Текст
CTdPd Българскл киижмиил изврани четива
ИВАНЪ ДУЙЧЕВЪ
ИЗЪ СТАРАТА
БЪЛГАРСКА КНИЖНИНА
1 КНИЖОВНИ И ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ ОТЪ ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
ХЕМУСЪ
Я. Д. ЗЯ КНИГОПЕЧЯТЯНЕ И ИЗДЯТЕЛСТВО — СОФИЯ
ПЕЧЯТНИЦЯ Р. МЛЯДЕНОВЪ • СОФИЯ * 1943
На проф. М. Г. Попруженко
който е посветилъ живота си за про-учване на с тар а та българска книжнина
Вече има нЪколко сборници съ текстове и преводи на творения изъ старата българска книжнина1. Отд-Ьлни произведения на старобългарски писатели сж издавани по нЪколко пжти въ първообразъ и новобългарски превод г. Тъкмо поради всичко това, можеби, трЪбва да се изтъкнатъ причинить, конто сж наложили издаването на единъ новъ „изборникъ* съ образци на текстове и преводи изъ старата българска книжнина. На първо м-Ьсто трЪбва да се посочи незадоволителностьта на нЬкои отъ досегашнитЪ издания и преводи. Презъ последнитЬ години бЬха обнарод-вани нови, научни и критични издания на нЬкои старобългарски книжовни паметници. Възъ основа на тЬзи оправени и научно установени текстове трЬбва, разбира се, да се направятъ и съответнитЪ преводи на новобългарски езикъ. Въ обикно-венитЬ сборници съ текстове и преводи изъ старобългарската книжнина, отъ друга страна, сжществува голЪмо еднообразие по отношение избора на паметницитЬ. НавсЬкжде сж дадени почти едни и сжщи произведения. Н по този наччнъ не може да се даде представа за голЬмото богатство и разнообразие на старобългарската книжнина. Въ самия изборъ трЬбва да се прокара едно ново начало: вместо да се подбиратъ само
1 Най-пълна наша антология на старобългарската книжнина, съ образци и библиографскй бележки, е тази на Б. Ннгеловъи М. Геновъ, Стара българска литература (IX—XVII1 в.) (София 1922). Добъръ сборникъ съ старобългарски текстове е издаденъ отъ проф. Йорд. Иванов ъ, Старобългарски разкази. Текстове, новобългарски преводъ и бележки (Университетска библиотека № 165, София 1935). — Преди нЪколко години обнародва подобна антология съ уводъ, преводи и библиографски бележки fl. Cronia, Saggi di letteratura bulgara antica. Inquadramento storico e versioni (Roma 1936). Негодна за употр-Ьба e книгата на Цв. Минковъ, СрЪднобългарска антология (София 1938); тек-стоветЬ сж зле подбрани, а преводътъ е лошъ; вж. острата, но вЪрна критика на В. К(иселковъ) въ Просв-Ьта, V. 4 (1939), сс. 498—503.
VI
произведения, писани на старобългарски езикъ, трЪбва да се подбере всичко — безъ разлива на езикъ и писмо — което ноже да бжде смЪтнато изобщо като книжовна творба на старобългарския духъ. Като излизаме отъ това начало, ние можемъ да обгърнемъ и такива творби, конто сж писани, наприм-Ьръ, на гръцки езикъ и съ гръцко писмо. Ржково-дени отъ сжщото начало, ние те разширимъ и по време границит-fe на старата ни книжнина, въ която обикновено се включватъ само творбит^ на старобългарския езикъ, та тя се превръща, по тоя начинъ, само на славянобългарска книжнина. ВмЪсто да почнемъ отъ времето на създаването на славянската книжнина у насъ и нейннтЪ първи творения, ние трЪбва да се върнемъ по-назадъ съ десетилЪтия, па дори и Быкове, за да обгърнемъ и такива книжовни произведения, конто предхождатъ времето на Кирила и Методик. Отъ това гледище, въ единъ сборникъ съ старобългарски книжовни паметници трЪбва да се поставятъ на първо мЪсто он'Ьзи творби, конто сж били създадени като каменни надписи : „Именникътъ на първобългарскитЪ ханове” и първо-българскитЬ надписи отъ деветия вЪкъ.
Всички паметници на старата българска книжнина — съ изключение на онЪзи, конто иматъ гЬсно езиково значение — сж сжщевременно и исторически извори за своето време. Разбира се, тЪхната стойность като исторически извори не е напълно еднаква. СамобитнигЬ паметници даватъ най-ценни сведения за историка, а преводигЬ — дори когато сж буквални — и даже робскитЬ подражания свидетелству-ватъ поне за проникването и господството на нЪкакво силно чуждо влияние — нЪщо извънм'Ьрно важно за оня, конто проучва вжтрешната история. Сведенията за нашата ср'Ьдно-вЪковна история ние черпимъ главно отъ византийски и, по-малко, отъ западни и източни извори. ТЬзи сведения стра-датъ твърде често отъ неточности, непълноти, неосведоме-ность, а понЪкога дори отъ грубо пристрастие и враждебность. За родната история най-ценни оставатъ, несъмнено, домашнитЬ извори, защото тЪ обикновено заслужаватъ най-пълно доверие, като най-достовЪрни. ЛисменитЬ исторически паметници отъ старобългарско време сж и творби на старо-
VII
българската книжнина. Изборътъ на паметницит4 в ъ т о з и с б о р н и к ъ е н а п р а в е н ъ повече съ ж е-ланиедасе дадатъ именно такива творения, конто с ж не само занимливи и забележителни писмени паметници на с т а р о б ъ л г а р с к а т а книжнина, но и представятъ важни домашни извори за историята на първото българско царство и на времето на византийского в л а-дичество у насъ презъ XI—XII в Ъ к о в е. Иэоставени сж, напротивъ, всички такива паметници, конто биха имали значение само отъ тЪсно езиково гледище. Благодарение на такъвъ подборъ тази книга представя не само единъ сбор-никъ отъ писмени паметници отъ старобългарско време, но сжщо и сборникъ отъ на й-в а ж н и т t домашни извори за нашата история презъ първ ото н и царство. Поради това, тукъ твърде често чисто историче-скигЬ интереси преобладаватъ надъ книжовно историческитЪ, та затова този сборникъ ще може да ползува не само онЪ-зи, конто се занимаватъ съ старата българска книжнина, но, въ по-голЪма степень, и историцит-Ь и може да представя първи опитъ за създаване на сборникъ съ текстове и пре-води на писмени извори за нашата ср-Ьднов’Ьковна история. Н такъвъ сборникъ досега у насъ не сжществува и неговото създаване е извънредно необходимо.
Именникътъ1 е най-ценниятъ домашенъ паметникъ за историята на първото столетие отъ сжществуванието на първобългарската държава. Отъ него ние узнаваме имената и реда на царуване на отдЪлнитЪ владетели, имената на влад^-телскит-fe родове и указания за първобългарската хронологи-ческа система. Колкото богатъ по своитЪ исторически данни и колкото цененъ като исторически изворъ, Именникътъ на пър-вобългарскитЪ ханове е толкова беденъ книжовно. Писанъ първоначално, както изглежда, на камъкъ, Именникътъ е съставенъ отъ кжси и еднообразни изрази. Всички данни сж дадени въ извънредно стегната и еднообразна форма — която
1 Книгописни указания за Именника вж. тукъ с. 162 бел. 1.
VIII
напомня толкова много формата на иай-старит-h анали отъ римско време. ТрЪбва да се припомни, обаче, че това е наЙ-стариятъ писменъ паметникъ на българския народъ и сжщин-ско начало на старата българска книжнина.
Има известна приемственость между Именника и онЪзи първобългарски писмени паметници, запазени отъ по-късно време,именно първобългарскитЪ надписи. Самиятъ Именникъ трЪбва да бжде смЪтанъ за най-ранния първобългарски надписъ—известенъ само въ славянски преводъ. ПознатигЬ първобългарски надписи произхождатъ отъ време, само нЪ-колко десетил’Ьтия по-късно отъ крайния предЪлъ на Именника. По основна мисъль тЪ целятъ сжщото: да ов’ЬковЪ-чатъ спомена за известии лица и събития. Отъ времето на първото българско царство сж открити 49 надписа на гръцки езикъ и съ гръцко писмо. Най-пълно и най-добро издание на тЪзи надписи даде проф. В. Бешевлиевъ, Първобългарски надписи. Уводъ, текстъ и коментаръ (=ГодСУиф, XXXI, Т, 1934); сжщиятъ, Първобългарски надписи. Добавки и оправки (=п. т., ХХХ11. 5. 1936); сжщиятъ ученъ обнародва напоследъкъ единъ новъ първобългарски надписъ въ Studia historico-philologica Serdicensia, П (1940), рр. 97—98. Преводътъ на надписитЪ тукъ е направенъ по Т'Ьзи издания. Разбира се, отъ многото първобългарски надписи тукъ сж дадени само онЪзи, конто не сж толкова откжслечни и чието съдържание е сравнително ясно.
Именникътъ и първобългарскитЪ надписи досега сж били разглеждани единствено като исторически извори, та затова е необходимо да се оправдав тЬхното включване въ този сборникъ. За другитЪ паметници, напротивъ, е доста-тъчно да се дадатъ само Н'Ькои кратки библиографски по-сочвания.
Преводътъ на откжслецитЪ отъ житиетонасв. Константина — Кирила (ЖК) е направенъ по изданието на проф. Я л. Теодоров ъ-Б а л а н ъ, Кирилъ и Методи. I. Житие на Кирила и Методия и похвалнит-Ь тЪмъ слова (София 1920, издание Университетска библиотека, I); това издание, въ сжщность, е най-достжпно за нашия четецъ. Напоследъкъ проф. Ив. Г о ш е в ъ, СветитЬ братя Кирилъ и
IX
Методий. Материали изъ ржкописитк на Синодалния църко-венъ музей въ София (=ГодСУбф, XV. 3, 1937/38), издаде по преписа на Владислава Граматика отъ 1479 г. въ така наз. .Рилски сборникъ* ЖК, съ нккои разночетения и обясни-телни бележки. Между по-новитк трудове върху ЖК тркбва да се посочи основного изследване на чешкия ученъ отецъ F г. D v о г n 1 k, Les Idgendes de Constantin et de Mdthode vues de Byzance (Prague 1933: Byzantino-slavica, supplementa 1); тамъ e даденъ (pp. 349—380) и единъ френски преводъ на ЖК. Общи библиографски указания за пространнитк жития на Кирила и Методия сж дадени у Г. Я. Ильинский, Опыт систематической кирилло-мефодьевской библиографии, подъ редакцией и с дополнениями М. Г. Попруженка и CT-М. Романского (София 1934), с. 20 сл.1 Въ превода на текста на този паметникъ, както и изобщо на всички други помк-стени тукъ паметници, сж дадени препратки за всички цитати. Тамъ, гдето цитатитк не бкха отъждествени досега, поста-ралъ съмъ се да сторя това, доколкото ми бк възможно1 2 3-Откжслекътъ изъ Житието на св. Методия (ЖМ) е преведенъ по изданието на проф. Б а л а н ъ, п. с., I, с. 81 сл. У D v о г n 1 к, ор. с., рр. 381—393, е даденъ френски преводъ на цклото житие.
Похвалатазасв. Кирилае преведена изцкло, все по изданието на проф. Баланъ, п. с., с. 109 сл. Проф. Ив.
1 Вж. сжщо М. ПопруженкоиСт. Романски, Библиографски прегледъ на славянскитк кирилски източ-ници за живота и дейностьта на Кирила и Методия (София 1935), с. 27 сл. Пъленъ преводъ на ЖК и ЖМ е даденъ отъ В. С л. Киселковъ, Жития на светитк братя Кирилъ и Методий (София s. а., изд. Хемусъ). Познатиягъ изслед-вачъ на Кирилометодиевскитк въпроси Franc Grivec даде добъръ преводъ на дветк жития съ ценни уводни и обяснителни бележки (Zitja Konstantina in Metodija. Prevel
in razio^il Franc Grivec, Celje 1936).
3 Важны текстове за славянскитк апостоли и ткхното дкло е цалъ Я. Теодоровъ — Баланъ, Кирилъ и Ма-тоди, 11 (София 1934). Ср. още В. В е л ч е в ъ, Константинъ-Кирилъ и Методий въ старобългарската книжнина. Първо българско царство (София 1939).
X
Г о ш е в ъ, п. с., сс. 78—98, обнародва похвалното слово за св. Кирила и Методия изъ Владиславовия Рилски сборникъ, съ н'Ькои разночетения и бележки. Библиографски указания за похвалнит-fe слова на свв. Кирила и Методия сж дадени у Г. Л. Ильинский, Опыт...., сс. 24; ср. и Й. Иванов ъ, Български старини изъ Македония (София 1931), сс. 327—ЗЗЗ1.
Прогласътъ к ъ м ъ Евангелиетона епископъ Константина Преславски е обнародванъ най-добре и достжпно у проф. Йорд. Иванов ъ, Български старини изъ Македония, сс. 338—344. Текстътъ е даденъ тамъ споредъ „най-надежния" Хилендарски преписъ (Х111 в.), съ разночетения отъ преписа въ Печското четвероевангелие (XIV в.) и отъ Хлудовския преписъ (XIV в.), както и по Троицкия преписъ (XVI в.). Библиографски указания върхутози паметникъ сж дадени у Г. Я. Ильинский, Опыт..., с. 1331 2. Напоследъкъ Е. Георгиев ъ, Две произведения на св. Кирила (София 1938: Studia historico-philologica Serdicensia, supplement! vol. II) даде (сс. 12—17) „възстановенъ текстъ“ и преводъ на Про-гласа, като се опита да припише Прогласа, както и Язбуч-ната молитва, на св. Константина-Кирила.
Язбучната молитва на епископъ Константина Преславски е издадена, освенъ отъ други, отъ руския сла-вистъ Я. И. Соболевск1й, ЧерковнославянскитЪ стихотворения въ IX—X в. и тЪхното значение за черковносла-вянския езикъ (=С6НУК, XVI—XVII (1900), сс. 314—324)3. За другит^ издания дава сведения Г. Я. Ильинский, Опыт..., сс. 133—1344. Язбучната молитва 6i преиздацена съ „възстановенъ текстъ", преводъ и бележки, отъ Е. Г еор-гиевъ, п. с., с. 17 сл. Ср. още Баланъ, п. с., 11, сс. 140—141.
1 Вж. още М. Попруженко — Ст. Романски, п. с., с. 35 сл.
* Вж. п. т., с. 63 сл.
8 Вж. сжщо Я. И. Соболевски, Епископъ Кон-стантинъ (=С6НУК, XVIII (1901), сс. 68—73).
4 Вж. още М. Попруженко — Ст. Романски, п. с., с. 64 сл.
XI
Преди с л о в ието къмъ Поучителното Евангелие и Беседа 42 на Константина Преславски сж издадени достжпно за нашия четецъ въ статията на архиман-дритъ Антоний, Константинъ епископъ българский и не-говото поучително Евангелие (=Псп, XXI-XXII (1887), сс. 373—425). За Поучителното Евангелие вж, още Ю. Трифонов ъ, Кога сж писани Учителното евангелие на епископа Константина... (=СпБАкН, LVI1I иф. 29 (1939), сс. 1—15). Библиографски указания за другит'Ь издания и изследвания е посочилъ Ильинский, Опыт..., сс. 189—190.
ИсторикиитЬ, приписвани на епископъ Константина Преславски, сж издадени отъ проф. В. Н. Злата реки, Най-стариятъ исторически трудъ въ старобългарската книжнина (=СпБАкН, XXVII. иф. 15 (1923), сс. 132—182), въ първо-образъ, съ снимки и обстойни обяснителни бележки1. Тукъ (сс. 45—50) е даденъ преводъ на цЬлия текстъ на „Исто-рикиитЬ", по изданието на текста у проф. Златарски. На-последъкъ съ този паметникъ се занима Ю. Трифонов ъ, въ: СпБАкН, LV11I. иф. 29 (1939), с. 2 сл., сс. 37—46; той из-казва Н'Ькои нови мисли и иска да докаже, че това съчи-нение, което било съставено съ учебна и духовно-просвЬтна цель, стой въ свръзка съ Поучителното Евангелие и е било написано, несъмнено, отъ еп. Константина.
Гръцкиятъ първообразъ на посланието на патриарха Фотия до българския князъ Бориса, съ уводъ, преводъ и коментарии е издаденъ отъ покойния митрополитъ Варненски и Преславски С и м е о н ъ, Посланието на Цариградския патриархъ Фотия до българския князъ Бориса (София 1917: Български старини V). Посланието е било изпратено до българския владетель въ 866 г-и било преведено, но по-късно, на старобългарски езикъ.
1 НЬкои други указания въ свръзка съ този паметникъ вж. у 1 v. D u j £ е V, Una pagina della civiltd bulgara nel medioevo. La cronologia bulgara (=L’Europa Orientale,. NS. XIV, fasc. V—VI (1934), p. 336 sqq.; Въпроси изъ вж-трешната история на първото българско царство (въ сб. „Презъ вЪковетЬ", I (1939), с. 109 сл.) Прегледъ на бъл-гарската историография (= Jug. Jst. Qas., IV. 1/2, 1938), сс. 42—43.
XII
Поради това то може да се смЪта — ако и преведено — като творба на старата българска книжнина. Славянскиятъ «преводъ на посланието б-fa издаденъ отъ проф. В. Н. 3лата р с к и въ сжщата книга „Български старини* * V. Покой-ниятъ ученъ отнесе (п. с., сс. 7—8) превода на това послание на старобългарски къмъ края на XIV и началото на XV в. Хронологически, обаче, то тр-Ьбва да се отнесе къмъ исто-рическит-fa паметници на първото българско царство. Пре-водътъ, даденъ тукъ (сс- 51—59), е направенъ съ съпоста-вяне на н-Ькогашния — твърде мжченъ за разбиране самъ «по себе си — старобългарски преводъ съ гръцкия първо-образъ.
Двет-fa жития на св. Наума Охридски сж -нздадени, съ нЪкои обяснителни бележки, отъ проф. Й о р д. И в а н о в ъ, Български старини изъ Македония, сс. 305—313. Указанията за другит-fa издания и проучванията върху т-Ьзи жития сж събрани у Ильинский, Опыт..., с. 31Ч Заслу-жава особено да се отбележи изследването на проф. В. Н. Златарски, Слов-Ьнското житие на св. Наума отъ XVI в. <=СпБЯкН, XXX (1925), сс. 1—25). Проф. Я. Теодоров ъ-Баланъ, Кирилъ и Методи, II, сс. 179—187, издаде гръцкия текстъ и българския преводъ на „Македонската легенда* за св. Наума. Напоследъкъ двет-fa жития на св. Наума 6faxa -преведени отъ В. С л. Киселковъ, Свети Климентъ Охридски. Животъ, дейность и жития (София 1941), сс. 142—147.
Тукъ (сс. 65—69) е даденъ преводъ на цЪлото сказание на Черноризеца Храбъръ за славянскит-fa писмена. Преводътъ е напраренъ споредъ изданието на проф. Й о р д. И в а н о в ъ, Български старини, сс. 440—446, който е взелъ за основа Хилендарския преписъ (XVI в.), като е добавилъ разночетенията отъ други четири преписа. Библиографски указания за другит-fa издания и за изследванията относно този важенъ старобългарски паметникъ и неговия авторъ -сж събрани у Ильинский, Опыт..., сс. 27—282; ср. Б а -
1 Вж. още М. Попруженк о—С т. Романски, п. с., с. 62; Б а л а н ъ, п. с., И, сс. 135—138.
2 Вж. още М. Попруженк о—С т. Романски,
*л. с., с. 55 сл. За този паметникъ ср. сжщо Ив. Д у й --я е в ъ, Прегледъ на българската историография, с. 42.
Xlll
ланъ, п. с., II, сс. 143—144. Ново издание на текста (норма-лизиранъ) и преводъ сж дадени въ занимливото изследване на М. Геновъ, Черноризецъ Храбъръ. Борби за нацио-нална култура въ България презъ IX и X вЪнъ (София 1942), сс. 45—53.
Текстътъ наЧудотона св. Георги и бълга-р и н ъ т ъ е издаванъ вече н-Ьколко пжти, защото този паметникъ представя важенъ домашенъ исторически изворъ за българската история отъ края на IX в. Добро издание даде Хр. Лопарев ъ, Чудо святаго Георпя о болгаринЪ (Спб 1894: Памятники древней письменности, С). Текстътъ на това .чудо* 6Ъ преиздаденъ, съ преводъ, отъ проф. Й о р д. И в а н о в ъ, Старобългарски разкази, сс. 45—48; сс. 213—2151.
Преводътъ на тритЪ писма на царь Симеона до византийския пратеникъ въ България Лъва Магистра Хиросфакта е направенъ споредъ най-новото и критично издание на гръцкия ученъ G. Kolias, L£on Choerosphact6s magistre, proconsul et patrice. Biographic — correspon-dance (texte et traduction) (flthen 1939: Tfexte und Forschun-gen zur byzantinisch-neugriechischen Philologie, № 31), pp. 77, 79, 811 2. Писмата се отнасятъ къмъ 896 год. — времето на първата българо-византийска война при царь Симеона.
ПрипискатанаепископъКонстантина къмъ превода на словатана св. Атанасия Александр и й с к и противъ арианитЪ е издадена отъ А. Г о р -с к i Й и К. Невоструев ъ, Описан1е славянскихъ рукописей Московской Синодальной библ!отеки, II, 2 (Москва 1859), сс. 32—33; тя е преиздавана и проучвана множество пжти3; ср. Баланъ, п. с., II, с. 141.
1 Текстътъ на този паметникъ е преиздаденъ и отъ проф. В. Н. 3 л а т а р с к и, ИзвЬстията за българитЪ, въ : СбНУК, XXIV (1908), с. 88 сл. Откжслекъ отъ този паметникъ е използуванъ (по ржкописъ отъ XIV В.) отъ покой-ния М. Дриновъ въ Българска сбирка, XIV, 5 (1907), с. 305, бел. 1.
2 За другитЪ издания на тЪзи писма вж. указанията тукъ накрая, с. 213.
’Вж. н-ккои указания тукъ накрая, с. 214.
XIV
Похвалата на царь Симеона се намира въ Светославовия сборникъ отъ 1073 г. Издадена е достжпно у Я. И. Соболевск1й, Черковнославянскит'Ь стихотворения въ IX—X в..., сс. 320—321, преиздадена сжщо и въ Бъл-гарска историческа библиотека, 1, 4 (1928), сс. 1—2.
ОткжслецитЬ изъ Шестоднева на Иоана Е к з а р х а сж преведени споредъ изданието на Я н д р е й П о по въ, Шестодневъ съставленный 1оанномъ екзархомъ долга рскимъ. По харатейному списку Московской Синодальной библютеки 1263 года (Москва 1879)1. Едно отлично из-следване на културно-историческия материалъ, почерпенъ изъ Шестоднева на Иоана Екзарха е далъ Ю. Трифонов ъ, Сведения изъ старобългарския животъ въ Шестоднева на Иоана Екзарха (=СпБЯкН, XXXV (1926), сс. 1—26). Сжщиятъ ученъ въ статията: Иоанъ Екзархъ Български и неговото описание на човЪшкото тЪло (=БПр, I, 2 (1929), сс. 165—202) в далъ вЪренъ преводъ съ богати обяснителни бележки на пом-Ьстеното тукъ (сс. 87—98) .описание на чов'Ьшкото тЬло“ отъ Шестоднева.
Изъ дветЪ служби на св. царь Петра български — чиято паметь се е чествувала на 30 януарий, заедно съ паметьта на св. Климента архиепископъ (сиречь папа!) римски — сж преведени само онЪзи Mt ста, конто се отнасятъ до българския владетель. Текстътъ на н^кои мЬста е повреденъ и неразбнраемъ. Преводътъ на службит-b е направенъ споредъ изданието на проф. Й о р д. Иванов ъ, Български старини..., сс. 383—394.
Притежаваме едно отлично критично издание на б е-седата на пресвитеръ Козма, отъ проф. М. Г. Попруженко, Козма Пресвитеръ болгарский писатель X вЪка (София 1936: Български старини XII). Къмъ изданието е добавенъ обширенъ уводъ, въ конто сж разгледани въ-проситЪ въ свръзка съ личностьта на автора и състава на самия книжовенъ паметникъ ; даденъ е богатъ речникъ на употр'Ьбяванит'Ь отъ Козма думи и езикови обрати. Изъ най-
1 Откжслецит-fe сж взети изъ казаното издание лл. 1 сл., 195 сл., 212 сл.
XV
новитЬ изследвания въ свръзка съ пресвитеръ Козма и не-говата творба1 трЪбва да се упомене работата на Ю. Т р и-фонов ъ,. Кога сж писани Учителното евангелие на епископа Константина и Беседата на Козма Пресвитера (=СпБ/1кН, LVI1I. иф. 29 (1939), сс. 15—37). Латински преводъ на .беседата- на Козма е даденъ отъ от. J о s е ph М. Q a g о v, Theo-logia antibogomilistica Cosmae presbyter) bulgari (Saec. X) (Ro-mae MCMXLIi), pp. 49—124; въ книгата, освенъ това, сж събрани историческитЬ указания за творбата не Козма, за са-мия авторъ и за ересьта, а накрая е дадена „Expositio systematica doctrinae theologicae Cosmae episcopi bogomilis opposite* (pp. 127—188). Пъленъ български преводъ на .беседата* е даденъ отъ В. С л. Киселковъ, Беседа противъ богомн-литЪ отъ презвитеръ Козма (111 изд., София 1934).
ИзвадкитЬ изъ х ро н и к а т а аа Симеона Лого-т е т а сж направени по изданието на В. Срезневск)й, Симеона Метафраста и Логофета списаже Mipa отъ быт!* и лЪ-товникъ собранъ отъ различныхъ л'Ьтописецъ. Славянский пе-реводъ хроники Симеона ЛогоФета съ дополнен)ями (Спб 1905). Избрани сж само он-Ьзи мЬста, конто се отнасятъ къмъ бъл-гврското минало1 2. На тази хроника и известията й въ свръзка съ българската история посвети едно обстойно изследване покойниятъ проф. В. Н. 3 л а т а р с к и, ИзвЬстията за бъл-гаритЬ въ хрониката на Симеона Метафраста и Логотета. Историко-критическо изсл-Ьдване (=С6НУК, XXIV (1908), сс. 1—161)3. За жалость, това изучване е останало недовър-шено, въпрЬки нам'Ьрението на автора (ср. п. т., с. 161): проф. В. Н. Златарски е разгледалъ само сведенията, конто достигатъ до края на IX в. (ср. п. т., с. 82 сл.). Преводътъ
1 Въ увода на проф. М. Г. Попруженко е указана най-важната книжнина по въпроса. Може да се добави ста-тията на Н. П. Б л а г о е в ъ, Времето, когато презвитеръ Козма е жив%лъ и написалъ беседата си (=ИзвБИД-во, XV1-XVII (1939), сс. 25—29)
2 Съответнит'Ь мЬста сж заети отъ казаното издание, сс. 71, 73 74, 78, 80, 81, 84, 86, 87, 89, 90-91, 101-102, 103, 104, 116 117, 124, 12b, 126-128, 131-135, 136-137, 139, 140, 144.
3 Вж. указанията у Дуйчевъ, Прегледъ на българската историография, с. 46.
XVI
на тази хроника на старобългарски ще да е билъ направенъ презъ XIV в. или пъкъ въ началото на XV в., но тя е произведение на X в-, и затова хронологически тукъ е включена между книжовнитЪ и исторически паметници отъ времето на първото българско царство.
Най-доброидостжпноиздание на надписа на царь Самуила отъ 993 г. е дадено отъ проф. Й о р д. И ванов ъ, Български старини изъ Македония, сс. 23-25, съ обяснителни бележки и намалено факсимиле; надписътъ 6Ь издаденъ съ библиографски указания и отъ покойния проф. Б. Цоневъ, История на българский езикъ. Л. Обща часть, т. I (София 1919), сс. 181—183; второ издание (София 1940), сс. 151—153. Препечата надписа, съ преводъ на френски, не-отдавна N. Я d о n t z, Samuel I’flrmdnien Roi des Bulgares (Bruxelles 1938: extrait des Mdmoires publids par I’flcaddmie royale de Belgique, classe des lettres etc., t XXXIX), p. 40.
Солунската легенда e издадена най-добре и достжпно у проф. Йорд. Ивановъ, Български старини изъ Македония, сс. 281—283, като сж добавени' кратки уводни бележки, указания за другитЪ досегашни издания и разноче-тения. Общи библиографски указания за нея сж дадени у Г. Л. Ильинский, Опыт..., сс. 26—271.
Така назованото Видение Исаево е издадено, съ славянски текстъ и успореденъ латински, най-достжпно у проф. Йорд. Ивановъ, Богомилски книги и легенди (София 1925), сс. 131—164. Тукъ е даденъ (сс. 144—153) пъленъ преводъ на този паметникъ.
Българскатаапокрифна лЪтописье издадена достжпно и добре у проф. йорд. Ивановъ, Богомилски книги и легенди, сс. 273—287. Тукъ (сс. 154—161) е преведенъ изцЬло този занимливъ и важенъ паметникъ, който има значение не само като книжовна творба, но и като опитъ въ българската историография.
1 Вж. още М. Попруженко — Ст. Романски, п. с., сс. 53—54; Баланъ, п. с., 11, сс. 110—114.
XVII
Преводътъ на всички текстове, помЪстени въ този сборникъ, е направенъ наново. Н'Ькои паметници се преве-ждатъ изцЪло или отчасти за първи пжть. Преводит'Ь см на-правени съ стремежъ да се предаде колкото може по-точно мисъльта на първообраза. Доколкото това е постигнато — при моето най-добро желание — други ще отсждятъ. Пре-веждането на старобългарскитЪ книжовни паметници представя голЪми трудности, конто сж добре познати, вЪрвамъ, на он^зи, конто сж работили повече или по-малко въ тази область. Най-често преводътъ е въпросъ на тълкувание. Не се самозалъгвамъ, че преводътъ на преведенитЪ тукъ ста-робългарски паметници — особено на онЪзи, конто за първи пжть сж „преведени* на новобългарски — може да бжде навеЬкжде безпогр'Ьшенъ или напълно сполучливъ. Посоч-ването на възможниТ'Ь гр-Ьшки, несполучливи мЪста или нЪ-какви неточности би могло да спомогне въ голема степень за изясняването—съ общи усилия и знания — на паметницитЪ отъ старобългарската книжнина, която е все още толкова малко проучена и крив толкова неясноти. Въ увода сж да-дени само най-общитЪ и необходими библиографски посоч-вания и то съ предпочитане на онЪзи издания и научни из-следвания, конто сж по-нови и по-достжпни за нашия че-тецъ. БележкитЬ накрая не сж пълни, но тЪ сж достатъчни да покажатъ, колко е трудно изучването на старобългар-скитЪ книжовни паметници, както и богатството и разно-образието на въпроситЪ конто сж свързани съ т’Ьхъ и конто, поне въ известна часть, още не сж напълно освЪтлени. Проучването на старата българска книжнина тр'Ьбва да върви успоредно съ проучването на нашата история отъ онова време. СтаробългарскитЪ книжовни паметници, помЪстени тукъ, сж разгледани повече отъ историческо гледище и като исторически извори, а не отъ чисто езиково или книжовно-историческо гледище.1 Моята цель, трЪбва да повторя, не
1 Общо и добро изследване върху историята на старобългарската книжнина нЪма, а необходимо е да се из-ползуватъ монографичнитЪ изследвания върху отдЪлни па-
XVIII
6Ъ да дамъ мизборникъ" съ старобългарска книжнина, но повече сборъ отъ домашни исторически извори за първото царство.
Когато днесъ излиза второ, попълнено и поправено из* дание на книгата1, смЪтамъ необходимо да добавя нЬколко думи за пояснение. Направени сж, преди всичко, поправки въ превода на нЬкои отъ паметницитЪ. Текстътъ на Имен-
метници. Общодостжпни прегледи на старобългарската книжнина сж издали М. Г е н о в ъ, Начало и разцв-Ьтъ на българската литература. Първо българско царство (София 1937), и Е. Николов ъ, Стара българска литература (София 1937). Напоследъкъ излЬзе книгата на Г. Константино в ъ, Стара българска литература отъ св. св. Кирилъ и Методий до Паисий Хилендарски (София 1942), която може да бжде използувана при проучването на старобългарската книжнина съ огледъ на своитЬ общи идеи (ср. и отзивътъ на проф. Ив. СнЪгаро въ, МакПр, XIII 2 (1943), сс. 101— 107). Измежду новитЪ приноси въ областьта на старобългарската книжнина твърде полезна е творбата на М. П о-пруженко — Ст. Романски, Кирилометодиевска библиография за 1934—1940 год. (София 1942).
1 За първото издание на книгата се явиха въ нашия печатъ н%колко отзиви : П. С п а с о в ъ, Приносъ къмъ на-ционалната гордость = в. Нова вечерь, брой 67 отъ 2. VII. 1940. — N. Dontchev, Gne anthologie d’anciens textes bulgares choisis et adaptds par Ivan Douitchev = La parole bul-gare, № 646 de 21. VII. 1940. — Г. Константинов ъ, Стара българска книжнина. Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство = в. Днесъ, брой 88 отъ 27. VII. 1940.—П. Динековъ, Антология на старата българска книжнина = Златорогъ, XXI (1940), сс. 300—302. — Б. Н о н е в ъ, Иванъ Дуйчевъ: Изъ старата българска книжнина = Изкуство и критика, III 7 (1940), сс. 347—349. — 1 v. A. Petkanov = Bulgaria, Il 3 (Settembre 1940), pp. 205— 206. — Д. Б. M и т о в ъ, Изъ старата българска книжнина = Литературенъ гласъ, брой 484 отъ 9. X. 1940. — (N. Dontchev), Ореге scelte dell’antica letteratura bulgara = Vita bulgara, Ns 13 di 31. X. 1940. — К. Ламбревъ, Стара българска книжнина, избрани четива = Училищенъ прегледъ, XXXIX 9 (1940), сс. 1169—1172. — М. Г е н о в ъ. Известия на д-вото на филолозит-Ь-слависти въ България, т. 1 (1942), сс. 131—134. — Ср. иМ. Попруженко и Ст. Р'о м а н-с к и, Кирилометодиевска библиография за 1934—1940 год., с. 47, № 257.
XIX
ника на първобългарскитЬ владетели е даденъ —- за първи пжть — въ единъ съвсемъ новъ редъ : указанието за всЬки владетель е написано отд'Ьлно, така както, вероятно, е било въ първоначалната редакция на този паметникъ. Въ такъвъ редъ Именникътъ наподобява много по-добре най-старитЬ летописи, чиято* най-гол-Ьма отлика е била крайната сухость на съдържанието и малоречивость. Въ книгописнитЪ бележки въ уводната часть сж добавени посочвания за нЪ-кои новоизл'Ьзли съчинения изъ тази область. Допълнени и поправени сж сжщо н-Ькои части отъ обяснителнитЬ бележки въ края на книгата. Нови паметници не сж добавени, ако и да има що да се добави. Това, обаче, би увеличило значи-телно обема на книгата.
СЪКРАЩЕНИЯ
БИБ — Българска историческа библиотека.
БПр — Български прегледъ.
BHQ — Bibliotheca hagiographica graeca.
Виз. Врем. —Визанпйски временникъ.
Глас Ср. Кр. Акад. — Глас Српске Кральске Академие.
Гласник Ск. Н. Д-ва — Гласник Скопског научног д-ва.
ГодСУбф — Годишникъ на Софийский Университетъ, богословски факултетъ.
ГодСУиф — Годишникъ на Софийский Университетъ, историко-филологически факултетъ.
ЖК — Житие на св. Кирила.
ЖМ — Житие на св. Методия.
ИБАИ — Известия на Българския археологически институтъ.
ИзвБГД-во — Известия на Българското географско дружество.
ИзвБИД-во — Известия на Българското историческо дружество.
ИзвНЕМ — Известия на Народния етнографски музей.
ИзвОРЯС — ИзвЪст1Я отдЪл. русск. языка и словесности имп. Ак. Наукъ.
ИРАИК — Известия русскаго архелогическаго института въ Константинопол*Ь.
МакПр — Македонски прегледъ.
MQH — Monumenta Germaniae historica.
PWRE — Paulys-Wissowa, Real-Encyklopadie.
Псп — Периодическо списание — София.
ПспБр — Периодическо списание — Браила.
СбБАкН — Сборникъ на Българската академия на наукитЬ. СбНУК — Сборникъ за народни умотворения и книжнина. СпБАкН — Списание на Българската академия на наукитЬ. Споменик Ср. Кр. Ак. — Споменик Српске кральске академ ие.
XVII
Преводътъ на всички текстове, помЪстени въ този сборникъ, е направенъ наново. Н^Ькои паметници се преве-ждатъ изц'Ьло или отчасти за първи пжть. ПреводигЬ сж на-правени съ стремежъ да се предаде колкото може по-точно мисъльта на първообраза. Доколкото това е постигнато — при моето най-добро желание — други ще отсждятъ. Пре-веждането на старобългарскит'Ь книжовни паметници представя голыми трудности, конто сж добре познати, вЪрвамъ, на он-Ьзи, конто сж работили повече или по-малко въ тази область. Най-често преводътъ е въпросъ на тълкувание. Не се самозалъгвамъ, че преводътъ на преведенит-fe тукъ ста-робългарски паметници — особено на он^зи, конто за първи пжть сж „преведени" на новобългарски — може да бжде навсЪкжде безпогрЪшенъ или напълно сполучливъ. Посоч-ването на възможнит£ грешки, несполучливи м-Ьста или нЪ-какви неточности би могло да спомогне въ гол-Ьма степень за изясняването—съ общи усилия и знания — на паметницитЪ отъ старобългарската книжнина, която е все още толкова малко проучена и крив толкова неясноти. Въ увода сж да-дени само най-общитЬ и необходими библиографски посоч-вания и то съ предпочитане на он^зи издания и научни из-следвания, конто сж по-нови и по-достжпни за нашия че-тецъ. БележкитЪ накрая не сж пълни, но тЪ сж достатъчни да покажатъ, колко е трудно изучването на старобългар-скитЪ книжовни паметници, както и богатството и разнообразие™ на въпросит'Ь конто сж свързани съ тЬхъ и конто, поне въ известна часть, още не сж напълно освЪтлени. Проучването на старата българска книжнина трЪбва да върви успоредно съ проучването на нашата история отъ онова време. СтаробългарскитЪ книжовни паметници, помЪстени тукъ, сж разгледани повече отъ историческо гледище и като исторически извори, а не отъ чисто езиково или книжовно-историческо гледище.1 Моята цель, тр£бва да повторя, не
1 Общо и добро изследване върху историята на старобългарската книжнина нЪма, а необходимо е да се из-ползуватъ монографичнитЬ изследвания върху отдЪлни па-
XVIII
бк да дамъ „изборникъ* съ старобългарска книжнина, но повече сборъ отъ домашни исторически извори за първото царство.
Когато днесъ излиза второ, попълнено и поправено издание на книгата1, смктамъ необходимо да добавя нкколко думи за пояснение. Направени сж, преди всичко, поправки въ превода на нЪкои отъ паметницитЪ. Текстътъ на Имен-
метници. Общодостжпни прегледи на старобългарската книжнина сж издали М. Г е н о в ъ, Начало и разцвктъ на българската литература. Първо българско царство (София 1937), и Е. Николов ъ, Стара българска литература (София 1937). Напоследъкъ излкзе книгата на Г, Константино в ъ, Стара българска литература отъ св. св. Кирилъ и Методий до Паисий Хилендарски (София 1942), която може да бжде използувана при проучването на старобългарската книжнина съ огледъ на своит-Ь общи идеи (ср. и отзивътъ на проф. Ив. Снкгаровъ, МакПр, XIII 2 (1943), сс. 101 — 107). Измежду новит-fa приноси въ областьта на старобългарската книжнина твърде полезна е творбата на М. П о-пруженко — Ст. Романски, Кирилометодиевска библиография за 1934—1940 год. (София 1942).
1 За първото издание на книгата се явиха въ нашия печатъ нкколко отзиви : П. С п а с о в ъ, Приносъ къмъ на-ционалната гордость = в. Нова вечерь, брой 67 отъ 2. VII. 1940. — N. Dontchev, line anthologie d’anciens textes bul-gares choisis et adapt6s par Ivan Douitchev = La parole bul-gare, № 646 de 21. VII. 1940. — Г. Константинов ъ, Стара българска книжнина. Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство = в. Днесъ, брой 88 отъ 27. VII. 1940.—П. Динековъ, Литология на старата българска книжнина = Златорогъ, XXI (1940), сс. 300—302. — Б. Н о н е в ъ, Иванъ Дуйчевъ : Изъ старата българска книжнина = Изкуство и критика, Ill 7 (1940), сс. 347—349. — 1 v. Н. Petkanov = Bulgaria, 11 3 (Settembre 1940), рр. 205— 206. — Д. Б. Ми то въ, Изъ старата българска книжнина = Литературенъ гласъ, брой 484 отъ 9. X. 1940. — (N. Don-t с h е v), Opere scelte dell’antica letteratura bulgara = Vita bulgara, № 13 di 31. X. 1940.— К. Ламбревъ, Стара българска книжнина, избрани четива = Училищенъ прегледъ, XXXIX 9 (1940), сс. 1169—1172. — М. Г е н о в ъ. Известия на д-вото на филолозитк-слависти въ България, т. 1 (1942), сс. 131—134. — Ср. иМ. Попруженко иСт. Р’о м ан-с к и, Кирилометодиевска библиография за 1934—1940 год., с. 47, № 257.
XIX
ника на първобългарскит-b владетели е даденъ — аа първи пжть — въ единъ съвсемъ новъ редъ : указанието за всЬки владетель е написано отд-Ьлно, така както, вероятно, е било въ първоначалната редакция на този паметникъ, Въ такъвъ редъ Именникътъ наподобява много по-добре най-старитЬ летописи, чиято, най-гол'Ъма отлика е била крайната сухость на съдържанието и малоречивость. Въ книгописнитЬ бележки въ уводната часть сж добавени посочвания за нЪ-кои новоизл'Ьзли съчинения изъ тази область. Допълнени и поправени сж сжщо нЪкои части отъ обяснителнитЬ бележки въ края на книгата. Нови паметници не сж добавени, ако и да има що да се добави. Това, обаче, би увеличило значи-телно обема на книгата.
СЪКРЛЩЕНИЯ
БИБ — Българска историческа библиотека.
БПр — Български прегледъ.
BHQ — Bibliotheca hagiographica graeca.
Виз. Врем. — Византшски временникъ.
Глас Ср. Кр. Якад. — Глас Српске Кральске Якадемие.
Гласник Ск. Н. Д-ва — Гласник Скопског научног д-ва.
ГодСУбф — Годишникъ на Софийския Университетъ, богословски факултетъ.
ГодСУиф — Годишникъ на Софийския Университетъ, исто-рико-филологически факултетъ.
ЖК — Житие на св. Кирила.
ЖМ — Житие на св. Методия.
ИБЯИ — Известия на Българския археологически институтъ.
ИзвБГД-во — Известия на Българското географско дружество.
ИзвБИД-во — Известия на Българското историческо дружество.
ИзвНЕМ — Известия на Народния етнографски музей.
ИзвОРЯС — Изв-Ьспя отдЪл. русск. языка и словесности имп. Як. Наукъ.
ИРЯИК — Известия русскаго архелогическаго института __ въ Константинополе.
МакПр — Македонски прегледъ.
MGH — Monumenta Qermaniae historica.
PWRE — Paulys-Wissowa, Real-Encyklopadie.
Псп — Периодическо списание — София.
ПспБр — Периодическо списание — Браила.
СбБЯкН — Сборникъ на Българската академия на науките. СбНУК — Сборникъ за народни умотворения и книжнина. СпБЯкН — Списание на Българската академия на науките. Споменик Ср. Кр. Як. — Споменик Српске кральске ака-демие.
L ИМЕННИКЪ НА ПЪРВОБЪЛГАРСКИТЪ ХАНОВЕ
Акнтодолъ жнтъ лит. т. Родъ емоу Доуло, к л1т «ня днломъ ткнремъ.
Прникъ ЖНТЪ АЪТ .р". и .н'. лит. Род емоу Доуло, к ли емоу днломъ ткнремъ.
Гостоунъ намъстннкъ cd .к". ли. Род емоу Сръмн, х лтт емоу додъсъ ткнремъ.
Коуртъ .?. льт дръжа. Род емоу Доуло, а лет емоу ШСГОрЪ 86YCMK.
Кезмъръ .г*. лт.(т), а родъ семоу Дало, а лит емоу шегоръ къуемъ.
Снн .е. къпазь дръжаше княжение шб он» страноу Доу на а лет .ф". н .ei'. юетрнжеиамн главами. II потомъ приде на Страноу Доунам Нснернд кн'зь тожде и до селе.
Ссперернд nil's к и шднно лето. Рюд емоу Доуло,
к лит емоу ксренналемъ.
Тервель .к”, и д. л«т. Род емоу Доуло, а лит емв текоуунтемь тъвнремь.
.к. и .и". л4т. Род емоу Доуло, а лит емоу дкднт>н1ехтемь.
Севдръ .ei". лтт. Род емв Двло, а лит емоу вда хлтомъ.
Кормнсошь .зГ. л-ьт. Родъ емоу Кокиль, а лат емоу шегоръ твнрнмь. Снн'же кн'зь нзмънн род Доуловъ рекше Кндтвиь.
Кннехъ .з". лът. А род емоу Оукнль, а лът емоу имя шегоралемь.
Телець .г", лкт. Род емоу Оуганнъ, а лът емоу do-моръ алтемь. II снн' иного рад ['].
Оуморъ м". дннн. Род емоу Оукнль, а [лит] емоу дн-ломь тоутомъ.
Авитохопъ живЪ 300 години. Родътъ му (бЪше) Дуло, а годината му на [заемането на властьта] ди-ломъ твиремъ.
2
Ирникъ живЪ 150 години. Родътъ му (бЪше) Дуло, а годината му [на заемането на властьта] ди-ломъ твиремъ.
Гостунъ, бидейки намЪстникъ, [управлява?] 2 години. Родътъ му (бЪше) Ерми, а годината му [на заемането на властьта] доксъ твиремъ.
Куртъ управлява 60 години. Родътъ му (бЪше) Дуло, а годината му [на заемането на властьта] ше-горъ вечемъ.
БезмЪръ [управлява?] 3 години. А родътъ на тогова (бЪше) Дуло, а годината му [на заемането на властьта] шегоръ вечемъ.
ТЪзи 5 князе 'управляваха княжеството отта-тъкъ Дунава 515 години съ остригани глави. И следъ това дойде отсамъ Дунава Исперихъ князъ сжщо и досега.
Есиерерихъ [I вм. Исперихъ] князъ [управлява ?] 60 и една година. Родътъ му (бЪше) Дуло, а него-вата година [на заемането на властьта] верениалемъ.
Тервелъ [управлява?] 21 година. Родътъ му (бЪше) Дуло, а неговата година [на заемането на властьта] текучитемъ твиремъ.
[....] 28 години. Родътъ му (б"Ьше) Дуло, а неговата година [на заемането на властьта] дваншъ ехтемъ.
Севаръ—15 години. Родътъ му(бЪше) Дуло.ане-говата година [на заемането на властьта] тохъ алтомъ.
Кормисошъ — 17 години. Родътъ му (бЪше) Вокилъ, а неговата година [на заемането на властьта] шегоръ твиримъ. Този князъ измени рода Дуловъ, сиречь Вихтунъ.
Винехъ — 7 години. А родътъ му (бЪше) $ Оукилъ, а неговата година [на заемането на властьта] шегоръ алемъ.
Телецъ — 3 години. Родътъ му (бЪше) Угаинъ, , а неговата година [на заемането на властьта] со-моръ алтемъ. И този (бЪше) отъ другъ родъ.
Уморъ — 40 дни. Родътъ му (бЪше) Оукилъ, а неговата [година на заемането на властьта] ди-ломъ тутомъ.
3
ПЪРВОБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ Чаталарскн надписъ на ханъОмуртага Kavdf v{3rr! | 'Ор/юртАу if tlv | у<*. бтои iyevi&tv. | ix веоО dp^ov irriv | if rtf OXaxdf | rSv xdvrov pi|vovra taiuocv auX;v [ If xiv
10
To-jt<av xi p.|tTi<;ev| | tb Suvaptv too [if той;]| Pptxouf nl SxXdpouf xi | uyveof emxocv yi<pj[pav| | If zb ToOt^av pi id [aOXiv] | xi ian(asv| 15
{f auro r[b aOXivJ | crcuXouf teadfXf xi ifnavo r6v| | orOXov iaxiaev Xi-
11 8uo. 6 0sif d^iiai xtn ix веоО dlpyovrav pi tov tc6Ss витой | rtv jJaaiXia xakofTcxtoOvca io; ToOx^a xi i’of..........|
20 z<A; rtoiouf BouAyapif ine^o^Ta^ | TObf iyS’poiif autoO taordaovra /elpovta xi ctr<xXi6pevof tiaiv | in burc6v. ho Si 6 xep6f, 6rav|
» _
ixTianv. РоиХуаркга otySp iXip J yptxta-ri Ivtecaivof IE.
Надписъ на князъ Борнсъ-Михаила
. . [iPairrfaO-i) 6 in 6eoO dpyuiv Bouky|apia; | Вортц 6 p.txol-vopaa>£i; | Мг/arjX air/ >T(b tx 0(eo)O Se.Sopivw aujxw ёЭ-vt1.. i|xouf STOA
Надписъ на царь Симеона
"Ezouff ajno xr(iae<af) x(oapou) SVIB tvC&xWbvOf) £ | tpof 'Palp-«;<u/ x(ai) Boukfdpfuv) | srci Supsibv ёх веоО apx(ovTOf) BouXrdp(<i>v) 4 im веоошрои oXyou xpaxdvou | ётг! Дрютрои xoprtou.
4
II. Надгробии надписи отъ времето на Омур-тага и Маламира
1. f Ханъ ивиги Омуртагъ. Копанътъ Окорсисъ 6tine мой храненъ чов'Ькъ [дружинникъ] и, като отиде въ войската, удави се въ рэкета Днепъръ. Той бЪше отъ рода Чакараръ.
2. t Ханъ ивиги Омуртагъ. Зера-тарканътъ... Онегавонъ бЪше мой храненъ чов-Ькъ [дружинникъ] и, като отиде въ войската, удави се въ р£ката Тиса. Той бЪше отъ рода Кувиаръ t.
3. Ханъ ивиги Омиртагъ [I]. Жупанътарка-нътъ Охсунъ б"Ьше мой храненъ човЪкъ [дружин-никъ] и умр-fe въ войската. А родътъ му бЪше Ки-ригиръ.
4. Ханъ ивиги Омуртагъ. Багатуръ-багаинътъ Ославна 6tme мой храненъ човЪкъ [дружинникъ] и, като се разбол-fe, умр-fc.
5. Ханъ ивиги Омуртагъ. Изургу-коловърътъ коловърътъ [ I Коловърътъ ? J бЪше мой храненъ човЪкъ [дружинникъ] и ум pt вжтре.
б. f Ханъ ивиги Омуртагъ. Вон .... бЪше мой храненъ чов'Ькъ [дружинникъ] и, като отиде въ войската, умрЪ въ войната. Той бЪше отъ рода ....... дуаръ.
7. [Ханъ ивиги Омуртагъ] .... жупанъ(тъ) бЪше мой храненъ човЪкъ [дружинникъ] и, като се разболЪ, умр-b. Той бЪше отъ рода Ермиаръ.
8. Хань ивиги Маламиръ. Чепа боготоръ бЪше боила-кулувъръ и 6tiue храненъ чов^къ [дружинникъ] на владетеля и, като се разбодЪ, умрЪ, И1 това се постави за неговъ споменъ.
Търновски надпись на ханъ Омуртага
9. f Ханъ ивиги Омомортагъ [!], обитавайки въ стария свой домъ, направи преславенъ домъ на Дунава. И като измЪрихъ (разстоянието) между
5
двата всеславни дома, направихъ могила на срЪда-та, и отъ самата ср-Ьда на могилата до стария мой ' дворецъ сж 20,000 растега, и до Дунава сж 20,000 1 растега. Самата могила пъкъ е всеславна, и, като из-' мЪриха земята, направихъ този надписъ. ЧовЪкътъ, и добре да жив-fee, умира и другъ се ражда, и нека родениятъ последенъ, като гледа това, да си спомни I за този, който го е направилъ. Л името на влад-fe-теля е Омортагъ (I) ханъ ивиги. Богъ да го удостой да жив-fee 100 години.
Чаталарски надписъ на ханъ Омуртага
10. Ханъ ивиги Омуртагъ въ земята, гдето се е родилъ, е отъ Бога влад-Ьтель. Оставайки въ стана Плиска, направи дсэрецъ на Тича и премЪсти войската си срещу гърцит-fe и славянит-fe, направи изкустно мостъ на Тича заедно съ двореца и по-стави въ сжщия дворецъ четири стълба, а върху стълбовет-fe постави два лъва. Богъ да удостой отъ Бога (поставения) владетель, каго тъпче съ крака императора, докато тече Туча и докато . . .., като владЪе надъ много(бройнитЪ) българи (и) подчиня-ва своит-fe врази, радостенъ и веселъ да жив-fee сто години. Времето пъкъ, когато се съгради, бЪше по български с и гор ъ елемъ, по гръцки индиктионъ петнадесети.
Надписъ на ханъ Маламира
11. Ханъ ивиги Маламиръ отъ Бога владетель. Стариятъ неговъ боилъ кавханътъ Исбулъ направи този водоскокъ и го даде на влад-Ьтеля, а влад-fe-Т тельтъ много пжти даде на българит-fe да ядатъ и пиятъ и на боилит-fe и багаинит-fe даде голыми да-рове. Богъ да удостой владетеля отъ Бога да жив-fee сто години заедно съ кавхана Исбула.
б
Летопись на ханъ Маламира
12. [Ханъ ивиги Маламиръ] отъ Бога владетель. Моятъ д-Ьдо Крумъ [воюва срещу гърците]... и баща ми [владетельтъ Омуртагъ], като направи 30-годишенъ миръ и добре живе съ гърците, и азъ нЪкога добре живехъ [съ тЪхъ, но] гърците опустошиха [моята страна. И владетельтъ] Маламиръ, като управляваше съ кавханъ Исбула, съ войска дойде срещу гърците и крепостьта Проватъ......
крепость и крепостьта Бурдепто и страната на гърците... и всичко направи славно и дойде до Фили-пополъ и даде да ядатъ, и тогава кавханътъ Исбулъ среща....преславниятъ владетель....
Откжси отъ надписъ на ханъ Пресиана
13. Владетельтъ отъ Бога на многото българг Персианъ [?] изпрати кавханъ Исбула, като му дад( войски и ичиргу-боила и кана-боила-коловра; и кавханътъ срещу смолянитЪ...
14. Нко некой търси истината, Богъ вижда, и ако некой лъже, Богъ вижда. Българите сториха много добрини на християните [ромеите], а хри-стияните забравиха. Но Богъ вижда.
Откжсъ отъ надписъ на ханъ Омуртага
15. [.... на владетеля] името е [Омуртагъ хаш, ивиги]. Годината отъ появата на истинския Богъ 64^ [820 и отъ сътворението на света] 6328. Принесоха жертва и се заклеха за [вписаните] въ книгигё [взаимни договори ?]...
Надписъ на печатъ на князъ Бориса
16. t Богородице, помогни на Михаила, владЪ’ теля на България.
7
Надписъ на князъ Бориса отъ 865/6, намЪренъ въ Балши (Албания)
17...[покръсти се отъ Бога владЪтельтъ на
България] Борись, преименуванъ Михаилъ, съ даде-ния му отъ Бога народъ (въ) годината 6374 [=865/6].
Надписъ на царь Симеона отъ 903/4 год., на-мЪренъ при с. Наръшъ (Солунско)
18. Година отъ сътворението на св-Ьта 6412 [?] [=903/4], индиктъ 7. [Тукъ е] граница между ромеи и българи при Симеона отъ Бога владетеля на бъл-гаригЬ, при олгутракана Теодора, при комита Дристра.
Ill. ИЗЪ ЖИТИЕТО НА СВ. КИРИЛА
Гл. IV. 1Сгдд же прннде кь 1|лрю грлдоу, вьддше iero оуунтелгемь да се оуунть, н кь три мхсеце ндвыкь грдндтн-кню по проудп се геть оууеиип. 91 пдоуун се Омнроу к геомн-ТрНН, Н Оу АьВЛ Н у фотШЛ ДНДЛе^Н1|'Е н вьсъмь фнлосо-фннскынмь оууепшемь, кь снмь же н рнторнкнн и лрноьмн-тнкнн, Астрономии н моуснкнн, Н ВЬСХМЬ ПрОУИНМЬ ЮЛННЬг-скымь доудожьствомь. Тдко же и ндкыуе вьсд, «коже вы едино оть нндь ндвыкноутн: скорость во се сь прилежа-ншемь сьлоууи, дроугл дроугоу nptciitKaioqin . нмьже се оууеинм н доудожьствд сьврьшдють. Колю же оууеннц. тндь оврлзь пл севх нклше, сь тямн весидовлше, сь ннмнже вхлше пользихге, оукланиге се оть оуклднаю1|1ндь. се вь стр-ьпьтм, онд тьуню 1сднпл сьмдтрдге н дне, кд ко вы вь мъсто земльныдь НеБССЬНДП ирхм^ньшю нэлетхт№ нс тълесе сего н сь богомь жнтн...
Гл. II. Въ града Солунъ жив^еше единъ бла-городенъ и богатъ мжжъ, на име Лъвъ, който зае-маше друнгарския санъ подстратегъ. Той 6Ъ пра-вовЪренъ и спазваше, напълно всички божии запо* вЪди, както н-Ькога Иовъ. Като живЪеше съ -свояте
8
сълруга, родиха му се седемь деца, най-младиятъ отъ конто бЪше седмиятъ — Константинъ философъ, нашиятъ наставникъ и учитель. Когато майка му го роди, дадоха го на дойка, за да го отдои. Детето не пожела никакъ да вземе чужда гръдь, освенъ майчината, догдето 6Ъ отдоено. Това стана по божие усмотрение, та добрата издънка отъ добрия коренъ да бжде изкърмена съ чисто мл-Ько. Следъ това добритЬ родители решиха да не се събиратъ, да се въздържатъ, и така въ Господа живЪха като братъ и сестра 14 години, докато смъртьта ги различи, безъ никакъ да престжпятъ това (свое) решение. Когато (бащата) трЪбваше да се представи предъ (божия) сждъ, майката плака за това дете, като казваше: „Не се грижа за нищо, но само за едното това дете, какъ ще се уреди". А той каза: „ВЪрвай ми, жено, над-Ьвамъ се въ Бога, че ще му даде такъвъ баща и настойникъ, който урежда и всички християни". Това се и сбждна.
IV. Когато пристигна въ Цариградъ, дадоха го на учитель да се учи, и като изучи въ три ме-сеца граматиката, зае се съ другитЪ науки. И изучи Хомера и геометрията, и при Лъва и при Фотия диалектика и всички философски науки, а заедно съ тЪхъ и риторика и аритметика, астрономия и му-зика и всички останали елински изкуства. Така (добре) изучи всички, каточели би училъ едно отъ тЬхъ. Бързината се съчетаваше съ прилежание, конто се надпреварваха взаимно, а чрезъ тЪхъ се завършватъ наукитЪ и изкуствата. Но повече отъ Й учението той проявяваше своя кротъкъ образъ и съ он"Ьзи беседваше, съ конто бЪше пополезно; отбЪгваше онЪзи, конто се отдаваха на буйность. f Той гпедаше и вършеше само това, (чрезъ което) би могълъ, като замени земнит'Ь н"Ьща съ небесни, да излети отъ това тЪло и да живЬе съ Бога. Л о-готетътъ, като го видЪ такъвъ, даде му власть
9
надъ своя домъ и (му позволи) да впиза свободно въ дарения палатъ. И веднажъ го запита съ ду-мигЬ : „Философе, бихъ искалъ да зная, що е философия?" Той веднага бързо отговори: „(Това е) разбирането на божиигЬ и човЪшки нЪща, докол-кото е възможно на човЪка да се приближи до Бога, и на дЪло учи човЪка да бжде по образъ и подобие като Онзи, Който го е създалъ". Отъ това още повече го обикна и винаги го разпитваше за всичко този толкова великъ и почетенъ чов-Ькъ. Той му разкри философското учение, като му каза велика мждрость въ малко слова. Като жив’Ьеше чисто, колкото угаждаше на Бога, толкова по-любимъ биваше на всички. И логотетътъ отдаваше нему, въздържания, всЬкаква честь и му предлагаше много злато, но той не приемаше. Веднажъ му рече: „Твочта красота и мждрость отколе силно ме при-нуждаватъ да те обичамъ. Имамъ духовна дъщеря, която съмъ взелъ отъ кръетило, красива и богата и отъ добъръ и голЪмъ родъ. Ако желаешъ, за съпруга ще ти я дамъ. Сега отъ царя като прие-мешъ голема почесть и княжество, очаквай н4що повече: наскоро и стратегъ ще бждешъ*. Филосо-фътъ му отвърна: „Дарътъ е гол'Ьмъ за ония, конто го желаятъ, но за мене нЪма нищо по-велико отъ учението, чрезъ което, като добия разумъ, ще потърся прадЪдовската честь и богатство". Логотетътъ, като чу неговиятъ отговоръ, отиде при царицата и каза: „Този младъ философъ не обича този животъ, то да не го изпуснемъ за обществото, но да го подстрижемъ и да му дадемъ служба въ свещеническо звание, да бжде библиотекарь при патриарха въ Света София, та поне така да го за-държимъ*. Така и сториха съ него. Като прекара съвсемъ малко (време) съ тЪхъ, отиде при ТЪсното море и тамъ се скри въ монастиръ. Търсиха го 6 месеца и едва го намЪриха. Като не можаха да го яринудатъ (да заеме) тази служба, умолиха го да
10
приеме преподавателско мЬсто и да преподава философия на туземци и чужденци, съ всЬка служба и помощь. И той прие това.
V. Патриархъ Аннисъ [Иоанъ VII Граматикъ] бЬше предизвикалъ ересь, като говорЬше да не се почитать светитЬ икони. И като събраха съборъ, изобличиха го, че не говори истина и го изгониха отъ (патриаршеския) престолъ. Но той рече: „Изгониха ме чрезъ насилие, но не ме обориха, защото никой не може да противостои на моитЬ думи*. Царьтъ се споразумЬ съ патрициитЬ и изпрати при него философа, като му каза така: „Ако можешь да оборишъ този младежъ, то пакъ ще заемешъ своя престолъ”. А той като видЪ философа тЬломъ младъ, но не знаеше зрЬлостьта на неговия умъ, и (видЬ и онЬзи,) конто бЬха изпратени съ него каза имъ: „Вие за моето подножие не сте достоини, та какъ азъ ще се препирамъ съ васъ ?“ А фило-софътъ му каза: „Не се придържай о човЬшкия обичай, но гледай божиитЬ заповЬди. Както, прочее, и ти отъ земя и душа отъ Бога си съставенъ, така (сме) и всички ние. Затова гледай къмъ земята, човЬче, не се гордЬй". Аннисъ отново отговори: „Не подобава наесень да се търсятъ цвЬтя, нито старецъ да се призовава въ войска, както срещу юноша нЬкой Несторъ". Философътъ му отговори: „Ти говоришь самъ противъ себе си. Кажи, въ коя възрасть душата е по-силна отъ тЬлото ?“ А той рече: „На старость". Философътъ каза: „То на ка-ква брань те викаме, на тЪлесна или на духовна?" Той рече: „На духовна". Философътъ отговори: „То ти $ сега ще бждешъ по-силенъ. Затова не ни разправяй такива приказки; нито цвЬтя ненавреме търсимъ, нито въ войска те викаме*. 'Като се посрами така старецътъ, обърна другаде разговора и рече: „Кажи, младежо, защо не се покланяме и не цЬлуваме единъ счупенъ кръстъ, а вие не се срамите да по-читате икона, на която е изписанъ (образъ) само
и
до гърдитЬ?“ Философътъ отговори: „Кръстътъ е-съставенъ отъ четири части и ако една иегова часть липсва, той вече губи своя образъ. А иконата само отъ лицето показва образа и подобието на оногова, за когото е нарисувана. Който я гледа, не вижда нито лице на лъвъ, нито лице на рисъ, но-първообраза*. Старецътъ пъкъ рече: „Защо, прочее, се покланяте на кръста безъ надписъ, тогава, когато сжшествуватъ и други кръстове, а иконата, ако на нея не е написано името, чийто е образътъ, та не я почитате?** Философътъ отговори: „Защото всЪки кръстъ по образъ е подобенъ на Христовия кръстъ, а всичкит’Ь икони не носятъ единъ и сжщи образъ14. Старецътъ каза: „Понеже Богъ е казалъ на Мойсея: Не си прави всЬкакво подобие1, зато вие си правите (подобия и имъ) се кланяте?** На това философътъ отговори: „Ако 6% рекълъ: не си създавай никакво подобие, то право говоришь, но той е казалъ: не всЬкакво, сиречь недостойно1*^ Старецътъ, като не можа да се противопостави на това, замълча посраменъ.
XIV. Докато философътъ се веселЪше въ Бога, пакъ пристигна друго слово и д'Ьло не по-малко отъ първитЪ. Моравскиятъ князъ Ростиславъ, под-буденъ отъ Бога, се посъветва съ своигЬ князе и-съ моравцит-fc и изпрати при царь Михаила съ ду-митЪ: „НашигЬ люде се отметнаха отъ езичеството и живЪятъ по християнския'законъ, но н^Ьмаме та-къвъ учитель, който би ни обяснилъ на нашъ езикъ истинската християнска B'fapa, та и друг» страни, като виждатъ това, да ни последватъ. Затова, господарю, изпрати ни такъвъ епископъ и учитель,, защото отъ васъ къмъ всички страни всЬкога из-хожда добъръ законъ**. Царьтъ свика съборъ, при-зова Константина философа и като го накара да
1 Ср. Изходъ, XX, 4.
12
изслуша т"Ьзи слова, каза му: „Зная, философе, че ти си изморенъ, но потребно е да отидешъ тамъ. Защото никой другъ не може да извърши това дЪ-ло, освенъ тебе*. А философътъ отговори: „Въ-прЪки, че съмъ уморенъ и боленъ телесно, съ радость ще отида тамъ, ако иматъ букви за своя езикъ*. Царьтъ му каза: „Моятъ дЪдо и моятъ баща и мнозина други търсиха (да узнаятъ) това, но не го узнаха, то какъ азъ мога да го узная*. Философътъ рече: „Кой може да напише беседа на вода и да си придобие име на еретикъ?* Царьтъ пакъ му отговори, заедно съ своя вуйчо Варда: „Ако ти желаешъ, то Богъ може да ти даде това, както дава и на всички, които молятъ съ твърда вЪра, и отваря на онЪзи, когато чукатъ*1. Философътъ, като си отиде, отдаде се на молитва, по своя обичай, заедно съ други сътрудници. Наскоро Богъ, като послуша молитвитЪ на своигЬ раби, му се яви. И веднага състави азбуката и начена да пише еван-гелскигЬ слова: „Въ началото 6Ъ Словото, и сло-вото бЪ въ Бога, и Богъ 6Ъ словото и прочее*1. Зарадва се царьтъ и, заедно съ своит-fc съветници, прослави Бога и го изпрати съ много дарове, като написа това послание до Ростислава: „Богъ, конто иска всЪки да постигне истинско познание3 и да придобие по-голЪма степень (на съвършенство), като вид-b твоята в-fapa и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ, — н'Ьщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи времена, —- та и вие да се причислите къмъ великитф народи, които славятъ Бога на свой езикъ. И затова ти изпратихме тогова, комуто Богъ ги откри — мжжъ почтенъ и благовЪренъ, многоначе-тенъ и философъ. Така, приеми даръ по гол'Ьмъ и по-почтенъ отъ всЬкакво злато, и сребро, и скжпо-цененъ камъкъ, и преходно богатство. Постарай се
1 Лука, XI, 9. 2 Иоанъ, I, 1. s I Тимотей, II, 4,
13
съ него бързо да затвърдишъ дЪлото и съ ц'Ьло сърдие да потърсишъ Бога. Не отблъсквай общото спасение, а подбуждай всички да не се ленятъ, но да се насочвтъ по истинския пжть, та и ти, като ги доведешъ съ своя подвигъ да познаятъ Бога, да приемешъ своята награда за това д’Ьло и въ този и въ бждещия животъ, за всички души, конто ще пов’Ьрватъ въ нашия Богъ Христа, като оставишъ на бжднит"Ь поколения, подобно на великия царь Константина, отъ сега и до края споменъ за себе си“.
XV. Когато той пристигна въ Моравия, Рссти-славъ го прие съ голема почить и, като събра уче-ници, даде (му) ги да ги учи. Въ кратко време той преведе ц-Ьлия църковенъ чинъ и ги научи утрин-ната, часовет'Ь и вечернята, повечерницата и слу-жбата на таинствата. И, по думит-fa на пророка1, от-вориха се ушит-fa на глухит-fe да чуятъ словата на Писанието, и гжгнивит-fa наченаха да говорятъ ясно. Богъ се възвесели отъ това, а дяволътъ се посрами. Докато божието учение се разпространяваше, злиятъ изначаленъ завистникъ, проклетиятъ дяволъ, не изтърп-fa това добро, но като вл-Ьзе въ своитЪ орж-дия, начена да подстрекава мнозина, като имъ говорите: „Не се прославя Богъ чрезъ това. Ако това-би било по Негова угода, то не би ли могълъ Той да стори, шото и т-Ьзи да славятъ Бога още изначало, като пишатъ своята речь съ (собствени) букви. Но (Той) е избралъ само три езика: еврейски, гръцки и латински; чрезъ тЬхъ подобава да се въздава слава Богу". Така говоруха латински съпричастници: архиереи, иереи и ученици. Като се борй съ тЬхъ, как го Давидъ съ иноплеменницитЪкпобеди ги чрезъ словата на Писанието и ги назова триезичници и пилатовци, понеже Пилатъ б-fa написалъ така Господний надписъ. Не само това Tfa говор-faxa, но про-повЪдваха и друго безчестие, като казваха, че подъ земята живЪятъ голЪмоглави чов-Ьци и че всЪка
1 Ср. Исая, XXXV, 5; XXXII, 4.
и
гадь е дяврлско творение и още, че който убие змия, деветь rptxa му се опрощаватъ заради това; ако н4кой убие чов-ккъ, три месеца да пие въ дър-вена чаша, а до стъклена да не се докосва; тЪ не забраняваха да се принасятъ жертви по първрна-чалния обичай, нито да се сключватъ безчестни же-нитби. Всички тЪзи нЪща той изсЬче като тръни и (ги) изгори съ словесния огънь, казвайки, както пророкътъ говори за това: „Отдай Богу жертва за възхвала и въздай твоит-fa молитви на Всевишния. Не оставяй жената на твоята младость. Ако си я възневид-Ьлъ и я оставишъ, нечестие ще покрие твоята похоть, казва Господь вседържитель1. И за-пазете се чрезъ вашия духъ и да не остави никой отъ васъ жената на своята младость. Но вие вършехте снова, което азъ ненавиждахъ, защото Богъ свидетелствува между тебе и женста на твоята младость, която си оставилъ. И това е твоята съ-общница и жена на твоя заветъ"1 2. И въ Еванге-лието Господь (казва)3: „Чухте, че е казано на древнитЪ: не прелюбодействувай. Азъ пъкъ ви каз-вамъ, че всЬки, който поглежда жена съ похоть, вече е извършилъ прелюбодеяние съ нея въ сърд-цето си*. И пакъ4: „Казвамъ ви, който напусне жена -си, освенъ заради прелюбодеяние, прави я да пре-любодействува, а който вземе напусната отъ мжжа, върши прелюбодеяние". И апостолътъ рече5: „Което Богъ е съчеталъ, човЪкъ да не разлжчва". — Като прекара 40 месеца въ Моравия, отиде да посвети своитЪ ученици. По пжтя го прие Коцелъ, па-нонскиятъ князъ, и, като имаше силно желание да изучи славянскитЪ книги, даде му до 50 ученика да ги изучатъ. И като му отдаде голема почить, от-
1 Ср. Малахия, II, 15—16.
2 Ср. Малахия, II, Г4.
3 Матей, V, 27—28.
Матей, V, 32.
5 Матей, XIX, б.
15
прати го. (Философътъ) не взе нито отъ Ростислава, нито отъ Коцеля ни злато, ни сребро, ни други вещи; предаде (имъ) евангелското слово безъ отплата и само изпроси отъ двамата пленници, 900 (на брой), (и) ги отпусна.
XVI. Когато той бЪше въ Венеция, събраха се противъ него епископи и Попове и черноризци,като врани на соколъ, и проповЪдваха триезичната ересь, като говорЪха: „ЧовЪче, кажи ни, защо ти сега си създалъ книги за славянитЪ и ги обучавашъ, до-като никой другъ по-рано не ги е изнамЪрилъ, нито апостолитЪ, нито римскиятъ папа, нито Григорий Богословъ, нито Иеронимъ, нито Нвгустинъ ? Л ние знаемъ само три езика, на които подобава да се слави въ книгит*Ь Богъ: еврейски, елински и латински”. А философътъ имъ отговори: „Не пада ли дъждъ отъ Бога на всички еднакво ? Или слън-цето сжщо не rpte ли надъ всички?1. Не дишаме ли въздухъ всички еднакво? И защо не се срамите, като признавате само три езика, а останалитЪ всички езици и племена повелявате да бждатъ огЬпи и глухи ? Кажете ми, дали смЪтате Бога немощенъ, та не може да даде това, или пъкъ завистливъ, та ' не го иска ? Ние знаемъ много народи, които иматъ книги и въздаватъ възхвала Богу, всЬки на своя езикъ. Знаятъ се следнитЪ: арменци, перси, абазги, ивери, сугди, готи, обри, турси, хазари, араби,егип-тяни и сирийци и много други. Нко не желаете отъ това да разберете, то поне отъ Писанието познайте волята на Бога. Давидъ се провиква и казва: Въз-пЪйте Господу, цЪла земйо, възпЪйте Господу п"Ь-сень нова1 2. И пакъ: Възкликнете Господу, цЪла земйо, п-Ьйте и възвеселете се и възп"Ьйте3. И дру-гаде: ЦЪлата земя да ти се поклони и да ти пЪе,
1 Ср. Матей, V, 45.
3 Ср. Псалми, XCV, 1.
3 Псалми, ХСVII, 4.
16
и да ти пЪе на Твоего име, Вишний1. И пакъХва-лете Bora, всички народи, и похвалете го, всички люде, и всЪко дихание да хвали Господа1 2. Л въ Евангелието се казва: На всички онЪзи, крито го приеха, даде имъ власть да станатъ чада божи3. И пакъ тамъ: Не само за тЪхъ се моля, но и за онЪзи,: конто, по тЬхното слово, повЪрватъ въ мене, та всички едно да бждатъ, както и Ти, отче, си въ мене, и азъ въ Тебе4. Л Матей казва: Дадена ми 6Ъ всЬка власть на небето и на земята; и тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате въ името на Отца и Сина и Светаго Духа, и ги учите да пазятъ всичко, що съмъ ви запов'кдалъ. И ето, азъ съмъ съ васъ презъ всички дни до свършека на св-Ьта, аминъ5. И още Марко: Идете по ц'Ьлъ св-Ьтъ, пропов-кдвайте Евангелието на всички твари. Който повЪрва и се кръсти, ще бжде спасенъ, а който не пов’Ьрва, ще бжде осжденъ. , Т-Ьзи поличби ще придружаватъ онЪзи, който по-в-Ьрватъ: съ името ми ще изгонватъ бЪсове и ще говорятъ нови езици6. И къмъ васъ, законоучители, говори отново: Горко вамъ, книжници и фарисеи, лицем-Ьри, загдето затваряте царството небесно предъ чов'Ьцит'Ь, защото вие не влизате и не оставите и он"Ьзи, конто искатъ да влЪзатъ въ него7. И пакъ: Горко вамъ, книжници, загдето взехте ключа на познанието и сами не влЪзохте, и забранихте на он-Ьзи, конто желаеха да влЪзатъ8. М Павелъ рече на КоринтянитЪ: Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате: защото i
1 Псалми, LXV,- 4.
2 Псалми, CXV1, 1 ; ср. CL, б.
’ Иоанъ, I, 12.
4 Иоанъ, XVII, 20-21.
5 Матей, XXVIII, 18—20.
* Марко, XVI, 15—17.
7 Матей, XXI11, 13.
* Лука, XI, 52.
17
който пророчествува е по-гол’Ьмъ отъ оногова, конто говори езици, — освенъ ако не (ги) тълкува, та и църквата да получи поука. Сега пъкъ, братя, ако дойда при васъ (и) заговоря на (непОзнати) езици, каква ползи ще ви принеси, щомъ не ви говоря било съ откровение, било съ познание, било съ пророчество, било съ поука ? Обаче, бездушнит'Ь предмети, който издаватъ гласъ като пищялки или гусли, ако не дадатъ разд-Ьлни звукове, какъ ще се разбере това пищение или гудение? Защото, ако тржбата издаваше неопредЪленъ звукъ, кой ще се готви за битка ?
Тъй и вие, ако не изговаряте съ езика си разбрани думи, какъ ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на въздуха. Защото, колкото и различии гласове да има въ св-Ьта, все пакъ нито единъ отъ т’Ьхъ не е безъ значение. Ако; прочее, не раз-бирамъ значението на гласа, то за говорящия ще бжда варваринъ, и говорящиятъ за мене — варва-ринъ. Тъй и вие, понеже сте духовни ревнители, зал-Ьгайте да получите въ изобилие за поука на църквата. Затова, който говори на (непознатъ) езикъ, нека се моли [за дарба] да тълкува. Защото, ако се моля на (непознатъ) езикъ, духътъ ми се моли, а моятъ умъ остова безплоденъ. И тъй, какво? Ще се моля съ духъ, ще се моля и съ умъ; ще пЪя съ духь, ще пЪя и съ умъ. Ако благословишъ съ духъ единъ човЪкъ безъ познание, какъ ще каже на твоята молитва аминъ, като не знае, що гово-ришъ ? Защото ти добре благодаришъ, но другиятъ не се поучава. Благодаря на моя Богъ, защото повече отъ всинца ви говоря езици; но въ църква желая да кажа петь слова разбрани, та и другит-Ь да поуча, отколкото хиляди слова на (непознатъ) езикъ. Братя, не бивайте деца по умъ, но въ злото бждете младенци, а по умъ бждете съвършени. Въ закона е писано: На чужди езици и съ чужда уста ще говоря на този народъ, но дори и така не ще
2
48
•ме послушать, казна Господь. Затова езицитЪ сж белеть не за вЪрнитЪ, но за невЪрнигЬ; а проро-чеството не е за невЪрнитЪ, но за вЪрнитЪ. Ако, . •прочее, се събере цЪлата църква наедно, и всички г заговорить на (непознати) езици, и влЪзе н^Ькой •невежа или нев-Ьренъ, не ще ли кажатъ, че сте •обезумели ? Ако всички пророчествуватъ, и влЪзе нЪкой невежа или невЪренъ, той се изобличава отъ всички и се осжжда отъ всички, и тайнигЪ на не-говото сърдце ставать явни; и така, като падне ничкомъ, ще се поклони Богу, изпов-Ьдвайки: На-истина, Богъ е въ васъ. И тъй, братя, що ? Когато ге събирате, всЪки има псаломъ, има учение, има «зикъ, има тълкувание; лсичко да бжде за назидание. Ако ли н4кой говори на (непознатъ) езикъ, {да говорить) по двама или най-много по трима, и подредъ, а единъ да превежда. Ако ли нЪма пре-водачъ, да мълчи въ църква, да говори на себе си и на Бога. Пророци пъкъ да говорятъ, двама или трима, а други да тълкуватъ. Ако дойде откровение другиму, който седи, първиятъ да замлъкне. Можете поотд’Ьлно всички да пророчествувате, та всички да се учатъ и всички да се утешаватъ. И пророчески духове се покоряватъ на пророци; защото Богъ не е (Богъ) на безредието, но на мира, както е въ всички църкви на светиитЪ. Вашит-b жени да мълчатъ въ църквитЪ: не имъ се позволява да говорятъ, но да се повинуватъ, както и законътъ казва. Ако пъкъ искать да се научать н-Ьщо, да запитать мжжетЬ си въ кжщи; защото е срамно । жена да говори въ църква. Или словото божие отъ $ васъ излЪзе ? Или само въ васъ се намЪри ? Ако н'Ькой се мисли, че е пророкъ или изпълненъ съ духъ, да знае това, което ви пиша, защото сж за-пов-Ьди на Господа. А който не разбира, нека не разбира! Затова, братя, показвайте ревность за про-рочествуване и не забранявайте да се говорятъ езици. Всичко да става благообразно и съ редъх. I
1 1 Корин., XIV, 5—40.
19
И пакъ казва: ВсЬки езикъ да изпов-Ьдва, че Исусъ Христосъ е Господь, за слава на Бога Отца, аминъ1*. Съ тЪзи думи и съ други по-силни ги посрами и, като ги остави, отиде си.
XVII. И, като узна за него, римскиятъ папа го позова. И когато той пристигна въ Римъ, излЪзе самъ апостоликътъ Адрианъ да го посрещне съ всички граждани, съ свЪщи въ ржце, понеже но-сЪше и мощитЬ на -свети Климента мжченикъ и папа римски. И веднага Богъ сътвори тамъ пре-славни чудеса. Разслабенъ човЪкъ тамъ изц'Ьл'Ь, и мнозина други отъ различии неджзи се изц'Ьлиха, както даже и пленници, като позоваха Христа и свети Климента, избавиха се отъ своит-fe заробители. Палата, като прие славянскигк книги, освети (ги) и ги положи въ църквата света Мария, която се на-зовава „Фатни* (Ясли), и ntxa надъ тЬхъ светата литургия. Следъ това палата запов"Ьда на двама епископи, Формоза и Гаудерихъ, да посветятъ славянски ученици. И като ги посветиха, веднага пЪха литургия въ църквата на свётия апостолъ Петра на славянски езикъ. И на другия день ntxa въ църквата на света Петронила, и на третия день п'Ьха въ църквата на свети Андрея, а отъ тамъ пакъ въ църквата на великия вселенски учитель - апостолъ Павла. И nfexa цЪлата нощь, като славослов-fexa на славянски, а на сутриньта (извършиха) пакъ литургия надъ светия неговъ гробъ, подпомогнати отъ епископа Арсения, единъ отъ седемтЪ епископи, и Анастасия библиотекара. Философътъ не преста-V ваше да отдава, заедно съ своитЪ ученици, достойна възхвала Богу за това. А римлянитЪ не преставаха да отиватъ при него и го запитваха за всичко, и той имъ даваше за всичко двояко и трояко обясне-ние. Дойде сжщо н-Ькакъвъ евреинъ, който се пре-пираше съ него и му каза веднажъ: „Още не е
1 Филип., II, 11.
20
дошелъ.ако се гледа числото на годинитЪ.Христосъ, за Когото говорятъ пророцитЪ, че ще се роди отъ девица*. Като му преброи философътъ всички години отъ Вдама, споредъ родове, доказа му подробно, че е дошелъ, и колко години има отъ то-гава до сега. И като го поучи, отпрати го.
XVIII. СполетЪха го много трудове и той се разболЪ. И като се продължи болката му много дни, единъ день виде божие видение (и) начена да п’Ье това .* ,3а онЪзи, конто ми казаха: да влЪ-земъ въ дома Господенъ, се възвесели моятъ духъ и сърдцето ми се възрадва*. И като се обл-Ьче въ тържествени одежди, така прекара цЪлия день ра-достенъ и казваше: ,Отъ сега не съмъ служитель нито на царя, нито другиму некому на земята, но само на Бога вседържителя. Не бехъ, и бидохъ, и съмъ въ вЪковет’Ь — аминъ". На другия день се облЪче въ светъ монашески образъ и, като прие > светлина при свЪтлината, нарече се съ име Кирилъ. И въ това (монашеско) звание прекара 50 дни. И когато се приближи часътъ да се упокой и да се представи въ вЪчнитЬ обиталища, въздигна своитЪ ржце къмъ Бога, помоли се съ сълзи, като казваше: »Господи Боже мой, Който си създалъ всички ан-гелски чинове и безплътни сили, разгърналъ си небето и си утвърдилъ земята, и всичко существу-ваще отъ небитие въ битие си привелъ, Който всё-кога изслушвашъ онЪзи, конто изпъЛняватъ Твоята воля и се боятъ.отъ Тебе и спазватъ Твоит-fe заповеди, изслушай моята молитва и запази вЪрното Си стадо, при което бе поставилъ мене, неспособния > и недостоенъ Твой рабъ. Избави го отъ безбож-ната и поганска злоба на онЪзн, конто Те хулятъ, и погуби триезичната ересь и увеличи множеството ' на Твоята църква, и ги съедини всички въ единодушие и създай лични хора, конто мислятъ еднакво за истинската Твоя вера и правого изповЪдание, и вдъхни въ сърдцата имъ словото на твоето усино-
21
вение. Защото Твой е дарътъ, ако си ни приелъ насъ, недостойнит’Ь, да проповЪдваме благовестието на Твоя Христосъ, (насъ,) конто се привикваме на добри дЪла и вършимъ онова, което Ти е угодно. Он-Ьзи, който ми бЪше далъ, прецавамъ Ти ги като Твои. Устрой ги съ силната Твоя десница и ги по-крий съ покривката на Твоето крило, та всички да -хвалятъ и славятъ Твоето име, Отца и Сина и Светив Духъ. Аминъ*. ЦЪлуна всички съ света ц-Ьлув-ка и рече: „Благословенъ Богъ, който не ни остави да (станемъ) плячка вЪ зжбитЪ на нашигЬ неви-дими врагове, но съкруши тЬхнигЬ мрежи и ни избави отъ пагуба*. И така, почина въ Господа, на 42 години, месецъ февруарий 14 день, втори ин-диктъ, а отъ сътворението на този свЬтъ 6377 година. И запов^да апостоликътъ на всички гърци, конто бЪха въ Римъ, както и на римлянитЬ, да се събератъ съ свЪщи (въ ржце и) да пЪятъ надъ него и да го съпроводятъ, както биха съпроводили самия папа. И това биде извършено. А Методик, неговиятъ братъ, помоли апостолика, като му каза: „Нашата майка ни е заклела, който отъ насъ по-напредъ почине, (другиятъ) да го пренесе въ бра- 4 товия монастиръ и тамъ да го погребе*. Палата запо-вЪда да го положатъ въ ковчегъ и да заковатъ (ковчега) съ жел-Ьзни гвоздей, и така го държа седемь дни, като го приготвяше за пжть. А римскитЪ епископи казаха на апостолика: „Понеже, следъ като е об-ходилъ много земи, Богъ го е довелъ тукъ и тукъ е приелъ неговата душа, тукъ трЪбва и да бжде погребанъ като почтенъ мжжъ*. И рече апостоликътъ: „Заради неговата светость и любовь, като престжпя римския обичай, ще го погреба въ моя • гробъ въ църквата на светия апостолъ Петра*. А неговиятъ братъ каза: „Понеже не ме послушахте и не ми го дадохте, нека почива, ако обичате, въ църквата на свети Климента, защото съ него е до-шелъ тукъ*. Апостоликътъ заповЪда да направятъ
22
така. И пакъ, като се събраха епископитЪ и всички люде, които съ почить щЪха да го изпроводятъ, казаха: „Нека отковемъ ковчега, за да видимъ дали нЪщо не е взето отъ него*. И, като се мжчиха много, не успеха, по божия повеля, да отковатъ ковчега. И така съ ковчега го положиха въ гроба, *, отъ дЪсната страна на олтара въ църквата на свети Климента, гдето наченаха да ставатъ много чудеса. РимлянитЪ, като видЪха това, още повече се по-кланяха на неговата светость и го почитаха. И като му изписаха икона надъ гроба му, наченаха да па-лятъ деня и нощя и възхваляха Бога, Който така прославя онЪзи, които Го славятъ. Нему слава и честь и поклонение на вЪки в-Ьковъ. Аминъ.
IV. ИЗЪ ЖИТИЕТО НА СВ. МЕТОДИЯ
VI. Оукядякъ же такова моужа апостоднкъ Никола i посъла по нл желай кндятн н, цко ангела божии... Скати оууеннге гею, положь слокяньскоге евангелию па олтарн свлтлго Петра апостола; свлтн же на поповьство влаже-ндго Мсоодна. Кдахоу же етера многа уддь, пже гоужа-хоу словеиьскыц книги, глаголюцге: цко не достоите нн-которомоуже цзикоу ниятн воуковъ свондъ, разве евреи и грькъ н латннъ, по Пнлатову писанию, геже на кркстг господни напнеа. 1£же апостолнкъ пнлатьни и тръпзить-ники нарекая прокддтъ; и поведя геднномоу епнекопоу, иже вя тоюже изею вольнъ, и скати отъ оууепнкъ сдо-вяньскъ три пони а .в”. анагноста.
VII. По дьнкхъ же ииозяхъ фнлософъ на соудъ I градин, реуе кт. Меоодню вратоу -своемоу: се врате I кя ’’ сопроуга вдховя геднноу враздоу тлжафа, н дзъ на дяся падаю свои день съконвудкъ, а ти лювпшн гороу кельин; то не мозн гори ради оставнтн оууеннц свогего, пате во $ иожешн кимь спассиъ витн.
II.... По бащина и майчина страна той бЪ отъ не простъ родъ, но твърде добъръ и почтенъ — известенъ първомъ Богу и на царя и на ц"Ьлата ! Содунска область, — както се виждаше и отъ тЪ-
23
лесния неговъ образъ. Поради това и риторитЪ (го} обичаха отъ детство и говоруха съ почить (за него), докато царьтъ, като узна неговата бистрота [на ума], даде му да управлява славянско княжество, — бихъ казалъ, каточели прозираше, че ще го изпрати учи-+ тель на славянитЪ и пръвъ архиепископъ, та да свикне съ всички славянски обичаи и постепенно да ги обикне.
III. Като прекара въ това княжество много години и вид-b много безчислени смутове въ този животъ, той отвърна желанието на земнит-fa тъм-нини къмъ небесни мисли; понеже той не желаеше да смути своята честна душа съ преходни дЪла. И, като намЪри случай, напусна княжеството и отиде въ Олимпъ, гдето живЪятъ свети отци, и, като се подстрига, облЪче черни одежди. И той се подчи-няваше покорно, изпълняваше напълно цЪлото мо-нашеско правило и усърдствуваше (въ занима-нията си) съ книгит’Ь.
IV. Като настана тогазъ такова време и изпрати царьтъ философа, ндговия братъ, при хазарит-fe, и този го взе съ себе си да му помага, защото тамъ имаше евреи, конто хулЪха много християнската в^Ьра. Д той каза: „Готовь съмъ да умра за хри-• стиянската Btpa“, и не прояви непослушание, но отиде да служи като рабъ на по-малкия си братъ, като му се покоряваше. Той" съ молитва, а философътъ съ слова надвиха (юдеитЪ) и ги посрамиха. Царьтъ и патриархътъ, като видЪха неговия до-бъръ подвигъ въ божия пжть, убеждаваха го да го р посветятъ въ архиепископъ на почетно мЪсто, гдето има нужда отъ такъвъ мжжъ, Но тъй като той не пожела, принудиха го и го поставиха игуменъ въ 1 монастира, който се нарича Полихронъ, чийто [при-ходъ] бЪ 24 спуди злато, а въ него имаше 70 мо-наси на брой.
V. Случи се въ тЬзи дни, че славянскиятъ князъ Ростиславъ и Светополкъ изпратиха изъ Мо
24
равия при царя Михаила, като му казаха тЪзи слова: „По божия милость ние сме здрави; при насъ дой-доха мнозина учители, християни изъ Италия, и изъ Гръцко, и изъ Н-Ьмско, и различно ни учатъ. Л ние, славянит-fe, сме прости люде и нЪмаме (човЪкъ), който би ни наставилъ въ истината и би ни казалъ смисъла [на Писанието]. Та (затова), добри господарю, изпрати такъвъ мжжъ, който да ни обясни цЪлата правда*. Тогава царь Михаилъ рече на философа Константина: „Чувашъ ли, философе, това слово? Никой другъ, освенъ тебе, не може да свърши това. Ето ти на много дарове и, като взе-мешъ своя братъ игумена Методия, иди 1 Защото вие сте солунци, а всички солунци говорятъ чисто славянски". Тогава тЪ не посмЪха да откажатъ ни Богу, ни кесарю, по думитЪ на светия апостолъ Петра, както каза: „Бойте се отъ Бога, почитайте кесаря'1. Но, като изслушаха великото (царско) слово, отдадоха се на молитва заедно и съ други, конто бЪха съ сжщия духъ като т-Ьхъ. Тогава Богъ откри славянского писмо на философа. И той вед-нага, като устрой буквитЪ и състави беседа, пое пжтя къмъ Моравия, заедно съ Методия. Отново този начена покорно да се подчинява и да служи на философа и да се учи съ него. И като преми-наха три години, тЪ се завърнаха изъ Моравия, следъ като б’Ьха подготвили ученици.
VI. Като узна за тЬзи мжже, апостоликътъ Николай, съ желание да ги види, като ангели божии, прати за тЬхъ... Той благослови т-Ьхното учение, като положи славянского Евангелие на олтара на свети апостола Петра, а Пъкъ блажения Методий посвети въ свещенически санъ. А имаше мнозина други, конто негодуваха противъ славянскит’Ь книги, като казваха: „Не подобава на никой другъ народъ да има свои букви, освенъ на евреит"Ь, гърцитЪ и
1 Петр., И, 17.
25
латинитк, споредъ ПиЛатовия надписъ, който този написа на кръста Господень1". Апостоликътъ, като ги назова пилатяни и триезичници, ги прокле и за-повкда на единъ епископъ, който бк уязвенъ отъ сжщата болесть, да посвети отъ славянскигк уче-ници трима свещеника и двама четци.
VII. Следъ много дни философътъ, като тркб-ваше да се представи предъ (божия) сждъ, рече на Методия своя братъ: „Ето, брате, ние бкхме свър-зани въ общъ яремъ, една бразда ор'кхме, и азъ падамъ на нивата, като завършихъ моя день, а ти обичашъ много планината, но недей, заради плани-ната., оставя твоето учение, защото по-добре чрезъ него можешъ да бждешъ спасенъ*.
VIII. Коцелъ изпрати при апостолика съ молба да му изпроводи Методия, блажения нашъ учитель. И рече апостоликътъ: яНе само на тебе, но и на всичкитк он-Ьзи славянски страни го изпращамъ учитель отъ Бога и отъ светия апостолъ Петра, първия приемникъ и ключедържецъ на царството небесно*. И го изпрати, като написа това послание: „Мдрианъ епископъ и рабъ божи до Ростислава и Светополка и Коцеля. Слава въ висинит-k Богу и миръ на земята, между човкцит’к благоволение !2 За васъ чухме духовни нЪща, а сега силно жадуваме и се молимъ на вашето спасение. (Чухме) какъ Господь е въздигналъ вашитЪ сърдца, за да Го тър-сите, и ви е показалъ, че не само съ в-kpa, но и съ добри дкла тркбва да се служи Богу: защото вкра безъ дкла е мъртва, и гркшатъ онкзи, конто р . се мислятъ, че знаятъ Бога, а съ дклата си се от-ричатъ отъ Него. Но не само отъ този светителски престолъ поискахте учитель, но и отъ благовкрния царь Михаила. Той ви изпрати блажения философъ Константина и неговия братъ, докато ние не успкхме.
1 Лука, XXX11I, 38; Иоанъ, XIX, 20. ’ Лука, II, 14.
26
A те, като узнаха, че вашитЪ страни принадлежать на апостолския престолъ, не извършиха нищо про-тивъ църковния законъ, но дойдоха при насъ и до-несоха мощите на свети Климента. Ние ги приехме съ тройна радость и намислихме, следъ като изпи-таме, да изпратимъ Методия, нашия синъ, като го посветиме заедно съ ученицитк му, въ вашигЬ ’ страни, бидейки мжжъ съвършенъ по разумъ и пра-вов’Ьренъ, да ви поучи, както молихте, като обяснява на вашъ езикъ точно книгигЬ на ц-Ьлия църковенъ редъ, заедно съ светата меса, сиречь служба, и кръщението. Както начена философътъ Константинъ съ божията благодать и съ молитвите на свети Климента, така сжщо ако некой другъ може достойно и правоверно да обяснява, това да бжде свето и благословено отъ Бога и отъ насъ и отъ целата католическа и апостолска църква, та лесно да свикнете съ заповЪдитЪ божии. Спазвайте този единственъ обичай: при службата да се чете Апо-столътъ и Евангелието първомъ на латински, после на славянски, та да се изпълни словото на Писанието: Да възхвалятъ Господа всички народи1 и другаде: Всички говорятъ на различии езици за величието божие, както Светиятъ Духъ имъ е далъ да отговарятъ2. Ако некой отъ събраните при васъ учители, конто угаждатъ на слуха ви и ви от-клоняватъ отъ истината къмъ заблуди, начене съ това, че дръзне иначе да ви развращава, като по-рицава книгите на вашия езикъ, да бжде не само отлжченъ отъ църквата, но даденъ въ сждъ, до- J като не се поправи. Защото тези сж вълци, а не » овци, конто подобава да се познаятъ по техните пло- i
дове и да се пазимъ отъ техъ3. А вие, възлюбени '
чада, слушайте учението божие и не отхвърляйте църковните поуки, за да станете истински божии
1 Псалми, CXV1, 1.
3 Деяния на Дпост., П, 4, 11.
s Матей, VII, 15—16.
27
поклонници на нашия небесенъ Отецъ съ всички светии, аминъ“. Коцелъ го прие съ голема почить. И отново го изпрати при апостолика съ 20 почтени мжже, за да бжде посветенъ въ епископство въ Панония, на престола на свети Андроника, апостолъ-отъ ТО-тЪ [ученици], което и стана.
IX. Следъ това стариятъ врагъ, завистливъ на доброто и противникъ на истината, повдигна сърд-цето на врага на моравския краль и на всички епи-скопи срещу него, [които му казаха]: „Въ нашата область учишъ“. А той отговори : „Ако бихъ знайлъ, че е ваша, азъ бихъ се махналъ, но тя е на свети Петра. И наистина, ако вие, поради ревность и алчность, престжпвате старитЪ граници, въпрЬки законитЪ, като забравяте божието учение, пазете се, да не би, като искате да пробиете жел-Ьзна пла« нина съ костено теме, да излаете вашия мозъкъ“. T-fe му казаха : „Яростно като говоришь, зло ще те постигне“. Той отвърна: „Казвамъ истината предъ царя и не се срамувамъ, а вие направете съ мене снова, което желаете. Не съмъ по-добъръ отъ онЪзи^. които, като сж говорили правда, следъ много мж-чения сж напуснали този животъ". Като изприка-зваха много думи и не можаха да му отговорятъ, кральтъ, приведенъ, рече: „Не измжчвайте моя Методий, защото вече се е изпотилъ като при пещь“. Той рече: „Е, господарю, веднажъ хора срещнали единъ философъ изпотенъ и му казали: „Защо се потишъ?" Той отвърналъ: „Съ прости хора се пре-пирахъ*. Следъ това слово спорящитЪ се разоти~ доха, а него изпратиха въ Швабия, гдето го дър-жаха две и половина години.
X. Дойде весть до апостолика и той, като узна^ изпраги клетва до т’Ьхъ, щото всички кралски епи-скопи да не извършватъ меса, сиречь служба, до-като го държатъ [затворенъ]. И така, т-fe го пуснаха,. като казаха на Коцеля: „Ако ти го държишъ, не ще дочакашъ добро отъ насъ“. Но тЪ не избЪгнахе
28
сжда на свети Петра, защото четирма отъ тЪзи епископи умр-faxa. Случи се тогава, че моравцитЪ, като узнаха, че нЪмскитЬ свещеници, който жив’Кеха всрЪдъ тЪхъ, не имъ 6txa доброжелатели, но зло-умишляваха противъ тЪхъ, ги изгониха всички и из-пратиха при апостолика [, за да му кажатъ]: «Понеже и по-рано нашитЪ бащи сж приели кръщение отъ свети Петра, то дай ни Методия за архиепископъ и учитель*. Апостоликътъ веднага го изпрати, а князъ Светополкъ съ всички моравци го прие и му повари всички църкви и духовницигЬ въ всички градове. Отъ този день божието учение начена много да се разраства и свещеницитЪ да се умно-жаватъ по всички градове, а езичницитЬ да вЪр-ватъ въ истинския Богъ, като се отказваха отъ своит'Ь заблуждения. Толкова повече и мсравската .държава начена да се разширява по всички страни и да побеждава своитЪ врагове съ безпечность, както и сами (моравцитЪ) винаги разправятъ.
XIII. Т-Ьхната злоба не се задоволи само съ това, но тЪ казаха съ думит-fa: „Царьтъ е разгн'Ь-венъ срещу него и ако го хване, не ще го остави живъ*. Но милостивиятъ Богъ, като не желаеше да бжде похуленъ и за това неговиятъ рабъ, вложи въ сърдцето на царя, — защото царевото сърдце е винаги въ ржцетЪ божии1 — и този изпрати писмо до него: „Почтени отче, силно желая да те видя, затова направи това добро и дойди при насъ, за (
да те видимъ, докато си живъ, и да приемемъ 4
твоята молитва*. Той веднага замина за тамъ и | царьтъ го прие съ голЪма честь и радость, и, като похвали неговото учение, задържа отъ неговитЪ ученици единъ свещеникъ и единъ дяконъ, заедно съ книгитЬ. Той изпълни всички негови желания и
х Притчи, XXI, 1.
29
нищо не му отказ?. Като го възлюби и обдари богато, изпрати го отново славно къмъ неговия престолъ, както (стори това) сжщо и патриархътъ»
XV. Следъ това, като се отдалечи отъ вс-fe-какъвъ шумъ и възложи Богу грижата за себе си, постави, по-напредъ, отъ своит-fe ученици два све-щеника добри скорописци, преведе бързо всички книги, — точно всички, съ изключение на книгата на Макавеит-fe, — отъ гръцки езикъ на славянски. Това стори за шесть месеца, като начена отъ ме-сеца мартъ до двадесеть и шести» день на месеца октомврий. Като свърши, въздаде достойна въз-хвала и слава Богу, Който дава такава благодать и успЪхъ. И като издигна светит-fe тайни дарове, заедно съ своит-fe свещеници той почете паметьта на свети Димитрия. По-рано 6fe превелъ заедно съ (брата си) философа само псалтира и Евангелието съ Апостола и избрани църковни служби, а тогава преведе и номоканона, сиречь законното правило, и отеческит-fe книги.
XVI. Когато унгарскиятъ краль пристигна въ дунавскитЪ страни, пожела да го види. ВъпрЪки че нЪкои говорЪха и мисл-fexa, че не ще го пусне безъ мжчение, той [Методий] отиде при него. А той [кральтъ], както подобава на владетель, така и го прие почетно и славно съ радость. И, като говори съ него, както подобава. да се разговарятъ такива мжже, отпрати го съ обичь, ц-Ьлуна го и го обдари съ гол'Ьми дарове, като му каза: „Поменувай ме винаги, почтени отче, въ светит-fe твои молитви*.
XVII. Така, като отблъсна всички обвинения отъ всички страни и затвори многоречивит-fe уста, завърши (земния си) пжть, като запази вЪрата си и очакваше вЪнецъ на праведникъ1. И следъ като
1 Ср. II Тимот., IV, 7.
30
така угаждаше Богу и бЪ възлюбенъ [отъ Него], начена да се приближава времето да получи покой отъ страданията и награда за многото трудове. За-питаха го, като казаха: „Кого смЪташъ отъ своитЪ ученици, отче и почтени учителю, да ти бжде прием-никъ въ твоето учение?* Той имъ показа едного отъ по-известнитЬ свои ученици, назоваванъ Го-раздъ, като каза: „Този е единъ свободенъ мжжъ отъ вашата земя, добре начетенъ въ латинскитЪ «ниги (и) правовЪренъ: нека бжде [съ него] бо-жията воля и вашата любовь, както и моята“. Като се събраха на ЦвЪтница всички люде, той вл-Ьзе въ църквата, ако и немощенъ, помоли се за здра-вето на царя, княза, духовницитЪ и всички люде, « рече: „Пазете ме, чада, до третия день*. Така и стана. На разсъмване на третия день, прочее, рече: „Въ ТвоитЪ ржце, Господи, отдавамъ моята душа"1. Въ свещенически ржце той почина на б-ия день отъ месеца априлъ, трети индиктъ, презъ 6393 година отъ сътворението на цЪлия св-Ьтъ. НеговитЪ ученици го вложиха въ ковчегъ и му отдадоха по-добаваща почить и извършиха църковна служба на латински, гръцки и славянски и го положиха въ съборната църква. И той се присъедини къмъ своит-b отци, патриарси, пророци, апостоли, учители и мжченици. ЛюдетЪ, като се събраха въ безчи-слено множество, го съпровождаха съ свЪщи, — оплаквайки добрия учитель и пастиръ — мжже и жени, малки и гол’Ьми, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, странници и туземци, не-джгави и здрави,—защото „той 6Ъ вскчески всичко за всички, за да спаси всички*1 2.
Ти, света и честна главо, прозри свише съ своит'Ь молитви къмъ насъ, които те възжелаваме. Избави ни отъ всЪкаква напасть (насъ), твоитЪ уче-
1 Лука, ХХ1П, 46.
2 1 Корин., IX, 22.
31
ници, като разпространявашъ твоею учение и про-гонвашъ ереситЪ, та, следъ като живЪемъ тукъ достойно споредъ нашею призвание, да застанемъ съ тебе ние, твоею стадо, отъ дЪсната страна на Христа, нашия Богъ, като приемемъ вЪченъ жи-вотъ отъ Него., Нему слава и честь на вЪки вЪ-ковъ, аминъ.
V. ПОХВАЛА ЗА СВ. КИРИЛА
III. €реси ко кьстлвшн прн Теоонл-ь hkohobop'ijh, MHO ГД л” Htw IlfltKIJCTK ИКОННАЯ' СВАТЫНН ГОНИМА и рлэор&емх, а НО YTOM1. При БЛАГОВИр'Н'ЬМЪ же 1|хрн LIhxahah npieo-в-крннн ськоръ сьтвор'ше поустншж его на еретнгы ты, и вса элояж н,хь попади доухокнокь сидни. ; деже КО АЧ>6 слышлА'ие каков» доул» о кожествмгкмъ окрлзг, то гако КрЫААТТ. ИрКЛАТАА'.Пе ВСЯ СТРАНЫ, МСНАМН ПРИТТАМИ СОБЛАЗНЫ вся рАзлр-ыж; н НАоут.мя прАвовсрню Павла остан'кы на-пльиздше.
Паметь и похвала на преблажения нашъ отецъ и наставникъ на славянский народъ Кирила философа и свети Методия учителя.
Благослови, отче!
1. Ею, възсия за насъ, христолюбци, свЪтозар-ната паметь на преблажения нашъ отецъ Кирила, новия апостолъ и учитель на всички страни, който съ благовЪрство и красота възсия на земята като слънце, просвЪтявайки цЪлата вселена съ лжчитЪ на трисжщественото божество. Божията Премудрость си създаде храмъ въ иеговою сърдце, и на неговия езикъ почиваше, като на херувими, Све-тиятъ Духъ, винаги раздЪляйки даровегЬ съраз-мЪрно съ вЪрата, както рече апостолъ Павелъ1: „Всякому отъ насъ ще се даде благодать споредъ Христовою дарование". .Който ме обича, рече Го
1 Ефес., VI, 7.
32
сподь, то и Нзъ ще го възлюбя, и Самъ ще му се явя, и ще си създамъ обитель въ него, и той ще ми бжде синъ, и Лзъ ще му бжда отецъ"1.
И. Като търсЪше това отечество преблаже-ниятъ този отецъ и нашъ учитель остави ц-Ьлатв красота на този животъ, домъ и богатство, баща и майка, братя и сестри. Отъ младини 6Ъ живЪлъ въ чистотата като ангелъ, отклонявайки се и отбЪг-вайки отъ житейскит’Ь сласти, прекарвайки винаги въ псалмопЪния и пЪсни и духовни поучения, устременъ въ единъ пжть, чрезъ който да възлЪзе на не-бесата. Затова и се излЪ въ неговата уста бла-годатьта божия, както рече премждриятъ Соломоны яВъ устнитЪ на премждрия лежи чувството, на езика (си) той носи закона и милостьта”2; съ т-Ьхъ свърза злохулнитЪ уста на еретицит-fe. i
Ш. Яви се ересь при Теофила иконобореца и | презъ много години светинит-fe иконни б-fexa пре- \ следвани и унищожавани, а не почитани. При бла-говЪрния пъкъ царь Михаила правов-ЬрнигЬ, като събраха съборъ, отпуснаха го срещу еретицитЪ и той изгори цФлата имъ злина съ (своята) духовна сила. Когато чуваше нЪкжде нЪкаква хула за божественна образъ, то като крилатъ прелиташе всички страни, съ ясни притчи всички съблазни премахваше и, учейки на православие, останкитЪ на Павла изпълваше.
IV. Прелитайки като орелъ на всички страни, отъ изтокъ до западъ и оть северъ и югъ, при хазари и сарацини, участвуваше въ събори за све-тата в-fepa, сияеше като слънце съ трисвЪтлитЪ ) зари и разрушаваше всЪко тЪхно бледословие. Като разруши безбожната измама въ фулския народъ, [тамъ] възсия трибезначалната свЪтлина. Поради ми-лостьта и чов-Ьколюбието на Господа нашъ Исуса. Христа, той се яви като пастиръ и учитель на сла-
1 Ср- Иоанъ, XIV, 21, 23-
9 Ср. Притчи Соломон., X, 11, 13, 31, 32.
33
вянския народъ, който живЪеше въ неразумие и грЪховенъ мракъ. И запуши устата на вълцигЬ три-езични еретици, като проясни пророчески гжгнивъ езикъ и съ писмена насочи всички въ пжтя на спа-сението. Въ Римъ благоволи Господь Богъ да по-чива пречестното негово Т’Ьло.
V. Он-Ьзи, които пресм-Ьтнатъ неговия трудъ и странствуванията му, нЪма кому (другиму) да отда-датъ подобии похвали. ВъпрЪки че по-късно се яви, всички надмина. Както и денницата, като възхожда по-късно, съ своята светлина озарява цЪлия звез-денъ ликъ, съ слънчеви зари проявява св-Ьтлина, така и този преблаженъ отецъ и учитель на нашия народъ, като сияете повече отъ слънце съ троич-нит-fa зари, просвети безчисленъ народъ, който ле-жеше въ тъмата на неведението. Кое мЪсто остана неизвестно, та не го освЪти съ своитЪ стжпки? Кое ли изкуство остана неизвестно за блажената негова душа? Като изложи разумно съкровенитЪ тайни на всички народи въ явни словеса, обясни [ги} на едни съ писмена, на други съ учение. Изл^Ь се бо-жията благодать въ неговит-fe устни и за това го благослови Богъ навЪки.
VI. И така, коя уста ще изповЪда сладостьта на неговото учение ? Кой ли езикъ ще може да изрече подвизитЪ и трудоветЪ и добротата на неговия животъ? Господь яви тази уста по-свЪтла отъ св-Ьтлината, просв-Ьщаваща помраченитЪ отъ грЪховната измама. Неговиятъ езикъ произнасяше сладостни и жизнени слова. Т^Ьзи пречестни устни процъвт-faxa въ премждрость. НеговитЪ пречестни пръсти положиха гласови уреди на духа и украсиха златозарни писмена. Отъ тЪзи богогласни устни се напоиха он^зи, които жадуваха за разума божий • отъ т’Ьхъ се насладиха мнозина съ жизнена храна. И така, обогати Богъ съ богоразумение много народи, а повече съ боготканъ вЪнецъ ув^Ьича много-племенния славянски народъ: за него 6t изпратенъ
3
34
този апостолъ. Отъ тази уста изтече изворъ на жиз-пени слова, като напояваше изсъхналата наша сухота, и чрезъ нея се свърза многохулниятъ еретически езикъ. Тази честна уста се яви като единъ отъ серафимит’Ь, прославящъ Бога, и чрезъ нея познахме трисъставното божество, съдържащо се въ единно сжщество, по свойства и име разделяемо, равнопрославяемо и съприсносжщно — Отца и Сина и Светия Духъ.
VII. И така, ублажавамъ твоитЪ устни, о пре-блажени отче Кириле: чрезъ т-Ьхъ на мойте устни духовна сладость се източи. Ублажавамъ многоглас-ния твой езикъ, чрезъ който зарята на трибезна-чалното божество, като възсия за моя народъ, прогони грЪховния мракъ. Ублажавамъ многопресвет-лото твое лице, озарено отъ Светия Духъ, чрезъ което богоразумната светлина възсия за моето лице и биде изкоренена многобожната измама. Ублажавамъ златозарните твои очи, чрезъ които неразумната слепота биде премахната отъ мойте очи и светли-ната на богоразумението възсия. Ублажавамъ анге-лозрачните твои зеници, озарени отъ божествена слава, които, като прогониха сърдечната ми слепота, съ боговдъхновени слова ме просветиха. Ублажавамъ пречестните твои ржце, чрезъ които слезе на моя народъ богоразуменъ дъждъ, който напои съ боготочна роса изгорелите отъ греховна сухота наши сърдца. Ублажавамъ богодвижните твои пръсти, чрезъ които се написа за моя народъ сво-бодата отъ греховното иго. Ублажавамъ златозар-ната твоя утроба, отъ която изтече за моя народъ жизнена вода, слизаща свише съ твоите молитви. Ублажавамъ златозарните твои нозе, чрезъ които обходи, като слънце, целата вселена, проповедвайки боговдъхновено учение. Ублажавамъ златозарните твои стжпки, чрезъ които насочи въ правил пжть заблудените наши стжпки. Ублажавамъ пресветата твоя душа, чрезъ която изцели греховните струпи
35
на моята душа и съ духовни слова всади разумъ въ нашит-fe сърдца. Ублажавамъ твоитЪ богодвижни пръсти, чрезъ конто се написа скритата отъ мнозина божия премждрость, откриващи богоразумни тайни. Ублажавамъ пречестната твоя църква, въ която лежи многоразумниятъ богоглаголивъ твой гласовъ уредъ.
VIII. Блаженъ тоя градъ, който е приелъ третий изпълнитель на божието усмотрение. Този бла-жениятъ се яви, за да изпълни недовършеното отъ тЬзи две върховни свЪтила. И така, повели му Господь Богъ да се упокой пречестно съ тЪхъ. Почина въ миръ въ Господа въ годината отъ създа-нието на ц-Ьлия свЪтъ [6377], месецъ февруарий въ 14 день, и приложи се съ живота и в-Ьрата си къмъ всички свети отци, следъ като завърши всички чи-нове и трудове въ себе си. И 6Ъ съ ангелигЬ като енгелъ и съ апостолит-fa — апостолъ и съ проро-цит-fe — пророкъ, съ всички светии съобщникъ въ славата божия. Съ тЪхъ моли се, преподобии учителю, за насъ, конто славимъ твоето преславно успение, въ слава на пресветата Троица, Отца и Сина и Пресветия Духъ, сега и всегда и въ вЪки, аминъ.
Vl-СЪЧИНЕНИЯ НА ЕПИСКОПЪ КОНСТАНТИНА Прогласъ на евангелието
Проглтсъ свлтмего кклпгелип : Нко upopoqu прорекли ежтъ ирткде Христос грАдетъ азъ1кы съпьрлгн, Свътъ ВО ICCTT. кьссмоу Mlipoif CCUOIf. PiuiA во они: слюни ирозьратъ, Глоусин оуслышдтъ слово коукъвио Богл иозндтн, око ко достоитъ.
Тсмьже оуслишнте, Словснс всей, Длръ ко естъ отъ Коп сь длмъ, Длръ Кожин дсснъпа тдети гестъ, ДлрЪ доушдмъ, ННКОЛ11ЖС ТКЛ11А, Доушлиъ тхмъ, ИЖС и прннмжтъ.
Прогласъ на светото Евангелие: Както пророцитЪ по-рано сж прорекли, Христосъ иде да събере народит-fa, Защото е свЪтлина на цЪлия тоя св'Ьтъ. A rte казаха: сл"КпитЪ ще прогледатъ, ГлухитЪ ще чуятъ буквеното слово, Бога да познаятъ, както подобава. И така, чуйте всички славяни, Защото отъ Бога този даръ е даденъ, Даръ божий е за д-Ксната часть, Даръ божий за душит-fe, който никога не тл’Ье, За тЬзи души, конто го приематъ. Матей, Марко, Лука и Иоанъ Учатъ цЪлия св-Ьтъ, като казватъ: Вие, конто желаете красота на душитЪ, Вижте, обичайте и радвайте се, Вие пъкъ, конто [желаете] да отхвърлите безбров грЪхове
И да отблъснете тл"Ьнието на този св'Ьтъ, Та така да намерите животъ въ рая
37
И да избегнете горящия огънь. Слушайте сега съ цЪлъ умъ, Слушайте, цЪлъ славянски народе, Слушайте, защото слово отъ Бога дойде, Слово, което храни човЪшкигЬ души, Слово, което крепи сърдцата и умоветЪ, Слово, което подготвя да се познае Богъ. Както безъ светлина не ще има радость За окото, което вижда цЪлото божие творение, Но всичко не е ни хубаво, ни видимо, Така и веЬка душа безъ букви, Която не вижда добре божия законъ, Писания, духовния законъ, Закона, който открива божия рай.
Кой слухъ, като не е чулъ гръмотевичния тътнежъ Може да се бои отъ Бога?
А пъкъ ноздритЪ, конто не- миришатъ цвЪта, Какъ ще разбератъ божието чудо?
Устата, която не чувствува сладостьта, Като камъкъ прави чов%ка.
А повече отъ това.безкнижната душа Мрътва изглежда у хората.
И като проумяваме всичко това, ние, братя, Даваме ви подходенъ съветъ, Който ще отлжчи всички хора Отъ скотския животъ и похотьта, Та да не би вие, като имате умъ непросвЪтенъ И като слушате слово на чужди езикъ, Да [го] чувате като гласъ на меденъ звънецъ. Защото ето свети Павелъ, учейки, рече: „Когато въздавамъ своята молитва предъ Бога Предпочитамъ да изрека петь слова, Та и всички братя да ги разбератъ, Отколкото безброй неразбрани слова*1.
Кой чов-Ькъ не разбира ?
Кой не ще приложи мждрата притча,
1 I Корин. XIV, 19.
38
Която ни известява правитЬ думи ? Защото, както тлЪние очаква плътьта, Разтл’Ьващо всичко, разгниващо повече отъ торь, Когато н-Ьма своя храна, Така всЪка душа отпада отъ живота, Като н-Ьма животъ божий, Когато словата божии не слуша, Още и друга притча много мждра Да кажемъ: чов-ЬцитЪ, които се обичатъ, Искатъ да растатъ съ божи растежъ.
Кой не знае тази права efapa, Която е като семе, що лада на нивата1; Сжшо така [тя, като пада] на сърдцата човЪшки, Се нуждае отъ божия дъждъ на буквитЬ, За да израстне повече плодътъ божий.
Кой може да каже всичкигЬ притчи, Които изобличаватъ народитЪ безъ книги И не говорящи смислена речь ?
Нито, дори ако знае всички езици, Може да изкаже тЪхната немощь. Обаче, нека прибавя своя притча, Като кажа много умъ въ малка речь: Голи сж всички народи безъ книги, Немощни да се борятъ безъ оржжие Съ противника на нашит-fa души, Готови сж за плена на в-ЬчнигЬ мжки. Вие, народи, които не обичате врага [дявола], В миелите да се борите силно съ него, Отворете прилежно дверит-fa на ума, Като приемете сега здраво оржжие, Което коватъ книгитЬ Господни, Смазвашо силно главата на враждата. Който приеме мждростыа на тия писмена, Христосъ въ него говори И крепи всегда вашит-fa души, (Той) И апостолит-fa съ всички пророци. Които говорятъ словата на т-Ьзи, Такива люде ще убиятъ врага,
1 Ср. Матей, ХП1, 24 сл.
39
Като принесатъ славна победа Богу, ИзбЪгвайки гнилого тл-Ьене на плътьта, На плътьта, чийто животъ е като сънь, Не падащи, но крепко стоящи, Като храбри се явяватъ Богу, Застанали отъ дЪсно на божия престолъ, Когато съ огънь сжди народигЬ, Радвайки се съ ангелитЪ навЪки, ВЪчно славейки милостивия Богъ, Всегда пЪсни отъ Писанията П'Ьящи Богу, Който обича чов-ЬцитЪ, Както Нему подобава всЪка слава, Честь и хвала божия винаги Съ Отца и Светия Духъ
Въ всички в-Ькове отъ всЪка тварь.
Аминъ.
VII. АЗБУЧНА МОЛИТВА
Азъ словомь синь молвь сл Богоу: Боже кьсеа твдрн н зиждителю КНДНМЫНМЪ И НСВНДНМЫНМЪ !
Господа Доу,\д поели жикж:|1Л1ёго, Да въдъхнетъ въ сръдь<|с мн слово, бже г.ждетъ на оуспъдъ вьс«мъ Жнв^фннмъ въ злповъдьхъ ти: 8®ло во гестъ СВЪТНЛЬННКЪ жизни Злконъ твои, свить стьзлмъ семоу, Нжс Нфетъ гевангельскл слова II проситъ сл дары твои прнмтн, Летитъ НЫНЕ И СЛОВЕНЬСКО ПАСМА Къ крьфению, ОБрЛТНША СА ВЬСН Людые твои нары|1н са дотдфе: Милость твои, Боже, прослтъ вило.
Азъ съ товв слово се моля Богу: Боже на всЪка тварь и създателю на Видимит-b и невидимитЪ [нЪща] I
40
Господа живия духъ изпрати, Да вдъхне въ сърдцето ми слово, което ще Е за благо на всички, които ЖивЪятъ въ Твоит-fe заповЪди. Защото е силенъ свЪтилникъ на живота Законътъ Твой, светлина въ пжтекигЬ на този, който Иска евангелскигЬ слова И се моли да получи Твоит-fe дарове. Къмъ кръщение и славянского племе Лети сега. Обърнаха се всички, които желаятъ Люде Твои да се нарекатъ;
Милостьта Твоя, Боже, молятъ усърдно. Но сега дай ми обилно слово, Отче, Сине и Пресвети Душе, на мене, който Прося помощь отъ Тебе.
РжцегЬ свои издигамъ винаги нагоре Сила да по луча и мждрость у Тебе, защото Ти давашъ на достойнигЬ сила, ЦЪлишъ всЬко сжщество. Отъ Фараонска ме злоба избави, Херувимска мисъль и умъ ми дай, О, честна пресвета Троице, Печальта ми въ радость превърни, Мждро да начена да описвамъ Чудесата Ти много предивни, на Шестокрилит’Ь силата като приема. Вървя сега по дирята на Учителя, Като следвамъ Неговото име и дЪло. Явно ще сторя евангелското слово, Хвала въздавайки на Троицата въ божеството, Която възп-Ьва всЬка възрасть, Младъ и старъ, съ своя разумъ, Новъ народъ хвала въздавайки винаги На Отца, Сина и Светия Духъ, Комуто подобава честь й власть и слава Отъ всЪка тварь и дихание, Въ всички вЪкове и навЪки. Аминъ.
41
Азбучна молитва
(Поетиченъ преводъ)
Азъ се Богу моля съ тия думи: Боже, св-ктотворче, що създаде Видимъ свЪтъ и дивенъ свЪтъ невидимъ! Господь-Духъ прати ми ти въ сърдцето Да ме лъхне съ пламенного Слово — Ето, въ прави пжть да тръгнатъ всички Живи въ Твойта заповедь пречиста! Знамъ, законътъ Твой е живъ свЪтилникъ И въ пжтеки св-Ьтлина нетлЪнна Къмъ евангелския даръ възжажданъ. Литна днесъ и славянского племе Милостьта на кръста Твой да търси... Но на мене, който моли помощь, Отче, Сине и пресвети Душе, — Просещъ — Твойто мощно Слово дай ми, Ржце вдигамъ да получа мждрость, Сила, що обидна отъ небето Ти дарявашъ на вси твари живи.
Упази ме Ти отъ горда злоба Фараонска, изцЪли ме, дай ми Херувимска сила шестокрила, Царю на царет-fa I Да опиша Чудесата Твои вдъхновено, Шествувайки пакъ по пжтя славенъ, Що учителитЪ двама, вЪчно Юнни, начертаха ... Да направя Явно Твойто Слово за народа! На светата Троица прослава: ВсЬка възрасть ней хвала въздава1 И народътъ мой Отца и Сина И Светия Духъ възвеличава — Днесъ, вовъкъ в^ковъ и до амина I'
Ем. п. Димитровъ
VIII. ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМЪ ПОУЧИТЕЛНОТО ЕВАНГЕЛИЕ
Сего рлдн и дзъ, о^млленын Константина, оуткръгсденъ бъ!въ на се твоими прошьпин, врлте Плоуме, и сими по-вслиньмн peveiiTjHUH прежде, къ тко!емоу съмиренню нрт-клонндъ са. Гъсд же, ерлтшл ион, оты|Н и синокс, до-ТАфбН IIOOIfYITH CA, не злзврнте МН 0 семь ДрТ>ЗД№1|Юу, иъ ирнтАжете нлсллдитн сА, готова слоила ваша нмжцп. . .
Добре е, братя, всЪкога отъ Бога да се на-чева и до Бога да се свършва, както е казалъ Григорий Богословъ, и въ закона Господенъ да се поучаваме деня и нощя, както е казалъ про-рокътъ1, и да раздаваме словата Господни на ду-шит-fe, които ги дирятъ, [споредъ казаното]: „Не скрихъ Твоята милость и Твоята истина отъ го-лЪмо сборище"1 2, и другаде: „Ще възвестя Твоето име на моигЬ братя и всрЪдъ църква ще Те въз-хваля"3. Поради това и азъ, смирений Константинъ, бидейки утвърденъ въ това отъ твоитЪ молби, брате Науме, и тЬзи преждеречени повели, пре-клонихъ се предъ твоето смирение. А вие всички, братя мои, отци и синове, които желаете да се поучите, не ми предиряйте, че съмъ дръзналъ да се заема съ това, но се постарайте да се насладите, като се приготвите да слушате. Не е мое това следъ Оногова, Който е далъ и на безплод-нитЪ много плодове и на безгласнит'Ь да говорятъ но и това е явно отъ Него, защото намирамъ, че и ослицата на Валаама4 нЪкога е проговорила съ чо-вЪшки гласъ и сухъ камъкъ е източилъ вода на жадни люде5. — Възвеличиха се дЪлата Господни
1 Ис. Навинъ, 1. 8; Пеан " >
1 Псалми, XXXIX, 11.
* Псалми, XXI, 23.
4 Числа, XXII, 28—30.
* Ср. Изходъ, XVII, 2-6.
43
въ всичко. И така, и азъ, унижениятъ, като бЪхъ убеденъ, както казахъ, да преведа изложение™ на светото Евангелие отъ гръцки езикъ на славянски,, убояхъ се и бЪхъ обзетъ отъ трепетъ, като видЪхъ слова надъ моето разбиране и сила. Но пакъ, като се бояхъ отъ бждещата смърть за непослушание, наченахъ само уставнитЪ недЪлни Евангелия, би-дейки немощенъ да напиша всичкигЬ. Моля всички христолюбци да се молятъ за успЪхъ, да ме спо-доби общиятъ Богъ и Господь нашъ Исусъ Хри-стосъ докрай да изпълня обещанието, за слава на Отца и Сина и Светия Духъ. Аминъ.
IX. БЕСЕДА 42.
Бритью н оты|н н синокс! послашлнте оумьно: нс кь простоу КО ДОфСТЪ 1ЛН11ЖТН н дьньшннн прлздьннкъ, нъ гетеро гофвнне доудовьно двфстъ нлмъ поддтн — не т1ло нлннтАКфе, нт, доушж кеселАфе.. .
Братя и отци и синове 1 Послушайте умно, защото не просто тъй ще мине и днешниятъ праз-дникъ, но н'Ькакво духовно угощение ще ни даде, което не тЪлото нахранва, но душата весели. Да послушаме и да се учудимъ на милостьта и човЪ-колюбието божие, какъ обхожда, понасяйки тру-дове и желаейки нашето спасение. Защото заради насъ преклони небесата и сл^зе, понесе гладъ и жажда, за да спечели човЪшкия родъ и не само нашитЪ тЪла отъ неджзи освобождава. Както сега чухте, евангелистътъ Лука говори: „Когато Той отиваше въ н-Ькакво село, срещнаха Го десеть про-кажени мжже"1. Защото е милостивъ и човЪколю-бецъ този Господь нашъ Исусъ Христосъ, не оставя ни градове, ни села, конто молятъ да бждатъ осво-
1 Лука, XVII, 12—19.
44
^эодени отъ лютия неджгъ. А Той, понеже е мило-сгивъ, и, за да не се покаже противникъ на Мой-сеевия законъ, отпусна ги, като рече: „Покажете се на свещеницитЪ*1. Н тЪ бЪха деветь евреи и единъ самарянинъ. И като бЪха изцЪлени, отидоха, както имъ повели, да се покажатъ на свещеницигЬ. ! ДеветтЪ не проявиха желание да благодарятъ и ' не се завърнаха да Му въздадатъ слава като на Богъ; а само единъ, иноплеменникътъ, се завърна, 1 като Му въздаваше благодарность; защото по добри сж въ вЪрата езичницигЬ, отколкото жестокосър-дечнитЪ евреи, Поради това и Господь каза: „Нали десеть души бидоха очистени?* — като посрам-ваше 6e3cpaMHHTt еврейски лица, конто б^ха получили множество благодеяния отъ Бога и Отца, но б-fexa изпаднали въ неблагодарность.
Поради това, о приятели, нека се уподобимъ на този иноплеменникъ, защото прещедриятъ и премилостивиятъ нашъ Богъ освобождава не само нашитЪ тЪла, но и душитЪ, ако пристжпимъ къмъ Него съ благодарность. Защото сме Негови творения,, създадени за добри дЪла, не за лукавство, ни за зависть, но за извършване на добри дЪла. Защото кой е развързалъ нашия умъ и нашата уста е разгърналъ и нашия езикъ е уяснилъ, колкото да заговори на вашата любовь? Не е ли Онзи, Който дава премждрость на незлобивитЬ и чувство на юнощата? Да, да. Защото Той рече: „Каквото и да поискате съ вЪра, ще получите*1. Поради това, моля ви се, братя и бащи, бждете ми помощ-ници съ вашитЪ молитви къмъ Бога, да бжда достоенъ да изпълня вашего обещание и заедно да прославимъ пресветата Троица: Отца и Сина и Светия Духъ, единия премилостивъ Богъ, Комуто да бжде слава сега и винаги и навыки в'Ьковъ. Дминъ,
1 Матей, XXI, 22.
X. ИСТОРИКИИТЪ НА ЕП. КОНСТАНТИНА
Ннкъфоръ . №. А l№l|K №Г0 же О If К НИИ...................
ВЪ КЛЪГЛр*ДЪ. М*1|А НЮНА ВЪ №s~. СтЛВрдкЪ. М*1|А .в~. Мн-ДТНЛЪ ЗАТЬ юго л”. ЛИ4’. A |№|| Ь №. Львъ Арменннъ. ли’’’. э“. А М*1|Ь №. Мнханлъ дрвгын №. А l№l|K •№. Оеофнлъ. н с'нъ №ГО . К Г. Л |№||Л №. ОеодорА ЖЕНА юго съ синь Мнданлъмь. AS4' дТ. A 1.Г||Ь .а". Д~НН в”. МндАНЛЪ №ДННЬ аъ^.аГ. а м'||Ь .А. д№ъ. №*. Влснль №. as*. Львъ №нъ 1СГО. з“. AS4’. 1 ьсъдъ же as9 fii пропАтнд №ва до Льва ifpa нингшвижАго. ДЕВАТЬ СЪТЪ. нГ. А (5 ЛдАМА ДО НЛСТО1АЦ1ААГО ВЪ вГ НН-днктл. Сеть AS4' .№• Х~. s'. ' .
Историкии за Бога, съдържащи накратко го-динитЪ отъ Адама до пришествиего Христово и пакъ отъ Христа до сегашния 12-ти индиктъ.
Отъ Адама до потопа години 2262.
Отъ потопа до рождението на Аврама 1070.
Всички събрани години 3332.
Отъ рождението на Аврама до изхода на сино-вет-fe Израилеви отъ египетската земя има 505 години.
Всичко отъ Адама до изхода [на евреитЪ отъ египетската земя] 3837.
Следъ изхода на Моисея 40 години, конто [били прекарани] въ пустинята.
Исусъ [Навинъ] 27.
На сждиит-fa по редъ и мжчителитЪ, конто вла-д-fexa Иерусалимъ:
Хусарсадъ 8 години.
Готониилъ 40.
Егломъ 18.
Аотъ 80.
Иавинъ и Сисара 20.
Девора съ Варакъ 40.
Мадиамъ 7.
46
Гедеонъ 40.
Авиме[ле]хъ 3.
Тола 23.
Иаиръ 22.
Въ ржцетЪ пъкъ на синоветЪ аммунски и фили-стимски прекараха 18 години.
Иефтае 6.
Авеса Витлеемски 7.
Еаломъ Завулонитъ 10.
Авдонъ Фара[то]нитъ 8.
Въ ржцет-fa филистимски 40.
Сампсонъ 40.
Безвластие 20.
Илия 20.
Самуилъ 30.
Отъ изхода на синовет-fe Израилеви до Саула пър-вия царь Израилевъ 547 години. Събрани всичко отъ Адама сж 4384 години.
Саулъ 40.
Давидъ 40.
Соломонъ 40.
Ровоамъ 17.
Авия 3.
Асса 40.
Иосафатъ 25.
Иорамъ 8.
Охозия 1.
Готолия 7.
Иоасъ 40.
Амасия 29.
Озия 52.
Ио[а]тамъ 16.
Ахазъ 16.
До пленението самарийско има 15 царе, а години 385.
Езекия 29.
Манасия 55.
Амосъ 2.
Иосия 34.
47
Иохазъ 3.
Елиакимъ 11.
Иоакимъ 3.
Седекия И.
До пленението юдово 148 години.
На(в)уходоносоръ 25.
Мародахъ 12.
Валтасаръ 4.
Дазирий 17.
Киръ 32.
Камбисъ 8.
Магиминъ [?] 47.
Дарий 36.
Ксерксъ 20.
Артаванъ 7 месеца.
Артаксерксъ 40.
Ксерксъ 40.
Су(г)диянъ 42.
Дарий 19.
Ксерксъ 41.
Артаксерксъ 42.
Арсисъ 4.
Дарий 16.
До Александра [Велики] 301 година.
Всичко отъ Адама до Александра 5029.
Александъръ 12.
Птолемей Лагосъ 40.
Птолемей Филаделфъ 27.
Птолемей Евергетъ 24.
Птолемей Филопаторъ 32.
Птолемей Епифанъ 22.
Птолемей Филомиторъ 32.
Птолемей Евергетъ 29.
Птолемей Сотиръ 15.
Птолемей Александъръ 12.
Птолемей Филипъ [? Фусконъ ?] 8.
Птолемей Дионисий 31.
48
Клеопатра 22. Убива я Августъ въ тридесеть и седмата гоцина отъ своето царуване и следъ това царува 4 години. Всичко отъ Адама до въплощението на Христа има 5555 години. Следъ въплощението на Христа:
Августъ 15 години. )
Отъ Тиберий 18 години — до спасителнигЬ мжки
на Господа нашъ Исуса Христа. i
На християнитЪ е потр-Ьбно да знаятъ добре, j когато ги питатъ за еврейската пасха, да нами- |
ратъ днитЪ отъ слънчевия кржгъ точно, — което е потрЪбно християнитЪ да знаятъ и умЪятъ. На-мираме слънчевия кржгъ 23, а лунния — 10, въ спасителната мжка и еврейската пасха, въ сжбота, споредъ евангелиста1. Възкресението на Спасителя нашъ Исуса Христа Сина Божия е на 25 мартъ ме-сецъ, по църковното предание, което добре по-сочва по име сжщинската пасха. Следъ възкресението на Господа нашъ Исуса Христа: Тиберий 5 години.
Гай 3 години, а месена 4.
Клавдий 13, а месеца 8.
Неронъ 13, а месеца 8.
Весп[ас]иянъ 19, а месеца 11.
Титъ 12, а месеца 2.
Домитианъ 15, а месеца 5.
Нерва 4, а месеца 4.
Траянъ 19, а месеца б.
Адрианъ 23, а месеца 3.
Антонинъ 22, а месеца 3.
Маркъ 7 години.
Люкий [Луций] 9.
Комодъ 13.
Септимий 17.
Макринъ 1.
Антонинъ вторий 14.
1 Матей, XXVI, 2.
49
Александъръ 13.
Максиминъ 3.
Гордианъ 6.
Филипъ 7.
Декий [Деций] 4.
Галъ 2.
Валерианъ 12.
Клавдий 1.
Аврелианъ 5, а месеца б.
Пробъ б, а месеца 6.
Диоклитианъ 20.
Максимианъ 18.
Отъ Августа царя до Макси[ми]ана 30 царе, а години 343; събрани пъкъ отъ Адама до свети Константина [благо]вЪрния царь има 5843. Ца-рува [благо]в-Ьрниятъ царь Константинъ 33 години.
Константиновци 23.
Юлиянъ 2.
Ювианъ 1.
Валенти[ни]анъ 12.
Валентъ арианинъ [?] 13.
Теодосий Велики 17.
Аркадий 13.
Теодосий Малки 42.
Маркианъ б.
Лъвъ Велики 7.
Лъвъ Малки 1.
Зинонъ 17.
Анастасий 17.
Юсгинъ 9.
Юстинианъ 19.
Юстинъ втори 13.
Тиберий 4.
Маврикий 20.
Фока 8.
Ираклий 30.
Константинъ 1.
4
50
Константинъ втори 27.
Константинъ 17.
Юсти[ни]анъ 10.
Лъвъ 7.
Тиберий 7 и
Юстинианъ и синоветЪ му б. )
Варданъ 2.
Артемий 2.
Теодосий 1.
Лъвъ 24.
Константинъ и синътъ му 52.
Лъвъ и синътъ му 30.
Константинъ самъ 16.
Ирина, майка му, 5.
Никифоръ 8, а месеца 9. Него убиха .... българи-т-fc на 27 юний.
Ставракий 2 месеца.
Михаилъ, зеть му, 1 година, а месеца 9.
Лъвъ Арменецъ 7 години, а месеца 5.
Михаилъ втори 8, а месеца 9.
Теофилъ и синътъ му 12, а месеца 3. ।
Теодора, жена му, съсина [си] Михаила 14 години, а месеца 1, дни 2.
Михаилъ самъ 11 години, а месеца 1, дни 9.
Василий 20 години.
Лъвъ, синътъ му, 7 години.
Всички години отъ разпятието Христово до Лъва сегашния царь деветстотинъ и осемнадесеть, а отъ Адама до сегашния 12-ти индиктъ има 6406 години.
XL ИЗЪ ПОСЛАНИЕТО НА ПАТРИАРХЪ ФОТИЯ ДО КНЯЗЪ БОРИСА
фот’|л ндтрТлрдл Коньстлнтннд грддл Пшслдше зтнтелно й седин* соБортГ н а прдвослдкнон к®ре н какова подо-Бдет' бытн кнзю. IlpecK’ETA’KHUieua н окозрнтел'номз н кюэаюблснномз д№кномз ндшемз с*на Мнхднлз б Б~гл КН~ЗЮ БЮЛГДрЬСКОМЗ рддюкдтнсА г сгГсе.
47. Нжс кнлзен нрдкъ здкйнъ кыкдеть сзфниь пюд ракою. дфе утю з"е6 множество съгр-Ешнт, ид кн"эа внна въсылдет, колнко мнншн севе доврод-ьтелн прнхе-ЖАТН, Н ДОАЖСНЪ БЫТН прнсню Й ДОБрЫХ вд-ьтн. . . '
6. И j тъй/ първиятъ (и) вселенски свети съ-боръ се събралъ въ Никея въ Витиния, събрание отъ триста и осемнадесеть божествени архиереи, които се наеха да се произнесатъ за истината. Първен-ствуващи между тЪхъ бЪха: Александъръ, комуто се б-fa паднало да управлява цариградскйя архиерейски престолъ, мжжъ съ дълбоки старини, укра-сенъ съ подобна мждрость и съ св^тлия си животъ и преподобието на разума и точностьта на вЪрата, чрезъ която си б£ придобилъ гол’Ьмо дръзновение предъ Бога. Така сжщо и Силвестъръ и Юлий, знаменити и преславни предстоятели на Римската църква. Отъ тЪхъ нито единъ не дошелъ, но въ времето на своето архиерейство изпратили на об-щото събрание да бждатъ представлявани, всЬки за себе си, Витона и Викентия, човЪци почитащи добродетельта и въздигнати въ презвитерски санъ. Къмъ тёхъ се подреждаше и кордувскиятъ епископъ, който въ времето на елинскит'Ь гонения доказа, че името му е истинско: защото той се назоваваше Осиосъ, сиречь преподобенъ, и запази своетр из-пов^дание неосквернено отъ идолослужение. Отъ Александрия дойде самиятъ Александъръ, който се украсяваше съ свещени подвизи; той вод’Ьше и своя съподвижникъ Атанасия, който тогава бЪ удо-
52
стоенъ съ дяконски чинъ, а не следъ много стана и наследникъ на архиерейския престолъ. Дойде сж-що така и славниятъ Евстатий, украса на антиохий-ската църква, който блестЪше съ чистота въ в-Ьра-та, а съ мждростьта на словата и мислит-fe си вдъх-, ваше удивление. Съ тЪхъ и иерусалимскиятъ Ма-> карий, обогатенъ съ разновидни добродетели, и мнозина други, блестящи съ своитЪ апостолски дарования и мжченически страдания,, между конто! Пафнутий и Спиридонъ, Яковъ и Максимъ бидоха признати за добри и чудни първостоятели на доброте и чудно събрание. Надъ всички тЪхъ св-ЬтЬ-ше великиятъ и дивенъ Константинъ, който обла-даваше властьта въ гръцката [сиречь, ромейската] държава и който събра събора и му даваше още по-голЪмъ бл'Ьсъкъ съ приежтетвието си.
27. Съграждай храмове въ името божие и на Неговит-h светии споредъ църковнит’Ь постановления и приучвай хората да се събиратъ въ гЬхъ, та . като умоляватъ общо Бога и общо Му принасятъ I славословие, още повече да се стремятъ къмъ общо единомислие и да постигатъ общо спасение и полза,
28. ЖертвитЪ на свещената наша служба се възлагатъ на свещеницит1з, на конто като служишь усърдно и правишъ приношения, ще получишь много благодеяния и благодать. Но можешь и ти, ако желаешь, да принесешь Богу прекрасна жертва, г като му посветишь чистъ животъ съ обичь и права мисъль.
40. Колкото нЪкой превъзходствува по власть, толкова е длъженъ да първенствува и съ добродетель. Л като върши противното, едновременно извършва три най-лоши нЪща: погубва себе си; призовава къмъ зло он^Ьзи, конто гледатъ, и прави да хулятъ Бога за това, че на такъвъ чов'Ькъ е далъ такава власть. Затова всЬки чов’Ькъ трЪбва
53
да бЪга отъ злото, а най-много он-Ьзи, конто иматъ власть.
41. Началствувай, прочее, надъ подвластнитЪ, не като се надЪвашъ на мжчителството, но на бла-горазположението на управляванитЬ. Защото благо-разположението е по-здрава основа на властьта и нейно утвърждение, отколкото страхътъ, а то се до-бива чрезъ добродетели и чрезъ трудове и грижи за поданицитЪ. Така и ти самъ наистина царски и приятно ще прежив-Ьешъ, а и за тЪхъ ще запазишъ държавата свободна отъ злоумишления и безсми-слени напасти, като оставишъ за себе си в’Ьчна слава въ всички времена.
42. Похвалявай и приемай най-строгитЪ закони и съ огледъ на тЪхъ управлявай своя животъ. Но на поданицитЪ не по тЪхнитЪ присжди налагай строги наказания, но повече ги наставяй въ човЪко-любивит"Ь. Така ще се представи, че ти си страшенъ за престжпницит-fe съ тЪзи нЪща, въ конто себе си изправяшъ, и недосаденъ на поданицитЪ.
43. ТрЪбва да се началствува властно, не съ желанието да се наказва, но съ това да се пока-звашъ готовъ да наказвашъ. А това се постига съ твърдъ нравъ и честностьта на собственитЪ нрави и прилежанието; наказанията сж свойствени по-скоро на гнЪвливи хора, отколкото на мждри: тЪзи, като не ум%ятъ да началствуватъ благоразумно, лесно се обръщатъ къмъ наказанията. И това, прочее, може да стори и най-голЪмиятъ тиранинъ, а онова само истинскиятъ властникъ, ако доброде-тельта на единъ князъ се състои въ това не да унищо^ава, а да умножава и да подобрява подвла-стнигЬ.
44. НЪкои сж казали, че добрбдетельта на единъ князъ се състои въ това, да направи единъ градъ отъ малъкъ въ гол’Ьмъ, но азъ по-скоро бихъ казалъ, че е по-голЪмо достоинство да го превърне отъ развеленъ въ по-добъръ. За първото много
54
често е виновно стечението на обстоятелствата, а другого може да стори само онзи, който управлява отлично. Като съревнувашъ на такъвъ началникъ, съ твоитЪ дЬла можешь да направишь подвласт-нитЪ си по-добродет^лни.
45. Както една гнила стена загрозява единъ градъ, ако и да има вжтре великолепии кжщи и добъръ въздухъ и изобилии стоки, така и онЪзи зли лица, конто сж около княза, опетняватъ него-вИя нравъ. Защото онЬзи, конто сж изпитали тЬх-ното лукавство, сметать, че и охраняваниятъ отъ тЬхъ е подобенъ тЬмъ.
46. Не възхвалявай ничие законопрестжпление, ако и да изглежда, че той чрезъ него благоденст-вува. Защото така беззаконника повече къмъ зло ще подтикнешъ и себе си ще изобличишь, че търсишъ време да извършишъ подобно деяние. Защото онзи, който насърдчава и почита преждевременно съ похвалит-b си тЬзилоши дЬла, какво нЪма да стори, когато му се падне удобно време ?
47. Поведението на князегЬ е законъ за под-властнитЬ. Лко, прочее, множеството, като съгрЪши нЬщо, приписва вината на княза, то колко, мислишъ, тр-Ьбва да прилежавашъ въ добродетельта и си длъженъ постоянно да бдишъ за добригЬ дЪла ?
54. СмЬтай за най-добъръ сждия оногова, който съ скоростьта на помислитЬ долавя естеството на правдата и, като я долови, я прилага съ правота и бързо съдействува на онеправданитЬ, бавно наказва съгрЬшилитЪ, стой по-горе надъ златото, не по-малъкъ е отъ могжществото и, като сдържа гнЪва си, не се подава на състрадание и знае, когато сжди, правдата като единствено родство, дружба и слава, и неправдата като единствено отчуждение, вражда и безсйлие.
55
55. Не променяй лесно и безъ явна причина нищо отъ разположението си къмъ единоплеменни-цитЪ ти. Защото, ако и да има скрити отъ т-Ьхъ причини, които оправдаватъ пром%ната къмъ тЪхъ, онЪзи, които не ги съзиратъ, не тЬзи [причини] ще обвинятъ за твоята промена къмъ тЪхъ, но ще оклеветятъ твоята слабость и лекомислие.
56. Не толкова мжжеството въ брань украсява и спасява княза, колкото неговото благоразположение и човЪколюбие къмъ единоплеменницитЪ. Защото мнозина, които сж победили врагове, сж погинали отъ CBOHft поради жестокостьта си, и мнозина, които сж се намирали въ опасность да „бждатъ убити отъ враговетё, сж били спасявани отъ едино-племенницит-fa си, които сж предпочели спасението на княза предъ самия свой животъ.
57. За началници подобава да се поставятъ такива лица, които сж обогатени съ всЬкакви добродетели, или пъкъ всячески най-справедливи, защото законопрестжпленията на началницитЪ предиз-викватъ ненавистьта и гнева на множеството спрямо тогова, който ги е поставилъ.
62. ВзаимнитЪ разпри на началствуванитЪ обръщай противъ враговетё и ги превръщай въ подвиги за отечеството. На тиранитЪ е свойствено да скарватъ множествата, защото въ общия развратъ и разделение тиранията намира сила. Князътъ и царьтъ, напротивъ, се стараятъ подвластнитЬ имъ да живЪятъ въ миръ и единомислие. Защото въ спасението на управляванитЪ е основата на тЬхната власть.
63. Както подобава князътъ да бжде страшенъ за ония, които вършатъ неправда, така сжщо трЪбва да бжде стража и утвърждение за ония, които не вършатъ никаква неправда, но живЪятъ споредъ законигЬ.
56
64. Три нЪща сж важни за хората: наказание, укоръ, похвала и, ако щешъ, благодеяние. Но за това (наказанието) сж достойни враговет-fe; укоръ за-служаватъ онЪзи граждани, конто сж направили малки грЪшки, а похвала и благодеяние онЪзи, конто се отличаватъ съ подвизи. Ако нЬкой прояви дързость или подражава [дЪла], свойствени на вра-говетЪ, то той ще си навлЪче наказанието, което имъ подобава. А който прилага нЪщо вра-жеско и промЪня установения редъ, той е врагъ на държавата, повече отколкото самит-fe неприятели. Защото който облагодетелствува враговетЪ, той е предатель; а който похвалява злит-h, обръща на-опаки държавата, защото подтиква гражданитЪ къмъ зло; онзи пъкъ, който не почита отличилитЪ се съ подвизи, хвърля държавата въ сжщото смущение.
66. Ония, конто употрЪбяватъ естественит-fe си дарования за служба на лукавството, а не за благодеяние на ближнитЪ, тЪ унижаватъ и природата и щедростьта на Създателя къмъ тЬхъ обръщатъ въ обида и неблагодарность.
67. Както е срамно и лошо да се говори за угода на множеството, така е опасно и погрЪшно винаги да бжде човЪкъ горделивъ и да изглежда надменёнъ. Подобава, прочее, да се отбЬгватъ двет-fe крайности, да се следва срЪдината като добродетель и, споредъ времето, да се отдава онова, което е потребно.
68. Прибързана клетва е готово клетвопре* стжпление. Освенъ това, да се кълне никакъ не подобава на сериозенъ нравъ, нито на благороденъ разумъ. Постоянниятъ и великодушенъ мжжъ ще се засрами да покаже съ клетва, че думитЪ му сж вЪрни, и да опозори вЪрата, която вдъхватъ него-вит-fa нрави. Прочее, много полезно и предвидливо Господниятъ законъ забранява да се кълнемъ.
57
72. ЧовЪцитЪ, обикновено, обичатъ предателя, когато той върши предателство, а когато го из-върши, го ненавиждатъ. Но ти разследвай: защото, ако той, като е билъ наклеветенъ отъ своит-fe близки и е страдалъ много, е извършилъ предател-ството, не е безнадеждно да стане приятель и добъръ човЪкъ; ако пъкъ н-Ьма нищо, смЪтай го не по-малко предатель и на самия тебе. Защото е чо-вЪшка страсть да се отплати съ зло на оскърби-телитЪ; но да се извърши такова злодеяние [как-вото злодеяние е предателството безъ причина], това е доказъ на неизцЪлима злоба.
73. Злото превръща всичко човЪшко. Затова спазвай непокварени нравигЬ на своето отечество, като самъ ти смЪташъ и показвашъ на всички, че златото — този мощенъ зломислитель на онЪзи, който го обичатъ — е безполезно.
75. Божественъ и човЪколюбивъ законъ е да не се отмъщава на врагове единоплеменници; а и лолзата, която се получава отъ самит-fa дЪла, е много голЪма. Защото онзи, който отмъщава, има още по-лютъ врагъ, а онзи, който върши благодеяние, или си придобива приятель вм-Ьсто врагъ, или пъкъ съвсемъ по-кротъкъ врагъ.
92. Ллександъръ Македонски, който стана го-подарь на Нзия чрезъ оржжието, казалъ, че пер-сийкитЪ сж стрели за очитЪ. Наистина цЪломждре-ниятъ мжжъ и пазительтъ на ГосподнитЪ запОвЪди ще избЪгва и ще се отвръща ' като отъ остра смъртоносна стрела за душата не само отъ пер-сийкитЪ, но и отъ образа на всЬка жена. Защото шумътъ на гласа уязвява слуха и чрезъ него запе-чатва въ душата страстьта, а красотата на тЪлата привлича окото и чрезъ него оковава и поробява самовластния разумъ.
58
93. Както е невъзможно плуващиятъ въ мо-рето да не излита смущение и бури, така е невъзможно и онзи, който се взира въ красотата на тЪлата и внимателно ги издирва, да остане извънъ вълнитЪ и опасноститЪ, които произлизатъ отъ това. Поради това е необходимо да се отвръщаваме отъ началата и причинитЪ на страститЪ, защото това е полезно и нетрудно. Защото, когато злото налети въ помислит-fa и запечати въ тЪхъ образа на възжеланието, тогава страстьта мжчно може да се премахне и тежко е избавлението отъ нея.
94,- НЪкои сж казали, че любящитЬ иматъ . своята душа въ чужди т^ла, но азъ смЪтамъ по-разумно да се каже, че тЬ сж загубили въ чужди тЪла ума си заедно съ душата.
95- Пиянството и наслажденията на начал-ницит-fc смЪтай, че сж корабокрушение за начал-ствуванитЪ. Защото, когато кормчията потъне въ пресищане и вино, какъ управляваната държава н-Ьма да бжде люшкана отъ безчислени вълни и силни бури и заедно съ погиналия кормчия не ще потъне ?
103. Тъкменит’Ь бунтове, които не е лесно да бждатъ погасени, по-добре е да се престоришъ, че не ги знаешъ и да ги покриешъ съ забрава, откол-кото, като ги обличишь, да наказвашъ. Защото второто понЪкога разпалва още повече пламъка и 'донася люти беди и причинява голЪма щета и на спасилия се; а първото упокоява кротко и, заедно съ безопасностьта, е чов'Ьколюбиво, разумно и безвредно.
104. Подобава князътъ, комуто дЪлата вървятъ благополучно и стоять добре, да ги укрепява и да се грижи за тЪхъ като за колебливи; а когато вървятъ наопаки и се сразяватъ, трЪбва да мисли • и да се грижи да ги възведе и утвърди- Опитътъ
59-
покззва, че нито едно отъ т-Ьзи противоположим положения не е безнадеждно. Место, обаче, малка леность е събаряла гол-Ьми и прегорди началства, и, напротивъ, прилежанието съ добрия съветъ сж възвели въ гол-Ьма сила проваленит-fe.
109. СмЪтай, че благоразумието на управлява-нитЬ е по-силно и по-твърдо отъ оржжията и мж-жеството и войнственостьта. Л ко тази сжществува и предводителствува, то и т-Ьзи сж полезни и ока-зватъ гол-Ьма помощь въ всичко. Когато пъкъ с& отнеме благоразумието, по-добре е да се отнематъ и тЪ; защото т4 по>скоро ще се насочатъ противъ ненавижданого началство, отколкото противъ вра-говетЪ.
110. Много пжти оржжията сж обличавали словото. Место и силата на словата е притжпявала остротата на войната и е спирала напора на голЪми войски. Прочее, ржцетЪ съединени съ словото сж двойна победа. НадеждитЪ засилватъ трудоветЪ, а трудоветЪ раждатъ надежди. А ти, жато умоля-вашъ Бога, не пропускай нищо отъ онЪзи н-Ьщаг конто. трЪбва да се извършватъ, и ще пожънешъ добри и голЪми надежди.
112. Благоденствието на подвластнит-b доказва^ че властьта е много разумна и справедлива.
XII. ЖИТИЕ НН СВ. ННУМН ОХРИДСКИ
1Сгдд постлкнше юп’копд KViueuia. тьжде Бл*гокър-nin ||”рь Стеонъ пкстн Ндоуил подроугд гемоу въ Micro М«СТО ПЛ «УНТбЛСТКО. II тс, тлжде подснзаш'л нл кгооу-тодТб ткорс прБЫвдше. дкТство нмекь б детьсткл в до копунны. съткорн сы моплстнрь пл нсдодь Келлго еэерл 1|Р~ккь стд“ь АрдгТлъ н превм въ оууптелств!; з* ле4’, прости сс оуунтслсткл н шьд въ моплстнръ пожн I'. лить...
Месецъ декемврий 23-й. Поменъ за преподоб-ния отецъ нашъ Наума.
Нека и този, презвитерътъ Наумъ, братътъ на -готова блажения Климента и неговъ другарь и съ-страдалецъ, който съ него изстрада много беди и страдания отъ еретицитЪ, не остане, братя, безъ поменъ.
Когато поставиха Климента епископъ, сжщиятъ благовЪренъ царь Симеонъ изпрати неговия другарь Наума да учителствува вместо него. Той сжщо жив-heuie, като се подвизаваше въ богоугодни д-Ьла. Запазилъ девство отъ детство и до смърть, той сътвори този монастиръ на изхода на Б-Ьлото езеро, (съ) църквата на светит-fc Нрхангели и учителствува седемь години. Като се прости съ учителството и отиде въ монастиръ, живЪ десеть години и при своята кончина прие монашески образъ. Така почина въ Господа съ миръ презъ месецъ декемврий 23. И това да се знае: презвитеръ Наумь почина шесть години преди епископа Климента.
И това да бжде знайно на всички, който че-татъ, че, както написахме по-напредъ, еретицитЪ едни мжчиха много, а други — презвитери и дякони — продадоха на евреи за пари. ЕвреитЪ ги взеха и ги заведоха въ Венеция. И когато ги продаваха, тогава пристйгна, съгласно устроението божие, въ Венеция царски чов-Ькт? отъ Константиновия градъ [Цари-градъ] за н-Ькаква царска работа. И като узна за
61
тЪхъ, царскиятъ човЪкъ едни откупи, а други така взе, заведе ги въ Константиновия градъ и каза за тЪхъ на царь Василия. И пакъ ги поставиха въ тЪх-нитЪ чинове и санове — презвитери и дякони — както б-fexa по-рано, и имъ дадоха заплати. И никой не умрЪ въ робство, но едни, покровителствувани отъ царетЪ, се упокоиха въ Константиновия градъ, а другит-fa, като дойдоха въ българската земя, съ велика честь нам’Ьриха покой.
А моравската земя, както 6Ъ предсказалъ архиепископътъ свети Методий, зарадъ сторенитЬ беззаконии тЪхни дЪла и ереси, както и за изгон-ването на правовЪрнигЬ отци и за страданията, които т-fc понесоха отъ еретицигЬ, на които онЪзи вЪрваха, наскоро получи възмездие отъ Бога. Не следъ много години дойдоха угритЪ [маджаритЪ] — пеонски народъ — и оплениха тЪхната земя и я опустошиха. Ония, които угрит^Ь не оплениха, то Tt изб"Ьгаха при българитЪ. И остана пуста тЪхната земя подъ властьта на угритЪ.
А азъ, окаяниятъ, братя, [изпитахъ] много скръбь, когато искахъ да намЪря, за [възславяне] паметьта на нашитЪ блажени отци, цЪлото имъ житие, написано [отъ люде], които отъ началото сж знаели цЪлото имъ житие и [сж го изложили] об-стойно и чакъ до тЪхната кончина, но не [го] на-мЪрихъ. Защото азъ малко знаехъ — само онова, което сами блаженит'Ь отци казаха. И възнам’Ьря-вахъ да пиша, но не смЪехъ, като желаехъ да намеря написано нЪщо повече. Но ако ли нЪкой на-мЪри нЪщо, написано отъ други, да не придиря намъ, беднитЪ и проститЪ, като знае, прочее, че тЪзи отци сж сторили много повече отъ това и сж извършили много знамения. Но тЪ само това ни казаха, а другото скриха поради своето смирение.
За това самъ се заехъ, а повече ме, подкани владиката, който сжщо така 6Ъ ученикъ на блаже-ния Климента — Марко, който 6Ъ епископъ въ Де-
€2
волската епископия, и то четвърти епископъ на славянский народъ въ Деволъ. Защото ние се надЪ-вахме да получимъ, чрезъ молитвитЪ на блаженитЪ тия отци, милость, благодать и опрощение на грЪ-ховетЪ отъ милостивия нашъ Богъ, който рече: „Който приема пророка въ име пророческо, проро-ческа награда ще получи, и който приема праведника въ име праведнишко, праведнишка награда ще получи'1. И рече сжщо божествениятъ апостолъ Павелъ: „Помнете вашитЪ наставници, който сж ви говорили словото божие и, като имате предъ очи свършека на тЪхния животъ, подражавайте на вЪрата имъ“1 2. Поради това и ние, братя, нека по-дражаваме на добрия животъ на тия блажени отци, конто запазиха напълно девство и чистота, изстра-даха много беди и напасти зарадъ правата божия вЪра, та и ние съ т-Ьхъ да получимъ в-Ьчни блага отъ Исуса Христа Господа нашъ, Комуто е славата^ на Отца и Светия Духъ, и сега и винаги и навыки вЪковъ. Аминъ.
Х1П. ВТОРО ЖИТИЕ НА СВ. НАУМА
Месецъ декемврий 23 и, паметь на преподоб-ния и богоносенъ нашъ отецъ Наумъ, великия чу-дотворецъ въ Деволския Ливанъ, близо до града Охридъ.
Тоя преподобенъ и великъ отецъ Наумъ из-растна въ Мизия и, споредъ възпитанието [.което получи] отъ благороднит-fe свои родители, смутна благородството и богатството — всичко това като плЪвели и се присъедини къмъ равноапостолит-Ь Константина философа и брата му Методия, конто обхождаха и учеха мизийския и далматинския. родъ, последва ги навсЪкжде и чакъ до стария Римъ.
1 Матей, X, 40—41.
2 Къмъ ЕвреитЪ, XIII, 7.
63
И тамъ, когато блажениятъ папа Вдрианъ, по откровение божие, съ голЪма честь ги посрещна извънъ града съ цЪлия сборъ църковници и градски първенци, Богъ показа чудеса и много изцЪ-ления и прослави своитЪ светии. И следъ това из-n-fexa божествената литургия и Константина философа подстрига въ иночество, наименува го Кирилъ и го постави свещеникъ, а Методия ржкоположи архиепископъ на Моравия и на цЪла Панония. Следъ свършването на литургията . надъ всички книги, преведени отъ гръцки на български езикъ, [папа Ядрианъ ги] показа на всички, понеже са-митЪ книги се разгръщаха и показваха. И рече пд-пата: „Благословенъ е Богъ. Тия книги сж истин-ски жертвоприношения отъ животни, угодии Богу". Следъ това ржкоположи и Климента и Наума съ останалитЪ за свещеници дякони и заповЪда да се извърши ц-Ьлото правило, вечерното и сутришното, написано по български, въ великия храмъ на све-титЪ апостоли Петра и Павла, което и стана, както и литургия отъ всички заедно се извърши и за всичко биде прославенъ Богъ, Който показа такива чудеса. Прочее, следъ нЪколко време почина въ Римъ бо-гоносниятъ Кирилъ, на 14 отъ месеца февруарий, и биде положено неговото всехвално т-Ьло въ храма на свети Климента Римски, ученикъ на светия апо-столъ Петра. Богъ показа чудеса и знамения чрезъ свети Кирила и следъ смъртьта и прослави Своя истински угодникъ. Методий, като остави скръбьта по своя роденъ братъ Кирила и получи позволение отъ блажения папа Адрианъ, отиде заедно съ всичкитЪ си ученици въ Панония, въ градъ Морава, гдето наследи архиерейството, и тамъ добре устрой [всичко] и поучи.
Следъ смъртьта на Методия прие архиерейството нЪкой-си латинецъ, на име Виглиско. Из-пълненъ съ ересьта на Македония и Вполинария, той разврати цЪлото учение Методиево, и като из-
64
мжчи много неговигЬ ученици, изпрати ги въ тъм-ници и вериги. СветиитЬ, като се помолиха Богу, стана голЪмо земетресение, и втори пжть, и трети' пжть, та всички из&Ьгаха отъ домоветЪ, разтвориха се тъмничнитЪ двери и се разкжсаха веригитЪ отъ нозетЪ и ржцетЪ. И всички се удивиха .на това чудо и нарекоха светиитЪ велики. Но духоборцит-Ь отдадоха това на Велзевула, както юдеит’Ь при моя Христосъ1, а т"Ьхъ съ голЪми мжчения изгониха далече отъ тая земя.
Т"Ьзи пъкъ отърсиха праха отъ нозетЪ си, споредъ Писанието2, и дойдоха къмъ земитЪ при Дунаев. И тамъ, като възкресиха съ молитви умр-Ьлия единороденъ синъ на нЪкакъвъ велможа и просвЪ-тиха неговия домъ заедно съ много други [люде] отъ това село, заради което бидоха удостоени съ голЪма честь отъ всички, веднага се устремиха къмъ голЪмата рЪка Дунавъ. Тамъ, съ молитви и чудо божие, свързаха три дървета съ павитъ, при-зоваха името на светата Троица и преминаха презъ рэкета и достигнаха БЪлградъ. И тамъ бЪхе удостоени съ голема честь отъ князъ Радислава, е т-fa дадоха благословение и радость. Така едни се разсЪяха по Мизия, а други по Далмация и Дакия и умножиха навсЬкжде стократно словото божие
Наумъ и Климентъ дойдоха въ илирийскигЬ и лихнидски страни. Въ Деволския Ливанъ, при края на езерото на Охридския градъ, въ междурЪ-чието, Наумъ създаде голема обитель и храмъ нг името на чиноначалника архангела Михаила и нг всички сили небесни, съ срЪдствата и повелениетс на благочестивия български царь Михаила Бориса и сина му царь Симеона, бидейки тогава године 6413[=905]. И, като устрой всичко благоугодно Богу, почина тамъ блажениятъ Наумъ въ дълбока ста-
«а__________
1 Матей, IX, 34; XII, 24; Марко, III, 22; Лука, XI, 15
2 Ср. Матей, X, 14.
65
рость и душата си въ ржце божии предаде презъ месецъ декемврий 23-й, и биде стъкмено честното негово тЪло отъ божественит-fe ржце на Христовия архиерей Климента Охридски и съ почить 6Ъ положено въ гробъ въ дЪсното крило на храма. Богъ го прослави съ голЪми чудеса и той изц-Ьлява всЬ-какви болести и язви и бЪсове изгонва.
XIV. ЧЕРНОРИЗЕЦЪ ХРНБЪРЪ
7. Нж' пръжхё сего, ёлдннн не н^иидж скоп*" 1эы'к®** пнсмен. н'ж фнннуьскымн пнсменн писахж снох" сн р^6. тако к£ше инйга л-ьтт". ПанамнА/ же послхдн прнше*, натёкь {5 алфавиты, шсстьнадесл4’ пнсмен", тькио бллннйГ оврбте. Приложи же и"', Ка’мь МнлнсКн. ннсиенд три”. ТтГже иншгл лета"'. девХт1ю надеслте писмени пиелдж. Й пото'"*', Снмйнн74, о"Бр£?/, приложи два" пнеиене. ённ-хар«н же сказатель, три" пнеиена окр-Ёте, и" съврд са нс/, кд7. По мнбв^Гже л-ётаГ, Днйннсь грамдтннкъ шесть двш"-гдасиы“ иврите. пбто^жв дрйгын пач’/. н'нже три" тнеме-ни7тал. н“ тако мншвн мийгыин лгты, е'дкд" съврашд .л" и" н~' пнеме*. Пото~'/же мнбгы лътоГ мннжкшс'* в*Ж|'нм покёл«н1(й", бкрЁтс сл, о” мж'жен. н^же прнлйжншд б жн-дбкскьГ, на гръ^'скын Азь/къ. л" елйвшекы, е'днн' с'тын КЛтлнт<нь нарн1|лемын Корили, и" пнемена съткбрн, н" книги пр«веде, въ малтГ лёт®” .л" йнн мно/зн и" многими лъ'ты. седмь и' пн'смена сътвбрн .а" се^мьдесл4’ пр®-кйжАсн1с. тъ^же слйкънскд пн'смена, стънша сж4’' » тьстнънши с“ть ей мж* сътвбрн* ж' ё®7. л грчъ/скаа бланки пбганн.
[За азбуката
Предй, прочее, славянигЬ н^маха книги, но бидейки още езичници, съ черти и рЪзкй четЪха и гадаеха.
Л когато се покръетиха, rfe бЪха принудени да пишатъ слввянската речь съ римски и гръцки
5
бб
букви безъ устроение. Но какъ може да се лише добре съ грецки букви Богъ, или жнвотъ, или >«ло, или цръкшвь, или уловъкъ, или широта, или федршты, ИЛИ ЮНОСТЬ, ИЛИ ИД», или дзыкъ, или адь, и други подобии тЪмъ. И така б'Ьше много години.
Следъ това човЪколюбецътъ Богъ, като на-режда всичко и не оставя човЪшкия родъ славянски безъ разумъ, но всички люде привежде до разумъ и спасение1, смили се надъ славянский родъ и му проводи свети Константина философа, назованъ Кирилъ, мжжъ праведенъ и истиненъ, и сътвори имъ 38 букви, едни по образецъ на гръцкитЪ букви, други пъкъ споредъ славянската речь. Отъ начало начена по гръцки: тЬ, прочее, казватъ „алфа", а той „азъ". Отъ ,азъ“ начеватъ и дветЪ (азбуки). И както тЬ (гърцитЪ) създадоха (азбуката) по образецъ на еврейскитЪ букви, така и (той) взе за образецъ гръцкитЪ букви. Първата буква на евреитЪ е „алефъ", което означава „учение": когато се обучава начеваще дете и му се говори: „Учи се Iм — това е алефъ. И гърцитЪ, като подражаваха на това, казаха „алфа“. И нагоди се този еврейски изразъ къмъ гръцкия езикъ така, че казватъ на детето вмЪсто „учение търсй“ „алфа“, което значи на гръцки „търсй“. Подобно на това свети Кирилъ създаде първата буква »азъ“. Но като първа буква и дадена отъ Бога на славянския родъ за развръзване на устата на онЪзи, които чрезъ азбуката се учатъ на разумъ, „азъ“ се произнеся съ широко отваряне на устата, докато другит-fa букви се произнасятъ и казватъ съ малко отваряне на устата.
ТЪзи сж славянскит’к букви и така трЪбва да се пишатъ и произнасятъ: Л, Б, Б даже до А, и тЪзи (букви) сж двадесеть и четири. Подобии на гръц-кит-fe букви сж следнитЪ: Л, В, Г, Д, С; 3, Н, (О, I,) «. Л, М, Н, 5, о, П, Р, С, Т, Y. Ф- X, А чети-
1 Ср. 1 Тимот., II, 4,
67
ринадесеть сж споредъ славянскйя езикъ и т% сж следнитЪ: Б, Ж, S, 1|, Y, Ш, 1|1, Ъ, Ы, Ь, Т,, 10, Ж, А.
НЪкои, прочее, говорятъ: „Защо е създалъ тридесеть и осемь буквй? Може да се пише и съ по-малко (букви), както (правятъ) гърцитЪ, като пишатъ съ двадесеть и четири". Но т4 не знаятъ точно съ колко (букви) пишатъ гърцитЬ: има, на-истина, 24 букви, но не изпълватъ съ тЪхъ книги-тЪ, а сж добавили 11 двугласни и три (знака) за числата б, 90 и 900, та се събиратъ 38. Така подобно на това и по сжщия начинъ свети Кирилъ създаде тридесеть и осемь (букви).
Има пъкъ н*Ькои, конто казватъ: „Защо е ела-. вянската азбука? Нито Богъ е създалъ (славян-скитЪ букви), нито ангелит^, нито сж изначални, некто сж изначални и приети отъ Бога еврейскитЪ, римскитЪ и гръцкитЪ?* А други мислятъ, че самъ Богъ е създалъ буквитЪ. И не знаятъ, окаянитЪ, що говорятъ, че на три езика Богъ е повелилъ да се пишатъ книги, както пише въ 'Евангелието : „И имаше дъека, написана на еврейски, римски и гръц-ки*1. А славянски тамъ нЪмаше, и заради това сла-вянскитЪ букви не сж букви (създадени) отъ Бога. На това що да кажемъ, или що да речемъ на та-кива безумци ? Да имъ кажемъ, обаче, както сме се научили отъ Светит-Ь Писания, и че всичко по редъ идва отъ Бога, а не отъ другиго. Не е сътво-рилъ Богъ първо еврейския езикъ, нито римския, нито гръцкия, но сирийския, на който е говорилъ Адамъ, и отъ Адама до потопа, и отъ потопа, докато Богъ раздали езицитЪ при стълпотворението, както пише: „Разм-Ьсени бЪха езицитЬ"* 2. И както се разм-Ьсиха езицит"Ь, така 6Ъ и съ нравит-fe, и обичаитЪ, и наредбитЪ, и законигЬ, и изкуствата по народитЪ: на египтянитЬ земем^рението, на перситЬ, хал-
* Лука, XXIII, 38.
2 Ср. Битке, XI, 7-9.
68
деитЪ и асирийцитЪ — звездоброението, гаданието, врачуването, чародейството и всЬко човЪшко изку-ство; на евреитЪ пъкъ — светитЬ книги, а въ т’Ьхъ е писано, че Богъ сътвори небето и земята и всичко на нея и всичко по редъ, както пише; а на ели-нитЬ — граматиката, риториката и философията.
Но преди това елинит-b нЪмаха букви на своя езикъ, а пишеха своята речь съ финикийски букви. Така б"Ьше много години. После се яви Панамидъ, който начена отъ алфа вита и изнам-Ьри на елинитЪ само шестнадесеть букви. Къмъ т-ЬХъ Кадъмъ Ми-лиски прибави три букви. Съ т-Ьзи деветнадесеть букви писаха много години. И после Симонидъ из-нам-Ьри (и) прибави две букви; писательтъ Епи-харий изнамЪри три букви. И събраха се 24 (букви). Следъ много години Дионисий Граматикъ изнамф-ри шесть двугласни, после другъ — петь, и другъ — три за числата. И така, мнозина за много години едва събраха 38 букви. После пъкъ, като пре-минаха много години, нам’Ьриха се по божия по-веля 70 мжже, които преведоха отъ еврейски на гръцки езикъ [Светото Писание]. А свети Константинъ, нарицаемъ Кирилъ, самъ и славянскитЪ букви сътвори, и книгитЪ преведе въ малко години, а онЪзи — мнозина и въ много години: седемь души сътвориха тЪхнитЬ букви, а седемдесеть превода. Затова славянскитЪ букви сж по-свети и по-достой-ни за почить, защото светъ мжжъ ги е сътворилъ, а гръцкитЪ — гърци езичници.
Ако нЪкой пъкъ рече, че не ги е нагласилъ добре, понеже и сега се нагласяватъ, и на това ще отговоримъ: Сжщо така и гръцкитЪ много пжти сж били нагласявани — отъ Акила и Симмаха, а следъ това и отъ мнозина други. Защото по-удобно ё после да се претворява, отколкото за първи пжть да се създава.
Ако запиташъ, обаче, гръцкит-Ь книжовници, като имъ речешъ: „Кой вй е създалъ буквитЪ, или
69
превелъ книгитЪ, и въ кое време“, то малцина отъ тЪхъ рЪдко знаятъ за тЪзи нЪща. Яко пъкъ запи-ташъ славянскитЪ книжовници, като имъ речешъ: „Кой ви е сътворилъ буквитЪ, или превелъ кни-гигЬ", то всички знаятъ и въ отговоръ ще рекатъ: „Свети Константинъ философъ, нарицаемъ Кирилъ : той и азбуката сътвори, и книгитЪ преведе, заедно съ брата си Методия. Още сж живи ония, който сж (ги) видели". И ако запиташъ, въ кое време, то знаятъ и ще рекатъ, че това е станало въ времето на гръцкия царь Михаила, на българския князъ Бориса, на’ моравския Растица и на блатенския князъ Коцеля — въ годината отъ създанието на свЪта 6363 [=855].
Има и други отговори, както другаде ще кажемъ, защото сега нЪма време. Такъвъ разумъ, братя, Богъ е дарилъ на славянит-fe — Нему славЗ, честь и власть сега, винаги и навЪки вЪковъ, аминъ.
XV. ЧУДОТО НН СВ. ГЕОРГИ И БЪЛГАРИНЪТЪ
I егдд пр1ндохо" в до*4, йук, вндтдъ подркж)'е свое коддфе о)” г нс*" лют* дсржник о'коле тресявнцею. I ако превьГ эд ндлю н" эд др8гвю i виде" ю люте стряжкфв н* дер'знквг рхдъ: Г“н, м“лтвямн рожшя! тд н* стго оу'годннкя твоего ГеюргТд, нсцллн рякк твою Млр!ю. Н положи на ней о“крууять си, костя в то*" уяс* э'дрдвя. Н прослявн Б“гя и* велнкя'5’ м~уннкя ГеюргН. II яэъ поряэвихвъ ил^рдй нул"*колюг>|Д претил TpoHip, нрнзкя" квз11С||д н" р*И еив : Скнн ин, вряте, кр^тъ ко «'крутя" сндъ* й)н'же сковя ако1* ин Б* СКЯЗЯЛЬ с“тын’..:
Пристигна, рече, странствуващъ братъ, който виде това [чудо]. Той носЪше кръстъ. И, като прекара малко дни и се разбол’Ё, повика ме. И когато отидохъ и седнахъ при него въ страноприемницата, гдето лежеше, каза ми: „Господи, благослови отче, и помоли Бога за убогата моя окаяна душа. И вземи този кръстъ и го запази*. И азъ му казахъ: „Ка-къвъ е този кръстъ?" И рече: „Голёма е повестьта за този Кръстъ и не мога да говоря, нито дръзвамъ. Виждамъ, че съмъ близо до моя край. Помоли се за мене на милостивия Богъ да почака, да ти раз-кажа (повестьта) за него". И, като изпратихъ, при-зовахъ трима отъ старцитЪ, и следъ като ми го показа, съ тЪхъ извърши молитва. Следъ свършването на молитвата, седнахме при него. И веднага се дигна и се дна и, като се прекръсти съ кръстно знамение, рече: „Отче игумене Петре! Азъ съмъ отъ ново-просвЪтения български народъ, когото Богъ просвети съ светото кръщение въ тЪзи години чрезъ избраника свой Бориса, когото нарекоха въ светото кръщение Михаилъ, който съ силата Христова и кръстното знамение победи коравия и непокорливъ български родъ и помраченитё отъ зломишленото дяволско дЪло сърдца просвети съ светлината на богоразумението, и го отвърна отъ тъмните, и
71
лъжливи, и смрадни, и богомерзски жертви и го из-веде отъ тъмата къмъ свЪтлина, отъ лъжа и не* правда къмъ истина, и отхвърли смраднит-b и не* чисти храни, разсипа тЪхнитЪ жертвеници, утвърди ги чрезъ светит-fe книги въ правовЪрната християн-ска в-fepa, като доведе светия архиепископъ Иосифа, и други учители и нгставници, и създаде църкви и монастири, и постави епископи, Попове, игумени, да учатъ и направляватъ неговит!, люде въ божия пжть. И следъ това сподоби го Богъ, та прие ан-гелски образъ, (и) отъ лъжливия този животъ се представи въ вишния Иерусалимъ предъ Христа.
И още докато той 6Ъ живъ като инокъ и на не-гово мЪсто [управляваше] Владимиръ, неговиятъ първи синъ, Симеонъ получи благословение божие и отъ Михаила и прие престола, като изгони брата > (си). И опълчи се срещу него угърскиятъ [маджар-скиятъ] народъ и поробиха HerosHTt люде и той се би съ тЬхъ и го надвиха. Въ тази година и азъ бЪхъ въ тази битка*. Попита и рече великиятъ архимандрита,: „Съ какъвъ санъ ти 6Ъ почетенъ отъ княза?* Той ми каза: „Азъ, отче, н-Ьмахъ никакъвъ санъ, нито съмъ живЪлъ, гдето живЪеше князътъ, но вънъ, всрЪдъ хората. — Като ни разпръснаха -угритЪ, поб-Ьгнахме ние 50 души по единъ пжть, и ни подгониха угритЪ, и начена моятъ конь да слабее и да остава. И въззовахъ силно: Господи Боже християнски I Помогни ми съ молитвитЪ на великия мжченикъ Георгия, избави ме! И пакъ рекохъ: Свети Георгие, на Твоето име ме е назовалъ попътъ t при светото кръщение, Твой съмъ- робъ, помогни ми, избави ме въ този часъ отъ поганцитЪ I И тогава пропадна въ земята предната д-Ьсна нога k на коня и се счупи. Дружината избЪга отъ мене. ; Наблизо имаше горичка и долина. И като напрег-нахъ лжка, съ стрели въ ржка, побЪгнахъ отъ коня къмъ дола. И като се огледахъ, видЪхъ, че угритЪ* тичаха къмъ коня, и рекохъ: Господи Исусе Христе
72
помилуй ме и изпрати угодника Твой и мжченикъ Георгия, за да ме закрили и запази въ този часъ. И когато изрекохъ това слово съ плачъ, и веднага се намори при мене моятъ конь съ цЪла нога, а угритЬ тичаха следъ него: желаеха да го хванатъ, но не можеше нито единъ да се приближи къмъ него. И рекохъ: Слава Тебе, Господи, защото неси далече, когато Те призоваватъ отъ все сърдце. Великий Георгие, бжди съ мене! Като възседнахъ, подгониха ме угритЬ и обстрелваха ме съ много стре-ли, но не сполучиха, по силата Христова и помощьта на свети Георгия. И въ този часъ се намЪрихъ въ своето село: отъ това мЪсто, гдето ме стреляха, до моето село има три дни пжть надалече. И отъ моята дружина двама пристигнаха на втория день следъ мене, а (угритЪ) бЪха настигнали и избили другитЪ.
И следъ това отново ни поведе на война Си-меонъ, като узна, че идатъ угритЪ. И както ле-жахъ презъ нощьта въ своята кжща и съ моята съпруга, дойде при мене голобрадъ и св-Ьтълъ мжжъ и не можахъ да погледна въ лицето му, и ми каза: Георгие, иди на война, обаче купи си другъ конь, защото този конь ще върви съ тебе три дни на пжть и внезапно ще умре. Но азъ ти заповЪд-вамъ да му одерешъ ногата, която се б-Ьше счупила, та да видишъ силата на пресвета Троица и помощьта на светия мжченикъ Георгия. Онова, което ще на-мЪришъ на тази нога, не го употрЪбявай за нищо друго, освенъ за честенъ кръстъ и да мълчишъ за това, докато видишъ божията слава. — И рекохъ: Господарю, кой си ти, комуто не мога да погледна да видя лицето ? — Каза ми: Нзъ съмъ рабътъ Христовъ Георгий, когото призовавашъ въ молит-витЬ си. — И като станахъ отъ сънь, възславихъ Бога и свети Георгия и следъ това, както ми запо-вЪда светията, купихъ си другъ конь и се отпра-вихъ на война съ два коня. И когато да тръгна на война, позоввхъ попа и извърши света служба; за-
73
клахъ вола, който 6Ъ най-скжпъ, и отъ овцегЬ и свинетЪ по десеть, раздадохъ на беднитЪ и тръгнахъ на война. Както пжтувахме, на третия день коньтъ се разбол-fa и, като падна, издъхна. И начена дружината да бърза и не ми даваха да одера ногата, та имъ рЭзказахъ, какъ б-fe се счупила тази нога. И имаше тамъ между тЪхъ двама, при конто си бЪше счупилъ ногата, когато бЪгахме. И поча-каха малко, докато одрахме тази нога и нам-Ьрихме въ нея, подъ колЪното долу, три желЪзни обржча: костьта не б-Ьше се счупила напр'Ько, но се бЪше разделила надълго, и така обржчитЪ я държаха твърдо. И много се опитвахме да ги свалимъ така, но не можахме. И като отръзахме костьта, тогава я поставихме на камъкъ и така се топори я сбихме на дребно, и само така едва можахме да извадимъ желЪзата. И като се чуд^хме на голЪмата и неизречена сила на светата Троица и на бързата помощь на светия мжченикъ Георгия и като про-славихме Бога, отидохме на война. По божия милость, колцина отъ насъ отидоха, нито единъ не погина въ тази войн», но всички здрави и читави се завърнахме. И когато пристигнахъ у дома, отче, ви-дЪхъ съпругата си болна отъ огнена люта треска. И като прекарахъ нед-Ьля и .друга, и я вид'Ьхъ, че страдаше люто, дръзнахъ и рекохъ: Господи, съ молитвитЪ на (Онази), Която Те е родила, и на светия Твой угодникъ Георгия, изцЪли Твоята робиня Мария. — И сложихъ на нея този обржчъ и въ сжщия часъ се изправи здрава и прослави Бога и великия мжченикъ Георгия. И азъ, като разбрахъ милосърдието и човЪколюбието на пресветата Троица, призовахъ ковачъ и му рекохъ: Изкови ми, брате, кръстъ отъ тЪзи обржчи. Той ми изкова, както ми бЪ казалъ светията.
Случиха се много други чудеса: този свети кръстъ бЪсове отъ човЪцит’Ь прогонваше и отъ не-джзи и отъ война избавите съ молитвитЬ на светията и великомжченикъ Христовъ Георгия.
74
ПИСМА НА ЦАРЬ СИМЕОНА
Първо писмо на царь Симеона до Льва Магистра.
Svut&v, Bovlyaolac, Atom цау1<гц}ф aQttfietevii ixrtffe «fly a" UQtafielav.
Tflv flAiaxflv gxAeiflxv xal rdv таиттк xaipdv ой gflvov (ЙХС1 Hifvds tivo?, Ё08оца8о; xal fl)i£pag, cqpa? те xal anynfl? avrnt, 6 obi flaiv itQoxegvcn. flaaiAev? рлриаа? £<pavt) Оаицаслштато?, AAAa 8fl xai iaov xpflvov fl flAlov ЁхАеЩх? exixpatflaei 8e6flAa>xe. Kai «ААа 6Ё rourov Aeyovaiv elSevat 'я<М.а avQaviov xivflatto? xal фора?. El 8’ dAtiOfl тайга ye, xal nepi rfl? at%gaAa>ai$x? o18e xal et8<n? sixsv iv got, <&; fl dnoXv&flasraj лар* flgcov fl xaTaazeOflaerai Mflvvaov oflv tdiv Sfla to Srepov, xal «I tflv AvSiaftetov flga>v yvw-H7]v yv$?, d&Aov xal «poyvdicrem? xal xpeafkia? f£ei?, ol8s xvpio?, to tflv alxgaiwalav lafclv. ’Е^ахто. t
Второ писмо на царь Симеона до Льва Магистра.
Svpt&vi 2?e»2yapZac, A£avu феукчю-
wEyva>?, A gayiotQE> Aeov, oiiSolw; ta jifXiovta xai &s6pfr>)-та, урафа? fl|uv, fi xal уеурафа?. Ol8e 81 xal 6 c6? PaaiXtv? xal |лете<ороХ6уо; оиЗацш? то цЁХХох Xomov. Eljov ouv хата vofiv tlyov, ol6t xvpio?, to tflv aixitalcoalav i^axoattUai. Tolvw oiix аяоатеХш, txei gfl to piXXov lit£yva>?, |ir]8’ dnoataZflvai tavTtrv i|>eu8<&? ёубцоа?’ цт)8' fiftXov npoyvwaeo»? XaP«iv flSvvfldi)?. *E₽’ $tl>0O.
Трето писмо на царь Симеона до Льва Магистра.
Sv^t&v, йохтт Bovijfaolas, Alovn цау1<поч>-
*Q gayiaipe Aeov, ойх vxeox6nt)v xepi aixnaXdnwv ov ao« 4Xd-Xijad «• ovx е^ахоатеЛш, xai paAtata ш? afl t4 jitAAov yvov? xa-Oapw;
75
XVI. ПИСМА НА ЦАРЬ СИМЕОНА
I
Твоятъ царь се показа предостоенъ за учуд-ване, като ни извести по-миналата година слънче-вото затъмнение и времето му, не само месеца, седмицата и деня, часа и неговия мигъ, но изяви и колко време ще трае звтъмнението на слънцето. Казватъ, че той познава и много други нЪща па небесното движение и ходъ. Ако това е истина, знае и за пленницитЪ [букв.: пленничеството] и, като знае, ще да ти е казалъ, че или ще бждатъ осво-бодени отъ насъ или ще бждатъ задържани. Извести, прочее, едно отъ двеГЪ и, ако познаешъ нашего искрено мнение, награда и за предвиждането и за пратеничеството ще имвшъ *— знае Господь — това, да получить пленницитЬ. ЗдравЪй.
11
Никакъ не си позналъ, Льве Магистре, бжде-щето и тайното, като ни пишешь онова, което си написалъ. Никакъ не знае, значи, бждещето и твоятъ царь и метеорологъ. Имахъ, прочее, на умъ, имахъ — знае Господь, — да отпратя пленницитЪ. Понеже ти не си позналъ бждещето и лъжливо си помислилъ, че не ще ги изпратя, ето защо не ще ги изпратя, а (и) нито ти можа да получишь награда за предвиждането. ЗдравЪй.
Ш
Магистре Льве, не съмъ обещввалъ за плен-ницитЪ. На тебе нищо не съмъ казвалъ. Не ще (ги) изпратя, главно, защото не позна ясно бждещето.
76
XV 1. ПРИПИСКА КЪМЪ ПРЕВОДА НА СЛОВАТА НА СВ. АТАНАСИЙ АЛЕКСАНДРИЙСКИ
Ci л книги (Глготестныл пдрнтемыд Де-лндс!п. покелгиТем княза нашего волглрскл. именем’ Ciueoua преложи nw епископ Константин к’ словекскъ «зык’ 3 гретьскл *f* к лито б нхталл мнрл . rs“. f". ц пнд(Ткта) I, кт”нк сы Методов’ apxieiiiCKona Моракы. Напел же н“ Тоудшр* терноризе4 ДоЗок’. тъмъжде к~нзем’ повелълъ, на bctiii Ты ya в лит (о) f s~y~ie” ННД1КТД 1д”, ндеже стал зллтал 1|р”квы нокаа. сътворена е* тьмжде кнзн. В’ се кво at то sene рае в"жёи сего княза в’вллзи к^рь жнвын, в довр-ь нсио-киданЁн Га нашего !v Х~д. келнкш и т'тны и в^лговврны госпоА нашъ кназ волгарскъ, именем’ Борисъ; христианское же нмд емк Михаил, uc”ip Maia въ в” д”нк; в* сквотиын ветер. Сен же Борнсъ волгари крутиль е*" к лът(о) етдь вехти. въ нмд еГца и с~иа и ст“го д”ха дынн.-
Т-Ьзи благочестиви книги, назовани Атанасий, преведе по повеля на нашия князъ български Симеона отъ гръцки на славянски езикъ епископъ Константинъ, ученикъ на Методия, архиепископа моравски, въ годината отъ началото на св^та 6414 [=906], индиктъ 10, а ги написа, по повеля на сжщия князъ, черноризецъ Тудоръ Доксовъ, на устието на Тича въ годината 6415 [=907], индиктъ 14, гдето е съградена светата златна нова църкит отъ сжщия князъ. Въ сжщата година, на втори день отъ месецъ май, въ сжбота вечерь почина рабътъ божий — бащата на този князъ — великиятъ, почте-ниятъ и благов-Ьрниятъ нашъ господарь князъ български, именуванъ Борисъ, а християнското му име е Михаилъ, който жив'Ь въ благов^рие и добро изпов1з-дание на Господа нашъ Исуса Христа. Този Борисъ Покръсти българитЪ въ годината етхъ бехти. Въ името на Отца и Сина и Светаго Духа, аминъ.
77
XVIII. ПОХВАЛА НА ЦАРЬ СИМЕОНА
Велнкын въ 1(кслрнхъ Сумеопъ, Въжделлннкмл зЗло вьжделдвъ, ДрЪЖАЛНКЫН ВЛАДЫКА, ОБАВНТН Покръвеиыш рдзоумы въ глжкннз Мъногостръпътьн ыхъ къингъ Прзиждрдго Басила вь рлзоуизхъ Повелз иънз некъуннзвздню Прзмзиж сътворнтн ptvu нндко, Ндкъдлфе тождьство рдзоукь ieго, 1Аже, акы еътсла любодзльна, Съ КЬСАКАЛГО'||КЗТЛ пьсанню Съвьрдвъ, лкм въ кдниъ сътъ, Въ вгльмысльноге срьды)е свою ПрОЛНКАЖТЪ, АКЫ СТрЬДЬ СЛАДЪКЖ Изъ оустъ свондъ прздъ Боллры На върдзоумънн1б тзхъ иыслъмъ, (Аклиис! 1н.;ъ новъ Птолемеи Не взрою, нъ желдннгемь nave, II СЪБОрА Д1ЛА иЪНОГОУЬСТЬНЪ Кожьствьиынхъ къингъ вьсздъ, Нинке н свои полаты нспльнь, Кзубнжн. севз плнлть сътворн. 1£аже плмлтн в'ннж въспрнвтн Бждн хрнстолюБНвзн дего доушн Въ штлмыреннге взны|емъ Бллженынхъ н свлтынхъ ижжь Въ непрзврьдомын взкъ взкшмъ.
Вепикиятъ измежду царетЬ Симеонъ, Мощниятъ владетель, Като пожела съ силно желание Да изяви скрититЪ мисли Въ дълбочината на многотруднитЪ книги Споредъ тълкуванията на премждрия Василия» Повели на мене, нищо незнаящия. Да пром-Ьня речьта другояче,
78
Като спазя точностьта на неговата мисъль. Като трудолюбива пчела, Отъ всЬки цвЪтъ на Писанието
Събра (тЪзи мисли), като въ една кошерна пита, Въ великомждрото свое сърдце, Пролива ги като сладъкъ медъ Изъ свойт'Ь уста предъ болярит-fe, За да просвети т-ЬхнитЪ мисли, Като имъ се явява новъ Птоломей,
Не по (ези ческа) вЪра, а повече по желание И съ "велика честь, защото събра Всички божествени книги,
Съ конто и своигк палати като изпълни, Той увЪковЪчи паметьта си.
Заради тая негова паметь
Нека христолюбивата му душа да приеме За отплата в-Ьнеца на блаженигЬ и свети мжже Презъ непребродимитЪ вЪкове на в'ЬковетЪ.
XIX. ИЗЪ ШЕСТОДНЕВА НА ИОАНЪ ЕКЗАРХА
Акоже сиръдъ . и ннфь т~день . н стрдненъ . прншедъ нзъ-дадете къ пръЕорамъ . к’нежю двор» . н енднеъ к . днкнт’се. л прнстоупнвъ кв кратомъ . тюднтъ се. въпрлшдн . И ЮТрБ въшедъ . ендиъ . на ове стране храмы CTOtcqie . обкрашены клмешгемь н древомъ нспьсаны . и протею • въ дко-рЫ)Ь въшедъ . И ОуЗрЪВЪ ПОДАТИ ЕЫСОКЫ . Н 1|*РКЕН нэдо-врены бозгода кдменнемъ и древомъ н шлромъ . нзоутрн же мрлморомъ н медню . сревром’ н зддтоиъ . тате не въды . тесоиь приожитн ндъ . не во. гестъ кндедъ ид своюн земли того, разве дызы саами ы. оувогъ. тн ико н погоувыкъ сн оумъ . тюднтъ се нмъ тоу . нъ Aipe се прндоутнтъ юмоу н кнезд вндетн. с!дефд въ ерлце . внеромь ПОКЫДДНе . грнкноу ЦегЛЕОу НА ВЪ>Н НОСВфА . н ывроутн НА роукоу . ПОНСОМЬ ВЪАЪрЪМНТОМЪ ПОаСАНА . н иьть здатъ при ведре внеефь. н оба поды юго водеры седсфе. КЪ ЗДАТАДЪ ГрНЕНДХЪ . н попседъ . н юБроутьхъ . ТИ Афе него кто къпрлшлютъ въэврдфьшА се на свою эеидю.
79
р«кы . y’to KiAt тлио . ретстъ . не в«дх . кико вгспок*-датн того. свои въ висте отн оуитлх достонни уюднтн сс красот!.
(Изъ началото на шестого слово)
Какво по-хубаво, какво ли по-сладко има за боголюбцитЪ, конто наистина жадуватъ за вЪченъ животъ, отъ това да не отстжпватъ никога съ ми-съльта си отъ Бога и да помнить неговитЪ добри творения ? Както ето и ти, господарю, княже мой, славни Симеоне христолюбив, не преставашъ да ди-ришъ НеговитЪ повели и творения, като искашъ съ тЪхъ да се украсишь и славишь. Защото така и у насъ има обичай, когато преданиятъ рабъ види, че неговиятъ господарь е извършилъ нЪщо добро, то би желалъ не само той, като знае, да се радва и украсява, но би желалъ, ако е възможно, и дру-гитЬ да чуятъ. Защото, ако онЪзи, конто се наси-щатъ въ ядене и пиене, сж румени, светли и весели, то колко повече този, който. се храни съ ми-съль, като се взира въ божиитЪ дЪла и се украсява съ тЪхъ, би желалъ и други да биха ги видЪли и възприели ? На онЪзи, който бждатъ такива, както казва Писанието, пера ще израстатъ като на орли, ще има да летятъ и не ще се мжчатъ. Защото ра-достьта не знае трудъ, а окриля. И какъ не ще се радватъ, като търсятъ това и разбератъ, за кого небето е украсено съ слънце и звезди, за кого и земята е украсена съ градини, джбрави и цвЪтя и е укичена съ гори; за кого ли морето, рЪкит’Ь и всички води сж изпълнени съ риба; за кого е при-готвенъ раятъ, самого царство? Когато разбератъ, че не е за некого другиго, но за т-Ьхъ, какъ не ше се радватъ и веселятъ, като прославить (Бога). При това, нуждно е да си помислятъ и това, по чий образъ сж създадени и самит-fe тЪ, какъвъ е т-fex-ниятъ санъ, за какво сж призвани. Ако помислятъ и всички други н'Ьща, какъ не ще се гордЪятъ и
80
радватъ ? Нзъ, като припомнямъ тукъ всички шесть слова (за шестт-fe дни отъ Творението), ще ги премина накратко: добре е да се проследатъ, като се । поприказва отново за това добро творение. Защото Богъ сътвори (свЪта) не както чов-ЬцитЬ, които зи-датъ, или правятъ кораби, или както медникаритЪ, или златарит’Ь, или тъкачитЬ, или кожаритЪ, или нЪкои ковачи, които, като събиратъ (отдЪлни) нЪща, правятъ готови образи, каквито имъ трЪб-ватъ, а орждията и сЬчивата, съ които правятъ това, взиматъ единъ отъ другъ. Но Богъ, само като помисли, и сътвори, а това преди не сжще-ствуваше. Богъ нито има нужда отъ нЪщо, а чо- ' вЪшкит-fc и^куства се нуждаятъ едно отъ друго.
Я великиятъ Творецъ не се нуждае нито отъ орждие, нито отъ вещи, нито отъ нищо. Това, което за другитЬ теории сж вещитЪ, орждието, а още и времето, трудътъ, изкуството и помощьта, това за Бога е желанието: всичко, което пожела, Господь сътвори. Въ моретата и въ всички бездни, както Назвать чистит-b слова (на Писанието): пожела не колкото да е море, но колкото знаеше, че ще бжде достатъчно. Защото му б-Ьше лесно да създаде тЪзи гвари, сиречь мировет-fa, да създаде и -тъмата и дветЪ тъмнини. Нему създаването е по-лесно отъ пожеланието, а намъ е най-удобно да по-желаемъ нЪщо, отколкото да създадемъ, нито пъкъ можемъ да сътворимъ каквото пожелаемъ, а на Бога Твореца всичко е възможно, което пожелае. Сила е свързана съ божието желание, та каквото пожелае, това може да стори..
Нзъ се чудя, какъ не се свършва, нито нама-лява въздушното естество, когато толкова хора и толкова безсловестни животни дишатъ непрестанно
81
толкова и така много топли слънчеви лжчи мина-ватъ презъ него, а при това и луната и звездитЪ правятъ сжщото. Но чудо надъ чудесата! Но и да кажа, че това не е чудно чудо. Защото не подобава да се чудимъ, когато Богъ твори нЪщо, но повече да Го възхваляваме и да Го прославяме, защото Той създава лесно това, което желае, и въ тЪзи (свои) творения вложи достатъчно сила, за да сжществуватъ, колкото време Той желае. По-ради това и земята пребивава както изпърво е съз-дадена, и морето не намалява, нито се увеличава, и въздухътъ запэзва и досега естеството си, което е получилъ изначало, и слъннето не може да раз-топи небесната твърдь, и твърдьта не се разлЪ, бидейки преди това водна, но пребивава като твърдь. Защото Творецътъ е допусналъ Такова съсжще-ствувание на противни естества, мокро и сухо, и пакъ студено и топло, като е събралъ Творецътъ всичко въ единъ строежъ и любовь. Когато видимъ едно отъ тЪзи нЪща: слънцето, че ходи нЪкога по севернитЪ страни, нЪкога по южнртЪ, други пжть посрЪдъ небето, и луната, че расте и намалява, и звездит-b, че изгр-Ьватъ и зал’Ьзватъ въ своитЪ часове, като означаватъ времената за жетва и за сеитба и известяватъ буря и затишие на он'Ьзи, конто пжтуватъ по вода; когато виждаме всичко това, Господарю мой, възхваляваме Твореца, Който е създалъ такива блага, и отъ гЬзи видиинтЪ въз-лизаме къмъ невидимото. Но не пжтуване ни е нуждно, а в"Ьра, защото чрезъ нея можемъ да Го видимъ. Когато виждаме какъ въ годинитЪ се про-мЪнягь времената, и дъждъ се изсипва на земята, и тя расте и се покрива съ трева, и ниви се въл-нуватъ, и джбрави се зелен-Ьятъ, и планинитЪ об-растватъ, и овощия се раждатъ, — нека насочимъ езика си къмъ възхвала и да кажемъ съ блажения Давидъ и съ него да запЪемъ, като речемъ: „Въз-величиха се ТвоитЪ дЪла, Господи; всичко създаде
6
82
съ премждрость*1. Когато слушаме пойнигЬ птици: да гтЬятъ славен, Косове и сойки, чучулиги и къл-вачи, щурци и жетвари, ластовици и скворци и други безчислени птици, да пЪятъ съ различии гла-сове красиви песни, въ това имъ подражаваме да славимъ Твореца. Не както другитЬ творци, които творятъ отъ готови нЪща, Той всичко това отъ не-битие въ битие изведе и даде на несжществува-щит-fa битие, защото Нему е лесно да създава и отъ небитие и отъ битие. Така и нЬкога сторй и, да кажемъ просто, твори всЪкидневно. Не отъ готови тела Той създава телата на животните и отъ несжществуващи създава души, обаче не на всички животни, но само на човЪцитЪ, а отъ птицитЪ твори птици, и отъ плаващитЪ — плаващи, и отъ дру-гите родове всЬки споредъ своя родъ промЪня. А така сжщо на човЪцитЪ принася земните плодове чрезъ семена и садива. По-рано земята, безъ да бжде орана, ни посЪвана, роди растения съ разни имена и видове и (разни) родове вл^чуги и четвероноги, и роди водното естество, както бе заповедано отъ Него, и животните, които живеятъ въ водата и които прелитатъ по въздуха. А самата тази земя, и небе, и въздухъ, и водно естество, и огънь, и светлина Той повели да бждатъ създа-дени не отъ вещь, но несжществувалото никога изведе отъ небитието въ битие, като стана самъ създатель на този големъ корабъ, сиречь на тази тварь. Самъ я управлява и премждро нареди кораба. Това ни каза Неговиятъ върховенъ пророкъ Мой-сей, като прие отъ този премждъръ Творецъ, Господа Бога и Владика, на Синайската планина тези шесть слова.
Господарю мой, не отъ себе си сме ги състе-вили, но едно сме взели точно съ сжщите слова отъ Екзамерона (Шестоднева) на свети Василия, а
1 Ср. Псалми, С111, 24.
83
друго, като взехме само мисъльта отъ него, сжщо както и отъ Иоана, и друго отъ други, каквото нЪщо нЪкога сме прочели, така сме съставили това. Както, ако нЪкой, покрай когото би миналъ владЪ-тельтъ, и, като мине владЪтельтъ, би искалъ да му построй дворецъ, но н*Ьма съ що да го построй, би отишелъ при богатитЪ и би поискалъ отъ тЪхъ: отъ едного мраморъ, отъ другиго тухли, и би из-градилъ стени, би покрилъ пода съ мраморъ, — изпросенъ отъ богатит-Ь; а когато поиска да га покрие и не притежава споредъ тЪзи стени и мра-моренъ подъ да постави достоенъ покривъ, съ леса би направилъ покривъ на двореца и би го покрилъ съ слама, и врати би наплелъ отъ пржти и така би направилъ преграда. Така подобава на онзи, който нЪма въ своя домъ нищо; така е беденъ и нашиятъ умъ и като нЪма нищо въ своя домъ, съ чужди слова изгради това, и прибави и отъ бед-ния свой домъ (умъ?]. Но като слама и лесина сж неговитЪ слова. Ако господарьтъ го обича, ще приеме всичко това като неговъ трудъ. Нека Богъ Господь, влад-Ьтельтъ надъ владЪтелитЪ, да даде животъ на този владетель, та като Му угажда добре, да заслужи (животъ въ) рая, заедно съ всички преподобии мжже. А на Нашия Богъ слава въ вЪковетЪ, аминъ.
Шестодневъ, съставенъ отъ презвитера Иоана Екзарха, споредъ свети Василия, Иоана, Севериана и Аристотеля философа и други, както самъ сви-детелствува въ пролога.
XX. КНИГИ ЗН ШЕСТТЪ дни Глава първа
Благослови, отче.
„Ви начало Богъ сътвори небетои земята". ТЪзи книги сж основа, и източникъ, и сила на цЪлото божие дЪло, познаваемо въ това творение. Защото има и друго творение невидимо, както казва светиятъ апостолъ, като говори: .Не-говит-fe невидими твари отъ създанието на този св’Ьтъ", като се разбиратъ въ творението, ставатъ видими. Но великиятъ Мойсей, като искаше да каже на людетЪ, конто жив-feexa въ Египетъ, че тази видима тварь не е Богъ, както мислятъ египтянитЪ, но създание, сътворено отъ Бога, рече: „Въ начало Богъ сътвори небето и земята". Съ тЪзи думи той затваря устата на други еретици, защото Tfe казватъ, че небето и земята сжществуватъ винаги съ Бога безначално. ТЪзи книги на Битието, както казахъ, сж начало, и източникъ, и коренъ, и сила на всички [старо]заветни, сиречь на закона и на пророцигЬ. Както не може да се из-гради сграда, ако по-напредъ не бждатъ поставени основи, така сжщо красотата на това творение не може да възсияе, ако не сияе началото на това създание. Зная, че мнозина отъ светит-fe отци сж казали изкустно, добре и славно за това д-feno на създанието, като сж говорили, както имъ отм-fe-рилъ Светиятъ Духъ и благодатьта. Но и намъ той не забранява, нито се противопоставя, когато искаме да. се потрудимъ и да кажемъ споредъ нашата бедность. Защото този кроткиятъ Господь казва: „ТЪзи, конто тукъ малко сж се помжчили, ще по-лучатъ онзи безконеченъ животъ“. Л ние тукъ Нищо свое Не можемъ да изложимъ, нито сме спо-собни й въ това, но колкото сме чули отъ тЪзи
85
свети мжже, това излагаме. И както, гдето ви-ждаме да се гради страда и се поставить жгловит'к камъни, но не прилагать добре, а се клатятъ, то, като вземемъ камъче, споредъ своята сила, отъ бедния свой умъ, подлагаме да закрепимъ да не се клати зданието. — „Въ начало сътвори Богъ небето и земята". Като помисля за това велико дЪло, чудя се и не зная какъ да начена, дали най-напредъ да оборя празднитЪ слова на външната (свЪтска) наука, или да похваля църков-ната истина. Много сж говорили за природата елин-скитЪ философи, но ни едно тЪхно слово не може да остане непоклатимо, безъ да се колебав: по-следнитЪ тЪхни слова отричатъ първит-fe. За това никакъ не ни е трудно да ги опровергаваме, защото сж достатъчни самитЪ имъ слова, които едно друго се оборвать. Които не познаха Бога, че е Творецъ на цЪлото битие, тЪ, прочее, и завършиха съ пълна гибель.
Не знаеха да кажатъ: „Въ начало сътвори Богъ небето и земята". Поради това се из-мамиха, заради вселеното въ тЪхъ безбожество, да вырвать, че всичко е безъ ржководство и устроение. За да не попаднемъ и ние въ това (заблуждение), затова Мойсей, който говори за сътворението, (още) въ първитЪ слова, като споменава името божие, е просв-ктилъ нашия умъ, като е казалъ: ,Въ начало Богъ сътвори". Колко много добъръ е този редъ! Първомъ начало на небето постави, за да не мисли, че е безъ начало, така рече: сътво-рено е“, и да покаже, че по-малката часть (отъ си-лата на Твореца) е въ творението, което е създадено. Защото както и онзи (грънчарь), които прави кърчази или грънци, може да прави много различии сждове, безъ да изчерпи въ това своето из-куство, нито да го погуби, така сжщо и Творецътъ на ц-Ьлото това творение има (творческа) сила не
86
само за това творение, но безмерна, и само съ по-мисълъ изведе въ сжществувание това, което се вижда. Ако и да има начало цЪлиятъ този свЪтъ и е сътворенъ, то търси кой му е далъ начало, кой ли е творецътъ? А Мойсей ни предпазва, да не би, като търсимъ съ човЪшки помисли и не постигаме, като се отвърнемъ отъ истината, да не попаднемъ въ нЪкакво голЪмо зло (?), затова като предпази-тель ни е поставилъ печатъ, като е назовалъ името божие: ,Въ начало Богъ сътвори*. Това преславно и преблажено естество, лична доброта, скжпо име, начало на всичко сжществуваще, източникъ на живота, разумна свЪтлина, несравнима премждрость, сладъкъ и недостижимъ Творецъ — Той е създалъ небето и земята. Не мисли, чо-вЪче, че всичко това видимо, което виждашъ, че отива на кржгъ, е безначално. Като се очертае кржгътъ, онзи, който не го е очерталъ, не вижда, нито знае откжде е началото, где ли е краятъ, но който го е очерталъ не може да рече, че е безъ начало и безъ край, ако и да не вижда началото му и края, но той твърдо знае, че има начало и край. Така и ти, като отива всичко въ кржгъ, а не виждашъ отъ где начева и кжде ли свършва, то не мисли, че творението е безъ начало и безъ край...
XXI. ИЗЪ СЛОВОТО ЗА ШЕСТИЯ ДЕНЬ
Ако ли нЪкой селякъ и нищъ и чуждъ чо-в’Ькъ дойде отдалече до кулитЪ (поставени на спонци) на царския дворецъ й ги види, той се учудва. И, като престжпи къмъ вратата, чуди се и пита, а като влЪзе вжтре, вижда отъ двет-fa страни голЪми сгради, украсени съ камъкъ и изпъстрени съ дърво и прочее. Когато влЪзе въ двореца и види високи па-лати и църкви, украсени отвънъ съ камъни, дърво и шарки, а отвжтре — съ мраморъ и медь, сребро и злато, та не знае на какво да ги уприличи, за-
87
щото не е видЪлъ такова нЪщо въ своята земя, освенъ сламени хижи — бедниятъ сякашъ си за-губва ума и имъ се чуди тукъ. Но ако му се случи да види княза, да седи (облЪченъ) въ одежда, обшита съ бисери, съ нанизъ отъ жълтици на шията, съ гривни на ржцет-fa, опасанъ съ кадифянъ поясь и увисналъ на бедрото му златенъ мечъ, а отъ дветЪ му страни седнали боДярит-fe, съ златни огърлици, пояси и гривни, и ако н-Ькой го запита, когато се завърне въ своята земя, като каже: „Какво видЪ тамъ?**, той ще рече: „Не зная какъ да раз-кажа това — само съ вашитЬ собствени очи бихте могли Достойно да се удивите на тази красота**. ..
[Описание на човЪшкото тЪло]
Нека се заловимъ да разкажемъ въ приличенъ размЪръ и останалото за тЪлеснитЪ части и чле-нове. Мжжътъ има, както разказватъ, на главата си три шева, съединени подъ жгълъ, а на женската глава има единъ шевъ, който обикаля главата нао-коло. По този белегъ и въ гробоветЪ могатъ да се различатъ, коя е мжжка глава, коя — женска, въ-пр-Ьки че пон-Ькога, но рЪдко, да се намира, както други казватъ, мжжка глава, която съвсемъ нЪма нЪкакъвъ шевъ въ себе си. (Главата) е, както ка-захъ, по-висока отъ всички членове, а другитЪ членове следъ нея заематъ всЪки своето мЪсто, споредъ природата си. Главата (се състои} отъ три съединени помежду си части: на предната й часть лежи темето, за което мислятъ, че се образува едва следъ другитЪ части; а на задната страна — така назованото и н и е (Iviov), сиречь тилъ ; между тила и темето пъкъ е к б р и ф и (кориф|)), сиречь върхътъ: тази часть наричатъ още с к р а н и е (xpavfov), което ще рече лобъ. Но цЪлиятъ тилъ е съвсемъ празенъ, понеже нЪма нищо въ себе си, а темето съдържа мозъчнит’Ь полукълба, обвити
88
въ кожа. При крайната страна на мозъчнитЪ полу-кълба лежи онова, което назоваватъ приглавница (малъкъ мозъкъ), за която мислятъ, че я нЪма никое друго животно, освенъ единственъ човЪкътъ. Понеже мозъчнитЪ полукълба сж безъ кръвь, тъй като, бидейки голи, нЪматъ никакъ кръвоносни жили, та затова и [мозъкътъ] е винаги студенъ и обича топлината, а не студа. НЪкои мислятъ, че въ него е м^стото на ума. Отъ всЪко око отиватъ по три проходчета (нерва) въ мозъчнитЪ полукълба: едно голимо и (друго) сродно; краятъ на всЪко едно достига до приглавницата. Третото пъкъ, което е най-малко, влиза въ самого мозъчно полу-кълбо: сжщото отива повече и по-наклонно къмъ ноздритЪ и стига до темето. Къмъ лицето спада, поставено между дветЪ очи, челото, което, ако е голимо, показва, че онзи, чието чело е такова, има мждростенъ разумъ; а у които е малко, тЪ иматъ по-остра мисъль и бързо разбирать словата и дЪ-лата; за чело, което се простира на широко, мислятъ, че то е образъ и знакъ на страхливъ чо-в-Ькъ, а като е кржгло — на досадливъ, припрЪнъ и гн'Ьвливъ. На края на челото, отпредъ, има две вежди. Лко тЪ лежать право, показватъ добъръ, кро-тъкъ и милосърденъ (човЪкъ); ако пъкъ сж наведени и се наклоняватъ повече къмъ носа, то този (човЪкъ) е раздразнителенъ, опакъ и страхливъ; а ако сж на-клонени повече къмъ лоба, показватъ гълчеливъ, пакостливъ и лукавь. Така твърди първиятъ отъ физицитЪ, сиречь отъ естественицитЬ, следъ като е наблюдавалъ много. — Подъ всЬка вежда се на-мира, на страната си, по едно око, което има за свои части, отгоре и долу, клепки, всЪка отъ които отдЪля отъ себе си косъмчета, които се назоваватъ ресници. Вжтрешностьта на окото, презъ която се вижда, е изцЪло водна; назоваватъ я зеница. Онова, което я обхваща непосрЪдствено, е черно наоколо, а онова, което е по-нататъкъ — бЪлообразно. Има
89
и слЪпо око, и горни и долни клепки. Въ очитЬ има много различия: едни биватъ св-Ьтло-сини, а други — шарени, а трети — черни, а други — блЪ-скави. А и по голЪмина едни биватъ по-голЪми отъ други; нЪкои не сж нито голЪми, нито малки, но средни; за тЬхъ мислятъ, че сж по-добри. Едни очи биватъ много вдадени навжтре, повече отъ своя-та вдлъбнатина, а други — изпъкнали навънъ, ся-кашъ ще изкочатъ; други пъкъ не приличатъ нито на еднитЪ, нито на другитЪ, но сж средни; за гЬхъ мислятъ, че сж знакъ на добъръ нравъ у ония, у конто се намиратъ; а . онЪзи, конто иматъ очи вдадени много навжтре, мислятъ ги, че виждатъ по-остро — и това е за всЪко животно. Хората, чиито очи мигатъ скоро, мислятъ ги, че иматъ и умъ, който не стой на едно мЪсто, но често се мЪни и се премЪта на друга страна; а у когото очитЪ дълго време не мигатъ, за тогова мислятъ, че се знае безъ срамъ и безочливъ; конто очи пъкъ сж средни, нито често мигатъ, нито р^Ьдко — гк сж знакъ на добъръ нравъ.
Но защо разпрострЪхме толкова речьта си за това? — За да изявимъ на читателитЬ почет-ностьта на нашето създаване и отреждане, и имената на (тЪлеснит-fe) членове, както и това, какъ се съе-диняватъ единъ съ другъ, и да покажемъ и (чо-вЪшкит-Ь) нрави, както сме слушали отъ изкустни хора, какъвъ е всЬки по образъ — добъръ или зълъ, та да знаятъ и други, какъ да се пазятъ. Чрезъ тЪзи белези, мислятъ, милостивиятъ Богъ е далъ възможность на разбиращит-fe да се отстраня-ватъ отъ злонравия (човЪкъ), а да се приближа-ватъ къмъ добронравия, както е далъ полицби и за слънцето и за месеца, чрезъ конто се узнЬва тихо време и топлина, а сжщо и бури, и зима, и бездъждие, и вЪтрове, и много други н-Ьща, та като ги види чов-Ькъ, да се приготви за работа, или конто се уплашатъ, да ги избЪгнатъ, и поради това
90
да славятъ Бога, Който е устроилъ това така за своит-fe слуги. Но ние нека се заловимъ за остана-лото, та още повече да се чудимъ на невидимата божия сила и да я славимъ.
Има и другъ членъ отъ главата, чрезъ който само слушаме, а не дишаме. Защото се е измамилъ н-Ькогашниятъ Ллкмей, като е казалъ нев-fepHO, че козитЪ дишали чрезъ ушит-fe — както говори фи-лософътъ Аристотель. Нека се знае и това, че само чов-Ькътъ не си движи ухото. Знае се (по име) една часть отъ ухото, която се нарича по гръцки ловосъ (Хо|36$), а по славянски — крайчецъ; на нея се окачватъ рбеци. Оставихме другата часть, като та-кава, която н-Ьма име. Извжтре ухото е кржглесто, а най-подиръ има и кость съ сжщата форма като него; въ нея, като въ празенъ сждъ, всЬки звуковъ гласъ хлопа и тупа и преминава. И понеже (ухото) нЪма тржбичка, нито проходче къмъ мозъчнит-fe полу-кълба, то затова такава излиза къмъ устния мжжецъ, и отъ тамъ се nporfera една жила въ полукълбата, и много лесно довежда до тЪхъ гласа и плющенето.
[Умътъ и неговит-fe отношения къмъ сЪтивата] Отъ тамъ пъкъ умътъ, разумната и управляваща сила на безплътната душа, като нЪкакъвъ истино-любецъ и нелицеприятель и твърдъ сждия, или просто казано — като царь, който седи на високъ престолъ, и бързо разбира Онова, което чува, както и онова, което се вижда съ очи, по възли-защото проходче разбира и различава природата на всЪко нЪщо, та, ако бжде добро и полезно, да го приеме разумно; сжществуващата въ насъ двой-ственость различава въ всЪко нЪщо своето, раз-лжчва го и дава на невещественото невеществено, а на вещественото веществено, и нито това дава на другото, нито другото — на това, за да не из-л^зе, че върши нЪщо недостойно за своята власть, та отъ това да погуби цзрското достоинство на са-
91
модържавната (си) власть, и умътъ да се покаже несправедливъ и несмисленъ по уредба, раздЪляне и решаване. Което пъкъ не излЪзе такова, нито се намЪри за полезна потреба, веднага го откжсва като безполезно и го отхвърля далечъ отъ своя приемъ, както му е дошло, и разбира, кое е сродно видение и кое непоср^дно внушение на разума.
Умътъ, като се издигне отъ само себе си, си-речь по своята дейность, възлиза на височина по-високо отъ небесата, вижда и съглежда умственигЬ. блага повече или по-малко, явно, споредъ степеньта на своята чистота, безъ никакъ да търси помощьта на т’Ьлеснит'Ь сЬтива, но по-скоро се отдръпва отъ тЪхъ, и не чувствува нито най-малко, че тЪ го при-вързватъ къмъ видимото и осезаемото, и отива да схване непосрЪдствено усЪщаното и да ни съобщи намиращитЪ се предъ насъ н-Ьща. R тЪ (с-Ьтивата) служатъ на ума като робини и препращатъ, споредъ както всЪко ед но (отъ тЪхъ) има естествено устройство, уредба и сила за добро избиране или свойство за избЪгване. Защото онова, което окото възприема чрезъ гледане, или ухото чрезъ слушане, или ноздритЪ чрезъ силата на обонянието, или устата чрезъ словото и вкуса, или осезанието съ допиръ, кое да е качество, (всЬко отъ сЪтивата) го открива и раболепно съобщава на ума като на свой господарь и царь, за да получи отъ него отново достатъчно възвишаване, раздЪляне и полезно на-реждане.
СилитЪ на разумната душа сж двойни: сми-слени и силни, като двама равносилии и еднакво разумни братя — умътъ и разсждъкътъ, конто дЪлятъ и разкриватъ мисловното изкуство като ба-Щинъ имотъ. Защото ако и разпознаването и имену-ването на нЪщата да е сила на разумната душа, но то не изнамира напълно нищо въ себе си и отъ себе си, а приема и се обогатява отъ външното, и относно възприеманитЪ н^ща дава онова, което е
92
-отбепязано отъ сЪтивата и паметьта, че лежи предъ очитЪ, или което е начертано отъ слуховата сила съ слово, както го е видЪлъ или узналъ чрезъ слуха — било човъкъ, било конь, било волъ, или нЪщо неодушевено, напримЪръ камъкъ или огънь, това ще посочи явно, споредъ както по природата (си) прилета да се нарече съ име, като рече: чо-вЪкъ е, или конь, или нЪщо друго останало, добито чрезь. сЬтивата или паметьта, и става съеди-нение и сглобяване, та се извършва разпознаването и именуването. Така е за възприеманитЪ чрезъ eb-тивата нЪща. А пъкъ за понятията и построенията на разума паметьта е последица (рожба), а въобра-жението — възприемане и именуване, като това му служи вмЪсто сЪтиво. Защотоь когато слушаме светит-fe пророци — разбира се, Йезекиля и Исая, — словословци на нЪща, по-високи и отъ сера-фимскитЪ и отъ херувимскитЪ, да описватъ и на-чертаватъ съ думи шестокрило и четирилицо естество — тогава ние не отъ сЬтива се нуждаемъ, а само отъ помнене и въображаване на онова, което сме нули — нЪщо, което Платонъ добре нарече въображаемо описване — та чрезъ дветЪ да запа-зимъ и скжтаме вЪрна представа. Ако едно отъ двет-fa се е изличило поради изминаване на време или поради нЪкакъвъ другъ случай, тогава, даже и да бжде другото нЪкакъ трайно, не ще се запази и представата веднага ще загуби своята сжщина, та не ще бжде вече нЪщо представяно, нито ще може да се наименува, защото, като се загуби про-изводната причина, по необходимость се губи и причиненото.
Така, само две сж трайнитЪ сили на човЪшката душа: разсждъкътъ, значи, и умътъ. Разсждъкътъ, обаче, е по-смислена душевна сила, която чрезъ съответно и прилично издирване и разпитване из-намира търсенит-fa истинни н'Ьща. И поради това -философътъ Платонъ е казалъ: „Разсждъкътъ е
93-
вжтреШно размышление на самата душа, което из-карва на яве издирващата и миСляща душевна сила 7 а онова, което излиза отъ нея чрезъ гласа, про-мъквайки се презъ устата, това е дума ; умътъ пъкъ е душевна дейность, която бързо и независимо отъ всЬкакво разстояние схваща вещната природа на истински сжществуващит'Ь н-Ьща®. Защото и други отъ първитЪ философи сж нарекли ума душевно око, понеже той като него пррниква непосрЪдствено въ природата на н'Ьщата и схваща много скоро истината въ тЪхъ. Но достатъчно за това 1
УшитЪ се дЪлятъ на голыми, вдадени и средни. Конто сж срЪдни — то тЪзи уши служатъ само за слушане, и по тЪхъ не може да се познаё никакъвъ нравъ; освенъ ако не сж нито голыми, нито малки, нито пъкъ много издигнати, нито притжпени — та ако бждатъ такива, то показватъ добъръ нравъ. Л голЪмигЬ, конто сж много издигнати, сж несъм-ненъ белегъ на глупость и празднодумство.
Друга часть на лицето е носътъ, чрезъ който издишаме и вдишаме навжтре: защото ноздрит’Ь приематъ въздуха, изпущанъ отъ сърдечното скри-валище въ гърдигк и гърлото, чрезъ бЪлитЪ дро-бове, и така надувать и изпращатъ въздуха навънъ, и после пакъ го въвличатъ обратно тамъ и го пропускать по-навжтре въ тЪлото чрезъ сжщитЪ части. Но ноздритЪ иматъ и.обонятелна способность; rfe сж устремъ на нЪкакво природно сЬтиво, което познава и приятна миризма и смрадь. Носътъ пъкъ се раздЪля на две и по срЪдата има преградка отъ хрущялъ; въ дветЪ му половини, сиречь отъ дветЪ-страни (на преградката), е праздно, та всЪка половина е като тржбичка, чрезъ която (носътъ) поема и издиша и (така съ помощьта на) природного (въз-душно) съкровище действува.
На дветЪ страни на лицето има Две челюсти — горна и долна. Горната се нарича мустакъ, а долната — брада. Чов'Ькъ има общо съ всички
94
животни това, че може да движи на кжде-да-е долната си челюсть; а само за рЪчния крокодилъ . мислятъ, че движи горната си челюсть.
Подъ носа сж дветЪ устни, конто иматъ меко месо, та затова лесно могатъ да се движатъ. Чо-вЪкътъ има, измежду всички животни, най-истински усктъ да пипа и да познава пипаното, а следъ това и вкусъ. Относно другитЪ с^тива човЪкъ е по-зле отъ много животни. Устата сж по-вжтрешна часть, отколкото устнитЪ и челюститК ПреднитЪ имъ части сж: на горната страна — по гръцки и п е р о и (Оттерши), което ще рече горница (небце); по-ср^дата пъкъ на устата — езикъ, който усЪща и разпознава съ крайчеца (си), и главно съ х и м о с а (Х°рО$), сиречь чрезъ соковетЪ на всЪко овощие, по-пълно казано, и всички качества — сиречь то-плина, студенина, мекота, твърдость и друго подобно. Ако този не е по-широкъ или по-тЪсенъ (отъ обикновено), а е, следователно, срЪденъ по гол Ъ ми на, той поради това е по-добъръ. Езичната плъть е рЪдка и цтуплива като гжба, та поради това скоро познава, чрезъ вкусване, всички овощни сокове на н-Ьщо посЪчно. Но и така наречената приезичница (fmyXwnis), сиречь лалогъ (мж-жецъ) е часть отъ него. А при нея е прибавенъ така наречениятъ и с о ф а г ъ (о!<тофйуо$) (сиречь хра-нопроводъ), предъ когото лежи артирията (fipTtjpfa), конто каточели захваща отъ мжжеца и пакъ се отклонява къмъ ноздренитЬ дупчици. Когато пиемъ, много пжти издръпваме чрезъ тЪхъ водното вещество и скоро го изливаме тамъ. Устата пъкъ, бидейки двойна, е изпълнена отгоре, отделу, от-предъ и отстрани съ зжби. За рЪдкозжбитЪ есте-ственицитЬ мислятъ, че живЪятъ малко. А по-на-вжтре има и една часть, конто лежи на кървавата жила, на горното меко небце; тя, като се изпълни съ мокрота, често се възбужда ненадейно, та като че ли ще задави човЪка, заграждайки прохода на
95
дишането. Наричатъ я чепчица (зърно, сливица ; гр. <ттафиХ«1). По природа артирията (трахеита) е твърда, обхваната отъ много кръвоносни жили и, поради това, отъ лига. Между нея и хранопровода лежи приезичницата (мжжецътъ), та когато раздъвкваме суха храна на много дребно и я пропускаме въ стомаха, (приезичницата) затуля трахеята и я кара да действува. Чрезъ нея се случва, когато артирията приеме въздухъ отъ вжтрешно духане, да се въз-будятъ веднага и бЬлитЪ дробове, защото, като се надуе трахеята, (въздухътъ) преминаьа презъ дро-боветЪ въ тЪхнит-Ь дупчести части. Дробовет-fe иматъ пролуки и проходчета, които събиратъ (въздухъ); презъ тЪхъ въздухътъ влиза въ дупчицитЪ и въ дирушкитЬ, а дробоветЬ го пропускатъ къмъ сърдцето.
Между лицето и трупа има една часть, която наричатъ шия; предната й часть се нарича грък-лянъ, а задната — хранопроводъ; предната хру-щялна часть, чрезъ която издаваме гласъ и дишаме, е артирия (трахея), а месната — хранопроводъ (отбцахо?); всички тЪ сж вжтре предъ гръбнака. Задната пъкъ часть (на шията) се казва вратъ (Sirwpis). Такива имена и форми иматъ частигЬ и членоветЪ между главата и трупа. Трупътъ (^йра£) пъкъ отпредъ има гърди, а следъ това стомахъ (yacrrqp). Основа на стомаха е пжпътъ. Подъ гЬхъ е така назованиятъ и т р о н ъ (цтроу, коремъ, abdomen). Сърдцето пъкъ е поставено и лежи на по-следното мЬсто на трупа въ празднина, обхванато и пазено наоколо отъ бЪлит*Ь дробове, които съ своитЪ ушенца сякашъ го обгр;ыцатъ и обхващатъ съ пръсти.
О неиздирима премждрость на Оногова, Който ни е създалъ и така уредилъ I Какъ пъкъ го пази като естественъ владетель въ палати и чертози, заобикаля го наоколо съ други части и членове и не дава' да се примЪсятъ близки повреди. Подо-
96
бава, прочее, да кажемъ и сега съ пророкъ Давида1: .Прославила се дЪлата ти, Господи, всичко съ пре-мждрость си създалъГ И пакъ2:, „Чрезъ Твоето създание и чрезъ д-Ьлата на ржцетё Ти ше се въз-радвамъ". Защото кой умъ, като чува това, не се радва и не ще похвали съ високъ гласъ и прослави Създателя на такава и толкова заслужаваща похвала крепость, дЪло на ржцете Му ? Но хубаво е всЪки отъ насъ пакъ да рече къмъ Тогова, Който е едничъкъ между всички Богъ и изкустенъ строитель: „Зачуди ме Твоето знание, наложи ми могжществото Си, безсиленъ съмъ срещу Него* *3.
Прочее, сърдцето, както казахме и по-горе, лежи и е поставено отъ. Създателя като князъ и владетель на природата въ най-скрититЪ места. Има пъкъ и по природа твърда плъть и се свързва съ разнообразии връзки. Поради това тупането му явно показва, че е наклонено повече на лЪвата страна. По две причини е турено то на тази страна на животного: поради така нареченото въздушно и ветрено черво, и поради това, защото като че ли лЪвата страна има по-голема нужда отъ него, защото е по-слаба; споредъ както казватъ и други за дЪсната страна, тя приема не малка помощь и отъ черния дробъ. Наведено е, прочее, както казахме, повече къмъ лЪвата страна. Но върхътъ му не държи въ гръдния кошъ, както основата, под-пълно и истински среднего место, което му е определено между левата и дЪсната страна: той не свършва досущъ въ право положение отгоре надолу, но се наклонява малко къмъ лево место, и на свършекъ по видъ е повече окржгленъ, от-колкото продълговатъ, а само последниятъ му край се свива и свършва остро. Сърдцето има три сто-махчета — на десна страна по-големо, на лева —
1 Ср. Псалми, С1П, 24.
1 Ср. Псалми, XCI, 5.
* Ср. Псалми, CXXXVI11, 6.
97
по-малко, а помежду тЬхъ — сродно. Дзете по-малкитЪ свършватъ при белите дробове. По-долу, при голЪмото стомахче, е закачена голЪмата кър-вава жила, а отъ нея захваща така нареченото средне стомахче.
Л къмъ белите дробове отиватъ отъ сърдцето нЪкакви проходчета и се разклоняватъ, както и артирията, по всичкитЪ имъ части, като продължа-ватъ отъ трахеята. Те приематъ въздухъ, сиречь вЪтъръ, и го препращатъ къмъ сърдцето. За белите пъкъ дробове мислятъ, че иматъ кръвь повече отъ другит-fe части, но тя лежи не въ самите тЬхъ, а въ кръвнитЪ жили, fl и въ сърдцето има кръвь, но самб въ себе си, както иматъ другитЪ две вжтрешности. Кръвьта, която е въ голёмото стомахче, е тънка и чиста.
Тъй наречениятъ поясь, сиречь трупна преграда, лежи подъ белите дробове и се нарича ф р е-несъ (cpp^veg), сиречь мисли. Подъ пояса, на дЪсната страна, лежи черниятъ дробъ, който сякашъ има околчеста форма, а на лёво — далакътъ, който е дълъгъ и гЬсенъ. Черниятъ дробъ лежи при го-лЪмата и кървава жила, а къмъ нея е прикаченъ и далакътъ. И черниятъ дробъ, и далакътъ си иматъ всЪки своя кървава жила, която се отдЪля отъ глав-ната кървава жила и препраща кръвь. Следъ тЪхъ, при самия гръбнакъ, лежать бжбрецитЪ, конто иматъ проходчета отъ гол’Ьмата (кървава) жила, разполо-жена въ самите тЪхъ (бжбрецитЪ): презъ тЪзи проходчета, (бжбреците) приематъ кръвна дажба.
Но Този, Който издирва сърдца и бжбреци, едничкиятъ истински Творецъ и съ велико име Господь Богъ нашъ, отсжди да направимъ до тия части разделение между вжтрешното (духовното) и външното (вещественото) и да свършимъ частите, и членоветё, доколкото сж достжпни за човешката
7
98
природа да ги разбере. А остава да ги разбератъ по-в-Ьрно и по-надълго ония, които сж навикнали на лЪкарското изкуство. Ние пъкъ ще се върнемъ къмъ реда на библейскитЪ думи.
XXII. СЛУЖЕН НА СВ. ЦАРЬ ПЕТРА
Изъ първата служба
1^К0Ж€ пр*ЖДС ВЪЗЛЮБН МНОЮМЪ Пр^БЫВАТН въ жнтн своемъ, тдко и нТне ндмъ молитвами къ в~гоу страйк кса оумнрн.
Оускорн Истре б»те нресвлтын. видя велнкж». ведя налсжяфяя на нм. молитвами своими, то оуже са зело кон'таемм.
Ты iabh са намъ звезда светлаа из кокоу зеииоу венцкъ. въ лета последкам. т"мж всекж разгонд съпро-тнвиааго врага.
Икоже сын прежде с нами five. н ико н удда своп нрнемлл лювезио. тако н н~не ирпнмн мл^вы енж . и защити и ы <5 всекож напасти.
Оуже останька сн не презри. въ влым" н воурет нревелТ||е гряжаемын. уестнын аГус н~шъ Петре ц'рю с тын . б видимы" н невидимы" врагъ сопротнвнъЛ скоро нзвавлеж.
Изъ втората служба
Придете в’сн верни. Петра мин,ха да вьсхвалнмь. быв'нм 3 в"а i|~pe вльгарьска. радв(н) са тврьды каменю вер* х(рн)с(то)ве раду(н) са Петре втвръжденнге 1|~рквамь. н градоу твоемоу Прдславоу. раду(н) сл ревнителю довры.хь дель . архистратиг Мнданлоу. ты во въздръжаннюмь н молитвами. д шж сн шунстнвъ. алканигемь н жжданиюмь. тело сн нстннвь. н помазаннюмь мира твоего, прими же ине ако странным люЛ нзьлен на иы м(н)л(о)ст твоя, да wYicTHBUie са 3 трехъ. дос(то)нно та прославнмъ.
99
Първа служба
Месецъ януарий 30-и день
Пренасяне мощит-Ь на свети Климента архиепископа римски и поменъ за светия нашъ отецъ Петра инока, бившъ царь на българитЪ.
На Петра.
Както и.........застжпникъ отъ видимитЪ
ни врагове противни, преблажени Петре, моли Бога за насъ.
Погледни останкитЪ отъ твоитЪ люде сега, като.......мислено къмъ твоя гробъ, Петре царю
пречестни, моля те да уяснишъ (моя) умъ, за да те прославимъ.
Като.........озари моята душа, като я на-
ставишъ за божието слизане _(на земята), а сега за възвисяването на раклата съ мощитЪ на Климента.
Сега прнеми, Христе Боже, вЪрата на Твоето благочестиво стадо, което пристжпя благодушно, защото прилежно се яви при раклата...
На царя Петра.
Както по-рано възлюби съ миръ да пребива-вашъ въ своя животъ, така и сега за насъ съ мо-литви къмъ Бога умири всички страни.
Побързай, отче Петре пресвети, като виждашъ гол-Ьмата беда, която ни застрашава, съ твоит-fc мо-литви, защото вече много изнемогваме.
Ти ни се яви като светла звезда, като възсия отъ земята презъ последнитЪ години и разпръсвашъ всЬка тъма на съпротивния врагъ.
Гр-ЬшнитЪ устни, конто се опитватъ да те въз-хвалятъ, не могатъ да сторятъ това споредъ кра-сотата на твоитЪ доброти, царю Петре. За това ти молимъ, дари ни слово за възхвала.
100
Първиятъ родъ процъвтява, както пророкътъ предрече; слава и богатство въ дома и неговата правда навЯки. Това за тебе се изпълни, царю Петре.
На двойно царство, отче блажени царю Петре, по вЯра си (владетель?), и тукъ, и тамъ цару-вашъ..........
Предвъзвестилиятъ те владетель, катр по-младъ всрЯдъ малкитЯ братя, както нЯкога Давида те помаза и ти повари тази земя да пазишъ всячески отъ напасть.
На върховния ти този съименникъ създаде твоята църква, като я утвърди на камъкъ, запа-звайки я съ вЯра Отъ вражескитЯ рЯки.
Като празднува чинътъ на преподобнитЯ, радватъ се днесъ съ тебе, царю Петре, преблажени отче, винаги въ обителитЯ. Тамъ и тукъ бжди ни (помощникъ), за да сполучимъ.
Както по-рано си билъ съ насъ, отче, и като чада твои ни приемаше любезно, така и сега приеми тЯзи молитви и защити ни отъ всЯка напасть.
Какъ да похвалимъ честната твоя глава, свети царю Петре, като не можемъ да си изяснимъ ума, когато виждаме добрия редъ на твоитЯ обичаи, по който ти не преставаше да служишъ Богу винаги.
Не презирай вече твоитЯ останки, потънали въ преголЯми вълни и бури, честни отче нашъ свети царю Петре, като (ни) избавишъ бързо отъ противнитЯ видими и невидими врагове.
Не презирай онЯзи, който днесъ празднуватъ твоята паметь, но съ молитви къмъ Владиката (не-бесенъ) изпроси и ни дари обиленъ животъ и отъ всЯко зло да се избавимъ на земята и да полу-
101
чимъ отъ Владиката вЪченъ животъ на небесата. Пречестний отче Петре, не презирай онЪзи, който (ти) се молятъ.
Втора служба
(Паметь на) свети Климента и на свети Петра, бившъ царь български
Подражатель на върховния [апостолъ Петра], блажени, имайки топлотата, в-Ьрата и любовьта на апостола къмъ Бога, не преставайки да лежишъ винаги презъ всички часове безъ леность въ храма божий и отпущайки и • причестявайки своитЪ цър-ковници и давайки безъ щадение въ светителскитЪ ржце.
Пристжпёте, всички вЪрни, да възхвалимъ Петра монаха, бившия български царь отъ Бога (по-ставенъ). Радвай се, твърди камъко на вЪрата Христова. Радвай се, Петре, утвърждение на църквит-fa и на твоя градъ Преславъ. Радвай се, ревнителю на добрит-fe дЪла на архистратега Михаила. Защото ти съ въздържание и молитви си очисти душата и съ гладъ и жажда си изтъни тЪлото, и съ по-мазването на твоето миро приеми ни сега като странници, излЪй върху насъ твоята милость, та, като се очистимъ отъ грЪховетЪ, достойно да те прославимъ.
Ти б-fe източникъ и нескждно съкровище, което дава (и се) излива винаги на беднит-fa, и твоята милостиня не оскудяваше, и ти обичаше ино-ЦитЪ и служители^ на божията църква ’ заради тЪхнит’Ь молитви, и се надЪваще за отплата отъ Бога, въ което не се излъга, като показа добъръ плодъ.
102
Не презирай онЪзи, конто днесъ празднуватъ (твоята) паметь, но (застжпи се) съ молитви къмъ Владиката (небесенъ) да имъ се дари обиленъ жи-вотъ и отъ всЬко зло да се избавятъ и да полу-чатъ вЪченъ животъ и като стоишъ на небесата предъ Владиката, отче Петре, не презирай този, който ти въздава тази възхвала.
Сега, съборе на правовЪрнит-fe, който (си се) събралъ днесъ въ честния домъ на пресветия отецъ, да пЪемъ пЪсни на стройни гласове на то-гова, който е прославилъ нашия Богъ Христа, и весело съ радость да го възхвалимъ, като кажемъ: Радвай се, чов£че на небесата и земни ангеле, — и още: Радвай се, като не преставаме да зовемъ къмъ тебе, света царска главо. Радвай се, помощ-ниче топли и застжпниче, целителю на душитЪ и тЪлата на твоитЪ люде; избави ни отъ страсти и противни беди и внезапна смърть, моли Владиката и Бога, свети отче Петре.
XXIII. ИЗЪ БЕСЕДАТА НА ПРЕСВИТЕРЪ КОЗМА
СЗть во еретнцн н'звнй лкы 6ei|« оврлзомъ. кро^цн н" съмнренГн. молуялнвн. бл«днж сать вндхтн б лнцсиир-мллго поста . слокссе сжд не реквть не смеют сд гродо-то" не бплкзнют сд. дрлнл4' сд б взора н" вса творд4' н'зкънв. н’корьж не розндтн и* съ прлвовърнынмн хр^тГяны. н”38трж со/ть вол1|н н" хы1|1Н1П|Н га'ко”* рете г“ь. внддфе во у~Л1|н толнко;н' такое идь смирение. н мндфе а правоверны С8фа н“ мофны направит» на cifuTe. прнвлнжлкГсА к нн** н* къирашаю4' н'хь а с|Гн!н Д8шн . оннж подовне волке. дотАф8 а'гнА вздтн. сперва потиляют сд возды-Ш8фе п съ смнрен!емь (ВвъфлваиЛ н* проведифе са тво-рАть с8фал на невесн* н“ где о^зрдть т”лка проста С8фд н грива Т8 же сеют в плевел м оу'тенТа своего, дилдфе предания оу"ставы стын** 1|~рква** .е”же прежде пон*дмн скджоу.
Всички заповЪди на Господа нашъ Исуса Христа сж дивни и скжпи за онЪзи, конто ги почитать, защото сж Казани заради нашето спасение. Ако,.. прочее, и да се отдадечаваме отъ НеговитЪ заповЪди, но Той всЪкога, като чадодюбивъ отецъ, търпи нашата зяина, като не иска никого да погуби, но, като желае възвръщането на всички насъ къмъ Себе си и (нашето) спасение, ни говори и ни учи, едни чрезъ светото Евангелие, други чрезъ светит^ мжже, да не попаднемъ въ еретический ровъ. „ВсЬки грЪхъ и хула, рече Господь, ще се прости на човЬцитЬ, а който каже хула противъ Светия Духъ, не ще му се прости нито въ сегаш-ния вЬкъ, нито въ бждещия”1. Като знае това и изна-
1 Матей, XII, 31—32.
104
чалниятъ нашъ врагъ дяволътъ, не престава да съ-блазнява човЪшкия родъ. Като е наченалъ отъ първия, Адама, и досега не престава да търси да откжсне нЪкого отъ вЪрата, та повече (люде) да бждатъ съ него въ мжкитЪ. И един прелъсти да се покланятъ на кумири, други да убиватъ бра-тята (си), други (научи) на прелюбодействие и на други грЪхове. Но като вид-fa, че всички т-Ьзи rpt-хове не сж равни на еретичеството, влЪзе първомъ въ Ария, който качена да хули Сина божий, като не Го признаваше равенъ на Отца, но (Го см’Ьта-ше) като ангелъ и като подчиненъ Богу, забра-вяйки за Христа, Който каза: „Азъ и Отецъ сме едно"1. Така сжщо (влЪзе) и въ Савелия, който на-чена да слива божеството (Му) — като казваше, че съ тЪло Христосъ е страдал^ на кръста, — и божеството на Света Троица. Македоний пъкъ хулЪ-ше Светия Духъ, като го смЪташе по-доленъ отъ Отца и Сина, а не отъ сжщото божество. СветигЬ отци на никейския съборъ проклеха тЬхнитЬ учения и ги изтрЪбиха изсрЪдъ християнитЪ като плЪ-вели изъ нива, като се ползуваха отъ помощьта на Константина царя (поставенъ) отъ Бога. Имаше и следъ това различии ереси на други мЪста, обаче не за Света Троица, но за създанията божии—едни така, а други иначе бледословЪха. Но ученията на светитЪ апостоли и отци навсЬкжде ги прогонватъ, както се случи въ българската земя въ годинитЪ на правов^рния царь Петра, че се яви попъ на име Богомилъ, а споредъ истината да се квже, Богу не милъ, който пръвъ начена да пропов*Ьдва ересь въ българската земя, за чието бледословие по-нататъкъ ще разкажемъ.
Господь, като знаеше предварително, че всрЪдъ хората ще се явят> съблазни, предрекълъ' ни е
1 Иоанъ, X, 30.
105
всичко и ни е научилъ, като казва: „Съблазни трЪбва да дойдатъ"1, но за да се явятъ избранитЪ. Но има нЪкои, които не приематъ съ услада тЪзи думи. ТЪмъ никога не ще се прости грЪхътъ, ако не се покаятъ. За тЪхъ сега ми предстои да говоря. Же-лаехъ и да замълча за тЪхъ, поради многото т'Ьхни бледословия, но се боя отъ по голЪмо осжждане, когато, ако ние мълчимъ, н-Ькой се съблазни отъ тЬхното прелъщение и „погине немощниятъ братъ при нашето разумение, за когото е умр-Ьлъ Хри-стосъ*1 2. Затова се одързостявамъ чрезъ моята творба, съ упование въ богатството на Господа нашъ, че може да разясни нашия езикъ, за изобличение на врага на Христовия кръстъ. За тЪхъ и блажениятъ Павелъ пишеше на филипянитЪ, гово-рейки: „Пазете се отъпсета, пазете се отъ раз-колъ, пазете се отъ Злод,Ьлатели“3. „Много пжти ги назовавахъ, сега и съ плачъ ви казвамъ, че сж врагове на кръста Христовъ ; т-Ьхниятъ край е поги- -бель"4. Язъ, като начевамъ да изобличавамъ тЪх-нит-fe слова и д-Ьла, мисля, че и въздухътъ се ос-квернява отъ т-Ьхнит-fe д-Ьла и думи, но заради хри-столюбивия народъ ще изложа лукавигЬ тЪхни речи, та никой да не попадне въ тЪхнитЪ мрежи, но, като разбератъ тЪхното прелъщение, да се пазятъ отъ тЪхното. учение. „Понеже всЪко дърво, рече Господь, отъ неговия плодъ ще се познае"5.
Еретицит^Ь сж извънъ на видъ като овци: кротки, смирени и мълчаливи J бледни изглеждатъ отъ лице-мЪрния постъ; такива слова не ще продумать, не се смЪятъ громко, не се гордЪятъ, пазятъ се отъ по» гледъ й външно правятъ всичко, та да не бждатъ
1 Матей, XV11I, 7.
2 J Корин., VIII, 11.
2 Ср. Филип., III, 2.
4 Ср. Филип., 111,1 8—19.
s Лука, VI, 44.
106
различени отъ правовЪрнитЪ християни. „Извжтре сж вълци и хищници", както рече Господь1. Като виждатъ хората това тЪхно смирение и ги мислятъ за правовЪрни и способни да (ги) насочватъ къмъ спасение, приближаватъ се къмъ тЪхъ и ги питатъ за спасението на душата. Tt, подобно на вълка, който иска да грабне агнето, отначало се преструватъ, като въздишагъ и съ смирение отговарятъ и се показватъ, че знаятъ онова, което е на небесата, и гдето съзратъ простъ и невежъ човЪкъ, тамъ посЬватъ плЪвелитЪ на своето учение, като хулятъ предаденитЪ на светитЪ църкви наредби, за което ще кажа по нататъкъ.
Но, о христолюбиви народе, никой отъ васъ да не имъ бжде другарь: Христови врази ще бж-дете. Усърдствувайте въ четенето на светитЪ книги, за да не влезете въ безконечнитЪ мжки. , Защото много прелъщения и много неправда изникна на земята, конто не е възможно да изб-Ьгнатъ онЪзи, конто живЪятъ въ леность. Зарадъ насъ слЪзе отъ небесата Господь и ни изяви своята воля, та, като жив’кемъ споредъ Неговит-fe заповеди, да се избавимъ отъ лютитЪ мжки. Затовада се насочимъ къмъ добри Д"Ьла, та да не се изпълни за насъ казаното отъ Господа: „Нко не бЪхъ дошелъ и не бЪхъ имъ говорилъ, гр’Ьхъ не биха имели, но сега Н’Ьматъ оправдание за грЪховетЪ си“1 2.
* * *
Но, о търпеливий Боже, докога ще гледашъ чов-Ьшкия родъ, който толкова Те разгнЪвява, защото наистина (еретицитЪ) сж по-горчиви и по-мерз-ски отъ б’Ьсовет'Ь. Защото кой бЪсъ нЪкога се е противилъ на божеството или е дръзналъ да хули божията тварь, както еретицитЪ ? Какво, прочее, го-
1 Ср. Матей, VII, 15.
2 Иоанъ, XV, 22.
107
ворятъ, че не Богъ е сътворилъ небесата, нито земята, нито всичко видимо? Понеже наистина сж, слЪпи и гЛухи, не разумяватъ онова, което говори Иоанъ Богословъ: „Въ начало б-fa словото и словото 6fa отъ Бога и Богъ б-fa словото; всичко чрезъ него стана и безъ него не стана нищо отъ онова, което е стенало"1. Павелъ сжщо разказва, като казва: „Отъ Бога 6faxa създадени всички н-Ьща, които сж на небесата и които сж на земята, видими и невидими, или престоли, или господства, или на-чалства, или власти; всички сж отъ Него и за Него сжществуватъ*1 2. И отново сжщиятъ преблаженъ Павелъ заедно съ Давида въззова къмъ Бога съ ду-мит-fa: „И въ началото Ти, Господи, си основалъ земята, и д-Ьло на Твоята ржка сж небесата*3. И много пжти светит-fa пророци и, апостоли и други пропо-вЪдници разказватъ, че Богъ е творецъ на всичко видимо и невидимо. Що ли говоря за праведницит-fa ? Попитай било варваринъ, било невежа, било и са-мия този дявола, кой е творецъ на всички видими и невидими н-Ьща, и ще кажатъ този и този. Защо си толкова простъ, чов-Ьче, що може нЪкжде да бжде безъ божия повеля ? А вамъ, еретици, кой ви научи, че Богъ не е сътворилъ всички т-Ьзи твари ? Но горко на вашето нев-Ьрие, защото огънь съби-рате на своит-fa глави.
А за кръста Господенъ т-Ьзи, като се пода-ватъ на съблазънь, говорятъ: Какъ да му се кла-няме? Евреит-fa ра^пнвха на него Сина божий, та (поради това) повече неприятенъ е кръст'ьтъ Богу. И поради това учатъ своит-fa да го ненавиждатъ, а не да му се кланятъ, като казватъ, че ако н-Ькой би убилъ царевия синъ съ дърво, може ли това дърво да бжде приятно за царя ? Така сжщо билъ.
1 Иоанъ, 1, 1, 3.
2 Колос., I, 16, 17.
s Евр., 1, 10; Псалми, CI, 26.
108
и кръстътъ Богу. Но, о ненависть на дявола къмъ човЪшкия родъ, въ канва пагубна пропасть този го е въвелъ! Както нЪкога и евреит-fe, като чет-fexa про-рочествата не разбираха онЪзи, който roaopfexa за страданията Господни. Бко и всЬкидневно да четЪха пророческит-fe книги, сами станаха убийци на Христа, ка,о мисл-fexa да погубятъ безсмъртния. Така и ере-тицит-fe винаги четатъ ГосподнитЪ и апостолски слова, но не разбиратъ казаното въ тЪхъ. И вЪрно блажениятъ Павелъ ги нарича погинали, като- говори : „Словото за кръста е безумство за погива-щитЪ, а за насъ, конто се спасяваме, е сила божия “Ч И другаде : „f\ на мене пъкъ, рече, да не се хваля, освенъ съ кръста на Господа нашъ Исуса Христа"2. Бихъ, прочее, показалъ и отъ други книги, че е достоенъ за почить Господни ятъ кръстъ, но еретицит-fe нЪматъ efepa.
Кой християнинъ, прочее, не се просвЪщава чрезъ кръста Господенъ? Кой не се радва, като вижда да стоятъ кръстове по високит-fe мЪста, по конто по-рано хората принасяха жертви на бЪсове, като кол-fexa своит-fe синове и дъщери? Кой, като попадне въ нЪкаква напасть и като направи кръ-стенъ знакъ на лицето си и на сърдцето, не се из-бавя отъ злото ? . ............................
За комкането, Що, прочее, говорятъ за светото комкане? Комкането не било извършвано по божие повеление, нито е, както вие говорите, т-Ьло Христово, но е като всЪка и то проста храна, нито пъкъ, думатъ, Христосъ е създалъ литургията. Поради това и ние не го почитаме. Но колко гол-Ьмо е тЪхното заслЪпение, колко голЪмо е тЪхното окаменение I
1 1 Корин., 1, 18.
1 Галат., VI, 14.
109
Кажи ми, о безбожии еретиче, за какво говорЪше Господь на апостолитЪ, като имъ даваше хлЪбъ, съ думит-fe: „Вземете и яжте, това е моето тЪло, разломено за васъ, за опрощение на гр-ЬховетЪ“. Така и като държеше чаша въ пречистата Си ржка и я даваше на ученицитЪ съ тЪзи думи: „Пиите отъ нея всички. Това е моята кръвь, излйвана за мно-зина"1..........................................
За това вече, еретици, ясно съмъ ви показалъ не съ свои думи, но отъ светото Евангелие и Апостола, че светото комкане не е проста храна, както вие миелите, но самото пречисто тЪло на Господа нашъ Исуса Христа. Както, прочее, (Богъ) и преди каза, когато създаваше тази тварь: „Да бжде св-Ьтлина!* И се яви свЪтлина. „Да бжде небеГ И се създаде небе. „Да бжде, земя и всичко на нея 1“ И въ сжщия часъ всичко се създаде, както разказватъ божественит-Ь книги. Така сжщо и сега Светиятъ Духъ, съ своята сила, превръща този хлЪбъ на т-ёло Господне и тази чаша на кръвь, както ни предадоха въ Писа-нията светитЪ мжже, които сж били самовидци на божиит-fe тайни.
ЕретицитЪ, като слушатъ онова, което апо-столъ Павелъ е казалъ за кумирит-fa: „Не ни подобава да се повинуваме на злато или сребро, съ-творено отъ човЪшко изкуство"1 2, мислятъ, окая-нит-fe, че е речено за иконитЪ. И като си намиратъ причина въ това слово, не се кланятъ самоволно на иконитЪ, но поради страхъ людски и въ църква ходятъ, и кръетъ и икона ц-Ьлуватъ, както ни разказватъ онЪзи отъ гЬхъ, които сж се обърнали къмъ нашата истинска в-fapa, и признаватъ: „Всичко това вършимъ заради чов-Ьцит-fe, но не отъ сърдце, а въ тайна криемъ своята в-Ьра".
1Ср. Матей, XXVI, 26 — 28; i Корин., XI, 24—25.
2 Ср. Деяния, XVII, 29.
110
А ние, правовЪрнигк люде, като виждаме образа Господень, изписанъ на икона, въздаваме ржце къмъ него и въздъхваме издълбоко, и очитЪ на ума като насочимъ въ небесата до единосжщ-ния съ Отца и съ Светив Духъ, въззоваваме съ думитЪ:
Господи Исусе Христе, Който въ този образъ си се явилъ на земята зарадъ нашето спасение и пожела по Своя воля да се пригвоздятъ на кръста ТвоитЬ ржце, и ни даде Своя кръстъ за прогонване на всЬки врагъ, помилуй насъ, конто се упова-ваме на Тебе. Когато пъкъ видимъ икона на света Богородица Мария, то сжщо и къмъ Нея изъ дъл-бинит-fe на сърдцето въззоваваме съ думитЪ: Пречиста Богородице, не забравяй насъ, ТвоитЪ люде, защото Тебе имаме застжпница и помощь на гр’Ьш-ния и чрезъ Тебе се надЪваме да получимъ опрощение на гр'ЬховетЪ, и прочее. Когато видимъ образа на който и да е светив, сжщото говоримъ: Божий светецо (като кажемъ името), който си пострадалъ за Господа, имашъ дръзновение предъ Владиката (небесенъ), моли се за мене, да се спася чрезъ твоитЪ молитви.
Видишь ли, еретико, че лъжливи и измамни сж твоитЪ слова, конто говоришь, като казвашъ, че подобии сж на елинигЬ он-Ьзи, конто се кла-нятъ на икони ? Когато се кланяме на иконата, не на шара, нито на дъската се кланяме, но на оно-гова, който е ималъ този образъ; той тамъ ще бжде изобразенъ съобразно съ това, какъвто е билъ на видъ, или старъ, или младъ. Сжщо както жена доброумна и която обича своя мжжъ, когато този замине на дълъгъ пжть, като вижда въ своята кжща одеждата мжжова или пояса, взима я въ ржка, цЪлува я и я слага къмъ очитЬ си, не защото обича пъстротата на одеждата, но защото ще се каже, че е отъ нейния любимъ. Така и ние, христолюбивитЬ християни, ако намЪримъ нЪкакъвъ платецъ отъ
Ill
одежда, въ която божий угодникъ е страдалъ, или кость отъ неговото т-feno, или пръсть отъ гроба му, то къмъ всичко това се отнасяме съ почить, и, като го вземеме съ страхъ, цЪлуваме го съ обичь. Но не пръстьта, нито плата почитаме, а онзи светия, по-скоро Христа, Комуто той е угодилъ, както говори божествениятъ Давидъ: „За мене много по-четни 6fexa Твоит-fe другари, Боже** 1.
* * *
Виждате ли, братя, колко ги е поразилъ дя-волътъ, та отхвърлятъ светото кръщение и се гну-сятъ отъ кръщаванит-fe младенци. Ако пъкъ имъ се случи да видятъ младо детенце, то като отъ зълъ смрадъ се гнусятъ, отвръщатъ се, плюятъ, като се извръщатъ, бидейки сами смрадъ за ангелитЪ и чо-в-ЬцитЪ. Но даже и да искатъ да (ви) излъжатъ, казвайки, по своя обичай: „Християни сме“, не имъ вЪрвайте. Лъжливци сж, както и тЪхниятъ отецъ дяволътъ. И какъ искатъ да се назоваватъ християни, безъ да иматъ Попове, който да ги кръ-щаватъ, нито зачитатъ самото кръстно знамение, нито пЪятъ попскит-fe молитви, нито почитатъ по-повет-fe. Но ако има нЪ&жде попъ, попадналъ въ тЬхната вЪра, то всичко наше е отхвърлилъ. Ако нЪкой пъкъ се придържа, то е поради страхъ отъ земнитЬ властели, но умътъ и любовьта му далече отъ предадения ни отъ светит-fe църкви законъ блуждаятъ. Защото малкит-fe деца сж чисти и без-погрЪшни. Слушаме, какво самъ Господь говори за т-Ьхъ на апостолитЪ: „Оставете децата и не имъ пр-Ьчете да дойдатъ при мене, защото на такива е царството небесно*2. И пакъ: „Ако не се обърнете и не бждете като деца, не можете да влезете въ царството божие“5. ЕретицитЬ толкова се възнесоха
1 Псалми, CXXXVII1, 17.
1 Матей, XIX, 14.
s Матей, XV11I. 3.
112
въ своего високоумие, повече отъ онзи фарисей, та смЪтатъ недостойни да бждатъ принасяни при | т-Ьхъ и младенцит-fa, които Господь нарече чисти, но, като се гнусятъ отъ тЬхъ, отвръщатъ се и имъ даватъ все нови имена. Отъ голЪмата своя простота ги назоваватъ и мамончета, като мислятъ, че (ги) наричатъ дяволчета; богаташчета ги наричатъ: защото Мамонъ е богатство. „Създайте си, рече Господь, приятели отъ неправедния Мамонъ*, — което значи : дайте на беднит-fa отъ вашит-fa домове, „за да ви приематъ въ в-Ьчнит-Ь селения'1.
* * *
Слушаме, прочее, че и нЪкои отъ нашит-fa efap-ни се мамятъ относно законната женитба и не вършатъ д-Ьла, достойни за спасението на OHfasn, които живЪятъ въ това творение, сиречь въ cefaTa. Други пъкъ странствуватъ и не по закона се подстригватъ, отиватъ въ Иерусалимъ, други въ Римъ и въ оста-налит-fa градове, и така, като поскитатъ, възвръщатъ се въ своит-fa домове, разкайвайки се за безумния трудъ. И едни отъ т-Ьхъ взиматъ (отново) своит-Ь жени, ставайки за см-Ьхъ на чов-Ьцит-fa; други не хвърлятъ отъ рамене черното расо, бидейки въ ума си далече отъ него. Други пъкъ прехождатъ отъ дома (си) въ чуждит-fa домове и не затварятъ своитЬ уста отъ многоглаголствуване, като разказватъ и правятъ сравнения съ онова, което е по другит-fa земи; съ това желаятъ да бждатъ прославени отъ чов-Ьцит-Ь. Други пъкъ извършватъ и по-горчиви н-Ьща. . -
Казвамъ това, не за да хуля иночеството, да не даде Богъ! Защото всичко узаконено отъ Бога е свето. Искашъ ли да бждешъ инокъ и да взе-мешъ кръста, нареченъ на Исуса Христа, вземи и стой въ]своята кжща, което значи крепко да търпишъ
1 Лука, XVI, 9.
'113
напастит-fe, идещи отъ Бога и човЪцитЪ, безъ да роптаешъ, безъ да похулвашъ онзи, който причи-нява напастьта, да не завиждашъ, да не ревнувашъ, да не лукавствувашъ, като се пазишъ отъ всЪко зло дЪло и слово и мисъль, — това значи да взе-мешъ кръста Господенъ, това значи да се отречешъ отъ себе си, това значи да ходишъ по следитЪ на Господа. „Който иска, рече, да върви следъ Мене въ царството небесно, нека се отрече отъ себе си и да вземе своя кръстъ и да върви следъ Мене"1.
Лко пъкъ и на тЬзи слова нЪкакъ прекосло-вишъ и казвашъ: Не е възможно на тЪзи, конто живЪятъ въ този свЪтъ, да се спасятъ, понеже тр-Ьб-ва да се грижатъ насила за жена и деца, да се от-даватъ и на работа на земнигЬ властители, а. и (да търпятъ) всЬкаква пакость отъ дружината и насилие отъ старейшинитЪ. Но и това да знаешъ, брате, че много простота има въ тебе, та затова така го-воришъ. На послушай да ти кажа, не отъ себе си, но отъ светото Писание, че нЪщо нестройно вър-шишъ, като не напускашъ онЪзи, конто се упова-ватъ на тебе и се прехранватъ отъ тебе . .. Нко ли имашъ денемъ да работишъ на земни властели,. както го казвашъ, или друго те възспира отъ бо-жиит-fe молитви, или нищета, или наредби чов-Ьшки, не се оплаквай отъ това, но по-скоро изпълнявай добре поржчаното ти, като очаквашъ отъ Бога да получишъ награда за това споредъ твоя трудъ, както и по-горе ти показахме отъ светитЬ книги. И ако имашъ време презъ нощьта, колкото и презъ деня, раздали го споредъ силитЬ (си): отдели една часть за покой на тЪлото, а друга за служба Богу. Не на едно мЪсто се ограничава Богъ, но както рече божествениятъ Давидъ: „На всЪко мЪсто на Неговото владичество благославяй, душо моя, Господа“2. И ако бждешъ възневид'Ьнъ отъ
1 Ср. Матей, XVI, 24.
3 Псалми, СП, 22.
8
114
нЪкого, пакъ не се оплаквай. Защото ако нашиятъ Господь прие разпятие, и НеговитЪ светии постра-даха отъ жестока смърть, бидейки безгрЪшни, колко повече ние, гр-ЬшнитЪ, трЪбва да страдаме, да понасяме люти мжки. Още Господь е казалъ: „Бла-жени сте, когато ви възневидятъ, изгонятъ ви и лъжовно кажатъ противъ васъ всЪкаква лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голема е вашата награда на небето"1. „Чрезъ много скърби, рече апостолътъ* 2, трЪбва да влЪземъ въ царството небесно". Но азъ, каза, съмъ богатъ, ис-камъ да страдамъ въ монастиръ и да спася своята душа, като живЪя въ нищета, а тукъ, въ свЪта, не може чов’Ькъ да се спаси : защото апостолътъ казва: „Не обичайте този свЪтъ и онова, което е въ него*. Но ако не знаешъ, човЪче, за какво е речено това, то послушай Иоана Богослова, да ти покаже, какво повелява да не се обича: „Ако нЪкой, казва, обича този свЪтъ, н-Ьмаш въ него божия любовь, защото всичко, което е въ този свЪтъ, е похоть плътска, и похоть на очитЪ, и житейска гордость, не е отъ небесния Отецъ, но е отъ този свЪтъ*3.
* * *
За вЪрата. Не казваме свои слова, но про-пов-Ьдваме Христовото учение. Тъй като въ Христа сме кръстени, нека се вслушаме въ Христовото учение. За да не бждемъ осждени заедно съ еретици и евреи, трЪбва да следваме светигЬ слова на ве-ликия и преславния въ учението нашъ учитель и апостолъ Павла. Заедно съ него да въззовемъ, ка-звайки: „Проклетъ да бжде всЪки, който не пре-бждва въ всички законни книги на Писанието, за да ги изпълнява. Ако, рече, и ангелъ да ви въз-вести не така, както ние ви благовестихме, проклетъ
Матей, V, 11-12.
3 Деяния, XIV, 22.
3 I Иоанов., II, 15-16.
115
да бжде*1. Така и ние сме длъжни съ него да викнемъ велегласно: Който не обича Господа нашъ Исуса Христа, да бжде проклетъ. Който не вЪрва въ светата и неразлжчна Троица, да бжде проклетъ. Който не смЪта, че светата комка е самого тЪло и кръвь Христова, да бжде проклетъ. Който не се моли съ упование на светата Богородица Мария, да бжде проклетъ. Който не се кланя съ упование на честния кръстъ Господенъ, да бжде проклетъ. Който не цЪлува съ страхъ и любовь иконитЪ на Господа и на Богородица и на всички светии, да бжде проклетъ. Който не почита еван-гелскит-b и апостолскитЪ слова, да бжде проклетъ. Който твърди, че светит^ пророци сж пророчест-вували не по Духъ Свети, а отъ свой умъ, да бжде проклетъ. Който не почита всички светии, нито се кланя съ любовь надъ мощит’Ь имъ, да бжде проклетъ. Който хули светата литургия и всички мо-литви, предадени на християнитЪ отъ апостоли и свети отци, да бжде проклетъ. Който не в^рва, че всички видими и невидими твари сж сътворени отъ Бога, да бжде проклетъ. Който своеволно извра-щава евангелскитЪ и апостолскитЪ слова, а не се придържа, както сж установили светитЪ мжже, да бжде проклетъ. Който - не изпълнява богодадения на Мойсея законъ, но отъ себе си никакъ бледо-слови, да бжде проклетъ. Който не вЪрва, че цър-ковнитЪ санове сж наредени отъ Господа и апо-столигЬ, да бжде проклетъ. Който приема лукаво, а не съ цЪла мисъль това правило, да бжде проклетъ. Който хули честната женитба и богатитЪ, които носятъ съ благоговение брачнитЪ одежди, да бжде проклетъ. Който хули онЪзи, които ядатъ месо и пиятъ вино по закона и казва, че сж недостойни поради това да влЪзатъ въ царството божие, да бжде проклетъ.
1 Ср. Галат., 1, 8; 111, 10.
116 * * *
ЗабогатитЪ. Тиси богатъ, всичко напъл-но имашъ — Стария и Новия Заветъ и други книги, изпълнени съ обяснителни слова и всЪкак-ви речи, и самъ всички знаешъ, само едно още не си научилъ: да положишъ душата си за своигЬ братя. Защо затваряшъ спасителния пжть предъ очит-fe на чов’Ьцит'Ь, като криешъ божественитЪ слова отъ своит-fe братя? За това тЪ сж написани, та и тЪ да се спасятъ чрезъ тЪхъ, а не (тЪзи книги) да бждатъ разяждани отъ плесень и да сж храна на червей. Ако въ нЪкои книги си прочелъ, че божественит’Ь слова тр-Ьбва да се криятъ отъ братята (ти), то тЪзи книги наистина сж достойни не само да бждатъ разяждани отъ плесень и червей, но и да бждатъ изгорени въ огънь, понеже учатъ въ несъгласие съ Господа и съ НеговитЪ светии, и ще те изгорятъ въ вЪченъ огънь. Не крии, човЪче, божиит’Ь слова отъ онЪзи, който же-лаятъ да ги прочетатъ и препишатъ, но се радвай, да се спасятъ чрезъ тЪхъ твоит-fa братя. Не затова сж писани тЪ, да ги криемъ въ сърдце или въ дома. Не затваряй царството божие за онЪзи, който искатъ да вл'кзатъ. Не погребвай божия бисеръ въ своето скжперничество и алчность. Не полагай запалена св-Ьщь подъ одъръ и крина, защото ни повели Господь1 да я притъкнемъ на св-Ьщникъ, та всички да видятъ божията св-Ьтлина.
* * *
Въ Господа, свети отци и пастири и всЪки чо-в’Ькъ, който прочете тази книга, ви моля и за това: Никой да. не обръща внимание на моята простота и на моето безумие: „Защото Духъ . (Свети) диша, гдбто иска”. Но повече прославете и хвалете пре-дивния Богъ, Който и въ мене, както и въ Валаа-
1 Матей, V, 15.
117
мовия оселъ, вложи човЪшко слово, и чрезъ песъ говори на соломянитЪ, обличавайки тЪхното без-срамие. Знаете, прочее, знаете, братя и отци, които ме познавате, че азъ съмъ простъ и неукъ. Затова, ако тЬзи н'Ьща би казалъ философъ или нЬкой художникъ, то нЪкой безумно би казалъ, че не е отъ Бога това учение, но отъ ума на художника. Нито пъкъ нЪкой да се поблазни по мене, като по-мисли, че нЪщо голЪмо съмъ извършилъ и съмъ получилъ този даръ да поучавамъ, но всички да славимъ всЬкога Светия Духъ, покланяемъ въ Троица, Който не презира своит-fe роби, но всЬкога всичко тукъ казва, вдъхва въ когото желае, не само въ вЪрнит-fa, но и въ езичницит-fc, като при-влича всички къмъ Себе си за слава, както е писано за влъхва Валаама: лДухъ божий, рече, б-Ьше върху Валаама"1, който предсказа всрЪдъ злитЪ и нев-крни люде за рождеството на Господа, казвайки: „Ще изгр-fee звезда отъ Якова и ще се издигне чо-вЪкъ отъ Израиля", човЪкъ по плъть, Богъ по божество, Исусъ Христосъ Господь нашъ, Комуто слава съ Отца и съ Светия Духъ сега и винаги и въ непроходность и навЪки вЪковъ. Мминъ.
1 Числа, XXIV, 2, 17.
XXIV. ИЗВАДКИ ИЗЪ ХРОНИКАТА НН СИМЕОНА ЛОГОТЕТА
Кроум же, Блъгар’скыи кнл$ь, написа къ немоу о мир-fe, проел и мншгы дани; съ же, злых съвЪты послоушавь, не прилть мира. Съи бш въ всемь благь и кроток 6h, на оуправлеше же и наряд до конца не исправлень и порабощень соуетныимь члч'кыимь съвЪтом и не храбрыимь. ТЬм же, вое-вавшоу емоу на Блъгары и съ великож поб’Ьдод възвращшоусд и посрамлен», поставлЪетсд Львь, патрик!е и въевода въеточныи, б люд1и и болЪрь царь на поли тривоунал!и. Се же Михаиль оуслы-шавь и въ иншчьскыи образь съ женож и съ Чдды облъксд, въ сжщимь близь Цариграда остров^ Платой затварЪетсд, въ немже и скончасд...
[Константинъ IV, 668—685].
[681 г.]. При сжщия този царь българскиятъ народъ, като дойде и се отлжчи отъ своит-b едино-племенници, посели се по хълмоветЪ и планинитЪ при Варна. Царьтъ, като чу това, съ кораби и войска отиде лротивъ тЬхъ. БългаритЬ, като видЪха внезапно това и се отчаяха отъ своето спасение, прибЪгнаха въ нЪкаква крепость и се оградиха. Тъй като гърцитЪ не можеха да наченатъ брань съ т-Ьхъ поради хълмоветЪ и укрепеностьта на мЪстото, възгордЪ се онзи скверенъ народъ. Случи се, че и царьтъ зле пострада отъ ногоболие и се завърна въ Месемврия, като поржча на своитЪ воеводи да ги подмамватъ и така съ нЪкаква хитрость да ги извл'Ькатъ вънъ. Но конната войска, като помисли, че царьтъ бЪга, взе да б-fara безъ никой да я преследва. Като видЪха това българитЪ, впустнаха се следъ гЬхъ и мнозина съсЪкоха. И
119
отъ тогава, като дойдоха и се засилиха, завзеха (тая земя) и, като се разпространиха, опленяваха гръцката земя. Поради това, като биде принуденъ, царьтъ се помири съ тЪхъ и обеща да имъ дава установенъ данъкъ, за срамъ на гърцитЪ, поради нашитЪ грЪхове,'понеже онзи, който направи всички да му се повинуватъ, отъ погански и скверенъ на-родъ 6Ъ победенъ и самъ му се повини.
Императоръ Юстинианъ II Ринотметъ [685-695, 705 -711].
[687 г.]. Наруши и мира съ българит-fe и, като се отправи на походъ къмъ западнит-fe области, покори голЪми множества отъ българитЬ, еднй съ война, а други съ слово, и се завърна. Отъ тЪхъ избра 30,000 и образува войска, като ги нарече „отбрани люде". Той ги въоржжи и ги взе при себе си, и, като се уповаваше на т-Ьхното съюэничество, наруши, поради своею безумие, сжществуващия между гърци и агаряни миръ и, като взе своитЪ „отбрани люде" и останалата войска, отправи се къмъ Севастополъ. Тамъ пристигнаха и агарянитЪ и го молЪха да не нарушава онова, което 6Ъ уста-новено съ клетви, понеже Богъ ще бжде сждия и о?мъститель. Царьтъ не прие мира, но се опълч-ваше за брань. Веднага агарянитЪ разгърнаха хар-тията съ мирния договоръ и я набучиха на копие, устремиха се противъ гърцитЪ и, като стана сражение, прибЪгнаха 20,000 отъ българитЪ къмъ ага-рянитЪ. И така гърцитЪ б-fexa зле победени и из-бити безчислено множество, правосждието и побе-дата премина къмъ враговетЪ, като поука за това да не се престжпватъ божественитЪ клетви, даже и когато сж къмъ врагове и невЪрници. Царьтъ, като избЪга и дойде до приморието, наречено Левкатъ, съ голЪмъ срамъ и поражение, изби останалит-Ь 10,000 отъ българитЪ. Оттогава агарянитЪ още повече се освирепиха и, като имаха помощьта на при-
120
бЪгналитЪ при тЪхъ българи, твърде много опле-няваха гръцката земя. Когато царьтъ дойде въ Ца-риградъ, случи се слънчево затъмнение, та и звез-дитЪ да се видятъ.
[704/5 гг. Явторътъ разказва за бЪгството на сваления отъ престола императоръ Юстинианъ II Ринотметъ отъ царството на хазаригЬ въ Херсонъ къмъ устието на рЪка Дунавъ, гдето той претър-пЪлъ силна морска буря].
Като се спаси отъ бурята, изпрати при Тервеля, българския князъ, молейки за помощь отъ него, за да си възвърне прародителското царство, като му обещаваше и много дарове да му даде. Този не само помощь, но и себе си му даде и, ведно съ него, отиде противъ Цариградъ съ голема войска. Юстинианъ влЪзе по водопровода [въ столицата] съ мал-цина отъ своитЪ люде, благодарение на предател-ството на нЪкои отъ гражданитЪ, и излЪзе въ света Анна, на мЪстото, назовано оттогава, поради него, «Второ" и влЪзе въ двореца, който се намира въ ВлахернитЪ, като си завзе своето царство. Апсимаръ [сиречь императоръ Тиберий III], като узна това, из-бЪга въ Аполониада.
Второ Юстинианово царство. Юстинианъ, като прие царството за втори пжть, царувй шесть години, даде много дарове на Тервеля и, като отреза отъ гръцката земя, даде му днесъ на-зоваваната Загория.
[708 г.]. Като наруши мира съ българитЬ, вою-ва срещу тЪхъ и, бидейки победенъ, избЪга въ нЪкаква малка крепость и тамъ, като подсЬче жи-литЬ на конетЪ и се качи на ладия, съ срамъ дойде въ Константиновия градъ.
[712 г. За времето на императора Филипикъ Варданъ, който царувалъ презъ 711—713 гг.].
121
При него и българит-fe, като оплениха даже и до ЗлатнитЪ Врата, се завърнаха.
[Презъ 717 г. арабигЬ обсадили Цариградъ по суша и по море. БългаригЬ помогнали на византий-цитЬ въ борбата имъ противъ страшнитЬ врагове. АрабитЪ презимували при града, но напролЪть ги поразила чумна болесть и гладъ и погинало голЪмо множество отъ тЪхъ. Останалит’Ь воювали съ бъл-гаригЬ въ Тракия, но загубили, споредъ нЪкои сведения, двадесеть и две хиляди души отъ своята войска].
Като наченаха брань съ българитЪ въ Тракия, избити бЪха преголЪмо множество отъ тЬхъ. Когато (арабитЪ) си отидоха отъ Цариградъ, на 15 августъ, духна силенъ вЬтъръ и едни въ Прикониса, а други въ други крайбрЪжия погинаха, а върху Останалит’Ь изведнажъ излЬзе пагубенъ градоносенъ облакъ съ силенъ в’Ьтъръ и всички потопи. Спасиха се по чудо отъ хиляда и осемстотинъ кораба само петь падии, който и възвестиха на своитЪ гръцката победа и своята пълна погибель.
[718 г.]. Патрициятъ Никита Ксилинитъ, заедно съ други патриции, като привлЬкоха съ писма и много богатства Тервеля, българския князъ, под-тикнаха го да излЬзе противъ Льва [сиречь импе-раторъ Лъвъ III, който царувалъ презъ 717—740 гг.]. НЬкои отъ българитЬ, обаче, ги предадоха, като известиха на царя, а той погуби всички чрезъ по-сичане съ мечъ.
[Около 755 г. Лвторътъ говори за императора Константина V Копронимъ, царувалъ отъ 741—775 ГОД., когото той, поради неговата иконоборска дей-ность, нарича „мжчитель"; сиречь „тиранинъ", както се чете въ гръцкия текстъ].
122
Мжчительтъ, като узна, че сарацинитЪ вою-ватъ помежду си, отправи се къмъ Сирийских^ страни и завзе Германикея и Теодосиуполъ и Ме-литина и пороби всички тамошни жители. И поради тази причина на мора, той, като взе своитЪ срод-ници еретици — арменци и сирийци, пресели ги въ Византия и въ Тракия; тЪ и досега поддържатъ ересьта на мжчителя.
[Следъ' 763 г. Императоръ Констан-тинъУКопронимъ].
Воюва и противъ българит-Ь по суша и по вода и, като ги победи, влЪзе въ града (Цариградъ), въоржженъ съ вражескитЪ оржжия и водещъ въ триумфъ вързани плененитЪ българи...
Царьтъ, като се отправи противъ българихЪ по суша и по море, пристигна при Тутхонъ [Янхиало]. Духна силенъ вЪтъръ и корабитЪ се разбиха. Като узнаха това, българит-fe наченаха брань съ него и той, бидейки зле победенъ, се завърна посраменъ. Даже и до днесъ въ Тутхонъ лежатъ костит-fe на избитит-fe и сж явенъ показъ за поражението...
Б-Ьше си спечелилъ приятели между българитЪ, които му съобщаваха всички решения на своя князъ. Tfe му известиха и това, че българскиятъ князъ изпраща войска, за да оплени Верзития. Царьтъ, като се престори, че събира войска срещу арабитЪ, и изпрати при българит"Ь за миръ, събра цЪлата войска заедно съ отредитЪ, нападна българитЪ не-предупредено и, като ги разби, спечели голема победа. Като се завърна въ града и извърши победно шествие, нарече тази война „храбрость*, понеже никой не 6Ъ му се съпротивлявалъ и нито единъ гръкъ не 6t убитъ. Българскиятъ князъ Телерихъ, като разбра, че царьтъ узнава неговитЬ решения отъ собственитЪ му люде, писа му съ хитрость: „Мисля да б-Ьгамъ и да дойда при тебе, та чрезъ мене да покоришъ цЪлата българска земя. Но из-
123
прати ми обещание за невредимость и ми съобщи, кои приятели имашъ тукъ, та да имъ се довЪря да дойдатъ съ мене“. Той, обладанъ отъ лекомислие и безумие, извести он-Ьзи, конто го осведомяваха за решенията (на княза). А този, като ги узна, пре-даде ги всички на люта смърть. Константинъ, когато чу това, оскуба си брадата. Изл1эзе отново противъ българитЪ и люто се запалиха неговитЬ бедра и биде обзетъ отъ тежъкъ и силенъ огънь, завърна се на носилка въ Аркадиополъ и, като дойде въ Силиврия и доплува до Кржглия кастелъ-[Стронгилъ], умрЪ духомъ и тЪломъ, като викаше и казваше: „Живъ съмъ предаденъ на огънь, заради Богородица Мария, но отсега да бжде почитана като истинска Богородица"...
[783 год.]. Царица Ирина, като изпрати лого-тета Ставракия съ много войска противъ българитЪ-[славянитЪ], подчини всичкитЪ и ги приведе подъ властьта на своето царство. Изл-Ьзе и царьтъ [Константинъ VJ, 780—797] съ своята майка въ Тракия съ музикални органи и голема войска и стигнаха до Боруи [Стара-Загора]. И, като го застроиха, не-говата майка го нарече Иринополъ, сиречь Ирининъ-градъ; застрой се и Тутхонъ, и се завърнаха съ веселие.
[791 год. Имп. Константинъ VI].
Царьтъ излЪзе противъ българитЪ и, като ги оплени и победи, се завърна......, . . .
[796 год.]. Българскиятъ князъ Кардамъ писа на царя: „Или ми дай дань, или ще дойда чакъ до ЗлатнитЪ, врата". Царьтъ, като сложи конски торъ въ кърпа, изпрати му и каза: „Изпращамъ-ти дань, каквато ти подобава. Старъ си и не искамъ. да се трудишъ да идвашъ до тукъ, но азъ ще дой-
124
да при тебе*. И, като събра войска и излЪзе, царьтъ го прогони въ неговата земя.
[811 год.]. Царьтъ [Никифоръ I, 802—811] воюва противъ българитЪ, победи ги силно, та и така назовавания дворъ на тЪхния князъ Крума изгори. Когато онзи (Крумъ) му отправи молебни слова и му каза: „Нека ти стигне, царю, това", той никакъ не прие словата за миръ поради голЪмото свое ненаситство. Варваринътъ, като се разяри за това, загради входоветЪ и изходитЪ на своята земя съ дървени клисури [? прегради I]. Въ два дни събра войска и нападна на царевия станъ, уби него и всички, конто 6faxa съ него. Като отрЪза главата на Никифора и я повеси на дърво, одра костьта и я обкова наоколо съ сребро, повели да пиятъ въ нея българскигЬ боляри, издевайки се надъ него като ненаситенъ и отхвърлящъ мира .... Ставракий, синътъ Никифоровъ, царува една година и два месеца. Той биде раненъ въ войната съ българитЪ въ д-Ьсното бедро и б-fa пренесенъ на носило въ Цариградъ..................................... .
[812 год.]. Българскиятъ князъ Крумъ му лиса [на имп. Михаилъ 1 Рангаве, 811—813] за миръ, като искаше и голЪма дань. Този (императорътъ), като послуша лоши съвети, не прие мира. Той бЪше благъ и кротъкъ въ всичко, а въ управление! о на държавата съвсемъ неизправенъ, подчиненъ на съветитЪ на лекомислени люде и нехрабъръ. Пора-ди това, когато той воюва срещу българитЪ и се завърна съ гол-faMa победа [1 вм. поражение 1] и по-сраменъ, биде поставенъ за царь отъ народа [вой-ската] и отъ болярит-fa въ полето на трибунала па-трициятъ и източниятъ воевода Лъвъ ....
Новиятъ Сенахеримъ Крумъ, българскиятъ князъ, възгордЪнъ отъ победата, като остави своя братъ да обсажда Одринъ, на шестия день отъ въз-
125
качването на Лъва [на престола] дойде при Цари-градъ съ множество люде и обхождаше покрай стенитЬ, отъ Влахернит-fe до ЗлатнигЬ врата, като покаЗваше своята войска и извърши и скверни жертви на полето при ЗлатнитЬ врата. Той искаше отъ царя да сключи миръ или да забие своето копие въ ЗлатнигЬ врата. Понеже царьтъ не се съгласи на това, той се завърна въ своя станъ, като се учудваше на градскит-fe стени и на добре устроената царска войска. Съгласи се да бжде склю-ченъ миръ, отправяйки изкустни слова. Царьтъ, като намЬри случай, опита се да го простреля, но не успЪ да изпълни това поради неопитностьта на ония, който помагаха въ това и конто го уязвиха, но не му нанесоха смъртна рана. Крумъ, като се разгнЬви за това, изпрати войска при Свети Ма-манта и изгори намиращия се тамт? дворецъ, а медния лъвъ отъ хиподрума, заедно съ мечката и змея и прекрасни мрамори, натовари на кола и се завърна. И като обсади Одринъ и го превзе, миозина отъ благороднитЬ македонци, заедно съ множество народъ, пресели и ги настани край р-Ька Дунавъ.
[Следъ 813 год.]. При тогова [имп. Михаилъ!] излЪзе българскиятъ князъ Крумъ противъ гър-цитЬ, и Михаилъ биде победенъ, а когато Лъвъ Арменецъ възстана срещу него и се възцари, дойде подиръ него Крумъ и обсади Цариградъ. Бид^йки раненъ отъ Лъва, като се завръщаше при бълга-рит-fe, изпрати при Свети Маманта и взе намиращигЬ се тамъ медни [статуи на] животни. Като отиде и противъ Одринъ, превзе го и пресели десеть хи-ляди мжже, освенъ женитЬ, и всрЬдъ тЬхъ Василий, и ги настани оттатъкъ Дунава. Въ днитЬ на Царь Теофила [829—842] бЬ воевода въ Македония така назованиятъ Кордили. Той имаше и синъ на име Варда, много храбъръ, когото остави вместо себе си да управлява македонцитЬ, конто се нами-
126
раха оттатъкъ рЪка Дунавъ. Самъ той чрезъ нЪ-канва хитрость пристигна при Теофила. Този го прие съ радость и, като узна онова, което желаете, изпрати кораби да ги взематъ и да ги доведатъ въ Цариградъ. Тогава 6Ъ князъ на българитЪ Влади-миръ, внукъ Крумовъ и баща на Симеона, който дарува следъ него. Народътъ реши да предварять корабитЬ и съ женитЪ и децата да излЪзатъ въ Романия. Когато изл^Ьзе противъ Солунъ българскиятъ князъ Михаилъ, наченаха да преминаватъ р-Ьката заедно съ своигЬ имущества. Когато узна това комитътъ, дойде да се бие съ тЪхъ. Като се ютчаяха македонцитЪ, поставиха се кефалия Цанция и Кордили и наченаха сражение, избиха мнозина, а други изловиха. Като не можаха да преминатъ, бъл-гаригк отидоха при угритЪ и имъ известиха всичко за македонцитЪ. Пристигнаха и царевит-b кораби, за да ги взематъ и отведать въ Цариградъ. Внезапно се явиха безчислено множество хуни [угри]. ТЬзи {македонцит-fe], като ги видюха, извикаха съ сълзи и казаха: „Боже на свети Адриана, помогни ни Г и се готв^ха да наченатъ сражение. ХунитЪ имъ ре-коха: „Дайте ни цЪлото ваше имущество и вървете, кждето искате". Тъ не сесъгласиха на това, но три дни стояха опълчени, а на четвъртия день наченаха да се качватъ на своитЪ кораби. ХунигЬ, като ви-дЪха това, наченаха брань отъ петия часъ чакъ до речерьта, но бЪха победени и македонцитЪ ги про-гониха. На другия день, когато тЪ искаха да си чэтидатъ, пакъ се явиха хунитЪ, като искаха да се сражаватъ съ тЪхъ. Вдигна се единъ юноша маке-донецъ, на име Лъвъ, отъ рода Гомости — който •после стана хетериархъ,—и други видни Македонии, победиха ги и ги прогониха и, като се завърнаха, качиха се на корабитЪ и отидоха при царя ; бидейки почетени отъ него, rfe се завърнаха въ Македония, въ своята земя. Тогава дойде и юношата Василий •отъ пленъ: той • прекара въ пленъ при царя Льва
127
и при Михаила Нморийски и се завърна при царя Теофила, на възрасть 25 години. Когато се завърна въ своята страна, настани се да работи при Цанция, македонский войвода, Но, като не видЪ никаква полза отъ негб, дойде въ Цариградъ на ЗлатнитЪ врата............................................
[853 год.]. Понеже българигЬ нападаха и опле-няваха въ Тракия и Македония, (императрица) Теодора нареди отреди, който отъ крепоститЪ нападаха българитЪ, когато тЪзи се пръскаха и опле-няваха, убиваха ги и ги зарэбваха, та българитЪ Се принудиха да се завърнатъ въ своята земя.
[865 год.]. Повдигна се Михаилъ заедно съ Варда, събра войски противъ Михаила, българския князъ, по суша и по море, защото узна, че всрЪдъ българскиятъ народъ има гладъ. БългаритЪ, като научиха това, се изплашиха като отъ гръмъ и преди да наченатъ борба и сражения, се отчаяха отъ победата и поискаха да станатъ християни и да се повинуватъ на гръцкия царь. Царьтъ, като кръсти и прие тЪхния князъ, даде му своето име, а неговигЬ боляри отведе въ Цариградъ и ги кръсти. Оттогава настана дълбокъ миръ.
[894/6 гг.]. Дойде весть на царя отъ македон-ския воевода, че българскиять князъ Симеонъ се тъкми да воюва съ гърцитЪ. Причината, поради която се бЬ разгнЪвилъ Симеонъ, 6fe тази: васи-леопаторътъ Заутца имаше робъ скопецъ, на име Мусикъ; този се сприятели съ Ставракия и Козма, еладски сребролюбци и търговци, конто поради желание за лихвоимство, съ ходатайството и помощьта на Мусика премЪстиха извършващата се въ Цариградъ българска търговия въ Солунъ, като зле за-сЪгаха българитЪ въ (събирането на) кумерка [тър-говски налогъ]. Българит’Ь известиха това на Симеона,
128
а той осведоми царя Лъва за това. Царьтъ, възспи-ранъ отъ василеопатора, който помагаше на Мусика, изслуша всичко като празднословие. Симеонъ, като се разгнЪви, отправи се противъ гърцитЪ. Царьтъ, когато узна това, изпрати воеводата Кри-нитъ срещу българитЬ, съ оржжия и много бо-ляри. И при станалото въ Македония сражение, гър-цит-fe бидоха разбити, Кринитъ 6Ъ убитъ, както и Кур-тикъ и всички останали. Отъ хазарит-fe, конто уча-ствуваха, най-храбрит-fa бидоха заловени и съ отск-чени ржце и Носове, за срамъ на гърцит-fe, бидоха изпратени отъ Симеона въ Цариградъ. Когато царьтъ ги видк и се разгнкви, изпрати Никита, назо-ванъ Склиръ, съ ладия на рЪката Дунавъ да даде дарове на угритЪ и да ги повдигне на война противъ Симеона. Този, като отиде и говори съ т-fex-ния главатарь Арпада и съ Косана и ги увеща да воюватъ, взе заложници и дойде въ Цариградъ. Царьтъ отново изпрати по море патриция и друн-гария на морскитЬ войски Евстатия; Никифора Фока патриция и доместика изпрати съ чиноветЪ по суша и навлЪзе въ България. Царьтъ, понеже обичаше мира, изпрати следъ това при Симеона квестора Константина, за да се съветва за мира. Когато Симеонъ узна за нашествйето по суша и по море противъ себе си, затвори въ тъмницата квестора, като човЪкъ, който е дошелъ за измама. Уг-ритк дойдоха, докато Симеонъ се занимаваше съ войската на Фока, и оплениха цклата българска земя. Като узна това, Симеонъ се отправи противъ ткхъ, а тк преминаха и наченаха сражение съ бълга-ритк. И Симеонъ биде победенъ и едва се спаси въ Дръстъръ. Турцитк, сиречь угритк, помолиха царя да изпрати и да откупи плененитк българи, което, и стори царьтъ, като изпрати цариграждани да ги откупятъ. Симеонъ, чрезъ друнгария Евстатия, помоли царя за миръ, на което царьтъ се съгласи и изпрати Лъва Хиросфакта да уговори мира, а на
129
Никифора запов-Ьда да се върне съ войската, както и на друнгария Евстатия. Симеонъ не удостой Льва дори съ едно слово, но го затвори въ тъмница, а самъ отиде противъ турцит-fa (угритЪ). ТЪзи, като 6txa лишени отъ помощьта на гърцитЪ и останали неподготвени, той всички ги изби. ВъзгордЪ се и се завърна, намЪри Лъва въ Мундрага и му рече: „Не ще сключа миръ, ако не получа всички плен-ници*. Царьтъ заповЪда да ги върнатъ. И дойде съ Лъва българинътъ Теодоръ, (човЪкъ) близъкъ на Симеона, и ги прие. Когато почина -Никифоръ Фока, Симеонъ търсЪше причина да разори мира, като искаше и други пленници, и изл^Ьзе противъ гърцитЪ. Царь Лъвъ постави Лъва Катакалона до-местикъ на отборитЬ и съ него изпрати патриция и протовестиария Теодосия. ТЪ приведоха всички чи-нове и полкове. И като стана битка съ Симеона при Българофигонъ, гърцит-fe бидоха победени и всички погинаха, сжщо и Теодосий протовестиарий, за ко-гото царьтъ немалко скърбЬ.
[913 г.]. Изпрати българскиятъ князъ Симеонъ, за да извести на [императоръ] Александра [912—913} относно мира и искаше да бжде въ обичь и почить, както и при царь Лъва. А този, обзетъ отъ безумие и лудость, отпрати пратеницит-fa съ безчестие, като отправи заплахи къмъ Симеона. Наруши се оттогава мирътъ, и Симеонъ се готвЪше да вдигне оржжие противъ християнит-fe...
[913 г.]. Българскиятъ царь Симеонъ изл^зе прогивъ гърцигЬ презъ месецъ августъ съ голЪма войска, дойде при Константиновия градъ, и като го обсади, окопа отъ ВлахернитЪ до ЗлатнитЪ врата, съ надежда лесно да го превземе. Но следъ като разбра ' здравината на стенигЬ и якостьта на мно-жеството въоржжени защитници и на каменно-метнит-fe, отчая се и се завърна въ така наречения
9
130
Евдомъ, като поиска да сключи миренъ договоръ, Настойницит-fa [на малол-Ьтния императоръ Константина VII Багрянородни] приеха съ радость мира, Симеонъ изпрати своя магистъръ Теодора да пре-говаря за мира. Патриархъ Николай и Стефанъ и магистъръ Иоанъ взеха царя, дойдоха до Влахер-нит-fa и въведоха двамата Симеонови синове и об-Ьд-ваха съ царя въ палата. А патриархъ Николай из-л^зе при Симеона, предъ когото Симеонъ преклони своята глава. Патриархътъ, като извърши молитва, положи на главата му, както казватъ, вмЪсто efa-нецъ, своя епириптарий. Симеонъ и синоветЪ му, като бидоха почетени съ безчислени дарове, се за върнаха въ своята страна, бидейки несъгласни от-носно мира.
[914 г.]. Българскиятъ царь Симеонъ отново опленяваше Тракия и царицата и болярит-fa 6faxa загрижени какъ да утолятъ неговото свирепство. Иоанъ Bora поиска да бжде въздигнатъ патриций, като обещаваше да доведе противъ него печене-зит-fa. Като получи желаното, той взе дарове и отиде въ печенежската страна и взе оттамъ заложници, доведе ги въ Цариградъ, следъ като се 6faxa съ-гласили печенезит-fa да дойдатъ и да воюватъ съ Симеона... Презъ месецъ септемврий, индиктъ трети, арменецътъ Панкратука предаде на Симеона Одринъ. Не следъ много бидоха изпратени отъ царица Зоя патрициятъ и каниклей Василий и про-тоспатариятъ Никита и го взеха отново.
Като виждаше Зоя Симеоновата. гордость и неговит-fa нападения противъ християнит-fa, посъ-ветва се съ боляритЪ да сключи съюзъ и миръ съ агарянигЬ и приведе ц-Ьлата източна войска, за да победи и разбие Симеона. Патрициятъ Иоанъ и Михаилъ Токсара бидоха изпратени въ Сирия, за да сключатъ миръ. Като стана това [сключване на мира],
131
раздадоха обичайната эаплата на (военнитЪ) чинове и ги взеха и ги преведоха въ тракийската земя, подъ предводителството на доместика и магистра Лъва Фока. Константинъ, дворцовиятъ първосве-щеникъ, и Константинъ Малелиа изнесоха живо-творното дърво [кръста] въ Тракия и всички се поклониха и, като се заклеха да умратъ единъ за другъ, устремиха се съ цЪлата войска противъ бъл-гвритЪ. Иоанъ Грапсонъ началствуваше надъ екску-витския чинъ, а надъ иканатския — синътъ на Ма-рулосъ. Воеводствуваха Романъ Нргиръ и неговиятъ братъ Лъвъ и Варда Фока. Съ тЪхъ б^ше и Мелиа съ арменцитЪ и всички останали воеводи на отберите. Съ другитЪ бЪше и патрициятъ Константинъ Липсосъ, съветникъ на доместика Лъва въ всички засЪгащи (го) дела. На двадесетия день отъ ме-сецъ августа стана брань между българи и гърци при Тутхонската река. И какви сж неизпитани и неизследими божиитЪ сж'дби I Победена бе цЪлата гръцка войска и цЪлата войска докрай се обърна въ бегство, и бе страшенъ плачъ и шумъ: едни се тъпчеха единъ другиго, други биваха йзбивани отъ враговетЬ. И (стана) кръвопролитие, каквото от-вЬки не бе имало. Доместикътъ Лъвъ съ бегство се спаси въ Месемврия. Заедно съ другитЪ бе убитъ и Константинъ Липсосъ, Иоанъ Грапсонъ и мнозина други отъ боляригЬ. Тогава бё изпра-тенъ и патрициятъ Романъ, друнгарий на воднигЬ войски, съ цЪлата войска на рёката Дунавъ въ помощь на Лъва Фока, а сжщо и Иоанъ Bora да до-веде печенезигЬ, както бе казано по-напредъ. На Друнгария Романа бе заповедано да ги преведе противъ българите, въ помощь на Лъва. Фока. Между Романа и Иоана се завърза разпра и (си казаха) крамолн.ически слова. Когато печенезитЪ ги видЪха да се крамолятъ помежду си и да се пре-пиратъ, отидоха си въ своята страна. Когато вой-ната се свърши и се завърнаха въ Цариградъ Ро^
132
манъ и Иоанъ Bora, противъ него (Романа) бЪха всички боляри. И въ такава беда изпадна друнга-риятъ Романъ, щото го осждиха да го ослёпятъ, защото поради небрежность, а повече поради зло-мислие не е п'рекаралъ печенезитЪ, но бързо си е отишелъ и дори бЪгащитЪ гърци не е приелъ на корабигЬ. И би истрадалъ това (наказание), ако не беха се противопоставили на присждата патри-циятъ Константинъ и магистърътъ Стефанъ, конто се ползуваха съ голема власть предъ царицата. Бъл-гарит-fe, възгордЪни отъ победата, се отправила противъ Цариградъ. Доместикътъ Лъвъ и хете-риархътъ Иоанъ и Николай, синътъ на Дука, изл-fc-зоха противъ българитЪ въ тракийската область, така назована Катасиртъ, заедно съ множество люде. Презъ нощьта българитЪ внезапно нападнаха на тЪхъ и Дука избЪга; убитъ бе неговиятъ синь Николай и мнозина други съ него .................
[921 г.]. БългаригЬ отново нападнаха до Катасиртъ. Следъ смъртьта на доместика Адралеста, Потъ Аргиръ бе поставенъ за доместикъ на отберите. Той, като излЪзе до Термополъ заедно съ чиновет-fa, изпрати Михаила, сина на Моролъва, местоблюститель, за да следи българигЬ. Този, като нападна внезапно на тЪхъ, изби мнозина отъ българите; но и самъ бе раненъ и като се върна въ града (Цариградъ), почина.....................
1 “ — у ~ 1 1 1 1 * — —— -
[921 г.]. Симеонъ се отправи отново противъ гърците съ всички български войски и, като из-проводи кавхана и миника съ другитЪ, повели имъ да отидатъ бързо противъ Цариградъ. Те преми-наха планинитё и стигнаха до Манглава. Когато царь Романъ узна за техното пристигане и поми-сли да не би да дойдатъ и запалятъ двореца при Изворите и Устието, изпрати Иоана ректора заедно съ Лъва и Пота, назовавани Аргири, имащи съ себе
133
си достатъчно множество (люде) отъ дарения дворъ, отъ хетерията и отъ чиноветЪ. Съ тЪхъ 6Ъ и Алексий Муселе, патриций и друнгарий на воднит’Ь вой-ски, съ своит-fe люде. Това 6Ъ презъ петага нед-Ьля отъ поста. Tt разположиха войскитЪ, които имаха, по равнитЪ и низки мЪста на ИзворитЪ. Когато бълга-ритЪ се явиха отгоре съ оржжие и надавайки гро-зенъ и страшенъ викъ, силно устремени на т’Ьхъ, Иоанъ ректоръ побЪгна веднага; Фотинъ, синъ на Платипода, защищавайки го, 6Ъ убитъ, както и мнозина други. Едва спасенъ, пристигна съ бЪгъ и въо-ржженъ до единъ корабъ и друнгариятъ Алексий Муселе, но като не можа да се качи добре на ко-рабната стълба, падна въ морето съ своя протоман-даторъ и се удави. АргиригЬ изб-feraxa и се спаси-ха въ (единъ) кастелъ. Отъ морската войска и цЪ-лото останало множество едни, като избЪгаха отъ ржцетЪ на неприятелитЬ, се издавиха въ морето, други станаха жертва на оржжие, а трети бЪха взети пленници отъ българит-b. БългаритЪ, като нЪмаше кой да имъ брани, опожариха дворцитЪ при ИзворитЪ и изгориха цЪлото Устие. Такова зло е безразеждетвото и неопитностьта, когато има за съюзникъ дързостьта!
[922 г.]. Презъ месецъ юний българитЪ пакъ се отправиха на походъ и стигнаха даже до пала-тит-fa, които се намирагъ при Света Теодора. Царь Романъ свика на угощение воеводитЪ, а съ тЪхъ и наречения Сактики, и ги увещаваше да изл-Ьзатъ противъ враговегЬ и да се борятъ за своето отечество. Tfa се съгласиха да бждатъ готови да умратъ за неговото царство и за християнитЪ. На утриньта, казаниятъ Сактики, въоржженъ отъ царя, показа наистина своята вЪра и храбрость. Като отиде задъ българитЬ и нападна на тЪхния станъ, изби всички, които намори тамъ. Когато българитЪ узнаха ста-
134
налотО) върнаха се въ стана и, като наченаха сражение, победиха Сактики, който 6Ъ (излЪзълъ) съ малцина. А той, като се сражаваше доблестно, миозина изби; като не можеше да се съпротивява на -множеството врагове, пустна юздата на коня си и бЪгаше. Като преминаваше една рЪка, която течеше тамъ, и коньтъ му затъна въ тинята на рЪката, биде раненъ въ седалището и въ бедрото. Едва 6i измъкнатъ коньтъ отъ кальта съ помощьта на не-говитЪ подчинени и той пристигна въ ВлахернитЪ и 6Ъ положенъ въ светата ракла. Понеже ранитЬ му б’Ьха лоши, почина презъ нощьта. . . .
Когато воеводствуваше въ Одринъ патрициятъ на име Моролъвъ, храбъръ въ брань и изкустенъ — който показа много подвизи противъ българитЪ, българскиятъ князъ Симеонъ отново обиколи съ всичкитЬ си войски речения градъ. И, като го об-копа яко, обсаждаше го. И понеже оскждЪ житото на намиращитЬ се въ града и ги измжчваше си-ленъ гладъ, защото нЪмаха откжде да си набавятъ жито, 6txa принудени отъ оскждицата и предадоха себе си и воеводата на българитЪ. Симеонъ, като го улови и окова цЪлъ въ вериги и подложи на много мжки, най-сетне го наказа съ жестока смърть, достойна за лютата и сурова своя душа. Като предаде града въ стража на българит-Ь, отиде си.
Т^зи, като узнаха, че идатъ гръцки войски срещу тЪхъ, оставиха го и си отидоха. Той мина пакъ подъ властьта на гърцитЪ...
[923 г.]. Презъ месецъ септемврий, индиктъ втори, българскиятъ князъ Симеонъ съ всичкитЪ си войски дойде при Цариградъ, оплени Тракия и-Ма-кедония и всичко опожари и разори и изсЪче овошкитЪ. Като пристигна чакъ до ВлахернитЪ, поиска да му изпратятъ патриарха Николая и н^Ькои
135
отъ болярИтЪ, та да говори съ т-Ьхъ за мира. Взеха заложници единъ отъ другъ и излЪзе най-напредъ патриархъ Николай, после патрициятъ Михаилъ и мистикътъ Иоанъ .... И т-fe говориха съ Симеона за мира. Този ги отпрати и искаше да види самия царь Романа, защото бЪ слушалъ отъ мнозина за неговата мждрость, мжжество и разумъ. Царьтъ иного се зарадва за това, защото желаеше мира и (искаше) да престанатъ всЬкидневнитЬ кръвопро-лития. Като изпрати въ Космидското крайбрЪжие, направи въ морето здравъ изходъ, та царскиятъ , корабъ да може да доплува и се спре при 'него. И, като го огради отвсЬкжде, заповЪда да направить въ срЪдата преграда, гдето Щ’Ьха да говорятъ единъ съ другиго. А Симеонъ изпрати и опожари църквата Света Богородица, която се намира при4 ИзворитЬ, и всичко наоколо, отъ което се ви-ждаше, че той не желае мира, но съ праздни на-дежди го мами. А царьтъ, като отиде въ Влахер-нит-fc заедно съ патриарха Николая, влЪзе въ све-тата ракла и въздигна ржце' за молитва. После падна ничкомъ, омокряше съ сълзи земята, призо-вавайки пречистата Богородица да умекчи неумек-ченото и жестоко негово сърдце и да го направи да склюяи миръ. Като отвориха светия ковчегъ, гдето лежи честниятъ омофоръ на пресветата Богородица, и царьтъ го взе оттамъ и го наметна като н’Ькаква нерушима броня и си положи като нЪкакъвъ шлемъ вЪрата въ пречистата Богородица, излЪзе изъ църквата, обграденъ съ силни оржжия. Украсилъ намиращата се съ него войска съ щитове и оржжия, пристигна на приготвеното мЪсто, за да се срещне съ Симеона. Деньтъ, когато това стана, 6Ъ четвъртъкъ, девети отъ месеца септем-врий. На четвъртия часъ отъ деня дойде Симеонъ, водейки безчислено множество, разделено на множество полкове, едни съ златни щитове и съ златни копия, други съ всЬкакъвъ видъ оржжия украсени
136
и всички облЪчени въ железо. ТЪзи, като посте-виха помежду си Симеона, прославяха го като царь на гръцки езикъ. Всички сенатори стояха на сте-нитЪ и гледаха това, което ставаше. И заслужава учудване безстрашниятъ разумъ и храбростьта иегова (на Романа), какъ, като видЪ нашествието на толкова врагове, не се учуди, уплаши и скри, но отивайки като на любимо множество, така без-страшно отиваше, за своитЪ люде полагайки душата си на враговетЬ. Той пръвъ пристигна при казания изходъ и очакваше Симеона. Следъ като се взеха задожници отъ дветЪ страни и българитЪ прегле-даха добре изхода, да нЪма н^каква измама или примка, слЪзе Симеонъ отъ коня и се изкачи при царя. Следъ като се цЪлунаха единъ другиго, наченаха да говорятъ за мира. Царьтъ, разправятъ, казалъ на Симеона така: „Чухъ, че ти си благоче-стивъ човЪкъ и истински христИянинъ, но ви-ждамъ, че д-Ьлата не се схождатъ никакъ съ думит-Ь. Защото за благочестивия човЪкъ и христИянина е свойствено да обича мира и любовьта, понеже Богъ е и се нарича любовь. Нечестивиятъ човЪкъ и хри-стиянинъ (само) по име, а двойно невЪренъ, се радва на убийствата и неправедно проливанитЪ кърви. Ако ти си истински християнинъ, както чухме, спри, най-сетне, неправеднит’Ь избивания и невиннитЪ кръвопролития и сключи миръ съ насъ, християнит-fe. И ти самъ си назоваванъ християнинъ и не желай да окървявашъ дЪсницата на християни съ кърви сжщо на в-Ьрни християни. Ти самъ си човЪкъ, който очаква смърть и възкресение и сждъ. Днесъ сжществувашъ, а утре ще се разсипешъ въ прахъ: една болесть ще изгаси цЪлото ти високо-М’Ьрие. Съ какво слово ще отговоришъ Богу, когато се представишь тамъ, за неправеднит-fc избивания, съ какъвъ обр.азъ ще погледнешъ страшния и праведенъ Сждия ? Ако правишъ това съ желание за богатства, азъ ще те изпълня до ситость
137
съ желаното, но само спри д-Ьсницата си, възлюби съединението, умири се, та и самъ да прекарашъ живота си мирно, безкръвно и леко и христия-нитЪ да си починать, най-сетне, отъ бедитЪ и да престанатъ да убивать християни. Защото не имъ подобава да вдигатъ оржжие противъ единовЪрци”. Като каза това, царьтъ замлъкна. Симеонъ се засрами отъ него и склони да сключи миръ. Като се ц-Ьлунаха единъ другиго, разд-Ьлиха се, следъ като царьтъ почете Симеона съ великолепии дарове. Ще разкажа какво н-Ьщо чудно и странно за онЪзи, който разбирать, се случи тогава. Казватъ, че докато царетЪ беседвали, два орли, като прелетЪли надъ тЪхъ, пищЪли и се смЪсвали помежду си и веднага се разделили, като единиятъ отишелъ надъ Цариградъ, а другиятъ отлетЬлъ въ Тракия. ОнЪзи, който наблюдавали точно това нЪщо, казаха, че не друго ще стане, но точно това, че двамата ще се разотидатъ несговорни относно мира. Симеонъ, като пристигна въ своя стань, разказваше на своитЪ боляри за разумностьта и смирението на царя, го-ворЪше за неговия видъ, мощь и безстрашна мж-дрость...
[927 г.]. Месецъ май 17 [вм. 27] българскиятъ князъ Симеонъ почина, следъ като постави за князъ своя синъ Петра, роденъ отъ втората своя жена, сестра на Георгия Сурсувула, когото Симеонъ остави и настойникъ на своит-Ь деца. Михаила, отъ пър-вата си жена, той направи монахъ. Иоанъ и Венеа* минъ, Петровит-fe братя, още се красЪха съ бъл-' гарски одежди. ОколнигЬ народи, хърватитЪ и оста-налитЪ, като узнаха за Симеоновата смърть, мислЪха да нападнатъ българит-fe. Силенъ гладь и много скакалци измжчваха българския народъ. (БългаригЬ) се уплашиха отъ нашествието на другитЪ народи, а повече се страхуваха отъ нахлуването на гърцит-Ь. Като се посъветваха, отправиха се на походъ про-
138
тивъ гърцитЪ и стигнаха въ Македония, за да упла-шатъ, както подобава, гърцит-fc. После, като узнаха, че царь Романъ възнамЪрява да се отправи противъ тЬхъ, Петъръ и Георгий изпратиха тайно н’Ькакъвъ монахъ, на име Калокиръ, отъ арменски родъ, съ златопечатникъ. Въ него пишете, че искатъ да се помирятъ съ гърцит"Ь и сж готови да сторятъ това съ любовь, обаче не само това, но, ако искатъ, да сключатъ и браченъ съюзъ. Царьтъ прие съ радость този монахъ и веднага изпрати съ ладия въ Месемврия монаха Теодосия, назоваванъ Авукъ, и клирика Василия Родоски, за да говорятъ съ бъл-гарит-fa за мира. ТЪ, като отидоха и говориха за належащитЪ дЪла, тръгнаха заедно съ Стефана българина и пристигнаха по сухо, а следъ тЪхъ пристигна и Георгий Сурсувулъ. И като пристигнаха въ Цариградъ, сключиха мира и поискаха да сключатъ бракъ съ царя. Когато видЪха дъщерята на царя Христофора — Мария и много я обикнаха, пи-саха на Петра скоро да дойде, следъ като по-на-предъ бЪха сключили договоръ за миръ. Магистъръ Никита, сватъ на царь Романа, биде изпратенъ да посрещне и доведе Петра въ Цариградъ. Когато българскиятъ князъ Петъръ пристигна, царь Романъ се качи на ладия, стигна въ ВлахернитЪ, срещна идващия насреща му Петъръ и (го) цЪлуна. И следъ като си казаха единъ другиму пртрЪбното, подпи-саха мирнит-fe договори и брачнитЪ съглашения, при съдействието и смисленото разпореждане между гърци и българи на протовестиария Теофанъ. На осмий, октомврий месецъ, изл-кзе патриархъ Стефанъ, заедно съ протовестиария ТеофанъиМария, дъщерята на царя Христофора, и съ цЪлия синклитъ въ църквата Пречиста Богородица "при ИзворитЪ, бидоха благословени Петъръ и Мария и бкха положени брачни вЪнци на главитЪ имъ, като сватуваха про-товестиариятъ Теофанъ и Георгий Сурсувулъ. БЪ сложена блестяща и скжпа трапеза и бидоха из-
139
вършени бл’Ьскаво всички сватбени обичаи. Прото-вестиариятъ Теофанъ се завърна съ Мария въ града» На третия день отъ сватбата царь Романъ устрой бл’Ьскаво угощение на изхода при ИзворитЪ, като го украси съ брачни и сирийски [копринени] завеси, а царскиятъ корабъ стоеше при този изходъ, гдето царь Романъ обЪдвй съ Петра българина, съ своя зеть Константина и съ сина си Христофора. БългаритЪ направиха' немалка крамола, да се славослови пър-вомъ Христофоръ, а после Константинъ. Царь Романъ се съгласи на тЪхното искане и стана, както Tt поискаха. Л следъ като се извършиха всички сватбени обичаи и Мария трЪбваше вече да отиде въ българската земя заедно съ своя мжжъ Петра, нейнитЪ родители и протовестиариятъ Теофанъ из-лЪзоха съ нея до Евдома и обЪдваха тамъ съ Петра. И когато тр’Ьбваше да си отиде, т-b прегърнаха дъ-щеря си и проливаха много сълзи, както подобава при раздЪлата съ превъзлюбено чедо, и, като цЪ-лунаха своя зеть и му я предадоха въ ржцетЪ, завърнаха се въ дворцит-fe. Мария, предадена въ български ржце, отиваше при българит-b, радостна и скръбна: скръбна, защото се лишаваше отъ пре-възлюбени родители, цйрски домове и обичаи и сродници, а радостна, защото се свързваше съ мжжъ царь и се назоваваше царица на българитЪ. Тя отиваше, като носЪше всЬкакво богатство и безчислени сждове...
[928 г.], Противъ българския царь Петра начена да се повдига неговиятъ братъ Иванъ съ -други Симеонови боляри. Бидейки уловени, Иванъ б-fc битъ и затворенъ въ тъмница, а останалитЪ предадени на немалки мжки. Когато Петъръ извести за това на царя Романа, царьтъ изпрати инока Ивана, който 6Ъ ректоръ, подъ предлогъ да осво-. боди задържанитЪ пленници, а въ сжщность да вземе Ивана и да го доведе въ Цариградъ. Това и стана. Качи се (този) заедно съ Ивана на корабъ
140
въ Месемврия и пристигна въ Цариградъ. Не следъ много той [братътъ на царя Петра] отхвърли ино-ческото одеяние и поиска да се ожени. Царьтъ му даде домъ, премного имоти и жена отъ своята страна, изъ арменцит-fe. И биде извършена прекрасна сватба въ кесаревия домъ, като сватуваха царь Хри-стофоръ и бившиятъ ректоръ, монахътъ Иванъ...
..................[Между 931 и 945 години]. А каза-ната внучка на царя, Мария, жена на Петра бъп-гарски, много пжти дохожда въ Цариградъ, за да посети своя баща и дЪдо. Последенъ пжть дойде съ трима синове, следъ като баща й Христофоръ бЪ вече умрЪлъ. И като получи много богатство отъ своя д-Ьдо, завърна се съ почесть...
Дотука е писание на Симеона Логотета, а от-тука — на другиго.
xxv. надписъ нн царь самуила отъ 993 ГОДИНА
f в[ъ] НМД ®тьцл н съ-ннд н стлго доудл д-ЗЪ СлМОНН рАБЪ Бж[н] ПОДЛГЛЖ ПЛМАТЬ [<1)ТЫ|-] в н млтерн Н БрЛт[« Н-] л кръстхдъ сн[дъ. се] ' нменл оусъпъш[нхъ Ни-] КОДЛ рЛБЪ БЖН [Р|1Ц!НМН-] ® Длв[тм]дъ. нлпнсл [же са въ] д®то отъ сътво[ренн1л миро-] If f S ф л. нпъдн[ктл $].
ф Въ името на Отца и Сина и Светия Духъ. Лзъ Самуилъ, рабъ божий, полагамъ поменъ на баща [си] и майка [си] и брата [си] на този кръстъ. Това сж имената на покойнит-fc: рабъ божий Никола, [Рип-симия и] Давидъ. Написа се въ годината отъ сътво-рението на св^та 6501 [=992/93], индиктъ [VI].
XXVI. СОЛУНСКА ЛЕГЕНДА
.... Уидд Клглри ш мн-ь, н* великан кндэь ДесЬ мнръ МорАвскн н Раднвон кидзъ Пртсллвскн н вен кндзн БЛГЛрСКН соБрлше сд онколи Солвна н" рлтоклдв СоЛЗНА 31 г“ лета, кр^вн келнк1д пролнвлюци, н гллголлдв: ддднте •шГ у"квкд гегоже нлмъ б”ъ ноелдлъ. Тдкожде н ддше мене.
По№Шб мене Клглрс сь рлдостню велнкою, н прнке-доше мене вь грдА Рдвьнь на pti|t Бр«гдлнн1|ъ. Азъ iuiih-СДДЬ НМД ЛВ~ СЛОВИ. Лэь НДЬ МАЛО ВУАЛЬ, А ШНН САМИ много нрховр^тАдв. Те во р”уе Г~Ь НрДВОСЛАВНу Kips дрн-CT®~TO Б~8 ПрбДАДВТЬ.
Слово на КирилаФилософа, какъ обърна къмъ вЪратабългаритЪ
Отче, благослови I
Роденъ съмъ въ КападОкия и се учихъ въ Дамаскъ. И единъ день бЪхъ въ църквата на ве-ликата патриаршия на Александрия, и отъ олтара се чу гласъ къмъ мене, който ми каза: Кириле, иди въ земята и всрЪдъ славянскитЪ народи, назо-вавани българи, защото, рече, тебе Богъ е опредЪ-лилъ да ги обърнешъ въ вЪрата и Да имъ дадешъ законъ.
Азъ много се нажалихъ, защото не знаехъ, где е българската земя. И дойдохъ въ Кипъръ и не получихъ сведение за българската земя, та искахъ да се завърна. Но се убояхъ да не стана като про-рокъ Иона, отидохъ още и въ Критъ и тамъ ми казаха: СлЪзъ въ града Солунъ.
Отидохъ и се явихъ предъ митрополита Иоана и когато му разказахъ, той много ми се присм-Ь и рече: „О, безумии старче, българитЪ сж
143
човЪкоядци и ще те изядатъ". Азъ изл-Ьзохъ на тър-жището, чухъ българи да говорятъ, сърдцето ми се уплати въ мене и бЪхъ като въ ада и въ тъма.
И единъ день, една света недЪля, излЪзохъ изъ църквата и седнахъ на мрамора, замисленъ и наскърбенъ. И видЪхъ тогава гължбъ, който гово-рЪше, и въ устата си носЪше връзка смокинови (?) пржчици, превързани двойно. И той ми ги хвърли на скута, и азъ ги преброихъ и ги намЪрихъ всич-китЪ (на брой) 31. И, като ги поставихъ въ пазвата, отнесохъ ги на митрополита. Тогава тЪ се скриха въ моето тЪло и азъ ^абравихъ гръцкия езикъ. Когато митрополитътъ изпрати да ме позове на трапеза, азъ не разбрахъ що ми говорЪше по гръцки. Всички солунци се събраха тамъ, като се чудЪха за мене. Така и ме скриха.
Чуха българитЪ за мене. Великиятъ князъ Десимиръ Моравски, Радивой князъ Преславски и всички български князе се събраха около Солунъ и воюваха противъ Солунъ три години, като проли-ваха много кръвь и казваха: „Дайте ни чов-Ька, когото Богъ ни е изпратилъ**, Така и ме дадоха.
БългаритЪ ме взеха съ голема радость и ме заведоха въ града Равенъ на рЪка БрЪгалница. Азъ имъ написахъ 32 слова [букви ?]. Азъ малко ги учехъ, а тЪ сами много придобиваха. Tfc, прочее, рече Господь, православната в^ра на християнството Богу ще предадатъ [запазятъ?].
XXVII. ВИДЕНИЕ ИСЛЕВО
Въ ДЪКОДССАТЬНО№ ЛЁ4* l)fTb-еткоуюцио бзекню ijp'io IIю-дъ№ю, прнде Пслнн с~нъ Амо-сокъ н Нлсоусъ с~нъ Салвовъ къ бзекнн въ Первсхлнмъ. II ЕЪШЬДЪ, СЁДС НЛ одре 1|р^еВ«, и еьсн кназн нсроусхлнмь-стнн, съв-ьты1Н1|Н |)р^екн и кя-женн1|н стондоу пръдь ннмь. Прндошя же н възвисдн н б селъ н съ горъ! пр^рцн н скове пр'рткстин, сл-ышлвъше Нелин нко прнде й Гллггллъ къ бзекнн н 1|ълокл (его, въкоупь же Н БЛГОВЪСТНТЪ №моу « ДОТА-Ц1ННДЪ КЪ1ТН.
Hnno XX regnante Ezechia, rege Jude, venitYsaias pro-pheta, filius Hmos, ad Eze-chiam in Hierusalem. Et intrans, sedit supra lectum regis, et omnes principes 1згаё1, et consiliarii regis, et eunuchi stabant ante ilium. Veneruntque ex omnibus villis et agris et montibus prophete et filii prophetarum, audientes quod Y-saias venerat a Galgatha ad Ezechiam salutare eum et annunciare ei, que ventura erant.
'Видение, което в и д i свети Исая про-рокъ, синъ Нмосовъ
I. Въ двадесетата година отъ царуването на юдейския царь Езекия, дойде Исая, синъ Амосовъ, и Иасусъ, синъ Саавовъ, при Езекия въ Иерусалима И като вл"Ьзе, седна на царското легло, и всички иерусалимски князе, царски съветници и ев-нуси стояха предъ него. Дойдоха и отъ всички селища и отъ планинит-fe пророци и синове пророчески, когато узнаха, че Исая е дошелъ отъ Гал-галъ при Езекия и го е поздравилъ, и заедно съ това ще му извести за онЪзи нЪща, конто ще се сбжднатъ.
145
Когато говорЪше слова все истинни, слЪзе на него Духъ Свети, и всички видЪха и слушаха ду-митЪ на Светия Духъ. Призова царьтъ него и всички пророци, и влЪзоха всички, колкото се намЪ-риха тамъ заедно: бЪха Михея, и старецътъ Анания, и Иоелъ. и колкото седЪха отдЪсно и отл-Ьво нему. И когато чуха гласа на Светия Духъ, прекло-ниха колене и възпЪха вишния Богъ, Който почива на светиитЪ и дава такава сила на словата на свЪта. Като говорЪше той въ Духа Свети на всеуслиша-ние, внезапно замълча и следъ това не виждаше стоящитЪ предъ него: очитЪ му. бЪха отворени, устата затворена, но вдъхновението на Духа 6Ъ съ него. И подозираха всички, че Исая 6Ъ въ възви-сение. А пророцит-fe разбраха, че той б-b получилъ откровение. Видението, което вид-fc, не бЪ отъ този вЪкъ, но отъ онова, което е скрито за всЪка плъть.
И когато се освободи отъ видението и се въз-върна на себе си, разказа на Езекия и на неговия синъ Иасона и на Михея и на останалит’Ь пророци, като каза: Когато пророчествувахъ гласно, което вие чухте, вид’Ьхъ славенъ ангелъ, не по славата на ангелит-fe, които винаги съмъ вид'Ьлъ, но който имаше друга по-велика и света слава, която не мога да изкажа. И като ме взе за ржката, възведе ме нависоко. < И азъ казахъ: Кой си ти, какъ ти е името и кжде ме възнасяшъ ? Защото ми 6Ъ даде-на сила да говоря съ него. Тогава, като ми отвърнаг рече: Когато те възведа нависоко и ти покажа видение, заради което съмъ изпроводенъ, тогава ще проумЪешъ кой съмъ азъ, а моего име не ще узнаешъ, защото пакъ ще се възвърнешъ въ своето тЪло. И когато те възнеса, ще видишъ. — И азъ се зарадвахъ, че ми отговори кротко. — И ми рече г Зарадва ли се, загдето ти отговорихъ кротко? И по-великъ отъ мене ще видишъ, по-кротъкъ и по-вни-мателенъ, желаящъ да приказва съ тебе, и по-го-10
146
лЪмъ отъ по-голЪмия, по-свЪтълъ и по-миренъ. За-това съмъ изпроводенъ, да ти известя всичко това.
II. И се възкачихме азъ и той на твърдьта и видЪхъ азъ тамъ велика битка на сатаната и него-вата сила, противяща се на благочестието, и единъ завиждаше другиму. Както е на земята, така е и на твърдьта, защото образит-fe на твърдьта сж тукъ на земята. И рекохъ на ангела .* Каква е тази война и зависть и битка? И той ми отговори и рече: Това е войната на дявола, и не ще престане, докато не дойде [Онзи], Когото ще видишъ, и го убие съ духа на Своята сила.
111. После ме възведе на онова, което е надъ твърдьта и което е първото небе. И вид’Ьхъ тамъ престолъ поср’Ьдата, и на него седЪше ангелъ съ велика слава, а ангели седЪха отдЬсно и отлЪво на него. ОнЪзи, конто сед-fexa отдоено, имаха друга слава и n-feexa съ единъ гласъ, а он-Ьзи, конто 6txa отл^во, п^еха следъ т-Ьхъ и пЪсеньта имъ не бЪше като на дЪснитЪ. Запитахъ ангела, който ме водЪ-ше: Кому е отправена тази пЪсень? И, като ми отговори, рече: За велика слава на Бога, Който е на седмото небе, и на Неговия любимъ Синъ, отгдето азъ съмъ изпроводенъ при тебе.
IV. И пакъ ме възведе на второто небе. Не-говата чисочина бЪ както отъ първото небе до земята. Вид-Ьхъ тамъ, както и на първото небе, д-Ьсни и лЪви ангели, и пЪсеньта имъ б'Ь по-възвишена отъ тази на първитЪ. И, като паднахъ на лицето си, поклонихъ имъ се, и не ме остави ангелътъ, като ме наставяше: Не се покланяй нито на престола, нито на ангела отъ небесата, за това съмъ изпратенъ да те наставя, но само на Оногова, Когото азъ ще ти покажа и Който е надъ всички престоли, и одежди, и вЪнци, и Когото ще видищъ тепърва. И зарадвахъ се много съ голЪма радость, защото такъвъ е краятъ на он^Ьзи, който познавать вишния и вЪчния възлюбенъ Неговъ Синъ, и че
147
кето ангели чрезъ Светия Духъ тЪзи възхождатъ [до Него].
V. И възведе ме на третото небе. И тамъ сжщо така видЪхъ малъкъ престолъ и дЪсни и д-Ьви ангели. Обаче, поминанието на този свЪтъ тамъ не се именуваше, но се промЪняше славата на моя духъ, когато възхождахъ на небето, и рекохъ: Нищо отъ онзи свктъ тукъ не се именува. И ан-гелътъ ми отговори и ми рече: Нищо не се именува заради неговата немощь, но тукъ нищо не се скрива отъ онова, което тамъ се върши. — А пЪ-сеньта, която ггЬеха, и славословието на седящия и (самиятъ) ангелъ бЬха по-гол-Ьми отъ втория.
VI. И. отново ме възведе на четвъртото небе. Височината отъ третото до четвъртото небе бкше много по-гол"Ьма. И тамъ пакъ видкхъ престолъ и дЪсни' и Л’Ьви ангели. И тЪзи пакъ ntexa. И славата и п-кенето на [дЪснит-fe] ангели 6txa по-голЪ-ми, отколкото на л'Ьвигк, и славата на седящия бкше по-гол^ма отъ онази [на ангелитк], които бкха отдЪсно; тЪхната слава сжщо надвишаваше славата на по низкитЪ.
VII. И възкачихъ се на петото небе. И тамъ сжщо вид’кхъ безчислени. ангели, а ткхната слава и пксень б’Ьха по-славни, отколкото на четвъртото небе. Азъ се учудихъ, като видкхъ толкова голЪмо множество ангели, украсени съ различии доброти и вскки съ своята слава.. И тЪ слав-fexa живЪящия въ висинитк, Чието име не е явено на никоя плъть, защото такава слава е дадена на ангелит’Ь на всЬко небе. И отговори ангелътъ, като ми рече: Защо се учудвашъ на това, че не сж съ едно лице? Защото не си вид-Ьлъ непреодолимигЬ сили на ангел-скитЪ пълчища.
VIII. И пакъ ме възведе на въздуха, на шестого небе. И видкхъ тамъ слава по-голЪма отколкото онази, която видЪхъ на пётото небе: вид-Ьхъ ангели въ голЪма слава, дЪлата на т’кхнит’к сили по-
148
четни и възвишени, гтЬсеньта имъ бЪше света и чудна. И рекохъ на ангела, който ме водЪше: Що е това, което виждамъ, господарю мой? И каза ми: Не съмъ тй азъ господарь, но съветникъ. И пакъ рече: Отъ шестото небе [нЪма] нито престоли, нито лЪви ангели, но отъ силит-b на седмото небе сж устроени, гдето е именитиятъ и единороденъ Неговъ Синъ, и всичкигЬ небеса и ангели Го слушатъ. И азъ съмъ изпратенъ да те възнеса тебе тамъ, та да видишъ тази слава и Господа на всички небеса и ангели и сили. Казвамъ ти, Исае, никой човЪкъ, който ще се върне въ плътьта на онзи свЪтъ, не [е вид-Ьлъ] видението, което ти виждашъ, нито може да се види, което ти ще видишъ, защото по божий жребий ти е определено да дойдешъ тукъ. — Азъ възвеличихъ моя Господь, пЪейки, защото въ Не-гово жребие отивамъ. И каза ми: Когато по волята на Отца ще се завърнешъ тукъ отъ плътьта, тогава ще приемешъ одеждата [си] и тогава ти Ще бждешъ равенъ на ангелитЪ, конто сж на седмото небе.
IX. И възведе ме на шестото небе. И тамъ вече немаше престоли, нито д^сни, нито л^Ьви ангели, но всички имаха единъ обликъ и п-Ьсеньта имъ б'Ьше еднаква. И даде ми се и азъ да пЪя съ т-Ьхъ, и [азъ и] ангелътъ, който бЪше съ мене, бЪхме съ слава като тЬхната. И славЪха Отца на всички и възлюбения Синъ и Светия Духъ, всички пЪеха съ една уста, но не съ такъвъ, какъвто имаха на пе-тото небе, но съ другъ гласъ, и св-Ьтлината б-fa много голЪма. И когато 6Ъх;ь на шестото небе мисл’Ьхъ свЪтлината, която 6Ъ на петото небе, че е тъмнина, и се възрадвахъ много и възпЪхъ Оногова, Който даряваше, такава 1радость1 на ония, конто приемаха Неговото милосърдие, и помолихъ ангела, който ме наставляваше, да не се завръщамъ отъ тука въ този плътски св’Ьтъ; защото казвамъ ви, много тъмнина. има тукъ. А ангелътъ, който ме наставляваше, ми каза: Ако си се възрадвалъ за тази свЪтлина,
.149
колко повече ще се възрадвашъ и ще се възве-селишъ, когато съзрешъ св’Ьтлината на (седмото) небе, гдето седи небесниятъ Отецъ и единородниятъ Неговъ Синъ, гдето лежать одеждитЪ и престолитЪ и в"Ьнцит-Ь за праведнитЬ; а за това — да не се възвърнешъ въ своята плъть, — още не е дошло време да дойдешъ тукъ. Като чухъ това, много се наскърбихъ. И каза ми: Не скърби, нито бжди печаленъ. '
X. И възнесе ме на въздуха на седмото небе. И чухъ гласъ, който ми каза: Защо, като ще жи-вЪешъ въ плъть, идвашъ тукъ? И азъ много се убояхъ и се разтреперахъ. И пакъ другъ гласъ чухъ, който казваше: Недейте, нека вл-Ьзе достой-никътъ божи, защото тукъ е одеждата. И попитахъ ангела, който бЪше съ мене: Кой е този, който ми забранява, и кой е, който пъкъ ми позволява да възлЪза? И рече ми: Забраняващиятъ е онзи ангелъ, който стой надъ пЪещигЬ изъ небесата[ангели], и пове-ляващиятъ ти, това е Синътъ божий, а името Му не можешь да чуешъ, догдето не напуснещъ своята плъть.
XI. И когато възлЪзохме на седмото небе и видЪхъ тамъ чудна и неизречима свЪтлина и без-числени ангели и праведници, вид"Ьхъ други, из-лЪзли отъ плътскит-fe одежди и обл’Ьчени въ въз-вишени одежди, и бЪха въ велика слава, стояха, но не седЪха на своитЪ престоли; в^нцит-Ь на т^хната слава не б’Ьха на т’Ьхъ. И попитахъ ангела и рекохъ : Защо приеха одежди, а престоли на славата и в-Ьнци не приематъ ? И каза ми: Не ги приематъ сега, догдето слЪзе и Синъ бо>«ий; Той отнапредъ, обаче, знае, чии сж тЪхнит-fe престоли и вЪнци. Когато сл-Ьзе и бжде въ вашия обликъ и князътъ на този свЪтъ, заради Неговиятъ Синъ, ще простре своитЪ ржце на Него и ще Го обесятъ на дърво и Ще Го убиятъ, безъ да знаятъ, кой е. И ще слЪзе въ ада и ще направи голи и пусти тЪзи видения, Ще вземе пленникъ и княза на смъртьта, и ще погуби цЪлата иегова сида, и ще възкръсне на третия
150
день, имайки други праведници съ Себе си и ще изпрати Свои проповЪдници по цЪлата вселена и ще възл*Ьзе пакъ на небесата; тогава тЪзи ще приематъ своигЬ престоли и вЪнци.
И следъ тия слова му казахъ: За онова, за което те запитахъ на третото небе, кажи ми, защото ми обеща тукъ да ми кажешъ, какъ онова, което става на другия свЪтъ, тукъ се знае. Още докато азъ говорЪхъ съ него, ето другъ ангелъ отъ стоя-щитЪ, много по-славенъ отъ онзи, който ме възведе, и отъ всичкитЪ ангели, и показа ми книга, и, като я разгърна, ми даде, и вид'Ьхъ, че имаше писмена не както отъ този свЪтъ, и ги прочетохъ, и ето дея-нията иерусалимски бЪха тамъ написани, и на други чов4ци видЪхъ дЪлата, които азъ не знаехъ; и тъй узнахъ, наистина, че нищо не се скрива на седмото небе отъ онова, което става по свЪта. И попитахъ ангела: Кой е този, който надвишава ан-- гелит-fa въ своята слава ? И като ми отговори, рече ми: Този, който надвишава ангелит*Ь, той е вели-киятъ архангелъ Михаилъ, който винаги моли за човЪчеството. ВидЪхъ много одежди и престоли и вЪнци лежащи за ангелигЬ. ТЪзи одежди и престоли и вЪнци за тЪхъ се пазятъ. И каза ми: Мнозина отъ онзи св-Ьтъ се лишаватъ отъ тЬзи одежди, като вЪрватъ словата на оногова, за когото ти се говорй.
XII. И като се обърнахъ, видЪхъ Господа въ велика слава, и бЪхъ много ужасёнъ. И престжпиха къмъ Него всички праведници, които видЪхъ, и Му се поклониха, като"4 пЪеха въ единъ гласъ. И Той бЪше подобенъ тЪмъ. И славата имъ 6Ъ както на ой’Ьзи. И тогава пристжпи Михаилъ и се поклони и съ него всички ангели се поклониха и Го възпЪха. И пакъ се преобрази и 6Ъ като ангелъ. Тогава рече ми ангелътъ, който ме водЪше: На Тогова се поклони и Го възпЪй 1 И поклонихъ се и Го възпЪхъ. И каза ми ангелътъ: Това е Господь на тгЬлата слава, която видЪ. И още докато той говорите,
151
вид-Ьхъ другъ много преславенъ, подобенъ Нему по всичко. И праведницитЬ пристжпиха и се поклониха и възпЪха и Тогова. И той възпЪ съ гЬхъ и не се преобрази по тЬхния видъ. И съ Него дой-доха ангели и Му се поклониха. И рече ми ангелътъ: Поклони се и Го възпЪй I И се поклонихъ и Го възпЪхъ. И пакъ видЪхъ другъ, че идва въ велика слава, и попитахъ ангела : Кой е този ? И каза ми: Поклони му се, защото това е ангелътъ на Светия Духъ, Който говори въ тебе и въ всички праве-дници. И следъ,това се яви друга неизречима слава, която азъ съ отворенитЪ очи на моя духъ не мо-жахъ да видя, нито ангелътъ, който ме доведе, нито всички ангели, конто вид-Ьхъ, че се покланятъ на Господа, освенъ само праведницит-Ь, (конто) ви-дЪхъ, че въ велика сила се взираха въ неговата слава. И пристжпи къмъ тЪхъ най-напредъ моятъ господарь и ангелътъ духовенъ и се поклониха и Го възп-fexa само двамата. И тогава всички праве-дници се поклониха и съ тЪхъ Михаилъ и всички ангели се поклониха и възп'Ьха.
XIII. Следъ това чухъ гласъ тамъ, и чухъ пЪсни по небето, възхождащи на седмото небе, и всички слав-fexa Тогова, Чиято слава азъ не можахъ да видя. П-Ьсеньта на всичкит-fe седемь небеса не само се чуваше, но и се виждаше. И каза ми ангелътъ : Това е Единниятъ В'кченъ живъ въ виш-ния вЪкъ и почиващъ на светиитЪ, нито името на Когото може да се понася, Който и е възпЪванъ отъ Светия Духъ въ устата на праведницитЬ. И следъ това чухъ гласа на ВЪчния, говорящъ на Господа: Сине, изл^зъ и слЪзъ отъ всички небеса и бжди въ свЪта и (иди) даже и до ангела, който е въ ада, като се преобразишь по т-Ьхния образъ, и не ще Те познаятъ нито ангелигЬ, нито князет-fe на този свЪтъ, и ще сждишъ княза и неговитЪ ангели и свЪта, влад-Ьнъ отъ тЪхъ, защото се отвър-наха отъ Мене и казаха: Ние сме и освенъ насъ не
152
сжществува никой другъ. И когато се възнесешъ отъ земята, при това не ще се цреобразишъ по не-бесата, но ще възлЪзешъ въ велика слава и ще седнешъ отдоено Ми; и тогава ще Ти се поклонятъ князет’Ь и силитЪ и ангелитЪ и всЪко начало небесно и земно и отъ преизподнята. И чухъ, че велика слава запов-Ьдваше това на моя Господъ. Тогава слЪзе Господъ отъ седмото небе и низлЪзе на шестою небе. И ангелътъ, който ме нас'гавяше, ми каза: Разбери, Исае, и вижъ бждещето Му преображение и слизане. Като вид-fexa ангелитЪ, възп-fexa Го и Го възхвалиха, защото не се преобрази по тЬхния видъ. И азъ възпЪхъ съ тЬхъ. И като слЪзе на петою небе и се преобрази по образа на анге-янтЪ тамъ, и не го възпЪха, нито се поклониха, защото Неговиятъ образъ бЪше като т-Ьхния. СлЪзе и на четвъртото небе, и имъ се яви по тЪхния образъ, и не Го възп-faxa, защото бЪше по т-Ьхния образъ. Дойде и на третото небе, и на второто, и на първото, като се преобразяваше на всЪко отъ тЪхъ; затова нито пЪеха, нито Му се покланяха, защото се явяваше подобенъ тЪмъ, показваше знамения на онЪзи, конто пазЪха вратит-fe на всЬко небе. Сл-Ьзе на твърдьта, гдето седи князътъ на този свЪтъ; и тамъ даде знамение, и Неговиятъ образъ 6Ъ както и на тЬхъ, и не [Го] прославиха и не Го възпЪха. Сл-Ьзе и къмъ ангелит-fa на този въздухъ, и бЪше като единъ отъ тЪхъ, и не имъ даде знамение, нито го запитаха.
XIV. И следъ това ангелътъ ми каза: Разбери, Исае, сине Амосовъ, защото за това съмъ изпроводенъ отъ Господа, всичко да ти покажа, което нито нЪкой преди тебе е видЬлъ, нито следъ тебе може да види, кактб ти вид-fa и чу. И това видЪхъ сжщо, какъ Синътъ човЪчески, дори като пожив-fa вср-Ьдъ чо-в-ЬцитЪ въ свЪта, пакъ не го познаха. И видЪхъ, че възлизаше на твърдьта и вече не се преобразяваше споредъ т-Ьхния обликъ. Вид-faxa Го всички
153
ангели, ужасиха се и се поклониха, като казваха: Какъ се укри всрЪдъ насъ Господь и не познахме царя на славата ? И отъ първото небе възхождаше по-славенъ, и не се преобразяваше, но всички ангели, и дЪсни, и лЪви, и седящи на срЪдния престолъ Му се преклониха и Го възпЪха, като казваха: Какъ премина покрай насъ Господь и не узнахме и не се поклонихме Нему ? И така възлЪзе на второто, и на третото, и на четвъртото, и на петого, и на шестого небе, обаче на всички небеса Неговата слава се увеличаваше. И когато възлЪзе на седмото небе, възпЪха Го всички праведници, и всички ангели, и всички сили. И тогава Го видЪхъ, че седна отдоено на великата слава, която не мо-жахъ да видя. И видЪхъ духовния ангелъ, "че се-дЪше отлЪво. И каза ми: Достатъчно ти, Исае, узна отъ това, което не узна никой отъ плътскигЬ си-нове, нито око видЪ, нито ухо чу, нито вл^зе въ човЪшко сърдце, — това, което Богъ приготви на ония, които Го обичатъ. И рече ми: Върни се въ твоята [плътска] одежда, докато се изпълни времето на твоитЪ дни, и тогава ще дойдешь тукъ.
XV. Това видЪхъ, рече Исая на онЪзи, които стояха около него. И като чуха тЪзи чудеса, про-славиха и възПЪха Бога, Който дава такава благодать на чов-ЬцигЬ. И рече на царь Езекия: Краятъ на този свЪтъ и цЪлото това видение ще се изпълни въ последния родъ. И ги закле да не известяватъ на синовет"Ь Израелеви, нито тЪзи слова да давать за писание на нЪкой човЪкъ, но колкото разберете отъ царя [и отъ] казаното въ пророцитЪ, тЪзи н-Ьща разберете всички. Вие бдете за Светия Духъ, та да приемете вашата одежда и престолитЪ и вЪнцитЪ на славата, лежащи на небесата. И престана да говори и излЪзе отъ при царь Езекия. Томува нашия Богъ слава и сега и винаги и навЪкй вЪковъ.
)
154
XXVIII. БЪЛГАРСКА АПОКРИФНА ЛЪТОПИСЬ
111. II тоу по ii-кмь (окрите се ннь 1|дрь кь земли вль-глрксттн, детншть вь крав* нош еш. . г. л*4', с ж е ндрсте ее име емоу llcuop' царь, прхемь (ррьство Бльгдрьское. II тьн царь сьздд грддн келнк1е: н нд Доундвь Др’стерь грддь, онь сьздд н келнк" прЪзндь отъ Доундкд до море, окь СЬЗДД II Плюскх ГрдЛ II ТЬН 1|1рь мпожьство много нзмднль-тене погоувн. II ть 1|дрь ндселн ксоу землоу Кдркоунскоую, и оуко къдоу прежде eeionn. Н роди же Нспорь ед!'но от-роус, н ндрете (име) емоу Нзоть. 1|дрь же Нспорь |ррь-сткокд нд земли Блгдрьскон лить .рок. н по томь по-гоукнше его нзмднльтене нд Доундкх. II по оумрьт!ю же Нспорд 1|лрд Бльглрсклго, ндрекоше коумлне Бльгдре, к прежде вхдоу Нспорд 1|дрд погдпн зело, н бсзбожнын соуште, н кь HCYbCTIA МНОГО, Н БНЕДДОу КССГДД врДЗН ГрЬУЬСКОМОу 1|ДрЬ-етвоу нд лътл много.
Сказание на пророка Исая какъ бЪ въэ-несенъ отъ ангелъ до седмото небе
Азъ, пророкъ Исая, възлюбенъ въ проронит^ отъ Бога Господа нашъ Исуса Христа, дойдохъ по божие повеление да кажа онова, което ще стане въ последнитк дни на рода чов^Ьшки по цЪлата земя. Не азъ разказвамъ това, братя, но небесниятъ Отецъ чрезъ^Своя Духъ Свети ми разказа на мене. Тогава изпрати при мене Своя свети ангелъ, и вдигна ме отъ земята на висотата небесна, и тамъ видЪхъ пЪене на ангели, (конто) пЪеха и слав’Ьха Господа. И въведе ме ртново на второто небе, и тамъ ви-д’кхъ много други наредби и възрадвахъ се много за онова, което вид’кхъ, и се смутиха всичкитЪ мои кости. И рече ми ангелътъ, който ме вод’Ьше: По-вдигни се, Исае, да видишъ великата и неизречена божия слава. И въведе ме пакъ оттамъ на третото небе, и на четвъртото, и на петото, и на шестото, и достигнахме даже и до седмото не(?е. И тамъ ви-
155
дЪхъ Сждия, Който седЪше на високъ и превъзви-сенъ престолъ, а около Него видЪхъ да тече го-ряща и клокочаща огнена рЪка, и хиляди, хиляди ан-гели Му служеха, и безброй други стояха предъ Него. И отново вид-Ьхъ отдЪсно НемУ ангелско rrfa-ние, а отъ лЪвата Му страна плачъ на грЪшницитЪ. Тогава запитахъ ангела, който ме водЪше, и му ре-кохъ: Господине, покажи ми Господа мой, Който ме е призовалъ отъ утробата на моята майка. И рече ми ангелътъ на силитЪ господни : Слушай, избрани божий пророче Исае, невъзможно е да ви-дишъ въ тЪло своя Господа, но ще чуешъ само Неговия гласъ, отправенъ къмъ тебе. И следъ това, прочее, чухъ гласа на Господа Бога мой, Който ми говорЪше: Исае, Исае, възлюбениче мой, иди и разправи на човЪшкия родъ по [ц'Ьлата] земя всичко това, което видЪ и чу, и какво ще бжде въ после-днитЪ времена на последния родъ. Азъ Му казахъ г Господи, добре ми е да бжда тукъ, и не ме въз-връщай (тамъ), отгдето дойдохъ. Тогава чухъ гласа на Господа мой, Който ми говорЪше: Исае, възлю-бени мой пророче, та какъ ще се поучатъ живЪя-щитЪ на земята люде ? Следъ тебе не ще има другъ пророкъ, нито ще има следъ това, нито ще въз-лЪзе на [небесата], нито ще разкаже тЬзи Мои слова. И следъ това веднага ангелътъ Господенъ ме свали отъ небесата и ме постави долу на земята.
11. И следъ това4 чухъ гласъ, който друго ми разказваше : Исае, възлюбени мой пророче, иди на западъ отъ най-горнит’Ь страни на Римъ, отлжчи третата часть отъ куманит-fc, наречени българи, и насели земята Карёунска, която опраздниха римляни и елини. Тогава азъ, братя, по божия повеля, дойдохъ на лЪвата страна на Римъ и отд-Ьлихъ третата часть отъ куманигЬ, и поведохъ ги по пжть, посочвайки съ тръсть, и ги доведохъ до рЪката, която се нарича Затиуса, и при друга рЪка, наречена Ереуса. И тогава имаше три голЪми рЪки. И
156
населихъ земята Карвунска, наречена българска; бЪше опустЪла отъ елини презъ 130 години. И населихъ я съ множество люде отъ Дунава до морето, и поставихъ имъ царь изъ т'Ьхъ: името му f бЪше царь Славъ. И този царь, прочее, насели села и грацове. НЪколко време тЪзи люде бЪха езичници. И този царь сътвори сто могили въ земята българска ; тогава му дадоха име „стомогиленъ царь“. И въ т-Ьзи години имаше обилие отъ всичко. И имаше сто могили въ неговото царство. И той 6Ъше първиятъ царь въ българската земя, и цзрува 119 години и почина.
111. И тогава следъ него се нам-Ьри другъ царь въ българската земя, детище, носено въ кошница 3 години, на което се даде име Испоръ царь, (който) прие българското царство. И този царь създаде велики градове: на Дунава Дръстъръ градъ; създаде и великъ президъ отъ Дунава до морето; той създаде и Плюска градъ. И този царь погуби голимо множество измаилтяни. И този царь насели цЪлата Карвунска земя, и 6"fexa, прочее, преди това етиопи. И роди Испоръ едно отроче и го нарече Изотъ. Царь Испоръ царува на българската земя 172 години и следъ това го погубиха измаилтянитЪ на Дунава. И следъ погубването на Испора царя български, нарекоха куманитЪ българи, а по-рано 6txa (при) Испора царя езичници и безбожии и въ голимо нечестие, и бЪха всЪкога врагове на гръцкото царство презъ много години.
IV. И следъ. това отново прие българското царство синътъ на Испора царя ; името му 6Ъ Изотъ. И този царь погуби Озия, царя на изтокъ,_ съ своитЬ войски, и.Голиата, франка поморски. И въ годи-нитЪ на българския царь Изотъ имаше много велики градове. И роди царь Изотъ две отрочета: едното назова Борисъ, а другого Симеонъ. Царь Изотъ царува 100 години и 3 месеца, и въ града нареченъ Плиска почина.
157
V. И следъ смъртьта на царя Изота пакъ прие българското царство синъ му Борисъ, и 6Ъ благо-честивъ и много благовЪренъ. И този царь по-кръсти цЪлата българска земя и създаде църкви по българската земя, и на рЪка Бр'Ьгалница, и тамъ прие царството. На Овчо поле създаде бЪли църкви и отиде на Добричъ и тамъ завърши своя животъ. И царува 16 години, безъ да има грЪхъ, ни жена. И 6Ъ благословено царството му, и почина съ миръ въ Господа.
VI. Следъ това пакъ прие българското царство Симеонъ, неговиятъ братъ. И създаде градове велики по морето, и великия градъ Преславъ той създаде, и тамъ въ него прие царството, [което се простирайте] до града, нареченъ Зв-Ьчанъ, и до Со-лунъ. И Преславъ градъ (той) гради и създаде въ 28 години. И много знамения сътвори царь Симеонъ-Царува 130 години и роди свети Петра, царя български, мжжъ светъ и напълно праведенъ. И тогава^ въ това време, когато царуваше царь Симеонъ, той взимаше данъкъ отъ цЪлата своя земя по всЬка область на своето царство: едно повесмо и лъжица масло и яйце на година. Това 6Ъ неговиятъ данъкъ отъ неговата земя, отъ неговитЪ люде, и нищо друго не искаше той. И много изобилие имаше въ онова време при тоя царь Симеона.
VII. И следъ неговата смърть пакъ прие българското царство синъ му царь Петъръ, и той бЪ царь на българитЪ, още и на гърцит-b. И царува въ българската земя 12 години, безъ да има грЪхъ, ни жена, и благословено бЪ неговото царство. Тогава, прочее, въ днитЬ и годинит^ на свети Петра Царя български имаше изобилие отъ всичко, сиречь. пшеница и масло, медъ, мл"Ько и вино и врЪше и кипЪше отъ всЬко божие дарование, и нЬмаше скждость отъ нищо, но имаше ситость и изобилие отъ всичко по (?) изволение божие. И тогава, въ годинит’Ь на свети Петра царя български, намЪри
158
се една жена вдовица, млада и мждра и много праведна, въ земята българска, на име Елена. И роди царя Константина, мжжъ светъ и праведенъ. Този, прочее, б-fa синъ на Константина Зелени и на майка Елена, и този Константинъ (6fa) нареченъ багряно-родни, царь римски. И поради зависть, неговата майка Елена избЪга въ Виза градъ отъ римскитЬ •едини, понеже се нам-Ьри непраздна, и тамъ роди царя Константина. И томува се яви ангелъ Госпо-денъ и му благовести за честния кръстъ на изтокъ. Обичаха се царь Петъръ и царь Константинъ. И събра своята войска и взе своята майка, и отиде на изтокъ, по море, въ Крайниево мЬсто. Тамъ, гдето 6fa царь Константинъ, тамъ 6fa малъкъ градъ на име Византия. И дойде Константинъ' до това мЬсто, и вид-fa м-Ьсто пусто отъ море до море, и помисли въ себе си: Лко отида въ Крайниево мЬсто и нaмfapя честния кръстъ Христовъ, на който 6Ь разпнатъ Христосъ, и пакъ ще се възвърна тукъ на това м-Ьсто, и ще съградя градъ и ще му нарека име Нови Иерусалимъ, покоище на светии, а ва царе украшение. Но докато отиде царь Константинъ въ Крайниево м-Ьсто, тогава дойдоха нЪкакви «асилници, като исполини, и погубиха българската земя по морето, и Петъръ, царь български, мжжъ праведенъ, остави. царството и изб-fara на западъ въ Римъ и тамъ завърши своя животъ.
VIII. Следъ това се издигна другъ царь, на «ме Селевкия, а неговото прозвище (б-fa) Симе-«литъ. И този, прочее, излЪзе изъ планинигЬ, на-речени Витоша, и отиде на полете, наречено Рома-ния, и тамъ прие царството. И този създаде-5 града по българската земя: 1. Пловдивъ; 2. СрЬмъ; 3. Бр-Ьзникъ; 4. СрЬдецъ; 5. Нишъ. И царува царь Селевкия въ града Ср-Ьдецъ и по българската земя 37 години. И тамъ царь Селевкия завърши своя животъ подъ града БрЬзникъ. Докато създаде Селевкия 5 града по българската земя, презъ това
159
време царь Константинъ намЪри честния кръстъ Христовъ. Върна се пакъ и отиде въ градъ Византия, и, като помисли въ себе си, рече: Кжде е това пусто мЪсто? Азъ ще съградя градъ и ще го нарека Константин-градъ. И изпрати царь Константинъ въ Римъ единъ зълъ кураторъ: Иди, каза, изгони римската войска за б години.
Този отиде и ги изгони за 3 години. Зълъ 6t кураторътъ и се 6Ъ съвещавалъ съ елинит-fe да по-губятъ царя Константина и майка му Елена. Тогава вид-fa Господь тЬхното високобуйство и ги порази съ невидима палица и станаха невидими. Злиятъ кураторъ нЪмаше ни деца, ни жена. И взети 6faxa римлянитЬ въ Новия Иерусалимъ. Тогава свети Константинъ устрой цЪлото Иерусалимско царство, царски палати, и тръгна съ войска на Дунава, и създаде градъ нареченъ Бдинъ, а прозвището му (6fa) седмовръхи Вавилонъ. И пакъ Константинъ насели българската земя отъ западнитЪ земи. И създаде Константинъ 9 града следъ заемането на всички т-Ьзи земи. И тамъ прекара въ своето си царство 62 години и почина. *
IX. Следъ него пакъ настана другъ царь въ българската земя; неговото име (6fa) Симеонъ, и царува 12 години и почина.
X. И следъ това пакъ се намЪри другъ царь, на име Никифоръ, и прие българското царство. И той погуби беззаконния царь М'аксимиана и неговата войска. И той създаде Мотикъ и Морунецъ и С-Ьръ, а на западъ БЪлградъ и Костуръ, и на Дунава Никополъ. И той царува 43 години и погина.
XI. И той имаше отроче, чието име б-fa Симеонъ Премждри. И прие българското царство, би-Дейки непочтенъ и зълъ за людет-fa, и погуби българската, иерусалимската и римската земя, область-та на царя' Константина. И тогава въззоваха всички люде на царя Симеона: О, горко ни, братя,
160
отъ този царь! Прекара царь Симеонъ въ царството си 4 години и почина.
XII. И следъ това се намори царь отъ друго колЪно, на име Василий. Тогава падна вЪнецътъ на благочестивия и христолюбивъ царь Константинъ на неговата глава. И прие Василий царството и погуби всички вражески земи и езически народи, като нЪкакъвъ храбъръ мжжъ. Въ днитЬ на царя Василия много блага имаше вср’Ьдъ людетЪ. Прекара Василий въ царството си 30 години, безъ жена, ни гр"Ьхъ, и благословено бЪше царството негово.
XIII. И въ днитЪ на царя Василия 'намЪриха се царе трима братя отъ вдовица пророчица: Моисей, Лронъ и Самуилъ. И имаше (единъ) отрокъ Самуиловъ, на име Нвгустианъ, и той прие българското и гръцкото царство и царува 37 години.
XIV. И следъ това се въздигна другъ царь отъ сжщата вдовица, прие царството, царува 3 години и почина.
XV. И следъ това се въздигна другъ царь, на име Романъ, пакъ отъ това колено, и прие българското царство.* И той събра своята войска и се разсърди на източния царь и отиде по море на изтокъ, като да погуби два царя, а своята войска погуби. И възвърна се отъ изтокъ въ градъ Пре-славъ. И прекара въ царството си Романъ 9 години и почина.
XVI. И следъ това се намЪри другъ царь, синъ на праведната Теодора, благов-Ьренъ и бла-гочестивъ царь. И той създаде велики монастири по българската и гръцката земя. И въ неговото царство имаше всички блага. И прекара въ царството си този царь 23 години и почина.
XVII. И следъ това излЪзе другъ царь, на име Гаганъ, а прозвището му бЪше Одел"Ьнъ, много красивъ. И този прие българското и гръцкото цар-- ство. И погуби въ Кумида два града, които бЪха
161
оттатъкъ морето. И създаде три града на българската земя: 1. Червенъ, 2. Несебъръ, 3. Щипъ. И тамъ царувй 28 години, и бЪ посЪченъ отъ друго-племенникъ на Овче поле.
XVIII. И следъ това се яви другъ царь отъ Константиновия градъ, на име Аревъ, седна на престола на царя Константина, царува 7 години и почина.
XIX. И следъ това се яви другъ царь отъ южнитЪ страни, на име Тургий. И този взе в^неца на царя Константина и взе ц'Ьлото българско и гръцко царство, царувй 17 години и почина.
И следъ това пакъ излЪзоха нЪкакви насил-ници и измамници, наречени печенези, невЪрни и беззаконници.
if
БЕЛЕЖКИ
I. Именникъ
„Именникътънапървобългарскит-fc ханове"1 е най-ранната историографска творба въ българската книжнина. Той представя списъкъ на първобългарскитЪ вла-д Ьтели отъ приказно време до итората половина на VIII в. За всЪки владетель сж дадени съвсемъ кратки сведения : името му, общото число на годинитЬ на животъ или ца руване, указание за рода и годината на заемането на властьта. Приема се, че този паметникъ се състои отъ две части, коиТо сж съставени въ различии времена. Най-напредъ сж. споменати Авитохолъ, Ирникъ, Гостунъ, Куртъ и Безм-Ьръ. Следъ това съставительтъ добавя: „ТФзи петь князе управляваха княжеството оттатъкъ Дунава 515 години съ остригани глави. И следъ това дойде отсамъ Дунава Исперихъ князъ сжщо и до-сега*. Т±зи думи показватъ, че първата часть на па-метника е била съставена по времето на ханъ Испериха — значи, между 681 и 701 година. Можеби по повела на първия български ханъ, съ настаняването на първо-българитЪ въ днешнит'Ь български земи — съ други думи, съ основаването на първобългарската държава — въ паметь тъкмо на това събитие, сж били издълбани
1 Този паметникъ е издаденъ най-напредъ отъ А. По-повъ, Обзоръ хронографовъ русской редакц!и, 1 (Москва 1866), с. 25 сл. Ново и по-добро издание, което съмъ изпол-зувалъ тукъ, даде финландскиятъ, ученъ J. J. М 1 k к о 1 a, Die Chronologic der tiirkischen Donaubulgaren (въ: Journal de la Societd finno-ougrienne, XXX. 33. 1913/18, pp. 1 —25). Други библиографски указания вж. у И в. Дуйчевъ, Прегледъ на българската историография (= Jugosl. Istor. Casopis, IV. 1/2, 1938, р. 41 sqq.); да се добави и писаното отъ И в. Д. Шиш-мановъ, СбНУК, XVI—XVII, сс. 556 сл., 682 сл.; Ю. Ку-лаковск1й, Истор1я ВизантШ, 111 (К1евъ 1915), с. 381 сл.
163
върху каменни плочи имената на по-раннитЪ, приказни и исторически, предци на Испериха, като за вс^киго сж. казаки само по нЪколко думи. По-късно тази лЪтопись е била продължена: следъ смъртьта на всЬки влад-Ьтель неговото име е било издълбавано върху споменната плоча, за да се запази презъ вЬковегЬ. Следъ смъртьта на Испериха, неговото име е било добавено на паметника: „Есперерихъ князъ 60 и една година. Родътъ му (бЪше) Дуло, а неговата година [на заемането на властьта] ве-рениалемъ...“ Името на този владетель, значи, е упоме-нато два пжти въ паметника, но въ два различии написа: първиятъ пжть „Исперихъ", правилно, и вториятъ — ,Есперерихъ*, погр-Ьшно. Можеби това е грешка на нЪ-кой преписвачъ, но допустимо е сжщо, че името е било написано така и въ първообраза. Различието въ написа на името се използува отъ нЬкои уцени като другъ до-водъ въ подкрепа на мнението, че паметникътъ се състои отъ две основни части, съставени въ различно време. Следъ упоменанието за Испериха въ паметника сж из-редени първобългарскит-Ь владетели до втората половина на VIII вЪкъ. Очевидно, по погр-Ьшка е изпуснато името на владЬтеля, който управлява следъ Тервеля. Последниятъ упоменатъ владетель е Уморъ, следова-телно, terminus post quern за съставянето на тази втора часть е месецъ августъ 766 година—падането на Умора и възцаряването на ханъ Телерига (768/769—777). Сто-тина години следъ създаването на първобългарската дър-жава паметникътъ е билъ изоставенъ по неизвестни причини.
„Именникътъ на първобългарскит4 ханове* 6t от-критъ отъ руския ученъ Андрей Поповъ въ два славянски ржкописа, все отъ XVI в'Ькъ: единиятъ въ Москов-ската синодална библиотека, а другиятъ въ Погодйнов-ската сбирка въ Петроградската публична библиотека. Този паметникъ, след., е известенъ само по късни преписи, конто се отличаватъ съвсемъ малко помежду chji, можеби, иматъ общъ първообразъ. Неотречима е, обаде, гОлЬма старинность на паметника — върху която, впрр-
164
чемъ, досега не сж нзказани съмнения отстрана на уценить. Има податки, по конто може да се сжди, че .Именникътъ" е билъ съставенъ първоначално на гръцки езикъ и едва пО-късно преведенъ на славянски. Името „Укиль” е запазено въ текста въ написа: „Вокиль", „Оукиль“; последниятъ написъ се ср-Ьща два пжти. За обяснение на тЬзи два различии написа на несъмнено едно име трЬбва да се мматъ предвидъ гръцкитЬ написи на нЬ-кои чужди имена, напримЬръ като „Валентинианъ* или „Валентъ" предадени съ гръцки букви: OOaXevnaviavos или 0&aXq$. Вж., напр., Georgii monachi Chronicon, ed. De Boor. p. 550 sqq.; за други подобии имена рр. 382, 465 pass.; G. CedrenUs, I, 379, 21: OuniAioS fj BiriAioj. Различного предаване на звука „в" въ Именника чрезъ „В" и ЯОУ* показва несъмнено, че първоначално името е било написано на гръцки Ouoki'X или OftoKqX, но пре-писвачътъ не съумЬлъ да го препише правилно: «В о-киль", вмЬсто „Оукиль". Можеби по сжщия начинъ би трЪбвало да се обясни и името „Оугаинъ". Гла-голнигЬ форми ,дръжа“ и „дръжаше* напомнятъ гръцкитЬ форми ёкрйтцае, fKpdTtjaav, конто се употрЬбяватъ въ подобии случаи. НЬкои уцени припомнятъ сжщо, че въ написа на името .Кормисошъ" е запазено гръцко окончание.
За старинностьта на паметника могатъ да свиде-телствуватъ и онЬзи титли, конто се даватъ на първо-българскитЬ владетели: „снн е' кънаэь дрьжашв кнлже- > вне", „Нснернд кнзь“ или „бсперернд кн~$ь"; „сннже ки~8ь измени род Доулокъ ..." Въ първоначалния гръцки текстъ се е четЬло в-Ьроятно fipxuv или пъкъ кауй$, както се чете въ първобългарскит’Ь надписи. Думата „килже-нне" отговаря на гр. dpxovria.
Всички дати въ Именника сж даденн споредъ Осо-бена първобългарска хронология — чрезъ единъ 12-го-дишенъ животински цикълъ, въ който годинитЬ сж озна-чени -чрезъ тюркскитЬ имена на 12 животни, а месе-- цитЬ — съ числителни редни имена, сжщо на езика на първобългаритЬ. 1
165
Първата година отъ 12-годишния първобългарски животински цикълъ се означавала съ думата соморъ (мишка); втората — шегоръ (волъ); третата — веръ (вълкъ); четвъртата — дваншъ (заекъ); петата е неизвестна; шестата — диломъ (змия); седмата е неизвестна ; осмата — текучитемъ (овенъ или, споредъ друго тълкувание, конь); деветата — неизвестна; десетата — тохъ (кокошка); единадесетата — итъ или ехтъ (куче); дванадесетата — доксъ (свиня). Месецит-b сж били оз-начавани съ числителни редни имена: първиятъ месецъ — алемъ, третиятъ — вечемъ; четвъртиятъ — тутомъ; шестиятъ — алтомъ (алтемъ); осмиятъ — ехтемъ; де-ветиятъ — твиремъ; единадесетиятъ — верениалемъ.
ИсторическитЪ данни на Именника сж използувани особеяо отъ проф. В. .Н. 3 л ат а р с к и, История на българската държава предъ ср-ЬднигЬ вЬкове, I, 1 (София 1918); с. 353 сл. сж разгледани даннитЪ за „българското л^тоброение*.
II. Първобългарски надписи
По м-ЬстонахОждение повечето надписи принадлежать на североизточна България — гдето се е развивала първобългарската държавна дейность; само четири надписа сж нам"Ьрени въ южнит! области : два въ Хам-барлий (Къзълагачко) и два въ Филипп. НамЪренитЪ надписи сж писани на камъкъ, като затова сж били използувани вече употрЪбени каменни стълбове. Много палеографски особености — написъ на букви, съкра-щения, лигатури и други — могатъ да бждатъ разяснени само съ огледъ на тогавашното гръцко писмо.
Надписит-Ь, доколкото се датиратъ, принадлежать главно къмъ IX и X вЪкове. Притежаваме три надписа отъ времето на ханъ Крума (802—814), единадесеть отъ ханъ Омуртага (814—831), три отъ ханъ Маламира (831—836), два отъ ханъ Пресиана (836—852), единъ отъ Бориса (852—889) и ечинъ отъ СимеОна (893—927). ОстаналитЪ надписи не могатъ да се датиратъ съ точ-
166
ность — един, поради своя откжслеченъ видъ, а други поради особеното си съдържание (напр., съдържатъ само имена на градове и крепости). Проф. В. Бешевлиевъ е разпред'Ьлилъ надписитЪ на нЪколко отдЪлни групи: 1. надгробии; 2. надписи, които съобщаватъ за строежи; 3« л'ЬтОписни; 4. договорни; 5. военни; 6. надписи съ имена на крепости и сражения.
Гръцкиятъ езикъ на нашит± надписи е билъ про-учванъ отъ н-Ьколцина учени. Езикътъ на тия надписи е билъ преценяванъ различно и тая преценка е оказвала влияние и върху самото проучване на текста имъ. Ht-кои учени смЬтатъ, че надписит-b сж писани на „разва-ленъ гръцки езикъ”, или отъ люде, които не сж знаяли добре гръцки. Други учени, обаче, доказаха, че езикътъ на тЪзи паметници е напълно правиленъ по фонетика и форми, и че тЪ не трЪбва да се допълватъ съ по-мощьта на класическия гръцки езикъ, а съ помощьта на срЬднов^ковния и дори новогръцкия езикъ. Проф. Бешевлиевъ изтъква, че „първобългарскит'Ь надписи сж пОчти единственитЬ гръцки езикови паметници, конто ни предаватъ безъ подправки гръцката простонародна речь презъ IX в. въ северната часть на Балканский по-луостровъ*. Поради това тЬ иматъ значение не само като извори за българската история, но и като паметници за историята на гръцкия езикъ. Проф. Бешевлиевъ, който особено много се е занимавалъ съ проучване езика на тЪзи надписи, признава, че езикътъ, на който сж напи-сани, не се Отличава отъ „съвременната тЪмъ жива простонародна речь*.
Кой е съставилъ тЪзи надписи ? Гърци илибългари? Отъ думитЪ на Черноризецъ Храбра разбираме, че е имало и българи, които сж писали съ гръцко писмо. Знае се сжщо, че гръцкиятъ езикъ е билъ добре познать въ България по онова време. Самъ царь Симеонъ се училъ на младини въ Цариградъ и поради неговото знание на езика и гол^мата му начетеность билъ назоваванъ »п0-лугръкъ”. Презъ 923 год., при срещата му съ византий-ския императоръ Романъ Лакапина, той билъ поздравенъ
1
167
оть войскитЬ си на гръцки езикъ като „царь" (PaoiXeus). НамЪренит’Ь печати отъ този владетель сж сжщо така на гръцки езикъ, съ гръцко писмо. Въ България, освенъ това, еимало многобройни пленници-византийци. ПривсЬка война противъ Византия докарвали въ страната множество пленници, конто били поселвани въ разни покрай-нини на държавата. Ако тЬзи пленници-ромеи сж оказ-вали влияние, напр., за разпространението на християн-ството между първобългари и славяни, то тЬ, несъмнено, сж разпространявали и византийската култура и гръц-кия езикъ. ИзобщО, въ България презъ IX—X в-Ькове е имало множество лица, конто сж познавали гръцкия езикъ и сж могли да съставятъ надписитЪ. Нтжои учени допускать, че нашит± надписи сж били съставени отъ пленници-гърци. Надписит^ датиратъ отъ единъ сравни-телно дълъгъ периодъ, след., не сж писани отъ едно или едни и сжщи лица. Възможно е, че нЬкои отъ тЪхъ сж писани и отъ българи, конто сж си служили съ готови образци. Нееднаквостьта въ написа на първобългарски имена и титли може да се обясни не само съ предположе-нието, че съставителитЪ не сж познавали добре българския езикъ, понеже сж били гърци, но и съ това, че над-писитЬ не произхождатъ отъ едно и сжщо време, а отъ единъ сравнително дълъгъ периодъ. Най-сетне, тази не-еднаквость не се ли дължи и на невъзможностьта да се предадатъ съ гръцко писмо първобългарски думи ?
Безспорно е, че всички т±зи надписи иматъ звани-ченъ, а не частенъ характеръ. Самата държава — поточно ханската власть — се е грижела за издигането на подобии паметници. Наличностьта на тЪзи гръцки надписи у насъ презъ IX—X в^кове е Още единъ доказъ за това, колко много е билъ разпространенъ у насъ тогава гръцкиятъ езикъ. ТЪхното написване на гръцки езикъ не трЬбва да се см^та само като проява на нЪ-какъвъ „дворцовъ етикетъ" отстрана на първобългар-скитЪ владетели. Т4зи надписи, чрезъ конто първобългарскит’Ь владетели сж искали да прОславятъ себе си и своигЬ боляри, да оставятъ споменъ за извършени ве
168
лики дЬла — не сж могли да бждатъ написани на единъ чуждъ езикъ, ако този езикъ не е билъ разбираемъ, поне до известна степень, за народа.
Н^кои отъ първОбългарскитЪ надписи носятъ въ началото кръстния знакъ (t), или съ други думи, на-чеватъ съ invocatio symbolica. Първиятъ надписъ (вж. тукъ с. 4, № 1) носи въ началото си така назования „Христовъ монограмъ* (chrismon). Надписътъ на Оне-гавонъ носи кръстенъ знакъ въ началото и въ края. Съ кръстенъ знакъ начеватъ търновскиятъ надписъ на J Омуртага (вж. тукъ с. 4, № 9) и другъ Омуртаговъ ! надписъ (вж. тукъ с.' 4, № 6). Надписътъ на царь Си- i меоиа отъ с. Наръшъ (Солунско) не носи, въпрЪкн Оча-кването, никакъвъ кръстенъ знакъ (вж. тукъ с. 7, № 18), докато надписътъ на Борисъ Михаила (вж. тукъ с. 6, №16) има въ началото кръстъ. Какъ тр4бва да се обясни наличностьта на кръстния знакъ въ началото на първобългарски надписи отъ езическо време ? НЪкои учени виждатъ въ това единъ доказъ, че съставителитЬ сж били гърци (вж. В. Бешевлиевъ, Първобългарски надписи, с. 21). Любопитно е да се отбележи, че надпи-ситЪ съ имена на крепости и сражения сжщо носятъ въ началото си кръстенъ знакъ (вж. В. Бешевлиевъ, п. т., сс. 49—51). Може да се мисли, че кръстниятъ знакъ е .билъ поставенъ на тЪзи езически надписи само по подражание на византийскитЪ надписи, безъ да му се от-дава нЬкаквО вЬрско значение. Въ всЬки случай, появата му въ езическитЬ надписи на първОбългарскиТ'Ь владетели е показателно за постепенного и незабелязано проникване на византийски християнски елементи въ културата на първобългаритЪ. — Титлата канъ и виг и (Kavfits 0₽ПУП) се тълкува различно отъ ученитЪ. За тази титла вж. повече у Бешевлиевъ, Първобългарски надписи, сс. 65—66. Споредъ ориенталистътъ G. I-R a m s t е d t (Journal de la Soci6t6 finno-ougrjenne, XXX, 3, 1914, p. 6), канъ означава „князъ* (Ftirst), докато каганъ (която титла е дадена и на Петра Д1>лянъ; вж. тукъ с. 1.60), означава „царь* (Kaiser). За титлата
169
ханъ и хаганъмие недоступно «изследването на К. Shiratori, Khan and Khagan (Proced. Jap. Academie, June 1926). — Епитетътъ бРпуЛ яивиги" се свързва съ куманско-тюркската дума dweghii, dwghti „възвишенъ, прославенъ" (вж. у Бешевлиевъ, и. т., с. 65). Въ нЪкои надписи на уйгуритЬ (старотюркско племе въ из-точния Тюркестанъ, сродно на първобългаритЪ) се чете твърде често титлата bilga Kagan („мждриятъ каганъ") (вж. Rams ted t, op. с., pp. 12, 13, 16, 37, 43). Думата bilga произлиза отъ тюркския гл. bilmek „зная". Дали сжщата титла, — разбира се, въ изменена форма, — не тркбва да се чете и въ първобългарскитЬ надписи? — Едвали би могло тази титла да се съпостави и съ за-свидетелствуваната за Hiong-notl (предци на историче-скигЬ хуни) титла сhаn-yи (вж. R. Grousset, L’Empire des steppes, Paris 1939, pp. 54/5, 62 sqq., 65, 70, 162 pass.). Напротивъ, най-вЬроятно e да се свърже на-шата титла съ владктелската титла у a b g h о и, която се срЬща у западнитЪ тюрки презъ VI в., особено като се има предвидъ, че първобългарскитЬ племена сж били известно време подъ ткхна власть (указания за титлата у Grousset, ib., pp. 132, 133, 140 pass.; ср. и Ив. Дуйчевъ, МакПр, XIII 3 (1943) с. 127). — Значе-нието на титлата „копанъ* не е точно известно. Из-разътъ „храненъ човЪкъ"' означава, очевидно, „свой, близъкъ човЬкъ" и може да се сравни съ византийского oIksTos fiv&pwiros; вжч напр. G. Н a m а г t., ed. М., р. 666, 19; р. 667, 13; р. 888, 18-19 (свои люде, „които ядатъ и хлЬба му“); Т h е о р h., ed. В., р. 572, 11-12; С edr., ed. В., I, р. 779, 19. Познатъ е единъ първенецъ на царь Симеона, на име Тодоръ, когото византийскитк автори назоваватъ oixeTos той Zopeuv или пъкъ oiiceTos Sv Тф Zupewv (вж. Theo ph. cont., ed. В., p. 359, 15-16; G. H a m a r t., p. 774, 4-5. За него ср. и 3 л а т a p с к и, История, I, 2, с. 314 бел. 3). Вж. за титлата сжщо S u id as, Lex., ed. Adler, IV, 617, 2$. Значението на тази титла, обаче, може да се Оточни още повече, ако се вземе предвидь, че съ думата о1к(а въ Византия презъ ранното
170
срЬдновековие се означавала личната дружина отъ наем-ници на служба при видни длъжностни или частни лица и при самия императоръ. На тЬзи наемни войници, назо-вавани buccellarii, била давана храна, оржжие, коне и дарове. Очевидно, назваиието ftpeirris fiv&p(inro$ отъ на-шитЬ надписи трЪбва да се тълкува въ смисълъ на „дру-жинникъ®; вж. указанията у Ив. Дуйчевъ, Беломорски прегледъ, I (1942), с. 247 бел. 1; ср. сжщо Родина, III 2 (1940), с. 85.
Първиятъ надписъ на Омуртага (вж. тукъ с. 4, № 1) е поставенъ въ паметь на единъ първобългарски първенецъ, загиналъ въ войнитЬ на Омуртага къмъ ДнЬпъръ около 818—820 гг. (Зла та реки, История, I, 1, с. 307). — Титлата „зера-тарканъ® сжщо не е точно обяснена; титлата „тарканъ® е запазена и въ други, паметници и се употрЬбява и досега въ некой тюркски езици. Покойниятъ проф. В. Н. Златарски (въ: СбНУК, XV, отдЬлъ Критика, сс. 32—33) писа, че „титлата „тарканъ® се е давала на лица отъ военната аристокрация, конто сж водили потеклото си отъ дру-жинниците на Аспаруха — отъ боляритЬ, и сж оказали особенн заслуги на държавата и държавния глава, а пъкъ по длъжностьта, която е заемалъ въ държавата,’ тарканътъ е билъ областенъ управитель или наместникъ на българския царь въ известна область, зависелъ е направо отъ него и, като такъвъ, вероятно е съединявалъ въ лицето си военната и гражданската власть, подобно на византийските катепани, дуки, стратези на темите®.
Боляринътъ Онегавонъ, както добре подсеща проф. В. Н. Златарски, История, I, 1, с. 316, ще да се е удавилъ въ реката Тиса при войните на Омуртага противъ, франките въ 827—829 гг. — Титлата „жупанъ® (вне. тукъ с. 4, № 3) е запазена въ сръбски езикъ и досега. Титлата „багатуръ® въ надписъ № 4 се евързва съ руското „богатырь®, а „багаинъ® се смета като сродно на турското „бегъ® (въ значение „боецъ, воевода®). — Титлата „коловъръ® (въ надписи № 5) означава некаква военна длъжность и некой учени я тълкуватъ въ сми-
171
съль на „пжтеводъ, водачъ*. Изглежда, че въ сжщия надписъ тази дума е употрЪбена веднажъ и като лично име, ако, разбира се, не е н^какво неволно повторение. Думата „изиргу* (ичиргу) се ср'Ьща и въ титла „изиргу. боила* („ичиргу-боилъ") (вж. тукъ с. 6, № 13); тази по-следната титла означава, по мнението на н4кои учени„ „вжтрешенъ боляръ* (за тЬзи боляри вж. статията на В. Н. Златарски, Кои сж били вжтрешни и външни боляри, въ: Унив. юбил. сб. Ст. С. Бобчевъ, София 1921,с.45— 57). Би могло да се предположи, че тази форма „изиргу* или „ичиргу* прОизлиза отъ тюркскит’Ь форми iCigir и icik „подчинявамъ се, покорявамъ се* (ср. Ramstedt, op. с., р. 45), и въ такъвъ случай бихме превели „ичиргу коловъръ* съ „под-коловъръ*, и „ичиргу-боилъ" съ „под-боилъ*. — Изразътъ (надписъ № 5) „умр-b вжтре* трЪбва да се тълкува въ смисълъ, че боляринътъ починалъ не на война вънъ отъ страната, а вжтре, може би, въ сто-лицата. — „Боготоръ* и „кулувъръ* (надписъ № 8) сж равнозначни на „багатуръ* и „коловъръ* (надписи №№ 4, 5). — Тьрновскиятъ надписъ на Омуртага (надпнсъ № 9, сс. 4—5) се намира въ църквата Св. Четириде-сеть мжченици въ ТърновО. Името на влад-Ьтеля е написано въ надписа погр-кшно: Омомортагъ. Двадесеть хиляди растега сж равни на 42,680 метра. НЪкои учени предполагаха, че „домътъ* на Дунава е „градището* при с. Кадж-кьой (източно отъ Тутраканъ), отстоящо отъ Плиска на 85 клм., и самата построена могила отъжде-ствяваха съ Мумджиларската могила (Разградско, Ке-манларска община). Унгарскиятъ ученъ Геза Фехеръ. (ИБАИ, VIII, 1934, сс. 106—115) разкопа две могили при Мумджиларската могила, но се оказа, че съдър-жатъ погребения отъ V в. пр. Хр., отъ което тр1бва да се заключи, че и тази могила не е могла да бжде въз-дигната отъ Омуртага, — БлагОпожеланието „да жив^е сто годнни" се чете, освенъ въ този надписъ, сжщо и въ Чаталарския надписъ на Омуртага (№ 10) и въ единъ надписъ на Маламира (№ 11). Това благопожелапие за животъ сто години има, очевидно, византийски произ-
172
ходъ (ср. сведенията у Бешевлиевъ, п. с., с. 95 сл.). Числото „сто* (ёкатбу) у византийцитк означава голкмо множество, голкмъ брой, както нашего указание „триста". Въ този смисълъ числото „сто* (или „стократно") се употркбява твърде често у византийскитк автори: вж., напр., G. Hamart., ed. М., р. 249, 22; р. 403, 12 („стократно*); р. 453, 9-10; р. 574, 6, 21-22; р. 575, 7; Byzantion, IX, р. 115, 30; р. 147, 26, 27; „ако живкете сто годийи и не умрете" ibidem, р. 125, 16-17; р. 145, 18; р. 123, 18-19, 22; р. 125, 29-30; A. Tougard, De 1’histoire profane dans les Actes des Bollandistes (Paris 1874), p. 66; C edr., II, p. 723, 8; I, p. 673, 4 pass.; I, p. 793, 21 (Piwoeiv xP^vous ёкатбу); I, p. 499, 20; I, p. 551, 2; II, p. 364, 20; J. Zon., ed. В., I, p. 285, 2; Anna Comnena, ed. Reiff., II, p. 172, 12, 14; Ce-caumeni Strategicon, ed. Jem.—Wass., p. 15, 8-10; p. 57, 25 ; G. P a c h у m., II, p. 438, 14; p. 415, 8 ; p. 396, 8; p. 481, 11; p. 330, 15; p. 332, 10; p. 621, 20; I. Kantak., Ill, p. 98, 23; M. Glyca, p. 259, 2-5; L. C h a 1 c., ed. D a r k б, II, p. 72, 5; p. 74, 4; N i с. C h о n., p. 429, 13 et nota; p. 440, 20; стокрдтнцею xJvot sv. Sy-meona od kr. St., ed. 5af., p. 11, 8; и др.
Това значение на „сто", като указание за множество, се сркща още въ евангелскитк текстове ; вж. М а-т е й, XVIII, 12; 14 а р к о, X, 30 ; Л у к а, VIII, 8, и др., а сжщо и въ антични текстове. Тркбва, прочее, да се заключи, че употркбата на числото „сто* съ това значение въ първобългарскитк надписи издава сжщо така известно византийско влияние. — Търновскиятъ надписъ ма Омуртага е датиранъ чрезъ указване на името на владетеля.
Въ Чаталарския надписъ (вж. тукъ с. 5, № 10) е дадено указание за божествения произходъ на властьта на владетеля. Изразътъ 5 ёк Обои 5рх»у („отъ Бога вла-дктельтъ*) има, изглежда, византийски произходъ (вж. указанията на Бешевлиевъ, п. с„ с. 86 сл.). — Омуртагъ е изтъкнатъ като врагъ на гърци и славяни. Проф. В. Бешевлиевъ, п. сс., сс. 98 и 43, чете: „като
173
тъпчи добре съ краката си императора", като допълва вънадписадумата каХотгатоиута; буквитф X и о не сж. Сигурни; по-добре е, обаче, да се чете кататгатойута, защото именно гл. катакатёи „тъпча" се употр-Ьбява, за да се изрази подчинението на враговетЪ; ср. примЪрит± п. т„ с. 94; вж. още Script, i nc е г t u s, ed. В., p. 351, 15 ; Achm. One in, ed. Drexl, p. 68, 22-23; p. 80, 7; p. 85, 27-28 ; p. 89, 16; p. 219, 18; C. Ham art, p. 186, 19, 27; p. 189,25-26; p. 699, 8 sqq. „по старъ обичай"; Theo ph., ed. B., p. 408, 16 (и върху предмети; ср. G. Ham ar t., p. 173, 4-5); Georgius C edr en., II, p. 89, 10 sqq.; G. Sync., I, p. 275, 20; и др. Изразътъ „като тъпче съ крака императора, докато..., и подчинява своитк врази* въ надписа е въ зависимость отъ Писанието; ср. I Коринт., XV, 25-28; Псал., CIX, 1; VIII, 7; Къмъ Евр., II, 8; Лука, XX, 43; Матей, XXII, 44; Исусъ На в., X, 23—25: „И изведоха изъ пещерата петимата царе... И когато ги изведоха предъ Исуса, Исусъ свика всички израилтяни и каза на военачални-цитк, конто бкха ходили съ него: „Приближете се, стж-пете съ нозетЪ си върху вратоветЬ имъ". Тъ се прибли-жиха и стжпиха съ нозетЬ си върху вратоветк имъ...“ и др. Най-известни сж нккои мкста отъ литургията на Св. Иванъ Златоустъ: напр., тй$ оарк1ка$ fmOupias ird-аа$ катакапрауте? или по славянский преводъ: плотски похштн вся поправше; за съответния старобългареки гла-голъ попратн „conculcare" вж. Mik logic', Lex., s. v. Употркбата на този глаголъ отговаря на единъ библейски обичай, запазенъ сжщо и въ класическата древность, споредъ който победительтъ е трЬбвало да тъпче пОдъ краката си победения. Запазена е, напр., една статуя (открита въ Критъ и пренесена въ музея въ Стария Сарай въ Цариградъ) на императоръ Адриана (117—138), който тъпче подъ краката си единъ пленникъ; вж. V. Diiruy, Histoire des Romains, V (Paris 1883), p. 108.. Въ фрескитЬ въ Дафни възкръеналиятъ Христосъ е представенъ, че подава ржка на Адама, за да го извлЪче отъ гроба, а подъ краката на Христа е Адътъ, съборенъ
174
и вързанъ, сиречь победенъ ; вж. L. В г ё h 1 е г въ L'art byzantin chez les Slaves, II (Paris 1932), p. 158 и табл, XIX. — Въ този надписъ се давать сведения за основа-ването на града Преславъ (вж. подробности у Златарски, История, I, 1, с. 319 сл,), извършено презъ септем-врий 821 година. „Сигоръ елемъ“ е указание споредъ първобългарското лЪтоброение: „сигоръ* (или споредъ Именника, вж. тукъ сс. 1—2) „шегоръ" — втора циклова година, и ,елемъ“ — първи месецъ; тазн дата отговаря на 15-ти индиктионъ отъ византийската циклова система, която се отличава отъ първобългар-ската, между другото, по това, че числото на годинитЬ въ цикъла било 15, докато у първобългаритЪ — 12. Знае се, — напримЪръ отъ хрониката на Симеона Лого-тета (вж. тукъ с. 125), че още Крумъ, презъ 812 г., до-каралъ отъ Византия различии медни и мраморни статуи на животни. Дали тъкмо н-Ькои отъ т!хъ не сж били използузани Отъ Омуртага за украса на Преславъ ?
— За кавханъ Исбула и неговата дейность вж. сведенията у П. Н и к О в ъ, Кавханъ Исбулъ (в ь: Сборникъ въ честь на В. Н. Златарски, София 1925, сс. 195 — 228); сжщиятъ, Ханъ Омортагъ и Кавханъ Исбулъ (= Бълг. ист. библ., IV, 1 (1931), сс. 1—55). За титлата „кавханъ* вж. казаното отъ В. Н. Златарски, въ: СбНУК, XV (1898), сс. 140—141; той смЪташе, че кавханътъ е „билъ единъ отъ велможитЪ на хана" и „личность твърде влиятелна и... най-ближенъ неговъ съветникъ... следов., кавханътъ, който се е назначавалъ отъ болярското съсловие..., е заемалъ най-висока длъж-ность следъ княза или царя... Кавханътъ е стоялъ на--чело на управлението на държавата и е вЬроятно пред-седателствувалъ отъ лицето на княза или царя, въ съ-пета, който сж съставяли дванаисеттЬ велики боляри...’.
— Въ надписа (с. 6, № 12) е споменатъ 30-го-дишниятъ миръ, сключенъ въ края на 814 год. или въ началото на 815 год. отъ Омуртага въ византийцитЪ; подробности вж. у В. Н. Златарски, История, 1,1. с. 299 сл.; с. 434. Съ този надписъ напоследъкъ се запила
175
белгийскиятъ ученъ Н. G г ё g о i г е, Les sources ёpigra-phiques de 1’histoire bulgare (=Byzantion, IX (1934), pp. 745 — 786; особено pp. 773—783), като го назова „лЪ-топись на царя Маламира“ (Chronique du roi Malamir). Проф. Gr£goire e далъ едно ново четене на надписа, значително различно отъ онова на проф. Бешевлиевъ, което е използувано отъ мепъ. Споредъ текста, възста-новенъ отъ проф. Gregoire (ib., pp. 782—783 и 783 n. 1), надписътъ тр-Ьбва да се чете: [Канъ ивиги Маламиръ], Отъ Бога влад-Ьтельтъ моятъ дЬдо Крумъ съ войската нам-Ьри [или: издигна] тЪзи три мраморци [колони], а баща ми [влад-Ьтельтъ Омуртагъ], като сключи 30-годи-дишенъ миръ, добре жив-Ь съ гърцит'Ь ... (и) нЬкога азъ добре жив-Ьхъ съ гърцитЪ, а гърцит'Ь Опустошиха [стра-ната ми. И владЬтельтъ] Маламиръ съ кавхана Исбула, като взе [войска и] боляри отиде противъ гърцит'Ь и зае крепостьта Проватъ, крепостьта [Скутарионъ, крепостьта] Бурдицо и земята на гърцитЬ, воюва съ тЬхъ и из'върши всЬкакви подвизи, и отиде до Филипополъ и гърцит'Ь избЬгаха. (И) тогава кавханътъ Исбулъ заедно съ пре-славния влад-Ьтель извърши походъ противъ Филипи“.
— За ханъ Пресианъ (или Персианъ), споменатъ въ надписа намЬренъ въ Филипп (вж. тукъ с. 6, № 13) вж. Златарски, История, 1,1, с. 337 сл.—Думата канъ въ сложната титла „кана-боила-коловра“ се см-Ьта за тъжде-ствена съкауа$и се изказва предположение, че тази титла ,канъ“ сж „могли да носятъ и други лица покрай вър-ховния ханъ, който за отлнка отъ тЬхъ се е наричалъ Kava$ 601у«“ (Бешевлиевъ, п. с., с. 118). Може да се предположи сжщо, че това ще да е означавало нЬка-къвъ епитетъ, и цЬлата титла би могла да се приведе „ханскиятъ боилъ коловъръ", съ което се указва единъ особено приближенъ до владетеля и до двора първобъл-гарски първенецъ. За споменатото славянско племе на смолянитЬ, което е жив'Ьело по р. Места и къмъ стария градъ Филипп (между Драма и Кавала), вж. указанията на проф. Д. Дечевъ, Где сж живЬли смолЪнитЬ (въ: Сборникъ въ честь на В. Н. Златарски, сс. 45—54).
176
— Въ надписа на Омуртага отъ 820 г. (вж. тукъ с. 6, № 15) заслужава да се отбележи употрЪбата на две христиански хронологически указания — едната дата отъ Р. Хр., а другата — отъ Сътворението на св-Ьта. Дума-т! „появата (пришествието) на истинския Богъ* издаватъ влияние на евангелския езикъ; ср. I И о а н., V, 20; М а т., XXIV, 37, 39; II Петр., I, 16; I Кор., XV, 23. Да-дената 6328 година е изчислена споредъ византийската ера — съ 5500 години отъ Сътворението на св-Ьта до Рождество Христово. Този надписъ съдържа такива хри-стиянски византийски елементи, че е въ разр-Ьзъ съ ези-чеството на Омуртага и може да бжде см-Ьтиатъ като едно ново доказателство за проникване на силно чуждо влияние срЬдъ първобългаритЬ.
— Въ надписа отъ Балши (с. 7, № 17) сжщо така е подчертана мисъльта за божествения произходъ на властьта на вече покръстения български владетель; споменато е, че влад-Ьтельтъ се е покръстилъ заедно съ дадения му отъ Бога народъ. Сжщата мисъль е изтъкната и въ надписа на Симеона отъ Наръшъ (тукъ с. 7, № 18). Годината 6374 е изчислена споредъ визан-тнйската ера (5508 години отъ Сътворението). Годината отъ Р. Хр. е 866, септемврийска година, която начева отъ 1. IX. 865 година и свършва на 31. VIII. 866 год.
— Въ Симеоновия надписъ отъ с. Наръшъ (вж. тукъ с. 7, № 18) е дадена годината 6412—5508 = 904 година отъ Р. Хр., която отговаря точно на седми индиктъ. Тоди надписъ показва, между другото, до кжде се е простирала българската граница по онова време. Той свидетелствува сжщо и за това, че българигЬ сж дър-жели за точното обозначение на границит-b на т-Ьхната цържава, което се подчертава и отъ други извори. — Титлата олгу-траканъ (очевидно олгу-тарканъ) не е добре Обяснена, въпр-Ьки че сж изказани различии предложения. Напоследъкъ Н. Gregoire (La Idgende d’Oleg et ГехрёбЩоп d’lgor, въ: Bull, de Г Acad. royale de Belgique, XXIII (1937), pp. 80—94) се опита, недока-зано обаче, да я свърже съ името на руския князъ
177
Олегъ, на което съ право се противОпостави видниятъ руски византологъ Г. Острогорск1й (L’expgdition du prince Oleg contre Constantinople en 907, въ: Annalesde I'Inst. Kondakov, XI (1936), pp. 47—62). „Комитътъ Дри-стъръ** вероятно е сжщиятъ „комисъ Дистъръ1*, който е споменатъ за времето на Симеона въ „Мжченичеството на светите 15 свещеномжченици, пострадали въ Тивериу-полъ, именуванъ на български Струмица..съставено отъ архиепископа Теофилакта Охридски (вж. Митропо-литъ Симеонъ, Писмата на Теофилакта Охридски архи-епископъ български, въ: СбБАкН, XXVII (1931),с.266). Доскоро не бе известно м’Ьстонахождението на този надписъ и той се см’Ьташе почти за загубенъ, докато неот-давна унгарскиятъ ученъ Г.ФехеръгонамЬривъЦариград-ск1 я музей. Ср. Б. Ф (и л о в ъ), Симеоновиятъ надписъ отъ Солунско, ИБАИ, XI (1937), сс. 302—303. Повторного на-миране на този надписъ има голимо значение, тъй като некой шовинистично настроени гръцки учени, въ жела-нието си да оспорятъ указанието на този паметникъ отпоено българо-византийската граница презъ 904 г., раз-положена въ непоср'кднит-Ь околности на града Солунъ, твърдятъ, съ пропагандна цель, че това било, въ сжщ-ность, само една измама и мистификация. III.
III. Житие Кирилово
Гл. II. За башата на двамата славянски просветители е казано: Лькь, прздрьже сань дроугдрьскын подь етрдтнгоиь (вж. А. Теодоровъ — Баланъ, Кирилъ и Методи, I, с. 30, 12—13). За военната длъжность дроиггдрь или дроунгдрь, 6pouYY<ip>OS вж. посочванията у Du Cange, Glossarium ad scriptores mediae et intimae graecitatis, s. v.: 5роиууорю$, drungarius qui drungo sen turmae militari praeest; въ некой извори той е опреде-лянъ като Ихилядникъ“. Въ тактиката на имп. Лъва е казано, че пръвъ началникъ е стратегътъ (6 атратпу<5$), следъ него идватъ, на трето место, друнгариите. За
12
178
титлата вж. у Ю. А. Кулаковой!й, Друнгь и друн-тар!й (= Виз. Врем., XI (1902), сс. 1—30).
Зазванието „стратегъ" (атратцубд) вж.Du Cange, op. с., s. v.; то означава управитель на провинция или на градъ ; известна е сжщо титла бпоотратнуо?. За друн-гарския санъ вж. и указанията у Fr. Dvornlk, Les 1ё-gendes de Constantin et de Methode vues de Byzance, PP- 18—19. — Нккои учени превеждатъ славянский текстъ: „друнгарскн санъ подъ властьта на стратегъ"; ср. Dvornik, op. с., рр. 2, 19, 350. Ако и да е точенъ този преводъ, азъ смктамъ, че тркбва да се преведе „друнгарскиятъ санъ подстратегъ". Въ Византия и България презъ IX. в. сж знаели добре, че друнгариятъ или онзи, който е нос'Ьлъ „друнгарскн санъ", се е намиралъ подъ властьта на съответния стратегъ, та затова житие-писецътъ излишно би добавилъ, че Лъвъ като друнгарий се е намиралъ подь стрятнгомь. По-вкроятно е, че той е искалъ да укаже, че Львъ е ималъ друнгарскн санъ ие изпълнявалъ длъжность „подстратегъ", значи е пред-ставялъ нкшо повече отъ обикновенъ друнгарий, който е заемалъ трето мксто следъ стратега.
За отбелезване е, че числото седемь, смктано за свещено, се повтаря нкколко пжти въ житието — само-стойно и въ съчетание — нкщо, на което вече е обьрнато внимание (вж. указанията у D v о г n I к, ор. с., рр. 14—15). Указанията въ свръзка съ това число, между другитй, сж; че родителитк на Константина сж имали седемь деца и самъ той е билъ седмиятъ (гукъ, .с. 7); разказва се една случка, когато той е билъ на 7 години (ЖК, гл. III); че бащата е умрклъ 14 (7)>\2 ?) години следъ раждането на Константина (тукъ, с. 8); апостолитк сж извършилн въ Римъ служба, „подпомогнати отъ епископа Арсения, единъ отъ седемьтк епископи..." (тукъ, с. 19); К. по-’чиналъ на 42 (7X6 ?) години, на 14 (7^2 ?) февруарий, я е билъ държанъ въ ковчега „седемь дни* (тукъ с. 21), и др. Тази условность и символичность на числото „се--Демь", коя го му се придана въ много стари наши памет-вици, изглежда, че е прокарана и тукъ, а това прави |
179
съмнителна стойностьта на нЪкои числови указания на житието. Самъ проф. Ал.Тодоровъ-Баланъ (п. с., с. 69), признава, че „числото на децата бива да се смЪта приказно", но не е обърналъ внимание на други-тЬ подобии случаи въ житието.
— Въ житието се к щва, че малкиятъ Константинъ билъ даденъ на дойка: Вьдаше юго донлнцн, да н бы донлл: отроте не рдтн се ютн по тоуждь сьсы|ь ннкл-коже, рлзк* по млтеры)ь, доньдеже отьдоюнь бысть (вж. Баланъ, п. с., с. 30, 17—19) и това станало по божие усмотрение, та „добрата издънка отъ добрия коренъ да бжде изкърмена съ чисто млЬко“ (вж. тукъ, сс. 7—8). Сжщата обща мисъль, засилена Още повече, намираме въ възхвалата на св. Филотея, писана отъ видинския митро-политъ Иоасафъ: Кънюгдд во роднтн се отроковнцн сен иргБЛДженнхн, невеспымъ н некефестьннынм мд’Екшмь пятят н се глаголют се, шт съсцоу же материю ннклкоже штнюдь къкоушдюфн ; вж. изданието на Е. Kaluzniacki, Aus der panegyrischen Litteratur der Slidslaven (Wien 1901), p. 102, 12—15.
Гл. IV. Относно сведенията за образование™ на Константина въ Цариградъ вж. бележкитЪ на D v о г n I к, ор. с., р. 25 sqq. Споменатиятъ Лъвъ е известниятъ съ своята начетеность и иконоборската си дейность Лъвъ Математикъ или Философъ; за него вж. у D v о г n 1 к, ор. с., р. 39 sqq., а другиятъ Константиновъ учитель е знаменитиятъ цариградски патриархъ Фотий (858—867, 878—886). Споменатиятъ „логотетъ" е Теоктистъ, гла-венъ деятель по времето на императрица Теодора (842 —856) и презъ малолЪтството на сина й Михаила III (842—867); за него вж. D.vornlk, ор. с., р. 34 sqq. Той е изпълнявалъ длъжность „логотетъ на дрома" (Хоуо!>ётг]$ той брброи) — н-Ьщо като министъръ на външ-ни'гЬ дЪла на византийската империя. За тази длъжность вж. Du Cange, Glossarium, s. v. Хоуо£>ётг]$. Ду-мата „княжение" (кнежню, Баланъ, п. с., с. 34, 17, Очевидно княжению, п. т., с. 86, 18; с. 87, 3) отговаря на гр. &рхоут!а, и животописецътъ изтъква, че упра-
180
влението на такова „княжество" е по-долна длъжность отъ длъжностьта „стратегъ" (ср. Dvornik, ор. с., р. 15; р. 15 п. 1). За „прадЬдовска честь и богатство" вж. тъл-куванието на F. G г i v е с, 2itja Konstantina in Metodija, pp. 124/5, 137. Въ житието се съобщава, че логотетъгь (Теоктистъ) отишелъ при царицата — сиречь при императрица Теодора. Споредъ Dvornik, ор. с., р. 49 sqq., Константинъ е билъ назначенъ за хартофилаксъ на па-триаршията. Напменованието „ТЬсно море" (Оузькоге Море, Баланъ, п. с., с. 34, 26) е презодъ на гр. то Xtevov. та Ereva, съ което име билъ означенъ Босфорътъ (Ь а-ланъ, п. с., с. 70; Dvornik, ор. с., р. 68).
Гл. V. Тази глава съдържа занимливи сведения въ свръзка съ второто иконоборско движение въ Византия. Споменатиятъ Анисъ (Анннсъ) е византийскиятъ патри-архъ Иоанъ VII Граматикъ (834-843), известенъ съ своята иконоборска дейность и съ своитЬ занимания съ магия (за него вж. сведенията у Iv. Dujdev, Appunti di storia bizantino-bulgara, въ: Studi bizantini e neoellenici, IV (1935), p. 129 sqq.). Поради т^Ьзи му занимания той билъ на-зованъ отъ съвременницит’Ь си съ името ’lawfjs — по подобие на споменатия въ II Тим от., III, 8, магьосникъ Янисъ. Ср. указанията на Dvornik, ор. с., р. 71 sqq. Спорътъ е станалъ, изглежда, наскоро следъ възстано-вяването на иконзпочитанието — значи, следъ 843 год. Въ този споръ сж изложени само нЬколко точки отъ го-лЬмата борба между иконоборци и иконопочитатели: 1) защо не се почита счупенъ кръстъ, а се почита не-цЬлъ образъ върху икона;2) защо се почита кръстътъ безъ всЬкакъвъ надписъ, а иконата трЬбва да носи надписъ; 3) защо не се спазва запрещението за създаване на изображения, дадено въ Изходъ, XX, 4. Вж. въ свръзка съ това бележкитЬ на D v о г n I к, ор. с., р. 78. Множество нови указания за иконобОрствотО сж дадени у G. Ostro-g о г s к у, Studien zur Geschichte des byzantinischen Bil-derstreites, Breslau 1929. УпотркбенитЬ въ житието думи: овразь, подобию, прьваго овразь отговарятъ на гр. cIkuv, dpoiwpa, тгрштбтитгоу—думи толкова употрЪбявани въ тЬзи
181
спорове. Този споръ може да послужи за отлична характеристика на Константина. Така, напр., той изтъква, че Богъ повелилъ на Мойсея (И з х., XX, 4 ; ср. В т о р о з а к., V, 8) не: не сьтворнш» никакого же подокно, но: не кьсакого, cuptYb недостойною. На това м^сто напоследъкъ обърна внимание проф. В. П о г о р е л о в ъ, На какомъ языкЪ были написаны, такъ называемый, Паннонск1я ЖиНя? (= Byzantinoslavica, IV. 1 (1932), рр. 13—21), р. 20. Въ гръцкия текстъ И з х о д ъ XX, 4, се чете : об iroiqoeis оеаотш еТбшХоу, оббё тгаутб? dpoiwpa, 5аа ev тш oupavw fivw..., което въ славянския преводъ е предадено: ,не сотвори сект коумнрл и всдкого подоби ... Погореловъ заключава, че „славянск!й переводчикъ передалъ правильно: „не сотворншн сек* кумира", но поставивъ слово „кумира" въ gen. sg. въ зависимости отъ отрицан!я при глагол1>, онъ принялъ за подобную же форму и греч. со-четан!е Ttavros dpofwpa, не обративъ внимания на различ!е падежныхъ формъ греческихъ словъ и перевелъ и всякого подобии, тогда какъ долженъ былъ бы перевести: „ни подоЛя всего того, что и т. д." Эта неправильность перевода лишнШ разъ свид-Ьтельствуетъ намъ о томъ, что славянск!й переводчикъ не очень хорошо разбирался въ греческомъ текстЪ ..Рускиятъ ученъ изтъква, че на този неправиленъ преводъ е построенъ цйлиятъ разказъ за спора и поради това той смЪта, че този разказъ не е могълъ да сжществува на гръцки езикъ, гдето текстътъ е напълно ясенъ. Обяснението, обаче, на този текстъ може да бжде и по-друго. Думит-fe об5ё тоутд$ ipoiwpa могатъ на гръцки езикъ да се тълкуватъ двуяко: когато се взематъ отд^лно отъ текста, който следва следъ тЬхъ (navrds..., Sera Sv тш обрауш...), тогава гЬ наистина могатъ да означаватъ: „неси прави подобие (брокера) на венчко (тгаутб$)“, значи на каквото и да е, безразлично дали е достойно или недостойно. Когато iravrds се гълкува така откженато, то може да значи TtavToiou и да бжде използувано като запрещение да се правятъ безразборно всЬкакви подобия, след., като позволение да се създаватъ „достойни". Така откженато го тъл-
182
кува и Константинъ на гръцки езикъ въ спора си и за* това той казва, че то не означава да се не прави „ни-какво" подобие, или „на нищо“ (ofi5ev6$), а „на всичко* (iravTds) безразборно; значи изобразяването на достойною е позволено. Само по себе си това тълкувание на гръцки езикъ е възможно, но е неправилно, защото въ текста rravr6$ се отнася къмъ боа £v тш oupavi.... и за-браната е абсолютна: не си прави „подобие на всичко [значи: на нищо I] онова, което е на небето горе, и което е долу на земята, и което е подъ водата...“. Спорътъ на тази основа е напълно възможенъ и на гръцки езикъ и не е необходимо да се допуска погр-Ьшенъ славянски преводъ. Ц'Ьлиятъ този споръ, съ използването на въ-проснитЪ библейски думи, показва още веднъжъ тънки-тЪ казуистични способности на Константина, доказани и другаде. — Занимливо е да се припомни, че по времето, когато въ Византия е сжществувало иконоборството, на Западъ сжщо е билъ повдиганъ въпросъ за почитането на кръста. За това свидетелствува, напр., писмото на Einhard отъ мартъ—априлъ 836 г., съдържащо Questio de adoranda cruce (вж. MGH, Epistolarum t. V, Karolini aevi III, pp. 146—149), въ което той, като разграничава orare и adorare и съобщава, че Greci inter orationem et adorationem talem differentiam faciunt, ut orationem ргоБёисЫп [irpoaeuxiiv] adorationem proschinusin [rrpoa-Kuvqcnv] appellent, та едното се отнася до духа, другого до тЪлото, заключава: adoratio sancte cruci non sit dene-ganda. Защото, казва Einhart, чрезъ това поклонение eum, qui in ea pependit interioribus oculis intuentes adoremus.
Гл. XIV. За връзкитЪ на моравския князъ Роста-славъ съ Византия вж. указанията на Dvornik, ор. с., р. 226 sqq. ДуМигЬ на Константина : кьто можеть hi водоу весхдоу ндпнсатн н геретнхьско нме оврхстн (Б а-ланъ, п. с., с. 58, 1—2; за тЬхъ ср. Лавровъ, п. с., с. 41) предаватъ една внзантийска пословица, за която вж., напр., Kantak. Hist., ed. В., I, р. 287, 13-14; el ксп ка&’и5атшу, т d Trjswapoipias, J56kouv cno-редъ S uid a s, Lex,, ed. Adler, II, p. 431, 9, „пиша на
18?
вода* се казва за „онкзи, конто се трудятъ напраздно*;. ср. р. 643, 11 — 13, съ указанията; III, р. 11, 24; ср. сжщо G. Phrantzes, Chronicon, I, ed. Papadopoulos», p. 58, 3. По значение тази пословица, споредъ Свидасъ, отговаря на подумката „да се пише на пепель* (вж.. S u i d a s, s. v. els тёфрсго урйфеп»).
Варда е вуйчото на Михаила III — кесарь Варда,, който е управлявалъ заедно съ младия императоръ. Въ-житието е даденъ, както изглежда, изцкло текстътъ на писмотО (епнстолнл) на византийския императоръ Михаила III до Ростислава (вж. Баланъ, п. с.,сс.58,13— 59, 3). Писмото (подъ дата „около 863“ год.) е указано отъ F г. D б 1 g е г, Regesten der Kaiserurkunden des ostro-mischen Reiches von 565—1453. I (Munchen u. Berlin. 1924) p. 56 № 463. Въ писмото си императорътъ пише на Ростислава да приеме ддрь бодни н уьстьнхн плуе кьсего ЗЛАТА Н СрСБрЛ, Н KAMCHHU ДрЛГАГО, Н БОГАТЬСТЕА ПрХДОДе-фдго (Баланъ, п. с., с. 58, 21—22; тукъ с. 12); ср. Псалми, XIX, 10. Ткзи думи напомнятъ онова, което презъ 1202 г. царь Калоянъ писалъ на папа Инокентия III». следъ получаването на неговото писмо: recepimus vesicas sacrosanctas litteras... et nos reputavimus eas caras. super omne aurum et quemlibet lapidem pretiosum; вж. И в. Дуйчевъ, Преписката на папа Инокентия III и бълга-ритк. ГодСУиф, XXXVIII, 3(1942), с. 22, п. II, 6-9. Споредъ митр. Иоасафа (вж. Kaluitniacki, Aus der рапе-gyr. Litt., pp. Ill, 35—112, 3) Иванъ Срацимиръ писалъ на турския управитель на Търново за мощит-Ь на св. Фи-лотея: Лфе н до ноль нмхшд моего, штдатн къса готовь, семь, Ai|ie злато, aqie срекро, лще внсры, дфе кдмеше уъстнос... да желаемое мнк полоууоу скровнфе... — Споменатиятъ „царь Константинъ" е византийскиятъ императоръ Константинъ Велики (306—337).
Гл. XV. Въ житието се казва за Константина: вь скорг же ВЬСЬ 1|РЬКОВЬНЫН УННЬ ИрХЛОЖЬ HAOIfYH № оутрь-«нцн, удсовомь н веуерьнн, плвеуерьнн1|н н тднихн слоужьБ-к (Баланъ, п. с., с. 59, 6—8; тукъ с. 13). Въ ткэи ре-ДОве сж дадени сведения за преводаческата дейнОсть на
184
славянските просветители. Въ свръзка съ тЬзи указания, напоследъкъ проф. Ив. Г о ш е в ъ, Светите братя Кирилъ и Методий. Материали изъ ржкописите на Сино-далния църковенъ музей въ София (=ГодСУбф, XV, 3, 1937/8), с. 56 сл., изтъкна, че двамата братя сж пре-вели всички онези църковни текстове, конто сж били не-обходими за извършване на църковните служби изобщо. — За триезичната ересь се отнася целото писание на Черноризеца Храбра (вж. тукъ с. 65 сл.). Въ Византия, обаче, употребата на други езици въ богослужението е било допущано. Както може да се види отъ самите думи на житиеписеца, славянската азбука е била създа-дена по подбудата на византийския императоръ. Любо-питно е да се Отбележи, че византийците отъ това време обвинявали привържениците на западната църква въ „триезична ересь". Въ това отношение е показателио едно неизползувано досега указание напатриархъ Фотия, въ писанието му „Относно франките и останалите ла-тини“.Тамъ съвременникътъ на славянските просветители изброява най-осждителните латински „противозаконна" и „варварски обичаи" и, между другото, обвинява „ла-тините“ въ това, че „твърдятъ, че Богъ не трЬбва да се почита на други езици, освенъ на тези три: еврейски, елински и римски (латински) (19- Хёуошл, |if| 5eTv fiXXais yXwtnrais тд OeTov yepaipeafrai, el pf| таТ$ tpiai raurais iiaXeKTois- £|3paTari, SXXqvicni, ршракт'.; вж. изданието на J. Hergenroeter, Monumenta graeca ad Photium eiusque historiam pertinentia (Ratisbonae 1869), p. 68; cp. p. 6). Буквално сжщото обвинение се чете въ единъ гръцки ржкописъ въ Брюкселъ, Отъ 1281 година; вж. J. D a v г е и х, Le codex Bruxellensis (graecus) II 4836 (De haeresibus) (=Byzantion, X(1935), pp. 91—106), p. 105, nr. 33. Житиеписецътъ, освенъ това, e предалъ некой обвинения на Константина противъ известии вервания на латинскитЬ свещеници. Най-много мЬсто е отделено на нападките противъ техната догма за безбрачието на свещениците, като се опира на различии места отъ Св. Писание. — Когато Константинъ се разделилъ съ Рости
185
слава и моравския князъ Коцеля, той, споредъ житие-писеца, не приелъ нищо друго, освенъ да бждатъ от-пуснати пленницитЬ — на брой 900 души (тукъ с. 15). Отъ хазаригЬ той по сжщия начинъ освободилъ до 200 пленници г ъ р ц и (Б а л а нъ, п. с., с. 55, 4—7).
Гл. XVI. Григорий Богословъ (389/90—325/40) е билъ любимиятъ църковенъ писатель на Константина. За него житиеписецътъ съобщава ЖК, гл. III: схдхяше кь доиоу скогемь, оутс сс нэь оусть кннгямь светдго Григории Ёогословл (Баланъ, п. с., с. 32, 6—7). Противни-цитЪ на славянското писмо сж указали въ пренията два-мата най-известни богослови на Западната църква, св. Иеронима (347—420) и св. Августина (354—430). Константинъ, въ спора съ привърженицитЬна „триезичието*, имъ изтъква, че има — на Изтокъ, подъ Източнит’Ь църкви — многобройни народи, които извършватъ бого-служението на свой езикъ — което сведение изглежда напълно вЬрно (ср. Dvornfk, op. с., р. 207 sqq.).
Ц'влата гл. XVI е една бл^Ьскава защита на славян-ската писменость. Тази защита почива на н^Ьколко вида доводи: първо, общи — за равноправието на всички народи предъ Бога, за това, че вече сжществуватъ на Изтокъ многобройни народи, които „иматъ книги и възда-аатъ възхвала Богу всЪки на своя езикъ*1; второ, на много-бройнитЪ доводи .отъ Писанието—отъ ПсалмитЪ, четир-мата евангелисти, и, главно, отъ първото послание на апо-столъ Павла Къмъ коринтянитк (гл. XIV, 5—40), въ което Константинъ наистина е могълъ да намЬриздрави' опори за своята защита. Накрая е добавенъ и единъ до-водъ отъ посланието на ап. Павла Къмъ филипянит"Ь (II, 11). ТрЪбва да се признае, че тази защита е изне-сена напълно сполучливо. Може би самъ Константинъ да не си е послужилъ точно съ всички тЬзи докази, но житиеписецътъ да е използувалъ случая съ препирнята му съ „триезичницитк**, за да защити славянското писмо. За дълбоко в-ЬрващитЬ люде отъ онова време защитата и богословското оправдание на новосъздадената писменость—съ която се е извършвалъ цЪлъ превратъ въ сжще-
186
ствуванието на славянского племе— е било н-Ьщопреко-мЪрно важно и необходимо, и затова никакъ не е чудно, че на това д-Ьло е отдЪлено толкова м-Ьсто въ ЖК.
Гл. XVII. Апостоликътъ Адрианъ е римскиятъ папа Адрианъ II (867—872). Въ житието се съобщава, че Константинъ носЪлъ съ себе си мощитЪ на свети Климента папа и мжченикъ римски, конто той взелъ отъ Херсонъ (вж. ЖК, гл. IX = Б а л а н ъ, п. с,, с. 42, 11 сл.). За спорния въпросъ относно т±зи мощи вж. у Баланъ, п. с., сс. 73—74. Приема се, че Константинъ наистина е открилъ въ Херсонъ светителски мощи, но не на рим-ския папа Климента, а на мЪстенъ светецъ съ сжщото име (вж. Dvornik, ор. с., р. 190 sqq). Любопитно е да се отбележи, че въ Цариградъ презъ IX в. билъ из-дигнатъ храмъ на св. мжченикъ Климента (eOKTqpiov той ayiou KXqpevTos ; ср. Т h е о р h. с о n t., ed. В., р. 330, 5), съ мощи за светеца.
Папата положилъ славянскит! книги въ църквата св. Мария иже нлрнцгиеть се флтлнь — съ което име е означена църквата S. Maria ad Praesepe. Любопитно е, че въ житието е употрЪбено не латинско название на църквата, но изопачено гръцко: Фатуц (ясли). Не е ли това указание на неотразимо силното влияние на визан-тийската начетеность върху житиеписеца ? — Спомена-тиятъ Формоза — епископъ Портуенски, по-късно (891 —896) папа, е сжщиятъ, който презъ 866 г. е билъ изпра-тенъ отъ папа Николая I при Борисъ-Михаила, за да до-несе прочутитЪ Responsa Nicolai рарае I ad consulta Bulga-rorum; по-късно князъ Борисъ е поискалъ той да бжде назначенъ за глава на българската църква. Вж. подробно за това В. Н. Златарски, История на българската държава презъ ср-Ьднигк в-Ькове, I, 2 (София 1927), сс. 107 сл.; 110 сл.; I v. D u j С е v, Uno studio inedito di mons. G. Ciampini sul papa Formoso (Roma 1937: отпечатано въ Archivio della R. Deputazione Romana di Storia patria, vol. LIX, NS. II). Споменатиятъ Гондрндь e Gaudericus, епископъ на града Велетри (Velletri). До сжщия е отпра-вено писмото на Анастасия библиотекаря (преводача на
187
Теофановата хроника отъ гръцки на латински) за мощитЪ на св. Климента; вж. J. Friedrich, Ein Brief des Ana-stasius Bibliothecarius an den Bischof Gaudericus von. Velletri, Uber die Abfassung der „Vita cum translatione S. Clementis Papae*, MUnchen 1892); Ю. Трифонову Две съчинения на Константина Философа (Св. Кирила) за мощигЬ на св. Климента Римски (=СпБАкН, XLVIII. (1934), сс. 159—240); Е. G е о г g i е v, Die Italienische Le-gende (Sofia 1939).
Гл. XVIII. Сведението за видението и молитвата на светеца преди смъртьта е общо мксто въ агиограф-ската книжнина; вж. напр., въ житието на св. Филотея (К а-1 u I n i а с k i, ор. с., р. 105, cap. VI). Когато Константинъ-почувствувалъ наближаването на смъртьта си, той, споредъ житиеписеца, казалъ: „Отъ сега не съмъ служитель нито на царя (нн |ррю сдоута), нито некому другиму на земята...“ (тукъ с. 20), Въ ткзи думи Grivec (Jugosl. Istor. Casopis, III, p. 89) вижда едко признание, че той е билъ служитель („sluga, poslanec") на византийския им-ператоръ. Сжщото тълкувание бЪ далъ преди това Ю. Трифоновъ (Сб. Милетичъ, София 1933, с. 320). Това възклицание на славянския апостолъ може да се тълкува не въ букваленъ смисълъ, а повече като изразъ на пре-добитото предъ смъртьта чувство на независимость спрямо земнитк власти и преминаване къмъ небесенъ животъ. Непосркдствено следъ т-Ьзи думи за освобождение отъ земния животъ, Константинъ добавя: не б®хь,. н быхь, н №смь вь кхкы (Баланъ, п. с., с. 65, 27; тукъ с. 20). На ткзи думи не е обърнато досега почти никакво внимание, въпр-кки несъмнено голкмия интересъ, който тЬ представятъ. Тк напомнятъ твърде много известенъ родъ надгробии надписи отъ античната епоха, въ конто е изразена мисъльта за краткостьта на земния животъ. С^щата мисъль, напр., е изразена въ единъ гръцки надписъ отъ Фригия: Оик ff|ariv ' eyevdiirjv • оик ёаораь.. или ДРугаде: оик °“к • • ойк ?<юрак
(вж. примкритк у S. Reinach,' Traits d’6pigraphie grecque, Paris 1885, p. 431 съ указанията; p. 169 и p. 169 n.
188
1); особено ярко е изразена тази мисъль въ единъ другъ надписъ, който гласи: Ойк fjprjv, dyevdpqv, ойк &горагой pdXi pot • д 0|'о$тайта, сиречь: „Не бЪхъ, бкхъ, не ще бжда. Не ми вами. Това е животътъ* (вж. Bull, Corr. Нё11., VI (1882), р. 516). Сжщата идея се срЬща и въ н-Ькои надгробии латински надписи: non fuer m, non sum, nescio, non ad me pertinet; или въ другъ: non fui, non sum, non euro ; вж. R. C a g n a t, Cours d’epi-graphie latine (II dd., Paris 1890), p. 254, notes 4, 5. Единъ новъ примЪръ e даденъ въ Inscriptiones graecae ad Res Romanas pertinentes, I (Paris 1911), p. 107 nr. 313, въ надписъ отъ Римъ: ... NiKoSqpos, Sorts ойк Црцч Kai eyevdpqv, ойк elpi ка! ой Aunoupai (или на латински: non fui, fui, non sum, non euro); другъ примЪръ ср. ib., p. 120, nr. 361. Разбира се, когато се изтъква, че тЪзи думи отъЖК иматъ толкова силна класическа окраска и дори че представляватъ само единъ точенъ преводъ на надгробенъ езически надписъ, може да се постави въ-просъ, отгде тЪ сж могли да бждатъ познати на житие-писеца. Мисъльта за прЪко познаване на античпи творби изглежда малко вероятна. Напротивъ, изтъкваното на-последъкъ мнение, че въ ЖК и ЖМ се забелязва силно влияние на византийската църковна книжнина отъ IV в. (ср. Grivec въ Jug. 1st. Cas., II, рр. 104—105) може да ни наведе на мисъльта, че този класически изразъ ще да е миналъ у житиеписеца на ЖК подъ влияние на нЪ-кой църковенъ писатель отъ тази епоха, въ която кла-сицизмътъ икласическото образование е още нкщотвър-де живо и за носителит’Ь на християнството.Класическиятъ изразъ, обаче, въ ума на християнския писатель е тр^Ьб-вало да бжде промЪненъ въ съгласие съ новата в4ра: сиречь, да се премахне песимистичното заключение, че следъ земния животъ не сжществува нищо, и да се из-тъкне, че праведникътъ ще жив-be въ вЪчностьта. Съ огледъ на това житиеписецътъ на ЖК — или пъкъ него-виятъ изворъ отъ по-ранната епоха — е зам-Ьнилъ песимистичното обк f-aopat съ християнското гесиь вь кики <(dpi els той? aiuvas).
189^
Когато Константинъ видклъ, че наближава смъртьта му, той приелъ, споредъ единъ разпространенъ въ Византия обичай, монашеско звание, като промкнилъ и името си съ име, което започва сж сжщата буква: Константинъ — Кирилъ. Още когато билъ назначенъ харто-филаксъ (ЖК, гл. IV), той получилъ поддяконски или дяконски чинъ (вж. Dvornik, ор. с., р. 66); думитЬ пшстрнгьшб н нд поиокьстко... (ЖК, гл. IV; Баланъ, п. с., с. 34, 23) означаватъ, че той получилъ iepwouvn (Dvornik, op. с., р. 64; р. 66 n. 1). Противно на това мнение застжпва прот. Ив. Г о ш е в ъ, СветитЬ братя, с. 70 сл., а именно, че минаването нд поиокьстко означа-вало преминаване къмъ монашество. Но и при това не-гово обяснение оставатъ неизяснени нккои въпроси, напр., за промкната на името при приемане на монашеско звание: защо Константинъ получилъ име Кирилъ едва преди смъртьта си ? — Константинъ въ молитвата си, между другото, казва: н кьдьднн кь срьдыр ндь сдоко micro [на Бога] оусынюннц (Баланъ, п. с., с. 66, 13; въ другъ преписъ е дадено: оусдышенни, ib., с. 80; дру-гаде — вуенТд, вж. Г ошевъ, Светите братя, с. 53 и бел. 13), Dvornik, ор. с., р. 379, превежда: inspirez leurs coeurs de la parole de votre enseignement. Думата оусы11№нн№ e точенъ преводъ на гр. uio&ecia, а ц-Ьлиятъ изразъ е намекъ за нкколко евангелски места, гдето се говори за божественото осиновение на повервалитк въ Христа, вж., напр., К ъ м ъ рим л., VIII, 15; VIII, 23: uio&ealav йтгекБехбцеуо!, IX, 4; Къмъ галат., IV, 5-6: ,3а да изкупи онези, конто бкха подъ закона, та да по-лучимъ осиновение (otoOetnav), а понеже вие сте синове, Богъ изпрати въ сърдцата ви духа на Своя синъ...“ ; Къмъ ефес., I, 5: „като предопредели да ни осинови (d$ uio&ealav) за Себе си чрезъ Исуса Христа...".
Споредъ ЖК гл. XVIII (тукъ с. 21) Константинъ починалъ на 14 февруарий 6377 година отъ Сътворе-нието на свкта, която отговаря (6377—5508) на 869 година, индиктъ втори. Въ Римъ по онова време е имало доста гърци (ср. сведенията у Dvornik ор. с., р. 285
190
sqq ), и тЪ били поканени отъ папата да участвуватъ въ ' погребението на Константина. За участието на славяни жн-тиеписецътъ не споменува, защото тк, вероятно, сж били малобройни. — За гроба на славянский просв-Ьтитель вж. проф. Б. Филовъ, Църквата на св. Климента и гробътъ на св. Кирила въ Римъ (= Родина I, 1, 1938, сс. 5—23), съ библиографски указания.
IV. Житието на св. Методия
Гл. П. Въ текста е казано: н пьры|н лювафс н из дъткскя... (Баланъ, п. с., с. 86, 17; тукъ с. 23). Подъ думата пьры|н се разбиратъ, очевидно, риторнт! (gropes).
Въ житието се споменува, че императорътъ khi-же nine reuoy ддсть дьрждтн сдовсньско (Баланъ, п. с., с. 86, 18—19; тукъ с. 23). Споредъ Dvornfk, ор. с., р. 15 sqq., Методий ще да е билъ назначенъ за управитель на „славянского княжество" (dpxovn’a) по областьта на Струма, следъ 843 год. Споредъ свидетелството на Jo. С amen., ed. В., р. 514, 15, презъ X в. славянского население отъ околноститЪ на Солунъ се намирало подъ властьта на стримонския стратегъ.
Житиеписецътъ емкта, че тази длъжность на управитель на славянско княжество е дала на Методия възмож-ность постепенно да свикне съ всички славянски обичаии да обикне славянитЬ: да вы нрооутндъ сл вьехмт. oeuyicui слокъпьскынмъ н овыклъ д но идлоу (Баланъ, п. с., с. В7, 1—2; тукъ с. 23). Светитк братя произлизали отъ българославянски родъ, който поради приемането на християнството и византийската образованость изпад-налъ подъ силно ромейско влияние. Когато Методий билъ назначенъ за управитель на едно славянско княжество, откженатиятъ отъ своит-Ь съплеменници българославя-нинъ отново се връщалъ веркдъ ткхъ, но вече като представитель на' византийската власть. Очевидно, из-пращаието на Методия веркдъ славянитк имало съвсемъ други сетнини въ сравнение съ онова, което очаквали
191
самитФ ромеи. Вместо да стане провОдникъ на византийского влияние между подчиненитк нему българославяни, той самъ се приобщилъ къмъ тЬхъ. Пребиванието между славянит-Ь му дало възможность да се запознае по-добре съ всички славянски обичаи и „постепенно да ги обикне“. ДумитЬ на житиеписеца не могатъ да се тълкуватъ като указание за гръцки произходъ на светит^ братя, а като признание, че тъкмо пребиванието на Методия между сроднитЪ славяни е било повратна точка въ неговия жи-вогъ, за да го отклони отъ византинизма и духовно да го подготви за бждната дейность като славянски просветитель. Ср. въ свръзка съ това мойте бележки въ. МакПр, XIII 2 (1942), сс. 149/50.
ДумитЬ по мдлоу азъ превеждамъ „постепенно11, сиречь „малко по малко* (ср. у Dvornlk, op. с., р. 384: petit A petit). Сжпц ятъ изразъ се чете въ ЖМ, гл. I (Б а л а н ъ, п. с., с. 81, 7-8): помышляй по миоу, което проф. Баланъ, п. с., с. 81 бел. 8, тълкува „по малко (сир. постепенно)". За сещия изразъ ср. Fr. Grivec, Prvo poglavje zitja Metodija (въ: Зборник у част А. Велича, Београд 1937), с. 139: „Таш je рошеп рорДпипа jasen: ро malo, pilagoma, natanCno (padrobno), temeljito".
Гл. III. Методий, следъ като напусналъ княжеството, се оттеглилъ въ монастиръ въ планината Олнмпъ въ Витиния, гдето е имало множество прочути монйстири. Пенни сведения за планината Олимпъ и монашеството тамъ сж събрани у Dvornfk, op. с., рр. 112—147. Тази планина, поради множеството монаси тамъ е била назована по-късно отъ турцитЬ Kesis dag; ср. J. de Hammer, Histoire de 1’Empire Ottomm, I (Paris 1835), p. 70.
Гл. IV. За мисията на двамата братя при хазаритЬ разказва по-подробно ЖК, глл. VIII—XI (Баланъ, п. с., сс. 41—55); вж. указанията на Dvornfk, op. с., р. 148 sqq; Ю. Трифонов ъ, Константинъ Философъ (Св. Кирилъ) като царски пратеникъ при сарацини и хазари (въ: Сборникъ Милетичъ, сс. 307—320). За мона-Стира Полихронъ, за чийто игуменъ билъ назначенъ Ме-
192
тодий, Dvornik, op. с., pp. 210—211, смкта, че това е монастирътъ Сигрианй въ пл. Олимпъ.
Гл. V. Едно късно указание за това, че солунци сж говорили славянски езикъ — или, по думитк на имп. Михаила III къмъ Константина, че .всички солунци гово-рятъ чисто славянски" (тукъ с. 24)—е дадено въ.Солун-ската легенда" (вж. тукъ с. 143), но вече като се спо-менува български езикъ. За българи въ Солунъ презъ XII в. ср. ИРАИК, XIV (1909), с. 23. Общо вж. указа-нията на Ив. Снкгаровъ, Солунската духовна кул-тура (София 1935), с. 5 сл.
За различимте тълкувания на сетнит-Ь думи на ЖМ, гл. V, че апостолитк ктзкрдтнстд сл нзъ Мордвы—конто думи, споредъ едни учени, означаватъ, че славянский просветители се отправили за Цариградъ, а споредъ други, за Римъ, — вж. Fг. Grivec, Reversisunt ex Moravia (= Jugoslovenski Istor. Casopis, III (1937), pp. 62—91).
Гл. VI. Апостоликътъ Николай e римскиятъ папа Николай I (858—867). За думата „апостоликъ" вж. Dvornik, ор. с., р. 295 sqq. Докато, споредъ ЖК, гл. XV (тукъ с. 13), самъ Константинъ е назовалъ противни-цитк на славянското писмо „триезичници и пилатовци", споредъ ЖМ, гл. VI (тукъ с. 25), това билъ сторилъ папа Николай I.
Гл. VII. За тълкуванието на тази глава вж. Fr. Grivec въ Jugoslovenski Istor.Casopis, II (1936), p. 101 sqq; хърватскиятъ ученъ подчертава особено поетич-ностьта на ткзи места отъ житието.
Гл. VIII. Въ тази глава е дадено изцкло едно писмо на папа Адриана II до Ростислава, Светополка и Коцеля. За това писмо (спнстоднд) вж. повече указания у Fr. Dvornik, Les Slaves, Byzance et Rome au IX-e sidcle (Paris 1926), p. 201 sqq.; idem, Les Idgendes..., p. 268 n. 1; вж. сжщо изследването на Г. А. И лине кий, 0 грамоти папы Адриана II в Похвальном Слове Кириллу и Мефодию (Саратов 1921), което е останало неизвестно на Fr. Dvornik. Въ началото на писмото, инти-тулацията: Лндрнднъ списковь н рдвъ божии е неточенъ
193
преводъ на обичайната интитулация на папскитЬ писма: X. episcopus servus servorum Dei; ср. въ похвалата на свв. Кирила и Методия: Андриянъ епнскопъ рдкъ <^кьскиъ^> рБоиъ вожнюмъ (Баланъ, п. с., с. 126, 20).
Методий е билъ поставенъ за епископъ „на престола на св. Андроника" — сиречь на Сркмъ (Сирмиумъ). Св. Андроникъ като „апостолъ отъ 70“ е споменатъ отъ св. апостолъ Павла, Къмъ римлянитк, XVI, 7. Ср. сжщо сведенията у Dvornfk, op. с., рр. 252 sqq., 270, 273 sqq.
Гл. IX. Относно указанията за дявола, „стариятъ врагъ, завистливъ на доброто и противникъ на истината" въ житието вж. бележкит! на F г. Grivec, Jugosl. 1st. Cas., II, р. 102.
Гл. XV. Твърде любопитно е свидетелството за почитьта на Методия къмъ паметьта на св. Димитрия Солунски. Даже много години следъ като напусналъ родния си градъ, Методий не ослабва въ почитанието къмъ светеца покровитель на Солунъ. Проф. Йорд. Ивановъ (в. Зора Отъ 3. VII. 1937 г.) съобщи, че От-крилъ канонъ на св. Димитрия Солунски, съставенъ отъ двамата славянски апостоли.
Гл. XVII. Хърватскиятъ ученъ F г. Grivec, Prvo poglavje..., рр. 135-6, изтъква, че двата цитата въ на-чалото на тази глава — II Тим. IV, 7-8 и Лука, XXIII, 46, сж използувани въ словото на св. Григория Бого-словъ за смъртьта на св. Василия (М i g n е, Р. Gr., XXXVI, coll. 600-601). Тр4бва да се добави, обаче, че на сжщо-то м4сто св. Григорий е използувалъ още и други ци-тати — изъ Къмъ филип., I, 23; Второзакон., XXXII, 49; отъ друга страна, и самиятъ редъ и връзка, въ които сж употркбени тия цитати, е различенъ. У Григория, на първо м±сто, е цитатътъ изъ II Т и м., IV, 7, и после отъ Лука, XXIII, 46, докато въ ЖМ е обратно. Всичко това: показва, че зависимостьта между ЖМ и словото на св. Григория не трЪбва да се преувеличава, както, изглежда, е склоненъ да стори Fr. Grivec. Житиеписецътъ на ЖМ & привелъ ткзи широко използувани мкста отъ св. Пи
13
194
сание напълно свободно. За извадката изъ II Т и м о т., IV, 7 ср. и Лука, XXIII, 46, вж. сжщо възхвалата на св. Филотея отъ Иоасафа Бдински: теувнТе съкръшнвь н Ktpoif съвлюд'шн ... и къ poyqt ткон пръдлю доухь ион (Kalu2niacki, Aus der pa neg, Litt., pp. 106, 8 sqq., 107, 17). За израза, по-нататъкъ: „И следъ като така угаждаше Богу и 6Ъ възлюбенъ [отъ Него], начена да се приближава времето да получи покой отъ страдания-та и награда за многото трудове“ вж. тълкуванията на Grivec, въ Jug. 1st. Cas., II, р. 102; той изтъква, че въ първата си часть това е цитатъ отъ П р е м ж д р., IV, 10.
Занимливи сж думитк: „На разсъмване на третия день, прочее, рече: „Въ твоитЬ ржце, Господи, отда-вамъ моята душа". Въ свещенически ржце той почина на 6-тия день...“ (тукъ с. 30). Обръщението къмъ Бога може да бжде цитатъ сжщо и отъ Пса л ми, XXX, 6. ЦЬлото това мЬсто по сложение твърде много напомня казаното отъ св. Григория за св. Василия, следъ като той изрича обръщението къмъ Бога: „... И като каза най-сетне словата: „Въ ТвоитЬ ржце полагамъ духа си“, всрЪдъ ангелит-fc, конто го отвеждаха, не безрадостно из-дъхна... Въздигаше се светецътъ, възвисяванъ отъ ржце на светии..." (вж. ib., col. 601 А).
Споредъ житието, Методий починалъ на 3 априлъ 6393 година отъ Сътворението на свЬта, която се рав-нява (6393—5508) на 885 година отъ Р. Хр. и отговаря яаистина на трети индиктъ. — Житиеписецътъ разказва, че Методий като починалъ, приложи сд къ откцемъ сконмъ и пдтрнлрхомъ и пророкомъ и диостолоиъ, оухнтелемъ, иоууеннкомъ, което,както приема Grivec, op. с., р. U6 (ср. idem, Jug. 1st. Cas, II, р. 103 sqq.) е дословно повторение на писаното отъ св. Григорий за св. Атанасий (Migne, Р. Gr., XXXV, col. 1128 В). Grivec, обаче, не е забелязалъ, че у св. Григория липсва съответствие за оууитблсиъ, и освенъ това за „мжченицитЬ" е доба-вено обяснение, че сж се борили за истината. Къмъ тази успоредица може да се добави и онова, което св. Гри
195
горий пише за св. Василия, Р. Gr., XXXVI, col. 601 С, гдето е изразена сжщата мисъль.
Цитата изъ I Къмъ коринт., IX, 22, който е из-ползуванъ и въЖМ, гл. II (Баланъ, п. с., с. 86,12-13) Grivec открива у св. Григория (Р. Gr., XXXVI, col. 604 ВС). Въ сжщностьу св. Григория ггЬлата гл. LXXXI развива тази мисъль, която е изразена въ ЖМ: люднн же есфнсльнъ народъ... прноБрмъ; тамъ св. Василий, между другото, е назованъ учитель (rdv TraiSeuTqv), спо-мената е неговата дейность на духовенъ пастиръ, жени и мхже, връстни и невръстни, конто го оплакватъ, бо-гатигЬ (Ц ebnopia), беднигЬ (тгтшхоО. вдовицитЬ (xijpai), сирацитЪ (6p<|>avoi). странницит-fe (ol £evoi), болнитЬ (о! votrouvrts), здравит^ (ol Oyiaivovres) и всичко завършва съ цитата отъ Къмъ коринт., IX, 22. Може да се приеме, наистина, че авторътъ на ЖМ ще да е използу-валъ този текстъ, като изобщо го е съкратилъ и, сж-щевременно, доразвилъ въ известии подробности и до-бавилъ н-Ькои противопоставяния.
Заключителната молитва къмъ св. Методия, споредъ Grivec, сжщо е взета отъ словата на св. Григория за св. Василия и св. Атанасия (Р. Gr., XXXV, col. 1128; XXXVI, col, 604). Различието, обаче, съ Р. Gr., XXXVI, coll. 604 D—605 А, е много по-гол-Ьмо, откол-кото сходството. Общо е, въ сжщность, само обръще-нието: ой бе q|icts ётготггейш? fivu&ev, w &eia Kai 1ера ке-фаАц... Не е пълно сходството и съ Р. Gr., XXXV, col. 1128 ВС; общи сж само нЪкои дребни изрази. На-противъ, въ ЖМ тази мисъль, даже и да е подъ влияние на св. Григория, е развита самостойно.
ДумитЪ „като жив-Ьемъ тукъ достойно споредъ нашето призвание*, 'Grivec, Jug. 1st. Cas., II, р. 102, смЪта като свободенъ цитатъ отъ Къмъ ефес., IV, 1. ТЪзи думи, обаче, могатъ да се съпоставятъ и съ Филип., I, 27; Къмъ колос., I, 10; I Къмъ со лун., II, 12.
196
V. Похвала за св. Кирила
Гл, Ш. Сведенията за иконоборството при имп. Теофила (829—842) и за възстановяването на иконопо-читанието съ събора презъ 843 год. при имп. Михаила Ш (842—867) сж твърде кратки, но точни.
Гл. IV. За мисиитЪ на Константина при хазари и сарацини, за дейностьта му при „фулския народъ" се разказва по-подробновъЖК, гл. VI-XII; вж. Dvornfk, op. с., р. 148 sqq. вж. и тукъ по-напредъ. Думите „като проясни пророчески гжгнивъ езикъ" могатъ да се смЪ-татъ като свободенъ цитатъ отъ Исая, XXXII, 4.
Глл. V-VI. Въ гл. V авторътъ несдържано е изра-зилъ голЪмата си почить къмъ св. Кирила, като го е по-ставилъ надъ всички други преди него. Изтъкнато е, че появата на св. Кирила е особена божия благодать за „славянский народъ", за чието просвещение той е билъ изпратенъ отъ Бога.
Гл. VII. ЦЪлата тази глава е съставена по подражание на гръцкитЪ „макаризми" (ракаршро!).
Гл. VIII. Думите „и приложи се съ живота и вк-рата си къмъ всички свети отци... И бе съ ангелите като ангелъ и съ апостолигЬ — апостолъ и съ пророчите — пророкъ, съ всички светии съобщникъ въ славата божия", напомнятъ много ЖМ, гл. XVII, и вероятно оттамъ е черпено, а не направо Отъ св. Григория.
VI. Прогласъ на Евангелието
За Прогласа ср. П. Лавров, Кирило та Метод!» в давньо-слов’янському письменств!, сс. 188-191 ; Е. Георгиевъ, Две произведения на св. Кирила (София 1938). За стиховете: „Христосъ иде да събере народите, защото...“ ср. Иса я, LXVI, 18-20. Думите „Слепите ще прогледатъ, глухите ще чуятъ буквеното слово...“ напомнятъ Исая, XXXV, 5 ; ср. XXXII, 3; Лука, VII, 22. „Даръ божий е за десната часть" требва да се тълкува като указание за праведниците ; „дёсната страна' е почетната страна, споредъ Евангелието; ср. Мат.,
197
XXVI, 64; Деяния, VII, 55 и др.; ср. сжщо въ края: „Застанали отъ дЪсно на божия престолъ* (тукъ с. 39). Доменти]ан, Живот св. Саве, изд. Дан., (Биоград I860), с. 5, разказва за ’ св. Сава, че се Отказалъ отъ земнитЬ блага и се отдалъ на църкбвно учение и набожность : Кьс1 елнкл тлонътвсклл мл земли соуетндл и ае-соуштнал рлэоуиъкь, деснлго поутл гсилгет се... Стихо-ветЬ: „Кой слухъ, като не е чулъ гръмотевичния тът-нежъ,. . . ноздритЬ, конто не миришатъ цвЪта...", издавать особено чувство къмъ природата и нейнитЪ красота — нЪщо твърде рЪдко у срЪднов-ЬковнитЪ люде. ДумитЬ за Христовата вЪра, „която е като семе, що пада на нивата...“ (тукъ с. 38), отговарятъ на каза-ното у Матея, XIII, 3-43.— Изразътъ вез къингъ пэ1къ1 не означава „безъ книги езичницитЬ" ; ср. вез къингъ изы||и—„народи безъ книги*. За нэыкъ=^уо$ ср. Ст. Младеновъ, ГодСУиф, XVII, с. 201; М. Д р и н о в ъ, ПспБр, I, 4. 1871, с. 4; Трифонову СпБАкН, XLVI1I, с. 201; Y^<J>aoa=populus, А. Т о u g a rd, De 1’histoire profane dans les actes grecs des Bollandistes, p. 66, 4. Равнознач-ностьта на тЬзи две понятия показва най-добре отсжт-ствието на истинско и дълбоко народности© самосъзна-ние у ср'Ьднов'ЬковнитЪ люде, за конто единъ „народъ “ е единство, доколкото той е обединенъ съ общъ езикъ и обща вЪра.
VII. Азбучнамолитва
За нея вж. Лавров, п. с., сс. 192-196; Е. Г е о р-гиевъ, Две произведения..., с. 17 сл. — За „фараон-ска злоба* вж. Изходъ, II, 22 („и ме избави отъ рж-ката фараонова"); VII, 3, 13; VIII, 15, 19, 32; и др. — Подъ „шестокрили" се разбиратъсерафимит'Ь (ср. Исая, VI, 2), докато по-rope сж споменати херувимитЪ. Изразътъ: упостлсь же кьсъкжи; 1|ълншн не може да се преведе „Ц'Ьришъ и всЬка немощь", както н^Ькои правятъ; сл. упостлсь отговаря на гр. 0тг6атао1$ „сжщество", „лич-
198
ность*, ср. Къмъ евр., I, 3. — За думитЬ: „...отъ всЬка тварь и дихание*, ср. Псалми, CL, 6. — Азбуч-нитЬ молитви сж били широко разпространени въ Византия. Въ византийската книжнина сжществуватъ иЪколко десетки „азбучни молитви" отъ различии писатели. Особено познати сж азбучнитЪ молитви на Григория Назиански; молитвата, приписвана на св. Нила Синайски или на Евагрия Понтийски (IV—V вв.); на Игнатия Дяконъ (IX в.), на Лъва VI Мждри (886 — 911), на Симеона Нови Теологъ (XI в.) и др. Вж. за т±хъ доброто изследване на D. N. Anastasijewid, Die paraneti-schen Alphabete in der griechischen Literatur, Mtinchen 1905, който e изредилъ около 40 произведения отъ този родъ. За съжаление тази работа е останала съвсемъ не-използувана отъ досегашнитЪ изследвачи на въпроса за Константиновата „азбучна молитва", която, безсъмнено, трЬбва да се изучава единствено въ свръзка съ този книжовенъ родъ на богатата византийска книжнина. Въ-просътъ заслужава ново подробно изучване. Неотдавна, о. М. Jugie, Poesies rythmiques de Nicdphore Calliste Xanthopoulos (=Byzantion, V (1930), pp. 357-390), обна-родва различии стихотворби на този византийски авторъ отъ втората половина на XII и началото на XIII в. (за датата ср. ib., р. 358 n. 1), и това, което е най-за-нимливо е, че почти всички сж съставени по подобна схема: единъ азбученъ акростихъ въ честь на Богородица (I), единъ „химнъ на възхвала и страдание* пакъ въ азбученъ акростихъ (III), другъ химнъ въ честь на Богородица съ четиристишенъ азбученъ акростихъ (IV); другъ химнъ пакъ къмъ Богородица, съ сжщия стихъ (V); възхваленъ химнъ къмъ Богородица въ азбученъ акростихъ (VI); „херетизми" (xaiperiqioi) въ честь на Богородица, въ четиристишенъ азбученъ акростихъ (VII); азбученъ тропаръ къмъ Богородица (VIII); шестости-шенъ азбученъ и акростишенъ тропаръ (IX).
199
УШ. Предисловие къмъ Поучителното Евангелие
За Поучителното Евангелие вж. статията на Ю. Т ри-фоновъ, Бележки върху Учителното евангелие на еп. Константина (въ: Сборникъ В. Н. Златарски, сс. 459-479); А. В. Михаилов, К вопросу о времени проис-хождещя Учительного Евангелия Константина Болгар-скаго (=Slavia, VII (1928/29), рр. 284-297). Занимливо е да се отбележи, че епископъ Константинъ начева своето предисловие съ цитатъ отъ Григория Богословъ — сжщия авторъ, който е билъ така любимъ на св. Кирила и животописеца на ЖМ.
Отъ това предисловие може да се заключи, че Константинъ и Наумъ ще да сж си сътрудничели въ общото д'Ьло. — ДумитЪ „възвеличиха се д-Ьлата Господни въ всичко*, очевидно, сж преповторение на Псалми, CIII, 24.
IX. Б е с е д а 42
За думитЪ: „Защото кой е развързалъ нашия умъ и нашата уста е разгърналъ и нашия езикъ е уяснилъ...?* ср. И с а я, XXXV, 5; XXXII, 4.
X. Историкиит-fc на еп. Константина
Подробни сведения за даннит^ на този книжовенъ паметникъ сж дадени у В. Н. Златарски, Най-ста-риятъ исторически трудъ..., СпБАкН, XXII (1923), с. 132 сл. Особено внимание заслужаватъ думит-Ь, конто предаватъ единственото сведение въ свръзка съ бълга-ритЪ — именно за убийството на Никифора I; Ннкъфоръ . «и . д »".№го же оувншА... въ влъгдр’ктъ (тукъ сс. 45, 50). ПоставенитЪ точки означаватъ единъ пропускъ: въ ржкописа на това мЪстО една дума е изтрита. Не е мжчно да се Открие каква е била тази дума, като се взе-матъ предвидъ гръцкигЬ текстове, отъ конто авторътъ се е ползувалъ. За убийството на имп. Никифора на едно
200
м-Ьсто се съобщава, че Крумъ отишелъ къмъ стана на Никифора и българитЪ убили императора по окаянъ начинъ: ка) toutov dvaipouaiv о I к т р w $ (вж. G. Н a m а г t., р. 676, not а 16). Вероятно сжщата тази дума о!ктрб$ или подобна е стояла въ първообраза на Константина, била е преведена, а после изтрита отъ преписвача, защото му се е сторила обидна. Самото това би могло да се тълкува като проява на народностно самосъзнание. — Въ края на „ИсторикиитЪ* е дадена датата на тЬхното написване: 12 индиктъ 6406 година (вж. тукъ с. 50), което отговаря на 894 г. Сжщата дата 6406 се чете въ яЛ1тописецъ вскорЪ" въ: ИзвОРЯС, XVII (1912), часть 3-а, с. 316, за гол’Ьмата промена съ приложению кннп (за тази реформа вж. у Златарски, История, I, 2, с. 255 сл.). Дали хронологического съчинение на еп. Константина не е съставяло часть отъ гол’Ьмата реформа на приложению кннгъ, та затова носи сжщата дата? Ср. Iv. D u j ё е v, Una pagina della civilt A bulgara nel medioevo. La cronologia bulgara (=L’Europa Orientale, N. S. XIV, fa sc. V—VI (1934), p. 339 sqq.
XI. Изъ Посланието на Фотия
Гл. 6. За ФотиевитЪ сведения относно първия вселенски съборъ вж. обясненията на митрополитъ С и-м е о н а, Посланието..., с. 93. — Анализъ на ФотиевотО послание въ дветЪ му части — вЪроучителната и поу-чителната — е далъ проф. Златарски, История, I, 2, с. 71 сл. — Началната часть на Фотиевото послание — главата за църковнитЪ събори — е била казана отъ ца-риградския патриархъ като отдЪлни беседи отъ амвона на църквата св. София въ Цариградъ; текстътъ е изда-денъ и отдЬлно; вж. Филов X6yoi ка) dpiXiai..., ed. S, Aristarchos, I (Constantinople 1901), pp. 236 sqq., 238 sqq.
201
XII. Житие на с,в. Наума
Обяснителни бел емки къмъ първото Наумово житие е далъ проф. Й о р. Ивановъ, Български старини. сс. 305-311. — Подъ „БЪлото езеро* се разбира Охридското езеро; другаде (п. т., с. 52) то е споменато само като „езеро". — Симеонъ е споменатъ съ титла .Бл'говърн'Гн ifpb". — Наумъ преди смъртьта си приема трьньтьскТн шБрлэь. ДумитЪ ifpb иоужь „царски човЪкъ® сж. точенъ преводъ на византийското (laaiXiKds fiv&pwKOS или само PaaiXiKds, съ което име сж били означавани цар-скитЬ пратенйци. Вж. у Du Cange, Glossariutn, s. v. pa-otXikoI qui imperatoris mandata perferebant;patnXiKoi fiv^puiroi. Ср. още De adm. imp., p. 129, 7; p. 72, 9 sq.; p. 73, 9 sq.; p. 201, 10 sq.; p. 215, 5-6; De cerim., ed. B., 8, 14; 15, 7-8; Achm. Oneir., p. 7, 16 и pass. Въ житието се казва, че въ „Константинович градъ (тази форма — отговаряща на q Kwvffravrivou ircSXis — е употрЪбена навсЬкжде, вместо славянского „Цариградъ") н^кои отъ учени-цитЪ на светитбратя починали tfремн навдиин. Можеби чрезъ упОтрЪбата на цремн авторътъ е искалъ да на-мекне за двата византийски царе — Василия I и сина му Лъва VI, или пъкъ за Лъва VI и брата му Александра. За маджаригЬ въ житието е казано: оугрн песонскТн еэыкь. Съ това име византийскитЪ автори сж назовавали маджаритЪ, като сж см^свали имената „Панония* и „ПеО-ния“. Къмъ примЪритЬ, изтъкнати отъ проф. Й. И в а-новъ, п. т., с. 311, могатъ да се добавятъ още много други, напр.: Phi lost., ed. Bidez, pp. 73, 10; 123, 5; Lydus, De m-’g., ed. Wuensch, p. 120, 22-24: fixpi pev flawovias, "EXXqves Ilaioviav &i*e04>wviav ка! фиуцу Pap0a-piapou KaivoTopouvres ^KaXeaav; Hist, gr. min., ed. D., I> p. 286, 25 pass.; Pisida, ed. B., p. 122; особено показателям сж мЪстата у Никита Хониатъ (XII—XIII вв.), гдето въ текста е употрЪбено името „Пеония", а въ вулгарногръцката преработка съответно стой „Унгария", напр., Nic. Chon., р. 164, 19: Паюу|кй=ОбуУР|Кя; 132, 7: naidvo^OuYYPOi) ODwoi; р. 705, 22; Zona г., ed. В.,
202
II, р. 599, 17 sqq.; N. Greg., ed. В., 1, p,. 109, 9; La on. Chalc., ed. D., II, p. 127, 13; I, p. 64, 2 sqq.; p. 68, 9; p. 70, 17 pass.
XIII. Второ Наумово житие
Това житие е проучено обстойно отъ проф. В. Н. Златарски, СловЪнското житие на св. Наума отъ XVI в-Ькъ (=СпБАкН, XXX, 17 (1925), сс. 1-28). По всичко личи, че то е преработка на гръцко житие. За проучването на това Наумово житие допринася из-вънредно много откритиятъ отъ мене, презъ 1938 год., гръцки текстъ на едно обширно житие и служба на св. Наума, въ преписъ отъ 1646 год., запазенъ въ Атин-ската народна библиотека. Двата нови паметника сж из-вънм'Ьрно любопитни и допринасятъ много за изучва-нето на живота и дейностьта на св. Наума, както и за проучването на познатит-Ь досега негови гръцки жития. ТекстоветЬ сж готови за печатъ и те мога да ги из-дамъ наскоро. За тЪзи паметници едно кратко съобще-ние вж. у Iv. DujCev, Un manuscrit grec inconnu avec 1’acolouthie et la vie de St. Naum d’Ohrtd (= Studia historico-philologica Serdicensia, I, 1938, pp. 121 —124).
Съ името „Мизия" въ второто славянско житие на Наума се означава, споредъ византийския обичай, северна България. За поср-Ьщането на Кирила и Методия въ Римъ Отъ папа' Адриана вж. ЖК, гл. XVII (тукъ с. 19 сл.). Името „Виглиско" да се разбира „Вихингъ" ; ср. Златарски, Слов, житие, с. 8 и бел. 1. За еретика Македония вж. тукъ с. 104. Проф. Й о р д. И в а но въ, п. с„ с. 311, приема, че името „Радиславъ" стой вместо „бо-ритаканъ", което твърдение проф. Златарски, п. с., с. 9 и бел. I, см^Ьта погр±шно. Въ житието се съобщава за създадения отъ Наума монастиръ при Охридското езеро. За този монастиръ вж. и проф. Ив. Гошевъ, СтаритЪ печати на монастира Св. Наумъ въ Македония (=ИзвБИД-во, XVI—XVII (1939), сс. 91—108). _ .
203
Споредъ житието, монастирътъ билъ създаденъ СЪ КОГАТТ.СТКЮЦ Н П0К€ЛЪН1бМЪ БЛАГОУЬСТНВЛГО 1|1ра SAV нр’скяго Mijahaj Борнам н сына его Сумеюна ippa (вж. тукъ с. 64). Царската титла на Бориса е прибавена отъ неукъ писатель или преписвачъ. Все пакъ ткзи думи свидетелствуватъ за грижитЬ на българскитк владетели Бориса и Симеона за създаване на монастири, и то въ самата Македония. Ако Наумовиятъ монастиръ е билъ построенъ въ 905 год., то значи св. Наумъ е живЪлъ въ него само 5 години и починалъ въ 910 год., шесть-години преди св. Климента (f 916 г.) (вж. тукъ с. 60). Значи св. Наумъ еучителствувалъ, на мЪстото на св. Климента, седемь (I?) години — отъ 893 г. до 900 г., следъ това петь години е живклъ въ нккакъвъ монастиръ (.отиде въ монастиръ”), а въ 905 год. преминалъ въ създадения отъ него монастиръ св. Архангелъ Михаилъ. Проф. Йорд. Ивановъ, п. с., сс. 309-310, съобщавах че св. Наумъ прекаралъ 10 години въ монастира св. Архангелъ, безъ да вземе предвидъ съобщението на второго житие, споредъ което монастирътъ е билъ създаденъ едва въ 905 год.: тогда тикзште дно fS8ri [6413— 5508=905].
XIV. Черноризецъ Храбъръ
За това съчинение, между другитЪ издания, вж. сжщо изданието на Р. J. S a f a f i k, Okdzky obfianskeho pisemnictvi (V Praze 1870), pp. 90—92. Ср. сжщо П. Л а в po в, Кирило та Методгй, сс. 137—160. Разнит^ мнения относно личностьта на автора сж събрани у проф. Ив. Гошевъ, Монашеско храбро „воюване” и „черноризецъ храбъръ" (вж. Сборникъ Милетичъ, сс. 639-644); изказаното, обаче, отъ автора обяснение на името не е напълно убедително и изглежда, че пакъ ще трЬбва да се върнемъ къмъ мненията на И. В. Ягича и др.
Въпроситк, конто сж свързани съ отдклни мкста изъ съчинението на Черноризеца Храбъръ сж извънредно занимливи и заслужаватъ нарочно и задълбочено про-
204
учване. Важното изследване на И. В. Ягич,ъ, Разсу-жден!я южнославянской и русской старины О церков-•но-славянскомъ язык-b (= ИзслЪдован1я по русскому языку, I, 1885/95), сс. 310-319, може да бжде допълнено •благодарение на новото градиво, съ което разполагаме днесъ; вж. п. с., сс. 297 сл., 951 сл. текстоветЬ.
Черноризецъ Храбъръ съобщава, че когато славя-нигЬ се покръстили, тЪ наченали да пишатъ славянски думи съ гръцки и латински букви „безъ устроение’. -Любопитно е, обаче, че той се занимава само съ невъз-можностьта да се пишатъ съ гръцки букви думи, конто сж отъ чисто славянски произхОдъ. Не е сломе-вата нито една дума отъ езика на първобългаритЬ, а това би могло да подскаже, че за него новата азбука е изглеждала необходима само за нуждитЪ на славянско-то или вече пославянчено население. — Доводит^ на Черноризеца Храбъръ сж главно отъ историческо есте--ство. По-особено той се спира на първата буква — гр. „алфа“ и стб. „азъ". Доказано е, че въ тази часть той се е ползувалъ отъ гръцки източници. Я г и ч ъ, п. с., «сс. 311-312, показа, че това мЪсто е букваленъ преводъ изъ граматиката на Псевдо-ТеодОсия. Може да се додави още едно указание къмъ тия сведения. Гръцкиятъ глаголъ йХфцуы означава „спечелвамъ, получавамъ", как-то и „търся да придобия", „желая". За аХфа... <5тг6 той ^ЕАеф 4f3pafou тцу ёткХпслу еХофеу вж. S u id as, Lex., ed. Adler, I, p. 129, 15—16; тамъ e обозначено, че йХфауе1 значи eupiaKei.
Сведенията на Черноризеца Храбъръ за гръцката азбука сж вЪрни. За тази азбука ср. Е. 0брфму — 1-Л6р7гро$, *Eyx€,P"5iov ^XXqviKfjs ка! XanviKtjs тгаХаюурк" ф!а$, I (Атина 1903), рр. 13 28; Б. Цоневъ, История на българский езикъ, I (София 1919), с. 114 сл.; проф. В. Бешевлиевъ, Историческа граматика на гръцкия езикъ, I (София 1939), с. 18 сл., съ библиографски указания.
На привърженицитЪ на триезичието Черноризецъ .Храбъръ отговаря, че тЬ грЪшатъ, като см’Ьтатъ за първи
205-
езици еврейский, гръцкия и латинския. Доводътъ е взетъ отъ Писанието. Споредъ разпространеното въ срЪдновФ-ковието мнение, първиятъ езикъ, на който е говорилъ Адамъ, е билъ сирийскиятъ. Това мнение, обаче, не е било възприемано отъ нЪкои, конто поддържали, че най-старъ езикъ билъ еврейскиятъ. Така напр., въ хрониката на Георгия Амартолъ се съобщава, че людетФ отъ Адама още сж говорили еврейски езикъ; авторътъ се противо-поставя на ОнФзи, „конто невежо твърдятъ, че първиятъ езикъ не е еврейскиятъ, но сирийскиятъ", и привежда единъ доказъ противъ това изъ съчиненията на Оригена,, споредъ когото ,старит-Ь“ (ol паХаю!) назовавали Сирия Юдея и сирийца палестинцитЬ (вж. G. На mart., р. 38, 7 sqq.; ср. още р. 12, 3-5). Още Ягичъ, п. с., с. 313, пйса, че Храбъръ ще да се е ползувалъ тукъ отъ нЪ-какви гръцки извори, като признаваше, обаче, че не е въ състояние да посочи „най-близкия“ и непосрФденъ неговъ изворъ. Той приведе едно мФсто изъ Теодорита, Questiones in genesim, и заключи; „подобнаго рода из-вЬсНе въ какой-нибудь визанНйской компиляцш послужило источникомъ Храбру". Твърде вероятно е, прочее, че Храбъръ ще да се е ползувалъ отъ нФкоя византий-ска хроника.
Сведенията за разпредФлението на „изкуствата* сж дадени у византийскитФ автори и Черноризецъ Храбъръ е могълъ да ги почерпи Отъ тамъ. У Георги Амар-тола, напр., четемъ, че земемФренето (yewperpia) било из-намЪрено отъ египтянитЪ; по-нататъкъ се разказва, че звездоброенето (darpoXoyia) било открито отъ халдеитФ, астрономията — отъ вавилонцитЪ, магията, чародей-ството и врачуването — отъ мидитФ и перситЪ, а пъкъ елинитЪ казвали, че финикийцитЬ били изнамФрили пи-смената (та pev ураррата Фомка? eupqKevai фа<лу “EXXqves) (вж. G. Н a m а г t., рр. 52,20—53, 25 ; ibid., р. 44, 21 sqq. за другитЪ изкуства на елинитФ; G е о г g i i monachi chronicon, ed. De Boor, pp. 73, 22—75, 17). Всички тФзи сведения, както изрично е изтъкнато въ хроникитЪ, сж заети отъ Теодорита (Qeofiwpqros roiaSe ффйу; G. На-
206
mart, p. 52, 19=Georg. mon., p. 73, 22), именно въ неговото съчинение Graecarum affectionum curatio (у Ml-g n e, P. Gr., LXXXIII, coll. 793 D и 796 AB; вж. нового издание Teodoreto, Terapia dei morbi pagani, a cura di N. Festa, vol. I, Firenze 1931, p. 66, 19 sqq). На за-висимостьта на Черноризеца Храбъръ отъ Теодорита 6t •обърналъ внимание още Я- Я г и ч ъ, Разсужден1я, сс. 313-314. Тр-Ьбва да се мисли, обаче, че Черноризецъ Хра-бъръ не ще да ечерпилъ направо отъ писанията на този ранно-византийски авторъ, а по-скоро отъ съвре-меннитЪ нему хроники, особено отъ тази на Георги Монахъ.
По-нататъкъ Черноризецъ Храбъръ припомня, че лр1ждс сего еллннн не низдж сконмь дзыкшмь пнсиенъ, иг фнннуьскыин пнсменн пнсздж свод сн pty (ср. И. Ива. новъ, п. с., с. 445). У Georg, mon., р. 62, 17-18 че-темъ: ураррата ц4у уар Фо1уж6$ ёфеироу; G. Н a m а г t., р. 45, 1-2; това сведение у тЪхъ е заетоотъ Athanasius, Contra gentes (Migne, P. Gr., XXV, col. 37 C); ср. сжщо у T e о d о r e t-o, op. c., p. 66. Яг ичъ, п. с., с. 314, 6t нам-Ьрилъ подобенъ изразъ на този на Черноризеца Храбъръ у Псевдо Теодосия.
Едно сведение за Паламидъ (уХрабра: Панамидъ) се чете у G е о г g i i mon., op. 62,22 —63, 1 : Twv 5e ypap-jidrwv Tf|V auvra^iv... ПаХарцбг|$ ёфеирЕу; ср. p. 542, 10-11; G. H a m a r t., p. 45, 6 7 ; p. 446, 9. Ha Паламида наистина се приписва откриването на 16 или 17 букви (вж. Szanto въ PWRE, I, col. 1612).
На второ м1сто е упомензтъ Клдмь МнлнсТн. За Кадма сведенията за византийскитЪ автори сж сравни-телно по-многобройни. За него четемъ у Georg, mon., р. 75, 16-18, че „елинитЬ разказвали, че финжийцитЬ открили буквитй, и Кадъмъ пръвъ ги пренесъчъ въ Елада“ (ср. G. Н а т., р. 53,24 26), което сведение е заето отъ Теодорита (Р. Gr., LXXXIII, col. 796 A; Teodoreto, op. с., p. 66). За Кадма съобщава и Suidas, Lexic., ed. Adler, III, p. 2, подъ името KaSpos MiXqaios. Кадъмъ e смЪтанъ отъ нЪкои за най-древния гръцки иС-
207
торикъ и нему се приписва въвеждането въ Гърция на ОткрититЬ първомъ отъ финикийцитЬ писмена. За него вж. и F. Jacoby, Kadmos въ PWRE, X, 2, coll. 1473 76. Славянската форма на името МнлнсТн произхожда отъ гр. MiAqmos и би тркбвало на български да се преведе „милетски“.
Поетътъ Симонидъ отъ Кеосъ (род. 558/52 — t 468) се смЬта наистина за откриватель на нЬколко букви (И, ф, £ и др.); вж. Р. Ma a s—G е f f с к е п, въ PWRE, II R., ill 1, coll. 186-197; особено col. 192. За тази дейность на Симонида споменува и S u i d a s, Lex., IV, р. 361, 7-8.
Името на „писателя Епихарий* тркбва да се чете Епихармъ (’Emxappos). Споредъ S u id as, Lex., ed. Adler, II, p. 393, 27-28, той се смкта за откриватель на бу-квитк г| и «. За него вж. и Kaibel, PWRE, VI, 1, coll. 34 41.
Черноризецъ Хрибъръ приписва на Дионисия Гра-матикъ откриването на шесть двугласни (diphtongoi), на другъ—напеть нови двугласни. — Сръбскиятъ ученъ П. СреЬковиЬ, Неколикосрпскихспоменика(=Споменик Ср. Кр. Ак., XV. 1892), е обнародвалъ два кратки раз-каза за създаването на гръцката азбука: (0 слннскон гра-ujth (с. 24) и, вториятъ, съ надсловъ: 0 сдожешн грамоты слово (с. 31). Вториятъ откжслекъ наподобява твърде много разказа на Черноризеца Храбъръ, но не е завършенъ. Двата ткзи текста заслужаватъ да бждатъ проучени по-внимателно и привлкчени при изучванетО на творението на Черноризеца Храбъръ, поне като ва-рианти.
Доводитк на Черноризеца Храбъръ за светостьта на славянскитк букви сж отъ историческо и богословско естество. Той изтъква, че гръцкитк букви сж били съз-дадени и устроени отъ седмина мжже (Паламидъ, Ка-дъмъ, Симонидъ, Епихармъ, Дионисий, и двама неназ-вани), а преводътъ на Св. Писание е извършенъ отъ седемдесеть души (Septuaginta) и всичко това въ много години. Напротивъ, славянскитЬ букви и преводътъ сж извършени само отъ единъ човккъ—именно отъ св. Ки-
208 рила, и то въ малко време, виачи, неговата заслуга е много пО-гол^ма. Отъ друга страна, гръцкит-fc букви сл j създадени и самиятъ преводъ е направенъ отъ гърци езичници, а славянскитЪ сж творба на християнинъ, светъ мжжъ. Всичко това показва, заключава Храбъръ, че славянского писмо е по-свето и по-достойно за почить.
Храбъръ предполага, че н-Ькой може да му проти-вопостави, че славянскит! писмена не сж нагласени иуре-дени добре, та затова още и въ негово време се нагла-сяватъ. На това той отговаря, че и самитЪ гръцки пи-смена .много пжти* сж били нагласявани и устроявани. Въ свръзка съ това той посочва имената на Акила и Си-маха. Свързването на Акила и Симаха съ устрояването на гръцката азбука е погр±шно. Очевидно, Храбъръ е искалъ да укаже тЬхната дейность относно превода и изправянето на Библията. Въ цЬлата тази часть отъ съ-чинението на Храбра, както изтъкна още Ягичъ, п. с., с. 316, става дума не за азбуката, а за превода на Св. Писание (по-горе, въ израза, с. 68, .сжщо така и гръц-китЪ [букви]...“ да се чете писмена, сиречь светото Писание). За Акила (’АкйХа$), който е жив-Ьлъ презъ П в. сл. Хр. и превелъ отъ еврейски на гръцки Библията вж. J till ch er, въ: PWRE, II, col. 314 ; U. C(a s su to), Aquila, въ: Encycl. Judaica, III, coll. 27-35. Неговиятъ преводъ на Библията е билъ използуванъ и поправенъ Отъ Symmachos (вж. С a s s u t о, ib., col. 30), който жи-в'Ьлъ по времето на имп. Септимия Северъ; за Симаха вж. v. Campenhausen, въ PWRE, II R., IV.-1, coll. 1140-1141. Името на Акила е добре познато на ср-Ьдно-в^ЬковнитЬ автори. Самъ Константинъ въ препирнята си съ юдеитЬ споменува веднажъ името му (ЖК, гл. IX: Акила во тако гллголкть; Баланъ, п. с., с. 45, 16-17); за това вж. сжщо F г. Grivec, 2itja Konstantina in Me-todija, pp. 130, 137. За Акила вж. G. Ham art., p. 340, 23; M. Glyca, p. 448, 16 sqq.; MGN, Epist. Kar. aevi III, p. 214, 42: illi famosissimi interpretes iudaizantes et here-tici, Aquila scilicet et... Simachus. Вж. още S u i d a s, Lex., I, p. 96, 3, C h r. P a s c h., I, p. 476, 10 sqq,; p. 496, 6 sqq.
209
(по Епифания). Храбъръ ще се е ползувалъ отъ подо-бенъ византийски изворъ за Акила и Симаха, а не отъ Еп>фания или Евсевия, които привежда Ягичъ, п. с., сс. 318-319.
Твърдението на Храбра за постепенния развой на гръцката азбука и за превода на Библията е напълно вЪрно исторически. То, обаче, е важно и само по себе си, защото изразява една нова и рЪдка за срЪдновЪко-вието мисъль — именно мисъльта за постепенното усъ-вършенствуване. За срЪдновЪковния чов-Ькъ много нЪща — особено онЪзи, които сж свързани съ Бога и вЪрата — сж се представили въ напълно статична, замръзнала форма. Тъкмо затова ср'Ьднов^ковниятъ човЪкъ вЪр-валъ въ в^чностьта и непром'Ьнливостьта на известии н-Ьща. Той, напр., приемалъ, че имената на животнитЬ сж дадени още отъ Адама, че раздЪлениетО на езицит-fe 'е станало още при стълпотворението... ТЬзи схващания сж господствуващи въ писанията на мнозина византийски автори. У Храбра се долавя една нова мисъль и тя лежи въ основата на ц'Ьлия му отговоръ. Неговото писание е насочено тъкмо противъ „консерваторитЪ" — он"Ьзи, които искатъ да се поддържа установения изначалО редъ. Храбъръ показва, че гръцката азбука не е създа-дена изведнажъ, а въ течение на много време, че тя не е създадена отъ самото начало въ съвършенъ видъ, но е била усъвършенствувана по-късно. Като плодъ на по-добенъ развой се явява и създаването на славянската писменость — н’Ьщо напълно ново и въ разрЪзъ съ цЪ-лата тогавашна мисъль. Въ защита на славянското писмо Храбъръ изтъква именно схващането за развой иусъвършенствуване — и въ това се крие една отъ най-занимливит-Ь страни на неговото писание.
Признанието на Храбра, че по негОвО време още е имало живи люде, които били вид-Ьли Кирила и Методия, е извънредно важно, защото то показва, че самъ той ® писалъ въ време, не много отдалечено отът-Ьхъ (ср. Й. Ива но в ъ, п. с., с. 442; Л а в ров, п. с., с. 137). Ягичъ,. Разсужден1я, с. 311, обаче, изказа известии съмнения От-
14
210
носно достов-Ьрностьта на това м-Ьсто, което той 6Ь скло-ненъ да приеме повече като „пО-късна вставка" въ текста. Любопитно е и самото датиране на Храбра; на първо м-Ьсто той споменава, по единъ установенъ и на Западъ въ по-раншно време обичай, името на „гръцкия царь1 ((laaiXeus) Михаила III, на второ м-Ьсто името на „бъл-гарския князъ" Бориса, а после Ростислава и Коцеля, въ годината отъ Сътворението на свЪта 6363 (=855), За края ср. още и Ягичъ, п. с., с. 319.
Писанието на Храбра има полемиченъ характера Накрая той съобщава и за други „шткъты", отъ което може да се мисли, че ще да е писалъ по въпроса за славянската азбука и триезичието и н-Ьщо друго, което, за жалость, е загубено. — Писанието на Храбра за-върщва, въ съгласие съ установения ср-ЬдновЪковенъ Обичай, съ възхвала къмъ Бога.
XV. Чудото на св. Георги и българинътъ
Това „чудо" вЬроятно е преводъ отъ гръцки езикъ, ИО досега неговиятъ първообразъ не е откритъ; то нЬма съответствие въ издаденит! досега чудеса на св. Георгия, на гръцки езикъ,,у J В. Aufhauser, Miracula S. Georgia (Lipsiae 1913). Това „чудо", въпрЬки всичко, обаче, се см-Ьта за цененъ домашенъ изворъ за българа-византийската война презъ 894 896 гг. (вж. Златарски, История, I, 2, с. 283 сл. и особено с. 298 сл., гдето сж дадени сведения за войната). Разказътъ за чудото за-служава особено внимание поради багатит-fe културно-исторически данни, конто съдържа. Самь разказвачътъ съобщава, че билъ S изыкд нокоироскх!|1енлго волгарк-склго, отъ което може да се заключи, че разказъть е съсгавенъ не много време следъ края на IX в. За самото кръщение разказвачътъ съобщава, че се е извършило въ онова време: въ сны дътл, отъ Богат, чрезъ Неговия избранникъ Бориса. Въ думитЪ, че Борисъ „съ силата Христова и кр ьстното знамение победилъ (нокъдн) кора-вия и непокорливъ български родъ", за да го покръсти,
211
би могло да -се види единъ намекъ за недоволството и възстанието всрЪдъ българскит-b боляри въ 866 г. Старата езическа Btpa е указана съ общи Думи, като е споменато, че Борисъ отвърналъ българитЪ отъ „тъм-нитЬ, и лъжливи, и смрадни, и богомерзски жертви*, и е добавено, че той разсипалъ тЪхнитЪ жертвеници (тре-ки||Н нхъ рлсыпл) Споменатиятъ свети Йосифъ не бива да се смЪта за първи български архиепископъ (вж. Златарски, История, I, 2, сс. 249, 252, 252 бел. 1,260 сл.). Само съ нЪколко думи е очертана християнизаторската дейность на Бориса, като е казано, че довелъ и други вЪрски учители и наставници, създалъ църкви и мона-стири, поставилъ епископи, попове и игумени. Споменато е сжщо, че Борисъ приелъ монашеска одежда (принт лнг*лскнн оврлзъ). Сведенията за Владимира сж вЪрни. Авторътъ на , чудото" изтъква, че възкачването на Симеона на престола (столъ) станало по благословение на Бога и на Борисъ-Михаила — съгнлкъ врлтл. Послед-нит-Ь думи подсказватъ, че свалянето на Владимира се еизвършило по насилственъначинъ, но проф. Златарски, п. с., с. 251 бел. 1, изказва съмнение, че Симеонъ „едвали е могълъ въ даденото време да предприеме нЪщо безъ знанието и съгласието на баща си“. Съмне-нието е излишно, защото въ самия контекстъ ясно е указано, че това е станало съ знанието, по-точно съ благо-словението на Бориса: бы*" бл'гвпьб к"нге н Мнхлнлово на Семеонс, н[же] прна столъ, съгнлкъ врата.— Самъ Георги съобщава, че не билъ почетенъ отъ княза съ ни-какъвъ санъ, и добавя, че не б1лъ живЪлъ, гдето жи-вЪелъ князътъ, но" внъ, в людехъ, което проф. В. Н. Златарски, Кои сж били вжтрешни и външни боляри, с. 47 сл., тълкуваше като указание, че той е принадле-жалъ къмъ така назованит'Ь „външни боляри* — който изводъ не е много убедителенъ. Самъ Георги се представя като заможенъ човЪкъ, който може да купи два коня, прави служби съ заколване на волъ, раздава на беднитЪ десеть овце и свине, но н^ма никакво указание Да е принадлежалъ къмъ болярското съсловие. Отъ раз-
212
каза се вижда, че той е служилъ заедно съ други, като обикновенъ войпикъ, въ дружината. — Когато се намира въ опасность, той призовава въ помощь своя съименникъ свети Георгия, като добавя, че съ това име е билъ кръ-стенъ : твониь ниснсмь прозвддъ ид ксть попъ въ стиь крцГнкн. Георги, след., се е родилъ следъ 865 год. и е билъ кръстенъ въ християнската вЪра. По времето на войната ще да е ималъ около 30 години. Въ обръще-нието къмъ Бога Георги казва: „Господи Боже християн-ски“. Това определение „христиански* не е ли наказано отъ чов1къ, който иска да подчертае различието на своя Богъ отъ другитЪ езически божества, споменътъ за които Още е сжществувалъ ? Любопитно е, че и жена му носи християнско име — Мария. Селото на Георгия е било на три дни пжть отъ мЪстото на сражението. — Свети Георги се явява като „голобрадъ и св!тълъ мжжъ", та Георги не е могълъ да съзре лицето му. Споредъ 2ivot sv. Symeona od krdle btepdna, ed. P. J. Safafik (V Praze 1868), p. 6, 8 sqq., Св. Георги се явилъ на единъ све-щеникъ кь KOHMbcipub авраэ'в и помагалъ на сърбите въ войната. — На война Георги Отива съ дружина; пър-виятъ пжть дружината се състояла отъ 50 души. При първата война загубите сж били доста големи: Георги съобщава, че отъ целата дружина се завърнали- само трима. Споменатъ е сжщо ковачътъ (кхзне1|ъ), който из-ковалъ кръста. Въ разказа има единъ другъ елементъ, който заслужава да се изтъкне, а именно пОвторениетО на числото три — сжщо така сметано -за свещено. Така напр., при разказа присжтствували 3 старци; трима души се спасяватъ; разстоянието отъ селото до полесраже-нието било три дни пжть; коньтъ издържалъ 3 дни; въ ногата се намерили 3 железни обржча; чудото извър-шила св. Троица и св. Георги. Това повторение на числото три поражда съмнение относно точностьта на некой числови данни въ „чудото®.
213
XVI. Лисма на царь Симеона
Атинскиятъ ученъ Иоанъ Саккелионъ откри презъ миналия вЪкъ писмата на Лъва Магистра Хиросфакта (845/50—919) въ единъ ржкописъ отъ X в., запазенъ въ библиотеката на прочутия гръцки монастиръ св. Иоанъ Евангелистъ на о-въ Патмосъ. Той обнародва тЪзи писма въ „Списание (AeXrfov) на гръцкото историческо и етно-графско дружество", I (1883), рр. 380-410. Покойниятъ проф. В. Н. Златарски преведе и проучи отъ гЬзи писма само преписката между Лъва Хиросфакта и царь Симеона (вж. СбНУК, XXIV (1908), с. 122 сл.; БИБ, I (1928), 4, сс. 180—192). Въ тази преписка сж запазени 11 писма на Лъва Магистра до Симеона, и 3 писма на Симеона до Лъва. Т"Ьзи писма произлизатъ Отъ времето на първата Симеонова война противъ Византия въ 894-896 гг., когато Лъвъ Хиросфактъ е билъ изпратенъ пратеникъ въ България (за т-Ьзи събития вж. Златарски, История, I, 2, с. 304 сл.). Би могло да се постави въпросъ за ав-тентичностьта на тЪзи писма: дали т£ сж били писани по времето на пратеничеството, или пъкъ по-късно, когато Лъвъ Магистъръ изпадналъ въ немилость предъ имп. -Лъва VI, та искалъ по този начинъ, чрезъ подобии писма, да покаже своитЪ заслуги. Споредъ проф. Златарски (п. с., с. 304) писмата на Симеона сж писани още въ началото на пратеничеството на Лъва Магистра. Симеонъ Логотетъ (вж. тукъ с. 129) свидетелствува, че „Симеонъ не удостоилъ Лъва дорк съ едно слово, но го затворилъ въ тъмница", а самъ отишелъ да се бие противъ маджаритЪ. ЦЪлата преписка между двамата, значи, би трЪбвало да се развие едва по-късно, следъ Симеоновата победа, а тогава българскиятъ владетель изстжпилъ съ ясни и опред-Ьлени искания. Въобще, въ свръзка съ тази преписка стой откритъ единъ неразре-шенъ въпросъ. Ако, обаче, се приеме, че тЪзи Симеонови писма сж истински, то т-Ь представятъ единственит-Ь запазени засега документи, издадени отъ българската царска канцелария презъ нървото царство. — Спомена-
214
тиятъ въ писмата «царь" е визаитийскиятъ императоръ Лъвъ VI (886 911), който билъ известенъ съ своитЪ зани. мания съ магия и астрология (вж. у DujCev, Appunti.,, р. 132). Симеонъ се отнасясъявно пренебрежение къмъ астрологическит-fe занимания на Лъва VI и го нарича „метеорологъ" (|1€тешроХбуо$). Тази дума има двойно значение: тя означава «онзи, който се занимава съ не-беснитЪ н'Ьща", а сжщо, подигравателно, «човЪкъ, който се хвали съ възвишени знания; празднословецъ", Тази игра на думи би могла да се стори съмнителна и, чрезъ това, да се потвърди още повече предположението, че писмата на Симеона сж по късна творба на Лъва Магистра. Отъ друга страна, знае се, че самъ Симеонъ е добилъ здраво класическо образование въ цариградската Магнаура и ще да е познавалъ добре гръцката книжнина и езикъ.
XVII. Приписка къмъпревода на словата на Атанасия Александрийски
Тази приписка е била обнародвана и проучвана много пжти; вж., напр., у Златарски, История, I, 1, с.371 сл.; сжщиятъ, СпБАкН, I (1911), с. 79 сл.; А. Valliant въ ByzantinosLvica, IV (1932), р. 287, и др. Приписката е извънредно важна съ своитЬ исторически указания. Отъ нея узнаваме, че преводътъ е билъ направенъ отъ епископъ Константина по искане на князъ Симеона, въ годината 6414 (—5508) или 906; тази година, обаче, отговаря на 9, не на 10 индиктъ. Преписътъ, по повеля на княза, е билъ направенъ отъ инока Тудоръ (=Тодоръ) Доксовъ, когото В. Н. 3 л ат а р с к и, Кой е билъ Тудоръ черноризецъ Доксовъ? (=БПр, IV, 3 (1897), сс. 42 61) смЪташе за братъ на князъ Бориса. За вре-мето на преписа е указана годината отъ С. М. 6415 (—5508) или 907. Индиктътъ — 14-и — и тукъ не отговаря, защото истинскиятъ индиктъ е 10 и. Споредъ ржк. № 968 отъ Погодиновската сбирка тукъ стой индиктъ И (вж. A. Valliant, ib., р. 287). Като се упо-
215
вава на указанията за индиктитЪ, Valliant заключава, че тфритк за годинитЬ тркбла да се четатъ 6415=907 и 6416=908, което значи да се даде на буквитЬ д' и с' онази тЬхна цифрова стойкость, която rfe иматъ въ гла-голическата азбука, именно5 и 6. Неговото заключение е, че въпросиата приписка произлиза отъ единъ глаголически първообразъ. Струва ми се, че изводитф на име-нитияученъ сж прибързани. Най-чести гркшки въ иамет-ницит'Ь ставатъ въ указанията на индиктионитЪ; затова при изчислението на подобии дати за основа тркбва да се взематъ, преди всичко, указанията на годинитЪ и по т'Ьхъ да се провкряватъ индиктионитк, а не обратно. Въ приписката дветк индиктионни указания сж. несъответни, а това още повече потвърждава мисъльта, че именно тк тркбва да бждатъ поправени. — Покой-ниятъ Б. Цоневъ, п. с., с. 134, сжщо приемаше, че Константинъ Преславски е писалъ съ глаголица. — „На устието на Тича" означава монастира Патлейна; ср. Златарски, п. с., I, 2, с. 242. — Въ приписката сж даденисведения за „светата златна нова църква", която, споредъ нккои учени, е тъждествена съ кржглата църква въ Преславъ; ср. К р. Миятевъ, Кржглата църква въ Преславъ (София 1932), с. 185 сл.
Въ приписката е спомената точната дата на смъртьта на Борисъ-Михаила — 2 май 907 год. Той е назованъ „рабъ божий", катО сж му дадени епитетитк: кеднк1Н н т*тны н Ед'гоахрны госпоА [= 6едп6тг|$] ндшъ кнлз бод-гарскъ. Накрая на приписката се съобщава, че сжщиятъ Борисъ-Михаилъ покръстилъ българитк в дит(о) етдь вехтн. Както показа J. J. Mik к о la, Die Chronologie..., р. 14 sqq., р. 16 (ср. Златарски, История, I, 1, с. 371 сл.), изразътъ стдь ведтн принадлежи къмъ първо-българската лктобройна система и означава година на кучето, значи XI циклова година, пети месецъ. За сж-шия изразъ А. V a i 11 a n t, La date de la conversion des Bulgares (= Revue des etudes slaves,XIII, 1-2(1933), pp. 5’8), вкренъ на предположението си, че цклата приписка първоначално била писана съ глаголица, изказа
216
мнение, че тукъ се разбира «просто една дата на глаголица, извратена отъ преписвачитЬ". Той предполага, че тукъ има „une translitt6ration m6canique de la glago-lite en cirillique sans modification de la valeur numgrale des lettres* (ib., p. 8). Това предположение e неприем-ливо и неговата незадоволителность самъ авторътъ е призналъ, както изглежда неприемливо и въобще твър-дението, че приписката първоначално е била писана съ глаголица. Ср. и DujCev, Una pagina..., р. 341 n. 3.
XVIII. Похвала на царь Симеона
Въ началото на възхвалата е казано за българския влад-Ьтель: келнкын къ цьслрндъ (=д рёуа$ Jv PaaiXeuai) СУиеонъ. Въ този паметникъ можеби за най-раненъ пжть се дава на Симеона титла цъслръ=|ррь (за тази титла вж. проф. Ст. Романски, Симеоновата титла цЪсар’ь, БПр, I, 1 (1929), сс. 125-128). ДумитЬ дръжали-еып кладыка отговарятъ на гр. крбпсгго; крйтшр или 6е(пгбтп$. Упоменатиятъ „премждъръ Василий" е св. Василий Велики (ок. 330—379). ДумигЬ: пръмънж съткорнти рхун ннако означава просто да се извърши преводъ отъ гръцки на български. За Симеона се казва: ..дкы вътем ЛЮБОД1ЛЬНЛ, СЪ КЬСЛКААГО 1|КЪТА ПЬСАННЮ СЪБЬрАКЪ, акм къ КДНИЪ СЪТЪ, КЪ кельм ЫСЛЬНОК срьды|6 скок пролнкАктъ, ЛКЫ СТрЬДЬ СЛЛДЪКЖ НЗЪ оустъ СКОНДЪ ПрТДЪ ЕОЛАрЫ... Подобно сравнение е употрЬбено въ стихотворната хроника на Константина Манасий за имп. Теофила (829 —842): царь кш веофнлъ къ кннгадъ присно оупрлжнъж сд и стръды рАзоумныл коскомъ състлкли* из нндъ, пкоже ПТСЛА трОуДОЛЮБНКАА ШТ 1|КЪТОКЪ ПАЖНТН-ЫНДЪ. .. (вж. 1 Bogdan, Cronica lui Constantin Manasses. Traducere mediubulgara (Bucure^ti 1922), p. 168); ср. сжщо въ една приписка отъ 1319 г. у Л. С то) а нови h, Стари српски записи и натписи, I (Београд 1902), с. 22, Na 52: . . . ПКО НЪКАП УЬСТЬНАП ПУСЛА О КСЪДЪ крАСНЫНДЬ ЦИТЦк СЬБрАКЬ. ..
217
Въ похвалата се казва, че Симеонъ се явявалъ на боляритЪ си като новъ Птолемей — като се намеква за египетская владетель Птолемей I Сотиръ (337— 283), известенъ като основатель на Музея и Библиоте-ката въ Александрия. Тоца сравнение съ Птолемея — Сведения за когото сж могли да се нам-Ьрятъ въ нЪкоя отъ тогавашнит! византийски хроники — показва, че българитЪ сж имали известии познания относно класиче-ската древность. Но авторътъ на възхвалата, веднага следъ сравнението на Симеона съ Птолемея, добавя, че Симеонъ е пОдобенъ нему и е кяр о и, но повече по желание и поради голЪмата честь, че е събралъ като него всички божествени книги. Самото това разграничение показва, че писачътъ не иска да уприличн Симеона на Птолемея по езическа eipa, след., той, ако и да признава античностьта поради н'бкои нейни дЬла и прояви, отнася се отрицателно къмъ нейното езичество. За него е ясно основното различие между античностьта и неговата съвременность — именно въ в-Ьрата. Сравнението на Симеона съ Птолемея може да се обясни и иначе. Споредъ нЬкои стари автори, преводътъ на Библията отъ еврейски на гръцки отъ LXX-Ti („седемде-сеттЬ преводачи", Septuaginta interpretes, но въ сжщ-дость 72 I) е билъ извършенъ по искането на египетския владетель Птолемея Филаделфъ (283-247) въ Александрия (вж. подробно у Hautsch, Septuaginta, въ: PWRE, II R., II 2, coll. 1586-1621). У Eusebius, Hist, eccles., ed. G. Dind., pp. 208, 16—209, 22, e разказано за из-вършването на превода по искане на „Птолемея Лагосъ*, който билъ сторилъ това, за да обогати „съ писанията на всички люде“ създадената въ Александрия библиотека. НЬкои много четени александрийски автори, като напр., G. Hamart., ed. М., р. 326, 14-15 (= Georg, mon., ed. De-Boor, 435, 10-12) сжщо съобщаватъ за „Птолемея Филаделфъ, при когото седемдесеттЬ еврейски мждреци превели закона• (сиречь Библията). Въ С h г о n. Р a s с h., I, рр. 326, 3—327, 2, е разказано подробно за извършва-нето на превода при Птолемея Филаделфъ; съобщава
218
се, че 72-та мждреци извършили превода по искане на владетеля за 72 дни. Така наз. „Пасхална хроника* е писана презъ първата половина на VII в. (вж. у К. Krumbacher. Geschichte der byzant. Litteratur (Miln-chen 1897), p. 317 sqq.) и e била много четена,та именно Отъ нея с ж. могли да почерпятъ тия сведения. Съ това сравнение на Симеона съ Птолемея (Филаделфъ) авто-рътъ на възхвалата дали не е искалъ да намекне за онази обширна преводаческа дейность по времето на този български владетель, благодарение на която той— подобно на Птолемея Филаделфъ — можалъ да изпълни палатитЪ си съ книги ? Друго указание за Птолемея вж. въ по-хвалното слово на Григория Цамблакъ за патриархъ Ев-тимия у Kalu2niacki, Aus der pan. Litt, pp. 42, 10 sqq. Едно сравнение съ него вж. у СтО]’ановиЬ, п. с., I, с. 71 (1416/8 г.). Въ едно «сказание* (вж. Баланъ, п. с., II, сс. 144-145) се говори за превода на св. Писание при Птолемея: пас ако ирн Птолоиеа tppt едднн-склго аист по съмотрен1€ возле прекеде сл от егренско nncAHi'e на еддннско, от [ о".] прекодннк, прежде съше-ств!а Христом т“ [-]д дет ... По-нататъкъ се говори за славянския преводъ на свв. Кирила и Методия — като пОгр-Ьшно е отнесенъ къмъ царуването на царь Иванъ Ас-Ьня — з' тнедомь по съиотрсн{е вожГе пкоже .о", при ipps Птодомел, прекеде сд от проводник гръ/склг[о] дзыкд къ вдъгдрскдг[о] къ дето fs~T~o~ [6370 5508 = 862]. Иод-чертава се, между другото, успоредицата между б роя на преводачитк— 70 и 7. Опредклението божбсткьнындъ къннгъ дава да се разбере, че сх. били събрани книги главно или изключително съ в-Ьрски характеръ. Казва се, че Симеонъ съ книги изпълнилъ свои поддты, като е употркбена латииската заемка (palatum), проникнала твър-де рано, презъ Византия, у насъ за «дворецъ, домъ*. Въ утвърждението, че Симеонъ е «увкковкчилъ паметьта си* се прозира дълбокото историческо съзнание на автора. Авторътъ емкта, че въ отплата за тази го-дкма заслуга на Симеона, неговата «христолюбива душа* трГбва да приеме вкнецъ на блаженство и светость въ
219
и^чностьта. Въ Византия, па и въ Сърбия презъ късно-то ср^днов^ковие, на царегЬ нередко се дава епитетъ „светъ" (йу|0$) Изглежда, че авторътъ на възхвалата дава и на Симеона подобенъ епитетъ. — Въ единъ рж-кописъ отъ XVII в. проф. Л. Милетичъ, Царь Симеонъ споменатъ въ единъ срЬднобългарски ржкописъ (=БПр, IV. 7 (1898), с. 159) 6Ъ открилъ любопитни сведения за този български владетель и за книжовнит-fe му занимания: CvuewH цгр слъгдрскн нспнсл мншгм книги в ако Ддвндь ippt нд зллтты строун нгрдлше н кннгн iiiyc ксъсег(о) лювгдше...
XIX—XXI. Изъ Шестоднева на Иоана Екзарха
Думит'Ь: „На он^зи, който ще бждатъ такива,. както казва Писанието, пера ще израстатъ като на орли...“ намекватъ на Псалми, СП, 5. — Спомена-тиятъ Иоанъ (тукъ с. 83) е св. Иоанъ Златоустъ (цари-градски патриархъ, 398—404 гг.), единъ отъ най-вид-нитЪ църковни отци.
Северианъ е сирийски епископъ (t следъ 409 г.).
ЦЬлата часть: „Въ начало... Като помисля за това велико д±ло... — завършиха съ пълна. гибель" (тукъ с. 85) е преведена изъ Шестоднева на св. Василия (М 1 g п е, Р. Gr., XXIX, coll. 5 С — 8 А § 2). Подъ „външна наука" (rwv Qv) се разбира „св^тската наука". Ср. М. Г. Попруженко, Синодикъ царя Борила (София 1928), с. 32 § 28: Нже коуда; кънхшннхк. фнлософъ г~хеыж! мудрость пр’Чпоунтджфнхь... анд«емд (=ib., с. 22 бел. § 28: тоТ$ Tqv pwpav twv ф1Хоси5-фму... 9o|iav). За „вънпшата, свЪтска наука" (les etudes profanes) или fj Hupafrev iraiSela въ различие отъ „вжтреш-ната, църковна наука" вж., напр,, у Dvornfk, ор. с., р. 29 sqq.; Marin, Les moines de Constantinople (Paris 1897)^ p. 375 sqq.; L. Brfihier въ: Byzantion, III (1926), p. 87.
220
Палата часть „Не знаеха да кажатъ... — безъ начало и безъ край" (тукъ сс. 85—86) е преводъ изъ Шестоднева на св. Василия (ib., coll. 8 В — 9 В).
Въ началото на шестото слово е дадено описание на двореца на царь Симеона, което представя цененъ източникъ за изследвача. Това описание е използувано и тълкувано твърде много отъ ученигЬ; вж., напр., у проф. В. Filow въ: M61anges Ch. Diehl, II (Paris 1930), p. 11 sqq. — Ю. Трифоновъ, СвЪдЪния изъ старобългар-ския животъ въ Шестоднева на Иоана Екзарха, с. 5 сл., е направилъ цененъ анализъ на нЪкои важни м-Ьста изъ Шестоднева, между другото, и на описанието на двореца и облЪклотона царь Симеона. — За описанието на човЪшкото тЪло у Иоана Екзарха (вж. тукъ сс. 87—98), което е направено възъ основа на Аристотеля, вж. повече у Ю. Т риф оно въ, Иоанъ Екзархъ български и описанието му на човЬшкото тЪло (=БПр, I. 2 (1929), сс. 165—202). Въ моя преводъ сж поправени н^кои дребни опущения и сж добавени въ гръцки написъ упо-тр^бенитЬ въ старобългарския текстъ гръцки наименования на разнит^ тЪлесни части. Споменатиятъ Алкмей (тукъ с. 90) е гръцки лекарь и натурфилософъ отъ южна Италия; за него вж. Е. W е 11 m a n n, Alkmaion, въ: PWRE, II, col. 1556.
*
XXII. Службинасв. царь Петра
Царь Петъръ се слави съ своята светость още отъ свОитЬ съвременници, Така напр., византиецътъ Лъвъ Дяконъ го нарича „мжжъ боголюбивъ и почтенъ" (av5pa &еоф|Ай Kai aePaapiov; L. Diac., ed. В.," p. 78, 11). Въ нЪкои паметници той е упоменатъ като светил (вж. ука-занията на Й. Ивановъ, п. с., 383 сл.). Покойниятъ Б. Цоневъ, Книжовнистарини отъ Елена(=±=ГодСУиф, XIX. 7, 1923) е обнародвалъ отъ календаря на такая. Попъ Иоаново или Банишко четвероевангелие (сродно-български ржк.) указанието, подъ дата 30 януарий: naui* ЛрЗИОДОБНЛГв Sip Петр» qp-fc БДъг/рскм» (п. т., с. 28).
221
За нЪкакво гръцко житие на царь Петра става дума, у Fabricii-Harles, Bibliotheca graeca, VII (Hamburg! 1801), p. 598: A Montf. ucon in B. bibliothecar.. MSS I, p. 505 CD. haud clare indicatur, num ad Theophy-lactum Bulgar, quoque pertineat, et fere dubito, in cod.. M e d i о 1 a n. Ambros. dialogus de rebus n a t u-ralibus ad Petrum regem, item vita eiusdem. Диалогътъ се приписва на Теофилакта Симоката (ib., р. 598 n. С). СмЪта се, че това указание е погрвшно и се отнася до познатото послание на цариградския патриархъ Теофилакта до царь Петра (вж. Златарски,. История, I, 2, с. 840 сл., с. 562 сл.). — Подъ сжщата дата — 30 януарий — се празднува паметьта и на св. Климента (за него вж. тукъ по-горе; ср. и Б а л а н ъ, Кирилъ и Методи, I. с. 74). — Първата служба каточели отразява смутното време следъ смъртьта на царь Петра,, въ което е писана. Почитателит-Ь умоляватъ царь Петра да ги закриля „отъ видимит-Ь... врагове противни*, да „умири всички страни"; споменува се нЬкаква заплаш-ваща „голЪма беда* и изнемогването на молителитЪ, които молятъ да бждатъ защитени „отъ всЬка напасть*. Разбира се, това могатъ да бждатъ и общи мЬста; ср. Р. Gr., XXIX, р. CCCXXVIII С, р. CCCLVII С, р. CCCLXXV А, и др. Службата е писана, Очевидно, наскоро следъ смъртьта на царь Петра и то тамъ, гдето & било неговото тЪло. ДумитЪ : „На върховния ти този съименникъ [св. Петра апостола] създаде твоята църква, като я утвърди на камъкъ, запазвайки я съ в-bpa отъ. вражескитЬ р4ки“ съдържатъ намекъ за Матей, VII, 24—27; Лука, VII, 47—49, и др., и сжщевременно игра на думитЪ „камъкъ* (тетра) и личното име Петро?. Въ. втората служба Петъръ е нареченъ „царь отъ Бога* (ср. по-горе с. 172). Обръщението „твърди камъко на вЬ-рата* съдържа пакъ сжщата игра на думи, както и въ. първото житие. Отъ службата се узнава за „миро* на св. царь Петра. Упомената е щедростьта на царь Петра, къмъ иноци и свещеннци. Самъ съставительтъ на службата не е забравилъ да спомене, накрая, и себе си. Из-
222
глежда, че службата е била извършвана „въ честит домъ на пресветия отецъ“, въ неговата църква или монастиръ.— Възклицанията „рддоун сс“ въ края на служ-бата отговарятъ на познатитЪ гръцки xaipenqiol (xaTpe), разпространени въ византийската църковна книжнина; вж., напр., у М. Jugie. ор. с., р. 380 sqq., р. 360; ср. сжщо въ 2ivot sv. Symeona, ed. Dan., p. 26 sqq., подобии възклицания съ „радвай се“. — Въ първата служба се чете: Прькми родъ процктеть мкоже пророкъ прорете, сддкд п богдт’стео къ домоу (н прд)кдд его КЪ КЪКЪ|. .. (И. Ивановъ, п. с., с. 388). Въ тЬзи редове е цити-рано Псалми, CXI, 2—3: „Родътъ на праведнитЬ ще бжде благословенъ. Слава [въ гръцкия текстъ; изобилие въ синодалния преводъ] и богатство въ неговия домъ и правдата му пребждва навыки . в"Ьковъ“; ср. Притчи, XX, 7. Подобенъ изразъ се намира у Домен-ти]ан, Живот св. Саве, с. 83: СТн же по Ддкндоу гддгоддуоу: ршдь прдвындь блдгослокнт се, и пдин клдго-елокепк еоудн... Текстътъ на службата на св. царь Петра, след., трЪбва да се поирави: вм. прькын родъ да се чете ирдвын родъ или прдкындъ родъ.
ХХШ. Изъ Беседата на пресвитеръ Козма
Първи еретикъ се смЪта Арий (| 336 год.), а отъ другитЬ сж упоменати Савелий (III вЪкъ) и Македонии (341 — 360) и свиканиятъ противъ ересьта на Ария никейски съборъ (325 год.) (за този съборъ вж. тукъ с. 51 сл.). На Константина (Велики) е даденр титла „царь на бога“ (ср. тукъ с. 172). Въ обнародвания откжс-лекъ (с. 106 сл.) се говори за ду лизма на богомилитЪ, за непочитанието на кръста, отношението имъ къмъ при-частието, иконит-fe, кръщението и женитбата. Въ текста (с. 108), въ който се говори за кръстове по високит'Ь мЪста, гдето по рано сж били принасяни чов1шки жертви, се дава ценно сведение за чов^пки жертви у първо-българитЪ, за каквито знаемъ отъ н-Ькои други исторически извори. За това м^сто вж. у Iv. Dujfcev,
223
Un nouveau (ёто1£п,’|£е sur les sacrifices humains chez les Protobulg res(=Studii hist.-phil. Serdkensia, II (1939), pp. 93-94). Ср. общо по въпроса E. M a d e r Die Mens hen-opfer der alten Hebreen und der benachb rten Volker (Frie-burg 1909). — Въ словото на Козма сж дадени сведения за странствуване на монаси българи по Иерусалимъ и Римъ (с. 112).
Пооклятията (анатеми) противъ богомилитЪ (тукъ сс. 114 115) сж важна, защото въ тЪхъ е изложено съ-кратено цклото учение на еретицитЪ. — Главата „за богатитЬ* е ценна особено съ сведенията за книжовнит’Ь богатства въ тогавашна България. Думит'Ь на Козма. (вж. тукъ с. 116): „Защото Духъ (Свети) диша, гдето иска" напомнять много Иоанъ, III, 8: „ВЬтъръ духа, гдето иска, и гласа му чувашъ, но не знаешъ, отгде иде и накжде отива: тъй бива съ всЬкиго, роденъ отъ Духа*.
Писанието на пресвитеръ Козма е едничкиятъ и най-важенъ домашенъ изворъ за ранното богомияство въ Бьлгария. Съ личностьта и дЪлото на Козма сж свър-зани редица въпроси, н.Чкои отъ който се смЬтатъ за Още неразрещени. Сайото богомилско учение не е проучено достатъчно. Добри указания за него сж дадени у Й. И в а н о в ъ, Богомилски книги и легенди, с. 1 сл. Въ свръзка съ изказанитк отъ проф. М. Г. Попруженко, Козма пресвитеръ.., с. LX сл., схващания относно личностьта на тоя старобългарски писатель писаха напО-следькъ Ю. Трифоновъ въ: СпБАкН, LVIII(1939). с. 15 сл. и Н П. Благоевъ въ: ИзвБИД-во, XVI—XVII (1939), с. 25 сл.; ср. тукъ с. XIV сл.-
XXIV. Изъхрониката на Симеона Логотета
При превода на славянский текстъ е взетъ подъ внимание съответниятъ. гръцки първообразъ, главно въ хрониката на Георги Амартола (G Hamartoli Chroni-con, ed. Murjlt, СПб 1861). По този начинъ славянскиятъ преводь е изправенъ на нЪкои мкста.
224
За откжслека за 679 год. вж. Златарски, ИзвЪ-стията, с. 17 сл.; История, I, 1, с. 141 сл. За отбеляз-ване е, че преводачътъ на този откжслекъ не е премах-налъ он-Ьзи изрази, конто биха били обидни за народ-ностното му чувство — като напр., „скверенъ народъ" (с. 118) и „погански и скверенъ народъ" (с. 119). — За откжслека за 687 г. вж. Златарски, ИзвЪстията, с. 18 сл.; История, I, 1,с. 159. Въсъответниягръцкитекстъ е казано „много отъ славянит±", което — както впро-чемъ навсЬкжде (ср. Златарски, ИзвЪстията..., с. 19) — преводачътъ е предалъ съ „българи"; отъ това може да се заключи, че за него тЪзи две наименования сж били вече тъждествени.
Въ хрониката се разказва, че когато Юстинианъ на-рушилъ мира, агарянитЪ разгърнали кннгж ин(>к*д—значи, самия миренъ договоръ, набучили го на копие и така на-ченали сражение. Това известие напомня твърде много думитЪ на G. Acropol., ed. Heis., р. 42, 7-8, който разказва, че въ 1230 г. Иванъ АсЬнь II се отправилъ на бой срещу нарушителя на договора Теодора Комнинъ, „като издигналъ на знаме писмената клетва на Теодора".
Отъ този откжслекъ се вижда сжщо, че преводачътъ е предавалъ думитЪ ‘PwpaToi съ „гърци“,а‘РшраУ|'а — съ „гръцка земя". — За откжслека за 704/5 год. вж. Златарски, Изв^стията, с. 19 сл.; История, I, 1, с. 164 сл.; подъ Загория се разбира областьта между неточна Стара-планина и пограничния окопъ Еркесията и градовет-Ь Сливенъ и Месемврия (Златарски, История, I, 1, с. 170).
За откжслецит-fe за 708 и 712 гг. вж. Златарски, Изв., с. 20; История, I, 1, с. 174 сл. За 717 год. и обсадата на Цариградъ отъ арабитЬ вж. сжщия, Изв., с. 20 сл.; История, I, 1, с. 184 сл.
За съзаклятието на Никита Ксилинитъ (тукъ с. 121) вж. у Златарски, Изв., с. 22; История, I, 1, с. 186 сл.; въ славянский текстъ погрЪшно е даденоимето „Ксилитъ"; за събитията презъ 755 и 763 гг. вж. сжщия, Изв., с. 22 сл.; История, I, 1, с. 202 сл. ПреселванетО на
225
еретицит-fe арменци и сирийци отъ източните византийски провинции въ тракийскитЪ области се свързва отъ нЪкои наши учени съ появата, по-късно, на богомилството всрЬдъ българитЪ. За колонизаторската политика на византийский императори въ български земи (напр., Лъвъ IV, къмъ 778 г.^Никифоръ I, къмъ 809 г., и Иоанъ Цимисхи презъ втората половина на X в.) ср. у I v. D u J-С е v, Un 6pisode de la premiere croisade (= Studia hist.-phiL Serdkensia, I (1938), pp. 221 — 224). Въ славянский преводъ e дадено сжщо и българското (първобългар-ското?) име на Анхиало (у G. Н а ш., р. 653,22: 4тг1 ’AyeXuv; р. 653, 26: twv ’AxeXwv) — Тзтхонь. За това име вж. у Златарски, Изв., сс. 24-25; той изказа мнение, че това име, както се вижда, „не ще да е славЪнско"; ср. Още сжщия, История I, 1, с. 217 бел. 1; с. 386, гдето изказва мнение, че „по-правилно би тр^бвало да се чете То т х у н ь или Т о х у н ь“, по подобие на „Thocum, българското име на Кримския Анхиалъ (на Керченския за-ливъ)“. — ЛЬтописецътъ, между другото, съобщава: „Даже и до днесъ въ Тутхонъ лежатъ костите на изби-титЪ и сж явенъ показъ за поражението* (тукъ с. 122). Любопитно е, че Лъвъ Дяконъ, въ края X в., съобщава приблизително сжщото за следите на ахелойското поражение на византийцит-Ь презъ августъ 917 год. (вж. Leo Diac., ed. В., р. 124, 10-12).
За областьта Верзития (тукъ с. 122), гдето е жи-в!ло славянского племе „берзити* вж. Златарски, История, I, 1, с. 230; ср. за този походъ и у Iv. Duj-£ev, Protobulgares et Slaves (=Annales Inst. Kond., X (1938), p. 152 n. 30). — Въ гръцкия текстъ e казано: Tuv TaypdTwv (G. H a m., р. 655, 4), а въ славянский тннокы, предадено отъ мене о тред и (тукъ с. 122). За наиме-нованието вж. Du Cange, Glossarium..., s. v. таурата, numeri militares. Споредъ славянский преводачъ, Константинъ Копронимъ „брань тж нарече храбрость", докато въ гръцкия текстъ тя е назована „благородна" (G. Наш., р. 655, 7: eOyevfj). За името на българския владетель Телеригъ ср. у Златарски, История, I, 1»
. 15
226
с. 226 и бел. I. Въ славянский преводъ се чете: Тел-•ерихъ, както у L е о G г a m., ed. В., р. 189. 5. За „Кржглия кастелъ" вж. у Златарски, п. т., с. 234 бел. 2. Въ гръцкия текстъ е запазена думата каотШои (G. Н а т., р. 655, 24), която е предадена отъ преводача „кастедЪ*. Това е любопитенъ примЪръ за преминаване на латински думи въ български езикъ чрезъ Византия.
За откжслецитЪ за 783 и 796 гг. вж. Златарски, Изв., с. 26 сл.; История, I, 1, с. 238 сл. Споредъ гръцкия текстъ (вж. G. Н а т., р. 663, 1718), имп. Ирина изпратила Ставракия ,противъ славянский народ и“, та ги подчинилъ и ги направилъ данници (6поф6рои$) на империята, което е предадено не твърде точно огь преводача (тукъ с. 123).— При други случаи византийскитЪ императори сжщо сж променяли имената на завоювани отъ т!хъ български градове. Споредъ но-вия текстъ за похода на Никифора I въ България презъ 811 г., императорътъ, като завоювалъ Плиска, заявилъ: „Искамъ да построй тукъ градъ на мое име, та да стана именитъ въ всички бждни поколения* (вж. у И в. Ду ft-че въ въ СпБАкН, LIV (1936), с. 149). Презъ 971 год. ИоаньЦимисхи преименувалъ Преславь въ Иоанополисъ, а Дръстъръ — въ 1 еодоруполисъ (вж. указанията у Златарски, История, I, 2, сс. 613, 624). Всички тЪзи имена, разбира се, скоро били забравени.
Въ откжслека за 796 год. (вж. тукъ сс. 123 124) думата длнь отговаря въ гръцкия текстъ на пакта (за значението на тази дума и за това мЪсто вж. у DujCev, Protobulgares..р. 148 п 14). Думата ndKTov означава просто „данъкъ", а не „данъкъ споредъ договорь", както я тълку ваше Златарски, История, I, 1, с. 243 сл., та, възъ основа на това, прибързано прие, че въ 792 г. между България и Византия билъ сключенъ договоръ съ задъджение Византия да плаща д нъкъ. — За възрастьта на Кардама отъ гръцкия текстъ (G. Ham, р. 669. 27) узняваме, че българскиятъ владотель билъ „старень' (yepwv) което преводачътъ е предалъ само съ „старъ".
227
За откжслека за 811 год. вж. Златарски, Изв., с. 27 сл.; История, I, 1, с. 255 сл.; новъ паметникъ е об-народванъ отъ Ив. Дуйчевъ, Нови житийни данни за похода на имп. Никифора I въ България презъ 811 г. (=С»БАкН, LIV (1936), сс. 147-188). —Думата aOXq въ гръцкия текст ь (G. Ham., р. 676, 10) е предадена отъ преводача съ „дкорь*. —За разказа за черепа на Никифора вж. В. Бешевлиевъ, Чаши отъ черепи у прабълга-ритЪ (=ГодСУиф, XXII, 3, 1926); ИзвНЕМ. VIII-XI (1929). сс. 156 158. — Гръцкиятъ текстъ (G. Наш, р. 676, 16) 6хиРЙра(Л ^uXivois е преведенъ „клисоурзми др-Ьв-Ьными". За този изразъ ср. и Златарски, История, I. 1, с. 257 и бел. 2.
За откжслека за 812 г. вж. Златарски, Изв., сс. 28 29; История, I, 1, с. 261 сл. Въ гръцкия текстъ (G. Ham, р. 678, 21) е казано пакта, което преводачътъ е предалъ съ „дани4 (Хроника Сим. Лог., с. 90).
За библейск! я Сенахеримъ, съ когото е сравненъ Крумъ (тукъ с. 124) вж. IV Царства, XVIII, 13 сл.; II Па рал., XXXII, 1 сл.; Исая, XXXVI, 1 и др. У Доменти;‘ан, Живот св. Саве, с. 103, 12 сл., царь Калоянъ, когато напада Солунъ въ 1207 г., е предста-венъ акоже СынадерТиь дрек.мс на бож!н гридь... Любо-питни сж думитз, съ кои’о се обърналъ Крумъ къмъ ромеитв: „прости же цареви сътворити мирь, а ще коп1е свое вънзить въ Златаа врата" (Хроника Сим. Лог., с. 90); въ гръцкия текстъ (G. Ham., р. 680, 13 и бел.) се чете: тд 86ри аитои mfteiv..., въ единь преписъ, обаче, се чете : el... irq^ei; нж. сжщо текста у (Pseudo-) Georgius тип. Chrunicon ed В nn. р. 765, 1. С юредъ Т heoph , ed. De Во г, I, р. 503,10 sqq. Крумь „поискалъ да забие копиеюси на самата Златна врата". Проф. В. Б е-шевлиевъ (въ: ИзвНЕ Ч, VIII-IX(1929), с. 177сл.)вижда въ това сведение, между другого, указан ie, че ханътъе билъ върховенъ жрецъ. Вь самото забиване на копието той съзира (п. т., с. 180) „магическо деяние", което „принадлежи къмъ т. н. контагиозна или аналогична магия". Споредъ него, „ако Крумъ забие копието си въ
228
Златната врата, една отъ най-важнитк части на Цариградъ, то ц-Ьлиятъ градъ ще бжде сразенъ благодарение на вжтрешната връзка, която сжществу вала споредъ вкр-ването на първобитния човккъ между отдклнитк части на единъ предметъ и тайнствената сила, която се крие въ копието". Самото действие, обаче, може да бжде съпо-ставено съ онова, което знаемъ за обичаитЪ на други народи пакъ отъ онази епоха. Споредъруската л-Ьтопись Олегъ окачвасвоящитънавратата навизантийскатастолица. Като изтъква това, G. Ostrogorsky, L’exp6dition..., р. 58 sqq., е привелъ и други прим-Ьри за норманскитк народи и за този обичай относно „dipeus pacis“. Острогорски изтъква, че щитътъ се издигалъ или се окачвалъ на видно мксто, „за да се означи, че мирътъ е сключенъ и че не е нуждно повече да се защищаватъ противъ прежний си неприятель". Споредъ старата руска летопись, Олегъ „окачилъ своя щитъ на вратата, показвайки победа" (вж. у Ostrogorsky, ib., р. 59 et n. 35). Така, „1е bouclier de paix“ e преобразенъ въ „bouclier de vic-toire". Споредъ Ostrogorsky, ib., p. 61, Олегъ „на-истина еокачилъсвоя щитъ на цариградската врата".— Изглежда, чеиискането на Крума да сключи миръ или да забие (по другъ преписъ, както и споредъ славянскмя преводъ на хрониката : а к о забие I) копието си на Златната врата сжщо тркбва да се тълкува не като магично, но просто символично действие. — Въ гръцкия текстъ G. Наш., р. 680, 17-18) се казва, че Крумъ отправилъ rreipaffTiKous Хбуои$, което въ славянский преводъ е пре-дадено съ „искоуснаа словеса", значи „изкусни, изпи-тателни думи". — Въ края на текста сж дадени сведения за колонизатореката политика на Крума. — За от-кжслека за 813 год. вж. Златарски, Изв., с. 31 сл. Съ име „Македония" се е означавала областьта около Одринъ. Въ текста погркшно е отъждественъ Маламиръ (831 836), презъ чието време сж станали събитията, съ Владимира, братъ (не баща I) на царь Симеона. Относно сведението за нападението на „князъ Михаилъ български" върху Солунъ вж. Златарски, п. т., с. 35 сл.; той
229
предполага, че „тукъ има бъркотия въ имената, но не и въ събитията*. Думата „комитъ* отговаря на кбрц$, лат. comes; за тази титла вж. Du Cange, Gloss., s. v. — Думата „кефлл1А* отговаря на гр. кефаХп, и щеда еозна-чавала отначало военна длъжность—началникъ на войско* ва часть; кефяш-та по-късно се явява като граждански и воененъ управитель. За тази титла, която е спомената и въ-Боженишкия надписъ, вж. сведенията у проф. П. Му-таф ч не въ,въ: СпБАкН,XXII(1920),с.96 сл.—Нападна-титЬ ромеи се обръщатъ къмъ Бога съ въззивъ: „Боже на свети Адриана*. Градътъ Одринъ е носЬлъ име Адриа-нополъ по името на имп. Адриана, а не по името на св. Адриана (п’разднува се на 26. VIII и 8. IV; за него вж. BHG, Bruxellis 1895, р. 2). ТамошнитЪ жители, обаче, изглежда сж смЬтали св. Адриана за свой покровитель, което представя любопитенъ случай на см-Ьсване на имена. — За титлата „хетериархъ* вж. у Du Cange, Gloss., s< v. — Въ този откжслекъ сж дадени сведения за младия Василий — по късно императоръ Василий I Македонецъ (867-886). — За откжситЬ за 853 и 865 гг. вж. Златарски, Изв., с. 43 сл.; История, I, 2, с. 2 сл., с. 18 сл. — Откжслекътъ за 894/6 гг. дава сведения за първата българо-византийска война при Симеона; вж. повече у Златарски, Изв., с. 82 сл.; История, I, 2, с. 283 сл., с. 809 сл. Заутца е приелъ титла 0а<лХЕО7гатшр като тъстъ на императора. Въ гръцкия текстъ (G. Н а т„ р. 771, 16) е казано, че българитЬ били ощетени iv тф KoppepKEueiv или, споредъ славянский преводъ „въ квмер’-«н'“. За думата коррёркюу (отъ лат. commercium; по-късно тур. giimruk) вж. у Du Cange, Gloss., s. v. За тЬзи събития вж. и статията на G. I. Bra t ianu, Le commerce bulg re dans 1’Empire byz^ntin et le monopole de 1’empereur Ldon VI £ Thessalonique (= ИзвБИД-во, XVI—XVII (1939), cc. 30—36).
За думата „цоместикъ* вж. Du Cange, Gloss., s. v. Съ „чинове* e преведена византийската форма Церата.
Зл Лъва Хиросфакта вж. тукъ с. 74 сл.; въ свръзка съ тЬзи събития вж. тукъ с. 70 сл. За отъждествява-
230
мето на крепостьта Мундрага вж. проф. Д. Дечевъ, въ: ИзвБГД-во, 1(1933), с. 181 и бет. 4 съ указанията. Гръцкиятъ текстъ боцёсгпкоу twv ax°^“v (вж- G. Ham., р, 774, 9) е преведенъ .доместика ffioopo"*, а думитЪ тй Лёрата ка1 тй тйурата (ib., р. 774, 12)—съ .чиновы и плъкьГ.
За титлата протовестиарий вж. у Du Cange, Gloss., s. v. Petrriapios.
За откжслека за 913 г. вж. у Златарски, История, I, 2, с. 357 сл. — На Симеона у G. Н а ш., р. 802, 20, е дадена титлата .князъ' (apxwv), а славянскиятъ преводъ му дава титла .царь* (както и въ откжслека за 914 г., вж. тукъ с. 130; на съответното мксто у G. Н а т,, р. 804, 20 липсва всккаква титла), когато навсккжде другаде го назовава само „князъ', а титлата .царь* (съот-ветно .царица*) дава на византийския императоръ. За коронясването на Симеона отъ патриарха Николая Мистика вж. важнит-Ь издирвания на G. Ostrogorsky, Die Kronung Symeons von Bulgarien durch den Patrbr-chen Nikolaos Mystikos (= ИзвБАИ, IX (1935), cc. 275-286); Глас Ср. Kp. Ак., 164 (1935), с. 121 сл. — Fr. Dolger, Bulg ris^hes Cartum und byzantinisches Kaiser-turn (=ИзвБАИ, IX (1935), cc. 57-68).
Въ откжслека подъ 914 год. (тукъ с. 130 сл.) сж дадени сведения и за по-къснитк събития — именно за Ахелойската битка презъ 917 год. За събитията вж. Зла’ та рек и, История, I. 2, с. 376 сл. За ескувити вж. Du Cange, s. v: significat interdum cohortes praetorias, seu excubitores qui ad Palatium excub.bant.
За иканатитк вж. указанията у Дуйчевъ, Нови житийни давни..., с. 155, бел. 1 и 2. Иканати означав» milites select! ad custodiam Imperatoris vel Palatij.
3a откжслецит-fc за 921 г. вж. Златарски, п. т., с. 420 сл. Термополъ сж днешнитк Айтошки Вани. Въ текста сж дадени две първобългарски титли „кавханъ* и .миникъ*. Думата „местоблюститель* (въ слав, текстъ „сх»дникъ') е употркбена въ значение „съгледвачъ*.
231
За събитията презъ 922 и 923 гг. вж. и. т., с. 432 сл., с. 464 сл. ЛюЗопитно е, че преводачътъ е допуст-налъ въ превода си израза за „лютата и сурова душа" на Симеона (вж. тукъ с. 134), безъ да се засегне неговото родолюбиво чувство. Срещата между Симеона и Романа Лакапина въ славянския преводъ (Хроника Сим. Лог., с. 134) погрЪшно е отнесена къмъ ноемврий 923 г., вм. 9 септемврий; сжщо и у G. Cedr., II, р. 303, 20 sqq., срещата е отнесена къмъ м. септемврий. За тази среща споменува и М. Glyca, р. 558, 4 sqq.
За събитията следъ 927 год. (вж. текста тукъ с. 137 сл.) вж. Златарски, п. т., с. 513 сл. Въ този откжслекъ на Петра е дадена титлата „царь“ (вж. тукъ с. 139).— За съзаклятието презъ 928 г. (текста с. 140) вж. Златарски, п. т., с. 536 сл. За църковната длъж-ность „ректоръ" вж. Du Cange, Gloss., s v.
Огъ последний откжслекъ (тукъ с. 140) узнаваме, че (до 945 г.) царь Петъръ е ималъ вече три деца отъ Мария-Ирина; ср. G. Ham., р. 840, 10 sqq. Известии сж двама синове на царь Петра — Борисъ и Романъ (вж. Златарски, п. с., с. 569 сл.; ср. с. 536); третото Петрово чедо е непознато. Въ Синодика се поменуватъ, следъ Бориса: С1мёонв сн'к его, и Петр» ц’р» ст"м» вн»ку его, ПлЪнимирк, Борисе Роман», Самоилк... (вж. М. Г. Попруженко, Синодикъ царя Борила, с. 77 § 87, по Дриновия преписъ). Тъкмо този Плени-миръ ще да е неизвестного досега чедо на ц. Петра, и то вероятно първороденъ неговъ синъ. Ср. повече у Ив. Дуйчевъ, Българскиятъ князъ Пленимиръ, МакПр, ХШ 1 (1942), сс. 13-20.
XXV. Надписъ на царь Самуила
Самуиловиятъ надписъ отъ 993 год. е откритъ въ е. Германъ, на ПрЪспанското езеро, презъ 1888 година. Този надписъ е най-стариятъ кирилски паметникъ, позвать досега. Надписътъ е не по-малкО цененъ и като исторически изворъ за родословието на царь Самуила.
232
Плочата, на която е издълбанъ надписътъ, не е аапа-зена изцЪло и затова текстътъ е непъленъ. Допълва-нето може да се направи, като се взематъ предвидь указанията на прибавкитЪ къмъ виенския ржкописъ на хрониката на Иоана Скилица, конто бкха обнародвани отъ сръбския ученъ С. Р г Okie', Die Zusgtze in der Handschrift des J. Skylitzes cod. Vindob. hist. gr. LXX1V (MUnchen 1906). Отъ ткзи прибавки узнаваме, че май-ката на Самуила се е назовавала Рипсимия, Благодарение на това сведение може да се допълни нейното име въ надписа, тъй като тамъ то не е запазено. Допуска се, че това име й е било дадено въ честь на най-видната арменска мжченица, св. Рипсимия, загинала презъ IV вккъ. Проф. Йорд. Ивановъ изтъква, че наличностьта на име Рипсимия въ рода на царь Самуила е още единъ доказъ за арменското потекло на този български вла-д-Ьтель. Надписътъ, отъ друга страна, показва, че въ края на X вЬкъ кирилското писмо е било употрЬбявано и „въ най-западнитк наши краища*, по думитЪ на по-койния Б. Цоневъ. Споредъ сжщия ученъ, това писмо ще да е било още ново за онкзи краища, защото въ над-писа има нкколко „явни следи отъ глаголица*.
Името на св. Рипсимия е указано и у G. Hamart., р. 372, 16 sqq. — Къмъ библиографскит-Ь указания за този надписъ да се прибави още: Р. D i е 1 s въ: Archiv fGr slavische Philologie, XLI (1927), p. 317; проф. Ст. Романски, въ МакНр, III. 4 (1927), сс. 144-145; М. Kos, О natpisu сага S^muila (въ: Гласник Ск. Н. Д-ва, V (1929), сс. 209—213).
XXVI. Солунска легенда
Ако и евързана съ името на св. Кирила, така на-зованата Солунска легенда тркбва да бжда отнесена къмъ по-късно време, не къмъ съвременната или близка на славянскитк апостоли епоха, и дори да бжде включена, както правятъ нккои учени, между апокрифната книжнина. Тази легенда нкма почти никаква стойкость
233
отъ чисто историческо гледище — като изворъ за живота на са. Кирила, защото сжщинскитЪ исторически податки въ нея сж съвършено оскждни и неясни. Това произведение, обаче, е занимливо, преди всичко, по своята форма — това е, може да се рече, първата автобиография въ старата ни книжнина—и поради своит-Ь основни мисли и тежнения. Изглежда, че легендата е била съста-вена отъ българинъ отъ южна Македония, можеби отъ околноститЪ на Солунъ. Съставительтъ е проявилъ не-скрита обичь къмъ своя народъ. Създаването на славянското писмо отъ родения въ Кападокия гръкъ Кирилъ е обяснено като чудо божие. Самъ Кирилъ се отправя къмъ българитЪ, защото Богъ му повелява да отиде всрЪдъ тЪхъ, за да имъ даде християнски законъ чрезъ славянското писмо. Той не знае, где се намиратъ бъл-гарит^, но следъ дълги скитания пристига въ Критъ. Тамъ го насочватъ къмъ Солунъ, гдето щ-Ьдъ да на-м!ри българи. И наистина, той стига въ този градъ, отива на тържището и чува, че се говори български. Солунъ, прочее, е представенъ като ср-Ьдище, въ което жив'Ьятъ гърци, но и многобройни българи. ОткриванетО на азбуката се извършва чрезъ едно чудо. Въ продъл-жение на три години българскитЪ князе воюватъ противъ града Солунъ, за да получатъ Кирила — чов-Ька, който е „изйратенъ отъ Бога*, за да ги просвети. Най-после гърцитЪ, които сж представени въ легендата като врагове на българит'Ь, даватъ Кирила на българскитЬ князе. БългаритЪ приематъ Кирила съ„голЪма радость*, и той имъ съставя 32 писмена. Самъ Кирилъ признава, че неговата заслуга въ това е била малка: той, по соб-ственит-Ь му думи, малко ги учелъ, а тЪ сами много при-добивали. ТЪзи думи сж Казани, явно, не само поради иноческа скромность, но и съ желание да се възвиси собствения народъ. БългаритЪ, най-сетне, сж представени като богоизбранъ народъ, който е отреденъ да за-пази и предаде Богу правата Христова вЪра, Всички тЬзи елементи: отсжтствието на точни и многобройни исторически податки, наличностьта на народностно съз-
234
нание и на силно родолюбиво чувство, желанието да се прослави собствения народъ и да се изтъкне зложела-нието на гръцкото духовенство — позволяватъ да се заключи, че легендата е възникнала въ по-късно време, изглежда презъ времето на византийского владичество въ България, вероятно презъ XII в. Мжчно може да се допуске, че тя е възникнала въ време на турското роб-ство — въ нея нЪма никакъвъ намекъ за турцитЬ, а като единствени врагове на народа сж представени гър-цигЬ. — Любопитно изследване върху легендата, съ проучване върху основнитЪ й идеи, съ славянски текстъ и френски преводъ, даде напоследъкъ St. Getev. La tegende dite de Thessalonique (= Studia historLophilo-lugLa Serdicensia, I (1938), pp. 135 164). Авторътъ ce e ностаралъ особено да изтъкне „месианическата тенденция* на тази легенда — и то като „съзнателна проява на народностно чувство* на съставителя. — Въ текста е казано, че гължб ьтъ хвърлилъ на Кирила зворькь сьунцн скокнне. Тълкуванията на това мЪсто (вж. G е С е v, ор. с., р. 137 п. 2) сж незадоволителни. Дали не може да сечете „сиокнне*, отъ смокинг (смоки, ficus) ?
XXVII. Видение Исаево
Така-назованото .Видение Исаево* може да бжде посочено като образецъ на апокрифна творба. То е за-пазено въ славянскитЬ кирилски ржкописи въ две пре-работки — едната начална, а другата като преправка на 4 началния текстъ. Видението Исаево се е появило катО Отд'Ьленъ, самостоенъ разказъ въ христйянска срЪда къмъ I II вв. По-късно то е било внесено въ апокриф-ната книга на Исая, известна подъ надсловъ „Възнесение Исаево". Първоначалниятъ текстъ е билъ съставенъ на гръцки езикъ. Къмъ X—XI вв. то е било преведеио на старобългарски, но по непознатъ досега гръцки лървообразъ. Следъ XII в. се е явилъ единъ латински преводъ, направенъ, споредъ ийкои учени, по гръцки текстъ. Проф. Иорд. Ивановъ, обаче, поддържа, че този
235-
латински преводъ ще да е билъ направенъ постаробъл-гарски преводъ. Той изтъква, че „погрЪшкит'Ь на славянский текстъ, въ собственит'Ь имена и въ съдържа-нието, волнит-fe или неволни изпущания. кривото разбира-иие на гръцкия оригиналъ отъ старобългарския превО-дачъ—всичко това се е отразило вълатинския преводъ, а това е м;гло да стане само при превеждане отъ български на латински". Отъ латинския преводъ се заклю-чава сжщо, че преводачътъ на н4>кои мЪста не е раз-бралъ славянскитЬ граматични форми. Запазени сж сведения, отъ конто се вижда, че Видението Исаево е била любимо четиво, както на източнитЪ, така и на западнитЪ богомили. Благодарение на тЬснитЪ връзки, конто сж сжшествували между нашит-b еретици и тЪхнитЬ едно-в1рци на Западъ, това апокрифно съчинение е могло да бжде включено въ богомилската книжнина. Самб то не съдържа нищо, по думитЪ на проф. Иорд. Ивановъг което да е въ противоречие съ богомилското учение, а въ сжщото време всички богомилски елементи сж умело прикрити и сж дадени въ такъвъ видъ, че не сж могли да бждатъ забелязани отъ обикновения християнинъ; всичкото това е давало възможность да проникватъ не-забелязано и безнаказано т±зи еретически схващания всрЪдъ народа. Поменатиятъ нашъ ученъ предполага, че българската версия на този апокрифъ ще да се е по-явила въ областьта около Рила, Витоша и Осогово, въ която покрайнина изглежда сж били превеждани и съ-ставяни и нЪкои други апокрифни творби.
Най ново и добро издание на Видение Исаево, съ-старобългарски и успореденъ латински текстъ, съ бе-лежки за ржкописитЬ и изданията, съ историко-литера-турни бележки, е далъ проф. Иорд. Ивановъ, Богомилски книги и легенди, сс. 131 —164.
При превода по старобългарския текстъ съмъ-ималъ винаги предъ очи и латинския преводъ. ДумигЬ: о^ндоша же й късн (ср. Й. Ивановъ, п. с., с. 134 и бел. 8 и сс. 156—157) н И сеаъ н съ горъ .. ., конто въ-лат. преводъ сж предадени неточно: veneruntque ex;
236
omnibus villis et agris et montibus ..., трЪбва да се преведатъ (вж. тукъ с. 144): „дойдоха отъ селата, се-лищата и планинитЪ..Въ слав, текстъ (п. т., с. 134) се чете: кт. тоиоу не кндыие стопфнхт. пргдт. ннин; съ. ответниятълат. текстъ exinde videb nt stantem... (п. т., •с. 135) трйбва да се поправи non videbat... Въ слав, текстъ се чете: и непьфскахв вьсн, пко... (п. т., с. 134), което въ лат. преводъ е предадено: et non extimabant... Това м1сто може да бжде добавено къмъ онЪзи „криви разбирания на славянски граматични форми, чиито следи .личатъ въ латинския преводъ' и конто, споредъ проф. Й. И в а н о в ъ (п. т., с. 156 сл.) доказватъ зависимостьта на латинския преводъ отъ славянския. Въ този случай е ясно, че преводачътъ е схваналъ непырекдх^ като не яьфекахв и го е превелъ съ non extimabant, когато гл. лешревдтн означава existimare и не съдържа никакво отрицание. На слав, гего же саышасте (п. т., с. 134) от-говаря лат. quern vos vidistis. Слав, текстъ геднно гедн-•яого здЕНддфн сжщо е преведено неточно на латински, като преводачътъ съвсемъ не е разбралъ слав, текстъ: et unus erat prestantior alio in videndo (п. t., c. 137). Въ гл. IV (сс. 136, 137) съответствието между двата текста не е пълно поради една добавка (gloria istorum angelorum) и нЪкои размЪствания на думи въ лат. преводъ. Лат. текстъ (п. т., с. 141, гл. VIII): quia in forte ejus ambulo да се поправи in sorte, споредъ слав, текстъ (п. т., с. 140): къ жрсБнн юго . . . Слав, преводъ: м прсовразн сл... н бъГ пко ан~глъ (п. т., гл. XII,с. 144) е по-точенъ отъ латинския (п. т., с. 145): et tranfigu-ravi (вм. tranfiguravit) me (вм. se) .. . et fui (bm. fuit) sicut angeli. . . Слав, текстъ (п. т., гл. XII, с. 144): се бо гесть днгльскаго дха . .. трЪбва да се поправи, възъ Основа на лат. преводъ (п. т., с. 145: iste enim est an-.gelus Sancti Spkitus. . .) : анг“аь ст"aro дх“а... ДумитЬ: дъка тъкъмо (п. т., гл. XII, с. 144) сж били разбрани и преведени погрЪшно: secundo insimul (п. т., с. 145) вм. •tantum ambo. Лат. текстъ: in ore sanctorum justorum (п. т., гл. XIII, с. 145) трЪбва да се поправи: in ore justo-
237
rum, съОбразно съ слав, текстъ: въ оустъдъ прявьдь-нъшдъ ... (п. т., с. 144). Лат. преводачъ не е разбралъ добре слав, текстъ: н се вндъдь подобен» пко Сн”д чл~-RY1 н съ ул'вкъ! пожнвъ ... (п. Т., ГЛ. XIV, С. 146) И ГО е превелъ: et vidi similem (вм. similiter) Filii (вм. Filium) hominis et cum hominibus habitare . . .
XXVIII. Българска апокрифна лЪтопись
На този паметникъ К. Jirefiek, Das christliche Element in der topographischen Nomenclatur der Balkan-lander (= Sitzungsber. d. Kais. Akad. d. Wiss. in Wien,, phil.-hist. Classe, Bd. CXXXVI, 1897), pp. 86-93, посвети нарочно изследване (Die geographischen Namen in der bulg ris.hen Visio des Propheten Isaias; преведено отъ Ст. Аргировъ въ Псп, LV LVI (1898), сс. 261-267). Ире-чекъ (вж. Псп, п. т., сс. 266 267) смкташе, че това видение ще да е съставено отъ нккой български калугеръ презъ втората половина на XI в. (ср. и Й. Ивановъ, п. с.,с. 273). Въ този автобиографиченъ разказъИсая казва, между другого, че на седмото небе видклъ соудТю седеют» на пръстол& bhcoi|1 и лръвьзиесен^, н окрьсть его... ръкл огн'н» горсштд н клокотешт»... (И в а н о в ъ, п. с., с. 280). У Доменти^ан, Живот св. Саве, сс. 91-92, се говори за божия сждъ: егд» пр-ьстюлн пръдьстдвет се, н богь и» соудъ съднть, ръкл югьннд тететь, шоумь про-сештн грешные вьслрнётн, н книги дъль нлшндь штьврь-злют се, ндеже вьсн прьстомв Eonsieub нкннслдюм се... — ВъпрЪки че смЪта този паметникъ за „почти съвсемъ безъ значение исторически” (historisch fast ganz werth-los), Иречекъ (Das christ.-El., p. 86), все пакъ, го на-мира занимливъ за географскитЪ проучвания и за запоз-наване съ сркднов-Ьковнит-Ь български предания. И неговото изследване заскга предимно тази страна на паметника. По божия повеля Исая отлжчва „трета часть Отъ куманитЪ, наречени българи” и населва съ тЪхъ землю Карвоунскоую, която по-рано били опразднили рим-ляни и гърци. Името „кумани” е било давано на различии народи: араби, руси, печенези; вж. указанията на
238
Ю. Трифоновъ, въ: ИзвБАИ, II (1923/24), с. 145 сл, Въ дубровнишкята грамота на ИванъАсЪня II отъ 1230г. се споменува: Кдрквнъскъи хыръ! (вж. у Й. Иванов ъ, Бьлгарски старини изь Македония, с. 578). Съ име „Карвунска хора* е била означавана южна Добруджа (вж. указанията у Иречекъ, Псп, п. т., сс. 261/2 и Ивановъ, Богомилски книги..., с. 281 бел. 1). За pt-китЪ Загиуса (у Иречека : Затисуа!) и Ереуса вж. Иречекъ, п. т., сс. 261/2 и И в а н о в ъ, п. т., с. 281 бел. 2. Указанието, че тЪзи български земи били поселени сь множество людТн отъ Доунлкл до море е в-Ьрно, защото наистина срБдишето на първобългарската държава е добруджанската область, съ граница на югъ до Стара-планина. — Споменатиятъ Слак' царь е възникналъ, очевидно, като герой епонимъ, за да се свърже съ името на българит'Ь, конто авторътъ е с.мЪталъ за славяни. Въ свръзка съ този .царь Славъ“ се споменува за създа-ването на „сто могили* въ царството. Тока указание се свързва съ сведението за местность .ёкатду Pouvoi"; вж. Иречекъ, Псп, п. т., с. 262; Ивановъ, и. с., с. 282 бел. 1; В. Н. Златарски, История, II (София 1934), с. 96 и бел. 2; сс. 498/9. Нравилно изтькна Иречекъ, че аова название ще да е било давано на областьта Около Черно море поради намиращит'Ь се тамъ много-бройни могили. Очевидна, и тукъ (ср. по-горе, с. 171 сл.) съ число „сто* се указва множество. — IIспор' царь те да е Исперихъ (680 701); ср. Иречекъ, о. т., с. 262; Ивановъ, п. т., с. 282 бел. 2 Любопитно е, че името Испоръ наподобавя формата Ьсиерндь (вм. бсиерернхъ) Отъ Именника. Въ Карвунската земя той билъ нам .рилъ эдТонн. Царь Изотъ, очевидно, е митическа личность (ср. Иречекъ, п. т., с. 263) Въ името на „Голиата франка поморски" се крие нЪкакво неясно възспоменание за борбигЬ на българит'Ь съ "франкит-Ь. Но този царь пэгу-бичъ и ОзТл |Цри оть вьстокь. Изотъ е представенъ като баща на Бориса и Симеона. Дали съ това име ав-^горътъ не е указалъ Крума, като е споменато за убий-отвото на Никифора ? — За Бориса и глава V, вж. Ире-
239
ч е къ, п. т., с. 263 ; И в а но въ, п. т., с. 283 бел. 1 и 2. Споредъ Иречека, добавката, че Борись живЪлъ гр*дд ас нинб нн жен!н издава богомилски възгледи; по тази причина Симеонъ се явява като брать на Бориса.
Съ добри думи авторътъ е очерталъ и времето на Симеона (гл. VI). Той се представя като баша на скгтдго Петра, царя вагарскаго, моужд света н праведна отьноудоу. Любопнтно, ако и легендарно, е сведение го за данъцит^ при царь Симеона. — Петъръ е назованъ ippu вавгароив еште же грькоиь. Той сжщо е представенъ като отшел-никъ грхда не нмхе нн женн Зшимливо е, че въ видението нравственостьта на владетеля се свързва съ изобилие и богатство въ с граната. Като съвременникъ на Петра се явява Констанджь гадгоаеин вагренороднн царь римски, подъ което име авгорътъ е съчеталъ личноститЪ на Константина Велики и Констан гиня VII Багренородни(913-959) (вж. И р е ч е к ъ, п. т., с. 264 сл ; И в а н о в ъ, п. т., 284 бел. 1) СмЪсването е било улеснено още и отъ това, че майката на Константина Велики и жената на Константина VII (дъщеря на Романа Лианина) сж носили все име Елена. Константинъ Зелен i е Константинъ Хлоръ. — Подъ Крднн1бво (или Крдн!ево) мЬсто се разбира Голгота. Въ дуМ'тЬ: цр|'ндоше нъкоторы ндснды1П1|н, пко нсполнни, н погоуБнше землю 'вльгдрьскоую по ороу се намеква за нахлуванего на руситЪ подъ ноедводителството на Све-тослава въ България прегъ 968 г. Споредъ лЪтописьта, царь Петъръ починалъ въ Римъ (вж. други посочв ния у И р е ч е к ъ, п. с., с, 264; Й. И в а н о в ъ, п. с., с. 285 б. 1 ; ср. още у Л. Ctojihobi h, Стари записи и натписи, Ш(Београд 1905). с. 56) Съмнително е, обаче, дали всички тЪзи сведения се отнасятъ до Петра I. Напълно измисленО име носи наследникътъ на царь Петра : Селв’юд, д порекло ыоу Симеклнть. Вж. нЪкои посочвания у И. Иванов ь, п. с., с. 28 > б. 2; К J i re ё е к, въ Ar h f. si v. Ph , XIV, p. 277, n. 60 изказа мнение, че Паисий е познавал ь това сказание и отъ него е заелъ името на царь Селевкия; ср. И р е ч е к ъ, Псп, п. с., с. 267. У турцитк сжществува предание за царь Силиврий (Гаджановъ въ: Псп,
240
LXX (1910), с. 643). Въ легендитЬ си павликянит!, споредъ Филипа Станиславовъ, разказвали, че „11 re Silivich* билъ толкова добъръ християнинъ, че „обърналъ почти ц’Ьлия св-Ьтъ въ римската etpa* (вж. Е. Fermend2in, Acta Bulgariae ecclesiastica (Zagrabiae 1887), p. 42); cp. H. Милевъ, Католишката пропаганда въ България презъ XVII в. (София 1914), с. 46. — Изглежда, въ името Селевкия тр-Ьбва да се види едно смжтно споме-нание за царь Самуила. Любопитно е, че Anna Comnena, Alexias, ed. R., I, p. 235,13 sqq., пише, че Самуилъ билъ „последенъ отъ българската династия, както Се-декия на юдеит-fe*. — За дейностьта на царь Константина, за която се говори въ гл. VIII, вж. посочванията у Иречекъ, п. с., сс. 264/5. Указаниятъ „зълъ кураторъ* (сиречь настойникъ) е, вероятно, Романъ Лакапинъ, който поелъ власть та като „василеопаторъ“. Симеонъ въ гл. IX е измислено лице, а Никифоръ (гл. X) е в±роятно имп. Никифоръ Фока (963—969). Мотикъ е Димотика, а Мо-рунецъ — Кавала (Иречекъ, п. с., с. 265; Ивановъ, п. с., с. 286, б. 2 и 3). Симеонъ премждри (гл. XI) е измислено лице, а Василий, вероятно, е имп. Василий II (976—1025) (Иречекъ, п. с., с. 265). Самуилъ е спо-менатъ въ гл. XIII; Августианъ ще да е Алусианъ, внукъ на Аарона (Иречекъ, п. с., с. 265/6). Романъ (гл. XV), споредъ Иречекъ, п. с., с. 266, ще да е имп. Романъ III Аргиръ (1028—1034). Указаниятъ (гл. XVI) „синъ на праведната Теодора*, споредъ предполо-жението на Иречекъ, п. с., с. 266, е билъ имп. Константинъ Мономахъ (1042—1054). Съ име Одедхнь, очевидно, е назованъ Петъръ ДЪлянъ; името Гдгдн подсЪща за титлата „хаганъ* (Иречекъ, п. с., с. 266). Въ ска-занието се казва, че Одел'Ьнъ погиналъ Отъ иноплемен-никъ, съ което, вероятно, се намеква за участието на норманския князъ Харалдъ Хардратъ въ усмиряването на българското възстание въ 1041 год. (вж. В. Н. Златарски, История, II, с. 77 б. 1). Последнит-Ь владетели: Аревъ и Тургий е трудно да се отъждествятъ. Сказанието завършва съ указание за нахлуването на печенези.
ПОКАЗАЛЕЦЪ НА ПО-ВАЖНИТЪ ИМЕНА
Яаронъ (братъ Самуиловъ), 160, 240.
Явгустианъ (легендаренъ ц.: Ллусианъ ?), 160, 240.
Лвитохолъ, 1, 162.
Ядрианъ II (папа), 19, 21, 25, 27-8, 63, 186, 192-3, 202.
Явила, 68, 208 9.
Ялександъръ (виз. имп.),129,201.
Ялкмей, 90, 220.
Янастасий библиотекарь, 19,186.
Яннисъ (Иоанъ VII Граматикъ), патриархъ, 10, 11, 180.
Янхиало, вж. Тутхонъ.
Яполинарий, еретикъ, 63.
Яполониада, 120.
Япсимаръ (Тиберий III), виз. имп., 120.
Яревъ (легенд, ц.), 161, 240.
Ярий, еретикъ, 104, 222.
Яркадиополъ, гр., 123.
Ярсений, епископъ, 19, 178.
Бдинъ, гр., 159.
Безм'Ьръ, 1, 2, 162.
Богомилъ, 104.
Борисъ-Михаилъ, XI, 3, 6, 7, 51-59, 64, 69-71, 76, 126-7, 156-7,165,168,186,203, 210-11, 214-5, 228, 238-9.
Боруи (Стара Загора), 123.
Бр-Ьгалница, р., 142-3, 157.
Бр'Ьзникъ, гр., 158.
Бурдепто, кр., 6, 175.
Бурдицо, кр., 175.
Българофигонъ, сел., 129.
БЪлградъ, гр., 64, 159.
БЪлото езеро (Охридското ез.К 60, 64, 201.
Варда, управ, въ Македония, 125.
Варда кесарь, 12, 127, 183.
Варна, гр., 118.
Василий (легенд, ц.: Василий II?)„ 160, 240.
Василий I (виз. имп.), 45, 50ь 61, 125-6, 201, 229.
Венеаминъ, князъ, 137.
Венеция, 15, 60.
Верзития, обл., 122, 225-
Виглиско (Вихингъ), 63, 202-
Виза, кр., 158.
Византия, гр., 158-9.
Винехъ, 1, 2.
Витоша, 158, 235.
Вихингъ, 202, вж. Виглиско.
Вихтунъ, 1, 2.
Владимиръ, 71, 126, 211, 228.
Влахерни, 120, 125, 129, 130, 134-5, 138.
Вокилъ (Оукилъ), 1, 2, 164.
Гаганъ Одел*Ьнъ (легенд, ц.:
Петъръ Д-Ьлянъ?), 160, 240.
Гаудерихъ, епископъ, 19, 186.
15
242
Георги българинътъ, XIII, 70-3, 210-12.
Георги Сурсувулъ, 137-8.
Голиатъ „франкъ поморски*, 156, 238.
Гостунъ, 1, 2, 162.
Григорий Богословъ, 15, 42, 185, 193-6, 199.
Давидъ (братъ Самуиловъ), 141.
Дакия, 64.
Далмация, 64.
Деволски Ливанъ, 62, 64.
Деволъ, 61-2.
Десимиръ (морав. князъ), 142-3.
Димотика, 240.
Дионисий Граматикъ, 65,68,207.
Дистъръ, вж. Дристъръ.
Днепъръ, р., 4, 170.
Добричъ, 157.
Драма, гр., 175.
Дристъръ, комитъ, 3, 7, 177.
Дръстъръ, кр., 128, 154, 156, 226.
Дуло, 1, 2, 163-4.
Дуйавъ, 1, 2, 4, 5, 64, 120,125-6, 128, 131, 154, 156, 159, 162, 171, 238.
Езекия (юаейски ц.), 144-5, 153.
Елена, 158-9, 239.
Епихарий (Епихармъ), 65, 68, 207.
Ерми, 1, 2.
Ермиаръ, 4. етиопи, 156, 238.
Загория, обл., 120, 224.
Затиуса, р., 155, 238.
Заутца, василеопагоръ, 127-8, 229.
Зв'Ьчанъ, гр, 157.
ЗлатнитЪ Врата, 121, 123, 125, 127, 129. 227-8.
Зоя (виз. императрица), 130.
Иванъ (Симеоновъ синъ), 137, 139-40.
Иванъ ЛсЪнь II, 218, 224, 238.
Иванъ Срацимиръ, 183.
ИзворитЪ, мЪстн., 132-3, 135, 138 9.
иэмаилтяни, 154, 156.
Изотъ (легенд, ц.: Крумъ ?), 154, 156-7, 238.
Иоанъ VII Граматикъ, вж. Нн-нисъ.
Иоанъ Богословъ, 107, 114.
Иоанъ Bora, 130-2.
Иоанъ Екзархъ, XIV, 78-98, 219-20.
Иоанъ Златоустъ (цариградски патриархъ), 83, 173 219.
Ирина (виз. имп.), 50, 123, 226.
Иринополъ (Боруи), 123.
Ирникъ, 1, 2, 162.
Исая, пророкъ, XVI, 92, 144-55, 234-37.
Исбулъ, 5, 6, 174, 175.
Исперихъ, 1, 2, 162-4, «170, 238.
Испоръ (легенд, ц.: Исперихъ ?), 154, 156, 237.
Иосифъ, архиепископъ, 71,211.
Кавала, гр., 175, 240. I
243
Кадъмъ Милиски, 65, 68, 206-7.
Калокиръ, пратеникъ, 138.
Калоянъ, 183, 227.
Кападокия, 142, 233.
Карвунска земя, 154-6, 237-8.
Кардамъ, 123, 226.
Катасиртъ, обл„ 132.
Киригиръ, 4.
Козма пресвитеръ, XIV, XV, 103-117, 222-3.
Коловъръ (?), 4, 170.
Константиновиятъ градъ (Цариградъ), 51, 60-1, 120, 129, 159, 161, 201; вж. Цариградъ.
Константинъ (легенд, ц.), 158-61, 239 40.
Константинъ Зелени (Хлоръ), 158, 239.
Константинъ Велики, 13, 49,52, 104, 183, 222, 239.
Константинъ IV (виз. имп.), 50, 118.
Константинъ V Копронимъ(виз. имп.), 50, 121-23, 225.
Константинъ VI (виз. имп.), 50, 123.
Константинъ VII Багрянородни (виз. имп.), 130, 139, 239.
Константинъ, епископъ Преславски, X, XI, XIII, 36-50, 76, 196-200, 214-6-
Кордили (мак. воевода), 125-6.
Кормисошъ, 1, 2, 164.
Костуръ, гр., 159.
Коцелъ (панонски князъ), 14-5, 25, 27, 69, 185, 192, 210.
Крайниево Micro (Голгота), 158, 239.
Крумъ, 6, 118, 124-6,165,174-5;, 200, 227-8, 238.
Кржглиятъ кастелъ (Строн-гилъ), 123, 226.
Кувиаръ, 4.
кумани, 154-6, 237.
Куртъ, 1, 2, 162.
Латинци, 13, 22, 25-6, 30, 184.
Лъвъ (баща на свв. Кирила и Методия), 7, 177-8.
Лъвъ III (виз. имп.), 50, 121.
Лъвъ V Лрменецъ (виз. имп.), 45, 50, 118, 124-6.
Лъвъ VI (виз. имп.), 45,50,128-9, 201, 213-4.
Лъвъ Гамости (македонецъ), 126.
Лъвъ Магистъръ Хиросфактъ, XIII, 74-5 128-9, 213-14, 229.
Лъвъ Математикъ, 7, 8, 179-
Маджари, 61, 71, 201, 213; вж.
Унгария.
Македоний, еретикъ, 63, 104 202, 222.
Македония, македонци, 125-8, 134, 138, 203, 228.
Маламиръ, 4-6, 165, 171, 175, 228.
Манглава, кр., 132.
Мария (бълг. царица), 138-40, 231.
Мария, българка, 70, 73, 212.
Марко, епископъ, 61.
Месемврия, 118, 131, 138, 140, 224.
Мизия, 62, 64, 202.
244
Михаилъ(Симеоновъ синъ), 137.
Михаилъ, вж. Борисъ.
Михаилъ 1 Рангаве (виз. имп.), 45, 50, 118, 124-5.
Михаилъ Нморийски (виз. имп.), 127.
Михаилъ 111 (виз. имп.), 11-2, 24-5, 31-2, 45, 50, 69, 127,179, 183, 196.
Мойсей (братъ Самуиловъ),160.
Морава, гр., 63.
Моравия, моравци, 11, 13, 14, 23-4. 27-8, 61, 63, 69, 142-3, 185, 192.
Морунецъ (Кавала), гр. 159, 240.
Мотикъ (Димотика), гр., 159, 240.
Мундрага, кр., 129, 230.
Мусикъ, 127-8.
Несебъръ, гр., 161.
Никея, съборъ въ, 51-2, 104, 200, 222.
Никита Ксилинитъ, 121, 224.
Никифоръ (легенд, ц.: Никифоръ Фока ?), 159, 240.
Никифоръ I (виз. имп.), 45, 50, 124, 199, 200, 225-7, 238.
Никифоръ Фока, доместикъ, 128-9.
Никола (баща на Самуила), 141,
Николай Мистикъ (цариград. патриархъ), 130, 134-5, 230.
Николай I (папа), 22, 24, 186, 192.
Никополъ, гр., 159.
Нишъ, гр., 158
Нови Иерусалимъ, 158-9.
Н^мско, нЪмци, 24, 28.
Овчо поле, 157, 161.
Одринъ, гр., 124-5, 130, 134, 228-9.
Озия (легенд, ц.), 156, 238.
Окорсисъ, 4.
Омуртагъ, 3-6, 165, 168, 170-2, 174-6.
Онегавонъ, 4, 170.
Ославна, 4.
Оугаинъ, 1, 2, 164.
Оукилъ, 1, 2, 164 ; вж. Вокилъ.
Охридско езеро, 201-2; вж. БЪ-лото езеро.
Охридъ, 62, 64.
Охсунъ, 4.
Панамидъ (Паламидъ), 65, 68, 206-7.
Панония, 27, 63, 201; князъ, 14, вж. Коцелъ.
Пеония, пеонски народъ (ун-гарци), 61, 201.
Петъръ, вж. св. Петъръ.
Петъръ ДЪлянъ, 168, 240; вж.
Гаганъ ОделЪнъ.
печенези, 130-2, 161, 237, 240.
Пленимиръ, 231.
Плиска, кр., 3, 5, 156, 171, 226; вж. Плюска.
Пловдивъ, гр., 158; вж. Фили-пополъ.
Плюска, гр., 154, 156; вж. Плиска.
Полихронъ, м-ръ, 23, 191.
Пресианъ, 6, 165, 175.
245
Преславъ, гр., 98, 101,157, 160, 174, 215, 226.
Проватъ, кр., 6, 175.
Птолемей (I Сотиръ, Лагосъ, Филаделфъ), 47, 77-8, 217-8.
Равенъ, гр., 142-3.
Радивой Преславски, 142-3.
Радиславъ Белградски, 64, 202.
Растица, 69; вж. Ростиславъ.
Римъ, римляни, 19, 21, 22, 33, 62-3, 65,67,99,112, 155,158-9, 178,184,188-9,202,223,237,239.
Рипсимия (майка Самуилова), 141, 232.
Романия (? мести.), 158.
Романъ (легенд, ц.: Романъ Ill Нргиръ?), 160, 240.
Романъ Лакапинъ (виз. имп.), 132-3, 135-9, 166, 231, 239-40.
Ростиславъ (моравски князъ), 11-3, 15, 23, 25, 69, 182-5, 192, 210.
Савелий, еретикъ, 104, 222.
Самуилъ, XVI, 141, 160, 231-2, 240.
сарацини, 32, 122, 196.
св. Нвгустинъ, 15, 185.
св. Нндроникъ, престолътъ на (Сремъ, Сирмиумъ), 27, 193.
св. Нрхангелъ Михаилъ (св. Ярхангели), м-ръ, 60, 64, 202-3.
св. Нтанасий Нлександрийски, XIII, 76, 194-5, 214-6.
св. Василий Велики, 77, 82-3, 193-5, 216, 219-20.
св. Георги, XIII, 70-3, 210-12.
св, Димитрий Солунски, 29, 193.
св. Иеронимъ, 12, 185.
св. Климентъ (Български), 60 61, 64, 203.
св. Климентъ (папа и мжченикъ), XIV, 19, 21-2, 26, 63 99, 101, 186-7, 221.
св. Константинъ—Кирилъ, VI V11I-X, 7-26, 29, 31-5, 62-3 65-9, 142-3, 177-93,196, 201-2 207-9, 218, 232-4.
св. Мамантъ, местн., 125.
св. Мария (църква Фатни), 19 вж. Фатни.
св. Методий, VI, IX, X, 21-31 61-3, 69, 76,184,190-5, 201-2 209, 218.
св. Наумъ Охридски, XII, 42 60-5, 199, 201-3.
св. Петъръ (църква въ Римъ) 19, 21-2, 24, 63.
св. Петъръ, бълг. ц., XIV, 98 102, 104, 137-40, 157-8, 220 22, 231, 239.
Светополкъ, князъ, 23,25,28,192 Севаръ, 1, 2.
Северианъ, епископъ, 83, 219 Селевкия Симеклитъ (легенд ц.: Самуилъ?), 158, 239-40.
Сигриани, м-ръ, 192.
Силиврия, гр., 123.
Симеонъ (легенд, ц.), 156-7,159 60, 238-40.
Симеонъ, XIII, XIV, 3, 7, 60, 64 71-2, 74-9, 126-30, 132, 134-7 139, 165-9, 176-7, 201, 203
246
211, 213-4, 216-20, 228-31.
Симеонъ Логотетъ, XV, 118-40, 174, 213, 223-31.
Симмахъ, 68, 208-9.
'Симонидъ, 65, 68, 207.
Скутарионъ, кр., 175.
Славъ (легенд, ц.), 156, 238-смолкни, 6, 175.
Солунъ, солунци, 7,22,24,126-7, 142-3, 157.168,177,190,192-3, 227-8,232-3.
Ср-Ьдецъ, гр., 158.
СрЪмъ (Сирмиумъ), 158. 193.
Ставракий, логотетъ, 123, 226.
Ставракий (виз. имп.), 45, 50, 124.
Стефанъ българинътъ, 138.
Стронгилъ, вж. Кржглиятъ ка-стелъ.
Струма, р., 190.
Струмица, кр., 177.
СЪръ, гр. 159.
Телеригъ, 122-3, 163, 225-6.
Телецъ, 1, 2.
Теодора (виз. имп.), 50, 179-80.
Теодоръ, 3, 7, 129-30, 169.
Теоктистъ, логотетъ (8, 9), 179-80.
Теофанъ, протовестиарий,138-9.
Теофилъ Иконоборецъ (виз. имп.), 31-2,45, 50, 125-7, 196, 216.
Тервелъ, 1, 2, 120-1, 163.
Термополъ, гр., 132, 230.
Тиберий Ш (Нпсимаръ), 120.
Тивериуполъ (Струмица), 177.
Тиса, р., 4, 170.
Тича, р., 3, 5, 76, 215.
Тракия, 121-3, 127, 130-2, 134, 137, 225.
Тудоръ Доксовъ, черноризецъ, 76, 214.
Тургий (легенд, ц.), 161, 240. турци (угри), 128-9.
Тутхонска (Яхелойска) р-Ька, 131, 230.
Тутхонъ (Янхиало), кр., 122-3, 225.
ТЪсно море (Босфоръ), 9,180.
Угри (унгарци), 61, 71-2, 126, 128, 201; вж. Унгария.
Укилъ (Вокилъ и Оукилъ), 164.
Уморъ, 1, 2, 163.
Унгария, унгарци, 29, 201; вж. маджари, турци, угри, хуни.
Устието, мЪстн., 132-3.
Фатни (църква въ Римъ), 19, 186.
Филипи, гр., 175.
Филипикъ Варданъ (виз. имп.), 50, 120.
Филипополъ, гр., 6, 175.
Формоза Портуенски (по-късно папа), 19, 186.
Фотий (царигр. патриархъ), XI, 7, 8, 51-9, 179, 184, 200.
франки, 156, 238. фулски народъ, 32, 196.
Хазари, 15, 23, 32, 120, 128, 185, 196.
Христофоръ, синъ на Р. Лакапи-на и тъстъ на св. ц. Петра 1, 138-40.
247
хуни (угри), 126, 201. хървати, 137.
Цанций (мак. воевода), 126-7. Цариградъ, 7, 8, 60, 118, 120-22. 124-28, 130-2, 137-40, 166, 173. 179, 186, 192. 200, 201, 224, 228; вж. Константино-виятъ градъ.
Чакараръ, 4.
Червенъ, гр., 161.
Черноризецъ Храбъръ, XII, 65-9, 166, 184, 203-10.
Швабия, 27.
Щипъ, гр., 161.
Юстинианъ II Ринотметъ (виз. имп.), 50, 119-20, 224.
СЪДЪРЖАНИЕ
сс.
Уводъ.........................................V—XIX
I. Именникъ на първобългарскитЬ ханове • • • • 1— 2
II. Първобългарски надписи......................... 3— 7
III. Изъ житието на св. Кирила................ 7—22
IV. Изъ житието на св. Методия............... 22—31
V. Похвала на св. Кирила..................... 31—35
Съчинения на епископъ Константина:
VI. Прогласъ на Евангелието................... 36—39
VII. Азбучна молитва............................ 39—41
VIII. Предисловие къмъ Поучителното Евангелие • 42—43
IX. Беседа 42 ................................ 43—44
X. ИсторикиитФ на еп. Константина............ 45—50
XI. Изъ посланието на патриархъ Фотия до князъ
Бориса.................................. 51—59
XII. Житие на св. Наума Охри-дски ............ 60—62
ХШ. Второ житие на св. Наума.................... 62—65
XIV. Черноризецъ Храбъръ ...................... 65—69
XV. Чудото на св. Георги и българинътъ . . • • 70—73
XVI. Писма на царь Симеона................... 74—75
XVII. Приписка къмъ превода на словата на св. Ата-насия Александрийски.......................... 76
XVIII. Похвала на царь Симеона................ 77—78
XIX. Изъ Шестоднева на Иоанъ Екзарха . . . • 78—83
XX. Книги за шестт'Ь дни..................... 84—86
XXI. Изъ словото за шестия день................ 86—98
XXII. Служби на св. царь Петра ...............98—102
XXIII. Изъ беседата на пресвитеръ Козма .... 103—117
XXIV. Извадки изъ хрониката на Симеона Логотета 118—140
XXV. Надписъ на царь Самуила отъ 993 година • 141
XXVI. Солу иска легенда .....................142—143
XXVII. Видение Исаево........................144—153
XXVIII. Апокрифна българска лФтопись .... 154—161
Бележки къмъ паметницитФ ................... 162—240
Показалецъ на по-важнитЪ имена.............. 241—247
33—1943