните не-
гови области и владение по своя свободна воля вся-
какви вещи, стоки и всякакви припаси, които
сами генуезцитЯ еж купили или еж придобили
по какъвто и да било начинъ, така и по такъвъ
начинъ, щото да не може да прави никакво запреще-
ние на казаните генуезци, но да имъ позволява
да купуватъ въ неговата область, каквито вещи и
каквито припаси пожелаятъ, освенъ по време на
гладъ. Въ такъвъ случай позволено е да издаде
въ областьта си възбрана и запрещение за самите
генуезци, доколкото смЯта да направи [това и);
спрямо всички други чужденци, и ако се случи
той да даде никому позволение за припаси, то
тогава се задължава да допустне свободна въз-
можность на споменатите генуезци.
ШйЛ^» Сжщо така казаните, както по-горе, по-
сланици и пратеници обещаха, че казаниятъ го-
сподинъ Иванко ще освободи всички общо и
по отделно вскки генуезецъ, които се намЯрятъ
въ които да било негови земи и мЯста, заедно
съ TtxHHT-fe жени, наложници и деца, дори не-
законнородени, тъй обаче, щото той да не може
да задържи по какъвто и да било начинъ ни-
кой генуезецъ или никого отъ неговото семей-
ство, въ което не се подразбиратъ робите, но
да имъ дава възможность да могатъ да отиватъ
гдето и да пожелаятъ по своя собствена воля, като
приятели на казания господинъ Иванко. А да се
смЯтатъ за генуезци и за [люде отъ] тяхното се-
мейство всички общо и по отд-Ьлно, които бждатъ
обявени отъ генуезския консул ъ, че еж генуезци.
13i

194
12. Сжщо така гореказаните, както по-горе,
посланици и пратеници обещаха, че казаниятъ
господинъ Иванко ще пази и отбранява всички
общо и по отделно вещи и стоки, на които и да
било отъ гореказанит-Ь генуезци [дапринадлежатъ],
нито ще изисква, или взима събира, нито ще позво-
лява да се изисква, взима или събира, отъ казаните
наши генуезци за т-Ьхнит^ вещи и стоки, които
се внасятъ, превозватъ или препращатъ тамъ, и
то както по море, така и по суша, повече отъ
две на сто отъ цената и оценката на казаните
вещи, сиречь едно на сто за вносъ и толкова за
износъ. Не тр-^бва, обаче, въ т^зи н'Ьща да се
разбиратъ кораби, злато, сребро, истински бисери,
или други скжпоценности, а напротивъ съ тези
кораби, златото, среброто, бисерит -fe и скжпоцен-
ностит-Ь, както и т^зи, които тамъ се внасятъ и
пренасятъ, така и он^зи, които се изкарватъ
и изнасятъ, самите наши генуезци да бждатъ
смотани свободни, освободени отъ мита и
налози и требва да бждатъ и да се см-Ьтатъ за
свободни, освободени и необложени отъ самия
господинъ Иванко, отъ неговите поданици и
служители, като винаги, обаче, се подразбира,
че споменатите генуезци ще бждатъ задължа-
вани да плащатъ казаното по-горе мито, когато
продаватъ или обм^нятъ споменатите вещи и стоки.
Когато, обаче, не продаватъ или обм^нятъ, никакъ
не ще бждатъ задължавани да заплащатъ н^що за
т^хъ, съ изключение за вещите и стоките, които
се внасятъ отъ техъ и се изнасятъ отъ казаните
земи въ некакви други земи, за които [неща]
требва да се заплаща само едно на сто. На са-
мите генуезци да не може да се налага некаква
друга глоба, заемъ или налогъ въ казаните не-
гови земи отстрана на самия господинъ Иванко,
неговите люде и поданици.

195
13. Сжщо така споменатит-Ь, както по-горе,
посланици и пратеници обещаха, че казаниятъ
господинъ Иванко, въ продължение на два ме-
сеца, следъ като му бжде известено за споме-
натия миръ, свободно ще върне на наследни-
ците на покойния Лодизий де Гсасто или на вещо
въ законите лице за неговит-Ь наследници или
лице, изпратено отъ общината, ония вещи и имоти
на казания покоенъ Лодизий, които вещи и
имоти еж попаднали у самия господинъ Иванко
или неговите поданици по време на смъртьта на
споменатия покойникъ Лодизий.
14. Сжщо така споменатит -fe по-горе прате-
ници обещаха, че самъ велелепниятъ господинъ
Иванко презъ идния месецъ, отъ деня, когато му
бжде възвестено за казания гзиръ чрезъ държа-
венъ актъ, ще скрепи, одобри и утвърди съ
клетви и всякакви други поржчителства казания
миръ и всички н^ща отделно и общо, които се
съдържатъ въ него, който той обещава в"Ьчно
да съблюдава.
15. Казаните страни, отъ казанит-Ь имена,
помежду си и взаимно, едната страна на другата
и втората на първата, съ тържествени обещания,
дадени отъ едната и другата страна, си обещаха
гореказанит-Ь н1вща всички и по отделно и за обе-
зпечение се заклеха надъ Светото божие Еванге-
лие, като докоснаха осезателно Светото Евангелие,
сиречь казаните господинъ подеста, посланиците
и съветътъ, по латински обичай, като се доко-
снаха до Светото Писание, и казаните господа
Коста и Иолпани, гореказаните посланици и пра-
теници, по гръцки обичай : да иматъ и поддър-
жатъ вечно гореказаните [неща] всички и по
Отделно те самите, [техните] люде и поданици,
техните служители и на казаната община, както и
всички генуезци, да го съблюдаватъ, изпълня-
ватъ и спазватъ определено, доброволно и твърдо,

196
и въ нищо да не противодеиствуватъ и да се
противопоставятъ на каквото и да било основа-
ние или причина, която може да се каже или из-
мисли, по право или на д-Ьло (de jure vel de facto),
подъ глоба и въ глоба сто хиляди златни пер-
пери по курса на Пера. Подлежи на тази глоба
онйзи страна, която не спазва [мира], въ полза
на онази, която спазва, BciòKora, колчемъ бжде
извършено нарушение или неспазване, както се
каза, въ щета на страната, която спазва. Тази
глоба може дз се наложи и изисква на д-Ьло отъ
страната, която спазва, спрямо страната, която е
извършила нарушение, винаги, колчемъ бжде
извършено противодействие или, както по-горе,
неспазване, чрезъ възвръщане на всички и от-
делни щети и разноски, които еж били извър-
шени заради това. Заплатена или не тази глоба,
гореказаните н^ща всички и по отд'клно все пакъ
да траятъ точно, твърдо и в^чно. И за съблю-
дение и спазване на т-Ьзи н-Ьща, общо и по от-
делно, казаните господа подеста, пратеници и
съветътъ се задължиха и заложиха предъ каза-
ните пратеници имотите, всички и по отделно, на
казаната община на Генуа и на града Пера, които
по друго постановление не се запрещава да бж-
датъ заложени, а казаните пратеници — имотите,
всички и по отделно, на казания господинъ Иванко,
настоящи и бждещи, движими и недвижими,
които той сега има или притежава, или въ 6ж-
деще ще има или ще притежава.
16. Извършено въ Пера, въ двореца за жи-
веене на господина подеста, въ горната зала на
казания дворецъ, въ годината отъ Рождението на
Господа 1387-3, индиктъ девети споредъ броенето
на Генуа, день двадесеть и седми на май, часа следъ
три и преди деветь, въ присжтствие на повиканите
призовани за това свидетели : почтения мжжъ го-
сподинъ Янтоний де Виа, заместникъ-нотариусъ на

197
курията на самия господинъ подеста; Анджелино
де Сиримбалдо; де Сауло: Лодизио де Понте,
синъ на покойния Иоанъ ; Лодизий Карпенето,
синъ на Лаврентия ; Вартоломей Виланучо, нота-
риусъ, държавенъ преводачъ, който прочете
всичко гореказано и го разтълкува на казаните
Коста и Йолпани ; Иоанъ де Боцоло, нотариусъ,
и Рафаилъ де Виа Кава, синъ на Джорджо, воинъ
при курията на самия господинъ подеста,
17. Горното е извлечение отъ тома или кни-
гата на договорите на общината на Пера, която
[книга] се намира при господина подеста на Пера,
но отъ достоверния държавенъ актъ, написанъ
отъ ржката на Хекторъ де Абенериисъ, нотариусъ,
изложенъ и обнародвано въ казаната книга.
Антонио де Муртедо де Монилия, нотариусъ.
LXVI1I. Брашовска грамота на царь Иванъ
Страцимира
МЯН» фОЛИОГЮ . Н ПбТрН фЛНН^^ЪЛЮ . Н Б^бМЪ П9|»ГА()0МЪ .
ψΟ ΜΗ €Т€ ПНСЛЛН Η Π0(»8ΥΑΑΗ ДЯ ВН ЛЮ^ ТСО"^ СВОБОДНО .
тдко мн ε'τλ вояно η свободно дл нд;к г^на к^лмх лю^
8 Т^НЛ крИМ τρΰΓ. Η ДЯ Т(»ЪГ»Лк . ψΟ НМЪ е Д|)ДГ0 . Л S
длвямъ мою верн . ц(Гв» . н η нхъ «знмлмъ . пл мою
Д^^ШЮ . КАКО ДА С8 (Ь 1|(ГвЛ МН . СЪБДЮДбНН . ДА НМЪ . НС
Биде ПАКОСТЯ некоп . ин до едногА вла'^'. како самн да
внднте . Η ωψε да cs πουταηη η полюбвнн . & ì}^eì\ μη .
кон донесе лнстъ . 3 ва^.
t ΐωΑ'Ήΐι CflAI)HM^(tb цА^ръ БЛГАрГоМЪ t
Отъ господина царя Срацимира до жупана
Якова, Хермана Фолнога и Петра Фаингали и всич-
ки граждани. Онова, що сте ми писали и порж-
чали, людете ви да ходятъ свободно, -— тако ми
Бога волно и свободно да идатъ людете на го-

198
сподина краля въ града на господина краля и да
търгуватъ що имъ е драго. R азъ давамъ моето
царско обещание и ги взимамъ на моята душа,
като да еж отъ царството ми, подъ закрила, да
н"Ьматъ никаква пакость, нито на косъмъ, както
сами ще видите. А сжщо [ония], които донесатъ
писмо отъ васъ, да бждатъ почитани и възлю-
бени отъ царството ми.
t Иванъ Срацимиръ царь на българите f.
LX1X. Поменици на български царе и царици
Зографски поменикъ
Поменн г"н
ски 6 ί^ρΛ
Борйсл,
Ро^^млня,
ГДВ|>1ЙЛЛ,
Ιω ucìna,
W. .
Слмоугля,
Пбтрл,
Мн^лнлл,
Срл1|1М1>а,
ГлврдТлл,
ШНШМЛНА,
Ιω . • .
Ми^СЛНДА,
КЪ П(>ЯКОСАЯВПОН KÌpC iff^e БАЪГЛ(»-
Cófkhicfl,
Л'с«ги,
Кдлймдня,
Шемгонл,
Рлдомн(>я,
Bof^HCZt,
Мнхлнля,
МнхянлА,
Дн11ЙТ(к1'Я,
ДН1ЛНТ()'|А,
КостАДНма,
Пет(»21,
Дякмдд,
Костлнтнил
Снмеонл,
Бдт . • . ,
Feof^ria,
Оешдорл,
Мн]санлл,
Мн;сянля,
Ср^Ц11МН(»1,

199
Боянски поменикъ
Помени, Господи, бла-
гочестивите царе:
Бориса царя
Симеона царя
Романа царя
Петра царя
Самуила царя
Радомира царя
Гавриила царя
ЯсЬна царя
Калояна царя
Петра царя
Борила царя
Александра царя
Иванъ RcfeHH царя
Калимана царя
Михаила царя
Александра царя
Костандина царя
Симеона царя
Шегмона царя
Якова деспота царя
Георгия царя
Тертерия, неговия синъ
Михаила царя
Кумана деспота царя
Теодора Светослава
царя
Александра царя
Погановски поме-
никъ
Помени, Господи, ца-
ря Коностана [!]
Помени, Господи
Бориса царя
Симеона царя
Петра царя
Романа [царя]
Самуила церя
Радомира царя
Гавриила царя
Ясена царя
Калояна царя
Петра царя
Борила царя
Александра царя
Костандина царя
Симеона царя
Якова царя
Георгия царя
Кумана деспота цар»
Теретия [!] царя
Теодора царя
Тертия [!], неговия синъ>
царя
Александра царя
Михаила царя
Александра царя

200
ЯсЬня царя
Страцимира царя
Владислава, неговия
братъ
Стефана царя
Господина Шишмана
царя
ЯсЬна царя
Михаила, неговия братъ
Страцимира царя
Констандина царя
ЯсЬна царя
Фружина царя
R това е поменъ на
православнит-Ь царици :
Янна царица
Евгения царица
Ксения монахиня
Елена царица
Кераца царица
Кера Мария царица
Ирина царица
Кераца царица
Мария царица
Ефросина царица
Теодосия монахиня
Теодора царица
Мария царица
Теодора царица
Янна царица
Ксения царица
Ефросина царица
ЯсЬня царя
Страцимира царя
Неговия братъ деспота
Владислава
Неговия господарь Сте-
фана царя
и Шишмана царя
Ясена царя
Костантина царя
Михаила царя, неговъ
братъ
Страцимира царя
Костантина царя
Ясена царя
I
1

201
Зографски поменикъ
Помени, Господи, въ православната B-fepa бъл-
rapcKHT-fe царе — царя
Бориса
Ромена
Гавриила
Иванъ ЯсЬня
Μ
Самуила
Петра
Михаила
Срацимира
Гавриила
Янд[р]оника
Шишмана
Ивана
Михаила
RcfeHH
Бориса
Ас^ня
Калимана
Шемгона [?]
Радомира
Бориса
Михаила
Михаила
Димитрия
Александра
Димитрия
Костадина
Фружина
Петра
Давида
Калимана
Костантина
Симеона
Бат[оя ?]
Александра
Георгия
Теодора
Михаила
Михаила
Срацимира
Срацимира
АсЬня
LXX. Изъ житието на св. Иванъ Рилски
отъ патриархъ Евтимия
Въссуъстиомх ώ"ΐ|8 Ιω^ΗΗ^ поустмнножйтедю, Пет^^ъ
ifftb. Сль/шд* ТВ06Д д^ш;» б^голю^бнмн и\^якъ н пнсть/м-
N06 въселбнУе н невефестъвное лггл^кюе nftisBUBiNie,
жък^^пс же н е2ке 3 мнрд коиеуиое «дллвнТб, н велмн
тво€ въж^елсхъ вндъ^ nf>n\ie н твой,\ъ медштоу-
НУН^ЕЪ ИДСАЛДЙТН СА Γ ЛЪ, Нб UÌASÌ flì ТВОбГО 3|lf:Nk
инсвь прнпл(5днтн nÒASAi. влмл жбл^нТе богатства η
сйетилл сл^вА, Бък»п1 mt н слдстн не 0€Τ^ΒΛΐ:;8ί^ пиГ,
НЖе БЪ* МОрН СбГШ С^етНЯ^ ΒΑ^^ψΗΧ са Я!НТ1Л, възинк-
HftTH къ' CBtTS уйстдго Η невефестъвнАГй) nfktBys'ÌNiK,
пом(»АУНш;к Б(5 СД nims, д"шевнм;{; oyh π€υ^λϊα» η МАте-
жемъ нже κΈ^.ΜΗρΊι, н се η"νι: κικο ω съ^нл Ν'έκο6Γω
ГЛЛкБОКЯ ВЪЗБЪ^И«КЪ, &ЪC}iÓτг^ίЪ inOSk с^тость вйд-ктн.

202
влмля:б Η сея, блгдтн аншйх са, okìanhu, рд^ мнб5жъ-
ствд мон?( гр^^ъ, МОДА CiK Η прнпд^^л; твоем» npii^is
Шр^дл» ник;!;;!» ит11шен1Л къ ндмъ посл^тн н n€YÌAH iipo-
ст^днтн 3HÓH. Бъстъ Βω, в-кстъ твое npi^BÌe, елнку
БНрЛ МНрД Η МАтежбН ОБЛАЦН l\f^KM 0Б8реВЯ1Н ОБь/кОШД
Гл. XI. Когато той [светецътъ] 6Ь отдаденъ
на T-fesH и подобни д^ла, слухътъ за него, както
ót казано по-горе, се разнасяше дотолкова, щото
за него чу и царьтъ и пожела [да го види]. То-
гава държеше хоругвит-Ь на българското царство
благочестивиятъ царь Петъръ. И когато той при-
стигна по това време въ Ср^децъ и чу онова,
което се говореше за преподобния, изпрати мжже,
много опитни ловци, на брой деветь души, да
търсятъ светията, като имъ поржча да не се връ-
щатъ, ако не го нем-Ьрятъ. Когато получиха за-
пов-Ьдь отъ царя, т-Ь стигнаха Рила по-бързо отъ
слово. Следъ като обикаляха тамъ много дни и
не намериха нищо, T-fe изнемогваха отъ гладъ и
недоумяваха; нито CM-feexa да отидатъ при царя,
нито пъкъ можеха да се скитатъ гладни по пусти-
няцит^. Страхътъ, обаче, надделяваше надъ гла-
да и T-fe не преставаха да търсятъ. Късно по едно
време тЬ намериха н^какъвъ малъкъ белегъ, по
него стигнаха до обиталището на този мжжъ и го
помолиха да имъ даде благословия. Той ги удо-
стои съ благословение и ги попита за причината
на T-fexHOTO идване, а T'fe му разказаха всичко.
Когато, прочее, той прозра съ духовното око, че
T-fe еж гладни отъ петь дни, предложи имъ тра-
пеза и любезно ги нагости. Онзи, прочее. Който
съ петь хл^ба насити петь хиляди, насити и тукъ

203
деветь мжже съ единъ хл-Ьбъ^ и— ο чудо ! — какта
тамъ останаха много остатъци, така и тукъ остана
половина хл'Ьбъ. Когато вид-Ьха това, T-fe б%ха
удивени : он^зи, които помислиха, че единиятъ
хл-Ьбъ не ще имъ стигне, T-fe, следъ като се на-
ситиха, оставиха половина хл-Ьбъ. И когато се
завърнаха, т^ разказаха всичко на царя.
Гл. XII. Цзрьтъ, прочее, се разпали отъ бо-
жествена ревность и облакъ отъ радость го обзе,
затече се, подобно на еленъ къмъ водни извори
презъ жетвено време, взе съ себе си своите най-
близки и заедно бързо се отправиха къмъ планината»
И когато дойдоха при реката, наричана Рила, т^
нам-Ьриха голяма скала, много висока и стръмна
и неудобна за преминаване. И като не можзха да
отидатъ напредъ, T-fe се завърнаха. Веднага т1б се
възкачиха на друга висока планина, която окол-
ните люде обичайно зоватъ Книшава. Оттамъ му
показаха планината и скалата, гдето жив-Ьеше
преподобниятъ. И не можа да отиде тамъ
царьтъ поради стръмнината и суровостьта на ме-
стото, но веднага изпрати двама служители, които
обичаше много, като го молеше и призоваваше
да го удостои съ благословия, защото имаше го-
n'feMo желание да го види. Двамата служители,
щомъ като чуха казаното отъ царя, бързо оти-
доха тамъ и разказаха на светеца. Но той каза,
че това е невъзможно. „Обаче, чеда, рече, ка-
жете на царя : твоятъ трудъ и твоето искане се
възнесоха къмъ Бога като благовонно кадило и
еж приети. Ти; прочее, скоро се иди оттука, по-
неже м1зСтото е урвесто, та неочаквано да не по-
страдашъ н^какъ въ н^що ти и он^зи, които еж съ
тебе. Като не можа да видишъ нашето смирение
въ този животъ, въ бждния и добре ще се ви-
димъ единъ другиго, и ще се насладимъ отъ
1 Ср. Матей, XV, 32 сл. ; Марко, Vili, 1 сл.

204
онази неизречена радость, ако отнесемъ оттукъ
достойни плодове на покаяние*. Царьтъ 6Ъ много
опечаленъ и, като мислеше, че е загубилъ нЪщо
гол'Ьмо, отиде си съ много жалость и скръбь.
И щсмъ стигна въ двореца, той отново му изпрати
немалко злато, заедно съ различни овощия, по-
добаващи на иноци, за благословение. Изпрати
му и послание, което съдържаше следното :
„До всечестния отецъ Ивйна пустинножителя,
царь Петъръ. Чухъ за боголюбния нравъ на
твоята душа, за поселването ти въ пустинята
и за невещественото ангелско пребивание, заедно
съ това и пълното отдалечение отъ св-Ьта, и по•
желахъ силно да видя твое преподобие и да се
насладя отъ твоит-Ь медоточиви слова, като ми-
сл'кхъ, че ще получа немалка полза отъ сре-
щата съ тебе. Понеже желанието за богатство и
суетна слава, а заедно съ това и сластьта не по-
зволяватъ намъ, които се клатушкаме въ морето
на този суетенъ животъ, да се възвисимъ къмъ
св-Ьтлината на чистия и невещественъ животъ,
тъй като еж помрачени нашит% душевни очи отъ
скръбьта и смущението, които влад1вятъ въ жи-
вота. Но сега, сякашъ пробуденъ отъ н'Ькакъвъ
дълбокъ сънь, пожелахъ да видя твоята светость.
Но понеже азъ, окаяниятъ, се лишихъ и отъ тази
благодать, поради множеството мои грахове, моля
и призовавамъ твое преподобие да ни изпрати
н'Ькаква утеха за отрада и за охлаждение на зноя
на нашата скръбь. Защото знае, знае твое пре-
подобие, какви житейски бури и метежни облаци
обикновено вълнуватъ царските сърдца''.
Блажениятъ Иванъ, като сломи рога на
възвисеностьта, преклони се предъ молбата и
предъ постническата храна, но никакъ предъ зла-
тото, и така му отговори: „До благочестивия са-
модържецъ на българския скиптъръ царь Петра,
убогиятъ Иванъ. Не е полезно за насъ да из-

205
пълнимъ ц-Ьлага твоя молба, обаче заради твоята
B-fepa и усърдието ти въ кея изпълняваме онова,
което подобава нзмъ : приемаме, прочее, постни-
ческата храна, а твоето злато — задръжъ си го
ти самъ. Защото голяма е вредата отъ такива
н-Ьща за иноцит%, а особено за он"кзи, които
пребиваватъ въ пусти и неутешни м-Ьста. Защо
ли, прочее, ще потр%бватъ на он-Ьзи, които ни-
кога не получаватъ хл^бъ до ситость, нито пъкъ
вода за погасяване на жаждата ? Нашиятъ жи-
вотъ е Христосъ, а смъртьта придобивка ^. Т-^зи
н-Ьща подхождатъ на твоята власть и на OH-fesn
като тебе. Обаче дори и ти, който си украсенъ
съ диадема, си длъженъ да не се наслаждавашъ
отъ т-кхъ, защото е речено : „Когато тече богат-
ството — не привързвайте сърдце"^. Въпр-Ьки че
е писано: „Силата на царя е богатството", но то
тр'Ьбва да бжде изразходвано въ оржжие и вой-
ска, а още повече за убогит-Ь и беднит-Ь, за го-
лит15 и бездомнит-к, а не за свое удоволствие.
Затова, ако желаешъ да наследишъ заедно съ
земното царство и небесното, бжди щедъръ,
както е щедъръ небесниятъ нашъ Отецъ. Не
уповавай се на неправда и не пожелавай граби-
телство. Бжди кротъкъ, тихъ и благопристжпенъ
къмъ всички, обръщай очи къмъ всички твои
околни. Маслото на твоята милость нека се про-
лива надъ всички. Да не узнае твоята лавица,
що прави десницата ти^. Нека бедните да изли-
затъ радостни отъ твоя палатъ, а князете да но-
сятъ на езиците си похвала за тебе. Нека твоята
багреница да сияе съ св-Ьтлостьта на добродете-
лите. Въздишкит-к и сълзите нека бждатъ твон
чада. Споменътъ за смъртьта да посещава ви-
^ Филип., I, 21.
2 Псалми, LXI, П.
3 Μ а τ е й, VI, 3.

206
наги твоя умъ, а твоята мисъль да мечтае неу-
морно за бждчото царство. Валяй се подъ нозете
на твоята майка — църквата, покланяй се усърдно
и прекланяй глава предъ нейните първопрестол-
ници, та царьтъ на царствуващит-Ь и господарьтъ
на господствуващите^, като види това твое усър-
дие, да ти даде он%зи блага, които «око не е ви-
д-Ьло и ухо не е чувало и не еж влезли въ чо-
вешко сърдце, а Богъ ги е приготвилъ за он%зи,
които Го любятъ*2. Царьтъ, когато прочете това,
мислеше, че е получилъ н-Ьщо велико, и, като го
ц'^луна съ обичь, държеше го въ пазвата си като
никакво многоценно съкровище. Като го прочи-
таше често, той прогоняше тъмата на светската
мълва.
Гл. XIII. Блажениятъ Иванъ прекара на това
M-fecTO всичко седемь години и четири месеца. Нито
въ единъ часъ той не се поддаде на леность или
униние, но прибавяше къмъ ревностьта още по-
гол^кма ревность и къмъ усърдието — усърдие и,
просто да се каже, въ старческа възрасть пока-
зваше юношеско прилежание. Мнозина, прочее,
идваха при него, като донасяха свои болни, благо-
дарение на неговите молитви ги приемаха здрави
и си отиваха. Немалка слава се разнесе по ця-
лата тази земя и мнозина се запалиха отъ ре-
вность къмъ неговия добродетеленъ животъ, по-
желаха да жив-Ьятъ съ него, създадоха църква
въ съседната пещера и образуваха обитель, имай-
ки за началникъ и пастиръ преподобния. А той,
— като пасеше добре своето стадо, приведе мно-
зина къмъ Господа и извърши гол^Ьми и пре-
слйвни чудеса — достигна до дълбока старость.
Когато разбра, прочее, че ще отиде при Господа,
отдаде се на молитва, изливаше топли сълзи отъ
^ I Τ и м ο тей, VI, 15.
2 1 Κ ο ρ и н т., II, 9.
^

207
очит^ и преклони колана на земята : ^Боже Все-
държителю, казваше, приеми мене, грешния и
недостоенъ Твой рабъ, и причисли ме къмъ лика
на TeoHT-fe избраници. Понеже нищо добро не
съмъ извършилъ на земята, затова, Благий, моля
Твоята благость да повели на благия ангелъ, та
да не бжде попр-Ьчено на моя възходъ отъ ду-
ховете на лукавството". И като прибави : „Госпо-
ди, въ Твои рлчце предавамъ моя духъ"^, веднага
предаде духъ въ божиите ржце. Той жив% почти
до 70 години, и бе погребанъ на това м^сто отъ
CBOHT-fe ученици.
Гл. XIV. Измина немалко време и [отъ гро-
ба] излизаше голямо благовоние. Когато откриха
ковчега, видеха тялото на преподобния съвсемъ
ц^ло и напълно незасегнато отъ всякакво тле-
ние; то изпущаше благовоние и потикваше всич-
ки къмъ божествена ревность. Следъ ' като бе
извършено обичайното славословие, пренесоха съ
почить неговите честни мощи въ славния градъ
Средецъ и ги положиха въ църквата на свети
евангелистъ Лука. По-късно бе създадена църква
на негово име и въ нея беха положени неговите
честни мощи, които извършваха дивни и пре-
славни чудеса.
Гл. XV. Следъ като измина много време,
презъ царуването на гръцкия царь господинъ
Лндроника, преминаха унгарски войски съ тех-
ния крзль, оплениха гръцката земя даже до Сре-
децъ и покориха всичко подъ нозете си, като взеха
съ себе си и мощите на преподобния и ги от-
несоха въ своята страна. Този краль бе слушалъ
за дивните и велики чудеса на преподобния и
повели да положатъ неговите честни мощи въ
църквата на града, нареченъ Остригомъ. И тамъ
те извършваха преславни и дивни чудеса, като
1 Псалми, XXX, б ; Л у κ а, ΧΧ1Ι1, 46.

208
прогонваха отъ чов^цит-Ь всЬкакъвъ неджгъ и
вс1^каква болесть. Разнесе се мълва по ц-^латв
онази страна и всички се стичаха тамъ. Но нена-
вистникътъ на доброто, дяволътъ, не стърпи така
много да се прославя преподобниятъ, а уязви съ
стрела на нев^рие сърдцето на епископа на този
градъ. Този никакъ не желаеше да отиде да се
поклони на мощите на преподобния, като не само
казваше, че съвсемъ не можелъ да намери
тогова преподобния вср^дъ светиит-к, но забра-
няваше и на другите да идватъ да му се покланятъ.
„Азъ, рече, зная добре всички светии и никакъ не
мога да намеря тогова между он-Ьзи светии". Но
веднага, по праведния божи сждъ, езикътъ му се
свърза, стана напълно н-Ьмъ и никакъ не говореше.
Всички, които видеха това чудо, б^ха обхванати
отъ страхъ, а той имъ кимаше, подобно на онзи
древния и чуденъ архиерей Захарий, бащата на
Предтечата^. Когато, прочее, дойде на себе си,
размисли за причината на това зан-кмяване и
разбра, че е пострадалъ поради HeB'fepneio си
къмъ светеца, бързо се притече къмъ ковчега
на светеца, обл^ го съ горещи сълзи и пока-
зваше своята сърдечна съкрушеность чрезъ чести
въздишки. Божиятъ угодникъ и Христовъ по-
добникъ въ всичко Иванъ не пожела дълго да
го измжчва, но наскоро разкжса веригите на не-
говия езикъ и го направи пакъ да стане благо-
думенъ. Онзи пъкъ, като получи това, непре-
станно въздаваше благодарности къмъ Бога и
Неговия угодникъ. Когато чуха и видеха т-Ьзи
д-Ьла, всички проявяваха още по-гол^ма в-Ьра и
усърдие къмъ светеца. Той сътвори и много
други дивни и чудни чудеса въ унгарската земя,
за които времето не ни позволява да разкажемъ
подробно. Когато кральтъ узна всички т-Ьзи н-Ьща
1 Ср. Л у κ а, I, 22.

209
подробно, той ó-fe обхванатъ отъ страхъ и уди-
вление, украси съ злато и сребро ковчега на пре-
подобния, ц-Ьлуна усърдно неговит-Ь честни мощи,
отново ги възвърна съ голяма честь въ Cpt-
децъ и ги положи въ църквата, създадена въ не-
гово име, въ годината 6695 [=1186/7], индиктъ 5-и.
Гл. XVI. Премина немного време, когато
Богъ благоизволи да обнови българската държа-
ва и да въздигне, да кажемъ споредъ Писанието^,
падналата сЬнница, овехтила поради гръцко на-
силие, и въздигна рога на българското царство
при преблагочестивия царь ЯсЬня, който 6ΐ на-
именуванъ въ светото кръщение Иванъ. Този,
прочее, като прие хоругвит-Ь на царството, здраво
укрепи всички паднали български крепости, овех-
т-Ьлит-к. обнови, препаса се здраво противъ гръц-
кото царство и покори околните области, крепости
и села. Когато стигна до Ср^децъ, покори и него.
Като чу за преславните и безчислени чудеса на
преподобния, той веднага се отправи къмъ него-
вата честна църква, целуна съ почить преподобните
мощи на светеца и вярваше, че е нам-Ьрилъ никакво
многоценно съкровище. Той се изпълни съ го-
ляма радость и духовно веселие и реши благо
решение — да пренесе, за по-гол^ма честь и
утвърждение на своето царство, мощите на пре-
подобния отецъ въ своя преславенъ градъ Тър-
ново. И веднага изпрати до своя патриархъ го-
сподинъ Василия, който се намираше тогава въ
великия градъ Търново, послание, което казваше
така: „До всечестния божий архиерей и духовенъ
баща на нашето държавно царство господинъ
Василий. Като дойдохъ по божие желание въ
т-Ьзи предали и стигнахъ града Ср^децъ, нам-Ь-
рихъ честните мощи на преподобния отецъ Ивана,
житель на Рилската пустиня, изпълнени съ чу-
1 Ср. Псалми, LXXXVII1, 18; И з χ ο д ъ, XXV, 9 сл.
14

210
деса и изцеления, отъ рздость мисл^хъ сякашъ
летя по въздуха. Защото неговата гол-Ьма слава
^ изпълнила ц-Ьлата тази страна и е огласила за
дивните и преславни изц^Ьления, които той върши,
не само тукашната [земя], но и ц-Ьлзта унгарска
държава. Tì53h н-Ьща бидейки така, умътъ на на-
шето държавно царство разсжди, да дойде тукъ
твоята светость заедно съ ц-^лия църковенъ
причтъ и съ подобаваща честь да пренесе т-Ьзи
честни мощи на преподобния отецъ въ пресла-
вния нашъ царски градъ, за възхвала на цялото
църковно множество и за утвърждение на нашето
благочестиво царство".
Гл. XVII. Като чу това божествениятъ свети-
тель, възрадва се духомъ, въздаде Богу благо-
.дарствена молитва, веднага бързо събра ц^лия
църковенъ причтъ и имъ каза всичко гореречено.
R TÌS съ топло усърдие и жарь на душата приеха
всичко съ удоволствие и всички въ единомислие
усърдно се устремиха и, сякашъ желаеха да граб-
натъ никакво многоценно съкровище, стигнаха
бързо заедно съ своя патризрхъи учитель Ср^децъ.
Благочестивиятъ царь Иванъ AcfeHb, като приготви
•почетно всичко за изпровождането на светеца,
повери всичко на патриарха и му остави за съпро-
вождането на светеца 300 мжжествени воини.
Самъ той, като побърза, скоро пристигна въ своя
дарственъ градъ и започна да гради църква на име-
то на светеца въ славния градъ Трапезица. А па-
триархътъ взе, заедно съ ц-Ьлия причтъ, честнит-к
мощи на преподобния, а подиръ него следваше и
игуменътъ на обительта на преподобния и всички
1^онаси, които б^ха подъ негова грижа'. Щомъ
«ато царьтъ узна, че патриархътъ е пристигналъ,
бързо изл^Ьзе да го посрещне на местото, наре-
чено Кръстецъ, придруженъ отъ ц^лия свой съ-
©етъ, съ почитание ц4луна мощите на светеца
и ги остави да престоятъ на това м^сто седемь
дни, докато б -fe съградена църквата. И така, като

211
я осветиха, положиха въ нея съ почить мощите
на преподобния, въ 6703 [==1194/5] година, гдето
лежатъ и до день днешенъ, извършвайки раз-
лични изцеления на всички, които съ в -fepa се
притичватъ къмъ т-Ьхъ: сл-Ьпит^, прочее, които
пристжпятъ съ B-fepa, получаватъ просветление ;
изкривенит-Ь се изправятъ, ηϊμητΊο начеватъ да
говорятъ бързо и благодумно, неджгавит-Ь се
обръщатъ отъ немощь къмъ сила, б-^снит-Ь се
изц^ляватъ и всички, обхванати отъ всякакви боле-
сти, като сепритекатъ, получаватъ здраве, за слава
на истинния нашъ Богъ Христа, Комуто слава съ
Отца и Свети Духъ сега и винаги и на в-Ьчни B-feKose.
Гл. XVIII. Но, ο пречестна главо, изпълнена съ
благодатьта на Светия Духъ, Иване, обиталище на
Спасителя и на Отца! Като стоишъ предъ пре-
стола на Царя на всички, ясно се наслаждавашъ
отъ св'Ьтлината на единосжщната Троица и въз-
гласяшъ херувимски заедно съ ангелит-Ь трисвета
п%сень, имайки голямо и HeH3MÌBpHMo дръзнове-
ние, моли се на всемилостивия Владика да спаси
твоит -fe сънародници, единородния ти български
народъ ! Помогни на държавния нашъ царь Иванъ
Шишмана и покори подъ нозете му всичките му
противни врагове ! Запази непорочна в-Ьрата,
утвърди нaшиτ'fe крепости, усмири ц^лия св-Ьтъ,
избави ни отъ гладъ и пагуба и ни запази отъ
нападения на иноплеменници ! Утеши старите,
настави младит1в, вразуми 6e3yMHHT'fe, смили се
надъ вдовиците, застжпи се за сираците, отхрани
младенцит-Ь и запази всички твои люде отъ вся-
какви напасти, а въ деня на страшния сждъ из-
бави ни отъ Л'Ьвата страна и чрезъ молитвите
си ни удостои да чуемъ заедно съ д^снитЯ овци
онзи блаженъ гласъ на Владиката Христа : „При-
стжпете, благословени отъ Моя Отецъ, наследете
приготвеното за васъ отъ сътворението на св"Ьта
царство"^. Защото Нему подобава слава, честь и
мощь въ б езконечнит -fe векове, аминъ 1
^ Мате й, XXV, 34,

212
LXXI. Изъ житието на св. Теодосия Тър-
новски (откжси)
Гл. XV. Сймк въс1:мь нл ΜΗώ8« п(»ост(»«вшбмсе . н
3ΛΟΜ8 въс«мь Бсдомоу Бь/вш», нже тогдд 1|(Г|{вн а^г^'
ст^телстБоубн nATfti^pxb nf»ócTb смн, мвдо»м«^ш€се
с&въсоу^д» . прнзв^вже вгк^твндго «•бодосУя . н всдома
TÓM8 въсл[ оустрон . онь же съБОроу БУ^тн повела, и
3ΛΟΜ¥ БЪ HCTesÌNi6 iifkinTH . ifpéBH хе в-кдомл già ви^ше
Н OniCNS СКЛЗАННА . ОНЬ TRG ПОВбЛХ СЪБ(>^ТНС€ СЪБО(кОу .
Η TÓMV €Ъ ПДТр1ЛрХ(0^ ССДШ», Η BbCCMOY nflHYb^TS 1)|ГкОБ-
Н0М8 Η СУГКЛЙТК ВЪКОу^ПС . ПрТнДОШб же Η CKBpb^Nllbie
б(»еен cKKfìb^HH'iH сс^тедк . повелено же ви^^ вл^женомв
<θ<eω\ϊs въпроси творнтн къ нймь κογ'πΗο же н Зветм .
онь же тс^гь въпряшялше г Aie, ντο № иовое се и вънх
ц(Гковняго уйнл в^ше оууеиУе, еже слм^шнмь в^сь оууе-
ψ€ н Глюфе . оин же с^твефлвше f^éiue, не ново ю^'
нзьоБр«тен1е гакоже тм r^^ieuiH, ннжс вънс црГковняго
уйня . нь г"нн eov'ib г"лн въ с^тмхь ег^^днхь г^длин, н
лп^льскме заповеди
Месецъ ноемврий 27-и. Житиеи подвизи ,
на преподобния нашъ отецъ Теодосия, |
който постничествува въ Търново, би-
дейки учени къ на блажения Григо-
рий Синаита, написано отъ пресветия
цариградски патриархъ господинъ
Κ а л и с τ ъ.
Благослови, отче !
Гл. I. Добродетельта се устрои като н-Ьщо
наистина велико и пребожествено. Бидейки дзръ
божий, тя на първо м^сто, прочее, предписва
девственость и обича ц-Ьломждрието. И, нека се
каже накратко, тя е причина за всякакво човешко
благо, и он^зи, които преживяватъ тукъ добре,
тя ги прави, така да се каже. равни на самите
(
I

213
ангели. Съвсемъ невъзможно е никому да из-
дири или изрече нейната възвишеность и величие.
Защото, когато слушашъ божественото Писание
да говори : „Покрила е небесата Твоята добро-
детель, Христе*^, колкава ти се струва тогава да
е висотата на добродетельта ? Яко, прочее, еди-
нородното божие Слово, като се приобщи съ
плътьта, добродетельта Му покри небесата, то
какъ наистина ще бжде възможно напълно да се
Изкаже или да се възвести нейното величие и
доброта ? Словото, що се отнася до доброде-
тельта, надмина, прочее, не само ангелит'Ь — си-
речь този най-доленъ чинъ — но и всички над-
небесни сили, които стоятъ по-близо до Бога.
Зареди това, ако и ние наченемъ да жив%емъ
тукъ и равнителствуваме съ благв ревность, ще
бждемъ по тази причина богове по съпричастие,
ще станемъ съвършени мжже, споредъ боже-
ствения Павелъ', защото чрезъ нея, която стои
близо до Бога и покрива небесата, по благодать-
та сме и ние подражатели, така да се каже,
на Бога, както каза божествениятъ Павелъ : „Бж-
дете подобни на мене, както азъ на Христа*^
Защото Богъ, Създательтъ и Влад-Ьтельтъ на
всичко, обилно раздава всичко на своит-Ь роби,
както и това, да се обожествимъ и по благодать
да станемъ богове, споредъ божествения Давидъ^
Това, прочее, е неистина шествуввща по небесата
и небесна славз. Когато попадне въ чиста и не-
опетнена отъ никаква скверность душа, тя прзви
да се извършватъ велики и чудни д-Ьла : про-
роци въздига да възвестяватъ на всички бжде-
щето, възкресява мъртви, прогонва басове, дава
съвършенство на свещениците, безкнижнит-Ь на-
* Ср. R ва κ у м ъ. III, 3.
2 Ср. Ефес, IV, 13.
3 1 Коринт., XI, 1.
* Ср. Π с а л м и, LXXX1, 6.

214
зидава въ премждрость. Така, прочее, тогова
божествения Теодосия — образецъ на доброде-
тели ! — когото ни предстои сега да възхвалимъ,
превърна въ божественъ съсждъ на всЬко благо-
действие^, та да знае много мждро да очиства,
назидбва и възнаграждава чов-^шката душа, да я
въвежда въ градините на мислените доброде-
тели, гдето сладкит'Ь пития и води еж още по-
сладки и по-чисти, и словата му да привличатъ
ония, които еж привикнали на добри пасбища, и
заради действените добродетели и т%хъ да въз-
дига и възвисява до словата на божествения
духъ, за всадената въ него добра воля. Както,
прочее, ще изяви словото по-нататъкъ, когато
разказва необикновения и пребожественъ неговъ
животъ и неговото пребивание по Бога, което
той пое отъ ранна възрасть, както разказаха
знаящит -fe това. Както, прочее, птиченцето, като
се покрие постепенно съ пера, веднага излита
отъ гн1бздото и, играейки си, лети по ц^лия
въздухъ, така и този наистина божий човекъ въ
много кратко време, заради своето умно д^лание
и заради строгото си въздържание, се яви като
горяща св^щь, споредъ притчата^, и така излезе
отъ мирското гнездо, сиречь отъ храната, която
е въ живота, като предпочете поста, мечтаейки
винаги въ себе си за небесните сили и смесвайки
се съ т1»хъ, както би рекълъ н-Ькой, заради умното
ц^лание.
Гл. И. Отъ кйкъвъ родъ и тленно родно
MtcTo, прочее, произлизаше този божественъ
мжжъ, не е леко да се каже въ настояще време,
защото той се б^ постаралъ, щото никой да не
знае това относно него, изб^гвбйки всячески об-
щението съ CBOHT-fe сродници, та да не би заради
^ Ср. II Тимотей, II, 21.
2 Μ а τ е й, V, 15 ; Μ а ρ κ о, IV, 21 ; Лука, VIII, 16 :
XI, 33.

215^
любовното разположение [къмъ т-Ьхъ], да не за-
пази напълно неотклонно стремлението си къмъ.
Бога. По-добре, прочее, му се струваше да опе-
чали родителит-Ь си и всичко друго, каквото и
да било, отколкото да отстжпи дори и малко отъ
усърдната обичь къмъ Бога. Не само това, обаче>
но бихъ искзлъ да посоча родно M-fecTO на този
великъ мжжъ — това е свободниятъ и спокоенъ
горенъ Иерусалимъ, да посоча неговит -fe братя и
сродници — това еж небеснит -fe сили. Ако ли•
пъкъ H-feKOH желае да научи неговото долно и
земно родно M-fecTO, нека чуе, че тоВа б^ Едемътъ
— раятъ, въ който биде създаденъ [чов-Ькътъ]
и получи сжществувание, за да сжществува по
образъ и подобие божие. Поради тази причина
следъ това той се стреми да подчини тялото на духа
винаги да се бори и така дз побеждеза земното же
лание, та да може да придобие онова, което е за
губилъ, сиречь първото създание, което е и над
строение, и оттукъ да получи обожествението
което е загубилъ заради прегрешението. Прочее
какво всичко стори отъ себе си необикновениятъ
строитель и въ що леко се претвори, ще гово-
римъ и разкажемъ по-нататъкъ.
Гл. III. Като чу свещения и божественъ гласъ
на Спасителя, Който казва: „Който иска да дойде
следъ Мене, нека се отрече отъ себе си, да вземе
своя кръстъ и да Ме последва"^, веднага, щомъ
като чу това, напустна родното си м^сто, изплю
го подобно на слово, което се разпада въ въз-
духа, и стигна града, наричанъ отъ м^стнит-Ь жи-
тели Бдинъ. Тамъ намери прочутъ монастиръ,
назованъ Арчаръ [и посветенъ на] пребожествения
отъ всички йерарси и блаженъ Никола. Той оти-
де при тогавашния игуменъ — името му 6Ь Иовъ,
мжжъ добродетеленъ и на думи, и на д^ла, —
» Μ а хей XVI, 24; Марко, Vili, 34; Лука, XIV, 27.

16
който съ душевното око го разбра, че ще бжде
избранъ съсждъ за Бога^, прие. го съ благораз-
положение и го облаче въ монашески образъ,
като отстрани всЬко плътско и тленно помишле-
ние. Щомъ като вл^зе въ иноческия животъ, той
б^ готовъ за BcfeKO д'Ьло. Поради това управлява-
щиятъ монашеското общежитие го остави да из-
вършва всичко, което б-Ь необходимо за потр-Ь-
бит^ на монастира. А истинскиятъ д-Ьлатель на
божествените запов-Ьди извършваше всичко безъ
т-Ьлесна умора така доблестно, та изглеждаше, че
служи Богу, а не на човеци ^ Той притежаваше та-
кова послушание и смирение, стараеше се въ това
като никого другиго, така щото никой не можеше
лесно да му каже н-ещо. Той прие това поведе-
ние отЪ Ивана Л^Ьствичника, игумена на пребо-
жествената Синайска планина, който казва : „Отъ
послушанието — смирение, отъ смирението — без-
стрзстие, което се нарича и владичица на добро-
детелите" и той много боголюбиво проявяваше
това. Прочее, той не изоставяше сжщо и поста и
въздържанието, но изпълняваше, както подо-
бава, мжжествено и чудно и т^хъ. И така, като
пребиваваше ревностно въ т^зи д^ла, сякашъ при
водни извори, научи чудно и много изкустно
всички Давидови песни.
Гл. IV. Той прекара тамъ немалко време и
изучи целия животъ на иноците-постници. като
изпрати при Господа и отеца си. Бидейки огра-
денъ отъ неговите молитви като съ оржжие, не
бе задоволенъ отъ неговите наставления и служби,
а като некаква трудолюбива пчела, която обхо-
жда различните цветя и събира всесладъкъ медъ,
така и този, премждриятъ, не се насищаше отъ
първи или втори наставления, но усърдствуваше да
^ Ср. Деяния, IX, 15 ; II Τ и м ο τ е й, II, 21.
2 В τ ο ρ ο 3., VI, 13 ; Μ а τ е й, IV, 10 ; Лука, IV, 8.

217
постигне напълно добродетеленъ животъ. Поради
това, той остави споменатата обитель, достигна Тър-
ново, който е столица на българите и вторъ на
дума и д^ла градъ следъ Цариградъ. Тамъ той
намери много прочутия тогава монастиръ на все-
славната Дева и Богородица Христова Майка, по-
сели се на онова M-fecTO, което и досега се име-
нува съ обичайното название Сзета Гора. Той б^
приетъ отъ пребиваващите тамъ съ радость. Тамъ
прекара немного време, като имаше наумъ да
намери н-Ьщо друго, по-гол'Ьмо, подобно на nt-
какъвъ разуменъ и изкусенъ търговецъ, който
се над-Ьва на по-гол^ма печалба, та изл-Ьзе от-
тамъ — съ желание да получи многоценния би-
серъ, споредъ божествения евангелски гласъ^ —
и стигна M-fecTOTo, наречено Червенъ. Тамъ на-
мери монастиръ и всячески τъpc'feшe чов-Ькъ,
който може да го настави въ духовните д^ла, и
не само да надвишава по добродетели, но и по
благочестие, непоколебима B-fepa и спазване на
божествените правила. Прочее, този божестве-
ниятъ, който притежаваше всичко, усърдствуваше
да разбере и научи, като всЬки другъ отъ чове-
ците, божествените оправдания. И както некой,
който прекрасно знае да бере гроздове, иска да
събере всички тези, които еж зрели, така и той,
щомъ събра отъ своите съпостници онова, което
води къмъ добродетель, веднага излезе оттамъ
и стигна Сливенската планина. Малцина беха то-
гава, прочее, въ^а^ българските области онези,
които се упражняваха въ добродетель. Темъ на-
мери монастира на пречистата наша Владичица
Богородица, нареченъ Епикерниезъ, — защото
отъ него [епикерния], бе създаденъ този боже-
ственъ храмъ, — и следъ като постжпи въ него,
показа се приятенъ на игумена и на останалите
[иноци] въ службите и въ другите иночески дела.
^ Ср. Μ а τ е й, Х1И, 45, 46.

218
Гл. V. Като прекара, прочее, тамъ много
време, внезапно стигна до ушит^) му никаква
мълва, сиречь мълва, която разказваше това, че
н^кой мжжъ, по име Синаитинъ — понеже 6Ь
приелъ това прозвище отъ Синайската планина
— по монашески Григорий, дошелъ въ н-Ькое
м^сто, което се намира между гърци и българи
и се нарича Парория, поставено извънъ св"^та,
чов^Ьшкото общение и поселения и откжснато
отъ cBtTCKHT-fe д'Ьла, тъй като представяше дъл-
бока и млччнопроходима м"Ьстность. Тамъ тсй б-Ь
построилъ няколко килии и се б^ поселилъ, от-
даденъ винаги Богу и получаващъ отъ Него
обилно озарения. Преди тогова местото 6Ь на-
пълно необитаемо, но той постави т&мъ начало
и положи основа на добродетельта. Този, прочее,
великъ и небесенъ чов^къ и земенъ ангелъ б^
прекаралъ немалко години въ нашата Света
Гора Атонска, та добре и непрелъстиво научимно-
зина на деяние и видение. Защото наистина се
6^ обогатилъ съ добродетелното безмълвие и
6'fe направилъ онази планина пребожествена не
само чрезъ действеното, но и чрезъ умното,
мислено, сиречь равно на ангелите, д-клание.
Когато пъкъ агарянскиятъ родъ нападна ц^Ьлата
гръцка земя и опустошИ всички м%ста и области,
тогава и той напустна тази пребожествена планина,
тъй като, поради честит-Ь варварски нападения,
не можеше да пребивава тамъ. Поради тази при-
чина той дойде на споменатото м -fecro. И въ малко
време по цялата онази область се разнесе мъл-
вата за този чуденъ мжжъ, на всички стана из*
вестно за неговия необикновенъ животъ и пре-
биванието му. Затова тамъ можеше да се види,
какъ се стичаха човешки множества и слушаха
неговите божествени поучения — сякашъ изтича-
ше изворъ отъ сладка вода ^.
1 Ср. Иоанъ, VII, 37— 38.

219
Гл. VI. Тази добра мълва, като обхождаше^
навсжде, улавяше добрит -fe човеци. Уловенъ б-Ь,
заедно съ другите, и чудниятъ Теодосий и както
магнитътъ привлича къмъ себе си желязото, така
[привлече] и него мълват^а за оногова божестве-
ния отецъ. Като пристигна, прочее, усърдно въ
тамошната пустиня, потърси желаното, намери
чудния мжжъ и се изпълни съ неизказано го-
л'Ьма духовна радость и неизречена сладость.
Онзи божественъ мжжъ, щомъ като го съзр^,
погледна го благо и го прие, понеже, см^тамъ,
за него стана явна пребиваващата въ Теодосия
благодать. Отъ това време, прочее, той нощя и
деня 61ь назидаванъ отъ него въ благопредаде-
HHT-fe слЬва, чистата и неопетнена Biòpa, боже-
ственит-Ь заповеди и другите н15ща, които упо-
добяватъ 40B'feKa на Бога и го възвеждатъ да
степень, равна на висотата на божествения духъ.
Така той следваше подиръ своя учитель и така б^
наситенъ отъ духовно питие, подобно на телецъ»
който суче отъ своята майка и постоянно получава
отъ нея напоение. По сжщия начинъ и той б-Ь напоя-
ванъ отъ онази божествена душа и не преставаше
да върши така. Като вид-Ь великиятъ неговата бо-
жествена ревность къмъ живота споредъ Бога,
не пропущаше нищо отъ всички н-^ща и го на-
ставляваше добре и много изкусно. Той явно го
настави не само относно встъпителния и обичаенъ
животъ, ио и въ действения и съзерцателенъ,,
при който б^совет-Ь водятъ брань отъ д'Ьсно и
отъ л^во.
Гл. VII. Когато това Парорско м -fecTO се из-
пълни съ разбойници и убийци, що измисли, що-
пожела и стори въ свръзка съ това онзи, който
обичаше пустинния животъ? Отекченъ отъ без-
чов-Ьчнит^ нападения на он-Ьзи убийци и отъ
всекидневните т^хни опленявания, които съвсемъ
не позволяваха на чуднит -fe старци, живеещи мо-

220
нашески животъ, дз се отдаватъ на безмълвие, той
изпроводи чудния тогова Теодосия, по-добре и
по- истински да се каже божи даръ, при управлява-
щия тогава българския скиптъръ царь Ялексан-
дъръ, мжжъ благочестивъ, заедно съ това пра-
вославенъ и боголюбив^ като никого другиго из-
между царет -fe, — за да му извести всичко, та
да се смили, да съгради крепость и приб-Ьжище
и да създаде облекчение и отдихъ на чудния
{мжжъ] и на ония, които еж съ него. Като чу
това отъ Теодосия, царьтъ, — който б^Ь надаренъ
съ благочестие и добродетель и изпълненъ съ
разумъ, както никой другъ, познавайки тогова
изначало по-добре отъ всички други, обичаше
изряднит -fe монаси и имъ се радваше ropeuj,o, —
изслуша съ удоволствие словата на божестве-
ния мжжъ и съ готовность отпустна исканото. Той
изпрати леко, съ радостна душа и щедра ржка,
пари, добитъкъ и друго, каквото имъ 64 по-
тр-кбно за утвърждаване на укреплението. И ра-
ботите станаха така, обаче божествениятъ Теодо-
сий се занимаваше най-прилежно съ вс-Ько д-Ьло
и п%еше непрестанно, а въ полукощь ставаше,
споредъ божествения Давидъ^, за да отдава мо-
литви Богу. Когато, прочее, укреплението и цър-
квата 6txa довършени, т% получиха пълно без-
мълвие и тишина и се освободиха отъ разбой-
«ическит'^ нападения.
Гл. XV. Когато всичко това [ересьта] се
разпространи широко и злото стана известно на
всички, патриархътъ, който тогава предстоятел-
ствуваше църквата, бидейки простъ чов'Ькъ, из-
падна въ пълно недоумение. Той призова боже-
ствения Теодосий и му извести всичко, а този
поржча да бжде свиканъ съборъ и да се пре-
' Псалми, CXV1II, 62.

221
махне злото. Това б^ съобщено и разказана
грижливо на царя, и той повели да се събере
съборъ. Тамъ той седна заедно съ патриарха,
ведно съ ц^лия църковенъ причтъ и съвета.
Дойдоха и скверните сЬятели на скверната ересь•
На блажения Теодосий б^ повелено да имъ за-
дава въпроси, а заедно съ това да имъ отговаря.
Той ги запита съ думит-к: ,, Какво е това ново»
извънъ църковния чинъ ваше учение, което ви
чуваме да проповядвате и разгласявате ?". А тй
рекоха въ отговоръ: „Тованееново изнамиране,
както ти казвашъ, нито извънъ църковния чинъ»
но еж Господните слова, казани въ светит-Ь Еван-
гелия, и апостолски заповеди, защото Господь
казва : Не приготовлявайте храна, която се раз-
валя, но такава, която трае въ в-Ьченъ животъ^
и блажени еж нищигЬ духомъ 2. Тия заповеди
следваме ние и затов!з обичаме бедностьта, мо-
лимъ се непрестанно, не възставаме противъ при-
родата и други такива. Точно ние сме ублажава-
HHT-fe отъ Господа и нищит-Ь по духъ, та затова
и обикаляме цЯлия св-Ьтъ, запазвайки словото на
живота". На това премждриятъ имъ отговори съ
думите: „Господь не е казалъ това за тленната
храна и ядиво, но за Своит-Ь божествени запо-
веди. Намъ Той повели да се молимъ всЯки
часъ и да изпросваме насжщния хлЯбъ^, както
казва и апостолътъ: МоитЯ ржце послужиха на
мене и на ония, които еж съ мeнe^ а не да об-
хождаме градове и села, да се напиваме и да
лакомствуваме, да се наричаме свещеници и дя-
кони и безъ срамъ да поучаваме, безъ да имаме
нито ржкоположение отъ епископъ, нито по-
веля за проповедничество. Кой ви повели да
1 Ср. И ο а н ъ, VI, 27.
2 Матей, V, 3.
3 Л у κ а, XI, 3.
* Деяния, XX, 34.

222
учите людет-Ь да отстжпватъ отъ законния
бракъ, да не вършатъ ржченъ трудъ, да oip-fe-
зватъ детеродните удове ? Кой ви научи — кой
пророкъ, кой апостолъ, коя евангелска книга —
да см-Ьтате съновиденията за боговидения, ко-
гато божественото Писание наставлява, че онзи,
който B'fepBa въ сънища, подобава на текъвъ,
който гони своята сЬнка и се опитва да я хване.
Л за законния бракъ апостолътъ е постановилъ,
като казва : Честенъ е бракътъ и нескверно е
ложето, и сжщо: Богъ ще сжди блудници и
прелюбодеи^. Я Господь е казалъ : Онова, що
€ съчеталъ Богъ, чов-Ькъ да не разлжчва^ и като
отишелъ на сватбата на Кана Галилейска и я
благословилъ, превърналъ водата на вино^. • Вие
не сте нищи по духъ, но съкровищници на не-
чисти духове, които имате като ваши учители и
господери. Кой б-Ьсъ ви подсказа да давате до-
стлчпъ на природнит-Ь страсти, или да казвате, че
нашата природа била робъ на басове? Богт^
прочее, не е устроилъ нашата природа робъ на
басове, но свободна и самовластна, а ó-fecoBeT-fe
еж врагове и противници и се борятъ противъ
нашата природа. R отъ нашата воля зависи,
дали, прочее, ще се покоримъ на техния съветъ,
сиречь да имъ бждемъ подчинени. Ако ли пъкъ
не — Tt ще останатъ посрамени, а ние ще се
удостоимъ съ великъ в^нецъ. Поради това отъ
нашата воля зависи да имъ се покоримъ, или да
ги отхвърлимъ. Отгде се одързостявате да гово-
рите за две начала — едното, прочее, добро, а
другото лошо, и че Богъ влад-Ьелъ доброто,
което е на земята, а врагътъ господствувалъ надъ
небесното ? Но ако т-Ьзи н-Ьща еж така, какъ тъй ни
поучи да казваме въ молитвата': Отче нашъ, Който
1 Евреи, ΧΙΠ, 4.
2 Μ а τ е й, XIX, 6 ; Μ а ρ κ о, X, 9.
3 Иоанъ, II, 1-11.

223
•си на небесата, да бжде Твоята воля, както на небе-
сата, така и на земята ? Поради това създатель и
творецъ на небето, земята и на ц-Ьлата тварь е
Богъ. Кой б^съ ви научи да тъпчете светите
икони и животворния кръстъ и другите свещени
съслчди, а слчщо да се причастявате съ светите
тайнства като съ проста храна, дръзко и безъ
страхъ, но и да осквернявате християнската храна
и питие? Обаче, когато бждете забелязани, безъ
страхъ и срамъ се кълнете съ различни клетви.
Поради това вие наистина сте противници на за-
кона, престжпници спрямо Евангелието, B'fepoHa-
рушители, прелъстители и измамници, лъжекле-
ветници и клетвопрестжпници, кълнете се без-
срамно• и заклинате, когато Господь казва така :
А азъ ви казвамъ, никакъ не се кълнете^. Когато
бждете изобличени като еретици, тогава се отри-
чате отъ масалианската etpa и я проклинате, че била
лоша, съ страшни заклинания уверявате за себе
си и мислите, че поради обзелия ви страхъ ни-
какъ не извършвате гр-Ьхъ. А когато н-Ькакси
бждете малко поотпустнати, отново като псета на
своята бълвотина^ се връщате къмъ гнусната
ваша Btpa". Когато блажениятъ Теодосий имъ
каза T-fesH и подобни н-Ьща, τι стояха като без-
гласни. Царьтъ, заедно съ ц^лия блзгочестивъ
съборъ, като ги вид'Ь напълно посрамени, за-
радва се много и — да бихме казали по Писа-
нието — тържествуваше до!^ътъ Давидовъ, а
домътъ Сауловъ биде унизенъ^ И когато, прочее,
лъжата биде изобличена чрезъ истината, криво-
B-fepHHT-fe б-еха обзети отъ гол^Ьмъ срамъ. Лазаръ,
прочее, като разбра заблудата си, прекара въ
покаяние докрай всичкит"^ си дни. Скверниятъ
Босота пъкъ, заедно съ единомислящия свой
^ Μ а τ е й, V, 34.
MI Π е τ р., Il, 22.
» il Царства. Ili, 1.

224
ученикъ Стефанъ, останаха като окаменени. По-
ради това преблагочестивиятъ царь, следъ като
вид'^ T-fexHOTO праздномждрие, повели да бждатъ
обгорени лицата имъ съ нажежени железа и на-
пълно ги прогони изъ CBOHT-fe предали. Като 6*^
свършенъ така съборътъ и постигна светли по-
двизи, BcfeKH се прибра въ своето пребивалище,
А божествениятъ и ревностенъ мжжъ, като отиде
въ своето жилище, къмъ трудовете прибавяше
трудове и къмъ страданията — страдания.
Гл. XVIII. Но премждриятъ въ злобата, вселу-
кавиятъ и скверенъ дяволъ, както му е свойствено
да изкушава чов^цит-^, така и стори и възбуди
борба противъ правата и чиста в^ра, като ми-
слеше, както ми се струва, да откжсне занапредъ
царя отъ чистата и искрена любовь на великия,
духовния и честния [мжжъ], която б -fe утвържде-
ние въ православната в%ра. Но това лукавство не
се укри отъ премждрия. Тези брань послужи,
така да се каже, за да се изяви ревнсстьта на
чудния отецъ. Когато, прочее, лукавиятъ и небла-
годаренъ юдейски родъ н-Ькога се надигна про-
тивъ Бога, Който го е създалъ, засили се да на-
ложи всякакво нечестие: първомъ богопроти-
вниятъ не пощади отъ избиване пророците, които
проповядваха за Неговото пришествие, а после се
повдигна и противъ самия Спаситель и не престана
да бЯснува даже до кръста и смъртьта. Заради
това Богъ имъ отне Своето наследие — сиречь,
царството, светителството, пророците, помаза-
нието, поличбитЯ и, накратко да се каже, всичко
законно и ги предаде за разхита на римския на-
родъ. Оттогава т"Ь и се разсеяха по цялата все-
лена и ще прибиваватъ така до свършека не
B-feKa. Tt, обаче, бидейки окаменени и безъ да
разбиратъ онзи, който рече : ^Заклехъ се въ моя

225
гн^въ, еко вл^затъ въ Моето покоище" ^ но още
и дръзнаха да докоснатъ самия Владика Христа
и пречистата наша Владичица Богородица и по-
читаните отъ толкова години Т-Ьхни икони. Ко-
реови и Датанови изчадия, внуци на древното
стълпотворение ^, T'fe сториха не само това, но
хулеха и унижаваха безсрамно и божествените-
храмове и приношенията въ т-Ьхъ и бледосло•
Btxa други речи, които не бива дори да се за-
писватъ : да се безчестятъ дори и самите свеще-
ници, да се обругаватъ иноцит^ и да се вършатъ
други безумства. Причината за цялата тази без-
законна и нечистива дързссть на юдеите б% тази,
че т% се надаваха ка царицата, която б^ше отъ
тяхното племе и царуваше. Но τι погр-Ьшиха въ
своето начинание, защото тя, бидейки благоче-
стива и православна, не допускаше никакъ да
бжде нанЕсяна никаква хула на православната
B-fepa, а като имаше чиста B-fepa къмъ Господа
нашъ Исуса Христа и къмъ Неговата пречиста
Майка и общо къмъ всички светии, въздигна
множество монастири и църкви за слава божия.
Гл. XIX. Когато чу това ревнительтъ на
благочестието, взе съ себе и съжителя си
и единонревния Романа, отиде при царя, вид -fe
го насаме, взе го настрана и му разказа цялото
безумно начинание на он^зи, какъ и въ каква
злоба еж се впустнали. Той събуди такава ре-
вность въ царя, щото този, безъ нито най-малка
да отлага, повели веднага да се събере съборъ•
Много се срамуваше, прочее, предъ добродетельта
на този мжжъ и съ охота приемаше онова, ща
той казвеше, и се стараеше въ всичко да бжде
подражатель на неговата ревность. Добриятъ
ревнитель, обаче, не 6Ь доволенъ само отъ това>
1 Псалми, XCIV, 11.
'^ Числа, XVI, 1 сл.
15

226
a и самата царица потикна къмъ подобна бо-
жествена ревность, както и патриарха. Прочее,
по царска повеля съборътъ се събра. Тогава
дарьтъ председателствуваше събора заедно съ
CBOMT'fe синове, сиречь Шишмана и Яс^ня, въ
новосъздадения отъ него палатъ. Заедно съ т^хъ
6'fe и патрилрхътъ господинъ Теодосий, така
с;^що и пресвещениятъ митрополитъ на Великия
Преславъ— първопрестолникътъ Доротей, дръстър-
скиятъ митрополитъ Захарий, мигрополитътъ на
Овечъ-градъ — Лазаръ, ловечкиятъ митрополитъ
Партений, филипополскиятъ митрополитъ Ма-
нуилъ, ср^децкиятъ митрополитъ Леонтий, вдов-
ствуващиятъ мздитски митрополитъ Яковъ, епи-
^скопъ Доротей и Иоаникий, архимандритъ на
великата лазра на светит-Ь Четиридесеть великомъ-
ченици. R OH'fe3H добродетелни и изпълнени съ
всякакви божествени добродетели старци, които
étxa дошли отъ пустошьта, заедно съ блажения
Теодосий, б^Ьха следните : свещениятъ иеромо-
нахъ Сава, иеромонахъ господинъ Тимотей, иеро-
;Монахъ господинъ Дионисий и множество други
34ноци. T-fe проповядваха съ ясенъ гласъ право-
славната B-fepa, че единородното божие Слово,
следъ като възприе наша плъть отъ девическата
кръвь на Богомайката и Пречистата, бидейки
съвършенъ Богъ, стана съвършенъ човЯкъ за-
ради нашето спасение, и че който не се по-
кланя на въплътения Христа Бога и на Него-
вата Богомайка, изписани на икона споредъ Тях-
ната човешка природа, да бячде проклетъ и да
бжц,е осжденъ съ нев-Ьрнит-Ь. Не само това, но
fJT-fe осждихо] и скверната и богомерзка богомилска,
сиречь масалианска ересь, а сжщо и другата,
^новопоявилата се — сиречь ересьта на Варлаама и
#\киндина — и нейнит -fe служители и предстоятели

227
да бждатъ прогонени далече отъ своит-Ь преда-
ли, та занапредъ българската страна да бжде
чиста отъ такива нечисти плевели, а само бла-
гочестивата в^ра чисто да сияе, повече отъ слън-
чеви ллччи, както би казалъ нъкой.
Гл. XX. Благов-Ьрниятъ царь Иванъ Яле-
ксандъръ повели споменатите хулители евреи, —
следъ като ги разследва споредъ закона и съ
пълна старателность и ги нам-Ьри виновни, —
да бждатъ предадени на смъртно осжждане.
После, поради присжщото му чов^колюбие, про-
мени тази смърть на животъ и ги осжди да 6ж-
датъ наказани съ мжчения, та и другит-Ь да бж-
датъ назидани да не хулятъ. Единъ отъ т-Ьхъ,
прочее, ако и не доброволно, но поради страхъ отъ
смъртьта, се обърна, като се каеше и се мол"Ьше
на свещения съборъ и на благочестивия царь, да
бжде приетъ и да в-Ьрва въ непорочната и чиста
наша B-fepa. Съ съгласието и решението на ц-Ьлия
съборъ, той биде приетъ и оглашенъ, покръсти се
въ името на Отца и Сина и Светия Духъ и изпов-^да,
че Синътъ божий и Богъ Христосъ сжществува, и
биде причисленъ къмъ непорочното Христово ста-
до. Двамина други, обаче, не пожелаха да преми-
натъ въ истинната св-Ьтлина и да се просв'Ьтятъ,
но искаха да пребжцатъ въ мрака на своето не-
честие, та б -fexa предадени на наказание. Когато
това т^хно д^ло стана известно, хората се на-
хвърлиха върху т-Ьхъ. Народътъ, като се стече
съ силни викове, уби единия отъ т%хъ и тека този
извъргна своята скверна душа. Другиятъ биде
отведенъ и му OTp'fe3axa хулния езикъ, който ви-
соко б-Ь говорилъ неправда, и измамнит-Ь му
устни, заедно съ ушит-Ь, които не б^ха слушали
добре божия законъ. По повеля на царя, на па-
триарха и на ц%лия съборъ 6ΐ написанъ свитъкъ^

228
за осведомение и утвърждение на останалит^Ь
родове, които ще дойдатъ по-късно, та ни-
кой евреинъ поради н-Ькаква причина да не посмее
да дръзне въ каквото и да било противъ истинната
и благочестива неша B-fepa. Както, обаче, бидоха
предадени отъ Бога за заробване отъ всички на-
роди, така да бждатъ и пребиваватъ роби, а не
властели; защото Господь, напротивъ,ги е поразилъ
като Свои врагове и имъ е наложилъ в^ченъ по-
зоръ, поради което и сега сжществува и въ в%-
ковет% ще пребжде τ'fexнияτъ позоръ. Следъ като,
прочее, се завърши така светло съборътъ и 6"^
постигната бл-Ьскава победа, подписанъ бЬ сви-
тъкъ съ червени и царски писмена и биде под-
печатанъ съ царски печатъ, въ 28-та година отъ
неговото царуване, а отъ създаването на св%та
въ 6868 [=1359/60] година. И тъй всЬки отиде
въ своята область. Благочестивите, прочее, б^ха
обзети отъ голяма радость, а богоборцит-к юдеи
зал^ нетърпимъ срамъ и ги обхвана пълно умър-
твение.
Λ

229
LXXn. Изъ житието на св. Ромила Видински
[!.] Ούδ^ν οίττως ήδύ χ'αΐ τους των
χολών έραστάς ούχ ήχΜίτ' εύφραΐνον^
^ λέγειν τι χρείττον και σωτηρίας έχό-
μενον προς γαρ τοις δλλοις χαί ζήλον
ουκ αγενή ιινα πέφυκε ταΐς τών άχου-
όντων έντιί^εναι ^τυχαίς. τί γένοιτο
κρξϊττον τφ φίλοθέψ τοΰ των επ'εύσε-
βεί<? διαπρεψάντων τους βίους και tà πα-
λαίσματα γραφΏ παραδοΟναι, ΐν'ών τάς
εικόνας εν πίνακι καθαρά και ròv βίον
εν χεροϊν έχοιν ήδη, προς tòv αΰτσν
εκείνοις άποδΰσηται καιρού καλούντος
αγώνα. κάντεϋ•θεν και τών βραβείων
επιτυχής γένηται, τοις δ'είρημένοις ει
χαι μη τφ χρόνφ, τοίς γε τρόποις ό νυν
ήμίν εις εϋφημίαν προκείμενος συν-
αρίθμιος και δια τοΰτο" και τών ϊσο)ν
επαίνων δίκαιος τυγχύνειν προς ημών.
λεγέσί}(ι) τοιγαρονν τα εκείνου και φΐ-
λοθεοις άκοαίς ц^гла τις τρίίπρζα προ-
τιθέσΰίϋ
i. Ничтож* cHUf слаДчлнин ннж«
дберй 04чйт(лм т-кщАнЬ дойно . ик^
Ж« ИЖ{ ПрПОЕН-к Й БГОЛЮБКЗН-Ь ЖЙТТ!
пр15Шкши ст ]fh стража н εινρΚΗ писЛ-
И18 пр-Ьдаати . и гакож« къ р«кностй
и к-к псАражаш» им по си, пок^сти
ради "йтхЗкоднтис( . йкокн Ж1 c-K§aiiH
εκιν* . й па'»1Же ЙЖ1 по wEpasiJ сьззн-
HOf СЪЕЛЙСТИ HtKp-feAM(«0 . Й §pÌKO-
AUlfRMOt око H.tt8l|Ji . K-h KltCìMS »Ж»
HO]fbÌAH0t Я ЧЬТ«01 СБОИСТЬКН-к nA\-ftjM
χότ(ψι . й е-н ж«лд1Пи спжанТа бмти...
Месецъ януарий 1б-и. Житие и подвизи
И отчасти чудеса на новоявилия се и
преподобенъ отецъ нашъ Ромила пу-
стинножителя, написано отъ неговия
ученикъ Григория, отшелникъ и кра-
снописецъ, въ подножията на Света
Гора Атонска, въ м-Ьстото, наричано
Μ е л а н а.
Благослови, отче!
Гл. I. Нищо не е така сладко, нито така до-
стойно за ревнителиг-Ь на добрите д%ла, както
това дз се запишатъ страданията и борбит -fe на
светиите, които еж прекарали живота си препо-
добно и боголюбиво, и по този начинъ, чрезъ пове-
ствуванието, да се изложатъ за съревнувание и по-
дражание на потомството; какъ б-Ьхме създадени

230
ние, чов^цит^, и особено ония, които запазваме не-
вредимо създаденото по образъ [божий]* и имаме
здраво душевното око за всичко, което е похвално и
почетно, та да пожелаемъ самите ние да имаме и
да бждемъ обхванати отъ желание да го притежа-
ваме; да видимъ съ очит^ на душата, прочее, по-
двизит•^ на превъзходнит-Ь мжже и добри стра-
далци на добродетельта и оттамъ да получимъ
никаква придобивка. Защото, когато се виждатъ
д'йлата, заслужаващи похвала, T'fe изглеждатъ до-
стойни да бждатъ желгни, биватъ обиквани и
потикватъ зрителит-Ь къмъ т-^хкото придобиване.
Немалка полза принася повестьта за т^зи под-
визи, които минаватъ отъ слуха на знаящит-Ь
къмъ слуха на незнаящит-Ь. . .
Гл. II. Отхрани, прочее, тогова доблестния пре-
славниятъ градъ Видинъ, който лежи при р%ка
Дунавъ и който, ако бжде нареченъ отъ ηΙοκογο
страна на обилие, не ще бжде грешка. Двамата
му родители б-Ьха благочестиви, боеха се отъ
Бога и HiBMaxa много богатство, но толкова, кол-
кото безъ оскждица 6t потребно да бждатъ за-
доволени и да правятъ подаяния на бедните,
както е свойствено на наистина христоименитит-Ь
мжже. Бащата, прочее, 6"fe гръкъ, а майката про-
излизаше отъ българите. Отъ такава блажена
двойка, — защото тр-Ьбва и родитепит^ да назо-
вемъ блажени заради тогова блажения — се
роди, прочее, този богопредпознатъ и предопре-
д-Ьленъ да просияе въ добродетельта младенецъ
Руско. Това 6Ь името му, което отъ божестве-
ната купель, сиречь отъ светото кръщение, отъ
родителите при рождение му 6-fe дадено. ТЬ го
възпитаха като люде благочестиви и богобоя-
зливи, въ наставленията и поученията Господни.
Съ изминаването на времето и съ неговото т^•
^ Битие, 1, 27.

231
лесно възрастване, проявяваше се и пребивава-
щата въ него благодать на Светия Духъ въ въ-
проси и умни отговори и въ божии слова и раз-
говори съ хората. Тъй като не подобаваше та-
къвъ добъръ младенецъ да остане незапознатъ
съ божественото обучение за писмената, той биде
предаденъ отъ родителите си на н%кекъвъ учи-
тель за учение. Тъй като се повинуваше на учи-
теля, както подобаваше, той надмина всички-
деца, които б^ха влезли въ училището преди
него. И онова, което е най-чудно, то е, че въ
кратко време не само ги надмина, но и ги учеше
да се отклоняватъ отъ обичайнит -fe детски игри
и неразумното прекарване на времето. Тъй като
младостьта е придружена отъ безразсждство, а
високоумието води къмъ погибель, то поради
това, ο прелюбезни, тр"Ьбва съ трезвость и вни-
мание да се упражняваме и да залагаме въ на-
шето учение. Отъ това той получи немалка въз-
хвала. Не единствено самите негови връстници ι*
съученици, но и самиятъ т-Ьхенъ учитель се удивля-
ваха на този младежъ-старецъ Руско, за прежде-
временната му разумность и благочестие, па н
мнозина, които жив-Ьеха въ онзи градъ. На устата
имъ 6"^ винаги слово за разумностьта и пре»
мждростьта на младежа.
Гл. 111. Но неговите родители, бидейки на-
истина най-плътски родители и като не пред-
угаждаха още боголюбието на младежа и какво»
божествено желание той носи въ сърдцето, ре-
шиха въ себе си да го обвържатъ въ бракъ.
T-fe изявиха решението си съ слова предъ мла«
деже, но той не пожела да изслуша не сама
словото, но дори и глвса имъ, тъй като 6t на-
умилъ да напустне мирския смутъ и да се
обърне къмъ иночески животъ. И какъ, прочее^
можеха да убедятъ ревнителя на тази чистота
и да го отклонятъ отъ обичьта къмъ Бога, ко-

232
ΓΑΤΟ благодать невидимо го крепеше? Следъ
тови родителите му намислиха да наложатъ на
нежелаящия младежъ и противъ волята му своето
желание. Когато разбра това онзи, който же-
лаеше съ ц^ла душа нетл^ннит-Ь и в"Ьчни блага,
тайно изб-Ьга отъ родното си м -fecTO. Той стигна
Загора, вл%зе въ града нз тази епархия, наричанъ
по-рано Торвонъ, а сега Търново, и се посели въ
единъотътамошнит-Ь монастири, който монастиръ
имаше наименование Богомайка Пжтеводителка.
Предстоятельтъ на обительта, както е обичайно,
го запита : „Отгде си, чедо, каза, и какъ дойде
тукъ?** Той отговори и разказа на предстоятеля
всичко за себе си, като [добави] : „ Дойдохъ тукъ, за-
щото желая да стана инокъ* . Предстоятельтъ го прие
радостно, острига косите на главата му и го пре-
именува Романъ. Бидейки прозорливъ, той съзр-Ь
отъ н-Ькакъвъ малъкъ разговоръ бждното нераз-
сждливо послушание и благочестие на този мла-
дежъ и веднага му даде последованието на цър-
ковната служба. Следъ като той служи добре и
«акто подобава въ продължение на н-^колко го-
дени, предстоятельтъ се радваше за това, съзи-
райки всекидневното украсяване на църквата, а
още повече неговите благи нрави и смирение.
Понеже този, преподобниятъ, бЬ наистина смиренъ
повече отъ всекиго другиго, и по образъ, и по оби-
чаи, и по нравъ, както подобаваше, и [за това]
ще свидетелствуватъ, заедно съ мене, он^зи,
които го познаватъ изначало, защото още на
пръвъ погледъ даваше възможность на благо-
разумните да разбератъ присжщото на неговата
душа смирение. Но въ смирението, прочее, както
казахме, той бе стигналъ до крайность.
Гл. IV. Знаятъ близките до местото жи-
тели на споменатия градъ Търново близката
планина, — защото до Търново лежи планина —
наричана съ местното наименование Устие, както

233
и единъ хълмъ въ предградието, назоваванъ и той
отъ старо време Сзета Гора, въ която живееха,
па и до днесъ жив1бятъ, множество йноци. При
т%хъ казанйятъ страдалецъ обитаваше и жив'Ьеше.
Що се отнася до обичьта къмъ ближния, дали
той я проявяваше оскждно и само отчасти, както
казаха н^кои, потиквани отъ зависть? — Никакъ I
Кой повече отъ него я постигна и притежаваше
въ пълнота, въ т-Ьлесни и духовни прояви ? Той
нескждно раздаваше необходимото за тялото,
като се радваше повече на това да дава, откол-
кото да получава. Онова, което е най-чудно, то
е, че бидейки множество пжти въ оскждица, по-
добно на чов-^къ нуждаящъ се и подвижникъ,
никога не проявяваше небрежение къмъ цари-
цата на добродетелит15, но се стараеше, кето истин-
ски божий рабъ, да изпълнява най-много отъ всичко
дълга на любовьте. Когато, прочее, узнаваше за
никого отъ жив^ящит-Ь въ онази планина да
страда или отъ многол^тието си, или пъкъ да е
измжчванъ отъ н15какъвъ неджгъ, улавяше
риби» приготвяше ястие отъ т-^хъ и въ ни-
какво време презъ нощьта безъ шумъ присти-
гаше въ килията на неджгавия, повесззше [ястие-
то] и бързо си отиваше, Жив-Ьящиятъ въ ки-
лията, като излизаше на утриньта и намираше
поаесенит'^ риби, радваше се на неочакваното
намиране на т%зи риби. Той се чуд-Ьше въ себе
си и се питаше, чие ще бжде това добро д^ло.
Отивайки си, веднага той си казвйше : »Това не е
сторено отъ никого другиго, освенъ отъ чудния
Добророманъ*.
Гл. V. Така, преподобниятъ проявяваше лю-
бовь чрезъ телесни веш,и и потреби. Какъвъ 6"fe
.въ поученията и назиданията къмъ единонрзв-
нит% и особено къмъ нзчинаващит'Ь монаси, не
може всичко да се каже съ дума. Той притежа-
ваше щедростьта на милосърдието по божие

234
съпричастие, a не e възможно да се изкаже не-
говиятъ даръ на умиление и богатството на сълзир
нито пъкъ е възможно да се сравни въ това съ
H-feKoro другиго. Въ него, прочее, се изпълваха
OH-fesH пророчески думи, които казваха : «Ще
обливамъ BcfeKa нощь моето ложе, съ сълзи ще
омокрямъ моята постеля" и „моит^ сълзи ми ста-
наха храна деня и нощя" ^. Но да се възвърнемъ
къмъ предмета на житието. Неговиятъ предстоя-
тель се веселеше и радваше за неговото послу-
шание, прилежание и спретнатость. А този се
топеше въ мисъльта си, като имаше желание
отново да Hsó-fera отъ житейските мълви и да се
посели, подобно на пустиннолюбива гърлица,
въ пусто и отстранено отъ св-Ьта M'fecTO. И ко-
гато узна за Парория и че там ь се намира великъ
ο Бога чов^къ, и обитель е създалъ господинъ
Григорий Синаитъ — това ót името на мжжа, —
който всекидневно, така да се каже, призовава
души съ тржбата на своето слово и съ начина
на своя животъ и ги принася на Господа, той
ц^лъ 6t унесенъ въ мисъльта да се отдалечи
оттамъ и, ако му 6% възможно да получи дори
крила, да прелети въздуха и бързо да се нам-ари
тамъ. Толкова много мълвата и славата за онзи
свети отецъ уязви съ любовь неговото сърдие I
Така го чухъ да разказва това« Оттогава, прочее,
Загора имаше т-Ьлото, а Парорийската пустиня
душата. Жадуваше и търсеше тамъ да се при-
ближи къмъ Бога, подобно на жадуващия еленъ
за водните източници ^. Не го оставаше, обаче,
любовьта и благочестието на предстоятеля. За-
щото игуменътъ обичаше много тогова, добрия
Романа, и поради това му създаваше пречки по-
някога, безъ да иска да го оскърби. Потай
1 Псалми VI 7; XLI, 4.
2 Псалми, XL1, 2.

235
вайки, прочее, мисъльта въ себе си, той тжгу-
ваше и скърбеше, защото язва за сърдцето е
натрапчивата мисъль. Обаче мисъльта за отлжч-
ването напълно го б^ завлаА'Ьла. И като нямаше
какъ другояче да извърши д^лого, нам-Ьри бла-
гополучно време и веднага изяви на предстоя-
теля цельта на своето отлжчване. Когато този
чу това, наскърби се много, защото желаеше да
бжде неразлжченъ съ него презъ ц-Ьлото време
на своя животъ. Но предстоятельтъ размисли и
разсжди, отллччката му да не стане противъ не-
говата воля и желание, явно го благослови, из-
рече молитва надъ него, даде му много напжт-
ствия и го отпрати.
Гл. VI. А този, като прие и другъ братъ
връстникъ и посветенъ въ сжщото д4ло, на име
Илзрионъ, съ усърдие стигна Парорийската пу-
стиня. Когато вече б%ха въ обительта на споме-
натия свети отецъ Синаита, т -fe принесоха на то-
зи великъ мжжъ, както подобаваше, дължимото
поклонение и благочестие. И когато ги запита,
отгде еж, „защо и поради каква причина дой-
дохте при насъ", T-fe разказаха на великия всичко
за себе си и известиха, че еж дошли тамъ, за-
щото желаятъ да му бждатъ ученици. Великиятъ
ги прие радостно и като узна, съ помощьта на
жив-Ьящата въ него божествена благодать, при-
сжщата на всЬки отъ т-Ьхъ сила и воля, поржча
BcfeKHMy отъ т-кхъ и подходна служба. На Ила-
риона, като на по-немощенъ, повели да служи
по-леките служби въ обительта, а на по-сил-
ния отъ него Романа — възлагаше по-теж-
ките и трудни служби. Тогава именно ве-
ликиятъ отецъ съграждаше споменатата оби-
тель. Можеше, прочее, да се види отто-
гава изпълнительтъ на послушанието Романъ да
преминава и прекарва всички служби : пон^кога^
сваляше греди отъ планината, другъ пжть дър-

236
вета за н^Ъкаква нужда на сградата, понякога ка-
мъни, други пжть вода отъ течащата наблизо
р-Ька, а се случваше и да разм-Ьсва варь съ вода,
а сжщо така непрестанно служеше въ готварни-
цата и хл^Ьбарницата. Въ всички служби се по-
газваше изкусенъ служитель и 6-h благоугоденъ
служитель, като никого другиго, за немош,нит-Ь,
та почти да се каже, заедно съ службата, даря-
ваше на болни и здраве. Поради това той б^
възжелзнъ и любимъ на всички заради присж-
щото му смирение и любовь, та T-fe, BM"fecTO Po-
манъ. го нарекоха Добророманъ, като възхваля-
ваха неговото благочестие и смирението, което
имаше спрямо всички. Усърдствуваше, прочее, ви-
наги този, доблестниятъ по душа и т^Ьло, да из-
пълнява всички служби съ истинска любовь и
гореш.0 желание, които имаше къмъ онова ве-
лико светило, сиречь Синаита, предстоятеля на
обительта, както казаха божественит-Ь слова и
още по-добре биде казано въ божествената Jlt-
стБица, че „колкото вярата процъвтява въ сърд-
цето, толкова тялото усърдствува въ служба* и
реченото отъ свети Марко постника : „Господь,
рече, е слотаенъ въ Своит -fe заповеди и онзи,
който желае да Го намери, нека върши Неговите
запов-^ди и когато ги изпълнява, ще Го намери
вср^дъ самите т'Ьхъ". Но нашето слово нека
следва по редъ предлежащата повесть. Когато
постройката на обительта, съ божия помощь, б"Ь
завършена, жив^ящит-Ь въ обительта почиваха
телесно, както подобава, въ своит -fe килии и се
занимаваха съ духовни д'Ьла, както предстоя-
тельтъ, великиятъ онзи отецъ Синаитъ, всекиму 6Ь
повелилъ и отредилъ. Като виждаше тогава Ро-
мана още младъ т-Ьломъ, а още повече по душа,
той разсжди, бидейки премждъръ знатокъ въ
божественит -fe дfeлa, и му даде работа, която от-
говаряше на разположението и разума на този

237
младъ труженикъ и страдалецъ. Но тукъ да ви-
димъ разумно, какъвъ б^ този, преподобниятъ^,
отъ самото начало на инсческия животъ подвиж-
никъ и усърденъ изпълнитель на вс%ко бого-
угодно д-кло.
Гл. VII. Тамъ имаше единъ престар^лъ ста-
рецъ, разслабенъ телесно, а повече отъ ярость.
Заради тази ярость никой отъ т'Ьхъ не можеше
да му служи или дв го укроти. Като вид^ това
онзи великиятъ пастиръ и знаеше ум'Ьлото слу-
жене на добрия Романъ къмъ болните и че ни-
кой другъ като него не може да слугува на ста-
реца, повели му да служи на тогова болния. И
тр-Ьбваше тогава да се види този новъ Лкакий,
който доблестно търп1Бше изричанит -fe отъ оня
боленъ старецъ жестокословия, както н%кжде
рече Л-Ьствичникътъ за онзи, който истинно
се повинуваше : „Пия всЬки день поругания и
унижения като жива вода". Но понеже старецътъ
къмъ другите болести имаше и стомаха си разпуст-
натъ и не можеше охотно да приема друга храна,
освенъ единствено риба, що стори добриятъ този
труженикъ? Той изучи риболовното изкуство и
нощемъ плетеше мрежи, а денемъ лoв•feшe риби
и така принасяше на онзи старецъ полезна храна.
Въ другите времена отъ годината ловитбата му
6^ удобна и неговото изкуство сполучваше, но
зимно време му б -fe много трудно да лови, по-
неже онова M-fecTo 6t извънредно студено и во-
дата на това M-fecTO се обръщаше въ ледъ по-
ради големия студъ. Сжщо сн-Ьгътъ оставаше
даже до месецъ априлъ. Тогава, прочее, и дъл-
бините на OH-fe3H езера, които жителите на това
M-fecTO наричатъ вирове, замръзваха напълно по-
ради гол-Ьмия студъ. Както казахме, това не му
позволяваше да лови обичайния риболовъ и по-
ради тази причина двамата биваха обзети отъ
мжка : старецътъ, защото се лишаваше отъ риба.

238
a добриятъ служитель заради обслужвания
старецъ. Като виждаше болния така скърбенъ,
страдаше и той, като истиненъ служитель въ
Бога, поради което размисляше въ себе си
грижливо, що да стори, та да може да риболов-
ствува. Но вижте какъвъ начинъ на ловене той
изобрети тогава, защото нуждата е изобретател-
на и довежда душата до много измишления. То-
гава още повече Богъ му даде това измишление,
защото той Го умоляваше за това. Що стана
следъ това? Умътъ ми се удивлява, ржката ми
изтръпва и не може да пише, очит-Ь ми се из-
пълватъ съ сълзи, тъй като се удивляватъ на
начинанието на този страдалецъ. Защото той из-
намери тогава начинъ, неизпитанъ отъ повечето,
мисля дори и отъ никого. Обхождаше вировете
и разчистваше съ лопата тукъ и тамъ CH-fera, а
леда разбиваше съ чукъ. Ц^лиятъ се тресеше
отъ силния мразъ и пр^ком-Ърния студъ и, като
тракаше съ зжби, влизаше въ вира, тогава раз-
1«1жтваше съ нозе долната вода на дъното, така
щото насила караше намиращит -fe се въ нея риби
да излизатъ ведно съ размжтената вода, и така
веднага, като поставяше сака, ловеше. Той б^
измислилъ наистина н'Ькаква странна и чудна
ловитба. Не б^ ли, прочее, този виръ подобенъ,
споредъ съв%стьта на този страдалецъ, на онова
езеро на светит -fe Четиридесеть мжченици? На-
истина, много ! Ако ли н-Ькой, напротивъ, каже,
защо и той не умр-Ь тогава отъ т-елесна смърть,
като т^хъ, това бихъ му казалъ, че и той, ако
не би съзиралъ предъ очит-Ь си смъртьта, не би
влизалъ въ заледените и помръзнали води, безъ
никой да го принуждава. Но това означава да
лоложи чов^къ душата си за ближния^. .
^ Ср. Ио ан ъ, X, 11.

239
LXXIII. Изъ похвалното слово на Григория
Цамблакъ за патриархъ Евтимия
Гл. XVI. Кд(^вАрскь1 1|Я^>ь, поб«длмн н оуд(»ъл:1Н1бМк
МНШГМХ АЗиКЬ ВЪЗНбС СА, 110Н6Ж6 СДМШДШе TAKOgOU
rp^At, келнуьство доволно нмл^фбмь н ст^нлм оутвръ-
ждеше н крдсотд н слмого м^стд по^кожбнТе отн^д къ
npÌATÌS жестоко, гаКО Н КрОМ-Б CTtNb 6Ст[ь]сТЪВ110Як
тв(>ъдгост1'Дк довл-Бтн, къ снм Η HMtNii мн(йгл Η нлргодд
мншжьство Β6Λϊ€, cMiEHk ж€ велнкл», еднко въ 1|(»[ъ)кшв-
иъ»\ Η елнко въ 1)Д(1Скмн^, нзколн довроненякистнин
ТОГО рД30|»НТН. Τ«ΜΪ«6 Η ПОДКИГЬ ВЪСТШУПДД въс-к, НДУЬНЬ
ωτ Перскмх пр1Д-кль н ЛнкдонГ^ н \с\н^^ пр«\однг въ
вднспшнт-в н, зд||ддн1Д вшнн'ствд, мкоже повед-вдь etnie,
«ъвъкоуплемд 0Бр1:ть въс-Б, 1ДК0 не тъкмо Длр'1Я, Пер-
СШМ Η МНДОМ l)Дpt, ПрБВЪСХОДНТН ТДКШВиМН, Hft Η
«же ωτ Мдкедшп1& Лде^днд(кД, неиддеждно идпдддет нд
ГИД . . •
Гл. XVI. Варварскиятъ царь, възгорд'Ьнъ по-
ради победит-Ь и завоеванието на много народи,
понеже слушаше за този градъ [Търново], че
билъ доста год-Ьмъ, ималъ здрави стени и кра-
сота, че самото положение на м-Ьстото е съвсемъ
непревзимаемо, понеже, освенъ съ стени, той е
укрепенъ и природно, при това притежава го-
л^Ьми богатства, гол -feMo множество народъ и ве-
лика слава, както въ църковните, така и въ цар-
CKHT-fe н-Ьща, пожела доброненавистниятъ да го
разори. Затова, като вдигна всички източни вой-
ски, начевайки отъ персийскит-Ь пред'Ьли, Ликао-
ния и Азия, преминавайки въ Хелоспонта, и като
нам-^ри западните войски, както 6t повелилъ,
събрани всички, така щото да превъзхожда съ
т'Ьхъ не само Дария, царя на перси и миди, но
и самия Александъръ Македонски, нечакано на-
падна града, не отъ една или две страни, а като
νΤο огради ц-Ьлия наоколо съ войска. f\ протеже-

240
нието на т^зи свирепи войски ót голямо. Вер-
варинътъ свирепствуваше и се заканвеше съ
огънь да ги изгори, заплашваше на части да ги
съсЬче и да ги предаде на друга насилствена
смърть, ако останатъ все така непокорни. Най-
сетне, той го завладя, но не съ своята сила, а
поради потайните божии сждби. И веднага ие-
реятъ бива прогоненъ отъ църквата, която б -fe
завзета отъ д-клателит-Ь на безсрамието, ксвчегътъ
съ завета пада въ ржцет-к на другоплеменници,
светая светихъ минавв въ властьта на асирий-
u.HT'fe, и, онова, което е най-истинно, светит-Ь н%ща
биватъ хвърлени на псетате. Достойно ли б^,
кажи ми, да страда тогава светият ъ мжжъ, ката
гледа съ очи онова, което и съ слухъ не би
могълъ да понесе ? Ако, прочее, Девидъ, бидейки
царь и извънъ свещеничеството, страдаше така,
щото каза : „жалостьта не Твся домъ ме изяжда*^
и .поругението на Твоите хулители падна върху
мене" ^, не требваше ли да страда много повече
свещенослужительтъ, чиито трудове и старания
б-Ьха потъпквани ? Що, прочее ? Нима изпадна
въ скръбь, повече отколкото подобаваше ? Нима
омекна отъ страхъ ? Нима изпадна въ малодушие
или се разлени ? Нима избяга, когато вид'Ь ста-
дото разхищавано ? Нима промълви малко или
голямо слово, недостойно за неговото любо-
мждрие? Никакъ, но дори предъ царя се пред-
ставя, укротява неговата жажда за убийства и
страшния изгледъ на варварина променя въ бла-
госклонность, както н-^кога пророкътъ — лъво-
вете въ рова и децата — пламъка въ пещьта ^.
Защото и на варварското безумие е присжщо да
се срами предъ добродетельта на такива мжже.
Когато, прочее, го вид-к отдалече, че идва съ
1 Ср. Псалми, LXVIII, 10.
^ Д а н ии л ъ, VI, 16 сл. ; ΠΙ, 19 сл.

241
обичайното нему благочиние и любомждрено дър-
жание, безъ да погледне на никое отъ околнит-Ь
зрелища, които привличаха къмъ себе си слуха
и очит^ на невежите, а ги отминаваше ся-
кашъ еж изписани на стена, [този], съ благо-
видность на лице, не продължи да седи, но като
стана веднага, въздаде му честь, удостои го съ
седалище близо до себе си и изслуша молбите
му за людете, въпр оки че накрая не изпълни обе-
щаното. И като н-Ькакъвъ доблестенъ военачал-
никъ, който, ако и победенъ отъ враговете, накрай
не обръща гръбъ, а като събере отново сили,
постига победа, така стори и той. Следъ като
б^ изгоненъ отъ църквата, той отиде въ друга,
която 6ib посветена на името на върховните [апо-
столи], и като ги прие за защитници, отдаде се на
повече подвизи, отколкото по-рано, като обми-
сляше, какъ да запази [людете] незасегна-
ти отъ варварското губителство, назидаваше, уте-
шаваше, повдигаше изпадналите, простираше
ржка на препънатите, издигаше легналите, под-
крепяше готовите да паднатъ, възхваляваше
онези, които се бореха, и ги потикваше къмъ^
мжжество, а некои отсичаше като гнилъ членъ,
та да не загние и целото тело, или прогонваше
прокажената овца, за да не предаде болестьта и
на целото стадо. И така, тези втори подвизи на
[светия] мжжъ и победи надъ лукавия беха по-
големи, отколкото първите, когато прекарваше
живота си въ тишина. Защото божествениятъ
Промисълъ често оставя врага да повдигне буря
противъ светиите, та едните отъ техъ, чрезъ стра-
дание, да го победятъ и да се увенчаятъ, а
другите, въ борби и мжки, да бждатъ победени
и да станатъ достойни за смехъ. Това стана и
съ ИоваЧ когато, прочее, поради такива и тол-
^ Ср. и ο в ъ, I сл.
16

242
мави злини, които нито помисъль може да из-
търпи, вече~мисл15ше страдалеца за победенъ и
умъртвенъ, тогава, окаяниятъ, се видя стжпканъ
подъ неговите нозе и немощенъ дори да диша.
Така сжщо и при апостолит-Ь, когато вече мисл'Ь•
ше, че е възспр-Ьлъ пропов-Ьдьта на Евангелието,
повдигна гонение, потикна тиранина, подбуди
даря къмъ тяхното избиване и предаде апосто-
лиτ■fe на насилствена смърть, тогава вид^, че
Евангелието е обгърнало, като никакво второ
небе, не само тукъ или тамъ, но ц'Ьлата вселена.
Гл. XVII. Когато лукавиятъ се вид-Ь така
свързанъ отъ собственит•^ си пленници и уязвенъ
отъ собственит'^ си стрели, не можеше да по-
несе мълчаливо разрушението на своит -fe сили и
пълния упадъкъ на своето оржжие, повдигна буря,
по-гол1зма и по люта отъ първата, разказътъ за
която кара чов-Ьшкия езикъ да претръпне и тре-
петъ обзима костит -fe. Военачалникътъ турчинъ,
който бЬ поставенъ отъ турския царь да упра-
влява града, призова при себе си божиите люде,
които по име, добродетель и благородство пре-
възхождаха другит -fe, за да се разсжди за hìb-
кои общеполезни д-Ьлз. И т^, кзто последваха
злия веститель, отидоха, въ неведение подобно
на овци, които следватъ своя заколитель, и Bcfe-
ки носЬше своята кръвь, като бързаше да се по-
вери на убийствените десници. Кръволочниятъ
зв^ръ, когато ги вид"Ь въ своята ржка, заколи
ги вср-Ьдъ църквата или, по-добре да се каже,
освети ги, безъ да се посвени отъ старостьта,
нито пощади младостьта, но направи да играе
ножъ на гърлата имъ. Т-Ьзи живи жертви, разумни
жертвоприношения, въ своята кръвь се кръстиха
отново, къмъ кръвьта на Захария проляха своята
кръвь вср^дъ църквата, та едногласно съ Авеля
да въззоватъ отъ земята къмъ Господа мъчения-
та на OH'fe3K, които еж изпили чашата, що по-

243
добава да бжде изпита отъ любимците господни,
които удавиха въ своите кърви всички вражи
пълчища, подобно на тристатит-Ь на гордия Фа-
раонъ^. О, свето войнство, не единъ по-рано, а
другъ по-късно, но всички вкупомъ се пред-
ставиха предъ мжчителя, заплюха го и, като се
представиха предъ Христа, веднага бидоха увен-
чани. Млччительтъ положи т-Ьхнит-Ь трупове за
храна на птиците небесни, а [небесниятъ] Вла-
дика причисли т%хнит% духове къмъ прекрот-
KHT-fe ангели. Ο воини, които запазихте вярата си
и не намалихте числото си — чуйте и числото :
сто и десеть ótxa ohìbsh, чията кръвь обагри
църквата! — и бидейки толкова многобройни,
мрежата на изпов-Ьдничеството не се продра. Та-
кива еж чадата на блажения Евтимий, така т -fe за-
пазиха неговото учение, така му въздадоха честь
за многото положени за т-Ьхъ отъ [светия] мжжъ
трудове, щото познаха не само лишението отъ
имотъ, домове, чада и сродници, но и до кръвь
се подвизаваха за благочестието, което получиха
отъ него като бащино наследие.
Гл. XVIII. Достатъчна е честната и угодна на
ангелит -fe T-fexna смърть, за да положи връхъ на
възхвалите на Евтимия, та да не е потребно съ
повече слова да се разказва за неговите подвизи.
Следъ това и той, грабнатъ отъ воините, съ
дръзновение се представи предъ мжчителя, безъ
да се уплаши въ душата си, безъ да се промени
поради уплаха, но проявяващъ въ ведростьта на
лицето благодатьта на жив^ящия въ него духъ.
И когато му съблякоха одеждите и го отведоха
на градската стена, за да бжде явна неговата
смърть, и приготвиха всичко потребно за зако-
лението, нима упадна на лице, нима затрепера^
нима показа въ н^що привързаность къмъ жи-
^ Ср. Изходъ, XIV, 26-28.

244
вота? Никакъ l^SaiMOTO той б-Ь ученикъ на Павла
и подобно на него бързаше да се отлжчи отъ
тялото и да зажив-Ье съ Христа. И това личеше
отъ думите, които той каза на варварина : ,Защо,
неправеднико, така безумно и жалко унижи ве-
личието на моето достойнство ? Подобаваше пър-
вомъ свещеникътъ да бжде принесенъ въ жертва,
па после да го последватъ жертвите, требваше
пастирътъ да предхожда овците и бащата — ча-
дата. Понеже първомъ 6"fexa осветени отъ мене,
затова и чашата на заколението тр-Ьбвеше пър-
вомъ азъ да изпия. Трудящиятъ се деятель треб-
ваше пръвъ да вкуси отъ този сладъкъ плодъ".
Такива думи изрече многомждриятъ, призова за-
колителя, пр^клони глава и протегна усърдно
шия, а този вече се преближи и б-Ьше готовъ да
нанесе смъртната рана. Но както никога [Богъ]
веднага срази съ недвижимость ржката на
беззаконния царь, простряна да залови пророка,
по сжщия начинъ Той направи неподвижна и
бездействена и тази убийствена дЪсница, та ви-
димо изглеждаше сякашъ никаква мъртва ржка,
прилепена къмъ живъ и движащъ се трупъ, — за
да се изпълни онова, за което се мол'Ьше Да-
видъ: «Дай имъ споредъ далата на ржката имъ"^.
Това ужаси онзи гордия и цялото исмаилтянско
множество, като ги принуди да не стоятъ тамъ,
но да изб'кгатъ отъ самото м^сто, следъ като
възложиха одеждит-е на блажения и му казаха
да отиде свободно, гдето желае. Видехте ли,
както казахъ и по-рано, какъ този лукавъ б^съ,
който смиташе да победи великите мжже, отъ
т-Ьхъ биде победенъ и поваленъ? Ето, прочее,
нашиятъ отецъ отново сломи неговата привидна
сила и, умирайки, го посрами. И понеже не е
възможно за човека да умира н-Ьколко пжти, този
» Псалми, XXVII, 4.

245
доброволно изпълни казаното: „И закланъ б-Ь и
мжченикъ безъ кръвь се прослави*. И вижъ,
колко се преумножи победата, та направи и он'Ьзи
самите, които повдигна противъ блажения Ев-
тимий, да познаятъ непобедимата Христова сила.
Защото т-Ь видеха мжжеството на този великия,
презрението къмъ смъртьта, вярата къмъ Бога,
грижата за чадата, така сжщо и преславното чудо
съ ржката на палача и се yeibpnxa, че християн-
ските н-Ьща еж истински. Явно е и отъ това, по-
неже избягаха и отъ местото. Н-Ькои пъкъ ми-
сл-Ьха, че ако измжчватъ повече архиерея, ще
предизвикатъ отъ небето по-гол^мъ гн-Ьвъ, та го
оставиха и предпочетоха да изб^гатъ.
Гл. XIX. А следъ това що стана ? Следъ това
чудо варваринътъ реши да пресели люде на Из-
токъ — това изискваха и царските повели — и
божиятъ чсв-Ькъ да бжде изпратенъ на заточе-
ние въ Македония. И той изл4зе заедно съ лю-
дете сякашъ втори Иеремия — гледка, която пред-
извикваше сълзи дори у самия камъкъ на онзи
градъ. Защото чада отъ бащи се разделяха и
сродници отъ братя, понеже не всички 6"fexa от-
веждани на едно м^сто, та поне като се гледатъ
да иматъ утешение отъ скърбит -fe, но едни —
които се отличаваха по родъ, богатство и кра-
сота на лицето, — б'кха взимани, а другите биваха
оставяни. И он-Ьзи дни б%ха [дни] на плачъ. Що,
прочее, е по-горчиво отъ преселението и по-жа-
лостно отъ разлжката съ сродници, когато спо-
менътъ за отечеството и за своите като жило
винаги пробожда сърдцето? Прочее, т -fe се пре-
гръщаха единъ другиго, целуваха, опрощаваха,
оглашаваха съ ридания м-Ьстото, а всредъ т-Ьхъ
вървеше пешкомъ великиятъ, по^1пренъ на же-
зълъ, обл-Ьнъ съ сълзи и уязвенъ въ душата отъ
безбройни стрели. Но не отъ т-Ьхъ той страдаше, ни-
то б-к измжчванъ отъ неджгавость и старость, а

246
отъ жалость за людското страдание и за крехката
възрасть на младенцит-Ь. И когато пристигнаха
до онова M-fecTO, гдето по неволя щ-Ьше да се
разлжчи отъ т-Ьхъ пастирътъ, — о, кой безъ
сълзи ще си спомни за това I — падаха предъ
нозет -fe му, обливаха ги съ потоци сълзи, допи-
раха устни и лица, целуваха му ржка, зоваха го
пастиръ, учитель и чедолюбивъ отецъ; поради
разлжката съ него τι се разделяха съ душите
си. Едни отъ жените полагаха предъ него свои-
те отрочета, а други, които 6ÌxQ по-близо, се
удостояваха да се докосватъ до ржцет -fe му, трети
до одеждата му, къмъ която се допираха като
къмъ ржката на светеца, напоявайки я съ горещи
сълзи. Други пъкъ отъ [гол1вмс5] B-fepa скубаха тре-
вата, на която стоеше, а н-Ькои, притискани отъ
народа и не можейки да се приближатъ, чрезъ
вопли на горчиви сълзи призоваваха отдалече за
последна благословия и молеха за опрощение^
съ ys-fepeHOCTb въ душит'Ь, че тукъ повече не ще го
видятъ живъ. Я той ги утешаваше и отправяше
къмъ т-Ьхъ поучително слово, назидавайки ги да
се държатъ ο запов^дит-Ь господни и да пазятъ
непорочна своята B-fepa, чрезъ която се познава
не само любовьта къмъ [небесния] Владика, но и
он'Ьзи, които я запазятъ и въ самото M-fecTo на пре
селението, ще получатъ прослава. „Това се слу-
чи H-feKora, казваше той, и на внуците на варния
Авраамъ,първомънаИосифа,койтобидепродаденъ
неправедно отъ братята си като робъ, но после биде
прославенъ като царь. Така и онзи великиятъ бого-
видецъ, роденъ въ Египетъ въ дома на робство-
то^, наказа мжчителитъ поср^дствомъ чудото съ
морската вода и изведе своит-к едноплеменници
отъ Египетъ и отъ дома на робството. Но сжщо
и Зоровавелъ, синъ Салатиилевъ, сияеше съ ела-
1 Изходъ, Х111, 3, 14; XX, 2.

247
ва въ своя пленъ поради благочестието си βτ>
царския домъ и много помогна за освобожде-
нието на Израиля и за въздигането на храма. Що
пъкъ [стана] съ Даниила, обуздателя на лъвове-
те, и съ тримата отроци, гасители на огъня?
Съ B-fepa не превъзмогнаха ли това и дори н-Ьщо
повече? Павелъ свидетелствува, прочее, като
казва : Угасиха огнената сила, затвориха устата
на лъвовет-ЬЧ Що пъкъ стана съ великодушната
и велика по в%рз Естирь? Като умилостиви пър-
вомъ Бога съ постъ и молитва, не укроти ли
пламналия гн^въ на мидийския царь и освободи
CBOHT-fe сънародници израилтянит%, които въ мно-
жество, подобно на морския п-Ьсъкъ, щ%ха да
погинатъ въ единъ день?"^ Той ги наставляваше
да благодарятъ за сполет-Ьлит-Ь ги беди и имъ
възвестяваше да очакватъ занапредъ неизречени
блага и — нека кажа накратко — съ благо назида-
ние ги подготвяше по- леко да понасятъ горчи-
винит -fe. Като изрече такива думи този боговдъх-
новенъ езикъ и преклони колене, помоли се
заедно съ т^хъ, после стана отъ молитвата и
даде сетна благословия. Когато н1вкой отъ народа.
съ ридание се обърна и рече: „Кому ни преда-
вашъ, добри пастирю?" — той отвърна: ,Ha
Светата Троица ви предавамъ сега и навеки**.
Гл. XX. Що, прочее? Следъ като стигна на
M'fecTOTo, гдето б^ше воденъ, неговата пустинно-
любива душа вид-Ь пустиня и съзр-Ь м^ксто, отго-
варящо на неговото желание, той се просълзи,
сърдцето му б^ сгряно отъ прозрението на духа>
и той рече : ,Ετο покоятъ, гдето ш.е прекарамъ мал-
кото останали р^ли отъ тукашния ми животъ и
ще благодаря на моя наставникъ Бога, догдето
ме освободи и отъ връзките на тялото". Но
» Ср. Е в ρ е и, XI, 33—34.
^ Естирь, V сл.

248
каква б-Ь дейностьта на Евтимия и въ заточение-
то ? — Ловъ, обичайното д-Ьло на апостолите, но
не на риба, а на чов'Ьци, и то вскки день и нощь
и, просто да се каже, въ всЬки часъ. Защото
при него се стичаха всички отъ околната пла-
нина на тази область, както никога при Кръсти-
теля отъ юдейскит-Ь страни на Иерусалимъ. Едни,
прочее, биваха освобождавани отъ различни ереси
като отъ язви, други пъкъ отбягваха отъ мрака
на сарацинското нечестие, а трети отхвърляха
като мръсни одежди безразсждния животъ.
Б-Ьха насаждани всЬкакъвъ видъ доброде-
тели, людет-Ь се научаваха да познаватъ Го-
спода и невежит-Ь ставаха учители на другите.
И не само на онова м -fecTO се стичаха хората да
видятъ онзи втори Илия, но и по всички градо-
ве, села, пжтища, тържища, домове и църкви
Евтимиевото име се чуваше, разнасяно като ни-
какво освещение. И добре е казалъ пророкътъ :
„По ц'Ьлата земя се разнесе неговото слово и до
края на вселената неговите думи*^. Следъ като,
прочее, така просия въ отечеството си и вср-Ьдъ
своя градъ, мълвата за онази любомждрена душа
желаеше да се разпростре почти по ц4лата все- j
лена. Ηΐκοπ см4татъ, че разказваното за него е
невярно. Богъ благоволи той да се прояви като
такъвъ и въ чужда страна, та оттамъ да произ-
лезе по-истинна неговата възхвала, така щото
самите местни жители да бждатъ възвестители
и хвалители на този затворникъ, заточеникъ, чу-
жденецъ и преизмтхченъ човекъ, тъй като те
много пжти донасяха на ржцете си своите чада,
страдащи отъ различни неджзи, и се възвръщаха,
като ги виждаха да ходятъ съ нозете си, осво-
бодени отъ неджзите си като отъ тежки окови.
За изцелените всечески бе наложително да въз-
«естятъ, като съ тржба, благодеянията на лечи-
теля. Поради това и много видни жени на начал-
1 Ср. Псалми, XVIII, 5 ; Ρ и м л я н и, X, 18.

249
ствуващит-Ь въ тази область отиваха при него и
отъ него биваха привеждани къмъ благочестие, а
пъкъ T-fe, отъ своя страна, спечелваха, чрезъ не-
говите молитви, своите мжже, привеждаха ги
къмъ него, а той — къмъ Христа. Принасяха сжщо
и много злато, мол%ха го да приеме за нуждите
на своето жилище, а той и оттукъ имъ построяваше
стълбица къмъ небето, като ги поучаваше да
го раздадатъ на беднит -fe съ собственит-Ь си ржце.
Единъ отъ т-Ьзи му каза: ,Но кой, владико, е по-
беденъ и повече се нуждае отъ милостиня въ сра-
внение съ тебе, който си измжченъ отъ толкова стра-
дания, такива неджзи, такива мжчения отстрана
на беззаконницит-Ь ?" R той, като го погледна крот-
ко — защото свободната душа нивга не знаеше да
гледа ярюстно — отвърна тихо съ усмивка на ли-
цето : „Моето богатство, чедо, е скрито тукъ —
показвайки Евангелието — и ще бжде открито,
когато Онзи, Който ни го е предалъ, ще седне
да издирва, каква е придобивката отъ него. Но
то не е само мое, а е и на всички, които оби-
чатъ Господа*.
ХХ1.0,блаженъ и апостолски гласъ,о, отговоръ
на благородна душа, каквито и въ чужда страна
[прояви] любомждрието на нашия отецъ I Така и
въ гонението и въ заточението се грижеше за
човешкото спасение и провеждаше къмъ Хри-
ста ц^ли M-fecTa, градове, села и народи. По^ради
това нека замлъкнатъ нашита възхвали, защото
самъ [небесниятъ] Владика го възхвалява съ
думите : ^Добриятъ пастиръ полага душата си за
овцет -fe"^. Но и Павелъ му изплете в-Ьнецъ, когато
казва: „Такъвъ архиерей ни подобаваше" .^ Нека,
прочее, моето слово за него завърши тукъ, гдето
и той прие край на своя животъ, по-скоро край на
* И оа нъ, X, 11, 15.
» Ср. Е в ρ е и, VII, 26.

250
стреданията и начало на живота ο Христа, ка-
къвто нека ние всички да получимъ по благо-
датьта и чов^колюбието на Господа нашъ Исуса
Христа, Комуто заедно съ Неговия безначаленъ
Отецъ и пресветия и животворенъ Неговъ Духъ,
слава, честь, владичество и поклонение сега и ви-
наги и на в^Ьчни векове, аминъ.
LXXIV. Изъ похвалното слово на митропо-
литъ Иоасафа за св. Филотея
.... Прнложн г(»ядо^ семоу, тев^ възложен Norvioif
н твое НАСд-кдовлвшомоу слявме мофн, съ спАСбн1емь
н оскоБОждете въсдкого озлобл1€Н)д езмуьскм.хь, вяр^-
вдрскинхь нлхождб111н, нзмн ть въсакого Богопоустнлго
ΓΗΈΒΑ Η KIpOCTH. ОуТБрЬДН ЦЯОбН jCpHCTQAIOKHBbl^b ДрЪ-
жлво^ и ненскоушенно съхрднн, съблюдн цлре, въ бл^-
ГОУЪСТНБ!: МОуДрОВДНН ТВ06 Ц1:1\0^ЮЦ1Н?(Ь СВефбННМб
ΜοψΗ Η доушею рядостною твое 110УНТ(1Юфн,\ь тръжь-
ство. Нмдшк БО cHAov np'SHMOifi{iovio, нмАШн кргиость
непоБорнмоу, гако многм ο Хрнст!: 110Д1€м*'шн подвнги,
ако въ ДОБрОДЪТФЛКН ДОСПФВЬ СЪ8рЪШ€Н1е, ΚΙΚΟ нодрд-
жлтел11И1)Л силснмх стрдстен, еако лггелом рдвноунсльил.
Дл не оскоудъешн оуво зд ни ^лOAe, тевс бо ходлтднцоу^
ндшемоу снясбнио стежд^шм
Похвално слово и отчасти чудеса и жи-
вотъ на преподобната и преблажената
наша майка Филотея, написано отъ го-
сподина Иоасафа, митрополитъ Бдински
Гл. Ili Прочее, нейното пречестно, най-
първо и истинско родно м^сто, отъ което имаше
и славата на своя родъ, б%ше пресв%тлиятъ и
най-бележитъ въ Изтока Сионъ, когото неговите
жители нарекоха Иерусалимъ, като му дадоха

25 Γ
това наименование споредъ прекрасивия и све-
щенъ храмъ. Първомъ се наричаше Салимъ — земя
тлъста и тучна, която, споредъ Писанието^, из-
точва мл^ко и медъ, наречена земя на обеща-
нието, която Господь обеща на Лвраамовит^
внуци. Следъ години пъкъ [има] второ родно м-Ьсто,
което не оставяше много назедъ отъ това пър-
вото, но съ големина и красота на строежи, съ
многолюдность, съ множество богатства и съ
всички блага, просто да се рече, б^ дълбоко затвър-
дено. Кое е то? — Памфилийска Тракия, която е
била вразумена и просветена отъ онзи св-^тълъ,
боговдъхновенъ и апостолски езикъ, сиречь отъ-
Павла. който е уста Христова. По какъвъ начинъ
и тя й стана родно M-fecTO, ще се разкаже, за да
разбератъ онези, които издирватъ грижливо. Ко-
гато много пжти б"Ь извършвано пленението нз'
Иерусалимска Палестиня и [жителите] б^ха раз-
сеяни въ много и различни м^ста, тогава от-
тукъ и родителите на тази всеосвещена Филоте»
пристигнаха въ този слазенъ и знаменитъ градъ
Моливодъ. Въ него, прочее, славниятъ тозъ
мжжъ, чието име бе Иознъ, бе почетенъ съ
санъ патриций. Той бе много богатъ и бе из-
пълненъ въ слово и дело съ всека премждрость.
Той бе сжщо и благочестивъ и винаги се занима-
ваше съ божиите заповеди и съ милостини, деня
и нощя прекарваше въ божествените църкви и
щедро простираше ржка на всички, които се
нуждаеха. Той си взе жена — тя сжщо бе отъ много
благородни люде и отъ царска кръвь, на име
Ирина, която по всекакви добродетели и нравъ
приличаше на своя съпругъ. Следъ като премина
немалко време, те родиха тези добра девойка^
която е начало и причина на нашия праздникъ,
пресладко за менъ нещо и име, богосъименната
^ Ср. Б и τ и е, XII, 1 сл.; XIV, 18: Е в ρ е и, VII, 1; XI, 9.

252
Филотея, която небесниятъ Отецъ благослови и
освети още отъ майчина утроба. Но нека ка-
жемъ споредъ ПавлаЧ .0, дълбина отъ богат-
ство, премждрость и разумъ божий, колко неиз-
дирими еж неговите сж'дби и неизследими него-
вите пжтища I Защото кой узна ума Господенъ
или кой му 6Ь съветникъ ?" Разказватъ, че ко-
гато се родила тази преблажена девойка, хра-
нела се съ небесно и невеществено мл%ко, безъ
съвсемъ никакъ да пожелае да вкуси отъ май-
чина гръдь. Когато изминали три години, нейната
майка стигнала края на живота си и се вселила въ
обительта на праведните, а нейниятъ баща, като
виждалъ онова, което ставало съ девойката, че
тя нито поне малко се докосва до земна храна,
учудвалъ се въ себе си, непрестанно прославялъ
Бога, Който върши велики и преславни д^ла, и
я възпиталъ, прочее, въ голяма слава ....
Глава VIII. Когато великиятъ царь Калоянъ
прие българското царство, той завзе и цялата
гръцка земя. Като стигна до този градъ, той го
завзе и, взимайки тялото на светицата, пренесе
го въ своя градъ. Когато чу патриархътъ заедно
съ причта, ц-Ьлия синклитъ и народа, T-fe изля-
зоха съ свЯщи и съ благоуханни кадила да ги
посрещнатъ. Следъ като целунаха ковчега на све-
тицата, съ почить го поставиха въ преименития
храмъ на пречистата Богородица въ царския
градъ Търново.
Гл. IX. Следъ като измина много време, въ
6902 (=1393/4) година, пакъ трети индиктъ, тогава
на това м -fecTO — поради неизвестните божии тайни
— се изсипа ярость и голямо агарянско наше-
ствие и, уви, извърши се пълното плачевно разо-
рение на този градъ заедно съ околните. Не
^ Ср. Римляни, XI, 33 — 4.

253
зная какъ, но по допущение на всесилния Προ-
мисълъ, дълбината на чиито еж дби е голяма,
съ него се изпълваше онова Иеремиево псалмо-
п^ние, което гласи : „Тжгуватъ пжтищата Сио-
нови"^. Когато всЬка възрасть отъ мжжки полъ
падна подъ оржжие, когато се извършваше неве-
роятното чудо, къмъ което тжжно приглашава
пакъ Иеремия :^ , Проляха кръвьта имъ, казва, като
вода около Иерусалимъ и нямаше кой да ги по-
гребе. Оставиха труповете на Твоите роби за
храна на птицит-Ь небесни, плътьта на Твоитй
преподобни — на земните зверове". Пакъ за
това : „Гласъ се чу въ Рама. Рахилъ плаче за
CBOHT-fe чада и не желае да се утеши, защото ги
H-feMa"^. Тогава, прочее, б^ха казани, а сега се
сбжднаха. „И отритна, да кажемъ споредъ псалмо-
п-^нието, Силомската скиния и селението, въ които
се всели вср^дъ чов-Ьцит^, предаде въ пленъ
тяхната крепость и красотата имъ въ ржцет-Ь на
врагове и npesp'fe своето достояние*^. Сжщо и
това — най-жалостното, което гласи: „И т^хнит^
свещеници паднаха подъ оржжие и T-fexHHT-fe вдо-
вици не б-Ьха помилвани*^ споредъ Писанието.
„Изпрати противъ т-Ьхъ гн^ва на своята ярость,
уви, ярость, гн-Ьвъ и скръбь, изпратени по ан-
гели ^люти"^. Тогава архиереите и гражданите
биваха жалко изгонвани, предавани по различенъ
начинъ на мжки и поругания, и — ο беда ! —
заради благочестие бе заточенъ и патриархътъ,
това светило на светилата и Христоподобенъ
образъ. Тогава мнозина казваха : По-добре бе
слънцето да угаснеше, отколкото да замлъкне
^ Плачъ Иеремиевъ, I, 4.
» Ср. И е ρ е м и я, XVIII, 21 ; VII, 33; XVI, 4 ; Π e a л-
Μ и. LXXVIII, 2—3.
' Иеремия, XXXi, 15.
* Ср. Псалми, LXXVII, 60 сл.
5 Ср. Π с а л м и, LXXVII, 64.
« Псалми, LXXVII, 49.

:254
^Евтимиевиятъ езикъ 1* Жаля те, ο църкво, жаля
те заради това внезапно разорение! Къмъ тебе
говоря, търновска славо : отъ каква на каква
хтана ! Тогава въ недостъпната Светая Светихъ
влизаха нозе на нечистивци, тогава се изпълни,
прочее, н-Ькакси казаното отъ Господа : „Когато
видите мерзость и запустение да стоятъ на свето
м-Ьсто"^ R свещеници, уви, и люде и прегол^ми
сборища страдаха подъ открито небе, безъ да
иматъ дори молитвени храмове и безъ да се пол-
зуватъ, наравно съ нечестивит-Ь, отъ закона на
правдата. Всички, прочее, единогласно жалостиво
въззоваваха най-сетне : „Като видите нашето на-
казание, убойте се!" „О, земя и небо, — прови-
квайки се най-жалостно казваха, — съжалете ни.
Днесъ надъ насъ люто се изпълни казаното отъ Да-
вида : И чакахъ, който съ менъ да поскърби, и H'fe-
маше, [чакахъ] и утешитель, и не нам^рихъ"^. Зато-
ва T-fe призоваваха жалостиво дори безчувствената
тварь къмъ състрадание. Поради проявения отъ
Бога гн-Ьвъ б-Ь позволено на враговет-Ь люто да сви-
репствуватъ надъ благочестивите и гол-Ьма 6'fe дър-
зостьта на нечестивите спрямо благочестивите. И,
ο безразсждство, мнозина преминаха къмъ непри-
стойната Мохамедова в^ра, едни, прочее, уплашени
отъ страхъ, н^кои пъкъ подмамени отъ ласкател-
ства или бидейки победени отъ придобивка на бо-
гатство, други пъкъ прелъстени поради простота
на нрава, присъединиха се къмъ противниците
чрезъ писание и прелъщение. Промисълъ е, обаче,
много ПЛ1ТИ да се предаватъ благочестивите на
изкушение, бидейки имъ приготвена отрано без-
крайна награда на небесата, а пъкъ на враговете
по сжщия начинъ — безкрайни и вечни мжки.
Гл. X. Когато настана втората година, на-
шиятъ преблагочестивъ царь благоизволи да из-
прати своя превъзлюбенъ и мжжественъ синъ, още
1 Д а н и и л ъ, IX, 27 ; Μ а τ е й, XXIV, 15.
=» Ср. Псалми, LXVI1I, 21.

255
по-добрехристолюбивия новъ Константинъ, а сжщо
и наше смирение съ него, поради никакви царски
д-Ьла, належаи^и и важни, въ гореказаното Търново.
Когато съ благодатьта Христова пристигнахме на
M-fecTOTO съ почесть, слава и велелепие, по царски
и архиерейски, б -fexMe приети за дълго време съ го-
л'Ьма почить и любомждрие отъ мастния князъ.
Докато ние така пребивавахме тамъ, дойде до
слуха на наше смирение и на благочестивия мой
царь, че всесветото, честно и мироблагоуханно
т\опо на преподобната Филотея сияе въ единъ
отъ монастириг-Ь на Владичу5цата и Богомайка,
като озарява всички съ лжчит -fe на ц-Ьлебнит -fe да,
рове. Следъ като в^нценосецътъ чу това съ слухъ-
прие го съ гол'Ьма наслада и се възпламени въ
сърдцето си съ божествена любовь и — и по-
добно на еленъ, разпаленъ за водни извори^ —
така н-Ькакси желаеше и той да се наслади и да
придобие нетл1внното съкровище на свещенит^Ь
мощи на преподобната. Като намери благоприятно
време, намисли добро и достойно за похвала на-
чертание и веднага изпрати едного отъ CBOHT'fe
велможи при тогавашния търновски князъ, безъ
да иска ни сребро или злато, нито н'Ьщо отъ
тл^ннит^ и краткотрайни н%ща, но ковчега на
«сехвалната преподобна. Защото що, прочее, щ^Ьше
всЬчески да му бжде по-скл1по, отколкото т -fe-
,лото на преподобната? Защото това разсъжде-
ние 6"^ винаги въ ума му : „Готовъ съмъ да от-
стжпя всичко, дори до половината отъ моето бо-
гатство, или злато, или сребро, или бисери, или
скжпоцененъ камъкъ, всичко съмъ благоразпо-
ложенъ да дамъ, да се лиша отъ всичко, за да
получа желаното отъ мене съкровище*. Когато,
прочее, князътъ чу това, веднага изяви покорство и
лапълно усърдно и съ готовность, както и въ всички
* Ср. Псалм14, XLI, 2.

256
н'кщг, така и въ това го послуша и ни дари жела-
ното. Когато царьтъ узна това, той помисли, че
отъ радость стжпва на високо, а не на земята. Той
ц-Ьлуна съ голямо благоговение свещените мощи
и, като имъ се наслади достатъчно, изпрати ни
напредъ въ своята страна. Ние пъкъ, като вдигна-
хме благоговейно свещеното и преподобно т-Ьло и
го положихме на колесница, почетно украсихме
кивота на свещеното съкровище, обвивайки го
бляскаво съ багреници и кърпи. Натъкмихме го
сжщо и съ благоуханни масла и ароматни кадила
и потеглихме радостно за своята страна, като
пеехме и възпявахме Господа. Когато преминахме
предЯлитЯ на онази страна и, съ божия помощь,
пристигнахме въ своята земя, щомъ се узна, ц%-
лиятъ причтъ на нашия градъ, ведно съ свеще-
ноиноцитЯ и левитите, облечени съ бЯли и све-
щени одежди, съ свЯщи и благовонни кадила,
а сжщо и цЯлиятъ иночески ликъ, простиятъ на-
родъ отъ цЯлия гредъ и отъ страната ни по-
срещнаха и всички единодушно въззовака : „Слава
на Бога въ висините ! Днесъ на земята ни бЯ
дагенъ миръ и благословение 1*4 И можеше да
се види, какъ — бидейки сгжстено това много-
числено множество отъ христолюбиви и благо-
словени люде сякашъ въ видъ на море — всичко
поради близостьта на телата 6ΐ слЯто като вода,
която се вълнува при съпровождането на тялото.
И когато дойдохме до великата църква на на-
шата митрополия — всечестния храмъ на на-
шата Владичица Богородица, съ почить поло-
жихме пречистото и многопрославено тЯло на
преподобната Филотея.
Гл. XI. ГолЯмъ умъ ми е потрЯбенъ, за да
я възхваля. И каква достойна п-^сень, прочее, да
й принесе нашата любомждрена немощь, съ ка-
1 Ср. Л у κ е. II, 14.

257
кви похвални цв-Ьтя да я украсим ъ по достойн-
ство? Наистина, земниятъ умъ изнемогва, когато
съзира предъ себе си величието на нейния под-
вигъ ! Наистина блаженъ е нашиятъ градъ, който
наследи да притежава, преблажена Филотео,
твоите всеосвещени мощи ! Нему T-fe еж добре въз-
ложени за съхранение и пазене. Блаженъ е и
самиятъ царь Константинъ — бидейки младъ на
възрасть, а хилядол^тенъ по разумъ, — който
къмъ другите големи свои подвизи прибави и
това, да пренесе, преподобна, твоите мощи, как-
то и т^зи на в'Ьчнопомнимата и всесвата препо-
добна Петка, а още и на преблажената царица
Теофана. Това б^ за него гол'Ьма прослава, те-
лесна закрила и душевно запазване. Блажени сме
сжщо и ние въ нашия градъ, които наистина, да
кажа по подобие, приехме вашето троично съ-
брание, въ което вие, като сияете съ лжчит-Ь на
благодетьта, раздавате нетл'Ьнно спасение на
он1Ьзи, които се приближаватъ. Поради това, ако
и да не можемъ да ти принесемъ достойна πι-
сень, но казана споредъ силата ни, въпреки че
е дръзко, вярваме, че ще я приемешъ, както
он-Ьзи две лепти^. Поради това никой да не се
лишава отъ званието си, никой да не се засрами
отъ своята нищета. Защото славната Филотея да-
ромъ раздава дарования, пролива щедри благо-
деяния, които надвишаватъ трудовете на всички,
та BcfeKH, който притежава несъмнена в-^ра, да
дойде и по опитъ да разбере придобиването на
желаното отъ него. Пристжпете вие, които имате
умъртвени удове и многодетни неджзи, — пред-
стои общо за всички дарование ! Днесъ въ на-
шия градъ и въ дома на великия царь се из-
вършиха преславни, дивни и чудни д'Ьла, защото
1 Ср. Марко, XII, 42.
17

258
ангели невидимо ублажаватъ тебе заедно съ насъ,
множество архангели въздаватъ славословие. За-
щото като прелета херувимски отъ земята на
висшето царство, ти се яви като псаломска це-
вница на цялата вселена, понеже чрезъ тебе не-
престанно се слави Създательтъ на всичко. Затова
на тебе добре и усърдно се покланятъ въ благого-
вение царе, князе и всЬки свещенически чинъ.
Виждгме те, че светло те внасятъ на свещени-
чески ржце въ недостъпната Светая Светихъ,
вжтре задъ завесата, докато архиереи стоятъ предъ
тебе и ангели ти принасятъ дарове, а съ чистия
зървежъ на света душа ти сега шествувешъ
по земята. Пристжпете, прочее, днесъ заедно съ
мене, христолюбци, духовно тържествувайте за-
едно съ пастири и архиереи, защото ще праздну-
вамъ праздникъ, който е найподобенъ по име и
най-равенъ по слава съ всички праздници. При-
стъпете, съ богогласни п^сни да прославимъ
общата застъпница на християнит-Ь, избавителка
отъ недоуменията на скръбьта, освобождение на
пленените, възвръщане на заточенит-Ь, щедра
хранителка на сирациг -fe, наистина милостивъ на-
стойникъ на младенците, неразходимо богатство
на бедните. Колко чудна е, наистина, твоята лю-
бовь къмъ сродното [чов-Ьшко] естество ! Кой
събра днесъ този вселенски ликъ, освенъ тебе,
която си достигнала серафимит^, стоишъ неве-
ществено предъ престола на славата, въ него
ясно съзерцаваШъ Бога, молишъ се за насъ и за
людскит^ незнания ?
Гл. XII. Но, ο всеславна майко, богоблажена
Филотео, приеми сегашните наши молитви, не
преставай да се молишъ за насъ, защото ти сега
беседвашъ съ Бога не като чрезъ огледало и
чрезъ гадание, а открито — лице съ лице. Из-
проси за насъ и телесна невредимость, редомъ

259
съ душевната. Приеми като чедолюбива майка
т%зи молитви и наши детинс^си промлъвки. Бжди
помощница на преследваните, въздигни свеще-
ните си ржце за стадото, което ни повери твоятъ
Създатель и Господарь. Застжпвай се, прочее,
непоср-Ьдно, да получимъ небесното царство и
ние и T-fe. Присъедини се къмъ този градъ, който
е възложенъ на тебе и е наследилъ твоит -fe сла-
вни мощи, — за спасение и освобождение отъ
всякакво мжчение отстрана на езичници, варвар-
ски нападения и избави го отъ всЬкакъвъ допу-
снатъ отъ Бога гн^въ и ярость. Утвърди и запази
отъ изпитания държавата на христолюбивите
царе, закрили царете, които въ благочестиво
мждруване целуватъ твоите свети мощи и съ
радостна душа чествуватъ твоето тържество ! За-
щото ти имашъ обилна сила, имашъ непобедима
мощь, защото много подвизи извърши въ Христа,
защото постигна съвършенство въ добродетели,
защото си подражателка въ спасителните стра-
дания, защото си равночислена съ ангелите. Дано
не престанешъ да се молишъ за насъ, защото
тебе ние придобихме застжпница за нашето спа-
сение. Отвори дверите на твоята милость, дари
милостите на твоето благоутробие, приеми на-
шите жалостиви молитви, въздай ни благослове-
нието на твоята благодать, та въ веселие и спа-
сителна радость да извършваме винаги твоето
молебно тържество въ слава и възхвала на все-
прославената и единосжщна Троица, на която
подобава всека слава, честь и поклонение всегда,
и сега, и винаги, и на вечни векове, аминъ!

260
LXXV. Житие на св. Климента отъ Дими•
TpH(f Хоматиана
8. НнА л:б тдковл ост^внль ^^ ншь вьспомннанУл .
н сцГенн1б кнйгь! въ 0;^р|д« . н вмсоклд поммшме^нТа
ero, н с^тме ρογ'κίΐα т(>едм cBOiee . не Mb^Nie ί^ сзьиа
ВЬС^КОГО ΠΟΥτέΝΙΙΑ Н Yb^CTN^a . нъ ШКО М(0УС€НСк'1е
и"го11Апнслмн'1е ω пдоуб ожк'.
9. Стль^пн жб кшбН111€ въ Кефлд'1н ι^ внд1:тн н до
сн^ъ д-Бт €Τ06ψε . въ нн^^же словесд нлурь''тл1111лд . нже
вь ]Гл ω тогозн езмнд iif^oHcxox^éii'ie, н своннство знд-
мен8ю.
14. Моудрь^ствовд же н ωΒ|^»3Μ ηνϊ6 словеснТе
ΕΐΒΑΐ€ΝΝΈΗω6β . ιΐΐΥ6 нх^я^е зндлшв πf)xмovди КурнАЬ . Η
^ нй^^ь |Ггодь,\нове|1но 11Йсл1Г|е н сьворннл сдовл . н
ΐΛ^Ηκω^ и прп^№БНмн^ жпт1Д ст^^^ь . сцГенидл πϊηϊλ пн-
сдмУемъ прхдлде . аже н потьфднно сд^^гондоууенТе дtΐн
iiASYH . S> нйЧ^с достойнТнхъ ИЛ ief>éHCK'iH стеленъ
вьзве^. н вл(»вдрск1Н ей со/()ОВ1н езикь . въ езь/кь с"ть,
своймъ 110тьфЛ1|'1^мъ пр-кдбжн . ЛПД'^ЬСК06 AtAÒ СЪВ|>Ь^ШН .
й лпд'^ьскон олг^лтн ТОГО рддй спо\н се.
Месецъюлий 27-и ден ь. Паметьна пре-
п ο д ο б н|и я нашъотецъ архиерархъХри-
стовъ и чудотворецъ Климент ъ, епи-
скопъ български, който 6ΐ въ Охридъ
1, Този великъ нашъ отецъ и български
св-ктилникъ б% по родъ отъ европейските мизи,
които обикновениятъ чов-Ькъ нарича българи и
които б^ха прогонени никога отъ ржката и
мощьта на Александра отъ Олимпъ при Пруса
къмъ Северния океанъ и Мъртвото море. Следъ

261
много години T-fe преминали съ гол'Ьма войска
Дунава и завлад1али всички съседни земи: Панония
и Далмация, Тракия и Илирикъ и голяма часть
отъ Македония и Солунско.
2. Оттукъ води потеклото си този преподо-
бенъ мжжъ. Бидейки избранъ още отъ майчина
утроба, подобно на Самуила, да [служи] Богу и
още отъ младенчество възлюбилъ боголюбивия
животъ, той пръвъ заедно съ божественит-^ [мжже]
Наума, Янгелария и Горазда съ прилежание изу-
чи Свещеното Писание, което съ божие съдей-
ствие 6Ь преведено на този български езикъ отъ
Кирила, истински богомждрия и равноапосто-
ленъ отецъ и пръвъ, заедно съ великия Ме-
тодий, учитель на мизийския народъ въ благов-Ь-
рие и православна B-fepa. Подобна на плодовита
и добра земя той прие евангелското и истинно
семе и, споредъ божественит-Ь думи^, даде
плодъ до шестдесеть и сто пжти по-гол-Ьмъ,
както показа това чрезъ самит-Ь д-Ьла.
3. Като обикна, прочее, иноческия и дев-
ственъ животъ, какъвъ видъ добродетель не из-
пита, какво изкуство не измждрува противъ стра-
cthtìs? Чрезъ мълчание отбиваше външната и
чужда брань, чрезъ постъ и други суровости
пресушаваше любострастнит-Ь нагони, чрезъ не-
престанно бдение и молитва очистваше дущата
отъ страстните и привидни образи. R най-показател-
ното за неговата душа ? — Неразсжждаващъ въ
обичьта и нелицем^ренъ въ смирението.
4. Така още отъ младенчество 6% отдаденъ
на божествения законъ и следваше точно живота
съгласно Евангелието, докато стана сътрудникъ
на владетелите и наставникъ на ц^лия мизийски
народъ къмъ благоверие. Заедно съ отците и
1 Ср. Μ а τ е й, XIII, 8 ; Μ а ρ κ о, IV, 20.

262
учителит-Ь той претърп15 еднакви страдания по-
ради владеещата тогава мощь на еретиците,
както обстойно разказва повестьта за т"Ьхъ.
5. R когато божествениятъ Кирилъ, следъ
като показа на Ядриана, тогавашния папа на по-
стария Римъ, своята апостолска служба и увели-
чението на поверения талантъ^, премина къмъ по-
добъръ животъ и отъ папата за архиепископъ на
Морава и на България б^ поставенъ Методий,
тогава б^ възведенъ на епископски престолъ и
Климентъ, като б-Ь поставенъ отъ Методия за
епископъ на ц^лия Илирикъ и на владеещия
тази земя български народъ.
6. Той пребиваваше най-много въ илирий-
ския градъ Лихнида, митрополия на околните
градове, наричанъ сега споредъ езика на мизите
Охридъ, и въ Кефалиния, преименувана на езика
на българит-Ь Главиница, гдето остави и възпо-
менания, сиречь книги.
7. Въ тази Лихнида, или Охридъ, той по-
строи други божествени църкви, [а сжщо изъ
основи и свещената обитель по име на великомъ-
ченика Пантелеймонъ, гдето изпълняваше своя
отшелнически животъ, като въ сжщото време
съпребиваваше съ живите и сякашъ изъ възви-
сенъ и високъ св-Ьтилникъ раздаваше лжчит-Ь на
това учение на своит% ученици и, като премина
къмъ ррдостьта вср^дъ светцит -fe, остави на па-
ството светия [си] прахъ — преценно съкровище
и притежание, достойно за ц%лия св-Ьтъ, отъ
което всекидневно всякакви болести биватъ про-
гонвани, и чрезъ което] този свети храмъ бе да-
денъ отъ Бога, като обща и безплатна лечеб-
ница на онези, които прибегваха [къмъ него ].
Но това после.
^ Матей, XXV, 15 сл.
I

263
δ. Такива възпоменания и свети книги ни
остави въ Охридъ и собствени трудове на него-
вата висша помисъль и на ржката му, почитани и
ценени отъ ц^лия народъ не по-малко, отколкото
богописанит-Ь Мойсееви плочи.
9. Въ Кефалиния могатъ и до сегашно време
да се видятъ каменни стълбове, на които еж из-
дълбани писмена, разказващи за преминаването и
приобщението на народа къмъ Христа.
10. Понеже българскиятъ народъ ош1е не б^
изц-Ьло просв%тенъ чрезъ кръщение и притежа-
ваше варварска дивость, той чрезъ своите бого-
вдъхновени поучения просв-Ьти всички въ бого-
познание и превърна некроткия нревъ въ доброта
на обноските, като въведе вср-Ьдъ т'Ьхъ по-благо-
законния и ц-Ьломждренъ животъ.
11. Като обнови техния князъ Бориса чрезъ
купельта на прераждането, а следъ него и него-
вия синъ Михаила, който пръвъ се назова цзрь
на българит-Ь, и ги убеди да управляватъ спо-
редъ християнския обичай, после завлад"Ь ц-Ьлия
народъ като единъ чов'^къ и ги вод'Ьше не на-
силствено, но доброволно, по тесния и стръменъ
пжть на Христа. T'fe бЬха водени не само чрезъ
подбудите на неговите мждри слова и поучения,
но и чрезъ множеството чудеса, които Христосъ
изпълни поср'Ьдствомъ истинния свой служитель,
защото даряваше на сл-Ьпи и н-Ьми да гледатъ и
ясно да говорятъ, изц-Ьляваше обзети отъ басове,
чрезъ докосване и молитва л1зкуваше трескави и
за всЬка друга болесть б-Ь готовъ изгонитель,
та затова той възкреси чрезъ молитва и детето
на едного.
12. Споменатиятъ царь на българит-Ь Михаилъ
6"^ така послушенъ предъ неговите слова, щото
му сътрудничеше въ строежа на храмове и б-Ь
готовъ да изпълни всичко, което повеляваше. По-

264
ради тази преданость и приобщение къмъ све-
теца той напредна въ добродетельта и стана много
по-добъръ.
13. Когато той, поради обичь къмъ тишината
и чистото прозрение, реши да се освободи
отъ своя епископски санъ, — понеже, прочее,
и старость вече тежеше надъ главата му, — Ми-
хаилъ не го остави, но съ молби и увещания
едва го умоли и го убеди до края на живота си
да ги води като пастиръ. Така б-Ьха т-Ьзи н^ща.
Той 6t всичко, — въпреки че 6ΐ измжчванъ отъ
старость и немощь, — за да се грижи за паството
и да ги наставлява къмъ душевно спасение.
14. Изнамери и други образи на буквите, по-
ясни въ сравнение съ он-Ьзи, които изнамери мж-
дриятъ Кирилъ. Чрезъ т-Ьхъ той написа цялото
боговдъхновено Писание, възхвалнит^ слова и
житията на мжченицит -fe и преподобните светци,
както и свети п^сни, които старателно преподаде
на нaй-блaгopaзyмниτ'fe измежду децата. Измежду
т'Ьзи той издигна достойните на свещенически
чинове и така чрезъ своето усърдие преобрази
варварския и суровъ народъ въ светъ народъ,
като извърши апостолско д^ло и поради това се
удостои съ апостолска благодать.
15. Когато пъкъ настжпи времето на
смъртьта, следъ като къмъ своите наставле-
ния и увещания примеси молебни и назида-
телни слова и се помоли за неутешимо скърбя-
щото паство, което не можеше да понесе ги-
бельта и лишението отъ добрия пастиръ, пре-
мина съ радость къмъ Бога, Когото възлюбваше.
16. Следъ като се освободи отъ веригата [на
живота] чрезъ чудеса и всекидневни изцеления про-
слави прославилия го Господь^ и сега заедно съ апо-
^ Ср. И ο а н ъ, XIII, 32 ; XVII 1;1Книганаца-
t, II, 30.

265
столит-Ь e веститель на истината и равноапостолъ.
Съ мжченицит1Б пребивава той, който често по-
насяше зарадъ Словото вериги и наказания. За-
едно съ йерарси и преподобни отправя умоления
къмъ Господа за паството и за ц^лия св^тъ,
които Той, следъ като ги изслуша поради гол-Ь-
MHT-fe Свои щедрости, нека бжде милостивъ
въ деня на въздаянието, като опрости онова,
което приживе безразсждно сме съгр-Ьшили.
Лминъ.
LXXV1. Безименна българска л-ктопись
Η въздвнжн СА 11лкь1 йморять ПОНТН ИЛН НЛ СЛЪ'
fupe нлн нл ОуглешА . Ciìi сдмшлвь О^глешь н крлль
^ЛЪКДШННЬ Η CbBfìd СА множьстсо вонскь сръБьскмнхъ
Η оть Дялмдт1Лк Η Т(>ъв€сь сънндошА ддже до Сърл
г(>лдл Оуглешь ογεο н б(»дть ero крлдь ^^лъкяшннь . Тогдл
Пр1НД6 Η TspKb МНОЖЬСТБО съ ^МО|)ДТОМЬ Η СЪ(>ЯЗНЦ1Л;
БОН кеЛНКЬ, Η БМСТЬ К|>ЪБ0П(»0ЛНТ'1в МПОЖЬСТВО Ηϋ Уя-
^нц-Б р«1)Ф, Η Ts|ìi)H велмн въсклнцл;{кфе, н пко еъця,
Б'&ж;8кфе С(»ъБле, оуБншл; Оугдешл нл , Μίΐ()Ηΐ)ΐι ()«ц« н
к^лт Кдъклшння, н погмбошл; обд кнпно въ λέτο
.\rS(oo^., мссАЦД сбптбмв|>']|| . KS ., Η Tspi|ii възбмте
пл«нь веднкь 11|>нв€доше пл Кллнпол'^ .
Прхжде ϊκε ογΒο ()азБог1 cero ovMftitTb але^лгщъ
ЦЛрЪ Т(>ЪН0ВСКЬ1 въ ΑΙίΊΟ . . ЗШО ., M^fiCAIfA ф€Вр»Л(»1(1 . 31 .,
Η възмде HÌI i^pcTBO Шншм^лнь 1Щъ, синъ (^ле^лндровь.
Η послд ^мо(>дть къ нем8 ддтн сестрл; cbo;ìì зя нь, η
оиь, Η не ^ίοτίί, ДАсть сестрл» свод», керл Оямлръ цл(>н1|д».
Въ то ΛΈτο нзмде Мнсн въ стряил.хь дннлвскмн^ь.
н съБ|>(Хвь ΜΝΟΓΟ множьство [1л(Х?;ь Η С|»ъБЛ€н Η Блъгдръ,
съ ннмь же Б-Бше н деспоть сръБСкин Стефлнь, н ιιρΊΉ-
Д4)Ш« пя 1|АрНГрЯДЬ Η Т8 СЪТВОрНШЛ; БОН ВСЛНКи СЪ 1|д-

266
ллпТбмь нзкънь г(>Адл, ИЛ Kocмидt, Η о^БНш;8^ 1)ллап1Ч
Мнс^дмАнл Η погиве памать ero съ шкмомъ.
^офнсл н Мнсн вегь въ л^^то . гвцкв . н настл Крншук
СОДТДНЬ въ AtTO . «SI)K6.
Въ 6804 [=1296] година се вдигна отъ из-
TOHHHT-fe страни, отъ планината, назовавана Ефтра,
н^кой-си Отманъ, произхожцащъ отъ исмаилски
родъ, нападаше на кармианцит-Ь, биеше се и се
сражаваше съ т^хъ постоянно, побеждаваше ги,
а СЖШ.О и обитателите на Харсанъ. Така сжщо
той постепенно дойде и въ земята на Аидинъ,
Филаделфия и Малаина. Като опленяваше и за-
владяваше всички т^зи земи Отманъ умр'Ь, следъ
като прежив-Ь 30 години.
Неговиятъ синъ Орканъ му бЬ наследникъ.
Той начена още по-голямо д4ло, като вод'Ьше
войни и покоряваше, докато стигна до гръцките
страни, тамъ, гдето се намира градътъ Бруса.
Той обсади съ войскит-Ь си града, опожари окол-
ностите му и го завладе заедно съ сина си Амо-
ратъ Велики. И така, той се настани тамъ съ
престолнината си. Не следъ много дни умре и
Орканъ въ [6870(=1362)] година. Остана Ямо-
ратъ, който бе младъ и буенъ и се опълчваше
силно противъ българите. Той искаше отъ гър-
ците да го пропуснатъ, но бе възспиранъ отъ
множеството кораби и катръги, които Кантаку-
зинъ много добре хранеше и поддържаше, за да
пазятъ брода на Галиполи. Лморатъ, както ка-
захме, бе принуденъ да премине морето. И ко-
гато Кантакузинъ виде, че не може да прехранва
войниците по катъргите, понеже не достигаше
хлебъ и сви^нско месо, а и самата съкровиш1ница
всекидневно се изпразваше и дукати и сребро
не достигаха, обмисли това и изпрати пратеници
въ Търново при българския царь Ялександъръ,

267
да му помогне за прехраната на морската войска»
за да пазятъ брода. Българите обаче, кога-
то чуха това, надсмяха се и поругаха гърците,
като не само ги обидиха, но ги напсуваха на жена
и майка и ги отпратиха праздни. Когато вид^ това,
Кантакузинъ се нажали много и изпрати прате-
ници и при сръбските господари Уроша, деспотъ
Углеша и краль Вълкашина, да помогнатъ за мор-
ските войски. И т-Ьзи, като чуха това, се надсм-Ьха и
поругаха гърците, не само ги обидиха, но ги на-
псуваха на жена и майка и ги отпратиха праздни.
Когато Кантакузинъ чу това, той се нажали много
и недоумяваше, що да стори. Тогава Кантакузинъ
изпрати при българскит'Ь царе и при сръбските
господари и имъ рече : „Не пожелахте да ни по-
могнете, обаче после ще се каете". T-fe, обаче, ни-
какъ не обърнаха внимание на т-Ьзи думи, а от-
говориха : „Когато турцит^Ь дойдатъ противъ насъ,
ние ще се бранимъ отъ т^хъ". Тогава Кантаку-
зинъ се спорвзум-Ь съ Амсрата, положиха клетви
и си дадоха единъ другиму писма, които се па-
зятъ и до днесъ, да не увреждатъ турците въ
нищо на гърците навеки, нито въ Романия, нито
въ Македония. Турците обещаха да спазватъ
т^зи н-Ьща и тогава Кантакузинъ даде на тур-
ците да преминатъ презъ Галиполи.
И премина Яморатъ, синътъ Орканов^», съ
турцит-к въ 6834 [=1326] година и се отправиха
противъ Ср%децъ. Българскит-Ь войски се събраха
подъ началството на Александровия синъ АсЬнь,
и стана гол%мъ бой. Тогава убиха АсЬня и по-
гина гол -feMO множество отъ българите, Бълга-
рит'Ь отново се събраха подъ началството на
Михзила, сина на Александра, но и него убиха,
[турците], като плениха множество народъ и го
отведоха презъ Галиполи.
Кантакузинъ, следъ като царува 25 години,

268
умр^. Калоянъ стигна зр^ла възрасть и прие
царството на своя баща въ 6845 [=1337] година.
Калоянъ имаше двама сина — Яндроника и царь
Мануила. Яндроникъ се споразум-^ съ Аморато-
вия синъ Челеби Велики да убие своя баща Амо-
рата, а Андроникъ да убие своя баща царь Ка-
лояна. Царь Калоянъ и Яморатъ узнаха това и
двамата. Яморатъ улови Челеби и му извади
очит-Ь, както и царь Калоянъ улови своя синъ
Яндроника и му извади очит-Ь. И царуваха два-
мата заедно — Яморатъ и царь Калоянъ въ миръ
помежду си и съ гол-кма обичь.
Яморатъ отново се вдигна да отиде или про-
тивъ българит-Ь или противъ Углеша. Когато
Углешъ и краль Вълкашинъ узнаха това, събра
се множество сръбска войска, а сжщо и отъ Дал-
мация и отъ Требине. Защото Углешъ и братъ
му краль Вълкашинъ слязоха чакъ до града С^ръ.
Тогава дойдоха и множество турци заедно съ
Ямората, разрази се гол-Ьмъ бой и настана страшно
кръвопролитие на р-^ка Марица. Турцит-Ь зов -fexa
силно и, тъй като сърбит-Ь се обърнаха на б-Ьгъ,
Tt убиха при р^ка Марица Углеша и краля Въл-
кашина. Двамата загинаха въ 6879 [=1370] година,
на 26-и день отъ месецъ септемврий. Турцит-Ь
взеха множество пленници и ги преведоха презъ
Галиполи.
Преди това сражение, прочее, умр% търнов-
скиятъ царь Ялександъръ въ 6870 [=1362] го-
дина, на 17-и день отъ месецъ февруарий. На пре-
стола се възкачи царь Шишманъ, синъ на Яле-
ксандра. Яморатъ изпрати при него, да му даде
сестра си за жена, и той, ако и да не желаеше,
даде сестра си, царицата госпожа Тамара.
Тъй като по това време въ Цариградъ ца-
руваше Калоянъ Палеологъ, турцит-к тогава пре-
стжпиха клетвите, които б^ха сключили съ гър-

269
UHT-fe, и си засвоиха града Галиполи и околните
му села, завзеха Македония и така наченаха да
воюватъ, както имъ ó-fe угодно. На брода поста-
виха свои стражи съ катърги, като изгониха и
отпратиха гъpциτiз по домовете имъ.
Царь Калоянъ, следъ като царува 35 години^
умр^ въ 6880 [=1372] година и на престола се
възкачи неговиятъ синъ Мануилъ Палеологъ.
Тогава, прочее, се събра голямо множество турци,
потеглиха и наченаха да завоюватъ и опленяватъ
земи и градове. T-fe завлад-Ьха сжщо и Яморея
до Вавилона, а като се завърнаха оттамъ, завзеха
Драчъ, дори [областьта) до Далмация ; завладяха
и цялата арбанаска земя, тъй като християнските
държави беха немощни и нямаше кой да имъ
се съпротивлява.
Следъ нЪколко години, прочее, T-fe се отправиха
противъ сръбската земя и тамъ се разрази брань,
въ която отъ т-Ьхъ 6Ь погубено прегол^мо мно-
жество — безчислено войнство — и настана кръво-
пролитие, така щото се изпълни Писанието:
„Боже, дойдоха племена въ Твоето достояние и
оскверниха Твоята света църква, като превърнаха
Иерусалимъ въ пазилище на овощия, оставиха
труповете на TBonT-fe роби за храна на птицит-Ь
небесни, а телата на Твоит•^ светии — на земнит1Б
BB-fepoBe"^. Тогава, прочее, единъ отъ воините, на
име Милошъ, бидейки много храбъръ, както ни-
кога свети Димитрий нападна царя Скилоана, ко-
гато дойде противъ Солунъ, и го прониза съ ко-
пие, така и той прониза нечестивия Яморатъ, из-
хвърли съ копието си всичките му вжтрешности
и неговата всескверна душа. Турците убиха сръб-
ския князъШазара въ 6897 [=1389] година, ме-
сецъ юний. Баязидъ ззвзе царството на своя
^Псалми, LXXV1II, 1-2.

270
баща Амората, покори подъ властьта си и сръб-
ската земя, принуди ги да му даватъ дань, да му
пращатъ войска и да ходятъ [на война] съ него, а
деспота Стефана постави да влад -fee бащиния си
престолъ надъ сърбите.
Не следъ много дни отново се повдигна пре-
гол15мо множество турци, отправиха се противъ
власит'^ на Мирчо войвода и се разрази гол^мъ
бой, така щото вcp'feдъ турцит -fe паднаха мнозина
избрани между силните, както и отъ християн-
ските влад-Ьтели, между които бЬка Константинъ
Драгашъ и краль Марко. Такова безбройно мно-
жество копия 6% преломено, че не можеше да
се вижда въздухътъ отъ множеството стрели.
Тамъ протече кървава р'Ька отъ множеството
чов'Ьшки трупове, така че и самъ Баязидъ се
уплаши и побягна. Той постави, обаче, едного
отъ властелините да управлява тази страна, тъй
като Мирчо избяга въ маджарската земя. А и
самъ Баязидъ се обърна въ бягство, като искаше
да премине Дунава. Той постави стража по ц^-
лия бродъ на р-Ька Дунавъ. Той залови българ-
ския царь Шишмана и го погуби въ 6903 [=1395]
година, на 3-и день отъ месецъ юний, завлад^
сжщо и българската земя и постави свои управи-
тели тамъ, по цялата българска земя.
Не следъ много години се вдигна маджар-
скиятъ краль Сигизмундъ, въ 6905 [=1396/7] го-
дина, като събра всичкит-Ь западни войски — си-
речь крале, князе, властелини, панове и карди-
нали, мощни и свободни люде — накратко казано,
прегол^мо множество господа, — едни по сухо,
други по Дунава, съ гол^мъ брой кораби и ла-
дии, така щото не можеше да се види дори водата
отъ множеството кораби. Кральтъ пъкъ открито,
както казахме, пое пжтя по сухо, като б^ше обл^-
ченъ бляскаво съ много злато и бисери, орлч-

271
жие и железни обкови. Напредвайки, той сл^зе
къмъ Долната земя покрай Дунава. Когато при-
<:тигна на българска земя срещу града Никополъ,
пристигнаха и 30 катръги изъ Венеция и изъ
Цариградъ, застанаха подъ града Никополъ и
очакваха да взематъ Никополъ. Нечестивиятъ
Баязидъ събра и той множество отъ своит-Ь из-
маилтяни и колкото войска се нам^Ьри отъ източ-
ните страни. Той идваше съ усърдие, за да се сблъ-
ска бързо съ западните войски. Когато турцит-Ь се
приближиха, т-Ьникакъ не почакаха, но веднага наче-
наха брань. Настана голямо сражение, кръвопро-
литие и гибель на множество началници и воини,
та потъмн-^ небесниятъ въздухъ отъ множеството
стрели и копия, подобно на пл^ва, издигната отъ
в-Ьтъра. Земята затънт -fe и екна като отъ гол^мъ
шумъ, поради множеството копия и щитове и па-
дането на коне и люде. Когато кральтъ се вид-Ь не
твърде добре, той веднага вл-Ьзе въ еднао|[ък1-
търгит"Ь и замина съ другит -fe катърги като по-
сраменъ. Баязидъ, следъ като победи, изл-Ьзе съ
своит -fe измаилтяни и ги преследва чакъ до Ду-
нава. Настана пакъ нова гибель въ водит-Ь и уда-
вяне на люде въ р-Ьката Дунавъ, подобно никога
— когато фараонътъ гон'Ьше Израиля въ Черве-
ното море. Кральтъ, прочее, съ колкото високо-
мерие и самовъзхвала дойде, съ още по-гол-Ьмъ
срамъ и безчестие си отиде, като загуби множе-
ство люде и остави множество кости, та да не
може чов-Ькъ да премине отъ кости.
Баязидъ, обаче, не почака нито най-малко,
но се вдигна оттамъ и отиде къмъ западъ,
като завладяваше царства и земи. Той залови и
лодчини царь Срацимира въ 6906 [=1397/8] година.
Нахлу въ маджарска земя, като опожаряваше и
палеше : както пламъкъ опожарява планината^
1 Псалми, LXXXI1, 15.

272
така и той оплени областьта до самия градъ
Буда. Оттамъ се върна съ голяма победа — както
никога въ старина Новоходоносоръ се завърна
отъ Израиля въ Вавилонъ — като караше предъ
себе си множество боси и съ свързани ржце, за
да се изпълни отново Писанието: „Объркахъ се
къмъ страданието, когато трънъ ме убоде"^. Като
се завръщаше съ голяма победа и пристигна въ
Македония, Баязидъ премина презъ Яндриано-
полъ и Неаполъ, отгдето възнамеряваше да отиде
противъ Константиновия градъ. Като остави Гали-
поли нaдi5cнo отъ себе си, той се отправи натамъ и
премина гръцката земя. Гърците излизаха и съ
усърдие му се покланяха, а той никому не увре-
ждаше, но само бързаше да стигне до светия
градъ. Когато пристигна съ големи войски, той
обсади градскит-Ь стени, а ц-Ьлиятъ градъ се тре-
сеше и трепереше поради страхъ отъ измаил-
тянит%. Убоя се и самиятъ церь Мануилъ и ut-
лиятъ синклитъ заедно съ него. Баязидъ изпрати
при царя, да го пустне да вл^зе въ града. По-
неже не зна£ха, що да сторятъ, и недоумяваха,
[гърците] само казваха: „Господи Исусе Христе,
Сине божий, помогни", въздигаха ржцет% си къмъ
небето и отправяха молби и моления къмъ Бого-
родицата, както обичайно правятъ въ своите зло-
честини. Патриархътъ, господинъ Янтоний, повели
да бжде взетъ съ ц^лия причтъ и клиръ честниятъ
кръстъ и иконата на пречистата наша Владичица Бо-
городица и образътъ на нашия Господь Богъ и Спа-
ситель Исуса Христа, и така обхождаха стените на
града съ постъ и молитви. Той повели да се n'fee
и акатистътъ, казвайки и н-Ькои други молитви:
я Господи, помилуй, въ нашето отчаяние ние Ти
поднасяме тази молитва*. R царьтъ се посъветва
2 Π с а л м и, XXXI, 4.

273
съ синклита, като каза да се изпратятъ [на Бая-
зида] много дарове, за да сключи миръ, а и го
молеха да му даватъ и дань. Изпратиха му много
дарове, но той не пожела да приеме даровете, а
настояваше да вл1&зе въ града. T-fe вид4ха него-
вото неукротимо свирепство — защото 6"fe по-
възможно да бжде укротенъ зв%ръ, но никакъ
не и той, тъй като рикаеше подобно на лъвъ и
казваше : „Утре ще завлад-кя вашия градъ, а васъ
голи ще изпратя да отидете, кждето желаете*.
Бедните гърци, като чуха това, отъ все сърдце
простенаха къмъ Бога и съ силенъ зовъ ка-
заха: „Господи Боже, обърни мощьта и по-
сети Твоето лозе, което Твоята десница посади,
стори имъ както на Авимъ и Сисара въ потока
Кисонъ, които казаха — да наследимъ светилото
божие"^. ТурцитЪ, обаче, не обръщаха внимание
и, като се повдигна цЪлото множество, пристжп-
ваше къмъ градските стени и пращаше толкова
стрели, та ке можеше да се вижда въздухътъ,
ьщто слънчевото сияние отъ многото стрели, по-
добно на пл-Ьва възвита отъ в-Ьтъръ. Отъ мно-
гото възгласи по въздуха се носеше гласъ като
гръмъ. Нищо не можеха да сторятъ съ своите
заплахи, но хвърляха съ прашки, други приспо-
собления, цагри и ломбврди, избягвайки нЯкжде
далече съ своите коне и бЯгомъ стигаха чакъ при
Галата, като отправяха силно и тамъ неодържими
викове и страшни погледи. Баязидъ застана на
високо M-fecTO и, като вид-Я Света София, каза на
CBOHT-fe велможи : „Тамъ ще направя жилище за
себе си и за моитЯ жени*. Така сжщо и всички
велможи си разпределяха да си направятъ жи-
лища въ светите църкви. Но донесоха и тръбачи
за разрушаване на града. Наченаха най-напредъ,
прочее, да удрятъ Галата и извършиха много
1 Псалми, LXX1X, 15-16; LXXXI1, 10. 13.
18

274
щети, като сваляха зл^бцит^ на града, а понякога
'пробиваха и часть отъ стенит-Ь. Когато премина-
ваше деньтъ и наставеше нощь, градители франки
по ц^ла нощь град -fexa и на сутриньта [стенит -fe]
6'fexa ц^Ьли и нови, та измаилтянит^ се учудваха.
Обаче и франкит-Ь не бездействуваха, а се бо-
p-fexa и T-fe : хвърляха своит -fe цагри и самострели
съ ломбарди, съ пушки правеха огънь съ димъ
и ги отблъскваха далече. Веднажъ измаилтянит-Ь
нападнаха и веднага стигнаха подъ стенит"^ на
града, такр щото франкит-Ь се убояха и поискаха
да изб-Ьгатъ въ светия градъ, но гърците имъ
се притекоха на помощь. По този начинъ, про-
чее, Tt единъ другиму си помагаха съ приятел-
ство, сякашъ майка обгръща своя младенецъ, —
така сжщо и гърцит-Ь се притичаха и помагаха
^а галатчанит-Ь, за да се изпълни писаното: „Май-
ка се весели за чадата си* ^. Като чуха това обитате-
лиτ•feнa Трапезундъ,Кафа и Дмастроина всЬкакъвъ
т4хенъ островъ, пристигнаха съ своит^Ь катър•
ги, съ орлчжие, самострели и цагри, носейки и
достатъчно храна. Всички отъ Венеция и отъ Ми-
тилинъ се стичаха въ светия градъ съ плу-
ване стигнаха тамъ въ светия градъ, съ своята
храна и препитание, влизаха вжтре и се възкач-
ваха на кулите и на градскит -fe стени, стреляха
съ своит-Ь самострели и цагри, съпротивляваха
се, колкото имъ б^ възможно, и ги прогонваха
далече отъ града. Често н-Ькои отъ гърцит-Ь ноще
тайно събираха войска, излизаха [извънъ града]
и избиваха отъ т-кхъ. Така npas'fexa въ продъл-
жение на почти седемь години. Когато нечести-
виятъ Баязидъ вид -fe, че нищо не може да по-
стигне, обладанъ отъ силенъ гн-Ьвъ той взе ця-
лото свое военно множество и си отиде. И като
«е искаше да стори това съ срамъ, положи ржка
* Псалми, СХП, 9.

275
на устата си и само тЪзи думи каза, както ни-
кога Юлианъ се хвалеше къмъ свети Василия
Велики Кесарийски, когато отиваше противъ пер-
CHT-fe : ,,На следната година ще превзема града".
Така сжщо и този си отиде, като каза т-Ьзи думи.
И не следъ много дни Богъ го даде за храна
на eTHoncKHT-fe люде. Защото отъ слънчевия из-
токъ се вдигнаха агарянскит^Ь чада съ своит-Ь
войски, нечестивецътъ бЬ убитъ отъ т-Ьхъ и съ
шумъ погина споменътъ за него^ въ 6910 [=1402]
година, 28• и день на месецъ юлий. Възцари се
неговиятъ синъ Челеби Мусулманъ.
Гърците пъкъ запиха благодарствена п-Ьсень,
като казваха: „Великъ е Господь и много въз-
хваленъ, велика е Неговата сила, защото не пра-
ща благоизволението си въ мжжки множества.
Господь благоизволява върху он-Ьзи, които се
боятъ отъ Него и се уповаватъ на Неговата ми-
лость"^. По божия благодать запазенъ е светиятъ
градъ даже и до днесъ отъ всички вражески
иноплеменници,
Въ 6^17 [=1409] година, приживе на Челеби
Мусулмана, почина благочестивиятъ царь Ка-
лоянъ, внукъ на царя господинъ Мануилъ. Въ
сжщата година излезе Муса въ дунавскит-Ь обла-
сти и събра големи множества власи, сърби и
българи. Съ него 6t и сръбскиятъ деспотъ Сте-
фанъ. T-fe дойдоха противъ Цариградъ и тамъ,
извънъ града при Космидия, стана гол-Ьмъ бой
съ Челеби, погубиха Челеби Мусулмана и погина
споменътъ за него съ шумъ^. Пукна и Муса бегъ
въ 6922 [=1414] година и се възцари султанъ
Крисчи въ 6925 [=1417] година.
^ Ср. Е κ л и с и а с τ ъ, IX, 5.
2 Псалми, CXLIV, 3; CXLVI, 5, 10—11.
5 Ср. Е κ л и с и а с τ ъ, IX, 5.

276
LXXVII. Надписъ на Мартинъ въ Преславъ
(XII— XIII в.)
Язъ, Мартинъ, писахъ.
LXXVUI. Надписъ на старобългарско блюдо
отъ ХИ- XIII в.
f !{8зъмб11ъ севАстъ : ^>^
t Севастъ Цузменъ.
LXX1X. Приписка върху триодъ отъ ΧΙΠ в.
t Дарь Б^жнн й τpoγдь много г(>'Еш''нлго Оеш^рд
грямлтнкд. Дя дфб н сЧ()«шено Б<!^деть где днбо не про-
КАьннте . нь ΠΑΥ€ Bii^BHTe н помените мене много грсш-
ΗλΓΟ А н в^л e'^b дд прости кь «Гкн АМ^^НЬ.
t Даръ божий, а трудъ на многогр^шния
Теодоръ Граматикъ. Дори н-Ькжде ако бжде сгре-
шено, не проклинайте, но по-добре благословете
и поменете мене многогр-ешния, та и васъ Богъ
да прости навеки, аминъ.
LXXX. Надписъ отъ Беренде отъ времето
на царь Иванъ Ас4ня Π
IoAHb Лсснь къ
]Гл в"а . Бл'гоБ'Б(ке-
нь црь . и слмо-
[д]рь5ке1|
в л«[то]
Иванъ АсЬнь въ Христа Бога благов^ренъ
царь и самодържецъ . . . въ годината . . .

277
LXXXI. Приписка отъ времето на царь Ка-
лиманъ I Ас%ня — 1242/3 г.
t Ήγοράσ^(η) ή παρούσα βίβλο? δια Θβοδώρου γραμ-
ματ(ικ)θϋ μετά την έπιδρομην των ά^εων ταρτάρων, βασιλε-
ϋωντο(9) èv τη Βουλγαρία Καλλιμάνου του Άσάν υίοΟ
Ίω(άννοϋ) του Άσάν, eìs ϋ(π6ρ)π(€)ρ(ον) — — èv ^τη:
f $φνα' (ίνδικτιώνο?) ^ . και οί άναγϋνώσκοντβ?, ευχεσμοι τω
άμαρτωλώ δπω$ ευχαί? υμών ρυσ^ώ Tfjs αίωνίου κολάσ(€ω$).
t Настоящата книга 6'fe купена отъ Теодора
Граматика следъ нашествието на безбожните та-
тари, когато царуваше въ България Калиманъ
RcfeHb, синъ на Ивана ЯсЬня, за . . . перпери,
въ годината 6751 [=1242/3], индиктъ 1-и. И он-Ьзи,
които четете, помолете се за мене, гpi5шниκa, та
чрезъ вашите молитви да се спася отъ в'Ьчното
мжчение.
LXXXII. Надписъ отъ Костуръ отъ времето
на царь Михаилъ II АсЬня (1246 — 1257)
t Δεησι? του δουλοϋ του ^eoO Μι[χαήλ Άσάνη, υίοΟ
του] μεγάλου βασιλεω$ [*Α]σάνη, και [Tfjs μητρο$ αύτοΟ
Είρήνη? Θεοδώρου Κομνηνού].
t Моление на раба божий Михаилъ ЯсЙнь,
синъ на великия царь АсЬнь, и на неговата
майка Ирина, [дъщеря на] Теодора Комнинъ.

278
LXXXIII. Батошовски надписъ отъ времета
на царь Михаилъ II Аскня
[t] м(н)д(ос)т1Ж б(ож)|& п(А)т(кна[р;с
КС1МЪ Бд[ъгл|)омъ I
А(»?(н]сренстБЛ моего б(ож)№ ποΜοψΗΑ» I
HajctKOx горж κ сен пкстмнн , н сьздлх
хрдмь I
ВЪ НМА nfkfic(B'È)TUA Б(оГОрОДн)1|А МЛТО(к-
СКЬ1Д . Η ВЪ [
нид евд]нгбЛ1стя ιω(Ακιΐίΐ) б(о)госл(о)кя η нрнз-
RH}Ì ВСЛН ί
кяго ||(а)р« Мнхлнлл Act]Hfi с(ь|)мл же велнклго ц{л)р%
accHi: л вннкя старлго |
ясени i|(ix)()t н к]д сне м-ксто ст^здл^с сен млндсти(>ъ
не тъкмо до ТОГО еднного toh н по- ί
велнх] сн . то дл СД 1|(а)(»скь1
мдндстмрь . Η прнемь сь любовна [
сен илндстирь въ βέκμ мнхд]нлъ 1|(а)йь η ддровд I
семн мдндстмрю село |
батош]обо η в*'нем[?]рнБДр€[?]
[t Лзъ . . . . .] по милость божия патриархъ
на всички българи [въ година] на моето
архиерейство съ божия помощь .... изсЬкохъ
гората въ тази пустиня и съградихъ [този] храмъ
... на името на пресветата Богородица Маторска
[и на името на] евангелиста Иоанъ Богословъ и
призовахъ великия [царь Михаилъ ЯсЬня], синъ
на великия Цс1рь АсЬня, а внукъ на царь Ac^5ня
Старий, и на това м^сто съградихъ този мона-
стиръ. Не само това, но повелихъ ... да бжде
[назованъ] царски монастиръ. И царь Михаилъ,
като прие съ любовь навеки този монастиръ,
и дари на този монастиръ село . . . Батошово и
рибарите [?] въ него . . .

279
LXXXIV. Приписка отъ времето на царь
Константинъ Ас"Ьня отъ 1276/7 г.
Се т|>»долюБнкое минхд ^рклдия . «υη'κα Вн-
сарн[опа] ΜΗΤ(^ωιιθΛΗτα ПрсслдвЧклго . спнсдсА б^
дарл вллстн ero (^л^[кол;] ÌÌack грд^тнкл . н*лге съ бмъ
HCTf^'BBHXb МАЛАЯк СТЬЗДк . Λ χοτλψΐΗ ШеСТБОВЛТН е!к
о/м1гЛкТЬ нлкдзлнн д?Гмъ с"тъ1нмъ . ογΤΛΑΥΗΤΗ
СбБ-Б Пр^Ст''рЯНСТВО ilHi^ . N6 П(>11Х0ДДН БО №ДНН0И1 ПО
стьзн позк^^дклк^ шс\и . ще не многдфн н се «кфд-квь
НЗ^ВЪСТКО ВОДНТЪ ilo Νβ'Ή II Β'^ρλΤΗΙλ . СН Я2е НЗБрАКЛА
Бл^гАЕ! ве^^ть пл iif^ocT^AdOTBO . pGKHi me ня пхжнть
Б'^госядмд;1Як . пдея^е lecib жнтнш послнш/НАфннмъ ΒογκΒΗ
снА . xt leu ΓΗ ндшемъ ен . дмнн'' ttt + t +
Иъ At^ fS^Iie . n(ÌH CTtllb н прсвмсоцъмь црн Ко-
стаднн1^ . 1|р1|н е'го Мдрнн . н шрлсль €ш' Ун^лна-б пор-
фнр0(»0ДН1:МЬ ■ Η НАТрНЛрСК ^^ГНЛТНН CTAbnOV llflABOB'&fkHA.
TU ΜΗ lecH Хр1сте злудло н конець /. f
Това трудолюбиво [д%ло] на монаха Яркадия»
ученика на преславския митрополитъ Висариона»
ó-fe написано по дара на неговото господство отъ
ржката на Вася Граматика, който съ Бога про-
чистихъ малка пжтека. Λ он-Ьзи, които желаятъ
да ходятъ по нея, знаятъ, поучени отъ Светия
Духъ, да си отъпкатъ пространенъ пжть. Не
онзи, който върви по една пжтека, познава ясли-
те. Ако и не често, и това, като се познае,
води положително по нея, братя. Тия отбрани
блага водятъ къмъ ширината, сиречь къмъ бо-
гонасадената ливада, гдето е животътъ на он^зи,
който слушатъ т-^зи писмена, въ Христа Исуса
Господа нашъ, аминъ 1 1 1 1 1 1
Въ годината 6785 [=1276/7] при светия и пре-
високъ царь Константина, неговата царица Ма-

280
рия и T-fexHOTO чадо Михаилъ Багрянородни и
при патриарха Игнатия, стълпъ на правов-Ьрието.
Ти, Христе, си ми начало и край t•
LXXXV. Приписка въ Радомировия псал•
тиръ (XUi в.)
Гр-кшнм Рлдомнрь дн}Акь пнсл . ДА Лфе н трж^о про-
стете н ιιθΜΐΗΈΤ€ ΜΗ ω"ΐ|Λ Рддл . я Η кд'®'б''ь дя прости •!•
Писа гр15шниятъ дякъ Радомиръ. Ако и грубо,
простете и поменете ми отца Рада, а и васъ
Богъ да прости.
LXXXVI. Надписъ на протосевастъ Хрельо
отъ 1334/5 г.
i' Прн дрья^дн!: г IIÌI iipisBKicoisAro СтепднА ДХШАНД
крл[лк|] сьзидд скн пиргь Aib прот[о]сбвл[сть] Хре'^ сь
трхдомь келнкомь н ексодомь ст"м» мГцн Нш[л]м8
Рь1л[с]сК0М8 Η М^ТрН tTxÌH НАрНЦДеМеН ШСЕНОВН!^ в
л[*го] t f s'olir f, нн[днктд] e'.
t При владичеството на превисокия госпо-
динъ краль Стефанъ Душана господинъ прото-
севастъ Хрельо съ гол^Ьмъ трудъ и разходъ изг
гради тази кула на светия отецъ Иванъ Рилски
и на божията Майка, наричана ОсЬновица, въ го-
дината 6843 [==1334/5], индиктъ 5-и.

281
LXXXVII. Приписка на тълковно евангелие
отъ времето на царь Иванъ Александра —
1337 г.
Έόρα то γλϋκήτατον ή βίβλο$ ηδε, τέρμα . év χάριτι
τταντάνακτως του ^εάνθ-ρώπου λόγου . Ιξευτελούστε καί
vo^pàs χειρ09 εμοϋ καί ^υτου . αμαρτωλού μονάχου ράθυ-
μου τε Με9Όδίου Γεμιστού . καί παντελώ? χωρικογράμμα-
τω? . ενετει $ωμε ίνδ . ε' . καί εν μηνί μαΤω κα' . ό την πα-
ρουσαν έσχικώ$ των ^είγόρων βίβλων . ευαγγελιστών τεσ-
σάρων τε καί κοσμοσωτήρων . τη κλήσει те, Ίωάνη? ^ύτησ
καί 7Γρώτο$ ττάντων των ^υτών, 7ΓΟλεω$ Ά'γχιαλου, άρμό-
ζωντο9 . της του νομικού τάξεως εμπεπλησμενης προτρεττό-
μενος πάρα του εν μεγίστης πατριάρχου Θεοδοσίου τοΟ
Τυρνάβου . επί της βασιλείας των ευσεβέστατων καί αύ-
τοκράτορος Βουλγάρων . κυροΟ Ιωάννου του 'Αλέξανδρου
καί Ιωάννου του ευσεβέστατου βασιλέως τοΟ *Ασάνη . καί
υΙοϋ αυτοΟ.
Вижъ [?] пресладкия край на тази книга, за-
вършена по благодать на всевлад^теля богочо-
в^чното Слово отъ ленивата моя ржка — на мене,
жертвоприносителя, гр-Ьшенъ и небреженъ мо-
нахъ Методий Гемистъ, напълно неграмотенъ,
въ годината 6845 (=1337), индиктъ 5'И, въ ме-
сецъ май 21-и. Онзи, който притежава настоя-
щата богоречива книга на четиримата евангелисти
и св15тоспасители по име [се зове] Иоанъ, жертво-
приноситель и пръвъ отъ всички жертвоприно-
сители на града Анхиало, съобразно съ изпъл-
вания законенъ санъ ^здигнатъ отъ великия
патриархъ Теодосия Търновски, при царуването
на преблагочестивия и самодържавния господарь
на българит-к Иванъ Александъръ и на неговия
синъ, преблагочестивия царь Иванъ АсЬнь,

282
LXXXVIII. Приписка върху прологъ
отъ 1337/8 г.
.... <С[ВЖ*'Т^КНЬ1Л'' СЛДДОСТН . Η © ТОГО ){Ср''ДМХ
N вл"гон(^лвъствд . многи ΚΝΗΓΉ ст^&жл . тдягв Η сън си-
МАКСА(»Ъ реКОМН прологъ «СТКОрН . В6ЛН1)«МЪ Т()»ДОЛЮ-
БН еглъ . къ д ΝΗ тог% ijfk ΤΒ»^;'ψθΜ8 . Η πρ'κωΒΛαΑαΑ^'ψογ
земле;^'' Блъгдрско^ . привмсоком» слмодаъгкавном» ниднн
ААе^анд(р)» . €тл»;кнтелю тие κνηγή ch^ì" . б^гнмем» мн-
трофдн» нрнутомъ н унномъ поутенъ е^гвменомъ . ллврк
вблнкн;^^'^ . MOHACTupt ηργ^τΗ;κ Б^^гнмдтбре въ & .
ммъ я:е rptuiuoMS . н недостопном» . .^«д^йшем» въ пн-
сдтеле;съ . тл^я мннлн . пои&ж^ен» бтнвш» . & ίο'ά τί^^ΊΟ-
MO^HEOs^" д^ша е'г»мбнл кУръ мнтрофанл же не »ba«-
нн^ъс! . нъ посдишяннб^ створн^. вндъвъ ТОГО Бл"гср"дне .
Η нспнсд^ сн сннАксдръ BCCMS годнф» . в л^« fi^.tù". m"s »
енднкто 3. въ ут^ъ н въ въ слдв;» . въ тронцн сдавн-
иощ Б rs . Η въ похвлл;» вскмъ ст мъ пострл^въшнмъ
W рлдн . CHÌIÌ 2ке стукжАвш» кннгя; . ег^мен» . кнръ
мнтрофднн . в'БУКял плм1тъ . въ родъ κ ро"^ Η въ похвала
сеЕН . нлмъ я;€ про¥нтл;$^фнмъ н въннмл;$»фн(мъ) въ
ПОЛЗЛ» Д 1UH Η ΤΈΛΗ . ΜΟΛΙ 8i^0 БС«?СЪ ΠΗυΐ;ϊ»ψΗ^. Η ΠΟΥΗ-
τΑίϊ^ψΗ'^. помннднте cero нгнмеил мнтрофлнл . мене я^а
пнслвъшдго не злословнте . н;» пяуе Бллгоддрнте мо&
хндостъ . ще н въ Убмъ съгр^шено Б;«;детъ > злнеже
в-ксте пко ннкто же сврьшенъ въ va'^bmi^l . тъкм»
едннъ Б^^ъ . емьтке 11о'*'Бдетъ всикд сла^ . у^тъ н поклд-
нфнне . шГ||» н c'^Hs н ст^м» д^н . ìTm н прн^^ио въ
BtKU BtKiiT АьГнъ . Лм"нъ . : —
Божествена «сладость, и поради това
усърдно и добродетелно придоби много книги,
както и този синаксаръ, нареченъ прологъ, съ
голямо трудолюбие въ днит-Ь, когато царуваше
и влад-Ьеше надъ българската земя превисокиятъ
самодържавенъ Иванъ Александъръ, за притежа-
теля на тази книга — игумена Митрофана отъ

283
причта и почетенъ съ чинъ игуменъ на великата
лавра на монастира на пречистата Богомайка
въ , отъ мене грешния, недостойния и
ней-малкия отъ писателите, ужъ монахъ. Би-
дейки принуденъ отъ тази христолюбива душа —
игумена господинъ Митрофанъ, не се поленихъ,
но извършихъ послушание, като вид^хъ неговото
благосърдие, и написахъ този синаксаръ за ця-
лата година въ годината 6846 [= 1337/8], ин-
диктъ 7-и, въ честь и слава на прославяния въ
Троица Бога и въ похвала на всички светии, по-
страдали заради Христа, за B'fe4Ha паметь на игу-
мена господинъ Митрофана, притежателя на тази^
книга, въ родъ и родъ, и за похвала на себе си^
а за полза на душата и тялото на он^зи, които
четатъ и внимеватъ. Моля, прочее, всички, които
пишатъ и четатъ — поменувайте тогова игумена
Митрофана, а мене, който пише, не злословете,
а повече благодарете на моята бедность, дори и
въ н"Ьщо де е погрешено, защото знаете, че нк-
кой вcp■feдъ 40B-feuHT-fe не е съвършенъ, освенъ
единственъ Богъ, Комуто подобава всЬка слава,
честь и поклонение, на Отца и Сина и Светия
Духъ, сега и винаги въ в^чнит^ векове. Аминъ..
Яминъ.
LXXX1X. Надгробенъ надписъ на протосе-
вастъ Хрельо отъ 1342 г.
[f Г(»ОБь тб сьд|:1ьжнть ιΓη-κ] «мрьфкенд кбса(^оу г
ime Β'γεμΐ e' ндмн наш ΓΆιοψ» : ω ую^ cTfks[iiiiis : ω
llftCCAAKNOMS BHAtHÌra . т]н Β€ΛΗΚα)ΗΜ€ΗΗΤ6 ПКО HtKOe
слънце дшБлестъцнм моужъ пвнки се в'дшБ(ьот[а];(ь
Л€[ЖНШН ОумрЛЬ въ rf»OBt МДЛ-К (1)^ ω^ клко вб]зглд^^нь
iif^tchiBACuiH Η везс)Б|)дзнь Б€з вндънт Без доу]ся [б€]«
смА : €т(>Аждети обоюд» оум(>ьфВАбннбм твонмь [кесдр;^

284
ψΗ и дκocτf)Aждo1fψн : плА¥Юфн τορ'κο пеуълию [вса
од^кьжнмл] теве c^'^uf?] не бндншн π^έ совою . снл
3ρ€ψ6 врдтне вь шврл81: [оусрьдно въннм^те (Ù де]яг€-
фннмъ [толнкк вблнк]» со^фн въ овон^ вь тАковинмь
OYT'SCNHB[m^ се мллб гров-к] н дωБ[p1г жнтн eie нм]к вся
1{стрлк1нте :• л-ь^ : ^s". ω" η'Ίχ. eм'дικ[τιω^" Гд M'affa дек к^з
д"нь npccTAjBH се [caìibnm кеса(>к] Стефлнь : Хрелкд Дпя-
говоля ! мнншьскимь гоБ(>азомь |Хл(^1тш^ ктнторь ст~^го
,хрдмд cero].
[+ Гробъ сега те съдържа] мъртавъ, кесарю,
който вчера говореше ясно съ насъ. О, стрзшно
чудо 1 [О, преславна гледка I]. Ти, великоименити,
който се яви като н^кое слънце доблестенъ
м^жъ въ добродетелите, сега [лежишъ умр-Ьлъ
въ мглкия гробъ. Охъ, охъ, какъ пребивавашъ]
безгласенъ и обезобразенъ, безъ взоръ, съвсемъ
безъ духъ! Отъ едното и другото страде поради
твоята смърть, [кесарю, достоенъ за необичайна
възхвала], кесарицата, твоя съпруга, която ридае
и страда, плаче горко [ц'Ьла обзета] отъ печаль,
като не те вижда тебе, сладкий, предъ себе си.
Като гледате това, братя, нагледно, [усърдно
отдайте внимание къмъ] онзи, който лежи [тукъ
и който] 6Ь [толкова великъ] въ едно и друго,
а [сега] е ст-Ьсненъ [въ малъкъ гробъ], подража-
вайте въ всичко този добъръ неговъ животъ[?].
Въ годината 6851 (=1342), индиктъ [11-и, месецъ
декемврий 27-и день, почина славниятъ кесарь]
Стефанъ Хрельо Драговолъ, въ монашески образъ
{Харитонъ, ктиторъ на този свети храмъ].

285
ХС. Надписъ отъ времето на царь Иванъ
Александъръ
[f] Сьвь(>ш11се ^fkAMb сен вь лфто : ^лтне : прн цр'Г
БХ^. . ^АеКС(ХНД(кЛ, МНХ[ДНЛА, СМНД 6Г0 . . .]
[t] Б% завършенъ този храмъ въ годината
1355 [?] при българския царь Александра, при
Михаила [неговия синъ . . .].
XCI. Приписка на Четвероевангелие
отъ 1360/1 г.
Ст кмнгд Biu'^TKHAA с^же е^сть veif^aev'^rAb ндпн-
сдсе иомофню caTe'to" н iifi^Yi^bie* €''го мт^ре вь домо^
Б^ЖНН н' СТ"Г0 ОГЦД ΐωΓ (^НЛЧКЛД^ГО ρονΚΟΙΟ Н TftOVAOMb
многогришндго Η CMif^eiiA^^ro мпн\л Сймеонд :• вь л«^.
S . S . 5 . #.
Тази божествена книга, сиречь Четвероеван-
гелие, биде написана съ помощьта на Бога и на
пречистата Негова Майка въ дома божий и на све-
тия отецъ Иванъ Рилски отъ ржката и съ труда
на многогр-Ьшния и смиренъ монахъ Симеона въ
годината 6869 [=1360/1].
XCil. Надписъ отъ Б'Ьловската църква
край Струма
[f Гд"н възлюБНхь Бд1'ол]'Б11Нб Д0М8 твоего Η м«сто
БЬ€ел[ен]нс1 сллвн твовА . . . н hctoyhhkm бод[н]ь1%
СНЦб ЯгбЛЛбТЬ Д"ША МОП КЪ Т6Б« . . . Hjlib Η П|>НЗ(>«ВЬ
NHXIitKI Св[о]нМЪ II fio Μ мело Μ Η МИОГОЯк БДГ%СТНД^ Η
BbctKoe τ ... A д«С110Т'Б ДепнА . нспнсл сл» сн ;((»дмь .
СТД^ГО 1(0Д*^. К"гослов**^.

286
[+ Господи, възлюбихъ благол]епието на
Твоя домъ и местото на пребиванието на Твоята
слава ^. [Както еленъ се стреми къмъ] водните
извори 2, така се стреми моята душа къмъ Тебе. . .
Като погледна нисшит^ съ своя промисълъ и
многото благость и вскко Твое [?...]. При де-
'Спота Деяна се изписа този храмъ на свети
Иванъ Богословеца.
хеш. Приписка отъ времето на царь Иванъ
Шишмана
(\зь Брдтл многогр^шнм пнсл.хъ въ д^ни Бд"гов«()-
наго ц\ъ 1содид Шншмдмя iifiH ке . . . пдт(к[нл(>]се 6г-»н-
4IHH в ле^ s"^ . . .
Язъ, Брата многогр%шенъ, писахъ въ днит^
на благов1орния царь Иванъ Шишмана при ве-
.ликия патриархъ Евтимия въ годината б[8..]. ..
XCIV. Приписка отъ Рилски сборникъ
(XIV в.)
i* Бе^ (г)н ц'рю Егрятлж ц^рд иаша «крспн . кър;!;
«твръдн . ;v^3UKhi нкротн . н мнрь «мнрн . н сИ^л
ШБНИЛЪ СН& ДОБр-К СЪБЛЮДН . Η 11рЯ!'^6 . НСОПШ^КА ьГцА
Η БрЛТН;!; НЛШЛк ВЪ кр0В'Е;СЪ ПрЛВ6ДИЪ1Х 8ΥΗΝΗ
UH Η въ ПрЛБОСЛЛВНЪН ΒΈρΐ5 Г^Н llp'lHMH Η б"ъ
и ул"колюБе1|ъ : —
1 Псалми, XXV, 8.
^ Псалми, XLI, 2.

287
t Боже Господи, царю, укрепи в^рнит-Ь наши
i^ape, утвърди вярата, укроти народите, усмири
св-кта и добре запази тази света обитель. Въведи
починалит-Ь по-рано наши отци и братя въ селе-
Ήияτa на праведнит -fe .... Приеми, Господи, въ
православната в^ра .... Богъ и чов-Ьколюбецъ.
XCV. Приписка на преписвачъ отъ XIV в.
1. Грсшннкъ кце клкь сд злбм" тд грсшнхъ . nf^t-
sf^aTH двл лнстА грсшнн*^ п.
Гр^шникъ, варе, какъ се забравихъ, та съ-
гр^шихъ: превърнахъ азъ, гр-Ьшникътъ, два
листа ^.
2. rf^tmH'^ грсшннкъ ».
Сбъркахъ, гр"Ьшникътъ азъ^.
3. б"ъ дд прости калнге(>Н1);8к б) rptT ωτΗ мн доне-
^«Шб ХЛ-ББЪ МкКЪ Н ΙλΊ|Λ ДЛ СА NACbITA.
Богъ да прости калугерицата за rp-fexoBei'fe,
защото ми донесе мекъ хл^бъ и яйца да се
наситя.
^ Преписвачътъ прескочилъ единъ листъ и затова
добавилъ тази бележка на полето.
^ Другаде въ ржкописа неизвестниятъ писачъ на-
лисалъ погр-Ьшно четири реда, изтъркалъ ги и подъ
т%хъ написалъ съ киноваръ т%зи думи.

288
XCVI. Надгробенъ надписъ на видинската
болярка Станислава
(XIV в.)
f ίύιμ нобМБ|^д ei πουη рлБЯ β^ϊκηιλ стдмнсллвх
дьфн поБАковд Болюрка AfiArbCHNOBÌi . поменете ю вь
«мерьшн^сь.
+ Месецъ ноемврий 15-и, почина рабинята
.божия Станислава, дъщеря на Новака, болярка
на Драксина. Поменете я въ умр-^лит-Ь.
XCVI1. Надписъ отъ с. Калугерица
(Шуменско)
(XIV в.)
1. (\зъ [3B1ì]ho зддтлрк
f Звено ковА¥ъ пнсд^ъ ìvi[i:ca]ì|[a]
злвАленъ Bt пАтосъ ня, желхзнн^
клин^"* [н]
агелсзнА длъвкд рязБн;съ t
Язъ, Зв-Ьно златарь.
t Зв%но ковачъ писахъ въ месецъ априлъ.
Този пжть 6"fe заваленъ, но съ жел^зенъ клинъ
и желязна длъбна разбихъ.
2. Лзъ . . . ннлз[дъ] t Т(>*
сновъ синъ

289
XCVIII. Боженишки надписъ
йзъ Д|к[21г]ом[н]рь
пнсяхь.
Дзь севлстъ (0-
ГНСИЬ БНХЬ прН ЦЯ(кН
Шншман['1;] кеф[а]янА н мно-
го зло плтн-
хь. Б[ъ] то врс-
МЬ THf^l|H БОЮЛХЬ
дзь СД д|»ья:а[хь з]д stpb Шншмлия 1|лрс.
Язь, Драгомиръ, писахъ.
Лзъ, севастъ OrHtHb. 6txb кефалия при
царь Шишмана и много зло патихъ. Въ това
време TypuHTt воюваха. Язъ държахъ за stpaia
на царь Шишмана.
XCIX. Приписка за князъ Александра, синъ
на царь Иванъ Шишмана
Пнсдсе снп кмнгд вь ди^м BA^roBSf^Haro н ^(^^то-
АЮБНВДГО ГОСПОДНУНК* ДДе^ДНДрД по ШБОЮ стимоч^
Μ нского К0ЛС11Д . вь Bf^tueiiA вьнегдд послл Гь нзмс-
илтме, ид лнцс всек земле н поидоше, н поровнше ,
N ЮПО^СТНШб ....
Неизследимата висота на божествените пи-
сания не идва просто до човешкия разумъ, но
първомъ изисква чистота, много разумъ и отда-
лечаване на всички скверни и св-Ьтски Htiua. Λ
азъ, скверниятъ и неразуменъ, като се валямъ
въ този суетенъ животъ, не съмъ направилъ
чито едно добро д%ло на този светъ и не знамъ,
кое MtcTO ще ме приеме, извършихъ това д^ло
лениво и неразумно. Но, прочее, моля ви заради
19

290
«азаното отъ Господа, не ми въздавайте зло за
зло^, понеже не писа Духъ Светии, а тл-Ьнна и
•смрадна ржка. И ржцет-Ь на онзи, който пише,
ще изгниятъ и ще се стриятъ като прахъ, а пи-
саното, ако и грубо, но еж божии слова и остава
навеки. Поради това ако ли н^що е погрешено
или неизправно поради бедностьта на моя умъ
— защото моятъ умъ се pteme другаде въ лу-
кави мисли — но вие, на които Господь раз-
връзва ума, за да разберете Писанието, като че-
тете благославяйте, а не кълнете, та съ вашата
поправка и моятъ недостатъкъ да се запълни,
та негли Владиката ме избави отъ геената въ
онзи день, когато ще дойде и ще каже : донесете
далата, за да получите отплата^.
Тази книга б -fe написана въ днит -fe на благо-
в%рния и христолюбивия господинъ Александра,
|произхождащъ] отъ две страни отъ царско ко-
лено, въ времето, когато Господь изпрати из-
маилтянит^ по лицето на цялата земя, и т^
•тръгнаха, поробиха и опустошиха. . . .
С. Надгробенъ надписъ отъ Б'Ьловската
църква (XIV в.)
f Πογτο днБНте се ω υαβι)η . зрефн гроБЯ моегш .
^{видте Ελκο н вн тлен1 есте ιακο же н пзъ . понеже
Б-кхь пкоже 1 вн . . . . вн мо[я:€]те''БНтн ако же лзь
ΜΝΦ 7ке п|)сстявлш[» се] мин;«сн IUkobs пркжде звяндгсо
1йн»лъ ноег . Б • . .
t Защо се учудвате, ο човеци, като гледате
моя гробъ ? Знайте, че и вие сте тл-Ьнни като
мене, понеже б'Ьхъ като васъ ... [а сжщо и]
вие ще бждете като мене, който съмъ починалъ
— монахъ Яковъ, по-рано назоваванъ Янулъ . .
* Римляни, XII, 17; Солун., V, 15.
2 Ср. Π с а л м и, XXVII, 4 ; Μ а τ е й, XV, 27.

291
CI• Надписъ отъ крепостьта Козякъ
(XIV в.)
лрц
ъстол ....
къ св^шрн т[рл-]
ДЪ K<ìÌ>3tNb М-
ССДЦЛ ЮН-Б К* Η д"
дмъ свАтлг[о Ι-]
ωΑΝ< Η Ц(>ЪКОВ ск-
АТЛГО ННКОЛАФ i*
[патри]архъ[?] .... фарвопрестол-
никъ [?] сътвори града КозЪнъ [?] "месецъ юний
24-и день на свети Ивана и църква на свети
Николая.
СП. Надписи по пръстени
1. t Пет(>ъ нпнкерънн б^т»удд(ъ) 1|(а)р(е)въ.
t Чашникъ [виночерпецъ] Петъръ, братовчедъ
царевъ.
2. t Ходоровъ п|»ъстбиь.
t Пръстенъ на Тодора. #
3. t Слдв(ъ) столннк(ъ) члрбв(ъ) t
t Славъ, царевъ столникъ f
4. t ВНТ0МН(>0ВЪ П(»'ЬСТ6Н.
t Пръстенъ на Витомира.
5. t РАдослг|(в)ов(ъ) прстеиь.
+ Пръстенъ на Радослава.

J
БЕЛЕЖКИ
Ι. Писмо на царь Калояна до папа Инокентия III
отъ 1202 г.
Обяснителни бележки къмъ това писмо вж. у мене,
Преписката, се. 82 — 85. Това Калояново писмо зависи отъ
първото писмо на папа Инокентия III (отъ времето между
декемврий 1199 г. и 22 февруарий 1200 г.) до него (вж. у
мене, Преписката, се 21 — 22 пг. I), — Българскиятъ вла-
д'Ьтель благодари на папата, между другото, за указанието
за „римския произходъ" : „(Богъ) ни припомни за нашата
кръвь и отечеството, отъ което произхождаме" (reduxit
nos ad memoriam sanguìnìs et patrie nostre, a qua descen-
dimus). Това ce отнася до думите на папата въ първото
писмо до царь Калояна : Nos autem, audito quod de nobili
urbis Rome prosapia progenitores tui originem traxerint. . .
(вж. у мене. Преписката, e 21 : пг. Ι, 5 сл.). Мисъльта за
„римския* произходъ на ЯсЬневци може да бжде обясня-
вана по различенъ начинъ (ср. у м е н е, п. с, с. 79 сл.).
Както посочихъ вече (п. с, с. 85 сл.), името „власи" често
е било употр-Ьбявано въ изворит'^ отъ XII и началото на
XIII в. за обозначение на българското население въ север-
нобългарскит^ земи, главно въ старопланинските области,
докато съ името „българи" се означавали предимно жи-
телит'Ь на южните и югозападни български земи. Т^зи
изкуствени наименования можеби сжщо еж допринесли
за създаване на мнението на Инокентия III за „римския
произходъ" на ЯсЬневци. За истинското румънско или
влашко население още тогава е било разпространено вяр-
ването, че то произхожда отъ стари преселници изъ
италиаискит']^ земи (ср. указанието у J. Cinnamus,
Hist., ed. В, ρ. 260, 7 sqq. ; сжщо у В. Η. Златарски,
История на българската държава презъ ср'Ьднит'Ь в1Ькове.
И. София 1934, се. 397, 519 сл.). Явно е, обаче, едно•

294
твърдението за „римския произходъ* на Яс-^невци при-
надлежи първоначално не на Калояна, а на папа Инокен-
тия ΠΙ. — Занимливо е признанието на българския царь»
че българската държава къмъ западъ е била обградена
съ врагове (multos nostros contrarios), поради които цар-
ските пратеници не могли да стигнатъ до Римъ. Намеква
се, очевидно, за отношенията съ сърби и маджари. — Като
свой пратеникъ при папата царь Калоянъ изпроводилъ
пресвитеръ Власия, който билъ избранъ за епископъ на
Браничево. Тукъ сжщо се крие указание за северозапа-
дните граници на Калояновата държава, въ която влизала,
след., и областьта Браничево (къмъ устието на р. Млава
на Дунава). Къмъ сведенията за града, дадени у мене,
Преписката, се. 83/4, требва да се прибавятъ указанията
на L. N i е d е г 1 е, Slovanské staroZitnosti, Π (V Praze 1906)
ρ. 419 π. 4 ; cp. и ρ. 419 sqq.). Занимливо e мнението, изказано
отъ Ι. Melìch, въ: Rrchiv f. slav. Phil., XXXIX (1925), pp.
226 — 235, че наименованието ид^ло отъ маджарското или
първобългарското име Barancs. — Искането на царь Калояна
да получи „корона и (царско) достойнство" (согопат et
honorem) „споредъ както имаха нашит-Ь стари царе. Единъ
бе Петъръ, другъ бе Самуилъ и другите, които ги пред-
шествуваха на царството" (тукъ с. 3), се тълкува зле
като указание, че българските владетели отъ края на
Първото царство (Симеонъ, Петъръ, Самуилъ) наистина
били получили царска корона отъ римската църква (вж.
у Златарски, История... I 2. София 1927, с. 507 и
бел. 2; П. Мутафчиев ъ. История на българския на-
родъ. I. София 1943, с. 314 сл.) ; за правилното тълкуване
вж. у мене, Преписката, с. 84. — Заслужаватъ внимание
думите на царя, че следъ възобновяването на българ-
ската държава, на владетелите били направени различни
предложения : „Мнозина дойдоха въ нашето царство, като
сметаха да ни измамятъ" (тукъ с. 3). Ясеневци и особено
царь Калоянъ могли да отбиятъ всички тези, очевидно
користни предложения. За жалость, за сжщината на тези
чужди опити не се знае нищо повече. Обстоятелството,
че те еж били правени, показва, че възобновената бъл-

293
гарска държава бързо се закрепила като важенъ деятель
въ Югоизтока и не единъ съседь опитвалъ да я спечели
за своята политика. Въ подкрепа на моит -fe бележки от-
носно личностьта на споменатия въ писмото Претакстатъ
(Pretaxtatus) (погрешно горе с. 3 : Претекстатъ 1) вж. още
писаното отъ проф. Ив. Сн-Ьгаровъ, МакПр, XII 4
(1941), с. 99; п. т., XIII 2 (1942), се. 127/8. — За Калояно-
вото твърдение : „както намерихме писано въ нашита
книги" (sicut in libris nostris invenimus esse scriptum) вж.
и Ρ. Ι. èaf af ik, Slovanské staroZitnosti, II (V Praze 1837)^
p. 579 n. 66.
II. Писмо на Търновския архиепископъ Василия до
папа Инокентия III отъ 1202 г.
За титлата „pastor de Zagora" освенъ указанията у
мене, Преписката, с. 88, вж. сл^що и И в. С а κ ж з ο в ъ»
Областното име Загора по нови извори. Сборн. Ннастасъ
Т. Иширковъ (София 1933), се. 353 — 358. — За първит -fe
АсЬневци архиепископъ Василий употр-^бява титлата do-
mini nostri imperatores, a за Калояна пише : domino nostro
imperatori, или dominus noster... imperator. Т"Ьзи титли под-
сказватъ, между другото, н%кои особености въ отноше-
нията между църковната и държавната власть. — Из-
разътъ parvi et magni „малки и големи" (тукъ с. 5) отго-
варя на така често употр^бимото въ документи отъ малко
по-късно време определение, напр. : & [мяа]ъ1;сь д[я]яг[е}
н fi[(ò] веАНКЪ1;сь въ Ватопедската грамота (тукъ, се. 40, 41)..
III. Писмо на князъ Б-Ьлота до папа Инокентия III
отъ 1202 г.
Името на княза е засвидетелствувано въ преписката
съ папа Инокентия въ написит^ : Bellotta, Belleta, Bellota
(вж. у мене. Преписката, с* 89). Отъ разбора на оскж-
днит^ данни, съ които разполагаме, може да се установи^
че това е пр>авославенъ български князъ, близъкъ на
царь Калояна и на търновския архиепископъ, съ владе*

296
ния въ западните части на българските земи. Въ под-
крепа на този изводъ може да се приведе още едно об-
стоятелство. Името Ballotta очевидно тр'кбва да се
свърже съ н-Ькои отъ он-кзи ср-Ьднов-кковни български
имена, които окончаватъ на -отд, напр. : 11(кЯвотя (Ένρα-
^ωτας въ Мъченичеството на светите 15 свещеномжче-
ници, пострадали въ Тивериуполъ, написано отъ Теофи-
лакта Охридски : Μ i g π е, Р. Gr., CXXVI, col. 193 § 31 C ;
cp. СбБВкН, XX VII. 1931 e. 258 сл.), синъ на ханъ
Омуртага и пръвъ български мжченикъ за Христовата
в^ра ; ср. за него R. J а π i п, Boian въ Dictionnaire
d'histoire et de géographìe ecclésiastique, IX (1937), col. 517.
Тнхотд, единъ отъ писачите на Болонския псалтиръ
(вж. тукъ с. 36, пг. XVI), писалъ следъ 1230 г., по времето
на царь Иванъ ЯсЬня И (за това вж. у мене, Приноси
къмъ историята на Иванъ Дскня II, с. 171); Д f> Д г Τ Д
(Δραγωτά$), български първенецъ при наследниците на
Иванъ ЯсЬня II (вж. за него сведенията у G. ftcropolìta,
Hist., ed. Η., ρρ. 74, 24 sqq. ; 75, 12 sqq. ; 114, 22 sqq., 117,
10 sqq. ; cp. сжщо у Златарски, История, III, ce.
432 сл., 452 сл. ; една градска часть въ Костуръ и днесъ
носи сжщото име ; къмъ Рупелъ сжществува землище съ
това име) ; Kf рТддъ Б ο с 6 τ д, еретикъ по времето на
царь Иванъ Длександра и споменатъ въ житието на св.
Теодосия Търновски (вж. Златарски, Жит1е и жизнь...,
•с. 20), и др. Името Bellotta, предадено и въ трит% случаи
неточно, требва, безсъмнено, да се чете Κ t л ο τ Д — име
на български князъ или виденъ боляринъ отъ времето на
царь Калояна и можеби близъкъ царски сродникъ.
IV. Писмо на царь Калояна и на архиепископъ Ва-
силия до папа Инокентия III отъ края на май и
ср'Ьдата на августъ 1203 г.
Обяснения къмъ това писмо вж. у мене, Препи-
ската, стр. 90 — 92. — За щастие, запазена е адресната
формула на това писмо и въ нея е дадена истинската
влад-^телска титла на царя, безъ никакви прибавки : Са-

297
loiohannes imperator Bulgarorum „Калоянъ, царь на бъл-
гарит-Ь". — Въ това писмо, както и другаде въ писмата
на българите, византийците биватъ назовавани неизменно
съ името „гърци". Самит-Ь византийци все още продъл-
жаватъ да се зоватъ съ името „ромеи** (^PωμαT0I) ; едва
по-късно, при голямото пространствено ограничение на
империята, Tt се именуватъ „елини", но тукъ и тамъ се
употребява и името „гърци" (вж. напр., Mie. С h ο π.,
Hist., ed. Β., ρ. 792, 13; за наименованията YpaiKÓs, 'ρωμαΤο?
вж. сжщо В. Ζ., XXI (1912), р. 286; XXIV (1924), рр. 228,
439; XXV (1925), р. 214. Н-Ькжде въ сръбските области
името „гръкъ" е добило и значение „великанъ" (вж. N.
Zupanic, въ Etnolog, VII (1934), рр. 166—182; ср. B.Z.,
XXXV (1935), р. 455/б. Изглежда, че презъ първата поло-
вина на XIV в. византийците вече съзирали изкустве-
ностьта на името „ромеи", та вместо него почнали да упо-
требяватъ „елини". I. С а π t а с, Hist., ed. В-, II, ρ. 36,
22 sqq., обобщава подъ „ромеи" еднакво „елини" и „вар-
вари", което издава съзнанието за нееднородностьта на
ромейската империя и за ненародностния характеръ на
обозначението „ромеи". — Богатите дарове (тукъ с. 8),
които царь Калоянъ изпратилъ на папата, еж едно по-
твърждение на сведението на Q, de V i 1 1 е h а г d ο u i η, La
conquètede Constantinople, I (Paris 1891), p. 287, че българ-
скиятъ владетель „était fort fiche et puissant en avoir".
Богати владелци, първите Дсеневци, безсъмнено, се по-
мжчили да закрепятъ финансиите на възобновената бъл-
гарска ;(цържава и бързо успели да постигнатъ това. —
Калоянъ искалъ огъ папата да му изпрати неколцина
„кардинали" за своята коронация и за ржкоположението
на архиепископъ Василия. Папата, обаче, се ограничилъ
да прати само единъ кардиналъ. — Споменатиятъ въ до-
бавката на архиепископъ Василия дукъ на Драчъ е билъ,
вероятно, вйзантийскиятъ управитель. Търновскиятъ ар-
хиепископъ е билъ възпрепятствуванъ да замине за Ита-
лия, подъ предлогъ, че това щело да бжде „неприятно
на императора" (molestum imperatori existeret). Тукъ e
споменатъ вйзантийскиятъ императоръ, но не Длексий Щ

298
Янгелъ (1195—1203), a Исаакъ II Янгелъ (1185— 1195) или
неговиятъ синъ Ялексий IV Янгелъ (1203—1204), когото
кръстоносцит-Ь отъ lV -ия кръстоносенъ походъ поставили
на византийския престолъ следъ превземането на Цари-
градъ на 17. юлий 1203 г. По това време отношенията
между HOBHT'fe византийски управници и „франкит-Ь" били
все още добри. Поради тази причина католишкит^ сьзеще-
ници въ Драчъ предпочели да възспратъ архиеп. Васили»
въ плчтуването му къмъ Римъ. — За тълкуването на из-
раза „boni homines" „знатни мжже" (тукъ с. 9) къмъ моит^
бележки (Преписката, с. 92), вж. още С. G i а г d i η а,
Ι „boni homines" in Italia. Contributo alla storia delle per-
sone e della procedura civile e al problema dell' origine del
consolato (Bologna 1932); cp. B. Z., XXXVII (1937), p. 275.
V. Златопечатникъ на царь Калояна
Обяснения къмъ това писмо вж. у мене, Препи-
ската, се. 96—97. — За споменатит-Ь отъ царь Калояна
scripturae, libri и leges cp. още Κ. J i г e С e к, ЛгсН. f. slav.
Phil., HI (1879), p. 131 n. 2. — Думите: „отгде т^ еж по-
лучили българското царство и царско утвърждение" (тукъ
с. 10) требва да се тълкуватъ въ смисълъ, отгде българ-
ските владетели еж добивали утвърждение на своята
царска власть. — При изричното указание на царь Ка-
лояна, че се заелъ да издири грижливо и нам"Ьрилъ
въ старите царски писания отговоръ на този въпросъ
(diligenter perscrutantes, in eorum invenimus scripturis. . .),
едвали може да сжществува съмнение, че българскиятъ
влад-Ьтель наистина ималъ подъ ржка никакви документи
отъ края на Първото българско царство. — Изразътъ prò
imperio eorum „за своето (тяхното) царство" е предаденъ
(тукъ с. 10) погрешно „за своето царско. . ." — Думите :
„и отъ когото и да било" (тукъ с. 10) означаватъ гото-
вностьта на българския царь да получи корона и „патриар-
шеско благословение" не само лично отъ папа Инокен-
тия III, но общо отъ който и да било римски папа, който
би заемалъ папския престолъ въ това време. — Царьтъ

299
вече назовава предстоятеля на българската църква Ва-
силий съ титла „патриархъ" (patriarcha meus). Самъ Ва-
силий се титулува „архиепископъ и пастиръ на Загора"
(вж. тукъ се. 4, 9), както впрочемъ го титулува и Ка-
лоянъ въ писмото си отъ края на май 1203 г. (тукъ с 8).
Прогласенъ ли е билъ вече Василий за патриархъ? Може
би българит'Ь еж тълкували въ този смисълъ неговата
титла „пастиръ на Загора", но еж чакали утвърждение за
патриаршеския му санъ отъ папата. — Думите на царь
Калояна, че българскит -fe църковници, ако и подчинени
подъ върховенството на римския папа, щ-Ьли „да държатъ
закона, обичая и последованието, които еж държали бла-
женопочившит^ царе на ц-Ьла България и Влашко, няко-
гашните наши предшественици, и ние..." (тукъ е. 11)»
показватъ, че унията съ римската църква била сключена
безъ да се променя обредната, а, вероятно, и догматиче-
ската сжш,ность на богослужението. — Думите : subsignat
autem imperium meum ad securitatem chrysobolum suum
(„моето царство подписва своя златопечатникъ въ потвър-
ждение") и : ut presens chrysobolum imperii mei ratum et
firmum habeatur („за да бжде смЯтанъ за истински и без?•
съмненъ наетоящиятъ златопечатникъ на моето царство"
(тукъ е. 11) отговарятъ на короборацията въ други доку-
менти, напр., въ Виргинската грамота : пнся са η по[д]'
пнсд . . . ня ΒΟΑκωε »тв()Ь2Кдено1е (тукъ с. 63) ; ср. края
на Зографската грамота (тукъ се. 72, 76) и др. — Въ зла-
топечетника царь Калоянъ говори за себе си и за alii
imperii mei principes „другите князе на моето царство"
(тукъ е. 11). Подъ това обозначение требва да се разби-
ратъ не никакви самостойни князе въ царството, а под-
чинени на царя боляри. — Златопечатникътъ на царя
е съставенъ епоредъ обичайнит15 византийски формули.
Така, заключителнит -fe думи : 1п quo et nostrum pium et a
Deo promotum subsignat imperium „подписва ce въ него
и нашето благочестиво и отъ Бога въздигнато царство"
(тукъ е. 11) отговаря точно на познатата византийска
формула : év ω και то ήμετερον euaePès кш ^εοπρόβλητον
ϋττεσημήνατο κράτο9, предшествувана отъ датата (вж. до-

300
кумента отъ 1060 г. у F г. D δ I g е г, Facsimiles byzantinf-
scher Kaiserurkunden (Munchen 1931), col. 26 nr. 18, 13 — 14;
друго col. 30 nr. 22, 13—14 и др.).
VI. Писмо на търновския архиепископъ Василия до
папа Инокентия III отъ края на 1203 г.
Обяснения къмъ това писмо вж. у мене, Преписка-
та, с. 97. — Влиянието на гърците въ града Драчъ се
обяснява съ сжществуващит^и по това^време добри отно-
шения между т^хъ и кръстоносците (вж. по-горе с. 297 сл.).
Въ BcfeKH случай, застжпничеството на латинското духо-
венство въ полза на архиепископъ Василия показва из-
вестна промяна въ отношенията. — Занимливо е, че тукъ
архиепископътъ назовава своя влад^тель съ името
Μ ο а н ъ (lohannes), вместо обичайното Калоянъ. — Пап-
скиятъ пратеникъ капеланъ Иоанъ билъ см-Ьтнатъ първо-
начално отъ царь Калояна за кардиналъ и едва по-късно
се разбрала грешката. — Полученит-Ь папски писма били
преведени на архиепископа вероятно отъ н-ккои измежду
чуждите търговци, може би дубровничани, които преби-
вавали въ българската столица. — При получаването на
палиума отъ ржцет15 на папския пратеникъ, на 8 септем-
врий 1203 г., архиепископъ Василий му вржчилъ своето
клетвено задължение (fidelitatis obedientiam). Следова-
телно, преведената тукъ (се. 20 — 22 пг. IX) клетва требва
да се датира къмъ 8 септемврий 1203 г. Самото вржчване
на клетвата е станало при особено тържество, на което
присжтствували митрополитите на Велбжждъ и на Пре-
славъ, епископите на Скопие, Призренъ, Нишъ и Видинъ,
царьтъ и „мнозина души". — За Калояна е употребена тит-
лата princeps (буквално : principe nostro), което требва да
<:е тълкува общо като „владетель". — Изразътъ :
absque crismate sancto по недоглеждане е преведенъ по-
горе (с. 14) „безъ миро" вм. „безъ свето миро".

301
VII. Писмо на неколцина български иърковно-
служители
Обяснения къмъ това писмо вж. у мене, Преписка-
та, се. 97/8. — Краятъ на предишното писмо (тукъ с. 14)
и ц-Ьлото писмо VII еж твърде важни, защото говорятъ
за грижит-Ь на първите Ас^невци да създадатъ въ въз-
обновената държава народностна църковна йерархия.
Висшето гръцко духовенство ще да е напустнало стра-
ната още наскоро следъ възстанието. Н^кои документи
отъ времето на охридския архиепископъ гръкъ Дими-
трия Хоматианъ показватъ, че следъ като царь Калоянъ
завладйлъ македонските земи, гръцкото духовенство из-
бягало и било зам1встено съ българско (вж. указанията
у П. Ни КОЕ ъ, СпБЯкН, XX. 11 (1921), се. 7 сл., 44 сл.).
Какво е било отношението на възстановителите на Вто-
рото царство къмъ висшето гръцко духовенство показва
и случаятъ съ ржкоположението на архиепископъ Васи-
лия (вж. за това у Златарски, История, 11, с. 473 сл.).
Сега на местото на това гръцко духовенство требвало
да бжде поставено българско. Така е било, напр., съ
града Велбжждъ, който заемалъ видно мЯсто въ църко-
вната йерархия. Още по-рано градътъ вече се споменува
не съ старото си име Pautalia (вн{. за него fl. S а I а е
въ Byzantinoslavica, IV (1932), рр. 131 — 134), а съ българ-
ското име ВелБЛкЯ!ДЪ. Познатъ е моливдовулътъ на вел-
бжждския епископъ Иоанъ (Βελεβουσδίοϋ ποιμένα Ίωάννην)
отъ XI в. (вж. Й. Ивановъ, ИБАД, VII (1920), с. 112). —
Въ началото на посланието требва да се чете, очевидно,
b г а с h i ο „десница" (вм. bravio както е въ първообраза).
— Писмото носи кръстенъ знакъ въ началото и края. —
Обращението къмъ папата : domino domino pape издава
византийска формула KÓpios KÓpiOS. . . запазена у наеъ и
до днесъ. — Епископъ Климентъ Видински вероятно е
билъ втори приемникъ на погубения презъ 1185 г. епи-
скопъ на Видинъ, гръкъ (за него вж. Златарски,
п. с, И, с. 473 сл.).

302
Vili. Писмо Hd царь Калояна до папа Инокентия III
отъ 1203 г.
Обяснения къмъ това писмо вж. у мене, Преписка-
та, се. 98/9 — Калоянъ се титулува въ писмото си impe-
.rator omnium Bulgarorum et Blachorum, което напомня до-
н^кжде по-късната титла: 1|Лрь н слмсад(кьл:ець BCtMb
БЛ'ГД|)(ОМ (вж. Тукъ С. 72) или ì}l\pL• и слмод(>"же1|ь KCt^
БЛГяро"*ь Η грко" (вж. се. 130, 182, 183 и др.) — Царьтъ
е см^тналъ за нуждно да спомене и за своите боляри :
сит omnibus principìbus imperli mei (вж. тукъ ce. 16, 17). —
Съ думите: „он^зи, коитонеб -fexa въ миръ съ моето цар-
ство" (вж. тукъ се. 16, 17) царь Калоянъ намеква, оче-
видно, за сърби и маджари, съ които по онова време е
билъ въ враждебни отношения. — Заслужава внимание
обстоятелството, че царьтъ пише за архиеп. Василия :
magnum hominem imperii mei „великъ чов^къ на моето
царство". — Въ сношенията между папския дворъ и бъл-
гарите преписката се е водела лично отъ името на царя.
Затова царьтъ пише, че папскиятъ пратеникъ отишелъ
при него (venit ad me) или му донесълъ па-
лиумъ за архиепископа (detulit michi paileum). Това под-
чертава особено ясно политическия характеръ на прего-
ворите. Царь Калоянъ дори моли папата отъ свое име
да му изпрати „пастирски жезълъ (virgam pastoralem)
за събиране на овцете, и останалите н^ща, които е оби-
чайно да притежава патриархътъ, и да въздигне сегашния
примасъ за патриархъ . . ." (вж. тукъ с. 18). — Търново е
нареченъ „пръвъ градъ на ц^ла България* („Trino ve prime
eivitatis totius Bulgarie"). — Въ това писмо царьтъ повта-
ря молбата си да му бждатъ изпратени папски пратеници
кардинали (cardinales). — Той моли да му се прати d i а -
demaetseeptrum. Думата диадема е била упо-
требявана и отъ българите, вж. напр : В. Cpeзнeвcκiй,
Славянск1Й переводъ хроники Симеона Логоеета (Спб 1905),
е. 56 : Д1ДднмЛк, . . ¥(»ъклемн1|;к н въ вр«тнфе, което от-
говаря на текста у G. Η а m а г t., . ed. Μ., ρ. 525, 19 : TÒ
διάδημα, . . την ττορφύραν καί σάκκον ; e и μ. Л ο г ο θ., e. 151:

303
д|дднмоЛк вснулнь БьГ; ср. с. 155. — За διάδημα = στέμμα
«в^нецъ-корона", ср. С ο d i п., De offic, ed. В., ρ. 53, 8-10.
Думате! sceptrum (σκητΓΤρον) e била превеждана н^ бъл-
гарски съ ^(Of^Aireii : ср. J. β ο g d а п, Cronica lui Const. Ma-
tiasses, p. 110 = Const. Manass., Chr., ed. B., v. 2945 ;
p. 115: xofì&rBH i|if»CTKÌS = C. Mannass., v. 3102; cp. p.
105: χο(>;ΐίΓΒΗ д(1ЪЖДфХ = C. Mannass., ν 2736; ρ. 202
= C. Mannass., v. 6028; cp. още В ο g d a η, ib., pp. 29, 97
и др. въ смисълъ „царска власть" ; въ значение на „скип-
търъ" думата е употрЪбена и въ българския преводъ на
С и м. Л ο г ο Θ., с. 162 и др. — Царь Калоянъ пише на
папата, че ако изпълни искането му щ^лъ да се см^та
„заедно съ ρ ο д а" на своето царство (сит prosapia im-
perii mei) „възлюбенъ синъ" на римската църкеа. Думата
prosapia требва да се тълкува въ смисълъ „родъ, по-
коление". Това требва да се свърже съ сведението въ
писмото на архиепископъ Василия отъ ноемврий 1204 год.
(тукъ с. 26), че едното отъ изпратенит -fe на учение въ
Римъ две момчета е било синъ на царь Калояна (unus est
presbyteri Constantini f ilius, alius vero regisj, относно което
еж изказани н-Ькои съмнения (за това у мене. Преписка-
та, с. 102). Самъ проф. Златарски, История, III, с. 309
бел. 1, споредъ непосочени изрично извори приема, че Бо-
рилъ далъ на имп. Хенриха една Калоянова дъщеря, на име
Мария. Лко царь Калоянъ наистина е ималъ приемници,
то Tt, както и наследницит-Ь на ДсЬня I, ще да еж били
малолетни къмъ времето на неговата смърть, поради
което Борилъ се одързостилъ д?л поеме властьта. — На
маджарския влад-Ьтель е дадена титлата г е χ „κ ρ a л ь".
Латинската титла г е х, гр. ρήξ е била употр-Ьбвана въ
Византия като „съзнателно пренебрежително обозначение
на всички западни владетели, чието господство е спадало
собствено къмъ обсега на източноримската империя и
чиято самостойность била само неохотно признавана" ; ср.
ìF. D(6 1ger), В. Ζ., XXXI (1931), ρ. 439 sqq. Съ подобно
значение титлата ще да е била употребявана и въ средно-
вековна България (вж. Bogdan, Cronica, ρ. 99 : къ гнзе-
рпуоу оуяндллском» рнз«=С. Μ а η η а S S., V. 2518 : . . ^ηγα;

304
ней ««YHTejt-C. Μ a π a s s., v.3127; за готския краль В ο q-
d a η, Cronica, p. 1 18=C Μ a η я <; . чтш и v! ^
неговит-Ь n-^L. ^•'^^"^^^^■• 3201; за Карла Велики и
кяр«л» «Л о« " ""' ФР*а:ьскон8 племенн, кнлз
(ГГаапС^;,пГс;^5Т-с''м ""''* *^*'"' "^''"''««х
V У U α il, ч.гоп1са, ρ. 155— e Μ a η a s s., 4505-6)• за сЬоанн-
сния краль титлата e у„отр*бена и вь бьл.арския ^р^оГ,
Tbid ρ 77^ Я- ^• δ^ = G• Η а ш а г t, ρ. 662. 21 .- сПб1
Ibid., ρ. 770, 8 и др. Що„ъ обозначението гех. ρήξ дей-
ствително е имало за ромеи „ българи такова „ДГрител-
началГь""" " ' °""'''^''° "^"*° ''"° — -ь
тази т" тла •Γ'"°*"° ^" « било царь Калоянь да приеме
мене По;п ° "^' "РеД^агаль папата ? (В«. за това у
мене, Преписката, се. 82 сл., 103).-Подъ обозначението
.петь епископии" (V episcopatus) царь Калоянь разби-
га на „.° '"""° "Р""ад''в>«алонесамокъмъ обсе-
" _Z ■ "° '*"*° " "" Дьржавното управле-
ние. Накрая на писмото си царьтъ подчертава че из-
съ други думи. вoдtль nperoBopHTt отъ свое лично „ме!
м е „ Γ π "^"^"««^ "«^'"«"и копринени тъкани" (вж. у
XXXI (193ΐΓ'",'ΐ7; :•''=="• °"<-'<• Dietrich, В. 2.!
XXXI (1931), ρ. 347). За другит* дарове вж. у мене
пГсътТГ• " ^\- З-^-У— особено внимание под-'
?νκΓ1 ^"""^ Калоянъ царь на България.•
Тукъ имаме едно видоизменение на титлата, дадена въ
Калоянови» печатъ (тукъ с. 27 пг. ХЩ).
IX. Клетва „а търновския архиепископъ Василия
цията^йГ'""' ^-f '■У*^" сведението, че при корона-
У вТр е н "'"Г Т"^ '"^^''"^ "^ «""- "•"■ " - " ο
на българската '°"''"'•• ^^""""е•") "« представителя
това «Г ^'^Т^• ''^"° "^Р""* ^о^" ««^«нъ (за
на^нГосп« "• '"" "'■ ^^- С-ьздавали се по този
начинъ особени отношения ме«д> св*тската и църковна

305
власть въ държавата : влад-ктельтъ билъ поставенъ въ
зависимость отъ представителя на църквата. Подобни от•
ношения, разбира се, не еж могли да бждатъ трайни при
сжществуващето пълновластие на владетеля.
X. Писмо на царь Калояна до папа Инокентия III
отъ ноемврий 1204 г.
Обяснения къмъ писмото вж. у мене» Преписката,
с. 102. — Интитулацията на писмото : Caloiohannes
гех . . . очевидно е поставена въ папската канцелария.
Никжде въ своите писма Калоянъ не употребява за себе
си тази титла. Поради това въ превода е дадено ^царв",
вм. . . „краль", както би тр15бвало. — Българскиятъ вла-
д^тель получилъ отъ папския пратеникъ корона (coro-
na), скиптъръ (sceptrum) и знаме (vexillum). За жа-
лость, нищо повече не знаемъ относно формата на т-Ьзи
царски знаци. Общо за знамената у ромеите вж. важната
статия на R. Grosse, Die Fahnen in der ròmisch-byzanti-
nischen Rrmee... {= B. Z., XXiV (1924), pp. 359—372).— Въ това
писмо e дадено единственото сведение за коронацията на
български влад'Ьтель; то може да се постави въ връзка
изобщо съ въпроса за коронация на владетели отстрана
на предстоятеля на църквата (ср. напоследъкъ W. Е η s-
s li η, Zur Frage nach der ersten KaiserkrÓnung durch den
Patriarchen und zur Bedeutung dìeses Aktes im Wahlzeremo-
niell. B. Z., XLII (1942), pp. 101—115). Тукъ пакъ долавяме
стремежа да се установи зависимостьта на държавната
власть спрямо църковната, отличително за схващанията на
католишката църква. — Царьтъ потърсилъ посредниче-
ството на папата за уреждане на отношенията си съ
своите съседи маджарите и кръстоносците (настанени
въ Цариградъ следъ 13 априлъ 1204 г.). Той дори поста-
вилъ папата за върховенъ сждникъ и го предупредилъ,
че ще действува противъ техъ, ако те предприематъ не-
какБи враждебни действия спрямо неговата държава.
Българскиятъ царь, прочее, съ редка предвидливость
желаелъ да уреди отношенията си съ маджари и, особе»
20

306
«ο, съ цариградскит -fe латини и да изб^Ъгне сблъскването
■съ T-fexb, заедно съ това и влошаването на отношенията
съ папата. — Съ думата еписимии (episima) се озна-
'чаватъ тъкани, ткани съ злато или пурпуръ.
XI. Писмо на архигпископъ Василия до папа
Инокентия III оть ноемврий 1204 г.
Къмъ това писмо вж. бележкит;^ у мен е, Препи-
«ската, с. 103. — Сжшо и въ това писмо столицата е на-
зована nostram magnam civitatem Trinov[a]m (cp. по-горе
e 302). — Споменатиятъ привилегии, даденъ отъ папата, е из-
даденъ у мене, п. с, се 37 — 39 пг. XIII, а указаните
scripta et instructiones еж другит^к папски писма, писани
все съ сжщата дата (у м е н е, п. с, се. 39 — 43 пг. XIV,
се. 51—52 пг. XXI). — Папскиятъ пратеникъ останалъ въ
Търново ц-Ьлъ месецъ, отъ 15. октомврий до 15. ноем-
врий 1204 г. Коронацията на царя била извършена на 8•
ноемврий, на праздника св. .'^рхангелъ Михаилъ, момсеби
за споменъ на първия български християнски влад-Ьтель,
«нязъ Борисъ Михаилъ, чието име било добре познато на
хатолишката църква. — Царьтъ изпращалъ въ Римъ своя
синъ да се учи, вероятно съ желание да го посвети въ
духовно звание и да го постави въ редовете на българ-
ската църковна йерархия. Не повтарялъ ли Калоянъ това,
което презъ втората половина на IX в. сторилъ князъ Бо-
рисъ I, като изпратилъ по-малкия си синъ Симеона при
цариградския патриархъ, съ цель да го подготви за глава
на българската църква ? Сега международнит -fe отноше-
ния били други и погледътъ на Калояна билъ насоченъ
4ie къмъ Цариградъ, а къмъ Римъ. Тази постжпка на царя
още повече подчертава неговата искреность въ отноше-
(Нията съ римската църква.
XII. Надписъ на лука Врана
Надписътъ е билъ откритъ още отъ С. И. Верко-
шичъ презъ 1889 г., край с. Кърчово, при горното течение

307
«a демирхисарската ρ. Белица и петь часа северо-източно
отъ гр. Демиръ-Хисаръ. Най-вероятно изглежда четенето
на проф. Й. Ивановъ, БСМ, с. 30. Относно втория редъ
ма надписа той се съмнява, дали тукъ да се чете Kf)lli|VBA
или кри1|»мд, но второто четене едвали е възможно. Над-
лисътъ крнцнвд издава гръцко произношение : Κ fk ъ Υ 6 κ ο
не би могло да бжде предадено въ точность съ гръцко
писмо. Допълненията къмъ третия редъ еж направени отъ
мене, като съмъ взелъ преднидъ по-ясно четливите букви.
Лко въ началото на този редъ се чете указание за ме-
сеца, то следъ него, естествено, ще да следва посочване
на годината. Това м^сто отъ надписа е съвсемъ неясно.
Само предположително е допълнена годината 6712, bmì^cto
«■Ькоя друга година отъ царуването на царь Калояна. —
Изразътъ зя молнтъБЬ! може да се съпостави съ позна-
тите византийски формули: отгер ευχή? Παύλου : В. Ζ.,
XXV (1925), ρ. 239; ÓKèp €Οχή$ καί σωτηρία$ Jur das
Wohl und Heil: B. Z-, XIV (1905), p. 45; сжщо 6ποίησ[αν]
ύττςρ eòxfjs: fìepMÒ, VII (1883), p. 175; сжщо κατ'εύχήν :
ib., Vili (1884), pp. 198, 208; cp. IX (1885), p. 114. Въ такъвъ
случай, T-fe3H думи би требвало да се преведатъ по-скоро
„за благото, за доброто" на царь Калояна. — Най-тру-
денъ остава въпросътъ за личностьта на споменатия въ
надписа Врана, който носи титла дохка[ веАНКЪ (μέγα$
δοϋξ). Едва ли това е било титла на флотски началникъ
(ср. Nic. Chon., Hist., ρ. 103, 13; 105, 15/6), a по-скоро —
областенъ управитель. Титлата δοϋξ се дава на областенъ
или градски воененъ или граждански началникъ. Познати
еж, напр., единъ дукъ на С^ръ и Стримонъ (Èchos d'Or.,
XXVI (1927), ρ. 346), на Сицилия (S у m. Mafl., Hist, ed. В.,
ρ. 630, 11 sqq.), на Мизия (HQM,1, ρ. 428, 28), на Браничево
и Б-Ьлградъ (Ν. Chon., Hist., ρ. 133, 9—10), на Солунъ
(G. Cedr., Hist., ed. В., II, ρ. 449, 9 sqqj, на Скопие
(ib.. Il, ρ. 743, 1), на Лонгобардия (Ps. Georg. Μ ο π.,
«d. Β., ρ. 852, 5/б), на източни области (Μ a Ι a Ι a s, Chr.,
ed. B., 429, 19 pass.), на Одринъ (C e d r., II, p. 585, 22 sqq.)
и др. Това еж били началници, чиято власть по начало
€ била предимно военна. Титлата д»кд се употребява

308
и у насъ презъ второто царство (вж. по-долу, въ
Ватопедската грамота се. 40, 41, въ Виргинската грамота
с. 62, въ Мрачката грамота с. 132 и др.), очевидно въ сж-
щото значение. Ср. и М. Φ а с м е ρ ъ, ИОРЯСл., XII, 2 (1908),
с. 231. За византийски първенци съ българо-славянското
име Врана (Βρανάς) вж. н-Ькои данни въ БСМ, се. 32—33.
Вероятно е предположението на Й. И в а н ο в ъ, БСМ, с. 33,
че споменатиятъ тукъ Врана е познатиятъ византийски
пълководецъ Теодоръ Врана. Споредъ указанията на N i с.
С h ο п., ib., ρ. 831, 15 sqq. Теодоръ Врана питаелъ омраза
къмъ своите сънародници византийцит^Ь, та не е чудно пре-
ди настаняването на кръстоносците и сродяването му съ
т%хъ (за т^кзи негови действия общо вж. у Златарски,
История, III, се. 236 сл., 24б/7) да се е сближилъ съ бълга-
рит-^ и да е миналъ на служба при царь Калояна. Това,
най-в%роятно, ще да е било по времето на ромео-българ-
екия съюзъ презъ 1204 г.
XIII. Печатъ на царь Калояна
Къмъ надписа на този печатъ вж. по• горе с. 20, края
на пг. Vili. Заслужава внимание напнеътъ на името ΚϋΛωίΐι
вм. книжовното Кддсаюдннъ. Българскиятъ влад-Ьтель,
прочее, самъ се е именувалъ съ гръцкото име Кало5|Нъ,
BMtcTO съ българското Иоаница, засвидетелствувано въ
H-feKOH извори (ср. у мене, Преписката, се. 71, 79, 107).
XIV. Църковенъ съборъ противъ богомилит-Ь при
царь Борила Нрезъ февруарий 1211 г.
За събора вж. сведенията у Златарски, История,
III, е. 291 сл. — На Борила въ текста е даденъ няколко
пжти епитетъ „преблагочестивиятъ царь", което показва,
че съ свикването на събора той действително си е заслу-
жилъ похвалит-Ь и благодарностите на българските цър-
ковници. — Формата т(>ькдетяд, трькдАТДга е създадена подъ
византийско влияние, тъй като въ средновековния гръцки
еж чести формите на превъзходна степень: Tpipappapos

309
(преведено въ Манасиевата хроника : ff^HBafksaf^eiii» ipn-
вя|»вг1|къ (вж. Bogdan, Cron., index, рр. 430/l), Τρΐσάγΐ09
(ib., ρ. 431 : т(»нскдтъ), Тр1уершу=п(>«стд(1ъ (ib., ρ. 390),
τρΐσμεγΐσΤθ$=ιιρ«Κ€ΛΗΚΈ (ib., ρ. 384) и др. При спречква-
нето между българи и ромеи презъ прол-Ьтьта 966 г., имп.
Никифоръ II Фока нарекълъ царь Петра I „τρίδθϋλθ$"
„трижди робъ" (L. D i а с ο π ο S, Hist., ed. Β., ρ. 62, 8 ;
cp. Златарски, История, Ι, 2, e. 571 : „най-жалъкъ
робъ"). — Еретиците еж наречени „вълци" сжщо и въ
житието на св. Сава (вж. Д ο м е н τ ι а н. Животи св. Саве и
св. Симеона. Прев. Л. Мирковик. Београд 1938, с. 134 и др.).
— Думит -fe : възннуе . . . трьклетял н Б^гом(кьзскаа вого-
мнл'склл ересь, еюжб нлуелннкь ìab£ic6 тогдл скв(»ь-
NCHUiÌH поп' 1ъогомйль не могатъ да се използуватъ въ
смисълъ, че попъ Богомилъ се явилъ по времето на царь
Борила, защото противоречатъ основно на едно друго
M-fecTO отъ Синодика, гдето еж дадени по-пълни сведения
за него: попд К(о)гшмнл£1 нже прн lleipi: if(>H бл'(>гл(ьст1:мь. .
(вж. Попруженко, Синодикъ, с. 42 § 39), което се по-
твърждава и отъ думит -fe на Козма : β л*тд nitABOB-spN^Aro
ί^ρλ iSeipa . БЬ!*' попъ нменемь Б~»мнлъ . . (вж. М. Г. Π о-
пруженко, Козма пресвитеръ болгарск1Й писатель X
в-Ька. София 1936, с. 2, 6— 7)., Думата тогдл требва да се
тълкува като посочване за времето на царь Петра (ср.
Златарски, История, III, с. 299 бел. 1). — Напълно не-
приемливи еж тълкуванията на Е м. Γ е ο ρ г и е в ъ, Пре-
звитеръ Козма на Бориловия съборъ въ 1211 г. ИДФС, I
(1942), се. 16 — 45, за събора въ 1211 г. ; вж. моя отзивъ
въ В. Ζ., XLII (1942), р. 333- — Разказътъ за събора дава
важни данни за вмешателството на владетеля въ живота
на църквата (вж. повече по това у мене. Държава и
църква въ средновековна България. Родина, Ili 2 (1940),
с. 91 сл.). — Думите: мно^ьство миого п^онд|»е^нндго
(въ Дриновия преписъ) нлродл представятъ известни труд-
ности за тълкувание. Думата п()0Н£1|>е^||||ДГ0 въ Палаузо-
вия преписъ е заместена съ nftovero (Синод., с. 78 § 110
и бел. 3). Можеби думата проня(>еу(б)|1НДго требва да се
свърже съ гл. п(»0НАрештн ττροορίζείν praefinire? Раз-

310
бира ce, тя би могла да се свърже съ формит-Ь : ндроунтъ
„insignìs", „виденъ", клрОУьнъ „celeber** „знаменитъ" (вж. у
Μ i к 1., Lex., s. ν.; Β ο g d a η, Cron., ρ. 326). He e изключено
тукъ да има никаква грешка въ написа на думата. Въ
краенъ случай би могло да се приеме и четенето въ Па-
лаузовия преписъ : проУбГО. Неточно е, обаче, указанието
у П. Мутафчиев ъ, История, II, с. 163, че тукъ ставало
дума за „множество пронияри". — Въ старобългарски
текстове гръцката дума TTOpfupa „пурпура" се превежда
не само съ „блг(»'КНН1)Д", както е тукъ, но и съ У(>ъвл€-
ΝΗΐμ (ср. С и м. Л ο г ο Θ., 'с. 87= G. Η а m а г t., ρ. 670, 13;
вж. повече у В ο g d а п, Сгоп., р. 449). — Хитрината, която
употр'Ьбилъ Борилъ при разпита на еретиците, показва,
че нему ще да е било известно онова, що сторилъ сто-
тина години по-рано имп. Алексий I Комнинъ (ср. 3 л а-
таски, История, III, с. 300 бел. 1). Не означава ли това,
че разказътъ на Евтимия Зигавина е билъ вече познатъ въ
България? — Изразътъ : 1АК0Ж6 рием вбзглдсму отговаря
на позната византийска пословица ; ср. ϊχ&"ύων άφωνό-
Tepos γεγονα (Л^т. ист.-фил. общ. имп. Новор. Ун. IV. Виз.
отд%л. II. Одесса 1894, с 57); Theoph. Cont., ed. В., ρ.
102, 13 и др. Ср. и нашата подумкг : „мълчи като риба**.
— За преводаческата дейность въ Синодика тукъ е упо-
τptбeнъ изргзъ : nftsnHCST н... <ò гръуьсклго нд Блъглр-
CKbiH скон дзмкь (ср. Синод., с. 80 и бел. 3) ; глаголътъ
е отбелязанъ у Μ i к !.. ib•, s. ν., само въ значение descri-
Ьеге. — Въ свръзка съ вписването на Бориловия съборъ»
въ Синодика (тукъ с. 29) занимливо сведение за подобно
вписване е дадено въ хрисовулъ на Стефанъ Урошъ IV отъ
1361 г. ; вж. f\ л. Солов]ев — Вл. Мошин, Грчке по-
велье српских владара. Београд 1936, се. 202 — 203• — Въ-
просътъ за датата (И. И, 1211 г.) на събора (вж- съмне-
нията на Попруженко, Синодикъ, с. XII бел. 1) може
да бжде см-Ьтанъ за напълно разрешенъ следъ обясне-
нията на Я. Тодоровъ, Таблица за определяне и про-
веряване на дати отъ българската и византийската исто-
рия. ГодСУиф, XXXIX. 1942/3, се 4 сл., 29, 32 сл. При
датирането е приета мартенска (не септемврийска !) го-

311
дина, съ начало 25. мартъ ; тази флорентинска ера е била
използувана по това време въ папската канцелария (по-
добенъ случай вж. у мене, Преписката, с. 93 : датата на
тържествения папски привилегии до царь Калояна, отъ
25. II. 1204 г.). Требва, след., да се допустне известно за-
падно влияние въ Борилова България, вследствие връз-
ките съ римската църква. — Твърдението на богомилите
за привидното въплъщение на Христа повтаря въ общи
думи една мисъль, изказана вече отъ т. н. д ο κ е τ и с τ и,
XV. Сигилий на деспотъ Ялексий Слаза отъ 1220 г.
Този сигилий е съставенъ изцяло споредъ позна-
тите византийски формули. Съ своя езикъ и съ своите
формули той издава силното гръцко влияние, подъ което
попадналъ отцепникътъ Славъ. Подробно за Славъ вж.
у Златарски, История, III, с 272 сл. — Самъ Славъ
къмъ средата и въ края на своята грамота я нарича „си-
гилий" ((Τίγίλλίον). За този видъ документи вж. у D δ ! g е г,
Facsimiles, col, 3: ср. сжщо I. Βασιάδη?, Пер» Tfjs λέξεω?
σίγίλλίον. Έκκλ. Άλ., ΧΙΙΙ (1893), ρρ. 116-7. — Въ първото
издание на документа има неколко дребни грешки. Така
на с. 30 редъ 8: да се чете άνάκτησιν вм. ανά-: с. 30
редъ 11 отдолу καί вм. καί ; с. 32 редъ 10 σαβασμέ? вм.
— μία; с. 32 редъ 11 отгоре: μοναχοί ем. — χόι ; с. 34
редъ 18 отгоре: λεγομένη вм. λεγομένη; с„ 34 редъ 15 от-
горе : βθϋλη9•εί$ вм. — d"èlS ; на края пропускътъ :
καί ίτττε . . . да ce допълни [Έγραφε] καί νπε[γραφε]. —
За първоначалната престолнина на Слава вж. П. С Ь1 ρ κ у,
Старинная Чепинская крепость у с. Доркова и два низ.
рельефа изъ Чепина (въ Болгар1и). Виз. Вр., V (1898), се.
603—617; 841/2; VI (1899), се. 291—292; дадени еж исто-
рически сведения за крепостьта, както и некои преда-
ния. — За църквите въ Мелникъ и, частно, за монастира
жСпилеотиса" вж. Н. Мавродиновъ, Църкви и мона-
стири въ Мелникъ и Роженъ. ГНМС, V (1926 — 1931), се.
285—306, особено се. 300—301. За града вж. сжщо Л.
Ми лети чъ, Въ полуразрушения Мелникъ. МакПр, I 2

312
{1924), ce. 85 — 96 ; В. Иванова-Мавродинова,
Градъ Мелникъ, Славовата столнина. Родина, I 4 (1939),
се. 110—112: fl. S t, Les ruines de Saint Nicolas de Melnik.
La Parole Bulgare, nr. 710, 11. X. 1941. — Споменатиятъ
монахъ Павелъ Клавдиополитъ, както и Пахомий Кокиа-
рисъ еж били, очевидно, гърци. Селото Катуница, което
деспотъ Славъ подарилъ на монастира, е разположено
недалече южно отъ града. — Въ израза : έφ'φ TObs . . .
Ιχείν, споредъ уместната бележка на издателите, ли-
псва думата δίορίζόμεθ'α. — Думите Ьш βρεβεου требва
да се четатъ δια βρεβίοΐ). Βρέβίον breve означава „ин-
вентаръ, описъ на имуществата". Ср., напр., R. С ο m -
ne η a, Д1., ed. R., 1, ρ. 189, 29 sqq. ; ρ. 191, 10; Co лов. -
Мош., π. e, e. 414. — Съ името Ζαγόρια ce означавала
областьта „задъ планината", точно северно отъ Б'Ьласица
и пролома Рупелъ, съ градовете Мелникъ, Петричъ, до-
лината на Струмица и /др. ; вж. подробно указанията у
R, Иширковъ, Областното име Загорье или Загора въ
миналото и днесъ (= ИНЕМ, V. 1925, се. 85/б). — Главното
разпореждане на деспотъ Славъ се отнася за това, мона-
стирътъ да не бжде подвластенъ на мастния владика, нито
на бирницит"Ь. За ττρακτορεύων или πράκτωρ вж. по-на-
татъкъ, къмъ пг. XXI. — Подъ думата è^éXaaiS се разбира
задължението да се набиратъ и даватъ войници ; вж. D.
Я. Xanalatos, Beitràge zur Wirtsciiafts- und Sozialge-
schichte Makedoniens in Mittelalter. . , (Diss., Mùnchen 1937),
p. 46; cp. Ив. Дуйчевъ, МакПр, XII 2 (1940), ce 140—
141. — Изразътъ ζευγολογίοϋ δόσιν или само ζευγολόγιον
означава данъкъ за двойка впр-Ьгатенъ добитъкъ (во-
лове) ; вж. Xanalatos, ор. е., рр, 40 — 41 ; Дуйчевъ,
МакПр, XII 2 (1940), се. 139—140. — Лнгарията общо
взето е била задължение да се даватъ средства за пре-
возъ на държавни чиновници, войска и държавни роби,
да се извършватъ известни работи въ царскит^Ь владения,
да се поправятъ пжтища и мостове, да се строятъ кре-
пости. . . H"feKOH отъ т%зи задължения въ ср^днов-Ьковна
България еж имали особени наименования. Споредъ Sui-
das, Lex., ed. Adler, 1, ρ. 20 съ това име презъ X в. се зо-
_ !

313
в^ла ανάγκην ακούσιο ν . . καί ек pias γενομένη$ Ьщрша\
(„принудителна работа и насилствена служба"). Общо вж.
С ο л ο в. - Μ ο ш., π. e, e. 378 сл. ; F г. D δ 1 g e г, Beitràge
zur Geschichte der byz. Fìnanzverwaltung. . . (Lpz.-Bln. 1927),.
pp. 22, 60 ; M. Л a e κ a ρ и e ъ, Ватопедската грамота, e 48 ;
Дуйчевъ, МакПр, XII 2 (1940), с 141. Παραγγαρεία
„парангария" е била, както личи, само видоизменение на
„ангарията" : докато тази последната е била преминаване
(превозъ) презъ държавенъ пжтъ, то „парангарията" била
преминаване (прбвозъ) по странични пжтища. Вж. указа-
нията у С ο л ο в. - Μ ο ш., π. e, e. 379. Думата „ангария"
(отъ персийски произходъ) е запазена и до днесъ въ
живия български говоръ. — Съ φωμοζημία „хл^бнина" се
означава задължението да се доставя на чиновниците и
войската хл^бъ, не безплатно, а на низка цена. Ср. С о-
л ο в. - Μ ο ш., π. e, e. 507 ; Xanalatos, op. e, pp. 49 —
50; F. D(òlger). B. Z., XXXVIII (1938). pp. 208/9; Дуй-
чевъ, π. Μ., e. 141. Тази тегоба e взета предвидъ въ на-
шита грамоти, когато н^кой монастиръ се освобожда-
валъ отъ задължение да не дава нн хл-КБЪ, нн внно, NU
мдсо (вж. у Л а с κ а ρ и с ъ, п. с, с. 44, и тукъ по-долу).
Съ термина άτταίτησί? се означава изобщо всЬко „искане" ;
hÓOìS означава „д а н ъ, д а ж д и е", а επήρεια -^ „тегоба,
налогъ, реквизиция, свръхданъченъ налогъ". Вж. С о-
л ο в. - Μ ο ш., π. e, ce. 397, 425, 43б/7 ; Златарски,
История, II, с. 24 ; В. Z., XXXV (1935), р. 14 ; Xanalatos,
ор. с, р. 47 sqq. ; Дуйчевъ, п. м., с. 141. — Съ израза
δημοσίακή καί ττρακτορίκή bóais ce разграничаватъ „дър-
жавно даждие (данъкъ)" и „даждие, давано на данъчния
бирникъ или откупвача на данъка". Ср. Солов. -Мо ш.,
п. с, с. 419 ; D δ I g е г, ор. с, р. 71 sqq. ; Ласкарисъ,
п. с, с 35 сл. — За „искания на канонически основания** ,
очевидно „църковния данъкъ** (κανονίκόν) вж. у Xana-
latos, ор. с, рр. 38—39 ; Дуйчевъ, п. м., се. 138/9.
— Думата άληξθύρω$ „безвъзмездно" се ср^ща тукъ за
първи пжтъ и би требвало да се пише άλ€ΐξθϋρω$ ; за
нея ср. Ρ а ρ а d. - )И г с а d., ор с, р. 3. — 2 ΦΡ^ΐγ•? означава
не само „печатъ", но и, преносно, „утвърждение". За

314
този терминъ (ср. е1Т1афрау1а1$) въ свръзка съ избора на
ΜίγΜβΗκτΐ вж. у fì. Η е г g è S, Election et déposition des he-
goumènes au Xll-e siede (=Echos d'Or., III. 1899, pp. 40—49).
— Както посочватъ добре издателите (ib., ρ. 3) накрая ду-
мите €πί тоОто требва да се четатъ : επί ΤΟϋΤφ, споредъ
обичайната формула. Изобщо, документътъ е съставенъ
отъ добъръ познавачъ на гръцкия езикъ и на формуляра
на византийските императорски грамоти. Въ текста мо-
гатъ да се посочатъ множество м^ста, които повтарятъ
познати византийски формули. Подписътъ е даденъ съ
черно мастило. За особеностите на този видъ документи
ср. у D Ò 1 g е г, Facsimiles, coli. 43—44, пг. 36. — Въ Ва-
топедския монастиръ е запазенъ отъ сжщия документъ
и преписъ отъ XV в.
XV. Приписки по Болонския псалтиръ
За името Тн^отя ср. поторе с. 296. Село Ревне въ
Охридско съществува и днесъ. — Споменатиятъ „бъл-
гарски царь Асень" е Иванъ RctHb II, както показахъ
другаде (Приноси къмъ историята на Иванъ Rctna II,
с. 171 сл. и бел. 102). — Третата приписка дава сведения за
по-нататъшната сждба на ржкописа. Краятъ на припискате
не е напълно ясенъ. Можеби най-правилно ще требва да
се приеме, че иеромонахъ Даниилъ, който некога ще да е
билъ мирски свещеиикъ, далъ позлатените (?) попдднньг
сн 0Б6ДК „позлатените попадиини си пръстени", заедно
съ два церпера (византийска и старобългарска монета), за
да купи ржкописа. За оведь annulus вж. Μ i к i., ìb., s. ν.
ί\κο това тълкуване e верно, тукъ имаме указание за це-
ната на единъ ржкописъ. Ср. за това Срезневск1й,
Древн1е слав. пам., с. 128.
ΧνΠ. Изъ Битолския триодъ
Споредъ Й. И в а н ο в ъ, БСМ, с 453, въ първата
приписка требвало да се чете : вь Стльп^ иь Блюдд . . .
и накрая : тв ИД1Г; въ края се чете : • .RiifkA. .. Споредъ

315'
него (e. 454) въ припискаха еж поменати кичевскит^ села
Стълпъ и Свето-Враче. — - Въ втората приписка споредъ
И в а н ο в ъ, п. с, с. 453 требва да се чете името ИнкоЛА,
синъ Пиросовъ. Различно е предадено у И в а н ο в ъ, п. т.,
с. 453 и началото на третата приписка : [п(10ст]нте UA
Брлте, по много сн како ПАтнса^. . . Думата пгоннс^Х»
както правилно посочва Иваковъ, п. т., с. 454 бел. 1,
произлиза отъ гр. αγωνίζομαι .старая се, трудя се". —
Споменатото село ^!ж11Н, дн. Вапа лежи въ Дебърско.
— Въ петата приписка требва да се чете М0()Ю. Тази
приписка е съставена по подобие на множество гръцки
образци. — Въ края на приписката се чете : ψο ли fiv
3iKB . . . помннлнте ма Геа)(»г|{|я γι^αματιικλ λ ел^ б"ь. . .
У Ивановъ, п. с, с. 453 сл. еж дадени и други при-
писки отъ ржкописа, заедно съ образци отъ текста и
добри обяснителни бележки, Ржкописътъ произхожда^
споредъ И в а н ο в ъ, п. с, с. 455, отъ края на XII в., до-
като Цоневъ, п. с, с. 175, го отнася къмъ XII— XIII в.
ΧνΠΙ. Станимашки надписъ на царь Иванъ Яс^ня li
Годината 6739=1230/1 действително отговаря на че-
твърти индиктъ. — Въ царската титла К[ог](о[мь] къз-
двняг€[|1]нъ1Н ц(д)р(ь) е изразено схващането за боже-
ствения произходъ на царската власть (вж. за това часть
I, с. 172; Д у й ч е в ъ, Държава и църква, с. 83 сл.). Из-
разътъ представя само парафраза на обичайния византий-
ски императорски епитетъ 9'€07ΓρΟβληΤ05 (вж. повече ука-
зания за него у О. Treitinger, Die ostròmische Kaiser-
und Reichsidee nach ihrer Gestaltung im hofischen Zere-
moniell. Jena 1938. pp. 38, 232; cp. сжщо и въ сръбски
официаленъ документъ отъ априлъ 1357 г. : Когомь по-
стлвдениому Стефдну O^f^otiioy ίμρογ (С τ. Η ο в a κ ο в и h^
Законски спомениц^ српских држава средньега века. Бео-
град 1912, с 178 пг. XLIV).— Титлата 1|Дрь... влъгАромь н гръ-
комь е засвидетелствувана официално въ Ватопедската и
Дубровнишката грамоти (тукъ се. 41, 42, 43). — Изразътъ
н ароунмъ стрдндмь отговаря на καί Τών λοιπών, ката

316
чрезъ това се посочватъ другите области на разширената
българска държава на Иванъ Нс^ня II. — Името на се-
васта влексия не е известно отъ други извори. Титлата
ч:бкдстъ (гр. σ€βαστ09, срав. лат• augustus, „свещенъ") се
употребява доста често у насъ презъ XIII — XIV в. (вж.
напр., тукъ се. 40—41, 57. 62, 132, 133, 180, 289). Инте-
ресно е отъждествяването дкг»сть=сбкясть у С и м. Ло-
то©., с. 29=G. Η а m а г t., ib-, ρ. 214, 1 4. Първоначално това
е било епитетъ, носенъ отъ императорит -fe на Византия, до-
като по времето на Ллексий I Комнинъ (1081 — 1118) било
превърнйто въ достойнство, давано на първенци. Докато
едни см-Ьтатъ, че у насъ севастътъ е билъ админи-
стративенъ чинозникъ съ с;«дебна власть, изказано е мне-
ние, че това е била почетна титла, давана на мастната
аристокрация, изпълняваща понякога известната „царска
длъжность", напр., „кефалия" (вж. Мутафчиев ъ, Боже-
нишкиятъ надписъ, с. 94 сл.; Ла ска ри съ, п. с, се. Зб/7;
<:р. С. С. Б ο б ч е в ъ, Титли и служби въ областното управ-
ление на старовремска България. ИИД, XI — XII. 1932, се.
237/8 ; ср. сжщо Златарски, Дс^новиятъ надписъ, с.
244 сл.). Това последното обяснение би могло да се приеме,
когато севастъ се явява редомъ съ н-Ькоя длъжностна
титла, както е, напр., въ Боженишкия надписъ (тукъ с.
289), а не самостойно. Въ Ватоп. грамота, обаче, се чете :
А Η(»ϋκτω(>Η ì]^ ΜΗ пос[ъ1ллемь1е п(о вс-б] KfktMeHA въс
ЩНеиЛТН ДЛНН Н СЪВрш(н)тН БС'Б^(с)кЬ1'& |>ДБ(итЬ|) 1||1>
мн. еже сЛкТь севдстн, д»км. клтепАнн. . . (тукъ се. 40, 41).
Тукъ става дума, безсъмнено, за държавни чиновници,
изпращани да събиратъ дань или за извършване на
„всякакви царски работи". Требва, освенъ това, да се
заключи, че севастит -fe еж заемали първо M^fecio въ тази
чиновническа стълбица. Ограниченията, които се правятъ
въ Виргинската грамота (тукъ е. 57) сжщо показватъ, че
севастътъ ще да е билъ единъ измежду висшите цар-
ски чиновници, съ еждебна и данъчна власть. Въ Мрач-
ката грамота (тукъ е. 132) севастите сжщо така изрично
еж включени въ т-Ьзи „боляри и служители" на царя,
<които бивали изпращани по всички времена по цялата
V

317
страна „да събиратъ дань и да извършватъ всякакви
служби". По-нататъкъ (с. 133) се повелява „да не се бър-
катъ въ т^зи глоби севастит-Ь, нито практорит-Ь". Въ Рил-
ската грамота севастите сжщо еж изредени заедно съ
други длъжностни лица (вж. тукъ с. 180). Може, прочее,
да се приеме, че севастите въ средновековна България
еж били висши държавни чиновници, можеби управители
на области и градове, облечени въ финансова и сждебна,
а поненога и въ военна власть. Поради това севастъ
Ялексий билъ поставенъ за управитель на Станимашкат©
крепость въ време, когато еж били подготвяни военни
действия противъ цариградските латини (за събитията
вж. Златарски, История, III, с. 358 сл.; Ив. Дуйчевъ,
Царь Иванъ Ясенъ II. София 1941, с. 31 сл.). Въ България
по това време е сжществувала и титлата п|>отос€ВЛСТЪ
(ΤΓρωτοσέβασΤθ$), като една отъ най-високите придворни
титли (ср. Л а с κ а ρ и с ъ, п. с, с. 37). За времето на
ц. Иванъ Дсеня II въ грамота на сръбския краль Стефанъ
Урошъ II, отъ около 1300 г.» се споменува лице съ такава
титла: нъкто протос&влсть злгорскмн Прнво вь дьнн^сбня
||Д(>Л, като църковенъ ктиторъ въ Скопската область
(Новак., п. с, се. 391/2). За употребата й у насъ презъ
XIV в. вж. тукъ с. 164. — Златарски, Ясен. надписъ,
с. 245, приемливо тълкува последните думи отъ надписа
като указание, че еж били издигнати и поправени стените
на крепоетьта, а не че тя е била изградена „изъ основи".
За крепоетьта изобщо вж. Йорд. Иванов ъ, Ясено-
вата крепость надъ Станимака и Бачковекиятъ монастиръ»
ИБЯД, II (1911), се. 191—230.
XIX. Търновски надписъ на царь Иганъ Асеня II
Общо за събитията, които засега надписътъ, вж. у
Златарски, История, III, с. 337 ел.; Дуйчевъ, Царь Ив.
Яеенъ II, с. 19 сл. — Годината 6738=1229/30 действи-
телно отговаря на 3-и индиктъ. Думите 1о(аннъ) ^скнь въ
X(fkHCTa) Б(огл) βέ()ημ ц(д)(>ь и сямодрьягецъ баъгл(>шмь
представятъ целото име и пълната титла на владетеля,

318
дадена по подобие на съвременната византийска импера-
торска титла: М. èv Χριστψ Τω ^εω πιστό? βασιλευ? κα)
<ΧΟΤ0Κράτωρ. Добавката c(bi)iib стдрлго UctNii i)(^)fti сви-
детелствува не само за съществуващото вср^дъ бълга-
гарит -fe обаяние на Лс-Ьня I, истинския освободитель на
българската държава, но и за желанието да се съз-
даде чувство на династична законность. — Думит-Ь, съ
които е датирано сражението при Клокотница : въ . ι в .
Λβτίο) 1|(л)рствд М06Г0 показватъ, че сжщо и за българ-
ските владетели е било свойствено да датиратъ съби-
тията споредъ годините на своето царуване. — Името
Р(омлннд (^Ρωμανία) се употребява еднакво отъ българи
и византийци за обозначение общо на византийската им-
пери и, частно, на нейните европейски владения (главно
Тракия и Македония, като часть отъ империята). Ако ви-
зантийците почти до XIV в. редовно се назоваватъ „ро-
меи" (ρωμαΓοί), тяхната империя придобива име '^Ρωμανία,
както това е засвидетелствувано у редица автори : вж.
напр.: βασιλεί)? τη$ 'Ρωμανία? въ С h г ο η. Ρ a s e h., ed. B., 1,
p. 610, 2; 622, 4, и др.; общо 'Ρωμανία = византийска им-
перия : J. Μ a Ι a Ι., Chr., ed. Β., pp. 407, 9, 21; 409, 13 ; (Ρ s.-)
Georg. Μ ο π., ed- Β., ρ. 797, 20, 22; 802, 9; 815, 7; 818,
10; 868, 8, 1819; 912, 15 и др. ; (Ρ s.-) Sym. Μ ag., ed. Β.,
pp, 633. 18, 20; 740, 18; 745, 1 1 и др. ; Τ h. C ο π t, ed. Β.,
ρ. 427, 15 и др.; De veli, beli., ed. B., p. 192, 12 ; G. C e d r., Hist.,
ed. B., I, pp. 496, 19; 692, 14; 708, 5; 720, 12 и др. Cp.
още E. Fé h Γ le, Romania bei fìm. Marcellinus (=Phil.
Woch., 45. 1925, pp. 381/2) ; J. Ζ e i 1 1 e r, Sur l'apparition du
mot Romania chez les écrivains latins. Mélanges F. SiSié
(Zagreb 1929). pp. 309-313; K. 'ΆμανΤ09, 'Ρωμανία (=Έλλ..
V. 1933, pp. 231/36); F. D(òlger), B. Z., XXXIV (1934), pp.
446/8; cp. СЖЩО въ Byz.,XlI (1937) p. 172 и n. 1. У насъ
всредъ народа ce e запазило и до днесъ обозначението
„Романия, Романя" за Тракия. Съ името фр^зн „франки" се
обозначаватъ изобщо „латините, католиците", безразлич-
но дали французи, италианци или др., като редомъ съ това
се употребяватъ Ίταλοί и ΛατΤνοι. Ср. напр. : N i с С h ο п.,
Hist, ed. В., pp. 151, 16; 390, 13 sqq. ;742,2 sqq.; Я e го ρ ο Ι.,

319
«ist., ed. Η., pp. 5, 12 sqq.; 6, 10 sqq. ; 27, 2 sqq. и особено
27, 9 и бел.; 28, 12 sqq,, и др• Това име се cptiua твърде
«lecTO въ българскит -fe ср'Ьднов^ковни текстове (ср., напр.,
текстовете у Златарски, История, III, с. 342 и бел. 2).
— За построената отъ Иванъ АсЬня II църква вж. и
fì. Γ ρ а б а ρ , Стенописжт в цжрквата св. Четиредесет
мжченици в Тжрново (= ГНМС, 1921 г,, се. 90—112). Въ
църквата има остатки отъ градежите въ Плиска. Тамъ е
единъ Омуртаговъ надписъ. Иванъ Ас^нь II ще да се по-
старалъ да спаси изъ развалините на π ървобългарската
<:толица онова, което е могълъ. Но прим%рътъ на Омур-
таговите възпоменателни надписи не е ли оказалъ ни-
какво влияние върху него, за да го накара да постави и
той единъ подобенъ надписъ ?
XX. Кричипски надписъ на царь Иванъ ЯсЬня Π
Първиятъ преписъ на този надписъ (в. „Зора", бр.
7021 отъ 18. XI. 1942 г.) гласи: f Идсемъ К£1менн с*д*
Дс1М 1|лрь Блъгдръм κρΥΗΜ. Д. Ц ο н ч е в ъ, в. „Зора", бр.
7023 отъ 20. XI. 1942 г., съобщава, че надписътъ се на-
мира южно отъ т. н. яИванкова крепость" при Кричимъ,
«а л-Ьвия брегъ на р. Вжча. Той, обаче, не даде пълно
четене на надписа, а посочи само н%кои отделни из-
рази. Така споредъ него, въ надписа „за пръвъ пжть се
<:р'Ьща израза Дсенъ царь България за разлика отъ из-
вестния досега Лсенъ царь Болгарокъ" [ ! ] и го датира
къмъ втората половина на XIII в. или началото на XIV в.
„Както се вижда, пише Цончевъ, това не е официа-
ленъ надписъ, а много вероятно д-Ьло на лице отъ Иван-
ковата крепость, което е записало едно събитие — посе-
щението на Иванъ Ясена на тази крепость, който е оби-
чалъ да седи върху въпросната скала". Разсъжденията
на автора еж напълно погрешни. Въ четенето на прот.
Ив. Гошевъ, в. „Зора", бр. 7073 отъ 24. I. 1943 г. по-
грешно е предаденъ изразътъ €гдя πρΈ κργΗΜ вм. €ГДД
яр»А κρΥΗΜ, както личи ясно отъ снимката. Споредъ проф.
Гошевъ, надписътъ требвало да бжде отнесенъ къмъ

320
времето на царь Яс-Ьня I (1186 — 1196), който билъ стиг-
налъ до Одринъ и София. Такова датиране едвали е въз-
можно. Обстоятелството, че въ надписа се чете само име
ЯсЬнь не говори въ полза на това предположение. Знае
се, че неведнъжъ царь Иванъ ЯсЬнь И е билъ именуванъ
въ български и чужди исторически извори само съ името
АсЬнь (вж. указанията у мене, Приноси къмъ историята
на Иванъ Яс%нь II, с. 171 бел. 102). Надписътъ, след.,
требва да бжде приписанъ не на царь МсЬня I, а на царь
Иванъ Яс^ня И. — Въ историческите извори липсватъ
указания относно това, кога точно построената отъ Иванко
(ср. за това у Златарски, История, III, с. 117 сл.) и
често споменувана крепость Кричимъ е преминала въ
властьта на Иванъ ЛсЬня П. Вероятно това е станало още
БЪ началото на неговото царуване, следъ премахването на
деспотъ Славъ, чиито владения се простирали тамъ на-
близо (ср. Златарски, п. с, с. 277 сл.). Едвали Иванъ
RcfeHb И би се задоволилъ съ подобна титла, ако над-
писътъ произхождаше отъ времето следъ 1230 г.
XXI. Ватопедска грамота на Иванъ ЯсЬня II
Прот. Ив. Γ ο ш е в ъ, Новооткритата Ватоп. грам.^
с. 68 сл., опита да даде ново четене на н^кои м-Ьста отъ
грамотата. Така, вм. : [ст^шм» ΜωΝ^ιετηρω п(»-е]стмл; той
чете: [сън χρΗοωκω* стшм8 мундстн]рю . . ; на втория
редъ той чете: [къ cjTtfi г(йрг . нд(>нцдемин : ìfcT-we
(π. τ., e 87), като ce старае да докаже, че грамотата била
дадена не на Ватопедския монастиръ въ Св. Гора, а на
единъ монастиръ край Търново (вж. критичните бележки
за това на Златарски, История, III, с. 348 бел. 1).
За с. Семалто въ CtpcKo вж. у Л а с κ а ρ и с ъ, п. с,
се. 7—8; ср. Ст. Младеновъ, ИБДИ, VII (1933), с. 429.
— Думата прявнна отговаря на гр. δικαίωμα (ср. у Солов•-
М ο ш., п. с, с. 423). Думата стдсн, стдсь, гр. στάσΐ$,
означава „м -feCTO, обиталище, область" (ср. Соло в.-М ο ш •,
п. с, с. 493 ; Μ i к 1., Lex., s. ν. стдсь regio pastorum). Думата
прНБЪ1ТКШМЪ, прнБМТЪКЪ означава „lucrum, abundantia»

321
additamentum" (вж. Mik!., ib-, s. v.), или νομή possessio,
както посочва Л a e κ a ρ и e ъ, π. e, e. 35 ; cp. и Солов.-
Μ ο ш., π. e, e. 470. — Обикновено думата ΐτράκΤωρ озна-
чава следъ XII в. „данъченъ бирникъ" или откупвачъ на
данъка, съ сждебна власть ; ср. D δ I g е г, BeitrSge, рр. 8>
15, 71 sqq. (Steuerbeemte ; Steuererhebungsbeamte ; ρ. 74 r
bei der Ernennung eines ΐτράκτωρ handelt es sich vielmehr
um die ζ e i t w e i s e Ubertragung des staatlichen Steuermo-
ncpols an eine Privatperson, welche fur die Dauer ihrer òf-
fentlichen Wirksamkeit Beamtencharakter erhSIt . .); Ласка-
p и e ъ, π. e, e. 35; X a η a 1 a t ο s, op. e, pp. 52 n. 223 ; 54 sqq^
3a X B. ВЖ. у S u i d a s, Lex., IV, p. 188, 28 : πράκτωρ • Ó TÒV
έπικ€ίμενον εισπραττόμενος cpópov. Въ нашата грамота
терминътъ „практоръ" е употр"Ьбенъ въ по-обшо значе-
ние, както се вижда отъ израза : й п(»лктшрн 1)|к ми ιιω-
с[1нлаемме но ксс] R(»tMeiu въсп(»нбматн дднн . н сь-
врш(н)тн BctY(c)KUTc ρΑ(Εωτΐιΐ) ι\^Γ ΜΗ еже сл^ть. секдстн .^
Д){км, клтендин ... Поради това приемливо е мнението
на Л а с κ а ρ и с ъ, п. с, с. 35, че тукъ „практоръ" озна•
чава изобщо „агентъ или чиновникъ" (ср. и Младенов ъ».
п. м., с. 430; Боб че въ, ИИД, XI— XII. 1932, се. 23б/7).
— За сбкдстн вж. по-горе се. 316/7. — Титлата Дйк*
(гр. δοϋξ, лат. dux) означава областенъ (градски) управи-
тель, чието простонародно наименование е било кбфгь-
дни. Ср. Л а с κ а ρ и с ъ, п. с, с. 38 ; ср. и М. Φ а с м е ρ ъ»
ИОРЯСл., XII. 2. 1908, с. 231; тунъ по-горе се. 307/8- — кя^
ТбПАНЪ (гр. κατεπάνω, в-Ьроятно лат. cepitaneus) презъ
XIII — XIV в. е билъ управитель на κατεπανίκίον (подразде-
ление на тема) и е заемалъ по-низка служба отъ .„дука"
Ср. f\ N. Jannaris, Κατεπάνω— capitano-capitain. Β. Ζ., Χ
(1 901 ), ρρ. 2C4 207; Л a e κ a ρ и e ъ, π. e, e. 38; Χ a η a Ι a t ο s.
op. e, p. 46 n. 174, Както за дукит -fe, познати еж и кате-^
пани управители на градове, напр. : на НикопоЛъ Const.
Ρ ο г ρ h., De adm., ed B., p. 204, 17) ; на Дръстъръ-Силистра^
Μ. Μ 1 1 a Ι., Hist-, ed. B., p. 205, 7), на области (на Запада:
Theoph. Con t, ed. B., p. 480, 15/6; на Пафлагония :
Const. Porph., De adm., p. 178, 7; на България:
Strateg. Cecau m., ed. W.-Jer., p. 72, 5), та и на войска
21

322
<С ο η s t. Ρ ο Γ ρ h., ib., ρ. 121 , 18). Златарски, История,
il, e. 10 сл., убедително изтъква, че разликата между чи-
новете „дука" и „катепанъ" е била „чисто рангова, за-
щото по длъжность T-fe били еднакви, а по рангъ дука
^илъ по-горенъ отъ катепана", след., наименованието
било свързано не съ управляваната область, а съ до-
стойнството на личностьта. Ср. потвърдителната бележка
на F. D(òlger), В. Z., XXXI (1931), р. 444. — Десетклрн
ндесеткарит -fe" еж били събирачи на различни десетъци
{δεκαΤβία) (отъ пчели, овце, свине) ; ср. Л а с κ а ρ и с ъ, п.
с, с. 38 ; X а π а 1 а t ο S, ор. с, р. 41 sqq. — Докато Ла-
скарисъ чете въ грамотата [псд ?]рб, Го ш е в ъ, п. с, се. 71 ,
SO/l, предлага [кн1|д]р6. Думата пьсд|>Ь (бихме очаквали
:^лрь) е дадена въ тази форма само въ Виргинската грамота,
докато въ Мрачната, Рилската и Витошката (ср. тукъ с.
183) е дадено пьспкъ (|1€снт)н) (ср. и Ласкарисъ, п.
<:., с. 39 и бел. 5). Тя се ср^ща твърде често въ сръб-
CKHT'fe грамоти (вж. примери у Новак., п. с, се. 310, 401,
403, 407, 410, 411, 424, и др )• Nic. Greg., Hist., ed. В., Ш,
ρ. 228, 21, споменува Κϋνοτρόφοί и би могло да се мисли,
че се отнася до задължение да се отглеждатъ ловджий-
-ски кучета. По-в^роятно е, че това е обозначение на лю-
дете, които еж били натоварени да се грижатъ за лов-
ните кучега на императора (kònigliche Hundewàrter, ср. у
Ласкарисъ, п. с, е. 39), след., съ грижата да съби-
ратъ ловни кучета отъ населението. Тази тегоба, изглежда,
-е била доста важна, защото указанията за „кучкарите** се
споменуватъ на предно м -feCTO. Rko въ. грамотата требва
да се чете, както изглежда по-в-Ьроятно, внмдрв, то това
требва да се свърже съ данъка върху виното (οίνομετρίον)
'(ср. Солов. -Мо ш., п. с, се. 472/3; ср. и X а η а 1 а t ο s, ор.
e., ρ. 42 π. 128). — Подъ названието aii»K(»HCHt|»e (άπο-
χρίσΐάρίΟΐ) legati „пратеници" (ср. Μ i к I., ib., s.v.) ce указватъ
uapCKHT'fe или чуждите пратеници, които минавали презъ
страната, заедно съ CBonT*^ придружници и имали право да
мзискватъ подслонъ, храна, стража и превозъ. Думата (»по-
.клисари") е запазена въ живия български говоръ и досега,
©ж. общо у Л а с κ а ρ и с ъ, п. с, се. 38/9; вж. сжщо М. Е m е-

323
Γ e a u, flpocrisiaires et apocrisiarat. Notion de l'apocrisiarat ;
ses variétés à travers l'histoire (=Echos d'Or., XVII. 1914, pp.
289—297); idem, Les apocrisiaires en Orient. Ibid., pp.
542—548 ; Я. Π ρ ο τ и h, Поклисари. Гласник етн. муз.
Б., X (1935) с. 334; О. Treitinger, ^pocrisiarius, въ:
Reallex. f. Rnt. u. Christ, I (1942), pp. 501—504. —
Терминътъ Л11Шдихлтш()Ъ (гр. άποδοχάτωρ „склада-
джия" ?) ce явява въ нtκoлκo отъ българските грамоти
(вж. тукъ се. 62, 132, 180, 183/4), въобще не се ср-Ьща въ
византийските грамоти и само дважди въ сръбски гра-
моти, та значението й не е ясно. Предполага се, че това
е било наименование на чиновникъ, натоваренъ да съби-
ра данъци въ натура (вж. Fr. Dòlgery Ласкарисъ,
π. e, ce. 40/l), Това обяснение, обаче, не е напълно за-
доволително, тъй като терминътъ „аподохаторъ" би се
явилъ общо наименование на повечето събирачи на данъ-
ци, плащани обикновено въ натура. — Следъ като изре-
жда разните държавни чиновници, съставительтъ на грамо"
тата посочва и отделните данъчни правдини, съ които
требвало да се ползува монастирътъ. Думите ннктоже
• . . ДЯ НМДТЬ ШБАЛСТН . ВИССТН БЪ«ХМД NH НОГЪ! ПШСТЯ-
внтн представятъ преводъ на познати византийски фор-
мули (вж., напр., у С ο л ο в. - Μ ο ш., π. e, ce. 427/8, 483)
и изразяватъ правото на неприкосновеность (имунитетъ)
спрямо държавните чиновници. Следватъ различните да-
нъчни облекчения. Ин ннслтн означава забраната да влиза въ
монастирското владение т. н. пнсецъ (виз. άναγραφ€ϋ$), на-
товаренъ вероятно да води кадастъръ, да извършва из-
мерване и да дава данъчна оценка. Вж. за длъжностьта
àvaYpa'>feuS (ά7Γ0γραφεϋ5 XIIl— XIV в.) въ Византия у
D б 1 g е г, Beitràge, pp. 81 sqq., 88 sqq. ; Χ a η a Ι a t ο s, op.
e, pp. 40, 52, n. 223, 54, 63 n. 44, 69/70 ; Ласкарисъ,
π. e, ce. 41 /2 ; cp. и απογραφή census у Солов. -Мо ш.,
π. e, e. 397 сл.; В. Ζ., XXXV (1935), ρ. 13 π. 2. Въ превода
на С и Μ. Л ο г ο θ., е. 30 напнслтнсд предава виз. άπογρά-
φ€σ^α ι (G. Η a m a г t., p. 220, 20). Въ Еклогата (изд. F\. Q,
Monteferratus, flthenis 1889, p. 9) δημοσία αναγραφή = ÌV-
pévTOV. — Непосредно следва мн ддми кзжтн, което по-

324
«asBs, че двет-Ь служби еж били т -fecHo свързани помежду
си. — Кшмшдь (въ Виргинската и Мрачката грамоти, тукъ
1СС. 63 и 132: кох!АДъ) отговаря в%роятно на виз. θ1κομ5δΐον
и представя, по мнение на проф. D δ I g е г, възнагражде-
ние, получавано отъ данъчния чиновникъ отстрана на
парицит-Ь при nsMtpBane на житото или общо на данъка
въ натура ; вж. у Л а с κ а ρ и с ъ, п. с, се. 42/3 ; гръц-
киятъ ученъ, обаче, не е наклоненъ да приеме тъжде-
ството на двата термина ; Fr. D δ I g е г, В. Ζ., XXXI (1931),
рр. 444/5 : Es handelt sich vielmehr um eine von den Ein-
hebungsbeamten fur die flbmessung der geschuldeten
Naturalsteuer im Hause des Steuerpflichtigen erhobene
Zusatzsteuer ; споредъ него, ако този данъкъ ималъ
такова голямо значение въ България, това се дължало
на обстоятелството, че тамъ изплащането на данъ-
ците дълго време ставало въ натура; ср. с;кщо В. Z.,
XXXVIII (1938), с. 244. За н-Ькои други обяснения ср. у
Златарски, История, II, с. 24 и бел. 2. — Мнтдтд (виз.
μίΤλΤον) означава задължението да се дава подслонъ на
войски и на длъжностни лица; вж. D61ger, Beitrage,
ρ. 60 ; Л a e κ a ρ и e ъ, π. e, ce. 43/4 ; Xanalatos, op. e,
pp. 48,9; C ОЛ ο B. - Μ ο Ш., π. e., ce. 4бб/7, които го срав-
няватъ съ т. н. п(^нседн1|Д, както се ср-^ща въ Виргин-
ската грамота (тукъ е. 62, по-долу и «митатъ"). Терминътъ
се ср%ща няколко пжти у насъ (вж. тукъ се. 63, 132, 180).
Мутафчиев ъ, История, И, е. 157, говори за постой.
Както се вижда отъ думит -fe на I. Μ а 1 а I., Chr., ed. В.,
ρ. 347, 16, напр., присжтетвието на войска въ н^какъвъ
градъ е могло чувствително да смути населението тъкмо
поради тази тегоба. '— Смисълътъ на дподш.хнл не е на-
пълно ясенъ. Мжчно може да се каже дали се отнася до
н'^к8къвъ видъ нМитатъ" (отъ гл. άτΓοδέχομαΐ ?) или пъкъ
требва да се свърже съ дейностьта на т. н. .аподоха-
горъ". Ср. Л а е κ а ρ и е ъ, п. е., е. 44. — Съ забраната да
се взима нн ΒΗΗϋ нн хд«бъ подчинените на монастира
люде се освобождавали, очевидно, отъ т. н. „псомозимия*
(за нея вж. поторе е. 313). Вероятно става дума за за-
дължението да се дава храна и питие на войската при намале-
J

325
ни цени (ср. Л а с κ а ρ и с ъ, п. с, с 44). — Запретата яи 3(iisk
— предадена въ сръбскит-Ь грамоти съ позоБк (вж., напр.,
у Новак., п. с, се. 403, 410, 411, 415, 424, 435 и др.) —
означава, че монастирскит-Ь люде се освобождавали отъ
задължението да даватъ зобъ, когато царьтъ, чиновници
или войска минавали съ коне презъ селището (ср. Л а -
с κ а ρ и с ъ, п. с, с. 45). — Изразътъ : ΝΗ смгарепсдти
ДЮДН НЛ BCtYCKlIt Ι^αΚΟΤΉ Ι|(Γ UH НН СДМ«ХЪ ИХЪ • ΗΝ
имъ κωΝ< . НН ниъ seera^t . нн нмъ шслатл . . . озна-
чава, че се запрещавало да се взиматъ за ангария както
монастирскит-Ь люде така и т-Ьхнит^ коне, волове (S6K-
гяр« — гр. ζ6ϋγαρδΤ0$, ζβογάρίον) и осли. — Така, мона-
стирътъ получавалъ npdea на широка неприкосновеность,
,BCtKa чиста свобода** и кдястн& САМШВДДСТНшж,
сиречь, пъленъ имунитетъ отъ държавната
8 л а с τ ь (ср. Л а с κ а ρ и с ъ, п. с, с. 45 бел. 7) надъ
своит -fe люде. — Споменатиятъ въ грамотата игуменъ До-
ситей не е познатъ, доколкото зная, отъ други извори, а*
неговото име, както изтъква и Γ ο ш е в ъ, п. с, с. 90, би
спомогнало за точното датиране на грамотата. — Значе-
нието на термина д(>нкш (виз. όβρίκόν) не е напълно ясно.
Изглежда, че термчнътъ, поне въ н^кои случаи, означава
смдебна глоба, плащана на царската съкровищница. Вж.
Fr. Ddlger, Das àepiKÓV. В. Ζ., XXX (1929/30), ρρ. 450—
457; ib.. XXXII (1932),. ρρ. 444/5; Ласкарисъ, π.
e, ce. 45—48 ; C ο л ο в. - Μ ο ш., π. e, ce. 383—85 ;
Xanalatos, op. e, p. 50. — Съ израза αω зд-
κωκν цр ΜΗ e посоченъ търговскиятъ законъ на
българската държава. — Думата метехдть е гр. μετέχοί
«бъркамъ се", „м-Ься се", а иргнд е гр. δργή «гн-Ьвъ,
възмущение". — На третия предпоследенъ редъ Ласка-
рисъ чете: и εκϋ . ндпии . . €ннб, докато Гошевъ,
п. с, се. 70, 82, чете : [ . . . ид нтв|кл:ден]не бш η ид
пон[дв]леин£. . . Струва му еж, че tì>3h думи еж, въ сжщ-
ность, само продължение на предишното и въ т'Ьхъ про-
дължава царската заплаха (sanctio) за неизпълнителит'Ь.
Вероятно, тамъ гЬ еж заплашени да бждатъ предадени
заради своя гptxъ ([г^«;^д (»да]н €Β[ω£Γ•]) на общо по-

326
ругание (мя пон[ош]еике) по повеля на царя. Буквит-Ь
ωρ Гошевъ, π. с, се. 82/3 допълва: ω(»Η[3Μ](ι) [ι||)Γ]μη;
може да се чете, обаче, и ωρ[ΓΗ& ||(Г]ин. За думата по-
ношен1е ср. Bogdan, Cronica, ρ. 40: ме штдатн ιιοηο-
шенню свобмж (Const. Manass., ν. 1259: της Οβρεως)
мЛкКЪ! достоннъи . .; ib., ρ. 38: многимн ero обллгдлх&
досАДМН Η помошбнмн (Const. Manass., ν. 1182:
λοίδορίας); ρρ. 71, 87/8, 130, 162; ср. Kalu^niacki,
Aus der paneg. Litt., p. 51 : поношен1е поносАфн;с тн пд-
пядошд нд МА...; zivot sv. Sym., ρ. 25, 10: вь поноше-
NHie кьсбмь зрефнмь. > . Вж. сжщо С и м. Л ο г ο θ., e. 66 :
не лр-БДДЖДь Nhi къ iioHOUieuie = G. Hamart, ib-, ρ. 567
η.: μη παραδως ημάς eis δνειδος. — Общо за тази часть
на документит-Ь ср. I. S t u d t m а η п, Die Pònformel der
mittelalterlichen CJrkunden (= Rrchiv f. (Jrkundenforschung,
XII. 1932, pp. 251 — 374). — Отъ датата e останало само
указанието за м• априлъ, но въпреки това грамотата може
съ положителность да се датира къмъ априлъ 1230 г. (вж.
повече у мене. Приноси къмъ историята. . ., с 152 сл.).
— Въ тази грамота се явява за първи пжть титлата на
Иванъ Р|С%ня II „царь на българите и гърците". — Обшо
казано, тази грамота дава градиво, за да се разбере на-
шата административна и данъчна уредба, както и състоя-
нието на крепостното население у насъ презъ първата
половина на Х)И в. Общо по въпроса за монастирското
земевладение вж. Я. Ferradou, Les biens des monastères
à Byzance (Bordeaux 1896). Предпазливо требва да ce из-
ползуватъ и статиит -fe на И в. С а κ ж з ο в ъ, Ср-Ьднов^ков-
ното монастирско стопанство въ България (= Сп. Бълг.
Ик. Д-во, XXII. 1923, се. 205—232); Данъчната система въ
cp'feflHeB'bKOBHHT'fe ни монастири (== ДК, XX — XXI. 1924,
се. 123—151).
KXII. Дубровнишка грамота на царь Иванъ ЯсЬня Π
За историческите обстоятелства въ свръзка съ из-
даването на грамотата вж. у Златарски, История, ИЦ
се 352/3, заедно съ преводъ ; малко по-иначе у мене,

327
Царь Иванъ Ясенъ II, с. 31 сл. Обстойни библиографски
бележки за Дубровнишката република и отношенията й
съ нашита земи вж. у I ν. D u j é е ν, Avvisi di Ragusa
(Roma 1935), p. IX sqq. — Съ думата (ι>|>Η3Μω (гр. Ορΐσμ05)
ce означаватъ, споредъ обичая на византийската дипло-
матика, вториятъ видъ владетелски повели, т. н. про«
стагми. За т-Ьхнит^ особености вж. у D δ 1 g е г, Facsimiles,
col. 5 sqq , табл. XVIII— XXII. — Съ думата уорл (гр. χώρα)
се обозначава и страната на дубровничанит%. За гр. X^pot
ср. К. Di eteri eh, В- Ζ., ΧΠΙ (1904), ρρ. 598/9; ср. XIV
(1905), ρ. 675. — Съ огледъ на думата ид« (кдоу, δ^εν,
unde, вж. Μ i к 1,, Lex., s. ν.), изразътъ : дд ид» ходатъ
πω всен xoftc ц^ мн тр-Ьбва да се преведе «моето цар-
ство дава тази повеля на . . . , та да ходятъ по цялата
страна на царството ми, ..". — Съ думите: с^к^пнл» клкк&
днБО) : нлн NocuT нян женд^ нлн киинл; кдквл; ΛΗκω па-
CIT се изразява позволението за вносъ, износъ и преносъ
на стоки. За нестн ferre, auferre вж, у Μ i к I., ib., s. ν. —
Думата ]ί(υ^Λ e употребена въ грамотата както за обозна-
чение владението на ц^ла държава (България, Дубров-
никъ), така и за отделна область (збмъ нлн χοίρΉ) : Бдин-
ско, Белградско, Търновско и прочее. — За името на
града Бдинъ вж. Ст. Романски, Имената на два край-
дунавски града. 1. Видинъ. . -, въ : Сборникъ Л. Милетичъ
(София 1933), се. 654—656; ср. Ιν. Dujèev, Byzantino-
slavica, VII (1938), ρ. 126 и π. 7. — Въ грамотата еж да-
дени извънредно ценни указания за пределите на българ-
ската държава следъ 1230 г. — За града и областьта
CpAHHYOKA и принадлежностьта й къмъ българското цар-
ство ср. и по-горе, с. 294. — Както се вижда отъ
тази грамота, Белградъ и неговата область еж спадали
въ пределите на българската държава. Приблизително
по сжщото време, именно на 21. мартъ 1232 г. папа Гри-
горий IX (1227—1241) издалъ булла, въ която изтъкналъ,
че „българските епископи ... на Длба (Белградъ) и Бра-
ничево еж подчинени единствено на римския първосвеще-
иикъ (quod . . . Rlbae et . . . Brandusii Bulgarorum epi-
scopi nulli nisi Pontifici Romano subiecti ; вж. Д. Thei-

328
η e Γ, Vetera monumenta historica Hungariam sacram illu-
strantia, I (Romae 1859), pp. 103/4 nr. 179; cp. у мене.
Преписката, ce. 83/4). Сръбското проникване въ тази
область се извършило векове по-късно. — Съ името Зя-
тш(кид се обозначаватъ по това време общо северобъл-
гарскит% земи — старата Мизия. Вж. затова име и по- горе,
се. 295. 312. — Съ името Кд(1вниъскя тса^и е била означа-
вана Южна Добруджа около гр. Балчикъ. Ср. указанията
въ ч. I, се. 154/6, 237/8. — Съ наименованието Крънст^н
^Щ^ се указва областьта около гр. Казанлъкъ. За името
ср. Р. N i к ο V, Die Stadt und das Gebiet von Krn-Krou-
лоз in den byzantiniseh-bulgarisehen Beziehungen (= Studi
bizantini e neoellenici, V. 1939, pp. 229—238); къиъ това
требва да ce прибави и титлата на майката на Иванъ
Александра : Petrissa ducissa Carnon(ensis) въ папското
писмо отъ 1337 г.; вж. Ив. Дуйчевъ, ИИД, XIV— XV
(1937), се. 205—210; ср. моит-Ь добавки къмъ Μ у та φ -
чиевъ, История, II, с. 244. — Съ Б(1>|к»нст«Н (;c(Opt) се
означавала областьта на града Боруй (Вероя) или днешна
Стара Загора. За името на Одринъ, който тогава сжщо е
<:падалъ въ границит^к на българската държава (ср. въ
Търновския надписъ по-горе, с. 39: λ земд ВСА nfttA^i
© 0д()инд н до Дрдук : изрично указано отъ Я с г ο ρ ο I.,
ib., ρ. 42, 23—24 : καί γίνεται òraÒTÒv 'η ΆδριανοΟ ; ср. и
Златарски, История, Ili, e 340 сл.) вж. E. KaluZniacki,
Hat die Stadt Hdrianopel bei den Bulgaren eiiedem Ог1пъ oder
Odгinъ geheissen? (= Mrch. f. slav. Phil., XIII. 1891, p. 636.
— 3a владението на крепостьта Димотика вж. изричното
указание на Я с г ο ρ ο 1., ìb., ρ. 42, 24 ; ср. и Златарски,
•п. с, е. 340 сл. — За принадлежностьта на Скопие къмъ
българската държава още по времето на царь Ка•
лояна вж. по-горе, е. 15 ; вж. подробно у Ив. С н -fe-
ra ровъ, Скопската епархия (=ГодСУбф, XV. 1. 1937/8,
с. 59 сл.). — Принадлежностьта иа Прилепската область
«ъмъ българската държава слецъ 1230 г. е посочена из-
рично отъ Д с го ро I., ib., ρ. 42, 25; ср. ся^що Ив. Дуй-
чевъ, Прилепъ въ нашето минало. Речи... произнесени
лрезъ време на посещението на Якад. съветъ на Универ-

329
ситета св. Климентъ Охридски въ Охридъ. . . (София 1942),
се. 4б/7. — Д«Кй1АСК&& ;со|к« означава областьта юго*
западно отъ Охридъ, по течението на р-Ька Д1^волъ. За
иието и местонахождението ср. В. Н. Златарски, Д% се
намиралъ гр. Деволъ (= ИИД, V. 1922, се. 35—56).— Къмъ
думит-Ь 3CUI А(кБЯМДСК«Ж ср. въ Търновския надписъ (тукъ
по-горе с. 39) : З€мл всз п(^«ахъ. . . r^bi|K« н ще sse
Я(кБЯНДСКЯ1к. . ; сжщо А с г ο ρ ο Ь, ib , ρ. 43, 2—3 ; житието
на ce. Петка отъ патриархъ Евтимий, у Иванов ъ,
БСМ, с 432 : Златарски, История, III, с. 342 сл.
Следъ Клокотнишката битка Иванъ Ac-fenb II оставилъ за
влад^тель на града Солунъ зетя си Мануилъ Днгелъ,
братъ на Тодоръ Комнинъ, съ титла деспотъ : Я с г ο ρ ο I.,
ib., ρ. 43. 14 sqq. ; Златарски, π. e, ce. 340/ 1, 349 сл.;
титлата «деспотъ" той получилъ още отъ брата си. За
него вж. и писаното у мене, Приноси къмъ историята,
с. 177; ср. сжщо указанията за града у Ив. Сн-Ьгаровъ,
Солунъ въ българската духовна култура (София 1937), с,
7 сл. ; Г. Баласчевъ, Великиятъ царь ЯсЬнъ II вла'
д%тель на гр. Солунъ (=Минало, II. 1913, се. 259—272),
гдето еж преиздадени Търновекиятъ надписъ и Дубров-
нишката грамота. Колко голяма е била зависимостьта на
солунския яВлад'Ьтель'' отъ българския царь и какво, въ
слищность, е било отношението на царь Иванъ ЯсЬня II
къмъ тази облаеть, съ нейното многобройно българско
население, се вижда отъ обстоятелството, че последниятъ
въ своята грамота давалъ на дубровничанит'^ право да оти-
ватъ въ града за своите търговски сделки. — Занимлива е
гръцката дума kahcv{>a (κλβίσούρα) fauces, angustiae „тесни-
ни, проходъ", запазена и до днесъ въ живия нашъ говоръ.
— Яко въ грамотата е упоменато търговците дубровничани
,да нЪматъ запрещение* сжщо и ,въ клисурите (прохо-
дите)", това показва, че тамъ, въ средновековната бъл«
гарска държава, ще да имало митници или бачии. — фа)(^исъ
е гр. φόρθ9, лат. forum „тържище, пазарище*.',— KsHeftXK'K
е гр. κομμέρκίον, лат. eo'mmerelum (турско gumruk), „тър-
говия", преносно „мито за търговски стоки" (ср. Μ i к I.,
Lex., s. ν. |(оуие^ъкъ tributum prò mercibus exsolvendum).

330
здкеои ο KSMef^KH би требвало да се преведе. — „законъ
за търговията" общо, не частно «законъ за митата".
iìfitab 3Λκωιι ο KSUf^pKH означава «противъ закона за
търговията", не „споредъ закона" (както превежда Зла-
тарски, История, Hi, с. 352). За значението на п|>'КЗЪ
praeter ср. Μ i к 1. Lex., s. ν. (напр. : nf»«c Н(»авило ксть
ΤΤαρά κανόνα). За ц-Ьлия този изразъ вж. у мене. Приноси
къмъ историята, с. 177. — За думата ω()ΓΗ2ΐ вж. по-горе
с 325. — Царскиятъ подписъ въ тази грамота отговаря
напълно на подписа на Ватопедската грамота. Появата на
добавка „н гръкомъ" въ титлата на българския влад-Ьт*^ль
ье издава толкова притезание за господство надъ визан-
тийцит -fe, колкото е указание, че Иванъ Дс^нь II е завла-
д^лъ и земи съ гръцко население. Ср. въ свръзка съ
това MOHT-fe добавки нъмъ Мутафчиев ъ, История, II,
270 сл.
XXI IL Възобновяване на българската патриаршия
За историческите събития, които sactra този откллС-
лекъ, вж. 3 л а τ а ρ с κ и, История, с. 361 сл.; П. Η и κ ο в ъ,
Църковната политика на Иванъ Лсеня II (==БИБ, III 3. 1930,
с. 83 сл.) ; Д у й ч е в ъ, Царь Иванъ Асенъ II, с. 37 сл. ;
Приноси, с. 177 сл. — Въ този официаленъ изворъ съ сж-
1ДОТО чувство за династичность дважди е изтъкнато, че
Иванъ Rc-feHb II е „сикъ на стария царь Ас%ня", както
това е сторено въ търновския надписъ (тукъ се. 38/9 ; за
това вж. и по-горе, с. 318). Епитетътъ „стар и" въ случая
означава „първи". Съ обратно значение се явява епи-
тетътъ „млади" (напр., Теодосий Млади — Теодосий И, за
разлика отъ своя баща, Теодосий I). — Занимливо е ука-
занието, че Иванъ fìc-fenb II повече отъ всички предишни
български царе създалъ монастири и ги обдарилъ богато.
За построени отъ него монастири нямаме точни сведения.
Знае се, обаче, за щедростит -fe му къмъ светогорските
български и гръцки монастири (вж. подробно у мене.
Приноси, с. 152 сл.). — Думит-Ь, че царьтъ одарилъ църкви
и монастири, като „обявялъ за т^хъ чиста свобода" (сво-
J

331
БОДЯ» ТНСТ& ΝΑ NH^k ОБЬШКНБь) отговарятъ на посочва•
въ Ватопедската грамота (тукъ се. 40, 41), че той наре-
дилъ монастирскит'^ люде дя нмАтъ кс1к& cbqbua&^
ТИСТЛ». Т^зи думи означаватъ, че на монастири и църкви
еж били дадени правдини и неприкосновеность и съ това
се загатва, както уместно се досеща прот. Γ ο ш е в ъ, п.
с, с, 86 и бел. 4, за издавани отъ царя златопечатници ;
у него еж приведени сжщо и успоредици изъ другит-к
български грамоти. — За споменатите тукъ патриарси
вж. указания у В. Г. Васильевск1Й, Обновлен1е бол-
гарскаго патр1аршества при цар-Ь 1оанн% ftcbH-fe II въ
1235 г. (=ЖМНПр, ч. 238. 1885, II, с. 209 сл.). Поменати-
ятъ вселенски патриархъ е Германъ II (1222? — 1240). —
За писмото на „гръцкия царь" Калоянъ Дука, сиречь имп.
Иванъ \\1 Батаци (1222 — 1254), ср. и посочването на F г.
D ο I g е г, Regesten der Kaìserurkunden des ostromischen
Reiches von565— 1453. Ili (Mnch. — Bri. 1927) p. 14/5 nr. 1744.
Изразътъ : сдмодръжлвное 1)(л)рство ндшб представя една
необичайна титла за византийската владетелска канцела-
рия. Въ ц-Ьлия текстъ, обаче, се долавятъ ясно следи отъ
гръцки първообразъ, отъ което може съ ув^реность да
се заключи, че еж били използували истински документи.
— Въ израза : молд н б-вда, думата б-ьда (отъ бъднтн,
άναγκάζ€ΐν, cogere, incitate, commonefacere вж. Μ i k Ι., Lex.,
s. V.). требва да ce преведе буквално съ по-силенъ гла-
голъ, като, напр., „подбуждамъ, принуждавамъ". Изразътъ
дд Бнсте 11е11{>АЗДМ0 сътво()Ндн е, безсъмнено, п^афраза
на: да Бнсте нсияъиндн (за нспъдннтн, гр. άναπληροΟν^
вж. у Μ i к I., Lex., s. ν.) — Думата (>д;копнслн1е (гр. χεί-
ρόγραψον ср. Μ ì к Ι., ib., s. ν.) e преведена свободно съ
„писание", както и изразътъ мд oc"qieMÌe=sanctifieatio, въ
смисълъ на „утвърждение". — Иванъ Асенъ II е назованъ
отъ Ивана III Ватаци „братъ" въ духа на средновеков-
ното семейство на владетелите (вж. подробно за това у
Φ р. Д ь ο л г е ρ ъ. Средновековното „семейство на владе-
телите и народите" и българскиятъ владетепь. СпБЯкН,
LXVI. 1943^ с- 181 сл.), а „сватъ" поради действителното»

332
родство между двамата (дъщерята на Ивана ЯсЬня Л
Елена е била женена за сина на Ивана III Ватаци, по-
късния императоръ Теодоръ II Ласкарисъ ; еж. за това по-
дробно у Златарски, История, III, с. 379 сл.).; ср. моята
бележка къмъ статията на Д ь ο л г е ρ ъ, п. т., с 221 сл.). —
Думите: „всЬки отъ т^хъ даде своето съгласие" предаватъ
свободно първообраза : къждо нУ свое (t&KOiiNCAiile
БЪДДША ... — Въ обръщението въ писмото на източни-
T-fe патриарси до цариградско-никейския патриархъ Гер-
мана II : Г€(»млиоу въс€лен'скомоу ιπτ(»ΪΛρ;ίογ . . . ^ядова-
тн СД, думата радовинсА е букваленъ преводъ на
гръцкия поздравъ χαίρείν, затова преводътъ на Зла-
тарски, История, III, с. 382 («здравей") е по-правиленъ
въ сравнение този на Никовъ, п. с, с. 93 („радвай
се"). — Думата с^дзнТс (гр. καθέδρα, sedes, вж. Μ ì к I.,
ib., s. ν.) означава тукъ „патриаршеско седалище, пре-
столъ". — Въ заключителните думи на писмото на източ-
ните патриарси се крие и признание на предимството на
цариградската патриаршия. — За участието на светогор-
ските монаси въ Лампсакския съборъ на страната на бъл-
гарския царь ср. у мене, Приноси, с. 161 сл. — Заним-
лива е титлата, дадена на никейския императоръ: съ въ-
CTOYNUHMb ifpCMb Кдло1ианм»мк. — Казва се, че съ-
борътъ станалъ ид noNTbCitUb М0|^н, когато въ сжщность
станалъ въ Лампсакъ на Мраморно море (древната Про-
понтида). — Думата 11Д|к€К0ШДк (нд|>€штн) отговаря точно
на употребимия въ такива случаи гр. гл. ανακηρύττω,
αναγορεύω „прогласявамъ, провъзгласявамъ". — За епи-
тета 11(^«я:деосвефеиъ (προηγΐασμένο$), даванъ на Иоакима,
вж. у мене. Приноси, с. 178. — Думите: .запечатиха го
съ печатъ" отговорятъ на: въ сиггили псудтл-квше въ
първообраза. Тукъ думата снггнлн (гр. σίγγίλίον) е упо-
требена въ нейното първоначално значение („печатъ; si-
gllium"). — Следъ думите: „. . . неотемлимо поминание*
въ първообраза следва подкана къмъ църковния четецъ :
ufitCTAikiiti. — Относно израза : въ семк за предпочитане
изглежда написътъ въссиъ (Попруженко, п. с, с. 87
бел. 3). — На Иванъ Асеня И, обединитель на български^

333
Th земи, e дадена титла «царь на всички българи", и то
в% ротно отстрана на люде отъ XIV в., когато един-
ството на страната е представяло далечна мечта. Все пакъ»
съзнанието за това единство, осжществено никога, е
било живо.
XXIV. Договоръ на царь Михаилъ II Дс-Ьня съ
дубровничанит'Ь отъ 15. юний 1253 г.
За историческите обстоятелства въ свързка съ сключ-
ването на договора и добъръ анализъ на самия договоръ
вж. у Златарски, История, HI, с. 438 сл. — Общо за
договорит-^, сключвани обикновено на два езика, вж. ука-
занията у Dòlger, Facsimiles, coli• 16—18 пг. 11, tab. VI
отъ 1342 γ; coli. 18—19 пг. 13, tab- VII отъ 1349 г.; coli.
19—21 пг. 14, tab. VII отъ 1406 г.; ср. coli. 21—23 пг. 15,
tab Vili отъ 1439 г. — Датата: 1253 г., 15. юний, действи-
телно отговаря на 11-и индиктъ. — Въ договора на бъл•
гарския влад-Ьтель е дадена титлата „свето и преславно цар-
ство**. Съ това е засилено още повеме онова тежнение за
sanctìficatio на живи владетели, което се долавя въ Визан-
тия, cptflHOBtKOBHa Сърбия и България (вж. Дуйчевъ,
Държава..., с. 85; ЛЛ у τ а φ ч и е в ъ- Д у й ч е в ъ, се. 31 2/3). —
Както се вижда отъ текста на договора, дубровничанит^
еж пазели най-добъръ споменъ за отношенията на Иванъ
Мс^ня II къмъ т^хъ и еж искали да възобновятъ сжществу-
ващия тогава договоръ (вж. тукъ се. 42—43 пг. XXII).
— Изразътъ ιμροτκο вьсе збмлб Бльгд(»ске н грьуьке е
само парафраза на царската титла на Иванъ Асйня 11
(тукъ, се. 41/3). — Въ думите „светиятъ и в%ренъ въ
Христа Бога царь самодържецъ на цялата българска земя
господинъ Михаилъ Лс^нь" сжщо е парафразирана бъл-
гарска владетелска титла. Добавката : „роденъ отъ бла-
гов^рни и свети царе** издава съзнание за династическа
принадлежность. При съставянето на договора участвува-
щите български пратеници еж наложили н^кои свои форму-
ли, между които ще да е и тази. — Князъ Марсилий Георги

334
(1252—1254) e познатъ добре и отъ други извори: вж. у
J и ρ е ч е к, Истори]а Срба, I, с. 230 сл. — Въ договора е из-
тъкната зависимостьта на Дубровнишката република отъ
Венеция. — Относно почина за начеване преговорите
и сключване на договора слч прави тълкуванията на
Златарски, п. с, с. 440 сл., противъ писаното отъ
J и ρ е ч е к, п. с, с. 230. — Договорътъ е билъ насоченъ
противъ сръбския краль Стефанъ Урошъ 1 (1243 — 1276) и
неговия братъ Стефанъ Владиславъ, бившъ сръбски
краль (1234 — 1243) и васалъ на царь Иванъ Ас^ня II (вж.
за това у Златарски, п. с, се. 343, 408 сл., 419). —
Въ първата часть на договора се изреждатъ постановле-
нията отъ воененъ характеръ. За думата Блястбль (prin-
ceps, dux), употребявана и въ ср-Ьднов-Ьковна България,
ср. у Μ i к I., Lex , s. ν. — За „престолъ" въ текста е упо-
требена дума столъ (ср. Μ i к I., ib., s. ч*). — За влдст€-
лннъ (princeps, dominus, praeses) ср. у Μ i к I., ib , s. ν. —
Важни еж разпоредбите отъ втората часть на договора,
които засегатъ търговските връзки между двете страни.
Требва да се заключи, че сжщо и български търговци
еж посещавали Дубровникъ и еж въртели търговия тамъ.
— Споменатиятъ севастократоръ Петъръ е билъ, вероят-
но, зеть на Михаила Дсеня II по сестра. За него ср. у
Златарски, п. с, се. 430 и бел. 1, 437 сл., 469 сл., 499.
Царица Ирина, изглежда, е дала значителни права на своя
зеть, та неговото име се споменува редомъ съ името на
царя. Нему, вероятно, ще да е била отетжпена известна
область, защото въ договора редовно се епоменуватъ вла-
денията на севастократоръ Петра. Титлата секдсто-
К(>АТО(>ъ (αββαστοκράτωρ) била създадена отъ имп. Дле-
ксия Комиинъ за брата му Исаака, като по-висша отъ ке-
сарската титла и означавала по думите на Лппа Coni-
ne π а. Pi]., Ι, ρ. 102, 20 sqq. „втори императоръ". По-къ-
сно тя била давана като първа титла следъ деспотеката на
близки царски сродници ; ср. у С ο л ο в. - Μ ο ш., π. e, e.
490. Презъ XIII в. у насъ еж били севастократори братътъ
на Иванъ Мееня II — Алекеандъръ иСтрезъ (тукъ е. 162;

335
ср. и у Злата реки, π. с, с. 286 бел. 1), Калоянъ (синъ
на Александра) (вж. тукъ се. 54/5 ; ср. 3 л а τ а ρ с κ и, п.
с, се. 420, 429 сл., 438, 467 ел.), Радославъ, братъ на Сми-
леца и въздигнатъ на този санъ отъ имп. Дндроника II
Палеологъ (1282—1328) (вж. G. Pachym•, II, рр. 266, б
sqq , 753/4 и др.), Деянъ, влад-Ьтельтъ на Велбжждско (вж.
Новак., п. е., е. 738 сл. ; Й. И в а н ο в ъ, Северна Маке-
дония. София 1906, е. 110 сл.) и др. — За израза: скнте
н злдтьмб nocTiise ср. Mikl., ib., s. ν. свнтд „vestis" ;
иостдвя жтъканъ". — Думата ДОБНТЬКЬ (ср. Μ i к 1., ib , s.
v.=faeult3tes) e преведена тукъ (e. 50 и др.) съ „имуще-
ство". — Изразътъ : сь езнкомь нлн вбзь бзнкд не е на-
пълно ясенъ, но е по-добре да се преведе : „съ завеща-
ние или без ъ завещание", отколкото : „съ разпоредба или
безъ разпоредба" както го превежда 3 л а τ а ρ е κ и, π е.,
с. 442. — Думата с^дьБНИЛ (вж. Μ ί к I., ib.. s. ν. сддьбннд)
означава „еждебни разноски" (impensae in litem faetae). —
За думата емство (vadimonlum „поръчителство, сждене";
ср. и у Златарски, п. с, с. 442) вж. у Μ i к I., ib., s. ν.
— Дубровничани споменуватъ (e. 51), „стария законъ",
еиречь договоръ, които еж имали съ сръбските злад^Ь-
тели 15 години преди това, и искатъ да бждатъ възобно-
вени неговите постановления и въ отношенията между
българите и тяхната република. ТЬ иматъ предвидъ н-Ь-
кои отъ познатите сръбско- дубровнишки договори : отъ ок.
1215 г. (у Новак., п. с, се. 13б/7), отъ ок. 1220 г. (п. с, се.
137/8), отъ ок. 1235 г. (п. е., се. 138/9) и особено договора
откъмъ 1237 г. съ краль Стефанъ Владиславъ (п. с, се.
139—143). Ср. и К. I, J и ре чек, Уговор Стефана Прво-
в]енчанога е дубровчанима (= Гласник, XLVII. 1879, се.
304/11). — „Думит-Ь: до извора ... онази страна на извора*
{е. 51) отговарятъ на първообраза: до (окд . д одк соке
стрдне окд. За око „изворъ" вж. В. С т. Κ а ρ а д ж и h,
Срп. р]ечник, S. ν. — Една разпоредба въ свръзка съ κογ-
«1б(кькь εΟΛΝΗ въ сръбските земи отъ 1349 г. вж. у Η о-
в а к., п. с, се. 172/3. — За църковнит-Ь притезания на
католишката дубровнишка република (е. 52) вж. у Jnpe-

336
чек, Истори]а, с. 229 сл. — Думит% : ,въ старик книги
съ правдини" (с. 52) отговарятъ на : Вк старн^к кингА^к
nf^HKtACrH въ първообраза. — Венециански дождъ noi
това време е билъ Raniero Zen (25. 1. 1253—7. VII. 1268).—
Самото обстоятелство, че договорътъ е билъ подписанъ
отъ толкова много представители на републиката показва
особеното значение, което му е било отдавано. Съ свръзка
съ споменуванит^ длъжности вж. общо за уредбата на
републиката у К. Vojnovic,0 drZavnom ustrojstvu repu-
blike Dubroveèke (=Rad, CHI, 1891, pp. 24—67); за съдеб-
ното устройство e ж щ и я, Sudbeno ustrojstvo republike
Dubroveèke (=ib., CV. 1891, pp. 1—48; CVIIl. 1892, pp.
99—181 ; CXIV. 1893, pp. 159—220; CXV. 1893, pp. 1—36,
191 — 210). — 3a споменатите ^общински застъпници*
(iipbi)H uHKHiibCKH) cp. Μ i k !., ib., s. v. 11ьрь1|к „causidicus''.
Думата iibf>bi)ii e употребена още въ ЖМ, гдето е пре-
ведена съ „ритори" (вж. тукъ, ч. 1, се. 23, 190; fl. Ба-
ла н ъ, Кирилъ и Методи, 1. София 1920, с. 157). Въ нашия
договоръ требва да се преведе съ надвокати, застъпници**.
— Договорътъ е писанъ на пергаментъ и се пази въ
Виенския архивъ. По него има следи отъ печатъ, който
е билъ откъснатъ. — Съобразно съ постановленията на
договора българските войски нахлули въ Сърбия и
стигнали до р. Лимъ. Въ грамота, издадена между 1254 —
1264 г. на монастира Св. Петъръ на Лимъ, краль Стефанъ
Урошъ I пише за това събитие : rfkt^k рлдн мон.хк нзн-
Д01116 Боуглре н iioiiAtiiHme црьквь свстдго дпостолд
Ибтрд кк Днмоу» и вьзешб ряз11Н1|оу н сксоудн 1)рккок-
11Н1€ Η КроуСОВОЛк ЗЛДТОИеУДТЬИН ΥΤΟ Б1Ше ЗДПНСДЛк 0Т1|к
мн свокмоу стрнцоу, велнкомоу кнезоу ^льмьскомо!^
Мнрослдвоу, Д моемоу Д1Доу... (вж. у Новак., п. с,
с. 593 сл.). Наскоро, обаче, отношенията съ сърбите били
подобрени (ср. у Златарски, п. с, с. 444). Презъ
августъ 1253 г. дубровничаните възстановили връзките
си съ сръбския владетель, който подновилъ договора
презъ 1254 — 1256 г. (вж. документите у Новак., п. c.^
се. 149—154).

337
XXV. Бояиски нздписъ отъ времето на царь Кон-
стантинъ Нс-Ьня
Общо за църквата въ Бояна вж. F\. Γ ρ а б а ρ ъ»,
Боянската църква (София 1924). — Изразътъ δ земА отго-
варя на гр. 6К βάθ'ρων. — Заслужава да се отбележи името
на св. Пантелеймонъ, чийто култъ е билъ широко раз-
пространенъ въ България още презъ първото царство
(църквата при Преславъ : Златарски, История I, 2, се.
242, 350, и др. ; обительта на св. Климента — Охридъ ;
п. с, се. 232, 352; тукъ с. 262, и др.). Написътъ Кд-
да>1:н(ъ) отговаря на написа на това име върху печата на
царь Калояна (тукъ с 27 пг. ΧΙ11 ; с. 308), — За титла севасто-
краторъ вж. по-горе, с. 334 сл. — Съ думите б(>ят«уАд(ъ)
||рГв(ъ) се посочва, както приема Златарски, Боян-
скиятъ надписъ, с. 13 сл., родството на Калояна (като
в-Ьроятенъ синъ на севастократоръ Александра) съ Ми-
хаилъ II АсЬня, не съ Константинъ ЯсЬня. — Занимливъ^
е изразътъ : црГьство влгярское като обозначение на бъл-
гарското държавно владичество въ т^зи области. — Въ
църквата при ликовет-к на Калояна, жена му, Констан-
тинъ ЛсЬня и царицата еж добавени надписи, които мо-
гатъ да се съпоставятъ съ текста на самия надписъ.
Така, при образа на Калояна стои надписъ: Καλοένι: [I
вм. Кллоснь] сеБЛСТократо(кЬ н ктнторь, а при образа на
жена му : Деснсдлва С€вясток(»лто()НЦЯ н ктнто()Н1|Д (вж.
у Γ ρ а б а ρ ъ, п. с, ес. 68—71, пг. 5б/7, табл. XXIII— IV). —
Въ надписа на царь Константинъ ЛсЬня еж дадени пищ-
нит'^ епитети „благов-Ьренъ, благочестивъ, хриетолюбивъ",
докато въ надписа при образа му е повторена официал-
ната негова титла: Костяньтнн вь ?((Гя вг^д BtpeMb ц(Гь
н сдмодрьжець вС1гмь БЛЬгд(комь. При образа на царицата
стои надписъ: €рннд в^^дгоубстнвд ц(Гцд вс«мь бльгд^•
ромь (вж. у Грабаръ, п. с, се. 71/3 пг. 58/9, табл.
XXV — VI). За отбелязване е народната форма на името
€(»ннд. Едвали написътъ в(^ннд може да се използува
като доказъ, че художникътъ, след., и надпиевачътъ на
образит-Ь, не еж били българи, както ем'Ьта Златарски^
22

338
π, e, e. 27 бел. 3. Годината 6767=1258/9 отговаря на 2-и
индиктъ, не на 7-и, както стои въ надписа. Обясненията
на 3 л а τ а ρ с κ и, п. с, с. 8 сл. еж неубедителни : оче-
видно тукъ има просто гр-кшка.
XXVI. Виргинска грамота на царь Константинъ
Яс-Ьня
Грамотата е писана на т• н. бомбицинъ и се съхра-
нява въ Хилендаръ. Началото е унищожено. — Мона-
стирътъ св. Георги Виргински днесъ не сжществува. Из-
между различните изказани досега мнения за неговото
местоположение (вж. у В. Иванова, Стари църкви и
монастири въ българските земи (IV — XII в.). = ГНМС
1922 — 25. София 1926, с. 509 сл.) най-приемливо изглежда това
на Й. И в а н ο в ъ, БСМ, с. 578 сл., че той — разположенъ
на Бръд« iÌHp'rHNi: π^έμο Скопнн грдд илдь CeptRA, както
се чете въ грамотата, — е лежалъ западно отъ с. Бу-
телъ (на около 5 клм. северно отъ Скопие), при т. н.
Бърдо. Това бърдо ще да се е наричало Внргино (не
Бн(>пк}10 1). Тъй като грамотата е твърде зле повредена и
текстътъ невинаги е ясенъ, извънредно ценна е дарстве-
ната грамота, която Стефанъ Урошъ II — Милутинъ издалъ
на монастира въ 1300 г., като приповторилъ часть отъ
грамотата на Константинъ Дс^ня (вж. текста у Новак., п.
с, се. 608—621). — Въ грамотата редовно се дава на бъл-
гарските, византийските и сръбските владетели епитетътъ
„светъ". Занимливо е, че докато гръцките и българските
владетели се титулуватъ „царе", сръбските господари
еж строго разграничени съ титлите „жупани, князе, крале".
— За отиването си въ Охридската область царьтъ пише:
съшъ^шю 1\р'е мн вь Долмаю зем'лА. Изразътъ „Долна
земя" се употребява доста често въ старите наши из-
вори. Въ безименната българска хроника отъ началото на
XV в. (тукъ с. 271) се казва, че краль Сигизмундъ се за-
пжтилъ „къмъ Долната земя покрай Дунава" (къ долН1Н
землн по Д^нлв»), къмъ Никополъ. Би могло да се по-
мисли, че тукъ имаме едно осмисляне на името „Долна

339
Мизия" (Moesia Inferior). »Долна земя", обаче, се употре-
бява и като обозначение на Македония. Въ приписка отъ
1710 г. се говори за Донк земл8 (С τ ο j а н ο в и h, п. с, V, с
19 пг. 7399), безъ да се определи точно значението на израза.
Споменатото въ житието на св. Климента KOTÓKIOS е,
очевидно, погр-кшенъ написъ на κατωτΐκ05 „Долна земя" ;
у 3 латарски, История, I, 2, се. 227 бел. 1 ; 268 ; Μ у-
тафчиевъ, История, I, се. 255/б ; ср. и указанието у
Glyca, Hist, ed. В., р. 476, 18; общо вж. и К. "Αμαντο?,
Κατωτΐκά=Έλλά$(=Έλλ., ι. 1928. ρ. 244), споредъ ко-
гото подобенъ изразъ се употр^бявалъ и за Гър-
ция; ср. сжщо ibidem, VIII. 1935, ρ. 28. — Името
на светеца е указано : св. Георги Горг(осъ), си-
речь гр. γοργό? „бръзъ", — За монастира е казано, че
билъ сьздАн'нд Ромяномъ ст'о1н'*мь црГемь. Името на този
царь Романъ се споменува още няколко пжти въ грамо-
тата, което дава възможность да се оточни указанието. Ко-
гато царьтъ посетилъ монастира, архимандритътъ Вар-
лаамъ му показалъ „правилата" и златопечатницит^ на
предишните царе и крале : ст яго Ромднд ΐ{ р-Б. Днб-
геня 1| рк . ст^лго Петря if(»i: . ., както и на Никифора
[Вотаниатъ [ΐ078— lOSl]?), ДлексияО Комнинъ[1081— 1118]?),
<алояна (Иоанъ II Комнинъ [1118 — 1143], — не на българския
чарь Калоянъ [1197 — 1207], както см^та Иванова, п. с,
с. 511). Мануилъ (I Комнинъ, 1143— 1180), Теодоръ (II Ком-
нинъ [1214—1230]?), Исаакъ(П Днгелъ, 1185—1195, 1203—
1204), Стефанъ Немань (1170—1196), Ватаци (Иванъ 111 Ва-
аци, 1222—1254), Калиманъ (Коломанъ I, 1241 — 1245). Дно
1Ъ изреждането на имената на владетелите не е спазенъ
[ронологическиятъ редъ, това е лесно обяснимо : очевидно,
а съставителя на грамотата не е било ясно, кой владе-
ель кога е управлявалъ. По-нататъкъ се споменува, че
:. Речица въ Положската область било дарено на мона-
:тира ст"Ь|мь Ромлномь iffiieMb (ср. тукъ с. 59). Въ гра-
40тата на Милутина относно това село се казва : Село вь
БАястн Подоягькон p£YHi|e сь Поповлшнн, юже юсть
рнложндь свети Ромднь 1|Д|»ь, прьвн ктнторь. N вндк
{^АЛ1€кство мн К1К0 подАно 1€сть светммь РОМАНОМЬ

340
цлремь Η скетнмь кг;)ь-^лекснбмь цяремь, н запнсдно н
оутв(>Ь!!:д€но кг()ь-Улнонлб^7ь 1)Д()емь, кУрь-йслномь Ψ'
ремь н светьшн н п|>лвов'Б(>нь1мн цлрн н крдлн вншб
пнсдннмн . . . (Но в а к., п. с, с. 613). Споменува се, освенъ
това, и с. Козарево, което сжщо било подарено отъ Ро-
мана : С6Л0 [Козл](>ево, (оврите ero . . . ц^к мн пр«жде
ддн'ное cTOÌMb Ршмлно"^ ц"()емь . сь Бл()(ово"* сь Сннскимь
н сь ц(>"кв(н№) c'TOÌMb ΙωΛΉΒ Злдтох(стомь) (ср. тукъ
с. 60). Въ Милутиновата грамота, обаче, четемъ името на
ц. Диогена : село КозА(>ево, пр^я^де прндоженок Дноге-
номь цдрбмь, л Бь 111€мь монастн(>ь Свети 1оань Зм-
ТООуСТЬ, Н СЪ БлрОВОМЬ Н сь UHHCKOIIb. . . (Η ο в а κ., с. 6Ì2).
Споменатиятъ тукъ царь Диогенъ може да се отъждестви
СЪ имп. Романъ IV Диогенъ (10$7 — 1071). Това заместване
на имената Романъ и Диогенъ въ двет-Ь грамоти дава ли
ни пълно право да заключимъ, че първиятъ ктиторъ на
монастира е билъ тъкмо византийскиятъ имп. Романъ IV
Диогенъ? (ср. за това у Иванова, п. с, с. 511). Яко
и да се знае, че Романъ Диогенъ е ималъ връзки съ т^зи
земи (къмъ 1064—68 г. е билъ дука на България и пре-
бивавалъ въ София ; вж. Златарски, п. с, II, се. 14 сл,,
112 сл., 124 сл.), това м^сто отъ грамотата е недоста-
тъчно, за да се правятъ подобни изводи. Въ тази грамота
царь Романъ е посоченъ не само като прьвн ктнторь, но
нему е приписано дарението на няколко други села, кои-
то еж упоменати само общо въ грамотата на Константинъ
Яс-Ьня : село Чрешевляни (Село Урешевдк1нн . . . ддно1е
Светъшь Ромлномь i|Af»eiib ; Новак., п. с, с 612; ср.
тукъ с. 57), с. Бродъ (Село Кродь . . . гесть прнлоя^нль
свети Ромднь цярь ; Нова к., п. с, с. 615; ср. тукъ с. 58),
с Здуня и близки до него села (Село Здоуше н сь 11о-
ΠΟΒΛΙΛΗΗ Η сь Бльзньскомь Η сь MoKpocEiiH юже lecTb
дддь свети Ромднь цдрь ; Новак., п, с, с. 615; ср. тукъ
с 57). По-нататъкъ се споменува за онова, що било пн-
сдно вь ^рнсовоул^хь светдго Ромдня, цлрд прьвдлго лтн- ,^
торя, Η светдго кгрь-Ллекснд цдрд, втордго хтнторд Све -J
тдго Георгна (Новак., п. с, се. 615/6). Най-еетне, упс-
менатъ е и пдмдгюрь пр«жде оурехдени Светимь Ромд-

341
яомь ЦЛ|^6МЬ (π. e e. 620). Явно e, че тукъ требва да
търсимъ, преди всичко, влад-Ьтель съ име Романъ. Визан-
тийскит-к императори Романъ I Лакапинъ (920 — 944) и Ро-
манъ И (959 — 963) едвали могатъ да бждатъ взети подъ
съображение. ΡΙκο споменатиятъ въ грамотата » свети царь
Петъръ" требва да се отъждестви не съ Петъръ Деляна
(1040 — 1041), нито съ Константинъ Бодинъ — Петъръ
(1072 г. ; ср. Златарски, п. с, II, с. 142; J и ре чек,
HcTopHJa, I, с. 172), а съ Петра I (927 — 969), то пакъ като
най-Б-Ьроятно ще бжде изказаното вече мнение (еж. по-
сочванията у В. Иванова, п. с, се. 510/l), че сжщикски
пръвъ ктиторъ е билъ царь Петъръ Ϊ, следъ което него-
виятъ синъ Романъ при пребиваването си въ Скопие
(между 979 и 1002 г.) доизградилъ и обдарилъ щедро
монастира. Презъ XI в., поради нападенията на „друго-
племенници агаряни" — вероятно печен-^зи, узи и други —
монастирътъ западналъ „до основи", но въ края на XI
или въ началото на XII в. билъ възобновенъ отъ Яле-
ксия I. Още преди това монастирътъ получилъ никакви
дарения отъ Романъ IV Диогена и Никифоръ Вотаниата
презъ втората половина на XII в. — За сждбата на т^зи
дарствени грамоти се казва, че т -fe къмъ 1300 г. еж били
избледняли, изцапани и изпоядени отъ молци, та затова
по царска повеля билъ сьставенъ новъ хрисовулъ. — Ду-
мите : ПОБСДОНОСЦЯ къ врлн-БХЬ (ср. тукъ с. 57) еж повто-
рени дважди въ грамотата (ср. И в а н ο в ъ, БСМ, с. 582
бел. 1). — Неясенъ е изразътъ : н ΗΑΥ€Α*ΗΗκω'* стзденбцъ .
п^е . н €днБЪфН1|Я Ш нзкора е№ . . (ср. тукъ с. 57). Въ
Милутиновата грамота отговарятъ редовете : 1\ дяде к^и-
AKK'CTBO ΜΗ дк-кст-Е погонь [леха, MtpKa, Feldmass, ср.
Mikl., Lex., s. ν.) до Свбте Т(>0№(>оуунце н до Гдьннклше
« до ΜΟΗΟΑογτΗ [гр. μονοΊτάτι „пжтека"] кон греде оть
Стоудбньуншть зь глдве Сллтнпе 01[к()дн стоуденьцл Aoif-
поглявьсклго нз Бллто. — Η дл к;»дя1еБ'ство ин оть рике
Слнвштнце уетв(>ьтоу vecTb ид NOif^tBoy монАстн;)оу н
Бянн. Η нддь Уелннкомь . пе . стоуденць (Нова к., п. с,
се. 609/10). — За обозначение на държавни тегоби въ
грамотата е употребена думата цл|»ння „veetigal" (ср.

342
Mikl., Lex., s. v.). — 3a нрнплАТД vectigal „данъкъ, те-
гоба" cp. Mikl., ib., s. V. — МетехА (rp. μετέχω) = „бърка,
M'bcH ce". — Sa севастъ вж. тукъ e. 316 сл. — За прахторъ
вж. тукъ с. 321. — Относно думата кндзь Бобчевъ,
Титли и служби, се. 243/4, предполага, че се отнася до
„селски управникъ, кметъ". — Думата клстрофнлАКЪ (гр.
καστροφυλαξ) означава „началникъ на крепость". За служ-
бата на единъ кастрофилакъ Ρ а с h у т., ib-, II, ρ. 4Θ0,
16 sqq., съобщава, че нощя прекарвалъ буденъ на постъ
и често съ запалена ламба обикалялъ крепостьта. — Зна-
чението на думата ватд?с(ъ) не е напълно ясно. И ре-
че κ ъ. История, с. 305 и бел. 75 см-Ьта, че това е билъ
чиновникъ, който се занимавалъ съ сждебни и финансови
д^ла и (ср. Бобчевъ, Титли. . ., с. 245), докато И л ь и н -
с κ i й, Грамоть!, с. 120, го тълкува като „старейшина на
племе". Занимливо е, че въ статутите на гр. Будва се
споменува длъжность il vataco — нисшъ сждебенъ чи-
новникъ (глашатай ?) ; Новак., п. с, се. 46, 47, 51 (между
т. н. officiali liberi), 57 (сар. LXXXI1I. de senico et vataco.
Ordinemo, che lo senico et vataco siano tenuti per sacra-
mento ad obedir li comandamenti delli giudici de di e di
notte in servitio dei commun lealmente, et siano tenuti di
chiamar ogni homo, che fosse da chiamar et citar ciasche-
dun alla corte, che li fosse detto per li giudici, et sempre
mai stiano appresso la corte, quando sarà giuditio ; e . p.
58 nr. 39 ; p. 61 nr. 48 ; p. 63 nr. 55 и други ; 58 (изредени
еж различните служители на общината : И giudici, li con-
siglieri, il nodaro, li avocati, li casneci, il cancellier, li spen-
ditori, lo senicio et vataco) ; 64 (nr. 60: Ordinemo, the se al-
cuna persona havesse a vender una possessione, sia te-
nuto di dir alli giudici ο al concelliera farli sonar la cam-
pana di s. Zuanne per il senecio et per il vataco tre dome-
niche, cridando. . .). — Значението на думата тонфнклль
сжщо не е ясно. И ρ е ч е κ ъ, п. с, е. 305, го см^та тъж-
дественъ съ в а τ а χ а ; ср. и Бобчевъ, п. е., е. 245,
докато Ильинск1й, Грам., е- 120, не дава мнение. Дали
и той не е н^какъвъ нисшъ сждебенъ служитель ?
Думит -fe нн СВАЗДТН (СЪВАЗДТН „colligare, ligare, cohibere,

343
вж. Μ i к 1., Lcx., s. V.) ce отнасятъ до запретата да бж-
датъ задържани („арестувани*) монастирски люде. Въ.
грамотата, след., на монастира се признава известна сж-
дебна неприкосновеность (вж. и по долу). —
За доходъкъ „reditus, tributum" вж. Μ i к 1,, Lex., s. v^
— И л., π. e, e. 97, не e могълъ да отъждестви спомена-
тата р. Сливщица. — Село Двигодъ (Дьвнгод) мжчно
може да бжде отъждествено. — Неопределено е сжщо
местоположението на с. Длъбица. Споредъ Ил., п. с.,,
с. Л02, това е, можеби, с. Длъбочица (Кумановско, у В.
Кжнчовъ, Македония. София 1900, с 216); може да се
припомни и с. Дълбочица, въ Долни Пологъ (Кжнчовъ,
п. с, с. 211). — Споменатото ΥρκωωΒβιιοι е, вероятно, скоп-
ското с. Црешово (Черешово) (вж. Кжнчовъ, п. с, с
206). — Думата забели означава оградена гора и па-
сище (ср. И ρ е ч е κ ъ. История, с. 309 ; И л., п. с. 1 16).
Думата здведь, злб-бль се употребява често въ сръбските
средновековни документи : вж. Новак., п. с, се. 437, 406,
421, 429, 430 (да нб пясе тен злБбЛ!: ннион вллстелннь),
518, 624, 719 (н длдб цлрьстко мн пллмнмоу Корнтинкь,
злБсль п(»1!роднтель монхь. . .) и др. Ср. у Н. Мавро-
диновъ, МакПр, ХИ1 4 (1943), с. 97: монастиръ Забелъ
къмъ р. Пчиня. — Думата п|>1Ждезлкомн1€ изглежда буква-
ленъ преводъ на гр. ττρονόμίον „правдина, privìlegium" (за
него като „технически терминъ** ср. у С ο л ο в. - Μ ο ш., π.
e, e. 487).— Думата СН110(>Ъ (гр. σύνορον „граница, межда")
е запазена въ живия нашъ говоръ и до днесъ. — Споме-
натата »Черна-гора** е скопската Църна-гора (ср. И л., п.
с, с. 98).— Б«т€д*ско1 нжт* „Бутелски пжть" (не „битол-
ски", тукъ с. 57) требва да се свърже съ с. Бутелъ, при
р. Серава (ср. И в а н ο в ъ, БСМ, с. 580). — Въ грамотата
е писано: npi:c καβηκι ново връдо, което Ивановъ, п. с._'
с. 582 бел. 5 остроумно поправя : Kabhri'hobo б|1ЪД0, до
вато И л., п. с, с. 98 се ограничава да отбележи, изхождайк
отъ старото четене, че споменатото „Ново бърдо" бил
различно отъ онова въ Стара Сърбия. — Село ПоБЛЖДД е'^
вероятно, скопското с. Побоже (ср. Κ ж н ч ο в ъ, п. с, 206)'.
Ил., п. с, с. 103, не е могълъ да го отъждестви. — Ил., π

344
e, e. 103 чете името Ко1ДОВО и не може да го оточни,
а И в а н ο в ъ, п. с, с. 582 и бел, 5 чете Кондово и го
отъждествява съ скопското с. Кондово (Кжнчовъ, п. с, с
208; на западъ, по Вардара). — Името Рдшуе у И л., п. с, с. 103
(неотъждествено) И в а н ο в ъ, п. с, с. 582 и бел. б по-
правя на PacjYt. На западъ отъ с. Кондово, обаче, съ-
ществува именно с. Рашче. — Село Глумово се намира
недалечъ на югъ отъ с. Кондово (ср. и Ил., п. с, с. 101;
Κ ж н ч ο в ъ, п. с, с. 208). — Село Здуне не требва да се
отъждестви съ дн. с. Здунье, западно отъ Гостиваръ (ср.
Κ ж н ч ο в ъ, п. с, с. 213; И л., п. с, с. 102). За думата зхселко!
Словарь цел. и русск. яз., II (Спб 1867), s. ν. злселокъ
„пустое, незастроенное м-Ьсто за селен1емъ*. Тъй като
с. Близненско (Блнзньско) се намира въ Кичевско (Горно
Пор-Ьчие ; вж. Κ ж н ч ο в ъ, п. с, с. 258), то споменатото
въ съседство съ него с Зд8НД (Здуне-Здуня) ще да е
тъждествено съ кичевското село Сдунье (К ж н ч ο в ъ, п. с,
с. 258; ср. и И л., п. с, с. 106). — Село Мокрос^ки не ми е
познато; ср. и Ил., п. с, с. 106; въ Милутиновага гра-
мота стои Мокрос-БЦН (Новак., п. с, с. 615). Дали това
не е с. Мокрени (Велешко: Кжнчовъ, п. с.,с. 158)? —
Въ Милутиновата грамота следва име З^еднмь (? ^блнкь?)
Подомь. — Яко се гледа текстътъ на Милутиновата грамота,
«а това MtcTO думата „ποποκένη'' требва да се тълкува
като M-fecTHO име Νοποβαιενη и да се отъждестви съ ки-
чевското село Поповяни (Кжнчовъ, п. с, с. 255; ср.
И л., п. с, с. 103). — Споменатото следъ това с. Су-
шица е, в-Ьроятно, пъкъ въ Кичевско (К ж н ч ο в ъ, п. с, с.
257; ср. Ил., п. с, се. 103/4). Градечница (тукъ с. 58) може
да се отъждестви съ едноименното село въ Битолско
(Кжнчовъ п. с, с. 236) или въ Прил^пско (п. с, 247).
— Село Бродъ, вероятно, е тъждествено съ днешното с.
Бродъ въ Кичевско, на пжть за Прил^пъ (ср. Кжнчовъ,
п. с, с. 257 ; И л., п. с, с. 101). — Въ името на метоха
ΜτΉ KoaTia кпнске^нс, думата кпнске^ не е гр. επίσκεψις
«посещение". За съжаление, указаните мастни имена не
могатъ да се отъждествятъ съ точность, защото ли-
псватъ подробни описания на местностите. Панаирътъ ста-

345
валъ на 8 (не на 10, както стои горе, с. 58) септемврий.
Яко отъждествяването на с. Бродъ е в-Ьрно, требва да се
заключи, че това село още тогава представяло важно
средище за търговска обмена съ годишенъ панаиръ и
седмиченъ търгъ. — Изъ прил-Ьпската область е указано
селото Кржпа-власи (тукъ с. 58). И л., п. с, с. 102,
не 6ΐ нам^рилъ името въ тази форма и го търси чакъ въ
Призр -feHCKO ; отнася се, вероятно, до с. Крапа (Прил-Ьпско)
на с.-и. отъ с. Бродъ (ср. Κ ж н ч ο в ъ, п. с, с 246). Заслу-
жавало би да се проучатъ неговите околности, за да се
пров^рятъ указаните въ грамотата имена. Двет^ села еж
граничели, очевидно, едно съ друго, затова името Душче
се повтаря. Имената „Горно градище" и „Чревско гра-
дище" означаватъ местности, а не селища, както CM-feTa
И л., п. с, с. 107, който прави дори предположения за
тяхното отъждествяване. Занимливо е името В и л с κ и
кладенец ъ, което свидетелствува, че презъ XIII в.
в-Ьрата въ вилит% е била жива вср15дъ нашия народъ
(ср. И ρ е ч е κ ъ История, с. 70 и бел. 1 1 ; И л., п. с-, с 98).
— Селата Сланско и Барбарасо се намиратъ сжщо
на югъ и на изтокъ недалеко отъ с. Бродъ (К ж н-
човъ, п. с. се. 246, 247; ср. Ил., п. с-, с. 101). —
Занимливъ е изразътъ : ВСЯ та м-бстя пЛ(1НУКЯ ся^т. ре-
KSkiue прьдАЛНКя. Не е ли това преводъ на гр. παροικία ?
— Село Р^Ьчица въ Положко (Горна и Долна Р-Ьчица) сж-
шествува и днесъ (К ж н ч ο в ъ, п, с, се. 212/3 ; ср. И л.,
п. с, с. 103). — Пе(>н|{0лъ е гр. περίβόλίον „градина". —
Думата кефлянд (гр. κεφαλή) означавала въ Византия от-
начало началникъ на войскова часть (ср. бълг. „челникъ")
въ гарнизонъ или область, който по• късно се превърналъ въ
граждански и воененъ управитель (вж. указанията у /А у-
тафчиевъ, Божен. надписъ, с. 96 сл. ; Б ο б ч е в ъ,
Титли, с. 238 сл.). — Думата бн(>ъ (=внрокъ ?) census
се CM-feTa маджзрска (ср. Mikl., Lex., s. ν.); тукъ e пре-
ведено съ „сборъ ; налогъ, данъкъ". Границите на с. P-fe-
чица еж посочени съ извънредно интересни мастни име-
на : Осленикъ, Преелопъ, Огражденикъ, Палчишка р^ка
(в-Ьроятно онзи притокъ на Вардара, на който сега ле-

346
жатъ селата Горно и Долно Палчища ; ср. Κ ж н ч ο в ъ,
п. с, с. 212; Ил., п. с, с. 97)» Катафига (гр. Καταφυγή),
Велика р^ка (горното течение на р. TptcKa ; по рано така
била назовавана изобщо р. Вардаръ : ср. Й. Ивановъ,
Аксиосъ — Велика — Вардаръ, МакПр, I 3. 1925, се. 17—28;
Ив. Сн-Ьгаровъ, МакПр, VIII 1. 1932, с. 63 : И л., п. с,
G. 97), Хт^товска бразда (Тетовска бразда, съ отличителния
sa славянобългарския изговоръ написъ X τ t τ ο в ο). — Спо-
менатото село Точилъ не може да се отъждестви съ поло-
жителность (ср. Ил., п. с, с. 104). Но ако се сжди по
обстоятелството, че непоср-Ьдно следъ това се споменува
с. Баница (вероятно при Гостиваръ — Горна и Долна Ба-
ница, ср. Κ ж н ч ο в ъ, п. с, с. 214), дали това село не
може да се отъждестви съ близките села Голямо и Мало
Турчани ? (ср. за т-Ьхъ у Кжнчовъ, п. с, с. 214). — Спо-
менатото с. Нахово, И л., п. с, с. 103, см-Ьта тъждествено
съ скопското с. Навово (за него вж. Кжнчовъ, п. с,
с. 207). Таворъ градище е тъждествено съ скопското с
Таоръ (Кжнчовъ, п. с, с. 207). — Указаното с. Бистри-
ца въ Бабуна е едноименното село, разположено на с. и.
отъ гара Богомила (Велешко) (ср. Кжнчовъ, п. с•, с.
158; Ил., п. с., с. 101). — Село Джбница е, вероятно, ед-
ноименното прил-Ьпско село (Кжнчовъ, п. с, с. 244 ;
Ил., п. с, с. 102). — Изразътъ: вь ВбльБАЖН c^TOÌ Нн-
кшлдб еь Ко . . • . шн е допълненъ добре отъ В. Ива-
нова, п. с, с. 512: Колушн, по името на старото с.
Колуша, до Кюстендилъ. — Споредъ И л., п. с, с. 103,
споменатото с. Лъжени ще да е лежало въ Охридско
(вж. Кжнчовъ п. с, с. 253). — Село Рани (Равни ?) лжкъ
не е отжждествено (И л., п. с, с. 103). Дали това не е
старото име на с. Равенъ, Гостиварско (Кжнчовъ, п. с,
с 213)? — Село Витино не е отъждествено (Ил., п. с, ,
с. 101). Дали това село не е Битоо (Битово) въ Горно
Пор-^че (Кичевско) ? (ср. Κ ж н ч ο в ъ, п. с, с. 258). — И л.,
п. с, с 101 предполага, че с Бинечъ е лежало на Горна
Българска Морава, при план. Винча. По-приемливо е да
се отъждестви съ с. Бенче (Кичевско, Горно Пор^че ; у
Кжнчовъ, п. с, с. 258), разположено до Битоо. — Село

347
Козарево не е отъждествено. Село Барово е, в-Ьроятно,
едноименното село въСкопско (Кж нчовъ, п. с, с 206).
Споменатото непосредствено следъ това с Сннско е на-
речено въ Милутиновата грамота Вннско (Новак., п. с,
С. 612) и не може да се отъждестви съ положителность.
— Отъждествяването на с. Калугеровяне не е напълно
положително, както и на с. Калугеровъ долъ (ср. И л., п.
с, с, 102). Неизвестно е и с Златица. — Въ грамотата се
споменува жупл, като административна един>1ца въ дър-
жавата. — На монастира се дава сждебенъ имуни-
тет ъ по отношение на подвластните нему люде ; ср.
текста и въ Милутиновата грамота (Нова к., п. с, с. 609).
— За нарушителя се предвижда : дд пллтн днмоснш
(τω δημοσίφ „на държавното съкровище" ; за термина ср.
Солов.-Мош., п. с, с. 419) «•. зллтнць . н иддвя нже
с1 шпА^еть другь др»гл πptдь βλα'^λιιη илн потклк иже
хдлвдбть , . . Въ средновековни български текстове злат-
ните монети се зоватъ съ името „златици" (дн. жълтици).
Sa оудДБД (задържане заради дългъ ?) ср. указанията
на сръбските грамоти у Новак., п. с, се. 160 (дд нмь не
•уддве ογ комь год« дльгоу, днше соудомь дд се нштоу),
161 (ннгедднь YAOB«Kb ογ срьпьскон землн . . . дд N6 ογ-
даге ογ oγддБoγ ДoγБpoвI.γαнннд), 236, 660.— За термина
потькд (глоба за нарушено право на владение, на пускане
добитъкъ въ чужда ливада, лозе или нива); ср. И ρ е ч е κ ъ,
История, с. 306 ; С. С. Б ο б ч е в ъ, История на старобългар-
ското право. София 1910, се. 362; вж. примерите въ сръб-
ските грамоти у Новак., п. с, се. 609, 613, 616,617,628.
— Въ този ненапълно ясенъ изразъ, след., става дума за
взимане два вида глоби : oγддвд и поткд. Преводътъ
(тукъ с. 61) е само предположителенъ. — Монастирътъ
билъ освободенъ отъ зависимость спрямо епископа (ср.
тукъ с. 30 сл.) и екзарха (митрополитски пратеникъ,.
натоваренъ да събира епископските приходи ; патриар-
шески наместникъ ; ср. С ο л ο в. - Μ ο ш., π. e, e. 433). —
Изразътъ : д ндводуннн ψω пдрд еговд нстннд е неясенъ
(тукъ с. 61). — Терминътъ д('БЕН¥ь) рдЗБОН отговоря на
виз. τταρθ'ενοφθ^ορία (вж. подробно у Солов. -Мо ш.^

348
π. e, e. 477 сл.). — Въ Синодика (ср. тукъ с. 167 пг. 175)
се изказва проклятие, между другото, на он-Ьзи, които
„крадатъ коне или волове", което е отличително за на-
родъ съ скотовъденъ битъ. — Думата прнсбДШ)!! е опре-
д-Ьлена отъ Μ i к 1., Lex., s. ν., само като „н-Ькакъвъ
данъкъ" (vectìgal quoddam). Честит -fe указания на сръб-
ските грамоти могатъ да ни помогнатъ да оточнимъ зна-
чението на думата (вж. Новак-, п. с, се. 305, 306, 310,
401, 420 и др.) : тя отговаря, очевидно, на виз. μίΤαΤον
„митатъ" (вж. Солов. -Мо ш., п. с, с. 467 ; тукъ с. 324).
— КодоБ€(»1)1ННХ „данъкъ за двойка волове" отговаря на
виз. ζευγολόγίον; за него вж. тукъ с. 312. — !1€(>П€ръ ще
да е билъ данъкъ, плащанъ на т. н. пеолврлкнн ; за т^хъ
тукъ по-долу. — Съ днмнннл (гр. καττνίκόν) се означава
данъкъ отъ едно огнище ; по-късно значението на тер-
мина било разширено, за да обгърне и други данъци (вж.
у Солов. -Мош., п. с, с. 451 сл). — Кезь нг8менокд
Бдягосдовбнн!» (ευλογία) се разбира „безъ игуменово по-
зволение". — Както въ византийскит -fe грамоти, така и тукъ
думата хрисовулъ е писана съ червено мастило. —
За севастъ вж. по-горе се. 31б/7: за дука се. 307/8; за
кастрофилакъ с. 342 ; за практоръ е. 321 ; за князь е. 342;
за топщикалъ с. 343; за винарь вж. с. 322 ; κ ο м и с ъ
с ъ коне отговаря на виз.-лат. ΚΟμη$ ΤΟϋ στάβλου „Co-
mes stabuli" (φρ. conestable), след., „запов-кдникъ, начал-
никъ на конницата" (ср. С ο л ο в. - Μ ο ш , π. e, e. 463 сл.).
Вср-Ьдъ лицата, които придружавали търновския архиепи-
скопъ Василия на пжть къмъ Драчъ презъ 1203 г., билъ
и Serglus comestabulus (вж. у мене. Преписката, с. 31 :
пг. IX 43/4 ; ср. с. 92). — Близка по значение е титлата
€т(^лто()1> (гр. στράτωρ). — Подъ η3γονυηκι г(>ад(оу) (ср.
Нова к., п. с, с. 620) се разбиратъ, очевидно, т. н. ГОН-
унн или нзходнн1|н „пратеници, куриери" (ср. Иречекъ,
История, с. 305; Μ i к !., Lex., s. ν. гоньцЕ nuncius,
cursor).— За „писецъ" (άτΓογραφβύς) и за „аподохаторъ" вж.
с. 323. — Съ гб(клкар1> (гр. ίερακάριο?) се означава чинов-
никътъ, натоваренъ да събира соколи за ловъ; вж. Я π η а
Comnena, fll.. Ι, ρ. 254, 19—20; Mie. Chon., ib., ρ.

349
327, 9; ср. L. С h a Ι e ο e, ed. Darko, I, p. 149, 3 sqq. за
кучета и соколи; Ι, рр. 144, 13?215, 2; 252, 6 и др. Вж. указа-
нията на сръбските грамоти у Новак., п. с, се. 411,671,
680, 698 ; ср. с. 520 ; с. 407 : юстревдр ь. Запазено е MtcTHO
име Геракарци (вж. И в а н ο в ъ, БСМ, с. 510; с. 522 г
Гер€кдр||Н; п. с, с. 497: ГерлкАрцн прн Соланъ ; у Кжн-
човъ, п. с, с. 147: с. Геракарци или Доганджии въ Ени-
джевардзрско ; с. 219 — с. Герекарци, Пр-Ьшовско). За
ττρω^ίερακάρίο? вж. yPachym., ib., И, ρ. 328, 17. За ловни
соколи и кучета у българите презъ IX в. ср. С ο η s t.
Po Γ ρ h., De adm.,p. 155,3; Златарски, История, Ι 2, e. 10.
— За „псарь" вж. по-горе с• 322. — Подъ „десеткари
пчелни" се разбиратъ „десеткарит-Ь" (за т-Ьхъ по• горе с.
322), които требвало да събиратъ десетъкъ отъ пче-
лите (виз. μελισσοεννόμίον; за него С ο л ο в. - Μ ο ш., π. e,
e. 464 сл.) ; „десеткари овчи'* означава събирачите на де-
сетъкъ върху овцит-Ь (ττροβατοδεκατεία, ср. п. с, се. 485,
504). — ТривннндЧа се споменува често въ сръбскит-Ь
грамоти (вж. Новак., п. с, ес. 112, 310, 436, 448, 453, и
др.) и представя, вероятно, данъкъ за правоползуване отъ
общински пасбища (ср. И ρ е ч е κ ъ, История, е. 307). —
Данъкътъ кошдрфннд требва се свърже, вероятно, съ
скотовъдството. Споредъ И ρ е ч е κ ъ. История, е. 307»
„кошарщината" е, можеби, тъждествена съ сръбската „тра-
внина". Въ такъвъ случай, обаче, защо двата данъка еж
изредени единъ слец^ъ другъ ? Не е ли това право да се
етроятъ и използуватъ кошари (мандри) на общински
M'bcTa? Данъкътъ εΛΟΝΟΚψΗΝΑ се споменува само въ
Милутиновата грамота (Нова к., п. с, с. 620). Значението
на термина е неясно. — За комадъ и мнтдтн вж. по-
горе е. 324). — Данъкътъ „кошарщина" е указанъ по по-
гр15шка два пжти. — Съ HAM'&TbKb въ средновековна Сърбия
се е означавало задължението, споредъ което жителите на
известенъ градъ или жупа требвало да даватъ храни на ад-
министративните чиновници (ср. Л а с κ а ρ и е ъ, п. с, с 44
бел. 5; Новак., п. е., ес. 388, 411, 427, 455, 456 и др.). То
е отговаряло на данъците въ натура на жито, вино, месо,
сирене (тукъ е. бЗ). — Съ думите «нито крепость да градятъ**

350
монастирскит -fe люде ce освобождавали отъ задължение на
χαατροκτίαία ; »нито тъмници да пазятъ" ги освобождавало
отъ задължението на градоБЛЮДемнб. — Даваните на
монастира правдини показватъ, колко многобройни тегоби
еж лежали върху плещите на населението : да оре влад%л-
чески земи, да копае лозя, да коси скно, да жъне . . .
Подвластните на монастира люде се освобождавали отъ
берии по тържища, бродове и мостове. — Съ израза „нито
да се вземе чов-Ькъ, ни конь, нито волъ, ни осель" се
забранява изискването на ангарии отъ монастирскит -fe
люде. — Името на царя е дадено въ простонародната
форма „Костадин ъ". — За единъ подправенъ печатъ
на ц. Константинъ АсЬня вж. Т. Герасимов ъ, Единъ
подправенъ златенъ печатъ на царь Константинъ Ас^ня
{=ИБИД, XIX— XX. 1940/43, се. 66— 73). — Въ свръзка съ
тази царска грамота покойниятъ Г. Баласчевъ, Сж-
щински ли е хрисовулътъ отъ царь Константинъ Тиха
{1258—1277 г.) ? (==Минало, И 5/б, 1911, се. 178—187) из-
каза H-feKOH съображения, възъ основа на които заключи, че
тя е подправена и произхожда откъмъ края на XIV или на-
чалото на XV в. Мутафчиевъ, История, II, е. 140 ка-
точели е готовъ да възприеме това мнение на Баласчева
относно подложностьта на грамотата. Въ сжщность, до-
водите на Баласчева не еж убедителни. Така, той при-
вежда като „груба езикова грешка" израза : ωΒ(>4Τ€ 1Щ-
ство UH MAHacTHf»b . . . създаннд 1*омдномъ Γ. . Съста-
вительтъ на грамотата, както изобщо при всички бъл-
гарски грамоти, е използувалъ византийски първообразъ,
отъ който е можалъ да се повлияе отъ формата μονή.
Единъ монастиръ може да бжде указванъ по името на
своята главна църква. Баласчевъ отъждествява спомена-
тия царь Петъръ съ Петра II и това представя за него
новъ доводъ за недостов-Ьрностьта на грамотата. Възъ
основа на грамотата требва да се заключи, че Констан-
тинъ Ac-feHb е влад^елъ по това време земи въ Прил^п-
ско, Кичевско, Велешко, Скопско, Полозит -fe, Тетовско и
Велбжждско. Но ако по това време българскиятъ царь не
^ влад%лъ т15зи области, както твърди Баласчевъ, то при-

351
тежаваме ли безспорни докази, че сърбит-Ь още тогава
еж прострели своето владичество тамъ ? Много по-прие-
мливо изглежда тълкуването, което прави Златарски,
п. См IH, с. 503 сл. Относно предполагаемите ^сърбизми*
въ грамотата вж. обясненията на Й. И в а н ο в ъ, БСМ, с.
578 сл. Но най-добро доказателство за неподправеностьта
на нашата грамота намираме въ Милутиновата грамота
отъ 1300 г., въ която не само еж повторени ц-Ьли изрази
отъ тази на Константинъ Дс^ня, но и името на българския
царь е посочено като единъ отъ обновителите на мона-
стира (вж. тукъ по-горе с. 340 подъ името „Яс-Ьнь**). —
Особениятъ написъ 01==н може да се обясни съ ни-
каква правописна мода, възникнала подъ византийско
влияние (01=1=н).
XXVII. Приписка отъ времзто на царь Константинъ
НсЬня и деспотъ Яковъ Светослава
Тази приписка .се намира на единъ старобългарски
преводъ отъ Кормчията (Номоканона) на Иоанъ Зонара
(вЖ. за него у К. Krumbacher, G3L, ρ. 607), изпратенъ
отъ българския деспотъ Яковъ Светослава на киевския
архиепископъ Кирила. Вж. подробности за събитията у
П. Никовъ, Българо-унгарски отношения отъ 1257 до
1277 година (=СбБакН, XI. 7. 1920, с. 114 сл.) ; Зла-
тарски, История, III, с 501 сл. Самиятъ преписвачъ раз-
казва за своята работа: Whi же рдздблнБше нд трн улстн
нспнслхоГ зя н. д^н! noYABiiieM м^||Л NOARpA ί де^ ком-
ΥΛΗΛ же вьГ м*1|д ге'вд(>А з" д^нь . язже ^оудооукзнмн
MUOrOrptllINhlH 1иЛНЪ 30Βω"* Д(»ДГОСЛЛВЪ ΜΟΛΑ СЛ-КЗНО (d^ljH
Η Врд^Д ΥΤΟγψΗΗ Η П()€ПНСДЮфНН . ДеГКО НСПрЯВЛАБОфе
ΥΤ6Τ6 я не злословнте . попе^ не бъхъ до тлм» шсецъ .
но ηΛΥ€ БЛго'^ловте Η помАнете ?Гс же дд нсподокн'^ всд
иь1 oдtcιιню ero стдтн въ стрдшнмк д^нь n(>H!uecTBHA
е^ съ BctMH оугож^ьшнмн ем8 ib в^кд . ему же нодо-
Бдеть всдкд слдвд н y^^tl покионеине съ везмд^лмпГ
«"||мъ н с пмоснфмьГ с"мо^ н с пр^с^тьГ БЛЯГЬГ жн-
ιοίΒορΑψΗ^^ д^хомь Bcer'^a н η'Ή'Κ η iif^iCHO и в в-ккн

352
BSKO** Амннъ : Въ бележката на преписвана требва да се
отбележи, на първо м%сто, неговото име: 1шАИъ зовшмСъ)
Д(>агосдлвъ, в-Ьроятно инокъ, който пребивавалъ въ бъл-
гарската столица. Той съобшава, че преписалъ ржкописа
за времето отъ 10. ноемврий до 7. януарий, което прави
всичко 58 дни (ср. и у Златарски, п. с, с. 502). Въ
с;кщность, малко по-горе той самъ е далъ пр^ко указа-
ние за продължителностьта на своята работа : зя Η
Д N1 „за 50 дни". За да се съгласуватъ двет-Ь податки,
требва или да се допустне гр%шка въ това указание и да
се поправи на н н, или пъкъ да се заключи, че препи-
свачътъ не е работилъ презъ праздничнит^ дни около
една седмица. За жалость, въ приписката н^ма ни-
какви податки относно личностьта на този „Иоанъ, нари-
чанъ Драгославъ". Билъ ли е той само преписвачъ, или
и преводачъ отъ гръцки ? — Къмъ ржкописа е приба-
вено и съпроЕОдното писмо на деспотъ Яковъ Свето-
слава до киевския архиепископъ Кирилъ : В гомъ нзБрД-
UOMS ПЛСТЬ1рЮ Η «УНТеЛЮ СДОВеСКЛ'' СТЯДЛ nf»ABOBt(ìHUA
В1грЬ1 НАШ6А бГ1|Ю МН ΙίΟ д'^Х8 СБДТОМОу ПрбЮС^фНОМОу
αρ^Ηβιι^κοπον Koif^^HAof пр1гСлг1внаго грлдя KieBS, ογΥΗ-
телА st:e всбн Pschh η свътнлшкл ifpKBAiib Βο'ΊΐίΓΗαΓΟ грядя
К^евд Η Q ce"" влго'*'рн гдьЛо ijìh препо^Бьств1б [твое],
ете (о f^'È прНАвъ дзъ mcatiie ci'ro тн вл^^уьствд слго^рнх
ст^АЮ тн моднтв» прпшс ψΗΗΜ ap^Heii'^Kiic всед ργ^^ι^'^^
землА БЛ годе(»я:двндго ()0Д1Д мое^ н^л:е 3f»ACAb н κοριΓ
язъ БьГ с Tbi'^ преьГць мон"^. пкшю товс възлюБленмн
Б^гомъ др^непп^'^ Kyf^HAi: прото-е-роню дд сд словомъ
твонмъ вселендА (к^скдд п(>осв1бтнть . д пнсдмТемъ с!ю
3oHAf>;s» дд СД ннкде не пръпншеть . поне^ тдко подобно
есть сен Зондръ во всако"^ цр^^твъ едннон бмтн нд сьБОрс
АКО^ С^ТНН (|)^1)Н ОуСТДВНШД Η ОуПредДШД НД^ ТОГО рд^^н
дзъ НСПрОСНВЪ io ПДТр1ДрЛД Η препоуСТН^ ЗД C*^TOilOYHB-
шн^ роднтелен мон' н зд помъня рдд^ д^^шю свою н
er'^A воз^евдбшн прп^^овн^н psi)« свон во мл^твд свон*^
нездБмвдн мене . того рд'^ пншю тн възлюБденнмн мои
MpxHeu'^^Kiiib веем рхскнд землА . воудн все люБ0П1сдн1е
иое ст^нн твоен н βλ'γβη г^н твоемоу смъ[смисА» ?}
Ì

353
съде^1ЖЛфе^ по βλγ'^ττη вж^^нен . н ипръ тн ω г^н πρ«ω-
ΰ'ψΝΜΗ Η ирбвъзлюБленмн Ap^iieu^Kiit. Ср. превода на
писмото у Η и κ ο в ъ, п. с, с. 1 15 ; 3 л а τ а ρ с κ и, п. с,
се. 501/2. Писмото е важно, защото свидетелствува за
книжовнит'Ь връзки между българскит-Ь и рускит*^ земи
презъ втората половина на XIII в. Отъ България, по
искане на самит -fe руски духовни първенци, еж бивали из-
пращани книжовни произведения. Занимливо е това м^сто
отъ писмото, гдето Яковъ Светославъ говори за своя
руски произходъ. Споредъ неговото искане, тази книга не
требвало да бжде преписвана никжде, защото „светите
отци" били установили въ една държава нд съБОрФ да
има само по единъ преписъ отъ нея. Той самъ билъ из-
просилъ отъ българския патриархъ позволение да бжде
извършенъ преписътъ, предназмаченъ за киевския архиепи-
скопъ. — Не напълно изясненъ остава въпросътъ за дата-
та. Въ самия ржкописъ указанието не е ясно. Описвачътъ
В ο с τ ο κ ο в ъ, π. e, ce. 291/2 пише въ свръзка съ това :
„Показан1е года отъ ошибокъ писцовь1Хъ сд-Ьлалосъ не-
яснь1мъ: «^s^'OH можно читатъ 6778, хотя надъ он по-
ставлень! только кавьшки, когда обикновенно надъ глас-
нь1ми ставится, а не числительнь1я титла. Если е нндн^ зна-
чить 5 индикта, то годъ долженъ бь1тъ ^^s^o (6770=1262),
ибо онь1Й, д-Ьйствительно, бь1лъ 5 индикта, а 6778=1270
бьшъ 13 индикта. Въ другихъ двухъ спискахъ, ο коихъ
дал -fee говоритъ будемъ, M-fecTO eie читается : f^S'^cuH едн-
HìT. Посл-^днее слово есть очевидная безсмь1слица, про-
изшедшея отъ е нндн'^. Какъ бь1 то ни бь1ло, 1262 ли
или 1270 годъ зд%сь читать должно, оба cin года заклю-
чаются въ томъ перюд-Ь времени, когда жили наимено-
вакнь1я зд%съ историческ1я лица : Конетантинъ ЯсЬнъ и
Яковъ Светославъ". За споменатите други два преписа
вж. п. с, е. 298 пгг. ССХХ ХП. C CXXX11J. На бележката на
издателя относно написа <^sfOH едннн'^ може да се въз-
рази, че тукъ вероятно требва да се чете : f s^OM
(6778=1270) едн!|[адбсетн] н[ндн]л(ъ), което е било раз-
брано погр-Ьшно отъ преписвачит -fe като € нндн^. Въпро-
23

354 '
сътъ не може да се см-Ьта окончателно решенъ въ полза
на това второ четене; Никовъ, п. с-, с 114 сл. и
Златарски, п. с, с. 501 сл. да приематъ годината
6770=1261/2. Яковъ Светославъ умр^лъ презъ 1275 год.
(вж. Златарски, п. с, с. 542 сл., 539 бел. 2) ; относно
една грешка въ свръзка съ него вж. подробно у мене,
Приноси къмъ ср^днов-Ьковната българска история, 4 :
Яковъ Български (=ГодНМПл 1937/39, с. 201 сл.). — • Две
други упоменания за деспота Яковъ Светослава вж. тукъ,
с. 199: „Якова деспота царя" (Боянски поменикъ) и:
„Якова царя" (Погановски поменикъ). — Въ Византия
титлата де спотъ (гр. δβσττότη?) отначало се е давало само
на императора, но следъ ср-Ьдата на XII в. съ нея удо-
стоявали и най-близкит-Ь императорски сродници, като
най• висша титла следъ влад-Ьтелската. Докато у насъ въ
това значение тя се явява въ втората половина на ΧΙΙΙ в.,въ
Сърбия влиза въ употреба въ края на XIII или първата
половина на XIV в. Ср. у С ο л ο в.-М ο ш., п. с, с. 417/8. —
За името Яковъ Светославъ ср. у Никовъ, п. с, с. 114
бел. 3 и 5.
XXVIII. Приписка върху Търновското евангелие
отъ 1272/3 г.
Годината 6781 отговаря на времето отъ 1. IX. 1272
до 31. VIII. 1273 г. — Въ приписката е упоменатъ, редомъ
съ „благов^^рния царь Константинъ ДсЬня", сжщо и
неговиятъ синъ Михаилъ. Престолонаследникътъ Михаилъ
е билъ роденъ отъ брака на Константинъ АсЬня съ ви-
зантийката Мария, сключенъ следъ смъртьта на царица
Ирина (въ 1268 г.), къмъ 1269 г. Михаилъ ще да е билъ
роденъ между 1269 и 1272 г. (ср. Златарски, История,
с. 522 сл.). Въ приписка отъ 1276/7 г. (тукъ с. 270 пг.
LXXXIV) Михаилъ е указанъ съ прозвище „багрянородни",
което показва, че той е роденъ презъ време на царува-
нето на своя баща: С&трдсль (вм. отрдсль). €Ю Мн;сднл«
порфнрородгимь. — Занимливо е, че въ тази приписка ца-
рица Мария не е указана, докато въ приписката отъ

355
127б/7 Γ. нейното име е посочено непоср-Ьдно следъ име-
то на Константинъ ЯсЬня и Михаила, което е, безъ съм-
нение, свидетелство за засилване на нейното влияние въ
управлението на държавата. — Името на патриархъ Игна-
тия е указано сжщо и въ приписката отъ 1276/7 г. Па-
триархъ Игнатий е упоменатъ въ Синодика (П ο π ρ у-
женко, π. e, e. 91 § 142) между „преосвещенит^ па-
триарси на Търново" и то именно следъ Василия и Иоа-
нима [И]; ср. тукъ с. 164 пг. 142. — Българската столица
е посочена съ думите : въ 1|Д(»нгряд1к Трьнов«•
XXIX. Приписка върху Свърлишкото евангелие отъ
времето на царь Ивайло — 1278/9 г.
Името Воисилъ се ср-Ьща въ българската история
отъ края на XIII и началото на XIV в. Братътъ на царь
Смилеца се наричалъ Воисилъ (ср. у G. Ρ а с h у т., ib.,
Π, ρ. 446, 1 : Βοσσίλα? вм. BoiaiXas; ρ. 543, 9; ρ. 549, 13
и др. ; J. Canta e, Hist, I, p. 172, 13: Βοησίλα$ ; pp.
172, 24; 176, 4, 16, 18; 177, 8, 18 и др.). Въ Синодика
(тукъ с. 166 § 168) е споменатъ български първенецъ отъ
края на XIV в. съ това име. — Градътъ Свърлигъ се е
намиралъ въ долината на горни Тимокъ (ср. J и ρ е-
ч е κ ъ, п. с, I, с. 199 ; И, с. 116 ; Златарски, История, 1П,
с. 8). Тази область, след., е влизала въ пред-Ьлит^ на
българската държава презъ царуването на Константинъ
ЯсЬня. Тимошката область е останала подъ българска
власть по времето на Михаилъ Шишмана (1323—1330).
Презъ миналия в^къ въ порутена църквица на д-Ьсйия
бр-Ьгъ на Търговищкия Тимокъ, при с. Долна Каменица
(недалечъ отъ гр. Княжевецъ) 6txa открити, ако и твърде
заличени, o6pa3HT'fe на Михаилъ Шишмана като видински
деспотъ, на жена му и тримата му сина. Отъ надписа се
четатъ само отд-Ьлни думи:... Мнхянль дес11о[тъ] вь тГл:
Б^о[ ? ε'λ] В'К(>[енъ BcjCMb [бяъ]гд](»омъ] Β'Κ...'Θ']. При
образа на неговата жена личатъ буквит*^. . . плд деспннд...
ДЬ . . . Вероятно тукъ тр-Ьбва да се чете името на Янна-
Неда (=Domenica), дъщерята на Милутина. За образит-к

356 .
вж. Η и κ ο в ъ, Образи на видинския князъ Михаила
Шишмана и на семейството му (=ИИД, VI. 1924, се. 77—89);
История на Видинското княжество до*1323 г. (==ГодСУиф,
XVIII. 9. 1922, с. 52 сл.) ; ср. Дуйчевъ у Мутаф-
чиевъ, История, И, с. 217 сл. — Въ тази приписка за
първи пжть се споменува името на Ивайло. Вж. у 3 л а-
тарскиу п. с, с. 545 сл. за събитията. За името вж. бе-
лежкит-Ь на Иречекъ, Поправки, с. 192. — Името на
епископъ Никодима не е посочено въ упоменанието за
нишавскит% епископи въ Синодика (тукъ с. 166 § 161). —
Годината 6787=1278/9 отговаря на 7-и инд^ктъ. — Изра-
зътъ кгн cto3a;«coy г(1ЬЦН подь грлдомь Трьнокомь е обя-
сненъ сполучливо отъ И ρ е ч е κ ъ, Поправки, с. 192, въ
смисълъ, че тогава гърците еж обсаждали града; у 3 л а-
т а ρ с κ и, п. с, IU, с. 563 бел. 3 е обяснено незадоволи-
телно, че „ромейскит'к войски „стояли подъ Търново", т. е•
намирали ре недалечъ отъ Търново, но не еж го обса-
ждали. .. .
XXX. Приписка върху Хлудовия паремейникъ
Името Брата се ср-Ьща и въ една приписка отъ
времето на царь Иванъ Шишмана (тукъ с 286 пг. XCIII).
— • Припискате е датирана съ указанието за византий-
ския имп. /=\ндроникъ II Палеологъ (1282—1328) и неговия
синъ ААихаилъ IX Палеологъ, съуправитель на баща си
отъ 1294 до 1320 г. (вж. у G. Ostrogorsky, CR, рр.
343. 349, 353 sqq , 357/9). Ржкописътъ тр%бва да бжде да-
тиранъ, след,, между 1294—1320 г. — Относно израза НЛ
YepOB^ коре вж. у Μ i к I., Lex., s. ν. цбръ terebinthus,
cerrus „6%снурка, дамянъ, кукучъ" (ср. Б• Давидов ъ —
F\. Я в а ш е в ъ, Материали за български ботанически
речникъ. София 1939, се. 523, 341). За фтдс«е^ ср.
гр. φ^άνω.
XXXI. Приписка отъ времето на царь Георги Тер-
терия II отъ 1322 г.
Ржкописътъ, на който се намира припискате, се пази
въ монастира Хилендаръ на Св. Гора. — Не всичко въ

357
началото на припискаха може да се разгадае. Думит"Ь
СЪ1 N п(»«жде см и Б~гъ означаватъ: „Онзи, Който е и
преди това е билъ Богъ". — Евангелието е написано по
повеля на царь Георги Тертерия II (1322 — 1323), изтък-
натъ — за да се подчертае династическата връзка — като'
синъ на царь Теодоръ Светослава. На двамата е даденъ
епитетъ ^великъ". Годината 6830=1321/2 г. отговаря на
5-и индиктъ. Дко указанието ΐ|ρΤτΒθγ Ж€ нмъ се отне-
се не къмъ „Отца, Сина и Светия Духъ", а къмъ
Георгий Тертерий II и баща му Теодоръ Светослава, то
книгата ще да е била писана още докато е билъ живъ
Теодоръ Светославъ. Георги Тертерий е назованъ съ тит-
лата „царь", защото презъ последнит'^ години отъ цару-
ването на баща си е билъ издигнатъ за неговъ съупра-
витель, както това може да се заключи отъ н-Ькои мо-
нети (ср. за т-Ьхъ у Н. Л. Μ у ш м ο в ъ, Монетит-Ь и печа-
тите на българските царе. София 1924, се. 92/3), Теодоръ
Светославъ е назованъ „влад^тель на българи и гърци".
— На края на приписката неграмотно е добавено: Ή βϊ-
PXos Ηδαΐ . τη 5è, . ., което требва да се преведе, очевидно,
така : „тази книга [принадлежи ?]". По-долу съ тайнописъ
е добавено: f ευσεββεστατοϋ ά'να Χ(ριστ)ον Γεωργίωυ f
(вм. €ϋσ€βεστάτοϋ ανά Χριστον Γεωργίου) „на преблаго-
честивия въ Христа Георгия". Показателни за недоброто
познаване на гръцкия езикъ еж допустнатит^ правописни
грешки.
ХХХИ. Приписка на Ср-Ьдецкото евангелие отъ
1328/9 г.
Занимливо е, че въ приписката трижди се чете формата
метрополнтл, метрополн, мбт|кОполнт-&, а веднъжъ мнт(»о-
полнтя (гр. μητρθ7Γθλίτη$). Името на митрополитъ Йоана
не е указано въ Синодика (тукъ с 165 § 153). '- Ценно
е посочването, че ржкописътъ е билъ написанъ кь с TtH
софн. MGTpoiiOAN ср-ьдбУ^кон. . . Както забелязва Ил., За-
пись, с. 119, това показва, че презъ първата половина на
XIV я. името на главния храмъ въ града все още не било

358
усп-Ьло да измести старото име на града. — Царь Ми-
хаилъ Шишманъ (1323 — 1330) тукъ е назованъ съ име
Михаилъ МсЬнь, което показва желание да се свърже съ
старата и заслужила династия на ДсЬневци (ср. у м е н е
въ Мутафчиев ъ, История, 11, с. 227). -^ Годината 6837
=1328/9 действително отговаря на 12-и индиктъ.
XXXIII. Приписка отъ Ловчанския сборникъ
преди 1331 г.
Общо за приписката вж. ценното изследване на
Трифонов ъ, Деспотъ Иванъ-Ялександъръ. . ., с 66 сл.
— Ловечъ е назованъ „богоспасаемъ градъ", което про-
звище се е давало обичайно на престолния градъ (ср.
виз. 9"€ΟσωσΤ05). — Въ Синодика (тукъ с/1б5 § 152) еж
указани двама ловечки митрополити съ име Симеонъ. —
За титлата „деспотъ" вж. у Τ ρ и φ ο н ο в ъ, π. с, с. 70 сл.
и тукъ с. 354 — Щомъ приписката е писана преди
1331 г., то Михаилъ Лс^нь, синътъ на Иванъ Александра,
ще да се е родилъ преди избирането на баща му за бъл-
гарски царь. — Презъ 6900=1391/2 г. сборникътъ е
билъ пренесенъ въ Молдова (ср. Τ ρ и φ ο н ο в ъ, π. e,
e. 68; Цоневъ, π. e, e. 198). Немного време преди
крайния ударъ на турците надъ българската независи-
мость, предвидливи иноци наченали да пренасятъ въ от-
Бжддунавскит•^ земи паметници на средновековната бъл-
гарска книжнина (ср. Дуйчевъ у Мутафчиев ъ,
История, II, с. 301). За по-нататъшната сждба на ржко-
писа вж. у Трифойовъ, п. с, с. 68 сл. Въ 1392 г.
българските монаси Софроний, Пименъ и Силванъ на-
пустнали България, очевидно поради турската заплаха,
преселили се въ Молдова и основали тамъ т. н. Нямцов-
ски монастиръ.
XXXIV. Възхвала къмъ царь Иванъ Ялександра
(1337 г.)
Годината 6845 = 1336/7 отговаря на 5-и, не на 10-и
индиктъ. — Ржкописътъ, съ чисто богословско съдър-

359
жание, e билъ написанъ по повеля на царь Иванъ Яле-
ксандра. — Царьтъ е назованъ още въ самото начало
жбогоизбранъ" и „бргов^нчанъ". Нему се дава необичай-
ната титла „царь на царете". Той /е нареченъ, освенъ
това, „най-православенъ" и еж изтъкнати неговите вое-
началнишки достойнства. Съ няколко думи е обрисуванъ
— както това се ср^ща често въ византийски произве-
дения — т'Ьлесниятъ образъ на царя. Доколко този образъ,
обаче, отговаря на онова, което намираме, напр., въ миниа-
тюрите на Манасиевата хроника или Лондонското Еван-
гелие ? Поради проявената храбрость въ война българ-
скиятъ влад-ктель е билъ назованъ втори Ялександъръ.
Указанието, че нзнлудла многм грддм nptATb кр^постнА
н М£л:ествомь загатватъ за действията на царя въ бъл•
гаровизантийската война презъ 1332 г. (вж, за това м ο и τ "fe
добавки у Мутафчиев ъ, История, П, с. 244 сл.). То-
гава Иванъ Ллександъръ — въссмь елъгд(ю" щ^^коуАН —
наистина проявилъ военна храбрость и съобразителность.
На 18. юлий 1332 г. българит-Ь нанесли голямо пораже-
ние на византийската войска, предвождана отъ Дндрони-
ка III Палеологъ : г^къцкяго iff^c ннздожлнкъ д(^'Ья;двно,
(=гр. κατά Kpàros „мощно, силно"). Докато J. Cantac,
ib., Ι, ρ. 464, 12 sqq , опитва да прикрие подробностите
около ромейското поражение при Росокастро, то G г е-
goras, ib-, Ι, ρ. 483, 21 sqq., признава открито извънредно
тежкото положение на византийския императоръ, когото
спасило само снисхождението на Иванъ Александра. По-
корените на ромеите български градове отказали да се
подчиняватъ на завоевателите. За имп. Ддроника III .въз-
хвалата съобщава : шд^таА сд €Г0 Ать рЯкКама, отъ
което требва да се заключи, че Иванъ Ллександъръ е
успелъ да го плени. Сведението за завземането на Не-
себъръ и другите крепости на черноморското крайбрежие
се потвърждава отъ Gre до ras, ib , Ι, ρ. 487, 21 sqq.,
който ce задоволява да каже, че ромейските гарнизони
били изхвърлени отъ всички крайбалкански крепости. За
съжаление, не е известно, до кжде е стигналъ Иванъ Яле-
ксандъръ на югъ и дали е успелъ да освободи всички

360
Ί
завзети отъ византийцит -b тракийски градове. При сл^щата
война влад^тельтъ усп^лъ да се справи и съ възста-
нието на чичо си Белаура въ Видинско, та завзелъ Къ-
дннь н въсе подоунлкне. Извънредно ценно е сведението,
че тогава подъ негова власть минала цялата североза-
падна область ддже н до Морлвл;. — Въ думит -fe : н врлгу
СКОА Бьсд бмь f^AiKAMA под' МОЗФ ПОДЛОЖИ изразяватъ ви-
зантийското схващане за воененъ „триумфъ" (вж. указа-
нията тукъ, I, с. 172 сл.). Съ това, споредъ хвалителя, се
установила „крепка тишина** въ вселената (01К0иц6УГ|).
— Сравнението съ Константина Велики е обичайно за
средновековни писатели. — Въ текста еж употребени
като тъждествени думите скнфтро Η хорЛкГВД (вж. за това
и с. 303). — Въ началото на възхвалата Иванъ Млексан-
дъръ е назованъ : ненз(>еУ€/нлго с&дна п(кДвед||дго,
CMf^UMb жв н вдовамь. Тукъ съставительтъ се обръща
къмъ с^кднн н Болире. Обращението: п(>ости;^ь рЛЕН м
СБОБОДН потвърждава другите сведения за съществува-
ние на робство въ средновековна България. — За исто-
рическите обстоятелства, при които е писана възхвалата'
вж. писаното отъ мене у Μ у τ а φ ч и е в ъ, п. с, П,
с. 252 сл. — Краятъ на възхвалата е съставечъ по обра-
зеца на обичайните византийски „херетизми" (ублажавания)
(за това ср. I, с. 198). Тукъ най-ясно еж изтъкнати про-
звищата на царя : „царь на царете**, .богоизбраникъ",
„милостивъ", „боговенчанъ**, „възвишенъ*, „богопазенъ",
„застжпникъ на верните**. . . Споменатата царица Теодора
€ първата му жена, влахинката, упомената и въ Сино-
дика (тукъ с. 163 § 122). — До 1337 г. еж били родени
тримата синове на Иванъ Александра : Михаилъ Асень
(за него ср. по-горе с. 358), Иванъ Страцимиръ и Иванъ
Ясень. Въ текста се чете: рлдоунтд ci съ сдлд^кмм
УДДМ ВЛШНМН МНХАНЛОМЪ lf(>eMb ^CtHeUb Η С(кД1|НМН(кОМЬ Η
Асскбмь. Думите Мнхднломь iff^eMb ^сснемь се отнасятъ,
безсъмнено, до първородния му синъ Михаилъ Дсень. —
Въ д(»ъл!АВ« н^ь требва да се тълкува въ смисълъ : „въ
техната мощь** ; дръжавА = виз. κράτο?• — Въ ржкописа
се намиратъ още неколко занимливи приписки (вж. Цо-

361
Η e в ъ, Слав. ржкописи, с 5 сл.). При образъ на Спаси-
теля се чете надписъ : 1олнь ^лексАИ^^р if(>b Блъгаромь;
по-долу + dpevb, сне сътворено ом®", въ πο^ψι» н
оутвръжден1е, Йоан» Дле^дндрн 1^рю Б*^дгаром^ nave же
н гръкшг.гь н б<кдн въсегдя 'лмн\. На л. 310^ се намира
приписка отъ писача ; Селнкнн с5 ifpra 1(5ане ^лб^дндре
не злБл;дн пнсдкшлдго кннгя сна въ τ[βο€]α; помофь н
по;свд[л£ н заст<&пленне твое'моу ΐ)(ΐί^Βϊω [въ в«кь1 ям^^нь].
За отбелязване е схващането, че дори преписването на
една богослужебна книга се е сметало д^ло, което мо-
жело да спомогне за утвърждение на държавата. Дру-
гаде (л. 1О70 се чете: f б"ъ дд простГ С'шонл. Цоневъ,
п. с, с. 12, изказва предположение, че този Симонъ е,
можеби, писачътъ на Лондонското евангелие (вж. тукъ
се. 150/2).
XXXV. Зографска грамота ка Иваиъ Ялександра
отъ 1342 г.
Думата мяновение, въ началото, означава νεΟσΐ^
nutus, „кимване, съгласие" (вж. Μ i к 1., Lex., s. ν.) и e
заета отъ византийския придворенъ церемониалъ (ср.
Treitinger, ор. с, р. 52 sqq.). — Въ текста е употребена
отначало думата ктнторм, а по-нататъкъ българското й
съответствие зддтеде. — Ш томъ ст смъ MtCT-s „на това
свето MtcTo" (преведено тукъ с. 73: „на това м^сто").
— Ценно е указанието на грамотата, че на Св. Гора се
намирали пръвие н нзрддшншбе монастири и светилища
на гърци и на българи, после на други народности. Мо-
насите българи еж били особено многобройни тамъ Ърезъ
късното средновековие и турското робство. — Споредъ
изричното указание на Иванъ Александра, Зографскиятъ
монастиръ „отдавна" билъ български царски м о-
настиръ: нзддвнд 11(»1гд(»ъжнмъ естъ Q прдкосллв'-
ММН^Ъ Н БАЛГОУеСТНВин;КЪ Й ХрНСТОЛЮКНВиНХЪ Ц(к"н11 БЛЪ-
гярскмнхъ. Владетельтъ посочва и други царе като свои
деди и прадеди : Д-кдъ н ар-й Д«дъ 1|(Гтвд мн. Както по-
нататъкъ въ грамотата, така и другаде Иванъ Ялександъръ

362
желае да подчертае родството си съ предишнит'^ бъл-
гарски влгд'Ьтели. Всичко това се дължи на стремежа да
се установи династична приемственость, дори и мнима, и
да се узакони, по този начинъ, собствената власть. —
Царьтъ съобщава, че предишнит'^ български царе били
правили дарения на монастира : л(»нллглди с&ть н кр«пн-
1Н къждо н;съ, €'лнко БЛ^говоднлъ б^сть. За съжаление,
знае се само за дарението на ИванъАс^няП (вж. у мене,
Приноси къмъ историята, с. 152 сл.). Самъ Иванъ Але-
ксандъръ билъ правилъ никакви дарения, въ началото на
своето царуване, обаче, не се знае нишо по-точно за това.
— Въ думит% : Знблня:е плкм бллгонзколнлъ еЧтъ г"ъ б^^ъ
мон 1с^ Хе" . . . н посади ма ид престол* Блъгдръсклго
||(1>*^ткд е'2ке е'стъ дъднн н пр«д('Ед)нн ц(Гтвд мн е изра-
зена, и то отъ устата на самия царь, не само мисъльта
за династическа законность, но и за богоизбраность на
владетеля. — За eViKO по CHAtcp. виз. 6σον τήν δύναμιν. —
Р%ка Струма е назована съ древното име Ст|И1Ме}|1Ъ, и то
подъ византийско влияние ( 2 τρυμί^ν). — Дали селото Хд н-
ддкъ не е тъждествено съ отбелязаното отъ Κ ж н ч ο в ъ,
п. с, с. 182, с. Ханджиста въ Зъхненско? — Въ грамота-
та еж споменати византийскиятъ императоръ Дндроникъ III
Палеологъ (1328—1341) и неговиятъ синъ и наследкикъ
Иоанъ V Палеологъ (1341—1391). Лндроникъ Ili Палеологъ е
назованъ отъ Иванъ Александра „брат ъ" въ духа на
византийското владетелско семейство (вж. Φ р. Д ь ο л-
геръ, Средновековното „семейство на владетелите и
народите" и бъл1 арскиятъ владетель, с. 181 сл.), а „с в а τ ъ**
поради естественото родство вследствие женитбата на не-
говата дъщеря Мария за сина на Иванъ Александра, Ми-
хаилъ Асеня (за това вж. у мене: Мутафчиев ъ, п.
с, II, с. 247 сл.). Подчертани еж добрите отношения ме-
жду българи и ромеи до 1341 г. Вместо очакваното „братъ",
на Йоана V Палеологъ е дадено прозвище Дне11С€(осъ)
(гр. ανεψιό?) „племенникъ", чрезъ разширение на родстве-
ната връзка и пренасяне отъ баща къмъ синъ. За даре-
нието на селото Хандакъ еж запазени (вж. R е g е I-K u г t z-
Korabiev, ор. e, рр. 72-83 пгг. XXXI— XXXIV) петь

363
(nr. XXXI въ две копия) грамоти на Иоанъ V Палеологъ^
все отъ януарий 1342 г•, индиктъ 10-и, за които F. D δ I-
g е г, Die Muhle von Chantax. (Jntersuchung uber vier unechte
Kaiserurkunden (Сборн. Eìs μνήμην 2 π. Λάμπρου. 'Αθήναι?
1935, ρρ. 13 — 28) доказа, че първообразъ e само nr. XXXI
В, докато другит'^ еж неавтентични (вж. ibìd., ρ. 26 sqq. за
политическит'^ отношения между Иванъ Длександра и
правителството на малолетния Иоанъ V Палеологъ въ
края на 1341 г. и прол^тьта 1342 г.) — ИбЗстл^ино н не-
1&емлбмш е технически изразъ ; ср. виз. άναΐΓοσ7τάστο$ κα)
άναφαίρ€Τ05 (С ο л ο в. - Μ ο ш., π, e, ce. 392/3). Ж и τ a p-
c τ в ο отговаря на виз. σίτσρκία — задължение да се продава
жито на държавата, по-късно превърнато въ данъкъ, пла-
щанъ въ пари (Соло в.-М ο ш., п. с, с. 491; ср. и И л., Грам.,
с. 124). — Го(»нння (виз. δρείκή) е данъкъ за използуване
на планински пасища (вж. Солов. -Мо ш., п. с, се. 473/4;
иначе у Ил., п. с, с. 124). — За грлдознддНне вж. тукъ
с. 350, За УАТД „Златица" вж. Μ i к I., Lex., s. ν. ιμτΛ numus,
^номизма". Можеби изразътъ би требвало да се преведе
по- добре съ „пара" изобщо („оболъ"). — Думата слово,
както λΟγο$ въ византийскит-Ь грамоти, е написана съ
червено мастило на три определени м"Ьста въ текста. —
Годината 6850=1342, м. мартъ, отговаря на 10-и индиктъ.
— За формулата : въ нбже н нашл Бллгоуестнвдд н бо-
гопрондреуднд [бСМ, С.590: БлГоп(>онд[^еУбндл погрешно!]
идзидмбнд дръждкд вж. тукъ по-горе, с. 299 сл. — Цар-
скиятъ подписъ следва неотклонно обичайната за вре-
мето византийска формула.
XXXVI. Изъ Манасиевата хроника
Преведените тукъ откжслеци (вж. В ο g d а п, ор. с,
рр. 156—177) отговарятъ на гръцкия текстъ въ Const.
Manasse S, Comp. chr., рр. 105, ν. 4548—224, ν. 5252.
Възнамерявамъ да обнародвамъ наскоро нарочно обстой-
но изследване върху този преводъ, затова тукъ ще дамъ
само най-общи бележки.— Тъй като преводачътъ невинаги
е разбиралъ смисъла на превода, на съответните места

364
e взетъ подъ внимание главно гръцкиятъ текстъ. — Гръц-
киятъ текстъ, ν. 4557: χρυσον ώνεψοπόλεΐ („злато съну-
ваше") е разбранъ погрешно отъ преводача очевидно
като ώνείρψ ττόλεΐ, та затова е преведенъ : здято въ сьни
продг1ЛЧ1е (Bogdan, ib., ρ- 157; тукъ e. 77). — Думата
6ϋάγκαλον („лесенъ да бжде взетъ, да се носи на ржце")
въ V. 4568 е преведено неточно (В , р. 157) : довроно^*-
€Т€ИЪ, предадено тукъ (с. 78) «леснопоносимъ". — Думи-
те въ гр• текстъ (ν. 4572): ,/споредъ) казаното въ Езо-
повит-Ь басни" еж преведени (В., р, 157): eie глдголемоб
ярНУЛМН Бънъшинмн, сиречь „споредъ езическите басни*
{тукъ с. 78). — Думит"Ь „сиречь отъ заплатата й* (тукъ
с. 78) еж добавка на преводача (сн p-SYb ωτ oyfkOKS Ηχ),
както и думите : πτΗΐ)ϊ кстъ нмА кнкнос „кикносъ е име
на птица**. Странно е, че преводачътъ не е нам^рилъ
съответна дума да преведе гр. KUKVOS „лебедъ**. — Съ
името „Византия" (с 79) (ЕнзднтУл, Βϋζαντί?) е означена
не ромейската империя, а столицата Цариградъ. — Гр.
τταράδείσο? „рай" (ν. 4628) е преведено зле : „породл" (ср.
тукъ с. 79). — Думит -fe: сн ричь ταηνϊη оудн (В., р. 159)
еж добавка на преводача (тукъ е. 80: „тайни удове"). =
— За намеците за „дъщерята на божествения Сионъ"
(тукъ с. 81) ср. Плачъ Иерем., II. — Въ превода
(с. 81): „та да му попречи никога да има дете", да
се добави: „vì то да му се опълчи". — Думит% : „мжже
облечени въ щитове и копия" (тукъ с 81) отговарят ь на
1||нтннкм и KonÌHNHKbi въ старобългарския преводъ (В.,
р. 161). — Въ превода (с 82) по-добре е да се чете:
„злотворно злов^рие" вм. „злосторно". — За израза „дя-
сната и спасяема часть" вж. часть 1, с. 196 ел. — Думи-
T-fe въ превода (В., р. 163): съ шдоомъ υ(>'!ιΒΛ€νέιιιμ'ε от-
говарятъ на гр. текстъ ν. 4770: βάμματι ττορφυρέω .пур-
пурна багра" (ср. тукъ с. 84). — За справедливостьта на
имп. Теофила (829—842) ср. Ив. Д у й ч е в ъ, МакПр, XIII
3 (1943), е. 6.— V. 4821: 7Γ6λάγθϋ$ ек Ποντίου е зле пре-
ведено: ωτ ιι;8ίΥΗΐιιι понтъскь»^ (В.« р. 165) (ср. тукъ с.
85: „морскит -fe дълбочини") V. 4835: àlTÒ πί&Όϋ „отъ бъч-
ва" е предадено: ωτ iiHO-^pt (В., ρ. 165). Гръцкиятъ текстъ

36^
ν. 4852: Tfjs λεωχόροϋ τρίβοϋ e преведенъ (Β., ρ. 166):
тръгоньскАго ДР08МД. Преводачътъ e разбралъ зле ν. 485бг
καΐ γαρ και Βόκχορί9, φασίν като го превелъ (Β., ρ. 166):
НБСО Η Азъ1къ стрдиъ!, гААголдт . . Личното имб Βόκχορίξ
е преведено така, защото, вероятно, е било прочетено :
βοή Xfópas. — M-feCTOTO, гдето e стоялъ имп. Те филъ
(с. 86), носело име „Буколеонъ". — Изразътъ (с. 87): „тй
еж следмит-к" (сЛкТ же сн) представя добавка на прево-
дача. — Думит-Ь (с 88): „Оногова, Който се взира въ
бездните и седи на херувими и серафими . . .** еж намекъ
за I Ц а р., IV, 4 и др.; думите за „св-Ьщникъ подъ крина"
еж сжщо намекъ изъ Μ а τ е й, V, 15. — За израза „подобно на
трудолюбива пчела" ср. часть I, с. 216. — Относно намека
за Иикодима (с. 89) ср. И ο а и ъ III, 1 и др. — Въ ν. 5027 имета
ΦαέθΌΰν (изъ гръцката митология) е изпустнато въ прево-
да (В., р. 170); ср. тукъ с. 90. — Не еж разбрани и ду-
мит-к на V. 5044 („сътрапезникъ стана на менади, що но-
сятъ тирсъ"), като е преведенъ (В., р. 171): вестоудм-мнмъ
орДьжесюсцемъ (ср. тукъ с. 91). — Думата (ν. 5053) έφιμμϋ-
θΊωμενοι („б-клосани") e преведена: иомазднн Б-Блнлимъ
„намазани съ белило" (В., р. 171 ; тукъ с. 91). — Думите:
Ke3CT0ifAH« позорствоуЛк „безсрамно позорствуваше" (В.,
р. 171 ; тукъ с. 91) заслужаватъ внимание. Tt отговарят•^
на V. 5065: άσ€μνω$ ^εατρομανών. Думит-Ь (с. 91): „децата
на актьори" отговар(ятъ на гръцкия текстъ (ν. 5067), не на
погр'Ьшния български преводъ : г(>еуьскъ1А Д^тн, както и
изразътъ : „купельта на богорождението" (лошо преве-
денъ V. 5069 : пдкъ! по^ожденТд). — Името Ρ и м ъ (с. 93)
е добавено отъ преводача. — Упоменато е (с. 94) тялото
на императора иконоборецъ Консгантинъ V Копронимъ
(741—775). — За думата п^озмонлрь (гр. ΤΤροσμονάρίΟ?)
(въ гр. текстъ ν. 5229 : νεωκόρον) вж. D u С а π g е, Gloss.
gr., s. ν. — Думите : сн p'KYb комнс постлкленъ бмст (В.,
р. 177) еж добавка на преводача. За думата комнсъ ср.
по-горе е. 348. — Титлата „паракимуменъ" означава „спал-
никъ" ; ср. за нея D u Gange, Gloss. gr., s. ν. — За IIO-
30f>HipA (e. 96) cp. тукъ по-горе.

Збб
XXXVII. Приписки и добавки къмъ Манасиевата
хроника
Първата глоса е прибавена къмъ> разказа за имп.
Теодосия II, като общо съответствува въ гръцкия първо-
образъ на νν. 2546 — 2552. Докато, обаче, въ първообраза
се говори за имп. Мануилъ I Комнинъ, въ превода
€ поставено името на Иванъ Александра. Прибавено е
името Цариградъ, за българската столица. Както въ Зо-
графската грамота (тукъ с 72 сл.), така и тукъ е изтък-
нато родството на царя съ рода на Р\с-Ьневци: корбн*
ся^фД Ιω^ΗΑ прснздфнлдго цлръ Блъгя(»и)м ^ctNc. Самъ
Иванъ Александъръ е назованъ „прекротъкъ, милостивъ,
монахолюбивъ, хранитель на беднит-Ь". Всичко това е
добавка на преводача. — Относно глосата за времето на
Янастасия могатъ да се посочатъ местата отъ Ζ ο π а г а s,
ed. D., 111,рр.2бЗ, 12— 21;2б5, 11— 14;261,3— 4; ср. Theoph.,
ib., ρ. 143, 26 — 27. Различията еж чувствителни. Състави-
тельтъ има съзнание за своята зеМя: земА cÌk. Името
на Бдинъ не е посочено въ съответнит -fe византийски ав-
тори, а тамъ се говори за Илирикъ и Тракия. Тукъ, обаче,
се казва, че първобългарит^ почнали да завзематъ ДОД-
ПА& земА охндскл; (ср. за това тукъ с. 338 сл.), а следъ
това снд земА къса, сиречь българската земя. Отъ пър-
вите нападения на българит -fe — ωτ нс,ходд (ср. εξ έξόδοϋ)
— до неговото време били изминали 870 години, сиречь
указва се времето отъ царуването на имп. Зинона (474 —
491), когато първобългарит•^ за първи пжть били пови-
кани като съюзници на империята, до къмъ 1345 — 1350 г.,
когато е работил ь преводачътъ. За това посочване пре-
водачътъ е използувалъ, очевидно, неизвестенъ намъ
изворъ. — Къмъ приписката за времето на Константина IV
могатъ да се съпоставятъ м-Ьстата у Zonaras, ib..
Ili, ρ. 319, 23—320,27; ср. Τ h e ο ph., ib., ρ. 358, 10 sqq. Като
изворъ за съставяне на приписката авторътъ е могълъ
да използува самия текстъ на хрониката (вж. В ο g d а п,
ib., ρ. 137) но прибавилъ по другъ изворъ, че се отнася
за шестия съборъ. Последнит'к думи отъ приписката

367
требва да се тълкуватъ въ смисълъ, че първобългарит^
първоначално завзели обширни области на полуострова,
гдето по-късно се настанили власи, сърби и други. Ср. и
обясненията на Трифоновъ, п. с, с. 145. — За тъл-
куването вж. м ο и τ -fe бележки въ Μ у τ а φ ч и е в ъ, п. с, II,
261. — Къмъ приписката за времето на Лъва III може да
се посочатъ местата у Zonaras, ib., Ili, ρ. 341, 26 sqq. ;
Τ h e ο ρ h., ib., pp. 402, 21—404, 9 и др•; G. Η a m a г t., ib.,
p. 636, 3—8. 3a втората часть ср. Zonaras, ib., Ili, p.
338, 11 sqq. Τ h e ο ρ h., ib. p. 395, 13 sqq.; G. Hamart, ib.,
p. 637, 1 sqq.; именно хрониката на Георги Ямартолъ, пре-
ведена на старобългарски, е могла да послужи за из-
воръ на приписвача. За името „кумани", давано на ара-
бите, ср. Трифоновъ, п. с, се. 146/7, тукъ I, се. 237/8.
Тукъ е отразено, очевидно, народно предание, споредъ
което името кумани е било давано на „варварите". —
Извънредно ценна е приписката за времето на Лъва IV,
която не ще да е била съставена само възъ основа на
Zonaras, ib., Ili, ρ. 362, 16 sqq Ханъ Кардамъ се споменува*
чакъ въ 791 г. (Т h е ο ρ h., ib., ρ. 457, 9 sqq.), по времето
Ή3 имп. Константина VI (780—797), но въпреки това се см^та
(вж. Златарски, 11, с. 239) пр-Ькъ приемникъ на Те-
лерига (777 г.) Тази приписка, съставена, безсъмнено,
по домашенъ изворъ, потвърждава предположението, че
началото на Кардамовото управление се отнася къмъ
времето на имп. Лъвъ VI (775—780). — Въ глосата за
времето на Константинъ IV и Ирина (780 — 802) е указанъ
VII Вселенски съборъ (787 год). — Къмъ приписката за
Никифора ср. Ζ ο η а г а S, ib., III, ρ. 372, 20,— 374, 11; мргълъ
е да бжде използуванъ и G. Hamart., ib., ρ. 676, 9—23.
Въ Ватиканския преписъ се намира и миниатюра съ тази
сцена (вж. Φ и л ο в ъ, п. с, с. 63 и пг. 51). Приписката
къмъ времето на Михаила I Рангаве отговаря на една
М1^ниатюра въ Ватиканския преписъ (Ф и л ο в ъ, п. с, с.б4).
Ср. текстовет-Ь yZonaras, ib., Ili, ρ. 376. 1 1 sqq ; IV, ρ. 1 7, 25;
по-малко у G. Η a m a Γ t., ib., pp. 678, 20—679, 2; Τ h e ο ρ h., ib.,
p. 501 , 27 sqq. ; общо у 3 л a τ a ρ e κ и, π. e, e. 260 сл. Като
изворъ на глосата може да се посочи текстъ, подобенъ на

368
Теофана, не на Зонара. — На глосата за Лъвъ V отговаря
миниатюра въ Ватиканския преписъ (Ф и л ο в ъ, п. с, с- 65).
За съдържанието ср. Ζ ο η а г а S, ib., III, ρ. 380, 22 sqq. ;
Τ h e ο ρ h. Cont, ib., pp. 24, 9—26, 8. — Къмъ припи-
ската за Михаила II сжщо има нарочна миниатюра (Ф и-
ловъ, п. с, се. б5/б). Ср. още Ζ ο η а г а s, ib., III, ρ 393, 25 sqq.;
сведения за това еж дадени и въ други византийски из-
вори (вж. у Златарски, п. с, с. 307 сл.) и еж могли
да бждатъ заети отъ т%хъ. Името М^ртягъ отговаря на
формата ΌμΟϋρτάγ, като началното ο е взето за членъ
(ср. тукъ I, се. 3 сл., 170 сл.). — Въ свръзка съ глосата
за Михаила III сжщеетвува нарочна миниатюра (Ф и л ο в ъ,
п. с, е. 67). За съдържанието вж. Ζ ο η а г а s, ib., IV, ρ. 4,
22 sqq; ср. Τ e h e ο ρ h. Cont., ib., p. 162, 13 sqq.; (Ps.— ) S у m.
Μ a g., ib , p. 664, 13 sqq. Като изворъ, след., e могълъ да
бжде използуванъ не само Зонара. Указанието, че отъ по-
кръстването били изминали 511 години, ни отвежда къмъ
1376 г. Τ ρ и φ ο н ο в ъ, π. e-, e. 159 бел. 1, см-Ьта, че прево-
дачътъ е сгр^шилъ съ около 40 години, като е използу-
валъ старобългарска хронологичееки таблица, въ която
прочелъ BM-fecTO ^ST03 (или ,сто€)=6377 датата f 8тлз==
6337 за покръстването и споредъ това направилъ своето
изчисление. Вл. Розовъ, Sia via, II (1924), ρ. 475, пред-
лага да се чете не ф|Д=511, а ψ и α =501, което да се
прибави къмъ 842 г. Годината на преписа е 6853=1344/5,
отъ която преписвачътъ, в%роятно, извадилъ годината на
покръстването, но не ^ ST ОГ==б373, а погрешно f^CT мг==
6343, поради което получилъ 511 години. Къмъ глосата
за покръстването на русите има миниатюра (Ф и л ο в ъ, п.
с, се. 67/8). Освенъ текста у Zonaras, ib., IV, ρ. 35,
24 sqq., за нея e могълъ да бжде използуванъ обет ойниятъ
разказъ на Theoph. Cont., ib^ ρ. 342, 20 sqq. — За
глосата къмъ времето на Лъва VI вж. миниатюрата у
Φ и л ο в ъ, п. с, се. 68/9. За текста може да се посочи не
само Zonaras, ib., IV, ρ. 40, 1 sqq , но сжщо Theoph.
Cont., ib., ρ. 357, 12 sqq.; G. Hamart., ib., p. 772, 3 sqq.
3a ΙΙΗ3ΜΛ odium „омраза" вж. Μ i k 1., Lex.,s. v— попл-ьмншА
БлъгдрЪ! означава, очевидно: „оплениха българската земя".

369
За приписката за Длександра Ι и Константина VII вж, ми-
ниатюрата у Φ и л ο в ъ, п. с. се. 69/70. За в^роятенъ
изворъ е могълъ да послужи не само Ζ ο η а г а s, ib•, IV,
рр. 52, 24 — 55, 27, но и G. h а m а г t., ib., ρ. 802, 20 sqq. ;
разказътъ e повторенъ и въ други византийски извори.
— За приписката за Романа I Лакапина вж. миниатюрата
у Филовъ, п. с, се. 70—71. Относно et държанието
едвали само Зонара (ib•, IV, ρ. 58, 28 sqq.) e могълъ да бжде
използуванъ като изворъ. За сжщит-Ь събития говори об-
стойно и G. Η а m а rt., ib., ρ. 806, 8 sqq — Приписката за
времето на Романа II отговаря на миниатюра у Филовъ,
п. с, се. 7l/2. За събитието сл^ществуватъ разнообразни
сведения; вж. у Златарски, π с, е. 5S0 и бел 2. —
За приписката къмъ времето на Никифора 11 вж. миниа-
тюрата у Филовъ, п. с, се. 72/3. Ср. Ζ ο па ras, ib., IV,
рр. 87, 9 sqq. За израза двЛфН вь дкию л-ктк ср. Зла-
тарски, п. е., I 2, е. 594 и бел. 1. — Относно припи-
ската за времето на Иванъ I Цимисхи вж. миниатюрата у
Филовъ, п. с, се. 74/5. За събитията общо вж. Зла-
тарски, п. с, е. 607 сл. Думите: ιρροκ^ΐΑ B^AtrM отго-
варятъ на виз. та xfjs βασιλεία? παράσημα. Добавката, че
магистъръ е било с^нъ ввлнкъ въ гртц^^ъ показва,
че този санъ (за него вж. у Du Cange, Gloss., s. ν.) не
билъ познатъ въ българската държавна йерархия. За
думите под севе CъτБ0f>Ш8 ср. ÓTT'éauTÒv ποιήσαντο?.
— Къмъ приписката за имп. Василия II вж. миниатюрите
у Филовъ, п. е., се. 74/б. За събитията притежаваме
сравнително обилни извори (вж. у 3 л а τ а ρ е κ и, п. с,
с. 644 сл.). Въ тази приписка е изразено схващането за
гол-Ьмит^Ь някогашни граници на българската на-
родноеть въ македонските и албанските земи. Ср.
моята бележка у Μ у τ а φ ч и е в ъ, п. с, II, с. 260 сл. ;
Златарски, п. с, I 2, с 714. За съдържанието
ср. Ζ ο π а г а S, ib., IV, ρ. П8, 7 sqq. ; Τ ρ и φ ο н ο в ъ, π. e,
e. 144 ; Златарски, π. e, e. 739 и бел. 2. Думит -fe δ К1ДД
»Мр*тъ тр-Ьбва да сетълкуватъ не въ емисълъ, чеСамуилъ
умрЪлъ отъ отрова (ср. Μ i к 1., Lex., s. ν. адъ venenum),
но въ емисълъ на „мжка, болка, гневъ". Съответната
24

JÌKJ
миниатюра носи надписъ : н" вндсвь Сдмондъ 1|"^>ъ осд*-
пенм^ъ, н^ (Ò идд siiptTX (Φ и л ο в ъ, п. с, се. 75/б).
За последната часть ср. и Ζ ο η а г а s, ib., IV, ρ. 121, 9 sqq.
Тази приписка, съ упоменанието за царь fìctH^i I (1185—
1195), сжщо не е могла да бжде съставена възъ основа на
Зонара, който свършва изложението си съ 1118 г. Указа-
нието за ACtiii: цлрг влъгяром лръвяяго „Яctня първи,
царь на българите" показва, че съставительтъ или него-
виятъ изворъ е знаелъ и за Иванъ Яс^ня II. — Отъ общия
прегледъ на т-Ьзи приписки требва да се заключи, че T"fex-
ниятъ съставитель е могълъ да използува не само Зо-
нара (въ български преводъ), но и други извори, като,
напр., хрониката на Георги Амартола и н^кои домашни
извори. Припискит -fe съставятъ неразд-Ьлна часть отъ
текста на Манасиевата хроника. С Ь1 ρ κ у, Время . . . ,
с. 422 сл. б^ изказалъ приемливото мнение, че т-Ьзи при-
писки еж най-добриятъ доказъ за съществуването на сред-
новековни български л-етописи.
XXXVIII. Троянска притча
Всички лични и м-Ьстни имена въ превода еж пре-
дадени споредъ написа на първообраза, като понякога
еж уеднаквени, тъй като често еж написани различно. — За
думата влъхви (тукъ с. 105) вж. Ст. Младенов ъ,
Старобълг. в л ъ ]1 Б ъ „magus", новобълг. влъхва „fur**
и техните индоевропейски съответствия, въ : Сборникъ
В. Н. Златарски (София 1925), се. 151— 156.— За Bf^aVHHÌi „ves-
tes sericae** (тукъ e. 105) вж. Mi k Ι., Lex., s. v. — Въ текста
думата Д0БЪ1ТЪКЪ (ср. тукъ с. 105) е употребена въ зна-
чение на „богатство" и „добитъкъ, стока" (ср. Μ i к I., Lex.,
s. ν.). — Името Дневошькорднд (тукъ с. 106))=Discordia.
— Въ изданието на Во g da п, ib., ρ. 49 да ce чете ндпнсд
вм. плпнс^!. Името на Юпитера (тукъ с. 106) е написано
въ форма Н11нтб|>ъ. Изразътъ : вьзвесбдн се велмн вьс1:мъ
С(>ъд|)€МЬ скокмъ би требвало да се преведе : „много се
възвесели съ целото си сърдце" (тукъ с. 107). — За напи-
сите Пдрня!ъ и (Ра(>нжъ (у Bogdan, ib., ρ. 50 passim) ср.

J/l
в. Gero ν, Die Wiedergabe des griechischen φ und des
^riechischen f-Lautes im Rltbulgarischen (=Studia Serdic, I.
1938, pp. 125—134). — Въ израза: ωτΒίψΑε Μογ оннешь
(Β ο g da η, ib., ρ. 50) требва да ce чете: вене^шъ, както
и по-долу: онне»шб=вене»ше. За доям ср. Mikl., ib., s.
ν. — За прсвдрнтн fallere вж. Mikl., ib., s. ν.; ηκο н^ъ
п(>свдрн тр-Ьбва, след., да се преведе: „че той ги измами".
— За израза дво(»БЛ САужнтн (В ο g d а п, ib., ρ. 52) вж.
Mikl., ib., s. V. AB0f>bB2l servitium „служба" (тукъ e.
109). Думата трнгл-БНЛ въ израза : пнлхЛк уръвлеш вннд
трнглсил (Bogdan, ib., ρ. 52) издательтъ (ib., ρ. 431) см -fe-
та за неясна и каточели е готовъ да я преведе in triclinio.
Й. Ивановъ, Старобългарски разкази, с. 114, я из-
пустналъ въ своя преводъ. Mikl., ib., s. ν. я отбелязва
като дума sensus ignotus. Може би това е превъзходна
степень (съ три — , ср. по-горе с. 308 сл.) отъ дума
TAtiib SUCCUS (вж. Mikl., ib., s. ν.), сиречь вино, което е
„трисочно, пресочно, препивко" (тукъ с. 110). — За ρογ-
сдгъ кллкннскмн „каакийска страна" (с. 111) вж. Μ i к I.,
ib., s. ν. — За КАТ(кЪГЯ navis особенъ видъ корабъ, катеръ
вж. Mikl., ib., s. ν. (тукъ e. 111). — За ^нлемъ „шлемъ"
(e. Ili) вж. Mikl., ib., s. V. Думата nf^HYACiHiH „partici-
pem esse" (M i k l., ib., s. v.) „причащавамъ", e преведена
тукъ по-свободно, въ смисълъ „осквернявамъ се" (с. 112).
— Изразътъ: понеже зндлхд; у Bogdan, ib., ρ. 55, очевидно
требва да се чете: понеже [не]зн11АХЛ| (ср. тукъ с. 113).
— За думата oiffkOBe „господа, първенци" ср. Bogdan, ib.,
ρ. 440. Думит-Ь стр«1\я глбнлотд (ср. Mikl., ib., s. ν. гдвн-
лотл ìaculum, it. giavelotto) издаватъ най-добре западния
лървообразъ. — Въ думит-Ь : ωτ жнвого ωΓΗ£ некторовА
(Bogdan, ìb., ρ. 56; тукъ e. 114) последното име (ам. ек-
торовл I) сжщо издава западенъ написъ : 1-iector; ср.
сжщо Bogdan, ib., ρ. 59 и др. — Думите „червени зна-
мена" (тукъ с. 115) отговарятъ на У(къвеиь1 здстдвм въ
първообраза (Bogdan, ib., ρ. 56); за злстлвд „vexillum"
вж. Mikl., ìb., s. ν. — Думата „шатри" (с. 115) отговаря
на теитъ! въ първообраза (Bogdan, ib., ρ. 56), лат. ten-
^orium, ит. tenda (ср. Mikl., ib., s. v. тенътд). — Изразътъ

372
яс ТБоего пдлвогрнв1стого прнсця (q>. тукъ с. 11 5) е по-
правенъ на оус твоего (Bogdan, ib-, ρ. 57 nota 2). Дали
това не е влияние на гръцкото 6S, €ÌS „къмъ, при"? —
За дума со^лнуннкъ (отъ соуАН1)Д „копие") вж. В ο g d а π,
ib., ρ. 417. За думата лрмдтоснл („въоръжение", с. 118)ср.
Μ i к 1., ib., s. ν.; гр. αρματωσιά. — Млександъръ Парижъ β
представенъ въ разказа съ руси коси (жльт'|н кллсн ;
тукъ с. 120) съобразно съ ср-^днов-кковното схващане за
красота (вж. у м е н е въ: СпБАкН, LIV, 1936, с. 165 бел. 2). —
За донункъ collactaneus „кръвенъ събратъ" (тукъ с. 120;
вж. у Bogdan, ib., ρ. 268. — Думит -fe „гръцки стант^** (с.
121)отговарятъ на въ гръ¥ЬСКЬ1Н околь; OKOAbcirculus, cas-
tra у Bogdan, ib., ρ. 344. „Лцилеешева шатра" (e. 122)
отговорятъ на (\|)НлешевА кятоунл (Bogdan, ib., ρ. 62). —
„Ц-Ьлиятъ б -b въоржженъ" (с. 123) отговоря на Б-к весъ
лрмдтосднъ (Bogdan, ib., ρ. 63), гр. άρματωσμ6νο$ ; «ц-Ь-
лото въорлчжение" отговоря на дрмлтосъ вса. — Морали-
заторската и християнска тенденция на разказа е особено
подчертана въ думите, които произнесли гърците при
вида на кърчага съ праха на Дцилееша : „О, сило и славо
Лцилеешева, какъ не можаха..." (с. 123). — Въ спора
между Яякшишъ и Урекшишъ (с. 124) Мякшишъ казва
да не даватъ Лцилеешевото оржжие о^рбкшоу на πλί;•
шнв<&д TMRSk. Указване на плешивость се е см-Ьтало за
гол-Ьма обида (вж. у мене, Приноси къмъ ср%днов-Ьков"
ната бълг. история, с. 195 сл.). — Bogdan, ib., ρ. 65, пред-
полага, че тр-кбва да се чете не вь коудс, а вь коупс (ср.
тукъ с. 124). — Най-малкиятъ синъ на Якупа се наричалъ
Полидворушъ (не Полидводушъ, тукъ с. 125). — „Въоржжи
ги" (с 125) отговоря на дрмлтосявъ. По всичко личи, че
тази дума е била твърде обичайна за тогавашния говоръ.
— У Bogdan, ib., ρ. 67 : прлудя вм. прдвдл». — Думата
„аминъ" на края (с. 129) е написана въ текста съ гръцки
букви : αμήν (1) — Краятъ на повестьта е показателенъ
за общата тенденция : съставительтъ е искалъ да изпол-
зува този разказъ изъ класическата древность като чисто
християнски нравоучителенъ прим^ръ.

373
XXXIX. Надгробенъ надписъ отъ Боянската църква
Споредъ преписа на Ст. Верковичъ, въ надписа тр-кбва
да се чете ; βοϊκϊ, не ЕЖ^п (както е у Златарски) ; Лдн-
мнръ, Не (\лднмн(^ъ; мссецл, не мес«цл; день д", ке д".
Иречекъ, обаче, прочелъ... в^жн алднмн(>ъ . . ; с"нь, не
снмь ; споредъ селския „даскалъ Георги" най-напредъ се
чет-^ло влдднмнровь. — Докато името Длдимиръ, доколкото
зная, не се ср^ща другаде у насъ, името Витомиръ е поз"
нато. Въ София е откритъ пръстенъ съ надписъ : f Внто-
мнровъ 11()ъстен (вж. тукъ с 291, пг. СИ, 4); ср. Г. Ба-
ласчевъ, Минало, П. б/7. 1911, с. 16. Въ монастирската
църква въ с. Белово се чете надписъ : молвя (^явд вяГш
Ентомн^Л (вж. И. Ивановъ, Старински църкви въ юго-
западна България. ИБАД, III. 1912, с. 68); ср. сжщо Гра-
баръ, п. с, с. 28. — Тр-Ьбва да се чете 1-и день, не 30-и
день. Годината 6854=1346, м. май, отговаря на 14-и ин-
диктъ, не на 8-и, както е посочено въ надписа ; ср. и 3 л а-
т а ρ с κ и, п. с, с. 7 бел. 3.
XL• Приписка отъ 1346 г. върху Висарионовия патерикъ
Думит-к: п^коже ре^А|Глъ Пявелъ. Вс« слдвл ул^комъ
T(»teA.Tp4B^ Бо нсъше^н 1)в«тъ ет Зплде^... еж цитатъ
отъ I Π е τ р-, I, 24. Следъ думите: рекоммн пдт€(»нкъ следва*
ло въ ръкописа единъ изтритъ редъ. — За съжаление, не
може съ точность да се определи, где се е намиралъ спо-
менатиятъ монастиръ на св. Дрхангелъ Михаилъ (ср.
С Ь1 ρ κ у, π. e, e. 470). — Ha Иванъ Александра еж да-
дени епитети „христолюбивъ, благороденъ" и е указанъ
като влад%тель надъ българи и гърЦи. —
Годината 6854=1345/6 отговаря на 14-и индиктъ.
XLI. Приписка на попъ Филипа върху преписъ на
Манасиевата хроника
Споредъ указанието на преписвача, преписътъ е билъ
извършенъ по повеля на царя. Изобщо, Иванъ Алексан-
дъръ изпъква като щедъръ покровитель и поощритель

374
на книжовния животъ. Освенъ епитетигЬ, които еж да-
дени на царя, занимливо е указанието за .прекрасния
Иванъ Ялександъръ". То требва да се съпостави съ въз-
хвалите въ П-Ьснивеца (тукъ с. 70), — Указанието за ин-
дикта липсва въ приписката, която е повредена въ края
си, и е добавено отъ мене. Годината 6853 отговаря на
времето отъ 1. IX. 1344 г. до 31. Vili. 1345 г., та затова
неточно е да се твърди (вж., напр., Трифонов ъ, Бележки,
с. 154 ; W е i π g а г t, ib., ρ. 168), че преписътъ билъ напра-
венъ въ 1345 г. За тълкуването на думигЬ ПОИПИСЛШЛч СА
ср. у We i π да г t, ib., ρ. 168 sqq., гдето ce разглежда
въпросътъ, дали попъ Филипъ добавилъ н^що къмъ
ржкописа („приписалъ* I) или го преписалъ изцело.
Второто изглежда по-в^ро^тно.
XLII. Мрачка грамота на царь Иванъ Ллександра
отъ 1347 г.
Грамотата е била издадена на монастира св. Никола
OptxOBCKH, разположенъ въ Радомирско, въ землището
на с. Пещера и недалече отъ гара Земенъ. Областьта се
назовава съ име Мрака, поради което и монастирътъ е
познатъ подъ наименование „Мрачки". За него общо вж.
В. Иванова, Ор-Ьховскиятъ монастиръ. . ., с. 84 сл.; ср.
иП. Делирадевъ, Пжтувания изъ България, I (София
[1943]), се. 186/7. — Въ свръзка съ този монастиръ еж
три сръбски грамоти, именно една приписвана на Стефанъ
Дечански отъ 1330 г. (вж. Новак., п. е., се. 643 — 645;
Иванова, п. е., се. 107 — 111), други две на Стефанъ Ду-
шана отъ 1339 г. (вж. Новак., п. с, се. 406—407 ; И в а-
нова, п. е., се. 112—113) и отъ 1342 г. (Новак., п. с,
се. 407 — 408; Иванова, п. е., се. 114—115; ср. и сбор-
ната грамота за Хилендаръ у Η ο в а к., п. с, е. 422 пг. 7).
Въ разр^зъ съ твърденията на Дл. Соловьев, Повелье
манастира св. Николе Мрачког (=Прилози, IX. 1929, се.
1 — 18) В. Иванова, п. с, е. 90 сл. доказа гЬхната под-
пра веность. — Занимливо е почитанието, което Иванъ
Ллександъръ храни къмъ св. Никола, който го билъ пек

375
кровителствувалъ въ биткит'^. Дали съ това признание
царьтъ не намеква и за н-^когашната битка при Вел-
бжждъ, презъ юлий 1330 г.? — Споредъ изричното указа-
ние на царя, на монастира qtr били дадени грамоти и отъ
предишнит-к български царе. ТЬзч грамоти еж били доне-
сени предъ Иванъ Ллександра, които ги е вид^лъ, и
това го подбудило да издаде своята грамота. Нищо не е
казано, обаче, отъ кои български царе еж били т^зи гра-.
моти. Дали не тр'Ьбва и тукъ да се съзре щедрата ржка
на Иванъ ЯсЬня II ? „Думит-Ь : злпнсяш;^ сл еж преведени
(тукъ с. 131) свободно: „б-кха . . . прочетени", защото ако се
тълкуватъ буквално (ср. зяинслтн scribere Mikl., ib., s. ν.),
би тр-Ьбвало да се приеме, че еж били записани въ книга (?)
предъ царя. — Въ грамотата е посочено ясно, че и по
това време монаетирътъ е билъ малъкъ въ сравнение съ
„светите велики лаври". — М-Ьстото се наричало «Opt-
ховъ"; и досега близка монаетирска земя се зове Ο ρ t ш-
ковецъ (Иванова, п. с, е. 84). За 3€вгел1д (ср. и
Новак., п. с.,сс. 423 пг. 18, 494) гр. ζ€ϋγ6λαΤ€Ϊ0ν „отд^-
ленъ селски имотъ", вж. Солов. -Мо ш., п. с, с. 444. —
Споменатото е. Белица е, вероятно, едноименното село
на северозападъ отъ София, близо до което е Костин-
бродъ. Бововци е, можеби, старото име на Бовъ по ис-
кърската линия. Името на е. Дръщряне е мжчно отъжде-
ствимо (ср. И л., п. с, С. 106). Въ Софийско, при е. Др•^-
ново се намира махалата Дражманъ. Загадъчно е и Коно-
ръзъ (Конор-Ьзъ ?) (И л., п. с, с. 104). Ракита е на северъ
отъ Бр'^зникъ, а Блатечница е дн. е. Блатешница rfa юго-
западъ отъ Радомиръ. За парици coloni — селяни, които
еж лично свободни, но еж свързани съ земята, ср. Солов.-
Μ ο ш., π. e, e. 479; ср. тукъ e. 345; ωτροΐ|Η означава
роби: ср. С ο л ο в. - Μ ο ш., π. e., e 475. Те^ннтл()Н озна-
чава „занаятчии, майстори" (ср. гр. Τ€χνίτη$). И ρ е ч е κ ъ,
История, е. 304, заключава възъ основа на това m'^cto и
на сръбски свидетелства, че още презъ XIV в. имало се-
лища, чиито жители се занимавали само съ занаяти. За
кнпурне ср. гр. κήπο? „градина*. Очевидно, разгранича-
ва тъ се зеленчукови и плодни градини. За пернволе „оградено

376
MtCTO, градина", cp. тукъ e 345. За севасти вж. с. 316
сл.; за д у κ и — с. 307 сл. ; за κ а τ е π а н и — с. 321 сл.;
за писачи— с. 323 ; за д е с е τ κ а ρ и — се. 322, 349 ; за
винари — с 322 ; за ιιοκα|>η „готвачи" ср. Μ i к 1., Lex.,
s. ν. ;за аподохатори — e. 323; за крагуяри „ге-
ргкари" — с. 348 сл. ; за π е с я ц и или π с а ρ и — с. 322 ;
за градари— ср. Μ i к I., Lex., s. ν. грлдлрь „hortulanus"
„градинарь" ; за iiORHpYNe ср. Μ ί к Ι., ib., s. ν. повнръунн
vectigalium exactor „събирачъ на данъци"; заизгон чи и—
с. 348; за комадъ и митати — с. 324; за другит -fe на-
лози — ср. с. 313; за подводъ вж. Μ i к I., ib., s. ν. кодъ-
ВОДЯ vectura „впр^гъ". Селата Драчово и Диячеи не еж
отъждествени (ср. Ил., п. с, с. 104). С. Скрино е въ Кю-
стендилско. — С. Житомитсъ ся\ЩО не може да се отъжде-
стви. Биха могли да се припомнятъ имената на селата
Житуша (Кюстендилско) и Житенъ (Софийско). — ф«нъ
(виз. cpóvos) отговаря на слав. в;)ля:дл „глоба за убийство";
вж. С ο л ο в. " Μ ο ш., π. e, e. 502; fì. Β. C ο л ο в ь e в, Кара
за уб1Йство в визант1Йском и славянском прав -fe (=3ап. Р.
Инст. Б., VII. 1932, се 331— 352); ср. В. Z., XXXVI (1936),
рр. 181, 227/8. За рлспоустъ dimissio „разводъ" и рлзБОН
latrocinium „кражба" вж Mik I., ib., s. ν. Въ грамотата ce
разбиратъ глоби за разводъ и за грабежъ. КонЧкь! тятъ
означава глоба за кражба на коне и, изобщо, на доби-
тъкъ. Ср. И ρ е ч е κ ъ, История, с. 306. За практори вж.
с. 321; за екзархъ — с. 347. — Въ свръзка съ израза:
донъдеже сл нцв нд земл сиеть требва да се отбележи,
че можеби съ подобенъ изразъ требва да се допълни
Чаталарския надписъ следъ думит% : „докато тече Туча и
докато. . ." (тукъ, I, с. 5; ср. иБешевлиевъ, Първобълг.
надп., с. 94). Подобенъ изразъ : μ6χρΐ$ αν Ó fjXlOS
την γήν έφορςί ... въ грамота вж. у С ο л ο в. - Μ ο ш.,
π. e, e. 254. — Ценни посочвания еж дадени за престоло-
наследието и ча богоизбрачостьта на влад-Ьтеля. Накрая
Иванъ Ялександъръ пише: б roKtNYaiUAfHe блго—!). ..
дрьжакя 1|Дрсткд мн (тукъ с. 134). — За израза : ДД не но»-
YHT СА ср. Μ i к I , ib., s. ν. иооуУДТН exerceri, meditari, do-
cere, сиречь „да не ce разм,4сли". — Въ sanctio на гра-

377
адотата e предвидена за нарушителя само роепа spiritualis
{тукъ с. 133 долу). — За „писа и подписа..." ср. тукъ се.
299 сл., 311. — Всички податки въ датата еж напълно
точни. За титлата ср. с. 317 сл. — Споменатото с. Серге-
вица, гдето е писана грамотата, е, очевидно, дн. с. Сергю-
«ецъ (Търновско). — Покойниятъ Г. Баласчевъ (въ:
Минало, И. 5/б. 1911, с. 186 бел. 2) безъ много докази изказа
съмнение и върху автентичностьта на тази грамота, тъй
като Иванъ Ялександъръ не билъ влад-Ьелъ Мраката. Ср.
за това бележките на В. Иванова, п. с, се. 90 бел. 1,
91 сл., която много убедително подчертава достов^рностьта
на грамотата. Единъ отъ най-важните изводи отъ даннит-Ь
Ήa тази грамота е, че сърбите следъ Велбжждската
^итка не еж владеели Мраката и по-гол^мата часть отъ
Кюстендилската область.
XLII1. Приписка на инока Лаврентия отъ 1347/8 г.
Годината 6856=1347/8 отговаря на 1-и индиктъ. —
Въ приписката еж занимливи пищните епитети, които еж
дадени на владетеля. — Думите : „всички божествени кни-
ги еж подобни на извори съ чиста вода и вс^ки, който
пристжпя съ усърдие, се насища съ жива вода, която
води къмъ вечния животъ" еж намекъ изъ И ο а н ъ, IV,
14, докато думите: „благославя годините на праведните*
напомнятъ Псалми, CXI, 2.
XL1V. Приписка на попъ Теотокий Псилица
отъ 1347/8 г.
Думите : ВС6Н воулгярнн отразяватъ гръцко произ-
ношение. Българската столица е назована „богоспасаемъ
цариградъ Търново". Споменатиятъ тукъ патриархъ Си-
меонъ е, очевидно, тъждественъ съ указания въ Сино-
дика (тукъ е. 165 пг. 146). Името на Теотокий Псилица не β
познато, доколкото зная, отъ други извори. — Датата на
приписката е дадена точно.

378
XLV. Дарствена грамота на царь Иванъ Нлександра
за венецианцит-Ь
При възстановяването на текста еж взети предвидъ
разночетенията, указани отъ L j u b i с . Въ началото на гра-
мотата има надписъ, добавенъ, очевидно, по-късно : Sacra-
mento е patto dell' imperatore Alessandro del Zagora [colla
Signorìa di Venezia]. 3a областното име Zagora вж. тукъ
e. 312; Ив. Сакжзовъ, Областното име Загора по нови
извори (=ИБГД, 1. 1933, се. 353—358). — Думата raozza-
dego не е ясна. — На края на документа има добавка г
Mandata detta copia per Marco Leonardo Veneziano console
de Veneziani in Varna nel 1352 d'ottobre insieme con una
lettera del detto imperatore del 1352 ut puto, con una nota
d'esso console ut infra. Vi ricordo, che lo perpero de Var-
na è baratti XVI e due terzi, e vai grossi sei, aspri 5, e per-
pero vai grossi 8. 2, grossi uno. Преписътъ на тази гра-
мота e билъ изпратенъ презъ 1352 г., обаче грамотата е
била издадена по-рано, вероятно презъ 1346/7 г. (ср. Са-
кжзовъ, Обл. име, с. 356). За съдържанието на дого-
вора ср. указанията въ договора на Иванко съ генуезцит^
(тукъ с. 185 сл.)• За нашата грамота ср. С ь1 ρ κ у, π. e.
e. 378 сл. ; общо вж. Ив. Дуйчевъ, Търговските връз-
ки между Италия и България презъ средновековието
(=Проф. мисъль, 11 5/б. 1942, с. 20 сл.); Мутафчиев ъ-
Дуйчевъ, п. с, с. 274 сл.
XLVI. Писмо на царь Иванъ Ллександра до вене-
цианския дождъ Лндрея Дандоло
Споредъ L j U b i с , ib., ρ. 247, въ началото ce чете
добавка; (Lettera dell' imperatore del Zagora al Doge di
Venezia], Intus. In nomine Christi amen 1352, die quarta
octobris in Nicopoli. Къмъ текста у L jubic, ib.,p. 248 e
добавенъ подписъ : ΙωΑΗΈ ^ле^анд(»ъ Блягок^рннн цдрь.
Li soprascritti carratteri sono di minio e significano Jovan
Alessandro per la Dio gratia re di Bulgaria over del Za-
gora, e son carratteri parte grechi e parti bulgari ovvero

379
persiani. R tergo la mansion de carratteri pìccoli Bulgari
ovvero persiani parte grechi e parte busdardatti coi bul-
gari, e credo dica al carissimo d. Andrea Dandolo dugge de
Venegia. Вместо предложеното отъ надписвача четене
тукъ е поставена тази титла на царя, която намираме в-ь
други негови документи. — Споменатиятъ Дндрея Дандо-
ло е билъ дождъ на Венеция отъ 4. 1. 1343 до 7. IX. 1354 г.,
следъ което отъ 11. IX. 1354 до 17. IV. 1355 г. го зам^-
стилъ Маринъ Фалиеро. — На края на писмото е споме-
ната предишната грамота, като е посочено, че е била да-
дена „по-рано" („in prima"). Двет^ грамоти еж обнарод-
вани тукъ заедно, защото се отнасятъ до едни и сжщи^
събития. Ср. и Т. Флоринск1Й, Южн1е славяне и Ви-
зант1я въ второй четверти XIV в-Ька, II (СПб 1882), с. 226 сл.
XLV1I. Изъ Л'Ьсновския Паренесисъ (1352/3 г.).
Пълниятъ текстъ на приписката е даденъ у Цоневъ,.
Описъ рк.Соф., с. 217=:История, с. 195. Ржкописътъ съдържа
слова на Ефремъ Сиринъ (ок. 30б_ ок. 378). За Злетов-
ската область и за самия монастиръ ср. у Й. И в а н ο в ъ.
БСМ, се. 156 сл., 162 сл., 165 сл., 394 сл., 487 и др. Спо-
менатиятъ сръбски краль е Стефанъ Душанъ (1331 — 1355).
Важно е обстоятелството, че на първо м^сто е указано
името на българския царь, а не на сръбския краль, което
показва народностните тежнения на населението. — За
Душановия сродникъ Иоанъ Оливеръ, господарь на Овче
поле и Л^сново, ср. у J и ρ е ч е к, п. с, I, с. 286 сл. съ
указанията. — За името Тахота ср. тукъ с. 296. — Годината
и индиктътъ съвпадатъ. За Л-Ьсново ср. и L. N. Ο к u η е ν,
Lesnovo, въ : l'Rrt byzantin chez les Slaves, I (Paris 1930),
pp. 222—263.

380
XLVIII. Грамота отъ времето на царь Иванъ Але-
ксандра за монастира Св. Богородица Елеуса (Уми-
ление) при Месемврия
Гръцкиятъ ученъ fl. Пападопулосъ-Керамевсъ от-
«рилъ т^зи три грамоти въ рк. 276 отъ „Иерусалимската
патриаршеска сбирка" (лл. 123,130, 124). Презъ тази есень,
въ началото на септемврий, можахъ да намеря въ Св.
Гора въ cod. Laur. S. fìthan. 1191, saec. XVII, f. 6 rv новъ
преписъ отъ тази грамота (тукъ пг. XLV1II)• Въ текста има
известни различия, поради което наскоро ще издамъ от-
делно светогорския преписъ. Грамотата е преведена у
Мутафчиев ъ, Къмъ историята, се. 163 — 164, като моятъ
преводъ се отличава отъ неговия въ н'ккои подробности.
Съ думата ναζίραίοΐ се обозначаватъ въ средновековието,
обикновено монасите. За името ср. Zonar., I, ρ. 73, 11
(=светъ); Q. Μ ο π., ορ. e, ρ. 348, 24; ρ. 378, 1 sqq. ; W.
C a S ρ a Γ i, ΝαζωραΤθ$ Mt 2, 23. nach alttestamentischen Vor-
aussetzungen (=Zf. f. nt. W., XXI. 1922, pp. 122/7; M. Lidz-
barski, Nazoraios (=Zf. f. Semitistik und verwandte Ge-
biete, I. 1922, pp. 230/33); L. Salvatorelli, li significato
di „Nazareno" (=Cultura Contemporanea, III. 1911, fase 1 — 5;
погрешно изтълкувано отъ Л. Милетичъ, Две народ-
ни етимологии. 1. Назорей вместо Назаретъ (=БПр, I 1.
1929, с. 129). — Засега не ми бе възможно да отъждествя
цитата отъ св. Василия. — За 'εξκουσβύεσθ'αΐ ср. D u С а η g е,
Gloss. gr., s. ν. За ангария — тукъ с. 312 сл.; за π с о-
мозимия — с. 313; за градозидане — с. 349 сл.;
зат. н. μονόξΐίλον, употребимъ и до днесъ, вж. Έλβϋθ'ε-
ροϋδάκη, Έγκ. Let, ix, ρ. 522. — За κομμερκη^ήσεται ср.
тукъ e. 329 сл.; за д у κ ъ — с. 307 сл.; за δργη „гневъ*
— с. 325. Думите : „моето царство бързо да подчини всеки
врагъ и всеки противникъ и варваринъ, а сжщо и хуни,
руси и светлокосото и германско племе" не бива да се
тълкуватъ като указание за некакви реални врагове, като
кумани, печенези или татари, маджари или узи, руси и
германци (нормани), както смета Μ у τ а φ ч и е в ъ, п. с,
с. 165 сл.. те еж плодъ, очевидно, на големата начете-
ность на съставителя на грамотата, както тази негова

381
начегеность проличава и въ уводната часть. Не бива да
се забравя, че презъ това време царските писания въ Ви~
зантия често биватъ съставяни отъ н^кои отъ първит-к
книжовници. Ср. напр. : К. Е. Zacharie von Lingen-
t h a 1, Prooemien zu Chrysobullen von Demetrius Cydones
(=SB der k. Preuss. f\kad. Wiss. Berlin, LIL 1888, pp. 1409/22);
Sp. Lambros, Ein Proòmium zu einem Chrysobull von
D. Kydones (=B. Z., V. 1896, pp. 339/40). Допустимо, e че това
ще да e било правено и въ тогавашна България. — Βάβαξ,
означава „chatterer, а loud talker, гоагег, rebeller", „сму-
титель", а άγϋρτη$ — „beggar, vagabond, impostor, juggler" —
„скитникъ, измамникъ". Указанието за месеца следъ дума-
та „безпечность" липсва въ светогорския преписъ : тукъ,.
след., то тр"Ьбва да се см^та за вмъкнато по погрешка-
За упоменание името на митрополита въ монастирски по-
меници ср. тукъ се. 32/3. Издательтъ, изхождайки отъ
посочения 9-и инциктъ, предполага, че тукъ требва да
стои 1341 г.. На 9-и индиктъ отговаря, напр., и 1356 г. Го-
дината 1341 требва да се предпочете, като се вземе пред-
видъ сведението на пг. LXIV (тукъ с. 177), което потвър-
ждова, въобще (противъ съмненията на Мутафчиев ъ^
п. с, с. 165) достов^рностьта на нашата грамота, както »
принадлежностьта й на Иванъ Александра. На края на
преписа е посочено, че следъ текста е следвалъ съ чер-
вени букви подписътъ на царя на български. Изобщо ^^
съмненията на Μ у τ а φ чи е в ъ, п. с, с. 165 сл. въ до-
CTOBtpHOCTbTa на грамотата не еж убедителни.
XLIX. Дарствена гра!чота на царь Иванъ Ялексан-
дра(?) за монастира сз. Никола при Месемврия
Μ у τ а φ ч и е в ъ, п. с, се. 174/5 е далъ преводъ
на документа, различенъ отъ моя въ н^кои подробности.
Споредъ него (с. 176), споменатиятъ тукъ монастиръ св.
Никола требвало да се търси източно отъ дн. с. Емине
(Несебърско), при морския бр^гъ, гдето се намира
параклисъ св. Никола. Доводите на М. противъ досто-
в-Ьрнсстьта на грамотата не еж убедителни. Лко състави-

382
тельтъ съобщава, че н'Ькоя си Οαβίνη била негова баба
<μάμμη), а той самъ се CM-feia внукъ на Иванъ Яс"Ьня II,
това не показва, че тази Севин(а) требва непрем-^нно да
€ била жена на Иванъ Яс-Ьня II. Родството на Иванъ
Ялександра съ рода на Иванъ ЯсЬня И може да е било
по-скоро мнимо (ср. тукъ с• 361 сл. ; м ο и τ t бележки у
Мутафчиевъ, История, II, с. 226 сл.). Мутафчиев ъ,
Къмъ историята, с. 177, обаче, см'Ьта, че най-решител-
Ήияτъ доводъ противъ достов-Ьрностьта била погр-Ьшната
дата 6903=1395. Грамотата е запазена въ преписъ и да-
тата лесно е могла да бжде сгрешена. Можеби като опора
за датирането тр-Ьбва да се вземе указанието за индиктъ
7-и, съобразно съ което грамотата би могла да се от-
несе къмъ 1339, 1354 или 1369 г. отъ царуването на Иванъ
Александра. Въ грамотата Константинъ Велики (324 — 337)
погрешно е посоченъ като съвременникъ на раждането на
Христа. — За епитетите „триблажения** и „преблажения" ср.
тукъ с. 308 сл. Занимливи еж посочванията за „богодаденото
и богов-Ьнчано наследствено царство отъ д-Ьди и бащи" ;
ср. у м е н е, Държава. . ., с. 82 сл. За βεστίάρίον „съ-
кровищница, хазна" ср. DuCange, GIoss. gr.,s. ν. ; J. E be г,
s ο 1 1, Sur les fonctions et les dignités du Vestiarium byzan-
tin (въ: Mélanges Ch. DiehI, Paris 1930, pp. 8l/9). — 3-
€πήρ€ΐα вж. e. 299 сл. Общо, въ грамотата, ако и преа
писъ, нито въ стилъ, нито въ съдържание н-Ьма податки-
които да говорятъ за нейната подправеность.
L. Грамота на царь Иванъ Нлександра (?) за мо-
настира Елеуса при Месемврия
Дадениятъ тукъ преводъ се отличава отъ този у
Мутафчиевъ, п. с, се. 167/8. За споменатите мона-
стири вжх п. т., с. 168; за „Ягиосоритиса" вж. сжщо
Н. Buchenau, въ: Blàtter fur Munzfreunde, LV .1920, pp.
i— 3; cp. BNJhb, I (1920), p. 446. Споредъ издателя, грамо-
тата произхожда отъ 1379 г. Очевидно е, обаче, че тя е
била издадена отъ български влад-Ьтель и то по враме,
«огато Несебъръ се намиралъ въ българска власть (не-

383
точно у Мутафчиевъ, п. с , с. 168), след., въ време-
то между 1332 до 1366 г. Съ огледъ на посочения индиктъ
3-и тя требва, след., да се отнесе къмъ 1335, 1350 или
1365 г. Недоказани еж съмненията на М. относно датата
на документа. Простагмата е датирана съ указание на
деня, месеца и индикта: άπολϋ&^έν irj τρίακοστΡ} . . . като
издательтъ добавя, че следвало съ червено мастило
μηνί σεπτεμβρίφ ϊνδικτιώνο? γ'. Му τ., π. e, e. 169 намира
новъ доводъ противъ достов^рностьта на простагмата
тъкмо въ това, че е посоченъ не само месецътъ и ин-
диктътъ, но и деньтъ. Въ сжщностЬ| подобно датиране на
византийскит -fe простагми е твърде често : вж. прим^ри-
Tt у Dòlger, Facs., col. 56: пг. 51,15 — 16; col. 57: пг.
52, 15; col. 58: пг. 53, 26; col. 60: пг. 55, 11—12. — На-
края издательтъ съобщава, че настоящиятъ π ρ е π и с ъ
(то irapòv Τσον) билъ сравненъ и нам^ренъ въ всичко
еднакъвъ съ първообраза и билъ подписанъ и отъ солун-
ския митрополитъ Исидоръ. Мут., п. с, се. 168/9, като
превежда неточно израза (изпуща думите „настоящиятъ
преписъ" и ги зам-Ьства съ „настоящето")» търси и тукъ
доказъ за недостов-Ьрность, безъ да съобрази, че се от-
нася само до заварката на единъ преписъ. За превзема-
нето на Месемврия отъ българите въ 1332 г. вж. Мут.- Д.,
п. с, с. 246 сл. ; за упоменанието на митрополита — тукъ
с. 143./
LI. Ямболски надписъ отъ времето на царь Иванъ
Ялександра
Надписътъ се намира въ Софийския народенъ музей и
тр'Ьбва да бжде проученъ отново, тъй като досегашнит'^ из-
дания еж напълно погр-Ьшни. Шкорпилови (п. с, с. 85) че-
татъ:... (\л€^лнБря [l ] го... Б№Г11Ьш(1|)ннш(м). . . което е неяс-
но. С Ь1 ρ κ у, π. e, e, 271 бел. 1 неубедително допълва: йде-
ξΑΗ'**. BftA^ero ΗΝωΓθ[ΒΜΑ] женл^ Гнь Шншманъ, като пра-
ви H-feKOH недопустими предположения. За края той пред-
лага допълването : енднкто е (?) н χτο ero φε iio[f>o8TH^]..
Джбилинъ e старото име на Ямболъ : вж. И ρ е ч е κ ъ»

384
Пжтувания, II, e. 676, особено Д. Я ρ а н ο в ъ, Името на
градъ Ямболъ (=МакПр, IX. 2.1934, се. 17 — 24). Годината
6865=1 35б/7 въ сжщность отговаря на индиктъ 10-и. За
проклятието ср. тукъ с. 147.
L1I. Послесловие къмъ Лондонското Евангелие
на царь Иаанъ Ллександра (1355/6 г.)
За кнсъ ср. Μ i к 1., Lex., s. ν. Заслужаватъ внимание
епитетите, дадени за царя и царица Теодора (еврейката :
за нея ср. с. 176 пг. LXIII). У писача на приписката се за-
белязва особенъ стремежъ къмъ чистота на езика. —
Преписването на книги съ религиозно съдържание е из-
тъкнато като д^ло, което утвърждава държавата, пакъ въ
свръзка съ схващането за общата gratla „благодать". — За
титлата, дадена на царя, ср. тукъ с. 134 сл. — Писачътъ
пожелава на царя победи надъ враговет-Ь (ср. часть I,
се. 5, 173 сл.). — Годината 5864=1355/6 наистина отговаря
на индиктъ 9-и. — За писача монахъ Симеонъ ср. тукъ
с. 361.
LUI. Изъ Зографския апостолъ отъ 1358/9 г.
Доколкото зная, имената на Младенъ и Лалое не стк
познати отъ други извори. Годината 6867=1358/9 отговаря
на индиктъ 12-и. И в а н ο в ъ, БСМ, с. 236, изказва пред-
положение, че ржкописътъ е билъ писанъ за царската
църква св. Спасъ (Възнесение), чиито развалини се нами-
ратъ на Царевецъ въ Търново.
L1V. Приписка отъ Бдинския сборникъ (1359/90 г.)
Занимливи еж громкит-Ь титли, които еж дадени на
видинския влад^Ьтель и неговата съпруга. Писането на рж-
кописа и тукъ е извършено като д-кло за утвърждение
на държавата.

385
LV. Приписка отъ ЛЪствицата отъ 1363/4 г.
Годината 6872=1363/4 наистина отговаря на ин-
диктъ 2-и. — За местото Устие при Търново ср, у Зла-
та ρ с κ и, История, III, с. 348 бел. 1 ; Γ ο ш е в ъ, въ ; БПр,
И 1 (1933), с. 87. За царица Теодора ср. тукъ с. 176.
LVI. Изъ Синодика на българската църква
Дадениятъ тукъ откжсъ отъ Синодика съдържа пре-
богати данни за нашата история и заслужава обстойно и
подробно проучване. Тукъ ще се огранича само съ н'ккои
общи тълкувания. — Относно указанието за попъ Бого-
милъ (§ 39) ср. с. 309; с. 311, за привидното въплъще-
ние на Христа. Занимливо е сведението за устройваните
отъ богомилит'^ ннощни събрания". Езическиятъ праздникъ
на 24 юний се празднува отъ нашия народъ и досега
(ср. напр.: Д. Маринов ъ. Жива старина. I. Русее 1891,
с. 176 сл.; С. Н. Шишко въ. Родопски старини. II. Плов-
дивъ 1888, с. 38 сл. и др.). — Сатаната е нареченъ (§ 43):
нконсдмъ (гр. οί-κονόμος) ,разпоредитель* на дъждъ,
градъ и прочее. За врача Василия (§ 53) ср. у Зла-
тарски, История, II, се. 302 сл., 356 сл. — Интересни
еж проклятията, които се отправятъ (§ 99) противъ посе-
гателигЬ върху дарения на църкви, монастири и епископии.
Относно проклятията срещу посегателит'^ на царската лич-
ность ср. Д у й ч е в ъ. Държава, с. 85. Нарочно проклятие
е отправено противъ влъхви и чародеи (§102), което по-
казва, че гЬзи лица еж били твърде многобройни по
онова време. Срещу § 105 на полето се чете: Въз-
глАШ потом f^eKìKT по триш. — Въ § 106 (Др. § 83)
е споменатъ имп. Константинъ Велики (324 — 337) и майка
му Елена. Отделно (§ 107 = Др. § 84) еж посочени ви-
зантийските императори : Теодосий I Велики (379—395),
Онорий (395—408), Теодосий II (408—450), Маркианъ (450—
457, липсва въ Др.). Следъ значителенъ пропускъ елед-
ватъ: Василий I (867—886), неговиятъ починалъ твърде
25

386
рано синъ Константинъ (вместо Лъвъ VI, 386 — 912),
Алвксандъръ (912—913), като еж изредени по-нататъкъ въ
почти пъленъ и правиленъ редъ влад-ЬтелигЬ до Ялексий I
Комнинъ (1081 — 1118). Др. поменикъ свършва съ този
императоръ, като е пропустнатъ Михаилъ V (1041 — 1042);
следъ Михаилъ VII е добавенъ н^какъвъ «царь Яндро-
никъ•' — можеби Андроникъ Дука, братъ на Константи-
на X, а преди Алексия I е добавенъ „царь Исаакъ*'. Въ
Пал. еж добавени накрая Иоанъ II Комнинъ (1118 — 1143) и
Алекеий II Комнинъ (?) (1180—1183). Въ поменика на ца-
рицит'Ь (§ 108) еледъ дъщерит'^ на Конетантйна VIII — Зоя
и Теодора е епомената Екатерина, жена на Исаакъ I
Комнинъ (1057—1059) и дъщеря на ц. Иванъ Владиелава.
Евдокия е жена на Конетантйна X и на Романа Диогена ;
Мария е жена на Михаила VII и на Никифоръ Вотаниата,
а Ирина е жена на Ялекеия I Комнинъ. Въ Пал. § 109
е непъленъ, та текетътъ е възетановенъ възъ основа на
Др. § 86. Споменатата царица Елена (§ 117) е жена на
ЯсЬня I. Въ § 118 еж споменати Лнна, жена в'Ьроятно
на Петра, и двет^ съпруги на Иванъ ЯсЬня II (вж. за
това Дуйчевъ, Приноси къмъ историята, е. 176 бел. 119).
За Кераца (§ 121), наричана още Петрица, вж. Ив. Дуй-
чевъ, Неиздадено писмо на папа Бенедикта XII до май-
ката на царь Иванъ Ялександра (=ИИД, XIV — XV. 1937,
се. 205— 210);μοητ•^ добавки у Μ у т., История, II, е. 243 сл.
За формата на името ср. у К. fìmantos: В. Z., XXVIII
(1928), рр. 18 — 20. Споменати еж двет-Ь съпруги на Иванъ
Ялександра (§§ 122—123; ср. и тукъ се. 176, 226). За
Кера Тамара ср. Й. И в а н ο в ъ. Северна Македония (Со-
фия 1906), е. 117 сл.; мои τι добавки у Мут., п. с, е.
290 сл. За титлата ^епикерний* (έπtκέpvης) „чашникъ" ср.
Du Са π де, GIoss. gr., s. ν.; ср. Duca, Η., ed. Β., ρ• 321,
10; ρ. 187, 13= турското „шарапдаръ"; L. Gramm., ib.,
p. 330, 14 ; B. Z., XXII (1922), p. 229. 3a Епикерниевъ мо-
настиръ — тукъ e, 217,3а титлата „протосеваетъ" — тукъ
с. 317. — За протокелийникъ и примикюръ

387
^primicerius „пастирски първенецъ") вж, DuC а η g е, ib., s.v.;
Ил., π. e, e. 120. — Занимлива e титлата „великъ войвода*^
(§ 136). Въ § 137 се чете; . . . бетЮ, което трЬбва
да се допълни ; [яого]6бтЮ ; лесно е сжщо и допъл-
ването на името „Доро[тей]". Въ § 138 е споменатъ, както
изглежда, цариградскиятъ патриархъ Арсений Явторианъ
(1255—1260. 1261-1267). За Иосифа (§ 139) вж. В. Н.
Златарски, Български архиепископи-патриарси пр'Ьзъ
първото царство (=5ИИД, VI. 1924, се. 49—59); История,
I 2, се. 252 сл., 260 сл. ; тукъ 1, се. 71,211. — Въ връзка
съ преславския патриархъ Леонтий вж. Златарски.
История, I 2, с. 401 ; ср, Кр. Миятевъ, Новооткритъ
оловенъ печатъ на български архиепископъ (==ИБЯИ, V.
1928/9, се. 249—262); ср. V. Laurent въ; Echos dOr.,
XXX (1931), ρ. 358. — За патриархъ Иоакима (§ 141) вж.
тукъ се. 43 сл., 330 сл.. Споменатиятъ (§ 142) Василий ще
да е билъ патриархъ при наследницит'Ь на Иванъ АсЬня
II, както и Иоакимъ [llj. За патриархъ Игнатий вж. се. 65,
279, 355, — Любопитно е указанието за патриарха „све-
щеномжченикъ" Макария (§ 143)). Указаниятъ патриархъ
Иоакимъ [III] (§ 144) ще да е ежщиятъ, който билъ по-
губенъ къмъ 1300 г. отъ ц. Теодоръ Светослава. — За
патриархъ Симеона вж. се. 135, 377. За патриархъ Тео-
досий вж. се. 171, 226. Споменатиятъ въ § 149 патриархъ
Евтимий е прочутиятъ нашъ книжовникъ. — За преславския
митрополитъ Сава — вж.е. 15. За преславския митрополитъ До-
ротей (§ 150) вж. е. 226; тамъ е упоменатъ и единъ ловечки
митрополитъ Партений (къмъ § 152); за митрополитъ Си-
меонъ (§ 152) — ср. е. 358. За ер'Ьдечкия ми1[рополитъ
Леонтий (§ 153) ср. е. 226; за ловечкия или провадий-
ския митрополитъ Лазаръ (§ 154) — е. 226, — За велбжжд-
ския епископъ Янастасий (§ 157) — се. 15, 301, — За охрид-
ските архиепископи Иоаникий и Сергии ср. Д у й ч е в ъ,
въ ГНМПл 1937—39, е. 211 бел. 8. — Важни еж указа-
нията за браничевскигк (ср. тукъ е. 294 за еп. Власий)
и бЬлградскигк епископи (§§ 159—160). За нишавския

388
епископъ Кирилъ (Киринъ) вж. с. 15; за видинския ми-
трополитъ Климентъ •— се. 15, 301. Подъ Симеонъ „ми-
трополитъ Филиписийски" (§ 163) тр%бва да се раз-
бира, вероятно, митрополитъ на Пловдивъ. Епископските
списъци къмъ Синодика изобщо еж ценни извори. Запазени
еж подобни списъци на солунската църква {= Echos d'Or.^
XXXII. 1933, рр. 300/10), на Монемвасия (=ib., рр. 129—61),
на Критъ (=ib., рр. 385—412), на Родосъ (= ib., XXXVII.
1934, рр. 196—212), на Кипъръ (== Byzantion, X. 1935, рр.
489-504;ер,ИИД,Х1У-ХУ. 1937,сс. 240/1) и др. Името Ботулъ
(§168) да сечете: Батулъ. Името Карачъ (§ 168) отговаря
на куманечото Καρατζάς ; вж. Л π π а С ο m η., Д1., Ι, ρ.
236, 15; II, ρ. 20, 2 sqq.; ρ. 71, 13. За Якиндина, Вар-
лаама и Прохора Кидоний вж. С м ρ κ у, π. e., e. 24 сл. ;
cp. Κ. Радченко, РелигЬзное и литературное дви-
жен1е въ Болгарш въ зпоху передъ турецкимъ за-
воеван1емъ (К1евъ 1898), с. 51 сл. ; G. Mercati, Notizie
di Ргосого e Demetrio Cidone, Manuele Caleca e Teodoro
Meliteniota. . . (Città del Vaticano 1931) ; за Лкиндинъ вж.
Μ. Jugie : Dict. d'his. et de géogr. eccl., I, pp. 340/1. Тек-
стътъ на Синодика на това м^сто е повреденъ и до-
бавките еж направени отъ мене. Изразътъ: н тдко
iipoc'iiBTATCA требва, очевидно, да се чете ; просвъ-
тдтсд. За Фудулъ и Пиропулъ (§ 177) ср. у, Рад-
ченко, п. е., е. 200 сл. — Въ поменика на българскигЬ
царе (Др. § 87) еж посочени въ добъръ редъ влад-^те-
лит% отъ християнско време. За Пленимира вж. И в.
Д у й ч е в ъ, Българекиятъ князъ Пленимиръ (=МакПр,
XIII 1. 1942, се. 13—20). Името Пленимиръ е запазено
н^кжде у насъ и досега ; известно е, напр., лице съ
подобно име въ Пловдивъ. Споменатата „българска царица
Мария* (Др. § 87) е жената на князъ Бориса 1, както
може да се заключи отъ една изъ Чивидалскиг^ при-
писки вж. Й. Ивановъ, въ: Сборникъ Л, Милетичъ,
София 1933, се. 630, 633), — За прозвището Б^лгунъ на

389
Иванъ АсЬня I вж. Ст. Младенов ъ, Потекло и съ-
ставъ на ср'Ьднобългар. Б^лгоунъ, пр^коръ на царь
Яс%ня I (== СпБЛкН, XLV. 1933, се. 49—66). За деспотъ
Страцимира и неговите братя (§ 99) вж. В. Н. 3 л а-
т а ρ с κ и, Вопросъ ο произхожден1й българскаго царя
Ивана-Ялександра (Отп. изъ Сборникъ по славянов'Ьд'Ь•
Н1ю, II. СПб 1906, с, 15 сл.); моит-Ь добавки къмъ Мут.,
п. с, II. с. 243 сл. — За определението „богопазения
престолъ на българското царство" ср. Д у й ч е в ъ, Дър-
жава . . ., с. 85. Преценка за н^кои сведения на Синодика
вж. у Мутафчиевъ; Сборн. Силистра и Добруджа
I [1927], с. 126 сл.
LVII. Приписка отъ Евангелие за царь Иванъ
Страцимира
ДумигЬ: съ 11(кНсносЛкЩном» требва да се че-
татъ: съпрнс110СЛ1кфном};. Ржкописътъ ще да е билъ
писанъ въ началото на управлението на Иванъ Стра-
цимира въ Видинъ, преди 1360 г. За патриархъ Теодосий
— с. 165 § 147. Видинскиятъ митрополитъ Данаилъ не е
посоченъ въ Синодика (тукъ, с. 166 § 162). Ржкописътъ е
писанъ въ Видинъ, но писачътъ не е упоменалъ името
си. За ржкописа вж. сжщо Γ у д е в ъ : СбНУК, VIII
(1898) с. 166 сл.
LV1I1. Писмо на Търновския патриархъ Теодосий
до монасит-Ь въ Зографъ
Въ титлата на патриарха (за него вж. с. 387) е
важно посочването : „на всички българи". Писмото показва,
че патриархъ Теодосий е билъ преди това монахъ въ
Зографския монастиръ. На последния листъ на изпрате-
ния ржкописъ съ пандектите на Никонъ се чете, съ зе-
лено мастило, подписътъ на патриарха: Оешдос1е мн-
ДОСТН& БОяг|& пдтр1Л^»?(ъ ккскмъ Блт>гл(оомъ). За
патриаршеския подписъ вж. С а π t., io., Π. ρ. 218, 5 sqq.

390
LIX. Приписка отъ Видинъ — 1365/70 г.
Въ приписката требва да се чете, очевидно, Рдико
вм. Рднко ; тжгя вм. тьоугя. За събитията вж. у ν.
D U j С е V, II Francescanesimo in Bulgaria nei sec. XIII e XIV
(= Misceli. Frane, XXXlV. 4. 1934, p. 323 sqq.); MOHTJt бе-
лежки у Μ у τ., π. e, II, e. 280 сл.
LX. Приписка отъ времето на царь Иванъ
Ллексаидра
За царя като божий помазаникъ ср. Д у й ч е в ъ.
Държава . . ., с. 83• Въ приписката се говори твърде
общо за неговите завоевания. Ценни сл1 сведенията за
покровителството на книжнината отстрана на Иванъ Але-
ксандра, доволенъ отговоря на гр. Εκανός ; ср. Μ i к 1.,
Lex., s. ν. Ha края e спомената царица Теодора (II).
1Л1. Приписка върху миней отъ времето на ц. Иванъ
Ллексаидра
Първата приписка е написана въ ржкописа съ гла-
голица. Презъ септемврий 1943 г. можахъ да проверя
приписката върху самия първообразъ.
LXII. Приписка на инока Исая отъ 1371 г.
За Углеша и Вълкашина вж. се. 166, 268. За съби-
тията общо вж. м ο и τ ib добавки къмъ Μ у т., п. с, Ilr
с. 285 сл. — Подъ „западни градове и страни" или «за-
падни страни** се разбиратъ споредъ установения въ
Византия обичай — балканските земи ; за τα εσπερία =
България вж. Ζ ο η а г а s, ed. В., ib., III, ρ. 389, 10. За „сед-
мия в^къ", сиречь края на св-Ьта, вж. Μ i g η е, Ρ. L., CCXV»
col. 279 Β: omne tempus septem dierum numero concluda-
tur ; S u i d a s, Lex., Ili, p. 506, 12 ; όγδοη — ή μίΧλοΌΟΛ
κατάστασης; обяснения „защо Христовото възкресение се
нарича осми (вtκъ)" у G. Hamart., ib., ρ. 230,5 sqq.; за сим-

391
вола на числото осемь ср. в. Ζ., XXXV (1935), р. 245.
Ливаний е единъ отъ последнигЬ езически писатели, чието
име дълго е било споменувано отъ по-къснит% поколения.
Писачътъ е предалъ името си чрезъ числа: ncaia.
Датата 6879 = 1370/1 отговаря на индиктъ 9-и. За при-
писката вж. и С τ ο j а н ο в и h, π. e., Ili, e. 41 сл.
LXIII. Прнписка отъ 1368 г.
Приписката е издадена съ всички неточности, които
отличаватъ правописа на приписчика. Обяснения за
приписката вж. у D u j С е ν, dna nota . ., рр. 95/6- Името
Γαρέλλτ] e неясно. Дали това, въ сжщность, е лично
или MtcTHO име ? Неотдавна у. В е S е ν I ì е ν, Eine neue
protobulgarische Inschrift (= Studia Serd., II. 1940, pp. 97/8)
издаде първобългарски надписъ съ мастното име Γαριάλλα,
сиречь Γαρέλλα. За името ср. още j. Cant., ор. e, Ι,
ρ. 123, 17; ρ. 136, 4; ρ. 138, 23 ; ρ. 143, 14—15 ; II, ρ. 474, 14.
Дали не ce отнася за сжщото име и въ нашата при-
писка? Месецъ октомврий отъ годината 6876=1368
отговаря на индиктъ 6-и. За иеромнимонъ ср. и в. Z., VIII
(1899), р. 573.
LX1V. Надписъ на икона отъ Месемврия отъ времето
на ц. Иванъ Ллександра
Надписътъ е пров^ренъ по фотографията у Φ и л ο в ъ,
Старобългарското изкуство, табл. XXII. Въ долния д-Ьсенъ
край на иконата има още единъ надписъ, написанъ съ
по-дребни букви ; той ще бжде издадеш» наскоро отъ
мене. Споменатиятъ Михаиль Лскнь е първородниятъ
синъ на ц. Иванъ Александра. За него ср. тукъ с. 358.
Въ свръзка съ споменатия „възлюбенъ и роденъ чичо*
на ц. Иванъ Ллександра вж. П. Η и κ ο в ъ. Кой е билъ
Синадинъ, чичата на ц. Ив. Ллександра (==: ИИД, Ш.
1911, се. 217—225); История . . ., с. 86 сл. Общо въ свръзка
съ припискигк и м-ра Св. Богородица Умиление вж. тукъ
се. 140 сл., 380 сл.

392
LXV. Рилска грамота на царь Иванъ Шишмана
отъ 1378 г.
Въ prooemium'a на грамотата е изразено схваща-
нето за божествения произходъ на царската власть. На
миналите влад'Ьтели е дадено определение: «светопо-
чина ли първопрестолни царе на българския пре-
столъ*, очевидно за противопоставяне съ Иванъ Страци-
мира или господарите на Добруджанското княжество.
И в а н ο в ъ, Св. Иванъ Рил., с. 37 и И л., Γ ρ., ρ. 106 CM-fe-
татъ неотъждествимо споменатото с. Варвара. Село съ
подобно име има въ Скопско, Тетовско и Пазарджишко;
би могло да се предположи, че се отнася за последното.
Чрътовъ долъ е неизвестно (И в., п. с, с. 37). И л., п. с,
с. 106 го см^та тъждествено съ с. Чрътово. Кръчино е ма-
хала въ Бобошевската община. Българино е неизвестно
(ср. Ил., п. с, с. 106). Бъдино — дн. с. Бадино, Дуп-
нишко ; Дриска и Гаганъ сжщо еж неизвестни. Орлица
е метохъ подъ монастира (И в., п. с, с. 37). Познати еж
имената : Каменица, Ломница, Крушевица, Шипоченъ, Ца-
ревъ връхъ, р. Германщица (Джерманъ), Рибни езера
(ср. И в., п. с, с. 38). С. Пъстра е дн. с. Пастра ; Бъзово
— дн. с. Бозова (Дупнишко) ; с. Дебъръ — непознато ;
Лбланово споредъ И в., п. с, с. 37, може да е с. Бала-
ново въ Дупнишко; Гнидобрадско — с. Недобрадско, Раз-
лошко ; JìtuiKO — с. Л^шко, Джумайско ; с. Селище,
Джу майско (И в., п. с, с. 37). Дали с. Др^новъ долъ,
което И в., п. с, с. 37, см^та неизвестно, не е с. Др-Ьнъ,
Радомирско? Ил., п. с, с. 105 го отъждествява съ дн. с.
Дряново, Джумайско.
По-нататъкъ еж посочени, както добре ги отъжде-
ствяватъ И л., п. с, с. 105 сл. и Ив., п. с, с. 37, се-
лата: Церово (Джумайско), Дол^не (Мелнишко), Градеш-
ница (Мелнишко). Развалините на стария градъ Стоби се
намиратъ при с. Стобъ на р. Рила (ср. И ρ е ч е κ ъ, Пж-
тувания, с. 237). Занимливо е името „Лгупови клети•,
което требва да се свърже съ името „агупци", давано

393
у насъ на циганигЬ : ср. И ρ е ч е κ ъ< п. с„ с. 307 бел. 29, За
стлсн „владения" ср. тукъ с. 320 ; за севасти — с. 316
сл.; за пра КТ ο ри — с. 321; за примикюръ — ср. с.
386 сл.; за алагаторъ «началникъ на ескадронъ, чинов•
никъ, който завежда конната служба*, вж. Du Gange, ib.,
Ι, col. 48; Ил., π. e, e. 120; C a η t., ib., I. pp. 130,
2—3; 150, 18; дг1гдто(»ъ у Сто] a но вик, π. e, Ι, e.
34 nr. 86 ; prothoalogator въ Chr. Moreas, ed. Legr., p. 287.
3a перперакий, виз. όπερπυράκίς «събирачъ на да-
нъци*• ср. Ил., п. с, с. 120. За жита ри ср. налога
жжитарство", с. 363; за винари — с. 322; за десет-
ка ρ и — с. 322 ; за аподохатори — с. 323 ; за κ о-
м и с и, както е възстановена думата — с. 348 ; за с τ ρ а-
т ο ρ и — с. 348 ; за митати — с. 324 ; за крагуяри
— с. 348 сл.; за кучкари — с. 322 ; за г ρ а д а ρ и ср.
се. 350, 366 ; варничи не е напълно ясно ; за π о-
б и ρ ч и и ср. б и ρ ъ, с. 345 ; за находници „прате-
ници" вж. Ил., п. с, с. 120; за зевгари — с. 325;
за ангария — с. 312. Интересни указания еж дадени
(с. 181) за търговията на зависимит1Ь люде. За кумеркъ
— с. 329 сл.; за диаватъ= броднина ср. с. 58 ; за
fi н κ с ъ, очевидно лб(>нкосъ или твя(>нко(?) —
ср. άερικόν, с. 325. За израза : „догдето слънце сияе. . ." ср.
се. 133, 376. Важни еж посочванията (се. 181/2) въ свръзка
съ престолонаследието и династическата връзка съ рода
на Яскневци. Въ тази грамота намираме едно отъ яай-
раннитЬ упоменания за името на града Срйдецъ ; ср. и
е. 68. Думит-Ь по шрмзмоу цдрствл мн еж пре-
ведени: »по повеля на моето царство^. За проказата на
Гиезия ср. IV Ц а ρ е τ в а, V, 25—27. Годината 6887 = 1378,
21 септемврий, отговаря на 2-и индиктъ. — Въ времето
на най-големия упадъкъ на държавата влад-Ьтельтъ е
взелъ найпищна титла (ср. за това м ο и τ "fe бележки у
Μ у т., п. с, е. 308 сл.).

394
LXVI. Витошка грамота на ц. Иванъ Шишмана
Споредъ указанието на грамотата, монастирътъ е
билъ създаденъ отъ ц. Иванъ Ялександра. За съжаление,
никакви документи отъ този царь за монастира не сл1
запазени. За мвте;(21тн «бърка* ср. 325 ; за κ е ψ а-
л и я — ср. с. 345 ; за практори, десетници (вм.
десеткари!), примикюри, алагатори, перпи-
раки, житари, винари, аподохатори, комиси,
стратори вж. указанията на с. 393 ; за кастрофи-
л а ц и — с. 342. Думата сбрдл(>н е неясна ; споредъ
И л.. Γρ., с. 120 това може да бжде прастара турска
заемка. За г ο τ в а ρ и — ср. с. 376 ; за подводъ „за-
дължение да се даватъ превозни средства•, ср. Ил.,
п. с, с. 124. Падалище означава, очевидно, задъл-
жение да се дава подслонъ. За крагуяри, кучкари,
с t н а ρ и ср. по-горе с. 393 ; за φ у н ъ — с. 376. Зна-
чението на думата гл(д)ляство «галадство•• или „га-
далство•• е неясно. За ρ а з π у с τ ъ ср. с, 376. За наруши-
телите се предвижда роепа spiritualis. Подписътъ на гра-
мотата е сжщиятъ, както въ Рилската. Грамотата не дава
никакви хронологически указания и се отнася обикновено
къмъ времето, преди 1382 г. (ср. И в а н ο в ъ, БСМ, с. 600).
LXVII. Договоръ на добруджанския князъ Иванко
съ генуезцит^ отъ 1387 г.
За израза: in imperio Romaniae ср. по-горе с. 318.
Дадениятъ тукъ преводъ се отличава въ н-Ькои подроб-
ности отъ превода на Златарски и Кацаров ъ,
п. с, с. 21 сл. Като пратеници отстрана на князъ Иванко
се споменуватъ Коста и Joipanus. Второто име мжчно
може да се изтълкува. Яко се сжди по написа Janone
иДжаноне", би требвало да се очаква «Джолнани". За име
Чолпанъ (1586 г.) ср. СбНУК, IX (1893), се. 378—9. За
името Добротица (Dobordiza) вж. Р. Μ u t а f С i е ν, Dobro-

395
tic — Dobrotica et la Dobroudza (= RESI, VÌI. 1/2. 1927,
pp. 27—41); Encore sur Dobrotica (= ГодСУиф, XXVil. 1931).
— Въ грамотата ce посочва по-нататъкъ едно писмо —
litterae patentes — на князъ Иванко отъ 13. V. 1387 г.
Подписътъ му тамъ билъ предаденъ ужъ въ форма:
Misericordia Dei d-n us Juanclius. Очевидно,
генуезцигЬ не еж предали точно неговата титла, защото
думит-Ь »по божия милость" не влизатъ въ титулатурата
на българските влад-Ьтели (погр-^шно дадено и въ писмото
на Иванъ Александра : per la Dio gratia ; ce. 137/8). Тит-
лата d ο m i π u s тукъ предава, очевидно, δεσπότης „де-
спотъ*, както се нарича той въ монетни надписи (ср. Т,
Герасимов ъ, Монети на деспотъ Иванко = ИБЯИ,
XII. 1939, се. 288—296), — Името на първия старейшина
тр-Ьбва да се чете; Raffael de fìma(n), тъй като надъ
последното а има знакъ за съкращение на п. Относно
личната отговорность ср, се. 136/7. — Не е известно, дали
князъ Иванко наистина, епоредъ постановлението на до-
говора (е. 195 § 14), го е потвърди лъ съ своя грамота.
— При двора на генуезекия подеета въ Пера е имало
нароченъ чов'екъ, н'ккой-еи Вартоломей Виланучо, държа-
венъ преводачъ, който е превелъ договора и предъ бъл-
гарските пратеници. Общо за събитията вж. Д у й ч е в ъ^
Търговските връзки . . ., с. 21 сл.; моите добавки въ
Мут., п. с, II, с. 292 сл.
LXV1II. Брашовска грамота на ц. Иванъ Страцимира
Съдържанието на тази грамота е така оскл^дно, че
не могатъ да се направятъ никакви особени изводи. Общо
вж. К. И ρ е ч е κ ъ. Българския царь Срацимиръ Видин-
ски (=Псп, I. 1882, се. 36—54).
LXIX. Поменици на български царе и царици
Имената, броятъ и редътъ на владетелите въ тези поме-
ници не съвпадатъ напълно. Помениците еж били използува-
ни още отъ Паисия, когато е еъставилъ своя списъкъ на бъл-

396
гарскигЬ влад-Ьтели. Следъ като изрежда 33 имена, той
добавя : „Въ н^кои цркви и монастири въ поменици собре-
тают се имена ц|^емъ болгарскимъ повече Q четириде-
сеть и не по реду писати. Ту има имена на синове
царски, кои и не били ц|кОВ'^, но тако писали ихъ имена
ц||ъ, цръ, ц|^ъ, но сви не ца^^ствовали. На н^кои ц^^и и
не писали имена: некои 3 нихъ били нечестиви . . ." (Й.
Ивановъ, Истор1я слов^ноболгарская . . , София 1914,
с. 60). Паисий, прочее, е отбелязалъ правилно основните
отлики на помениците — вмъкване на нецарски имена,
неспазване на реда, пропускане на н^кои влад^^тели.
Четени въ нашит'^ църкви и монастири презъ турско
време, гЬзи поменици еж запазвали и обновявали спо-
мена за свободната българска държава. Въ Боянския по-
меникъ еж изредени влад-Ьтели съ титла царь — отъ
Бориса I до Фружина, синъ на Иванъ Шишмана. Романъ
погрешно е поменатъ преди Петра I, а Борисъ II съв-
семъ е пропустнатъ, докато Гавриилъ Радомиръ е раз-
двоенъ. Ялександъръ, можеби, е см^танъ за по-възра-
стенъ, та е посоченъ преди Иванъ Нс^ня II ; неговото
име е повторено и малко по-долу, предъ името на
Константинъ АсЬня, можеби вместо ^ова на ц. Ка-
лояна или Калиманъ II. Следъ Константинъ ЯсЬня еж
упоменати имената: «Царь Симеонъ. Царь Шемгонъ*,
които еж, вероятно, имена на боляри отъ това време,
какъвто е епоменатиятъ „Яковъ деспотъ царь" — дес-
потъ Яковъ Светославъ, Личноетьта на Георги Тертерия I
сжщо е разделена на две. Указаниятъ Михаилъ е, ве-
роятно, синътъ на Константинъ Яс^ня. Деспотъ Куманъ
ще да е боляринъ отъ последното десетилетие на XIII в.
Следватъ няколко имена, чието отъждествяване не е си-
гурно. Накрая, начевайки отъ „господина Шишмана царя",
сЖ поредени владетелите отъ последната българска
династия. Въ списъка на българските царици еж посо-
чени 17 имена, некои отъ които могатъ мжчно да бж-
датъ отъждествени. Въ изданието на Погановския поме-
»

397
нйкъ у Иванов ъ, п. с, се 223/4 и у Миятевъ, п. с.^
с. 69 сл. има известни различия. До Ллександра редътъ
е сжщиятъ (съ изключение : Петъръ — Романъ 1), както въ
Боянския поменикъ, и следъ това еж пропустнати четири
имена, и то поради очевидна грешка. Георги I Тертерий
е раздвоенъ ; посоченъ е и внукътъ му Георги II Тер-
терий. Въ последната часть Пог. съдържа имена, изпуст-
нати въ Б., но липсва името на Фружина. Двата поме-
ника, прочее, зависятъ отъ общъ първообразъ (ср. И в а-
н ο в ъ, п. с, с. 223), който е билъ използуванъ по-пълно^
но не съвсемъ точно отъ преписвача на П., а съ про-
пуски поради невнимание отъ преписвача на Б. Споме-
нати еж, освенъ другигЬ, имената на деспотъ Констан-
тинъ Деяновъ и дъщеря му Елена. Въ П. не е упоме-
нато никакво име на сръбски влад-^тель. Редътъ на
имената въ Зографския поменикъ е съвършено разбър-
канъ, та поради това отъждествяването е напълно неси-
гурно. Вмъкнати еж, освенъ това, неизвестни имена.
LXX. Изъ житието на св. Иванъ Рилски
отъ патриархъ Евтимия
За „хоругви* ср. е. 303. Въ цялото житие се
чувствува силно влияние на византийския стилъ и езикъ.
Думите; „затече се подобно на еленъ къмъ водни из-
вори. . . •* еж цитатъ изъ Псалми, xlI, 2. За думата
Атло вж. Μ i к 1. Lex., s. ν. — Думит* къ цлрсклл
отговарятъ на виз. εΙς τα βασιλεία „въ двореца". — За
думигЬ: ΗΝωκωιΐΈ клюудемял „подобаващи на иноци"
ср. Μ i к 1., ib., s. ν. клюунтн convenire. — Писмото
на царя до светеца е, очевидно, съчинено отъ па-
триархъ Евтимия. Измислено е сжщо писмото на светеца
до ц. Петра. Т-кзи две писма, след., еж изворъ за исто-
рията на XIV в. Въ писмото на светеца еж изразени
схващанията на патриарха за царската власть и за отно-^

398
щенията между държава и църква. — Унинието (άκη-
δία, ср. с. 206) е било смотано за гр-Ьхъ и слабость. За
дикъ chorus ихоръ ; ликъ- ср. М i к 1., ib., s. ν. За цър-
квите Св. Лука и Св. Иванъ Рилски въ Ср'кдецъ ср.
И в а н ο в ъ, Св. Иванъ Рилски, с. 15 сл.; Ю. Τ ρ и φ о-
н ο в ъ, Бележки върху известията за св. Иванъ Рилски
(=МакПр, XI 3/4. 1939, се. 77—112, особено с. 100 сл.).
Споменатъ е (с. 207) византийскиятъ императоръ Андро-
никъ I (1183—1185). За пренасянето на мощигк на све-
теца презъ 1183 г. отъ Ср^децъ въ Гранъ (Strigonium,
Esztergom), на северъ отъ Буда Пеща, вж. у Иванов ъ,
Св. Иванъ Рилски, с. 19 сл. ; Златарски, История, II,
с. 465 сл. — Отказътъ на епископа на Гранъ да отдаде
почить на мощите на светеца отразява омразата между
католици и православни презъ ср^днов-^ковието. Унгар-
скиятъ краль, който се споменува (с. 208) е Бела Щ
(1173—1196). За събитията общо вж. 3 л а τ а ρ с κ и, п. с, с,
468сл.; J. Bòdey, Rilai Szent Ivan legendàjànak magyar vo-
natkozasai (= Rrhivum Philologicum, LXIV. 1940, pp. 217—^
221). Годината 6695=1186/7 отговаря на 5-и индиктъ,
Споменатиятъ (с, 71) Иванъ ЯсЬнь е ц. Иванъ Лс^нь I
(1185—1196); ср. и по-горе с. 168 § 91. За пренасянето
на мощи на светци за „по-гол'Ьмо утвърждение на своето
царство" вж. Дуйчевъ, Държава..., с. 87 сл. Писмото
до търновския архиепископъ (нареченъ патриархъ!) Ва-
силий е, може би, достоверно (с. 209), но текстътъ ще
да е билъ преда денъ свободно отъ Евтимия, който е мо-
желъ лесно да прерови съкровищниците на българската
патриаршия. За царския съветъ (синклитъ) ср. Дуй-
чевъ, Държава, с. 84сл. Заключителната глава (с. 211)
изразява отчаянието на патриарха отъ тежкигЬ дни, които
преживявалъ по това време българскиятъ народъ. Съста-
вительтъ на житието моли светеца да закриля своите
сънародници и да ги запази отъ беди и напасти.

399
LXXI. Изъ житието на св. Теодосия Търновски
Въ българския преводъ на житието еж отразени
твърде силно отликит-к на гръцкия първообразъ. Поради
това не всички изрази еж напълно ясни и често при
превода тр'Ьбва да се възстановява съответниятъ гръцки
първообразъ, за да бжде схваната мисъльта. Този памет-
никъ е важенъ изворъ за проучването на учението на
исихастигЬ. Изразътъ: къ cf^HAoy прнвести отговаря
на гр. ε^ς μέσον προάγω ^посочвамъ, привеждамъ•.
Думата Зуьство πατρίς има значение на „родно м-Ьсто•,
както се употр-кбява често и съответната гръцка дума.
— Думата m«ctnc означава èf/tupitaq, ,на мЬстенъ
езикъ". Изразътъ: н сховомь н д«ломь предава гръц-
кото: у.ос1 λόγφ γαΐ ϊργφ, Въслко пдьтское н тд«Ю-
щее шт1емъ моуд(»овян!б означава, че съ обличането на
монашеското одеяние Теодосий билъ откжснатъ отъ
Bci^Ka плътска и тленна помисъль. Думите: млге мнншь-
ское прдвен жителство = δ τήν μοναχίκήν Scop^-c&v
πολίχειαν означаватъ ,игуменъ** ; поради това изразътъ
не може да се превежда ; „Затова (игуменътъ) него
остави за ржководитель на монашеското братство . . .* ;
тъщесе ще н кто нмь отговаря на: έσπούδασε εάν
χαί τις άλλος. — Извадката отъ Иоанъ Л-Ьствичникъ
(с. 216): nftìei κω de вини ωτ листвнтннкя Тшяннл.
Божествииншее сТнднские горм игоуменл рекшоу <ι)τ по-
слоушянТе см1;(»енТе. ωτ см«рен!л Бест(кястТе. пже н
вллднтнцл доБ(»од«тсд№мъ нмеикетсе, БгодЮвезнк $ΐ(λω
сТю п(10хождллше не може да се превежда: „Този
начинъ (на животъ) той възприе отъ Йоана Л%ста-
вичника, сиречь — игуменътъ на божественейшата
Синайска планина. Той прекарваше тоя (животъ) много
богоугодно; отъ послушание къмъ смирение . . .•
(К и с е л κ ο в ъ, п. с, с. 5) ; рекшоу се отнася къмъ
Иванъ Л^ствичника. За цитата ср. S. Giovanni С 1 i-
m а с ο, Scala Paradisi. Testo con introduzione, versione e
note dei sac. P. Trevisan, I (Torinol941), p. 166 sqq., p. 180

400
sqq• Клюунм* apte ^както подобава" (не „здраво•!);
вж. Mikl., Lex., s. ν.; вж. и тукъ с. 397. Думите;
„както при водни източници" еж очевидно, на-
мекъ изъ Псалми, XLI, 2. — Думите; ΐ|λ^ιετΒθγψϊΗ
г|^лдь == ή βασιλεύουσα πόλις означаватъ „столица•,.
— За н-ккогашния градъ Червенъ вж. И ρ е ч е κ ъ, Пж-
тувания, II, с. 267; К. Шкорпилъ, Описъ на старинигЬ
по течението на р. Русенски Ломъ (София 1914). се. 26
сл., 77 сл, и др.; за монастира — с, 113 сл.; Cu ρ κ у, π,
e, e. 145 сл. Думите: „Тамъ нам'Ьри монастиръ и Bct-
какси търсеше 40BtKb . , . оправдания* еж преведени не-
точно у Κ и с, п. с, с. 6. — За Епикерниевия монастиръ ср.
С Ь1 ρ κ у, π. e, e. 146 сл. ; ср. и тукъ с. 386. — За Па-
рория (Παρορία) вж. В. Сл. Киселковъ, Средновековна
Парория и Синаитовия монастиръ (въ: Сборн. Злат., се.
Ì03— Ϊ18); N. Д. Bees, Ein Buchgeschenk an das Madonna
— Katakekryomeni— Kloster (=BNJbh, XV. 1939, pp. 187—195);
Г. П. Я я Η ο в ъ, Стари монастири въ Странджа. Приноеъ
къмъ въпроса за местонахождението на Синаитовия мо-
настиръ (= ИБЯИ, Хт. 1941, се. 253-264). За Григорий
Синаитъ вж. у С u ρ κ у, π. e, e. 61 сл : за исихазма
ср. моите добавки къмъ Мут., п. с, II, е. 317 сл.— Ду-
мата „старци" (е. 219) е употребена изобщо въ сми-
сълъ „иноци". Η 08Б0 вбфбмь снцб нмоуЩнмь означава:
τ6&ν πραγμάτων ούτως εχόντων ,,работите станаха ака"
(не ,,така братята се сдобиха еъ имущество", Κ и с, п.
е., е. 8). — Преценката на патр. Ка листа за търновския
патриархъ (Теодосия) е несправедлива (е. 220). За ^съвета*•
(Снгкднтъ) ср. е. 398. -— За събора противъ бого-
милите и варлаамитите, който се състоялъ презъ 1350 г.,
ср С W ρ κ у, п. с, е. 258 сл. ; моите добавки къмъ Μ у т.»
п. с, II, е. 320 сл. За името Босота ср. тукъ е.
296. -- ияге пелсть Тесть ннсаиТю п(»«ддтн (Злат.,
п. с, е. 25) требва да се четатъ: няге иел^пъ
(== indecens) еиречь „не бива, не подобава* ... — За
благочестието на царица Теодора (е. 225) вж. тукъ е. 163
§ 123. — БбзМ«стно€ 0Nt;cb мдчннли1€ = τον dzonoy αύ-

401
των επιχείρημα означава „тяхното безумно начинание"
(с. 225). За събора противъ евреигЬ въ 1360 г. ср. у С Ь1 ρ -
κ у, π. e, e. 266 сл.; м ο и τ -fe добавки у Μ у τ., π. e, II, e,
321 сл. За споменатите (с. 226) епископи и архиепископи
вж. с. 387 сл — Градъ Мадитъ (с, 226) се намира на Га-
липолския п-овъ. — За пОнОшемХб всунОе ддСТь нмь
(с. 228: „и имъ е наложилъ в"Ьченъ позоръ") ср. с. 325 сл.
LXXII. Изъ житието на св. Ромила Видински
Мелана (с. 229) е м%сто до Ла врата на св. Дта-
насий на Св. Гора. Обстойни обяснителни бележки къмъ
паметника ще бждатъ дадени въ моето ново издание. —
Въ гръцкия текстъ вм. Руско (се. 230) се чете име
Райко; за това име въ Видинъ къмъ 1365—1370 г. ср.
се. 172, 390. — Въ житието има занимливи податки за
образованието въ града Видинъ (с. 231 сл.). — Съ име
Загора (ci 232) тукъ се означа ватъ севернобългарскит -fe
земи; ср. 312. — За Устието при Търново (с. 232) ср.
се. 154/5, 385. За Света Гора Търновска — е. 217. За Паро-
рия вж. е. 400. — За цитата отъ Л-Ьствицата (се. 236/7)
ер. S. Q i ο V а η η i C 1 i m a e ο, op. e., il, p, 258 sqq. ; I, p. 172.
LXXIII. Изъ похвалното слово на Григория
Цамблакъ за патриархъ Евтимия
Общо за събитията вж. у П. Η и κ ο в ъ, Турското
завладяване на България и сждбата на последнигЬ
Шишмановци (= ИИД, VII— Vili. 1928, ce. 41—112). —
За отбелязване е указанието на Цамблака, че Търново
е било нападнато неочаквано (нснлдеждно) и обса-
дено отъ всички страни; ср. Κ а 1 u Ζ η i а е к i, ib., ρ. 85. —
Отъ думите, че Баязидъ завладЯлъ града не скож сндо;к,
а поради това, че слдвдмь Бо5К*1мм оумдъкн;квшИМ
едвали може да се заключи, че Търново е било
превзето не чрезъ военна сила, а иначе, напр., чрезъ
предателство. Цамблакъ е искалъ да каже, че това е стана-
ло, защото Богъ го е допустналъ. Следъ като билъ изгоненъ
26

402
отъ патриаршеската църква, патриархътъ отишелъ въ цър-
квата Свв. Апостоли Петъръ и Павелъ (ср. Κ а I., ib., ρ. 86).
Изразътъ: понеягс ωτ ц(>ъкБе штгнлнъ смсть требва
да се преведе ,не понеже 6t изгоненъ . . - , а „следъ
като 6t изгоненъ" (ту къ с. 241). — Изразътъ: егдя в тИ-
niHNt 11(1ЛКАше а^нтельство (== πολ^είαν) не може
да се превежда; ^когато управляваше въ тишина своето
общество '', защото се отнася до личния животъ на па-
триарха, сиречь за времето, когато той спокойно е мо
желъ да прекарва днит'Ь си въ тишина. По сложение
изразътъ е византийски. — Думит-Ь : шстлвлдбтъ БО во-
жкстБ€мь1н п(»омислъ МНОГДЖДЬ! рлтинкл Б£()Д въздвн-
здтн нх свдтмд, АКО дя овн (светиит%) оуво, ст|>Ал:дОуЩ€,
ТОГО поБсждлЮть Η вснчаЮт СД, ωΒΪΗ же (врагобегк,
дяволътъ), БО(»Юфе н моучдще, побсждлют се ωτ мн;с н
CUCX8 достойни Бмвдють (ср. тукъ с. 241) еж преведени
неточно у И в а н ο в ъ, п. с, с. 57. — За Иова ср. и
Κ а I., ib., ρ. 86. — За турския началникъ на Търново
ср. ib.» р. 86. — За добрата поправка: трн стдти въ
TfkHCTATU вж. Ивановъ, п. с, с. 58 бел. 1,— ако дл по-
зо(^|1Я тоговл БАдет съм[»ъть не може да се превежда:
„за да бжде позорна неговата смърть" (ср. и тукъ с, 243).
За нозорьнъ spectacuiorum, qui in spectaculo est ср.
^ i k !.. Lex., s. v. 3a снбкоудяторъ speculator „палачъ"
cp. Μ i k !., ib., s. V. Думата ce употребява често въ ви-
зантийската житийна книжнина; ср. Du Gange, Gloss. gr.,
s. V. Въ разказа требва да се отбележи особено избива-
нето на търновските първенци и преселването на маст-
ното население. Презъ средновековието съ името Маке-
дония (с, 245) се означава обичайно дн. Тракия. — Ду-
мите: въ едннъ дьнь нзмр1:тн χοτΑψίΗΧ псскоу мо|>скомоу
й|»-кОуподоБд<влЖфев сд мнфожьство (ср. с. 247) не може
да се превеждатъ : „ . . . и се преумножиха като морския
песъкъ'•, а „въ множество, подобно на морския песъкъ".
— За думите: „Следъ като стигна на местото, гдето
беше воденъ . . .", ср. κ а 1., ib., ρ. 87, въ свръзка съ
предположението, че Евтимий билъ отведенъ въ Бачковския

403
монастиръ. — Съсккох AOBpOAtxtAH вндн ияслжддяхж ся^
не може да се превежда : „Tt се наслаждаваха при вида
на всЬка негова добродетель" (ср. точния преводъ тукъ
с. 248). — За думит -fe I „н-Ькои см-ктатъ . . ." (с. 248) Κ а 1.,
ìb., рр. 87/8 предполага, че се отнасятъ до гръцки мо-
наси. — За последната частъ отъ възхвалата ср. κ а I., ib.,
ρ. 88 и Ива но въ, п. с, с. 68 бел, 1 — 3,
LXXIV. Изъ похвалното слово на митрополить
Иоасафа за св. Филотея
Родното MtcTO на светицата е билъ градътъ Поли-
вотъ на Мраморно море (въ житието: Моливотъ!); ср.
КаК, ib., рр. П7/8. — Въ похвалата се чувствуватъ ясни
следи отъ византийска начетеность. Такъвъ е, напр., из-
разътъ: Пдвля гддголЮ (= φημί, сиречь), нже оустя
Х(^нстовая . . . (ср. тукъ с. 251), — За откърмването на
светицата ср. ч. I, с. 179. — За царския съветъ;
въсь сннглнть ср. и с. 398. — κ al., ìb., рр. 119/20 пред-
полага, че тукъ е споменатъ търновскиятъ предстоятель
Василий, като му е дадена патриаршеска титла ; за него
ср. и се. 4 сл., 295 сл. — Годината 6902 = 1393/4 от-
говаря на 2-и индиктъ (ср. с. 252); ср. и κ а 1„ ib., рр.
120/1. — Думите: н нб хофеть оутсшнтн сА по• добре
ще да се преведатъ; „не ще се утеши* (ср. с. 253). —
За Евтимиевото заточение вж. с. 239 сл. — Думите;
ω B€3M«CTÌe (ср. Μ i к I., Lex., s. ν. в€зм«стн1е absur-
ditas) означаватъ; ^o, безразсждство!", не „ο, по-
зоръ" (Κ ИС, π. e, e, 203). — За думите ^жаля те, ο
църкво, жаля те. . .* (с. 254) ср. и κ а I., ib., рр. 121/3.
— Споменати еж (с. 254 сл.) царь Иванъ Страцимиръ и
неговиятъ синъ и съуправитель Константинъ ; ср. и Κ а 1.,
ib., ρ. 123. — Споменатъ е (с. 255) м-рътъ св. Богоро-
дица Темнишка (ср. Κ а 1., ib., ρ. 126). -- Съ титла „князъ*
(с. 255) е назованъ турскиятъ управитель на Търново. —
Въ тази часть (с. 255) има очевидни риторически Пре-
увеличения. — „Когато царьтъ узна. . .* (с. 256) се от-

404
нася до Константина (ср. и Κ а 1., ib., ρ. 123 sqq.). — Πσ
това време въ Видинъ били пренесени сжщо и мощигк
на св. Петка, както и на св. Теофана (ср. с. 257 и
Κ al., ib., рр. 126/8), съпругата на имп. Лъва VI (886—912).
— Въ текста е употребена гр. дума кдтенстазмд вм. кя-
тлибтаЗмл velum „завеса", (вж. Μ i к Ь, ib., s. ν.)' ynoTpt-
бима въ византийския църковенъ езикъ (ср. L. С 1 u g π е t/
Dictionnaire grec-frangais des noms liturgiques en usage
dans l'Eglise grecque. Paris 1895, pp. 78/9). — Молитвата
къмъ светицата (ce. 258/9) издава тежкото положение,
въ което се намирала държавицата на Иванъ Страцимира
въ надвечерието на своята гибель.
LXXV. Житие на св. Климента отъ Димитрий
Хоматиана
Старобългарскиятъ преводачъ не е разбралъ навс^-
кжде своя първообразъ и затова неговиятъ преводъ често
е съвсемъ неточенъ. Така, вместо ,следъ много години** той
пише; мллом же лфтомь. Думите.• съ оуснмемь
тбжкнмь отговарятъ на: δυνάμεί βαρεία, което озна-
чава „съ голяма войска". — На българите е дадено името
^мизи*, съгласно единъ широко разпространенъ вср^дъ
византийските книжовници обичай. — Думите: fi) мбккнх
И05«Т€Н предаватъ византийска пословица и означаватъ
яОтъ младенчество". — Думите: „Както обстойно разказва
повестьта за техъ" (свв. Кирила и Методия) посочватъ,
че съставительтъ е познавалъ никакви жития на българ-
ските просветители. — За Главиница ср. В. Н. Злата р-
с κ и, Де се е намиралъ гр. Деволъ (= ИИД, V. 1922. се.
35-56). — Гл. 7-а (с. 262) е съкратена въ старобългарския
преводъ ; тукъ преводътъ е допълненъ възъ основа на
първообраза. — Въ свръзка съ думите : „Въ Кефалиния . . .**
(с. 263) ср. В. Н. Златарски, Намерениятъ въ юго-
западна Ялбания надписъ съ името на българския князъ
Бориса-Михаила {— Slavia, И, 1. 1923, рр. 61—91) и тукъ ч.
1, се. 7, 176. — Хоматианъ е раздвоилъ личностьта на

405
българския влад^тель покръститель на две : Борисъ и Ми-
хаилъ (с. 263). Срещу гръцкото Βορίσψ се чете: Борншд.
Погрешна е титлата цдрь (βασιλεύς), давана на Бориса I.
— Особена важна е гл. 14 (с. 264). ДумигЬ: ο'ύς έξευρεν
еж приведени погрешно; н.хже зндяше, защото превода-
чътъ ще да е прочелъ ήξεύρεν (нгр. ξέρω, ήξεύρω „зная"),
вм. , .изнамери". Съмненията относно сведенията на Хо-
матиана еж неоправдани. Той съобщава буквално за от-
криването на новата азбука отъ Климента ; έσοφίσαπο δέ
κα: χαρακτήρας έτερους γραμμάτων προς το σαφέστερον 9}
ο'ύς έξευρεν ό σοφός Κύριλλος. Това изнамиране и при-
лагане на новата азбука („кирилица", по-точно „климен-
тица", както е назована отъ н^кои учени), вместо изна-
м-Ьрената отъ ев. Кирила , .глаголица" требва да се свърже
съ т. н. iipsK0»:6HÌe кннгъ, което е било извършено къмъ
893/4 г. Мнението, че тогава е билъ извършенъ новъ
преводъ (translatio) и съ него е билъ зам-Ьстенъ по-
етариятъ преводъ на Св. Писание (ср. Златарски. Исто-
рия, I, 2, е. 255 сл.) не е приемливо. Напротивъ, много
ло-в"Ьроятно е предположението на Г. Ильинск1й (Byzan-
tinoslavica, III. 1. 1931, рр. 79—88), че се отнася до за-
мина на глаголическата съ кирилската азбука. Тази про-
мяна, обаче, требва да се свърже не съ другиго, а съ
Климента, който по това време — 893 г. — билъ въздиг-
натъ епископъ. По сжщото време еж написани „Исто-
рикиит -fe" (ср. тукъ ч. I, с. 45 сл.), а Черноризецъ Хра-
бъръ писалъ, очевидно въ свръзка съ извършената про-
мяна, че славянската азбука и славянската книжнина то-
гава „се нагласявали" отъ българските книжовници (вж.
тукъ ч. I, е. 65 сл.). По-късно смисълътъ на промяната
вече не е билъ ясенъ и новата (Климентова) азбука е
била свързана съ св, Кирила, Общо за това ср. и Ив.
Д у й ч е въ, Св. Климентъ Охридски (София 1941), е. 19 сл.;
I V. D U j С е V, Una pagina della civiltà bulgara, ρ. 9 sqq.

406
LXXVL Безименна българска л'Ьтопись
Къмъ текста на тази хроника еж дадени обстойни обясне-
ния отъ Богданъ и Иречекъ, тъй че той може да се см-Ьта до-
статъчно проученъ. Ср. сжщо Д у й ч е в ъ, Прегледъ на
бълг. историография, с. 49 сл.; ρ г. В а b i η g е г въ ; в. Z.,
XXX (1930), р. 413 п. 2. Тукъ ще се огранича съ няколко до-
бавки. Е φ τ ρ а e, вероятно, пл. Олимпъ въ М. Язия ; КдрМФИ ь
е Καρμίαν или Κερμιανός на византийските писатели;
Тлндннов^ земл£ — τα Άτήν (fìidin).' името Д1яд€лф1л
тр'Ьбва да се чете Филаделфия; Млляннл — вероятно,
Μαλάχιον, Μαλάχιοί (вж. в ο g d., ib., ρ. 526, nn. 1, 2, 4—6).
Името Хл(>слнъ, обаче, не може да бжде Σαρχάν, както
предполага в., ib., ρ. 526 π. 3• Това e, въ сжщность, τ.
Η. Харсианска тема на византийската империя, къмъ с. и.
граница на Кападокия : вж. Н. Скабалановичъ, Ви•
зант1йское государство и церковь въ XI BtK-fe (СПб 1884),
с. 208; за нея вж. сжщо : Е. Η ο π i g m а π п, Charsianon
kastron {= Byz., X. 1935, pp. 129—159); Echos d'Or., XXXIII.
1934, p. 417 n. 4; Theoph. Cont., ib., p. 114, 18 : p. 181.
13—15; p. 183,8—9; p. 374, 10; p. 427, 3—4; cp. J. Ρ a r-
g ο i Γ e, Leon, gouverneur du Kharsian et vestarque (=
Echos d'Or., VI1I.1905, pp. 301— 302).— Османъ управлявалъ
27 (не 30) години, но въпр'Ьки това указанието на хро-
никата за датата на неговата смърть (1296 f 30) — 1326 г. — β
точно (ср. J. V. Η а m m е г, GOR, I. Pesth 1840, ρ. 86).
Османъ е умр%лъ наскоро следъ завземането на Бруса.
Въ хрониката, след., има не толкова невярна податка
(ср. Jir., ib., ρ. 256/7), a смесване на събитията. За
смъртьта на Орхана е казано; Въ лвто .1. Както из-
тъква В., ib., ρ. 526 π. 7, требва да очакваме годината
6870 (ср. Jir, ib., ρ. 257). Думите: „искаше отъ гърците
да го пропустнатъ ** отговарятъ на: п|кОШАЛШе ^(кодь. . .»
сиречь, да премине презъ Галиполи. За „катръги" „ко-
раби" ср. с. 371. — За храната отъ „хл%бъ и свинско
месо" ср. Jir., ib., ρ. 277. „Съкровищница" (e. 266) отго-
варя на BHCilApb въ първообраза ; ср. за това j i г., ib.^

407
ρ. 277 и тукъ e. 382. Отличително e наименованието
„дукати", Българскиятъ влад^тель е назованъ само съ
име Александъръ. За пратеничеството въ 1351 г. ср. В.,
ib., ρ. 495; J i Γ., ib., pp. 250, 260; моит^ добавки къмъ
Μ у τ., π. e, II, e. 273 сл. Указанията за Уроша, Углеша
и Вълкашина еж плодъ на смесване на събитията. За
формата КдтАкоузннь ср. Δ. Za κ υ θ• η v6 ς, Καντακουζηνός
— Κατακουζηνός (= Ελλ., ΙΠ. 1930, ρρ. 545/6). Стра-
тегическото значение на Галиполи e подчертано отъ
Ducas, Hist., ed. В., pp. 146, 1 sqq.; 155, 1 sqq. Общо вж.
J. Dràseke, Der ubergang der Osmanen nach Europa im
14. Jahrhundert (= N. Jahrb. f. das klass. Altert., XXXK
1913, pp. 476 — 504). Кантакузинъ ce споразум^лъ не съ
Мурада Ι, a съ Орхана (ср. J i г.. ib., ρ. 259). Можеби
хронистътъ ималъ предвидъ не завземането на Галиполи
отъ турцигЬ въ 1354 г., а н^кое нападение, което
T'k, съ позволение на Кантакузина, предприели по
балканските земи. За Романия ср. с. 318. Указанията
за битката при Ср%децъ и за смъртьта на двамата си-
нове на Иванъ Александра (с. 267) еж неточни и заслу-
жаватъ нарочно проучване : ср. и J i г., ib., ρ. 260 sqq. Упо-
требена e форма Τγ(>κΐλ вм. „турците*. Сведението за 25-го-
дишното царуване на Кантакузина (с. 267 сл.) е неточно.
Въ сжщность, той е управлявалъ отъ 1341 г., точно 1347 г.
до 1354 г. Можеби хронистътъ е знаелъ, че Кантакузинъ
почина лъ чакъ въ 1383 г. Калоянъ или Иоанъ V Палео-
логъ не е синъ на Кантакузина, а на Андроника III, и
заелъ престола въ 1341 или, по-точно, въ 1354 г., не въ
1337 г. Въ свръзка съ бунта на синовете на Иоанъ V и
Мурада презъ 1373 г. ср. J i г., ib., ρ. 264; R. L ο e π e г t ζ, La
première insurrection d'Andronic IV Paléologue (1373) (=
Echos d'Or., XXX Vili. 1939, pp. 334/45). — 3a битката при
Черноменъ (26. IX. 1371 г.) ср. J i г., ib., ρ. 264 sqq. Да-
тата (тукъ e. 268) e неточна; 1370 вм. 1371 г. На полето
на ржкописа има добавка; Съп Оуглешь оувнть Oyfioms
цлр^ с|)ЪБСкаго. Годината на смъртьта на Иванъ Але-
ксандра требва да се чете не $ωο (ср. Bogd., ib.. ρ.

408
496) a δωοθ = 6879 или 1371 г. (ср. и Jir.. рр. 265/6• In
unserer Chronik kann abrigens in s«o(6870) die letzte Buch-
s abenziffer ausgefallen sein ; die Zahl war vielleicht vier-
stell.g). - Думите: н нб Хот* (ср. с. 268) отговорятъ на
гр хас άκων. За Тамара ср, с. 163 § 124.~Иоанъ V (ср
с. 268 сл.) починалъ на 16. 11. 1391 г. Заемането на Га-'
липоли отъ турците не се отнася къмъ така късно време •
ср. J.r .b., рр. 264,266. Хронистьтъ посочиль atpno че
Иоанъ V царувалъ (самостойно) около 35 години, отъ 1354
ДО 1391 г.. но ApyrnTt му указания еж неточни - Го-
лямо множество турци" (с 269) оттияпа uà . "
.»,„« τ ν !>! ^ ' отговаря на ; много Множь-
ство. . . ТуркИ. Името «Вавилона- е извръщение на Двлона
(ср. J 1 г Ih., ρ 266), a „Скилоанъ'^ e българскиятъ царь Ка-
лоянъ (ib., рр. 266/7). Хронистътъ, прочее, не е разбралъ по-
сочването на н^какъвъ свой изворъ (икона ?). гдето се
споменувалъ царь Калоянъ. За Косовската битка - на 15
^Ì1"h ^^^н '• ,7./Р• ^• β''^^^"' .Kosovo". Die Schlacht
auf dem fìmselfelde in geschichtiicher u. epischer Ubeiliefe-
rung (Leipzig 1937); Я. Олесницки. Турски извори ο
Косовском 6oiy (=, Гл. Ск. Η. Др., XIV. 1935, ce. 59-98)•
Μ Д и Η и Ì5 въ: Глас, 182 (1940), се. 133-178; Ф. Шишичъ въ :
Starohr. Prosv., NS., i 1/2 (1927). рр. 90/7. _ Споменатъ e (e.
270) сръбскиятъ деспотъ Стефанъ Лазаревичъ. - За раз•
каза за борбата противъ князъ Мирчо ср. В ib.. ρ. 497•
J 1 Γ., Ib., ρ. 267 sqq. За датата на битката при Ровине -
17 май 1395 — ср. у Ο s t г ο g ο г s к у, GBR, ρ. 395 η. 5 •
α Radojcié, La chronologie de la bataille de Rovine
(— Kev. hist. du Sud-Est eur.. V. 1928, pp. 136/9). 3a ду-
MHTt; „че не можеше да ce вижда въздухътъ " (с 270)
ср.успоредица у Theoph.. ib., ρ. 251, 1-2. -Сведението
за смъртьта на ц. Иванъ Шишмана (с. 270; ср. Jir., ib., ρ.
270 sqq. ; Η и κ ο в ъ. Турското завоевание, с. 79 сл.) едвали
заслужава внимание поради хронологическата си неточ-
ность. За похода на Сигизмунда ср. у J i г., ib.. р. 271 sqq.;
В., ib., ρ. 498 sqq.; обстойно Л. S. Л t iy а, The Crusade of
Nicopoiis (London 1934); R. R ο з e 1 1 i, Notes on the Battle
of Nicopolis (1396) (=Slavon. Review, XV. 1936/7. pp. 629/38)

409
— Изразътъ: 0Ь1гн гляголи кнжЗд (ρίγας φτ^μ:, άρχ-
οντας...) e по сложение византийски. Панове (с. 270) е при-
бавка на преписвана (ср. В., ib., ρ. 439 η. 1). множество
гоСлодЬ отговаря на западноевропейското seigneurs, si-
gnori. Неясно е значението на думата ф(кД||уестн (ср. у
В., ib., ρ. 539 π. 1). Ягичъ (ib., ρ. 539) превежда: potentes
(?) Francos, . . Можеби думата отговаря на franci „свободни,
независими люде*', както е преведена отъ мене (с. 270).
„Железни обкови" — ококЬ! ЖелсЗинмн означава, очевидно,
желязната ризница. За Долна земя ср. с. 338 сл. За по-
мощните катръги ср. J i г., ib., ρ. 273. Сравнението съ пл-Ь-
вата (с. 271) напомня Иовъ, XXI, 18 и др. За сравне-
нието съ Фараона ср. Изходъ, XIV, 26—28. За пороб-
ването на Страцимира ср. В., ib., ρ. 499 ; J i г., ib., ρ. 274
sqq. Споменатиятъ градъ Неаполъ е дн. Кавала. Ви-
зантийската столица е назована „светия градъ* (се. 272,
274). Патриархъ Янтоний IV е управлявалъ църквата
отъ януарий 1389 до 1390 и отъ августъ 1391 до май
1397 г. (ср. и J i г., ib., ρ. 275). »Въ потока Кисонъ"
(с. 273) отговаря на : къ потоцс кнсокс. — За фждъ
funda яПрашка' ср. В., ib., рр. 533 п., 500. За цлгрд
arcus ballistarius „лжкъ* или виз. τζάγρα, τζάγγρα ср.
В., ib., р^. 500; вж. сжщо с е с, Strat., ρ. 30; Ν. С h ο π., ib.,
ρ. 273, 23; C a η t a e, ib., I, ρ. 174, 4—5. За л«вярдд
bombarda ср. В., ib., ρ. 500; за Tf>bBtlYÌ'H trebuchetum —
ib., ρ, 500; за „зжбцигЬ на града" ср. бележката на
Ягичъ — ib., ρ. 542 π. 1. ^Градители франки* (с. 274) отго-
воря на ^Д|Доя!11Н сжщжл отъ ф(>Л1;гь. За „самострели"
(balistae) ср. В., ib.,p. 500; J i г., ib., ρ. 277. Думит -fe: „съ
пушки правеха димъ съ огънь" (с. J274) отговорят ь на;
пкшклмн ОгнЬ €Ъ дьшомъ ткОрАЩе. За пбшКд sclopetum ср.
В , ib., ρ. 500 ; за употреба на пушки отъ турците презъ
това време ср. Due а, ib., рр. 211, 1 sqq.; 246, 1 sqq. Съ име-
ната Трапезундъ, Кафа и Ямастро се указватъ, очевидно,
генуезскит% колонии. „Въ кулите" отговаря на: нл ии|>гокн.
За указанието „почти седемь години" ср. J i г., ib., ρ. 275;
СЛ1Щ0 B.j ib., ρ. 499 π. 1. Занимливо e сравнението съ

410
смъртьта на имп. Юлиана (с. 275). Относно преда-
нията за смъртьта на Юлиана вж. HGM. I, р. 229 sqq. ; G.
Hamart., ib., ρ. 448, 1 sqq.; Ρ. Gr., XXXV, coli. 532 Β; 672
sqq. заплахите на отстжпника ; ср. сжщо д. N. Κ г а ρ ρ е,
La vision de St. Basile et la legende de la mort de l'em-
pereur Julien {= Revue belge de phil. et d'hist., VII, 1928,
pp. 1029/34); C. E. G I e у e, Zu den Nachrichten vom Tode
Julians (= Philologus, LUI. 1894, p. 587); cp. B. Z., IV. 1895.
pp. 389/90; N. H. В a у η e s. The Death of Julians the Rpos-
tate in a Christian Legend (= Journ. Rom. Stud., XXVII.
1937, pp. 22/9); cp. B. Z., XXXVIl. 1937, p. 548. — Датата на
битката при Днгора — 28. VII. 1402 г. — е точна: ср. J i г.,
ib., pp. 275/6; Ostrogorsky, ib., ρ. 400 ; вж. общо :
G. Roloff, Die Schlacht bei Angora (1402) (== Hist. Z..
161. 1939, pp. 244—262). Баязидовиятъ синъ Сюлейманъ e
назованъ въ хрониката Челеби Мусулманъ (с. 275). Ду- 1
мит^: „По божия благодать запазенъ е светиятъ градъ з
даже и до днесъ ..." (с. 275) еж опора за датиране на
паметника. Имп. Иоанъ VII Палеологъ, синъ на Яндро-
ника IV, починалъ не въ 1409 г., а въ 1410 г. (ср. тукъ
с 275; J i г., ib., ρ. 276). За последните събития, които
sactra хронистътъ, вж. Η а m m е г, ib., 1, ρ. 274 sqq.; Ji r .,
ib., P• 276. Космидия e м-Ьстность на Златния рогъ. Чув-
ствата на хрониста къмъ завоевателит'^ еж изразени доста
красноречиво въ думите, съ които той описва смъртьта
на Муса; фокнсд н Мксн сегъ. . . За фовнсл ср. В.,
ib., pp. 493, 500; за гр. гл. ψοφ© ср. в. Ζ., XXVi. 1926,
ρ. 168. Крисчи е султанъ Мохамедъ I (1402 — 1421), нари-
чанъ KuriSdgi «борецъ". — Изобщо, цялата хроника, въ-
πρ'^κΗ своето обилие на исторически податки, е написана
съ толкова сдържаность по отношение на събитията въ
България, че би могло да изникне съмнение, дали тя дей-
ствително е д-Ьло на български книжовникъ или е преводъ
изъ византийската книжнина. Този духъ на л^тописьта,
обаче, може да се обясни само съ голямото безраз-
личие, което обзело н"Ькои кржгове отъ българското
общество въ края на XIV и началото на XV в. Σ π. A ά μ-

411
τζρος^ Βραχέα χρονικά (fìthènes 1932) e събралъ 57 кратки
гръцки хроники, обаче нито една не може да бжде по-
сочена като първообразъ на нашата хроника.
LXXV1I. Надписъ на Мартинъ отъ Преславъ
(XII— XI11 в.)
За формулата на надписа: ,^3ъ. . . пнсд[\ъ]ср. бе-
лежката на В. Иванова, ГНМС, V. 1933, с. 221 бел. 1.
Споредъ нея наличностьта на този надписъ е доказъ, че
преславскиятъ дворецъ е сжществувалъ и презъ Второто
царство. — За единъ пратеникъ на царь Теодоръ Свето-
слава (1300—1321) до византийския имп. Яндроникъ II на
име Мартинъ (Μαρτΐνος), заедно съ 300 тежковъоржжени
българи, вж. указанията на J. Cant., Hist., Ι, ρ. 108, 17
sqq. ; Иречекъ, История на българите, с. 310, като
сжди само по името му, заключава, че е билъ ^ла-
тинецъ", вождъ на наемници.
LXXVIII. Надписъ на старобългарско
блюдо отъ XII — XIII в
Презъ 1912 г. покойниятъ Г. Баласчевъ открилъ въ
Б^клградския музей старобългарско сребърно блюдо съ
този надписъ. Блюдото, заедно съ други сждове, било
намерено въ околностите на Зайча ръ. Съ палеографи-
ческит'^ особености на надписа се занима Б. Ц ο н е в ъ,
въ : Минало, III. 9. 1914, се. 4—6, възъ основа на които го
отнесе ^съ гол%ма в^роятность* къмъ времето между
XII и XIII в., съ други думи, че той „съ старината си
не отива по-далечъ отъ XII в^къ, нито по- късно отъ
Х1И''. Въ своята бележка Цоневъ се cnp'k и на произ-
хода на името Цузьменъ, което той е склоненъ да приеме
не като куманско, а като славянско ; споредъ него (п. с,
с. 6), то можело да бжде моравско и да отговаря на
бълг. ЩО^ждЬменъ (отъ основа уОуЖдЬ). Мутафчиев ъ,
Влад%т^лигЬ, с. 42 и бел. 5, правилно сближи това
име съ името „Ециисменъ* (ΈτζυΙ'σμένος, Чъсменъ,

412
Чисменъ), съ което N i с. С h оп., Hist.,ed. В..Р.818. 8, на-
зовава управителя на Прос^къ въ 1205 г., поставенъ тамъ
отъ царь Калояна. За него вж. и у Златарски,
История, III, се. 173, 231/2. Повече съпоставки къмъ
името даде Б а л а с ч е в ъ, п. с, с. б сл., като изказа
мнение, че севастъ Цузмен^ е можелъ ,,да бжде или
печенегъ или куманинъ". Присжтствието на кръстния
знакъ въ началото на надписа показва, въ всЬки случай,
че споменатиягъ севастъ е билъ покръстенъ. — За тит-
лата я севастъ" вж, по-горе се. 316/7.
LXXIX. Приписка върху триодъ отъ XIII в.
Въ приписката би требвало да се пише: мнОГОГр'Ъш-
«агО вм. МНОГО Гр'кШнаГ0; по-долу слчцо. -- Ржкописъгъ
произхожда отъ Битоля и Ц ο н е в ъ, Описъ ржк. Пловд.,
с. 38, се пита дали споменатиятъ Теодоръ не е сжщиятъ,
който се указва и въ приписката къмъ Болонския Псал-
тиръ (вж. за нея тукъ с. 36 пг. XVI, 3).
LXXX. Надписъ отъ Беренде отъ времето
на царь Иванъ АсЬня II
За употребената тукъ владетелска титла на Иванъ
Яс^ня И ср. тукъ се. 38, 39, 40, 41 и др.
LXXXI. Приписка отъ времето на царь Калиманъ I
Яс-аня — 1242/3 г.
Тази приписка свидетелствува, че ржкописътъ ще
да е билъ съхраняванъ въ България презъ XlII в. Следов.,
единъ български книжовникъ отъ това време се поста-
ралъ да си набави гръцки ржкописъ отъ XI в. — За
нахлуването на татарит-Ь у насъ презъ 1242/3 г. вж. у
Златарски, п. с, е. 424 сл.; по-подробно за голямото
татарско нашествие въ Европа презъ 1241 г. вж. у
Q. S ο г а π ζ о, II papato, l'Europa cristiana e i Tartari (Mi-
lano 1930), p. 42 sqq. — Отъ тази приписка узнаваме, че
i

41 J
непоср^дниятъ наследникъ^' на Иванъ ЯсЬня II е носилъ
името Калиманъ ДсЬнь (ср. и 3 л а τ а ρ с κ и, п. с, с 420
и бел. 5.). — Годината 6751 = 1242/3 отговаря действи-
телно на 1.И индиктъ (1. IX. 1242-31. VIII. 1243 г.).
LXXX1I. Надписъ отъ Костуръ отъ времето на
царь Михаилъ II ЛсЬня (1246—1257)
Въ моето издание по недоглеждане думата δέησίς
е погрешно напечатана δεήσίς (вж. Приноси къмъ исто-
рията . . , с. 174 сл.) и е нуждно да се поправи. Общо
надписътъ тр'Ьбва да се датира къмъ 1246 — 1253 г. (вж.
у мене, п. с, с. 176). — За отбелязване е титлата, да-
дена на Иванъ ЛсЬня II : μέγας βασιλεύς.
LXXXlll. Батошовски надписъ отъ времето на
царь Михаилъ 11 ЛсЬня
Споредъ В. Д ο б ρ у с κ и, Материали (= СбНУК, XIII.
1896, се. 440 — 42), този надписъ представялъ единъ
„между най-важните паметници, които се съхраняватъ
вече въ сбирките на Софийския Музей". Надписътъ билъ
нам-Ьренъ въ развалините на стария монастиръ въ Бато-
шово, на около 20 клм. отъ Севлиево, къмъ Горна Ро-
сица. За историята на монастира ср. и М. Б а κ а л ο в ъ,
Материали за историята на н^кои манастири въ България
(= СбНУК, XII. 1895, се. 345-348). ~ Въ свръзка съ
съдържанието на надписа Добруски пише : „Споредъ
този надписъ Батошовскиятъ монастиръ, както и църквата,
съзидана въ името на Пресветата богородица и св. Йоана
Богослова, еж били основани отъ „патриарха всЬмъ блъ-
гаромъ" въ времето на българския царь Михаилъ Ясенъ...
Името на този царь заедно съ титлата му се чете въ
петия и шестия редъ на надписа . . . Царьтъ е подарилъ на
новия монастиръ село Батошово, на което името, ве-
роятно, требва да се допълни въ десети редъ: [BiItoiuJobo ;
подиръ това следва още едно или две географични
имена, на които четенето не е сигурно*. Добруски съоб-

414
щилъ за надписа на К. Иречекъ, който предложилъ да
се чете въ края на реда думата рнБЛре. „Ио не е ясно,
добавя Добруски (п. с„ с. 442 бел. 1), какво предше-
ствува, вероятно, никакво мастно име, което окончава на
— кнд ; за възстановяването требва да се изучатъ гео-
графичнит^ названия въ околностьта на монастира**.
Надписътъ съдържа множество лигатури и съкращения, съ
което се доближава твърде много, напр., до Търновския
надписъ на Иванъ АсЬня II. Близко до този надписъ еж и
очертанията на отд^лнит-Ь букви, които въ нашия надписъ
еж така краснописни, както въ надписа на Иванъ Дскня 11
отъ търновската църква. Въ началото на надписа в'кроятно
е стояло името на патриарха, който е титулуванъ „па-
триархъ по милость божия на всички българи**, споредъ
обичайната титла на търновските патриарси (вж. тукъ с.
171). Въ началото на втория редъ, очевидно, е стояло ука-
занието за годината, дадено споредъ годините на патриар-
хуване на споменатия патриархъ и би могло да се до-
пълни : [къ А-ьто Л|>;<сн]€(»енств9 моего. По сжщия начинъ,
съответно, е датирано събитието и въ Търновския над-
питъ на Иванъ Ас^Ъня II (вж. тукъ с. 39), За съжаление,
името на патриарха не е посочено, Отъ Синодика (По-
пруженко, п. с, с. 91 §§ 141/2; тукъ с. 164) знаемъ,
че следъ възстановяването на патриаршията въ 1235 г.
патриарси еж били Иоакимъ (I), (който управпявалъ отъ
1235 г. до 1237 г. ; вж. за смъртьта му у G. fì с г ο ρ о-
lita, ib., ρ. 56, 14 sqq.; cp. общо у Златарски, Исто-
рия, III, се. 368, 383 ел., 401 сл., -^08 сл., 420 сл.), после
Василий, Иоакимъ (II) и Игнатий (вж. за това тукъ се.
164 — 165). Презъ времето на Калиманъ I АсЬня ще да е
управлявалъ патриархъ Василий. Златарски, п. с,
с. 420, неизвестно по какви съображения, е склоненъ да
приеме предположително, че още въ 1241 г. е управля-
валъ патриархъ Иоакимъ II, който билъ членъ отъ ре-
генството. Въ такъвъ случай би требвало да се предпо-
ложи, че патриархъ Василий е ржководилъ църковния
животъ на България само две или три години (1237 —

415
1240 Γ.), което e малко вероятно. — Ha втория редъ
тр-Ьбва да се чете; б(оЖ)1Ж а не б(ож)нЖ; както твърди
Добруски. За името: прссвстд Богородица млторСкмА вж.
указанията на Д. Дечевъ, Хемусъ и Родопи (= Год-
СУиф, XXI. 10. 1925, с 15); Сборн. Л. Иширковъ (София
1933), с. 186. Допълнението велн[клго ццг МнХанда
Àcnjiit се отличава въ последната си часть отъ това,
което б -fe предложилъ Добруски : велн[клГО цярх МиХАн]я«,
защото на камъка личи друга буква — не л, а по-скоро
н. Въ всЬки случай, допълнението на името е много
В'Ьроятно, като се вземе предвидъ, че казаниятъ вла-
д'Ьтель е билъ синъ на Иванъ ЯсЬня II и внукъ на Яс%ня I.
По-малко в-Ьроятно е, че това е билъ царь Калиманъ I
(1241—1246). Занимливо е указанието на надписа, че въ-
просниятъ царь е билъ вн^къ стдраГО [^скнъ цлрг].
Иванъ Яс^нь И сжщо е посочилъ произхода си отъ обно-
вителя на българската държава — ЯсЬнъ I или „Старий";
вж. Търновския надписъ (тукъ се. 38/9) и разказа на
Синодика за възобнова на българска га патриаршия (г. 43
сл.). Това е една нова проява на засиленото династи-
ческо чувство и желанието да се подчертае връзката
съ ЯсЬня I, чието име се ползувало съ голямо обаяние
вср'Ьдъ българите. Въ предложеното тукъ четене е съче-
танъ, къмъ редове 7 — 9-и, и онзи откжслекъ отъ надписа,
върху който Добруски 6t прочелъ ;
... А сне место ...
.... [епндОсн ?]тОда сн . . .
. . , [мОн]дсте|кь въ BCKbi . . .
На 8-ия редъ Добруски, между другото, чегЬше : . ,
(€Т£)||Я|>СкЬ мандСТ1грЬ, което не е убедително. Четенето
на думата лЮбОвк изглежда сигурно. Последните два реда
отъ този надписъ гласятъ споредъ четенето на Добруски :
цр ίΆϋ^ΔΗ, . . 04 цри Бл^[дл;]ψи потоллк дад...
самк Л1и;^аилк[?] црк ктитори и Бл;д;f^ψи

416
— За селото вж. сжщо у П. Мутафчиев ъ, Рапортъ
върху изучванията въ Батошово и Градница, Севлиевско.
ГНМС. I (1920), се. 76—84. За голямо съжаление, въ кни-
гата на С. Π ο по в ъ, Севлиево и Севлиевско, Физико-
географски очеркъ (София 1936) не еж дадени никакви
по-обилни указания за с. Батошово; за монастира ср.
се. 120-121,
Къмъ сжщото време принадлежатъ два надписа,
които не бива да бждатъ пропустнати. Така, П. Р. С л а-
вейковъ, Четири паметника (= Бълг. книжици, I. 1859,
с. 412) съобщава текста на единъ занимливъ старобъл-
гарски паметникъ:
t Яз* Благочкстива и ^-ристолюви . . . jf ap'fe
вбликаго u.ap'fc IwaH!& Яс'Ьн'Ева, ти ΔΗ€ψϊά
вбликаго КОЕ . . цар-Ь Бла(га)ром% flc'fcH'b
Д0Ш6 . . и \УБр'ЬтШИ 36МА БЛО . . . С£На WT
мзмаи . . . г(оподи)на си цар^Ь л'Ьт'Ь πϊ . . ,
Бож'1бА ογ WT либБсть низ . . . Бша насблисА
и ГОрДТар ... ни Ск БО рГ^Нк ЛЛИрк Б0Ж'1€А
ci . . . flc'bH't. χΌΤΑ пасти СА WT A'fe . . и
oyKp'tnnjf^k, np'feBkiY^k ва цареви wt настоА-
фаго сбго житУа, сквравш^ а до ллоа гр(а)д'Е;
8ллбрк рл. и пакк иного ЯсЬн* еже и го-
Д1 ... Жк Ск ТЛЛОЛЛк и("рЛЛЬ WTU,ÉMh и
^к ... на WTpOKOBHu^Ma, в A'fe.
Този надписъ е издаденъ отъ Славейкова, заедно съ
Търновския надписъ на ханъ Омуртага (вж. тукъ I, се.
4/5) и Търновския надписъ на царь Иванъ ЯсЬня II (вж.
тукъ се. 38—39). Относно самия надписъ стариятъ нашъ
книжовникъ пише: „111-Ь1я [памятникъ] е четвьртитъ про-
дълговатъ камькъ, който са види да е бь1лъ и той вгра-

417
денъ въ сжщото здан1е, но испосл^ откжснжтъ и стои
сега тъй отваленъ и ненастаненъ на определено м^сто.
Страшно е съ вр-Ьме и той да са неизгуби като стои
тъй, защото, до колкото може да са разбира стъ содьр-
жян1е-то му, имало е до него и други такъвъ камькъ
д%то са е простиралъ надписа, но този пр^дполаганний
камькъ сега несжществува, че и за този тр'Ьба да са
боимъ, да не стане жертва или на невежество или на
злобно истреблен1е. За опазван1е-то на т-^зи древности
нмй има да благодаримъ на честь-та, която ги е потулила
отъ очигЬ на Грьцки-те въ Тьрново владьщи; защото
имамь! очевиднь! доказательства за другь! таквизи памет-
ници» какъ еж немилостиво истребень!• Господь да имъ
плати споредъ д-Ьла-та имъ. Както рекохмьь ни за други
пжть оставемь! да опишемъ м-Ьсто-то д^то еж гЬ нам^р-
ватъ, какъ еж ся открили, и да дадемъ н^кои пояснен1я
на содьржян1е-то имъ" (п. с, се. 413/4). Доколкото зная,
надписътъ досега не е оповестенъ и не е прсучванъ
както требва. — Неотдавна при разкопки въ Вратца 6i>
откритъ камененъ надпиеъ, който, за съжаление, е разчу-
пенъ отъ издирвачите на няколко кжса, които мжчно
могатъ да се съчетаятъ. Снимка отъ надписа и н^кои
бележки вж. у Д. И ο ц ο в ъ, Културно- политическа исто-
рия на Вратца, II (София 1943), се. 114, 13/4. Въ надписа,
който заслужава нарочно проучване, се чете, между
другото ^свнь цлрь BCtMh Бл[ъга(>омъ].
LXXX1V. Приписка отъ времето на царь
Константинъ НсЬня (1276/7 г.)
Името на преславския митрополитъ Висариона е упо-
менато въ Синодина (вж. тукъ е. 165 § 150). — Годината
6785 обгръща времето отъ 1.IX.1276 до 31.VII1.1277 г. —
На царь Константинъ (народна форма ; Коетадинъ !) Яс^ня
еж дадени епитетите „свети* и „превисоки*. — Упоме-
нанието на царица Мария и то на второ место свиде-
телствува за засилване на нейното влияние въ държавата
27

418
презъ последната година отъ царуването на Константинъ
Лс-Ьня (ср. тукъ с. 64). — Патриархъ Игнатий (за него
вж. и приписката отъ 1272 г., тукъ с. 65) е назованъ
СТлЬпъ прдкОк-крнд съ огледъ на борбата на българските
управници противъ униятскит-а тежнения на имп. Ми-
хаила VIII Палеологъ (ср. у Златарски, п, с, с. 534
сл.). Този епитетъ изразява, въ сжщность, разривътъ
между българската патриаршия и цариградската църква,
който о1це не е напълно разясненъ.
LXXXV. Приписка въ Радомировия псалтиръ (Χ11Ι в.)
Ильинск1и, Рукописи . . , с. 10 пг. 47 б^ про-
челъ: пОМ%нбТ€ Мн ωιμ рщн, когато, въ действител-
ность, се чете доста ясно Рддл. Очевидно, това е ума-
лително отъ името РадоМн(кЬ, указано въ началото на
приписката. Името Радомиръ се ср-Ьща няколко плхти въ
нашата ср'&дновековна история.
LXXXVI. Надписъ на протосевастъ Хрельо отъ 1334/5 г.
Надписътъ е взиданъ съ червени тухли върху юж-
ната стена, надъ вратата, на построената отъ Хрельо
кула въ Рилския монастиръ. — За Хрельо (влад-Ьтель на
Струмската область презъ първата половина на XIV в.)
вж. у Баласчевъ, въ: Минало, II. 5/6 (1911), с. 19 сл.;
Ивановъ, Св. Иванъ Рилски. . , с. 31 сл. — Изразътъ
„при владичеството на... господинъ Стефанъ Душана"
нито най-малко не показва, че Рилската область по това
време се е намирала подъ властьта на сръбския краль
Стефанъ Душанъ (1331 — 1355). Хрельо, който се е пре-
кланялъ ту на византийци, ту на сърби, следъ 1333/4 г.,
когато сръбскиятъ краль поради измината на Сергиана
извършилъ редица завоевания въ Македония, ще да е
билъ принуденъ да признае върховенството на своя мо-
щенъ съседъ (ср. и Ивановъ, п. с, с. 35 сл.). — За
титлата „протосевастъ" вж. тукъ с. 317. — Думата

419
«ксодъ ( i^oòoy) означава „разноски, разходъ". — Спо-
редъ Ивановъ, п. с, с. 33, прозвището „Ос^новица"
на Св. Богородица вероятно е въ свръзка съ м^стностьта
„Oc-fenoBo", гдето билъ погребанъ братовчедътъ на св.
Ивана, Лука. — Датата 6843=1334/5 г. не отговаря
на 6-и, а на 3-и индиктъ. За датата вж. у Ивановъ,
п. с, се. 143/4.
LXXXV1I. Приписка на тълковно евангелие
отъ времето на ц. Иванъ Александра
Правописътъ на приписката е извънредно неправи-
ленъ, което показва, че тя не е писана отъ гръкъ, а,
очевидно, отъ българинъ. Хронологическит^ податки еж
точни. За патриархъ Теодосия вж. тукъ се. 165, 226. Спо-
менатъ е първиятъ синъ на Иванъ Александра съ име
Иванъ ActHb.
LXXXVI11. Приписка върху прологъ отъ 1337/8 г.
Думите: ,ужъ монахъ" отговарятъ на; тдхд Mnhxs
(гр. τάχα μοναχός), споредъ общоразпространенъ въ ви-
зантийската книжнина обичай. Годината 6846 = 1337/8 от-
говаря не на 7-и, а на 5-и индиктъ.
LXXXIX. Надгробенъ надписъ на протосевастъ
Хрельо отъ 1342 г.
Хронологическит^ податки на надписа еж точни.
Можеби на края вм. ктнторь Ст"го χραΜα Cero би могло
да се чете сжщо: пиргд cero, като се свърже съ строе-
жа на кулата.
ХС. Надписъ отъ времето на ц. Иванъ Александра
Въ надписа, в-Ьроятно, еж посочени ц, Иванъ Але-
ксандъръ и синъ му Михаилъ Acfenb. Съмнително е хро-
нологическото указание, защото е необичайно да се по-
сочватъ годините отъ Р. Хр., вместо отъ С. М.

420
XCl. Приписка на Четвероеваигелие отъ 1360/1 г.
Годината 6869 отговаря на времето отъ 1. IX. 1360 г,
до 31. Vili. 1361 г. Написването на ржкописа, след., не
може да бжде отнесено само къмъ 1361 г., както прави
Ц ο н е в ъ, Описъ ржк. Соф., I, с. 30.
ХСП. Надписъ отъ Б'Ьловската църква край Струма
Въ превода еж направени отъ мене н'ккои допъл-
нения къмъ т-Ьзи MtcTa на надписа, които еж повредени.
Подробности за деспотъ Деяна вж. у Иванрвъ въ; ИБЯД^
111 (1^12), с. 64 сл.
XCIII. Приписка отъ времето на ц. Иванъ Шишмана
Изданието на Ил., Рук., с. 22 е неточно. Вм-Ьсто
Б(кдтъ требва да се чете Брдтд лично име; следъ Бл(а)гО''
K^f^tiAro има; 1|(л)()Ь следва: Ιω^κΑ Шншмлня прн ве...
Следва по-нататъкъ година, която се отнася къмъ вре-
мето между 6879—6901 или между 1371—1393 г.
XC1V. Приписка отъ Рилски сбориикъ
Тази приписка изразява изпитанията презъ послед-
ните времена отъ сжществуванието на Второто българско
царство и требва да бжде отнесена къмъ края на XIV в.
XCV11. Надписъ отъ с. Калугерица (Шуменско)
В. Иванова, Следите отъ глаголица въ източна
България {=^ Byzantinoslavica, IV. 1932, ρ. 219) разгледа
този надписъ и предложи н'Ькои поправки въ четенето,
наприм^ръ въ началото: (дзь) сно злдтя(»ь . . .
XCVIII. Боженишки надписъ
Исторически обяснения въ свръзка съ надписа вж.
у Мутафчиев ъ, Божен. надписъ, с. 94 сл. Указа-

421
нието за името на писача, Драгомиръ, напомня добавката
къмъ Търновския надписъ на Иванъ Яс%ня II (тукъ с.
XVI бел. 1). За титлата „кефалия* ср. се. 316, 345. Общо
за надписа ср. Дуйчевъ, Държава, с. 96, Н-Ькои
указания ср. у Д е л и ρ а д е в ъ, п. с, с. 74. За името
Огнйнъ ср. указанията у Иречекъ, История, с. 81 бел. 4.
XCIX. Приписка за Ялександра, синъ на ^
ц. Иванъ Шишмана
Свързването на тази приписка съ сина на последния
български царь е повече предположително. Въ свръзка
съ сждбата на този български князъ ср. П. Μ у τ а ф-
чиевъ, За Александра, синъ на последния търновски
царь Иванъ Шишмана (= Просвета, I 2. 1935/6, се. 236/7).
Η а m m e г, ib., Ι, ρρ. 287, 294, погрешно посочва Але-
ксандра като синъ на сръбския краль Лазаръ.
С. Надгробенъ надписъ отъ Б'кповската църква
Датирането на надписа не е напълно сигурно. По
съдържание той би могълъ да се отнесе и къмъ по-
ново време.
CI. Надписъ отъ крепостьта Козякъ (Котленско)
Познатото издание на надписа, дадено отъ В. Д. Стоя-
новъ, е некритично. Би тр'кбвало този надписъ да бжде
издиренъ и проученъ внимателно. За праздника на св.
Иванъ Кръститель ср. се. 157 § 42,385. За крепостьта Ко-
зякъ при Котелъ ср. Иречекъ, Пжтувания, II, с. 731
и бел. 26, който се е спр^лъ и на надписа. Иречекъ
допълва буквигк лрх въ началото съ „архиепископъ** или
„патриархъ*. Негово е сжщо допълването: „първопре-
столникъ*, съ добавка, че преславскиятъ митрополитъ е
билъ „прототронъ". Вместо К031:нъ той предлага да се
чете К031;къ, което е по-в%роятно. За крепостьта ср.
сжщо у Златарски, История, III, с. 561.

422
CU. Надписи по пръстени
За епикерний „чашникъ" ср. с. 386. Титлата
столникъ отговаря на виз. έπ: τραπέζης; ср. Du
Gange, Gloss. gr., s. v. 3a името Славъ ср. e. 30 сл. За
Витомировия пръстенъ ср. Мавродиновъ, Боянската
църква, с. 15. — Въ средновековието пръстените много
често еж били употребявани като печати. За δακτύλιον
^печатъ" ср. Τ h е ор h. S i гл., Hist, ed. de Воог, pp. 301,
22 sqq., 302, 20 sqq., 312, 23 sqq. ; за подпечатване съ
пръстенъ (τφ δακτυλίω σημηνάμενος) вж. g. Η a m a γ t.,
ib., p. 409, 1 sqq.; за δακτ. σφραγίστήριον вж. Ν. С h ο π.,
ib., ρ. 355, 2 sqq. ; сжщо ib., ρ. 10, 8; ρ. 11,25 sqq.; особено
ценното свидетелство на С а π t., ib., il, pp. 286, 3 sqq.; 287,
4 sqq., за подпечатване съ царски пръстенъ άξίοπιοτίοίς
ένεκα ; С ο d i π., De orig., ed. B., p., 27, 7 sqq., пръстени за пе-
чатъ. Различни византийски пръстени съ надписи вж. въ
В. Z., XIX (1910), р. 468 sqq.; пръстена на Теодора Торни-
кина въ ИБАД, VII (1933), с. 152. Ср. и R. В. Opeшни-
κ ο в ъ, Перстень св. Ялексея митрополита (= Sem. Kond.,
II. 1928, ce. 171—186). Въ нашите народни предания и
приказки често се говори за пръстени (= печати) като
знаци за сигурность. Ср. нещо подобно у Cedr., ib.. Ι,
ρ. 682, 6 sqq.

СЪКРАЩЕНИЯ
flepMÒ = fìrchàologisch-epigraphische Mittheilungen aus
Oesterreich-CJngarn.
Rrch. f. slav. Phil. = fìrchiv fiir slavische Philologie.
БИБ =z Българска историческа библиотека.
Byz = Byzantion.
BNJhb = Byzantinisch — neugriechische Jahrbucher.
BZ = Byzantinische Zeitschrift.
БПр = Български прегледъ.
Гл. Ск. Η. Др, = Гласник Скопског Научног друшства.
ГНМС = Годишникъ на Народния музей въ София.
ГодНМПл == Годишникъ на Пловдивската народна би-
блиотека и музей.
ГодСУбф = Годишникъ на Софийския Университетъ, бого-
словски факултетъ.
ГодСУиф = Годишникъ на Софийския Университетъ, исто-
рико>филологически факултетъ.
ГодСУюф = Годишникъ на Софийския Университетъ, юри-
дически факултетъ.
ДК = Духовна култура.
Echos d'Or. = Echos dOrient,
Έλλ = Ελληνικά.
ИБЯД = Известия на Българското археологическо дру-
жество.
ИБДИ = Известия на Българския археологически институтъ.
ИБГД = Известия на Българското .географско дружество.
ИДСФ = Известия на дружеството на славянските филолози.
ИИД = Известия на Историческото дружество.
ИНЕМ = Известия на Народния Етнографски музей.
ИОРЯСл = Изв'Ьст1я отд-Ьлен1я русск. язьша и елов. Имп.
Якад. Наукъ.
ИРЯИК = Извест1я Русскаго археологическаго института
въ Константинопол^,

424
ИзвССФ = Известия на семинара по славянска филология.
ЖМНПр = Журналъ Министерства народнаго просв-Ьщен1я.
МакПр = Македонски прегледъ.
MSHSM = Monumenta spectantia historiam slavorum meri-
dionalium.
N. Jahrb. f. das klass. RItert. == Neue Jahrbiicher fìir das
klassische Rltertum.
Phil. Woch. = Philologische Wochenschrift.
Псп = Периодическо списание.
Rev. hist. du Sud — Est. eur. = Revue Historique du Sud —
Est européen.
СбБЯкН = Сборникъ на Българската академия на наукигЬ.
СбНУК = Сборникъ за народни умотворения и книжнина.
Sem. Kond. = Seminarium Kondakovianum.
СпБЯкН z= Списание на Българската академия на наукитЬ,
Studia Serd.= Studia historico-philologica Serdicensia.
Zf. f. nt. W. = Zeitschrift fìir neutestamentische Wissenschaft
Hist. Z. = Historische Zeitschrift.
ПОПРЛВКИ
Ha e. XXX редъ 34. да ce чете 1Дузменъ вм. Чузменъ
На с. 199 редъ 24. да се чете Шемгонъ вм. Шегмонъ
На с. 311 редъ 22. да се чете σεβασμίοί вм. σαβασμίςΰ
На с. 314 редъ 16. да се чете Равне (Рамне) вм. Ревне
На с. 368 редъ 14. да се чете Theoph. вм. Tcheoph.
На с. 376 редъ 16. да се чете φ » ν ъ вм. φ κ н ъ
На с 400 последния редъ да се чете το вм. τόν.
На н^кои MfecTa въ славянскит1^ текстове по недо-
глеждане е поставено н bmì^cto ν и обратното. ι

ПОКЛЗЯЛЕЦЪ HA ПО-ВАЖНИТЪ ИМЕНА
Явраамъ, еп. призр-Ьнски, XIII,
15.
Якиндинъ,еретикъ,1б7, 226,388.
Алдимиръ, боляринъ, 127, 316.
Ялександъръ, севастократоръ,
155, 162,199, 201, 334, 337.396.
Ялександъръ, синъ на Ив.
Шишмана, XXXIV, XXXV,
289-90, 421.
Ялексий Славъ, деспотъ, XV,
30—35, 162, 311, 312.
Ялексий, севастъ, 38, 316, 317.
Янастасий, еп. велб;кждски,
XIII, 14—5, 165, 387.
Яндрея Дандоло, венец, дождъ,
XXIV, 137, 138, 378—9.
Янхиало, кр., 281.
Ярбанаска земя(Ялбания),42 — 3,
329.
Бдинъ, кр., XXVI, 15—6, 42 — 3,
70, 97, 102, 154, 170, 172, 215,
230, 300—1, 327, 360, 366,
388—90, 401, 404.
Битоля, гр., 36, 412.
богомили, еретици, XIV, 27 — 9,
156, 308—9, 311, 385.
Борилъ, царь, XIV, XV, 27 — 9,
199, 303,308—11.
Борисъ 1, князъ, 167, 198 — 9,
201, 263—4, 306, 388, 396, 405.
Борис ь И, царь, 101—2, 168, 396.
Боруй, обл., 42 — 3, 328.
Босота, еретикъ, 223, 296, 400.
Браничево, обл.,5,42 — 3, 294, 327,
387.
Брата, писачъ, 286, 420.
Брата Никола, писачъ, 66* 356.
Бриндизи, гр., 1 — 3, 5.
Б^лградъ, кр., 42 — 3, 327, 387.
Б-^лославъ, писачъ, 36.
Белота, князъ, XII, 5 — 6, 295 — 6.
Варлаамъ, еретикъ, 167,226, 388.
Василий, търновски архиеп.,
XI— XIV, 4—6, 8, 9, 12, 17.^20,
21, 25, 209, 295-304. 306, 348,
398, 403.
Василий, търновски патриархъ,
164, 355, 387, 414.
Вася, граматикъ, 279.
Велбжждъ, кр., 15, 300 — 1, 335,
350, 375, 377, 387.
Видинъ, вж. Бдинъ.
Виргино бърдо, 55—6, 338.
Витомиръ, воевода, 127, 291, 373.
Власий, еп. браничевски, 1, 3,
5, 19, 294, 304, 387.
Воисилъ, граматикъ, 65, 355.
Врана, дукъ, XIV, 27, 306 — 8.
Вълкашинъ, князъ, 175, 265,
267—8, 390, 407.
Вжпи (дн. Вапа), село, 37, 338.

426
Георги отъ Вжпи, писачъ, 36 —
7; 315.
Георги Тертерий I, царь, 155,
162, 168, 198—9, 201, 396—7.
Георги Тертерий II, царь, XIX,
67, 169, 199. 356—7, 397.
Главиница, обл., 262 — 3, 404.
Григорий Синаитъ, 212, 218,
234—6, 400,
Григорий, ученикъ на св. Ро-
мила, 229.
Даниилъ, иеромонахъ, писачъ,
36, 314.
Даниилъ, писачъ, 174.
Деянъ, деспотъ 285 — 6,335, 397,
420.
Димотика, кр., 42 — 3, 328.
Добромиръ, писачъ, 130, 134.
Добротица, князъ, 185, 187,394.
Долна земя, 97— 8, 338— 9, 366,
409.
Доминикъ, пресвитеръ отъ
Бриндизи, 4 — 8.
Драганъ, писачъ, 172.
Драгия, пресвитеръ, писачъ, 65.
Драгомиръ, писачъ, 289, 421.
Драчъ, гр., XII, 9, 13, 16—7, 39,
98. 102, 269, 297—8, 300, 328,
348.
Дръстъръ, кр., 100, 102, 165,321.
дубровничани, XVII, XVIII, XXIII,
42—3, 46—54, 300, 326—7,
329, 333—6.
Д^волъ, обл., 42 — 3, 329.
Джбиликъ (дн. Ямболъ), кр.,
149, 383.
Евтимий, патриархъ, XXIX, 165
201, 239-250, 254, 286, 387,
397, 401—3.
Епикерниевъ монастиръ, 217,
386, 400. ^
Загора, Загорие, 4, 32—3, 42—3,,
137—8, 232, 234, 295, 299, 312
328, 378, 401.
3BtHO, златарь, 288, 420.
Ивайло, царь, 65 — 6, 355—6.
Иванко, князъ, XXVIII, 185,187—
95, 378, 394—5.
Иванъ Ялександъръ, царь, XX,
XXI, XXIV— XXVII, XXXIil, 68
—72, 76, 97, 128—30, 134—40,
142—3, 146, 149—56, 163—4,
169—70, 172—4, 176—7, 184,
198—9, 201 , 220, 227, 265,:2б7—
8, 281—2, 285, 296, 328, 358—
63, 366, 373—8, 380—4, 386,
390—1, 394—5, 407, 419.
Иванъ fìcfeHb I, царь, 38 — 9,
43-4, 102, 168, 198—9, 201,
209—10, 278, 303, 318, 320,
330, 370, 386, 388, 398, 415.
Иванъ RcfeHb II, царь, XVI —
XVIII, 36, 38—47, 97, 144-5,
155, 162, 165, 198—9, 201,
276—8, 296, 314—20, 326,
329—34, 362, 366, 370, 375, 382,
386, 396, 412—16, 421.
Иванъ Страцимиръ, царь, XXVI,
XXVIII, 71, 154, 169—70, 197—
8, 200—1, 271, 360, 389, 392,
395, 403-4, 409.

427
Иванъ Шишманъ, царь, XXVII,
XXVIII, XXXIV, XXXV, 151—2,
156, 163, 177, 182—3, 185, 198,
200—1, 211, 226, 265, 268, 270,
286, 289, 356. 392, 394, 396.
408. 420-1.
Игнатий, български патриархъ,
65, 164, 279—80, 355, 387, 414,
418.
Инокентий III, папа, X — XIII,
1—26, 293—8, 300, 302, 305—6.
Иоакимъ (1), български па-
триархъ, 46, 164, 332, 387, 414.
Иоакимъ (П), български па-
триархъ, 164, 355, 387, 414.
Иоанъ Драгославъ.преписвачъ,
351—2.
Иоанъ, 1^1итрополитъ, 68, 357.
Иоанъ Каземарински, папски
пратеникъ. XII — II!, 11, 13 — 4,
18, 300.
Иолпани, пратеникъ на князъ
Иванко, 187, 189—90, 195,
197, 394.
Исая, инокъ, писачъ, XXVII, 174,
390— L
Иосифъ, писачъ, 36.
ί Калиманъ I НсЬнь, царь, XXXI,
XXXV, 56. 162, 198—99, 201,
277, 339, 412—15.
Калистъ Гарелли, писачъ, 176.
391.
Калоянъ, царь, X — XIV, 1 — 3,
5—11, 13—4, 16—20, 22—3,
25—7, 168, 198—9, 201, 252.
293—308, 311, 328, 337, 396,
408, 412.
Калоянъ, севастократоръ,54 — 5,
335, 337, 396.
Карвунска область, 42 — 3, 328.
Кардамъ, ханъ, 98, 367.
Кера Тамара, княгиня, 163, 200,
265, 268, 386. 408.
Кирикъ, Кирилъ. нишавски еп.,
XIII, 15-6, 166, 388.
Климентъ, видински еп., XIII,
15—6, 166, 301, 388.
Козякъ, Коз-Ьнъ, кр., XXXV, 291,
421.
Константинъ, пресвитеръ, 9.
Константинъ ЯсЬнь, царь, XVIII,
XIX, XXXII, 54—5, 63-5, 155,
162, 198—9, 201, 279, 337—8,
340. 350—1 , 353—5, 396, 41 7—8.
Коста, пратеникъ на князъ
Иванко, 187, 189—90, 195,
197, 394.
Костуръ, гр., XXXII, 277, 296, 413.
Краватохори, селище. 13.
Кричимъ, кр., 40, 319 — 20.
Крумъ, ханъ, 95, 99.
Крънска область, 42—3, 328.
Кърчово, кр., 27, 307.
Лаврата на св. Атанасия ка Се.
Гора, 401.
Лаврентий, инокъ, XXIV, 134 — 5.
Лазаръ, еретикъ, 223.
Лалое, писачъ, 153, 384.
Лихнида (Охридъ), гр., 262.
Ловечъ, гр., XX, 68 — 9, 165, 226,
« 358, 387.
Лъвъ, кардиналъ, XII — 111, 22 — 6.
Л -fecHOBO, область, 139, 379.

428
i
Мадитъ, гр., 226, 401.
Максимъ, иеромонахъ, 65.
Маринъ, скопски епископъ,
XIII, 15.
Марко, краль, 270.
Мартинъ, писачъ, XXX, 276, 411.
Мелана, м -fecTO на Св. Гора,
229, 401.
Мелникъ, кр., 30—1, 311—2.
Месемврия, кр., XXVII, 70, 140
—3, 146-9, 177, 380—3.
Методий Гемистъ, писачъ, 281.
Михаилъ II RctHb, царь, XVIII,
XXXII, 46-7, 155, 162, 198—9,
201, 277-8. 333-4 337, 413,
415.
Михаилъ, синъ на Констан-
тинъ flctHH,65, 199, 279—80,
354—5, 396.
Михаилъ ActHb, синъ на Иванъ
Александра, 68—9, 71, 177,
198—201, 267, 285, 358, 360,
362, 391, 419.
Михаилъ Шишманъ, царь, 68,
168—9, 198—201, 355, 358.
Младенъ, притежатель на Зо-
графски апостолъ, 152—3, 384.
Несебъръ, вж. Месемврия.
Никодимъ, еп., 65—6, 356.
Нишъ, гр., 15—6, 300, 388.
Овечъ (дн. Провадия), гр., 165,
226.
Огн-^нъ, севастъ, 289.
Одринъ, кр., 39, 42—3, 99, 10Ь
307. 320, 328.
Омуртагъ, ханъ, 99, 296, 319,
368, 416.
Охридъ, гр., 36, 97-8, 102,
260, 262-3,314,328, 337,387
Парория, область, 218—9, 234
—5, 400, 401.
Пахомий, монахъ, 68—9.
Петъръ I, царь, 3, 9, 10, 17,
55-6, 101—2, 156, 168, 198—9,
201-2, 204, 294, 309, 341,
350, 396-7.
Петъръ II, царь, 168, 198—9,
201, 350, 386.
Петъръ, севастократоръ, 49—
50, 334.
Петъръ, чашникъ, 291.
Плиска, столица, 102, 319.
Πлtнимиpъ, князъ, 168, 388.
Преславъ, столица, XXX, 14—5,
42-3. 102, 165, 226,276, 279,
300,337,387,411.
Призр-Ьнъ, гр., 15, 300, 345.
Прил^пъ, гр., 42—3, 58, 328,
344-6, 350.
Равне, село, 36, 314.
Радомиръ, дякъ, 280, 418.
Радославъ, 291.
Райко, писачъ, 172, 390.
Романия, балканската часть
отъ византийската империя,
Тракия, 39, 70, 267, 318, 407.
Романъ, синъ на ц. Петра,
101—2, 168, 198-9, 201,
341, 396—7, 407.
1
I

429
Сава, преславски епископъ,
XIIJ, 14—5, 165, 385.
Самуилъ, царь, 3, 9, 10, 17, 102,
168, 198—9, 201, 294, 369—70.
Света Гора, 40—1, 45, 73, 217
—8, 229, 320, 356, 361, 401.
Света Гора Търновска, 217, 401.
Света Петка, 257, 404.
Света Теофана, 257, 404.
Света Филотея, XXX, 250—9.
403.
Свети Иванъ Рилски, XXIX,
XXXV, 178—82, 201—11, 280,
285, 397—8, 419.
Свети Кирилъ, 168, 261—2, 264,
404—5.
Свети Климентъ, XXX, 168, 260
—5, 337, 339, 404—5.
Свети Методий, 168, 261—2, 404.
Свети Ромилъ Видински, XXIX,
229—38, 401.
Свети Теодосий Търновски,
XXIX, 212—28, 296, 399.
Свърлигъ, гр., 65 — 6, 355.
Семалто, село, 40 — 1, 320.
Сергии, коместабулариусъ,
9, 348.
Симеонъ I, царь, 9, 10, 17, 100
—1, 168, 198—9, 201, 294.
306, 396.
Симеонъ, патриархъ, 135, 165,
377, 387.
Симеонъ, ловечки митрополитъ,
68—9, 165, 358, 387.
Симеонъ, Симонъ, писачъ, 151
—2, 285, 361, 384.
Скопие, гр., 15, 42 — 3, 55— б,
102, 300, 328, 338, 341 , 347, 350.
Славъ, деспотъ, вж. Длексий
Славъ.
Славъ, столникъ, 291, 422.
Солунъ, гр., 42—3, 261,269, 329.
София, гр., 68, 165, 182, 184,
202, 209—10, 226, 267, 320, 340,
373. 387, 393. 398, 407: вж.
Ср^децъ.
Срацимиръ, вж. Иванъ Страии-
миръ.
Ср-Ьдецъ, вж. София.
Станимака, кр., XVI, 38, 317.
Станислава, болярка, XXXIV,,
288.
Стобъ, гр., 179, 181, 392.
Страцимиръ, деспотъ, 169, 389.
Струма, Стримонъ, р., XXXIII,
74, 180, 285, 307, 362, 420.
Стр^зъ, боляринъ, 162, 334.
С-Ьръ, гр., 40—1, 165, 265, 268,
307, 320.
Тахота, инокъ, 139, 379.
Телеригъ, ханъ, 367.
Теодора (1), царица, 71, 156,
163, 200, 360.
Теодора (II), царица, 151—2, 154
—е, 163, 176,200, 384—5, 400.
Теодора Торникина, 422.
Теодоръ, граматикъ, 36 ; 276 ;
277, 412.
Теодоръ Светославъ, царь, 67,
155, 162, 168, 198—9, 201,
357, 387, 411.
Теодосий, инокъ, 154 — 5.

430
Теодосий, патриархъ, XXVI, 165,
169—71, 226. 281, 389, 400,
419.
Теотокий Псилица, преводачъ,
XXIV, 135—6, 377.
Тихота, писачъ, 36, 296, 314.
Тодоръ, 291.
Търново, столица, XIII, XVI,
10-11, 13,16—9,25-6,42—3,
45, 65—6, 71, 135, 154—5, 164,
171, 209, 212, 217. 232, 239,
252. 255, 302, 306, 320, 327,
355—6, 377, 384—5, 401—3,
417.
Устие, при Търново, 154—5,
232, 320, 385, 401.
Филипъ, попъ, писачъ, ХХШ^
129—30, 373.
Фружинъ, князъ, 198, 200—1,
396—7.
Хандакъ, Хантакъ, село въ
Струмско, 74—5, 362.
Хрельо, протосевастъ, ΧΧΧΙΙ,
XXXIII, 280, 283—4, 418-9.
Цузменъ, севастъ, XXX, 276,
411—2.
Чепино, кр., 30 — 1.
Червенъ, гр., 217, 400.
Чирменъ, Черноменъ.гр., XXVII,
407.
Яковъ, монахъ, 290.
Яковъ Светославъ, деспотъ,
XIX, 64, 199, 351-4, 396.
I

СЪДЪРЖАНИЕ:
ce.
Уводъ ν— XXXVI
I. Писмо на царь Калояна до папа Ино-
кентия III отъ 1202 г 1 — 3
II. . Писмо на търновския архиепископъ Ва-
силия до папа Инокентия III отъ 1202 г. 4—5
И1. Цисмо на князъ Белота до папа Ино-
кентия III отъ 1202 г 5 — 6
IV. Писмо на царь Калояна и на архиепи-
скопа Василия до папа Инокентия Ili
отъ края на май и средата на августъ
1203 г 6—9
V. Златопечатникъ на царь Калояна съ тър-
жествена клетва за преминаване подъ
върховенството на римската църква . 9 — 11
VI. Писмо на търновския архиепископъ Ва-
силия до папа Инокентия III отъ края
на 1203 г 12—14
VII. UyiCMO на велбжждския митрополитъ
Анастасия, преславския митрополитъ Са-
ва, скопския епископъ Марина, призрен-
ския епископъ Явраама, нишския епи-
скопъ Кирика, видинския еп. Кли-
мента до папа Инокентия III отъ края
на 1203 г 15-16
VIII Писмо на царь Калояна до папа Ино-
кентия III отъ 1203 г. 16 — 20
IX. Клетва на търновския архиепископъ
Василия за подчинение подъ върховен-
ството на римската църква 20 — 22

Λ.
XI.
XII.
XIII.
XIV.
XV.
XVI.
XVII.
XVIII.
XIX.
XX.
XXI.
XXII.
XXIII.
XXIV.
XXV.
XXVI.
χχνπ.
XXVIII.
XXIX.
ìIhcmo на царь Калояна до папа Ино-
кентия III отъ ноемврий 1204 г 22—24
Писмо на архиепископъ Василия до папа
Инокентия Ili отъ ноемврий 1204 г. . . 25—26
Надписъ на дука Врана 27
Пвчатъ на царь Калояна ...... 27
Църковенъ съборъ противъ богомилите
при царь Борила презъ февруарий
121 1 г. (Извадка изъ Синодика на царь
Борила) , 27 29
Сигилий на деспотъ Ялексий Слава отъ
1220 г 30—35
Приписки по Болонския псалтиръ ... 36
Изъ Битолския триодъ 36—38
Станимашки надписъ на царь Иванъ
Лс%ня И (възстановенъ) 38
Търновски надписъ на царь Иванъ
Ас-Ьня II 38—39
Кричимски надписъ на царь Иванъ
ДсЬня II 40
Ватопедска грамота на Иванъ Ясеня II 40—42
Дубровнишка грамота на Иванъ ЯсЬня II 42—43
Възобновяване на бълг. патриаршия
(изъ Синодика) 43 46
Договоръ на царь Михаилъ МсЬня съ
дубровничанит^ отъ юний 1253 г. . . . 46—54
Боянски надписъ отъ времето на царь
Константинъ ЯсЪня " 54 55
Виргинска грамота на царь Констан-
тинъ ЯсЬня 55 63
Приписка отъ времето на царь Кон-
стантинъ Лс"Ьня и деспотъ Яковъ
Светослава 64
Приписка върху Търновското еванге-
лие отъ 1272/3 г 65
Приписка върху Свърлишкото еван-
(^
Ì
г
Г

Книгоиздателство ХЕМУСЪ а. д• — Соф|
ДИРЕКЦИЯ ул. Гурко И » КНИЖАРНИЦА ул. Солуот
ПЕЧАТНИЦА ул. Денкоглу 18
TrW
БЪЛГАРСКО ТВОРЧЕСТВО
НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО
Български народни ntcnn,
петь книги
Български народни приказки
Български пословици и га-
танки
Български народни праздници
СТАРА БЪЛГАРСКА ЛИТБ-
РАТУРА
Иванъ Дуйчевъ — Изъ стара-
та българска книжнина
Жития на CBCTHTt братя Ки-
рилъ и Методи
Презвитеръ Козма — Беседа
ПрОТИВЪ 6orOMHAHTt
БЪЛГАРСКО ВЪЗРА-
ЖДАНЕ
Априлсвъ — - Избрани съчИ'
нения
Беронъ — Рибенъ букваръ
Богоровъ — Избрани съчи-
нения
Н. Бозвели — Мати Болгария
Борба за книжовенъ езикъ
и правописъ
Български пжтеписи
Велтманъ — Райна българс
царкиня ip
Венелинъ — Избрани стр|
ници
Войниковъ — Избрани ст|
ници
Жинзнфовъ — Избрани те
рения
Бр. Миладинови — Съчинен
Паиси — История славяноб!
гарска
Побългарени разкази
Предосвобожденски период
ченъ печатъ
Пърличевъ — ■ Избрани съ»^
нения
Раковски — Предвестникъ ι
на Горски п&тникъ
Раковски — Горски пхтнин
Раковски — Избрани съч
нения )
Н. Рилски — До кога съ'
дълбохъ k
Софрони — Житие и страд
ние и други съчинения
Фотиновъ — Избрани страни!
П. Хитовъ — Моето пжту
не по Стара-плаиина
Д, Чинтуловъ — Избрани
творения
'^'И^^л^.

PG 1020 .08 1900 ν. 2 IMS
Duichev, Ivan.
Izi starata bulgarska
knizhnina 47094319