Сои^к
ТЬ1К 1К а (31§1[а1 сору оГ а Ьоок [Ьа[ вдак ргсксгуо(3 юг §спсга[10пк оп ИЬгагу кЬс1уск ЬсГогс 1[ вдак сагсГиИу ксаппо(3 Ьу Соо§1с ак рап оГ а рго]сс[
10 таке Ле адогШ'^ Ьоокв и15С0УегаЬ1с опПпс.
11 Ьав вигу1уеи \ощ епои^ Гог Ше соруг1§111 ю схршс атЗ (Ьс Ьоок 1о сШсг (Ьс риЬИс иота1п. А риЬИс иота1п Ьоок 1в опе (Ьа! адав пеуег 5иЬ]сс[
(о соруг1§111 ОГ адЬове 1е§а1 соруг1§111 1епп Ьав ехршаЗ. \\'Ьс1Ьсг а Ьоок 15 111 (Ьс риЬПс йотат тау уагу соип(гу Ю соип(гу. РиЬИс (Зотахп Ьоокк
аге оиг §а1е'А'аув Ю (Ье рав1, гергевепНп^ а адеаКЬ оГ Ьхвюгу, сиИиге ап»! кпо'А'1еи§е (ЬаГв оЛеп и1(Йсии Ю и15соусг.
Магкв, поиНопв ап»! оШег та1§1паИа ргевеШ 1п (Ье 0Г1§1па1 Уо1ите 'А'111 арреаг т (1115 Й1е - а гетхпйег оГ 1Ь15 Ьоок'к 1оп§ |оигпсу Ггот [Ьс
риЬПкЬсг 1о а ПЬгагу атЗ ГтаИу 1о уои.
Соо§1с 15 ртоиб 1о рагШсг \У11Ь ПЬгапев Ю (И^Шге риЬИс иота1п та1ег1а1в ап»! таке (Ьет 'А'1ие1у ассе551Ь1е. РиЬИс йотат Ьоокк Ьеюп§ ю [Ьс
риЬИс апб \ус агс тсгс1у [Ьс1г сикюйхапв. Кеуег(]1е1е55, О115 адогк 1в ехрепв1Уе, во 1п сябет (о кеер ргоУ1Шп§ 1Шв гевоигсе, 'А'е Ьауе (акеп в1срк [о
ргс\'сп[ аЬикс Ьу соттсгс1а1 раг[юк, 1пс1и(31п§ р1ас1п§ (ссЬпхса! гск[г1с[ю11к оп аи[ота[С(3 ^ис^у^11§.
\\'с а1ко акк [Ьа[ уои:
+ Маке поп-соттегс1а1 изе о/1ке_(Ие5 \\'с (Зск1§пс(^ Соо§1с Воок ЗсагсЬ Гог икс Ьу 1П(31У1(Зиа1в, атЗ \ус гс^исв[ 1Ьа[ уои ивс [Ьсвс Шск Гог
регвопа!, поп-соттегс1а1 ршровев.
+ Ке/гтпрХ)т ашотшей ^иегут§ IX) по1 вепи аи1ота[С(3 ^исг^св оГ апу вог[ [о Соо§1с'в вув[ст: 1Г уои агс со11(Зис[111§ гсвсагсЬ оп тасЬзпс
[гапв1айоп, орНса! сЬагасйг гесо§п1Йоп ог оШег агеав адЬеге ассевв (о а 1а1§е атои11[ оГ [сх[ 1в Ьс1рГи1, рюавс со11[ас[ ив. \\'с спсоига^с [Ьс
иве оГ риЬИс иота1п та(ег1а1в Гог (Ьеве ригровев ап»! тау Ье аЬ1е Ю 11е1р.
+ Мтттп аипЬшюпТЪе Ооо§,\е "адаюгтагк" уои вее оп еасЬ Й1е 1В еввеп[1а1 Гог 1пГогт1П§рсор1саЬои[ [Ь1Врго]сс[ ат^ Ьс1р1П§ [Ьст Ит^
а(Зи1иопа1 та1ег1а1в (Ьгои^Ь Ооо§1е Воок ЗеагсЬ. Рюаве йо по1 гетоуе 1(-
+ Кеер и 1е^а1 \\'Ьа[сусг уоиг ивс, гстетЬег (Ьа! уои аге гевропв1Ь1е Гог епвиг1п§ [Ьа[ \уЬа[ уои аге ио1п§ 1в 1е§а1. IX) по1 аввите (11а[ ]ив[
Ьссаивс \ус ЬсИсус а Ьоок 1в 111 [Ьс риЬПс йотат Гог ивегв 1п (Ье Ш11еи 8(а(ев, (Ьа! (Ье адогк 1в а1во т Ше риЬИс йотайп Гог ивегв 1п о(Ьег
сои]1[псв. \\'Ьс[Ьсг а Ьоок 1в в[1И т соруг1§Ь( уаг1ев Ггот соип(гу (о соип(гу, ап(3 адс сап'( оГГег §и1(1апсе оп 'А'Ье(Ьег апу врес1Йс ивс оГ
апу врес1Йс Ьоок 1в аИо'А'еи. Р1еаве йо по( аввите (Ьа( а Ьоок'в арреагапсс 1П Соо§1с Воок ЗсагсЬ тсапв ![ сап Ьс ивоЗ 1П апу таппсг
апуадЬеге 1п (Ье адогШ. Соруг1§Ь( 1пГг1п§етеп( ИаЬ1И^ сап Ье ^и^(е веуеге.
АЬои( Ооо^е Воок ^агсЬ
Соо§1с'в т1ВВ10п 1В [о ог§ап1^:с [Ьс №Ог1(^'в 1пГогта[10п ат^ [о таке ![ ип1усгва11у асссвв1Ь1с ат^ ивсГи1. Соо§1с Воок ЗсагсЬ Ьс1рв п;а(^сгв
(31ВСОУСГ [Ьс \уог1(3'в Ьоокв \уЬ11с Ьс1рт§ аи[Ьогв ап(3 риЬИвЬсгв гсасЬ ПС№ аи(^1спссв. Уои сап всагсЬ [Ьгои§Ь [Ьс Ги11 1сх1 оГ |Ь1В Ьоок оп [Ьс №сЬ
а[ |111111р://Ьоокз.доод1е.сош/|

513.5 Т.^'"^
||б ^ гттттп
I ^О Й11НВ ж
^
а3501 5 01813вВ5 2
БОЕВЕТЪ
и
ОПЕРАЦЕИТЪ около
Ш1/ШКА
пр-ьзъ 1877-8 годени
ИЗДАНИЕ
НА КНПЖА-ННИЦДТА Д. ГОЛОВ-Ь
1002
Ц^ЬНА I. 4.50
А

ГАОГСЯТТ 09
Тк.
ЦШЩ^(^

V
Б01ВИ%
|||
около
въ ВОЙНАТА 1877-78 години.
ВОЕННО-ИСТОРИЧЕСКИ ЕТЮДЪ.
Съставилъ
^. Димитриевъ
Полковникъ отъ Генералния Щабъ.
Издание
ка книжарницата Д. Головъ,
СОФИЯ.
Печатница на Ст. Атанасовъ и С ие
1902.

^^
^^..
'Г73,5"
. Р7ь
^^
"2

7^/у^7'^;:?0
Пр^Ьдгбворъ
Тъзъ годива се испълпяватъ 25 години отъ Осво-
бодителната война. По този спучай се пр'Ьд110лагатъ да
станатъ редъ правдненства на Шипка, въ които щ'Ьли
да взематъ учас1ис и много отъ частигЬ на нашата ар-
мия. Независимо отъ това, тържествата, вероятно, ще
се пос^Ьтатъ и отъ мнозина наши офицери на действи-
телна служба и отъ запаса, на които частит^ нЪма да
участвуватъ въ маневрит'Ь. Военннт'Ь и даже мнозина
отъ гражданигЬ, които ще отидатъ на знаменитит1^ шип-
ченски позиции, безсъмн-Ьние, н'Ьма да се задоволатъ
само съ ролята на прости зрители на тържествата. Т'Ь
ще се поинтересуватъ да си съставятъ едно колко годЪ
ясно и пълно понятие за происходившнт^ тукъ д'Ьйствия
и нЬма да пропустнатъ добрия случай за да извлекътъ
изв'Ьстна поука отъ нълпит-Ь съ военно-исторически ин-
тересъ събития на миналата война. За да облегчимъ ра-
ботата по това запознавание, ний решихме да съставимъ
ир'Ьдлагае)1ия скроменъ нашъ трудъ, когото и поднасяме
на чвтателитЬ съ надЬждата, че той ще имъ принесе
каква год'Ь полза. Отъ личенъ опитъ знаемъ какъвъ ви-
сокъ интересъ пр^Ьдставлява посещението на едно исто-
рическо поле- сражение, когато посетителя е предвари-
телно запознатъ съ всичките перипетии на боевете, и
когато отиде надлежно подготвенъ и съ потребните пла-
нове и кроки въ р&ка; тогазъ когато отиванието безъ
таквазъ подготовка се обръща въ една монотонна и умо-
рителна расходка.
Отбраната на Шипка принадлежи къмъ разряди на
най славните боеним операции и по цея се е цирадр

и
твърди много. Особенно е богата въ това отношение рус-
ската периодическа военна печатъ. Тамъ ний ср'Ьщаме
десятки отд'Ьлни монографии, които ра8ГЛ'Ьждатъ малко
или много иълно изв'%стни моменти и епизоти отъ шип-
ченската достопамятва борба. На български язикъ ний
имаме само дв'ЬгЬ доста объемисти съчинения на Пол-
ковникъ Де-Прерародовича и подполковника Биссова.
Т'%зи почтенни трудове, обаче, носятъ характера на лични
въспоминания и иматъ за права задача да дадътъ само
материалъ за историята на Българското Опълчение^ а
до шипченсБит'Ь операции се докоснуватъ само толкова,
до колкото е участвувало въ т^хъ опълчението или самъ
автора.
Въ реда на многото чуждестранни съчинения по
въпроса, на първо м'%сто стои, несъмн'Ьнно, знаменития
трудъ на генерала Куропаткина „Ловча, Пл^^вна и Шей-
ново", но и тамъ ний ср^^щаме подробно описание само
ва единъ отъ славнит^^ моменти на шипченската епопея
— пр'ЬминАванието на Балкана и посл'%дния заключи-
теленъ бой при Шейново.
Но птлно и ц'Ьло еж описани всичкит'% д'Ьйствия
на Шипка въ съчиненията на г. СЪделникова и Зотова
на русски язикъ, и французското съчинение „Ьа Сгпегге
й' Опепк еп 1877 — 78 рагип Тасйсхеп." Но първит'Ь
дв1^ с& вече библиографическа р'Ьдкость, а третото не е
дост&пно за мнозинството отъ нашит'Ь. офицери. Осв^нъ
това и трит§ тия труда С2 писани едва ли не въ са-
мата война и много отъ фактит'Ь ех пр']&дадени не до-
статъчно в^рно.
Щнно и отъ първостепенно значение ще б&де сега
издаваемото официално съчинение на Русския Генераленъ
Щабъ по Освободителната война, но тамъ операциит'Ь
на Шипка ще б&датъ изложени въ хронологически редъ
и въ свръзска съ събитията на ц'Ьлата война, за това
ще требва да се търсятъ по ц'%лото многотомно съчи-
нение, което едва захваща сега да иадиза ц в'Ьроятно

ш
ще се завърши слЪдъ 2 — 3 години. Независиио отъ
това, поменатото съчинение ще изляга сано фактическата
часть на събитията, като пр'Ьдостави на читателя да ся
прави заключенията саиъ.
Ето съобраясенията, които ни подбудиха да съста-
вимъ на български язикъ пр'Ьдлагаемия чисто научевъ и
сгжстенъ етюдъ, който като обаема само операциигЬ я
боевет^^ около Шипка, да б&де дост&пенъ за всички която
полеел аятъ да се занозяаятъ съ ткхъ основателно. Няй
казахме сг&стенъ, ^щото подробностите^ отъ епизодаленъ
характеръ на тъзи борба би съставили н:Ьколко тома, а
таквязъ работа би срещнала почти неодолими пр^пят^
ствия по напечатванието й на български язикъ. Та тя
не е и необходима. Отъ военно- научна точка на гледа-
ние» дребнит^ факти и отд^^лни епизоди, макаръ и увле-
кателни за четение, повечето п&ти само затЬмняватъ
ц']&лото и правилната оценка на събитията.
За съставяние на настоящия трудъ, ний сме се
ползували отъ съчиненията и статиит^, списъкъ на които
привеждаме по доло. Н^ма съмнение, че съ това ний
не сме пр'Ьровили всичко писано по Шипка. Ласкаемся,
обаче, отъ мисъльта, че и това, кОето можехме да ис-
ползуваме е съвършенно достаточно за да възстановимъ
фактическата часть до толкова, до колкото е необходимо
за да си съставимъ ясно понятие за събитията и хода
на операциите^. По нататъшнигЬ издирвания едва ли би
ни дали н^^що с&щественно важно. При изучвание на
фактит§, ний се ср^Ьщнахме съ таквозъ множество про-
тивор'Ьчия, че тр1^бваше да ги пр']&ц'Ьняваме и сравня-
ваме по няколко источника за да възстановимъ, до кол-
кото е възможно, истината. Независимо отъ това, намъ
се испреЬчи и огромната работа да пр'Ьц'Ьдимъ и отхвър-
лимъ съвсемь ония чисти епизодални подробности, които,
като не внисатъ никакъвъ военно яаученъ ^интересъ,
само би уголеЬмили объема на книгата и би съставили
издишенъ баласть.

Въ стре^левието да ваправим'» труда ей ш> поу-
чителенъу иий не се ограничихме само еъ вомаелатнв-
вата работа по възстановлението и нзлояеваето на фак-
тигЬ. Съ риска да б&демъ малко утегчителвн при чете-
нието на книгата, ний въведохме и и^в^етиа авалити-
ческа работа, която споредъ иасъ е необходима за дра-
млпата оценка на събитията. При посл^^Ьдвята работа
ний си поставяхме за задача да б&демъ съвършеното
объективни, но възмож|1о е, че читателя не на веЬкад'Ь
ще се съгласи съ нашигЬ разс&ждения и заключения.
Въ този случай фактитЪ с& на лице и нека критика
нрав. своиА ви^ди, квкто ги той разбира, а ний ще
приемемъ съ благодарность всички безпристрастни заб^-
л-Ьжки, съ които ще ни почте научната критика
Съ критическата си работа ниЙ далечъ не преслед-
вахме ц'Ьльта да пишемъ в'Ьвому панигирика или да
ос&ждаме когото и да било. Ний искахме само да се
втсползуваме отъ фактитЬ за да извлечемъ известна по-
ука, което трЪбва да съставлява крайватА ц'Ьль па вс^^ко
военно-историческо изучвание.
София 1902 год.
Р. Димитриееъ,

Источници.
I
1
^; 1) блавянско Турецкая борба 1876— 77— 78 г. г. и ея
вначев1е въ исторш ра:^вит1ц восточнаго воароса, часть II
Русско-Турецкая войца 1877— 78 г. П. Гей(^манъ.
3) С 4 д е л ь п и к в ъ, Русско Турецкал война 1877 — 78
года.
8) Знковъ. Война 1877—78 г. въ Европейской Турщи..
4) Оиисанхе Русско-Турецаой войцм 1877-^78 гола
внпускъ Гй и II ой. Цзданхе Воеагго-исторачес1гаго комитета
главнаго штаба) официално издание.
5) Сборвикъ материаловъ Русско Турецкой во1йни 1877
— 78 г. г. на Балкапскомъ Полуострови. (Официалии издания
на русския главенъ щабъ).
6) Чичаговъ. Диевникъ пребиван!» Царя Освободи-
теля ва Дунайскомъ театр'Ь.
7) Ьа ^иеггв (1'0пеп1 еп 1877 — 78, раг ип Тасйсхеп.
8) Ьа ^иегге ТигдиогКивзв 1877—78, Сатра^пе (1е 8и-
Мтап расЬа М- РаизЬ Ьипоа.
9) Оиегге Кивво Ти^^ие 1877—78. Ргосез йе 8и1е1[тап
расЬа, раг Оеог^ез Маспйез.
10) Записките па иолковникъ Де Прерадовичъ. Преводъ
на Български.
11) ЗаоискигЬ и въспонипанията на подполковникъ
К н с в ъ.
13} Переходъ черезъ Балкани отряла генерала Скобелева
и бой у д. Шейново 38 го декабря 1877 года. А Еуропат-
кинъ. Воепенъ Сборникъ 1889 год. №№ 6, 8, 9, 10.
13) Инхенервий журпалъ 1880 г. № 8. Восаомиаан1Я о
д'Ьятелности 3-го Сапернаго батал1она.
14) яРадецки и Скобелевъ*" отъ Генералъ- Лейтенанта
Дмитровски. Статия поместена въ юнската книжка на жур-
нала ^Русекаа Стари на ''.
15) Пять мЪсяцоиъ на Шиик!» въ 1877 году. Воененъ
Сборникъ 1883 г. №^^^ 4, 5, 6 и 7.
16) Движен1е колони генералъ-адъютанта княвя Свято*
полкъ Мирскаго черезъ Балкани и Шиоченск1й бой 37 го и

и
918-го лбкабря. Р. Рибенъ (началяивъ щаба на колоната).
Воененъ Сборпикъ 1879 г. № д.
17) Орловсв1Й лолкъ при тяп\л Шипки, штабсъ каиитанъ
Дачевичъ Воененъ Сборникъ 1886 г. № 6
18) Оборона Шийки. Боевмл д'Ьйстшн, служба и жизпь
артилерхи на Шипк'Ь. Учястникъ. Воененъ Сборникъ 1894 г.
?*№ 4, 5, 6, 9, 10; 1895 г. №.>6 5, 6, 7, 8, 10; 1896 г. №3.
19) Д'Ьйств1я передового отряда генералъ-адъютанта
Гурко въ войву 1877-78 г. Н. Епанчинъ. 1896 г. № № 3,
4, 6, 8, 10 и 11; 1897 г. №№ 2 и 4.
30) Августовск1е бои на ШипкЬ. Записки генерала Ли-
иинсваго. Воененъ Сборникъ 1884 г. № 10.
31) Обходное двн2ев1е черезъ Балкани восточнаго от-
ряда князя Святополка Мирскаго 3 го, съ 38 го по 37 го
декабря 1877 год. (къ ис10р1и 5-1о Сапернаго баталюна) В.
Бердяевъ. Воененъ Сборникъ 1895 г. № 7.
31) Атласъ сражешй Х1К вЬка. Чикмаревъ.

ГЛАВА I.
Общото положение на театра на войната въ края на
юний 1877 г. и значението на Шипченския проходъ.
За ясность на изложението и за да истъвнемъ важ-
ностьта на Шипченския проходъ, пий считаме за необхо-
димо да хвърлимъ единъ общъ погледъ върху положе-
нието на дв'Ьт^ воюющи страни въ началото на вой-
ната и сл^дъ пр']&минаванието на Дунава.
До войната русския Главенъ Щабъ, новидимому, е
ималъ недостаточно ясени и пълни данни за силит^ и
средствата на Турция. Благодарение на това, за водц-
ние на операциите на главния — Дувавсви геатръ с&
биле назначени испърво твърд'Ь недостаточни сили.
Дунавската армия» въ съставъ на 6 армейски кор-
пуса съ съотв'Ьтствующето количество артилерия и кава-
лерия, биде съсредоточена въ началото на прол^тъта
1877 година въ Бесарабия, съ фронтъ ср^щу роман-
ската граница и заемаше едно пространство отъ 110
километра по фронта, и около 200 въ дълбочина. Сь
обявяванието на войната, на 12.й Априлий 1877 год.,
тя, усилена съ още 2 корпуса, отъ които н^кои б^ха
още далечъ отъ театра на войната, премина границата
и навлезе въ васалното Ром&нско Княжество, като си
постави първоначално за цФль да извърши стратегическо
захождание съ ось у Рени и да се расположи паралелна
на течението на Дунава.
Сега пр'%дстоеше да се р'6ши въпроса, гдЬ да
стане пр'Ьминаванието на Дунава.

1?
Въ всичкит'% войни на Россия съ Турция, крайния
обьектъ за дМствие на първата, винаги е бивалъ Ца-
риградъ. Отъ своя страна турцит^^ С2 си поставяли ви-
наги за цЪль, да пр^градятъ п&тя на своя сЬверенъ
противникъ за столицата имъ. По п&тя за Цариградъ
с& се разигравали всичкитЬ главни сран1ьения въ пр^д-
шествующит'Ь войни. Тъй тр^^бваше да стане и сега.
По-главнит^ операционни направления, които во-
дятъ отъ Ром&ния, — плацидарма на руссит^ и т'Ьхната
база, за Цариградъ ех: 1) П&тя Рени-Сакча — Баба-
дагъ — Меджидие — Шуменъ— Одринъ; 2) Браила — Ма-
чинъ — Бабадагъ и по нататъкъ по първия пхть; 3)
Хърсово или Черна-вода — Меджидие и по-нататъкъ по
първия п&ть ; 4) Силистра- Шуменъ и по-нататъкъ пр^зъ
Источнит^ Балкани за Одринъ и Цариградъ ; 5) Тутра-
канъ— Разградъ —Шуменъ и по-нататъкъ продължение
по 4-ия пхть ; 6) Русее — Бяла — Търново — Твърдица или
Шипка — Одринъ — Цариградъ* 7) Свищовъ или Нико-
полъ — Търново — Шипка и по-нататъкъ по предидущия
пхть; 8) Рахово — Пл-Ьвенъ — Севлиево — Шипка и по-
нататъкъ по предидущия пхть; 9) Ломъ-Паланка или
Видинъ — Берковица— София — Т.-Пазарджикъ — Пловдивъ
— Одринъ — Цариградъ.
Първите три имаха преимуществото като крат-
чайшщ но те представляваха и йекои схщественни неу-
добства: Преди всичко, операционната линия прЬзъ Доб-
руджа не удовлетворяваше на едно отъ най-важните
усювия — безопасностъта. Тя минава твърде на близо
до брега на Черното-море, а при условие, че въ онова
време турския флотъ господствуваше, въ водите на това
море, тя би била твърде уязвима отъ левия й флангъ.
Отъ десно, тя би се заплашвала отъ гарнизоните на
Онлнстра и Русчукъ, Отъ друга страна, Добруджа е край
малко населенъ, безводенъ и съ лоши съобщения, и една
голема армия, която би насочила своите операции отъ
тукъ, винаги рискува да понесе твърде ехществепни

дищениа; сд'1^вателно, това операционно надравление
&Ьте ш неудобно. Сл'Ьд'ь това, еъ даяженцето надр^дъ^
операционната армнд излиза пр§дъ салната кр;Ьпость
Шуменъ, която запушва ваичкит*]^ неточни проход)»; нд
Балкана, и която, снабдеиа (^ъ доета:|ояен'^ гарну^онъ,
неможеош да се игнорира. Б^ц^адата, |рв да^е наблю-
дението,, на тъш кр'Ьпое?ь-лагеръ би изиогвала твърд^)^
голЬмн сили, а атаката и, както показваха и пр^дшест-
вующит^. войни. 6Ь\тд задач,а твърд*]^ трудна.
Четвъртия н петия н&тища имаха с«щвд?'% неу-
добства, плюс^ още т(ша, че прЬминаваняето на Душша
трЬбваще да се извърши въ сферата на влиянието на
таквизъ силни кр']^пости, каквито б^ха въ опова вр^ме
Силистра и Русее.
Шестия пхть, макаръ и по удобепъ и безопасенъ,
все пакъ неможеше да б&де избранъ, поради пеобходи-
мостьта да се форсира Дунава въ пункта, гдЬто бЬше
расположена най-силпата отъ Дунавскит* крЬпости. Ар-
мията, която се би опитала да пр'Ьмине тъзи гол']&ма
рЬка у Мартенъ или Пиргосъ би рискувала да бгде
атакувана и отхвър.1ена въ нея още при началото на
операцията, и въобще утвърждаванието на д']&сния бр']&гъ,
пр]&дъ лицето на руссенския гарнизонъ, се явяваше за-
дача трудно изпълнима.
Седмото и восмо направления, като че ли най-
добр-Ь отговаряха на стратегическите условия, въ които
се намираше руската армия. Тия п&тища б^Ьха иан-
безопасншть и най-удобншпгь- Ос13']&нъ това т^Ь, макаръ
и съ малки забикалки, водяха къмъ сжгтша цгмь —
Одрияъ — Цариградъ. Но главпигЬ преимущества па тая
операционна линия се заключаваше въ обстоятелството,
че се обикаляше четпреАгълника на крепостите. Еъмъ
неудобствата й требва да се отнесе необходимостьта да
се прокара една зназдтелна часть отъ комуникацион-^
вата лйния (Букурещъ — Галацъ) парялелно на фронта
на расположението ла пративвика. Но ])уссиге звая2;а

сравнително слабата саособность на турската армия към:ь
сериозни активни д']&йствия, и, защитени отъ Дунава и
отъ слабъ заслонъ, т^ см^Ьло можаха да си позволятъ
да изберътъ единъ отъ тия два пхтя. Другата слаба
страна на този изборъ състоеше въ обстоятелството, че
тила на д^Ьйствующата армия се заплашваше отъ поло-
жението на Транселвания, гд'Ьто Австрия държеше съ-
ср^Ьдоточени значителни сили и можеше да заплашва
руссвия п&ть на отстъпление въ най- чувствителното му
м'1сто. Но пр'6дъ войната русската дипломация направи
всичко за да неутрализира тъзи своя със']&дка, и тя б']&ше
сполучила да достигне въ тия свои усилия доста удовле-
творителни резултати.
Деветото направление имаше едно преимущество,
че съ пр']&минаванието въ Ломъ-Паланка или Видипъ,
руссйт']^ изведнъжъ подаваха ргка на сърбската армия,
която въ този случай би почнала военнит'^ д']&йствия
веднага, и съ това усилваше д'Ьйствующата Дунавска
армия съ своя контигентъ отъ 50 — 60 хиляди души.
Но това преимущество далечъ не се искупуваше съ неу-
добствата, които пр']&дставляваше такъвъ изборъ. Пр']&ди
всичко операционната линия пр'Ьзъ Берковица и София
е подьлга на цЬли 400 километра. Сл-Ьдъ това опаст-
ностьта отъ двусмисленното поведение па Австрия би
се усилило още повече. Най-послЪ пр']&минаванието па
Дунава тукъ би тр']&бвало да се извърши въ сферата на
тактическото или поне стратегическо влияние па Видинъ.
Пр']&дъ видъ на всички тия съображения, руссит-Ь,
както е изв'Ьстио, избраха пункта за пр'Ьминавание па
Дунава въ Свищовъ.
Въ течение на два м'Ьсеца д'Ьйствующата русска
армия произведе ц'Ьлъ редъ маршъ-маневри, които имаха
за крайна ц']^ль да се заематъ по-важнигЬ точки на л^-
вия брЪгъ па Дунава и да се обезпечи бгдхщата кому-
никационна линия, а поел* — да се съср'Ьдоточатъ глав-

нит^ сили въ района, гд'1то трЬбташе да стане пр'Ьми-
наванието на рЬвата.
Пр^Ьзъ нощьта отъ 14 й срЬщу 15-й юний руссит*
форсируваха Дунава у Свищовъ и сл'Ьдъ 5 дена построиха
първия понтоненъ мостъ. На 25-й юний 8-ия, 12-й и
13*й корпуси съ н'Ькон още части бЬхя на д']^снвя
брЬгъ, 9-й во;)пусъ се приближаваше с&що и готвяше
да премине моста.
Турската армия къмъ това вр'1ме заемаше сл'Ьдую-
щето положение: Въ четвероггълника на вр'ЬпоститЬ и
въ пространството между т'Ьхъ, на истокъ отъ Янтра,
б^хд, распръснати окою 100 хиляди души. Друга гол'Ьма
група отъ около 40 хиляди души се намираше въ за-
падния хгълъ на България съ центръ въ Видинъ. Около
15 хиляди души заемаха южнигЬ исходи на централнит!}
балкански проходи, като имаха слаби части въ Търново^
Габрово, Севлиево и Ловечъ. Въ единъ до два прЬхода
отъ м']&стото на пр'Ьправата се намираха въ д'Ьсно и
л^во укрЪпенит'Ь пунктове Русее и Никополъ, които
можаха цепоср'Ьдственно да заплашватъ съобщенията на
д'Ьйствующата армия, ако тя се вдълбочеше отъ Свищовъ
за в&тр'1шностьта на България.
По приетия отъ русския Главенъ Щабъ планъ, тЬ
6'Ьха р'Ьшили да изб'6гнатъ труднит']^ и неблагодарни
операции за овладявание на кр'Ьпостит']& и да се огра-
ничатъ само съ наблюдението имъ чр']Ьзъ силни за-
слони. Съ тъзи гсЬль, армията, сл'Ьдъ пр^минаванието
на Дунави^ се разгъваше въ видъ на вЬеръ, при което
12-й и 13-й корпусъ извършваха пром']^на на фронта
си на истокъ, и, подъ началството на насл'Ьдника Це-
саревича, образуваха заслонъ ср'Ьщу четире&гълника на
кр'6постит']&. 9-ия корпусъ отъ своя страна загъваше на
д'Ьсно и тр'Ьбваше да обезпечи операционната линия отъ
бъзможнит'^ посегателства отъ къмъ западъ. Останалит'Ь
части, а именно 8-ия армейски корпусъ, и пристигающий
11-й тр']&бваше да водятъ настюпателнит'Ь операции.

4-ия корпусъ, сл']&дъ пр^минаванието на Дунава тр'66-
ваше първоначално да послужи като стратегически ре-
зервъ, кобто да се испрати тамъ, гд'Ьто стане нужда.
Отъ Свищовъ за Одрннъ и Цариградъ водятъ 4
кратчайши пхтя: 1) Свищовъ — Търново — Елена — Твър-
дица-^ Нова- Загора — Т.-Сейменъ— Одринъ; 2) Свищовъ,
Търново — Килифарево — Хайнъ-кой — Нова-Загора и по-
нататъкъ по първия; 3) Свищовъ — Търново — Габрово,
Шипка — Казанлъкъ— Ст.-Загора — Т.-Сейменъ — Одринъ;
4) Свищовъ — Ловечъ — Троянъ- —Карлово — Пловдивъ —
Одринъ.
Отъ т'Ьви пжтища най- краткия и най-удобния се
явяваше пхтя пр'Ьзъ Шипка. Сл'Ьдователно, първит'Ь
усилия на активната часть отъ дМсгвующата Дунавска
армия требваше да бхдатъ насочени съ ц']&ль да се ов-
ладее Търново и Шипченския проходъ. Обаче, съ това
требваше ДА се бърза. Требваше да се не даде врЬме
на противника да се ориентира въ йоложението на ра-
ботйт-Ь, което се създаваше съ Тъй неочакваното и лесно
пр^^мивавание на Дунава съ таквизъ сравнително не
го.1^ми сили.

ГЛАВА II.
Сформируванието и назначението на Передовоя отрядъ.
Пр'1дъ видъ на това, на 18-й юний, биде сформи-
руванъ особенъ преденъ отрядъ, който получи названието
Передовой отрядъ и — задачата: да се устреми съ форси-
ровани маршеве на югъ, и да се постарае да завладЬе
Балканскит']^ проходи, пр']&ди още противника да е взелъ
по-солидни м']^рки за т^Ьхната отбрана. Въ неговия съ-
ставъ влизаха: 4- та стрелкова бригада, 6 български
опълчеиски дружини, една драгунска, една сводна и дв^
казашки''') бригади^ 2 планински и 4 конни батареи и
дв'Ь пластунски роти; всичко 10 72 баталиона, 43 ^2
сотни и ескадрона и 38 ор&дия. Командуванието на от-
ряда се пов']&ри на генерала Гурко, който б']&ше изв'Ь-
стеиъ като енергиченъ, настойчивъ и талантливъ гене-
ралъ. На 21-й юний Передовоя отрядъ се съср'Ьдоточи
на д'Ьсния бр^гъ на Дунава, и още на сл']&дующия деаь
прист&пи къмъ испълнение на трудвата си мисия. На
25-й той завлад*, поел* една стаба прЬстр^лка, Тър-
ново, като отхвърли слабия турски гарнизонъ къмъ
Османъ Пазаръ. Отъ 25-Й до 28-й отряда се съсредо-
точава въ Търново, като разгъва часть отъ своята ка-
валерия за осв']Ьтлеиие па м'Ьстпостьта отъ Етена до
Севлиево и Пл']&венъ.
*) Една отъ казашкигЬ бригади 6'Ъше и кавказската на полков-
никъ Тутулмина, която не минава съв(гЬмъ Балкана и скоро съвсгЬмъ
«вл^ае отъ състава на Передовия отрядъ, като се включи въ западния
отрядъ на генерала Криднерь.

8
Първото прЪиинавание на Балкана.
Планъ № 1.
Сега 11р']&дстоеше да се извърши иай- важната часть
отъ задачата — овладяванието на Балканскит'Ь проходи.
Споредъ събранит* св-Ьд-Ьния, най-важвия проходъ — Шии-
чеиския се заемаше отъ силенъ турски гарнизонъ, а
средствата на Передовоя отрядъ не позволяваха да се
мисли за една фронтална атака. Другит'^ ближайши про-
ходи — Твърдишкия, Хайнкоьйския и Тревненския, по-
видимому, б^ха не заети. Но отъ т'Ьхъ, двата крайни се
намираха твърди близко отъ противника (Котелъ — Сли-
венъ отъ една страна, и Шипка — Казанлъкъ отъ друга)
и опита за прЬминавапие по т']&хъ можеше да бгде ком-
прометиранъ още въ началото. 1Тр'Ьдъ видъ на това,
генералъ Гурко се сир4 на средния — Хайнкьойския.
По добитите сведения, този проходъ, на протяжение до
25 километра, представляваше една т^сна и стръмна
п&тека, по която е възможно движението на пехота и
кавалерия, но не и на полската артилерия и обозъ.
Разработванието ва п&тя даваше надежда да се прокара
необходимата артилерия и обозъ за нуждите на Пере-
довоя отрядъ, но за постоянно съобщение по него, или
по Твррдишкия п&ть, неможеше да става и дума. За
тъзи цель би требвало да се предприематъ огромни
пионерни постройки, които изискваха твърде много врбме
и трудъ. Единственно солидно съобщение въ този районъ
презъ Балкана можеше да се организира само презъ
Шипченския проходъ. Ето защо генералъ Гурко и глав-
ната квартира гледаха на това движение презъ Хайн-
ския цроходъ само като на средство, но не и като на
крайна цель. Съ форсиранието на прохода се излизаше
въ гърба на Шипченския и това облегчаваше неговото
завладявание.
На 28-й юний три сотни отъ 30-й донски казашки
полкъ и 2 ор&дия отъ 10-тата донска конна батарея

9
бидоха испратени отъ Търново съ запов^дь да заематъ
Др']&ново и Габрово и да привл']&кътъ на себя си внина-
вието на Шипченския гарнизонъ. Други три сотни и 2
орхдия тръгнаха на 29-й по п&тя за Елена. Въ схщия
день конно-пионерния отрядъ на графа Роинвера получи
секретна заповЬдь да тръгне за Хайнския пр^валъ и да
прист&пи къмъ поправление на п&тя, съ ц'Ьль да се
прокара артильрия. Фланговит']^ сотни имаха за ц']&ль да
обезпечатъ движението на главмит'^ сили къмъ Хайнския
проходъ отъ възможнит']^ флангови нападения, и заедно
съ това — да привлекътъ по възможность вниманието
на противника къмъ сеГш си, като го приковътъ къмъ
занимаемигЬ пунктове. Главивт'Ь сили на отряда оста-
виха Търново на 30-й юний сутреньта и нощуваха у
ср^днигЬ колиби около Паровци. Въ този день конно-
пионерния отрядъ, при който се намираше гевералъ
Раухъ, 6'Ьше се спустналъ вече въ Хайнското дефиле,
гд'Ьто и нощува.
На 1-й юлий, отряда на генералъ Рауха продъл-
жава разработванието на п&тя, а главнит'Ь сили, сл'Ьдъ
гол-Ьми трудности, достигатъ и нощуватъ въ дефилето,
на 10 километра до южния исходъ. Турцит^, по всички
признаци, и до сега не б^ха открили това движение.
Т% по видимому, б'6ха се ограничили съ простото
заемание на южния исходъ на дефилето, безъ да испра-
тятъ напр'6дъ даже простъ патраулъ за наблюдение.
На 2-й сутреньта, отряда тръгна съ гол^Ьми м']&рки
на пр-^^досторожность къмъ исхода на дефилето, пр^Ьд-
шествованъ отъ конно-пионерния отрядъ на графа Ро-
инкера. Около 10 часа сутреньта той, посл^ неимов']^рии
тридневни трудности, най-поел^ излезе въ долината на
Тунджа. Турския отрядъ, отъ 1 баталионъ, който защи-
щаваше това дефиле, б^Ьше се расположилъ на бивакъ
на два километра отъ дебушето, около самото село
Хайнкей, безъ да вземе каквито и да било м'Ьрки не
само за охранение, по и за наблюдение. Атакуваш

10
иенадМно отъ авангарда на генералъ Рауха, той на
бързо отст&ня по п&тя за Сливенъ, като остави ц'Ьлия
лагера въ р2Ц'ЬгЬ на противника си. Сл']&дъ дзлизанието
въ долината, предстоеше да се пристжпн къмъ испълпе-
ние на главната задача — заеманието па Шипченскил
проходъ, съ едновременна атака отъ къмъ Габрово и
Шипка.
Заемание на Тунджанската долина и приготовленията
за първата атана на Шипка.
За испълнеаие на тъзи задача, на Певедовоя отрядъ
сега пр']&дстоеше да свърне на западъ и да настхни по
п&тя за Базанл&къ и Шиака. Вечеръта на 2-й юлий
главните му сили се расположиха на бивакъ около
Хайнъ-кей, като имаха часть отъ конницата въ видъ
на авангардъ у с Есекчи. За охраиенне на тила отъ
възможнит^Ь посегателства отъ къмъ Сливеаъ, генералъ
Гурко отд']Ьли особевъ страниченъ отрядъ въ съставъ на
14 й стр^^лкови баталионъ, дв'Ь пластунскн сотни и дв'Ь
планински оргдин, които се разположиха на позиция на
4 км. на истокъ отъ исхода около с Бунари.
Но пр-Ьди да продължимъ расказа си, да видимъ
какво б^ше къмъ това вр^Ьме положението на турцит']^
въ този районъ:
Къмъ края на юний м^сещ», сл'Ьдъ.като русситЬ поч-
наха своето наст&пление отъ Свищовъ, за нецоср']^дствен-
ната от^ана на участока на Балкана отъ Котелъ до Шипка,
б^ха съсредоточени на бърва рхка около 20 баталиона
и'Ьхота съ 3 батареи артилерия, 2 еокадрона и н-Ьколко
сотни ирегулярта конница (че1тези). Конандуванието на
тови отрядъ биде повЬ^ево самостоятелно на Реуфъ паша,
който за тая ц%ль пристигна на 25-й юний въ Слнвень«
Ту&ъ ннй виждаме едно пълно пр-Ьнебрежение отъ страна

11
на турцит'Ь кънъ принщюа на едновластието. Този от-
рядъ, вн'Ьсто да се подчини аа ебщия главновомандующъ
ва Дунавската армия Абдулъ Бервнъ паша, остава въ
едно неопр'Ьд']^лено командно положение, и Реуфъ полу-
чава всички запов']&ди и инструкции отъ военния съв']Ьтъ
и отъ двореца на Султана. Както и да е, веднага сл'Ьдъ
пристиганието на театра на д'Ьйствията, новия началникъ
на Балканската армия приема р'Ьдъ м'Ьрки за да запази
вв'Ьрния му участъкъ и да не пропустие руссит^ на
югъ отъ Балкана.
Къмъ 30-й юний, силит']^ ва Реуфъ паша се рас-
пр^д'Ьлятъ както сл'Ьдва: 3 баталнона низами съ 4 оръ-
дия и 6 ескадрона — въ Сливенъ; 1 баталионъ у Хайнъ
Кей; единъ баталисшъ у с. Твърдица; 6 баталиона съ
9 ор2дия — на висотит'Ь на Шипка; 4 баталиона съ
една батарея и 200 конника въ селото Шипка; 2 ба-
талиона и три ор&дия въ Базанлжкъ и 2 баталиона съ
1 ескадронъ въ Н.-Загора. Ш този начвнъ, 20 слаби
баталиона съ н'Ьколко стотинъ конника и 20 орхдия
получаватъ трудната задача да пазятъ една отбранителна
линия, съ дължина повече отъ 80 километра. Не требва
обаче да се забравя, че тъзи задача се облегчаваше
значително съ неороходииостьта на Балканите и съ об-
стоятелството, че противника иожеюе да мине само въ
иавгьсшии направления.
Като разгледаме това расположение, иий ае можемъ
да се не съгласимъ, че по с&щество то 6'Ьше доволно
правилпо: Бъ първата линия с& употр^^беви около дв'Ь
трети отъ силит'Ь, а «едва трета е оставена въ видъ на
часгоиъ и общъ подвиженъ резервъ. На^-в'Ьроятн11Я пкть
на яаст2плевието на противника — Шипва се заема
най^оилно и отзадъ се оставя 'още частевъ рее^въ (Ка-
завлжкъ). Като дойда1Ъ, обаче, до подробвоегнт'Ь, пий
ще вндйнъ редъ груби погр'6||1вв, които въ резултата и
доведоха къмъ потта безпр^ятствеи&ото пр1(минуаание
ва Балкана отъ страна на руссиг^Ь.

12
Пр']&ди ВСИЧКО, отрядигЬ у Твърдица и Хайнъ 'бо-
газъ се располагатъ у южния исходъ на дефилето, бевъ
да се испрати нанапр'Ьдъ на пр']&вала поне една незна-
чителна часть за наблюдение. Общо правило е, при
пасивната отбрана на едно дефиле, да се располагатъ
задъ него, но това тр'Ьбва да се разбира не въ таквазъ
тЬсна смисълъ, Бакто б']^ше направено отъ хайнъ-вей*
ската и твърдишки отбранителни застави. Т'Ь въ вс^ки
случай тр'Ьбваше да се расположатъ тъй, че да мог&тъ
да задържатъ настъплението на противника поне толкова
вр']^ме, колкото е необходимо на главния резервъ за да
пристигне у исхода на дефилето. Разстоянието отъ Сли-
венъ и Казанл&къ до Хайнъ-вей е около 30 километра
или единъ усиленъ пр'6ходъ, сл'Ьдователно и заставата
би тр'Ьбвало да заеме таквазъ позиция, която да й поз-
воли да се удържи поне единъ день до пристиганието
на главния резервъ. Бато таквазъ можеше да бхде само
водоразд']&ла, гд^то хайнкейския отрядъ можеше да се
удържи доволно дълго ср-Ьщу сравнително не гол'Ьмит'Ь
сили на генералъ Гурко, а въ случай на несполука —
да почне бавно отст&плевие къмъ Хайнъ-кей, гд^то и
да се спр']^ на главната позиция, на която къмъ това
вр'1ме щ'1ха да пристигнатъ и главнит']^ сили отъ Сли-
венъ и Нова Загора и частния резервъ отъ Казанл&къ
и Шипка.
Друга сгщественна гр']&шка ни се вижда — распо-
коженнето на общия резервъ и щаба на отряда въ Сли-
венъ и Нова Загора, т. е. задъ десния флангъ на от-
браняемата линия. Това расположение гарантира само
Ботленсвия проходъ и прохода ирЪзъ Демнръ-капия,
който по естественнит^Ь си свойства е най-трудноарохо-
димия. Централнигб проходи и особенно важнейшия —
Шипченския ех били пр'Ьдоставени сами на себе си.
Еато кавалерия на отбранителнит'Ь застави е придадена
ирегулярната червезска конница, воято, повидимому, е
била повече заета съ плячка въ богатата Тундженска

» 1ц«^вит ха Китим . то ш^итгки
сз^ШЕК щ^ке п «псврве жиНфовпо жа русеят^
[ Ь\^ жяЛи ЖЯ1 лвяе ха 1-1 кшй ^утрет^га. ш
2скуап I т|шо ба бап ис^^щтп «шк) ХкХю^
сь 11 — ан^сто 1 баталмжк а бо1 якае 1ма а)^
1Ж ж огурп асачвжха Т1Д1 <як|ркцаа аа а1.|м^т<>
1Ц|Твиа1ИН1 тгркзл Катижа
Но ха се вст^венъ кип 01|ица аа гак|»1т ГЧ^мс^.
Още с^^xь шажнЪ ва 2-й аоа!^ за обеямчеяае
Л1ъ кип Сшашь баж аенратее^ аактх» ва^гЪхне^ осд-
беаъ прашпеаъ 01|иц> пль с Етпаре. ЕVаг :2 часа.
срЪщт вего се пожаза ела турсса всаона отъ окиМг^ ^
бата1шша съ в^сохао стопгаъ черкеза. И^^стеа^ ^
това, теаеъжяъ Гурко усвлва Еунарсвая отрах^ с% 15-Й
стр1лвовъ баталаов^ Таза отрадъ пр^аанава вь насга-
1иевве в жчерътж отгЪснава протявеака до с. Твгрдкца^
като ву наваса чувствателна загуба. С11^дъ кое1Ч> 11ак1»
се цгьпц^ ва возвцаата са у Еунаре*
На 3-й ниви, гдавватЪ садя ва Передовоа отрялъ
прод1ажавать да оставатъ ва бввака въ Хайш^к^^Й,
гд{&то до вечерьта првствгаха оосл'ЬднйтЪ часта« койт
още ве (гЬха вал^Ьаш взь дефвдето. Сжщня го;)п домк
се посвещава ва разузвавапия. Пспращатъ се по дпк
сотнв къвъ: Бввкосъ, Бви Загра и Казаплакъ ЛЬиия
.1'Ьтучв раз'Ьздъ, усилевъ съ още 5 сотни, в подкр*Ьпе11%
съ дв^Ь дружвви отъ опълчението, достига до Ниикосъ^
като прооъжда противника къвъ Сливенъ. СрЬднин рл-
з1Ьздъ виоава пр^зъ Кортенъ и достига до Нова-Нагорп^
гд'Ьто пр'Ькъсва телеграфното съобщение, но, поср'Ьщна1Ъ
отъ значителни п'Ьхотни части на противника) той со
връща вечерьта на бивака въ Есевче. Д'Ьснин рав'Ь(|;1ь
сл-Ьдва по П2Т1] за Казанлъкъ, но у е. Еии Махала о

14
бшс» щ)ср'Ь|цнатъ съ силенъ 1гЬхотенъ огънь, всл'Ьд€тайе
н» което тъй е&щО' се връща въ е. Есекче.
Вечерьта на 3-*й юлий, въ Хайнъ-вей, прястигна
посл'Ьда»1'а часть отъ Нередовая отрядъ. Сега можете
вече да се ярист&оа и къмъ ишълвението на главната
задача — атаката на Шипка отъ тила.
Сутреньта на 4:-й Передовоя отрядъ, сл^дъ като
остаря у устието на Хавнския проходъ ва обезаечение
1ГХТЯ на отстъплението: 2 дружини^ 6 сотни и Н пла-
нински орхдия, съ всичли оетанали сили се насочва
къмъ Еазанлъкъ. По а&тя^ около с Уфланли той ср']&1ца
доволно сериозно съпротивлеине отъ отряда на Хулуси
паша, който съ 2 — 3 баталиони б-Ьше тръгналъ на по-
мощь отъ Шипка къмъ Хайнъ-кей. Сл^дъ едно доволно
гор']&що счепквание Хулуси паша е билъ принуденъ да
напустне заетата позиция между с Уфланли и южнит^Ь
склонове на Балкана и да отст&пи къмъ Шипченскит']^
висоти. Вечерьта по-гол4мата часть отъ отряда на ге-
нералъ Гурко се съсредоточава у с. Мхглишъ, гдЬто и
пр'Ькарва нощьта, като се прикрива съ три сотни казаци
и единъ ескадронъ.
Сутреньта на 5>й юлий той продължава патя за
Базавлъкъ, но и около с. Уфлавдъркей и Чорганово е
принуденъ да води доволно продължителенъ бой съ трит']^
бата^сиони на Хулуси паша и съ дребвнт'Ь неприятелски
башнбозушки части. Около И часа, отряда се появява
пр'Ьдъ Казанлъкъ, гдФто е билъ ер^щнатъ отъ гарнизона
на този градъ, състоя щъ отъ 2. баталиоиа пЬхота и три
планински орхдия. Сл'Ьдъ два часа съпротивление за-
щитниците на града напущатъ пшицингЬ си, и оставятъ
въ р&цЬтЬ на победителя три 0|>&дия и около 4(Ю души
плеин» и ранеяи. ОстаткитЬ па турския отрядъ отстх-
пватъ: една часть къмъ Шипка^ а другата — на юго-
западъ къмъ Средня Гора и въ последствие се събиратъ
въ Чирпапъ. Въ ХУг ^^з- сл-кдъ пладне русейте заеха
града окончателно и се намираха на разстояние 12 ки-
лометра отъ с Шипка.

15
Бея ма 5-1 юшй м Шияиа.
Планъ № 2.
Сега да видимъ какво ставаше тоя день на Шип-
чеаскитЬ височини.
Както вид'Ьхме и по гор'Ь, слЬдъ заеманието на
Търново, една отъ главвит^ задачи на русския главенъ.
щабъ б^Ьше — да се форсира Балкана и да се заеме
най важния и най удобния п&сь, който отъ тукъ вод'Ьше
къмъ Одринъ и Цариградъ. Считаше се, че тъзй задача
ще се достигне най добр'Ь съ едновременната атака на
Шипченския проходъ отъ къмъ Габрово и Еазанлъкъ.
Отъ друга страна, съ г^Ълъ да се обеспечи д'Ьсния
флангъ и тила на Передовоя отрядъ и да се отвлече
вниманието на противника отъ Хайнския проходъ, б']&ше
необходимо да се испрати изв'Ьстна часть къмъ Трявна
и Габрово. За това още на 28-й юлий по п&тя за Га-
брово биде испратена на разузнавание една сотня отъ
30-й Донски полкъ подъ началството на сотника Гал-
дина. Тъзи сотня скоро биде усилена съ нови части, и
къмъ 3-й юлий въ Габрово се събраха: петь сотни
донци, 36-й п']&хотенъ Орловски полкъ, една п^ша батерея
и дв'Ь конни оръдия. Всичко 3 баталиона, 5 сотни и 10
ор&дия, подъ общото началство на генерала Дерожински.
Описание на Шипченския проходъ.
Но пр'6дв|фително да направимъ едно кратко опи-
сание на Шипченския проходъ и на расположението на
турцит']^ къмъ това вр'Ьме въ него. Подъ названието
Шипченски проходъ разбиратъ планинския участъкъ,
който се заключава отъ г. Габрово до с. Шипка. Ср^Ьд^
пята абсолютна височина на Балкана около Габрово до^
стига 1400 метра, но м'1стото, гд^то минава шосето за
Шипка, образува едипъ видъ обширна с1^дловина съ
срЬдня височина около 1200 м. Огъ Габрово П2тя върви

1в
въ началото ололо б километра по тясната долина на
Янтра и сетн'Ьу като завива на л'Ьво, почва да се ис-
качва по стръмнит'Ь глинесси сЬверни ил^щк на пла-
нината, които носятъ названието Червенъ бр^Ьгъ. По
този начйнъ той се протака още 12 километра до ви-
сотата Шипка — водоразд'Ьла на Балкана. Отъ тукъ той
се извива на н']^колко коляна и, като достига върха Св,
Никола, минава по источнит^ му склонове и почва да
се спуща доволно стръмно на югь къмъ с Шипка,
гд'Ьто и слиза въ Тунджанската долина. ЦЬлия п&ть
отъ Габрово за Шипка се считаше за шоссенъ, обаче,
къмъ описиваемото вр]&ме, само първит'^ 9 километра
се поддържаха въ исправность ; на останалото протяже-
ние шосето бЬше напуснато и непоправлявано и пла-
нинскит']^ потоци го б^ха пр']квърнали въ обикновенъ
планински коларски П2ть, който представляваше твърдЬ
гол'Ьми трудности зг движението не само на артиле-
рията, но и за кавалерията. Обвернит'^ склонове на
Балкана еж сравнително не тъй стръ]ини и почти на
вс']&кад% покрити съ г&ста гора. Южнит']^, напротивъ,
носятъ скалист ь характеръ, иматъ една гол^^ма стръм-
нина и гората тукъ е по р^дка, а на жЬстд^ и съвсЬмъ
отсхтсвува. Само тукъ-таме въ дълбокитЪ долища се е
съхранила дребна гора^ която съ приближението къмъ
върха, постепенно ред^е, а самит4 нърхове, съ исклю-
чение на Страничната и ЛЬсна височини, оставатъ съ-
вършенно голи.
Самата ес1ественна позиция на Шипка пр'Ьдстав-
лява редъ височини, които се простиратъ по водораздЬла,
съ направление отъ западъ на истокъ. и които се сау-
щатъ въ видъ на тераси къмъ с']&веръ и югъ. Д'Ьсниа
флангъ на турската позиция се опира на върха малакъ-
Бердекъ, отъ тукъ тя върви по сЬдловината, която съе-
динява тъзи височина съ върха Св. Никола. Този по-
сл'Ьхния съставлява ценгра на позицията, ако тя се заема
съ фронтъ на с']&веръ или югъ. По нататъкъ тя се простира

17
на западъ пр'Ь8ъ Страничната и Зелена височина и се
завършва ла Лисата гора .или Малуша, която би тр'Ьб-
вало да се сматря като краенъ л']&в1> флангъ на тур-
ската позиция. На сЬверъ отъ тъзи линия се прости-
ратъ паралелно на шоссето редъ по ниски хълмове, отъ
които по заб']Ьл'Ьжителни се считатъ: Централния, на
западъ отъ п&тя, и Стьверния хълмъ или върха Шипка
на истокъ отъ с&щия пхть. На 72 километръ на за-
падъ отъ централния се издига малка едпа възвише-
ность, която получи название Странична^ а отпослЬ Во-
линска височина. Отъ еЬдловинигЬ, на истокъ и западъ
отъ Св. Никола, се спущатъ на С']&веръ и югъ четири
гол^^ми стръмни и скалисти долища съ многочисленни
расклонения. Благо дапдние на л'Ьса, съ който с& по-
крити, тия долища пр'Ьдставляваха доста удобни под-
ст&пи къмъ водоразд'Ьла. Обдото протяакение на пози-
цията по фронта е около 6 километра и турцит]^ зае-
маха силно сано централната часть и — хълмовет* на сЬ-
веръ отъ нея. На вйсочинит'Ь Бердехъ и Лисата (Ма-
луша) 6'Ьха въздигнати дв'Ь укр']&плепия съ слаба про-
филъ, и се заемаха само отъ слаби части.
Заема ли се позицията съ фронта на сЬверъ или
югъ, висотата Св. Никола пр'6дставлява отъ себе си
тактически ключъ, отъ гд'Ьто се получава пр'Ькрасенъ
обстр'^лъ въ всички направления. Този, който владее тъзъ
височина, запушва прохода и го държи яко въ свое вла-
дение. Св. Никола има абсолютна височина 1340 м.
Върха му е скалистъ и образува нЬколео малки по-
лянки, на които могатъ да се расположать 10 — 12
ор&диа. Отъ общата поляна на върха се издава право
на югъ единъ т^сенъ отрогъ, който се завършва съ
една малка скалиста полянка и който отпосл'Ь получи
названието „Орлино гн'Ьздо^Ч Южния и югозападния
склонове с& стръмни, а около върха почти отв']^сни. Ис*
точния и сЬверния склонъ еж сравнително по достхпни.
ИсточнБя склонъ образува н'Ьколко не широки тераси.
2

8
Първото прЪминавание на Балкана.
Планъ № 1.
Сега предстоеше да се извърши иай- важната часть
отъ задачата — овладяванието на БалкансБит'1 проходи.
Споредъ събраните сведения, най-важния проходъ — Шии-
ченския се заемаше отъ силенъ турски гарнизонъ, а
средствата на Передовоя отрядъ не позволяваха да се
миели за една фронтална атака. Другит^ ближайшн про-
ходи — Твърдишкия, Хайнкоьйския и Тревненския, по-
видимому, беха не заети. Но отъ тЪхъ, двата крайни се
намираха твърде близко отъ противника (Котелъ — Сли-
венъ отъ една страна, и Шипка — Казанлъкъ отъ друга)
и опита за преминавапие по техъ можеше да бгде ком-
лрометиранъ още въ началото. Предъ видъ на това,
генералъ Гурко се спре на средния — Хайнкьойския.
По добитите сведения, този проходъ, на протяжение до
25 километра, представляваше една тесна и стръмна
яхтека, по която е възможно движението на пехота и
кавалерия, но не и на полската артилерия и обозъ.
Разработванието в а п&тя даваше надежда да се прокара
необходимата артилерия и обозъ за нуждите на Пере-
довоя отрядъ, но за постоянно съобщение по него, или
по Твррдишкия п&ть, неможеше да става и дума. За
тъзи цель би требвало да се предприематъ огромни
пионерни постройки, които изискваха твърде много врбме
и трудъ. Единственно солидно съобщение въ този районъ
прЬзъ Балкана можеше да се организира само презъ
Шипченския проходъ. Ето защо генералъ Гурко и глав-
ната квартира гледаха на това движение презъ Хайн-
ския цроходъ само като на средство, но не и като на
крайна цель. Съ форсиранието на прохода се излизаше
въ гърба на Шипченския и това облегчаваше неговото
завладявание.
На 28-й юний три сотни отъ 30-й донски казашки
полкъ и 2 оръдия отъ 10-тата донска конна батарея

9
бидоха испратени отъ Търново съ запов']&дь да ваематъ
Др'Ьново и Габрово и да привлЬкътъ на себя си внима-
нието на Шипченския гарнизонъ. Други три сотни и 2
орхдия тръгнаха на 29-й по п&тя за Елена. Въ с&щия
день вонно-пионерния отрядъ на графа Роинвера получи
секретна заповЬдь да тръгне за Хайнсвия пр'Ьвалъ и да
прист&пи Бъмъ поправление на пхтя, съ цЬлъ да се
прокара артильрия. Фланговиг]^ сотни имаха за ц']&ль да
обезпечатъ движението на главмит-]^ сили къмъ Хайнсвия
проходъ отъ възможнит']^ флангови нападения, и заедно
съ това — да привлекътъ по възможность вниманието
на противнива въмъ сеГш си, като го привовътъ къмъ
занимаемит"]^ пунвтове. Главиит']^ сили на отряда оста-
виха Търново на 30-й юний сутренъта и нощуваха у
ср1^щятЬ волиби около Паровци. Въ този день вонно-
пионерния отрядъ, при войто се намираше ген ера лъ
Раухъ, б'1ше се спустналъ вече въ Хайнсвото дефиле,
гд'Ьто и нощува.
На 1-й юлий, отряда на генералъ Рауха продъл-
жава разработванието на п&тя, а главнит'^ сили, сл^^^дъ
големи трудвости, достигатъ и нощуватъ въ дефилето,
на 10 вилометра до южния исходъ. ТурцйТ']^, по всичви
признаци, и до сега не б^ха отврили това движение.
Т^, по Бидимому, б'6ха се ограничили съ простото
заемание на южния исходъ на дефилето, безъ да испра-
тятъ напр^дъ даже простъ патраулъ за наблюдение.
На 2-й сутренъта, отряда тръгна съ гол^Ьми иЪ^кя
на пр^досторожность въмъ исхода на дефилето, пр^бд-
шествованъ отъ вонно-пионерния отрядъ на графа Ро-
инвера. Оволо 10 часа сутреньта той, посл']^ неимов'Ьрии
тридневни трудности, най-поел^ излезе въ долината на
Тунджа. Турсвия отрядъ, отъ 1 баталионъ, войто защи-
щаваше това дефиле, б^Ьше се расположилъ на бивавъ
на два вилометра отъ дебушето, оволо самото село
Хайнвей, безъ да вземе ваввито и да било м'Ьрви не
само за охранение, но й за наблюдение. Атавуванъ

10
вешдййно отъ авангарда на генералъ Рауха, той на
б!Ь|>зо отст&вя по п&тя за Слввенъ, като остави ц']&лия
лагер» въ рхц']&т^ на противника си . Сл']&дъ язлизанието
въ долината, предстоеше да се прист&пи къмъ испълпе-
нне на главната задача — заеманието па Шипченския
проходъ, съ едновременна атака отъ къмъ Габрово и
Шипка.
Заемание на Тунджанската долина и приготовленията
за първата атака на Шипка.
За испълнение на тъзи задача, на Певедовоя отрядъ
сега пр']&дстоеше да свърне на западъ и да настъпи по
п&тя за Казанлгкъ и Шипка. Вечеръта на 2-й юлий
главните му сили се расположиха на бивакъ около
Хайнъ-кей, като имаха часть отъ конницата въ видъ
на авангардъ у с. Есекчи. За охраиение на тила отъ
възможниг]^ посегателства отъ къмъ Сливеаъ, генералъ
Гурко отдЬли особенъ страниченъ отрядъ въ съставъ на
14 й стр'Ьлкови баталионъ, дв^ пластунски сотни и дв%
планински оргдин, които се разположиха на позиция на
4 км. на истокъ отъ исхода около с Бунари.
Но прЪди да продължимъ расказа ой, да видимъ
какво б^ше къмъ това вр^ме положението на турцит']^
въ този районъ:
Къмъ края на юний м^сець, сл'Ьдъ като русситЬ поч-
наха своето наст&пление отъ Свищовъ, за непоср^дствен-
ната отбрана на участока на Бал кана отъ Котелъ до Шипка,
б^ха съсредоточени на бърза рхка около 20 батадиона
пехота съ 3 батареи артилерии, 2 еокадрона и н^^лко
сотни ирегуля]ша конница (черкези). Командуванието Ш1
този отрядъ биде поверено самостоятелно иа Реуфъ паша.
който за тая ц%ль пристивна на 25-й юний въ Сливенъ.
Ту&ъ ний виждаме едно пълно пр']&небрежевие отъ страна

II
иа турцят'^ кънъ принципа на едновластнето. Тови от-
радъ, вм'Ьсто да се подчини яа общия главновомандующъ
на Дунавската армия Абдулъ Е^имъ паша, остава въ
едно неопределено командно положение, и Реуфъ полу-
чава всички заповеди и инструкции отъ воеин1М[ съв^тъ
и отъ двореца на Султана. Както и да е, веднага сл^дъ
пристиганието на театра на действията, новия началникъ
на Балканската армия приема р^дъ м^рки за да запази
вв^рния му участъкъ и да не пропустне русейте на
югъ отъ Балкана.
Къмъ 30-й юний, €илите на Реуфъ паша се рас-
пределятъ както следва: 8 баталиона низами съ 4 оръ-
дия и 6 ескадрона — въ Сливенъ; 1 баталионъ у Хайнъ
Кей; единъ баталиовъ у с. Твърдица; 6 баталиона съ
9 ор&дия — на висотите на Шипка; 4 баталиона съ
една батарея и 200 конника въ селото Шипка; 2 ба-
талиона и три ор&дия въ Казанлакъ и 2 баталиона съ
1 ескадронъ въ Н. -Загора. Ш този начинъ, 20 слаби
баталиона съ неколко стотинъ конника и 20 орядия
получаватъ трудната задача да пазятъ една отбранителна
линия, съ дължина повече отъ 80 километра. Не требва
обаче да се забравя, че тъзи задача се облегчаваше
значително съ неЕфоходимостьта на Балканите и съ об-
стоятелството, че противника ножеюе да мине само въ
извтьстни направления.
Като разгледаме това расположение, ний ае моженъ
да се не съгласимъ, че по с&щество то беше доволно
правилно: Въ първата линия с& употребени около две
трети отъ силите, а щвв, трета е оставена въ видъ на
чавренъ и общъ подвиженъ резервъ. На^*вероятнш[ пкть
на вастгплевието на противника — Шипка се заема
най^силяо ш отвадъ се оставя 'Още часюжь рев^въ (Ка-
заилАкъ). Като дойдемъ, обаче, до подробностите, н»й
ще вндймъ редъ груби погрешни, които въ резултаФа и
доведоха къмъ пофш безлрепятствен&ото преминуаание
на Балкана отъ страна на руссигЬ.

12
Пр-^&ди ВСИЧКО, отрядигЬ у Твърдица и Хайнъ 'бо-
газъ се располагатъ у южиия исходъ на дефилето, безъ
да се испрати нанапр']&дъ на пр']&вала поне една незна-
чителна часть за наблюдение. Общо правило е, при
пасивната отбрана на едно дефиле, да се располагатъ
задъ него, но това тр'Ьбва да се разбира не въ таквазъ
тЬсна смисълъ, както б']&ше направено отъ хайнъ*кей-
ската и твърдишки отбранителни застави. ТЬ въ всЬкя
случай тр^^бваше да се расположагь тъй, че да мог&тъ
да задържатъ настъплението на противника поне толкова
вр'Ьме, колкото е необходимо на главния резервъ за да
пристигне у исхода на дефилето. Разстоянието отъ Сли-
вецъ и КазанлАкъ до Хайнъ-кей е около 30 километра
И.1И единъ усиленъ пр^ходъ, сл']&дователно и заставата
би тр'1бвало да заеме таквазъ позиция, която да й поз-
воли да се удържи поне единъ день до пристиганието
на главния резервъ. Като таквазъ можеше да баде само
водоразд-Ьла, гд^Ьто хайнкейския отрядъ можеше да се
удържи доволно дълго ср^щу сравнително не гол^мит']^
сили на генералъ Гурко, а въ случай на несполука —
да почне бавно отст&пление къмъ Хайнъ-кей, гд']&то и
да се спр']^ на главната позиция, на която къмъ това
вр^^ме щ'Ьха да пристигнатъ и главнит']^ сили отъ Сли-
венъ и Нова Загора и частния резервъ отъ Казанл&къ
и Шипка.
Друга САществевна гр-Ьшка ни се вижда — распо-
кожевието на общия резервъ и щаба на отряда въ Сли-
венъ и Нова Загора, т. е. задъ д']&сния флангъ на от-
браняемата линия. Това расположевие гарантира само
Котленския проходъ и прохода ир'Ьзъ Демиръ-капия^
който по естественнит^ си свойства е най-трудвоарохо-
димия. Централнит']^ проходи и особенно важнейшия —
Шипченския С2 били пр']&доставени сами на себе си.
Като кавалерия на отбранителнит']^ застави е придадена
«регулярната черкезска конница, която, повидимому, е
била повече заета съ плячка въ богатата Тундженска

1а
долина, отъ колкото съ носяние и на най-иоср'Ьдствен-
ната разузнавателна служаа. Ако Хайнкейския отрядъ
испратяше поне една слаба наблюдателна застава 01*ь
н']&колко конника до прЬвала на Балкана, то началника
на този отрядъ щ']^ше да открие намерението на руссит'Ь
още на 30-й юний, или поне на Ьй юлий сутреньта, и
тогава генералъ Гурко би билъ поср^Ьщнатъ около Хайнъ
кей съ 11 — вм'Ьсто 1 баталионъ, и кой знае дали . нЬ-
маше да се осуети всичката тъзи операция на първото
преминаване и^Ьгъ Балкана.
Но да се повърнемъ къмъ отряда на генералъ Гурко.
Още сл^дъ пладиЬ на 2-й юлий, за обезпечение
отъ къмъ Сливенъ биде испратенъ, както вил^хме, осо-
бенъ страниченъ отрядъ къмъ с Купаре. Къмъ 2 часа^
срЪщу него се показа една турска колона отъ около 2
баталиона съ н']&колко стотинъ черкези. ИзвЬстенъ за
това, генеъалъ Гурко усилва Кунарския отрядъ съ 15-й
стр'1>лковъ баталионъ. Този отрядъ преминава въ настъ-
пление и вечерьта отг]&снява противника до с. Твърдица^
като му нанася чувствителни загуби, сл']&дъ което пакъ
се връща на позицията си у Кунаре.
На 3-й юлий, гллвнтЬ сили на Передовоя отрядъ
продължаватъ да оставатъ на бивака въ Хайнъкей,
гд^Ьто до вечерьта пристигаха посл']Ьдните части, които
още не бЪхв» изл']Ьзли изь дефилето. Сгщия този день
се посв-Ьщава на разузнавапия. Испращатъ се по аъЬ
сотви къмъ: Бинкосъ, Бни Загра и Казанл&къ Л']&вия
.1'Ьтучи раз^^здъ, усиленъ съ още 5 сотни, и подкр^пеиъ
съ дв'6 дружини отъ опълчението, достига до Бинкосъ^
като пропъжда противника къмъ Сливенъ. Ср^Ьдния ра-
з1Ьздъ минава пр^зъ Кортенъ и достига до Нова-Загора^
гд'Ьто пр'Ькъсва телеграфното съобщение, но, поср']&щнатъ
отъ значителни п'Ьхотни части на противника, той се
връща вечерьта на бивака въ Есекче. Д1}сния разЬздъ
сл^Ьдва по П2ТЯ за Базанлъкъ, но у с Бий Махала е

14
бйл*» цоерЬщнатъ съ сяленъ 1гкхотенъ огъвь, всл']&д€тв11е
на което тъй е&що> се връща въ е. Есекче.
Вечерьта на 3-й юлий, въ Хайнъ-вей, првстигш!
посл'Ьдвята часть отъ иередовоа отрядъ. Сега можете
вече да се яристхпя и въмъ ишълвеняето на главната
задача — атаката на Шиака отъ тила.
Сутренъта на 4-й Передовоя отрядъ^ сл^Ьдъ като
остаря у устието на ХаВнскня проходъ за обезпеченае
пхтя на отст&пленяето : 2 дружини^ в сотни и Н пла-
нински оргдия, съ всичли останали сили се насочва
къмъ Базанлъкъ. По а&тя^ около с Уфланли той ср1}ща
доволно сериозно съпротивление отъ отряда на Хулуси
паша, който съ 2 — 3 баталиони б^ше тръгналъ на по-
мощъ отъ Шипка къмъ Хайнъ-кей. Сл']Ьдъ едно доволно
горещо счепквание Хулуси паша е билъ принуденъ да
нанустне заетата позиция между с Уфланли и южнит^^
склонове на Балкана и да отстжпи къмъ Шипченските
висоти. Вечерьта по-гол'Ьмата часть отъ отряда на ге-
нералъ Гурко се съсредоточава у с. Мжглишъ, гдЬто и
прекарва нощьта, като се прикрива съ три сотни казаци
и единъ ескадронъ.
Сутреньта на 5-й юлий той продължава патя за
Базанлъкъ, но и около с. Уфлавдъркей и Чорганово е
принуденъ да води доволно продължителенъ бой съ трит^
баталиони на Хулуси паша и съ дребнигЪ неприятелски
башнбозушви чаети. Около И часа, отряда се появява
пр^дъ Базанлъкъ, гд^то е билъ ср^щнатъ отъ гарнизона
на този градъ, състоящъ отъ 2 баталиона пехота и три
планивски ор&дия. Сл^дъ два часа съпротивление за-
щитниците на града нааущатъ позициите си, и оставятъ
въ р&цете на победителя три орсдия и окаю 400 души
плевн» и ранени. Остаткиге на турския отрядъ отстх-
пватъ: една часть къмъ Шипка, а другата — на юго-
западъ къмъ Средня Гора и въ последствие се еъбиратъ
въ Чирпапъ. Въ 1^/2 часа сгЪдъ пладве русейте заеха
града окончателно и се намираха на разстояние 12 ки-
лометра отъ с. Шипка.

Бея ма 5-й ютй на Шиша.
Планъ № 2.
Сега да видимъ какво ставаше тоя день на Шип-
чецскитЬ височини.
Както вщ^хже и по гор^^ слЬдъ заеманието на
Търново, една отъ главнит^ задачи на русския главенъ.
щабъ б-Ьше — да се форсира Балкана и да се заеме
най важния и най удобния п&сь, който отъ тукъ вод'Ьше
къмъ Одринъ и Цариградъ. Считаше се, че тъзи задача
ще се достигне най добр']^ съ едновр']^менната атака на
Шипченския проходъ отъ къмъ Габрово и Казанлъкъ.
Отъ друга страна, съ ц-Ьль да се обеспечи д'Ьсния
флангъ и тила на Передовоя отрядъ и да се огвл']&че
вниманието на противника отъ Хайнския проходъ, б^Ьше
необходимо да се испрати изв'Ьстна часть къмъ Трявна
и Габрово. За това още на 28-й юлий по п&тя за Га-
брово биде испратена на разузнавание една сотня отъ
30-й Донски полкъ подъ началството на сотника Гал-
дина. Тъзи сотня скоро биде усилена съ нови части, и
къмъ 3-й юлий въ Габрово се събраха: петь сотни
донци, 36-й п^хотенъ Орловски полкъ, една п'Ьша батерея
и дв^ конни ор&дия. Всичко 3 баталиона, 5 сотни и 10
ор&дия, подъ общото началство на генерала Дерожински.
Описание на Шипченския прохода.
Но пр'Ьдварително да направимъ едно кратко опи-
сание на Шипченския проходъ и на расположението на
турцит']^ къмъ това вр']Ьме въ вего. Подъ названието
Шипченски проходъ разбиратъ планинския участъкъ,
който се заключава отъ г. Габрово до с. Шипка. Ср']^Д'*
пята абсолютна височина иа Балкана около Габрово до^
стига 1400 метра, но м'1^стото, гд'Ьто минава шосето за
Шипка, образува единъ видъ обширна с1^дловина съ
срЬдня височина около 1200 м. Огъ Габрово пхтя върви

16
въ началото ололо 6 километра по тясната долина на
Янтра и еетвЬу като завива на л'Ьво, почва да се ис-
качва по стръмшктЬ глинесси сЬверни пл'Ьщи на пла-
нината, които носятъ названието Червенъ бр^Ьгъ. По
този начинъ той се протака още 12 километра до ви-
сотата Шипка — водоразд']&ла на Балкана. Отъ тукъ той
се извива на н']&колко коляна и, като достига върха Св,
Никола, минава по источнит^ му склонове и почва да
се спуща доволно стръмно на югь къмъ с Шипка,
гд'Ьто и слиза въ Тунджанската долина. Щлия П2ть
отъ Габрово за Шипка се считаше за шоссенъ, обаче,
къмъ описиваемото вр]^ме, само първит*]^ 9 километра
се поддьржаха въ исправность ; на останалото протяже-
ние шосето бЬше напуснато и непоправлявано и пла-
нинските потоци го 6'Ьха пр']&върнали въ обикновенъ
планински коларски п&ть, който пр1дставляваше твърдЬ
гол'Ьмй трудности зс движението не само на артиле-
рията, но и за кавалерията. С'Ьверпит']& склонове на
Балкана еж сравнително не тъй стръмни и почти на
всЬкад'^ покрити съ г&ста гора. Южнит^, напротивъ,
носятъ скалист ь характеръ, иматъ една гол']^'ма стръм-
нина и гората тукъ е по р^дка, а на м'Ьста и съвсЬмъ
отсгтсвува. Само тукъ-таме въ дълбоките долища се е
съхранила дребна гора^ . която съ приближението къмъ
върха, постепенно ред']^е, а самит'Ь нърхове, съ исклю-
чение на Страничната и ЛЬсвл височини, оставатъ съ-
вършенно голи.
Самата есюствениа позиция на Шипка пр'Ьдстав-
лява редь височини, които се простиратъ по водораздЪла,
съ направление отъ западъ на истокъ. и които се спу-
щатъ въ видъ на тераси къмъ сЬверъ и югъ. Д'Ьсниа
флангъ на турската позиция се опира на върха малакъ-
Бердекъ, отъ тукъ тя върви по сЬдловивата, която съе-
динява тъзи височина съ върха Св. Никола. Този по-
сл']&хния съставлява центра на позицията, ако тя се заема
съ фронтъ на С']&веръ или югъ. По нататъкъ тя се простира

ч
\
V
17
на западъ пр']&зъ Страничната и Зелена височина и се
завършва ла Лисата гора .или Малуша, която би тр^бб-
вало да се сматря като краенъ л'Ьв1> флангъ на тур-
ската позиция. На сЪверъ отъ тъзи линия се прости-
ратъ паралелно на шоссето редъ по ниски хълмове, отъ
които по заб']&л'Ьжителни се считатъ: Централния^ на
западъ отъ п&тя, и Сгьверния хълмъ или върха Шипка
на истокъ отъ скщия пать. На 72 километръ на за-
падъ отъ цеитралния се издига малка едпа възвише-
ность, която получи название Странична, а отпослЬ Во-
линска височина. Отъ сЬдловинигЬ, на истокъ и западъ
отъ Св. Никола, се спущатъ на сЬверъ и югъ четири
гол'Ьми стръмни и скалисти долища съ многочисленни
расклонения. Благодапдние на л'Ьса, съ който с& по-
крити, тия долища пр']&дставляваха доста удобни под-
стъпи къмъ водоразд']&ла* Обдото протяжевие на пози-
цията по фронта е около 6 километра и турцит^ зае-
маха силно сано централната часть и — хълмопет^Ь на с^^-
веръ отъ нея. На височинит'Ь Бердеяъ и Лисата (Ма-
луша) б^хв. въздигнати дв'6 укрепления съ слаба про-
филъ, и се заемаха само отъ слаби части.
Заема ли се позицията съ фронта на сЪверъ или
югъ, висотата Св. Никола пр']&дставлява отъ себе си
тактически ключъ, отъ гд^то се получава пр^красенъ
обстр'^лъ въ всички направления. Този, който влад']&е тъзъ
височина, запушва прохода и го държи яко въ свое вла-
дение. Св. Никола има абсолютна височина 1340 м.
Върха му е скалистъ и образува нЬколко малки по-
лянки, на които могатъ да се расположать 10 — 12
ор&диа. Отъ общата поляна на върха се издава право
на югъ единъ т^Ьсенъ отрогъ, който се завършва съ
една малка скалиста полянка и който отпосл^ получи
названието „Орлино гн^до^Ч Южния и югозападния
склонове с& стръмни, а около върха почти отвесни. Ис*
точния и С']&верния склонъ с& сравнително по достъпни.
Источнвя склонъ образува н'Ьколко не широки тераси.
2

18
КОИТО постепенно се спущатъ въмъ с^дловината, съеди-
няюща м. Бердекъ съ Св. Никола. На една отъ тия те-
раси б']&ше расположена испосл^ тъй нар'Ьчената стома-
нена батерея, която има пр'1^красенъ обстр'Ьлъ на югъ,
истокъ, с4веро-истокъ и с4веръ.
Отъ западъ позицията може да се обиколи по гор-
ската пгтека, която излиза отъ Иметли и пр']&зъ Зелеио
Дърво води въ Габрово. Отъ истокъ с&ществува таквазъ
с&що пАтека пр1^гъ върха Б1>ли кладенци, колибит^ По-
токъ и Власовци и послЬ по долината на Янтра за Га-
брово^). Тия п&теки, обаче еж твърд Ь стръмни и т']&сни
и правятъ движението твърди мъчно. Полската артиле-
рия по т:'кхъ може да се прокара само слЬл,ъ голЬми
трудности и солидни исправления. Отъ казаното до тукъ
се важда* че ако позицията се заеме съ фронтъ на югъ,
както нсиосл^ я заемака руссигЬ, то тя обладава сл'Ь-
вующит'^ свойства: 1) Силенъ и почти недост&пенъ
фронтъ, съ пр'Ькрасенъ фронталенъ обстр'Ьлъ; 2) слаби
флангове, надъ коцто вис^&ха командующи височини и
подст&иит'Ь къмъ които 6'Ьха доволмо удобни; 3) съоб-
щенията между рускит']^ части на позицията, бЪха до-
волно удобни, но т'& минаваха повечето по открита м^^ст-
ность, която се обстр']^лваше отъ командующит']^ на флан*
говет']^ височини; ^^) на позицията имаше н'Ьколко от-
дЬляя могили, които можаха да играятъ роль на упорни
пунктове; 5) величината на позицията въ естествеанигЬ
й граници отъ Малуша до М. Бердекъ изискваше за
отбраната й най малко едва пълна дивизия съ 40 --50
ор&дия; 6) въ случай на отстхпление северната висо-
чина можеше да послужи като прекрасна ариергардна
позиция; 7) обхода на позицията, макаръ и м&чинъ,
К^ше напълно възможенъ особенно отъ къмъ Зелено
дърво. Далеченъ или стратегични обходъ бЬше възможенъ
схщо и отъ двата фланга, но въ чисто техническо от-
^) Гледай триверстната русска карта.

19
ношение по удобеиъ се пр'Ьдставлява обхода на л']&вия
флангъу по п&тя М&глишъ — Селци — Кръстецъ, илвЯнина
— гол Ьмъ-Бердекъ— Трявна — Др-Ьново; 8) поле за дей-
ствие на кавалерията съвсЬмъ отс&тствува; 9) укрития
за резервата доста добри, но ако противника заема ви*
сочинит']^ Малуша, Бердека и Сосока, то почти всич- ^
ката м']&стность въ тила се обстр^Ьлва и удържанието на ^ ]^
позицията става, ако не невъзможно, то твърдЬ трудно. ^> 2
Расположението и силитгь на турцитть къмъ р; ^
5-й юлий на Шипка б-Ьше слЬдующето: до боя у Чор- о ^^ * *
ганово и Базанлъкъ турцит^ имаха на Шипка 6 бата- о ^ 3
лиона п']^хота, 6 полски и 3 планински ор&дия и около ч ^ 8 ^
стотина черкези. Т4зи части подъ началството на Ра- I- ^ *
симъ паша съставляваха собственно Шипченския гарни- ^ 3
зонъ. Сл-Ьдъ боя у Казанлъкъ, часть отъ войскитЬ, рас- 3 ^
положени въ този пунктъ, сполучиха съ Хулуси паша
да отст&пятъ къмъ Шипка, и по този начинъ къмъ б-й
юлий тукъ се събраха около 8 баталиона съ нЬколко
етотввъ башибозуци, които импровизовано се формиру-
ваха въ муетахвъзскя и муавине баталиони. На 5-й
юлий сутриньта отряда на Раеамъ паша заемаше соб-
ственно прохода, а Хулуси паша оставаше долу въ до^
лината и все още имаше над']&жда, не само да спре дви-
жението на генералъ Гурко къмъ Базанлъкъ и Шипка,
но и да го отхвърли къмъ Хайнската тЬснина.
Расимъ паша на 5-й юлий 6'Ьше расположилъ своята
артилерия на висотата Св. Никола и на терасата на
истокъ отъ нея (стоманената батарея), дв']^ планински
орхдия б^хв, извадени на наар'Ьдь па върха Шипка и
едно — на могилата на югъ отъ този върхъ, която испослЬ
получи названието г(,ентралната батарея. П1кхотата се
расположи въ д^Ьсно, въ л^во и пр']^дъ артилерията, като
заемаше п^^хотнвт']^ окопи построени на: Св. Никола, цент-
ралната и задня (странична) височини. Около ср']&днето
бдклеме бЬше расположенъ на пръдня позиция съ фронтъ
на с^веръ 1 баталионъ. На върха Бердекъ б-Ьха ос-

20
тавени два слаби баталиона, а иа Лисата височина
единъ страниченъ постъ. Когато стана извЬстно ва ир']^"
минаванието на генералъ Гурко пр'6зъ Хайнския про-
ходъ, Расимъ паша вече имаше основание да се опа-
сява и за своя; тилъ, всл^Ьдствие на което, на бързо
исвопаха редъ ложементи съ фронтъ на югъ по тера-
ст% които се спущатъ кь това направление.
Хода на боя на б-й юлий. И тъй, атаката на
Шипка б']&ше р']&шено да се насочи едновременно отъ
с^веръ и югъ, отъ отрядит']^ на генералъ Дерожински и
Передороя. По распор^жданието на главната квартира,
която въ това вр^ме б^ше се пр'Ьнесла въ Търново,
Р'ЬшителнитЬ действия требваше да се произведатъ на
5-й юлий. Предполагаше се твърди основателно, че
турцигЬ п'Ьма да издържатъ тъзи едновременна атака
отъ всички страни и ще отстапятъ безъ особенно съ-
противление
Иа основание иа тия распореждания, р&ководителя
на дЬйстнията отъ къмъ Габрово генералъ-лейтенантк
иити (унЬтополкъ Мирский насочи тоя день войскит'^ си
ва д1}йстиие отъ сЬверъ. Самата атака тр'ебваше да се
проиаводб по слфдующин начинъ: '"
1) Крайната лЪва колона, въ съставъ 2 казашки
сотни и дв'Ь роти отъ Орловския полкъ, подъ начал-
ството на майора Байно Родзевича се съсредоточава на
4-й юлий вечерьта у с.-источнит4 поли на висотата го-
л^мъ-Бердекъ и обхожда крайния д^сенъ флангъ па
турцит*, именно върха г. Бердекъ и въ послЬдствие
излиза въ с. Янйна, гд^то и ще вл^зе въ свърска съ
Перодовоя отрядъ. Атаката ще се почне на разсъмвание
на 5-й юлий.
■ ' ■ *■
2) Левата колона на капитана Клионтова,. въ съ-
ставъ две роти Орловци, атакува височината Св. Ни-
кола отъ лЪво, като след^ва по леснотата долина на

21
Янтра и изл'Ьзе на сЬдловината, съединяюща тъзи вн^
сочипа съ м. Бердекъ.
3) Централната колона, при която ще се намира
и началника на Габровския отрядъ, въ състава на 4
роти и 1 сотня, следва по шоссето и атакува против-
ника отъ фронта*).
4) ДЬсната колона, подъ началството на подпол-
ковникъ Хоменко и въ съставъ 4 роти Орловци и 4
орхдия, сл']&дватъ пр']&зъ Зелено дърво по п&теката за
Иметли и атакуватъ крайния лЬвъ флангъ на против-
ника — височината Малуша (Лисата)
Останалйт*]^ три Орловски роти и три сотти казаци
отъ 30- й полкъ оставаха отзадъ въ видъ на резервъ и
като прикритие на обоза.
Споредъ направеното по напр4дъ сгглашение, ге-
пералъ Гурко тр'1бваше да се приближи на 4 й юлий
вечерьта къмъ с. Шяпка отъ истокъ и да атакува на
5-й едновр-Ьменва съ Габровския отрядъ. Ний вид']^хме,
обаче, че благодарение на необходимостьта да води и^Ьлъ
редъ боеве съ Казанлъшкия отрядъ на Хулуси паша,
Передовоя отрядъ закъсня и можа да се приближи къмъ
прохода едва вечерьта па 5-й юлий. Пр^Ьзъ този день
Габровския отрядъ по този начинъ 6'Ьше пр^доставепъ
самъ на себе си, всл']&дствие на което и атаката на
турската позиция, заета съ двойно по големи сили. не-
можеше да бгде сполучлива.
ДМствията на Габровския отрядъ се развиха тъй:
Крайната лгьва колона на Бойно Родзовича тръгна
въ 3 часа сутриньта по л']^систата пгтека, която води
къмъ върха Гол'Ьмъ Бердекъ и на разсъмнувание 61мп&
близо до него. Турцит']^ имаха вече св'Ьд']&ние за възмож-
ностьта на атаката отъ тъзи страна, защото още въ
пр'Ьдшествующия денъ б']&ха въздигнали редъ окопи, ко-
/ *) Въ качеството си на офицеръ отъ генералния щабъ при тъзи
коиона се намираше и Великия княаь Николай Николатвичъ ВСладший
(сивъ на главнокомандующия).

ито се заемаха съ единъ таборъ и н']&колко десетки ба-
шибозуци*). Появлението, обаче, на крайната л^^ва ко-
лона, изл'Ьзе тъй ненад'Ьйно, че неприятеля едва свари
да заеме съ н'Ькои само части окопит'^ си. Русската ко-
лона сл'Ьдъ н']^колко залпа, се хвърлюва ненад'Ьйно на
тЬхъ и сполучва да завладее срЬднето укрепление. Тур-
цит'Ь се опитватъ да въстановетъ редъ и се защища-
ватъ, но стремителната атака на л'Ьвата колона, отъ
фронта и отъ д'Ьсния турски флангъ, ги принуждаватъ
да отстгпятъ, испърво въ укр']§пленията си около лагера,
а посл-Ь — къмъ висотата Бозлуджа и малъкъ Бердекъ.
Отстъплението въ края се е пр'Ьвърнало въ безпоря-
дъчно бягство и руссит^ завладЬха всичкит']^ лагерни
принадлежности на тоя страниченъ отрядъ. Сл']Ьдъ това,
отряда на Бойно Родзевича се спира на заетата позиция
и се окопва. Заеманието на този пунктъ имаше твърд'6
важно значение, защото отъ тукъ можеше да се вл']^зе
пр^зъ с. Янива въ свързка съ генералъ Гурко, но не-
сполуката на другит'Ь колони, както ще видимъ по дол']^,
принуди князь Св'&тополкъ Мирски да запов'1да на 5-й
вечерьта на крайната л']&ва колона да се върне обратно
въ Габрово съ ц1Ьль да се съсрЬдоточатъ всичкит^Ь сили.
Лтьвата колона на капитана Клионтова, сл^Ьдъ
неимоверни трудности и лутания сбърка назначения й
П2ть, и около 2 часа сл^дъ пладн^ излезе на върха
Захарната глава^ който се намираше ср^щу м. Бердекъ.
Благодарение на пресечената и лесиста местность, пат-
рулите па колоната можаха да откриятъ противника
само тогава, когато се беха наближили на неколко сто-
тинъ само крачки. Изведнъж ь двете роти беха срещнати
съ силенъ оружеенъ и артилерийски огънь отъ фронта и
*) Сотншсъ Галдвнъ 6'Ъше произвелъ рекогнопцаровка въ точа
направление още на 2Й юлий и съ една сотнн (у^ше заел1* върха гол.
Бердекъ, но понеже при по нататъшното сн движение на югъ, той се
натъкна на турски пехотни части то 6'Ьше оринуденъ ца отстжпи на
сЬверъ отъ тъзи височина, гл'Ьто исаосл'Ь къмъ него се присъедини
Бойно Родвовичъ.

23
отъ фланга иа висотата Св. Никола. Едва пр'Ьднята
рота сполучи да разсипе веригата, когато 12 турски роти
пр^мипаватъ въ настъпление отъ малъкъ Бердекъ и отъ
къмъ Св. Никола. Сл^дъ гол'Ьми усилия дв'ЬгЬ роти сцо-
лучиха да се устроятъ и да заематъ позиция на южния
склопъ на върха Захарната глава. Градъ куршуми и
гранати обсипваше слабит^ сили на Клионтова. Скоро
самия той биде раненъ съ три куршума н двама отъ
офицерите му убити. Тогава той е принудепъ да запо-
в'Ьда да отст&пватъ. Около 4 часа всички офицери отъ
колоната бЬха убити или ранени, оставаше не вредимъ
само командира на 8-а рота поручикъ Орловъ, който
си и постави сега за задача да изведе отъ боя остат*
кит^^ на отряда. Въ шесть часа сл'Ьдъ пладн*!, подиръ
жестокъ бой въ продължевие на 4 часа, колоната, слЪдъ
като изгуби 74 отъ своя съставъ и почти всичкит^Ь си
офицери, 0ТСТ2ПИ обратно къмъ Габрово.
Сруьднята колона^ подъ началството на началника
на ш.аба ва 9-та дивизия полковникъ Бллера тръгна сут-
реньта отъ Габрово и достигна до първото бевлеме на
Червенъ бр^бгъ часа въ 12. Тукъ тя биде срЬщната из-
веднъжъ съ твърд* силенъ огънь отъ турскитЬ стр-Ьлци,
които заемаха една отъ могилит* около шосето до вто-
рото беклеме и се 6'Ьха расположили въ два яруса. Като
заб^ЬлЪжиха слабостьта на русскит']^ сили, турцит*, сл'1>дъ
като получиха нови подкр']&пления, пр'Ьмиваха въ на-
стъпление съ два баталиона. Това принуди полковника
Еллера да заеме отбранителна позиция и да се ограничи
съ удържанието й. Скоро на позицията пристигнаха
кяязь Св'Ьтополкъ Мирский съ генералъ Дерожински и
Великия Кпязь Николай Николаевича М1адший. Боя въ
центра къмъ това вр-Ьме б^ше достигналъ крайното си
развитие. Тамъ псйд** далечъ отзадъ се чуваха ч^сти
залпове и орхдейни изстр^кти. Началника на Габровския
отрядъ предполагаше, че това е атаката на Передовоя
отрядъ отъ тила. Между туй силигЬ на турцит^Ь на шв-

24
сето се постепенно усилваха и тЬ няколко п&ти се
опитваха да минатъ въ наст&пление. При гЬзъ усло-
вия ср1Ьдеата колона получи окончателно запов^дь да се
удържа отбранително и да чака ефекта на фланговш^
и тилни дМствии.
Колоната на подполковникь Хоменко тръгна въ
7 часа сутреньта къмъ Зелено дърво, гд^то и пристигна
около 9 часа. Тукъ началника на колоната оставя на
позиция А-т* орддия отъ 5-та батарея на 9-та артилерий-
ска бригада съ една рота, а съ останалите три роти и
н'Ьколко души казаци се оп&тва по п&тя за В'1трополе.
Часа около 7 вечерьта подполковникъ Хомспко пристигна
на върха Караджа безъ да ср'Ьщне каквото и да било
съпротивление. Въ вр'Ьме на атаката на центра, арти-
лерията отъ Зелено дърво се 6'Ьше опитала да открие
огънь по турската позиция около ср']&днето беклеме на
шосето, но тъй като разстоянието е повече отъ 3 кило-
метра, то тя требваше да замълчи. Вечерьта колоната
остана на позиция тукъ, а ирЬгъ пощъта получи запов']&дь
да отст&пи къмь Габрово.
Около 6 часа вечерьта квязь Св^тополкъ Мирски
цолучи изв'Ьстие за поражението ла лавата колона и за
отстгпванието й обратно къмъ Габрово. При това се из-
вестяваше, че колоната е била преследвана доста енер-
гично отъ турците и изгубила около 25 7о отъ наличния
си съставъ. Отъ друга страна за Передовоя отрядъ не
се чуваше нищо. При тези условия, началника на Габ-
ровската колона твърде справедливо почна да се опасява
за с&дбата на своите распръснати сили. Турците мо
жаха да преминатъ въ решително наст&пление по до
липата на Янтра или къмъ Зелено дърво и да разде-
лятъ и безъ това слабите сили на Габровския отрядъ,
следъ което да ги биятъ по части.
Ето защо, до получванието на нови подкрепления,
или известия отъ Передовоя отрядъ, оставаше едно : Да
се съсредоточатъ всичките сили на отряда на една обща

2р
ПОЗИЦИЯ, ва да бхдатъ готови въ случай на нужда да
прояватъ по с&щественно съпротивление ср']&щу възмож-
ните опити на турцит']^ да пр^минатъ въ наст2Бпление.
Въ тъзи смисълъ (№ха испратени запов'Ьди на начални-
цит"]^ на жлчктЬ колони^ които се и събраха на пози-
цията около Габрово на 6-й юлий сл'Ьдъ пладн*]^. При
отст&плението на лавата колона турцит^ пр'1минаха въ
настхпленке отъ Малуша къмъ Зелено дърво и едва не
заловиха пгтя на отст&плението на подполковникъ Хо-
манко. Русската д^сна колона сполучи да мине пр^зъ
този пунктъ само на 15 минути по рано отъ турцит:Ь.
По този начинъ първата атака на Шипченския
проходь излгьзе несполучлива. ОбщигЬ загуби на Габров-
ския отрядъ се простираха на 2 офицери й 77 долни
чинове убити и 4 офицери и 128 ранени. Най-т'Ьжки
загуби понесе лЬвата колона на капитана Клионтова^
която, при бързото отстхпление, б^ше принудена да ос-
тави значителна часть отъ своит^ ранени въ р2Ц'Ьте на
противника. Испосл']^ можа да се конститира, че ране-
нйт'Ь С2 биле пр^дметъ на най-жестоки мжчення и до
единъ избити.
Като разгл']&дваме боя на Шипка на 5-й юлий, пий
виждаме, че причината на несполуката се крие, пр^ди
всичко, въ тройното пр^^въсходство на силит']^ на про-
тивника и въ силата на турската позиция, за атаката
на която се изискваха много по-гол']&ми ср'Ьдства. Раз-
д'кг[ението на силит'Ь на Габровския отрядъ се обясняваха
до нейд']^ съ неговит'^ ц^ли. Той е ималъ назначение
само да съд']&йствува на главната атака, която требваше
да се води отъ къмъ югъ съ 10-т'Ьхъ баталиона на
Передовоя итрядъ. *) При все това, чини ни се, че би
било възможно едно по-сгрупирано расположение, което
*) ЗадачигЬ на двата отряда повидвмоиу са бвли 011р'Ьд'ЬЛени
отъ Главната Квартира твърд'Ь не ясно, тъй като и генералъ Гурко е
считалъ че той тр'Ъбва само да съд'Ъйствува на атаката, като е ор'Ьд>
полага лъ, че главната роль се пада на Габровския отрядъ.

26
между другото се диктуваше и огь слабит*]^ сили на
отряда. Отд^лнит^Ь колони б']&ха твърд*]^ слаби и вС']^ка
отъ т'Ьхъ рискуваше да б&де разбита отд']^лно пр'Ьди да
получи помощъ отъ със']^днята. Артилерията се насочва
тамъ, гд^то тя ииаше най- малко шансове да мине и да
действува, а по сравнително по добрия пхть, по който се
движеше централната колона, не се испраща нито едно
ор&дие. На лавата колона би могло да се възложи една
по- активна и свързующа роль и въ вс']&ки случай да се
дадеше да нанесе главния ударъ на д']&сния турски
флангъ. За тъзи ц%9ь, разбира се, тя тр'Ьбваше да б&де
усилена поне до 7 — 8 роти. Обхода на дясната колона
по п&тя за Иметли ни се вижда твърдЬ далеченъ, и,
пр']^дприетъ съ таквизъ сравнително слаби сили, той не
е могълъ да способствува на дЬйствията на другигЬ
колони. При всичкит'Ь неблагоприятни мЬстни условия,
чини ни се, че все пакъ би могла да се установи една
по-т'Ьсна връзка между Габровския и Передовоя отрядъ,
и ' по този начинъ да се съгласуватъ т']&хнигЬ д']^йствия.
Тъзи връзка требваше да се изрази пр']Ьди всичко въ
единстиото на командуванието. Обшия началникъ на тия
два 01'ряда, като располагаше съ мнигочисленна кава-
лерия, щ:6ше да може да съгласува по- пълно и тЬхнит'^
д']&йствия. Хвърля се въ очи с&що и недостаточното поз-
найнство съ м'Ьстностьта, благодарение на което иЬкоп
оть колонит'Ь се лутатъ и излилать съвсЬмъ не тамъ
гд^кто е требвало. Шкои автори натякватъ на гепералъ
Гурко, че той на 4-й и 5-й юлий е вървялъ твърдЬ
бавно и се е насочилъ къмъ Казанлъкъ, вмЬсто да
^ърви за Шипка. Таквозъ натяквание, споредъ насъ,
е съвършенно неосновататно : Бавностьта на движевието
произлизаше отъ необходимостьта да се водятъ редъ
боеве при Уфланли, Улфандъркей, Чорганово и Казан-
лъкъ. Колкото за свъртванието къмъ Казанлъкъ, това
се диктуваше отъ самата обстановка. Передовоя отрядъ
би д'1йствувалъ твърд1^ рисковано ако оставяше този

2/
пунвтъ задъ гърба си и тръгнегае щрЬгъ Гузово за Шипка.
Въ твБъвъ случай неговия лЬ^ъ флангъ, а по-посл^ и
тила биха биле подвъргвати на ударъ отъ сили, които
генералъ Гурко неможеше да знае какви ек.
Въ заллючение ще си позволимъ да заб^лЪжимъ,
че действията и движенията въ пр^Ьс^чена и планинска
м']^стность с& вс']&кога подвъргнати на много случайности
и несполуката на боя на 5-й юлий се дължи между
другото и на тия случайности, а т^ въ дадения случай
б^ха : двудневнит^Ь боеве между Хайнъ-кей и Казанлъкъ.
Боя на 6-й юлий.
Като неполучаваше никакви извЬстия отъ генерала
Гурко, началника на Габровския отрядъ р1Ьши да остане
пр'Ьзъ 6-й юлий на отбранителната си позиция около
Габрово, гд'Ьто и да чака по нататъшното разяснение
на обстановката, а на 7-й да повтори атаката.
Както видехме по гор^, отряда на генералъ Гурко
зае Казанлъкъ едва въ 1 72 ^^^^ слЬдъ пладн^ на 5-й
юлий. Растоянието отъ Казанлъкъ до Шипченския про-
ходъ е около 15 километра, войскигЬ б']&ха силно из-
морени отъ пр^дшествующит'^ боеве, горЬщината &кте
неимов'Ьрна. По всички тия причини, генералъ Гурко
тр^^бваше да се мири съ невъзможностьта да атакува
Шипка още схщия день, както това се предписваше
отъ главната квартира, и да отложи р'Ьшителните си
д'Ьйствия за 6-й юлий.
За да може обаче колко год^ да облегчи д1Ьйствията
на Габровския отрядъ, и за да не даде вр^^ме на тур-
цяИ да съср'Ьдоточатъ к6лко-год'Ь значителни продовол-
ствевни припаси на позицията си, той р'Ьши да заеме
още С2ЩИЯ день до вечеръта селото Шипка, което слу-
жеше като складоченъ пунктъ и база за д'Ьйствията въ

28
планината. Въ 1 72 часа сл^Ьдъ пладн']^, по-гол']^11ата
часть отъ Бавалерията, подъ началството на принцъ
Николай Лейхтемберский, съ три конни батареи, тръгна
тр&сомъ въмъ с. Шипка, което и зае около 2 72 ч^са.
По сл^дит'Ь на кавалерията се испрати 4:-та стр']&лкова
бригада, която пристигна едва въ 6 часа. Съ появява-
вието на русската конница, турцит^ наиустнаха лагера
си около селото и отстъпиха къвгь височината Св. Ни-
кола. Много продоволственни припаси и лагерни при-
надлежности останаха въ ргцет^ на Передовоя отрядъ.
Гор']^ на височинит']^ се слушаше още твърди жива пре-
стр'Ьлка, което показваше, че тамъ върви твърди енер-
гиченъ бой, но късното вр^Ьме, силното уморявание на
войскит^ и съвършенно непознатата м'Ьстность, прину-
диха началника на Передовоя отрядъ да се ограничи съ
достигнатия тоя день уса'Ьхъ и да отложи атаката за
6-то число. Съ ц']&ль да извести началника на Габров-
ския отрядъ за своето пристигание, генералъ Гурко за-
пов']&да на 16-та конна батарея да произведе испърво
6 отд']&лни изстр']&ла, а посл'Ь и залпъ отъ ц']&лата бата-
рея. Този сигналъ, обаче, недостигналъ ц']^льта: първо
защото той не е билъ пр'Ьдварително условенъ, а второ
защото, както показва военно-историческия опитъ, сигна-
лизацията съ изстр'Ьли повечето п&ти е въ състояние
само да забърка работит'^. Орловцит^ чули тия гър-
межи, но понеже и безъ това турцигЬ с& стр']&ляли ц-Ь-
лия день съ артилерия, то никой не обърналъ на тЬхъ
внимание и не имъ придалъ н-Ьнакво особенно значение.
Съ схщата ц'Ьль — да влезе въ свързва, генералъ Гурко
испратилъ вечеръта единъ българинъ, който тр']&бвало да
мине скрито пр'Ьзъ планината и да изв'Ьсти началника
на Габровския отрядъ, че условената атака отъ югъ ще
б2де пр'Ьдприета на 6*й юлий. Този българинъ, обаче,
8акъсн'к1ъ и, както ще вид имъ по-доло, Передовоя от-
рядъ отъ своя страна води атаката си на другия день
самъ.

Сутренъта на 6-й юлий, сл^Ьдъ една пр'Ьдварителна
лична ревогносцировка на прохода, генералъ Гурко на-
сочва дв^т^ пластунсви роти по шоссето право на С'Ь'
верЪ; за атака отъ фронта; а 13-й и 15-й стрелкови
баталиони — по направление на висотата м. Бердекъ,
за атака на л'Ьвия турски флангь. Пр^дъ видъ на пла-
нинската м']^стность, кавалерия и артилерия не б^ше
придадена съвсЬиъ, а планинската артилерия още не
б-Ьше пристигнала. Агакующит4 части тръгнаха въ 8 V2
часа, а около 11 се показаха на висотата м. Бердекъ.
Тукъ двата баталиона се развръщатъ въ боенъ редъ и
пр'Ьднит^1 части на противника отстгпватъ къмъ висо-
чината Се. Никола. Скоро стр']&лцйгЬ почватъ да се
спущатъ къмъ С']&дловината между м. Бердекъ и посл-Ьд-
пята височина. Турцит'Ь откриватъ силенъ артилерийски
огънь, който нанасяше на паст&пающия доволно значи-
телни загуби. Понеже растоявието бЬше голямо, то
стр']&лцигЬ и пластунйт*]^ върватъ безъ да откриватъ
огънь. При наближаванието къмъ първитЬ турски окопи
на 600 — 700 крачки противника открива н'Ьколко яру-
сенъ орхжеенъ огънь. ЗагубитЬ на наст&пающия ста-
ватъ все повече и повече чувствителни. Най-посл% стр4л-
цитЬ достигатъ до 600 крачки и откриватъ участенъ
огънь, ефекта на когото не закъсня да се прояви. Зал-
повег]^ на противника почватъ да ставатъ по малко ре-
довни. Тогазъ командира на 13й стр^лвовъ баталионъ
полкови икъ Климаптовичъ запов'Ьда да се приближатъ
резервигЬ и се готвеше да се хвърли въ атака. Но въ
това вр']&ме на бруствера на турскйт'^ окопи искача една
тълпа отъ низани и почватъ да махатъ съ б^^и кърпи
Гор'Ь на Св. ' Никола тъй с&що се развяваше б'к[ъ флагъ;
Огъня па турцигЬ пр'1^става съвс:Ьмъ. Полковникъ Клй-
мантовичъ запоь^Ьдва и на своит^Ь да пр']Ькратятъ стр'к1-
бата. СлЬдъ минута отъ турскигЬ окопи излизатъ двама
офицери съ 6'Ьлъ флагь и почватъ да се спущатъ къмъ
с^Ьдловината* Полковникъ Климантовичъ тъй сд^шо запо-

на
вЪда оа сигяалиета си татаринъ да закачи на щика
б']&лъ флагъ и исараща майора Салонко съ сигналиста
да преговори съ парламентерит*]^. Т^гк посл'Ьднит'Ь пр^*
даватъ молбата на Хулуси паша да се пр-Ъкрати боя,
»а да могхтъ да се съставятъ условията за пр1&давание,
посл']^ което се връщатъ къмъ укр^Ьпленията си. Наст2-
пающия чака резултата отъ тия мирни преговори. Всички
считатъ че турцит^Ь С2 р'Ьши.11И да се пр'Ьдадътъ и боя
е свършенъ,
Изведнъжь, обаче, въ турскит^ ложементя се за-
чува тр&бенъ сигналъ и цялата височина пламва въ
огънь. Турцит'Ь откриватъ ожесточена оръжейна, и оръ-
дейна стрелба ср']^щу изненаданите стрелци и пластуни.
Посл'Ьдниг]& бързо се расаръскватъ въ верига и отъ своя
страна отговарятъ съ огънь, и сл']^дъ дв^Ь-три минути
се хвърлюватъ въ атака. Съ съешненит^ сили на алас-
тунигЬ отъ лЬво и стр-Ьлцит* отъ д^сно, атакующия
достига и завладява първата линпя окоии. Сл-Ьдъ това
се хвърлюватъ на втората и третя линии и безаощадво
истр']^бляватъ и смятатъ всичко що имъ падне на п&тъ.
Ето вече се цоказватъ посл'ЬднигЬ окопи, които в']&н-
чеятъ върха Св. Никола и стоманената батарея, но н'Ь-
колко хцлщп пушки и 8. оръдия почватъ да об^ипватъ
наст&паю1ция съ куршумень градъ. Огъ друга страна,
стръмнината става все повече и повече недост&пна.
Стрелците понасятъ страшни загуби ; самит'Ь началници
на колонит'^ полковникъ Блиментовичъ и есаулъ Башта*
нинъ СА убити. Иоел^щвчЬ резерви се сливатъ съ стр'Ьл-
ковата линия, по нататъшното движение и даже стое-
ние на заетата позиция става не възможно. Тогава
останалитЬ въ строя офицери р'Ьшаватъ да извадатъ отъ
сферата на този адски огънь частитЬ. Почва се обратно
движение, което, благодарение на еиергидта на частнит^
началници и на висоют']^ бойни качества на славнит'Ь
етр^ци, се извършва въ пъленъ редъ, всл']&дствие на
теша турцйт^ ир'ЬехЬдватъ само съ осъаь.

31.
Късно вечерьта члстетЬ ее сиустнаха въ Шипка я
се расположиха на избрания бивавъ съ фронтъ на сЬ-
веръ. ЗлтубтЬ на русситЬ тоя день се простираха до
200 души, 7з ^'^ офицеритЬ бидоха ранени или убити.
Часть отъ раненитб не можаха да б&датъ взети и т-Ьхъ
постигна схщата участъ. както и раневит'^ Орловци
предидущия день.
И тъй, и втората атака на Шипка из^иезе неспо-
лучлива. Причините на това с& почти с&щигЬ както и
въ атаката на 5-й юлий. Те мог&тъ да се формули*
ратъ въ сл^дующето : 1) Недостатъчно пълна рекогнос-
цировка и познанство съ подст&пите на неприятелската
позиция. 2) Малочйсленностьта на силит^ назначени за
атаката. 3) Отс&дствие на свързка съ Габровския от-
рядъ и пълното бездействие на последния презъ този
день. 4) ОтсАдствие на артилерийска подготовка. 5)
Злоупотребление на турците съ белия флагъ, което без-
съмнение съставлява възмутително нарушение на най-
елементарните правила на международното право, но
съблюдението на което никога не се е почитало, осо*
бенно отъ въсточните и полудиви народи.
Боя, както е известно, требва да бгде крайното
средство на войната, къмъ което да се прибегва само
тогава когато нема други способи за достиганието на
цельта. Като исхождатъ отъ това съображение, некои
автори намиратъ че генералъ Гурко, е решилъ да ата-
кува противника на недост&нната му позиция безъ това
да е билъ настоятелно необходимо. Шипченския турски
отрядъ е напустналъ па бърже своя лагеръ въ с. Шипка,
и по всичко можало да се види, че той се е отдръп-
налъ на голите планински скали безъ всекакви продо-
волственни и твърде малко бойни припаси. При ткз^
условия, заеманието на едно чисто наблюдателно подо^
жение би било достатъчно, за да принуди турцигЬ на
2-ия иди третия день да се спустнатъ доло и да се
предадътъ, или се опитатъ да си пробиятъ пхть. Въ

32
иоел^щлкй случай генералъ Гурко би дЪйствувалъ въ
духа на съвременната военна наука, която, както е из-
вестно, счита за идеалъ: да се настгпва стратегически
и да се отбраняваме . тактически. Може би въ всички
тия разс&ждениа и да има известна основател ность, но
не требва да се забравя, че и бързотата, която заедно
съ скритностьта даватъ внезанность е единъ отъ зало-
зигЬ на успаха ; а досегашнит']^ сполуки на Передовоя
отрядъ се длъжеха прЬди всичко на тия фактори. Със-
тава, силигЬ и цЬлит^ на Передовоя отрядъ бЬхя так-
визъ, че той можеше да непълни назначението си пр^ди
всичко като д'Ьйствува бързо и р'Ьшително.
Действията на 7-й юлий и заеманието на прохода.
Сутриньта на 7-мо число, генералъ Гурко се го-
твеше да повтори атаката. Българина, който бЬше пра-
тенъ на 5'й вечерьта въ Габрово, се завърна и донесе
една записка отъ началника на Габровския отрядъ съ
изв1&стие, че с&щия день той ще настъпи отъ Габрово,
и ще повтори атаката.
СялитЬ на генералъ Гурко къмъ това вр^Бме 6'Ьха
расположени по сл']&дующия начинъ: въ с. Шипка 4-та
стрелкова бригада, една българска дружина, Киевския
гусарски полкъ, драгунската бригада (Астраханския и
Казански полкове), 6 планински и 18 конни ор&дия.
Вгичко 5 баталиона, 24 ор&дия и 12 ескадрона.
Въ Казанлъкъ: 5 дружини, дв'Ь планински роти
донската бригада, една сотня уралци, гвардейския полу*
ескадронъ и една планинска батерея. Всичко 5 ^2 батя-
лиона, 1^72 сотни и 8 ор&дия.
Въ Хайнъ-кей за обезпечение на тила — единъ
казашки полкъ.

3&
Отъ това распаюжение се вижда, кавъ сил^о ее
е опосявалъ гднералъ Гурво за евок лЬкь флангъ и тил^
и ка1ши солидни 1г]^ки взема за тЬхното обезпечение.
Сравнително по слаби се пр'Ьдставлявагь м^раигб за
обезпечение на Хайвъ-вейскня проходъ, но, сл{;дъ зае-
манието на М&глишъ, важностьта на този проходъ бЬше
се вече силно намалила, защото въ краенъ случай Ш-
редюоя отрядъ можеше да отст&пи пр^зъ М&пишъ »
Селци до Тр1Ьвна. Отъ друга страна, една бригада отъ
9-та дивизия вече б/Ьте испратена огь Търново къмъ
Хайнския проходъ и тя идеше да замети българските^
дружини, крито на 5-й юлий бЪха привл-Ьчени къмъ
КазанлъкЪ| Много по чувствителенъ се явяваше възела
на п&тищата у посл^Ьдния градъ, гд^Ьто противника мо-
жеше да се прибл&жи отъ къмъ Стара-Загора, и отъ
къмъ Калоферъ и Чирпанъ.
Но да пр'Ьмипемъ къмъ изложение събитията на
7-й юлий.
Сутриньта, когато генералъ Гурко се готвеше да
почне настъплението за Шипка, отъ страна на Хулуси
паша ' се яви въ русския лагеръ единъ офяцеринъ парла-
ментьоръ, който бЪше упълномощенъ да води пр'Ьговори
за пр'Ьдаваннето на прохода. Миссията на този парламент
тьоръ се представляваше повече отъ правдоподобна, тъй
като Шипченския гарШ1зонъ, заобиколенъ отъ всичш
страни, повидимому, ш^и^лпе другъ исходъ. Тукъ тр^б)^
да заб'Ьл%жимъ, че още на 5-й вечеръта генералъ Гурко
се опитвй да влезе въ пр']&говорн съ Хулуси паша, за
която ц^ь той б^ше му адресиралъ едно писмо. Сдщ-
ностьта на посл^днето бЬше, че той е заобиколенъ отъ
всички страни, и че вс^ко понататъшно съпротивление
е безполезно. Въ заключение, па турския началникъ се
предлагаше да сложи орхжието и да се оттегли заедно
съ войниците си кад^то пожелае, съ условие, обаче, че
гарнизона ще даде честна дума да не приема повече
участие въ последующитЬ военни действия. Сега Хулуск

ц
лаша се съгласяваше на тЬвъ условия и молеше да му
<^ даде срокъ до 12 часа пр^зъ деня, за да събере
различните части на гарнизона, който сл']&дъ това ще
€ложи орхжието.
Генералъ Гурко, раздразненъ отъ пр^дидущето вЬ-
роломство на турцигб, €р']&щна парламентьора твьрд'Ь
сураво и го обсипа съ редъ упреци за тяхното поведение.
Турския офицеринъ, отъ името на нашата, се извиняваше,
че вчерашния неприятенъ инцидентъ произл'Ьзълъ про-
тивъ волята на началствующит^ лица и по инициати-
вата на долнит'Ь чинове, които не искали да слушатъ
началството си Въ заключение, той ув'Ьряваше генерала,
че това н'Ьма вече да се повтори и моляше да се пр*]^*
даде миналото на забравяние. Генератъ Гурко за да из
<$'Ьгне безполезното ]В(ръвопролитйе, което не се знаеше
още какъ ще се свърши, прие пр']^дложението на па-
шата. Турския офицеринъ се побави още въ^ лагера и
сетн-Ь замина за позицията.
С&щия день сутринта, отъ Габрово бЬхд^ тръгнали
9 роти отъ Орловския полкъ съ четири полски ор&дия,
подъ началството на генералъ Скобелева 2-й, съ цЬлъ
да атакуватъ турската позиция отъ сЬверъ. Часа около
11, авангардната рота, при която се б'&ше присъединилъ
полковникъ Струковъ въ качеството на добро волецъ, се
доближи до позицията, която централната колона зае-
маше на 5-й юлий. Противника мълчеше и не откри-
ваше огъиь. Полковникъ Струковъ тогава взема единъ
датрулъ отъ десетина души и цродължава . наст&пле-
нцето, но неприятеля все още мълчеше. Скрро стана
дево» че турциг11 ех вапустнали позицията^ като оста-
зили на местото 8 оргдия, всичкигЬ си лагерви прина-
длежности и едно. гол-^^до количество бойни припаси.
Щ,са въ 1, колоната на генералъ Скобелевъ достигна
до върха Св. Никола, отъ дЬто ясно се б'Ьл'Ье.111е долу
зъ полето лагера на Передовод отрядъ.

35
Генерадъ Гурво оть своя страна дочака до 12 ч.,
но понеже отъ турския лагеръ не се явяваше никой, той
исирати една партия отъ ловджии да видятъ какво става
на превала. ПослЪднит'^ скоро вл'Ьзоха зъ свързка еь
северния отрядъ и ,шв1&стиха за станалото генерал у
Гурко.
Вечерьта Орловския полкъ остана на превала, а
частит^ на 11ередовоя отрядъ на другия день се съср']^-
доточиха въ Казанлъкъ.
Тъй се извърши завладЪванието на втората отбра-
нителна линия — на Балканите и завземанието на единъ
отъ най важнит'Ь проходи, съ което се отвардше сега
свободенъ пхть къиъ Одринъ и Цариградъ.
При бързото си отст&пвание турцигЬ оставили всич-
китЬ свои лагерен принадлежности, 6 полски 8-ми сант.
круповски орхдия съ около 500 снаряди; 3 планински
орхдия отъ които дв^Ьт^ безъ затвори, съ около 3000
гранати къиъ гЬхъ; мцого пушки и патрони и няколко
знамена-значки. Б'&ха оставени с&що подъ заищтата на
червения кръстъ и турскит'^ ранени и болни войници, а
редохъ съ гЬхъ като ирония на схдбата — ц'Ьла грамада
отрязани и изуродовави глави на русскит^ войници отъ
Орловския полкъ, стр'ЬлкигЬ И; плаетуиигЬ.
ОбщигЬ загуби за испълнението на тъзи операция
не надминаваха 500 души, а добитиг]^ резултати 6'Ьха
отъ първостепенна важность. Ноя1зяванието на Передо-
воя отрядъ произведе силна тревога въ турскит^^ пра-
вящи кр&гове.,.Въ Цариградъ вече считаха, че Турската
империя се намира па края на загивванието и въ тъзи
смисьль се рисуваше, положението, на разнит^Ь турски
воецоначалници, които, въ името на в^Ьрата и отечес-
твото, се приканваха къмъ най отчаяни действия за да
се изл']^ле отъ това опасно положение. Главнокомандую-
щия на Дунавската дрмия Абдулъ-Керимъ паша биде см^-
ненъ и ВМ1&СТ0 ц^го назначиха Мехмедъ-Али паша.
Движението на Черногорската армид па Суле^мавъ паша

$$6
С(! ускори. 11осл'Ьдййя биде на^^на^екъ вМ'Ьсто Рауфъ
йаша за гл&внаконандующ1& на Бажкаиската' ар11:йя. Сул-
тана му дадЬ бай широ1кй п(ълноа1о1пйя, й искаше ^ъ зй-
м%нъ иегонванието &а рус^ит^Ь 'нЬ г:']^ве][)ъ^ от^ Балкана:
Османъ иаша тъй с&що хголучй запов-Ьдь да дЪйствуйа
енергично. Въ Цариградъ се развиваше една тр'Ьскава
д^Ьятелпость по формированието на нови части, които
требваше да 11р']^градятъ п&тя на руссит^Ь за столицата
на Халйфа.
Въ русСката глаьна квартира, на 7-й юлий, така
сА^що влад'Ьеше необикновенно оживление. Тамъ вече се
строоха планове за наст&авание къмъ Одринъ и Цари-
градъ и за скорошното завършвание на войната. Пови-
дЬмо^у Турция пр'6жив']&ваше послЪдниН си дни.
дбщъ пр%медъ на събитията отъ 8-й юлий до 8-й
августь.
Въ нашата задача не влиза ооисанието на Д'Ьй-
ствията на Передовоя отрядъ и събитията на ц^Ьлия те-
атръ ни войната, за това ний ще се докоснем*]^ до т^хъ
само толкова, колкото е необходимо за едно снц>||ано и
ц^&ю йвложение на ШипченскитЬ операции.
Къмъ 8-й юлйй, войските на 8-ия корпусъ^ койтЬ
б%ха назначе1вн да д'&йствие отъ фронта, заемаха сл§-
дуюп^1ето р!1с№оложеъие :
Орло1»ск|1я полкъ 01% 9-тата дивизия съ една ба-
тарея и дв'Ь казаш1си сотни остана въ Габрово и н'а за-
етата Шипченска ПОЗИЦИЯ. Тукъ остана и 4-та опъл-
ч:е&ска дружийа.
БряйСКия п^хотенъ нолкъ оН схщата дивизия съ
0^ полски батареи и дВ'Ь сотни донци вЪха испратени
^ъ Севлиево за обезпечение десния флангъ на корпусна

и
и за свързва съ .ч^^стрт^. на %ця вораусъ, които б;Ьхл
насочени отъ Нвкоаолъ ^а Цл^Ьвенъ.
Първата бригада отъ 9-та дивизия (цолвовет'^ ав^
свий и Ел^цБий), съ три батареи, б^ха на П21^ть за Д^айнъ*
вей, гд']&то тр'Ьбваще да се спрътъ за обезпечение на
дефилето и дато резервъ ^а Передовоа отрддъ-
14та п']&хотна дивизиц съ своята артилерия и щаба
на ворпуса 6'Ьха расаоложени въ Търново, вато общъ
резервъ.
?астит% на Передовоя отрядъ оставаха този девь
Сфунирани въ Казанлъвъ, като б^ха исоратили силни
вавалерийсБи раз^Ьзди по п&тищата за Балоферъ и Чир-
панъ за пр'Ьсл']&двание на Хулуси паша, и по п&тя за
Стара-Загора и Софуларъ — за осветление м-Ьстностьта
въ това ваправле^ие.
Сащия тоя деиь, три полва отъ 9-ия ворпусъ,
войто служеше вато ^аслонъ въмъ. западъ, се срещнаха
пръвъ п&ть съ 11р'Ьвъсходнит'Ь СИЛИ на Османъм1аща
въ Пл']&венъ И, сл^дъ вато потърпЪха чувствителни за-
губи, отст&пиха въмъ Нивополъ и с, Булгар^ни на п&тя
ПлЬвенъ — Б-Ьла. Останалите части отъ този ворпусъ
б^ха въ Нивополъ ц — по п&тя отъ този пунвтъ за Пл^-
венъ. Каввазската вазашва бригада, воято първоначално
влизаше ръ състава на Перодовия отрядъ, получи запо-
в^дь да остане въ оволностите на ПлЪвенъ и Ловечъ, и
да служи за връзва между З-ия и 9тря корпуси.
12-ид ц 13-ия корпуси б^ха се насочили на ис-
товъ и се развръщаха по течението на р. Янтра, вато
имаха за задача дяг съставятъ заслонъ ср^щу главната
турсва армия, която се намираше въ четиреггълника на
крепостите.
Главните русеви сили, въ съставъ на два ворпус^
и невои други части, преминаваха Дунава и беха еша-
лонирани отъ В] вурещъ до Свищовъ и Търново.
XIV- ия армейски ворпусъ, подъ началството на ге-
нералъ Цимермана, се развърна на линията Чернатврда

8Ь
— Кюстенджа и състави заслонъ отъ къиъ Добруджа
като имаше за непосредственна задача да охранява
долнето течение на Дунава и да не позволи на турцитЪ
да заплашватъ съобщенията на русската армия съ Бе-
сарабия.
Турскйт1& сили въ с&щото вр^ме се групираха както
сл']Бдва: Сюлейманъ паша съ 42 баталиона б']^ше при-
стигналъ отъ Антивари въ Дедеагачъ, гд^то и растовар-
ваше главнит']^ сили на б&д2Бщата турска Балканска
армия.
Реуфъ паша съ 20 баталиона, отъ които половината
мустахвъски, 1500 черкези и 3 батерии, заемаше про-
странството между Котелъ, Твърдица и Нова-Загора.
Ахмедъ Еюбъ паша командуваше подвижната часть на
источно-дунавската армия, която състоеше отъ около 45
баталиона, 6 батареи и 6 полка кавалерия, съср'Ьдото-
чени на плтя Русее — Б-Ьла — у Гюръ Чешме. Османъ
паша съ 25 баталиона 6'Ьше въ Пл^венъ. Отъ Нищъ,
София и Нови-Пазарь бЬха тръгнали около 25 баталиона,
които идваха да усилятъ отряда въ Ил^венъ. По кр']^-
постит^ Видинъ, Русчукъ, Силистра, Шуменъ и Варна и
въ градовет'Ь Разградъ, Османъ-Пазарь и Добричъ б^ха
распръснати около 75 баталиона, които стставляваха
гарнизони на т&и пунктове, или образуваха отд'Ьлни на-
блюдателни и охранителни отряди.
Таквозъ бЬше положението на дв'Ьт^ страни, когато
генералъ Гурко, слЪдъ настойчиви ходатайства, получи
разр']^шение да пр'Ьхвърли своит'1 д']Бйствия въ долината
на Марица и да распространи паниката и въ този районъ.
На 10й юлий единъ драгунски полкъ съ една" конна
батарея зае града Стара Загора, безъ д|1 срещне как-
вото и да било съпротивление. Сл'}1дъ* това този отрядъ
биде усиленъ съ че1ири дружини опълчение и нови ка-
валерийски части, които на И-й и 12^й предприеха
далечно разузнавание къмъ станциитЬ Карабунаръ и
Каяджикъ. Отряда, испратенъ до първия пунктъ, срещна

39
знателно съпропшенне н хожа да «онстапра прн*
с&тспшето на 1^хатнн часп въ Радне Махале, Кара-
бунаръ н Т.-Сейменъ; предполагаше се, обаче, че това
еж часть оть синтЬ на Реуфъ паша. Каяджнкскяя л^-
тучя отрядъ пр&гана р. Марица безъ особенно съпро-
тивление, зае станцията отъ еж щото име н разруши
пжтя и телеграфа на протяхение на няколко километра^
посл^Ь което се върна обратно.
На 11-то число първит^ петь дружини отъ опъл-
чението тъй схщо пристигнаха въ Ст.-Загора. Сега вь
този пунБГБ се съсредоточаваха: 5 баталиона п^хота,^
три полка кавалерия и една конна батарея. КиевскигЬ
гусари въ схщото врЪме б^ха испратени къмъ Н.-Загорау
гд^то тЬ откриха присхтствието на значителни турск»
сили.
На 16-й юлий, генералъ Гурко получи разрешение
да действува по-енергично, като въ схщото време му се
подчиняваше окончателно и бригадата отъ 9 та дивизия
съ две полски батареи.*) Сега генерала располагаше съ
16 баталиова, 31 ^2 ескадронъ и сотни и 48 орждия.
Съ тия войски той беше решилъ да си примери силите
съ турците, които, повидимом), го обикаляха въ видъ
па дхга отъ Твърдица и Сливенъ презъ Нова Загора и
до Т.-Сейменъ. Атаката требваше да бхде навесена на
центра на това расположение — Н. Загора.
До щаба на Передовоя отрядъ достигаха см&тни
слухове за съсредоточението на армията* на Сюлейманъ
паша въ долината на Марица, но повидимому на тия
известия не се придаваше нуждното значение. Тъй енер-
гично водяното разузнавание на 1Ьй и 12-й юлий, като
че ли беше по-уморило многочисленната кавалерия на
отряда, и сега, следъ 4 — 5 деня, тя водяше тъзи служба
не съ таквазъ пастойчивость. Последствията отъ това
*) Тъзи бригада б1^ше испрятена къмъ Хийнъ кей и пристигна
въ този пунктъ на 7.Й юлий, но до сега не б1)ше дадена въ иълното
расиореждание на началника на Передовоя отрядъ.

б^^ха, че Сюлеймааъ сиолучи къмъ 16 число да събере
въ Карабунаръ (станция) около 40 баталиона безъ това
да се ааб']^л%жи отъ конницата на Передовоя отрядъ. *)
На 17'й юлий частитЬ на отряда тръгватъ къ^ъ
Нова- Загора въ три колони: отъ Хайнъ-кей, Базанлъкъ
и Стара Загора. Въ с;к1цш1 тоя день Реуфъ паша съ
главната часть на своит* сили: 8 баталиона, 1500 кон-
ника и три батареи тръгва отъ Нова за Стара-Загора,
гдЬто на сл^дующия день требваше да се присъедини
къмъ армията на Сюлейманъ паша за съвместна атака
яа този пунктъ.
Последния па 17 то число така сдщо тръгва отъ
ст. Карабунаръ за Стара- Загора, като заповядва и на
Хулуси паша съ своит^Ь 7 баталиона да настъпи къмъ
този пунктъ отъ Чирпанъ.
По този начинъу и дв^т*]^ страпи тръгватъ на 17-й
юлий, единъ ср^Ьщу други отъ разни точки и въ по три
колони : Сюлейманъ паша назначава за сборенъ пунктъ
и ближайши объективъ на своята армпя Стара- Загора;
генералъ Гурко избира съ слщигЬ ц^ли Нова Загора.
Това привожда къмъ редъ отд']^лни неочаквани стълкно-
вения при селото Карабунаръ и Джуранли и се завършва съ
отд']&лното поражение на д'Ьсната колона на Передовоя
отрядъ на 19-й юлий при Ст.-Загора. Причинит^Ь на
поражението на колоната на Реуфъ паша при Н.- Загора,
Карабунаръ (на шосето Стара и Нова-Загора) и Джу-
ранли, както и поражението на д'%сната колопа на князь
Лейхтемберски подъ Стара-Загора, с& едни и С2щи. И
двЬт^ страни въ едно и с&що вр^^ме правятъ едпа и
С2^ща грешка, като избирашъ за сборенъ пунктъ на раз-
дгьленитгь си сили мтьсто^ заето отъ противника.
Сл-Ьдъ несполукигЬ на 19-то число при Ст.-Загора,
Передовоя отрядъ веможеше да остава вече на Ср^Ьдпя
*) На 16-й юлий генералъ Гурко счита лъ че въ Карабунаръ е
пристигналъ само авангарда на Сюлейманъ паша и че главнитЬ му
сили бнле оше въ иялъ между Дедеагачь и Одринъ.

гора безъ. рисва да б&де уничтожевъ ох;ь ЗР .;(илядщата
прекрасна армия на Сюлейманъ паша. Да расштва 9а
каквито и да било подкр^Ьпленид, той с^^щр цбможеше,
тъй като пр^Ьдидущия день русската ариид дщДг ново
сражение подъ Пл']&венъ, което тя пакъ изгуби съ обцщ
загуби около 7000 души, Сдщес:^вуваще опасцо(^ь да
не би Османъ паша да премине въ р^Бшйтелно настъ-
пление и да не постави въ критическо положение съоб-
щенията на армията. Всички поглЬди на русската Главна
Квартира сега б^ха обърнити па западъ, огъ гд^то
опастностьта б^ше най сериозна. На истокъ отъ Янтра
турцит^ С2Щ0 почнаха да проявяватъ признаци отъ
жизненность.
При т^зи условия, благоразумието диктуваше да се
д-Ьйствува по-нрибрано. Ето защо, едновременно съ от-
стхпванието на опълчението къмъ Шипка, генералъ
Гурко получи запов-Ьдь да отстлпи съ ц-Ьлия отрядъ къмъ
Балкана, гд^то, благодарение на м']&стнигЬ условия,
имаше шансй да се удържи наст&плението на Сюлей-
манъ паша съ малко сили.
Бъмъ 23 й юлий, всичкиг]^ части отъ Цередовоа
отрядъ се прибраха къмъ Балканскит']^ проходи, при
което главната масса отст&пи пр']&дъ Хайнския проходъ,
а опълчението съ часть отъ кавалерията — къмъ село
Шипка.
Сюлейманъ паша, сл^дъ поб']&дата си при Ст -За-
гора, не пртьслгьдвй. Той не се р']&шилъ да тръгне къмъ
Шипка, като се опасявалъ за своя дЬсенъ флангъ, ко-
гото той считалъ твърдЬ изложенъ па ударит* на гене-
ралъ Гурко отъ къмъ Нова-Загора. Отъ друга страна
войскит^ му достигнали до полиг]Ь на Ср'Ьдня гора бе^
астакеи х>бози и продоволственни запаси, и той считалъ
за необходимо да се спр% за н']^колко деня въ Ст -За-
гора, за да си организира продоволствието и тила. Както
и да е, благодарение на това безд^^йствие, Передовоя
отрядъ сполучва, не само да отст&пи безпр'Ьпатственно,

42
но и да спечели врЪме за да се организира отбраната
на Балканските проходи.
За тъзи посл^днята цЪль, частит^ на 8-й корпусъ,
къмъ наталото на августъ, се разпр'Ьд'Ьллтъ по сл^ду-
ющия начинъ:
Петь дружини отъ българското опълчение, Орлов-
ския п'Ьхотенъ полкъ,*) 22 ор&дия и петь казашки сотни
заемаха с. Шипка, позицията у прохода и г. Габрово,
като наблюдаваха и пжтекит'Ь пр']^ъ Зелено дърво,
големия Бердекъ и Трявненския проходъ.
Една българска дружина съ С^вския п^хотенъ
полкъ, една батарея и 4 ескадрона съ двЪ конни орх-
дия — Елена.
Елецкия полкъ съ една полска и една планинска
батареи и 2 сотни — Хайнския проходъ.
Брянския полкъ отъ 9-та дивизия оставаше въ
Севлиево. Бъмъ него се б^ше нрисъединила първата бри-
гада отъ 14-та дивизия съ 2 батареи.
Стр']&лковата бригада и втората бригада отъ 14-та
дивизия. съ три сотни отъ бившия Передовой отрядъ и
останалата артилерия останаха въ Търново като резервъ
на отбранителната линия.
Общото началствувание на ьтчкитЪ тия части се
пов'Ьри на командира на 8-й корпусъ, генералъ Радецки.
Задачата на последния б'Ьше отъ най-мгчнит^: Съ 34
баталиона, 15 ескадрона и сотни и 120 ор&дия той
*) АрмейскигЬ русски полкове въ миналата война състояха отъ
по 3 баталиона съ петь роти вс^ки единъ. Отъ ротигЬ 4 въ всФки
беталионъ б'Ьха линейни, а петата стр'Ьлкова. По този начинъ полка
състоеше отъ 12 линейни и три стр^кови роти. Стр'ЬлковигЬ баталиони
имаха само четири ротенъ съставъ* Армейските полкове 6'Ьха въоръ-
жени съ кримки, съ ариц'Ьлъ на 600 раскрача за линеЙнигЬ роти и
1200 ряскрача за стрелковите Стр^лковигЬ баталиони имаха пушки
от**, системата Бердана. Сащо съ таквизъ пушки 6'Ьше въор&жена
гвардията, гренидеригЬ и н'Ькои само армейски части. БьлгарскитЬ
^ужрнй б:Ьха сформировани слшо въ петьротенъ съставъ, но сл1}дъ
пр'Ь'минаванието на Дунава петигЬ роти останах2& вЪ' Свищовъ като
калръ за нови формирования, а дружинигЬ продължиха п&тя си въ
четири ротенъ съставъ. ДружинвгЬ б^ха въорАжени съ пушкигЬ
Шаспо, 110 сл1)дъ августовските боеве гЬ б'кха заменени съ Кринковскп.

4»
трМваше да пази ед«а линия отъ 100 километра и при
туй безъ над&Бдата въ ближайше бхдхще да полуди
налко или много сериозна подържка. Мълвата изброяваше
силит^ на Сюлеймань паша до 60 хиляди. Нравствен-
ното пр'Ьвъсходстио въ тъзи минута б^^ше тъй скщо на
турска страна. ТЬ б-Ьха нанесли на руссит^ три сери-
озни поб'Ьди : подъ Пл-Ьвенъ на 8-й и 1 8-й юлий и при
Стара-Загора на 19-й. Въ турската армия 6'Ьше про-
никнала една самоувЪренность въ възможностьта да из*
гонятъ неприятеля си задъ Дунава: тогазъ когато въ
редоветЪ на руссит^ се ос^Ьщаше едно разочорование въ
възможностьта да се победи противника съ им'Ьющит§
се налични сили, а подкр'Ьпления можаха да се чакатъ
не скоро. Считаше се, че ако Сюлейманъ паша сполу-
чеше да форсира Балкана, той подаваше р&ка въ л-Ьва
на победоносната Пл'Ьвенска армия, и въ д'Ьсно — на
многочисленнитЬ войски па Мехмедъ-Али паша въ че-
тирехгълиика на кр'Ьпостит'Ь.
При таквизъ трудни условия генералъ Радецки трЪ-
бваше да се нагърби съ т'Ьжката задача: да запази
Балканите, и да не допустне на с^веръ отъ гЪхъ Сю-
леймана.
Последвия, слЪдъ четиридневна почивка, най-послЬ
рЪши да остави Ст.-Загора и на 23'й юлий се опхти
за Нова-Загора. Първоначално той, повидимому, е ималъ
за ц^ль да премине пр^зъ Котелъ или Твърдица и ката
се съедини съ армията на Мехмедъ Али, да наст&пи
отъ Османъ Пазаръ за Търново. Такъвъ е билъ плана
на главнокомандующия на турската Дунавска армия, на
когото номинално б^ше подчиненъ до сега и Сюлейманъ
паша. Едновременно съ това, обаче, победителя при
Ст.-Загора * води енергични сношения съ Цариградъ, съ
цель да се добие съ пълна независимость отъ Мехмедъ-
Али и да действува самостоятелно срещу южния руесии^
фронтъ. На 25 й Сюлейманъ пристигна вь Нова-Загора
и вече има въ рхката си редъ документи, въ отговоръ

ва своит^Ь цастолвацияу споредъ които той се поставя
в*^ съвършенно независими отношения къ1|ъ главнокомап-
дующия.
Сега той пристхпва къмъ зав']&тната си жечта, да
разбие самостоятелно южния фронтъ на русската армия
и да се яви единственъ спаситель на турската имнерия.
Но и сл'Ьдъ това ний не виждаме началника на Бал-
канската турска армия да прояви оообенна цодвижность.
Вм1}сто бързи и рЬшителни дви^^ения за достиган ие на
поставената ц'%ль, той губи енергията си въ м'%роприя-
тия за наказвание и отм&щение па мирното българско
население. Хилядц жители се прЬдаватъ на истр^Ьбле-
ние, десятки богати села се предадени на пламъкъ, и
заедно съ .това се уничтожаватъ продоволственнигЬ и
пр^возочни ср']^дства на този богатъ районъ, които мо-
жеха да бхдатъ твьрд'Ь пол^Б^зни за самата турска ар-
мия. Сюлейманъ считаше, че пр^Ьди всичко той тр^Ьбва
да всели террора ср']&дъ българското население, и посл']^
вече да действува ср11щу неприятеля. Отъ 28-й юлий
до 4-й авгусгь балканската армия произвожда редъ
малки рекогносцировки, и само на 4-й авгусгь Сюлей-
манъ се опитва съ няколко баталиона да форсира Хайи-
ския проходъ, но, ср^Ьщяатъ отъ Елецкия полкъ на водо-
разд^Ьла, той се отказва отъ тая задача.
На 6-й августъ, слЪдъ като остави 9 баталиона
сь 2 батареи за охранение и наблюдение на проходит'Ь
между Твърдица и Щипка, съ остаеалит'Ь си части
тръгна по П2ТЯ за Казанлъкъ. На 7-й вечерьта ар-
мията на Сюлеймана, въ съставъ 52 баталиона, 7 бата*
рей, 3 есдадрона и около 1500 ирегулярна конница
пристигна и се спр'Ь ца бивакъ около Казанлъкъ. Сла-
бит^Ь русски конни части отст&пиха къмъ Шипка. С&-
щия день авангарда на турцит-Ь настъпи по пгтя за
Щипка и принуди 4- та дружина, която заемаше пръдня
цозиция около самото село, да отстхпи къмъ височивигЬ.
На 8-0 пристигнаха на бивака около Шейново и глав-

46
ЕштЬ СИЛИ, като оставиха въ Базанлъкъ 3 баталиона.
По този начинъ силит^, назначени собственно за ата^
ката на Шипка състояха отъ 49 баталиона, 5 полски
н дв'Ь планинска батареи и около 1800 конника.
Пр-Ьзъ нощъта отъ 7-мо на 8-мо число, Сюлейманъ
паша събира воененъ съв-Ьтъ, на когото предлага да
р'Ьши въпроса, какъ да се дМствува. Р^шающъ гласъ
тукъ, понидимому, ех имали Хулуси и Расимъ паша,
които се считаха като най-компетентни въ знанието на
м^стностъта. Т'Ьзи:цосл:Ьднат4 предлагаха да се повторя
като по рецептъ атаката на генералъ Гурко на б-й
юлий. На вс^ки случай на началника на щаба полков-
ника Оме^ъ бея биде ,11ор2чено, на 8-й, д1а произведе
рекогйос1^ировка на русското расположевие и да пров'Ьрв
даннитЪ на двамата паши. 'Яа другия день тъзи реког-
&осцйровка биде произв1вДена твърд'Ь и<обърхностно и о1*ъ
сравнително почтенно растолние, и 'Сюлейманъ наигълно
усвои способа за атайата, пр^Ьдложея^ Отъ Хулуси й
Расимъ паша.

ГЛАВА III.
Августовските боеве.
-%ч^\ч^>
Боя на 9-й августа.
Полооюението на русситть прп»дъ боя. Още на 7
августъ генералъ Стол'Ьтовъ и Дерожински 6'Ьха отпра-
вили една телеграма^ съ която известяваха командира
на 8-ия кораусъ З8к появяванието ср'Ьщу Шипка, въ
околностите ла Казанлъкъ, значителни турски сили. Въ
С2ЩИЯ день и началника на Еленския отрядъ генералъ
Борейша съобщаваше за едно доста енергично настъп-
ление на турците къмъ Елена. Очевидно б^ше, че про-
тивника се готви къмъ серьозни действия, съ ц^ль да
раскъса отбранителната линия на Балкана и да завла-
дее единъ отъ проходите. Несъмненно беше с&що, че
•едно отъ тия настъпления требваше да носи демонстра-
тивенъ характеръ, а другото ще състави решителна
дтака. На съвещанието между командира на корпуса,
неговия началникъ на щаба — генералъ Димитровеки и
началника на 14 та дивизия- генералъ Драгомирова, се
дойде до заключение, че „неприятеля нема защо да
хлопа въ заключените врата, когато другите ех отво-
рени^, и че главното наст&пление требва да се чака
отъ къмъ Елена. Генералъ Радецки напълно раздЬляше
това мнение и сутрента на 8-й августъ потегли съ
Стрелковата бригада къмъ Елена. Генералъ Драгомировъ
С2Щ0 получи заповедь, съ 2-та бригада отъ своята ди-
Бизил, да тръгне за Златарица и да служи като резервъ

«7
ца Еленсвиа отрялъ. На Брднския ц^хотенъ полкъ^ на
вс^ви случай, биде запов'Ьдано тоя девь да тръгне отъ
Севлиево за Габрово, за да послуаси вато поддържва
на Шипченския отрядъ. По този начинъ, въ това вр'Ь1[е
когато Сюлейманъ наша б^ше съср'Ьдоточнлъ главнвтЬ
си сили ср'Ьщу Шипка, общия резервъ на Зтия корпусъ
тръгва въ противоположно направление и се отдалечава
още повече отъ решителния пунктъ. Подобни гр'Ьшви,
за жалость, с& всЬви пхть възможни и тЬ проистичатъ
отъ самото естество па действията при отбраната на
дълги линии, когато отбраняющия не вла.^^е активно
линия1а и е осхденъ на чисто пасивна отбрана, както
беше и случая.
Намъ е непонятно само, защо е било това преу-
величено опасение за Севлиево, и защо се оставя тамъ
да бездействува цела бригада, въ това време, когато на
единъ преходъ отъ тоя пунктъ требваше да се реши
С2дбата на отбранителната линия. Чини ни се, че опас-
ностъта отъ къмъ Шевенъ и Ловечъ не беше тъй го-
лема и единъ отъ полковете на тъзи бригада можеше
смело да тръгне едновременно съ Брянския полкъ и да
пристигне на Шипка на 9-то число. Освенъ това 2-та
пехотна дивизия беше тоя день въ Бела Черква и въ
случай на нужда можеше да достигне до Севлиево въ
единъ девь.
Въ началото на августъ месецъ Габровския отрядъ
на гецералъ Дерожински се располагаше както следва:
На самата Шипченска позиция стояха 7 роти Ор-
ловци, четири български дружини (1-ва, 2-ра, 3 я и
5-та), 2-а и 5-та батареи отъ 9-тата артилерийска бри-
гада, 4 оръдия отъ 2-та планинска батарея, шесть пол-
ски и едно планинско стоманено ор&дия, *) които беха
*) СтоманенигЬ турски орАдия образуваха особна батарел, която
получи названието стоманена. Тя 6'Ьше пов-врена на младия и енер-
ри^^ния артилеривски офицеринъ подпоручик ь Киснинский, ковто упо-
тр^8и много трудъ и ум1зние за да си състави таблица гл стрЬлбата
и^да ле <1ристр'Ьля оЛ т*1$хъ.

46
ШтА отъ турцит^Ь, Бомавд!» отъ ВО-й казашки до&ски
Ъолкъ, 2Б български конника и 1конно-пионерния взводъ.
^•т^а българска дружина и ЗУг казашки сбтвд зае-
йаха с. Шнпка и наблюдавала п&тя за Балоферъ й
Чнрпанъ. Останалнт^ роти отъ Орловския полкъ съ ^
конни орхдия й една сотня стояла въ Габрово. Начал-
ника на Габровс)кйя отрядъ генералъ Дерожинс1^и съ
щаба си б']§ше се спр^Ьлъ въ Габрово. Бомандуванието
на войскит^ на самата 11ог1иЕ(ия б^ше пор&чево на гене*"
рала Стол-Ьтова.
Сутреньта на 9 й ^вгустъ, пр^Ьдъ разсъмнувание се
присъединиха къмъ главнит^ сили на позицията: ротитф
отъ Габрово и 4-та опълченска дружина отъ с. Шипка.
Базашкит! сотни се оттеглиха въ главния проходъ и
получиха йазвачение да наблюдаватъ и обезпечаватъ
флавговет^ на позицй^ята отъ възможнит-Ь обходи огк
къмъ Зелено дърво и гол:Ьмия Бердекъ. '
По "Тбви начи11ъ, с^^реньта на 9-й а^Густъ^ на
шипченската позиг^ия б-Ьха съсредоточени: 15 роти Ор-
лов11^, 5 опълченски дружини/ 27 орхдия, стотина кон-
ййка съ ' конно-пионерния отря;^. Общата численность
йЬ отряда достигаше до 5500. ТурцитЬ ср-Ьщу това
раснолагахй съ 26000-^27000 и 42 орхдия. Слгъдава-
телно атакующия прпаъсхождаиле отвраняющия почти
въ 5 пжти.
Съгласно занов'&дьта на генералъ СтолЪтова, шип-
ченския отрядъ, за отбраната на поз^ицията, се распр^Ь''
д-Ьляше по сл^Ьдующия начинъ:
Ва върха Се. Викола се расположиха 6 орхдия отъ
2-та батарея на 9^та аргил. бригада, отъ т-Ьхъ 4 въ тъй на-
речената голяма б&тарея съ фронтъ на югъ и за^адъ, а 2
в^ палката батарея съ фронтъ на югъ и истокъ. 7-т'1хъ
турски орхдия съ 2 м'Ьдни отъ 2.рата батарея бЬха по-
ставени въ стоманената батарея съ фронтъ на югъ, истокъ
и до нейде на сЪо.-истокъ. Пр'6дъ батареигЬ въ нарочно
ископанит'Ь окопи се расположиха ротитЪ отъ 3-ия бата*

лиовъ на Орловсжш полбъ. Пр^дъ п^хотннт^ окопи на
бд1жайшата тераса бЪха исконани н напъжненн няколко
футаса, конто съставляваха искуственнн пр^Бпятствия за
фронтаппгИк атаки на противника. Всичкото това распо-
ложение ис1^о сега получи назваЕше п]тдня познииЯу
и биде пов^крена на полковника графъ Толстой.
ГмЕвната позигщя състоеше отъ Сргьднята и Срь-
верна височина (централна и крхгла батареи). Тя биде
заета отъ 5 роти отъ 1-ия баталионъ на Орловския
полкъ и восенъ 4-ри фунтови оръдия (5-та батарея отъ
9-та артилерийска бригада), отъ които 4 на едната височина^
а четири на другата. Южния и источенъ склонъ на Се-
верната височина бидЪ ув'Ьнчанъ съ пехотни окопи.
Схщо така б^ха увенчани и западния и источенъ склонъ
на Централната височина.
На Страничната (Волинска) височина се расиоло-
жиха въ пехотни окопи 2 роти отъ втория баталионъ
на Орловския полкъ. Пр^дъ фронта и отъ д'Ьсно, пози-
цията биде усилена съ нЬколко засЬки. Между Странич-
ната и Централна височина така схщо бидоха ископани
фугаси. За началникъ на главната позиция б1Ьше назна-
ченъ полк. Депрерадовичъ, а сл^дъ 12 часа него за-
мести полк. Липинский.
2-ра, 3-тя и 5-та ооълченски дружини, подъ об-
щото началство на полковника князь Вяземский заеха
склона на лощината на истокъ отъ шоссето съ фронтъ
къмъ височината м. Бердекъ и Враненото гн^Ьздо и съ-
ставляваха лгьеия флангъ на общото расположенгле,
1-ва и 4'та опълченски дружини, 3 роти орловци
и 4: планински орхдия съставиха общъ резервъ я се рас-
положиха около пхтя на северния склонъ на Св. Ни-
кола, до турската казарма, прикрити съ особни еполименти.
Пргьвурзонния пункть биде устроенъ въ зданието
на самата казарма, което се намира на шоссето между
височините Св. Никола и Централната, и което заедно съ
други дв'Ь малки к&щички б1ха построени отъ ту рцитФ.

«0
Като разгледаме тоца раеиолоч^иве щ раепр^ЬдЬ*
леше на войсбцт'Ь на отбраната, ний виясдам^. че то
б^щ^ напълно съобразно съ обетановвата. Позщцяата,
въ естественнигЬ си граюдв — отъ Лисата висошва (Ма*
4уша) до в. Бердек!^, се нростура на 6 кялоцетра, рри
което десния и л-Ьвня флангъ ех отд1»левн отъ центъра
сь трудно проходими стръмнини. Да се заеме при тЬгв
условия ц^дата, съ 5 — 6 хиляди души, би значило да се
:еъздаде едн0 твърд'Ь тънко и на всЬвад^ уязвимо рас-
положение. 1^то защо генералит'Ь Дероасински и Стод^Ь-
товъ р'|п1аватъ да се ограничатъ съ заеманието само на
х^нтра. Но та^возъ расположеаие имаше и своитЬ сдаби
-фтрани. Противника, сл'Ьдъ заеманието ца височщнйт'Ь
л. Бердекъ, Сосокъ и Захарна глава отъ една страна,
я върховете на Крали-Марковския гребецъ отъ друга,
заплашваше да изл^ле на цай болното и чувствително
мЪсто на позицията, на нейния тилъ, на Габровското
шоссе. По всички тия съображения, отбраняющщя не мо*
жеш:е да се ограни4^ съ заеманието само на Св. Ни-
кола. Осв'Ьнъ това стръмнината на южнит^Ь склонове на
ггая висота и тесния фронтъ, по който требваше да се
движи съвъ|Ш1енно открито атакующи за атаката й отъ
тая страна, всичко това даваше основание да се в^рва,
че главния ударъ на турцит]^ ще бхде насоченъ на
фганговет^, и гланно — на Д'Ьсния русски флангъ. Ето
ващо висотата Св. Никола, при всичката нейна важ*
мос^ь, се зае само като пр-Ьдня позиция, а главната
тр^к^ваше да ее оттегли назадь около Северната висо-
чвт^1с гд^то расположението въ случай на нужда мо-
^жеше да блде по сгрузирано. При такова гаемание
лежду пръднята и главна позиция се образуваше едно
т'Ьсно хълмисто пространство съ дължина повече отъ 2
километра^ къмъ което отъ истокъ и западъ имаше сравни-
телно твърд']^ удобни подстъпи, и по което минаваше щоссе го.
Атаката на противника въ това пространство мо-
льеше да има за. посл^^дствие отдЪлянието на пр'Ьднята

?1
поащия отъ глаюата. Заеямквю на гьаи праздната
следователно се явяваше отъ нървостмевна важаость^ и
за тъзн ц^^ль б-Ьха назначели трнтФ българсш друасинн
въ л/Ьщ и дв^Ьт^ роти Орловци въ д^сно. Осв'Ьнъ това,
въ отбраняха на фланговет'Ь можеше да вземе доволно
жнво участие н артилерията, особенно 5*та батарея^
воятр 6'Ьше раеположена на С'1;вериата и Централна ви-
сочини, и която образува дв'Ьте батереи, нар^Ьченн кртла
и централна. Сравнително по слабо б^ше заетъ десния
флангъ, който ири туй се явяваше по достхпенъ й ва-
женъ, но не тр'Ьбва да се нзпуща взъ пр1Ьдъ видъ, че
въ. неговата отбрана можаха да взематъ живо участце
н ротитЪ отъ първия Орловсви баталнонъ, а особенно
онмя, конте б^^ха расноложени около централната ба-
тарея.
Но да продължимъ разказа за самит'Ь дМствия.
Както вид'Ьхме по гор^, отъ резултата на съв1^-
щаннята на военния съвЪть на туршит^ генерили и от^
рекогтсцировката на началника на щаба полковника
Омеръ Бея, Сюлеймааъ паша р^ши да овлад'&е русската
позиция съ атака въ с&щит^ направления, които бЪх^
избрани отъ генералъ Гурко на бй юлий. За тъзи ц^ль
бидоха назначени двЪ бригади*) (16 баталнона) и една
планинска батарея^ подъ началството на Реджепъ паша,
за атака на висотата Св, Никола отъ кънъ м. Бердекъ
и една бригада (8 баталнона), подъ началството на Ша-
нира паша, за демонстрация отъ фронта» т. е. но на-
правление на шоссето Ши ока- Габрово Еолонит^Ь се
сформир)ваха още вечерьта, а на разсьмнувание тръг-
наха по онр^дЪленит^ имъ направления.
Околр 6 часа сутринта, русския аостъ па върха
малъкъ Бердека биде о.гхвърленъ къмъ позицията, и
*) Афмият,^. на Сюлевцан^ паша състоеше отъ сводни части, съ-
брани вт сводни бр0гади, които не се съединниаха вь дивияви. Ся)-
лейтнъ пвша нИмиралъ, че у йего нямало генерали, соссобия да ко-
мандуватъ дивизии и за тона (5'Ьше допустналъ тази организационна
аномалия, която силно затрудняваше комадуванцеФИ.

/^
И2
своро на него се показаха н'^колво колони, които пръс-
наха верига и се спуснаха по склона, обърнатъ къмъ
Стоманената батерея. Около 1 1 часа, на върха биде из-
вадена планинската батарея, която откри огънь по Сто-
манената п по' 'брхдията на Св. Никола. Разтоянието
бЬше окбло 2 километра и огъньтъ твърд'Ь д-Ьйстпй-
теленъ. чРусскитЬ орхдия отъ дв'Ьт'6 батареи отгова-
ряха твърд'Ь енергично и още съ първит^ изстр'Ьли
сполучиха да подбиятъ едно неприятелско орхдие:' Около
турската батарея се заб'Ьл']&зваха купчини хора съ ло-
пати, които, повидимому, копаяха окопи. ДМствително
слЪдъ два часа усилена работа подъ огъня, на върха
се обрисува черна една ивица съ нЪколко амбразури,
задъ които биде поставена артилерията въ количеството
на 6 оргдия. Около 12 часа, батареята се усили съ
нови орхдия и тя поведе правилно артилерийско состя-
завие съ ц'Ьль да подготви атаката, като ослаби огъня
на русската артилерия. 11осл'Ьднята отъ своя страна от-
говаряше твърд'Ь енергично и боя се усилваше. Въ с&-
щото това вр'Ьме, седемь турски баталиона отъ втората
Т^ригада се б']^ха спустнали вече по западния склонъ на
м. Бердекъ и височината Сосокъ и се приближиха йа
орхжеенъ изстр'&лъ. Задъ т^^хъ сл']^дваха други 3 бата-
лиони въ резервъ. Скоро турската п^Ьхота откри твърд'Ь
охивенъ огънь, който нанасяше на защитницит'Ь доста
чувствителни загуби.
Едновр']^менно съ това, бригадата на Шакиръ паша,
въ количеството' на 8 баталиона, се бЬ приближила отъ
югъ на ' растояние на п'Ьхотееъ изстр'Ьлъ н откри тъй
сжщо огънь. Чкса дкано 10 тъзи бригада, която имаше
Опр^Ьд^лена запбк^дь да достигне само до беклемето и
се 'сар'Ь, почна, по инициативата на командиритЪ на
полковегЬ, едно енергично наст&пление^ което прпмрног
демонстрацията еъ сжщинска атака. Пр'ЬднитЬ части на
1-ия Орловски <$аталионь отст&пиха въ окопити си на
Св. Никола. Сапервата команда' получи запов^дь да за-

53
• • 1
палн фулисигЬ. еоито 6'бха заложени .ща площадката на
югъ отъ Св. Никола, и при всичко че рзб^ухвани^то из-
лезе пр^ждевр'Ьменно, то произведе иъ, р!^довег(; на !агта-
кующия йзв']&стно забърквание и, той се спр'Ь. .Сл'%дъ
една къса почивка, обаче^ турцит*]^ продълщавагь своя
натискъ и скоро тяхната верига достигна до подножието
на Св. Никола на. около 200 крачки. Огънл на Ррловг
цит'Ь и на 2-т4 роти отъ 4-та българска дружина, на-
насяше страшни поражения на атакующия. Съ разр'Ь-
дяванието па редовет'Ь, намаляваше се постепенно и
енергията на настъплението. Още н'Ьколко дружини
залпове и картечни изстрели отъ 9- ти фунтовата бата-
рея и противника се подаде назадъ. Сюлеймавъ паша
можа да заб']^л'Ьжи твърд']^ късно това необмислено на-
стъпление и испрати ц'Ьлъ редъ мъмрения на Шакцра
за отстъпванието отъ дадената му запов-^^дь. Последния
сваляше вината на командирит'6 на полковет^, подпол-
ковницит'& Абдулъ-Рахманъ бдй и Хаджи-Хасанъ,. който
не слушали неговит*]^ заповеди, и наст&пали по своя
лична инициатива. За да се извадять частит'& отъ тоя
кървавъ бойу часа около 10^^29 Сюлейманъ заповядва
на началника на щаба Омеръ бея, съ два пр1Ьсни бата-
лиона и 2 планински орхдня, да прикрие отстъплението
на разстроената бригада на Шакиръ паша. Сл^ъ като
понесе твърд'Ь голЬми загуби, бригадата цай посл^ се
оттегли, и се спрЪ задъ бойния редъ на двата цр'Ьсни
баталиона.
Въ тъзи атака на Шакира паша, ний виждаме
единъ отрицателенъ прим^ръ за проявяванието на личната
инициатива, който му струва около ЮОО.души убити и
ранени. Личната инициатива, безсъмнение, е твърди ц-Ь-
ненъ факторъ на войната, но само тогава, когато тя се
явява като сл-Ьдствие на дълбокото разбиране на обста-
новката и като ре8улта1*ъ на едно правилно въспитание
въ това направление отъ мирно вр'Ьме. Въ противенъ
случай, тя се обръща въ твърд'^ опасенъ произволъ,

5*
войто лишава главното вомандувание отъ възможвостьта
да р&воводи я най обивновеннигЬ операции. Уровеня на
интелектуалното развитие на турсвит'Ь офицери въ жш-
палата война далечъ не б^^ше тавъвъ, за да има м^сто
за една малко много широва лична инициатива.
Но да се повърнемъ е а д']Ьйствията на волоната на
Реджепъ паша: Сл'!Ьдъ доволно продължителна стр*]&лба,
пр^дпит']^ седемъ баталиона. часа оволо 1172^ тръгнаха
стремително въ атава противъ Стоманената батарея и
овопи!^ оволо нея. Благодарение на л^систата м^стность,
това движение ставаше, повидимо^у, съ не особепно го-
леми загуби. Руссит']^ се ползуваха отъ вс^во повазва-
ние на сгжстенит^Ь турсви части по малвигЬ отврити
полянви, за да ги обсипятъ съ вартеченъ огьнь. Своро
турсвата верига се поваза у подножието на Стоманената
батарея, и д'Бсния й флангъ — ср']Ьщу расположението на
2-рата и 3-тя дружини. Сл^^дъ вратва една почивва, т^
се опитаха да се хвърлятъ напр*]&дъ, но ср^Ьщнати съ
дружнит-Ь залпове на ОрловцитЬ и дружините, а тава
с&що и съ вартеча отъ Стоманената батарея, гЬ се от-
теглиха вазадъ, спр']^ха се въ гората и отвриха безпо-
рядъченъ огьнь.
Часа б']Ьше вече 12 и въ това врЬме пристигнаха
на позицията Ьия и 3-ти баталиони отъ Брянсвия
полвъ, прив^^тствовани съ радостнигб вивове „ура^ на
опълченцит']^. 7*]^ веднага усилиха главната позиция и
се расположиха : Ьия баталионъ — между Централната
и С'Ьверна височини, а третия на Страничната височина.
2-ия баталионъ пристигна около 3 часа сл^дъ пладн^Ь,
и състави общъ резервъ, като се расаоложи задъ СЬверната
височина.
Таввозъ 6'Ьше положението на работит'Ь когато, часа
въ 2 сл^дъ пладп']^, Реджепъ ц^ша подвр']Ьпи съ нЪводво
баталиона пр'Ьднит'Ь си части и пр'Ьдприе нова атава.
Тозъ пдть турцит* вървяха твърд-Ь стремително и поч-
паха да се ватерятъ по стръмните височини на Стома-

нева1'а батарея я ср^Ьщу рДШЬложейие^ч) на 2^рата, 3*м
и 5-та оиълченсви дружйви. Ср'Ьщйати обаче съ дружвйя
01^вь на 5-та, 4- та, 2*ра и З-тя дружини, четирт^хъ ор-
ловски роти и всичвиг]^ батареи, гЬ понесоха страшни вЬ-
губи и пакъ се оттеглиха. Сл']&дъ това Редженъ паша поз*
таря атавит'Ь си още н']Ьболко п&ти, но вс^би пжть би*
ваше отбитъ съ гол'Ьми загуби. Особенно енергична б^бше
атаката оволо 3 часа сл']&дъ пладн']^, насочена ср']&щу
българскигЬ дружини и л'Ьвия флангъ на Стоманената
батарея. Турциг]^ тувъ достигнаха до 100 расврача оть
овопит^.
Таца се продължаваха работит']^ на този флангъ
до 8 часа вечерьта, когато настхпившата темнота ос-
лаби боя, но пр^Ьзъ халата нощь все още се продължа^
ваше р'Ьдъкъ пЪхотенъ огънь.
И тъй първата турска августовска атака на Шипка
изл'Ьзе несполучлива. Причинит^^ на това се криятъ:
1) Вь недостаточносшьта на силипъть, назначени
за нейното водяние. Еакто вече знаемъ, Сюлейманъ
паша располагаше съ 49 баталиона и 42 орхдия, а въ
боя този день взематъ участие само 26 баталиона и 6
планински орхдия, т. е. около 14 хиляди души, ср'Ьщу
7500 РУ сско български войски и 27 орхдия. Въ сегашно
вр']Ьме тактическата отбрана, особенно на една силна
позиция като Шипченската, има огромни пр'6имущества
пр']&дъ атака и посл'Ьднята тр']&бва да се предприема съ
пр'Ьвъсходни материални или поне морални сили. У Сю*.
лейманъ паша този депь 23 баталиона оставаха прости
зрители.
2) Въ отсжтствието на артилерийска подго-
товка. Сюлейманъ паша располагаше съ 30 полски
и 12 планински орхдия, а въ боя този девь взе*
матъ участие само часть отъ посл']ЬднигЬ. Истина, че
м'Ьстнит'6 условия не позволяваха да се развърне тувъ
една малко много значителна артилерийска масса, ио
при повече енергия все можаха да се введътъ въ боа

56
поне толкова ор&дии, колкото имаха и руссит$. Часть
отъ артилерията можаше да се извади на Малуща (Ли-
сата гора), а другата часть да се присъедини къмъ
фигадата на Шакиръ паша.
3) Въ недостаточно внимателната рекогносцировка,
' Боято ВЪ сАщность приведе къмъ фронтална атака. Фрон-
талнш^Ь атаки въобще сега ех твърд']^ трудни и тр']&бва
да се пр']^дприематъ само въ рЬдки и исключителни слу-
чаи, когато отбраняющия се е силно растеглилъ, когато
1{)ронта е легко достхпенъ а фланговег)^ недостъпни. Ако
Оюлеймннъ паша произведеше лично рекогпосцировката на
8.Й августъ, той, в^^роятно, щеше да се уб^ди въ пр']Ьиму-
ществата да атакува десния русски флапгъ, като го съедини
и съ стратегически ближенъ обходъ па Зелено дърво, или
пакъ по долината на Янтра за Габрово. Атаката отъ тъзи
страна позволяваше да се введътъ изведнъжъ по-гол']&ми
сили. Атакующия наст&пваше сравнително по- укрито, и
тукъ той можеше да се въсползува по широко отъ своята
артилерия. Осв']Бнъ това, удара въ това направление се
завършваше въ най- чувствителното м'Ьсто на русско-бъл-
гарското расположение и заведнажъ требваше да поведе
къмъ окончателно завземание на прохода; тогасъ когато,
съ вземанието на Св. Никола, отбраняющия още можеше
да организира отбраната и да я води съ )сп1^хъ на
гребена около С']&вервата височина.
4. Въ разновргьменпостьта на атакитгь на Ша-
кира и Реджепъ паша. Веднажъ Шакиръ паша считаше
за необходимо да пр'&върне. демонстрацията въ действи-
телна атака, той тр^^бваше поне да съгласува своитЬ д'Ьй-
ствия съ д-Ьсната колона. Между туй пий виждаме^ че
той изтощава енергията на своята бригада между 9 — 10
. часа сутриньта, тогасъ когато Реджепъ паша повежда
първит^ си атаки едва сл^дъ 1 1 часа. Това даде въз-
можность на дащитницит'^ на Св. Никола да отбиятъ и
дв^т! тия колони отд'Ьлно.

67
5. Редоюепъ пата води своитгь^ с^щаки твърдгь не
искусио, Вм']&сто да ешалонира всичките си части сл^дъ
бойната линия, която и да усилва носл']&дователно съ
движението си напр^дъ, ний виждаме, че въ боя взеиатъ
участие първоначално (въ 11^^^ часа) само 7 баталиона,
(^"^здъ това въ 2 часа атаката се повтаря съ 10 бата*
лиона, и само къмъ три часа с^ ввежда всичката ко-
лона. Посл']&дую1цигЬ сл']&дъ това атаки се повтаряха съ
схщит^ ония части, които се поустройваха и се изпра-
щаха да направятъ това, което неможеха да достигнатъ
съ пр'Ьсни сили до три часа сл^^дъ пладнЬ.
Загубйт*]^ на русско-българския отрядъ прЬзъ този
день б^ха значителни. Между другит*]^, биде раненъ и
храбрия Началникъ на Щаба на българското опълчение
подполковникъ Ринкевичь Главната тяжесть на боя
пр^Ьзъ този день л']Ьгна на българскит'Ь дружини и на
З-я Орловски баталионъ.
Въ д']Ьйствията на отбраняющия заслужава да се
отг&1%жатъ:
1) Мжжеството и енергията на защити ицит*]^ на
прохода.
2) Искусното д^Ьйствие на руската артилерия, която
взема твърд'Ь живо участие въ отбиванието на атакит^«
Въ критическит']^ минути всичкит']^ батареи оставаха
другит^^ ц']&ли и съсредоточаваха огъня ср']^щу най-р*]^-
шителния пунктъ за поддържка Стоманената. Н^кои отъ
по-къснит^ атаки б^ик отблъснати исключително съ ар-
тилерийски огънь.
НЬкои автори, а заедно съ т']^хъ и турския вое-
ненъ схдъ, който ос&ди Сюлейманъ паша^ обвиняваха
посл'6дния въ нец'Ьлесъобразность на боевет'Ь на Щипка,
като изказваха мнение, че той би моглъ да форсира
Балкана по Твърдишкия, Хайнкейския или Тревненския
проходи. Други, въ това число и Мехмедъ-Али] паша,
искаха, щото началника на Балканската армия, сл^дъ
Старо-Загорския бой, да се присъедини къмъ Источно*

18
Дунавската турска арния, и да дМствува въ направле-
ние оть Османъ Пазарь или Джумая пр'Ьзъ Кесарово
или Попкюй за Търново.
Т^зи обвинения, споредъ насъ, не вздържатъ кри*
тика и на т^хъ би требвало да се гледа като на ре-
зултатъ оть СюлеВмановит'^ несполуки, а поб1}дения9
както е и8в'Ьстно, вс^ки пхтъ е виноватъ.
Сл'Ьдъ поб^Ьдата при Стара-Загора, харак1*ера на
понататъшяйгЬ д'Ьйствия на Сюлейманъ паша се опр^Ь-
д^Ьли отъ Цариградъ. Върховния воененъ съв^^тъ и Сул-
тана исваха пр'Ьди всичко, щото той да отхвърли окон-
чателно русситгь на сгьверь оть Балкана^ и слгьдъ това
— да обезпечи Южна България отъ едно ново нахлуе
еание на русситгь съ значителни сили. По духа на ко-
респонденцията, водена между сераскериата, Султанската
канцелария и Сюлейманъ паша, въ края на юлий н^Ь-
сецъ, посл']Ьдния се правяше независимъ главнокоман-
дующъ на Балканската армия. На него следователно
падаше всичката отговорность за достиганието на гор']^-
поменатата задача. При гЬзъ условия, очевидно е, че той
требваше да се погрижи пр^ди всичко да достигне тъзи
ц^ль, а всЬкакво движение къмъ Османъ Пазаръ и Джу-
мая Си го отвл-Ькло отъ пея.
За испълнение на възложената му задача, той тр'Ьб-
ваше пр^ди всичко да очисти долината на Тунджа отъ
русскит^ войски и слЪдъ това, като задръсти, ако мо-
жемъ да се изразимъ така, проходигЬ, да се стреми да
нанесе на притивника кЬкоя важна поб'Ьда на Балкана,
посл^ което само можеше да пр']Ьмине въ решително
насткпление, съ цЪль да се съедини съ Осмава или
Мехмедъ-Али паша. Посл'Ьднето при условие, че ще
получи значителни подкр'Ьпления. СилигЬ съ които Сю-
лейманъ паша можеше да располага въ началото на
августъ м']Ьсецъ не пр^въсхождаха 30 хиляди. Ср']^щу
Нхъ руссигЬ му 6'Ьха противопоставили ц-блия 8-й кор*
пусъ, плюсъ 4-а Стр-Ьлкова бригада и българското опъл-

5»
«гение, които изобщо достигаха до ежщата цифра. Прв
т^зя условия, Сюлейманъ неможеше да се задава съ н^Ь-
какви особеини широки цклт^ и тр^^бваше да се огра*
ничи съ скромната задача да нанесе н'Ькое частно по-
ражение на противопоставениг^ му войски, та съ това да
облегчи действията на Мехмедъ-Али и Османъ наша.
Въ испълнение на това, най естествеяяо бЬше да овла-
дее окончателно единъ отъ ио-важнигЬ балкански про*
ходи, съ което да си обезпечи възможностьта на пона-
татъшнит^Ь активни операции въ Северна България,
сл^дъ като получи, разбира се, нужднят'Ь 110Д1фЪпления,
които щедро му се об']Ьщаваха отъ Цариградъ.
Пр']&зъ нощьта отъ 9—10 августъ Реджепъ паша
води всичко вр'Ьме орхжейна пр-Ьстр^лка ср^Ьщу русско-
българската позиция, на която отбраняющия отгогаряше
само твърдее слабо. Защитницит']^ на Шипка отъ своя
страна С2Щ0 не почиваха : 11р']&дшествующия дееь 6'Ьше
ги уб']&дилъ въ недостаткит'Ь на направените окопи, и
пр^зъ цялата нощь войниците работяха за да ги усил-
ятъ. Особеняи команди бидоха спустнати къмъ блйжай-
шите извори за да попълнятъ запаса отъ вода, тъй
като деня това б^ше съединено съ големи загуби. Опита
на 9 августъ показа, че главния недостатъка на пози-
цията е и отсжшствиешо на вода. Отзадъ се поднасяха;
запаси отъ патрони и снаряди. Хората оставаха всички
въ окопите и въ пълна готов ность да срещнатъ въз-
можните нощни атаки на противника. Предъ по важ-
ните пунктове беха отредени особни секрети за да
с.1едятъ за приближението на неприятеля. Артилерията
беше напълнила оргдията съ картечъ и ги държеше
насочени срЬщу най- вероятните направления, по които
е възможна атаката. Уморените защитници на Шипка
чакаха на разсъмнувание нови атаки и беха готови да
се сражаватъ до последни сили, но да удържатъ пози-
цията си. Успеха па предидущия день беше ги убод-
рилъ и вселилъ пълно убеждение че ще надвиятъ.

Движението на резервите къмъ Шипченския лроходк
Ний вид']Бххге по гор^ че на 8-й августь, въ това
вр'Ьме когато СюлеВманъ паша б^ше съср']Ьдоточвлъ глав-
нит*! сили на Балканската армия между селата Янина.
и Шипка, генералъ Радецки и Драгомировъ тръгватъ
въ противоположйо направление.
Сл^Бдъ пладн']^ на 8-мо число, генераль Радецки
пристига въ Елена и отъ произведената рекогносцировка
идва до заключеиие, че ср']^[цу този пунктъ произлиза
проста демонстрация. Единъ турски таборъ, подкр^Ь-
пенъ отъ няколко стотинъ черкези и гол']&ма тълпа
башибозуци отъ Тузлука, нападнали на пр'ЬднигЬ части
на генерала Борейшя и^ сл-бдъ като ги отхвърлили до
Марепската позиция, заели и изгорили цв^^тущия гра-
децъ Беброво. Ср']^щнати, обаче, отъ главнит^^ сили около
с. Маренъ, т-Ь биле принудени да се спрътъ и даже да
се отеглятътъ на задь.
Генералъ Радецки^ обезпокоенъ за съдбата на Шипка,
запов']Бдва на 4 та стр^кова бригада да се повърне на-
задь въ с. Присово, гдЪто тя и пристига вечерьта на
9-то число страшно уморена. Въ сгщия день тоВ лично
заминава за Златарица и пристига тамъ вечерьта късно.
Тукъ той заварва нова телеграма отъ генералъ Деро-
жински, който му съобщава вече като положително, че
главнит^Ь сили на Сюлеймана ех ср']Ьщу Шипка. Сега
командира на 8 ия корпусъ вече се уб']&ждава въ ис-
тинските^ нам'Ьрения на противника си^ и запов^^два
на генералъ Драгомирова да тръгне още сутриньта на
9-то число обратно за Търново и да се спре ръ с. Ше-
ремегь. Самъ той, сл^аъ като пр']^нущава въ Златарица,
достигна на другия день по пладн^ въ Търново. Тукъ
го чакаше друга телеграма отъ Шипка, въ която на-
чалника на тоаи отрядъ и генералъ Стол']Ьтовъ го из-
в']ЬстяватЪ; че, отъ 7 часа сутриньта на сгщия день, не-

61
приятеля вече е повелъ свотгЬ атаки на позицията съ
пр^въсходни сили. Въ давлючение 'двамата' генерали
поляха корпусния вомапдиръ да1 побърза съ помощьта си.
Таквазъ помощь можеше да се даде на Шипка^
или отъ едва възвърнавшит^ се отъ похода уморени
части, които вечерьта ,се събраха 9ъ селата Присово и
Шереметъ, или отъ Ь.вата бригада на 14 та дивизия^
расположена въ Севлиево. Първи х^Ь трЬбваше да прЬ-
минатъ едно разстояние отъ 40 — 50 километра; вторит-Ь
— само 30 (до Габрово).
Тенералъ Радецки обаче не намЬри за възможно да
отслаби и този п&ть Севлиево, и р'Бшава да върви па
помощь само съ търновската група. На 10-йй сутрйньта,
с.1'6дъ като частйт^ отъ тая группа попочинаха, той
тръгва съ стрелковата бригада и дв^ планински оргдия
за Габровб, а на генералъ Драгомирова предписва е&щия
день да посл^Ьдва за сгщия пунктъ. Деня Ю-й августа
бЬше извънредно гор'Ь1ць, температурата достигаше до
45 % по Реомюра, пжтя макаръ' и шоссеенъ, пр-бдстав
лява едно посто^снно повдигание къмъ Стара планина,
хората бЪха вече иетощени отъ двудйевнит'Ь маршове»
При все това, тк вървяха напр-бДъ, въодушевени отъ
единственното желание да пристигнатъ по скоро и спа-
сатъ своит^ погибающи другари на грознитЬ шипченски
скали. По пладн'Ь, когато горещината достигна най-го*
ламата си сила, хората отъ стрелковата бригада поч*
ваха да изоставатъ: и пада^Тъ по пхтя въ изнбможение.
'Стана нуща да се дадътъ^ 1гекол1(о продължителни по-
чивки. Часа около 12 пр^зъ нбщьта, стрелковата бри-
гада пристигна въ Габрово, а колонта на генералъ Дра-
гомирова ^^' около Дре&ово. Въ схщия тоя донь геье*
ралъ Радецки получи редъ донесения отъ позицията, отъ
които ев виждаше, че противника този день сравнА1гелно
бездействува. Това обстоятелство, даваше право дй се
в'ерва,' че йузкдата отъ помоп^ не е тъй остра и яа
нзв'ьнредв10 изморените стрелци беше разрешено да по^

И2
^инатъ пр^зъ цЪлм ден|| »а И-й шгух^п, и да тръгг
цатъ за позицията саио вечерьта» като се рахлади- Но
да вцдАмъ какво схашице въ това врЪме ва Шицка.
Боя м Ю-й Авгуфтъ.
Планъ № 2.
Едва почна да се разсъмнува, в турцит^Ь откриха
силенъ п'Ьхотев'ь и артилерийски ог«1иь.. Пр^зъ нощьта
тЬ си ископали п']^хотни окопи на заетит*]^ отъ вечерьта
позиции, и сега имаха едно достаточно укритие. НЬкои
малки части б^Ьха испратени въ мъртвото пространство,
воето се образува на истсАъ отъ^ стоманената (батарея,
•съ ц^дь да обетр&1ватъ подстгцит'Ь къмъ извора, отъ
гд^то се ползуваше съ вс^а по голямата часть на за-
щитниците на Шипка. Числото на ор&дията на м.
Бердекъ бЪше увеличено до деветь, които всички сега
б^Ьха добре прикрити и стрЪляха пр1езъ амбразури. Друга
•едва малка батарея, за 4 орддия, б^ше изникнала на
терасата иа Югъ отъ Св. Ник^ола. Забелязваше се едно
•стълпление на хора на височината ^ браненото гц-Ьадо^,
гдЪто, повидимому! се строеше друга батарея.
Защитниците на Шипка, подкрепени отъ Бранския
аа1къ, който беше още съвеЬмъ пресенъ, оставаха въ
«хощто положение, както ги завари предидущия день.
€амо 4-та българска дружина усили Орловските роти
около стоманената батарея като се сде съ бойвата ли«
ит. Всички очакваха тоа день решително настапление
ла противника и се готвеха за упорееъ бой.
Около 6 часа, оп^ая се уеи.1и по всичката линия.
Турската артилерия поведе жестока борба съ двете ба*
тяреи да Св. Никола и стоманената. Пф некога се ис ^
пращаха 110 нев(Шю' грааал'и и къмъ централната и
4(р&гла батареи, но те ае ир^ичиняваха почти никаква вр(]^да.

63
^^секит*!» оралия отъ С90л страна отговаряха таърд^
сполуивво, но тъй като бойннт*]^ припаси б^ха на црЪ-
рършвание, то стана нужда да се прави економия, и
турцит']^ добиха едно надмощие въ артидерийсвия бой*
При все това, оръдията отъ 5-та батарея и двЪтЬ конни
ор&дия отъ 10-та казашка батарея, конто стр^^ха отъ
Централната и С']Ьверна височини, не позволиха на про-
тивника да постави своит^^ нови оръдия на ^Враненото
гнездо/
Да видимъ сега какво ставаше въ това врЬме у
турдигЬ-
Лтакит*]^ отъ прЪдшествующйя день б'6ха уб-Ьдили
Сюлейманъ паша въ трудностьта да се завдад^^е шсо-
^ошата Св. Никоиа. Произведеното отъ вего^ макаръ и
повърхностно^ ЛН9Н0 запознавание съ неприятелската
ПОЗИЦИЯ) го доведе до заключение» че даже ако сполу-
чеше да овлад^^Ье тът височина, русско- българския отрядъ
все още съхраняваше възможностьта да организира
отбраната на главната позиция, и да^ продължава сц-
противлението до пристиганието на понощь. Водепъ отъ
тия съображения, той р'Ьши да опита да съедини по-
нататъшните си удари съ ударъ и на най-болното м'Ьсто
на неприятелското расположение — на неговия тилъ. Съ
тъзи цЬль, отряда на Реджепъ паша биде усиленъ съ
още петь баталиона и една планинска батарея. Общото
началствувание на дясната колона сега биде пов'Ьрепо
на Шакиръ паша, който се считаше единъ отъ най-
интелигентнит^ генерали на отряда. На Шакира биде
възложено да заеме тоя день една удобна позиция по
върховете Бердекъ и Браненото гнЪздо, да извади тамъ
всичката си артилерия и да подготви атаката срЪщу
л^вия руссви флангъ. Пашата требваше да произведе
рекогносцировка и да изследва наетата н подст&пите, отъ
гд^то може най-удобно да се атакува този флангъ.
Кдяоврбнеино съ това, на началника на щаб11 пол-
ковника Омеръ бея биде нор«чено да 0а]О[равн. с^щр

64
тажвазъ рекогносцировка на десния флангъ на Шипка,
да извади неволно орхдия на височината Малуша и да
насочи шесть баталиона отъ бригадата на Расимъ паша
Бъмъ л']Ьсната височина.
Късно вечерьта, Сюлейманъ паша получи единъ
рапортъ, подписанъ отъ генералит^к Шавиръ, Вессель,и
Реджепъ*), въ който тЪ иазагаха резултата на своята ре-
когносцировка. Т^Ь съобщаваха, че йам^рили удобно на-
правление, отъ гд']&то можало да се излезе въ тила на
северната русска батарея, и моляха разрешение да почнатъ
атаката рано утреньта. ПрЪзъ този день, само 5 баталиона
на Вессель паша достигнаха до лолибятк на с Етръ и
б^^ха насочени ср'6щу избрания пункть за атаката. Ос-
'таналит']^ 16 баталиона оставаха главно ср^щу Св. Ни-
кола, и само дЬсния имъ флангъ се б^ше подалъ малко
на с^^веръ ср'6щу располо^&ението на 3-тя и 5-та дружина.
1-вата бригада на Салих:ъ паша остана на пози-
цйята въ центра съ фронтъ на сЪъерЪу ср']Ьщу висотата
Св. Никола. Началника на тъзи колона получи въ под-
кр^Ьпление 4 нови баталиона и 4 полски оръдия. Едно-
вр']Ьменно съ това, нему се заповядаше да остане на
занимаемата си позиция до сутреньта на слЯдующия
день, и да атакува на 11 то само тогава^ когато флан-
говите колони завържатъ упоренъ бой. Батареята на
центра зае позиция около беклемето на първата тереса,
която се издига на сЯверъ огь селото Шипка и откри
огънь около 1 2 часа прЯзъ деня, но сполучливото д']Ьй-
ствие на русскитЯ девятифунтови оръдия я накара скоро
да замълчи. [
Схщо така несполучливо действуваха и четиретЬ
оргдия, расцоложени ва^ браненото гнездо. Изобщо,
турците водяха този день сполуиива артилерийска борба
*) Товн орртналевъ сиособъ за холевтявни дриесевия ое ср'Ьща
ч^сто у турцит'^Ь и той характервзвра до иейкЬ ненормалностьта на
комавднигЬ отношения у Т±х%,

66.
само ртъ Бердешката деветиока батарея^ която бЬще^
пр'Ькра.сно укрита. :
Отъ. казаното до тукъ се вижда, че ц'Ьлотр десета
число турците посв^щават,ъ на рекогносцировки, арти-
лерийско обстрЪлвание и маневрирание съ цЬль да за^е;
1^атъ едно ло-съобразно съ обстановката исходно поло-
жение за атакрт']^. си, които се готвлха да нанесътъ иа
протицника си пр4зъ сл^дующия день. Оь други думи,
Сюлеймаиъ паша правяще тоя день това, което тргьб-
ваше да направи на О-то или даоюе 8 число. Съ това,
както ще видимъ по доле, той губи най-драгоцЪнпото за
себ'Ь си вр']Бме, и дава възможность на противника си
да приближи своит^ подкрепления.
Защитниците на Шипка отъ своя страна се пол-
зуватъ отъ времето, съ цЬль да'усилятъ още повече
позицията си и се приготвятъ за предстоящата борба.
ЗагубйгЬ и на двете страни беха тоя день ничтожни.
Късно вечерьта, началниците на разните турски
колони получиха заповедъ да почнатъ огъня на другия
день отъ 5 часа сутреньта, а решителната атака да се
произведе по-късно.
*
Боя на 11-й Авгус1Ъ.
Планъ № 3.
Всичката подготовителна деятелность на противника
презъ 10-то число, даваше основание да се верва, че
той ще предприеме на следующия день решително на-
стдпление срещу фланговете на позицията, и ще се ста-
рае да я овладее съ охвати отъ двете страни.
Предъ видъ на това, началника на отбраната ге-
нералъ Столетовъ*) взема мерки да се направи едно
*) Старшия началникъ въ Шипченско Габровския отрядъ до при-
стиганието на генералъ Радецки, б;Ьше генералъ Дерожински, во той
бФше пор&чилъ командуванието на войскитЬ на позицията на начал-
ника на българското опълчение генерала Стол'Ьтова, който и остана
фактически началбвкъ до 11-й Августъ вечерьта.
5

схщественно вндоизм^Ьневяе на 1и1сположевито на вой-
скит^Ь, което да отговаря по-добр^^ на новата обстановка.
Оьотв'Ьтствую1ЦигЬ взмЪнения въ расположението на
защитницит! се направи пр^зъ ноп^та отъ 10-й на
11-й Августа и то се изрази въ сл^Ьдующето:
На еисочината Се. Никола^ подъ началството на
полковника графъ Толстой, се съср'Ьдоточиха : 4 роти
отъ 1-ия баталионъ на Брянския нолкъ, Зтята стр'6л-
кова рота отъ Орловския полкъ, 1-ва и 4-та дружини
отъ българското опълчение, 2-ра батарея отъ 9-та бри-
гада и 7 турски оркдия. Всичко 13 роти и 15 орхдия.
Отъ гЬзи части 1-вата опълченска дружина обра*
зуваше частенъ резервъ на този участъкъ отъ позицията.
Отзадъ на глмната позиция се расположиха, подъ
началството на командира на Брянския нолкъ полков-
никъ Липински, 2-ия баталионъ отъ този нолкъ, при
което дв'Ь роти — въ бойната линия въ окопигЬ на Се-
верната височина и 3 роти въ частенъ резервъ. Всичко
5 роти.
3-ия баталионъ огь Брянския нолкъ зае съ 2 ^2
роти Страничната могила^ а другит']^ 2^/2 роти съста-
виха частенъ резервъ на пр^ЬдиигЬ и се расположиха
въ овопитЬ по западния склонъ на Централната могила.
Подполковникъ Швабъ биде назначенъ за началникъ на
отбраната на Страничната могили. Всичко 5 роти. Това
б^ше тъй да се каже д']^сния флангъ на позицията.
2-ия баталионъ отъ Орловския полкъ застана въ
центра на позицията между Спаерната и Централна
могила съ фронтъ на западъ и истокъ. Всичко 5 роти.
3-ия баталионъ отъ Орловския полкъ (безъ стрел-
ковата си рота), но съ Ьвата стр1Ьлкова рота — на
гребена между Св. Никола и Централната могила, съ
фронта на западъ. Всичко 5 роти.
Въ централната батарея сгояха 4 орхдия отъ 5-та
четирифунтова батарея на 9-та артилерийска бригада*

67
Въ сЬверната иая врхтаа батарея другигЬ 4 орх-
диа отъ 5-та. батарея и 2 конни орщдвн отъ 10* та
донска батарея.
Българските дружини : 2-р|ц 3;-тя и 5«та останаха
на схщото ]^то, гд^то 'б§ха и на 9-то и 10-то чйоло,
т. е. въ лющнната и на отровигЬ между стоманената и
крхгла батареи. Т'Ь, нодъ началството на полковника
князь Вявеискийу съставиха и този денъ л^вия флангъ
на новицвята.
1-ия баталионъ отъ Орловския полкъ, бевъ стр-Ьл^
ковата си рота, състави общъ ревервъ и се расположи
на гребена около казармата.
Планинската батарея оставаше въ резервъ задъ
крхглата батарея.
Наблюдението и охранението на фланговете б1ппе
предоставено на четиртехъ казашки сотни и две пла*
стунски роти, отъ които пластуните и две сотни — около
Зеяаю дърво на Иметзпйекиа н&ть, а другите две сотни
— задъ височината Бердекъ.
По този начинъ, сутреньта на 11-й Августъ, ра*
сположеннето на русско-българсвия отрядъ образуваше
единъ дълъгъ четирехгъленъ редутъ, на когото иеходи-
щитб хглове се намираха на : Стоманената батарея, голе^
мата батарея на 8анаг(°?^ ^^^ ^^ ^в* Никола, Страничната
височина и крхглата батарея. Предния фасъ, обър^
натъ къмъ югъ, имаше нав-малка дължина — '^4 >и^^о-
метра, а останалите имаха приблизително еднаква дъл-
жина — 1 V2 километръ. Следователно, дължииалга на общата
бойна линия надмииуваше 5 километра. 2}ь9и дълга ли-
ния се заемаше отъ 10 баталиона и 27 орлдияу а общия
резереъ състоеще само отъ 1 6аталп»т. Требва, обаче,
да се има предъ видъ, че противника :неможеше да
атакува едноц>еменно и съ еднакво напряжение всичките
фасове, и въ този случай, часть тъ войските на дру*
ште фасове можаха да поддържатъ атакувания нунктъ.
При тбзъ условия, неизбежната слабость на общия ре-
зервъ неможеше да има особенно значение.

Но да пристАцимъ къмъ описанието дМствията па
•ЮдЕ ^достопамяш^нъ деиь^: ^' ■ . .. •. ...
Въ 4 часа сутреньта, едва б^ш^ почнало да св']&.тл^^
когато -яроехтл първия артилерийски иавтр^ъ. Това
почваха турцит^, отъ Лисата батарел (Малуша). Р;!:-^
екит*]^ . 9->ти фувтовиг оръдия отъ >Св. Никола зедиага
отговориха, и. по този начинъ се завърза доста енергичва
канонада. Скоро, обаче, турските орлдия отъ Бердекъ. и
отъ долнята батарея, расположена подъ главната или
9-1и — оката, подвзеха стр-Ьлбата и приплескаха часгь отъ
огъня на руссит*]^ в;^рху себе си. Въ сгщото това вр^ме
се показаха четири турски колони (в']Ьроятно табори)^
които се спущаха отъ Малуша и ее насочваха къмъ
Страничната височина. Шкой отъ оргдиата на Св. Ни-
кола обърнаха огъня ср'Ь1цу г]Бхъ, но поради л']&систата
м^ствость, . тъзи стр&1ба, . повидимому, бЪше малко дМ*
ствнтелна.
Около 5 часа се зачу и срЪщу Страничната висо-
чина силна оръжейна стр^Ьлба. Подполковникъ Швабъ
биде принуденъ да развърне въ бойната линия всички
спои роти и поижа помощь. Таквазъ му се испрати въ
количеството на 1 Уг роти, и т^Ьзи сили се удържаха
още около 1 часъ вр']^ме ; но когато противника почна
да обхваща фланговегЬ . на Страничната височина, то
стана нужда да се испратятъ още нови дв'Ь роти отъ
ОрлоБСВия полкъ, отъ които: една отъ общия резервъ^
а другата отъ Централната височира. Заедно съ това
началника на десния флангъ полковвикъ Липинский
испрати 8апов'Ьдь на подполковникъ Швабъ да се удържа
упорно и до посл']^дня крайность.
Атаката ср^щу този пунктъ се водяше отъ Расимъ
паша, който испърво вкара въ бойната линия два ба-
талиона, а послЪ още два. . Обаче, Т-т^ русски роти,
подпомогнати отъ артилерията, можаха да се удържать
и да принудятъ турскит'Ь табори да се спрътъ на рас*
стояние около 500 крачки отъ русскит*! окопи.

69
Едновр'Ьменно1 съ това турцйтЬ; обсипваха съ силенъ
артилерийски огжнь и л^вия флангъ* 11. орждия бЬха
юткрили шрапнелееъ огжнь по окойигЬ, заети отъ бъл-
гарскит'6 дружини. Часа около 7 сутреньта, Шакиръ
лаша поведе въ атака пр^дяитЬ части па своата ко-
лона, като ги насочваше пр^имущественно ср^щу лЬвия
флннгъ па Стоманената батарея и срЬщу 2-ра и 3-тя
оп'ьлченски дружини. Вессель паша еъ своит-Ь петь ба^-
талиона почва да се искачва ср^щу расаоложепието на
5-та дружина, и кржглата и тилна (Драгомировска) ба-
тареи. БългаритЬ, поддържани отъ артилерията на цен-
тралната и кржглата, откриха дружни залпове и сполу-
чиха да спрътъ натиска па атакующия. Сл-Ьдъ това тур-
ците се опитваха още н'Ьколко пжти да атакуватъ, по
пр-ЬдвитЬ дружини, поддържани отъ дв-Ь роти отъ 1-ва и
^'^та дружина, които испрати отъ Св. Никола графъ
Тодстой, можаха да спрътъ всичкит-Ь тия опитвания и
противника потърпя големи загуби.
Тукъ българит* проявиха необикновевно млжество
и хладнокръвие. Биваха случаи когато доблестнит-Ь опъл-
ченци захвърлюваха пушкит^ и обсипваха притивника
<5ъ градъ камъне. ОпълченскигЬ офицери, повечето тур-
кестански и сърбски герои, проявиха чудеса отъ хра-
брость и самотвержение.
При все това, положението изгл'Ьждаше да се на-
ближава къмъ критическото. Генералъ Стол-Ьтовъ 64
почналъ да се опасява сериозно за своит'4 съобщения,
за това заповяда на планинската полубатарея на капи-
тана Константинова и една сводна полурота отъ Орлов-
€кия и Брянски полкове да заематъ позиция на Тилната
височина (отпосл* Драгомировска). Рдководението отбрат
еата на този пунктъ взе на себ4 си самъ Стол'Ътовъ.
Между туй, около 8^/2 часа сутреньта, Расимъ паша
де само че неможеше да настжпи по-нататъкъ, но биде
принуденъ да се пооттегли назадъ. Скоро, обаче, той
додучава подкр'Ьпление отъ още 4 баталиона отъ общия

70
резеръ, и часа окало 10 испраща едивъ баталюнъ въ
л^Ьво, съ порхчение . да изл&е на шоссето и да атакува
хрхглата батарея. То8ъ батадвонъ настъпваше тъй ис-
«усно, че биде заб^л^занъ едва тогава, когато се намв-
раше на двеста крачки огь пхтя. Веднага 172 9^^
отъ 2-ид баталионъ на Брянския полвъ се хвърлятъ въ
атака и еполучватъ да отхвърлятъ противника въ ближ-
ния долъ. Сл^дъ това той се пон&чи да възобнови ата-
ките си, но всЬки пхтъ биваше отблъскванъ отъ частит^
на 2-ия Брднски баталионъ и отъ артилерийския огхнь
на кр&глата батарея.
Около 10 72 таса, стрелбата на Страничната ви-
сочина се пвкъ усили. Очевидно б^ше, че противника
пакъ води енергична атака въ това направление. Още
една Орловска рота биде испратена да иоддържи за^
щитницит^Ь на този пунктъ. Благодарение на това, всич-
ките фронтални атаки на противника бидоха отблъснати,
и около 11 72 ^^^^ боя като че ли престана да бхде
тъй йнтенсивенъ.
Между туй генералъ Стол^товъ испрати вече ня-
колко ординарци въ Га(^ово съ молба кънъ генералъ
Радецки да побърза съ помощьта. Съ с&щата ц^ль се
испрати около 9 часа сутреньта и полковникъ Депрера-
довичъ. Хората на позицията б^ха извънр'Ьдно уморени
отъ тридневните атаки. Принудени да бодрствуватъ
деня и нощя, три деня не хранени съ гореща храна и
лишени отъ вода, подъ полящит^ лхчи на августовската
горещина; т^ напрягаха последнята енергия за да от-
биятъ врага. Обаче силигЬ и на най-храбритЪ иматъ
пр^д^лъ, и генералъ Стол^товъ справедливо се опаса^
ваше. че този прЪд^лъ настхпва. Съ исключение на 6
роти отъ 1-ва и 4:-та дружини и 4 роти отъ Брянския
и Орловски полкове, всичко останало б^ше вече влязло
въ бойната линия. Още едно енергично усилие отъ страна
на атакующии, и работата можеше да се завърши ск
катастрофа. Това усилие не закъсн'6 да се направи.

71
Около 12 7^ ^А<^^9 Расимъ паша, сл^дъ като получи
исоратевит^ подкрепления, предприема съ 10 баталиона
нова атака. Фронталния ударъ и този пхтъ се съеди-
нява съ охватъ на фланговете. Ротит^ на майоръ Ба*
зилевича, който замени ранения подполковвикъ Швабъ^
се бияха вече 8 часа наредъ и едва се удържаха. Къмъ
техъ се испращатъ последни подкрепления отъ две
сравнително пресни роти, но това поправлява работата
само временно. Каде 4 часа положението почва да се
приближава къмъ критическото.
Вессель паша излиза съ часть отъ своите силв
около тилната батарея и е готовъ да скъса окончателна
съобщенията. Генералъ Столетовъ иска помощь отъ.
графъ Толстой и той му отделя едва само две роти,,
които, подъ началството на командира на 1-та дружина
полковникъ Бесякова, бързатъ на помощь. Средъ градъ
отъ куршуми, и следъ като изгубва една третя отъ хо-
рата си, полковникъ Бесяковъ пристига на време и
сполучва да спре напора на противника.
Майоръ Базилевичъ къмъ това врЪме получава за-
поведь отъ полковникъ Липинский, вь случай че не е
въ състояние да се удържа повече, да почне бавно от-
сг&плението отъ Страничната височина къмъ Централ-
ната. Началника на саперната команда храбрия пору-
чикъ Романовъ, с&що получава заповедь да се приготви
и подпали фу гасите, расположени между Страничната и
Централна височини. Числото на ранените достигна до
ужасающи размери и те образуваха по пхтя цела вър-
волица. Бързото двиоюение на двтмь отлченски роти
назадъ^ и отетлплението на страничнитть роти^
заедно съ безпорядочното дби(исение4Ш мноючисленимп^
ранени биде прието отъ зашитницит^ь на централ-
ната и крлгла батареи като сигналь за общо отстя,-
пление. Орждгмта отъ тия батареи заведнъоюъ пррь-
кратяватъ огъня, а ^прислугата изважда затворитть и
ги напусва. Катастрофата бтьше блггзо. Още една

72
минута и всичко щешб • да се пустне назадъ. Въ тъзи
именно критическа минута прйфтасва добл1Ьстния графъ
Толстой съ една опълченска рота, доведена отъ Св.
Никола.
Полковникъ Липипски пор&чава на графа да устрои
отстжпившитФ отъ Страничната височина части въ око-
пити около централната батарея, а самъ се спуща да
спр-Ь отстъплението. Съ гол4ми усилия, той сполучва да
върне артилеристит4 на м-Ьстата имъ и да спр^ смЬсе-
ната тълпа отъ отстдпающи. Още няколко минути и орх-
диятапакъ гръмватъ. СъбранигЬ войници — около 150 души
се устрояватъ набързо и откриватъ залповъ огънь. Всичко
това спира на вр-^^ме противника, и той открива пакъ
убийственъ огънь. Градъ отъ куршуми засипватъ ц'Ьлата
позиция. Загубит^ на измхченит^ герои достигатъ не-
вероятни размери. Още една атака, още единъ слабъ
натискъ и гибазта на Шипка е неминуема.
Паниката, която произлезе на Страничната висо-
чина б4ше се предала като електрически токъ и мо-
жеше да достигне до българскитЬ дружини ; но въ тъзи
минута командира на 3-тя дружина храбрия майоръ
Челяевъ запява марша „Шуми Марица", пЬсеньта се
подъема и опълченците оставатъ твърди и непоколебими
на мЬстата си.
Въ тъзи именно критическа минута, въ 6 часа
сл^дъ пладне, се зачува отъ задъ, около тилната бата-
рея енергичния викъ ^УР^^ ! Помощь, многоочакваната
помощь най-послЬ пристигна. Това б^ха 205 души отъ
16-й Стр^лковъ баталионъ, които, възседнали на ка-
зашки и артилерийски коне, бързаха на подкрепа. Те
се разделиха веднага на две группи, огъ които едната
се оуща бегомъ по шоссето къмъ крхглата батарея, а
другата се насочва къмъ лощината, на западъ отъ п&тя,
за да удари въ флангъ на частите на Расимъ паша.
Това беше, ризбира се, шепа хора, които неможаха да
представ.1яватъ сериозна материална сила, но техното

73
прйстигание, особеьшо беззавЬтнатю имъ движение :на но-
жове съ викътъ „ура", произведе ц^ла нравственна пер-
турбация. Изморения противникъ почувствува пристига-
нието на пр4саи подкрепления и неговата енергия на-
маля. Истощенйт'6 и отчаяни защитници се увЬрйга, че
т-Ь не ек забравени отъ другари1'4 си, и потърсиха въ
дълбочините на гърдитй си нова сила за да иродължа-
ватъ борбата.
Въ 672 ^я,са пристигнаха и останалите части на
16 й Стрелковъ баталионъ съ генерала Радецки на
чело. Последния, а^едъ кратка ориентировка, можа да
констатира, че най слабото и чувствително место въ
дадената минута беше Страничната височина. Тамъ се
и насочватъ ротите отъ 16-й баталионъ. Орлонските и
Брянски роти, подбодрени, преминуватъ отъ ново въ
настъпление, и къмъ 7^2 часа турците, следъ упорно
съпротивление, напущатъ височината. Въ 8 часа, заедно
съ настдпающата темнина, почна да отслабва и боя ;
часа отъ ^^/2 насетне се раздаваха само единични из-
стрели. 16-ия баталионъ следъ това се расположи на
Страничната височина, гдето и остана презъ нощьта.
При разгледвание боя на 11 -ий августъ могатъ да
се направятъ следующите изводи и бЬлежки:
1) Забележитенната енергия, която проявиха за-
п^итниците на Шипка презъ този день, повидимому,
надминуваше человеческите усилия. 7500 души се биятъ
цели 16 часа срещу 23 — 24 хиляди турци, отъ които
^/4 беха низами, испитани и закалени въ боевете срещу
Черна-Гора. Мджесгвото па защитниците беше резул-
татъ на онова високо съзнание на дълга, съ което те
<$еха проникнати. Българските опълченци се биеха за
скъпата свобода на своето поробено отечество, и тъзи свята
вдея напълно имъ заменяваше отс&тствието на нужната
военна подготовка. Русските войници се сражаваха за
Царя и верата, и за да поддържатъ славата и тради-
циите на русско1'о орхжие и на своите славни части.

7#
Българския новоб1№0ець съпервичаше ю храбростьта съ.
руссвид ветерана и се сиеше да се покаже достоенъ
за своята, свобода. Шепа герои отъ двата братски на-
рода рано до рамо проливиха и смесваха своята кръвь
ю^ единъ общь ручей, който тр'1бваше да напои почва-
та, ГД&ТО щеше да израсте българската свобода. На тгьзи
именно яравственни мотиви прп»ди веи^асо се дълоюи
онова упорствОу онова самопооюертвувание^ благодарение
на които усилията на Сюлейманъ паша прпзъ тош день
се осуетиха.
2) ЧастннгЬ и общи резерви се пр'Ьхвърлюваха.
отъ едива край на позицията на другия съ необикно-
венна бързина и искуство. Артилерията пр^Ьзъ всичкото-
вр^не даваше най схщественна поддържка на пехотата.
3) Страничната височина на д'Ьсния флангъ, която
се зае като единъ видъ пр^денъ пунктъ, послужи като-
буферъ, който тр'Ьбваше да сн^гчи ударит'Ь, насочени
ср'Ьщу най чувствителното м^Ьсто на отбраната. Тъзи
роль тя непълни бл'Ьстяще, тъй като тукъ се исхарчи
главната енергийна 9-тЪхъ баталиона наРасимъ паша.
Този фактъ може да ни служи като най очевидно до*
казателство за ползата отъ заеманието въ изв^Ьстни слу-
чаи на прЪднвт^ пунктове.
4) У руссит'Ь този день ротата И1фаеше напълни
ролята на тактическа единица и маневриранието и под-
държанието ставаха почти исключително по-ротно.
5) Загубит'Ь на русско- българския отрядъ прЬзь
11 -ий августа надминаваха 1000 души. Т^ биха могли
да б2датъ значително по малки, ако вр:&мето отъ 21-й
юлйй до 8-й августъ се исползуваше по добре^ за да се
създадатъ по солидни закрития. Това се съзна още на
9-то число, но недостатъка на шанцовъ инструментъ,
силното истощение на хората и нощния огъпь на про-
тивника не позволяваха да се направи н'Ьщо по схщес-
твенно,
6) Непонятно е, защо планинсвит^ орхдия и на
11-то число оставатъ все още въ резервъ, тогазь ко-

75.
гато, ако се придадоха на защитниците на Страничната
височина, г6 би ногли да принесатъ тамъ голяма полза.
Истина, че гЬ сл^дъ 10 часа се упо7р'Ьбиха за въоръ-
жение на Тилната батарея, но нуждата танъ като че*
ли не бЪше тъй настоятелна.
7) Заслужва да се отб^л-Ьжи самоотвържението
на частните началници, които въ критическигЬ минути
веЬки пхть стояп« на чело на частите си и съ личния»
нримеръ истръгватъ отъ тЪхъ геройски подвизи. С&що
заслужава внимание' и проявената лична инициатива отъ
второстепенните началници, като полковниците графъ
Толстой, князь Вяземский, полковникъ Липинский и пр.
8) Едннъ отъ най важните недостатъци на пози-
цията беше отсАтствието на вода, а мерките взети за
неговото отстранение беха твърде недостатъчни. Този
недостатъкъ се чувствуваше толвозъ повече, че въ време-
на боя владееше страшна горещина. Хората, м&чени отъ
нея, забравяха за схществующата опасность и се спу-
щаха до ближните извори за да се напиятъ. При това
твърде често се случваше, че едно котленце вода стру-
ваше живота на войника. Турците беха отделили особна
команди, които имаха назначение специално да не под-
пущатъ никого отъ защитниците на Шипка къмъ изво-
рите. Схщо не беха положени нуждните грижи за по-
пълняние на бойните припаси, и недостатъка отъ техъ се
чувствуваше презъ всичкото време. Вечерьта на 1 1-то число-
въ некои части беха останали по 5 — 6 патрона на
пушка. Съвременния отбранителенъ бой, за успешното
му водение, изисква най широко применение на масовия
огънь, а последния отъ своя страна — съсредоточе-
нието на позицията на възможно големи запаси патрон»
и снаряди. Въ това отношение турците, съзнателно или
не, но надмикуваха русейте въ своята предвидливость.
Сега да анализираме действията на турците и да.
видимъ изводите, които могатъ да се направятъ за ата-
ката на тоя день.

'76
1) На 1 Ьй августть ата-ката се произвежда вече
на основание на по внимателна рекогносцировка, но и
сега Сюлейманъ паша поверява това важно дйло на наг
чалника на щаба Омаръ бея и на пашит-Ь. Весселъ,
Шакиръ и Реджепъ. Обшо правило е, 'пр'Ьдъ: р^^шителт
нйя бой, този актъ да се извършва отъ самия главенъ
началпикъ, който ще види всЬкога по доброй, отъ кол*
кото и пай способнйтЬ му помощници. ЦЬло 10-то число
биде посвятено па рекогпосцировки, и ако Сюлейманъ
проявеше повече енергия той можеше да извърши това
лично и, безсъмн^нно по добр^Ь. '
2) На основание на произведенит-Ь рекогносцировкй
се констатира, че Кржглата и Тилпа батареи еж най-
чувствителното м'Ьсто на русско-българското расположе-
ние. Слщо така се идва до заключение, че подстлпитЬ
къмъ тЬзи, пунктове въ д-Ьсно и л^&во сд сравнително
удобни. Естественно бЬше поел* това да се очаква, че
за водение на атаката въ това направление ще бждатъ
назначени достаточно сили, и при туй изведнъжъ.
Бм']^сто това, ний виждаме, че първоначално тамъ се
назначаватъ 5 баталиона на Вессель паша, отъ една
страна, и три баталиона на Расимъ паша отъ друга, и
само въ последствие лавата колона се усилва до 9 бата-
лиона. И ако тия 11 баталиона почти бЬха довели рабо-
тата до катастрофа, то пита се, кавъвъ щеше да бжде
ефекта, ако на Расимъ паша бЬха дадени изведнъжъ
поне 15 баталиона и ако Реджепъ паша отд-Ьлеше поне
още 5 — 6 баталиона въ распорежданието на Весселя за
атаката на л'квия русски флангъ?
Атаката па 9-то число тр-Ьбваше да убйди окон-
чателно Сюлейманъ паша въ безполезностьта на д']&й-
ствията отъ югъ, гд']^то русската позиция б']Бше съвс^мъ
почти недостъпна. Веднъжъ това се съзнаваше, то до-
€таточно б^ше да се оставятъ тувъ като заслонъ само
4 — 5 баталиона съ 1 — 2 батареи. Вместо това, Сюлей-
манъ паша оставя ц^^ли 10 баталиона на Салихъ паша,
които почти безд-Ьйствуватъ.

^7:
Въ общъ резервъ, се оставятъ първона^^адно 16
баталйона. и 4 батареи; което не е много^ Артилер11«Етд:
йе можеше да блде введева. всичка /дь боя, защото трва
недопущаха м'6стиитЬ условия. Иаобщо,. цри распр-Ьд'!-.
ление силитЪ за атаката, началника. , на. турската Бдл-
кансва армил нарушава единъ от1> осаовнит']^ иринци$^и
на •• военното искуство, койтб ня учи яе въ ргьищтелната
минута и на ргьшителния пуннтъ тр)ьбва да се съср^^г,
доточавашъ изе^днъжь пргьегсходни силг4\ Тов2^ е, спр-
р4дъ насъ, главната причина па неуспЬха на турцит^
пр^зъ 11 августъ.
3) Артилерията, която турцитЬ б4ха сполучили, да
извадятъ на окр&жающит'Ь височини, д']&йствува> твърд'Ь
искусно и енергично, и въ значителна стецень подготви
атакитЬ на Расимъ, Вессель й Реджепъ паша. Чини ни
се, обаче, че ако атакующия бЬше употребидъ повече
енергия и настойчивость лрЬзъ 9-то и 10-то число, той
можеше да и^&ара на височиниг]^ на своя дЬсенъ флангъ
още поне 2 батареи и тогава резултата отъ подготов-:
ката на атаката щеше да б&де по пъленъ.
. 4) Турската кавалерия прйзъ този день почти съв-
сЬмъ бездействуваше. Между туй тя състоеше отъ около
1500 души. Ако Сюлейманъ паша испратяше поне поло-
вината отъ нея по П2ТЯ отъ Ииитлий за Зелено дър^^о
и Топлишъ, и ако тъзи кавалерия, поддържана съ 1 — 2
табора, се сиустнеше поне до пом-ЬнатитЬ села, тя би
произвела Ц'Ьла сенсация. В'Ьроятио е въ този случай,
че тя щ-Ьше да привлече на себе си Стр'Ьлковата бри-
гада отъ Габрово, а защитницит]^ на Шипка, поставени
между два ог&ня и безь помощь отзадъ, щ'Ьха да пр*!-
живяватъ извънр'Ьдно трудни минути. Вместо това, ний
виждаме на полето па сражението само една-дв^Ь чер-
кезски сотни, които почти всичко врЪме вървяха зад>
гърба на Вессель паша, и само около 5 часа н']&колко
единични всадника се появяватъ па шоссето около тил-
ната батарея^ но бидоха принудени скоро да се рттеглятъ.

■78
5) Отъ частнвтЬ турски нс<гаяяици, само Расимъ
паша д'Ьйствува тови декь сь нужхнота енергия, и ви1
виждшибу че той (№ше бхтко отъ да позвене поб^Ьднит'Ь
-лаврр. Въ р']Ьш]ртелната нинута обаче, около 5 часа,
когато отбраняющия бЬте готовъ да напустне центра
::на позицията, на началника на л^вия турски флангъ,
недостигна енергията да прЬсл^два настойчиво ротитЪ
на найоръ Базилевичъ, а се спр% на заетата Странична
височина и се ограничава съ пр^сл^двавие сано съ
-огънь.
Вессель паша д'Ьйствува сравнително бавно и не
Р'Ьшително, и за това резултатите отъ неговия обходъ
бЪха ничтожни. Между туй Сюлейманъ паша възлагаше
на този маневръ гол&мн над'Ьжди^ за което на този паша
'б^x9^ дадени най-отбранит'Ь табори.
Реджепъ паша повтори своит^ атаки този день по
ч)бра8еца на 9-то число, но въ т^хъ вече не се заб'6*
.л'Ь8ваше оная стремителность и настойчнвоеть, както
.първия день на боя.
Изобщо, действията на Сюлейманъ ваша н този
.день се свеждатъ тмъ фронталиа а$ш»ка на една трудно
достжпна позиция *, при тоетд^ срплщ наЛ-вааюничмь
пунтповву се наанаттатг сравнително слаби силщ а
за второстепенни у чисто демонстративни дпАствия
(Ре^хжепъ и Салихъ) се оставятг 26 баталиона^ т. е.
'^юловинатй сили.
Загубйт* на турцит* пр4зъ този день б*ха огромни,
особенио въ колоните на Реджепъ и Расимъ паша. Те
не беха йо малко отъ 2000 души убити в ранени.
Този день Сюлейманъ паша считаше себе си побе-
дитель, й въ телеграммата си до сераскерията известя-
ваше, че противника му е окрхженъ отъ всички страни,
41 на следующия день ще б<кде уничтоженъ.
Боя на 11-й августа съставлява най-критическия
моментъ отъ петь М9ьсечната отбрана на Шипка. Следъ
'това, както ще видимъ, работите се силно измениха въ

та
подва на отбраняющия, а повататъшнитЪ опити на Сго-
лейманъ паша да овяь^и^Ье прехода съ силнтЬ, които
располагаше, отъ чието тактическа точка на гледание,
{Лхл безсмисленни.
Боя иа 12-1 амгуста.
Плацъ М 3
Вечерьта на 11-й августа, сл^дъ пристиганвето на
всичкитЬ части отъ 4-та Стрелкова бригада, генералъ
Радецки встхпи самъ въ командуванието на Шипченския
отрядъ. Пр^ъ нощьта той направи редъ пром'Ьни въ
расположението на частит!, и сутреньта на 12-ий т^
б-Ьха распр^д^^лени както следва:
На лгьеия флатъ^ отъ кр&глата батарея до сто-
манената останаха въ първата линия : 5-та, 3 та и 2-ра
дружини, подкр'Ьпени отъ дв*! Орловски роти. Тъй като
князъ Вяземский б^ше раненъ пр'Ьзъ пр'Ьдшествующия
день, то за общъ началникъ на този флангъ се назна-
чава полковникъ Депрерадовичъ.
Да Се. Никола или тъй нар'Ьчената прп»дня псг
зииия се расположиха : 4 роти отъ Брянския и Орловски
полкове, 4-та опълченска дружина, 15-ти Стр^кови ба*
талионъ и 1 5 орлкдия (послЬднит! се распр'Ьд^ляха както
и въ пр^дшествуюпшт^ боеве. Общъ началникъ на този
участокъ остана графъ Толстой.
На Страничната височина. — Ц^ия 1б-й Стр^л-
ковъ баталионъ и една Брянска рота.
На централната или главна позиция^ около Ерхг-
лата и Централна батареи се расположиха въ окопити
на втората линия: 19 роттз отъ Орловския н Брянски
полкове, 5-та батарея отъ 9-та артилерийска бригада,
2 ор2дия отъ 14-та артилерийска бригада и 2 конни.
Втория багалионъ отъ Орловския полкъ зае окопигЬ,

8а
които .б^§[ха обърнати на западъ и съединяваха височи*
вата. Св. Никола съ, Централната^ батарея., ,
Прц Тмлш^^(^ батаред/^)}то,я^х9^; 13й и 14:й Стрел-
кови баталиони и 6 иланински ор&дид. На тия части,
може да се гледа до нейд']^ и като на общъ резервъ.
Собственно общия резервъ състоеше отъ 3-ия ба-
талионъ на Болинския полкъ, който се и расположи на
шоссето около казармата. • - -
Распртьдгьлението на турскигть сили къмъ 12-й
сутреньта остана сжщото, каквото б4ше предидущия день.
Само 4 баталиона отъ бригадата на Салихъ паша би-
доха испратени за да усилятъ отряда на Расимъ паша.
Посл-Ьдния по този'^начинъ състоеше сега отъ 13 бата-
лиона и 3 планински оргдия и заемаше Зелената и М151-
лушска височини.
'Централната колосана Салихъ паша остана сама
отъ 6 баталиона, и се располагаше на терасата на югъ
отъ Св. Никола, около беклемето и въ окопи.
Дтната колона на Шакиръ паща^ въ съставъ
21 баталионъ и 15 планински оргдия, оставаше на
позициите, на които тя замръкна предшествующия день.
Въ общъ резервъ около с. Шипка останаха: 7
баталиона, 21 полски оръдия и около 1500 конника.
По този начинъ, сутреньта на 12-й августъ, рус-
ейте располагаха на Шипка съ около 10 хиляди бойци ^
31 оргдия, и освенъ това чакаха презъ този день при-
стиганието на делата 14-та дивизия, т. е. още 12 хи-
ляди души
Срещу тези сили Сюлейманъ можаше да противо-^
постави сгщите свои 19 баталиона. Ако считаме загу-
бите му въ предшествующите дни до 4 хиляди души,,
то общата численность на турците бЬше 22 — 23 хиляди
души съ 4:2 ор^Бдия и 1500 конника.
Въ 472 ^^са сутреньта, турската артилерия откри
огънь отъ всичките си батареи, а следъ малко се зачу
усилена ор&жейна престрелка по направление на Стра-

81
ничната вж^очина и на западъ отъ Кр&глата батарея.
Около 5 часа, огъня се разгаря по ц&тата линия. Изобщо
можеше да се дойде до заключение, че Сюлейманъ паша
и този день ще води енергична атака.
Вессель паша б-Ьше сполучилъ пр-Ьзъ нощьта да
приведе въ редъ и устрои своит-Ь баталиони и да ги
приближи къмъ Крлглата батарея. Около 5^2 часа, той
се решава да атакува пространството между Крхглата
и Тилна батареи и да завладее п&тя на отстъплението
на руссит*!. Съ тъзи цЬль той оставя една часть отъ
своит^ сили ср'&щу Ер&глата батарея, а съ по-гол']&мата
се насочва къмъ скалит-Ь, които се спущатъ на истокъ
отъ шосето около Тилната батарея. Тукъ той биде
ср4щнатъ пр-Ьди всичко отъ оганя на Крхглата и
отъ залповет*]^ на прикривающит']^ части. Безъ да се
гледа, обаче, на това, турскигЬ баталиони настъпваха
сравнително въ редъ. Усилившата се прЬстрЬлка въ това
направление принуди генералъ Радецки да испрати въ
поддържка на атакувания пунктъ дв'Ь роти отъ 13-ий
СтрЬлковий баталионъ, който бЬше расположенъ, както
вид']&хме около Тилната батарея. При движението па
напр'6дъ т^Ьзи роти се ср^щатъ на шоссето съ турскит-Ь
баталиони, спущатъ се въ атака и накарватъ послЬднит^^
да отстжпятъ въ дола. Обаче, ротит-Ь се увличатъ въ
пр'1сл'Ьдвание, натъкватъ се скоро на турскит^Ь окопи въ
гората, и отъ своя страна еж принудени да отстхпятъ.
Въ помощь на т^^хъ, генералъ Радецки испрати другит'^
дв% роти отъ същия баталионъ, които заемаха позиция
вь л'Ьво отъ Кръглата батарея, около шоссето.
Часа въ 9 Весель паша повтаря атаката. Сл^^дъ
доволно продължителна пр']&стр'Ьлка, 4 турски баталиона^
предшествувани отъ гъста верига, се спущатъ къмъ
шоссето, но, ср'Ьщнати отъ силния огънь на стр'Ьлцит'Ь
и атакувани въ флангъ отъ една отъ ротит^ на 13-й
баталионъ, т'Ь пакъ отстъпватъ. Сл'&дъ това, около 11
часа, турцитЬ се опитаха още веднажъ да изл'Ьзатъ на
6

8
шоссето. Стр-Ьлцит* и тозъ пать ги допустнаха да се
наближатъ на 200 крачки, посл4 което минуватъ въ
решителна контръ-атака, и окончателно отхвърлятъ раз-
строенитЬ табори въ Етрската долина.
СрЬщу Стоманената батарея и расположението на
българскит'Ь дружини, Реджепъ паша сжщо пр'Ьдирие
редъ частни атаки, но, водени съ малки сили, т^ сжщо
се свършиха несполучливо. Около 12 часа, единъ турски
таборъ б4ше достигналъ до бруствера на Стоманената
батарея, но, взетъ въ флангъ отъ огъня на 2-ра и 3-тя
дружини и атакуванъ отъ фронта, отъ три русски роти,
и той отстйпи съ гол-Ьми загуби. Въобще, въ действията
на Реджепъ паша се забЬл-Ьзваше тоя день една нер*-
шителвость и осторожность, които придаваха на атакит']^
му характеръ на прости демонстрации.
Най-ожесточепи и кръвопролитни прЬзъ 12-й ав-
густъ б-Ьха действията на дЬсния русски флангъ, въ
пространството между Страничната и Зелена (л-Ъсна) ви-
сочини :
Генералъ Радецки още на 10-то число су1'рента имаше
нам4рение да съедини чисто пасивпата отбрана на прохо-
да съ активни дЬйствия ср'Ьщу флапговетЬ па Сюлейманъ
паша. Когато, обаче, положението на защитниците на
10-то число бЬше станало критическо, той се видя при-
нуденъ да се откаже врЬменно отъ този смЬлъ планъ
и да поведе стрелковата бригада по шоссето. Сета, ко-
гато кризата на отбраната вече беше минала, той счете
за своевременно да премине и самъ въ настъпление.
Еато обектъ за това, той избра височината Малуша, на
която турците се бЬха утвърдили на 10-й и 11-й ав-
густъ. Като исходенъ пунктъ за това настдпление биде
избрана Страничната височина, а водянието на тъзи опе-
рация се порхчи само на частите, които презъ иощьта се
беха съсредоточили. Последните, както видехме по-горе,
състояха отъ 16-й стрЬлковъ баталионъ и 11 -та рота
отъ Брянския полкъ. ИспослЬ, въ случай на нужда, се

8В
пр'Ьдаолагаше отряда да бгде усиленъ съ частит^^ отъ
14 -та дивизия, които пр']Бзъ този девь пристигаха отъ
Севлиево и Търново. За поддържание и облегчение на
фрднталната атака биде испратенъ прЬзъ с. Сгомонецъ
3-ия баталионъ отъ Житоморския полкъ, който тр']&бваше
да произведе обходъ на Лисата височина отъ къмъ Зе-
лено дърво.
Началника на отряда на Страничната височина
яодполковникъ Худяковъ б^ше получилъ вече запов1^дь
въ този смисълъ и се бЪше приготвилъ на разсъмвуванне
да почне наст&плението си, като бЬше избралъ за нав-
<{лизакъ пр-Ьдметъ на действие турскит-Ь окопи на Зе-
лената (Л'Ьсна) височина. Расимъ паша, обаче, не до-
чака да го атакуватъ, и още въ зори откри силенъ
ор&жеенъ ог&нь срЬщу Страничната височина.
Около 6 часа, турскитЬ табори напущатъ окопигЬ
си и се хвърлюватъ стремително нанапр-Ьдъ. Малочи-
слепния отрядъ на подполковника Худякова ср1>и\ва про-
тивника съ учЬстенъ ор&жеенъ огъпь па разстояние отъ
400 крачки, и, слЬдъ като му причини твърдЬ чувстви-
телни загуби, принуди го да се спр4. Турцит* се око-
паха бързо на заетит'Ь мЬста, и по този начинъ тр'Ьб-
ваше да пара^тизиратъ проектираната русска атака-
Подполковникъ Худяковъ, около 12 часа прЬзъ деня,
4$иде ранепъ и командуван ието на този пунктъ пое под-
чполковникъ Лазаровъ.
Въ това С2БЩ0Т0 вр']&ме биде раненъ на Тилната
•батарея генералъ Драгомировъ,"^) началникъ на Н-та
дивизия, който едва що бЬше пристигналъ на позицията
и се 6'Ьше искачи^хъ па батареята за рекогносцировка.
*\ Иив1;стието за ранява нието на любимия началникъ се раепръ-
сна веднага по ц^Ьлата позиция и произведе твърдЬ тЬжко впечатление*
НосилкитФ на генерала бидоха обиколени отъ множество войници и
офицери, които искаха лично да видптъ своя герой началникъ, съ
когото бЬха извършили трудното пр'12мпнавянае на Дунава. .Работете
юнаци с&шо тъй, както и при меня, — каза генеряла като се повдигна
на носилката — пБо1'ъ да вие на помощь. Искаше мп се да ^жда и
тукъ съ васъ, но не ме бива вече. Отблагодарете за меня турцитЬ, а
1цомъ оздравямъ пакъ ще ви намеря.*

84
Въ това неподвижно положение остана страничния
отрядъ до 2 часа слЬдъ пладн-Ь, когато пристигна под-
пол&овниБъ Еобиллнски съ 3 пр']^сни роти отъ 2-ия ба*
талионъ на Житомирския полкъ. 11осл'Ьдния, като стард1и,
вст&пи въ командуванието на ц']^лия страниченъ отрядъ
и веднага пр']^мйна въ наст]Г|Пление. Ср']&щнатъ, обаче,
съ силенъ огънь и взетъ въ флангь отъ 4-т'Ьхъ прЬсни
турски баталйони, които исирати Салихъ паша, той по-
веде движението твърд^Ь бавно и не енергично, и, сл-Ьдъ
като изгуби половината отъ офицерския си съставъ, биде
принуденъ да се спр-Ь. Въ 3 ^2 ^8,са той испраща за-
писка до началника на отбраната, съ просба да му се
испратятъ поне още дв-]^ роти, а така С2що и артиле-
рията да поддържала атаката му. Въ испълнение на
тъзи просба, генералъ Радецки му испраща още три
роти, и около 4 ^/2 часа атаката се възобновява. Тозъ
пжть атакующит"]^ части достигатъ до п'кхотвиктк окопи
на Зелената височина, турцит^Ь отстгпватъ въ втората
линия окопи и обсипватъ наст2пающия съ такъвъ силенъ
ог&нь, че той е принуденъ да се сир^. Положението на
частит4 б-Ьше твърд* тежко; 74 отъ войницигЬ б^Ьха
нзл'Ьзли отъ строя; изв']^стия отъ Житоморския баталионъ,
който б']^ше отишелъ въ обходъ в']&маше никакви. При
т-Ьзъ условия, генералъ Радецки счете за по-благоразумно
да пр']^крати настъплението, и въ 6 часа испрати заг
писка до подиолковникъ Бобилански въ такава смисъль.
Вечерьта на Страничната височина останаха само трит*]^
Житоморски роти, ДВ* роти отъ 14:-й СтрЬлковъ бата-
лионъ и една рота Брянци. Останалит*]^ Орловски и
Брянски роти се върнаха около централната позиция,
а 16-й Стр^Ьлковъ баталионъ отиде въ общия резервъ
около Тилната (Драгомировска) батарея.
Така се свърши боя на 12й августъ — 4-й день
отъ отбраната. Еъмъ вечерьта и дв^гЬ страни съхраниха
онова положение на позицииг]^ си, което държаха ир^-

85
дидущид день. Б]^л%жкит^&, които споредъ насъ могжтъ
да се направдтъ ио боя на този день еж :
1) Сюлейманъ паша съзнаваше гЬжкото положение
което се създаде за неговата армия сл']^дъ несполу-
ката и загубитЬ на И-ю число и, по видимому, не е
пр-Ьдполагалъ да повтори атакит4 си на 12.то чясло^
но той не е направилъ никакви распореждания въ тъзи
ч;мисълъ. Боя се е почналъ по инициативата на част-
ниг]^ началници, и въ началото — безъ всякаква свързка.
Бс^ки атакува това, което вижда пр']^дъ себ']^ си, безъ
да се грижи за да съгласува д'Ьйствията си съ другигЬ
колони ; само сл']Бдъ като боя прие широки розм']&ри, Сю-
лейманъ се намесва, но тъзи нам']^са се изрази само въ
яспращанието запов1^дъ на Салихъ паша да прати 4 ба-
талиона въ поддържка на Расимъ паша. Главнокоман-
дующия на Балканската турска армия, пр^ъ този день,
като че е изгубилъ ориентированието и не си дава ясенъ
ютчетъ за положението на работит']^. Инакъ неможе да
се обясни това до крайность пасивно^ за да не кажемъ
индиферентно отношение къмъ окр2жающит'Ь го събития.
2) Св'1{Д']&нията на турския началникъ за пристига-
нието на русскиг]^ подкр'^пления с& били твърд!) смътна.
Инакъ той, нав']^рно, би взелъ м^рки, или да пр'Ькрати
-своит*]^ пагубни и безплодни атаки, или пакъ, ако се
решеше да ги продължи, то тр-Ьбваше още прЬзъ пощь-
та да усили съ по големи поддържки съотв^тствующит-Ь
•колони.
Макаръ че благоприятната минута за атака на
противника б^ше минала, но ако пр']&зъ нощьта отъ
11-й на 12-й Сюлейманъ хвърляше всичкит^ си резерви
Фъ подкр'Ьпа на Расимъ паша, той все още можеше да
расчитва до пладн'Ь на 12-то число да заблад']&е Цен-
тралната и Кр&гла батереи, и, като разд'Ьли силит^ на
ютбраняющия на дв'Ь части, да ги накара да напуснатъ
поне пр']&днята и централна позиции. Разбира се, че
това би било отчаена крачка, но тя бЪше посл'Ьднята,

86
КОЯТО оше можеше да се направи. До пладв*! па 12-та
число, подкрепленията на руссит^б отъ къмъ Габрово
пристигаха твърд'^ бавно, и Сголеймапъ все още имаше
какви год* шансове за частенъ успЬхъ, но вечерта си-
лит-Ь на русейте се почти съсредоточиха, и понататъш^
ните опити за атака б^ха безрасгдни.
3) Реджепъ паша и този день истощава послЬд-
ните свои сили за да овладее Стоманената батарея и
окопите на опълченските дружини. Ако, вмЬсто това,
той испратеше 5 — 6 табора за да подкрепи Весселъ
паша, възможио е, че утрешната атака на последния
да се свършеше съ по благоприятни за него резу.1тати.
4) Весселъ паша, който, спорЬдъ думите на самия
Сюлеймапъ паша, е ималъ най добрите баталиони отъ
Херцеговинската армия, действува този день твърдЬ не-
решително и пасивно. Достаточно беше премипаванието
въ настжплевие на 13-ия само СтрЬлковъ баталионь, за
да го отхвърли даже отъ позициитЬ, на които той се беше
закрепи лъ предидущия день.
5) Опитите на Салихъ паша да постави артиле-
рия на терасата на югъ отъ Св. Никола, и този девь
не се увенчаха съ успехъ. Още съ появлението имъ,
турските орддия беха принудени да напустнатъ пози-
циата си и да отст;бпятъ въ резервъ. Много по полезно
би било, ако тъзи енергия се употребеше за да се из^
вадятъ поне неколко полски ор|Бдия на Малуша и Зе-
лената височина, отъ тдЬто се обстрЬлваше най добре
пзьтя на съобщенията на русейте.
6) Кавалерията на турците и тоя день съвсемъ
бездействува. Впрочемъ, по условията на обстановката,
тя вече беше пропустнала благоприятната минута зад4
съдействува на успаха на своята пехота, и диверсията
й на фланговете сега едва ли би привела къмъ некой
^схщественни резултати. ... . >
'. .Ако сега се спремъ за да разгледайте действия^га^
да русейте, то можемъ да наиравимъ почти с&щите бе*

87
лЬжки, както и за боя на 11-то число. Разликата съ-
стоеше само въ това, че у отбраняющия, слЬдъ пр-Ьми-
навание па кризиса, се появява необиквовеиио повишение
на духа. На него несжмнено се дължи и малко при-
бързаното р'Ьшение на генералъ Радецки да ир'6мипе въ
наетдплеиие на Страничната височина. Действително
подкрЬплениьта, които пристигнаха пр-Ьзъ пощьта отъ
11 на 12 число, бЪхв, сравнително толкова малки, чз
тЬ едва достигаха за да се установи едно равнов'6сие
въ отбраната, СилитЬ, които се биеха вече три деня на
Шипка, бЬха до крайность уморени и истош,ени. Про-
тивника, повидимому, бЬше съхранилъ още достатъчно
материални и морални сили, и едва ли имаше основание
да се в-Ьрва, че прЬминаванието въ наст1Бпление съ 1
— 2 само баталиона ще даде нЬкакви сжщественни ре-
зултати. НЬма съмп-Ьние, че Малуша и Зетепата висо-
чина висяха надъ главата на русската позиция като
Домокловъ мечъ, и правяха нейното удържание твърд-Ь
трудно. Генералъ Радецки съвършенно основателно си
постави за първа ц^ль да овлад'Ье тия височини, и съ^
това да даде па отряда да се чувствува по малко уяз-
вимъ, но вр-Ьмето за тъзи контръ- атака б'Ьше избрано-
рано, а силит-Ь за нейното водепие твърди незначителни.
Въ резултата, турцитЪ отбиха тия опитвания съ големи
загуби, и обърнаха по гол'Ьмо внимание на този свой
флангъ, когото още прЬзъ пощьта усилиха, както съ
нови фортификационни постройка тъй и съ^прЬсни резерви.
Чини ни се, че ако атакит-Ь на полковвикъ Кобилянски
се произведоха на 13-то число, и при туй изведнъжъ съ
8 — 10 баталиона, то Малуша би била истръгната отъ
ржц'Ьт'Ь на турцит'Ь и отбраняющия би заелъ на Шипка
веднъжъ за винаги едно доминирующе положение.
ЗагубитЬ и на двОтЬ страни бЬха и прЬзъ този
девь значителни. Най много пострадаха частитО, които
бЬха расположени на Страничната височина.

88
Пристиганието на подкр-Ьпленията къмъ Шипка.
За свързка на расказа ни, считаме необходимо да се
повърнемъ малко назадъ и да кажемъ оп;е н%ко1Ко
думи за движението и съср-Ьдоточението на русскит-Ь
подкр']^пления къмъ Шипка.
По гор4 ний п росл-Ьдихме движението на 4:-та
Стр'Ьлкова бригада до полето на сражението. Ний ви-
дЬхме тьй схщо, че на 10-то число тръгна отъ с. Ше-
реметъ и 2-та бригада отъ 14-та дивизия*) еъ двЬ ба-
тареи отъ 14-та бригада. Разстоянието отъ с. Шереметъ
до Габрово е 56 версти или повече отъ 60 километра.
Деня 10 авгусъ б-Ьше особенно гор^щъ, на небето не
се виждаше и най малко облаче и слънцето печеше не-
милостиво. Втората Драгомировска бригада тръгна отъ
бивака си въ 6 часа сутринта, тя едва 64 пристигнала
предидущия вечерь късно отъ Златарица и хората б^ха
вече силно изморени. Благодарение на всичко това,
марша на 10-й августъ принадлежи къмъ единъ отъ
най заб']&лежителнит'& по своята форсированность. Диви-
зията на Драгомирова справедливо се считаше една отъ
образцовит'^ по своето въспитание. И войници и офи-
цери считаха за несъобразно съ т'Ьхнит'Ь традиции да
тръгнатъ въ походъ съ облегчения. Бригадата биде пуст-
ната въ пълно снаряжение^ благодарение на което още
отъ Търново войници 14 почнаха да чувствуватъ т4-
жестьта на похода. Скоро се появиха случаи отъ слън-
чеви удари, и полковет* почнаха да се топетъ. Бечерьта,
когато бригадата пристигна на бивака около Дряново,
въ двата полка имаше повече отъ 200 души отстанали
и около 40 души поразени отъ слънчевъ ударъ. Стана
нужда да се събератъ коля отъ населението за да се
пр4иесхтъ слабит4. СлЬдъ кратка почивка, бригадата
*) Безъ третия баталионъ отъ Подольския полкъ, ковто остана
временно като гарнизонъ въ Търново.

89
пакъ тръгна и сутринта въ 8 часа пристигна въ Га-
брово. По този начинъ въ едно денонощие, тя пр']&мина
около 60 километра, Това пр^силвание, като че ли над-
минаваше челов']^ческит']& сили. Полковет']^ пристигнаха
въ такъвъ видъ, че м&чно можеше да се искатъ отъ
т-Ьхъ нови усилия пр-Ьзъ този день. Генералъ Радецки
поради това р4ши да даде на всичките части почивка
до 6 часа вечерьта, поел* което само да тръгне за по-
зицията. Ний обаче видехме по гор-Ь, че, благодарение
на крайната нужда стр^лцит']^ тръгнаха въ^ 12 часа
ир4зъ деня. Колкото за втората бригада отъ И-тв. ди-
визия той р'1ши да я остави на почивка до 6 ч. сл'6дъ
пладн*. Въ указания часъ тя тръгна отъ бивака си и
пр'1зь нощьта пристигна и се спр'Ь на почивка въ тила
на позицията около бивака на Брянския полкъ, гд^Бто и
дочака разсъмнуванието.
Първата бригада отъ 14-та дивизия сь три батареи
б4ше въ Севлиево и съставляваше, както видехме, зас-
лонъ ср-Ьщу Пл^венъ. Когато стана ясно, че острата
опасность въ даденото вр-Ьме е отъ къмъ Шипка, гене-
ралъ Радецки, въ грижигЬ си да съср-^доточи повече
сили къмъ р']&шителния пунктъ, запов']§два и на тъзи
бригада да тръгне за Шипка. За да не се оголва, обаче,
Д']&сния флангь на неговия стратегически фронтъ, той
поиска разр']^шение отъ главнокомандующия да се при-
влече въ Севлиево 2-та пехотна дивизия, която едва
что бЬше минала Дунава и къмъ 10-ий августъ се на-
мираше въ с. Б']&ла Черкова. См']^ната стана на 11-то
число, посл4 което бригадата съ 4:-та батарея тръгна
незабавно за Шипка, и пристигна на позицията едва
вечерьта на 12-й августъ. По този начинъ пълното съ-
€р'Ьдоточение на силигЬ стана само на 12.то число ве-
черта.

90
Боя на 13-ий августъ
Иланъ № 4.
Сутреньта на 13-й августъ, разположението е^^
войекигЬ на Шипка б"Ьше сжщото, както го оставихме
вечерьта на пр-Ьдидущия день. По сжщественна про-
м']^на се направи само на л]^вия флавгъ на русската
позиция, гд-Ьто българскит^Ь дружини бЬха сменени отъ
Подолския п'Ьхотенъ полкъ.
Тъзи смгьна бтьше настоятелно необходима^ тъ*
като силигЬ на дружинигЬ бЬха истощени най много.
Както е известно, до пристиганието си още на Шипка,
опълченците издържаха кръвопролитпия Старо -Загорски
бой, гд'Ьто изгубиха 7б оч'"ь своя съставъ. На Шипка
тЬ пристигнаха лишени отъ най -необходимото. Мнозина
въ вр-Ьме на пр4дшествующня походъ и битки останаха
безъ шинели, раници, обуща и други пр-Ьдмети отъ сна-
ряжението и обмундировапието. Много отъ пушкитЬ на-
опълченцит-Ь б4ха развалени и дЬйствуваха твърдЬ лошо.
При т'Ьзъ условия тЬ тр'Ьбваше да водятъ и четири две -
внит-Ь упорни боеве на Шипка. РедоветЪ на дружините
се б4ха силно разредили, тъй като тукъ т4 изгубиха,
още около 600 души убити и ранени. Сл^дъ т4зи боеве
повечето пушки съвсЬмъ пед4йствуваха и притежате-
лите имъ въ рЬшителнит^Ь минути предпочитаха да оп-
сипватъ неприятеля съ камани. 1]ъ друлсинит^ почнаха
да се появяватъ признаци отъ епидемически заболявания,
— резултатъ отъ пренесените лишения и истощепие на
силите. Нема съмнение, че опълченците ббха готови да
се жертватъ до последепъ человекъ и да прЯнесътъ
всички понататъшни лишения, и отъ страна на войни-;
цйте не се забелезваше и признакъ отъ роптание. *)
*) Въ телеграмата си до шаба на армията, отъ 12-то число, ге-
нер Стол'Ьтовъ, слфдъ като излага мотивит'Ь, по които опълчението е
било вр1^менно см'Ьнено» завършва съ сл']^дуюшигЬ високо л1;стни за

Да се остави, обаче тъзи шепа герои да бгде оконча-
телно уничтожена б^ше неблагоразумно. Отъ друга страна
кризиса на отбраната пр']&мина, и сега б']^ха пристиг-
нали достаточно количество нр']&сни войски. 11р']&дъ видъ
да всички тия съображения, началството нам']&ри за
нобро да снеме опълчението отъ Шипка, и да го рас-
положи около Зелено Дърво, за обезпечение на д'Ьсния
флангъ на отбраната.
ПрЬзъ нощта отъ 12-то на 13-то число дружи-
ните (осв^Ьнъ 4-та) се смЬниха съ 3-тия баталионъ отъ
Подюльския полкъ, а вечерта на 13-й пристигнаха въ
Габрово, гд4то требваше да си почиватъ пр4ди да зае-
матъ новия си пость.
Сюлейманъ паша тъй сгщо направи пр']^зъ тъзи
вощъ н'1кои пром'6ии въ расположението на своиг^
войски. На бригадата на Вессель паша биде запов']^дано
да остави крайния дЪсепъ флангъ, и като обиколи с.
Шипка, да излЬзе на л'Ьвия флангъ за да поддържн на
другия день колоната на Расимъ паша. Повидимому,
Сюлеймапъ паша само сега оц^ни напълно важното
значение на височиниг)^ на своя л'Ьъъ флангъ, и взе-
маше м'&рки да ги удържи въ състава на позицията си.
Вессель паша, обаче, подъ прЬдлогь, че не знаялъ П|Бтя
и че се опасавалъ да се незаблуди*) тръгна едва су-
треньта на 13-ий и пристигна на Малуша около 4 час&
сл']^дъ пладв*!, когато, както ш,е видимъ по доло, поло-
жението на Расимъ паша бЬше близко до критическо»
Но да прист2пимъ къмъ описанието на самия бой.
Сутреньта, по установившия се вече редъ, артилерията
на дв^т*]^ страни откри огъпь по всичката линия. Тур^
щт^ обаче, не показваха никакви нам']^рения да атаку*
българитЬ думи: .колкото се касяе до опълчението, то ув'1*ренъ съиъ^
че тЬ не биха направили и крачка назадъ, ако даже азъ бихъ р^Ьшилъ
да погинат ь до аосл'Ъденъ челов'Ькъ''.
*) Тъзи пошъ бЬше сб^тла и месЬца изгряваше въ 11 часа
Пр^зъ нощта.

^2
ва'1'ъ. По всичко се виждаше, че войскит-Ь на Сюлей-
манъ паша еж силно изнурени отъ пр^дшествующит*
боеве, и че ролигЬ сега се меняха. Това положение го
разбираше най добр'Ь генералъ Радецки, и сь това само
се объяснява неговото прибързано пр-Ьмияавание въ на-
сг1Бпленпе прЬзъ предидущия день. Несполуката отъ
тъзи атака, обаче, неможеше да направи стария и упо-
ритъ боецъ да се откаже отъ намерението си. Той
рЬши, на 13 то число, да завладее ЛЪсната височина,
да създаде отъ нея единъ видъ етапепъ или исходенъ
пунктъ и да направи усилена рекогносцировка къмъ ви-
сочината Малуша, която съставляваше крайния объек-
тивъ на действията на този флангъ. За водение на ата-
ката бЬха назначени частитЬ, които нощуваха на Стра-
ничната височина (6 роти), усилени съ единъ пр^сенъ
баталионъ отъ Подолския полкъ, всичко И роти. Об-
щото началство на тъзи колона биде поверено на ко-
мандира на Брянския полкъ полковника Липински.
Въ 7 часа сутреньта, далечъ нейде въ десно, се
зачу усилена оржжейна стрелба. Това беше, очевидно,
3-ия Житомирски баталионъ, който предидущия день
биде испратенъ въ обходъ на левия флангъ на Расимъ
паша. Тъзи стрелба послужи за сигналъ на атаката и
отъ къмъ Стравичвата височина. Полковникъ Липински
получи заповедь да премине сжщо въ наст&пление. По-
следния, следъ като събра и обясни на офицерите цельта
и направлението на атаката, заповеда да тръгнатъ на
напредь. Частите бЬха разделени на три колони: Цен-
тралната въ съставъ на две роти отъ 14-й Стрелковъ
баталионъ, требваше да настхпва по малката пхтека
право на Зелената височина. Тя требваше да привлече
на себе си вниманието на противника отъ фронта и да
облегчи действията на фланговиге колони.
Десната колона състоеше отъ 3 роти Житомирци^
а левата отъ . целия първи баталионъ па Подолския
полкъ. При последнята се намираше и командира на

ПодолсБия полкъ полковниБъ Духонинъ. и трит']^ колони
се предшествуваха отъ гхста верига, която б-Ьше се
сл^ла и съединила въ едпа обща крива линия съ загь-
нати назадъ флангове.
За да достигнатъ Зелената височина, частит* треб-
ваше да минатъ една доволно дълбока лощина, коята
отделяше русското расположение. Понеже м^стностъта
б-Ьше покрита съ доволно гхста гора, то турцит* неза-
б-ЬлЬзаха спущанието, а атакующия достигна до дънота
на дола безъ съпротивление. Сл4дъ доволно продължи-
телна почивка, която имаше за цЬль, между другото^
да се устроягъ частит-Ь и да имъ се даде нужднота
направление, часа въ П, отряда на полковникъ Ли-
пински тръгна на напредъ. Турцит^ испърво забелязаха,
само срЯднята колона, по която и откриха силенъ орж-
жеенъ огънь. Скоро, обаче, гЬ откриха и движението
на другите две колони и огъня имъ се раздели въ три
посоки. Това обстоятелство облегчи настъплението и
русейте се спустнаха стремително напредъ. Среднята.
колона първа достигна до първолинейния турски окопъ^
който се намираше на неточния склонъ на Зелената ви-
сочина и го завладе. Турците отъ своя страна, като
забелезоха малочисленностьта на атакующия, премина-
ватъ отъ ново въ наст&пление и по този начинъ се за-
вързва бой па щикове. Въ това време веригата отъ флан-
говете се спуща на помощь на централната колона.
Пристига с&що и 3-тя стрелкова рота отъ Брянския
полкъ, която беше испратена въ 10 часа отъ главната
позиция. Благодарение на съвместните усилия на ти&
части^ турците отъ ново обръщатъ гръбъ, а атакующия
по петите имъ достига до върха на Зелената височина,
и го вавладева. Разстроените части на Расймъ паша
отст&пватъ къмъ върха на Малуша й заематъ окопите
около батареята на тъзи височина.
Часа беше вече 2, когато полковникъ Липински,
следъ като устрои главните си сили и зае едно твърдо-

положение на новата позиция, произведе яйчно реког-
посцировка на подст&пит^ къмъ Малуша. Бъ резултата,
той дойде до сл'Ьдую1Цит'Ь заключения, за коет^ и до-
несе незабавно на корпусния командиръ:
1) Заетит* неприятелски окопи не можаха да се
утилизиратъ и приспособетъ за стрелба ср^щу Малуша,
тъй като тЬ всички 6'Ьха расположени на неточния
склонъ на Зелената височина.
2) Позицията на върха на Зелената височина пр'Ьд-
ставляваше гол'Ьми неудобства, тъй като западния склонъ
на височината б4ше ц^лъ покритъ съ гдста гора » об-
стрЬла се сгЬсняваше до крайность.
3) МЬстностьта между Зелената и Странична висо-
чина е до крайность пр1^с'Ьчена и войскитк, расположени
па първата, оставатъ въ едно изложено положение, безъ
вьзможностьта да бждатъ скоро поддържани отъ втората.
Часа около 3, въ помощь на Зелената височипа,
пристигна и 2-ия баталионъ отъ Волинския полкъ. Той
^§тпе испратенъ отъ корпусния командиръ между дру-
гото и за да см-Ьни ротигЬ отъ 14 стрЬлковъ баталионъ
и 11-та Брянска рота, тъй като тия части 6'Ьха пр-Ь-
варали предидущата нощь въ боджрствувание на С1ра-
ничната височина и се пуждаяха отъ почивка.
Между туй, още при атаката на върха на Зеле-
ната височина, н'Ькой роти отъ отряда б1зха се увлекли
н достигнаха до полит-Ь на Малуша. Съ цЬль да присъе-
дини и извади отъ трудното положение тия роти, а така
с&що и за да изследва подробно подстаб;пит'Ь на тъзи
височина, въ три и половина часа сл']&дъ пладн'6, пол-
ковннкъ Липински пр'Ьдприема ново движение на нанр']^дь
Ч5Ъ 2 7* роти.
Тия роти испърво настжпваха доста енергично й
се приближиха до първитЬ турски окопи. Въ това вр1;ме
обаче се появиха петьт'1хъ баталиона на Вессель паша
и удариха въ флангъ на наст2кпающия. Полковникъ Ли-
пински биде принуденъ да отстжпи бърже къмъ Зелената

95
■височина. Скоро той получи запов-Ьдь отъ генералъ Ра-
децки, да остави единъ баталионъ на тъзи височина, а
•съ другит* части да отстжпи къмъ Страничната. На
новозаетата позиция остана 2 ия Волински баталионъ,
подъ началството на поднолвовника Лашкевича; остава^
лигЬ части около 6 часа сл-Ьдъ пладнй се върнаха и
располодшха пакъ на Страничната височина.
Скоро подполковникъ Лашкевичъ забЬлЬза, че тур-
цигЬ се приготовляватъ за нова контръ-атака. Той вед-
нага изв]^стява за това на Страничната височина и моли
да му се иснратятъ нови подкрепления. Около 7 часа
вечерьта корпусния командиръ испраща двЬ Брянскй
роти, които пристигатъ въ минутата, когато турцитЬ
вече се б^ха приближили къмъ русската позиция* Благо-
дарение на сгвм'Ьстнит'Ь усилия на тйя 7 ротй, турската
Атака биде отбита. СлЬдъ това Расимъ паша води прЬзъ
нощьта още пЬколко атаки, но, прЬдприети съ недоста^
тъчви сили, тЬ бидоха всички отбити. Часа въ 11 пр^Ъзъ
яощьта 2-ия Волински баталионъ, който попесе вече зна-
чителни загуби биде смЬненъ съ 3-ия баталионъ пася-
щия полкъ, подъ началството на подполковника графа
Адлерберга.
За да свършимъ съ събитията па този день, ще
кажемъ още нЬколко думи за действието на 3-ия батаг
лионъ отъ Житомирския полкъ: Както вид'Ьхме по-гор^,
този баталионъ биде испратепъ още на 12 число отъ
Червенъ-брЬгъ въ обходъ на лЬвия турски флангъ. МЬст-
постьта, по която той трЬбваше да пр-Ьмине, бЬше до
крайность пр^сЬчена. Пр-Ьзъ нощьта, баталиопа се спр-Ь
около с. Зелено дърво, а сутреньта рано продължи дви-
жениею, като държеше направление на върха Малуша.
Около 6 ^ 2 часа, турцит^ заб-Ьл^заха неговото настлп-
ление и го ср']&щнаха съ силенъ артилерийски и п1&хо-
тенъ огънь отъ окопит-Ь, расположени на сЬверпия склонъ
на тая височина. Сл']^дъ н']^колко опитвания да атакува,
"й сл4дъ като понесе чувствителни загуби, баталиона на-

96
пустна позицията си и се оттегли къмъ с Стомонецъ,
Върху действията на 13-то число могхтъ да се
ваправятъ сл'Ьдую1ците заб']&л^^жки :
1) Р']^шението на генералъ Радецки да атакува и
овладее Зелената височина 6'Ьше твърд'^ ц'Ьлесъобразн(>
и ум']^ство, но силит^, назначени за тъзи ц^Ьль, бгьха
пакъ твърдгь незначителни. На 13-то число бЬха при-
стигнали почти всички подкрепления, и генералъ Ра-
децки располагаше на Шипченските върхове съ около
22 хиляди души, отъ които половината съвс^мъ пресни
войски. Отъ друга страна, Сюлейман^ паша биде до
крайность изнуренъ и едва ли можеше да се очаква, че
той ще предприеме не кои нови и серьозни наст&пателни
действия. Това можеше да се констатира по твърде не-
решителните турски действия и атаки на 12-то число.
Ако на 9-то число, 7500 души, можиха да се удър-
жатъ срещу всичките атаки на турците, когато силите
имъ беха пресни, чини ни се, че сега всекакви опасе-
ния беха неуместни. При тезъ условия, можеше смело
да се оставятъ на превала 10 — 12 хиляди души, а
8 — 10 хиляди да се пустнатъ, и при туй изведнъжъ,
за атаката и овладеванието, както на Зелената, тъй и
особенно на Малушската височини. Ако, когато се зачу
стрелбата въ гърба на Малуша, генералъ Радецки беше
испратилъ изведнъжъ целия Подолски и Болински пол-
кове, уверени сме, че къмъ 9—10 часа двете поме-
нати височини щеха веднъжъ за винаги да минагь въ
рхцете на русейте и положението на Сюлейманъ паша
на Шипка изведнъжъ ставаше твърде трудно. Вместо
това, ний виждаме, че най напредь се испращатъ само
11 роти, сетне къмъ техъ се присъединяватъ къмъ 12
часа още 5, а подиръ това се почва крайно неудобната
въ боя смена на частите.
2) Колоната на полковникъ Липински се съставлява
отъ отделни роти и баталиони на цели четири части.
Естественно е при тези условни^ че между техъ не-

97
можеше да съществува оная гбсна свързка, която е
единъ отъ важнит'^ фактори за усп'Ьха въ боя. №кмв^^
съмн'Ьние^ че пресечената и л^систа мфстность -беше-
една отъ * причините ва гд^то частите лесно излизаха
отъ рхцете на началника, но ний мислимъ, че това се
дължи не по малко и на обстоятелството, че тези части :
не ги слепяше могхщественното чувство на принадлеж-
ность къмъ една обща часть. Не беше ли по добреу^
вместо да се правятъ тия дневни смени подъ огъня на
неприятеля, да се съсредоточеше презъ нощъта отъ 12- то
на 13-то число цель полкъ или бригада отъ 14 та ди-
визия на Страничната височина, които и да атакуваха
сутриньта?
3) Атаките и движенията на полковникъ Липински
ни се виждатъ твърде бавни и йе енергични, което се'
обяснява само съ крайната малочисленность на неговия
отрядъ. Съ 11 роти м&чно можеше да се настжпва ре- ••
шително, когато всека минута съществуваше опасение
да се не натъкнатъ на превъсходни сили. >
4) Завладяването само на Зелената височина беше
безцЬлно, тъй като тя се намира на 1500 — 1600 метра,
отъ командующия върхъ Малуша и удържанието й, безъ
владението на последнята, беше немислимо. На полков-
никъ Липински требваше изведнъжъ да се постави за:^
цель заеманието и на двете височини, но требваше и
да му се дадътъ за тъзи цель достаточно сили. .
5) Веднъжъ атаките срещу Зелената височина се
водятъ съ таквизъ малки сили, то беше отъ голема
полза, ако едновременно съ това се предприемеше и ■
една демонстративна атака срещу десния флангъ на
Реджепъ паша. Съ този маневръ, вероятно, би се за-
държали на десния турски флангъ баталионите на Бесселъ
паша и действията на полковникъ Липински би се зва^ ■■
чително облегчили.
6) Както всекога, и този день русските части се
биха съ свойственното темъ самоотвържение и мжжество. ^
7

98
11 — 16 роти водатъ наст&пателенъ бой ц-Ьлъ день ср^щу
13 турски табора, а по късно и ср'Ьщу 18. Вечерта,
въмъ 7 часа, гурскит'Ь табори достигнаха до 21, а пр'Ьзъ
нощьта се усилиха до 26. Нощния бой на Зелената
височина се вод'Ьше всичко отъ 5 роти, които отбиваха
зсичкигЬ атаки на противника.
По д']^йствията на турцит^^ могхтъ да се направятъ
сл^луюищт^ разс&ждения:
1) Сюлейманъ паша, повидимому, на 12 число ве-
черьта окончателно се убеждава въ невъзможностьта вече
да се овладее руската позиция и си гужда за цЬль да
съхрани за себя си ония важни пунктове на окр&жаю*
щЕтЬ височини, които б^ше заелъ отъ 9 — 11 августъ.
2) Частното пр']&минавание въ настъпление на 1в-й
€тр'Ьлковъ баталионъ на 12 число бЬше обърнало вни-
манието на турцит]^ върху важностьта на т']&хния л^Ьвъ
флангъ, и т^} вземаха редъ м'Ьрки за неговото за държание.
На 12-то число вечерьта, тамъ се испращатъ испърво 4
баталиона отъ бригадата на Салихъ паша и заедно съ
това се запов'Ьдва на Весселъ паша да напусне крайния
д^Ьсенъ флангъ н да се присъедини пр^ъ нощьта къмъ
частитЪ на Расима. На 13-то, когато русситб поведоха
своята атака ср^щу Зелената височина, Сюлейманъ за-
лов']&два на посл^Ьдния си резервъ и на главната часть
на войскит'Ь на Салихъ паша така сгщо да поддържатъ
л'Ьвия флангъ. По този начинъ пр^зъ нощьта отъ 13-то
на 14-то число всичкитЬ сили на турцигЬ се групиратъ
въ дв:Ь гол^^ми колони отъ по 26 бататалиона на двата
4»ланга, а въ центра, въ с. Шипка, остава само главната
маса отъ кавалерията. Връзката между тия дв'Ь големи
группи бЬше толкова слаба, че ако русситЬ 6'Ьха атаку-
вали сериозно едната отъ т'Ьхь, то другата по никакъвъ
яачинъ не би могла да й даде съдМствие
3) Расимъ паша, въ стр^Ьмлението си да дЬйствува
настъпателно, не се 6'Ьше погрижилъ да си създаде по
солидни упорни точки на Зелената и Малушска височини.

99
благодарение на което, съпротивлението му на 13-то
число &Ьше твърди слабо; и аво не 6'Ьше пристигналъ
ва вр']&мд Весселъ паша, той рискуваше да б&де отхвър-
ленъ сьвскжъ отъ тия пунктове, съ което пктя на от*
ст&плението на Сюлейманъ паша се силно заплашваше
и той нямаше в']&роятно да остане повече на Шипка
4) Весселъ паша получилъ запов']&дь да тръгне отъ
дбсния турски флангъ още пр'1зъ нощьта и да стигне
на л'Ьвия сутриньта на 13 то число. ВмЬсто това той,
по собственна инициатива остава цЪлата нощь на м^Ь-
стото си и тръгва само сутринта. При туй, движението
му е до крайность бавно, и за това пристигна на место-
назначението си едва къмъ 472 ^^^ сл'Ьдъ пладн'Ь.
Ако т'Ьзи 5 баталиона б'6ха тукъ още сутрента, както
пр'Ьдполагаше Сюлейманъ паша, то полковникъ Ляпински
едва ли щеше да има и оня частенъ и вр^мененъ устЛхЪу
когото достигна.
5) Сюлейманъ паша не се въсползува както требва
отъ вр']&мето, което имаше отъ 8-й до 13-й августа, за
да искара повече артилерия на Малуша, и по този на-
чинъ да направи този важенъ пунктъ неудзвимъ, както
това стана испосл']^.
Боя на 14>й августъ
Планъ Л& 4.
Между това, Сюлейманъ паша, насърдченъ отъ
частния усп^хъ, добитъ вчерашния день въ боя ср^Ьщу
височината Малуша, и съзнавайки важностьта да завладее
Зеленнта височина като упоренъ пунктъ, съ който се
свързваше центра съ лЬвшя му флангъ, решава на другия
день да.пр1&мине отъ ново въ настъпление и да го за-
влад'Ье. Както видЬхме по гор'Ьу още вечерьта на 13-то
число той съср^Ьдоточи ср^щу тая височина ц^Ьли 26

100
баталиона, които образуваха една сводна дивизия и по^
стхпаха подь общето началство па Шавиръ паша.
Отъ русска страна, вавто вид^^^хме, на Зелената
височина б']^ше оставенъ само 3-ия баталиопъ отъ В(ь
линския полвъ, подъ началството на подполковника графа
Адлерберга; войниците на този баталионъ б^^ха силно
изморени, тъй като т^ бодрсвуваха пр^Ьзъ цялата нощь
и б^ха отбили няколко нощни атаки. Сутреньта рано
графъ Адлербергъ донасяше, че ср-Ьщу него сд съср-Ь-
доточени големи турски сили, и че той в е може да се
пор2чи, че ще се удържи на местото си, ако не бдде
солидно подкр^пенъ.
Генералъ Радецки, сл']&дъ вчерашнит']^ несполуки и
упорство на турцит-Ь, счете за неуместно да се излага,
на гол^мъ бой и запов']Ьда на Волинския баталионъ да
0ТСТ2ПЦ и се спр*]^ на Страничната височина. Пр']&ди
обаче да се почне отст&плението, турцит^ пр-Ьминаха въ
наст&пление и графъ Адлербергъ тр'Ьбваше да отбие цклш
дв^ атаки и посл'][; вече да отст&пва съ бой. Въ 8 часа
сутреньта, баталиона се върна ла Страничната височина,
и, заедно съ другит* тукъ расположени части, посрещна
настдпающит^к турски табори. Турцит* отъ своя страна
се задоволиха съ заеманието на Зелената височина и при-
браха веригата си на нея, поел*! което веднага пристг-
пиха къмъ усилвание на окопити, които б1§ха напуст-
нали пр'Ьдидущия день.
На другит^ фронове на позициите расположението
оставаше същото, както и йа 12-то число. И дв'бт'6
страни се ограничиха пр1|зъ този день съ артилерийско
обстр^лвание и само на н']^кои м'Ьста отъ вр^ме на
вр^ме се раздаваха и ор2кжейни изср^ли. Изобщо, и
дв^т^ страни, изглаждаше, като да еж уморени отъ
шестдневния бой, и като че ли мълчаливо заключваха
условие да си дадътъ почивка.
Загубит-Ь и на дв-Ьт* страни пр4зъ този день бЬха
незначителни, съ исключерие на ония отъ 3-й баталионъ

101
на Вопшзяя волЕъ ж отъ брягадатт на Весселъ паша,
нонхо вае жшю у^астяе въ атаката.
Крп ш а я усишт * бмм ■ зшубетЪ п дрЪтй страм.
Така ое свършиха шестдншннт1к цгьвопролнтни ав*
густовскн боеве. На 14<й августъ н дв1Ьт^^ страни с«-
таха себе си еднакво поб^^дителн: Русснт1Ь — защото
удържаха павната часть отъ щюхода и не допустнаха
Скаеймава да пр^къса отбраннтежната Балканска линия
и да се спустне въ долгаата на Янтра. ТурцитЬ — за-
щото сполучиха да ое утвърдятъ на околнитЪ на рус-
ската поящия височини и да заеиатъ едно кохандующе
положение, което правяше отбраната на руссит1& твърдЬ
затруднителна.
Генералъ Радецки испрати още пр'Ьзъ но1цьта на
1Ьй августъ телеграфическо донесение до главпокоман*
дующии Великий Князь съ известие, че той е останалъ
побЪдитель. Отъ своя страна и Сюлейианъ паша дона-
сяше въ Цариградъ, че хакаръ противника да е още на
Шипка, но че Балканската армия е заела таквозъ по-
ложение, което прави невъзможно продължителното удър-
жанве на руссит^ въ прохода.
Загубнт^ на турцитЬ за това вр^Ьме, споредъ н'Ькои
автори достигали до 15 хиляди души. Самъ Сюлейманъ
паша опрЪдЪля посл'Ьднвт^ на 6,745 души, които се
распр'Ьд^лятъ както сл^Ьдва:
Полковници
Подполковници
Майори. • .
Подмайори . .
ати
ранено
Всичко
—
2
2
3
1
4
3
9
12
2
12
14

102
убити
Капитани .... 21
Поручици и подпор, 34
Унт. офиц. и войници 1541
ранени
Всичко
61
82
86
120
4970
6511
Всичко убити офицери 63 и ранени 17 Ь
Всичко убити долни чинове 1541 и ранени 4970.
Т:Ьзи цифри повидимому с& но близки до истината,
макаръ че Сюлейманъ паша имаше пъленъ интересъ да
смегчи всячески свонт^ несполуки и да намали загубит^Б
до колкото е възможно. Въ вс^ки случай, обаче, нама-
лението неможеше да се доведе на помалко отъ полови*
пата отъ д']^йствителностьта, и цифрата 15000, която
се е вмъкнала въ повечето съчинения, въ никакъвъ слу-
чай не може да б2де приета даже за приблизително
в'1»рна. Ако допустн'1»^^ме посл'Ьднето. то ще дойдемъ до
нелепото заключение, че сл^дъ шестдневните^ автустовски
боеве Сюлейманъ паша е останалъ само съ 11 — 12 хи-
ляди войници, което би направило оставанието му на
Шипка абсолютно невъзможно. Най в']&роятното е, че
турскит* загуби еж достигнали до 7 — 8 хиляди души,
и че сл-Ьдъ боя у т^Ьхъ сд останали въ строя отъ 19
— 20 хиляди, Въ рапорта си до сераскерията турския
главнокомандуюшъ исчислява свойт']^ сили къмъ 15-й ав-
густъ на 48 баталиона, 1072 батареи и 832 конника.
Въ това число влизатъ и 372 батареи които пристиг-
наха въ Къзанлъкъ на 12-й августъ. Въ числото на ка-
валерията, вероятно, той не счита ирегулярната курдска
и черкезка, тъй като той показва само 8 ескадрона.
Общата численность на силит:Ь му, споредъ този рапортъ,
се въскача па 19,772 войници и офицери отъ всичкит^^
родове оръжия и 63 планински и полски ор&дия.
Русско българскитЬ загуби за същото вр'1ме дости-
гаха до 3474 и се распр'Ьд'Ьлаха както следва:

«• ''
103
Название на частит^
Офицер.
Дол. чинове
Всичко
ф
2
е
X
>>
а
X
ф
а
<2
■е-
О
ш 5
Въ 35-й Брянсви полвъ
Въ 36-й Орловсви полвъ
Въ 53-й Волинсви полвъ
Въ 55-й Иодолсйй полвъ
Въ 56-й Житомирсви п въ
Въ Българсвото опълчение
Въ 4-та СтрЬлк. бригада
Въ артилерицта
3
1
2
1
3
2
1
28
9
4
8
18
И
20
3
149
106
99
19
79
264
102
14
832
592
403
342
192
362
271
410
56
31
10
6
9
18
14
22
4
741
509:
441
211
441
535
512
70
Всичво загуби
131011
2628114 3460
Къмъ тъзи цифра требва да се прибавятъ още 20О
души безъ изв'Ьстно изгубени. СлЬдоватетно всичвит']^ за-
губи на Шипченския отрядъ се простираха за тия шесть^
деня до 113 офицери и 3660 долни чинове.
Отъ 14-та дивизия въ боя не взема съвсЬмъ участие
54-й Миневи полвъ. Общата цифра на участниците по този
начинъ достига до 19,000 дущи. Сл-Ьдователно загубит-Ь на
русско-българсвия отрядъ съставляватъ оволо 20^/о. Про-
цента на турсвитЬ загуби достигаше отъ 28% до ЗО^Уо
Огъ руссво-българсвитй загуби най-гол^мъ процентъ
(оволо ЗО^/о) се пада на Врянсвия полвъ, войто участ-
вува въ всичвит^ боеве отъ началото и до врая, а тава
с&що — и въ автивнигЬ д']&йствия срЬщу Малуша; а за-
губитЬ на останалит'Ь части, въ това число и на бъл-
гарското опълчение, с& доволно равномерни. Отъ бъл-
гарсвигЬ дружини най големи загуби имаше 1-та на полков-
нивъ Кесявова, воето се обяснява съ това, че нЬвои
роти отъ тъзи дружина требваше да извършатъ известни
пр-Ьдвижения ср^дъ най силния огънъ на атакуюшия.
Въ всЬви случай загубит* въ 20% за една часть, воято
се отбранява и която е прикрита отъ окопи, требва да

104
се считатъ за твърди гол'Ьми, и това най-нагледно свн-
д^^Бтелствува ва упорството и самоотверженнето въ боя
на защитниците на Шиака. >
Критически бЪяЪжки по августовските операции
на Шипка.
Ний вид']^хме по гор*!», че сл^дъ вземан ието на Нова-
Загора въ Цариградъ възлагаха на армията на Сюлей-
манъ паша гол'Ьми надежди. Тя тр'1бваше и да от-
хвърли руссит^ на Балкана, и да запуши южнит^ не-
гови дебушета, за да въспр^пятствува на русскит'Ь опит-
вания да се спустнатъ павъ въ долината на Тунджа и
Марица, и най поел*!» — да усили л'1вия флангъ на
Источно- Дунавската турска армия за съвм']^стни действия
къмъ Търново. Въ увлечението си. турския сераскериятъ,
като че забравяше, че въ скщность армията на Сюлей-
манъ паша състоеше отъ единъ 30,000 корпусъ, отъ
който половината отъ нови импровизовани части, лошо
снабдени, лошо командувани и още по лошо обучени,
и сл^^Бдователно малко способни за сериозни активни
д'Ьйствия. По добрите войски, които Сюлейманъ паша
доведе отъ Черногорската граница, и тЬ пристигнаха
безъ всЬкакъвъ обозъ и артилерия, следователно вре-
менно и хемъ липсваше маневренната способность.
Отъ друга страна? за да можеше усилванието на Ис
точно- Дунавсвйта армия да даде с&щественни резултати,
то требваше да бдде направено съ достатъчни сили.
За тъзи цель Сюлейманъ би требвало да прехвърли
презъ Котленския проходъ най малко 20000 души. Но
тогасъ на югъ отъ Балкана оставаха само 10000, които
беха недостатъчни за да обезпечатъ безопасностьта на
Одринъ и запушванието на южните балкански дебушета,

105
иа което най-много настояваше Султана. ТЪгл б^хв,
главнитЬ мотиви, които Сюлейманъ паша основателно
истъкна въ промежутока отъ 19-й до 24-й юлий, и
благодарение на които му се разр'Ьши да се неприсъе-
дннява къмъ главната источна турска армия.
И тъй, сл']^дъ пристиганието си въ Нова-Загора^
Сюлейманъ иаша получава макаръ и по скромна, но
строго опрЬд-Ьлена задача — да отхвърли русситгь
на Балкана и да направи невъзможно повторното имь
спущание въ долината на Тунджа и Марица. Требва
да признаемъ, че тъзи задача напълно съответствуваше
на неговит']^ сили и б']^ше удобоиспълнима. Но начал-
ника на Балканската армия, повидимому, го силно бла^
зняха лаврит'Ь на Османъ паша, и той скоро почва да
мечтае за по бл^^скави пр-Ьдприятия.
Сл^дъ като отст&па Передовоя отрядъ на Балкана,
Сюлейманъ си задава за ц%лъ да скъса русската отбра*
нителна линия, да заеме Габрово и сетн']^, споредъ об-
стоятелствата, да подаде помощь или на Османъ паша,
или на Мехмедъ-Али на истокъ. И тая посл^днята за-
дача може да се признае, поне въ първата си половина,
за испълнима и съотв^тствующа на силит^ му. Осх-
ществлението й, обаче, пр']^ди всичко зависяше отъ скрит-
ностьта и бързината. Бм^Бсто това, ний виждаме като
че ли Сюлейманъ паша напълно пр'Ьнебрегва тия ус-
ловия. Бм']^сто да тръгне за Шипка веднага слЪда зае-
манието на Ст.-Загара, той губи ц^ли 15 деня въ не-
нужни маневрирания, които при туй се извършват^
твърди бавно. Вместо да испрати направо отъ Стара -
Загора или Нова-Загора единъ заслонъ ср^щу Твър-
дица-Хайнкей, а самъ да върви възможно бърже и скрито
по кратчейшия п1Ш1ъ къмъ Шипка^ той се насочва съ
ц-Ьлата армия испърво за Нова-Загора, сетн'Ь за Хайн-
хей и най-посл% за Еазанлъкъ и Шипка. Вм'1»сто 40
километра, които имаше да мине, той прави ц^ли 120,
и при туй твърд-Ь бавно.

106
РусситЬ пр^зъ това вр^ме получиха възможность
да се съвзенатъ отъ потърпенит']^ поражения на В-й,
18-й и 19-й юлий и да се ориентиратъ въ ново съз-
дадената обстановка. Т^ взеха, вавто видехме, редь
солидни лсЬрки, вавто за отбраната на Балвансвата ли-
ния, тъй и за противодействие на възможнит'^ опит-
вания на турцит']^ да наст&пятъ на руссвата вомунива-
ционна линия отъ истовъ и западъ,
Пр^^Бзъ Шипченсви проходъ, вавто вид'6хие, мина^
ваше най-удобния п&ть^ който съединяваше Южна и СЪ-
в^рна България. По тъзи причина той б']^ше и най-чув-
ствителната точка за турския ударъ. Сл']&дователнОу р'Ь-
шението на Сюлейманъ паша да насочи своитЪ главни
действия въ това направление може да б&де признато
за напълно сполучливо. Колвото за ;,затворенит']Ь врата"
чини ни се, че въмъ първит^ числа на августъ всич-
вит^ проходи се пр'Ьдставляваха почти еднавво затво-
рени. Аво Сюлейманъ тръгнеше пр'Ьзъ Твърдица за Елена,
той щеше да ср']^щне не помалво съпротивление, тъй вато
въмъ войските на генералъ Радецви можаше да се при-
соедипи и 11-та пехотна дивизия, воято съставляваше
десния флангъ ва отряда на Цесаревича. Осв^нъ това
м^стностъта между Кортенъ и Търново или Златарица,
на протяжение на 3 прехода е силно пресечена и малво
плодородна, та една голяма армия би срещнала големи
затруднения по снабждението си съ продоволственни
припаси. За турската армия, воято нямаше продовол-
ственъ обозъ, това обстоятелство бЬше отъ първосте-
пенна важность.
Но вавто и да е, турсвата Балванска армия най-
посл^ се появява оволо Казанлъвъ, й, сл^^дъ вато спо-
лучи доволно исвустно да отвлече вниманието ва гене-
ралъ Радецви въмъ Елена, насочва удара си на Шипва,
съ ц'1ль да овлад'Ье прохода. Усп'1ха на тъзи операция
пр^ди всичво завйсяше отъ енергията и бързината на
испълнението. Вместо това, Сюлейманъ произважда редъ

107
пр']&движения, маневри и пр'§строения на 7 и 8-ио чиело^
и атавува едва на 9-то. Ако той извършете марща на
главнитгь си сили пргьзъ нощьта отъ 6-то на 7'мо число^
тгь можаха да приетигнать въ Казанмкъ почти незабгь-
лгьзани. Ако ел']^дъ това 7-ий мгустъ се посвятеше на
една внимателва ревогносцировка, то до вечерьта щ']Ьха
да се добиятъ всички данни за да може да се състави
окончателно плана ва д^^Бйствията. На 8-мо число мо-
жаше да се произведе и самата атака^ при което, ве-
роятно е, че участьта ва Шипка би се разрешила пр^ди
още да пристигне първото подкрФплеаие -^ Брянския
полкъ. Испълнението на този ларшъ-маневръ бЬше тол*
козъ повече възможно, че Перодовоя отрядъ, сл'Ьдъ от-
стхпванието задъ Балкана, остави само 5 сотни кава-
лерия въ долиаата на Тунджа, и тЪ можаха да бхдатъ
л^Ьсно сметени отъ многочислепата кавалерия на Сюлей-
мавъ и Реуфъ паша. Русситгь оставаха на Балкана
съ единъ видъ затворени очи^ а това улесняваше твърд'&
много и скритото маневрирание и сполучливит*]^ демо-
нострации.
По една или друга причина^ началника ва Бал-
канската турска армия рЬшава да атакува на 9-та
число Непонятно е тогава, защо не се ползува отъ
авангарда си, който още на 8-й сутреньта пристигна
около Шипка за да произведе самъ лично рекогносци-
ровка. Въ този случай, вероятно, той би се уб']^дилъ въ
трудностьта на фронталнигЬ атаки и близкит^ обхвати,
и, безсьмн']^ние, би избралъ по други способ ь за д'ЬЙ-
С1вие. Ний сме уб']^дени, че ако Сюлеймапъ паша ос-
тавяше 10 — 12 баталиопа съ по-гол-Ьмата частъ отъ
артилерията си като заслонъ ср']^щу върха Св. Никола
отъ югъ и отъ истокъ, и ако исйратяше още първия д^нь
20 — 25 баталиона къмъ Малуша, а кавалерията си съ
1—^2 баталйова — по патя за Зелено дърво, то русско
българския отрядъ, заплашванъ да бгде отр'Ьзанъ, едва
ли би се удържалъ тъй упорно ва ШипченскитЬ вър-

хове. Най-слабото и най-чувствително мЪсто отъ рус-
^ката позиция се намираше на тЬхния д'1сенъ флангъ,
на линията която съединяваше Централната Кръгла и
Тилна батареи. Подстапит^ въ това направление б^^Бха
сравнително тъй удобни, че на 1 1-то число Расимъ паша
съ 9 — 18 баталиона едва не завладЬ тъзи линия. Пита
се сега, какви биха били резултатит'Ь, ако с&щия Ра-
симъ паша атакуваше на 9-то число с&щата линия съ
25 баталиона? Пр'1днята русска позиция^ в-^роятно, щеше
да б&де отр']^зана, или пакъ отбраняющия би я напус-
тналъ, бевъ да чака скъсванието на съобщенията му.
На П-то число обстановката б']&ше се изменила
значително въ полза на отбраняющия. Пр^ди всичко
б^ше пристигналъ ц^кшя Брянски полкъ, а въ Габрово
на 18 километра разстояние бЪше съср'Ьдоточена г^Ълата
41-та СтрЬлкова бригада. Осв'Ьнъ това съединения русско-
български отрядъ б^ше отбилъ вече редъ турски атаки
н неговия мораленъ духъ 6'Ьше силно повдигнат ъ, то-
газъ когато у турцит'Ь се заб:Ьл'Ьзваше вече изв'Ьстенъ
упадокъ. При все това, ако на 10-то или 11-то
число Сюлейманъ повторяше атакит'Ь на десния русски
флангъ съ 26 баталиона, които той събра тукъ на 14-то
число, то шансовйт]^ му за усп^Ьхъ все още бЬха големи.
Сл^Ьдъ несполуки! *]&, обаче, и на 11-то число, по-
нататашнит*]^ опитвания на турцит^ да дбйствоватъ на-
стъпателно, б^Бха съвършенно безпол'Ьзнй и поведоха
само къмъ нови напрасни загуби. Още пр-^^зъ нощьта
отъ 11-то на 12-то число силит-З^ на русрцт* се уго-
л'Ьмиха съ 4 прасни бата.1иона, а сутрента на 12-то
почнаха да. пристигатъ и частит'Ь на 14-та дивизия.
Сега на Сюлейманъ паша оставаше едно — д|1 се огра-
ничи съ строгата пасивна отбрана на заетигЬ коман-
дующи пунктове и да дочака пристнганието на солидни
подкрепления, посл'Ь което само можеше да се мисли
за нови активни д-З^йствия. Вм-З^сто това, ние виждаме
Расимъ паша и на 12-то число да води редъ безпо-

10^
леани атаки ср'Бщу Страничната височина, които, при
дадената обстановка, б^ха съвс^мъ безцйдни.
Въ резултата, Сюлебманъ паша достигна своята
ц^^Блъ на половина: Той вавлад*!^ командуюшит^ на рус-
ската позиДйя височини, расположи на т^ть достатъчно
силна артилерия и съ това създаде за отбран&ющий
едно извънруьдио ттьжко положение^ което както ще
видимъ по доло, се продължова повече отъ 4 м^сяца й
имъ струва огромни жертви.
Въ Цариградъ б-Ьха доволни и отъ тия сравнително
скромни резултати, и името на Сюлеймана на вр^ме
стана едно отъ най популярните. Султана, Великия
везиръ и Серактерията побързаха да поздравятъ по-
бедителя на Шипка въ най листни за него изражения^
На дневенъ.редъ биде поставенъ въпроса за назначе-.
нието на , Сюлейманъ паша за главнокомандующъ на^
всичката Дунавска армия. Днит^ на командуванието на
Мехмедъ-Али паша б-Ьха цр-Ьброени. Сюлейманъ при-
писваше непълнотата на, Своите успехи на бездейст-
вието на другите турска, армии. Той се оплакваше въ
Цариградъ, че Осма^ъ ^ Мехмедъ-Али паща не пре^
мицали едновремеЕЩО цъ наст&пление отъ, Шевенъ ц
Османъ-Цазарь» и съ това освободили много ру<;ски!
войски, за да . действова;гъ ,на Шипка. Т;Ьзи аргументи
сецриемаха като несъмненни и.СюлеЦманъ цаша беше
героя на деня.
Колкото до дейстдиятй щ русите ;(^0 11'ЩО числОу
те ^9 се представляват;^/ като образцови,, и вероятцс^
ще юстанатъ въ историята като високо поучителен^
образецъ за пасивната, отбрана, ца една д'^лга>: 41ивш^^
' Неможемъ обаче да кажемъ с&й^ото й -за д^<;гбйятб^
на 12-т6^ 13'т6и 14'то ч«*с-1о. Самото решШиб да С€?
премине въ наб^^^&пление срещу леййяЧтурбкй флангъ 'И^
да се завладеятъ командующите Ьнсочи^и на вапаД^Ь'
отъ Шипченския проходъ, самата тъзи идея беше твъ|>д$^

110
ц'%лесъобра8на. Испълневието й, обаче, като че ли оста-
вяше да се желае много. Пр^Ьди всичко, за тъзи ц:Ьль
6я требвало да се назначатъ достаточно солидни сили,
а това можеше да стане не по-рано отъ 13-то число
сутрента. Сл-Ьдователно атакит^ на 12-то число ср^Ьщу
Зелената височина б-Ьха прЪждевр^^менни и вредни. Ос-
в4нъ безполезнигЬ загуби, които понесе дЬсния страни-
ченъ отрядъ на подполковниците Худявова и Кобилянски
и на полковникъ Липински, съ тия атаки се откриваха
по нататъшниг^ намерения на генералъ Радецки, и
€юлейманъ паша взема своит'Ь м'Ьрки, като съср'Ьдоточи
по голямата половина отъ армията си на другия денъ
именно на този пунктъ. Ако бЬше желателно да се не-
^езд'Ьйствува на 12-то число, да се изморява противника
сь частни атаки, то, чини ни се, че можеше да се
произведе тоя денъ едно демонстративно настъпление
•ср4щу 5-тЬгь баталиона на Вессель паша и ср-Ьщу
д^^сния флангь на Реджепъ паша. Съ това щеше и да
<;е прикове вниманието на турци г^ въ това направление,
а на 13-то да се атакува съ половината или по го-
л']^мата часть отъ 14'та дивизия височинита Малуша.
Ако тъзи атака се съединеше съ единъ по солиденъ об-
ходъ отъ къмъ Зелено Дърво, и ако частит'Ь се ввождаха
въ бой не тъй посл^^дователно бавно, то Малуша би
^ила взета. Сл^^дъ това, положението на Сюлейманъ
паша ставаше твърд'Ь трудно, тъй като неговата по*
виция би се простирала отъ висотата Сосокъ до Бердекъ,
т. е. паралелно на п&тя на отстхплението му. Посл^^Бд-
жид би се заплашвалъ вс^ка минута отъ къмъ висотата
Малуша. Съмнително е при т-^зи условия да ли тур-
дит1 биха останали на върховетЬ на Шипка, или щ'^ха
да се спустнатъ и изберътъ позиция да югъ отъ про-
хода на равнината. Въ посл'Ьдния случий, положението
на Шипченския русски отрядъ се би силно облегчило и
осв^^иъ това т^ биха вдад^^ активно тоя важнейши
ароходъ.

111
Съ това ний завършваме собственно?шестдневнитЬ
августовски боеве на Шипка, които ще съставятъ
най св^^Бтла страница въ историята на Освободителната
война. За насъ българитть тгь иматъ особенъ мораленъ
иитересъ. Тукъ, на дивит*]^ и негостоприемни върхове
на Шипка, българските опълченци за пръвъ п&ть сл^дъ
500 годишно робство, поженаха първит^ поб'Ьдни лаври
и положиха основата на-^вАшит^ национални бойни
традиции. Тукъ славнит']^ синове на България, рамо до
рамо съ русския войникъ, доказаха нашата жизнеспо-
собность и че българския народъ заслужава една по
добра участь отъ колкото до сегашното робство.

ГЛАВА IV.
Лоюжението на Шипка м^ъ августовските боеве.
Сл']^дъ августовските боеве работит^ на Шипка се
изм']&няватъ коренно: Сюлейманъ паша се отказва вр']^-
менно отъ всички активни дМствия, и въ продължение
на 20 деня, до 5-й септемврий, се ограничава съ стро-
га отбрана. Турската артилерия на окр&жающит']^ ви-
сочини се усилва съ още н'Ьколко оръдия, въ това чи-
сло н'Ьколко мортири. Ежедневно и дв'1»т']^ страни водатъ
сравнително слаба канонада, която искарваше изъ
строя по десятива души отъ вс^ка страна. Сюлейманъ
води най енергична пр-Ьписка по телеграфа съ военния
министръ Мустафа паша, отъ когото иска и настоява
на ДВ*! н'Ьща: 1) Да му се испратятъ укомплектования
за баталионит*!, а така сгщо и нови 15 — 20 баталио-
на; и 2) Да се предпише на Мехмедъ-Али и Османъ
паша да прист&пятъ къмъ по енергични действия, за
да отвлекътъ силит^Ь на руссит-Ь отъ Шипка. Той осо-
бенно настояваше да се запов']&да на Османъ паша от1>
Пл^венъ да изл']&зе съ ц']&лата или часть отъ армията
си, и, като се уп&ти за Севлиево и Габрово, да му об-
легчи д']^йствията отъ тая страна. Съ това, казва той,
„русския Шипченски отрядъ ще бдде окончателно оби*
коленъ, и като не му остане други исходъ, той (русския
отрядъ) ще тр-Ьбва да капитулира".
Бъмъ края на августъ, отряда на Сюлейманъ паша
биде усиленъ, и неговата численность достигаше до 30
хиляди души съ 60 оръдия, отъ които н']Ьколко мортири.
Новит']^ подкр']&пления, обаче, състояха отъ редифи и
мустахвъзи, на които Сюлейманъ не дов'1ряваше, и съ-

из
•
вършеино ги считаше непригодни за серьезни вастгпа-
телни д'Ьвствня. Къмъ първит^ числа на септеиврив^
турската позиция на Шппка получи форма па подкова,
на воято стр']^лката се намираше на терасата на сЬверъ
отъ е. Шипка, а краищата й — на височинит*! на сЬ-
веръ отъ върха Малуша и на Вравеното гн']&здо. Както
виждаме, тъзи подкова блокираше русското расположение
отъ три страни, и оставяше свободна само тясната отъ
2 километра ивица, по която минаваше пжтя за Габро-
во. Турската артилерия обстрЪлваше отъ всички страни
пространството, гдЬто б4ха расположени русскит* вой-
ски. Самия П2ть за Габрово се намираше подъ най д'Ьй-
ствителния артилерийски ог&нъ на блокирующия.
На турската позиция се заб'Ьл']^зваше една усилена
д^^ятелность, която имаше за ц^ль да усили фортифика-
ционно заетигЬ пунктове и да ги направи недостъпни.
Работата се извършваше повече нощя, и руссит^^ вс^^ка
сутринъ забелязваха да се появяватъ нови окопи въ до-
пълнение на вече направените. Къмъ края на септем-
врий, турската укрепена позиция състоеше отъ слЯдую-
щитЯ фортификационни постройки (планъ № 6):
Лгьвъ флангъ. Два отделни люнета, на височините,
които се намиратъ право на сЪверъ отъ Малуша, това бЯше
крайния лЯви флангъ на турската позици. Една планинска
батарея (нова бат.) за 4 орхдия бЯше расположена меж-
ду тия люнети и батареята на Малуша. Една голяма
батарея отъ 6 полски ор&дия на Малуша. ДвЯ батареи
по на две ор&дия на Зелената височина, отъ тЯхъ ед-
ната беше въоръжена съ две мортири, а другата съ 2
планински оръдия. Между и около тия упорни пунктове
беха построени редъ пехотни окопи на места въ две и
въ три линии. Всичко това съставляваше левия флангъ
на Сюлейманъ паша. Пехотата на този флангъ състое*
ше отъ 18 — 20 баталиона. Зелената височина играя ше
роль на преденъ пунктъ на този флангъ, който требва-
ше да усили отбраната на важнейшата височина- Малуша.
8

114
Артилерията на турския л^ви фланг ь стр']^ляше но
Св. НиБОла, Централвата, Крхгла и Тилна батареи и —
но ОБОпитЪ около тия пунктове. Дв1Ьг]^ планински оръ-
дия на Зелената височината имаха специа.1на задача да
обстр^лватъ отъ разстояние 1V2 километръ кол']Ьпото на
шосгсго между Драгомировската и Подтягинската батареи ,
което м'Ьсто получи оригиналното название „Райска
долина**.
Цеитрь. Центра състоеше отъ една мортирна ба-
тарея на 12 орхдия, *) която бЬше построена на ра-
стояние 800 метра на югъ отъ Св. Никола, непоср*Ьд-
ственно около шоссето. Въ дЬсно, лЬво и прЬдъ бата-
реята се намираха схщо редъ п-Ьхотни окопи, които
пр'Ьграждаха фронтално п&тя на настъплението на рус-
ст^ на югь. Мортирната батарея стр^^ляше главно по
русскит'6 окопи на Св. Никола и около Стоманената ба-
тарея, а така с&що — и по сЬверния склопъ на тъзи
височина, г]фю се пр^^даолагаше да С2 расположени
русскмгЬ резерви. На този участакъ турцитЬ държаха
4 баталиона, които по нЬкога усилваха до 6.
Д^ьсенъ флангъ. Този флангь състоеше: отъ девети-
оката батарея на 9 ор&дия на височината м. Бердекъ;
батареята па височината „Бранено гн^^здо^, па четири
планински орхдия; батареята на височината Сосокъ на
други 2 планински орхдия ; батарея на 4 планински
ор2Дия, на западния склопъ па м. Бердекъ на оОО метра
отъ девятиоката; и най послЬ редъ п'Ьхотни окопи въ
н'1колко яруса за прикритие па тия батареи отъ къмъ
русския л'Ьвъ флангъ.
Осв4нъ укр-Ьпленията, турцитЬ бЬха расчистили и
поправили планинскит']^ п&теки за съобш.ение, насякоха
и расположиха пр']^дъ по глаьнит^ си окопи засЬки и
построиха ц'Ьли села и колиби за укривание на защит-
ницит'Ь. Доло въ полето, около с Шейново, т^Ь распо-
*) Споредъ н'1^кои источници тукъ е имало само 4 мортири.

115
ложиха общия си резервъ, обоза и необходимите припа-
си. За обезпечение на тоя лагеръ биде проектирано да
се увр'Ьпи една площадъ съ радиусъ около 1 и окр&ж-
ность около 7 километра. По подробно описапие на тоя
укр-Ъпенъ лагеръ, който биде построенъ много по късно,
ний ще направимъ въ посл'Ьдствие, когато ще описваме
Ше1новския бой.
Положението на русснтгь. Генералъ Радецки, стЬдъ
безрезултатните настхпления на 12-й, 13-й и 14-й ав-
густъ, р-Ьши тъй сжщо да се ограничи съ строгата от-
брана. Бъ щаба на 8-йя корпусъ, повидимому, б^ха
склонни да считатъ турцитЬ много по силни отъ кол-
кото гЬ б^ха въ дЬиствителность. Осв^пъ това .укрепе-
ната турска позиция ставаше 01^ день на день по силна,
и ако атакитЬ отъ 12 — 14 несполучиха, то малко шан-
сове имаше, че тЬ п^е сполучатъ сега. Общото положе-
ние на работитЬ на ц-Ьлия театръ, тъй сжщо диктуваше
осторожность. Мехмедъ-Али паша б^ше почналъ да про-
явява признаци за серьезно намерение да наст&пи отъ
Джумая или Османъ-Пазаръ къмъ Търново. Можаше да
стане нужда да се отдали часть отъ Шипченския отрядъ
за защита на Търново. Османъ паша, сл^^ъ като б^ше
ваелъ Ловечъ, гьй С2Щ0 заплашваше десния флангъ на
З-ия корпусъ. При гЬзъ условия русската главна ккар-
1ира не считаше за възможно да се прЪдприематъ ка-
квито и да било настъпателни действия до паданието
на Пл^венъ което, се очакваше да стане въ края на
августъ; за това на генералъ Радецки се предписваше
само да се удържа на заетит'Ь позиции, като пр^^гражда
латя на отстхплеяието на турцитЬ въ това направление*).
Русската позиция къмъ това врЬме получи едно
значително угол']&мявание. Пр']&ди всичко, въ състава па
*) Въ ср'Ьдата на августъ въ продължение на 3 — 4 деня се 6'Ьше
доявила мисълта да се обиколи съ 2-рата давизия Шипка пр'Ьзъ Имет-
ЛИ0СКИЯ проходъ, но тя скоро биде изоставена и тъзи дивизия получи
■запов'Ьдь да се пр'Ьм'Ьсти обратно въ Севлиево.

И6
д']&сния флангъ биде включена окончателно Страничната
височина, която до сега се заемаше само като пр']&денъ
пунктъ; сл^дъ това, въ тила б^ха построени в']^колко
допълнителни постройки. Изобщо, русската позиция сега
взе формата па една тЪ^ив. крива ивица, направлението
на която се опрЬдЬляше съ направлението на шоссето.
Средната широчина на тъзи ивица бЬше отъ 50 — 150
крачки, и само на аъ^ м^Ьста тя получаваше едно уши-
рочавание, което, обаче, не надминуваше 1000 метра
около Ержглата и 600 — 700 метра у Св. Никола.
На 20-й августъ на Шипка пристигнаха дв^ роти
отъ 2-ия Саперенъ баталионъ, и отъ тоя день, а особенво
сл^дъ несполучливата третя атака на 11л1венъ, се почва
испълнението на оная гигантска работа, която требваше
поне до нейд']^ да отслаби неудобствата на тъзи оригинална
позиция и да направи възможно оставанието на нея пр']^зъ
зимата и подъ най-Д'Ьйствйтелния огънь на противника»
Пр-Ьдй всичко, требваше да се построятъ редъ
окопи и батареи, за да се имповира на турскит*]^ сили
ср']&щу д']§сния русски флангь. За тъзи цЬль, Централната
и Ерхгла батареи бидоха преправени и приспособени за
по на 6 ор&дия; на Тилната височина бЬше построена
батарея за 4 орхдия, и получи название — Драгомиров-
ска ; на половинъ километръ на сЬверъ отъ посл'Ьдната^
около П2ТЯ, биде построена тъй нар']&чената Скоросп^^лка
(бързопостроена) батарея на 2 орхдия. Още по на скиеръ
се направи батареята на Подтягина за 4 орхдия, която
и съставляваше най-с^^верното русско укпр'Ьление. Нс^
Страничната височина, която сега получи название Во-
линска, се расположиха ^^в^ батареи по на дв-Ь орхдия^
ртъ които едната, тъй наречена скорострЬлна № 2, а
другата щурмовая № 1. Първата отъ т']^хъ б']^ше въо*
ръжена съ дв^ скоростр^лни оргдия и обстрелваше
подстАпит^ къмъ Зелевата височина, а втората, съ 2
полски оргдия, защищяваше западпит^ склонове и тила
йа Св. Никола.

117
На Св. Никола, пр'бдишнит'6 батареи и окопи бЬхл
усилени и црЬправени, и къмъ 1-й септемврий тукъ се
издигаха: Батареята № I, бившата стоманена, на 4 ор&-
дия*), батареята № 2 на двЬ орждия; батареит* № 3 и
4 ио на 4: орждия; своростр-Ьляата № 1 — на 2 скоро-
стрЬлни орждия; планинската — ^ на дв* орддия па 500
крачки на сЬверъ отъ Стоманената ; Мортирната № 1
на северния склонъ на Св. Никола — на дв'Ь 6-ти дюй-
мови мортири. Около батареит']^ се построиха редъ окопи
ва п']^хотата въ н']&колко яруса. Артилерията на Св.
Никола се приспособяваше така, че да може да стрЬля
въ всички направления, но особенно внимание се обръ-
щаше на създаванието добр^ь обстрЪлъ на истокъ^ югъ
« с^веро-западъ.
Ср'Ь1цу д4сния турски флангъ стр-Ьляха батареит-Ь
отъ Св. Никола и ония отъ Централната и Ер&гла ви-
сочина, а така с&що — и Драгомировската ; но за бли-
жайщи обстр^лъ на подст2бпит']& на позицията отъ къмъ
истокъ, построи се още щурмовата № 2 батарея на дв'Ь
ор&дия. Тя бЬше расположена между Ер&глата и Цен-
трална батарея съ фронтъ на истокъ.
ШхотнитЪ русски окопи състояха отъ три главни
групи : 1) Групата на Св. Никола за 2 */2 баталиона.
Т% в']^нчаваха всички батареи и имаха С2щия фронтъ,
както и посл'бднит'6. На северния склонь на височината
осв^пъ това б^ха ископали н-^колко п-Ьхотви еполимента
за укритие на частните резерви на тоя участокъ. 2)
Групата на Волйнската височина състоеше отъ два реда
окопи, съ профилъ за стр-Ьлба отъ кол']^но и стоишкомъ.
Задъ тЬхъу непоср^дственно около шоссето, б^е по-
строенъ другъ единъ дълъгъ окопъ за дв^ роти, който
съставляваше като посл'Ьдня позиция за частитЬ отъ
Волйнската височина, въ случай, че тЬ бгдатъ прину-
дени да отстхпятъ. Въ тила на този окопъ, на контръ-
*) СтоманеннтЬ орлдии оо недостатокъ на снаряди 6'Ьха сменени
еь 4 орлдия отъ 14-та артилерийска бригада.

118
форса, който се спуща отъ Кръглата батарея на истокъ^
б']&ше построенъ другъ единъ окопъ с&що на дв^ роти.
3) Третята група п'1хотни окопи, на два баталиона,
се простираше отъ ЕрАглата до Драгомировска батарея,
и имаше за ц'Ьль да обстр']&лва с&що подстхпит']^ къмъ
источния фронтъ на позицията.
Тъй като позицията на руссит*! се обстр'1лваше
отъ всички страни, то стана нужда щото на всичките
батареи да се строятъ тилни и междинни травети» блин-
дировани ровики, прикрити съобщения и расходни зим-
ници за снарядит']^ и зарядигЬ. Схщо требваше да се
направятъ почти вь всичкит^ п']&хотни окопи блиндажи,
бонети а на н']^кои аЬста. и траверси. Групта по всич-
ката позиция 6'Ьше каменистъ, покритъ съ единъ само
тънъкъ слой земя. Отъ доло подъ него бЬше скала,
която се копаяше твърд]^ м&чно съ им'&ющия се шан-
цевъ инструментъ. Вследствие па това, повечето бру-
ствери и траверси се правяха отъ фашини, или турове,
съ добавление на пр'Ьпосни землени торби. Саперит^
исплитаха вс']^ки девь до 300 тура, 100 фашини и
50 — 60 преносни плЬтища, които нощя се пренасяха
и нареждаха на м']&стата си. С&що голЬмъ трудъ стру-
ваше и направата на землянки и обходни п&тища.
Участока отъ шоссето, на с4веръ отъ Скоросп4л ката,
на протяжение до 1200 м. представляваше една съв-
с^мъ открита ивица, по която турците стреляха съ две
оръдия, специално назначени за тъзи цель. Деня тамъ
неможеше да мине безнаказано даже отделенъ человекъ.
Опястностьта при преминаванието на този участокъ беше
толкова голема, че единъ отъ участниците на отбраната
иронически беше нарекалъ това место „Райска долина^,
което означаваше, че който се опита да мине отъ тамъ,
отива въ Рая. Стана нужда да се прокара на целъ ки-
лометръ обходенъ пхть, по твърде трудна местность.
Вторъ такъвъ обходенъ пхть съ дължина Р/^ километра
требваше да се направи между Централната батарея и

119
височината Св. Никола. Трети обходенъ участокъ отъ
триста нетра биде проваранъ въ обходъ на височината
ОЕМО мортирната Л» 2 батарея.
Всичкит^ тиа постройки пр^^дизвикаха страшенъ
расходъ на енергия и съставляваха за защитницит{; ва
Шипка не по-малка тахесть отъ с^деннето въ окопити
подъ куршуиитЪ и гранатите на неприятеля.
Сйлйт^^ на отбраняющия къмъ 1-вит{; числа на
септемврий се распредЬляха тъй: Отъ 6 — 8 баталиона
стояха постоянно въ окопигЬ и съставляваха дежурна
часть. Останалите 12 — 14 баталиона оставаха на би-
вацигЬ на своит^ полкове въ землянкит^; и почиваха.
Бойни и продоволственни припаси и храна на позициите
се доставляваше пр^имущественно пощя, подъ прикри-
тието на нощната темнина.
До 30-й августъ русската главна квартира пр-Ьд-
патагаше, че етоянието на Шипченските височини, пр»
всичкигЬ неблагоприятни условия, ще се продължи сама
няколко деня. Сл^дъ третия обаче, Пл^венъ, този срокъ
се продължаваше на неопределено време и отъ тъзи
дата работението по укрепяванието на позицията стана
особенно енергично.
Така вървяха дните на Шипка, безъ да се пред-
вижда край на това м&чително седение въ влажнигЬ и
студени окопи и землянки.
Нападението на Зелено Дърво.
На 19-й августъ Сюлейманъ паша пакъ първъ
нарушава това м&чително спокойствие: Единъ отрядъ
отъ 400 — 500 черкези, преминава скрито по Иметлий-
ския П2ть и сполучва незабелезанъ да се появя предъ
расположението на 5-та и 10-та български дружини^

120
ОКОЛО Зелено дърво. Въ това вр']&ме дружинит'Ь ех ее
занимавали съ единично обучение и войницит'^ изл^бзли
безъ патрони въ патронташитЬ. Черкезит* се въсползу-
вали отъ това обстоятелство и атакували стр'Ьмително
пр^&дпит'& части. Произл^залъ единъ значителенъ безпо-
рядъкъ, и нанадающия сполучилъ да назстигне и изсече
15 — 20 души. Дружинит* отъ втората линия, като за-
б'Ьл1зали отстъплението на пр']&днигЬ, по инициативата
на полковникъ Еесяковъ, ударили тревога, построили
2 — 3 роти и срещнали неприятеля съ огънь. ЧеркезитЬ
ол'Ьд1 това повърнали назадъ, като сполучили да запа-
лятъ селата Топлигаь и Зелево дърво. 3 сотни отъ 23-й
Донски казашки полкъ, които биле расположени задъ
първото село се приготвили на бърже и се пустнали да
пр^сл^^дватъ атакующия противникъ. Настигнати по
стръмния склонъ къмъ Маркови стълби^ черкезит'6 оста-
вили подкараната плячка отъ добитокъ и отстъпили на
югъ къмъ с. Иметли.
Този устЛхъ на турската конница се е дължалъ
нсключително на твърд*]^ поср'Ьдственната организация
на стражевото охрапение. Дружипит']^ и казацитЬ счи-
таха себе си напълно обезпечени отъ печаенни нападе-
ния, защото биле въ тила на главната П1инченска по-
зиция, а на Иметлийския пъть се гледало като на труденъ
илъ съвсЪмъ непроходимъ. Въ схщия день, отъ Габрово
биде испратенъ Якутския п-Ьхотенъ полкъ, (отъ 11 -та
дивизия), който знае позиция около Зелено дърво и
заедно съ дружинит'6 получи назначение да обезпечи
окончателно този флангъ.
Положението пр%дъ боя на 5 ий Септемврий.
Между туй, военния съв-Ьтъ отъ Цариградъ настоя-
ваше да се дМствува активно. И Мехмедъ-Али и Османъ
получиха запов^дь да на.1егнатъ на русскит^ флангове,

121
да 1тривл'Ьвъвъ на себя си вниманието на русситЪ и съ
това да направятъ възможно и движението напр']&дъ иа
СюлеЯманъ паша. Въ испълвение на този планъ, Мех-
медъ'Али паша насочи една дивизия отъ Джумая къмъ
Попкюй и атакува руссвит']^ авангарди при Кара Хасан*-
вей на 16-й Августъ и Коцелово на 18-й. Пр^Ьдъ видъ
обаче на енергичното съпротивление на частит-Ь отъ
ХШ-й русски корпусъ, турцит* тр^Ьбваше да се огра-
еичатъ само съ този частенъ усп^хъ, който не отвлЬче
нищо отъ силит^ на генералъ Радецки.
Съ сгщата цЬль се опита да настъпи и отъ Пл*]^-
вепъ Османъ паша: На 19 й Августъ^ той излиза съ
20 баталиона по п&тя за Патишатъ, но сл']^дъ единъ
упоренъ бой, който му струва до 1000 души загуба,
биде нринудевъ да се върве още с&щия день обратно
въ Пл'1венъ подъ защитата на неговитЬ укрепления.
По всичко се виждаше, че настжпателнитЬ действия
на фланговегЬ не могхтъ да приведътъ къмъ н'Ькои р^Ь-
шителни резултати. РусситЬ имаха достаточно сили за
да не допустнатъ това. Къмъ Севлиево пристигна и 3-та
п-Ьхотна дивизия съ 3-тята стр-Ьлкова бригада. Сега за-
•едно съ 2-рята дивизия, тукъ се образуваше една груп-
па отъ 26 баталиона която нямаше да долустне никакво
настъпление отъ Ловичъ за Севлиево. Ср'Ьщу Османъ
наша, на Пелишатската позиция, руссит^ държаха други
30 баталиона, които следяха за всккл стхпка на Пле-
венския гарнизонъ. На 22-й августъ напротивъ руссит'6
сами пр']^минаватъ въ настъпление отъ Севлиево, и взе-
матъ обратно Ловичъ, като разбиватъ 8-тЬхъ турски
<$аталиона, расположени въ този пунктъ.
Сюлейманъ паша, като че ли не искаше да разбе-
ре това трудно положение на Мехмедъ-Али . и Османъ
паша, и, притворно или искренно, все още настояваше
да му се помогне съ диверсия къмъ Севлиево и Търно-
во или Бяла. Едновременно съ това, той все още не
напуща и мисъльта да добие н^коя по блестяща поб^Ьда

122
на Шипка. Еъмъ 1-й септемврий пристигнаха отъ Ца-
риградъ нови подкр^Ьпления и силигЬ на Сюлеймана,
ссбственно на Шипка, достигнаха до 25 хиляди души.
Сега той намислюва да овлад;]^е русската позиция съ
нощна атака. Отъ 1-й септемврий турската артилерия
усили своя ог&нъ, 12 оръдейната мортирната батарея,
която се построи на ската на югъ отъ Св. Никола,
почна тъй схщо да обстр^^лва русскит']^ окопи и бата-
реи. Загубиг'Ь на посл-Ъднит*!; се увеличиха и достигнаха
до 40 — 46 души въ девь, вн^Ьсто 10 — 15, както 6'Ьше
до сега. Но независимо отъ материалнит']^ вреди, огъня
на турскит'^ мортири произвождаше н твърдЬ т^жко мо-
рално д']&йствие Бавно л^тящт^к бомби, които се пущиха
прЬзъ вс^ки 5 минути, се ясно виждаха. Защитницит'^
инстинктивно 6'Ьха длъжни да сл^дятъ за т']^хното хвър-
чание и да се хвърлятъ задъ това или онова закритие,
за да нам']^рятъ защита. БомбитЬ, които падаха по сЬв.
склонъ на Св. Никола, се търкаляха на доло и повечето
П2ТИ се спираха около бруствера на тозъ или онзи
окопъ, гд']^то се и пръскаха. Всичко това произвеждаше
едно угнетающе нранственно впечатление на защитници-
т*! на Шипка и не имъ даваше покой нито деня, нито
нощя. Въобще, мортирния огънь б']Ьше единъ сюрпризъ
за всички и неговото морално д']&йствие б^ше по силна
даже отъ анфиладния и тиленъ огънъ на полската ар*
тилерия.

ГЛАВА Т.
Нж 3-1 септежврвй СюлеШшшяъ вятж събирт ме-
ненъ гмН^, ва богото подлага да обехди въпроса з»
едно Б01ЦН0 вечаевво вападевме ва ртсевата позиция.
На съв^^ присхтетвтвать вашжгЬ ШаЕиръ и Вееоель
и всичжнгЬ офицери отъ геверажни! вщбъ. Сд^Ьдъ не-
продъджнтелно обе&хдавие, Сюл^нааъ решава да на-
сочи главната атака ва височината Св. Нижола, а една
второстепенна — по направление на Волннската висо-
чина. Нападението се извършва по сл^дуютвя начинъ:
1 ) Водянието ва главвата атажа се възлага па едннъ
своденъ полкъ отъ избрани доброволци отъ 3 сводни
баталиона, подъ началството на подполковника Ибрахнмъ.
бея. Този отрядъ още вечерта на 4.то число се събира
незаб'к1'Ьзано задъ турския центръ и ще чака условения
часъ — 1 и 30 сл^дъ полупощъ, за да наст&пи. „Из*
бранницят^^^ се насочватъ право на Св. Никола, когото-
т^^ ще достигнатъ пълзиппсомъ. Еогато дойдатъ до върха
тЪ се хвърлятъ право на ножове, ^ще избиятъ артиле-
рийската прислуга и ще завлад'Ьятъ орхдията и бли-
жавшигЬ окопи ^. СхЬдъ това, двата баталиона оставатъ
въ завладЬннтЬ окопи, и само единъ ще се пустне да
пр^сл^два противника. За да могхтъ да отличаватъ свон-
гЬ отъ неприятеля, войницит^^ ще повтарятъ ч'Ьсто ду*
мата яКиаба*'.
2) Като поддържва на полка отъ „нзбранницятЬ^
се назначаватъ: 5 баталиспа отъ 1-рата бригада, подъ
началството на майора отъ гевералний щабъ Хамди бея^
я 4 баталиона отъ 2-рата бригада.

М24
Баталионит^ отъ първата бригада ще се лрибли-
жатъ незаб^^лязано къмъ окопити отъ първата ливия на
дентра, и ще чакатъ тукъ първия усп']&хъ па добровол-
ческия полЕЪ, а1'Ьдъ което наст&пватъ въ три линии,
достигатъ до върха и се утвърдяватъ въ заетит* русски
-окоаи и батареи. Само единъ отъ тия баталиони може
да пресл']&два противника.
БаталионигЬ отъ втората бригада се събиратъ въ
шумата на дола, ковто се намира на западъ отъ
Ов. Никола, ще тръгн{1тъ вь условения часъ, и, когато
се приближатъ до русскит* укрепления, ще съобразуватъ
д'1йствията си съ баталионит*]^ отъ 1-вата бригада.
В) Отъ дивизията, която е расположена на Малуша
и около зелената височина, ще се отдЬлетъ 6 баталиона
за атака на Волинската височина. Тия баталиони да
извършатъ всичкит'Ь си движения пощя, като се прибли-
жетъ колкото е възможно по близо до окопит']^ на про-
тивника. Самата атака ще произведътъ па разсъмнувание.
ТЬзн распореждапия бЪхь, изложени въ една об-
ширна диспозиция, която впрочемъ турцит^ паричатъ
инструкция, и която прЬтендираше да регулира всичкит^
най дребни подробности.
Вечерьта на 4- то число, полка на „избранигЬ" се
събра на едно затънтено мЬсто въ дола около с. Шипка,
гд'Ьто, сл'Ьдъ малко, пристигна самъ Сюлейманъ паша.
Той заповяда на всички да извършатъ вечерния намазъ
съ л^гание два п&ти на ззмята. Моллата прочита съ-
отв^тствующит^ молитви и дитати отъ корана. Сд^д'^
това главвокомандующия се обръща къмъ „избранни-
цциЬ^ си съ пламенна р^чъ, гд'Ьто апелира къмъ техния
патриотизмъ, и ги кани въ името па в'Ьрата и отечес-
твото да се пожертвуватъ, ако потр^Ьбва, до единъ, но
да не помослюватъ за отстъпление. Прочувствуванит^
визами, съ сълзи на очи, се кълнатъ да си испълвятъ
дълга до посл^дня капка връвь. Сл^дъ това Сюлейманъ
<е прощава, а ^ избран ницитб^ отиватъ на исходвия

12$-
пунвтъ да чакатъ условния часъ. ТЬ се намираха на
около 2000 врачки отъ върха Св. Никола.
Другит^ части, съ настАпвание на Н01цьта, тъй
С2Щ0 почваха на отд'Ьлни групи да се приближаватъ
въмъ назначените имъ исходни пунктове.
Понеже жЬсецв. този девь засядаше около 1 часа,
то р-Ьшигелното движение на „избранпицитЬ** тр-Ьбваше^
споредъ диспозицията да се почне въ 1 ч. и 30 ми-
нути. По неизв']&стви, обаче, причини, т*! зикъсняватъ и
тръгватъ едва въ 3 часа сл^дъ полунощь.
Расположевието на руссит^Ь, на атакуванит'Ь пунк-
тове на позицията, въмъ това вр'6ме бЬше кавто слЬдва:
Като дежурна часть, въ прЬднит']^ окопи на Св.
Никола, бЬха расположепи дв4 стрЬлкови роти отъ По-
дольсвия полкъ. Въ траншеите на втората линия, около
батареите стоеше 9-та рота отъ сжщия полкъ. Отзадъ
на северния склонъ на височината беха распиложени въ
частенъ резервъ две роти отъ Житомирския полкъ, н
още по отзадъ, около Централната батарея — 2-ия и
3*ия баталиони на схщия полкъ. Началникъ ка отбра-
ната на Св. Никола този день беше командира на По*
дольския полкъ полковпикъ Духонинъ.
Въ десно, на Страничната височина, беха распо-
ложепи 7 роти отъ Волинския полкъ, подъ началството-
на подполковнйкъ Сендецкий. Отъ техъ една рота зае-
маше преднята линия окопи, а другите шесть — глав-
ната позиция на този пунктъ, на върха на висотата»
левия флангъ на позицията, отъ Стоманената до
Кръглата батареи, се заемаше отъ 7 роти отъ другите^
полкове.
Всички останали части беха на биваците си задъ-
позицията и почиваха.
Вечерьта на 4-то число, некои войници отъ пред-
ците русски постове донасяха, че срещу Страничната
височина се чува некакъвъ шумъ и предвижение. Часа.
около 2 схщиге неопред^елени донесения се получиха а

отъ секретиг!, поставени пр^^дъ окопит']^ па Св. Никола.
Всл'Ьдствие на това, на войнйцит'Ь отъ пр']&днята линия
се заповяда да бодретуватъ, а на частнигЬ резерви —
да бгдатъ готови за бой. Сл^дъ малко, обаче, като не
се заб^ЬлЬзваше нищо ново, което да потвърди пр']&диш-
ни1^ изв1^стия, хората се успокоиха и бЪха. готови да
се прЪдадатъ пакъ на почивка.
Между туй, равно въ 3 часа, сводния полкъ на
т,избранницит'Ь" се сцуща напр-Ьдъ и почна да се ис-
качва по южнии и юго-западния склонъ на Св Никола.
БаталионигЬ на този полкъ вървеха въ отд^^лни бата-
лионни колони въ една линия и се пр']&дшесткуваха отъ
гжста верига на патрули. Русскит* пр-Ьдви роти дълго
вр'Ьме не можаха да отличатъ движущата се верига, но
когато се приближиха сгхстенит']^ части на рязстояное
400 — 500 крачки, н-Ьмаше вече никакво съмнение, че
1тративника настдпва. Дв^т^Ь роти допустпаха неприя-
теля още на стотина крачки иоткриватъ дружни зал-
пове, насочени прЬимущественно по срЬдния турски ба-
талионъ. ТурцитЬ неиздържаха този огънь и по голЬ-
мата часть отъ т'Ьзи флангови баталиови се хвърлиха
въ дЬсно и въ лЬво за да търсятъ укрития, обаче, цен-
тралния продължаваше своето настъпление упорно и,
•подъ убийственния огьнъ на дв-ЬтЬ стрелкови роти, до-
стига до пр-ЬдвигЬ русски окопи, ПатрулитЬ, които
първи вл1^гоxе^ въ т']&хъ, или бЪхв. уничтожени или от-
хвърлени назадъ. Сл'Ьдъ т]^хъ, обаче, се показватъ сгхс-
тени тълпи отъ 600—700 души, хвърлятъ се на но-
жове, принуждаватъ дв'Ьт^ русски роти да отст&пятъ и
се утвърдяватъ въ първата линия окопи.
ПръднигЬ дв^ русски роти отстдпватъ въ окопит*!
на втората линия и заедно съ 9-та рота на Подолския
полкъ откриватъ силенъ огънь. ТурцигЬ се опитватъ на
н']Ьколкн ПАТИ да се хвърлятъ на батареигЬ, но вс^ки
п&ть ех принудени да се върнатъ обратно въ заетит^
окопи отъ първата линия. При все това първия успЬхъ

12/
поободри останалит']^ отзадъ „ избранници '^ и т^ скоро
почнаха да прииждатъ и да усилватъ частитЪ въ око-
пити . Въ сдщото това врЬме пристигнаха и русскит*
подкрепления. Най напр^^дъ се появиха дв'Ьт^ Жито-
мирски роти отъ частвия резервъ, които веднага бидоха
исаратеии въ бойната линия. СлЬдъ н^^колко минути
пристигнаха още 8 роти отъ схщия полкъ подъ личното
начаютво ва командира на полка полковника Тяжелни-
кова. Руссит^^ се опитаха на пЬколко пкти да пр^&ми-
натъ сами въ паст<&пление, но силни» огънь на турцит'^
и нощната темнина побъркаха на това. Временно и
дв']Ьт1Ь страни залегнаха въ окопит'^ си и се ограничиха
съ усилена пр'Ьстр']&лка. Въ това вр'1ме на позицията
пристигна и генералъ Радецки. Сл^Ьдъ като се ориентира
въ дМствигелното положение на работит']^, той заповяда
на всички части отъ втората линия и отъ бивацйт1^ да
се приготвятъ за бой.
Б-Ьше вече почнало да се разсъмнува. ТурцитЬ пе-
над'6йно за всички, изваждатъ и забаждатъ па заетата
позиция бЬлъ флагъ съ червенъ полумЬсецъ. Подъ пр-Ьд-
логъ да прибератъ раненигЬ си, т4, очевидно, искаха
да спечелятъ вр-Ьме за да се утвърдятъ на заетитЬ по-
зиции- Изненадани отъ това, пр']&днит']& русски роти на
минута пр^Ькращаватъ огъня. Но генералъ Радецки
праща запопЬдь да се необръща никакво внимание на
каквито и да било флагове до тогава, до гдЬто против-
ника не б&де окончателно отхвърленъ и боя се възоб-
новява съ нови сили.
Когато окончателно се разсъмна, руссигЬ можаха
да копстатиратъ, че въ прЬднит^ окопи на Св Никила
н въ крайните южни канари на Орлиното гнездо се
^"Ьха загнездили около ЮОО низами, които се укрепя-
ваха и усилваха заетитЬ мЪста Останал ит'Ь турски части
въ това число и баталионит']^ отъ 1-ва и 2-ра бригади,
€р:Ьшнати съ силенъ п'Ьхотенъ и артилерийски огънь се

128
б']^ха оттеглили въ долината отъ дв1ЬгЬ страни на С&
Никола и се ограничиха само съ воден ието на безцЬлоа
стрелба.
Генералъ Радецки, елЬл,ъ като оставя н'Ьколко роти
на источвия и западния склонъ на височината за про-
тиводействие на посегателството на турцитЬ ср4щу
фланговегЬ му, заповяда на полковника Тяжелникова да
се спустне съ три роти въ атака ср^щу „избранниците^Ч
Сл^дъ като противника биде обсипанъ съ градъ куршумв
и картечъ, ротите тръгватъ напр^дъ, но и гЬ отъ свод
страна беха срещнати съ силеиъ огънь и С2 принудени
да отст&пятъ въ окопите си. Следъ това, атаките, се
повтарятъ още неколво п&ти. Генералъ Радецки ввежда
поазЬдователно въ бой по големата часть отъ своите^
сили. Часа около 10, най после русейте соо1учватъ да
достигнатъ до турските окопи и съ щикове изгонватъ
защитниците имъ отъ техъ. Съ отст&пванието на „из-
бранниците^ отстъпиха с&що и частите отъ 1 ва и 2-ра
турска бригади, които на пеколко п&ти се опитваха да
се хвърлятъ на Св. Никола отъ истокъ и западъ, на
които всеки пхть биваха отбивани отъ действията на
фланговите роти и отъ огъня на артилерията (1-ва и:
4:-та батареи отъ 14.та артилерийска бригада).
Едновременно съ боя на Св. Никола, турците,
както поменахме и по горе, беха реп1или да атакуватъ
и ВолинскатА височина. За тъзн цель шестьтехъ бата-
лиона ва Весселъ паша се приближиха скрито презъ
нощьта до русските аванпости и се спреха въ гората
на разстояние около стотина крачки. Баталионите вър-
вяха въ три линии, по два въ всека, и на сближени
дистанции. Часа въ 5, когато беше почнало вече да се
зазорява, турците изведнъжъ искачатъ отъ шумата и се
нахвърлюватъ на предните две роти. Последните не
свариха даже да направятъ по единъ залпъ. Следъ това,
първите два табора продължаватъ настхпленнето по от-
стхпающите русски роти. Обаче подполковникъ Сендец-

129
кий въ това вр'Ьме б^ше се вече приготвилъ да ср'Ьщне
неприятеля отъ втората линия акопи. Когато турцит^Ь се
приближиха на 50 — 60 крачки, и когато пр-ЬднигЬ
русски роти очистиха фронта, Волницит^^ ср%щ1в1тъ на-
ст&пающия съ залповъ огънь и слЪдъ четвъртия залпъ
сполучватъ да ги повърнатъ пазадъ. Едновременно съ
това, ср'Ьщу т^хъ насочва огъня си и № 4-та батарея
отъ Св. Никола. Взети подъ кръстосанъ огънь, турцит^й
отст&пватъ въ гората и почватъ да се устрояватъ. Часа
къмъ 8, т*)^ повтарятъ атаката си, но пакъ несполуч-
ливо. Най-посл-Ь, въ 9 часа, Вессель паща пуща въ
атаката посл'Ьднит'Ь свои части, но и този пхтъ тя биде
отбита. Сега русската батарея отъ Св. Никола, която
се бЬше добре пристр-блила (4-та батарея отъ 14 артил.
брига1(а на полков. Гофмана) нанас)!ше на турцитЬ
страшни загуби и т^ требваше да се отдръпнатъ въ
око1ЩгЬ си на Зелената височина.
Часа къмъ 10 сутреньта боя малко по малко почна
да утихва, а къмъ 12 той се съвс^мъ прекрати. Само
артилерията на дв^&гЬ страни продължаваше още да се
обм-Ьнява съ р-Ьдки изстр-Ьли. ЗагубигЬ и на отбраня-
ющия и на атакующия б']^ха огромни. Турци г'Ъ, по до-
несенията на Сюлейманъ паша, имаха убити и ранени
1460 души; русситЬ, цо т^хни источници, — до 104Ю
души. НаЙ-гол^ми загуби понесоха, разбира се, „избран-
ницитЬ". Отъ 1000 души, които достигнаха до Св, Ни-
кола, малцина уц'Ьляха и можа!(а да се върнатъ.
Сл']^дъ боя Сюлейманъ паша нареди сл41дствие, което
тр']&бваше да изследва причините на несполуката и вей^
нит']^ вивоввици. Отъ пего можа да се констатира, че
неусп'$;^а се дължи ирЬщ всичко на впечатлителностъта
на „избраницигЬ", отъ които по голямата часть^ сл^хь
първит'Ъ залпове, се хвърля въ л']&во и д-Ьсно въ доли-
щата, ври туй всичкит']^ усилия на частнит'Ь началници
да ги вдигнатъ напр'6дъ останали ^зрезултатни. Вой-
ницит']^ отъ Ьва и 2-ра бригада, като * вид4ли отстхп-
9

130
лението въмъ т']&хва страна на „избранницит']^^^ биле
1ъй с&що деморализирани, и по нататашнит']^ имъ уси-
лия да атавуватъ, не се отличавали вече съ особенна
енергия.
Но да ана.1изираме по подробно тоя интересенъ и
типиченъ нощенъ бой: 11о д-Ьйствията на турцит*, спо-
редъ насъ, мог&тъ да се направятъ сл']^дующит']& за-
1) Нощния настхпателенъ бой, за усп'1ха си, пр^ди
всичко изисква отъ участницит']^ единъ необикновенно
гол'Ьмъ запасъ на енергия и твърд']^ високи морални ка-
чества. Бойскит']^ на Сюлейманъ паша, послЬ августов-
ските несполуки, бЬхв. нравственно силно поколебани, а
ютъ такива м&чно може да се иска необходимото интен-
сивно напряжение на моралнит*]^ сили. Силит']^, и осо-
^енно моралнит']^ сили, на войника иматъ извЪстенъ пр']^-
д^лъ, който неможе да се пр']&минава безнаказано. Тур-
ския главнокомандующъ пожела да има 3000 „добро-
волци" и тЬ бидоха искаранщ но това далечъ още не
означаваше, че лЪ отиваха доброволно на смърть. Сю-
лейманъ, по видимому, и самъ разбираше това психоло-
гическо противор'Ьчие, и приб'Ьгна къмъ ц'Ьль редъ, ис-
пълнени съ религиозенъ драматизмът сцени за да исцЬди
отъ сърцата на тия „доброволци" това, което т4 не-
лсожаха да дадътъ.
2) Организацията на самата атака 6'Ьше твърд']^
сложна, а нощиитгь дпмствия въобще тргьбва да се от-
личавать съ извънредна простота* Чини ни се, че щеше
да бгде по правило, ако баталионит']^ отъ 1-ва и 2-ра
Ч$ригада се ешалонираха задъ „избраниците^^ и ако се
употребяха за подбутвание на предните части. Тогава
па Св. Никола биха достигнали повече хора, и, може би,
т^ щ^ха да нам^рятъ у себе си сили за да атакуватъ
и взематъ и втората линия траншеи и батареите.
3) Отряда на Вессель паша нямаше защо да чака
ла 100 крачки отъ неприятеля разсъмнувапието, а тр^б-

131
ваше да се хвърли въ атака веднага сл'1^дъ като се раз-
дадоха първит'Ь тс^^лн на Св. Никола, Бъ този случай,
той би привл']&валъ на себЬ си часть отъ резервигЬ на
гевералъ Радецки и, може би, щеше да облегчи зада-
чата на „избранницит!;^ и на баталионит^ отъ 1-ва и
2-ра бригада.
4) Едно отъ главнит^ условия за избора на пункта на
атаката е, щото той да бжде достжпенъ. Въ нощния бой
това правило е още по вЬрно. Между туй, пий виждаме,
че Сюлейманъ избира и насочва „избранницигЬ" ср'Ьщу
най-малко дост&пния юженъ фронтъ на Св. Никола.
Чини ни се, че шанситЬ за успаха щ'Ьха да б&датъ
по-гол'Ьми, ако избранницигЬ заедно съ 2.ра бригада се
насочаха по дола между висотата Св. Никола и Волин-
ската. Тукъ тЪ биха изл']^зли право въ гърба на пър-
вата височина и можаха да отр']&жатъ слабит*]^ русски
сили, които се намираха тамъ. Разбира се, че едновре-
менно съ това требваше да атакува и Вессель паша, а
Реджепъ паша да пр'Ьдприеме поне една демонстрация
ср^щу Кр&глата, или Тилна батарея.
5) На разсъмнувание турскит^ батареи оть флан-
говете, повидимому, не поддържаха достатъчно енер-
гично действията на своята пехота. Те требваше да
оставятъ на страна всички други цЪли и да насочатъ
единъ огненъ градъ па пространството между Централ-
ната батарея и Св. Никола, по което се движаха рус-
ските резерви. Съ това щеше значително да се затрудни
формированието на щурмовите колони е, меже би „из-
бранниците" щеха да сполучатъ да се утвърдятъ но
основателно въ заетите русски окопи и въ скалите.
6) Сюлейманъ паша испосле мотивираше нощната
атата на 5-й септемврий съ превземанието на Ловичъ
отъ русейте. Ние неможемъ да разберемъ каква връска
можеше да сгществува между вземанието на Ловичъ и
този неуместенъ бой. Напротивъ, следъ паданието на
тоя градъ, възможностьта да се съгласуватъ действията

132
на Османъ паша съ Шипченския отрядъ стана още по
1рудяа. ОсвЬяъ това тлихЬ па Сюлейм^нъ паша на
Шипка 6'Ьха приблизително еднакви съ ония на генерадь
Радецки. Шма съмнение, че ако Сюлейманъ даже спо-
лучеше да завлад'6е атакуваните пунктове, то мало-
численностьта на неговит^ сйли н'1маше да му позволщ
да развие този усп'1хъ, и работата въ най доб:ьръ слу-
чай щеше да ее сведе къмъ една частна, но много
скъпа поб%да. Тя н']&маще да промени нищо сгщественпо
въ стратегическо положение на л,в'Ьт'к страни, а мед: ду
това щеше да истощи и отслаби и безъ това слабяя
турски отрядъ. Съ стлттк, които располагаше къмъ тов^
вр^мя турския генералъ, той яеможеше и нетр-Ьбваше
да ся задава други ц'6ли, осв'Ьнъ скромната задача да
удържа пасивно Шипченския проходъ до пристщ^анието
на сериозни жодкр-Ьпления. СлЬдователно, отъ точка зр'Ь-
няе ва стратегическата обстановка, боя на 5 й Сеп-
тември* бтьиле бг^ършенно безполгьзенъ.
Касателно д-Ьйствяята на руссигЬ въ тоя бой мо-
г&тъ да се направятъ сл^!^^,ующт:'^ изводи.
1) ]1,&^тЬ Подолски роти на Св. Никола 07К|шватъ
0Г2НЯ сравнително рано, поради което моралното впе-
чатление отъ ноко б^ше не достаточно потр4сающе.
Ч«ни ни се, че ако т^ дочакаха противника да се при-
ближи щ 100-тина раскрача до окопит*, ефекта отъ
дружня^ИЬ залпове би билъ много по силенъ и атакующия
едвши щеше да има и този частенъ усиЪхъ, който
първо вр'6мя достигна. Въ нощния бой два три дружни
заляа, дадени въ упоръ, произвеждатъ страпщо морално
дМствие. Иапротивъ, ранното открквание на ог&ня дава
възможность на наст&пающия да се усвои, да привикне
къмъ рпасностъта и сл^Ьдователно да я прЬ^ася по спо-
койно. Както показва опити отъ егщия бой на Волин-
еката ^щ^очина 8—4 залпа направени въ упоръ, <Й&ха
достаточво за да се повърне а^^акующия назадъ. Под-
оолЕ^ввшрь Сендецкий съ В — 4 залаа направи много

133
повече, отъ колкото Подолскит*! роти съ своит% нного-
численни залпове.
2) М'Ьркит%, за въ случай на нощно нападение на
Св. Никола у руссит^, като че ли не С2 биле доста-
точно пълни. Дежурната часть отъ дв-Ь роти б^ше до-
статочна, но частнит^ поддържки тр^Ьбваше да бхдатъ
по силни и да се държатъ пощя по близко. Ако при
^-тата Подолска рота се държаха още поне 4 — 5,
ув']^рени сме, турцит^ щ^ха да бддатъ отхвърлени вед-
нага и нЪвсаше да иматъ и оня частенъ усп^хъ, когото
достигнаха, а загубит^ за отбивание на атакующяя щЬхл
да бхдатъ въ н'Ьколко пгти по малко.
3) И на дв^т'6 атакувани височини рубешт^ про-
явиха чудеса отъ храбрость и самоотв1>)жете, които
заслужаватъ подражание. По голямата часть отъ* офи-
церит-Ь на а^ковашйптЪ %асти на Св< Н111601Л« биде яз-
вадей* отъ ст|к>я*
4) Взаинтта 11бддърж1Ба между п1(Хожга и а^ш-
лврнята б^е о(фа8ЦОва АртиЛбрис^^и^^Ъ р^йютбка сь
едко ИС1ГИПВ0 героическо мм:<М1^ър)1№1нив. Оббббнно се
отличаваха дЬйствмта на 1*«мта и 4-та бата|№и отъ
14-та артилерийска бригада. Пъриата отъ тия "бамреи,
за да пплу4и йо доб^рг обс1гр'Ьлъ уг^ъркалва оркДкя^^а
отъ ложеммтйгЬ на съмршенйо открито 1й'Кс^о. въ *ея
пада убйп командира й тюхкомйкъ квйв^ У1ега^!р<ла1
и посл'Ьдв|1Я офицеръ &ору<йк1& Сйдорйн% бкде аростр'^-
ленъ с% два куршума, отъ мик^о ^Дйвгъ м гърд«1?'Ь.
Атаката йа 2-рата турска бригада биде бгбкгк
почти исключителио съ ога^А на 4-та бат&рея на пол-
кбвитсъ Гофмана. На разсъмнув&ййе тя йбвръща огхня
ср^щу таббригЬ пк Вессель наша, й съ тов^1 значнтблно
облепг^ва действията на пбдполковникг СейдецЧки.
5) Слушан на Волинската височина, съ заеманието
на 1ф%днята пбзйция, още вед^ажъ подтвърждава, до
колко еж въобще неудобни и не желателни въ нощния

134
бой преднит*! позиции, когато н'&матъ нам'Ьрение да ги
защищаватъ упорно. Атакующия, сл-Ьдъ като отхвърли
защитниците на таквазъ позиция, може по петит']^ на
отстжпающит4 да достигне и до главната.
Зимуванието на Шипченските върхове.
Сл4дъ боя на 5-ий септемврий, на Шипченската
позиция настжпва единъ периодъ на относитаино спо-
койствие, който се продължава до посл^ЬднитЬ числа на
декемврий м-Ьсецъ.
У руссит-Ь, сл-Ьдъ несполуките на 30 й августъ
подъ ПлЬвенъ, всичкия интересъ се съсредоточи главно
на този последния пунктъ. Огъ Руссия б^ха повикани
нови подкрепления въ лицето на Гвардейския и Грена-
дерски корпуси, които се предназначаваха, главно, за
операциите срещу Шевенъ и неточния фронтъ. Въ
очакванието на тия подкрепления, въ русската главна
квартира, беха взели решение да преминатъ пакъ къмъ
строга отбрана. По всичко се виждаше, че войната ще
' се продължи и презъ зимата. Генералъ Радецки получи
здповедь да продължава фортификиционното усилвание на
своята позиция и да се държи на нея строго отбранително.
С&щото произлизаше въ това время и у турците.
Следъ блескавйте успехи на Османъ па,ша въ края на
августъ мЬсецъ, въ Цариградъ погледнаха на Плевен-
ската турска армия като на якоръ за спасение на Им-
перията. Всички свободни войски, които по преди се
назначаваха за Шипка, сега бидоха насочени къмъ
София, а отъ тамъ презъ Орхание за Плевенъ. ПХнпка
съхрани сега и за турците само второстеаененъ интересъ.
И те решиха да се ограничатъ тукъ само съ удържа-
Бието на заетата позиция.

135
И дв^т*]^ страни отново прист&паха къмъ гигантсЕи
трудове за усилвание на позициит* си и за устройството
на пом^^щения за зимувание. Защитниците на Шипка
сега се превърнаха въ работници, които по ц^ли дни
ровяха земята, сЬчаха вършина, платяха тури, и пре-
носни плетища, вързваха фашини, пренасяха на ргце^
чимъ, земя и камани и, повидимому, б^ха всецяло по-
гълнати отъ една мисъль — да се заровятъ по-добре г^
по-основателно в^ земята, за да могжтъ да пргькарать
по- сносно настжпающата зима.
Между туй, нощните студове още отъ септември*
почнаха да ставатъ доста чувствителни. Върховете на.
Шипка редко оставаха не покрити съ гхста мхгла,
дъждовете почнаха да ставатъ по чести, а сегисъ то-
гисъ се появяваха легки мразове и утрешна слана^
Частите беха скоро принудени да превърнатъ своите^
биваци въ цели села отъ колиби. Турската артилерия
деня препятствуваше на работянието твърде силно, за
това требваше да се работи пощя. Въ средата на
октомврий се почнаха по силни мразове, които често се^
съпровождаха съ студенъ северенъ ветръ. Въ края на
този месяцъ студа по некога вече достигаше до 10^ Р»
Въ първите числа на ноемвриК, върховете се покриха
съ снегъ, който вече не се топеше. На пдтеките за
съобщение се образува цела ледена кора, която правеше
движението твърде бавно и опасно. Особенно се за-
трудниха съобщенията съ Волинската височина, които
беха съвършенно открити за кръстосания ог&нь на
неприятеля.
Полковете отъ 9-та и 14-та дивизия и СтрЬлковата
бригада беха силно искъсани, истощени и се нуждаяха
отъ почивка. Отъ друга страна турците усилваха своя
гарнизонъ. Предъ видъ на това, на 21-й октомврий на
Шипка пристигнаха три полка отъ 24- та пехотна ди-
визия, за да усилятъ а отчасти и за^естятъ изморените
защитници. Орловския полкъ и 4-та Стрелкова бригада

136
бидоха тЪяеии и иеаратени на почивка въ Търново.
М'Ьстата, които заеха тия полкове се виждатъ етъ при-
лагаемия планъ № 6.. Якутския полкъ остана на Зелено
дърво, гд-Ьто заедно съ българскит^ дружини служеше
за обезпечение на д'Ьснйя флангъ.
Н& 16-й с^птенвряй Сюлейманъ паша биде няаяя-
чеяъ за гла»нокохавдуюп(ъ на всичката турева дунавска
армия и 8аМ'§етеиъ на Шипка отъ неговия непримвримъ
врагъ и съперникъ Реуфъ паша. Първата грижа на но-
вия начаяникъ на Балканска^^а армия б^ше д1 усили
още повече даетит^ позиция еъ арибавлеииете на нова
артилерия. Отъ Цариградъ бидоха поискани нЪко^^Ь
още иортири и круповски полски орхдия, която се
и распред^^ляха по у^^пвптЬ участоци яа повицяята.
Турската позиция сега състоеше отъ редъ р^ути и Л1б
пети, които заоби^ляха русското раеволожение отъ за-
падъ, югъ и истокъ; По мбжду ей т§зя солидни форти-
фйкацяойяи по^бтройки се съединяваха съ по«1тя пепрб-
ривяа лиияя отъ п'6хотня окопи» която яяаха една обща
дължина около 19 кило]1етр1а. По важнит^ подет&пи се
защищаваха отъ 2, 3 и 4 ярусенъ огьнк.
Е1ъ кр«1я нк ньбмврий студовеН на Шипка почнк-
1а да ст^Ъ&тъ почти несносйи. Сн-Бга п6ст6]}нн6 валеАе
и се образу*** едйа пок|[)йвка о+ъ 172 — ^ аршАйк. За-
хванй±а сегйсъ тогис^ дк ставатъ и вйе1лици, който пр%*
к^^кщаваха на ьр%жЬ вс^Ькккво съобщ^йй^ между |укзнйт'Ь
час1п на позйцйит'^. Ьъ р'Ьдкит^ доб[1Ь дни Ьй-Ьгк се
топеше и водата пълняще рововет^ на транЛей!*']^, гд%-
тЬ Се об|)азу^^а^к ц^й блата отъ ка1лъ. СтавкУх^ нужда
въ таййва случай ДА се п]^о4йЬтватъ Й правятъ особнй
водосточйй в^ди й то поМ бгъня йк п^уо-гйвййкк. ]Вйва±к
дни кбгА^о отъ сн-Ьга и дъжда огнебет*! и^В^^йк^к й
^враФк отъ т^кн1пеи1% чксто йзлйзк^к съ й^къ))зйаЛй
о1Ббй9ейЬсти. Понеже кла,1(еййе'1'Ь на огънь с1 дъ^^ба гфб-
Шб%Дкп1в дййъ, йобто п]^ивлй^аш& внймкййето йк не-

137
првятедскит^ стр&щи, то дървата скоро се зам^Ьниха съ
въглища, които се гор']&ха задъ позицията.
Особенно несносна и ужасна бЪше сн'Ьжната буря^
която се почна на 7-й декемврий и трая до 15-й почти
безъ пр^късвание. Това 6'Ьха ужаснит^ дни на злов-]^-
щото „Шипченско спокойствие^, за което генералъ Ра-
децки 6'Ьше длъженъ да рапортува вс%ка вечеръ съ сте-
реотипната телеграма: ^На Шипк^ все спокойно^.
Оставанието въ траншеит^,^ даже ла бла(5ит6 дежурни
части, етана невъзможно. Достаточно б^^ше войника да
посЪди 1 — 2 часа вънъ отъ землянката, ш да се вЪо-
ч№й. Часовит^^, оставени да наблюдаватъ за противника,
ги намираха ч^^сто вдървени или затрупани отъ сн'^^гъ.
При всичко, че см^Ьнит^ се правяха пр'1зъ вс^ви V2
часъ, загубиг! вземаха ужасающи размери. Др']^хит^ на
гърба на войнициг'Ь замързваха, ставаха твърди като
кора и се чупяха при всЬко движение; вашлицит']^ вдър-
вени вече не гр^яха, а само жуляха врата, ушит^ и
лицето; (кваха случаи че войницит^ за естественнитЬ
си нужди вече не се раскопчаваха. Землянкит^ се ока-
заха не достаточно солидно направени. Сн'Ьга който ги
покриваше, се топеше отъ вътр-Ьшната топлина и вода-
та капяше въ вътр^шностьта. Въ случай на виелица гЬ
чъсто се навяваха съ сн^гц а по никога и събаряха.
Поправката, поради дебелия евЬп и огъня на против-
ника, б&пе много м&чна. Бъ гол^мит^ виелици, много
отъ войниците се отказваха да излизатъ отъ зецмикит^
си за топла храна и пр'Ькарваха полугладни съ сухари.
И дв']&т'Ь страни, като че 6'Ьха се мълчаливо съгласили
да пр-Ькратетъ взаимната вражда и да насочатъ всички-
те си сили въ бедата съ стихията. Пр^дъ видъ малка-
та вЪроятностъ за наст&пление^ и дв^^т^ страни прибра-
ха всичко отъ траншеит^ въ землянкит^, като оставиха
за наблюдение само слаби караули и отделни тостове.
Имаше случаи когато ц^ли постове се нам1фваха замрп-
нали на м-Ьстата си. За да можемъ да си съставимъ

138
едно по ясно пр-Ьдставление за ужасния студъ, доста-
точно е да кажемъ, че само на 12-ий декемврий единъ
полкъ отъ 24-та дивизия имаше 6^9 души заболели и
излезли отъ строя, т. е. ^1^ отъ ц-Ьлия съставъ. Тъзи
дивизия, която б'1ше по малко приготвена за зимната
война, имаше въ трит']^ си полка къмъ 13-ий декемврий
6013 души болни и измързнали, което съставлява около
2/з отъ ц4лия съставъ. Въ дневника на Енисейскиа
полкъ отъ тъзи дивизия е показано, че на 12-ий декем-
врий, въ 3-ия баталионъ, осъ^яъ наряда за вътр']&шна
служба, сл оставали свободни здрави хора: въ 9-та рота
- 3 унтеръ-офицера и 8 редника, - въ 10-та рота
4 унт.офиц. и 9 редника, въ 11 рота — 4 унт.-офи-
цера и 5 редника, въ 12 рота — 5 унт.-офицера и И
редника. Всичко въ баталиона 65 щика, а съ домашния
расходъ — 119! Цифрата на болнит* и измързнали въ
ц-Ьлия полкъ е достигала до 2046, а въ строя еж оставали
само 831 челов-Ька и то относително здрави! Полковет-Ь
отъ другит-Ь дивизии, макаръ повече втегнати, все пакъ
бЬха понесли грамадни загуби. Частит^^ на Шипченския
отрядъ б']&ха на края да се дезорганизиратъ окончател-
но. Ако бурята би се продължавала още 2 — 3 деня,
имаше опасность, че въ строя ц^ма да остане здравъ
войникъ. Особенно ужасно б'6ше положението на ония
части, които стояха на Св. Никола и на Волинската
височина. Сравнително въ по благоприятни условия се
намираше Минския и Брянски полкове отъ 14-та дивизия.
На 13-й декемврий силно пострадавшит']^ полкове
отъ 24-та дивизия бидоха снети отъ позицията и ис-
пратени на почивка въ Габрово и околнигЬ села. Т']^ се
признаваха вече за неспособни въ близко б&д&ще за
каквито и да било действия. На Шипка сега остана
пакъ знаменитата Драгомировска дивизия и с.1авния
Брянски полкъ отъ 9-та дивизия.
Пр']&зъ всичкото вр^ме на зимното стоение на
Шипка, боевит^Ь д'Ьйствия се ограничаваха само съ вза-

139
имно обстр^лвание. Артилерията и на авЬт^ страни
вс^^Би день откриваше огънь, който впрочемъ даваше
сравнително ничтожни резултати. И дв-Ьт* страни се
6'Ьхв. закопали въ своит'§ траншеи и землянки доста со-
лидно. Само при см^нит-Ь и при р4дкит'Ь движения по
позицията огъня се усилваше и по н']&колко души се из-
важдаха огъ строя. При туй, тъй като русската пози-
ция б'1^ше по слаба, то и т^хнит']^ загуби надминаваха
ония на турцит-Ь.
Този ходъ на работит-Ь биде сжщ,ественно нарушенъ
само два пжти: На 30-й октомврий, сл'Ьдъ продължителна
кононада, въ 3 часа сл-Ьдъ пладн-Ь, турцигЬ подадоха
сигналъ за наст&пление и н']&колко табори С() опитаха
да атакуватъ върха Св. Никола и д']^сния флангъ на
Стоманената батарея. Русската артилерия скоро откри
това настдпление и обсипа противника съ картеченъ
огънь. Атакуюп^ит* части се спр'Ьха испърво въ мърт-
вото пространство на югъ отъ Орлиното гнЬздо, а сл'Ьдъ
малко съвсЬмъ отстжпиха. като се укриха въ окопит-Ь
си около шоссето. По този начинъ атаката на този день
биде отбита исключително съ артилерийски огънь.
Вторъ такъвъ опитъ за атака биде направенъ на
3-й ноемврий вечерьта: Часа около 7 вечерьта, саперит-Ь,
които работяли на върха Св. Никола, зачули н^^какъвъ
си шумъ доло въ турскиг'^^ ОКОПИ: Т'Ь изв^^стили начал-
ника на този участъкъ за чутото и веднага пр'Ькратйли
работит*]^. Дежурнит"]^ роти отъ Иркутский и Енисейский
полкове скоро заели своит'^ м^ста въ окопигЬ и чакали
въ пълна готов ность. Сл']^дъ малко шумътъ се усилилъ
и въ тъмнината можало да се заб^л^жи движението на
н:Ьколка ггсти колони, които еж били насочени къмъ
батареята № 3 и 4. Когато противника се наближилъ
на ЗОО — 400 крачки батареит* отъ Св. Никола откри-
ватъ картеченъ огънь почти въ упоръ. Турцит* при все
това продължаватъ да се искачватъ на стръмнината. Въ
с&щото топа врЬме тяхната артилерия открива участенъ

140
огъйь, васоченъ главно по Й-ия и Ш-ия отД']&ли на по-
^нцнлта, съ видимата исЬль да се попр'{(чи на движението
ва рез^рвит'^. Когато движението на противника се окон-
чателно опр']^д%лИу откриватъ огънь и п']^хотнигЬ части.
Ол^Ьдъ н-^^колко залпа атакующия се спира и с&що от-
крива бдзпорядъченъ огънь. Още 1{алко и звука на тур-
ските тстр^лн почва да ое отд&лечава* Атаката и този
п&ть е била несполучлива. Бъ това яЪло отъ турска
страна ех вземали участие повидимому не повече отъ
1 — 5 баталиона, и очевидно 4'Ь с& см-^^тали да изнена-
датъ противника си съ своето нападение. Въ 8 часа
вечерьта всичко се успокоява и само артилерията продъл-
жава да стрЪля усилено пр^ъ цялата нощь. Съ тъзи
атака турцит*! с& имали, повидимому, й ц'Ьльта : да без-
пбкоятъ противника си и да му по^ажа^хъ, че е въз-
можно и нощно нападение, та съ това да го принудятъ
да държи въ готовность винаги значителни части на по-
зицията си. Тъзи ц^ль биде до нейдЪ достйг)1ата.
Ср-Ьщу Св. Никола и ВолиЕГеката височина тур-
ските окови бЬхж приближени на м'Ьета до 200 — 300
расврача, и тукъ вс^ки день се водеше и ор&жевна пр^-
стрелва. Ш никога отвривахв ор&жеенъ огънь и час-
тите на Редженъ наша отъ дееннл турски флангъ, но
и(А беше почти б§^резултате^ъ, особеиио отъ послед-
яяте числа на оептемврий, когато руесите беха си вече
нацравидй на всекаде доволно солидни залкрвтиа.
Къмъ «това време целгата русска Шгщш биде раз^
делена на 4 самосгоя^лни бт^^^*) отъ воито всеки
^дий! се йовери на особеИъ ба^&дйив^.
Рия 09Ндгь.1Ь гйМюЧяЬ&те Ьйсо^ина1гй М Св. Ни-
]кОл& '6% Стома1№вма батареи.
Н-ия отдплъ включаваше Водинската височина и
могилите, на които беха расположени Централната и
^рхгда батареи, заедно съ всичките окопи окОло тия
пунктове.

141
Ш-ия отдгьлъ се намипаше на с4веръ отъ П-дя, и
включаваше всичкит'6 постройки и окопи до IIодт^^гинс-
ката батарея.
Най поел* 1У-ий отдгьлъ с^е захващ^е у посл-Ьд-
нята бадарея и се свършваше до телеграфната станция
(вижъ плана № б).
Началникъ на отбраната генералъ Радецки съ ш^аба
си 6'Ьше с^. расположилъ въ турското беклеме, около те-
леграфната станция. На схщото м'Ьсто се намираше в
главщ|я пр^вързоденъ пунктъ,
У турцит]^ позицията б-Ьще разделена С1бщо на 4
отдала: 1) л)Ь9ъ флатъ съ централенъ упоренъ пунктъ
височината Малуш^а. 2) Центръ — съ упоренъ пунктъ
батареит* на пюссето ца, югъ отъ Св. Никола. 3) Д^ь-
сенъ флангь — съ упоренъ пунктъ деветиоката батарея
на малкия Бердекъ и 4) на| посл4 шилъ — удр-^пения
лагеръ у Шейново.
Въ цървит'6 числа на декемврий, силит'Ь на тур-
ците на Шипка и въ укр'6пения Шейновски лагеръ би-
дохас попълнени съ нови укомплектованид, и т1& дости-
гаха-: до 30 хиляди души съ около 100 орддия. Отъ т-Ьхъ
по гол'Ьмата '^асть б'6ше расположеца по ^ърхов^т* на
пр']^днигЬ позиции и само ц'1колко (^^талиоиа и ц']&лата^
кавалерия оставаха въ долината, въ лагера около Шейновр.
Ца 29-й ноемврий^ сл^дъ известието за паданиехо
на Пд^^ве^Ъу блде см']^ненъ военния министръ Мустафа
паша и замбстепъ отъ команданта на Шип^а Рауфъ
паша. За зам^^стнщръ па иосл']^дпия биде назцаченъ
Ах]|1едъ-Еюбъ паш^^ който впрочемъ съвсЬмъ не се яви
на Шипка, а фактически командуванието премина в*^
р&Е^т*]^ на Весселъ паша. Последния 6'Ьше генералъ съ
твърдЬ ограничени способносж?? нер^шителенъ и неспо-
собенъ да прояви каквато и да била инициатива. Това,
к^то ще в^идимъ по посл*]^. б^Бш^ една ртъ главнит^
причини, които повл-З^коха къмъ пл^Бнеци^ ^а Шипчен-
ската ту^ка армия.

142
Да кажемъ сега няколко думи и за продоволствието
на дв']&т'Ь страни:
Продоволственнит']^ магавии на русския отрлдъ бЪхл
устроени въ Габрово. Доставката на продуктит* се из-
вършваше отъ изв']^стната компания Боганъ и Горвицъ.
Припасите отъ брашно фуражъ и дребни продукти се
купуваха почти исключително въ България и се превоз-
ваха на волнонаемните русски транспорти. Порционенъ
добитъкъ с&що се вземаше отъ населението съ заплата.
Останалит-Ь продукти се купуваха въ Румлния и Южна
Россия и по железниците достигаха до Зимничь, а отъ'
тамъ се испращаха нанапредъ съ транспортите.
До 20-й августъ, храната на войниците се приго
товляваше задъ позицията, на неколко километра, а отъ
тамъ се доставляваше па р&це до расположението на
частите. Тъзи процедура^, обаче, беше твърде сложна и
съединена съ големъ рискъ. Войниците, испращани съ
храната, често биваха ранявани или убити, а тези които
достигваха, донасяха съвсемъ студена храна, която се
ядеше лошо. За отстранение на това неудобство, беха
направени на самата позиция, около расположението на
частите, особен ни блиндировани кухни, гдето се почева
и приготовлението. Това даде възможность, щото по-го-
лемата часть отъ хората да получаватъ ежедневно го-
реща храна, което не закъсня да се отрази твърде бла-
готворно на санитарното състояние на войските. Порци-
онния добитъкъ се докорваше живъ до кухните, а оста-
налите продукти се донасяха преимущестненно пощя
на военни или волнонаемни кола. Боманданта на 1'а-
брово, заедно съ интенданството, взеха грижата за пра-
вилното и своевременно испращание на всичко необхо-
димо, и защитниците на Шипка не гьрпеха вече остра
нужда отъ нищо.
Схщо беха добре снабдени и турските войски. Въ
лагеря при Шейново беха учредени грамадни складове,
които се попълняваха главно съ подвозъ отъ Цариградъ

143
И Одринъ ДО станцията Карабунаръ и Радне Махале^
а отъ тамъ — на жЬстиа кола до Шейново и Еазанлъкъ.
На своето м'Ьсто ний ще говоримъ още за запасит'^ на
тоя лагеръ, които б^^xа нам^Ьрени при неговото [пр'Ь'
вземание.

ГЛАВА VI
Общъ очеркъ на събитията на цЪлия театръ на войната
отъ августъ до паданието на Шипка.
По гор% ний пом']^нахме, че въ края на юлий рус-
сптк бЬха р'Ьшили вр'Ьменно да се ограничатъ съ строга
отбрана и да дочакатъ пристиганието на нови подвр'Ь-
пления.
Частнит'Ь подвр']&пления, които пристигнаха и^^дъ
августъ м']&сяцъ бидоха употребени за атаката на Пл'Ь-
вевъ, но посл^^ 3-тята несполучлива атака,- отново взе-
маха р^теине да пр'Ьмииатъ къмъ отбраната и да до-
чакатъ пристиганието на посл']&днит'Ь по гол']^ми резерви.
Въ първит'Ь числа на октомврий м'Ьсяцъ, на те-
атра на войната пристигнаха Гренадерския и Гвардейски
корпуси. Т'Ь б^ха насочени веднага на западь, съ ц^Ьль
да усиллтъ Пл'Ьвенския отрядъ и да пр1)къснатъ окон-
чателно съобщенията на Османъ паша съ останалит'Ь
турски армии. Дв']^т']^ дивизии отъ Гренадерския корпусъ*)
и 3-тята Гвардейска останаха въ съставъ на Плевен-
ската блокадна армия и сг]^сниха оня жел'Ьзенъ обрачъ,
който тр']&бваше да стисне и уничтожи поб^Ьдоносната
др сега армия на Осмапъ паша. Другит:Ь дв'Ь Гвар-
д']&йски дивизии съ Гвардейската стр&1кова бригада и
часть отъ 3-тята армейска дивизия, съ многочисленна
конница, подъ началството на генералъ Гурко, съста-
виха тъй нар'&чения Западенъ отрядъ. ПосхЬдния биде
испратенъ на Софийския пгть, съ задача да уничтожи
*) Първата дивизин на тоая корпусъ д^Ьйствоваше на азиатския
центръ и само 2ра и 3-та на европейскин.

145
отд«лнит« укрепени етапни пунктове между Пл^венъ и
Орхание, да завладее сЪъеряттЬ исходи на Бтрополския
балканъ и съ това да осуетя всичкит^» опитвания на
турцигЬ да деблокиратъ 11тЬвенъ. Съ сдщата цйль, по-
гол^ма часть отъ 3-тя армейска дивизия заемаше Ло-
вечъ, Троянъ и Тетевенъ, и наблюдаваше за Троянсйия
и Роселитски проходи. Други Русско {^омхнски отрядъ
зае Рахово и пътищата отъ Видинъ за Ил^^венъ. Въ
боевет'Ь на 12-й и 16-й октомврий генералъ Гурко зае
посл'6дователно Горни Да6никъ и Телишъ, слЬдъ което
се насочи къмъ западь. На 15-й ноемврий западния
отрядъ, сл']Ьдъ незначителни боеве у Правецъ, Бтрополь
и Орхавие, заема всичкит^ пътища и исходи, които во-
дятъ отъ София за Пл1^венъ и съ това направи съвър-
шенно невъзможно подаванието на каквато и да било
помощь на обсадения 11л'Ьвенъ.
ПргЬзъ това вр^ия на неточния фронтъ Сюлейм^нъ
паш8 развяваше тр']^скава д^ЬятелвостЬу съ ц^ль ^а. пре-
мини въ |Г^^ши1елно настъпление и да помогне на обса-
дения 11л'Ьвенъ. На 14-й ноемврий, йонйя 'гурск^ главно*
комюдующъ атакува еъ 30 хиляди души поз1^цйит^& Пй,
ХП'«я русски норнусъ у Инртоеь^ Тр^стенийъ и Хайъ
Гюлъ-Чешме^ но, сл^дъ кръвояролитекъ бой, биде при-
нуденъ на другия день да 07ст2ни задъ р^кй1та Лоъгь,
На 22 -й оть с;вщм 1гЬсяць Сюлеймнъ Се вахвърлюва
съ 25 хиляди иа Еленския отрядъ, и снолучва да Щ
нанесе твърд^Ь чувствителни загубя ш да заеме гр. Елвяа(,
но, благодарение на слабостьта на смшт^ си и нж сла^
бата маневрена способность шл импробнзобавия отр1ЯД1&,
т)рцит'Ь немог&тъ да развиятъ този свой частенъ усггЬхъ^
и ее принуждаватъ да звематъ й туя^ъ е^бр^шгтелно по-
ложение, а слЬдъ това да отстжнятъ 'й^жъ Стара р^^в,.
На 28-й ноемврий най посл^^ падва Пл^венъ. ЗО
хилядната турска армия, сл^^дъ единъ отчаенъ опитъ да
си пробие П2ть па западь биде принудена да капитулира.
10

146
Сега у руссит'^ се освобождаваха ц^Бли 8 дивизии,
които можаха да подкр^патъ останалит^^ отряди за ак-
тивни д']^йствид. Зимата, оба[че, 6'Ьше вече наст&пила и
въ русската Главна Квартира възникна и се обсаждаше
въпроса: да се наст&пили незабавно къмъ р'Ьшйтелни
действия, или да се дочака прол-Ьтьта. Генералъ То-
тлебенъ, а съ него и другитЪ по ос1'орожни съвЬтевтщ
ла Главнокомандующия, изказваха мн^^ние да се усилятъ
трит'Ь отд']&лни фронта на армията, и да се дочака про-
л^тьта, посл^^ което само да се премине въ р']&шително
настъпление. Защитницит']^ на този планъ имаха едно
преувеличено представление за Балкана като пр^пят-
•ствие и считаха^ че операцията за форсиранието му,
пр-Ьзъ това вр-Ьмя на годината, когато той б^ше по-
критъ съ дебелъ сп']&гь, е съединена съ гол^мъ рискъ.
Другит*]^, на чело съ самия Главнокомаднующия и гене-
ралит'^ Гурко и Скобелева, не разд'Ьляха този ваглядъ
м, в'6рвайки въ износливостьта и енергията на русския
войникъ, 6'Ьха на икЬвие да се д']&йствува незабавно и
'енергично; тъй като всЬко спирание на. операциит'6
щ'Ьше да даде вр^^ме на противника да събере и орга-
низира нова армия, за нова упорита борба. Посл^днето
11Н'&ние взе върхъ и сл']&дъ всестранни обс&ждения, въ
първиа^^ числа на декемврий м'Ьсяцъ, бившата блокадна
плевенска армия биде распр^&д']&лена както сл'Ьдва: 9-ия
армейски корпусъ и 3-тя гвардейска дивизия съ арти-
лерията си се испратиха къмъ Орхание, за усилвание
на Западния отрддъ на генерала Гурко. Гренадерс&ит^
дивизии се оставяха вр'Ьменно около ИлЬпевъ като общъ
Ч5тратегически резервъ.
За усилвание на Шипченския отрядъ биде назна*
ченъ 4:ия армейски корпусъ, т. е. 16 та и 30-та п'%-
хотна дивизия, 3-тята стр^кова бригада — 3 баталиона,
м 9-тия казашки полкъ.
2рата пехотна дивизия се испрати въ Търново,
гд^то тр'Ьбваше да състави общъ стратегически резервъ
^а Русчукския и Шипченски отряди.

147
У турцит^ въ това вр'Ьме положението на работит'Ь
се представляваше въ сл^Ьдующия видъ.
Около 80 хиляди души заемаха четире&гьлниЕа на
крепостите и линията отъ Русчукъ до Елена и съста-
вляваха противовесъ на равносилната армия на Наслед-
ника Цесаревича.
10 хиляди души заемаха Ботленския, Хайнкейския,
Твърдишкия и Старорецки проходи.
Около 30 хиляди души, подъ началството на Вее-
сель паша, заемаха Шипченските позиции и укрепения
лагеръ у Шейново.
6 — 7 хиляди души вардяха Роселитския и Троянски
проходи и служаха за свързска между Шипченския от-
рядъ съ оня на Араба Конакъ.
35 хиляди, подъ началството на Шакиръ паша,
стояха на Арабаконакската и Златишка позиции и въ
г. София, като преграждаха п&тищата отъ Бгрополь и
Орхание за София и Златица.
Около 20 хиляди други на скоро сформировани
войски се движаха отъ Македония и Цариградъ за да
усилятъ Балканската армия и главно — отряда на Ша-
киръ паша, който сега се заплашваше и отъ къмъ
Сърбия. Въ Цариградъ вървеше една трескава деятел-
ность по формированието и испращанието на нови части.
Предполагаше се въ най скоро время да се сформиру-
ватъ още 60—70 баталиона, които требваше да послу-
жатъ, отъ една страна като общъ резервъ, а отъ друга
— като непосредственъ заслонъ на Столицата
Най после, около 28 хиляди съставляваха гарни-
зонъ на Вйдинъ и Велоградчикъ и наблюдаваха прохо-
дите, които водятъ отъ долината на Тимокъ въ западна
България.
Въ Цариградъ, повидимому, недопущаха, че рус-
ейте ще предприематъ нещо решително до настжнва-
вието на пролетьта, и беха рбшили да удържатъ Бал-
канската линия съ кордонъ отъ Берковецъ до Сли-

148
венъ. Имаше, истина, и отд']§лви гласове, които исваз-
ва|Ш. С!ЬКВ'Ьв0е въ^ ц^^юсъобразност&та на таввазъ отбра-
на и расхвърленность,. ]{ааго ]1р'1ш>р&чахА да ее отсх&па
къшь Одрвш^ НО) тавмш^ се О!&0вндвах& вгь^ оте&тствие
на нАхриотшза^ь. и мадодушне, и т'ЬтяЕтк мнения не се
ислушздш Сюжйившь^ о&ша самъ не вярваше въ вшз^
можностьта да се удържи съ располагаемаггЬ свлв дъл*
гат Шлттпя лшвяп^ ио< не^су ое достигна граждан-
ското мъжество да защащшвйк съ педоба|Нкцатаь енергия
и 0!Ф«ри(го едшгь. шшгь,. който не: мккасгаю да/ ее хареса
н% хФДнаш^ ИдД(ь 1?л&ва(га на. турекия главнокоиандующъ
висеше Домокновия мечъ, да навлече на евбя си тш^вл.
на^ Суьщгша^ и ши в«рмс№ждшк>|ца11& тълпа,, която ис-
кащия «фтнаш тйЬщг к той има малодушието д» се
иодчини на този страхъ. ВмЬсхо да иогдедне^ на
злоно право^ лъ, очат']^,, ш да нанрав» това, което му
ди&тувашге; юумолишогас обстановка, патриотизма и вяс^
шш д^ългъ. катО' гдавашвоашндуюпць; той. губяше- всич-
ката си енергия за да търси, повровителж и по11уляр>*
ноотА^ и да парира ин1фигшгЬ. на своигЬ противндци.
Посл^дни^,, опярайаи се на. военния М1шястръ Реуфъ
паша, д^бнйяа случая да. му осмдстетъ,. № той* се отда*>
де^ на течението^ бевъ да^ сл:уша своя здравъ сгаслъ.
ВмДстО! т нак^тои да. се о/ставн дългата » неудобна за
отбрша Б&акадска лваая^ кахо съсредоточи. 80 — ЮО
xидя№^ души въ, Одринъ^ шш пакъ, а&о този; планъ не
спадучи, да сн^не> 01гъ> ^бя си главното кмандувание ;
той а%хравлва номинално това звание, и въ д^свител-
ность вършк това, каета му диктува военкиа съв^Ьтъ. отъ
Ца|^шрадъ. Между туй,, ок^дкь падааието на Пл^венъ,
б-кщ^ яфно, че> Турция се намира на края на пропастъ-
та и< хр^|бваше: да; се действува енергично» Ако Сголей-
манъ паша настоеше да се съсрЬдоточатъ 80 — 100 хи-
ляди' души на лвиияга Одринъ-Бъркъклисе^ той можаше
да създаде' отъ тия два. пункт два грандиовни Пл^вена^
коихо щЬхА да. спрътъ русската армия още поне на

449
4 — 5 я^сяца. В% топ. вр4ж< хожаше да> ^е с%ббре и
орпнвмра мва арния па Ча'шд{икий«жата тшшя е мв-
яаха да се продълам още ва {^"Ъла годиша. Подоб&о с1Л1ро-
тявлевпе бе лр^дяюикало отъ страт ва В(>оет ето
висше ваорякевяе на нейажг^ свлв, и вой ат^ дали
Петербургсхия вабвяетъ «е би ст«а^^ь по отстж«гч111въ
въ своитЪ тр'Ьбо8авия.
Едтъ отъ 1югивитА^ ш да ое удържа още Ба^и-
вавскат двния, б1^ше в яад^&дата, те Аяглия вце ^^бжшя
^&що война на Роосия; а Сухгава ве вокаше да «евз-
гтбвтъ ар^им7щес^вата, воито се полумваха отъ владе
ввето на тая отбраавт^лва лвнвя.^ Въ Царвградъ в1кр-
ваха, че най много сл^^дъ ]гЬоецъ абглийеввт^ войски
и|^ се вояяетъ въ Солуяъ, Гелвполъ в Царвградъ и ще
дадътъ едянъ ловъ обрать на хода ва войвата.
Но да продължямъ расхаяа си: На 18*й девеварвй
Западния отрядъ ва гввералъ Гурво тръгва огъ Орхавве
и Етроводъ и на 17-й по головата шаеть огь обходав-
тк вояонв ое спущатъ въ Софвйсват» долвва. На 19<-й
вачалнвха на Западввн отрядъ апхува Араба*Коват-
вата П08ВЦИЯ отъ къмъ твла. Поставенвя срвщу вего
турски арвергардъ ври Ташвесенъ отъ 8 баталвова се
удържа толвова вргЬме, водвото б^ше веобходвмо ва
Шавиръ папт ва да отст&вв хъвъ Петрвчъ, Златвца и
Ихтвванъ. На 2д*й дехемврвй, ^асть отъ свлягЬ ва
генералъ Гурхо ваевать Софвя. По този нааднъ Бал-
канската лвнвя б^ше форсвровава*
Отъ Царвградъ въ това вр^Ьш засвпватъ Сюлейваяъ
паша съ натякваняя и укоря, ковто го вравятъ да В8-
губи вс^Ько арвсжтствве на духа. ВвАсто да пшвели
серьозно за напущание на Балкана и съср^Ьдоточение на
СВЛНТ& сИу тоВ приева най лошето р^^шеняе, което мо-
жеше да се ваеме при дадената обставовва: На равбв-
тата и почти дезорганизована армия на Шавиръ наша
ее дава ваповАдь да вадъряса дългата в врайво неудоб-
на за отбрана линия — Коприщица, Петричъ, Понбрене,

160
Ихтиианъ, Самоковъ. Самъ Сюлейманъ паша напуща
общото командувание и бърза да ргвоводи тъаи без-
разсъдна отбрана. Като съзнава отъ друга страна всич-
ката опасность на положението си, той, съ разни из-
въртваниЯ; се стреми да хвърли поне часть отъ отго-
ворностьта на Реуфъ паша, и го прави отговоренъ на-
чалникъ за отбраната на централнигЬ и неточни Бал-
кани. Реуфъ разбира тия интриги и къмъ 24-й декем-
врий ограничения Вессель паша е прЬдоставенъ на соб-
ственната си участь. По този начинъ, въ най кри-
титската минута^ когато сждбата на С9хранившата
се турска армия висеше на конецЪу въ това вргьме
се явявате двама главнокомандующи, двама заклети
врагове^ които се мдчатъ да тласнатъ единъ другиго
въ пропастьта^ въ която требваше да погине ц^^лата
Империя. Въ посл']&днята минута, когато русскит'Ь об-
ходни колони вече заобиколяха Шейновския укр'Ьаенъ
лагеръ, Вессель паша е поставенъ въ положение да нез*
нае чии запов'Ьди да испълнява. На 26 й той съобщава
и на двамата главнокомандующи за опасностьта да б&де
отр'Ьзанъ и уничтоженъ, но на никого отъ т:Ьхъ не до-
стига гражданското мъжество да поеме на себе си от-
говорностьта за отстъпление. Напротивъ, Реуфъ паша
още настояваше да се удържатъ заетигЬ позиции, като
расчитва да спр*! побЬдоносниг]^ русски колони съ ни-
какво въображаемо пр']^мирие, което той наивно в'ЬрвалЪу
че ще му се даде въ таквазъ р'Ьшителна за русскит'Ь
поб'Ьди минута. *) Всичко това, както ще видииъ по на-
татъкъ, стана причина за пълната капитулация на Шип-
ченската турска армия, която послужи като вай-бл'Ьс-
тящъ в'Ьпецъ на досегашнит']^ русски победи.
'*) За6'Ь.1');жка : Посл'Ь.янята телеграфическа запов1}дь, 1%'оято по-
лучи на 26 то сутреньта Вессель паша отъ В. министръ, гласеше : ,?'&•
шено е да се заключи веднага армистия ме^ду дв'ЬгЬ воюющи страни.
Азъ ви моля въ имято на нашето бойно друшрство'* , въ името на дър-
жавата и на нацията да не оставяте позицивгЬ, които ний защища-
вахме, толкова вр-Ьме наедно. Пр-ЬпорАчвамъ ви с&що да обърните осо-
бенно внимание за да съхраните свободенъ о&тя на отст&олението ви."

ГЛАВА ТХ
Пожмммета на вмоштЪ п геирап Рждецш яе
поср^ствоио п||Ъдн яц1—1Внмм1Т11 м Бамам.
Еънъ 20-н декемврий собствено на Шипченскага
позиция стояха: всичвата 14-та дивизия и Брянсвиа
по1къ отъ 9-та дивизия; а воечво 15 баталиона и 40
орхдия отъ разни калибри. Около Зелено дърво 6'Ьха раз-
положени 7 дружини отъ българското опълчение (1-ва,
2, 3, 4, 5, 6 и Ю). За непоср'Ьдственно наблюдение на
ближайшит'& обходни П2тища б^ха поставени една дру-
жина и 2 сотни у Еръстецъ и едва уралска сотня у
Топлишъ. Въ Габрово и околнигк села оставаха разстрое-
ните^ полкове отъ 24-та дивизия, които отпосхб бидоха
изпратени въ Търново. Къмъ 22-и декемврий, въ окол-
ностите ва Габрово пристигнаха отъ 11л']&венъ и се раз-
положиха по селата ц1лата 16-та дивизия съ една 4
фуптова батарея^ 3 бата^1иоиа отъ 3-тята ср^кхкова бри-
гада и 6 сотня отъ *1'НН плУАкШна полкъ.
Къмъ с;к(ц<т> гонг щ$^^п% останалите три полка
отъ 9-та дивизия^ 4 та €П]^,лтн% бригада съ една пла-
нинска и две полски батар^^и с<; разположиха въ Трявна,
Дряново и околните села* Иапредъ на Кръстецъ, както
видехме, стоеше освенъ това една дружина (9-тата)
и 2 сотни. Останалите 4 сотни отъ 23-ия казашки полкъ
беха тъй с^|Щ0 се събрали въ Тревна.
Елена и Хайнсвия проходъ се заемаха отъ частите
на 11-та 26-та пехотни дивизии и отъ кавалерията на
13- та кавалерийска дивизия.
северните изходи на Роселитския и Троянски про-
ходи се заемаха отъ отряда на генерала Карцева, който

152
б1ше вече на пжтъ за Карлово, и, по съображенията
на главната квартира, требваше да се спустне на 21-й
декемврий отъ Балкана за да заеме този пунктъ, посл']^
което да дМствува ир^гъ Балоферъ ср'Ьщу л'Ьвия флангъ
на Шииченс&ата турска армия.
30-та пехотна дивизия тръгна на 24-то на бърво
отъ Търцово и получа вапов^дь да се съсредоточи въ
Тр']&вна.
По този начинъ въ околностьта на Габрово и Трявна
къмъ 24-ий декемврий б^^ха събрани 56 баталиона, 8
дружини, 12 сотни и около 100 оргдия, кои го всички
можаха да се унотр^^бятъ за завлад']&ванието на Шип-
ченския проходъ.
Силит']^ на турцит']^ около Шипка къмъ това вр^ме до-
стигаха до 40 баталиона, 1500 конника и около 100 орх-
дия. По св']^д^^нията, които се имаха, около 25 баталиона съ
60 оргдия стояха на позициит*]^, В баталиона наблюдаваха
Мхглншкия П2ть и стояха около това село. Останалит']^,
— около 12 баталиона съ 40 ор&дия и конницата 6'Ьха
разположени въ Шейново и въ Базанлъкъ.
Ако сравнимъ силитЪ на дв']&т']& страни, то ще ви-
димъ, че въ отношение на п]&хотата, генералъ Радецки
разполагаше съ грамадно численно прЬвосходство, —
около 50 хиляди ср-Ьщу 27 — 28 турци. По количеството
на артилерията дв'Ьт'Ь страни б^ха равносилни. Кол-
кото до кавалерията, турцит^ испърво пр'Ьвъзхождаха
своя противникъ, но съ пристиганието на 3-гЬ полка
отъ 1-вата кавалерийска дивизия численното пр^^възход-
ство преминаваше на страната на руссит^. Понеже
пр^Ьдстоеше да се действува на една крайно пр'Ьс'Ьчена
м-Ъстность, то тукъ пехотата имаше първенствующе зна-
чение, а този който се р']^шеше да води иаст&пателни
Д'Ьйствия, не можеше да се възползува отъ своята ар-
тилерия, осв'Ьнъ въ ограничени размери.

153
Плана на генерала Радецни за пр^иинаванието
иа Балкана.
Пра всичкото численно пр1&1гьсходство иа силит^,
форсированието ва Шипченската позиция отъ фронта
се явяваше задача почти не испълаима. Както вид^Ьхме
по шрЪ, турцятЪ б^ха сполучи да заематъ всичкит']^ по
важни кшсандующя височини и да ги приведътъ въ об-
разцово отбранително състояние. Н'6маше ви педа земя
отъ подстдиитЬ на турскит^ позиции, която да се не
обстр^лва съ най-дМствителеяъ артилериВски и ор&женъ
огьиь. На н^кои мЪста посл^Ьдння 6'Ьше въ н'Ьколко
яруеа. Независимо отъ това, Балкана б^ше покритъ съ
твърд'Ь дълбокъ сн'Ьгъ, който силно затрудняваше дви-
жението. На много всЬста склоновет!) на височините, а
така с&що и брустверит^ на окопигЬ и укр'Ь11ленията,
се покриваха съ деб^Ьла лелеял кора. по която б11ше
немислимо каквото и да било масово движение.
По сжщйт!» тия съображения б^Ьха невъзможни оз:-
ватит% и тактическите обходи. Оставаше следователно
едно: да се произведе стратегически обходъ. Последния
можеше да стане: или само отъ единъ отъ фланговете,
или едновременно отъ двата.
Отъ редъ рекогносцировки, които беха произведени
въ разно време, и отъ сведенията събрани отъ мес-
тните жители, беше известно, че с&ществуватъ две пъ-
теки, по които можаше да се направи обходъ и на
двата фланга. '
1) Първата отъ техъ излизаше отъ с. Топлишъ и
Зелено дърво, прехвърдювашс Балкана презъ височи-
ните Маркови стълби и Чифутъ и се спущаше у Иметли.
Ростоднието по права линия съставляваше около 18 ки-
лометра,
2) П|Ктя, който обикаляше десния турски флангъ,
излизаше отъ Тревна, преминаваше презъ височината

154
Крьстецъ и главния балкански хребетъ, сл']^дъ което се
спущаше въ колибит^ Селци. Отъ тукъ пдтеката се раз-
лЬля на два клона, отъ които л^вия води по М^глиш-
ката р^ка за селото Мгглишъ^ а д'Ьсния, а1'Ьдъ като
пр']^хвърли още единъ по низъкъ гребенъ, спуща се въ
с. Долньо Гузово. Разстоянието по права линия състав-
лява около 55 километра.
Генералъ Радецки, по указанията на Главнокоман-
дующия, р']^ши да испрати по тия дв*]^ пгтеки дв*]^ об-
ходни колони, като остави на Шипченската позиция
само 15 баталиона съ 40 ор&дия.
Движението тр^^бваше да се почне на 24-й декем-
врий и да се свърши вечерьта на 26-й. На 27мо число
дв^т']^ колони пр']^дприематъ едновр']&менна атака ср']^щу
Шейновския укр^пенъ лагеръ, а за облегчение на т'Ьх-
яяиЬ д'Ьйствия, ако тр']^ба, ще се пр']^дприеме отъ фронта
демонстративна атака съ силит']^, расположени на по-
зицията.
Дмната колона на генерала Скобелева се съставля-
ваше отъ 16-та п'Ьхотна дивизия, 3 баталиона отъ 3-тята
Стр'&лкова бригада, 7 български дружини, 2 роти, отъ
3-ия Сапереьъ баталионъ, една планинска и една полска
батареи, 7 казашки и една български сотни. Всичко 22
баталиона, 16 оргдия и 7 сотни.
Лгьвата колона^ подъ началството на генералъ- адю-
танта князь Св:6тополкъ Мирский, тр']&бваше да състои отъ
трит-Ь полка отъ 9. та дивизия, 4 баталиона отъ 4-та
стр^^лкова бригада, една опълченска дружина, една пла-
нинска и 2 полски батареи, 5 сотни отъ 23-й казашки
полкъ; една рота отъ 5-ий Саперенъ баталионъ. Ис-
посл'Ь тия сили се признаха за недостатъчни и въ съ-
става на тая колона бЬте включена и ц^Ьлата 30 пехотна
дивизия. Всичко 26 баталиона, 24 оргжия и 6 сотни.
Войскит'^ тр']Ьбваше да тръгнатъ съ 6-ти дневенъ
запасъ на сухари и съ по ЮО патрона на пушка. Часть
отъ тия припаси се пр']&насяше на товарни коне. За по-

155
нататъшното снабждение на обходнит-Ь колони, въ Трявна
и Зелено дърво се образуваха особни разходни магазини.
Този б']&ше въ общи черти плана за пр'&дстояпц1тЪ
действия. Като го разгледваие критически, пив неможемъ
да се не съгласимъ, че той б^^ше твърд'Ь рационаленъ
и нашлно съобразенъ съ обстановката. Главнокоманду-
ющид на Дунавската армия излизаше отъ правилото, че
за п^^хотата н'Ьма ведоспБпна м'Ьстность, а тамъ гд^^то
мине пехота ще се пр^Ькара и кавалерия и планинска
артилерия. Колкото за полската артилерия, тя се да-
ваше на всЪки случай» като се допущаше въ крайность
да бгде оставена на пхтя или повърната обратно. Мгчно
можеше наистина да се чака, че при сгществующето по-
ложение тя ще се пр'Ькара пр']Ьзъ тия трудни п&теки
и ще сл'Ьзе отъ планината едновр']^менно съ п']^хотата,
но ако тя достигнеше и по-късно, все пакъ би била по-
лезна, особенно ако д^^йствията подъ Шейново лолучатъ
блокаденъ характеръ.
Р^^шението да се обиколи противника отъ двата
фланга 6'Ьше така с&що твърд*]^ ц']^лесъобразно. Ако
обхода се предприемеше само отъ едивия флангъ, то
резултатит'^ неможаха да бддатъ тъй пълни, защото про-
тивника би съхранилъ още П2ть за отстгаление, или
къмъ Калоферъ и Пловдивъ, или къмъ Сливенъ и Ям*
болъ. Отъ друга страна дебуширанието отъ планинска
м^стность не може да става освЬнъ постепенно и по-
ешалонно. Ако обхода 6'Ьше извършенъ само отъ една
колона, то колкото силна и да се направеше тя, все
пакъ рискуваше да бхде бита по части въ момента ко-
гато щ']&ше да излиза отъ устието на проходите и да
се развръща въ полето. Друго б^^ше положението, ако
обхода се извършаше въ дв'Ь колони, и едновр'6менно отъ
двата фланга. Въ този случай отбраняющия не ще има
възможность да съср'Ьдоточи едновр'Ьменно и ср'Ьщу
дв^т^ колони достаточно сили, и той по неволя ще е при-

156
в^мт^ лш ее Д&1Я9 а <съ юм ее облегаая» пър|& хного
най важния иоментъ на подобни .д']&йствия — излнзанието
изъ планински!'^ теснини.
Вейка отъ «Фяовит& се прави дмттъчно сина и
еамос1УШФ&ша за да 4л» вь съетаюгае, а»о ^^'Ьбва,
сама да води от(^ави1\еденъ бой ^^йщу тсичштй еи1и
ва прозгюннка. Оетам1 еано да ^ М1жа1^, че глав-
яаса 1»арти|ю, въ увлйчешкто сн да усшжп ^надншя
отрядъ, 6'кшд оставила въ распореждаяпето на геввралъ
Радарм твшрдй налво кавалерия- Д'Ьй€твнтелно : въ цй-
^0^I Шиячевскн от|«дъ биха събрали «ано едаби 13
еотн«, а поели «е добавеха още 12 еекадрожа н оозяв.
Въ об[Ц9, 11#ожвоеть това бЬха 16(Н) саби. Капитула-
цията на Весбслъ иаша б^^ше една щастлииа изненада
аа ру<зснтй. По вйрштно бйше, « турсмя иаилникъ
на Шипченевата ариия, слйдъ като открие обх(Ш1 ла
двата си фланга, ще се опита да се съпротивлява до
гд'Ьто може, а подиръ ще търси възможность да си про-
бие П2ть къмъ Отара-Загора и Одринъ. Шма съмн']&пие,
че подобно отстхпление щеше да стане твърд*)^ импро-
визировано, безъ артилерия и обози. Тукъ именно се от-
варяте широко поле за работа на русската кавалерия.
Тл требваше да б&де достатъчно силна за да прЪслйдва
енергично и да не допусне противника си да вл'6зе въ
Одринъ. Ако армията на Весселъ паша не бедеше пле-
нена у Шейново, русската кавалерия тр'Ьбваше да бхде
достатъчно силна за да я уничтожи, или поне — за-
държи на пространството между Шипка и Т.-Сейменъ.
За тьзи посл1Бднята ц^ль^ тя б*Ьше твърд<Ь слаба^ и едва
можеше да импонира на конницата на Весселъ паша.
Другъ важенъ дробелъ въ органимцняа на обхода
ее авива отслтепието на свързва ме1иу дн^т! юяони
и щ^л на ген^миа Радецви. Ано главната ава рт и р а
б^ше дала шл расоореждаинето на 110СД'Ьхнии своецрк-
иенно поне единъ отъ им^вшигЬ се на театра на вой-

157
ната 6 телеграфни парка, то аъЬтЬ крайни колони мо-
жаха да се свържатъ съ телеграфно съобщение и съ
това щеше да се гарантира напълно съгласуванието на
тЬхЕштЬ действия. Л'Ьвата колона имаше телеграфно
съобщение съ главната квартира само до Бръстецъ,
д'Ьсната оставаше съвсЬмъ безъ таквозъ.
Но. да разгледаше двивеянята и д^йствидш на об-
ходнит'Ь колони.

ГЛАВА УП,
Движението и действията на лавата колона.
Описание на плтя.
Бавто поменахме по гор'Ь, пгтд който тр']^бваше
да пр'Ьмине л'Ьвата волона отъ Тр'Ьвна до Гузово им1а.ше
около 55 километра. Това 6'Ьше една т']^сна и стръмна
балканска пгтека, по която движението ставаше само
л']^тно вр'Ьме и то исключително п'Ьша и на товарни
коне. Отъ Тр-Ьвна до Крьстецъ, на протяжепие 19 ки-
лометра, п&тя 6'Ьше сравнително не тъй стръменъ и до-
волно утъпканъ, тъй като по него до сега ставаха съ-
общенията между 9-та българска дружина и града
Тр']&вна. Отъ Крьстецъ се почваше най мъчната часть.
Пътеката, сл^дъ едипъ малъкъ спускъ, се искачва на
два, макаръ и не дълги, но твърд'Ь стръмни ръта, сл^дъ
това тя върви около 3 километра по една широка въ-
лниста тераса и послЬ въспира твърд*]^ стръмно на
главния хребетъ на Балкана, Отъ върха, тя испърво се
спуща досаа полегато, но около колибит*]^ Селци извед-
нъжъ се упира на единъ твърд'Ь стръменъ спускъ, посл'Ь
което слиза въ самит'Ь колиби. Разстоянието отъ Брьс-
тецъ до Селци е около 22 километра. Уколибит^ пжте-
ката се раздъля на два клона приблизително съ еднаква
дължина. И двата се искачатъ на посл^Ьднето пр'Ьдго*
рие на Балкана твърд'Ь стръмно и сетн'Ь се снущатъ
въ Тунджанската равнина. Источния клонъ въ с Ма-
глишъ, а западния въ Долне-Гузово. Разстоянието отъ
Селци до Гузово или Мъглишъ е около 14 километра,
отъ които приблизително половината въспоръ, а другата
половина спускъ. По Мъглишкия клонъ е възможно съ

169
трудъ движението на кола. Отъ Тр'Ьвна до Селци съ
авннгарда сл-Ьдваха до 2000 души* българи съ дървени
лопати за да расчистватъ пхтя. При все това, на дъ-
ното на изринатата сн^Ьжна траншея, оставаше още
около V2 Аршинъ пърхавъ сн^^гъ, въ който тъняха кра-
ката на войниците, и движението 6'Ьше твърдЪ трудно.
Марша на 24-й Декемврий на л%вата колона.
Сутриньта на 24-то число всичкигЬ части отъ ла-
вата колона, съ исключение на 30-та п']&хотна дивизия,
б^X2^ събрани въ околностите на Тр'1&вна.
Авангарда^ подъ началството на полковникъ Брокъ,
тръгна равно въ 4 часа. Въ него влизаха Стр']&лковата
бригада, планинската батарея, една саперна рота и дв']Ь
казашки сотни. Сл'Ьдъ пристаганието на Брьстецъ къмъ
него се присъединява и 9-та българска дружина.
Колоната на главнит^Ь сили почва движението си
веднага слЬл^ като се извърветъ частит^Ь отъ авангарда.
Главните сили се движатъ въ слЪдующия р^дъ: една
казашка сотия, 33-й Елецки полкъ, 34-й СЪвски полкъ
съ 4 фунтовата полска батарея, 36-й Орловски полкъ
съ 9-та фунтовата батарея и най посл^ въ ариергардъ
другите две казашки сотни. 30-та дивизия пристига
въ Тревна на ''24-й вечерьта, и на другия день следва
въмъ Селци.
Следъ големи трудности и необиБновенни усилия,
отряда този день премина до с. Селци, при което аван-
гарда пристигна въ 9 часа вечерьта и се расположи
на бивакъ около самото село*). За охранение на бивака
си, той разстави пехотни аванпости и освенъ това ис-
^) Самото село 6'Ьше язгорево и разорено оть черкеаигЬ ■ само
една у1^яда клща нааомнюваше за неговото с&ществованяе.

160
прати дв'1& кавалерийсви застави до гребена на поежЬя'
нето пр^Ьдгорие, по пхтйщата за Мъглишъ и Гузово.
Главвит^ сили достигнаха посл']Ьдния спускъ около
Селци часа въ 12, гд'Ьто се и расноложиха да нощу-
вате. Това завъсн']&вание се дължеше на необходимостьта
да се нонага на движението на полсвит^ батареи. Вла-
ченнето на артилерията ставаше тъЯ бавно, че начал-
вика на отряда още въ 12 часа ирЬдъ деня р'Ьши да
повърне обратно 9-ти фунтовата батарея. Колкото за 4
фунтовата^ тя, сл'Ьдъ страшни усилия, биде извлечена
тоя дею до главния само гребеяъ на Балкана. Понеже
въ С2ЩИЯ день князь Св'Ьтонолкъ Мирски получи кате-
горическо подтвърждевие да се атакува противника пе*
пр^м^^нно на 27-мо чиело, то той залов']Ьда щото 4
фунтовата батарея да се остави вр'1мевно ва пр^&вала,
да се пропустватъ всвчввт'Ь части напр']Ьдь, и последния
полкъ отъ 50-та дивизия да се погрижи за воната-
тошвото движевие на тия ор&дия.
По тозн иачвнъг вь1&ъ разсисвувание ва 25-то
число, частвт*! на колоната б:6ха расволожени тъй: Въ
с. Селцц: — Стрелковата бригада съ 9.тата българска
дружина, планинската батарея, петьт'Ьхъ казашки сотни,.
двата полка отъ 9-та дивизия. На главния гребенъ: 4
фунтовата батарея и Орловсвия волкъ. Въ Тр'Ьвна 30
п'^хотва дивизия и върнавшата се 9-ти фунтова батарея.
Турциг]^ този девь ве можвха да узваятъ нищо за
движението на колоната, тъй като, кавто можа да се
констатира, тЬ не държали никакви наблюдающи части
по тъзи п&тека.
Движението на 25-й декеиврий на лЪвата колона.
Сега, за да изл'Ьзатъ въ долината, на авангарда и
полковете отъ 9-та дивизия имъ оставаше да пр^минатъ
савсо шоло 15 километра. Това можеше да се взвърше

161
още нт 25 «схо.^Но таквозъ ранно нзлганне отъ
бакансжнтЬ нсходв нмаше н нзв^стнн неудобстаа: про*
тивннжа хожео1е дя се ХЕърн на тъя колона н да ое
опита да я разбяе пр^Ьди да е сл^^а д^^яага. Отъ
друга страна, 30-та дквнзвя едва тозя денъ тръгваше
отъ Тр^^вна, н следователно, ако вечерта на 25-то чнсло,
или дахе пр^^ дена на 26 турцнтЪ атакуваха въ това
направление, то половината отъ сялит1Ь на лавата ко*
лона не биха могли да взематъ участие въ боя. Пр^дъ
видъ на тия съображения, князъ Святополеъ Мирски
р'Ьши на 2 6-й декемврий да се ограничи само съ заема-
пието на посл'Ьдния юхенъ гребенъ на планината, та
съ това да облегчи дебуширанието на цялата колона на
другия денъ.
Рано сутринта на 25-то число, саперната ротл съ
работниците^ българи прист&пиха къмъ расчиствание на
пхтя за Газово. Авангарда на па1вовникъ Крова получи
запов^^Бдъ да тръгне сл'Ьдъ саперит^, и като се искани
на гребена, да заеме позиция и се спргь^ безъ да ис-
праща на далечъ раз^ьздитгь си, Елецкия полкъ тр']^бваше
да се спустне въ волибит'Ь Селци и, като продължи
п&тя, да се расположи задъ стрелковата бригада въ
резервъ. С-Ьвския и Орловския полкове този день требваше
да се спуснатъ до пом^ватите колиби и да се спрътъ
на бивакъ около т4хъ. ПолковегЬ отъ 30-та дивизия —
да върветъ отъ Трявна за Селци и да нощуватъ на
поляната, на която предидущата нощь бивакираха двата
полка отъ 9-та дивизия, близо до Селци.
ВсичкигЬ тия распореждания бЬха испълневи без-
препятственео. Авангарда около И часа излезе на гре-
бена II зае назначената му позиция. ТурцитЬ и до сега
не беха открили движението на лЬвата колона. Полко-
вегЬ на 30-та дивизия късно вечерьта достигнаха бива-
ка си, при което последния отъ т^хъ влече още някол-
ко вр^мя оставената отъ ОрловцитЬ четирфуитова бата-
рея, но понеже стана ясно, че тя н^ма да може да мине

162
БалБана, осв']&нъ сл^^дъ н-Ьколко деня, а боя, вакто ви-
дехме, се проектираше за 27-й число; то началника на
колоната занов']&да и тъзи батарея да се върне обратно
въ Тр']Ьвна.
Движението и д%йствията на 26-й двиемврий на
л%вата колона.
За 26-10 число предстоеше да се непълни една
отъ най деликатиит']^ задачи на подобни операци —
дебуширанието и безопасното развръщате въ долината
' па Тундоюа За тъзи ц']&ль, 2-рата бригада отъ 30-та
дивизия съ едва казашка сотня получи запов^дЪ} подъ
началството на генерала Шнитникова, да тръгне по пхтя
за Мъглишь, да заеме това село и да обезпечи л-Ьвия
флангъ на колоната отъ къмъ Хайнкей и Нова-Загора.
Авангарда на полковникъ Крокъ — да остане на по-
зицията си и да дочака пристиганието на главнит']^ сили.
Българската дружина остава въ колибит-Ь Селци за обез-
печение на тила.
Часа въ 10 сутриньта, главнит']^ сили пристигнаха
на авангардната позиция. Сега вече можеше да се при-
стъпи и къмъ спущанието въ равнината. Напр-Ьдъ тръ-
гнаха дв']^ казашки сотни и саперната рота съ 16-ил
'Стр'к1ковъ баталионъ; българитЬ работници върв'Ьха съ
авангарда и расчистваха п&тя. Около 1 часа сл'1дъ
пладн']Ь, пр']&днит'Ь части се приближиха до посл']&двята
тераса съвършенно още незаб']&л']&зани отъ противника.
Казашкит']^ сотни се испращатъ напр^дъ за да заоби-
колятъ саюто Горне-Гузово, посл-Ьднето се намираше у
лолит-Ь на единъ стръменъ р&тъ, та приближаванието
можаше да стане съвс^^мъ незаб']&л'Ьзано. Непосредствен но
ч;л'1дъ казаците вървеше развърнатъ въ боенъ редъ 16-ий
ч^тр^лковъ баталионъ. Конницата изведпъжъ се нахвър-
люва на селото и го заобикаля, стр']&лцит']& и съперната

163
рота влизатъ въ него. Жвтелит1& турци, изненадани,
избЪгватъ и се затварятъ въ джамията и к&щята ; нЪ*
колко башибозуци произв^Ьждатъ единичяи изстрели.
Сл'Ьдъ това, казацитб на бързо заематъ и селата ср'Ьдве
■ додне Гузово и, подкрепени отъ 3-тя сотня, достигатъ
до Янвна. Само сега отъ къмъ Шипка се показаха н'Ь-
колко черкезски сотни. Казацит^, поддържани отъ дв'Ь
роти отъ 16й Стр'Ьлкови баталионъ и л,вЪ планински
ораьдйл, се сп^шватъ и прянуждаватъ турската конница
да 0ТСТ2ПИ задъ Янина.
Часа около 4 сл']&дъ пладн'Ь, цЪлия отрядъ се
спустна и зае на всЬки случай отбранителна позиция
на линията пр'Ьдъ авЬтЬ са1а Гузово. Д'Ьсния флавгъ
6'Ьше загънатъ малко назадъ като се опираше въ пла-
нината и съ фронтъ срЬщу Шипка.
Около това вр-Ьме се гвб^л^н. въ лЪво и спуща-
нието къмъ Мъглишъ на колоната на генерала Шни-
тинкова. Часа около 5 отъ тамъ се заяу доволно силна
пр']&стр'Ьлка, която обаче, сл-Ьдъ ^/^ часъ се пр'1крати.
Въ 7 часа генердлъ Шнитинковъ донесе, че той ср*!*
щнадъ въ тота село три турски табора, които атаку-
валъ и отхвърлилъ на истокъ.
Пр^Ьзъ пощьта частитЪ испратиха аванпости и ос-
танаха да нощуватъ на заетата позиция. До мръквание
по шосето отъ Казанлъкъ къмъ Шипка се заб1Ьл']&зваше
усиленно движение на п'Ьколко кавалерийски групи и
множество отд'Ьлни всадпици. Около самия г|>адъ тъй
схщо се виждаше движение па пЬхота и кавалерия,
които, повидимому, заемаха на бързо позиция за неговата
отбрапа. По всичко се виждаше, че изненаданитЬ турци
вземаха на бързо м^^рки за едпа уаорита отбрана.
Между туй, началника на л'Ьвата колона получи
въ този день вторично нодтвърждение непркмЬнно да
атакува на 27-мо число. Като се има предъ ридъ об-
стоятелството, че между двЬтЬ обходящи колони не с;»-
ществуваше непоср']Ьдственна сръ])зка, но че посл-^^днята

162
Балкана, осв']&нъ с^гЬдъ н'Ькалко деня, а боя, вакто ви*
д'Ьхме, се проектираше за 27-й число; то началника на
колоната занов']&да и тъзи батарея да се върне обратно
въ Тр']&вна.
Движението и действията на 26-й деиемврий на
/гЬвата колона.
За 26-10 число пр-^^дстоеше да се непълни една
отъ най деликатнит']^ задачи на подобни операци —
дебуширанието и безопасното разврггцанг^е въ долината
па Тунджа За тъзи ц']&ль, 2-рата бригада отъ 30-та
дивизия съ едва казашка сотня получи запов']ЬдЪ| подъ
началството на генерала Швитникова, да тръгне по пхтя
за Мъглишь, да заеме това село и да обезпечи л'Ьвия
флангъ на колоната отъ къмъ Хайнкей и Нова-Загора.
Авангарда на полковникъ Крокъ — да остане на по-
зицията си и да дочака пристиганието на главнит-Ь сили.
Българската дружина остава въ колибит-Ь Селци за обез*
печение на тила.
Часа въ 10 сутриньта, главнит^ сили пристигнаха
на авангардната позиция. Сега вече можеше да се при-
стъпи и къмъ спущанието въ равнината. Напр']&дъ тръ-
гнаха АвЬ казашки сотни в саперната рота съ 16-ил
'Стр'к1К0въ баталионъ; българитЬ работници върв^Ьха съ
авангарда и расчистваха п&тя. Около 1 часа сл'1дъ
пладн'Ь, пр']Ьднит'Ь части се приближиха до посл']&двята
тераса съвършенно още незаб'Ьл']Ьзани отъ противника.
Казашкит']^ сотни се испращатъ напр^Ьдъ за да заоби-
колятъ саюто Горне-Гузово, посл-Ьднето се намираше у
полит'Ь на единъ стръменъ р&тъ, та приближаванието
можаше да стане съвс^мъ незаб'Ьл']&зано. Непоередственео
сл'Ьдъ казацит^^ вървеше развърнатъ въбоенъредъ 16-ий
ч;тр']Ьлковъ баталионъ. Конницата изведпъжъ се нахвър-
люва на селото и го заобикаля, стр']&лцит']& и съперната

163
рота влизатъ въ него. Жвтелит1& турци, изненадани,
избЪгватъ и се затварятъ въ джамията и к&щята ; нЪ*
колко башибозуци пронзв^Ьждатъ единичвя изстрели.
Сл'Ьдъ това, казацитб на бързо заематъ и селата ср^Ьдне
■ додне Гузово и, подкрЪвгаи отъ 3-тя сотня, достигатъ
до Янйна. Само сега отъ къмъ Шипка се показаха яЬ-
колко черкезски сотни. Казацит^^, поддържани отъ дв^
роти отъ 16й Стр-Ьлкови баталионъ и л,вЪ планински
ораьдил, се си']&шватъ и принуждаватъ турската конница
да 0ТСТ2ПИ вадъ Янина.
Часа около 4 сл-^^дъ пладн']^, ц^лик отрядъ се
спустна и зае на вс^ки случай отбранителна позиция
на линията пр^Ьдъ дв']&т']& са!1а Гузово. Д'Ьсния флангъ
&кте загънатъ малко назадъ като се опираше въ пла-
нината и съ фронтъ срЬщу Шипка.
Около това врЬме се заб'Ьл'Ьза въ л^ъо и спуща-
нието къмъ Мъглишъ на колоната на генерала Шни-
тинкова. Часа около 5 отъ тамъ се заяу доволно силна
пр']&стр'Ьлка, която обаче, сл-Ьдъ Уг ^^^ ^^ пр']&крати.
Въ 7 часа генердлъ Шнитинковъ донесе, че той ср'Ь-
щнадъ въ тстл село три турски табора, които атаку-
валъ и отхвърлилъ на истокъ.
Пр']Ьзъ пощьта частит'Ь испратиха аванпости и ос-
танаха да нощуватъ на заетата позиция. До мръквание
по шосето отъ Казанлъкъ къмъ Шипка се заб^Ьл'Ьзваше
усиленно движение на 11'Ьколко кавалерийски групи и
множество отд']&лни всадпици. Около самия Г|)адъ тъй
схщо се виждаше движение па пЬхота и кавалерия,
които, повидимому, заемаха па бързо позиция за неговата
отбрана. По всичко се виждаше, че нзненаданит]^ турци
вземаха на бързо м'6рк11 за едпа упорита отбрана.
Между туй, началника на лЬвата колона получи
въ този день вторично подтвърждение непркмЬнно да
атакува на 27-мо число. Като се има предъ ридъ об-
стоятелството, че между дв'Ьт'Ь обходящи колони не с;»-
ществуваше непоср^Ьдственна сръ])зка, но че посл-Ьднята

164
се поддържаше чр'Ьзъ генералъ Радецки, естественно
б^ше да се пр']&дполага, че и тл ще атакува отъ западъ
на 27-мо число. Началника на л'Ьвата колона се над']&еше
пр^^зъ 26'То число да ълЬге и въ непосредственна връзка
съ д^зсиата. Сл4дъ' зрЬло обсхждение, обаче, това се
призна за неодолима задача. Д']Ьйствително, Тр^И^вненската
колона располагаше съ твърд*]^ ограничено количество
кавалерия, а турцит'^ имаха очевидно пр']&въсходство.
Ето защо въ щаба на колоната признаваха за рисковано
да правятъ опитъ за търсение свързка къмъ Иметли,
което отстоеше отъ Гузовската позиция на повече отъ
20 километра. Оставаше да се чака, щото връзката да
се възстанови на другия день, въ вр'Ьме на самия бой.
Пр4дъ видъ на всичко изложено, частит^Ь съсредо-
точени у Гузово, получиха запов^дъ на другия день да
настАпятъ къмъ с. Шипка, което и да атакуватъ. Тукъ
требва да заб'6л'Ьжимъ^ че генералъ Радецки както и
Свято нолкъ Мирский и до сега н]Ьмаха ясни данни за
съществуванието на укрЬпения лагеръ у Шейново.
Едновр'Ьменно съ това за обезпечение на л']&вия
флангъ и тила, призна се необходимо, да се атакува и
заеме и гр. Базанлъкъ. ПослЪднята тъзи задача биде
поржчана на 2-та бригада отъ 30-та дивизия, която,
как1'0 вид']^хме, на 26 то число зае Мъглишъ. Генералъ
Шинтликовъ получи запов']&дь. да остави единъ баталионъ
въ последния пунктъ за обезпечение на тила отъ къмъ
Хайнкей, а съ останалит']^ 5 баталиона да наст&пи къмъ
Базанлъкъ.
Движението и маневриранието на 27 мо число
на лавата колона
Сутрента на 27-мо число деня б-Ьше ясенъ и слън-
чевъ. С^VЬгд^ въ долината имаше срЬдня дебелина около
10 — 15 сантиметра и не представляваше особпо пр-Ь-

165
оятствне за движението. Студа бЪше твърд'Ь ум^Ьренъ и
държеше войннцитЬ въ едно бодро и възбудено състояние.
ВойскитЪ се построиха въ резервни колони и чакаха
дапов'Ьдь да тръгнатъ. Князь Святонолкъ Мирски обаче
още не бързаше. Той очакваше да чуе началото на боя
отъ кънъ д]^сната колона. Часа около 9 д-Ьвствително
се зачуха нейде далечъ на западъ нспърво единични
ИЗСТР&1И, а посл^ дружни залпове, къмъ т^хъ се пр'Ь-
м'Ьсваха и орхдейни изстр^^[и. Н'Ьмаше никакво съмнЬ-
ние, че тамъ се биятъ войските па генералъ Скобелева.
Требвате сл^^дователо да се върви. Въ 9 часа равно се
раздаде запов^дьта „напредъ^. ВойницитЬ снемаха шапки
и се кръстяха на бърже и г&стит^ колони, пр^Ьдшествуиани
отъ р']&дка верига, се залюляха по б']Ьлото бл'Ьстяще поле.
Понеже, споредъ имевшит'Ь се св^д^ния^ селата Янина и
Хасвьой бЬха заети отъ турскит1& пЬхотни части, то на-
стъплението ставаше въ боенъ редъ. Въ първата линия на
десния флангъ вървеше 1 3-ия стр^ковъ баталионъ, вл']&во
отъ тбхъ 15-ия и 16-ия съ планинската батарея, а на
крайния л'Ьви флангъ Н-ия баталионъ и авЪ сотни
казаци. Отзадъ въ частенъ резервъ сл'Ьдваше 33-ий
Елецки полкъ, а още по назадъ- общия резервъ отъ 34 ий,
35-ий и 117-ия Ярославски полкове; 120-ия Серпухов-
ски полкъ . биде оетавенъ вр'Ьменно на позицията въ Гу-
зово. Войскит^^ отъ първата линия вървяха поротно въ
дв']Ь линии съ р'Ьдка верига на напр^Ьдъ. Частния и общъ
резервъ се движаха въ сгъстени баталионни колони.
Боя на 27 мо число въ лЪвата колона.
Бодро и ув']&рено тръгнаха напр^Ьдъ войницигЬ отъ
славнит-Ь баталиони на „Жел']&зната стрелкова бригада^.
Т'Ь вече втори пать минаваха т']Ьзи полета, които въ

166
юлвй м^сяцъ б'&ха оръсени сь кръвьта на гЬхнит^ дру-
гари. Т^Ь вярваха, че и сега, както тогазъ, ще гонятъ
пр^д^ь себя си оплашеввя врагъ. Стройнно сл-Ьдваха задъ
т^1ъ и испитанит^ вече въ боевегЬ полкови отъ 9-та и
30*та дивизия. Съ приближаванието до с. Янина, коло-
ната биде ср']^1цната отъ огъня на турската п']&хота9
която заемаше това село. Сл^дъ една, обаче, непродъл-
жителна пр']&стр'Ьлва, противника напустна селото и от-
стъпи ва западь. Това бЬха два слаби баталиона, конто
заемаха селата Ян и на и Хаскей, като предни пунктове.
Часа около 11, пр']ЬднитЬ части на колоната достигнаха
шоссето, гд-Ьто се и спрЬx2^.
Между туй турцит^Ь вече б^ха открили силеаъ ар*
тилерийски огънь отъ укр'Ьпения лагеръ. Въ това вр^мд
изстр'Ьлит'Ь ва западь утихнаха. Посл']&днето обстоятел-
ство силно безпокоеше началника на л-Ьвата колона. Въ
дадевит'Ь обстоятелства тр-Ьбваше да се избере едио отъ
дв^^тЪ : или да се атакува р']&шително, или пакъ бойната
часть да се укр']&пй на заетата позиция и да чака въ-
вобновлението на боя отъ колоината на генералъ Ско-
белева.
Началника на колоната събра около себя си на-
чалвицитЬ на отд1&лнигЬ части, и, сл^Ьдъ кратко съв'Ь-
щание, биде р'Ьшено да се непълни въ точность запо-
вЬдьта на командира на 8-ия корпусъ, т. е. да се ата-
кува. Но пр'Ьди да пристхпимъ въмъ изложението на
рамия бой, да направимъ кратко описание на Шейнов-
ския укрЬпенъ лагерь, неточния фронтъ на когото и
състави предм'Ьтъ за атаката на л'Ьвата колона.
Описание на Шейновсймя уирЪпвнъ лагеръ.
(ГледаЯ шшнъ Л1 Я).
Шеивовския укр']^пенъ лагеръ съставляваше едннъ
кр&гъ съ радиусъ около едннъ и че^въртъ километра. По

ОЕргжвостьта му б^^ха построени 14 отделни редута и
траншеи на растояние единъ отъ други отъ 700 — 800 крач-
ки. Отд'&1ннгЬ Д2ГИ на този вр&гъ съставляваха укрепени
позиции съ четири фронта : С'Ьверо-источната и юго-источаа
страни съставиха дв']^ позиции, които требваше да ата*
кува л-Ъвата колона. С'Ьверо-западния и юго-западния
— други дв% позиции обърнати къмъ м']Ьстото^ отъ гд^Ьто
тр^Ьбваше да атакува д'Ьсната колона.
На! силни се представляваха редутит']^ № 2 и 3
на юго*западния фронтъ и редутите № 4 и 1 на неточ-
ния. Останалит1^ имаха по слаба углубленна профил ъ
и се пр-Ьдназначаваха за по дв^ роти и 2 ор&дия.
ПрЬдъ неточния фронтъ б']&ше расположена груп*
пата укрепления № 5, която съставляваше единъ видъ
пръдня позиция на този фронтъ. Редутъ № 1 б^ше рас-
положенъ на една голяма искуственна могила, която се
намираше па растояние 1200 крачки отъ южния край
на с. Шипка. По склоновете на тъзи могила бЪха по-
строени рехь пехотни ложементи въ видъ на витло. Тъзи
могила съставляваше редиютъ на целия укрепенъ ла-
геръ, свързваше последния съ позицията на планината
и заедно съ това тамъ се располагаше главната квар-
тира на Вессель паша. Укрепленията № 5 тъй с&що
се располагаха на върховете и склоновете на петьтехъ
отделни искуственни могили.
Редутите № 2-й и 3 й беха расположения на самия
западенъ край на Шейновската кория, благодарение на
което се маскираха твърде добре отъ гората. Огделните
редути беха усилени съ пехотни окопи отпредъ и от-
страни. Местностьта предъ укрепения периметръ бЬше
на всЬкаде открита и достхпна, и се обстрел ваше съ
твърде силенъ пехотеиъ и артилерийски огьнь. Само у
Юго-Источвия хгълъ подстъпа отъ къмъ Севереченската
кория беше сравнително по удобенъ и тукъ, приближа-
ванието до 1000 крачки можаше да стане безнаказано
презъ корията.

Селото Шипка имаше чисто административно зна-
чение като складоченъ пунктъ, за това заеманието му
не можеше да поведе къмъ н'Ькакви с&щественни такти-
чески изгоди. Напротивъ ранното влнзание въ него би
поставило атакующия въ положението между два огъня.
|^Л|^ Разстоянието на укрепения лагеръ отъ Гузово е
1072 километра; отъ Иметли — около 6. При настхп-
ванието къмъ неточния фронтъ, атакующия, като се
почне отъ с. Хаскей, н']Ьма никакви укрития и тр']&бва
да атакува испърво пр']&днята позиция съ укр'Ьпената
група № 5, и посл^ главната, която се намира задъ
първата на 800 — 1000 крачки. При настжпванието отъ
Иметли къмъ Шейново м']^стностьта е сжщо открита но
има и н'Ьколко малки долища, които се спущатъ на югъ
отъ планината и които прбдставляватъ доволно добри
укрития за разположение резервит']^ на атакующия.
Вътр']^ въ лагера б^ха построени цЬли колонии отъ
землянки, блиндировани погреби, бараки, болнични по-
стройки и пр. Всичкит']^ изобщо ст'Ьсняваха движението,
но заедно съ това даваха и изв'1стно закритие на ре-
зервите на отбраняющия. Селото Шейново бЬте въ по-
луразрушено състояние. ДвЬ вади пресичаха лагеря отъ
с^веръ на югь и т']Ьхнит'Ь леговища даваха С2що из-
в']&стно закритие за резерв ит'Ь.
Силишгь на шурцить и тгьхношо распредгьление-
Къмъ описиваемото вр']^ме, турцит']^ располагаха:
38 баталиова на Шипка, 3 баталиона въ Мъпишь и единъ
въ Казанлъкъ. Мъглишкит']^ баталиони, както вид'1хме,
отстъпиха на истокъ, но часть отъ т'Ьхъ, в']Ьроятно ех
се прис&единили къмъ войскит']^ въ Казанлъкъ. Бата-
лиона отъ Казанлъкъ се прис&едини пр^зъ нощьта отъ
26 — 27 число къмъ Шипченския гарнизонъ. По този на-
чйнъ къмъ 27-110 число Вессель паша располагаше съ
около 40 баталиона, 1500 конника и около 100 орх-

169
дия. Оть т^Ьхъ 20 — 25 баталиона съ 60 орлдия стояха
на позициит']^ на. Балкана, останалит'Ь 15 — 20 баталио-
на съ 40 орхдия, и всичката конница бЪхд^ съср'Ьдото-
чени въ укрепения лагерь. Тъй като Шипченските^ тур-
ски части бЬха получили н']&колко пхти укомалектование,
то общата численность на отряда на Вессель паша до-
стигаше 25 — 26 хиляди души съ 103 орхдия*).
Вътр% въ лагера б^ха съсредоточени значителни
запаси, които, заедно съ запасит']^ ва Базанлъкъ допу-
щаха да се издързки тукъ една продължителна отбрана.
Турцит']^ повидимому с& се и готвили да създадътъ отъ
тоя лагеръ единъ упоренъ пунктъ на подобието на
Пл^венъ*
Хода на боя.
Но да продължимъ расказа си за боя на 27-мо
число. Ний оставихме бойния редъ на л'6вата колона
въ момента, когато тя, слЬжъ като достигна с. Хаскей,
се приближи и спр^ около Шоссето Шипка— Казанлъкъ.
Разстоянието 01ъ тукъ до пр'Ьднята турска позиция б']&ше
около 2 километра. Турцит'Ь, които заемаха групата укр']&п-
ления № 5, откриха силенъ артилерийски ог&нь. Едновр'Ь-
менно съ това т-Ьхната бойна линия отъ къмъ с. Шипка и
Секереченската кория загъна л'Ьвия си и д Ьсния флангъ на-
пр']&дъ и почна да фланкира частит']^ оть бойния редъ
на наст&пающия. Понеже разстоянието б']&ше гол']&мо, то
посл-Ьдния откри огънь само отъ планинската батарея. Въ
това врЬмя на л^вия русски флангъ, около Секереченската
кория, се показа значителна турска кавалерийска часть.
*) Заб'Ьл'Ьжка. Вессель паша въ свовтЬ аоказания пр'Ьдъ САда,
който са^дяше Сюлеймана исчвслнва своитЬ сили на 40 бат. иди. 22
хиляди души съ 22 ор&дия, но това е' очевидно н'Ькоя необяснима
грешка особенни по отношение на артилерията, защото руссигЬ взе-
маха тукъ 103 ор&дия.

170
За обезпечение на този флангь бидоха исоратени и ос*
таналигЬ три казашки сотнн. Ос^^нь това, въ това на-
правление отиде и едивъ батадионъ отъ Орловския п!^-
хотенъ полкь. Грижит'Ь за обезпечението на този флангь
се признаваха за крайно необходими, тъй като Казан -
лъкъ още не б']&ше заетъ, а таиъ, по събранит^^ свЪ-
д'ЬниЯу турцит^ имаха няколко баталиона. Осв'Ьнъ това
бЪха получени св'Ьд%ним, че Вессель паша чакалъ
ЮООО помощъ отъ Стара или Нова Загора, подъ лич-
ното началство на Сюлейманъ паша.
Позицията, която пр'Ьдстоеще сега да атакува ла-
вата колона се протакаше на три километра, при което
л^Ьвия й флангь се опираше въ шипченските лозя и
южнит-Ь контръ форси на Балкана, а д']Ьсвия — дости-
гаше до Секереченската кория.
Между туй, по нататашното стоение на позицията
около шоссето се признаваше за безполезно. Почнаха да
се появяватъ значителни загуби. Ето защо, въ 11 72
часа, стр'6лковата бригада получи заповЪдь да наст&пи.
Спира ниьта на тъзи равна м']&стность 6'Ьха съединени
съ големи загуби, че т^ 6'Ьха и безцелни. Серьозна
подготовка на атаката 6'Ьше невъзможна, тъй като
ср']Ьщу орхжейиия огънь турцитЬ б^Ьха добре укрити, а
разрушителното и фугасно д'Ьйствие на планинската ар-
тилерия 6'Ьше невъзможно. Оставаше сл'Ьдователно едно:
да се върви стремително въ атака. Храбрите стрелци,
предшествувани отъ своите офицери и отъ слаба верига,
тръгнаха напредъ съ ускоренъ ходъ. Ротите се пост-
роиха въ разгьнатъ строй и разредиха редовете. Тур-
ците откриха убийственъ огънь.
Съ приближението на 200..крачки отъ ук|гепените
могили, стрелците беха спрени на минута и откриха
огънь. Въ това време планинската батарея на полков-
ника Глад кова се приближи на 800 крачки до позиция-
та на противника и откри честь огънь, при което тя
сполучи да запали една неприятелска зарядна ракла^

171
КОЯТО избухна еъ гол'Ьмъ тр'Ьсъкъ. Това обстоятелство
проязведе въ редовете ва турцит^ ивв'1етно забърквание.
Стр^Ьлцит']^ се въспозлуваха отъ този моментъ и се
хвърлиха въ атака. Турцит'Ь почнаха ^ оставягь око*
пит'Ь, во едва значителна часть продължаваше да се
съпротивява упорно. Още мивута и стрЬлцвгЬ заобико-
лиха ногилит'!^. Посл'Ьдвит']& бЪха покрити съ ледъ и ис-
качанието по т']&хъ 6'Ьше твърд'Ь м&чно. При все това,
отд-Ьлни группи почнаха да се искачатъ. Завърза се же-
стока борба на ножове. По-гол'Ьмата часть отъ защит-
вицитЬ на окопити биде уничтожена, и само око.10 70
души паднаха въ лжЬпъ. Между другото турцит^ оста*
виха и три полски ор&дия, отъ които едното подбито, а
другит'Ь двЪ веднага се обърнаха ср'Ьщу втората турска
линия. Огр^щагк понесоха въ тъзи атака около 600
души загуба. Баталионит'Ь бЬха силно разбъркани и из-
нурени. ТЬ заеха турскит^ окопи и откриха огънь.
Въ това вр'Ьме, турциг! на своя л']^въ флангъ око-
ло село Шипка, почнаха да се съср'Ьдоточаватъ и усил-
ватъ. По видиному, гЛ се готвяха да пр']&минатъ въ
настъпление ср'Ьщу д'Ьсния русски флангь.
За поддържва на първата линия биде извиканъ
33-ия Елецки полкъ. Два баталиона отъ него усилиха
дЬсния флангь, като се расположиха въ частна поддър-
жка задъ 13-ия Стр-^^лковъ баталионъ. Третин баталионъ
на този полкъ остава да усили цеитра. Общия резервъ
се приближи и застана близо до шоссето^ около с Хас-
кей. Началника на Тр-Ьвневската колона, заобиколенъ
отъ щаба си, наблюдаваше за хода иа боя отъ тукъ.
Часа около 2 сл^Ьдъ пладнЪ, подиръ слаба подго-
товка на атаката съ огънъ, князъ Святопаткъ Мирски
р1(ши да атакува и втората линия, а именно редута
№ 4 въ центра и с. Шипка на л-Ьвия турски флангь.
Разстоянието на противника б*ше отъ 800 — 1000
крачки. Дружно станаха и бодро тръгнаха на напредъ
и тсгзи пхть храбрит'Ь стрелци* ТурцигЬ пущатъ - Vю^

172
наст2иающит% ц1Ьлъ ураганъ отъ куршуми и гранати,
загубитЬ б-Ьха твърд* чувствителни. Скоро почна да се
8аб'Ьл'Ьзва едно намаление на хода. Частнит*]!^ началници
се ползуватъ отъ малкигЬ сгънки на мЬстностьта и спи-
ратъ уморенит* и истощени части на разстояние 200 —
300 крачки отъ главната неприятелска позияия. Огъня
на турцит']^ достигна неимов']|^рна сила. На фланга, на
еДинъ отъ контрфорсит']^ надъ с. Шипка, се появи една
непрителска батарея, която почна да анфилира ц']^лия
боенъ р^Ьдъ. ЗагубитЬ б^ха^ огромни. Нервит* на настл-
пающия достигнаха крайното си напряжение. Чувство-
ваше се вече, че за понататашно движение силит']^ осо-
бено моралнит*]^ б^Ьха исчерпани.
Между туй, турцит-Ь, ободрени отъ това спирание
на атакующия, р']&шаватъ да пр^Ьминатъ сами въ наст&-
пление. Въ центра, и особенно на л']&вия турски флангъ,
се показаха сгъстени масси. Пр^дшествовани отъ г&ста
верига, която продължаваше да стр']1^ля, тЪ се хвърлиха
въ контръ атата. Истощенит*]^ отъ продължителния бой
стрелци не издържаха и повърнаха назад ь.
Въ това вр^ме отъ общия резервъ биде испратенъ
въ поддържка С']^вския п^Ьхотенъ полкъ. Храбрия пол-
ковнйкъ Жиржински бързо разгъва своупгЬ баталиони
по ротно въ дв*]^ линии, и испраща дв» баталиона ср']^щу
д']^сния русски флангъ и единъ къмъ центра. Пристига-
лието на С']^вскит^& баталиони, обаче, спр*]^ отст&плеЕшето
само на минута. Макаръ крайния д'Ьсенъ флангъ и да
б^ше сполучилъ да навлезе въ с Шипка, но напора на
турцит'Ь б']^ше тъй сйленъ, че скоро всичкия русски
боенъ р-бдъ повърна и продължи отст&плеийето. С'Ьв-
ския полкъ биде увл^ченъ заедно съ разстроенитЬ части
отъ Стр']^лковата бригада и Елецкия полкъ. Още малко
и турцит'Ь можаха да заематъ отъ ново своята първа
позиция. Т'Ьхния краенъ .гЬю» флангъ 6'Ьше почналъ да
обикаля д'Ьсното русско крило. Въ тъзи критическа ми-
нута пристига на помощъ Орловския полкъ. Стр']&мител*

173
ното И грозно мълчелйво движение на баталионигЬ на
тези полкъ^ принуждаватъ противника да се спр'Ь, а
пр'Ьдиит']^ Русеви части — да заематъ отново и се утвър-
дятъ на позицията около могилитЬ ^Уе 5. Почва се усилена
оръжейна пр'Ьстр'1}лка, см^^сеиа съ гръма на артилерията.
ТурцитЬ неиздържатъ този огънь, и отъ своя сграпа
повръц^атъ назадъ къмъ главната си позиция.
Въ общъ резервъ у кнлзь Святопол(&ъ Мирски сега
оставаха само два баталиона отъ Ярославския полкъ.
Отъ Казанлъкъ още н']^маше никакви изв']^стия. Не се
чуваше нищо и отъ къмъ колоната на генерала Скобе-
лева, която по условието трЬбваше да атакува днесъ.
Турцит^, повидимому, бЬхл събрали па своя источенъ
фронтъ значителни сили. ЗагубигЬ на л']&вата колона
бЬха огромни. Бригадния генералъ Домбровски, коман-
дирит^Ь на Елецкия и С^Ьвски полкове и двама огъ ко-
мандириг]^ на стр^лковитЬ баталиони б']Ьха ранени. Една
значителна часть отъ офицеритЬ и повече отъ 1000
долни чинове тъй с^бщо б']^ха тл^глп отъ строя. 6ъ
н^^кои части патронитЪ б']^ха на свършване. ВойницигЬ
пр]^зъ този день не получиха горЬща храна. Сухарния
ранцевъ запасъ тъй схщо б']^ше на привърнгвание.
При тЪди условия, да се атакува повторно б']&ше
безразс&дно, и началника на лЬвата колона взе р'Ьшение
да се укр9ъпи на заетата позии,ия и да чака по-ната-
ташното развитие на събитията. Съ наст^Бпвание на
темнината ог&пя почна да отслабва и скоро съвсЬмъ
пр'Ьстаиа. Само турцигЬ още сегисъ тогисъ испращаха
по нФкой залпъ.
Веднага сл'&дъ мръквание, на позицията пристигна
саперната рота заедно съ командира на баталиона опит-
ния и енергиченъ нолковникъ Свищевски. Отъ резерва
и отъ обоза биде събрапъ всичкия шанцевъ инструментъ.
11одъ р&ководството на сааерит']^, войскитЬ отъ бойната
линия пристъпиха тр'Ьскаво къмъ работа. Земята бЬше
силно замръзнала и се потдаваше м&чно на ровяние.

174
Проработиха пр'Ьзъ цялата нощь. Къмъ сунриньта зае-
тата линия бЬте достаточео усилева, и лЬвата колона
можеше да ср^Ьщие противнива съ ув^^ренность, че ще
се удържи. Въ центра и на двата фланга б'6ха построени
три люнета, които служаха като опорни пунктове. Между
тЪхъ се построиха пЬхотни окопи. Артилерията биде
расаоложена въ особна батарея около могилигЬ. Око-
пити на самит^ могили бидоха пр^^правени и приспо-
собени за стр^зба на западъ. Брустверит^ се насии-
ваха отъ материа.!1а, който се наи']^ряше подъ рхка,
като главенъ материялъ послужиха каманитЬ и сн'Ьга.
Ядрото на бруствера на единъ отъ окопит'Ь биде напра-
вено отъ труаоветЬ на убитит*]^ войници и коне. Сн^гъ.
и камание войницит'Ь посяха въ полит^ на шинелит^Ь
си и въ палаткит-б. Разбиванието на окопит^& биде въз-
ложено на саперната рота, която до вечерта на 27-мо
число се държеше въ дълбокъ резервъ. Когато ротата
пристигна ва позицията бЬте се вече съвсЬмъ ст']^мнило.
Понеже въ началото на работата турциг]^ вр'Ьменпо
6'Ьха пр1Ькратили огъпЯ; то сааеритЬ ср^^щаха гол'Ьмн
затруднения при ориентировката и н'Ькои отъ окопит!}
се разбиваха перпендикулярно къмъ линията на непри*
ятелската позиция. Скоро обаче турцит*!^ възобновиха
огъня и само тогава по изстр%лйТ'Ь можиха да се испра-
вятъ направените^ гр^^шки.
За посрЬщание случайностигЬ на другия день, на-
чалника на л'Ьвата колона взе още редъ м^^рки. На
генерал'^ Шнитниковъ, който въ 7 часа вечерта дона-
сяше, че заелъ безъ бой Еазанлъкъ, б^^ше зааов1^дано
да остави въ този пунктъ 1 баталионъ, а съ другит^^
4 да наст&пи по шоссето, и сутрента да атакува южния
фронтъ на противника. Огъ Серпуховския полкъ тъй
схщо бидоха приближени и присоедипени къмъ общия
резервъ два баталиона. Вовницит'Ь отъ бойната линия
бидоха снабдени съ патрони отъ запаса, който се но-
сяше на товарнитЬ коне. На генерала Радецки се ис-

прати екстренно и подробно донесение за положението
на во^н>ната, като ее ноляше да взема м^рки за обл'Ьг-
чение на участьта й. То се завършваше съ думит'&:
яЗ&губиг! ни с& големи, отстхплението невъзможно, за
Свобелова не се чува нищо, положението ни е врайнО;
Отървете ни, тр'Ьбватъ патрони и храна ^.
И тъй боя на 27-мо число въ л^^вата колона се
свърши, безъ да се получатъ н^Бкакви схщественни ре-
зултати. Частния устгкХЪу достигнатъ пр^^зъ деня се
почти заличаваше отъ огромнит^Ь жертви направени за
него. Н']^що повече: тъзи изолирована атака тр'Ьбваше
да уб'Ьди противника въ слабостьта на ствтк, които
му 6'Ьхл противопоставени, и твърд'Ь в']&роятио б^Ьше, че
той, сутрента на 2Ц-мо число, ще се нахвърли съ пр^&-
въсходни сили ср'Ьщу истощенит^ части на Свдтополкъ
Мирски. Пр'Ьзъ ума на началника на л']|^вата колона
минаваха въ тъзи тЬжк9, нощь всевъзможни една отъ
друга по мрачни мисли: Ако Скобеловъ не дойде на
помощь пр']Ьзъ 27-мо число, той очевидно е спр^Бнъ отъ
важни неодолими пр^Бпятствия, тъй като неговия п&ть
6'Ьше въ два п&ти по късъ, и той би тр1^бвало да се
спустне въ Иметли отдавно. Ще рече л'Ьвата колона
б^^ше пр'Ьдоставена сама на себя си. Ако пр'Ьзъ нощьта
Весселъ паша остави на планината само слаби заслони,
а събере повечето си сили въ Шипка, то Тр^Бвненския
отрядъ може да бхде уничтоженъ. ^ма ли да се появи
още отзадъ 10 хилядниятъ отрядъ, за който говоряха
тъй настойчиво — пл-Ьненит* турци, че се очаквалъ?. . .
Боя на 28 й декемврий въ лавата колона.
Сутрента на 28-мо число деня бЬше обтаченъ.
Балкана и лагера на противника бЬха покрити съ г&ста
мъгла^ ср']&дъ която едва се мяркаха очертанията на

176
грозвит']^ редути. Сл'Ьдъ малко миглата въ долината се
поравр^^ди, но Еърховет']^ на Шипка оставаха все още
непроницаеми.
Расположението на частит*]^ отъ л^Ьвата колона
сутрента б^ше слЬдующето: на дгьсния флаигъ срЬщу
с. Шипка стояха три баталиона отъ С^вския полкъ,
13-й стр^§лковъ баталионъ и единъ баталионъ отъ Елец-
кия полкъ. Т^зи части заемаха новопостроенит']^ щ1^ьъ
вощьта окопи и н']&кои отъ колйбит*]!^ и плетищата до
неточния край на селото. Крайния д'Ьсенъ флапгъ се
опираше въ стръмнит']^ контръ-форси на Балкана.
Въ центра б^^ха расположени планинската батарея
съ двЬт-Ь турски орхдии, 14-й и 15-й стрелкови ба-^а-
лиона и два баталиона отъ Орловския полкъ. Т']^ зае-
маха могилит'Ь и окопит^^ около Т']&ХЪ.
Лгьвия флатъ се заемаше отъ 16-й стрЬлковъ ба-
талионъ, два баталиона отъ Елицкия полкъ и единъ Ор-
ловски баталионъ. Охранението на крайния л'Ьви флангъ
биде поркчено на тритЬ казашки сотни отъ 2в-й Донски
казашки полкъ. Задъ този фланга, като частенъ резервъ,
биде оставенъ единъ баталионъ отъ Ярославския полкъ.
Два баталиона отъ Ярославския полкъ и два отъ
Серпуховския съ дв*]^ казашки сотни съставиха общъ ре-
зереъ и се расположиха на западния край на с Хаской.
Въ Гузово остана третия баталионъ отъ Серпухов-
ския полкъ, а въ Мдглишъ — единъ баталионъ отъ
Баломенския. Българската дружина все още оставаше
въ колибит']^ Селци и служеше като д^сенъ заслонъ отъ
къмъ висотата гол^мъ-Бердекъ. 11етьт'Ьхъ баталиона отъ
Шуйския и Каломенски полкове б']&ха въ Еазанлъкъ и
тръгнаха по п&тя за Шипка.
По този пачинъ, отъ общата численность на коло-
ната въ 26 баталиона, въ бойната линия се намираха
13 баталиона, въ общъ резервъ 4, или всичко на по-
лето на сражението 17 баталиона. ОстаналитЬ 10

т
яаят& ебезтетиме на мшо м дА|#1«д ^^мгн19«
Ш разсъмнупнше турц«г& усилим ор««е1и11а (>Г)ш^^
Скоро заигцшя ш арти^рщт юпч Потциюз!^^ в» це^
точяшк 4|м»ть тк нмаха осоао 20 ор&дна. Ка«а»^ С»Ь«
тооозЕь Мярсжй бг]Ьше р^шиъ д» остане ва врЬме «'ь
пето отбраннтедво положение* за това ва турсший оги1Ь
почнаха да отговарять сь схщото. Борбата» обаче> на
слабата русска арталерня б^ше твърд*! не равиа« Скоро
огъна на турцвтЬ взе твърд1^ еилнн раадА^рм; вь вя^-
трЬшносгьта на лагера ставаха нЬкаквн маневрнранид^
По всншо се чувствуваше^ че гЬ се готвагь да нрЬмн^
натъ н въ настхплевне. И ванстняа» окаю Н чаеа> вЬ
кодко турски таборн се показаха ва веточнид в южвид
край на с. Шапка, и лр']^дшествуванв отъ евовгЬ офн-
цери, пр^Бминаха въ р^Ьиште^но наетаплевие. СрЬщватв
обаче, съ дружнит*! залпове ва частвгЬ огъ дЬенид
русски флапгь, гЬ повърнаха назадъ. СлЬдъ малко ата-
ката се повтори и потрети, но вече не съ таквазъ енер-
гия. При отбиванието на посл^Ьднята атака^ командира
ва Севския полкъ неустрашимия полковникъ Жиржинеки.
който командуваше д'Ьсвия флангъ, пр'Ьминава самъ въ
иаст&пление и сполучва да се утвърди вадъ ил'Ьтищата
и к&щята на неточния край на селото. ТурцигА вла^
дЬяха само центра и западния край. Дв'ЬгЬ страни тукь
6'Ьха се сближили на м'6ста до 50— 60 крачки.
Около 9 часа сутриньта боя малко поутихна, но
скоро стр'Ьлбата се възобнови съ нова и особна сила.
Най жестокъ бЬше огъня, насоченъ срЬщу русскил
центръ. Сл^дъ малко н']Ь1и)лко табори изл'&зоха изъ задъ
редута № 4 и тръгнаха въ атака ср'Ьщу центраднигЬ
кургани. И този п&ть русската п'Ьхота, поддържана отъ
планинската батарея, принуди противника да се повърне
назадъ съ гол'Ьми загуби. Понеже 0'1*ъ всички) стаиаше
ясно, че турцитЬ съсрЬдоючаваха главнит^ си сили
срЬщу центра и лЬвия русски флангь, то полковникъ
\9

178
Жиржинсви, сд']&дъ като получи единъ баталионъ под-
държка отъ Ярославския полвъ, възползува се отъ тоя
моментъ и можа съвс^мъ да исхвърли турския л'Ьвъ
флангъ отъ с< Шипка, а тъй ек що да пр^^къса теле*
графното съобщение съ позицията имъ на Балкана.
Сл'1дъ малко турцит'Ь насочватъ нова една атака
ср'Ьщу крайния л'Ьвъ флангъ на русския боепъ редъ, но
и тя биде отбита съ частит'^ па този флангъ, усилена
съ Аъ^ роти отъ Ярославския полкъ. Осв1^нъ това на-
чалника на фланга се въсползува отъ вр'Ьменното ге^жк-
шателство на турцит']^ тукъ; пр']^мина самъ въ частно
васт21Бпление, зае и се утвърди на сЬверния край на
Оекереченската кория.
Сега лавата колона влад'Ьец1е два важни упорни
пункта на фланговет^^ на неточния фронтъ на отбраня-
ющия и получи възможносгь да обстр'Ьлва бойния му
редъ съ кръстосанъ огънь. Това, безсъмн']^нно, бЬще
важно пр']Ьиму1цество, но силит^Ь на атакующия б^Ьха се
еече силно истощили, и тЬ не можеха да развиятъ до-
стигнатит']^ частни успехи съ р'Ьп1ителна атака на глав-
ната турска позиция. Въ общъ резервъ оставаха оамо
два Серпуновски баталиова, които благоразумието изис-
кваше да се пазятъ за вс']^ки случай Генералъ Шнит-
никовъ, по п&тя отъ Казанлъкъ] 6'Ьше получилъ запо-
в']Ьдь да свърне къмъ с. Лнива, и още не 6'Ьше при-
€тигналъ на полето на сражението. При тЬзъ условия
оставаше едно — да се премине пакъ вр']^менно къмъ от-
брана и да се чака по нататъшно развитие на съби-
тията.
Часа бЪше вече 11 когато на западъ се зачуха
<)тд'Ьлни артилерийски изстр']^ли. Сл'Ьдъ малко, отъ ко-
мандира на Казашкия полкъ полковвикъ Ралгина, се по-
лучи известие, че на истокъ отъ Иметлий ех се показали
сгъстени масси, които наст&пватъ къмъ Шейново. Въ
^заключение полковника исказваше предположение, че
това е колоната на Скобелева. Още сл']&дъ н'Ьколко ми-

179
нути, вазацит^Ь на л,вЬтЬ колони вл^Бзоха най поел'& въ
иепоср'Ьдственна свърска, и стана лсно, че д']&сната ео-
лона отива схщо въ атака на западния фронтъ на Шей-
новския лагеръ. Настжпваше тържественна минута— по-
сл']&дния актъ отъ упорната петм']&сечна Шипченска
борба. Противника б']&ше притиснатъ отъ дв% страаи въ
неговото укрепено гн-Ьздо и требваше да се уничтожи.
Изв^Ьстието за появлението на генералъ Скобелева отъ
западъ се распространи по войскит^ на л']&вата колона
съ неимов']&рна бързина. Слабит*]^ над'Ьжди и даже съм-
нението въ усп-Ьха сега се прЬвърнаха въ ув^релность. У
турцит'Ь напротивъ се заб1&л']&зваше едно суетение и
хвърлювание на всички страни — признакъ на начина-
ющята се деморализация.
Между туй огъня въ колоната на Скобелева про-
дължаваше да се приближава и усилва. Въ 2 ч. сл1Ьдъ
пладн]^ князь Св'Ьтополкъ Мирски запов1^да па посл']&Д'
нит* резерви да усилятъ по слабит-Ь участъци отъ бой-
ната линия и да се готвятъ за атака. Въ това врЬме
отъ редута № 1 се показаха големи сгхстени турски м^^сси
и се насочиха къмъ десния флангъ на лавата колона. За-
едно съ п'Ьхотата върв'Ьха и н'Ьколко отд'Ьлни кавале*
рийски колони. Това бЬше последния опитъ на тур-
ците да си пробиятъ пхтя на истокъ Ср']&щнати изново
съ дружните за.1пове на 13-ия стр^лковъ баталионъ и
отъ баталионите на Еюцкия и С^вския полкове, у т^хъ
произлиза една безредица и сл^дъ това се хвърлятъ
въ центра. Черкезската кавалерия се спуща стремително
напредъ, но биде отбита и повърната отъ огъня на час-
тите, които заемаха централните могили. Тогава чер-
кезигЬ повръщатъ на югъ къмъ малкото пространство,
което оставаше незаето и сполучватъ следъ страшни за-
губи да йзлезатъ отъ този огненъ крхгъ.
Въ с&щото това вр^ме, войските на генералъ Ско-
белева завладеха юго-западни1е редути № 2 и 3 на про-
тивника и беха се насочили срещу редута Хе 1. Вико-

180
вегЬ 9)ура.^ се см']^сваха съ страшния тр']Ьсъкъ отъ гър-
межа на хиляди пушки и отъ 30 — 40 оръдия. Войскит^
на лавата колона с&що се устр'Ьмиха къмъ редута ЛЬ
1. Екна потр^сающето „ура" отъ 30 хиляди гърла и
г&стит% масси отъ всички страни се хвърлиха ср'Ьщу
иосл^дния опоренъ пунктъ на противника. Въ това вр'Ьм&
изведнъжъ огъня на турцйТ'Ь почна да пр'Ьстава, ср'1дъ
гърмежа се чуваха отделни гласове, че иЬ се пр']Ьдаватъ.
Въ облщт^ отъ г&стия барутенъ димъ не можеше да
се види ясно какво става тамъ напр']|^дъ, но тукъ-таме
се виждаха да с^ развяватъ б']^ли кърпи привързани на
байонетит^ на низамит*]^; сл']^дъ малко се показа голЬмъ
б'6лъ флагъ и на главния турски редутъ. Армията на
Весселъ паша се пр'Ьдаваше, но пий ще опишемъ тозъ
тържественъ за по&кл,теля моментъ по подробно при
изложението д'Ьйствията на д']&сната колона.
Загубит'^ на Тр']&вненската колона се простираха
до 2100 души убити и ранени, въ това число 80 офи-
цери. Между частит'Ь на колоната тЬ се распр^Бд']^-
ляха тъй:
убити
ранени
всичко
въ това чясло
оФицеъи
Въ ЗЗ-й Елецки поVТКъ
74-
422
496
10
„ 34-й Севски „
84
328
409
7
„ 36 й Орловски „
124
338
462
13
„ 13-й Стр4лв. бат.
14
120
134
3
п "14-й
26
136
162
9
„ 15-й
29
130
169
8
Я 16-Й Я 1,
12
91
103
5
„ 23-Й Донски полвъ
5
21
27
■
„ Плавинсвата батарея 3
8
11
■
„ Саяернатя рота
3
2

1 •
„ Орославския полкъ
11
36
47
Въ другит'Ь три полка отъ 30- та дивизия и въ
9-та опълченска дружина загуби не е имало съвсЬмъ.
Пр'Ьдн да прист2пимъ къмъ описанито д']^йствият'а
на д'ксвата колона, която р'Ьши участьта на сражение^то,.

181
да направимъ въ н']^ко.1во думи разборъ па операциигЬ
на Тр']^вненсвата колона
1) Сялата и състава на колоната напълно отгова-
ряха на поставената ц'Ьль. Малочисленностьта на ар-
тилерията 6'Ьше една неизбежна отсткпка на обстанов-
ката. Въ планинската война, обикновенно пропорцията
на артилерията бива ограничена до крайность. Артиле-
рийската подготовка тука се гам^вянв. съ бързотата на
ланеврированието и внезапностъта. При все това, сл'1дъ
спущавието въ Тунджанската долина, пр']^дстояха д'Ьй-
ствия, тхЪто артилерията можеше да се яви като необ-
ходимо ср'6дство за усп']§ха. Възможно 6'Ьше турцит'Ь да
се затворятъ въ укр'Ьпения си лагеръ на подобието на
Пл^Бвенъ, да окажатъ едно по голямо упорство. Въ този
случай, безъ сериозна артилерийска подготовка, атаката
би станала твърдЬ трудна за да не кажемъ невъзможна.
Ето защо, р']^шението да се испратятъ въ състава на
колоната и л,вЬ полски батареи б']^ше твърд*]^ ц']&лесъо-
бразно. Остава само да се пожал'Ье, че щаба на тъзи
колона не прояви достатъчно настойчивость за да ир'к-
хвърли тия батареи пр'Ьзъ Балкана, макаръ и сл^^дъ 2
— 3 деня. Чини ни се, че ако тъзи работа бЬше изо-
ставена макаръ на българигЬ работници и на 9-та
опълченска дружина, то къмъ 28-й декемврий поне една
отъ батареит^ можеше да се спустне въ с. Гузово или
М&глишъ. За малочисленностьта на кавалерията ний
вече говорихме по гор'Ь.
2) Марша на частит^ отъ колоната отъ ТрЪвна
до Селци на 24-й и 25-й декемврий пр']&дставлява ви-
еокъ образецъ на подвижность, износливость и енергия,
които заслужаватъ подражение. Щхотата и планинската
артилерия праватъ пр^ходъ въ 40 километра ср^^дъ студь
отъ 10^, и при условие че на Балкаца лежеше .сн'Ькенъ
покривъ отъ 1 — Я/2 аршина. Р']Ьшението да се пр']^дава
постепенно полската артилерия на най^отзадъ идущит*!
части, та да се незабавя цялото движение, е пр^въсхрдно.

182
3) Решението на 25-то число да се достигне^само
до гребена на иосл']&днето прЪдгорие на Балкана отго-
варяше напълно на обстановката. Позицията на този
гребенъ гарантираше напълно дебуширанието въ доли-
ната, а заедно съ това изб'1гваше се случайнвстьта за
едно частно поражение до пълното съср']&доточение си-
лит'Ь на колоната.
4) Образцова б']&ше и м'Ьрката за създаванието на
едйнъ укр']&иенъ плацдармъ при исхода отъ Балкана
между двЬт']^ Гузово. Съ това колоната гарантираше
своето спирание у този исходъ огъ възможната атака
на подвижнитЪ турски резерви, които обикновенно въ
таквизъ случаи се оставятъ. Слщо твърдЪ ум-Ьстно б4ше
и движението на двята полка отъ 30-та дивизия къмъ
М&глишъ. Отъ Селци за Мгглишъ води доволно удобенъ
п&ть и турцигЬ можаха по него да заплашватъ тила
на колоната.
5) Решението да се настдпи на 27-мо число къмъ
Янина и Шипка истичаше отъ смисъльта на дадената
запов'Ьдь и отъ поставената на колоната задача. Чини
ни се, обаче, че до влизанието въ свързка съ дЬсната
колона, не тр-Ьбваше да се атакува. Ако Тр']^вненската
колона сл'Ьдъ достиганието до Хасково и шоссето сб
6'Ьше спр:]^ла и укрЬпила, тя в'Ьроятно нЬмаше да по-
падне въ онова отчаяно положение, въ което се нами-
раше прЬзъ нощьта отъ 27-й на 28-то число. На мн*-
пие сме с^бщо, че при всичката малочисленность на ка-
валерията, ако на 27 то число ге проявеше повече на-
стойчивость и енергия, в;е можеше да се влезе въ свързка
съ колоната на Скобелева, или поне да се надникни
къмъ Иметлий и да се види, какао става тамъ. Въз-
можно е, че това би повело къмъ' сериозни загуби за(
казашкия полкъ, но биватъ случаи на войната, когато
съображенията за загуби отстхпватъ на~^втори планъ, а
този случай именно бЬше такъвъ. Дв']^'Три сотни пох-
държави съ 2 — 3 баталиона отъ Секереченската кориа

183
имаха всички шансове да отидатъ до Иметлий и се върнатъ.
6) Испращапието на цЬле 5 баталиона да заемат!;
Казанлъкъ и отд'Ьляванието имъ на цЬли 12 километра
отъ полето на сражипието при дадениг]^ условия, про-
извежда впечатление на едно безполезно расхвърлювание
на сйлитЬ. Обезпечението на л']^вия флангъ можеше да
се достигне и съ заеманието отбранителна позиция нейд'Ь
на 1 — 2 километра на югъ отъ Хасково, а къмъ Ка-
зан лъкъ да се испратеше само 1 — 2 сотни на 26-та
число и единъ силенъ раз^здъ на 27-мо. Въ дадената
обстановка ббше важно да се съсредоточи къмъ полето*
на сражението всичко и вс^ки лишенъ баталионъ тукъ
пмаше гол']^мо значение. Заеманието на Казанлъкъ бЬше
една второстепенна задача, която см^ло можеше да се
остави за подиръ боя. А какво щеше да б&де положе-
нието на генералъ Шнитникова и на л'Ьвата колона^
ако турците б^ха имали 3—4 баталиона въБазинлъкъ^
и ако тЪ заемаха силна иози]щя? Шмаше ли това да
поведе къмъ отделно разбивание на тия 5 баталиона и
къмъ съвършен но оголвание на л^вия флангъ на глав-
ните сили? Немаше ли да стане съ това положението
на главните сили вечерьта на 27-мо число оп^е по--
тежко, и немаше ли да поведе къмъ общо отст&п.тение
за Гузово? С&що грешеше противъ принципа на съсре-
доточепието на силите и мерката, да се остави целия
Серпуховски полкъ въ Гузово^ на 12 километра отъ по*
лето на сражението. При всичката неизвестносгъ па об-
становката, весъмненно беше едно, че главния против*
никъ е въ Шейновския лагеръ, следователно срещу него
требваше да се насочатъ всички сили. Единъ баталионъ
беше съвършенно достатъченъ за прикритието на обоза»
а заедно съ баталиона въ Мхглиа1ъ и дружината п-ь
Селци, те стигаха за да се обезпечи достатъчно солидно
тила и съобщенията отъ всичките възможни случайности.
7) Преминававието въ строго отбранително поло-
жение, следъ 2 часа на 27-мо число, беше твърде бла*

174
Проработиха щ^гъ цялата нощь. Къмъ сунриньта зае-
тата линия бЬше достаточно усилена, и хЬвата колона
можеше да ср^Ьщае противнива съ ув'Ьренность, че ще
се удържи. 6ъ центра и на двата фланга б'6ха построени
три люнета, които служаха като опорни пунктове. Между
тЪ1Ъ се построиха пЬхотни окопи. Артилерията биде
расаоложена въ особна батарея около могилигЬ. Око-
пити на самит^ могили бидоха преправени и приспо-
собени за стр'6лба на западъ. Брустверит^ се насин-
ваха отъ материала, който се нам^ряше подъ р&ка,
като главенъ материялъ послужиха каманитЬ и св^Ьга.
Ядрото на бруствера на единъ отъ окопит'Ь биде напра-
вено отъ труаоветЬ на убитит^ войници и коне. Сн^гъ.
и камание войпвцт^ посяха въ полит'Ь на шинелит^
си и въ палаткиг1&. Разбиванието на окопити биде въз-
ложено на саперната рота, която до вечерта на 27-мо
число се държеше въ дълбокъ резервъ. Когато ротата
пристигна ва позицията б']&ше се вече съвсЬмъ ст^мнило.
Понеже въ началото на работата турцит'Ь вр'Ьменпо
б^ха пр1Ькратили огъпЯ; то саперитЬ срещаха гол'6мн
затруднения при ориентировката и н']&кои отъ окопит'^
се разбиваха перпендикулярно къмъ линията на непри*
ятелската позиция. Скоро обаче турцит*!) възобновиха
огъня и само тогава по изстр%лит'Ь можиха да се испра-
вятъ направенит^Ь гр']^шки.
За посрЬщание случайностите на другия день, на-
чалника на лавата колона взе още редъ м^рки. На
генерад'^ Шнитниковъ, който въ 7 часа вечерта дона-
сяше, че заелъ безъ бой Еазанлъкъ, бЪше заповядано
да остави въ този пунктъ 1 баталионъ, а съ другитЬ
4 да настхпи по шоссето, и сутрента да атакува южния
фронтъ на противника. Огъ Серпуховския полкъ тъй
схщо бидоха приближени и присоедипени къмъ общия
резервъ два баталиона. Войниците отъ бойната линия
бидоха снабдени съ патрони отъ запаса, който се но-
сяше на товарнитЬ коне. На генерала Радецки се ис-

прати екстренно и подробно донесение за положението
на ко^н>ната, като ее ноляше да взема м']Ьрки за обл^Ьг-
чение на участьта й. То се завършваше съ дуиит^Ь:
язагубиг! ни с& големи, отстъплението невъзможно, за
Свобелова не се чува нищо, положението ни е крайно
Отървете ни, трМвлть патрони и храна ^.
И тъй боя на 27*мо число въ л^^вата колона се
свърши, безъ да се получатъ н^Бкакви схщественви ре-
зултати. Частния устгкХЪу достигнатъ прЪзъ деня се
почти заличаваше отъ огромнит^Ь жертви направени за
него. Н^^що повече: тъзи изолирована атака требваше
да уб'Ьди противника въ слабостьта на силит*]^, които
му б^^ха противопоставени, и твърдЬ вероятно б^ше, че
той, сутрента на 2Ц-мо число, ще се нахвърли съ пр^&-
въсходви сили ср^^щу истощенит*! части на Святополкъ
Мирски. ЩЬгъ ума на началника на л^^вата колона
минаваха въ тъзи т'Ьжка нощь всевъзможни една отъ
друга по мрачни мисли: Ако Скобеловъ не дойде на
помощь пр'Ьзъ 27-мо число^ той очевидно е спр']^нъ отъ
важни неодолими пр'6пятствия, тъй като неговия п&ть
6'Ьше въ два пхти по късъ, и той би тр'6бвало да се
спустне въ Иметли отдавно. Ще рече л'Ьвата колона
б^^ше пр^Ьдоставена сама на себя си. Ако пр'Ьзъ нощьта
Весселъ паша остави на планината само слаби заслони,
а събере повечето си сили въ Шипка, то Тр'6вненския
отрядъ може да бхде уничтоженъ. Н^^ма ли да се появи
още отзадъ 10 хилядниятъ отрядъ, за който говоряха
тъй настойчиво — плЬненит^ турци, че се очаквалъ?. . .
Боя на 28 й декемврий въ лавата колона.
Сутрента на 28-мо число деня б'Ьше обтаченъ.
Балкана и лагера на противника бЬха покрити съ г&ста
мъгла^ ср'Ьдъ която едва се мяркаха очертанията на

грозвит*! редути. Сл^дъ малко миглата въ долината се
поразр'Ьди, но върховете на Шипка оставаха все още
непроницаеми.
Расположението на частит^Ь отъ л^Ьвата колона
сутрента б^ше сл'Ьдующето: на дтьсния флангъ ср'Ьи:(у
с. Шипка стояха три баталиона отъ С'^вския полкъ,
13*й стр^§лковъ баталионъ и единъ баталионъ отъ Елец-
кия полкъ. Т'&зи части заемаха новопостроенит*]^ щ/^ъъ
вощьта окопи и н^Ькои отъ колибит'Ь и плетищата до
неточния край на селото. Крайния д'Ьсенъ флангъ се
опираше въ стръмнигЬ контръ-форси на Балкана.
Въ центра 6'Ьха расположени планинската батарея
съ двЬт-Ь турски ор&дии, 14-й и 15-й стр'Ьлкови ба-^а-
лиона и Д9а баталиона отъ Орловския полкъ. Т']^ зае-
маха могилит'Ь и окопити около т%%ъ.
Лтьвия флатъ се заемаше отъ 16-й стр^^лковъ ба-
талионъ, два баталиона отъ Елицкия полкъ и единъ Ор-
ловски баталионъ. Охранението на крайния л'Ьви флангъ
биде порхчено на триг]^ казашки сотни отъ 23-й Донски
казашки полкъ. Задъ този флангъ, като частенъ резервъ,
биде оставенъ единъ баталионъ отъ Ярославския полкъ.
Два баталиона отъ Ярославския полкъ и два отъ
Серпуховския съ дв*]^ казашки сотни съставиха общъ ре-
зервъ и се расположиха на западния край на с Хаской.
Въ Гузово остана третия баталионъ отъ Серпухов-
ския полкъ, а въ М&глишъ — единъ баталионъ отъ
Баломенския. Българската дружина все още оставаше
въ колибит*]^ Селци и служеше като д']Ьсенъ заслонъ отъ
къмъ висотата гол'Ьмъ-Бердекъ. Петьт^^хъ баталиона отъ
Шуйския и Каломенски полкове 6'Ьха въ Базанлъкъ и
тръгнаха по п&тя за Шипка-
По този пачинъ, отъ общата численность на коло-
ната въ 26 баталиона, въ бойната линия се намираха
13 баталиона, въ общъ резервъ 4, или всичко на по-
лето на сражението 17 баталиона. ОстаналитЬ 10

177
баталиона, т. е. повече отъ Vз ^^^ силитп> остсмаха
като обезпечение на тила и лгьвия флангъ.
На разсъмнувание турцит^ усилика оръжейния огънь.
Скоро загърмя и артилерията имъ. Повидимому, на не-
точния фронтъ и^ имаха около 20 ор&дия. Княвь Св*]^-
тополкъ Мирски б']^ше р^шилъ да остане на вр']^ме въ
чисто отбранително положение, ва това на турския огънь
почнаха да отговарятъ съ същото. Борбата, обаче, на
слабата русска артилерия б^ше твърд*]^ не равна. Скоро
огъня на турцит^ взе твърд']^ силни разм']&ри ; въ В2-
тр^шностьта на лагера ставаха н'Ькакви маневрирания.
По всичко се чувствуваше, че т^ се готвятъ да пр4ми-
натъ и въ настъпление. И наистина, около Н часа, я^-
колко турски табори се показаха ва неточния и южния
край на с. Шипка, и пр']^дшествувани отъ своит*]^ офи-
цери, пр'1минаха въ р']&шително настъпление. Ср']&щнати
обаче, съ дружнит*]^ залпове на частит^ отъ д'Ьсния
русски флангь, т^ повърнаха назадъ. Сл^^дъ малко ата-
ката се повтори и потрети, но вече не съ таквазъ енер-
гия. При отбиванието на посл']&днята атака, командира
на Севския полкъ неустрашимия полковникъ Жиржински,
който командуваше д^Ьсвия флангъ, пр'Ьминава самъ въ
наст&пление и сполучва да се утвърди задъ плетищата
и къщята на неточния край на селото. ТурцигЬ вла-
д'Ьяха само центра и западния край. Дв']&т'Ь страни тук ъ
б-Ьха се сближили на м-Ьста до 50—60 крачки.
Около 9 часа сутриньта боя малко поутихна, но
скоро стр^^лбата се възобнови съ нова и особна сила.
Най жестокъ бЬше огъня, насоченъ ср^щу руеския
центръ. Сл'Ьдъ малко н']^колко табори изл']^зоха изъ задъ
редута № 4 и тръгнаха въ атака ср']^щу централнит*!;
кургани. И този пъть русската пехота, поддържана отъ
планинската батарея, принуди противника да се повърне
назадъ съ гол']^ми загуби. Понеже отъ всичко ставаше
ясно, че турцитЬ съсредоточаваха главнит'Ь си сили
ср1>щу центра и л'Ьвйя русски флангь, то полковникъ
п

178
Жиржински, сд11дъ като получи единъ баталионъ под-
държва отъ Ярославсвия полвъ, възползува се отъ тоя
моментъ и можа съвсгЬмъ да исхвърли турския л'Ьвъ
флангъ отъ с. Шипка^ а тъй скщо да пр^къса теле-
графното съобщение съ позицията ииъ на Балкана.
Сл'6дъ малко турцит'Ь васочватъ нова една атака
€р']&щу крайния л']^въ флангъ на русския боепъ редъ, но
и тя биде отбита съ частит']^ па този флангъ, усилена
€ъ дв'Ь роти отъ Ярославскил полкъ. Осв1&нъ това на-
чалника на фланга се въсползува отъ вр'Ьменното зам^^
щателство на турцит'Ь тукъ^ пр']Ьмица самъ въ частно
васт2Бпление, зае и се утвърди на сЬверния край на
Оскереченската кория.
Сега л']Ьвата колона влад'3&е1пе два важни упорни
пункта на фланговет^Ь на неточния фронтъ на отбраня-
ющия и получи възможность да обстр'Ьлва бойния му
редъ съ кръстосанъ огънь. Това. безсъмн']^нно, бЪте
важно пр^Ьимутество, но силигЬ на атакующия б^^ха се
еече силно истощили, и тЬ не можеха да развиятъ до-
«тигнатит']^ частни успехи съ решителна атака на глав-
ната турска позиция. Въ общъ резервъ оставаха само
два Серпуновски баталиона, които благоразумието изис-
кваше да се пазятъ за вс^Ьки случай Генералъ Шнит-
никовъ, по П2ТЯ отъ Базанлъкъ] б']Ьше получилъ запо-
в'Ьдь да свърне къмъ с. Янина, и още не 6'Ьше при-
стигналъ на полето на сражението. При тЬзъ условия
оставаше едно — да се прЬмине пакъ вр']^менно къмъ от-
брана и да се чака по нататъшно развитие на съби-
тията.
Часа 6'Ьше вече 11 когато на западъ се зачуха
ютд^ни артилерийски изстр'1ли. Сл^дъ малко, отъ ко-
мандира на Казашкия полкъ полковникъ Ралгина, се по-
лучи известие, че на истокъ отъ Иметлий С2 се показали
сгъстени масси, които наст&пватъ къмъ Шейново. Въ
•заключение полковпика исказваше пр^Ьдположение, че
това е колоната на Скобелева. Още сл'Ьдъ няколко ми-

179
нути, казацитЪ на л,вЪт'Ь колони влязоха най посл'Ь въ
непоср']^дственна свърска, и стана лсно, че д']&сната ко-
лона отива с&що въ атака на западния фронтъ на Шев-
новския лагеръ. Настдпваше тържественна минута— по-
сл'Ьдния актъ отъ упорната петмесечна Шипченска
борба. Противника 6'Ьше притиснатъ отъ дв'!^ страаи въ
неговото укр-Ьпено гнездо и тр-Ьбваше да се уничтожи.
Изв^Ьстието за появлението на генералъ Скобелева отъ
западъ се распространи по вовскит1& на л'1вата колона
съ неимов']&рна бързина. Слабит']^ над']&жди и даже съм-
нението въ успаха сега се прЬвърнаха въ ув-Ьреяность. У
турцит*]^ напротивъ се забелязваше едно суетение и
хвърлювание на всички страни — признакъ на начина-
ющата се деморализация.
Между туй огъня въ колоната на Скобелева цро*
дължаваше да се приближава и усилва. Въ 2 ч. слЪдъ
пладне князь СвЯтополкъ Мирски заповеда на послед-
ните резерви да усилятъ по слабите участъци отъ бой-
ната линия и да се готвятъ за атака. Въ това врЬме
отъ редута № 1 се показаха големи сгжстени турски м|^сси
и се насочиха къмъ десния флангъ на левата колона. За-
едно съ пехотата вървеха и неколко отделни кавале-
рийски колони. Това бЬше последния опитъ на тур-
ците да си пребиятъ п&тя на истокъ Срещнати изново
съ дружните за.7пове на 13-ия стрелковъ баталионъ и
отъ баталионите на Езецкия и Севския полкове, у техъ
произлиза една безредица и слЬдъ това се хвърлятъ
въ центра. Черкезската кавалерия се спуща стремително
напредъ, но биде отбита и повърната отъ огъня на час-
тите, които заемаха централните могили. Тогава чер-
кезите повръщатъ на югъ къмъ малкото пространство,
което оставаше незаето и сполучватъ следъ страшни за-
губи да излезатъ отъ този огненъ кркгъ.
Въ с&щото това вре^ме, войските на генералъ Ско-
белева завладеха юго-западни1е редути № 2 и 3 на про-
тивника и беха се насочили ср^Ьщу редута № 1. Вико-

вет^ 917Р^^ ^^ смесваха съ страшния тр^съкъ отъ гър-
межа на хиляди пушБИ и отъ 30 — 40 ор&дия. Войскит^
на л']&вата колона С2що се устр^кнха къмъ редута №
1. Екна потр']&сающето „ура^ отъ 30 хиляди гърла и
Г2стит% масси отъ всички страни се хвърлиха ср'Ьщу
иосл^дния опоренъ пунктъ на противника. Въ това врЪме
изведнъжъ огъня на турцит^ иочна да пр']^става, ср'Ьдъ
гърмежа се чуваха отделни гласове, че т^ се пр'Ьдаватъ.
Въ облацит'Ь отъ г&стия барутенъ димъ не можеше да
се види ясно какво става тамъ напр^дъ, но тукъ-таме
се виждаха да с^ развяватъ бЪли кърпи привързани на
байонетит'Ь на низамит*!; сл'Ьдъ малко се показа голЬмъ
б^лъ флагъ и на главния турски редутъ. Армията на
Весселъ паша се пр'Ьдаваше, но пий ще ооишемъ тозъ
тържественъ за победителя моментъ по подробно при
изложението д']^йствията на д']&сната колона.
Загубите на Тревненската колона се простираха
до 2100 души убити и ранени, въ това число 80 офи-
цери. Между частите на колоната те се распреде-
ляха тъй:
убити
ранени
всичко
въ това чясдо-
ОФицеъп
Въ 33-й Елецки полкъ
74-
4-22
496
10
„ 34-й Севски „
84
328
409
7
„ 36 й Орловски я
124
338
462
13
„ 13й Стрелк. бат.
14
120
134
3
п 14.Й
26
136
162
9
я 15-й я г,
29
130
169
8
Я 1^-Й я я
12
91
103
5
„ 23-Й Донски полкъ
5
21
27
'
я Планинската батара
I а
8
11
■■
„ Сапернатя рота
3
2

1 =
, Орославския полкъ
11
36
47
■
Въ другите три полка отъ 30- та дивизия и въ
9-та опълченска дружина загуби не е имало съвсемъ.
Преди да пристхпимъ къмъ описанито действият'а^
на десната колона, която реши участьта на сражениегго,.

181
да направимъ въ н^бволко думи разборъ па оаерациигб
на Тр'1вненската колона
1) Сялата и състава на колоната напълно отгова-
ряха на поставената ц'1ль. Мал очи елен ностьта на ар-
тилерията б']^ше една неизб']^жна отстъпка на обстанов-
ката. Въ планинската война, обикновенно пропорцията
на артилерията бива ограничена до врайность. Артиле-
рийската подготовка тука се зам'Ьняка съ бързотата на
наневрированието и внезапностьта. При все това, сл^Ьдъ
спущанието въ Тунджанската долина, пр1&дстояха д'Ьй-
ствия, гл,Ьто артилерията можеше да се яви като необ-
ходимо средство за усп'1ха. Възможно б']^ше турцит% да
се затворятъ въ укр']&пения си лагеръ на подобието на
Пл^венъ, да окажатъ едно по голЬмо упорство. Въ този
случай, безъ сериозна артилерийска подготовка, атаката
би станала твърдЬ трудна за да не кажемъ невъзможна.
Ето защо, решението да се испратятъ въ състава на
колоната и дв^ полски батареи 6*^^00 твърд-]^ целесъо-
бразно. Остава само да се пожал^е, че щаба на тъзи
колона не прояви достатъчно настойчивость за да пр*]^-
хвърли тия батареи пр']&зъ Балкана, макаръ и слЪдъ 2
— 3 деня. Чини ни се, че ако тъзи работа б4ше изо-
Чггавена макаръ на българигЬ работници и на 9-та
опълченска дружина, то къмъ 28-й декемврий поне една
отъ батареит^ можеше да се спустне въ с. Гузово или
М&глишъ. За малочисленностьта на кавалерията ний
вече говорихме по гор^.
2) Марша на частигб отъ колоната отъ Трявна
до Селци на 24:-й и 25-й декемврий представлява ви-
сокъ образецъ на подвцжность, износливость и енергия,
конто заслужаватъ подражение. Щхотата и планинската
артилерия праватъ пр^ходъ въ 40 километра срЪдъ студъ
отъ 1 0^, и при условие че на Балкаца лежеше . снЪженъ
покрнвъ отъ 1 — ХУв аршина. Решението да се предава
постепенно полската артилерия на най-х>тзадъ идущите
части, та да се незабавя цялото движение, е превъсхрдно.

182
3) Решението на 25-то число да се достигне^само
до гребена за посл^^днето пр^дгорие на Балкана отго-
варяше напълно на обстановката. Позицията на този
гребенъ гарантираше напълно дебуширанието въ доли-
ната, а заедно съ това изб'Ьгваше се случайнвстьта за
едно частно поражение до пълното съсрЬдоточение си-
лтЬ на колоната.
4) Образцова б']&ше и м']&рката за създаванието на
единъ укр']&иенъ плацдармъ при исхода отъ Балкана
между двЬт* Гузово. Съ това колоната гарантираше
своето спирание у този исходъ огъ възможната атака
на подвижнитЬ турски резерви, които обикновенно въ
таквизъ случаи се оставятъ. Сжщо твърдЪ ум4стно б-Ьше
и движението на двята полка отъ 30-та дивизия къмъ
Мдглишъ. Отъ Селци за Мхглишъ води доволно удобенъ
п&ть и турцит]^ можаха по него да заплашватъ тила
на колоната.
5) Решението да се настжпи на 27-мо число къмъ
Янина и Шипка истичаше отъ смисъльта на дадената
запов']&дъ и отъ поставената на колоната задача. Чини
ни се, обаче, че до влизанието въ свързка съ дЬсната
колона, не тр']^бваше да се атакува. Ако Тр']&вненската
колона сл^дъ достиганието до Хасково и шоссето се
6'Ьше спряла и укрЬпила, тя в'1роятно н]&маше да по-
падне въ онова отчаяно положение, въ което се нами-
раше пр-Ьзъ нощьта отъ 27-й на 28-то число. На мн-Ь-
ние сме сгщо, че при вснчката малочисленность на ка-
валерията, ако на 27 то чисю ге проявеше повече на-
стойчивость и енергия, в;е можеше да се влезе въ свързка
съ колоната на Скобелева, или поне да се надникнб
къмъ Иметлий и да се види, какво става тамъ. Въз-
можно е, че това би повело къмъ' сериозни загуби за
казашкия полк'^, но биватъ случаи на войната, когато
съображенията за загуби отст&пватъ на'~втори планъ, а
този случай именно бЬше такъвъ. Дв']&'Три сотни под-
държани съ 2 — 3 баталиона отъ Секереченската кория

18^
имаха всички шансове да отидатъ до ИметлиВ и се върнатъ*
6) Испращанието на ц'Ьли 5 баталиона да заематт;
Казанлъкъ и отд'Ьляванието имъ на ц'Ьли 12 километра
отъ полето на сражипието при дадениг)^ условия, про-
извежда впечатление на едно безполезно расхвърлювание
на силит^Ь. Обезпечението на л'Ьвия флангъ можеше да
се достигне и съ заеманието отбранителна позиция нейд'Ь
на 1 — 2 километра на югъ отъ Хасково, а къмъ Ка-
занлъкъ да се испратеше само 1 — 2 сотни на 26-то
число и единъ силенъ раз^здъ на 27-мо. Въ дадената
обстанонка 6*1 ше важно да се съсредоточи къмъ полето>
на сражението всичко и всЬки лишенъ баталионъ тукъ
пмаше гол']^мо значение. Заеманието на Казанлъкъ б']^гпе
една второстепенна задача, която см']&ло можеше да се
остави за подиръ боя. А какво щеше да б&де положе-
нието на генералъ Шнитникова и на л']^вата колона,
ако турцит'^ б']^ха имали 3—4 баталиона въКазинлъкъ,
и ако т']Ь заемаха силна пози]^я? Шмаше ли това да
поведе къмъ отделно разбивание на тия 5 баталиона и
къмъ съвършенно оголвание на л'Ьвия флангъ на глав-
янтк сили? Н'Ьмаше ли да стане съ това положението
на главните сили вечерьта па 27мо число още по-
т^жко, и нямаше ли да поведе къмъ общо отст&пление
за Гузово? Сащо грешеше противъ принципа на съср^-
доточепието на силит^ и марката, да се остави ц^лия
Серпуховски полкъ въ Гузово» на 12 километра отъ но-
лето на сражението. При всичката неизвестносгь па об-
становката, весъмненно бЬше едно, че главния против*
викъ е въ ШеВновския лагеръ, следователно ср^щу него
требваше да се насочатъ всички сили. Единъ баталионъ
беше съвършенно достатъченъ за прикритието на обоза,
а заедно съ баталиона въ М&глишъ и дружината въ
Селци, те стигаха за да се обезпечи достатъчно солидна
тила и съобщенията отъ всичките възможни случайности.
7) Преминаванието въ строго отбранително поло-
жение, следъ 2 часа на 27.мо число, беше твърде бV1а*

ги
горазумна м^ркв,, а укр^ляванието на позицията пр^аъ
нощьта отъ 27-мо до 28-мо число, гарантираше л'1вата
колона отъ всички случайности Требваше само още
пр'Ь8ъ нощьта да се привл'1къть 5-тяхъ баталиона, или
поне 4 отъ т^хъ по близо до полето на сражението,
както това бЬше направено съ двата Серпуховски б&та-
лиона. Усилена съ тия нови 6—7 баталиона, Тр'6внен-
ската колона щеше да има 22 — 23 баталиона, които
можаха да издържатъ отбран ителенъ бой, даже ср'Ьщу
всичкит'Ь сили на Весселъ паша. Ако колоната на Ско*
белева не пристигнеше и на другия день, г]& все пакъ
можаха да се удържатъ на заетата позиция до идва-
нието на помощь.
8) Донесението, написано вечерьта на 27-мо число
и адресирано до генералъ Радецки, б^ше твърди песи-
митично, и не съвсемъ съответствуваше по съдържанието
си на истинското положение на работит^. Факта, че тур-
щт^^ слЪдъ първата своя контръ атака, бЬхя принудени да
се спрътъ безъ да могатъ да заематъ обратно пр^бднята
си позиция. Този фактъ служеше най добро доказател-
ство, че турцигЬ въ лагера не обладаваха съ н'Ькакво
материално или морално надмощие. Положението не мо-
жеше да се счита тъй т^жко за да се пишатъ отчае-
ят^ думи „отървавайте ни^. Щли 4 полка отъ ЗОта
дивизия б']&ха още непокътнати и началника на Тр'Ьв-
ненската колона имаше достотъчно собственни ср'6дства
за да не се нуждае отъ „ отървавание " . Т'6зи отчаени
думи, както ще видимъ по посл^, послужиха като гла-
венъ мотивъ за да се пр']&дприеме оная кървава атака
на 28-мо число, гор'Ь на Балкана, която струва на ге-
нералъ Радецки около 1700 души безполезни жертви*
9) Стремлението да се заеме с Шипка не съот-
ветствуваше на важностьта на този пунктъ. Той нямаше
и неможеше да има осв']&нъ второстепенно значение. Съ
заеманието му съобщенията на турцит']^ съ планината
се пр']^кращаваха само условно, защото с&ществуваха и

185
други п&теви, а между туй атавующия попадаше между
два огхня, оня отъ планината и отъ редута № 1. Много
по -важна б%ше Севереченсвата кория и тамъ именно
требваше да се насочатъ усилията на 27-мо число ве-
черта, защото отъ тукъ оставаше още единственния сво-
боденъ исходъ за Казанлъкъ.
10) Д']&йствията на планинската артилерия 6'Ьха
образцови. Нейния командиръ, съ достойна за подра-
жание самоув'1ренность, води ир^дъ всичкото врЪме на
боя състязание съ 20 полски оръдия, поддържа п]^хотата
съ най-д^йствителенъ ог2нь при движението й въ атака,
и силно съдействува за отбиванието на неприятелските
контръ-атаки.
11) Казашкия № 13 полкъ не проявява т^зи два
дена свойственната на т^зи прекрасни части енергия и
активность. По всичко се види, че полка се е намиралъ
всичкото вр^ме подъ натиска на мисълта, че турците
йматъ грамадно пр^въсходство въ кавалерията си.
Съ това завършваме описанието дМствията на Трев-
ненската колона. Колкото за действията на турците на
27-МО и 28-мо число ний ще ги разгледаме отпосле
следъ като изложимъ и действията на десната колона
и на центра.

ГЛАВА VIII.
Движенията и действията на колоната на Генералъ
Скобелева.
Както вид'Ьхме по-гор'Ь, обхода на корпуса на Вес-
сель паша отъ западъ биде възложенъ на дясната об-
ходна колона, подъ началството на генерала Скобелева
2-ий. Младия генералъ б4ше си създалъ въ боевет* подъ
Ловечъ и Пл'1венъ репутацията на талантливъ полково-
децъ, неустрашимъ герой и тънакъ познавачъ душата и
сърдцето на русския войникъ. Неговото име се ползуваше
съ заслужена и широка популярность, не само въ ре-
довет^Ь на русската армия, но и въ^непридта1ския станъ.
Името „Бкшя Генералъ^ се пр*! даваше изъ уста въ
уста, и то само 6'Ьше достатъчна гаранция за успаха
на пр']^дстоящата трудна операция.
За началникъ на щаба на колоната се назначаваше
младия подполковникъ отъ генералния щабъ Буропаткинъ,
името на когото 6'Ьше неразривно свързано съ онова на
Скобелева. Оставилъ едва пр']^ди три години академи-
ческия столъ, той &кше добилъ заслужено славата на
бйЬстящъ офицеръ отъ генералния щабъ, съ големи
таланти и съ р^дка храбрость и хладнокръвие. Подпол-
ковникъ Куропаткинъ справедливо се считаше като необ-
ходимо допълнение' на „Б^лия Генералъ^ — неговата
д-бс^а р&ка.
Принудевъ да д-З^йствува на една бЬдна и безъ
съобщения м-бстность, генералъ Скобелевъ запов^Ьда, щото
веЬки войникъ пр'Ьдъ началото на похода да се снабди съ
8 дневенъ запасъ продоволствие на войницигЬ и четири-
дневенъ на особни товарни коне. Схщо на товарни коне

т
се носяше в-нн дневенъ запасъ спиртъ. Необходимото
количество коне се събра: часть отъ обоза, а друга
часть отъ купуванието на мастни кове и катъри при
съд^Ьйствието на адиинистративннт^ власти. Големи за-
труднения се срещаха с&що при събиравнето на нуж-
ното количество сеиери, (около 1000), во, благодарение
на енергичните^ м^рки, и този въпросъ получи едно удо*
влетворително разрешение, макаръ часть отъ т^хъ б^ха
направеви в а бързо и пр'1дставляваха прости сламеници
укр^певи съ н'Ьва1во дървени обрачи и връви. ДребнитЪ
продукти, като лукъ и пиперъ се посяха сжщо въ ра-
ниците на осемь деня. Порционния добитъкъ се караше
живъ при вс^ва час1ь въ разм^ръ ва 8 -ми дневна про-
порция. Кухните оставаха въ Габрово, а храна биде
заповядано да се вари въ манерките, като се отпуща
в а всеки войникъ по 1 фунтъ (около 400 грама) месо
въ день. Патрони се взематъ по 172 на всека пушка,
отъ които 96 на войниците и по 76 на товарните коне.
Още въ похода отъ Шевенъ за Габрово, до колкото
беше възможно, Генералъ Скобелевъ снабди частите отъ
16-та дивизия съ топли полушубви, здрави ботуши и
разни консерви на 6 деня. При всеки полкъ отъ 16 та
дивизия в'ьрвяха по 1 6 коня съ санитарни принадлеж-
ности. Освенъ шанцевия инструментъ, беха взети въ
всека рота и по неволно големи брадви и триони. За
превозвание на най-необходимото офицерско имущество
се назвачиха товарни коне сметнато : на всеки генералъ
по два, на щабъ-офицерите по единъ, а на офицерите
на веЬка рота скщо по единъ.
Артилерията се снабди съ по 130 снаряда на
ор&дие, които требваше да се превозватъ на особно
назначени товарни коне, но отъ които по- големата часть
отъ после се пренесе на рхце отъ пехотинците.
За облекчение на войниците въ похода всичкото
излишно ранцево имущество, като втори ботуши, излишни
дрехи и пр. се оставя въ Габрово. Ох що въ този пунктъ*^

1,88
б^ха събрани значителни запаси продоволствие, фуражъ
и патрони, които можаха да се испратятъ при първа
нужда.
Частит']^, крито влизаха въ тъзи колона, както ви-
А^хже състояха отъ полковет^Ь на 16-та дивизия: б1-ий
Владимирский, 62-й Суздальский, бЗй Углицкий и в4-й
Базанский, 9-ий, 11-ий и 12-ий баталиони отъ 3-тята
стр-Ьлкоза бригада, 1-ва, 2.ра, 3-та, 4:-та, б-та, 6-та и
10-та български дрижини; дв-Ь роти отъ 3-ия саперенъ
баталионъ, 4-та батарея отъ 16 -та артилерийска бригада,
2-рата планинска батарея, 9-тия казашкия Донски полкъ
и една уралска сотня. Всичко 22 72 баталиона и дру-
жини, 7 сотни и 14 оргдия. Всичкит^^, съ исключение
на 10-та дружина, 6'Ьха си спечелили славата на зака-
лени въ боевет* части: 16-та дивизия и 3-тята Стрел-
кова бригада проявиха чудеса отъ храбрость въ боевет^б
подъ Ловечъ и Пл-бвенъ. На 30-й августа повечето отъ
т^хъ имаха до 50 7е загуби и се държаха съ едно р'Ьдко
самоотвържение. БългарскигЬ дружини, съ исключение
на 10-та, така с&що б^бха си завоювали репутацията
на добри боеви части. Самоотвържението, храбростьта и
упорството въ боя на нашит'6 опълченци С2 привождаха
за прим'Ьръ и справедливо имъ бЪха заслужили уваже-
нието и пълното дов'1рие на русскит^ имъ бойни другари.
11р'Ьдъ началото на похода, началника на отряда
заобиколи и пр'6гледа всичкит']^ части, като заедно съ
това се запозна и съ българските дружини. Въ деня на
тръгванието генералъ Скобелевъ адресира къмъ войскигЬ
отъ вверенння му отрядъ, сл^дующия про^увстванъ и
цъленъ съ в^ра въ успаха приказъ:
Войници!
„Намъ ни предстои да испълримъ труденъ, но до-
стоецъ за славата на русскит^ знамена подвигъ : днесъ
9ИЙ тръгваме безъ па^тища за да минемъ Балкана, като
вземемъ съ себе си и артилерията. Ний ще си проби-

189
ваме п&ть ирЬнъ дълбокигЬ св^жни пр'6спи и пр'Ьдъ
очитЬ на неприятеля. Въ планината ни чака турската
армия на Мехмедъ-Еюбъ паша. Тя се е осм'Ьлила да
ни прегради П2ТЯ.
Помнете братя, че намъ е пов']&рена честьта на
отечеството, че за насъ сега се моли нашия Царь Ос-
вободитель, а заедно съ него — и ц1Ьла Россия.
Т'6 чакатъ отъ насъ поб']^да!
Нека ви не смущава, нито многочисленностьта, нитр
упорството, нито злобата на врагътъ. Нашето д']&ло е
свято и съ Нами Богъ!
Българи дружинники! Вамъ ви е изв'Ьстно защо,
по държавната воля на Царя Освободителя, дойдоха рус-
стп^ войски въ България.
Още отъ първит^ дни на сформированието на опъл-
чението, вий се показахте достойни за участието, което
взема въ вашата с&дба Царя Оосвободителя и ц'Ьлия
русски народъ. 1]ъ юлскитЬ и августовски сражения, вий
заслужихте- любовьта и дов'Ьрието на ващигЬ бойни дру-
гари русскит'Ь войници. Нека б&де сжщото и въ пр^д-
стоящит*! боеве.
Вий се сражавате за освобождението на вашето
отечество, за неприкосновенностьта на бащинит'Ь ви ог-
нища, за честьта и живота на вашит'Ь майки, сестри
и жени — съ една дума за всичко най-ц']&нно и свй-
щенно. Вамъ и Богъ запоубдва да бгдигЬ герои *".
Описание на плтя.
»
Пхтя, но който пр'Ьдстоеше да мине д']Ьсн^та ко-
лона, пр'1дставляваше една т^сна п&т1вка, удобна само
за движение на п^шеходи и то л^Ьтао вр^^ме. Зиме тъ^и
козя п&тека съвсЬмъ запустяваше, за това и св^ЬдЬнията
за нейното състояние ирЬгъ това вр'1ме на годината
б^ха твърд* непълни.

б^ха събрани значителни запаси продоволствие, фуражъ
и патрони, които можаха да се испратятъ при първа
нужда.
ЧаститЪ, крито влизаха въ тъзи колона, както ви-
д1&хме състояха отъ полковет^Ь на 16-та дивизия: б1-ий
Владимирский, 62-й Суздальский, 63-й Углицкий и в4-й
Базанский, 9-ий, 11-ий и 12-ий баталиони отъ 3-тята
стрелкова бригада, 1-ва, 2-ра, 3-та, 4:-та, 5-та, 6-та и
10-та български дрижини; дв^ роти отъ 3-ия саперенъ
баталионъ, 4-та батарея отъ 16-та артилерийска бригада,
2-рата планинска батарея, 9-тия казашкия Донски полкъ
и една уралска сотня. Всичко 22 72 баталиона и дру-
жини, 7 сотви и 14 оргдия. Всичкит^Ь, съ исключение
на 10-та дружина, 6'Ьха си спечелили славата на зака-
лени въ боевет^ части: 16-та дивизия и 3-тята Стрел-
кова бригада проявиха чудеса отъ храбрость въ боевет'6
подъ Ловечъ и Пл']&венъ. На 30-й августа повечето отъ
тЪхъ имаха до 50 7е загуби и се държаха съ едно рЬ^ло
самоотвържение. Българскит'Ь дружини, съ исключение
ва 10-та, така с&що б'6ха си завоювали репутацията
на добри боеви части. Самоотвържението, храбростьта и
упорството въ боя на нашити опълченци С2 привождаха
за прим'Ьръ и справедливо нмъ бЪха заслужили уваже-
нието и пълното дов'6рие на русскит^ имъ бойни другари.
Пр'Ьдъ началото на похода, началника на отряда
заобиколи и пр'Ьгледа всичкит'Ь части, като заедно съ
това се запозна и съ българските дружини. Въ деня на
тръгванието генералъ Скобелевъ адресира кънъ войските
отъ вверенння му отрядъ, сл^дующия про^увстванъ и
пъленъ съ в^ра въ успаха приказъ:
Войници!
„Намъ ни предстои да испълримъ труденъ, но до-
стоенъ за славата на русските знамена подвигъ : днесъ
9ИЙ тръгваме безъ па^тища за да минемъ Балкана, като
вземемъ съ себе си и артилерията. Ний ще си проби-

189
ваме п&ть пр&ъ дълбокитНЬ свЪжни пр']&спи и пр'6дъ
очитЬ на неприятеля. Въ планината ни чака турската
армия на Мехмедъ-Еюбъ паша. Тя се е осм'Ьлила да
ни пр^Ьгради П2ТЯ.
Помнете братя, че намъ е поверена честь'га на
отечеството, че за насъ сега се моли нашия Царь Ос-
вободите ль, а заедно съ него — и цЬла Россия.
Т'Ь чакатъ отъ насъ поб^^да!
Нека ви не смущава, нито многочисленностьта, нитр
упорството, нито злобата на врагътъ. Нашето а1^ло е
свято и съ Нами Богъ!
Българи дружинники ! Вамъ ви е изв-Ьстно защо,
по държавната воля на Царя Освободителя, дойдоха рус-
скитЪ войски въ България.
Още отъ първит^ дни на сформированието на опъл-
чениеЮу вий се показахте достойни за участието, което
взема въ вашата с&дба Царя Оосвободителя и ц-блия
руссви народъ. 1]ъ юлскигЬ и августовски сражения, вий
заслужихте- любовьта и доверието на вашит*! бойни дру-
гари русскит']^ войници. Нека б&де същото и въ ир^щ-
стоящит-Ь боеве.
Вий се сражавате за освобождението на вашето
отечество, за неприкосновенностьта на бащинит^Ь ви ог-
нища, за честьта и живота на вашит^ майки, сестри
и жени — съ една дума за всичко най-ц^бнно и свй-
щенно. Вамъ и Богъ запоубдва да бхдит'Ь герои *".
Описание на плтя.
Патя, до който предстоеше да минй д^снАта ко-
лона, пр'Ьдставляваше една тЬсв9^ п2Т(вка, удобна само
за движение на п^^шеходи й то Л']^тао вр^ме. Зиме тъ^и
козя п&тека съвсбмъ за:пустяваше, за това и св'1д6нията
за нейното състояние пр'Ьзъ това вр'1ме на годината
б^ха твърди непълни.

190
#
•
Тя се захваща въ с. Топлешъ *) и заведнъжъ почва
да се исвачва на Балкава, като върви повечето вр-Ъме
прЬзъ лЬсиста н'Ьстностъ. Отъ Топлешъ подъема има
едно лротяжение отъ 6 километра, поел* което се из-
лиза на тъй нар'Ьчената В']Ьтрополска поляна. Тукъ м']^с-
тностъта, на лротяжение на два километра, е относи-
телно равна; посл^ минаването на поляната, пътя оби-
каля отъ западъ върха Еараджа (135)3.8 метра) и се ис
качва на върха Чафутъ (1 523.5 м.). Тукъ м^стностьта
&кте покрита съ твррд']^ г&ста гора и за това стана
нужда да се сЬче просека пя продължение около единъ
километръ. Висотата Чафутъ се състои отъ два отд'Ьлни
върха. Пжтеката обикаля сЬъеряяя върхъ отъ западъ,
и движението на войските е скрито, но южния върхъ
се заобикаля по корниза, обърнатъ ср']Ьщу Малуша и
турцигЬ пеможаха да не виждатъ всичкото движение.
Истина, че т'Ьзи върхове се отделяха отъ Малуша съ
единъ дълбокъ и трудно проходимъ сега долъ, но раз-
стоянието не надминаваше 2 ^2 килом., и сл'{1дователно
п&теката се обстр^ваше пр'Ькрасно съ артилерийски
огънь Около т'Ьзи върхове се отд^Ьля на юго-истокъ
една друга пактека, която води право въ Шейново. Дви-
жението, обаче, по нея б']Ьше изложено на по-голЬмого
си протяжение на турския огънь и тя се признаваше
за неудобна Растоянието отъ ВЬтрополската поляна до
южния върхъ на Чафутъ е около 2 72 вилом. СлЬдъ
като заобиколи иосл^щия тоя върхъ> п&тя почва да се
спуща по сравнително полегатия контръ-форсъ на про-
тяжение 4 У 2 километра и слиза въ една малка котло-
вина. 11р'Ьди да достигне, обаче, посл^^днята, той ми*
лава пр'Ь8ъ единъ почти отв']Ьсеяъ спускъ, който има
протяжение отъ около '60 крачки. Спуска пр']Ьдставля-
ваше почти неодолимо лр']Ьпятствие и получи названието
стръмния спускъ. Отъ този снускъ на югъ се образува
*) Важъ карта Л& 7.

едвнъ дълбоБъ долъ съ стръмни и скалисти бр^^гове.
Дола е заключенъ между два отд^^лни гребена, които се
отд^лятъ отъ гор^Ьпоменатия контръ-форсъ и се спут
щатъ право на югъ^ като образуватъ пос1'Ьднит^& южни
отрош на Балкана. Отъ котловината, която се намира у
полятЬ на спуска, п&тя върви испърво по л'Ьвия брЬтъ на
дола и посл'Ь излива на исто^фния отрогъ, спуща се въ
другъ сравнително малъкъ долъ, на истокъ отъ първия^
и сл-Ьдъ това слиза въ селото Иметли. Растояиието между
малката котловина и с. Иметли е около 3 ^2 километра.
ПървйгЬ три километра отъ този участъкъ пр-Ьдставля-
ватъ една т']^сна камениста п&течка. която се виждаше
н обстр^^лваше отъ двата отрога, идущи на истокъ (Б,
В, Г, Д) и на Западъ (А) отъ дола.
Противника, който заемаше т'1зи отрози, обстр^^л*
ваше съ кръстосанъ огънъ посл']^дния участокъ на п&тя
и движението по него ставаше твърд'^ опасно. Както
ще видвмъ по иосл% турцит*]^ заеха т'Ьзи пунктове но
сравнително слабо.
Осв^^нъ описания п&ть, отъ Топлешъ за Иметли
съществуваше и друга пхтека, още по стръмна и гЬсна.
Тя излиза отъ с. Топлешъ, върви пр'Ьгъ върха Еорито
и Патерешница и се спуща въ с. Софуларъ, а отъ тамъ
за Иметли. Общото протяжение тукъ е 28 километра.
По гьзи П2тека се пр'Ьдполагало испърво да испратятъ
погол'Ьмъ страниченъ отрядъ, но испосл-б било р']&шено
да се спуснатъ по него само аь^ казашки сотнн.
Отъ направеното кратко описание се вижда, че
д&тя, който имаше да мипе д']Ьсната колона, 6'Ьше въ
два п&тн по кхсъ отъ оня на л^Ьвата. П'Ц)вия имаше
общо искачвание 11 километра и обшъ спускъ 7 ^/2 ки-
лометра. Втория 16 и 14. С&щественната разлика, обаче,
между т^хъ се заключваше въ качеството имъ. Имет-
лийския пАть б^ше много по-стръменъ и труденъ, и ос-
(ишъ това минаваше въ сферата на най-близкото, так-
тическо влияние на противника. Участоцит']^ на ВЪтро*

польската поляна, и около върха Чафутъ се обстр^л*-
ваха отъ артилерийския огънь ва турцит']^ отъ Малуша.
Движението на последния юженъ участ окъ отъ пхтя
неможаше да се извърши безар']Ьаятственно, защото про-
тивника, сл']^дъ като заб'Ьл'кБи появяванието на обходя-
щит']^ части на върха, неможеше да се не опита да по-
пречи на дебуширанието съ заемание позиция на контрът
форснт'Ьу на &Ьверъ отъ Иметли.
РаспредЪлен .6 на войскитЪ и диспозицията за марша
на дЪсната колона.
Вечерта на 23-й декемрий; войскигЬ отъ д^Ьсната
колона бЬxв^ расположени тъй: Углицкия полкъ въ с.
Тодоровци, Казанския — въ. с Недеьци, Баевци и Спа-
сето. Седемт* български дружини — въ Зелено дърво. Пла-
нинската батарея — въ с* Баевци. Т'Ьзи части отстояха
отъ исходния пунктъ — Топлешъ отъ 4 — 6 километра
и съставляваха пр'Ьдния ешалонъ на д'6сната колона.
Самото село Топлешъ 6'Ьше заето само отъ дв'Ь саперни
роти на 3-ия Саперенъ баталионъ, тъй като този пунктъ
се виждаше добр']^ отъ Балкана и пр^ждевр'Ьменното
събирание на значителни сили ту1&ъ можаше да привлече
вниманоето на противвика.
1-вата бригада отъ 16-та дивизия, стрЪлковигЬ ба-
талиони и полската батарея стояха въ Габрово на 13
километра отъ началния пунктъ. ^^-ия донски полкъ се
расположи задъ с. Топлишь на 5 километра на С'Ьверъ,
на стария бивакъ на 23-и донски полкъ.
На 24.Т0 число, генералъ Скобеловъ распрати въ
частит*! на колоната диспозиция за походното движение.
Споредъ нея марша се организираше и извършваше тъй:
Авангарда, подъ началството на началника на Бъл-
гарското Опълчение генералъ майоръ Стол-Ьтова, се съ-
стои Ьтъ една саперна рота, 1 стрЬлкбвъ баталионъ,

двЪ опълченски дружяви, единъ баталионъ отъ Казан-
ския полкъ и едва Уралска сотня. Авангарда взема съ
себе си вспчкия си шапцевъ инструиеатъ и събравитЬ
въ Топлешъ дървени лопати, и тръгва въ схщия день,
въ 6 часа са^аъ пладн-Ь. Непосредствената му задача
ще бАде : да заеме Марковит^ стълби и височината Еа-
радака и да се укр']кпи на т^^хъ, посл')^ което, урагската
сотня съ саперната рота, подъ началството на инже-
нерния полкоБникъ Ласковски, продължаватъ спущанието
къмъ Иметли, съ цЬль да разработятъ п&тя и да ра-
зузнаятъ за силит^ и расположението на противника.
2-т'Ь Казашки сотни на 9-ия полкъ тръгватъ сжщия
день по П2ТЯ пр^Ьзъ висотата Корито и Сеченъ камъкъ,
а съ излизанието имъ на върха на Балкана, да влЬзатъ
на 25-то число въ свързка въ л']&во съ авангарда.
СлЪдъ авангарда ще тръгнатъ 2-рата бригада отъ
16-та дивизия, планинската батарея и петь дружини
опълчение. Първата бригада отъ 16-та дивизия, пол-
ската батарея и двата стрЬлкови баталиона да се съ-
берътъ на 25-то число въ Топлешъ, да съставятъ общъ
резервъ на отряда и да бадатъ готови да тръгнатъ
схщия день, споредъ обстоятелствата: или по пхтеката
за В*трополь или по дЬсната — за Корито и Софуларъ.
Обозит9ь на частитть: Сл1}дъ вс^ка рота ще б&*
датъ взети три товарни коня съ патрони и единъ съ
спиртъ. Всичкия други обозъ ще остане въ м']&стата па
квартированието на частит'6 и ще чака по нататъшни
распор^Ьждания.
Иргмьраоченъ пунктъ да се огкрие отъ 16 та ди-
визия и отъ Червения кръсть въ с* Топлешъ, а дивизи-
ояния лазаретъ да остане въ Габрово
До заеманието на върха Караджа, началника на
колоната ще остане въ с Тополешъ.
Тъзи диспозиция, както ще видимъ по носл'^, биде ис-
пълнена съ значителни отст&пления, които неизбежно про-
истичаха отъ по пататощното разяснение на обстановката.
18

Движението на 24-й и 25-й декеюрий.
Понеже растоянието, което имаше да премине
Д']&сната колопа, 6'Ьше въ два пати по късо, отъ опова
«а лЬвата, то тръгванието на тая колопа биде р'Ьшено
да се почне малко по късно, а именно: вечерта само
Ба 24-то число. Нощното движение се считаше и като
мЬрка за да се скрие марша поне до заеманието на
висотата Караджа.
Сл^^^,ъ об^дъ на 24-то число се направиха шЬкои
пр'1м']^ствания па частит^^ и вечерта тЬ стояха: 2-рата
бригада отъ 16 та дивизия съ 7*т1;хъ дружини, планин-
ската батарея, уралската сотня и двЪг1Ь саперни роти
въ селата: Топлешъ, Тодоровци и Дележици. Останал игЬ
части пр']^минаха отъ Габрово къмъ с. Недевци и Спа-
нето. 12-тия стр'Ьлковъ баталиопъ, който влизаше въ
съставъ на авангарда, достигна с. Топлешъ едва въ 5
часа подиръ пладн']^.
Въ 4 часа сл'|дъ пладн)^ на 24-то число, аван-
гарда тръгна отъ Топлешъ. Деня бЬше хубавъ и безъ
вЬтръ, студа не надминуваше 10^ по Реомюра, Сапер-
нигЬ роти б']Ьха испратени оше на 23-то число за да
расчистатъ п&тя къмъ Балкана, по този делъ т^^ едва
можаха да минатъ 1 — 1^2 километръ. На 24-то число,
т^ се испратиха сгщо отъ сутрента, но работата имъ
вървеше твърдЬ бавно.
Реда на движението на авангарда тр-ббваше да
бхде сл'Ьдующия: Уралската сотия, 12-тия стр']Ьлковъ
баталионъ, сапернит-б роти, 3-ия Казански баталионъ и
най посл*]^ 1-ва и 2-ра дружина отъ Българското Опъл-
чение. Но ний вид'Ьхме по гор'^, че стр'Ьлковия, бата-
лионъ закъсня, и пристигна въ Топлешъ, едва въ 5
часа сл^Ьдъ пладн'Ь. Всл'Ьдствие на това, непосредствено
задъ уралцит']^ тръгна Казанския баталионъ съ саперит^.
Расчистванието на пгтя вървеше испърво доста усп'Ьшно,

195
II ОКОЛО 10 часа вечерьта пр^днит^^ части на аванч
гарда бЬха достигнали до ср']Ьдата на подъема. Кънъ
това вр^^мд ги настигна 12ия стрЬлковъ баталионъ..
Понеже отр]&лцйт^ се назначаваха въ челенъ отрядъV а
Казанския баталионъ съ саперигЬ като работници, то,
за прикривание на посл'Ьднит'Ь стрЬлцит']^ се пропустнаха
на напр']&дь. Това надпргьдварвант, обаче, по дълбокия
да 2 аршина снтъ и при нощьната темнина, се обърна
въ пълно размгьсвание на тия двгь части. Около 1 1 часа
щ/^^ъъ нощьта^ изгр'Ь м']Ьсеца и въ челото на авангарда,
на една отъ терасит^, се събра една компактна масса:
отъ 250 — 260 души, състояща отъ уралцит-* п. 2-рата
рота на 12-.ИЯ стр'Ьлковъ баталионъ. Тукъ се намираха
и 5 — 6 души селеаи проводници. Началника на щаба
на Българското Опълчение подполковпикъ графъ Келлеръ
взе командуванието на този малъкъ челенъ отрядъ и р'Ьши
да продължава движението безъ да чака рас^истваннето
на П2ТЯ, та съ това да испргьвари и заеме пргьвала^
пргьди турцитгь да еж се опитали да побъркатъ на
тъзи важна задача.
Движевието на челния отрядъ понататъкъ б']^ше
11двънр'Ьдно трудно, тъй като тргЬбваше да се върви по
вер1(счистенъ пжть; конет!» на уралцитЪ затъваха въ
св^га на м'Ьста до толкова, че тр']&бваше да имъ се по-
мага за да изл-^^затъ. Войниците бЬха принудени ч'6ста
да се катерятъ пълзишкомъ. като се удържаха отъ вло-
нищата на шубрацит^^ и дърветата. Силната жажда
страшно мгчаше хората и конегЬ и тя се слабо утоля-
ваше съ гълтанието на сн/Ьгъ и л'Ьдъ, Сл']&дъ неимо-
верни трудове, най посл^, около 6 7^ : ^&са сутрента на
25.ТО число, челния отрядъ извезе на В^тронол*^. Поля-,
яата не 6'Ьше заета и графъ Келеръ, огЬдъ една къса
почивка, настхпи и зае върха Бараджа. Около 8 часа
аочнаха да пристигатъ на поляната и другит^ части на.
авангарда. БългарскигЬ дружини, които 6'Ьха тръгнали,
въ 10 часа пр'Ьзъ вощьта отъ Тонлешъ, пристигнаха.

196
на В^трополе едва въ 11 часа пр'Ьдъ пладн^ на 2&*то
число.
По този начинъ, къмъ плад^я на 25-то число, па
върха на Балкапа се събраха: Часть отъ уралската
сотня, 1-ва и 2-ра оцтлченски дружини, 12-ия стр'Ьл-
вовъ баталиовъ н 2-ия баталионъ отъ 64-ий Казански
полБЪ. Съ пристиганието си тукъ, частит^ си избраха
м^Ьста на завятъ, расчистваха сн'Ьга до земята и се
располагаха на бивакъ. Исаърво б^^ше сгрого запретено.
да се кладе оггнь, но надвечерь, когато студа се уси^н
и когато етана явно че турциг]^ вече заб'к1Ъзаха дви*
жението, това запрещение се отм']Ьии. Войоициг]^ рас-
кладоха до колкото можеше огиеве и п']^кои даже мо-
жаха да си сваратъ гор-Ьща храна и чай. За обезпече*
ние на заетия плацдармъ отъ посегателството на про-
тивника отъ къмъ Малуша» графъ Келлеръ избра едра
позиция за две роти иа ВЬтроплската поляна и друга
С2Щ0 таквазъ на истоиния склонъ на върха Еараджа.
Турците още сутрента ааб*&лезаха движениею на
авангарда и откриха огънь отъ артилерията си, която
беше расположеца ца Малуша. Този огьнъ обаче не
можаше да има никакви резултати, тъй като отъ една
страна разстоянието беше доволно големо, а отъ друга
-^гранатите се заравяха въ дълбоките снежии преспи
и не се пръскаха.
Едновременно съ движението на авангарда, по
Имитлийската пхтека тръгнаха, както видехме, и пър-
вите две сотни отъ донския № 9-й полкъ по п&теката
за висотата Корито. Сетните требваше да излезатъ
презъ нощьта на планината, а непосредствено задъ
техъ да тръгнатъ рано сутрента и останалите 4 сотни
отъ полка. Челната сотня беше снабдена съ неколко
проводника и неколко десятки дървени лопатки. В.1аде-
нието на върха Корито се считаше твърде важно за
въ случай, че противника заеме Ветрополе и се опита
да прегради п&тя на авангарда. Въ този случай глав-

т
Шт^ сили щ^ха да бъдатъ насочени по д']Ьсната пжтека
за Корито и С'Ьченъ вамавъ, за да обиколять против-
ни на отъ л']&вия му флапгь. Сега, 1^огато се зае Штро-
поле, тая п&тева вече губяше предишното си значение,
и отъ вее се въсползуваха само като втори паралеленъ
П2ть, за Да се ускори общото движение н излизание въ
долината на Тунджа.
Вечерьта ср^щу Коледа, частйт-Ь от* главнитЪ сили
се събраха около пунктовет'6 на своето расположение и
сл'Ьдъ една къса молитва ср']1^щнаха този тържественъ
праздникъ ср^дъ дълбокия сн']^гъ, на когото и налЬгаха
за да си чакатъ реда за тръгванието.
Часа въ 7 сутриньта на 25*то число, 1-ия и 2-ий
<$аталйонъ отъ Казанския полвъ съ планянска^га батарея
тръ1наха отъ Топлешъ. Сл-Ьдъ големи трудове, т* при-
стигнаха и се събраха на върха В']^трополе едва въмъ
4 чась сл^дъ пладн^к. Генералъ Скобелевъ съ щаба си
С2Щ0 пристигна тувъ около 3 часа сл']Ьдъ пладн']^.
Понеже марша на дясната колона, относително
турското расположение на Малуша, бЪше фланговъ, то
генералъ Скобелевъ взема по солидни м'Ьрки за неговото
обезпечение: 12.ия стр^лвовъ баталионъ съ 1-ва и 2-ра
опълченски дружини, подъ началството на командира
на 1*ва бригада на Опълчението, полковника Депрерадо*
вича съставиха флангардъ, и се раеполой^иха ]йа висо-
чината Караджа и Штрополсаата поляна. Позицията
ямъ биде усилена съ окопи направени йСвлю«1ителво отъ
€В'Ьгъ. На полвовйй1Ба ДенрерадоВйча м^ду другото се
в^зло^й и гри^жата да приготвя топла храна за об'Ьд-
ванне на мйницитЬ, конто постепенво ще минаватъ
вр^Ьзъ поляната.
Часа около 4 ел^л% владн^, Уралската сотня съ
саперната рота тръгнаха къмъ върха Чафутъ, Сл'&дъ
тЬхъ биде пустнатъ 2-ия баталйокъ отъ Казанския полкъ.
Генералъ Скобелевъ личпо пропуства баталиона пр^дъ
<;ебе си, като адресира къмъ офйцеригЬ и войницит1| н'Ь*

кодво.ободряющи думи. Между другото тоА ги поздрави
и съ пр'Ьминававието, на Балкана отъ отряда, на гене-
ралъ Гурво. Еойницйт'6 отговаряха бодро ца пр11в1Ьт-^
^твията на своя * любимъ началйикъ и ; с$оро руссвото
9,ура" гръмна по ц1^лия авангардъ. Този шумъ б^ше
твърд1^ не .на вр1Ьмеу тъй като се привличаше, внима-
нието на противнива, който ипавъ можеше да мисли, че
тувъ демонстрира в']^воя малва часть.
Сравнително лесното излизадие на върха на Бал-
кана на пр^^днит^Ь части, 6'Ьше дало поводъ на начал-
ника на д'6сната волоца да в'Ьрва, че на 26. то число
до вечерьта той ще се спустце съ всщчвит'^ си сили въ
Иметли. Сега него го безпокоеше само мйсъльта, да не
бАде атавувавъ при дебуширанието си отъ пр']Ьвъзходнв
сили, и да не б&де издожеаъ на рисва да го . разбиятъ
отд4лно. Нощьта отъ 25-то на 26-то число генералъ
Свобелевъ съ щаба си пр']^вара на В']&трополсвата по-
ляна. Огъ тувъ вечерьта на 25-то число той испрати
подробно донесение на командира на §-ия ворпусъ^ въ
1Боето исвазваше ув'Ър^нность, че ще се пустне <^ всичг
вит'Ь си сили на 2в-то число въ Иметли, заедно съ тов^
той състави и д^^ъ п^анъ за увр^^пдванйето на дебу.-?
шето на Балкана оволо Иметли и за образуванието отъ
този. пунвтъ единъ видъ ретрашементъ, войто да гх) гат
рантира отъ всичви случайности*;. »
Между туй, движението на остацалит^ части излезе
много по-бавно отъ колкото се пр^Ьдполагаше. Углицкия
п']^хоте9ъ полкъ, който сл']&дваше непосредетвбвно задъ
Казанския, можа да излезе ца поляната едва къмъ 1^
часа с^'Ьдъ пладнЪ.на 25-то. чцсло, а.4тЬхъ български
дружини и 9-ия и 11-й стр'Ьлковъ баталиовъ къмъ.^
часа сутрента на ;26-то цнс4о. Първата брцгада отъ
■ _;>
*) Нап.равг|та на такъвъ ретранщеменрь се счатаще за м;Ьрка не-
обходима, пП като въ това вр±Л^, по йм*Ьвшит'Ь ' бе св'Ьд'^йия, С|6ле^-
манъ паша пр^мгЪстваше една значителна, частк отъ Ие1!очногДув11вска1^&
си армия» вр^аъ Котленскиц лроходъ.за, Южна, Българин, тн не с&
знаеше да не би тия сили Д|1 се'съср'^лоточйгъ къмъ Шипка*.

191
16-та дивизия съ полската батарея едва още тръгва;з(а
къмъ това врЬме отъ Топлешъ, а челаия отрядъ все още
спущаше къмъ Иметли.
Но да просл'Ьдимъ по-подробно за порядъка на дви-
жението на челния отрядъ отъ ВЬтрополе : Понеже 3-ия
Казански баталионъ б']^ше силно изморенъ, то въ 4 часа
сл^дъ пладн^ отъ ВЬтрополския бивакъ, непосредствен но
задъ саперит'Ь, биде испратеаъ, както вид']&хме 2-ия ба-
талионъ отъ този полкъ; 1-ия баталионъ при това съ-
стави втора см^на, а 3-ия остана да почива.
Прикриванъ отъ Уралцит'Ь и стрелковата си рота,
2-ия Казански баталионъ пристАпи доста енергично къмъ
работа, и къмъ 12 часа прЬзъ поща можа да изрине
снЬжната траншея отъ 2 ^/2 километра отъ ВЬтрополе
до южния ск^юпъ на Караджа. Сл^^дъ това той биде
усиленъ отъ 1-ия баталионъ на сжщия полкъ, който
тръгна на напр'Ьдъ. Сл^^дъ гигантски трудъ, къмъ 7 часа
сутренга на 2в-то число, двата баталиона расчистиха
пдтя до спуска отъ южния върхъ на Чафутъ. Между
другото на този участокъ требваше да се изсЬче и
прос']^ката, за която поменахме, съ широчина три крачки
и дължина около 1 километръ.
Огъ Чафутъ пжтя вървеше по сравнително поле-
гатия юженъ контръ-форсъ, гд-Ьто снЬга б-Ьше по-тънакъ
и расчистванието му ставаше твърд']^ бърже. 2 ^2 9^'^^
отъ 1-ия баталионъ на Казанския полкь, подъ начал^
ството на подполковника Завадски, бидоха испратени на
бърже за да заловатъ южния исходъ отъ дефилето и
ако моглтъ да заематъ с. Иметли. ОстаналитЬ Т^^ ^^^
зански роти сл'Ьдваха непосредственпо задъ първиг*!; и
расчдстваха п&тя. Скоро челния отрядъ достигна до
Стръмния спускъ и почна да се спуща по него по^
единично и сЬдишкомъ.

200
Движението и боя на 26-й дейемврий въ доената коюиа.
Около 9 часа сутрента, ротитЬ на подпод&оваикъ
Завадски, сл']&дъ като минаха спуска, наближаваха къмъ
с. Иметли. Турцит'Ь още сутрента се б^ха показали съ
н']^колко ескадрона около това село. Сл']&дъ мал|Б0 се за-
б^л'Ьза и една значителна н^^хотна колона съ една ба-
тарея, която, повидимому, се готвяше да заеме позиция,
но която слЪдь като извърши н']&колко еволюции около
селото, скоро се изгуби изъ видъ. Еъмъ това вр^ме чел-
ннтЪ 27^ роти се спустнаха въ котловината до стръм-
ния спускъ и сетне тръгнаха нанаяр']^дъ, пр^^дшеству-
нани отъ 20 — 30 души уралци. Посл]^днит'Ь, увлечени
отъ желанието да заематъ с. Иметли, минаха и посл:6Д'
ния спускъ и вл-бзоха в> селото. Тукъ, обаче, тЬ бидоха
ср']&щнати отъ една тълпа спешени черкези и башибо-
зуци и повърнаха назадъ, като оставиха въ р2цЪт'Ь на
противнииа нЬколко убити и ранени. Между туй, обез-
покоенъ отъ ч^Ьстата стр'Ьлба нанапр']Ьдъ подполковникъ
Завадски испраща двЬ Казански нолуроти да поддържатъ
казацкт']^, а самъ съ другит-б три нолуроти тръгва като
резервъ отзадъ.
Въ това именно вр'Ьме турцит^ заематъ могилитЬ
А, Б, В, Г, Д на истокъ отъ п&тя и ночватъ да го
обстрЬлватъ. Подполковникъ Завадски се спира съ фронтъ
на истокъ и праща запов^^дь на прЬднигЬ нолуроти да
се върнатъ. ПослЬднята се яви твърд^^ на вр^Ьме, тъй
като турцитЬ б^ха навлЬзли въ Имиглийскит'Ь лозя и въ
черпиченйТ']^ градини около селото и заплашваха да от-
р^^атъ п&тя на отстъплението на тъзи шепа хора.
Скоро къмъ огьия отъ источнитЬ могили се прибавва и
оня отъ западнит]^ А На западния гребенъ б^ха ее
искачили н']^колко десятки сп;]^шени черкези, коиго об-
стр'Ьлваха съ твърдЬ д']Ьйствителенъ огънь расположе-
нието па отряда на подполковникъ Завадски отъ отзадъ.

201
Около 1 2 часа сутрента положението тукъ б^^ше близко
до критическо, а между това задиит^ части не приети*
гаха. Началника на челния отрядъ вече донесе нЬколко
П2ТИ за положението на работит'Ь тукъ и моляше за
бърза понощь.
Но да просл']Ьди]1ъ за движението на останалигб
сили на колоната.
Сутрента на 26-то число генералъ Скобелевъ рас*
прати отъ В']&трополската поляна по частит^ нова диспози-
ция за този день. Споредъ нея, авангарда сега състоеше
отъ Углицкия п'Ьхотенъ полкъ, дв'Ь планински орхдия и
3-ия казански баталионъ. Началникъ на авангарда се
назначаваше генералъ-майоръ Гренквистъ. Той тръгва
отъ ВЬтрополската поляна въ 8 часа сутрента и про-
дължава п&тя по сл'Ьдит^ на челния отрядъ, когото да
настигне, наднипе и да се спусне къмъ Иметли.
Главнитгь сили, подъ началството на генералъ-
майоръ Стол^^това, слЬдватъ въ сл'Ьдую1ция редъ: една
«аперна рота, 4 дружини (3, 4, 5 и 6-та) отъ българ-
•ското опълченае, 6 планински ор&дия. Казашкия № 9*й
подкъ, Българската сотня, Вллдимирския п. полкъ, 9*й
и И-й Стр']Ьлкови баталиони и най посл^ Суздальския
л^Ьхотенъ полкъ съ полската батарея.
12-й стрЬлковъ баталионъ съ Ьва и 2*ра опъл*
ченски дружини, подъ началството на полковникъ Де*
прерадовича, продължаватъ да оставагъ тукъ въ видъ на
страниченъ отрядъ,
УгличанитЬ тръгнаха бодро напр'Ьдъ, и около спуска
ва Чафутъ пас'1игнаха оиашката на 1-ия казакнси ба-
талионъ* СлЬдъ това къхъ 12 часа т'Ь се спуснаха до
Стръмния спускъ и почнаха да слизатъ въ котловината.
€амъ генералъ Скобелевъ, безпокоенъ отъ тревожните
донесения на подполковнйкъ Завадски, побърза съ щаба
€и къмъ челния отрядъ, тл/Ьто и пристигна около 172
ч. сл']Ьдъ пладн'Ь. Тукъ той завари посл'Ьдния въ твърдЪ
критическо положение. НЪколко десятки убити и ранени

202
се търкаляха по п&теката, а огъня на турцит^^ все по*'
вече и повече се усилваше. ВойнидитЬ на челштя. отрядъ
пр']^варваха единъ силенъ мораленъ врязисъ, което мо^
жаше да се забки^и отъ апатията, съ която т^^ по-
срещнаха тозъ п&ть любимия си началникъ. Изискваше
се бърза и С2ш,ествепна помощь. Генералъ Скобелевъ,
сл']&дъ като пр'1мина по ц']^лата стр'1лкова линия па този
ма^1ъкъ отрядъ, и слЪдъ като поободри войниците, из-
вика 30-^40 доброволци и подъ началството на Хорун-
джия Дукмасова ги испрати къмъ западния гребенъ, А,
А, за да проп&дятъ сп'Ьшепит'Ь таиъ черкези.
Сл^^дъ гол^Ьми трудности храбрия казакъ сполучи
да се искатери на почти недост&пния гребенъ А. и
скоро една часть отъ черкезит']^ биде атакувана вь щи*
нове и отхвърлена на югъ въ долината. Доброволцит]^
на Дукмасова увлечени отъ уса^ха си се спуснаха
сами на югъ. Сега положението на челния отрядъ се
значително подобри. СлЬдъ малко генералъ Скобелевъ се
върна къмъ котловината за да ускори спущанието на
отряда. При това движение, обаче, отъ северната поло*
вина на греб^^на А, А се зачуха пакъ отд'клни изстрели
въ групата на генералъ Скобелева. Оказа се, че Дукма^
совъ отхвърлилъ само южната половина отъ сп'Ьшевит^
черкези, а с^^верната, по близката къмъ котловината,
само на вр']&ме пр']^кратили огъня и сега стр'Ьляше по
щаба на началника на колоната. Генералъ Скобелевъ
съ графа Келлера побързаха да минатъ това опасна
м'Ьсто. Храбрия подполковникъ Куропаткинъ се сирЬ за
една минута за да разгледа расположението на неприя-
теля, но веднага биде силно раненъ въ плешката, единъ
отъ казацит']^ на конвоя му е&що биде убитъ и другия
раненъ'*'). Подполковникъ графь Келлеръ веднага зае
мЬстото на иачалникъ щаба на отряда.
- — ■ ■ ' Т 1
в . ■
*) Раняванпего на подполковникъ 1\уроаатки^ъ произведе въ ц1>-
лия отрядъ твърд к тежко впечатление- тьй като всички ннаеха и го
чувствувахн, че млодии генералъ щабенъ^офицеръ бЬше Д1;сната р&ка
на доб.1естния Скобелевъ-

2оа
Къмъ това вр'Ьме вече Едеше солидна помощь. По-
гол^мата часть отъ Углицкия полкъ бЬте ее спуснала
на полянката около Спуска и н']Ьколко роти се развър-^
ваха съ фронтъ иа истокъ и бидоха насочени въ атака.
Сл']Ьдъ непродължителна пр'Ьстр&1Б8, тЪ се хвърлиха на
ножове и принудиха противника да очисти посл'Ьднит'Ь
контръ-форси на истокъ, а една рота и на вападъ отъ
пжтеката. Сега движението къмъ Иметли можаше да
стане сравнително безопасно, тъй като фланговата турска
частьу която пречеше на това биде отхвърлена къмъ
втория контръ-форсъ, на истокъ отъ п;бтя. Генералъ
Скобелевъ, обаче, считаше слущанието въ селото съ
малки сили за рисковано, за това заповяда на пр']&днит'&
казански и углицки роти да се спрътъ и заематъ пози-
ция съ фронтъ на истокъ и югъ. Въ това положение се
прокара времето до вастгпвание темнината.
Положението пр-Ьзъ нощьта отъ 26 то на 27-110 число.
Около 7 часа вечерта, и^Ь колко доброволци отъ
казанскит'Ь роти се спуснаха и нам'1риха селото из-
празднено. Сл-Ьдъ това, около 1 часа вечерта се спус-
наха и зкеха с:Ьверния край на селото 472 роти отъ.
Казанския полкъ, подъ началството на подполковникъ
Завадски. Ьия.и 2-ия баталиопъ отъ Углицкия полкъ
продължаваха да оставатъ на позицията на сЬверъ оть
селото и сегисъ-тогисъ се пр']^стр']Ьлваха съ турския стра-
ниченъ отрядъ, расположепъ на сЬверо-истокъ отъ Име-
тлийскит^Ь лозя. Часа около 2 пр^^зъ нощьта се спус
наха въ Иметли 2-ия и 3-ия баталиони на Казанския
полкъ. Общото вачалствувание на събрания^ въ селота
части биде пов1Ьрено на генералъ Стол'6тоба. Още съ
пристиганйето на северния му край последния запов'Ьда
да се пр']^мине съ верига пр^зъ него, а ел^дъ това се

разстави аванпостна верига съ фронть къмъ Шейново»
на югъ и ва вападъ. Но патя отъ Иметли до Углиц-
ката позиция и по пататъЕъ до Стръмния спускъ бидоха
накладеня огвеве, които се поддържаха отъ особви ко*
нанди и които тр1&бваше да обозначатъ и осв^^тляватъ
движението.
Общата загуба пр^зъ 26-то число, до заемавието
ва Иметли, се простираше до 140 души.
До гд^то ставаха описанитъ събития около южнигЬ
контръ форси на Балкава, главвитЬ сили отзадъ продъл-
жаваха движението. Пр-Ьзъ с&щата тъзи нощь отъ 2в-то
ва 27-мо къмъ Стръмния спускъ постепенно пристигаха:
главната часть ва Уралската сотня, 4 сотни отъ 9-ия
довски казашки полкъ, 3-тя, 4-та, 5-та и 6-та български
дружини, планинската батарея и Владинирския п']^хотенъ
полкъ. Тия части бЪха се така расточили, че когато
главата ва коловата се намираше у спуска, опашката
оставаше още около върха Чафутъ. Спущанието ва вой-
вицитЬу конет1Ь и планипскит']^ оргдия пр'6зъ стръвния
спускъ ставаше твърд']^ бавно и по единично. Ор&дията
се снемаха на въжа, а ковет^ се тлась*аха насила. При
това в^^кой отъ т'Ьхъ се търкаляха и падаха доло съ
«счупени крака и всакатени.
Задъ опашката на Владимирския полкъ тая нощь
изл'1зоха на ВЬтропол ската поляна 9ия и 11-ия стр'к1-
ковъ баталионъ. Далечъ отзадъ се движеше Суздальски
п'Ьхотенъ полкъ съ полската 4-и фунтова батарея. Къмъ
•сутрента ва 27-мо число ор&дията едва б^ха изминали
372 километра отъ Топлешъ.
Страничния отрядъ ва полковника Депрерадовича
продължаваше да остава па м'Ьстото си и само 1-вата
дружина получи 8апов'Ьдь да се спусне сл^дъ Влади*-
мирския полкъ въ Иметли. Казашката сотня, която иа
25-то число вечерта се иснрати къмъ СЬченъ камъкъ
<биде усилена на 26-то съ още една сотня. Сутрента на
27'мо число тия двЬ сотни въ качеството си на д^^сенъ

205.
страниченъ отрядъ достигнаха до височината Исивча на
приблизително еднаква височина съ Сфъмния спускъ.
Пр-Ьзъ нощьта, генералъ Скобелевъ получи изв Ьстие,
че въ състава па неговата колола с& назначени ощо
три полка отъ 1-вата кавалерийсгса дивизия. Т'&зи частн
тръгваха отъ Габрово рано сутрепта на 27-мо число.
Заедно съ това се получиха и допълнителни указания
за съвмЪстнигЬ дМствия съ колоната иа князь Свято-
паткъ Мирски. Въ т'Ьхъ се указваше, челЬвата колона
на разсъмвание на 27-ио число, ще тръгне къмъ сею
Хасково и ще пристигне до с. Шипка не по-рано отъ
12 часа. „Сл1']^тнете вашето движение тъй, че Мирски
да може да пристигне къмъ Шипка малко по-рано отъ
васъ," пишеше генералъ Радецки ^ъ заключение.
Действията на дясната нолона на 27-мо число.
На разсъмнувание на 27-мо число, положението на.
д'Ьсната колона се пр']&дставллваше тъй.
По- голямата часть отъ Казанския и Углицки пол-*
кове съ цЬлата уралска сотня и дв'Ь планински ор2Едия
се спустнаха въ с. Иметли. Всичко тукъ имаше окола
5 баталнона и 1 сотня.
ДружинитЬ 3-тя и 4-та заеха позициигЬ на контр-
форсит^ на истокъ отъ пътеката Б, Г и смениха Уг-
лицкия полкъ. Другит'^ дв4 дружини (5-та и 6-та) ос-
танаха на поляната около спуска като резервъ на пър-
ьнтЬ. 9-ия и 11-ия сгрЬлкови баталиони, Владимирския
полкъ, планинската артилерия и 4 казашки сотни со
групираха у Стръмния спускъ и на поляната около него.
Тукъ &кx9^ и АвЪтЪ саперни роти, които разработваха
п&тя. 1-вата опълченска дружина получи с&що запов']^дь.
да тръгне къмъ Иметли. Суздальския п^^хотенъ полкъ
едва се 6*6010 искачилъ на ВЬтрополската поляна.

Съ {(азсънвавието турцит^ цакъ почоаха да об-
•стрЬлвагь макаръ и съ далеченъ оп»вь пхтеката между
Иметди V Стръмния саусвъ. Българсвит^к дружини (3-тд
« 4«та) съ часть отъ Казаисвия полвъ бЬха принудени
.да прЬнинатъ въ настъпление и да отхвърлятъ този
турови страпичепъ отрядъ, който, повидимому, състоеше
ч)тъ 1 — 2 табора и н'Ьволко башибозуци.
Часа въмъ 12, отъ Шейново се повяваха 2 знз-
явтеляи вавалервйсви колони. Ср^Ьщу т'Ьхъ се ислратиха
4-т&хъ донски и Уралската сотня. Кавалерията на дв^т^
чгфани се ограничила само съ манев^шрание и орхжейна
пр'Ьстр'6лва. Въ схщото това вр^Ьме се чуваше стрелба
«а истовъ, по направление на с. Шипка.
Около 2 часа сгр']^лбата се усили и отъ . всички
донесения ставаше ясно, че колоната на Святополвъ
Мирски води р']&шителенъ бой на неточния фронтъ на
Шейновския увр1^пенъ лагеръ. На генерала Скобелева
се пр'6дставляваше сега дилемата: да атакува съ съ-
бранипмь 7 бамалиона^ 5 сотии и планинската бата-
Л)€Яу или да дочака сбора на всичкшшь си сили и да
атакува ртьшителна на друшя день. ,Сл^^^ъ дълги ко-
лебания, и слЪдъ едно съв'Ьтдвние съ бли:к8йщиг]Ь си
помощници, той прие първото решение. Обаче, за да
отвлЬче на себе си поне часть оть силитЬ на турцйг]^
и съ това да облегчи до нейд'Ь положението на лЬвлтв.
колона, геиералъ Скобелевъ пр'Ьдприема, около 2 часа
сл'Ьдъ, пладне едно демоцстративно наст&плени^ съ часть
отъ силитЪ си къмъ Шейново. Около 2 7^ часа коман-
дира на Углицкия. полкъ полковникъ Панютинъ наст&пва
къмъ това село въ боенъ редъ съ 3 баталиона и 5 ка-
зашки сотни, и се приближава на разстояние на дале-
ченъ орхдеенъ изстр^лъ. Самъ генералъ Скобелевъ съ
щаба си нроизведе рекогносцировка на неприятелското
расподожевие. ПослЪднята го уб'Ьди още повече въ со-
^^идностьта на позицията въ опасностьта да се рискува
да атакува съ таквизъ ]9{|чтожни сили съ ваквцго той

расаолагаше. Началника на Иметлийската колона сн
припомни живо картинигЬ на боя ср^Ьщу таквизъ с&що
укр^Ьпеви позиции подъ Ловичъ и Пд^венъ и дойде
окончателно до уб-Ьждевието, че настхпвавието съ 6 — 7
баталиони и'Ьма никакви шансове па успЬхъ. Отъ друга
страна, той имаше св^д&ния за състава и силата на
колоната на Святополкъ Мирски и бЬше ув&рень, че
въ случай на крайность тя саиа е въ с^ьстояние да се
удържи противъ всичкигЪ опитвания на Вессель паша
да я разбие отд'к1но.
Часа кънъ 4 сл1&дъ пладн^ огдня на пстокъ поу-
тихна и генералъ Скобелевъ запов'Ьда на полковника
Панютина да се върне съ отряда си обратно въ Иметли
на укрепената позиция.
Вечерта, около 6 часа, огъня на истокъ се пакъ
усили, но скоро престана.
Пр'Ьзъ нощьта отъ 27-мо па 28мо число се сау-
стваха въ Иметли 9-ий и 11-ий стр^^лкови баталиони,
Владимирския полкъ и 1-ва, 5*та и б-та опълченски
дружини. Рано сутрецта пристигнаха дв1^ роти отъ 12ия
стр']&лковъ баталионъ, испратени отъ полковника Депре-
радовича, за да см]Ьнятъ Зтя и 4:-та дружини. ПослЬд-
ни!^ се спустнаха въ селото около 11 часа сутрецта
на 28-мо число. Суздальски полкъ получи запов']Ьдь да
остави полските ор&дия на отряда па полковникъ Де-
прерадовича, а самъ да бърза съ спущанието. Полко-
вете отъ 1-вата кавалерийска дивизия потеглиха вечерта
на 27 мо число огъ Топлешъ и слЬдъ като вървяха
презъ цялата нощь се спустнаха на 28-й. Полковете,
отъ тъзи дивизия пристигнаха въ Топлешъ още въ 12
часа презъ деня на 27-мо число, и ако беха продъл-
жили ПАТЯ безъ спиран ие, то щеха да б&датъ въ Иметли
<;утрента на 28-мо, и въ такъвъ случай черкезската
конница би била вероятно уничтожена. Въ Топлешъ
обаче се случи една задържка отъ цЬли 6 часа: единъ
отъ офицерите отъ генералния щабъ беше отишелъ да.

2»
тнЛтш равервя оодшивовннЕъ Буропаткннъ н да го
расоита за пхтящата и положението ва работвгЬ. По-
следния подъ вАияние на своипаь страдания (№ше ис-
казалъ ив^пве, че диввзвята ще ср&щне големи пр-Ь-
пятстввя при движевието и вЪиа да сварв да взема
участие вг боя, който требваше да се свгршв на 27 ио
влв 2 8* но чвсло. Всл^Ьдствие па това началника на ди-
вввията испрати да нека разрешение отъ гевералъ Ра-
децкв да се върве и нине по шоссето, отъ гд^то той
считалъ, че ще се спустне по*скоро ъъ Тунджеяската
долина. Конандира на корпуса потвърди запов^дъта си
да се продължи пхтя за Иметли и дивизията можа да
тръгне едва въ 6 часа сл^дъ пладне на 2 7 -но число.
Като вспоннюва за този фактъ, гевералъ Куропаткивъ
съветва въобще на войната да се не слушатъ хневията
ва ранени хора, защото т^ с« склонви ,да гледатъ на
работигЬ твърде песимистично. 1-ия казашки полкъ отъ
тъзи дивизия беше въ Иметли около 9 часа сутрента,
останалите пристигнаха по-късно. Около схщото време
се спустнаха и двете ротн огъ 3-ия саперенъ баталионъ»
Боя на 28- й Декемврий въ десната колона.
Отъ изложеното се вижда, че рано сутрента Ско-
белевъ располагаше въ долината само съ 15 баталиона^
5 сотни и 8 орхдия, а 7 баталиояа, 8 ор&дия и 13^
ескадрона и сотни беха въ пхть и постепенно се спу-
щаха. Макаръ тези сили и да беха значителни, начал*
вика на Иметлийската колона все още считаше себе си
недостатъчно силенъ, за да почне действията си веднага.
Силната престрелка къмъ исгокъ служеше като вай
добро доказателство, че тамъ на неточния фроитъ н&
Шейновския укрепенъ лагеръ вървеше горещъ бой. При
все това гевералъ Скобелевъ намери за възможно да от^

209
лохи своята атака още на 3 — 4 часа и въ името на
принципа, на пълното съср1ьдоточение на силипмь да
пожертвува на врп»ме принципа на взаимната под-
дьржка.
Но да видихъ какво ставаше това вр^хе въ тур*
ския лагеръ. На 27.мо число сутрента, у Весселъ Мша
въ ШейновсБии лагеръ, пови.щмому, имаше само В -^10
баталиона. Когато той се уб'Ьди въ грамадното числ1вино
пр^въсходство на руссит^, часть отъ резервит^^ на Шип-
ченската позиция получиха запов^Ьдь да се сиустнатъ и
усилятъ войскит^^ въ полето. Около 4 часа сл'Ьдъ пладн'Ь
Шейновския отрядъ биде усиленъ до 20 баталиона и съ
т'Ьзи именно сили турцит'Ь вечерта пр']&минаха въ на
ст&п.1ение ^)^щу л'1;вата колона. Пр^въ нощьта Весселъ
паша спустна още 4 — 5 баталиона и сутрента на 28
число се опита съ тЬхъ да пр']&мине въ настъпление и
разбие отд'к1но хсолоната на Св^тополкъ Мирский. Ср^^щ-
натъ, обаче, на укрепената русска позиция, и заплаш-
ванъ отъ грозно строившигЬ се въ боенъ редъ части на
генералъ Скобелева; турския началникъ трЬбваше да пр-Ь*
мине пакъ къмъ отбрана, а по посл^ и да раздали си-
лт'Ъ си на два фронта. Въ планината на турската по-
зиция въ това вр']^ме оставаха отъ 12 — 15 баталиона,
отъ които 5 — 6 въ центра срЬщу Се. Никола.
Въ 8 часа сутрента постепенно усилившия се огънь
на истокъ, най иосл^ принуди генералъ Скобелева да
прист&пи къмъ д'Ьйствие. Частит*]^, събрани въ Иметли
получиха запов']^дь да се строятъ.
Сега се явяваше въпросъ за избирание пункта на
атаката. Въ предписанието на командира на 8-ия
корпусъ ясно се заповядваше да се атакува с Шипка'''),
*) По свид'Ьтелството на генералъ майоръ Димитровски, начал-
ника на щаба на 8-ия корпусъ, тъ»и аапов^дь била издадена на осно-
вание и1гЬвшит'Ь се скъдни св1}Д'Ьния за расположението на против-
ника въ равнината около селото Шипка. Споредъ тия св'Ьд11ния гене-
ралъ Радецки ужъ до 2б-то число не знаялъ нищо за с&ществуваиието
на Шейновския укр'Ьиенъ лагеръ.

1210
НО ТОЗИ пунвъ се памйра въ (^веро-источиия край на
укр'Ьпения лагеръ. За да се достигне до него, дЬсната
колона тр-Ьбвагае да се вреже вь единъ видъ дефиле,
което се образуваше отъ южнит1Ь вонтръ-форси на зае-
тата Малугаа отъ едпа страна и отъ с']^веро-западнигЬ
и скверни укрепления на лагеря отъ друга. Такава
атака, несъмпЬнво, бЬгае съединена съ грамадни жертви,
а отъ друга страна тя не бияше въ най чувствителното
м']&сто на противника. Въ най добъръ случай тя би при-
вела кънъ пр']&късвапие съобщенията между лагера на
турцит^Ь и тЬхната позиция на планината. Ако послЬд-
нето се осхщес1веше, то на Весселъ паша все още ос-
таваше едно гЪсно пространство на югъ и юго-западъ
01*ь гдЬто войскитЬ му отъ укрепения лагеръ можаха
да се промъкнатъ къмъ СрЬдня гора. Ако напротивъ се
отст&пеше отъ даденото приказание и се атакуваше юго-
западния и западния фропть, тукъ се биеше въ най-
болното мЬсто на турцит']^, па техния стратегически
ключъ. Въ случай на усп']^хъ дЬсната колона влизаше
въ свързка съ л']Ьвия флангъ па Тревненската и тур*
цйтЬ биха биле отр']^зани съвсЬмъ отъ вънкашния миръ.
Тозъ въпросъ е запимавалъ генералъ Скобелева пр'Ьзъ
ц'&21ата нощь ср']&щу боя и пай посл']^ сутрента той оЪ-
шава да атакува с. Шейново и юго-западния &гълъ,
като се заслонява въ л^кво отъ слабъ заслопъ.
Юго западния &гълъ на Шейновския лагеръ се за-
вършваше съ края на Шейновската кория на когото,
както вид'Ьхме и по гор']^, бЪха устроени като упорни
пунктови редутитЬ № № 3 и 6 отъ твърдЬ силна про-
филъ. Въ д'Ьсно и въ лЬво подст&пит^Ь, в&тр'Ьшностьта
и до нейд']^ и тила на тия укр']&пления, се фланкираха
отъ укр']^пленията № № 10 и 7. ОсвЬнъ това пр'Ьдъ
редутите № 2 и 3 б^ха построени редъ п'6хотни окопи,
които позволяваха щото напр'Ьдъ лЬжащата мЪстность
да се обстр'Ьлва съ 2 — 3 ярусенъ огънь. Самото село
Шейново се намираше на ЗСО — 400 крачки задъ ре-

211
дутат']^ и олужеше за расввартирование на резервит-Ь.
Тукъ &Ьше расноложенъ и превързочния пунктъ. Сь за-
еианието на корията и селото, отбраняющия получаваше
доволно солидно заврйтие, както отъ погледйт']^, тъй и
оп> огъня на противника. СлЪдъ излизанието, обаче, на
неточния му край отбраняющия можаше да го ср^^щне
съ твърд']^ силенъ артилерийски огъиь отъ редута № 1,
и съ кръстосанъ ор&зкеенъ — отъ укр']^пленията и око-
пит1Ь на северния и южвия фронтове.
Силит1Б, които заемаха западния фронтъ не бЪха
тъЬствщ но тъй като главната насса на корпуса на
Весселъ паша 6'Ьше отвл1чена отъ колоната на Св1^то-
полкъ Мирски на неточния фронтъ, та ср^Ъщу д']&сната
колона^ вероятно, не с& действували повече отъ 6 — 8
баталиона и до 20 ор&дия. МЪстностъта между Иметли
и Шейновската кория е съвършенно равно и представ-
лява прекрасепъ обстр^лъ. Ш средата на п&тя, съ
приближаванието на растояние 1 километръ отъ тур-
ските укрепления, се намиратъ неколко недълбоки до-
лища съ направление отъ северъ къмъ югъ, които да-
ватъ известно закритие. Следъ преминаванието на по-
следните остава единъ поясъ, който е съвсенъ откритъ,
и само съ приближаванието до окопиге на неприятеля
на 200 раокрача се получава пакъ едно малко закри-
тие отъ отделните дървета и шумакъ.
Въ 8 часа сутрента, войските получиха диспози-
цията за боя. Споредъ вея колоната се распределяше тъй :
Общата циьль на боя — заеманието на Шейновския
лагеръ.
1) Бойна часть: 11-й и 9-ия стрелкови баталио-
ни, сводния Углицки баталионъ, въорхжепъ съ пушките
у,Пибоди^, 5-та и 6-та български дружини и планиската
батарея. Началпикъ на бойната часть беше назначенъ
бригадния командиръ отъ Българското Опълчение пол-
ковникъ графъ Толстой.

212
2) Въ втората 4иния за частенъ резервъ^ подъ
началството на генералъ майоръ Стол']Ьтовау се назна-
чаваха: Углицкия полвъ, 3-та и 4:-та опълченсвя дру-
жини и една саперна рота.
3) Полвовет']^ Владнмирски, Казански и Суздальски
съставляватъ общь резервг^ подъ началството на гене-
ралъ майоръ Грелквиста, и сл']&дватъ задъ средата задъ
бойния редъ.
4) Всичката конница^ подъ началството на гене-
ралъ майоръ Дохтуровъ да се развърне на десния
флан1ГБ на бойния редъ и да търси да влезе вь свързка
съ колоната на князг Свгьтополкъ Мирски. Ако ли про-
тивника почне отстъплението, то да пргьслгьдва енер-
гично.
5) Началника на иметлийекия отрядъ^ въ нача-
лото на боя, ще се намира при бойната часть, а по-
късно — при общия резервъ.
6) Пргьвързочния пунктъ се назначава въ с. Иметли.
1) За охранението на тила отъ къмъ Балоферъ
се испращатъ: Уралската сотня на Еирилова по п&тя
за този пунктъ, а 1-та българска дружина съ дв']^ ка-
зашки сотни и една саперна рота се оставятъ въ с.
Иметли.
8) Охранението на плтя за Топлешъ се възлага
на отряда на полковникъ Депрерадовича, къмъ който се
присъединява и 10-тата опълченска дружина.
Сутрента войскит':^ имаха достаточно вр'Ьме да си
починатъ, пооб^^дватъ и да приведътъ въ редъ въоръ-
жението и снаряжението си. Часа въ 9 т^Ь се построиха
въ опр^д^ения отъ диспозицията боенъ редъ, а въ 10
часа тръгнаха напр^дъ, въ реда показанъ на прилагае-
мата схема:

213
11 -ий п. Стр'Ьлковъ бат.
9-вй п. Стр'Ьлковъ бат.
||.-
■|||
6-та дружба
Сводния Углицки батад.
3-тя и 4-та дружини
5-та дружина
11 сотни
63-й Углицки полкъ
61 ий Владим.
полкъ
•
1
1
■
64ий Казански
I I
По ТОЗИ начинъ за водяние на атаката се назна-
чаваха 15 баталиона, 8 орхдия и 11 сотни. Бъмъ т^зи
части сл^дъ 2 — 4 часа можаха да се присъединатъ още
2 баталиона на Суздальския нолвъ и Ьвата дружина
отъ опълчението, плюсъ 8 ескадрона кавалерия.
Хода на боя.
Денътъ 28-й декемврий както видехме по-гор^& 6*6010
облаченъ. Доволно гхста иъгла покриваше и полето.
Пр118ъ нея отъ далечъ едва ое вгЬркаха върховегЬ на

д ърветата отъ Шейновсвата кория. Земята б^ше покрита
съ недебелъ сн^гъ, а вадигЬ съ гънка ледена кора.
Турцит^ заб^^л']&заха движението още отъ 2 кило-
метра и откриха артилерийски огънь. Настхпванието
ставаше по ротно въ двръ линии вг разгънать строй
и съ разртьдени редове. Съ приближението на 200 ра-
скрача отъ траншеит'6, около корията се раздадоха и
оръжейни залпове. Наст2пающит']^ части продължаваха
движението въ грозно мълчание, и по този начинъ се
наближиха на 800 крачки. Тукъ стр^ЬлковигЬ баталиони
се спр']&ха на първа стр']&лкова позиция и откриха огънь.
Сл']Ьдъ малко довтаса и планинската артилерия, която
се спр-Ь на 1500 раскрача и тъй схщо почна да об-
стр'Ьлва турското расположение. Дружините отъ частния
резервъ въ това врЪме се наближиха до 500 крачки
задъ ротит'Ь на бойната линия и нам'6риха доволно
сносно укривание въ и'Ькои отъ сгънкнт']^ на мЪстно-
стьта. Понеже м'6стностьта пр']&дъ д-Ьсния турски флангъ
пръдставляваше и'Ькои закрития, то 11-ия стр'Ьлковъ
баталиовъ, съ движението си напр'Ьдъ, вземаше посте-
пенно ьжкт^ поради което между него и д^Ьсния флангь
се образува единъ широкъ интервалъ, заетъ първоначално
само отъ артилерията. Отъ друга страна десния флангъ
на 9-ия стр'&зковъ баталионъ б^Ьше се малко загьналъ
нанапр']&дЪ| съ ц^ь да направи обходъ на редута № 2
отъ югъ.
Открития огънь отъ пр^днит']^ два баталиона се
скоро усили и отъ огъня на сводния Углицки баталионъ.
Тъзи стр^^лба, повидимому, достигна известни резултати,
тъй като огъня на турцитЪ почна да отслабва; посл'Ьд-
нето обстоятелство особенно се прочувства ср'Ьщу фронта
на 11-ия стр^лковъ баталионъ. Тогава командира на
.иосл'Ьдния полковникъ Карповъ, по своя частна инициа-
тива, запов^^два на баталиона, поддържанъ отъ двй
улицки роти, да настхпятъ и завлад^ятъ стр']&лковит']Ь
окопи, които се намираха на 300 крачки пр^дъ трап-

2Г^
шеята Л^2 11. Движението на тия части се почна съ
пр^']Ьгваиия. Турцит^ въ това врЬме усилиха огъня си
до крайность. При все това, храбрит^Ь стрЬлци, поддър-
жани отъ угличавитЪ, достигатъ до тия окопи, хвърлятъ
се на ножеве, изгонватъ турската верига къмъ главната
траншея и ги заематъ.
Тукъ, обаче, положението на тия части става твърд']^
т'Ьжко. Заетит'Ь окопи имаха една твърд^Ь слаба профилъ
и не представляваха нЪкое сериозно укритие. Отъ друга
страна огъня на турцигЬ отъ траншеята № № 1 1 и 1 2
нанасяше страшни поражения. Между туй поддържкитЬ
б^ха още далечъ и немаше съ какво да се развие до-
стигнатия усп^хъ. Турците бързо оц^ииха това, и скоро
отъ десния флангъ на траншеята Л^ 11, изъ корията се
показа една кавалерийска час'1Ь, която се и хвърли въ
атака на л^вия флангъ па баталиона. Четвъртата непша
рота, коята б^ше най близко до фланга заб^лЪза тьзъ
кавалерия на врЪме, и набързо се построи въ купчини,
като откри огънь. Кавалерията на турцит^, слЬдъ като
остави няколко трупа на полето, повърна назадъ. Но този
усп^хъ биде купенъ съ твърди скъпа ц^на. Построява-
ванието на купчини, на 300 раскрача отъ траншеята
«М 11, струва на 4-та рота големи загуби: тримата й
офицери и много войници бЬха убити или ранени. Изобщо
тъзъ атака произведе едно потрасяюще нравственно впе-
чатление на русския л^ви флангъ, и той, сл^дъ като
се продържа на заетата позиция около 40 минути, почна
да отст&пва назадъ. Шестата българска дружина въ това
вр^не по инициативата на нейния командиръ, тръгна
вапр^дъ за да прикрие това отстъпление. Догдето ста-
ваше прЪдвижението на посл^днята, турската кавалерия
изново искача, и този П2ть сполучи да иасЬче няколко
десятки хора, послЪ което, срЬщпата отъ огьпя па дру-
жината и стр^лцитЬ, повърна назадъ. Тумъ биде рамснъ
съ куршумъ и храбрия полковникъ графъ ТолсгоВ, който
се замести отъ 1и)мандира на Углицкиа полмь полковниш*
Панютина.

216
Щлия ТОЗИ еаизотъ на крайния л^въ флангъ на
бойния редъ произведе твърд*! неблагоприятно впечатление,
както въ войскит']^, тъй и на генералъ Скобелева. За
поддържанието отст2пающит'1> части биде испратенъ едииъ
баталионъ отъ Владимирския полкъ и дв^ казашки сотои.
Обаче, тъзи частна несполука имаше и своит!; добри
посл']&дствия. Вниманието на турцит^ и гЬхнит^ резерви
повидимому, б'Ьx9^ привл']&чени въ това направление, а
огъня ср4щу д-Ьсния руски флангъ поотслабна.
Генералъ Скобеловъ, който много добре ц-Ьнеше мо-
ралното значение на една макаръ и частна несполука,
особен но въ началото на боя, побърза да ускори наст&п-
ванието на д']^сния флангъ. Полковникъ Панютинъ биде
назначенъ за общъ началникъ на този участъкъ и по-
лучи запов']&дъ да атакува. Около 12 часа д^Ьсния русски
флангЪ; съ разгънати знамена и подъ звука на музиката
пр^Ьнина въ настъпление. Въ първата линия вървеше
9-ия стрелкови баталионъ, като имаше непоср^дственпо
задъ себе си 5-та опълченска дружина. Сл4дъ т-Ьхъ
сл^^дваха въ три паралелни линии баталионит^ на Уг-
лицкия полкъ. Всичкит'6 части съ движението си на
напрЪдъ се преустрояваха по ротно въ двЪ линии на
широки интервали въ разгънатъ строй и съ разредени редове.
Сл^дъ няколко прЪб']Ьжки 9-ия стр'ю[ковъ баталионъ
достигна на 200 раскрача отъ траншеята № 6 и се сар4.
5-тата дружина го последва и се държеше още на
200 крачки отзадъ. Стр'6лцит4 откриха отъ заетата
позиция силенъ огънь, но понеже противника бЬше добре
укрита, то стр']&лбата повидимому даваше ничтожни резул-
тати, които въ вс']&ки случай не съотв']&тствуваха на ог-
ромнит*]^ собствепни загуби.
Полковникъ Панютинъ бързо схвана това положение
и, ел^^^,ъ като запов'Ьда на Углицкия полкъ да ускори хода,
спусна се самъ да вдигне напр^Ьдъ бойната линия. При
минаването около 5-та дружина той й запов']&да да тръгне
вапр']&дъ. Дружината веднага бЬше вдигната като единъ

217
челов']Ьвъ и тръгна грозно въ атака. Еолкото за 9'ия
•баталионъ той 6'Ьше вече изгубилъ почти всичките си
офицери и пр^^търп^лъ танвизъ сериозни загуби, че ста-
ванието му можа да се извърше само сл1^дъ като ротит*!
на 5-та дружина се сл^ха съ него. ДвЪт-Ь тия части
•се хвърлятъ дружно напр'Ьдъ и сполучватъ да завла-
д^ятъ траншеята № 6 и да отхвърлятъ турцит* къмъ
заднигЬ редици.
Мужду туй първия и 2-ий баталиови на Углицкия
полкъ съ движението си напр^дь, постепенно вземаха
направление въ д'Ьсно на редута № 2. Турцит^Ь бързо
разбраха за готвящата се опасность къмъ тая страна,
я пр']&хвърлиха н']Ьколво части отъ д'Ьсния си флангъ въ
лЪво. Огъня отъ редутит']^ получи едно крайно напря-
2сеиие и причиняваше на настгпающия твърд'Ь чувстви-
телни загуби. УглицкитЬ баталиони подъ този огненъ
градъ настъпвала съ пртьбгьжки отъ 150 — 200 крачки.
Пр'66'Ьжкит'Ь се правяха по-частщ т. е. испърво една
часть на веригата, посл^Ь друга, или пакъ поддържката.
Тамь гдгьшо пргьбгьжкитть се извършваха едновртьменно
отъ веригата и поддържкитгь загубитть изведнъжъ ста-
€аха по-голтьми.
Съ приближаванието на 300 крачки отъ редута № 2
първия Углицки баталионъ се спр^ задъ малкит'^ закрития
н откри участенъ огънъ. Скоро на тъзи позиция при-
ч^тигна и 2-ия баталионъ, а 3-ия държеше направление
на взетата вече траншея № 6. С.тЬл,ъ половивъ часъ
€тр'Ьлба, огъня на турцит^, като чели почна да отслабва.
Полковпикъ Павютинъ се въсползува отъ това и запов^^два
да биятъ атака. Частит'Ь тръгватъ на ножове съ стр'Ьлба
и барабаненъ бой, сл'Ьдъ няколко минути проехтява
страшното яура" и редута № 2 биде взетъ. ТурцитЬ и
отъ тукъ отст&пиха къмъ редута № 3 и окош1т% които
б^Ьха построени отстрани отъ него по края на корията.
Отъ новата си позиция отбраняющия откри пакъ силенъ
огънъ. Понеже атаковавшит']^ части 6'Ьха се силно раз

218
м'ЬсилИу то полковникъ Панютииъ счете за необходима
да се спр'Ь за в'Ьколко врЪме на заетата позиция за да
възстанови какъвъ годе редъ и да дочака приети ганието
на 3-ия свой баталионъ. Сл^^дъ като това стана, двата
първи баталиона се хвърлятъ отново нанаир']Ьдъ и една
часть отъ т4хъ достига до редута. Едновр^Ьненно съ
това се спустнаха къмъ него отъ л'Ьво и 9-ия стр']&л-
ковъ баталионъ съ 5-та дружина. Сл^л,ъ достигавието^
обаче, на 50 — 60 крачки до редута, огъня на турцит*-
взе таквизъ разм']&ри, че движението се спр^^. Само една
смесена часть отъ Угличанит-Ь, стр'Ьлцит'Ь и б-та дру-
жина достигна до рова на укр1^плението и се спустна
въ него. Другата, по гол'Ьма часть се оттегли къмъ
траншеята № 6 и редута 2.
Положението^ очевидно, ставаше критическо. Ако
турцит*]^ се хвърляха въ конгръ- атаки съ н^кои пр'Ьсни:
части, то достигнатите съ таквизъ жертви успехи можаха
да б&датъ компрометирани. Полковникъ Панютинъ съз-
наваше това по добре отъ всички други, и, сл^дъ като
испрати да иска помош,ь отъ общия резервъ, запов^Ьда
пакъ да се настъпи. Но частит^, подъ влияние на страш-
ните; загуби, испитваха едно морално потр^сение и за-
пов'Ьдьта не можа да се испълни. Сл^^дъ малко 3-ия
Углицки баталионъ се приближи па 200 раскрача задъ
расположението на 5-та дружина и д-ия стр'к1ковъ' ба-
талионъ. Правятъ се още нЬколко опити за движение
напр^^дъ, но не сполучливо: офицерите и отд^^лни вой-
ници ставатъ, но масата, която само е вь състояние да
достигне въ такива случаи усп^хъ, тъзи маса оставаше
апатична задъ своит'Ь слаби, а често и въображавани
закрития. Въ тъзи именно критическа минута излиза отъ
траншеята № 6 единъ искалянъ, исцапанъ и окъсанъ
барабанщикъ : „Ваше Високоблагородие, извика той къмъ
Панютина, оставете ги виВ т^хъ: хайде да вървимъ на
ножове, се едно ще се мр'6, но поне да си испълнимъ
дълга, спорЬдъ както см1 се кл4ли" — сл4дъ това той>

еяерпгано дръпна барабана н съ боя атака тръгна на-
Бр^^дъ. ^У такъвъ вачалннкъ, като пологангь Паню-
тина, казва генералъ Еуранаткяяъ, отговора кожаше да^
бхде сано единъ: той грабна звам1гго отъ знахгвосеца^
и тръгна наор]Ьдъ. Минаха вече н^к1Е0ЛИ> нхчятедвн се-
кзгндн н все още не се виждаше, какво впечатление ще
произведе този прии^^ръ, ще убиятъ ли, или не Паню-
тина. Но Богъ соази храбрия ювакъ, и въ отговоръ на
неговия прии^ръ екна страшното «зфа^ н всичката маса.
отъ угличани, опълченци и стрЬлци се хвърлиха дружно
напр^дь. Редута биде заобиколенъ отъ всички страни, м
нашит^Ь юнаци нахълтаха въ него Първи скокнаха вътрй
поручикъ Е<фотковъ отъ 9*ня стр^^ковъ баталионъ, по*
ручикъ Власовъ отъ Угхицкия полкъ и поручикъ Ниво-
лаевъ отъ 5-та дружина (сега гевералъ адютантъ на
Н. Ц. В.)*)
Сл'1&дъ заеианието на този редутъ линията на от-
браната на турцигЬ отъ западъ биде скъсава и т6
отстхпиха въ корията, а една часть се спустна къмъ
Шейново. Тукъ руссит^^ между другото завладяха и три
полски орхдия
Мужду туй, още въ 12 часа, конницата на д^Ьсната
колоиа вече вл^^зе въ свързва съ оная на л'Ьвата, и сега.
б^^ше заела пространството на югь отъ Севереченската
и Шейновска кория, отъ гд^Ьто още противника можаше
да търси исхо;гь за отстъпление.
За да може да се довърши усп']^ха съ р'Ьшителна
атака, гевералъ Сскобелевъ испрати отъ общия резервъ
въ частна поддържка задъ Углицкия полкъ триг]^ бата*
лиона отъ Казанския и единъ отъ Владииирския. Сега^
когато пр'Ьднит^ части заеха редута «N1! 3, казапскя!'^^
*) За да получиш» една пофе;1ЛНо киртинп вА тойй боА^ мий по-
питахме аочтенния генералъ да ни раскиже и гнойтЬ Лй^Жи ш^сгтмй*
нания. Споркдъ неговигЬ дуин, тоЛ е билъ рА11«*Н1| И^ иракй пит МрИди
атаката на редута ^^ 3» а факта аа хнгрллниФТо му П1«Ий1| йа уирЬп*
лението е станалъ при атаката нн юлЬмптй трпншг^м М й« ма кпйго
оОдвигъ той е П01уч11лъ Георгпевски офицерски мрьгтъ.

•баталиони се ешалонираха отъ задъ, насочени малво въ
л^во на траншеята № 9. Задъ т'Ьхъ въ общъ резервъ,
въмъ два часа сл^дъ пладня, оставаха само двата бата-
лиона отъ Владимнрскйя полкъ, но въ с Иметли, се
чгьбраха въмъ това вр'Ьме Суздалсвия полкъ и дв'ЬгЬ бъл-
гарски дружини и идяха да усилятъ общия резервъ. По-
неже южния и юго-источния &гълъ на лагера бЬше вече
заетъ, то имаше в']&роятность, че противника ще се по-
старае да си пробие още п&ть на сЬверъ отъ лагеря,
между балканските отроги и с Шейново. За да се гаран-
тира окончателно въ това направление, около 27г ^^^
сл'Ьдъ пладня, б^^ха испратени още : последния баталионъ
ютъ Владимирския полкъ и дв^Ь сотни казаци. Сега на
л-Ьвйя си флангъ генералъ Скобелевъ имаше вече 4 бата-
лиона и 4 сотни. Тия части получиха запов^Ьдь да зае-
матъ отбранителна позиция и да се удържатъ на нея до
гдбто главнитЬ сили завършатъ отъ югъ атаката.
Бъмъ това вр'Ьме се построиха въ общъ резервъ
Оуздальския полкъ и 3-та и 4.та опълченски дружини,
и б^ха готови да се притекатъ на помощь тамъ гд^то
дотрябва.
Между туй, съ движението на напр^Ьдъ, първия ба-
1:алионъ отъ Казанския полкъ се насочи на траншеята
дЛг 9, задъ него въ ЗОО — 400 врачки следваше 2-ия,
а още по назадъ — 3-ия. Съ приближававието на 300
врачви Казанцит^ отвриха огъвь и веднага продължиха
а1астьплението съ преб'Ьжки. Когато първия баталионъ
достигна до края на воридта на 200 расврача вазан-
цит^ се хвърлиха на напр']§дъ и завладяха посл^Ьдова-
телно траншеята и редута № 10 и достигнаха до не-
точния врай на корията.
Десния руссви флангь, насърдченъ отъ това, ех що
пр'1минава въ настхпление и завлад^Ьва редута № 7.
Но въ д'1сно отъ редута № 2^ турцит']^ продължаваха
да обсипватъ всичвото заето пространство съ силенъ
огънь. Полвовнивъ Панютинъ тогава вдига см1&сенит'Ь

221
части отъ угличани, опълченци и стр^Ьлци и се хвърля-
стремително ва този упоренъ иункъ. Турцит^ усилиха
пакъ огъня до посл']&дня стеиень, но когато грозната,
атавующа насса се приближи на 200 раскрача, тЬ от-
слабватъ стр^^бата.
Въ това вр']&ие се раздадоха н^Ькои гласове, че
турцит* се пр-Ьдавали. На бруствера на редута се по-
казваха на бърже отд'Ьлни фигури, които хвърляха пуш-
кит^Ь си нана11р'Ьдъ. Д']&сния русски флангъ се хвърли
въ атака и около 2 табора бидоха взети въ пл'Ьнъ;
часть отъ турската п^Ьхота, събрана въ това направле-
ние, се пустна да бЬга къмъ лагера; но биде обсипана,
съ огънь отъ 1-ия и 2-и» казански баталиони, които
вече заемаха неточния край на с. Шейново.
Между туй стр'Ьлбата отъ къмъ турския лагеръ все-
още непр'Ьставаше. Сега съединенйТ'Ь сили на десния и
лЬви русски флан1^ пр'Ьминаватъ дружно въ настъпле-
ние и смитатъ безпощадио всичко, което още продъл-
жаваше да се съпротивлява. Скоро на редута № 1 се
появи б^лъ флагъ и турскитЬ войници почнаха да хвър-
лятъ орхжието си. Чуваха се думит* „аманъ, тес.1имъ".
Къмъ това вр^ме генералъ Скобелевъ притърча на не-
точния край на Шейновската кория и задъ него сл'Ьд-
ваха резервит^Ь. Изведнажъ обаче, турцит^^ пакъ възоб-
новяватъ стрелбата и една масса отъ н'Ьколко стотинъ
конника се хвърля къмъ югъ. Това бЬте черкезката ка-
валерия, която отбита отъ огъня на Тревненската ко-
лона се спустна да си пробие п&ть на югь. Русската
п'Ьхота я ср^Ьщна съ силенъ огънь и една значителна
часть отъ нея биде упнчтожева, но другата сполучи да.
изл']&зе отъ лагера. Сега наст&пваше широко поле за
действие на русската конница. Петьт^хъ казашки сотни
отъ 1-ия Донски полкъ се хвърлятъ въ атака, но се
натъкватъ на силни м']&стни препятствия, които на врЪне
ги задържатъ. До гдкто ставаше преминаванието пр^аъ
1ехъ черкезите сполучиха да се промъкнатъ на югъ и.

222
да изб1»гатъ, но казацитЬ вастигваха една грамадна п*!-
хотна тълпа отъ 3000 души, която биде принудена да
^^върли оръжието. Въ посл'6днята атака взеха извЪстно
участие и дв^Ь сотни отъ № 9 казашки полкъ, които
набързо достигнаха отъ крайния л-Ьви флангъ.
Часа около 3 генералъ Скобелевъ тръгна лично
къмъ могилата № 1, гд'Ьто б^ше събрава най гол'Ьма
тълпа отъ здающигЬ се турци. По п&тя той срЬщца
турския подполковвикъ Саидъ бей. който му пр'Ьдаде
съгласието на Весселя да се предаде съ условие, обаче,
на офицерит"]^ да се съхрани ор&жието и конет1>.
Тукъ там^^ се още раздаваха отдЬлни изстр]&ли,
срЬдъ турцигЬ влад'Ь€ше голяма глъчка.
Весселъ паша б']^ше изл'Ьзалъ *отъ своята землянка
и генералъ Стол'Ьтовъ му пр'Ьдложи да го пр'6дстави на
Окобелева. Бл^Ьденъ и съ наведена глава се пр'Ьдставв
турския паша къмъ побЬдителя генералъ. Сл^дъ обикно-
вевнигЬ приветствия Скобелевъ прЬдложи на Весселя да
-заповяда да се пр'Ькрати боя и въ планината, като му
указваше на стройното движение на своит-6 резерви н
на безпол'Ьзностьта на по нататъшнигЬ съпротивления.
Весселъ паша отговори, че той ще съобщи на войските,
които се вамиратъ на главдата позиция, че се е прЬ-
далъ, по да имъ заповЬда да направатъ ехщото, той
пеможе, тъй като никой не е длъженъ да слуша запо*
вЬщ!^ на своя пл']Ьненъ пачалникъ.
Сл1^дъ това Весселъ паша испратн единъ свой
юфицервнъ съ ординареца на генералъ Окобелева Хара-
лова, съ известие за пр^даванието на частит^ отъ ла-
гера. Около 4 часа пратенигЬ се върнаха наза1(ъ, съ
изв'Ьстие че били поср'Ьщнати отъ турскигЬ укр'&иления
-съ огънь. Скобелевъ сл']&дъ това зопов^Ьда на резервитЬ
да се проближатъ и построятъ въ боенъ редъ, заедно
съ туй той енергично поиска отъ Весселъ паша, въ
името на челов^колюбиетоу да направи нуждното за да
ч;е прек{)ати понататъшното безц^но кръвопролитие-

223
Пашата сл^дъ н^^колко колебания най поел1Ь се съгласи
да испрати особенни писна до началницитЬ на юйскшгЬ
въ Балкана и да ги посъвптьва да се пррьдадатъ. Пи*
смата бЬил иснратени съ особни офицерт, къмъ които
доброволно се присъедини и генералъ Стол'Ьтовъ. Ве-
черта парламентеритЬ преминаха чр^зъ турската по-
вйцйя и се искачика на Св. Никма и другитЪ пунк-
тове. Въ ех щото това вр&ме генералъ Скобелевъ н Свя-
тосолкъ Мирски построиха войскигЬ си съ фронтъ къхъ
Шипченския прокодъ, когото се приготвиха да атаку-
ватъ на другия день.
11л'1неиит'Ь отъ лагера окаю 12,000 души съ
двама генерали, 4 полковника и 280 офицери се^ ис-
пращаха пр^Ьвъ вощьта н на другия день къмъ селото
Иметли, съ цЬль да се нзолиратъ отъ ор&жието имъ.
Прйзъ нощьта генералъ Скобелевъ получи изв'Ьстие, че
я въ планината турскитЬ отряди, въ числиттлностъ до
10,000 души съ около 200 офицери с&що сл се
пр^Ьдали.
Пр^зъ този день Иметлийския отрядъ има загуби
убйти и ранени 1335 челов^ка.
ОбщитЬ загуби за периода отъ 26 — 28«й декемврий
съставлявише убити: 6 офицери и 306 войника и ра-
нени 38 офицери и 1135 войника. Всичко 1485 че-
лов^^ка.
Между различнйгЬ части на отряда загубит'Ь се
распр']&д'1ллха тъй:
Въ
убити
63-й Углицкий полкъ 55
64-й Казаиекн „ 41
ранени
328
83
всичко
383
124
Въ това
Ч. Оф-.1Ц*р.
10
7
1>
1)
11
П
я
61-й Владимирски 1
62- й Суадальски „ —
5-а Българска друж. 50
6-а я „ —
За „ „ 2
9-й СтрЪлк. баталионъ 73
1
2
136
10
4
350
2
2
186
10
6
423
7
1

224
убити радени всичко ч.^**иц^и.
Въ 11-й „ п 83 186 264 —
^^ 9-ия Донски полкъ 1 13 14 —
я Планинската батарея — 3 3 —
Щабни — — — 3
Отъ тъзи таблица се вижда, че най гол*Ьми загуби
еж понесли двата стр'Ьлкови баталиона и 5 -та българска
дружина. Въ тия части изл']&злите отъ строя бойци съ-
ставляватъ повече отъ 507о- ДружинигЬ, на коита
падна жребия да взематъ участие въ боя, се показаха
и тукъ достойни за бойното другарство на таквизъ
славни части като баталионит1Ь отъ 3-та стр'Ьлкова бри-
гада и полковет*! отъ 16-та пехотна дивизия.
Съ това пий завършваме описанието д^Ьйствията на
д']&сната Иметлийска колона. Ний нарочно се спр']^хме
на т^хъ по подробно, защото по гЬхъ мог&тъ най-до-
бре да се просл'Ьдатъ характерните особенности на дви-
женията и действията зимно вр^мя и на една до край-
ность пресечена планинска мЪстность. Осв^нъ това р&ко-
водението на тая колона б^ше поверено на единъ отъ
най-талантливите руски генерали, който съ своята дич-
ностъ улицетворяваше новейшето военно искуство. Сега
за да свършимъ ще си позволимъ да направихъ и кра*
тъкъ критически обзоръ на тъзи операция.
1) по състава и численностьта на колоната може
и тукъ да се повтори това, което казахме за лавата.
Сжщественната развица между състава на дв^те колони
се заключаваше въ това, че генералъ Скобелевъ распо-
лагаше съ повече кавалерия, което обстоятелство не за*
късия да се отрази най-благотворно върху действията
на неговата колона. Веднага слЪдъ спущаняето въ доли-
ната дясната колона получава възможность да действува
по самоуверено, безъ таквизъ опасения за своя десенъ
флангъ и тилъ. На 28-мо число конницата на колоната
отъ една страна наблюдава Калоферския п&ть. а отъ
друга влиза въ свързка съ левата колона на Святополкъ

Мирски. Аво 1-вата вавадерийсва дивизия б^ше прида-
дена на колоната малко по-рано наприм']&ръ на 24- то
или 25-то чиело, то свърздата съ Тр-Ьвненската колона
бевсънненно би се установила още на 26-й или 27-й
сутрента и съ тоза би се отстранило онора трудно по-^
ложение, въ което попадна Святополкъ Мирски дтр^з^
нощьта на 28'- мо число. Разд^^лението на сапернит']^
роти въ авангарда и главнит']^ сили ни се вижда за црт.
грЬщно. Въ такива случаи всичкит^Ь сацери требва. д^,
вървятъ въ челото на авангарда за да отсхраняватъ ро;
бърже пр^Ьпятствията, а тамъ гдЬто мине ававгард!^ ще,
минатъ безпрЪпятственно и главнитЬ сили.
2) Административните м'6рки по снабжението вой--
скит^ на колоната за извършвание на този труденъ по-
ходъ представлява висока поучителность, и мог&ть да
б&датъ пр'Ьпоржчани като образецъ на прЬдвидлнвость;
* 3) генералъ Скобелевъ взема редъ мЬрки за да се
съберат^ лай. подробпи св'Ьд']&ния за п&тищата за пр^д-
стояще ГО: движение, но всичкит*! се отличаваха съ своята
устарелость и несвоевр^^меяность, и неможиха да дадътъ!
ясно понятие за положението имъ въ даденото вр^Ьуе.
Състоянието на п&тищата въ една п.1анинека м^стность
е подвъргнато на. части пром^Ьни: единъ силенъ ророй^
едва буря или виелица, единъ дебелъ сн'Ьгъ с& въ съг
стояние да уничтожатъ или направятъ негоденъ . п&тя^
който по прЬди се е считалъ. аа твърди удобенъ. Въ
даденото вр']Ьме щаба на д'Ьсната колона не произведе
непосредствепни рекогносцировки пр^Ьдъ движението ц
това е едиа отъ причинит*! за ония сюрпризи, които се
срещнаха изпосл^. Впрочемъ това видимо упущение
б']Ьше направено повидемому умишленно. Б'Ьше твърд'Ь
рисковано да се испращатъ ресогносцери, защото можеше
да се прив-нече вниманието на противника и съ това да
се откриятъ нам^Ьренията за обхода отъ рано. Чинр ци
се, обаче, че рекогносцировката и даже до нейде рас-
16

226
чнстванието на пхтя пр^зъ ОЬченъ Кавгькъ би могли да
се направятъ по на1ф'Ьдъ.
4) Недостаточното познанство съ патя и Опасението
да се неподвъргве колоната на отд^но разбивание, по-
ведоха въмъ сравнит1влно късното почвание ва движе-
нието, и късното излизание въ долината на Тунджа. Ако
авангарда на д']&сната колона тръгнеше сутрента на 24-то
число, едновр^Ьменно съ л']&вата колона, то генералъ Ско-
белевъ щеше да б&де въ състояние да нанесе своя рЬ-
шителенъ ударъ на 27-мо число, и тогава, в'Ьроятно,
общит^ загуби и риска за отд'Ьлно разбивание на Тр'6в-
ненската колона щ^ха да б&датъ по малки. Осв:Ьнъ това
м^ЬркитЬ за расчистванието и поправлението на п&тя въ
д-Ьсвата колона се пр-^дставляватъ по слаби отъ, колкото
въ л-бвата. Тъзи трудна и гигантска работа тукъ биде
аордчела на войницит'Ь отъ З-ия Казански баталионъ и
«дна саперна рота; тогазъ когато въ Тр'Ьвиенската
волона работиха 2000 души селяни, които, вевъорАжени
съ нищо друго осв'Ьнъ една дървена лопата^ естественно,
работяха много по успешно отъ колкото '^натоваренит'^
съ пушки и пъленъ ранецъ войници. Намъ ни е непо-
нятно, защо генералъ Скобелевъ не се въсползува отъ
услугит^ на м'Ьстното население и многочисленниг]^ бъл-
гарски б']Ьжапци, които ш']&ха да работятъ не само без-
платно и безропотно, яо и съ самоотвержение.
5) Въ разспр'ЬдЬлението войскйт^^ по разнит-Ь ко-
лони, особенно по оная на авангарда, се допуща една
раскъсаность, която въ всЬки случай не б&ше въ ин-
тереса на съхранението на реда. Може би съ това
разм^Ьсвание генералъ Скобелевъ се е р&ководилъ отъ
Чисто морални мотиви, като е искалъ да възбуди сърев-
нование между различнит'Ь части въ предстоящата, трудна
работа, цо чини ни се, че таквизъ войски като 16^та
дивизия^ 3-тята стрелкова бригада и българските дру-
жини не се нуждаяха отъ искуственни възбуждающи
средства, те щЪха да си испълнятъ дълга свято на

т
о
вс^вад'6. Ако авангарда напр. се съставяше отъ ц'Ьлия
Казански полкъ или всичкигЬ дружини, ув'6рени свсе, . че
реда би се съхранилъ по добр^Ь и движението ну би
ставало по бърже. С&що бЬше добре да се испратяше
на по добри коне съ авангарда и цЬлата цланинска
батарея. Ако опасението, че противника може да пр'Ьду-
преди ; авангарда на ир'Ьвала стана причина да се за-
държи първоначално 9-ия Казашки полкъ въ Топл^шъ,
то на 25-й сутрента той можеше вече набърже да
тръгне по пхтя на авангарда и да сл'Ьдва съ него. Това
<!и дало възможность да се влезе въ свързка ^ъ коло-
ната на Мирски още отъ 26-то число, и сл'Ьдователно
да се съгласуватъ и дМствията на дв'Ьт']& колони.
6) Движението на различнит']^ ешалони особенно на
участока между^ . ВЬтрополе и Стръмния спускъ става
недостаточно бърже, при всичко че препятствията тукъ
б^ха сравнително не тъй гол'Ьми. С&що много бавно се
движатъ отъ Топлешъ до ВЪтрополе долковет'Ь Углицки
и Владимирски.
7) Стръмния спускъ, по видимому можаше да се
обиколи отъ истовъ. Ако това се извършваше още на
26-то число сутрента, и аки бЬше се ^скорило движе-
нието на частигЬ отъ колоната на главнит^ сили, то
спущанието въ Иметли можаше да стане много по рано,
и, в'Ьроятяо, д'Ьсна]'а колона би взела, по живо ..участие
въ боя на .27*мо число. ,
8) РЬшени^то на генералъ Скобелева непоср'Ьд-
ственно сл'Ьдъ спущани|вто въ Иметлн да създаде отъ този
пунктъ едйпъ силенъ ретраншаментъ е образцово, тъй
като, то гарантираше безопасното събирацие на ц^^лата
колона и ПАТЯ па отст&плението за всЬкн случай.
9) Мотивите, които принудиха генералъ Скобелевъ
^1а се ограничи на 27*мо число съ една проста демон-
страция, с& доста ^ важни, но при все това, чивн ня
се, че б^ше по правилно ако сл^дъ пладнЪ събраните
части наст&пхха по решително къмъ западния фронтъ

йв. ШейЕОвскйя лагеръ. Оь това се обл%гчаваше поло-^
ж^ението на Свдтопблвъ Мирски, което^ генералъ Овобе-
^6въ нежожеше да не чувства, че е крптичесБО ; а заедно
съ туй с^ ваем1аше едно по активно исходно положение^
за бой на другия день. Посл^днето въ никакъвъ случай
нямаше' да позволи на Вессель паша да минава въ на-
стъпление на истокъ отъ Шейново вечерта на 27-мо и
су1*рента на 28-мо число. При това, вероятно е, че
вапитуляцйята на армията на турцит']^ би се завършила
къмъ 12 часа пр^бзъ деня на 28-ий декемврий. Ако това
посл4днето се достй^гнеше, то генералъ Радецки не би
^елъ и атаката отъ фронта и по този начинъ общит'К
загуби щ']^ха да се намалятъ значително. Въ заключение
на този въпросъ ще си позволимъ да заб^Ьл-Ьжимъ, че
действията па 2/-мо число на генералъ Скобелева се
отличаваха съ една излишна осторожность която не
съвсЬмъ се оправдаваше отъ обстановката.
10) Настлпванието сутрента па 28.мо число се
почва едва къмъ 11 часа. ПричинигЬ за това закъсн']^-'
вапие не ех достаточно основателни. Ако то се почнеше
бще на разсъмнувавие, нЬма съмн'1ние че боя би се^
завършилъ много по раво, загубигЬ на Мирски щ^Ьха да
бхдатъ по- малки и възможно е да се изб']&гняше и кръ^
воиролитната атака на височините, за която п^е гово-
римъ подробно по поел е.
11) Но и сл^дъ като се почва наст|Еплението
твьрд'Ь много се губи вр'Ьме за подготовка на атаката.
ПослЬднето е толкозъ повече непонятно, че тъзи работа
неможеше да ' бхде възложена на н'Ькоя многочисленна
артилерия, а се извършваше само отъ двата стрелкови и
отъ сводния У глицки батал йони. Като се вземе въ вви'*
Ма ние обстоятелството, че турцит'Ь се намираха задъ
твърди добри • закрития, съмнително е че тъзи п']&хотва
подготовка заслужаваше да се губи на нея толкова
вр'Ьме. Чини ни се, че ако генералъ Скобелевъ се въс-
Ьолзоваше по пълно отъ моралното обаяние, което той

т
упражняваше на войсби'|*:Ь. атакатс^ вюа^аше да |ее 110-
веде безостановочно и загубвт!^, в^Ьроятно биха рЩ4^
много по малки '^ тъй като около П ?аса на з^паднй^
край на Шейновекия лагеръ турцит^, првндимому, ил^аха
само единъ слабъ заслопъ, когато между 11— Д '*^*
достепеннр се усилваха отъ войскит'Ь на неточния фронтъ*
, 12) Ластната атака на полковникъ БарЬ[Овъ^ съ
трит^ роти отъ 11-ия стр&гков;ь баталцонъ може да се
счита като единъ отрит'^влеиъ прим^ьръ з/г проявле-;
иието на частната инициатива вь боя. Стремлението
да се строятъ непр^^м'1нно купчини за ср']^щанйето на
кавалерийската атака б'&ше тукъ съвр^^нъ неум']&стно, и
приведе къмъ гол1^ми загуби. Сега пехотния огънъ е
тъй силенЪу че, както казва опита подъ Верть, пехо-
тата да ср'Ьща кавалерийските атаки въ всгькакьвъ строй ^
я н^ма защо да се губи врЪме за построяванието на
купчини или карета, особенно когато атакующата кава-
лерия се показва ненадейно и на близко разстояние.
13) Ешалониранието на резервите задъ бойния
редъ въ няколко линии б^ше резултатъ отъ опита, ко-
гото Скобелевъ извлече отъ боевегЬ подъ ПлЬвенъ на
27 — 30-ий августъ и то заслужава подражание. При
фронталната атака на една силна позиция този методъ
за атака, дава възможность да се вливатъ последова-
телно въ бойната линия нови физически и морални сили
и съ това да се подбутва бойния редъ нанапредъ до
достиганието на ножеве.
14) Войските на десната колона, а особенно стрел-
ковите баталиони, Казански полкъ и 5-та българска дру-
жина, въодушевлявани отъ примера на своите храбри
началници, проявиха и този день чудеса отъ самоот-
вержение.
15) Казаците отъ 1-ия и 9-ий полкове направиха
всичко възможно за да влезатъ въ свръзка съ Тревнен-
ската колона и да завършатъ атаката съ преследвание.
Далечно преследвание не се предпие, защото отъ една

230
страна полвовегЬ б^ха силно изморени отъ пр^дшест-
вующит^ походи, а отъ друга отст^пившитЬ 500 — 600
души черкези се пръснаха въ всички направления и
не пр'1дставляваха достаточно важна ц^ль.
16) СъдМствието на планинската алтилерия и тукъ,
както тр']&бваше да се очаква, въ материално отношение
даде ничтожни резултати, но моралната полза отъ ней*
ното прис&тствие въ бойния р^дъ б^ше несъмнена П'&хо-
тата върви въ атака по самоув']&рено когато слуша от-
задъ Гръмма на своигЬ ор&дия, така б-Ьше и 17къ. Пол-
ската батарея можа да се спустне едва на 31 -ий де-
кемврий въ с. Иметли.

ГЛАВА IX
Атаката отъ фронта на Генералъ Радецки*
Сега за да завършимъ съ посл^^днята операция
подъ Шипка намъ остава да важемъ нЬволко думи и
за атаката отъ фронта, пр'Ьдириета отъ частигЬ на
14 та диризия и Брянския п'1хотецъ полкъ.
Както видехме по горе, общото р&ководство на
операцията за овладаванието на Шипченския проходъ
6'Ьше възложено на командира на 8 ия корпусъ Геве-
ралъ Радецки. Посл'Ьдння, въ изработения планъ за
д'Ьйствие, считаше, че поставената цЬль ще се достигне
най добр^ съ едновременния обходъ отъ двата фланга.
СнлнтЬ и състава на обходнит*! колони служаха доста-
точна гаранция за успаха. Но генералъ Радецки много
добре разбираше, че подобни сложни операции се под-
въргнати пр^ди всичко на редъ случайности. Най гол'Ь-
мата опасность, безсъмненно, се заключаваше въ въз-
можвостьта на отдЬлни разбивания на тъзи или онъзи
отъ обходнигЬ колони. Тъй или инакъ, до гд'1то стра-
»
тигическия обходъ не се завършваше съ тактическо ок-
р&жавание, проивнива заемаше централното положение
и имаше възможность, като д^^йствова по вътрешни опе-
рационни линии, да бие тъзъ или онъзъ колона по части.
Ако и дв^х^ колони изл']^зяха и се развървяха въ до,-
лината на Тунджа едноврЬмевно, усп'Ьха можаше да се
счита обезпеченъ. Възможно 6'Ьше обаче и противното.
Въ този случай неприятеля можаше да остави слабъ
заслонъ ср^щу фронта и закъснялата, и, като се нах-
върли, на другата, да я разбие отд^Ьлно.

232
Тъзи именно случай вость имаше пр^дъ видъ гене-
ралъ Радецки, когато още на 25 то число приготви една
бригада отъ 14-та дивизия за фронтална атака, ако
посл']&днлта стане иеизб'Ьжна. На началника на Шипчен-
ската отбрана 6'Ьше добрЬ изв'Ьстна силата и недостхп-
ностьта на неприятелската позиция и трудностьта да
се 81;^кува Отъ фронта. Къмъ описивс^мото вр'Ьмя
турцит']^ б^ха довели отбранителната сила на пози-
цията си до едно висше съвършенство. Осв1кнъ това
ШипченскйгЬ върхове 6'Ьха покрити съ дълбокъ около
2 аршина леделясалъ си^^тъ, който правяше немислимо
едно колко год^Ь стройно движение. При все това об-
стоятелствата изискваха, ако потр'1бва да се направи
още едно почти нечелов1^ческо усилие и да се атакува
Малко, и твърди малко, шанси за усп^хъ имаше по*
добйа атака, но тя тргьбваше да се пртьдприемв въ
имет на взаимната поддьржка, и генералъ Радецки
не се спр*! пр']^дъ трудностит'Ь. Ако неможаха да се
достигватъ н^Ькой непосредственни и сАщественни ре-
зултати, тъзи атака щ']^ше да се пр']&върне поне въ ре-
шителна демонстрация, и по този начинъ да прикове
часть отъ силит'Ь на Весселъ паша на Балкана.
До 2 6- то число сутрепта работата, повидимому,
вървеше добре. Отъ обходнигЬ колони се получаваха
донесения, които даваха основание да се в'Ьрва, че ма-
даръ и съ гол'Ьми трудности, но т^ ще сл'Ьзатъ едно-
вр'Ьменно и ще се съберътъ къмъ мръквание на този
день въ Иметли и Гузово^ и следователно ще атакуватъ
съгласно. Отъ главната квартира отъ друга страна се
съобщаваше, че генералъ Гурко е прЪминалъ Балкана
около Арабаковакъ и че на 2-йй той заелъ Златица.
Известяваше се са що, че генералъ Карцевъ съ частите
отъ 3-тята дивизия и значително число кавалерия е тръг-
йалъ презъ Троянския проходъ, и че щелъ да се спустне
въ Карлово на 21-^22 число. Следъ това той 1ребвало
да настхпи прЬзъ Калоферъ за да поддържа генералъ

288
Ююбелева. По наар&венитЬ свгЬтки^ началника на Шип-
ченската отбрана считаше, че едновр'Ьменно съ спуща-
нието въ Иметли на д'6сната обходна колона, въмъ
този пунктъ ще се приблвжи отъ западъ и генералъ
Карцевъ, и по този вачинъ Иметлийската колона ще
се усили още съ 5 — 6 баталиона и толкова ескадройа
и сотни.
На 25-то вечерта тъаи над'Ьжда изчезна. Глав-
ната квартира известяваше, че генералъ Барцевъ, при
движенш^то си напр^дъ ир']^зъ Троянския проходъ, ср'Ьщ-
вать силно с&противление отъ противника и неодолими
пр']^пятствия отъ м']&стцостьта, поради което щЪлъ да
закъснее. Оставаше сл'Ьдователно да се см'1та само па
собственнит'Ь сили. ОсвЪнъ това, турския отрядъ отъ
Карлово, като оставенъ свободенъ, можаше с&що да
тръгне пр'Ьзъ Калрферъ и да заплашва тила и д-Ьспия
флангъ на Иметлейския отрядъ. Това вече 6'Ьше единъ
сериозенъ мотивъ за да се неиспуща изъ пр'Ьдъ видъ въз-
можностъта и на фронталната атака.
Но независимо отъ всичко това, на 26-то вечерта,
генералъ Радецки получи св^д'Ьния^ че въ движението
на Скобелева се срЪщатъ сериозни препятствия и че
възможно е тъзи колона да позакъснее съ събиренисто
си въ Иметли. Вх заключение Скобелевъ пишаше, че къмъ
сутрента или пладн* на 27-мо, той ще събере по- го-
лямата часть отъ салнтк си у южнигЬ поли на плани-
ната и въ случай, че Тревненската колона атакува, той
ще я поддържи съ каквото има подъ р&ка. Всачки тия
сведения, макаръ и малко угЬшителпи, все още даваха
основание да се. в^рва, че може би работитЪ н^ма да
достигнатъ до необходимостьта да се атакува и фрон-
тално.
На 27-МО число деня б-Ьше ясенъ и от^ Св. Ни*
кола се виждаше добре всичко, което ставаше додо въ
полето. Съ затаено дихание следеше генералъ Радецки
за маневриранието и еволюциите на своите обходни ко-

2М
ЛОВИ. Виждаше се ясно какъ се прибдиави, раввърва и
атакува лавата колона; виждаха се нейеитЬ първона-
чалните усп^Ьхи и заеманието на пр']&дндта турска по-
зиция на источния фронтъ на лагера Но скоро отъ €в.
Никола га.бЬл1^глл9, и турската контръ атака, вид'Ьха и
спущанието на н^^кои турски части отъ планината, които
отиваха да усилятъ войскит']^ въ полето.
Между туй на заоадъ, тамъ отъ тх^то тр']^бваше
да дойде решителната поддържва за Мирски, отъ тамъ
не се виждаше нищо, Цай-посл']^, около 3 часа слЬдъ
пладв'Ьу като чели се чуха отъ тъзи страна изстрели и
като чели се мярваха нЬкои во^кови колони. Бъмъ
това вр'Ьме лЬвата колона,, повидимому, зае едно солидно
отбранително положение на пр'Ьднята турска позиция.
Имаше вече надежда, че двЬт^^ колони ще вл:Ьзатъ
пр^зъ нощьта въ свързка, и че сутрента рано ще д'Ьй-
ствуватъ наедно. Горчивата необхимость да се атакува
отъ фронта като че ли изчезва.
Късно вечерта се зачуха доло въ колоната на
Мирски пакъ престр'Ьлка, но тя скоро пр']&стана.
Сутрента на 28-мо число деня б^ше облаченъ и
гъста мдгла покриваше всичката околность. Отъ Св,
Никола не се виждаше нищо отъ това, което ставаше
доло въ полето.
Между туй едва почна да се разсъмиува и стр&к^
бата доло се усили. Едновр^З^мевно съ това се получиха
и дв^ твърди безпокоителни изв'Ьствия. Генералъ Ско-
белевъ съобщаваше, че понеже ср^щналъ силно съпро-
тивление, то отряда му неможалъ да атакува и да. влезе
въ свъзка съ колоната на Мирский, че той се .над'Ье
на 28-МО число сутрента да събере, ако не всичко, то
поне по-гол'Ьмата часть отъ силитЬ си, и ще атакува.
Князъ Свдтополкъ Мирски отъ своя страна изв'6схяваше,
че той е велъ бой самси пр-Ьзъ цЬлия день на 27мо
число, че загубигЬ му с& голЬми, патронит']^ на свър *
швание, за Скобелева пе ее. чува ю нищо, че хората се

<юлштл1 безь продомиспше, че огетжшшшето е вегьз-
можво, во че той понемия е пряпудевъ да взет в^Ькон
жЬршм за да уснгорв посх^дпето. Довеоеваето се завър-
шваше съ дунитЬ: ^Отървавайте Ш1, оатрош! в храва
тр&бватъ/
Оюю 10^/2 сутрента огь наблюдателнвя пуакгь
на Св. НиЕша съобщаваха, че на западъ се чувахь са-
ленъ гърмежъ, а на нстокъ отъ Шапка само р'Ьдкя из-
стр&ш. Това бЬте акустячесва идюзня, во началнижа
на отбраната нспятваше наЙ-Ижви моралнн мжчения.
Той ху се прЪдставн изведнъжъ грозната картива, че
Мнрсви е разбнть н отстжпнлъ н че може бя схщата
участъ очаква н Свобелева, особенно ако Вессель паша
събере по-гагЬми сяля въ подето.
Шмаше какво, трЬбваше да се побърка поне па
посл^кднетоу да се приковътъ къмъ м'Ьстото си останА*
литЪ още турски баталиони на позицията.
Въ 11 72 ^^^<^ генералъ Радецкн повика на Св.
Никаха началника на 14-та дивизия генерадъ Петру-
шевски и му заповяда да атакува. ЧастигЪ, назначени
за атака, б^ха доведени на сЬвервин склонъ на височи-
ната още на разсъмнувание. Подолския полкъ трМваше
да върви въ 1' вата линия. Командира на корпуса повика
при себе си полковника Духонина — командира на този
полкъ и му прочете посл'Ьдното донесение отъ Тр^Ьввеи-
ската колона: „Богъ да ви е на помощь, — завърши
генерала прочувственно, — избавете вашит^^ другари.
Колкото по-енергйчно атакувате укрепленията на шос
сето, колкото повече табори привлечете на себе си,
толковъ ио-добр'Ь и толкозъ по-успЬшно ще. достигнете
ц'Ьльта -- да избавите своигЬ. Не се бавете полковникь
почвайте. Богь да ви е на помощь.** Атаката б'6ше
назначена да се почне въ 12 часа*
М1стностъта гд'Ьто трМваше да» се разиграе хъзи
посл'Ьдш1 драма се заключаваше въ пространството, което
се образува между южния склонъ на Ов. Никола и с:

8дв
Шяпка (ввж% планъ «№ б)« Огъ въ1кха нд т|и»в га9!(>^рва
ее с^^уща па югъ единъ дълъгь и сравнително пол^гатъ
оланкнски ковтръ-фррсъ, войно образува н'Ьволбо< терасси.
На ястовъ и западъ той с огранцчецъ съ дълбс^ки,
стръмни и скалисти долища. По самия му гребенъ ми-
нава шоссето отъ Св^ Никола за е. Шипка, нато обра-
зува многочнсленаи ланатушви. Склововет'Ь на: този пла-
нински масивъ на югъ отъ Св. Никола образуваха цен-
тралния участокъ на турската блокадна линия.. На: 600
врачки на югъ ютъ Орлиното гн'ЬздО' 6'Ьще расцоложера
първата линия отъ турскигЬ окопи. Задъ тЬхъ на 60-^
60 крачки 6'Ьше построена една дълга съ три фасба
траншея (вижъ планъ № 6 гол'Ьмата турска траншея) отъ
твърд'Ь солидна профилъ, приспособена^ за друстща от-
брана. М'Ьс10то^ гд'Ьто 6'Ьше построена тъзи траншея,
обра.зува едно малко уширение по гребена, което, рбаче,
не надминува 200 раскрача. На югъ отъ траншеята,
на разстояние отъ 300 — 600 раскрача се възвишаваха
три малки батареи, въорхжени главно съ полски мортири.
Отъ т'Ьхъ се обстр^^лваше пр'Ькрасно всичката вхтр^^ш-
ность на голямата : траншея. Независимо отъ това, на
югъ атъ М. Бердекъ и Л1Ьсната височина се спущатъ
два други паралелни на първия нонтръ-форса, на които
е&що тъй б'&ха построени 01!д'Ьлни малки батареи за
обстр'Ьлваиие на 2000 — 2500 раскрача с:ь кръстосанъ
01*ьнь ндтя на югъ отъ Св. Никола и вътр'Ьшностьта на
централнигЬ окопи и батареи. На 1 72 вилометръ на
югъ отъ гол^Ьмата траншея е&що «б^ха построени като.
послЪденъ упоренъ пунктъ една друга бат|фея, заобико-
лена съ в^Ьволво. пехотни окопи. .
Двизвението въ ваква год'Ь стойность отъ Св. Ни-
кола на югъ бЪше. възможно само ; по тЬсната 7—8
раскрача ивица, гд-Ьто минаваше пюееето. Отстрани на
п&тн м^Ъетностьта 6*^08 аоврита съ дебелъ св'Ьгъ и
мновсество остри кимане, ' които . иравяха достхца къмъ
турската позиция 19ърд^^ затруднителенъ.

2В7
• МЬстностьта на югъ отъ Юв. Иивола б']^ше добр1&
йвв^ства на турците, разстоянията изм^реви и батареите
имъ се б^Ьх^а цристр^Ьлили къмъ* вс^ки отд']&V1ен% малко
жного ;обозначенъ пунвтъ. Оев']§н1ь това въ^ сщчвЛ^ че
руссйт^Ь се спустнкха къмъ централната турс1Ба позицъя^
то :страничнит'Ь батареи отъ малкйгя бердекъ (Девятио-
ката), Браненото гн^юдо (Захарната глава), Сосока, Ма^
луша и Зелената височина, всички тия батареи поража^
ваха настгаающия и отъ тила.*)
Отъ направеното описание се виждащ ^е заеманйетч)
и особенно удържанйето на тОзй участов^ огЬ непрпя'
Селската позиция представляваше н-Ьвои гол*Ьмй труд-
ности и неминуемо тр'Ьбваше да стане съ страшни
жертви.
Всичко това се съзнаваше отъ генералъ Радецки
много добр*, но при все това обстоятелствата, както
вид^Ь^ме по-горЬ, се б4ха стек,ш така, че тъзи отчаепа
атака ^'Ъте наложителна.'
Равно въ 12 час^ пр'Ьй4 деня, атакующит^ колоп!?^
излязоха изъ закритията си около Стоманената батарея
и тръгнаха наггаир-Ьдъ. Саперит* отъ. 2ия Юаперейъ
баталйонъ пр|дй[ееа:вуваха штурмующитЬ части и рас-
хвърляха каменните сг]&ни, които пресичаха шоссего
около Стоманената батарея като искуственно прЬпятствйе.
Атак]ющите колони се организираха тъй: по шоссето
наст&пйха трите стрелкови роти отъ Подольския полвъ^
задъ техъ — ^-йя ба>тали()Нъ отъ с2бщйя полкъ. Въ деснб
отъ шоссето вървеше 1*ия баталйонъ отъ Бряпския
11о:дкъ, а още но» в'^ десно отъ ' „Орлиното гнездо** се
спущаше 2^-ия баталйонъ отъ Житоморскйя полкъ. Въ
частенъ резервъ около Стоманената батарея се располо-
жиха Ьия и 3-ия баталиони бтъ Шдбсьсвия полкъ.
{• ' г
*) По събранитЬ свгЬл^^тй; от^ейваешая участокъ отъ турската
иовпцця, ее заемаше отъ ококо ^у^щяфнк о^съ ко«тр 5 въ гол^Ьм^т^.
траншея м 01^008^1) ар^здъ нек, и трц въ окоцигЬ около, посд'Ьднята
южна бо1^р«я въ видъ на частенъ |>(1зврв%.' '

Общия резероъ, псуоящъ отъ 1-ия и 3-ий баталиони
отъ Житоиорския подкъ, Боито останаха въ окопит^^ около
Мортирната батарея, иа сЬвериия склонъ на Св. Никола.
Двшкевието се почца ср'Ьдъ гробна тишина; гдста
у&гла прикриваше добре штурмующит^ части и турците
испърво везаб-Ьл^зваха дищо. Полков^икъ Духонинъ, ръ-
ководителя ва атаката т> първата линия^ б']&ше р']&шилъ
да се въснолзува отъ м&глата и да атакува безъ из-
етр'Ьлъ, безъ 11р'Ьдварителна огненна подготовка. СлЬдь
като отминаха около 200 раскрачи, капнтанъ Над'Ьйнъ, —
началника на стр']&лковит'Ь роти, пустна една, отъ г^хъ
по шоссетО) а други дв*]^ насочи вл^Ьво отъ п&тя съ ц']Ьль
да обхване десния флангъ на турскигЬ окоци. 2-ия По-
дольски баталиопъ, подъ началството на подиолковникъ
Сендецкий сл'Ьдваше на стотина раскрача задъ стрЬл-
цит|. ДвЪт^ роти на този баталион:Б вървЪха. една слЬдъ
друга ПО; шоссетО) а другит* дв-Ь отъ страна задъ л*-
внтЬ стр'Ьлвови роти. Приближаваннето на тия части
ставаше тъй тихо, че турцит^^ можаха да уз^аятъ само
тогава, когато стр^лцит^ излЬзоха пр^дъ първата линия
окопи. Раздаде се викатъ „Ура'' и стр'Ьлцит6 заедно
съ ротит^Ь. отъ 2-ия Цодолски баталиопъ нахълтаха въ
7*ия окопи. Но този викь привлече вниманието на тур-
• • • • .
цитгь, и отъ гол']Ьмата траншея пламнаха няколко дружни
зйлна. Подъ огненъ градъ, Подолцит1Ь достигнаха до тая
траншея и б^ха готови да се хвърлятъ и въ нея. Тукъ,
обачС; т'Ь 6'Ьха изненадани и спрени отъ единъ дълбокъ
^ъпкашевъ ровъ, за с&ществуванието на когото не 6'Ьше
мзвЬстно до сега нищо. Странит'^ на този ровъ б']^ха
твърд']^ стръмни и покрити съ ледена кора ; поради което
излязанието отъ него бЬше твърд^& м&чно.
Ме^у ррва и бруствера ва траншеята съществу-
вание една широка отъ нЬколко раскрача берма, която
се обстр'Ьлваще и фронтално и съ крьстосанъ огънь.
Осв'Ьнъ.това турцит^ засипаха туй т'Ьсно пространство
м самия ровъ съ бомби отъ мортирнит'Ь батареи, които

2д»
се пръскаха ср^кдъ гдстата тълпа и причиняваха ос^роаши
загуби. ОфнцеритЬ и н^кои отъ по см'Ьлит1^ войници
опитваха да се исватерятъ отъ този ужасенъ ровъ, но
всбви войто се подадеше напр^дъ заплащаше съ жи-
вота си. Въ ехщото това врЪмя, командира на 2-ия По-
дольски баталионъ, съ часть отъ войскит^^ на първата
линия 6'Ьше се насочилъ малко вл-Ьво отъ шоссето и изл-Ьзе
ср']Ьщу Д'Ьсния фасъ на траншеята, гдЬто рова б']Ьше по
плитакъ. РотигЬ на този ф.1ангъ се хвърлиха напр^дъ,
пр^Ьминаха рова, искачиха се на бруствера и навл^Ьзоха
въ укреплението. Но тукъ ги чакаше други сюрпризъ: задъ
заетия брустверъ схществувалъ други, който обстрЬлваше
банката на първия. Всички усилия на храбрия подши-
ковннкъ Сендецкий да пр'6одол']^е това пр'Ьпятствие из-
лязоха безусп'Ьшни. Огъня на турцит1^ въ упоръ бЬше
до толкова силенъ, че никой н'Ьможаше да се мръдне
на налрЯдъ, ПодольцитЯ облЬпиха вънкашния склонъ
на този брустверъ и ср'Ьдъ страшния пискъ и трясокъ
на куршумите и бомбитЬ оставаха неподвижни.
Между туй, отзадъ пристигаха на помощь 2.ия
баталионъ отъ Житомирски полкъ и 1-ия отъ Брянски.
Т'Ьзи части, съ движението си напр'Ьдъ, бЬха принудени
еж що да пзлЪзатъ на шоссето, а отъ тамъ да се хвър-
лятъ на голямата траншея. Скоро и тЯ, сл'Ьдъ като да-
доха огромни жертви, навл']^оха въ леденясания ровъ,
а часть отъ гЬхъ заеха позиция' въ дЯсно отъ патл
8ядъ голит^Ь скали. СлЪдъ това полковникъ Духонинъ
испраща последователно иия и 3-ия Подолски бата-
лиони. Едва гЬзи части ставаха отъ закритията си около
Стоманената батарея, веднага ги опсипваше единъ дъждъ
отъ коршуми. При все това доблествигЬ Подолци вър-
вяха по кървавите сл^ди на своит']^ другари и дости-
гаха до фаталния ровъ. Тукъ обаче и тЬ биваха при-
нуден? да се спрътъ за да ув^Ьличатъ числото на жер-
твите. Въ помощь на Подолцит^ скоро се испрати и
1-ия баталионъ отъ Житомирския полкъ, а сл^Ьдъ него

й втория, во и т^ неможаха да иш'&нятъ хода на бо1г.
Около 2 часа сл'Ьдъ пладн'Ь всичката втора бри-
гада отъ 14^ та д№изия и първия Врянски баталионъ*
вече 6'Ьха въ огъня и търа'Ьха страшни загуби. Уси-
лията на офицерите да вдигнатъ частигЬ на напрЪдъ
б§ха бевусп^^шни, защото н'Ьиаше физическа възможность
да се пр']Бодол%е дълбокия ровъ.
Часа около 3 сл'Ьдъ пладн'Ь генералъ Радецки,
който, заобиколенъ отъ щаба си, сл'Ьдеше за хода н81
боя отъ Св. Никола, заповяда най посл^ да извадятъ
частит'Ь отъ огъня. Почна се постепенното отст&плевие
вазадъу което сгщо струва гол'Ьми загуби. Около 4 часа
частигЬ се прибраха задъ окопит'Ь на Св. Никола и
атаката се считате несполучлива. Въ с&щото това
вр'Ьме командира на корпуса получи ново донесение отъ
началника на Тр'Ьвненската колона, писано въ 10 часа
сутрента* Лаяъъ Святополкъ Мирски изв']Ьставал1е, че
отъ къмъ Иметли не се чува нищо, че той е издържа лъ
редъ атаки, че загубит^ му еж гол']Ьми и че става нужда
да се взематъ м^рки за отстгпвание къмъ Газово.
Т^Ьжкм мисли душаха стария ветершъ, който носяше
висшата отговорность за тъзи операция^ която^ повиди*
мому, се завършваше съ катастрофа. Началника на щаба
на корпуса генералъ-майбръ Димитровски вече написа
телеграфическо донесение до главнокомандующия, въ което
се съобщаваше за несполуката. Въ тъзи именно минута
отъ нейдЬ наблизо на догъ се зачуха виков<ет^ п^рь>^'
Поразени отъ това^ всички излизаха изъ ^акритията сн
за да узнаятъ какво става. С'ф']§лбата на минута утихна.
Изъ ггстата млгла ма шоссето скоро се показа начал-^
ника на Българското Опълчение генералъ Стол^товъ въ
съпровождевие на други двама офицери и турския пол*
ковникъ Ахмедъ-Хаджи бей. Генерала отрапортува на
Радецки, че неприятелските войски доло въ полето с&
капитулирали и му изложи въ общи черти хода на боя
на Иметлийската колона.

Н1
туроЕ бахалмвк. »ютг пот» 99е«М1Л-
лркшвха лошшб: лпкг 1. Шяшаь к С^. Н«яоп.9а г^фо
^дгдшди ошвнкпх- е -ее лт^жааагтъ,. М(^х!%ят. тт рит-
да аш11птл1Ш1. яс жтяатс гяЕетих^ г- г/>*^41С1ш.г{^ |^.^«^-
е тгЬжж часа сщошь нь а^чгапак. ш- гпп^.7г> <»(? ня^<тк-
«ВТО )Ш^бр|^.Т^. %: !ТШ1Ь СШ. К^ОИТЙ ВОЙШШИ ! 01т|Ч» 70р.
дойвигахь ДО ^Т'«0 ::уш§: ;Акг1! к ^т»н« к <-^^ г^'';г^ч+
« » »
Б01шз^, Д1ШП'Ъ хшз:а в^ х;»гяо учй^ч^г^ч^ ^>^ А^>'^к^п\Чк .*ч^
^) Ъъ ^»'^УИ Е» ЦеКТр* «А 5>-ЧЛ Ч^''^^ .^^>'«5Х Ж!^>*^
ее арююдна п» пай грА11л«Г1УШ!^)Ч 4*^1)1 ^<|||\У.. ^^ <1>А>1^\-*'^
емъртъ н прв есе това ей <"« «опглилЧА \1г>лгЛ \хН пл
схЬдвжта лвнтта Въ пнсп) «* X|>у\1^^^VVпл^^^ ун \>.>лп\м1Л11^
.юеиния са астаеъ ш отстАйва с^мл 1^>ГА)^;^ V(Л\1\11^ пг^
ЧаЛСТВОТО Вам-Ьрн за ВЪ^Ч^ЮЖНО Дй И(1^^)1)>аГЙ ^>ПЛПП}1101
1Л

242
ното истр^блеиие на този доблестенъ полкъ и да запо-
в'Ьда отст&пванието. Полковет']^ отъ 14-та дивизия спра-
ведливо се гордеяха съ названието ^Драгомировци^ и
тукъ, както и въ търпеливото пр^^насяяе трудноститЬ
на зимуванието на Шипка, най релиефно се виждаха
плодовет'^ на Драгомировската система на въспитание,
въ основанието на която, както е известно, лежи пр^Ьди
всичко евангелското изр'Ьченйе: „Больше сея любви никто
же имать, да кто душу свою положитъ за други своя^.
Турцит^ е&що тъй проявиха заб^Ьлйжително упор-
ство. Б^ъ да се гледа на това че атакующия се б^ше
приблизилъ гърди съ гърди, петьгЬхъ табора на полков-
никъ Ахмедъ-Хаджи бей се удържатъ на позицията си
до посл'Ьднд крайяость н сполучватъ да отбиятъ ата-
китб, и туй въ онова вр^ие, когато задъ гърба ииъ
работата се завършваше съ очевидна катастрофа.
^) Отъ висотата Св. Никола се виждаше ясно всичкия
атануванъ участокъ на позицията и при все това щаба на
^-ия корпусъ, повидимому, нямаше пълни св^дЬння за
расположението на турскит^ окопи. Дълбокия ровъ прфдъ
укреплението и втор|1Я брустверъ въ траншеята б4ха
сюрпризи за атакующия. Това показва С'!^^ какво искуство
турцйт^ умряха да строятъ, прии'6няватъ и иаскиратъ
<;воит% окопи.
В) ^ Благодарение на глстата илгла руссигЬ осно-
ваха своит-Ь дМствия тукъ на скритностьта и внезап-
востьта. РезултатигЬ испърво б-Ьха много добри^ и ако
до края се стр'6мяха къмъ това, може би г1 щ'|ха да
^«датъ по пълни. Тукъ, както и въ веЬки нощенъ бой,
<;трй]1бата и внкътъ «Ура^ бЪха съвсемъ неум1^ни.
Штурмующата колона тр^Ьбваше да се направи достаточно
силна още огь началото за да можаше да се достигне
ц'Ьлта съ единъ силенъ потрмсающъ ударъ. Боя въ
подобни случаи има минутенъ характеръ, и ако първия
7даръ не сполучи, то по нататъшните опитвания обикно-
^)енно оставатъ бевъ резултатъ и струватъ огромни жертви.

0Ш1 11ахвр1вленп1 сахо твелпшшие
Е4Р9 шъ двкгк: яш ши «пявюа ое пЬдаше
■ощ|:и1> 6Л ш жь тшмлал случай 1рМише
. се осшвве пг пьраш тдйръ^ шш там б1ше
■ тосит т^Тшшше да се помде по нето-
слтчай съ шшхЛжажтж подсчтмнва
4) ТурцвгЬ атбшхж тпвап нссючнгелю съ огьнц
безъ да ирЬшшшмжтк санн шь шшстжпхвше. СтрЬябштж
се оочяа едаа яж стопвж расшфача н в|И1 вое том тж
б^аяе шеоялляяж джже за тажвн» асшлаян чала аато
Шлолсш ■ Жатохврска полвоае. Тон 11раж1;р1Ь на1-
до^ ^жршжхершзшрш а1.1а1а на съврЪненоото саорост*
рЪдяо орхжне. Той поваза, че аво една атавуваоа часть
скхранв норалннтЪ снш за да остане на нозяцяята са
до посл&двна монеятъ, та е въ състоявве да отблъсне
атакующвя сь огънь даже н тогава, вогато той се е
наблнжнлъ вече безвавазано до 100-тнна в1М1чвн«
5) Турсвата артялерва, а особенво мортярннгЬ ба*
тарев дМствуваха твърд'Ь ясвустно я нного огъ гЬх*
ияЛ бомба ее пръсваха право въ рова, гд^то проазвож-
даха страошо опустовювяе. Едиаъ огъ главватЬ аргу*
нентя за да се введе въ състава на полската арталервя
и гаубицата бЬха нменво прнм^рнгЬ отъ сполучлввягЬ
ХиЬзрм_на турсввтЬ мортири на Шмпка.
6) Прнближаванието па стр1ЬковнтЬ ротя по шое«
сето безъ истрЬлъ до лървигЬ турскя овопя подгвържяава
още ведаъжъ, сь каква безпечвость се е яспълвАвада
охранителната служба у турцят^. На тъди сащата в1^^
печность се дължи и безпреаятственвото я;и||;тии1^ в^
долибата на обходнитЬ Яолояи«
7) Отъ сащия този бой се внжда йяй доб(1^ й пол-
зата отъ нсвуственнигЬ прЬпятсгвин прЬд^ иолоккиЬ
увр'Ьпления, а тава сащо и зяачспието па редюягйгЬ

244
вътр* въ укр-Ьплението. Аео исвуствевното пр-Ьпятствие
сполучи да спр'Ь маваръ на минута атавующата вълна,
то понататъшните усилия да се тласне цапр']§дъ спря-
ната ^асть моггтъ да се оважатъ безполезни. Морал*
ните сили на атавующия, войто се е спрЬлъ на ня-
колко крачки отъ предмета на атаката бързо намаля -
ватъ, и новите и^пусли требва да б&датъ твърди силни
'за да подбутиатъ спряната часть, и да я направатъ
способна да довършс удара.
8) Боя на ценгра се свеждаше къмъ атака на
открито дефиле. Тукъ ний виждаме най релиефно съ
какви трудности и страшни загуби с& съединени по-
добни фронтални атаки, и до колко е настоятелно необ-
ходимо при най малката възможность да се действува
съ обходъ.
Така се завърши посл^днята кървава борба з&
Шипченския нроходъ, борба която погълна нови гра-
мадни жертви. Въ боевете на 26 — 28.мо число трите
колони изобщо изгубиха до 5300 души убити и ранен^;^
въ това число до 130 офицера. Въ разните колона
загубите бЬха распредЬлени тъй: Въ Тревненската 2100
души, въ Ииетлийската — 1485, въ Шипченската —
1700 души.
Загубите на. турците убити и ранени достигаха
до 4000 души, и бидбха пленени 22000 дущи съ 130-
ор2Дйя, много бойни и продоволственни припаси, лагерни
и санитарни принадлежности и обози. Сполучиха да с»
пробиятъ п&ть и да избегатъ на югъ около 2000 души.
По този начинъ общата численность на турците до боя
възлизаше на 28 — 29 хиляди души, а съ нестроевоа
елементъ — около 30 хиляди.

246
Като ршзтлЛлпме шзобща ШеЬюсжатт он^мцня
тя нн навожда ва сЛхрощщЛ общя зажлючевяя:
1) Р&пппгехвжп победа похъ Ш^вово повхече
задъ еебя св твццЪ важяв восжЪдстввя Едввствевмата
арввя, вовто можавк да п1Икградв пжтя ва ртссьт^ за
Одртвъ в Цацжградъ бЬте уввчтожева. Султана, к(йто,
см^щь падаввето ва ПхЬвевъ, бЬте вече вочвахь да се
съмв^ква въ възвожвостьта ва поватапшното съпротив-
деове, сега побърза да заявв ва своя побЪдвтедь. че е
готовъ да удовлетворв всвчввтЪ му вшанвя в водаше
за мвръ. На Турцвя б^ше напесенъ р1^швте.1еоъ ударъ,
войто я ваправв да взгубв вярата ва свовт1& свлв в да
се првзвае побЪдева.
2) Обхода ва ворпуса ва Весседъ паша по дв^Ь
горскв пжтекв срЪ^ь дълбовъ св1Ьгь и студъ, показва,
че Бадкава дадечь не представлява таквазъ силна н
неодолвма преграда, както въобще 6'Ьха склонни да я
считатъ. Може да се взеве за правило, че на всичката
Старо-Планинска верига нпма таквааь позиц,\м^ която
да немйже да се обиколи съ ппхота и п^чанинска ар-
тилерия. Това обстоятелство тр1;бва да се има винаги
пр^дъ видъ, когато става дума за отбраната на тъзи линия.
3) Отбраняющиду който прикове значителни сили
за чвсто пасивната отбрана на изв'Ьстенъ проходъ ви*
наги рискува да б&де обиколевъ и да завърши съ ка-
тастрофа. Шейнозския бой още веднъжъ потвърждава
че р'Ьшителната борба за в.тадението на една планинска
лвния винаги се разиграва въ полето, а не на планин-
ските върхове. Ето защо при отбраната на едва пла*
иинска верига войските требва да се распределятъ така,
че въ самите проходи да се държатъ само отбранителня
застави, а главните резерви да се съсредоточаватъ от-
задъ въ видъ на подвижни колони, които да се насоч*

24г>
ватъ тамъ гд^то 110тр4(^ва за да ее въспренятству&а на
дебуширавието на противника^ Турцит'Ь до наданнето на
Па^веръ дтфжаха иодвиженъ резервъ отъ 60 — 70 бата-
лиона ъъ четире&гълвива на Бр^постит'Ь и съ него
пр'Ьдприемаха въ ноемврий м^сецъ изв'Ьстнит'Ь нападения
по долнето течение на съединения Ломъ и на Елена.
Сл'Ьдъ паданието на 11л'Ьвенъ, по- голямата часть отъ
тоя резервъ, подъ началството на Фуадъ паша и вис-
шето р&воводство на главнокомапдующия Сюлейманъ
паша, се насочи пр'Ьзъ Цариградъ и Ямболъ за Плов-
дивъ и София. По този начинъ централнит'Ь и неточни
Балкани останаха да се пазя1ъ само отъ тия отряди,
които б']^ха приковани къмъ лроходигЬ.
Понеже пр^минаванието на Балкана отъ запаДаия
отрлдъ на генерала Гурко се извърши по рано (отъ'
11-й — 16-й декемврий) то къмъ 25-й декемврий когато'
стана ясно, че руссит^^ има1ъ намерение да форсиратъ
и Шипченския и Троянския проходи, ближайшит-Ь под*
вижни резерви се намираха на линията Пазарджикъ —
Пловдивъ и б^Ьха ангажирани 01ъ отряда на генералъ
Гурко. При тЬгъ условия, за Бесселъ паша оставаше
единъ исходъ: Да побърза и напустне Балканската ли-'
вия и да 0ТСТ2ПИ съглавнигЬ си сили поне на Ср^дЕЯ'
гора. Но пий вид^Ьхме по- горе, каква анархия съществу-
ваше въ това вр'Ьме въ турското висше командувание^-
БмЬсто бързи и р'Ьшителни 'м'Ьрвп^ двамата команданти
на Дунавската турска армия се грижатъ само какъ да*
снематъ отъ себе си отговорностьта за приближающяфа!
се катастрофа. Въ решителната минута, когата още
имаше време да се спаси П1ипченс«ия корпусъ, Весселъ
паша не можа да нам'Ьрй тъзи вКсШа власгь, вояго да
му разр1^ш1г отетАплението, а ъему иедостигна гр&лман-*)
ското м&жество да: вземе на себе си отговорвостьта: На'
26-й декемврий С7тревта',' пр']Ьдй кавалер!вята на Свято*
полкъ Мирски да евъса тедеграфно9*о съобщение, Реуфъ^-
паша не ^ запов'Ьдва, а исказва само деланае да се

удържа още Шипченския проходъ, като се над^ялъ на
никакво фантастическо примирие, което по негово мне-
ние тр'Ьбвало да сар'Ь поб']Бдоносното шествие ва рус*
ската армия. Тр']Ьбва да се в']^рва, че турския воененъ
министръ е направилъ това безъ да си дава ясна см^^тка
за истинското положение на работигЬ. До вечерта, обаче,
на този день стана ясно, че обходящигЬ русски колони
не с& малки демонстративни части, а ц^^ли корпуси, и
че не с&ществува никакво пр']^мирие. При това положе-
ние Весселъ паша тр-Ьбваше да вземе вече самъ на
себе си отговорностьта и да отстгпи пр^Ьзъ нощьта отъ.
26 — 27-мо число. Истина, че това отстъпление щеше
да бхде извършено на бърза рхка и по-гол^мата часть
отъ артилерията тр'Ьбваше да се пожертва, но то все
пакъ би могло да стане въ изв'Ьстенъ редъ.
Не бЬше късно да се отст&пи и на 27-мо число,
особенно сл'Ьдъ обЬдъ когато Тр']Бвненската колона бЬше
отхвърлена сл^^^,ъ втората й атака, или пакъ прЬзъ
нощьта отъ 27— 28-мо число. Сега, разбира се, отстд-
плението би носило характеръ на б']Бгство, но главната
часть на корпуса можаше още да достигне Ср'Ьдня гора
и като се събере около Стара- Загора да продължи пхтя
за Одринъ.
4) Отъ чисто тактическо гл^дип^е, въ д']Бйствията
на турцит'Ь на 27-мо и 28-мо число мог&тъ да се от-
б^л'Ьжатъ :
а) Твърд'Ь слабит']^ жЬ^ая за да се пр'Ьгради пхтя
за спущанието на Скобелевската колона. Турцит'Ь от-,
криха движението на Иметлий ската колона още на 25
число сутрента и имаха достаточно вр^^ме да организи-
ратъ единъ силенъ страниченъ отрядъ, за да запушать
плтя на излцзанието въ до^щната. Вм'Ьсто това, Весселъ.
паша испраща само слаба една часть отъ 3 — 4 сотни
кавалерия и единъ таборъ п*хота, които едва на 26-то
заематъ контръ-форсигЬ около Иметли. Ако този отрядъ
се съставяше отъ 4 — 5 баталиона, и ако той заемаше

2ав
Общия резероъ, състоящъ отъ 1-ия и 3-ий баталиони
отъ Житоиорския подкъ^ които останаха въ окопит']^ около
Мортирната батарея, иа сЬвериия склонъ на Св. Никола.
Движеиието се потеа ср-Ьдъ гробна тишина; гдста
ухгла прикриваше добре штурмующит^ части и турцигЬ
испърво везаб-Ьл^Ьзваха дищо. Полков^икъ Духонинъ, ръ-
ководителя ва атаката въ първата линия^ 6'Ьше р']&шилъ
да се въснолзува отъ мгглата и да атакува безъ из-
стр'Ьлъ, безъ 11р'Ьдварителна огненна подготовка. Слфдь
като отминаха около 200 раскрачи, капнтанъ Над']Ьйнъ, —
началника на стрелковите роти, пустна една отъ т^хъ
по шоссетО) а други дв^ насочи вл^во отъ п&тя съ ц^ль
да обхване дЬсния флангъ на турските окоци. 2-ия По-
дольски баталиопъ, подъ началството на подиолковникъ
Сендецкий следваше на стотина раскрача задъ стрел-
ците. Двете роти ца този баталионъ вървеха една следъ
друга по шоссетО) а другите две отъ страна задъ ле-
вите стрелкови роти. Приближаванието на тия части
ставаше тъй тихо, че турците можаха да уз^аятъ само
тогава, когато стрелците излЪзоха предъ първата линия
окопи. Раздаде се викатъ „Ура'' и стрелците заедно
съ ротите, отъ 2ия Цодолски баталионъ нахълтаха въ
7*ия окопи. Цо този викь привлече вниманието на тур-
цитгь, и отъ големата траншея пламнаха неколко дружни
залпа. Подъ огненъ градъ, Подолците достигнаха до тая
траншея и беха готови да се хвърлятъ и въ нея. Тукъ,
обачО; те беха изнепаданц и спрени отъ единъ дълбокъ
^ъпкашевъ ровъ, за с&ществуванието на когото не беше
мзвестно до сега нищо. Страните на този ровъ беха
твърде стръмни и покрити съ ледена кора ; поради което
излязанието отъ него беше твърде м&чно.
Ме^у .рова и бруствера ва траншеята съществу-
вание една широка отъ неколко раскрача берма, която
се обстрелваше и фронтално и съ крьстосанъ огьнь.
Освенъ.това турците насипаха туй тесно пространство
м самия ровъ съ бомби отъ мортирните батареи, които

2д»
се пръскаха ср^кдъ гхстата тълпа и причиняваха ос^ромни
загуби. ОфицеритЬ и н^кои отъ по см']&лиН войници
опитваха да се исватерятъ отъ този ужасенъ ровъ, но
всЬви който се подадеше напр^дъ заплащаше съ жи-
вота си. Въ схщото това вр'Ьмя, командира на 2-ия По-
дольски батадионъ, съ часть отъ войсвит^ на първата
линия 6'Ьше се насочилъ малко вл']&во отъ шоссето и ивл'Ьзе
ср']Ьщу Д'Ьсния фасъ на траншеята, гдЬто рова 6'Ьше по
плитакъ. РотигЬ на този флангъ се хвърлиха напр^дъ,
пр'Ьминаха рова, искачиха се на бруствера и навл'Ьзоха
въ укреплението. Но тукъ ги чакаше други сюрпризъ: задъ
заетия брустверъ скществувалъ други, който обстрЬлваше
банката на първия. Всички усилия на храбрия подпол-
ковннкъ Сендецкий да пр'Ьодол']^е това пр'Ьпятствие из-
лязоха безуспешни. Огъня на турцитЯ въ упоръ бЬше
до толкова силенъ, че никой н']^можаше да се мръдне
на налр'Ьдъ, ПодольцитЯ облЬпиха вънкашния склонъ
на този брустверъ и ср']Ьдъ страшния пискъ и трясокъ
на куршумите и бомбитЬ оставаха неподвижни.
Между туй, отзадъ пристигаха на помощь 2.ия
баталионъ отъ Житомирски полкъ и Ьия отъ Брянски.
тези части, съ движението си напрЯдъ, бЪха принудени
егщо да излЯзатъ на шоссето, а отъ тамъ да се хвър-
лятъ на голямата траншея. Скоро и те, слЯдъ като да-
доха огромен жертви, навлезоха въ леденясания ровъ,
а часть отъ техъ заеха позиция' въ десно отъ п&тл
зядъ голите скали. Следъ това полковникъ Духонинъ
испраща последователно иия и 3-ия Подолски бата-
лиони. Едва тези части ставаха отъ закритията си около
Стоманената батарея, веднага ги опсипваше единъ дъждъ
отъ коршуми. При все това доблествите Подолци ^^ьр-
вяха по кървавите следи на своите другари и дости-
гаха до фаталния ровъ. Тукъ обаче и те биваха при-
нуден? да се спрътъ за да увеличатъ числото на жер-
твите. Въ помощь на Подолците скоро се испрати и
1-ия баталионъ отъ Житомирския полкъ, а следъ него

и втория, но и гЬ неможаха да изн^нятъ хода на боа^.
Около 2 часа (^"Ъдъ пладн'Ь вснчвата втора бри-
гада отъ 14^та дивизия и първия Врянски баталионъ*
вече 6'Ьха въ огъня и търа^Ьха страшни загуби. Уси-
лията на офвцерит']^ да вдигватъ частигЬ на напр-Ьдъ
бЪха безусп']Ьшни, защото н']&иаше физическа възможность
да се пр'1одол'6е дълбокия ровъ.
Часа около 3 сл'Ьдъ пладн'Ь генералъ Радецви»
който, заобиколенъ отъ щаба си, сл']Ьдеше за хода на
боя отъ Св. Никола, 8апов'Ьда най посл^ да извадятъ
частит']^ отъ огъня. Почна се постепенното отстакпление
вазадъу което С2що струва големи загуби. Около 4 часа:
частигЬ се прибраха задъ окопит']^ на Св. Никола и
атаката се считаше несполучлгма, Въ С2ЩОто това
вр^ме командира на корпуса получи ново донесение отъ
началника на Тревненската колона, писано въ 10 часа
сутрента. Князъ Святополкъ Мирски извЬставаше^ че
о'1Ъ къмъ Иметли не се чува нищо, че той е издържа^гь
редъ атаки, че загубите му с& гол'Ьми и че става нужда
да се взематъ м^рки за отст&пвание къмъ Г}зово.
Т^Ьжкм мисли душаха старил ветеранъ, който носяше
висшата отговорность за тъзи операция, коато^ повиди-
мому, се завършваше съ катастрофа. Началйика на щаба
на корпуса генералъ-майдръ Димитровски вече написа
телеграфическо донесение до главнокомандующия, въ което
ее съобщаваше за несполуката. Въ тъзи именно минута
отъ нейдЬ наблизо на д)гъ се зачуха виковег! п^рь^*
Поразени отъ това^ всички излизаха изъ закритията сн
за да узнаятъ какво става. С1ф'1лбата на минута утихна.
Изъ ггстата млц*ла на шоссето скоро се показа начал-т
ника на Българското Опълчение генералъ Стол^товъ въ
съпровождение на други двама офицери и турския лол-
ковникъ Ахмедъ-Хаджи бей. Генерала отраоортува на
Радецки, че неприятелските войски доло въ полето с&
капитулирали и му изложи въ общи черти хода на боя
на Иметлийската колона.

Восемьт^^хъ турски баталиона, които подъ начал-
ството на полковниБъ Ахмедъ-Хаджи-бея заемаха цен-
тралната позиция между с. Шипка и Се. Никола с&що
хвърлили оръжието и се пр']&даватъ. Испърво този пол-
ковнйкъ ср^^щналъ Стол']Ьтова съ недоверие и не искалъ
да капитулира, но когато генерала му объяснилъ безис-
ходното положение, той размислилъ и далъ запов']&дь да
се хвърля орхжието. Когато Стол^^товъ мипавалъ по
шоссето, той вид^лъ г&сти р:Ьдове на русски войници,
които л'Ьжел1и по сн'Ьга и помие шлъ испърво, че това
е л^^коя часть спрЬна на почивка, но когато се набли-
жилъ той билъ обхванагь отъ едно чувство на ужасъ
като разбралъ, че това с& избити войници! Скоро той
билъ заб&хЬзанъ отъ санитарите, които прибирали ра-
пенит'& и т^ първи извикали лУ^ря"? к^'^^ узна.1и по*
вината за пр^даванието на турцит*]^.
Загубит^Ь за този три часовъ бой б]^ха огромни, г]&
достигаха до 1700 души убити и рапени и се распр']^д'Ь
ляха между участвувавшитЬ части тъй: Въ Подольскня
полкъ 1073, въ това число 17 офицера. Въ Житомир-
ския полкъ 547, въ това число 10 офицера. Въ Брян-
ския баталионъ 62. Въ отдЬлнигЬ роти на Прдольския
полкъ, които взеха най живо участие въ атаката, за-
губигЬ бЬха: въ 1'вата стргьлкова — 105 че.«., въ З-рата
стргьлкова — 9Ь ; въ *Атята стргьлкова 87; въ пър--
ваша линейна рота 99 человгька.
1) Въ боя на центра на 28-мо число заслужава
да се отб^л^^жи пр']&ди всичко мжжествотс» и самоутвър-
жението па русския офицерипъ и войникъ, което тукъ
се прояв.1ява въ пай грандиозния си видъ. И начални-
ците и войниците съзнаваха, че отиватъ на почти верна
смъртъ и при все това се си испълпиха дълга до по-
следнята минута Въ името на другарството и взаимната
поддържка Подолския полкъ въ 3 часа време губи по-
ловиния си сгставъ и отст&пва само тогава когато па-
чалството намери за възможно да прекрати окончател-
• • •
1^5

242
ното истр^блеиие на този доблестенъ полкъ и да запо-
в^Ьда отст2пванието. Полвовет^^ отъ 14.та дивизия спра-
ведливо се гордеяха съ названието у^Драгомировци'' и
тувъ, както и въ търпеливото прЪнасяяе трудноститЬ
ва зимуванието на Шипка, най релиефно се виждаха
ллодовет% на Драгомировската система на въснитание,
въ основанието на която, както е изв^Ьстно, лежи пр^ди
всичко евангелското изр'Ьчение: „Больше сея любви никто
же имать, да кто душу свою положитъ за други своя^.
Турцит^ С2Щ0 тъй проявиха заб'Ьл^жително упор-
ство. Безъ да се гледа на това че атакующяя се 6'Ьше
приблизилъ гърди съ гърди, петьтЬхъ табора на подков*
никъ Ахмедъ-Хаджи бей се удърясатъ на позицията си
до посл^Ьдвя крайность н сполучватъ да отбиятъ ата-
ките, и туй въ онова врЬме, когато задъ гърба ииъ
работата се завършваше съ очевидна катастрофа.
^) Отъ висотата Св. Никола се виждаше ясно всичкия
атакуванъ участокъ на позицията и при все това щаба на
^'Ия корпусъ, повиднмому, н^Ьмаше пълни св^^дБния за
расположението ва турскигЬ окопи. Дълбокия ровъ прфдъ
укреплението и вторря брустверъ въ траншеята б^Ьха
сюрпризи за атакующия. Това показва С1^ какво искуство
турцйт^ ум^Ьяха да строятъ, примЪняватъ и иаскиратъ
«воит'Ь окопи.
3) Благодарение на г&стата Н2гла руссигЬ осно-
ваха свонт^ дМствия тукъ на скритностьта и внезап-
ностьта. РезултатигЬ испърво б^Ьха много л,обрв, и ако
до края се стр^Ьмяха къмъ това, може би т6 щ'|ха да
^ждатъ по пълни. Тукъ, както и въ всЪки яощенъ боШу
«тръбата и внкътъ «Ура'' бЪха съвсемъ неуместни.
Штурмуюшата колона тр^Ьбваше да се направи достаточно
силна още отъ началото за да можаше да се достигне
цЪлта съ едияъ силенъ потрмсающъ ударъ. Боя въ
подобни случаи има минутенъ характеръ, и ако първия
ударъ не сполучи, то по нататъшните опитвания обикно-
ленно оставатъ безъ резултатъ и струватъ огромни жертви.

243
Така б^ше н тувъ, сдЪдъ спиранието на стр^^лковит-б
роти и 2'вш Подольски батадионъ по нататощвото ввеж-
д%ние въ боя на нови подкрепления саио увеличаваше
загубят^Ь. Едно отъ дв'ЬгЬ : или на атаката се гледаше
като на нощенъ бой и въ такъвъ случай трЪбваше
всичко да се основе па първия ударъ, или това бЪше
дневна атака и тогава тр']^бваше да се поведе по мето-
дично и въ веЬки случай съ надл'Ьжната подготовка
съ огънь.
4) ТурцигЬ отбиха атаката искючително съ огънь,
бедъ да прЬиннаватъ сами въ настъпление. Стр'кабата
ее почаа едва на стотина раскрача и при все това тя
6*6010 неодолима даже за таквиз^ь испитаии чаети яато
Подолеки и Житомирски полкове. Този прим'6ръ най-
добре характеризира силата па съвр1Ьменното скорост-
р^лно ор&жие. Той показа, че ако една атакувааа часть
съхрани моралнит1Ь сили за да остане на позицията си
до ш)сл'Ьдния моментъ^ тя е въ състояние да отблъсне
атакующия съ огънь даже и тогава, когато той се е
ваближилъ вече безнаказано до 100-тина крачки.
5) Турсюта артилерия^ а особенно мортйрнитб ба-
тареи дЪбствуваха твърд!} искустно и много О!^ т^Ьх-
шггЬ бомби ее пръскаха право въ рова, гд^то пройзвож-
даха страпшо опустошение. !1Бдинъ отъ главнит^ аргу-
менти за да се введе въ състава на полската артилерия
и гаубицатй бЬха именно прим^ЬритЪ отъ сполучливите
дШссвна^нЛк.турскитЬ мортири на Шипка.
6) Приближаванието на стр^лковитб роти по шос-
сето безъ ист1НЬлъ до първигЬ турски окопи подгбърждава
още веднъжъ, съ каква безпечнобть се е испълпявала
охранителната служба у турцит-Ь. На тъзи сдщата без-
печность се дължи и безпрепятстве^ното йзлизашю ^ъ
долината на обходните йолони.
7) Огъ схщия този бой се вижда най добре и пол-
зата отъ искуственнит'& прЬпятствия пр^дъ полеви г^Ь
укр'Ьпления, а така с»що и значението на редюитигЬ

244
вътр*]^ въ уБр']^плението. Ако исБуственното пр']&пятствие
сполучи да стр^ макаръ на минута атакующата вълна,
то понататъшнит']^ усилия да се тласне напр^Ьдъ спря-
ната часть мог&тъ да се окажатъ безпол-Ьзеи. Мора.1-
ннт'Ь сили на атакуюпдия, коВто се е спр']&лъ на н'Ь-
колко крачки отъ предмета ва атаката бързо намаля -
ватъ, и ЕОвт'к импусли тр']^бва да бждатъ твърд^^ силви
за да подбутватъ снр^Ьвата часть, и да я направатъ
способна да довърше удара.
8) Боя на ценгра се свеждаше къмъ атака на
открито дефиле. Тукъ вий виждаме най релиефно съ
какви трудности и страшни загуби ех съединени по-
добни фронтални атаки, и до колко е настоятелно необ-
ходимо при най малката възможность да се Д']^йствува
съ обходъ.
Така се завърши носл^^днята кървава борба з&
Шипченския нроходъ, борба която погълна нови гра-
мадни жертви. Въ боевет* на 26 — 28-мо число трит4
колони изобщо изгубиха до 5800 души убити и ранеп^;,.
въ това число до 130 офицера. Въ разнит^Ь колона
загубигЬ бЬха распредЬлени тъй: Въ Тревненската 2100
души, въ Ииетлийската — 1485, въ Шипченската —
1700 души.
ЗагубигЬ на турцигЬ убити и ранени достигаха,
до 4000 души, и бидоха пленени 22000 дущи съ 130-
ор2Дия, много бойни и продоволственни припаси, лагерни
и санитарни принадлежности и обози. Сполучиха да св
пробиятъ П2ть и да изб'Ьгатъ на югъ около 2000 душй.
По този начинъ общата численность на турцигб до боя
възлизаше на 28 — 29 хиляди души, а съ нестроевоа
елементъ — около 30 хиляди.

245
Общо заключение за Шейновската операция.
Еато разгл']&дваме изобщо Шейновската операция
тя ни навожда на слЬд^ющвтЬ общи заключения:
1) Решителната побФда подъ Шейново повлече
задъ себя си твърдЬ важни посл'Ьдствйя Единственната
армия, която можаше да прегради пхтя на руссит*!^ за
Одринъ и Цариградъ б']^ше уничтожена. Султана , който,
сл-Ьдъ паданието на Пл^венъ, б^ше вече почналъ да се
съмн']&ва въ възвгожностьта на понататъшното съпротив-
ление, сега побърза да заяви на своя поб'Ьдитель, че е
готовъ да удовлетвсфя всичкит^ му искания и моляше
за миръ. На Турция бИкше нанесенъ р1}шигеленъ ударъ,
който я направи да изгуби вярата па своит^^ сили и да
се признае победена.
2) Обхода на корпуса на Весселъ паша по двЬ
горски п&теки ср']^дъ дълбокъ сн'Ьгъ и студъ, показва,
че Балкана далечь не пр']^дставлява таквазъ силна и
неодолима пр']&града, както въобще б^ха склонни да я
считатъ. Може да се вземе за правило, че на всичката
Старо-Планииска верига нгьма таквазъ позиция, която
да немоо1се да се обиколи съ пгьхота и планинска ар-
тилерия. Това обстоятелство тр'|1бва да се има винаги
пр^дъ вйдъ, когато става дума за отбраната на тъзи линия.
3) Отбраняющия, който прикове значителни сили
за чисто пасивната отбрана на изв'Ьстенъ проходъ ви*
наги рискува да б&де обиколенъ и да завърши съ ка-
тастрофа. Шейновския бой още веднъжъ потвърждава
че р']&шителната борба за в.1адението на една планинска
линия винаги се разиграва въ полето, а не на планин-
скитЬ върхове. Ето защо при отбраната на една пла-
винска верига войскит^ требва да се распредЪлятъ така,
че въ самит'Ь проходи да се държатъ само отбранителни
застави, а главнит']^ резерви да се съсредоточаватъ от-
задъ въ видъ на подвижни колони, които да се насоч-

— — . " ' ' !
ватъ тамъ гд^^то хютр%4^ва за да ее въспренятстаува иа
дебуширавието на противвшми- Турцит']^ до паданието на
Пл^венъ държаха нодвиженъ резервъ отъ 60 — 70 бата-
лиона въ четире&гь^1ника на кр'Ьпостнт'Ь и съ него
пр^^дприемаха въ ноемврий м'Ьсецъ изв'Ъстнвт'Ь нападения
по долнето течение на съединения Ломъ и на Елена.
Сл^Ьдъ наданието на Пл^венъ, погол'Ьмата часть отъ
тоя резервъ, подъ началството на Фуадъ паша й вис-
шето р2|Воводство на главнокомандующия Сюлейманъ
паша, се насочи и^^гъ Цариградъ и Ямболъ за Плов-
дивъ и София. По този начинъ централЕит']^ и неточни
Балкани останаха да се пазааъ салло отъ тия отряди,
които 6'Ьха приковани къмъ лроходит^.
Понеже пр'|1минаванието на Балкана отъ западния
отрядъ на генерала Гурко се извърши по рано (отъ'
11-й — 16-й декемврий) то къмъ 25-й декемврий когато'
стана ясно, че руссит1} има1ъ нам'Ьренве да форсиратъ
и Шипченския и Троянския проходи, ближайшит^Ь под-
вижни резерви се намираха на линията Пазарджикъ —
Пловдивъ и б^Ьха ангажирани 01ъ отряда на геиералъ
Гурко. При т^зъ условия, за Весселъ паша оставаше
единъ исходъ: Да побърза и напустне Балканската ли-
ния и да 0ТСТ2ПИ съ главнигЬ си сили поне на Ср^двгя'
гора. Но пий вид^Ьхме по- горе, каква анархия сгпдеству-
ваше въ това вр^Ьме въ турското висше командувание; -
ВмЬсто бързи и р'Ьшите1'Ши 'м'Ьрвп^ двамата команданти
на Дунавската турска армия се грижатъ само какъ да
снематъ отъ себе си отговорностьта за приближающяфа^
се катастрофа. Въ р'Ьшителвата минута, когато още
имаше време да се спаси Шипченския корпусъ, Весселъ
паша не можа да намери тъзн вКссйа власгь, коат^ да
му разр1Ьши отстъплението, а мему недостигна граждан-^
ското мъжество да: вземе на себе си отговорностьта. На*
^6-й декемврий еутрента, пр']^д|| кава^<ер^ията на Свято-
полкъ Мирски да скъса телеграфното съобщение, Реуфъ^-
наша не ^ запов'Ьдва, а исказва само желание да се

247'
удържа още Шипченския проходъ, като се над']&ядъ на:
н'|1вакво фантастичесво примирие, което но негово мн*]^-
ние тр'Ьбвало да спр'Ь поб']^доносното шествие на рус-
свата армия. Тр'Ьбва да се в'Ьрва, че турския воененъ
министръ е иаправилъ това безъ да си дава ясна см'Ьтва
за истинското положение на работит'Ь. До вечерта, обаче,
на този день стана ясно, че о6ходящит'Ь русски колони
не с& малки демонстративни части, а ц'Ьли корпуси, и
че не съществува никакво пр']&мирие. При това положе-
ние Весселъ паша тр'Ьбваше да вземе вече самъ на
себе си отговорпостьта и да отст&пи пр'Ьзъ нощьта оть
26 — 27-мо число. Истина, че това отстъпление щеше
да б&де извършено на бърза ръка и по-гол']&мата часть
отъ артилерията тр'Ьбваше да се пожертва, но то все
пакъ би могло да стале въ вгъЬстевъ редъ.
Не бЬше късно да се отст&пи и на 27-мо число^
особенно сл^дъ обЬдъ когато Тр^Ъвненската колона бкше
отхвърлена сл']^дъ втората й атака, или пакъ прЬзъ
нощьта отъ 27— 28-мо число. Сега, разбира се, отстж-
плението би носило характеръ на б']&гство, но главната
часть на корпуса можаше още да достигне Ср']&дня гора
и като се събере около Стара-Загора да продължи п&тя
за Одринъ.
4) Отъ чисто тактическо глЬдище, въ действията
на турцит* на 27-мо и 28-мо число могдтъ да се от-
6'Ьл'Ьжатъ :
а) Твърд']^ слабит'Ь м^рки за да се пр']^гради п&тя
за спущанието на Скобелевската колона. Турцит* от-,
криха движението на Иметлийската колона още на 25
число сутрента и имаха достаточно вр^^ме да организи-
ратъ единъ силенъ страниченъ отрядъ, за да запушать
пътя на излизанието въ долината. Вм']&сто това, Весселъ.
паша испраща само слаба една часть отъ 3 — 4 сотни
кавалерия и единъ таборъ пехота, които едва на 26.то
заематъ контръ-форситЬ около Иметли. Ако този отрядъ
се съставяше отъ 4 — 5 баталиона, и ако той заемаше

«1Ш
24!»
ПОЗИЦИЯ ОБОло Стръмния спускъ, то излизанието на Сбо-
белева можаше още да се забави.
б) Весселъ паша, повидиному, не е съзнавалъ ясно,
че на 27 и 28-мо число погщявтЪ му на върха губяха
пр']^дишната си важность, която сега се пр'6насяше на
ШеВновсБия лагеръ. Вместо да събере и спустни оп
плапината по възможносгь всичко за да го съср^Ьдоточи
въ укрЬпеаия лагеръ за борба на рЬшителния пункть,
ний виждаме че той води боя: сутрента на 27-мо число
само съ 8 табора, и едва надвечеръ събира 15^^16.
Къмъ сутрента на 28-мо число половината огъ силигЬ
му все още оставаха въ планината и само около аладн'Ь
доло б^ха събрани до 25 табора, а на върховег'Ь около
15. Ако турцит* б-Ьха оставили 2 — 3 табора на шос-
сето на южния склонъ на Св. Никола и само слаби
караули на другиг]^ височини и съберяха нр^^ъ нощьта
отъ 27— 28-МО всичко останало въ полето, то утреш-
ната атака ср'Ьщу Святополкъ Мирски все още имаше
ГОЛЕМИ шанси за уса']^хъ и благодарение на вакъснява-
нието на Скобелева можаха, ако не да биятъ по части
и дв']ЬтЪ колони^ то поне да отст2пятъ къмъ СрЪдня
гора. Оставянието на слабъ заслонъ срЬщу западния .
фрс^нтъ и решението да се премине въ настъпление съ
главните сили срЬщу Мирски б^ше единъ образцовъ
маневръ, но пр^дприетъ съ недостатъчни сили той не-
можаше да даде са^щественни резултати.
в) Турската кавалерия пр^зъ 27-мо и 28-мо число
направи всичко каквото можаше да се чака огь една
добра конница. А когато Весселъ паша развЬ бЪлия
флагЬ; тя още съхрани въ себе си достаточпо морални
и материални сили за да си пробие П2ть и излезе отъ
железния обръчъу въ който бЪше попаднала.

ГЛАВА X.
Събитията ол%дъ иапитулацията на Вессе/гь паша|
11л']Ьнената турска армия б^те разд']^леоа на еша-
лони отъ по 4 — 5 хиляди души вс^^ки и испратена подъ
конвой отъ Българското опълчение и други н^вои части
пр^^ прохода за Търново, и отъ тамъ за Свищовъ и
Россия.
Пр^^зъ вечерта на 28-мо число генералъ Скобелевъ
и Святополвъ Мирски обиколиха частит*]^ си и ги бла-
годариха гор']&що отъ свое име и отъ името на главно
командующия за извършения подвигъ. Сутрента на 29-то
число всичкия Шипченски отрядъ се събра въ Шейнов-
ския лагеръ, гдЪто командира на корпуса направи пре-
гл-Ьдъ и благодари за поб1Ьдит'Ь. Зр^лвщето б^вте вели-
чественно. 40 хиляди борци прив'Ьтствуваха своя вете-
ранъ началникъ, който 5 м^^сеци удържаше грозната
Шипка. Още схщия деиь часть отъ войскит'Ь се рас-
пратиха по ближайшигЬ села и въ Казанлъкъ по квар-
тири* Саперит*! и н']&кои команди останаха у Шипка за
да поправляватъ пжтя, по който трЪбваше сега да пр*!-
иине всичката полска артилерия на корпуса и другит'Ь
части, а така с&що и обозит^.
На 1-ий януарий главнокомандующия на Дунавската
армия Великия Князь Николай Никояяевичь направи
лично пр']Ьгледъ на войските на Шипченския отрядъ въ
г. Казанлъкъ, а на 3-то число се сформирува особенъ
авангардъ, който подъ началството на генералъ Скобе-
лева, подули запов^^дь да тръгне по пхтя за Одринъ.
Сега сл']&дъ плЪняванието на Весселъ паша съ ц'Ь-
лйя му корпусъ П2ТЯ за Цариграръ б^ше отворенъ.
/

250
Останвит']^ отъ армилта на Сюлейманъ паша бидоха
спр']&ни около Шовдивъ отъ Западния отрядъ и въ бое-
ветЬ отъ В — 6-й ануарий почти уничтожени. Само жалви
останви 01ъ тъзи грозна армия можаха да се спасатъ
като изб']&гаха въ Родопскит^Ь планини и отъ тамъ за
Галиполи.
»' Авангарда на Скобелева въ съставъ 28 баталиона,
20 ескадрона и 22 оргдия тръгна на 3-й януарий за
Търново-Сейменъ и Харманлий.
Пр']&дния отрядъ на този авангардъ, състоящъ отъ
1-вата кавалерийска дивизия и дв']^т^ стр']^лвови бригади,
подъ началството на генерала Дохтурова, биде испрат
тенъ на напр'Ьдъ още на Ьий януарий. Еъмъ 4:-ий
януарий той зае Харманлий, а на 8-й достигна Одринъ,
когото и залувй безъ съпротивление.
Бъ това вр^ме отряда на генералъ Скобелевъ влиза
въ свързка съ авангарда на Западния отрядъ и съеди-
нено васт&пватъ къмъ Одринъ. Тувъ сл^^дъ малка по-
чивка, сл']^дъ като се съ^)едоточи по гол']&мата часть отъ
Западния отрядъ и оня на генералъ Скобелева, главно-
командующия на Дунавската армия пристига лично въ
втората турска столица, и заповяда да се продължи по-
нататашното поб']^доносно шествие по класическото цари-
градско поле.
Движението къмъ Цариградъ и сключванието на мира.
На Н-й Януарий предния отрядъ заема Демотика.
а на 17«й Чорлу. Въ края на януарий русската армия
зае линията до Чаталд^а, а въ ср']^дата на февруарий
вече стоеше подъ ст']^нит& на Цариградъ.
Поб'Ьдения противникъ н']^маше другь исходъ д
требваше да се съгласи на всичкит1Ь условия на побе-
дителя за миръ.

251
На 19-й февруарий полето на неточния край на
пр']^дм1^стието Санъ-Стефано 1]р^&дставллваше най-величе-
стветно 8р']&лище. 60,000 руссва армия б']&ше се събрала
и чакаше своя главнокомандующъ. Героит^^ на 11л'Ьвенъу
Шипка и Араба-Конакъ чавКаха да чуятъ отъ неговит']^
уста и8В']Ьстието за миръ или нова война. Турски санов-
ници и паши сновяха често между столицата на Сул-
тана и канцелярията на графа Игнатьева въ Санъ-Сте-
фано. Ходяха смътни слухове, че турцит^Ь вЬщо упор-
ствуватъ и въ посл'Ьднята минута, подбодени отъ Англия,
отказвали да се съгласатъ на пр']^дложенигЬ отъ поб^^-
дителя условия. Грозната армия на Царя, построена въ
колони чакаше да чуе запов']&дьта за да се хвърли на
стенит']^ на Цариградъ.
Но ето раздава се командата „смирно^ и отъ
Санъ-Стефано се показа грамадна великолепна кавалкада,
ср'Ьдъ която величественно се развяваше значека на
главнокомандующия. Окрхженъ отъ генералигЬ Гурко,
Скобелевъ, Тотлебена, Великит']^ князе Николай Николае-
вичъ, Лейхтемберски, Ол^енбурски и още много отъ ге-
роите на войната, Великия Князь поздрави своята армия
съ сключванието на мира. Грозно, потр'Ьсающе русско
яура*' се истръгна отъ т^зи шейсеть хиляди гърла, д'Ь-
сятки хиляди шапки пол']^тяха въ въздуха и войната
б']&ше свършена, а България свободна. . . .

■•%

СЪДЪРЖАНИЕ.
Глава I. стр.
Общото положение на театра на войната въ края на
юний 1877 г. и значението иа Шипченския проходъ 1
Глава II
Сформированието и назначението на Передовоя отрядъ 7
Първото пр^минавание на Балкана 8
Заеманието на Тунджанската долина и приготовленията
за първата атака на Шипка 10
Боя на 5 й Юлий на Шипка 15
Описание на Шипченския проходъ 15
Расположение и силит^ на 1урцигЬ на Шипка къмъ5-й
юлий 19
Ходъ на боя на 5 й юлий критически б'Ьл']^жки ... 20
Боя на 6 й юлий и критически б^^^жки 37
ДМствията на 7-й юлий и заеманието на прохода • • 83
ОЛщъ лр-Ьгледъ на събитията отъ 8*ий юлий до 8ий.
Августъ ,36
Глава Ш.
■Аегустоескиттъ боеве.
Боя на 9-й Августъ и критически б'Ьл'1&жки 46
Движението на резервитЬ къмъ Шипченския проходъ . 60
Боя на 10-й августъ и критически б'Ьл']^жки 63
Боя на 1Ьй августъ и критически б1Ьл'Ьжки 65
Боя на 13й свгустъ и критически ("^^л^жки 79
Пристиганието на резервигЬ къмъ Шийка 88
Боя на 13 й августъ и критически бЪл']^жки 90
Боя на 14-4 авгус1Ъ и критически б']^л'Ьжки 99
Края на Августовскит*]^ боеве и загубигЬ на двЪт^Ь страци 101
Критически б']^л'Ьжки по августовскит'Ь операции на Шипка 104

Глава IV.
Положението на Шийка слФдъ. августовските^ боеве . . 113
Нападението на Зелено Дьрво 119
Положението прЪдъ бод ра бй Сентемврий ....,• 130
Гдава V.
Нощния бой на 5«й септецврий и критически бЬл^яал 133
Зймуванието на Ш^пченекит^ въркове 184
Глава П
05щъ очеркъ на събитнята на ц1лия театръ на вой-
ната отъ августЪ;ДО наданието на Шипка 144
Глава т
Положението на войскитФ на генералъ Радецки непо-
средственоо пр'1дй пр'К11инаван11ето на Балкана . . 151
Плана на генерала Радецки за прЪмиваванието на Балкана 153
I 1 • ■
Глава Ш.
Даижението и дтьйетвията на лтьбата колона.
Оаисание м ватл . . » , .....•• 158
Марша ва 34 й декември А на л'Ььата колона .... 159
Движението на 35 й декемврий на лавата колона . • 160
Движението и дМствиата на 36-й декемврий на лЪвата
колона 163
Движението и маневриранието на 37-й декемврий на
лавата колона 164
Боя на 37-й декеиврий въ лЪвата колона 165
Описание на ШеАиовския укр^ненъ лагеръ • • • . . 166
СилитА на турцогЬ н гЬхното распрЬдАлмне • . • « 168
Ходъ на- боа и вр«ги<1ес1Си б^лФажи 169
Боя на 38 й декенвряй 9ь хЬват» колона и врат^есви
б'&л1жви 175
Глава IX.
Движението и дМствията на коложапш не генералъ
СвоСодева 186