Текст
Со о§1е
ТЬ18 18 а (]1§11а] сору о^ а Ьоок (Иа! шая ргекегуе*] Гог депегайопя оп ИЬгагу 811е1уе5 Ьейге 11 «ав саге1'и11у всаппе(] Ьу Ооо§1е ая раг1 о{ а рго]ес1:
Го таке (Ье \уог1(1'5 Ьоокя Й15соуегаЬ1е оп11пе.
II Как 5игу1уе(] 1оп§ епоидК Рог [Ье соруг1@11Г 1о ехр1ге апй 1Ье Ьоок 1о епГег 1Ье риЬИс йоташ. А риЬИс йотат Ьоок 15 опе 1Ьа1: ^уая пеуег 5иЬ]ес1:
Го сору11§ЬГ ог хуИоке 1е§а1 сору1 ч^ИГ Гегт Ьаа ехр11ей. ^ЬеГЬег а Ьоок 15 111 ГИе риЬИс йота1п тау лшу соипГгу Го соипГгу. РиЬИс йотаи! Ьоокк
аге оиг даГешаув 1о ГЬе ракГ, герге5еп11п§ а \уеа1гЬ о^ ЬгкГогу, еи1Гиге апс! кпо\у1ес]§е ГЬаГя ойеп ЛРНсик Го сИксоуег.
Магкк. поГаГюпк апй оГЬег таг^ишНа ргекенГ т ГИе 011§1па1 Уо1ите \у||1 арреш' 1п 1Ь15 й1е - а гет1П(]ег оГгЬ!» Ьоок'5 1оп5 ]оиг11еу йот ГЬе
риЬЬяЬег 1о а НЬгшу ал*] НпаЛу Го уои.
ТТка^е §шс]е1|пе5
Ооо§1е 15 ргоис! Го рагТпег Л1ГЬ 11Ьгаг1е8 Го с11§1Г1ге риЬИс {!ота1п таГепаЬ ап(] таке ГЬет 1А'1<]е1у ассе881Ь1е. Р11Ь11С йота1п Ьоокк Ье1оп8 Го (Ье
риЬЬс апс! «е те теге1у 1)1е1г сикГосИапк. NеуегГЬеIе55, ГЬ15 ^уогк 18 ехреп51уе, 80 1п огйег Го кеер ргоу1(]|п§ ГЬ15 гекоигсе, аде Ьауе Гакеп кГеря Го
ргеуеиГ аЬике Ьу сотп1егс1а1 рагГгек, 111с1ий111д р1ас111§ ГесЬпюа! гекГпсГгопя оп аиГотаГей ^ие^у^п§.
\Уе а150 акк ГЬаГ уои:
+ Маке поп-соттегаа! те о}'1ке }1]е5 \У^е с1ек1§11ей Ооо§1е Воок ЗеагеЬ Рог ике Ьу шЛуИиа]». апй \уе ге^иекГ ГЬаГ уои ике ГЬеяе ГНея Г^ог
региона!, по11-со|]1тегс1а1 ригрокех.
+ В.е}'гат }ют аШотте<1 диегут^ Во по( яепй аиГотаГей циепея о1 апу вогГ Го Ооо§1е'5 яуяГет: ГГуои аге сопйисМпд геяеагсЬ оп тасЬ|пе
Ггап51аГ10п, орГюа! сЬагасГег гесо§п1Г10п ог оГЬег агеак («Ьеге ассекк Го а 1аг§е атоипГ оГ ГехГ 15 Ье1р?1|1, ркаяе сопГасГ ия. \\'е епсоша§е ГЬе
ияе оГриЬИс <]ота1п таГеггак ГогГЬеке рифояек апс! тау Ье аЬ1е ГоЬе1р.
+ МтпШт аПпЬшюп ТЬе Ооо§1е "шаГегтшк" уои кее оп еасЬ й1е 15 е55епГ1а1 Гог 1пГогт1п^! реор1е аЬоиГ (Ь|8 рго]ес1 апй Ье1р1П8 ГЬет Яш)
асМ|Гюпа1 таГег1а15 ГЬгоидИ Соо§1е Воок ЗеагсН. Р1еа5е йо поГ гетоуе 11.
+ Ксер II 1с§с11 \У11аГеуег уоиг ике, гететЬег ГЬаГ уои аге гекро1151Ь1е Г'ог еп5игт§ ГЬа! \у|1аГ уои аге йои!^ 1х 1е§а1. Оо по! акките г!1аГ ]и8Г
Ьесаиье ле ЬеНеуе а Ьоок 15 ш ГЬе риЬИс (1о111а1п Рог ияегх ш Г|1е ип1Гей ЗГаГек, ГЬаГ Г11е \уогк 15 а150 1п ГЬе риЬИс (1о111а1|1 Рог икегх ш о!Ьег
соипГг1е5. \\'11еГ|1ег а Ьоок 15 5!111 1п соруг1@Ь! уаг1е5 Ггот соипГгу Го сонпГгу- ап<1 \уе сап"! оРРег §и1(1апсе оп \уЬе!Ьег апу яресШс ияе оГ
апу 5рес1йс Ьоок !к а]!о\уес!. Р1еа5е йо поГ ахяите Г|1аГ а Ьоок"5 арреагапее 1п Ооо§1е Воок Зеагс11 теапк 1! сап Ье ияес! 1п апу шаппег
а11у\у11еге 1п ГЬе \уог1(1. Соруг1§ЬГ 1пГг1пдетепГ ЬаЬШГу сап Ье цике кеуеге.
АЬои): Соо§)е Воок 8еагсЬ
Ооо§1е'5 т15я1оп 15 Го ог§ап1ге ГЬе \уог1(1'5 1пРогп1а!1оп апД !о таке 1! ип1уег5а11у ассе551Ь1е ап*! икеГик Соо§1е Воок ЗеагсЬ 11е1р5 геа<1ег5
сИксоуег ГЬе \уог1<1'5 Ьоокк \уЬ11е Ье1рт§ аи!Ьог5 ап<1 риЬ115|1ег5 геас11 педа аиЛепсек. Уои сап кешсЬ г1тго11§Ь Г11е Ри11 ГехГ оР ГЬ15 Ьоок оп Г|1е 'леЬ
а! ЬЬ"Ьр: //Ьоока . доод1е . сот/
и
«Т»1
отъ
СРЪБСКО-БЪЛГАРОКАТА ВОЙНА
1335 год-
огь
ЗАПАСНИЯ ПОДГЮЛКОВИПКЪ
С. И. КИСОБЪ.
СОФИЯ
ПЕЧАТНИЦЛ НЛ ИВ. К. ЦУЦКИЪ
1900.
вн
I.
|епьтъ 6 Сетемврнй 18Й5 год. ме завари въ с. Су-
|хивдолъ, севлиевски окрдгь, гд'Ь10, пи съвЪта аа док-
торитЬ, бЬхъ отиптелъ да се лЬкувамъ съ грозде.
р-(; Па другия девь, пр'Ьди об'Ьдъ, дойде въ селото пк-
сарьтъ отъ пов'^реното ми сев.1иевсЕ0 войпско упра-
влепие и ми донесе радостната вЬса за сгеди пението
ща Неточна Румелия съ С^верпа България.
Тая вЬсть бЬше за мепе толкова пеочакваиа и неве-
роятна, щото анг изглЬдахъ испитующе писарьтъ. като ис-
вахъ да се увЬря, да не се е той умонобъркалъ, та незнаешо
какво говоря. Но, когато иотвърди дуиигЬ си и ми подаде
телеграмма, получена отъ Военното Министерство, съ конто
ми се съобщаваше за станалото съединение, и Височайшил
Указъ за свиквапие напаспнтЬ войпнци подъ ор&жие, азъ се
увЬрихъ въ истияностьта на дуиигЬ му.
Не ще съмнЬние, че това неочаквано извЬстие ме при-
иеде въ въсторгъ в неописуема радость.
Първата ми работа, сл1!дъ прочитанието га телеграм-
мята, б'1>[11е да спод-Ьля буйната си радость съ селипит'Ь,
които, 1Ц0Мъ чули за съединението, на тълпи, на тълпи започ-
наха да дохождатъ въ квартирата, ми, лично да се паучатъ
лл истннностьта на распръснатил слухъ. При това тукъ се
бЬха събрали жени и дЬца. Даже старцитЬ, които отдавна
не били напущали огнището си, и г-к, подпирающи се на
тояжкит'Ь си, пр^бгърбени огъ тяжестьта па дълиигЬ си го-
дини и запъхгЬли, пристигаха да се увЬрятъ и т'Ь въ д'Ьй-
ствигелност1,са на станалото събитие. ПослЬдиитЬ благода-
риха на Всевипгния, :!а гд^то имъ бЬ нродължилъ живота и
ги удостоидъ да дочакатъ и съединението на Българил.
— Не, д*до, България ве е още съвсемъ сгедиоена,
обади се в'Ь1сой изъ иежду събранитЬ, тр'Ьб11а и МаЕ1!дониа|
да се присъедини!
— Не, не само Македония требва да се присъедини!
ЕЪмъ маС^ка България, но и другитЬ п части: Одринско,]
Добруджа, Нишъ и Враня, възрази распалепо даскалъ Допчо.Т
— Добъръ е Госаодъ, синко, се обади тихо ст8рец7.тъ|
П. Ллтънковъ — мол домакинъ, нека ви даде Господт. жи-|
вотъ и здравие и това ще б&де. Д'Ьдо Пвавъ, който осво-!
боди едната часть па България, ще ви помогне и за цялото'
й освобождение.
Н^махъ вр4ме да спод^Ьлямъ съ сухиндолчени по пата-
гъкъ своята радость, защото требваше да бързамъ за Се-
влиево, за да распрагя, часъ по-саоро, призоватслнит'[1 би
лети на запаснит'^ войници, споредъ кавто ми се предпис-
ваше въ телеграммата за това възсбднахъ ковя и, придру-)
жевъ отъ писаря, тръгнахъ за Севлиево.
Пжтьтъ до града ми се нокааа безкрайно дълъгъ, при!
всичко, че до него нямаше повече отъ 2'/а — 3 часа пять.
Въ Севлиево сварихъ силно движение. Обикновонпо бев-
лгодпитЬ му улици сега бЬха прЬнълнеии отъ множество на-
родъ: М2же, жени и д^ца. ЖевитЬ, събрани на грунни пр|
портигЬ на кжщята, а мжжегЬ, сновящи изъ улицитЬ, рас-^
па-чено говореха, ка10 даваха пълна воля на своит* па^рио-^
тическя чувства и се заканваха на турцит^й, ако би тЬ дърз-
пали да иинатъ нашата граница. Надвечеръ се зачуха П(
улицит'!^ гайди, кава.ти, тапани и нЬсни. Ккщлта бЬха оки-]
чени съ народни знамена и града — осв'Ьт.1енъ.
Призователнит* билети б^ха пр^Ьдадени още въ сдщатв
вечерь па административната власть, а на 9-й Сеотември!
наборната комисия вече приемаше запаснит']^ войници. Пове-
чето отъ тия нослЬднит^, въодушевени отъ всеобщата ра-^
дость, безъ да б4ха получили призовагелиитЬ си билети, като
нанустнали своиг4 занятия, а селянигЬ — полската работа,
тържественно се явяваха на призовате-шия нупктъ. При това,
явяваха се не само вснчкит^ войници, като исключимъ ония,
които се намираха въ странство, но и младежи на 18—1!)^
годишна възрасть, като молЬха и тЬ да бхдктъ нриети въЩ
редовегЬ на войската, за да се биятъ съ турцитЬ, а1со стане
нужда. Когато се отказваше на тия младежи за приемванието
имъ ъъ редоветЬ на армията, тЬ се явяваха повторно, като
ка^гваха, че били запасни войници. Това обстоятолсгво не
малко затрудняваше бъраого ншъ привмапие.
Пристигай и ето ва тия войници, както споменахъ по
горЬ, ставаше тържествеено. Но още по-блЬскаво и даже
грогателпо бЬше ис[фащаиието нит. въ полковегЬ: майки,
бащи, сестри, роднини и нр., обл'Ьчени въ праздничнигЬ си
прЬгЬои, се стичаха въмъ призователния пунктъ, да испра'
тятъ своиг^б синове, братия и родвнни, като имъ поднасяха
китки н вЬнци отъ разни цвЬтл. ВойпнцитЬ, окичени съ тия
цвЬтп, подъ тактътъ на воипственнит* пЬсни, често зам4ня-
вави съ писъцит^ на гайди, кавали и т&пани, тържественно
заминаваха :1а полковетЬ. Между испращачит'Ь се заб'^л'Ь»-
вахя 11'1жои съ сълзи на очи, по сълзи не отъ жалость за
раздЬ.1ата съ най близкитЪ до сърдцата ииъ, а отъ изблик-
ванйсто на патриотическите чувства, които пълн'Ьха душата
и сърдцето на всЬки българинъ,
ИспращачнгЬ папхтствуваха занаснитЬ войници съ разви
благословии и благопожелавия.
Да ви даде, синко, Госнодъ здравие и си-1а да по-
бедите врагътъ и запааите България, благос.1аеяка старцит^.
Помайте прим4ръ отъ вашит'6 пр'Ьдшествевници, опълчеицигЬ,
които тъй храбро се биха съ турцитЬ при Сгара-Загора,
Шипка и Шейново, пъ вр'1^ме на освободителната война.
Пека Бо1'ь и Св. Богородица ви дад2тъ сила и здравие и ла
иодкрфпятъ десницата, за да поб1Ьдите врага.
— Брей, Иване, Цвятко, да не сте се върнали въ се-
лото съ не окичени съ кръстове гърди, защото вЬмл да ви
приеиемъ, викаха едни отъ момит']^.
— Хемъ гледайте добрЬ да се не уплашите отъ Тур-
цит*, викаха шеговито други, та да стане пужда и ний да
ви дойдемъ на номошъ !
Въ сдщото врЬме между войницигЬ се водеха шумаи
разговори и се държаха воинствеини рЬчи. Такава една воин-
ственна и васърдчителва р'Ьчь държа ва другарит4 си за-
пасния войникъ отъ Габрово, Видивлиевъ.
Ето и саиата р^чь:
— Другари ! Нив, габровчане, видехме какъвъ нотокъ
руссва и българска кръвь се пролФ за освобождението на
България. ВидЬхме, какъ шева опълченци и русски войници
6
ц-Ьлн три хк\\я се бориха на пърха на Шипчепскин палкат.
сь дссеть 11ЛТИ помиогочисленъ иротикпнкъ — ^армилта па
СюлеЙмапг (гаша. Вид^хир. какъ защишицитЬ на Шипчсп-]
скин ирпходъ надяха. каю спони, иодъ ударит! на диинтк'
СюлеЯмааъ-нашони ордии, — -вЬковпигЬ млчители па българскил
пародъ — ц|) т% защитниднт* ма нрохода, яе трепнаха, пс
аанустняха позицията си и сиаснха Шипка, спасиха войниш- ^
ката честь и освободиха България. И
Сега пий, другари, ще сн ппжа.1имъ ли живота, за да ~
сн заназимъ свободата, извоювана съ потоци скяоа българска
и русска крьвь? Ще допустнемъ ли нашити заклети врагове
— турци1"Ь - — да нахлуя гъ въ пр ЬдЬлитЪ на прЬкрасвата|
1Пжма-Г»глгария? Не, другари, ний до едипъ ще налнемъ,Г
ще сн сложимъ костит-Ь па бойното поле, по н*ма да до-|
пустпеаъ накъ да стлпн гур*"'"" кракъ на българската земя!
Нека още ведвъжъ покажемъ, че бтлгарипътъ пе жали леи-
вога си. за да запазп милото си отси^ство.
Да живЪе Г>ъ.1гария, да живЬе Негово Височество Кннзь
Ллександръ !
— НиВ нсиица ще падпемъ па бойното поле, ао аЬма'
да допустнемъ 'Гурцин пакъ да пи пороби, и;1викаха всички. ^
— НЬма да допустнемъ, ще наднемъ до едянъ, или щ^|
ноб'Ьдимъ врага, се. чуваха хилнди гласове, а водиръ това"
гръмливото ,ура" се повссе, като вълна по направление,
къмъ ШипчепсЕИя балканъ — - тамъ, гдЬто сега ночиватъ ко'
сти1"Ь на поборпнцит^ за свободата па Пългария . . .
Не знамъ, дали рЬчьта бЬ толкова трогателна, илв иъо'
обстаповката и събитията я иравЬха такава, че по лицата .^
цочти па всички потекоха сълзи отъ умиление. И
Всички говорЬха, че скоро пи прЬдстои да С1' сблъскаме"
съ турцитЬ, и никой не допущаше, че не ще можемъ побкдв. ^
Имаше, наистина, хора, които не се Бъсхищаваха отъ гор-в
пята мисъль; по и т'Ьхнит'Ь взглядове не се състояха осв*Ьнъ"
въ думвт'Ь: „игчпичко ще поб'Ьдицъ, не ще бжд»гь силит!
ни равпи, но Вогъ и пралдата сл па нашата страна" и пр^
Не може да се замълчи за обстоятелството, което В(
малко способствуваше за нробуждаяие воннствения духъ
българигЬ, а следователно и в4ра въ пълна сполука. Това
обстоятелство б^пш, че въ редовет4 на нашата млада армия
се намираха русски офицери, — тия безстрашни и самоот-
1
1Ъ I
I
вержеви борци, които пр'11ди в^Ьколко години, цЬли демть
м1)Сеца воюваха за свободата иа България. ОсвЬнъ това, ни-
кой не дппущаше, че Россия, ко;ло съ кръвьта на свонтй
стотици з^иляди синове оросн ц'Ьла България, ще ви остави
безъ своето покровителство.
— Нашата освободителка — велика Россия — в^иа
да ви остави безъ сволта ооддържка, казваха българитЬ. За
туй ли тя пожертвува стотини хиляди войници и милнояи
рубли, за да ни остави пакъ да попаднемъ подъ сдщото, ако
пе и Бъ по-лош(] робство? Това е невъзможно!
И тия думи: „това е вевъзиожпо" се чуваха навсЬЕХд'^.
Отъ изложевото до тукъ всЬки може да вади заключе-
ние, какво б* нравственото състояние на българския народъ,
който даваше отъ своята ср^да контингента на войската, съ
какво настроение постъпваха запаснитЬ войници въ ридовет'^
[!а иладата ни армия, а, следователно, и какво можеше да
се очаква отъ нея.
Още въ първит^ дни на призива, молихъ телеграфиче-
ски Военното Министерство да бкдл назначенъ въ редоветЬ
па дМствующата армия. Въ отговоръ на това Министер-
ството сащо съ телеграмма отъ 12 Сеитемврнн ме запита,
приемамъ ли да бхдк назначенъ началникъ ва народното
опълчение. Макаръ и да ве внаяхъ, каква ро-ш ще играе
посл^Ьднето въ предстоящата войва, нито пъкъ каква орга-
низация ще получи то, с<^ пакъ за да се нам'Ьря часъ по-
скоро въ София, отговорихъ утвърдително. Но да тръгна не-
забавно за София ми б^ положително вевъзиожно, и то по
причина, че силно страдахъ огъ ревматизмъ въ крака, щото
ве можехъ и да стапвамъ. Но на 17 СептемвриЗ, при всичко,
че кракътъ ми още не б'^ оздрав'Ьлъ, тръгнахъ, за по-скоро,
съ пощенски кола.
Пр-Ьди още да вапустна Севлиево, стана известно, че
русскитЬ офицери, които служаха въ българската войска, били
получили запов'6дь отъ русското Военно Министерство да тръг-
натъ незабавно аа. Россия — обстоятелство, което произведе
на населението потрясающе впечат.1ение. Не ще съмнение,
че това се отрази и на войската.
Като пристигвахъ въ г. Ловсчъ, заб'Ъл'6захъ, че и лов-
ченскитЬ граждане бЬха умислени и угрижени отъ положе-
нието, въ което се намираше България. 11ри все това т^
-- г-*к
8
пакъ пе допуагаха, че Россия, съ оггеглюванието аа своитй
офицери, 1Щ.' ни 1ч"гаг!И на произиача па слдбата.
До ка.шото ложахъ да забклЬжа, както пфнцеригЬ, така
и пойпицигЬ бЬха угрижеви. Но подъ тая вьвкаиша угри-
женосгь у младитЬ български офицери, особенно у ония, воито
получиха назначение да командуватъ роти, дружини и цол-
коие, се за&Ьл'Ь:}11ашо едво неиспитвано до това врЬме и мхчпо
свриваеио задоволство. Та можете ли ипъкъ и да Ллде? —
МладнтЬ капитани изведиъжъ получиха писоки пазпачепи»
— командири на полкове и дружи[|и, а поручици и подпо-
ручици — ротни командири ! Кой отъ тЬхъ можеше да меч
тае прЬди десетипа допя за тааива високи длъжности'? . . .
— Лоп1а е работата, ми каза майоръ С]ефановичъ,
русСБи офиц^рг (родомъ сърбинъ), командир!) на бившата 14-та
Севлиевска дружина, а сега дружииа отъ 4-тн и. 11л'ЬБенски
колкъ, лоша е работата : турцитЬ дпесъ, утр'|1 може да за-
иочнатъ военните дЬйствия, а между това руескнгЬ офицери
папущатъ редовегЬ на българската армия, и то въ това вр4ме,
когато България се намира въ най критическо положение!....
Майоръ Сгефановичъ бЬше отъ опин сърби, които гле-
даха на българитЪ като на своя братя и обичаше Россия,
освободителка и покровителка па славянетЬ, а 1пвабит'Ь, които
бЬха заграбили, безъ да б'!^ха про.1^ли нито 1Ш11ка кръвь,
сръбскит* аеии Босна и Херцеговина, мразЬше отъ душа.
При всичко че другигЬ русски офицери б4ха се оттег-
лили отъ коландуванието на частигЬ и чакаха да получатъ
съдържанието си, за да могатъ да ^шмиватъ за Россие,
майоръ Стефановичъ, папротивъ, продължаваше да работи не-
уморцо, като помагаше на младит11 и неопитни офицери и
довършатъ мобилизацията на нолка.
и тия м^тадн и неопитни офицери, требва да ииъ ее
ирнзнае, рабогЬха безъ умора и бе.чъ почивка.
Още пря първата пи ср'Ьи[а, майиръ Стефановичъ ми
нсказа своето незадоволство от-ь българския печатъ, който
гьй ЛБПО Е необмислено нападаше яростно « даже псуваше
нашата освободителка — ■ Россия.
— Е, бре, що сй тия хора — ватигЬ вестникари, та
така безумно и безъ срамъ панадагъ и псуватъ тая Россин,
която пожертвува за осьобождението на Българин стотини
хиляди войници, съ кръвьта на които с& о6.гЬеи бъ^1гарскит'11
9
полета и плапипи, конто кр-ьвь още ае е иаслхаала, и по-
харчи милиони рубли? Лко българит^Ь пй веобмислено иапа-
датъ Россил, югапа тЬ иа кого ще се вадЬватъ? На тия...
Австрия и Англия ли"? — Не, пакъ Госсин ще се застдси
яа васъ. — Не требва, па и бесполезао е да се раздраз-
инва нашата обща освободител [са ; затова кажп, продължи
Стефасовичг, тамь на вашитЬ управлпющн — мипистрит^ —
да не раздухватъ 01-ьня, а да го потушаватъ; да забраплтъ
па вЬстпицитЬ всЬкакви хули и псувпн по адресса на Россия,
Нека пе аабрасятъ, че, ако не бЬше Риссил, върху конто
сега синятъ най-гаусаи псувии, Б-ьлгария н до сега щЬше да
|де подъ тежкия турски яремъ , . .
Сл'!^дъ това, маЗоръ Стефаоовичъ взе перо и книга и
_вапнса пЬколко точки : по довършваннето па шобилизацнита,
»одоволствието на войската, съсрЬдоточаванието й на гра-
|1цата, организацията на опълчсоието, снабдяванието части-
т'{> съ патрони и пр. и, като ми подаде написаната книга,
каза:
— Деветь годипи съмх се трудилъ за българската ар-
9я, И да зависеше отъ мепе, и сега бихъ раадЬлв-чъ уча-
стьта на моята любима дружина ; по, както виждате, това
ие мога да направя, понеже ни прЬдписватъ да напуснемъ
Ьъдгария. Зем'!Ьте тия б'^Ьл'!Ьжки, ще 6яд2 щастлнвъ, ако си
послужите съ т^Ьхъ.
Въ заключение, майоръ Стефановичъ исказа искрено же-
лание, щото между България и Сърбия да стане едно спо-
цазумЬние з» съвм^йстно действие противъ Турция.
Населението въ градищата и селата, нр^Ъзъ които мина-
"вахт. до София, бЬше много угрижено. Първия ентузиязмъ,
съ който то б'Ьше обхванато, започна скоро да отслабва,
слЬдъ оттеглювапието на русскит^Ь офицери отъ войската.
Въ това оттеглювавие паселението виждаше, че Россил
1и оставя сами да се расправнме съ Турция, която била още
^илаа и имала добра армия.
Въ Нл^венъ, догдЬто промЬняваха пощенскит11 коне, азъ
^ отбихъ въ едно кафене, гд^Ьто б'Ьхъ заобиколенъ отъ по-
.чнатн и непознати граждани, които ме отрупваха съ много
въпроси, разбира се, с^ за злобата на деня: „ще имаие ли
война съ Турция, дали ще мол:ем'ь противостоя ср^Ьщу ней-
ятЬ пълчища" и пр.
10
На тип ьъпроси яаъ чяъ исказвахъ моето убЬжлспие,
ииенао, че иоваа съ Турци», вЬроитио, нЕ^ма да имаме; ио
ако това се оучи, България це моасе да аанази своята сво-
бода, искуиена съ ц1шата па скхаата русска и българска
кръвь.
— Ако шепа опълченци на Шипка, подпомогнати отъ
една незпачигелна часть русска войска, задържаха цЬлата
Сюлейшанъ- пашова ариш1, зака.1еиа въ биткит-Ь съ черно-
горцигЬ, бошияцитЬ, херцегонинцитЬ и, най-сетаЬ, съ бъл-
гарите при Стара-Загора, то защо сега, когато имаме добр'Ь
обучена и въорх/кепа войска, която не ао-лошо ще се бие
отъ онъ.]чепцит'Ь, да яе просввостоимъ и, ако трЬбва, да не
иападнемъ ва турската войска, аЕО послЬдпята, разбира се,
дртзие да павлЬзс въ пр'Ьд-ЬлигЬ на България, толкозъ ио-
вече, че ннй сега имале маого пушки, патрони и други при-
падлежиости, оставели намъ отъ Росена, съ които ще се въ~
ор2Л1и парода, за да си :т11ази свободата?
Всички слушатели клат'6ха глава въ знакъ на удобре-
Еие, а едипъ отъ тЬкъ, като показа сь ркка къмъ ср'ещии-
тЬ гробища, отговори :
— Виждате ли тия гробища? Тамъ почиватъ костигЬ
па падвалигЬ за свободата ни русски воЗинци, чипто брой е
много цо-гол'Ьмъ отъ опя на сегашната наша армия. Оси'Ьаъ
гова, ако Турцил пи нападне, пий П1е има да се боримъ и
съ турското население, което отъ сега още се е наежило, но
кротува.
При тия послЬдии думи азъ неволно си црипомнихъ за
турското население въ Стара-Загора и цЬлия окрдгъ, въ
врЬме ва русско турската война, а именно отъ 13 до 19
юлий 1877 год.
По нжтя, не далечъ отъ Орхааие, срЬщнахъ стария си
познайпикъ С, конто се б4ше увилъ въ хубавата си енотова
шуба и мечтателно дрЬмЬше въ фаетопа. Азъ го спр^хъ и
распитахъ за положепието на работитЬ у насъ. На въпрп-
ситЬ ми С. отговаряше касо и съ явно нежелание. Та имаше
защо. С. сега бЬше станалъ действително гол'Ьиъ челов'Ькъ.
Той се б'Ь заловилъ за тая именно работа, за която ми бЪше
говорилъ единъ день въ Търново, въ врЬме на русско-тур-
ската войва. Азъ още тогава му б4хъ напомпилъ, че на та-
Еъвъ патриотъ, като пего, местото му бФше въ редовете на
4
11
к
опълчението и че, кмЬсто камшиЕъ въ рлка, подобрЬ би му
прилича.10 путка; а тон ми от1'ов(Ц)н, чо пашата работа била
га „'''ймъ", а неговата щ^Ьла да бдде иосл'Ь.
Хмг, когато всички патриоти се стремятъ тамъ —
вапр^дъ — въ София и на границата, С. си отива въ Тър-
иово, помнслйхъ ааъ и певолво си припомнихъ дуцитЬ па опзи,
стрували се достоевъ, гръцки генералъ, който каза-шъ р'Ьши-
телпо: — Напр'1)Д1., юпаци, да умрете, или да се освободила !
На 18 Сеатемврий вечерьта вристягнахъ въ София.
'лицигЬ на града 5'Ьха црЬпглиени съ множество иародъ.
Сутришта па 19 се лвихъ па военния министръ, ма-
йоръ Никнфоровъ.
Ако не бЬше искалъ да те назнача въ д'Ьастиу|о-
и^ата армия, щ'Ьхъ да те оставя въ Севлиево па покой, по-
неже ьвалхъ отъ кнлзь Кантакузниа, че си билъ боленъ, зли
каза моя старь прилтел!., маноръ Никифоровъ.
Наистина, болестьта, която б-Ьхъ спечелилъ още въ осво-
бодителната война, до толкова б'^ аапр^^днала, щото пр'Ьзъ
1881 — 82 г. безъ малко щ'Ьхъ да се преселя па онзи свЬтъ ;
по, благодарение на Карлсбадскит-Ь минерални води, азъ се
бЬхъ малко позакр^пилх. Обаче, въ пача-юто на 1885 г.
болестьта ми пякъ позна да се усилва и азъ, почти сгър-
бепъ, сдвамъ върв^Ьхъ. За това, когато бившия воененъ ми-
нистръ, впязь Еантакузвнъ, б'Ь дошелъ нр'Ьзъ лЪтото въ г.
Севлиево и азъ му се пр^дсгавихъ, моя болезпепъ изгледъ
му 6± направилъ силно впечатление. Той ме покани да сЬдна,
распита ме, кога и гд'6 съмъ се разболЬлъ, и по нсговий
съв'Ь'п. отядохъ да се л-Ькувамъ съ грозде въ Сухиндолъ.
СлЬдь това майоръ Никнфоровъ мв расказа, че Воен-
иот'о Министерство имало нам-Ьрепие да даде нова органи-
а-щиа ва Българското Народно Опълчение, но но причина,
че нЬма^ю достатъчно число 0({)ицери и унтеръ- офицери, оста-
вило това сн наиЬрение. Най по&тЬ майоръ Никифоровъ ме
попита, не желан ли да б;вдж назначенъ за коиаидирь ва
'2-й п-Ьшн Струмски полкъ, намЬсго майоръ Гуджева, който
ш^лъ да бжде назначенъ за началникъ на западния отрндъ.
Когато му отговорихъ, че сриемамъ за кадФто ме пазначатъ,
той каза: — Като е тъй, още днесх ще получишъ пр'Ьдци-
санис и ще трЬбва незабавно да замипешъ за новото си
:товавиачение.
12
Не ^(абраоихъ да запигамъ мниистра, 1:акъ в-ьролтъ ра-
ботшЬ, а именно: съединението, мобнлнаацията на армията,
съср'Ьдоточававието на иосл'1!двята и пр., и да заговори за
испристийнин ишкь, войто оатиг!Б вестници А'ьр:ка'1'ъ сиримо
русскигЬ офицери и Россня, вато вазахъ, че правителството
би трЬбвало да забрани на вЬстницигЬ да нападатъ тая
държава, която едвамъ аркди пЬколко години пи бЬше по-
дарила нашата свобода и която, въ случай на нужда, оааъ
ще ни помогне. Но отъ първит^ му още думи разбрахъ, че
и той - - майоръ Ннкифоровъ ^ бЬше заразепъ отъ болесгьта
яРуссофобетво". Младия български воевенъ министръ не мо-
жеше да скрие вдтргЬшното си задоволство, за гдЬто се от-
теглиха русскит'^ офицери, а сл'6дователно, и военния ми-
нис1ръ князь Каптакузинъ, когото бЬ замЬстилъ.
Тогава казваха, че ве по-малко билъ доволенъ и Кпи-
зьтъ, загд4то се избавнлъ отъ онеката еа руссина — воен-
ния министръ.
Като излЬзохъ отъ министерството, отбихъ се въ Алев-
сандровската градина, гдЬт» сварихъ една компания млади
български офицери, които б-Ьха сЬднали около маеит* и живо
разискваха. Тия м.тди офицери, като ме видеха, извикаха:
— Ее . ., и вий ли пристигнахте?! Ний се научихме,
че вий тамъ, въ Севлиево, душа берете, но види се прибли-
жаванието ([а воениит^ дМствия да ви е съживило.
— Сврнплнвата върба е по-дълготрайпа, отговорихъ
азъ шеговито и С'!^днахъ нра тЬхъ.
Мене ми б^Ьше драго да слушамъ тил млади, пъргави
и пълаи съ енергия офицери. Азъ се въсхищавахъ, като ги
слушахъ съ какхвъ патосъ т-Ь раснравяха за успЬшпата мо-
билизация на армията, при всичко, че русскитЬ офицери били
папустнали &]ужбата, а нал-вече съ каква самоуверен пость
се готвеха да се сразятъ съ неприятеля си — Турция, ако
тя би посегнала да ни отнеме Южна България! Азъ просто
се любувахъ на тил нрЬданви офицери.
До единъ ще падпемъ. Ще слошимъ костит'Ь си на бой-
ното поле, но иЪма да допустнемъ на Турция и кракътъ й
да етапи въ пр^дФлитЬ на Къ.|1гария, викаха распа^теио тЬ.
Сега България не е вече немощна и безсилна ра^1 и пр.
Едно ли се ве хареса само въ поведението на тия
млади и екзалтирани офицери, и то бЬ обстоятелството, че
13
н'Акои отъ тЪкъ явпо исказваха своето незадоволство спрямо
бившит'Ь си до вчера началници — русскнгЬ офицери, като
че ли послЬдеитЬ б^Ьха виновати, за гдЬто нануетнали служ-
бата. Така наприм^Ьръ, когато вдваъ русскв офнцеръ, вече
пр'ЬХ1)'Ьшенъ въ цивилни др4хи, мина покрай насъ, нЬвои
отъ млалят'6 офицери се престориха, че ве го виждатъ и
пе му отдадоха приличната честь.
Това поведепие ва пЬколципата нашв офицери ме силно
възмути. Азъ не можахъ да се стърпя отъ да не искажа
своето негодувание за поетапната имъ спрямо до вчерашното
имъ началство.
Отх градината отидохъ у моя старъ другарь по опъ.1-
чеиство, Д-ръ Мирковъ, съ когото й'1!хме участвували въ бит-
китЬ прЬзъ вр'Ьме на сърбско- турската и русско-турсвата
войпи. Отъ него случайно се паучихъ, че бившия воепеаъ
мипистръ, кнлзь Каатакузинъ, билъ живЬллъ у дома му.
Като си припомпихъ за плодотворната д'Ьятелпость на
киязь Кантакузина по организацията на българската армия
и горещото участие, което той 64 взелъ въ моята сждба, аз7>
р'11шихъ да му се 11р'Ьдста1!я и лично да му искажа благодар-
яостьта си. РЬшено и сторено.
Княза се оказа въ ккщи. Той па минутата ме прие
твгрл'Ь любезно и ме распита за здравието ми. Сл'Ьдъ това
стана дума за з.1обата на деня, а именно за мобилизацията
ва армията и за очакваната война. Въ тоя разговоръ кпяза
просълзенъ исказа своето безпокойствио за участ[.та ва
България.
— Страхъ ме е за България, кааа той, страна още
млада, несформирована. Войската в още неопитна; а осв'Ьнъ
това отсатствуватъ и гсЬкакви средства пе саио за нападе-
пие, но и за отбрапа. Новата организация на армията не е
още съвсЬмх довършена и много н^Ьща н още недостигатъ.
НаЙ-иослЬ, ето и пий, русскит4 офицери, се оттегляме и
армията остава въ р&ц4т4 па безспорно храбри и пълни съ
патриотизмъ и енергия, по още млади и неопитни офи-
цери.
Лзъ нопнтахъ княза: „Нимя съ извикванието на рус-
скит'Ь офицери отъ българската армия Россвя ще пи остави
на произвола па сддбага? И ще допустне ли тя да се сру-
ти онова здание, въздигнато върху костигЬ ва вейнит!; сто-
тини ХЙ.1ЯДИ в^рни сивове и цеиеятирано съ скааата ии1
връвь?" . . .
Россня постоянно се е грижила и се грижи за сад-
бината на България, отговори князьтъ, и ано българнг!^ иЬха
по търа^Ьлнви, съединепието се щ^Бше да стане и ио-^коро
огъ колкото мислЬха тЬ- Но сега Россия е иоставева въ
твърд^Ь затрудантелсо положение. Россия не може ца се от-
каже да защищана онова, що е спечелила съ толкова гол{)ни
жъртви, но днесъ тя не може да дигне оряжие — толвозъ
повече, че сл^дъ пос14далга русско-турска война още яе е
дошла, па и за дълго вр'Ьме още не ще доЗде въ себе си.
Въ всЬеи случай, Россия и за напр-Ьдъ ще се грижи за сла-
вяпитЪ изобщо, както се е грижила и до сега. Тл не може
и нЬма никога да се отклони огъ своята традиционна
освободителна политика. А сега, дай Боже, да въстър-
жествува българското ор&жяе, ако България баде нападната,
1{«лкото се отнасл до извиквааието ла русскнтЬ офиие|1Н,
съгласете се, че Россня не можеше да постдии инъкъ, аа-
щото противницит'^ н щ'!Бха нея да обвинятъ за стапалот(1
съединение, свърши князь Кантдкузинъ.
Като му поблагодарихъ още веднъжъ за положения отъ
него трудъ да организира вашата армия и како му поже-
лахъ добъръ на^ть, понеже той се кан'&ше да напустае Бъл-
гария, а8ъ си излЬзохъ.
— А - а - , визита ли правите на московцитЬ, които
тъй неочаквано и не аа вр'!Ьие папущатъ България в то
когато се намираме въ най-критическо аоложевие ! ме ср'Ьщ-
наха двала млади офицери при излизанието ми.
— Правя визита на князь Кантакузинъ, който, както
и всичкитЬ русски 0|[)ицери, направи твърд'^ много за бъл-
гарската армия, отговорихъ аатъртево азъ. Колкото се от-
нася аъкъ до москоБЦИг^Б, требва да знаете, че въ случай
на нужда, т4 — московциг*, а не аЬмцвт* ще ни се ири-
текатъ пакъ на помощь.
Узнахъ отпос.!*, че това мое посещение у дРусскигЬ
офицери" било станало извЬстно на мнозина отъ военвнН.
ПослЬдпигЬ знаяха за него още на сдщия день. По-сетиЬ
то стигнало и до ушит^ на Княза, който ме нарекълъ рус-
со<|)илъ, - — в'!&що, което, впрочемъ, и ве крияхъ.
На 19 Сеигемврий се очакваше присти|ааието на 3-ти
п. БдинсЕи полкъ в-ь столицата. Затова софилаци, събрани
на тълпи, отиваха къмъ „Шарения мостъ' и по Ломското
шосе да го посрЪщатъ. Азъ, наедно съ други офицери, се
уиатихъ ва сдщото м^сто. На края па града, отвъдъ Шаре-
ния мостъ и по Ломското шосе 6'Ь почернело отъ вародъ, а
между това отъ града не преставаха да идатъ и други хора.
Всички очакваха да видятъ Бдинцит^^, които заминаваха :^а
турската граница — тамъ, гдЪто, в'6роятно, ги очакваше
ср^Ьща съ неприятеля.
Понеже полкътъ още се не виждаше, то мнозина по-
теглиха по шосето, Азъ и двама още офицери направихме
сащото. Най-сетн*, ето че пристигатъ. Челото на полка
едва доближаваше с. Върба, а опашката му, не се виждаше.
Тя се губеше далеко, далеко назадъ, като се криеше задъ
една разредена върволица отъ войници. Посл'Ьднит'1, сгъроепи
подъ тяжестьта на т']^хната походна боева амуниция, едваиъ
си влачеха краката. Това походно движение на полка про-
изведе силно впечатление на всички безь разлика. Азъ вед-
нага си спомнихъ за оня С2ЩИЯ походъ па българското опъл-
чение на 13 Юний 1877 г. отъ гр. Руше-де-веде до с. Бог-
дана, въ Р0М2НИЯ.
Когато полБътъ пристигна край града София, тамъ бЪха
се стекли почти всичкигЬ граждапв.
Полкътъ се расположи въ Александровската казар11а;
но и тукъ редътъ не б'Ьше по-добъръ отъ онзи въ вр4ме на
похода. Казваха, че войницит'^ били оставени сами да се
грижатъ за храпата си, тъй като артелщици не били испра-
тени напрЬдъ, за да вриготвятъ ястие, така щото полкътъ,
щомъ билъ отведенъ въ казармит4, войницит*, като вид^Ьли,
че началството не било се погрижило за тЬхъ, оставили пуш-
кигЬ, спели отъ гърба си торбигЬ и тръгнали пзъ града да
си търслтъ храна. За причината на тая безредица и и;зм2ч-
ваннето на войницитФ, въ врЬие ва похода, много се гово-
Р'1|те, но най-много се хвърляше вината върху висшето на-
чалство, което, безъ всякакво основание, 64 назначило отъ
□итт'6хъ капитани пай-младшия да води полка отъ Видннъ
за Софил.
Отъ горпето распореждание на висшето началство имаше
и другъ лошъ резултатъ, а той 6'Ьше, че офицерягЬ и дол-
ните чинове явно критикуваха дЬйствията и распорежданинта
аа началството ся. Говореше се по-пос^яФ, че всгЬдствие Иа
това крити кувание, нача^тиикътъ па западмии отрилт> ^аплаш-
валг ла прЬдале виноипит!! па половин схдъ.
П.
а 20 Септемврий, вадвечсрь, приети гплх!. въ г. Кюс-
тендилъ и още сжщил день се нвихъ ва майорг Гуд-
^^А жена, като па коиецдантъ па града и бхдхщъ иой
№ началиикъ; а ва сл'Ьдующия девь 21 Септеиврий при-
' ехъ командуването аа полка па законно оспованне.
По случай пр^даванието па полка, майоръ Гуджевг
произнесе ва г. г. офицери г6 едва кратка рЬчь. Между друго
той хвърли укоръ върху русскитЬ офицери и Россвя : върху
първит-Ь - защото, щомъ били получили заповЬд!. ла на-
пустватъ редоветЬ на армията, започнали да укорнвагь Бъл-
гария, за гдЬто провъзгласила съединевието противъ волята
на Россип и защото, изобщо, не съчувствува^^и па съедине-
нието ; върху втората — защото въ това критическо аа Бъл-
гария вр'!&ме, извиква своигЬ офицери. При това, майоръ
Гуджевъ изрЬче и слЬдующигЬ думи; „ний щеимъ докажемъ,
че и безъ т'1>хъ ще можемъ да новедемъ Българската армия
срЬщу неприятеля".
СлЬдъ майоръ Гуджева и азъ казахъ няколко думи на
г. г. офицерит*, като исказахъ моята надежда, че тЬ офи-
церит'Ь ще ми бкд2тъ добрв и усърдни помощници въ труд-
ната ми обя:}аностъ, като полковнй командирь, и че, въ слу-
чай ва война, ще взематъ примЬръ и ще черпятъ нраствепна
свла и войнишка доблесть отъ своитЬ пр'Ьдшественици —
опълченцит'Ь отъ 3-та дружина на българското опълчение,
която се 0Т.1ИЧИ въ биткит^ въ освободителната война при
Стара-Загора, Шипка и Шейново в която сега се числи въ
състава на 2-й п. Струмски полкъ подъ сжщил Л'; 3. Прн
това исказахъ още надежда, че СтрумцитЬ н-Ьма да пожа-
лятъ и посл'!;дпята си капка кръвь, за да запазятъ освнте-
яата съ кръвь светиня — Самарското зпаие, подъ което
паднаха много доблестни войници, въ слщого число и без-
мерно храбрия и доблестния годполковникъ Калитинъ — во-
^адкрь ва 3-та дружина, който и сега се числи на чело
въ саисъка на г. г. офицервгЬ отъ полка я с4нката ва ко-
ито ще бди надъ СтрумцигЬ
Ж Щомъ се била обявила мобилизацията, русскитЬ 0||)ицерн
отъ Струмскин оолЕъ, на чело съ полковия Еоиандпрь, иол-
коваикъ Рихтеръ, били се запзели сь голямо усърдие за ра-
бота и развива.'1и рЬдка дЬягелность. Но, когато въ сркдата
на иЬсецъ СептеивриЗ били получили заповЬдт. да сдаватъ
частит4 си и се готвятъ за пйть за Россня, започнали да
гледатъ на всичко съ апатия, а н^Ькои отъ тЬхъ са се от-
насяли съ гол'Ьмо несьчувствие къиъ съединението, което
бяло станало противъ волята на Россия.
Сдавапието па частитЬ отъ русскитЬ офицери и прие-
манието имъ отъ българскигЬ ставало повърхпостио. По
тагсъвъ начинъ нашитЬ млади и неопитни офицери, повтарямъ,
изведнъжъ сь се намирали на високи длъжности : ротни, дру-
жипии, полкови и отрядни БОмандири. Това обстоятелство пе
малко спомогнало да се развие духа на самостонтелность в
енергия въ нашата армия. МладитЬ офицери, като занима
ваха тил високи длъжности, усЬщаха въ себе си чувство на
гол'Ьмствг) н самонад^яность. Съ пълно съзнание" на Т'ЬхпигЬ
облзаности, т4 въ кратко врЬме проявиха извъпредпи способ-
ности па военното поприще.
При всичко това, къмъ 22 Свптемврий, деньтъ, когато
приехъ полка, мобилизацията му още не бЬше довършена, па
и немислимо бЬше да бкде довършена въ такова кратко
нр'^ме. Отъ изложеното ио-долу ще може до аЬйд'!) да се
видятъ причипигЬ за това.
Въ Кюстепднлъ сварихъ повече отъ 1200 запасни вой-
ници, които чакаха да блджтъ зачислени въ полка. По-гол!]-
мата часть отъ гЬхъ б'Ьха артиллеристи, а другата незначи-
телна — кавалеристи. Запитахъ телеграфически военното
министерство, какво да се цравятъ тия войници. Пъ отго-
воръ на това получихъ йапов'Ьдь.* по-гол'Ьмата часть да
испратя въ София, а останалитЬ ла ;5ачисля въ полка ; така
щото въ пЬхотний нолкъ попаднаха артиллеристи п кава-
леристи. Останалата часть войници бЬше зачислена въ 5 та
^занасна дружина.
^Н Пр1Ьди да почна описанието си ка действието на 2-ия
^п4ши Струмски нолкъ въ боеветЬ съ Сърбия, считамъ за
неизлншно да кажа н^болко дуии, и то на кхсо: 1) за ко-
билизацйпта на полка, 2) за обмундвриваниего, въоръжението
и снарнжевието, 3) я& Г10.]К0ВИН обозъ, 4) за продоволствието
на ПОЛЕЯ, 5) за санитарното състояние на полка и, иай-
посл*, 6) за нравственото зсу състояние.
ГГолкътъ се разнърня отъ 3 дружиненъ съставъ въ 4-
д'ЬЗствующи и една 5-та запасна дружини. Броя на д'ЬЯст'
вующата дружина достигаше до 972 челов4ка, а оная на
запасната — около 1100 челов^Ька. Офицерския съставъ за
петьтЬхъ дружини състоеше отъ 42 офицери,. 7 портупей-юн-
Еери и 3 доктори.
Но 0'1"ь числото на офицернтФ и портупей-юнкерит* 11
души бЬха получили разни постоянни командировки, като
командири на опълченски дружини и войнски началници. Иъ
числото на тая офицери б'Ьха и зав'1)дующия домакинството
на полка, ковчежникьтъ и командиря на нестроевата рота.
Тъй щото, нр']^зъ всичкото вр'Ъме на войиата, осв'Ьнъ адю-
танта, чиноветЬ отъ полковия штабъ отсдтствуваха отъ полка,
вследствие па което водевието отчетностьта и прЬписката
б^Ьxа почти ар'Ькратенй.
Къмъ 21 Септемврий полка още неб'Ьше мобилизираяъ,
црн всичко че всичкигЬ запасни войници бЬха се явили и
б4ха распр'Ьд-Ьлени но ротит^Ь, но мнояипа отъ т4хъ още не
бЬха обмундированв ; затова въ полка се заб'Ьд'6зваше една
пъргава д'Ьятелность отъ страна на началяицитЬ — офицери н
унтеръ-офицери. ВсЬки отъ гЬхъ се грижеше часъ но-скоро
да довърши мобилизацията на частьта си. ВсЬкой тичаше ту
за едно, ту за друго. И имаше защо : трЬбвашв да се допо-
лучатъ отъ цейхауза предмети за обмундировапие, въордже-
ние н снаряжение; да се поприведе първото въ порядъкъ и
се позакърпи, защото едната часть отъ обмундировапието
бЬше съвършено вехто и испокжсано, та изискваше голЬма
поправка; ботушите да се почернятъ и намажатъ съ мазь и пр.
За жалость, пр'!Ьд11етит'!Б за обмундировапие далечъ още
не достигаха за иолка но воененъ съставъ. За ту^ съ моби-
лизиранието на полка, още повече въ петь дружиненъ със-
тавъ, изведнъжъ се почувствува гол4аъ недосгатъкъ отъ ка-
занит']^ но-горб предмети. И това б4ше естествено, защото
и едва годипа още не 6:^ се изминала отъ новата
организация, — следователно, не бЪше възможно въ
I
полкова ■
2
1сратъЕъ срокъ да се приготви всичко потр'Ббно за полка, н
то за 5 дру!кинния съставъ по щата за воеино вр^Ьие.
Затуй пъЕъ, въ полковия цевхаузъ имаше гол'Ьмо Боличество
сукно за шинели и мундири, отъ което сега се сриготовлл-
ваха въ полковата шивалпл: «уидири, панталони и шипели.
За тая ц'Ьль въ шнвалнята деаЬ и вощЬ аепрЬкхсвато ра-
богЬха по 40 50 воЗника. ОсвЬнъ това, една часть отъ
обмундировапнето се работЬше отт. частни наемни шивачи.
Независимо отъ гова въ полковия цейхаузъ имаше много
стари вещи огъ ра^ни срокове, н'!^кои отъ които вече б1>ха
:1аличени отъ вещевитЬ книги, а пъкъ още пълн'!^ха полковия
цейхаузъ. Едната часть отъ тин вещи се поправяха въ пол-
ковата шивалня, другата часть въ ротигЬ. Полковия кроячъ,
Лбаджиевъ, положително пе успиваше да крои и раздава кро-
енит'Ь вещи на шивачигЪ ; затуб на номощь на Лбаджиева
се взеха частни кроячи. При всичко това обиундировапието
не стигна за цЬлия полкъ. 5-та запасна дружина по.1о:кн-
телно б'Ьше обл1Ьчеиа съ дрицслъ : мундирите б'Ьха не саио
вехти, но и съвършено изгнили, а едната часть отъ шине-
лигЬ б11Ха или бенъ ракави, или пъкъ безъ поли. За каза-
ната дружина се бЬха приготвили въ полковата 1пнвалнн нови
панталони, но не можаха да се раздадатъ, понеже дружи-
ната получи екстренна занов'Ьдь, незабавно да тръгне иа Ра-
лоииръ. За повечето отъ вовницит'!Б имаше кожени калпаци,
иа останалата часть отъ т^хъ се раздадоха фуражки, а на
войницигЬ отъ 5-та запасна дружина се раздаде пЬщо като
фуражки. Съ тия нослЬднитЬ, останали отъ разни вр'Ьмо11а
и срокове, ;!ахвърлени въ тъмнит'1Ь кюшета въ полковия цей-
хаузъ, покрити съ плЬсонь и полуизгпили, които отъ врЬмето
и местото б'Ьха се сл'Ьли въ едно общо кюлче, б+^ха сега по-
крити главит'Ь на войпицитЬ отъ 5-та дружина! II тал дру-
жина, съ тил фуражки, които едвамъ се кр'11П'Е1ха на върха
на войнишкигЬ глави, прЬкара войната. Затуй пъкъ тл въ
боевегЬ па Сливница — особенно при Пиротъ — Келъ-Ташъ,
споредъ вънкашния си изгледъ и юначеетвото си, получи огь
сърбитЬ название: встари московци, стари русей на мЬсо
пуцаю, као слЬпи бЬган) напрЬдъ на паши байонети".
Долни дрехи — ризи и долни гащи — почти пе се
раздадоха на войннцитЬ, защото мЪмаше такива. Затуй сл'Ьдъ
едивъ мЬсецъ въ всЪка рота имаше но н'Ьболко войника безъ
ризя. и чвзинтЪ не бЬха въ твърди добро състоляяе. Зна-
чителна часгь отъ т4хх бЬха таърд'Ь голЬии и-ш пъкъ —
иалки, между това и всички не съвсЬмъ отъ донрч качество
— слаби, Затова въ нохола войннцигЬ бЬха останали съвър-
шено боси, а отъ голЬнниата и обратно на чизмит'^ въ вр'Ь-
ме на иохода се оказаха много войници съ изравепи крака.
Полкътъ бЬше въорьженъ съ бердановски пушки. ВсЬки
войникъ носбше въ врЬие на похода по 90 патрона, отъ
които 48 въ кожени подсумки, а другитЬ — въ ранеца или
торбата.
Въ твърди печално състолние б'&ше иолковия обозъ,
както въ качествонио, тъй и въ количественно отношение.
Обявяванието страпата въ военно положение свари полка съ
5 здрави конски и толкова волски кола и за тЬхъ 1 7 обоз-
ви коня и 10 впр'Ьгателни вола. ОсвЬнъ това, имаше 5 коня
ва 'Ьзденне — за адютантите и штабъ-гарниста. Повечето'
отъ Еонет^ бЬха стари и на половина годни. Колкото се}
отнася до вирЬгателвигЬ оринад.тежпости — хамутитФ, тЪ|
бЬха съвършенно ветхи н испокасани. Горнит4 10 кола
б'^ха: за ротни артелни ко.та, ва пр'!Бвозване патр<1ви, про-
дукти, паричния ковчегъ, но.тковата подвижна капцеллрин,
офицерскагЬ вещи, лазаретната линейка и пр. Съ една р'Ъчь, т'Ь ■
съставляваха полковия сбозъ отъ 3-тЬ разряда. Отъ вървежа
на политиката се видеше, че походътъ бЬ иеизбЬженъ,
слЬдователно, съ тръгванието па полка въ походъ, щ^Ъше да{
се почувствува голЬмъ недостагькъ отъ кола. Затуй теле- ]
графически се отнесохъ до военното министерство я молихъ]
да се снабди полка съ потрМното количество кола и коне.
Въ отговоръ на това, министерството ми предписа да
купя потрЬбеото число кола и кове, за която ц4ль ми се и
отпусгна нуждвата сумма. Но явяваше се въпросъ, отъ кадЬ
ДВ се куоятъ, когато такива кола надали можаха да се на-
мЬрятъ въ цЬлия окржгъ, а пъкъ вуждата отъ гЬхъ бЬ много Я
голЬма. Въ полка имаше 6 ветхи и съвършенно негодни. Щ^
Тия кола се поправиха въ полковата работилница. Оставаше
единственния начинъ за приобрЬтение кола, и то бЬ по рек-
визиция. За тая цЬль се писа па окр&жния управитсль да;
направи распореждапие, щото отъ цЬлия окрвгъ да сесъбе-1
ратъ най-добрнтЬ, съотв^Ьтствеини по направата си, кола,
които ще се взематъ за полка. Такива кола се докараха 29,1
ио отъ тЬхъ само 12 можака да се нзбератъ по-добрв. По
такъвъ цачинъ, къмъ депл 1ш тръгианието на полка въ по*
холъ, 1ЮЛВ0ВИЛ обоаъ състоеше отъ 28 вола, въ което число
■иинаха 5 волски и лазаретпага линейка съ 4 ковя.
Както 6Ь казаво по-горЬ, хамутит^Ь бЬха ветхи и испо-
кксаии, които, впрочемъ, се поправиха въ нестроевата рота,
во поЕежв и гЛ^хвото число бЬ иалко, то, ш да се испълви
комплекта, пор&'1аха се такива на м:^стниг!& сарачи по 90
лева за чифта.
СлЬдъ пЬеолбо деня отъ първата телеграмма, съ която
ми се предписваше да купя :)а аолка кола, нача-шикъ-штаба
■са западния отрядъ повторно ми телеграфира да купя 8 кола
съ ко11ет'Ь и такъаит'1! за возевие патрони. Съ третя теле-
грамма, обаче, слЬдъ два дни, тая заповЬдь се отмЬви, като
ии се съобщи, че за повЬрепия ^и нолкъ ще бхдатъ испра-
тени отъ иоенното министерство 8 патронни кола съ по три
ковя и 32 товарни коня съ самари за прЬвозвание и пр'6-
насявие патропи. Но вито патрОЕии кола, пито пъкъ товар-
ни коне се испратиха. Наистина, дадоха се 20 товарни и
7 вепгерски коня (послЬдвитЬ едвамх си влачеха краката),
но отпуснаха се тогава, когато нуждата бФгае вече се ми-
нала и когато н'Ьмаше, съ какво да се хравятъ, а именно
пр^ъ м^сецъ Декемврий въ Пиротъ,
Отъ кран на първата половина на Октомврий мЬсецъ
□олкътъ започна да си доставя храна по реквизициоиепъ ва-
чинъ- ВсичкитЬ продукти, които се отличаваха по доброто
си качество, осв'Ьнъ м'Ьсото, се вземаха отъ окрджната по-
стоянна комисия, отъ която се отпущаха ср'Ъщу формални
квитанции отъ полка. ХлЬбътъ се вземаше отъ подрядчика
до послЬднитЬ числа на мЬсецъ Октомирий. Осв^въ това, по
аспорежданието на полка, въ градовете : Еюстепдв.1х, Ра-
домиръ и СамокоБЪ се приготовляваха голямо количество су-
хари. Само въ Кюстевдилъ б'6ха приготвени въ кксо врЪме
около четиредесеть хи.чяди оки. Отъ тия сухари едни се ис-
пращаха на сръбската граница аа изворския отрядъ, други
въ Трънъ, а послЬ и въ Пиротъ.
И въ врЬме на похода полкътъ се снабдяваше съ храна
пакъ по рекввзиционенъ начинъ. При това продуктите бЬха
изобщо удовлетворителни, както по качество, тъй и по коли-
чество. Чатуй войпицйгЬ до тръгвапието нмъ въ походъ ви-
22
яаги б^ха сяти, а с.1'Ьдовагелно, н злрави. Въ вр^ше на ап
хода, понеже нЬианш средства за нрЬвоаванне продуяти,
особено хл'Ббъ, войпицнгЬ твърдЬ често гладуваха, а пай-
иного въ Пнротъ.
Сапитарпата часть не полка бЬше въ добро състолние,
та заболЬваяиата бЬха рЪдки. .За това трЬбваше да се благо-
дари па старшнп полЕовнЗ лЬкарь, Любеиовъ, н неговигЬ но-
М01ЦПИЦИ, л^каритЬ Садоьсви и Герасимовъ. И тримата не-
уморно, отъ зори до вечерь, се трудЬха да устроягъ споме-
натата санитарна часть въ полка. Единътъ отъ гЬхъ, Гера-
симовъ, се занимаваше съ фелдшеригЬ и санитарит'!^. Садов-
ски пр'Ьгле!кдаше болнитк въ околодока и болницата. Схщил
ходЬше всЬкидневно изъ пом^щепията па воВнвцягЬ, мнсаива
отъ които б'Ьха помЬстени въ ханища и частни клщя, и за
всички га&!^л'&заЕи нередовиости взеиаше своеврЬменни иЬркй
аа отсграпепиото имъ. Разбира се, всичко това ставаше подъ
рлководството и уплтвапието на старшия лЬкарг., Лшбеновъ,
който освЬнъ това, имаше грижата да свабдн полка съ всички
медикамепти, носилки, сумки н нр. Сл^дъ това не бЬ чудно,
че, когато полкътъ тръгна въ походъ, въ болницата б'^ха
оставени само 4-5 дупш болни.
Нравственото състояние на чивовегЬ отъ 2-ий пЬши
Счрумски полиъ бкпе прЬвъсходно. Началството развиваше
неимовЬрна дЬятелоость по мобилизиран иото на полка, тол-
козъ повече, че, осв'Ьнъ обмупдированието, въоркжаваннето
и пр,, запаснитЬ войници трЬбваше да со подготвятъ въ
строево отноптепие, както и да прЬкаратъ С1.кратенил курсъ
[1а стрЬлбата. Затуй, повтарямъ, офицеригЬ отъ зори ди тъмна
вечерь бЬха положително па крава; вгЬки се трудеше, кол
кото му позволяваха силит'Ь, да подготви поверената му
часть, взводъ, рота и пр. ДолеигЬ чинове по трудолюбие и
енергия не оставаха по-долу отъ началството си. При такива
условия, разбира се, въ резултатъ се получи пъленъ успЬхъ.
Този трудъ, това съревнование между офицери и долни
чинове и онова въодушевление почиваше на пълното съзна-
ние своя длъгъ къмъ отечеството и престола — ■ на тЬхния
патриотизмъ. Знае се отъ опитъ, какво може да се очаква
отъ войници, обхванати отъ такова морално чувство.
Като гледахъ на офицеригЬ и войниците отъ 2и0 пЬши
Струмски иолкъ, живо си пр^дставяхъ, че гледамъ опълчен-
1
I
23
цит4 въ освободителната русско-турска война, квито тъй
храбро и самоогверженно се биха съ турцигЬ. — Да, нрав-
ственото състонЕие на чиноветЬ отъ полка б'Ьше нр^въсход-
[ио. Та другояче той не можеше да блде; обединението на
отечеството ни е идеадъ за всЬки българянъ, който е го-
товъ да жертвува мило и драго — имогь и животъ — за по-
[стигванието му.
Че това б'1ше тъй, служи за доказателство обстоятел-
ството, че извЬстието аа събитието па б-вй Септемврий, като
[молпин се разнесе но ц^Ьла България и тури въ движение
цЬлил български народъ, сърдцето на който затупа по-силно
и по-често. Дори ьъ най-затънтевитЬ катове на милото ни
отечество, гдЬто тупаше българско сърдце, извЬстието за съ-
единението се иосрЬщна съ неописуема радость. То се празд-
нуваше. както казахъ и по-горЬ, съ илюминации, тържест-
веиви шествия на чели съ гайди, кавали, патриотически и
воипствеппи р4чи. Между това нмапте българи, които празд-
нуваха това събитие тихо, сЬкащъ, само съ погледи и шуш-
непин помежду си, но съ възнасмние гор§щи молитви къмъ
Е Всевишния, като молеха, дано Той се смили и за тЬхъ и
тури край и на тЬхното страдание. Тия българи б^ха кле-
титЬ македонци и ония отъ одринския, вишкия, вранския
окрхзи и отъ Добруджа. . . .
[ Съ постАнванието на запаснит^[1 войници въ частитЬ,
описаното нравственно състояние се усили, а това се виж-
даше отъ обстоятелството, че сл^дъ неуморимата д-Ьятелность
в усилснъ трудъ, войницит'^ напълно съхраниха своята пър-
гавина и весело настроение. ТФ положително не чувствуваха
уморявание. Сл^Ьдъ свьршъка на учението, — въ определе-
ното за почивка вр^ме — т§ се сбираха на купчини, п'Ьяха,
игралха, расказваха си разни епизоди отъ селския и военевъ
животъ, а най-вече градиха въздушни кули за обединението
на Савъ-Стефанска България. . . Но посредъ този ентузи-
язмъ, ето распръсна се слухъ, че българските войски шЬли
да напустнатъ пределитЬ на Южна България, въ която
щклъ да св въстанови първоначалния редъ. Всички се на-
веждатъ и се умислюватъ . . .
— Защо ли ще отстдпваме? се чуваха общи роптай ин,
по-добре да се биемъ, отколкото да отстдпимъ 102(сна Бъл-
гария безъ бой, а тамъ каквото Богъ даде.
24
Но илухъгь се оказа веи^р^-иг. Тогака лицата на всички
св'{1тваг1., и радйсп-га обхвап^а 11:шиио душнгЬ иа в'Ьрни'1'к и
||р'1мяп11и СИ110111.- пи 11ъ.и'ари]|.
Не иа.1ко способс! вуваха, ио-ио&гЬ, ай въадигапиети
воинствепнин духг на войницитк, па н на кюстепднлскнтФ
граждапи, чес^ст•'\^ де^ер'|ворства на турскитЬ войници, които
минаваха нашата граница, явяваха се на натитЬ иограничви
постове, отъ ехдЬто се испран^аха въ Кюстсвдил-ь. Тия де-
зертйори ииаха твърд* о-шчевевг изгледъ, който свидЬтсл-
ствуваше за гЬхпото ни добро храневие и обмундирование.
Лицата иа тия турски войници бЬха жълти, мършави, сь
очи вдлъбнати и еъ погледъ танъ.
— [I това са войници, съ които ви пр^Ьдстои да се
биеаъ, казваха струмцит^, като гледаха на дезергйоригЬ,
числото на които всЬкйлневво се увеличаваше.
Тия дезертйори се испращаха въ София. Какго дезер-
1ЙоритБ, гьй и пАТницигЬ, идвщи отъ Турция, раска:{каха,
че между турскигЬ войски владЬялъ голЬлъ гладъ и голота,
а вследствие на това и болестьта гърлоболъ н дезинтерия.
Това нзвкстие се подтвърди отъ офицна.1иото донесение ва
кюстенднлскил окрхасенъ унравитель, който, осн1^и'ь това до-
насяше, че отъ тая болоеть отъ турскитй войски, расиоло-
жени въ Джумая и Крива Паланка, всЬки день уииралн по
60—70 души
13а нрЬдназвапие отъ болестьта учреди се инжцу Кюс-
тендилъ — Крива- Паланка — Дубница — Джумая карантина,
гд'Ьто се подхвъргваха всички пктници, идищи отъ Турция,
на иедицйпско нр'![1глеждание и дезинфекция.
Наедно съ обучението на войницйгЬ и пршотонлението
имъ за бой, усилено се укрЬнлваше турската граница между
Крива Паланка— Кюстенднлъ и Дубница — Джумая ои» ннже-
ниритЬ, канитавъ Лалчевъ и поручикъ Матеевг..
За тая цЬль, въ края ва иЬсецъ Септемврий, въ Кюс-
теадилъ пристигна една рота отъ нионерната дружина подъ
командата на поручика Дюлгерски. Подъ ржководството на
тая рота възвншенвостьта при селата Вратца — Гърлено, от-
далечени на 10 — 12 версти отъ Кюстенднлъ и 16 - 18 отг
турската граница, бЬше преобърната на втори ПлЬвепъ въ
мивиатюръ. Тамъ вс^ки день работеха по н'!&кол1со стотинъ
опълченци отъ градскит* а селски четн, подъ рй;ководство'го
иа упоменатигЬ по-горЬ офицери и ротата саайори. Впро-
1е]нъ едвата нолурота сапвори 1шдъ командата на ротнил си
кпиалдирь, скоро замина аа Дуоцица. Другата полурота, иодъ
командата на портупей-юшсера Миркоиъ, продължаваше да
работи по укр4|1явааието иозицията ори с. Вратца,
Пограничната турско българска линия отъ сръбската
граница до Самоковъ бЬше раздЬлена на два района — ■ кюс-
тендилски и дубнпшкн. За началникъ па кюстендилския
районъ бЬше на^1наченъ командующил 2'ИЙ а'!^шн Струмски
полкъ, а за дубнишкил — комамдующия 3-ий нЬши Вдински
иолкъ. Въ състава на кюсгеидилскии районъ Бли.1аха: 2-иВ
п. Струмски полкъ, 4-а батарея отъ 1-ий артиллерийсм
полкъ, 3 ескадрона отъ 3-ий конви жандармски полкъ и по-
лопииъ рота санЗори. Като се исключагъ двЬ роти отъ 1-ва
дружипа и единъ ескадронъ кавалерия подъ командата на
капитана Филитювъ, които се намираха по линията па турс-
ката граница, за да наблюдаватъ за движението па ненрил-
телскигЬ войски, другитЪ части отъ кюстендилски и районъ
си намираха въ Кюетендилъ.
Въ края на м'Ьсецъ Септемврий започнаха да се полу-
чаватъ изиФстия, че много турски войски се движали откъмъ
Солунъ и Скопие къмъ българската граница. Тооа извЬстие,
впрочемъ, се подтвърдлваше и отъ о<][)нциалного съобщение
на кюстендилския окржженъ управитель. 11осл'Ьднип съобща-
ваше, че голяма масса турски войски се съсредоточавали къмъ
Джуиая и К.рнва-11алан1са, а каиитапъ Филиповъ — че тур-
цитЬ усилено укрЬпнвали пограничната линия, като слщевр4-
менио и учестявали нограннчнигк постове. — ЗабЬлЬзваше
се, изобщо, едно силно движение на турски войски по на-
шата граница. Горното обстоятелство накара и нашето на-
чалство да предприеме по-д*ятелни м-Ьрки за отбраната па
границата ни. За тая ц'11ль, по запов'Ьдь на началника па
западния отрлдъ, на крал на мЬсецъ Септемврий 6'еха испра-
тени на турската граница капятапт. Филиповъ, поручикъ Лта-
насосъ, подпоручикъ Нико-ювъ II и подпоручикг .'Златаревъ,
аа да направятъ снимка на достапнигЬ мЬста на границата
и да разгледатъ нл^тии^ата, като подробно опишатъ еднитЪ
и другитЬ. Въ СЖ1Ц0Т0 врЬме се усили и работата по укр4-
пявавие на грани1^ата.
26
На 7 Октомврий едно ткЬстт, распръсвато взъ града
тури житрлигЬ въ движевие, а войската — въ тревога.
Исмучило се бЬше отъ Радомиръ частио известие, че
Негово Писочество Князьтъ щЬлъ да пристигне въ Кюстеа-
дилъ, вЬроятво да ир'Ьгледа частите отъ кюстендилския
районъ. ИЬкои пъкъ казваха, че идванието на Кпнза би-ю
въ свръзска съ откриванието на войната. ГраждапигЬ н иой-
скитЪ се разшаваха. ТЬ се готвЬха да аоср'Ъщ11атъ Негово
Височество, но иоиеже не бЪте и^вкстпо въ кое врЬме ще
пристигие той въ Кюстендилъ, посгавнза се наблюдателни
цостово по Радомиръ — Кюстендилското шосе, за да можеше
сиоеЕ1р'Ь11епно да се и;1вЪсти на дежурнил офицеръ, комуто
б'1| казано да зановМя ой дежурния барабанщиЕЪ да бие
тревога. По тревогата цЬлня полкъ трЬ|1ваше да се събере
на шосето на неточната часть на града, нри казармата на
2-а дружина. Но тревогата и^лЬзе фа.1шива> Наистина, Княза
бнлъ сти1'на^1ъ въ Радомиръ, но отъ таиъ се върналъ въ |
Софи». ■
Въ вс^Ьки С1учай, тая фа.1шива тревога ни накара да"
блдемъ на щрекъ, тъй като, ако Князьтъ сега ие дойде, той
можеше да направи това с-гЬдъ н'11колко деня. Обаче, както
се видЬ ио-послЬ, напраздцо бнло нашето очаквание. Кня-
зьтъ пе дойде.
I
ш.
1|1 ъгласно наповкдьта на нача.1ника на занаднин отрядъ ,
отъ 1о Октомврий, на сащото число се испрати 2-а дру-
жина аодъ командата па капитана Фулу.1аки па позици-
ята при с. Вратца па помощь на нионерната но-турота и ,
опълчеЕцит'% за укрЬнявание позицията и нанрвата на ш
колиби за войниците и онълченцигЬ. Въ сгщия день се Щ
даде телеграфическа запов^дь на комаедующия 3-а дружина отъ
СтрумсЕИЙ иолкъ въ Дубннца, гдЬто тая дружина б4ше испра-
тепа ош,е въ първнт^ числа па иЬсецъ Октомврий на по-
мощь на Бдинския полкъ, незабавно да тръгне съ дружината
за гр. Тръпъ.
Това незабавно испращание се дължеше на нолученитЬ
тревожни изв'Ьстйа откъмъ западната ни граница, къцъ ко-
ято се били трупали сръбски ьовски. Това имевно, И!1В'Ьс-
тне накара пача-^викв пи западнии отрпдъ да прЬмЬстн штаба
си отъ Кюстендил!, въ София. ИрЬди, обачк, да се прЬмЬстн
штаба въ София, бЬше иовикаиъ въ Еюстеидилъ иа'1ални1«1
ва дубвишкия райоеъ — флигелъ адютанта капитааъ Ма-
ринопъ. Съ пристигапието на послЬдвип, бЬхме повикани въ
штаба на 'кача.юика на ^аваднил отрндъ, да получимъ устни
наставления по отбраната на турската, а може би и сръб-
ската граници.
Между друго началникътъ ии даде сл1!дую1цата устна
занов'Ьди :
— Прфдъ видъ на получениг]) откъмь западната гра-
ница тревожни извЬстип, а именно, че Сърбин била трупала
войски на нашата граница, распоредЬте се нешбавно да ис-
оратите двЬ роти отъ полка ви, подъ вомандага на старши»
ротенъ командиръ въ изворската околия, като му дадете по-
дробна инструкция за укрЬнлванието и отбраната на нашата
граница отъ нападението на сърбиг^, въ случай че посл'Ьд-
нята ни обяви война. Въ състава на изворския отрядъ ще
влЪзе и изворската дружина ох* пародпото опълчение, ко-
нто незабавно да се повика на номощь на дв^Ьт* роти, както
по укр4н11ваниего, тъй и по отбраната на границата. Пози-
цията, която трЬбва силно да се укрЬпи, ще се избере при
с. Божица. Нозабавно да испрагите единъ офицеръ за ко-
мапдующъ изворската опълченска дружина.
Тъй като отъ полученигЬ свЬдЬния се вижда, че въ
Джумая се сьсрЬдоточаватъ повече турски войски, и пр4дъ
видъ на това, че лубнншаата позиция е повече достхина за
неприятелското движение, притури началникътъ па штаба,
то иаправЬе раслореждапие, щото една дружина отъ вашия
райвиъ да оАде винаги готова за поюдъ и щомъ начални-
кътъ на дубнишкйл раГюнъ ви я поиска да я испратите. А
още по добр'Ь ще бддс, тая дружина още сега да бхде по-
местена п'Ьйд4 между Кюстендилъ и Дубница, наирнмЬръ, въ
с. НевЬстиво, при Кадиицъ-мостъ. Най-посгЬ пачалпикъ
штаба на отряда, капитанъ Панриковъ, прибави и сл'!^дующето:
— Ако се започне война между България и Турция и
ако бддетв принудени да отстдпите, то патьтъ за отстлплс-
пие на отряда ви ще бдде Радомиръ^София. Ако ли пъкъ
съ Сърбия, ще отстдпите за ОцмоковЪ, а отъ тамъ — по
28
обсти}1Т1Мствата. В1>рият1<о, генералното сражеаие ще баде
иожду Иагсаре.Г1> и Пови хаиъ, свърши той.
('ъг.1ас1И1 устиата заногКйДь аа нача.1пикт. шта^а, иа^иачи
ее на пачалиикъ на изворския отрядъ поручикъ Нишковъ —
коиаидующий 4-та рота отъ Струнский иолкъ.
Въ състава аа тоя отрядъ о.1Изаха :
1-а рота оа 2-11Й и. Струмски нолкъ иодъ 'командата
ва подпоручнкъ Цапковъ 212 души,
^г-а рога подъ командата на поручикх Нишковъ 217 души в
ивворската осглчеиска дружина иодъ командата иа оод-
иоручикъ Поповъ. 950 души.
Па поручикъ Нишковъ се заповяда незабавно да тръгне
съ двЬгЬ роти ш с. )|Ожица изворска околия, въ оеол-
нистьта ва което да избере позиция и пристани къиь укр-Ь-
няванието й, а въ случай, че се обяви война медду Бълга-
рия и Сърбия, да се грижи ;!а отбраната й, догдЬто при-
стигне подкрепление. За тая цюь се иснратиха натоварени
ва коие, надлежиигЬ инструменти : 400 лопати, иотикн, тър-
накопи и други, взети отъ населението.
Когато ротитЬ пристигнали въ с. Б|1ЖН1^&, оору<]икъ
Нишковъ ми изв'1|стн телеграфически, че въ се.юто намЬрнлъ
събрано отъ населението брашно и ечемикъ и моли за на-
паллепие, каква да прави тия продукти.
Па 12 Октомврий получвхъ отъ пачалвикъ штаба ва
западния отрядъ слЬдующата телеграфическа запов^Ьдь:
„Дружината, която ще сЬди на Кадии нъ-мостъ. да
се раздали на двЬ части : двЬт* роти да се испратятъ въ
Дублица, а другитЬ двЬ да останатъ при Кадиинъ мостъ".
Но горпнта занов-Ьдь, прЬди да бЬше испълнена, се от-
мЬни съ тора телеграима. Въ тая, послЬдняга, се казваше :
„ЦЬлата друашпа да остане въ с. Нев'1;ствно — при Ка-
диинъ мостъ".
Съ пристигванието, обаче, ва 4-та дружина въ с. Не-
вЬствпо, дружинния командирь. капитанъ Поновъ, съ рапортъ
ии съобщи, че въ казаното село не можала да се поиЬсти
дружината, понеже въ него имв-Ю само 19 двора, и моли
разр'Ьшепие, дружината да се пом'6сти въ с. Еремиево, близо
до турската граница, гд'Ьто б'Ьше нашата укрЬпена позиция.
Но сгЬдъ личното ми прЬглеждание, и казаното село
се оказа не съвс^Ьмъ удобно за да се помести въ него дру-
I
жината, едно защото то се наиира близу до турската гра-
ница, а главцо защото бЬше много отдалечено отъ Кюстен-
дилъ, в'Ьщо което щЬше да загрудон редовното снабдяванио
друживага съ продукти и хлЬбъ. Затуй 4-та дружина се
расположи въ село Чатърци, на юго-истокъ отъ НевЬстипо
и аа растояБие едивъ част отъ вего.
Съ сащата телеграфна мй се заповядваше да испратл
два ескадропа отъ 111 -нй коаций жандармски полкъ и ^
орлдия отъ батареята на капишеъ Златарски въ Трънъ, а
останалата волубатарея 4 орждин — да блде готова и при
първа запоп'Ьдь незабавни да тръгне на п&ть.
Ба 13 ОЕТошврнй, ио заоовЬдь аа началникъ штаба на
западния отрядъ, се исаратнха на сръбската граница и оста-
ва.1ит'Ь дв4 роти — 2-а и 3-а — отъ 1-а дружина подъ
командата на капитанъ Филиповъ, който се и назначаваше
за началникъ аа изворския отрядь, на м1Ьстото на поручикъ
НишЕОБъ, Съгласно тая запов'!^дь, ир'^дпнса се ва каниганъ
Филиповъ ведвага да тръгне съ двЬтЬ роти за Изворъ и при-
еме Бомандуванието па отряда.
На Н Октомврий сутривьта 2-а рота, командувана отъ
воручикъ Райчевъ, и 3-а, — отъ подворучикъ Топузовъ, н
взводъ пиоаери, подъ личната команда на каинтанъ Фили-
повъ, се отправиха -за Изворъ, гд*то и пристигнали късно
вечерьта.
Съ нрвстигавицто си въ Изворъ, капитанъ Филиповъ
телеграфически ми съобщи с-гЬдующето :
— „Дружината пристигна Изворъ. Болни нЬма. Съ дру-
жината нито единъ фелдшеръ. По причина влажния и сту-
денъ климатъ, моля разрешението ви, да се дава по 25
драма ракия па челок&къ".
Още на другия день бЬше испратенъ фелдшеръ и се
разреши да се дава на войницитЬ ракия. Но схЬдъ първата
телеграима, началникътъ па изворския отрядъ :^апоч1т всЬ '
кндпсвно да телеграфира ту за едно, ту за друго.
Съ пристиганието си къ Изворъ, Филиповъ ми съобщи,
че получилъ изв'Ьстие отъ поручикъ Нишковъ, комуто б'Ьше
телеграфирано за вазвачепието и пристигапието па Филипова
въ Изворъ, че по пограничната линия въ сръбската терито-
рия нищо не се забкяЬзвало, и за това той се расноредилъ
да се приготви топла храна за войницигк за сутривьта па
15 Октоиврвй, а въ 9 часа, сл^дъ като се нахранили вой-
вицит-Ь, отряда тръгаалъ за с. Божица, гд'Ьто и пристигналъ
въ сащия день вечерьта.
На 16 Овтомврнй капитааъ Филяиовъ ии извЬсти че
одобрилъ избраната отъ Нвшдова цозиция по слЬдующигЬ
причини: 1) тн командувала, 2) състаилява^1а влзелъ па иЬ-
колкото пътища, които идатъ отъ нашата територия отъ И;;-
воръ, Трънъ и Тръклено и се съединнватъ въ с. Власино.
1)лагодарепие па такива направления, ковто зематъ пъти-
щата, иоже да се направи, въ случай па иуяс^а, ексцентрично
отстжпвание. На позицията ,ЦвЬтковъ-гробъ" поручикъ Ниш-
К08ъ се наииралъ само съ 4-а рота, затуЗ канитаиъ Филм ■
новъ заповЬдалъ и 3-та рога да се ирисъедини къиъ пея.
ПрЬдъ видъ на тона, че доставянието храна па отряда
64 заиовЬдано да става на мЬстии ср'6дства — по реквизи-
ция, и че отъ страна па сърбитЬ не се заб'Ьл'Бзвало вип(А
враждебно, — началника на отряда р']&шилъ да разд'Ьли от-
ряда на двЬ части: 2 роти и взводъ пионери въ Колоница,
а другигЬ двЬ роти и опълченската дружина въ 1шжиц».
По тоя пачинъ той е мнслЬлъ временно да храни отряда
отъ и'!^стпи срЬдства, до1'д'йто въ Изворъ се ваправнтъ фурни.
Понеже, обаче, нравепието па посл'!Ьднит'Ь изисквало врЪме и
било опасно да остане отряда распръсватъ, катштаиъ Фн-
липовъ, като изказваше подробно съображенията си мо-
леше да се образува коненъ обозъ, съ който да се прЬна-
сятъ продуктитЬ отъ Кшстепднлъ за колонишката позиции,
което се и направи. Пменпо, съ помощьта па тоя обозъ, отъ
20 Октоиврий, изворскиятъ отрядъ започва да си доставя
продукти и хлЬбъ отъ гр. Кюстеидилъ, при всичко че расто-
лвието между тия два пункта — Кюстендилъ -Колоница ^
имаше повече отъ 80 клм.
— Много трудности срЬщамъ при доставянието храна
на изворската опълченска дру;кнпа ^зтъ мЬстни срЬдсгва,
съобщаваше капитанъ Филиповъ. Когато дойде и радомирската
опълчевска дружива, тогава доставянието що б«де съвс^мъ
невъзможво. Главната нрЬчка е нЬмапието фурни. Пъ Из-
воръ има само една. Не бива ли доставянието храна на
онълчевцигЬ да става по распореждавието па кюстендилската
администрация, защото азъ н'!Ьмамъ нужнитЬ хора, които да
се грижатъ за такава работа '!
Наистина, началникътъ на изворския отрядъ е срЬщалъ
голЬмн затруднения, да набавя храна, както за войницигЬ,
така н ца опглченцигЬ. За тая ц'!^ль се писа па админи-
стративната власть да нанрани распореждание, щото опъл-
ченцит:Ь отъ изворска околия да. се снабдяватъ съ оужднигЬ
продукти отъ м'!&стната административна власть.
На 17 Окто»врна началника на отряда телеграфиралъ
на канитанъ Панрикова :
— Хванатия милиционеръ въ понедЬ-шикъ отъ сърбигЬ,
избЬгалъ и се яви тукъ. Расказва, че билъ хванатъ отъ
пограничната стража, която му отнела, колкото пари ималъ.
ТТрЬдала го на дваиа сръбски вобника, които го повели при
нЬкоб си офицеръ, но той изб^галъ, когато сръбскигЬ вой-
ници сЬднали па едно иЬсто да си почиватъ. Расказва, че
сърбигЬ въ Власино имали единъ баталйонъ. — Моит'Ь авап-
пости иматъ вече свързска съ отряда па капитанъ Гепевь.
Моля да ми дадете инструкции въ случай па воении д'кй-
ствил. Сръбското погранично население не е въоргжсно,
Еакто е нашето. Причината е неблагонадежпостьта, която е
следствие на огромнитЬ данъци. Редовнит-6 войяици роп-
таялк цротивъ своето правителство. ТЬ говорЬли, че, ако ги
заставяли да се биятъ съ насъ, щЬлн да стрЬлятъ високо
надъ пасъ. Други отивали но-далечъ — расказвали, че при
първия вистр4лъ, щ4ли да се разбкгатъ.
На горнята телеграмма капитапъ Нанриковъ отговорилъ;
„Съ пищо да се пе пр1;дизвикатъ сърбигЬ".
18 Октомврий. — СърбигЬ трупатъ войски срЬщу на-
шата позиция и се укрЬпяватъ, ми донася нача^тника на
изворския отрядъ. Вчера имъ пристигна ескадронъ кава.те-
рин. Въ отряда ми се па.чйратъ само 10 кавалериста — опъл-
ченци. Всичката дружина съсрЬдоточнхъ въ Колоница, задъ
позицията. Отъ изворската опълченска дружина една рота
се намира на турската граница: Горпя Ржапа, Топли- долъ
и Сожицката махала. Другигк двЬ роти иазначихь да пааятъ
лявото крило и нй^тя отъ Божица до Колоница.
С&щото число капитанъ Филиповъ пише на началника
на трхнсвия отрядъ — капитанъ Геневъ :
— Вашия краенъ постъ се намира па 500 крачки отъ
позицията на моя отрядъ. Позицинта, която съмъ избралъ,
се намира срЬщу с. Власино на 400 крачки отъ границата.
«ши
п.сл5
Тя йш/т шмкп тръжжвтк Емеура, таи ■ алп, швта вещ
т Вдамр а Трмгъ. Пра тжпм услоша жи отриъ ще
Слм Ш19ШЯ, ввА» це бд« жиожеяъ, аа 7да|№. II пр^ат!
пжа €жт/> е* ушу^аамгп пгкасу вааип воакцва. Аю
Кмсура «вж В1ШМ шега аои расоорежджяаето Вв, ла
дап ва ммщь «ип чуать 1гърваг1 1асгр'Ь1в. Аао
памжмкп, шмшшж^ге бахЪ Висвво, за да се В1Д1
ш о пворшшъ ш взаахав д1йстви.
На горвето паено аапаттвъ Фнлвповъ яе получ
оттоворъ*
Съ телегракка оп 19 Оггомврвн началанкъ штаба вя
ааиадаая оградъ мв ор^довса да свема огь гурсвата гранаца
3-а ееплроаъ, ковавдравг оп подаоручкгь П. н го всоратв
незабавно В1 распорехдаеието ва вачадввка ва взворскш
отрлдъ, а ва вегово гЬсто, по т)'рсБатя граввця. да се вс-
иратнгъ ос'ь-1<!енцн, вънъ които да се аридадатъ н вобвнцв,
съ такава св'Бтез, щото на «Лкп аосгьдаиваао ,о^кс
войника.
На схщото чвсло нолучихъ отъ капитанъ Фк.1нпо1п '
дующата те.]егра)»1а :
— Адютаигь нЬнавъ. ОфацернтЬ молягь да амъ а
пошдържи съдържанието въ саадаЕВ. заи10то сега пе се нуж
далгъ много- ФелдшернтЬ се лвнха. РотигЬ днесь са 1!ъ1>рав1
срЬщу сръбското сс'Ло Пласини, па рида „Цв^Ьтковъ-гробъ*'
войто е укр'Ьиевъ много добрЬ. Има колибки за войницигЬ.
Страшенъ студъ па позицията. Прат^ие оо.1ушубки, рхкавиц)
и башлъцн.
Искавит^! полушубкв в другв не Се нспратиха, понеж
пъ иолка □'Ьнаше такива. Л
- До сега съмъ направнлъ укрЬплепия срЬщу с(гаР
ското село Власино — на рида, парЬчеаъ ,ЦвЬгковъ'гройъ"
за ц'!|ла дружина, донасл каиитавъ Филиповъ на нача^ниш
шчаба на западния отрлдъ. Дружината се номЬщава зад'1
укрепленията иъ колибви. Много е лошо тукъ |1р'Ьието. Лк1
сгапе хубаво, ще отст»пя съ три роти, за да укрЬпя с
'Гръ1С^]опо. Моля испратЬте карта. М
Ио исканата карта не му била испратева- ■
На 20 ОктомвриЯ канитапъ Филиповъ ми те.1егра|1>ира
- Началиикъ штаба ни съобщава, че се пр'кд110лага.»
настанление отъ неприятеля. Азъ се надЬвамъ,
33
Иошчета ще поддържатъ до крайиость иаш&1'а чссть. Лошото
е, че сл поставени въ критическо положепие относително
хлЬба, който закъснява. Пспратмхъ аргелщицигЬ. Распоре-
дмхъ се да се получаватъ приготвеиигЬ цродукти и х-тЬбъ
яа четири деня (за отиванис и връщаине въ Кюстепдилъ
трЬбватъ 4 дни). По причина па усиления трудъ, 350 драма
хл^Ьбъ на човЬкъ не стига. Увпличете хлМа на ока и 10о
др. иЪсо. По-скАНО отъ 55 ст. в'1!иа да иялЬзе.
IV.
а 24 ОктомвриП съ ръзр'1Бшението на началника па
^ шнадния отрлдъ, майоръ Гуджева, придружопъ отъ
Ш^^Х подпоручикъ Поганякова и единъ полицейски стражарц
азъ .чаминахъ за сргбската граница — с. Кплоница, да
нрЬглодамъ дружината и и(1зи]1Илта, еа която тя бЬ се
укрЬпила. Вечорьта бИхъ вече въ Коловица — на по-
зицията.
Моето идвапие б'Ьше неочаквано за офицеритЬ и вой-
пиаит'];; затуй, щомъ воиницитЬ ме съгледаха опув отдалечъ,
рязб'Ьгаха се по бивуяка и, безъ да се бие или тр&би тре-
вога, произведоха такава. РотитЬ моментално бЬха ностуоени,
но щомъ ги ноздравихъ, распусиахъ войницитЬ да вечсрлтъ.
Дружиннил понапдирь, сащия и началпикъ па отряда, кани-
танъ Филиповг, ме срЬщна съ рапортъ.
Понеже бЬше вече късно, оставихъ прЬглежданието дру-
ливата за угр-Ьшния день, като се ограничихъ да пр^Ьгле-
дамъ-сшю войнишкиг^Ь и офнцерскигБ колиби. Огъ постЬд-
пигЬ се виждаше, че войницитЬ не са сЬдЬли съ сгъряати
рдцЬ на позицията, а еж работили усърдно- II наистина вой-
пицитЬ бЬха пом'11Стени въ едни доста удобни, широки и
топли колиби, а офицеритЬ и портупей-юпкеритЬ се пом'6-
щапаха иъ една колиба, папраиепа сап1.о като ония на вой-
внцйгЬ, но само че бЬше по-малка.
СлЬдъ една ма.||Еа почивка сЬднахме да вечеряше. Яс-
тието бЬ отъ общия войнишки котелъ, което се оказа твърдЬ
вкусно и нигателпо.
Началникътъ ва отряда ми съобщи, че на 23-й вечерьта
а
34
в«л миучтп от* шват&жъ Геаеаа, вжчивяптъ на тръп-
сви отрихъ, едм емвщеяк, гъ което с« Базвало, че него-
вите раакцц бив хиваш едвкь сръбски курверг, кобт«
йое!» шюга кшжха ■ васт, ва1-важв(т> отъ която 6н41)
строгнп- раворгц п хиДти с« озвашвало схЬдующего :
.Н&аврагь се п строй:
ж офшугрн 18
■ црюае 1727
■ аестропн 1ии
I пие за ащеинс ]6
I тшараи 67
I аа впр^пшао 60
I кола конски ЯО
I миоис 4
I киа полски 2*)
Р 1Ьксл-Ь това на каза, че разрЪнкп ва аортчигь Ниш-
~ №)1т да си срЬи^пе гъ ср^кввгЪ офицера, оп вокто поискан
('1тл!;Ш1ик\ Но когато сръбспкгЪ аваноостя съ^^едал| отда-
леч!. каиал1>рисгь, сгдх^щяли ва своето вачалство, което вед-
ипт иритнло ц^л ювощ войнш^ ПосхиангЪ съ прибли
жникнигго ||н Нншкова взедв путангЪ св на .рук)-°. а сръб-
ски »<|)иц|'|>'1. 1)Л»чс не се покаквахъ. Расжаза вв тъй сагцо,
ч() (1ил'1. псиратнлъ на вапнтаиъ Цапрвкова «{дкующата те-
лггромма :
Ос114Ч-11по дпесъ аачво забкгЬзахъ гогЪмо дввхевяе
(III. шряпА НА С1.1)бкгЬ. Овюм 50 шкгш цйл день въ с.
Иласино прЬкарватъ оп еда» махала въ др;гга неизвестно
1111). ( 'ргбскнгЬ офвцерв в&гкрватъ растояввето.
11|)|1Л'1< 11»дъ |>а това, че сутрввьта раао вв прЬдстоеше
дк мрЬглсдпиъ дружината и иовацввта, както я обратенъ аать
11|г1ш'г. 'Гр'|'11'''' н-п1я\ъ св оо-раво-
Д(<||М"1> -Г) Ок^^оиври! бЪ въглвп. Гаста ^нронацаева
11'1>|'ла 111Ж|<11(1Н111о Ц'Ь.1оти оростраветво, гь1 щото на няколко
Я1)№||НН 11«||«1жнто.]но нищо Се пе вмхЬше. схЬдоватедво, не
тит^ иг.имитпч л» «• црЬгледа както п^щциата. така я окол-
1111111 мЬпипп. Само кадЬ П' ^ часа сутрваьта мъглата
||и>||||| дн СО рнокаснн, н в-ь иромехутъцвгЬ а захваваха да
*)(* 1 101111)1 ий1"1> 01(рлжн1«щнг1; им алаавпска върхове-
*| 1||1|||||>||111| ма(1»|и. И||тк1'Н1'. кь 1'*>'Ш111ам10 ся „СфумотЛ по*г:1.
111) пий»»)'* II 111||чЧ'«<И" НИ'»», ч# 1« нтл) ЙВМ «мрапмв Т1М« РъоЛ;не|1ле.
35
Требваше вечерьта да стигна въ Трънъ за туй побър-
захъ по-сво|10 да ралгледамъ позицията.
Колонйшката позиция, която носи иието ва с. Колоница,
се иаиира «а сЪверъ отъ околийския градецъ Нзворъ, на
0К0.10 35 — 38 километра. Покрай сЬверо-занадната страна иа
с, Колоница се протака погра11ич:пата линия между Б'ЬЛ1'арня
и Сърбия. Околната мЬстность е твгрдЪ планиниста. Тукъ-
тамъ по нея се виждатъ малки завардени коринки. Къмъ ка-
заното село водятъ три по-главни пхтя, по които саио пЬши
или на конь моше да се ходи. Главния нхть отъ Кюстеи-
дилг^ — (Тзворъ вгрви прЬзъ с. Ножица, по долината па рЬка
Рогачииъ-долъ до с. Колоница. Но този пжть се снабдяваше
изворския отрядъ съ продукти и хл'Ьбъ. Другип пхть върви
по гребена, пара^тлелно съ пограничната линия и, най-послЬ,
третия— отъ Шворъ, пр-Ьзъ с. с. Горни-Колибя, Драгойчицаи
Шиоковица. По този посл1^дния пхть азъ пристигнахъ въ
Колоница.
Отъ Колоница, пр'1зъ 1Пипковица и махалата Филяповци,
къиъ с. Тръклено води дру|'ъ пять. Най-посл11, отъ е. Коло-
ница върви пгть за Трънъ пр'Ьзъ с. Клисура. На л'1Бсно
отъ р. Рогачинъ-долъ, при Колоница, се намира отдЬляа възви-
■пенность, прорязана съ много пхтнща. СБверо-занадната
страна па тая въавишеность е по- полегата отъ противопо-
ложната страна. На гребена ва тая височина се яаииратъ
незначителни полянки, котловини и сЬдловини. На тая, именно,
възвишенность 6'Ь избрана позицил, която се и укр'Ьпи, за
да се даде отпоръ, въ случай че сърбитЬ ни обявятъ война.
Отвъдъ дола, на западъ въ сръбската территория, се на-
мира възви шеяяость ^Букова-глава".
Тая позиция заемаше едпо пространство не по-малко
отъ 2 километра, фланговет-6 на която се опираха па обрас-
налите съ храсталакъ и малки горички долчинки. Простран-
ството между тия двЪ долчинки, собственно, бкша укрЬнсно.
ОкопигЬ яа гал лияия бЬха расположени на три яруса. Отъ
гЬхъ се поражаваше цЬлото пространство панрЬдъ, включи-
телно и онова на сръбската терригорня. На сами» връхъ
ва позицията, въ цептра, б'Ь исконанъ единъ люнетъ за двЪ
роти.
НаяшгЬ ложеиенти имахо, обстр'Ьлъ на 450 крачки. Ш-
нататъкъ — долината между нашата позиция и „Букова-глава"
I
I
— <И1ше жърпо ■ростриомц м туЛ пял т ^I^^■вт&, м*
прппедсш етран! се обстрЪлвше ■■ опече оп 1 а<н.> Ерячп.
Титамсви ■ стратепчеок швктъ в> шжввп ооашци
(Пше центра2ви лсмктV <Н пр^иеш&авето ■> тон ломт»
ОП оеаркятеи ие (Нак явимко отрадя дк се дърха шмпе
иа пояцита.
Неарияте1СЕвг& ужр1|иеши зиюоаха отъ .Букова-гдап',
Еоято възвшоеавосп конащдпипе вжд> ваиатк позицва, н се
иродължаваха къп г^веро-зааадъ по апграаачвата Л1няя. На
цНукова-глава* се ""«д*** 4 гържа ва горожта веорм-
те^с5а батарея. Ц1лата вепрнятелСЕа позаци бЪше изровена _
о1-ь укрколевнв. Ц
Цевтра на ватата поящия бЬше снлевъ ■ наченъ за
атакувавие огь страна ва вротмввиЕа. пЛ като ваставаю-
щия ще се обстр142а отъ четярн ярусевъ ог&аь оп ваш8т1>
-юженентв.
МЬстностьта па д^сввв флавгь ва вашата втвцня е
стргвна и орорЬ:!ава съ дибокм долчввкв ш обрасва.1а съ
гхста и висока гора, ар-Ъп. която ялчво ножаха да врйшк-
ватъ хора — едввъ по едив'ь. И л-Ьввя флаигъ б-Ьпе нхчио
достхиенъ, во арв все това и той ГгЬою добрЪ укр^иевъ.
Изобщо нашата ЕО-ювишка поавцвя, ноже да се ааже,
б(ше ведостаова за протвввнка, но еано при условие, че и
чис1евностьта па отряда да отговаряше ва ведичнвата в. Дру-
гояче, тя б'Ьи1е тт.рд'^ лесва за обхожданве.
И вепр|(ят&1ьтъ срЪщу вашата познцвя не оо ма-тко б-Ъ
се укр'Ьпв.гь. Неговата позиция б^ покрита съ овопи. СрЬи^у
нашил центръ се видеше единъ обширенъ редутъ, а аа „Пу-
кова- глава" се издигаше една солидно направена батарея,
отъ амбраяурнт'Ь на която се подаваха огпеинг! гърла вя
горската батарея.
С'ьрби'1"Ь и сега продължаваха да копаятъ и укр'1>пяват'Ь
иопицинга си.
Когато ее нърпахъ, елЬдъ прегледа на позицията, дру-
жината б'1||пе построена. На поидрава ви, войннцит^ отгово-
риха дружно и гръмонито. ТЬ имаха тв-ьрдЬ добъръ нзгледъ:
съ издигнати {лини поПницигЬ гледаха въ очигЬ началството
си |1ес*'Л(» и :1аг.м1шо. Ц|. тил нппсдн се чегЬше рЬшителяость,
ганоогпгрзксногп. н неупрашимоегь. На исказаното ии поже-
лание че нг случай на пойна т* ще онравдаятъ надеждата
37
в& вачалстБото, воИницит':^ едногласно и гръиовити отговориха,
че ще се постаравтъ да пр'Ьвуематъ иеприлтелскигЬ укрЬиле-
вил и вакажатъ !1а1ЦигницитЬ ииъ.
ИрЬдъ видъ на това, че войоата межцу България к Сър-
бия, както се виждаше, бЪ ветбЬжаа, с^г^дователоо, за отрлда
|Ц'Ьха да потрЬбватъ повече патрояи, заиовЬдахъ на Фили-
аова да телеграфира отъ мое име па капитана Ангелова, за-
в-^дующия домакинството въ иолва, иешбавцо даиснрати150
сацдл&ка патрони въ с. Тръклепо.
Сл^дъ като се нахранихме съ войнишкото вкусно ястие,
вапуснахме колонишката позиции и се уплтихие пр'Ьзъ с.
Клисура за Тръвъ,
На 26 Октомврий сутрнпьта прЬгледахъ войпицнт4 отъ
3-тл дружина, които се ОБа;!аха сащо такива, какннто бЬха
онил отъ 1-ва дружина, ;1драви, пъргави и весели. Изобщо,
нравствснното състояние на вонаицигЬ бЬ арЬвъсходно. Т']:
не испущаха случай да пе иска<к.атъ своето прЬпебрЬжсние
къмъ сръбскитЬ войници в да ги ае нрЬдставятъ въ най-
комиченъ видъ.
— Господнпъ подпоручикъ, защо ли копаемъ т^зи окопи
и си губимъ врЬмето! каавали войницнтЬ на ротпит^ си ко-
мандири. Когато се облви война, окопити га нищо пЪма да
ни послужатъ, защото вий ще атакуваме сърбигЬ и ще 11р'Ьв-
зеиеиъ т^хнит* окопи.
— Че това войници лв ех? Дрипави, сгърбевн и сгу-
шени — вастоящн свинари! се подсмивали др]ги на сръбскигЬ
войпицн. Та Т'& и пушкит'! си пе зпаятъ, каБъ да носшъ,
камо ли да д'Ьйствуватъ съ гЬхъ?
Ротнит-Ь командири разяснявали ва войницитЬ си, че,
ако началството заиов']Ьда да пр^вземемъ неприлтелскитЬ окови,
ще ги ир'^взсиемъ. Но възможпо е, то да запов'Ьда нашия
отрядъ да се държи на тая по;]иция, за, да отвлича впима-
ннето на противника, а въ слщото гова врЬме да насочи рЬ-
шителнил ударъ противъ главннт^Ь венрилтелскн сили.
Изобщо, нашитЬ войници гледаха ва сръбскигк като ва
влашливци, които не ех въ състояние да ни се иротивнтъ.
Затуй офицери в войници не крилха своето горЬщо желание
часъ по-скоро да се счепкатъ съ т^хъ.
На тръгвапие азъ счетохъ за нуждво да се обърна къмъ
войниците съ сл^дующата насърдчителна рЬчь;
ВоЙницв!
Кому отъ васъ са нсвзвЬстни 1урскигЬ зв^Ьрства, из-
вършеии надъ българския народъ? Кой оть насъ не е по-
трсиериалъ отъ страхъ, сано като чуе внето турчипъ? Най-
,писл'Ь, кой българивъ не е авлъ отъ горчивата чаша на роб^
[ството ?
Страшни и нечуоави б'Ь5а турскитЬ зверства, извършени
надъ мпогострада.1ния български иародъ прЬзъ всичкото вр^Ьме
на нашето робство, а особснво пр1зъ 1875—76 год. Горчива
бкше чашата на нашето петвековно робство! Страхъ и у-
жасъ обхващаше всЬки българинъ, когато чуеше само името
турчинъ. Но най-пост1| Богъ се смили надъ угнЬтения бъл-
гарски вародъ. 11етв'Бковнит-]& вериги, съ които българинътъ
б^Ь оковаиъ, 6'Ьха строшени отъ нашата освободителка — ве
лика Россия — и той се вид* освободенъ. Но, уви! не всич-
кйгЬ българи били щастливи да се отърватъ отъ турското
робство : СЬверва Българин се освободи, Южна — полуосво-
боди, а бЪдвата Македоаил и Одринския вилаетъ иакъ оста-
наха подъ слщото, ако не и по-тежко, робство !
Юква- Българин, казвамъ, се нолуосвободи, но тя поиска
да е съвършевво свободва и да се управлява, както се уара-
вляватъ с^Ьверни'!"^ и братя — ■ българи- Затуй ц4лия вародъ
въ:]стаиа като едниъ челоьЬкъ, исхвърли полутурското уврав-
ление, издигна надъ конака зваиего съ българския левъ, про
въягласи Южаа и С-Ьверпа Б-ьлгария за съединени, като во-
моли Негово Височество Българския Кнлзь да ирнеме Южна
11ъл]'ария нодъ сное увравление и баде князь — князь иа
иеразЛ'Ьлна Южна и Северна България.
Ра:)бира се, 11е1'<1во Височество трЬбваше да приеме мол-
бата на юлс по- българското население, защото българигЬ отъ
Южиа-1'>'1,лгарил ся тъй сащо д^^ца на нашата обща татковина.
11оди|Г1. |'та11НЛ1Г][) съеднпеаие трЬбваше да се очаква
01'ъ стрина на '1'ур11И)1, че тя ще нр^Бднриеше 111>каквк дкй -
ствия на 11х;1В1п.1ца11ието на В'1)ки иагубепия за вея вилаетъ —
Не. Румелия. (1лЬдо1!йтелио, отечеството ни се застраша-
ваше. 'Го иманю 11у;кда отъ номощьга на своит'Ь храбри сн-
нопе, коип» пр1)ди 7 години тъй храбро се биха съ турцигЬ
при Сгара-За1'ор», Шишен и Шевново, за да извоюватъ сво-
бодата на България. Затуй Негово Височество съ указътъ си
39
обяви сгедйневата България въ военно положение и повика
храбриг!; й синове подъ вашата светиня знаието.
Юнаци!
ВсЬки единъ отъ васъ, при встапвапието си въ редо-
вете на армията, е давалъ клетва ирЬдъ 1>ога и светото еван-
гелие, какъ ще служи на отечеството и прЬстола честно,
в'Ьрно и нелнцемЬрно и какъ нЬма да пожали иито послкд-
нята си капка кръвь за заназвание отечеството и прЬстола
отъ в&тр'11шни и пъпшпи врагове.
Над'^ваиъ се, юнаци, че вий наЗ-свето що непълните
дадената ви клетва пр'!&дъ Бога. Не забравяйте, че Богъ не
само не помага на клетвопрйстхппицит'!^, во и ги наказва.
Но за да ви пошогне Богъ, ний сами тр^Ьбва да си помогнемъ.
ДЬлото, юнаци, - запазвание отечеството отъ враго-
вегЬ— едно отъ наб-тежки!'^ задължения за всЬки войпикъ,
а заедно съ това е най*почетпо и свето д'к1о. Затуй всЬки
отъ насъ требва да бхде дълбоко проаикнатъ отъ съзнанието
своя дългъ къмъ отечеството си и доброволно да се жертвува
зл неговото запазвание отъ врагЬветЬ. Тогава пе може да
баде съмнЬние въ добрия исход-ь на далото.
Цо освЬнъ дълбокото съзнание ва свол длъгъ, едва войска,
»а да поС'&ди врага, тр'^бва да притежава сл'Бду1ощит'Ь ка-
чества: послушание, търпение и юначество. Безъ т^зи ка-
чества сборъ на войници въ роти и прочее пе може да се
нарече войска, а — -просто една тълпа, а тълпата не е въ съ-
стояние да побЬждава. Подобна тълпа, при първата срЬща
съ неприятеля, при първия пушеченъ гърмежъ, се распнлява,
като иилци, и тогава тежко и горко на онова отечество, което
има такива защитници !
И наистина, какво може да извърши една войска, ма-
каръ добр4 обучена да стрфлл, да търпи всичкит* мдчпотии,
които се срЬщатъ въ военно врЪме. ако не бжде посзушва?
Какво може да се очаква отъ войници, храбри и послушни,
ако не ек научени търпеливо да пр'Ьнаслтъ всичкитЪ незгоди,
които се ср^щатъ въ военно врЬме на вс^ал крачка?
Търпение! Важно нЬщо е за войника търнЬпието! Вой-
никъ, който не е усвоилъ това качество, вапримЬръ да при-
нася: студъ, гладъ, походъ и пр., той пр^ди да се срещне
съ ирогиивика, ще бкде пок(1с«чъ отъ сяъртьтя, «Ять да е
ги)ми1>ио14.1ъ С>лр)тъ И.1И нсоитал. остри-юто ва щика.
-Мо^ка.]'!. оихг, ювади, ла ви пряведк хн.шдн прим-Ьрн
за юначестви, саиоотвържевность, гьрсгЬвие и Г10С.1уи1авне'
огь жимти на храброто бигарско ош-лченке въ осво<>одн-
телната пойна, во това считамг за взлящао, толкова повече,
че ор'Ьдъ васъ, прЬлъ вашит-Ь очн се разв-Ьва расвоЕлсапото^
итъ т^фскит^ куршуив знаме аа 01гь.1чевиеп], содъ което нпо-
п» доблестни синове на отечеството — овълчевци — □рол^&xа
кръвьта си и сложиха костнгЬ си лл освобохдевието па Бълга-
рия, въ бнтвит^ ври Стара-Загора, Шяака и Шейново. СлЬ-
довате.1на, старайте се, ювацн, да пр'1>насяте всичкнтЬ и&ч-
потии пя оокоднин и боеви животт, да бхдете пос.1}Ш11и н
храбри. Тогава поб-Ьдата безъ друго ще бхде иа ваша страна,
макаръ и числото ва врогивника да бхде ио гол-Ьмо. Юва-
кътъ ве пита »а чнсюто на неприятеля, а пита, кад*]^ е тон!
Толкова во лесва ще бхде победата ви, че сегашняг11
турци не са ои'Ьзи, каквито б-Ьха ар^зм 7 В години. Тогава
турцит*, наистина, бЪха страшни за иасъ българигЬ, аащото
ЛЬхме хора невъоръжени, съ други думи, хора, рлцЬг]; иа_
които бЬхй вързани. Сега обстоителстмта са съвсЬнъ други^
Иа11р1;дъ ниЙ нЬмахме оражие, нЬмахме войска и най-г.чав-'
пото, юнаци, наирЬдъ ьЬмахае нр1!дводип;ли, офищ;ри, а,
сега всичко имане - — имане офицери, които съ шашка въ1
))Л(^ка ще ви поведатъ къмъ побЬда и слава, стига &ий, гоаацн,
да имате къмъ тЬхъ пъ.1Н0 доверие и безпрЬдЬлно послу-]
шание.
Юнаци! Сл'Ьлъ петв']^коБно те»ко робство българсиит-Ь
опълченци за нръвъ пать прЬаъ 1877 год. въ биткигЬ по-
казаха, че у българина ие е угасна1Ъ онзи юпаченъ духъ,
съ който са се отличавали неговит!! нрад^Ьди. 3-д дружина
огь бъл1'арского опълчение, знамето на която е я"есъ све-
тинята на Струмския полкъ, събуди, вьскресн, тъй да се
каже, сланата на българското юначесзво, като показа, че
българитк са достойни потомци на храбрит'1> български царе:
Крумъ, Симеонъ, и ЛсЬнь. Намъ сега ир'Ьдстои, ншаця, да
ув^личимъ придобитата слава. Ний, струмци, още ведниеъ щк-
тр'Ъбба да докажемъ на ц'Ь.]ня свЬтъ, който е устрсмилъ по-
гледа си къмъ насъ и слЬди за всЬка наша стапка, че мо-
кеиъ да се жертвуваме за свободата ва иилото ни отечестш}.
Повтарнит, аль ве се съмияваиъ, че иоб'Ъдата ще бхде
наот. Но, както се вижда, Турцил ве мисли ля бой. Тл, види
се, не е забравила още „ешилъ калпаож помията".
Нашия фронтъ клони да се и:ш'Ьви въ друга съвсЬмъ
исвр^^двилепа посока.
Наиъ пи угрожава съ нападение братската вамъ страня
Сърбия : братъ се готви да нападне брата, иъ минутага ко-
гато последния брани отъ общия имъ нетв^ковень душма-
нинъ свободата си, огнището си !
Когато Турцил видЬ, че пий не се шегуваме, че ний
наадраво се готпимъ за бой съ ней; когато тя почти склони
да ни даде Южна България — да нрианае съединението, —
тогава иамЬнникътъ братъ съ мизерния си ръстъ се истъква
ир'1&дъ иасъ » ни заплашва съ сиърт1>, зайчото си искаме
своето и защото сме щЬли били да уголЬмимъ пр^Ьд^Ьлит^ на
паии;то отечество.
Да. Сърбия се явява наша неприлтелка, тая Сърбия,
оть колто трЬбваше да очакваме помощц каквато тя е очак-
ва.1а и получавала отъ васъ. Тя ни отплаща съ зло за добро.
Въсползувана отъ случая, че ний сме заети съ Турцил, че
почти ВСИЧКИ!"!^ ни войски се намирятъ въ Южна- България
— на турската граница, — тя, Сърбия, дебвишкомъ, като
1ИИ(епъ »в'];ръ, като разбойникъ ид« да ни панадне, ограби
и да се распорежда у пасъ, като у дома си.
Ако не е тъй, какво търслтъ иейнигЬ дрипави войници
— „натракадзкии" — на границата ни? Защо труиатъ гладни-
тЬ си хрътки и полуголи войски къмъ иеяР Защо вейвит!;
войски ианадатъ на нашата погравичиа стража, на войскиг'^
и населението?
И така, Сърбия дебпе полегвчка съ обнаженъ мечь да
нанесе смъргоносенъ ударъ на брата си — българитЬ, за
да му вземе ризата. Тя иска сиърчъта ни, за да открадне
едно парче иЬсго отъ Вългарил ! И малко иска: видинския
окрхгъ, трънскин съ БрЬзникъ, кюстендилския, ако може я
сифийскнв, и да отведе стотини хиляди ааши еднокръвни
братя въ робстпо!
Но .чъже се Сърбил ! Нека дебне колкото може поле-
|'ичка; нека пълзи но корема си като охидната змия; Бьл-
гаринътъ ве спи : той твърд'^ будно сл1|ди за нейнит'Ь хищни
движения и ще ги срЬщне и я аагости, както тя напълно
гпслужва. Тя звае бълпрштЬ ш яобрЬ га появява. 11ос11и'
иягЬ не веднъх!. с& развЬвал! свол гордий левъ ао вейга-
тЬ полета и плавннй, Еато ех се бий съ турцвгЬ да злал-
зять небцата ц'Ь^ость а свобода. Въ зв11'Ьва па това бига-
ритЬ сега очакваха н та да имъ помогае въ 6ор<>ата съ об-
щия врагь — Турция.
А съ какво ви отодапл Сгрбяя? - сь убявства! И
това не е 8а връвъ пать. Ето фактъ.
Въ сръбско турската юВна, пр11зъ 1876 год., въ бит-
ката нри ЗаЯчаръ, когато сърбигЬ се спустнаха да бЬгагь,
подсоручикъ Найдеаъ Папаниновъ, родомъ българинъ, съ ре-
волверъ въ ркка, се стараеше да соре б^хавцвтЬ сърбв, а
110СЛ'6днитЬ да се нзбавятъ отъ този бугарашинъ пущагъ върху
иу по няколко куршума.
— Испяха ий кръвьтй тЪзи сърби, казваше Панавноовъ
на другаригЬ си при сиъртоия си часъ. Азъ се стараехъ да
ги спра и ги цоведк нротивъ турцнгЬ, а гЬ обърнаха пуш-
китЬ си ср'11Щу иеве.
Да. сърбят* познаватъ твърд'* добрЬ българнт-Ь, коиго
не малко кръвь ех проливали въ борбата за освобохдевисто
и за11а^1ва11ие свободата инъ. Не |]аира;}Д1ю т*, сърбигЬ, въс-
н*ватъ българския юпакъ хайд^тъ Ва^ко, който юнашки се
билъ съ турцит* за свободата на сърбят*! И въ посл4днята
сърбско-турска война квого български гърди се отличиха съ
сърбски ордени за храбрость, които гърди, б*ха тогава иро-
дуичеви отъ турскит* куршуми и байоветн ! А сърбиг* ис*
катъ сега съ свонт* куршуии изпово да продупчатъ заздрав*-
литЬ ииъ рани!
Азъ вапълно се иад*ваиъ, юнаци, че виИ ш,е дадете
вовн доказателства, било на Турцин, било на Сърбия, аа бъл-
гарската мощь и ще поддържате българското иие за честь
и слава на Българял. .
Да живЬе Вългария! Ура'.
Да живЬе Негово Височество Кннаьтъ! Ура!
Да жив'|1)1тъ негови!-* храбри войници — пеговитЬ ле-
вове, вий! Ура!
-акто се кааа по-гор!], 3 й 11'Ьши Струмски нолкъ
бЬшс пр'1!дназпачепъ да отбранява кюствпдилския
райоцъ отъ турското нападение. Но благодарение ва
-общия вървежъ па работигЬ, дружинит'^ отъ иолка току
се мЪст']^5а отъ едно мЬсто па друго и попаднаха въ
' пай -лоши условни за бой, а нмевио: въ кюстендилския
районъ, при с. Братца попадна 2-а дружина, въ с. Чатърцн
1-та дружина, въ Кгостенднлъ — полковия пггабъ съ отдав-
на отд'!^лената 5-та запаспа дружна, и наб-посл'^, 1-а и 3-я
дружини — на сръбската граница.
Къмъ ср'Ьдата па и. Октоиврий започпаха с& по-често
и по-упорно да се посягь слухове и официални извЬстия, че
сръбскитЬ войски се трупали на границата ни, като прие^
мали застрашително положение спрямо България.
Когато се върнахъ оть с. Колоница въ Кюстеидилъ,
полу<1Ихъ официално съобщение отъ кюстендилския окрхженъ
уиравитель, че мнозина сърбски агитатори сновЪли изъ па-
шит'Ь иогравичин села и даже градища и въ»бу;кдали насе-
лението противъ властьта, като го канЬли да се присъедини
къмъ „татковината" имъ - Сърбия. Други пъкъ влиза^1и въ
нашата територия и откарвали добитъка ва пограничното на-
селение. При това съоб»(аваше още, че, за да парализира
д-Ьйствисто ПА тия агитатори, той — управительтъ — билъ на-
значилъ контра агитатори измежду по ннтелигснтвит'Ь селяни
я граждани. Отъ друга страна пъкъ отъ началника на из-
ворския отрядъ, а най-вече отъ административната пласть,
гоку ми испращаха дезертйори — сръбски войници, които
минавя.[]и прюъ пашача граница и се прЬдавали на нашитЬ
административии и военни власти. И тия войници твърдяха,
че Сърбия се готвЬла да вападве па България, но че сръб-
скитЬ войници пе щЬли били да се биятъ съ своиг^ „брача
бугари'.
Тюи сръбски войници, дезертйори, во външния си из-
гледъ повече приличаха ва просяци, отколкото ва войници.
Т* само по войнишката си дкава" — калиакъ — се позна-
ваха, че с& войници, а останалата часть отъ облеклото имъ
б']Ьше схща дрииель, а т^ сами имаха такъвъ изгледъ, като
44
Д1 6г\хл едмп 1|а осмСвшеви «т дъ.1говр111евевъ зятворъ:И
Л1Ц» жълв, оча ипбватм С1> т«п погдедъ, фигури сгър-Н
бгва — сшяя сж1мт. И
- Оп Ем! апитг, че Сърбия се готви да ви яааадве''Ч
обашмиг*» П1 аижгшхме пяй. Б»}вагь ли ви, че ще се биете .
- ' Н«т госаодвве. назгь нспърво пя казваха, че ще се^
Фигш съ Т^грцаа; во еог&то започнахме да правииъ окоии
м Фъагарошта граница, всички ра:}брахне, че краль Милавъ
меха да се б>^ съ 1>'и1гарня.
- ^{ащо и;{б'Ьгяхте оть частигЬ си? се аадаьаше въ-*
Н1нк'ь иа до:ц;рт11оригЬ.
^{ащото не искане да се бненъ съ алшитк братя — 1
б'ь.1гарит'||, които НИВ10 лошо не ех ви сторили, и, ако се
и'||>»|)и пойна не:кду 1>г.1гария и Сърбия, много сръбски воб-^
кнци и^ ваиуснатъ частит'!^ си.
Оп. тия др№ртЙори се учехме, че въ сръбската армия
М1Ц'Ь|ия гг|1ив111и миц4!рил : дрехи а^ма-ю, аиуницилта лиа ^
гнмя, храва ловш; а като се нрибавише къиъ това и от-Я
гАТлтиг 1га ли('Циплива и войлишки духъ, излизаше, че сръб- "
гка1н нрмнн е такава, която не можеше да вдххне ва про-
)Н101И11П 1'Н прахъ и уиажеиие кънъ себе си. Такова, иневпо,
11114"1йтл1<вио нравЬха на нашигЬ войници тил сръбски дезер-
гйори .1а 11'11лата сръбска армия.
1':х1., че ще гонимъ тия свинари — сърбитЬ, ваз-
М1А м>Лит\»гЬ — струмци.
111,е ги гоиимъ, во такива хрътки стнгатъ лм се?
гтьщшт: 1гЬкой шегобнецъ. Не виядате ди, че краката и ^
Пшн-сЬ нмъ сл 1'ъпБИ, като на хрътки? Н
ОЬдь ;1аьръв1аннето ми отъ сръбската граница, заноч-
ИЦКЯ ЛЛ С(! иолучакатъ отъ нача.1вика ва изворски» отрлдъ
цА шш*-'Чи н нонечо треиозБви извЬстия. Наврил|1^ръ, като
црш'гнгчаг1. въ Кюстсвдилъ, сварнх.ъ сл'!Е1дующата телегранма
/1/1 М1иа.1ника иа штаба на западния отрадъ и прЬпнсъ за
Дтт)., като обикаллхъ пограничната линия съ двама
/<4««/;|'И и 7 кнти<-]1НСТА, сърбигЬ откриха по пасъ огъвь,
МАттл '• »истр'11ла. Пикоп) не равнха, осв-кгь коня аа
н**0Н*ФЧПШШЪ 'Гомушши. Мина-1ата нощь сръбскнг!^ часови били
»<<им ня около '^'О крачки въ вашата територия. Ц»-
45
правихъ распореждание по единъ много осторожееъ натанъ,
да се изловлтъ, ако продължаватъ така да разстамгъ часо-
витЬ си, Нашъ единъ кавалерийски раз'Ь:]дг двесъ застигналъ
сдиаъ сръбски милиционеръ на иашата територия. Когато
старшия па раз'^зда извибзлъ на шилиционера да спре, гой
заиочналъ да пълни пушката си. Въ момента, обаче, когато
сръбския милиционеръ се готв^иъ да спусне ударника по
едина отъ кавалеристите, старшия унтеръ -офицеръ Коповски
му хваналъ пушЕата и куршумътъ отл'!&г!§лъ на гор'Ъ, Мили-
ционерътъ захвърлилъ пушката си и изб'!Ьгалъ задъ погра-
ничната чърта.
И ва тая телеграмма началника, на изворския отрядъ
получнлъ отговоръ отъ капитанъ Паприкова, въ сАщата сми-
съль: „Съ пищо да не пр'!ЬАизвиква сърбитЬ".
На 29 Октомврий получихъ отъ вачаляикъ штаба на
западния отрядъ сл^дующата телеграмма ;
— Въ Кюстендилъ ще остане само запасната дружина
отъ Струмския полБъ и кюстендилската опълченеца дружина.
На двФтФ горни дружнви се възлага да вардятъ турската
[■раница. ДругигЬ дв4 дружини влнзатъ въ състава на трън-
скиа отрядъ, ва който вий ще блдете началникъ. Дайте То-
дорову (командирь на 5-та запасна дружина) нуждната ин-
струкция за охранение на границата и пригответе другнтЪ
дв11 дружини »а пхть — за Трънъ, кадЬто и штаба па
полка трЬбна да иде. ПриготвЬте всичко, каквото е иуждно.
КупЬте 8 талиги за пр^Ьвозвание патрони.
Тозъ часъ 6'Ь повиканъ капитанъ Тодоровъ, комуто се
и даде вуждното устно наставление за отбраната ва турската
гравица. Но тъкмо когато друживит^ б'!&ха готови за вхть,
получи се друга телеграмма, съ която ми се предписваше,
дружииит'^ да останатъ по м'Ьстата си.
Въ схщото вр']^ме кюстендилскил окрхженъ управитель
официално ми съобщи, че споредъ полученйТ'Ь точни свЬд^-
ния, турскигЬ войски, които б^ха расооложени по нашата
граница, а имевио въ кюстендилския и дубнишки райони, ех
се оттеглили отъ посл'Ьднята и ех се били расположили по
квартири изъ селата и градиц1ата.
Отъ горпето распоредглавие на турското правителство
се виждаше, че Турция нЬмаше пам'Ьрение да ни нападне,
следователно, 2-а, 4'а и 5-а дружини отъ Струискил волкъ
44
ержАсжт грд-
9п теле-
втрадь
оевчпша се-
М^кх; таяц ваВ-
3 ■ дружавя,
■е от1>
■ *-Я мием ОЕОЛО
Зв тт1 шеш 9*1Ш1.к па
«ТРП& С1*«тища1а тааеграмма :
■» шк» сту^лбк. ппт тай, ■ущфпсж» оп 3 о^вцери в
Т шмш усп ь о Дав ж мг а ■аая1рпа. Квжта ее ввжха, сАпсв-
ма1М1« шгждт ваааа швауежа «1р«п а прбвН е венв-
■чм|Ц> № С1]Г«1 ва втжда. 4-1а лрчхава л се ФПфавв зя
срVФс«ат« грааацд. та е авом 4 чка дазт отъ Кюгкн-
лап. .Са ттв мои рвтр1тиас п врввиа дртжжвата ионе
иъ К»чпл■^«а^V
На там пм«грааа миткаха оттааорг: .ДрухвннгЬ да
еюйтъ 1М мЬетата са*.
Па 30 Остожврай аачалвкътъ ва взворсвая отрядъ
аммк №> отрАда еАхрсквита зашИш:
Ако аевраатиьгь прЪрфяеаг вастаолеаяе прогавъ
1111||11)№ннид вв «трахг, то да се всаиав с^1дт»щего :
«) 4-а рота оть 2-в1 а. Стрпосв оолсъ да заене пр-Ьд-
ИН1"Ь окопи (додвая ярусъ) »ъ «епра аа позацвята;
А) >Н-а 1)ота — оашшт! ва -ткваа ^пнгь на шюяцянта;
и) 19-а роп ~ овокагк ав хкоша фоавгь на позя-
цшгги, 1*дь 4-а (К1та (гораав арул);
г1 1-а рота » сажвя яртгц яо» 3-а рота;
д) ('окадроиа п осипор^иаа П. да се събере задъ
лЬинл 1|ин11Г1> 11А аоаацвпа;
») о||ъ.1ч<'11гката р^*та. ко«п> се ванара ва хЬвяя флавгъ
ИК тмициигп И оааа ааедно ск. «ссадровв ва подпор. П.
^чйптши "л границата от* с. Власяво до Топл — долъ, да
ип^гаин ИЛ I'. 1»1«кица, а, аа олучвв ва натисвъ огь страна
ни |1|11»тмттн», а« с. Шинковича и Тръиено.
.«1 ,ц(1у1ит11 т|>н о111^тчн-ки р<1тн. едаат» оть които пази
1((|||г1111И-1111111 учтмькь а»'жд) ЦкЬтвол— гро<Н н с Ктисура,
<
и
да се сбератъ на д'Ьсвил флангъ ва аозицията при с. Кли-
сура.
Пгтьтъ за отстхплелие, въ случай че бхде 8апов11даво,
ще блде Колоница — Шипковица — ТръЕлено.
Иодъ распорежданието на младшия врачъ, Садовски, да
се открие въ с. Колоница пр^квърздченъ пунктъ.
За тази ц^ль били дадени 20 долни чинове подъ ръ-
ководството на Садовски, който енергично се заелъ съ т^хъ,
з& да ги обучава на санитарната служба. Отворила се 1'ъЙ
С2Щ0 и една 11р']!иенна болница въ с. ШинЕовица. Тежко
болаитЬ се вспращаля въ Радомнръ.
Ва схщото число началника, на изворския отрядъ теле-
графиралъ на капитавъ Паприкока сл'Ьдун>щето :
— Азъ ви телеграфврахъ, че сърбитЪ стрЬляха противъ
наеъ. Научихъ се, че слщото правЬли и противъ трънския
отрядъ. Моля разр'Ьшение въ подобенъ случай да бхдктъ и
вашитЬ рдцЬ развързави. Сега е вр^Ьие да се въссолзуваме,
тъй като сърбигЬ отчасти ек дезорганизирани. ТЬхнит'!^ авав-
пости йматъ повече назначение да не нропущатъ своит'Ь вой-
ници да приб'!Бгватъ у васъ, отколкото да ни сл^дягь.
Капитапъ Паприковъ и ла тая телеграима отговорилъ :
яНищо да не се предприема такова, което би предизвикало
сърбитЬ " .
— Миналата вощь, равно въ 2 часа, се пустнаха около
20 вистр^ла близу до дЪсвня флапгъ на пашата позиция,
довася началникътъ па изворския отрядъ на каиитанъ Паа-
рикова и пр^Ьписъ за мене. Приготвнхъ само дежурната часть.
Пратихъ патрули и раз'Ьзди, но вищо не можа да се разбере
до разсъмнувание. Оказа се, че дваиа сръбски войника при-
бягнали въ нашата территория. Подиръ 'г&хъ тръгвали да гя
прЬслЬдватъ, а г'Ь се обърнали къмъ своит'Ь и започвали да
стрЪлятъ — едивъ съ други захванаха да се биятъ. ИрЬда-
ватъ, че пря първит1| гърмежи ц'Ьлъ баталйовъ се готв1|лъ
да 6'Ъга. СръбскитЬ вобпнци се нспра[датъ въ Кюстендилъ.
На 31 Овтомврий капитавъ Филиповъ ии донася:
~~ ВсЬка минута очакваие кървави сцени- Необходимо
е да ииаие тукъ едивъ докторъ.
Вчера, около 8 часа вечерьта, 10 души сръбски вой-
ввци влЬзли въ нашата территория и во едипъ разбойнически
начавъ издебнали опълченския постъ, състоящъ отъ трниа
48
I
опълченци, по който пуст^аля золпъ. Единия отъ апглчспдм4
иадвалъ нъртъвъ, другил леко раненъ усп-Ьлъ ла избЪга ■
номощьта на здравия. Отъ убития сръбскигЬ пойници, юеля
10 жъ^1тици н 1'дна крипковска путка. Тока се случило аш
с. ПрЬтворъ. ^
!^{а това пападенис отъ страва па сърбигЬ въ нашата
тсрриторин ми съобщи официално и окржжпия управител!..
Той при<1аии още, че освЬиъ тая случка, па '24 ОвтомвриЙ
сърбитЬ УЛ0ВИ.1И на нашата территория двама опълченци и ги
отнели въ Сърбия, по благодарение па певнимателаостьта
сръбскитЬ копвоирн, опълченцитк и:!б'Ьгали.
Скщата дата. Капитавъ Филнповъ ми телеграфира:
— При обика-шнието п>апицата съ трънския околийски
началпикъ, Гюлгюлиевъ, разделихме се па мЬстото, дЬго се
ра1(Д'1;л«тъ двата п&тя : единътъ, който иоди за с. ТСлисура,
а другил за нашата митница. 1Домъ околийски» пачалникъ
се приближилъ до сръбската граница, 10-15 сръбски вой-
ника, скрити въ едпа долчипа, въ засада, открили огъаь.
Около сто вистрЬла цустпалн върху началника и пегоцил
съпровождачъ, стражари. Коп1,тъ ма началника убитъ. Ког|Я
сърбитЬ си позволлватт. подобни разбойнически начини н»
д11Йствия, какво да пра^я^*
Горпето съобщевве било иснратено и на пачалникъ
шгаба на западния отрндъ, който пакъ заповЬдалъ, съ нищо
да се не пр'Ьлизвикватъ сърбитЬ.
Но схрбитЬ СО още продължавали да прЬдизвикватъ на-
шитЬ, като нарушавали пограничпигЬ закони. Огъ друга
страна, между войницитЬ и офицерите се забЬлЬзва.!! единъ
упадъкъ на духа, И едиитЬ и другигЬ я«но критикували сво-
ето началство, гд'Ьто позволявало на сърбит^ безнаказапно
да стр'Ь.1ятъ върху нашит'^ и убиватъ. ^Ж
Канитапъ '1'илиповх, най-сетпЬ, излЬзълъ отъ т1.рп'Ь(пге
отъ безобразното поведение на сърбигЬ. Той, вънрЬки на-
ричпата запов'йдь на началството си, рЬшилъ да пакаасс дързт
кнгЬ и нахални нападатели. Л
Но колко безсънни пощи и нравствени мкки билъ яс-
питалъ той, додЬто се рЬшилъ да накаже сърбят^! Твърд-Ь
често, като ходЬлъ около войниткигЬ колиби, слушалъ е раа_-
говоригЬ на своитЬ подчинени.
— Какво ще 1фавимъ ний съ т^зи илади командири,
ако се иодкачи войоата? говор^лъ едипъ войвикъ.
— Ротвия комаидирь на № рота, като се исорави прЬдъ
ротата, срамува се, като илада булка, да каже в'!&коя дуиа,
обадилъ се другъ.
— А пъкъ на нашия ротенъ командирь и иустацигЬ
още не ех започвали да викнатъ, говорЪлъ трети.
— Ехъ, какви б4ха юнаци русскит* ротни командири !
Като се иснравлше ир^дь ротата канитанъ Барламоиъ или
ЛюбовсБй, то виждашъ, че пр'Ьдг тебе стои вачалвикъ, казва
четвърти. Ето, сърбигЬ мииаватъ границата яи, стр^лдтъ ни,
убиватъ, а пъкъ ний стоимъ съ скръстени ржц4 и гледаме,
какъ се убиватъ нашитг^ другаря, продължи сгщия.
— Господъ и Света Богородица да ня сл на помощь,
се обажда пети.
Раабира се, че т^и и подобни на тЪхъ разговоря са про-
извеждали лошо впечатление на Филипова. Той насълно съзна-
валъ истинностьта на искаваниг!^ отъ простия войникъ мисли.
И наистина, командира на 1-а рота, подпоручикъ Цанковъ,
командиря на 'д-я рота, подпоручикъ Топузонъ, и командиря
на опълченската дружина подпоручикъ Поповъ, още не били
иснълнили 20 години, когато ех би.1и произведени въ офи>
церски чипъ. При всичко това т^ съ петърп'1;пие очаквали
да се сразатъ съ противника. Но това много малко угЬша-
вало началника на отрлда, като гледалъ на юношеските лица
на своит!; подчинени и ва гЬхния дЬтинсви слгЬхъ. Той чув-
ствувалъ една неувфренность въ тин млади сили и въ тяхната
устойчивость. Обаче въ послЬдствие се оказа, че канитанъ
Филиповъ се е лъгалъ.
Когато на 26 Октонврий сърбит'^ стрЬллли върху офи-
церит'6 отъ отряда, послЪднигЬ бали врипудепн просто да из-
б^Ьгатъ, отъ непри)1телскит'Ь гърмежи, защото имъ било за-
бранено да отговарятъ на неприлтелскитй предизвиквания.
Това бягство произвЬло много лошо впечатление на вой-
ницигЬ.
Сл'Ьдъ този случай канитанъ Филиповъ слушалъ още по-
лоши отзиви отъ страна па войницит'^ за нача.1ството имъ,
включително и самия него. Младит^ же офицери, особевво
подпоручикъ Т, започнали да укоряватъ висшето началство,
аащо1'0 вързвало р&ц'Ьт'!Б на нача.1ника па изворския отрлдъ.
&0
Бшшпвг Фвлшоп е хожап в е бшп дхьхевъ дя за-
стави аоя^авеагЛ сш офацеря да нсцълвяватъ безъ протв-
вор^чяе зааон(дьта ва ваи^ствст> ся н да ве критяарагь
веговвгЪ расоореждани, во ажо тша той ве е ааораввдъ то
сапшостъта ва оолохеваето. п което е бвхк аоставенъ н&-
ьорсккд отрадъ, не се азм^ояда.
Обаче, иехду тна воСвнцв в офвцерв. жовто не удобря-
валн безл^Вствието ва войската, намаралв с« а такава, конто
се стараялв да вгз;архать свонгЬ другаря отъ срнтвхувапне.
— Е, та кааво, че с« владв'!' Ц вае ве сие стара, во
кога ни кашагь да върввиъ арогивъ врага, ще тръгаевъ в
ще ужвране за отечеството в ор^стода, казвала н:Ье:>в от^
гЬхъ.
Нива &ъ ОЕгьлчението, вг освобо;№тедаата война, всвч^
квт^ опълченци ех бялн стари ? Между това, тЪ всичка се
биха и увираха под* своята светиня — звавето — за осво-
бождението на България.
— Нвб, ако не в1рваз1е въ свлнт^ яа вашнгЬ нлдди
вачалнйцв, тогава требва да не вярваме и вг собствеивн-
гЬ св силв. Но това не е тъй. Дзъ съмх ув-Ьренъ, че ннй
ще натупаме тин свинарн, но само трЬбва ть'ра1лвае. Кот му
дойде времето, ний Н'Ьна да стркзяме отъ далеко, а ще се
хвърлвмъ върху противника съ щнкъ, расналено говор'Ьлй
В'%КОИ ВОЗнйЦИ.
Отъ офицерите поручикъ Нишвовъ би.тъ вай-саоЕОЙнвл,
най-хладпокръвниа и разсхлите-швя; затуй началвнкъть ва
отряда винаги се съв^твадъ еъ него за н'6рквтЬ и распореж-
данията по отряда, както и за пр'Ьдстоящтт'Ь действия. Но
подиръ случката съ околийския началвикъ Гюлполневъ в той
аапочналъ да се вълнува :
— Не, както щешъ, во сърбат* требва да се нака-
жатъ аа т4хната дързость и безочливость, казвалъ Нишковъ.
Ако тЪ стрЬлятъ върху ваеъ и убиватъ войници, защо вий
да ве стреляме ? Ако не сгр'11ляие, тогава нЪиа защо да хо-
дяиъ но позицията; ако ли пъкъ се криеиъ въ обопйг]^,
какво ще си помислятъ войницит'^ ?
Ясно било аа всичкит^Ь офицери отъ изворския отрядъ,
че войната е неминуема — дееь по рано или по-късно тн
безъ друго щ'6ше да бхде обявена. Затуй началника на от-
ряда рЬшилъ да направи ва сърбитЬ едва засада.
4
4
Й1
На 1-Й НоемвриЙ сутривьта ц'Ьлата позиция била по-
крита съ гкста непроницаема мггла. На цйЪ крачки не се
виждало нищо. Около 10 часа, щонъ се дигвала мъглата,
пр4дъ фронта на 2а рота, на около 8 — 900 крачки нада-
лечъ, Се показала една колона отъ неприятелска войска. Но
тая именно колона били пуснати три в'^рни и дружни залиа.
Още отъ първия залаъ се заб^Ьл^зало силно вълнение въ сръб-
ската колона -
Т'Ьзи наши залпове послужили за общъ сигналъ на сър-
битЬ да откриятъ по вашит4 окопи непрЪкдснлта стр'Ь.11ба,
която траяла до ^Vг часа послЬ пладн4. Въ това вр4ме
сърбит']^ нападнали нашия л'Ьвиб флангъ и отблъснали сдинъ
опълченски взводъ въ Д'!Ьянова-мах^ала. Но къмъ 5 часа се
върнали назадъ и заели старитЬ си м'!&ста. Въ тая адска
пр'Ьстр'Ь.1ка вземалъ участие ц4лия полкъ на поднолковникъ
Райновнчъ, Огъ наша страна е имало въ това първо кърваво
счепквание, единъ войннкъ убитъ и двама ранени.
Това сблъскваяие съ сърбитЬ, което, тъй да се каже, е
послужило, за цоводъ на кралг Милаиа да ни обпви война,
накарало капитанъ Филипова да снеме сражевата верига, да
прати дежурната рота, подъ командата на поручика Райчевъ,
да завземе пр^днит* окопи, З-я рота да заеме централния
овопъ и да служи за поддържка на 2-а рота, 1-а я 4-а
роти да баддтъ готови на бивуака, а двЬгЬ опълченски роти
да завземагь най-крайния окопъ на дЬсния флангъ.
1-ий Ноемврий завари 2-й п. Струмски полкъ распръс-
натъ по сл4дующит4 пунктове: полковия штабъ и 5-а за-
пасна дружина — ' въ Кюстендилъ ; 1-а и З-я дружини на
сръбската граница— Колоница и Трънъ ; 2-ра друягина Е]а
позицията, при с. Вратца, а 4:-а дружина въ с. Чатърци.
Както се вижда, полкътъ б'Ь распокхсанъ на части;
дружинигЬ бЪха расхвърлеаи на такова растояние едЕ1а огъ
друга, щото не бЪ възможно една дружина да пристигне на
иоиощь на границата но рано отъ два три деня. Исключе-
ние правЬха само 1-а и З-я дружини, които ги д'!^л'Ьн1е едно
растояние отъ 20 — 25 километра. Между това не можеше
вече да има никакво съмнение, че войната между Сърбия и
Българин е неивб'Ьжна. Напротивъ, тя фактически б'1ше вече
започната, а това се виясдаше и отъ слЬдующата телеграмиа
до капитанъ Панрикова и копие за мене.
50
Капитана Филгаовъ е иохллъ а е балъ длъженъ да за-
стави поАчицеиит'^ си офицери да исиълняватъ безъ ироти-
вор'1^чие зааов^дьта на началството си и да ве критикуватъ
веговит*]^ расаорежд&Еия, но ако това той ае е направилъ то
схшносгьта ва аоложевието, въ което е билъ поставенъ я%-
ьорскил отрядх, ве се из]1'Ьнила.
Обаче, иежду тия войници и офицери, конто не удобря-
вали безд'!§йствието ва войската, наниря-тн се и такива, конто
се стараали да въздържатъ своитЬ другари отъ критикувание.
— Е, та какво, че сл. иладн ? И вие не сме стари, во
кога нв кажатъ да върввшъ врогнвъ врага, ще тръгнеиъ и
гце уинраме за отечеството и ор-Ьстола, казвали н'Ькои отъ
т4хъ.
Нима вх опълчението, въ освободителната война, всич-
кит'!^ опълченци ех били стари 1 Между това, тЬ всички се
биха и уш1раха подъ своята светиня — знаието — за осво-
бождението ва Българня.
^— Ний, ако не вярваме въ снлит^ на вашитЬ млади
вачалници, тогава тр']^бва да не в']1рваие и въ собственни-
тк си сили. Но това ве е тъй. Агъ съиъ ув'&ревъ, че ний
ще ватуваме тия свивари, во саио трЬбва търп11нне. Кога иу
дойде времето, вий нЬма да стрктяме огъ далеко, а п\е се
хвърлимъ върху аротиввнка съ щикъ, расналено говорели
Н'Ькои войвнци.
Отъ офицерит* поручикъ Ницгеовъ бялъ най-спокойвнл,
най- хладнокръвния и разсхдителния ; затуй началнйкътъ оа
отряда винаги се съв'Бтвалъ съ него ва м']^ркит:Ь и распореж-
данията но отряда, както и за нр']^дстолщтт'!& д'^йствия. Но
подиръ случката съ околийския началниаъ Гюлгюлневъ и той
аапочналъ да се вълнува:
— Не, както щешъ, во сърбитФ чр^бва да се нака-
жатъ за тяхната дързость и безочливость, казвалъ Нишковъ.
Ако т'Ь стр'11лятъ върху насъ и убиватъ войници, защо ний
да не стреляме ? Ако не с'гр'{1ляме, тогава н^иа защо да хо-
димъ по позицията; ако ли аъкъ се криемъ въ окопигЬ,
какво ще си помислятъ войницитЬ ?
Ясно било за всичкит'6 офицери отъ изворския отрядъ,
че войвата е неиивуема — день по рано или по-късно тя
безъ друго щ'6ше да бхде обявена. Затуй началника на от-
ряда р'Ьшилъ да направи на сърбитЬ една засада.
I
" Йа 1-й НоемвриЙ сутриньта щ^1лата позиция била по-
крита съ ггста вепровицаема мъгла. На дв:Б крачки не се
виждало НВ1Д0. Около 10 часа, щомъ се дигнала мъглата,
нр^Ьдъ фронта на 2-а рота, на около 8—900 крачки нада-
лечъ, се показала една колона отъ неприятелска войска. По
тая ииеяно колона бнлн пуснати три в^рни и дружни залпа.
Още отъ първия за-шъ се забЪл^Ьзало силно вълнение въ сръб-
ската колона.
Т±яа наши залпове послужили за общъ сигналъ на сър-
бигЬ да откриятъ по нашит4 окопи непрЬкдсянта стрЬлба,
която траяла до 2'/г часа послЬ пладн4. Въ това врЬме
сърбит:Ь иаиаднали нашия Л'!&вий флангь и отблъснали едннъ
опълченски взводъ въ Д'6аиова' махала. Но къмъ 5 часа се
върнали назадъ и заели старит4 си и'6ст8. Въ тая адска
пр'6стр'6.5ка взема^1ъ участие цкчия полкъ на подполковникъ
Райновичъ. Огъ наша страна е имало въ това първо кърваво
сченквание, единъ войникъ убитъ и двама ранени.
Това сблъскваяие съ сърбит*, което, тъй да се каже, е
послужило, за цоводъ на кралъ Милана да ни обяви война,
накарало капитанъ Филипова да свеме сражевата верига, да
прати дежурната рота, подъ комаадата на поручика Райчевъ,
да завземе ар1(днит'Ь окопи, 3-я рота да заеме централния
оконъ в да служи за поддържка ва 2-а рота, 1-а и 4-а
роти да бддлтъ готови аа бивуака, а дв^ЬгЬ опълченски роти
да завзематъ най- крайния окопъ на д-Ьсния флангь.
1-ий НоемвриЙ завари 2-й н. Струмски полкъ распръс-
натъ по сл^дующитЬ пунктове: полковия штабъ и 5-а за-
пасна дружина — - въ Кюстепдилъ ; 1-а и 3-я дружини па
сръбската граница — Коловица и Грънъ; 2-ра дружина па
позицията, при с. Вратца, а ^-а дружина въ с. Чатърци.
Какго се вижда, полкътъ бЬ распоклсанъ на части;
дружинит* б4ха расхвърлени па такова расгояпив едпа отъ
друга, щото не бЬ възможно една дружина да пристигне па
поиощь на границата по рано отъ два три деня. Исключе-
иие прав'11ха само 1-а и 3-я дружини, които ги д4л'Ьше едно
уастояние отъ 20 — 25 километра. Между това но можеше
вече да има никакво съмнЬние, че войната между Сърбия и
Зълсарня е неизб'Ьжна. Напротивъ, тя фактически б'!Ьше вече
аапочаата, а това се виждаше и отъ слЬдующата телеграмма
ло капитанъ Паприкова и копие зц мене.
6Х
— 0%рбп4 отЕряха вепрЪкхсната стркзСл протявг
вась и, както се вкдв, искагь да вастапватк- По-схоро
помоо^ь !
Тая тиетраша, собственво, пр^дшеств^-ваше горнето
язв^стие за сблскванието съ сърбнгЪ. Много пп-късао се
ваучнхъ, че устроеяата засада огь кааитанъ Ф^инповъ, е
била. се схщото сблъсквание, само че въ тая, аосл^двята, те-
леграмма не се казваше, хо9 &Ь пр^дизвикалъ арЬстр 1.1 ката.
— СърбнтЬ вече постоянно захванаха да стр^лягь върху
нашигЪ патрули и разЪзди, повторно съобщава Фнлнповъ.
Тази сутрвнь Ц'к1а неприятелска рота нападна 20 душн,
испратевв да обвкалятъ границата, в открива ао ткхъ за^-
нове. 9 души отстхпватъ, оствна.]игЬ 1 1 души открнватъ
огънь. Отъ наша страна убить еднвъ, ранени двоица. Сърби
убити и равенв 8 души. Нашити отстжаиха, като взеха сь
себе си раненятЬ.
— Отъ 8 часа сутрнньта до 2'/2 пом^ оладн* сър-
бйгЬ непр'6кхснато стр1гляха върху нашата позиция, съоб-
щава Фялиоовъ съ четвърта теаеграмма. — По отдклви хора
употр^бяватъ залпове. Сега поутнхна ма.1ко, но сегнзъ-то-
гизъ ей стр^Ьлягъ. Огь наша страна се уцотрЬбяваше огънь
само по аначителнй ц^ли. Споредъ мене, позицията „ДвЪт-
ковъ-гробъ', като ключъ на много п»тнща, които могатъ да
послужатъ на неприятеля да нахлуе въ Бъ.1гария, вма много
гол'Ъмо значение. Моля да се подкр'Ьнн отряда ии най-иа.1кп
съ една дружина още. Ако да виаше поне 4 оргдия, увЬ-
ренъ сънъ, че на сърбитФ н^иа да позволинъ една оеда да
пристдпятъ въ нашата терригория, още повече тЬ сл необ
ходини, понеже сърбитЪ поставиха нротивъ пасъ орхдин.
VI.
ай-посл'!) на 2-й Ноемврий, въ 2 часа пр1Ьзъ нощьта
^-^^^ се получи отъ нача.1еикъ штаба на западния отрядъ
&л сл^дующата телеграмма;
— Сйбота. 6 часа. Война съ Сърбия обявена. Ко-
ято дружина имате, и това е безразличоо, тая минута
отпрат11те Изворъ. Четата на попъ Георгиевъ тоже. Па-
63
тронят-Ь на полка отправЬте Радомиръ. Сухарнт^& тоже. При-
готонлявайте храна Изюръ и отправлявайте дружината отъ
Чагьрци да тръгва ;)а Гадомиръ. На границата оставате гра-
ницката (отъ с. Граница) дружива {отъ вародното оаълче-
вне) съ офйцеръ и кадрови солдати. Дружината и четата бй-
гомъ да отивагъ Изворъ.
Щомъ се получи горнята телеграмма, незабавно се на-
врйвн надлежното распореждание за тръгванието на дружи-
внт* — втора за село Колоница, а четвърта за Радомиръ.
Запов4дьта се отнесе отъ пазначерит'Ь за тая цЬль дежурни
вуриери — жандарми, а въ 4 часа сутриньта самъ отидохъ
ва лозициьта при 2-а дружина да поздравя воЗницигЬ съ
обявлвааие на войната. При това казахъ имъ слЪдующето :
Войници :
Пушката пукна, връвь се прол4 вече! Вчера една рота
сръбска войска хвърлила залпъ върху нашия патрулъ, със-
тоящъ отъ 20 войника. Единъ отъ войниците е падналъ
иъртъвъ. Тогава нашитЬ единадесеть души откриватъ огънь,
та убиватъ и цараняватъ 8 сръбски войника.
Сърбин ни обяви война.
Войници I Дългътъ ни кара да чуемъ гласа на иилото
ни отечество, което вика своитЬ синове на оомощь. Врагьтъ
— Сърбия ни заплашва да ни отнеме свободата, имота, па и
живота. Той иска да ни пороби. Войници 1 Кой отъ насъ не
ннае, какво н'6що е робството?
Всички знаемъ. Сл4дъ петвековното ни робство всички
узнахме сладостьта ва свободата. Тогава тр-ббва ли да до-
пуснемъ врага пакъ да ни пороби? ТрЬбва ли да чакаме
павъ да ви над'6натъ робския яремъ1' Не, юнаци, ниб всинца
тр'Ьбва да умремъ или да си запазимъ свободата, придобита
съ порои русска и българска кръвь. Пий всинца единодушно
тр4бва да се првтечемъ еа бойното поле подъ вашата све-
тиня — знамето — и да покажемъ на врага, че българи-
нътъ не жали живота си, за да запази свободата на оте-
чеството си.
Войници! въ тая минута, когато ви говоря, вашитЬ дру-
гари тамъ — на границата — геройски се сражаватъ съ про-
ш
54
ткиника. Т^ чаигь сво1Н другари да имъ дпвлагъ на по-
нищь, н съ оби^л силм да (п^дъсватъ, да 11ора:1Я'1ъ врага. . .
А че ще го аораанп, вп това и^яа никакво съивЬвич.
Лггь им расправнхъ по-вацр^дъ, че сьрбигЬ са плашлинци.
Сеса аай ода» ще С)^' уверите въ юва, саио бкдЬте юнаца,
рЬшятелпи и неустрашими. Не се бойте огь сргбскнтЪ чести
(■гркежя. Не се плашете отъ 1'ЪхвътЪ залпове и ве се ста-
1)аПте да инг подражавате, т. е. и внй да стркмте често.
Пий чухте, че една рота сърби хвърлили аа.1аъ и убили саио
еЛ)1П'ь нашг войникъ, а пъбъ нашит1^ едивахесеть войивея
уйили и ранили осемь сърби. Стр^-шйте, юнаци, рЬдко, ио
1||1р110 : диа, три патя се прицк^й к тогава спущай ударника.
Ио се бойте огь щнкъ: сърбигЬ не обнчагь да се билтъ съ
1цик'ь: гЬ отдалеко, безъ да се ц-Ьлятъ, стр4лнгь. Ако иъкъ
се р'||11тп> да се приближатъ на 1Цикъ, което не вЬрвамъ,
то игнмца Л1>улЕ11о Да ги посрЬщнемъ, както требва. Въ бит-
К1к'1а т' мисли иа себе си. Мислн и пази другаря си, а той
тебе 1Ц11 11а;1«, ('лутайте запов-бдит-Ь ва началството си, билъ
тиП 1>ф)11|,ср'1>, уитеръ-офицеръ, па даже н редникъ. [1спъл-
иинайто точио ноговитЬ запов-Ьди. Бкд^те готовк по първата
коинидц да се хвърлите въ огьнь и вода. Азъ сънъ увЪренъ,
11111Н1111, че пий нснш^а ще бхдете тъй храбри и неустрашими,
11)11(10 и оцълчепцигЬ при Стара-Уагора, Шипка и Шейново.
Лп(| ли 1П.къ между васъ се панери в^кой малодушенъ —
(Чрнпмиисцъ, то съ такъвъ внй сами ще се раслравинъ. Та-
Н1.1И>, 1С0ЙТО 11ъ боя нод&де лошъ прилЬръ, той нека б&де
унЬршп-, 'ш и1е падне отъ вапгь щнкг, вашъ куршунъ. Но
Ц1Г1. Г1.М1. у||Ьр1'иъ, че такива нЬма да има. Не забравяйте, че
иу)||||ум'М"1> вниаги намира внаовоия, т. е. страшливия. Затуй
ири пасгАИиатк', ншба^о, въ вр^е на движението, ве се
1М1(11111)11н1). Такова спншавание не врнлнча на войнишкото
цтиип'. 11ърв|'| правъ, съ нндигвята глава, ювашки ; съ това
1Н 1Ц11 писърдчипи. другаря си и тоЯ тебе, а врагътъ ще
грхино.
Минутата бЬше толкова гьржесчвена. щото моята слаба
)|1|Ч|. ироинисде силно внечнтлоике на воЙницвгЬ. РЬ съ виг
ИПН» И111И11'иаги г.шии и иламтмщн очи. ловЪха вс^яа една
яц!» II магрЬщщ) се аакаиигкхя да пакахагъ вашит-Ь напа-
ли И")»
55
Посл^днйт* ИВ д;»в: ,а врагъть ще трепне" се по--
Ьщ|[аха отт. вобиицигЬ съ такова е^^ииод)'шво, гръмогласно
потресающе „ура', щото ве е възмпжяо съ думи да се
Еаже. Струваше ми се, че тувъ не бЬха хиляда войвика,
1ВЛЯДИ ! . . .
"- — Сега, юнаци, да се прекръстимъ и помолииъ Богу,
ви даде Той сн.т и здравве да поб^димъ неприятеля. . .
^Р^ Добъръ пАтъ, юнаци, в пълепъ уснЪхъ I
11 воЗпнцитЬ отъ 2-а дружина, вато се кръстеха още
[нъжъ вървешката, бодро закрачиха подъ звуковегЬ ва
ашвиг!) войвишки п'1Ьснн. . . Тъй крачеха оаълченцит'^ въ
юбодителвата русско- турска война.
При ваминаванието на дружината комавдиря, по моя
[ов^дь, нспратн адютанта сн папрЬдъ, въ с. Колоница да
|'Ьсти канитанъ Филипова за пристиганието на дружината,
повременно съ това телеграфира се и на изворския око-
1СКИ началииЕъ слЬдующето:
— Днесъ тръгва пр^зъ Нзворъ за Колоница една дру-
ва отъ СтруисЕия волкъ и една доброволчесБа чета- Пра-
ге нарочно конникъ въ с. Колоница да съобщи началнику
)яда за испратената му помощь.
Въ слщото вр'{1ме телеграфнрахъ Филипову;
Испратена вн е помощь 2-а дружина и четата на
1ъ Георгиева. Дружинния адютантъ е испратепъ напрЬдъ
ну дадете инструкция, на кхд^ да върви дружината и
'ата.
Дружината замина за Колоница направо отъ позицията,
;ъ да се отбива въ града. Това б^ше въ 7 часа сутрньта.
омъ исаратихъ дружината, побързах-ь въ града да исаратя
четата, която тр{1бваше вече да бкде събрава и готова за
ть, понеже 6'Ьхъ далъ заповЬдь въ тая смисъль.
Освевъ горнята телеграмма нолучнхъ отъ началнивъ
аба на армията, каоитавъ Петрова, и сл'Ьдующата:
^№- Съобщете капитану Фудулаки, че той по право стар-
нство трЬбва да бдде началникъ, но Филиповъ знае района,
ке предположенията и тр4бва употрЬбява (?) отряда. Осв^нъ
1а, дружината на канитанъ Фудулаки, ще служи вато
(ервъ.
I
цЪли. За това пъкъ сърбиг'^ стр^-шли, бсзъ да си показватъ
главитб иадъ брустверигЬ, следователно и безъ да се цЬлятъ.
За докааателство на посл^днето обстоятелство служи това,
че тоя левь ний н'Ьиах11е никакви вагуби, т. е. убити или
ранени.
Около 8 часа вечерьта пристигналъ па Колоница адю-
тантътъ на 2-а дружина, коЯто бЬше нспратенъ отъ Кюстен-
дилъ, да съобщи на началника на отряда за нрнстиганието въ
Колоница на 2-а дружина и четата на поаъ Георгнека, и
да ясва вастамение, споредъ както му бЪ заповядано, на
кхдЬ, имевно, трЬбва да се направдяватъ дружината и че*
тата.
Каоитанг Филицовъ ето каква запов'Ьдь далъ на адю-
танта :
— Кажете ва дружинния си комапдирь, че азъ го поля
да тръгне съ дружината си отъ Изворъ утрЬ на 3-Й Но-
еиврий — и колкото е възможно по-рано, но не по-късво отъ
2 часа посл'Ь нладв']^, да се нам1^ри съ дружината си тувЕъ
— на позицията „Цв-Ьтковъ-гробъ", а доброволческата чета
да остане въ с. Ножица.
И началника на изворския отрядъ, както изобщо и всич-
Еит4 чинове отъ отряда, успокоени, че имъ иде помощь, съ
нетърп^Ьние очаквали аристигапнето и.
На 3-й Ноемврий, въ 4 часа сутриньта, дойде въ квар-
тирата ми началника на кюстендилската телеграфо-пощенска
станция, г. МнлБОвъ, и ми съобщи, че отъ иачалникъ щаба
на западния отрядъ имало било дв4 важни телеграмми: ед-
ната за началника на изворския отрядъ, капитанъ филвповъ,
а другата за командующия 2-а дружина, капитанъ Фудулаки,
но началника ва изворската телеграфо-пощенска станция не
искалъ да ги приеме и прЬдаде по нривадлежность.
Азъ на минутата ставахъ и отидохъ съ МилЕова на те-
леграфната станция. Очевидецъ б^Ьхъ, когато Милковъ ви-
каше но телеграфния апаратъ началника па изворската стан-
ция, но не получаваше никакъвъ отговоръ. Между това те-
леграммит'^ б^ха твърди важни, а именно : на капитанъ Фи-
липовъ се Заповядваше да испрати незабавно 2-а дружина
по най-кхсия н«ть за Бр'Ьзникъ, а па капитанъ Фудулаки да
води съ форсированъ маршъ безъ спирание скщата дружина
за БрЯзникъ. Не оставаше друго ср'Ьдство да се прЬдадктъ
I
горвнгЬ телеграими, осв'кнъ да се испратягь съ особенъ ку-
рнеръ.
Когато се готь1!хъ да изл'Ьза отъ стаицннта, началвивътъ
й Милаовъ ии каза, че за мене имали телеграима.
Наистина, получихъ тавава отъ 11ача.'1никъ щаба на за-
падния отрядъ. Тя 64 слйдующата :
— Немедлено се отправете за Изворг и земЬте коиан-
дуванието на изворския отрядъ. Щабътъ па иолка да ос-
тане въ Кюстепдилъ при запасната дружина.
Щомъ прочетохъ телеграммата, азъ побързахъ да ида въ
пол1сова1а кавцелярил, за да направя нуждното расиорежда-
вие а сл-Ьдг това да тръгва за Изворъ. Но не бЬше се из-
минало много врЬме, когато пакъ бЬхъ аовиканъ на теле-
графната станция, за кяд^то и незабавно се отправихъ.
Оказа се, че началника на изворската телеграфо-пощен-
сва станция най поел* се обадилъ. Причината, гдЬто не се
явявалъ Н8 апарата, било обстоятелството, че прЬзъ посл^д-
вит11 дви до толкова се билъ изморилъ отъ ненр'бЕгснатото
— денф и нош,11 — дежурство, щото се билъ побол4^гь.
Запов'Ьда се па началника на телеграфната станция,
Иосифовъ, да повика околибския началниЕъ, който едва сл'!Ьд'ь
20 минути се яви. Пр'1Бди всичко распитахъ околийския на-
ча.1никъ, кога сл пристигнали въ Изворъ 2-а дружина и
доброволческата чета и гдЬ се намиратъ т* сега. Той ми
отговори, че. дружината била пристигна.1а въ Изворъ въ
2 часа сл'^§дъ полунощь, а нрЪди малко заминала за пози-
цията ,Цв'ЬтЕовъ-гробъ'', по распореждааието на капитана
Филиповъ. Колкото се отнася пъкъ до четата — каза, че тя
още не била пристигна-т въ Изворъ. На занитванието мя,
иа аакво нриблизително растояние отъ Изворъ се намира 2-а
дружина, той отговори, че посл^даята се намирала по п^тн
за с. Боиаца не повече отъ 4-5 километра.
Сл']Ьдъ този доЕладъ на околийския аачалникъ, занов'1|да
лу се да прати единъ конникъ, който да настигне дружи-
лата и прЬдаде телеграммата ва капитавъ фудулаки, съ ко-
го му се пр'Ьднисваше да върви за Бр^1зникъ, а втори кон-
[ивъ да прати въ Ко.юница, и то но наЙ-краткия плть, за
,а врЬдаде телеграммата на кааитанъ Филиповъ, съ която му
е пр']^даисваше да исирати 2-та друлсина за Бр11знивъ ; а
60
при това да иу ор-Ъдаде и телеграммата съ сл^дующдта за-
пов4дь :
— Съгласно гелеграииата отъ пачалпикъ штаба па уа-
падаил отрадъ, 2-а дружина :)амива а& Нрйзникъ, следова-
телно ве расчитвайте на нейиото съд'ЬЗствие.
Но горвята ми заповЬдь не била испълвена и телеграм-
мит^ умйш.1ево ве били прЪдадеии. Между това капитавъ
Филиповъ съ аетърп^нне очаквалъ пристигапието на 2-а дру-
жина, а войннцит* и офицератЬ. въ неравинл съ сьрбитЬ
бой, устремявали погледит* си къиъ овова направление, отъ
К2Д'11то се очаквала поион;ьта. Но напраздно — номощьта
се ве лвявала.
Предположението ся, че телеграммит^б умишлено не бяли
прЬдадени, н4що, което се подтвърди по-посл4, основавахъ на
слЬдующил фактъ: Едваиъ що б^хъ ваправилъ горвето рас-
нореждавие, и околнйскнл вачалникъ пакъ заговори :
— Единъ конаикъ отъ 3-я ескадроаъ, като прЬпусЕаше
ковя си въ Еарнеръ, мина пр'Ьзъ града, като викаше, че оти-
валъ въ Кюстендилъ за патрони.
Чудно и веповятво мв се ноЕшза това съобщение. За
какви патрови е отивалъ конникътъ въ Кюстендилъ ? Ако б-Ъ
з& пЬхотнитЬ бсрдановски сушки, то въ с. Тръвлево инаше
ц'6-1ъ складъ отъ такива, сл^дователво, отъ таиъ можеше по-
скоро да се взеиатъ. Не оставаше съмнЬние, че еонникътъ
е отивалъ въ Кюстендилъ за цатрони за кавалерийските пушки.
Види се ескадронътъ да е ималъ ожесточенъ бой- съ против-
ника, та си е исхарчилъ патронит!^, си помислихъ азъ.
ДогдЬто се губ^хъ въ хиляди прЬдположевия, като вакъ
е можалъ ескадрона да исхарчи патровигЬ си, телеграфввд
апаратъ пакъ зачука :
— Вика ви ескадронаия" командирь подпоручикъ Н., ни
каза началникътъ на телеграфната станция.
— Ескадронътъ разбитъ и раепръспатъ, ми мина като
светкавица пр^зъ ума мисъ-тьта, иначе П. сега трЬбваше да
бхде при началника ва изворския отрядъ, съгласно диспози-
цията во тоя отрядъ отъ 30 Октомврий, въ чието распореж-
давие той състоеше.
Попитавъ, какво търсв въ Лзворъ и защо ме вика, под-
поручикъ П. ме помоли да не испращамъ 2-а дружина въ
БрЬзникъ, а да я пратя въ с- Ножица, отъ кхдЪто той ей
4
сега билх пристигЕалъ и се спр^лъ въ Ивворъ, защото въ
Божица се били спустнали три неприятелски роти. За сх-
щото ме моли и изворсЕия околийски началнйвъ. Отъ всичко
това излизаше, че дружилата на капитанъ Фулулаки или ощр
не е била тръгнала, когаш дадохъ заиов4дь да върви тя за
Бр'Ьзаикъ или аъкъ е била не далеко отъ Изворъ. Въ всЬки
случай, Подпоручикъ П. не е можалъ да ве види направ-
лението ва казаната дружина съ която тов требваше да върви
за Болонйца.
Попитанъ, по какъвъ случай се намира въ Изворъ, а
ве при началнива на изворсаия отрядъ, подйоручивъ П. от-
говори, че отстхнилъ за Изворъ, зашото сърбигЬ били на-
стшвали къмъ Божица.
Като казахъ еа П. че той требваше да отстапи за ко-
ловишката позиция, а не въ Изворъ и че сега трЬбваше да
бяде при началника на отряда, запов'Ьдахъ му незабавно да
се отправи за Колоница, като испрати напр1&дъ конници въ
кариеръ, за да изв4стятъ капитана Филнповъ, за всичко,
каквото ставаше на л1^вото крило на позицията Божица, и
му съобщи, че 3-а дружина е заминала за Бр'1звиБъ. Сл'^дъ
тона съобщихъ телеграфически на вачалникъ штаба на за-
иадния отрядъ за всичко, което се вършеше па сръбската
граница — за изворския отрядъ и за направеното расао-
реждание.
Въ това врЬме, когато давахъ зааов'{|дь да се пр'Ьда-
Д2тъ телеграимнт'6 ва каоитанит'Ь Филиповъ и Фудулаки, а
подпоручикъ П. да върви незабавно за позицията яЦв'11тковъ
гробъ", 2-а дружина, споредъ думитЬ на изворския околийски
вачалникъ, продължавала пхтя си за с. Божица.
Когато се приготвяхъ да тръгна за Колоница, получнхъ
сл'1>дующата телеграмма отъ началвикъ штаба на западния
отрядъ :
— На турската граница оставате границската опъл-
ченска дружина заедно съ вадровитЬ долни чинове подъ ко-
мандата на дружинния командирь (портупей-ювкеръ Пчела-
ровъ), а запасната дружина пемедлевно испратЬте въ Радо-
ниръ. Полковия штабъ съ всичкото полково имущество - -
слщо въ Радомиръ.
Сл'Ьдь тая нова заповЪдь пакъ тр'Ьбваше да правя нови
распореждапия, които ме задържаха още няколко часа.
«2
УП.
.ато дадохъ запов'6дь на капитавъ Тодорова, команди -
рьтъ аа б-а запасна, дружина, везабанво да тръгне
'съ дружината си за Радомиръ, и като се расиоредихъ
' да се испратв и всичкото полково имущество схщо въ
Радомиръ заедно съ аодпоручикъ Рюишякова и трима
конни полицейски жандарми отъ изворската околия, да-
дени въ мое распореждание отъ окражния управнтель, зами-
вахъ за Изворъ по схщня ахть, по който б^ше иснратена
2-а дружина и доброволческата чета.
Пхтьтъ отъ Кюстевдилъ за Изворъ вървк покрай селата
Переволъ, Соволяно, Долне и Горне-Уйяо. Отъ с. Соволяно
до Изворъ пхтьтъ е пр^Ьимущественно гористъ. Движението
по него на войска е твърл'^^ затруднително. а по нЬкои иЪста
за артилерия, безъ значителна поправка, е съвършенно пе-
възможно. Отъ с. 11ереволъ пдтьтъ започва да се качаа по
л'Ьвнл брФгь на р'Ьката Драгойчнца, който ту се приближава
и буквално виси надъ пропа«тьта, въ която шумно тече и
се цфни р4ката, ту се отдалечава нагорЪ по височннитЬ.
Тукъ пдтьтъ е повечето каиенистъ и т'Ьсенъ. При все това,
по пего може да се движи пЬхота и конница: първата -
по редове, а втората — по единъ. За артиллерия безъ по-
правка на п&тя движението е невъзможно. При с. Долпе-
Уйно, въ р'11ка Драгойчица се. влива р. Лошница, която яс-
тича отъ къмъ сЬверо-западъ и минава край село Горне-
Уйно. Тая р'Ька лЬтно вр^мс едва може да кара единъ во-
дениченъ камъкъ, но кога ввлятъ поройни дъждове или се
топятъ снЬговет*, тя се обръща въ гол4ма планинска р'Ька,
която влЪче п4съкъ, големи камънаци и изравя пжтьтъ. По-
ради тия камънаци пхтьтъ, еоЙто минава къмъ самото ко-
рито иа р'%ката, е мхченъ за върв'Ьние. Тукъ там'6 се нами-
ратъ и малки блата. Отъ Горяе-Уйно аапьтъ върви къмъ
занадъ по схщото корито още 4-5 километра, най-посл-Ь
извива къмъ сЬверо-западъ и се качва по една стръмна
възвишеность, на едно продъ-тжение отъ около два километра.
Пий пристигнахме въ с. Горне-УЙно, когато б^ поч-
нало да се стъмнява. Отъ тукъ до Изворъ ни оставаше още
3 — -3'/а часа пдть. Когато се искачихме на върха, вече б-Ьше
съвс^мъ тъмно.
ио едно вр11Ме авъ заб'кл'!Бзах1, че ний не вървииъ по
112ТЯ за Изворъ, по КОЙТО б'1&хъ миналъ на 24 Октомврий,
Еогато ходв1ъ на колонпшката иозиция. Лзъ исвазахъ съм-
вЬнието си на водачкИ. На това ми отговори едваия отъ
т'Ьхъ :
— Господинъ капитанъ, азъ съмъ порасналъ въ тая
м^стность, та знамъ, кад'Ь се намира вс^ео дърво и всЬкн
камъкъ. Затова не бойте се, върв'^те подире ми, и азг ще
ви заведа въ Изворъ.
Изминахме още около едивъ километръ. Макаръ нощьта
в да б'1>ше тъмна, с^ пакъ заб'Ьл'&за1ъ, че не сьмъ минувалъ
ирЬзх тия м^ста- Подпоручикъ Бошнявовъ, съ когото пдту-
вахъ първия пхть за Изворъ, разделяше монт* съмн1явя.
Но тъБ като водачътъ ни уб']^ряваше, че билъ много добр'Ь
зааознатъ съ тал м'ЬствоС1ь и че тоя плть вод'1лъ за Из-
воръ, то требваше да върввмъ напр^Ьдъ. Но колкото вър-
вЬхме напр^дъ, толкова м4стностьта ставаше по -прЬсЬчена и
непроходима, дод'1)то най-посл1^ нагазихме въ една мЬстность,
покрита съ трънье и низка. Тукъ вече в']Ьиаше викакъвъ
пхть, и вий нървЬхме, като опипвахме всЬка врачка. 6ъ това
врЬме главния пи водачъ започна да се отделя отъ насъ и
да върви напр^дъ. Азъ му извикакъ да кара коня по-полека,
за да не се сгромолясаме въ аЬкой трапъ, каквито ги имаше
тувъ много, но той, въсползувавъ отъ тъмнината, удари коня
си и се изгуби въ корията, безъ да обръща внимание на
ноит1| викове и заплашвания.
Какво е подбудило нашия водачъ да ни води изъ та-
вава неизвестна намъ м^стность, взъ не можахъ положително
да узная. Но въ мене се породи съмнение, че тон направи
това умишлено. (Горнето ми съин-Ьние, за жалость, изл'юе
в*рно, тъй като отпоа]^ ми се пр'Ьдставиха д'Ь.гь редъ по-
добни случаи).
Между това, врЬмето върв^Ьше, и вий се лутахме изъ
тъмнината и гдстата вече кория, тогава когато трЬбваше
часъ по-скоро да стигнемъ въ Изворъ, а отъ тамъ — въ Ко-
ловица. Другвт-Ь двама водачи ве знаяха патя ватагькъ, а
пъкъ на това мЬсто жива душа се не внд1!ше вито чуеше. .
СлЪдъ минутно разнишлевие, да вървимъ ли напр'&дъ или да
се вървемъ, рг^шихме първото.
Най-сета!^ сл'!&дъ повече отъ часъ и половнва скитаиие
(
■п горвта и тралящата^ татъкъ напр^дъ зачухае
аЛ, жгзп. хлхкп се упктяхме. Стигнахме въ с. Кортевъ.
Оп тукъ до Плоръ ми&ше пркб^нзите^во 1'/1 яаеъ- Ние
ударахме ковегЬ ■ гн пусвахие въ тръсъ. Не нзмйвахие в
2 Ешометра, в наарЪдъ по шосето се зачу говоръ отъ нвого
*орйч а шихо во-постЬ п тъиняватя се вихкха като сЬаки
чо»1шхя фяг^н. Щоиъ ви съгледаха, фмг^-рнгЬ се аоспр'Ьха,
« шкъ а^хов ОП тЬхъ се отбиха ва .йво съ Ц'Ьль да ео
скрнягь въ гората.
Като заб^д^захъ това янъ подозрително движение, азъ
напахъ да се спрктъ.
Групата хора се оказаха, оаъ.тченци оть изворската
опичеоска дружина, коиавдувана отъ подпорушка Поновъ,
която вдвзаше въ състава ва я:{юрскяя отрадъ.
На въпроса ни, какво 1ърсятъ тукъ, а не ех съ дру-
жината си, в^^кон огь т1^хъ едвовр'Б)(евво почваха да распра-
вятъ, че два дни наредъ се били съ сърбитЬ н че постЬд-
вит^ днесъ, като открили пушеченъ в тоаовевъ огъаь по
ц-Ь-тата ваша позиция, избили много св4тъ — войвици и
опълченци.
— Зеръ, господине, сърбит* иматъ мвого топове, 88-
трувваха ни съ гранати, рвсказваше едивъ отъ опълчсп1щт'%,
та яе ни даваха и главит'^ си да покажеиъ.
— КуршумигЬ имъ нищо не можаха да ви ваправятъ,
тЬ' само свир'6ха вадъ главиг! ни, топовет^ имъ ви съси-
паха, се обади другь.
Нашил вапитавъ ви казваше, че скоро и на насъ
и^е пристигнатъ тонове, съ горчевина нродуиа единъ опъл-
чонецъ, ама ве пристигнаха.
Между това отъ къмъ западъ - - по шосето на групи отъ
по вЬколко души продължаваха да прииждатъ още опълченци.
Мнозиоа отъ тфхъ, щомъ ви забелязваха, се отбиваха ■
б^гоиъ иъ лЬса. НЬкои отъ тия б^женци азъ успЬвахг да Щ
сп]» С7> :1аплашвание, че ще сгрЬлямъ, и ги присъединлвахъ
къмъ събранит'!^ около ми опълченци.
^ СлЬдъ пладн'11, ниб вид'Ьхме задъ васъ отъ къмъ с.
Шипковци войски, подкачи да расказва едивъ отъ опълчен-
цитЬ, Испърво помислихме, че пи иде понощь, та се зарад-
вахме, но слЬдъ ма.1К0 тЪ започваха да стр'к1ятъ къмъ насъ.
Като се убЬдихме, чо тал войска бЬше сръбска, пий поч-
вб
вахме д& бягаме и едвамъ иожахие да се отгрвемъ. ВоЙни'
цит^ б^ха оставали още еа позицията — въ окопитЬ, во н
т* скоро почнаха да отстжпватъ. Въ това вр^Ьме сгрбигб ги
б-Ьха вече заобиколилв, и маого отъ натигЬ капитани и вой-
ници бЬ1а избити, а други заробеци. Само една малка часть
огь войницит^! отстжпиха за с. Тръклепо. Отъ вснчЕитЬ ка-
питани саио нашил и още едивъ останаха живи, а другигЬ
всички са избити и поробени, завърши расказвачътъ.
— Кдд'Ь отивате сега и защо ве останахте при вапшл
командирь? ги запитахъ азъ.
— Зеръ, господине, като избиха нашит*^ капитани и
много войници, ний какво можахте да направимъ [1а про-
ал^тигЬ сърби? ми отговори твърдЬ свободно едяаъ опъл-
ченецъ.
Нямаше врЬме повече да раепитвамъ опълчеацит*. За-
туй, като имъ се запов'6да да се построятъ въ дв'Ь редици,
ванрави имъ се расчетъ и сл^дъ това се поведоха въ Из-
воръ. При това прЬдупредиха се, че, ако н'Ькой отъ тЬхъ
поси4е да се отд'Ьли отъ строн съ цЬль да бЬга, ще бдде
ва м^Ьстото застр^лянъ.
— Е е, господине, че аащо ще бЬгаие, ве ли сме съ
путки? ИзбЬгахме отъ Колопица, защото, когато пи заоби-
колиха сърбит11, каза ни нашия каантавъ да 6'Ьгаие, се чуха
гласове.
Азъ пустпахъ коня си ходимъ и всички опълченци на
брой 80 человЬка ме послЬдваха. Изъ плтя по-често и но-
често започнаха да се срЬщатъ групи отъ по 8— 10 чело-
вЬка опълченци, между които се оказа и 20 — -25 войника
пр'ЬимуществевБО отъ 2-а дружина. Посл'6диит'Ь до нЬгдЬ
аодтвърл;даваха показанията па оаълченцит'^, по яе можаха
точно да кажатъ, иа кадЬ е отишла 2-ра дружина. Като
извикахъ 5—6 души измежду войаицитЬ, назначихъ едного
отъ тЬхъ за старши да води опълчевцитЬ за Изворъ, а азъ
наедно съ подпоручикъ Бошнякова и двамата водачи пуст-
вахме конетЬ въ тръсъ по доброто шоссе и слЬдъ малко
вр'11ме стигнахме въ Изворъ, Не далеко отъ града срЬщнахме
8 души кавалеристи отъ ескадрона на подпоручика II. ТЪ
отиваха да търсятъ ескадрона ен^ който билъ заминалъ нс-
извЬстио за кая'!:- Азъ заповЬдахъ ]|а тил кава-1еристи да вър-
вятъ подирЬ ми и за напрЬдъ да се намирап. при мене.
Въ Изворъ пристигнахме въ 9 часа вечерьта. Въ гра-
дътъ царуваше мгртва тишина: жива душа се не вид'1|ше
1Гито чуеше. Изъ улицигЬ абсолютна мрачина. Само като
приближихме до околийското управление, на площадьта ви-
дЪме, че се тълп^Ьше, при една извънредна тишина, тран-
спорта съ продуктите я п&тровит'Ь — Хб*^ схнд&ка, които
б'Ьха испратеаи отъ Кюстеадилъ за изворския ;отрядъ. Кон-
воирнт^ не знаеха, какво да правятъ и на кхд'^ да вървятъ.
Въ това врЪме конярнт'6, въсползувани отъ тъмнината, мъл-
чешката растоварваха конь^тФ си съ ц'Ьлъ да вз6'!^гатъ. и'11що
което мнозина отъ т^хъ б'!Ьха вече направили. Тутакси за-
пов1|дахъ на подпоручнкъ Вошнякова незабавно да се рас-
пореди, за да се наговарягь всичкит* иатропа и продукти
на конет* и се испратягъ въ с. Тръклепо. Тукъ сварихъ
много войници отъ 2-а дружина, които б4ха изостанали отъ
ротит'Ь си поради форсирования маршъ.
„ИспратЬте дружината б^Ьгомъ", се казваше вх теле-
граммата на началникъ штаба на западаия отрядъ. Според-ь
думигЬ на войницит* огь тая дружина, тя, дЬйствително,
почти бфгомъ пристигнала въ Изворъ.
— Иснърво и пий вър8^>хме съ дружината си, госпо-
динъ капитанъ, казваха войнпцит*. Но отаослЬ до толкова се
изморихме, щото не ибжахме и крачка да направимъ. Кра-
ката ни се израниха отъ ботушит'^ и пий бЬхме принудени
да останенъ назадъ отъ ротит'6 си, като съжеляваме, че не
п^е иожемъ заедно съ дружината да поладемъ ноиош,ь на
другарят* си на Колоница.
Поискахъ да науча н'Ьщо по- положително за изворския
отрядъ отъ административната и полицейска власть, която
имаше конпо съобщение съ Колоница. Но из.гЬзе, че тя из-
бягала въ Коюстендилъ. Казаха ми, че началникътъ на те-
леграфо- пощенската станция още не билъ напустналъ поста
си, но че и той се готвЯлъ да го напустне. Затуй азъ по-
бързахъ за телеграфната станция, гдЬто, дЬйствително, сва-
рихъ нача^1вика й, който набързо сбираше д'Ьлата па управ-
лението си и се готвЬшс да тръгне за Кюстендилъ.
Яри влизапието ми въ управлението па станцията, което
едваиъ се осветляваше съ една лояна св^щь, началникътъ й
— Иосифовъ ми подаде оригинала отъ телеграммзта на под-
поручнкъ Топузовъ, комапднря па 3-я рота отъ Струмския
I
6?
полкъ. Тая т&теграмма той бялъ испратилъ до началникъ
штаба ва западвил отрядъ съ прЬписъ за мене.
Ето съдържанието в:
— ГЬворскин отрядъ разбитъ, прЬди да пристигне под-
кр^шление, което вчера било въ Пзворъ. УтрЬ до пладнЬ
ако ое пристигиатъ сили въ Тръа.теио, ще бхдемъ приоудсии
да отстжпимъ и отъ тръклевската позиция. По казваписто
на нЬбои солдати, капитанъ Филиаовъ билъ убитъ, сдщо и
подооручикъ Цаековъ, а за норучакъ Нишковъ неизв'Ьстно.
ТТоручнкъ Райчевъ, казватъ, съ една полурота отстапилъ за Трънъ.
Не ще съмиЬвие, че това извЬстие като гръмъ ме по-
рази. Наистина, опълчепцит]^ ми говориха за скщото, по азъ
съвсЬиъ не се дов4рявахъ на т4хпото казвание. Отъ гор*
нлта гелегражма, обаче, се виждаше печалната истина.
Сл'!Ьдъ прочитанието телеграммата, па минутата рапорти-
рахъ пай подробно на капитапъ Паприкова за положепиото
на изворския отрядъ.
Въ сащото това вр'Ьме началеикьтъ на станцията ми
подаде двЬ телеграмми отъ капитанъ Панрикова. Въ едната
отъ т^Ьхъ ми се заповЬдвашс слЬдующето :
— СъберЬте .каквото можете, и още пощесъ върв'Ьте въ
Радомиръ, а утрЬ — въ София. Бързайте, колкото можете.
ГдЬ е дружината на фудулаки?
Съ втората телеграма се запов'Ьдв&ше на канитапъ Фи-
липова:
• — -■ Оставате Пзворъ немедлено и пощесъ тръгвайте за
Радомиръ, а отъ гамъ — за Софил, ВървЬте безостановочно.
Когато тръгнахъ да излнзамъ отъ телеграфната станция,
получихъ още една телеграмма отъ сащия. Иъ нея ми се пред-
писваше да отстдпвамъ съ форсировавъ иарпгъ, като се ста-
рая да крия движението си отъ противника.
Отъ телеграфната станция отидохъ при околийското уп-
равление, гдЬто транспорта съ патронитЬ и нродуктитЬ бЬше
вечо готовъ за пжтг.. Като събрахъ всичкит* опълчепци отх
изворската чета, върнати отъ пжтн за домоветЬ си и ония
сварени въ Нзворъ, па брой около 14о души, а тъй схщо
остаиалигЬ и отстлпили войници отъ 2-а дружипа, около 80
души, испратихъ транспорта подъ тЬхната охрана аа с. Трък-
лено, като инъ заповЬдахъ да първятъ бърже и щомъ при-
стигиатъ въ селото, да ми се явятъ.
I
Щом.
Ш
Щ
I
. П
алп ое чутжм^
ш%сгхп9 шш
яеше м
тиш ■ еръЛешш
обакшл, ват ам 4П
сега тап,
отспши» ь» Т}псанм« • 2-т —
яосИ ое утл,
ДРТхгаа,
жап части» са,
пушпеаг «гиь- 1иапгт1
шапсааш «а
ЕЖ111 е елши л| >г »«а т1, а1уаам ое
стеадап, а чп тал. — ш ДуСмц», жад1п«
«кгжашА З^я ееа&цмп.
Б1ш1е шашяал «ааа» 2 V] пио1кгра огь Шаарц к»-
гати ва <3кап« ва «два иев«ША, отъ л1яата страаа ва ^пх,
см'4едкx^м' п пмпимта юра, раевривал вг вервп. По-
€^^^мм^г вб ■ц>1иг жвою яам, пЛ като ' вж1 бЪхм вра
МФЯгг! ва ■истмвага, а вервгата — оа сажап пшнвва.
'>1йл% аортата своНи трава юнняка. Нв1 по вавакъвъ ва-
чшп т южакн!: да л1Я]гевен1-, че юи сл сърбя: вапо
в« можаии м да см обмевпп, сато коя часть оп ватвгЬ.
«ойсан е тя. О^Заче, когато се орвбшхяхме до верягатв,
сдшгь отг во1111)1ант11 пк извика зап^ашште^ао : .Сто!! КоК
н/м^' Тшя коппикъ 6Ь аоаъ Ггоргаевгъ, а расоръсватнгЪ въ
веригата хора — храбрата му чета.
Тя бвла пристигнала въ Изворъ едваиъ днесъ въ 7 часа
ссчерьта, и, слкдъ едва палка почивка, патег.тн^а ял Трък-
лено. Като стигва.1а 1'ози връхъ, на който се намираше сега,
четата чула пушечпигЬ гърисжи, за конто се саомева по-
аапрЬдъ, н отъ и.'!вънредЕ18 пр-Ъднахтивость иопъ Гергвевъ я
распръсналъ въ верига.
Да, четата па иопъ Георгиева вместо да блдЪше па 3
Иосмпри!^ на колонишката позиция, тя се аамираше и% 2 '/з
ки.кшстра отъ П.жоръ. Л между това, каква голЬма нузкда
ииаше изворския отридъ отъ аейната |доно1ць!
Тутакси се л^цч ^заиовЬль на поп-ъ Георгиева да събере
четата си и я води за с. Тръклено.
УШ.
ека видииъ сега, какво с ставало па позицията „ЦвЬт-
ковъ-гробъ''.
^Х Сутрип1>та па 3 Ноемврий единъ конни жандармъ
отъ ескадропа на подпоручика И, въ кариеръ пристиг-
палъ на по;зицйята и съобщилъ на капитапъ Филипова,
че сърбитЪ били пастлпвалн срЬщу пашего лЬво крило
па оо;!ицията иЦвЬтковъ-гробъ". Капитапъ Филиповъ испърво
се усъмняль вь истинностьта па това извЬстие, толкова по-
вече, че въ с. Деянова- махала имало една опълчевска рота
и три взвода отъ ескадрона ва подпоручика П , които, въ
случай че нротивнивътъ паст&п^^ше, трЬбваше да го ср4щ-
натъ съ пушечепъ огънь. Между това, ио цялата позиция
влад'Ьяла пълна тишина. Но екоро се подтвърдила истип-
ностьта на горнето съобщение. Оказало се, че, дМствителво,
сърбит'!^ настапвали къмъ нашето л'!^вп крило, а опълченската
рота я коннитЬ жандарми, вм4сто да срЬщнатъ противника
Съ пушеченъ огъпь, търтили да бЬгатъ, и, както се каза по
горЪ опълченците се разотиш.ш по домовет* си, а ескадро-
нътъ на подпоручик'Ь П. отстапилъ за Дубннца.
Капитанъ Филиповъ, щомъ се убЪдилъ въ факта, че сър-
бигЬ минали нашата граница и вастдпватъ къмъ лявото крило
на позицията, ето какво раснореждание нанравилъ по отряда :
4-а рота, нодъ Есомандата ва фелдфебела Георги Димитровъ,
която била дежурна и ^аема-ш стражевата верига, заела пр:Ьд-
нятЬ окопи въ центра; 2-а полурота отъ 1-а рота, подъ
командата па подпоручикъ Цанкова, заела окопат4 на л^во
— „ЦвЬтковъ гробъ" ; 3-я рога, нодъ командата на подпо-
ручикъ Топузовъ — окопятЬ яа лЬво отъ 2-а полурота на
1-а рота; 1а полурота отъ 1 рота — въ резервъ задъ 3-я
рота и най-послЬ 2 а рота, подъ командата на поручикъ
Райчевъ, била расположена така: Чг рота въ резервъ задъ
■4-8 рота, и '/2 рота иъ централния люнетъ.
Относително ескадрона на подпоручивса II. и опълчен-
рАСпорехлапяето огь 31 Оггймеря! си осп-
I
шр%ме сърбнтЪ били расааюжоон т&ка: Ц
п редра ср^[Ц]г вашето дЪсво кряло
тгтин!^^; 2) едянъ 6ата.1Й011ъ въ ожоп>г1
лрвп^ ^1^ишжя шл шхмцяшгл ; 3) едтъ баталйонъ въ око- ^
ша ^^аом-г^иа; 4) три роти по илтя за с 1!о- Ц
я аа1'1ЮсН 5) 1 оркдиа на позицията Буюна-пава.
Штшго тр1ГгЪ 111'прияте.1скн роти настхавали къхъ с.
*'-"Т"Щ, 1п,ри1гин оа иодаоручяБа II, Последния в11'Ьсто
да се смбрим съ дкс11о;5И1|йята огь 31 ОктоивриЗ, т. е. дя
|<1ГШМ кмп асмицяята вДи^тковъ-гробъ", сгЬдъ нЪкодко
т/Ллшш мстрЪда, въ кариеръ отстгпилъ съ ц-Ьколсо коннн
жмдарми игх ескадрова си и се намЬрилъ, както се каза
м>-1<^1, въ Маворъ, а отъ таиъ въ Кюстипднлъ и най-аослк
■а Д)г^ам1№. Това. отст&аление па подаоручнкъ II. тур11.1о
мачидцйка ал и^сворскил отридъ въ съвършевиа пеиацкс1ност).
д^мосйтсдио иас1^ьиле11иего ва иротнвинка кхиъ нашето л%1Л
л^лч. (^снЪнъ това, го има.ш и друго лошо иоокдствие: 1)
<Ж1№Т0 Ц'к1яя иу «^'скалрон'1. си билъ распръ€ва.1ъ, както ще
(шлннъ ио-долу, и 1) защо1'о отъ га'Ьто II. иивапалъ
11р1.въ 4-ела н 1'рздн11],а — сграхъ и ухасъ сЬялъ ио нехду
шихлеиието, като расказва.1ъ, че той отстхпилъ, защото из-
мрскня отршъ би.1ъ ра^бить и распръсиптъ.
Въ 6'/з часа сугрипьта ненрилтелскнн бата.1нонъ огь
1>уковв- глава иииа.1ъ грапнцата и ::а11очца.1ъ да обхваща лЬ-
кото ни кри.ш. Тона очаквано, наистина, обхващание се ви-
дело на началника на изворския отрядъ мпого опасно. ЗатуЯ
т«>Й 1>-Ьц|влъ ,га иснрати порт у пей -юнкера Русковъ, коЙ1Ч) ис-
иъдилвалъ л.1ъжиостьта на дружинния адютаптъ, да нр'Ьср'1)щне
2-а друхвна и доброволчесЕата чета и поиоли капятава Фу-
дулакя отъ страна на началника на отряда да побърза съ
ирнстмгаиието си па познцнвта, за да удари въ тила на про-
УшшижА, който се повече и повече се стрем'к1ъ да обхване
*%1ипи крило на наишта позиция.
{жвгграшвия вортупей юнкеръ Русковъ, като стрЪла по-
лЬгЬп мъшъ е. 1я>ж11ца, гд'6то пристигна-1ъ въ N'/2 часа су-
уримьт и бе» да подозира, че въ онова вр^ие таиъ вече
се намирали г\м н1-ириятелски роти пЬхота, продълхилъ да
П>(кн11 шшрЬкк, №г иеиад1йяо се натъБва.1ъ на неприателскнч
I
патрудъ. Старшия на патрула яаъикнлъ на Рускова да се
спре, ио 110сл^>днил, безъ да гледа, че на вЬколсо крачки
01Ъ него блЬстЬли ножовете, пад^еати иа сръбскигЬ иушки,
коитц въ случай аа пужда щ'Ьха да и^ригватъ градъ отъ
куршуми, ударилъ коня си, сгустналъ гу въ кариеръ и като
стрЬла пр'Ьмивалъ поврай патрула. Току що сполучилъ да
из5'Ьга огь едва опасность, Русковъ се патъкналъ на друга.
На края иа селото той връхлЬгЬлъ ва едва ц^а аеврии-
телска рота. 111,омъ съгледалъ противника, той възвилъ ковя
си и го пусва-гь въ кариеръ, като не обръщалъ внимание
оа сръбския офицеръ, който иу взвиквлъ да се саре.
Посл'Ьлпия, като видклъ, <1е жертвата се исплъзва изъ
рхцЬгЬ му, скомандувалъ па войницигЬ „палба" съ залпове.
Сл-Ьдъ втория за.игь билъ равенъ коня подъ Рускова. БЬд-
цото животно, макаръ и ранено, продължавало да поси
неустрашимия си '&^дачъ, во скоро то започнало да залита
и се прЬижва, догдЬто пай-послЪ паднало. А Русковъ, съ-
провождавъ отъ неприягелскигЬ куршуми, които зловЬщо сви-
Р'Ьли падъ главата му и падали около него, успЬлъ да се
скрие отъ погледитЬ и куршумитЪ на веприятеля. Но ве ус-
пютъ ]*усковъ да измиие и единъ кн.юметръ, като съгледалъ
отврЬд^Ь си, че друга войскова часть, се приближавала къмъ него.
Каква била радостьта му, когато позиалъ въ тая часть
дружината на капитанъ Фудулаки!
Съ нЬколко думи той расказалъ на капитанъ Фудулаки
за приключенията си въ с. Божица, а сл'Ьдъ това му прЬ-
да'1ъ молбата па капитанъ Филипова, колкото е възможно но-
скоро да пристигне съ дружината си на колонишката пози-
ция, за да удари въ тила ва неприятелските роти.
Следователно, отъ гореизложеното се вижда, какво мо-
ето прйднолвженве, че изворския околийски началникъ умиш-
лено не билъ пр4далъ па капитавъ Фудулаки телеграммата,
съ която му се заповядваше да се отправи съ дружината си
за Бр'Ьзпикъ по пай-краткия пдть, се орнавдава.. Другояче,
2-а дружина трЬйваше да баде на пать за БрЬзникъ, а не
за Божица. Когато по-посл* бЬ зададенъ въпросъ на капи-
танъ Фудулаки, получилъ ли е телеграима отъ началникъ
штаба на западния отрядъ, съ която му се предписваше да
върви за БрЬзникъ, той въ недоумЬнве ме изгледа и от-
говори :
^а Огрзл за оозяцяят»
отъ осоло 4 часа,
гк ч час* тръгвалъ за.
чт
въ това вр^е, че п е.
роти, пЛ Е*то, както
П. 6% отстхцягц беп ла съ-
отрядъ за ^ояжекаето яа
Сто ве е заая^ъ, дик оорту-
с теккп да аспиЕга ааповЪдкта му.
пй е» Пкхймо ветърогЬаве очакаагь ири-
тл Л^ я$^жштт ш дюбромичееката чета, за конто
М пй «а ца п н а— г а» Л Но^апрн! сърбятЬ откри.»! но
•шил »^ш%ж^шЛпж ш ачтечеи^ опш,, а кънъ 8
■акт» м ваза оо-гор^ зааочяалв да ибхва-
лДаа ву>л\ като постепсйво сяквада оСхнаща-
14 ирай мжааа ■агго ва противника, се е уси-
■ ОП дакт! аоажща страим. Скоро пя пктци-
I» м\вама а глаоме: тбоха го, раа^ш. уарЪ ....
^'мм)4уатк 4а|»4<кI^«^а. лашетадн 01» помцкнта да врс-васлгь
уама1Ц|<> УМ «ртцж, а докгоръ Садовскя. съ зааретеатн ра-
Шнь въ «^«уап м хмрнатискатЬ вастрин неуморно ио-
Маиъ НМММк к* рцматЬ м1п>цв, каквато въ кхео врЬие
чЧ.«« Ф%ОММ** *м*п| миот ва арЬгьрзочнвя пув1^. 11о едпч
ч ифврвапмсва багийоиъ се спусвал« отъ еън1
I а ир1ла«ахг граавцата, като се ваправ-швалъ'
» |км> кразо.
и.,<л<»')>\ч11К1> Цанко», като ооопнхъ ва аонвнцнт11 ве-
<:« ««.кюха. ('№.»иаад]гмл> огьпь, яо гораня, ни ус-
1>)1ч\- и1Ч'.|Миатя дума игъ командата, когато еднаъ
.Ш1\^н'«« ну|чиу||г го жфамва право п челото, н го
оъ иъ гчммш.
, (411 ь !г11ап подооручакъ Цавковъ.
Иь 1>рь(Ч«ач1 Лмгар1'кага воХяа той оръвъ отъ офицеригЬ
1чк «'а м «'(кх^пата на отечеството си.
м>\'>« р<1(а «'р^щнала №,ионата ва протявника съ дру-
звъ и вЬренъ игъвь, накарала я да се спре и аал^гне,
Ъго е 11р']^ст011ла 4 часа, Причииата, за гд'Ъто се е сосирЬлп
[Стгпвапието, е била може би и тал, че се чакало, аогц^
(истигве обходната колона — трит!^ роти, конто се били
нравили га с. Божица.
Едвовр'Ьменно съ настгованието на противника срЪщо
,шето л^во крило, други 4 рети поиели атака нротивъ на-
пя фроягъ — окопитЬ на 4-а рота. Тая рота него день
командувала отх фелдфебела Георги Димигрпвъ, тъй като
туллрння й ротенъ комапдирь, норучикъ Нйшковъ, Еоман-
оалъ дружината на мЬсто каантанъ Филипова. Огсктствието
к офицеръ въ тая рота се почувствувало още въ самото на-
ло на боя: н'Ькои отъ в^йнициг!; иочиали да отстхииатъ.
>ручикъ Нйшковъ. щомъ ааб ЬлЬзаль това, отишелъ нри ро-
та и вгзстанОБилъ въ нея реда. При спущавието на сър'
тЬ въ атака, скомандованата отъ фелдфебельтъ Георги Ди-
гтровъ аалнова стрелба твърд]; малка врЬда е причи-
на ва венрители, тъй като войиицнт!; не се прицЬлвали.
'3 тоя вачинъ еърбитЬ продължава.1и да вастлнватъ, но нЬ! дЬ
1Г0МЪ, беаъ да прЬтърплтъ зпачителвн загуби. ТЬ се били
че приближили до нашигЬ окони иа 150 — 200 крачки,
'Ьто залЬгнали и открили честа, но безпорядъчпа стрЬлба.
1Я неприятелска безпорядъчаа стрЬлба васърдчила нашитЬ
ивици, и гЬ почнали да исоращатъ евергичво своит'1^ вЬрпи
стрЬли по неприятеля, който се не мърдалъ отъ местото
. Въ сжщото това врФме къмъ нашето дЬсно крило започ-
1лъ да настжнва единъ неприятелски баталйонъ, който до
то врЬме се намиралъ задъ сръбската митница. По такъвъ
ктавъ нашата 1-а друшина, макаръ и да била обхваната
отъ двата фланга и ночти заобиколена, тл продължавала
^рааи своята позиция,
ВВъ горнего положение 1 а дружина отъ 2-й пЬити Струи -
и полкъ вод^1ла битка съ противаивъ, н'Ьколко нгти по-
югочисленъ. Но най-послЬ, упорството на нЬкои наши части
почнало да отслабва. Нан-ванр'Ьдъ отстдпилъ единъ взводъ.
ъ 3-я рота, който увл'Ькълъ нодирЬ си и другигЬ три взвода.
Но, за н[астие, другит^ роти продължавали енергично
се държатъ въ окопит'^. като поражавали съ малъкъ огъпь
ютивника, войто ггЬколко пати се спущалъ нанр'Ьдъ съ Ц'1ль
ги отблъсне отъ нашата позиция.
I
76
телско двнжение, постронлъ друживата въ боонъ порядъкъ и
въ такъкъ и-бпършилъ фореиронаво флангово движение, като
искалъ да испрЬвари иротикники и се въскачи на цъ8ви-
шенностьта.
■ Когато 2-а друлснпа се въскачила ва възви шеивостьта,
успоредиа съ опав иа болто се двиасали сърбигЬ, послЬдпитЬ
открили по иея огьнь.
Огъ усиленото движение и особепво въ боенъ поридъкъ,
редовет'^ на 2а дружина до толкова се били раабъркали,
щпто веригата и резервата й се си'Ьсили на едно. 1('1['ато про-
тивпикъчъ отцрилъ по нея огьнь, п пашата верига почнала
да стрЬля, по стр'Ьллла, безъ да се цЬли — вървеппсага.
Ме!кду това беапорлдъиътъ въ строя па дружината се
е увеличвалъ, до като иай-послЬ тя се обърцала въ една
сплошна масса, която, почти прЬдъ очит-Ь на колонишкмт*
защитници, потеглила за ч. Трък.1ево.
Вь това сбивание на 2-а дружина съ сърбигк падиалъ
едицъ ьоГашкъ убитъ и трииа ранени. Малко бил» падналигЬ,
во много отстаиалигЬ по патя. Въ Тръклепо иристигиали
около 350 души.
ИашитЬ колонишки ^ащитиици съ гол'11мо петърнЬнне
очаквали пристигай и ето па 2-а дружина, за да се хвърлятъ
въ контръ — атака на страшливитЬ сърби. Какво е било т!:!-
ното отчаяние, обаче, когато видЬлн, че 2-а дружина, слЬдъ
една малка пр'Ьсгр'!&лка, започнала да отстапва и скоро се
скрила 01"ь погледигЬ имъ!
Положението на И!!Ворскил отрядъ въ това врК1ме ста~
аадо критическо. Лко да пе е била надеждата »а скорото
првстигвапие на 2-а дружина и доброволческата чета, пача.!-
лика па отряда па вр-Ьме е щЬлъ да се распореди за от-
сганвание, тъй като било безцЬлио едпа дружина да води
борба съ 6 баталиона пехота и ^ орхдия, още повече, ко-
гато противника почти билъ заобиколилъ защитницит'Ь на ко-
лонишката позиция.
ГДоиъ 2-а дружина отстжпнла за с. Тръклено, начал-
пикътъ ва неприятелската обходна колона завзелъ височи-
ната ва западъ отъ с. Шипковица, и оттамъ започналъ да
расгдпва по пятя за Коловица. Едеовр4менно съ това и ос-
таналите части отъ неприлтелекия отрлдъ започнали но- енер-
гично да д'Ьйствуватъ противъ значително намалените редове
т«
ика,
I
вя 1-а др^жяв*. Неорнгтелекая бап.1Йонъ, рЕи:аоложеи-б ср-Ь-
ну ■шмте д^сао жрнм, започииъ да обхваща аосл-Ьднето.
З-т^ роп оть опълчевсжата дрг7:нва, щожъ съгдежлатъ при*
1Ввето ва нротввавЕз, ванлщать пйзяцнвтб си, н^Ькои
■гкхъ хрърлятъ пушкит^ св и се упхтвагь аа домовет-Б
с«, я оввж, ■оято ие си бнлм хгърлмн аушкнт^, вървешкатя
ст^Ълн-ш, безъ да се ц-клятъ, н куршужвтЬ ниъ 11ада.1Я бъ_
иашнг!: лохемевтн. ^
Както се вижда отъ гореизложеното, коловишкня отрндг
бм-а*ь почти заобвко^еиъ, при всичко това тоб продал ^сява-п
цще да упорствува, като енергично отблъсква!ъ неприягьуй
м го ве доауща.1ъ до окоовгЬ си. Я
Капитанъ Филиповъ ввждалъ това и твърди добр* оцЪ-
иивалъ положението ва отряда. Той см~Ьта.1ъ, че ако аочи^
дя итста1ппа, оротивникътъ но нетнтЬ ще го прЬсл'Ьдва и Я
туй |)1л11ил'1. но-ваор(дъ да атакува и отблъсне противника,
и тогава ла почне отстъплението.
Момчета, се обърна.1Ъ капитанъ Филиповъ къмъ во
иицнгЬ, почти итъ вс')1Еад'Ь сме заобиколени. Спасение
ИАСЪ 1111иа! ТрЬбпа да нзбереиъ едно 011 дв1!г1>: или да ис-
пилп''»'). илЬпепн въ р&цЬгЬ на веприяте.тя, съ което ще
(ииктримъ славното ние па българсвин вобникъ, или пькъ ,
ла умреиъ съ честь, съ пушка въ рхка. НеиринтелътъЛ
прЬдь иасъ, сако съ щикъ на яура' ще го отблъснемъ оЖ
1111111ИГ'1) окопи !
СлЬдъ тия в^бколко ободрителни думи кипнгаиъ Фнлв- ,
1101ГГ. испратилъ поручикъ Нишкова да ргвоводи 4'а ротаЯ
ддд'1. адпопЬдъ да се почпе по-честа стрелба. "
Юпаци, не пуи^айте курп1уиит'Ь па вятъра; казвалъ
Филиповъ па кобницит^!, когато обнкалялъ окопитк ЛедЬйте.,
«нгдражана па сърбит*. Стреляйте рЬдко, но вЬрно.
Ха тъй, Георгиевъ ! — ВидЬхте ли, какъ се кат)
НЛ сръбски;! войнивъ, който се бЬше исправилъ?!
1>а|раГ)апщицит'Ь и гарнистнт'^ ек били вече при капи-
тииъ Филипова, когато той съгледалъ, че поручикъ Нишковъ
'■Ъ /У^рли крачки се доближава до окопит'^. Филиповъ съ
'''1-рп1иие о'1акЕ<алъ Нишкова.
Господииъ капитанъ, се обърпалъ въ това вр1
••ЛНН1. койникъ къмъ Филипова, водете пи въ огънь и вода
Ьйте
гуЯ
77
нвй ще в[| последваме, ще уирЬиъ за България. Но
йЬиа сега да се хвьрлние въ атака. Нафиле само кръвъ ще
се пролива. Ето, неприятельгь е вече въ тила ни. По-добрЬ
да се хвърлимъ въ атака лротивъ него, а послЬ ....
Но вапитанъ Фшиповъ пр'1Бклс11алъ войника. ИсказаиигЬ
отъ простия войникъ дуик, обаче, силно нод^йствували ва
него. Филиновъ не е можа.1ъ да не съзнава, че хвърлянието
въ атака съ шепа хора, н то нравствепното състояние на
които било твърдЬ пеут^Ьшително при обстановката, всрЬдъ
която се намирали жалкит']^ остатъци на отряда, било нЬщо
неразумно. Самата атака е била рискована и при това безъ
всЬкакъвъ практически резултатъ. Въ това вр'Ьие се при-
ближилъ до него поручикъ Нишковъ.
— Стоепе, зваешъ ли, че азъ пам^рихъ окопигЬ на 4-та
рота праздаи? казалъ му Ниш1швъ полегичка, за да го не
чуягь войницит*.
Ротата била отстапила.
Разбира се, това изв'!^стие направило силно впечатлевне
на капнтапъ Филипова. Сега вече било очевидно, че да се
държатъ повече на позицията остатъцигЬ отъ дружината нЬ-
мало смисълъ, толкова повече, че прЬди да дойде поручикъ
Нишковъ при капитапъ Филипова, се зачули отвъмъ тила пу-
шечни гърмежи, куршумит4 отъ който падали въ ложемен-
тигЬ. Тия куршуми били отъ кривновски пушки.
Нача^тниЕътъ на отряда не е очаквалъ нин^о отъ онъл-
ченската дружина. Нанртивъ, той бнлъ ув^ренъ, че, щомъ
се започне битката, опълченците ще се разбЬгатъ. Тази си
увЬрепность гой основалъ на обстоятелството, че казаната
дружина, осв'Ьнь гд^то имала всичкит'^ лоши качества на
импровизирана войскоиа часть, но въ нейната срЬда имало и
зспого сърбофили, затуй началника па отряда, както се каза
и по-горЬ, пе се р^пгалъ да тури опълченцитЬ на позицията
близо до 1-а дружина.
ПослЬ първигЬ още неприятелски вистрЪли онълченцит!!
започнали да бЬгагъ. Нодпоручикъ Поповъ е могълъ да ги
държи до като неприятельгь още се пе виждалъ, но не и
посл'Ь. При отсткиванието си, опълчепцит* открили безпоря-
дъчепъ огънъ, курпгумитЬ отъ който, за голЬмо нещастие па-
дали въ нашит!, ложементи. Всичкото старание па неустра-
шимия подцопучикъ Иоповъ да спре опълчепцигЬ останало
шкп оспяиж, да 01
ш прЬфахд]
-Т^ккюа, а т&мъ —
д(Лд(т
1ЦКГКП Л&ООВ^ДЬ
« >« рю. дя оочве
п остав!
шшмр&п
СХЦОТО В[
•п койго аа
я 4>1ияпова м
трета Щ
;М жра«а въ тнла
гЬхъ за.тповс.
везъ да му
оть гЪхняя,
ся П1№бйватъ
а «ткииа сл1
79
й 70 съ прогивпивъ 6-7 пятя по-лЕогочислевъ. Тя отстъпила,
като оставила на бойното по,1е I офицеръ и около 20 войници
убити, 130 ранени, 50 илЬнеаи и около 70 исчезаалн. Тя
отстапила, като задържала два цЬли полка пехота и 1 горски
орАдия на 2-й и 3-Ъ Ноемврий, а посл'Ь отстАилението закова
този значитцленъ отрядъ нри колопишката позиция и ц'Ь|ия
день — 4-й Ноемврий.
IX.
|]сга нека се повърнемъ на предмета. Вървимъ га с.
^Тръвлепо. За да съкратииъ патя, рЬшихме да ми-
немъ прЬзх горската п&тека, воято минава покраИ
'» » с. Упга. По сдщата трЬбваше да мине и транспорта съ
патронитЬ и продуктит'Ь. Тая горска пжтека понЬгд* се
прЬсичаше съ долища, поа'!Бгд^ върв'Ьше пр'^зъ из-
сЬчена гора, о пъновегЬ ва воято се нрЕ^нъвахие и падахие,
а по н'Ьк2Д':& пъкъ съвсЬмъ се изгубваше, и пий въ такъвъ
случай б'Ьхже привудепн да вървимъ право пр'!Ьзъ храсталака
и гората. Най-посл'6, Еад']Б 12 часа прЬзъ нощь1'Я', пристиг-
нахме въ Тръклеао.
Въ Тръклено владЬеше мъртва тишина, изрЬдко нару-
шавана отъ кучешЕи лай и и'!Ьението на п'Ьтлит'6. СнрЪхме
се при първата по п&тя ни кгща. Пзвикахъ домакина, по
никой се не обади. Между това В'Ъ избата се виждаше пр'Ьвъ
едно малко прозорче св'6тлиБа и се чуваше говоръ. Поуслу-
шахъ се . . . чуваха се охкания. ... Не оставаше съмнЬ-
ние, че въ К2ш,ата имаше ранени. Азъ побъраахъ да слБза
01ъ копя и вл'Ьзохъ въ Ехщата. Съ отварявието вратата, ирЪдъ
очигЬ ми се представи слЬдующата картина : поср^дъ стаята
горЬше огьвь. Около огъня налагали и насЬдали, почти единъ
до другъ, войници. Току до огъня с4д'кха наведени, съ клюм-
нали глави двама войника. Трети Л'кжеше. Този послЬдння,
съ глухъ, затаенъ гласъ пъшкаше и се гърчеше отъ испит-
ванитФ страшни болки. Т-^зи трина войника бЬха ранени.
Единътъ отъ т^хъ 6'Ьшв раневъ въ кракътъ надъ колЪното.
Познаваше се по жълтото му като сминъ. лице, че тон 6'Ь
изгубилъ мпого кръвь. Освенъ това панта-чопигЬ му отъ про-
питанага въ т^хъ кръвь, приличаха на мушама. Втория б4ше
80
ранепъ въ гърдвгб, видеше се, ве опасно. Тов бнлъ пр1
вързавъ при с. ШиПБОвнца, отгдЪто пристигва-тъ въ Тръ|{.1ево
11'11иш. Най техко 6'Ьше равенъ третия, рхката на когото
бЬше пр4чуиева падъ лавътя. ВсичкитЬ други войници саЬха.
На въпроса ми, не знаятъ ли кад^Ь сд офицернтЬ, едк^
яътъ отъ тримата отговори : |
— Друхипния коиандирь падна убитъ отъ една грапата,
а пъкъ другит^ пе зяаемъ, кддЬ се намярагь.
Въ това вр4ме едицъ отъ спавшитЬ завика :
— УдрлЙте, момчета, ето ги , . . идатъ . . . взиодъ. .
Тоя вобнйкъ билъ взводенъ команднрь отъ ротата
убития иодпоручнБЪ ЦавЕговъ.
Въ втората ккща сварихъ 8 ранени войника, отъ кс
ито тримата — тежко, Т-Ь всички бЬка будаи. 1!е:!ъ да рас-"
питвамъ »а битката, исказахъ аЬколко утЬшите.1ни думи
рапепитк и си из.<1'Ьзохъ.
ПрЬди да стигна въ центра на селото — въ хана
азъ се отйивахъ по пдтя още въ нЬколко кгщл, и въ всич-
кигЬ намирахъ по нЬколко ранени войници. Чудно ми се
показа, обаче, обстоятелството, че въ тия ккщи се не виж-
даха стопанигЬ. Само въ посгЬдията памЬрихъ одинъ селе
нипъ, комуто и казахъ да ме заведе при кмета.
— Е, те кмето сЬди далеко, госнодиве! възрази сел|
нииътъ.
— КлдЬто и да стои, върви да ме заведешъ, му запо-"
вЬдахъ азъ.
При всичко това селлнииътъ отъ местото си се пс мър-
даше. Той току се позачесваше ту по главата, ту по шията,
като че искаше да протестира противъ зааов^дьта ми. 11аб-
послЬ той тръгна. Кмета, обаче, азъ не аам'%ихъ у дома му.
- — Кмето ей сега замина яа долу съ единъ капитааипъ,
каза ми едяа стара жена. ТЬ отидоха на хано, ей на оия,
на гол'6иио ханъ, прибави тя.^— Отидохме и на ,голЬмио" ханъ.
Около него още отъ далеко се забЬл^зваш!! движение. Вой-
ници сноваха на гор4 па долу. Тукъ памЬрихме и капнтанъ
Фудулаки съ ссичкигЬ офицери отъ дружината му, осв1нъ
поручикъ Н. Последния при тръгванието на дружината О"^!
Кюстендилъ, ввелъ позволение да се отбие въ града у дома
си, само за няколко мипути, по и до сега още пе СгЬ
въряалъ въ дружината. Съставътъ па 2-а дружина
1
"ИЧ-
се
ж-
1
пе г»ч; сс_
I 61) околД
81
350 души. Въ Тръклено сварихъ и подпоручиците Топузовъ
и Поооеъ, послЬдаия комапдирь (безъ войска) ва изворската
опълчеаска дружина.
Първит* думи, съ които ме поср'Ьщпа капитанъ Фуду-
лаки, б^ха :
— Яогъ да простя капитанъ Филипова и иодпоручикъ
Цанкова.
— Еапитапъ Фудулаки, иий ми ограпортуваВте по-добр'Ь
за дЬйствието иа дру1кипата ви въ днешния бой и за ней-
ного състояние и оставЬте ва мира падналигЬ въ битката
офицери за запазвание свободата на България, прЬкаснахъ
го азъ.
Подпоручнкъ Топузовъ подтвърди слщото, за което ми
съобщаваше съ телеграммата, а именно за разбиванието па
1-а дружина и за убивавието аа васитапъ Филипова. Но
какво бЬпте моето очудвание, когато не слЬдъ иного се за-
дадоха капитанъ Филнповъ съ поручикъ Нвшкова. Иървил
едванъ се държеше на крака отъ упадъкъ на ([)изическит{!
си сили и отъ гладъ, а най-вече отъ пр^каранитЬ прЬзъ
денл тежки и потресающи впечатления.
Като заб'&л']^за1ме въ тъмната мъждевина |[|игурага на
нашия любимъ другарь — - Филипова — пий не искахме да
вярваме па очитЬ си, че това б']Ьше той. Намъ ни со показа
въ тъмнината, като вид'!&ние. . . .
— Живъ съмъ, живъ, но моигЬ момчета. ...
Капитанъ Филиповъ не довърши. ИскреннигЬ другарски
цалувки и поздравления за избавлението му, носрЬчиха да
се искаже.
— Избавление?! продума Филиповъ съ горчевива, но-
добр'6 и азъ да бЬхъ отищелъ съ т4хъ. . . .
Но врЬието ни б'Ьше скдпо за да го губимъ на изли-
яния на чувствата си. Окрджающата обстановка ни паиом-
влше за сзучилото се ир'Ьзъ деня и изискваше бързн мЬрви.
ТрМваше да се иснълни занов'Ьдьта на началството. Но какъ
можеше да се испълви тя и при това точно, когато войни-
ците. б4ха капнали отъ уморявание, гладъ и безсъние?
Наистина, 2-а дружина б'6 тръгнала въ иоходъ отъ по-
зицията при с. Вратца па 2-й Ноемврий въ 7 часа сутриньта,
а бЬше на крака отъ 4 часа пр'У1зъ пощьта. Пристигнала до
расклонението на нжтя къмъ с. Соволяао, не далеко отъ
Вюстевдиъ, п
1Ю оиисжвш по
п 2 иса ср^а- «м»
* п 9
всть. Въ Иааоръ лррвавт
вя 3-1 Ноеюдм! ш,
3 чахл, тпАтаха ое п с
ол *-
|ша една
СхЬ^гъ иашшаамаета, оба«е, ша^етао распжввс съ ]«ж1ап
наршъ ■ п боеяк редъ, оотеглиа за Еолшаца отъ хип с
Шваковаца, ■ то во к&ствость горясп в пр4сЬ«ва в ос-
в11вг това ор^х% оиггк ва оротнвввха. НаА-оои! та прв-
стигва ирв с Шввамшща, сбваа се сг протав^па в, сато бала
пр|1иуд|^«а да отстхов, потеглада аа Трккюп. Тава цото 2-ш
^фужива ОП. З-й Ноенвртй, 7 часа сутрваьта, до 3-& Но-
ааршй, 9 «аса »еЧ1ерпж, вхшпааа ехво растоавае ооаете отг
100 в, в. в то бева оочввша а безъ храна. Не б^ чудао,
сж^доватедво, гх1еп} въ дружввата бЪха остввив овам 330^
д;^ши. ВоЛвшаятЬ же отъ 1-а дршвва, ае квгяап оп. 31
О&товврвВ, Сповеже сьрбвгЬ фисгвческв оп тогавя б11ха за-
появала воевянгЬ д1Дстввя) взвуревя сгъ ^ниБеБ11ата, 6'Ьха
фвгичесжв в вравственво иззшченв в отоддвалв водъ тяхес-
тьта ва грозвятЬ впештдевия. Мвозвна отъ тЬхъ саЛля, вой
гд-Ьто вавг^рв : въ връчват», въ яхъра я при олегнв^тв-
Чаеътк ааблихаваше 1'/! с^^дъ 1]011)'вощь> Првповннхъ
св те1егрзв]1ата : ,събер'Ьте, ваквото хохете* в ар.
Да събера каквото воха, в още нотесъ въ Радомвръ!?
Очевидно бЪше. че нямаше възвохность да се събератъ
воЯянцитЬ, а еаВ-вече да вървятъ за Радомнръ, до гд^то ве
св отпочинатъ добрЬ в ся подкрЬпятъ Сйлит^ съ храаа в
сънь. Неиожеше, оро1ее, да се ае нсаъ.1аи изрнчаата заао-
в^^дь аа началството, таткова повече че в непрнятедьть,
саоредъ казвавието на офяцерит'Ь и войннцят11, 6'Ьше отда-
лечевъ на. 17г — 2 часа растояние отъ с. Тръклево, а
между това пр^даисваше нв се да крвя двихеввето на от-
ряда отъ вротивника.
На заповЬдьта ми да събератъ частитЪ сн за тръгвание,
дружнннит'!^ БОмандири ми отговориха, че вовцнцнгЬ, освЪпъ
гд'Ьто ех съвършеняо нзвореви и безъ аочявка не ще иогхтъ
да вървятъ, но еж и распръснати взъ кдщята. И наистива,
събирапието на во9цицит1; бкше почти невъзможно, защото
кащята б1).ха раздалечени една отъ друга на 1ч>л'Ьмо растоя-
ние. ИЬмаше иъкъ н 1юй да ходв да събужда и зас1галит'Ь
войници, 'п.й като, както се каза и по-гор11, осв'Ънъ
цит*, всичЕитЪ /фуги селяви избягали съ добитъка си изъ
горит'Ь. Оставаше едно - да се свири ^сборъ" и азъ за-
повЪдахъ на тр&бача да тркби.
Чудно нЬщо! гласъгь на трдбата, тоя познатъ на всЬки
войаиБъ гласъ, боЙто прЬзъ вр'Ьм.ето на службата се е чу-
валъ повтарннъ до оиръзвааие, сега ср^Ьдъ тихата вощ1 про-
изведе на душитЬ ни едно като че ли магическо дЬйствие.
Трдбата събуди заспалит*, съживи уиоренитЬ, като имъ
пр'Ьдаде бодрость, енергия и, въобще, сила за нови борби и
подвизи.
Въ кдсо врЬме около кръчмата б^Ьха се събрали до 500
души на гледъ бодри войници. Не можеше да има съмн11ние,
че изъ кхщнта б^жа останали отдЬлни войници, не чули сиг*
пала — сборъ, както не б-Ьха го чули 8 — 9 души, спящи
на н'Ьколко крачки отъ насъ — при плета. ОсвЬвъ това
пр'Ьзъ всичкото врЬме на стоението ни въ Тръклено, отделни
войници продъллшваха да нристи1*атъ отъ Колоница и Шин-
Еовица.
ВЪше 2 часа сл'Ьдъ полунощь, когато първа дружина,
въ съставъ 1'^6, и 2-а, — 197 реда, б4ха готови за п»ть.
Къиъ това 11р'&ис бЪ пристигнала и четата на попъ Геор-
гиева, на чело съ Ильо войвода, но опълченцит'Ь отъ извор-
ската чета и останалигЬ войници на които бЬ повЬренъ тран-
спорта съ патронигЬ още не б'6ха дошли. Осв^Ьнъ това, тукъ —
въ Тръклено — б4ха се събрали 68 конни жандарми отъ ес-
кадрона на подпоручика П. ТЬзн жандарми на чело съ вах-
мис'1'ра не носл'1двали началникггь си, който, както се каза
по-гор'Ь, прибързалъ да отстъпи съ нЬколко души за Дуб-
ннца.
Повече не можеше да се чака. Затуй двЬтЬ дружини
8'ь горния съставъ, подъ командата на капнтант. Фудулаки,
четата на понъ Георгиева и кавалеристите се испратиха
напрЬдъ. При това четата замина за Радомиръ направо пр1!яъ
гирския нать, и то по желанието па четини вонандирь, който
уверяваше, че ще стигне въ Радомиръ по- рано отъ дружи-
ните. Лзъ наедно съ подпоручикъ Бошвяковъ, 12' войника
отъ 2-а дружина и 8 кавалеристи останахъ въ Тръклепо да
се расноредя още тая нощь за кола и товарни коне за не-
забавното нркпаслние въ Радомиръ; рапепигЬ войници, па-
тронитЬ, шансовитЪ инструменти, продуктнтЬ и пр. За тая
84
цЬль повивахъ а дадохъ запо11'11дь па киета, незабавво
да събере, колкото кола има въ селото. На тан ми запо-
в'Ьдь кметътъ отговори:
. — Тая вечеръ нЬма пикавва възможвость, господиво,
да се наи^рятъ и двЬ кола, защото населението, исиопла-
шено, избЬга съ добитъка си изъ горитЬ, а въ 1!2пу1та ос-
танаха само вемощппт-Ь старци.
Кметътъ казваше самата истина. Ограничнхъ се съ това,
че дадохъ ва110в'Ьдъ ва киста, сутрпньга рано да достави
нуждвото число кола и кове, КОНГО и да пр11даде на старшия
па Еомавдата. На този последния заповЬдахъ, сутриньта раво
да испрати травснорта съ патронит* и продуктигЬ за Радо-
мйръ, а въ случай, че киета ве достави кола и коне, а пъкъ
иеприятельтъ настани ва Тръклено, — то да увищожн всич-
китЬ припаси чр'Ьзъ подпалвание, вато гледа селото да ие
пострада. Най-гюслЬ, дацохъ занов'Ьдь на сжщил старший ва
другил день, въмъ 1 2 часа по нлад111Ь, да испрати двама кин -
ника да стигиатъ отряда в ми съобщатъ за положението въ
Тръклено. Сл^дъ това, азъ, придружевъ отъ подпоручикъ Бош-
някова и двама кавалеристи, бърже се упжтихъ да стигпа
дружи ни т^.
Отъ Тръклено до Радомиръ има повече отъ йо кило-
метра. Пхтьтъ за Радрмиръ върви до н^гдЬ по коритото на
р. Мелничка — притокъ на р. Струма. Той ту се катери
по склона на възвишевностит'^, ту по в-Ьгд'11 виси надъ са-
мата рЬка и на много мЬста минава прЪзъ посл^двята, и
понеже вЬмаше нато едииъ мость ний минавахме р'Ьката въ,
бродъ.
Този плть въ началото си е много тЬсенъ — едванъ
да се разминагъ дв'Ь кола — не обграденъ отъ страннтЬ
съ естественъ плетъ - — отъ трънаци. На растоявие около
8 — 4 километра патя пр'Ьдетавляваше блато, поа4кжд'6 дъл-
боко до кол'Ьв'Ь. ВоЗвицит']^ требваше да гавятъ тия блата,
тъй като вЬмдше физическа възможность да се върви отъ
страни нзъ трънацит'6. Тежкил п&ть, отъ образуванит'Ь се по
яего блата, ставаше несраввепо по-труденъ и уморителенъ
отъ распръснатитЬ по него ваманаци. П^Ьшеходецт.тъ на всЪка
крачка се пр'Ьпъбаше въ т'1хъ и падаше, а мачнотията за
движението на конника бЬ съединена съ опасвость да падне
отъ коня и се пр'Ьбие. По-нататъкъ пжтътъ до с. Вранл-
I
85
Ст^Ьва ве бЬше ао-добъръ, макаръ и да нЬмашо по него
блата. На м'Ьста минаваше прЬзъ голЬми голи скали, иисшци
надъ самата рЬкл, колто дълбоко въ аропасть'1'а шуьгао се
стрем'Ьше гсъмъ юго-истокъ, Тукъ войвицит^ трЬбваше съ
голЬша вр']Ьд11азливость да линуватъ ао двама, а кониицитЬ
- — по единъ.
На протяжението на първитЬ 4 — 5 километра отъ Трък-
лено, ни9 не стигнахме по пктл нито единъ воЗаикъ ; а
между това трЬбиаше да настигееиъ такина, тъй като стиг-
валит'Ъ въ Тръклено (М'6дъ замипаванието на друлсинит'!;
30 — 35 войника азъ бЬхъ испратилъ да стигнатъ частит^б си.
НЬнаше съмнение, че 'Г'!^ нли се 6'Ьха отбили но кх-
1цлта, или пъкъ б^ха отишли въ друго направление. Щомъ ми-
нахме блатистия пхть, 8апочнахие да стигаме отд'{1лни, оста-
нали отъ другаритЬ си, войпици. Т'6 всички едвамъ си вла-
чеха краката, а н'Ькои б^ха насядали но оитл. На запои-^!-
дьта ми да не осгаватъ отъ другаритЬ си, т'6 отговаряха
смиренно :
— Господинъ капигаиъ, пий сами искаие да вървимъ
съ другарптЬ си, но пеможемъ, нЬмаме сила, краката ви не
държатъ, т* са покрити съ рани отъ ботушит*. Кри всичко
това, вий полека- лека ще стигнемъ дружината. Н съ послЬд-
нит* думи, войницит'Ь ставаха сь охкания и хиляди прокли-
нанин върху сърбитЬ, като жестоко имъ се заканваха да инъ
отмАСтятъ за надналит:Ь си другари и за свойгЬ страдания.
— Вчера ииахие съ сърбит^ т&къвъ бой, за какъвто
никога не съмъ чувалъ, расказвагае единъ войникъ на дру-
гарите си, на брой 2 5 души, които б4ха се спр4ли на една
воденица и С'Ъд'1ха около огъня, а н'!&кои отъ т'Ьхъ си прЬ-
вързваха израненит'^ си отъ ботушит'^ крака. КуршумигЬ
като рой пчели бръмчеха и плескаха около ни, а гранатит*,
току се пръскаха и ни обсипваха съ парчета куршуми и
пръсть, Нрв всичко това, ний не обръщахме внимание на
т4хъ и си дадохме дума да не допустнемъ да стлпи сръбски
кракъ до нашит! шанси. И наистина, ний не ги досустнахме,
при всичко че сръбскитЬ гдсти колони, предшествувани сдщо
съ такава гаста верига, наст&пваха на нашигЬ шанси; но
аашигЬ дружни и в^рви залпове скоро ги накараха да спрхтъ
настднлението отъ фронта и да лЬгаатъ. Ннй видЬхме про-
дължи расказвачътъ, какъ сръбските офицери съ шашките си
86
дигаха .1'Бгвалит'^ войаицн и ги кнраха да вървятъ ваар'Ьдъ.
Но аий щонъ йиъ иустиеиъ едипъ вЬренъ :!ал1гь, Т'Ь пакъ
л^гап. и стрЬлятъ иелъ да се цЬлятъ.
— Затуй пъпъ гЬхиата артиллерия, подхвана да рас-
ка;]ва другь едивъ войвикъ, стрЬляше твърдЪ в'Ьрио : грана-
тите инъ сЬ въ 01сооит'Ь падаха и се пръскаха. Л
— Азъ цидКиъ, когато една граната падма въ шанса,
яе далеко отъ капитанъ Филипона, подхвана трети вой-
оикъ ; та се пръсна, и в'Ьколко войника оставаха ва местото
си, безъ да се мръднатъ ; едного отъ гЬхъ на парчета на-
прави.
— ■ Дружиннин коиандирь — канитавъ Филипова —
убиха ! „ Убиха го проклетите сърби" ! извикаха в'!Ьколко вой-
ника ^ продължи расказвагьтъ. Въ сяп10Т0 това врЬме се
снустнаха иЬколципа и вдЛ^паха отрупания съ нръсть и- за-
шеметенъ отъ гръиа на гранатн!"^ Филипова, който сл'Ьдъ ии-
нута извива:
— Удравъ съмъ, юнаци. Не бойге се отъ неприятел-'
. скитЬ грапати ; удряйте, бийте сърбигЬ ! . . .
Г На тия и подобпи па г^хъ раскази и край нкиаше. Но
азъ ое искахъ, па и врЬме нЬшахъ да слушамъ сърдечнит'Ь
и;!ли1шня па воввицитЬ, зату^ приближавахъ се до кружока
и подканяхъ войницигЬ да стигатъ дружипнтЬ си. И войни-
ците тръгваха, за да се спрлтъ на ново на б.1ИЖНитЪ во-
деници, които тукъ, по рЬката, ги ниашо доста много.
При това мнозина отъ войници!"!!, като пока^шаха из-
ранепигЬ си крака, молЬха да ииъ разрЪша да останатъ и
си ги прЬвържатъ.
На растояние 8 — 10 километра отъ Тръклено стигнахъ
дружинит'^. Т* брояха въ редовет^! си по стотина души. Вой-
ницит'1& БървЬха распръспати въ безредица. Между т^хъ вър-
вЬха кавал еристит'^.
Тоаъ порядъкъ на походно движение още повече измо-
ряваше войницит'^, »атув заповЬдахъ на конницата да от-
стане назадъ и да върви въ опашката на отряда. При това
менъ ми се видЬ, че числото на кавалеристятЬ е сравпиташо
по-иа.1ко отъ онова, което бЬхъ нам'Ьрилъ въ Тръклено.
Съ настигванието челото ва отряда, даде се почивка ва
войницитЬ за да могатъ да се присъединятъ къмъ отряда
87
изоставалите назадъ. Кдвамъ що се с11р'Ьха войниците за по-
чивка, и си зачуха хърквния.
— Кто сърбигЬ, удряйте, момчета! . . . ура1 ... ви-
каха нЬкои на съБ^^.
Кднаъ отъ вовиицит^ даже скОЕша па крака и безъ
иа^ко 1Ц'!Ьше да се сгроиоляса въ пропастьта. Оаасво 6'Ьше
повече да се оставнтъ войницитЬ да спятъ на влажвит* сту-
дени камъни. Затуй, сл'Ьдъ едва почивка отъ ^4 часа,
съ гол^мъ трудъ се разбудиха войницитЬ и продължиха
пхгн си.
Не е възможно да се опише физическия упадъкъ не
само ва войвицитЬ, но и на офицерит'Ь.
Отъ нр^каранитЬ н'Ьколко безсънни и тревожни дено-
нощия едвит:Ь и другит']^ до толкова бЪха отпаднали физи-
чески, щото едвамъ се държаха на врака, а отъ безсъние
очит* имъ се склопваха. 'Ьздачит^, отъ страхъ да не зас-
пятъ на конет* си та да падиатъ, слизаха отъ т^хъ, но и
вървешката накъ др'Ьм'1>ха.
На разсъмвувание, като се приближихме до р'6ката, отъ
която пр'Ьгъ нощьта б4хме се отдЬлили, видЬхъ, че пдтьтъ
се раздвоява: единътъ минаваше пр^зъ р'Ьката, а другия — -
по дЪвив и брЪгь. Понеже никой не знаеше, кой отъ тим
пх1'ища вод'Ьше за въ селото, азъ запов'!§дахъ отряда да върви
по втория. Но едвамъ що бФхме изминали около 1-2 кило-
метра, вид'1хме, че пхтьтъ се разд'Ьля на н'Ъеолко горски
нАтеки ; затуй отрядътъ се върва вазадъ а прегази рЬката.
Дружината, или по-добрЬ да кажа около ЗОО души, при-
стигнаха въ 8 часа сутриньта въ с. Врапя-СтФпа, гд'Ьто се
даде на войницнтЬ една почивка отъ единъ часъ, за да се
доблйжатъ изостаналит'11 войници. Тукъ заб^л'Ьзахъ, че и н'&-
кои отъ офицеритЬ отелтствуваха — поостанали назадъ. Ко-
гато конницата се събра въ селото оказа се, че отъ 63 души
беха останали само 20.
На въпроса ми, кхдЬ сд се дЬнали другигЬ 4:0 души, ков-
вицнгЬ отговориха, че не ги били видели, ллхк еж отишли,
но чули, когато пр'Ьзъ нощъта п'!&еои отъ кавалернстит'^ каз-
вали да идатъ да търсятъ ескадрона си, защото ваъкъ щЬли
да бядЕтъ наказани.
— Зеръ, господинъ капитанъ, ескадронпня комавдирь
ще ни ааваже, загдето се отделихме отъ ескадрона. Позво-
л1)те ни да идемъ да сн намЬрямъ ескадрова.
Кати миъ казахъ, че анвой н^на да гв пакаже. защото
и с&мнл ескздроаевъ Еомавднрь ще дойде ори отрвда, заао*
в^дахъ янъ да се ис тя^лятъ отъ отряда, защото, въ оро-
тнв(.>нъ случай, ще бхдхтъ твърди строго аакаиави.
В'ь 10 часа дружината пристигна въ с. Иещеря, д-Ьто
на войницит* се раздадоха сухари, сирене и ракия. Въ про-
лъ.1ясвие на повече отъ 50 часа цепр^к&свато двилсение в
боб, В41ЙннцигЬ за пръвъ пхть с^^днаха да сн поотпочннатъ
и се нахранятъ, во мнознва отъ тЪхъ, па н офицериг!), пр^^д*
почетоха сънл прЬдъ храната.
Въ околиост1.та па с. Пещсря бЬха построени укр1!пле-
ння ва дефилет?, въ случай че пеприателя се уплтв но вего.
Щомъ се б^ха спр'Ьля дружинигЬ, испратнха се н-Ьколко ва-
валериста вазадъ къмъ дефилето и кънъ сЬверо -западъ съ
цЬль, първо, да паблюдаватъ да не би противникътъ да на-
стхпва и, второ, да ор'Ьдадатъ иоята запов']Ьдь на иаостана-
лвгЬ войници, по-скоро да се присъедияятъ къмъ частитЬ си.
Часъ1ъ е сл4дъ пладн!;. Отряда пристигна въ с. Жаб
лнно, отъ ккдкто слЬдъ едва малка почивка продължи патя
си за Радоииръ. Ихтьтъ отъ това село води, на растоание
ота 7 — 8 километра, ту по платото на проектираната желЬз-
воихтпа линия, ту пр'Ьзъ нивята. На всичкото това протя
женио почвата бФше аодгиапала въ вода, вследствие което
вървеяието по това мЬсто, ва и тъй"уморенит'Ь войници, б^ше
извънредно мхчяо. Войвицит'^, уморени и нстощени, падаха
ва вс'Ь|са врачка, като снопове. Мвознна отъ тЬхъ се спи-
раха за почивка прави, като се подпираха на пушкат^ си,
иащото вв можеше да се сбда въ блатото. Тукъ вече пи1цо
ве можеше да д'БЙствува на войницит'^: нито увЬщання, нито
пъкъ строгость. Па и строгостьта си н4маше местото, м-
щото войницит'1> ве че в'6маха добра воля да вървятъ, по за-
щото силиг!^ имъ се бЬха съвършенио истощили. Впрочемъ
и офицеригЬ не по-малко б'!Ьха истои[е11И и безсиленн, та ед-
вамъ влачеха отрупанит'Ь си съ лепкава ка^1ь крака.
ОфицеритЬ току се приближаваха къмъ отстана-штЪ
надир-Ь войници, насърдчаваха ги съ ласкави думи, съвЬтваха
ги да ве оставагъ назадъ отъ другарит']^ сн, които, при сго-
денъ случай, можатх да имъ бкд^ктъ въ пЬщо полезни. Вой-
8»
ницит^ итъ бащиискот'!! думи иа своит1Ь д-Ьйсгвителво лю-
бими млади офицери иламнуваха отъ гол'1!ИО желание да уго-
дятъ па началството си и да испълиятъ дълга си. Т* се по-
стигнаха, поусилваха крачкиг! си, но ае за дълго врЬме.
— ПуститЬ крака не държатъ ! Иодгхватъ се въ кол4-
кЪтЬ. Три денл и три нощи не идваиъ и не сцанам'^, саио
краката ми да държатъ, се чуваха окайвания между воЗни-
цитЬ.
X.
ай-посл'Ь, л:алки1'4 остатъци отъ 1-а и 2-а дружина,
всичко около 350 души, изнурени 1) отъ неравния боб
съ сърбигЬ, 2) отъ ненр'&1САСнатото Я'1Бколко деноиои^-
во и почти безъ почивка движение и 3} отъ неполуча-
ваиие пЬколко депл храпа, пристигнаха въ 1'адомнръ
на 4-В Ноемврий въ 8 часа вечерьта. — Тия войници
6'Ьха отведени право при котлиг^ съ храна, приготвена отъ
иснратенигЬ за тая ц'Ьл[> иапр'1>дъ артелчици, но наозипа
павъ прЬдпочтоха съиа и иочнвкага пр'Ъдъ хравата.
Единъ часъ по-късно пристигнаха 15-а и 1б-а роти отъ
3-й Г)дински полкъ подъ командата на дружиниин коиапдирь
— вапитапъ Караивановъ.
До 8 часа сутриньта въ Радомиръ пе е имало никакви
войскови части. Първа пристигнала въ 9 часа сутриньта Н-а
рота отъ Бдивския полкъ подъ командата на подпоручика
Гешевъ, а малко по-къспо били пристигнали 13 и 14 роти
О'1'ь слщйя но.11къ подъ командата на поручикъ Добриновъ.
Съ пристиганието па тия роти, радомирския околийски
началпикъ съобщилъ на поручика Добриновъ окр&жвата те-
леграмма отъ вачалникъ штаба на армията. Въ телеграмната
се запов'Ьдва.10, щото всичкитЬ войскови части, които при-
стигвали въ Радомиръ, да се отправятъ за БрЪзникъ. ПрЬдъ
вйдъ, обаче, на това, че войницигЬ били твърди много умо-
рени отъ нощния усилевъ походъ, то оставали въ Радомиръ
на почивка до 1 часътъ посл'!^ о6§дъ.
Въ Радомиръ сварихъ зав'йдующия домакинството на
полка, канитанъ Анге.10ва, полковия ковчежникъ, поручикъ
Кирова, командирьтъ на нестроевата рота, подпоручикъ Док-
90
<
торски, полковия адютантъ, поручикъ Карастоянова, и зав4-
дующия ирАЖието, подиоручнкъ 1'к>зели118. Този писл'Ьдвия още
прЬзъ Октомврий мЬсецъ Я-Ъше испрагенъ въ с. Тръклено да
обмаава патронитЬ, а отъ тамъ — въ Радомиръ за слщата
цЬль.
Т^къ б-Ьше пристигнало и ц^Ьлото полково имущество,
което още сащата вечерь се испрати въ София, съгласно те-
леграфическата заповЬдь отъ началаикъ штаба на армията.
Съ него наминаха ковчежннкътъ, командирьтъ на нестроевата ^
рота и адютанта, пос.1'Ьдния по болезнени причини. ■
Капитанъ Ангеловъ, щомъ чристигаалъ въ Радомиръ,
билъ повиканъ отъ Софин, отъ началниЕъ штаба на армипта,
ва телеграфния апаратъ, и му е било запов^бдано съ нахо-
дя п^ит^^ се въ Радоииръ сили да вземе аужнит'!^ М'!Брки за
заиазваиие пятя Радомиръ — Бр^Ьзникъ — София, по който, спо-
редъ свФдФеията на началството, сърбит-Ь настьпеали къмъ
Радомиръ. Въ това вр^ме трйТ'!Ь Бдински роти били готови
да тръгнатъ за Бр'!Бзвикъ, но капитанъ Лнгеловъ запов^далъ ■
ва аоручивъ Добринова да замине съ тЬхъ за с. Батаиовци, Щ
да заввене укр'!&псната батаповска позиция и, -въ а1учай ва
ва вужда, да я отбранява.
5-Й Поемирнб. На разсгмвувапие обикновепно иа-ю-люд-
нит^Ь радомирски улици заиочнаха да се пълнятъ съ народъ.
На лицата на гражданит'}; се заб'Ьл'юваше едва угриженность
и даже страхъ. Причината бЬше ясва. Въ града още отъ
вечерьта циркулираше с-1ухъ, че нашия трънски отрядъ билъ
отстлпилъ отъ позицията си. а Царибродъ билъ заетъ отъ ч
сърбитЬ. — Мнозина отъ гражданит* — по-заможвигЬ -— ■
се готв-Ьха да напущатъ домовет^! си; но кад*'? Т* сами не ^
знаяха. Прислтствието въ града на единъ макаръ и мало-
числснъ отрядъ все още подържаше надеждит'^ на парода.
За приет» гванието на отряда въ Радоииръ азъ телегра-
фически съобщихъ въ Военното Министерство и па началника
штаба на западния отрядъ, като молихъ за надлежното рас-
пореждапие. Но догдето получа запов4дь, тр-Ьбваше да се
взематъ н'!ЬЕакви пр^дпазителни м^^рки, толкова повече, че ш
имаше достоверно св'Ьд'6ние за движението на противника отъ Щ
къмъ БрЪзникъ за Радомиръ. Но какви и'6рки можаха да се
взематъ? Едивственно и прЪди всичко тр-Ьбваше да се узнае
{
91
н'Ъ1Цо по-положителяо за противника, а между това при от-
ряда ииаше само И коппи жаидарши.
Отъ иснрагенигЬ предния деиь й челов-Ька къмъ с. с.
Натановци, Косача и Радипашъ викой се не върна. Отъ И-т'!
конника иснратиха се четириа, вънр'!&ки т'Ьхното 1!аивлевие,
че конст'Ь имъ били подбити а уморени, сиоредъ което ве
били въ състояние да исиълняватъ разв^дователната служба,
въ раз'!&здъ къиъ Батаповци и трима къмъ Радибашъ- Косача,
първо, да нам^рятъ испратенитЬ отъ вечертьта въ това па-
правление 8 челов^ка за развЬдвавие, и второ, да освЬт.штъ
мЬстностьта и откриятъ противнива, ако той действително
се движи Бъмъ Радомиръ.
Испратнха се, повтарлмъ, въ разюдъ и горни!"! 7 души,
ако и да б'Ьхме почти ув-Ьрени, че и тЬ ще послЬдвагь ари-
м^ра на аървит^ В, както и онзи на по-старшия си начал-
ИНЕЪ, който съ 40 кавалериста се бк оглъчилъ отъ отряда
прЪдй дя стигнемъ въ Радоииръ, като „замина.1ъ за Дубвица
да търси ескадроннил си командир!,".
Въ 7 часа сутриньта нолучихъ отъ началникъ штаба на
армията, капитанъ Петровъ, телеграима, съ която ие ниташе,
какви и колко войски има въ Радомиръ.
На това питание му се отговори, че въ Радомиръ има:
двЬ дружини отъ Струмския полкъ въ съставъ около 550
челов11ка въ дв-ЬтЬ дружини, ^ роти отъ 3-й п'Ьши Бдипски
цплБъ около 850, една опълченска дружина 800 и добро-
волческата чета около 200 - всичко 2300 человЬка.
Часа въ ЮУа получвхъ отъ слщия втора телеграмиа,
съ която ми се заповЬдваше слЬдующето — „Остав^Ъте въ
Радомиръ само дружинит'Ь на капитанит'^ Фудулаки и Фили-
пова и №''ктЬ роти иа Караиванова, а останалит'^ пе1Ь роти
испрагкте незабавно за Сливница по най-краткия п&ть подъ
командата на дружинния командирь, а съ другигЬ войски вий
ще отбранявате пхтн Радомиръ Бр1&зникъ''.
Споредъ тая телеграмиа трЬбваше да се исиратятъ н
петьт'Ьхъ роти отъ Бдинския полкъ, за1уй испратихъ теле-
граммата на канитанъ Караивановъ, за да я испълпи, а санъ
телеграфически съобщихъ на началникъ штаба па армията,
че въ 1*адомиръ има само 5 роти отъ Бдинския полкъ, които
нецабавно ще тръгнатъ за Ьр'!^зникъ.
Ротигб, обаче, още не О^ха тръгнали за Батановци, а
92
огь тамъ ш Кр1ииикъ, вогато си получи третл тедегранш
съ сл1!дую1цето съдържание :
— Назвачепието на отряда ви е: като прикрива «п-ь
начало Радомвръ, впослЬдствие да отбранява София — Ра-
домирското шосе, за което позиция ши имате избрана у Бу-
чино-Владай. Затова ававгардътъ ви отъ начало мозке да
б*де около Совнца или Слаковица, гдЬто бхде по-удобпо. По-
зицията и главнит'^ БИ сили около с. М'111цица. Далпев'
шето ви отстъпление требва да блде къиъ Бучино-Пладай н
Со(1)ия. ЗемЬте съобразни и11р1си и изслЬдваЙте «'бствостьта.
— НачалинБЪ штаба иа ариията Еапитанъ 11етровъ.
Тая нова запов^;дь ме тури въ твърд* затруднително
положение. Съ втората т^леграмиа нн се заповядваше да
оставя въ Радомиръ само дружипитЬ на Фудулавн и Фили-
пова и дв'Ът'11 роти на Караиванова, а другитЬ петь(0 роти
да исоратя по наЯ-краткия пхть за Сливница. Направилъ
б^хъ вече и распорежданне — петьт^хъ роти да заиинать
за Сливница; но като получахъ третята телеграмма, съ ко-
ято ми се указваше, че ававгардътъ ми отъ начало можолъ
да бдде около Сопица и пр., дойдохъ въ педоумЬняе : да
нспратя ли петьгЬхъ роти за Сливница илн не. И наистина,
ако иснрат'&хъ тия роти, въ пов'Ьрения ми отрядъ оставаха
само около 5•^0 войника, радомирската опъ.1ченска дружина
и доброволческата чета — отрядъ, както качественно, гьй
слщо и количественно, твърдЬ аезначителенъ, за да може съ
усн^хъ да се непълни възложената му съ посл^днята теле-
граима задача. Но събитията тъй бързо се сменяваха, щото
не можеше да се непълни взетото веднъжъ рЬшепве. - Почти
едновр'!^менно съ 110сл'Ьднята телеграмма ми съобщиха, че въ
града циркулиралъ слухъ, за ноявяванието на сръбскитЬ ра-
зЬзди ае далеко отъ е. Батановци - между посл^Ьднего и
с. Яржиловци — и че отъ къмъ Трънъ се движали дв'Ь ко-
лони неприятелски войски : едната за Бр.Ьзаикъ, другата по
коритото на р. Св4тлн — за Радомиръ. Не се б4ха изми-
нали няколко минути отъ получванието па горнето извЬстне,
иви се при мене капитанъ Караивановъ заедно съ пручикъ
Добринова, началвикъ на отряда на батановската позиция, и
ми се доложи, че сръбскит'Ъ разЬзди дЬЙствително се появили
не далеко отъ с. Батановци.
— Дко, дЬйствително, сърбит* С5 де далеко отъ ба-
тановската позиция, какво търси жачалникътъ на тая позиция
тукъ? поаитахъ капитанъ Караивавова.
Поручикъ Добрииовъ, крайно скоефузенг, отговори че е
дошелъ лично да доложи за полвяванието на противника. Това
донесенне на аоручиаъ Добриаова произв-Ьде Ц'Ьла ']'ревога.
Даде се запов^дь капитану Караивапову незабавЕО да
тръгве съ дв'ЬгЬ роти за 1батаповската позиция и взеие ко-
мавдуванието ва отряда, състааи;ъ отъ о роти, до иоето
приети гвание.
1-а и 2-а дружини отъ Стумскиа полкъ, както по чис-
ленностьта си, тъй сдщо и морално, не пр^Ьдставлнваха отъ
себе си особенно внушителна сила ; затуй р'!^шихъ тЬ да
останатъ въ Радомиръ, догдето се узнае нЬщо по-положи-
телно за противника, толкова повече, че требваше да имъ се
даде възиожность да си поотпочинатъ добрЬ, сл-Ьдъ трудния
походъ, да си ноправлтъ обл1Ьклото, обущата, а най-главпо
да пристигнатъ останалнт'!^ назадъ въ врЬме на похода по
тръкленския пкть войвици, каквито продължаваха да при-
стигатъ по единъ по двама.
При всичко че пр'!&лстоеше па отряда да непълни ва-
□овЬдьта ва пачалвикъ штаба на армията, относително шр-
манието стратегическата позиция Слаковица — М^Ьщица прЬдх
видъ на новото личпо донесение па поручикъ Добринова, за
появяванието на противника, р'Ьшихъ, както се каза по-горЬ,
да се испрати капитанъ Караивановъ съ дв'6т'Ь роти на ба-
тановската позиция, отдалечени на 6-7 километра отъ Ра-
домиръ и около 10 километра отъ Слаковица, като се запо-
вяда, въ случай че се узнае н^що по -положително за про-
тиванка и неговото нам'6рение, да се п{1Яи'Ьсти отряда въ
Слаковица и се непълни запов'{1дьта на началникъ штаба па
арииата, съгласно телеграммата, или пъкъ отряда да дейст-
вува споредъ обстоятелствата. Но тукъ се явяше въпроеъ,
какъ да се узнае н'!^що положително за противника и него'
вото движение, когато при отряда нямаше кавалерия, на ко-
ято да се въз.10жи развЬдвателната служба. Наистина, при
отряда ииаше 4 души жандарми, во какво можаха т'Ь да
направятъ за горната ц'Ьль? ОсвЬвъ това, никой ае питаеше
къмъ т*хъ пи пай-малко дов'Ьрие, толкова повече, че отъ
испратенитЪ него день 7 конника въ разЬздъ, само единъ се
яви, и 10 ае за друго, а да произведе сл^дующата фа.1шива
и печална по пос-1'Ьдствията си тревога : Л
Въ 1 1 часа сутривьта единъ отъ испратенитЬ въ раи- Щ
■ЬзАЪ К.ОННН хавдарни, като пр^^пускаше воня си въ кариеръ,
дойде отъ къиъ възвишенпостьтв, л^Ьжаща на юго-западъ, съ
извЬстие, че сърбит'Б оястгпвали. Този Еавалеристъ, прЬди
да донесе ва иеве това извБстие, като минавалъ прБзъ града, _.
викалъ на гражданите, че сърбигЬ били задъ банрл и чеЛ
скоро щ'к1и да дойдатъ въ Радомнрь. Осв^нъ това, когато I
миналъ поЕрай радоиирсаата онълчеаска дружина, която Сила I
въ това врЬие ва ученве, извикалъ : ,сърбйТ'!Ь вдатъ* ! ■
Опълчен цит'Ь, като чули това нзв^стие, започна.1и да
б^гатъ, БОЙ нак&дЬто »оже. При това, всичкото старание аа
еиергичвия имъ дружиневъ конандирц подпоручикъ Ми-
товъ, и ппмощникътъ му, подпоручикъ Магинчевъ, да глШ
спратъ, остана.10 напраздао. ™
ПрЬди още да ме аа:11'!^ри носительтъ на изв'Ьстнето, ааъ
бЬхъ съгледалъ край юго-западната часть на града (понеже
въ това вр1!ме се наиирахъ при казармата, отъ гдЬто се
виждаше цЬлия градъ и околностьта му) много народъ, рас-^
пръснатъ ао полето. Извадихъ бинокля и видЬхъ едно без^|
порядъчно бягство. До като се стараяхъ дд си обясня при-
чината ва това б'^гство па варода, дойде конния жандармъ,
а сл^дъ ве1Ч) и пратевикъ отъ командиря ва опълченската .
дружина. Я
— СърбигЬ идагъ, господинъ капитанъ! — ни каза™
уплашено — ето ги задъ ей онзи баиръ. Азъ съ очитЬ си |
ги видЪхъ ^ прибави то9. ■
На въпроса ми, ув4ренъ ли е, че вид^нит^ отъ него
войски са сърби, жандарма отговори :
— Сърба са, господинъ капитанъ, ааъ самъ съ очитЬ
си ги видЬхъ; тЬ са съ сиви шинели и са много, твърд'Ь
мвого, свърши той.
Като го прЬдупркднхъ да не преувеличава, казахъ му,
че ако съобщението му излЬзе лъжливо, ще баде наказанъ
твър^Ь строго.
— - Опъдченската дружипа се разбЬга, господинъ капи-
танъ, — ми доложи пратсникътъ на подпоручикъ Митова,
като ми рсказа въ няколко дуни и за причината ва 6'Ьг-
ството.
Об
Даде се з&иоаЪц}, ал останалит! при отряда 4 конника,
"заедно съ радоиирскитЬ полицейск.и стражари, да върнатъ но
вс^^ки вачивъ разбЬгалит']^ се опълченци, толкова повече, че
лосл'Ьдиит'& щ'йха да разнесатъ изъ ОБОлилта страхъ и*трепетъ.
Ке се иива много вр^ме, отвакъ се исоратнха стража-
рите, зачуха се пушечни гърмежи. Т4зи гърмежи, въ свръзка
съ донесението на кавалериста, безспорно произведоха на
първо вр']Бме навика. Въ града, изведнъжъ, се заб-Ьл^жи силно
движение. Азъ устремихъ погледите си къмъ местото, откд-
дйто се чуваха гьрмежитЬ. Ясно се вид4ше, че гЬ се раз-
м'!кнЯБаха иежду стражарят^ и оп'ьлченцит'6. Посл^днит'!, за
да ве бхдхтъ достигнати отъ шандариигЬ и върнати въ строя,
откриватъ пушеченъ огънь. ЖандармнтЬ и стражарит* отъ
своя страна отговарятъ по сдщия вачинъ на опълчевцитЬ и
накарватъ една часть отъ посл'!^двите, конто ве били се от-
далечили твърдЬ ивого, да се върватъ.
Саоредъ донесението на околийския вач&7иикъ двама
оаълчевци били убити въ тая пр^стрЬлка.
Изложенил гор^ инцидентъ соразреди малко нЪщо ре-
довегЬ на опълчевската дружина. Отъ 900 опълченци въ дру-
жината останаха около 450 душв. Опълченците гражданя
избягаха почтя до единъ.
Огь направеното разел^двапие, изл'Ьве, че, когато ка-
валериста извикалъ: „сърбитЬ идатъ", граждавитЬ-опълченци
първи се пуснали да б^Ьгатъ, като викали: „защо стоите?
бЬгайте!" Тогава именно селлвит'6 се спусгнали да бЬгатъ.
Понеже главнит'& виновници на тая безредица неможаха
да се узнаягъ, то строго се наказаха на м'!Бстото десетигЬ
редове. Но вай-главвит^ виновници — гражданигЬ-опьл-
чевци— избЬгака аапълно заслуженото наказание я бр^бзвнпг-
БИЛ бой.
За да се ув'Ьря въ исвянностьта на донесението на
жандарма, че сърбит'6 настьпватъ къмъ Радомиръ, испратихъ
едннъ офицеръ съ двама кавалериста съ заиов^Ьдь: да раз-
гледа, действително ли сърбитЬ ваставватъ и приблизително
съ какви сили. Бъ схи^ото вр^ме, макаръ и да не вЪрвахъ,
че сърбит* вастхпватъ, ваправихъ распореждание, войницитЬ
да бхд&тъ по мЬстата си и готови за всЪки случай да ср'кщ-
ватъ противника.
Едва що бЪ замивалъ офицера съ двамата кавалеристи,
«
и ва вгзиигаеавостьта се показа една група отъ 20 — 30
лов']Бка. Сл'!Ьдъ п'Ько.1ко иинути показаха се и друга .... Иаъ
улицвтЬ ва града, се забЬ-гЬзваше силпо движеиие и шуиъ.
Даде се заповЬдъ, войниците да се аостроягь. Въ слщото
вр^ме азъ извадихъ биноЕлн съ цЬ-ть да разгледамъ показав-
шнгЬ СО на възви шенаост!, та хора. Кдипъ пог-тедъ мн бЬ до-
статъченъ да се уб'!Ьдл, че тия хора б'Ьха отъ четата на аопъ
Георгиева.
По-горЬ б^ше казано, че доброволческата чета ва попъ
Георгиевъ бЬ тръгнала отъ Тръоено за Радомиръ за „по
право' и ,по скоро" по горския пать, но пристигнала въ ч
Радомиръ съ ц'Ьли 17 часа по кхсно! Тал именно добровол- ■
ческа чета хандарша бЬ приелъ за сърбска войска и за това >
яевЬрно донесение, което испоплаши гражданит:Ь и обърна
въ б4гство цЬлата радомирска оиълченска дружина, тоВ —
жандарма се наказа строго, за примЬръ на другятЬ.
Когато б-Ьхъ заетъ съ въпроса, като какъ да се узвае
аЪщо положително за противника, при иепе дойде единъ отъ
кавалеристите и, ми каза, че нЬкой си вахмистръ — руссинъ
— отъ 2-я ескадронъ на поручнкъ Илиевъ пристигяалъ съ
команда отъ 20 конника жандарми и че отивалъ да търси
ескадронътъ си.
Чудно н'Ь1Цо! нашата кавалерия, вмЬсто да търси и от-
крива противника, бЬ се риспилЬла и трЬбваше нея да тър-
симъ и откриваме.
Както и да е, това известие б'Ьше за мене единъ при-
лгенъ сюрпризъ, и азъ р^шихъ да се въснолзувамъ отъ гор-
нлта кавалерийска команда, която можешз да бдде за отряда
полезна, ако не посл'Ьдвап1е, разбира се, прииЬра на кава-
леристите отъ 3-я ескадронъ. — Повикахъ вахмистра н ми
запов'Ьдахъ да се намира съ командата си при пов'Ьренил ни
отрядъ. Вахмистра отговори, че ескадроннил му коиандирь я|
щ'Ьлъ билъ да го накаже, ако не се яви въ ескадрона, по Щ
като ну запов^дахъ повторно да ис1гълни заповЬдьта ик, той
отговори дслушаю". СтЬдъ това запов'Ьдахъ му да назначи
въ раз'1|здъ 10 най-добри в пъргави конника, които да бл-
д&тъ испратени по посока къмъ БрЬзннкъ и с. с. Радибошъ
— Когаарево, за да узпаятъ пЬщо за неприятеля.
— Госнодинъ канитанъ, тЬ ве кавалеристи, т* жан ■
дарки не слушаютъ, ии отговори вахиистра ва своего рода
бъмарски езикъ.
11ри всичко това, сл'Ьдъ малко вр'Ъие, 10 души жан-
дарми заминаха зя назначепието си. Подиръ гЬхъ, ва нз-
вЬстео растояние, се исиратиха за свръзска съ ра:(^здачитЬ
и отряда още 4 человЬка. И, успокоенъ до п'Ьгд'Ь т. това
отношение, самъ заминахх съ дружиопигк командири Фуду-
лави, Филнповъ и иоручикъ Добрииова да разгледамъ бата-
еовската аовиция, като нр'Ьдварителво направихъ распореж-
даиие, войпнцитЬ да б&дхтъ събрани и готови за тръгвание
ва позицията. По пхтя стигнахме 15-а и 16а роти отъ дру-
жината на Караиванова. Посл^Ьдвия по моя за110в'11дь доЗде
съ мене, като се заповЬда на старгаия ротенъ командирг. да
води ротит'Ь. Часътъ бЬше около 3 сл^Ьдъ пладнЬ, когато
пристигнахме ва позицията. Едивъ отъ ротвитЬ командири
ми отрапортува, че всичко било благополучно и че против-
ниБътъ, който се очаквалъ, не се полвнвалъ.
— Значи тревогата бЪ фалитива, понитахъ азъ пору-
ччкъ Добринова, който, смутенъ, отговори, че селявит^! му
били съобщили, че неприятелските раз^ди били ве далеко
отъ селото.
Наистина, откддф можеше поручикъ Добриновъ да знае
11'Ьщо положителво за противника, като пЬмаше кавалерия?
НЬмахъ врЬме да обика^^нм■I. цялата позиция, понеже
трЬбваше да се върва обратно въ града, за да прФведд от-
ряда па позицията, затуй ра;1гледахъ послЬднцта отъ въз-
вншеввостьта, която се вамира на лЬво отъ шосето. Отъ пея
видЬхъ на отсрЬщната страна едно укрепление за една ба-
тарея, надясно и малко папрЪдъ - единъ редутъ, а прЬдъ
него — доволно солидни окопи за стрЬлцит^! и резервит'Ь и.
На л'Ьво отъ шосето, къмъ юго-истокъ — другъ редутъ и
окопи. Посл4днигЬ б'Ьха заети отъ ротитЬ на поручикъ До-
бринова, и подпоручицит-Ь Николовъ и Гешевъ.
Понеже ве се подтвърди слуха за настъплението па
противника, даде се занов'!Ь^гь канитану Караиванову да се
распоредн за сниманието отъ по^^ициит!) трит^Ь роти и от-
вежданието имъ въ с. Батановци ; а когато пристигнатъ ос-
таналнтЬ дв4 роти отъ Радомиръ, да тръгне за Сливница
съгласно запов'Бд1>та на началникъ штаба па армията, СлЪдъ
тая заповЪдь оп^&тиxме се обратно за въ гра^^ за да ваиравя
7
I
нужди'1'Ь распореждавнл както за вемелленно'1'о ир'!!и'Ьства*
ние горЬоааачевигЬ части иа бяга иовс ката позиция така и
за свабдявавието отрядътъ сь х.гЬбъ. иродукти, а вай вече ^
съ патрони. Но пе бЬхме влиинали още и два километра, Щ
когато съгледате едииъ коивикъ, който ид^ше на срБща,
като препускаше коня си въ кариеръ. Когато се вриближи
до насъ, ковнйкътъ ии подаде една телеграмиа, съ слЬдую-
щия букваленъ текстъ:
— Отъ Сливница нв отива жаркв бой. Сърбит4 отбити
отъ Драгомавъ и прЬагЬдвави на нЬколко километра, На 6
квлометра отъ Алдомировци отива жарки бой; васгхпвайте
съ всичкит'Ь си сили на Брюиикъ и на правил флавгъ на
противника, съ всичквт'Ь си сили, които имате на ркцЬт'^ си.
Не ще съмнЬние, че съдържанието на горията теле-
грамиа бЬ восрЬи1нато отъ всивца ни съ голЪмъ евтузиязиъ
и неописуема радость, които изразихме съ гръмогласното
^ура"!
Още не 6'Ьхме уталожили радостаит* си чувства, когато
едннъ отъ насъ съгледа втори конникъ, който се приближа-
ваше къмъ насъ сжщо въ кариеръ. Ний се спогледахме. На
лицата на всякого огь насъ се чвтЪше: какво ли извЬстие нн
носи конникътъ? — Кавалеристътъ ми подаде една ,те^е-
грамиа, азъ бързо и съ треперящи отъ нетърпение рацЬ я
взехъ, распечатахъ и прочетохъ сл^дугощето :
— Отъ Сливница ми съобщаватъ, че капитанъ Каваловъ |
съ дв-Ь роти и едивъ ескадронъ е направилъ къмъ е. Бра- Н
тушково обходъ на правил флангъ на противника. Боятъ "
прЪстаналъ. Правил флангъ на неприяте-м се е остааовилъ
на 3000 шага отъ нашия л'Ьвн11 флангъ; лЪввн флангъ на
противника отстинилъ на 5 километра. Нашити ех нр'Ьс.1'Ъд-
вали и се върнали да заематъ позициите си отново. Ако е
пристигналъ ескадрона на Илиева отъ Дубиица, въснолзуваЙте
се отъ него, влезте въ свръзска съ капитанъ Кавалова и
действувайте заедно.
Началникъ шгаба на армията капитанъ Петровъ.
Тия две телеграмни коренно измениха предпачъртавнд
планъ за действие на пов-еревия ми отрядъ. Сега вече нЬ-
маше место за дпоумЬние относително испращанието за Сл
нпца 5-хъ роти па капитанъ Караиванова- Лсно беше,
I
9д
ако д'Ьвствител8о нелриательтъ насткаваше, гиа отделени
отъ отряда ротя иожаха лесао да се подвъргнатъ аа голяма
опасвосгь. Прочее, ве оставаше друго, освЬнъ да се върви
напр'^дъ, и да се вл4зе часъ по-скоро въ свръзка съ слив-
нишЕия отрядъ. Но явява се въпросъ, като какъ да се влЬзе
въ свръзка съ отряда па капитана Кавалова, когато при по-
верения ии отрядъ имаше само 24 дупш конни жандарми, а
ескадропътъ па поручивъ Илиева не 6'Ь нристигналъ отъ
Дубвйца !
Като испратихъ единъ отъ коннитЬ ординарци да пре-
даде капитану Караиванову запов'!Ьдьта ми ; ротитЬ да бгдхтъ
готови за икт1. и чакатъ моето идваиие въ Батановци, ниВ
уиоеии отъ горнето радостно нзвЬстие, пустнахме конег!! сн
въ кариеръ по шосето за Радомиръ.
.СърбитЬ отбити", — се казваше и въ дв^тФ теле-
грамии. — Боятъ се завършилъ, и войскитЬ се оттеглили па
своит^ позиции. — Значи, днешния бов не е р'Ьшилъ, кой
остава поб^дительтъ. Въпросътъ има да се рЬшава въ слЬ-
дующия бой. Не оставате, следователно, друго, освЬнъ, пов-
тарямъ, да бързаме и да бързаме, колкото е възможно по-
скоро, да иодадемъ помощь ва пашит'^ сливнишки другари,
които водеха съ сърбит^Ь яеравеаъ бой.
Войвицигб отъ 1-а и 2-а дружини б-Ьха събрани и го-
тови за пять. ОпълченцнтЬ и доОроволцит*, на които бЬ ва-
иов'Ьдано да се не отлхчватъ отъ опр^д'Ьленит'!Ь ииъ квар-
тири - — ханища — и по първия сигналъ - — сборъ да се събе-
ратъ, 6'Ьха распръснати изъ града. Но по сигналътъ^ сборъ
— голяма часть отъ тФхх не се яви. Нямаше врЬме да се чака
сбиранието на оцълченцит'Ь и доброволдит-Ь, понеже вървЬше
иного бавно, и затуй, като се остави по едва команда -отъ
по няколко человЬка отъ дружината и четата съ ц^ль да
събератъ остапалитЬ опълченци и доброволци и га доведатъ
въ с. Батааовцн, отрядътъ тръгна за това село тъкмо въ 5
часа и 20 минути.
Пр'Ьди да тръгпагь дружипит* отъ Радомиръ, горнит^Ь
двЬ гелеграмми се прочетоха па отряда въ присжтствието на
многобройни граждапи, които посрЬщнаха това радостпо из-
вЬстие съ въсторжени „УР*"-
Ц'к11ия съставъ ва отряда бЬше както слЬдва :
1-а дружюаоть 2-10 п.СтрТ11СЕ1Гполъофацера4; до^ви чивове . . 21€
2-а „ . , , , . - 5; « - ■ ■ 339
5 рот1 отъ З-шЧ Бдмвски по^в-ь . . . „ 7; п я *>'<>'"> ^^
Рпдоннрсва (тъ^че^сЕа дружява . . . , 2; „ „ „ 400
ДоБрово^чр^:Еатз чета „ 120
I на Д8це ■1вадер1я 24
1949
Когато дружинитЬ се готвеха да напущатъ Радомиръ,
дойдоха двама селяни (струва ми се оть с. Садовикъ) и ни
съобщяха, че къмъ тЬхното село се били движ&лн сръбски
вобсБи. За нстииностьта на това съобщение, тЬ залагаха
главнт'Ь си.
— Зеръ, господинъ капитаиъ, защо ще лъженъ? Щлн
п^е дойдете и ще видите? Ако изл-^^е лъжа, главитЪ ни
с4чете.
При ао-добро рдспнтвавие, селлнит^ казаха, че т'6 ви!]
д'Ьли, когато сръбската конница се приближавала отъ къмъ
Брюийкъ, во пЬхотата не видЬлн, защото вапустна-ти селото
и дошли въ Радомиръ да съобщатъ за появлванието на не-
прилтелл. Щ
Въ Радомиръ оставихъ 8 кавалериста — джапцармя — ^
съ ц^ль 1 ) да упатватъ приети гвающигЬ, останали назад1
отъ тръкленския походъ, войници, 2) да доставятъ получе
нигЬ на мой адрессъ телеграими и писма и 3) да се пращат
разЬзди по посока къмъ с. с. Косача — Кошарево. Раяв4два-]
вието на неприятеля трМваше да се извършва отъ 3 чело-
в*ка, които, съ тръгванието па отряда отъ Радомиръ, б*ха
испратени по казаната посока. Б4ше инъ дадена запов^Ьдь,
щомъ ааб'к1'Ьжатъ нрисхтстнието на противника, да ми съоб-
щатъ незабавно.
1
XI.
4
5^4
ъ 5 "/4 часа вечерьта отрида пристигна въ с. Бата*
новци, гд^то чакаха, готови за пкть, 5'ХЪ роти на
Караиванова, и тукъ, въ прислтствието на ц^.1ия от-
радъ, се прочетоха посл^даит* дв!; телеграммм. ОсвЬнъ
това, съ една кратка рЬчь на войницит'Ь още веднъасъ
се напомни за т']^хната обязаность спрямо отечеството
И прЬстола.
Нъ Батановци отряда престол около едипъ часъ, и то
съ надежда, пе може би къиь това врЬие щ-кла да дойдатъ
останалите въ Радомиръ опълчевци и доброволци. Но тъй като
надеждата остава Е1апр&^!дно, отрлда продължи патя сн ;]а
Бр^нявъ.
Впрочемъ, не Ц'Ьляя отрядъ тръгна. Въ Батааовци 6'Ьха
оставени опълчевската дружииа и четата на аоаъ Георгиева,
съ ;мпов1!дь, п1омъ пристигнатъ, оставенитЬ въ Радомиръ ко-
наиди, незабавно да тръгнатъ и по вс^ви начинъ на разсъи-
нувание да се првсъединятъ къмъ отряда.
При тръгванието, даде се запов^дъ капитаеу Караива-
нову да нспрати въ авангардъ лв'Ь ротя, които отъ свол
страна да иснратятъ челна отрядъ, — съ една рЬчь, да се взе-
матъ всичките 11р'Ьдпазителни м^Ьркв отъ неочаквано напа-
дение или ватъквание ва противника.
Въ с. Батаиовци намерихме 3 конника отъ, ония, които
бЬха иснратени за рекогносцировка, така щото при отряда ста-
наха 19 кавалеристи, отъ които 14 конника на чело съ вах-
иистра се испратиха нанр^дъ и отъ страни на отряда.
Времето пр^Ьзъ деня бФпте мъгливо. Надвечерь зарося
дъждъ, който, сл^дъ тръгванието аа отряда, се обърна въ
сн^гь. Задуха и студенъ остъръ вЪтъръ. Проектирания за
шоссе н&ть б'!Ьше разваленъ, а отъ дъжда и движението по
него той стана невъзможенъ. По него бЪ се образувало едно
нипр^кхснато блато, по което войвицит^ вървеха съ голЪмъ
трудъ. Но плтьтъ стана ужасенъ, когато часа къмъ 10 ррЬзъ
вощьта заоочна да заиръзва и ледътъ още ве можеше да
удържа тежестьта на челов^ка. Войницит'^ затъваха по Н']Бгд'![!
до кол^Ьнф и падаха въ кальта. Къиъ полунощь острия сту-
денъ в'Ьтъръ става ветърпимъ. Др'Бхит% на войницит'^, из-
мокрени пр'Ьзъ деня, сега б^ха се преобърнали на ледъ. На
богушитЬ ииъ се образувайте дебелъ слой отъ замръзналата
калъ. Горките войници едваиъ се движаха.
Труденъ походъ! Като че ли самъ Богь б^ше нротивъ
тоя усаиотенъ нещастенъ отрядъ, та подвъргаше войницигЬ
на такова тежко исоитание ! Не напраздно войниците въ раз-
говора си казваха, че Богъ билъ станалъ сърбвнъ, та ги тъй
лошо преслБдвалъ. Но студътъ, още не беше то^кова чув-
ствлтеленъ, догдето войниците б^ха въ движение.
Часьтъ въ 1 1 отряда се сар'Ь за почивка въ с. Яржи-
ловцн. Тукъ иръвъ а&ть се иилучи 'ш противника достов'Ьр|1о
свЬд^-ние опъ очевидци: дванд ссллни оп, сжщого се^1о, едв
що ирнстнгиали 01ъ Ьрювик^ь, раскозваха (въ кръчиага) [11
съселявитЬ си ва пристиганнето аа сърбнгЬ в'ь тоя [-радъ.
На иъпроса, въ кой часъ сърбиг)! пристигвалк въ БрЬ*
циикъ и за КАД'Ь отивали, еднвътъ отъ се.1лнит'к отшпори :
— Е, те, зааиъ ли, господине, въ кой часъ. Лзъ не ра»-
бнрамъ отъ часове. ^^
— Въ БрЬзпикъ— продължи да расЕазва селянина — су^Ч
триоьта имаше нЬколко български вовиика. Но едно вр^ие
)Н0
1
ц-ъ,
I
виждаи(а, че таи бърже, бърже почнаха да се сбиратъ и заЯ^
мниапажа с& на горЬ — къмъ Сливница. Подиръ яЬкое врЬме^
вндЬхме отъ къмъ тръиското шосе и ливадитЬ да идатъ , гойски';
но тия не бЬха пЬшаци, а конници. Когато тя се ириближи
до градо, видЬхме, че тя б'Ьше сръбска. НЬкои отъ гражда-
нитЬ захванаха да бЬгатъ, а нЬкои отидоха да ги срЬщатъ с^у
хлЬбъ исоль(!) Огъ коЕшицит-Ь едни отидоха по патя за Сли^И
ввица и с. Бабица, а други но пашето шосе ^радомирското.^
Въ градо останаха иа.1Б0 конница. Но отъ къаъ Трънъ
дойде и а-Ьт& .юйска", която се спр']Ь въ градо и вънъ 0'|-ъ_
него.
На въпроса, колко можеше да бхде сръбската войск!
единия отъ селнпитЬ отговори :
— Е, те, господине, за това не мога те слъга. . . ви-
дехме, че 8ъ градо вл'6зоха иного „юйски". . .
— Да, много, подтвърди другия, а колко бЬше,
апаемъ. . . зеръ, не сме я броили . . . какво да кажа .
Пъкъ и ,юйска" дайма идЬше отъ къмъ Тръпъ . . . и к(
гато ний излЬвохие отъ БрЬзникъ, отъ къмъ Тръпъ идкк
още яЮЙскв". , .
— Не чухте ли отъ нФкой сърбинъ или бъ^]гаринъ
говорятъ за числото па сърбат^ и сърбит^ весели ли б-Ьха?
попитахме очевидците. «
— Не, господине, не сме чули да говорятъ за броя н^|
„юйскит^", отговориха едновр'!^иеоно и двамата, — На н^^
отиватъ на свадба за да сл весели, добави единия отъ гЬхъ.
— Шкои огъ сръбскиг4 войници ме питаха, кад^Ь
вашата бугарска
ЛЯНИТ'^.
войска и защо б'&га, каза единя
103
Селявят^ очевидци расвазваха, че сьрбит'!^ били имали
нвога коивица и топчин и че иосл^жватк се били спрЬ]и
въпъ отъ града — на западната му часть. При това, на
моето цитание, като колко оргдия и кавалерия имаха сър-
бит'6, единътъ отъ селянитЬ отговори :
— Е, е, господине, много топове яма^а сърбит* . . .
пий ги наброихме до 40 топа. . - Но конница пЬнаха твърдЬ
много — едната часть спр^б при тоноветЬ, другата замина
е-е тамъ, нагор'!!^, бъиъ Сливница, а третята дохожда ей
тамъ близу до нашето село, отъ влд^то, като си идЬхме за
въ селото, щЬха ^а нн върнатъ иазадъ въ БрЬзникъ.
Съ спираиието на отрпда, б1&те испратенъ капитанъ
Лнгеловъ съ двама кавалериста да пров'!^ри раз'!&здит'Ь и пр'Ьд-
нит'^ и страпи1ни патрули на авангарда. Не се 6'Ь изминало
много врЬме, когато капитанъ Ангеловъ се върна и ми до-
ложи, че само на шосето и отъ л'Ьвата му страна имало 8
кавалериста на чело съ вахмистра. ДругитЬ 6 ве вид^Ьлъ.
— Значи, и тЬ СД отишли да търсятъ есвадрона си?!
си помнслихъ азъ.
И отрядътъ остана безъ кава-герия — очит* на п'Ьхо-
тата! Между това на едно разстояние не повече отъ 8 — 9
кн.10иетра, а може би и по-близу се намираше противника,
ва когото на вс^^ка крачка можахме да се натъкнемъ. Ко-
гато азъ ек размислювахъ за положението на отряда, капи-
танъ Ангеловъ се обърна къмъ мепе съ молба да му раз-
р-Ьша да вземе 2-3 конника, съ които да излЬзе напрЬдъ и
огледа м'Ьстностьта. Разбира се азъ му разр'1шихъ, като му
заоов!^дахъ да бхде бдителенъ, за да се не натъкне на про-
тивника.
С.1*дъ '/г часова почивка отряда продължи пктя си за
с. Слаковица, гдЬто щЬше да се спре на бивуакъ за нощу-
ваняе. Сега пятьтъ не б'Ьше толк,озъ лошъ, Р'Ьдката каль б'Ь
се ствърдила като камъкъ отъ страшния студъ.
Вървимъ полека, съ прЬдпазвапе. На около тихо.
Нищо подозрително се не види и чуе. Но ето посрЬдъ тая
безмълвна нощаа тишина се раздаде татъкъ вапр'!^дъ пуше?
ченъ гърмежъ ; подиръ него посл'6дваха още два, ехото на
ЕОвто се понесе изъ долината. Всички неволно трепнахме и
инстинктивно се за-ювихме за оражието. Не можеше да баде
съмн'1ние, че нашит'1 раз'&зди ех се натъкнали на неприя-
телокитЬ аванаости. — Даде се заповЬдь отряда да се спре
догд'Ьто се разясни причината на 1^рмежиг'Ь. Сл%л.ъ малко
се завърна нанитаиъ Лнгело&ъ н ми съобщи, чо пя едяо ра~
стояние, отъ 4-5 километра нанрЬдъ, били располозсеян не-
нриятелскитЬ капалернйски аваниости, които, щоиъ вид'Ьли,
че цашитЬ рааЬзди се приближаватъ кънъ т'Ькъ, открили
пушеченъ огънь.
Отряда се подведе още около 2 километра напр'Ьдь и
се спрЬ успоредно съ с. Сопица, на л']^во отъ шоссето, гд^ио
се и расноложй за нощувавие. Застаиалъ така, отряда се
окражи съ аванностна верига и се взеха всичкит* м^рки за
0[га;!вао ието иу отъ неочаквано нападение. Азъ нъкъ наедно
съ иодпоручикъ Бошнлкова и двама кавалеристи отидохме въ
с. Соница, 2Чг километра на сЬоеро истокъ отъ бивуака, да
съберемъ, ако се може, по-точни св11Д'!&ння за протирвива.
11ри всичко, че вощьта б^Ьше 1'ъмна, поради сн'1!хнин пое-
ривъ 110 повърхностьта на платото се виждаше доста нада
леко. Приближихме се до селото — ни жива душа, ви
св^Ьтлинка. Влязохме - пусто. Потропахме на прозореца на
крайната кхща — никой се не обажда. Потропахме на втора,
третл — схи;ото. Дори и кучетата, наб бдителната селска
стража, не се обаждаха. Съ една рФчь, въ ц'Ьлото село
царуваше мъртва тишина.
— Дали не са дохождали тукъ сърбит^Ь, та да са ва-
б'Ьгали се.||яиит'Ь, и дали сърбигЬ не се криятъ въ селото?!
си помислихъ азъ, н^Ьщо близко до ума, и неволно почнахъ
да се оглеждамъ наоколо. По пр^Ьснил снЬгъ, обаче, н'^иаше
пикакви слЬди отъ конски и чов:!§п1еи стапки, и азъ рЪ-
шихъ ла- вл'!&за но-наватрЬ въ селото. Направихме още сто-
тина крачки. Отъ ближайшяя дворъ искокна куче и яростно
залая. Тутакси пратихъ едного отъ кава.1еристнгЬ да види
има ли н^кой въ яащата. Сл']Бдъ минута кава-1еристъ1'ъ се
върна и ми каза, че имало било двама селяни. Повикяхъ ги.
На въпросъгъ ми, имали въ сьюто сърби, се получи
отрицателенъ отговоръ. Пратихъ едиого отъ селяеит!! съ ка-
валериста да повикатъ кмета, като заповйдахъ, на конника,
щомъ заб'Ьл'!§жи присатствието на сърби въ селото, да за-
стр'11ли проводника.
СлЬдъ десетина минути, конпикътъ доведе кметътъ. На
зададения вънросъ, какво знае за сърбит^, т. е. кад'!; се
4
4
4
106
намирачъ т4 сега и дихождми ли С2 въ селото, виетътъ от-
говори, яе чувалъ, какво сърбит'!§ пристигнали въ Бр1Ьзникъ,
но че до гЪхното село не дохождали, и колко са били не
анае. — За това може да ви каже Дииитр-ь. Той днесъ се
завърна отъ градо и тал вечерь расказваше въ кръчиага, че
сърбит:!^ били твърд'Ь много, завърши киетътъ.
ПзлЬзе на иве, че н'Ькой си Димитръ и още единъ се-
ллнивъ отъ схщото село на 4 Ноемврнй били отишли въ
Бр'Ьзникъ и тая вечерь се върнали въ селото. Незабавно б^Ь
вспратенъ дру1'ъ селлнинъ съ едивъ отъ кавалеристите да
повйЕа Дииитра и другаря иу. Сл'Ьдъ това, зааита се киета,
ще се намери ли въ селото виао и ракия за войскит*. ^ Е,
па, какъ да се не намери, госнодине, нали е село? .... Кръч-
ми св ИА^ие три, и вино и рякил има.
Зааов'!Ьдахъ на кмета незабавно да се раснореди да се
приготви за войската вино и ракия, като му казахъ, че су-
триньта рано ще нратл войници да отпусне продукти, като:
и'6со, лукъ, соль и пр., за които ще му се плати съ пишинъ
пари.
— ■ ДобрЬ, господйпе, да приготвя . . . далъ е Господь
всичко .... Ами за колко чов'1&ци да приготвя? ме зааита
кметътъ.
— Сега ще приготвишъ ракия за три хиляди души, а
сутр4 — оп|,е за 7 хиляди войника; сдщо ще трЬбва сЬно
и ечмйкъ за конет^.
Кнетътъ, като ме изгледа плахо плахо, каза, че за тол-
кова св^Ьтъ не се намира въ т'Ьхиото село виво, ракия, нито
оъкъ лукъ, БО овче м'Ьсо може да се нам'Ьри. Въ това вр'Ьие
дойде Димитръ съ другаря си.
^ Чувай, Димитре, казахъ азъ на едина отъ селянитЬ,
па когото кметътъ посочи и ми каза, че той се казвялъ Ди-
митръ, Чувай, ти си билъ днесъ въ БрЬзникъ, я раскажи ми
всичко подробно, какво си вид']Ьлъ тамъ, но да кажешъ са-
мата истина, защото инакъ ще огговаряшъ.
Е, па, да раскажа, госиодивъ капитанъ, като съмъ
видЬлъ, защо да пе раскажа? •
■ — Има ли въ БрЬзникъ сръбски войски, кога дойдоха,
колко сь и гд'6 се спряха?
На тия въпроси се получижа сжщит4 почти отговори,
каквито бЬха ония на двамата селяни въ с. Яржиловци.
1М
— Ммп СА. гоаюдвве. я«) Болва жжджхв
ШШ . . . жщЛу ше съжк ш бромп . . . виво да
— Ч|м1, Дщштре, и тя поижа едв»
■ ж ттяамъ, ввто шмко пршблязятехп г
п шшял, ящ ля кожешг д» т пжип?
- Ще тш Е&жа, ал защо да тм не кажа, ако сип п
— Ие, бал да са п брокгь . . . тъй — а ов». — Кажа
пЛ я яя кмво н^сга се б^ха раакшАяп прбатЬ.
Мш нмече - овая ля, които <№ха п града, М1я оввя,
• ее Фкха а||^к^я м хрм града?
— ти храй града б^е хвого евЪп, отговоря Дн-
Е, е, тогава аахя не, ямаше лш всаио до 4 хв-
мдв душа ? ааоятиъ азъ Дииктра, ео№го, аато ве югдеда
«» очудпняе, взаваа:
— Кааво ти 4 хвлдв ! танъ ямате нноп аЛг^ — по-
^т бЪве нокрвто съ во1скя . . . Отъ ао-иатвтиявог?о рае-
ввтаааве се узва, «е сръбсввтЪ войски въ БрЬзввхъ биа
Л» 7 — 8 халадв (гбхота, арпидерня и кавалерва. Двяв-
трмм дрг'*рц войто ве орвслтствувагае прв расовтванвпо,
мутпрдв поквзанвла ва Дямитра, като оор^^ди по-точво
■кавга ва вовввцата. Саоредъ него. тя не бяда по-кадко
«» 200 — 350 чемвЪаа, а ,топоветЪ* — не ао-налко отъ 30.
— ДобрА Л1 ое отвасяха сърбятЬ съ бъдгарвтЬ въ
Ьр4л^•п1 даде се гъпросъ ва расказвача.
— К, па, добрЬ, господиве, на.™ сме братя Т
— Братя, брата, а дойдоха да се бвагь еъ вась н да
»ш пемвп воловегЬ, се ва^Ьси Дв^свтръ.
Квхо воонтахъ Дяхвтра в другаря ву, яе са ля чулн,
в ав кад& ще вървятъ сърбвтЪ, Двнвтъръ отговорв :
— Когато сЬд^хъ въ кръчмата, ннаше много сърба м
Фипрсва юйввкъ. Казваха го «ершелъ' ял ,едтхе-
— яе атт, той бляъ взетъ въ еьН^въ въ Тръвъ. Тов
Нвцв се аакавввдс в ввваше дошв дувн >а бьдгврвгЪ...
еяявъ ОП сърбв!^ ву каза:
— Чусягь, бугжрашино. иди да енаваме; ютро рано,
*мвягяо« ТВ у оату ке ни нЪвапгь бугарсхя п^сяя.
Ог% гврют^ дунв на сръбския войннкъ Днммтръ вадЪше
II ишял, «е ецбят^ аа 6 Ноември! сутрнньта ще пр-
107
вятъ, в» ва кхд^ не знае. Слщил кас1а, че сърбяН працЬли
укр'!^алевия на възьишенаостьга св. Никола — на йсгоеъ отъ
града — и по шосето за Трънъ.
Огь събрапит'^ свЬдЬвия ставаше лсно, че пеприятелския
отряцъ въ ВрЪзникъ, 4-5 пьти но-многочисленъ отъ вашнл,
се вамираше не по-далечъ отъ 7-8 километра отъ нашил би-
вуакъ и че, с-гЬдователно, на другия девь — 6 Ноемврий— пакъ
ни ир'1}дегоеше бой съ неравни сили, който бой новЬрениа ии
отрядъ требваше по всЬки начин*]^ да нриеие.
Като казахъ още веднъжъ аа кмета, че сутр* рано ще
нратя войници за продуктнтЬ н ар., новърнзхъ се назадъ.
На бивуака сварихъ почти всичвиг!; офицери и едно го-
лямо число войници на крана. ТЬ ход4ха, трняха си рл-
ц^Ьт^Ь и тропаха по замръзналата аемя, за да се стоплпгь.
ЛЬжащигЬ буквално б-Ьха натрупани единъ върху другъ. Сту-
дътъ б'4ше ужасенъ. ЧленоветЬ иа тялото кочевЬяха, и че-
люститЬ се схващаха тъй, че едвамъ можеше да се разбира
говора. Не бЬ чудно, слЬдонателно, че на другия день се на-
мериха двама войника съ съвсЬм^. замръзнали крака и в'Ь-
колко другя съ по-голЬми и по-малки измръзваиин па пръсти,
уши и ир. Поручикъ Нншковъ, кобто ирЬзъ нощьта бЬ иаз-
наченъ дежуренъ по отряда, и комуто бЬ възложена облза-
ностьта да проверява аванпостната верига, яа сутриньта се
наиЬри съ силно измръзнали крака.
Пр'Ьзъ нощьта отъ аванностната верига бЬха препра-
тени на бивуака Ю войника, които искали да минатъ арЬзъ
веригата. Огъ распитванието излЬзе, че тия войници избЬгали
отъ Сливница и си отивали по селата, въ изворската околия.
На разсъмнувание 6'еха доведени още нЬколко войника. Всич-
витЬ б^ха отъ 3-я и 5-а дружини отъ Струмския полкъ.
На бързо распитани, заи10 с* ванустнали частигб си,
тЬ отговаряха, че дружинит!) имъ на Сливница били разбити
и. офицеритЬ избити и за туй т4 си отивали по селата. За-
повяда се тия войници да се държатъ подъ стража, като имъ
се забрани, подъ страхъ на най-тежко наказание, да раска-
зватъ измежду войницитЬ мниинтЬ причини на тяхното бЪгство.
Наближаваше да се разсъмне, а между това радомир-
ската онълченска дружина и доброволческата чета още пе
бЬха пристигнали, при всичко, че на два плти нрЪзъ нощьта
б'Ьха испращани въ с. Батановци хора да прЬдадхтъ заио-
телекит* аваниости. — Даде се ааповЪдь отряда да се спре
догд'Ьто се разясни причината на гьрмежигЬ. Сл-Ьдъ малко
се завърпа кааитааъ Ангеловъ и ми съобщи, че на едно ра-
стоянне, отъ 4-5 ки.юиетра ванрЬдъ, били расположеаи нс-
ирилтелскит^ кавалерийски аваниости, които, щоиъ вид'Ьли,
че нашитЬ разЬзди се приближаватъ къмъ т'&1ъ, открили
нутеченъ 01'ъвь.
Отряда се подведе още около 2 километра вапр^Ьдь и
се спр* успоредно съ с. Сопвца, на л^Ьво отъ шоссето, гд^яо
се и расположи за вощувание. Застаналъ така, отряда се
окрхжи съ ававпостна верига и се взеха вскчкит')) мйрки :^а
опааваннето му отъ неочаквано нападение. Азъ пъкъ наедно
съ нодпоручикъ Вошнякова и двама кавалеристи отидохме въ
с. Соница, 2'/г километра на сЬверо истокъ отъ бивуака, да
съберемъ, ако се може, по-точна св'Ьд'{1нйл ^я протирвика.
При всичко, че аощьта бЬше 1-ъмаа, поради снЬхния поб-
ривъ по повърхностьта ва платото се виждаше доста вада
леко. Приближихме се до селото — ни жива душа, ви
св'Ьтлинка. Влязохме - пусто. Потропахме на прозореца на
крабната кхща — някой се ве обажда. Потропахме па втора,
третл — сдщото. Дори и кучетата, най бдителната селска
стража, не се обаждаха. Съ една рЬчь, въ ц'Ьлото село
царуваше мъртва тишина.
— Дали не сл дохождали тукъ сърбитЬ, та да с* из-
б'Ьга.1И селлаитЬ, и дали съубатЬ не се крнлтъ въ селото?!
си помислнхъ &зъ, иЪщо близко до ума, и неволно почвахъ
да се оглеждамъ наоколо. По прЬснил саЬгъ, обаче, нЬмаше
викакви сл'!§ди отъ конски и чов'Ьшки сткпки, и азъ рЬ-
шихъ да БЛ']Ьза 1Ш-нав2тр'Ь въ селото. Направихме още сто-
тица крачки. Отъ блилийшия дворъ нскоква куче и яроство
за.1ая. Тутакси пратихъ едаого отъ Еава.1еристиг11 да види
има ли н^Ькой въ кащата. Сл^дъ минута кавалеристътъ се
върна и ми каза, че имало било двама селяни. Повикяхъ ги.
На въпросътъ ми, имали въ селото сърби, се получи
отрицателеаъ отговоръ. Пратихъ едяого отъ селянигЬ съ ка-
валериста да иовикатъ кмета, като заповЪдахъ, па конника,
щомъ заб^лЬжи присдтствието на сърби въ селото, да за-
стр'&ли проводника.
СлЬдъ десетина минути, конникътъ доведе кметътъ. На
зададения въпросъ, какво знае за сърбит^, т. е. К2д1> се
105
наиирачъ т* се1'а и дохожда-ш ли сл въ селото, киетътъ от-
говори, че чувалъ, какво сърбит'Ь пристигнали въ Бр^никъ,
во че до г^хното село ве дохождали, н колео сх били не
заае. — За това може да ви каже Дииитръ. Той дцесъ се
завърна отъ градо и тая вечерь расвазваше въ кръчмата, че
сърбитЬ били твърдЬ много, завърши киетътъ.
И;1Л'Ьзе иа аве, че нЬкой си Дииитръ и още едивъ се'
лянинъ отъ с&щото село на 4 Ноемврий били отишли въ
Бр^зникъ и тал вечерь се върнали въ селото. Незабавво б*
вспратенъ другъ селянинъ съ едиаъ отъ кавалеристигЬ да
повика Димитра и другаря му. Сл'11дъ това, заавта се кмета,
ще се нлм4ри ли въ селото вино и ракия за войскитЬ. — Е,
па, какъ да се не намери, господине, нали е село } . . . . Кръч-
ии си ицрме три, и вино и ракия има.
ЗааовЬдахъ на кмета везабввно да се распореди да се
приготви за войската вино и расия, като иу казахъ, че су-
триньта рано ще нратя войници да отпусне продукти, като:
и^Ьсо, лукъ, соль и пр., ;{а които ще му се илати съ нишимъ
пари.
— Добр'Ь, господине, да приготвя . . . далъ е Господь
всичко .... Аии за колко човЬци да приготвя? ие запита
кметътъ.
— Сега ще приготвишъ ракия за три хиляди души, а
сутр'1) — още за 7 хиляди войника; скщо ще тр'&бва сЬио
и ечмиЕсъ за конет'!^.
Кметътъ, като ме изгледа плахо плахо, каза, че за тол-
кова сп'Ьтъ не се намира въ т'!Бх110Т0 село вино, ракия, нито
пъкъ лукъ, во овче мЬсо може да се нам'Ьри. Въ това вр'1|ме
дойде Димитръ съ другаря си.
— Чувай, Димитре, казахъ азъ ва едина отъ селядитЬ,
на когото кметътъ посочи и ми Еаза, че той се казвалъ Ди-
митръ. Чувай, ти си билъ двесъ въ Бр'!&зниЕъ, я раскахи ми
всичко подробно, какво си видЕелъ тамъ, но да кажешъ са-
мата истина, защото инакъ ще отговаряшъ.
Е, па, да раскажа, госиодинъ капитанъ, като сънъ
вид^иъ, защо да не раскажа'? ■
— Има ли въ Бр'^звикъ сръбски войски, кога дойдоха,
колко сл и гд'Ь се сиреха?
На тин въпроси се получиха с&щит'Ь почти отговори,
каквито бЪха ония на двамата селяни въ с. Яржиловци.
106
— Л1вого СА, госаодинс, во колко хилядв ще виа не
аяаи . . . »еръ, вс сьаъ 1'И броилъ ■ . . какво да кажа^ . . .
— Чувай, Димитре, да ти аокажа едно стадо овци и
и те понитанъ, като ко.1бо приблизително глави коже да пиа
въ неп), ще лн иожешъ да ми шжеигь ?
— Ще тн кажа, па заш^о да ти не кажа, ако съиъ ги
бронлъ ?
— Не, безъ да си ги бронлъ . . . тъЯ — на ово, — Кажи
ии, гдЬ в иа колко н^ста се б^ха расположили сърбнтЪ.
Кои б^ха повече - ония ли, които бЪха въ града, или оаии,
които се бЬха спрЬли на краб града'^
— На край града б4ше много свйтъ, отговора Ди-
иитръ.
— Е, е, тогава кажи ми, имаше ли всичко до 4 хи-
ляди души? запитахъ а^ъ Димитра, който, като ие изгледа
сь очудвание, изви1и1:
— Какво ти 4 хиляди! тамъ имаше много свЬгь — по-
лето бЬше покрито съ войски . . . Отъ по-иагатъшпото рас-
питвание се узва, че сръбскнтЬ войски въ БрИ^^ннкъ билн
до 7 — 8 хиляди п'4хота, артиллерия и кавалерия. Дими-
тровия другарь, който ае присдтствуваше при распитванието,
подтвърди показанията на Димитра, като оор'кд'!§ли по-точио
чисюто иа конницата. Сноредъ него, тя не била по-на^1ко
отъ 200 — 250 человЬка, а „топовет^!' — не по-малко отъ 20.
— Добр'6 ли ее отнасяха сърбит* съ българит* въ
Бр-Ьзникъ? даде се въпросъ на расказвача.
— Е, на, добрЬ, господине, налв сме братя ^
— Братя, братя, а дойдоха да се биятъ съ насъ и да
ии взематъ воловет'^, се Еам11си Димитръ.
Като попитахъ Диинтра и другаря му, не С2 лв чули,
кога и за кхд^! ще вървятъ сьрбит'!^, Димитъръ отговори :
— Когато сЬдЬхъ въ кръчмата, вмаше много сърби и
единъ български войникъ. Казваха 1о „ершелъ" или „елтхе-
белъ"— не знамъ, той билъ взетъ въ плЬвъ въ Трънъ. Тоя
войникъ вЬщо се заканваше и викаше лошв думи за българит'Ь...
Тогава единъ отъ сърби11| ну каза:
— Чуешъ, бугарашино, иди да спаваие; ютро рано,
катъ полазиио, ти у пжту ке ни пЬвашъ бугарски п4сни.
Огъ горнит'Ь думи на сръбския войникъ Дииитръ вад'Ьше
заключение, че сърбит'6 на 6 Ноемврий су1'риньта ще вър-
107
вятъ, но на КАД'Ь не :лнае. Сащия кя-лл, че сърбит'Ь 11ран'^&ли
укр'!^алцон]1 иа въ^^вишенностьта св. Никола — на истоеъ отъ
града— и по шосето за Трънг.
Отъ събраниИ С1)4д4ния ставаше лсно, че неприятелския
отрндъ въ БрЪзникъ, 4-5 пати по-многочислеиъ отъ нашил,
се намираше не по-далечъ отъ 7-8 километра отъ нашил би-
вуакъ и че, следователно, на другия девь — 6 Ноемврий — пакъ
БИ прЬдстоеше бой съ неравни сили, коЯто бой аовкреиия ни
отрнд'ь тр'Ьбваше по вс^ки начинъ да приеие.
Като казахъ още веднъжъ ва кмета, че сутрЬ рано ще
пратя войници за нродувтигЬ и пр., повърнахъ се пазадъ.
На бивуака сварихъ почти всичкитЬ офицери и едио го-
л'Ьно число войници па крака. Т^ ходЬха, трилха си ра-
ц'М"11 и тропаха по замръкналата земя, за да се стоплнтъ.
Л6жаш,ит4 буквално бкха натрупани едивъ върху другъ. Сту-
дътъ бЬше ужасенъ. ЧленоветЬ на тЬ-юто кочен^яха, и че-
люстите се сх8аш,аха тъй, че едвамъ можеше да се разбира
говора. Не бЬ чудпо, следователно, че па другия день се ва-
м'!Ьрвха двама войника съ съвсЬмъ замръзнали крака н от-
колко други съ но гол'!&ми и по-малки нзмръзвания па пръсти,
уши и пр. Поручикъ Н11шковъ, който прЬзъ нощьта 6'Ь наз-
аачевъ дежуренъ по отряда, и комуто бЬ възложена обяза-
иостьта да пров'^рява аваппостната верига, на сутриньта се
намери съ силно измръзнали крака.
НрФзъ нощьта отъ авашюстаата верига бЬха пр^Ъпра-
тенн на бивуака 1<} войвика, които искали да минатъ прЬзъ
веригата. Отъ распитванието излезе, че тия войпици избЬгали
отъ Сливница и си отивали по селата, въ изворската околия.
На разсъмпувание 6'Ьха доведеаи още нЬколко войника. Всич-
кигЬ бЬка оп> 3-я и 5-а дружини отъ Струмския полкъ.
На бързо распитани, защо с& папустпали частитк си,
т'Ь отговаряха, че дружиаигЬ имъ на Сливница били разбити
и офйцеритЬ избити и за туй г* св отивали по селата. За-
ппвЬда се тил войници да се дхржатъ подъ стража, като имъ
се забрани, подъ страхъ па най-тежко наказание, да раска-
зватъ измежду войницигЬ мнимитЬ причини на гЬхното бягство.
Наближаваше да се разсъмае, а между това радомир-
ската опълчееска дружина и доброволческата че']'а още пе
бЪха пристигнали, при всичко, че на два пати пр'1!зъ нощьта
бЬхй испращани въ с. Батановци хора да пр'Ьладхтъ зано-
I юрвтото
гип юга-
ьта вж Ь-Ш с^Лща 6-1 Нвонув! впшио
ее сдпв. По кЪпт» шмшцп Мае хкхо.
Стт п вопж хтиа (гЦостяо ■ въ дунжгк ■> вепват!
ОП огриа) б^^ае етраааа бтра, бууа оп развя
СИигкшитя, во«то 6%хм, обрвав лнчяо оп неяе, н
п ее довесох» отъ раткздвгк, смсЬгъ ве (Лхл
От% тп а^ж^шмя се тспяоп, че норяаепта
п пставъ 7^8 хв1ядв, ю1е1а оп тр«т1 родя
;: вйжота, ярткиери в 1ааа1ерва, стаеше жр^дъ от-
рпг»тг мя готова да се хвърля върху везвачжтелнвя ну брой
— осоло 2О0О душв. виючмтеляо едва оаъ.пенс<а дружвва
я сдяа 1оброво4чеси ^ета. Но хеве не безоовоеие нио
«кмавостъта ва отрала. Лзъ знаяхъ отъ оавтъ яораляата
спЛшо с т у ва протввниаа св*}. Зваяхъ и това схщо отъ опят1>,
че едявъ халоброевъ отрядъ, аопто моралвото ну състоавве
стоя твгърд11 внсОЕО, коа№ да язвършв чудеса. Но звдавяхъ
ся въпросъ, дали морално войанцвтЬ огь пов^ревва ив от-
рядъ б1>ха ва желанвата висота, дали иаднадит^Ь физически
нонцн не б1ха опадна.1В и духомъУ
На това питание сн отговорнхъ р'Ъшнтелво : — ла. Та
друп>-яче и неможеше да баде. 1 а дружина, разбита фнзм-
ческя и аорално при Колоннца, съсваава отъ дългия, в то
беп почивка, переходъ, уиа.зомо1цева огь 11р'Ькараната ва
бивуака ужасна нощь, ваЙ-посл'Ь съ численностьдо 200— 250
души, тази дружйва не можеше да пр1|дстаЕ1ава оная сяла,
съ която се достигатъ гол-бхи ц^^и. 2-а дружина накаръ и
яе взела такова живо участие въ колонишкаа боб бЪше до
•) Пр*8ъ 1876 гоц. съмъ служшъ оъ «ръбоката иоЗска и цънъ 1ме-
нллъ учшетшо кь ортбико-турскат» война, въ които съм-ь со убЬлпяь, че
С1П'(№|и1!1 воВнвкъ в1ма достатъчно вравствеива овла аа да вн^шв па
прфтинника стрвхъ в увнкевяе къмъ свба ой.
н^гдЬ пр^яивЪла почти всичент^Ь въ^^невня н опитала нез-
годят^!, съ кои-10 С2дбата тава обилао б'& окичила пктл на
1-а дружина. Осв'Ьнъ това, и брол на тая дружина не б'11ше
много повече отъ онзи ва 1-а дружина. Радомирската опъл-
ченска дружина показа своята норална стойность на 5 Но-
еиврий въ Радомиръ- Оставаха следователно 5-т'Ь рочи отъ
БдивсЕия полкъ и четата на попъ Георгиева, чиноветЬ на
които, естествево, ве можаха да блдатъ въодушевени отъ
високо морално чувство, когато гледаха на жалкитЬ остатъци
отъ първите* дв'Ь дружини. Нан-послЬ, като вЬиецъ на всичко
това, както б^ казано по-горф, прЪзъ нощьта войницнт'й отъ
аванпостната верига б4ха заловили около 25 войника — де-
зергЗори отъ сливнишкия отрядъ, които расказа.!» на вой-
ницигЬ за мнимото окончателно съсипвание на нашит'Ь войски
ва Сливница. Естествевно, че ьсичко това ни вай-на^зко ве
можеше да повдигне воинствевняя духъ у войвицигЪ отъ
отряда.
ИсповЪдвамъ се, че нри условията, въ които бЪхъ по-
ставенъ отъ нача-юто на войната, пе можеше да не блцж и
азъ обхванатъ отъ чувството на униние, и, защо да не го
кажа, въ извЬстна степевь — малодушие, порокъ непро-
стителенъ за единъ войникъ, а камо ли зл едивъ вача-тпикъ
ва отрядъ, въ рхц^тЬ на когото сл поверени стотини и хи-
ляди човешки души. Но азъ пакъ не губЬхъ надежда и ку-
ражъ. Азъ вЪрвахъ и се падбвахъ на самоотверженностьта и
патриотизма на българина: качества, които той показа прп
Стара-Загора, Шипка и Шейново.
хп.
ай-посл-Ь, нощьта, страшно студената вош^, която ни
^1^ се видЬ безкрайно дълга, отстдпи местото си на деня
^' — 6 Ноемврий, Съмна се. Утрото б^Ьше ясно. Тъ-
нъкъ студенъ вЬтрецъ пронизваше човека до коститФ.
На около осв'Ьнъ пашитЬ разюди и аванпостната ве-
рига (до колкото можеше да съзре чов'Ьшкото око),
Ешщо се не виждаше. — - Всичко б'Ьшс пусто, и на около
иах^еше нъртва твгоива, изр^дю варушиаяа огь зловещото
фачевие на хвърчащите орляци гарвани.
Съмна се. Обаче радомирската дружина в доброватчес-
ката чета още се не показваха, вито пъкъ иЪкоВ отъ пра-
тените ковнйцн се върна. Исгтина е, че ннкоЯ отъ васъ пе
вга1агаше особенво го-гЬиа надежда ва опълчепсшта дру-
жина, но вг вс11ки стучай числен востьта й важеше н^що.
Затуй бЬ рЬшено дя се дочака гЬхного прнствгаиве.
Часътъ по 8 заиннахъ съ капвтавъ Филниовъ и подпо-
ручвкъ Бошвяковъ аапр^дъ — прЪдъ ававпостигЬ — съ цЬль
да направа рекогвосцировка ва и^ствостьта, а ако може, и
на расподожението на вротивннка- Но отъ височината на с-
Слаковица нищо се не ввд'%ше в, тъй като 6'Ьше рисковано
да се отдЬлвме далечъ отъ отряда, върнахме се назадъ. Пн-
дЬхме само, когато се бФзме свркли врЬдъ възвншевпостьта
да разгледаме н^стаостьта, двама конника, които оти-
ваха по посока къиъ Бр'Ьзникг. Намъ се стори, че гЬ б-Ьгл
се.1яви отъ с. Совица.
Когато се вавърнахъ на бнвуака, сварвхъ те.1сграфиста
падъ телеграфния апаратъ, който по моя запооЬдь съ нато-
варения па кола апарагь [фидружаваше отряда отъ Радо-
ииръ. Той се м&чешъ> да го тури въ дМствне н свържи съоб-
1111<иие съ София. Тъй като времето бЬше твърд-Ь ст)~дево,
пцглаигвапиото иа апарата вървЬше бавно. Само слЬаъ извън-
редно усилие па телеграфис1а, съобщението се възстанови.
ИрЬди още да се възстанови това съобщение, едно С1у-
чайпо обстоятелство дойде да подтвърди, до н^ЬгдЬ, събраннгЬ
свЬденин ;)& численностьта ва противника. ИашитЬ патрули
6'Ьха уловили еднпъ сръбски войникъ, който въ тъмвивата
билъ побъркалъ пдтя и се приближи-ть до нашата аванпостна
верига. Той вод^.гь подири си единъ неос^длавъ вонь. Вой-
пицитЬ се спуства-ш и уловили сръбския войникъ, който,
впрочемъ, не пролвавалъ желание да из6'Ьга отъ .бугара-
шитЬ". Заловеиия сръбски войникъ восЬше на гърба си та-
кива вЬща, които показваха че той ще да е билъ в^стовой
при н'Ькой офицеръ. На задаванит^^ му въпроси, Пвавъ (тъй
ивр'Ьче сърбинъгь името си) каза че билъ българиаъ, родомъ
отъ ЛЬсвсвецъ и че билъ вЬстовой при дивизионния адю-
таягь. Адютантътъ вчера сутриньта му заповЬдалъ да остаяе
при обоза, а днесъ - — още въ тъиви зори — да дойде съ
Еоня въ БрФзнивъ и той въ тъмнината като сбърка^]ъ пдтя,
ви'6сто въ Бр'Ьзникъ дошелъ при нашин „лавъцъ" (верига),
гд^Ьто и билъ у-ювенъ.
— Ковьтъ защо е безъ сЬдло, се соанта плЬвника.
— С^Ьдлото е еа другия ковь, който днесъ Щ'Ьше да се
см'%нй съ тоя — и Ивавъ показа бя недос^дланвя ковь.
— На коя дивизия е адюгаитъ офицера, при когото си
ти в'Ьстовон, и кдд1| е сега дивизията?
— На моравската дивизия, отговори сърбвнътъ. Овзи
день, 4 НоемБрий, дивизията бЪ расположева въ околностьта
аа гр. Трънъ. Поел'!] видЬхъ, че войскитЬ се унктиха по
разни пктища. Войските бързатъ да стнгаатъ па Сливвица.
Чухъ, прибави Нвавъ, че дивизията ще пристигне въ
Ьр^зввкъ, во дали цялата дивизия е дошла, ае мога да
кажа-
На въпроса, колко войски може да има сега въ Нр'Ьз-
инкъ, сръбския войпикъ отговори, че чувалъ предния девь,
когато говорЬли офицеритЬ, какво въ Бр'Ьзникъ сутрнвьта
имало около 4000 пЬша войсса, едва батарея и три ескад-
рона кавалерия, во сл4дъ това били првстигва.1и още други
войски, во колко, не знае, защото билъ ходилъ въ ближнигЬ
села за кокошки и ечемикъ. — На въпроса, колко войски
има въ дивизията, пл'!Ьвввкътъ илн умишлено, или пъкъ по
везваняе, отговори: — 8-9 хиляди пехота, 2 батареи артил-
лерия и 4 ескадрова кавалерия.
Щомъ бЪ свързано теле['раф11ото съобщение съ София,
вомолвхъ пачалвикъ штаба па армията да се явя иа теле-
графввя апаратъ. СлЬдъ като му съобщихъ за събраните свЬ-
дЬвия относително числевностьта на противника който се на-
мираше въ КрЬзЕшкъ, а тъй сащо и за численностьта и ио
ралното състояние ва пов'Ьрепия ми отрядъ, молихъ да даде
распорежданието си.
Въ отговоръ на това, вача.шикъ штаба на армията, ка-
питавъ Нетровъ, ми даде сл'Ьдую[цата зановЬдь:
— РазЬздитЬ ви повече да наближаватъ трънското шосе,
защото отъ тамъ иожатъ да идатъ повече сръбски войски.
РазЬзлнт'^ да отиватъ арЬвъ БрЬзникъ къмъ Врапча, къмъ
Трънъ и Радуловци и да влЬзатъ въ сношение съ нашитЬ
разЬзди, които се испращатъ отъ с. Бра1'ушково и отъ Слив-
ница. Н']Ьма ли въ БрЬзникъ сръбски войски?
Първото мн донесение б1)ше, че сърбят^ се ваниратъ
въ Бр'^виЕъ н че при пов-Ьрения ии отрялъ в^на кавалерия
освЬоъ десетина чело11'Ька, а кежду това иенъ ме питаха а^!-
на^ти сръбски войски въ Бр'к(никъ и ми се врЬдвисваше да
нснращамъ раз'![|3ди къиъ Тръвъ, Радулов[;и и цр. тогава,
когато мевъ яе ми бЬ иавЬстно, какво се вършеше ва 5 — 6
километра наврЬдъ и ао фланговете ва отряда.
И ваистива, отъ самото вачало ва движението отъ Трък-
лево, ири отряда в'Ьмаше кавалерия. Имаше нЬколко хора,
о6.11)чени въ кава^1ерийска форма я възсЬднали ва кове, които
само по въвкашвия ивгледъ приличаха ва каналеристи.
Въ г^хъ н'Ъмаше и сл'Ьди отъ кавалерийска вивравка,
та н не можеше да я има. ([увЬстно е, че 3-я конни полкъ
611 сформировавъ въ надвечерието ва войяата, отъ разновидни
по възраст!, и вравственность хора *- повечето полицейски
жандарми. Наистина, едната не голяма часть отъ тЬхъ
бЬха служили въ войската, во полицейската служба бЬ ги
развратила и истрнла окончателно отъ т'^ъ нравственвия
войнишки образъ. Колкото се отвася пъкъ до другата часть,
отъ тази тъй набърам: съададеяа кавалерия, тя б4ше сбир-
щина хора огъ разва възрасть и отъ най-долния слой ва
оби],еството, които вЪнаха оонлтие отъ с.1ужба, дисциплина и
моралъ, па и от> патриотизмъ. Наистина, тЬ проливаха кръвь,
но кръвьта само ва кокошкит1^, когато въ качеството си ва
стражари, а сега импровизирани каБа.1еристи, ходЬха но слуасба
иаъ селата и, подобно ва гурскит^ заптии, караха селлнитЬ
да имъ колятъ кокошки и правятъ баници. — Да; въ штаба
въ София числяха, че има нрн отряда кавамрвя, но гЬхиото
число отъ с. ТръЕлево до Батавовци се изи'Ьая8ап(е всЬкн-
двевно. Ако ве б4ха отл«чкигЬ огь отряда, заедно съ при-
съединените къмъ нея 20 души, командата ва русина- ^
вахмистръ, то щЬхме да броимъ повече оте 80 конника, — ш
число доволно достатъчно за едивъ отрядъ като брЪзнишкия.
По-гор'Ь бе казано, че нодпоручикъ П., командира на
3-й ескадронъ като виделъ двЬ неприятелски .пеши" колони,
които вастлпвали въ тила па нашия изворски огрядъ, вм-Ьсто
да 0ТСТ2ПИ по посока къмъ колонишката позиция и събере
нктьомъ чиновете отъ ескадрона, расположени въ кордоневъ
I
I
щ
редъ по границата, отстдпилъ къмъ
съ веволко человека ; а следствието
Кюстендилъ - Дубница
ва това беше 1), че
изворския отрядъ на колонлца бЪше окрхженъ и безъ малко
щ^ше да 6&ДЦ унищожевъ и 2), най-главвото, че чниовегЪ
отъ поверения му ескадровъ, като не знаяха, кадЬ б4ше
ескадрониия комаидирь, се распръснаха въ разни посоки.
Отъ тин войници азъ б'Ьхъ задържалъ около 70 человЪка
Отпосл^, обаче, тЬ, щомъ се иаиЬрваха въвъ огъ ваора на
началството, аанущаха отряда и отиваха ^Д^ т^ьрсятъ ескад-
рона си, понеже ескадронния имъ командирь щЬлъ да ги
накаже". По такъвъ начинъ на 6 НоемвриЙ при отрада бЬха
останали саио 8 души на чело сь вахипстра. Между това
каква схщественна нолза можеше да окаже ескадронътъ на
брЪзнишкия отрядъ!
На въпроса ми, ккд'Ь с& войницигЬ кавалеристи, вах-
мистра сконфузено отговаряше;
— Не можеиъ знать, ваше благородие, отъ кога ги пра-
тилъ въ разрЬздъ. . . азъ т'6хъ не вмд^Ьлъ больше Да,
т4 бФгаютъ, ваше благородие Азъ ималъ при себе ся
больше *0 человфка, а въ Радомиръ останали 20, а сега и
т% пзбЬгали. . . не нскаютъ да зеаютъ. ■ ■ . тЪ жандарми де
знаютъ нищо ва дисциплина. . . Бога ходилъ во Дубницу по
села тЬ постоянно правили венрилтности па селски кокошки,
не разбираютъ. ...
И още много би бъбрилъ сконфузения вахмистръ, ако
имаше кой да го слуша.
И тъй, при отряда и^маше ка1]а.1ерия и за туй, повта-
рямъ, п'Ьиаше възможность да се узнае, какво се вършеше
задъ възвишепостьта на истокъ отъ с. Слаковица и по флан-
говете на отряда.
На въпроса зададенъ отъ началникъ шгаба па армията,
„нЬма ли въ Бр'Ьзниаъ сръбски войски" и на заповЬдьта да
„вспращамъ разЪзди по трънского шосе и пр", вторично до-
несохъ, че БрЬзниЕЪ е завзетъ огъ моравската дивизия и че
при отряда »'Ьма кавалерия, та затуй не ми е възможно да
прап1амъ по указанвт'6 посоки раз4зди. Сл^дъ това ми второ
донесение получихъ сл^дующата запов^дь :
— Настл&пвайте осторожно. Старайте се да узнаете добр'Ь
силит^Ь на противника. Ще ви телеграфирамъ, кога трЬбва
да настдпвате енергично. Патьтъ за отстлплепие на Владаа
или право па София. Въ Владая тоаъ часъ испращамъ едпа
оаълчепска дружина отъ София.
в
I
Отрядътъ ни бЪше готовъ за вастхплевие, во азг се не
рЪшав&хъ да се срЬщпе той съ противника, прЪди да прпс-
тигватъ оцълченцит'^ и доброводцвт1Ь, Затуй щх-ве-щх треб-
ваше да ее чака. Най-посл-Ь часътъ въ ВУа челото ва радо-
инрскята овъ-тченска дружина ористигва на бивуака. Казвамъ
.челото", ;1ащото оиглченци'!'^ б-^ха се вроточилн по вктя ва
една пспр^Ькхсната верига, която едвамъ къмъ 9 часа при-
стигна ва бивуака. И тъй, вай-сЬтв^, пристигнаха опълчен-
цнтк и доброволците отъ четата ва вопъ Георгиева, но не
исичкит-Ь.
Нъ 9 часа ограда се вдигна огъ бивуака и вастапи ва-
11р'Ьдъ съ цЬль да направи рекогносцнровка, за да се узпал'1ъ
силягЬ и расположевнето ва противника.
11р'Ьдъ видъ ва това, че до града имаше около 6-7 ки-
лометра и понеже неприятеля ие бБше откритъ, а зваехне
«а него само отъ св^хЬвввтл, събрани отъ селлвит'Ь и нлЬ-
неияя войникъ, — то отрядътъ св сл-Ьдваше въ походеаъ редъ,
като се взеха всички възмо>жаи предпазителни мЪрки.
Наедно съ доброволческата чета дойдоха около 30 кон-
ника доброволци, радомирски граждани, въорлжеви, както се
казва, до зхби: съ пушки, шашки, ятагани и револвери, и
предложиха своите ус1уги. Понеже отрядътъ имаше голема
вужда отъ конница, то тия доброволци б^ха големъ н хе-
ланъ сюпризъ за него. Макаръ и да бЬхъ убеденъ, че тия
Еовнй доброволци ве ще могатъ съ вувгка въ рхка да се
бнятъ по мвого причиан, се пакъ расчитвахъ, че могатъ да
бхдхтъ до пегде полезни за отряда, като ваблюдаватъ на
флавговете му за движението ва противника. Азъ бехъ уве-
ренъ слщо, че ако ги вратФхъ сами — ^безъ иачалнакъ — -тЬ I
щеха или да избегатъ, при появяванието на неприятеля, или ■
пъкъ, щомъ биха го вндЬлн отдалечъ, щ^ха да даватъ све- "
девии, каквито даваха въ освободителната война понекога ка-
заците: „тьма, тьмущая", беаброенъ противникъ. Затуй, като
вридадохъ къмъ тал имвровнзирава кавалерия остана.1вте 8
кавалериста съ вахмнстра, назвачихъ имъ за началвикъ под-
поручика Н. На тоя последния заповедахъ да се отправи, ва ^
чело на коввицата, къмъ сБверо-истокъ — задъ възвишенно- ■
стьта и да се движи напрЬдъ, успоредно съ отряда: сащо да ^
испрати вапредъ разездн, еоито да наблюдаватъ за расволо-
I
жевието и движението на противника и за всичко отЕрито по
намерението на неприятеля незабавно да аа съобщава.
Пронустнахъ да отО^ЬлЬжа, че кава^1еристнт'Ь -^ добро-
волци имаха за свой началникъ Ненко Храновъ, народенъ
пр4дставятель, отх Радомиръ.
Доброволците кава-'1ер11стн имаха твгрд'Ь воинствевъ из-
гледъ. те току пр^аускаха и разн1'раваха конетЬ си и подрън-
кваха орвжията си.
Сл^дъ дадената ми заповедь, подпоручикъ Н. искоман-
дува на кава-черията си и тя гордо, гордо и съ чувство на
собственото си кавалерийско достойнство се понесе по указа-
ното направление.
Уснокоенъ до н'6где, че ахилесовата пета — дЬсното
крило — бе запазено, азъ шибнахъ коня си, и изл^зохъ на*
нредъ нри патрулите. По едно врете забелЪзахъ далеко на-
пр4дъ — къмъ дЬсного крило— на възвишеиостьта, трима кон-
ника, които стояха на едно место, обърнати съ лицата къмъ
насъ. Ний не обърнахме внимание на тия конници, като си
мислехме, че тЪ с& отъ вашата кавалерия, и продължихме
патя ся. Иъ това врЬме дойде единъ конникъ, разсиленъ отъ
телеграфната станция, и ми подаде една телеграмма, съдържа-
нието на която бе следующето:
— Борбата се е почнала. Настапвайте енергично !
Началникъ Штаба на ариията, капитанъ Петровъ.
Пр^ди, обаче, да продължа описанието на настъплението,
считамъ за неизлишно да опиша въ общи черти иестностьта,
въобще, и пункта на атаката, въ частность.
Отъ р. Струма къмъ северъ се протака една вълно-
образна възвишенность (продължението на възвишенностьта
Голо-бърдо) чакъ до г. Брезнивъ. Тая възвишенность отъ р,
Струма постепенно се издига и достига най-голЬмата си ви-
сочина при БрЪзникъ, гдето и се свършва съ единъ стръменъ
скатъ, нокритъ съ високи дьбови и други дървета. Тая въз-
вишенность се дЪлн на две части - с4веро-западна и юго-
источна— отъ рЬчицата М^щица, която се влива въ р. Конска
при с. Яржйловци.
Почти нараллелно съ въпросната възвишенность про-
тича тал река, която ту се приближава до самите поли на
планината, съ която образува дефиле, ту се отдалечава отъ
нея, догдето, най-после, се влива при с. Батановци въ Струма.
Между р. КовсЕа и възвншенвостьта слиза радоинрско-бр'Ьз-
ввшкото шоссе. Отъ неточната страна на възвишевностьта
протича незначите-1ва р'!ЬБичка, коато се в^шва въ р. М'Ьщвца.
Растоявието отъ р. Конска до тая рЬчица е раз.1нчпо на разви
и'Ьста, а ииеиао : отъ 5 до 7 Билометра. Отъ Соанца до ЬрЬз- :
ннЕъ възвишен ностьта е доста въ.твообразаа и ирор'!^зава съ1
долчннБи и сивей. Отъ възвишевностьта, л'!Ьжз1ца ва истокъ отъ
с. Славовица, се започва снускавие въ единъ долъ, а посл'6|
почва да се въсЕачва нагори до бр^звишкит:^ кошари н се
свършва съ конандующигЬ м^ствостьта върхове „Св. Ни-
кола" и яСв. Троица". Всичкото това пространство е пора-
жаемо отъ неприятелските^ вистр^и, и ако веприятельтъ раз-
сипеше стрелкова верига, испърво прЪдъ кошаритЬ, а посл^
като отстапи на своитЬ уврЪплевия, настжпающия отрядъ
много загуби иохеше да претърпи. Почти до брЬзвишкитЬ
кошари, иакаръ ската и постепенно да се възвишава, но вър-
вението по него не бЬ аатруднително ; когато дапротввъ отъ I
кошарит'6 вататъЕъ той става все по-стръменъ и по-труденъ, ■
а наедно съ това и самата възви шевность все по-вече и по- "
вече се ст'Ьснява, догд'!Ьто вай-пос.1'Ь блвзо до Бр^звикъ има
не по-вече отъ 2 — 2^/а километра.
Тая, ниенно, естественно сялна позиция, укр'!^пена още
и искуственво отъ противника, пр'!Бдстоеше па отряда да
атакува, ако би се оказала завзета отъ сърбит'!^. На западъ,
еФверъ и истокъ отъ въпросната възвишенность м^стностьта
е равна. Ш-пр^ЬсЬчена е оная която се намира между БрЬз-
ниЕъ и с. Бабица.
Оь по-голЪми силн и при добра разв'Ъдвате^тна
можеше да се дЬйствува по фланговет'!^ на иротвввика. Но
съ такъвъ отрядъ като бр'Ьзнишкия, в то ср^щу противникъ
4-5 пктй по-многоброенъ съ артиллерия и кавалерия, б'Ьп1е
не сано немислимо да се 11р'Ьдприема заобикаляние и обхва-
щанве, но положително б^ рисковано да се д'^йств7ва, въ-
обще, вастжпателно. Най-ц^Ьлес-ь образно щЬше да б&ле, само
да се демонстрира, та по тоя начинъ да се задържи про-
тивника да не замине за Сливница, за к2Д'Ьто се готв'Ъше
да върви. Но ар%цъ видъ на туй, че на пов'^рения ми от-
рядъ се предписваше да дМствува „енергично", р'!Бшихъ да
се направи усилена рекогвосцировЕа и, ако можеше
пр'Ьвзене БрЪннкъ, като б^хъ, впрочеиъ, ув^ренъ,
I
служба И
4
каръ II да се ар^взем'Ьше неприятелската позиция, не ще
иошеше да се удържи. Направи се и нужното распорежда-
ние съобразно съ гораето р^шенне. Но при все това азъ
вдтр4шно, въ душата си, се беспокояхъ, двоум^хъ се, защото
думата „енергично" не опр^дЬляше крайната цйзь, която от-
ряда тр^Ьбваше да пр^ЬелЬдва. Но въ сащото това врЬме, ко-
гато си цадавахъ въпросг, да ли моето рЬшение се съгла-
суваше съ пр4дписааиего да дЬйствувамъ „енергично", въ
това скщо врЬме пощалионъта ми донесе третя телеграмма,
павъ отъ вачалникъ пггаба на армията :
— ЗаемЬте БрЬзпикъ, ии се заповядваше въ теле-
грамшата, и удържайте неприятеля во что би то ни стало.
Аво неприятельтъ е заминалъ за Сливница, нанадайте го въ
тила, за да го задържите. УнотрЪб-Ьте всичкит'Ь си сили и
ср'Ьдства. Отъ вашит^! удържания зависи скдбата на слив-
нишката позиция и армията ви. Можемъ да изгубииъ единъ
отрядъ, но да спасимъ армията и отечеството.
— Уфъ, като че ц'Ьла плапвна се свали огь гърба ми.
Сега вече нямаше и'!Бсто за колебание и двоуи'6ние.
— Да ааема БрЯзнякъ и удържа противника! Това ии
се предписваше. - — Задача, истина, твърди м*чна и не по
силит* на отряда ми, но задача ясно и точно опр4д4лена
въ една началническа запов^дь. При отвратителната обста-
новка, въ която се намираше отряда, азъ имахъ да испъл-
вяваиъ една оггр'Ьд'к11ена вапов'Ьдь, а не да д^&йствуваиъ на
свой рискъ.
Тутакси дадохъ заппвЬдь да се спре отряда. Сл4дъ това
повикахъ дружинннт'!^ командири, а именно : капитанит!) Фу-
дулаки, КараивавоБЪ и Фнлнповъ*) и, като имъ прочетохъ
*) Запасния майоръ Нашковъ въ съчпненпето си „СтрумскиЙ полкъ
вг. пойната п нр-Ьврота (1885—1836)" на страница 38 — 39 каана, че и гой
билъ прнрлтстпувалъ, „когато гшггитачъ Квсовъ сгбралъ по-отаршит* офи-
цера, ан да пмъ съобщв сълържаввета на толограмлЕата в дадо распореж-
даипе ва бой' а че билъ си поввояилъ да възрази яа яец^лесъобраавата
зааои-Ьдь.
Истината е, че вапаснпя маборъ, тогава поручвкъ, Нвшковъ де е
прпсАтствуввдъ, 110гато пачалнокъть на стрядв е прочелъ теюграммата
прЬдъ дружвннптб командири, оащото въ протипевъ случай е тр'Ьбвало
да б,к.а*тъ повппанп да ирпслтствуватъ и другит* по старша офицери, а
сл11ДОпатолно, той — поручикъ Нишкооъ— не е правилъ иикапво въараже-
пие. Та а ие е можалъ да правв такова възражение, ако случайно би
присл-.тствуналъ, защото зъ телеграфическата заноз-Ьдь на зачалникъ штаба
на арии]Л'в Ефатко в ясно се опр^дЪляше задачата на брЪзишикия отрядъ,
□ризедениз въ книгата на майоръ Нишкова раагозоръ по между него —
Нпшкова— и началника на отряда, сгЬдонаголно, е анокрвфпченъ.
тсмгршош, дио» шп схкдукноп уствд дне-
Нешряпеитт се кшвр* п Бркакап, вероятно той ;
заеяа м паатакяшосп-п орЪдъ града : 3) во сьбраивтЪ оА- '
д^вкя оингЬ иа протякшжа и вр«&I■зжте^во 6-7 хиядн
чиоагкаа «т триН рода орлхае — яорамжжта дяаазвя;
3) шогЪреви ха отряА (це атавтва протявяяка я врЪажше
града; 4) посгЬ п р Ьа аемааието яу, ще посл-Ьдва втора за-
поти; 5) ам оосл-Ъдва такава за отггаолевве, то патьтъ
ще бдде Владаа Софш; 6< 4-а ,;ф7хнва на капятанъ Ка-
раававова и добровмчееита чета ва ооаъ Георгяева ще ба-
ХА1Ъ п първа ЛННН1*); 7) 1-а я 2-а дружявя отъ Струм-
ския подкъ я ротата ва подпор^гчнкъ Гешева — вг втора
лявяя; н 8) опълеаската дружвва — п общяя резерв!..
Осв11нъ това посоша се и м^ата на прЪвързочаня аувЕгь
и на товарнитЪ кове съ аатроввтЪ. ■
Въ заключенне на заповЪдьта ся, казахъ оа дружвваят^ V
командира, че отъ нась се нека голяма хертва за запазва-
ние ариядта н отечеството, която жертва най трЬбва да да-
денъ, на какарг и еостягЬ ся да слохиуъ ва бойното поле.
Като заеха частнгЬ своагЬ мкста, отрядъгь тръгна на- г
пр^дъ- Щ
По-гор* 64 казано, че трвха кава-тернстн стояха на '
възвишенностьта и наблюдаваха за нашето движение. При
появяванието ямъ, отвл'Ьчепъ съ пол)-чеватЬ телеграимн. »зг
ги орвехъ за хора отъ нашата кавалерия, безъ да обърна н
внимание, че нашата конанца не можеше тъй скоро да стигне П
на поменатата възвишен вость. Сега, обаче, когато отрядъгь :
пакъ тръгна наар:Ьдъ, и когато вид4хъ, че въпросннгЬ трима ■
конника още продължаватъ да стоять, уб^дахъ се, че са "
сърби. Но кьд* бЪше, въ такъвъ случай, нашата конница,
която, ако 64 нснълвила точно зааовЬдьта ми, сега требваше
да бхде не далечъ отъ сръбскит4 конници?
Въ сащото това вр4ме штабъ гаринстътъ, който се на-
мираше пра мене ва конь, ме запита :
*) Тая чета състоеош отъ тъВ ккрЪченвгЬ у авсъ харвмяп, соато
не оедиълсъ ся. мирасвля блруть вт. баткптЬ съ турцш-Ь зй (хмювож^е-
нвето и* Маквдйнпн п ковто но вьнЕашвпя св изгледъ до гЬгдЪ мп ия-
помнюнахА бъзгарскатЬ 01гь1>1внца въ освободитеяната руско-турска война
ЗагуВ, като бЪкь увЪренъ, че гЬ ех хора съ воВнвшка оцятность, ваакв
чихъ гн въ първата зявпн.
Щ — Господинъ капитаБъ, каква е ей овал кавалерия задъ
отряда ?
Азъ се поогледахъ. Действително на-1'/|! — 2 кило-
метра въ тилътъ ни се появи конница приблизително поло-
винъ ескадронъ. Чия можеше да бкде тая кавалерия? При
отрлдътъ ни такава нЬиаше, осв^^яъ испратената на д'!^сното
му крило — ва възви шев ностьта. Затуй, догдето се разясни
работата, дадохъ запов^Ьдь на отряда да се спре. Сащевр'!-
менно испратихъ штабъ гарниста въ кариеръ да види, що за
кава.терия е тамъ. — Става явно, че подпоручикъ Н., вместо
да непълни ланов^дьта ми, — да иде ва д'6сеото крило ва
отряда, задъ възвишенностьта — отншълъ въ тила, гд4то
се и снр'Ьлъ. Повторно пратихъ тоя пдть подпоручикъ Бош-
пякова да пр'6дадена9-строгатами заноБ1&дь на подпоручикъН.
точно да непълни моята занов^дь и ми донася аккуратао
както за местонахождението на противника, тъй и за него-
вото движение. Но, види се, че още при рождението на из-
ворския, а посл'Ь прЬкръстенъ бр'{1знишки, отрядъ орисни-
цата да го бЪ орисала да н']&иа при себе си кавалерия и
ако такава се яви, то да исчевва тъкмо тогава, когато е най-
необходима. Затуй, види се, съ цоа]4днлта импровизирана
кавалерия се случи сащото, каквото 611 се случило и съ оная,
която б'6ше при Божица и която събрахъ по-посл* нри
Тръклено.
Азъ повече ае видЬхъ началника на тая импровизирана
кавалерия не само тоя день — въ деня на битката ^ но
и въ продължение на няколко ден:а сл^дъ нея. Оказа се, че,
щомъ се започнала битката, нашата кавалерия отстъпила,
безъ да съобщи, комуто грабваше за полвяванието на оро-
тиввиБа на нашето дЬсно крило. Но началннкътъ ва отряда,
напълно ув^реаъ, че дясното крило се наблюдава ота нашата
кавалерия, продължаваше движението на отряда напр^дъ.
Когато се приближихме до възвишенностьта, на която
се вамираха тримата конника, тая посл'{^дниг^Ь се скриха
задъ нея.
Поввкахъ при себе си капитанъ Филипова и заедно съ
него отидохме напрЬдъ да разгледаме м^Ьстностьта. Съ при-
ближаванието на отряда къмъ възвишенностьта (която трМ-
ваше да прЬвземемъ, ако е заета отъ сърбнт'Ь, или заемеагь,
ако е свободна), бЪ показана посоката, която дружините
120
трЬЛваше да държатъ, а иненво: дружината аа капнтанъ
Караиванова — къиъ ,св. Никола" на л*»о отъ оБърдо",
а четата на попг Георгиева - на д'Ьсео отъ това по-
ел 'бдн ето.
Дружипата испрати въ боева ливия двЬ ротя. Вс&ка
рота испрати въ веригата по два взвода. Четата на иопъ
Георгиева се разсииа цялата въ верига, при всичко че бЬше
й заповядано да остави два взвода въ резервъ.
Часътъ б^Ь около Ю сутриньта. ВрЯието 64 ее поот-
пусЕ1а.10. Замръзвалата почва хвана да се размръзява. Отъ
това краката на и тъй уиореавт4 отъ похода и прЯвараната
студена и безсънна нощь войници се отрупваха съ валъ,
вследствие па което т*, :{апъхтепи, едвамъ върв^Ьха. Отря
дътъ отдавна бЪ започвалъ да се испачва по вълнообразната
м-Ьстность въмъ опр4д'Ьленвл пунктъ на атаката. Но, удиви-
телно ! веприятельтъ се не вид1^ше. Никавъвъ прнзнакъ за
неговото присАТствие, осв^Ьпъ тримата конника, които от-
давна вече се б^Ьха скрили отъ ногледитЬ ни.
— УвЬренъ съмъ че въ Бр'Ьзникъ вЬма сърби, се обади
единъ отъ офицеритЬ, инъкъ тЬ би били луди да ни оста-
вятъ безнаказано да се приближаваме до т1>хната позиция.
Истина, ако неприятеля бЬ зае.1ъ върховет11 „Св. Ни-
кола" в „Св. Троица", отрядътъ много жертви щЬше да даде,
догдето стигнеше до тоя пунктъ, на който сега се намнраню.
11р'Ьдъ видъ на туй, че о'Ьмате нужда да се подготвя
атака за завземание казанитЬ върхове, защото б4ше очевидно
че не са заети отъ неприятеля, то запов'Ьда се на отряда да
бърза съ завземанието имъ. Толкова повече трЬбпаше да се
бърза, защото отъ испратеаия патрулъ на десния флаигъ на
отряда се получи донесение, че отъ къмъ с4веро-истокъ отъ
БрЬзннкъ се движа.1и неприятелски войски.
Щомъ се получи горнето донесение, запов'Ълахъ на ва-
питанъ Филипова, който до това врЯме се намираше при мене,
да иде при дружипата си*), а самъ съ подаоручнкъ Бошня-
4
<
*) Запасния майоръ Нпшковъ въ сл^щото са съчиненве. на страница
40, тшфди, че капнтанъ Филаиоаъ иу балъ вапов-Ьдалъ да иомаядуиа дру-
жината въ бая,
Топв квпптанъ Фплпиоят! не можеше да напрвси, ващито не б-Ьше
той началникът! на огрнда Истина, е оОачв, че норучикъ Ипшконъ прие
вановЪдь отъ Фплипопа да води .хруждиата, догд-Ьто о1'рлдъть бВше още
твърд'Ь диече огь противника, пояеже Фвлиоовъ 6-Ъ поввкапъ отъ начи-
121
Боьа п}стнахъ коня оъ карверъ и се цам']Ьрвхъ на гребепа
иа планввската верига. Отъ пос.1*двиатъ, дМствителяо, ясно
с& внд'1ше маса неприятелска войска, която бьрзсе се дви-
жеше отъ към-ь с. Ордаяъ къмъ БрЬзвикъ. Една часть отъ
тия войски, оЕоло единъ баталиоиъ, 6'Ьгомъ отиваше къмъ
града, други пъкъ войски се спущаха въ походенъ редъ отъ
къмъ сливнишкия пгть. Но посл'^днит']Б 6'Ьха още сравни-
телно далеко. Близо до с. Ордан-ь се видЬше движението на
неприятелската артя-черия.
Значи, неприятельтъ, дМствително е бързалъ за Сли-
вница и се е върналъ отъ патя, вЬролтно, когато е полу-
чилъ известие за нашето насгхввапие отъ тримата конника,
за които б* казано по-гор4. Каьто и да е, дивизията аа пол-
коввикъ Топаловича се върна отъ н;бтя си за Сливница и
сега бързаше за Бр^зникъ.
Когато нашата стр:6лкова верига се приближи до по-
лит4 на върхътъ „Св. Никола", капитанъ Караивановъ праща
портупей-юякера Балканджиева съ двама войника да се ис
качи ва тоя върхъ и разгледа, дали ех заети неприятел-
ските окопи и заб'Ьл'Ьзва ли се движение па сръбски войски.
Портупей-юнкерътъ Балканджиевъ се въскачилъ иа върхътъ в
видЪлъ до полит'6 да т^зи послЬдиитЬ неприятелски войски;
часть отъ тия войски бързали да заемагъ върховет4, други
пъкъ, построени въ колони, се приближавали къмъ града от-
къмъ с. Орданъ.
Следователно, в'Ьмаме защо да се губи врФме, а тре-
бваше да се бърза съ завземанието на т^зи върхове. Капи-
танъ Караивановъ усилва движението на дружината си. Вой-
ницигЬ, обаче, потънали въ иотъ, едвамъ си влачатъ краЕсата,
а' между това до върховете още много далеко.
Когато дружвната на капитанъ Караивановъ се прибли-
жаваше до цЬльта, азъ забЬлЬзах:ъ че 2-а дружина отъ Струм-
ския полкъ, която до това време беше въ 2'ра линия, из-
мЬпи направлението си ва лево, бързо излЬзв въ 1-ва линия
и бегомъ разсипа стрелкова верига.
Като забелезахъ това направление на дружината, пра-
тихъ капитанъ Ангелова да прЬдаде заповедьта ми на капи-
вика на отрндя, съ когото отвлв на11р11л-|. да раа1'Л1>д[|атъ м'Ьогност||Та.
1ЦоМ7> се пол.учп обаче и^юЬстяе, че протнннпкътъ яастл.пва, на Фалвпоиа
б% дапои1)лацо да отяде прв др^^пината сл, която н ввчво новодо пъ боя
т
Догхкте, оАие, ■рвепгая жадггввъ Аяпмнп ч" -ФГ
анпип ануи се, каграо, V^^г1^я1 вастр-кш, * н|р|у ^г
шпмл. млю.
ммъ мая са > еаоро се юигкрвп вжкЬеюпу
'«^мхА п.ртп-жжг1. Сл аршс ш пшатпо ет, жь ааМкхАакк» шк
г|К1|^ля НА шрхъгъ св. ТрояцА, потта 1» овп«п ■» ^ишв»
гКнп шрщ-т, гЛшлляа ^у^^Шш мйавка, пило швдЛлмл ежргк-
ЛЯМ » нпат аерага, <т вопо вашпгЪ стркдр ■и№-
^■м лк опп^ вйркя мпукл.
Иаепмамтп нежду 01Кгп1ва|щггЬ (Нше не па пи1ав
^ур» ^-ма >р«<пш. ВиждАше се, че ли войянця (№ж чи-
цнН м члепп, шаято нхЪше да заеие прхътъ, а >я«е бв
а ла Т-**!^ " ваотая .Ней флангъ.
<№ьса (^^, «16 жламтлаг Фтдулакя, съглед&п едва
^ятим» ясараатгдсва иойссош иЪша часть, коато се
мтт пп пртьтъ Св. Тронна. За да в-коркажгепртм
о^кияши да ааеае казания върхъ, той вшккда дру!
т шр^л** рияотл стр^кова верига н открпа по
11М11 впвъ,
К» елт/уп та врФме 16а рота огь Бдпаехжа шип,
тъ мшл%ц, пл капнтапъ Караявапова, бъувлше къжъ ехщва
П1рш% 1%. Трои11а сг 1\^\я\. ла го завзене. Но неорастелътъ
1№ лг^ап 2 роти пи нсирЬвари и го завзе. Обаче, гЪрватЪ
**<1М»мг «а 16*арота и »истр1клитЬ огь веригата на 2-а дрг-
щтпш нааараха ст-рбит!. 0и\>7лк ла се скринтъ зап ваппа-
9ШГ%. На самата височина останаха сами саоненаткгЬ по-горк
щ%тл»п арьбсив войпнм. Но не С11)дъ много вр^е, ааооч-
ММ да се иокаявап. и други шиници догдето вай-аосл& на
т^уп Св, Трои1№ се о(|р&зу|1а 1'два неарЪкхсната верага:
нЛ ^Л аастъ ип> меприлтслски баталОонъ. Съ оо яв а в а да ето
0Л иинят» пфпрнятелска псрнга на въркътъ, вашата откра
4МРП1 ОП.Ш.. Каиитанъ Фудулааи, възсЪдна-тъ ва №1ъ еовь,
«А)|1нпй якг стрелковата в(.-рига, ободряваше войннцитЬ а нш
11г,м('чшп№ разстоянието до пргл-нкинка. На скоро к посдЪд-
00Л г*'|'1иа ЛА 11й игнраща дгждъ огь куршуми, аонто мо-
0^т^ (вир!!* н наддяа около 1ги, като иаваждаха взъ строя
рп*****ч и 1^>1*тп ра'Г)(иг;и. Нъ топа нрЬме сърбигЬ почтя б^ха
^,Л^^^инт^л я*«р«то пЬш) крнло. :^атуй даде се зааов4дь това,
123
посл^бднето, да се дръине малко иазадъ н стане фровтомъ
ср'Ьщо противвика. По тон начинъ аа лЬвото крило на ва-
шата П08ИЦИЦ, както се казва, закипЪ гор'!Ьщъ бой.
Като се даде ааповЬдь, щото резервитЬ да се нрибли-
жатъ до стр'к1ковата верига и всички да бхд&гъ готови, пр»
пгрвнл сигналъ „атака", да се хвърллтъ връзъ оротивЕика,
отъ л-Ьвия флаагъ заиииахъ къмъ центра — къмъ върхътъ
Св. Никола. Къмъ него наст&оваше 15 а рота, командувава
отъ аоручикъ Добрииова, во войивцитЬ отъ тая рота, както
и ония отх другнтФ роти, отъ бързото иастжплеяие, до тол-
кова се бЬха уморили щото, потъиа^1и въ иотъ, едвамъ при-
сппваха ; между това отъ къмъ д-Ьсното ви крило се зачу
внкъ:
— Цеитра б^гомъ, б^гомъ вапрЪдъ ! Позицията още не
е заета, но противвикътъ скоро ще я заеме.
Като чухъ тоя викъ, пратихъ запов'1^дь на капнтавъ Ка-
раиванова да иснрати 14-а рота въ боевата ливил, а иа во-
ручивъ Добрииова личио зааов^Ьдахъ, бЬгомъ съ ротата си да
заеме върхътъ „ Св. Никола " . Н'!Ьма1ие физическа възмож-
ность, обаче, да се исиълни заоов^дьта, защото войниците
б^ха капнали отъ уморлвание, а аъкъ до върха имаше не
по-ма^^ко отъ 200- -250 крачки, и то но скатъ твърд* стръ-
менъ. — Ротата, ва чело съ поручикъ Добрииова, се хвърли
наврЬдъ, но цялата не можеше да стигне до върха. Отъ
бързото настхоление ония, които йзл'Ьзоха ва върха, съ мкка
дишаха, а между това нямаше вр'Ьме вито да се чакатъ
изоставалигЬ войници, нито да си отвочинатъ.
Въ таковато физическо състояние едната часть отъ ро-
тата на поручиБЪ Добрияова се хвърли къмъ неприятелските
овоии. Тя бЬ ср'Ь|1(пата отъ неприятеля съ честа стрЬлба
отъ веригата и съ залпове отъ сглстевня строй. По тая
причина ротата яе можа да отблъсне противника изъ пози-
цията и тя се оттегли иазадъ и залегна въ мъртвото про-
странство.
Но и числото ва сърбитЬ ва върхътъ „Св. Никола"
въ това Бр11ме ве б'!^ше голямо, защото и т'1^ б'6гомъ бЬха
зае^1и укрЬпената отъ гЬхъ и безъ това силна позиция.
Сл^^дъ една малка почивка, когато изостаналитЬ вой-
ници б^ха стигва.1и ротата си, дадохъ повторно заповЪдь на
124
иоручикг Добривова, да атакува аротнввнка и орЬвземе
Нъ това вр^ие поручякъ Добрян':>въ б1|ше в'1|аакь еш
сиутепъ.: тоВ току се луташе безцелно васааъ-аататъгь- Но
■ато му се яапоини, че трЬбва да бхде хладнокръвевъ в съ
хладнокръвието си да дава примбръ ва аодчинснптЬ си, то1
събра ротата си и, за насърдчецяе па войвицнтЪ, аа чело
ка ротата се хвърли наср'1>дъ. Вобвицит!^ ори всвяко че бЬха
уиорски, юнашки и безстрашво се хвърлиха ва затФгтина
въ окопвт* противпикъ безъ да се стр^скатъ отъ откритата
но т|1хг честа стр-Ьлба отъ неприятелската ьерпга н сгасте-
пия строй. Но овустошителвнтЬ несриателсРЕн залпове и чес-
тата стр'Ьлба разркдиха редовет'& ва ротата и вакараха воЯ-
»ицит11 да трепнатъ: едни отъ гЬхъ лЬгнаха, други пъкъ се
оттеглиха оазадъ. Следователно, и тая атака остана безъ
усг111Хъ. Впрочемъ, мжчно можеше ле се пр^взематъ окопити,
ЯА1110Т0, при тая повторна атака защитницитЬ ииъ б1ха ве-
сраипснно по мвогобройии отъ нападател ит'Ъ. Раневиг& я,
уЛнти 1ЮЙННЦИ, числото на които б:&ше неизвЬстно, по срав-
нително голЬио, останаха на мЬстата си.
До като 15 а рота безуспЬшво атакува противника, за-
11ои11лахъ на 13 а рота да излезе на върхътъ , Бърдо* —
на д1;сн1) отъ 15-а рота в да съдЬйствува па последната. Но
ж^иандирьтг ва ротата съглежда е^инъ неприятелски бата-
лЯопъ, който вастл&ивалъ по дола, ср'Ьц10 лЪвил флапгъ ва
четата ма попъ Георгиева, открива по него залиова стрЪдба
и го накарва да спре движевието си и зал1^гпе въ дола.
1Сато запов1]дахъ ва пору^ивъ Добриновъ да се дърхи
на пастата позиция до втора запов^дь, отъ центра замивахъ
наедно съ полковия штабъ гаряистъ къмъ д4сния флавгъ отъ
КАЛ'1и'о се видЬше ц'!Ьлата долина п движението ва сръбските
1И1ЙСКИ,
Когато пристигпахъ па дЬспвя флавгъ на позицията, съ
ччуянанш- ]1ил11хъ, че въ първата линия бЬше 1-я друашва
г(«и1к:то доброволческата чета. Тя бЬше построева въ двФ
4тшн. Кгората линия б'1лие отдалечена отъ първата ва около
)00 КрАЧКН,
Огдна явно, че още сл1)дъ първит^ внстрЬлн храбрата
й/>Л}^ии»ячасм чета па нонъ Георгиева исчезаала. Бапитавъ
1\1лч*п11т; щтъ съглежда, че пр^дь дружината му не се
V
внждатъ доброволц11т1Ь, построява цосл'Ьдаята вх боевъ редъ
и а извежда въ 1-а линия, аа и^стото ииъ- Оказа се, че
четата, като се видела срЬщо неприятеля, и при това ва
съвършецно открита м*стность, била се отмЬстила на Д'Ьсно
къиъ с. Бабица, гд^Ьто «■Ьстностьта е по-цр^сЬчеиа и обрас-
нала съ отдЪлни дървета. Отъ къмъ това м'Ьсто се чуваха
пушечня гърмежи, при всичко че противиикътъ още не б4ше
стигналъ до тамъ. Кавалерията му само се б'Ь приближила,
но и тя б4ше още доста надалеко.
Бапитанъ Филиповъ на врЪие билъ извелъ дружината
въ боевата лиаил, защото тъвно въ това врЪме два пеари-
ятелски баталВона настдпвали — единия по долчниката, дру-
гия въ л^Ьво отъ първия, т. е. ср4що центра на 1-а дру-
жина. ВЬрнит'!! залпове и стрелбата отъ веригата на 1-а
дружина и оная на 13-а рота накарватъ противника да се
спре и залегне.
За извежданвето дружината въ първа линия, капитавъ
Филиповъ б^ испратилъ адютанта си съ донесение, но пос-
л'Ьдшя ме намЬри сл^дъ идванието ми на позицията нри дру-
;ввата.
Командира аа 1-а дружина, капитанъ Филиповъ, и тоя
на 4-а рота отъ сдщата дружина поручивъ Нишкова сва-
рихъ при поддържката на веригата.
Т'Ь и двамата стояха прааи*} и понеже се пр'^пираха
за н4що не ме съгледаха, когато се прнблвжавахъ до гЬхъ. —
Попитахъ ги за какво толкова горещо спорятъ, и то подъ
неприятелските пушечни и топовни гърмежи и въ прислт-
ствието па долеит* чинове**}. Оказа се, че поручикъ Ниш-
*) На стрвянлд 42 .Струмски полиъ" вяпвсвая найоръ Ншпповъ
каава :
— „Двъ сгоязъ правъ помежду пиъ. Няпитааъ Филипопъ 6% с-Ьд-
яалъ въ л'Ьло около 150 крачсш ХЦ1В поаиожпото па впсотатв" . . . Това
твърдение ив г-иа Нишкова не о нЬрио, завюто самш] [|ача:1ви(;ъ ив от-
ряда свари ианааанъ Фплшшиа п поручакъ Нишкова въ и ай- гол к мин
равгаръ иа боя, стояща с два^мата прави и но ,,11рв иодиожпето на ииоо-
татв", а на съвьршепно ошрато м1ксто, коне^ке ц'1)лата друл(виа бЬше рвс-
положена па плоската възвиша в пооть, отъ кацЪто протввнцпа се ииждашо
като па дзвньта.
••> На страница 43 Нишковъ твърди : „въ туй вр'Ьмв ввпитанъ Кя-
совъ Ьедашкомъ кшиа авдъ иасъ иа оцодо 100 кра^и;!! и, като 6^. равбрвлъ
Луипт^, ра>!м1.1[е1Ш между насъ сь Фпдинова ов караьшца, Еиюмна съ
1-дава п замина, бе»ъ да каже 11111110"
11р'11Д11 !1сп'п;о, 11а1ал11икът'Ь па отрида „въ топа вр-кмв" не о мица-
валъ „задъ т11хъ ка окою 100 крачкп". иа апо случавио 6'к миииъ ^ го
вовъ аастоявалъ, щото друянвата да влсглаж ваор^дъ
гхстата неприятелска верига, жоято въ това ърЬже се ияхк~
раше на 7-&00 крачки.
^ Кхд^ ще вървишъ, извика хашпаяъ Фмяповъ ва
Нишвова, до гд^то не се превземе върхътъ ,.Св. Никола' н
догл11то не се подаде сигналъ за настхплевве ? ! Независимо
отъ това, не видишъ ли, колво венряятелски колони с* но-
строеаи вече и готови за бой?
И наясгина, въ това врЪке ненраятелскигЬ войски б^ха
въ сл^дующин боевъ р«;дъ :
Както се каза поторЬ, два бата^Йона б^ха ва върхо-
вете на „Св. Троица" и ,Св. Никола". Около едннъ бата-
лйонъ бЬше въ долчинката, ср^Ьщо л-Ьвня фланп. на 1-а дру-
жина, и единъ срЬщо центра ва сАщата дружина.
Отъ тоя посл'Ьдввя баталйонъ б^ разсипана стр'к1кова
верига, ср'111цу която поручикъ Нншковъ искаше да настхава-
Осв'Ьнъ гЬзи неориятелс1Еи войски, далечъ ' задъ непрвателс-
ката батарея — ср1(що д'Ьсно1о ви крило и оо-пал:^во отъ
нея — се движеха още п^жотни части, една отъ които —
едввъ бата.1Йоаъ - се упътваше къиъ града, а другв два
се построяваха въ лц-к линви и се упатваха къмъ дясното
ни кряло — въ йнтерва-и между 1 а дружина н с. Бабица.
Тия баталйони застрашаваха да обхванатъ дясното Ери.10 на
отрадътъ ви и отр11Жагь вжтя за отстка.1ение къиъ Владая.
По-вал'!Е:во и нр'Ьдъ т1зи два баталйона, близо до с. Бабица,
се движеше сръбската кава-терия, която веч!" 6% ва едва ви-
сочина съ нашата 1-а дружина.
Сега тамъ — ва д1и;ння ни флавгь — вече се не чу-
ваха пушечни гърмежи, — с.1едоьателно доброволцит^Ъ на
попъ Георгиева б4ха вече напустналв н тоя си постъ. —
Друга незначителна кава.1ервйска часть се движеше срЬщо
^ашето л^Ьво крило между върхътъ дСв. Троица" и р.
Конска — която часть застрашаваше да обхване л'^вий флангъ.
Най-нос.1'!Б, една невриятелсва батарея б^ расноложева срЬщо
нашия дЬсенъ флангъ.
Тая батарея започна да обсипва съ своит* гранати час-
титЬ отъ бр'^зБишЕил отрядъ, когато се упхтихъ отъ върхътъ
той не бп «о:11ал'11 да чуе и раяборе, посрЬдт. омушитвдиитЬ топовни п
пушечни п.рмвжи „.тумптЪ, раямЬненп помежду него — Нпшкова п Фи-
лаиова е а караница".
,Св. Никола" за д-бсаия флангт. — при 1-а дружина. Друга
горска батарел б^ расположева цри брюаишко-трънското
шоссе — ср'Ь1Ц0 лЪвия ни флангъ.
Тня двЬ иеорилтелски батареи аоражаваха нашпгЬ войски
съ кръстосанъ огънь, като стр^ляка даже съ залпове и по
вашата верига.
Въ горния редъ неприятелските войски се подаваха
напр^дъ, но пустнагитЪ нЬколко залпа отъ 1-а дружива и-
13 рота отъ БдинсЕия иолкъ накараха сърбит')) на д'{1сния
ни флангь да д^Йствуватъ по-прбдцазливо.
Отъ д4сБия флаигъ се опятихъ пакъ къмъ центра, гд^Ъто
пушечната стрЬлба и отъ цв^т^ страни аше страшна. Пх-
тьомъ мивахъ покрай 3-я рота. На зададеннт* ми няколко
въироса на командиря ва тая рота, водпоручикъ Т., послед-
ния, крайно смутенъ, ая отговори сбивчиво, поето обстоя-
телство ми направи впечатлевие. Въ последствие капитанъ
Филиповъ ми разказа за причината на това смущение ва Т,
сл4дующето :
— Щомъ отряда вр^крати вастдплението, залегна и
откри огьнь, младия подноручикъ Т. се обърна къмъ меве съ
такова заявление:
— Где е капитанъ Кисовъ? Защо не се вижда? Где
СО е скрилъ той '? Неговото мЬсто е тукъ, госводинъ капи-
танъ, тукъ, заедио съ васъ, въ първата линия, а не да се
намира отдире, на вочтителво растояние ! Азъ го искамъ тукъ,
продължилъ Т. Тукъ да го видя. Или неговата храбрость
състои само въ това, въ мирно време да оскърбява слаби-
те? .. . Сега да покаже своята храбрость ! . . .
— Колкото повече говорЬше, продължи Филиповъ раз-
ваза, толкова гласа на Т. се новиозаваше, подъ кръстосания
01"ьнь на вепринтел ските куршуиа и гранати. Необходимо
беше да се даде възможность на младия подноручикъ да от-
влече вниивннето си отъ ужасната действителность, за това
азъ ве спирахъ нотока на веговата фялипика. Но когато под-
норучикъ Т. вече излезе отъ предела на позволеното, при
това още въ присжтствието на долнигЬ чинове, азъ счетохъ
за нужно да го накарамъ да млъкне :
— Капитанъ Кисовъ, извикагъ му азъ, продължи Фи-
липовъ, командува полкъ. Не е ваша работа сега вий да кон-
д^встЕнето ва аолковоя кои&идирь. Ваша работа
е X» вонавдувате ротата см.
— Не б^xа се в»11нн8.1и н 10 нивути, посл-Ь това, в
кж1 се аоказахте отъ лЬвл сгрвва на ковь, като ар^кладно-
цгиво Ааднте до самата лшия ва стр1^ковата верига.
Като вя вйд-Ьхъ още отдалече, не се етърп^хъ отъ
ве кажа на Т. и^дующето:
— ' Подворучикъ Т. вий искахте да видите аолковил
наадирь. Ето го ар^дъ васъ.
И подпоручиЕЪ Т. до толкова се засрами, щото флъ
девь иаб^гваше да се ср'&щаать аогл'!Ьдит{! ни, свърша раз-
каза си Фнлисовъ.
НашигЬ части въ цевтра и ва лЬвия пн флаигь зае- I
маха шщата си позиция. Но и противоикътъ не се мър-Я
даше отъ мЬстото си. Саио овзн бата.1ионъ, ЕОбто бЪше вг^
долчивката, започна полека да се подава напрЪдъ, а други
около дв4 роти, предшествувани огь верига, се появиха ва
радомирското шоссе, като пи заеграшаваха да ударя1'ъ впШ
.1*вия пн флангь. Щ
По-назадъ — къмъ трънското шоссе — бЬха расположенн_
горскнт^ веирвятелски орхдия, които обсипваха вашата по-
зиция съ гранати.
Отряда нв б'^ расволоженъ въ една гЬсна и пр^а&с-
ната (между 13-а рота отъ Бдивскня оолхъ и оърва лру-
жива отъ Струмския) ивица па растояние повече отъ 2 ки-
лометра.
6ъ центра и на лЪвве ни флзнгь нашитЬ войски во-
дяха ожесточенъ бой, Каоятааъ Фудулаки възс%д8а.1ъ на конь
и съ цигара въ уста, обикаляше позицията я насърдчавагае
войвйцитЬ, които испращаха в'Ьрпите си вистр'к1и по неори- <
ятеля и го караха да се крие въ овопит'Ь си. ■
Истина, неприятельгь вя обсипваше съ дъждъ отъ кур-"
шуии, 110 благодарение па обстоятелството, че сръбскятЬ вой*^
пици не се ц'6.1']^ха, загубит'!^ ни 6'Ьха до сега сраваителвД
малки. Капитанъ Караиваповъ о вр'1^ие испрапцк 16 рота
ср'1що ненрияте.ш и съ хладповръвието св и личвия си при-
н^ръ насърдчаваше подчиненигЬ ся. — Капитанъ Ангеловъ,^
който се намираше на л^вня флангь ва позицията, като съЯ
глежда една часть сръбска вобска около града, конто се '
приближавала къмъ върхъгъ .Св. Никола", и масса неори-^
ятелсви обозъ, доближава Се до ротата аа подпоручикг Ни-
колова и искомаедува „огъиь". Пом^даия, обаче, грубо за-
6'Ьл{)зва па Ангелова, че той н'Ьш& право да се мЬси въ
чужда рота.
— Ето ротата иа равения подпоручякъ Цековъ, мо-
жете нея да Еомандувате, му казалъ подооручиЕъ Николооъ.
И Д']Ьйствителво, въ това вр'Ьме билъ раненъ въ главата
подпоручикъ Цековъ. Тогава Ангеловъ нскомандувалъ на ро-
тата .огьнь" противъ настдпающата сръбска пехотна часть,
а когато тя, распръсеата, се скрила задъ върхътъ „Св. Троица",
испратклъ Н'Ьколко ^алпа н върху аеприятелскил обозъ. Въ
тон обозъ се заб'!Ьл^Ьзало, още сл^дъ първит'! залпове, силво
движение и пъркотия, а подир* цЬлия обозъ се разб^галъ,
Заб^л^Ьипаше се, че неприятельтъ д^Ьйствува нерешително,
но не вследствие вашия вЬренъ огъпь. Отъ расположението
му се виждаше, че той имаше паиЬренве да оврхжи отряда
ви и го унищожи. Неприятеля бЬше отдавна разбра.1ъ, че
при отряда ми нямаше нито артиллерия, нито кавалерия и
повйдимому знаеше добрЬ численния съставъ на бр^заишкия
отрлдъ, отъ донесенията па споменатит'^ трима кавалеристи,
които наблюдаваха за движението ни.
Това, на гледъ, нерешително отъ страна па противника
действие и неговия безпорядъченъ огънь, въодушеви пашитЬ
войници. ТЬ испращажа своитЬ в'!§рни вистр^лн по неприя-
теля, прикачаха па сърбигЬ разни унизителни епитети, като:
лали, кукувици, ватракаджии и други такнва, и чакаха обш;ия
сигналъ, за да се хвърлятъ въ атака. — На позицията се
чуваха п'11сни. Но, когато ненрилтелската артиллерил заго-
воря съ свол огнеиъ езикъ я гранатитЬ започнаха да се
пръскатъ въ расположението на ротитЬ и наяасятъ чувст-
вителни загуби ; тогава се заб^лЬжи едно униние, и започ-
наха да се исказватъ съжаления, за гд{>то при отряда ни
нямаше пито артиллерия, пито кавалерия.
— Ехъ, защо не ни испратятъ и намъ артиллерия н
кавалерия, казваха войннцит!^, та тогава да покажемъ на
тия свинари, какъ се билтъ българите 1
Сл^лующето обстоятелство, обаче доде та усили унини-
ето на войницнг!^.
Щомъ се подкачи пушечната етрЬлба, радомирската опъл-
чрнска дружина б* подведена на 350 — 4:00 крачки къмъ бо-
9
130
евага ашйя ш уасао-Шцоа п една яллвя долчинха. Ьъ та
Д1ХПШВ& жавааата дргжнаа бЬше съвършенво запазена от
■впршпслесаН пушечжв прмехн, но не по-постЬ и отъ~
шгарпггелсжмгк орадайва навесни вистр^и. НЬколко гра-
шя бгЬлл паднал Диао до расаоюжсевето па опълчеисквта
дружааа ■ п своа тр^съжъ и брънчевието на парчетата
ат проашедоха солно ваечатлеяне оа неиирисалагЬ баруть
опдчевца. НЪаон отъ пос1*днигЬ даже б*ха се нустааш да
ФЪгагц 00 благодарение ва евергиата на подпоручикъ Мк-
тоаа ш веговяя поиощникъ подпоручнкъ Матничева редътъ
бЪве установенъ въ дружината. Когато, обаче, почти едеоврЬ-
мекно, дв^ гранати се пр-ьскватъ въ цевтра на дружината
н аараняватъ в убнватъ няколко опълчонця, въ дружината се
■сепва страхъ и тренетъ.
— БЬгайте, че сърбитЬ вя нстепаха, се зачуха гласове. '
— БЬгайте да си избавииъ живота, завикаха други.
Всичките опълченци се пустнаха да бЬгатъ.
Коиапдующвй друавоата, подпоручикъ Мнтовъ, и Матин-
чсвъ съ револверъ въ една рака и шашка въ друга ее ста-
рапха да ивдържатъ опъ.1ченцит^. Но ва васочевнт'^ отъ на- |
ча1гттт> сркщо ииъ револвери онълченцигЬ показваха щи-
гсопгтЬ ги. И само слЬдъ н;5въаредно усилие на офицерит^н
калроквтЬ долни чинове по-гол1а1ата часть отъ т^хъ (опъл- |
чспиитЮ можаха да се върнатъ въ строя и со въдвори въ ,
друлошатн р1'Аа. ^
Таи, именно, безредица въ опълчеаската дружина про-1
И11И«л<> тпърдЬ лошо впечатление на войаициг'1Ь, особенно па
п|1И«<, които бЬха кзелали участие въ колоиншкия бой.
11'1. Г01Ш ирЬме дойде при мене единъ боппикъ, отъ ис- .
11Г)йТ1)ИИ'1"|| 01ЦГ ичера по направление къмъ с. Кошарево въ '
||а1('Ь1>Л''*| и 'ХИ «^'ьобщи, че действително кънъ казаното ссдо
Лкли гг димжалн иеприпте.тски войски.
Лиъ самъ съ очйт^ си ги вид'Ьхъ, прибави той, е9 I
надг. 01М Линръ се дввжатъ сърбигЬ, я конинкътъ показа съ
||«н11 110 пипраиленне кьиъ западъ отъ Брюникъ.
Л|)'|. на-жо иЬрвахъ па това съобщение аа конника я
Т(1 1||| мч очуди; само очудилше ме това, че се 64 наиЬрилъ
ндинъ ноннинъ. «ойти инЬсто да тръгне, по примера па ка-
»»Л1»|1И<ч'Ит1|, да гьрси ескадрона ся, се рЪшилъ да търси
мене и да ме намери, и то гхк^ — На самото бойно поле.
Азъ оохвалихъ кавалериста и га оставихъ прн себе си.
Въ това врЬме артиллерийсяия и пушечния н отъ двЬтЬ
страни огъаь &Ъ достигналъ най-гол4иоти си развитие. Гра-
натите '1'оку се пръскаха въ редовет']^ на отрнда и искарваха
отъ строя много убити и ранени, които се посяха отъ са-
нитарят'! па прЬвързочпия пунктъ. СлБдъ като обиколихъ
центра и лЬвия ни флангъ, азъ се опжтихъ къмъ възвишеп-
ностьта ,, Бърдо". Отъ тамъ се виасдаше располошеннето почти
на ц'Ьлия отрядъ, тъй САщо и онова на противника. Но какво
ставаше на нашигЬ флангове — особеяпо ла десния — не
б'Ьшс известно, защото при отряда нЬмаше кава-черия, която
да наблюдава за движението на противника. "Прочее, трЬб-
ваше да се дЬйствува по-р'&шителБО, догдЬто противника още
не 6'Ьше пи заобико.111лъ. Но какво можеше да се направи
съ малобройния ми отрядъ, числепностьта на който още се
намали съ ц'Ьлата доброволческа ч:ета, иочти съ половината
опълченци отъ радомирската опълченска дружина, конниг!)
жандарми, които бЬха останали при отряда, и най-послЪ
коннитЬ доброволци — радоинрскигЬ граждани? Въ вс^Ьки
случай съ повЪреняил ми отрядъ не можеше да се дей-
ствува настапателно и азъ р'Ьшихъ да дЬйствувамъ отбра-
нително. Въ такъвъ случай, при усиления напорь на про-
тивника, отряда можепш да отстдпи отъ тая позиция па
друга и съ това щЬше да се постигне цЬльта — да се за-
държи противника. И за това рЬишхъ да оставя па лЬвия
флангъ и центра 2-а дружина отъ Струмския, 14-а в 15-а
роти отъ Бдннския полкове и опълченската дружина, които
да се държатъ въ отбранително положение, а останалит'!^ дв'Ь
роти отъ дружината на Караиванова и ротата на подпору-
чика Гешева да испратя на крайното ни д'Ьсно крило, ср']Бщо
вастхпа[!шит']; тамъ ненриятелскн |баталйони, които ни зас-
трашаваха да ударягъ въ дЪсниягъ ай флангъ и ли отр'1.-
жнтъ пдтя за отстьштение къмъ Владая— София.
Съзнавахъ, че приетото рЬшение б-Ьше твърд'Ь риско-
вано, защото противника можеше да отблъсне слабата 2-а
дружина, която оставаше безъ ноддържка, а подиръ това да
се нахвърли яа центра ; но затуй то отговаряше на възло-
жената на отряда задача :
— , Жертвувайте отряда и пр."
I
Штабъ-гарвиста бЬ вспратен-ь да ор^даде заповЬдьта пя
на капитавъ Караииапова, да испрати дв'кгЬ роти па д'Ьсния
флавгъ. Но едвамъ б^ направнлъ вкколко Брачки, той се
сау^ в ни обърна внамавнсто въ л^во къиъ с. Конско.
— Господннъ касвтавъ, еВ ги сърбигЬ!
Азъ устремихъ погледа си, по увазаното ваправ-тение,
на възвишенностьта къмъ с. Конско, гд'Ьто и вид^Ъхъ масса ,
хора, които се спущаха къмъ р^^ката. Оказа се, вцосл-]Бдствие, Я
че тня хора били зрители отъ ближнитЪ села. Въ схщото ™
това вр'!Бме противвикътъ аапочаа да тЪсаи малобройната 1-а I
дружина. Артиллериата, въснолзувана отъ обстоятелството, че ■
еий нямахме такава, се приближи на 1200—1500 крачки "
в ни поражаваше, безъ та да се нодвъргва на опасиость. ^
ОбходиигЬ баталйовй започваха вече да ст'{1гатъ обхващаю- Щ
щин крлгъ. Капнтанъ Филиповъ испраща 50-60 воЙЕШка,
подъ командата на едного отъ офицервт^, да оротиводЬйст-
вуватъ на обходнит'6 баталйони.
Прв описаната по-горЬ обстановка можеше ли да се
задържи мпогоОройпия протнивикъ, тогава когато отряда бЬше
вече окражеаъ отъ тритЬ страни? Очевидно не. Затуй рЬ-
шихъ отряда да отстдпи отъ Бр^Ьзникъ и завземе втора по-
зиция- Съ това се достигаше ц'6льта: , Задържайте про-
тивника".
Неприятельтъ, който б^ше вече по пдтя яа Сливница,
се задържа отъ да се присъедини къмъ сливнишката армия.
Повече жертви отъ страна на брЬзнишкия отрндъ б^Ьха без-
полезни. Дадохъ запов'Ьдь ва штабъ-гарниста да тргби:
„вситаи отстжпления". И отстдплението се започна аодъ
прикритието на 4-а дружива отъ Бдинския полкъ, която по- Я
сл'Ьдня отстхпи. ЕдповрЬменно почти отстапи и дружината Щ
па капитана Фудулавя. Последния, макаръ и да бЬше зл4
равенъ въ крака, не остави строя. И
Десния флангъ па отряда отдавпа б^ше започналъ да"
отстАПва, когато лЬвия и часть отъ центра продължаваха ^
ожесточения бой. Отъ честата пушечна н топовна стр'&лба Л
сигналътъ ,,отстдпление'' ве бЬше чутъ. Затуй исаратихъ
штабъ-гарниста къмъ центра, отъ кждМо се повтори сиг-
нала, &1'Ьдъ който общото отстапление се започна. При тона
отстаплението ставаше тъй редовно, както на учение. Въ
веригата всЬкой войникъ се спираше, ирнцЬлваше се и то-
133
гава спущаше ударника. Впрочемъ, другояче и не можеше да
би-А^, защото противникътъ съ гАста верига настъпваше, вакто
се каава, по петитЬ ни на 100 — 150 крачки. Повтарямъ,
редътъ въ вр4ме на отстдплевието бЬше пълеаъ. Нд азъ,
испов4двамъ си го, бЬхъ редоволенъ огъ това бавно отстъп-
ление*), толкова повече, че дротивнивътъ на дбсния ни флангь
енергичао ар'11СЛ']Ьдваше отстгпавшата, слщо въ пъленъ редъ,
1-а дружина, а обходниг^Ь на дЬсното ни крило баталйони
застрашаваха да ни прЬсЬкатъ пмтя. И азъ съ стиснато
сърдце гледахъ часъ по-скоро отрядъгь да изл'Ьзе отъ об-
ходното движение па нротнЕпика. Но за жалость, това ре-
довно отстдпление не много трая. Когато дружинит4 започ-
наха да отстдпватъ, опълченската дружина б^ше обхваната
отъ такъБт. страхъ, щото се пустна да б^га съ викъ: ,,ис-
тенаха ни тЪа ироклетя сърби''! Като на зло, въ това схщо
вр'Ьме се пръсква падъ самата дружина една неприятелска
шрапнель. ВсвчбитЬ старания на офицеритЪ в на кадровите
долни чинове да докаратъ въ норядъкъ оиълченската дру-
жина, останаха тщетпи. Опълченците се распръснаха и из-
лЬзоха отъ рдцЬ]'^ аа началството си. Но най-лошото бЬше,
че тЬ (осълчепцитФ) въ вр'6ме на бягството откриха огьеь
по направление къмъ неприятеля, отъ кхд'Ьто отстховаха на-
шит'6 2-а и 4-а дружини, и стреляха, безъ да се цФлятъ —
вървешката.
Разбира се, тая безнорядъчаа стр4лба, куршумигЬ отъ
която падаха връзъ нашитЬ отстхпавши войски, прядружеиа
съ викъ: , бягайте бе, сърбнгЬ пи обиколиха!" произведе
своето лошо дЬйствие на другрп"Ь войници, еоито до това
*) На с,Ь1ца.та стравица 43, г-нъ Нишповъ кавва, че пачадиикътъ
на отряда йилъ ка^вдъ иъ негово присл^тстине, че бидъ ое боидъ отъ упо-
ритостьта на ло9>1и11:11т1), та бо^ъ яштратал. аапов1\яь : „по-скоро дв от-
ст.ьпиать", като слицеир^шенно „аапов'11далъ да напомнптъ ва вовншсотЪ,
че това в д'Ьй(;Т11Итвлонъ бой, оъ боеви патрони, а не съ праздвя".
Пстпна е, чо иачнлнвкътъ на отряда се бояпоковшв за лЬвпп флангь
и за цептра на отряда, поноже, когато со дадо спгпалъ за от стап ленив,
отъ ш^ма ИВ нушечнв-гВ п госшпип гърменш, тоя спгаалъ не е бнлъ чутъ.
Затова началвппв иа отрнда ие ^^вповЪдь бК аспратпль да отстжпаатъ по-
скоро а да наномиюватъ ла войииднтЬ, че това било дЬЙст вит елен ъ бой
и нр., а бЬ звсюц-Ьдвлъ на гарнпстп Ив. Петковъ да се првбдажо къ^дъ
центра и посл'Ь кьмъ дЪкия флавгь и да тр.кби повторно оигвадъ за от-
стлпленпв. Скщо е истпна, че начадникьтъ на отряда ое безпоноошв и за
бавното ототжплоипв, защото се опасяваше отря^ьтъ дв не бждв обхвв-
наг1> отъ фланга □ уинщожень. Както за. упорството нв вей[1Ш1ат11 в бав-
ното имъ отсткнлевие, гъП ехщо о за спгнала, яачадпяка на отряда ог-
аосл! е говородъ въ орноктствието на офицерат^, но не въ врЪмв ня боа.
вр^Ьие отстлаваха въ пъленъ ред-ь. ПослЪднигЬ се пуанаха
да бЬг&тъ. Въ това врЬне азъ се вамярахъ ва познцнлта
задъ върхъть .Пърдо". 1-а дружина отдапня бЪ започвала
да отстлпва, когато дружиаятЬ иа Караиванова и Фудулакч
продължаваха да се биятъ. Като врд'Ъхъ това бягство, уда-
рихъ коня и стигнахъ ротата на подпоручикъ Гешева ко-
муто зааов-Ьдахъ да разсипе ротата въ верига, иодъ при&ри-
тнето па която да се събератъ н построатъ отстхпавшит^
войници. Ний упогр*(Зихме гол4мо старание съ подпоручикъ
Гешева да снремъ вовницит'Ь, но трудътъ ви отиваше на-
пра^)дно. Когато пъкъ неприятелската артиллерил се въсаачи
на възБишенностьта — позицията иа 1'а дружива—н почва
да испраща своит* в4рни вистрЬли, отстлравпгит* се рас-
пръснаха тъй, щото положително в4маше възиожвость да се
спрАтъ и събератъ. На това много помагаше обстоятелството,
че войницигЬ бЬка разсипани, както б'Ь казано по-горЬ, по
фронта ва една дълга, тъпка и прЬвхсната ивих^к, така щото,
щомъ се започна отст*цлевието, гЬ изл*зоха отъ ржцЬгЬ ва
началството.
Когато отстхпавшигЬ на д'Ьсното крило нойввцн изля-
зоха отъ неприлтелс[ЕИ)1 кр&гъ, който кн обква1цаше, н'Ькои
отъ тЬхъ се нустваха на л^во, по направление къиъ с. с.
М'1)П1ица Владвя, споредъ както 6'Ь заповядано. Но непри-
ятелската кавалерия, която бЯше въ това врЯме ирЯдъ с
Расинкъ, откри по гЯхъ, огь далеко, стрй^ба и ги навар:
да взематъ въ дЬсно. Огд'1!лни хора, обаче, усп4ха да с:
нроиъкнатъ, въ сап^ого число и капитанъ Ангеловъ. Нос-
лЬднил прЯзъ нощьта вристигналъ съ около 20 войника въ
с. Княжево.
1
<
XIII.
^омлчиxме се да спремъ распръснатитЬ впйиицн,
гато отрндътъ излЯзе отъ сферата на неприятелските
вистрЯли, да ги съберемъ и заеиемъ нова иозиция,|
Но всичкото старание бЯше напраздно. Гласътъ на ва-|
чалството оставаше гласъ попнющъ въ пустинЯ.
Въ това врЯме отряда имаше форма на вЯеръ]
(в'Ьтрило), дръжката на който се заключаваше между об-]
ходпигЬ аеприятелски войски. Тая Д2)'ьжка състоеше отъ вой-
вицигЬ Струмцв и Бдинци, а другата часть на вЬтрилото —
опълчеацитЬ отъ радомирската оп-ьлченсва дружина. Четата
иа попъ Георгиева ие се чу, нито видЬ, на кад'6 отиде.
Понеже опълченците отъ радомирската дружина б4ха отъ
радомирска околнл, то т'6, сл'%дъ нз.1Изанието отъ неприятел-
с&ия обходъ, се упатиха право за селата си, както б^хл на-
правили това и ония отъ изворската окодия. Но най-лошото
б'Ьше, че т11 увлякоха подирЬ си и войницигЬ. На послед-
ното обстоятелство иного способствуваше прЬсЬчената мЬст-
иость. ГолЬмо усилие употребяваха офицеритЬ да събератъ
распръсналитЬ се войници. Лзъ лично стр'Ь.|1ахъ, съ цЬль на
заплашвание, върху войници, които се отдалечаваха отъ нхтя
и които не слушаха или се преструваха, че не чуватъ за-
повЬдьта Мй.
Споредъ заповЪдъта, поверения ми отрядъ требваше да
отстжпи на Бучино^Владая. Но предъ иидъ на това, че
войниците се беха разсипали и н']Бмаше възмоасность да се
събератъ и да се заеме нова позиция, решено бе останките
отъ отряда да отстдпятъ нрезъ с. с Велковци— Богдановъ
долъ и да излезатъ яа София — Радомирското шоссе при
с. Вела вода. Когато пристигнахме на това шоссе, часътъ
Йе равно 5'/2. Отряда състоеше отъ около 300 — 400 чело-
века. Виждаше се, обаче, да идатъ още войници, които едваиъ
си влачеха краката. Когато отрлдътъ бе стигналъ успоредно
съ с. Батановци, заповеда се на подпоручикъ Топузова, да
вземе съ себе си единственвия осганалъ при отряда конникъ
и неколко войника, да върви по направление къмъ с. Нер-
никъ и твърде осторожно отъ далеко да разг.теда дали дей-
ствително сърбите са стигнали въ това село. За резултата
иа разузпаванието, заповедано бе подпоручику Топузову да
съобор своевременно.
Не да-течъ отъ р. Струиа ме настигна едипъ еонниеъ,
на когото коньтъ едватъ вървеше, и ии подаде една теле-
грамма съ следуюшето съдържание :
— Отъ София чрЬзъ Владая — Бучнно идатъ за васъ
4 четири-фунтови топа, които сега сл тръгнали отъ София
и които ще ек въ ваше расположение*). Енчевъ.
*) Ца страница 41 иъ кнпгвта цСтрумский пойкъ" Нишковъ двшв
(въ заб^л^жка) :
13в
Псаращ&1а ни се оржлил, когато отъ т'Ьхъ вече 11'Ьмаше
Какалеристъть ни каза, че когато ме търсвлъ да ми
арфдаде телегранната, н!бон отъ оставалите назадг войонцн
ку би^1и казала, че азъ съиъ бнлъ отсгспилъ за Влал&а пр^ъ
Перникъ, та аатуй се билъ уштилъ кълъ него село. Но щомъ
се вгскачилъ на възвишенвостьта и видЪлъ оеарнателската
кавалерия, която идЬла отъ кънъ с. МЬщвца, ао посока въкь
Перникъ, поБървалъ на д!^сно и ме шл%рвлъ.
СърбигЬ въ Перникъ и полубатареята въ опасность да
не попадне въ пл'Ьвъ\ За да се взбави отъ опасвостъта,
която я застрашаваше, азъ пр'1{дложйхъ пл кава.1ернста го-
л'Ьиа награда, ако той снолучн ц» се промъкне прЬз-ь Пер-
вйЕъ или друго м^сто и предаде една записка на батаребуид
командирь.
— На драго сърдце бнхъ отишелъ, госаодинъ капвтавъ,
мв каза конннкътъ, но коньтъ ми е съвсЪмъ уноренъ и от-
падналъ. Иижте го, той едваиъ си влачи краката.
И наистина, Бонь1'ь 6'Ь съвеБмъ отпадва.1Ъ.
На шоссето се спр'Ь отряда съ цЬль да си отпочннагь
воЪищятЬ в да се доближатъ остяналигЬ аазадъ. ВойницитЬ
имаха голКма нухда, обаче, не само отъ почивка, по и отъ
жраиа, »ащото повечето отъ тЬхъ още отъ иииа.1Ш1 день ве
б11ха турнали и троха хлЬбъ въ устата си, а бФха издържали
„Когато отстл,п11&хмв, ш1Д'Ьхме ба1'<1ре>1та по шоссето Бр^вишси — !'&•
доивръ, конто, кито шом1' водЬла отст.т.илеиието нИ, иъ иълоиъ рциъ ит-
от.ьпиаше и иопече я ио пилЬхме".
Горнато ]'и'ьрло11но на майоръ Нпшкоиа но е ЕгЬрио, за1цото бата-
ро»та, колто 6Ъ тр1 гиала, оть Софин ю.мъ 10 часа сутриньта, („сега с.т,
Т1)'ь1налп" се казпашо вь телограммата ла каипгаиь Енчопа) нЬмашо фи-
цическа иъаможность иъиъ И часа иослЬ пладнЬ, да ирпстпгне на 1'а^ю-
маръ — ^Б [1113 1ШП1 кота шоссе, блазо до полето иа срансекаето, ж |1ода1)Ъ ниК!!
иъ рпсъ да отст.т.ив.
Ето какво е пясалъ отоос:]'^ тю тол в1)Просъ капнтвиъ Ангеловь,
учаотнакътъ въ бр'Ьзниш1и)н йой, на бпвшия начвлни1:ъ на бръзнпшкия
отрядъ !
— .При ототл,[18анвето ни ва СшЕнш, наиЪрихъ капитанъ 'Рудулакл
иъ Пернппъ, че ей прЬаърува ранит-Ь, а мвж.гу Цт.рква ц Владея, 1:'ьи'|.
8 часа вечерьта ерЪщцахт. нЬколсю квиилериств, конто бпли ироиодснп
отъ норучнкъ Ханджпева да вп търсять Есато началнаиъ на отрием. На
самин нръхъ, до ВладайскитЪ ханчета, около 9 часа вочерьта, 1:р11шнахь
батарвнта на поручвкъ Шишкова състояща отъ 1 ор.1,дш<, □, мвслн, Ц-вн
ескадронь кападерая на норучикъ. Ханджпвва, на коПто раока:|ах-1, за
случилата се катастрофа съ отряда. Сд^Ьдъ това, помпя, артиллеринта се
нъриа съ мене въ Княжево.
Ангедовъ.
една тЕ('ьрд'Ь ожесточена битка съ противникъ 3-4 акти по-
многоброепъ, съ артиллерил и кавалерия. Въ тая битка пад-
наха иаого убити и ранени а.облестЕи български синове. На
бойното ооле б^Ьха оставени отъ вобцицит^ повече отъ 50
убити, 280 ранени и оеоло 50 пл'Ь11еви ; отъ оаъ.1че11ЦИТ']Ь
же 25 ранени, а числото на убитнтЬ отъ т'Ьхъ остана веиз-
в-Ьстно. Противникътъ имаше ее малко ранени и убити, за-
щото нашити войници яе пущаха куршумит'!) си ва в'!Бтъра.
Въ бр'6знишкия бой всичкит'6 офицери се отличиха съ
похвалното си поведение. Хладнокръвие, храбрость, самоотвер-
женность и ум^пие да водятъ войницитЬ си въ бой — ето от-
личителнит'6 качества на офицеритЬ отъ бр'Ьзнйшкии отрядъ.
Т4 — офицерит^Ь — виждаха, оценяваха нашето спрямо не-
приятеля положение. Още по-добр1) т^ знаяха нраветвенпото
и физическо състояние на подчинените сн, та аатуй удвоя-
ваха своето старание да повдигнатъ и да поддържатъ въ
отряда военния духъ, като д^йствуватъ съ личния си при-
мЬръ на храбрость и самоотверженность, ВойницигЬ отъ своя
страна се стараяха да подражавате началството си. ТЪ всички
— офицери и войници — -дружво, като едвнъ човЬкъ, папрЪ-
гаха посл^лнит^ си усилия да срЬщнатъ врага както треб-
ваше. Наистина, отрадно явление ! Драго бЬше на човЬка да
гледа, съ каква неустрашимость, съ какъвъ ентузиязмъ мла-
диг11 офицери, безъ да обръщатъ пи паб-шалко впииание на
огненит^Ь уста, които бЬха зинали за да погълватъ жертвигЬ
си, вод'Ьха въ боя още по-иладит* си войници. Кдинъ отъ
офицерит1) расказва ва войницит'6 разви епизоди, другъ пЬсни
и'Ье, трети, съ цигара въ уста, ходи по участъка си и то
на 150-200 крачки отъ противника, ободрява войннцит-Ь и
ииъ показва кхдЬ и кавъ да се ц'Ьлятъ.
— Юнаци, куршумите не прап\айте за зелевъ хайверъ;
то е дадено на сърбитЪ, а вий гледайте да удряте въ ко-
кали и м^со, казва единъ отъ офицерите на войниците си.
— РЬдко стрЬляйте, юнаци, не вземайте примЬръ отъ
противника. Той хвърля куршумите па ветъра, ободрява
другъ хората си.
— Ха тъй, тъй Юнаци ! виждате ли, какъ бегатъ на-
задъ като зайци? . . .
Но какъ може [фи т&къвъ упадъаъ на духа, какъвто
б4ше оцисааъ 110-гор'Ь, да
вицитЬ^ би амта.1Ъ оЬкой.
ПидоОеяъ въпросъ обаче може да зададе само оня, който
ве е участвувалъ въ бой, който пе е испвтва^гь онова чувсгво,
което вънъ огь боя ве се нспитва никога, и което перото не
може описа. Да, това е в^^рво. Колкото войниците оть едва
войскова часть и да св паднали духомъ по разни причини,
тЬ, когато вачалппкътъ ижа достатъчна иора.тпа сила да
д^Ьйствува иа душата имъ, Еогато ги увлича съ своя личенъ
1фим4ръ, когато той е споеобеаъ да имъ вджхне своя духъ
и своята воля, — тогава 'Л, во^ивтщтЪ, съ пламнали очи,
въ единъ истински момешъ па самоотричанае, по махванн-
ето па началника съ рхка, по мигвавнето ^иу съ око, се
хвърлятъ въ огънь и вода.
Тъй б-Ьха подЬйствували офицерит* ва подчинените си
войници въ бр:Бзнишкия бой. Ц ако числсннил съставъ па
бр'Ьзпи1П1:ин отрядъ б'Ьше попе наполовина отъ неприлтел-
СБИЯ (съ артиллерня и кавалерия), то можеше съ ноложи-
телность да се каже, че резултатътъ огь този бой щ^ше да
блде съвършеппо другъ.
Отряда отст&пи подъ патиска на численноетьта на про-
тивника сл4дъ единъ ожесточенъ бой, койго се продължава
повече отъ 3 часа*). Отстапи отряда, но задържа цЬлата
дивизия на полковникъ Тоааловича при БрЬникъ до 10 '/:а
часа сутриньта на 7-Й Ноемврий, а когато та тръгна за Слив-
ница, принуди се да остави отъ дивизията въ Бр']Ьзникъ: 1
нолкъ п'!Бхота, горската батарея и часть отъ кавалерията си.
Бъ врЪме на почивката при село Б'Ьла-вода, офицерите
бЬха събрани на съвещание, аа да се произвесатъ върху
въпроса : на к&цЪ да отсткпи отрядътъ — къмъ Перникъ-
«
") Стрвница 41. Поручикъ Нисцковъ, който аЬтв и&зиачеиъ да ко-
маилувв 2-а лружаиа □м'Ьето раийнол канотвнъ |I■уду^ака и коВто 11р1|Д-
сг&вя иъ полка общо оипсации аа дЬбитвието иа тал лрун^ииа въ битквгЬ
каииа;
— „Ожесточения бой ира ВрЬаникъ трая оноло лвл чаоа", а въ съ-
чинението си „Струмскпй полкъ" 1т8П0 :
— „Сл^дъ една ожосгочвиа 20 минутна борбв, началннпътъ на на-
пш» отридъ дазе скгналъ яа от':т,Т1Пле1Шв". Капцгапъ Баравваиовъ, жо
воиандхрь на 4-а дружина отъ Бдинскп» нолкъ, каана ;
,,Сл'Ьдъ три часа боК съ иенриатолн, н^нЕо^иш пхти [то силепъ,
лруишната отсглпп подь крт.стосанъ огьвь, както отъ правни, Т1.й в огь
лЪяпи флангъ, тъй като сърбпт'!) заеха, но отстои напи ето на 1-а в 2-а
дружини отъ Струмски полкъ, нашигЬ флангове "
Сифин, или Радциирь. Всички сч исказаха оъ сиисъль, че
не е възможно да се отсглии къиъ София.
— За кжд^то заповЬдате, тамъ ще вгрвимъ, каза ка-
иитанъ Фйлиповъ. Но менъ мн се вижда твърд'Ь рисковано
отрядътъ да отстхпи за София, толкова повече, че сиорел'ь
донесението на кавалериста сърбитЬ еж стигнали до Иер-
никъ. Да пр'Ьдположииъ, че ние ще си пробиемъ п»ть за
София, продължи Фйлиповъ, но ако противни кътъ ви арЪ-
сл^два, Еоето е и вЬроятно, ние ще трЬбва съ бой да про-
дължаваме пжтя сн за София, а между това физическото и
нравствено състояние на войнидит* съвсЬмъ не гарантира
испълнението на тая задача.
Наистина, тия взглядове на офицернт-Ь б'Ьха твърдЬ вЬрни.
Азъ съзнавахъ това твърл* добр^ и при всичко това р4шихъ
отрядътъ да продълясава п»тя сн за София. Азъ не давахъ
в'Ьра на донесението на конника, относително пристиганието
на сърбйт!! въ Нерникъ. Съобразно съ това рЬшепие, слЬдъ
една малка почивка отрядътъ тръгна за Нерникъ. Когато,
обаче, отрядътъ 66 стигналъ до това м'Ьсто, гд'Ьто плтьтъ
започваше да се спуща надолу бъмъ р. Струма, зачуха се
татъкъ къмъ сЬверо-истокъ и1;колко пушечои гърмежи. Въ
с&щото вр^ме заб'^^захмс на противоположния спускъ, къмъ
схщята рЬка — на шосеето — силно движение. Ясно се
виждаше, че обозпи волски кола, които отивали за София,
въ кариеръ се връщаха назадъ — къмъ Радомиръ.
— Господинъ капитанъ, въ Нерникъ пристигна сръбска
кавалерия, ми каза сдинъ жапдариъ, който току що 6Ъ нрис-
тигналъ отъ къмъ Нерникъ.
— Ти видЬ ли сръбската кавалерия ? запитахъ жандарма.
— Не, господинъ капитанъ, азъ я не вид-Ьхъ, по ми
вава едивъ селянинъ, коЗто я вид'Ьлъ, когато тл, кавалерията,
БЛ'!Бзла въ селото.
— Хмъ, полицейския жандармъ чулъ отъ селянина, че
сърбитЬ стигнали Нерникъ, си помислихъ азъ.
Въ всЬки случай, тр'Ьбваше отряда да се спре, догдЬто
се разясни тревогата на шосето, която тревога, в-Ьроятио, 64
произведена отъ с*щия жандармъ.
СлЬдъ малко пристигна подпоручикъ Топузовъ, който ии
расказа сл'Ьдующето :
— Когато отивахъ за Нерникъ, едииъ овчаръ ми каза,
жжто се
5-6вм-
Ко-
ш»ехво С1
Съ^бшт^ жато го
симаив. хп^лиш оо веге шитият ^тсхркмл, вж^шлн ее вж
■ мМгкя.
Н» йдж>мм е да ое епжяш. СЛю- аве1Ъхвето пвб1це-
ви мъ ми ае ее дктНхъ в авов1ц»къ отряхътъ да т^-
т обрятво за рАхопръ. е&х*п ■ аркпгва п 9 «мя ве-
<11>р1.т« п съставъ ве мнплЪа оп 600 лтпш.
^^ь града иажЬеше кърпа пянна. По уящвгЬ тьвво
- ффвсрвгЬ не зашккв*. И въ жая^п ое ве важдаше св11-
инча. ДюгеввтЬ, вехавжгк, хавввцкта— затюреен. Нзъ гъв-
интЬ улшш^внжааво двахевве. Само вцгкдю ее скглехда:са
ш. 1~1.и11ицага отд1двв лвца, аовто гряо миаваха пр1згь ули-
цигЬ н се сБрнваха въ тъвнввата. маваръ в да вввахме по-
ди||1| имъ да се сархгь.
>^1^ ла расаолохввъ воАнвцвтЬ оо хадвшдта в вдщита
Т1111б11аше да се 11р8(54гва къмъ нехелателвв в-Ьрхв.
('лкдъ като се аастаивха войввцнгЬ въ н^1колко хаиа
и капи!, азъ отвдохъ ва телеграфната станцая, задасъобща
||Ц началството за всюда на битката в за положевнето на
'И'||||Ли. Но и тамъ владЬеше сащата тишнва и мракъ. Стан-
ции |а се оказа напустната, вратвтЪ в прозорцигЬ раство-
'"'""• * "зъ двора расхвърлеви парчета кввжа. Отъ станцията
Д"Х'|. иъ околийското уаравленве, но и тавъ не се оказа
«ииа душа; ц ■га5,^ ду^ двора се виждаха раехвърдани вяяжа
н други ар^дм^ти. — Чудно и^що! Яолицвята б'Ь Бапустеала
града, когато противеакътъ б^Ьше още далечъ и когато гра-
дътъ ве бЬше още нааусватъ отъ гражданите,
— Но кой знае, може би, донесението па конника, че
сърбит4 се движели по коритото ва р. Св4тла, да е вЪрио.
Може би и мнозина отъ гражданите да ек напустнали жили-
щата си, си мисл^жъ азъ.
Пратихъ да повикатъ киета или н^кой отъ градските
съвЬтници, но и т* ве се наи^рваха въ града. Между това
войницит* още отъ вчерашния день троха хл^бъ не бЬха
туряла въ уста. Хл^бъ нямаме, а сухари- — сащо- Колата съ
продуктитЬ, които б^ха дошли съ отряда до с. Слаковица,
отстжпили неиувЬстно за кадЬ.^Най послЬ, часътъ въ 10'/а
дойдоха при мене срЬдсЬдательтъ еа кюстендилската окржжна
постояноа коииссил, Кярамаиовъ, и членъ секретарьть на сх-
щата коииссия, отецъ Н.; които за храбрость б4ха посръб-
налн.
те ми подадоха писменъ рапортъ съ иолба да приема
подъ мое ведение реквизиционните храни : ечемикъ, жито, сФно
я овесъ, понеже немало кой да ги пази, тъй като и поли-
цията била напустпа.11а града.
— Хл Ьбъ ми дайте, хлебъ ! За отряда сено ми не требва,
имъ казахъ агъ.
На това ми искание те отговориха, че веня^ю било
хлебъ, понеже фурнаджвите били избегали. При всичко това
те обещаха да потърсятъ хлебъ изъ града и не следъ много
време го доставиха. Необходимо беше, да се испрати единъ
разездъ къмъ с. Батановци и въобще да се взематъ некакви
предпазителни мерки отъ неочаквано поямвание отъ страна
на противника, та съ това да се л.ще на войниците въз-
можност!, съ сънъ да си подкренятъ силите. Но като пе-
маше при отряда, после брезнишкня бой, вито единъ ковникъ,
направи се распореждание — офицерите по редъ да оби-
кадятъ града презъ нощьта. Сл4дъ това и азъ самъ тръг-
нахъ изъ града съ цель да проверя постовете, които беха
турени ва южната страна на града. Тия постове беха ту-
рени да спиратъ войниците, които пристигаха отъ Брезникъ,
и ги опжтватъ къмъ техните части.
На 11 '/а часа презъ нощьта доведоха въ квартирата
нн батавовский кметъ придруженъ отъ двама селяпи. Той ми
148
съобщи, че сърбит'Ь ид4ли огь къмъ с. Яржиловци, отвад^Ъто
се били чували оушечпи гьриежи.
И така, ооложевието на отряда ставаше иезавидво.
ПрЬзъ нощьта двама воЗника доведоха при »ене единъ
радомирски 1'раждавниъ, на име Алекси Кундураджията. Спо-
редъ лумитЬ вй тил двама вовника, Л^1екс11 ходктъ между
войиицигЬ н т угоьарялъ да хвърлятъ оушкигЬ си и си оти-
датъ по домовет!).
— Не виждате ли, че сърбнтЬ заеха Тръвъ и Бр1)з-
иикъ? казвалъ Алекси вз войаицигЬ. СутрЬ ще заематъ Ра-
домиръ, ноже бн и Софил Защо се бяеи!. съ сър-
бнгЬ? . . . Нели сме братя? . . . ХвърлЬте цушкигЬ си, на
идйте по домопетЬ си, та се ;!алов'Ьте па работа! . . .
Даде се цапоьЬдь, Алекси да се арестува, а сл'1|дъ това
да се отведе въ София и прЪдаде на комендантското управ-
ление.
ЗановЬдьта биде иссълнена.
Сл'!Бдъ малко събраха се дружиннит'Ь командири да об-
слдимъ въпроса :!а положението па бр'1|зннщкнл отрлдъ, както
и ш ао-нататашното му дЬйствие.
Сл'Ьдъ едно живо разисЕвавве, като се взе пр'6дъ видъ;
1) че при отряда пЬмаше калалерня, оть която да се рас-
пратятъ разЪди, които своевременно да увЬдомлватъ отряда
за полвнванието на противцивъ1'ъ, 2) че отрлдътъ, състоящъ
отъ около 500 души, бЬше съвсЬнъ уморенъ, отпадналъ фи-
зически и духомъ, та не бЬше въ състояние да се сражава
съ противника, ако би се полвилъ той и 3) че е необходимо
да се даде възможпость ва {^аспръспа.штЪ се още отъ Коло-
ница войници да се събератъ, - р^шя се : отрядътъ дд
отстхпи още прЬзъ нощьта за Самоковъ. Затуй, сл']Ьдъ едва
почивка отъ 4^5 часа, съгласно горното рЬшевие, огря
дътъ потегли въ 2Уа часа с-тЬдъ полунощь за Самоковъ.
Въ това врЬме войнвцитЬ отъ бр'Ь;^нишкив отрядъ н
вънкашно имаха печаленъ и;;гледъ, а особенно опия отъ 1-а
и 2-а дружини отъ Струмския иолкъ. Т^ бЪхз. съвс'Ь|ъ ис-
тощени. По-гол-Ьмата часть отъ т^хъ б4ха безъ шинели, обу-
п;дта имъ скхсапи и искривени. БобпицитЬ и офицеритЬ отъ
. 1-а дружина бЬха оставили въ Колоница всичкото си походно
имущество, дори и равицигЬ си.
Тукъ му е, мисля, местото да спомена за едно доста
печално явленне, което силно Й4 подЬйствувало на нравст-
венното състояние на войнвцит* отъ 2-й п. Струмски полкъ
и което обстоятелство б^ше най-ивого неслужило за разлага-
нлето на и безъ това иалобройнин ия отрядъ.
ИзвЬстно е, че сл4дъ съедиаеннего, Сърбия враждебно
настроена спрямо България, бЬше расаратила но нашигЬ по-
гранични съ нея Бюстенднлсви, трънски и софийски окрхзи
ц'1и1ъ роякъ агитатори. ПослЬдаит'!^ уговарваха населението
въ тия окр&зи Боллективно да заявятъ, че са сърби, та да
искатъ да се отд'Ьллтъ отъ България и нрисъединятх къмъ
фТатковината си" — Сърбия. — Рагсбира се, агитациите на тия
платени съ сръбско злато агитатори останаха ианразни, ири
всичко че простодущното население гледаше на сърбит*, като
на брате, съ които наедно цкля в'!Бкове 6'Ьха страдали подъ
турското робство.
Поннтанъ пограничния, въ затънтените м^Ьста па Сърбия,
българинъ, отъ каква е национал пость, той ти отговяряше, че
е християнинъ.
— Добр*, ти си християнинъ и братъ по вЬра, ами но
вародность какъвъ см '^ българинъ или сърбинъ ?
— Е, на, Господине, не ли си е все едно сърбинъ нлв
българинъ, нели сме братя?
Н този отговоръ : „нели сме братя" се чуваше твърди
често. Това е, наистина, понятно. Вярата, сходството на на-
речието и дълговременното имъ тежко робство ги б4ха сро-
дили, та ги караха да гледатъ на сърбитЬ като на братя.
Независимо отъ това, нашето погранично население отъ много
пекове б'Ь свързано съ Сърбия и материално. То ходеше въ
Сърбия за печалба — по търговия и разнн занаяти, йато; дър-
воделсво, градинарство и пр. Долгочадията на пограничното
съ Сърбия население още отъ дЬтинство беха навикнали про-
леть да испращатъ бащите а братята си въ Сърбия за пе-
чалба, а на есеаь да ги посрещатъ съ пълни кесии жълтици
V подаръци. — Не бе чудно следъ това, че пограничните
българи гледаха на сърбите като на истински братя.
Сръбската агитация, макаръ и безъ всекакъвъ успехъ,
се бе распростраеила и въ вътрешните градове, като: Ра-
домиръ, Брезникх и Кюстеидилъ.
За да противодействува на тия сръбски агитатори,
кюстендилския окраженъ управителъ, Н. Славковъ, организира
иь
xите^ит^ ви^сто да запазять 1'ня вещя, предадоха ги на
Когато язворския отрадг отсткаи въ с. Тръклево, жи-
1гЬ на това село избягаха въ гората и не оказаха вм-
»кво съд'ЬйстБие ва вашвт'^ отст&нающи отъ Колоиица вой-
ски и не помогнаха на раневитЬ.
Отъ с. Слаковица ва 6-ий Иоемврий сутриньта дваиа
селяни ва коне нр'Ьд'ь очитЬ ни, отидоха при оп&тилитЬ се
за Сливница сръбски войски и инъ съобщиха за нашето
движение.
Най-пос.1'Б вид^хке и явпатд и нагла агитация на единъ
^ексв Кувдурада^инта въ Радоинръ иежду войцицитЬ и пр,
Естествевно, това иастроение на пограничното съ Сър-
бия население не можеше да се не отрази и на воЙпицитЬ
отъ 2-и нЬши Струмски полкъ, вомплектувавъ огь казаното
население. Това се виждаше огь обстоятелството, че отъ 1-а
дружина сл-Ьдъ колониошия бой дойдоха въ Радоииръ саио
около 200 души, отъ 2-а — 350, а отъ изворската опъл-
ченска дружина при отряда не остана нито единъ челоь1>къ.
На 5-й ср^щу 6-й Ноеиврий аванаостната верига на брЬз-
пишкил отрядъ залови около 80 войника отъ 3-а, 4-а и 5-а
запасна дружини огь схщия полкъ, които (дружини) водЬха
□а Сливница ожесточенъ бой съ сърбйТ'Ь. Тия войници, спо-
редъ думитк инъ, отиваха но домоветЬ си, защото дружипитЬ
имъ били разбити отъ протияника.
Когато сърбитЬ б^бха разбити и отблъснати отъ българ-
ската территория, раснръсналит'^ се но селата войници отъ
2-й п. Струмски полкъ, уплашени, види се, отъ отговорпость
за отльчванието имъ отъ частв-та си, започнаха да се явя-
ватъ въ полка и аа началпицнгЬ ва разни отряди и чети.
Така, на 1 1 Ноеиврий при Сливница въ полка се явиха та-
кива войпици до 120, па 13-й Ноеиврий застигнаха полка
въ Царибродъ 70 войпика, а на 20-й сащий въ ЦиротъбЬха
испратени въ полка отъ с-1ивнлцкил комевдан1'ъ 318 чело-
гВ'Ька. ОсвЬнъ това капитанъ Лнгеловъ, поручнкъ Бвровъ,
Еподпоручицит']^ Юрдановъ и Докторски, еоиго командуваха
равви части и опълчеасви отряди и се намираха край сръбс-
иа граница — кюстендилски и трънски окркзи 6'Ьха
зали 490 войника. Най-носл'&, слЬдъ въцвръ1цанието па
аолка въ Кюсгендилъ, бЬха испратени въ този посл'1>днвя о^-ъ
10
т
*
кавалерия я 4 горски орхдия ; а бр'ЪзЕип1кия отрядъ, съгласно
телеграммата на наяалЕИкх штаба на армията, задържа на
6-й НоемБрий диБИ}!аята на соднолковбиеъ Топаловичъ отъ
да замине за Сливница.
На 7 НоемвриЙ сутриньта отрядътъ се спр* за почивка
въ е. Горня-Диканя, гд'6то за вобаицигК) 6'!Бше приготвено
топло ястие. Отъ 1-й НоемвриЙ тЬ пръвъ па^ть тукъ ядоха
топла храна, но сега тувъ се пъвъ ^вствуваше ос&хдпость
къмъ хл'Ьбъ.
Въ това се.ю б-Ьха събрани на съвещание друживант*
командири : капитанъ Караивановъ, Фялиповъ и поручикъ
Нишковъ (посгЬдния командуваше вр'1Ьменно 2-а дружина
внЬсто ранения капитанъ Фудулаки). Азъ пр:^длокихъ отряда
отстхпи пр'Ьзъ Струпецъ га София. Но слЬдъ дълго ра-
зисквание дойде се до заключение, че, ако отряда пристигне
въ София въ такъвъ видъ, въ какъвто се намираше сега, то
би произвелъ много лошо впечатление въ столицата. Затуй
р'Ьши се да се отстхпи за Самоковъ, за да можатъ се събра
распръсвалит'6 се войници отъ 1-а и 2-а дружини на Струм-
ския полвъ. •
Сл']^дъ като си поотпочиваха войницйт'!^ и се нахраниха
11 топла храна, отряда тръгна за Самоковъ, гдЪто и при-
;тигна въ Г2^/2 часа пр^Ьзъ нонц>та.
Съ нристиганието на отряда въ Самоковъ телеграфи-
чески се донесе аа еачалникъ штаба па армията слЬдующето:
— „Когато очаквахъ да ср'Ьщаа разЬзднтЬ отъ отряда
на капитанъ Кавалова на дЬсиия флангъ на бр'!&знишкия от-
рядъ, съ когото да свържа съобщение за взаимно действие
нротввъ неприятеля, на казания флангъ се аоявиха сръбски
колони, които окрджиха отряда и, сл4дъ единъ ожесточенъ
бой, накараха го да отстъпи съ гол']&мн загуби не къмъ Вла-
дая, а къмъ Радомиръ.
Отрядътъ, щомъ стигна на шоссето между Радомиръ и
Перникъ, отправи се за София, но раз^Ьздътъ ми съобщи, че
протйввиЕъ се появилъ по шоссе го Перннкъ-Владан, затуй от-
1тдпихъ за Радомиръ. Градътъ б'Ь вапуснатъ отъ властит*.
Въ 10V2 часа пр4зъ нощьта ми донесоха че противни-
кътъ се билъ появилъ между с. с. Батановци и Яржиловцн,
отъ к»д'Ьто, паистина, се чуваха пушечни гърмежи. Понеже
рнда не бкше въ състоонне изново да се ср'Ьщне съ иро-
вие да тръгватъ па п«ть него день — 8 НоенвриЙ. Незави-
симо О'1-ъ това, въ сящия деа1. сутривьта получихъ 01'ъ пол-
ковия оркжеенъ ваитенармусъ отъ гр. Дубпица телеграмма.
Съ нея тоЗ донасяше, че въ Дубннца се били събрали много
войници отъ СтрумсЕия полаъ, С&що такова съобщение по-
лучихъ и отъ Кюсгевдилъ. Не ще съмяФаие че тия войници,
бЪха отстАпивнхит'^ отъ Колоница и Бр']Ьзнпкъ.
На минутата се направи телеграфически раснореждание
- — казааит* вобдици отъ Дубница незабавно да тръгнатъ за
Самоковъ и се присъединлтъ къмг частьта си, а ония отъ
Кюстендилъ да чакатъ втора занов'!^дь.
Осв'Ьцъ въароснит'!^ войници, които иристигнаха въ ех-
щия день вечерьта — на 8 Ноеиврий, — прЬ^ъ цЬлия день
продължаваха да пристигатъ останалнт4 назадъ ио самоков-
ско — радомирския пгть ту единъ по едннъ, ту на групи
отъ но нЬколЕО человЬва. По такъоъ начинъ численностьта
на отряда се увеличи до 942 человЬка.
XIV.
ай-нослЬ иа 9 НоемвриВ нъ 11 часа прЬдъ об^цъ,
сл4дъ като се нахраниха добр'Ь войницитЬ, отрядътъ
вече въ съставъ повече отъ 1240 челов4ка, тръгна
за София.
БЬше почти къспо, когато отряда стигна въ с. На-
сарелъ, гдЬто и нощува, пом^тепъ въ кдщята.
Сутрипьта, на 10 НоемвриЙ, отрядътъ продължи плтя
си за София. Щомъ йзлЬзохмс на възви шениостьта падъ с.
Горве-Лозепъ, зачуха се начагькъ къмъ западъ топовни кън-
тения.
Войиици^Ъ изведнъжъ се ободриха, сгдстиха редовет* и
и инстинктивно, безъ команда зачестиха и увеличиха крач-
ките си.
— Тамъ се биятъ напгат^ другари, кръвь нроливатъ за
милата ви татковина, ^ следователно требва да бързаме да
имъ се притечемъ на помощь, казваха войницитЬ, и да от-
мъстииъ за Колоница и за БрЪзннкъ.
Въ с. Горвв-Лозенъ отряда се спр'6 за почивка- Офице-
п ткжъ, С11(к& ат Ш1^а1ахт ^п^Кввго рас-
вбол.
Обмъп, ам м л шЦ* ^» пжж, анвомго шпцеггво, ,
6* рйспяарем п емщш^ ■■1тд^1реш. пвь. бдоо до оло-
щждьп Ногшпшо. ГаЛшА чшеа «п ■апааото ■жуцество
б1ак раехпр1ево шал я^арл. Тухъ вяжяе гЬсоло съвс&мъ
пегодвн ш ксчтаевя вол. Топ цц щ ^ едо ое пкзЬпе отъ
двама часове.
При обоза нал^рвгь полковяя каптеварзсусъ.
— Всичкото ли ииущество е стоварено въ тоя саладъ?
попитахъ азъ ваатепармуса. КхдЬ се памиратъ офицеритЬ:
пор. Евривъ Карастолновъ и Докторски'''
— Тъй в^рно, господинъ капитае-ь, отговори каптенар-
мусътъ. Всичкото имущество се стовари тукъ, но павтало-
иигб, ковто б^ха приготвсгни за 5-а запасна дружина и всич-
кото мундирно сукно се взе огь комендантското управление,
което, казватъ, се раздало на руиелийскитЬ войници за пар-
ТЛНБИ.
И наистина, всичеото мундирно и шнпелно сукно било
раздадено на полуголит'!^ румелийски войници. Лазаретнага
линейка н обознит* кола съ конетФ били распратени по разни
посоки. 1{апитанъ Ангеловъ, поручикъ Евровъ и нодноручикъ
Докторски били назначепй за началници на разни чети и от-
ряди. Само ооручикъ Карастоянов'ъ се намираше въ града.
СлФдъ като пр4гледахъ полковото имущество и вато
ваправихъ нуждното распореждание, азъ се ондтихъ за зда-
нието па воеввия клубъ. Въ това здание се пом'1'>щаваше една
незначителна часть отъ жертвитЬ ва братоубийствеаата война.
Искахъ да видя героит^ на четири-дкевната защита на слив-
нишката позиция.
При влнзанието ми въ пом'^ш,евйето първото н^що, ко-
ето ми обърна вниманието, б'&ше извънредната чистота. Въ
стаит'!^ владЬеше пълна тишина, нарушавана сегисъ тогисъ
отъ болеаненитЬ охкания на раненит4. — Около раненитЬ
заб^ЬлЪзахъ нЬколко дами — софийски гражданки, които доб-
роволно били предложили услугитф си да прислужватъ на
раненит'^. Тия дами — сестри милосердни — съ своит'11 май-
чини грижи и ласкави обращения, се стараяха да облегчатъ
страданиятя на сливвишкит'!^ герои.
Мевъ ми се искаше да разпитвамъ раненнтЬ за теж-
китЪ но славни дни ва Сливница, ао, като гледахъ па гЬх-
вигк страдания, не се р'!Ьшавахъ да ги отегчаваиъ съ сво-
ит'1) въпроси.
Между раненитЪ познахъ единъ унтеръ-офицеръ отъ бив-
шата 14 севлиевска дружина, комуто и зададохъ аЬколко въп-
роси. Узвахъ, че той бнлъ рааенъ на 7 Ноемврий на Слив-
ница, когато нашит'!Б се били хвърлили въ атака на про-
тивника.
— Раниха ме въ гърдит^!, господинъ капитанъ, ваза
унтеръ-офицера. Види се, че Богъ скоро ще ме прибере. Нека
152
бкде волята му, ирнбаии той аяОохпо. Л»ъ ще умрк спокойно, I
:]ащо'го видЬхъ, че вашигЬ иийннци юиашкя се биха я уия- ■
рахя !<а :1ипа:!ва11И(' отечествоти си и ар'Ьстола, кавто ни учиха '
иашитЬ учители руссигЬ.
['аиения още бн говорилъ, ио като видкхъ, че това ну
причивлваше болки, азг се оттеглихъ, като иу аожелахъ скоро
оздравнние.
— Господнвъ капитааъ, господивъ кааитанъ, чухъ че !
вика Е^жой.
Азъ се обгрцахъ къиъ оная страпа, оп. гд^Ьто се чу-
ваше викаиието, и видЬхъ на няколко крачки, л'Ья:аще на
креватъ едво иладо бледно, като восъчена фигура, ионче,
което умилително ме гледаше.
— Азъ съмъ подцоручикъ Александръ Стояповъ, ми каза
младото момче. Вий ме не иознавато, но ний сме роднина.
Наистина, азъ зналхъ, че имаиъ такъиъ роднина, по
никога не б1Ьхъ го вижда.1'Ъ.
Столиовъ нспитваше страшни болки. Той току си иЬ-
таше рАцЪ"Ь. Една госнока, сестра — милосердна, стоеше ори
него и се стараеше да облегчн поне нравственнит'Ь му мкки.
Тази б^^ше първата ин и послкдпп ср11ща съ това иладо
момче. Слкдъ и'!Ьколко ден», нодиръ ампутацията на крака иу,
Счояновъ нрЬдаде Богу духъ.
Рапени'1'Ь изобщо се гледаха твьрдЬ добр-Ь. ТЬ се пол-
зуваха при добрата обстановка и съ вай-гриауиво прис-
лужвааие.
Още при появявапието ва първнтЬ ран^■ни огь бойпото
поле, М0Ж1' да се каже, почти цЬлото столично иаселепие се
ирЬобърпало на савнтаренъ персовалъ: ва сестри и братя
милосердни, Ммого отъ иилосердиигЬ сестри по ц'Ьли дан и
нощи СД дежурили цри раиенит*, други пъкъ прнготовлнвали
црЬвързоченъ материалъ.
Справедливостьта изисква да се каже, че и чуздестран-
ои'1"Ь поддавици въ столицата са се били о'1'насяли твърл'&
състрадателно къмъ ратвицитЬ, паднали на бойпото поле. И
г]Ь не само материално ех помагали, но и като сестри и
братя милосердни, се сгарадли да облегчатъ фиаическиг'Ь и
вравствении страдания ва равенигЬ борци.
На II Ноенврий сутривьта отрядътъ тръгна 11а Слив-
ница. По пята отъ София до Сливница срещнахме мвого
153
фаетовги м кола, които воняха отъ Сливница иашит'^ раоеви.
Между тия съгледахъ канитаиъ Н1'Д'11Л1Е0иича ранеиъ въ гла-
вата. В'ь Сливница отряда пристигна на^вечеръ и се распо-
ложи за нощувавие на бивуакъ току до самото село, на ва-
□адпата иу часть. Огъ първит']^ числа на «'Ьсецъ Овтомвриб
дружинигЬ о'гь поверения ми полкъ, най-послЬ за пръвъ
пать се събраха тъй близко едоа до друга, а именно : 1-а
и 2-а дружини — при самото село Слииница, 3-а и 5-а —
на позицията при с. Братушково и 4-а — на шоссето Слив-
ница — Царибродъ, 6-7 километра отъ Сливница. Въ Слив-
ница не се заб^л^Ьзваше движение. Само при главиим при-
вързоченъ нунктъ, гд-Ьто се разв'6ваще знаме на Червения
Кръстъ се тълпиха няколко кола и фаетопи. Еднит* отъ
тЬть едва що били пристигнали съ ранени вовници отъ еъмъ
Драгоманъ, а на другигЬ качваха такива за евакуирание въ
София.
Въ едпа бакалница съгледахъ нЬколао офицери. Единъ
отъ тия офицери, а именно поручивъ Чорбаджиевъ, се приб-
лижи до мень и ми показа местото, гдЬто тр-Ьбваше да се
спре полка на бивуакъ и да получи приготвената за него
храна.
— Л аа офицерит'^ има закуски и разни напитки еИ
въ това здание, каза Чорбаджиевъ, като показа па бакал-
ни1(ата.
Като расположнхъ полка на бивуакъ не далеко отъ кух-
иит'Ь и направихъ нуждиитЬ раснореждапия, върнахъ се въ
бакалннцата. Между офнцеригк ^аб'Ьл'Ьзахъ двама отъ ония,
които на 19 Сентемврий въ Алексапдровската градина, въ
София, распалено говореха, като се заканваха да накджатъ
турцйт!!, ако би дръзнали да нос^гнатъ на Южна-Вългария.
Тия млади офицери, като че ли б'Ь:а устарЬли съ по
11'|!кплко години. Съ ляца загор'6лЪ, движения спокойни, т'!Ь
разговаряха сега не тъй расналепо, за да си даватъ куражъ,
а съ чувство на собственното сн достойнство и съ пълно
съзнание, че бЬха добросъкЬстпо иснълпилн своя къмъ оте-
чеството дъ.тгъ. Въ спокойнитЬ движения ва младигЬ офи-
цери сега проглеждате истинската войнишка отвага. ТЬ ис-
каха да испълнлтъ до края дългътъ си, а между това т^Ьхъ
и ц'1|лата армия държаха приковани па сливницката позиция
цЬли 3 депа безъ нужда и то тогава, когато разбития и раз-
небятенин противвнкъ въ саничоски стряхъ и въ пълва без-
редяца е отстжавалъ огь тая позиция.
Отъ това, нменио, беяд'!^Йствие иа вашето на<1алство тия
събрави въ бакалиицата о4зицери не прияха своето неудовол-
ствие.
-- Тр^Ьбваше да се ир'11сл^ва разбития противинсъ оо
петит%, казваха т^, и да иу се иедава вр'Ьие да дойде на
себе си, сл4дъ нанесеното му поражение. Между това ний
ц^ли три деня иочивахие, а въ това врЪле расвръсиатия,
Еато пилци, противиикъ сбира и
ви окаже съоротнв^1ение.
сг^^а редоветЬ си.
-•>-*•»-«-
XV.
-огато 1-а и 2-а дружини отъ 2-й п. Струмски ао.т
вод'Ьха 1'ор'!Ь|ца и ожесточена борба съ противника ори
Колоаица и Бр^зоивъ, другигЬ три дружини отъ сх-
щия полкъ вод-кха, на други рунктове отъ театра на
воеввиг* д^Ьйствия, ве по-малко гор^Ьщъ ожесточенъ бой.
Тувъ ще изложа, и то на кхсо, извл']^че11ие отъ
реляциитЬ за действието на тия дружини протнвъ сърбягЬ.
Както е казано но-гор*, ^-я дружина отъ Дубннца за-
мина за Трънъ, гд1>то вл'Ьзе въ състава на трънския отрадъ,
началникъ па който бЬше капитавъ Геневъ, командирь на
същата дружива. Дружината била расположена да отбранява
отъ нападевилта ва противника д'6спото крило на трънската
нознцйм. М'6стностьта на тоя участъкъ представлява ре^гь
височини, едва отъ друга оо висока, а вай високата възви-
шеввость (Малий РуЙ) съставлява най -крайния — д'Ьсния — и
вай важния тактически нунвтъ на позицията. По т4зи висо-
чини били построени окопи за стр'!^лба отъ колено. Пр'!Ьлъ
т^зи окопи мЪстностьта се прЬсича на длъжъ и напрЬки съ
долчинЕй въ разии посоки и за туй за неприятеля било най-
удобно да настхава на този участъкъ ва позицията. Ср'!^що
върха Малий Руй, на растояние не повече отъ 1'/2 кнло-
метръ, се намира върха ГолЬмий Руй. Посл'Ъдния командува
височиниг'1 на нашата позидия, но не билъ заетъ отъ насъ.
Сл^дъ обяваванието на войната, началвикътъ ва отряда
4
4
I
165
запов'Ьдалъ трит'Ь роти отъ дружината да заенатъ ложеиен-
тит']^ на дЬсБОто крило ва позицията, а Ю-а рота да заеие
ложемептигЬ си, когато блде принудена отъ цротнвника. На
2-й Ноемвриб непривтельтъ не аосЬгналъ на нашата оозицид,
защото билъ донЪгд^ задържанъ отъ нашити погранични пос-
тове и кавалерийсБи пикети, а най-вече, защото билъ заетъ
съ разни демонстративви движенил.
Отъ тЬзи движения се виждало, че противникътъ васо-
чвалъ главнит^ си сили къмъ дивото ви крило. За туй било
запов'Ьдано на 9-а и 12-а роти да пр'11дадатъ окопити, конто
заемали, на рогитЬ отъ Бдннския полкъ, а тЬ да заематъ
М&лий Руй. По 1'аЕъвъ начинъ 9-а рота останала въ л'Бво
огь 12-а рота, 10-а рота, волто бвла С1и'6нена отъ 11-а, била
расооложена още въ л'6во, а П-а, сл'!Ьдъ като се върнала
ва другия деаь отъ аванпостит^, се расположила още по въ
л'Ьво. Така располояени, ротитф отъ 3-я дружина заемали
най-важнит^ пунктове на позицията. Но тЬ не били едва до
друга, а отъ 9-а и 12'а роти до 10-а и 11-а имало около
2 километра.
Тоя проиежутокъ билъ оставенъ да го заемапъ ротитЬ
отъ БдивСЕия и НлЬвевски полкове. Понен:е команднрьтъ на
3-я дружина бЬше началникъ ва тръвскйя отрядъ, който билъ
отговоревъ за тръвската позиция, той и назначвлъ нов^ре-
ната си дружина да отбранява най- важяит'!Ь пувЕтове, разбира
се, защото ималъ по гол4мо дов^Ьрие въ своята часть. Обаче,
иачалникътъ на отряда се убйдилъ въ врЬме на боя, че той
неоснователно е питаалъ но-иалко дов']Ьрве къмъ частигЬ отъ
другнтЪ дружини, Еоито скщо храбро и самоотвержен но ех
се били.
На 3 НоемвриЙ неприятельтъ билъ заелъ Гол4мий-Руй,
отъ гдЬто сутриньта започнали да се чуватъ чести гърмежи,
на които пашигЬ не отговаряли, по причина че растоянието
било твърди да.1еко. Но баталйонътъ отъ горната възвише-
ность започвалъ да се спуща и вастхнва къмъ заетий отъ
9а и 12-а роти МалиЙ-Руй, като САщевр'!&менао открилъ
по т'6хъ силевъ огъвь. 9-а и 12-а роти, отъ своя страва,
ср'Ъщвали неприятелскит!! колони и глстата верига отъ 1500
врачки съ пушеченъ огънь. Друянит'Ъ и в'1рБИ залпове на-
насяли, както се види, гол'6ма вр1|да на противаиаа, който
пр'Ькратилъ настхплевието.
На ььрха на Г(>.1'Ь11иб-1'уй врогивиикътъ бнл-ь пиклчнлг
ди{( |Ч)[)сви оргдия, <гь които открнлъ «еста стрЬлба ио !)•&
и 12-а роти н които орждил око.ю 1 часъ с.1Ьдъ иладнЛ били
се доЛрЬ иристрЬллли ьъ окоаиг]^ на 9-а рота и н нанасяли
големи 1!агуба. Затуй оодпоручикъ Трййчевъ оттсглилъ ротата
па самия върхъ, огъ гдкто отврилъ огънь, и таиъ останалъ
съ ротата до вечерьта.
Обстоятелството, че на това мЬсто нямало наша ар тил
лсрия силно било влиялло па духа ва пашигЬ войници.
Около 12 часа по пладнЬ, неариат1'льтъ (около 2 бата-
лйона) започна.1ъ да се снуща откъмъ с. Туряковци противъ
10-а рота. ЕIосл^^днята поср'1>щнала противника съ честа стрЬл-
ба. Но вЬрБитЬ арти.тлерибски вистрЬли отг паша страна и
аалповет'}! иа 10-а рота пе позволили на противника да се
доближи до ложементитЬ пк-близу отъ 800-^1000 крачки.
САщевр'1;менно около дв'Ь Беприяте'1скн роти се поиачили да
паиравлгь обхватъ на нашето дЬспо крило. Обаче, располо-
жсоието на 12-а рога спомогнало да се противодействува
на такова едно посЬгание отъ страна на противника. Тя —
12-а рога — която отчасти, ииала назначение да пази фланга
отъ обхващание, съ дружнигЬ си залпове снолучливо пара-
лизирала обхвата, като отблъснала неприятелските роти назадъ.
НепрИ11те.и.тъ до вечерьта, няколко пати се вдигалъ да
върви нанр'Бдъ Еънъ пашигЬ ложеиенти, но вЪраитЬ вистрЬлн
отъ тин ложеиенти го принуждавали да се връща назадъ.
Въ 5 часа вечерьта стрЬлбата взела да угихва и отъ дв'ЬгЬ
страни, а когато се стъш1ило, въ б'/^ часа, неприятельтъ,
въснолзуванъ отъ тъмнината, проиъква се дебвишкоиъ до ло-
жемевтитЬ на У-а и 10-а роти па 50 — 60 крачки. Посл^Ьд-
нит*, щомъ го забк]'Ьжили, дали по нЬколко аалпа и се хвър-
лили върху му ва «ура*", и го накарали бЬгоиъ да отстлни,
Въ това счепквание ех били хванати въ пл&пъ 4 сръбска
войпика- Съ това се е свършило дМствието на 3-а дружиаа
при Трънъ на 3-й Ноемврий.
Въ това сражение имало убити 3 я ранени 19 дстни
чинове. Въ числото на убятитФ билъ и нортуп ей- юнкера
Каловъ.
Въ 2 часа пр'Ьзъ нощьта, срЪщу 4 й Ноеиврий послЬл'
вала зааов'Ьдь дружината да се снеие отъ трънскага позиция
заедно съ ц^лия тръиски огрядъ. Това неочаквано отстан-
I
I
левие било всл^дствие появяванието на противника въ Врабча
— въ обхватъ ва д4сното крило на тръаскня отрядъ. Не-
съмнено, че това неочаквано, бързо н въ такова врЬме пр^Ьзъ
нощьта отстхоление не е иожоло да стане въ пъленъ редъ.
Пр^Ьди всичко позицията е била твърА'Ь обширна, всл'Ьдствие
па което мжчно е било да се даде заповЬдь на войсаит'Ь и
обозигЬ своевременно да отсглпватъ. Отъ тукъ произлЬзло
страшна бъркотия. Шоссето било задръстено съ обози й вой -
сей, които правели твърдЬ затрудвит&ано движението по него.
Имало било части, които не получили зааов'Ьдь за отстъпле-
ние и които безъ малко щ^ли да попаднатъ въ рхцЪт'^ на
противника. Пменно при това отстъпление била е оставена
пашата 9 1{)увт'0ва батарея въ рхц'!^Т'1) на противника.
Това отстъпление е било извършено при крайно небла-
гоприятни условия. Тр'6бвало е войницит'^ да иматъ гол'Ьиъ
запасъ отъ вравственпи и физически сили, за да прЬодол'Ьятъ
всичките мъчнотия ва този труденъ походъ. ПослЬ безпо-
койното пр^карвание нощьта срЪщо 3-Й Ноемврий въ ложе-
ментит4 и аваппостит'^, сражението било твърдЬ сериозно на
3 Ноемврий. То се продължавало цЬлъ дсвь, като държало
воЙницигЬ врЬзъ всичкото врЪме въ напрЬгвато състояние и
ве инъ позволявало да помислятъ даже за ядеиие. Съ прЬ-
кратлванието на битката, войницигЬ били заети съ работа по
укр^пяванието на позицията, а поел* съ приготвянието
за отстъпление, — следователно нощьта е била прЬкарана
безъ почивка и безъ сънь. ВойницитЬ не могли да се спаб-
дятъ съ 1лМъ, защото въ града п1;ма^10 коля за пр4возва-
вието му на позицията. Независимо отъ това, нЪмало кой
да отпусне хлЬба, понеже нр-ЬдсЬдательтъ и членоветЬ на
постоянната комиссия били избЬгали. Нощьта била до тол-
кова тъмна и мъглива, п^ото на три крачки нищо се не виж-
дало. Пдтьтъ, тЬсенъ, каленъ и пр^сеченъ съ ручеи, най-
мпого е нр^чилъ за запазвание въ ротит4 порядъка. ПрЬдъ
видъ на опасностьта, която угрожавала фланговегЬ на отряда,
било е стро1'о заповядано да се паан прЯзъ всичкото врЯме
пълна готовность за бой. При такива условия дружината била
преминала 40 километра безъ почивка и на 4 й Нпемврий
въ ,3'/а часа послЬ пладп* пристигнала въ ВрЬзникъ. При
това отстъпление изчезнали 17 войника.
Въ 7 часа вечерьта дружината, гладна и крайно изну-
(
рева, но запов^^дь на Еапитанъ Мечконева, тръгнала за
вица, но като била изминала 10^12 клм., получила друга
8апов4дь, пааъ отъ кай. Мечконова: „дружината да отива _
въ с. Ракита, гд'Ьто ш,Ълй да нан11ри норучивъ Матеева съ ■
пяояервата команда, да избере позиция, даяукрЬпв н да за-
щищава отъ непрнлтелскил обходъ лявото врило на сливниш-
ката позиция".
По пктя дружината срЪща поручикъ Бааърджиева съ
едва горска батарея, назначена въ распореждавяето ва дру-
яивния команднрь, и наедно съ батареята пристигнали въ
селото въ 1 часъ сл']^дъ полунощь. Поручикъ Матеевъ съ
нионеряата команда, обаче, ве се оказалъ въ това село. Сут-
ривьта на 5-6 Ноемврий, било направено распореждавие —
12-а рота да отиде въ аванпости, се^Iянет■Ь да събератъ всички
лопати и мотики, а другит'!^ три роти да укр^ояватъ пози-
цията. Въ това врЪме, обаче, пристнгва канитанъ Мечвоневъ
и дава третл га,повЪлъ: дружината незабавно да тръгне за
Сливвица, заедно съ батареята я 5-а запасна дружина, ко-
нто едва що била пристигнала въ Ракита. Въ с. Гълхбовци
капитанъ Мечконевъ получилъ заоов1>дь: пДру^йвитЬ и ба-
тареята да отидатъ въ с. Алдоинровци " .
Усиления походъ, лошитЪ н калаи нхтища, гладувавието,
безсънието, лошото вр^Ьие и топовния екъ отъ боя ва х^с-
вото врило при Сливница, кобто билъ нр']Бдв'!&щавалъ близска
опасность, — всичко това било навеждало на войницят* го-
л1|мо униние. Т'^ едвамъ се влачели, „съ втренчени очи и
увиснали носове".
Въ И часа вечерьта, на 5 Ноемврий, дружината прис-
тигнала въ с. Алдомировци, гд^бто се и представила на на-
чалника на лявото крило на сливнишката позиция капитанъ
Савова. Тукъ дружината ариела знамето отъ 5-а запасна
дружина, която го носЬше отъ Бюстевдилъ. Въсползуванъ
отъ случая, дружинння коиандирь напомпилъ ва воЙнидит'Ь
за историческото значение на това знаме, за дружината и
отечеството, за подвизите, направени подъ него отъ т-^хнитЬ
прЪдшественници опълченцит^[1, и за т11хната света обя-
занность да запазятъ славата и честьта му и съ подвизитЪ
си въ предстоящия бой, да го окичатъ съ нови лаври.
Въ 1 часа сл^дъ пляцкЪ, билъ откритъ обходъ ва
вашия л^ви флангъ, вс.1'Бдствие ва което началникътъ на
'ГОЯ флангь за1гов11далъ— дв4 роти отъ 5-а запасна дружина
да се разсииятъ въ вернга на л^во отъ редута, а 3-я дру-
жива да се пр^м1Ьсти на л^во, къиъ с. БратушБОво. Непри-
ятельтъ, обаче, билъ вече заелъ лавата коиандующа висо-
чива и обстр'Ьлва.1г продолно, както дб'Ьт^ роти отъ запас-
ната дружина, тъй сдщо и гарнизона на л^Ьвия редутъ.
Това фланкирование и саиия фронталенъ натискъ отъ страна
па противника (около 3 бата.'1Йона и 1 батарея) били прину-
дили 3-я рота отъ запасната дружина да почне отстъпле-
нието. Тогава дружинния командирь запов^далъ на 9-а рота
да се разсипе въ вернга, по посока на височината въ л^Ьво, да
я атакува и да не допуща обхваш,анието- Подпоручикъ Трай-
чевъ, командующъ рота, съ примерната си храбрость и съ
ц^Ьлесъобразното си распореждание съ усп^хъ билъ испълнилъ
възложената му задача. СлЬдъ малко било занов4дано и на
10-а рота да се разсипе въ верига в да наст&пва, вато под-
държа отстгпавшит'!^ войници, и да заема тЪхиитЪ м^ста—
л4вия редутъ.
— Тувъ ще спомена, казва дружинния командирь, ка-
питанъ Геневъ, за случая, който ме уб'&ди, до колко е мхчно,
въ врЪне на боя, да се спрхтъ веднъжъ захваналите да от-
сткпватъ БОЙНИЦИ и да се накаратъ втори пхть да вървятъ
иапр'Ьдъ— протввъ неприятеля. Ни заповеди, ни викове, ни
укори,, ни заплшпвааия, ни даже гърмежи върху имъ (б^хъ
принуденъ, казва капитанъ Геневъ, да гръмна съ револвера
си веднажъ върху едного отъ тЬхъ) не можа да ги накара
да се върнатъ назадъ. Те се панираха въ нолусъзнателно
състояние и освЪнъ шипевието на неприятелските куршуми
и снаряди, друго нищо не б^ха въ състояние да слушатъ.
Цай-послЬ, успЬхъ само да ги установя и накарамъ да л'Ьг-
натъ, за да не деморализиратъ наст^павшите роти.
Командующия 10-а рота, поручикъ Чакъровъ, щомъ по-
лучилъ горнята заповедь, изл^залх напрфдъ, разсипалъ ро-
тата си въ верига и юнапши я повелъ напр4дъ. Той съ
енергическото си настхпление, въ вр^ме на наЙ-силната не-
приятелска стрелба, билъ усп^лъ да спре отсткпавшите и
наедно съ 9-а и 4-а запасна рота припуднлъ противника да
напусне височината на л^во и отстхни. Съ заемаяието
височината на л^во, настъплението било снр^по, по запов^^дь
на началника на лявото крило. Но ротитЬ продължавали да
е-
I
^
стр^ятъ по неорияте.!», който отстг&пва.'1ъ въ пълна бе^-
дица. П-а и 12 а роти следвали въ 2-а лввяя. Въ тоя боЕ
бвлн заловени 6 души плавници.
Сутряньта раио, на 6-й Ноеиврий, се била захванала
отъ двЬгЬ неприлтелски страни пакъ стр'Ь.1ба ту честа, ту'
р^дка — до обЬдъ, а, аосл^Ь пладнЬ, сано оротиваикътъ билъ
стрклялъ. НашвгЬ ве стреляли, защото до противиика било
иаого далеко, а най-вече защото друхивнил коиавдирь се
боилъ, да не оставатъ войнвцит^ безъ патрони, когато гЬ
наВ много би нотр^^бьали. Наистина, въ вр'^ие на бол, осо-
бенво на б-й Ноеиврий, обстонтелството да оставатъ безъ
патрони нЬколко пати застрашавало воЙннцитЬ, а това по-
ради нЬманието прЬвозочнн срЬдства при дружината и отъ
безжалостното расходвание на патронигЬ отъ страна ва вой-
ницитк. Посл'![{днигЬ, въ ьрЬне па боя, твърди често били
стрФляля безц^Ьляо и усилията на оачалствующигЬ чинове да
държатъ огъня въ рдц^тФ си, оставали нанраздно. Тоя дс-не.
било заб'6л'Ьзаво, че противникътъ прав'!^гь обходъ аа наше!!!
лЬво крило, вс-1'Ьдствие което било заповядано па 9-а рота,]
а В1'черь та и на 1 0-а да се си Ьнятъ отъ прЬднлта линил
въ резерва, а сащо и на 11-а и 12 а роти да се прЬиЬстятъ
кънъ лЬвото крило падъ с. Братушково. При това, на 12
рота било за1го1!'Ьдапо да разсипе една полурота въ верига^
на самото лЬво крило, за да обстрЪлва долината, която
протака откънъ с. Ракита, като испрати патрули по таа
долина.
ПрЬзъ нощьта, на 6 Ноемврий, ротит^ отъ пръднята ,
линия си ванравили окоии. Сутриньта, на 7 Ноемврий ранощ
псприятельтъ накъ открилъ пушеченъ и топовень огьн!., но™
не пастАпвалъ, а само билъ нравалъ разни демонстративни ■
движения. Къмъ 9 часа патраулит-Ь на 12-а рота били от-И
крили нЬколво неприятелски патраули, гд4то се начевва до-"
липата отъ къмъ с. Ракита. Н:Бколбо вистрЪли отъ разси
паната верига, обаче ги накарали да се скриятъ. Сл'Ьаъ това
се разсипва въ верига по височината на лЬво т1> с. Бра-
тушково и другата по.турота отъ 12-а рота да противодЬЙ-
ствува на обхода. Но наскоро тил височини били заети огь
доброволцитЬ на капитанъ Кавалпва, и тогава 12-а рота
била се върва^та въ резервъ. Около 4 часа, поел* оладнЬ,
ЕОгато билъ ноутихналъ този бой и всички съ ветърпЪние
,ен[. .
:етоМ
)таД
|ТЪ
12
161
очакбаля да узнаятъ в'Ьщо за исхода му, изведнъжъ се била
раздала честа стрЪ.1ба отъ височивйт'Ь, ва които били рас-
аоложепи доброво.щит^Ъ на капитавъ Кавалова. 0'1'ъ тая
стр'Ьлба би.1И попадиа.1и куршуми въ ложементнгЬ ва- 3-я и
4-а роти отъ запасната дружина. Тая стр4лба била съвс1шъ
неочаквана за ка:тнит'Ь роти от7. къиъ тила имъ, за туй г1:
се пуствали б'&гоиъ да отстхвватъ. Това произвело гол-Ьма
тревога, и вснчкитЬ старавнл па дружиииил и па ротниг!;
командири да спржтъ б^жанцитЬ останали напраадни я само
когато 9-а, 10-а и 11-а роти отъ 3-я дружина тръгнали
вапрЬдъ съ ц'1!ль да подкрЬплтъ отстхнавшит'!^ я ги вака-
рап. да заематг ложемеитигЬ си, само тогаиа се спрЬлн гЬ.
Тая фалшива тревога била прЬдизвикала неприятелската честа
топовна и пушечна стр'!^лба, като ставала била причина да
изл11затъ изъ строя 6-7 долни чиаове отъ 3-л дружина, съ
това чис^]о и портупей-юнкерътъ Аачевъ. Когато горЬказа
нитЬ двЬ запасни роти си били заели мЬстата, тогава и У-а,
10а и 11-а роти се върна-чи въ резерва. — Неприятельгъ
ир'Ьзъ нощьта билъ отст&иилъ и съ това се билъ за1]гршнлъ
боя при Сливница.
Въ тридневния този боЙ отъ друлпшата били излЬзли
отъ строя : убити 5 долни чинове, ранени 1 офицеръ - под-
порушкъ Ивановъ — и 39 долни чинове. Поведението на вой-
ницитЬ къ 1ф'кио на бол било похвално.
На 8 Ноемврий сутриньта - — па разсъмнувание- -бияо
открито отстлплепието па противяика.
XVI.
;а 2 Ниемврий, както е казано по-гор!:, съгласно те-
Глеграмната отъ началннкъ штаба па западния отрлдъ,
4-а дружина бЬ нспратена за Радомиръ, гдЬто и при-
стигнала въ П часа нрЬзъ пощьта.
На 3 Ноемврий дружината получила телеграфи-
ческа заповЬдь отъ яачалникъ гатаба на западния отрядъ
да върви за БрЬзннкъ, но поради втората му телеграмма,
доставела пр-Ьзъ врЬие на похода отъ единъ копни сгражаръ
по ол&тя, дружината съ усиленъ.маршь се упхгва за Слив-
11
162
ница, гд'1то прястигна.1а въ 1 1 часа Щ)1^зъ нопц.та. На за-
раньта, 4 НоемвриЙ, дружината иакъ получела запов^дь отъ
схЕЦия да иде въ общия реаерв-ь задъ цевтра аа сливниш-
ката позиция. Въ 12 часа прЪзъ деня дружипння комавдирь
получнлъ втора запов^дь отъ пачалвикъ штаба аа западвял отряяъ
да отведе друживата на д-Ьсвия флавгъ ва позицията за нод-
вр^Ьп.1еиие на ротата отъ 5-й Дувавски оолкъ и три-фунто-
вата горска батарея ва височнната, люкаща на юго-ис-
токъ отъ първата — Три Ушн, — и да се расположи на
бивуакъ ве да.1еко отъ тЬхъ, което я ваправилъ. Вечерьта,
по заповЪдь па с&1цня нача-шикъ, 13-а и 14-а роти боли
испратени прЬдъ фронта въ страхева верига.
На Ь-Ъ Ноемвриб, въ 3 часа сутривьта, Еапятавъ По-
повъ лично получилъ запов'Ьдь огъ нача.1ника вя занаднин
отрядъ да заеме могилата, която л^Ьжи на югъ отъ местото,
което заеиашо, и се укрЬпн на вея. За аодкр^аление била
ну дадена опълченската дружина ва капитааъ Иукурещлиева
и една Г10луб!*тарея отъ 6-а батарея яа 1-й артиллерийски
полкъ. Каиитанъ Поповъ сл'Ьдъ това отвелъ двЬ роти на
позицията и започналъ да конае лохеиентит'!^. На разсъмну-
вавие 13-а и 14-а роти били снети отъ етражевата верига
и присъединени къмъ дружината.
Въ 9 часа сутрнньта, капитанъ Поповъ получилъ зв-
пов'Ьдь отъ вача-1ника ва д^свяя флангъ — ротмистръ Бен-
дерева — да заеме съ три роти позицията, която заемала
ротата отъ 5-й п. Дунавски полкъ ааедно съ три-фунтовата
батарея и, въ случай на вастгплевие отъ страва на иро-
тивника, да се държи до като се приближи до 400 крачки,
а послЬ да отстдпи ва позицията, която дружината заемала
сутривьта ; едната рота да остави въ прикритие на полуба-
тарелта и да довърши направата на ложемевтит^.
Капитавъ Поповъ заелъ возицията съ 1у-а и 1б-а роти,
а 14-а рота остави.1ъ въ резерва задъ т^Ьхъ. Понеже 13а
рота до това врЪме още не се била върнала отъ етражевата
верига, то затуй иснрати.гь напрЬдъ 16-а рота, като запо-
в^да-чъ на поручикъ Загорски да задържи на позицията 1 3-а
рота, а за довършвание ложемеитвт'Ь оставилъ 15-а рота.
СлФдъ ма.'1ко се била започнала пр4стр'Ьлка между пе-
приятеля и 3-я дружина отъ 1-й п11ши Соф. па Негово Ви-
сочество полкъ, която заемала веригата направо отъ позицията,
щ
I
163
която държала дружината на кап. Поповъ. Тогава последния
цолучилъ огъ ротаистра Неидерева заповЬдь да 11рИ1егля ао
близу отряда на капитанъ Букурещлиева и едната полурота
отъ останалата 15-а рота, като остави аолурота въ прикри-
тие на полубатареяга.
Въ 12 часа пр^Ьаъ девя капитанъ Иоповъ получилъ накъ
:1а11ов'^дь отъ с&щин да настани по посока къмъ Гол^ио-Ма-
лово, за да се узпае расположонието на протииника. Тогава
ТУЙ събралъ дружината, но, понеж*; расположението на не-
приятеля не било известно, запов'Ьдалъ отъ 13-а рота и очъ
ротата на капитанъ Букурещлиева да се разсипятъ въ верига
по колурота; а 14-а и 1б-а роти, полуротата отъ 15-а рота
и опълченската дружина слЬдвалн въ резерва по ротно, отъ
които едната рота била исоратена въ прикритие на горс1сата
батарея. Щомъ дружината се показала ва възвиотенностьта,
отъ която се виждала долината къиъ селата ГолЬмо-Малово
и Мало-Малово, на сЬверо-истокъ отъ първата възвишенность
Три-Уши, неприягельтъ открилъ по дружината пушеченъ и
артиллеринскн 01'ьнь. Тогава капитааъ Поповг заоовЦалъ на
1 6-а рога да промЬии фронта си къмъ върха и разсипе по-
луротата въ верига, а 14-а рота да сл'Ьлва въ резерва задъ
вея. 13-а рота цродължава-1а да вастаива, но щомъ про-
тивникътъ усилилъ огъня, тя залегнала. Но канитапъ По-
□овъ, като вид'1!лъ, че разстоянието до противника бнло зив'-
чително, нодалъ сигмалъ за наст&нление и ротата нрибЬг-
нала около 200 крачки, залЬгиала и открила огънь. На дЬспо
бяла ротата и ооълченската дружина на канитапъ Букурещ-
лиева, а въ лЬво се появила 1-а дружина отъ 5-в Дупакскн
полкъ. Наченала се била силна прЬстрЬлка, която се про-
дължавала около 1'/4 часъ, до като иристигиалъ резерва.
Въ това вр'Ьме въ дЬсно по възвишенностьта се появила 3-я
дружипа отъ 1-й Ооф. полкъ, която, щомъ била открила огъпь
накара.1а аеиринтеля да измЬни малко фронта си. Като за-
б'Ьл'к1алъ това, капитанъ Иоповъ заповЬдалъ на полуротата
отъ 15-а рота да открие оп>нь, залпове, въ фланга па не
приятелската артиллерия и резерва, които сл панирали па
разстояние ие повече отъ 800 крачки. Когато лЬвия (|»лавгъ
се усилилъ съ йони части капитанъ Поновъ заповЬдалъ на
14-а рота да остане въ резерва на 1-1 а рпта.
[ Настл||П.чението се било започвало ниб-нанр^дъ откъиъ
и4
се би» а^ сг1щ ек дру-
вря ееите Га1А«»*11жмю, «а» ■€■ >« №» п страхева ве-
рига, както я дрттжгк дружшш, ош ре1х Вк 4 «ех, пр^Ьп
иоаилл, се Огил аол^чшя* шшяАя^ отъ аа^лжпя ва дЪзша
флавп, дртжяяат» дд отстхо! ва мааи^ааи иоилош, жато
яасие м-Ьстото ги до вапмто ва ваепплпшею.
Сл-Ъдъ аристягавяето ва оозвцяата, д ружа н а та бллл от-
ведена въ резервь. ЗкгтИшЛ п срвхеввего на 5-й Ноем-
ври В били :
Убити: вонаяднрьтъ на 1Б-а рота ооручнкъ Загорски и
долни чинове 4
Ранени 59
Въ невзвЬстность 42
4-а дружина вг сражението на 6-й Носиврвй не е взи-
мала участие.
166
' На 7-Й Ноемврий, въ 8 часа сутривьта, каонтапъ По-
пооъ получилъ ;!апов'Ьдь, по[|'Ьре11ата му дружина да блд*; въ
общия резервъ, близу до първия върхъ Три-Ушч. Въ 9'/2
часа, когато се била заиочнала прЪстрЬлката, капктанъ По-
повъ солучилъ зановЬдь, дружнпата му да еастдсва по пдтя
къиъ с. Гол'Ьмо-Ма.шво. Но тя, щомъ се приближила до върха,
била иопаднала въ сферата на неприятелски!^ топовви и пу-
шечни гърмежи и загова е била построена по ротно. Часътъ
около 10 била получена заповЪдь, чр'&аъ капитааъ Б'Ьлинова,
друж,ипата да васт&пва безъ спираняе въ дЬсво огъ върхо-
вете Три Уши, като остави въ неговото — на капитапъ Б1}-
линова--распореждавие една рота. Тогава капитапъ Поповъ
проиЪаилъ фронта но даденото направление на тригЬ роти и
настхпилъ, като далъ 15-а рота въ раснорежданието на ка-
^^итааъ Велинова.
^^ Щонъ се надв1^сила дружината надъ долината, която
/ остава на дЬсно отъ първия върхъ Три-Уши, 13-а рота се
аамЬрила открита. За туЗ ротния й командирь, като разси-
иа-гь едва полурота въ верига, продължилъ настхплевнето до
линията на веригата, която била вал1{гнала на противопо-
ложната страна на долината, а другнгЬ дв4 роти се спрели
на противоположния скатъ па сжщата долина.
Противннкътъ въ това вр'Ьие заеналъ втората възвишс-
вость — ^Три-Уши — и хребета, който е продължевие отъ нея
,1иъ с^веръ, гдЬто било ваправево врикритие отъ камъне.
Слфдъ единъ часъ силна пр'6стр'6л11а, неприятельтъ от-
стапилъ на скалата на третята въавишепность н въ храста-
•чака — местото, гдйто се намирала артиллерията му. По-
слкдвята пъкъ била отстгвила на възвишепиостьга, която се
иродължавала къиъ с-Ьверо-западъ отъ третята възвишенность
— Три-Уши. Нашата верига била заела втория върхъ Три-
Уши, неприлтелскит^} ложементи н м^стностьта въ л'Ьсно по
1'ребена.
Тукъ пр'ЬстрЪ.1Еага била много свляа и се продължавала
;оста дълго вр^ме. Неприятелската артиллерия обстр'Ьлва.1а
доливата, която се образува отъ продължението на склоно-
вет'6 отъ 1-а и 2-а възвишености Три-Увга. ВЬроятно вро-
тиваикътъ е пр'Ьдполагалъ, че вашагЬ резерви сб били цпрЬни
1Ъ тая долина.
Частит'6 въ веригата били зяпочва-чи да довършватъ ва-
л,
Г-в.
г
4
166
Т|>имиг11 си, а не:кду тика нр-Ьнасяииити и раздаваннето инъ
било т11'1.рд'Ь ;1атрул11ит1-.111о, — 1)аб-в1'че отъ иеирнятелскиИ
тпиовни II пушечни гъраежн. Ре^ронг!! около камееиитЪ
окопи и на дЬсио били се сгЬли съ веригата н в^кпи отг
доляитЬ чинове били ^(аиочнали да отстхпватъ. Капитааъ Но
повг, като вид'Ьлъ това отстхиленне, испратилъ 1С-а рота
да поддържа врригата, конто заеиат каменпи! Ь .южемеити.
Комавдирьтт. ца гая рота, га. да насьрдчн войиицитЬ т%
веригата, извежда ротата ваор'Ьдъ и испраща н'1>колбо дружни
залпа по яенрияте.1я, който заемалъ ска.1ата. Въ това вр^ис
комаидующия 14-а рота, която се намира-ш въ резернъ по-
надЬспо, за да уси.ж веригата, разсииалъ още едва цолурота
В'ь верига, но □р'Ьдъ иидъ иа това, че вобиицигЬ 01'ъ вери-
гата били остапа.1и бе:1Ъ патрони, и като забктЪжилъ, че
почнали да се колебаяп., разснпа-^ъ и дру1'ата полурота и
съ това ги задърасалъ до цристигваяието на патроцнхЬ. Сл11Д'Ь
иалко билг дадепг сигвалъ „атапа". 13вригага се вдигнала и
съ викъ „ура" се виусгва^т палрЬдъ. Противникътъ »авоч-
иалъ да отсглива по иаправлепве кгмъ възвишен ностьта —
на западъ около 20(10 крачки да.1ечъ о'1-ь нашето располо-
жение, т. с. въ лЬво отъ шоссето за с. Драгонанъ. За тамъ
сече била отстжпила и неирнягелската артилл1ри11, която била
открила огъиь по нашити войски, които иастхивяли. Но скоро
стрелбата се била прЬвратила. Тогава ка[]итацъ Поповь и
калитаиъ Мавдажиевъ дали засовЬдь, частит!^ да се прнведатъ
въ редъ — да се постролтъ, като при това въ веригата били
оставили отъ пр^Ьднит* роти по една полурота- СлЪдъ
това Поновъ пратилъ донесение на нача.шика на л'Ьвйя флангь,
ротмистръ ])ендерева, въ което, за понататъшпото црк-
слЬдвание па противника, искалъ за иолкр'1>пление други дру-
:1:инн. Но сгЬдъ ве много врЬме на ио:1ИЦинта вристи['11а^1ъ
самъ ротмистръ Еевдеревъ и пр^установилъ движението, като
зановЬдалъ, щото слЬдъ мръквание, цЬлия отрядъ да се от-
веде на бивуакъ въ долината — задъ третата възвишенос'1'1.
Три-Уши, — да се окражи съ ававпостпа верига а се взе-
матъ, въобще, всички лр'11Дпазител11И мЬрки отъ неочаквано
нанадепяе. — Въ стражевата верига биж испратенв 13-а
и 14-а роти, 11»-а била оставена за въ общия резервъ. -
Въ 2 часа пр^аъ нощьта била получ1'на заповЬдь отъ ротмистръ
Бендерева, дружината на канитанъ Попова, наедно съ дру-
167
гит'& части да отст&пи иа слнваБшкага позидим — аа ста-
рото си мЬсто. - — 15-а рога до Ю Ноемврий била оставена
въ распорежданието на капитаяъ Нкшпова.
Въ битката били цадналн убити и ранени отъ дру-
жината :
Офицери
Войници
раиеий
убити
рааени
1 иодпор. Сокеровъ (умрЬлъ)
4
9()
^Н I въ иииввЬстпость 9
^^ 11-й Ноемирий (денн иа прнстигвапието ва 1-а в 2-а
[ друживи въ с. Сливница) свари 4-а дружина въ ложе-
мептигЬ въ лЬво отъ шоссето, 2-3 километра оть Сливвица.
Както бЪ казано но-гор'Ь, 5-а запасна дружина ла 2 Й
Ноемврий нолучи заповЬдь да замине за Радомиръ. Съ при-
стигванието А въ града, капитанъ Тодоровъ иолучилъ отъ
аачалникъ штаба на западния отрлдъ засов^дь да се упдти
съ дружината си за Бр']^зпиЕъ, като иа дружината е била
възложена слЬдующата задача: 1) ако нротйвникътъ е заелъ
БрЬзникъ, да спира неговото яастяплениб къмъ Радомиръ и
2) ако пъкъ БрЬзниБъ не е заетъ, дружината да се присъ-
едини къмъ отряда на капитанъ Генева и да прикрива плтя
ва отстАплевието му къмъ Сливница.
Въ 8 часа вечерьта дружината нристигнала въ Бр'||з-
яикъ, който не билъ заетъ отъ неприятели. Въ това врЬме
отряда на кашпанъ Генева билъ отстлиилъ вече съ обоза
си за Сливница. Въ 6 часа заран ьта, на 5-Н Немврий, за-
пасната дружина тръгнала за Сливвица, като съставила
арнеръ-гардъ па капитанъ Геневия отр;1дъ.
На 5-й Ноемврий, въ 12 часа по пладн'Ь, дружината съ
пристигванието си въ с. Алдомировци получила запов'^дь да
заеме ложеиентИ1"Ь, които се намяратъ въ Л'|!во отъ това село
— между двата голЪми редута. Съгласно тая запов'Ьдь, ка-
питанъ Тодоровъ раавърналъ дружината по ротно въ дв^
линии; двЪтЬ роти въ първата линия заели ложементигЬ, а
другигЬ двЬ — въ резерва,
Въ 2 часа, сл'&дъ пладн'Ь, дружината получила запов'Ьдь
огь началника на лЬвия флангъ, съ д,в%тк роти, които били
въ резерва, да се нротивод'!^йСтвува на неприятелския, на
нашия лЬвий флангъ, обхватъ. Съгласно тая запов'!Бдь, капи-
танъ Тодоровъ разсипа.1ъ 3-а и 4:-а роти въ верига валЪво
1«8
ип |ра1аня редттг ■ жикяЛлмл дя вастапвкп. Протшввш-
птъ ве щзл-ржап тга> ■астжшопн; м отъ 5(К1 врачБм зя-
иочвалг д» отстмп. И» 5 часа вашата лшаш м оггаа бша
прЪдъ редрт до внсотвната, хоато се вамвра прЪдъ с Бра-
ТТШЕОМ, и ротят^ се бив сарЬхв вл таа поаци, пД ви»
исариятспп бшл-% съвършево отст<I11иV
На 6-Й Ноенврнб, въ 7 часа сутрявьта, боевата ша
която заемала запасната дружяаа на 5-8 НоенариВ н която
бша укрЪаеиа 11р4п вощъта сг о(индви ^ожевенпI, се ата-
кувала оть прогкиикка. Последвал, обаче, ве се приближил
до нашата позация по-блнзу оть 400 кр!1чки, тъй като бил
ао1:р1;1цг1атъ огь друхялата съ вЪревъ н слърхавг пгьнь.
Протнвпикътъ си вървад-ь, по 1пк-ь за тув ложевевтвтЪ, за-
ети отъ 3-а и 4-а роти, беди обснпвааи сь граватя до №-
черьта оть неоршггсдската артиллерня.
Въ 9 часа сутрнньта капи-1авъ Тодоровъ волучнлъ за-
новЪдь да вземе мЬрки за завазвавие да.)ъгъ, който се до
инралъ до вашия л'Ьви флавгъ, тъй като веприятельтъ е ииалъ
възножвость по вего да се промъкве еъиъ пашип л1шн
флав1'ь- Вс.г1;дстБи<.' тая заповЬдь каиитаиъ Тодоровъ орапиъ
една полурота оп. 4-а рота, която се располоиила по гре-
бена па едивъ оть хълмоветЬ, който се вдава въ долъгь. Иъ
тоя до.1Ъ него деяь ииа.10 доста сили» демонстрация оть
сграва па оротивника, во безусп-Ьшво - даже биди хвавати
оЬкодко сргбски войници въ плЪаъ.
На 7-Й Ноемврий имало до об'1)дъ саио аргнлдернйски
стрклби по иашитЬ ложеиенти, по паши!!; войници иикакь
не отговаряли. ПослгЬ обФдъ неприятельть открилъ силеаъ
иушечепъ и топовснъ огьнь по цЬ^тата линии, во не нр^-
ориелъ васгхплевие. ЦашнгЬ части располоа^сни въ ложе-
мевтисЬ нспращали своитЬ вЬрни вистр'Ь.ти нск.1ючнтелви ио
неарияте^1скитЬ колоии, когато тЬ се «ЬстЬли, и по артилле-
рията нмъ.
Въ 4 часа иослк пладаЬ 1-а и 2-а роти, ааедно сь
ц1Ьли11 д'Ьсепъ фляи]'Ъ, прЬмивали въ ннстдилещ1е, а 3-я н
4-а ро'1н останали па мЬстата си и, заедио съ ц4лил учас-
тъкъ отъ крайаия редугь до долътъ, помагали на първигЬ,
като о6стр'11лвали веприятелскит'!^ ложеиенги и привличали иа
себе си часть отъ неприятелските пушечни и топовви гър-
I
I
169
иежи. Съ тоьа ба запасна дружина ;заиършила боя ва Слив-
ница на 7-8 Иоемцрнй^').
ХУП. .
а 12-й Ноемврнй, до часа «■Ьдъ пладн*, 1-а и
„ ^ ^ 2-а дружини останаха па бивуакь при с. Сшв-
^р} вица. Тон день се готви ла цоЗвициг!^ топла храна.
За офицеригЬ имаше разни заку(:ки и напитии, които
ниъ се отпущаха бе^^олатно.
Сливница още 6'Ьше препълнела съ раиепи вой-
внци, които 6'Ьха настанени по ханищата и кгщлта. Мно-
зина отъ другаригЬ на тия войпици бЬха напуснали вече
тоя лъжовенъ св'Ьтъ . . .
Въ 6 часа, слЬдъ пладнЬ, получихъ запов^Ьдь отъ Майоръ
Груева — 1-а и 2-а дружини отъ 2-й а. Струмсвп полкъ
незабавно да заеиатъ позицията при с. Ллдомировци, а Ьт^
роти отъ 3-й п. Бдииски полкъ, воито вли;тха въ състава
на брЬзнишкия отрядъ, получиха мпов^дь да се нрисъеди-
нлтъ къмъ полкъгъ си,
ДружинигЬ се вдигнаха отъ бивуака и се упктиха за с.
Ллдонвровци, Д1> което имаше около ^ часа пкть.
Нощьта бЬше тъшна. Вь три крцчки ннщо се не
виждаше. ОсвЬнъ това, аатьтъ б'!Ьше иеравенъ и каленъ. Вой-
аицитЪ положително потъваха въ каль до кол^вЬ. — Най-
послЬ, слЬдъ дълго лутание изъ тъмнината, дружинитЬ при-
стигнаха въ Алдомировци.
ВойницитЬ и офицеритк се настаниха въ селото по квар-
тири. 'Гукъ други войскови части, исвкнъ батареита на капи-
танъ Тантилова, нЬмаше.
На 13 й Ноемврнй, рано на разсъиауванио офицери в
войници 6'Ьха вече па крака.
Сл'Ьдъ като нанравихъ нулсдиитк по полкътъ распоре-
ждания, а именно да се готви на войпицитЬ ястие, да имъ
се направи медицински пр'Ьгледъ, войницитЬ да си очнстятъ
*) Комвцдпри на 5 а ивпиила лру:кин& аамъд>1аив ав фалтЕЦ ие, ко-
гато четата на гшпитаиь 1Са11а.10Ба .започнала да стр11Л1 11{>'Ьаъ 5-а лр;-
жоиа, 2 роти отъ тая цосдЬя^яга ^{аипчцалп да отетливатъ.
170
иушкиИ, да си нспокърпать нспок&саякгк лрЬлн н ботуши
и всЬка ммоута да блзлгь готови за овтц — прндружсн-ь
отъ пол1Юви)1 штабъ-гарвисть, :^мниахг за «мо Братушкови,
лл да пр-Ьгледаиъ и поздравя воЙиицмтЬ отг 3-я и 5-а за-
пасни друхиви съ бляскавата иобЬда, одържава на Сливница
аалъ иротивниБа.
П&ткоиъ йзъ обнно.1ихъ Ц'к1ата почти на пашня лЬви
|||лаи1-ь позиции и с1И1'цахъ чакъ до иеариятелскигЬ ложе-
нсптн. 11о всичкото това протяхение се виждаха сл'11ди огь
ухаашя тридаевенъ бий. Тукъ почвата изровена 01ъ неири-
)1те.1СК11гЬ гранати, та»ъ изь .южементитЬ и около гЬхъ се
гь||ка.1ятъ 110 проаитаиата сг аръвь земя окървавени пар-
чета огъ ризи и други дрЬхи. По-пататъЕЪ оъвъ парче иди
■ски искривеиа отъ ударъ ва граната пушка, щикъ или котле;
а ей т&нъ, въ лЬио, осаиотеви, се вихдатъ 01'ь да.1еБо черни
големи кувчиии още прЬсна пръсть, а надъ тЪхъ грубо ил-
дЬлани, отъ яев4ща рлка, черки кръстове . . . Тамъ подь
1'ил черни куичини почнватъ иа в&чвн вркиепа сливаишкитк
герои, 11адва.1н на бойното поле съ честь и слава за зап&з-
ванис свободата ва Българин.
— В'Ьчна 1;и паиеть ! Лека ви пръсть, в'Ьрви синово ва
отечеството! Почивайте подъ тЬзъ ледпи могили сь ниръ.
Сега за васъ се ноли ц'Ьлия български пародъ, изаазахъ агъ
мис1иг1> и чувствата сн въ С1ухъ.
Моит'1! нерви бЬха твърди много наарЬгнати отъ ирЪ-
карани1'Ь врЬзъ посл^^днитЬ дни събития, затуй тЪ сега ве
издържаха новнт']^ потр'Ьсаю1ци впечатления- Съл;!И пороЙ1гн,
1Ч)р'1)ЩИ съл^и потекоха и^ъ очит'!Ь ии . . ■ . Образите, иилигЬ
обрааи на нашнгЬ другари — едповолчапе поручнкъ За-
горова и подпоручикъ Сокерова се мФркаха врЬдъ очитЬ
ми
— Господннъ капитавъ, че какво искаха сърбит^ оть
пасъ, та ви нападнаха хайдушки'? ие запита схщо развъл-
нувания штабъ-гарнистъ, изъ очигЬ на когото скщо течаха
поройни сълзи за падпалигЬ другари едаополченци. Т'Ь, сър-
би'1'Я, вм'!^сто да дойдатъ в ни помогнатъ да побЬдниъ об-
щия ни врагъ — турцит4, ни нападнаха като разбойници —
дебнишката. Чувалъ съмъ, продължи гарнисгътъ, отъ дЬдо
Плйо-Воеводата, че пр^бзъ 1876 год., когато сърбигЬ вою-
ва.1И съ Турция, въ Сърбия е имало повече отъ 10 хи-^ди
171
българи доброволци, които сл се биля съ нея, за да ааиа-
анчъ свободата из. брасячл сьрби и да иавоюватъ оная на
Ьългарил ....
Мсиъ мк се 111,^1016 да видя и по отдалеч еаит')^ мЬста иа
бойното пола, на туй ваехъ направление къхъ юго-зааадъ и
иродължихъ пктл си, Бато варахъ коиьтъ си шаго:к]1'.
Сл'Ьдъ Бато изиннахъ извЬстно ра<1СТ0лние, далеко иак-
р'Ьдъ, сггледахъ иЬколко кучета, ТЬ се дав'Ьха, гЬщо ка-
саха Приблнжихъ се Кучетата свиха опаш[СИ
н избЬгаха, На около се търкаляха парчета огъ сръбсЕса уни-
форма ....
НЬмаше схмнЬние, че тЬлото па падналия на бойното
ооле за Краля сръбски войникь бЬ оставело на гладиит1;
кучета ....
Тил трагически картини ме наведоха къмъ скръбни мисли.
Челов'Ьп1ина! Зз. единъ обнкновенъ смъртеаъ человЬкъ пядатъ
хиляди и хиляди ежщо такива като пего челов^цн и ги ос-
таввтъ на гладнитЬ псета! ....
Иотеглихъ къмъ позицията при с. Братунтково, гдЬто
6'Ьха расположени 3-а в 5-а ианасви друасини отъ Струмския
иолкъ.
Оп^е бЬхъ л1иеко, когато :{аб'ка'Ь;1ахъ на бивуака силно
движение. Войпи]^п"Ь щомч. ис съгледаха, зачючнаха да бЬ-
гагь пагор'|1 ^ надолу. С.1'11Д'1. минута се появиха нладит-Ь,
почти безъ мустаци, ротни командири. Отдалеко се видЬше,
че гЬ постролватъ своитЬ „стари московци".
Когато се доближихъ до дружината, тя б-Ъше вече по-
С'1'роеиа. На поздравлението и похвалата ш показаното отъ
гЬхъ нъ бпткитЬ сч. противника юначество, войницитЬ дружно,
гръмовито и весело отговориха по приетия редъ ^здравие
желаемъ, ради старатьсл".
.'1ицата на всичкитЬ чипове отъ дружината сияеха отъ
тържество и щастие. Тъй бива человЬкъ доволеаъ и Н1аст
.швъ, когато съзнава, че свято е нсоълнилъ своя дългъ.
— А м.1адит'!§ офицери ? . . .
Съ издигнати високо глави и нламспъ ногледъ, тЪ изг;1ех-
даха, като да бЬха пораснали на ц^ла педи. Но нито една
думица, нито единъ намекъ отъ т^Ьхна страна за свято ис-
иълнсния дългъ.
Войниците и сега не сЬдЬха съ сгьрнаги рдцЬ. ТЬ
172
лрквеждахж свомтк дрипави дрехи въ оо-благояядио, ако мо-
жеше, ектйвавл, орш^иа си иаивцв итъ сурови оолскв н
бвволскя хохв, поправеха св патровташвг1, ботушвт^ чнс-
гЬха си аракшт%, като са аряаа^аха за прЪкармятЪ тежки
н пъаои съ вгъдвеяия ва слнв^ншЕата аозацвя двн.
— СЬхкхяе см въ ложеиевтвтЬ, разказваше едвтъ вой-
викъ, и гдедахне о№ ли се аокаже вЬкоя квфда (сръ<>с1м
войникъ съ кяфлообразаа фуражка), за да го нагостип. съ
еднпъ куршумъ, когато язведнъхъ се забуха отъ къмъ тк-
лътъ ии пушечнв гърмежв в куршуввгЬ започваха да ва-
датъ въ в&шятЬ ^шанци". Като погледнахме иазадъ, що да
ввдимъ? Сръбски войски! НоЙнвцнгЬ започваха да отстаа-
ватъ, вр«|дълхи сжщия. Но когато 3-а дружина добде на
аодкр'Ьп.1ение и ан каза, че тамъ аа възвишеаяостьта са
паши ' — доброволческата чета на каоитавъ Каваловъ — иий
се Бъриахме и св заехме местата. . . .
— Ами каиво ли щ'Ьше ла бхде, ако моравската ди-
визнл иа 6-й Ноемврна се появеше иъ тила ва сшввишкаги
позиция?! ... си вонвслйхъ а^ певодно, като слушаха
ра^казйгЬ.
Сгудевъ потъ ме изби при гая лисъль.
Отъ 5>а зааасна дружииа азъ отидохъ ори З-м дру-
яива, която б'&в1е расквартирувава въ с. Ьратушвото. Дру-
жината бЬше постриева и чаБан1е моето ндвавие. Дружнн-
пия коиаидирь, ка-1епил въ боеветЬ съ турцитЬ пр'Ь:)Ъ 1877 — 78 ^
гад. ири Стара-^^агора, Шипка, Шебиово и Садово капигив!
Геневъ, кавалеръ на русския Георгиевски кръсть, ме посрЬщиа'
съ равор!^. Сл'1:дъ това, като ноздравнхъ войнвцит! съ 6.1'к-
стнщата имъ поб'11да надъ противнвка, вървахъ се обратпо
въ с Ллдомировци. Ввроченъ, азъ можахъ да остана и тук'1.
въ Братушково, защото меаъ нищо не ме свързваше съ Лл-
домировци. Тамъ имаше хи'^ друхинв и тукъ двЬ — само
по-пълни, во въ Аддоииравцв 6'^хъ оставилъ полковия адю-
тантъ, който олицетворяваше въ себе си ц'Ьлия полкови гптабт.
съ всичкил му персона.дъ. Колкото се отнасяше до дичоото
ни походно имущество, то всичко бЬше ва гърба ма я затуй,
гдЬто се снврахъ за нощувавие, тамъ мв б:Ьше и квартврата.
На 13-й Ноемврвй, около 6 часа вечерьта, се получи
записка отъ майоръ Груева, съ цоято ми се предписваше да
събера ц^лия нолкъ и го отведа на сливнишко -царвбродското
173
пгоссе, — нри лагера на 4-й Пл-Ьвевскн полкъ, който въ
състава на отряда, състоящъ отъ: 2 3 н. Струмски полкъ,
■2-а дружиаа отъ 4-й п. Пл&пенски полкъ, нЬколко руие-
лийски дружини, батареята на кааятанъ Тантилова и една
кавалерийска часть, щЬше да тръгне за Царибродъ нодъ ко-
мандата на капитанъ Савова.
— Хлъ, очряда ще се води отъ капитанъ Савова ! си
помиС5ихъ азъ и слЬдъ това живо си пр^дсгавихъ картнпата,
която прЬдставллваха войницит'!Ь отъ 3-й п. Бдински лолкъ
ва 20 Сентемврий, когато полка пристигна въ Со(рия. Тъй
скщо си соомйихъ и за действието на комапдвря на 2-а
дружина при с. Колоница. ... Но не му бЬше врЬмето и
мЬстото да правя въпросъ за моето старшинство, което, впрц-
чемъ, тогава на всЬка крачка се нарушаваше.
Распратихъ занов^Ьдь на комаадиригЬ на 3-я, 4-а и 5-а
запасни дружини незабавно да тръгнатъ за сборния пунктъ,
за кx^ц■Ь^о и азъ заминахъ начела на 1-а и 2-а дружини,
Нощьта бЬше тъмна. ВрЬмето мъгливо. Черпи облаци още
отъ сутриньта висЬха вадъ напоената съ кръвь н влага М'Ьст-
ность, и застрашаваха да се разразлтъ съ проливенъ дъждъ.
Цктьтъ отъ с. Алдомировци до шоссето 64 ужасенъ; вой-
ници и офицери едвамъ си измъкваха краката отъ дълбоката
и лЪпкава калъ. Но всички се утЬшавахме съ мисъльта, че
до шоссето не е далеко и че оттанъ нататъкъ шоссиранил
яять ще блде добръ.
НаЙ-послЬ стигнахме на шоссето. По него и отъ стра-
нит!* му се тълпиха войски. Шхота, артиллерил, кавалерия
и обозитЬ па ра:шигЬ части се 64x8 смЬеили въ една обща
маса, Между частвтЬ не се съблюдаваше ннкакъвъ редъ пито
пъкъ опр'Ьд4леннтЬ дистанции. Въ въздуха се пос1|ха кр'Ь-
съци, викове, псувни, команди, цвилепие на коне, скърцания
на обозпитЬ и артиллерийскит^ кола, звънтението па шашки
и всичко това се сливаше въ едно бучение, въ единъ адски
шумъ. Разбира се тая безредица, оевЬяъ че правеше твърдЬ
лошо впечатление, но изморяваше още войвицит!) и коаетЬ.
Лрнсктствието на общия началникъ още се не видеше нито
чуеп1е.
Като заповЪдахъ па дружинитЬ да се спрятъ току до
самото шоссе, не далеко отъ колибигЬ па 4 й п. ПлЬ-
венски нолкъ, самъ отдихъ при офицери'1"Ь на бившата
т
(
Н-а сев^йевсБата дружина, съ които б^жъ свързанъ
съ добри другарски споиени огь съвмЬстния ай въ Севлнем
животъ. ОфвцеригЬ сварнхъ въ колибата, пас1)лали край
огъая. Всички въ възбудено състояоие, т^ разказваха ранинЛ
епизоди отъ тридневния и горЬщъ бой ири С-тивница, кат» Щ
си изказваха незадоволството отъ бавното Т1аст&п.1еиие.
— Вм'Ъсто да наст&пваие съ бой но петит'Ь иа иро
тивпика, иий сЬдимъ чукъ — въ ко.шбит* си — и даваме
възможносгь на сърбигЬ безнаказано да нанустнагь нашата
хайдушки нападната отъ т'Ьхъ территория, казваше едноъ огь
офицеритЬ,
— Ако б-Ьхме пр-Ьол^Ъдва-ти сърбят^Ь, всячкага ямъ ар-
тилдерня и обози щЪха да останатъ в-ь нашитЬ рлцЬ и то-
гава иожех»е да маршируваие, безъ всЬкакво отъ гЬхла
страна съпротивление, чакъ до БЬлградъ, се обади другь.
Пе по-ма-1ко бЬ иптересеяъ рааговорътъ между войпн-
цитЬ, който се свеждаше къмх това, че сръбскит* войници
били плашливи и че тЬ пе можали да се бинтъ съ българигЬ.
— Какви еж войници, господинъ капнтанъ, които ча-
ка'1'ъ офйцсфит'^ си съ шашки да ги каратъ вапр-Ьдъ, отго-
вори единъ войпикъ отъ бившата 14-а севлиевска дружина
па въоросътъ ми, как1- се билтъ сгрбиг'^.
— Истина е, гослодипъ капитанъ, се обади едиеъ уа-
теръ-офицеръ, че сърбскитЬ офицери съ шашка и револвера
въ р2цЬ едвамъ иожаха да спрхтъ своит'!^ б'11гающи войници,
когато нашигЬ молЬхада ги пустнатъ въ атака на сърбитЬ.
Най-поел^, даде се запов^дь да се иссрати авангарда ^
и подиръ това се чу командата „ал орлжие". Но отъ кон
часть авангарда и колко, пе се онркд^ш- Понеже 2-й Струм-
ски полкъ бЬше случайно иай-напр^дъ, то отъ вего се ис-|
прати една дружина въ авангардъ. Огъ същата дружина 1^'Ь|
испратена една рота въ челенъ отрядъ и пр. СлЬдъ това се даде
командата: „пушки па рамо" и пр. и „шагомъ-маршъ", ХСатп
че по сдщата команда завалЬ дъждъ — дъждъ дребепъ, ала-
кигЬ на който тихо и отвЬсно падаха па войницнгЬ и сс|
впиваха въ обл'Ьклото имъ.
Въ кхсо вр'1|не войницит'Ь б-кха, както се казва, до К0'|
кълъ мокри. Тяжестьта па гър()а имъ се увели-ги. Но пай-
лошото иЪше, че огь дъжда по шоссето се образуваха бя-
рйчки отъ вода и калъ до колЬнЪ, пркзъ които войницит'Ь]
1?5
трЬбваше да газятъ. Вследствие на това, разбира се, войни-
цигЬ не можаха да вървнтъ въ дкракъ" и строго да пазятъ
въ редовет!! мЬстата си. Та това, варочемъ, и не можеше да
се изисБва, защото то съвсЪнъ бн изморило и тъй уморе11ит'Ь
воЯници. Но затуй съкъ гЬ вървЬха всички безъ да оста-
ватъ назадъ отъ частитЬ сн.
ВъзсЬдналъ иа коиь, азъ върв^Ьхъ прЪдъ музикаптския
хоръ. По едно врЪме чувамъ на 3 — 4 крачки отъ мене вЬ-
кой да вика ядосано и грубо :
— Ей, вий, музиканти! Върв'Ьте въ порядъкъ! ....
Кяд'!! е полковия командирь? Азъ посср^кхъ коня си, и ири
иеве се приб.1ижи офицера, който 1*ьлчеше музикантите. То.1и
офйцеръ се оказа капитанъ Савовъ, когото азъ до тогава не
познавахъ.
Вижте, вашит* музиканти не вървятъ въ порлдъкъ!
ми забЬл^Ьжи капитанъ Савовъ грубо, като посочи на музи-
кавтит'Ь, които, наистина невърв'&ха, както и вобнициг^ отъ
ц'к1ия отрндъ, въ редоветЬ си.
Този инцидентъ направи пе добро впечатление не само
ва офицерите, които б4ха наблизу, но и оа войаицигЬ и съ
него се даде новодъ на излишни и вредни критики ....
Войниците едваиъ си влачеха краката, като се гърбЬха
подъ тажестьта на двойния ииъ товаръ,
Най'после, при драгоианскит'Ъ хапища се даде ва вой-
пяцитЬ една добра почивка. Сдщо такава почивка бЬше да-
дена и при излизанието отъ дефилето. Въ й часа сутриньта
отрядътъ пристигна въ Царибродъ и се спрЬ на сЬверо-ис-
точната му страна — на 3 километра отъ града.
Съ спиранието па отряда пе послЬдва абсолютно ни-
какво распореждание. Между това войницигЬ бЬха крайно
изморени отъ нощния походъ. Измокрени и измръзнали отъ
дъжда и ц^ла нощь не спали, тЬ бЬха при това ои|,е и
гладни.
Требваше да се запалятъ огньове, за да се постопллтъ
войниците, а дърва и клечки нЬмаше. Пратихъ адютанта ьъ
града да намЬри началството и узнае, какви раснореждания
ииа по отряда; да ну доложи, ч« войницитЬ са мокри н
г.тдни и че храпа за конете нема- Обаче, адютаптътг, който
два пдтя ходи въ града за горпята цюь, не можа да на-
мери никого отъ началниците. Впрочемъ, и не беше поло-
176
жително и8В']Ьство, кой бЬше вача-тпикъ ва отряда, защото въ И
вр^кие оа похода ту каиитанъ Савовъ, ту майоръ Груевъ, туИ
пъкъ водлолБОвникъ Филовъ даваха ра^шн заповяда по отряда. И
Т1ай-посл'Ь, въ 9 часа сутриньта дойде при отряда пол-Н
1го.1ковникъ Филовъ н ии каза, че той билъ иача-юикъ ва^
р^зсрца, въ състава па който влизаше и Струискк» пилкь. ^
При това още нн запов'&да, щоиъ се полу^ заповЬдь заЯ
тръгвапие на резерва, аз'ь да го поведа по шоссето Ца- "
рибродъ — Пиротъ. — На моя докладъ, че войвицит'!; с» мокрв
и гладни, Филовъ »и каза, че било направено раснореждание
да се отпустне м1(со, хлЬбъ и дърва. И наистина, сл-Ьдг
малко врйме се поискаха войници отъ всичаигЬ части, за да
довесатъ ка:!анит^ продукти. Къмъ 1 1 часа войцицит!. се
бЬха вече на1ра[|илй. — - Въ това скщо врКЕне Негово Ви- <
сочсство нива покрай бннуака и отъ далеко поздрави вой-
ницитЬ.
Въ II '/4 часа дойде при резерва майоръ Груеаъ и ни
съобщи, че ще трЬбва да испълняваиъ веговигЬ заповеди,
понеже той билъ назпаченъ началникъ па реадрка, като цри-
бави още, че частит'Ь трЬбва да бхдлгь всКка иинута готови 1
за тръгвапие. ■
Наистина, ннй всички очаквахме вс'!&ка мивута заповЬдь
за тръгвапие, защото още па раасъмнувапие се зачуха нп
направление къмъ сЬверо-занадъ чести пушечни и тоаовни
гърмежи, които все повече и повече се отдалечаваха и рав-
р'Ьд}|наха, догдето най-послЪ къмъ 12 часа съвсЬмъ се пр*
кратиха, — сл'1!дователно сърбигЬ бЬха отстъпили. Между
това войпйцитЬ отъ регерва съ пегьрпЬпие чакаха, кога ще
се получи запонЪдь да вървлтъ па помощь на другаригЬ св,
които водЬха съ противника гор'Ьп1ъ бой.
— И защо ли ни държатъ тукъ, та пе пи пустнагь въ
бой, казваха войницигЬ, или чакаме, когато сърбигЬ избЪг-]
натъ?
— Гд4то и да б'Ьгатъ, ний ще ги стигнемъ и ще Я1
отмъстимъ за колопншкия и брЬзнишки боеве, казваха вов-1
нвцит']^ отъ 1-а и 2-а дружини отъ Струмския полкъ, които
не съвс^мъ добрЬ се чувствуваха, когато слушаха ра;1казитЬ
на войницигЬ отт. 3-я, 4-а н Г}-я. дружини отъ сащия иолки.
за тридневния па Сливница бой.
177
Тъкмо по 12'/* часа получижъ отъ майоръ Груева за-
писка съ сл^дующето съдържание :
— Запов^двамъ ви съ всичкитЬ резервни пЬхотни части
нрмедлепио да тръгнете по шоссето Царибродъ — Пиротъ и
като стигвете' войските, паходяищ се въ боевата линия, да
се движите сл^Ьдъ т4хъ, като съображаваге движението съ
т'Ьхъ, тъй като вий съставлявате главнип резервъ.
Огъ горнята записка разбрахъ, че съмъ билъ пазпачепъ
началвикъ па резерва, но отъ кого и кога, ве иа б'1|П1е из-
в'Ьстно.
На минутата распратихъ запов^дь до съотвЬтствующигЬ
началници, БойсковитЬ части на които бЪха расположени на
бйвуака, да ги построятъ на западната часть на града, отъ
гдЬто ще продължатъ патя за сръ^бската граница.
Сл^Ьдъ не мпого вр11ме отрядътъ бърже закрачи къиъ
сръбската граница. Но пр^илипуванието пр'1!зъ р. Нишава пи
задържа повече отъ единъ часъ, тъй като железния иость
пр^^ъ нея б:Бше съвс'!Бмъ ра»ва.1епъ и войнициг!) минаха прЬзъ
рЬкита по една пр'|1ир'!Бчена прюъ вея греда. 11\ошъ минахме
рЪката, пр^Ьдъ очитЬ ни се представиха сл'6ди отъ неотдав-
нашния при моста бой. Току до този последния на жоссето
л^Ьжаха, потънали въ собствената си кръвь, н4колко обе-
зобразени отъ нашити гранати сръбски войници.
Види се, сърбит'Ь до толкова бърже ех отстхпили, щото
ве усп'к1и да прибератъ телата на равенитЬ си и убити
войници.
Чудно ми се вид4 обстоятелството, че К0'"ато войницитй
минаваха покрай тЬзи трупове, паднали на бойното поле не
за отечеството си, а за прищявката на Краль Милана, гЬ
не изказаха къмъ тЬхъ независимость, не имъ прикачваха
някакви епитети и въобще не се подиграваха съ бездушнит*
вече тЬла, както правеха опълченците съ труповетб на турс-
кигЬ войници въ руско — турската война. Напротивъ, тЬ из-
казваха своето съжаление, като проклинаха главния випов-
ииЕЪ за пролЬтата кръвь — Краль Милана.
— То.)и звЬрь — братоубиецъ ще отговаря пр4дъ 1^ога
аа прол'!Бтата братска кръв11, казваха войпицит'!^.
13
176
жително изв^&стно, кой бФше началннкъ на отряда, яащото въ
врЬме ва рохода ту капитанг Савонъ, ту маВоръ Груевъ, ту
пъкъ подаолБОвникъ Филовъ даваха ра^ии запов^^ди по отряда.
НаВ-послЬ, въ 9 часа сутриньта дойде при отряда под-
полковвикъ Филовъ и ми каза, че той билъ началникъ на
ре^юрва, въ състаиа па който влизаше и Струисвия полкь.
При това още ни заповЬда, щомъ се получи заповЪдь за
тръгваиие на резерва, азъ да го поведа пп гаоссето Ца-
рибродъ — Пнротъ. — Па моя докладъ, че войаицитЬ еж мокри
и гладпи, Филовъ ми каза, че било паправово расворе;кдави(;
ла се отпустве и^со, хл'^бъ и дърва. И ааистива, сл'Ьд'ь
малко вр*ме се поискаха войници отъ всичквт!! части, за да
довесатъ казанитЬ продукти. Къмъ 1 1 часа войницнгЬ се
б'Ьха вече нахранили. — Въ това сгщо вр'Ьме Негово Ви-
сочество мина покрай бивуака и огь далеко поздрави вой-
аицит11.
Въ 11 'А часа дойде прн резерва майоръ Груевъ и ми
съобщи, че ще трЪбва да ис11'ьлнябямъ неговигЬ заповеди,
понеже той билъ на.чпаченъ началникъ на резерва, като при-
бави още, че частит'Ъ трЬбва да ба^дхгъ всЬка минута готови
за тръгвание.
Наистина, ний всички очаквахме всЬка минута запов'!Бл[|
за тръгвание. защото още на разсъмнувание се зачуха по
направление къмъ скверо-западъ чести пушечни и тоновни
гърмежи, които все повече и повече се отдалечаваха и раз-
р'1;;№ваха, догдЬто най-послЬ къмъ 12 часа сънс4мъ се ир^
кратиха, — слЬдователпо сърбитЬ бЬха отстлнили. Между
това воЙ11й11ИТ'!& отъ резерва съ пегърн{!ние чакаха, кога ще
се получи заповЪдь да вървятъ па помощь па другаригЬ си,
които вод'Ьха съ противника гор'!Ь(|(ъ бой.
— II защо ли ни държатъ тукъ, та не пи пуствать въ
бой, казваха войницигЬ, или чакаме, когато сърбитФ избЬг-
натъ?
— Гд4то и да б4гатъ, ннй ще ги стигвемъ и ще инъ
отмъстимъ за колопишкия и бр'к1ни1пки боеве, казваха вой-
ницит'!! отъ 1-а и 2-а дружини отъ Струмския полкъ, които
не съвсЬмъ добрЬ се чувствуваха, когато слушаха разказнтЬ
па БОйпицитЬ отъ 3-я, 4-а н Г>'а дружипи отъ схщил полкъ
за тридневния на Сливница бой.
177
Тъкмо по 127* часа получнхъ отъ майоръ Груева за-
писка съ слЬдующето съдържание :
—- ЗаповЬдваиъ ви съ всичкигЬ резервни пЬхотии части
н''медленао да тръгнете по шосеето Царнбродъ — Пиротъ и
като стигнете' войските, находящи се въ боевата линия, да
се движите сл'Ьдъ т^Ьхъ, като съображавате движението съ
т'Ьхъ, тъй като вий съставлявате главния резервъ.
Отъ горнлта ваииска разбрахъ, че сьмъ билъ назначенъ
началникъ са резерва, но отъ кого и кога, не ии бЬше из-
в'6стно. ■ ,
Па минутата распратихъ заповЬдь до съотвЬтствующит4
началници, войсковитЬ части па които бЪха расположеии на
бивуака, да ги построл1'Ъ на западната часть на града, отъ
гд'Ьто ще продължатъ п&тл за сръбската границн.
Сл'Ьдъ не много врЬие отрядътъ бърже закрачи къиъ
сръбската граница. Но прЬмипувапнето прЬзъ р. Иишава ни
задържа повече отъ едивъ часъ, тъй като желЬзния мость
прЬзъ вея б'!^ше съвсЬмъ разва.1енъ и войницит'6 минаха пр^Бзъ
реката по една прЬирЬчена пр']^зъ нея греда. Щоиъ минахме
р'Ьката, нр'1;дъ очитЬ ни се пр'&дставнха слЬдн отъ неотдав-
нашния при моста бой. Току до този пося11дния на гаоссето
л'Ьжаха, нотъна.1И въ собствената си кръвь, н:{1колко обе-
зобразени отъ нашитЬ гранати сръбски войници.
Види се, сърбнт-Ь до толкова бърже с* отстжлили, щото
не успали да прибератъ т'Ьлага на раненит'1) си и убити
пойници.
Чудно ми се вид'Ь обстоятелството, че когато войннцит-1
минаваха покрай гюи трупове, паднали па бойното поле не
за отечеството си, а за прищявката на Краль Милана, гЬ
не изказаха къиъ г^хъ незввисимость, не имъ прикачваха
никакви епитети и въобще не се подиграваха съ бездушнитЬ
вече тЬла, както правеха опълченчит^Ь съ труповетЬ па турс-
кигЬ войници въ руско— турската войва. Напротивъ, тЬ из-
казваха своето съжа-чение, като проклинаха главния винов-
еикъ за пролятата кръвь — Краль Милана.
■ — Този звЬрь — братоубиецъ п(е отговаря пр^Ьдъ Нога
за пролятата братска кръвь, казваха войницигЬ.
}а
178
хгш.
ТщШ тъ мостъ1~ь пр1)аъ р. Нишава, шоссето се нстеглл по
л^г равнината кгмъ сЬверо-западъ. По това шоссе вой-
1^ ницн и офицери закрачиха бързо, бсзъ запоп1;ль —
инстинктивно. Ьързаха, защото татъкъ па[1(/Ьдг и на-
дЪсйо се чуваха р^дки пушечни 1"ьрмежи. Най-поел*, от-
далеко се забЬл^Ьза току до самото шоссе единъ ка-
мененъ бЬлъ стълбъ, а ма.1Ко по-нататъвъ — - пЪколко полу-
развалени, съборени кащи.
— Ето я, ето я границата ! завикаха войницигЬ я безъ
коиапда учестиха крачкитЬ.
Всички забързаха, всички искаха часъ по-скоро да сткпи
кракътъ ииъ на българската земя, оставена въ ркцЬтЬ на
сърбите по настояванието на враговет-6 па цЬлокуппа Бъл-
гария.
На9'П0С.тЬ, ОЕОЛО 3'/г часа слЬдъ нладпЪ, резервнит^:
части стигнаха границата.
Не мога да опиша оная радость, оня въсторгъ, съ който
б^ха обхванати пашигк млади войници, наВ-старитЬ отъ ко-
ито бролха едваиъ неть- шесть годишна войнишка служба. '14
всички шеннЬха молитви и се кръст1&ха. СлЬдъ това съ едно
дружно, гръмовито и потресающе пУР*"? ехото на което се
разнесе отъ блнжнит'Ь и далечни чуки и върхове гатъкъ
вапрЪдъ — по направление къаъ Пиротъ. Нишъ и Враня,
се испрати още единъ искренъ иривЬтъ отъ българския вой-
пикъ на българското братско население на тия родпи па
майка България окркзи. . . .
Войвнци и офицери взаимно се поздравяваха, пожела-
ваха си усп'!Бхъ въ предстоящия бой за пр'Бвземанието па
Пиротъ, а подиръ него Нишъ н пр. И всички б1ха обхва-
нати въ това вр^ме отъ такова чувство, каквото до тогава
пикой отъ т4хъ не б* испитвалъ. . . . Българския войоикъ
побеждава. Той отива да строши робскит1^ окови, съ които
ек оковани неговигЬ братя българи.
Кързатъ БойницитЬ .... като че въ тактъ вървлтъ.
Земята подъ краката имъ се друса .... ОчнгЬ имъ устре-
мени татъкъ напрЬдъ — търсятъ противника, а слухътъ имъ
се веимов1{рно вапр'1;га да чуе звука на путката, гопа или
1?д
трабата. , . . ТФ жадн^ятъ да се ср-Ьщяатъ поне още вед-
нъжъ съ виновницит^! на падсалит'^ си на бойното поле дру-
гари и ииъ отмъстлтъ. . . .
— Сега ще отиъстимъ за колоаишкия и брЬзнишкия
боеве, казваха СгрумцигЬ. Зеръ, тамъ бЬха 4-5 пати но-мно-
гобройви — съ кавалерия и артиллерня, а пъкъ у насъ н'Ь'
иаше нито тоаъ, нито конь. . . .
Бързатъ войпицитЬ, крачатъ съ гигантсЕИ крачки да
стигнатъ противника, но той се не вижда. Затуй пъкъ то-
поваитЬ и пушечни уста, които вр'Ьмеаяо бЬха млъкнали, на-
ново заговориха, но тЬхния гласъ се зачу татъкъ — далеко
папрЬдъ. — Следователно можаяме съ положителпость да
заключимъ, че сърбиг!) вече бЪха панустнали нашата тсрри-
тория.
Между границата и Суковсвия ханъ къмъ резервигЬ се
присъединиха батарентЬ на капитанитЬ Б. и И., които се
б&ха спустнали отъ възпишеаностьта, гдЬто по прЬдн д^бйст-
вуваше отрядътъ на капитанъ Никифорова.
Часътъ въ 5 резервътъ пристигна при Суковския хапъ,
гд'|!ТО се и спр'!1 за почивка. Тукъ тъй саш,о, на пдтя се
б'к\а спр'Ьли и казапигЬ по-гор'!& батареи.
При хана сварихме н'!^ко.1ко иностранни корреснонденти,
които току разглеждаха приети гвающигЬ войиици и окркюв-
шата пи м'!&стность и записваха н^що въ паиетнитЬ си
книжки.
Съ пристиганието на батареигЬ при Суковския ханъ,
откри се ожесточено сражение между войпицитЬ отъ спомс-
натигЬ батареи, огъ едпа страна, и принадлЬжащитЬ на иа-
б^гналия ханджия дребни и едри угоени свине, отъ друга.
На минутата паднаха мъртви дв'!& голЬми угоени свиое, ко-
ито б'Ьха турени па лафетит'^ и покрити съ войнишки ши'
нелн. Подиръ първата атака, войвицитЬ се готвЬха да по-
ведатъ и втора такава на уплашенигЬ свине, които съ на-
стръхнала четина ходеха около хапа н заканително грух-
тЬха. Но въ това вр'6ме последва зановЬдь да се спре на-
падението, слЬдь която артиллернститФ истриха окърваведит-Ь
си шашки и ги туриха въ пожнит'!).
Въ вр'Ьис на тая о''Бесточепа атака върху свинетЬ, на-
чалпицитЬ стояха отт> страна и гледаха умилително па за-
бавлението па своитЬ подчинени. Даже когато имъ се обърна
зм
юшште яя осхдятелаото оояеденне вл войвнцигЪ огь па*
вЛреаштЪ ■» части, повсленве, което, оовндкмону, оскжда»
и ворресповдевтягЪ, едивгте отъ гЬхъ — наидвиц1ГгЪ —
одиПра оожвюат)) вя артйллерястнт^ п то толЕова повече, че
т% трЪбаяю био да се вахранятъ.
При Сужовсхяя хавъ се 1102)'чи запов^дц ррзервътъ да
чака второ расоорехдавяе за паст<а.1евие.
За да ое даде ва войпнд|Iт^ възножносгь да си аоот-
вочвватъ, резервъгь се отведе отвъдъ С^ковсквя ностъ а се
расткюхи ва Фккуааг огь д1:сната страна ва шоссето — до
самата р. Суковска, гд^то н замръкна.
Когато съвършенво се стенни, артиллернЯсЕата стр'1иба
I отъ лв'ЬтЬ страан ОЬ съвсЬнъ орЪкратена, но пушечната,
накарг в р^дка, продължаваше да се чува татъкъ ваар^дъ
м въ лЬво отъ шоссето — по полнт* на възвишен востьта.
У някого отъ офнцерит* въ резерва ве се оказа карта
яа тая и^стность, гд-Ьто сега се напирахме н гд1!то, в-Ьро-
ятво, сутр^ щ^хме да се счепкаме съ противника. Но отъ
изгледа, н то въ насткпивпита вечерна мъждевяна, 1Лстнос-
тъта се 11р'1>дставляваше такава : отъ лавата страна, къмъ
западъ на 3—4 километра, л-Ья» една възвишенность, която
се протака почти параллелно ва Дарибродъ — Пнротекото шоссе
отъ юго-истоЕъ къмъ сЬверо-западъ я се свършва па В- — 9
километра огь Суковскня мость и приблизително ва 3 кило-
метра отъ Пиротъ. Пространството отъ шоссето въ лЬво до
възвишен ностьта изглеждаше террасообразво.
По тая м^стность се виждаха отд1лни коряйки и лозя>
Вх тъмнината ии се показа, че р. С)^овска прор^Ьзва въз-
вншеввостьта на дв^ части — занадва и неточна. При входа
на самото дефиле се панира с. Суково. Отъ това дефиле ва
2'/2-3 километра къмъ сЬверо-западъ, както е казано по-
гор*, се чуваше гор4щъ нушеченъ огънь.
Какво ее вършеше на и задъ възвишенвостьта при с.
С>'КОБО и въ теснината; имаше ли по него паправ-1ение наши
разЪзди, б^^ха ли взети н:^какви предпазителни и^рки, въ
случай че се появеше отъ тая страна противника, менъ т
не б^ше изв^^стно. Въ това вр'Ъме положението ве само на
резерва, но и онова ва ц^^ата армия б']^ше такова, че, ако
се иоявеше нЪкоя непринтелска, макаръ и незпачителва вой-
скова часть откъмъ това напраатеняе, можеше да направи
181
твърд^Ь голЬиа треьога, а иохе би и н']^що повече. Затуй,
за ла се и;{б'!Б1'ац 1!С'][1каБва случайпость, исарати се патрулъ
но ааправлеаие къмъ с. Суково. — Б'Ьше се вече стъмнило,
между това никакво рассореждание отъ началството □'Ьмаше
и не бЬше нйвЬстно, дали резервътъ ще остане гукъ, или
пъБъ ще настхова напр'!Ьдъ. Въ това вркме се раздадоха су-
шечви гьрмехи но направление еъмъ с. Суково. Н'|!иаше при
резерва пито ^динъ конникъ, който да се испрати по на-
правление къмъ кааааото село, гд4то се чуха вистрЬлитЬ.
Скоро, обаче, дойде при резерва единъ нашъ конникъ
отъ раз1>»да, испратепъ по- рано по направление къмъ тК^сни-
ната, и ии доложи, че една часть сръбски войници открили
огъпь по раз4зда. Посл'Ьдния огговорилъ съ нЬколко вистрЬла
и отстапилъ.
За да се запази рез^ва и тила па армията отъ вся-
каква случайности, направи се слудЬющето: една румелийска
дружина, струва ми се хармаилийскага, се испрати па въз-
вишенногтьта къмъ западъ отъ Суковския ханъ, коятю възви-
шеппость се намира на дЬсния брЬгъ на р. Суковска и ср'Ь-
що самата т4сиина; 2-а и 3-а друлгини отъ Струмския полкъ
се испратиха налЬво отъ шоссето съ фронтъ къмъ дефилето
и възвишенносгьта. Посл^днит* дв* дружини испратиха по
една рота въ верига.
Задачата на тия дружини б4ше ; въ случай че се ноя-
вЬше противникътъ откъмъ т^йсниаата да прикрниатъ резерв-
яигЬ части, до гд'6то се построятъ въ боенъ редъ. Остана-
лит'^ дружини отъ полка, няколко румелийски друлсини и 6а-
тареитЬ па Б. и И. бЬха располохепи на бивуакъ въ пълна
готовпость да иоср'^щнатъ противзика.
Въ сащото това вр4ме дойде па бивуака майоръ Гру-
евъ, комуто и доложихъ за направеното распореждание, ^^сл■Ъ^^-
ствие появяванието па противника въ дефилето.
Майоръ Груевъ одобри взетнгЬ м'|1рки и, като ми каза,
че резервътъ ще остане на това мФсто до второ распоре-
ждание, замина на нЬкад'!^.
Сл^дъ заминавапието на майоръ Груева, отидохъ личао
да видя мЬсторасположението на 2-т'Ь дружини отъ Струм-
ския П0.1КЪ-
Като запов'!^дахъ на дружиннит1Ь командири стрЬлковата
верига да се пр'Ьобърне ва аванпостна, тръгяахъ по шоссето
к
183
;|а 6ивуа1са. Но еднанъ и^п ("Ьхъ иапрацилъ 11'Ьки.1К0 крачки,
когато заОЬ-гЬзахъ, че иаведньжт, ц-Ьлия иебоск-юнъ се ос-
11'Ьтли. Като се опедахъ, вид^хъ, че над'ь Ииротъ се издигна
високо едицъ огнень стъблъ, който съ издигавиети си на
яиачителпа височина, се разширяваше вг видъ па в1{трил11.
СлЬдъ н4волко секунди се раздаде страшенъ гръмъ, подиръ
който на всички страни полет^^ха безбройни огнени змии. Ог
ХИ.П1АК пр'ЬАпо.10ЛЕеви)1, азъ се стар&яхъ да разгатна нроис-
хождението иа този в;фнвъ. Въ скщото това врЬме откъиъ
Пиротъ по шоссето се зачу 1соиски тропотъ. Сл4дъ малко въ
тъмнината съгледахъ трима конници. Единия отъ тия кон-
ници се оказа 1к'Г0110 Височество Кнннь Алексавдръ. Като
отрапортувахъ за числения съставъ на посЪревпя ми полкъ
и състава на резерва, доложихъ па Н. Височество за взетигЬ
иЬрки отъ неочаквано нападение.
СлЬдъ като ми поблагодари за взетнт4 мкрки, Негов»
Височество каза:
— Виждате ли сърбитЬ какви подли срЬдства упо-
трЬбяватъ за да ни побЬдягь ? 'ТЪ подиалиха фугасигЬ си.
— И фугасигЬ пЬма да имъ помогиатъ, Ваше Висо-
чество, да одържатъ утр* Нвротъ, отговорнлъ азъ.
С.111дъ като разм!ши съ иене още нЬколко думи, Негово
Височество си взе сбогомъ и иустна коня си въ тръсъ, Азъ
110СЛ'Бдвахъ подирЬ му до Суковскил ханъ, а огтамъ се вър-
пахъ на бивуака.
Всичкит'Ь войници и офицери на бнвуака, които бкхй
л^гвали да спягь, за да си иодкркпятъ съ съпь смлигЬ за
утр'Ьшния день, 6'Ьха станали отъ лЬглата си и събрани на
купчини разговаряха за експлозията. Кдни отъ т'^хъ ир'Ьд-
полагаха, че сърбитЬ подпалили фугасигЬ си, други — че
натигЬ инъ подпалили барутния складъ. Скоро, обаче, става
извЬстио, че тЬ подпалили собственин си барутеиъ складъ,
само и само да не попадне въ нашитЬ рдцЬ.
Това известие произведе твърдЬ добро впечатление на
всинца ни, особевно на войпицитЬ.
— Това значи, че сърбитЬ се готвятъ да б4гатъ, каз-
ваха офицери и вобници.
— Нека б-бгатъ, се обаждаше нЬкой войникъ, пий пакъ
ще ги стигнемъ.
— Ще «тигвешъ! сърбигк б^гатъ, като зайци, се чуха,
гласове.
— Зпачи, вие сутр'Ь ще исцълплваме длъжвостьта на
ко11онт11"? се обаждаше нЬкой шегобиецъ.
Не ми се спЬше. Та и да легвЬхъ, надали щ'^ше да
ме хване съвъ, защото яощьта &Ъте студена, а. пъкъ всич-
ката ми походна завивка и облекло, както казахъ по-горф,
бЬше на гърба ми. ;3атуй пакъ тръгнахъ отъ дружива на
дружина саио и само да се намирамъ на работа. При тая
обиколка азъ неволно слушахъ разговора на войвицитЬ.
^ Дйто ще рЬче, тЬ — сърбит'6 се готвятъ да б'Ь-
гатъ, а"? питаше единъ войникъ отъ З-а дружина. Тю уу-брее!
НЬма да можеиъ да ги стигнемъ и тука да се поборинъ съ
равни сили, а не както 6'1^хме на Коловица и БрЬзпикъ.
— А -а проклети свинари, чакайте, защо б'Ьгате ? Нели
сте юнаци'? Юпаци зерь, като бЬха окрджили една дружина
съ два полка пЬхота и една батарея,
— Ами на БрЬзникъ? се обади другъ. Ние една шепа
хора безъ конь и тоаг, а тЬ — сърбитФ, като кучета се
6'Ма нахвърляли върху пи отъ всичкигЬ страни.
— Разбира се, че ще ни надвилтъ, когато т^ имаха до
20 гона н конница, се намеси трети. Но т^ и бр^звишкия
бой ще помнятъ, защото много св^Ьтъ потрошиха тамъ на-
шигЬ в4рни залпове въ тЬхнитЬ гжсти колони.
На бивуака па другитЬ пружини разговорътъ бЬше съ-
вършево другъ. Тамъ войниците не се закавваха да огмъ-
щаватъ за врЪтърп'Ьното си поражение, защото тил дружини
бЬха участвували въ сливнишкит'^ побЬди и затуй вонницигЪ
разказваха за славвитЪ подвизи на офицери и войници.
— Пустия му Мановъ б^ше раненъ въ мекит^ части
па крака, отъ раната течеше кръвь, разказваше едивъ вой-
никъ отъ 5-та запасна дружина. Ротния му командирь за-
вовЬда да го отведатъ на превързочния цунктъ.
— Какво ще правя тамъ, господивъ нодпоручикъ ? Азъ,
ей сега, самъ ще се нр']^вържа.
И наистина, Мановъ изважда една кърпа изъ джеба си,
превързва раната он и остава въ строя.
^ На 7-й Ноемврий се счепкахме, разказваше единъ
Бойвикъ, съ сърбите въ единъ не гол-Ьмъ долъ, гд-Ьто за«10-
вихме няколко пленени войници. При това счепквание С.
Христовъ КАТО разяревъ хьвъ се хвърлите върху сьрбвтЬ.
Азъ сь очигЬ си видЪхъ, разказваше войпнкътъ, когато той
трима сърйи свали съ щика си. А С. Огон-ювъ н К. Михокъ,
каю калау;1н винаги •1'кгаха няколко крачки на[ф{|хъ и ви-
каха : удряйте, юнаци, гЬаи плашливи звйцш.
— Виждахъ, разказваше еднаъ увтерг-офнцеръ, т-ъ
5-а запасна лружива, че сърбитЪ аато наставаха още от-
да.1еко започнаха да стрЬлятъ — тъй на вятъра. Пулнт*
инъ сако свирФха високо надъ главнгЬ ан и се »а квсе-ю
хл'Ько отиваха. Лзъ съ взвода см въ това врЪхе 6'Ьхъ ва
дЪспото кри.10 ори с. Братушково. Пр^дъ сръбската верига
вървЪше едкиъ 0|}>ицеръ, който размахваше съ шашката ся.
Въ 1-ова вр^ие воЯявкътъ Юрданонъ извика : ще сва.1а ей
оиогози, който иаха съ шашката си, и като стр'^.1а се хвърли
наорЬдъ, при всичко че куршумнгЬ като градъ легЬха. М*ст-
ностьта Шае открита, ра.зка:1ваше унтеръ офицера, само ва
Юо — 150 врачки Еъиъ л'&Бия ни флавгъ имаше една съв-
с11мъ малка доливка, въ които 14.)рдааовъ сЬдна да си по-
чине, а охъ танъ полусвишевъ се приближи още на в'Ьколко
крачки ло сгрбит^. Ний всички оть ложем^^вта сл11Д'Ьхме съ
на11р1>Г11ато винианио. Когато противннЕътъ се &^ ириб-ш-
жилъ пя 400 — 150 крачки, Юрдановъ грънва. Сръбския
офицеръ падна.
— \:п. си мис11;.\ъ, казалъ тържествующъ Юрдавовъ,
че сръбските воВяици ще оставятъ офицерина за туй се б4хъ
ваканилъ да ида и му взема шашката. • . ■
На подобни на ти» разкази брой н'1>иаше.
По цЬлата позицнл бкше тихо и мирно, като се искло-
чать отд'к1аит'Ь пушечни гърмежи на лЬвото ни крило ва
възви шенностьта.
Гкшихъ да л1|гна да си подвр'Ьп11 снлигЬ ля. сл^дуюи1нн
девь. .Нгвахъ, но оть студъ пикакъ пе молсахъ да засия.
По едно вр^ме чувамъ, че нЬкой пита за меие. Лзъ свок-
нахъ на крака и се обадихъ.
Записка има за васъ, госиодивъ капигапъ, ни каза
единъ коЕникъ. Подиръ това сне си шапката, извади отъ
ней едво писмо и ми го подаде.
- — По приказапието на комапдиря ва корпуса, вий трЬбва
да се расноредите, щото резервътъ ви къиъ 7 часа сутрнвьта
да достигне до будката на шоссето, се казваше въ записката,
185
и даже единъ кялииетръ напрЬдъ отъ будката и да застанете
съ резерва пг л'Ь110 отъ июссето подъ цката на гората.
Подпнсаль. иачалникъ 1та цападвил корпусъ капитавъ
НаприБовъ.
Къ»ъ 1 1 72 часа 1ф']Ь;{ъ п01ць'1'а, когато (ггр'Ь.1бата ио
цЪлата лииил почти ее бЬше арЬЕратила, изксднъжъ се '^чу
учестена пушнчаа стрЬлба напапрЬдъ и иъ лЬво отъ гаоссето
на възви шенностьта Черии-връхъ- Тази сгрЬлба, ту честа, ту
залпове, се продължи н1>колео часа, во отдЬлнитЬ гърмежи
се продължиха чакъ до разсъмнувнпие.
Не ми е цЬльта да опнсвамъ дЬйствията иа другатЬ
части отъ армията, при всичко това плтьомъ ще казиа иЬ-
колко дуни за ония части, които имаха съприкосвовение съ
резерва, въобще, и 2-й Струмски полкъ, въ частаосгь.
Както бЬше казано оо-горЬ, още отъ сутривьта татъкъ
напрЬдъ — на д'Ьсвия ни флангъ, кънъ сйверо-западъ отъ
Царибродъ — се аапочна ожесточенъ бой. Тамъ действуваше
коловата на капитапъ Никифирова. Тл атакувате неприл-
теля, който съ значителни сили заемаше възвишениостьта.
Къиъ 13'/^ часа стрЬлбата бЬ вр'!Бкратева, понеже сърбитЪ
б']Ьха отстл<|Пнли.
ЛЬвата колона, командувана отъ найоръ Столнова, па
14-й Ноемврий сутрин[>та се на№'ирап1е по височнпиг!Б въ л'!Ьво
отъ шоссето Царибродъ — Пиротъ на 4-5 километра отъ р.
Няшава. Задачата на тая колона била, вато настани къмъ
с. Гоинъ-долъ, да отблъсне сърбит'Ь, които заемали позиция
не далеко огв границата, на самото трънско шоссе, за да
даде възможаость па отряда на капитапъ Попова, който
ид'к1ъ отъ Трънъ, съгласно диспозицията, да се присъедини
къиъ лавата колона и като се спусне до р. Нишава да чака
танъ нова заповЬдь.
Тъкмо вг !) часа сутрипьта лЬвата колона се срЬщнала
съ сърбит'^ и встхпила въ бой. Но противникътъ не издър-
жалъ дружнил патискъ па бъ1гарсЕит:Б войски, затуй сл^дъ
единъ часъ съпротивление сърбит'!§ отстъпили въ пълна без-
редица, прЬслЬдвани отъ нашигЬ войски. При това отстдпле-
ние на противника, единъ баталЗонъ отстз^пилъ къиъ Пи-
ротъ. а двЬ роти отст&пили къмъ с. Сиарданъ.
По такъвъ начинъ отблъсвавнето на сърбит']^ дало въз-
ложность на Попова да се присъедини къмъ л^Ьвата колона
1жм
яа^пл% т се
В» ям ш^Лшл Мрстро*^ <^ шмйча св С1(ирж2ъ по]
Пяу»гц > Лас1Ш «пи^ — кь 41ви итъ Мутвт-
я» 4 — & ■щмяету». Богат Ж11дръ Сгаовмъ вкблхшъ
ерМкдяа бп&|1оаъ отстжпвл. отъ гЬхъ м ааегъ око
йатЪ, стгтп се яядрая ■> еявя кхжв пзшввежвоеп между
Иврвп а паяоняаоегъта Чер^ь-вриъ.
Иг т(па кр1иге се покъ-та ар4х1 сжни входп иъ 111-
рпч^ осою кx^баршпо^Ъ едра гхста яши оть дяяъ, а|
с^дг 1г1«а11и> секунди се разииъ зипгь оть всачкатя >е-
■р№П*-4«и цти^ерия, която обсяпада отрити ва (.^пш-
яом я Мржтрпп съ ф&гъ отъ гранатя ■ шрапвели Иря
том ршказваи оо-пос^Ъ, че вашнН войска прв'Ъп по^
пюеееп гъвс^иг безпшжео, така че, когато сърбитЬ открвп]
яалиом стр1к.1ба, я то ва яз)11фево разстоявве по папшН]
яолони, кг>йсхнт1 иа тоссето дош.1н въ такава безреднца я '
хаосъ, (цото артиллерия, кавалерия и пехота се бвди разбър-
кали 1П, една пб11(а каса а го^Ьно усилие тр^бшио огь страна I
па б«1Гряжн1яо вача.1Ство за да възстанови реда. Е1агодаре-
187
ние само ва обстоятелствгрто, че веорнятелската и^хота беа-
д-Ьйствувала, ние сме се отървали съ иалсо :^агуби — убити
и ранени.
Когато на. шоссето се възсгановилъ реда, колоната ла
иодполиовникъ Муткурова, въсползуввиа отъ гастия барутеиъ
димг, Еойто скривалъ вашигЬ войсби отъ иогледигЬ ва ве-'
приятеля, се приближила до града и привечер), почти без-
наказано заела края иу.
Въ това ьр'Ьме сърбит* срЬщо вашйя лЬви флангъ, ко-
ито били зае.1и ОЕОпигЬ, открили по колоната па иайоръ Сго-
лнова убийственъ огъш.. Но аито сьрбигЬ нито Столяовь се
р'Ьц1авали да цр^дприематъ атака. VI на това м-Ьсто вечер-
ната тъмнина сварила колоната на майоръ Стоянова. Впро-
чемх, ое «'Ьлия съставъ па колоната е билъ стигпалъ до
траншеигЬ, гаети оп. противника.
Когато наЙоръ Стояновъ се доблшкилъ до лоаята и за-
ночналъ да развръща отряда си въ боеви порядъкъ, тъкмо
тогаиа той съгледалъ, че командирьтъ на 1-н Соф. нолкъ вмЬсто
да върви въ опашката пя колопата, както му било запов-Ь-
даао, отдЬлилъ се отъ отряда и отишалъ къмъ с. Смардавъ.
ЯогорЬ 615 казано, че къмъ 11'/а часа прЬзъ пощьта
изведнъжъ се зачу честа стрЬлба наляво отъ шоссето ва въз-
вишепвостьта Черни връхъ, гд^то огнепитЬ линии на про-
тивниците ТЕЪрдЬ ясно се очертаваха. Таи стрЬбла бЬ прЬд-
вЬстница на памятния бой — на 15 Моемврий-
Отпосл4 се научихъ отъ саиит']^ инциатори ва това вощно
сражение на Черния връхъ слЬдутощето :
Когато капитапъ Поповъ се отд-Ьлилъ отъ колоната на
иайоръ Стоянова, той съ полка си се отправилъ иал'Ьв(1 отъ
шоссето я къмъ ЗV2 часа билъ пе далеко отъ село Омарданъ,
гдЬто и спрЬлъ полка си. Тукъ скщо билъ пристигналъ малко
по -послЬ и командиря на 4-а дружина отъ 10-в Родопски
полкъ, капитанъ Депчевъ, който нолучилъ заиовЬдь отъ ка-
питапъ Попова да развърне дружината въ боенъ редъ при
полит'!^ па възви шев ностьта, за заназвавие л'!Ьвия флангъ отъ
обходъ. Едваиъ дружината се била раввървала въ дв'Ь липии,
когато била обсипана съ неприятелски куршуми, отъ конто
още въ началото на стрелбата падва.1И убити единъ унтеръ-
офицеръ и единъ редвикъ. Дружината настъпвала панрЬдъ
ПО посоката на възвишенностъта, бевъ да обръща вницанне
VI»
ж^рт^шя. Н«
\\ут кягаа
тел шл е&даомвата, капо ти вя
2 «са. Пи^м 0Т& ш еЪшяава се педп!
Че^яалщлху. иояеже пи >ръп ■вшящярк 1
ш ш риекжвуяшве с^чшярпт» щЬш да 6ля\
шл швп^шшпжяжЛ вшетрЪп, освЬвь пва в цгк*
!• повавкяоосптт деяезп щ1као е да костуи
а^па, зату! сашгтжвъ Деячеп р1в1аа да а та а уи ■
оце вея аощь Черви-връп. Ш прЬхв асачко то1
да ]>1аае да дм аъзвишевностьта е яета отъ ц^мтп-
•I* та1 ц!^^ оратялъ конаадвря на 3-а рота водпвр;- 1
«т 11ооо«1 сь в^аоло войвика ла отвде в узвае това. Не
ес Ътю №мкпжл(1 квого кр^м^ слЬдъ завававаяяето ва По-,
ома, вопто се раздалв ога Черивя-връхъ пушечвв гъраех!,
— обетапедство юето оовазв&ю, че вмвашеввостьта бвм
«аета от% протмваааа Каовтавъ Денквъ ечагжлъ за тачи^
расюмио да атактва протяваяка сало съ своята др]гжавв,,
»т;Я той се обръ1ця аигъ аоручяаа отъ 1-1 СофвАевя шип
Мнтока, Ешбто бя^ъ ва <!лвзо до неговата дртжвва, са яшйк I
да му с'ьл'Ьвствува вгъ атаката, а още за оо-сигурво Девч«п
се ср'Ьша в съ дружннвя команднрь ва Мнтова — капятая! I
1!ахчевавовъ. Този послЪдаия нзвазалъ аъ^вата ся готоввость
да яу съдействува въ В010,вата атака и заедво решава»
с^^Ьдующето : кавнтаиъ Ьахчевавовъ съ едва рота, а гь сдучай
па ауаиа, съ още едва, да атакува върха откъмъ южя»п{
ву л1ва страна, а капятанъ Деачевъ съ една рота — фрон-
талната яу и съ двЪ роти — северната ат страни. Ирн
там Ошмъ опр^дЪленъ звака аа едноврЬяевното повехдавве
ахясата, аойто заакъ щй1ь да се даде отъ Бахчеваноаа. Сд*^1
това ваоятааъ Денчевъ се връща при друхяната сн, държа
«дна цштка насърдчвтелда рЬчь ва воввнцнт^ ся я, като се
яр1^Бр'1.ства, тръгва по нязва-теното васрав^еняе.
Набданааа иодунощь. Бо&ницит!; съ гол'1Биа типгава ва- '
СТАВяала ио обраснадяд съ шуяакъ Бамевистъ сватъ. Пря >
1ГИ'Ш1 тма "Л Олля открити отъ вротнввика, който гя оо-
вр4н11Ш«1> еъ учеетеиъ оушечеаъ огьнъ. Дружината вастаяала
б«9-1г стрЪлба, толкх^ва повече че въ тъианвата нвщо се ае
вшиам. Сд1дъ едва налка почивка въ мъртвото просгран-
1вд
етво, при учестена стрелба отъ противника, дружипата се
хвърля вапрЬдъ на неприятелската позиция.
Мпозипа отъ войпицлтЬ, увлечени отъ жела[|ие първи
да стигнатъ неприятелската позиция, се отдалечили напрЬдъ.
Други пъЕъ, благодарение на тъмнината и неравната мЬст-
ность, по която дружипата насп&пвала, се били распръс!1али.
Мнозина отъ т4хъ останали назадъ отъ дружипата. Но бла-
годарение на офицерит^Ь, подпоручицигЬ Тодоровъ и Прода
вовъ и еднакво и на другигЬ офицери, воЙницигЬ били съб-
рани, и дружината се хвърля на неприятелската позиция подъ
звуковет4 на барабанния бой и съ дружното „ура" и я прев-
зела. При това протйвникътъ бЬгоиъ отстлпилъ, като оста-
Билъ па местото 16 яуши убити и 10 слЬвеви и много пушки
и продукти.
Нашнт'^ войници били ор'Ьсл']^двали противника съ си-
ленъ пушеченъ огъвь. Но неприятельтъ скоро събралъ от-
стъпилите си войници и ги повелъ' въ атака противъ дру-
жината па капитанъ Денчева, но тоя посл'Ьдния съ усп'1!хъ
отблъсналъ сръбската атака. СлФдъ това сърбитЬ отстъпили
и не се р'Ьшили повече да атакуватъ завзетата отъ българ-
ските войници възвишевность Черпи-връхъ.
Въ тая славна нощна атака паднали 17 убити — въ това
число 1 фелдфебелъ, 3 унтеръ-офицери и 2 ефрейтори — и 45
челов'1ка ранени.
Съ превземан нето на възвишенностьта капитапъ Ден-
чевъ, като се боялъ да не би неприятельтъ да се повърне
еъ по-голЪми сили и атакува непълната дружина, пратвлъ
подпоручикъ Проданова да каже на началството, че се нуж-
даЯЛЪ О'1'Ъ помощь.
Въ тая нощна атака почти всичбит'Ь офицери се отли-
дилн съ извънредната си храбрость и неустрашимость. Впро-
чемъ, намЬрилъ се е, казватъ, единъ поручивъ отъ 3-я
дружина, който въ най-критическия моментъ оставилъ ротата
си и отишълъ да търси фелдшера, понеже билъ рапенъ единъ
воНпикъ отъ ротата му. И това търсение на фелдшера се
продължавало прЬзъ цялата нощь.
Когато капитанъ Денчевъ атакувалъ възвишенностьта
Черни-връхъ, ЕЪ това сдщото врЬме сърбит* били атакували
колоната па майоръ С'1'оянова, по тЬ били отблъснати сь аъ-
левъ усп^хъ и съ голЬни за т^хъ загуби.
190
XIX.
^.^;гъ 1 часа сЛхь полунощь ирнохъ единъ пликь съ вад-
||Ь>-^^.писъ „бързо". Като распечатахъ Ш1ика въ него ся
^й' памЬри една ааписка огь иаЯоръ Груева. ЯосгЬ-]
^г" дния ни прЬдписваше схщото, за което иа прЬдаис-
ваше началвикъ штаба на зааадвйя кораусг, т. е.1
дружипит-б въ 7 часа сутрипьта да се събератъ при]
будката и пр.
15 Поеиврий. Щомъ се зазори отправихх »аооЕ|1&л1> до
коияпднря на хариавлийската дружина, колто &Ъ испрзтева
ва 14-й вечерьта аа възвишеиностьта срЪщо дефилето, не-
шедленно да се свеие дружината отъ позицията н се орисъеднви
кът, резерва Но казаната дружина и ротит!: ва каиитанат^ Бу-
курещлиевъ и Георгиевъ, които още отъ вечерьта сами, бе;1г
йон занов'Ьдь били отишли къмъ резервнит'!) части, не се при-
съединиха и менъ не ии б^ше известно гд^Б ех били гЬ
пр'Ь;1ъ деня — въ врФие на горещия, бой.
Тъкмо въ 7 часа сутриньта, споредъ запов^дьта, час- '
тигЬ отъ резерва бЬха на опрЬд^Ьлепото мЬсто ^ 1'/а кн-
лоистръ напр'Ьдъ отъ водевицата и на Л'^во отъ шоссето, иля
по-добр'6, между шоссето и плоската възвитеняость — тер-
расата.
Полкъгь бЬше построенъ въ дв'Ь линии па тЬееяъ ив-
терва-1ъ: 1-а и 2-а дружини въ първа линия, 4-а и 5-а за*
пасна дружива отъ сащия полкъ — въ втората линия. Задъ
втората линии се построи дружината на капитанъ Ковачева-
Подиръ нея щЬха да сл'Ьдватъ батареит'^ на капитанйТ'Ь !•■
и II., които още се намираха въ походенъ редъ ва шоссето,
и най-послЬ задъ батареитЬ — 3-я дружина отъ 2-е Струи-
ски полкъ.
Съ пуквапието на зората но цЬлата боева ливии се
откри ожесточенъ пушечеаъ и топовеаъ огъвь, който вс^ по-
вече и повече се учестнватне.
Въ 9 часа сутриньта се получи запопЬдь отъ подпол-
ковниЕъ Филова, резервътъ да се съобразява съ движението
па частитЪ въ боевата линия. Но кои ся арЬдаигЬ части,
К2Д'Ь ех т% и кой имъ е вачалникътъ, мевъ положително ни
6'Ьше веизвЬстно. |}а колоната на Стоянова и Муткурова се
191
научихъ много по-еъсяо. Нито пъкъ ми б-Ьше официално из-
в'Ьстно, каква задача имаше него день армията да испълви
и по Еой начипг. Наистина, отъ самото начало на вобната н
до свършъка й азг не само не бЪхъ челъ, но и не бЬхъ
вид^Ьлъ диспозиция. Па и въ самитЬ устни заповЬдн твърдЬ
често се ср^ицаха противоречия.
Съ отдалечавани ето на прЬддитЬ части (а това се виж-
даше отх пушечнигЬ и топовни гърмежи) резервътъ започна
да настжпва, като имаше десния си флангъ блвзу до шоссето,
а лЬвия - — до полит4 на плоската възвишенность. При това,
по сашата възвишенность на л'6цо бЪха испратени патрули.
Около 4 километра отъ Пиротъ — въ лозята — против-
никътъ срЬщна нашит4 пр-бдни части съ честъ цушеченъ
и топовенъ огънь. Започна се гореща пр'Ьстр4лка. Но скоро
гьрмежигЬ взеха да се отдалечаватъ. Това показваше, че
сърбигЬ б'Ьха отстжпили. Това обстоятелство и радваше и
отчабваше Сгрумцит^.
— Брее, н^ма да можемъ стигна проклетите сърби се
чуваха гласове въ 1-а дружина. Т* като зайци б'Ьгатъ.
■ — Ами ти нелн знаешъ, че зайцитЬ б'Ьгатъ, догдето
имъ се сдървятт. краката, а подиръ това живи може да се
лоЕятъ, така и сърбигЬ ще бЬгагъ.
— - Ей, Тане ! защо си се умърлушил», като сирака въ
примка? забЬл^зва единъ войниеъ на другаря си отъ САщата
дружина.
— Ядъ ме е, че не ще мога да оуспа кръвь поне ва
единъ свипаринъ, за да си отмъстя, отговори Тане.
Наистина, сърбнт4 не чакаха нашето приближавание.
При всичко това, всЬка отсткпена отъ т^хпа страпа крачЕса
ни струваше твърди сккпо. Последствията отъ честата не-
приятелска стрЬлба не закъсняха да ни се пр4дставягь въ
най-грозпия си видъ. Започпахе да срЬщаме на групи, на
групи леко раненитЬ, които сами отиваха на превързочния
пунктъ, а тежко раненитЬ, носени отъ сапитарит'Ь, току се
мЬтаха и гърчеха на носилките, по-често безъ да издадатъ
гласъ.
Резервътъ въ горния редъ продължава настап-шението.
Азъ ударихъ коня и се въскачихъ на плоската възвигаепость - —
на местото на нрЬстрЬлкатя. Но първата боева линия вече
не беше тамъ. Тя бЬше татъкъ напредъ, скрита отъ погле-
192
дигЬ ни въ горичката и гънкит^! па мЪствостьта. Впрочемъ,
тукъ-тамъ се виждаха дниженил на частни и отл'к1ни лицд.
Но стр'к1бата си с.1Ъдоаше и нуршуингЬ продължаваха сво-
ята злов'Ьща п4сепь. Тукъ на позицията лЬжаха още тежко
раненитЬ войници, едни отъ които пъшкаха, други отъ болки
мълчолнво се гърчеха, а трети въ пр^^дснъртната си агония
спомспуваха имена, маИки и пр.
Азъ съгледахъ едивъ войникг па п4колко крачки отъ
меве, който б'Ьн1е легналъ на едната си страна- Стори ми
се, че той нарочно 6*^ л11гн&лъ н затуй се приближахъ до
него. Той б'Ьше мъртъвъ. Пр^Ьдъ мъртвия имаше една рас-
творена книга - тефтеръ, до тефтеря мастилница, въ ре-
ката му перо, а прЬзъ рамото фелдшерска чанта. Виж-
даше се, че мъртвий бЬ ударевъ въ сърдцето и сиъртьта
последвала моментално, заш,ото на лицето на убития не се
виждаха сл^ди огь физически страдалия.
Въ 1 1 часа получнхъ заповЬдь отъ майоръ Груева да
испратя двЬ дружини по шоссето къмъ Пиротъ. — Испра-
тиха се 1-а и 2-а дружини отъ Струмския полкъ. По тоя
пачивъ въ резерва па първата линия останаха 1-а и 5-в
дружини.
ДвЬт^ батареи и 3-я дружива бЬха па:)адъ твърд'!) да-
леко и пр'11лъ видъ на това, че въ резерва бФха останали
само три дружини, испрати се заповЬдь — 3-я дружина да
се присъедини къмъ полка, и батареите да ускорлтъ движе-
нието сн.
Въ това вр§ме гоповнигЬ и пушечни гърмежи се чу-
ваха татъкъ далеко при Пиротъ и на л^Ьвия <!)лангъ на по-
зицията — танъ, гд^Бто възвишенностьта извиваше къмъ
западъ.
Едвамъ що бЬхъ испратилъ горпит§ дв^ дружини къмъ
Пиротъ, получихъ втора заповЬдь отъ подполковникъ Фялова
да испратя още една дружина по шоссето за Пиротъ. -
Испрати се 4-а дружина. Не се бЬше изминало много вр'!Ьне
отъ испращанието на тая посл'Ьднята, при резерва дойде
самъ корпусния командирь и ми запоб1}да безъ негова за-
повЬдь пикому нито единъ войникъ да не давамъ. Наистина
въ това врЬме въ резервъ бЬха останали всичио три дру-
жини и двЬ батареи. Впрочемъ, поел ЬднитЬ, по неиявЬстни
причини, вс^ оставаха далеко назадъ, при всичко, че два
пхтв се праща запов^дь на батарейаит'6 воиандври да се
присхединятъ къмъ резерва.
Едва що се бЬше отдалечилъ ворпусвия командирь, ко-
гато почти едновременно получихъ запов'Ьдь отъ подполков-
ннкъ Филова и майоръ Груева, резервътъ да се приближи
къмъ частиг!^ отъ боевата линия. По тоя начинъ, крачка по
крачка резервътъ се движеше подиръ частитЬ отъ боевата
линия, като постеиенно отъ & дружини се нама^ти па 3, до
гдЬто, нан-послЬ, пристигна почти до сЬвсрнип край на тер-
расата. Отъ тукъ до Пиротъ има не повече отъ 372 — 4
километра. — На едяа височина съ тоя пунктъ, иа шоссето
се бЬха развърнали и излЬзли па позицията батареитЬ па
капитанъ Тантилова и, струва ми се, на капитанъ Стоянова,
които испращаха свонт'Ь гранати и шрапнели по неприятели.
ПослЬдния въ това врЬме бЬше расположенъ иа северната
часть отъ града Пирогь.
Пр^ди резервътъ да пристигне до расположепието на
тия батареи, той се нодхвъргваше само на неприятелски ора
дейпи висчрЬли. Но П10мъ се приближи до гЬхъ, зловЬщитЬ
иодевирквапия на неприателскитЬ куршуми ни напомпиха, че
вий се наипраме вече въ сферата на пушечния огънъ.
Стори ми се, че етоението па резерва тукъ при бата-
роитЬ бЬше безцелно, толкова повече, че пр4дъ него и на
лЪсио имаше други п'Ьхотни части и че пов.Ьрения ми полкъ
б'кше резервъ на частит-б, които бЬха на лЬвян флангъ, впро-
чеиъ, които сега не се виждаха нито чуваха, защото на
Л'!Ь|]ИЯ флангъ стр']1лбата почти се 6'!^ше пр'![1кратйла. Само на
крайния лЬви флангъ — на възвишепностьта нрЬдъ Черпи ■
връхъ — продължаваше ожесточения пушеченъ бой.
Ударихъ шпори на коня си и скоро се нам:Ьрихъ на
сЬверо- неточния край на плоската възвишенность. Отъ тукъ
цЬлото пространство наоколо се видеше много добр'6. — Но
удивително, кдд4 се б^ха дЬна.1И частитЬ отъ боевата линия?
Наистина, напрЬдъ на 200 — 250 крачки забЬл'^ихъ една
войскова часть, приблизително около една дружина. Тая дру-
жина заемаше недовършенигЬ отъ противника ложеменги.
Понеже до тия ложементи б^бше доста далеко, азъ се
върнахъ при резерва и, като искомандувахъ на послЬдния
да изм'Ьни фронта къмъ занадъ и ходомъ да се построи въ
боенъ редъ, поведохъ го въ новото папраиление. Въ това
10
194
вр^ие подсвирквавията и паданията на Еуршр1нт'Ь взеха да
ставатъ все по-чести и по-чести.
НЬколко крачки на наарЬдъ видЪхъ едивъ войникъ ко-
л4вичвлъ съ одрЬна о земята глава. Помислихъ, че тоя вой-
никъ умишлено е остана-тъ влцирЬ огъ ротата ся.
Приближихъ се до него и ну извикахъ да стане ; но
той не се помръдна. Въ това вр^ме се приближи едпа отъ
ротитЬ, и азъ заповйдахъ на единъ воЯникъ да вдигне л'!:-
жащпя. Шомъ воБниЕъп се докосна до него, той изохка съ
слабъ гласъ ;
— Охъ, оставате ме да си умра спокойно!
Оказа се, че този войникъ билъ раненъ въ главата, ва
която чакъ сега съгледахъ съсирена кръвь. Ранения бЬ отъ
Струмския оолкъ. Азъ се очудвахъ по какъвъ иачинъ тоя
войникъ е попадналъ тукъ, толкова повече, че 1-а, 2-а и 4-а
друживи отъ полка б^ха испратени къмъ града. Работата
скоро се разясни.
Като заоовЬдахъ па канитанъ Тодорова да спре дру-
жинвт* на ската въ мъртвото пространство, отидохъ въ не-
довършения ложементъ, въ който ваи1§рихъ 2-а дружина отъ
Струмския нолкъ. На занитванието ми, какъ е попаднала
дружината тукъ, когато тя б'||ше испратена къмъ града,
иоручиЕъ НишЕОВъ обясни, че когато се приближилъ успо-
редно съ това м4сто на шоссето стигналъ го билъ подпол-
коввикъ Филовъ и му заповЬдалъ да отиде съ дружината си
па помощь на л^ввя флангъ, гд^то въ това вр4ме, се чу-
вала стркаба. Но когато тон пристигналъ на указаното и'11Сто
казали му, че н'Ьмало нужда отъ неговата дружина, повехе
противЕ1икътъ билъ отстхпилъ. Тогава поручикъ Нвшковъ по-
вежда друживата си над4сно и заема недовършенит* ложе
менти. Отъ тия ложементи право къмъ занадъ м'Ьстностьта
е почти равна — продължение на гор-Ьказапата тврраса, ко-
ято има пезначителенъ паклонъ къмъ занадъ и сЪверъ. На
западъ наклонъгь се слива съ една незвачителва равнинка,
на която се виждатъ покривитЬ на няколко кеп1ички — ко-
либи при Кель-Ташъ — и куци сЬпо. Отъ т-Ьзи к&щици, пакъ
къмъ западъ, па около 250 врачки, се започва въскачвааието
па една камениста възвишенность нарЬчеиа Кель-Тапгь. На
тази именно възвишенность бЬшс расположепа неприятелската
батарея.
195
Северния павловъ се допира до обширното блатисто
и4сто, което се вамира между описваната м^стность и пи-
ротско — нишското шоссе. Къмъ югъ тая плоска възвяшен-
ность съвсЪмъ малко се възвишава, до гдЬто най-послЬ на
2 — 2 '/2 километра се опяра въ сЬверния край на оная възвишен-
ность, която се протака отъ с. Суково къмъ сЬверо-западъ.
На югъ отъ тая площадь отъ сутривьта се водЬше
ожесточеиъ бой. Сега, обаче, тусъ бЬ пастанала тишина.
Мепъ не ми бЬше извЬстно кои части дЬйствуваха тукъ и
кой началникъ ги командуваше. Всичко, ш;о писахъ за -гЬ-
вата колоиа на майоръ Стоянова, азъ научихъ сгЬдъ битката.
Отъ недовършенитЬ ложементи до Кель-Ташъ има пря-
близителпо 2400 крачки. Догдето разгледвахме съ поручикъ
Нишкова рас положен нето на противника, дружииятЬ на ка-
питанитЬ Тодоровъ и Ковачевъ пристигнаха ва оарФд^Ьленото
иЬсто. Капитанъ Тодоровъ дойде при васъ въ окопа.
Види се, че сърбитЬ бЬха забкйзали нашето движение,
понеже свврението на курп1умит* се още повече учести. За-
туй пий — Нишковъ, Тодоровъ и азъ — трима сЬдиахме въ
ложемента. Но едва що сЬднахие въ ложемента, чу се едно
тжио удряние. ЕапитАпъ Тодоровъ се хвана за челото.
— Уфъ, какво ме упари, каза Тодоровъ.
Новдигнахъ се да видя, дали Тодоровъ не б'Ь контузенъ
и чакъ тогава заб^ЬлЬзахъ, че лЬвия му погонъ бЬше про-
дупчевъ. Разбра се, че куршумътъ 66 миначъ покрай главата
на Тодорова, отъ който той получилъ една лека контузия въ
челото, подиръ това куршумътъ пробилъ погона м ржкава на
шинела.
Ний поздравихме Тодорова съ щастливото му избавление.
Сл'{|дъ като се разгледа позицията, по която прЬдстоешс
на полка да дЬйствува, рЬпш се слЬдующето : 5 а дружина
да се развърне въ боевъ редъ на лЬво отъ 2-а дружина, а
послВднята да се придържа при настъплението по-иад'!&сно -
между блатото и 5-а дружина; 3-я дружина отъ Струмския
полкъ и дружината на кап. Ковачева — въ резернъ. С-гЬдт.
това се даде заповЬдь и 5-а дружина да разсипе стрЬлкова
верига и като се изведатъ дружявит'Ь напрЬдъ 300 400
крачки, цн се спрхтъ и чакатъ заповЪдь или сигпалъ за на-
стжпление. Този сигпалъ щЬше да се даде, когато пристиг-
неше 3 я дружина, която б'6ше още доста далеко.
196
Скоро сл*дъ това 5-а запасна дружина бЬ построена
въ боепъ редъ и ааедво съ 2-а дружипа тръгнаха напрЬдь
цоср'Ь|цнати и отъ неприятелската батарея отъ Ке^ь-ТаIIIЪ
съ гранати и шрапнели. Тая батарея до това вр'Ьме стр'Ь-
ляше, ту по вашигЬ — на шоссето, ту по батареигЬ на
капитавъ Гиргииова и поручякъ Бакърдлсиева.
Тукъ б^ше местото на нашата артиллерия да съдей-
ствува ва п']^хотата, като поражава противника и отвлича
ввимапнето на батареята ну. Но състоащитЪ при резерва ба-
тареи па капитанит* Б. и И- отсдтствуваха. Вторично пра-
тихъ, този плть съ подпоручвкъ Бошнякова, записка — бата-
реит'Ь н1>забавно да се явятъ при отряда на позицията.
Когато изл'1аоха дружините на около ЗОО крачки на-
прЬдъ, посрещнаха се отъ веприятеля съ чести пугаечан
гърмежи и залпове. Нашити залегнаха, и тогава се започна
гореща престрктка между противниците.
Въ това вр^ме по всичката боева линия — отъ възвишен-
ностьта на сЬверо-истокъ отъ Пиротъ па десния яи флангь,
чакъ до юго-западъ на възвипгенпостьта на левия — пушечния
и топовенъ огънь беха се сгЬли въ едно.
Расположението на трнгЬ дружини отъ Струмския подкъ
и дружината на капитапъ Ковачевъ беше такова: 5-а и 2 а
дружини по фронта заемаха около 800 крачки, а дружината
па капитавъ Ковачева се расположи въ недовършените ложе-
менти. 3-я дружина още не беше пристигнала на позицията.
Други войски, както казахъ по-горе, наблизу се не забелЬзваха.
Между това и откъмъ двата фланга имаше едпо пространство
отъ никого не заето. Впрочемъ, мамръ въ промежутгка между
левия флангь на 5-а запасна дружина и полите ва възви-
шенностьта и ла не се виждаше пито единъ войникъ, при
все това вЬроятно беше, че по-назадъ въ него направление
имаше паши вобскн, защото тамъ бЬха расположени батареите
на капитанъ Гиргипова и поручикъ Ьакърджиева.
Следователно, левото крило на току що заетата отъ
Струмския полБъ позиция беше обезпечено отъ неприятелския
обхватъ. Това скщото, обаче, не можеше да се каже и за
десния флангъ.
Неприятелската позиция Кель-Ташъ бЪте далеко къмъ
западъ отъ Пиротъ, сЬверната часть на който още не беше
ваета отъ пасъ, н ако пекоя, макаръ и пезоачнтелна, ве-
приятелска войскова часть се спуснеше отъ къмъ града и
удар^^ше въ тила ей, положението на полка щ'Ьц1е да бкде
съвсЬмъ незавидно. Затуй, за да се прикрие д'Ьсното крило отъ
всЬкаква случайность, да^е се заповЬдь на капитанъ Кова-
I чева да отведе дружината си на д^сно и заеме позиция при
клшицата между града и Кель Ташъ съ цЬль: 1) да прик-
крнва нашил д^сенъ флангъ и 2) да прикрива батареята па
капитанъ Тантилова, расположена на Царибродъ — Пиротското
шоссе. По такъвъ начинъ се обе:1печи и д'!Бсния флангъ на
полка. При това дружината па капитанъ Ковачева привл&че
една! а часть 01Ъ неприятелските отъ Кель- Ташъ орддийни
^Вистр'Ьли.
^К Когато 2-а и 5-а дружини тръгваха напр'Ьдъ, азъ за-
^Б-ЬлЬзахъ на около 200 крачки на лЬвп зал:Бгаала едпа
войскова часть. Пр^пусвахъ коня и на минутата се наи^-
рихъ тамъ. На въпроса ми, воя е тая часть, получихъ от-
говоръ, че е Татаръ-Пазарджикската дружина, и че се коман-
дува отъ капитанъ Фонъ Махъ. Въ това сащото вр^ие съ-
гледахъ и самия Фоаъ Махъ снишишката да се приближава
вънъ менъ. Той току се кланяше на неп1)илтелскит4 кур-
шуми, поито, свираха и падаха около ни. Направнхъ &ЪЛ-
жка на дружиниия командирь, че не прилича не само на офи-
церъ, но и на войникъ да се клаия на куршумите, Казахъ
^^(у да поддържа въ атаката Отрумцит*, затуй да се приближи
^но 2-а и 5-а дружини.
^Ш Капитанъ Фонъ Махъ искомандува на дружината да стане
^Ч я поведе папрЬдъ. Въ сащото това врЬие азъ съгледахъ
друга часть малко по-назадъ отъ Татаръ-Иазарджикската дру-
жина, която часть, макаръ и да б^хъ вид-Ьлъ по -рано, но
мисл-Ьхъ, че е часть отъ Татаръ-Пазарджикската дружина.
Охазаха се 3 роти отъ 2 а Пловдивска дружина, командувана
Н^въ мирно врЬме) отъ капитанъ Иванова. Последния и едипъ
отъ ротнят* командири отсжтствуваха. Дружинния командирь
още отъ вчера се билъ загубилъ. Макаръ и да зановЬдахъ
на ротнит'Ь командири да настапватъ наедно съ Татаръ-Па-
зарджикската дружина, освЬпъ едната рота, която взема уча-
стие вЪ атаката, другитФ три роти останаха на мЬстата ся
^прости зрители.
^К Догдето давахъ 8апов']Ьдь на ротят'Ь отъ 2-а Пловдивска
^дружина да настапватъ напрЬдъ, чухъ не далеко отъ насъ
198
пушечни гьрмеяи. Оказа се, че капитанъ Фонъ Махъ, като
язвелъ ьъорх;ксиата си сг крники дружина иаорИ^дъ иа 60
80 крачки, пткрн,1ъ игъпь ни неприятел ската прв кхщицнгЬ
верига, която верига б'11ше отда.1счепа на 800 — 900 крачки.
Нека се забЬлЬжи и това, че тал стрЬлба б!; открита арЬш»
веригата ва 5-а запасна дружина. Иринудихг ес да настигна
дружината на Фонъ хМахъ и иторичао да напомня на коман-
днрьтъ й неговата обязаность. Отъ тамъ се отнравихъ къиъ
5-а запасна дружина.
Както с Базаио по-гор'^, ва 2-а и 5-а запасна дружина
бЬ дадена запоьЬдь да настхнатг па около 350 крачки и да
се спрктъ, като нмъ се каза още, ч)^ ще последва втора за-
ловЬдь за по нататъшно оаст&плепне. Обаче 2-а дружина не
дочака та11 заповЪдь, тя настгпи вапр'!Ьдъ като увл'1;че и ве-
ригата на 5-а дружина
Пр-Ьд-ь кащицитЬ — при Кель-Ташъ — б4ше зал^Ьгнала
неприятелската верига, к<)11то и срЬщна нашата ва 2-а 5-а
дружиня верига съ пушечни внстрЬли.
СлЪдъ една непродължителна нрЬстрЬлка поручикъ Ниш-
Еовъ рЬшилъ да атакува 11енр[1ятс.1скзта верига; тя, обаче,
не дочакала атаката, а отстаавла почти б4гомъ на Кель-
Ташг. Ободрепъ отъ бЬгството на неприятелската верига,
безнорпо -храбрия Иишковъ се пунщ да я нр^сл^два и увлича
подирЬ си и веригата на 5-а дружина, безъ да чака моята
запов'Ьдь за наст&нление и безъ да обръща внимание на това,
че резервътъ — 3-я дружина — - още се не видЬше.
Пратихъ полковия адютантъ, а сл^Ьдъ него и подпору-
чикъ Бошнякова съ ;аанов'Ьдь — стр'Ьлковата верига да се
спре до втора запов1)дь, понеже резервътъ 3-я дружина ед-
вамъ сега се бЬше показала при недовършени т'Ь оконн. Но
нанраздно; войниците, въодушевени отъ своя храбъръ дру '
жинепъ коиавдирь, дотолкова се б'^ха увл'Ькли, щото пвкаква
сила не можеше да ги спре, особеяао като виждаха, че сър-
битЬ б'Ьгатъ въ пълна безредица.
— - Чакайте, псета ниедни, викаха войницитЬ на сър-
бит'!^, чакайте да ви иокажемъ, какъ се биятъ българигЬ на
щикъ. Защо бЬгате'? Нали виждате, че вий, страхливци, сте
повече отъ насъ?
Наистина, всички войници и офицери като лъвове се
хвърлиха напр'&дъ и не искаха да знаятъ, че резервътъ билъ
199
още далеко и че неприлтельтъ испраща наср'Ь1ца ииъ хялщя
куршуми н гранати. ВсЬки се сгрем^Ъше пръвъ да стягае „ло-
лит:!Ь н куБОвицитЬ", всЬкн искаше да си окървави щика и
отиъсти аа падналит:^ другари.
Но сърбит'Ь не чакаха. ТЬ 6'Ьгомъ и въ безредица от-
стхаиха. Отстъпиха, обаче, иакто се виждаше, пе за да из-
бЬгнатъ боя, а да се приготвятъ за него. И наистина, гЬ
заеха укрЬпецата отъ самата природа позиция Кель-Ташъ,
отк2Д'&то ни обсииваха съ градъ вуршуми и гранати.
Не можеше пача.1никъ да се пе радва, като гледаше
съ вакгвъ еатузиязмъ бЬха обхванати неговитЬ подчинени и
съ каква еаергия и самоотвержен пость паст^Епваха ва не-
приятеля. Да, радвахъ се, радвахъ се и спод^ляхъ дъл6оеит'Ь
чувства на офицерите и войвицит'!^. Но въ схщото това вр'!Бие
сърдцето ми болезнено се свиваше. Свиваше се, ващото, като
гледахъ обстановката, въ която се намираха частитЬ отъ
нолка, азъ се опасявахъ отъ възиожнит'6 лоши последствия
на това 11есвоевр:&менно пасткпленне. Наистина, въ това вр'Ъме
общия резервъ -■ 3-я дружина — 64 отдалеченъ отъ веригата
на около 1200 крачки. Страхувахъ се, прочее, оротивникътъ
да не разбие нолка по части.
Когато, най-посл'Ь, забЬлЬжихъ приближаванието на 3-я
дружина, пустнахъ копя св въ кариеръ и, като се паи^брихъ
минутно при вея, запов^дахъ па дружинния й командирь кап.
Геневъ да води дружината напр^дъ, колкото е възможно по-
бързо. Войниците отъ тая дружина бЬха крайно изморени:
едно, защото ирюъ пощьта заемаха аванностна служба и
друго, защото дружината, назиачена въ дълбокия резервъ задъ
батареитЬ па Б. и И., които батареи бФха останали твърдЬ
далеко, за да стигнеше до тукъ требваше да върви съ уси-
ленъ маршъ прЬзъ орани нивя, лозя и трапища. Нри всичко
това, Бойницит'^, макаръ и потъвали въ нотъ, бЬха бодри и
бързо закрачиха нанр^дъ по-скоро да стигнатъ на Кель-Ташъ,
за да помогнатъ на друтарит'!^ си. Дружината насткпваше
съ развито зпаме. Даде се зааовЬдь аа полковата музика да
свири маршъ, звуковетЬ на който се разнесоха въ простран-
ството и накараха сърдцата на воЙннцитЪ да затупатъ по-
силно и по-често .... Като дадохъ занов^дь па кап. Гевева
да води дружината, колкото е възможно но-скоро, пакъ се
пустнахъ напр']^дъ.
200
— Господивъ кацитанъ, коя е ей тамъ оааии рота^* се
обърва къмъ мене норучикъ Поаовъ, коиавдирьтъ на И-в
рота, когато цинавахъ покрай него, като ми показа папр'Ьлъ
въ полу-над^сно.
Наистина, на разстояние па около 1000 крачки, на
сЬверъ отъ Кель-Ташъ, вид'^хъ една частъ около едва рота,
която стреляше съ аалпове. Не можеше, обаче, да се опрЬ-
дЬли, дали тя бЬше наша или неприятелска, нито пъкъ ио'
жеше да се видн по коя посока стр'Ь1шше.
Казахъ на моручикъ Попова, че, ако тая рота се окаже
неприятелска, ще му пратя запов'Ьдь да я нагасти съ няколко
залпа. Подиръ това, скоро се нам^рихъ при кицицит*. Но
прйди още да дойда до тЬхъ, вид4хъ, че казаната рота б^Ьше
наша — на поручикъ Маркова, която стрЬлаше по Кель-
Ташъ, само съмнително бЬше дали тя нанасяше на против-
ника никаква вр'Ьда. Въпросната рота можеше безъ рискъ
да се приближи по-близу до възвишенпостьта Кель-Ташъ,
толкова повече, че нашата верига б1]ше близу до политЬ на
тая възвишенность.
Въ това врЬме войпицит^ отъ пр^Ьдпята лиаия — 2-а
и 5-а дружини, — предшествувани отъ стр'юковата верига,
като потокъ се стреиЬка папрЬдъ и напр^дъ. Ето ги най-
послЬ до к&щйцит^ и купитЪ сЬно. Тукъ офицеритЬ се опи-
таха да спрхтъ веригата, да я приведагъ въ редъ, като й
дадатъ възможаость да си отаочине, догд4то се приближи ре-
зерва. — Л^^вия участъкъ отъ веригата се спрЬ, зал1:гва и
откри убяйствепъ огьнь по неприятеля.
— Сега ще се спре и д'Ьсииа флангъ, си помислнхъ
азъ. Но не, десния флангъ, увл4чеаъ отъ своя вомавдирк,
лЬтЬше папр'Ьдъ. Впрочемъ, той не можеше да се спре па
една височина съ Л'!^вия, понеже и'Ьстотй бЬше открито.
По вс']Ька вЬроятность, той ще се спре при политЬ на
възвишенпостьта — ■ задъ камънацнт'6, си помяслихъ азт.. Но
ве, той — десния флапгъ стигна полит'6 на възвишен-
постьта и започна да се катери по каиънацит'^.
Капйтавъ Тодоровъ съ голЬмо вълпение вижда, че резерва
— 3-я дружина — е още далеко на около — 700 крачки.
Между това да чака приближавай нето му 6'Ьше невъзможно,
в4що повече — прЬстжппо.
— Хайде напр'Ъдъ, юнаци ! извиква капитанъ Тодоровъ.
201
— НаорЬдъ! повториха офицерит*.
— Хайде! подхванаха войницитЬ, н съ вивъ вУра' ! се
хвърлиха пакъ напр'Ьдъ, за да ве оставятъ усамотени сво-
игЬ другари — 2-та дружина.
Въ гоиа вр^ме огьньтъ по цялата лвпия бЬ достигналъ
най-голЬиия си ра:щ'Ьръ; гьрмежит4 на нушвитЬ и топовегЬ
и пръсБявието на гранатит'^ б'1ха се сл'или въ едиаъ адски
грохотъ.
Надъ Пиротъ още отъ сутриньта имаше ожесточенъ бой.
Въ този моиентъ, обаче, той бЬше страшенъ, ужасеиъ; по
пушечБит'1^ и топовпи гъриежи се познаваше, че тамъ и отъ
двЬтЪ страни се полагатъ всичеит^ и посл'ЬдаигЬ, може би,
усилия ....
Батареята на капитанъ Тантилова спрЬ своята стрЬлба
по Кель-Ташъ. Но нашитЬ не бВха още пристигнали до но-
лигЬ на тая възвишеппость, когато надъ главигЬ имъ зло-
вещо зафучаха гранатитЬ и шрапнелитЬ на тая батарея,
в^кои отъ които даже се бЬха иръсиали надъ нашето рас-
положение.
Отъ къмъ лЬвото ни крило се чуваха топовяи гърмежи,
но тЬ б'6ха нЬкакъ си глухи, приличаха па холости, ТГ дей-
ствително, отпослЬ се оказа, че батареята на капитанъ Гир-
гннова стреляла ва холости заряди, само за въодушевление
па воЯницитЬ, понеже гранатигЬ били се свършили.
Мжчно се върви но възвишеяностигЬ, изобщо, а особенно
по кременъ камепистъ баиръ, какъвто е Кель Ташъ. А
между това воЗяицит'!^ отъ тъмни зори бЪха на крака и почти
б^гомъ, безъ почивка, бЬха изминали послЬднит* 3000 — 3500
крачки.
Посл^дпит* двЬ переб^жки войницитф прЬминаха съ викъ
„ура", така щото ухото на всички б'6 навикнало на този
викъ. Но ето, че и сега се раздаде накъ „ура", но яура"
грозно, „ура" потресающе, с^кашх канарите ва Кель-Ташъ се
сгромолясваха. — Въ три войни, въ много битки б^хъ уча-
ствувалъ. Много пжти б^хъ чувалъ боевото „ура", но отъ
веичкитЬ само дв11 ми с& запечатани въ паметьта, конто, ве-
роятно, никога в'!Ьиа да се нзгладятъ, и т'Ь ек: първото, въ
русско- турската война на 19 юлнй 1877 год. въ битката
при Стара-Загора и второто — при Кель-Ташъ.
— Ура-а-а! гърмовито зареваха юяацитЬ Струмца и
202
се хвърлиха на щикъ
ц'1>.1ата възви шспоость
върху иротнвника, бойто иокриваше
Кель-Ташъ и обсипваше паст&иавшвт'^
I
Струмци и Румелийци съ градъ отъ куршуми. — Неприяте* Я
льтъ трецна . . . Той се смая и ;т моментъ снр^Ь. Само тукъ Щ
тамъ се раздаваха отдЬлнв вистрЬли. Едва неприятелска рота
не далеко стоеше съ разгънато знаме, както и другят'6, като
вкопана.
Минутата бЬше рЬшителна . . . Тукъ ей сега имаше да
се р']^ши, кой е поб'Ьденнд и кой побЬдитель . . . Още 40 — 60
крачки и щикътъ ще заиграе, ще зазвънти . . . ДглговрЬиеи-
иото упражнение „коли" I ще се приложи на д'Ьло . . .
Но, ужасъ! нашити се спр']Ьхв! . • . . Не, тЬ се пода-
ватъ на'{адъ . . . отствиватъ . . . Сърбит'^, като че ли се свес-
тяха: т'Ь се хвърлиха въ коптръ-атака; но сБ хвърлиха не
рЬшително, ае единодушно. БидЬше се резервитЬ имъ да се
при ближа ватъ.
НашитЬ продължават!, да отсгжпвагь; всичкото стара-
ние на офнцерит'^ да спрктъ ьойинцнт^ стааа безполезно . . .
Яомощь, помощь трЬбва! ... Но кддЪ е тя? 3-а дру-
жина вижда това. Та бърза да стигни и подаде понои^ь на
другарнтЬ си, по е още сравнително далечъ. Нри всичко това
даде се заповЬдь на д-аи 10-а роти 6'^гомъ да паст^пвагь.
Страшна картина се прЬдставляваше въ момента пр'!Ьдъ ум-
ственнил ии взоръ . . . Намъ ни угрожаваше осасностьта да
б&демъ разбити по части. И противникътъ това твьрдЬ лесно
можеше да направи, понеже неговигЬ 5 баталйоиа бЬха въ
сборъ.
Като се поогледахъ отъ възвишен ностьга, азъ съзр4хъ
една войскова часть, зал'ЬгЕ]ала задъ единъ възвишенъ синоръ
па разстояние 5 — 600 крачки въ лкво.
Въ това врЬме при мине осв'Ьвъ штабъ-гарвиста другъ
конпикъ нЬмаше. Норучикъ Карастолновъ, както казахъ по-
шрк, 6'^ше пратенъ при капнтанъ Ковачева, а подпоручикъ
Бошняковъ -- при поручиЕъ Маркова. Прочее, нЬмаше, кого
да пратя до частьта, която лежеше задъ синора н оставаше
проста зрителка на разигравшата се на Кель-Ташъ кървава
трагедия, да й се напомни въ такъвъ важонъ момептъ обя-
занностьта — да подаде помощь на СтрумцитЬ. Затуй прЪ-
пустнахъ коня и въ н'1еолко минути са намЬрихъ таиъ.
Оказа се, че частьта била една рота оть Бдивсквл полкъ.
203
На въироса ми, елдЬ е ротвнл коиандирь, едивъ уи-
теръ-офицеръ ми циказа едно дебело орЬхово дърво, отдале-
чено вазадъ на около 70 — 80 крачки. — Отидохъ при дър-
вото, задъ което, наис1'И[|а съгледатсъ едва човЬшка фигура
зал'Ьпеиа гърбомъ къмъ дървото, слЬдователво — къмъ не-
ириятеля. Тал фигура се оказа поручикъ К. Направихъ б'Ь-
лЬжЕа ва поручика, че иЬстото му е не задъ дървото, а при
ротата, а въ дадения случай таиъ — на Кель-Ташъ. При
това му вааовЪдахъ да поведе ротата по-скоро ва Кель Ташъ
и подаде помощь на СтрумцитЬ,
- — Не могд да настгпвамъ, ми отговори поручикъ К.
повеясе нЪмаиъ запов^&дь отъ началството си.
- — Догд'Ьто получите такава аапов'6дь отъ началството
си може да ставе късно; вий сте обязани да дадете помощь
на другаригЬ си, а ве да стоите нрилЬнени о дървото. Бий
давате лошъ прни'11ръ ва вашитЬ аодчиневи, му казахъ азъ.
— - Вий н'Ъиаге право ....
Но авъ пр']|клснахъ поручикъ К' съ пнсочвание ср'!Ь1цо
аего револвера, който още на Кель- Ташъ държахъ въ река *).
— - Кой е вашия пачалникъ и кждЬ е той? занитахъ К.
- Началпикътъ на участъка е иайоръ Стояновъ и се
намира ей тамъ, нр'Ьдъ овова дърво.
-- Хн, началникъ на участъка! Какъвъ участъкъ, когато
ва него В'!Бма вийски, помислихъ азъ; а ако ииа такива, гЬ
сега трЬбваше да баддгъ таиъ — ва Кель- Ташъ.
До кловчестото дърво имаше приблизително 4 — 500
крачки. Ударвхъ шпори ва коня и го пуснахъ по паправ-
ление къмъ дгрвото. Скоро подъ него забЬлЬзахъ една груиа
офицери. Тамъ се оказа иайоръ Стоявовъ, началника на штаба
му, капитавъ Р. Димитровъ, и още около 10—12 офицери.
На около съгледахъ масса войски. Едни отъ тия войски
л'6жаха, други стояха прави, но никой ви крачка ванрЬдъ,
макаръ че отъ тукъ твърд'1( исво се виждаше рази['равшата
се драма на Кель-Ташъ. Както се оказа по-послЬ, тукъ били
ц4лия Търновски полкъ, 3 друживи отъ 3 Бдинскв полкъ и
6^7 дру;киви отъ румелийскигЬ войски.
•) Отпосл* поручпкъ К. съ рано])!'!, се оилакпа прогшпр моно, като
каввошв, че съиъ го ■.щплашаалт. съ ренолоор-ь. Ш пппптпаипвто мп отп.
нвчвдстпото, дЬйотнптелью лп съмъ вадплъ револнеръ а пр. азъ отговорихъ
Зтвърдятвлно. Сь гова се свърши тоаи инцядеатъ.
2М
Чакъ сега си обяснигь, какъ тъй се сл]гчи, че ирдЬ
части ненад'1>9но исче^юаха и ре^рвътъ се ваиЬри оъ пър-
вата линия. Стан» пвчо, че гирнигЬ войски прЬдя да стиг-
натъ до местото, гдЬго се свършаватъ лоуята, са взели въ
л1|во, като оставали на д4сния флангъ само дружиригЬ па
капйтамигЬ Фонъ Махъ и Иванова.
— За 1;ога, дайте ни иомощь на Кель-Ташъ, се обър']
нахъ азъ къиъ маЗоръ Стоянова.
— Шмаиъ заповЪдь, ми отговори той.
-^ Шма заповЬдь иовтори вачалникътъ на штаба щ7
— Каква запов1^дь'? Не виждате зи, че нашитЬ от-,
стдпватъ?!
— Не мога безъ занов^Бдь, повтори вача.1викътъ па л"Ьввя"
участъкъ на позицннта.
Отъ разиЬненитЬ думи азъ разбрахъ, чв тукъ Я'!&ма на-
дежда, между това нуждата бЬше въпиюща, и затуй азъ р^-
шнхъ да взема отговорностьта па себе си.
— Има зааов'Ьдь отъ подполковнибъ Филова; дайте оо-
СЕоро помощь, казахъ азъ аа Стоянова.
— Като е тъй, азъ ще даиъ запов^дь за пастлалеиие,
каза иайоръ Стоановъ.
Като оставнхъ майоръ Стояновъ и началникътъ на штаба
му да правятъ распореждвние за насглплевие, азъ въ кариеръ
се върнахъ вазадъ при Кель-Ташъ,
Кавъ тъй, може би, ще зададе н'Ькой въпросъ, какъ пй
иоже да се случи, щото войницит*, които лЬгЬха папрЬд!
като стрели, л'!БтЪха безъ да обръщатъ ввимавие на ве-
нриятелскитЬ ку1Ш1уми, л'6т'Ьха, като пр'Ъскачаха пр'4зъ трупо-
вете на надна.1ит'Ь си другари, л4гЬха и тогава, когато треб-
ваше да се спрьтъ, — да трепнатъ и вочнатъ да отстлп-
ватъ и то тъкмо тогава, когато С1исания неприятель въ пе-.
доум'[1ние се б'Ъше спр'к|1ъ и, както се виждаше, се готвеше]
да положи оркжието си!?
Какво се случи, та войвицит4 отъ ннй-високия енгу-|
зиазмъ изведпъжъ да наднатъ духомъ и да дойдатъ дори дО
паника? Да, случи се н'!Ьщо и ето какво:
По горЬ б4ше казано, че заедно съ 2-а и 5-а дружаяЯ
взеха участие въ атаката на Кель-Ташъ и 2 роти отъ Татарт;-]
ПазарджиБсвата и едва рота отъ 2-а Пловдивска друживн.]
Войницит^ отъ тия дружнви бЬха стигнали вече ар'&диит1]
части и ае оставаха назадъ отъ Струицит!). Но тъкмо въ
това врЬие, когато всички тр'Ьбваше да напр^Ьгнатъ иосл'Ьд-
витЬ си сили, за да нанесатъ смъртнил уларъ ва противника
въ това, казвамъ, врЬме едииъ отъ румелияекитЬ офицери
извйЕалъ :
— Назадъ, момчета! сърбитЬ ще ни избиятъ доедияъ!
И това „вазадъ", като електрическа искра се разпесе
между вогницит'^ и ги иакара да трепватъ.
На много арйМ'Ьри би могло да се посочи, какъ едва
войскова часть, обхваната отъ такава паника, при всичкит'!;
старания на началника н, не е могла да б&де удържана отъ
позорното отстхплеаяе, или пъкъ помръдвата крачка напр1Ьл'ь.
Ааъ ще се огранича съ дривежданието само едпнъ фактъ, на
който съиъ билъ очевидецъ :
Въ освободителната русско турска война, въ боя при
Шейново, иа 28 Декемврий, когато цЬлия отрядъ на гене-
ралъ Скобелева настъпваше подъ звуковетЬ па полковигЬ му-
зики на неприятелската укр-Ьпеаа позиция, единъ баталйонъ
отъ Углицкия п. по.1къ, зал'&гна.1ъ пр'Ьдъ турската батарея,
по командата „етапи" и „напр^Ьдъ"! не се помърдна отъ
м'Ьстото си. Знаменосецътъ нЬколко пати искача съ знамето
въ рхц'!^ иапрЬдъ, баталйоннпл кошандирь взема знамето отъ
него и два пати искача пр'6дъ батальона съ викъ : ,подир'!Б
ми, юнаци", но никой го не последва, като че ли войни-
цит'Ь б^ха вкаменени. Всичкит']^ старания на офицерит'Ь да
доведатъ въ съзнание вц'!Бпеп'Ьлит'Ь войници останаха напраз-
дни. Неподвижния балалйопъ само тогава стана и като вих-
рушка се понесе напр4дъ, когато майоръ Поповъ, командиря на
5-а дружина, прЬскочи съ дружината си пр4зъ редовет* му,
Въ случая при Кель-Ташъ благодарение само на лич-
ната отвага на офицеригЬ и на обстоятелството, че противиика
д'Мствраше перЬшително, безпорлдъчвото отстжпление не се
пр'Ьобърна въ 6'Ьгство. Особепно голяма енергия проявиха по-
ручивъ НишБОвъ и капитанъ Тодоровъ.
— Насамъ, насамъ момчета ! ще се съберемъ ей задъ
тия камъни, а послЬ пакъ напр'Ьдъ, въ атака, викаха офи-
церитЬ. Ето и 3-я дружина пристнтва.
И войпицит^ се събраха при офицерите си.
Съ пристигванието па 3-я дружина, атаката се възоб-
нови и този пхть още съ по гол-Ьма енергия. Войаицит'^ бЬха
съзвалу своята гр^1ШЕа я се старадха да я изгладятъ. И ва-
иствва, грешката б'6ше загладена, яо иоиента б'1^ше взгубевъ:
пеприятелсЕОто зваме и самия вевриятель се нсвлъзоаха нзъ
ржцЬт* ни. Сърбит4 бърже отстлпиха. Независимо огь гова
повторната атака пи струваше още в^колво десятаи жертви.
Непряятельтъ — около 500О Д5тпи и двЬ батареи — не
издгржа втората атака. Той отстхви въ пълпа безредица, като
усп*, впрочемъ, да прибере леко равенитЬ си войници.
Въ тоя момевтъ, т. е. въ 3'/2 часа слЬдъ пладн'^, вогато
се превзе Кель-Ташъ, обставоввата ва бол бЬше сл^дующата:
На крайния ни лЪви флапгъ протиеникътъ огстхпн отъ
по първата ся позиция — ■ изгибътъ на възви шенностьта Черпи
върхъ — къмъ завадъ и се спр'Ь още по къиъ западъ, отЬ къд'1§то
продължаваше да испраща градъ отъ ауршуии. Скоро, обаче,
стрЬлбата и огь дв^ЬтЬ страни започна да отслабва, догдето
иай посл4, съ вастлпвавивто на вощната тъмнина почти
съвсЬмъ се пр'!&крати, — Въ Пиротъ и на крайния ни д^сенъ
флангъ, гд'^то, до прЬвзеианието на Кель-Ташъ, имаше оже-
сточенъ бой, сега подъ самия градъ прЬстрюката се 6'Ь прЬ-
кратила. Само ва дЬспня флангь боя продължаваше съ крайна
ожесточен ность и отъ двЪтЬ страия.
Когато сърбитЪ б'6гоиъ се б'6ха пустпалн да отстгпвап
отъ Кель-Ташъ, пашит* войници се втурнаха подири имъ.
Даде се, обаче, запов11дь да се спратъ, понеже се биха раз-
строили и 6'Ьше опасно да се не натъкнатъ на по-гол'Ъии
неприятелски сили. 11р'ксл'!ЬдЕанието отъ ваша страва се огра-
ничи съ дружпп и В'Ьрни залпове отъ набързо събрания
сглстеаъ строй и веригата.
ПрЬзъ всичкото вр'Ьме, до като се атакуваш^ позицията
Кель-Ташъ, една неприятелска батарея, расположена на 1Ти-
ротъ-Нишкото шоссе, поражаваше атакующигЬ паши части вт.
флавгъ съ гранати и шарппели. При това гранатит^Ь до ио-
лит^ па Кель-Ташъ не ни нанасяха много загуби, защото
почвата б^ше мека. Въ нея гранатитЬ се заравяха и пе се
пръскаха. Щомъ со б'Ьхъ огдЬлилъ отъ 3-я дружина и се
приближавахъ до ккщицитй, едва вевриятелска граната падна
на двЬ крачки пр'Ьдъ коня ми. Коньтъ ми се поднлаши и се
хвърли па страна. Гранатата се зарови въ пръстьта, не се
пръсва и азъ оставахъ живт. и здравъ. На самия Кедь-Татъ,
обаче, не стигаше, че гранатитЪ се пръскаха и отнисаха
иного жертви, но и отЕъслецит'Ь отъ камъЕит'!^ ни припал-
ваха голЪми загуби.
Направи се расииреждание частит^Б, които вземаха участие
В'ь атаката на Кель-Ташъ — 2-а, 3-я н 5-а запасна дру-
жина отъ СтруиСЕий полкъ, Татаръ-Пазарджикската лружина
и ротата отъ 2-а ПловдивсБа дружипа, ■ — - а да се събератъ и се
расположатъ съ разредени редове задъ възвишепностьта Кель-
Ташъ въ долчинката на по безопасно м^сто. При всичко това
тия части иного загуби търпЬха отъ нав^снитЪ вистрЬли отъ
упоменатата по гор'^ неприятелска батарея. Тукъ бЪше раненъ
подпоручикъ Гюзелевъ. Тая неприятелска батарея стрФля по
насъ безнаказано, понеже растоянието до нея б'6ше твърдЬ
гол'Ьмо за пушеченъ огънь — около 2500 крачки. Наистина,
пашата батарея, расноложена на Царпбродъ-Пиротското шоссе,
често стреляше по тая — - на Нишкото шоссе, по положи-
телно никаква врЬда не и причиняваше, понеже гранатит*
не достигаха до нея.
Еднор'Ьменво съ появявапието на въпросната неприятел-
ска батарея на нишкото шоссе, неприятелсЕсата пЬхота за-
почна да отстжпва отъ възвишепностьта надъ града. Това
отстапление ст1&аше въ пълна безредица. Тукъ се бЬха сл4лн
въ една обща масса войски отъ трит* рода оркжия, обози
и 6'!Бгавшит'!& пиротсБи граждани. Това неприятелско отстхп-
ление ставаше подъ прикритието на казаната но гор'Ь бата-
рея. Малко по послЬ излЬзе и се построи въ боенъ редъ и
неприятелската кавалерия, която заплашително започна да
вастхпва въ проиежутъка между Пиротъ и Еель-Ташъ.
Щомъ съгледахъ, че неприятелски войски излизатъ отъ
къмъ града, отъ който позицията Кель-Ташъ се намира на
едпо разстолн1ге отъ 3 — 4г километра на юго-западъ, за да
не ви ударя1'Ъ сърбатЪ въ тнла, повторнхъ заповкдьта за
привеждание по скоро частит* въ редъ, а самъ побързахъ
да срЬщна Хасковската дружина, колто, по моя занов11дь,
ид'6ше къиъ Кель-Ташъ, заповЬдагъ й да разсипе стр'&лкова
верига и въ случай че пеприятельтъ настъпи, да прикрива
д4сния флангь и тила на С[румскня полкъ, догд1то той се
приведе въ редъ.
Не б%х.ъ още стигналъ до Хасковската дружипа, когато
срфщнахъ командира на 3-й п. Бдински полкъ, капитааъ Хрис-
«т ахютввп, ■в*», *ие1дви> ва вовеН
Еип ^!^)■к| фж&нп ва шкацкжп.
«е вж топ фивп апте всДоот ч&сп,
н 3 I Бдявсжа нип (ротатя в& воручяп
К~\г шл I— ■ М1 1. ваивт&н» Хртсгош ха >■ даде мааарг
1ЯЛ р«пц аопо да се цяпп ха да пупгрваагь Огруискяя
лшдаю пй ос Ж1С1|Мя В1 рсп.
Ва та> на поаба ваватавъ Хрктогь отговоря съ свой-
4>1егжаппвктц к то1 ве сваал. йхЪ се ва-
. 1гу, защото бал ядЪяг ог% хругж страня. Ес
(X Мха ааннвадв, обаче, в хвадесеть навутк, :ш^к.гЬзахь
«юа рота, струга мм ое ротата ва оо^тучвкъ К., аоято ота-
явак въ л^яо ОП дружввжта вв ииптаиъ Комчева-
В% сжящо тоаа кр^яе откъш Цара<^дъ-11кротеаоп)
арвое ое захаде едяеъ валгь вавадерв1свв оолъ, който се
ац егрв и п боси» рс^а. Тюв полкъ вастшпаше гордо а са-
н>у>1|>е*м на мпраа^иде кип аеорватиссата кавадерал
■о!» сшцо се подаваше ваор^дъ. — Нве осасвахие., че тия
дН 1ааааерв1сав часта е1 сега ще се степкагъ. Но т^, аати
ш шубдажяха ва вочтвтедво едва оп др}та разетоявае,
Каоитзвг Еовачевъ подведе дружината св, по жоя запо-
в1!||Ь, въ боевъ редъ, взведе я вапрЪдъ в чакаше ориблн
хаааввето ва веприятедската ишиерва ва пушечевъ висг
р^лъ, га да а нагости добр^. Но скоро, както се ваза по
пр&, веораятедската кавадериа се сорЪ срЪцо вашата
1^мюяо в валлашнтедяо стояха тва дв% вавалеряйсав части
едва ср1що друга, догдето настъпи нощвап гьнавна. Ту
таввя сд1>Д1> сниравието на пеприятедската кавадервя, каста
тшш% Коаачевъ взведе дружввата сн още вапрфдъ в отврн
9пть йо вея. Куршу11В1'1и обаче, падам достягаха, защото
до вевраятельтъ бЪше твърди дадеко.
Друашввт^ се б^xа вече събраля задъ казвшпевность'
и«Д1)-Тааг» >ъ додчинката и чакаха зааовЪдь ва васгасиевяе.
Ясно се ввядаше, че веприятедскнт^ войска ва нвш-
юлч> шоссе се б4ха си'Ьсндя съ обознтЬ в жятедвгЬ в от-
стшшкха въ пълна безредица. — Моиентътъ, сд^дователпо,
б^ае 1'1Г1.рд1 важевъ. Да иваше сега ва Еель-Тапгь едва
Сигшрая и ла йастап'Ьше нЪхотата на вишкото шоссе, ве-
ирняг«:л1,'Г1 можеше съвгршевво да се деиора-газяра в се ва-
I
»то ,
.та!
ш- 1
209
Кара да положи орджието си пр^дъ поб^дителит4. Но клд*
6'Ьше батареята"? — Батареите ва капитаеитЪ Б. и И, още
о'гъ сугриньта никакъ се ве вид'Ьха н не чу^^- Пратихъ пол-
Еовня адютангь съ записка до корпусвил конавдирь и под-
полковнякъ Филова, съ която молихъ да ми прататъ иоие двЬ
орйдив. Другъ офицеръ пратихъ пра батареята на ваинганъ
Гнргинова съ молба да из.гЬзе на позицията Кель-Ташъ и
съдействува на пехотата, която ще прЬслЬдва отсгдпавшия
противниБъ. Но капитанъ Гиргиновъ отговори, че ие може да
дойде, защото ииалъ саио 16 шрапнели, конто държалъ за
краеиъ случай. И така неприятельтъ отстхпваше безнаказано.
А между това можеше още ведаъжъ, ако не да се разбие
окончателио и се расиръсне, то поне да му се ьпущи и се
покаже осЬзателно моралната и физическа сила на против-
ника му. Затуй дадохъ запов'&дь за наст&плеиие къмъ ниш-
кото шоссе. Въ това сдщото вр^ие б'Ьхъ получилъ о'1'ъ кор-
пусния командирь записка, донесена огь единъ ковникъ, съ
която ми се разрешаваше да се въсползувамъ отъ горската
батарея ~ В'!Ьроятно батареята на поручикъ Бакърджиева.
Незабавно пратнхъ подпоручикъ Бошннкова съ записката на
корпусния командирь до казанин батареенъ комаидирь, но ба-
тареята се не явя. Впрочемъ, и нЬмаше вече вуж;1а отъ нея.
ПолЕътъ и '(-т* роти се готв'6ха да тръгнатъ по ука-
заното направление' Т'Ъ бЬха ув'Ьреии, че противпнкътъ този
ш&ть не ще може да се изплъзне отъ ргцЬтЬ инъ.
— Б'Ьгайте, вий плашливи лоли, ббгайге, но не ще из-
бЬгате далеко, защото скоро краката ви ще се сдървятъ, ви-
каха войни цит^.
Тържеството на войаицигЬ и офицеритЬ, обаче, се оказа
да било прЬждеврЬменно. Едва бЬха изминали нЬколко ми-
нути отъ но.1учванието на първата записка отъ корпусния
командирь, когато се получи отъ сащин втора съ слЬдующето
лаковическо съдържание :
^ „Ни крачка повече напрйдъ'.
Това распореждапие на началството, естествевно, не мо-
жеше да направи добро впечатление на войницитЪ и офице-
ритЬ, които се 1'отв'Ьха да се пахсърлятъ и прЬслЬдвать боз-
пощадно противника и то толкова повече, че посл'Ьл11ня не
бЬше вь положение да се съпротивлява.
Но щомъ началството зааовЬдваше ни крачка напрЬдъ
^ 1*
210
да се пе прави, требваше да се вспълви тази му запов^дь.
И ц*.]ия отрядъ, заедно съ майоръ Стояиовия, коЧто б* за-
почяалъ да се сбвра къмъ Кель-Ташъ, около 15 хиляди вой-
ника, б'1ше простъ зритель, когато се движеше оп^и ввне-
гретъ отъ неирилтелска пЬхота, артиллерия, кавалерия и
обозн. Впрочемъ, ирЪзъ всичкото това вр^ие полуротата па
аоручикъ Марвона (отъ 2-а дружина) нспращаще своит!; зал-
пове на неприятеля, но съмантелио бЬше дали тия за.таове
вавасяха в'!^каква вр'^да па послЬдпия, тъй като растояниего
до вего бЬше повече отъ дв'Ь хиллдн врачки.
ЕеприятелсЕсата батарея 01'ъ вшпвото шоссе поража-
ваше нашит'Ь войски на по-зицията Кель-Ташъ въ продълже-
ние па не повече отъ едивъ часъ, но при все това
причини гол'Ьми загуби.
-»-Ч«9-
XX.
тъй неприятельтъ отстжпи. Неговит!! позиции се пр*в-
•^зеха едва слЬдъ друга. Превземаха се т*, обаче, по-
ложително безъ никакви военни трофеи. Ний поб'Ь-
дяхме надменни» протнвпикъ, но не можахме да се въс-
ползувауе отъ нашит* поб4ди. А каква възможнбсть се
пр^дстав-мваше въ това?!
Главната причина, гд'Ьто не иожахие дч се въспол-
зуваме отъ нашит* поб4ди, но мое мн']^вие, бЬ отсатствието
на едва обща ргЕ0Б0Д11ш,а свръзка въ дМствнята на войските.
ВсЬкл началннкъ на отрядъ, полкъ, дружина и нр. действу-
ваше самостоятелно — по свое усмотрение. Твърди често се
получаваха отъ разни началници противоречиви едпа ва друга
заповеди, — а това даваше често поводъ ва м^]адите по-енер-
гични и по-отважни офицери да д^йствуватъ па своя глава.
Имаше, впрочемг, и такива, които чакаха запов^дь, за да се
хвърлятъ въ атака, безъ да се съобразяватъ съ обстановката
на бол. действията на едните и ва другите можали биха да
се отразятъ твърд4 лошо ва исхода на боя. Благодарение,
обаче, отъ едпа страва на решителностьта и юначеството на
българския воввикъ и отъ друга — на страхливостьта и не-
устойчивостьта на сърбите, добрия исходъ е бивалъ почти
I
Вйваги на наша страна. Като говоря за добритЪ боеви ка-
чества, изобщо, на българския войникъ, не мога да не спо-
мена тукъ за опия отд']^лни личности, отъ които, въ вр^кне
на ожесточените боеве, едни се отделяха отъ частигЬ си,
други не стигаха своеир^менно на бойното поле иля съвсЬмъ
не пристигнаха. Имаше единъ дружиненъ командирь, който
се бЬше изгубилъ, но безъ дружината си. Другъ пъкъ се вз-
губилъ съ дружината наедно. Послбдвия се бЬ явилъ на слЬ
дующия день поел* боя отъ една затънтена гора, въ която
стоялъ цЪлия день па 15 НоеивриЙ. Имаше още и такива,
които оставяха частьта си и отиваха да търсятъ фелдшери,
понеже имали ранени войници. Това оргинално търсение на
фелдшери се продължавало съ часове, и то тогава, когато
на пЬколЕО стогини крачки е следвало гор^щь бой, въ който
тр'Ьбваше да взематъ участие. Другъ пъкъ съ ротния бара-
банщйЕъ и сигналвсть кодилъ да търси ротата си ... . Най-
посл'!!, имаше и такъвъ, който въ разгара на боя отиваше
да гони коньтъ сн.
Ц тъй ний нобЬдихме сърбитЬ; първо, защото отъ най-
висшил офицеръ, като се исвлючатъ н11колко отдЬ.ши лич-
ности, до най-долпия редникъ, всички б'Ь'ха обхванати отъ
една мисъль — едно чувство, а то бЬ: заназванието свобо-
дата на България, оная България, която едвамъ пр'Ьди 6 — 7
години б4ше извоювана съ потоци русска и българска кръвь;
второ, защото имахме работа съ сърбит* и третйо, най-
главното. поб'Ьдихме, защото поб'!^дава онзи, който прави
но- малко гр^^шки ....
Сл§дъ снйианието па неприятелската батарея на пиш-
кото шоссе, на Кель-Ташъ утихна. Не се чуваха вече пу-
шечни гърмежи, пуканията на гранатите ]и шрапнелнт'Ь. Но
пъкъ затуй по цЬлата позиция, посрЪдъ настгпившата тишина,
се чуваха жалостнигЬ охкания и пр'Ъдсмъртнит'6 хъркавия на
раненит'6 и умирающит!^ войници.
11ок.110нъ, прг^дъ страдалцит'6 за нашата свобода! И най
отдалеченото минало не може изглади живия спом'кнъ ш ге-
ройството на ранения български войвнкъ. ОблЬнъ въ кърви
еш го раиения. Той л'6жи на бойното поле, гърчи се отъ
болки, а 1оначнит4 му очи ся устремени тамъ, гд^то пуш-
кигЬ гърмятъ, гд4то щпковет'Ь звънтятъ, тамъ, гд'6то друга-
рнгЬ му се биятъ съ врага- По-леко ранения, безъ да гледа
кръвьта, която ручи отъ зЬющигЬ рани, съ лице бд^дао отъ
изгубената кръвь, едваиъ са влачи краката, но ве отстав.
отъ здрават4 си другари.
Ето едивъ раоевъ отъ 5-а запасоа дружина. Вървеш
ката той превърза ранената си окървавена рхка.
- Можешъ ли да сиущашъ ударника'? питамъ а:
войника.
— Тъй в'Ьрио, господинъ канитанъ, азъ могх да спу'
щаиъ ударника, отговаря рапепин.
Да, нагаит* ранени войници геройски прЬнаогха страга-
нигЬ болки. Разказваха ми по рано, че младшия унтеръ-офи- ■
церъ П. Георгиевъ, раненъ въ боя ори Колоница при от^|
стлп.чепието, не си оставилъ нушката. Висящия «у цр4чупенъ™
нръсть, обаче му причянявалъ страшни болки и му прЬпят-
свувалъ да носи нушката си. Георгиевъ се обръща аъмъ вой-
пнка Николова, съ молба да му оперира пръста.
-- Бръкни въ джеба ми, ка^алъ Георгиевъ на Нико-
лова, извади Еостурката, — тя е остра.
И иморовизирования докторъ-хирургъ изважда костур-
ката отъ джебя на Георгиева и му отрязва висящия пръстъ.
Георгиевъ прЬнася тая операция безъ охъ, даже б&зъ да
се помръщи.
А сръбскит^ ранени войници?:.. Каква противонолож-
ность на нашити!!... Виковет^» на раненитЬ сръбски вой-
ници: ,я уу", вВуко мепе" огласяваха цЬлата позиция и
правЬха грозно и отвратително впечатление. Викаха тежко
раненит:Ь срьбски войници, викаха леко раненитЪ, па викаха
дори и ония, които, едвамъ одраскани, не бЬха успк^и да от-
стжплтъ. Всички викаха, викаха и прок-тинаха, но проклинаха
ве противника си, а своигЪ.
Сл'Ьдъ битката при Кель-Тащъ, когато прибираха ран:
нит4, видфхъ двама паши санитари, че носЬха единъ теж
равепъ сръбски войникъ. Тоя войникъ викаше та се кксаше,
като че ли го носЬха въ самия адъ. На всЬка крачка мо-
л-Ьше той да се поснржтъ санитарите, за да си поотпочиве.
Въ това скщо врЪме други двама санитари носеха единъ
нашъ тежко раненъ войннкъ, ноз'Ьт{1 на когото гранатата бЬ
направила, ако мога тьй да се изразя, па котлети. Огъ иц-
губената кръвь този нещастпикъ приличаше на восъчна фи-
гура. При всичко това той тървЬливо прЬнасяще страганитЬ
ха
I
313
болки. Този войникъ като чу сгрддераздирателнит* „кукува-
пил" па сръбския раненъ войиикъ, ве се стърпЬ и му из-
вика:
— Кукувай за главата си. Тебъ те носятъ по скоро да
ти подадатъ медицинска помощъ, а ти ревешъ-
ПО'Нанатъкъ виждамъ ранени — едииъ сърбинъ и едипъ
българипъ да лЬжатъ редомъ, Въ това врЬме се 11риб;1ижа-
ватъ до т4хъ двама санитари я се готватъ да днгнатъ бъл-
гарскил войникъ.
— ОставЬте мене за по-посл4, каза ранения българанъ.
Азъ ще аочакамъ. ЗанесЬте по'наЕ1р'!Ьдъ ей този пещастцикъ.
И, наистина, ТОЗИ иещастникъ лЪччеше съ прЬчупенъ и
И11внтъ нодъ себе си кракъ.
ОсвЬнъ състраданието, което българския войникъ показ-
ваше Еъмъ рансция си противникъ, той проивнвашс чертнг!Б
яа в'!Бренъ синъ на отечеството и престола, им'ко1дъ пълна
вЪра въ Бога.
Между събранигЬ за медеципска помощь равепи имаше
единъ сръбски войникъ съ страшна рана, огь която той из-
ддхна сл§дъ три часа. Раната б'Ь нанесена съ хладно орджие,
шашка, и се простираше огь уюто чакъ до гръкланя.
Ннй, нЬколко офицери, които се бЬхме събрали при ра-
нения, се очудвахме какъ той не само още жив'1)еше, но и
говореше, аакаръ и съ голЬмъ трудъ. Този раненъ току про-
клинаше и псуваше на Бога . . . своя 0)1)ицеръ и Краль Мн-
лана: офицера — защото го билъ ударилъ съ шашката
си да върви напр'!§дъ, а Краль Милана — защото отйорилъ
война на „братята бугари".
Едипъ оч-ь лЬжащигЬ тукъ же вашъ раненъ войиикъ,
като чу тия прок^гятия и псувнИ). не се стърц'Ь да го пе
исхока :
— Тъй ти тр'Ьбва, прок.1етнако, хавъ ти е! Защо не
вървишъ напрЬдъ, а? Защо псувашъ краля си? Не ли си се
кл'6.1Ъ да служишъ в'!^рно ва отечеството си и престола? Ето
Богъ те наказа за тволта нев^рвость. Хакъ ти е!
Колкото се отпася до отношенията между сръбскитЬ плЬ-
нени войници и нашити, гЬ, може да се каже, б^ха братски.
Да се чуди челов'Ькъ, кжд^Ь се д'Ьваше онова озлобление и
свир'&посгь у българския войникъ, съ които въ вр'Ьме га боя
л^тЬше вапр^дъ за да се счепка съ противвика! Сега нищо
ги
подобно се пе злбЬлЪзвлше. Цаоротявъ, шждвше се, «• би-
прежигЪ войиицй се стйр««ХА да о&1егить вравственвото в
фвпчесю страдание ва раненигЬ си ■ здрави проттинщ!-
А 8Ъ жаква ннтниность се аоущаха сръбсквй войвидн
п оонгЬ аоб^дмтелн!
Вг бялата при Кель-Ташъ. както и въ другвтЬ битки,
шти всячжнтк вов11И11И и офицери 01ъ Струисввя полеъ се
отднчапиа съ юначество н аеустрашнность. Мачно нозсеше
да се посочи прн!1'|1ръ отг подвизи ва (ггдЪлни ляца отъ во.{ка,
защото вси-гхя &Ьха юначни и неустрашяин. О^мцервт^ сь
дячмя си арвм1>ръ увличаха подчицеввт^ св воЗввцв. ВсЬкп
е« стараеше оръвъ да се счепка съ аротявника.
Не мога да не каха скщото и за офицерат!! и воВии-
{^(Н отъ 3-я Татарг-Па^арджиЕска лрухива. И тЬ ювашвв
се биха съ оротивняка на Кель Ташъ, ако и да бЬха ори-
стигнали по'Късно. За жа.10сть не ^шга, обаче, да не отб^-
д1жа, че аЬе.0» отъ офицерите отъ тал друхнка се държаха
въ боа пе съве1|мъ достол^оно.
Дружинння командирь, ар'11дъ войниците и офнцернг!:,
току се клацЬше на веприятелскит* куршуми. Другъ едииъ
отъ тая дружина офицеръ бЬше виноваикъгь за отстдпле-
няето отъ КельТашъ, което отстжпленне можеше да има
лошо последствие, ако поручикъ Нишковъ и другигб офицери
по бЬха оврЬме снрЬли отсгдпавшигЬ.
Победата, одържана вадъ противника па Кель-Ташъ
струва на трит^Ь и то не п-ьлнв дружиан отъ 2-й л. Струмски
полкъ 149 ранеои, 26 убити и 17 въ неизвЬстность.
Чнслото ва убититЬ и равенит* отъ 5-тЬхъ румелийски
роти ВС кожахъ да науча, защото, щолъ се свърши боя, ка-
;1аяигЬ роти бЬха испратени въ ававпостна верига. Въ всЬки
случай, загубит^ на тия роги не еж били такива чувствителни,
колкото ония ва трит^ дружини отъ Струмския нолкъ.
Когато противникътъ отсгхви и ва Кель-Ташъ настана
тншика, на позицията пристигна баронъ Корвинъ, придружепь
0Г1. трима конника. Той искаше да види нашата позиция, а
С1.1Ц0 и опая па противника. Той пустна коня си въ галонъ,
пий го послЬдвахис и скоро се вам-Ьрихие нрЬдъ нашата
стр'11Лкова верига, въ която не се ороизвехдаше стр'6лба, но-
216
неже неарнятельтъ се не виждаше. Ободреаъ 01'ъ отслтстввето
ва протиБбика, баронъ Корвицъ, слЪдъ като распита офицера
въ веригата к»д'Ь се памнратъ сърбнтЬ, сродъ.1шн ижгя си.
Но едвамъ що пристигнахме до спусъка па долината, сър-
битЬ, които бЬха залЬгнали на противоположния скатъ — въ
горичката, ви обсипаха съ градъ отъ куршуми, които злон'!&що
засвириха и западаха около ви. Барона, безъ да се мае,
пустпа коия си въ обратенъ нлть и скоро нааустна Квль-
Ташката позиция.
Както 64 казано по-гор^Ь, 1-а и 4-а дружини отъ Струм-
ския полкъ още отъ сутривьта бКха нспратенв къмъ Пиротъ,
Въ 11 часа сутривьта при 1-а дружипа се явява капитанъ
Велчевъ и прЬдава иа кааитанъ Филипова зааов'Ьдьта па под-
иолковникъ Муткуровя: дружината да. върви право по шоссето
за Пиротъ. Цри това капитанъ Велчевъ покагалъ на капи-
танъ Филипова едно високо червено здание въ града, къмъ
което дружината тр'Ьбвала да се направлява. Но капитавъ
Филиновъ, до гдЬто пристигналъ до града получилъ три плти
заповЪдь отъ подполковнивъ Муткурова да бърза, колкото е
възможно по-скоро да стигне въ града. Но колкото войницигЬ
и да напрягали силит'^ си, движението не могло да се ускори,
защото по шоссето и отъ странит:^ му била такава голЬмв
калъ, щото войницигЬ употрЬбявалн гол11ИО усилие за да нз-
мъкватъ краката си отъ нея. На разстоянив около 172 клм.
отъ града, дружината започнала да ср'^ща группи войници
воито отстъпвали. Тия войници били отъ дружината ва Нрн-
морския полкъ, която на 14 Ноемврий вечерьта заемала града
Пиротъ, но на 15 била нанадната отъ големи неприятелски
сили и накарана да отстъпи съ голйми загуби.
Капитанъ Филиновъ се распоредилъ да се спиратъ 'ОТ-
стАпавшйТ'6 войници, нрисъедянявалъ ги къмъ дружината си
и ги връщалъ назадъ. Съ ориближаванието ва дружината до
Ниротъ, кап. Филиповъ я построилъ но ротно въ двЬ линии
и бързалъ да заеме неточния край на града. Около 11^/1
часа 00 главната улица па града се появила неприятелската
кавалерия, която се движела въ галопъ. Няколко залпа отъ
полуротата, расноложена на самата главна улица, накарали
неприятелската кавалерия бърже да отсткпн назадъ. Сл1|дъ
малко се оказало, че и ближнитЬ к&щя били заети отъ не-
приятелската □'Ьхота, еюято започнала учепево да стр&ия по
лруживата. По тал аосл^дната стр1^лпла и една оеарнятелска
('агарси, КОНГО аила расположомя па гребена яа зааадъ отъ
Пиротъ н па сЬиерь отъ с. Глининъ. Къмъ 12 часа сутриш-та
пристигнала и 4-а дружина отъ Струисквд 001111., исиратева
па ионощь на 1-а дружина. Дружипния коиандирь, обаче, на
тая дружина отс&тствупалъ. Затуй едипъ отъ ротпйг!: коман-
дири — поручикъ Шамутковъ — се явява при ванитанъ Фили-
пова н го моли и 4-а дружина да б&де подъ негова Боиавда.
Пристигванието на 4-а дружина, която наедно съ 1-а е
вм:,ш едно угрожаюи1е зл ненриятелн положение, накарало
посл'Ьдния да нааустне ^шетитЬ отъ пего кхщя. Сано 11'кколко
неприятелски войника се били укр'Ьнили въ една кхща, отъ
която стр'к1лли но 1-а и 4-а дружини.
Около 2 часа, слЬдъ оладнЬ, канитанъ Фялнповъ полу-
чнлъ занов'1!дь да настхцва ар'Ь:1Ъ грааа, и дружината въ
боснъ редъ тръгнала нрЬзъ главната и съсЬдви ней улици.
Сл^дъ 1-а дружина настъпвала 4-а. Това настАНлевие,
накарало противника бърже да очисти града. Дружииигк уско-
рили движението но улицигЬ па града и ааели заиадната му
часть, гдЬто и били снр1^ни,
Ценрилтельтъ, който до това вр'^ме заеналъ скалата на
сЬверъ отъ с. Глинянъ, бърже я очистилъ, шомъ вид'Ьлъ, че
дружината заела града. Въ 3 часа, слЬдъ нладн'Ь, дружината
заела ската на височината. Въ това вр'!^ме се лвнлъ офицеръ
съ заповЬдь да се прЬкратн но- нататъшното настъпление.
Когато друживигЬ отъ 2-й п. Струмски полкъ побЬдо-
носно иина.ш нрЬзъ 1[иротъ, като отблъснали сръбскигЬ войски,
съ очудвание вид1)ли, че изъ него жива душа се не ниди и
не чуе. Наистина ниротскнгЬ граждане били се испокрнли
йвъ зиипицит^! в скривалищата, като били затворили наздраво
нортитЬ и вратит* си. Причината на това е било сл'Ьдую-
щето обстоятелство.
Когато на 14 Ноеиврий вечерьта е бялъ заетъ отъ на-
Н1иг11 града, за жалость почти първа е била влЪла въ Пи-
ротъ доброволческата съставена отъ харамии чета, ако тя и
да е имала изрична запов^дь да настьпва по нанравление
къмъ възвишен ностьта ср'^що нашия д1!сенъ ф.1ан1'ъ — по
къиъ сЪверъ отъ Шротъ. Доброволцит'Ь отъ тая чета при-
217
вели гражданит']} въ страхъ и ужасъ, като ги накарали да си скри-
ятъ, Еакто се казиа, въ миши дупки. Говор'Ьше се тогава, че
доброволците били направили много пакости иа гражданите.
— Когато противникътъ б* отблъснатъ отъ Пиротъ и
нашити войски □обЬдоносно минаха ир'^гъ п1^го, съ очудва-
ние вндЪхие, че нзъ улицигЬ жива душа се ае видЬше в ие
чуеше, ми разкайваха по-послЬ офицеригЬ, които участвували
въ пр1)вземанието на Пиротъ. Като че ли всичко бкше и»-
ир^Ьло. Наистина, сърбитЬ въ вр'^не на нашето насткалевие
заемаха скалата при с. Глинянъ, отъ гдЬто стреляха по на-
шит'6 пастжнавши войски; това бЬше една отъ причипиг^, за
гд^то жителит'^ се 6-^хя испокрили, но нав-главната причина
бЬхй подвизитЪ на тъй иар'Ъч(?нит'!&, събрани отъ колъ и В2же,
доброволци, които пхръи вл'Ьвоха въ града и съ своята ван-
далщина накараха гражданнгЬ да се испокрнягъ ....
И наистина, казацит'!^ доброволци съ своето поведение
накараха отпосл'Ь пнротскитЬ граждани да странлтъ огъ по-
б'4доиоснигЬ български войски. Но благодарепие на безуко-
ризненното братско повЬденне иа българските войници и 0(}1и-
цери, лошото впечатление, направено отъ доброволцнгЬ, бЬ
изгладено. ПиротчанигЬ взеха да гледатх на своитЬ братя
българи, като на избавители отъ сръбското робство.
XXI-
1^тъи11и се. 2-а, 3-я и 5 а запасна дружини останаха
~ на бивуакъ при к^и^ицит!! до К&||ь-Ташъ. Трети Та-
таръ Иазарджикска дружина, както е канаио по-гор^,
бЬ испратеиа въ аиавпостна верига, а 1-а и 4-а дру-
жини отъ Струмския полкъ вечерьта ги свари на възви-
шенностьта при с. Глипяпъ, гд4то б^ха останали до 21
Ноемврий, а послЬ тая дата б4ха расположени въ самото село,
ВойлицитЬ страшно бЬха изморени, а още повече из
гладнЬли. Между 1088, тЬмъ имъ прЬдстоеше да прЬкарагь
студената нощь подъ откритото небе, и то една голяма часть
отъ войниците бЬзъ шинели. Колкото се пхкъ отнасяше до
храната, тя съвс^мъ липсваше, а сухари у иалцина отъ вой-
вици-!^ се наинраха.
218
Дружинит{1 се расположнха за аощувааие ив бивуава
подъ ЬтЕрито небе.
Пощьта на 15 ср'Ьщо 16 Ноеивриб бЬше вена н сту-
дева. ТЬлото па всички ни Бочев^ше огь студъ, понеже ве
бЬше разрЬшено да се паллтъ огайове. Между това треб-
ваше войнициИ да си подкрЬнятъ силит'^ поне еь сънь и
толкова новече, че никоб отъ нясъ не се съин'Ь(1аше, че
сутр* — - ва 1б Ноемврий — съ пуквавието на утревната
зора, ще заночнатъ да пусатъ пушкит^ и топовет^. [1р^1Д-
стоеше нн да говимъ разбитите и съвс^иъ демора-^изирани
сърби и ги накараме да сюБатъ оркжието си нр'Ьдъ поб^!-
цятезктЪ. Въ това се виеой пе съинБваше. ТрЬйваха, аро-
чее, сили, требваше аове съ сънь да си иабавимъ тия свлн,
но неможахме. ПрЬзъ цялата нощь, ний не мигнахмр. Страш-
ни» студъ сковаваше ткюто ни, но нъкъ затуй ний 6'Ьхме
г!рнгели на едно извънредно ириродво явление — паданието
на зв^здят-Ь, — което, впрочемъ, наблюдавахме и мивалата
нощь.
16 Ноенврий. Съ разсъмнуванието всички — офицери
и войници — б']^хме на кракъ. ВойницнгЬ си очистиха пуш-
кигЬ, а сл'Ьдъ това но братски раздЬлиха помежду си мал-
кото останали сухари, съ конто си иодкр'1^ниха силитЬ. —
Разсъиаа се. Наоколо тихо. Нито гласъ, нито нушечеаъ или
топовенъ звукъ. Всинца чакахме заиов^Ьдь за бой. Такава за-
пов'Ьд|>, обаче, не посл'11два. Напротивъ, оосл'1Ьдва такава за-
пов'Ъдь, която приведе и войници и офицери въ оз.юбленяе
и ярость. Ето я заповЬдьта :
Отъ штаба на засадния корпусъ отъ 16 Ноемврий Л: I
— „Вследствие заявлението на пълномощника на Негово Ве-
личество Австрийския Императоръ и съгласно заповЬдьта на
Негово Височество неприятелските ни действия съ сръбското
кралство се прекратяватъ, което Ви явявамъ за знание а
испълнение.
До нова запов^дь поверения ви отдрядъ да стон на по-
зициите, които по яастоящемъ заема, като вземе вуждиигЬ
мерки за охранение".
Това оз.1обление, тая ярость не само па българския вой-
викъ, но и ва целия народъ беше силна и насочена про-
тивъ Австрия. Всички гледаха на тая държава, твърдЬ ос-
нователно, като ва веприятелка и недоброжелателка, каквато
1
219
»1:
I
тя отъ в'Ь|Сове се е нссрФчвала в-ь иктл па политическото
възраждание на България.
Кому не е извЬстно, че Австрия е тая държава, която
одбудн Краль Милана да поведе армията си сротнвъ бълга-
ритЬ подъ оретекстъ за никакво си равнов'Ьсие, като му даде
всичкит* нуждни за това хайдушко нападение средства до
шипелиг!^ воючително, разбира се за скхпа и пр'1&ск&на ц^ва?
ИзаЬстенъ е края на тая братоубийственва война. Съ
ултииатумъ Австрия сорЬ победоносното шествие на бьл
гаритЪ въ Пиротъ и схщо по нейното виЬшателство България
не се въсползува отъ поб4днт'Ь сн . . . .
Да, повтарямъ, това вм'Ьшателство на коварната Австрия
приведе всички — и войници и офицери и цЬлия български на-
родъ — въ неописуема ярость. Но н'!&маше какво да се нрави.
ТрЬбваше да се спрлтъ въ българския Пиротъ българскитЬ
войски, защото, въ противенъ случай, споредъ както се каз-
ваше тогава, въ случай па не спиравие военниг'6 дЬйствия
българската войска безъ друго щ^ше да се срЬщие съ ав-
стрийските щикове.
И тъй, нашата армия б'& прикована въ града Пиротъ
неговата околеость, гд'Ьто стоя ц'Ьл1, едннъ м'Ьсецъ — до
15 Декемврий.
Това стоеяие на армията б^Ьше по-тежко, по-мжчигелво
отъ наЙ-жестокитЬ битки ; отъ една страна, защото много отъ
войвицит'6 б'Ьха останали беаъ обуща и обл-Ькло, а отъ друга
защото страдаха отъ недостатъкъ па продоволствие. Очак-
ваше се пристиганието па международната комиссия, която
щ^ше да оирЬдЬли демарвационната линия между воюющитЬ
страни.
На 17 Ноемврий Негово Височество Княза, придруженъ
1ТЪ свитата си, дойде на бивуака на 2-й п. Струмски полкъ
при Бари Чнфликъ — Кель-Ташъ и благодари на воЙницитЬ
и офицерит4 отъ 2-а, 3-я и 5-а запасна дружини за юна-
чеството, което тЬ бЬха ноказали въ битката съ сърбитФ на
15 Ноемврий.
— Азъ лично наблюдавахъ, когато вий, Струмци, ата-
кувахте противника. Вид4хъ какъ сьрбитЬ се хвърлиха въ
контръ-атака и какъ вий имъ дадохте да разбератъ, че бъл-
гарския войнйкъ може да наказва ония, които хайдушки на-
В» и мр а » ■шмима ■• Ваг.журвЛ ж1еецъ еь врияп
во во§апгН 1я ТМГ1ДЖ юукргц се «&■■ реоркишзшцип
ма вншнн мрвуеь, — п трв дЦ и Еу мщв я едвк <-а
зашкт дншаа. 2-1 н. Отр«пси мик& Е1кае п еъспп ва
1-а двмзяя, за начагажгъ ва юло б^тс вжашяш% нодам-
ковпйкъ Фиовъ. Съ оргаввзара^ито ва дяввваята се вр^д-
стзвй св-^д-^нае за численвостьтш ва шика в обнтвдвровапето
ну, а ииенно: по санеъвъ съспмтъ 42 офяцерв ш 367С долни
чинове, а на лице 27 офицера и 2749 долвв чввоае. По-
късно, къ»ъ това яисло се врябавпа отъ разфоржяровааата
5а запасна дружина 408 долнв чнвове. Осгаааяггб огь тая
дружина 361 че.юв^ка образуваха. вевзИиггяо защо, отд'Ьлва
221
^
запасаа рота. По такъвъ начивъ численвостьта на аолка до-
стигаа до 3157 души.*)
Ср^11|,о "наличния съставъ на полка ииаше &1^дующето
оличество обмувдироваиие : шинели 221)4 годни, 1420 съв-
сЬмъ негодни, мундири 2382 годни, 1490 съвсЬмъ негодни;
панталони 1803 полу годни, 204? съвършепно негодни; бо-
туши 1435 годни, 2130 съвършевно негодни.
Облеклото на офицерит^ бЬше не въ по-добро състояние
отъ онова аа воЙннцитЬ. Затуй съ ранортъ молихъ началника
иа дивизията да отпусне за офицерпт^ 10 войнишки шнне.1а,
4 курки, 8 гащи, 10 чьфта ботуши, ЗО навущи, 20 чифта
ръкавици и 5 вожуха. — Бнрочемъ, не само облЬкло не
стигаше за войската. Та исштваше почти отъ всичко нужда.
Съ настхпванието ва мравовет'^, съ ранортъ донесохъ
па нача^1СТВОто, че войниците оссЬнъ гладътъ търнятъ и стра-
шенъ студъ, понеже една голяма часть отъ тЬхъ бЬха облЬ-
чени съ дрипави мундири и шипел;и, а повечето — безъ ризи,
като молихъ распореждапие да се отпустве нуждното облекло
или пъкъ да се нрЬмЬств полбътъ въ нЪкое соло, или въ
Пиротъ. На този си рапортъ не получихъ пнкакъвъ отговоръ.
Сл^Ьдъ два депя отидохъ лично да иола началството за сдщото,
като доложихъ освЬнъ това, че войниците и офицерит* твърдЬ
често гладуватъ, понеже испращапия отъ иолка офицеръ съ
артелщнцигЬ за продукти и хл{>бъ се връщаше празенъ по-
ради н^манието такива. Наистина отпущаше се булгуръ, си-
рене, масло, макаръ и въ ограничено количество, но главното
хлЬба не стигаше за войската, по нричина, че фурнигЬ не
уепЬваха да испичатъ такъвъ въ потрМното количество за
армията. Голямото количество хлЬбъ и сухари возени отъ Со-
фия— Царибродъ схщо пе б'Ьше достатъчно. Впрочемъ, ако
да имаше по-добра наредба при приеманието и раздаванието,
сухаритЬ и хл']&ба щ'Ьха да стигатъ попе до толкова, щото
войвицйтЬ да не гладуватъ. Тан безредица ца-це поводъ па
•) Струмския ттолкъ има пагуби пъ войпата съ сърбит*; .тйитв 3
оф1ще|)и п 85 долни чинове, ракона 4 офтщарп п 288 яолнн чиноив и бе^-
ияв^Ьстно илгубонп Й80 .тунш. Убити я ранени пойипцп с.к нпрропнвно по-
вече, иоиежо мног'о отъ по-леко раненит'!) си о1'И1шхн [Т|1апо по ломоногЬ,
а на убтпт1> че ся. цппЬстнп имената, та ^шгуй гЬ се иокв^ищха ш. гра-
фата на белиЕШ-Ьстно шпубенпг!^. При тигш полк|,тъ пма [таНчол-)]»!! загуби
— убитя п рапепп пъ битната нри Кол[,-'|'ацп, — а пменгю: убити 2К вой-
ника, ранени 2 офицери п 100 койштка п боац1ш11отно загубени 14 уойиав&.
<а
♦урмш-
!!• юеН 6^1л юетш и^рм ш гм» <и д » и тго ■о§сент~Ь
п хмЬО* ш вродутга. Нш11иаг1ръ, р— ■■"" ое 0п шиюветй
шешшшЛ содл я тепряя сове. юято ее кщащиж въ ряс-
■оусядашито •» ди м— вгЬ. Ти коп се ■спращаи >ъ Цврк-
броц ш т-шлтжпзл з> продуктш. Тиснва б^и шснратенн оп
Отп^меви шшп 22 съ по хвв кояя м 26 таварвв коня. Но
пя шолл в кове &Нцп првото вжъ прнствгввжае оп Царя-
бродъ п продукта, ве жошид да се вшратктъ вторв пхп,
шошеже, както коаегЪ, тъй схщо в тлооеЛ во нктя св вз-
■Тбвха оодковвгЬ, а въ града ■ въ ковевдавтсхото уоравлевве
ве ве вашфаха вито оодковя, авю гво^ден, за което се в
дмеее п ршпорп, еа вачадството.
По-1Н№гЬ, жопто войсхятЬ залотнаха савв да св вечатъ
и1^, (яабдяваввето во1нвцят6 еь такшъ се подобря. Х.гЬба
се печеше на дв^ в^ста — въ градсЕят! и воец&атЪ Фурни,
хлйто се ваввраха вгаг отъ града на станбодъ- капия.
Тяя фтрвв <И1ха раздЪлеви по равно число вехду 8ойсбпвит'Ь
части. Вс^ка часть, еоято имаше фурна тр^ваше сава да се
■"рижи га продоволствието во&иидигЬ съ хлЪбъ,
За та}| ц-Ьль се паввачаваха ауждаото чи^о фурваджня
в р&бтанщ, а тгй също в дежурни при фурнит^. 11родукти
в брашио се получаваха отъ Боиендантското управление. Браш-
пщг! се отнуп^аше 110 оки за 120 душа, и при всичко това
иои'Ько1'а иакъ пе стигаше »а войаицвт^ хлЬбъ, и то иоже
би 00 вераспоредйтелностьта отъ частит^. Затуб се в слу-
чаваха произволи отъ страна на войницитЬ да нападатъ на
други фурни и взеиатъ хл^бъ.
Сх1цо Еовендантското управленяе отпушеше на частит'!)
живъ Аобитькъ за клане за 5 дневно продоволствие на вой-
I
ш
ницит^. — Дърва за фурнит^ и за кухеигЬ се сЬчеяа оть
самитй войвици въ блвхвит'1 корвн по указанието на град-
ския комендантъ.
Продоволствието ва конет4 б'6шв по-затрудните.тно, по-
неже вЬмаше срЬдства за вр'!&возвание на фуража, — До
колко кояетЪ търаЬха гладх, служи за доказателство слЬду-
ющия ми равортъ до началника на дивизията :
— Н^ЕОлко деня наредъ пращагь отъ полка въ ко-
мендантското управление записка за фуражъ, но' и до сега
такъвъ не се получи. Като донасямъ за това, господинъ под-
полковявкъ, моля указанието ви, какъ да постжая въ такъвъ
случай, тъй като Еонет'Ь ще умратъ отъ гладъ.
Както се каза и по-гор^, войницит!: отъ началото гла-
дуваха и гладуваха не на шега. На всичейх* ми рапорти и
донесения началството замълчаваше. Затуй счетохъ за нужно
да отида въ квартирата на началството и лично да доложа
за положението ва войниците, което положение ставаше отъ
день на день все по нетърпимо. На това ми лично донесе-
ние, обаче, началството свиваше рамена ....
- — ■ Какво да правимъ ? Вие сами виждате, че пе ни
стнгатъ нужното количество продукти и хл-Ьбъ, ми се отго-
варяше.
На заб']1лФжката ми пъкъ, че пЪкои отъ началинциг]Б
на частит4 нспращатъ дружини за да заловятъ идящнтЬ отъ
Царибродъ наши транспорти съ хл4бъ и продукти, отговори
ми се въ смисъль на единадесетата Божия заповЬдь: „не
зяпай".
По нататъкъ всякакви доклади и донесения, прочее, ста-
ваха излишни.
Отъ квартирата на началството азъ отидохъ право въ
оставения отъ сърбитЬ ск.1адъ, гдкто ме чакаха артелщицит')^
отъ ц1|3йя полкъ съ колата.
Въ склада се намираше доста голямо количество бул-
гуръ, грисъ, сирене, масло, кашкавалъ, бобъ и др. т., но за-
в'Ьдующия склада офвцеръ не се намираше на М'6стото си.
На въпроса ми, кой офицеръ завЬзкда склада и кхдЪ е той,
единъ увтеръ-офицеръ ми каза фамилията на въпросния офи-
церъ, но кхдЬ бЬше той, унтеръ-офицерътъ не знаеше. При
всичко това азъ пратихъ единъ войникъ отъ склада да го
ве вш^йж ■
аржетя
V — м ри ь
бабъ^ шшезо,
ше се шмг*ра.
» IX шякра ел лос-
мйго т сазк. V
Ш1 улшвпа, Вегмо
1К у ДИДРНЦИИ'! > С1
т
■В»,»
Л1ъ оелшакь ,шмшдь 1г% га^
се иуЬли I МИНИ' сзучвй дв мзавквк Неспо
восто въ тсхквво я^Лшв явив ж мжшше»
С1'6л ^(гЬшшшшш М1 вкви №ск рао^моадш рааа!
щегЬш с1у1оае п хкйепяете яш ^р<11111ИИ1ги11 атIш^[ь. На-
прим^ръ: еднн иамш, че сапт ааааяш огрядъ вастло-
в»лъ за Бр-^нвжъ^ ш> ел бяля ваеш пр&шапелни мЬри,
ви11детвяе на (соето «грщскп се бол автъжоахь на протав-
вика а бвлъ разбятъ : друга — 1е отрвдъгъ бтзъ роапиохеаъ
оа бявуавгь, бе» ]Л еж бия явпв 1Ц|||1цаИ1а1и та 1г(ри1 ап
неочаквано вападевве, веа^^мпане вш пюго нрогнвввгьгь бадъ
нападнать отряда в го раабкп; трета ае обааядвалн, «
съмъ бялъ отстхпнлъ за Сааоковъ проязволво я пр. ТЬзя
яненао безосвовня обвнне&на хе яачаха.
Съ вднзавяето ня въ стаята на Негово Внсочество ап
ограпортувахъ за състоянието ва паша, а пос^-Ь. въ вр^не
па разговора доложихъ '-^а недостагъса ва пролуктпгЬ, хлЬ6&,
фуража и ой.1Ьк.10то. Прв това ае скряхъ оть Негово Висо-
чсство обстоятелството, че н-Ьяате доетагьченъ редъ н ков-
тролъ (фи срнеиавието и ра;;1ававието аа цродуктигк, яслЪх-
сгвис ва което инозина, огъ илчалпйп^тЬ ва частитЬ прабЬг-
■атъ кгнъ ороизволнн Д'Ьйствйа.
Па това Негово Височество отговори :
— Да, истиаа е, че продукти и хл'Ьбъ ве достигатъ.
Лммуто е, обаче, това, че ивто вродукти, пито иЬбъ нохе
да се вам^рятъ тукъ въ достатъчао количество, а да се во-
зя1'ъ ташаа ва цялата армяя отъ България е твърд'Ь иачно,
понеже е далеко и нямаме достатъчни превозни срЬдства.
— Ний н'Ьмаие фуражъ за Е0ве1"Ь, продължи Негово
Височество, а транспортит'6 за фуража и продукти, до гдЬто
пристигпатъ отъ България, се намаляватъ зиачвтелно, а между
това за копет* ви требва всЬкидневно по 25 хиляди пуда
сЬно.
Сл^Ьдъ това Негово Височество започна съ твърди мрачни
краски да описва състоянието ва воНскитЬ, които б^ха ос-
тапали безъ обуща и дрЬхи, а най-вече п^манисто достатъчно
количество патрони.
— Ний не можемъ повече да напредваме, притури Кня-
8ьтъ, защото ни останаха не повече отъ по 7 патрона на
пушка, а гранати съвсЬмъ п4маме.
Чудно ми се вид'Ь искаваното по-гор^Ь отъ Негово Ви-
сочество за състоянието ва армията и пессииистическия му
взглядъ на работит!.. Впрочемъ, истина е, че войскитЬ стра-
даха отъ недостатъкъ на продукти, обл4кло и фуражъ, но
това бЬше повечето вел'6дствие отсдтствието на добъръ рвдъ
отъ горЬ- Колкото се пъкъ отнасяше до патронигЬ, азъ по-
ложително зпалхъ, че такива имахме достатъчно количество.
Саио въ пол1са имаше по 80 патрона на пушка ва ргцЬ и
40 — въ обоза. Толкова по добр4 знамхъ това, защото бЬше
направено распореждавне ящицие-Ь съ патронигЬ да бждатъ
открити — цинка разрЬзанъ. Относително гранатитЬ и шрап-
нелит^Ь не ми бЬше известно за тЬхното количество. Само
това знаяхъ за положително, че когато на 15 Ноемврий п^за-
тихъ подпоручикъ Бошиякова при батареята аа капитапъ Гир-
гннова съ молба да дойде па Кель-Ташъ н открие огънь по
пепряята^ската батарея на пиротското шоссе, батарейния
командирь отгоБОрилъ, че въ батареята останали само 10
шраппели.
Както и да е, пессими етическия взгллдъ на Негово Ви-
сочество ми направи силно впечатление и азъ се б'6хъ от-
казалъ да отварямъ дума за частния си дертъ. Разговорътъ
ни, обаче, взе вово направление, н затуй азъ, въпр4ки рЬше-
нието си, исказахъ онова, което ии тежеше на душата.
— Да, жа.1но, че не ви достигатъ продукти и патрони,
подвзе изпово разговора Князътъ ; инъкъ ние не щ'1^хме да
се епремъ въ Пиротъ, толкова новече, че азъ напълно се па-
1Ф
226
Л'Ьваиъ ва юначеството на ноятн войска. Авъ пакъ ви каа-
вамъ, продължи Кнл:)ьтъ, че ввлЬхъ, к&кь нашил полкъ, както
и цЬлата армия, се би юнашки при Кель-Татъ съ сърбигЬ,
а съ такава войска мвого ложеше да се направи.
— Ако ии позволите, Ваше Височнство, азъ ще кажа,
че сящо тъй юнашки се бя едната твьрдЬ незначителна част1.
войници отъ Струмския полкъ и при Брюникь. по сега глу-
шамъ, че в'&кои офицери казвали, какво тр'Ьбвало било да
бхдаь даденъ подъ схдъ, за гдЬто пов^Брепия ми брЪзоишки
отрядъ отстлпнл-ь за Самоковъ.
Сл^дъ това азъ подробно изложихъ положението на ка-
зания отрядъ и саиил бой, сноредъ както е описано по-горЬ.
Негово Вйсочество, слЪдъ като ае изслуша най-виима-
телпо, исказа слЬдующето съ особенно ударение:
— Вашето отсткнление на Самоковъ става причина,
на 7-й Ноеиврий азъ да напустна Сливница и да отида пъ
София да събера малко и голЬмо за заи1игата на столицата,
Това твърдение ва Негово Височество ме крайно очуди,
толкова повече, че на 7 Ноеиврий нито въ София, нито въ
Сливница можеше да бхде изв^^стно, кадЬ се наш1ра бр^-
пишкия отрядъ: първо — защото никакво пощенско или те-1
ле1'рафво съобщение не схществуваше между Радомиръ и Со-
фия и, второ ^защото отрядътъ отстлни въ 2 '/2 часа прЬзъ'
нощьта на (5 ср'Ьщу 7 НоемвриИ, безъ да знаеше нЬкой, на
клдЬ бЬше отстжпилъ той. Па и да знаеше н'ЬкоЙ, нЬмаше
възможность да се съобщи за това вх София, при най благо-
приятенъ а^учай, но рано отъ 2 часа сл-Ьдъ пладкЬ, тогава, ,
когато Негово Височество много по рано, въ.8 часа сутрингл'а,
бЬше напусвалъ Сливница. П чакъ тогаиа стана известно въ
София ккд^ се намира бр'ЬзнишБ)1я отрядъ, когато този по-
следния 64 пристигналъ въ Самоковъ, отккдйто се и теле-
графира на началникъ штаба на армвата-
— Ваше Височество, да Ви казвамъ, че натьтъ за от-'
стдаление не зависи отъ иоббдения, казахъ азъ па Княза, ,
я да Ви указвамъ много прни'!^ри, считамъ за веум'Ьс1110, !
толкова повече че Ваше Височество ги знаете повече отъ
мене> Иозволявамъ си, обаче, да вн посоча само едипъ ва
който Ваше Височество и азъ бЬхме участници, а именно от-
стаплепието на генерала Рурко сл^дъ боя при с. Джураплин.
Защо той, Гурко, ^не отстлпи по плтя, отъ който дойде,
227
— за Хаипъ-Боазъ, и прЬмива 1гр'1|зъ гори и планини — по
Еозя пятека? Друго яче азъ не шожахъ, Ваше Височество,
да постапя защото съ отрлдъ отъ 5 — бОО дугаи не можеше
на другия день — 7 Ноемврий — да се подкачи боа, а
най-главвото, защото при отрлда н'Ьмаше нито едивъ вава-
леристъ, който да наблюдава за действието и намЬрението
на противиика. Па най-послЬ, , азъ имахъ но-рано тая из-
рична занов')1Дь отъ началвикъ шгаба па западния отрядъ:
„Въ случай че имаие войпа съ Сърбия и отрядътъ ви
блде принудепь да отсткии, пдтьтъ за отстъплението иу ще
блде за Самоковъ".
— Наистина, за ваше оправдание служи обстоятелството,
че при отряда ви нямаше кавалерия, която да сл'Ьди за дви-
жението на противника, каза Квязьтъ. Но ако виЗ не бЬхте
отстяпили за Самоковъ, щЬхте да бддете героя на войната.
— Ваше Височество, когато азъ си испълпявахъ дълга
и на умъ ми не идваше да претендираиъ, за геройство, както
и сега не иретепднрамъ, се осмЬлихъ азъ да отговоря, по
азъ искахъ само да доложа това за знание на Ваше Висо-
чество.
— Азъ незвамъ да е иаиада.1ъ вЬкоЗ ваех, каза Кпязъть.
Каквито гр4шки и да б-Ькте направили, вий ги загладихте при
Пиротъ, Кель-Ташъ, - Азъ самъ, лично, наблюдавахъ, когато
вашия полкъ юнашки нападаше на Кель-Ташъ.
Сл^дъ тоя разговоръ азъ станахъ и, разц^луванъ отъ
Негово Височество, излЬзохъ отъ резиденцията иу доволенъ
за получената единствена награда за войната съ Сърбия.
На тръгвание отъ града азъ се отбихъ въ квартирата
на капитанъ Тепавски, коиандир^тъ на ученическия легионъ,
у когото намЬрихъ цЬлъ складъ прЬдмети, необходими за вой-
ската, като: шинели, кожуси, обуща, сръбски од'^ла и про-
дукти хл'Ьбх, сирене и пр., и пр. Като нспросихъ за себе си
едивъ кожухъ и дв* сръбски од'Ьлла, тръгнахъ за с. Глинянъ
да пр'6гледаиъ войницит']^ отъ 1-а и 4-а дружини, които се
намираха въ това село. ВойиицигЬ отъ тия дружини бЬха
расположени изъ кжщята и се храняха сравнително много по-
добрЬ, отколкото ония въ Бари-Чифликъ, Кель-Ташъ, тъй като
тукъ — въ с. Глинянъ -все можеше да се пам'11ри нЬщо за
ядение, като хлЬбъ, мЬсо, сирене м пр. и то разбира се отъ
населението съ пари. СлЬдствието отъ това б4ше, че макаръ
228
войвицит^ отъ тия дружини и Да испитваха (особено 1-а дру-
жина) нуждата отъ облекло, пояеже, какго е казано со-горЬ,
своитЬ др'^хи 6'Ьха остапнли въ с. Колоница, г|| бЬха здрави
и весели.
Всичкнт* офицери отъ 1-а дружина сварахъ въ кварти-
рата на любимия нмъ вомандирь, капитаяъ Филиповъ. ТЬ се
готв'1;ха да об'Ьдватъ. Лстнето ниъ 6'^ше отъ общия войиитки
Еотелъ, Еоето, приготвено отъ хубаво овнешко и1^со, се оказа
твърдЬ вкусно и питателно.
1Сато се ваоб4двахъ и азъ съ 0|![?ицерит'Ь я слЬдъ като
11р'Ьгледахъ войяицигЬ и гЬхняга квартирна обстановка, огь
с, Глининъ :!амивахъ за Кель-Ташъ направо — прЬзъ бла-
тистата м-Ьстность, която дЬлЬше Кель-Ташъ отъ Иирогь-
Нвшкото июссе, гдЬто бЬгое расположепа неприятелската ба-
тарея на 15 Иоеиврий.
XXII.
-ъцъ 22 Ноемвриб се иолучв записка да се явя
штаба иа армията по служебни работи. Лзъ не губии
вр^ме. ^лчахъ се на коня и слЪдъ иалко се вамЬрихъ
аа квартирата на капитанъ Петрова, началпикъ штаЛа,
Посл^Ьдния заемаше въ новата махла едпа голяма удо11|1а
кхща. Мебелировката на тая кгща б:!^ше твърд'^ конфор-
табела: мекъ коприпепъ мобелъ, орЬхови и друга отъ черло
дърво скаш! маси и масички, изящни огледала, твърдЬ хубавя,
скдци художественни картини по ст'Ьпит4 и много друга прЬд-
мети се хвърл'Ьха р^зско въ очи.
На квартирата у началпикъ штаба на армията сваригь
повечето отъ началницитЬ на частигЬ. Всички се бЬха рас-
ПОЛ0ЖИ.1И удобно на Еоариненит'& м други стилове в чакаха
редъ, за да прЬдставятъ отличилите се въ биткит'6 офицер
за колто цЪль били викани въ штаба. ВсЬки началиикъ в.
частьта — единъ сл^дъ други — представляваше устно къ
награда своигЬ офицери. При т(»ва повечето награди се д
ваха на ония, които по-лобр'6 се пазаряваха.
ОфицеритЬ отъ 2-й п. Струмски полкъ, съ твърдЬ малкя
исю1ючеаия, напълно заслужаваха високи награди, 1
и1
всичко това авъ б'Ьхъ отб'Ьл'&залъ да орЬдставя чет-ворица за
орденъ аа храбрость и н'Ьволко души за други награди, като:
ордепи 1)3 заслуга и Алексаедръ. Но като внд^Ьхъ какъ пр'Ьд-
ставляваха другит'6 полкови командири подчиневитЬ си 0|[)и-
цери, азъ ие искахъ да обидя СтрумцигЬ, които, справедли-
воетьта го изисква да кажа, първи бЬха започяа.1и войната
при Колоница, гд'Ьто се биха юпашки и самоотвержен но, и .
последни л свършиха при Кель-Ташъ. Затуй прЬдставихъ 8
души за орденъ ла храбрость в н^Ьколко души за други па-
гради.
Независимо отъ гова, прЬдставихъ трима офицери отъ
4 а дружина отъ 3 Бдински полвъ за ордеаъ за храбрость и
и'Ьколко души аа други награди за бр4звишкия бой. — Азъ
се считахъ длъженъ да направя това прйдставление, защото
сараведлявостьта го изисква да испоь'^дамъ, че брЬзвишкия
бой въ по голямата тяжесть падна, ако ие и въ ц^Ьлость, на
1М'!&11^иг]1 па офицеритЪ и войни[;иг'Ь отъ казаната дружина.
— Съ това не искамъ да кажа, че другигЬ части пе се биха
юнашки. Нанротивъ, всички се биха храбро и неустрашимо,
само че числеиностьта на Бднвцит'!^ надминаваш!;' два пхти
оаая на Струкцит4 и първит* не б^ха тъй нравственно от-
паднали, както вторигЬ. '
Между прЬдставенитЬ за награда офицери съ орденъ за
храбрость бЬше и комаедирьтъ на дружината — ■ капитанъ
Караиваповъ, който напълно заслужваше такава> По неизвестни
па ненъ причини, обаче, на тол офицеръ не се даде напълно
заслужената награда и тогава, когаю отпослЬ нЬяолко пкти
писменно ходатайствувахъ за това. Между това високите па-
гради тогава се раздаваха не съвсЬмъ скано. Даже иЬвои
полкови командири сами представляваха себе си и получаваха
награди. НапримЬръ, 1>., когато прЬдстави 0([)ицерит'к отъ
пйвЬрения си полкъ и когато цача.1н>1къ штаба на армията *
обръщаше вече другия лисгъ, за другь полкъ, каза :
— Ами ментора?
— Какво искашъ съ това да кажешъ? го попита ка-
питанъ Иетровъ.
— Ами ментора, ментора, повтори Б., като показваше
себе си съ пръстъ.
— Аа, да, с4тихъ се, каза Петровъ. Разбира се. И Пет-
ровъ началпйкъ штаба ва армията записа, Б. въ книжката си.
к
Като о1'б'Ь.1'к^вамъ П1|)нин |[)нктъ, съ твшЩ/п не исмт
ля каха, че 1). не е зиС1ужаи11Лъ иишккга паграда. Ис, иаян
Гюже, толкоча гншече, че ааъ т,- аняехъ С1. кон часть н гдЛ
бКшц д1;вст11у|1а.1'1. !•., тъ& като той бкше иа;{|1ичс*п-ь ли пщ
иаидупа нрЬдставепил сега за награда аолхъ и11Л'ь иринн-
[)ие'1'0. Лзг само отб-ЬлЬзвамх единь факть на своеобразното
пр Ьдставленне. ■
Имаше, впрочеиъ, и такипа, които, накаръ и да 1№ ааЯ
служвахи паграда и гр'Ьбва1пе да се иотаЯовтъ, както нанрн-^
мЬръ по;цоручикъ П., но и т* претендираха зд такаиа. Ни
нека говоря писмото па П. до капитанъ Филиаова, цачалпики
ва изворския отрядъ.
Между друго П. текстуално аише:
„Мога лн да те позлравп съ награда? НЬиа суин1)н111-,
ти си получнлъ, саио а:)^ не зная каква степевь- Лко до сега
пе си г1олучи.]ъ, пЬма сумнЬние, че ще получишъ. Това аат,
зак.110чаьамъ отъ сгЬдующето: гьй като получиха ордеит. за
заслуга тЬзи, които даже не ех били въ д'Ьйствието, то |ди
остава за тебе, когато ти бЬтне на границата въ яай-онасно'»!
врЬме? Ако си аолучилг, поадравливамъ ге; ако ли не си, п
надЬвамъ се, че ще те поздравя ао-1ШСЛ'Ь. Но це забрамй,
че и азъ съиъ билъ на сватбата, но до сега иЬма иин101
слава Ббгу*.
Сл]!дъ вато б^ха представени офицерит* за награда, на-
чалпипъ штаба на армията ни обяви, че на долннт* чимове
с*( даватъ награди: за Пиротския бой на 2-й п^Ъшн Струмскн
нолкъ 132, а на другит* полкове — отъ 118 до 12в ордени
на П0ЛК1-. ОсвЬнъ това началникъ штаба на армията въ иъс
торга си за действието на 2 Й Струмски полкъ цри Ксль-
Ташъ, безх да б4хъ му загатва.]^ азъ, об^Ьща да' исходатаи-
ствува за полка сребърна трлба за отлично. Ио такана
награда отпослЬ на полка пе се даде. Между това ог(лщерит'1;
и войницитЬ изобшо 2-й п. Струмски полкъ, напълно на-
служшха даденигЬ и обЬщанитЬ награди, защото чиновегЬ
отъ тол полкъ не вървЬха, а лЬг^ха съ аеонисуеиъ енту-
зиазиъ и юначество върху противника; лЬтЬха, безъ да
обръщатъ внимание ва мпогочисленностьта на противника и
на онустоп1ителнит'Ь му гранати и куршуми,
Б^бха наградени съ ордеаъ за храбрость офиц1'ритЬ —
Струмци, Еапвтанит*:^Геневъ, Тодоровъ, Фнлиповъ, поручвдит!:
231
Ни1пкивъ, Карастолвовъ, подао|)у>|ицигЬ : Златаревъ и Д-ръ
Садошлсн, кигшталнгк: Фудулакн и 11|>110въ съ ордеиъ св. Ллек-
саидръ IV «тепеиь. норучицитЬ: Марковъ, Атанисовъ, подпо-
ручнциН: Бошвлковъ, Трайчевъ, Мурдиевъ, Шамутковъ и Ни-
ки-ювъ I сь орденъ за заслуга.
Сл'Ъдъ раздавапието наградитЬ на офицеритЬ последва
прикязъ по ариилта, въ който с** обявяваше, че Негово Ви-
сочестБО раиркпплъ на о<|1ицерит^ да нодавагъ заявления до
началството ииъ въ кавалерския съв^6гъ, ако считагь себе си
недостатъчно наградени споредъ заслугнт^Ь ииъ. Съ други думи
нр'Ьдставяше се нраво на офицерит'^ саии да оц'Ьняватъ евоит'^
заслуги и сами себе си да прЬдстамннатъ за гЬхаото юна-
чество. Впрочемъ, тая м^рка, до негд*, бЬше целесъобразна,
:Еа111,ото Н'&кои отъ младитЬ началници, които имаха недора-
зумения гъ нЬкои отъ своит* подчинени офицери, или не ги
представляваха за васлужеиата, или пъкъ съвсЬмъ не ги пред-
ставляваха за каквато и да било награда. Въ вс^ки случай,
споредъ мене, тая човЬшка справедливость, която ирЬиорл-
чаше княжеския нрнказъ, уронваше престижа на началниците
на частиг]..
II азъ командирь на нолка, за водната съ Сърбия не
останахъ ненаграденъ. На 20 Носмврий азъ бЬхъ проазве-
денъ въ чинъ аайоръ, тогава когато връстпииигЬ ми бЬха
нроизведени въ тоя чинъ нрЬди два месеца. Впрочемъ, слЬдъ
неколко врене азъ се удостоихъ да б&дк награденъ за вой-
ната още ведпъжъ и то при следующите обстояте^тства.
Когато пятьомъ прЬйЪ София, се връщахъ отъ отоуасъ
за Кюстендилъ, азъ се спрЬхъ въ столицата за два три деня.
На втория день, следъ пристиганието ми въ Сифия, ме среи^иа
до Военното Министерство капитапъ Рачо Нетровъ, който
вместо „добъръ день" или „добра срЬща' — обикновеино
приветствие ври срещите — ми каза :
— Поздрав.1явамъ те съ награда, днесъ Кяязьтъ под-
писа доклада ми за иаграждеиието ти съ ордеаъ Св. Ллек-
саядръ ГУ-та степень.
Отъ думите му ясно се виждате, че това ми паграж-
дение било станала ио негова, на Петрова, протекция.
Но и азъ, вместо да благодаря за тая ми награда, но*
молнхъ капитапъ Петрова да спре обивяпанвето въ нриказа това
232
ин награждение, като лу к&цахъ, че азъ пе съмъ аретсвди-
ралъ за каквато н да бкла награда. При това още му доба-
вихъ, 48 &лъ вЬиа да приема {шквато и да била награда.
Капитанъ Петровъ нсчълнн молбата ми. Сл'Ьдъ аЬколво врЪме,
обаче, а^ бЬхъ изноиаданъ съ другъ сюрпризг. Съ Височайши
□риказъ се от»К1а}1вЯ1ие производството ми въ чвнъ иаборъ
наравно съ връствицитЬ мн, като се запов^Ьдваше „да се
счита то за отличие въ битката при Пиротъ — Кель-Ташъ''.
Добро отличие! Споредъ това Височайше благоволеане,
азъ изгубихъ два иЬсеца старшинство.
Въ посл'6днйг^ числа на м1>сецъ НоемвриЯ б^ издаденъ |
слЬдующия приказъ по 1-ва дивизия:
„ПрЬдъ видъ на това, че ненриятелскитЬ прЬдови пос-1
тове се ниждатъ огь с. Расница на около 120о крачки и се-
ородхлжаватт. между с. с. Костуръ — Бари-Чифликъ в камен-
ната верига иа заиадъ отъ с. Глиняяъ, за туй при схществующето
нримирне на 1 -а дивизия се запов'!^два да заеме участъка на
югъ и занадъ отъ Пиротъ между шоссето Ииротъ — Нишъ,
като за '1'ова Софийския полкъ се назначава въ авашардь
на сЬперъ отъ с. Расница, за да наб.шдава противника. Иа
Сливенски и Шейновски полкове се ааповЬдва да се уста-
повятъ на бивуакъ ва югъ огъ баира Кель-Таигъ, като нматъ
фропта си параллелно на неприятелския, - — Посл'ЬдяигЬ два
полка въ пърпа лилия. ■ — За началникъ на авангарда се
лазначава капитанъ Поповъ, а за старши на бивуака майоръ]
Кисовъ.
Една дружина се назначава въ авапгардъ. други двЬ'
роти — за продължение аванпостиата верига отъ 1-й полкъ
аъмъ Пиротъ— Нишкото шоссе, а други двЬ роти — де-|
журнн въ Бари-Чифликъ.
Старшия на бивуака се распОрежда, щото между оинуа-
цит:^ на дружините да има ближна охрана. Въ случай на
тревога, авангарда ще удържа противни[Еа до особенпо рас-|
пореждание. ГлавнитЬ сили ще д'!Б^ствуватъ по раснорехда-!
нието на майоръ Кисова".
Съобразно съ горнлта запов^дь зеиаха се мЬркн за ар'1д-1
название отъ всЪкарва случайность: назначаваха се аваниостпа
верига, дежурни части, правеха се распореждаиил аа въ слу-
чай на тревога. Но противникътъ мируваше. — Та можеше
ли друго-яче да постапи'? Ако той се решеше пакъ хайдушки
2ВЗ
да ни нападне, тогава вий имихму право да го пр^слЬдваме
без'ь да обръщаме ииимаине па разни ХСевсвхюлорци.
ххш.
.§1коро настанаха страшни студове. Иойпицит4, съ вко-
1кта4^ ченено отъ студъ т^ло, трепер'!^ха като листъ подх
покрива на колибитЬ си- Едва вь посл'ЬднигЬ числа
аа «■Ьсецъ Ноемврий се получи ваповЬдь — всичкитЬ
части да се настанлтъ по кк1ця изъ селата » града
Пиротъ. 2-й п. Струмски полкъ се пр^и-Ьсги въ Пиротъ.
ВониицитФ се настаниха изъ клщнта, а офицерят* -— въ хо-
телъ Сръбска Крува,
Въ 1'оя хотелъ о{|)ицерит'Ъ се б^ха расположили доста
"добрЬ, ао сл^дъ нЬколво денл се получи ааповЬдь офицеритЬ
да вапустнатъ хотела, нопеже Негово Височество щЬлъ билъ
да се пои'&сти въ него. Въ с&щага занов^дь се казваше: офи-
церигЬ слЬдъ врим!^ствавието ва Негово Височество да зае-
иатъ княжеската квартира.
Квартирата ва Княза, въ колто оилъ ясивЬлъ Краль Ми-
лавъ, се оказа твърдЬ добра. Тя бЬ широка и удобна. Ако
офнцериг^ ииаха аостелки, завивки и други нрипадл11ж110сти
и стаитЬ бЬха мобелирани, гЬ (офицеритЬ) щЬха да се чуи
ствуватъ въ тан квартира твърд-Ь добрЬ; но въ веа се не
иамЪри никаква мобелъ, освЬнъ няколко вехти маси в счу-
певи столове.
Въ едната отъ стаит'^ се наиираше богатата библеотека
на домовладЬтеля, който билъ напустпалъ дома си, пр^Ьди сръб-
скит:!^ войски да вапусватъ града. ШкафоветЬ ва тан библео-
тека бкха растворепи, книгитЬ расхвър^гяни по масигЬ и пода
ва стаята. ВидЬше се, че много огь кпигигЬ липсваха.
Щомъ се прЬиЬстихме въ тая квартира, офицеригЬ се
нахвърляха .на биб.1еотеката съ ц^ль да си взеиатъ книги.
1^апов'11да се, обаче, никой да ве ввеиа книги, освЬнъ за про-
чктъ. При всичко това, сл'Ьдъ в'Ьколко деня, сашо парчета
Евиги, които се търкаляха но пода и праздвит^ долапи и
сандъци, свид^бтелствуваха, че въ т4хъ е била никога бо1'ата
библеотека. •
234
Съ ар'км11СТВк11ието па |10в1|К'1ГН11 мн сю^кг, и1С1ЮЧК1'е.1Н0
я 1-а и 4-а дружини, къ Ииригь и раскихршруианнето иу
110 частни К211Р1 си шилчнлха запития сь пойшм^ит!) — ирк-
ииущестиепно с-ловесии н ти нъ номкп^епиита- Когато биваше,
обаче, нр'{|«ето добро войиицигЬ се изиелЕдаха ян учсаие подъ
открито небе. По такъвъ начинъ ний ;1ажнв'Ьхме въ Пиротъ
|)би1[[10вец<.'КЪ казармеаъ к квнргирс^пъ животъ.
^1есто въ свободното си отъ служба врЬме офицеритЬ
оп> аолка, а тъй схщо к отъ другитЬ полкове се сьбирахие
наедно и си приказвахме за прЬкаранигЬ трудни, по бляскави
1а бъ.1 гарска та армия дни. Пъ тия другарски бесЬди, може
бн, по стотинн 11ХТИ се ра;^1сазваше за юначеството на б7>л-
гарския войникъ. Много со вритикуваха д'кЗствията н расно-
р|;жланилта на едни или други отъ иача.1ВицитЬ, оа най па
кран всички дохожда^сне до едно завлючевие, а нневпо, че
б-тгодарение на ниициатипата на пачалницигЬ, ва^иочително
и долнитЬ чинове, па храбростьта и неустрашимостьта на бт>л
гарскии БОйпивъ, оългарската ариия почти вяпсЬк&яи е имала
надмощие вадъ противника, бевъ да се гледа ва многочислен-
аостьта на послЬдпия.
Драго бЬше на чов'^ка да гледа и слуша яашитЬ нлади,
вече кръстени съ огънь и иечъ офицери, които б^ха гоговй
нсЬка иинута не само да прЬслЬдватъ разбитата и развеби-
тена сръбска аршия, но дори и да се срЬщиатъ съ щиковет!!
ца австрийската ариия.
— Ний не искахме война съ Сърбия, викаха едии огь
офицернт'^. Тя сама ни напад[|а хайдушки и затуй пнЯ имахме
пьлио право да я накажемъ и да стоваримъ всичката тя!1;есть
отъ войната на нейния гръбъ.
— Напразно се сирехме; ииЪ требваше да прЬслЬдваис
разбития нротилникъ, па макаръ и съ рискъ да се срЬщнеиъ
съ австрийската ариия, казваха други. За България не щЬше
да ОАДС сошрно да се покори прЬдъ армията на еДна велика
л^ържава. Но това не щЬше никога да се случи, за1110то тн
би значило, да се ааночве едва всеобща войпа нъ Европа.
Събирахме се честичко на подобни бесЬди, но при всичко
това врЬмето не върв-Ьше, а се влачеше. За да убиваие сво-
бодното отъ служба врЬме, твърдЬ често излизахме пЬши или
на коне н8ъ околиостьта ва Пиротъ да разгледваме неприя-
телските пвзнции,
^
235
На 10 Декеицрнй бЬ и^даденъ сг^дующия □рика<1ъ по
бъ.]гарската ариил:
Офицери и войници!
Примирие съ Сърбия е ск-почегао и сл1}дъ иЬколкО деня
вий ще се въриите въ огнищата си. ВашитЬ успехи ви да-
вачъ право да се горд^Ьете,' защото б.тЬстящс отговорихте па
иадеждитЬ, които възлагаиш на васъ отечеството, и се връщате
дома си побЬдители.
Като благодаримъ на Псевитния за дароваиит^! наиь по-
?'Ьди, ций арнзоаваме съ благодарность, че аш вашата войска
с могла да оправдае своето вазвачеаие, това се дължи на
иеустанпитЬ грижи на Русския Император г., който е създалъ
и виоаги е покровптелствувалъ вашата войска, и на стара-
нията и трудоветЬ па руссиитк инструктори за образованието
1а нашитЬ млади войници и за развитието въ т^Бхъ на чув-
явото за дисциплина, храбрость и любовь къмъ отечеството.
Въ името па отечеството азъ още веднъжъ ви Сласоцаря,
братил, за вашата арим'&рпа служба, за вашата храбрость и
самоножертвувапне, еоию ноказахтс на бойното поле, като
вЬрвамъ, че когато земнта ни ще има пужд» отъ васъ, вий
паЕъ се С2щата готовпость, ревпость и бързина ще се явите
подъ знамената, за да брапите независимостьта, честита и
1Иравди11игЬ па милото ви отечество.
Нека 1)1)гъ ви награди за трудовегб ви.
Ллександръ.
Този привазъ по българската армия бЬ носрЬщнагь отъ
всички офицери, войници и отъ ц'Ьлия български народъ съ
голЬмо съчувствие и задоволство. ЬсЬки българинъ съглеждаше
въ 1:а;!анил прикамъ една благодарствен на дань къмъ Россил.
Въ него се изказваше една заслукепа'* благодариость и похвала
къмъ овил русс1|И офиг1ери, които прЪди 7—8 годивн ве со-
'^яиишха кръвьта си за освобождението на България, а по по-
диръ — пи трудЪз пи енергия, за да подготвятъ младата ни
аринн да пази придобитата съ потоци русска и българска
кръвь свобода на татковнвага ни, Еато вджхвдха въ душата
на българския войникъ онзи духъ на войнишка добл1>сть, само-
отвержеппость и любовь къмъ отечеството и прЬстола, безъ
които побЬда не се печели. Впрочемъ, имаше отд^Блнв лица
— воеини и граждани, прЬимуществеио, сиоващи около штаба
ва ариинта, които не съчувствен но се отнасилн къгь този
прикаат.. Казваха тогава, че мешду посгЬднигЬ илало и едииъ
шшистрг, който даже си оозволилъ да укорява за това Кпл^а. . .
^
Животътъ пи въ Пиротъ бЬше далечъ отъ да блде при-
влЬ!гателецъ. Тнгостит* и лишетглта бЬха чувствителни ьа
всинца ни, а особенно за войницитЬ. Недостатъчаа въ воли-
чественно н качественно отношение храна, недостатъкъ въ
облЬкло, иедостатъкъ ьъ обуща — съ една дума лишения отъ
най необ^с оди мото, лишения, поято ие мигдтъ да яе подвърг-
натъ въ мрачно настроение и най износ^швит'^ войници. Ис-
първо врЬмето бЬше дъждовно. Есенната влага пронизваше
до костигЬ лошо обл^ченин войпикъ. Дълбоката, почтв не-
проходима, по улицнгЬ калъ проииквавие ирЬзъ исцодраангЬ
обуща на войника н леден'Ьши лошо нахраненото му тЬло.
НастАпилигЬ по посл'Ь мразове, мразове, които вкокаллваха
всичко, нн накараха да почувствуваме гол'Ьиъ педостатъкъ и
отъ Бъиъ дърва. Мръзн'Ьхмц исички и войници и о<[>ицери, а
зимнитЬ дни и особенно дългитЪ нощи изминуваха бавно, мед-
ленно, като че ли нарочно, за да може но добрЬ да се за-
твърди въ насъ горчивия сном'^нъ за пр'Ьиесенит'Ь отъ насъ
тягости и лишения. Такава б'Ьше, и то безъ прЬувеличеиис
обстановката на живогътъ вя въ Пиротъ.
Но не бЬха тЬзв везгодоости, т'1;зи мъчнотии, които ин
караха да се чувствуваме нещастни. II наистина, що биха
значили тЬзи врЬмевви патила за ратнициг!) ^а свободата па
отечеството, ратници, които, като иснълииха свято дългьтъ
си, покриха оражието си съ вфвци отъ доблЪсть и подвизи?
Що биха значили вр'Ьменнит'!Б теглила за ония, които се приз-
паваха отъ свЬтътъ за поб'1!Д11тели ? Иин(о, абсолютно нищо,
стига само нобЬдителитЬ . да б'Ьха избавени, пощадени отъ
други м*ки, мхки нравствени, които именно и убиватъ духътъ.
А ние — побЬдителит'Ь — ■ бЬхме подхвър.1ени ва най-горчи-
витЬ морални испитания, на най-тежкит^ нравственпи стра-
дания. .Знаеше се вече положително, че побЬдителит^ ще требва
да нанустиатъ скоро пр4д'ЬлитЬ на сръбското кралство, да
напустнатъ родния имъ български градъ Пиротъ и оставятъ
родннт'^ си братя българи подъ игото на ония, които безсрамно
посегнаха ва нашата свобода. Да, поб'6дителит'Ъ ще вапуст-
т
натъ завоеваниН ех потоци Еръвь и хиляди жертви родни
иЪста и ще се завърватъ белъ да нмъ се даде каквото и да
би било обезщетение! Еао гдЬ &Ьте болката на 110б'!§дигелл
— българ. войаикъ! Ето мжката, която хвърляше победите-
лят']^ въ мрачво пастроепие и ги довеждаше до отчалпие!
Благодарепие ва ивтригиг^Ь и коварството на закл^Ьтит-^Б пи
врагове, па България, дори и като ва победителка, се пани-
саше едно непоносимо оскърбление. И горчивината отъ това
оскърблепне извикваше негодуванието на цЬлля български на-
родъ. Незсилнето, обаче, б'Ь1пе очевидно и негодуванието, съ
всичките му въявишевни пориви, отстхаваше местото на от-
чаянието ... И така, победителите оскърбени ще се завръ-
щатъ . . . Пиротъ се оставя такъвъ въ ращйте на Сърбина.
— Горко, горко памъ! се ^уваxа на всЬка крачка окайва-
нията на нещастните ниротчаици. За да ве се подвъргнемъ
на люти икки и неволи, намъ не ни остава освЪнъ да па-
нустаемъ бащините си огнища . . .
* *
11 ДекемвриЙ. Още отъ тъмни зори изт. града се за-
бел'юва силно движение. Войниците отъ 2-й Струмски полкъ
С2 на кракъ. Съ торбите на гърба тЬ чакатъ заповедь за
тръгва ние.
Мнозина отъ но заможните и интеллигентнит4 ниротски
гражданя се готвятъ да напущатъ бащинитЬ си огнища и
нреселятъ въ България. Чува се тукъ таиъ изъ града нлачъ,
който на места се обръща въ песдържави горчиви ридания,
Сърдцата па войници и офицери са препълнени съ жалость
и състрадание къмъ родните братя. Възмущението имъ про-
тивъ Австрия, която продиктува както хайдушкото пахлувапие
на Милапа въ отечеството пи, така и нашето напущание за-
воевааите родни български места, беше безпрелЬлно, по то
се разбиваше о очевидното безсилие да се помогне . . .
Чу се, най после, обикновенаата команда и войницигЬ
тръгнаха. Закрачиха войвицигЬ^ обаче, не като побЬдите.га.
Въ очитк имъ не се вижда веч:е оня огънь, въ движенията
имъ не се вижда оная енергия и въодушевление, съ което те
по рапо настъпваха и превземаха непрйят&1ските градища.
Като че ли вивовви въ нещо, гЬ вървятъ съ наведепи на-
долу глави, те избегватъ да ср'6щнатъ погледите на нещаст-
933
аит^ пвротски граждани . . . Ьъ;1гарския войнихъ като че ли
се срамува отъ Йеасилнето сн да ;1ад'ьржи завоевааит* бта-
гарски земи и да ве допустае по тоа начинъ да се иастжпоя
свободата ва исгоиит^Ь братн пиротчани . . . Вървятъ българ-
ските юнацй съ паведепя па долу очи, съ набръчкани отъ
меки чела. Пиротъ остава назадч.. Ние не чуваме вече плячя
и рндапилта па братята инротчяни, но настроението ни е ои^е
нп мрачно . . . Мннуваие по край глсти редове купчини огь
пр'Ьсна пръсть, вадъ които тукъ таиъ стърчатъ, като изоста-
вени сирачета, черав дрипави дървени кръстове . . . Подъ тия
могили, въ тал черна пръсть л'Ьжатъ нан1ит1| братя, нашигЬ
другари, загвца.1и при испъ^нението най свития дъд|"ь —
при защитата хайдушки нападнатата таткпвина.
— Вогъ да ги проста !
— -Тека имъ пръсть!
— Сбогомъ, прощавайте мили другари! Ние ще отнесемт.
послЬдпия ви привЬтъ на майка Българнл и свято ще съхра-
нимъ завЬтътъ вн за отмАщепие ...
Тъй шепнеха еднй па падпалитЬ си на бойното поле
другари, Други пъкъ само шапка ся снематъ, прккръстнтъ се,
па си й:1теж№ въздххнатъ.
Българския пародъ посрЬщна своит^ синове, побЬдиге-
лигЬ, съ голЬми почести. ТриумфалпитЬ арки, духовнигЬ
шествия, молебснитЬ, иллюмипацнит)! и пр. бЪха повсеместни.
Посредъ всичкия тоя хвалебенъ шумъ, обаче, явственно се
чуваха сърдцераздирателнитЬ ридания на българскигЬ маЗки
и вдовици пе само отъ дв^тФ страни па балкана, во и татъкъ
къмъ родния Пиротъ, гд'Ьто Мрланъ завърши славното си на-
шествие аа България съ разстрел напяето мнозина пиротски
граждани — българи. Но тържествата б'Ьха опианяющи и на-
рода детински се предаваше на т4хъ, безъ да издирва ис-
тънко, защо б^ше тая война, струваше ли тя отиесенитЬ отъ
нея жертви и пай важното, да ли тя не щЬше да се и;1бЬгпе,
ако се слушаха съвЬтит* ва покровителката па СлавппитЬ —
Великата Росеия . . .
СЪД'ЬРЯ^АНИЕ.
■ **5»:
I.
Пропаснванисто на съолиионпого. Мобилизацията па армията. Кнту-
яиязм» на папасилт^ койници и на пасодснпото. Пр11лста1и1е1шс на ноенния
министръ, майоръ Нппифорова. Р&пговоръ С1> В1111:1Ь Кантак^пена. Приета-
ганието на 8-й п'Ьхотемъ Бдинспи поакъ въ София.
п.
Приеманието ми отт- маворъ Гудшокв команлуввниото на 2-й п1|-
хотеиъ Струмски полкп,, Д-Ьатедиостьта на русс]!пт11 офицери ло мобили-
нациита на Струнскиб нолкъ. Обмундиронанието, къор.г.жениото, снаряже-
нието, обоиа, пролополствието, санитарното и нрянетноното състояние на
Струмский нолкъ. Ра8л11лвнивто на турската граница на райони. Дяшке-
ннето на турокит* пойсви по границата,
ш.
Раоположението на Струмския лолкъ по турската грапшса. . Устни
наставления па вачалникъ псаба на запалния огрялъ по отбраната на тур-
ската, а въ случай на нужда, и ср1>бската грвнипи. Испрам^анисто на 1-на
лружина отъ Струмския полкъ на ср'1.бската граница, но;^. командата на
капитанъ Фмипопа, и донесенията на Филниопа от7> сръбската 1'ралнца.
Испрв1нанието на 3-й ескадронъ отъ З-й конни жандармски полк'1. на
сръбската граижцо.
ГУ.
Приотиганието ми па колонишката поаици1г. Рас положението на Ьпа
лружина нри Колоница. Залавинпето на сръбския куриоръ. Пр'Ьглол>>анив
на колонишката нопиция. Пр1кглел1. на З-я дружина ит. Тр1>|[г. Р1>че. к1.мъ
воНницигЬ отъ Струмския полкъ.
V.
Слухово за концентриран пето на сръбсши-Ь войски на нашата гра-
ница. Сръбскит'!^ агитатори въ 1[а1'1>ан11чнйя районъ. Сръбскп депортйорп.
Тревожни ипсЬстия от7> и:<ворскИ11 отрлдъ. Пр'Ьднисаипото на иачалникъ
тптаба на авпаднпл отрядъ ла яаминатъ '2-й, 4-а н П^а дружпнп :1а Трънъ
и отменението па тая аа]1ов11ДЬ. Диспозицинта па началника на колоншн-
кин отрядъ. Пр^диавикателствата на сърбпт* Нравственото състояние на
нойницит^ и ос[|ицврит1> нри Болоницв. Открипание стр^^лба отъ колонинт"
кия отрядъ ло сръбската колона.
VI.
Обяпяпвнието на пойната. РЪпг. къмъ войнпцпт^Ь отъ 2ра дружппа.
Испрансанието на 2-а дружина па Колонпца п четата на попт. Георгиенъ.
Прочвтание на колониткпн отрядъ проклаиацпнта па обяванието войната
п
и откривше ва вовнвит^ дЪйсгвяя. ТелеграммитЪ ва иячиникъ йттаба ил
аапАдная отрядъ до 11ача1ЯИ1[А на коюаишквя отрядъ в тЪхвото оивр&нив
огь иаоорскйя око1и&скп иачашвкъ. Неиспъ1ке11Вето отъ подпоручвка П.
дпспояицвята нв иачинвк* ва веворокия отрядъ.
УП.
Занвнаванпвто мв ве, коаоувшката новпцвм в повЪделието яа про-
поливка па. СуЬи\» съ впбЪгквлвгЬ отъ бвтката опъдченца в гкхнвтЪ С1>-
об1(1,о'нпя за Еюложонавто па коюнвшкия отрядъ. Прпстпгвнвето мв въ Ик-
иоръ а телеграинит1| на на<и1Н8КЪ штвба ва западния отрядъ в на вод-
воручвкъ Тонуаова. Четата на попъ Гергиена на позиция,
УПГ.
Сраженвето при „Цв^ткопъ-гробт." па 3 НоеинрвД. Отетхплонвето
на подпоручика П. яа Дуйница. Прпстиганиото на 2-а лружвна иа Шип-
ковица и отстл^п1внивто й ва Тр1'1иено. ИабЪгпанието на опъдчекщи^ отъ
изворската дружина и огстл^плонието на Х-надруншнасхЬлъожосточенъбоб.
IX.
Првстиганвето мя въ с. Тръкдбво. ПосЪщенво иа раяепнгЬ. СрВща
съ полпоручвкъ Топузов» в капитанъ Фудудакв. Првствгяанвето на ка-
нвтанъ Филипова и порушкъ Нпшкопа отъ бойното пою, Форсироввнъ
ношевъ походъ ва Радомпръ. Остатъка отъ ескалрона на отстжпилня ва
Дубница подпоручакъ П, Равговоръ между войницв за колонишкин бой.
Фиаичоския упадъкъ на войшщитЬ и офвдорвтЬ. Отлжчванивто отъ отряда
ва 40 ковника.
X.
Пристиганвето въ Радомиръ. Слухове ва пр')1вземанието ва Тръпъ
отъ сърбит^>. РааЪадната служба, Тел11Графическата цапов'Ьдь на началникъ
П1таба на аривяха ва испращание войскв на Слинница в отбраната на София—
Радоиврското шоссе. Лъжлнво доив1;енпе ва лоявнпаияето на сърбвтЪ врп
Батановци. Трево['а ва появяванието на сърбитЬ окодо Радоииръ, равбЪг-
паниото на опъдченската дружвна и ноявянанието на четата на вопъ Геор'
гвева. Телегр&нма стъ начвлникъ штаба на армията аа битквтЪ прв Сшв-
внвца. Съставътъ на отряда в тръгваввето му ва БрЪзникъ.
XI.
От1) с. Батаношщ аа Раломиръ. Св1|дЪнвя за првстиганвета на сър-
бите пъ Бр^зникъ. Ср'Ьн1дта на пашитЬ ра.1^дп съ сръбоквгЬ. Бавуакъ,
XII.
Наптхпленвето, бвтката п отстжпленпето прп Бр1|знпкъ
хш.
Отстъпление за Перпвкъ— Самоковъ.
XIV.
Форспрованъ походъ аа София— Слв внвца.
XV.
Д-ЬЙстБието ва 3-я друзкина прв Трънъ, приетиганвето й ва Слв-
пница и учаответо й В1> олвпиишкия бой.
XVI.
Похода ва 4-а п С-а дружини за Слвзявца в участвето виъ въ грв-
дневния сливнишки бой.
ш
хтп.
Ер'Ьи'Ьстваиието на 1-а в 2-& дружини при о. А1домиров1Щ' Пр^
гледъ на 8'Я и 5-я друяшви. Нощенъ походъ м Царибродъ.
ХУШ.
Минавяиието на сръбската граница и ношувавието на Струмокш!
полкъ при Суковски ханъ. Пр'Ьдпа8ателвв мЪрки. Експлозията на сръбския
барутъ ОБЛадъ нри Пиротъ. Нощва атака и аавземание в^ввитеваоотьта
Черии-връхъ отъ капвтанъ Денчева.
XIX.
Струисвии полкъ въ резервъ и иастжпдеяпето му къмъ Пиротъ.
Атаката на кепраятеюката повиция Кель-Ташъ. ЗаповЪдь ал сплрание
воевяитЪ д-Ьйствин.
XX.
Отсгжтенивто не сърбитФ. Нравственото състояние на бъжгарскитЬ
и сръбски войници. Пон'Ьде11вет1> ка н^кои офидера при Кв1Ь-Ташъ. На-
ронъ Корвинъ на повшщятв. Заввеианието ва Пнроть.
XXI.
Бивуакв нри Кель-Ташъ. Пр1«кратнвание на вовннитЪ действия. По-
сЬщввне на бвнуака отъ Н. Виоочество Квмза. Реоргвниаацяа ва ватьдввн
корпувъ, Обнундвровааието и нродонояствивто на войницитЬ. Разговоръ
оъ и. Ввоочоотво Кцяаа. 11р'Ьгледъ на )-а и 4-а дружини при о. Гдвванъ.
ххп.
ПрЪдотавление на офицерите аа нагрели. Пр^Ьдпааителви иЪрки отъ
ново иаоадвние.
ххш.
Струмския полкъ на квартира въ Пиротъ. Приказв аа сключеното
01| Сърбин примирие. Живота въ □иротъ. Връщание въ България. По-
срещан ие
Печатни погрЬшки.
Отр.
Редг
Вмтсто
Да се чете
14
22
кяко
като
27
10
нача^никъгь
каиалнвкъ штаба
80
22
понеже, обаче,
понеже
61
16
Райно ИВ чъ
Гайиовичъ
67
13
-1-а рота
4-а лружипа
бй
29
мпканв кънъ
ипнвва по
№
19
еъ трънье а нацка.
съ трьнье я ниика корт.
73
28
пунксъ
иункгъ
т-
36
срала
сиа.пя
82
8
ор-Ьлъ
пр-Ьдъ
90
20
яъ случай на
нъ случай
92
6
шв имвте
ще пиаге
95
32
испшшостьтв
нстонностьтя
96
24
рпс11ил&1а
рвсппл'1^а
„
80
я мн
и му
98
1
муждитЪ
нуяцквт'Ь
112
32
ате
отъ
1Ш
1
слиза
мпиявв
119
28 27
но и въ продължеине
но струва ми се че в въ
продължение
121
26
В'Ьмаие ввшо
н-Ьмаше вашо
177
30
не<1Ввисииость
нопаиисгь
194
9
111омъ
Щомт.
201
23
стр'Ълвла в а
отр'1ияла съ
го4
1
прд-ЬнигЬ
Пр11ДНЯГЬ
205
27
бвлвйлонъ
баталйонъ
206
13
от*
отъ
207
6
а да ое събератъ
да 00 събератъ
207
11
подпоручикъ Гювелевъ.
подпоручпнъ Гюзелевт. в
подпоручикъ Чвпкровъ.
210
18
протввшшъ
протиннпкъ
Всл'Ьдствие на бървото отпечативние на кши^вта аронустнаха ое въ
текста доста печатни н граматически гр'Ьи|ки, нЪкои отъ които не ех от-
бЬлЪжени *
За исички тФвв грЪшкн проси иавинение отъ г-лв чнтвтелнтЪ
Авторътъ.
3^
с^Г^,
зг-
/(-.'Х„/*
Г
ОН 354 К5в
Уизрот1пап11в I [)1е11вгГ1К1 □!
81ап1огй ип1увг9||у ^IЬгаг^ю
3 61
05 041 508 347
81;ап(ог(1 1Гп1усг8Ну Ь1Ъгаг1еб
81ап{огд, Са111от1а
Ве1пп1 Ш| Ьоок ОП ог Ье^ог! Л|(в йп*.