Радиотехнически терминологичен речник

Теги: радиотехника терминология речник издателство технология радиотехническа литература

Похожие

Борбата в ефира

Руско-български електротехнически речник

Немско-български електротехнически речник

Руско-български политехнически речник

Текст

I
ļ»

УДК 621.396(038)

В речника са включени 2285 статии (термина) от различните раздели
на радиотехниката. Предназнача е за инженерно-техническите ра
ботници от всички области на радиотехниката, за учители, препо
даватели, студенти от ВУЗ и радиолюбители.

© Алексапл.р Μ. Сладкаров
Ангел Μ. Ангелов
Васил Б. Василев
Георги Д. Ненов
Димитър Г. Котев
Добри Μ. Добрев
Емануил В. Филков
Емил С. Алтимирски
Иван Й. Вълчев
Любен А. Неделчев
Никола И. Додов
Пейчо К. Стойков
Петър Μ. Родев
Славчо Д. Лишков
Спиро К. Пецулев
Христо Г. Тихчев
Христо П. Пеев
Явор А. Иванов
1984
с/о J usa utor, Sofia

621.396

ПРЕДГОВОР
Настоящият радиотехнически терминологичен речник е съставен
от преподавателски колектив при катедра Радиотехник^ — ВМЕИ
„В. И. Ленин“ — София. Той представлява първи опит в нашата
страна да се създаде радиотехнически речник с определения на тер
мините. С него се запълва една празнина в нашата радиотехническа
литература.
Речникът съдържа 2020 термина и понятия плюс 265 синонима
от различните раздели на радиотехниката. Съставен е от значителен
брой преподаватели, всеки от които е дългогодишен специалист в
определена област на радиотехниката.
При съставянето на речника бяха преодолени много трудности,
свързани с различните наименования и тълкувания на отделни тер
мини в чуждестранната и по-специално в българската радиотехни
ческа литература. Бяха отстранени неправилните наименования и
изрази, добили популярност в говоримия, а също и в писмения бъл
гарски радиотехнически език.
Основната цел на речника е да даде в сбита форма обяснение
на най-важните и основните понятия и термини от различните раздели
на радиотехниката. Едновременно с постигането на тази цел той ще
допринесе и за уточняването, уеднаквяването и утвърждаването на
много понятия и термини от българската радиотехническа литера
тура.
Приложеният списък на литература има за цел да помогне на
интересуващия се читател да се запознае с по-важните литературни
източници за различните раздели на радиотехниката и при желание
да обогати познанията си върху отделни радиотехнически термини
и въпроси.
Отделните автори са съставили термини съответно от следните
раздели на радиотехниката: к. т. н. инж. Александър Μ. Сладкаров
— техника на СВЧ; доц. к. т. н. инж. Ангел Μ. Ангелов — радио-

автоматика; доц. к. т. н. инж. Васил Б. Василев — усилвателни ус
тройства; проф. к. т. н. инж. Георги Д. Ненов — теоретична радиотех
ника и надеждност на радиоелектронните изделия; инж. Димитър Г.
Котев — запис и възпроизвеждане на електрически сигнали; к. т. н.
инж. Добри Μ. Добрев — радиолокационни и радионавигационни
устройства; проф. к. т. н. инж. Емануил В. Филков — основи на
телевизията, цветна телевизия и цифрова телевизия; к. т. н. инж. Емил
С. Алтимирски — разпространение на електромагнитните вълни;
проф. к. т. н. инж. Иван Й. Вълчев — електроакустични преобразу
ватели; инж. Любен А. Неделчев — основи на радиотехниката; доц.
к. т. н. инж. Никола И. Додов — радиорелейни линии; доц. к. т. н.
инж. Пенчо К. Стойков — радиоизмервания; инж. Петър Μ. Родев
— радиотехническа електродинамика; доц. к. т. н. инж. Славчо Д.
Лишков — основи на радиолокацията; проф. к. т. н. инж. Спиро К.
Пецулев — радиоприемни устройства; доц. к. т. н. инж. Христо Г.
Тихчев — радиопредавателни устройства; к. т. н. инж. Христо П.
Пеев — статистическа радиотехника, и инж. Явор А. Иванов — антенно-фидерни устройства.

Няма съмнение, че при този първи опит за съставяне на български
радиотехнически терминологичен речник са допуснати някои слабости
и грешки. Ще бъдат приети с благодарност всякакви отзиви, бележки
и пожелания относно съдържанието и оформлението на речника, из
пратени на адрес 1000 София, бул. „Руски“ № 6, Държавно издател
ство „Техника“.
Проф. к. т. н. инж. Спиро Пецулев

УКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗУВАНЕ HA РЕЧНИКА
1. Основните термини са напечатани с получер шрифт и са под
редени в азбучен ред. Когато основният термин (основното понятие)
се състои от прилагателно и съществително име, той трябва да се
търси по прилагателното име, напр. Работна точка, Рамкова антена,
Пиезокерамичен резонатор. Когато понятието се състои от много ду
ми, то трябва да се търси по първата дума, напр. Режим на работа
на усилвателен елемент, Плътност на настройката на радиоприемник,
Радиотехническа система за управление с пряко действие.
2. Някои от термините имат по две и даже по три наименования
(синоними). Ha първо място в азбучния ред е напечатан с получер
шрифт най-често срещащото се наименование на термина или бъл
гарското наименование на същия. След него е напечатано в скоби
курсивно синонимът — наименованието на термина, което се среща
по-рядко, или наименованието, което е пренесено от чужди езици,
напр. Стандартна антена (изкуствена антена, антенен еквивалент) ;
Избирателност на радиоприемник (селективност на радиоприемник).
3. В азбучния ред са напечатани самостоятелно с получер шрифт
и синонимите. За тях обаче не се дава определение. След тяхното
наименование читателят се препраща към определението на основ
ното наименование на термина, напр. Изкуствена антена — вж. Стан
дартна антена; Селективност на радиоприемник — вж. Избирателност
на радиоприемник.
4. Ако наименованието на основното понятие се повтаря в обяс
нителния текст, то при повторението са изписани само първите букви
на съставните му думи, без да се вземат под внимание предлозите,
напр. Антена — А.; Антена с бягаща вълна — А. б. в.; Режим на
работа на усилвателен елемент — Р. р. у. е.
5. Много често при определянето на сложни термини в обяс
нителния текст се споменават и други термини. Важните допълни
телно споменати термини в текста са курсивирани и определени в
самостоятелна статия на съответно място в азбучния ред.
6. Основните термини са определени предимно в единствено чис
ло. По изключение някои термини са определени в множествено чис
ло, когато в практиката тяхното наименование се използува повече
в множествено число.

5
4

7. Измервателните единици в речника са дадени в съответствие
с Международната система СИ, а условните означения на физичните
величини — съгласно препоръките на Международния комитет по
електротехника.
8. В края на речника са дадени и някои често срещащи се ра
диотехнически термини на латиница.

ИЗПОЛЗУВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ
АДЧ — автоматична донастройка на честотата
АИМ — амплитудно-импулсна модулация
АМ — амплитудно модулиран
АРУ — автоматично регулиране на усилването
АЦП — аналогово-цифров преобразувател
БДС — Български държавен стандарт
вж. — вижте
ВЧ — високочестотен
ВЧУ — високочестотен усилвател
ГСС — генератор на стандартни сигнали
ДВ - дълговълнов
е. д. н. — електродвижещо напрежение
ЕИМ — електронноизчислителна машина
ИСЗ — изкуствен спътник на Земята
KB — късовълнов
КСВ — коефициент на стояща вълна
КПД — коефициент на полезно действие
ЛБВ — лампа с бягаща вълна
ЛБВМ — лампа с бягаща вълна с кръстосани полета
ЛБВО — лампа с бягаща вълна с надлъжно електрическо поле
ЛОВ — лампа с обратна вълна
ЛОВМ — лампа с обратна вълна с кръстосани полета
ЛОВО — лампа с обратна вълна с надлъжно електрическо поле
МККР — Международен консултативен комитет по радио
МККТТ — Международен консултативен комитет по телефония и
телеграфия
МЧ — междинночестотен
МЧУ — междинночестотен усилвател
напр. — например
НЧ — нискочестотен
НЧУ — нискочестотен усилвател
OB — обратна връзка
ОИРТ — Международна организация по радио и телевизия
ООВ — отрицателна обратна връзка
ОРЧ — оптимална работна честота

ПОВ — положителна обратна връзка
респ. — респективно
РЛС — радиолокационна станция
РОВ — реактивна обратна връзка
CAP — система за автоматично регулиране
СВ — средновълнов
СВЧ — свръхвисоки честоти; свръхвисокочестотен
УКВ — ултракъсовълнов
ЦАП — цифрово-аналогов преобразувател
4M — честотно модулиран
ШИМ — широчинно-импулсна модулация

ТЕРМИНИ HA КИРИЛИЦА

Абсолютна грешка на измерването ΔΑ — алгебричната разлика
от истинската стойност на измерваната величина X и нейната из
мерена стойност А, т. е.
л „
△ Х=Л-Х.
Абсолютна диелектрична проницаемост — число, характеризира
що електричните свойства на средата, в която се разглежда даден
електромагнитен процес. В практиката често се използува безразмерната величина относителна диелектрична проницаемост.
Абсолютна магнитна проницаемост — число, характеризиращо
магнитната среда, в която се разглежда даден електромагнитен про
цес. Ha практика често се използува безразмерната величина отно
сителна магнитна проницаемост.
Абсолютно групово време на закъснение на линейния сигнал —
време, което е необходимо за преминаване на сигнала през линейния
(груповия) тракт на радиорелейната линия.
Абсолютно ниво на каналния сигнал — ниво по мощност, напре
жение или ток, което е отнесено съответно към 1mW, напрежение
0,775 V или сила на тока 1,29 mA на съпротивление 600 Ω.
Абсорбционен честотомер — вж. Вълномер.
Авариен радиофар — автоматичен радиофар, предназначен за
указване на мястото на авария на самолети, вертолети и други обекти
с цел да се облекчи тяхното търсене с радиопеленгатори. В някои А.
р. има светлинна сигнализация за лесното им откриване в условията
на лоша видимост. А. р. могат да бъдат изхвърляни с парашут отдел
но или заедно със спасителна лодка.
Авариен режим на радиотехническата апаратура — режим на ра
бота на радиотехническата апаратура, при който поне един от не
говите параметри е извън съответните допустими граници.
Аварийна радиоелектронна апаратура — резервна апаратура, коя
то се използува при излизане от строя на апаратурата с основно
8

предназначение. Обикновено A. p. а. е с по-ниски показатели от апа
ратурата с основно предназначение.
Аварийна радиостанция — резервна радиостанция, която се из
ползува при излизане от строя на основната радиостанция. В някои
случаи А. р. може да има по-ниски технически параметри, отколкото
основната. Такива са например морските А. р., които имат значи
телно nò-малка изходна мощност, по-голяма нестабилност на чес
тотата и по-ограничени възможности за предаване на информация.
Съгласно Международната конвенция за охрана на човешкия живот
на море А. р. имат автоматичен датчик на сигнали за тревога и
сигнали за бедствие.
Аварийно състояние на радиоелектронна апаратура — състояние,
което настъпва в резултат на груби нарушения на правилата за тех
ническа експлоатация или поради сериозни недостатъци в конструк
цията и производството. А. с. р. а. изисква дълго време и сериозни
мерки за ремонтирането.
Авометър (амперволтомметър) — комбиниран многоскален из
мервателен уред, използуван в качеството на амперметър, волтметър
и омметър.
Автогенератор — вж. Генератор.
Автоматизирана радиолокационна станция — радиолокационна
станция, при която откриването на целите се извършва от оператор,
а съпровождането и измерването на координатите им се изпълнява
от специални автоматични устройства.
Автоматизирана радионавигационна система — радионавигационна
система, в която най-трудните и сложни измервания и изчисления,
свързани с определянето на местоположението на кораба или само
лета, се извършват от автоматични устройства, а операторът оси
гурява въвеждането и извеждането на необходимата информация и
програмирането на работата на цялата система.
Автоматизирана система за управление — система за управление,
в която решенията за управляващите действия се вземат от човека,
а автоматичните устройства се използуват само за събиране, обра
ботка и представяне на информация за задачите и резултатите от
управлението и за сравнителен анализ на различните възможни ва
рианти на решенията.
Автоматичен анализ на телевизионното изображение — специфична
обработка на телевизионното изображение с цел отделяне на обекти
и определяне на техни параметри, напр.: хоризонтален и вертикален
размер, площ, периметър, общ брой на обектите и тяхната класи
фикация по размери и др.

Автоматичен оптимизатор — устройство за автоматично търсене
и поддържане на екстремалната стойност на зависимостта между
входната и изходната величина. А. о. може да бъде едноканален или
многоканален.
В зависимост от управляващите въздействия, определящи екс
тремалната стойност на критерия за качество, за да се получи опти
мално управление, е необходимо да се осъществи непрекъснато тър
сене на стойността на управляващото въздействие, при което изход
ният сигнал приема екстремалната стойност. Признак за достигането
и е нулирането на първата производна на управлявания параметър.
Автоматичен радиопеленгатор — радиопеленгатор, който осигу
рява автоматично пеленгуване на радиофаровете без участието на
оператора. По принципа си на действие А. р. се разделят на фазометрични, А. р. със сравняване на амплитудите и А. р. със следяща
система.
Автоматична донастройка на честотата — процес, при който по
големина и знак се следи изменението на честотата на входен сигнал
и се изработва управляващо въздействие с цел да се намали влиянието
на взаимната нестабилност на честотата на местния регулируем хетеродин и входния сигнал.
Автоматична електронна настройка на радиоприемник — плавна
автоматична настройка на радиоприемника на сигнали (радиостан
ции) от работния обхват, чието ниво надвишава предварително опре
делено прагово напрежение. Обхваща два режима на работа на ра
диоприемника: автоматично търсене на сигнал (радиостанция) в ра
ботния обхват и автоматично спиране и задържане на настройката,
когато радиоприемникът се окаже настроен на даден сигнал (радио
станция), чието ниво е по-голямо от предварително определеното
прагово напрежение. А. е. н. р. се прилага предимно в автомобилните
радиоприемници.
Автоматична радиовръзка — радиовръзка без търсене и настройка.
Характерно приложение на А. р. са многоканалните системи за радиоуправление и контрол на сложни.обекти.
Автоматична радиолокационна станция — радиолокационна стан
ция с автоматична първична и вторична обработка на радиолокационните сигнали.
*
Автоматична радионавигационна станция — радионавигационна
система, в която всички измервания и изчисления, свързани с опре
делянето на местоположението на кораба или самолета, се извършват
автоматично, без участието на оператора. Операторът получава край
ните резултати във вид на точки на картата или цифрови стойности
на географските координати.

Автоматична система — съвкупност от обект на управление и
автоматична система за управление.
Автоматична система за управление —- система за управление, в
която съставните и устройства функционират без непосредственото
участие на човека.
Автоматично откриване на цели — автоматично отделяне на по
лезния сигнал на фона на смущения с помощта на специални устрой
ства за първична обработка на информацията, в резултат на което
се изработва решение за наличността на цел.
Автоматично регулиране на усилването (АРУ) — автоматично
регулиране на коефициента на усилване на едно или няколко стъ
пала на радиоприемника така, че тяхното изходно напрежение (респ.
изходното напрежение на радиоприемника) да се изменя сравнително
малко (напр. не повече от 8—12 dB) при изменяне на входното на
прежение на радиоприемника в широки граници (напр. 60—120 dB).
Това се постига, като коефициентът на усилване на регулируемите
стъпала се намалява при увеличаване на интензивността на входния
им сигнал. Усилването на едно стъпало може да се регулира по след
ните четири основни метода:
— чрез изменяне на постояннотоковия режим на работа (респ.
на стръмността) на транзистора на регулируемото стъпало;
— чрез регулируемо съпротивление (полупроводников диод, биполярен или полеви транзистор), включено паралелно на товара на
регулируемото стъпало;
— чрез изменяне на дълбочината на отрицателната обратна
връзка в регулируемото стъпало;
— посредством регулируем делител на напрежение, включен на
входа на регулируемото стъпало.
Автоматично резервиране — автоматично включване на резервно
захранване или на резервна апаратура. А. р. е една от мерките за
повишаване на надеждността.
Автоматично съпровождане на целите — автоматично определяне
на текущите координати и параметри на целите (разстояние, азимут,
скорост, ъгъл на място) спрямо радиолокационната станция за съ
провождане.
Автономна навигационна система — навигационна система, дей
ствието на която се основава на принципа на използуване на естес
твените ориентири, физиката на полето на Земята и на извънземните
тела. В зависимост от физическия произход на сигналите, носещи
навигационната информация, А. н. с. се разделят на радионавигационни, астрономически, инерциални и др.

Автономна радионавигационна система — автономна навигацион
на система, действието на която е основано на принципа на изпол
зуване на радиовълните, излъчвани от обекта. Към А. р. с. се отнасят:
доплеровите измерватели на скоростта и ъгъла на отклонение от пътя
на летателните апарати, радиолокациоините станции за обзор на зем
ната повърхност, радиовисотомерите, радиолокациоините станции за
заобикаляне на препятствия, екстремалните радионавигационни сис
теми и радиосекстантите.
Автономна система за радиолокационно опознаване — система за
радиолокационно опознаване, действието на която не зависи от ра
ботата на радиолокационната станция. А. с. р. о. съдържа радио
локационно запитващо и отговарящо устройство. При синхронна
работа на радиолокационното запитващо устройство и радиолока
ционната станция сигналите за разпознаване могат да бъдат въз
произвеждани на екраните на нейните индикатори.
Автотрептения — периодични трептения, които могат да съще
ствуват в автотрептяща система при липса на променливо външно
въздействие. Амплитудата и честотата на трептенията се определят
от свойствата на автотрептящата система. С това А. се различават
от принудените трептения, амплитудата и честотата на които се опре
делят от характера на външното въздействие. Приставката „авто“
подсказва, че трептенията възникват самостоятелно в системата, а
не са наложени от външно въздействие.
А. се различават и от свободните трептения (например в един
трептящ кръг) с това, че свободните трептения постепенно затихват
и че тяхната амплитуда зависи от началното външно въздействие,
което ги причинява.
Примери за автотрептения могат да бъдат трептенията на ма
халото на часовник, електрическите трептения в електронен генератор
и т. н. Системите' в които възникват А., се наричат автотрептящи
системи.
Формата на А. може да бъде различна. Ако качественият фактор
на автотрептящата система е голям, т. е. ако загубите на енергия в
нея са относително малки, за поддържане на А. е нербходимо по
стъпление на енергия през всеки период многократно пъти по-малка
от пълната енергия, акумулирана в трептящата система. Тогава фор
мата на А. е близка до тази на хармоничните (синусоидалните) треп
тения. В системата с малък качествен фактор за поддържане на А.
е необходимо постъпление на енергия през всеки период, съизмерима
с пълната енергия, акумулирана в системата. Това именно може съ
ществено да измени характера на извършващите се в нея процеси.
В частен случай формата на А. може съществено да се различава от
синусойдалната.

Ако за един период на А. се разсейва цялата натрупана в сис
темата енергия, т.е. ако системата не е трептяща, а апериодична, то
А. се превръщат в релаксационни.
Автотрептяща система — система, в която могат да възникнат
и да съществуват автотрептения. В повечето случаи автотрептящата
система може да се разглежда като съставена от следните части: 1)
честотноопределяща система, 2) източник на енергия, 3) устройство,
което регулира постъпването на енергия от източника в трептящата
система, 4) положителна обратна връзка, която синхронизира рабо
тата на регулиращото устройство, и 5) нелинеен елемент, който огра
ничава амплитудата на автотрептенията. Някои от тези съставни час
ти на А. с. могат да бъдат обединени в една част.
За да бъдат автотрептенията незатихващи, необходимо е перио
дично постъпващата енергия в трептящата система да компенсира
напълно загубите на енергия в нея. Възможно е и това — в част от
периода постъпващата енергия да превишава загубите на енергия, а
в останалата част от периода тя да бъде по-малка, но усреднена за
целия период, постъпващата енергия точно да компенсира тази на
загубите. Амплитудата на трептенията, при която се получава тази
компенсация, се нарича стационарна (неизменяща се във времето),
а режимът на работа на А. с. — равновесен. Равновесният режим на
А. с. се нарича устойчив, ако при амплитуди, по-малки от стацио
нарната, постъпването на енергия в системата превишава загубите
в нея, а при амплитуди, по-големи от стационарната, загубите на
енергия превишават постъпващата енергия.
Възможността за установяване на баланс на постъпващата и за
губната енергия само при определени стойности на амплитудата на
автотрептенията е обусловена от наличността на нелинеен елемент
в А. с.
Адаптивна антена (самонастройваща се антена) — антенна сис
тема, в която максималната ефективност на функциониране при из
менящи се външни условия се осигурява чрез динамично регулиране
на антенните характеристики с помощта на автоматично търсене на
подходящи стойности на основата на анализ на поведението на сис
темата в различните условия.
По принципа на самонастройване А. а. се делят на два класа:
А. а. с настройка по еталон с помощта на обратна връзка (за па
раметър на настройката се приема отклонението на избрания пара
метър от неговата стойност в еталонната система) и А. а. с екстре
мална настройка (параметрите на системата се настройват така, че
качественият критерий да има екстремална стойност). Веригите за
настройка могат да бъдат аналогови или цифрови, а също така и
смесени.

А. а. позволява значително да се повиши ефективността на сис
темите за връзка, на РЛС и на радиопротиводействието.
Адаптивна дискретизация на радиотехническите сигнали — дис
кретизация на радиотехническите сигнали, при която променливият
интервал на дискретизация се адаптира (нагажда) към аналоговия
сигнал, за да се оптимизира превръщането му в дискретен сигнал.
Адаптивна корекция на каналите за връзка — вж. Системи с из
питвателен импулс и предсказване.
Адаптивни системи — системи за управление, в които чрез из
ползуване на нелинейни закони на управление изменението на голе
мината на разсъгласуването води до изменение на свойствата на сис
темата посредством промяна на програмата, параметрите или струк
турата и. С това се постига приспособяване (адаптация) на системите
към изменените условия и закони за управление и се удовлетворяват
определени критерии за качество. Към класа на А. с. се причисляват
екстремалните, самонастройващите се, самоорганизиращите се и самообучаващите се системи.
Адаптивно квантуване на телевизионно изображение на две нива
— нелинейна локална операция за отделяне на обекти на фона на
телевизионното изображение. Нелинейната обработка се състои в
замяна на яркостта на всяка точка на изображението с „0“ (нула)
или „1“ (ниво единица) в зависимост от резултата, получен при срав
няването на стойността на яркостта на обработваната точка с „пра
говата“ стойност, определена от мининума на яркостта на хисто
грамата на изображението, съответствуващо на средното яркостно
ниво на фона и обектите.
Адитивен сигнал — сигнал, който се получава след сумирането
на моментните стойности на два или повече сигнала.
Адитивен шум — шум, който участвува като просто слагаемо в
сместа сигнал — шум: ξ (/):
ξ(0 = s(t} + n(t).
където s(t) e полезният сигнал, a n(t) — А. in.
Адитивна смес — смес сигнал — шум, в която съществува ади
тивен шум.
Адитивно образуване на цветове — смесване на светлинни потоци
за получаване на определени цветове. Образуването на цветовете
може да се извършва последователно по време, ако светлинните по
тоци въздействуват последователно по време или едновременно. Но
то може да бъде основано на пространствено смесване, ако цветът
се образува от отделни малки по размери площи. При адитивното
смесване яркостта на образувания цвят е равна на сумата от яркос
тите на смесваните цветове.
15

Адитивно смущение — смущение, което се сумира с полезния
сигнал по отношение на моментната стойност.
Азбука на кода — съвкупността от кодови комбинации в даден
код, чрез които се извършва трансформирането на съобщенията (напр.
азбука на Морз).
Азимутална система за радионавигация — вж. Ъгломерна радионавигационна система.
Активен дипол — предаващ или приемащ дипол, съединен с пре
давател или приемник. Токът, протичащ в предаващия А. д., се съз
дава от захранващия източник, а в приемащия А. д. — от високо
честотната енергия на падащата електромагнитна вълна.
Активен експеримент — експеримент, който се провежда при
предварително определени изменения на управляемите променливи
величини с цел да се получи максимално количество информация за
изучавания обект при зададен брой опити (планиране на експери
мента). А. е. се използува за създаване на математически модели, за
оптимизиране на радио технически вериги и устройства, за изследване
на надеждността и пр.
Активен елемент — елемент, който съдържа източник на енергия
или преобразува енергия, доставена от източник за захранване. Ак
тивни елементи са транзисторите, електронните и другите прибори,
с които се усилват електрически сигнали.
Активен изкуствен спътник на Земята — изкуствен спътник на
Земята, който ретранслира сигналите, като ги усилва и ги преобразува
с помощта на приемно-предавателна апаратура, намираща се на бор
да му.
Активен радиолокационен фар — радиолокационен фар, който след
запитване от радиолокационната станция излъчва радиосигнали по
зададен код.
Активен ред — всеки ред от растера, който носи информация за
телевизионното изображение.
Активен ретранслатор — междинна станция от радиорелейната
линия или линия, използуваща изкуствен спътник на Земята, която
съдържа усилвателни и преобразуващи устройства и служи за ретранслация на радиорелейните сигнали.
Активна антенна решетка — многоелементна антена, в тракта на
всеки от излъчвателите на която е включен активен елемент: усил
вател, генератор или преобразувател. Активните елементи се раз
полагат в непосредствена близост до излъчвателя, за да се изключи
необходимостта от използуване на фидер с високо ниво на мощ
ността, което значително намалява високочестотните загуби. Въз

можно е използуването на излъчвателя или на негови части в каче
ството на трептяща система за активния прибор.
В зависимост от предназначението си А. а. р. може да работи
като предавателна или приемна активна антена, а също така като
преизлъчваща антенна система.
активна електрическа верига — електрическа верига, която съ
държа източник на енергия. Пример за такава верига е активният
четириполюсник.
Активна радиолокация — радиолокация, при която информацията
за целите се съдържа в отразения сигнал, който се получава при
облъчването на целта със сондирагЦ сигнал от радиолокационната
станция, или в сигнала, преизлъчен от системата за отговор.
Активна слабо насочена антена — пасивна слабо насочена антена,
непосредствено съчетана с активни елементи (електровакуумни при
бори, транзистори, тунелни диоди и др.). А. с. н. а. в общия случай
е нелинейно и невзаимно устройство. Включването на активен еле
мент позволява да се намалят размерите на антената, да се разшири
пропусканата лента, да се подобри чувствителността на приемните
системи или коефициентът на полезно действие на предавателните
системи, да се осигури електрическо управление на токовото разпре- i
деление и др.
Активна част на полукадър — временен интервал от полукадъра,
през който се предава информация за телевизионното изображение.
Активна част на ред — временен интервал от реда, през който
се предава информацията за телевизионното изображение.
Активни радиосмущения — радиосмущения, които се излъчват
под формата на радиовълни от технически устройства или естествени
източници. А. р. могат да бъдат умишлени или неумишлени.
Активно механично съпротивление — физична величина, която е
свързана с трансформацията на механичната в топлинна енергия при
механичните трептящи системи. Трансформацията се получава вслед
ствие на триенето в системата. Съсредоточено активно механично
съпротивление може да се получи, ако съпротивлението на триенето
преобладава над съпротивленията на масата и гъвкавостта.
В акустиката съсредоточено активно механично съпротивление
може да се получи, като една тръба се запълни с порьозен материал
с такава порьозност, че съпротивлението на триенето на газовите
частици в скелета на материала да бъде по-голямо от тяхното инер
ционно съпротивление.
Активно съпротивление — съпротивление в електрическа верига,
което предизвиква необратим разход на енергия.

2 Радиотехнически терминологичен речник

Акустика — наука, която изучава излъчването, разпростране
нието и приемането на механични трептения в твърди, течни и га
зообразни среди.
А. е една от най-древните науки. Първите исторически сведения
за проведени изследвания в областта на акустиката са свързани c VI
век преди нашата ера, когато Питагор е изучавал връзката между
музикалните интервали и дължината на струната. Теоретичната акус
тика е получила значително развитие през XIX век чрез трактатите
на Вебер, Хелмхолц и Релей. След създаването на електронната лампа
и въвеждането на радиоразпръскването акустиката получава нов тла
сък на развитие. Основната причина за това е не само необходимостта
от изучаването на акустическите явления, но и обстоятелството, че
с развитието на електрониката и изчислителната техника са се усъвършенствували измервателните методи и измервателните апаратури.
Съвременната акустика се състои от два основни раздела: 1)
физическа акустика и 2) техническа (приложна) акустика.
Във физическата акустика се изучават акустическите свойства на
веществените среди, както и проблемите на акустиката, които са в
съприкосновение с други раздели на физиката.
Техническата акустика се занимава с изучаването, проектирането
и реализирането на съоръжения и апаратури, свързани с акустически
явления, които се използуват от човека за подобряване и улесняване
на неговия живот и дейност. Основните раздели на техническата акус
тика са: архитектурната акустика, борбата срещу шума и вибрации
те, електроакустиката, строителната акустика, ултразвуковата
акустика, ултразвуковата дефектоскопия, физиологичната акустика.
хидроакустиката и др.
Акустичен звукоотнемател {грамофонна мембрана) — звукотехническо устройство, което преобразува механически записаните треп
тения върху грамофонната плоча в акустически трептения.
Акустичен комбиниран микрофон — вж. Микрофон.
Акустична гъвкавост — физична величина, която се използува в
електроакустичната аналогия. Дефинира се чрез произведението
С^сА\,
където с е гъвкавостта на обема въздух (вж. Гъвкавост), а Ас —
повърхността, чрез която се задействува гъвкавостта.
ш5
В измервателната система SI размерността на А. г. е —.

Акустична маса — физична величина, която се използува в елек
троакустичната аналогия. Дефинира се чре? отношението

където т е масата на обема въздух (вж. Маса), а Ат — повърхността,
чрез която се задействува масата.
18

В измервателната система SI размерността на А. м. е —.

Акустични ан|ени — антени, излъчването на които може да се
отъждестви с излъчване на акустични вълни от даден отвор. Такива
антени са рупорните антени или в най-общия случай отвореният край
на вълновод, имащ най-различни конфигурации.
Акустично активно съпротивление — физична величина, която се
използува в електроакустичната аналогия. Дефинира се чрез отно
шението
г
където r е активното механично съпротивление, а Аг — повърхността,
чрез която се задействува активното механично съпротивление.
kg
В измервателната система SI размерността на А. а. с. е —т.
s.m
Алгоритмичен език — език, който е условен и се използува за
точно формулиране на алгоритъма.
Алгоритъм — система от правила за решаване на дадена задача
в определена последователност. А. се използува много често за съз
даване на програма при решаването на задачата чрез електронна
изчислителна машина. А. може да се опише с формули, структурни
схеми или с думи.
Алгоритъм за „бързо“ преобразуване — математическо описание
на методите за линейно дискретно преобразуване, което се реализира
с минимален брой математически операции. Съществуват различни
видове „бързи“ преобразувания, като например бързо преобразуване
на Фурие (БПФ); бързо преобразуване на Уолш-Адамар (БПУА) и
ДР· .
Алгоритъм за обработка на кодирани сигнали — алгоритъм, който
преобразува радиотехническите сигнали след кодирането им в под
ходящ вид за непосредствено използуване или по-нататъшна обра
ботка.
Алгоритъм за предсказване на видеосигнала — описание на на
чините за определяне на моментните стойности на предсказания ви
деосигнал.
Амперволтомметър — вж. Авометър.
Амплитрон — електронна лампа с кръстосани полета, която се
използува за усилване на електромагнитни трептения в сантимет
ровия обхват на радиочестотите. Както и в магнетрона, електронният
поток в А. е затворен (формиран във вид на „езичета или „спици )
и се върти с постоянна скорост. За разлика от магнетрона А. е с

отворена периодична структура, която се използува за анод. Освен
това електронният поток взаимодействува с обратен пространствен
хармоник. В литературата А. се среща и под наименованието платинотрон (в усилвателен режим).
Амплитуден белег — белег във вид на отклонение на лъча от
линията на развивката на екрана на електроннолъчевата тръба. Колкото е по-голяма стойността на напрежението на входния сигнал,
подаван на отклоняващата система на електроннолъчевата тръба,
толкова е по-голяма и стойността на А. б.
Амплитуден метод за измерване на разстояние — радиолокационен
метод за измерване на разстояние, фиксиращ момента на характерни
изменения на амплитудите на излъчения и приетия сигнал.
Амплитуден метод за измерване на ъглови координати — метод
за измерване на ъглови координати, използуващ насочените свойства
на приемните антени и сравняване на приетите сигнали в зависимост
от положението на диаграмата на насоченост на антената спрямо
направлението на целта.
Амплитуден метод на пеленгуване — метод за определяне на по
соката на източника на излъчване на звукова, електромагнитна и
други видове енергия, основан на принципа на получаването на мак
симална стойност на амплитудата на резултантното трептение чрез
привеждане към една и съща фаза на сумарните трептения, които се
възприемат от различните елементи на антената. Изравняването на
фазите се постига или чрез завъртване на плоскостта на антената,
или със специални компенсиращи устройства. А. м. п. се прилага в
отделни типове хидроакустични, радионавигационни, звукометрични,
телеметрични и други средства на пеленгуването.
Амплитуден ограничител — нелинеен резонансен четириполюсник,
чието изходно напрежение запазва амплитудата си почти постоянна
при изменяне на амплитудата на входното му напрежение в широки
граници. Съдържа нелинеен елемент (полупроводников диод, биполярен или полеви транзистор) и филтър. Нелинейният елемент служи
да ограничава амплитудата на входното напрежение, а филтърът
— да отделя първата хармонична на изходното му напрежение. А.
о. в радиоприемниците на честотно модулирани сигнали служи да
отстранява паразитната амплитудна модулация на приеманите сиг
нали.
Амплитуден отделител — електронно устройство за отделяне на
сложния синхронизиращ сигнал от пълния видеосигнал.
Амплитудна диаграма на насочено действие — зависимостта на
амплитудата на електрическото (или магнитното) поле в далечната
зона на антената от ъгловите координати при едно и също разстоя-

t
ние от точката на наблюдение до началото на избраната сферична
координатна система.
Амплитудна избирателност на радиоприемника — способността
на радиоприемника да различава и отделя желания сигнал от сму
щаващите сигнали по големината на тяхната амплитуда в мястото
на приемането. Реализира се посредством прагови устройства, които
позволяват отделянето на по-силния или на по-слабия сигнал от при
стигащите сигнали.
Амплитудна индикация на сигналите — формиране на белези на
сигналите на екрана на електроннолъчевата тръба във вид на отскоци
на електронния лъч, получавани чрез отклонение от линията на раз
вивката. А. и. с. се прилага в индикаторите с линейна развивка.
Амплитудна модулация — вид модулация, при който въздействие
то на модулиращия сигнал върху носещото трептение води до про
порционално изменение на неговата амплитуда. А. м. е най-разпространеният вид модулация в звуковото и телевизионното радио
разпръскване и в радиовръзките.
Амплитудна радионавигационна система — радионавигационна сис
тема, работата на която е основана на принципа на създаване и
използуване на зависимостта на амплитудата на напрегнатостта на
електромагнитното поле на радиовълните или на амплитудата на
модулиращото напрежение от навигационните параметри.
Амплитудна стойност на хармонично напрежение Um (хармоничен
ток 1т) — най-голямата моментна стойност на измерваното хар
монично напрежение (хармоничен ток) за един период на повторение
Т на същото (същия).
Амплитудна характеристика
зависимостта на изходния от
входния сигнал на дадено устройство.
Амплитудна характеристика на амплитудния ограничител — гра
фически изобразената зависимост на амплитудата на изходното на
прежение на амплитудния ограничител от амплитудата на неговото
входно напрежение.
Амплитудна характеристика на канала за връзка — графично
изображение на зависимостта на остатъчното затихване в канала за
връзка от нивото на сигнала при входа му.
*
Амплитудна характеристика на радиоприемник {характеристика
на АРУ) — графически изобразената зависимост на амплитудата на
изходното напрежение на радиоприемника Um out от входното му на
прежение (индуктираното електродвижещо напрежение ЕА в антена
та):
out

ФС^а)·

По формата на А. х. р. се съди за ефикасността на АРУ в радио
приемника.
21

Амплитудна характеристика на усилвател (реална) — зависи
мостта на амплитудата на изходното напрежение от амплитудата на
входното напрежение на усилвателя. Най-често се снема за средните
честоти на честотния обхват и се дава графично (фиг. А. 1). Правата

Фиг. А.1. Реална и идеална амплитудна характеристика на усилвател

линия, която се слива със средния участък на А. х. у. (пунктираната
линия на фигурата) и минава през началото на координатната сис
тема, се нарича идеална амплитудна характеристика. Отклонението
на реалната А. х. у. от идеалната в долния участък се дължи на
собствените и внесените отвън смущения, а в горния участък — на
насищането на някои (преди всичко на активните елементи) в усил
вателя. Граничните точки на участъка, в който идеалната и реалната
характеристика са слети, определят двете входни напрежения Í7j min
и Ц тах, свързани с динамичния обхват на усилвателя.
Амплитудно-импулсна модулация — амплитудна модулация, при
която носещото трептение е поредица от правоъгълни импулси, чиято
височина се изменя в зависимост от управляващия сигнал.
Амплитудно модулиран сигнал — сигнал, получен при амплитудна
модулация.
Амплитудно-моноимпулсен метод — метод на моноимпулсната
радиолокация, при който информацията за ъгловите координати на
целите в пространството се получава чрез комплекс от антенни лъчи
с такива диаграми на насоченост, при които амплитудите на при
еманите сигнали в различните канали зависят от ъгловото разпо
ложение на целта спрямо антенния комплекс.
22

Амплитудно-фазов метод за измерване на разстояния — метод за
измерване на разстоянията до целта, при който приблизителното
време на закъснение на приетия импулс се определя по неговата
обвивка, а уточняването на това време става с използуването на
фазовия метод за измерване на разстоянието. А. -ф. м. и. р. се из
ползува в радионавигационните системи за определяне на разстоя
нията до целите и за намаляване на грешката при измерванията с
относително дълги импулси.
Амплитудно-фазов метод за определяне на ъглови координати —
метод, използуващ амплитудните и фазовите съотношения на при
етите сигнали от две разнесени в пространството антени.
Амплитудно-честотна характеристика — зависимостта на модула
на коефициента на предаване на хармоничен сигнал от честотата.
Амплитудно-честотна характеристика на възпроизвеждащ усил
вател — графически изобразената зависимост на амплитудната (респ.
ефективната) стойност на изходното напрежение на възпроизвежда
щия усилвател на електромагнитна записващо-възпроизвеждаща сис
тема от честотата на възпроизвеждания сигнал. При това източникът
на сигнал, включен последователно на магнитната възпроизвеждаща
глава, има вътрешно съпротивление, равно на нула, и осигурява по
стоянно по ефективна стойност напрежение.

Амплитудно-честотна характеристика на електромагнитна запис
ващо-възпроизвеждаща система — графически изобразената зависи
мост на амплитудната (респ. ефективната) стойност на изходното
напрежение на възпроизвеждащия усилвател от честотата на запис
вания сигнал при неизменна ефективна стойност на записващия ток.
Амплитудно-честотна характеристика на канала — графично из
ображение на зависимостта на предаваното ниво в канала от чес
тотата.
Амплитудно-честотна характеристика на магнитна възпроизвеж
даща глава — графически изобразената зависимост на амплитудната
(респ. ефективната) стойност на е. д. н. на магнитната възпро
извеждаща глава на електромагнитна записващо-възпроизвеждаща
система от честотата на възпроизвеждания сигнал, записан при по
стоянно ниво на записа.
Амплитудно-честотна характеристика на усилвател (реална) —
зависимостта на модула на коефициента на усилване на напрежението
от честотата Ku(f) при синусоидален входен сигнал. Представя се
най-често графично при логаритмични мащаби по абсцисната и ординатната ос (фиг. А. 2), С повишаване на честотата към безкрайност
ординатите на всяка реална А. ч. х. у. клонят към нула. Идеалната
23

А. ч. x. y. e права линия, успоредна на абсцисната ос за честоти от
нула до безкрайност (пунктираната линия на фиг. А. 2).
Амплитудно-честотна характеристика на усилвател за записване
на електромагнитна записващо-възпроизвеждаща система — графиче-

Фиг. А.2. Реална и идеална амплитудно-честотна характеристика на усилвател

ски изобразената зависимост на амплитудната (респ. ефективната)
стойност на записващия ток от честотата при неизменно по ефективна
стойност е. д. н. на входа на този усилвател.
Анализатор на спектъра на радиотехническите сигнали — устрой
ство, което представя като множество от числени стойности или ви
зуализира спектъра на радиотехническите сигнали.
Анализатор на хармонични съставки — уред за измерване на ам
плитудите и честотите на хармоничните съставки на изследвания сиг
нал.
Анализ на телевизионното изображение — процес на последова
телно преобразуване на яркостта на елементите на предаваното те
левизионно изображение в електрически сигнал през време на раз
вивката.
Аналогова интегрална схема — интегрална схема, с която се обра
ботват аналогови сигнали.
Аналогова радиорелейна линия — радиорелейна линия, при която
каналните сигнали се предават без дискретизиране. А. р. л. са уплът
нени по честота.
Аналогов видеосигнал — сигналът на изображението, представен
като непрекъсната функция на времето и можещ да взема непрекъс
нато всички стойности от „ниво на черно“ до „ниво на бяло“.
24

Аналогов демултиплексор — устройство, осигуряващо последо
вателно във времето включване на аналогов входен сигнал, подаден
към общ входен канал, към определен брой изходи, еднозначно из
брани с управляващия цифров адресен сигнал.
Аналогов канал — канал за връзка, предназначен за аналогов
сигнал.
Аналогов мултиплексор — схема, осъществяваща последователно
във времето включване на аналогови входни сигнали към общ из
ходен канал, като изборът на съответен вход е еднозначно определен
с управляващия цифров адресен сигнал. Обикновено интегралните
схеми на А. м. са обратими и могат да се използуват като аналогов
демултиплексор.
Аналогов сигнал — сигнал, който се характеризира с това, че
физическият процес, използуван за предаването на информация, се
изменя непрекъснато.
Аналогово-цифрово преобразуване — процес, при който се полу
чава изходен цифров сигнал, съответствуващ на входния аналогов
сигнал с точност, определена от разредността на цифровия код.
Аналогово-цифров преобразувател (АЦП) — устройство, на чийто
изход се получава цифров сигнал при подаване на аналогов сигнал
на неговия вход. Аналоговият сигнал може да е изменение на на
прежение, изменение на ток, преместване, завъртане и т. н.
Аналогово-цифров преобразувател на видеосигнал — устройство
за преобразуване на аналоговия видеосигнал в цифров вид.
Аналогово-цифров преобразувател на напрежението в честотата
— АЦП, реализиращ линейно преобразуване на амплитудата на вход
ния му сигнал в честота на изходния сигнал, като цикълът на пре
образуването се определя от еталонен времезадаващ блок. Най-често
почива на принципа на интегриране на входния сигнал и изработване
на импулсен изходен сигнал при достигане на амплитудата на ин
тегрираното напрежение до определено еталонно напрежение. При
еднаква времеконстанта интегрирането до определено ниво на два
входни сигнала с различна амплитуда се извършва за различно време,
т. е. изходните сигнали ще имат различна честота.
Аналогово-цифров преобразувател от следящ тип — АЦП с обрат
на връзка, изграден с реверсивен брояч и цифрово-аналогов преобра
зувател, което позволява да се отчита изменението на входния ана
логов сигнал спрямо изходната стойност. Отличава се с голямо бър
зодействие.
Аналогово-цифров преобразувател с двойно интегриране — АЦП,
без обратна връзка, в който преобразуването се извършва посред
ством последователно интегриране на две напрежения — неизвест-

hoto Ux и еталонното Ue, като винаги двете са с противоположен
знак. Интегрирането на Ux се извършва за строго определено време.
Интегрирането на Ue (с обратен знак) се извършва за време, про
порционално на максималната стойност, до която е достигнало из
ходното напрежение на интегратора при първото интегриране на Ux.
Времето за интегриране на Ue е измервателният период, за който се
получава съответният цифров код. А. ц. п. д. и. се отличава с голяма
шумоустойчивост по отношение на смущенията с мрежова честота
и с независимост на параметрите от стареенето на елементите и из
мененията на температурата.
Аналогово-цифров преобразувател с обратна връзка — АЦП, в
който аналоговият входен сигнал се сравнява със сигнал, получен в
резултат на цифрово-аналогово преобразуване на снетия код.
Аналогово-цифров преобразувател с последователно приближение
— АЦП с обратна връзка, основан на принципа на дихотомията
(разбиването на половина). При тях преобразуването се извършва
за толкова такта, колкото е разредността на кода, като започва със
сравняване на аналоговата величина с напрежение, съответствуващо
на старшия разред.
Аналогов умножител — двувходово електронно устройство, чието
изходно напрежение е пропорционално на произведението на двата
му входни аналогови сигнала. Използува се за умножаване на ана
логови сигнали в изчислителната техника, измерителната техника и
радиотехниката. В последната област А. у. намира приложение като
честотен смесител, честотен преобразувател, модулатор, удвоител на
честота, детектор на амплитудно модулирани, честотно модулирани
и фазово модулирани сигнали, за АРУ и др.
Анизотропна среда — среда, на която поне един от параметрите
диелектрична проницаемост, магнитна проницаемост и проводимост
зависи от координатите на разглежданата точка най-малко по едно
от трите основни направления в пространството, т. е. не е скаларна
величина, а тензорна величина.
Анодна селекция — вж. Анодна сортировка.
Анодна сортировка — процес на отделяне на част от електроните
в триодни генератори със спиращо поле между решетката и анода.
Този процес може да се осъществи на свръхвисоки честоти, когато
времето за прелитане на участъка решетка — анод е съизмеримо с
периода на генерираното трептение. Емитираните от катода елек
трони се ускоряват от постоянното положително напрежение на ре
шетката. Последната е свързана с обемен резонатор, в който се индуктира променливо свърхвисокочестотно поле. При по-нататъшното
си движение електроните навлизат в пространството между решет

ката и анода, където постоянното поле е спиращо. Когато промен
ливото напрежение на решетката е със значителна стойност, част от
електроните, преминали през решетката в полупериод на ускоряващо
променливо поле, преодоляват спиращото постоянно поле и попадат
на анода. Преминалите през спиращия полупериод електрони се за
бавят допълнително в участъка решетка — анод и след анулирането
на скоростта им се връщат обратно към решетката. Когато времето
за движение към анода и обратно е съизмеримо с периода на треп
тението, при връщането си в близост до решетката електроните могат
да се окажат отново в ускоряващо променливо поле и да полетят
отново към анода. По този начин те могат да извършат поредица
колебателни движения между решетката и анода, отдавайки кине
тичната си енергия на променливото поле. Този вид електрони се
явяват благоприятни за генерирането на трептения за разлика от
преминалите в ускоряващия полупериод, които консумират енергия
от променливото поле. А. с. се състои именно в отделянето на по
следните.
Ансамбъл от сигнали — съвкупност от сигнали, съставящи пълна
система събития (вероятностите на тези събития са известни и сумата
им е равна на единица).
Антена — устройство за излъчване и приемане на радиовълни.
Както следва от принципа на взаимност, всяка А. притежава еднакви
свойства независимо от това, излъчва ли тя радиовълни или приема.
Затова основните характеристики — коефициент на насочено дей
ствие, диаграма на насоченост, ефективна височина, съпротивление на
излъчване и др. са еднакви за дадена антена във всички случаи.
Антена-мачта — поставена вертикално на изолационна опора
метална мачта, стволът на която служи за предавателна антена. Ви
сочината на А. м. е равна на 1/2 до 3/8 от дължината на излъчваната
вълна, като понякога (при хектометровите и километровите вълни)
достига до 350m.
Антена на Айзенберг — антена-мачта, захранвана чрез високо
честотен фидер на върха по такъв начин, че в основата и се получава
възел на напрежението. Това позволява да не се използува изолатор
за поддържане на мачтата.
Антена на Бевъридж — проводник с геометрична дължина, равна
на половин до няколко дължини от работната вълна, издигнат на
известна височина успоредно на земната повърхност, така че оста му
да съвпада с посоката на приеманата станция. Единият край на про
водника е заземен чрез резистор със съпротивление, равно на вълно
вото му съпротивление, а другият край е свързан към приемника. А.
Б. се използува (рядко) за приемане в обхвата на дългите вълни.

Антена на Касегрен — разновидност на двуогледалната антена.
А. К. се състои от голямо параболично огледало с фокус F} и малко
хиперболично огледало, във фокуса F2 на което е поместен облъч
вателят.
Антена на летателен апарат — бордово антенно устройство, което
се използува в самолетите, ракетите и космическите кораби. Във фор
мирането на диаграмата на насочено действие могат да участвуват
и части от проводящата повърхност на летателния апарат. Към специфичностите на работа на А. л. а. трябва да се отбележат: огра
ничеността на повърхността, на която се разполага; високите аеро
динамични натоварвания; вибрациите, затихването и дифракцията на
електромагнитните вълни в струите на газовете, образувани от ра
кетните двигатели, и др.
Антена на Люнеберг — вж. Леща на Люнеберг.
Антена на Наданенко — вж. Симетричен вибратор на Наданенко.
Антена на Уда — Яги — вж. Антена тип вълнов канал.
Антена с бягаща вълна — антена, в която не възникват стоящи
електромагнитни вълни. В нея няма собствени трептения и не въз
никва резонанс. Затова тя не изисква настройка при промяна на дъл
жината на излъчваната или приеманата вълна в значителни граници,
т. е. тя представлява широкообхватна антена. Режимът на бягаща
вълна се постига, като в единия край на антената се включи съгла
суван товар, а в другия — съгласуван с антената приемник (респ.
предавател). А. б. в. представлява спиралната антена, ромбичната
и др.
Антена ċ изкуствен отвор — разновидност на антената с обра
ботка на сигнала. При А. и. о. се използува линейно движение на
антената във времето, при което сигналът се обработва по метода
на кохерентното натрупване. Такива антени с последователно отне
мане на информацията позволяват да се увеличи разрешаващата спо
собност на системата с няколко порядъка.
Антена с кръгова поляризация — антена, излъчваща или приема
ща две ортогонални компоненти на полето, амплитудите на които
са равни, но фазово отместени на ±90°. А. к. п. се използува в
случаите, когато взаимното разположение на предавателната и при
емната антена се променя произволно.
Антена с модулация на Параметрите по време {динамична антена)
— антена, параметрите на която периодично се променят във вре
мето. Променящите се параметри могат да бъдат: амплитудното или
фазовото разпределение на полето в апертурата на антената, раз
мерите или формата на антената и т. н.

Антена с нелинейна обработка на сигнала — антенна решетка,
сигналът на изхода на която представлява произведение или корелационна функция от сигналите на отделните излъчватели. Изпол
зувайки различни методи за нелинейна обработка на сигналите (умно
жение, деление, усредняване, вдигане на степен и др.), може да се
построи антенна система, свойствата на която да бъдат съществено
различни от свойствата на конвенционалните антени. А. н. о. с. на
мира широко приложение в радиоастрономията, където усреднява
нето и натрупването на сигналите е най-пригодно, тъй като наблю
даваните цели се преместват твърде бавно и излъчват непрекъснато.
Антена с обратно излъчване (бекфайър антена) — антена, пред
ставляваща комбинация от директорна антена и рефлекторно платно
— фиг. А. 3. Излъчваната от захранвания елемент S' енергия с по-

Фиг. А.З. Антена с обратно излъчване

мощта на тройния рефлектор R и вълноводната система от директори
се насочва към рефлекторното платно с голяма площ. Енергията се
отразява от него, преминава за втори път през директорната струк
тура и се отправя като силно насочено излъчване в свободното про
странство. Тъй като вълната обхожда директорната структура два
пъти, една А. о. и. има приблизително същите данни като една ди
ректорна антена с двойна дължина.
Антена с повърхностна вълна — антена, в която насоченото из
лъчване се осигурява с помощта на надлъжна или напречна забавяща

система (слой диелектрик върху метал, плоска или цилиндрична ребриста метална повърхност), която осигурява разпространението на
т. нар. повърхностна вълна. Състои се от облъчвател и споменатата
система. А. п. в. се използуват като антени на летателни апарати,
като елементи на антенни решетки и др.
Антена тип вълнов канал (антена на Уда — Яги, директорна
антена) — антена, състояща се от активен дипол, рефлектор и ди
ректори, разположени в една линия (ос на антената) успоредно един
на друг. Такова разполагане води до това, че електромагнитната
вълна, възбуждана от активния дипол, се разпространява предимно
по оста на антената. Оттук е произлязло и наименованието вълнов
канал. Диаграмата на насоченост на антената е толкова по-остра,
колкото повече са директорите. А. т. в. к. се използува предимно в
обхвата на метровите и дециметровите вълни като самостоятелна
антена или като елемент на сложни антени.
Антенен еквивалент — вж. Стандартна антена.
Антенен ефект — способността на антените и други предмети да
излъчват или приемат електромагнитни вълни. Терминът А. е. се
използува в случаите, когато явлението има паразитен характер. Така
например антенният фидер проявява А. е., ако излъчва или приема
радиовълни.
Антенен превключвател — превключвател, предназначен за ав
томатично превключване на антената от предаване на приемане и
обратно. В радиолокационните станции се използуват главно газо
разрядни и феритови А. п.
Антенен усилвател — високочестотен усилвател, предназначен да
усили допълнително приетия от антената сигнал и да компенсира
загубите от затихването във фидера. А. у. се използува в случаи,
когато електромагнитното поле е много слабо или недостатъчно и
приемната антена не е в състояние да повдигне приетия сигнал над
нивото на смущенията и шумовете. Следователно А. у. спомага за
допълнително реално повишаване на чувствителността на приемника.
За да изпълни това си предназначение, А. у. трябва да има голям
коефициент на усилване и малки собствени шумове.
Антенен фидер — двупроводна линия или специален високочес
тотен кабел, служещ за свързване на предавателя или приемника с
антената. Предназначението на А. ф. е да пренася високочестотните
трептения от антената до радиоприемника (респ. от радиопредавателя
до антената) без загуба на енергия.
Антенен филтър — специален филтър, който се свързва към за
хранващия антената фидер, за отстраняване на смущаващите сигнали,
преминаващи по фидера. Чрез А. ф. се пропускат или спират сигнали

в определени честотни ленти. При свързването на А. ф. към фидера
се поставят две основни изисквания. Първото е да не се нарушава
съгласуването, т. е. входният и изходният импеданс на А. ф. трябва
да бъдат равни на вълновото съпротивление на фидера. Второто из
искване е да се запази симетрията (при симетричните фидери). За
тази цел фидерите се свързват само със симетрични спрямо земята
А. ф.
Антенна верига на радиоприемника — съвкупността от приемната
антена и елемента, който я свързва с кръга на входното устройство
на радиоприемника.
Антенна решетка — сложна антена, състояща се от известен брой
излъчватели, разположени и захранени по определен начин. Съще
ствуват A. p. с непроменящо се месторазположение в пространството
на диаграмата на насочено действие (синфазна антена, антена с бя
гаща вълна и др.) и A. p. с електронно сканиране на диаграмата.
Антенна решетка с комутационно сканиране — антенна решетка,
при която фазата на полето (тока) във всеки излъчващ елемент може
да приема няколко дискретни стойности.
Антенна решетка с честотно сканиране — антенна решетка, в
която фазовото разпределение се регулира чрез промяна на работната
честота.
Антенна система — система, изградена чрез свързване на няколко
еднакви еднотипни антени. При това свързване трябва да се отчитат
условията за съгласуване, за разстояние между отделните антени и
т. н. Конструктивно могат да бъдат разработени различни видове А.
с., различаващи се по броя на съставните антени, тяхното разполо
жение, вида на поляризацията на електромагнитните вълни, свързва
нията и др.
Антенна система с наклонено излъчване — антенна система, на
която главният максимум на диаграмата на насочено действие обра
зува с плоскостта (линията), върху която са разположени антенните
елементи, ъгъл, различен от 0,π/2 или π.
Антенно-вълноводна система — система, влизаща в състава на
радиолокационните станции от сантиметровия обхват и осигуряваща
излъчване и приемане на високочестотна електромагнитна енергия,
а също така и канализация на енергията от предавателя към антената
и от антената към приемника. А. в. с. включва антена, вълноводи,
управляващи, съгласуващи и филтриращи елементи. Управляващите
елементи позволяват да се управляват антенните характеристики и
да се преразпределя електромагнитната енергия и др. Съгласуващите
елементи намаляват отраженията и загубите на електромагнитна
енергия, възникващи при нейната канализация вследствие на неедно-

родностите на вълноводния тракт. Филтриращите елементи осигу
ряват честотна избирателност на полезните сигнали.
Антенно поле — група от приемни и предавателни антени, раз
положени на ограничен участък. Взаимното влияние на влизащите
в А. п. антени е сведено до минимум. За това се взимат специални
мерки — разнасяне по честота, различна поляризация и др.
Антенно-фидерно устройство — система, влизаща в състава на
предавателни и приемни радиоустановки и радиолокационни станции
от метровия, дециметровия и понякога от дълговълновата част на
сантиметровия обхват. А. ф. у. има същите функции и се състои от
същите елементи, както и антенно-вълноводната система, с тази раз
лика, че за канализация на електромагнитната енергия не се изпол
зуват вълноводи, а фидери.
Антифадингова антена — антена, на която е намалено излъчва
нето под големи ъгли спрямо хоризонта с цел да се отслаби интерференционното затихване на вълните в приемния пункт (вж. Фадинг).
А. а. са вертикални антени с високо изнесен максимум на тока, при
които специално се подбира височината (0,53 ¿-0,55 от дължината на
работната вълна). Тъй като интерференционното затихване е найсилно изразено в обхвата на средните вълни, то А. а. се използува
предимно в този обхват.
Антишумова антена — приемна антена, при която са взети спе
циални мерки за отслабване на влиянието на индустриалните сму
щения. Тези мерки се основават на използуването на различия в ха
рактера на електромагнитните полета, създавани от радиостанциите
и полетата, създавани от източниците на индустриални смущения,
например в характера на тяхната поляризация.
Апарат за магнитен запис — устройство, с помощта на което
електрически сигнали се преобразуват в изменения на остатъчното
намагнитване на движещ се магнитен носител на запис.
Апаратно-студиен комплекс — съвкупност от програмни и тех
нически апаратни, студия с различно предназначение и други спо
магателни служби, всички предназначени да създават телевизионна
програма,, като формират пълен видеосигнал и сигналите за звуковия
съпровод за съответна телевизионна програма или за записване на
магнитна лента.
Апериодична антена — проводникова антена, която е натоварена
на края с резистор, чието съпротивление е равно на вълновото съ
противление на антената, което за работната дължина на вълната е
чисто активно. В А. а. се установява режим на бягаща вълна на тока.
Входното съпротивление на А. а. до голяма степен е честотно неза
висимо, вследствие на което тя е широкообхватна (ромбична антена,
32

антена на Бевъридж и др.). Това предимство често компенсира не
достатъка, че в товарния резистор част от високочестотната енергия
се преобразува в безполезна топлина. А. а. се използува главно за
служебни връзки като приемна антена в късовълновия обхват.
Апериодична верига — верига, в която не възникват собствени
трептения поради големите загуби в нея.
Апертура — означава буквално отвор. Терминът се използува за
обозначаване големината на повърхността на приемно-предавателни
антени за СВЧ (рупорна, лещова, параболична и т. н.), през чиято
повърхност става излъчването (приемането) на електромагнитната
енергия.
Априорна неопределеност — частична или пълна неопределеност
на вероятностните и статистическите характеристики на случайния
сигнал.
Апроксимирано на характеристиките на нелинейните елементи —
приблизително изразяване на характеристиките на нелинейните еле
менти с подходящи математически функции: полиноми, трансцендентни функции, с начупена права линия и др.
Архитектурна акустика — раздел от техническата акустикс в
който се изучават явленията, свързани с разпространението, отра
жението и поглъщането на звуковите вълни в закрити пространства
(помещения, аудитории, звукозаписни и телевизионни студия, театри,
концертни зали и др.) и създаването на най-добри условия за пре
даване на говорни и музикални програми. Вж. Акустика.
Астатична система за управление —1 система, в която грешката в
установен режим при постоянни въздействия е равна на (в действи
телност се стреми към) нула независимо от големината на въздей
ствията. Пример за А. с. у. е системата за автоматична донастройка
на честотата, разглеждана по отношение на отклонението Δω; на
междинната честота от номиналната и стойност: Δω^ω^—ωΓ.
Астигматична антена — антена, която има' няколко частични
фазови центрове.
Атенюатор — устройство, предназначено да намалява интензив
ността на електромагнитното поле в даден тракт. За осъществяване
на А. на свръхвисоки честоти се използуват два принципа -г нама
ляване на електромагнитната мощност чрез превръщане на част от
нея в топлина или намаляване чрез пренасяне през отрязък от вълновод в подкритичен режим (съответно — поглъщащи и подкритични атенюатори). В поглъщащите А. се използува елемент с резистивно покритие (платина, шайба, цилиндър), който се разполага
в област на подходяща концентрация на електрическото поле в за
висимост от картината на силовите му линии. В последно време се
3 Радиотехнически терминоло· ичен речник

осъществяват поглъщащи регулируеми А. с PIN диоди. В подкритичните А. се използува отрязък от вълновод с намалени напречни
размери, така че да не допуска вълново разпространение на полето
за използувания честотен обхват. По дължината на отрязъка интен
зивността на полето намалява експоненциално.
Атмосферни радиосмущения — активни радиосмущения, които се
създават при различни електрически процеси в атмосферата (напр.
при електрическите разряди между разноименно заредени облаци и
между облаците и земята, при наелектризиране на приемната антена
от падащи върху нея електрически заредени частици — сняг, прах,
дъждовни капки и др.). При мощните електрически разряди (мъл
ниите) се създават силни електромагнитни полета, чиито вълни се
разпространяват на хиляди километри във всички посоки. Силата на
приеманите радиосмущения, създавани при електрически разряд, за
виси от честотния обхват, в който работи радиоприемното устрой
ство, от географското място, на което то се намира, и от времето
през годината и денонощието. А. р. имат предимно импулсен харак
тер. Тяхното ниво намалява с повишаване на честотата. А. р. не
влияят върху приемането на радиосигнали, чиято дължина на вълна
е по-къса от 20 ш.
Атмосферни шумове — естествени шумове, които възникват в
атмосферата. Най-често А. ш. се пораждат от мълнии, от наелек
тризиране на антените, от пясъчни и снежни бури и пр.
Ахроматична зона — област от диаграмата на цветността, в
която възпроизвежданите цветове се приемат за бял цвят.

Б
База на радиосигнала — произведението от широчината на спек
търа на сигнала и продължителността му..
Байесов класификатор — специализирано изчислително устрой
ство, с помощта на което се реализира решаващо правило за кла
сификация на изображения, обезпечаващо минимална средна стой
ност на вероятността за грешка при разпознаване, когато областта
на решение за отделните класове в пространство на признаците час
тично се припокрива.
Байт — единица количество информация, равно на 8 bit и пред
ставено като група от съседни двоични разреди с цел да се оперира
с едно цяло в цифровата електронна изчислителна машина.
34

Балансиран амплитуден модулатор — вж. Балансиран аналогов
у множите л.
Балансиран аналогов умножител — аналогов умножител със си
метричен изход, в който изход не прониква едно от входните напре
жения на умножителя. Типичен пример на Б. а. у. е балансираният
амплитуден модулатор, чието изходно напрежение представлява ам
плитудно модулиран сигнал с подтисната носеща съставка.
Балансиране на декодиращото устройство — регулиране на нивата
на сигналите за цветност в декодиращото устройство на телевизион
ния приемник за цветно изображение, за да се получи на екрана на
кинескопа приетият бял цвят.
Балансиране на камерата за цветно изображение — изравняване
на сигналите за цветовете на камерата или на няколко камери, когато
камерите за цветно изображение предават изображение за един и същ
обект. Най-често Б. к. ц. и. е свързано с балансиране на камерата за
„бял“ цвят. То се постига при изменяне на съотношението на сиг
налите от камерата по такъв начин, че при отсъствие на цветова
информация в сигнала да се възпроизвежда приетият условно „бял“
цвят при равни сигнали на първичните цветове на приемника.
Баланс на белия цвят на екрана на кинескопа — регулиране на
модулационните характеристики на електронните прожектори за три
те лъча в кинескопа за цветно изображение, за да се получи условно
приетият „бял“ цвят при възпроизвеждане на всички яркости от градационния клин.
Балансна модулация — разновидност на амплитудната модула
ция, при която модулираното трептение съдържа само две странични
честотни ленти, а не съдържа носещото трептение.
Безинертен детектор — диоден амплитуден детектор, при който
времеконстантата на товарната група (x = RC) е малка. За звуковите
1
честоти товарът на б. д. има активен характер (^^ »Rn
R).
Безотказност — свойство на изделието да запазва работоспособ
ността си в процеса на експлоатацията.
_ Безшумно автоматично регулиране на усилването — автоматично
регулиране на усилването на регулируемите стъпала в радиоприемни
ка, при което нискочестотният усилвател бива запушен, когато вход
ният сигнал на радиоприемника е по-малък от реалната чувствител
ност, и се отпушва, когато входният сигнал превиши това напрежение.
При Б. а. р. у. се избягва слушането на смущенията (дължащи се на
външни и вътрешни шумове), които биха се усилвали много при
пренастройката на радиоприемника от една радиостанция на друга
(когато при пренастройката радиоприемникът „се намира“ между две
35

радиостанции, системата на АРУ не действува и коефициентът на
усилване на регулируемите стъпала е голям). Б. а. р. у. се използува
въВ висококачествените приемници за радиоразпръскване и в радио
приемниците със специално предназначение.
Бекфайър антена — вж. Антена с обратно излъчване.
Беселови функции — вж. Цилиндрични функции от първи род.
Бидематрон — електронна лампа с кръстосани полета, която се
използува за усилване на електромагнитни трептения в обхвата на
СВЧ. Б. принадлежи към класа ЛБВМ с линейна периодична струк
тура и съчетава свойствата на биматрона и дематрона. В началния
участък на лампата се осъществява значително нарастване на ам
плитудата на повърхностната вълна по периодичната структура чрез
взаимодействие с инжектирания електронен поток. Във втория учас
тък се емитира електронен поток с голяма плътност чрез разпреде
лена емисия от студен катод, с което се постига голямо усилване по
мощност.
Биматрон — електронна лампа с кръстосани полета. Използува
се за усилване на електромагнитни трептения в обхвата на СВЧ.
Характерно за Б. е, че електронният поток се инжектира (впръсква)
в пространството между анода и катода от емитиращо устройство,
разположено извън това пространство. За анод на Б. служи перио
дична забавяща структура, а за катод — неемитиращ отрицателен
електрод. В пространството между анода и катода под влияние на
кръстосаните полета електронният поток се оформя във вид на лента
с периодични сгъстявания и разреждания. Взаимодействието на елек
тронния поток с променливото поле става посредством прав про
странствен хармоник на повърхностната вълна по периодичната
структура. Б. спада към класа ЛБВМ. Като конструкция Б. може да
бъде с плоски, цилиндрични и коаксиални анод и катод.
Бинерен код —■ вж. Двоичен код.
Бит (bit) — двоична единица за количество информация, която
се съдържа в едно съобщение за система с две равновероятни съ
стояния. Математически Б. се описва с логаритъма при основа 2 от
реципрочната стойност на априорната вероятност за състоянието на
системата.
Бит за проверка на четност на предавания видеосигнал — доба
въчен бит, който допълва броя на единиците в предаваната група
битове до четен брой.
Блестяща точка — точка от отразяващата повърхност на целта,
при която се получава огледално отразяване към радиолокационната
станция.

Блок за развивка — блок за получаване на необходимите по
форма и честота напрежения или отклонителни токове за осъщес
твяване движението на лъча по законите на развивката.
Блок за развивка по кадри — част от блока за развивка на елек
тронния лъч, предназначена за отклоняването на лъча във вертикална
посока.
Блок за развивка по редове
част от блока за развивка, пред
назначена за отклоняване на електронния лъч в хоризонтална по
сока.
Блок за сходимост на трите лъча в кинескопа за цветно изобра
жение с маска — електронен блок, който изработва необходимите по
форма и честота токове за допълнително отклоняване на електронния
лъч на всеки прожектор с оглед електронните лъчи да се пресичат
в една точка на маската и всеки да попада в съответния луминофор.
Сходимостта на електронния лъч може да бъде статична (когато
допълнителното отклонение на лъчите се извършва от постоянни
магнитни полета) или динамична, която се осъществява от допъл
нително динамично изменящо се магнитно поле.
Бод — единица за скорост на предаване на съобщенията по ка
нала за връзка, която се определя с предаването на един елементарен
импулс от двоичния код за една секунда.
Болометрична глава — устройство, което се използува като дат
чик за измерване на пренасяната през СВЧ тракт мощност. Няма
принципна разлика между Б. г. и термисторна глава, но като термочувствителен елемент се използува болометър (баретер), който е
с положителен температурен коефициент. Б. г. осигуряват по-голяма
точност при измерването, но са по-чувствителни към претоварване.
Борба срещу шума и вибрациите —- раздел от техническата акустика, в който се изучават и разработват методи и конструкции за
намаляване на нивото на шума и вибрациите, създавани от транс
портни средства, машини, съоръжения и др. Проблемите, които
трябва да се решават в този раздел на техническата акустика, не
прекъснато се увеличават поради въвеждането на по-бързооборотни
машини, по-производителни технологии, превозни средства, разви
ващи по-големи скорости, и т. н. Вж. Акустика.
Бордов автономен радионавигационен комплекс — автономен радионавигационен комплекс на летателните апарати, който изпълнява
функциите на измервател на скоростта с радиовисотомер. Работата
на комплекса е основана на принципа на непрекъснато измерване на
трите ортогонални компоненти на скоростта (по дължина, напречна
и вертикална) и съчетаването им с абсолютно измерване на висо
чината. В резултат се осигурява, например за вертолета, автоматична
37

навигация, стабилизация, целогодишно приземяване и полет по наземните ориентири.
Бордова радиоелектронна апаратура — радиоелектронна апара
тура, поставена на подвижни обекти.
Бордова радиоелектронна апаратура за предотвратяване на сблъскванията — бордова радиоелектронна апаратура, предназначена за
откриване в обкръжаващото пространство на всички потенциално
опасни за сблъскване движещи се обекти, за оценка на .времето до
момента на възможното сблъскване или на разстоянието на най-голямото сближаване и за определяне на времето на началото и ха
рактера на маневрата за предотвратяване на сблъскването.
Брегова радиолокационна станция — радиолокационна станция,
предназначена за използуване в системата за брегово наблюдение на
морето и крайбрежната зона. Б. р. с. могат да бъдат стационарни
и подвижни. По тактическото си предназначение Б. р. с. се разделят
на станции за откриване на надводни и въздушни цели, станции за
управление на стрелбата, станции за насочване, станции за опознаване
и др.
Брегова рефракция — изменянето на посоката на разпространение
на радиовълните при преминаването им над бреговата линия. Бре
говата рефракция е най-силно изразена при честоти до няколко мегахерца, когато единият от кореспондиращите пунктове е разположен
на брега близо до морето и вълните падат под малък ъгъл спрямо
бреговата линия.
Брум — смущение при усилването, характеризиращо се с това,
че смущаващото напрежение има определена честота (период), равна
или кратна на честотата на захранващата мрежа. Появява се найчесто поради лошата филтрация на изправеното захранващо напре
жение или паразитни (индуктивни, съпротивителни или капацитивни)
връзки с мрежата.
Буферна „памет“ — „памет“, която е предназначена за израв
няване разликата в скоростите за предаване информацията от едно
устройство с една скорост в друго устройство с друга скорост.
Бързодействуващо автоматично регулиране на усилването — ав
томатично регулиране на усилването на радиоприемника, при което
се използува непосредствено напрежението на силните сигнали като
регулиращо напрежение. Затова с постъпването на достатъчно силни
сигнали към регулируемите стъпала на приемника на практика вед
нага се подава отрицателно преднапрежение, преместващо тяхната
работна точка в област, където усилването е линейно. Б. а. р. у. е
един от методите за защита на приемните устройства от претовар
вания от мощни пасивни смущения.

Бягаща вълна — електромагнитна вълна, която пренася енергия
по посока на разпространението си (от източника към товара). Във
високочестотните линии за пренасяне на енергия режим на Б. в. се
осъществява, когато товарът напълно, без отражения поглъща на
сочената към него енергия.
Бял цвят — вж. Източник на бял цвят.
Бял шум — случаен процес с равномерен енергиен спектър в много
широк честотен обхват. Енергийният спектър на Б. ш. е константа:
Nn
S(CD)=~
U,

а корелационната функция — делта-функция

No
Κ(τ)=-%(τ).

Шумът е наречен „бял“ по аналогия с бялата светлина, която има
във видимата част равномерен, непрекъснат спектър. Топлинният
шум, дробинковият шум и космическият шум се приемат за Б. ш.

в
Векторен електрически потенциал — спомагателна функция на
векторите на електромагнитното поле. Намирането и при решаване
на електродинамични задачи е междинен етап при определянето на
тези вектори. Вж. 'Електродинамични потенциали.
Векторен магнитен потенциал — спомагателна функция на век
торите на електромагнитното поле. Намирането й при решаване на
електродинамични задачи е междинен етап при определянето на тези
вектори. Вж. Електродинамични потенциали.
Вектори на електромагнитното поле ( основни вектори на елек
тромагнитното поле) — това са векторът на напрегнатостта на
електричното поле и векторът на напрегнатостта на магнитното
поле.
Векторна комплексна диаграма на насочено действие по поле —
зависимостта на амплитудата, фазата и поляризацията на излъченото
от антената електрическо (или магнитно) поле в далечната зона на
антената от ъгловите координати при едно и също разстояние от
точката на наблюдение до началото на избраната сферична коорди
натна система.
Вектор на напрегнатостта на електричното поле — основен вектор
на електромагнитното поле, характеризиращ големината и посоката
на електричното поле. Вж. Електрично поле и Електромагнитно поле.
39

BIBIM

Вектор на напрегнатостта на магнитното поле — основен вектор
на електромагнитното поле, характеризиращ големината и посоката
на магнитното поле. Вж. Магнитно поле и Електромагнитно поле.
Вектор на Пойнтинг — вектор, представляващ моментна стойност
на потока на мощността през единица повърхност. Съгласно тео
ремата на Пойнтинг В. П. е разликата между електричната и маг
нитна енергия, от една страна, и от друга — отделената във вид на
топлина енергия. При анализа на електромагнитното поле се въвежда
комплексен вектор на Пойнтинг.
Вектор на Херц — функция на пространствените координати и
времето. Познаването и спомага за по-лесното определяне на основ
ните вектори на електромагнитното поле — напрегнатостта на електричното поле и напрегнатостта на магнитното поле.
Векторно описание на обектите в изображението — описание, съ
ставено с помощта на глобалните признаци на разпознавания обект
в изображението, които се разглеждат като координати на вектора
на обекта в многомерното пространство на признаците. Векторното
описание на обектите се използува при геометричните методи за кла
сификацията им.
Вентил — вж. Необратим атенюатор.
Верига на обратната връзка на усилвател — веригата, по която
част от изходната енергия се предава в обратна посока — от изхода
към входа на усилвателя. Във В. о. в. у. е включен четириполюсникът
за обратна връзка.
Вероятност за безотказна работа — вероятността, че в зададен
интервал от време няма да възникне отказ на изделието.
Вероятностна плътност на случайния процес — вж. Вероятностни
характеристики на случайния процес.
Вероятностни характеристики на случайния процес — функции,
които описват диференциалния или интегралния закон на разпреде
ление на вероятностите на случайния процес. Най-често се наричат
кратко закони на разпределение или вероятностна плътност.
Вертикална диаграма на насочено действие — сечението на про
странствената диаграма на насочено действие на антената с равнина,
в която лежи векторът на магнитната напрегнатост//, и минава през
главния максимум и точката, в която се намира антената. Ha практика
се работи със сечението, получено от пространствената' диаграма и
вертикалната равнина спрямо земята.
Вертикално поляризирана електромагнитна вълна — електромаг
нитна вълна, чийто вектор на напрегнатостта на електричното поле
е перпендикулярен на земната повърхност.

Взаимно влияние между елементите на антенна решетка — взаи
модействието между елементите на една антенна решетка, което се
проявява по следния начин: съпротивлението на излъчване на отделния
елемент в антенната решетка се различава от същото в свободно
пространство и зависи от ъгъла на сканиране; диаграмата на насочено
действие на елемента се променя; поляризационните параметри се
влошават.
Вибратор — отрязък от праволинеен проводник или диелектрик
с определена дължина спрямо дължината на работната вълна, който
излъчва (приема) електромагнитни вълни. В. се използува самостоя
телно като антена или като елемент на сложните антени.
Вибратор на Херц — вж. Дипол на Херц.
Вибратор с шунтово захранване — вибратор, представляващ полувълнов отрязък, като симетрично на средната точка на отрязъка
са направени отводи към захранващия фидер. Входното съпротив
ление на В. ш. з. зависи от разположението на отводите спрямо гео
метричния му център. Тъй като средната точка на вибратора има
нулев потенциал, за закрепването му към стрелата на антената не е
необходима изолация.
Видеодисплейна система — телевизионна система за изобразяване
на визуална информация - буквено-цифрова и графична. Системата
притежава допълнителни функции: приемане, преобразуване, натруп
ване, осъществяване на обмен с ЕИМ, диалогова връзка с оператора
и др. Видеодисплейните системи по същество представляват малки
автономни многофункционални системи за обработка на визуална
информация със собствено периферийно оборудване (печатащо
устройство, магнитен диск или касета, модем, телевизионен монитор,
клавиатура, светлинна писалка и др.).
Видеоимпулс — сигнал, който се представя графически с обвив
ката на съответния радиоимпулс.
Видеокасетофон — видеомагнетофон, магнитният носител на кой
то е комплектуван в касетен вид.
Видеоконтролно устройство — възпроизвеждащо устройство за
наблюдаване и контрол на качеството на телевизионното изобра
жение.
Видеомагнетофон — апарат за записване върху магнитен носител
и възпроизвеждане на електрически телевизионни сигнали. Като пра
вило едновременно се записват и електрическите сигнали на звуковия
съпровод на телевизионната програма. За разлика от магнетофона
видеомагнетофонът има по-широк честотен обхват — до 6 MHz.
Видеоплоча — носител на запис, по размери подобен на грамо
фонната плоча. Върху нея са записани телевизионни електрически
41

сигнали, които могат да бъдат възпроизведени от възпроизвеждащо
устройство. Съществуват редица системи за записване на телеви
зионни електрически сигнали върху видеоплоча й съответно за въз
произвеждането им. Те се базират на различни принципи. Същев
ременно се наблюдават и общи тенденции: използуване на евтини
пластмаси при изработването на видеоплочите; разумно стесняване
на честотния спектър на телевизионния сигнал както при записа на
сигналите, така и при съответното им възпроизвеждане, при което
незначително се влошават качествените показатели на изобрджението
и звука; поевтиняване на възпроизвеждащото устройство и сравни
телно лесното му свързване с домашния телевизор за черно-бяло или
цветно изображение.
Видеосигнал за първичните цветове на приемника — видеосигнал,
съответствуващ на сигналите на първичните цветове на приемника
Ují за червения цвят, UG за зеления цвят и UB за синия цвят.
Видеосигнал с гасящи импулси — видеосигнал, в който са вклю
чени гасящите импулси и е въведена постоянната съставка на ви
деосигнала.
Видеотелефонна система — система, предназначена за предаване
на разговори при осъществяване взаимна визуална връзка между го
ворещите. В. с. е предназначена освен това за предаване на друга
визуална информация за неподвижни изображения, буквено-цифрова
или графична информация и др. Изображението на една видеотеле
фонна система се отличава по качество и параметри от телевизион
ното изображение на една стандартна телевизионна система. За пре
даване на сигналите на В. с. засега се изграждат специални мрежи
от коаксиални кабели. В. с. за предаване само на графична или бук
вено-цифрова информация могат да работят, като използуват на
личните телефонни мрежи.
Видеотерминал — устройство за изобразяване върху телевизионен
екран на буквено-цифрова и графична информация, записана в па
метта на ЕИМ с помощта на клавиатура и светлинна писалка. Има
възможност за редактиране на текста върху екрана чрез операциите
„изтриване“, „преместване“ и др.
Видеоусилвател — вж. Нискочестотен усилвател.
Визуален сензор за „интелектуален“ робот — изкуствен орган на
зрение на „интелигентен“ робот, чрез който роботът възприема и
преработва визуалната информация от околната среда в съответствие
с неговите „потребности“ за управлението му. В качеството на ви
зуален сензор се използува най-често телевизионна камера с блок за
управление, обработка и анализ на постъпващата визуална инфор
мация.
42

Визуална индикация — индикация, при която електрическите сиг
нали се преобразуват във видими изображения. В. и. позволява да
се използува способността на човека да възприема по зрителния си
канал голям обем информация и да различава сигналите по яркост,
цвят, форма, размери, ориентация, движение и т. н.
Високи честоти
честотите на трептенията, които са по-високи
от 20 kHz, т. е. по-високи от звуковите честоти.
Високоговорител — електроакустически преобразувател, който
преобразува подадения му електрически сигнал в звуков. Основно
изискване към високоговорителите е те да бъдат линейни системи,
т. е. да не причиняват изкривяване на сигнала. Трябва да се подчертае,
че това условие по принцип не се изпълнява. Затова високоговори
телите внасят най-големи изкривявания на предаваните сигнали от
всички звена на електроакуетичните канали.
В. се класифицират по два белега:
1) по принципа, по който се създава механичната сила, която
разтрептява трептящата система: електродинамичен, електромагни
тен. електростатичен, пиезоелектричен и т. н. високоговорител;
2) по начина, по който се излъчва акустичната мощност в окол
ното пространство: директно излъчващи високоговорители (когато
трептящата система излъчва директно в околното пространство) и
рупорни високоговорители (когато трептящата система е свързана
с околното пространство чрез рупор).
Високочестотен канал за връзка — канал за връзка, който се орга
низира във високочестотните системи за предаване, както като въ
трешно групов тракт на тези системи, така и вън от тях — с помощта
на подносеща честота.
Високочестотен усилвател — усилвател, при който отношението
на горната гранична честота към долната е число, близко до еди
ница. Поради твърде тясната лента на усилваните сигнали В. у. се
нарича още и теснолентов. Понеже отделянето на честотите се по
стига с помощта на явлението резонанс, този усилвател се нарича и
резонансен.
Високочестотните усилватели са основни градивни възли в радиоприемните и радиопредавателните устройства и в телевизията.
Високочестотен филтър — филтър, който пропуска с минимално
затихване само тези съставки от спектъра на сигнала, чиято честота
е по-висока от една определена гранична стойност.
Високочестотна детонация - паразитна честотна модулация на
записания сигнал, възникваща поради неравномерността на скоростта
на движение на сигналоносителя на записно-възпроизвеждащата сис
тема. Тя възниква по време на записване или възпроизвеждане на

електрически сигнали, като се проявява най-често при честоти, повисоки от 10 Hz.
Височина на изображението — размер на изображението във вер
тикално направление, определен от активната част на кадъра.
Вихрови токове (токове на Фуко) — електрически токове в про
водяща среда, индуктирани от изменящо се магнитно поле. В. <т.
нагряват проводниците съгласно закона на Джаул — Ленц.
Внезапен отказ —- отказ, който се дължи на рязко изменение на
параметрите на изделието.
Внезапно поглъщане в йоносферата — рязко нарастване на по
глъщането на радиовълните в йоносферата, причиняващо прекъсване
на йоносферните радиовръзки. В. п. й. се причинява от повишаването
на ултравиолетовото и рентгеновото излъчване на Слънцето. Не се
предсказва, а само се дава вероятността за появата му.
Вобелгенератор ( свип-генератор) — генератор на честотно мо
дулирани трептения, честотата на които автоматично се изменя по
определен закон в определени граници и при неизменно ниво. Найчесто той представлява съставна част на измервателните устройства
за автоматично снемане на различни характеристики.
Вокодер — устройство за стесняване на честотния спектър при
предаването на говор по многоканална линия. В. може да бъде ана
логов или цифров съобразно обработката на сигнала.
Волт-амперна характеристика — зависимост на тока, протичащ
през даден елемент, от напрежението върху него.
Време за установяване на предаваното ниво — интервал от време,
през което радиорелейната станция установява необходимите нива
за предаване в различните точки на канала за връзка.
Времеконстанта на АРУ — времеконстантата на филтъра на АРУ:
τφ

^ф^ф·

Тя определя бързодействието на системата на АРУ.
Време на закъснение — интервалът от време между момента на
излъчване на сондиращия сигнал и момента на приемане на отразения
сигнал от целта.
Временно автоматично регулиране на усилването — автоматично
изменяне на коефициента на усилване на приемника на импулсната
радиолокационна станция или на хидроакустичната станция във функ
ция от времето по такъв начин, че да се осигури равномерно усилване
на сигналите, отразени от целите, разположени на различни раз
стояния от станцията. За целта в началото на приемането на отра
зените от близкоразположени цели силни сигнали усилването на при

емника е минимално, а след това постепенно се увеличава и при
приемането на сигнали, отразени от най-далечните цели, достига
максимална стойност.
Всевълнов избирач на канали — конструктивно и схемно обединен
избирач на телевизионни канали, предназначен да приема сигналите
от I до V телевизионен обхват.
Вторична обработка на радиолокационната информация — анализ
с ЕИМ на сигналите, постъпващи от устройствата за първична об
работка, състоящ се в установяване закономерността на изменяне на
координатите на всяка цел, определяне параметрите на движение на
целите, построяване траекториите и прогнозиране на бъдещото им
положение.
Вторична радиолиния — радиолиния, при която радиовълните
стават носител на полезна информация по радиотрасето. Вторични
са радиолиниите при радиолокацията, радиоспектроскопията и др.
Вж. Радиолиния, Модулация и Първична радиолиния.
Вторична радиолокация — вж. Радиолокация с активен отговор.
Вторично излъчваща антена — представлява приемно-предава
телна антенна решетка, в която приетият сигнал се излъчва (след
съответната информационна обработка) в обратна или произволна
посока. Основният принцип на работа на В. и. а. е получаването на
спрегнато фазово разпределение.
Входен импеданс на антена — вж. Входно съпротивление на ан
тена.
Вход на радиоприемника — клемите, към които се включват съ
ответно антената (респ. фидерната линия) и заземителният провод
ник.

Фиг. В.1. Входни и изходни напрежения при операционен (диференциален) усилвател
със симетричен вход и симетричен изход

Входни напрежения на операционен усилвател — напреженията Un
и Ui2 (фиг. В. 1), които са приложени съответно между първия входен
полюс 1 и масата и между втория входен полюс 2 и масата на опе

рационния (диференциалния) усилвател със симетричен вход. В общия
случай напреженията Un и Ui2 може да съдържат сонфазна UiCM и
диференциална
съставка. Следователно за В. н. о. у. могат да се
запишат равенствата
Ц1 ~ UiCM + Uid и
^/2 = UiCM ~ Uш.
Входно съпротивление на антена (входен импеданс на антена)
— отношение на напрежението U към тока I във входното сечение
на антената. Обаче не за всички антени може да се формулира понятие
за напрежение и ток. Ето защо по-удобен параметър представлява
коефициентът на отразяване от входа на антената.
Входно устройство на радиоприемник — онази част от радио
приемника, която свързва неговия вход с входа на първото му стъ
пало (резонансния усилвател, честотния преобразувател или детек
тора). Състои се от един или няколко свързани трептящи кръга, на
стройващи се на честотата на приеманите сигнали. Към в. у. спадат
още и елементите, които свързват кръга с приемната антена (фидера)
от едната страна и с входа на първото стъпало от другата страна.
Предназначението на в. у. е да осигурява избирателност по огледален
и по междинночестотен канал на радиоприемника. В СВЧ обхвата
в. у. изпълнява и функцията на съгласуващ резонансен трансформатор
между антенно-фидерната система и входа на първото стъпало на
радиоприемника.
Входно устройство с фиксирана настройка — входно устройство,
на който резонансната система (един или няколко свързани трептящи
кръга) е настроена на средната честота на работния обхват (при диапазонните радиоприемници) или на честотата на една определена
радиостанция (при служебните радиоприемници с фиксирана настрой
ка, работещи само на една честота).
Възбудител — задаващ генератор на радиопредавател. Понякога
наричат също така В. предпоследното стъпало на усилвател, служещо
за възбуждане на мощно крайно стъпало. В този случай В. се нарича
още драйвер.
Възвратна разлика (дълбочина на обратната връзка) — число,
което показва колко пъти се намаляват пълните коефициенти на усил
ване на напрежението (тока) на усилвателя, след като той бъде
обхванат с 00В по напрежение (ток). Числено В. р. е равна на
възвратното отношение плюс единица.
Възвратно отношение — усилването на затворената верига на
обратната връзка, взето с отрицателен знак.
46

Възпроизвеждане на цветно телевизионно изображение по сигналите
на първичните цветове на приемника — възпроизвеждане на цветно
изображение въз основа само на сигналите на първичните цветове на
приемника UR, UG, Uв, т. е. когато на модулационните характеристики
на електронните прожектори на възпроизвеждащото устройство се
подават отделно трите сигнала на първичните цветове на приемника.
Възпроизвеждащо устройство на радиоприемника — съставна част
на радиоприемното устройство, която преобразува получената от
радиоприемника електрическа енергия в друг вид енергия — напр.
в звукова (при радиоприемниците за музика и говор), в светлинна
(при телевизионните, фототелеграфните и радиолокационните при
емници), в механична (при телеграфните радиоприемници с буквопечатащо устройство) и т. н. В зависимост от предназначението на
радиоприемното устройство В. у. е високоговорител, телефонни слу
шалки, електроннолъчева тръба, буквопечатащ телеграфен апарат и
ДР·
■
Възстановяващ филтър в радиорелейните приемници — честотен
филтър, с помощта на който се осигурява възстановяването на ам
плитудно-честотната характеристика на канала за връзка при при
емане.
Вълнова антена — антена, притежаваща значителна насоченост
в хоризонталната плоскост. Използува се като приемна в дълговълновия обхват. В. а. представлява проводник, повдигнат над земята
на неголяма височина и ориентиран в направлението на приемната
станция. В. а. може да се използува за приемане на сигнали с различни
честоти от дълговълновия обхват при условие, че радиопредавателите
са разположени в едно направление.
Вълнова зона на антена (далечна зона на антена) — област от
пространството, всяка точка на която е отдалечена от всеки елемент
на антената на разстояние, много по-голямо както от дължината на
работната вълна, така и от най-големия линеен размер на антената.
Радиусът на В. з. а. се определя по формулата
r

2UIK

където L е най-големият линеен размер на антената, а λ — дължината
на работната вълна.
Вълновод — канал, по който може да се разпространява енер
гията на различни видове вълни — звукови вълни (звуков канал),
радиовълни (атмосферен вълновод, радиовълновод), светлинни вълни
( светловод).
Вълноводен тройник — съчленение от два правоъгълни вълновода
във форма на буквата Т. В практиката се използуват два вида В. т.
47

— Е-тройник и Н-тройник (фиг. В.2). Характерна особеност за Етройника е, че при включване на генератор в рамо 1 електрическото
поле в огледално-симетрични сечения на рамо 2 е противофазно, а
за Н-тройника — че при включване на генератор в рамо 1 проти
вофазно е магнитното поле. (Във В. т. се разпространява вълна тип
Н10.)

Фиг. В.2. Вълноводни тройници
а — Н -тройник; б — £-тройник

Вълноводна диафрагма — напречно сечение с намален размер на
една от страните на правоъгълен метален вълновод или напречно
сечение с намален радиус на цилиндричен метален вълновод или коа
ксиална линия. Такова сечение играе роля на еквивалентна съсре
доточена реактивна проводимост. В. д. се осъществяват чрез тънки
метални пластини, разположени в желаното напречно сечение на вълновода.
Вълноводна предавателна линия — предавателна линия, реали
зирана чрез вълноводи, в които се разпространяват електрически (Етп)
или магнитни (Нтп) типове вълни. Към В. п. л. спадат вълноводите
с правоъгълно, кръгло или с друга форма напречно сечение.
Вълноводно-процепна антена — разновидност на процепната ан
тена, представляваща обикновено правоъгълен вълновод с прорязани
в стените му процепи. В. п. а. може да бъде резонансна и нерезонансна.
Вълново съпротивление (характеристичен импеданс) — съпро
тивление, което оказва средата или канализираща система на раз
пространяващата се бягаща електромагнитна вълна. В. с. на кана
лизираща система се определя като отношение на моментните стой
ности на напрежението и тока (в предавателните линии) или като
отношение на коц да са две взаимноперпендикулярни напречни ком
поненти на електрическото и магнитното поле (при вълноводите) във

всяко сечение на системата в режим на бягаща вълна. В. с. зависи от
параметрите на канализиращата система — форма, размери, взаимно
разположение на проводниците в напречното сечение на линията, а
при вълноводите и от дължината на вълната. В. с. е чисто активно
съпротивление и отразява факта, че в канализиращата система с бя
гаща вълна се пренася чисто активна енергия. В. с. е важна харак
теристика, познаването на която позволява да се осъществява съгла
суване на канализиращите системи с генератора и товара.
Вълново съпротивление на акустична среда — вж. Специфично съ
противление на акустична среда.
Вълново съпротивление на вълновод (характеристичен импеданс
на вълновод) — вж. Вълново съпротивление.
Вълново съпротивление на предавателна линия (характеристичен
импеданс на предавателна линия ) — вж. Вълново съпротивление.
Вълномер (хетеродинен вълномер) — уред за измерване на чес
тотата на електрическите трептения. Действието му се основава на
явлението електрически резонанс. В. не съдържа собствен източник
на енергия и за задействуване на неговия индикатор се поглъща (аб
сорбира) енергия от измервания източник. Поради това той се нарича
още и абсорбционен честотомер. Състои се от високочестотен LCкръг, прецизен механизъм за настройка (със скала) и индикатор на
резонанса.
Върхова стойност на звуковото налягане — максималната стой
ност, която звуковото налягане достига в определен интервал от вре
ме независимо от своя знак.
Върхова стойност на променливо напрежение (променлив ток) —
най-голямата моментна стойност на измерваното променливо на
прежение (променлив ток) за времето на измерване или за един пе
риод на повторение на същото.
Вътрешни шумове на радиоприемника — шумовете, възникващи
в резисторите, трептящите кръгове, електронните прибори (елек
тронните лампи, транзисторите, диодите, интегралните схеми и т. н.),
приемната антена и токоизправителя (при недобре филтрирано на
прежение) на радиоприемника. С изключение на шумовете, възник
ващи в токоизправителя, в. ш. р. имат флуктуационен характер и
равномерен честотен спектър. При СВЧ обхвата тяхното ниво е зна
чително по-високо от нивото на външните смущения на радиоприе
мника. В. ш. р. определят реалната и граничната чувствителност
на радиоприемника.
Вътрешноимпулсна линейна честотна модулация — модулация, при
която честотата на генератора на радиопредавателя се изменя по
линеен закон в границите на фиксирана честотна лента за даден пе
4 Радиотехнически терминологичен речник

риод от време (например продължителността на импулса). В резултат
на В. л. ч. м. се формира честотно модулиран импулсен радиосигнал,
всички съставки на спектъра на който имат практически еднаква ам
плитуда. Разновидност на В. л. ч. м. е модулацията с така наречената
скачаща честота. В. л. ч. м. се използува в радиолокацията, хидролокацията и дискретната радиовръзка.
Вътрешнокадрово кодиране — метод за кодиране информацията
на телевизионни изображения с неизменяемо във времето съдържа
ние, който използува пространствената корелация между Кадрите на
изображението.

Газов разрядник — прибор, предназначен за затваряне на елек
трически вериги в резултат на възникването на тлеещ или дъгов газов
разряд под действието на приложеното към Г. р. електрическо на
прежение. При намаляване на това напрежение до стойност, недос
татъчна за поддържането на разряда, същият се прекратява (става
дейонизация на газа) и комутираната верига се прекъсва. В комби
нация с обемни резонатори или отрязъци от дълги линии Г. р. се
използува като антенен превключвател в радиолокационните станции.
Гама-корекция — изменяне нелинейността на амплитудната ха
рактеристика на усилвателния тракт с цел да се подобри субектив
ното качество на въпроизвежданото телевизионно изображение по
отношение на възпроизводимия брой на яркостни градации на теле
визионното изображение.
Гасящи импулси — импулси, които се въвеждат в първичния ви
деосигнал с цел да се запуши токът на лъча на кинескопа през времето
на обратния ход на лъча по редове и по кадри.
Гаусов случаен процес — вж. Нормален шум.
Генератор за спецефекти — електронно устройство за генериране
на сигнали за различни електронни изображения, предназначени за
комбиниране или изменяне на съдържанието на формираното теле
визионно изображение по отношение на неговите геометрични форми
или съдържание.
Генератор за линейноизменящо се напрежение (генератор на трионообразно напрежение) — устройство, генериращо напрежение с трионообразна форма, което се използува главно за линейна развивка в
електроннолъчевите тръби. Подобни тръби намират приложение в
телевизионната техника, измервателната техника и др.
50

Генератор на постоянен ток — нелинеен двуполюсник, който има
голямо съпротивление за променливия ток и относително малко съ
противление за постоянния. Използува се за динамичен товар в по
етояннотоковите и операционните усилватели. Много широко при
ложение намира в схемите на диференциалните усилватели, където,
заемайки мястото на общия за двата транзистора емитерен резистор,
подобрява всички специфични показатели на диференциалния (опера
ционния) усилвател. Г. п. т. се реализира най-често с помощта на
активен елемент, поставен в подходящ електрически режим на ра
бота.
Генератор на постоянно напрежение — нелинеен двуполюсник,
който има голямо съпротивление за постоянния ток и малко за про
менливия. Използува се в качеството на източник на постоянно ста
билно напрежение (преднапрежение) в постояннотоковите усилватели,
в операционните усилватели и др. Най-често Г. п. н. се реализира с
помощта на стабилитрон.
Генератор на синхронизиращи импулси — устройство, което из
работва импулси за синхронизация на работата на отделните блокове
на радиолокационната станция, телевизионните устройства и др. Син
хронизиращите импулси трябва да осигуряват зададената стабилност
на параметрите: честота на повторение, продължителност, амплитуда
и взаимно временно разположение.
Генератор на стандартни сигнали (ГСС) — маломощен генератор
на високочестотни трептения, честотата и амплитудата на които може
да се регулира в широки граници, като стойността на същите е точно
определена за всяко положение на настройващия орган.
Към Г. с. с. се предявяват строги изисквания по отношение на
точността на установяване на честотата, амплитудата и формата на
генерираните трептения. Използуват се за различни измервателни
цели в областта на високите честоти.
Генератор на трионообразно напрежение — вж. Генератор на ли
нейно изменящо се напрежение.
Генератор на Хол — датчик на Хол в съвкупност с електромаг
нита, създаващ магнитното поле, в което той е поместен.
Генератор на шумови сигнали — източник на случайни сигнали
с определени вероятностни характеристики.
Генериращ смесител (самоосцилиращ смесител) — честотен пре
образувател, при който функциите на смесителя и хетеродина се из
пълняват едновременно от едно стъпало, реализирано с един нелинеен
елемент (напр. транзистор). Г. с. има по-ниски качествени показатели
от честотния преобразувател с отделен хетеродин, защото режимът
на работа на нелинейния му елемент (транзистора) не може да бъде
едновременно оптимален за смесване и за генериране.
51

Геометрични изкривявания на телевизионното изображение — из
кривяване формата на обектите във възпроизвежданото телевизионно
изображение, изразяващо се в изменяне на тяхната геометрия.
Геометрични изкривявания от вида „бъчва“ и „възглавница“ —
изкривявания във формата на възпроизвежданите телевизионни из
ображения, когато правилният квадрат се възпроизвежда във вид на
„възглавница“ или „бъчва“.
Геометрични методи за разпознаване на телевизионни изображения
— методи, основаващи се на векторното описание на обектите и
еталоните на отделните класове. Същността им се състои в оценка
на разстоянието на върха на вектора на неизвестния обект до върха
на еталонния вектор. В резултат на сравнението обектът се причис
лява към класа, чийто еталонен вектор е разположен най-близо до
вектора на неизвестния обект.
Геометрични признаци на обектите в телевизионното изображение
— признаци, характеризиращи геометричните свойства на обектите
в изображението и независещи от неговата яркост. Към тях се отнасят
топологичните и метричните признаци на обекта.
Геостационарен изкуствен спътник на Земята — изкуствен спътник
на Земята, който е неподвижен спрямо Земята и чиято кръгова орбита
лежи в екваториалната равнина на Земята.
Геостационарна орбита ( стационарна орбита) — орбита на спът
ник на Земята, при която ъгловата скорост на движение на спътника
е равна на ъгловата скорост на въртене на Земята. Г. о. е разположена
изцяло над екватора. Благодарение на това спътникът се оказва не
подвижен спрямо всяка точка от земната повърхност. Г. о. е раз
положена на около 35800 km от повърхността на Земята. Вследствие
на притеглящата сила на Слънцето, луната и планетите по тази орби
та има само четири точки на устойчиво състояние на спътника, на
речени либрационни точки. Спътник, намиращ се в друга точка от
Г. о., постепенно се измества до тези точки и се налага периодически
той да бъде връщан в изходното си положение чрез двигателите си.
Г. о. е изключително удобна за организиране на радиовръзки на
големи разстояния.
Главен лъч на диаграмата на насочено действие на антена — вж.
Главен максимум на диаграмата на насочено действие на антена.
Главен максимум на диаграмата на насочено действие на антена
(главен лъч на диаграмата на насочено действие на антена)
найголемият лист на диаграмата на насочено действие на антената.
Гладки радиосмущения — радиосмущения, които представляват
хаотично изменящи се непрекъснати трептения. Техният честотен
спектър е равномерен и непрекъснат. Простират се от най-ниските

до най-високите честоти, които се използуват в радиотехниката. Г.
р. са вътрешните шумове на радиоприемника, които имат флуктуационен характер, топлинните и космическите шумове в приемната
антена и др.
Г-линия — вж. Линия на Губо.
Г-образна антена — несиметрична проводникова антена, чиято
конструкция се състои от хоризонтална и вертикална част, наподо
бяващи буквата Г. Хоризонталната част почти не излъчва, тъй като
полето, създавано от течащите в нея токове, се компенсира от полето
на противофазните токове на огледалното изображение. Излъчвател
е вертикалният проводник, чието поле се сумира с полето на огле
далното изображение. Диаграмата на насочено действие на антената
е ненасочена в хоризонтална плоскост. Г-о. а. основно се използува
в дълговълновия обхват и отчасти в средновълновия обхват.
„Горещи“ параметри — стойностите на параметрите на резонансни или периодични устройства, които са изменени под влиянието
на движещ се през или в непосредствена близост електронен поток.
В клистроните напр. влиянието на електронния поток се изразява в
промяна на входната проводимост и качествения фактор на обемните
резонатори, т. е. тези два параметъра имат „горещи“ стойности. В
лампите с периодични структури движещият се електронен поток
променя фазовата скорост и разпределението на полето по струк
турата.
Горещ резерв (топъл резерв) — резервна система, която е в ра
ботен режим.
Горна гранична честота на усилвател — най-високата честота на
усилвания сигнал, при която усилването спада на предварително за
дадена стойност (напр. 2đB).
Горна настройка на хетеродина — настройка на хетеродина в
суперхетеродинния радиоприемник, при която честотата на хетеродинното напрежение Д е по-висока от честотата на приеманите сиг
нали fs. Тогава междинната честота fi^hJ). Г. н. х. се прилага в
дълговълновия, средновълновия, късовълновия и УКВ обхват.
Горна странична лента на амплитудно модулиран сигнал — част
от спектъра на амплитудно модулиран сигнал с честоти на съставките,
равни на сумата от честотата на носещото трептене и честбтите от
спектъра на модулиращия сигнал.
Горна странична честота на амплитудно модулиран сигнал — спек
трална линия, до която се свежда горната странична лента на ам
плитудно модулирания сигнал при амплитудна модулация с хармо
ничен модулиращ сигнал.

Градационен клин — хоризонтални или вертикални ивици с рав
номерна яркост, която се изменя по определен закон от „ниво бяло“
до „ниво черно“.
Грамофон —- електромеханично устройство за възпроизвеждане
на електрическите сигнали, които са записани върху грамофонна пло
ча. Грамофонната плоча се привежда във въртеливо движение от
двигателя на грамофона със същата ъглова скорост, с която се е
движил лаковият звуконосител в процеса на записването. Възпроиз
веждащият преобразувател тук се нарича звукоотнемателна глава.
Той контактува със спираловидната фонограма чрез грамофонната
игла. Тя се привежда в движение от дълбочинния или напречния релеф
на браздата върху грамофонната плоча. Това движение на иглата се
трансформира посредством трептяща система в електрически треп
тения.
Грамофонна игла — съставна част на грамофона, която се при
вежда в движение от дълбочинния или напречния релеф на браздата
на грамофонната плоча. По този начин законът на движение на гра
мофонната игла се предава на възпроизвеждащия грамофонен пре
образувател — звукоотнемателната глава.
Грамофонна мембрана — вж. Акустичен звукоотнемател.
Гранична честота — честотата, при която коефициентът на пре
даване на тока, напрежението или мощността на устройството на
малява с 3 dB.
Гранична чувствителност на радиоприемника — номиналната
мощност на входния сигнал (индуктиран в приемната антена или
подаден на нейния еквивалент), при която на изхода на линейната
част на радиоприемника (на входа на детектора) мощността на сиг
нала е равна на мощността на вътрешните шумове. Г. ч. е характерен
параметър на радиоприемниците за СВЧ сигнали.
Гранични изпитвания — изпитвания на надеждност по отношение
на постепенни откази, при които се оценяват допустимите изменения
на входните и изходните параметри на изделието.
Гранично състояние — състояние на изделието, при което по-на
татъшната експлоатация е невъзможна или нецелесъобразна.
График на цветовете (цветов график) — област от единичния
триъгълник на дадена колориметрична координатна система, пред
ставляваща съвкупност от координатите на цветността на всички
реално възпроизводими цветности.
Гребенчат филтър ( многолентов филтър) — филтър, подобен на
лентовия филтър, но не с една, а с няколко ленти, на пропускане.
Обикновено лентите на пропускане на Г. ф. са тесни и равномерно
разположени по честотната ос.

Грешка при квантуването — грешка вследствие неточността на
предаване на пълната (цялата) стойност на отчета при неговото квантуване, тъй като последната стъпка при квантуването на видеосигнала
не винаги може да бъде точно равна на стойността на отчета.
Груби грешки — големи грешки на отделни измервания, чиито
числени стойности се различават значително от средноаритметичната
стойност на всички измервания. Тези грешки може да се дължат на
грешно отчитане, на неизправност в схемата или в измервателната
апаратура и на други фактори, които поотделно обуславят малки
случайни грешки, но като се сумират, дават груба грешка.
Групиране на електронния поток — процес на образуване на по
следователни пространствени сгъстявания от електрони в електрон
ните СВЧ лампи под влияние на управляващите постоянни и про
менливи полета. В зависимост от вида на приложените полета, от
тяхното разпределение и от ориентацията им Г. е. п. става в различни
конфигурации („спици“, „пакети“, „ленти“ и др.).
Групова грешка — грешка при цифровото предаване на видеосиг
нала, засягаща изменението на няколко съседни бита.
Групова грешка при „ниво бяло“ — групова грешка при цифровото
предаване на видеосигнала, предизвикваща изменяне на яркостта на
изображението в областта на „ниво бяло“.
Групова грешка при „ниво черно“ — групова грешка при цифрово
предаване на видеосигнала, предизвикваща изменяне на яркостта на
изображението в областта на „ниво черно“.
Групова многоканална система за връзка — многоканална сис
тема за връзка, при която се използува многократно преобразуване
по честота с помощта на индивидуални и групови преобразуватели.
Групова радиолокационна цел — съвкупност от единични радиолокационни цели, разположени в разделителния обем на радиолокационната станция и наблюдавани на индикатора като една цел.
Групова скорост — скоростта на разпространение на група монохроматични електромагнитни вълни. Г. с. характеризира разпрос
транението както на сигнал с непрекъснат, така и на сигнал с дис
кретен честотен спектър.
Групов тракт на радиорелейна линия — част от радиорелейна ли
ния, по която се предават многоканални сигнали в лентата на стан
дартните групи на високочестотните системи за връзка.
Групов усилвател — устройство, което усилва сигналите в чес
тотната лента на груповия тракт на радиорелейната линия и ком
пенсира честотно зависимото затихване по линията.
Губо-линия — вж. Линия на Губо.

.. .............. ......... .................... -

Гъвкавост — физична величина, която изразява еластичността
на телата. Ако върху едно абсолютно еластично тяло се приложи
сила F, то нейната приложна точка ще се премести на разстояние х.
Ако силата F се премахне, точката ще се върне в своето равновесно
положение. Г. на тялото се дефинира чрез отношението

(3)—(4) (фиг. Д. 1). Д. т. всъщност представлява хибридно съединение
с типичните две двойки взаимно селективни входове — (1) и (2), (3)
и (4). Д. т. намира основно приложение като балансен смесител. Освен
това се използува и като тридецибелен делител на мощност, в пре
цизни постановки за контрол на честота, за еталониране на импеданси
и др.

т.е. едно тяло е толкова по-гъвкаво, колкото по-голямо отклонение
на приложната точка се получава за единица сила.
m
В измервателната система SI размерността на Г. е

Детайл, който може да се разглежда като съсредоточена гъвка
вост, е пружината.
В акустиката съсредоточена гъвкавост може да се реализира чрез
обем, на който: а) размерите са много по-малки от дължината на
звуковата вълна; б) стените са абсолютно твърди и в) обемът има
само един отвор, през който се задействува от звуковото налягане.
Причината разглежданият обем да представлява Г. е, че ако върху
отвора на обема се създаде налягане, по-голямо от статичното, газът
в обема ще се сгъсти. При възвръщане на статичното налягане газът
в обема ще се върне в своето равновесно положение, т. е. механизмът
е същият както при пружините.

д
Далечина на действие на радиолокационната станция — макси
малното разстояние между радиолокационната станция и целта, при
което откриването на последната се извършва със зададена вероят
ност, а координатите се измерват с определена точност. Д. д. р. с.
зависи от техническите параметри на станцията, отразяващите свой
ства на целта, условията на разпространение на електромагнитните
вълни, нивото на различните смущаващи сигнали.
Далечна зона на антена — вж. Вълнова зона на антена.
Данни — информация, представена във формализиран вид, за да
може да се обработва с технически средства.
Датчик — вж. Преобразувател.
Датчик на Хол — вж. Преобразувател на Хол.
Двоен тройник — вълноводно съчленение, което се образува от
два вълноводни тройника (Е- и Н-тройник) с общо рамо (1)—(2) и
плоскост на симетрия, която минава през осите на двете отклонения
56

Фиг. Д.1. Двоен тройник

Двоичен код — код, съставен от два символа (напр. 0 и 1). Из
ползува се при цифровата обработка на сигналите и в цифровите
електронни изчислителни машини.
Двоичен, троичен,...., л-ичен цифров сигнал — цифров сигнал, на
който елементите му могат да заемат 2, 3, ....,«-дискретни стойности.
Двоична единица информация — вж. Бит.
Двойнобалансиран аналогов умножител (двойнобалансиран моду
латор /демодулатор) — четириквадрантен аналогов умножител със
симетричен изход, в който, изход не проникват двете входни напре
жения. Д. а. у. в интегрално изпълнение са: S 042 Р/Е; μΑ 796, ТСА
240, ТСА 820 и др.
Двойнобалансиран модулатор/демодулатор — двойнобалансиран
аналогов умножител, реализиран с интегрална схема.
Двуканална обработка на сигнала на.звуковия съпровод — метод
за отделяне, усилване и детектиране на сигнала на звуковия съпровод
в телевизионните приемници, който се основава на отделянето на
сигнала като I междинна честота, представляваща разлика от чес
тотата на хетеродина и честотата на честотно модулираната носеща
съставка на звука.
57

Двуканална стереофония — пренасяне на звукова картина с богат
честотен спектър по два канала. При д. с. звуковата картина се раз
деля на две и получените две звукови информации се пренасят едно
временно по отделни стереоканали. Д. с. се използува в радиораз
пръскването, в грамофонната и магнитофонната техника.
Двуканална честотна радиотелеграфна връзка {двуканално чес
тотно радиотелеграфиране ) —- честотна радиотелеграфна връзка, при
която една радиолиния се използува за едновременно пренасяне на
две телеграфни информации, създавани от два независими телеграфни
апарата, чиято работа е синхронизирана. Тук за предаване на теле
графните сигнали на двата канала радиопредавателят излъчва чес
тотно манипулирани трептения с четири честоти.
Двуканално честотно радиотелеграфиране — вж. Двуканална чес
тотна радиотелеграфна връзка.
Двуквадрантен аналогов умножител — аналогов умножител, кой
то допуска единият от двата му входни сигнала да бъде двуполярен,
а другият — еднополярен. Д. а. у. работи в два квадранта на плос
костта ХУ на входните сигнали.
Двукоординатна радиолокационна станция — вж. Двумерна радио
локационна станция — радиолокационна станция, определяща само
две координати на целта-разстояние и азимут.
Двумерен индикатор — индикатор, който позволява по наблю
даваните на него белези от целта да се определят едновременно две
координати на целта, например разстояние и азимут (в индикаторите
за кръгов обзор), дистанция и курсов ъгъл и т. н.
Двумерна радиолокационна станция — вж. Двукоординатна ра
диолокационна станция.
Двумерно предсказване — определяне на моментните стойности
на отчетите на видеосигнала за даден ред въз основа на статисти
ческите връзки между елементите на предавания и предхождащия го
ред.
Двумерно сканиране — сканиране, при което положението на глав
ния максимум на диаграмата на насочено действие на антената се
изменя по двете ъглови координати.
Двуобхватна антена — антена, предназначена за едновременна
работа в два честотни обхвата. Особеност на Д. а. е фидерната сис
тема, в която се използува принципът на суперпозицията на две чес
тоти. Пример за Д. а. може да служи антена, работеща в два обхвата,
във всеки от които се използува двойна поляризация на входния
сигнал. Сигналите на двете честоти се отразяват от общ параболичен
отражател. Д. а. позволява да се увеличи информационният капа
цитет на системата за връзка в сравнение със системата, използуваща
две антени.
58

Двуогледална антена — антена, формираща плосък фазов фронт
в апертурата си с помощта на две огледала (1 и 2 на фиг. Д. 2).
При зададен фронт на излъчваната вълна от облъчвателя 3 е въз
можно да се подбере безкраен брой от двойки такива огледала, ре
шаващи тази задача. Допълнителната степен на свобода в сравнение
с едноогледалната антена може да се използува за регулиране на
амплитудното разпределение, за намаляване на грешките при широкоъгълно сканиране и др.

Фиг. Д.2. Двуогледална антена

При Д. а. облъчвателят се разполага близко до голямото огле
дало 1. Затова осовият размер на антената и дължината на вълноводния тракт (а следователно и шумовата температура) са по-малки,
отколкото при едноогледалната антена. Недостатък на Д. а. е на
личността на засенчване на част от апертурата от малкото огледало
2, вследствие на което се получава провал на амплитудното разпре
деление в центъра и намаляване на коефициента на насочено действие.
Двупозиционна радиолокационна станция — радиолокационна
станция, чиито приемник и предавател са разнесени в пространството.
Двупроводна екранирана линия — симетрична предавателна ли
ния, състояща се от два проводника, симетрично поставени в цилин
дричен метален екран. Ако екранът е осъществен във вид на метална
оплетка, а вътрешният диелектрик е еластичен, то Д. е. л. ще бъде
гъвкава. Това е необходимо и изгодно от конструктивни съображе
ния. При Д. е. л. антенен ефект отсъствува, но възникват допъл
нителни загуби в метала на екрана и диелектрика. Това обстоятелство
ограничава приложението и.
Двупроводна линия с изменящ се по експоненциален закон, харак
теристичен импеданс — предавателна линия, разстоянието между про
водниците на която се изменя по експоненциален закон, вследствие
на което характеристичният импеданс на линията се изменя по същия
закон. Тази линия се използува за съгласуване една към друга на две
линии с различен характеристичен импеданс, за съгласуване на ан
тенна система и двупроводна линия и т. н. Особено често такива
линии се използуват в късовълновия и ултракъсовълновия обхват.
59

Двупроводна открита линия — предавателна линия, състояща се
от два проводника с достатъчно голяма проводимост, разположени
успоредно един на друг. Достойнство на Д. о. л. е простата кон
струкция, а недостатък —- наличието на антенен ефект, интензив
ността на който нараства с повишаване на честотата, и трудното
получаване на малки стойности на вълновото съпротивление.
Двусигнална избирателност по съседен канал на радиоприемника
— избирателността по съседен канал, която се измерва с помощта
на два сигналгенератора. Напрежението от единия сигналгенератор
представлява полезният сигнал, а напрежението от втория сигналгенератор имитира сигнал от смущаваща радиостанция с определена
честота. Чрез тази избирателност се отчита и нелинейното явление
кръстосана модулация и, по-конкретно, въздействието на силен сму
щаващ сигнал върху приемания сигнал през време на паузите на
приемната радиостанция.
Двустандартен телевизионен приемник за цветно изображение —
телевизионен приемник за цветно изображение, който автоматично
осигурява възможността да се приемат и възпроизвеждат сигналите
на две стандартни системи за цветна телевизия. Най-често двустан
дартните телевизионни приемници за цветно изображение осигуряват
приемането на сигналите по системите ČEKAM и ПАЛ.
Двустранен ограничител — ограничител на моментни стойности,
който ограничава амплитудата на входното му напрежение и през
двата полупериода.
Двустранна широчинно-импулсна модулация — широчинно-импуле
на модулация, при която широчината на импулса се променя чрез
едновременното преместване във времето на неговия преден и заден
фронт.
Двутактно усилвателно стъпало (противотактно, пушпулно усил
вателно стъпало) — симетрично спрямо масата усилвателно стъпало,
работещо с два (или две групи) усилвателни елементи с еднакви или
симетрични характеристики (комплементарни транзистори), вклю
чени в двата симетрични клона на схемата, наречени рамена. Усил
вателните елементи (групите от усилвателни елементи), включени в
двете рамена, работят в един и същ режим с един и същ ъгъл на
отсечката на изходния ток (ако има отсичане), като се редуват при
отпушването си. Главен, характерен белег на Д. у. с. е, че четните
хармоници на основния сигнал са противофазни и при преминаването
им през товара взаимно се унищожават. Това е и едно от главните
предимства на Д. у. с. пред еднотактните усилвателни стъпала.
Двучестотна система за разпределяне на работните честоти — чес
тотна система за разпределяне на работните честоти при радиоре
60

лейните линии, при която се използуват две работни честоти на ствол,
разпределени съгласно фиг. Д. 3.
Дебелослойна интегрална схема — слойна интегрална схема с де
белина на слоевете над 1 микрон. Елементите на д. и. с. се нанасят
предимно по метода на ситопечата.

<1.

B мс2 g

В мс3 g

B Mc4 g
fi

Фиг. Д.З. Двучестотна система на разпределяне на работните честоти при радиоре
лейните линии

Девиация на честотата (честотна девиация) — максимално
отклонение на честотата от средната и стойност при честотната
модулация.
Деемфазис — вж. Обратна корекция в радиоприемника.
Действителна относителна грешка на измерването бд — алгебрич
ното отношение на абсолютната грешка на измерването ΔΙ и ис
тинската стойност на измерваната величина X, т. е.

ΔΧ
бд = -у 100,%.
Тя показва какъв процент от измерваната величина е грешката
на измерването. Например, ако един волтметър с обхват 300 V (т.
е. ^max = 300 V) при градуирането му с еталон показва 100 V (Д = 100
V), а еталонът показва 97 V (У =97 V), то абсолютната грешка на
измерването е равна на ΔΧ=3 V, а действителната относителна
грешка
е
ΔΧ .
3
δΑ = %- юо =
100 = 3,1%.
А.

У/

Действителна стойност на измерваната величина — стойността на
величината, получена при измервания с допустима грешка. Ако греш
ката от измерванията може да се пренебрегне, то действителната и
истинската стойност се отъждествяват.
Действуваща височина на отражение на радиовълните от йоносферата — вж. Фиктивна височина на отражение от йоносферата.
61

Декодиране — обратен процес на кодирането: от кодовите ком
бинации се получава съобщението.
Декодиращо устройство в цифровия телевизионен приемник —
устройство за възстановяване на аналоговия видеосигнал от кодирания
видеосигнал по цифров път.
Декорелация между елементите на изображението и видеосигнала
— намаляване на статистическите зависимости между елементите в
изображението и видеосигнала.
Делта-модулация — импулсна модулация, при която по канала
за връзка се предава положителен импулс при нарастване на управ
ляващия сигнал и отрицателен — при намаляване на същия сигнал.

Делта-модулация на видеосигнала — кодиране на видеосигнала за
предаване по канала за връзка, при което аналоговият видеосигнал
се преобразува в цифрова форма, отразяваща само нарастване и на
маляване на аналоговия видеосигнал.
Дематрон — електронна лампа с кръстосани полета, която се
използува за усилване на електромагнитна мощност в обхвата на
свръхвисоки честоти. Анодът на Д. представлява плоска периодична
структура. Катодът му също е плосък и се използува като катод с
разпределена емисия — без отопление. Първоначално катодът емитира слабо, но под влияние на магнитното поле много от електро
ните, след като са ускорени, го бомбардират и предизвикват вторична
емисия. С това се постига голяма плътност на електронния поток,
формиран във вид на лента, електроните в която се движат синхронно
с права хармоник на повърхностната вълна по периодичната струк
тура, като отдават кинетичната си енергия.
Демодулация — вж. Детектиране.
Демултиплексиране — процес, при който последователно във вре
мето и еднозначно съобразно подаден адресен управляващ сигнал
входният сигнал се превключва към съответен изходен канал.
Деполяризация в йоносферата — вж. Ефект на Фарадей.
Дестабилизиращи фактори —- различните влияния, които могат
при известни условия да нарушат режима на работа на усилвателния
елемент, респ. на усилвателя. Д. ф. са изменянето на температурата,
изменянето на захранващите напрежения, стареенето на елементите
и пр.
Дестабилизиращи честотата фактори — вж. Нестабилност на чес
тотата на генератор.
Детектиране — процес, при който се получава управляващият
сигнал чрез преобразуване на модулираното трептение.

Детекторен радиоприемник — най-простата форма на линеен ра
диоприемник, който е без високочестотен и нискочестотен усилвател.
За възпроизвеждащо устройство служат телефонни слушалки.
Детектор на АРУ — амплитуден диоден или транзисторен де
тектор, който изработва постоянно регулиращо напрежение (напре
жение на АРУ) чрез детектиране на приеманите сигнали.
Детекторна глава — пасивно СВЧ устройство, което представ
лява отрязък от пренасяща линия, с разположен в него полупровод
ников диод, служещ за детектор. Мястото на разполагане на диода
в конструкцията на Д. г. се избира с оглед през него да протича
максимален ток на проводимостта — в отрязък от правоъгълен вълновод диодът е успореден на силовите линии на електрическото
поле, а в коаксиална линия е по протежение на централния проводник.
Д. г. може да се осъществи чрез отрязък от всякаква пренасяща линия,
но най-разпространени са вълноводните (от правоъгълен вълновод)
и коаксиалните Д. г. Вълноводните Д. г. обикновено са настройваеми
— за компенсиране на реактивността на изводните краища на диода
и поддържащите го елементи се използува подвижно късосъединяващо метално бутало.
Детектор на съвпадение — вж. Коинциденцен детектор.
Детекторна характеристика по напрежение — графически изоб
разената зависимост на постоянното напрежение U = върху товарния
резистор на амплитудния детектор от амплитудата Um на входното
синусоидално напрежение:

и. = Ли^·

Детекторна характеристика по ток — графически изобразената
зависимост на постоянната съставка на детектирания ток Д на ам
плитудния детектор от амплитудата на входното синусоидално на
прежение Um:
/= =
Детектор с прозорец — устройство за контролиране на напре
жение по две прагови нива. Най-често се реализира чрез сдвоени компаратори.

Детерминирана система за автоматично управление — система за
автоматично управление, в която при еднакви условия на един и същ
входен сигнал съответствуват различни изходни сигнали.
Детерминиран сигнал — сигнал, който може да се предскаже с
вероятност, равна на единица. Д. с. се използуват за изпитване на
радиоелектронните устройства и системи.
Дефазатор — пасивно СВЧ устройство, което променя фазата
на електромагнитната вълна в изходното му сечение (спрямо вход-

hoto). Тъй като фазите на електромагнитната вълна в две сечения
на всяка пренасяща линия се различават с ъгъл, определен от дъл
жината на вълната по линията и от разстоянието между сеченията,
всеки отрязък от пренасяща линия представлява фиксиран Д. За осъ
ществяване на Д., който осигурява плавна промяна на фазата в из
ходното сечение, трябва да се изменя електрическата дължина на
отрязъка (обикновено — чрез промяна на дължината на вълната по
линията). Променливи Д. от правоъгълен вълновод се осъществяват
чрез преместване на диелектрична пластина успоредно на тясната
стена на вълновода или чрез намаляване на размера на широката
стена. Прецизни променливи Д. с широка употреба са цилиндричните,
в които около оста на вълновода се върти диелектрична пластина.
Дефект — вж. Неизправност.
Децибел — логаритмична единица за измерване на усилването
или отслабването на мощност, напрежение или ток в процеса на
преобразуването или предаването на енергия.
Усилването (или отслабването) на мощност, изразено в децибели,
се определя по формулата

кр = 10 1g

dB,

(1)

*ļ

където Pì и Р2 са съответно мощността преди и мощността след
усилването (или отслабването). При усилване (Р2 > Рф КР е по
ложително число; при отслабване (Р2 < Рф КР е отрицателно число.
За напрежение, респ. за ток, формула (1) приема съответно видя
К„ = 20 Ig

dB;

/
í
(2)
Ki = 20 lg Λ dB. J
Λ
Децит (dum) — десетична мярка за количество информация, пред
ставена чрез израза
/=-lgP,

където I е количеството информация, Р — априорната вероятност
на съответното събитие, a 1g — символ на логаритъм при основа 10.
Диаграма на вторичното излъчване — характеристика, показваща
изменянето на ефективната отразяваща повърхност на целта от по
соката на облъчване.
Диаграма на насочено действие на антена — вж. Векторна ком
плексна диаграма на насочено действие по поле.
Диаграма на насочено действие по мощност — зависимостта на
потока на енергията на електромагнитното поле, излъчено от анте64

ната в далечната зона, от ъгловите координати при едно и също
разстояние от точката на наблюдение до началото на избраната сфе
рична координатна система.
Диаграмообразуващо устройство — многополюсник, служещ за
захранване на многолъчеви антенни решетки. Д. у. се осъществява
така, че при възбуждане на входовете му в излъчвателите да се ре
ализират амплитудно-фазови разпределения, съответствуващи на
определени лъчи. За да се получи голям коефициент на полезно дей
ствие, Д. у. се реализира чрез реактивни елементи: насочени отклонители, фиксирани фазорегулатори, отрязъци от фидер и др.
Диамагнитна среда — вещество, намагнитено под действието на
магнитно поле. В резултат се получава допълнително магнитно поле.
Сумарното поле зависи от свойствата на магнитната среда и е послабо от действуващото магнитно поле. Вж. Магнитна среда.
Диапазонен превключвател — превключвател на работните
обхвати на радиоприемника.
Диапазонен резонансен усилвател (обхватен резонансен усилвател)
— резонансен усилвател, на който товарният трептящ кръг може да
се настройва на честотите на даден работен обхват.
Диапазонна антена — вж. Обхватна антена.
Диелектрик (по отношение на електромагнитните вълни) — ма
териал (среда), при който токът на електрическата индукция зависи
от честотата, поради което средата се държи като проводник или Д
по отношение на електромагнитните вълни в зависимост от честотата
им. При достатъчно ниски честоти всяка реална среда е проводник,
а при достатъчно високи честоти — Д. Вж. Проводник.
Диелектричен радиовълновод — канализиращо СВЧ-енергия
устройство, което представлява диелектричен плътен или кух цилин
дър. В Д. в. няма токова проводимост и токовете се заместват от
тези на сместването. При относително малък диаметър на диелек
тричния цилиндър в сравнение с дължината на вълната по-голямата
част от енергията се разпространява извън диелектрика. Поради това
затихването в него силно намалява.
Д. в. са подходящи за предаване на енергия на къси разстояния.
Те се отличават с проста и евтина конструкция. Използуват се ви
сокочестотни материали с малки диелектрични загуби. Техен недос
татък е, че имат излъчване и могат да се влияят от външни сму
щаващи полета. Затова е необходимо да се екранират.
Диелектрична антена — антена с повърхностна вълна, състояща
се от възбудител и канализираща система (плътен или тръбен ди
електричен прът), стесняваща се от основата към края. Вследствие на
пречупването и отражението на електромагнитната вълна на грани5 Радиотехнически терминологичен речник

цата между диелектрика и средата, в която той се намира, тя се
разпространява от широкия към тесния край и постепенно се излъчва
в обкръжаващото пространство. Тъй като диаметърът на диелектрика
не трябва да бъде твърде малък в сравнение с дължината на работ
ната вълна, то Д. а. има приемливи размери само в сантиметровия
и милиметровия обхват.
Диелектрична леща — леща от диелектрик, използуваща се ана
логично като стъклената леща в оптиката за фокусиране на електро
магнитни вълни. Тъй като скоростта на разпространение* на елек
тромагнитните вълни във всички диелектрици е по-малка, отколкото
във вакуум, то електромагнитните вълни се пречупват в Д. л. по
същия начин, кактб светлинните вълни се пречупват в стъклените
петни. Диаметърът на Д. л. е много пъти по-голям от дължината на
вълната, за която е предназначена. Затова Д. л. практически се из
ползува за вълни, по-къси от 10 cm.
Диелектрична проницаемост на изотропен диелектрик — скаларна
величина, представляваща отношение на напрегнатостта на електричното поле във вакуум към напрегнатостта на електричното поле
в еднороден безкраен диелектрик при неизменни електрични заряди,
създаващи полето. Д. п. и. д. показва колко пъти се намалява силата
на взаимодействието на електрическите заряди при пренасянето им
от вакуум в еднороден изотропен диелектрик, ако разстоянието меж
ду зарядите се запазва неизменно^
1
Динамичен обхват на радиоприемник — изразеното в децибели
отношение на максималния входен сигнал ЕАтлх (peen. Р^тах), при
който се получават максимално допустимите нелинейни изкривява
ния, и минималния входен сигнал ЕАо (респ. РАо), съответствуващ на
чувствителността на радиоприемника:

P[dB] = 201g(^max/^o) = lOlg^nU^)·

Динамичен обхват на сигнал — отношение на максималната и
минималната стойност на мощността или на напрежението на сиг
нала. Д. о. с. се изразява в децибели.
Динамичен обхват на усилвател — отношението на максималното
входно напрежение U¡ max и минималното U, min, съответствуващи на
граничните точки от участъка, в който идеалната и реалната ампли
тудна характеристика са слети. Д. о. у. най-често се представя в
децибели:
UD = 20 lg
U-i min
.

Различните източници на сигнал, като микрофони, грамофонни
дози и пр., също имат свой динамичен обхват. За качественото усил
ване на сигнала е необходимо Д. о. у. да бъде по-голям от динамичния
обхват на източника на сигнал.
Динамичен режим на работа на усилвателен елемент
режим на
работа на усилвателен елемент, при който освен постоянните за
хранващи напрежения, осигуряващи подходящ статичен режим на
работа на усилвателния елемент, във входа на усилвателя е включен
и сигнал.
Динамична антена — вж. Антена с модулация на параметрите
по време.
Динамична доза с подвижна бобина — вж. Звукоотнемателна глава
на електродинамичен принцип.
Динамична сходимост — осъществяване сходимост на трите лъча
в кинескопа за цветно изображение с маска в процеса на развивката,
за да се получат максимално наситени цветове.
Динамични изкривявания в усилвателите — нелинейни изкривя
вания, които възникват при рязка и голяма промяна на моментната
стойност на входния сигнал. Тогава усилвателят може да навлезе
в нелинеен режим на работа, а понякога и в режим на грубо огра
ничаване на моментната стойност на сигнала. Д. и. у. се проявяват
най-често в случаите, когато усилвателят е обхванат от дълбока, не
правилно оразмерена (несъобразена с характера на входния сигнал)
обратна връзка.
Динамични характеристики на усилвателен елемент — зависимос
тите между моментните стойности на токовете, напреженията или
токовете и напреженията във веригите на усилвателния елемент при
наличност на входен сигнал, т. е. при динамичен режим на работа
на усилвателния елемент. Най-често представляват интерес Д. х. у.
е., снети в нормален режим на усилване на сигнала, т. е. при налич
ност на товар в изходната верига на усилвателния елемент. В по
следния случай изменението на изходния ток води до изменение на
моментната стойност на напрежението между изходните електроди.
Ако товарът представлява постоянно активно съпротивление, Д. х.
у. е. в изходното графично поле е права линия. Нарича се товарна
права.
Д. x. у. е. се използуват при графо-аналитичното изчисление на
режима на работа на усилвателния елемент, както и за онагледяване
на електрическите процеси в усилвателя при усилване на сигналите.
Диоден амплитуден ограничител — междинночестотен усилвател,
чийто товарен кръг е шунтиран с един или два ограничаващи по
лупроводникови диода. Транзисторът на усилвателя е поставен в
линеен режим на работа.
67

Диплексер — устройство, осигуряващо работата на два радио
предавателя с една обща антена. Д. има за задача да раздели изхода
на единия радиопредавател от изхода на другия, така че те да не си
влияят един върху друг, като при това позволява изходната мощност
на единия и на другия предавател да се сумира в общ товар (антенния
фидер).
Дипол — буквално система от два разноименни заряда с еднаква
големина. В теорията на излъчването на електромагнитни вълни като
дипол се разглежда елементарният електрически излъчвател. В ан
тенната техника Д. се нарича симетричният вибратор. Често сумата
от дължините на двете рамена на Д. се избира да е равна на поло
вината дължина на работната вълна.
Диполен момент — електрична векторна величина, характеризи
раща електричното поле на произволна, състояща се от електрични
заряди, електрично неутрална система, чиито размери са много помалки от разстоянието от системата до точка в пространството, в
която се разглежда процесът.
Диполен отражател — полувълнов пасивен вибратор, чието дей
ствие е основано на използуването на вторичното излъчване на про
водник, по който протича електрически ток. При облъчване на Д. о.
с електромагнитна вълна, честотата на която съвпада с резонансната
честота на отражателя, в него се възбуждат трептения, в резултат на
което Д. о. става излъчвател на електромагнитна енергия. Д. о. се
използува за създаване на радиосмущения, лъжливи радиолокационни цели и др.
Дипол на Наданенко — вж. Симетричен вибратор на Наданенко.
Дипол на Херц (елементарен електрически излъчвател, вибратор
на Херц) — дипол, дължината на който е много по-малка от дъл
жината на възбужданите в него високочестотни трептения. При това
условие в Д. X. се установява стояща електромагнитна вълна с ед
наква амплитуда на тока по цялата му дължина. Това съществено
опростява определянето на електромагнитното поле, излъчено от Д.
X., въпреки че в използуваните в практиката диполи споменатото
условие почти никога не се изпълнява. Разглеждането на Д. X. играе
важна роля в теорията на антените.
Директен магнитен запис — начин на записване на електрически
сигнали, при което един и същ носител се използува за записване и
за възпроизвеждане без междинна обработка на сигналите.
Директен метод на измерване — метод на измерване, при който
измерваната величина се определя непосредствено с мерки или из
мервателни уреди.
Директна синхронизация — синхронизация на задаващия генера
тор по редова или по кадрова честота, когато съответните синхро-

низиращи импулси въздействуват непосредствено върху задаващия
генератор.
Директно излъчен сигнал — вж. Сондиращ сигнал.
Директор — пасивен дипол, разположен пред активен дипол, към
който е включен предавател или приемник. При предавателната ан
тена Д. служи за концентриране на енергията на електромагнитната
вълна при излъчването и, а при приемната антена — за увеличаване
на коефициента на усилване на антената. Често се използуват няколко

д.
Директорка антена — вж. Антена тип вълнов канал.
Дискретен канал — канал за връзка, предназначен за дискретни
сигнали.
Дискретен сигнал — сигнал, който се описва с дискретна функция
на времето.
Дискретизация на видеосигнала и изображението — процес на пре
образуване на непрекъснатия аналогов видеосигнал и изображението
в последователност или съвкупност от отчети, определящи стойнос
тите на видеосигнала или изображението в моментите на дискрети
зация. Дискретизацията на изображението се характеризира с мо
ментните стойности на отчетите, взети от определени точки на по
върхността на изображението и определени по място от дискретизиращата решетка. Формата на дискретизиращата решетка може да
бъде правоъгълна, ромбовидна, хексагонална и др.
Дискретизация на радиотехническите сигнали — (квантуване на
радиотехническите сигнали) — превръщане на радиотехническите
аналогови сигнали в дискретни сигнали. Д. р. с. може да бъде по време,
по ниво и комбинирано.
Дискретизиран видеосигнал — стойностите на непрекъснатия ви
деосигнал без синхронизиращите импулси, определени в моментите
на дискретизацията. Честотата на дискретизацията се избира да бъде
поне два пъти по-висока от максималната честота на видеосигнала.
Дискретна електронна настройка на радиоприемника — настройка
на радиоприемника на две до шест предварително определени чес
тоти, отговарящи на мощни местни радиостанции. Настройката на
всяка честота се осъществява чрез натискане на отделен бутон (кла
виш) или чрез допиране на отделен сензор, при което в захранващата
верига на настройващите варикапи в радиоприемника се включва
строго определено постоянно напрежение, отговарящо на съответен
капацитет на варикапите, респ. на честотата на съответната пред
варително избрана радиостанция. Това напрежение се получава пред
варително чрез отделен потенциометър, чието копче е разположено
върху лицевата плоча на радиоприемника непосредствено до (под)

съответния бутон (сензор). Д. е. н. р. се прилага предимно в УКВ
обхвата на приемниците за радиоразпръскване.
Дискретно преобразуване на Карунен-Лоев — дискретно линейно
преобразуване на видеосигнала, което декорелира връзките между
елементите в трансформантата на изображението по такъв начин, че
трансформантата представлява диагонална матрица, определена от
собствените вектори на ковариационната матрица. Д. п. К. Л. е из
вестно също така като преобразуване на Хотелинг или преобразуване
по собствени вектори.
Дискретно преобразуване на Фурие — линейно дискретно пре
образуване, което се извършва с помощта на дискретни комплексни
показателни функции на Фурие.
Дисперсия — параметър на случайните сигнали, който характе
ризира степента на разсейване на случайната величина около нейната
средна стойност.
Дисперсия на електромагнитни вълни — зависимост на скоростта
на разпространение на електромагнитните вълни от честотата. Ско
ростта на разпространение на електромагнитните вълни в каквато и
да е среда, включително и вакуум, е различна за електромагнитните
вълни с различна дължина на вълната.
Диспечерска радиолокационна станция — наземна трикоординатна
активна радиолокационна станция за откриване на цели, предназ
начени за управляване на въздушното движение на самолетите в зо
ната на летището. Използувайки данните за въздушната обстановка,
възпроизведена на екрана на индикатора за кръгов обзор на стан
цията, диспечерът установява порядъка на кацане и излитане на са
молетите, насочва кацащите самолети в зоната на изчакване при заета
писта за кацане, разпределя височините на самолетите за избягване
на сблъскването им и контролира правилността на изпълнението на
указанията, предадени по радиото на екипажите. Тези радиолокационни станции могат да имат няколко индикатора, които дават
възможност едновременно да се контролира общата въздушна обста
новка и да се наблюдават полетите в отделните сектори. При на
растващата скорост на самолетите и с увеличаване на плътността на
движението възниква необходимост от използуването на цифрови
изчислителни машини за управление на въздушното движение. Затова
в Д. р. с. се използуват специални устройства, които преобразуват
изходната аналогова информация на Д. р. с. в цифров вид за въвеж
дането на тази информация в цифровата електронноизчислителна
машина. След обработката на информацията съответни устройства
отново я преобразуват в аналогов вид, най-удобен за'наблюдаването
и на екрана на индикатора.

Дит — вж. Децит.
Диференциален 180-градусов дефазатор — вж. Жиратор.
Диференциален коефициент на усилване на напрежението Add —
отношение на диференциалното изходно напрежение Uod и диферен
циалното входно напрежение Uid на операционен усилвател:

dđ

uid

Обикновено Д. к. у. н. е от порядъка на десетици хиляди.
Диференциален метод на измерване — сравнителен метод на из
мерване, при който неизвестната величина се сравнява с известна
такава, като измервателният уред отчита разликата между тях.
Диференциален усилвател — усилвател, на който изходният сиг
нал е пропорционален на разликата от входните сигнали. Най-често
Д. у. има симетричен вход и симетричен изход или симетричен вход
и несиметричен изход. Д. у. има свои специфични параметри, които
са еднакви със специфичните параметри на операционния усилвател.
Д. у. има широка област на приложение в радиотехниката, в изчис
лителната техника, в измервателната техника и пр. Той е основен
градивен възел на операционните усилватели.
Диференциална импулсно-кодова модулация на видеосигнала —
модулация на видеосигнала за предаване по канала за връзка, при
която цифровият видеосигнал се образува само от разликата на стой
ностите на входния аналогов видеосигнал и на предсказаната стой
ност.
Диференциална система — устройство, с помощта на което входът
на предавателя и изходът на приемника се свързват независимо с
линията към абоната.
Диференциални изкривявания на фазата и амплитудата — изме
няне на фазата или на амплитудата на сигнала на цветовата носеща
съставка при изменяне на размаха на яркостния сигнал от „ниво бяло“
до „ниво черно“.
Диференциално входно напре
жение Uíd — разликата между две
те входни напрежения на операцио
нен усилвател със симетричен вход
Un и U¡2 (фиг. Д. 4). За Д. в. н. UjD
важат изразите
.

UiD = ии -Ui2 = 2 Uid.

Фиг. Д.4. Диференциално входно
напрежение на операционен (ди
ференциален) усилвател

Диференциално изходно напрежение UoD — разликата между двете
изходни напрежения на операционен усилвател със симетричен изход
^oi и ^о2· Д· и· н· ^od се определя с изразите
иоо = и01 - ^02 =

Диференциално-синфазен коефициент на предаване на напрежението
AdCM — отношение на синфазното изходно напрежение UoCM и ди
ференциалното входно напрежение Uid на операционен усилвател:
л
_ ^осм
AdCM —
jj
■
V id

Този коефициент е мярка за несиметрията на реалния операцио
нен усилвател, тъй като характеризира свойството му да създава
синфазен сигнал в изхода си, когато на входа му действува дифе
ренциален сигнал.
Диференцираща верига — електрическа верига, при която изход
ният сигнал се определя с производната на входния сигнал по отно
шение на времето, т. е. пропорционален е на скоростта на измене
нието му.
Дифракционен максимум в диаграмата на насочено действие —
страничен лист в диаграмата на насочено действие на антената, кой
то възниква в тези направления, където разликата от ходовете на
лъчите от отделните излъчватели е кратна на цяло число дължини
на вълната. Амплитудата на Д. м. д. н. д. може да достигне до
амплитудата на главния максимум. Д. м. д. н. д. зависи от разстоя
нието между излъчвателите. При намаляване на това разстояние
броят на Д. м. д. н. д., които се намират в областта на действителните
ъгли, намалява. За нормалната работа на антенната решетка е не
обходимо в областта на действителните ъгли да съществува само
един главен максимум и да няма дифракционни максимуми.
Дифракционна антена — СВЧ антена, която за разлика от обик
новените антени, освен елемент, преобразуващ енергията на токовете
с висока честота в енергия на електромагнитното излъчване, има и
елемент, формиращ зададена диаграма на насочено действие. Ди
фракционни елементи например са рупор, леща, огледало, процеп и
др.
Дифракционна решетка — съвкупност от съсредоточени в дадена
област на пространството препятствия, които предизвикват дифракция на електромагнитните вълни.
Дифракция — процес на взаимодействие на електромагнитната
вълна с препятствие. В по-тесен смисъл на думата Д. е проникване

на електромагнитната вълна зад препятствието. При разпространение
на радиовълните като препятствие може да се разглежда кривината
на земята, дължаща се на сферичността и, планините и хълмовете,
изкуствените съоръжения, разположени на пътя на радиовълните, и
др.
Дихотомия — разделяне на пространството на признаците на два
класа с помощта на хиперплоскост.
Доза — вж. Звукоотнемателна глава.
Доза с подвижен магнит — вж. Звукоотнемателна глава на елек
тромагнитен принцип.
Долби-система (Dolby А и Dolby В) — основна система за под
тискане на шумовете в устройствата за записване и възпроизвеждане
на електрически сигнали. Използува се за стесняване на динамичния
обхват на сигнала при записване, след което при възпроизвеждане
този динамичен обхват се разширява до изходното му положение.
В системата Dolby А се прави разделяне на звуковия спектър на
четири ленти. Във всяка от тях се осъществява добавъчно усилване
от 10—15 dB, когато входният сигнал има ниво, по-ниско от регу
лираното необходимо ниво на записвания сигнал. При правилно уста
новяване на нивото на сигнала при възпроизвеждане и записване чрез
системата Dolby А може да се подобри отношението сигнал/шум
10 50 dB, без да създават забележими изкривявания на звуковия
сигнал.
За да се осъществи приложението на Долби-системата в битовите
касетофони, беше разработен вариантът Dolby В. При него е изпол
зуван особен вид компандер. Разликата между вариантите А и В на
системата Dolby се състои в това, че при варианта В се работи само
с една лента, чието разпределение на честоти е променливо, докато
при варианта А се работи с четири отделни честотни ленти едно
временно.
Долна гранична честота на усилвател — най-ниската честота на
усилвания сигнал, при която усилването спада на предварително за
дадена стойност (напр. 2 dB).
Долна настройка на хетеродина — настройка на хетеродина в
суперхетеродинния радиоприемник, при която честотата на хетеродинното напрежение fh е по-ниска от честотата на приеманите сигаали
fs. Тогава междинната честота fi=fs—fh- Д. н. х. се прилага в СВЧ
обхват с цел да се получат по-стабилни трептения в хетеродина.
Долна странична лента — част от спектъра на амплитудно мо
дулиран сигнал с честоти на съставките, равни на разликата между
честотата на носещото трептение и честотите от спектъра на мо
дулиращия сигнал.
■73

Долна странична честота -- спектрална линия, до която се свежда
долната странична лента при амплитудна модулация с хармоничен
модулиращ сигнал.
Доминираща дължина на вълната на дадено светлинно излъчване
— количествена оценка (физическа оценка) за понятието „цветов тон"
за даден цвят, определен от спектралното разпределение на конкретно
светлинно излъчване.
Доплерова навигационна радиолокационна станция — радиолокационна станция, чийто принцип на действие е основан на ефекта на
Доплер. Използува се в автономната навигация за определяне на
скоростта и ъгъла на отклонение на самолетите и другите летателни
апарати. Д. н. р. с. излъчва непрекъснат радиосигнал по посока на
земната повърхност, сравнява честотите на излъчения и отразения
сигнал, определя доплеровото изместване на честотата и по него
—- скоростта на самолета и изминатото разстояние.
Доплерова навигационна система — автономна навигационна сис
тема, която се състои от доплерова навигационна радиолокационна
станция, курсов датчик и индикатор. Д. н. с. определя координатите,
курса на самолета и разстоянието до избраното място и изработва
сигнал за управление на автопилота, който автоматично извежда са
молета в зададеното място. Д. н. с. може също да определя и ско
ростта на самолета относно Земята, скоростта и посоката на вятъра,
истинския курс, ъгъла на отклонение, магнитните ■ изменения, курса
на мястото на назначение и др.
Доплерова радиолокационна станция — радиолокационна станция,
която служи за едновременно измерване на разстоянието до целта
и на скоростта на последната посредством измерване на Доплеровата
честота.
Доплерова честота — изменението на честотата на отразения сиг
нал, предизвикано от Доплеровия ефект.
Доплеров ефект — изменение на честотата на електромагнитната
вълна в приемната точка в зависимост от относителното преместване
и от скоростта на движение при относително преместване на източ
ника на електромагнитна вълна спрямо приемната точка. При при
ближаване доплеровата честота се повишава, а при отдалечаване тя
се понижава.
Доплеров измерител на скоростта и ъгъла на отклонение — вж.
Доплерова навигационна радиолокационна станция.
Дрейф на нулата на усилвател — бавно произволно изменяне на
началното напрежение (началния ток) в изхода на усилвателя или в
изхода на усилвателния елемент. Д. н. се предизвиква от изменянето
на температурата на околната среда, от изменянето на захранващите

напрежения, от стареенето на елементите на усилвателя и пр. Найсилно се проявява в усилвателите с директна връзка между стъпалата’
понеже при тях изменението на напрежението на първото стъпало се
усилва от всички следващи стъпала. Напрежението на Д. н. обик
новено има две съставки (фиг. Д. 5) — едната бавно изменяща се
(пунктираната линия), а втората — бързо изменяща се съставка. Вто
рата съставка се дължи на случайни процеси. За намаляване на Д.
н. се използуват балансни схеми, специални схеми за компенсация
на дрейфа, режимни отрицателни обратни връзки, стабилизация на
температурата, стабилизация на напрежението и пр.

Фиг. Д.5. Изменяне на изходното напрежение на постояннотоков усилвател с времето
- дрейф на изходното напрежение

Дреифов клистрон — СВЧ електронна лампа, в която усилването
на електромагнитна мощност става чрез краткотрайно, ударно (клистронно) взаимодействие на електроните с електромагнитното поле
в два или повече обемни резонатори. Емитираният по оста на при
бора електронен поток се ускорява в участъка до първия резонатор,
на решетките на който се подава свръхвисокочестотното трептение.
Под неговото въздействие електронният поток се модулира по ско
рост. В пространството след обемния резонатор (пространство на>
дрейфа) се осигурява свободен пробег — дрейф на електроните, в
който ускорените електрони застигат забавените. Така образуваните
електронни „пакети“ следват с честота, равна на модулиращото на
прежение, и попадайки между решетките на следващия обемен ре
зонатор, отдават кинетичната си енергия, като усилват електромаг
нитното поле в него. При многорезонаторните дрейфови клистрони
електронните пакети отдават енергията си в последния обемен ре
зонатор. Междинните резонатори служат за подобряване на степента
на групиране на електроните, с което се постигат големи стойности
на коефициента на усилване и к. п. д. на лампата.

Дробен детектор — честотно-фазов детектор, чието изходно
напрежение е пропорционално на отношението на изходните напре
жения на двата му амплитудни детектора. Д. д. се различава от
фазовия дискриминатор по това, че диодите на двата му амплитудни
детектора са включени постояннотоково последователно, има общ
товар (кондензатор или резистор) и допълнителен електролитен кон
дензатор, който му придава ограничителни свойства. Реализира се
по симетрична и несиметрична схема.
Дробинков ефект — вж. Дробов ефект.
Дробинков шум (дробов шум) — случайни флуктуации на елек
трическия ток на електронните и полупроводниковите прибори. Енер
гийният спектър на Д. ш. на анодния ток се представя чрез формулата
Χ.(ω) = 2 el, r2F2 (ωτ,),

където е=1,6.10-19с е зарядът на електрона, 1а — средният аноден
ток, Д2 — коефициентът на депресия в резултат на пространствения
заряд, Е2 — коефициентът на честотна депресия и το — времето на
преминаване на електроните в лампата.
Прилагателното „дробинков“ произлиза от думата дробинки
(сачми на ловджийски патрон) и подчертава, че Д. ш. е резултат от
дискретната природа на електрическия ток. Д. ш. се среща и като
дробов шум, което е русизъм (дробь от руски се превежда като
сачми).
Дробов ефект (дробинков ефект) — флуктуации на емисионния
електрически ток, породени от дискретната структура на токоносителите и статистическия характер на движението им. Спрямо радио
техническите сигнали Д. е. се проявява като шумов сигнал.
Дробов шум — вж. Дробинков шум.
Дроселен фланец — фланец за свързване на отрязъци от вълноводи, чиято форма позволява да се намалят загубите от излъчване
или от съпротивлението на прехода. Конструкцията на Д. Ф. съдържа
комбинация от дадена накъсо линия и отворена линия с фиксирани
дължини, което ограничава употребата му в сравнително тесен чес
тотен обхват.
Дуплексен радиорелеен ствол — два радиорелейни ствола, които
се използуват за двустранно предаване на определен обем инфор
мация.
Дуплексна радиовръзка — радиовръзка между две радиостанции
с възможност за едновременно предаване и приемане с всяка от тях.
Дълбочина на обратната връзка — вж. Възвратна разлика.

Дълбочина на проникване — дълбочината, на която напрегна
тостта на полето намалява е пъти спрямо напрегнатостта на по
върхността на земята или дадения материал. Д. п. зависи от про
водимостта на материала и от честотата на електромагнитната вълна.
Дълбочинен запис — начин за механично записване на сигнали
със звукова честота, при който резецът на рекордера се движи около
равновесното си положение, перпендикулярно на повърхността на
сигналоносителя. При това движение се изменя дълбочината на из
рязваната бразда. Дълбочинният запис позволява да се увеличи про
дължителността на възпроизвеждането на записа, направен например
върху грамофонна плоча за сметка на по-близкото разполагане на
съседните бразди, отколкото при напречния запис. Трябва да се отбе
лежи, че качествените показатели на дълбочинния запис са по-лоши,
отколкото на напречния. Ето защо при изработката на грамофонни
плочи се използува напречният запис.
Дълга линия — предавателна линия, дължината на която е съ
измерима или по-голяма от дължината на разпространяващата се в
нея електромагнитна вълна.
Дълговечност (дълготрайност) — свойство на изделието да за
пазва работоспособността си до настъпването на граничното съ
стояние с необходимите прекъсвания за ремонт и техническо обслуж
ване.
Дълговременна нестабилност на честотата — нестабилност на
честотата на генератор, усреднена за относително дълъг интервал
от време. За такъв е прието да се счита интервал от време, по-голям
от една секунда. Различаваме Д. н. ч., усреднена за един час, за едно
денонощие, за един месец, за една година.
Дълготрайност — вж. Дълговечност.
Дължина на вълна — разстоянието между две най-близки точки
на периодична електромагнитна вълна, чиято фазова разлика е 2π.
Дължина на собствената вълна на антена — дължината на въ
лната, съответствуваща на най-ниската честота на собствени треп
тения на антената, при условие, че към антената не са включени
допълнителни капацитети и индуктивности. Честотата на собствените
трептения в антената се определя от нейните размери. От това става
ясно, че С. д. в. а. зависи също и от размерите на антената.

Единични цветове на дадена колориметрична система — вж. Трикомпонентна теория на цветното зрение.
Едновременна система за цветна телевизия — система за цветна
телевизия, при която сигналите за трите основни цвята се предават
едновременно. В съвременните едновременни системи за цветна те
левизия едновременно се предават сигналите за яркостта и сигналите
за цветовата разлика.
Едноканална обработка на сигналите за звуковия съпровод — ме
тод за отделяне, усилване и детектиране на сигнала за звука в те
левизионния приемник, основан на получаването на II междинна чес
тота, представляваща разликата между сигналите на междинната
честота на звука и междинната честота за сигналите на изображе
нието.
Едноквадрантен аналогов умножител — аналогов умножител,
който допуска само по една полярност на двата му входни сигнала
и работи само в един от четирите квадранта на плоскостта ХУ на
входните сигнали.
Еднолентова модулация — вид амплитудна модулация, от спек
търа на чийто сигнал отсъствува горната странична лента (съответно
горната странична честота) или долната странична лента (съответ
но долната странична честота).
Еднолентова радиотелефония — предаване и приемане на еднолентови радиотелефонни сигнали. Предимства на е. р. са:
— възможност за работа на двойно повече радиостанции в опре
делен обхват;
— възможност за работа с по-маломощни радиопредаватели;
— по-голяма реална чувствителност на радиоприемника;
— по-голяма избирателност по съседен канал.
Тези предимства на е. р. се дължат на двойно по-тясната честотна
лента на еднолентовите радиотелефонни сигнали. Е. р. е намерила
най-голямо приложение при магистралните радиовръзки, в системите
за многоканална радиовръзка и в радиолюбителската практика.
Еднолентов радиотелефонен сигнал — амплитудно модулиран
радиотелефонен сигнал, на който носещата съставка и едната стра
нична лента (обикновено долната) са подтиснати.
Еднолъчева трикоординатна радиолокационна станция — трикоординатна радиолокационна станция с тясна диаграма на насоченост
и обзор по азимут и ъгъл на място посредством механично или елек
тронно сканиране.

Едномерен индикатор — индикатор, при който на екрана на елек
троннолъчевата му тръба се създават белези, позволяващи да се опре
дели само една координата на целта. Типичен Е. и. е индикаторът
тип А.
Едномерна система за управление — система с един вход и един
изход.
Едномерно предсказване на видеосигнала — определяне на мо
ментните стойности на отчетите на дискретизирания видеосигнал въз
основа на статистическите връзки между елементите само за един
ред.
Едномерно сканиране — сканиране, при което положението на
главния максимум на диаграмата на насочено действие на антената
се променя само по една ъглова координата.
Еднопозиционна радиолокационна станция — радиолокационна
станция, приемникът и предавателят на която са разположени в един
пункт.
Еднородна вълна — електромагнитна вълна, при която еквиамплитудните и еквифазните повърхности са успоредни помежду си.
Като Е. в. се разпространяват електромагнитните вълни във вакуум,
в неутралната земна атмосфера и др. Вж. Нееднородна вълна.
Еднородна среда (хомогенна среда) — среда, на която диелек
тричната проницаемост, магнитната проницаемост и проводимостта
не зависят от мястото на изследване на даден електромагнитен про
цес, т. е. те не са функции на координатите Ha разглежданата точка.
Едносигнална избирателност по съседен канал на радиоприемника
— избирателност по съседен канал, която се измерва с помощта на
един сигналгенератор. Измерването и се извършва по едносигналния
метод: на радиоприемника се подава един сигнал — първо полезният
и след това смущаващият (при изключен полезен сигнал). Затова тя
не дава пълна информация за способността на радиоприемника да
подтиска смущаващите сигнали на съседните по честота радиостан
ции, работещи едновременно с приемната радиостанция.
Едностранен ограничител — ограничител на моментни стойности,
който ограничава амплитудата на входното му напрежение само през
единия полупериод.
Едностранна широчинно-импулсна модулация — широчинно-импулсна модулация, при която широчината на импулса се променя чрез
преместване във времето на предния или задния му фронт.
Еднотактно усилвателно стъпало — асиметрично спрямо масата
усилвателно стъпало, работещо най-често с един усилвателен елемент
в режим клас А, В, С и пр.

Език за описание на изображението — специализиран език за
структурно описание на обектите в изображението от даден клас. Е.
о. и. съдържа списък от непроизволните (базовите) елементи на из
ображенията от този клас, съставящ речник на езика, и списък на
правилата за построяване на изреченията за описание на съдържа
нието на всяко конкретно изображение, съставящ граматиката на
езика. Изреченията са изградени само от думите, които са приети в
речника на езика, а свързването на думите се извършва само по
правилата, приети в граматиката на езика.
Еквивалентен земен радиус — променена стойност на земния ра
диус при изчисляване на радиотрасета, която позволява да се ком
пенсира влиянието на тропосферната рефракция, като разпростра
нението на радиовълните в тропосферата се счита за праволинейно.
При това се запазва височината на траекторията над земната по
върхност. При стандартна атмосфера Е. з. р. има стойност 8500 km.
Вж. Тропосферна рефракция и Стандартна атмосфера.
Еквивалентна дължина на антенна система Le — проекцията на
геометричната дължина на антенна система с наклонено излъчване
върху линията на равните фази на излъчената вълна (фиг. Е. 1).

тудата на изходното напрежение Ui и амплитудата на изходното
напрежение U2 на Е. в установен режим на работа следва да бъде
с/2 =

кии\,

където Ки е постоянен коефициент на пропорционалност, а γ — ре
ално число, по-голямо от единица.
Е. са инерционни устройства. Те реагират (подобно на компре
сорите) на обвивната крива, а не на моментната стойност на входния
сигнал. Следователно при промяна на нивото на входния сигнал Е.
създават динамични нелинейни изкривявания, които са толкова по-големи, колкото по-рязко и по-голямо е изменението на нивото на
входния сигнал. Е. намират приложение преди всичко в съобщител
ната техника за възстановяване на динамичния обхват в края на ка
нала за връзка, когато в началото на същия канал е била извършена
компресия на динамичния обхват. Такава система за връзка се нарича
компандирана система за връзка. Тя се отличава с увеличена шумоустойчивост на канала за връзка. Както компресорите, така и Е.
не трябва да се използуват в уредби, предназначени за висококачес
твено предаване (усилване) на звука.

Експеримент — съвкупност от опити и изчисления, използувани
за изучаването на даден обект.

Експлоатационен отказ — отказ, породен от неправилна експлоа
тация или непредвидени външни въздействия.
Фиг. Е.1. Определяне на еквивалентната дължина
на антенна система

Еквивалентна схема — съвкупност от идеални източници на ток
или напрежение, индуктивности, капацитети и съпротивления или
проводимости, с помощта на които се моделират изследваните елек
трически свойства на реална електрическа верига.
Еквидистантна антенна решетка — антенна решетка, при която
разстоянието между съседните елементи има една и съща стойност.
Еквипотенциална линия — затворена линия, характеризираща
структурата на електромагнитното поле. Представлява геометрично
място на точки с еднаква стойност на напрегнатостта на електри
ческото или напрегнатостта на магнитното поле.
Експандер — четириполюсник, чийто коефициент на предаване
на напрежението се увеличава при увеличаване на нивото на входния
му сигнал. Съгласно БДС 10369—72—Я34 връзката между ампли80

Екстремални системи (системи със самонастройка на програма
та) — системи за управление, при които се поддържа минимално
отклонение на регулираната величина не от номиналната, а от екс
тремалната и стойност. Е. с. сами търсят програмата, с която зна
чението на управляващата величина се поддържа така, че управля
ваният обект работи в най-изгоден (екстремален) режим.
Електрическа верига — съвкупност от свързани елементи и
устройства, в които протичат електрически процеси. Е. в. може да
бъде със съсредоточени или с разпределени параметри, линейна или
нелинейна и т. н.
Μ

Електрическа вълна — електромагнитна вълна, чийто вектор на
напрегнатостта на електричното поле има три съставки, а векторът
на напрегнатостта на магнитното поле — две съставки. Когато по
следните две са в равнина, перпендикулярна на посоката на раз
пространение, Е. в. се нарича напречна магнитна вълна. Ако една от
съставките на вектора на напрегнатостта, на магнитното поле е по
оста на разпространението, Е. в. се нарича надлъжна магнитна вълна.
6 Радиотехнически терминологичен речник

OĮ
°*

Електрическа дължина — разлика между фазите на електромаг
нитната вълна в двата края на пренасяща линия, отрязък от вълновод
или антена. Е. д. се измерва в градуси и се представя чрез произве
дението на фазовата константа по линията (вълновода, антената) и
нейната геометрична дължина.
Електрична индукция — векторна величина, получена от суми
рането на вектора на поляризация на средата и вектора на напрег
натостта на електричното поле.
Електрическа лупа в радиоприемник — допълнителен настройващ
елемент (миниатюрен променлив кондензатор, бобина с изменяема
индуктивност, варикап), включен в хетеродинния кръг с цел да „раз
лива“ върху скалата на радиоприемника отделни сектори от късо
вълновия обхват. С помощта на е. л. хетеродинната честота, уста
новена при грубата настройка посредством настройващия променлив
кондензатор, може да се изменя допълнително твърде плавно в гра
ниците + (200—300) kHz.
Електрическа силова линия (силова линия на електрическото поле)
— линия, характеризираща структурата на електрическото поле. Е.
с. л. представлява геометрично място на точки с еднаква стойност
на напрегнатостта на електрическото поле. Вж. Електромагнитни
силови линии.
Електрическа трептяща система — система, в която са възможни
собствени трептения.
Електрически заряд — електрически заредена частица (например
електрон, йон и др.).
Електрически филтър — устройство, което пропуска една част от
постъпващите на входа му сигнали с минимално затихване, а оста
налата част затихва максимално. Е. ф. може да бъде за ниски или
високи честоти, лентов, режекторен или активен (да съдържа усилвателен елемент), а също така и пиезоелектрически. Особен клас елек
трически филтри са цифровите филтри.
Електрическо биене — явление, възникващо при сумиране на две
електрически трептения, при което амплитудата на резултантното
трептение се изменя периодично — нараства или намалява съответно
при намаляване или нарастване на фазовата разлика между двете
трептения.
Електрическо поле — съставна част на електромагнитното поле,
която има неговите свойства. Съществува в единство с магнитното
поле. Е. п. съществува около всеки електрически заряд. Вж. електро
магнитно поле.
Електроакустика — раздел от техническата акустика, в който се

разработват теорията, конструкцията и приложението на електроакустичните преобразуватели (микрофони, ларингофони, високогово
рители, слушалки, озвучителни тела и др.) и електронната апаратура
за усилване, преработване, записване и възпроизвеждане на електри
чески сигнали с честоти от звуковия обхват. Вж. Акустика.
Електроакустйчен преобразувател — устройство, което преобра
зува акустичната енергия на звуковото поле в електрическа или обрат
но — подадената му електрическа енергия в акустична. Първият тип
електроакустйчен преобразувател се нарича преобразувател-генера
тор по аналогия на електрическите генератори, които преобразуват
подаваната на вала им механична енергия в електрическа. Електроакустични преобразуватели-генератори са микрофоните. Вторият тип
електроакустични преобразуватели се наричат преобразуватели-дви
гатели. Те преобразуват подадената им електрическа енергия в акус
тична, както това правят електрическите двигатели. Към този тип
преобразуватели принадлежат високоговорителите и слушалките.
Всеки Е. п. се състои от механична трептяща система и елек
трическа част, които са свързани взаимно. Принципите им на дей
ствие са следните: а) когато електроакустичният преобразувател-ге
нератор се намира в звуково поле, в резултат на звуковото налягане,
действуващо върху трептящата система, се получава сила, която разтрептява трептящата система и в електрическата част на преобра
зувателя се поражда е. д. н., и б) при електроакустичните преобра
зуватели-двигатели вследствие на подаваната електрическа енергия
се поражда сила, която разтрептява трептящата система и тя излъчва
звукова енергия в околното пространство.
Електродинамика — раздел от физиката, в който се разглеждат
параметрите на средата, връзките, източниците при електромагнитно
взаимодействие на електричните заряди. Изходни зависимости са
уравненията на Максуел. Е. е теоретична основа на електротехниката,
радиотехниката и на други основни електротехнически дисциплини.
Освен класическата Е. има и електродинамика на движещите се среди,
основаваща се на теорията на относителността, и квантова електро
динамика, отчитаща квантуването на електромагнитното поле.
Електродинамични потенциали — спомагателни функции, които
са свързани с векторите на електромагнитното поле: напрегнатост
на електричното поле и напрегнатост на магнитното поле. При електродинамичните задачи намирането на Е. п. е сравнително по-просто,
отколкото на векторите на електромагнитното поле. От Е. п. найголямо разпространение са намерили векторният и скаларният електричен потенциал. Използуват се още и векторен и скаларен магнитен
потенциал.

Електромагнитна вълна — начин на естествено разпространение
на хармонично електромагнитно трептение на основните вектори на
електромагнитното поле.
Електромагнитна записващо-възпроизвеждаща система — запис
ващо-възпроизвеждаща система на електрически сигнали, използу
ваща свойството на феромагнитните материали да се намагнитват,
когато им се въздействува с магнитно поле и да запазват остатъчно
намагнитване, след като излязат извън това поле. Системата съдържа
записващ преобразувател, наречен записваща глава, сигналрносител
и възпроизвеждащ преобразувател. Сигналоносителят е лента, жичка
или диск с подходящи за целта магнитни свойства. Подадените на
записващата глава електрически трептения се преобразуват от нея в
магнитни. Около предния т. нар. работен процеп на записващата
глава се образува магнитно поле. При движението си сигналоноси
телят контактува с „челото“ на записващата глава, където се намира
предният и процеп. По такъв начин сигналоносителят попада под
въздействието на записващото магнитно поле и се намагнитва. Го
лемината на получената остатъчна индукция изобщо е пропорцио
нална на големината на подаваните на записващата глава електри
чески трептения. Получената следа върху сигналоносителя е магнитна
и се нарича магнитна сигналограма.
Възпроизвеждащият преобразувател се нарича възпроизвеждаща
глава. При своето движение в режим на възпроизвеждане магнитната
сигналограма контактува с „челото“ на възпроизвеждащата глава.
Поради това в навивките на възпроизвеждащата глава се индуктира
е. д. н., амплитудата на което е пропорционална на амплитудата и
честотата на тока, протичащ през навивките на записващата глава.
Индуктираното напрежение във възпроизвеждащата глава след усил
ване от възпроизвеждащия усилвател се подава на високоговорителната система.
Електромагнитна съвместимост — възможност за едновременна
(съвместна) нормална работа на радиотехнически устройства (напр.
радиостанции) с различно предназначение в общите честотни обхвати
без недопустими взаимни смущения. Осигурява се чрез съответно
временно, пространствено и честотно разнасяне (разположение) на
радиотехническите средства, а също и чрез други технически и орга
низационни мероприятия.
Електромагнитни силови линии ( Силови линии на електромагнитно
поле) — еквипотенциални линии, характеризиращи структурата на
електричното и магнитното поле. Характерно за тях е, че във всяка
точка от пространството, в което съществуват, те са взаимно пер
пендикулярни. Вж. Електрична силова линия, Магнитна силова линия
и Еквипотенциална линия.
84

Електромагнитно поле — такава форма на материята, чиито ма
териални частици са взаимно проницаеми. В един обем могат да
съществуват различни Е. п. При покой Е. п. няма маса. Е. п. се
разглежда като единство и взаимна обусловеност на електрично и
магнитно поле. За Е. п. се говори, когато се разглежда електромаг
нитно трептение както в свободното пространство, така и в затворен
обем (вж. Електромагнитна вълна).
Електромеханична записващо-възпроизвеждаща система — запис
ващо-възпроизвеждаща система, при която записването на електри
чески сигнали се извършва чрез изрязване на бразди в достатъчно
мек материал. Електромеханичното записване на електрически сиг
нали се осъществява с помощта на рекордер. Той преобразува елек
трическото напрежение в съответно трептене на резеца. Последният
изрязва бразди върху материала на сигналоносителя, който най-често
има формата на диск, закрепен неподвижно върху масивен диск, и
се привежда в равномерно въртеливо движение от мотор. Скоростите
на въртене на сигналоносителя са 78, 45 или 33 об/min. При въртенето
на диска и едновременното бавно преместване на рекордера изряз
ваната бразда има вид на спирала с дълбочинни или напречни из
вивки, предизвикани от трептенията на резеца. След това от дискасигналоносител по галваничен път се изработва метален отпечатък,
който се използува при пресоването на грамофонните плочи.
При възпроизвеждането грамофонната плоча се върти от за
движващото устройство на грамофона със същата ъглова скорост,
с която се е въртял сигналоносителят при записването. Възпроизвеж
дащият преобразувател се нарича звукоотнемателна глава. Тази гла
ва контактува със спираловидната бразда посредством грамофонната
игла. Иглата се привежда в движение от дълбочинния (респ. напреч
ния) релеф на браздата. Това механично движение с помощта на
трептяща система се преобразува в електрически трептения. След
съответно усилване те се подават на високоговорителната система.
Електромеханична и електроакустична аналогия — метод, който
се използува при решаването на задачи от областта на механичните
и акустичните трептящи системи. Този метод е изграден на базата,
че диференциалните уравнения на механичните и акустичните треп
тящи системи са идентични с диференциалните уравнения Hą елек
трическите вериги. Поради това при решаването на задачи от област
та на механичните и акустичните трептящи системи могат да се из
ползуват методите на електротехниката за решаване на задачи от
областта на електрическите вериги. Както е известно, тези методи
създават прегледност и редица улеснения при решаването на задачите.
Електронен индикаторен елемент — индикаторен елемент, Изпол
зуващ електронни. методи за получаване и управление на възпро
извежданото изображение.

Електронен усилвател — вж. Усилвател.
Електронна верига — електрическа верига, която съдържа елек
тронни прибори.
Електронна изпитателна таблица — графично или създадено по
електронен път телевизионно изображение, предназначено за проверка
на основните качествени параметри на предаваното телевизионно из
ображение.
Електронна изпитателна таблица „цветни ивици“ — електронно
изпитателно телевизионно изображение, състоящо се от точно опре
делен брой и определен цвят вертикални цветни ивици плюс две ивици
от черно-бяло изображение, съответствуващи на „черно“ и на „бяло“
изображение. При сервизното обслужване на телевизионните при
емници могат да се използуват различни генератори на цветови из
питателни ивици, които имат хоризонтално разположение, друг брой
и начин на подреждане.
Електронна лампа с кръстосани полета — електронен прибор,
предназначен за генериране или усилване на СВЧ електромагнитни
трептения, в който за управляване на емитирания електронен поток
се използуват взаимно перпендикулярни (кръстосани) постоянни елек
трическо и магнитно полета. Характерно за Е. л. к. п. е оформянето
на анода във вид на периодична забавяща структура с цел да се
намали фазовата скорост на възбудената по нея вълна. По този начин
се постига синхронност на вълната с движещия се в близост до нея
електронен поток и се осигурява продължително отдаване на кине
тичната му енергия.
Електронна лупа — електрическа лупа, реализирана с варикап.
Електронна настройка
настройка на трептящ кръг (резонансен
усилвател, радиоприемник и др.) посредством варикап(.и).
Електронна настройка на радиоприемника — настройка на радио
приемника на честоти (радиостанции) от даден работен обхват по
средством варикапи.
Електронна схема — графично изображение на електронна верига,
което съдържа условните означения на елементите и връзките между
тях и отразява нейните съществени свойства.
Електроннооптичен синтез на телевизионното изображение — про
цес на последователно във времето и в съответствие със законите на
развивката възпроизвеждане върху екрана на телевизионния приемник
на сигналите за яркост и за цветност, т. е. осъществяване на електроннооптично преобразуване на сигналите на изображението в съ
ответно светлинно излъчване.

Електрооптична записваща система — система за записване на
електрически сигнали посредством фиксиране на сигналите ċ фото
графски методи върху светочувствителна лента.
Елементарен възбудител — пренебрежимо къс спрямо дължината
на вълната, обтичан от ток с постоянна амплитуда праволинеен про
водник (електрически Е. в.) или проводникова навивка (магнитен Е.
в.). Отвор в метална стена, размерите на който са много по-малки
от дължината на вълната, представлява също Е. в. и има действие
на комбинация от електрически и магнитен Е. в. С подходяща кон
струкция и ориентиране Е. в. служат за възбуждане на желан тип
вълна във вълновод или обемен резонатор или за връзка между
различни устройства (линия — вълновод, вълновод — обемен резона
тор и др.).
Елементарен електрически излъчвател — вж. Дипол на Херц.
Елементарен електрически товар — количеството електричество
на един електрон.
Елементарен излъчвател на Хюйгенс (елемент на Хюйгенс) —
неголяма в сравнение с дължината на вълната повърхност с про
изволна форма, върху която са разпределени равномерно електри
ческото и магнитното поле, чиито вектори са взаимно перпендику
лярни. Е. и. X. може да се разглежда и като неголям локален участък
от плоска вълна.
Е. и. X. създава еднопосочно излъчване, което е максимално в
посоката, определена от векторното произведение на векторите на
електрическата и магнитната напрегнатост. Във вълновата зона той
създава сферични вълни. Е. и. X. играе важна роля при изследването
на излъчването на апертурните антени, чиято апертура обикновено
се представя като съвкупност от безкрайно голям брой такива еле
ментарни излъчватели.
Елемент на телевизионното изображение — условно приет наймалък участък от телевизионното изображение във формата на квад
рат, за който яркостта или цветността може да се приеме за по
стоянна. Елементите на изображението условно могат да бъдат яркостни, когато яркостта е постоянна в неговите размери. В този слу
чай размерите на яркостния елемент са квадрат, страната на който
е равна на стъпката на развивката на изображението. Цветовите еле
менти имат размери, които се определят от максималната широчина
на честотната лента на сигналите, които носят информация за цвет
ност.
Елемент на Хюйгенс — вж. Елементарен излъчвател на Хюйгенс.
Елиптична поляризация — поляризация, при която векторът на
напрегнатостта на електричното поле променя както големината си,
така и посоката в равнината, в която се намира.
87

Емитерен повторител — вж. Схема с общ първи изходен електрод.
Енергиен спектър на сигнала — разпределение на енергията на
сигнала по честота в неговия честотен спектър.
Енергиен спектър на случайния процес — функция, която харак
теризира спектралното разпределение на мощностите на случайния
процес. Е. с. с. п. е свързан с корелационната функция чрез преобра
зуване на Фурие (вж. Теорема на Винер-Хинчин).
Ергодичен случаен процес — случаен процес, при който всяка не
гова реализация притежава едни и същи статистически свойства. За
Е. с. п. всяка статистическа характеристика, определена в резултат
на статистическо усредняване, може да бъде получена чрез усредня
ване за достатъчно голям период от време на една единствена ре
ализация на случайния процес.
Ергодичност — условие, на което отговарят случайните сигнали,
чиито характеристики могат да се определят само чрез една реали
зация.
Ергодичност на случаен процес — вж. Ергодичен случаен процес.
Естествени шумове — шумове, възникващи в заобикалящата ни
природа без участието на човека.
Еталон — предмет или устройство, предназначено за възпро
извеждане и съхраняване на измервателната единица с голяма точ
ност.
Еталонна честота — честотата, при която реактивните елементи
на дадено устройство (напр. нискочестотен усилвател) не оказват
влияние на показателите му. При липса на други указания за еталонна
се приема честотата 1000 Hz (БДС 10369—-72—Я34).
Ефективна височина на антената — параметър на проводникова
антена, характеризиращ ефективността на нейното използуване при
приемане и предаване на електромагнитни вълни. Е. в. а. се нарича
дължината на такъв праволинеен излъчвател с равноамплитудно раз
пределение на тока, който е равен на тока в основата на дадената
антена, създаващ в направлението на максималното си излъчване
същата напрегнатост на полето, както и дадената антена.
Ефективна входна шумова температура на линеен четириполюсник — вж. Шумова температура на линеен четириполюсник.
Ефективна площ на антена — величина, която характеризира на
сочените свойства на антената така, че коефициентът на насочено
действие расте пропорционално с нейното нарастване. Е. п. а. зависи
от амплитудното и фазовото разпределение в дадена апертура на
СВЧ-антените.
Ефективна стойност на звуковото налягане — величина, свързана
с пренасяната енергия от звуковите вълни. Нейната стойност се опре-

деля за определена точка от пространството и за определен интервал
от време, като за целта се използува изразът

р«// = х/г4т Í p2(ï) dt’
V h
4 J(1
където p(t) е законът, по който се изменя моментната стойност на
звуковото налягане в разглежданата точка, а
— интервалът от
време, в който се определя ефективната стойност на звуковото на
лягане.
Ефективна стойност на променливо напрежение U (променлив ток
I) — средноквадратичната стойност на моментното напрежение u(t)
(моментния ток) за времето на измерване или за един период на
повторение Т на същото (същия):

и=УГГи2^dt'
*Ό
За случая на синусоидално напрежение с амплитуда Um Е. с. п.
н. е

Ефективна шумова лента (шумова лента) на резонансен чети
риполюсник — пропусканата лента на идеален четириполюсник, чиято изходна шумова мощност е равна на изходната шумова мощност
на реалния резонансен четириполюсник (трептящ кръг, входно
устройство, резонансен усилвател, радиоприемник и т. н.) при еднаква
входна шумова мощност. Аналитично
= Г У2^ df,
•L
където y(f)=K(f)IKo е нормираната резонансна характеристика на
реалния четириполюсник. Е. ш. л. р. ч. зависи от броя на трептящите
кръгове и от формата на резонансната характеристика на четириполюсника. При еднокръгов резонансен четириполюсник 4Вт =
1,575о)7, при двукръгов Вш = 1,23ÆO7, а при многокръгов B^Bqj, къ
дето Bq j е пропусканата лента на резонансния четириполюсник за
приеманите сигнали, отчетена на ниво 0,7.
Ефективна шумова температура (шумова температура) на при
емната антена — температурата на антената, която характеризира
интензивността на пораждащите се в антената топлинни и космически
шумове. Тя зависи от работния честотен обхват на антената, от ней

ната диаграма на насоченост, от посоката на насочването и и от
разпределението на температурата в средата (напр. въздуха), в която
се намира антената.
Ефективност на оценката — условие, при което дисперсията на
грешката на оптималната оценка трябва да бъде по-малка от дис
персията на грешката при коя да е друга възможна оценка на па
раметрите на сигнала.
Ефект на Кабанов — ефект, при който излъчени към йоносферата
вълни от късовълновия обхват се отразяват от нея, попадат на зем
ната повърхност и се разсейват във всички посоки, като част от раз
сеяната енергия се връща обратно по същия път чрез отражение от
йоносферата към предавателя. Ha базата на този ефект са построени
радиолокационни станции за откриване на кораби, самолети, айс
берги, излитането на ракети и др. на разстояния до няколко хиляди
километра.
Ефект на Фарадеи (деполяризация в йоносферата) — въртене на
плоскостта на поляризацията по дължината на траекторията при раз
пространението на една линейно поляризирана вълна в йоносферата
под действието на земното магнитно поле. В този случай вълната
се разделя на две вълни — обикновен и необикновен лъч, които се
движат с различни скорости и са кръгово поляризирани в обратни
посоки. При наслагване на тези две вълни в дадена точка от про
странството се получава едно поле с линейна поляризация. Вследствие
на различната скорост на движение на двете вълни обаче направле
нието на вектора на напрегнатостта на електрическото поле се про
меня по дължината на траекторията. Вж. обикновен лъч и необикновен
лъч.
Е . Ф. е значителен при честоти до 3 GHz и води до поляризационен фадинг. Действието му е особено осезателно при космически
радиовръзки в метровия и дециметровия обхват. За избягване на
нежелателните последствия от него се използуват антени с кръгова
поляризация или отделно приемане с две взаимно перпендикулярни
антени за линейна поляризация.
Ефект на Хол — пораждането на е. д. н. ех в датчика на Хол в
направление, перпендикулярно на тока, протичащ през датчика, когато последният е поместен в магнитно поле.
Ефикасност на междинночестотния усилвател — произведението
от коефициента на усилване и пропусканата лента на едно стъпало
на широколентов междинночестотен усилвател. Колкото е. м. ч. у.
е по-голяма, с толкова по-малък брой стъпала може да се реализира
широколентовият междинночестотен усилвател.

Желана обратна връзка — обратна връзка, която се осъществява
умишлено, за да се подобряват някои от показателите на усилвателя.
Жиратор — необратим дефазатор, в двата края на който фазовата
разлика на електромагнитната вълна е равна на някакъв ъгъл φ при
пренасяне на вълната в една посока, а при пренасяне в обратна —
на φ + 180°. Възможността да се осъществи Ж. се основава на ефекта
на завъртане на плоскостта на поляризацията на електромагнитната
вълна при преминаването и през надлъжно намагнитена магнитодиелектрична среда (ефект на Фарадей). Този ефект се проявява из
разено на свръхвисоки честоти при преминаване на електромагнитна
вълна през цилиндричен вълновод с надлъжно намагнитена феритна
пръчка по оста на вълновода. Като конструкция Ж. на свръхвисоки
честоти представлява съчленение от усукана на 90° секция от пра
воъгълен вълновод и секция от цилиндричен вълновод с надлъжно
намагнитена феритна пръчка, в която плоскостта на поляризацията
на вълната се завърта на 90°. Двете секции са свързани с вълново ден
преход, който осигурява преминаването на вълна тип Н10 в правоъ
гълния вълновод към вълна тип Нив цилиндричиния.
Жироскопична честота — честотата, с която една заредена час
тица, напр. един електрон, се върти около вектора на земното маг
нитно поле. Движението обикновено се извършва по спирала. Жироскопичната честота на йоносферата над Средна Европа е около 1,4
MHz.

3
Зависим отказ — отказ, който се причинява от друг отказ. 3. а.
е прекъсването на даден резистор, получено от пробива на свързан
последователно с него кондензатор.
Заграждащ филтър — филтър, който пропуска с минимално за
тихване само тези съставки от спектъра на сигнала, чиито честоти
се намират извън определен честотен интервал, наричан още лента
на непропускане.
Задхоризонтна радиолокационна станция — активна радиолокационна станция от късовълновия обхват, предназначена за откриване
на цели, намиращи се зад границите на радиохоризонта.
Задхоризонтна радиолокация — радиолокация за откриване цели,
разположени зад пряката видимост на радиолокационната станция,
използуваща отразяването на късите вълни от йонизираните слоеве
на атмосферата вследствие на рефракцията на вълните.
91

Задържано автоматично регулиране на усилването — автоматично
регулиране на усилването, при което коефициентът на усилване на
регулируемите стъпала в радиоприемника започва да намалява, след
като нивото на входните сигнали надвиши реалната чувствителност
на радиоприемника ЕА0. Последната се явява като праг на задействуване на системата на АРУ. При входни сигнали, по-малки от Е¿o,
системата на АРУ не действува (усилването на регулируемите стъпала
е постоянно).
Заземяване на антена — система от проводници, с помощта на
които се повишава проводимостта на почвата. 3. а. се прилага за
повишаване на коефициента на полезно действие на предавателните
и приемните антени, когато разстоянието от антената до земята не
е много голямо в сравнение с дължината на работната вълна (както
това е при дълги и средни вълни). 3. а. служи също и за защита на
радиостанциите и обслужващия персонал от атмосферните разряди,
които при отсъствие на 3. а. могат да създадат в антената високи
напрежения.
Закон на Ампер - вж. Ток на проводимостта.
Закон на разпределение на случайния процес — вж. Вероятностни
характеристики.
Закъснителна линия — система от периодично повтарящи се еле
менти, образуващи структура, която забавя фазовата скорост на
електромагнитните вълни.
Закъснителна линия в телевизионния приемник за цветно изобра
жение — електромеханичен или друг елемент за задържане (закъс
нение) на сигнал в телевизионния приемник за цветно изображение.
В телевизионните приемници за цветно изображение се използуват
следните закъснителни линии:
— закъснителна линия за задържане сигнала за цветност за вре
ме от един ред (64ps);
— закъснителна линия за изравняване времето на закъснение на
яркостния сигнал с времето на закъснение на сигнала за цветност за
време на задържане 600 — 800 ns.
Записващо-възпроизвеждаща система — вж. Електромеханична
записващо-възпроизвеждаща система и Електромагнитна записващовъзпроизвеждаща система.
Запис с постоянна амплитуда — електромеханично записване на
синусоидален електрически сигнал с постоянна амплитуда, при което
амплитудата на отклонението на браздата в сигналоносителя не за
виси от честотата на записвания сигнал.
Запис с постоянна колебателна скорост — електромеханично за
писване на синусоидален електрически сигнал с постоянна амплитуда,
92

при което амплитудата на отклонението на браздата в сигналоно
сителя е обратно пропорционална на честотата на записвания сигнал.
Запомнящи устройства с произволен достъп за четене и запис —
запомнящи устройства, предназначени за четене и запис на промен
лива информация от междинната обработка на информацията в из
числителните системи в произволно избрана клетка. Наричат се още
RAM — от английското название Random access memory. Биват ди
намични (с регенерация на записа) и статични (които запазват за
писаната информация).
Затворена система — система за управление с използуване на
принципа на обратната връзка.
Затворена телевизионна система — телевизионна система, при
която за връзка между предаващата или приемната страна се изпол
зува локална радио- или кабелна линия. Предназначена е да работи
č ограничен брой приемни устройства, разположени на неголеми раз
стояния. Такива системи са предназначени за наблюдаване на обекти
и процеси или информация с локално предназначение. Предаваният
видеосигнал по своите параметри може да се отличава от стандартния
пълен видеосигнал.
Затихване на трептящ кръг — скоростта на намаляване на со
бствените трептения в кръга, числено равна на отношението на ак
тивното съпротивление и характеристичното съпротивление на кръга.
Затихване от отражение — логаритмична величина от реципроч
ната стойност на коефициента на отражение, която аналитично се
определя чрез следната зависимост:
а = 10 1g - ,

където Г е коефициентът на отражение по мощност.
Защитена от смущения радиолокационна станция — радиолокационна станция, в която са предвидени средства за повишаване на
защитата от смущения, т. е. за намаляване на резултатите от въз
действието на смущенията. За борба с пасивните смущения се из
ползуват кохерентноимпулсният метод и методът на презпериодна
компенсация. Отслабването на влиянието на активните смущения
може да се осъществи с устройства за автоматично регулиране на
усилването на приемника, чрез отделяне на полезните сигнали от
смущенията на базата на различния им спектрален състав, различна
продължителност и различна амплитуда на импулсите на полезния
сигнал, чрез прилагане на бърза пренастройка на честотата, чрез из
ползуване на свиване на импулсите, чрез подтискане на страничните
листа на диаграмата на насоченост на антената, чрез усъвършенствуване на индикаторните устройства и с прилагането на други ме-

тоди, като например изменяне на генерираната честота от имйулс
към импулс по случаен закон, бързо изменяне на поляризацията на
излъчвания сигнал и др.
Звук — механични трептения в честотния обхват 20 — 20000 Hz,
които предизвикват слухово възприятие у човека.
Звукова вълна — механично трептение, което се разпространява
в еластична среда. Спектърът на трептението трябва да попада в
рамките на звуковия обхват (20 — 20000 Hz).
Звукова енергия - енергията, която се пренася в пространството
от звуковите вълни. Свойството да се пренася енергия е характерно
за вълновите процеси в еластични среди.
В измервателната система SI размерността на 3. e. e J (Джаул).
U = IN.m.
Звукова записващо-възпроизвеждаща система — система за за
писване и възпроизвеждане на електрически сигнали със звукови чес
тоти.
В зависимост от начина на записване се различават: електро
магнитна записващо-възпроизвеждаща система, електромеханична за
писващо-възпроизвеждаща система, електрооптична записващо-въз
произвеждаща система и термопластична записващо-възпроизвежда
ща система.
Във всеки от тези видове звукови записващо-възпроизвеждащи
системи се използува сигналоносител от съответен материал и за
писващо устройство. Предвидена е също и възможност за обратно
преобразуване на записаните трептения в звукови.
Звукова мощност — звуковата енергия, която се пренася за еди
ница време през определена част от фронта на звуковата вълна.
В измервателната система SI размерността на 3. м. е W (ват).
J
ÏW =1 - .
»D

Звуков излъчвател — устройство, което се използува за излъчване
на звукова енергия в околното пространство. За да може да се излъчва
звукова енергия, необходимо е звуковият излъчвател да бъде в съ
прикосновение с веществена среда. Във вакуум не може да се излъчва
звукова енергия.
Звукови излъчватели са високоговорителите, озвучителните тела,
слушалките, сирените и т. н. (вж. Електроакуетичен преобразувател).
Звуков обхват — честотният обхват, в който трептенията на въз
душната среда се възприемат от човешкия слухов орган като звук.
Въз основа на статистически измервания е прието,л че звуковият
обхват е от 20 до 20 000 Hz.

Звуковод — тръба с абсолютно твърди стени, на която напреч
ното сечение е постоянно или променливо. 3. се използуват за ка
нализиране на звуковите вълни при тяхното разпространение.
Звуково налягане — променливото налягане, което се наслагва
върху статичното налягане на газообразната среда при трептенето
на материална система. Звуковото налягане е скаларна величина. В
измервателната система SI то се измерва с единицата паскал. 1 Ра
= lN/m2.
Звуково поле — за това понятие в литературата се използуват
следните две дефиниции: 1) веществена среда, в която има звукова
енергия, и 2) веществена среда, в която се разпространяват звукови
вълни.
Звуков усилвател — вж. Нискочестотен усилвател.
Звукозапис — техника за записване на електрически сигнали със
звукови честоти върху движещ се сигналоносител с цел те да се съ
храняват и възпроизвеждат при необходимост.
Звукоотнемателна глава (доза) — устройство, с помощта на кое
то се осъществява преобразуване на механичните трептения, записани
върху грамофонната плоча, в електрически сигнали. В зависимост от
принципа на преобразуването са известни следните видове звукоотнемателни глави: звукоотнемателна глава на електродинамичен
принцип, звукоотнемателна глава на електромагнитен принцип, зву
коотнемателна глава на електростатичен принцип, звукоотнемател
на глава на пиезоелектричен принцип и др.
Звукоотнемателна глава на електродинамичен принцип (динамична
доза с подвижна бобина) — устройство, с помощта на което се осъ
ществява преобразуване на механичните трептения, записани върху
грамофонна плоча, в електрически сигнали. Грамофонната игла е свър
зана механически с подвижна бобина. Бобината е разположена във
въздушната междина на магнитна система. При преместването на
бобината спрямо силовите линии на магнитното поле се получава е.
д. н., пропорционално на скоростта, с която се премества бобинката.
Динамичните дози с подвижна бобина намират приложение в про
фесионалните грамофони.
Звукоотнемателна глава на електромагнитен принцип (доза с под
вижен магнит) — устройство, с помощта на което се осъществява
преобразуване на механичните трептения, записани върху грамофонна
плоча, в електрически сигнали. Грамофонната игла е свързана ме
ханически с постоянния магнит на магнитната система на дозата,
който може да се движи заедно с грамофонната игла. Върху магнитопровода на тази магнитна система има монтирана неподвижна
бобина. При преместване на иглата заедно с магнита се получава
95

деформация на магнитното поле във въздушната междина на маг
нитната система, вследствие на което в бобината се индуктира е. д. н.
Това е. д. н. е пропорционално на скоростта, с която се премества
грамофонната игла.
Звукотехника — наука, която обединява разделите на техниче
ската акустика, в койФо се изучават проблемите, свързани с излъч
ването, разпространението, приемането, записването и възпроизвеж
дането на звукова информация, както и с подобряването на акус
тичния комфорт (електроакустика, архитектурна акустика, строи
телна акустика, борба срещу шума и вибрациите, физиологична акус
тика и т. н.). Вж. Акустика.
Земна радиорелейна линия — радиорелейна линия, станциите на
която са разположени на земната повърхност. Обикновено разстоя
нието между станциите е в границите от 40 до 60 km.
Земна радиорелейна станция — станция от радиорелейна линия
с изкуствен спътник на Земята, която е разположена на земната по
върхност.
Знак — буква, цифра и символ от азбуката на кода.
Знакова индикация — индикация, при която смисловото значение
на информацията се предава чрез създаването на приети условни
знаци на екраните или таблата.
Знаков индикатор — устройство, което е предназначено за ви
зуално представяне на различни знаци. Като 3. и. могат да се из
ползуват електроннолъчеви тръби със знакова индикация, електролуминесцентни табла и др. 3. и. се използуват например в радио
локацията като допълнение към информацията, получена от обик
новените индикатори на радиолокационната станция. Тук те позво
ляват да се получи по-подробна и точна информация за целите с
обозначаване на типа им, количеството им, състоянието им и т. н.
Знакопечатаща електроннолъчева тръба — вж. Характрон.
Значност на кодовата комбинация — брой на символите в кодо
вата комбинация.
Зонално квантуване — квантуване на отчетите на трансформантата на изображението, при което трансформантата се разделя на
зони в съответствие с енергията на отчетите в нея. Отчетите във всяка
зона на трансформантата се квантуват с еднакъв брой битове.
Зона на видимост на радиолокационната станция — вж. Зона на
откриване нр радиолокационната станция.
Зона на мълчание — зона, до която не достигат радиовълните
от късовълновия и метровия обхват. Разположена е между зоните,
покривани от приземна вълна, и зоната, покривана с пространствена
96

(йоносферна) вълна. Приземната вълна затихва бързо с увеличаване
на разстоянието и не достига до 3. м., а йоносферната вълна попада
върху йоносферата под твърде малък ъгъл, когато е необходимо да
достигне 3. м., и при такъв ъгъл не може да се отрази от йоносферата.
Зона на обзор на радиолокационна станция — вж. Зона на откри
ване на радиолокационна станция.
Зона на обслужване — пространство около даден радиопреда
вател, в което в определен процент от времето на определен процент
от територията качеството на приемането удовлетворява определени
стандартни изисквания.
Зона на откриване на радиолокационната станция
(Зона на ви
димост на радиолокационната станция) — част от пространството,
в чиито граници радиолокационната станция открива целта със за
дадена вероятност и измерва координатите на същата с необходимата
точност.
Зона на размитост — зона на размитост при възпроизвеждане на
яркостен преход в телевизионното изображение. Зоната на размитост
се дължи на крайните размери на лъча в предаващата камера и ки
нескопа, а също така зависи в хоризонтално направление от пи очината на честотната лента на канала, т. е. от характера на преход
ната характеристика на канала.

Фиг. 3.1. Зона на стереоефекта

Зона на стереоефекта — площта пред стереофоничен радиопри
емник, в която радиослушателят трябва да застане, за да получава '
7 Радиотехнически терминологичен речник

пълно стереофонично възприятие за звуковата картина. 3. с. е огра
ничена от две хиперболи, във фокусите на които са поставени високоговорителните колони (фиг. 3.1). Най-пълен стереофоничен ефект
се получава, когато радиослушателят заема място пред радиоприе
мника върху средната линия между двете високоговорителни колони
на такова разстояние от радиоприемника, което е равно на разстоя
нието между двете високоговорителни колони. 3. с. може да се раз
шири чрез подходящо разположение на високоговорителните колони
в помещението.

и
Идеален радиоприемник — този радиоприемник, който (според
теорията на потенциалната шумоустойчивост, създадена от съветския
учен В. И. Котелников) при дадена структура на смущенията и на
сигнала осигурява най-голяма вероятност за достоверно възпро
извеждане на предавания дигнал.
Идеална амплитудна характеристика на усилвател — вж. Ампли
тудна характеристика на усилвател.
Идеална амплитудно-честотна характеристика на усилвател — вж.
Амплитудно-честотна характеристика на усилвател.
Идеална фазово-честотна характеристика — вж. Фазово-честотна
характеристика.
Идеално автоматично регулиране на усилването — автоматично
регулиране на усилването, при което изменянето на коефициента на
усилване на регулируемите стъпала започва от известно минимално
входно напрежение на радиоприемника (отговарящо на реалната чув
ствителност) и след това изходното напрежение на радиоприемника
остава постоянно и независимо от силата на входния сигнал.
Идеално усилване на електрически сигнали — усилване на елек
трически сигнали, при което съществува взаимно еднозначно съответ
ствие между входния и изходния сигнал (постоянно съотношение
между входния и изходния сигнал във всеки момент) и усилването
е плавен и непрекъснат процес.
Избирателност на радиоприемник (селективност на радиоприе
мник) — способността на радиоприемника да избира (отделя) же
лания сигнал и да потиска смущаващите сигнали, индуктирани в при
емната антена. Според признака, по който желаният сигнал се отделя
от смущаващите сигнали, И. Р. бива: пространствена, амплитудна,
фазова, честотна, поляризационна и др.

Избирателност по междинночестотен канал на радиоприемник
— способността на суперхетеродинния радиоприемник да отделя же
лания сигнал и да потиска смущаващите сигнали, чиято честота е
равна или близка до междинната му честота. Изразява се в dB. Оси
гурява се от входното устройство и резонансния усилвател на радиоприемтика. При необходимост И. м. к. може да се увеличи, като
в антенната верига (и по-рядко във входната верига на честотния
npeoôpaeyi ател) се включи допълнителен филтър (трептящ кръг, на
строен на междинната честота), който спира или отвежда към шаси
смущаващите сигнали с междинна честота.
Избирателност по огледален канал на радиоприемник — способ
ността на суперхетеродинния радиоприемник да избира желания сиг
нал и да потиска сигналите на радиостанциите, чиято честота е
равна или близка до огледалната честота. Изразява се в dB. Оси
гурява се от входното устройство и резонансния усилвател на радиоприемника. В даден честотен обхват И. о. к. има най-малка стой
ност за максималната честота. При няколко честотни обхвата И. о.
к. е най-малка в обхвата с най-къси вълни.
Избирателност по съседен канал на радиоприемник — способ
ността на радиоприемника да избира желания сигнал и да потиска
сигналите на съседните по честота радиостанции. Изразява се в dB.
При суперхетеродинния радиоприемник тя се осигурява главно от
междинночестотния тракт (честотния преобразувател и междинночестотния усилвател). В зависимост от броя на сигналгенераторите,
които се използуват при измерването и, И. с. к. е едносигнална, двусигнална и трисигнална.
Изкуствена антена — вж. Стандартна антена.
Изкуствена радиолокационна цел — устройство, което отразява
или излъчва радиолокационни сигнали с определена мощност, на
соченост, поляризация и др. Използува се за радиолокационна мас
кировка като лъжливи цели и др.
Изкуствени радиосмущения — умишлено създавани радиосму
щения.
Излишък на съобщението — показател, който характеризира въз
можността за съкращаване на съобщението при зададена достовер
ност, като се използуват статистическите връзки между елементите.
И. с. натоварва канала за връзка повече, но той може да се използува
и за повишаване надеждността на връзката.
Излъчвател — общо наименование на елемент на предавателна
антена, който преобразува енергията на токовете с висока честота в
енергия на електромагнитни вълни, разпространяващи се в простран
ството.
99

Измерване — физичен експеримент, при който се получава ин
формация за количествена оценка на интересуващия ни обект или
процес. Получената информация трябва да съдържа резултата от
сравнението на измерваната величина с еднородната и такава, приета
за мярка, и се изразява с число, съвкупност от числа или графики.
В съответствие с даденото определение основното уравнение на
измерването има вида
X = пх,
където X е измерваната величина, х — измервателната единица, а
п — числената стойност на измерваната величина при избраната из
мервателна единица.
Измерване на текущите координати на целта — определяне на
местоположението на целите и изменянето му в пространството по
средством обработка на информацията за целта, получена с помощта
на радиотехнически средства.
Измервателен метод на заместването — сравнителен метод, при
който въздействието на измерваната величина върху измервателния
уред се замества с въздействието на еталонна величина до получаване
на същото показание. Точността на метода се ограничава от точното
отчитане на заместващата величина.
Измервателен преобразувател — устройство, с помощта на което
се осъществява функционално преобразуване на измерваната вели
чина в спомагателна такава, която е по-удобна за по-нататъшно пре
образуване, съхраняване и измерване.
Измервателен уред — механизъм или устройство, чрез което из
мервателната величина или една от свързаните с нея физични вели
чини се преобразува в показание.
Измервателна антена — антена, предназначена за измерване на
електромагнитно поле в комплекс с други измервателни прибори.
Измервателна апаратура — съвкупността от измервателните уре
ди и спомагателното обзавеждане, с които се осъществяват измер
ванията.
Измервателна единица — стойността на една физична величина,
която е приета за основа на сравнението при количествената оценка
на величини от същия род.
Измервателните единици се подразделят на: основни — разме
рите на които се установяват независимо от размерите на другите
единици; производни — определят се с уравнения, които изразяват
функционалната им зависимост от основните единици; дробни и крат
ни — равни са на части или на цяло число пъти от основните или
от производните измервателни единици.

100

Измервателна линия — отрязък от пренасяща електромагнитна
вълна линия (екранирана двупроводна, коаксиална, метален вълновод
и др.), предназначен за измерване на разпределението на стоящата
вълна в тракта (за измерване на дължината на вълната в тракта, на
стойността на комплексния товар и др.). За целта по дължината на
отрязъка се прави прорез, в който може да се придвижва подходящо
ориентиран елементарен възбудител (обикновено къс метален про
водник, успореден на електрическите силови линии). За да се избегне
излъчването от прореза, той се прави успореден на токовите линии
във външната стена. Във възбудителя, потопен в прореза, се индуктира ток, пропорционален на амплитудата на стоящата вълна. За
придвижване на елементарния възбудител се използува подходяща
конструкция — карета, която лежи върху външната стена на И. л.
Каретата носи устройство за съгласуване на елементарния възбудител
и детекторната глава. Положението на каретата се отчита чрез нониусна скала или микрометър. Диодът, през който протичат импул
сите на индуктирания в елементарния възбудител ток, е свързан с
постояннотоков индикатор, чиито показания служат за измерване на
амплитудата на стоящата вълна в линията.
Измервател на нелинейни изкривявания (клирфактормер) — уред
за измерване на коефициента на нелинейните изкривявания.
Измервателни генератори — източници на електрически сигнали
с различна амплитуда, форма и честота. Използуват се за градуиране
на уреди, за настройка на апаратура, за измерване на редица пара
метри на изследвани сигнали и за други цели.
Измервателно ниво на сигнала — абсолютното ниво на мощ
ността, напрежението или тока, което се препоръчва за измерване.
Изместване на полето — ефект на изместване на максималната
амплитуда на напречното разпределение на полето във, вълновод под
влияние на феритно тяло с подходяща посока на постоянното на
магнитване. И. п. е силно изразено в правоъгълен метален вълновод
при вълна тип Н10, в който успоредно на тясната му стена е поставена
феритна пластина, намагнитена с постоянно магнитно поле, чиято
посока е перпендикулярна на широките му стени. Доколкото в мяс
тото на разполагане на пластината променливата магнитна индукция
рязко се увеличава, максимумът на електрическото поле същр се из
мества от средата на широката стена към пластината. Ефектът на
И. п. се използува за направа на вентили, дефазатори и др.
Изолатор — вж. Необратим атенюатор.
Изотропен излъчвател — хипотетичен източник, създаващ елек
тромагнитно поле с еднаква интензивност във всички направления.
Използува се в теорията на антените цато идеализирано понятие за

101

относителна количествена оценка на насочеността на антените или
за определяне на техния коефициент на усилване. Практическото ре
ализиране на антена с такива свойства е невъзможно.
Изотропна среда — среда, чиито свойства, описвани с парамет
рите диелектрична проницаемост, магнитна проницаемост и прово
димост, са еднакви по всички направления, т. е. тези нейни параметри
са скаларни величини.
Изохронност — динамично състояние на поддържане на равен
ство между скоростта на електронните сгъстявания и фазовата ско
рост на електромагнитната вълна в лампите с продължително взаи
модействие (напр. ЛБВ). При продължителното взаимодействие елек
тронните сгъстявания, отдавайки кинетичната си енергия, постепенно
намаляват скоростта си. С това се нарушава условието за синхронност с фазата на електромагнитната вълна по забавящата структура.
За създаването на И. е необходимо да се използуват сложни перио
дични структури с променлив коефициент на забавяне, така че при
намаляване на скоростта на електронните сгъстявания тя да остава
равна на фазовата скорост на електромагнитната вълна, с което се
подобряват параметрите на лампата.
Изпитвания на надеждност — изпитвания на елементи, устройства
и системи с цел да се определят зададени показатели на надеждността.
И. н. се провеждат при нормални условия или като се ускорят.
Изпъкнала антенна решетка (конформна антенна решетка) —
антенна решетка, чиито елементи са разположени върху изпъкнала
повърхнина. И. а. р. са перспективни с оглед на възможностите им
да сканират в широк ъглов сектор. Към най-много разпространените
И. а. р. се отнасят цилиндричната решетка, сферичната, коничната
и др., чиито свойства се анализират чрез методите на периодичните
структури.
Изравняващи импулси — импулси с двойна редова честота, раз
положени пред и след кадровия синхронизиращ импулс в сложния син
хронизиращ импулс. И. и. са предназначени да уеднаквят формата на
сложния синхронизиращ импулс съответно за четния и нечетния полукадров сложен синхронизиращ импулс.
Източник на бял цвят — усещане за бял цвят, което съответствува
на светлинно излъчване с определена цветова температура на аб
солютно черно тяло. За бял цвят са стандартизирани следните из
точници на бял цвят: източник „А“ — 2854 К; източник „В“ — 4800
К; източник „С“ — 6500 К. За теоретични изчисления се приема за
бял цвят източник „Е“, който се характеризира с равномерно раз
пределение на енергията в целия обхват.

102

Източник на сигнал „бягащ лъч“ — източник на видеосигнал,
който се получава при електроннооптичен анализ на изображението
чрез светлинна апертура на развиващия лъч.
Изходен трансформатор за кадрова развивка — изходен транс
форматор за кадрова развивка.
Изходен трансформатор за редова развивка — изходен трансфор
матор на блока за развивка по редове.
Изходна мощност на радиоприемника — изходната мощност на
нискочестотния усилвател на мощност на радиоприемника.
Изходна шумова мощност на реален четириполюсник — сумата
от усилената входна шумова мощност Рш вх и мощността на собстве
ните шумове Рш соб на реалния (шумящия) четириполюсник:
Рщ ИЗХ ~ КрРш ВХ ”1" Ли соб,
където Кр е коефициентът на предаване (усилване) по мощност на
четириполюсника.
Изходната шумова мощност на идеалния (нешумящ) четирипо
люсник е Рш изх = КрРш вх, защото Рш соб = 0.
Изходни напрежения на операционен усилвател — напреженията
Uoi и Uo2, които действуват съответно между първия изходен полюс
1 и маса и втория изходен полюс 2 и маса на операционния усилвател
(диференциалния усилвател) със симетричен изход (фиг. В.1). В общия
случай Uoï и Uo2 могат да съдържат както синфазна иоСм, така и
диференциална съставка Ùod. Следователно за И. н. о. у. важат ра
венствата
^01 = ^оСМ + ^od и
^о2 — ^оСМ ~ ^od-

Импедансен трансформатор — пасивно устройство, което пре
образува импеданса, с който е натоварено, в импеданс с друга стой
ност на неговия вход. Тъй като отрязък от регулярна пренасяща
линия с товар, различен от характеристичното и съпротивление, има
различен импеданс във всяко сечение на разстояние от 0 до Хс/2 от
товара (Хс е дължината на вълната по линията), то всеки отрязък от
регулярна линия представлява И. т. Интересни свойства имат полувълновият И. т. и четвъртвълновият.И. т. Полувълновият И. т.
преобразува товарния импеданс от изхода на входа с една и съща
нормирана (отнесена към характеристичното съпротивление) стой
ност. Четвъртвълновият И.т. преобразува нормираната стойност на
товарния импеданс в неговата реципрочна стойност на входа. При
необходимост от съгласуване в широк честотен обхват се използуват
многостъпални И. т. , които се образуват от няколко последователно
свързани четвъртвълнови И. т. с различни характеристични съпро
тивления. С подбор на характеристичните съпротивления на отдел

103

ните И. т. могат да се получат желани характеристики на съгласу
ването в честотния обхват — максимално плоска, Чебишевска и др.
Импулс — дискретен сигнал, чиято стойност е пренебрежимо
малка в коя да е точка от оста на времето, с изключение на определен
участък с крайна стойност.
Импулсен многокурсов радиофар — курсов радиофар, работата
на който е основана на принципа на измерване на временните ин
тервали между два радиоимпулса, излъчени от две разнесени в про
странството радиоустройства, които са част от И. м. р. И. м. р.
излъчват импулси подобно на станциите на разликово-далекамерните
радионавигационна системи.
Импулсен сигнал — сигнал, който се състои от един или повече
импулси. И. с. има голямо приложение в цифровите системи.
Импулсен шум — последователност от единични импулси (в найобщия случай с различна форма), които следват един след друг през
случайни интервали от време. Ако формата на импулсите е зададена,
то случайни могат да бъдат отделни параметри на импулсите: ам
плитудата, продължителността, времето на поява и др. И. ш. са някои
видове атмосферни шумове (например шумовете при гръмотевичните
разряди), шумовете от електрически апарати (при включване, из
ключване и пр.), изкуствено създаваните импулсни шумове и др.

Импулси за разпознаване на реда за цветова синхронизация в сис
темата за цветна телевизия ČEKAM — последователност от девет
редуващи се по полярност трапецовидни импулса, предавани през
времето на полукадровия гасящ импулс. Те са предназначени за осъ
ществяване на цветовата синхронизация в приемното устройство и
за разпознаване на предавания цветоразликов сигнал за съответния
ред.
Импулсна далекомерна радионавигационна система — неавтономна радионавигационна система за измерване на времето на закъснение
на отговарящия радиосигнал, приет на обекта, спрямо запитващия
сигнал, излъчен от същия обект. И. д. р. с. се състои от две двойки
наземни приемно-предавателни станции и бордова апаратура, която
осигурява запитването на наземните станции, приемането и регис
трирането на отговарящите сигнали. Наземните станции изпращат
отговарящите сигнали само след приемането на запитващите сигнали.
Разстоянието до всяка наземна станция се определя автоматично по
времето на закъснение на отговарящия сигнал относно запитващия
сигнал.
Импулсна модулация — модулация, при която носещото треп
тение се състои от импулсна последователност и някои от нейните

104

параметри се изменят в съответствие с управляващия сигнал. Разли
чават се амплитудно-импулсна, широчинно-импулсна, фазово-им
пулсна, честотно-импулсна, кодово-импулсна и други модулации.
Импулсна радиолокационна станция — активна радиолокационна
станция, при която сондиращият и отразеният сигнал представляват
последователност от радиоимпулси. Измерването на разстоянието до
целта в И. р. с. се постига с определяне на времето на закъснение
на отразения сигнал спрямо директно излъчения.
Импулснй^ радиосмущения — активни радиосмущения (изкуствени
и естествени), които се състоят от отделни кратки импулси с про
изволна форма, следващи един след друг през определени интервали
от време.
Импулсно-кодова модулация на видеосигнала — начин на модулиране на аналоговия видеосигнал за предаване по канала за връзка,
при който отчетите на видеосигнала се квантуват и съответно ко
дират, за да се превърнат в цифров видеосигнал.
Инвертиращ вход — несиметричната половина на симетричен
вход на операционен (диференциален) усилвател с несиметричен изход,
към която приложеното входно напрежение след усилването си се
появява в изхода на усилвателя инвертирано (с обратен знак). Прието
е активният полюс на И. в, да се означава с
“ (фиг. O.26J.
Индекс на коефициента на пречупване в тропосферата — величи
на, свързана с коефициента на пречупване п чрез формулата N =
= (п— 1).106 и въведена за удобство при изчисляването на радиотрасета в реалната земна атмосфера, където коефициентът на пре
чупване п има много малка стойност и използуването му не е удобно.
Градиентът на И. к. п. т. определя закривяването на траекторията
на радиовълните в тропосферата.
Индивидуална многоканална система за връзка — многоканална
система за връзка, при която за всеки канален сигнал се използува
еднократно преобразуване по честота с помощта на индивидуален
преобразувател.
Индикатор — изходно устройство на радиолокационните стан
ции, на хидроакустичните станции и др., предназначено за визуално
наблюдение и определяне на характеристиките (параметрите) на по
лучаваната информация. Вж. Индикатори на радиолокационните стан
ции.
Индикаторен елемент — елемент за оптическо възпроизвеждане
на букви, цифри и знаци. Той преобразува входната информация във
визуална информация с форма, подходяща за зрително възприемане
от човека.

i 05

Индикатор за кръгов обзор — двумерен индикатор на радиолокационна станция, който дава изображение на обстановката около
станцията в границите на 360° в полярни координати и позволява да
се определят разстоянието и азимутът (пеленгът или курсовият ъгъл)
на откритата цел. В И. к. о. се използува електроннолъчева тръба
с голямо послесветене на екрана, радиално-кръгова развивка и яркостна индикация на сигналите. Разстоянието от центъра на екрана
до белега на целта в определен мащаб съответствува на разстоянието
до целта. Ъгълът между линията на началото на отчитането (посоката
на севера, диаметралната плоскост на кораба и др.) и радиуса, пре
каран от центъра на екрана през центъра на белега на целта, съ
ответствува на азимута на целта. Посоката на развивката винаги
съвпада с посоката на въртене на оста на диаграмата на насоченост
на антената, осъществяваща кръговия обзор на пространството. И.
к. о. най-често се използуват в станциите за откриване на въздушни
и надводни цели и в навигационните радиолокационни станции, а
така също и в хидроакустичните станции за откриване на надводни
и подводни цели.
Индикатори на радиолокационните станции — изходни устройства
на радиолокационните станции, които са предназначени за визуално
наблюдение и определяне на координатите и други характеристики
на целите. Най-разпространени И. р. с. са електроннолъчевите тръби.
По типа на развивката на електронния лъч И. р. с. се делят на ин
дикатори с линейна развивка (например индикатор тип А) и ин
дикатори с растерова развивка (например индикатори тип В, С и Р).
По метода на индикация на сигналите И. р. с. се делят на индикатори
с амплитудна и индикатори с яркостна индикация на сигналите. По
броя на определяните координати индикаторите биват едномерни,
двумерни и тримерни. Освен белезите на сигналите от целите на
екраните на И. р. с. се създават още и електронни мащабни, визирни
и други спомагателни белези. Функциите на И. р. с. се определят от
предназначението и степента на автоматизация на радиолокационната станция. Например в наземните радиолокационни станции за
насочване на зенитни ракети с индикаторите се извършва наблюдение
на въздушната обстановка, търсене, откриване и разпознаване на
целите, захващане на целите и автоматичното им съпровождане, опре
деляне на момента на пуска на ракетите, контрол на захващането и
насочването на ракетите към целта, а така също и на резултатите от
обстрелването на целта. Освен това индикаторите се използуват и
за проверка на изправността на апаратурата на радиолокационната
станция.
Индикатор тип А — най-простият индикатор с диаметрална ли
нейна развивка на електронния лъч на електроннолъчевата тръба и
106

амплитудна индикация на сигналите. Използува се например в осци
лографите и индикаторите на разстояние на радиолокационните стан
ции.
Индикатор тип В — индикатор с правоъгълна растерова развивка
и яркостна индикация на сигналите, който позволява да се определи
разстоянието и една от ъгловите координати на откритата цел в
правоъгълна координатна система. Такива индикатори обикновено
се използуват в радиолокационните станции със секторен обзор в
дадена плоскост, в частност в радиолокационните станции за управ
ление на стрелбата, насочване на ракети и др.
Индикатор тип С — индикатор с растерова развивка и яркостна
индикация на сигналите, който позволява да се определят двете ъгло
ви координати на целта в правоъгълна координатна система. В този
индикатор с известно изкривяване се изобразява положението на це
лите в областта на пространството, проектирано върху вертикалната
плоскост под прав ъгъл към зрителната линия. И. т. С. най-често се
използува за индикация на цели в тримерното пространство (само
летни станции). За определяне на разстоянието съвместно с И. т. С.
се използуват индикатори тип В и тип А.
Индикатор тип Р — вж. Индикатор за кръгов обзор.
Индиректен метод на измерване — метод на измерване, при който
търсената величина се определя по изчислителен (косвен) път въз
основа на директно измерени величини.
Индуктивна настройка на радиоприемника — настройка на ра
диоприемника чрез изменяне на индуктивността на настройваемите
му кръгове. Осъществява се чрез бобини с изменяема индуктивност.
Прилага се предимно в автомобилните радиоприемници.
Индустриални радиосмущения — вж. Промишлени радиосмущения.
Инертен детектор — диоден амплитуден детектор, на който времеконстантата на товарната група (τ = RC) е голяма. За звуковите
честоти товарът на И. д. има комплексен характер (— =---- 1- jQQ.
Z
R
Инертността на амплитудния детектор е причина за поява на яелинейни изкривявания на изходното нискочестотно напрежение.
Инерциална навигационна система — автономна навигационна сис
тема за непрекъснато измерване на ускоренията на движещ се обект
с монтираните в нея акселерометри и следващо двойно интегриране
на тези ускорения за определяне на пътя, изминат от обекта в съ
ответната посока от началото на неговото движение.
Инерционна синхронизация в телевизионния приемник — изменяне
на честотата на управляемия задаващ генератор на развивка за под

107

държане условието за синхронизъм при развивката (равенство на чес
тотите и на фазите на синхронизиращите импулси и на импулсите
на задаващите генератори). И. с. т. п. се характеризира с „обхват на
захващане“ и с „обхват на задържане“.
Инжектиран електронен поток — електронен поток, който се
впръсква в електронните СВЧ лампи от специално устройство, на
миращо се извън пространството на взаимодействие на електроните
с управляващото електромагнитно поле.
Инструментални грешки — грешки, дължащи се на конструктив
ното несъвършенство на измервателните уреди, на неправилна градуировка или на неизправността на уредите.
Интегрална схема — миниатюрен функционален възел на елек
тронна апаратура, на който схемните компоненти се изработват в
обема и (или) на повърхността на пластинка (подложка) и имат обща
херметизация и защита от механични въздействия.
Интегрални признаци на изображението — признаци, получени
чрез глобална обработка на изображението (макроанализ). Те пред
ставляват мярка за съгласуваност между анализираното изображение
и определени еталонни изображения или функции, които се отнасят
до цялото изображение. Към тях се отнасят статистическите харак
теристики на яркостта на изображението, „центърът“ на тежестта на
изображението, коефициенти, получени в резултат на линейни пре
образувания, и др.
Интегрираща верига — електрическа верига, при която изходният
сигнал съответствува на интеграла на входния сигнал по отношение
на времето.
Интензивност на електрическото поле —- вж. Напрегнатост на
електрическото поле.
Интензивност на звуковата вълна - звуковата мощност, която
преминава през единица повърхност от фронта на звуковата вълна.
В измервателната система SI размерността на И. з. в. е Wļm2,
Интензивност на магнитното поле — вж. Напрегнатост на маг
нитното поле.
Интензивност на отказите — отношение на отказите за единица
време и средното количество елементи, които работят нормално в
дадения момент. И. о. е важен показател за надеждността на гра
дивните елементи в радиоелектрониката.
Интервал на дискретизацията на видеосигнала — временен ин
тервал между два съседни отчета на видеосигнала п^и дискретиза
цията.
Интервал на радиорелейното трасе — участък от радиорелейното
трасе между две какви да са станции, които осигуряват сигурна връз
ка.
108

Интермодулационни изкривявания — вж. Комбинационни изкри
вявания.
Интермодулация по висока честота в радиоприемника — нелинеен
процес, при който от взаимодействието на два силни смущаващи
сигнала, проникнали в резонансния усилвател на суперхетеродинния
радиоприемник, се получава паразитен сигнал, чиято честота (пред
ставляваща сума или разлика от честотите или техните хармонични
на двата смущаващи сигнала) е равна или близка до честотата на
приеманата радиостанция, междинната честота или огледалната чес
тота на радиоприемника. Този паразитен сигнал носи програмите на
двата смущаващи високочестотни сигнала и нарушава нормалното
приемане. Причината за И. в. ч. е нелинейността на входната харак
теристика на транзистора на резонансния усилвател.
Интерференционни свистове в радиоприемника — свистовете, кои
то се получават при взаимодействието на хармоничните съставки на
хетеродинното напрежение с високочестотни паразитни трептения,
възникващи в смесителя вследствие на паразитни обратни връзки,
или с хармоничните съставки на приемания сигнал, които се полу
чават в смесителния елемент вследствие на нелинейността на неговата
входна характеристика. И. с. р. възникват, когато честотата на резултантното напрежение, получено при взаимодействието на споме
натите хармонични съставки, е близка до междинната честота на
радиоприемника.

Интерференция — процес, при който в дадена точка от простран
ството попадат две или повече полета или вълни с различен произход
или с еднакъв произход, но движили се при различни условия, напр.
по различен път. При И. обикновено се наблюдават области с по
нижена и повишена интензивност на полето, а също така изменение
на интензивността на полето във времето.
Информатика — комплекс от научни направления, в които се
изследват въпросите за предаване, преобразуване и съхранение на
информацията.
Информация — съвкупност от сведения за дадено събитие или
за състоянието на някаква материална среда, които подлежат на пре
даване, преобразуване и съхранение.
Инфразвук — механични трептения с честоти, по-ниски от 20 Hz.
Изследванията са показали, че при високи нива инфразвукът дей
ствува раздразнително върху нервната система на човека.
Истинска (вярна) стойност на измерваната величина —■ стойността
на измерваната величина без грешка.

109

Йонен разрядник — йонен електровакуумен прибор, действието на
който е основано на принципа на използуването на рязкото увели
чаване на неговата проводимост вследствие на възникването на самЪстоятелен дъгов или тлеещ разряд. Той е предназначен основно
за защита на елементите на електрическите вериги от пренапрежения
или по мощност, или за комутация на електрически вериги. Й. р.
намират приложение в схемите за защита на електрически и радио
технически вериги от пренапрежения.
Йоносфера — част от земната атмосфера, в която концентрацията
на заредени частици — електрони и йони, значително надвишава
концентрацията на тези частици в приземния слой на атмосферата.
Й. е разположена на височина над 50 — 60 km над земната повърх
ност. Й. оказва значително влияние върху разпространението на ра
диовълните с честота под няколко десетки мегахерца, като предиз
виква тяхното отражение, разсейване, деполяризация, разделяне на
лъча на обикновен и необикновен, поглъщане, дефазиране и др. Йоносферата се разделя на ниска, средна и висока, като това разделяне
донякъде съвпада с разделянето и на области D, Е и F. Максимумите
на концентрацията на заредени частици се наричат йоносферни слоеве
и се бележат с буквите CR, D, Е, Es, Fl, F2 и др. Въздухът в йоносферата се йонизира под действието на слънчевите лъчи, метеорите, кос
мическите лъчи, излъчванията на звездите и др.
Йоносферен слой — локален максимум на вертикалното разпре
деление на заредени частици в йоносферата. Най-често появяващите
се Й. с. се отбелязват с означенията D, Е, Es, Fl и F2. Между Й. с.
концентрацията на заредени частици обикновено няма дълбоки ми
нимуми. Някои от Й. с. съществуват винаги, други се появяват ре
довно в определено време, а появата на някои е случайна.
Йоносферна кросмодулация — вж. Йоносферна кръстосана мо
дулация.
Йоносферна кръстосана модулация (йоносферна кросмодулация)
— модулиране на сигналите на маломощен предавател, приеман чрез
отражение от йоносферата, със сигналите от мощен предавател, ра
ботещ в средновълновия обхват. Мощното поле на средновълновия
предавател предизвиква промяна на средната скорост на движение
на електроните в йоносферата над антената му. Вследствие на това
се променя честотата на сблъскванията на електроните с неутралните
молекули. Ако през тази зона преминат радиовълните на друг ма
ломощен предавател при отражението си от йоносферата, настъпва
промяна в поглъщането, респ. в амплитудата на вълната на този

предавател в такт със сигналите на мощния предавател. Дълбочината
на тази модулация може да достигне 8 %.
Йоносферна рефракция — закривяване на траекторията на ра
диовълните в йоносферата поради промяна в коефициента на пре
чупване на йонизирания газ по дължината на траекторията. При кос
мически радиовръзки Й. р. превишава тропосферната рефракция при
честоти до 100 — 200 MHz. Вж. Тропосферна рефракция.

к
Кабелни телевизионни системи — телевизионни системи, пред
назначени най-често за предаване на сигналите на програмната те
левизия до приемните пунктове или до отделни абонати. Кабелните
телевизионни линии могат да бъдат: магистрални, субмагистрални,
абонатни линии и абонатни отводи. Кабелните телевизионни линии
и системи дават възможност да се осигури в приемния пункт не
обходимият по ниво приеман сигнал за осигуряване високо качество
на възпроизвежданото изображение дори и при наличност на силни
смущаващи сигнали.
Кадров гасящ импулс (КГИ) — импулс за гасене на електронния
лъч на кинескопа по времето на движението на лъча през обратния
ход по кадри.
Кадров сихронизиращ импулс (КСИ) — импулс за осъществяване
синхронизацията на задаващия генератор, управляващ смяната на
полетата (полукадрите) на изображението.
Кадър на изображението — изображение, което се получава на
екрана на кинескопа при един пълен цикъл на развивката.
Камерен канал — съвкупност от устройства за получаване, ко
ригиране и формиране на видеосигнала. К. к. е образуван от теле
визионна камера, камерен кабел и блок на камерния канал.
Канален сигнал — електрически сигнал, един от параметрите на
който се променя в съответствие с изменянето на каналното съ
общение.
Канал за връзка — съвкупност от технически устройства, които
осигуряват едновременно и независимо предаване на сигнали от ня
колко източника на съобщения към съответните получатели.
Канал за връзка с високо качество (от типа Q) — канал за връзка
с ефективно предавана честотна лента от 40 до 15000 Hz и с други
параметри, указани в препоръките на ОИРТ.
Канал за връзка с нормално качество (тип Л) — канал за връзка
с ефективно предавана честотна лента от 50 до 10000 Hz и с други
параметри, указани в препоръките на МККТТ.
111

Канал за връзка с нормално качество (тип В) — канал за връзка
с ефективно предавана честотна лента от 50 до 6400 Hz и други
параметри, указани в препоръките на МККТТ (Международен кон
султативен комитет по телефония и телеграфия).
Канал за сигналите на изображението — канал, в който се фор
мират, усилват и предават сигналите на изображението под каквато
и да е форма.
Канал за стереофонично предаване — канал за връзка, който е
предназначен за предаване на стереофонични програми.
Канализиращи устройства (фидерни линии, предавателни линии)
— устройства, предназначени за пренасяне на електромагнитна енер
гия от нейния източник до консуматора.
Канал с тонална честота — вж. Телефонен канал.
Капацитет на антена — взаимният капацитет между проводни
ците на антената и земята в случай на антена, работеща със заземление (противовес), или взаимният капацитет между проводниците
на двете половини на антената в случай на симетрична антена, при
която предавателят (респ. приемникът) се включва в средата на ан
тената.
Капацитет на радиорелеен ствол — броят на каналите с тонална
честота (телефонните канали), които могат да се организират в един
радиорелеен ствол.
Капацитет на свързващия канал — произведение на времето, през
което каналът за връзка работи, пропусканата от него честотна лента
и динамичния му обхват.
Капацитивна настройка на радиоприемника — настройка на ра
диоприемника чрез изменяне на капацитета на настройваемите му
кръгове. Реализира се чрез променлив кондензатор илй варикап.
Карматрон — електронна лампа с кръстосани полета, която се
използува за генериране на електромагнитни трептения на свръхви
соки честоти. Подобно на амплитрона периодичната забавяща струк
тура на К., която изпълнява функцията на анод, е отворена. В К. тя
обаче е натоварена със съгласуващ товар. Електронният поток е за
творен, оформен във вид на „спици“ и взаимодействува с обратен
пространствен хармоник. К. често се среща под наименованието платинотрон (в генераторен режим).
Карпитрон — електронна лампа с кръстосани полета, предназ
начена за генериране на свръхвисокочестотни трептения. Характерно
за К. е, че има затворена периодична структура, която изпълнява
функцията на анод, и отворен електронен поток, оформен във вид
на лента. По същество К. представлява ЛОВМ с допълнително вън

шно стабилизиране на честотата на генерираните трептения. За целта
в конструкцията на К. се прави коаксиален или вълноводен вход за
сигнала със стабилна честота.
Карсинотрон — вж. Лампа с обратна вълна (ЛОВ).
Касетофонен дек — магнетофон, в който магнитната лента е
конструктивно оформена като касета. Съдържа коригиращ възпроиз
веждащ усилвател без крайно стъпало (усилвател на мощност). Оси
гурява изходно напрежение, по-високо от 25Ö mV. К. д. се отличава
с високо качество на записването и възпроизвеждането на електри
чески сигнали и удовлетворява изискванията за Hi-Fi-клас. В К. д.
се използуват магнитни ленти, активният слой на които може да бъде
Сг О2, Fe Cr или Fe. К. д. притежават система за подтискане на шума
и много точна механична система за предвижване на лентата. Обик
новено в К. д. регулирането на нивото на записвания сигнал се осъ
ществява ръчно и се контролира със стрелков или луминесцентен
индикатор.
Каскоден усилвател — двустъпален усилвател, на който първото
стъпало е реализирано по схема с общ емитер (общ сорс), а второто
— по схема с обща база (общ гейт). Разгледан като линеен четириполюсник, К. у. има много малка проводимост на обратната вр дка
Ύη. Поради това усилването му е много устойчиво. К. у. се реализира
по две схеми — схема с последователно и схема с паралелно постояннотоково захранване. При първата схема двете стъпала и за
хранващият токоизточник са включени постояннотоково последова
телно, а при втората — паралелно.
Катоден повторител — вж. Схема с общ първи изходен електрод.
Качествен фактор (Q) — отношението между реактивната и ак
тивната енергия, запасени в една електрическа система. В радиотехниката К. ф. на един комплексен двуполюсник (бобина, кондензатор,
трептящ кръг и др.) се определя с отношението на реактивното съ
противление x и последователното активно съпротивление r на този
двуполюсник:

Качествен фактор на антена — безразмерна величина, която се
дефинира от отношението на вълновото съпротивление на антената
към нейното входно съпротивление.
Квадратичен детектор — амплитуден детектор, работещ в квадратичната част на своята детекторна характеристика. Неговото из
ходно нискочестотно напрежение е пропорционално на квадрата на

8 Радиотехнически терминологичен речник

112

113

амплитудата на входното му напрежение Um:
out
AmUm .
Тук А е коефициент на пропорционалност, ат — коефициентът на
модулацията.
Квадратично детектиране — детектирането на малки входни ам
плитудно модулирани напрежения, при което детекторът работи в
квадратичната част на своята детекторна характеристика. Харак
теризира се с големи нелинейни изкривявания, малко входно съпро
тивление и малък коефициент на предаване на детектора. '
Квадратурна модулация на сигнала, носещ информация за цветност
— балансно-амплитудно-фазова модулация на трептението, носещо
информация за цветност по такъв начин, че цветовият тон се предава
чрез модулация на фазата на трептението, а наситеността — чрез
амплитудна модулация на трептението.
Квадродекодер — главна съставна част на квадрофоничния ра
диоприемник, в която се извършва декодирането на комплектния квадрофоничен сигнал.
Квадросигнали — вж. Квадрофонични сигнали.
Квадрофоничен радиоприемник — радиоприемник на квадрофо
нични сигнали. Различава се от суперхетеродинния радиоприемник за
честотно модулирани монофонични сигнали по наличността на квадродекодера и по четирите канала на нискочестотния усилвател. Про
пусканата лента на високочестотната част на К. р. е по-широка от
тази на високочестотната част на стереофоничния радиоприемник.
Съвременните К. р. са съвместими — с тях могат да се приемат също
и монофонични и стереофонични сигнали (програми).
Квадрофонични сигнали (квадросигнали) — излъчваните от ра
диопредавателя високочестотни сигнали, модулирани честотно с ком
плектния квадрофоничен сигнал.
Квадрофонично пренасяне на звука (квадрофония) — четириканална стереофония — пренасяне по четири канала на звукови про
грами с богат честотен спектър, произвеждани в концертна зала с
високи акустични параметри. При възпроизвеждането на квадрофоничните сигнали у слушателя се създава не само пространствена пред
става за звуковата картина на изпълнителя, но и за „ефекта на залата“
и „шума на залата“. При К. п. з. звуковата картина, получаваща се
в концертната зала, се разделя на четири звукови информации. Две
от тях представляват лявата и дясната част на звуковата картина,
създавана от основния източник на звук (напр. оркестъра), а другите
две — лявата и дясната част от звуковата картина в залата. Те съ
държат „ефекта на залата“ (определен от нейните акустични свойства)
и „шума на залата“ (реакцията на слушателите в залата). Тези четири

114

звукови информации се пренасят едновременно по отделни канали.
При квадрофоничното радиоразпръскване от тези четири звукови
информации, превърнати в електрически напрежения, се формира
комплектният квадрофоничен сигнал. С последния се модулират чес
тотно излъчваните от квадрофоничния радиопредавател високочес
тотни трептения. К. п. з. се използува в радиоразпръскването, в гра
мофонната и магнитофонната техника.
Квадрофонично радиоразпръскване — пренасяне на звукови про
грами (предимно музикални програми с богат честотен спектър, из
пълнявани в концертни зали е добри акустични параметри) посред
ством радиовълни, при което у радиослушателя се създава представа
не само за пространственото разположение на отделните източници
на звук, създаващи звуковата картина, но и за „ефекта на залата“,
определен от нейните акустични свойства (реверберация, отражение
на звуковите вълни и др.), и за „шума на залата“ (реакцията на
слушателите в концертната зала).
Квадрофония — вж. Квадрофонично пренасяне на звука.
Квазилинейна верига — верига, която може да се разглежда при
близително като линейна, а след това да се отчете нелинейността и.
Пример за К. в. е мощният усилвател.
Квазилинейни методи в радиотехниката — методи за линеаризиране на нелинейните диференциални уравнения, използувани в радиотехниката, чрез замяна на променливите им коефициенти с по
стоянни усреднени стойности, съобразени с режима на изследваното
радиотехническо устройство.
Квазиоптимален филтър — линеен филтър, на който формата на
честотната характеристика е зададена предварително, а максиму
мът на отношението сигнал!шум се осигурява чрез подходящ избор
на лентата на пропускане. К. ф. се използува тогава, когато опти
малният филтър, осигуряващ максимално отношение сигнал/шум, се
оказва нереализуем на практика.
К. ф. за пръв път е бил изследван от В. И. Сифоров. Той е
разглеждал преминаването на единичен радиоимпулс с правоъгълна
обвивка през линеен филтър с правоъгълна форма на честотната ха
рактеристика и е показал, че максимумът на отношението сигнал/
шум на изхода на такъв филтър се получава при лента на пропускане

където Т е продължителността на радиоимпулса.
Квазирезонанс — достигане на екстремум на тока или напреже
нието в радиотехническа верига, в която не може да възникне резонанс.

115

Квазистатичен режим на работа на антена — такъв режим на
работа на една антена, при който характерът на движение на лъча
и възможните изменения на формата на диаграмата на насочено дей
ствие в процеса на сканиране не зависят от скоростта на движение
на лъча.
Квазистационарен резонатор — резонатор, образуван от метални
повърхности, заграждащи някакъв обем, в който има ясно изразени
области на концентрация на електрическото или магнитното поле.
Областта на концентрация на електрическото поле може да се раз
глежда като еквивалентен капацитет, а областта с концентрация на
магнитното поле — като еквивалентна индуктивност. К. р. намират
приложение в електронните СВЧ лампи, тъй като областите с кон
центрация на електрическото поле могат да се използуват за взаи
модействие с електронния поток. (Променливото магнитно поле има
пренебрежимо малко силово въздействие върху електронния поток
в сравнение с електрическото.) В клистронните лампи се използуват
П-образни, Н-образни или тороидалнй К. р. В магнетронните лампи
К. р. служат като елементи на периодична структура.
Квантова електродинамика — съвременна теория за взаимодей
ствието на електромагнитното поле със заредени частици в рамките
на даден квантов ансамбъл (атом, молекула, йон). В К. е. излъчването
или поглъщането на електромагнитни вълни се разглежда като кван
тов процес.
Квантуване на видеосигнала — преобразуване на моментните
стойности на отчета на видеосигнала в краен брой дискретни стой
ности на квантувания отчет.
Квантуване на радиотехническите сигнали — вж. Дискретизация
на радиотехническите сигнали.
Квантуване на сигнала — разделяне на непрекъснатия сигнал на
ред от дискретни нива. К. с. се използува при аналого-цифровото
преобразуване; нивата се съобразяват с шумовете и капацитета на
цифровата система.
Квантуване на яркостта на изображението — представяне отчетите
на видеосигнала или изображението чрез краен брой дискретни стой
ности. Последните могат да се вземат на равни стъпки на изменението
на сигнала. Тогава такова квантуване се нарича равномерно кван
туване. Квантуването може да бъде също така нелинейно, когато стъп
ката на квантуване е неравномерна, или да бъде оптимално, ако то
е съгласувано с определени изисквания.
Кварцов калибратор — кварцово стабилизиран генератор, който
се използува за проверка и корекция на точността на настройката на
радиоприемника. Неговото напрежение е богато на хармоници.

Основната съставка на напрежението му се използува като еталонно
междинночестотно напрежение. Неговата честота е равна на номи
налната междинна честота на радиоприемника. Това напрежение се
подава на входа на детектора. Хармоничните съставки на напреже
нието на К. к. се използуват като еталонни входни сигнали. Те се
подават на входа на честотния преобразувател. К. к. се използува
предимно в професионалните радиоприемници.
Кварцов резонатор — основна съставна част на кварцовия филтър.
Представлява пластинка, изрязана по подходящ начин от кварцов
кристал и поставена в държател. Благодарение на способността му
да извършва електромеханични трептения кварцовият резонатор е ек
вивалентен на последователен електрически трептящ кръг с много
голям качествен фактор (Q> 10000) и тясна пропускана лента.
Кварцов филтър — филтър, представляващ комбинация от квар
цови резонатори. В най-простия случай К. ф. се състои от един кварцов
резонатор.
Кибернетика — наука, която изучава законите за управлението,
връзките и преработването на информацията.
Кинескоп — електровакуумна приемна телевизионна тръба, пред
назначена да преобразува видеосигнала в съответно светлинно излъч
ване на телевизионното изображение.
Кинескоп за цветно изображение — трилъчев или еднолъчев ки
нескоп със съответен трилъчев или еднолъчев електронен прожектор
и екран, състоящ се от три луминофорни ивици или точки за въз
произвеждане на светлинни излъчвания за трите първични цвята на
приемника. Най-широко разпространение са намерили трилъчевите
кинескопи с маска и съответни негови варианти.
Кинескоп за цветно изображение с индексно управление на цвета
— еднолъчев кинескоп за възпроизвеждане на цветни изображения,
притежаващ вертикална щрихова структура на луминофорните ивици
и съответен брой вторичноемисионни (индексни) ивици. В някои слу
чаи за получаване на индексните сигнали и за осъществяване на ав
томатичното съвместяване на механичния и електронния растер се
използува втори електронен лъч.
Класификация на обектите в телевизионното изображение — Метод
за разпознаване на обекти в телевизионното изображение, използу
ващ разстоянието между вектора на непознатия обект и векторите
на еталоните като критерий за класификация на обектите. Разстоя
нието може да се измерва в евклидовото пространство на признаците,
в пространството на Хеминг или да бъде зададено чрез ъглово раз
стояние.

116

117

Класификация на сигналите — задача, решавана в теорията на
шумоустойчивостта, която възниква в условията на априорна не
определеност на вероятностните и статистическите характерис
тики на сигналите. Подобни задачи се срещат в радиоастрономията,
хидроакустиката,телеметрията и др. В този случай класификацията
се предшествува от обучение, при което се използува предварително
класифицирана съвкупност от сигнали за намиране на оценките на
неизвестните характеристики. Тези оценки се използуват за класи
фикация на приеманите след това сигнали вместо неизвестните им
вероятностни и статистически характеристики.
В приемното устройство, предназначено за класификация, в пе
риода на обучение се получава такова изменение на параметрите на
алгоритъма за класификация, което да минимизира грешката при
К. с.
Клирфактор — вж. Коефициент на хармониците.
Клирфактормер — вж. Измервател на нелинейни изкривявания.
Клистрон — електронна лампа, в която усилването или генери
рането на свръхвисокочестотни трептения се осъществява чрез взаи
модействие на електронния поток с електромагнитното поле в един
или повече обемни резонатори. За целта в обемния резонатор е обо
собена област от две решетки, „прозрачни“ за електронния поток,
но непроницаеми за полето, където става взаимодействието. Кине
тичната енергия на емитирания електронен поток, формиран в про
странствени сгъстявания („пакети“), се трансформира в енергия на
електромагнитните трептения чрез краткотрайно (ударно) взаимо
действие. Съществуват два метода за образуване на пространствените
сгъстявания — метод на дрейфа и метод на спиращото поле (вж.
Дрейфов клистрон и Отражателен клистрон).
Ключово регулиране на усилването — автоматично регулиране
на усилването' при което сигналът за регулиране се формира само
през времето на редовите синхронизиращи импулси.
Коаксиален кабел — вж. Коаксиална линия.
Коаксиална линия (коаксиален кабел) — предавателна линия, еди
ният от проводниците на която представлява метална тръба, напълно
обхващаща втория проводник. Вътрешният проводник се разполага
по оста на тръбата. За да се поддържа вътрешният проводник в това
положение, се използуват диелектрични опорни шайби или четвъртвълнови метални изолатори. В К. л. електромагнитното поле е съ
средоточено в пространството между двата проводника и затова ан
тенен ефект практически отсъствува. Ако К. л. трябва да бъде гъв
кава, то външният проводник се прави във вид на оплетка, а про
странството между проводниците се запълва с еластичен диелектрик.
К. л. се използува широко до трисантиметровия вълнов обхват.
118

Коаксиално-вълноводен преход — съчленение между метален вълновод и коаксиална линия, което има специфична конфигурация и
служи да осигури преминаването на електромагнитната вълна от
регулярния метален вълновод към коаксиалната линия или обратно
с минимално отражение. В използуваните на практика К. в. п. се
постига КСВ 1,1 -ŕ 1,15 в относителна честотна лента 30 ч- 40%.
Код — правило (алгоритъм), по което на всяко конкретно съ
общение отговаря комбинация от символи.
Кодер — част от система за връзка, в която се осъществява
кодирането.
Кодиране — процес, при който съобщенията се преобразуват в
комбинация от символи съгласно зададено правило.
Кодиране в цифровата телевизия — общо значение: преобразуване
на аналоговия видеосигнал в цифров сигнал (в цифрова форма); —
специално значение: образуване на кодови думи, които са еднозначно
свързани с квантуваните отчети на видеосигнала.
Кодиране на запитването —· кодиране на който и да е параметър
на запитващия сигнал освен на неговата интензивност. Прилага се
в системите за опознаване.
Кодиране на изображението чрез линейни преобразувания — пре
образуване на изображението с оглед представянето му в нова коор
динатна система, в която елементите на изображението имат из
менени, обикновено по-слаби статистически корелационни връзки.
Кодиране на информация за цвят на телевизионното изображение
— формиране на яркостния сигнал UY, на сигнала за цветовата
разлика на червения цвят UR_Y и на сигнала за цветовата разлика
на синия цвят UB_Y в съответствие с изискванията на колориметричното кодиране.
Кодиране на бтговора — кодиране на който и да е параметър на
отговарящия сигнал, освен на неговата интензивност. Прилага се в
системите за опознаване.
Кодиране на пълния видеосигнал за цветна телевизия — предста
вяне в цифрова форма на пълния видеосигнал за съответната система
за цветна телевизия. Кодирането може да се извърши едновременно
за всички съставки на пълния видеосигнал за цветна телевизия (яркостен сигнал и сигнал за цветност) или да се извърши отделно за
съставките на пълния видеосигнал: яркостен сигнал UY и сигналите
на цветовата разлика ( UR_Y, UB_Y).
Код на Шенон-Фано — кодиране на видеосигнала, при което про
дължителността на кодовата дума е функция на статистическите връз
ки между отделните елементи на изображението. Най-често среща

119

ните групи от елементи се предават с най-малък брой битове, а
най-рядко срещаните — с най-голям брой битове. Поради тази при
чина кодът на Шенон-Фено се нарича още „код с променлива дължина
на кодовата дума“.
Кодова комбинация — последователност от символи, с които се
изразява един знак от съобщението.
Кодово-импулсна модулация — импулсна модулация, при която
управляващият сигнал се представя с цифров или буквено-цифров код.
К. и. м. е шумоустойчива и намира голямо приложение в съвремен
ната радио- и съобщителна техника.
Коефициент на автоматична донастроика на честотата — отно
шението на началната разстройка на хетеро дина △ƒ„ (отклонението
на честотата на хетеродина от номиналната и стойност вследствие
на дестабилизиращи фактори при изключена система за АДЧ) и оста
тъчната разстройка на хетеродина Δ/ост (разстройката на хетеродина
при включена система за АДЧ):

к
А/ост

Коефициент на амплитудата на променливо напрежение ка (про
менлив ток) — коефициент, определящ се от отношението на върхо
вата стойност Um и ефективната стойност U на измерваното про
менливо напрежение (променлив ток):

За случая на синусоидално напрежение с амплитуда Um К. а. п.
н. е κΆ= 1,41.
Коефициент на бягаща вълна — число, характеризиращо съотно
шението между минималната и максималната стойност на електричното поле, напрежението или тока, разпределени по дължината на
високочестотна линия. К. б. в. е равен на реципрочната стойност на
коефициента на стояща вълна.
Коефициент на взаимодействие с отвор — число, което показва
в каква степен намалява влиянието на модулиращото напрежение,
приложено на решетките на отвор с крайна дължина, в сравнение с
отвор, чиято дължина е безкрайно малка. К. в. о. се дава с отно
шението
sin Θ/2
41 “

120

в което Θ е ъгълът на прелитане на отвора, образуван от решетките
на обемен резонатор.
Коефициент на готовност — отношение на времето за безотказна
работа към сумата от времето за безотказна работа и времето за
възстановяване на апаратурата.
Коефициент на диапазона на радиоприемника — вж. Коефициент
на обхвата на радиоприемника.
коефициент на дискриминация F — отношение на диференциалния
коефициент на усилване на напрежението Add и синфазния коефициент
на предаване на напрежението Асмсм на операционен усилвател:

F = -------- .·
Асмсм
К. д. е число, което показва колко пъти повече напълно симет
ричният операционен усилвател усилва диференциалния сигнал,
отколкото синфазният сигнал. К. д. е един от важните специфични
параметри на усилвателя, който е свързан със схемното решение.
Коефициент на запълване на импулсите — отношението на пе
риода на повторение на импулсите към тяхната продължителност.
Коефициент на затихване — вж. Коефициент на предаване.
Коефициент на защитно действие — вж. Коефициент на приемане
фронт)тил.
Коефициент на използуване площта на антената — коефициент,
равен на отношението на ефективната площ на антената и нейната
геометрична площ.
Коефициент на насочено действие на антената — количествена
характеристика за насоченото действие на антените. Представлява
число, което показва колко пъти е необходимо да се увеличи излъч
ваната мощност на въображаема ненасочена антена (вж. Изотропен
излъчвател), за да се получи такава напрегнатост на полето и, каквато
създава дадена антена в посоката на максималното си излъчване. В
обхвата на средните и късите вълни може да се получи К. н. д. а.
от порядъка на единици или десетици. В метровия диапазон К. н. д.
а. е от порядъка на стотици, 'a в сантиметровия — от порядъка на
хиляди и даже на десетки хиляди единици.
Коефициент на натоварване — отношение на действителното и
номиналното натоварване на дадено устройство, източник и пр.
Коефициент на натоварване на интегрална схема (коефициент на
разклонение) — число, показващо колко входа на интегрални схеми
от определен вид могат да се включат към изхода на разглежданата
интегрална схема.
121

Коефициент на нелинейните изкривявания — неправилен термин
— синоним на стандартния термин коефициент на хармониците [24].
Нелинейните изкривявания при усилвателите (нелинейните четириполюсници) се свързват с чуждите на входния сигнал продукти, по
явили се в изходния сигнал вследствие на нелинейността на четириполюсника. Спектърът на чуждите продукти зависи от това, дали
на входа на четириполюсника действува един хармоничен сигнал или
съвкупност от хармонични сигнали. Коефициентът на хармониците
дава оценка само за възникналите чужди продукти при .един хар
моничен сигнал на входа, докато терминът К. н. и. не дава представа
за кои чужди на входния сигнал съставки се отнася.
Коефициент на нестабилност — коефициент, който дава количест
вена (числена) оценка за нестабилността на режима на работа на
усилвателния елемент (положението на работната точка при покой)
при въздействие върху усилвателния елемент на някой или всички
дестабилизиращи фактори. Обикновено най-силно е изразена зави
симостта на колекторния ток на покой 1С от температурното изме
нение на обратния ток на колекторния преход 1сво- "В този случай
К. н. S представлява число, което показва колко пъти изменението
на колекторния ток Δ 1С е по-голямо от предизвикалото го изменение
на обратния ток на колекторния преход Δ 1СВ0 при дадено изменение
на температурата:
S =
Alato
В зависимост от предназначението на усилвателя и от ампли
тудата на усилвания сигнал К. н. може да има стойности в границите
от единица до няколко десетици. За намаляване на К. н. се прилагат
схеми за режимна обратна връзка, както и такива за термокомпенсация.
Коефициент на обхвата (коефициент на диапазона) на радиоприе
мника — отношението на максималната и минималната честота на
работния обхват на радиоприемника:
*д

fmaxlfmm’

Коефициент на оптималност — коефициент, който се определя от
изменението на отношението сигнал!шум на изхода на приемника
спрямо това на входа:

AfS0 P
"по
S ~
P ’
1 ni

където Psi¡Pni е отношението сигнал/шум на входа на приемника,
PsoIPno — отношението сигнал/шум на изхода, Δ fsi — честотната
лента на сигнала на входа и kfs0 — честотната лента на сигнала след
детектора (на изхода).
К. о. се използува за сравняване на шумоустойчивостта на раз
личните системи за предаване на непрекъснати съобщения. Например
при фазовата модулация К. о. е

£фм =

а при честотната модулация

g4M —

4ΔΛ

Коефициент на отражение — отношение на комплексните ампли
туди на отразената (разпространяваща се към източника) и падащата
(разпространяваща се от източника) електромагнитна вълна в даден
тракт. Стойността на К. о. зависи само от характеристичното съ
противление на регулярния тракт и нееднородността, която поражда
отразената вълна. Тъй като К. о. е комплексно число, той определя
еднозначно активната и реактивната компонента на нееднородността.
За свободно пространство (при наличност на две среди с различаващи
се параметри — диелектрична и магнитна проницаемост, проводи
мост) К. о. се дефинира като отношение на комплексните амплитуди
на вълната, разпространяваща се на граничната повърхност, и въ
лната, разпространяваща се към тази повърхност в една и съща среда.
Коефициент на отражение от входа на антената Г — коефициент,
свързан с входното съпротивление на антената Zļ и вълновото съпро
тивление раф на антенния фидер със зависимостта
Г = (Zļ
Раф)/С^г + Раф)·
Коефициент на поддиапазона на радиоприемника — вж. Коефи
циент на подобхвата на радиоприемника.
Коефициент на подобхвата (коефициент на поддиапазона) на ра
диоприемника — отношението на максималната и минималната чес
тота на работния подобхват на радиоприемника:
^пд ' = Упд maxZ/пд min·

Коефициент на подтискане на диференциалните сигнали DMRR
— отношение на синфазния коефициент на предаване на напрежението
Асмсм и диференциално-синфазния коефициент на предаване на на
прежението AdCM на операционен усилвател:
DMRR = đcMCM
^dCM

122

123

Доказва се, че К. п. д. с. е отношение между диференциалното
и синфазното входно напрежение, при които се получава едно и също
синфазно изходно напрежение.
Коефициент на подтискане на измененията на захранващото напрежение SVR — отношението на изменението на захранващото напрежение &UCC и съответното изменение на остатъчното входно
напрежение kUIo на операционен усилвател:
^сс
SVR = ---- —.
Δ^ο
В някои литературни източници за К. п. в. з. н. се посочва ре
ципрочната стойност на горното отношение.
Коефициент на подтискане на синфазните сигнали CMRR — отно
шение на диференциалния коефициент на усилване на напрежението
Add и синфазно-диференциалния коефициент на предаване на напре
жение ACMd на операционен усилвател:
А
CMRR = —

от устройството. Това от своя страна води до намаляване на екс
плоатационните разходи, обема, масата и себестойността, т. е. до
повишаване на двата важни показателя на устройството — енергий
ната и икономическата ефективност.
Коефициент на полезно действие на антена — коефициент, опре
делящ ефективността на антената като преобразувател на енергия.
Определя се по формулата
η = R^i(Rx + R3),
където Rz е съпротивлението на излъчване на антената, a R3 е съпро
тивлението на загубите. Стойността на R3 зависи от загубите на елек
тромагнитна енергия в метала и диелектриците на антената, а също
така и в обкръжаващите антената предмети. С понижаване на чес
тотата коефициентът на полезно действие обикновено намалява по
ради намаляването на съпротивлението на излъчване на антената.
Коефициент на полезно действие на предавателна линия — отно
шението на активната мощност Р2, разсеяна върху товара на линията,
и активната мощност Рь подадена на входа на линията:

^CMd

Докато коефициентът на дискриминация F се отнася до идеално
симетричния, то К. п. с. с. се отнася до реалния операционен усил
вател. К. п. с. с. е свързан със съвършенството на технологията на
интегралната схема.
Коефициент на полезно действие (КПД) — термин, който има
много широко приложение и в най-общия случай представлява отно
шение между полезната мощност, която дадено устройство (генера
тор, усилвател и пр.) отдава в товарното съпротивление, и мощ
ността, която консумира устройството при работа. При усилвателите
и генераторите се разграничават:
— К. п. д. на изходната верига (отношението на полезната мощ
ност и мощността, консумирана от изходната верига);
— К. п. д. на стъпало (отношението на полезната мощност и
мощността, консумирана от стъпалото);
— Промишлен К. п. д. (отношението на полезната мощност и
цялата мощност, която пълният генератор, респ. усилвател, консу
миращ захранващата мрежа).
Между консумираната Р, разсеяната PD, полезната P¡ мощност
и К. п. д. η съществуват съотношенията
n
п
„
Л r¡.
„
r D — r — r¡ —
η
Очевидно е, че при дадена полезна мощност колкотр по-голям
е К. п. д., толкова по-малка е разсеяната мощност (респ. топлина)

124

Коефициент на полезно действие на радиопредавател — отноше
нието на изходната мощност на радиопредавателя (за импулсния
предавател — средната мощност) и мощността, която предавателят
консумира от захранващия източник при номинално напрежение на
последния.
Коефициент на правоъгълност на резонансната характеристика
— отношението на пропусканата лента на дадено честотно-избира
телно устройство (трептящ кръг, входно устройство, резонансен усил
вател, честотен преобразувател, междинночестотен усилвател и др.),
отчетена на ниво 0,1 или 0,01, и пропусканата лента, отчетена на
ниво 0,7:
^ПО,1 = ^0,1/^0,7»* ^ΠΟ,ΟΙ =

K. π. е критерий, по който се съди за близостта на формата на
резонансната характеристика на честотно-избирателното устройство
до идеалната резонансна характеристика — правоъгълника. За идеал
ната резонансна характеристика кп = 1, а за реалните резонансни ха
рактеристики кп > 1.
Коефициент, на предаване на четириполюсник — отношението на
стойността на сигнала (напрежението, тока или мощността) в изхода
на четириполюсника към съответната стойност на сигнала във входа
му. В усилвателните устройства, ако К. п. е число, по-голямо от
единица, той се нарича коефициент на усилване. При затихвателите

125

K. π. е число, по-малко от единица, и се нарича коефициент на за
тихване. В зависимост от това, отношението на кои две еднородни
величини, (напрежението, тока или мощността) е взето, се различават
К. п. на напрежението, К. п. на тока и К. п. на мощността.

Коефициент на приемане фронт/тил
коефициент, характеризи
ращ способността на приемната антена да подтиска сигналите, ид
ващи от обратната и страна. Върху К. п. ф./т. оказват влияние кон
струкцията и настройката на антената. Повишено защитно действие
имат антените с многоелементни рефлектори.
Коефициент на радиолокационен контраст — отношение на мощ
ността на сигнала, отразен от целта, и мощността на сигнала, отразен
от фона (земна, водна повърхност).
Коефициент на разклонение — Вж. Коефициент на натоварване
на интегрална схема.
Коефициент на различимост на радиолокационната станция — чис
ло, което показва колко пъти мощността на приетия сигнал от ра
диолокационната станция трябва да бъде по-голяма от мощността
на вътрешния шум на приемника, приведен към входа му, за да се
отдели полезния сигнал със зададена вероятност на правилно откри
ване и лъжлива тревога.
Коефициент на разтоварване — отношение на изходното напре
жение на празен ход (товарното съпротивление е равно на безкрай
ност) към изходното напрежение при номинална стойност на товар
ното съпротивление. Колкото е по-малко изходното съпротивление
на усилвателя, толкова по-малък е коефициентът на разтоварване,
толкова по-постоянно е изходното напрежение на усилвателя при
промяна на товарното съпротивление.
Коефициент на стояща вълна — число, характеризиращо съотно
шението между максималната и минималната стойност на електричното поле, напрежението или тока, разпределени по дължината на
дадена високочестотна линия.
Коефициент на усилване
вж. Коефициент на предаване.
Коефициент на усилване на антена — отношението между квад
рата на напрегнатостта на полето, създаденб от дадена антена в
някакво направление, и квадрата на напрегнатостта на полето в ек
ваториалната плоскост на един полувълнов вибратор при следните
допълнителни условия: мощностите, подадени на антената и на полувълновия вибратор, да имат една и съща големина; полувълновият
вибратор да се намира в свободно пространство; коефициентът на
полезно действие на полувълновия вибратор да бъде равен на еди
ница.

126

Коефициент на устойчивост — коефициент, който характеризира
изменението на резонансната проводимост на трептящия кръг на
резонансния (междинночестотния) усилвател под влиянието на па
разитната обратна връзка, създадена от проводимостта на обратната
връзка Уп на транзистора на следващото стъпало. К. у. представлява
отношението
ky = G JGe
където Ge е резонансната проводимост на кръга при отсъствие на
обратна връзка, a Ge — резонансната проводимост на кръга при
наличност на обратна връзка. К. у. е критерий, по който се съди за
отдалечеността на резонансния усилвател от състоянието на самовъзбуждане. За добра устойчивост на работата на резонансния усил
вател при изчисленията се приема ky =~0,8-¿-0,9.
Коефициент на формата на променливото напрежение (променлив
ток) — коефициент, определящ се с отношението на ефективната
стойност U и средноизправената стойност Ucp и на измерваното про
менливо напрежение (променлив ток):

За случая на синусоидално напрежение с амплитуда Um К. ф. п.
н. е &ф = 1,11.
Коефициент на хармониците (клирфактор) — коефициент, харак
теризиращ разликата между формата на даден периодичен сигнал и
хармоничния (синусоидалния) сигнал със същия период. K. х. kh се
определя с квадратния корен от отношението на сумата на мощнос
тите Pq на всички висши хармонични съставки, съдържащи се в пе
риодичния сигнал, и мощността на първия хармоник Рр.

В усилвателната (четириполюсната) техника К. х. представлява
числен критерий за оценка на внасяните от усилвателя нелинейни
изкривявания, свързани с появата на висши хармонични съставки на
входния сигнал. К. х. на генератор се определя с помощта да режекторен филтър, който изключва първия хармоник и подава оста
налите висши хармонични съставки към волтметър за ефективно на
прежение. K. x. на четириполюсник (усилвател) се измерва по същия
начин, като за целта във входа на четириполюсника следва да се
подаде един единствен хармоничен сигнал. При обикновените усил
ватели стойността на К. х. е в границите на няколко процента, при
висококачествените усилватели — около 1 %, а при специалните усил

127

ватели, използувани в многоканалните връзки и др. — от порядъка
на хилядни от .процента.
Коефициент на шума на линеен четириполюсник — отношението
на пълната изходна шумова мощност Рш изх на четириполюсника и
усилената шумова мощност Рш вх, подавана на входа на четирипо
люсника:
р _ РШ ИЗХ _ ļ . Р ш соб
KP
KP вх
^
ргш вх
Тук Рш соб е собствената шумова мощност, а Кр — коефициентът на
предаване (усилване) по мощност на четириполюсника.
К. ш. л. ч. се представя още и като число, което показва колко
пъти съотношението сигнал/шум по мощност на изхода на четири
полюсника е по-малко от отношението сигнал/шум по мощност на
входа на четириполюсника:
р _ ^с/^ш^вх
(^с/^Ш^ИЗХ

Ha реалния (шумящия) четириполюсник F> 1, а на идеалния
(нешумящия) F = 1.
Горните формули за к. ш. са валидни за произволна връзка (несъгласуване или съгласуване) на четириполюсника с източника на
шума на входа и с товара на изхода. При съгласуване на изхода и
на входа на четириполюсника е необходимо величините Рш изх, Рш вх
Кр, Рс и Рщ в горните формули да се заместят съответно с техните
номинални стойности Рш
изх н, Рш
вх н, КоJU нM,7 РсV nн и РHl
шH
Ш ΗύΛ ri7
Hí lí A tl7
Коефициент на шума на усилвателния елемент — число, което
показва кодко пъти отношението на мощностите на сигнала и шума
във входа на усилвателния елемент е по-голямо от отношението на
мощностите на сигнала и шума в изхода му. Най-често се дава в
децибели. Съвременните нискошумящи транзистори имат коефициент
на шума от порядъка на 0,8 dB.
Коинциденцен детектор (детектор на съвпадение) — фазов детек
тор, реализиран с аналогов умножител. Съчетан с преобразувател
на модулацията (дефазираща верига), К. д. образува честотно-фазов
детектор, който се използува широко в радиоприемниците на чес
тотно модулирани сигнали, реализирани с интегрални схеми.
Колективна антена — сложна насочена антена за приемане на
радио- и телевизионни програми едновременно от голям брой або
нати. В комплекта на К. а. влизат антени за приемане в обхватите
на ДВ, СВ, KB и УКВ, широколентово усилвателно устройство, лен

128

тови честотни филтри и вътрешнодомова кабелна мрежа за абона
тите.
Количество електричество — електрически заряди, които пре
минават през напречното сечение на даден проводник за единица
време С постоянна скорост.
Колориметрична координатна система „Г и „Q“ — система за
представяне на цветовете, в която за първични цветове са приети
цветовете „W“, „I“ и „Q“. Първичният цвят „W“ носи пълната ин
формация за яркостта за приетия бял цвят. Цветовете „I“ и „Q“
лежат на плоскостта на нулевата яркост. Цветът „I“ е избран да лежи
в направлението в цветовия график, за който цветоразличителният
апарат се изражда в двуцветен, а първичният цвят „Q“ — в на
правлението, за което окото е най-нечувствително към цветовата
окраска на дребните детайли. Тази колориметрична система „I“ и
„Q“ е избрана за предаване на сигналите за цветност в системата
NTSC.
Колориметрична система на първичните цветове на приемник —
колориметрична координатна система за представяне на цветовете,
използуваща за основни (първични) цветове светлинните излъчвания
на луминофорите на кинескопа на телевизионния приемник ř(X),g (λ)
и Ь(Х).
Колориметрична система „R—Y“ и „В—Y“ — система за пред
ставяне на цветовете, в която за първични цветове са приети „W“,
„R—Y“ и „B— Y“. Първичният цвят „W“ носи пълната информация
за яркостта за приетия бял цвят, а другите два първични цвята
„R—Y“ и „B— Y“ лежат на плоскостта на нулевата яркост. Цветът
„R—Y“ представлява разликата за червения цвят, а цветът „B— Y“
— разликата за синия цвят.
Колориметрично кодиране — използуване на особеностите на зри
телния апарат на човека за формиране сигналите на предаването. К.
к. предполага преобразуване на сигналите на първичните цветове на
камерата UR, UG, UB по такъв начин, че се отчита различието на
реакцията на зрителния апарат по отношение на смущаващото въз
действие върху яркостта и цветността на изображението. Различието
в ограничената разрешаваща способност за яркостните и цветовите
детайли позволява значително да се съкрати честотната лента на
сигналите за цветност. С това се решава проблемът за съвмести
мостта на системите за цветна телевизия. К. к. определя преобра
зуването на сигналите на камерата в сигнали на предаване. Единият
от тях носи пълна информация за яркостта и се нарича яркостен
сигнал, а двата други сигнала, които носят информацията за цвет
ност, се наричат сигнали за цветност.

9 Радиотехнически терминологичен речник

129

Колориметрия — наука за цветовете, която изучава формирането,
представянето, измерването, анализа и синтеза на цветовете.
Комбинационна честота — честота на комбинационно трептение.
В общия случай К. ч. се определя по формулата ω = па^+тс^
където ©j и ω2 са честотите на трептенията, които си взаимодействуват, а п и т - цели числа.
Комбинационни нелинейни изкривявания (интермодулационни из
кривявания) — нелинейни изкривявания, свързани с появата на ком
бинационни трептения в изхода на нелинейния четириполюсйик (усил
вателя ), когато във входа му постъпват два или повече синусоидални
сигнала. При измерване с два сигнала обикновено честотата на пър
вия е /i = 250 Hz, а честотата на втория — /2 = 8000Hz. Отношението
на изходното напрежение с честота fx и изходното напрежение с чес
тота /2 е 4 : 1. Количествено К. н. и. се определят с помощта на
коефициента на комбинационните (интермодулационните) изкривя
вания (БДС 11431-73-Я34).
Комбинационно трептение — трептение с комбинационна честота,
възникващо в резултат на наслагване в нелинейна верига на две или
няколко хармонични трептения.
Комбинирана навигационна система — навигационна система, коя
то съчетава автономна и неавтономна навигационна система, изпол
зуващи сигналите на един и същ физически източник.
Комбиниран междинночестотен усилвател — еднозвенен или многозвенен междинночестотен усилвател, на който всяко звено пред
ставлява комбинация от два от съществуващите три основни типа
МЧУ: I. МЧУ с еднокръгови стъпала, настроени на междинната чес
тота; II. МЧУ с еднокръгови взаимно разстроени стъпала и III. МЧУ
с двукръгов лентов филтър (например комбинация от МЧУ от I и
II тип, комбинация от I и III тип и др.). КМЧУ има най-добрата
форма на резонансната характеристика и най-стабилна пропускана
лента от всички типове МЧУ.
Компандер — устройство, което се състои от компресор и ексцандер и осигурява компандирането на динамичния диапазон на пре
даваните канални сигнали, с което се осигурява тяхната шуКюзащитеност.
Компандйрана система за връзка — вж. Експандер.
Компандиране иа видеосигнала — нелинейно преобразуване на
динамиката на видеосигнала, което включва „свиване“ или „компре
сия“ и „разширение“ или „експандиране“.
Компандиране на сигнала — намаляване на динамичния диапазон
на сигнала в предавателната апаратура и разширяване на последния

130

в приемната апаратура, с което се повишава шумазощитеността на
каналния сигнал.
Компаратор на напрежение — устройство за сравняване на две
напрежения, което реагира на диференциалното напрежение на двата
входа. Характеризира се с две устойчиви състояния на изхода, за
висещи от относителната полярност на разликата на входните на
прежения.
Компланарна (копланарна) линия — устройство за канализирано
разпространение на електромагнитни вълни на свръхвисоки честоти.
По същество К. л. представлява микролентова линия, чиято диелек
трична подложка е без метална лента от едната страна, а от другата
са нанесени успоредно три тесни метални ленти. Активният провод
ник е средната лента, а двете крайни са заземени. К. л. намира при
ложение за направа на необратими пасивни СВЧ устройства в инте
грално изпълнение.
Комплексен вектор на Пойнтинг — векторът на Пойнтинг, из
разен чрез комплексно спрегнатия вектор на вектора на магнитното
поле.
Комплексна навигационна система — навигационна система с ав
тономна и (или) неавтономна радионавигационна система, използу
ваща сигнали, различни по своя физически произход.
Комплектен квадросигнал — вж. Комплектен квадрофоничен сиг
нал.
Комплектен квадрофоничен сигнал (комплектен квадросигнал)
при квадрофоничната система Quadraplex — съвкупност от пилотен
сигнал с честота 19 kHz и четири линейни комбинации (M, X, У и
Z) на четирите звукови информации (превърнати в електрически на
прежения), получавани при квадрофоничното пренасяне на звука (фиг.
К.1). С К. к. с. се модулират честотно излъчваните от квадрофоничния
радиопредавател високочестотни трептения.

Фиг. К.1. Честотен спектър на комплектния квадрофоничен сигнал при системата Qua
draplex

131

Комплектен стереосигнал (при стереофоничната система FCC)
— съвкупност от три сигнала (фиг. К.2): главен (сумарен) стереосиг
нал, допълнителен стереосигнал и пилотен сигнал. Главният стерео
сигнал представлява сума от напреженията на левия и десния канал.
Допълнителният стереосигнал е помощно напрежение с честота 38
kHz, модулирано амплитудно с разликата от напреженията от левия
и десния канал. Носещата съставка на допълнителния стереосигнал
е подтисната изцяло. Пилотният сигнал е немодулирано синусоидално напрежение с честота 19 kHz. Той служи за възстановяване на
носещата съставка на допълнителния стереосигнал в радиоприемното
устройство с цел да се извърши демодулирането на същия сигнал без
изкривявания. С К. с. се модулират честотно излъчваните от стереофоничния радиопредавател високочестотни трептения.

Фиг. К.2. Честотен спектър на комплектния стереофоничен сигнал при система FCC

Компресор — четириполюсник, чийто коефициент на предаване
на напрежението се намалява при увеличаване на нивото на входния
сигнал. Съгласно БДС 10369—72—Я34 връзката между амплитудата
на входното напрежение Uy и амплитудата на изходното напрежение
U2 на К. в установен режим на работа следва да бъде

с2 = w,
където Ки е постоянен коефициент на пропорционалност, а γ — ре
ално число, по-малко от единица.
К. са инерционни устройства. Те реагират (с известно прибли
жение) на обвивната крива, а не на моментната стойност на входния

132

сигнал. Следователно при промяна на нивото на входния сигнал К.
създават динамични не линейни изкривявания. Изкривяванията са тол
кова по-големи, колкото по-рязко и по-голямо е изменението на ни
вото на входния сигнал. К. намират известно приложение в радио
предавателната техника (където най-често изпълняват ролята на
„мек“ ограничител на нивото на входния сигнал с предпазна цел),
в любителската звукозаписна техника и др. К. не трябва да се из
ползуват в уредби, предназначени за висококачествено предаване
(усилване) на звуковите сигнали.
Конвертор за дециметровия обхват — преобразувател на сигна
лите с честота от IV — Voôxeam в сигнали с честота от / — III
обхват.
Константа на разпространение — комплексна врличина, характе
ризираща промяната на фазата и амплитудата на дадена електро
магнитна вълна, разпространяваща се в свободно пространство или
по високочестотна линия.
Контраст на телевизионното изображение — отношението на яр
костите на два участъка на телевизионното изображение.
Контролен канален сигнал — канален сигнал, с помощта на който
се осъществява контрол на отделните параметри на канала. Най-често
този сигнал се подава в уплътнителна апаратура на радиорелейната
линия.
Контролен канал за връзка —· канал за връзка, който е предназ
начен за прослушване и проверка на параметрите и качествата на
предаваните сигнали.
Контролен сигнал за връзка — сигнал, който е предназначен за
прослушване и проверка на параметрите и качествата на предаваните
канали.
Контролно измерване на канала за връзка — измерване, което се
провежда за контрол на качествата на предавания канален сигнал.
Конформна антенна решетка — вж. Изпъкнала антенна решетка.
Координати на цветността — отношението на цветовата компо
нента за даден цвят към цветовия модул на цвета. Координатите на
цвета се означават с малките букви на първичните цветове на даде
ната колориметрична система. Например координатите на даден цвят
F, определен в колориметрична система на спектралните цветове RGB
с компонентите на цвета R за червения цвят, В за синия цвят и G за
зеления цвят, ще бъдат
R
G
B

r = ^g^P:b = ü'
където
M = R + G-уВ.
133

Координатни изкривявания на телевизионния растер — невярно
изобразяване на геометричните размери на предаваните изображения.
К. и. т. р. се предизвикват от неточното възпроизвеждане на дву
мерните координати на растера.
Копирефект — създаване на остатъчна намагнитеност върху
магнитен носител, която не е свързана с намагнитеността при елек
тромагнитното записване. Този ефект може да възникне, когато лен
тата е намотана на руло, така че намагнитеността на един слой маг
нитна лента предизвиква смущения в съседния слой на същата лента.
Корекция на цифровата грешка — частично или пълно подтискане
на цифрови грешки в приемания цифров сигнал с помощта на кори
гиращи кодове.
Корелационен метод за приемане на сигнали — метод за приемане
и обработка на сигналите, който се базира на корелационния анализ.
Корелационен приемник — приемник, който е синтезиран въз осно
ва на алгоритъма:
От п възможни сигнала: Sp s2,...,sr,sk,...,sn, е предаден сигналът
sr(t), ако
f ξ(ί) s, (0 dt > f ξ (t) st (t) đt k = 1A - ’ n:

Jvo
2
J
2 k
r,
*b
където ^(t) е приетата смес сигнал — шум на входа на приемника,
Er (Ек) — енергията на сигнала sr(í) (sk(t)), a T — интервалът на
анализ (на обработка).
Корелационна електроника — електроника, която се използува за
корелационен анализ на случайни процеси.
Корелационна функция — функция, която дава връзката между
стойностите на сигналите в различните моменти от времето. К. ф.
се използува много при анализа и обработката на случайните про
цеси.
Корелационна функция на случайния процес — функция, получена
в резултат от статистическото усредняване на произведението на слу
чайния процес сам на себе си в различни моменти на времето:
К (tM - m,

= ƒ”
— 00

Г
— co

където гщ е оператор за статистическо усредняване, а ^2
^2)
— двумерната вероятностна плътност на случайния процес. При ста
ционарни случайни процеси К. ф. с. п. зависи само от една променлива
на времето.
Корелация — статистическа зависимост между явленията или
процесите.
134

Корелометър — устройство за експериментално изследване на
корелацията между физически величини, процеси, сигнали и пр.
Коригиращи вериги (в радиоавтоматиката) — съвкупност от функ
ционални преобразуватели, предназначени да извършват най-прости
те преобразувания (напрймерТдиференциране) на сигнала за грешка
в простите системи за управление.
Коригиращ код — код с излишък, чрез който могат да се отстра
няват грешките.
Коригиращ филтър „клош“ — коригиращ филтър с камбанообразна форма на честотната му характеристика за осъществяване
на обратна високочестотна корекция на честотно модулираната цве
това носеща съставка в системата ČEKAM. Честотната характерис
тика на коригиращия филтър практически се реализира с паралелен
трептящ кръг с качествен фактор Q — 16.
Косекансна диаграма на насочено действие — диаграма на насочено
действие на антена във вертикалната плоскост, формата на която се
описва чрез косеканса на ъгъла на място. Антени c К. д. н. д. се
използуват в радиолокационните станции с кръгов обзор.
Космическа радиовръзка — радиовръзка, при която поне един от
кореспондиращите обекти се намира в Космоса.
Космическа радиолокационна станция — радиолокационна стан
ция, работеща на борда на космически летателен апарат.
Космическа система за навигация — навигационна система, която
използува изкуствените спътници на Земята за определяне на ко
ординатите и съставките на скоростта на движещи се обекти (само
лети, космически летателни апарати, кораби и др).
Космически телевизионни системи — сложни радиотехнически сис
теми, състоящи се от бордови телевизионни, телеметрични и ко
мандни устройства, канал за връзка и наземни устройства, преобра
зуващи телевизионните сигнали във^визуална информация за кос
мическите служби или обезпечавапщ въвеждането на тези сигнали в
системата за телевизионно разпръскване. Космическите телевизионни
системи решават следните задачи: наблюдаване работата на космо
навтите при полет, предаване на фотоснимки на изследваната пла
нета, наблюдаване на обекти или на облачната покривка на Земята,
дистанционно управление на самоходни изследователски апарати,
астрономически наблюдения и др. Специализираните космически те
левизионни системи са предназначени за препредаване сигналите на
системите за телевизионно разпръскване между отделните органи
зации или страни както в рамките на различни континенти, така и
на един и същ континент. Могат да бъдат изграждани системи за

135

непосредствено предаване и приемане сигналите от различните кос
мически станции (изкуствени спътници на Земята).
Космически шумове — естествени шумове, източниците на които
се намират в Космоса. Основен източник на К. ш. е Слънцето.
Космически шумове в приемната антена — индуктираното в при
емната антена напрежение вследствие на електромагнитните излъч
вания от Слънцето и звездите в нашата галактическа система. Ин
тензивността на К. ш. п. а. има флуктуационен характер и зависи от
насочените свойства (диаграмата на насоченост) на антената, от по
соката на насочването и и от честотата — с повишаване на честотата
К. ш. п. а. намаляват.
Космическо пространство (Космос) — в тесен смисъл на думата
това е пространството, разположено на височина повече от 60 km
над ’земната повърхност. То включва йоносферата, околоземното
пространство, слънчевата система и т. н. Долната граница на кос
мическото пространство се счита за важен икономически, военен и
научен въпрос и е международно регламентирана.
Космос — вж. Космическо пространство.
Кохерентен сигнал — сигнал, чиято фазова структура се изменя
по някакъв закон.
Кохерентни методи за приемане — вж. Кохерентно приемане на
сигнали.
Кохерентно-импулсен метод за селекция — метод за селекция на
движещи се цели, използуващ различието в радиалните скорости на
наблюдаваните и смущаващите цели.
Кохерентно-импулсна радиолокационна станция за селекция на дви
жещи се цели — импулсна радиолокационна станция, в която се срав
няват фазите на отразените радиоимпулси с опорните трептения, син
хронизирани по фаза с трептенията на предавателя.
Кохерентно приемане на сигнали — оптимално приемане, при кое
то фазата на очаквания сигнал е точно известна.
КПД — вж. Коефициент на полезно действие.
Крайна радиорелейна станция — радиорелейна станция, която се
. намира в началото или в края на дадена радиорелейна линия и която
има устройства за организиране на групови трактове или канали.
Крайно устройство на радиолокационната станция — устройство
на радиолокационната станция, което служи за отделяне на радиолокационния сигнал на фона на смущения, а също така и за измерване
на координатите на целите.
Кратковременна нестабилност на честотата — нестабилност на
честотата на генератор, усреднена за кратък интервал от време на

136

наблюдение. Прието е за такъв да се счита интервал от време, помалък от една секунда.
Крива на относителната чувствителност на окото — графично
изображение на зависимостта на чувствителността на окото на човека
към светлинните излъчвания с различна дължина на вълната. К. о.
ч. о. е стандартизирана на базата на многобройни измервания с хора
с нормално зрение при дневна светлина. К. о. ч. о. се изменя при
наблюдаване на обекти със слаба осветеност.

Крива на спрягането — графичното изображение на. зависимостта
на неточността на спрягането Af от резонансната честота
на
входния кръг на суперхетеродинния радиоприемник. Ha фиг. К.З са

137

показани кривите на спрягане съответно при спрягане в три, в две
и в една точка за случая на еднакви относителни максимални неточ
ности на спрягането.
Криволинейна антенна решетка — антенна решетка, елементите
на която са разположени по някаква крива линия.

Фиг. К.4. Затихващ (плътната линия) и незатихващ (пунктираната линия) преходен
процес

Критерии за устойчивост — правила, позволяващи да се направи
заключение за устойчивостта на затворена автоматична система, в
това число и на усилвател, обхванат от обратна връзка [47]. Сис
темата се смята устойчива, когато предизвиканите преходни процеси
в нея имат затихващ характер (плътната линия на фиг. К.4), и не
устойчива, когато тези процеси имат незатихващ характер — нарас
тват с времето (пунктираната линия на същата фигура). Съществуват
критерии, при които се използуват графични методи. Най-известните
от тях са критерият на Найкуист и критерият на Михайлов. При
изследване на устойчивостта на операционните усилватели се прилага
критерият, респ. методът на Боде.
Критична дължина на вълната във вълновод — най-голямата дъл
жина на вълната в свободно пространство, при която може да се
разпространява дадена вълна в конкретен вълновод.

138

Критична рефракция — вид тропосферна рефракция, при която
закривяването на траекторията на радиовълните е такова, че радиусът
и е равен на земния радиусч При К. р. радиохоризонтът се отдалечава
до безкрайност и е възможна радиовръзка на големи разстояния на
УКВ.
Критична честота —- най-високата честота на радиовълна, при
която може да настъпи отражение от даден йоносферен слой, ако
излъчването е насочено вертикално нагоре, респ. надолу. К. ч. е про
порционална на квадратен корен от електронната концентрация в
максимума на даден слой. Радиовълна с честота, по-висока от кри
тичната, преминава през даден слой без отражение, но в някои случаи
вълната може да бъде погълната в значителна степен от слой, от
който не се отразява.
Критична честота на експоненциален рупор — честотата, под която
активната компонента на входното механично съпротивление на екс
поненциалния рупор става равна на нула. Определя се от следната
формула:

4π’
където Cq е скоростта на разпространението на звуковите вълни във
въздуха, а δ — коефициентът на разширение на рупора (вж. Рупор).
Трябва да се поясни, че когато активната съставка на входното
механично съпротивление на рупора е нула, през рупора не може да
се излъчи звукова енергия.
Критична честота на сканиране — честотата на сканиране на ан
тена, при която фазовите изкривявания стават толкова големи, че
фазата в апертурата променя своя знак, в резултат на което диагра
мата на насочено действие съдържа повече от един главен максимум.
Кръгова диаграма — графично представяне на еднозначната за
висимост 2(Г):

в която Z = r + jx е нормираният импеданс в произволно напречно
сечение на една линия без загуби (двупроводна, коаксиална,, вълноводна и др.), а Г = 1Г/
е коефициентът на отражение по нея.
Фазовият ъгъл на коефициента на отражение е Φ = φ — 2βΖ (φ е
начален фазов ъгъл, чиято стойност зависи от товара и характерис
тичното съпротивление на линията; β = 2π/λ — фазовата константа
на линията; λ — дължината на вълната по линията, а / — дължината
на линията от сечението на товара до разглежданото сечение).

139

В полето на полярната координатна система ГиФ компонентите
на 27 и х представляват взаимно ортогонални фамилии окръжности.
Физически реалните стойности, които може да има /Г/, ограничават
полето на зависимостта 2(Г) в рамките на окръжността /Г/ = L
В използуваните на практика К. д. освен фамилиите окръжности r
— const и x = const са нанесени и централните окръжности /Г/ =
const. Външната окръжност на К. д. е разграфена в стойности на
отношението Ι/λ в граници от 0 до 0,5. (За стойност на отношението
l¡7 = 0,5 фазата на коефициента на отражение е равна на 2π и в
следващия участък на линията импедансите в съответните сечения се
повтарят.) Преместването от дадено сечение към генератора или то
вара се имитира чрез завъртане в посока на часовниковата стрелка
или обратно по една окръжност /Г/ = const.
К. д. се използува широко в инженерната практика за решаване
на задачи от съгласуване, определяне на недостъпен импеданс и др.
Кръгова поляризация — поляризация, при която векторът на
напрегнатостта на електричното поле запазва постоянна големината
си, а променя само посоката си в равнината, в която се намира.
Кръгова развивка — линейна развивка на електронния лъч на ек
рана на електроннолъчевата тръба, която има вид на окръжност.
Прилага се в индикаторите на разстояние в радиолокационните стан
ции. Белезите на целите на К. р. се получават чрез амплитудна ин
дикация на сигналите посредством централен електрод, монтиран в
центъра на екрана, и имат вид на „отскоци“ на лъча, насочени от
линията на развивка към периферията на екрана. В сравнение с хо
ризонталната линейна развивка дължината на К. р. е π—пъти поголяма при същия диаметър на екрана на тръбата. Това позволява
съответно да се увеличи диапазонът на измерване на разстоянието
или да се повиши точността на измерването му за сметка на разтягане
на скалата.
Кръгов обзор — метод за обзор на пространството от радиолокационната станция, при който откриването на целта се постига
чрез въртене на антената в хоризонталната равнина и последователно
облъчване и приемане на отразените сигнали от всички цели, нами
ращи се в зоната на обзора.
Кръстосана модулация — вид интермодулация, при която един
високочестотен модулиран сигнал модулира друг високочестотен
модулиран сигнал при едновременното им преминаване през общ
тракт. При радиоприемниците К. м. се проявява като нелинеен процес
във високочестотните стъпала (резонансния усилвател, честотния пре
образувател и междинночестотния усилвател), при който програмата
(респ. модулацията) на проникнал в радиоприемника силен смущаващ

140

сигнал се прехвърля върху високочестотната носеща съставка на при
емания сигнал. Вследствие на това на изхода на радиоприемника се
възпроизвеждат едновременно програмите на приеманата и на сму
щаващата радиостанция. К. м. е особено осезаема при режим на
мълчание на приеманата радиостанция. Причината за К. м. е нелинейността на входната характеристика на активните елементи (тран
зисторите) на високочестотните стъпала на радиоприемника.
Ку-метър (Q-метър) — уред за измерване на качествен фактор.
Къса линия — отрязък от предавателна линия, дължината на кой.
λ
λ
то е части от λ до - или няколко пъти
4
4

л
Лампа с бягаща вълна (ЛБВ) — клас електронни лампи, пред
назначени за усилване на електромагнитни трептения на свръхвисоки
честоти. Усилващото действие на ЛБВ се основава на продължител
ното взаимодействие на емитирания електронен поток с електромаг
нитната вълна, която се разпространява по периодична забавяща
структура (обикновено спирален проводник). За целта скоростта на
електронния поток, която се управлява от ускоряващ електрод, се
регулира така, че да бъде равна на фазовата скорост на електромаг
нитната вълна по структурата. Под влияние на модулиращото про
менливо поле на вълната, която се разпространява по структурата,
електронният поток образува последователни сгъстявания (аналогич
но на акустична вълна), които се движат по оста на лампата. Син
хронизирането на електронните сгъстявания става с прав простран
ствен хармоник. Възбуждането на електромагнитната вълна по струк
турата и отвеждането и след усилването става чрез подходящи пре
ходи (коаксиален, вълноводен) в зависимост от честотния обхват. Тъй
като при наличност на отразена вълна между входа и изхода на ЛБВ
може да възникне самовъзбуждане, по забавящата структура се по
ставят локални поглъщатели. За избягване на разфокусирането на
електронния поток по оста на ЛБВ се прилага постоянно магнитно
поле, съосно с постоянното електрическо поле (ЛБВО). ЛБВ се кон
струират и като лампи с кръстосани полета (ЛБВМ). В последния
случай периодичните структури, които се използуват, са доста раз
нообразни. Електронният поток, както и в ЛБВО, е инжектиран —
емитиран извън пространството на взаимодействие. ЛБВ и от двата
типа (О и Μ) се използуват за широколентови малошумящи усил
ватели и като мощни усилватели с голям к. п. д.
141

Лампа с обратна вълна (ЛОВ) — клас електронни лампи, пред
назначени за генериране на електромагнитни трептения на свръхви
соки честоти. Взаимодействието на електронния поток (отдаването
на кинетичната му енергия) в ЛОВ става с обратен пространствен
хармоник на електромагнитната вълна, която възниква по периодич
на забавяща структура, разположена по дължината на прибора. Елек
тронният поток се движи, синхронизиран с обратния пространствен
хармоник, като образува последователни сгъстявания с нарастваща
плътност. Груповата скорост на електромагнитната вълна по струк
турата е с обратна посока на движещия се електронен поток. В края
на ЛОВ електронният поток отдава най-интензивно кинетичната си
енергия и амплитудата на възникналата вълна нараства бързо. Обрат
но, в началото на периодичната структура амплитудата на вълната е
най-голяма и тя въздействува на електронния поток за интензивно
създаване на сгъстяванията. Така електронният поток има функция
и на верига на обратна връзка. Този механизъм на действие определя
конструкцията на ЛОВ като генератор с изход на електромагнитните
трептения от страната на емитиращия и ускоряващия електрод. В
края на ЛОВ се поставят колектор за електронния поток и съгласуващ
товар за периодичната структура. Последният е от значение само при
наличност на отразена вълна от изхода. ЛОВ с осово постоянно елек
трическо поле е от типа О (ЛОВО). В ЛОВ с кръстосани полета
(ЛОВМ) електронният поток се движи във вид на лента по кръгова
траектория. ЛОВМ се използуват широко като мощни генератори с
компактна конструкция, малка маса и електронна пренастройка на
честотата.
Лентова линия (плоска линия) — предавателна линия за кана
лизирано пренасяне на електромагнитна енергия в техниката на мет
ровите, дециметровите и сантиметровите вълни. Л. л. представлява
две метални ленти, между които преминава трета, по-тясна метална
лента с правоъгълно или кръгово сечение. Технологично Л. л. може
да бъде изработена чрез нанасяне на тънък слой фолио върху ди
електрична подложка с малки загуби.
Една Л. л. може да се разгледа като получена от коаксиална
линия, на която централният проводник е преобразен в плоскост, а
на външния са премахнати страничните стени, след като е превърнат
в правоъгълен вълновод. Премахването на страничните стени, както
и на горния плосък проводник (при несиметрична линия), намалява
загубите в метала. По този начин, освен че е опростена конструкцията
и и е поевтинена поради намаляването на метала и по-простата тех
нология, но и в електрическо отношение Л. л. става по-добра. Срав
нена с вълновода, тя има по-малки габарити и по-широка лента на
пропускане — 0,1 ч- 30 GHz. Обикновено Л. л. имат вълново съпро

142

тивление 50 и 75 Ω. Това улеснява съединяването им с коаксиални
кабели.
Лентов усилвател — вж. Междинночестотен усилвател.
Лентов филтър — филтър, който пропуска с минимално затих
ване само тези съставки от спектъра на сигнала, чиито честоти се
намират в определен честотен интервал, наричан още лента на про
пускане.
Лентодвигателен механизъм — основна част на всяка електро
магнитна записващо-възпроизвеждаща система. Служи за придвиж
ване на лентата около записващата и възпроизвеждащата глава.
Леща на Люнеберг (антена на Люнеберг) — сферична леща от
радиопрозрачен материал с променлив коефициент на пречупване в
радиално направление. Използува се в лещовите антени с управля
ване на положението на диаграмата на насочено действие в про
странството.
Лещова антена — антена, в която при предаване и приемане на
електромагнитни вълни от СВЧ обхвата фокусировката (насоченото
действие) се осигурява от леща. Л. а. съдържа източник на сферична
(цилиндрична) вълна — облъчвател, поместен във фокуса на лещата,
която трансформира тази вълна в плоска. Л. а. се използува в ра
диолокацията и в измервателните устройства.
Линеен детектор — амплитуден детектор, който работи в линей
ната част на своята детекторна характеристика. Амплитудата на
неговото изходно нискочестотно напрежение е пропорционална на
амплитудата на входното му напрежение.
Линеен класификатор — специализирано изчислително устрой
ство, с помощта на което се реализира решаващо правило за кла
сификация, използуваща линейна разделяща функция.

Фиг. Л.1. Блокова схема на линеен радиоприемник за амплитудно модулирани
сигнали

Линеен радиоприемник (радиоприемник с директно усилване) —
радиоприемник, при който приеманите сигнали се усилват до детек
тора директно, без преобразуване на тяхната честота. Л. р. за ам
плитудно модулирани сигнали се състои от приемна антена, входно
устройство (ВУ), високочестотен усилвател (ВЧУ), амплитуден де
тектор (АД), нискочестотен усилвател (НЧУ) и високоговорител
(фиг. Л. 1).
143

Линеен тракт на радиорелейна линия — част от радиорелейна ли
ния, по която се предава линейният сигнал между радиорелейните
станции.
Линейна електрическа верига — електрическа верига, която се
състои от линейни елементи и се описва с линейни диференциални
или алгебрични уравнения. Л. в. не внася нови съставки в спектъра
на сигнала; за нея важи принципът за суперпозицията.
Линейна поляризация — поляризация, при която векторът на на
прегнатостта на електричното поле запазва постоянен1 наклона си
спрямо предварително приета координатна система, като може да
променя само своята големина във функция от времето.
Линейна развивка — периодична развивка на електронния лъч,
при която той се премества по дължината на една и съща линия
(права, окръжност, спирала). Така също Л. р. представлява и развивка
на електронния лъч, при която той се премества с постоянна скорост.
С това се осигурява например получаването на равномерна скала на
разстоянието в индикаторите на радиолокационните станции.
Линейна система за автоматично управление — система, в която
динамиката на процесите във всички звена се описва с линейни ал
гебрични, диференчни или диференциални уравнения. Това е възмож
но само ако статичните характеристики на всички звена са линейни.
За Л. с. а. у. е приложим принципът на суперпозицията.
Линейна система за автоматично управление с променливи пара
метри — система за управление, в която един или няколко коефи
циента на описващите я линейни диференциални уравнения са функ
ция на времето.
Линейна система за автоматично управление с разпределени па
раметри — система за управление, описвана с частни диференциални
уравнения. В радиотехниката това са системите, съдържащи дълги
линии или работещи при свръхвисоки честоти.
Линейна система за автоматично управление със закъснение —
система за автоматично управление, в която изходната величина се
появява с известно закъснение спрямо входната и процесът се описва
с линейни диференциални уравнения с аргумент, отчитащ закъсне
нието.
Линейна среда — среда, на която абсолютната диелектрична про
ницаемост, абсолютната магнитна проницаемост и проводимостта
не зависят от изменението на напрегнатостта на електричното и
магнитното поле. Всички реални среди по същество са нелинейни,
но при малки изменения на електромагнитното поле могат да се
считат за линейни.

144

Линейна телевизионна развивка — развивка на телевизионното
изображение, при която движението на развиващия лъч е с постоянна
скорост в хоризонтално и във вертикално направление през времето
на развиването на активната част на изображението. Л. р...може да
бъде: прогресивна —- когато изображението се описва отгоре надолу
и отляво надясно последователно ред по ред и кадър по кадър; презредова — когато изображението е с кратност две и се описва през
времето на два полукадъра; развивка с кратност, по-голяма от две
— когато кратността на преплитане е по-голяма от две; развивка с
„пълзящ растер“ — когато не съществува кратност на преплитането
на полетата.
Линейни изкривявания — различията между формата на входния
и изходния сигнал, дължащи се на реактивните (линейните) елементи
в схемата на усилвателя (кондензатори, индуктивности, паразитни
капацитети и пр.). Линейните изкривявания биват три вида: честотни,
фазови и преходни.
Линейно детектиране — детектиране на големи входни ампли
тудно модулирани напрежения, при което детекторът работи в ли
нейната част на своята детекторна характеристика. Характеризира
се с това, че при него не се получават нелинейни изкривявания.
Линейно независими цветове — вж. Първични цветове.
Линейно поляризирана антена — антена, която, излъчва или при
ема само вертикално или само хоризонтално поляризирани електро
магнитни вълни.
Линиен усилвател — усилвател, който е предназначен за компен
сиране на затихването на сигнала при предаването му по телефона
или по друга линия.
Линия без загуби — регулярна дълга линия, в която при разглеж
дане на протичащите процеси могат да бъдат пренебрегнати разпре
деленото съпротивление и разпределената проводимост, т. е. да се
смята, че необратими загуби на електромагнитна енергия при нейното
разпространение по линията не съществуват. Л. б. з. се характеризира
с постоянна амплитуда на напрежението и тока на бягащата вълна
във всяко нейно сечение.
Линия за радиовръзка — технически устройства и среда, които
осигуряват. предаване на електрически сигнали между две съседни
станции и използуват излъчване и приемане на радиовълни.
Линия на Губо (Г-линия, Губо-линия) — линия с повърхностна
вълна. Представлява проводник с кръгло сечение, покрит отгоре с
тънък слой диелектрик с малки загуби. В такъв случай енергията се
пренася от точката на захранването до консуматора не от самия

10 Радиотехнически терминологичен речник

1 45

проводник, а от пространството около него, включително и диелек
трика. По такъв начин пренасянето на електромагнитната енергия
става с твърде малки загуби. Практически голяма част от енергията
се пренася във вътрешността на цилиндър, който е концентричен на
линията и има радиус, съизмерим с дължината на електромагнитната
вълна.
Линия с повърхностна вълна — предавателна линия, в която става
концентрация на част от енергията на забавена повърхностна вълна
над вълноводна структура, намираща се в свободното пространство.
Лист на диаграмата на насочено действие на антена — частта от
диаграмата на насочено действие на антена, разположена между две
съседни направления с нулево излъчване
Логаритмична (измервателна) единица — безразмерна (измерва
телна) единица, чрез която количествено се изразява логаритмичното
отношение (наричано още „ниво“ или „ниво на предаване“) на две
еднородни величини.
В зависимост от използувания логаритъм се различават два вида
логаритмични единици: непер Np — когато основата на логаритъма
е числото е = 2,718, и децибел dB — когато · основата на логаритъма
е числото 10.
Логопериодична антена — антена, чиито свойства се менят пе
риодично във функция от логаритъма на честотата. Тя представлява
конструкция, състояща се от п вибратора с различна дължина, раз
положени на определено разстояние един от друг. Дължините на ви
браторите се определят от дължините на приеманите (излъчваните)
от антената електромагнитни вълни. Възможно най-дългата вълна,
която се приема, 'се определя от максималните размери на антената,
а най-късата — от минималните размери. При телевизионно приемане
тези размери се определят от честотите на двата честотно най-раздалечени приемани канала.
Захранващата линия се включва към най-късия вибратор, след
което тя като кръстосана разпределителна линия достига до найдългия вибратор. При работа на антената се обособява една активна
зона, която обхваща няколко съседни вибратора. Тази зона се пре
мества по антената с изменение на честотата на приемания сигнал.
Извън областите, които отговарят на най-ниската и най-високата
приемана честота, се поставят по още няколко вибратора, които из
пълняват ролята съответно на рефлектори и на директори.
Л. а. е широкообхватна антена, чийто коефициент на препок
риване достига до 10 и повече. При оптимално оразмеряване се по
лучава голям коефициент на приемане фронт ¡тил, достигащ до 25
— 30 dB. Антената е подходяща за многопрограмно телевизионно

146

приемане, при което става смяна на дължината на вълната в широк
честотен обхват, а също така и в места, където се приемат два сигнала
от телевизионни предаватели, работещи на един и същ канал. Кон
структивно Л. а. се оформят по различни начини.
Локализация на неизправностите в радиотехническата апаратура
— процес, при който по теоретичен или експериментален път се опре
делят местата на неизправностите в радиотехническата апаратура.
Определянето на неизправностите, необходимо за Л. н. р. а., се из
вършва чрез методите на техническата диагностика на радиотех
ническата апаратура.
Локална обратна връзка — обратна връзка, която обхваща само
едно стъпало на даден усилвател.
Локални признаци на телевизионното изображение — признаци,
получени чрез локална обработка (микроанализ на изображението).
Към тях се отнасят геометричните (топологичните и метричните) и
текстурните признаци на изображението.
Луминофорна триада в кинескопа за цветно изображение — група
от по три луминофора за всеки първичен цвят на приемника за цветно
изображение, предназначена за възпроизвеждане на съответните спек
трални (светлинни) излъчвания. Луминофорните триади могат да
имат форма на кръг или на малки вертикални щрихи.
Лъжлива радиолокационна цел — изкуствено създадена радиолокационна цел, имитираща реална цел. Сигналът от Л. р. ц., на
блюдаван на екрана на индикатора, може да затрудни, а в редица
случаи да направи невъзможно наблюдението на реалната цел.
Лъжлива тревога — вземане на решение за наличност на цел или
сигнал, когато такава цел или такъв сигнал отсъствува. Характери
зира свойствата на откриване на радиолокационната станция.

Μ
Магистрален радиовъзел — комплекс от радиоапаратна служба,
радиопредавателен център и радиоприемен център. Създава се във все
ки един от двата пункта, между които се осъществява магистрална
радиовръзка.
Магистрален радиоприемник —- радиоприемник, който се изпол
зува за реализиране на телефонни и телеграфни радиовръзки между
значително отдалечени пунктове на земното кълбо (напр. столици на
отделни държави).

147

Магистрална радиовръзка — двустранна (вътрешна или между
народна) радиовръзка между значително отдалечени градове или важ
ни пунктове. Бива радиотелефонна, радиотелеграфна и фототелеграфна. Реализира се обикновено на къси вълни.
Магистрална радиорелейна линия — радиорелейна линия, която
преминава поне през два или няколко големи града на една държава.
Магическо Т — вж. Двоен тройник.
Магнетофон — електромагнитна записващо-възпроизвеждаща
система, предназначена за записване и възпроизвеждане на електри
чески сигнали със звукови честоти.
Магнетрон — електронна лампа, предназначена за генериране на
електромагнитни трептения в обхвата на свръхвисоките честоти. Μ.
е класически представител на класа електронни прибори с кръстосани
(взаимноперпендикулярни постоянни електрическо и магнитно) по
лета. Емитираният електронен поток в Μ. се движи между цилин
дричен катод и оформен във вид на затворена периодична структура
анод. Под влияние на кръстосаните полета електронният поток обра
зува пространствени сгъстявания („спици“), които се въртят със ско
рост, определена от отношението на интензивността на електриче
ското поле и магнитната индукция. По повърхността на анода се
възбужда електромагнитна вълна, която взаимодействува с елек
тронния поток. Условието за генериране на електромагнитни треп
тения се свежда до приблизителното равенство на фазовата скорост
на повърхностната вълна (основния и пространствен хармоник) и
ъгловата скорост на електронните спици. Отнемането на свръхвисокочестотната мощност става чрез елемент за връзка с някой от резо
наторите на периодичната структура.
Магнетронен усилвател — обобщено наименование на класа елек
тронни лампи с кръстосани полета, предназначени за усилване на
електромагнитни трептения на свръхвисоки честоти. Към този клас
спадат лампите амплитрон, дематрон и др.
Магнитен поток — потокът на вектора на магнитната индукция
през дадена повърхност.
Магнит за чистота на цвета на екрана — два или няколко кръгли
постоянни магнита в системата за сходимост на трите лъча в ки
нескопа за цветно изображение с маска, които позволяват да се из
меня резултиращото магнитно поле по величина и направление (ази
мут) за едновременна корекция на траекторията на трите лъча. Ко
рекцията на траекторията на лъчите е предназначена да осигури мак
симална площ с чисти първични цветове на приемника.
Магнитна антена — вж. Феритна антена.

148

Магнитна буря — йоносферни магнитни смущения, водещи до
нарушаване на късовълновите радиовръзки поради намаляване на
електронната концентрация в слой F2 и невъзможност на радиовъл
ните да се отразят. Предизвикват се от изригвания на Слънцето.
Тогава мощни потоци от заредени частици попадат в магнитното
поле на Земята, навлизат в йоносферата, повишават температурата
в нея и увеличават рекомбинацията на заредените частици. Разра
ботени са методики за прогнозиране на тези смущения.
Магнитна вълна — електромагнитна вълна, чийто вектор на на
прегнатостта на магнитното поле има три съставки, а векторът на
напрегнатостта на електричното поле — две съставки. Когато по
следните две съставки са в равнина, перпендикулярна на посоката на
разпространението, Μ. в. се нарича напречна електрична вълна. Ако
една от съставките на вектора на напрегнатостта на електричното
поле е по оста на разпространението, Μ. в. се нарича надлъжна елек
трична вълна.
Магнитна глава — обратим електромагнитен преобразувател,
който служи за преобразуване на електрически сигнали в изменения
на магнитното поле. Тези изменения могат да се запишат върху маг
нитни сигналоносители и при необходимост да се преобразуват отно
во в електрически сигнали.
Μ. г. е основна съставна част на всяка електромагнитна запис
ващо-възпроизвеждаща система.
Магнитна индукция — вектор, чиито големина и посока изразяват
плътността на магнитния поток в дадена точка на магнитното поле.
Магнитна лента — запомнящо устройство, използувано в елек
тромагнитната записващо-възпроизвеждаща система. Носител на
информацията се явява тънък слой магнитен материал, нанесен върху
лента от немагнитен гъвкав материал.
Магнитна силова линия (силова линия на магнитно поле) — за
творена линия, към която тангира векторът на напрегнатостта на
магнитното поле, характеризираща структурата на магнитното поле.
Μ. с. л. представлява геометрично място на точки с еднаква стойност
на напрегнатостта на магнитното поле. Вж. Електромагнитни си
лови линии.
Магнитна среда — вещество, намагнитено под действието на
магнитно поле. В резултат се получава допълнително магнитно поле,
като сумарното магнитно поле зависи от свойствата на Μ. с. и е
различно от това във вакуум. В зависимост от свойствата на средата
сумарното магнитно поле може да бъде по-слабо или по-силно, на
което съответствуват диамагнитна и феромагнитна среда. Съществу
ва и парамагнитна среда, при която сумарното магнитно поле се
увеличава незначително.

149

Магнитно поле — съставна част от електромагнитното поле,
която има неговите свойства. Съществува в единство с електричното
поле. Счита се, че Μ. п. възниква и съществува само при движение
на електричен заряд. Вж. Електромагнитно поле.
Магнитосфера — част от земната атмосфера, разположена над
йоносферата. Характеризира се с процеси, свързани с взаимодей
ствието на земното магнитно поле със слънчевия вятър.
Максимален записан магнитен поток — параметър на електро
магнитната записващо-възпроизвеждаща система, който показва как
ва е максималната стойност на остатъчния магнитен поток, при който
нелинейните изкривявания от третия хармоник за студийните маг
нетофони е 3%, а за битовите — 5%.
Този показател е от съществено значение за динамиката на елек
тромагнитната записващо-възпроизвеждаща система.
Максимална изходна мощност на радиоприемника -- изходната
мощност на радиоприемника, която се получава при допустимия кое
фициент на нелинейните изкривявания.
Максимална приложима честота (МПЧ) — най-високата честота,
с която може да се осъществи радиовръзка чрез отражение от йо
носферата по дадено радиотрасе при определено състояние на йо
носферата. Ако честотата е по-висока от МПЧ, то радиовълните не
се отразяват от йоносферата. МПЧ зависи от електронната концен
трация, от ъгъла, под който е излъчена вълната, и от височината на
йоносферния слой, от който настъпва отражението.
Максимална чувствителност на радиоприемника — минималното
напрежение (номиналната мощност) на входния сигнал (индуктиран
в приемната антена или подаден на нейния еквивалент), при което
се получава стандартната изходна мощност на радиоприемника.
Максимално допустима мощност на антена — най-голямата мощ
ност, която може да бъде подведена към една предавателна антена,
без да възниква електрически пробив в диелектриците от антенната
конструкция (изолатори, обтекатели и др.) или в обкръжаващия ан
тената въздух. Работната мощност на една антена трябва да бъде
два-три пъти по-малка от Μ. д. м. а.
Максимално правдоподобна оценка — оптимална оценка на па
раметрите на сигнала, която се намира като максимум на функцията
на правдоподобие.
Малоканални радиорелейни линии — радиорелейни линии, които
съдържат един ствол с 6 - 60 телефонни канала. Μ. р. л. не се
предвиждат за пренасяне на телевизионно изображение и се изпол
зуват за местни съобщителни цели. Μ. р. л. използуват както уплът
нение по честота,у така и уплътнение по време.
150

Манипулация — скокообразно изменение на параметъра на не
прекъснато носещо трептение. Използува се при предаването на те
леграфни и други дискретни сигнали по канали за връзка (амплитудна
манипулация, честотна манипулация и др.).
Маркерен радиофар — насочен радиофар, който формира във вер
тикалната плоскост диаграма на излъчване, съдържаща сигнали за
указване на летателните апарати на момента на прелитане над фик
сирана точка на земната повърхност. Μ. р. са намерили широко при
ложение в системите за инструментално кацане на самолетите. С тях
се обозначават отделните точки, указващи режима па кацане на са
молетите.
Маркиране па обектите в телевизионното изображение — метод
за отделяне на обектите в двутонового дискретизирано изображение,
получено след квантуване на неговата яркост на две нива, чрез при
свояване на всеки обект на различен код, който съответствува на
поредния номер на срещания обект при. сканиране на елементите на
изображението.
Маса —- физична величина, която изразява инертността на те
лата. Абсолютно твърдите тела притежават само маса.
В измервателната система SI размерността на M. e kg.
В акустиката при известни условия един обем, запълнен с газ,
може да се апроксимира като абсолютно твърдо тяло, т. е. да се
характеризира само чрез своята маса. Необходимите условия за това
са: 1) газът да се намира в тръба, която е отворена от двата края,
2) стените на тръбата да са абсолютно твърди и 3) дължината на
звуковата вълна да бъде много по-голяма от диаметъра и дължината
на тръбата.
Причината за споменатата по-горе апроксимация е, че частиците
на газа в тръбата трептят с приблизително една и съща скорост, а
това е характерно за абсолютно твърдите тела.
Математическо моделиране — математическо описване на основ
ните свойства на обекта.
Математическо очакване — вж. Средна функция.
Матрица за кодиране на сигналите за цветност — електронно
устройство за формиране на сигналите за цветност за съответната
колориметрична система, използувана за предаване па информация
за цвят.
Матрични изпитвания на надеждност — изпитвания, при които се
проверяват всички възможни състояния на изделие, съставено ог
определен брой елементи.
Мащабни белези — електронни белези, които се формират върху
линията на развивката на електроннолъчевата тръба на индикатора.

151

Използуват се за приблизително определяне на разстоянието до целта
или за контрол на степените на линейност на развивката.
Мегаомметър — уред за измерване на големи електрически съ
противления (обикновено съпротивлението на изолации). Такъв уред
може да се използува например като изпитвател на изолации.
Медианна стойност (напр. на напрегнатостта на полето при раз
пространение на електромагнитните вълни) — стойността, която се
превишава в половината от интервала на наблюдение. Този интервал
трябва да бъде значително по-дълъг от най-големия период на фадинга. За разлика от средната стойност Μ. с. не се влияе от дъл
бочината на минимумите и височината на максимумите на флуктуационния процес. Поради това тя се използува значително по-широко
при проектиране на радиотрасетата. Вж. Фадинг.
Междинна радиорелейна станция (ретранслационна радиорелейна
станция) — радиорелейна станция, която е предназначена да приема
сигналите от предидущата станция и да ги излъчва в посока на след
ващата такава. В някои случаи Μ. р. с. усилва със или без преобра
зуване приеманите сигнали.

Междинна честота на суперхетеродинния радиоприемник — фик
сирана честота, в която се превръщат честотите на всички приемани
сигнали след преобразуването на последните в честотния преобра
зувател. От друга страна, тя представлява средната честота на про
пусканата лента на междинночестотния усилвател. При горна на
стройка на хетеродина Μ. ч. на радиоприемника е равна на разликата
между хетеродинната и сигналната честота, а при долна настройка
на хетеродина — на разликата между сигналната и хетеродинната
честота. Μ. ч. на радиоприемниците за амплитудномодулирани сиг
нали е от порядъка на 450 — 470 kHz (според БДС ƒ = 468 kHz),
на радиоприемниците за честотномодулирани сигнали — 10,7 MHz,
а на радиолокационните приемници — от 30 до 100 MHz.
Междинночестотен усилвател (лентов усилвател) — основно стъ
пало на суперхетеродинния радиоприемник. Представлява резонансен усилвател с фиксирана настройка. Бива едностъпален и многостъпален. Едностъпалният МЧУ се състои от усилвателен елемент
(електронна лампа, транзистор или интегрална схема) и лентов фил
тър. Средната честота на пропусканата лента на МЧУ е междинната
честота на радиоприемника. Предназначението на МЧУ е да усилва
полученото от честотния преобразувател междинночестотно напре
жение и да осигурява избирателност по съседен канал на радиоприем
ника.
Междинночестотен усилвател с разпределена избирателност —
междинночестотен усилвател, при който всяко стъпало съдържа
152

усилвателен елемент и лентов филтър и осигурява както усилване,
така и избирателност по съседен канал; С включването на филтър във
всяко стъпало се получава разпределение на избирателността по съ
седен канал по отделните стъпала.
Междинночестотен усилвател със съсредоточена избирателност
— междинночестотен усилвател, при който необходимото усилване
по междинна честота се осигурява от самия усилвател, а избирател
ността по съседен канал и пропусканата лента на радиоприемника
— от филтър със съсредоточена избирателност. В този случай междинночестотният усилвател е широколентов (с един или два товарни
кръга) илц апериодичен (с резисторен товар). Филтърът със съсре
доточена избирателност се включва между изхода на честотния пре
образувател и входа на междинночестотния усилвател.
Междинночестотно напрежение — напрежението с междинна чес
тота, в което се превръщат всички приемани сигнали в суперхете
родинния радиоприемник след тяхното преобразуване в честотния
преобразувател. То запазва модулацията (респ. информацията) на
приеманите сигнали. Затова след неговото детектиране се получава
нискочестотно напрежение, което е електрически еквивалент (аналог)
на пренасяната информация.
Междукадрово кодиране на видеосигнала — метод за кодиране на
видеосигнала, използуващ временни статистически връзки между по
следователно предавани кадри.
Метален радиовълновод — кух метален проводник, във вътреш
ността на който се възбуждат и разпространяват електромагнитни
вълни, т. е. пренася се електромагнитна енергия. Най-широко при
ложение са намерили M. p. с правоъгълно и кръгло напречно сечение.
Използуват се също и радиовълноводи с Н- и П-образно сечение,
елиптични радиовълноводи и др. Движението на електромагнитните
вълни в Μ. р. може да се разложи на надлъжно и напречно. За сметка
на надлъжното движение се осъществява пренасянето на елктромагнитната енергия, а движението в напречното сечение създава стоящи
вълни. Поради вълновия характер на процеса в това сечение поня
тията за напрежение и ток стават неопределими. Достойнствата на
Μ. р. — малките загуби, възможността за предаване на големи мощ
ности и пълното екраниране на електромагнитното поле, обуславят
тяхното широко приложение в СВЧ-обхвата — от дециметровите до
милиметровите вълни.
Метамерни цветове — цветове, които могат да се получат или
от спектрално светлинно излъчване (с определена дължина на вълната
λ) или от две спектрални излъчвания с различни дължини на вълната
λ1 и λ2. Така например жълт цвят може да се получи от спектрално
излъчване с дължина на вълната λ = 589 nm, а също така и от две

153

монохромни излъчвания с дължина на вълната съответно в областта
на зеления цвят (λ į = 495 nm) и в областта на червения цвят (À2
= 570 nm).
Метеоритни радиовръзки (отражение от следите на метеорите)
— радиовръзки, при които се използува отражението на метровите
вълни от следите на метеоритите. Реализирането на радиовръзка по
този начин е възможно на разстояние до около 20001cm, като в този
случай информацията не се предава непрекъснато, а само тогава,
когато съществува подходящо ориентирана метеоритна следа, т. е.
в около 16 % от времето.
Метеорологична радиолокационна станция — радиолокационна
станция, предназначена за получаване на метеорологична инфор
мация. За разлика от обикновените радиолокационни станции за
откриване, Μ. р. с. има допълнителни метеорологични съоръжения,
които осигуряват измерването на интензивността на отразения сигнал
с голяма точност. Според предназначението си Μ. р. с. се делят на
следните три вида: а) станции за предупреждаване за щорм (силна
морска буря), които използуват информацията за откритите области
на интензивни валежи, линиите на шквала (внезапен силен порив на
вятъра) и др.; б) станции за наблюдение на синоптичната обстановка
и измерване на количеството на валежите; в) станции за наблюдение
на облачността.
Методика на измерване — методика, която се определя със съ
вкупността от измерванията, условията при които те се провеждат,
тяхната последователност, използуваната апаратура и измервател
ните методи.
Когато се посочват качествените показатели на дадена апаратура
или комплексно съоръжение, необходимо е да се посочи и методиката
на измерването, по която са получени тези показатели, тъй като при
използуването на друга методика могат да се получат резултати,
които значително да се различават от дадените. Особено необходимо
е да се посочва методиката на измерване на нестандартни съоръжения
и на параметри, за които не се дават препоръки от международните
консултативни комитети.
Методични (теоретични) грешки — грешки, които се дължат на
неправилно избран метод на измерване, на използуване на неточни
изчислителни формули, на непълно познаване на особеностите на
измерваните обекти, на влиянието на измервателните уреди върху
режима на работа на изследваните вериги и др.
Метод на „биене“ — метод за предаване на сигналите за звуковия
съпровод в телевизията, състоящ се в отделяне на сигналите, пред
ставляващи продукт на биене от носещото трептение на сигналите

154

за изображението и сигналите за звуковия съпровод. Методът на
„биене“ може да бъде реализиран с общ канал за усилване на ви
деосигналите на изображението и продукта от биене с честота на
носещата за стандарт ОИРТ 6,5 MHz или с паралелен канал за усил
ване на сигналите на „биене“, когато продуктът на „биенето“ се отде
ля с честота на носещото трептение, равна на междинната честота
на сигналите за звуковия съпровод.
Метод на измерване - подробно съставена програма за провеж
дане на измерването, която (при избрана скема и измервателна апа
ратура) включва определени правила, последователността на опе
рациите, броя на измерваният и т. н.
Метод на максимума — амплитуден метод за пеленгация на це
лите, при който направлението на целите се определя по положението
на приемната антена в момента, в който се получава максимална
стойност на приетия сигнал.
Метод на минимума — амплитуден метод за пеленгация на це
лите, при който пеленгът се определя по положението на приемната
антена в момента, когато се получи минимална стойност на приетия
сигнал.
Метод на натрупването — метод за повишаване на отношението
сигнал/шум посредством предаване и приемане на сигнали по няколко
канала или чрез многократно повторение на полезния сигнал и су
мирането му при приемането. Μ. н. повишава шумоустойчивостта
и радиуса на действие на радиоелектронните устройства.
Метрични признаци на обектите в телевизионното изображение
— признаци, свързани с геометричните свойства на обектите и не
зависещи от тяхната яркост. Към тях се отнасят: площ, периметър,
хоризонтален и вертикален размер на всеки обект, коефициент на
формата (отношението на квадрата на периметъра към площта на
обекта), коефициент на аспекта (отношението па широчината и ви
сочината на описания около обекта правоъгълник, чиито страни са
успоредни на координатните оси на плоскостта на изображението).
Механична настройка на радиоприемника — настройка на радио
приемника на честоти (радиостанции) от даден работен обхват с
помощта на променлив кондензатор или бобина с изменяема индук
тивност.
Мигане на изображението — периодично въздействие върху зри
телния апарат на човека на различни по яркост елементи, редове,
полукадри, кадри или части от изображението. Това Μ. и. се забеляз
ва тогава, когато то е с честота, по-ниска от критичната честота на
зрителния апарат. Μ. и. може да засяга целия кадър, полукадрите,
следващи един след друг, или пък цели редове или части от тях.
155

Микрокомпютър — изчислителна машина, създадена на базата
на микропроцесорна система.
Микрокомпютърна система — система, включваща микроком
пютър и периферни устройства и за която е разработено съответно
програмно осигуряване. Като периферни устройства се използуват
дисплеи, графопостроители, запомнящи устройства с гъвкави маг
нитни дискове и с магнитни ленти, датчици на контролно-измерва
телни уреди и устройства и др.
Микроконтролер — микропроцесорна система, предйазначена да
преобразува сигналите и данните от един вид в друг по алгоритъм,
заложен при производството му в постоянна памет.
Микролентова линия (микрострип-линия) — устройство за ка
нализирано пренасяне на електромагнитни вълни, състоящо се от
диелектрична лента с правоъгълно напречно сечение (подложка), една
от широките страни на която е покрита изцяло с тънък метален пласт
(основа). Върху другата широка страна е нанесена по-тясна метална
лента с ос, успоредна на основата. За подложка на Μ. л. се използуват
диелектрици с малки загуби (тангенс от ъгъла на загубите = няколко
единици x 10~4) и относителна диелектрична проницаемост 7 н- 14.
Диелектрични материали, които осигуряват цитираните параметри,
са сапфир, двуалуминиев триокис с чистота 96% т- 99,5% (алумина),
бариева керамика (брокерит) и др. Металните покрития се правят от
благородни метали. Заради голямата стойност на относителната дие
лектрична проницаемост дължината на вълната в Μ. л. е 2,5 до 3,5
пъти по-малка от тази в свободно пространство. Пренасяният тип
вълна в Μ. л. е квази ТЕМ и има слабо изразена дисперсия. Ето
защо отрязъци от Μ. л. се използуват широко за направа на пасивни
СВЧ-устройства и хибридни интегрални схеми на свръхвисоки чес
тоти.
Микропроцесор — интегрална схема с висока степен на интег
рация, изпълняваща логически и аритметически задачи. Μ. се свързва
с устройства, без които функционирането му е немислимо. Така се
създава микропроцесорна система. Всеки Μ. има свои стандартни
команди, посредством които се извършва обменът на информация
между него и останалите интегрални схеми от микропроцесорната
система.
Микропроцесорна система — система, съставена поне от четири
основни блока, осигуряващи функционирането на микропроцесора:
микропроцесор, постоянно запомнящо устройство, запомнящо устрой
ство с произволен достъп за четене и запис и входно-изходен блок.
В Μ. с. връзката между блоковете се осъществява чрез информа
ционна магистрала. Адресна магистрала позволява да се осъществи
достъп до всяка клетка на запомнящите устройства. Чрез нея се ад-

156

ресират и входно-изходните устройства. Обменът на информация в
Μ. с. се извършва по команда от микропроцесора.
Микропроцесорна фамилия — съвкупност от микропроцесор и елек
трически съвместими с него блокове: памети, периферни интерфейсни
адаптери, синхронни адаптери, модеми и др.
Микрострип-линия — вж. Микролентова линия.
Микрофон —- електроакустичен преобразувател-генератор, който
преобразува звуковия сигнал в електрически. За да бъде преобразу
ването неизкривено, необходимо е спектрите на звуковия и електри
ческия сигнал да бъдат идентични. Това може да се постигне, ако
микрофонът е линейна система с постоянни коефициенти.
Μ. се класифицират по следните два белега:
1) по начина, по който звуковата вълна атакува трептящата сис
тема на микрофона. Съществуват три възможности: а) когато зву
ковата вълна атакува само едната страна на трептящата система
— приемник на звуково налягане, б)когато звуковата вълна атакува
директно двете страни на трептящата система — приемник на градиент на звуково налягане, и в) когато звуковата вълна атакува двете
страни на трептящата система, като задната страна се атакува през
акустически делител — акустически комбиниран микрофон;
2) по принципа, по който се поражда електродвижещото напре
жение (въгленов микрофон, електродинамичен микрофон, електро
статичен микрофон, пиезоелектричен микрофон и т. н.). Вж. Елек
троакустичен преобразувател.
Микрофония — вж. Смущения от микрофонен ефект.
Минимална приложима честота — вж. Най-ниска приложима чес
тота.
Минимално допустима стойност на множителя на затихване за
дадено радиорелейно трасе — онази стойност на множителя на за
тихване в съответния интервал на радиорелейната линия, при която
нивото на шумовата мощност в канала на края на линията е равно
на максимално допустимата стойност, определена от Препоръките
на МККР, за малък процент от времето, през което се предават
сигнали.
Младши значещ разред (МЗР) — разред, който съответствува на
най-малката стъпка на квантуване по ниво на аналогова величина.
Има най-малко тегло при формиране на аналоговия сигнал след циф
рово-аналогово преобразуване.
Многовибраторна антена с бягаща вълна — съвкупност от симет
рични вибратори, които чрез елементи за връзка ZBp са включени към

157

събирателна двупроводна линия, единият край на която е свързан към
входа на приемник, а другият — към съгласуван с линията товарен
резистор (фиг. Μ. 1 ). Антената се разполага хоризонтално над земята
на височина 16 — 40 m. Дължината и достига до 100 m. Като елементи
за връзка се използуват резистори или кондензатори с така подбрана
стойност, че да се отслаби шунтиращото влияние на вибраторите
върху линията. Коефициентът на полезно действие на Μ. а. б. в. е
малък поради загубите в товарния резистор и слабата връзка на
вибраторите с линията. Затова Μ. а. б. в. се използува изключително
като приемна антена в обхвата на късите вълни.

ЖИШИИ
Фиг. М.1. Многовибраторна антена с бягаща вълна

Многоканален сигнал — сигнал, получен от сумирането на ка
налните сигнали, който преминава в груповите или линейните трак
тове на високочестотните системи за предаване.
Многоканална апаратура — вж. Уплътнителна апаратура.
Многоканална стереофония — пренасяне на звукова картина с
богат честотен спектър по повече от два канала. В широкоекранните
кина се използува триканална, а в панорамните кина — шестканална
стереофония.
Многолентов филтър — вж. Гребенчат филтър.
Многолъчева антена — антена с няколко независими входа, на
всеки от които съответствува собствена парциална диаграма на на
сочено действие, наричана за краткост „лъч“. Μ. а. могат да се из
граждат на базата на антенни решетки с помощта на специални
многополюсници, една част от входовете на които са свързани към
елементите на решетката, а другата част входове съответствува на
независими канали с различаващи се в пространството лъчи.

158

Многолъчева трикоординатна радиолокационна станция — трикоординатна радиолокационна станция, чиято диаграма на насоченост
на антената е сформирана от няколко отделни по-тесни диаграми,
разположени с някакво препокриване във вертикалната плоскост. Μ.
т. р. с. могат да имат за всеки лист от диаграмата незивисими пре
давател и приемник или общ предавател, работещ на антена с вет
рилообразна диаграма на излъчване. В този случай независими ще
бъдат само приемните канали. Μ. т. р. с. се делят на станции с обзор
и станции без обзор на пространството.
Многомерна система за управление — система с няколко входа
и един изход или с няколко входа и няколко изхода.
Многоракурсна телевизионна система — телевизионна система,
която позволява наблюдение на ограничен брой (няколко десетки)
ракурси за предаваната сцена. Отделните ракурси се отличават само
по хоризонталния паралакс.
Многоспътникова радиорелейна линия — радиорелейна линия, коя
то използува няколко изкуствени спътника на Земята, които във вре
мето се сменят последователно при осъществяването на връзка с да
дена земна станция.
Многофункционална радиолокационна станция (универсална ра
диолокационна станция) — активна радиолокационна станция с ня
колко режима на работа, предназначена за откриване, определяне на
координатите, размерите, формата, ориентацията, параметрите на
движение на целта, разпознаването и.
Множител на антенна решетка — диаграма на насочено действие
на антенна решетка с определена конфигурация, елементите на която
представляват изотропни излъчватели.
Множител на затихване — множител, показващ колко пъти се
променя напрегнатостта на полето в приемния пункт при наличност
на влияещи среди и обекти по радиотрасето спрямо напрегнатостта
на полето при свободно разпространение на радиовълните. Вж. Раз
пространение в свободно пространство.
Множителят на затихване обикновено е число, по-малко от еди
ница. Това физически означава, че по радиотрасето има допълнително
затихване, напр. поради поглъщане в земята, интерференция на ди
ректен и отразен от земята лъч и др. В някои случаи обаче Μ. з.
може да взема стойности, по-големи от единица — напр. при закри
ване на част от отрицателните френелови зони, при съвпадане по
фаза на директен и отразен лъч и др.
Μ. з. в някои случаи се разглежда като комплексно число. Мо
дулът му в този случай дава амплитудата на допълнителното затих
ване, а аргументът — допълнителното дефазиране.

159

Модем — устройство, с помощта на което се извършва както
модулацията, така и демодулацията по висока честота в радиоре
лейната апаратура.
Модулатор на светлина — записващ преобразувател при електрооптичната записваща система. Неговото предназначение е да
преобразува електрическите трептения в светлинни. Μ. с. може да се
представи като разнороден четириполюсник. Ha входа на този четириполюсник се подават електрически трептения, а на изхода му се
получава променлив светлинен поток. Напречното сечение на този
поток е светлинният щрих. Характерът на променливата компонента
на светлинния поток трябва да съответствува на характера на елек
трическите трептения, които се подават на входа на модулатора.
Модулационен шум на магнитна лента — шум в електромагнит
ната записващо-възпроизвеждаща система, който се получава в ре
зултат на магнитната и механичната нехомогенност на магнитния
слой на магнитната лента. Нека магнитният слой на една лента да
има абсолютна магнитна хомогенност и механична нехомогенност.
Вследствие на това магнитната лента няма да има постоянен меха
ничен контакт със записващата глава. В някои моменти лентата ще
се доближава плътно до главата, а в други ще се отдалечава. Нека
в този случай да се записва постоянен ток. Независимо от това, че
записващото поле е постоянно, остатъчната индукция ще се изменя
в такт с грапавостта на лентата, в такт с измененията на механичния
контакт. В разглеждания случай се наблюдава модулация на запис
ващото магнитно гюле вследствие на механичната нехомогенност на
магнитния слой..
Модулационен шум се получава и в резултат на магнитната не
хомогенност на магнитната лента. Нека магнитният слой на една
магнитна лента да има абсолютна механична хомогенност и маг
нитна нехомогенност. В този случай ще се изменят магнитните свой
ства на контакта магнитна лента — записваща глава. Нека запис
ващият ток да бъде постоянен. Магнитното поле, създавано от гла
вата, също ще бъде постоянно. Поради магнитната нееднородност
на активния слой на лентата тя ще се намагнитва по различен начин.
В участъците, където има по-добри магнитни свойства, остатъчната
индукция ще бъде по-голяма и обратно — в участъците от лентата,
в които магнитните и свойства са по-лоши, остатъчната индукция ще
бъде по-малка. В този случай се наблюдава модулация на намаг
нитването на лентата, произхождаща от магнитната нехомогенност
на активния и слой.
Модулационният шум в реални условия се дължи кцкто на ме
ханичната, така и на магнитната нехомогенност на активния слой на
магнитната лента, като е правопропорционален на амплитудата на
записващия сигнал.

160

Модулация — в най-широк смисъл изменението по даден закон
на някоя величина, характеризираща физичен процес. В радиоелек
трониката Μ. представлява изменение на един или няколко от па
раметрите на високочестотното носещо трептение (на радиопреда
вателя) в съответствие с предавания информационен сигнал. В за
висимост от вида на носещото трептение се използуват различни
видове модулация. Така например при хармонично (синусоидално
или косинусоидално) носещо трептение, което се характеризира само
с три параметъра (амплитуда, честота и фаза), се използуват три
вида модулация: амплитудна Μ., честотна Μ. и фазова Μ. При из
ползуване на носещо трептение, представляващо последователност
от правоъгълни импулси, са възможни следните видове модулация:
амплитудно-импулсна Μ. (АИМ), широчинно-импулсна Μ. (ШИМ),
честотно-импулсна Μ. (ЧИМ) и фазово-импулсна Μ. (ФИМ). Тук се
използуват още и следните два вида импулсна Μ.: кодово-импулсна
Μ. (КИМ) и делта Μ.
Модулация (при радиолинията като цяло) — процес, при който
се изменят някои от параметрите на радиовълните и те стават носител
на полезна информация, т. е. информация, която представлява ин
терес за потребителя в изхода на радиолинията. Модулацията мо<е
да се извършва в предавателя, по радиотрасето или на двете места
при дадена радиолиния. Например при радиоразпръскването моду
лацията се извършва в предавателя. При радиолокацията, радиоспектроскопията и др. модулацията се извършва по радиотрасето при
отразяване или поглъщане на радиовълните от целта, а при радио
астрономията, космическите радиолинии и др. — и в предавателя и
по радиотрасето.
Модулация по плътност — процес на изменяне на плътността на
електронния поток (респ. на конвекционния ток) в електронните СВЧлампи под въздействие на променливо управляващо напрежение. Μ.
п. се получава автоматично в резултат на скоростната модулация на
електроните от напрежението, подадено на решетките на обемен ре
зонатор (в клистронните лампи) или от надлъжното поле на елек
тромагнитната вълна по периодична структура (в ЛБВ, ЛОВ).
Модулиран сигнал — сигнал, който се явява резултат от въздей
ствието на модулиращия сигнал върху носещото трептение.
Модулиращ сигнал — сигнал, който съдържа информация, под
лежаща на предаване посредством носещо трептение и който се из
ползува за въздействие върху някой от параметрите на носещото
трептение в зависимост от вида на модулацията.
Модул на цвета — сумата от компоненти на цвета, зададени в
определена колориметрична координатна система и определящи кон
кретен цвят.
11 Радиотехнически терминологичен речник

161

Модуломер — уред за измерване на дълбочината на модулацията
на модулирани електрически трептения.
Мозаичен радиолокационен телевизионен индикатор — комплексен
индикатор на система за радиолокационно откриване, който служи
за обединяване на информацията от няколко несинхронизирани по
между си радиолокационни станции, всяка от които открива цели и
в съседното пространство. Μ. р. т. и. използува принципа на пре
образуване на центровете на развивки, което позволява на оператора
да избира за наблюдение на своя индикатор всяка от припокриващите
се зони на обзора на голямото количество радиолокационни станции.
Μ. р. т. и. се използуват в системите за управляване на въздушното
движение в районите на големите летища.
Моментна диаграма на насочено действие — графично изобразен
ната зависимост на напрегнатостта на полето от ъгловите координати
в равноотдалечените от антената точки в даден момент от процеса
на сканиране.
Моментна стойност на сигнала — стойността на сигнала в даден
момент от времето.
Моноимпулсна антена — антена, която дава възможност да се
формират сумарен и два разликови сигнала, които се използуват в
системите за автоматично следене по ъглови координати.
Моноимпулсна радиолокационна станция — радиолокационна
станция, която използува принципите на моноимпуясната радиоло
кация.
Моноимпулсна радиолокация — радиолокация, при която опре
делянето на координатите на целите се постига чрез сравняване на
отразените радиолокационни сигнали, приети едновременно от две
или повече антени, като се използува амплитудното и фазовото моноимпулсно радиопеленгуване.
Монолитна интегрална схема (полупроводникова интегрална схе
ма) — интегрална схема, при която всички активни и пасивни еле
менти (транзистори, диоди, резистори, и кондензатори) и съедине
нията между тях се изработват едновременно в обема на полупро
водников (обикновено силициев) кристал (подложка) чрез дифузия по
методите на изработване на планарни и планарно-епитаксиални дис
кретни елементи.
Моносигнали — вж. Монофонични сигнали.
Моноскоп — електроннолъчев източник на сигнали на изобра
жение за изпитателна телевизионна таблица. Изображението на из
питателната таблица е нанесено върху мишена на тръбата вместо
фотокатод. По този начин се създава потенциален релеф, съответствуващ на изображението на изпитателната таблица.

162

Монофоничен радиоприемник — радиоприемник за монофонични
сигнали.
Монофонични сигнали (моносигнали) — излъчваните от радио
предавателя честотно модулирани или амплитудно модулирани ви
сокочестотни сигнали, с помощта на които , се пренася звукова ин
формация, представляваща цяла звукова картина. Μ. с. не съдържат
специална информация за разположението на отделните източници
на звук по време на изпълнението на звуковите програми.
Монохроматична електромагнитна вълна — хармонично електро
магнитно трептение с фиксирана във времето честота. Всички реални
електромагнитни вълни са сума от дискретни Μ. е. в.
Монохромно (спектрално) светлинно излъчване — светлинно из
лъчване, което е напълно определено от една единствена дължина на
вълната на излъчване λ i или е отделено с дължина на вълната
λ1 + Δλ при условие, че зрителният апарат на човека не установява
различие нито в яркостния, нито в цветовия контраст на сравняваните
цветове от спектрално излъчване λ1 и светлинно излъчване Àt +
+ Δλ, отделено чрез филтър.
Мултиплексиране — процес, при който последователно във вре
мето и еднозначно съобразно подаден адресен управляващ сигнал
входните сигнали се превключват към общ изходен канал.
Мултипликативен шум — шум, който участвува като множител
в сместа сигнал— шум. Пример за Μ. ш. е т. нар. фадинг.
Мултипликативно смесване (умножително смесване) — честотно
смесване на два аналогови сигнала, при което се прилага принципът
на умножаването на аналогови сигнали. Типичен мултипликативен
честотен смесител е аналоговият умножител с изменяема стръмност.
Мултипликативно смущение — смущение, което се умножава със
сигнала или с параметрите на канала за връзка.
Мъртва зона на радиолокационната станция — част от простран
ството, в чиито граници радиолокационната станция не може да
открива радиолокационни цели.
Мярка — предмет или устройство, предназначено за възпро
извеждане на измервателна единица и нейните подразделения и за
провеждане на измервания с него.
4

163

H
Навигационен комплекс — съвкупност от взаимносвързани на
вигационни системи и прибори, които са предназначени за изработ
ване и съхраняване на текущите координати на мястото, направле
нието на меридиана, бордовото и килового люлеене с точности, оси
гуряващи безопасността на воденето на обекта и в отделни случаи
използуването на оръжие. Н. к. могат да включват радионавигационни, инерциални, астрономически, радиоастрономически и други
навигационни системи и прибори на навигацията, съчетаването на
които зависи от задачите, решавани от обекта, на който е монтиран
комплексът.
Навигационна система — съвкупност от устройства, предназна
чени за определяне на местоположението, курса, скоростта и други
параметри на движението на обектите (кораби, летателни апарати и
др.) и получаване на информация за тези параметри на борда на
обектите. С Н. с. се осигурява безопасност на движението на обектите
и тяхното придвижване по зададени маршрути. Н.с. съдържат наземни и бордови навигационни средства, които представляват измер
вателни и изчислителни устройства. Според физическата природа на
използуваните сигнали и според принципа на действие се различават
инерциални навигационни системи, астронавигационни системи, астроинерциални навигационни системи, радионавигационни системи
(доплерови, ъгломерно-далекомерни, разликово-далекомерни и др.).
Надеждност — свойство на изделието да запазва зададените ха
рактеристики през зададено време при определени условия на екс
плоатация.
Надлъжен излъчвател — антена, която излъчва предимно в на
правление на своя главен размер. В СВЧ-обхвата Н. и. в повечето
случаи представляват антените е повърхностна вълна.
Надлъжен магнитен запис — начин на записване на електрически
сигнали с електромагнитна записващо-възпроизвеждаща система, при
който намагнитването на сигналоносителя се осъществява в посока,
успоредна на посоката му на движение.
Надлъжен профил на интервала на радиорелейна линия — гра
фична характеристика на радиорелейния интервал, при която по ординатната ос се нанася надморската височина на отделните точки от
интервала, а по абсцисната ос — разстоянието на последните до
единия край на интервала. Надморската височина (в съответния ма
щаб) се отчита от морското ниво, което в приетата правоъгълна
координатна система представлява парабола, чието уравнение е

164

гог
2R

където R е геометричният радиус на Земята — 6370 km (фиг. H. 1).

Фиг. Н.1. Надлъжен профил на интервал на радиорелейна линия

Надлъжна електрическа вълна във вълновод — електромагнитна
вълна, която има само две съставки на вектора на напрегнатостта
на електричното поле, едната от които е по посока на разпростра
нението на вектора на Пойнтинг за напречна електрическа вълна (и
трите съставки на вектора на напрегнатостта на електрическото
поле са отлични от нула). Вж. Магнитна вълна.
Надлъжна звукова вълна — звукова вълна, при която частиците
на веществената среда трептят по посока на разпространението и.
Звуковите вълни в идеалните газове са надлъжни.
Надлъжна магнитна вълна във вълновод — електромагнитна въ
лна, която има само две съставки на вектора на напрегнатостта на
магнитното поле,едната от които е по посока на разпространението
на вектора на Пойнтинг за напречна магнитна вълна (и трите съставки
на вектора на напрегнатостта на електричното поле са отлични от
нула). Вж. Електрична вълна.
Надуваема антена — антена, изработена от здрава радиопрозрачна
материя и алуминиево фолио. В сгънат вид Н. а. се помества в ком
пактен контейнер. След надуване на антената нейните елементи при
емат формата на цилиндър или сфера. Н. а. се използува в косми
ческите летателни апарати.

165

Надувен обтекател на радиолокационната антена — обтекател ο ι
найлонова тъкан със специално покритие, прозрачен за излъчваната
и приеманата енергия на радиовълните. Той приема сферична форма
благодарение на вътрешното налягане на въздуха. При изменяне на
силата на вятъра това налягане може да се регулира автоматично
или ръчно. Системата за надуване съдържа сдвоени компресорни
вентилатори и регулатори на тягата. Единият от компресорите съз
дава постоянно статично налягане, а другият служи като резерв и се
включва автоматично при повреда на основния компресор. Н. о. р.
а. е предназначен за защита на антената на мощната наземна радиолокационна станция от пясък, дъжд, сняг, обледеняване и вятър.
Най-ниска приложима честота (НПЧ) (минимална приложима чес
тота) — най-ниската честота на радиовълните, която може да се
използува за радиовръзка по дадено радиотрасе. Ограничена е от
нивото на естествените радиошумове в приемния пункт и зависи от
мощностч а на предавателя и от поглъщането на радиовълните в йоносферата.
Наклонено преобразуване на видеосигнала — линейно дискретно
преобразуване на видеосигнала, което използува т.нар. наклонен век
тор.
Направляема електромагнитна вълна — електромагнитна вълна,
която се разпространява в някаква канализираща система или около
нея, например метален вълновод, двупроводна линия, диелектричен
вълновод и др.
Напрегнатост на електрическото поле — основен вектор на елек
тромагнитното поле, характеризиращ силата на действие на електричното поле. Векторът на Н. е. п. в дадена точка от пространството
е насочен по допирателната към силовата линия на електричното
поле през същата точка и има същото направление.
Напрегнатост на магнитното поле — основен вектор на електро
магнитното поле, характеризиращ силата на действие на магнитното
поле. Векторът на Н. м. п. в дадена точка на пространството е насочен
по допирателната към силовата линия на магнитното поле през съ
щата точка и има същото направление.
Напрежение на АРУ — постоянното напрежение, произвеждано
от детектора на АРУ, с помощта на което се регулира автоматично
коефициентът на усилване на регулируемите стъпала в радиоприе
мника. Неговата стойност е пропорционална на амплитудата на но
сещата съставка на входния сигнал на радиоприемника.
Напрежение на общо включване UiCM — вж. Синфазно входно
напрежение.
Напречен излъчвател — антена или антенна система, размерите
на която са големи в сравнение с дължината на излъчваната елек-

;
i

тромагнитна вълна и която излъчва предимно в направление, пер
пендикулярно на главния си размер. В СВЧ обхвата Н. и. са апертурните антени.
Напречен магнитен запис — начин за записване на електрически
сигнали с електромагнитна записващо-възпроизвеждаща система, при
който намагнитването на сигналоносителя се осъществява в посока
на движението му и успоредно на неговата повърхност.
Напречен механичен запис — начин за механично записване на
сигнали със звукови честоти, при който резецът на рекордера се движи
около равновесното си положение, успоредно на повърхността на
сигналоносителя. При това движение се изменя широчината на из
рязваната бразда.
Напречна електрическа вълна — електромагнитна вълна, чиято
съставка на вектора на напрегнатостта на електрическото поле по
посоката на разпространение е равна на нула, а останалите две съ
ставки лежат в равнина, перпендикулярна на същата посока (и трите
съставки на вектора на напрегнатостта на магнитното поле са
отлични от нула). Вж. Магнитна вълна.
Напречна електромагнитна вълна — електромагнитна вълна, чиито съставки на векторите на електрическото и магнитно поле лежат
в равнина, перпендикулярна на посоката на разпространението. Вж.
Електрическа вълна и Магнитна вълна.
Напречна звукова вълна — звукова вълна, при която частиците
на веществената среда трептят перпендикулярно на посоката на раз
пространението и. Звуковите вълни в течните и твърдите среди с
вътрешно триене могат да бъдат напречни.
Напречна магнитна вълна — електромагнитна вълна, чиято съ
ставка на вектора на напрегнатостта на магнитното поле по по
соката на разпространението е равна на нула, а останалите две лежат
в равнина, перпендикулярна на същата посока (и трите съставки на
вектора на напрегнатостта на електрическото поле са отлични от
нула). Вж. Електрическа вълна.
Наситеност на цвета — различима степен на отличие по зрително
възприятие, което се получава при смесването на дадено количество
спектрално излъчване с определена дължина на вълната
със свет
линно излъчване на условно приетия бял цвят B(w),t.q.
BW
n —----------------.
Β(λ) + B(w)

Понятието „наситеност на цвета“ се използува за качествена оценка
на усещането за чист цвят, доближаващ се до спектралния цвят. За

167
166

оценка на наситеността може да се използува също така понятието
„чистота на цвета“, което в съответствие с горния израз ще бъде
едно число, вземащо всички стойности от „0“ до „1“, т.е. чистотата
на цвета на максимално наситения цвят е „1“, а минималната чистота
на ненаситения цвят е „0“.
Насочено действие на антена — излъчване или приемане на елек
тромагнитни вълни от дадена антена преимуществено от някои на
правления. Насочено действие в една или друга степен притежават
всички антени. Един от начините за осъществяване на Н. д. а. е
използуването на сложни антени. В УКВ-обхвата и особено в сан
тиметровия обхват Н. д. а. се постига чрез параболични отражатели
или рупорни антени. Количествено Н. д. а. се характеризира чрез
коефициента на насочено действие на антената.
Насочен отклонител — пасивно СВЧ устройство, чрез което част
от мощността, пренасяна в един тракт, се отклонява в друг. При това
преобладаващата част от отклонената мощност се разпространява
в една от двете посоки на втория тракт. Н. о. се осъществяват от
всички видове пренасящи линии — двупроводни, коаксиални, вълноводни, лентови и др.
Насочен радиофар — радиофар с насочени антени, които осигу
ряват излъчване на ра-диосигнали в определени посоки. Насоченото
излъчване позволява да се извърши радиопеленгуване без използуване
на насочено радиоприемане. В зависимост от принципа на действие
Н. р. може да определя ограничен брой посоки или ориентиране във
всички посоки от радиофара.
Настроена антена — антена, която запазва параметрите си, поспециално насоченото си действие и входния си импеданс, само за
дадена честота или за много тясна честотна лента — + 5% от основ
ната честота. Естествено не трябва да се смята, че на други вълни
тя не реагира.
Настройка на антена — подбор на параметрите на дадена антена
за настройката и в резонанс с честотата на възбуденото в нея е. д.
н. Затова е необходимо да се промени дължината на собствената
вълна. В обхвата на дългите, средните и късите вълни Н. а. се осъ
ществява чрез изменяне на стойностите на кондензатора или на бо
бината, които са включени по подходящ начин към антената. В УКВ
обхвата Н. а. се осъществява чрез механична промяна на дължината
на антената.
Неавтономна радионавигационна система — радионавигационна
система, действието на която се основава на принципа на използу
ването на радиофарове, разположени в определени точки с известни
координати.
168

Невъзстановимо изделие — изделие, което при отказ не може да
се ремонтира и не възстановява работоспособността си.
Негативна (отрицателна) модулация на сигналите за изображението
— амплитудна модулация на носещата съставка на сигналите на из
ображението, при която нарастването на сигнала на амплитудно мо
дулираната носеща съставка отразява намаляването на яркостта на
предаваното изображение.
Недетерминирана система на автоматично управление — система
за автоматично управление, в която при еднакви условия на един и
същ входен сигнал съответствуват различни изходни сигнали.
Нееднородна вълна — електромагнитна вълна, при която еквиамплитудните и еквифазните повърхности не са успоредни помежду
си. Н.в. се получават например при преминаването на радиовълните
от въздуха в почвата при по-нататъшното им разпространение в по
чвата. Вж. Еднородна вълна.
Нееднородна среда (нехомогенна среда) — среда, на която поне
един от параметрите диелектрична проницаемост, магнитна прони
цаемост и проводимост е функция на координатите на разглежданата
точка.
Нееквидистантна антенна решетка — антенна решетка, при която
разстоянията между съседните елементи се променят по определен
закон или по случаен начин.
Нежелана обратна връзка — вж. Паразитна обратна връзка.
Неизместеност на оценката — условие, при което математиче
ското очакване на грешката на оптималната оценка трябва да бъде
равно на нула.
Неизправност — събитие, при което се нарушават първоначалните
свойства на изделието. Н. може да не се покрива с отказ и тогава
тя се нарича дефект.
Неинвертиращ вход — несиметричната половина на симетричен
вход на операционен (диференциален) усилвател с несиметричен изход,
към която приложеното входно напрежение след усилването си се
появява в изхода на усилвателя неинвертирано (със същия знак).
Прието е активният полюс на Н. в. да се означава с „ + “ (фиг. 0.2
à).
Нейманови функции — вж. Цилиндрични функции от втори род.
Некохерентен сигнал — сигнал, фазата на който се изменя про
изволно (напр. пакет импулси със случайна начална фаза на всеки
импулс).
Нелинеен класификатор — специализирано разпознаващо устрой
ство, с помощта на което се реализира решаващо правило за кла
сификация, използуващо нелинейна разделяща функция.
169

Нелинейна верига — електрическа верига, която съдържа нелинейни елементи и се описва с нелинейни диференциални или алгеб
рични уравнения. Н. в. внася нови съставки в спектъра на входния
сигнал след преминаването му през нея.
Нелинейна система на автоматично управление — система за ав
томатично управление, в която операторът е нелинеен, т.е. в която
не е приложим принципът на суперпозицията.
Нелинейна среда — среда, на която поне един от параметрите
абсолютна диелектрична проницаемост, абсолютна магнитна прони
цаемост и проводимост зависи от големината на електричното и
магнитното поле.
Нелинейни изкривявания — изменение на формата на сигналите
при преминаването им през нелинеен елемент, нелинейна верига, не
линеен четириполюсник, през усилвател и пр. В същност Н. и. пред
ставляват появяване в спектъра на изходния сигнал на четириполюсника на нови съставки, които не се съдържат в спектъра на вход
ния сигнал — чужди на входния сигнал продукти. Количествено Н.
и. могат да се оценят, като изследването се проведе:
— с помощта на един входен хармоничен сигнал — хармонични
Н. и.;
— с помощта на няколко (най-често два) хармонични входни сиг
нала — комбинационни Н. и.;
— с помощта на сложен сигнал, съдържащ импулсна компонента
— динамични Н. и.
При това възникналите чужди продукти в първия случай са висши
хармонични съставки на входния сигнал с честота, два, три, четири
и т.н. пъти по-висока от честотата на входния сигнал. Спектърът
на чуждите продукти, появили се в изходния сигнал във втория и
третия случай, е много по-сложен. Освен висшите хармонични съ
ставки на входния сигнал в изходния сигнал се появяват и съставки
с комбинационни честоти. За количествена оценка на нелинейните
изкривявания най-често се използува коефициентът на хармониците.Н. и. се схващат от човешкото ухо като дразнещ, хъркащ звук,
несвойствен, чужд на звука, създаван от оригиналния източник.
Нелинейни шумове в груповия тракт на радиорелейната линия —
шумове в груповия тракт на радиорелейната линия, които възникват
поради нелинейността на характеристиките на честотните модула
тори и демодулатори и нелинейността на амплитудната характерис
тика на груповите усилватели.
Нелинейни шумове във високочестотния тракт на радиорелейните
линии — шумове във високочестотния тракт на радиорелейните линии,
които възникват поради нелинейността на характеристиката на гру-

170

новото време на закъснение във високочестотния тракт. От своя стра
на тази нелинейност се определя от нелинейността на фазовата ха
рактеристика на усилвателния междинночестотен тракт и на свръхвисокочестотните лентови и разделителни филтри.
Нелинейни шумове във фидерния тракт на радиорелейните линии
— шумове във фидерния тракт на радиорелейните линии, които въз
никват поради частичните отражения на свръхвисокочестотния сигнал
от антената, апаратурата и преходите между възлите на фидерния
тракт.
Нелинейност на развивката — неравномерно разположение на
вертикални или хоризонтални линии, предизвикано от неравномерността на скоростта на движението на развиващия лъч съответно в
хоризонтална и вертикална посока.
Ненасочена антена — антена, която няма ясно изразено направ
ление, в което да концентрира основното излъчване.
Ненасочен радиофар — радиофар,който излъчва радиосигнали
равномерно във всички посоки. Посоката на излъчване на Н. р. се
определя с радиопеленгатор с насочено радиоприемане. Н. р. работят
обикновено автоматично и в някои случаи представляват група от
два или три фара, работещи съгласувано в различни интервали от
време на една и съща вълна с различни повиквателни сигнали.

Необикновен лъч — единният от двата лъча, на които се разделя
електромагнитната вълна при движението си в йоносферата под дей
ствието на постоянното земно магнитно поле. Н. л. се движи по
траектория, различна от обикновения лъч, с друга скорост и се отра
зява при друга стойност на електронната концентрация в йоносфе
рата. Вж. Обикновен лъч.
Необратим атенюатор — пасивно СВЧ устройство, което про
пуска преминаващата през него електромагнитна мощност в едната
(права) посока с минимално затихване, а в другата (обратна) посока
— с достатъчно голямо. Н. а. се осъществяват на база на явленията
феромагнитен резонанс, ефект на Фарадей или „изместване на по
лето“. За целта се използува подходящ феритен елемент (таблетка,
пластина, пръчка и др.), който се намира във външно постоянно маг
нитно поле. Конструкцията на Н. а. се състои от отрязък от прена
сяща линия (коаксиална, вълноводна, микролентова), в подходящо
място на който е поставен феритният елемент в зависимост от прин
ципа на действие. Върху отрязъка се разполага постоянен магнит или
соленоид, осигуряващ постоянното магнитно поле в желаната посока.
В някои Н. а. заедно с феритния елемент се монтира и резистивна
пластина (напр. в H. а. с „изместване на полето“).

171

Необратим дефазатор — пасивно СВЧ устройство, на входа и
изхода на което фазите на преминаващата в дадена посока електро
магнитна вълна се различават с една стойност, а фазите на преми
наващата в обратна посока вълна — с друга стойност. За осъщес
твяване на Н. д. се използува феритен елемент, разположен в отрязък
от пренасяща линия, който се намира във външно постоянно маг
нитно поле. Взаимодействието на електромагнитното поле с магнит
ните диполи на ферита предизвиква промяна на фазовата константа
на вълната в едно от направленията на преминаване. Промяната на
фазовата константа зависи от разположението на феритния елемент,
от неговите размери и конфигурация, от типа на вълната, която се
пренася, от стойността на постоянното магнитно поле и др. Кон
струкцията на Н. д. може да бъде на базата на коаксиални, вълноводни, микролентови и др. отрязъци.
Необслужваема междинна радиорелейна станция (необслужваема
ретранслациоина станция ) — междинна радиорелейна станция, в
която няма постоянен обслужващ персонал.
Необслужваема ретранслациоина станция — вж. Необслужваема
междинна радиорелейна станция.
Непер — логаритмична единица за измерване на усилването или
отслабването на мощност, напрежение или ток в процеса на пре
образуването или предаването на енергия.
Усилването (или отслабването) на мощност, изразено в непери,
се определя по формулата
1

Фиг. Н.2. Варианти на несиметричен вибратор

Р2

ир = - In ƒ, Np,

(1)

където Рщ Р2са съответно мощността преди и мощността след усил
ването (или отслабването). При усилване (Р2 ) ?\)
положително
число; при отслабване (Р2 < Р\ ) Кр е отрицателно число.
За напрежение, респ. за ток. формула (1) приема съответно вида

L·
= In р Np.

(2)

Непрекъснат сигнал — вж. Аналогов сигнал.
Непрекъснат спектър — спектър, който съдържа в обхвата си
всички честоти. Н. с. се изразява количествено със спектралната функ-

172

ция, получена чрез правото преобразуване на Фурие. Н. с. имат еди
ничните импулси, шумовете и непериодичните сигнали.
Нерегулярна предавателна линия — предавателна линия, геомет
ричните и електрическите параметри на която са функция на над
лъжната координата.
Несиметричен вибратор - вибратор, разположен непосредствено
над земята (над метален екран, над корпус на подвижен обект и др.)
перпендикулярно (по-рядко под ъгъл) към нейната повърхност. За
хранването се извършва между земята и вибратора — фиг. Н. 2.
Основните параметри на Н. в. могат да се изразят чрез параметрите
на еквивалентния симетричен вибратор, като се използува методът
на огледалното изображение.

Н. в. се използува широко в антенната техника. При УКВ Н. в.
λ
обикновено има дължина / « -, При по-дългите вълни по габаритни
4
_
λ
съображения Н. в. има дължина, по-малка от -,

Несиметричен двустранен ограничител — ограничител на момент
ни стойности,при който ограничаването през двата полупериода на
входното напрежение се извършва при различни прагови напрежения.
При Н. д. о. максималните стойности на изходното напрежение през
положителния и отрицателния полупериод са различни по големина.
Несиметрична линия — предавателна линия, чиито проводници
във всяко нейно напречно сечение са разположени несиметрично спря
мо повърхността с нулев потенциал (земя, екран и др.). Н. л. пред
ставлява коаксиалният кабел, несиметричната лентова линия и др.
Нестабилност на честотата на генератор — изменение във времето
на честотата на произвежданите от генератора трептения при не
173

изменна настройка на неговата честотно определяща система. Н. ч.
г. се обуславя от непостоянството във времето на параметрите на
околната среда (температура, влага, налягане и др.), на захранващите
напрежения, на механични въздействия, а също така на шумовите
съставки на токовете на активния елемент и топлинния шум на чес
тотно определящата система на генератора. Различаваме кратковре
менна нестабилност на честотата и дълговременна нестабилност на
честотата.
Нестационарна система за автоматично управление — линейна или
нелинейна система за автоматично управление,в която при изместване
на входния сигнал във времето без промяна на закона на изменението
му изходната величина се измества във времето и се променя законът
на изменението й.
Несъвместими системи за цветна телевизия — вж. Колориметрично
кодиране.
Несъвпадение на растрите на трите цвята в телевизионния приемник
за цветно изображение — отклонение на траекториите на трите лъча
в кинескопа за цветно изображение от нормалното им положение,
при което описваните върху екрана растри от първичните цветове не
съвпадат.
Несъгласувана връзка — връзка на две вериги с различно ха
рактеристично съпротивление.
Неточност на спрягането — разликата Δ/ между действителната
честота на хетеродина и необходимата хетеродинна честота (често
тата, която хетеродинът трябва да има, за да се изпълнят едновре
менно двете условия за точно спрягане). Н. с. е различна за различ
ните честоти от обхвата. Само за честотите на точното спрягане
тя е нула.
Неутрализация на вътрешната обратна връзка на транзистора
— компенсиране (неутрализиране) на действието на вътрешната
обратна връзка на транзистора (обусловена от проводимостта на
обратната връзка У12) посредством изкуствено създадена външна
обратна връзка. Последната се осъществява чрез линеен пасивен четириполюсник (неутрализиращ четириполюсник). Най-често той съ
държа последователно съединени резистор и кондензатор, а в найпростия случай — само кондензатор (неутрализиращ кондензатор).
Нехомогенна среда — вж. Нееднородна среда.
Ниводиаграма — графична характеристика на нивото на полезния
сигнал в пасивната част на радиорелейния участък, включващ антенно-фидерния тракт и свободното разпространение на електромаг
нитните вълни (фиг. Н. 3).

174

Фиг. Н.З. Ниводиаграма иа участък от радиорелейна линия

„Ниво на бяло“ — нормирано ниво на видеосигнала, което съответствува на условно приета най-голяма яркост на изображението.
Ниво на каналния сигнал — логаритмично отношение между ве
личината, която се определя, и приетата за изходна величина на мощ
ността (тока или напрежението).
Ниво на квантуване на видеосигнала — фиксирана стойност на
размаха на видеосигнала, която се получава при квантуването на
същия сигнал.
Ниво на синхронизиращи импулси — условно приета стойност на
размаха на видеосигнала, която съответствува на размаха на синхро
низиращите импулси. Тази стойност се определя от стандарта и за
сигнал с отрицателна полярност се приема за 100%.
„Ниво на черно“ — нормирано ниво на видеосигнала, съответствуващо на напълно затъмняване на фотокатода на предаващата
тръба.
Нискочестотен канал за връзка — канал за връзка, по който се
предават сигнали, които заемат честотна лента само в областта на
звуковите честоти.
Нискочестотен усилвател — усилвател, при който отношението
на горната гранична честота към долната е число, значително поголямо от единица. Характерни стойности за тези две честоти на
някои Н. у. са:
— за усилватели на сигнали от звуковия обхват (звукови усил
ватели) — 20Hz и 20 kHz;
— за усилватели на сигнали на телевизионни изображения (видеоусилватели) —50 Hz и 10MHz;

175

— за усилватели на импулсни сигнали (импулсни усилватели)
- горна гранична честота от порядъка на 50 MHzt-IGHz.
Поради твърде широката честотна лента на усилваните сигнали
видеоусилвателите, импулсните усилватели и др. подобни се наричат
общо широколентови.
Понеже основният товар, включен към изхода на нискочестотния
усилвател, е най-често ненастроен (апериодичен), то и самият усил
вател се нарича апериодичен.
Нискочестотен филтър — филтър, който пропуска -с минимално
затихване само тези съставки от спектъра на сигнала, чиито честоти
са по-ниски от една определена гранична стойност.
Нискочестотна детонация — паразитна честотна модулация на
записвания сигнал, възникваща поради неравномерността на ско
ростта на движение на сигналоносителя на записващо-възпроизвеждащата система. Тя възниква по време на записване или възпроиз
веждане на електрически сигнали, като се проявява най-често при
честоти от 0,1 до 10Hz.
Номинален магнитен поток — показател на електромагнитната
записващо-възпроизвеждаща система. Представлява относителен маг
нитен поток на късо съединение при установената ефективна стойност
и честота на записвания сигнал. Използува се за установяване усил
ването на възпроизвеждащия усилвател при възпроизвеждане.
Номинален режим на работа — режим на работа на устройство
(система, елемент), установен от съответните стандартизационни до
кументи или технически условия, свързани с измерването, изпита
нията и експлоатацията на устройството.
Номинална изходна мощност на усилвател —- полезната мощност,
която усилвателят отдава в товара при номинален режим на работа.
Номинална мощност на радиопредавателя — мощността, която
радиопредавателят отдава в антената, в антенния фидер или в ан
тенния еквивалент в работния честотен обхват при номинален режим
на работа.
Номинална относителна грешка на измерването δΗ — алгебричното
отношение на абсолютната грешка на измерването ΔΤ и измерената
стойност на измерваната величина А, т. е.

δΗ = —
н

Тя показва (в проценти) каква грешка прави уредът при измер
ването на неизвестната величина. Например, ако един волтметър с
обхват Лтах = 300 V при градуирането му с еталон показва А = 100 V,
176

а еталонът показва X = 97 V, то абсолютната грешка на измерване
то е XX = 3 V, а номиналната относителна грешка
ΔΧ
А

3
100

δ = — юо = — юо = з°/о.
н

Номинална стойност на честотата — стойност на честотата на
източник на трептения, указана за нормални условия на работата му.
За поддържане на номиналната стойност на честотата на носещото
трептение на радиопредавател при въздействие на дестабилизиращи
честотата фактори се използуват устройства за стабилизация на
честотата или за автоматично поддържане на честотата (АПЧ).
Номинално ниво на сигнала — относително ниво на сигнала, което
е прието за норма за дадена точка на измерване.
Номинално разстояние за наблюдаване на телевизионното изоб
ражение — разстоянието между наблюдателя на изображението и
екрана на възпроизвеждащото устройство, при което растровата
структура на растера става незабележима. Прието е това разстояние
да бъде равно на пет пъти височината на изображението.
Нормален шум — случаен процес, който има нормален закон ла
разпределяне. Нормалният закон на разпределяне се среща и под име
то Гаусов закон на разпределяне.
Нормална радиоатмосфера — вж. Стандартна радиоатмосфера.
Нормирана амплитудно-честотна характеристика на усилвател —
зависимостта на отношението на модула на коефициента на усилване
на напрежението при една произволна честота и коефициента на усил
ване на напрежението при средни честоти от честотата.
Между честотната, фазовата и преходната характеристика при
минималнофазовите вериги съществува еднозначна връзка.
Нормиран импеданс — отношение на абсолютната стойност на
импеданса (в някакво сечение на пренасяща линия) към стойността
на характеристичното съпротивление на линията.
Носещо трептение — трептение, създавано от радиопредавател
(генератор) при отсъствие на модулация, което се използува за преносвател на информация. В качеството на носещи трептения обик
новено се използуват хармонични (синусоидални или косинусоидални)
трептения, а също така трептения със сложна форма, например пе
риодична последователност от импулси или шумоподобни трептения.
Обикновено честотата на носещото трептение е много по-висока
в сравнение с най-високата честота от спектъра на предавания ин
формационен сигнал, т.е. на модулиращия сигнал. Колкото по-го-

12 Радиотехнически терминологичен речник

ляма е разликата между тях, толкова по-тясна е относителната ши
рочина на спектъра на модулираното трептение и по-малки са из
кривяванията при преминаването му през радиотехническите вериги
и изкривяванията, обусловени от условията на разпространение на
радиовълните.
Носещо трептение за сигналите на цветността — синусоидално
трептение, модулирано със сигналите за цветност. Честотата на това
трептение се намира в спектъра на яркостния сигнал, а модулацията
на трептението зависи от системата за цветна телевизия. Така на
пример за системите NTSC и ПАЛ тя е балансно-амплитудно-фазова,
а за система CEKÁM — честотна.
Нулев метод на измерване — сравнителен метод на измерване,
при който измерваната и еталонната величина се сравняват до пълно
изравняване, което се фиксира от нулевото показание на индикатора.

Обект на управление — всяка динамична система, чиито харак
теристики, определящи състоянието и, са функция на времето и върху
която се прилагат управляващите въздействия.
Обемен резонатор — резонансна трептяща система, която се по
лучава от затворен с метални повърхности обем. Поради конструк
тивната простота и обстоятелството, че качественият фактор на О.
р. при тела с проста форма е най-голям, най-разпространени са ко
аксиалният О. р., правоъгълният О. р. и цилиндричният О. р. Те пред
ставляват отрязъци съответно от коаксиална линия, правоъгълен и
цилиндричен вълновод, дадени накъсо в двата края. Както и в съ
ответните вълноводи, в О. р. могат да съществуват различни типове
вълни. Резонансната дължина на даден тип вълна в О. р. се определя
с израза

където
λκρ е критичната дължина на дадения тип вълна в съответния
вълновод, /р — дължината на O. p., а q —- броят на стоящите полувълни по дължината на О. р.
За възбуждане на О. р. и отвеждане на електромагнитната вълна
се използуват подходящо ориентирани за желан тип вълна елемен

178

тарни възбудители. Най-използуваните типове вълни са Н101 в пра
воъгълен О. р. и НИ1, Н0!1и Е010 — в цилиндричен О. р.
О. р. се използуват широко на свръхвисоки честоти като резонансни системи, за вълномери, а каскадно свързани — за филтри.
Обемна плътност на електричните заряди — количеството елек
тричество, което се съдържа в единица обем на дадено наелектризирано тяло.
Обем на сигнала — произведението от времетраенето на сигнала,
широчината на честотната му лента и динамичния му обхват, изразен
в децибели. О. с. съответствува на количеството информация, което
може да се предаде.
Обемна телевизия (стереоскопична телевизия) —- телевизионна
система, която предава и възпроизвежда информация за простран
ственото разположение на обектите на предаваната сцена. Инфор
мация за обемност в телевизията се създава, като се предават две
телевизионни изображения съответно за лявото и за дясното око.
Обемно-разпределена цел — радиолокационна цел, съставена от
множество близко разположени един до друг отразяващи елементи,
заемащи голяма част от пространството.
Обикновена линейна система за автоматично управление — сис
тема за управление, в която динамиката на всички звена се описва
с обикновени линейни диференциални уравнения с постоянни кое
фициенти.
Обикновен лъч — единият от двата лъча, на които се разделя
електромагнитната вълна при движението си в йоносферата под дей
ствието на постоянното магнитно поле на Земята. О. л. се движи по
такъв начин, по какъвто би се движила вълната при отсъствие на
постоянно магнитно поле за случая, когато подмагнитването е на
пречно, т.е. когато векторът на магнитното поле е перпендикулярен
на вектора на Пойнтинг. Вж. Необикновен лъч.
Обработка на сигнала — преобразуване на сигнала с цел да се
получи информацията, която пренася.
Обратен ход на лъча — временен интервал за условно обозна
чаване преместването на електронния лъч от края на активната част
на реда до началото на следващия ред или от края на единия полукадър
до началото на следващия полукадър. В съответствие с това се из
ползуват понятията обратен ход по редове и обратен ход по кадри.
Обратна връзка — връзка, с помощта на която част от енергията,
получена в изхода на даден активен четириполюсник, се връща към
входа му. При усилвателите О. в. се въвежда, за да подобри или
промени някои от основните им показатели, а при генераторите —
за да предизвика самовъзбуждане. При анализа на О. в. много често
179

се използува теорията на четириполюсниците и свързаната с тази
теория блокова схема, показана на фиг. 0.1.

Фиг. 0.1. Блокова схема на усилвател, обхванат от обратна връзка

Обратна връзка от Н тип (Н— OB) — вж. Последователна обратна
връзка по напрежение.
Обратна връзка от К тип (К—OB) — вж. Паралелна обратна
връзка по ток.
Обратна връзка от Y тип (У—OB) — вж. Паралелна обратна
връзка по напрежение.
Обратна връзка от Z тип (Z—OB) — вж. Последователна обратна
връзка по ток.
Обратна връзка по напрежение — обратна връзка, при която вър
натият към входа на четириполюсника (усилвателя) сигнал (ток или
напрежение) е пропорционален на изходното напрежение на чети
риполюсника. Много често О. в. н. се осъществява с помощта на
обикновен делител на напрежение, включен паралелно на изходните
полюси на четириполюсника.
Обратна връзка по ток — обратна връзка, при която върнатият
къв входа на четириполюсника (усилвателя) сигнал (ток или напре
жение) е пропорционален на изходния ток на четириполюсника, т.е.
на тока, протичащ през товара. Често О. в. т. се осъществява с по
мощта на резистор с малко съпротивление, включен последователно
в изходната верига.
Обратна задача в теорията на антените — задача за синтез на
антена по зададена диаграма на насочено действие. В по-тесен смисъл
задачата за синтеза се състои в определянето на амплитудно-фазо
вото разпределение на токовете в избраната система от излъчватели
при зададена амплитудна диаграма на насочено действие. О. з. т. а.
180

изисква сложен математически апарат. Освен това задачата няма
еднозначно решение, тъй като една и съща амплитудна диаграма на
насочено действие може да бъде реализирана с помощта на различни
амплитудно-фазови разпределения. За да бъде еднозначна задачата,
необходимо е да се зададе и фазовата диаграма.
Обратна корекция в радиоприемника (деемфазис) — изкуствено
намаляване на амплитудите на звуковите напрежения с висока честота
в радиоприемника след честотния детектор. Постига се, като на из
хода на честотния детектор се включи специален коригиращ 7?С-филтър. С помощта на предварителната корекция в радиопредавателя и
на О. к. р. се постига намаляване на смущенията при високите звуко
ви честоти при приемането на честотно модулирани сигнали.
Обратна корекция на честотната характеристика „клош“ в система
за цветна телевизия ČEKAM — нормирано линейно изкривяване на
честотната характеристика на коригиращия филтър в системата ČE
KAM, обратно на честотната характеристика „клош“.
Обратна филтрация на телевизионното изображение — метод за
възстановяване на телевизионното изображение. Състои се в разде
ляне на пространствения спектър на предаваното разфокусирано из
ображение и пространствената честотна характеристика на изкривя
ващата система и извършване на двумерно обратно преобразуване.
Обратно излъчване на хетеродинното напрежение — прехвърляне
на енергия от хетеродинния кръг в кръга на входното устройство,
която след това се излъчва в етера чрез антената на радиоприемника.
Излъчените от антената електромагнитни вълни с честотата на хетеродина смущават приемането на намиращите се наблизо радио
приемници, които са настроени на радиостанции, чиято честота е
близка до хетеродинната честота на излъчващия радиоприемник. О.
и. е възможно при силна паразитна връзка между хетеродинния кръг
и кръга на входното устройство (когато сигналното и хетеродинното
напрежение се подават на един и същ електрод — базата, респ. гейта
на смесителния транзистор). О. и. е особено силно в късовълновия
и ултракъсовълновия обхват (при които относителната разстройка
между сигналния и хетеродинния кръг е малка) и главно в радио
приемниците без резонансен усилвател. О. и. се свежда до минимум
чрез включване на резонансен усилвател в суперхетеродинния радио
приемник (резонансният усилвател изпълнява функцията на буферно
стъпало между честотния преобразувател и входното устройство и
възпрепятствува прехвърлянето на хетеродинно напрежение във входа
на радиоприемника) и когато сигналното и хетеродинното напре
жение се подават поотделно на два различни електрода (напр. на
базата и емитера) на смесителния транзистор.

181

Обслужваема междинна радиорелейна станция (обслужваема ретршрелационна станция) — междинна радиорелейна станция,в която
има постоянен обслужващ персонал.
Обслужваема ретранслационна станция — вж. Обслужваема меж
динна радиорелейна станция.
Обтекател на антена — устройство за защита на антенните сис
теми на летателни апарати, наземни и корабни радиолокационни
станции и антени на радиорелейни линии от влиянието на силен вя
тър, ниски температури и атмосферни валежи. О. а. се изработва от
специални радиопрозрачни материали. За предотвратяване на обледеняването на О. а. се поставят устройства за подгряване. В някои
случаи в О. а. се поддържа по-високо налягане от атмосферното, за
да не се допусне влизането в обтекателя на външен въздух.
Обучение —процес на формиране на оценки на вероятностните и статистическите характеристики на сигналите въз основа на
наблюденията над предварително приети сигнали от дадена съвкуп
ност от сигнали.
Обхватен резонансен усилвател — вж. Диапазонен резонансен усил
вател.
Обхватна антена (диапазонна антена) — антена, основните па
раметри на която (диаграма на насочено действие, входно съпротив
ление и др.) не се променят извън зададени граници в широк честотен
обхват без каквито и да е допълнителни настройки. О. а. в метровия
и декаметровия обхват са симетричният вибратор на Наданенко, ромбичната антена и др., а в сантиметровия и дециметровия обхват
— антената с бягаща вълна, логопериодичната антена, архимедовата
спирална антена и др. Работата на О. а. се основава на факта, че при
излъчването, респ. приемането, на електромагнитни вълни участвува
само определен за дадена вълна участък от антената, размерът на
който (представляващ части от дължината на вълната) остава по
стоянен в широк обхват.
Обхват на захващане —· изменението на собствената честота на
инерционния задаващ генератор за развивка, докатр генераторът вле
зе в синхронизъм. Числено О. з. се определя от половината честотна
лента на границите за осъществяване на захващане на генератора.
Огледален образ на електричен заряд — въображаем електричен
заряд, въвеждан при анализ на електричнопго поле, в близост до пло
ска граница между две проводящи среди. О. о. е. з. е натоварен с
противоположно на действителния заряд електричество и отстои на
същото разстояние от плоската граница, както и действителният за
ряд, но в другата среда.

182

Огледална антена — антена, при която фокусировката (насоче
ното действие) на електромагнитните вълни от СВЧ-обхвата при пре
даването или приемането им се осъществява чрез огледало или систе
ма от огледала. Широко се използуват О. а. във вид на част от
ротационен параболоид, във фокуса на който се намира източник на
сферична вълна, трансформираща се в плоска след отразяване от огле
далото, или във вид на параболичен цилиндър, във фокалната линия
на който е разположен линеен източник, излъчващ цилиндрична вълна,
трансформираща се в плоска. О. а. са основен тип остронасочени
антени за СВЧ-обхвата, използуващи се в радиорелейните линии,
радиоастрономията, радиолокацията, за връзка с ИСЗ и др.
Огледална честота (симетрична честота) — честотата, която е
симетрична (огледален образ) на честотата на приеманата радио
станция спрямо хетеродинната честота. При горна настройка на хетеродина тя е по-висока от честотата на приеманата радиостанция
с удвоената меж дийн^ честота, а при долна настройка на хетеродина
— по-ниска от честотата на приеманата радиостанция със същата
величина.
Ограничител — нелинеен четириполюсник, чрез който се огра
ничава нивото на сигнала, който се обработва.
Ограничител на моментни стойности — устройство, което осигу
рява почти постоянни моментни стойности на изходното му напре
жение при изменяне на моментните стойности на входното му на
прежение в широки граници. Съдържа нелинеен елемент (полупро
водников диод, биполярен или полеви транзистор) и товарен резис
тор,.
Ограничител на тока на лъча на кинескопа — устройство във
видеоусилвателя на телевизионния приемник, което е предназначено
да ограничава до определено нйво повишаването на тока на лъча на
кинескопа.
i
Озвучително згяло — устройство, което се състои от акуетическо
оформление (кутия’), върху или в което са монтирани един или повече
високоговорители. Използува се за излъчване на звукови програми.
Озвучителните тела се класифицират по следните белези:
1. В зависимос т от конструкцията на акустическото оформление:
акустически екран, озвучително тяло със затворен обем, фазоинвертор
и др. Акустическото оформление влияе преди всичко върху, излъч
ването в обхвата н;а ниските честоти. При радиоприемниците, теле
визионните приемншци и магнетофоните акустическото оформление
най-често е акустичеюки екран. В случаите, когато озвучителното тяло
се използува за висококачествено възпроизвеждане, се прибягва найчесто към озвучите лно тяло със затворен обем или фазоинвертор.
2. По броя на честотните ленти, на които е разделен звуковият
обхват и които се излъчват от един или повече специализирани ви
183

сокоговорители. В практиката се използуват следните видове озвучителни тела: а) еднолентово (при което звуковият обхват се въз
произвежда от един високоговорител), б) двулентово (при което се
използуват два типа високоговорители — нискочестотен и високо
честотен), в) трилентово (при което се използуват три типа високо
говорители — нискочестотен, средночестотен и високочестотен), г)
четирилентово и т.н.
Разделянето на звуковия обхват на подобхвати при озвучителните тела се налага от необходимостта да се намалят изкривяванията,
които се дължат на ефекта на Доплер. Когато трептящата система
на един излъчвател е линейна и извършва едновременно трептения
с две честоти, в околното пространство се излъчват звукови вълни
не само с тези две честоти, но и съставки, на които честотите са
равни на сумите и разликите на двете основни честоти. Това е рав
ностойно на създаване на нелинейни изкривявания. В резултат на
това качеството на възпроизвежданата звукова програма се влошава.
Понастоящем озвучителните тела за висококачествено възпроиз
веждане се правят най-често дву- или трилентови.
3. В зависимост от това, дали в озвучителното тяло има вграден
усилвател. Когато озвучителното тяло е без усилвател, то се нарича
пасивно, а когато има вграден усилвател — активно.
Окантовка на изображението — появяване на лъжливи светли или
тъмни повторения на вертикалните контури на изображението в учас
тъците на изображението с контрастни преходи.
„Опашки“ в изображението — изкривявания на възпроизвежда
ната яркост на телевизионното изображение. Проявяват се във вид
на лъжливи продължения след много контрастни детайли на изоб
ражението. Те се появяват в обратно направление на движението на
развиващия лъч.

тивление. О. у. се използува почти винаги c ООВ, която стабилизира
показателите му и в някои случаи придава определени специфични
свойства на схемата. О. у. се изпълняват най- често като монолитни
интегрални схеми и имат универсално приложение. Терминът „опе
рационен“ е свързан с първоначалното приложение на този вид усил
ватели в изчислителната техника. Ha фиг. 0.2 а е показан символич
ният знак на. О. у. със симетричен вход и симетричен изход, а на фиг.
0.26 —със симетричен вход и несиметричен изход.
Опознавателен радиофар — радиофар, разположен на брега или
в който и да е район, който се използува за опознаване на крайбре
жието или определения район. О. р. служи за определяне на мястото
на корабите и самолетите, които се намират в границите на раз
стоянието на действие на О. р.
Оптикоелектронен телевизионен анализатор — устройство за ана
лиз на телевизионното изображение с цел яркостта на отделните еле
менти на изображението да се преобразува във видеосигнал в процеса
на развивката.
Оптимален код — код с минимална средна дължина на кодовата
комбинация, който позволява предаването на максимално количество
информация.
Оптимален преднамагнитващ ток — преднамагниващ ток в елек
тромагнитна записващо-възпроизвеждаща система, осигуряващ при
определени условия измерване на максималното ниво на записания
електрически сигнал.
Оптимален приемник — приемник, който осигурява минимални
изкривявания на сигнала или на съобщението, носено от сигнала,
дължащи се на наличността на шумове или смущения.
Оптимален филтър — устройство, на чийто вход се осигурява
максимално отношение сигнал/шум или минимална средноквадра
тична грешка. Честотната характеристика на О. ф. съвпада с ампли
тудния спектър на сигнала с точност до постоянен множител.
Оптимален филтър, осигуряващ максимално отношение
сигнал/шум — филтър ,който има предавателна функция от вида

Οω)

= íľW е-1^
s»

Фиг. 0.2. Символичен знак на операционен (диференциален) усилвател

а — със симетричен вход и симетричен изход; б — със симетричен вход и несиметричен изход

Операционен усилвател — висококачествен постояннотоков усил
вател с висока горна гранична честота, голям коефициент на усилване
при липса на обратна връзка, голямо входно и малко изходно съпро
184

където ^(jœ) е комплексно спрегнатият спектър на сигнала,
5Λ(ω) — енергийният спектър на шума, а — константа (усилването
на филтъра) и — ωί0 — закъснението на сигнала на изхода на фил
търа. От предавателната функция на О. ф. о. м. о. с. ш. следва, че
максимумът на отношението сигнал ¡шум посредством оптимална
185

филтрация се достига само за сметка на спектралните разлики между
сигнала и шума. Ако шумът е бял, предавателната функция на О. ф.
о. м. о. с. ш. добива вида
Κοθω) = α5*0ω) е“ 7ωί°,
При това амплитудно-честотната характеристика на филтъра е

Οω)Ι = α|56ω)|,
а фазово-честотната характеристика — φ0(ω) = — φ/ω) — ω/0·
Съвпадането на формата на амплитудно-честотната характерис
тика на филтъра с амплитудния спектър на сигнала осигурява найдобро отделяне на спектралните компоненти на сигнала, които носят
основната енергия. Спектралните компоненти, носещи незначителна
част от енергията на сигнала, отслабват, а заедно с тях отслабва и
част от шума. При това формата на сигнала на изхода на филтъра
се изкривява. Това обаче няма значение, тъй като задачата на О. ф.
о. м. о. с. ш. се състои в най-доброто отделяне на сигнала, а не в
неговото точно възпроизвеждане. Съществена роля в това отношение
играе фазовата характеристика φο(ω).
О. ф. о. м. о. с. ш. се използува тогава, когато е необходимо да
се отдели от сместа сигнал — шум не целият сигнал, а само онзи
негов параметър, който представлява носеното от сигнала полезно
съобщение. Ето защо той намира обикновено приложение при фил
трацията на модулираните сигнали преди детектирането (демодулацията).
О. ф. о. м. о. с. ш. се среща и под името съгласуван филтър.
Оптимален филтър, осигуряващ минимална средноквадратична
грешка — филтър, който има предавателна функция от вида
Коб®) =

^(ω)
Ss(œ) + \(ω)

където ^(ω) и Sn(ys) са енергийните спектри на сигнала и шума, а
t0 — закъснението на сигнала на изхода на филтъра. Аналитичният
израз на амплитудно-честотната характеристика на филтъра е

Ι^ο ϋω)|

(ω)
Ss (ω) + Sn (ω)

От вида на амплитудно-честотната характеристика следва, че ако
спектрите на сигнала и шума не се препокриват, оптимален ще бъде
правоъгълният лентов филтър c |Äľ0(/o)| = 1 и честотна лента, която
съвпада с лентата на сигнала. Ha изхода на такъв филтър няма да
186

има съставки на шума. В случаите, когато спектрите на сигнала и
шума се препокриват, О. ф. о. м. с. г. само частично отслабва дей
ствието на шума.
О. ф. о. м. с. г. се използува тогава, когато е необходимо да се
отдели от сместа сигнал — шум целият сигнал. Такива филтри на
мират приложение в стъпалата на радиоприемника, включени след
детектора, или в различни устройства на автоматиката.

Фиг. 0.3 Функционална схема на оптимален нелинеен филтър

Оптимална нелинейна филтрация — филтрация, която се изпол
зува за повишаване на шумоустойчивостта на системите за връзка
посредством оптимизация на демодулатора. В най-общ вид 0. н. ф.
включва нелинейна и линейна система, обхваната от обратна връзка
(OB) (фиг. 0.3). Нелинейната система обикновено включва демоду
латора, а линейната система може да бъде оптимален филтър, оси
гуряващ минимална средноквадратична грешка на сигнала на изхода
x (//Обратната връзка променя характеристиките на нелинейната сис
тема в зависимост от сигнала x(t) така, че да минимизира неговата
средноквадратична грешка при демодулацията.
Оптимална оценка — вж. Оптимална оценка на параметрите.
Оптимална оценка на параметрите — оптимално приемане на
отделни стойности на непрекъснати съобщения (сигнали). В техниката
на радиовръзките често се решава задачата за измерване (или оценка)
на един или няколко непрекъснато изменящи се параметъра на сиг
нала.
В общия случай реализацията на входа на приемното устройство
представлява адитивна смес на сигнал с известна форма и нормален
бял шум. Необходимо е по приетата смес сигнал — шум да се реши
по оптимален начин каква стойност има определен параметър на
сигнала. Поради наличността на шум в радиоканала може да се на
мери не точната стойност на параметъра, а само неговата оценка.
Качеството на оценката трябва да удовлетворява три условия: съ
стоятелност на оценката, неизместеност на оценката и ефективност
на оценката.

187

Оптимална пропускана лента — пропусканата лента на радио
приемника за импулсни сигнали, при която отношението сигнал/шум
на изхода на приемника е максимално (т. е. постига се най-голяма
чувствителност на приемника). При намаляването на пропусканата
лента в сравнение с нейната оптимална стойност отношението сиг
нал/шум намалява поради по-бързото намаляване на амплитудата
на импулсите, отколкото нивото на шума. При увеличаването на
пропусканата лента в сравнение с нейната оптимална стойност отно
шението сигнал/шум също намалява поради по-бързото нарастване
на нивото на шумовете, отколкото амплитудата на импулсите, която
асимптотически се стреми към определена стойност. При това обаче
за сметка на намаляването на линейните изкривявания все по-точно
се възпроизвежда форма|а на импулсите на изхода на приемника.
Това повишава точността на измерването на разстоянието до целите
и разделителната способност по разстояние на импулсните радиолокационни станции.
Оптимална работна честота (ОРЧ) — най-подходящата честота
за радиовръзка по дадено йоносферно радиотрасе при определено
състояние на йоносферата. ОРЧ се избира обикновено с 5—20% пониска от максималната приложима честота с оглед да се гарантира
отражение на радиовълните при случайни флуктуации в електронната
концентрация в точката на отражение. За честоти, по-ниски от ОРЧ,
затихването на радиовълните и йоносферата нараства, а за честоти,
по-високи от ОРЧ, има опасност да не настъпи отражение от йо
носферата.
Оптимална резонансна характеристика — двувърха резонансна
характеристика на двукръгов лентов филтър или на усилвател (резонансен или междинночестотен), при която резонансният коефициент
на предаване (усилване) е с 3 dB по-малък от максималния коефи
циент на предаване (усилване). При МЧУ с двукръгов лентов филтър
O. p. x. се получава при силна (надкритична) връзка между двата
кръга на филтъра, а при МЧУ с еднокръгови взаимно разстроени
стъпала — при голяма разстройка Δ/ο на кръговете на първото и
второто стъйало на едно звено спрямо междинната честота.
Оптимална филтрация — филтрация, която се използува за отде
ляне на сигнала от шума. Теорията на О. ф. разглежда два основни
вида оптимални филтри: оптимални филтри, осигуряващи максимално
отношение сигнал!шум, и оптимални филтри, осигуряващи минимална
средноквадратична грешка на полезния сигнал.
Оптимални методи на радиоприемане — методи, които осигуряват
най-добро в един или друг смисъл приемане на сигналите при на
личност на шумове. Това, което се съдържа в понятието „най-добро“,
е избраният критерий за оптималност. Такива критерии могат да

188

бъдат минималната средноквадратична грешка и др. Критерият за
оптималност е непосредствено свързан с потенциалната шумоустойчивост, т.е. с гранично достижимата шумоустойчивост на радиосистемата.
Оптимално приемане — вж. Оптимални методи на радиоприемане.
Оптимално приемане на сигнали — вж. Оптимален приемник и
Оптимални методи на радиоприемане.
Оптимално решение — най-добро решение по отношение на ня
какъв критерий.
Оптимиране — получаване на оптимално решение.
Оптичен кабел — кабел, съдържащ от един до няколкостотин
светловода. О. к. е предназначен за пренасяне на информация, съ
държаща се в модулираните електромагнитни трептения от оптичес
кия обхват.
Оптичен хоризонт — линията, до която достигат оптичните въл
ни, излъчени от оптичен излъчвател, издигнат над земната повърх
ност, като се отчита тропосферната рефракция. При средно състояние
на тропосферата O. x. е с около 14% по-отдалечен от геометричния
хоризонт и приблизително с толкова по-близо от радиохоризонта.
Ортогонална структура на дискретизация на изображението —
структура на дискретизация на изображението, при която всички
отчети съответствуват на точки, разположени по съответна верти
кална линия на изображението.
„Ослепяване“ на антенна решетка — пропадане на диаграмата
на насочено действие на големите антенни решетки при определени
ъгли на сканиране. О. а. р. е следствие на взаимното влияние между
елементите на решетката, което в случая довежда до рязко разсъгласуване между апертурата на антената и захранващите вериги.
Основен Индикатор — индикатор на радиолокационната станция,
използуван от операторите за решаване на основни задачи. Например
в радиолокационните станции за откриване О. и. е индикаторът за
кръгов обзор. Освен О. и. радиолокационната станция може да има
и изнесени, спомагателни и други индикатори.
Основен канал за връзка — канал за връзка,който се използува
преди всичко за определената цел.
,
Основна схема на включване на усилвателния елемент — схема
(начин) на включване на усилвателния елемент, която определя
основните (главните) показатели (свойства) на стъпалото, в което
работи усилвателният елемент. Най-разпространените усилвателни
елементи (биполярните транзистори, полевите транзистори и елек
тронните лампи) притежават по три основни електрода — един управ
ляващ (база, гейт, решетка), първи изходен (колектор, дрейн, анод)
189

и втори изходен (емитер, cope, катод). В зависимост от това, кой от
трите електрода на усилвателния елемент е свързан с общата точка
на товара и източника на сигнал, се различават три О. с. в. у. е.:
— О. с. в. у. е. с общ управляващ електрод — обща база (ОБ),
общ гейт (ОГ), обща решетка (ОР);
— О. с. в. у. е. с общ първи изходен електрод — общ колектор
(ОК), общ дрейн (ОД), общ анод (ОА);
— О. с. в. у. е. с общ втори изходен електрод — общ емитер
(ОЕ), общ сорс (ОС), общ катод (ОК).
О. с. в. у. е. могат да се разглеждат по постоянен ток, по про
менлив ток или по постоянен и променлив ток.
О. с. в. у. е. определя основните свойства на усилвателното стъ
пало: коефициенти на усилване, входен имитанс ,изходен имитанс и
пр. Ha фиг. 0.4 са показани основните схеми на включване при усил
вателен елемент биполярен транзистор.

Фиг. 0.4. Основни схеми на включване на биполярен транзистор

Основни вектори на електромагнитното поле — вж. Вектори на
електромагнитното поле.
Основни показатели на усилвателите — основни сведения, чис
лени, графични и др. данни, характеризиращи главните свойства на
усилвателя: коефициенти на усилване на напрежението, на тока, на
мощността, линейни и нелинейни изкривявания, коефициент на по
лезно действие, входни и изходни съпротивления и пр. О. п. у. се из
ползуват като изходни данни при проектирането на усилвателите, за
контролиране на нормалното действие при експлоатацията им и пр.

Основно уравнение на радиолокацията — аналитична зависимост
между максималната далечина на радиолокационната станция, тех
190

ническите показатели на станцията, отразяващите свойства на целта
при условие, че станцията и целта са разположени в свободното про
странство.
Остатъчен входен ток //0 — вж. Остатъчно входно напрежение.
Остатъчно входно напрежение (офсетово напрежение) UĮo — по
стоянно диференциално входно напрежение, което трябва да се подаде
на входа на реален операционен (диференциален) усилвател, за да се
получи нула изходно постоянно напрежение. О. в. н. е свързано с
несиметрията на схемата — несъвършен технологичен процес в про
изводството на интегралната схема. Аналогично на О. в. н. се де
финира и терминът остатъчен входен ток.
Остронасочена антена — антена, която концентрира излъченото
електромагнитно поле в малък телесен ъгъл.
Осцилограма — описаното от електронния лъч изображение на
изследвания сигнал върху екрана на един осцилоскоп.
(
Осцилограф — измервателен уред за записване на електрически
трептения.
Осцилографна развивка — описаната от електронния лъч тра
ектория върху екрана на един осцилоскоп под действието само на
развиващото напрежение.
Осцилоскоп — измервателен уред, който дава възможност за
визуално наблюдаване на формата на изменящи се във времето елек
трически сигнали и за измерване на техните параметри с помощта
на електроннолъчева тръба.
Отворена система — система с програмно управление без изпол
зуване на принципа на обратната връзка.
Отворена телевизионна система — телевизионна система, пред
назначена за телевизионно разпръскване, при която предавателният
център работи практически b неограничен брой телевизионни при
емници, разположени в зоната на приемането.
Отворен резонатор — резонансна трептяща система, състояща се
от две фронтално разположени отразяващи повърхности с обща ос
на симетрия, разстоянието между които е много по-голямо от дъл
жината на вълната за резонансните честоти. Най-просто оформеният
О. р. се състои от две успоредни метални равнини (резонатор на
Фабри — Перо). Тъй като загубите в О. р. са главно дифракционни,
на практика се използуват по-често конфокални О.р., чиито отра
жатели (параболични или сферични) са със съвпадащи се фокусни
точки. Типовете вълни в О. р. са квази ТЕМ — с надлъжна компо
нента на полето, много по-малка от напречните. О. р. са основна
съставна част на квантовите генератори и усилватели.

191

Отделна грешка — грешка при цифровото предаване на видео
сигнала, характеризираща грешното изменение на отделния бит.
Отделяне на сигнали от шума — задача, решавана в теорията на
шумоустойчивостта, която възниква тогава, когато априорно е из
вестно, че сигналът се съдържа в приетата смес сигнал — шум, но
са неизвестни параметрите на сигнала, носещи полезната информа
ция. При това тези параметри могат да бъдат функции на времето,
непрекъснати случайни величини или случайни процеси.
Ако например амплитудата е случайна величина с известен закон
на разпределение, то необходимо е по приетата смес сигнал — шум
да се определи стойността на амплитудата с минимална грешка. Това
е типична задача за оптимална оценка на параметрите на сигнала.
Ако полезният сигнал зависи от няколко случайни параметъра, може
да се постави задачата за съвместна оценка на два и повече пара
метри. Задачата за оценка на параметрите е характерна за измер
вателната техника, радиолокацията и радионавигацията.
Когато амплитудата на сигнала е функция на времето или пред
ставлява случаен процес с известни статистически характеристики,
необходимо е по приетата смес сигнал — шум да се реши по опти
мален начин коя от реализациите на амплитудата присъствува в при
етата смес. Задачи от подобен тип се разглеждат в оптималната
филтрация. Задачите на филтрацията възникват в радиовръзките
(отделяне на речевия сигнал от шума), в телевизията (отделяне на
телевизионния сигнал от шума), в радиолокацията (непрекъснато
определяне на далечината) и др.
Отказ — случайно събитие, при което изделието престава да
бъде работоспособно.
Откриване на радиолокационни цели — процес на обработка на
радиолокационната информация и вземане на решение за налич
ността или отсъствието на сигнал със зададена вероятност при ана
лиза на радиолокационната информация.
Откриване на сигнали на фона на шум —задача, решавана в тео
рията на шумоустойчивостта. Предполага се, че параметрите на
сигнала не зависят от времето (при това честотата и фазата са из
вестни), а амплитудата А може да приема две стойности: А = 0 (сиг
налът отсъствува) с вероятност р} и A = í (сигналът присъствува) с
вероятност р2 — 1 — Р\.Необходимо е да се синтезира оптимален
приемник, който по приетата смес сигнал — шум да определи дали
в интервала на анализ сигналът присъствува или отсъствува. Това
е типична формулировка на задачата за О. с. ф. ш., която е твърде
характерна за радиолокацията.
Задачата за О. с. ф. ш. е частен случай на задачата за различаване
на два сигнала. В този случай амплитудата на сигнала приема две

стойности: А = A¡n А = А2. Оптималният приемник трябва да определи
дали в приетата смес сигнал — шум присъствува сигнал с амплитуда
Aļ или с амплитуда А2.
Задачата за различаване на два сигнала може да се формулира
не само относно амплитудата, но и за какъв да е друг параметър на
сигнала, приемащ две стойности (например честотата, фазата и др.).
Тази задача е характерна за различните системи за предаване на
двоични символи и в частност за телеграфията.
Относителен брой на слънчевите петна — вж. Число на Волф.
Относителна грешка на измерването δ — алгебричното отношение
на абсолютната грешка на измерването АХ к една от стойностите
на измерваната величина (истинската X, измерената А или макси
малната стойност ^тах).
В зависимост от използуваната стойност на измерваната вели
чина се различават три вида относителни грешки на измерването:
Х)действителна относителна грешка δу, 2) номинална относителна
грешка ¿ни 3) приведена относителна грешка ¿пр.
Относителна диелектрична проницаемост — безразмерна величи
на, показваща в каква степен абсолютната диелектрична проницае
мост на дадена среда е по-голяма от абсолютната диелектри та
проницаемост на вакуума.
Относителна магнитна проницаемост — безразмерна величина,
характеризираща магнитната среда. О. м. п. например показва в
каква степен силата на взаимодействие на проводници с ток е поголяма, когато те са в дадена среда, спрямо такова тяхно взаимо
действие във вакуум.
Относителна нестабилност на честотата — отношение на неста
билността на честотата на генератор и номиналната стойност на
честотата му.
Относителна шумова температура на приемната антена — отно
шението на ефективната шумова температура
на приемната ан
тена и стандартната (нормалната) температура То, измерени в К:
t а = TA/TQ.
О. ш. т. п. а. зависи от работния обхват на антената, от нейната
диаграма на насоченост, от посоката на насочването и и от разпре
делението на температурата в средата (напр. въздуха), в която се
намира антената. Обикновено /А > 1. В дециметровия и сантиметровия
обхват при насочване на антената към земята ГА « 1.
Относително групово време на закъснение на линейния сигнал —
времето τ, определено от първата производна на фазовата константа
φ по ъгловата честота ω, т. е.
αφ
dœ

192

13 Радиотехнически терминологичен речник

193

Относително ниво на сигнала за връзка — ниво в определена точка
на тракта (канала) за връзка, разглеждано по отношение на нивото
в началото на тракта (канала) или в точка, приета условно за начало..
Отношение на правдоподобие — отношение на функциите на правдоподобие на два сигнала. О. п. се използува при синтеза на опти
малния приемник.
Отношение сигнал/шум — показател на качеството на радиотех
ническите системи (най-често по канала за връзка), който отразява
количествено наличието на шум. О. с./ш. се определя най-*често чрез
отношението на мощностите на полезния сигнал и шума в лентата
на пропускане:
с _ p s _ ps
ш
рп
σ2’

където ps и рп са мощностите на сигнала и шума, а σ2 — дисперсията
на шума. Обикновено О. с./ш. се измерва в децибели:

Отражателен клистрон — електронна лампа, предназначена за
генериране на електромагнитни трептения в свръхвисокочестотния
обхват, чието действие се основава на ударното (клистронното) взаи
модействие на електронния поток и електромагнитното поле в един
обемен резонатор. Емитираният електронен поток се ускорява в учас
тъка между катода и решетките на обемния резонатор, където дей
ствува постоянно ускоряващо електрическо поле. Възбудените с резонансна честота трептения между решетките на резонатора предиз
викват скоростна модулация на електронния поток в пространството
след тях. В това пространство действува постоянно спиращо поле,
което се създава от специален електрод — отражател, с отрицателен
потенциал спрямо катода. Формиралите се в пространството със спи
ращо поле електронни сгъстявания се връщат отново към решетките
на резонатора. При подходяща фаза на електромагнитното поле меж
ду решетките електронните сгъстявания отдават кинетичната си енер
гия, поддържайки трептенията в резонатора. Отнемането на СВЧ
енергията става чрез елементарен възбудител (навивка, отвор), под
ходящо свързан с резонатора. Заради обстоятелството, че модула
цията на електронния поток и отдаването на енергия стават в един
и същ резонатор, О. к. притежава малък к.п.д. Ето защо О. к. се
използува за маломощни генератори.
Отражение от следите на метеорите — вж. Метеорни радиовръзки.

194

Отразен радиолокационен сигнал — радиолокационият сигнал,
отразен от целта при облъчването и със сондиращ сигнал от радиолокационната станция. О. р. с. се характеризира с честота, средна
мощност, спектрален състав, продължителност и форма на импулса,
поляризация на електромагнитната вълна.
Отрицателна обратна връзка (ООВ) — обратна връзка, при която
върнатият във входа на усилвателя (активния четириполюсник) сиг
нал е в противофаза с този, постъпващ от източника, така че се
получава по-малък входен сигнал. Въвеждането на О. о. в. в усил
вателната техника е свързано с намаляване на някои от коефициен
тите на усилване, но за сметка на това се постига повишаване на
почти всички качествени показатели на усилвателя, обхванат от
обратната връзка. О. о. в. стабилизира основните параметри на усил
вателите, реализирани с интегрални схеми. Поради това тя е наме
рила изключително широко приложение в операционните усилватели,
реализирани с монолитни интегрални схеми.
Отрицателно съпротивление — съпротивление на елемент, който
отдава мощност поради преобразуване на енергията от източника за
захранване.
Отчет на видеосигнала — моментната стойност на аналоговия
видеосигнал, определена цри дискретизацията на последния.
Отчет при измерването — безразмерна величина, която се изра
зява с числото, показвано от индикатора на измервателния уред. При
стрелковите измервателни уреди отчетът е числото, определено от
делението на скалата, върху което се е установила стрелката на уреда,
а при цифровите уреди — числото, наблюдавано във вид на светещи
цифри на лицевата им плоча.
Офсетово напрежение — вж. Остатъчно входно напрежение.

Падинг — добавъчен кондензатор, който се включва в хетеродинния кръг на суперхетеродинния радиоприемник, за да се получи
спрягане на същия кръг с кръга на входното устройство. С включ
ването на падинга се намалява максималният капацитет на хетеродинния кръг, а оттам и коефициентът на обхвата на същия кръг.
Обикновено за П. се използува кондензатор с постоянен капацитет
с малък производствен толеранс.
Пакет (пачка) импулси — последователност от краен брой им
пулси с еднаква форма и определен период на повторение.
195

ПАЛ — система за цветна телевизия, при която сигналите за
цветовата разлика се предават е помощта на една балансно-амплитудно-фазова модулация на цветовото носещо трептение. При това
единият от сигналите за цветовата разлика изменя своята полярност
при всеки следващ ред. За намаляване на влиянието на диференциал
но-фазовите изкривявания в приемника се използува закъснителна
линия с време на закъснение от един ред. Електронният комутатор
в приемната страна довежда комутирания сигнал в неговата правилна
фаза.
Панорамна радиолокационна станция — радиолокационна станция,
която е предназначена за обзор на местност, над която летят са
молети или други летателни апарати. П. р. с. се използува за авто
номна навигация с използуването на естествени ориентири, радиолокационни фарове и радиолокационни карти на местността. П. р.
с. могат също да бъдат и съставна част от радиоелектронна навигационно-бомбардировъчна система.
Параболичен отражател — метална повърхност (плътна или с
отвори, чиито размери са малки в сравнение с дължината на отра
зяваната вълна), имаща форма на част от повърхността на ротацио
нен параболоид. П. о. се използува при антените в милиметровия,
сантиметровия, дециметровия, а понякога и в метровия обхват. При
предаване П. о. преобразува сферичния фронт на вълната, излъчена
от разположения във фокуса на параболоида облъчвател, в плосък.
При приемане П. о. преобразува падащата върху него плоска вълна
в сферична, която попада във фокуса на параболоида, където е по
местена приемната антена (дипол, рупор и др.). Ъгълът на разтвора
на диаграмата на насочено действие е толкова по-малък, колкото е
по-голям диаметърът на П. о. в сравнение с дължината на вълната.
Затова в обхвата на дециметровите и особено на сантиметровите
вълни с помощта на П. о. могат да се получат достатъчно тесни
диаграми на насоченост.
Параболична антена — огледална антена, при която за огледало
служи изрязък от повърхността на ротационен параболоид или ро
тационен параболичен цилиндър.
Паразитна амплитудна модулация — допълнителната амплитудна
модулация, която смущаващите сигнали предизвикват на приеманите
честотно модулирани сигнали. В радиоприемниците на честотно мо
дулирани сигнали П. а. м. се отстранява с помощта на амплитуден
ограничител.
Паразитна обратна връзка (нежелана обратна връзка) — обратна
връзка, която възниква поради несъвършенството на схемата, мон
тажа на елементите в усилвателя или поради несъвършенството на
196

самите усилвателни елементи. Най-често П. о. в. влошава основните
показатели на усилвателя, а в някои случаи довежда и до самовъзбуждане на усилвателя.
Паралелен аналогово-цифров преобразувател -- АЦП без обратна
връзка, при който сравнението на входния аналогов сигнал при празреден цифров код се извършва с 2"—1 компаратора спрямо 2Й—
1 еталонни напрежения. Кодът се получава след шифриране на из
ходния сигнал на съответния компаратор, отговарящ на амплитудата
на сигнала. П. а. ц. п. са най-бързите АЦП.
Паралелен цифрово-аналогов преобразувател — устройство, при
което информация за всички разреди на цифровия сигнал постъпва
едновременно на входа му. При П. ц. а. п. се извършва сумиране на
токове с интензивност, определена от теглото на съответния разред.
Паралелна неутрализация. ( Y-неутрализация) — компенсиране на
действието на вътрешната обратна връзка на транзистора посред
ством неутрализиращ четириполюсник, чиито вход и изход са вклю
чени паралелно съответно на входа и изхода на транзистора, раз
гледан като четириполюсник.
Паралелна обратна връзка — обратна връзка, при която върна
тият от изхода на усилвателя (активния четириполюсник) сигнал се
прилага паралелно на входа на усилвателя (четириполюсника) — вхо
дът на четириполюсника за обратна връзка и входът на усилвателя
са свързани паралелно.

Фиг. П.1. Блокова схема на паралелна обратна вързка по напрежение (У-ОВ)

Паралелна обратна връзка по напрежение (обратна връзка от Yтип ( Y-OB) — обратна връзка, при която входът на четириполюсника
за обратна връзка е включен паралелно на входа на усилвателя (ак
тивния четириполюсник), а изходът на четириполюсника за обратна
връзка — паралелно на изхода на усилвателя (фиг. П.1). У-параметрите на усилвателя с обратна връзка са равни на сумата от ' съ

197

ответните У-параметри на усилвателя и на четириполюсника за
обратна връзка. Отрицателната П. о. в. н. увеличава входния и из
ходния адмитанс на усилвателя, а положителната ги намалява.

Фиг. П.2. Блокова схема на паралелна обратна връзка по ток (/SOB)

Паралелна обратна връзка по ток (обратна връзка от К-тип
(К—OB) — обратна връзка, при която входът на четириполюсника
за обратна връзка е свързан паралелно на входа на усилвателя (ак
тивния четириполюсник), а изходът на четириполюсника за обратна
връзка — последователно на изхода на усилвателя (фиг. П. 2). Кпараметрите на усилвателя с обратна връзка са равни на сумата от
съответните К-първични параметри на усилвателя и на четирипо
люсника за обратна връзка. Отрицателната П. о. в. т. увеличава вход
ния адмитанс и изходния импеданс на усилвателя, докато положи
телната П. о. в. т. ги намалява.
Парамагнитна среда — вещество, намагнитено под действието на
магнитно поле. В резултат се получава допълнително магнитно поле.
Сумарното поле зависи от свойствата на магнитната среда и се уве
личава незначително. Вж. Магнитна и Феромагнитна среда.
Параметри на радиолокационната информация — данни за мес
тоположението, състоянието и други характеристики на целта, по
лучени при първичната (разстояние, азимут, ъгъл на място, скорост)
и вторичната (траектория на движението, параметри на въртенето
и) обработка на радиолокационната информация.
Параметрична верига — електрическа верига, в която процесите
се описват с параметрични диференциални или алгебрични уравнения.
П. в. има поне един параметър, който зависи от времето. За II. в.
важи приниципът за суперпозицията, но в спектъра на изходния сиг
нал се появяват нови хармонични съставки. Чрез П. в. може да се

198

реализират модулация, детектиране, преобразуване на честотата и
други параметрични процеси.
Параметрон — трептящ кръг, в който единият от реактивните
елементи е нелинеен. При въздействие чрез подходящ генератор в П.
могат да възникнат трептения с честота, двойно по-ниска от тази на
генератора.
Параметър на групировка — коефициент, характеризиращ ефек
тивността на групиране на електронния поток в клистронните лампи.
П. г. представлява произведението на ъгъла на прелитане на раз
стоянието между решетките на два резонатора и отношението на
управляващите напрежения:

Тук Θ е ъгълът на прелитане, ξ — коефициентът на взаимодей
ствие с отвора между решетките на един резонатор, U{ — ампли
тудата на модулиращото напрежение, a Uq — ускоряващото напре
жение.
За всеки клистрошсъществува оптимална стойност на П. г., при
която отдаваната мощност и к.п.д. са максимални. По-малките или
по-големите стойности на П. г. от оптималната изразяват съответно
недостатъчно групиране или прегрупиране на електронния поток, при
което параметрите на клистрона се влошават.
Парциална диаграма на насочено действие — диаграма на насочено
действие, която съответствува на всяка” от линейно независимите
функции, на които може да бъде разложено амплитудното разпре
деление на антената.
Пасивен дипол — отрязък от проводник, дължината на който
обикновено е близка до половината от дължината на работната въл
на. За разлика от активния дипол, в средата на който се включва
предавател или приемник, при П. д. двете половини са съединени
накъсо. Токовете, които възникват в П. д. под действието на вън
шното електромагнитно поле, създават свое електромагнитно поле,
което взаимодействува с външното поле, като изменя неговата кон
фигурация. По този начин разположените около активния дипол П.
д. изменят неговата диаграма на насоченост. П. д. се използуват като
рефлектори и директори.
Пасивен изкуствен спътник на Земята — изкуствен спътник на
Земята, който ретранслира сигналите само чрез отражение.
Пасивен отражател — изкуствена цел с голяма отразяваща по
върхност, предназначена за създаване на пасивни смущения, лъжливи
радиолокационни цели, радиолокационна маскировка и др.

199

Пасивен ретранслатор — станция от радиорелейна линия или ли
ния, използуваща изкуствен спътник на Земята, която не съдържа
активни и преобразуващи устройства и служи за ретранслация на
сигналите.

π rad спрямо напрегнатостта на полето в свободното пространство
при коефициент на преминаване, близък до единица (фиг. П. 4).
Пасивен ретранслатор от типа препятствие — пасивен ретрансла
тор, който представлява метален отражател с форма на френеловата
зона в мястото на монтирането му (фиг. П. 5).

Фиг. П.З. Пасивен ретранслатор от отражателен тип
й

— с еднократно отразяване; б — с делтаконфигурация;« — със Z-конфигурация

Фиг. П.5. Пасивен ретранслатор от типа препятствие

Пасивен ретранслатор от отражателен тип — пасивен ретрансла
тор, при който посоката на разпространение на радиовълните се
променя чрез еднократно или многократно отразяване от плоски
отражатели. Използуват се: еднократно отразяване (фиг. П. За), делтаконфигурация (фиг. П. 3 б) и Z-конфигурация (фиг. П. Зв).

Пасивен ретранслатор със завъртване на поляризацията — пасивен
ретранслатор, който представлява метална решетка от успоредни
проводници, които са разположени под ъгъл 45° спрямо земната по
върхност. П. р. з. п. завъртва равнината на поляризация на падащата
вълна на 90° (фиг. П. 6).

Фиг. П.6. Пасивен ретранслатор със завъртване на поляризацията

7//////////////////////////////^
Фиг. П.4. Пасивен ретранслатор от типа дефазиращо препятствие

Пасивен ретранслатор от типа дефазиращо препятствие — пасивен
ретранслатор, изпълнен от диелектрик, който осигурява дефазиране
200

Пасивна радиолокационна станция — радиолокационна станция,
която използува принципа на пасивната радиолокация.
Пасивна радиолокация (топлинна радиолокация) — откриване на
обекти по собственото им излъчване с помощта на радиотехнически
средства.

201

Пасивни радиосмущения — радиосмущения, които се получават
при някои явления, нарушаващи условията на нормалното разпрос
транение на радиовълните. П. р. са напр. фадингът, радиоехото, горкиевсколюксембургският ефект, внезапното поглъщане на радиовъл
ните и др.
Пасивни СВЧ устройства — обобщено наименование на всички
устройства, които не генерират и не усилват електромагнитни ко
лебания. Функциите на различните П. СВЧ у. се свеждат до промяна
на някой от параметрите (амплитуда, фаза, направление, поляризация
и др.) на електромагнитното поле в тях. В класа П. СВЧ у. влизат
атенюатори, дефазатори, насочени отклонители, хибридни устрой
ства, вентили, циркулатори, модулатори, филтри и др.
Паскал — единица за измерване на звуково налягане в системата
SI.
1Ра = IN/m2 = lOpb.
Микробарът е измервателната единица за звуково налягане в
системата CGS.
Пеленг на целта — посоката към целта от радиотехническите
средства за откриване, определена от ъгъла между плоскостта на
меридиана (истинския, магнитния или компасния) и вертикалната
плоскост, преминаваща през точката на установяване на радиотех
ническото средство (антената) и целта. Пеленгът се отчита по часов
никовата стрелка.
Пеленгов радиофар — радиофар, който е предназначен за излъч
ване на сигнали, приемането на които на борда на подвижния обект
позволява да се определи пеленгът към фара. П. р. може да излъчва
или опорни сигнали, характеризиращи началото на отчитане на пеленга, или кодирани сигнали, съответствуващи на определената по
сока на излъчване на радиофара. П. р. се делят на амплитудни, фазови
и честотни радиофарове.
Первеанс — гранична стойност (при ток на насищане) на кое
фициента на пропорционалност между конвекционния ток и уско
ряващото напрежение на степен 3/2 („закон за трите втори“) в елек
тронните лампи. П. характеризира емисионните възможности и е
показател за качествата на някои електронни СВЧ лампи (пропускана
лента, к. п. д. и др.).
Период за един кадър — временен интервал, за който електрон
ният лъч описва един кадър от предаваната сцена.
Периодичен сигнал — детерминиран сигнал, чиито стойности се
повтарят през равни интервали от време.

202

Периодична структура — устройство, канализиращо разпростра
нението на електромагнитни вълни, което съдържа периодично раз
положени еднакви нееднородности или система от нееднородности
по посока на разпространението. В първия случай П. с. е едностъ
пална, а във втория — многостъпална. Разстоянието между симет
рични точки на две съседни нееднородности или на две системи не
еднородности се нарича период на П. с. (минималното разстояние,
на което може мислено да се премести П. с. по оста на разпростра
нение, така че да съвпадне с първоначалното си положение). П. с.
биват едномерни и двумерни. Двумерните П. с. имат два линейно
независими периода. Основна характерна особеност на П. с. е, че
полето на електромагнитната вълна по нея е съвкупност от простран
ствени хармоници, които не могат да съществуват самостоятелно,
а само в рамките на общия спектър. Всеки пространствен хармоник
обаче има собствена фазова скорост и амплитудно разпределение.
Фазовата скорост на пространствените хармоници е по-малка от ско
ростта на електромагнитната вълна в свободното пространство и
намалява с увеличаване на номера на хармоника — П. с. е забавяща
система. Тъй като забавянето може да бъде достатъчно голямо, П.
с. са основен елемент в електронните СВЧ лампи. Употребяваните
видове П. с. на практика са доста разнообразни — спирални, меандрови, гребеновидни, стълбовидни, равно- и разнорезонаторни, от
насрещни щифтове и др.
Период на дискретизация иа
изображението — период на отче
тите, които се получават при дискретизирането на аналоговото из
ображение или на аналоговия ви
деосигнал.
Период на повторение на им
пулси — интервалът от време меж
ду началата на два съседни еднополярни импулса.
Перископична антена —· анте
на, която се състои от фокусиращо
криволинейно огледало 1, плоско
Фиг. П.7. Перископична антена
огледало 2 и облъчвател 3 — фиг.
П. 7. Ако огледалото I представ
лява изрязък от ротационен елипсоид, то в единия му фокус се раз
полага облъчвателят, а в другия му фокус — центърът на плоското
огледало 2. Достойнство на П. а. е отсъствието на захранващ фидер,

203

което позволява да се получи малък коефициент ita стоящи вълни и
голям коефициент на полезно действие в широка честотна лента . П.
а. се използува в наземните радиорелейни линии.
Перпендикулярен магнитен запис — начин на записване на елек
трически сигнали с електромагнитна записващо-възпроизвеждаща сис
тема, при който намагнитването на сигналоносителя се осъществява
в посока, перпендикулярна на повърхността му.
Перцептрон — специализирано разпознаващо устройство, съ
стоящо се от решетка от сензорни елементи, които по случаен начин
са свързани с асоциативни елементи на втора решетка. Всеки от еле
ментите на втората решетка дава на изхода си сигнал само при усло
вие, че достатъчен брой от сензорните елементи, свързани с неговия
вход, се намират във възбудено състояние. Реакцията на цялата сис
тема се определя от сумата на взетите с определени тегла реакции
на елементите от асоциативната решетка. Тези тегла са променливи
и се изменят от оператора в процеса на обучението или на адапта
цията на перцептрона.
Пиезоелектрически датчик — датчик на вибрации, принципът на
действие на който се основава на използуването на правия пиезо
електрически ефект. П. д. се използуват при изследване на сравни
телно високочестотни механични процеси.
Пиезокерамичен резонатор — основна съставна част на пиезокерамичния филтър. Изработва се от пиезокерамични вещества (бариев
титанат, твърд разтвор на бариев титанат с калций, оловен цирконат-титанат и др.), които проявяват пиезоелектрически ефект (пре
връщане на механическите трептения в електрически и обратно). Бива
двуполюсен (най-често с дискова форма) и триполюсен (наричан
трансфилтър — трансформиращ филтър).
Пиезокерамичен филтър — филтър, изработен от пиезокерамични
вещества, които проявяват пиезоелектрически ефект. Негова основна
част е пиезокерамичният резонатор. Чрез различни комбинации от
двуполюсни пиезокерамични резонатори се изработват многозвенни
пиезокерамични филтри, които се използуват като филтри със съсре
доточена избирателност в транзисторните суперхетеродинни радио
приемници за амплитудно модулирани и честотно модулирани сиг
нали.
Пиков детектор — детектор, който при подаването на входа му
на видеоимпулси с постоянна амплитуда създава на изхода си по
стоянно напрежение, пропорционално на амплитудата на входните
видеоимпулси.
Пилотен сигнал — специален управляващ сигнал, който радио
предавателят излъчва допълнително към амплитудно модулираните

сигнали с потисната носеща съставка. Обикновено честотата на П.
с. е равна на честотата на потиснатата носеща съставка на ампли
тудно модулираните сигнали, а амплитудата му е около 10% от
номиналната амплитуда на носещата съставка при двулентовото ра
диопредаване. П. с. служи за възстановяване на носещата съставка
на излъчваните еднолентови и двулентови амплитудно модулирани
сигнали в радиоприемника (детектирането на амплитудно модули
рани сигнали с потисната носеща съставка се съпровожда с недопус
тими изкривявания).
Плавна настройка на радиоприемника — настройка на радио
приемника на честотите (радиостанциите) от даден работен обхват
чрез плавно изменяне на капацитета (индуктивността) на кръговете
на входното устройство, резонансния усилвател и хетеродина.
Платинотрон — електронна лампа с кръстосани полета, пред
назначена за генериране или усилване на електромагнитни трептения
в обхвата на свръхвисоките честоти (вж. Амплитрон и Карматрон).
Плоска вълна — електромагнитна вълна, чийто фронт е равнина,
която във всеки момент от времето остава перпендикулярна на по
соката на разпространение. Стойността на фазата на П. в. не зависи
от разстоянието. Строго погледнато, П. в. няма, тъй като фронтът
й трябва да остава плосък до безкрайността (а това не може да
съществува).
Плоска линия — вж. Лентова линия.
Плумбикон — телевизионна предаваща тръба, чийто фотокатод
има трислойна проводимост p-i-n, а комутацията се извършва с „бав
ни“ електрони.
Плътност на звуковата енергия — количеството енергия, което
се съдържа в единица обем от звуковото поле.
J
Размерността на П. з. е. в измервателната система SI е —.

Плътност на настройката на радиоприемник — броят на килохерците
от работния обхват, които съответствуват на едно деление от скалата
на радиоприемника. Намира се, като широчината на обхвата, из
мерена в килохерци, се раздели на броя на деленията п на скалата:
77[kHz/дел] = (fmax - fmJn.

Плътност на тока на проводимостта — електричен ток, който
преминава през единица напречно сечение, перпендикулярно на него.
Повличане на хетеродина — явление, при което под въздействието
на силен приеман сигнал хетеродинът в радиоприемника изменя чес
тотата си в посоката на честотата на приемания сигнал. При извън
205

«j»»

редно силен входен сигнал на радиоприемника е възможно хетеродинът да започне да генерира трептения с честотата на входния сиг
нал и приемането престава, загцото междинната честота става равна
на нула. П. х. е възможно при силна паразитна връзка между хетеродинния кръг и кръга на входното устройство, респ. на резонансния
усилвател (напр. когато сигналното и хетеродинното напрежение се
подават на един и същ електрод — базата на смесителния транзис
тор). П. x. е особено силно в късовълновия и ултракъсовълновия
обхват, при които относителната разстройка на сигналния и хетеродинния кръг е малка. П. х. се избягва или свежда до минимум,
когато сигналното и хетеродинното напрежение се подават поотделно
на два различни електрода (напр. на базата и емитера) на смесителния
транзистор.
Повторни изображения — лъжливи повтарящи се изображения
или контури на обекти в телевизионното изображение, имащи на
маляваща яркост.
Повърхностен ефект — вж. Скинефект.
Повърхностен шум на грамофонна плоча — шум, който се по
лучава при възпроизвеждане на запис от'грамофонни плочи. Възниква
вследствие на грапавини по браздите на грамофонните плочи.
Повърхностно-разпределени цели — съвкупност от отразяващи
елементи, сливащи се в сравнително тънък слой. П. р. ц. са водната
и земната повърхност.
Подвижен изкуствен спътник на Земята — изкуствен спътник на
Земята, който има период на въртене, различен от периода на въртене
на Земята, и елиптична орбита в произволна равнина спрямо земната
ос. Когато периодът на въртене на П. и. с. 3. е от порядъка на 1,5
часа, изкуственият спътник на Земята се нарича нисколетящ.
Подвижна телевизионна станция (ПТС) — комплекс от телеви
зионна апаратура, необходима за формиране, предаване или прена
сяне на видеосигналите за актуални събития от самото място на
тяхното действие. Необходимата телевизионна апаратура (в това чис
ло телевизионните камери и радиорелейната апаратура) се транспор
тира до мястото на събитието с помощта на транспортно средство.
По обема на основната апаратура подвижната телевизионна станция
се доближава до един малък телевизионен център без апаратура за
предаване на кинофилми.
Потискане на сигнала на носещото трептение за звуковия съпро
вод — намаляване амплитудата на носещия сигнал на съпровод в
телевизионния приемник чрез честотнозависимо изменяне на коефи
циента на предаване.

206

Позитивна (положителна) модулация на сигналите на изображе
нието — амплитудна модулация на носещата съставка на сигналите
на изображението, при която нарастването на модулираната носеща
съставка отразява нарастването на яркостта на предаваното изоб
ражение.
Показание при измерването — физична (дименсионна) величина,
съответствуваща на отчета при измерването. То се получава като
резултат от умножението на отчета с преводния множител на скалата
на уреда. Например, ако отчетът от скалата на един нискочестотен
генератор е числото 125 и превключвателят-„умножител“ е в поло
жение 10, показанието в случая е 125x 10=1250 Hz.
Поле на изображението (полукадър на изображението) — полу
ченият върху екрана растер на телевизионното изображение за вре
мето на един полукадър. Едно телевизионно изображение при презредовата развивка се състои от две полета или два полукадъра. Раз
личават се два полукадъра: полукадър за нечетните редове и полукадър
за четните редове.
Положителна обратна връзка (ПОВ) — обратна връзка, при която
върнатият във входа на усилвателя (активния четириполюсник) сиг
нал е във фаза с този, постъпващ от източника, така че се получава
по-голям входен сигнал. П. о. в. се използува за увеличаване на кое
фициента на усилване на някои усилватели, за получаване на лави
нообразно нарастване на изходното напрежение в релаксационните
генератори, в генераторите за синусоидално напрежение и др. Огра
ничено приложение намира и в нискочестотната усилвателна техника.
Полуактивна радиолокационна система — радиолокационна сис
тема, при която излъчването на сондиращия и приемането на отра
зения сигнал се извършват в различни точки.
Полувълнов вибратор — симетричен вибратор, сумата от дъл
жините на рамената на който е равна на половината от дължината
на работната вълна. Електромагнитната енергия се подава (отнема)
в средата на П. в. чрез симетрична линия или чрез коаксиален кабел
със симетриращо устройство. Стоящата вълна, която се установява
в П. в., има максимум на напрежението в краищата и максимум на
тока в средата на вибратора. П. в. се използува широко като са
мостоятелна антена или като елемент на сложни антени за къси и
ултракъси вълни.
Полувълнов поляризационен преобразувател — пасивно СВЧ
устройство, което има свойството да създава на изхода си 180° фазова
разлика между две вълни с взаимно перпендикулярна линейна по
ляризация. (Ha входа на П. п. п. вълните са синфазни.) Посоките на
поляризация на двете вълни в П. п. п. са фиксирани. Следствие от

207

свойството на Π. π. π. е възможността му да преобразува линейно
поляризирана вълна с една ориентация на входа в линейно поляри
зирана вълна с друга ориентация на изхода. Друга възможност, която
осигурява П. п. п., е да се преобразува дясно кръгово поляризирана
вълна на входа му в ляво кръгово поляризирана вълна на изхода му.
П. п. п. може да се осъществи чрез разполагане на плоска диелек
трична пластина в диаметралната плоскост на цилиндричен вълновод
(полувълнова пластина), чрез отрязък от елиптичен вълновод, чрез
разполагане на редица метални щифтове по образувателната на ци
линдричен вълновод (от вътрешната му страна) и др.
Полукадрова честота 4 — броят на предаваните полукадри за
една секунда. В практиката често за същото понятие се използува
названието „кадрова честота“, което е неправилно. Кадровата чес
тота при презредовата развивка е два пъти по ниска, т.е. /nk = 2/k
Полупроводник (по отношение на електромагнитните вълни) —
материал (среда), при който токът на електрическата индукция не се
различава повече от десет пъти от тока на проводимостта. Поради
зависимостта на тока на електрическата индукция от честотата дадена
среда е полупроводник само при определени честоти по отношение
на електромагнитните вълни. Вж. Проводник и Диелектрик.
Полупроводникова интегрална схема — вж. Монолитна интег
рална схема.
Полуразлети подобхвати на радиоприемника — вж. Работни подобхвати на радиоприемника.
Поляризатор —- устройство, с помощта на което се завъртва рав
нината на поляризация на електромагнитната вълна. П. представлява
отрязък от кръгъл вълновод с диаметрално разположена диелек
трична пластинка, характеризираща се с малки загуби в използувания
честотен обхват.
Поляризационен селектор (поляризационен филтър) — устрой
ство, с помощта на което се отделят два сигнала, които преминават
през антенно-фидерния тракт на радиорелейната линия с взаимно
перпендикулярни поляризации. П. с. използува свойствата на поляризационната решетка.
Поляризационен филтър — вж. Поляризационен селектор.
Поляризационна диаграма на насочено действие — зависимостта
на ориентацията на вектора на електрическото поле, излъчено от
антената, от ъгловите координати в далечната зона нсг антената.
Поляризационна селекция — отделяне на отразените от целите
радиолокационни сигнали на фона на смущенията, което е основано
на различната поляризация на сигналите от целта и смущенията. При

П. с. излъчването и приемането на отразените сигнали става с опре
делена поляризация; при това се използува свойството на обектите
със сферична форма, създаващи смущения, да отразяват падащите
радиовълни с неизменна поляризация и свойството на обектите, има
щи сложна конфигурация, да отразяват радиовълните с различна
поляризация.
Поляризация на електромагнитната вълна — явление, характе
ризиращо се с изменяне на големината и посоката на вектора на
напрегнатостта на електричното поле в дадена точка на простран
ството. Съществува линейна, кръгова и елиптична поляризация.
Поляризованост на средата — векторна величина, изразяваща
количеството електричество на единица площ.
Полярна радионавигационна система — вж. Ъгломерно-далекомерна
радионавигационна система.
Потенциална шумоустойчивост — шумоустойчивостта, която
осигурява минимална вероятност за грешка при приемане при за
дадени условия (метод на модулация и кодиране на сигнала, ста
тистически характеристики на шума и др.). Оптималният приемник
се характеризира с П. ш., т.е. с гранично достижимата шумоустой
чивост.
Последователен цифрово-аналогов преобразувател — преобразу
вател, в който информацията за всеки разред на кода постъпва по
следователно във времето и преобразуваната величина се получава
след обработка на информацията за последния разред.
Последователна обратна връзка — обратна връзка, при която
върнатият от изхода на усилвателя (активния четириполюсник) сиг
нал се прилага последователно във входа му — входът на четириполюсника за обратна връзка и входът на усилвателя са свързани
последователно.

Фиг. П.8. Блокова схема на последователна обратна вързка по напрежение (Я-ОВ)

208

14 Радиотехнически терминологичен речник

209

Последователна обратна връзка по напрежение (обратна връзка
от Н-тип, Н-ОВ) — обратна връзка, при която входът на четириполюсника за обратна връзка е свързан последователно на входа
на усилвателя (активния четириполюсник), а изходът на четириполюсника за обратна връзка — паралелно на изхода на усилвателя
(фиг. П.8). Н-параметрите на усилвателя с обратна връзка са равни
на сумата от съответните Н-параметри на усилвателя и четириполюсника за обратна връзка. Отрицателната П. о. в. н. увеличава
входния импеданс и изходния адмитанс на усилвателя, докато по
ложителната П. о. в. н. ги намалява.
Последователна обратна връзка по ток (обратна връзка от Z-mun,
Z-O В) — обратна връзка, при която входът и изходът на четириполюсника за обратна връзка са свързани последователно съответно с
входа и изхода на усилвателя (активния четириполюсник) (фиг. П.9).
Z-параметрите на усилвателя с обратна връзка са равни на сумата
от съответните Z-параметри на усилвателя и четириполюсника за
обратна връзка. Отрицателната П. о. в. т. увеличава входния и из
ходния импеданс на усилвателя, докато положителната П. о. в. т. ги
намалява.

Фиг. П.9. Блокова схема на последователната обратна връзка по ток (Z-OB)

Последователна система за цветна телевизия — несъвместима сис
тема за цветна телевизия, при която сигналите за първичните цветове
на приемника се предават последователно : по редове, по кадри, по
точки или по какъвто и да е начин.
Постепенен отказ — отказ, който възниква при постепенно из
меняне на параметрите на изделието.
Постоянни запомнящи устройства — запомнящи устройства, пред
назначени за дълютрайно съхраняване на записаната в тях инфор
мация. В процеса на работа на изчислителното устройство може само
2i0

да се чете предварително записаната информация, като записът ис
бива да се изтрива при прекъсването на захранването. Съществува г
неизтриваеми и изтриваеми с ултравиолетова светлина П. з, у. На
ричат се още ROM от английското название Read ordy iiiemory.

Постояннотокова обратна връзка — вж. Режимна обратна връзка.
Постояннотоков усилвател — усилвател на електрически сигнали
с много ниска (клоняща към нула) долна гранична честота. Основно
схемно различие между П. у. и обикновените усилватели е, че при
П. у. се използува директна (постояннотокова) връзка между стъ
палата, при което са взети мерки за намаляване на дрейфа на ¡нашия.
П. у. се използува в системите за автоматично регулиране на .усил
ването, за автоматична донастройка на честотата в измервателната
техника и др. Ha базата на П. у. са изградени почти всички аналогови
интегрални схеми.
Потенциал на радиолокационната станция — отношението на
мощността на предавателя и чувствителността на приемника на ра
диолокационната станция.
Потенциална шумоустойчивост — възможната максимална устой
чивост, която може да притежава един радиоприемник — идеалният
радиоприемник.
Потенциално-резервен канал за връзка — канал за връзка, който
обикновено се използува по предназначение, а в изключителни случаи
— като резервен.
Права задача в теорията на антените — задача за определяне
(анализ) на диаграмата на насочено действие на дадена система от
излъчватели при зададено някакво амплитудно-фазово разпределение
на токовете (полетата) в системата.
Правило на Ленц — правило, според което индуктираното в за
творен контур електродвижещо напрежение винаги се стреми да въз
препятствува изменението на потока на плътността на тока, обхва
нат от контура.
Праг на болезненото усещане — стойността на звуковото наля
гане, при която слуховото възприятие на човека преминава в болка.
Прагът на болезненото усещане е почти честотно независим. Него
вата приблизителна стойност е 20 Ра, която съответствува на 1*20 dB
по отношение на възприетото реперно звуково налягане ро = 20рРа.
Праг на квантуването — интервалът между две съседни стойности
на квантуване, за които се приема, че видеосигналът има една един
ствена стойност.
Праг на ограничаването — вж. Прагово напрежение на ограни
чителя.

21 1

Праг на чуваемостта — минималната стойност на звуковото на
лягане, при която човешкият слухов орган започва да възприема треп
тенията на средата като звук. Прагът на чуваемостта е силно честотно
зависим. Човешкото ухо е най-чувствително в честотния обхват
1—3 kHz, където прагът на чуваемостта е 20 цРа, peen. OdB. Към
високите и особено към ниските честоти прагът на чуваемостта се
повишава.
Прагово напрежение на ограничител {праг на ограничаването) —
големината на входното напрежение, при което започва, огранича
ващото действие на ограничителя.
Предаване на информация — процес на пренасяне на информация
от източника към получателя, за което е необходим подходящ канал
за връзка.
Предаване на сигнал — процес, при който чрез подходящ канал
за връзка се осъществява разпределение на сигнала от източника към
получателя.
Предавателен участък от магистрална радиорелейна линия — учас
тък от магистрална радиорелейна линия, който създава, формира и
предава програма за международен обмен.
Предавателна антена — антена, предназначена за излъчване на
радиовълни. Съгласно принципа на взаимността работата на П. а.
се характеризира със същите показатели, както и работата на при
емната антена. Но стойностите на тези показатели за оценка на
работата на П. а. и приемната антена могат да бъдат различни.
Съществена характеристика на П. а. е коефициентът на полезно дей
ствие. Особени изисквания се предявяват към П. а. по отношение на
излъчването на големи мощности.
Предавателна линия — вж. Канализиращи устройства.
Предавателна линия с ТЕМ-вълна — предавателна линия, в която
се разпространяват напречни електромагнитни вълни. Такива линии
са двупроводната линия, многопроводната линия, коаксиалната и лен
товата линия.
Предавателна телевизионна тръба — електроннооптичен пре
образувател на светлина в сигнал на телевизионното изображение.
П. т. т. могат да бъдат вакуумни и твърдотелни. Вакуумните П. т.
т. биват без натрупване (дисектор) и с натрупване на зарядите: иконоскоп, супериконоскоп, суперортикон, видикон, плумбикон, силикон.
Твърдотелните П. т. т. са безвакуумни. Те използуват принципите
на приборите със зарядна връзка.
Предавателна функция — операторна форма на отношението на
изходния и входния сигнал за дадена верига, система или устройство.

212

Предварителна корекция в радиопредавателя (преемфазис) —
изкуствено увеличаване на амплитудите на звуковите напрежения с
висока честота в радиопредавателя пред честотния модулатор. По
стига се, като в нискочестотния канал на радиопредавателя се включи
специален коригиращ филтър. С помощта на П. к. р. и обратната
корекция в радиоприемника се постига намаляване на смущенията при
високите звукови честоти при приемането на честотно модулирани
сигнали.
Предварителна корекция на цветоразликовите сигнали в системата
ČEKAM — нормирано линейно предварително' увеличаване на ам
плитудата на цветоразликовите сигнали в областта на високите чес
тоти с цел да се подобри отношението сигнал/шум на предаваните
цветоразликови сигнали чрез честотна модулация.
Предизкривяващ филтър в радиорелейните предаватели — често
тен филтър, с помощта на който се осигурява необходимото пред
варително изкривяване на амплитудно-честотната характеристика на
канала за връзка при предаване.
Преднамагнитване на магнитен сигналоносител — въздействие със
спомагателно магнитно поле върху магнитния сигналоносител от
електромагнитна записващо-възпроизвеждаща система в процеса на
записване на електрически сигнали.
Предсказан видеосигнал — видеосигнал, моментните стойности
на който са получени въз основа на статистическите връзки между
елементите на изображението, определящи алгоритъма на преобра
зуването.
Предсказване стойността на отчетите във видеосигнала — пред
сказване стойностите на отчетите на видеосигнала въз основа на
съществуващите временни и пространствени статистически зависи
мости между съответните елементи от телевизионното изображение.
Предусилвател — усилвател, предназначен да усилва до опре
делено ниво ниски напрежения, постъпващи от източници на сигнал.
Понякога е снабден с устройства, осигуряващи допълнителни функ
ции: регулиране на усилването, коригиране на честотната характе
ристика, смесване на сигнали от няколко източника, компресия, екс
панзия и пр.
Преемфазис — вж. Предварителна корекция в радиопредавателя.
Презапис — записване (електромагнитно, електромеханично,
електрооптично, термопластично) на електрически сигнали, които
представляват възпроизведени, по-рано записани сигнали.
Презредова развивка — развивка, при която кадърът на изобра
жението се предава на две или повече полета, които са разместени

213

едно спрямо друго върху телеви знойния екран. Кратността на преплипитето на полетата определя вида на развивката. Ако кратността
е две, получава се стандартната презредтш развивка, Ако кратността
е по-голяма от две, mc cc получи съответно п-кратна презредова
развивка. В случай че въобще няма никаква кратност в преплитането
на полетата, то тогава се получава така наречената развивка с „пъл
зящ растер".
Преобразуване на Адамар — линейно дискретно преобразуване
на видеосигнала, базиращо се на фчадши : v па К» v’· '.тор.М.пршшга
на преобразуването съдържа само + 1 и .-1.
Преобразуване на радиолокационното нзображенне- в тежини«»«»»
— процес на преобразуване на радиожжшиошштс сигнали о телевизионни. Реализира се със запомнящи електроннолъчеви адн.б» h
резултат на такова преобразуване се осигурява възможност за щм>
даване на радиолокационното изображение на големи разстояния, за
наблюдаването му в затъмнени условия, за проектиране на изобра
жението на голям екран, а също така и за електронно налагане върху
екрана на индикаторното устройство на решетки, карти и други aii"’·
нали.
Преобразуване на Уолш-- »
рш ì т< um т , щит p į
зуване въз основа на фрдаинш m V-адш ï osm иронрдиуе-оъ се
■характеризира с подреждане на елементите в матрицата на преобра
зуването по такъв начин, че смяната на знаците на елементите се
увеличава във всеки следващ ред.
Преобразуване на Хаир — линейно дискретно щмитразуетт но
видеосигнала с „рядка“ несиметрична матрица.
Преобразуване на Хотел»' — иж. Дискретна нреобрачштс на
КарунетЛоев,
Преобразуване на честотата*™ пренасяне на спектъра на сигнала
в областта на ниските или на високите честоти при зашиване на
■ ч « «“ -‘h * Ti ' VT CT V
СТЪ 1 ТО
8 '
Нртдбр pwiw яо
вектори — вж. Дискретно преабризуване та Карунеи-Лоев.
.. - щстш m ст * 'То '· «г ъ ' ’ и,
ела ». ш ? »
н ‘ , н s u/дд п > км- ,
ушб 1 ад
•Нг ТО Щ , ‘ , О И мН ТОТОТО m ч f
į,, ; Щ
. ,г , CTļCf и . i от
’ if1
ό
< y v ст ст мм
mm
to ( ц m
, ·
toto
λ < -e ст тотото
ма?· » m. m,.
щ 8 h
pj , мгаш um
uu ' м t i»-· в- , мто Ł .t na tos« f то, ст to i ■ hTv toto ·- mm
’ TO ,
'Ή m< O
« CT’
Ti h, TO ' įi
MJ
* ”Ш
за »‘3 » . то m >
M Vn
t » 4M r · ·<
СТИ ; ТО/Й i ‘ Í
ТС' лС' Ui
,
Ui > v. j
f * «TO .·
’«
214

Преобразувател код — параметър — устройство, при което зна
чението на изходния параметър еднозначно съответствува на по
дадения на входа кодов сигнал. В зависимост от изходния параметър
П. к. п. биват преобразуватели код-напрежение, преобразувател кодток, преобразувател код-съпротивление, преобразувател код-капа
цитет и др.
Преобразувател на код — устройство за превеждане (преобра
зуване) на цифровия видеосигнал от един код в друг.
Преобразувател на Хол (датчик на Хол) — тънка полупровод
никова монокристална пластинка (полупроводников прибор), въз
произвеждащ е. д. н., стойността на което се определя с израза

ех = kBi,
където k е коефициент, стойността на който зависи от материала,
размерите и формата на пластинката, от температурата на околната
среда и от интензивността на магнитното поле, пронизващо плас
тинката; В — моментната стойност на магнитната индукция; i —
моментната стойност на тока, протичащ през пластинката. Π. X. се
използува за измерване на електрическа мощност, сила на ток, за
детектиране, генериране, умножение и други преобразувания на елек
трически сигнали.
Преобразувателни параметри на активен електронен елемент —
параметрите на активния елемент (диод, транзистор, електронна лам
па), когато той се използува като смесител.

Претоварване по стръмност при диференциално-импулсно-кодова
модулация — грешка, която се появява при квантуването на аналогов
видеосигнал с голяма стръмност при системата с диференциално-им
пулсно-кодова модулация.
Преходна характеристика на усилвател — зависимостта на мо
ментната стойност на изходното напрежение (ток) от времето при
изменение на входното напрежение (ток) със скок. Най-често се пред
ставя графично (фиг. П. 10). Преходната характеристика дава пред
става за преходните изкривявания на усилвателя.
Преходни изкривявания — линейни изкривявания, които усилва
телят създава при импулсен (най-често правоъгълен) сигнал във вхо
да му. П. и. са два вида:
— изкривявания на предния и задния фронт на импулса или
изкривявания в областта на малките времена;
— изкривявания на плоската част (платото) на импулса или из
кривявания в областта на големите времена.
Преходни разговори — вж. Преходни шумове между каналите.

215

Фиг. Π. 10. Реална преходна характеристика

Преходни шумове между каналите (преходни разговори) — сму
щаващо влияние на един канал за предаване на информация върху
другите канали на радиорелейната система.
Преходно влияние в близкия край на радиорелейната линия —
влияние между предавателните трактове, когато при преминаване от
влияещия тракт към тракта, върху който се влияе, разпространението
на енергията се променя в обратна посока или когато влияещият
предавател и приемникът, върху който се влияе, се намират в единия
край на линията.
Преходно влияние в далечния край на радиорелейната линия —
влияние на един предавателен тракт върху друг, без да се променя
посоката на разпространение на енергията на сигнала, като влияе
щият приемник и този, върху който се влияе, са разположени в про
тивоположните страни на радиорелейната линия.
Преходно затихване между каналите за връзка — логаритмично
отношение между мощностите, напреженията или токовете в опре
делена точка на влияещия и подложения на влияние канал.
Приведена относителна грешка на измерването δπρ — алгебрич
ното отношение на абсолютната грешка на измерването J У и мак
сималната стойност на измерваната величина (обхвата на измерва
телния уред) А max? T'
ΔΧ
δπρ = —- 100,%.
л max '

Тя изразява (в проценти) грешката на измервателния уред при
крайното отклонение на стрелката му. Например, ако един волтметър
216

с обхват A max = 300 V при градуирането му с еталон показва А =
100 V, а еталонът — Х= 97 V, то абсолютната грешка на измерването
e ΔΧ=3Υ, а приведената относителна грешка
\Х
3
δπ =—— юо =— 100 = 1%.
ПР. A max
300
Тази грешка определя класа на точност на измервателния уред.
Привеждащ радиофар — ненасочен радиофар от най-прост тип,
който има свои позивни сигнали и работи по определен график. Като
се използуват сигналите на П. р. и радиокомпаса, монтиран на са
молета, може самолетът да се приведе по индикатора на курса до
мястото за кацане, където е монтиран П. р.
Приемане с антени с различна поляризация — вид разнесено радиоприемане, при което се използуват две приемни антени, монтирани
на едно място, но ориентирани така, че да приемат радиовълни с
различна поляризация, излъчвани от един и същ радиопредавател.
П. а. р. п. се основава на обстоятелството, че фадингът на вертикално
поляризованата вълна на даден радиопредавател не става едновре
менно с фадинга на хоризонтално поляризованата вълна на същия
радиопредавател.
Приемане с настроена антена — приемане на радиосигнали, при
което резонансната честота на антенната верига се намира в при
емания честотен обхват (обикновено тя е равна на средната честота
на обхвата). П. н. а. се осъществява при честоти на радиосигналите,
по-високи от 30 MHz.
Приемане с разнесени антени — вид разнесено радиоприемане.
Представлява приемане на сигналите на дадена радиостанция едно
временно с няколко (две или три) антени, разнесени (отдалечени една
от друга) в пространството. Антените се разполагат в права линия
по посока на радиопредавателната станция или в триъгълник (в слу
чай че те са три) на разстояние една от друга, равно на 5—10 пъти
дължината на приеманата радиовълна. Към всяка антена се включва
високочестотната част на отделен радиоприемник. Изходните сигнали
на отделните радиоприемници се подлагат на допълнителна обра
ботка с помощта на събиращо или изваждащо устройство. П. р. а.
се основава на обстоятелството, че фадингът не настъпва едновре
менно на различни места, които са отдалечени едно от друго на
разстояние, по-голямо от 5—10 пъти дължината на приеманата ра
диовълнаПриемане с разнесени честоти — вид разнесено радиоприемане.
Представлява едновременно приемане на една и съща информация,
излъчена от радиопредавателя на две различни честоти (напр. в два
различни канала на еднолентова линия за радиовръзка). Двата сиг

217

нала на информацията се приемат с два радиоприемника с обща
приемна антена. Изходните сигнали на двата радиоприемника се под
лагат на допълнителна обработка с помощта на събиращо или из
важдащо устройство. П. р. ч. се основава на обстоятелството, че
фадингът не настъпва едновременно на различни честоти, различа
ващи се една от друга с 1000 и повече Hz.
Приемане с удължена антена — приемане на радиосигнали, при
което вълната, на която е настроена антенната верига, е по-дълга
от най-дългата вълна на приемания обхват (резонансната. честота на
антенната верига е по-ниска от минималната честота на работния
обхват на радиоприемника).
Приемане със скъсена антена — приемане на радиосигнали, при
което вълната, на която е настроена антенната верига, е по-къса от
най-късата вълна на приемания обхват (резонансната честота на ан
тенната верига е по-висока от максималната честота на работния
обхват на радиоприемника).
Приемен участък от магистрална радиорелейна линия — участък
от магистрална радиорелейна линия, който е предназначен за приемане ■
на програми за международен обмен.
Приемна антена — антена, предназначена специално за приемане
на радиовълни. За разлика от предавателната антена, захранвана от
мощен генератор, в П. а. не възникват високи напрежения и силни
токове. Затова е изключена опасността от загуби на енергия, свързани
с образуването на електрически разряди във въздуха. Също така не
възниква опасност и от прекомерно нагряване на антената. Изисква
нията по отношение на насоченото действие, коефициента на усилване
и други параметри на П. а. зависят от нейното предназначение и
могат съществено да се различават от изискванията към предавател
ната антена.
Приземна вълна — радиовълна, която при разпространението си
между предавателя и приемника се разпространява в близост до зем
ната повърхност, като изменението на характеристиките и по радиотрасето се дължат в най-голяма степен на земната повърхност. П.
в. може да бъде повлияна и от тропосферата, от изкуствени препят
ствия и др. Основно обаче си остава влиянието на земната повърх
ност. Като П. в. се разпространяват най-вече радиовълните с честота
до няколко десетки мегахерца.
Принцип на взаимност — общ принцип на електродинамиката,
установяващ съответствие на свойствата на една система при пре
даване на сигнали в права и обратна посока. Например, ако една
антена Aļ е предавателна и въвеждането на е. д. с. Е в точка ах на
тази антена предизвика ток i в точка а2 от приемната антена Л2, то

218

при предаване на сигнали в обратна посока въвеждането на е. д. с.
Е в точка ц2 на предавателната антена Л2 ще предизвика ток i
в точка aļ на приемната антена Ах
Принцип на постоянната яркост — принцип за формиране и пре
даване на сигналите, носещи информация за цвят по такъв начин, че
информацията за яркостта е съсредоточена в яркостния сигнал, а
двата други сигнала, носещи названието сигнали за цветност, носят
само информация за цветността на предавания цвят и не влияят върху
възпроизвежданата яркост на цвета. П. п. я. при предаване на ин
формация за цвят може да се реализира от всяка колориметрична
система, която включва два първични цвята, лежащи в плоскостта
на нулевата яркост.
Проводник (по отношение на електромагнитните вълни) — ма
териал или среда, при който токът на проводимостта преобладава
над тока на електрическата индукция най-малко десет пъти.
Токът на електрическата индукция зависи от честотата. Поради
теша при разпространението на електромагнитните вълни дали една
цтда е П. или диелектрик зависи не само от електромагнитните и
шишметри, диелектричната проницаемост и проводимостта, но и от
u 4 д ’ * ел а Например почвата в обхвата на дългите вълни може да се
р, з кз ; като проводник, а в СВЧ обхвата — като диелектрик. Това
се orumai до всички реални среди — при достатъчно ниски честоти
копне , sk oí ο,ο отношение на електромагнитните вълни се проявяват
к;по П , а нрн достатъчно високи честоти — като диелектрици.
антена — антена, която представлява проводник
- ·
- «л ·' шика с много малък диаметър. Разбира се, има
'ДОК
мд,! до çe нарекат проводникови, въпреки че диаΌ* нрл нм > юг \ до дом и даже може да бъде съизмерим с дълί ' ш n u ; pm,
«V нш
на

uih.,* — законът за изменение на състоянието
доенето, независимо от резултатите от

i ho« im o« -f ’ ‘

í ny <.·. r КГ

‘

йшдоишйишфрад преобразувател ■— АЦП, в който
ιΦ<Κ)·κιΐο ¡m . k aw.* ишл ¡. е нщо определени стъпки и време.
и/м 1 ние, осигуряващо зададения за1 не k и .ч и s s ьп ». i« k - ш ή aa 4*0 ia на управлението във вре“ f·«
ψκ
п
■ 'из . vi додоапението. Пример за П. у.
йП > ма п » гючш »us,
иг ш.»»ч щето и изключването на
Н* ч

■ h f ι·

» к

, ■»

ери. pt ,;i и

b юдоядо iu
* ши « t « » ? > ,,

e V

η,

■■ -kw h пдоение на което моо до p u шшрежението преви

219

шават зададена стойност (обикновено 0,1 или 0,5 от неговата ам
плитуда).
Променливотокова обратна връзка — вж. Сигнална обратна връз
ка.
Промишлени радиосмущения (индустриални радиосмущения) —
активни радиосмущения, които се създават от различни електрически
устройства, при работата на които се получава електрическа искра
или дъга. Такива устройства са колекторните двигатели и генератори,
вибрационните и живачните изправители, телеграфната апаратура,
електрическите звънци, електрическите превключватели, апаратите за
електрическо заваряване, дъговите електрически пещи, системата за
запалване на двигателите с вътрешно горене, газосветещите тръби,
индукционните и високочестотните пещи, медицинските апарати за
електротерапия, трамваите, тролейбусите и т.н. П. р. имат в повечето
случаи импулсен харакдер. Те проникват в радиоприемното устрой
ство през антената (във формата на радиовълни) или през електри
ческата мрежа (при мрежовите радиоприемници). Тяхното ниво на
малява с повишаване на честотата.
Промишлен коефициент на полезно действие — вж. Коефициент
на полезно действие.
Пропускана лента на радиоприемник — честотната лента в резонансната характеристика от двете страни на резонансната честота
на радиоприемник, в границите на която чувствителността на ра
диоприемника намалява определено число пъти (вж. Пропускана лен
та на резонансно устройство).
Пропускана лента на резонансно устройство (трептящ кръг, входно
устройство, резонансен усилвател, честотен преобразувател, междинночестотен усилвател и др.) — честотната лента в резонансната ха
рактеристика от двете страни на резонансната честота на устройство
то, в границите на която коефициентът на предаване (респ. коефи
циентът на усилване) на устройството намалява определено число
пъти (напр. 1,41, 2, 10 или 100 пъти, т.е. 3, 6, 20 или 40 бВ)в сравнение
с коефициента на предаване (коефициента на усилване) при резонанс.
При симетрична резонансна характеристика П. л. представлява удвое
ната честотна разстройка спрямо резонансната честота на устрой
ството, при която коефициентът на предаване (коефициентът на усил
ване) на устройството намалява определено число пъти спрямо кое
фициента на предаване (коефициента на усилване) при резонанс. В
зависимост от нивото на отчитането П. л. се бележи съответно с Βϋ Ί,
^0,5» *0,1 и

Пропускателна способност на канала за връзка — параметър, кой
то се определя от количеството информация, предадено по канала
за връзка за единица време.
220

Пропускателна способност на радионавигационна система — спо
собността на радионавигационната система да обслужва едновре
менно определен брой цели.
Прорезна линия — разновидност на лентовата линия. При П. л.
се използува диелектрична подложка с ε»1, едната страна на която
е метализирана. В нея се правят прорезите на линията. Електриче
ските силови линии са в плоскостта на прореза, перпендикулярно
разположени на линията. Това дава възможност в тази плоскост да
се поставят активни (полупроводникови) елементи или елементи със
съсредоточени параметри. От конструктивна гледна точка това е
много удобно и прави цялата конструкция по-компактна.
Просто автоматично регулиране на усилването — автоматично
регулиране на усилването, при което коефициентът на усилване на
регулируемите стъпала в радиоприемника намалява при всички нива
на входните сигнали (включително и при малките нива). Съществен
недостатък на П. а. р. у. е неговата малка ефикасност.
Пространствена вълна — радиовълна, достигаща до приемния
пункт благодарение само на отражение или разсейване от йоносферата.
Пространствена избирателност на радиоприемника — способ
ността на радиоприемника да различава и отделя желания сигнал от
смущаващите сигнали по посоката на тяхното пристигане в мястото
на приемането. П. и. се реализира посредством насочени приемни
антени.
Пространствен хармонии — неделима (от всички останали) съ
ставка на електромагнитното поле, което се разпространява по дъл
жината на периодична структура. Всеки П. х. представлява електро
магнитна вълна със собствена амплитуда, фазова константа и картина
на полето. Сумата от всички П. х. образува общото периодично раз
пределение на полето по структурата. Както и за хармониците, опре
делящи състава на едно сложно периодично колебание във времето,
така и за П. х. амплитудните коефициенти се определят от разло
жението на Фурие. Фазовата константа на отделния П. х. се определя
чрез теоремата на Флоке и е равна на

„
„
2ηπ
ß. = ß° ± -J-,
a

където ß„ е фазовата константа на п-тия П. х., ß° — фазовата кон
станта на нулевия (основния) П. x., a d — 'периодът на периодичната
структура. Знаците „ + “и „ — “ в горния израз се отнасят съответно
за фазовите константи на правите и обратните П. х. Прави П. х. са
тези, чиято фазова скорост е съпосочна с груповата скорост на елек
221

тромагнитното колебание, а обратни П. х. — тези, чиято фазова
скорост е с обратна посока спрямо груповата скорост на електро
магнитното колебание.
Пространство на цветовете (цветово пространство) — афинно
пространство, в което се представят всички реални и нереални цве
тове.
Противовес — система от проводници, изолирани от земята и
разположени под антената. П. се използува при радиостанциите (осо
бено в предавателните) вместо заземление на антената. ‘
Противолокация — вж. Противорадиолокационни средства.
Противотактно усилвателно стъпало — вж. Двутактно усилва
телно стъпало.
Проходен вълномер — пасивно СВЧ устройство, предназначено
за измерване на дължината на електромагнитната вълна, което е
свързано с тракта, пренасящ СВЧ мощността чрез насочен отклонител или елементарен възбудител, така че само малка част от пре
насяната мощност възбужда резонансната му система. За резонансна
система в П. в. се използува настройваем обемен резонатор, чиято
подвижна част се води от микрометричен винт за отчитане.
Проходна динамична характеристика на усилвател — зависи
мостта (най-често графична) на моментната стойност на изходния
ток (течащ през товара на усилвателя) от моментната стойност на
входното напрежение (напрежението, действуващо между входните
полюси на усилвателя). Формата на П. д. х. у. е свързана с нелинейните изкривявания, причинявани от усилвателя.
Професионални радиоприемници — радиоприемници, които се из
ползуват за реализиране на отговорни радиовръзки между отдалечени
пунктове, а също така за решаване на специални задачи в радиона
вигацията, радиолокацията, радиоуправляването, радиоастрономия
та и др.
Процепен мост — хибридно съединение, чиито четири рамена се
образуват от два правоъгълни вълновода с обща тясна стена, в която
е направен прорез. Двойките взаимно селективни отклонения са (1)
и (2), (3) и (4) (фиг. П. 11). За настройка на П. м. се използува винт,
който се потапя в средата на прореза. С цел да се избегне възбуж
дането на висши типове вълни се намалява разстоянието между вън
шните тесни стени на П. м. в сечението през средата на прореза.
Процепна антена — антена, представляваща отрязък от вълновод,
обемен резонатор или коаксиална линия, в проводящите повърхности
на които са прорязани процепи. П. а. се използува в СВЧ-обхвата
като самостоятелна антена или като излъчващ елемент на антенни
решетки.

Процепна линия — устройство за канализирано разпространение
на електромагнитни вълни в свръхвисокочестотния обхват. По съ
щество П. л. представлява микролентова линия, чиято диелектрична
подложка е без метална лента от едната страна, а от другата страна
са нанесени успоредно две тесни метални ленти, разстоянието между
които (процепът) е доста по-малко от дължината на вълната. П. л.
намира приложение за направа на хибридни схеми чрез разполагане
на елементи със съсредоточени параметри в процепа.
Пръстеновиден мост — хибридно съединение, което представлява
вълноводен пръстен с четири Е-плоскостни отклонения (Е-тройници).
Дължината на окръжността по оста на вълноводния пръстен е равна
на 3/2 λΒ(λΒ е дължината на вълната във вълновода).
Съседните отклонения са разположени на разстояние 1/4 λΒπο оста
на пръстена, с изключение на крайните две, които са на разстояние
3/4 λΒ .Взаимно селективните двойки отклонения са (1) и (2), (3) и
(4) (фиг. П. 12). П. м. е лесно осъществим и чрез коаксиална или
микролентова линия.

Фиг. П.П. Процепен мост

Фиг. П.12. Вълноводен пръстеновиден мост

Псофометричен шум — ниво на шумовото напрежение, опреде
лено при нормирано време на интеграция и при използуване на псо
фометричен кръг, амплитудно-честотната характеристика на който
е нормирана.
Пулсиращо тяло — тяло, на което всички елементарни повърх
ностни елементи трептят по отношение на своята нормала с еднаква
амплитуда, честота и фаза.
Пуш-пулно усилвателно стъпало — вж. Двутактно усилвателно
стъпало.
Пълен видеосигнал — широколентов сигнал, носещ информация
за яркостното разпределение на елементите на изображението и съ
държащ съответно редовите и кадровите гасящи и синхронизиращи
импулси.

223

Пълен видеосигнал за цветна телевизия — пълен видеосигнал, към
който са добавени сигналите за цветност и сигналите за цветова
синхронизация и за разпознаване на реда в съответствие с изискванията
на стандарта за съответната система за цветна телевизия.
Пълен коефициент на предаване на четириполюсник (транзитен
коефициент на предаване на четириполюсник) — коефициент на пре
даване, представляващ отношение на изходния сигнал на четириполюсника и вътрешния сигнал (електродвижещото напрежение, ток,
мощност) на източника, включен във входа на четириполюсника
(усилвателя).
Пълен усилвател — електронно устройство, представляващо фун
кционално и конструктивно единство от усилвател на мощност, меж
динни усилватели и предусилвател (предусилватели) с общо токозахранване.
Пълна проходна динамична характеристика на усилвател — за
висимостта йа изходния ток на усилвателя от е. д. н. (вътрешно
напрежение) на източника на сигнал. За да бъдат малки не линейните
изкривявания, П. п. д. х. у. трябва да има относително голям линеен
участък. Най-често П. п. д. х. у. се построява графично за усилвателно
стъпало с един или няколко директно (галванично) свързани усил
вателни елементи. Използува се за изчисление на коефициента на
хармониците.
Първичен видеосигнал — видеосигнал без гасящи импулси, а също
така без синхронизиращите или каквито и да било коригиращи сиг
нали.
Първичен честотен еталон — честотен еталон, който е предназ
начен за възпроизвеждане (в съответствие с теоретичното определе
ние) и за съхраняване на единицата за честота в общодържавен ма
щаб.
Първична обработка на радиолокационната информация — процес
на обработка на полезния сигнал и шума, приети от радиолока
ционната станция за един период на обзора, вземане на решение за
наличността на цел по определен критерий, определяне на коорди
натите на целта и на параметрите на сигнала, носещ информация,
номерация на целите, кодиране на текущите координати и др.
Първична радиолиния — радиолиния, при която радиовълните
стават носител на полезна информация в предавателя. Вж. Радио
линия, Модулация и Вторична радиолиния.
Първични цветове на колориметрична система — три линейно не
зависими цвята, всеки от които не може да се получи от смесването
на другите два, приети за единични цветове на дадената колоримет-

224.

рична система. В цветната телевизия се използуват следните първични
цветове на различните колориметрични системи:
— първични цветове на приемника (R,G,B);
— първични цветове на камерата (А, В, С);
— първични цветове на системата за предаване (W,U,V).
Първичните цветове на предаването U и V могат да бъдат I и
Q или UR_X и υΒ_ γ.

Р
Работен диапазон на радиоприемник — вж. Работен обхват на
радиоприемник.
Работен обхват на радиоприемник (работен диапазон на радио
приемник) — обхватът от честоти, на които радиоприемникът може
да се настройва, без неговите качествени показатели да се изменя !
извън допустимите граници. Според БДС работните обхвати на про
извежданите у нас приемници за радиоразпръскване са:
— дълги вълни: 150 350 kHz;
— средни вълни: 520—1600 kHz;
— къси вълни: 5,8—22 MHz;
— ултракъси вълни: 64,5—73 MHz.
Работна точка — точка от полето на дадено семейство харак
теристики на усилвателен елемент, положението на която се определя
от съответните моментни стойности на напреженията, токовете или
на напреженията и токовете на електродите на усилвателния елемент.
В литературата понякога терминът Р. т. се употребява в смисъл на
статична работна точка.
Работна точка при покой — вж. Статична работна точка.
Работни подобхвати на радиоприемник (полуразлети подобхвати
на радиоприемник) — части от работния обхват, на които се разделя
той, за да се получи по-малка плътност на настройката на радио
приемника. Най-често късовълновият обхват се разделя на два до пет
подобхвата /КВ1, КВ2, ..., КВ5/, които имат съответно два до пет
пъти по-малка плътност на настройката, отколкото целият късовъл
нов обхват. Понякога в радиоприемниците от по-висок клас и средновълновият обхват се разделя на два полуразлети подобхвата —
СВ1 и СВ2.
Работоспособност — състояние на изделието, при което то из
пълнява зададените му функции при зададените условия в техниче
ското задание.
15 Радиотехнически терминологичен речник

225

Равнинна звукова вълна — звукова вълна, на която фронтът е
равнинен. Вж. Фронт на звукова вълна.
Равноамплитудна антенна решетка — антенна решетка, в елемен
тите на която текат токове с еднакви амплитуди.
Равноенергетичен „бял“ цвят — вж. Източник на „бял" цвят „Е".
Равномерно квантуване — квантуване с еднаква стъпка.
Равносигнален метод за измерване на ъглови координати — ам
плитуден метод за измерване на ъгловите координати, при който
направлението на целта се определя по положението на'антенното
устройство в момента на съвпадане на равиосигиалната зона с на
правлението на целта.
Равносигнална зона — направление в пространството, при което
приетите или излъчените сигнали от две антени с диаграми на на
соченост, разположени под известен ъгъл, имат еднаква амплитуда.
Вместо две антени често се използува една антена, чиято диаграма
периодически изменя своето положение. Р. з. се използува при равносигналния метод за измерване на ъглови координати, автоматично
съпровождане на целите по ъглови координати, в радионавигацията
и др.
Радиален магнит за сходимост — постоянен магнит от възела на
статическата сходимост, който е предназначен за предварителна ста
тическа сходимост на трите лъча в трилъчевия кинескоп с маска.
Радиална линия — устройство за канализирано разпространение
на електромагнитни вълни, образувано от две успоредни плоски ме
тални повърхности, разстоянието между които е по-малко или съ
измеримо с дължината на вълната. Възбудителят на Р. л. се намира
в пространството между двете плоскости, което е запълнено с изо^
тропен диелектрик или въздух. Разпространението на електромаг
нитните вълни в Р. л. е по посока на успоредния на плоскостите
радиус-вектор, излизащ от възбудителя. Фронтът на електромагнит
ните вълни в Р. л. е цилиндричен. Основен тип вълна в Р. л. е си
метричната вълна с компонента на електрическото поле, перпенди
кулярна на металните плоскости, и с азимутална компонента на маг
нитното поле.
Радиално-кръгова развивка — растерова развивка на индикатора
за кръгов обзор, образувана от периодична линейна развивка на елек
тронния лъч с честотата на повторение на импулсите на радиолокационната станция от центъра на екрана на електроннолъчевата тръ
ба по радиуса към неговата периферия /радиална развивка по раз
стояние/ и едновременно въртене на радиалната развивка синхронно
с въртенето на антената на радиолокационната станция по азимут.
По дължината на радиалната развивка се нанася (или се образува с
226,

електронни мащабни белези) равномерна скала на разстоянието с
начало в центъра на екрана, а по окръжността на екрана — кръгова
азимутална скала. Целият екран на електроннолъчевата тръба се за
светва от радиалната развивка за един оборот на антената. Затова,
за да се получи непрекъснато засветване на екрана и отстраняване
на мигането на белезите на целите, екранът на електроннолъчевата
тръба трябва да притежава послесветене, не по-кратко от периода на
оборота на антената. За получаването на Р.-к. р. се използуват елек
троннолъчеви тръби с магнитно управление, чиято отклоняваща сис
тема се състои от неподвижни хоризонтално и вертикално откло
няващи бобини. Бобините се захранват синхронно с трионообразните
токове, възникващи в момента на излъчване на сондиращите импулси.
При това амплитудите на хоризонтално и вертикално отклоняващите
токове се модулират пропорционално на синуса и косинуса на ази
мута на антената.
Радиоавтоматика — наука, занимаваща се с принципите на из
граждане на системи за автоматично регулиране и управление на
радиотехнически устройства и системи. Развитието и усъвършенствуването на съвременните радиотехнически устройства и системи се
характеризира с прехода от автоматично регулиране и управление
на отделни възли и блокове към вграждане на сложни автоматични
системи в самите радиотехнически устройства и системи. Осъщес
твява се управление на сложни по устройство взаимносвързани обек
ти.
Друга характерна особеност на автоматичното управление в ра
диоелектрониката е това, че едновременно с управлението се решават
въпроси относно оптималното приемане и филтрация на
сигналите, борбата с активните смущения, специално създавани от
противодействуващи радиотехнически устройства, избора на код,
модулацията и честотния обхват на управляващите сигнали.
Автоматичните системи в радиотехниката са предназначени пре
ди всичко за следене, регулиране или оптимизация на сигналите, с
които работят съответните радиотехнически устройства или системи,
по някои от техните параметри: амплитуда, честота, фаза, временни
съотношения при импулсните сигнали и т.н.
Според целта на управлението системите в радиоавтоматиката
се делят на: системи за автоматична стабилизация, системи с про
грамно управление, радиотехнически следящи системи, адаптивни сис
теми.
Радиоапаратна служба — част от магистрален радиовъзел, в чиито
помещения се монтират телеграфните и фототелеграфните апарати,
които формират телеграфните сигнали, а също така и възпроизвеж
дащите телеграфни устройства.

227

Радиовисотомер — наземна активна радиолокационна станция за
определяне височината на въздушните цели по измерения ъгъл на
място и разстоянието до целта. Р. представлява и бордова радиоло
кационна станция, поставена в самолети, въртолети и други лета
телни апарати, предназначена за автоматично измерване на истин
ската височина на полета по отразените от земната или водната
повърхност сигнали.
Радиовисотомер за кацане — комплекс от устройства, който съ
държа радиовисотомер с честотна модулация и изчислителна ма
шина, която по данни от висотомера определя височината на полета,
скоростта на снижаването и стойността на вертикалните ускорения
на самолета, като по тези данни решава диференциалното уравнение
на кривата на снижаване на самолета. Въвеждането на данните от
изчислителната машина на Р.к. в обикновен автопилот дава възмож
ност да се извърши кацането на самолета автоматично.
Радиовръзка — предаване и приемане на съобщения с помощта
на радиото. При предаването тези съобщения се преобразуват в радиосигнали чрез две последователни операции — кодиране и моду
лация. При приемането тези радиосигнали се преобразуват чрез
обратни операции (декодиране и демодулация) в първоначалните съ
общения. Последните се възпроизвеждат от крайните (възпроизвеж
дащите) устройства на радиоприемните устройства. Според вида на
предаваните съобщения Р. бива: радиотелеграфна, радиотелефонна,
фототелеграфна, телевизионна и др. Източник и потребител на съ
общения при Р. може да бъде човек, автомат, ЕИМ и др.
Радиовълна — електромагнитна вълна, използувана в радиотех
ническите системи. Може да се разглежда като кохерентна електро
магнитна вълна, използувана за пренасяне на информация след пре
образуването или генерирането и чрез изкуствени устройства.

Понастоящем в радиотехническите системи се използуват елек
тромагнитни вълни с честота от 3.10'3 до 3.1015 Hz, като този диапазон
непрекъснато се разширява поради усвояването на нови честотни
обхвати.
Към радиовълните не се отнасят електромагнитните вълни от
радиообхвата, когато тези вълни се използуват за технологични, ме
дицински и енергетични нужди. Към радиовълните се отнасят елек
тромагнитните вълни, които се излъчват като кохерентни, а вслед
ствие на влиянието на средата, в която се разпространяват, те губят
своята кохерентност — например в радиолиниите с трофосферно раз
сейване, в лазерните радиолинии и др.
Радиовълновод — линия, канализираща електромагнитните въл
ни от радиообхвата. Съществуват метални Р., диелектрични Р. и др.
228

По Р. със зададени напречни размери могат да се разпространяват
радиовълни, дължината на които не превишава критичната дължина
на вълната.
Радиогониометър — устройство за определяне на посоката на
източника на излъчване на радиовълни с неподвижна антенна система
чрез изменяне на връзката с нейните съставни части. Р. представлява
индуктивен вариометър обикновено с две неподвижни и една въртяща
се бобина. В Р. за метровия диапазон могат да се използуват отрязъци
от дълги линии.
Радиодалекомер — активна радиолокационна станция за измер
ване на разстоянието до целите, използуваща постоянството на ско
ростта на разпространение на радиовълните. Според вида на излъ
чените радиосигнали различаваме импулсни Р. и P. с непрекъснато
излъчване. Използуват се в радиолокацията, радионавигацията, гео
дезията и в други области, където е необходимо да се измерват раз
стояния с голяма точност.
Радиодалекомер с непрекъснато излъчване — радиодалекомер,
който излъчва непрекъснати немодулирани или честотномодулирани
сигнали. При Р.н.и. се използуват честотни и фазови методи за из
мерване на разстоянието.
Радиодевиация — отклонение на посоката на приеманите радио
вълни, обусловена от изкривяването на електромагнитното поле на
пеленгувания източник на излъчване (или преизлъчване) вследствие
на въздействието на вторични електромагнитни полета, създавани от
метални предмети, разположени в близост до радиопеленгаторното
устройство. Р. води до грешки в определянето на действителната
посока на излъчващия източник. Тези грешки могат да се отчитат
графично или да се отстраняват със специални устройства, компен
сиращи изкривяването на основното електромагнитно поле в мястото
на приемане. Р. може да се определя по радиофаровете.
Радиоелектронна система за приземяване на самолети — радиое
лектронна система, която осигурява непрекъснато следене на само
летите, привеждането им в района за приземяване и информиране
на екипажите на самолетите за скоростта на полета, плоскостта на
курса за приземяване, плоскостта на планиране и разстоянието до
оптималната точка за приземяване. Обикновено наземната апаратура
на Р. с. п. с., освен радиостанцията за връзка със самолетите, съдържа
още и радиолокационна станция за откриване и курсов, глисаден и
маркерен радиофар. С всички тези средства може дистанционно да
се управлява движението в района на летището от пункта за управ
ление.
Радиоелектронна система за следене на изкуствените спътници на
Земята — многофункционална радиоелектронна система за решаване
229

на задачите за откриване и определяне на координатите на изкус
твените спътници на Земята, а също така и за тяхното следене, за
предаване на команди и за приемане на радиотелеметрична инфор
мация. Информацията, получавана от станцията за следене, постъпва
в изчислителния център и при необходимост се преобразува в стан
дартна форма, пригодна за въвеждане в електронноизчислителната
машина. В изчислителния център се изчислява времето на премина
ване на всеки спътник през зоната на действие на радиолокационната
станция, определят се азимутът и ъгълът на място на избраните спътници за бързо откриване и съпровождане.
—---Радиоелектронна система за управление на въздушното движение
— радиоелектронна система, с която се създава зона на очакване в
района на приземяване на самолетите. Р. с. у. в. д. служи за управ
ление на движението на самолетите и за предаване на информация
на екипажите им за особеностите при подхождането за приземяване
и неговото осъществяване. Основни елементи на Р. с. у. в. д. са радиолокационните станции на летищната служба, електронноизчис
лителните машини на изчислителния център и средствата за радио
връзка.
Радиоимпулс — импулс с високочестотно запълване. Използува
се в радиотелеграфията, радиолокацията и др.
Радиоканал — канал за връзка, в който се използуват радиосигнали.
Радиолиния — съвкупност от предавател, приемник и среда, в
която се разпространяват радиовълните между тях.
Радиолиниите могат да бъдат първични, вторични или комби
нирани, според това, къде се извършва модулацията — в предавателя,
по радиотрасето или и на двете места. Според характера на радиотрасето радиолиниите могат да бъдат йоносферни, тропосферни, радиолинии с тропосферно разсейване, космически, подземни, радиолинии с отражение от метеорните следи и др.
Радиолокатор — вж. Радиолокационна станция.
Радиолокационен мозаичен индикатор — индикатор с развивка от
телевизионен тип, който обединява информацията от няколко несинхХронизирани една спрямо друга обзорни радиолокационни станции,
всяка от които извършва търсене в ограничен географски район. В
този случай се използува принципът на преобразуване на центровете
на развивка, което позволява на оператора да избира за разглеждане
на своя индикатор всяка от препокриващите се зони на обзор на
няколко станции.
Радиолокационен обзор — периодично облъчване на всяка точка
от зоната на обзора и приемане на сигнали от целите в зоната на
230

обзора. Р.о. бива паралелен, последователен и смесен. В зависимост
от закона на движение на лъча Р.о. е кръгов, секторен, винтов, те
левизионен, спирално-коничен, постъпателно-коничен. Преместването
на лъча може да бъде механично или електронно.
Радиолокационен предавател — радиопредавател, който генерира
сондиращи или запитващи радиолокационни сигнали във вид на не
прекъснати СВЧ трептения или последователност от радиоимпулси.
Най-голямо приложение намират импулсните Р. п., които генерират
трептения само през времето на подаване на видеоимпулси с високо
напрежение от модулатора на Р. п. За генериране на СВЧ трептения
в предавателите на съвременните мощни наземни и корабни радио
локационни станции се използуват многостъпални схеми, състоящи
се от задаващ генератор, умножители на честота и усилватели на
мощност. В задаващите генератори обикновено се използуват квар
цови генератори, маломощни клистрони и карцинотрони, твърдотелни генератори и др., в умножителите на честота се използуват варакторни диоди и други СВЧ прибори, а в усилвателите на .мощност
— ЛБВ, клистрони, амплитрони и карцинотрони. Такова построяване
на схемата позволява да се излъчва особено голяма мощност и в
същото време да се управляват параметрите на импулса, да се мо
дулира по честота, да се кодират импулсите и т. н. в сравнително
маломощното стъпало на задаващия генератор.
Радиолокационен сигнал — радиосигнал, на който амплитудата,
честотата, фазата, поляризацията и направлението на пристигане са
свързани със свойствата на радиолокационната цел.
Радиолокационен тренажьор — приставка към радиолокацион
ната станция, предназначена за трениране на операторите чрез мо
делиране на екраните на индикаторите на радиолокационната станция
на реална обстановка. Обикновено с Р. т. се имитират видеосигнали
на една или няколко цели (понякога от различен тип), чиито пара-метри произволно или по зададена програма могат да се изменят
за имитиране на различно положение на целите в пространството,
на изменяне на техните координати, на маневрите на целите, на за
глъхване на сигналите, на влияние на формата на диаграмата на
насоченост на антената и др. Р. т. могат да имитират също и сигнали,
отразени от йонизираните следи на ракетите, от местни предмети,
от бреговата линия, от хидрометеорите, да имитират умишлените
пасивни и активни смущения, създавани от определени цели, и т.н.
В някои случаи Р. т. позволяват да се имитира възникването и отстра
няването на типови неизправности на апаратурата и провеждането
на проверката и.
Радиолокационен фар — радиолокационно отговарящо устрой
ство или съсредоточен радиолокационен отражател с известни коо
231

рдинати. За получаване на информация за посоката на Р. ф. и за
разстоянието до него се използува бордовата радиолокационна стан
ция.
Радиолокационна информация — съвкупност от сведения за радиолокационните цели, намиращи се в зоната на откриването на радиолокационните станции. Р. и. се получава при откриването и из
мерването на координатите на целите, при определянето на пара
метрите на движението на целите, при класификацията и разпозна
ването на целите. Р. и. съдържа сведения за различните цели: само
лети, кораби, танкове, различни съоръжения.
Радиолокационна карта на местността — радиолокационно из
ображение на местността, наблюдавана на индикатора за кръгов
обзор.
Радиолокационна корабна навигационна станция — радиолока
ционна станция за кръгов обзор, монтирана на кораби и предназ
начена за автономна навигация чрез навигационно ориентиране по
бреговите, наземните и надводните ориентири. Р. к. н. с. могат да
работят съвместно с бреговите радиолокационни фарове. Това по
зволява използуването им и при липса на забележими естествени
ориентири. Р. к. н. с. осигуряват също и движението на корабите в
теснини, влизането и излизането от пристанищата, предотвратяват
сблъскването на корабите с надводни припятствия и насрещни кораби
и др. В съвременните Р. к. н. с. се използуват устройства за подтискане
на смущенията от морски вълни и метеофактори. Това осигурява
по-ефективно използуване на станциите в сложни хидрометеороло
гични условия.
Радиолокационна маскировка — изкуствено увеличаване или на
маляване на интензивността на отразения радиолокационен -сигнал
от радиолокационните цели чрез използуване на изкуствени радио
локационни цели или чрез покритието им със специални материали.
Радиолокационна система — съвкупност от конструктивно свър
зани радиолокационни станции, средства за управление на тяхната
работа и други радиоелектронни устройства, предназначена за откри
ване и разпознаване на целите, за определяне на координатите на
последните и за решаване на комплекс от задачи.
Радиолокационна станция (радиолокатор) — радиоелектронно
устройство за откриване и определяне местоположението на цели във
въздуха, на море и суша с помощта на радиовълни и на методите
на радиолокацията. Основни съставни части на радиолокационната
станция са: предавател (формиращ сигналите, които сондират про
странството), антенно устройство (излъчващо и приемащо радио
вълните), радиоприемник (осигуряващ необходимата селекция, усил

232

ване и преобразуване на сигналите, носещи информация), изходно
устройство (преобразуващо информацията в удобен вид за получа
теля), управляващо устройство (управлява предавателя и приемника)
и индикаторно устройство. Според вида на излъчените сигнали Р.с.
са с импулсно и непрекъснато излъчване, а според предназначението
си — наземни, корабни, самолетни.
Радиолокационна станция за защита на опашката на самоле
та — активна радиолокационна станция за откриване, монтирана в
опашката на самолета, която е предназначена за предупреждаване
на екипажа за наличността на изтребител или ракета на противника
в задната полусфера на самолета. Приетите сигнали от такава ра
диолокационна станция се използуват за задействуване на системата
за светлинна или звукова сигнализация за осигуряването на своевре
менна маневра на самолета и (или) за използуване на оръжие.
Радиолокационна станция за кръгов обзор — активна радиоло
кационна станция, антенната система на която се върти равномерно
около вертикална ос. Съдържа индикатор за кръгов обзор, с който
се измерва азимутът и разстоянието до целите в зоната на обзора.
В някои случаи може приблизително да се определи и височината на
целите. Използува се за откриване на радиолокационни цели, като
радиолокационна станция за аеродрумна служба и др.
Радиолокационна станция за откриване на въздушни цели — ак
тивна радиолокационна станция за кръгов обзор, предназначена за
откриване и определяне на координатите на самолети, въртолети и
крилати ракети на голямо разстояние и на всички възможни височини.
Радиолокационна станция за откриване на междуконтинентални
ракети — трикоординатна активна радиолокационна станция (обик
новено със сфазирани антенни решетки), която е предназначена за
откриване на междуконтинентални балистични ракети в полет през
първите хиляда километра от пътя им след старта. Р. с. о. м. р.
определя координатите на траекторията на полета на ракетите, обра
ботва данните от измерванията с цифрова изчислителна машина и
по най-бърз начин дава данни за траекторията и точката на попадение
на ракетата. Съществен елемент на такава станция е системата за
обработка на сигнала и за разпознаване на целите, централно, звено
на която е електронноизчислителната машина. Р. с. о. м. р. се из
ползува и в системата за насочване на антиракети към балистичните
ракети, а също и за откриване на космически летателни апарати.
Високият потенциал на Р. с. о. м. р. се осигурява от мощни пре
даватели, антени с големи размери и тесни диаграми на насоченост
и главно малошумящи усилватели, които повишават чувствител
ността на приемниците. Пример за такава станция е американската
радиолокационна станция „ЕСАР“.
233

Радиолокационна станция за откриване на наземни цели — активна
радиолокационна станция със селекция на движещи се цели, предназ
начена за откриване на движещи се обекти — танкове, автомашини
и други на фона на сигнали, отразени от местни обекти.
Радиолокационна станция за разпознаване на космически обекти
— трикоординатна радиолокационна станция, която има възможност
да определя електродинамичните характеристики и чрез тях типа на
космическите цели. Тези радиолокационни станции измерват ефек
тивната площ на разсейване на космическите обекти, включително
изкуствените спътници на Земята и отделните степени на балистич
ните ракети. Те определят също и размерите, формата, параметрите
на въртящите движения и редица други характеристики на обекта.
Получените характеристики от станцията в реален мащаб на времето
се преобразуват и записват в паметта на електронноизчислителна
машина. Това позволява след прелитането на обекта да се извърши
подробен анализ, да се изчислят в частност ефемеридите (астроно
мическите таблици) на обекта, времето и координатите на повторното
му появяване. При следващото появяване на обекта събраните отново
данни се сравняват с предишните. Това дава възможност да се раз
познае обектът и да се картотекират изкуствените спътници на Зе
мята. В някои станции за разпознаване се използува предавателно
устройство, работещо на няколко честоти, което позволява по-пълно
да се изучат електродинамичните характеристики на целите. Пара
метрите на целите, измервани в определен интервал от време, могат
да се анализират с електронноизчислителна машина и да се сравнят
със заложените в паметта на машината данни. Ha основата на такива
станции в САЩ е създадена единната система „СПАДАТС“ за раз
познаване и следене на космическите летателни апарати.
Радиолокационна станция за страничен обзор — активна радио
локационна станция, монтирана на подвижен обект. За обзор на про
странството от двете страни на обекта се използуват две антени с
тесни диаграми на насоченост, които работят съвместно с отделни
предаватели и приемници. Принципът на действие на съвременните
Р. с. с. о., имащи антени със синтезирана апертура, е основан на
възможността за запомняне и следващо векторно сумиране на отра
зените сигнали от целите, облъчвани от предавателя на станцията.
Радиолокационна станция с цветна индикация на сигналите — ак
тивна радиолокационна станция, на екраните на индикаторите на коя
то белезите на целите се възпроизвеждат в два и повече цветове,
зависещи от интензивността на отразения сигнал. Такава станция
може да има два индикатора — един обикновен, на който се наблю
дава общото изображение, а другият — с екран, покрит със специален
флуоресциращ състав, който свети само под действието на силни

234

отразени сигнали (цветът на светенето има друга окраска в сравнение
с тази на първия индикатор). Такива радиолокационни станции ши
роко се използуват при селекция на подвижни цели.
Радиолокационна станция с V-образен лъч — радиолокационна
станция за кръгов обзор с две еднакви антени с косекансни диаграми
на насоченост — антена за вертикалния лъч и антена за наклонения
лъч. Антената за вертикалния лъч се използува за измерване на раз
стоянието и азимута до целите. Антената за наклонения лъч създава
диаграма на насоченост, наклонена към вертикалната равнина под
ъгъл 45° и служи за определяне на височината при кръгов обзор. В
станцията се използува индикатор „разстояние-азимут“, на екрана на
който са нанесени семейство криви на височината във функция от
разстоянието.
Радиолокационна цел — физическо тяло, информацията за което
се получава с методите на активната радиолокация. Реалните цели
(самолети, кораби, танкове, различни съоръжения) се състоят от мно
жество разсейващи и отразяващи елементи, предизвикващи флуктуации на амплитудата и фазата на отразения сигнал към радиолокационната станция. Р.ц. се разделят на космически, въздушни, наземни,
водни, естествени и изкуствени. Основна тяхна характеристика е ефек
тивната отразяваща повърхност.
Радиолокационни средства — устройства и системи, използуващи
методите на радиолокацията. Работят на сушата и във въздуха в
дециметровия, сантиметровия и милиметровия обхват с импулсно и
непрекъснато излъчване.
Радиолокационно запитващо устройство — радиотехническо
устройство, което е предназначено за изработване на сигнали за за
питване и приемане на сигналите на отговора в системите на радио
локацията с активен отговор. Р. з. у. може да влиза в състава на
радиолокационната станция или да бъде автономно, изпращайки са
мо запитващите сигнали и да приема отговарящите. Сигналите на
Р. з. у. могат да имат сложен код. Например сигналите на някои
запитващи устройства са с троен код. При това първата кодова група
служи за отпушване (задействуване) на отговарящото устройство,
втората — за индивидуално опознаване на самолета, а третата —
за предаване на данни за неговата височина.
Радиолокационно наблюдение — процесът на получаване на ра
диолокационната информация за целите в зоната на откриване на
радиолокационната станция.
Радиолокационно опознаване — установяване на държавната при
надлежност на радиолокационните цели посредством радиолокация
с активен отговор.
235

Радиолокационно определяне на координатите на целите — методи
за определяне координатите на целите е помощта на радиолокациоини
средства.
Радиолокационно отговарящо устройство — приемно-предавател
но устройство, което е предназначено за приемане на запитващи сиг
нали и за излъчване на отговарящи радиосигнали в системите за
радиолокация с активен отговор. Отговарящият радиосигнал на Р.
о. у. е значително по-голям по мощност от сигнала, получаван при
отразяването на обекта, на който е монтирано Р. о. у. Сигналът на
отговарящото устройство може да се кодира за разпознаване на обек
та или за предаване на друга информация на обекта на радиолокационното запитващо устройство. Обикновено антената на Р. о. у. има
слаба насоченост, за да осигури сигурно приемане на отговарящия
сигнал при изменение на взаимното разположение на обектите, на
които са монтирани Р. о. у. и радиолокационното запитващо устрой
ство.
Радиолокационно устройство — вж. Радиолокациоина станция.
Радиолокация — област от науката и техниката, която обхваща
методи и средства за откриване, измерване на координатите на це
лите, разпознаването на целите, определяне параметрите на движение
с помощта на отразяване, преизлъчване или собствено излъчване на
радиовълни. Според начина на откриване на радиолокационния сиг
нал различаваме активна радиолокация, радиолокация с активен отго
вор и пасивна радиолокация.
Радиолокация с активен отговор — активна радиолокация, из-4
ползуваща радиолокациоини сигнали, преизлъчени от системата за
отговор. При Р.л.а.о. се повишава радиусът на действие на радио
локационното наблюдение, точността, шумоустойчивостта и надежд
ността на системата. Тя е ефикасна при цели, които имат малка
ефективна отразяваща повърхност. Кодирането на запитването или
отговорът служи за разпознаване на целите.
Радиолокация с пасивен отговор — активна радиолокация, която
използува отразените сигнали от обектите на радиолокационното на
блюдение.
Радиометеорология — наука, занимаваща се с изследване на влия
нието на метеорологичните параметри и процеси върху разпростра
нението на радиовълните и с изследване на метеорологичните па
раметри чрез влиянието, което те оказват върху разпространението
на радиовълните.
Радиометричен приемник — радиолокационен приемник за при
емане, усилване и отделяне на сигналите на топлинното излъчване,
мощността на които е по-малка от мощността на шумовете на при

236

емника. За отделяне на полезния сигнал в Р. п. се прилагат различни
методи: модулационен, компенсационен и корелационен.
Радиометрия — измерване на параметрите на собственото радиоизлъчване на обектите с методите на пасивната радиолокация.
Радионавигационен бордов приемоиндикатор — радиоелектронно
устройство, което е предназначено за приемане на информация от
наземните станции на радионавигационните системи и за изработване
на данни за определяне на координатите на мястото на обекта (са
молета или кораба). В съвременните системи за радионавигация дан
ните от приемоиндикатора се обработват чрез електронноизчисли
телна машина, пресмятаща мястото на обекта върху хиперболическа
решетка в географски координати, изразени в градуси и минути на
географските широчини и дължини.

Радионавигационна радиално—кръгова система — вж. Ъгломерно-далекомерна радионавигационна система.
Радионавигационна система — навигационна система, която из
ползува радиосигнали за получаване на навигационна информация.
Радионавигационна станция с индикатор за истинско движение —
радиолокациоина корабна навигационна станция с допълнителен
блок, с помощта на който на индикатора за кръгов обзор, стаби
лизиран спрямо меридиана, може да се наблюдава истинското дви
жение на кораба и на корабите, намиращи се в зоната на действие
на станцията. Получаването на истинското движение се постига с
това, че центърът на радиално-кръговата развивка, съвпадащ с мяс
тото на кораба, може да се премества по екрана със скорост, равна
на скоростта на движението на кораба (в мащаба на скалата по
разстояние), и по истинския курс. Екранът на индикатора на стан
цията има значително продължително послесветене и затова след
изображението на отразените импулси от корабите на екрана остават
светещи линии, показващи посоката на движение на съседните кораби.
Радионавигационни средства — апаратура от състава на радио
навигационните системи, монтирана на кораби, самолети и др. обек
ти, която е предназначена главно за измерване на геометричните
величини. .Р. с. определят мястото на обекта спрямо ориентирите с
известни координати, осигуряват движение по маршрут и повишават
безопасността на плаването на корабите и полета на самолетите. Р.
с. се подразделят на: -по тактическото си предназначение: средства
за корабоводене и самолетоводене, средства за осигуряване на из
ползуването на оръжие и други подобни; -по автономност на дей
ствие: автономни и неавтономни; -по принципа на действие: фазови,
импулсни и др.; — по метода за определяне на координатите: ъгломерни, далекомерни, разликово-далекомерни и др.; -по мястото на
237

монтиране: корабни, самолетни, брегови и Р.с. със специално пред
назначение. Р.с. се използуват в целия радиочестотен обхват.
Радионавигация — навигация, която използува радиотехнически
системи и устройства.
Радиооптическа антенна решетка — антенна решетка, в която
приетият високочестотен сигнал се подлага на аналогова простран
ствено-временна обработка чрез методите на кохерентната оптика.
Р. а. р. се състои от активна антенна решетка, съгласуващи устрой
ства, фидерен тракт, междинночестотни усилватели, пространстве
но-временен модулатор, осъществяващ оперативно въвеждане на сиг
налите в системата за обработка, и система за оптическа обработка
(лазер, колиматор, лещи, диафрагми, оптически филтри и др.).
Радиопеленг — ъгълът между плоскостта на истинския меридиан
и посоката на пристигане на радиовълните от източника на тяхното
излъчване, отчитан от северната посока на меридиана по часовни
ковата стрелка.
Радиопеленгатор — радиоприемно устройство с антена с насочено
действие, с което се определя посоката (пеленга) на източника на
радиоизлъчвания. Определянето на посоката става чрез въртене на
диаграмата на насоченост на антената докато се получи максимум
или минимум на приемания сигнал. Р. намират приложение в ра
дионавигацията и радиоразузнаването.
Радиопредавателен център — част от магистрален радиовъзел.
Представлява комплекс от радиопредавателни станции, които излъч
ват получените от радиоапаратната служба телеграфни и телефонни
сигнали във вид на високочестотни трептения. Построява се извън
населения пункт, в който се намира радиоапаратната служба, с цел
да се избегне поглъщането на излъчваната от отделните радиопре
даватели електромагнитна енергия от стоманобетонните сгради и
стоманените конструкции в населения пункт. Това способствува и за
намаляване на смущаващото действие на излъчваните от радиопре
давателите електромагнитни вълни върху радиоприемниците в на
селения пункт.
Радиоприемен център — част от магистрален радиовъзел. Състои
се от антенно поле (в което са разположени приемните антени), апа
ратна зала (в която са монтирани магистралните радиоприемници)
и помещение с електроизточници (които доставят електрическа енер
гия за захранване на радиоприемните устройства). Р. ц. се построява
извън населения пункт с цел да се избегне действието на промиш
лените смущения, създавани в последния.
Радиоприемник — съставна част на радиоприемното устройство,
която усилва получените от приемната антена високочестотни токове,
238

обработва ги, преобразува ги в нискочестотни токове и усилва по
следните до такава степен, че да осигурят нормална работа на въз
произвеждащото устройство.
Радиоприемник с директно усилване — вж. Линеен радиоприемник.
Радиоприемник с честотен синтезатор — радиоприемник, в който
функцията на хетеродин се изпълнява от честотен синтезатор.
Радиоприемник със следяща настройка — радиоприемник на чес
тотно модулирани сигнали, в който товарът на последното стъпало
на ме^сдинночестотния усилвател е следящ филтър, настройващ се
в резонанс с изменящата се в процеса на модулацията честота на
приемания сигнал (с помощта на допълнително устройство — чес
тотен регулатор се постига съвпадане на резонансната честота на
следящия филтър с моментната стойност на честотата на приемания
честотно модулиран сигнал). Благодарение на тясната пропускана
лента (Äo 7 = 30—40 kHz) на следящия филтър (респ. на радиоприе
мника) се получава значително по-голямо отношение сигнал/шум
(повишена устойчивост срещу смущенията), отколкото при класиче
ските радиоприемници на честотно модулирани сигнали.
Радиоприемно устройство — устройство, предназначено за при
емане на информация, предавана с помощта на електромагнитни въл
ни. Състои се от приемна антена, радиоприемник и възпроизвеждащо
устройство.
Радиопротиводействие — съвкупност от методи за нарушаване
на нормалната работа на радиоелектронните средства чрез създаване
на различни смущения.
Радиорелеен ствол — последователност от приемно-предавателни
радиорелейни станции, които осигуряват едновременно и независимо
предаване на определен обем информация в една посока.
Радиорелейна линия — система за предаване на групови сигнали,
сигнали на радиоразпръскването и телевизията на големи разстояния
посредством радиовълни. Р. л. представлява поредица от приемнопредавателни станции, две от които са крайни, а останалите — меж
динни (ретранслационни), предназначени за приемане на сигналите
от предидущата станция и за излъчването им в посока на следващата
такава.
Радиорелейна линия с голям капацитет — радиорелейна линия,
която съдържа от 600 до 2700 или повече телефонни канали или канал
за предаване на телевизионно изображение с един или няколко канала
за звуков съпровод и радиоразпръскване.
Радиорелейна линия с изкуствен спътник на Земята — радиорелейна
линия, в състава на която е включена спътникова приемно-предава
телна станция.
239

Радиорелейна линия със среден капацитет — радиорелейна линия,
която съдържа от 60 до 600 телефонни канала или канал за предаване
на телевизионно изображение с един или няколко канала за звуков
съпровод и радиоразпръскване.
Радиорелейна станция — част от техническите средства на ра
диорелейната линия, които са съсредоточени в една или повече сгра
ди, намиращи се на едно и също място от радиорелейното трасе.
Радиорелейно трасе — нанесена на топографска карта линия с
отбелязани места за разполагане на крайни, възлови, главни и обик
новени междинни станции, които осигуряват връзката между опре
делени пунктове.
Радиосигнал — модулиран сигнал под формата на електромаг
нитни трептения.
Радиосистема — съвкупност от радиопредавател, радиоприемник
и спомагателни устройства, предназначена за осъществяване на ра
диовръзки.
Радиосмущения — всички проникнали в радиоприемника сигнали,
чиято честота се различава от честотата на приемания в момента
сигнал и пречат за нормалното приемане на последния.
Радиостанция — комплекс от апаратура и обзавеждане с пред
назначение за радиовръзка. Р. може да служи за приемане, предаване
или и за двете цели едновременно.
Радиотелеграфен приемник — радиоприемник, предназначен за
приемане на радиотелеграфни сцгнали.
Радиотелеграфия — вж. Радиотелеграфна връзка.
Радиотелеграфна връзка (радиотелеграфия) — радиовръзка, при
която се осъществява предаване и приемане на радиотелеграфни сиг
нали.
Радиотелеграфни сигнали — дискретни съобщения, състоящи се
от отделни символи, букви, цифри и знаци.
Радиотехника — област от науката и техниката, в която пре
даването на информация се извършва чрез електромагнитни вълни.
Радиотехническа система за управление с непряко действие — сис
тема за управление, в която поради недостатъчната мощност на сиг
нала на разсъгласуване се налага включването на допълнителни усил
вателни устройства, от които се получава управляващият сигнал.
Пример за Р. с. у. н. д. е електромеханичната система за насочване
на антените в радиолокационните станции.
Радиотехническа система за управление с пряко действие — сис
тема, в която управлението се осъществява чрез измерване на разсъгласуването и директно въздействие на сигнала от измерването

240

върху управлявания обект. Пример за такава система е системата за
АРУ в радиоприемниците.
Радиотехнически системи за автоматична стабилизация — систе
ми, в които се поддържа постоянна стойността на управляващата
величина независимо от изменението на страничните смущаващи
фактори. В радиотехниката към Р. с. а. с. се причисляват стабили
заторите на ток, стабилизаторите на напрежение и др.

Радиотехнически следящи системи — системи, в които управле
нието се осъществява, като се следи някой от параметрите на сиг
налите, използувани в радиотехническото устройство, без предвари
телно да е известен законът на изменение на входната величина.
Сигналът за разсъгласуване е разликата между изходната и новата
стойност на сигнала, а управляващото въздействие настройва регу
лируемия елемент на системата така, че той да следи изменението
на входния сигнал. Типични Р. с. с. са системите за автоматична
донастройка на честотата, системите за фазова автоматична до
настройка на честотата, системите за следапа импулсен сигнал
във времето, системите за търсене на сигнал в радиотехническа сис
тема и др.
Радиотрасе — среда, в която се разпространяват радиовълните
между предавателя и приемника. Р. може да бъде някакво изкуствено
съоръжение — вълновод, оптичен вълновод, кабел и др., или естествена
среда, в която радиовълните се разпространяват свободно, т.е. без
да са свързани с приемника, предавателя или други специални ра
диотехнически съоръжения, напр. атмосферата, космическото про
странство, почвата, водата, вътрешността на тунели, сгради, тран
спортни средства и др.
Радиофар — предавателна радиостанция с известно местополо
жение, излъчваща непрекъснати или импулсни сигнали, по които с
радиоприемни устройства с насочени антени се определя посоката
към Р. В зависимост от параметрите на сигналите Р. се делят на
амплитудни, фазови, честотни и временни Р. Р. се използуват за на
вигационно ориентиране. Според предназначението си те се делят на
пеленгови, курсови, маркерни и глисадни радиофарове.
Радиофарно приемно устройство — радиоприемно устройдтво,
което е предназначено за отделяне на информацията за ъгловото
положение на радиофара от приетите сигнали. Като Р. п. у. обик
новено се използуват радиопеленгатори или обикновени радиоприем
ници. Р. п. у. се монтират на кораби, летателни апарати и други
подвижни обекти.
Радиохоризонт — линията, до която достигат радиовълните, из
лъчени от повдигната над земята антена, като се отчита тропосфер16 Радиотехнически терминологичен речник

24 1

пата рефракция. P. е с около една четвърт по-далеко от геометричния
хоризонт при средно състояние на атмосферата. При промяна на
метеорологичните условия Р. може да се приближи до около два пъти
или да се отдалечи до безкрайност. За честоти над около 8 GHz
влиянието на атмосферата намалява и радиохоризонтът се доближава
до оптичния хоризонт.
Развиваща апертура на лъча — плътността на електроните в раз
виващия се електронен лъч при осъществяване развивката на изоб
ражението.
Развиващо напрежение (на осцилоскоп) — напрежението, което
определя траекторията и скоростта на движението на електронния
лъч на един осцилоскоп при отсъствието на изследвания сигнал.
Развивка на телевизионно изображение — процес на последова
телно обхождане на всички елементи на телевизионното изображение
при осъществяването на електроннооптичния анализ или на синтеза
на изображението.
Развивка на телевизионно изображение по кадри — последовател
но обхождане на всички редове от един полукадър при презредовата
развивка, респ. от един кадър при прогресивната развивка от елек
тронния лъч в процеса на осъществяването на електроннооптичния
анализ или синтез на изображението.
Развивка на телевизионно изображение по редове — последова
телно обхождане на всички точки от един ред от електронния лъч
в процеса на електроннооптичния анализ или синтез на изображе
нието.
Разделителен /импулсен/ обем на радиолокационна станция — обе
мът на част от пространството в зоната на откриване на станцията,
ограничен от размери, равни на разделителните възможности на стан
цията по разстояние и ъглови координати.
Разделителен филтър — свръхвисокочестотен филтър, с помощта
на който се разделят предаваните и приеманите сигнали към отдел
ните стволове на радиорелейната линия, когато се използува обща
антена. Р. ф. могат да бъдат паралелни и последователни и се из
граждат от циркулатори, лентови и режекторни филтри.
Разделителна способност на радиолокационна станция — способ
ността на радиолокационната станция да осигурява разделено на
блюдение и измерване на-координатите на две близко разположени
една до друга цели с определена точност.
Разделителна способност на телевизионна система — способност
на телевизионната система да възпроизвежда дребните детайли на
изображението. Детайлността на телевизионното изображение бива:

242

номинална — която се определя от броя на редовете на разлагане на
изображението; реална в хоризонтално и вертикално направление —
която се определя от зоната на „размитост“ на „яркостния преход“.
Разделителна способност по разстояние — определя се от мини
малното разстояние между две цели с еднакви ъглови координати,
при което все още е възможно отделното им наблюдаване на ин
дикатора и измерването на разстоянието до всяка цел се извършва
с точността на радиолокационната станция.
Разделителна способност по ъглови координати — определя се от
минималната разлика в ъгловите координати /азимут, ъгъл на място/
на две цели, намиращи се на еднакво разстояние от радиолокацион
ната станция, при което все още е възможно определянето на коор
динатите на всяка цел.
Разделно кодиране — кодиране поотделно на сигналите за цвет
ност и на сигналите за яркост. Същото понятие се използува за
означаване на отделно кодиране на части на видеосигнала. Например
нискочестотните съставки на един видеосигнал се кодират с макси
мален брой битове, а високочестотната част на същия видеосигнал
се кодира с минимален брой битове.
Разделяне на каналите по време — вж. Уплътнение на каналите
по време.
Разделяне на каналите по фаза — вж. Уплътнение на каналите
по фаза.
Разделяне на каналите по честота — вж. Уплътнение на каналите
по честота.
Разделяща функция — функция, която описва положението на
секущите хиперплоскости в пространството на признаците на изоб
ражението. Стойността на тази функция е пропорционална на раз
стоянието от върха на вектора на непознатото изображение до хиперповърхността, а знакът на функцията зависи от това, дали върхът
на този вектор е в положителната или отрицателната зона на хиперповърхността.
Разлети подобхвати на радиоприемника — честотни ленти от
късовълновия обхват, които са определени за радиоразпръскване от
МККР. Средната им честота отговаря приблизително съответно на
дължина на вълната 11, 13, 16, 19, 25, 31, 41, 49, 75 m и др. Широ
чината на Р. п. е няколко стотици килохерци. Затова при тях плът
ността на настройката е много малка, а настройването на радио
приемника — лесно и плавно.
Разликово-далекомерна радионавигационна система — радионавигационна система за измерване на разликата във времето на при

243

емане на синхронно излъчвани радиосигнали от не по-малко от три
наземни станции, монтирани във фиксирани точки. Линиите на по
ложението, съответствуващи на постоянна разлика във времето на
приемане на сигналите, пристигащи от два пункта, имат форма на
хиперболи. Действителната ос на всяка хипербола съвпада с линия
та, съединяваща точките на разполагане на наземните станции, а
фокусите им — с точките на разполагане на наземните станции. Ли
ниите на положението се образуват от едната и другата двойка стан
ции. Местоположението на обекта се определя от пресечната точка
на две такива линии на положението. В Р.-д. р. с. се използуват
импулсни или непрекъснати сигнали и в зависимост от това системата
се нарича импулсна или фазова.
Различаване на два сигнала — вж. Откриване на сигнали на фона
на шум.
Различаване на сигнали на фона на шум — задача, решавана
в теорията на шумоустойчивостта. Предполага се, че амплитудата
на сигнала може да приема само една от т възможни стойности:Л/,
А2,
, Ат; т> 2. При това са известни априорните вероятности
на отделните стойности: ph р2, ...., рт. Необходимо е да се синтезира
оптимален приемник, който по приетата смес сигнал — шум да реши
по оптимален начин /т. е. с минимална вероятност за грешка/ каква
е стойността на амплитудата на сигнала. Задачата се формулира ана
логично и за други параметри на сигнала /например честотата, фазата
и др./, приемащи няколко дискретни стойности. Подобни задачи се
срещат в радиовръзките и телеуправлението.
В някои случаи е необходимо да се определи дали приетата ре
ализация представлява само шум или е негова адитивна смес с един
или няколко сигнала от зададена съвкупност от сигнали. Подобни
задачи в радиолокацията често се наричат задачи за разрешаване на
сигналите.
Л4 - 1 ствол

12Л5 - П ствол
f3,iß - Ш ствол

Фиг. Р.1. Тристволна система с разнасяне на честотите на предаване и приемане

Разнасяне на честотите — двучестотна система на разпределяме
на работните честоти при радиорелейните линии, при която както
честотите на предаване, така и честотите на приемане за една многостволна система са съседни (фиг. Р. 1).

244

Разнесено радиоприемане — ефективен метод за повишаване на
надеждността и качеството на радиоприемането в късовълновия
обхват при наличност на фадинг. Прилага се и при тропосферната
и йоносферната радиовръзка. Съществуват три вида разнесено ра
диоприемане: приемане с разнесени антени; приемане с разнесени
/различни/ честоти и приемане с антени с различна поляризация.
Разпознаване на обекти в телевизионното изображение — специ
фична обработка на изображението, в резултат на която съдържащите
се обекти или сцени се причисляват към предварително дадени кла
сове въз основа на най-съществените им признаци или свойства, които
ги характеризират.
Разпознаване на радиолокационни цели — разпознаване и опре
деляне на принадлежността на целите към определен клас с помощта
на радиолокационни средства.
Разпределена радиолокационна цел — радиолокационна цел, чиито размери са значително по-големи от разделителния обем на радиолокационната станция. Р. р. ц. са обемно и повърхностно раз
пределени. Те намаляват радиолокационния контраст и далечината
на действие на радиолокационната станция и маскират реалната цел.
Разпространение в свободно пространство (свободно разпростра
нение на радиовълните) — разпространение на радиовълните в аб
солютен вакуум при отсъствие на каквито и да било влияещи среди
и обекти по радиотрасето. Напрегнатостта на полето в този случай
може да се определи по формулата на идеалния радиопредавател
(вж. Формула на идеалния радиопредавател). Ha практика в много
случаи може да се счита, че е налице Р. с. п., когато средите и обектите
по радиотрасето оказват пренебрежимо малко влияние върху инте
ресуващите ни характеристики на сигнала.
Разрешаване на сигналите — вж. Различаване на сигналите на
фона на шум.
Разрешаваща способност на преобразувател код—аналог или
аналог—код — определя се от броя на двоичните разреди на кода
и при н-разреден код е 1/2”·

Разсейване в йоносферните нееднородности — разсейване на,радио
вълните в нееднородностите на слой Е и D, даващо възможност за
осъществяване на радиовръзки на значителни разстояния.
Разстояние на Котелников — среден квадрат на отклонението на
приетия сигнал от очаквания.
Разстояние по Хъминг — брой на несъвпадащите символи в две
кодови комбинации с еднаква значност.

245

Разсъгласуване ¡сигнал за грешка! — разликата между желаната
и фактическата стойност на всяка величина, приета като характерис
тика на обекта на управление.
Рамкова антена — проводник, навит във вид на рамка и служещ
за приемна или предавателна антена. Р. а. притежава насочено дей
ствие — най-силен сигнал се индуктира, когато приемната станция
лежи в плоскостта на рамката. Когато Р. а. е приемна, тя се прави
с малки размери. Вследствие на това нейната ефективна височина е
значително по-малка от тази на обикновената приемна антена (не
симетричния вибратор). Затова при приемане с Р. а. трябва да се
използува по-чувствителен приемник. Предавателните Р. а. се правят
с големи размери и обикновено имат една намотка.
Рамкова квадратна антена — разновидност на рамковата антена.
Представлява рамков квадрат, чийто периметър трябва да бъде равен
на дължината на вълната на приемания сигнал. Р. к. а. е с малко
входно съпротивление /70—80 Ω / и голям коефициент на усилване.
В зависимост от ориентацията и в пространството тя може да приема
както сигнали с хоризонтална поляризация, така и сигнали с вер
тикална поляризация.
Растер — геометричната фигура, която се описва върху екрана
на кинескопа или върху фотокатода на телевизионната предаваща
тръба при осъществяването на електроннооптичния анализ или синтез
на изображението независимо от неговото съдържание.
Растер на изображението — геометрична фигура, която се полу
чава върху екрана на кинескопа при развивката на изображението.
Един растер може да не съдържа едно пълно телевизионно изобра
жение и растерът се определя независимо от съдържанието на пре
даваното изображение. Понятията растер и кадър на изображението
съвпадат при прогресивната развивка. При презредовата развивка
един кадър на телевизионното изображение се предава в два после
дователни полукадъра.
Реактивна антена — антена, в която реактивната мощност е мно
го по-гол яма от излъчената мощност. Антената може да бъде също
реактивна и поради извънредно високите изисквания по отношение
на коефициента на насочено действие, стръмността на диаграмата на
насочено действие, а също така поради малки размери на антената
в сравнение с дължината на работната вълна.
Реактивна обратна връзка /РОВ/ — обратна връзка, при която
фазата на върнатия във входа сигнал се различава с ±90° от фазата
на сигнала, подаден от източника на сигнал.
Реален коефициент на шума на линеен четириполюсник — кое
фициентът на шума на линеен четириполюсник, определен при про
изволна температура.

246

Реализация — вж. Реализация на случайния процес.
Реализация на случайния процес (реализация) — конкретният вид
на случайния процес при едно наблюдение /определен опит/. Р. с. п.
се описва чрез случайна функция.
Реална амплитудна характеристика — вж. Амплитудна харак
теристика на усилвателя.
Реална чувствителност на радиоприемника — минималното на
прежение /номиналната мощност/ на входния сигнал /индуктиран в
антената или подаден на нейния еквивалент/, при което на изхода на
радиоприемника се получава стандартна изходна мощност и опре
делено отношение сигнал/шум.
Реална шумоустойчивост — шумоустойчивост на реалните ра
диоприемници, които осигуряват по-малка вероятност за достоверно
възпроизвеждане на предавания сигнал, отколкото идеалният радио
приемник. Затова Р. ш. на радиоприемниците е по-малка от потен
циалната шумоустойчивост на идеалния радиоприемник.
Реверсируем канал за връзка — канал за връзка, който осигурява
възможност за изменяне на посоката на предаване на сигнала.
Регенеративна памет на телевизионен дисплей — запомнящо
устройство, в което се съхранява в кодиран вид информацията, която
трябва да се изобразява във всеки кадър /с честота 50 Hz/. За тази
цел всеки символ или фрагмент от синтезираното изображение се
кодира със съответна двоична комбинация, която се записва в паметта
на адрес, съответствуващ на местоположението на символа върху
телевизионния екран.
Регулатор — автоматична система за управление, осигуряваща
регулиране на стойността на някаква физическа величина.
Регулатор на стереобаланса — устройство за изравняване /ба
лансиране/ на усилването на двата стереоканала. Реализира се с един
или с два еднакви сдвоени потенциометъра, включени по подходящ
начин в двата нискочесготни канала на стереофоничния радиоприе
мник. Балансиране на усилването на двата стереоканала се постига
чрез едновременно регулиране на усилването на двата нискочестотни
канала на стереофоничния радиоприемник в противоположни посоки.
Регулиране — частен случай на управлението, при който задача
на управлението е осигуряване на постоянство на някаква физическа
величина в определени граници.
Регулярен тракт — еднородно по състав канализиращо електро
магнитни вълни устройство с постоянно напречно сечение, чиято ос
може да описва произволна пространствена крива. Р. т. може да се
образува от пасивни СВЧ устройства, направени от отрязъци от ня
какъв вид линия /коаксиална, вълноводна, микролентова и др./.

247

Регулярна предавателна линия — предавателна линия, геометрич
ните и електрическите параметри на която са еднакви по нейната
дължина.
Редов гасящ импулс /РГИ/ — импулс, предназначен за гасене на
електронния лъч на кинескопа или предаващата телевизионна тръба
през времето на обратния ход на лъча по редове.
Редов синхронизиращ импулс /РСИ/ — импулс за осъществяване
синхронизация на задаващия генератор с честота по редове.
Редуване на честотите — двучестотна система на разпределяне
на работните честоти при радиорелейните линии, при която честотите
на предаване и приемане се редуват така, че всеки ствол използува
две съседни честоти (фиг. Р.2).

ЬАг -

I ствол

ί5Λ-

II ствол
III ствол

Фиг. Р.2. Тристволна система с редуване на честотите на предаване и приемане

Режекторен филтър за звука — режекторен филтър в канала на
изображението в телевизионния приемник, предназначен да потиска
сигналите на носещата съставка за звука на приемания телевизионен
канал.
Режим клас А — режим на работа на усилвателен елемент, при
който положението на статичната работна точка в установен режим
е така подбрана, че през целия период на сигнала изходният ток на
усилвателния елемент не се прекъсва, т. е. усилвателният елемент не
се запушва, нито се насища. КПД при Р. к. А е малък. Теоретично
максималната му стойност при максимален входен сигнал е 50 %,
но за средностатистическото ниво на оригиналните /некомпресирани/
звукови сигнали КПД е около 4 ч- 5 %. Р. к. А се използува найчесто в маломощните предусилвателни стъпала на пълните усилва
тели, където малкият КПД не е от съществено значение.
Режим клас ÀB — режим на работа на усилвателен елемент,
при който ток в изходната верига на елемента протича през по-голямата част от периода на усилвания сигнал. Ъгълът на отсечката

248

Θ на изходния ток при Р. к. AB е между 120° и 140 °. Най-често
положението на статичната работна точка в установен режим е
между положението за режим клас А и. това за режим клас В. При
слаб сигнал усилвателният елемент работи без отсечка на изходния
ток /режим клас Aj, а при силен сигнал — с отсечка на изходния ток.
КПД на усилвателния елемент зависи от нивото на входния сигнал.
При ниско ниво той е равен на КПД при режим клас А, а при високо
ниво — нараства. Р. к. AB се използува в нискочестотната и висо
кочестотната усилвателна техника.
Режим клас В — режим на работа на усилвателния елемент, при
който ток в изходната верига на елемента протича само през по
ловината от периода на усилвания сигнал, т. е. ъгълът на отсечката
на изходния ток е равен на 90°. Статичната работна точка вустановен режим при Р. к. В е разположена в основата на проходната
динамична характеристика. Теоретично максималната стойност на
КПД на усилвателния елемент, работещ в Р. к. В, е 78,5 %, а при
средностатистическо ниво на звукови сигнали — около 25 %. За на
маляване на нелинейните изкривявания при усилване на аналогови
/звукови и др./ сигнали се използуват два усилвателни елемента, свър
зани по двутактна схема /вж. Двутактно усилвателно стъпало!.
Режим клас С — режим на работа на усилвателен елемент, при
който елементът е отпушен за време, по-малко от половината на
периода или ъгълът на отсечката Θ < 90°. При Р.к.С. може да се
получи КПД на стъпалото, по-висок от този при режим клас В. Р.
к. С. се използува в резонансните усилватели на мощност, във ви
сокоефективните съставни усилватели клас ВС и др.
Режим клас D— режим на работа на усилвателния елемент, при
който с цел да се повиши КПД се използува широчинно-импулсна
модулация (ШИМ). При работата си усилвателният елемент тео
ретично следва да се намира в едно от двете си състояния — напълно
отпушено и напълно запушено. При това разсеяната мощност (мощ
ността, превърната в топлина) следва да бъде равна на нула, а КПД
— равна на единица. Поради инертността на усилвателните елементи,
поради наличността на паразитни капацитети и индуктивности в схе
мата и поради това, че напрежението на насищане на усилвателните
елементи не е нула, практически получените резултати за КПД при
режим клас D при усилване на звукови сигнали са значително полоши от теоретичните. Режимът клас D намира приложение преди
всичко в автоматиката.
Режимна обратна връзка ¡постояннотокова обратна връзка/ —
обратна връзка, която действува само за бавните изменения на на
преженията или токовете на усилвателя — действува на постояннотоковия режим на работа на усилвателя. Р. о. в. може да работи
249

както самостоятелно, така и съвместно със сигналната обратна връз
ка. Съвместното действие на сигналната обратна връзка c Р. о. в. не
означава, че двете обратни връзки имат еднакви дълбочини.
Най-често Р. о. в. се използува за стабилизация на електрическия
режим на работа на усилвателния елемент — положението на ста
тичната работна точка върху характеристиките на усилвателния
елемент.
Режим на работа на усилвателен елемент — в най-общия случай
електрическите, топлинните, механичните и други условия, при които
работи усилвателният елемент. Електрическият Р. р. у. е. от своя
страна се характеризира с клас и напрегнатост. По отношение на
класа Р. р. у. е. се определят най-често от положението на статич
ната работна точка в установен режим върху проходната динамична
характеристика и от свързания с това положение ъгъл на отсечката
Θ на изходния ток. Най-често използуваните режими по отношение
на класа, в които работи усилвателният елемент, са: A, B, AB, С,
високоефективните /с голям КПД/ D, BD, ABD. По отношение на
класа Р. р. у. е. е главен белег на усилвателя. Поради това той се
използува и като название на целия усилвател — усилвател клас А,
усилвател клас В, високоефективните усилвател клас D, усилвател
клас BD и др. и съставните високоефективни усилватели клас В+С
(ВС) [6,36], усилвател клас АВ+С /ABC/ [64] и пр.
По отношение на напрегнатостта Р. р. у. е. се определя от отно
шението на амплитудата на изходното напрежение /напрежението
върху товара/ и захранващото напрежение. При постоянно захран
ващо напрежение с нарастване на амплитудата на изходното напре
жение се получават последователно следните режими на работа: ненапрегнат, граничен, напрегнат и пренапрегнат.
Класът и напрегнатостта на режима са свързани с енергийната
ефективност /с КПД/ на стъпалото, в което работи усилвателният
елемент.
Режимно автоматично регулиране на усилването — автоматично
регулиране на усилването на регулируемите стъпала в радиоприемни
ка чрез изменяне на постояннотоковия режим на работа на техния
активен елемент — транзистора. Постига се, като с помощта на на
прежението на АРУ се изменя потенциалът на един от трите елек
трода /най-често базата/ на транзистора на регулируемото стъпало.
В действителност тук се изменя емитерният, респ. колекторният ток
на транзистора, а оттам — стръмността на транзистора и коефи
циентът на усилване на регулируемото стъпало. Основен недостатък
на РАРУ е, че при него изменянето на постояннотоковия режим на
работа на транзистора предизвиква изменяне на активната съставка

250

на входната и изходната проводимост на транзистора, изменяне на
нивото на собствените шумове, изменяне на транзитната честота fT
на транзистора, претоварване на регулируемия усилвател при силни
входни сигнали, поява на нелинейни изкривявания и др.
Резервен канал за връзка — канал за връзка, който е предназначен
за използуване в случай на отказ от страна на основния канал или
при проверка на последния.
Резервиране — метод за повишаване на надеждността на изделието
чрез въвеждане на апаратурен излишък.
Резисторна декодираща матрица — многозвенна резисторна ве
рига, чиито изходни токове в определени точки съответствуват на
тегловните коефициенти на и-разреден двоичен код. Най-разпространени са Р. д. м. от типа R-2R и Р. д. м. с резистори, чиито съпро
тивления съответствуват по определен закон на тегловните коефи
циенти на използувания код.
Резонанс — състояние на трептяща система, при което някоя
от честотите на собствените и трептения съвпада с честотата на вън
шното въздействие и се наблюдава рязко нарастване на амплитудата
на собствените трептения.
___ . .
Резонансен измервателен метод — метод на измерване, който се
основава на резонансните явления в дадена електрическа трептяща
система. При него индикаторът на измервателния уред в противо
положност на нулевия метод показва максимално отклонение. Точ
ността на измерването зависи от вида на резонансната характерис
тика на системата, която характеристика за всеки конкретен случай
може да бъде различна.
Резонансен коефициент на предаване /усилване/ — коефициентът
на предаване /усилване/ при резонанс на честотно-избирателно
устройство /трептящ кръг, резонансен усилвател, честотен преобра
зувател, междинночестотен усилвател и др./.
Резонансен прозорец — напречно сечение с намален размер на
страните във вълновод. Такова сечение играе роля на съсредоточени
реактивности с различен характер и притежава собствена резонансна
честота /за която отражението от Р. п. е минимално/. Р. п. се из
ползуват при херметизация на вълноводи, за резонансни разрядници,
в изводите на енергия от вакуумните СВЧ прибори и др. Най-често
Р. п. се прави от тънка метална рамка, разположена в напречно
сечение на вълновода. Към рамката се залепва пластина от диелек
трик /кварц, керамика и др./. В мощните прибори Р. п. се правят от
косо разположени или конусни рамки.
Резонансен усилвател — високочестотен усилвател, на който то
варът е резонансна система /един или няколко свързани трептящи

251

кръга/. Предназначението на Р. у. в радиоприемника е да усилва
приеманите сигнали и да осигурява избирателност по огледален и по
междинночестотен канал. В суперхетеродинния радиоприемник Р. у.
допринася и за намаляване на обратното излъчване на хетеродинното
напрежение.
Резонансен усилвател с фиксирана настройка — резонансен усил
вател, на който товарната резонансна система /един или няколко
свързани трептящи кръга/ е настроена на средната честота на работ
ния обхват /при диапазонните радиоприемници/ или на честотата на
една определена радиостанция /при служебните радиоприемници с
фиксирана настройка, работещи само на една честота/.
Резонансна антена — антена, запазваща своите характеристики
й параметри в тясна честотна лента.
Резонансна крива — амплитудно-честотната характеристика на
трептяща система.
Рекордер — основно звено на електромеханичната записващовъзпроизвеждаща система. Представлява електромеханичен преобра
зувател, на входа на който се подава електрически сигнал, а на изхода
му се получава механично трептене на резец. Този резец изрязва
бразда върху материала на сигналоносителя. Сигналоносителят под
формата на диск се закрепва върху масивен диск, който се задвижва
от двигател с постоянна ъглова скорост. При въртенето на диска и
едновременното бавно преместване на резеца на рекордера върху сиг
налоносителя се изрязват бразди, предизвикани от трептенето на ре
зеца.
Релеев шум — случаен процес, който има закон на разпределение
на Релей.
Ремонтопригодност — свойство на изделието, което се състои в
приспособеността му за предотвратяване, откриване и отстраняване
на отказите.
Рентгенови телевизионни системи — телевизионни системи, които
дават възможност за отделяне на области на действие на рентгенови
лъчи, т. е. за дистанционно рентгеново изследване на тъкани или
предмети, а също така за възстановяване на изображението от не
говите рентгенови проекции /рентгенова томография/.
Ресурс — работата на изделието до настъпването на граничното
състояние.
Ретраслационна радиорелейна станция — вж. Междинна радио
релейна станция.
Рефлектомер — уред с пряко отчитане за измерване на коефи
циента на отражение в СВЧ тракт.

252

Рефлектор — отражател на радиовълни, изграден от проводници,
метална мрежа или плътна метална повърхност. Р. има за цел, отра
зявайки радиовълните, да изменя по определен начин диаграмата на
насочено действие на антената. Най-прост тип Р. е пасивният дипол,
който се разполага на разстояние от около 1/4 от дължината на
работната вълна зад излъчващ или приемащ дипол. В остронасочените антени се използуват специални параболични отражатели.

Рефракция — закривяване на траекторията на радиовълните при
разпространението им в нееднородна среда. При разпространението
на радиовълните в земната атмосфера най-голямо значение имат
тропосферната и йоносферната рефракция.
Решаващо правило за класификация — правило, в съответствие
с което се извършва причисляване на всеки непознат обект в теле
визионното изображение към определен клас обекти.

Ромбична антена — разновидност на антената с бягаща вълна.
Представлява рамка от проводници, разположени по страните на
ромб. Към проводниците на ромба в един от острите му ъгли се
включва радиопредавател /радиоприемник/, а в срещуположния
остър ъгъл, който е по посока на кореспондента — съгласуван товар,
благодарение на който в антената се установява режим на бягаща
вълна. Р. а. се използува като обхватна приемна или предавателна
антена за радиоразпръскване и за радиовръзки в обхвата на късите
вълни.
Румпел-шум — шум при електромеханичното записване на елек
трически сигнали, предизвикан от паразитно вертикално трептене на
резеца на рекордера с ниска честота.

Рупор — звуковод, на който напречното сечение се увеличава по
определен закон. Най-голямо приложение имат експоненциалните
рупори, на които напречното сечение се увеличава по закона
А(х) = Aoeåx,
..
■
където Ао е началното напречно сечение на рупора /х = 0/, δ — кое
фициентът на разширение на рупора, ах — координатата от началото
на рупора до разглежданото сечение.
Характерно за експоненциалния рупор е, че над критичната му
честота /вж. Критична честота на експоненциален рупор! входното
механично съпротивление на рупора z¡ бързо клони към стойността

PsCøA0,

253

където с0 е скоростта на разпространение на звуковите вълни във
въздушна среда, а р5 — статичната плътност на въздуха. Трябва да
се подчертае, че това е максималната стойност на входното меха
нично съпротивление на рупора, което може да се постигне. Голямата
стойност на входното механично съпротивление е причина рупорите
да се използуват за увеличаване на акустичния товар на трептящите
системи на електро-акустичните преобразуватели, чрез което се по
стига по-висок коефициент на полезно действие.
Рупорна антена — представлява вълновод с променливо напречно
сечение, образуващо рупор. Диаграмата на насочено действие на Р.
а. зависи от ъгъла, под който се разтварят стените на рупора, и от
размерите на апертурата на рупора. Колкото по-големи са размерите
на рупора в сравнение с работната вълна, толкова ъгълът на разтвора
на диаграмата на насочено действие е по-близък до ъгъла на разтвора
на рупора.
Разнообразието на Р. а. е твърде голямо. Като два основни типа
Р. а. могат да бъдат посочени правоъгълните и цилиндрични Р. а.,
които се използуват в сантиметровия и дециметровия обхват като
самостоятелни антени или като елементи на сложните антени.
Рупорно-огледална антена — антена, представляваща съчетание
на рупор с едно или няколко огледала. Сферичната вълна, възбудена
от рупора, след отразяване от огледалото се трансформира в плоска
и обратно — падащата върху огледалото плоска вълна след отра
зяване от него се трансформира в сферична. Най-разпространени Р.-о.
а. са рупорно-параболичните антени. Р.-о. а. се използуват като са
мостоятелни антени и като облъчватели в радиорелейните линии, за
връзка с ИСЗ и др.
Рупорно-параболична антена — разновидност на рупорно-огледалната антена. При Р.-п. а. рупорът е конструктивно обединен с огле
далото, което представлява несиметричен изрязък от ротационен параболоид, във фокуса на който е поместен рупорът — фиг.Р.З. Р.-п.
а. се използува като самостоятелна антена, като облъчвател в ра
диорелейните линии, за връзка с ИСЗ и др.

254

Фиг. Р.З. Рупорно-параболична антена

Само възбуждане — възникване на трептения в автотрептяща
система. Различаваме меко и твърдо самовъзбуждане. Меко самовъзбуждане имаме в автоколебателни системи, които се намират в
неустойчиво равновесно състояние. При тях дори нищожно малки
отклонения от равновесното състояние нарастват до достигане на
устойчиво равновесно състояние, при което се установяват незатихващи трептения /автотрептения/. Тъй като условия за възникване на
такива отклонения от равновесното състояние съществуват във всяка
електрическа верига /например вследствие на електрически флуктуации/, то при неустойчиво равновесно състояние се получава само
възбуждане, без каквито и да са външни въздействия. При твърдо
самовъзбуждане трептения възникват само при силно външно въз
действие върху автотрептяща.та система, която при липса на външно
въздействие се намира в устойчиво равновесно състояние на покой.
Самокоригиращ код — код, който позволява напълно да се ко
ригира цифровата грешка на приетия сигнал, като се използува ин
формацията, която носи С. к.
Самолетна многофункционална радиолокационна станция — са
молетна радиолокационна станция за обзор на местности, за тяхното
картографиране, за откриване на въздушни цели и за управление на
оръжието. Всички тези функции се изпълняват практически едновре

255

менно благодарение на бързото формиране на съответни диаграми
на излъчване и бързото преминаване от една диаграма на друга,
което осигурява работа на радиолокационната станция в редуващи
се режими. Такава многофункционалност може да се постигне на
пример при използуването на фазирана антенна решетка, която за
меня специализирани антени с различни диаграми на насоченост.
Самонастройваща се антена — вж. Адаптивна антена.
Самообучаващи се системи — системи, в които липсват външни
коригиращи сигнали при обучението. За провеждане на обучението
е задължителна наличността на памет, в която да се съхранява ин
формацията за минал опит. Обучението се изразява в анализ на на
трупаната в процеса на работата информация, извършван под въз
действието на коригиращи сигнали за вярно решение и за грешка.
Самоорганизиращи се системи — адаптивни системи, при които
желаното качество на процеса на управление се постига, като те из
менят структурата си по начин, който не е зададен предварително.
При съставянето на системата е известно само какъв критерий за
качество или комбинация от критерии трябва да се удовлетворяват.
С. с. са сложни стохастични системи. При тях основен принцип на
самоорганизирането е логическата преценка. За осъществяването и
са необходими логически елементи и изчислителни устройства. Из
искванията за избор на оптимална структура налагат системите да
се проектират с голям излишък в апаратурно и информационно отно
шение.
Самоосцилиращ смесител — вж. Генериращ смесител.
Самосфазираща се антена — разновидност на адаптивната ан
тенна решетка. Представлява антенна решетка, в която приетият
сигнал с произволна форма на фазовия фронт се обработва по такъв
начин, че сумирането във всички елементи на решетката става синфазно.
Използуването на самосфазирането позволява да се подобрят
параметрите на антената и да се повишат потенциалните и възмож
ности. Освен това елементите на С. а. могат да се разполагат върху
повърхнина с всякаква форма и на произволни разстояния един от
друг. Това е особено съществено за антенни системи, монтирани на
борда на летателни и космически апарати.
Светлинен диод — PN преход от галиев фосфид, галиев арсенид-фосфид и т. н., който излъчва светлина при протичане на ток
през него в права посока.
Светлинна писалка — устройство с форма на писалка, предназ
начено за оперативно въвеждане на изобразяваната информация при
осъществяване на диалог между оператора и дисплея. С помощта на

256

светлинната писалка може да се избере произволна точка от областта
на екрана, в която да се извърши „изтриване“ или „записване“ на
символи, а също така и да се извърши „подчертаване“ на отделни
знаци или изписване на траектории в съответствие с движението на
писалката върху екрана и пр.
Светловод — канализираща система за електромагнитните вълни
от оптическия обхват. С. се изработва от прозрачен диелектрик: стък
ло или полимери. За концентрация на полето близо до оста на С.
се използуват явленията пречупване и пълно вътрешно отражение при
показател на пречупване, намаляващ от оста към периферията плавно
или скокообразно.
Светлота на цвета — субективна оценка за количественото въз
действие на светлинното излъчване за даден цвят. С. ц. позволява
даден цвят да се отнесе към по-малко яркия или повече яркия цвят.
Свиване на импулса — намаляване на продължителността на им
пулса на изхода на приемника на радиолокационната станция в срав
нение с продължителността на директно излъчения сигнал. С. и. се
прави, за да се повиши точността и разделителната способност не
радиолокационната станция по разстояние.
Свип-генератор — вж. Вобелгенератор.
Свистящ атмосферни — приемането на електромагнитна вълна,
породена от мълниите, която се възприема като звук с понижаваща
се честота. При свръхдългите радиовълни при определени условия
необикновеният лъч преминава през йоносферата, без да се отрази
от нея, движи се по магнитната силова линия на земята, като описва
огромна дъга с височина до 60000 km и се връща на земята в магнитноспрегнатата точка на предавателя. При мълниите, които са из
точник на електромагнитни вълни с широк спектър, отделните съ
ставки се разпространяват по една и съща траектория, но с различна
групова скорост и до приемния пункт първо пристигат радиовълни те
с най-висока честота.
Свободна електромагнитна вълна — електромагнитна вълна, коя
то не се разпространява по някаква канализираща система.
Свободно пространство — неограничено пространство (най-често
въздух, а може и вакуум), в което се анализират електромагнитните
процеси.
Свободно разпространение на радиовълните — вж. Разпростра
нение в свободно пространство.
Свръхвисокочестотна антена — антена, предназначена за излъч
ване и приемане на електромагнитни вълни в дециметровия, санти
метровия и милиметровия обхват. С. а. могат да бъдат лещови, du-

17 Радиотехнически терминологичен речник

257

електрични, вибраторни, рупорни, огледални, процепни, като всеки един
от тези типове може да има свои разновидности. С. а. позволява да
се получи тясна диаграма на насочено действие при малки размери
на антената. Това се обяснява с наличността на дифракционен еле
мент (рупор, леща, огледало, процеп и др.). С. а. намират приложение
в радиолокацията, радионавигацията, радиоуправлението, в косми
ческите радиовръзки и др.
Свръхнасочена антена — малка в сравнение с дължината на ра
ботната вълна антена с извънредно голям коефициент -на насочено
действие. В С. а. амплитудата на тока е много голяма, а освен това
тя и фазата на тока се менят рязко по протежение на антената. Прак
тическата реализация на такова разпределение е трудна. Бързата про
мяна на фазата на тока при големи негови амплйтуди води до голяма
реактивна мощност. Следователно качественият фактор на анте-,
ната е голям, а пропусканата честотна лента — тясна. Поради го
лемите токове загубите в С. а. са значителни, а коефициентът на
полезно действие — малък.
Свръхрефракция (суперрефракция) — тропосферна рефракция на
радиовълните в атмосферата, при която закривяването на траекто
рията им е толкова голямо, че радиусът на последната се оказва
по-малък от земния. При С. могат да се установяват радиовръзки
или да се води радиолокационно наблюдение в УКВ обхвата на зна
чителни разстояния зад хоризонта. При оптичните вълни свръхрефракцията предизвиква миражите.
Свръхшироколентова антена — антена, чиито свойства, на първо
място нейното входно съпротивление, диаграмата на насочено дей
ствие и коефициентът на насочено действие, се изменят в дадени
граници в много широка честотна лента, не по-тясна от няколко
октави.
СВЧ тракт — последователността от всички пасивни СВЧ
устройства, които служат за пренасяне и преобразуване на електро
магнитната вълна в дадена радиотехническа система (радиолокатор,
радиорелейна станция), експериментална постановка, лабораторна
апаратура и др.
г
Сгънат дипол — вж. Шлейфвибратор на Пистолкорс.
Сдцояване на редовете —- нарушаване разположението на редо
вете от два последователни полукадъра върху екрана на възпроизвеж
дащото устройство. С. р. води до сближаване на разположението
на редовете по двойки или съответно до увеличаване на разстоянието
между двойките редове.

ČEKAM — съвместима система за цветна телевизия, при която
сигналите за цветност се предават последователно по ред с помощта
258

на едно честотно модулирано трептение, което при предаване на чер
но-бяло изображение приема две различни стойности през времето
на два последователни реда. В приемната страна за възстановяване
на липсващите сигнали на цветовата разлика се използува закъснителна линия с време на закъснение от един ред и електронен кому
татор.
Секторен обзор — работа на радиолокационната станция в опре
делен сектор и наблюдаване на обстановката на индикатор за кръгов
обзор или на специален секторен индикатор.
Сектор на обзора — ъгъл в определена равнина, в който се осъ
ществява търсене и откриване на целите с помощта на радиолокационна станция.
Сектор на сканиране на антена — част от областта на действи
телните ъгли, в която сканира главният лъч на диаграмата на насочено
действие на антената.
Селективност на радиоприемник — вж. Избирателност на радио
приемник.
Селекция на движещи се цели — процес на отделяне на сигналите
от движещи се цели на фона на отражения от обемно или простран
ствено разпределени цели, местни предмети и пасивни смущения.
Използува се различието в скоростите на откриващите и смущава
щите цели.
Селекция на сигнала — отделяне на полезния сигнал от съвкуп
ността от сигнали въз основа на различието му от другите сигнали
по редица признаци — честота, амплитуда, поляризация и др.
Сензор — съставна част на сензорния превключвател, която се
използува вместо клавиш или бутон при сензорното избиране на
обхвати и радиостанции. Представлява механичен контакт, състоящ
се от два метални плоски електрода с най-различна форма, отдале
чени един от друг на малко разстояние. В радиоприемниците найразпространени са сензорите, представляващи две еднакви метални
полукръгли пластинки. С. се задействува от оператора чрез допиране
с пръст. Когато операторът допре с пръст едновременно двата ме
тални полукръга на сензора на даден обхват (респ. на дадена радио
станция), той въвежда между двете пластинки съпротивлението на
кожата на пръста си, което е от порядъка на 1 Μ Ω. Това съпро
тивление затваря веригата на системата за сензорно избиране на
желания обхват (респ. на желаната радиостанция).
Сензорен превключвател — електронен превключвател на обхвати
или радиостанции (при дискретната настройка на радиоприемника).
Превключването на обхватите (радиостанциите) се извършва посред

259

ством превключващи диоди. С. п. съдържа сензори и електронно
устройство, което доставя захранващи напрежения на отделни стъ
пала на радиоприемника (включително и напрежение за варикапите),
превключващи напрежения за превключващите диоди, за включване
на шумоподавителя, на грамофон, магнитофон, нискочестотния усил
вател и др. Съвременните С. п. на обхвати и на радиостанции се
реализират посредством интегрални схеми.
Сигнал — изменяща се физична величина (физически процес),
която отразява съобщението.
Сигналгенератор (СГ) — генератор (с мощност до 3 W) на ви
сокочестотни трептения, чиято честота, амплитуда и. дълбочина на
модулацията може да се регулира в широки граници. Използува се
за захранване с високочестотно напрежение на различни устройства
при измерване на техните високочестотни параметри.
Сигнал за грешка в системите за управление — Вж. Разсъгласуване.
Сигнали за цветност — вж. Колориметрично кодиране.
Сигнали за цветова синхронизация в приемник за цветно изобра
жение — сигнали за осъществяване цветовата Синхронизация в при
емника за цветно изображение. Техният вид зависи от системата за
цветна телевизия. В системите NTSC и PAL се предават пакети за
цветова синхронизация, разположени върху задната площадка на ре
довия гасящ импулс. В системата ČEKAM се предават девет импулса
с определена форма, разположени в интервала на деветте реда след
кадровия синхронизиращ импулс. Предвижда се цветовата синхро
низация в системата ČEKAM да се измени и да се осъществява с
пакети, разположени върху задната площадка на редовия гасящ им
пулс.
Сигнали на първичните цветове, на камерата — сигнали, които се
получават на изхода на колориметричната камера и които съответствуват на приетите първични цветове на камерата.

Сигнална обратна връзка ( променливотокова обратна връз
ка) __ обратна връзка, която действува само върху усилването на
входния сигнал, но не и върху постояннотоковия режим на работа
на активния четириполюсник (усилвателя). Сигналната отрицателна
обратна връзка намалява нелинейните изкривявания при усилването
на сигнала и най-често подобрява останалите качествени показатели
на усилвателя, обхванат от нея.
Силова линия на електрическото поле — вж. Електрична силова
линия.
Силова линия на магнитно поле — вж. Магнитна силова линия.
Силови линии на електромагнитно поле — вж. Електромагнитни
силови линии.
Симетриращо устройство — устройство, служещо за оптимизи
ране на пренасянето на електромагнитна енергия от несиметрична
предавателна линия (коаксиална, лентова и др.) към симетрична пре
давателна линия или към симетрична антена (напр. полувълнов ви
братор) и обратно. Често С. у. едновременно се използува и за съ
гласуване на импеданси.

Сигнали на цветовата разлика (цветоразликови сигнали) — ви
деосигнали, представляващи моментната стойност на разликата от
сигналите на първичните цветове съответно за синия цвят — В, за
червения цвят R и за зеления цвят G и яркостния сигнал UY, т.е.

Симетричен вибратор на Наданенко (дипол на Наданенко, антена
на Наданенко) — симетричен вибратор с намалено вълново съпро
тивление. Рамената на вибратора се образуват от няколко тънки про
водника, разположени по повърхността на въображаем цилиндър —
фиг. С.1. В такъв случай се имитира симетричен вибратор от дебели
проводници. Намаленото вълново съпротивление вследствие на уве
личения диаметър на проводниците води до малки изменения на вход
ния импеданс на антената в определен честотен обхват. В такъв слу
чай може да се приеме, че С. в. Н. е съгласуван със захранващия
фидер в един доста широк честотен обхват. С. в. Н. се използува
самостоятелно или като елемент на антенните решетки в обхвата
на късите вълни.

UR-Y ~ UR

UG~ Y “ UG—UA UB—Y — UB — UY·

Сигнал на изображението — електрически сигнал в каквато и да
е форма, който носи информацията за предаваното изображение. В
някои случаи се прави разлика между ' „видеосигнал" и „сигнал на
изображението", като във втория случай се разбира високочестотен
сигнал, модулиран с пълния видеосигнал.

260

Фиг. С.1. Симетричен вибратор на Надененко

261

Симетричен вход — вход на електронно устройство, на което
входните изводи са предназначени да получават равни сигнали с противоположна полярност по отношение на една определена точка от
устройството, наречена средна точка. Импедансите между всеки един
от изводите на входа и средната точка са равни. Средната точка
може да бъде изолирана или снабдена с извод, свързан със „земя“.
Симетричен двустранен ограничител — ограничител на моментни
стойности, при който ограничаването през двата полупериода на
входното напрежение се извършва при еднакви прагови напрежения.
При С. д. о. максималните стойности на изходното напрежение през
положителния и отрицателния полупериод са еднакви по големина.
Симетричен изход — изход на електронно устройство (активен
двуполюсник, активен четириполюсник), на което изходните изводи
са предназначени да отдават равни напрежения с противоположна
полярност по отношение на една определена точка от устройството,
наречена средна точка. Вътрешните импеданси между всеки един от
изводите на изхода и средната точка са равни. Средната точка може
да бъде изолирана или снабдена с извод, свързан със „земя“.
Симетрична предавателна линия — предавателна линия, провод
ниците на която във всяко едно сечение са еднакво разположени спря
мо повърхност с нулев потенциал (екран, земя). С. п. л. са двупро
водната открита линия, двупроводната екранирана линия, четирипроводната открита линия и др.
Симетрична честота — вж. Огледална честота.
Симптом — информативен признак, необходим при откриването
на неизправностите в радиотехническата апаратура чрез методите на
техническата диагностика на радиотехническата апаратура.
Синдром — съвкупност от едновременно съществуващи симпто
ми, характерни за определена неизправност, напр. в радиотехниче
ската апаратура.
Синусоидални радиосмущения — смущаващи радиосигналй със
синусоидална форма (модулирани или немодулирани), които се съз
дават от радиопредавателни станции, чиито сигнали в момента ра
диоприемникът не приема (умишлени и неумишлени синусоидални
радиосмущения), и от някои промишлени апарати.
Синусоидално трептение — вж. Хармонично трептение.
Синфазен коефициент на предаване на напрежението Асмсм —
отношение на синфазното изходно напрежение UoCM и синфазното
входно напрежение UiCM на операционен усилвател:

j
_ U оСМ
ЛСМСМ ~ л
U iCM
262

Обикновено С. к. п. н. на висококачествените операционни усил
ватели е много по-малък от единица.
Синфазна антена — антена, чиято конструкция представлява син
фазно възбудени диполи, които могат да бъдат подредени в редици,
в колони или в комбинация от двата начина. Във всички диполи текат
токове с еднаква фаза, посока и големина. Това се осъществява чрез
подходящо захранване на отделните диполи. Вследствие на това
широчината на главния лъч на С. а. намалява, а усилването и се
увеличава в сравнение със същите параметри на изграждащите я
отделни диполи. Често за получаване на едностранно излъчване и за
увеличаване на усилването С. а. се поставя пред рефлекторно платно
на подходящо разстояние. С. а. се използува в УКВ и късовълновия
обхват.
Синфазно входно напрежение (напрежение на общо включване)
UįCM ~~ средноаритметичната стойност на двете входни напрежения
на операционен усилвател със симетричен вход Un и Ui2 /фиг. С.2/. С.
в. н. UiCM се определя с израза
UiCM = 0,5 (U^ + Ц2).

Фиг. С.2. Синфазно входно напрежение (напрежение на общо включване) на опера
ционен (диференциален) усилвател

Синфазно-диференциален коефициент на предаване на напрежението
ACMd — отношение на диференциалното изходно напрежение Uod към
синфазното входно напрежение UiCM на операционен усилвател:
^CMd —

Uod
UiCM

С. д. к. п. н. се отнася до реален операционен (диференциален)
усилвател, при който поради липса на пълна симетрия постъпилият
във входа му синфазен сигнал поражда в изхода паразитен диферен
циален сигнал. При качествените усилватели С. д. к. п. н. клони към
нула.

263

Синфазно изходно напрежение UoCM — средноаритметичната стой
ност на двете изходни напрежения на операционен усилвател със си
метричен изход UoX и U^. С. и. н. UoCM се определя с израза
^осм = 0,5 (По1 + 1/о2).

Синхрогенератор — устройство, което формира необходимите
импулси за определяне временните съотношения между елементите
на пълния видеосигнал в съответствие с изискванията на стандарта.
Синхродин — вж. Синхродинен радиоприемник.
Синхродинен радиоприемник (синхродин) — линеен синхронен
радиоприемник, при който синхронизираното напрежение се получава
от местен генератор, синхронизиращ се по честота и фаза с носещата
съставка на полезния сигнал.
Синхронен детектор — аналогов умножител, на който едното
входно напрежение представлява подлежащият на детектиране ам
плитудно модулиран сигнал, а другото входно напрежение — немодулирано напрежение с честота, равна на честотата на носещата
съставка на входния модулиран сигнал.
Синхронизъм при развивката на телевизионното изображение —
изравняване на честотите и фазите на сигналите за развивка и на
сигналите на задаващите генератори за развивка във възпроизвеж
дащото телевизионно устройство.
Синхронна орбита — вид орбита на спътник на Земята, изпол
зувана за радиоретранслация. Характеризира се с преминаване на
спътника в едно и също местно време над една и съща точка на
Земята. Периодът на обиколка на такива спътници обикновено е 12
часа. Такива са някои от спътниците „Молния“.
Синхронно напрежение — едно от входните напрежения на син
хронния детектор, което има честота, равна на честотата на носещата
съставка на подлежащия на детектиране амплитудно модулиран сиг
нал. Получава се чрез амплитудно ограничаване на входния моду
лиран сигнал (когато последният е двулентов и с неподтисната но
сеща съставка) или с помощта на синхронизиран генератор.
Система — съвкупност от съвместно действуващи обекти, която
осигурява напълно изпълнението на определени функции. С. е сложен
обект, но тя може да бъде подсистема (елемент) на друга система.
Система за автоматична донастройка на честотата — радиотех
ническа следяща система, съставена от смесител, междинночестотен
усилвател, честотен детектор, нискочестотен филтър и електронноуправляем хетеродин, свързани и настроени по такъв начин, че чрез
следене по големина и знак на изменението на честотата на входния
264

сигнал се получава управляващ сигнал, който донастройва автома
тично хетеродина така, че се намалява влиянието на взаимната не
стабилност на честотата на хетеродина и входния сигнал. В радиоприемните устройства С. а. д. ч. служи да поддържа стойността на
междинната честота
близка до номиналната междинна честота
ω;Η, с което се осигуряват условия за оптимална работа на междинночестотния блок и за неизкривено детектиране на полезния сигнал.
С. а. д. ч. се използуват в следящи филтри и системи за стабилизиране
на честотата на генератори.
Система за автоматично регулиране (CAP) — автоматична сис
тема, съставена от регулируем обект и регулатор. CAP са се появили
с първите машини. Класически пример за CAP е центробежният ре
гулатор за управление на скоростта на въртене на маховика на пар
ната машина.
Система за връзка — съвкупност от средства и канали за връзка,
в която се извършва преобразуване на съобщенията в сигнали, пре
даване на сигналите по каналите за връзка и възпроизвеждане на
съобщенията по приетите сигнали.
Система за радиовръзка — съвкупност от технически устройства,
които осигуряват организацията на групови трактове и канали за
предаване на сигнали с различна информация, в т.ч. програми на
радиоразпръскването и звуковия съпровод на телевизията.
Система за точен магнитен запис — вид електромагнитна записващо-възпроизвеждаща система, използувана за записване и възпроиз
веждане на данни. Към тези данни се отнасят всички видове елек
трически сигнали, с изключение на говорни и музикални сигнали.
Система за управление — съвкупност от възли и устройства, оси
гуряваща управление на какъвто и да е обект. С. у. включва източници
на информация за задачите на управлението и резултатите от него,
устройства за анализ на въведената в С. у. информация, устройства
за изработване на управляващите въздействия и изпълнителни
устройства.
Система за управление с дискретно действие — линейна или нелинейна система за управление, в която поне едно звено се характе
ризира с това, че при подаден непрекъснат сигнал на входа му на
изхода се получава импулсен сигнал.
Динамиката на линейните импулсни системи се описва с линейни
диференчни (разликови) уравнения.
Система за управление с непрекъснато действие — линейна или
нелинейна система за управление, във всяко звено на която на непре
къснато изменяне на входната величина във времето съответствува
непрекъснато изменяне на изходната величина във времето.
265

Система за управление с релейно действие — система за управ
ление, съдържаща поне едно звено, на което при непрекъснат входен
сигнал изходният се изменя със скок. Казва се, че това звено е с
типична релейна характеристика. С. у. р. д. са по принцип нелинейни.
Система за цветна телевизия с последователно предаване сигналите
за основните цветове -— система за цветна телевизия, при която сиг
налите за основните цветове се предават последователно във времето
по редове, по полукадри, по точки или по някакъв друг начин.
Система за цифрова телевизия — утвърдени методи и средства
за предаване на пълния цифров видеосигнал.
Система измервателни единици — съвкупността от измервател
ните единици, с които се измерват физичните величини в дадена
област от науката.
В радиотехниката намират приложение различни физични ве
личини — електрически, магнитни, акустични, топлинни, светлинни
и др., но основните физични величини са електрическите и магнит
ните. За тяхното измерване у нас е въведена „Международна система
единици“, която съкратено се означава със символа SI или на българ
ски език СИ.
Систематични грешки — грешки, дължащи се на използувания
метод на измерване, на измервателните уреди и на индивидуалните
качества на експериментатора — физиологични и професионални. В
процеса на измерването тези грешки или се изменят по определен
закон, или остават постоянни, като запазват знака и стойността си.
Системи за цветна телевизия — телевизионни системи, предназ
начени да предават информация за цвят на изображението. С. ц. т.
могат да бъдат: едновременни и последователни (в зависимост от на
чина на предаване сигналите на първичните цветове на приемника)',
съвместими и несъвместими (в зависимост от това, дали могат да
приемат сигналите на съществуващите системи за черно-бяла теле
визия в черно-бял тон или пък излъчваните сигнали от системите за
цветна телевизия могат да се приемат от съществуващия телевизио
нен парк в черно-бял тон). Съвременните системи за цветна телевизия
са съвместими. Те се отличават само по начина на модулирането на
сигналите на цветовата носеща съставка и по избора на първичните
цветове на приетата колориметрична система за предаване инфор
мация за цвят. Стандартизирани са следните системи за цветна те
левизия: NTSC, PAL и ČEKAM.
Системи с изпитвателен импулс и предсказване — радиотехнически
системи за връзка, при които непрекъснато се следи промяната на
параметрите на радиоканала чрез използуване на сондиращ изпит
вателен импулс.

266

Системи със самонастройка на параметрите — адаптивни системи,
в които изменението на някой от параметрите на управлявания обект
извън допустимите граници води до автоматична самонастройка на
параметрите на управляващото устройство (или самонастройка на
коригиращите устройства). Изменението на параметрите се устано
вява чрез автоматичен анализ на качеството на процеса на управление
въз основа на определени критерии за качество.
Системи със самонастройка на програмата — вж. Екстремални
системи.
Скала за субективна оценка на телевизионното изображение —
числен израз за субективна оценка на качеството на телевизионното
изображение.
Международно са приети: скала за субективна оценка на каче
ството; скала за субективна оценка на влошаване на качеството; скала
за сравнение на качеството на изображението.
Тези оценки са следните:

Скала за оценка на качеството
5
4
3
2
1

—
—
—
—
—

отлично
добро
удовлетворително
лошо
неприемливо

5
4
3
2
1

—
—
—
—
—

Скала за сравнение на влошаването
незабележимо
забележимо, но не пречи
малко пречи
дразни
силно дразни

Скала за сравнение на качеството
+ 3 — много по-добре
+ 2 — по-добре
+ 1 — малко по-добре
0 — еднакво
— 1 — малко по-лошо
— 2 — по-лошо
— 3 — много по-лошо
Скаларен електрически потенциал — спомагателна скаларна функ
ция на векторите на електромагнитното поле. Намирането и при
решаване на електродинамични задачи е междинен етап от опреде
лянето на тези вектори. Вж. Електродинамични потенциали.

267

Скаларен магнитен потенциал — спомагателна скаларна функция
на векторите на електромагнитното поле. Намирането и при ре
шаване на електродинамични задачи е междинен етап при опреде
лянето на тези вектори. Вж. Електродинамични потенциали.
Сканиране на антена — периодическо преместване на диаграмата
на насочено действие на една антена в пространството по определен
закон. С. а. може да бъде механично, когато диаграмата на насочено
действие променя своето положение вследствие на промяна на по
ложението на самата антена, и електронно, когато положението на
диаграмата се изменя вследствие на промяна на амплитудно-фазо
вото разпределение в антената.
Скейтинг — възникване на центростремителна сила, която при
тиска върха на грамофонната игла към вътрешния склон на браздата
при възпроизвеждане от грамофонни плочи. Грамофонната игла не
може точно да следва браздата. Възникват честотни и амплитудни
изкривявания.
Скелет на обект в телевизионното изображение — геометрично
място от еднакво отдалечени точки, всяка от които е на максимално
разстояние поне от две различни гранични точки на обекта, като
същевременно тези гранйчни точки трябва да бъдат разположени
най-близо до зададената точка на скелета в сравнение с всички оста
нали гранични точки на обекта. Скелетът на обекта служи за описание
на неговата форма при осъществяване на автоматичен анализ на те
левизионното изображение.
Скин-ефект (повърхностен ефект) — увеличаване на плътността
на тока на проводимост на повърхността на проводника^ С. е. е
толкова по-силно изразен, колкото индуктивното съпротивление на
проводника е по-голямо от неговото активно съпротивление. При
високи честоти и малко специфично съпротивление на проводника
целият ток протича само през тънък повърхностен слой.
Скоростна модулация — процес на периодично изменяне на ско
ростта на електроните под въздействието на променливо електри
ческо поле. Ha практика интерес представлява надлъжната С. м. —
когато векторът на скоростта на електроните и векторът на моду
лиращото поле са колинеарни. Скоростта на отделния електрон при
малки стойности (по отношение на постоянното ускоряващо поле)
на хармонично модулиращо поле е
v = v0 + Δν0 sin ωΐ,
където: ν0 е скоростта на електрона в потенциално поле (вж. Ъгъл на
прелитане), а Δ v0 - максималната стойност на промяната на ско
ростта под въздействието на модулиращото поле.

268

Скорост на предаване на битовете — вж. Скорост на предаване
на символите.
Скорост на предаване на символите — броят на символите, пре
давани за единица време. Под символ се разбира условно обозначение
на всеки елемент от цифровия сигнал.
Скорост на разпространение на звукова вълна — скоростта, с коя
то звуковата вълна се разпространява в свободно пространство. Ско
ростта на разпространение зависи от следните параметри на газа: 1)
статичното налягане ps, Pa, 2) статичната плътност р5, kg/m3 и 3)
с
константата на газа Ψ = , където ср и cv са специфичните топлини
С
на газа съответно при постоянно налягане и при постоянен обем.
Скоростта на разпространение на звуковата вълна се определя от
следната формула:

При температура 20°С скоростта на разпространение е прибли
зително 340 m/s.
Скорост на трептене — скоростта, с която частиците на средата
трептят около своето равновесно положение. Скоростта на трептене
е векторна величина, тъй като притежава посока. Размерността и в
„
m
измервателната система SI е —.
s
Във въздух, който малко се отличава от идеалния газ, посоката
на скоростта на трептене на частиците съвпада с посоката на раз
пространение на звуковата вълна (надлъжна вълна).
Скоростна характеристика — зависимостта на амплитудата на
изходния сигнал на системата за селекция на движещи се цели от
радиалната скорост.
Слабо насочена антена —- антена (обикновено бордова), която
излъчва в широк сектор от пространството или в цялото околно
пространство. Необходимата диаграма на насочено действие трябва
по възможност повече да се доближава до кръговата или до еднолистова с широчина няколко десетки градуси и повече. С. н. а. се
използува за радиовръзка със самолети и неориентирани в простран
ството спътници, в системите за радиоразузнаване и разпознаване,
в радиовзривателите и т.н.
Сложен звук — звук, съставен от повече на брой хармонично
изменящи се звукови налягания. Вж. Звук.

269

Сложен синхронизиращ сигнал (ССС) — съвкупност от взаимносвързани във времето редови и кадрови синхронизиращи и гасящи
импулси, а също така от предни и задни изравняващи импулси, пред
назначени за осъществяване точна синхронизация на задаващите ге
нератори в телевизионния приемник през времето на полукадровия
гасящ импулс.
Слой D — йоносферен слой, разположен на височина около 80
km. C. D съществува само денем, като концентрацията на заредени
частици в него достига максимум до 109пг3. Той отразява предимно
дългите вълни, а поглъща силно късите и средните вълни.
Слой Е — йоносферен слой, разположен на височина около 110
km. С Е съществува винаги, като денем електронната концентрация
в него достига 10п m'3. Той отразява радиовълните с честота до
няколко мегахерца.
Слой Es (спорадичен слой Es) — йоносферен слой, появяващ се
случайно на височина 90—120 km. Характеризира се с висока елек
тронна концентрация и често е полупрозрачен.
Слой F1 — йоносферен слой, разположен на височина около 200
km. Появява се предимно през летните дни. Електронната му кон
центрация достига 5.1011 m'3.
Слой FI — йоносферен слой, разположен на височина 230—450
km. Характеризира се с най-висока електронна концентрация в срав
нение с другите йоносферни слоеве. Съществува винаги.
Слойна интегрална схема — интегрална схема, при която пасив
ните компоненти (резистори, кондензатори и бобини) и съединенията
между тях се изработват едновременно чрез нанасяне на тънки слоеве
от различен съпротивителен и електр'опровеждащ материал върху
повърхността на неутрализирана (изолираща) подложка от стъкло,
керамика или стъкло-керамичен материал.
Служебен канал за връзка — канал за връзка (най-често канал с
тонална честота), който е предназначен за обслужване на основния
канал и работния персонал. С. к. в. се организира или чрез уплът
нителната апаратура, или по независим от нея път.
Случаен процес — физически поцес, който не може да се опише
посредством точни математически съотношения. За разлика от де
терминирания процес точната стойност на С. п. в определен бъдещ
момент не може да бъде предсказана.
С. п. се описва чрез своите вероятностни и статистически ха
рактеристики.
Случаен сигнал — сигнал, чиито моментни стойности са не
известни и могат да се предскажат с вероятност, по-малка от единица.

270

Случайни грешки — грешки, възникващи в резултат на съвкуп
ното действие на различни случайни причини. Те са неопределени по
знак и стойност.
Случайни флуктуации — вж. Флуктуационен шум.
Слушалка — електроакустичен преобразувател-двигател, който
преобразува подадения му електрически сигнал в акустически. При
употреба С. се поставя върху човешкото ухо.
Преимуществата на С. са:
1. По-лесно се постига равномерна честотна характеристика.
2. Чувствителността им е голяма — при подадена електрическа
мощност 1 mW се получават звукови нива 90—100 dB.
3. Предизвиква много малки нелинейни изкривявания.
4. Качеството на слуховото възприятие не зависи от акустическите качества на помещението.
Недостатъците на С. са:
1. И най-добре конструираните слушалки трудно се понасят вър
ху ушите по-продължително време.
2. Слушателят не може да се движи свободно, тъй като е свързан
с кабела на слушалките.
3. При стереовъзпроизвеждане, когато слушателят завърта своята
глава, заедно с нея се върти и звуковият източник (оркестърът).
Слушалките се класифицират по следните белези:
1. По принципа, по който се задействува трептящата система на
слушалката: електродинамични, електростатични, електромагнитни
и др.
2. По броя на честотните ленти, на които е разделен звуковият
обхват и които се възпроизвеждат от отделни специализирани из
лъчватели. Понастоящем се използуват най-често еднолентови слу
шалки и по-рядко двулентови с нискочестотен и високочестотен из
лъчвател.
3. По начина, по който слушалката е поставена върху ухото.
Съществуват две възможности: а/ когато слушалката затваря плътно
известен обем, в който се намира както трептящата и система, така
и ухото — затворена слушалка, и б/ когато няма плътно затворен
обем — отворена слушалка. Вж. Електроакустичен преобразувател.

Смесена многоканална система за връзка — многоканална сис
тема за връзка, при която в крайните станции системата е индиви
дуална, а в междинните станции — групова.
Смесител — електронно устройство, притежаващо няколко входа
и един изход и даващо възможност за смесване на входните сигнали,
постъпващи от различни източници.

271

Смесител (смесително стъпало) на суперхетеродинен радиоприе
мник — съставна част на честотния преобразувател, в която се из
вършва смесването на хетеродинното напрежение с напрежението на
приеманите сигнали. Състои се от нелинеен елемент (електронна лам
па, полупроводников диод, транзистор или интегрална схема) и лен
тов междинночестотен филтър. В резултат от смесването през нелинейния елемент и филтъра протичат токове с различни честоти.
Само един от тях — токът с междинна честота създава върху фил
търа пад на напрежение. Това междинночестотно напрежение съдър
жа в себе си информацията на приеманите сигнали и представлява
полезното изходно напрежение на смесителя.
Смесително стъпало на суперхетеродинен радиоприемник — вж.
Смесител на суперхетеродинен радиоприемник.
Смес сигнал — шум — случаен процес, който съдържа полезен
сигнал (детерминирана съставка), и шум (случайна съставка). В за
висимост от характера на взаимодействието между сигнала и шума
С. с. — ш. може да бъде адитивна (вж. Адитивен шум) или мултипликативна (вж. Мултипликативен шум).
Смущения от микрофонен ефект (микрофония) — смущения при
усилването, дължащи се на превръщането на механичните трептения
на някои елементи в усилвателите в електрически. Най-често микрофонията възниква от механичното трептение на електродите на
радиолампите, предизвикано от високоговорителя.
Смущения при усилването — появилите се в изходното напре
жение чужди на полезния входен сигнал продукти, като шум, фон
(брум), смущения от микрофонен ефект (микрофония) и пр. Сму
щенията при усилването са самостоятелни явления, несвързани ди
ректно с нелинейните изкривявания.
Най-голямо влияние върху изходното напрежение оказват сму
щенията, възникнали във входа или в първото стъпало на усилвателя.
Нивото на смущенията е свързано с минималното входно на
прежение, определящо динамичния обхват на усилвателя.
Сондиращ сигнал (директно излъчен сигнал) — сигнал, излъчен
от активна радиолокационна станция с пасивен отговор.
Сорсов повторител — вж. Схема с общ първи изходен електрод.
Спектрален цвят — цвят, определен от спектрално излъчване с
определена дължина на вълната или с филтър с тесен диапазон, в
който зрителният апарат на човека възприема цвета като монохромен
(спектрален), т.е. зрителният апарат на човека не може да установи
нито яркостен, нито цветов контраст при сравнение.
Спектрална плътност — характеристика на непрекъснатия спектър
на непериодични и случайни сигнали, която показва разпределението
на комплексните амплитуди по отношение на честотата.
272

Спектрална плътност на случайния процес — вж. Енергиен спектър
на случайния процес.
Спектрално светлинно излъчване — светлинно излъчване, опре
делено само от своята дължина на вълната.
Спектрозонални телевизионни системи — телевизионни системи,
които превръщат малоконтрастните изображения в съответни леснонаблюдаеми цветни изображения чрез преобразуване на нивото на
видеосигнала в предварително зададени условни цветове върху екрана
на монитор за цветно изображение. Тези системи намират прило
жение при анализа на аерофотоснимки, в медицината и др.
Спектър — съвкупност от прости хармонични трептения, на кои
то може да се разложи едно сложно трептение.
Специфични показатели на операционните усилватели — показа
тели, които са свързани със специфичните свойства на операционните
(диференциалните) усилватели да реагират по различен начин на по
стъпилите във входа диференциални (разликови) и синфазни сигнали.
Специфично съпротивление на акустична среда (Вълново съпро
тивление на акустична среда) — съпротивлението на средата за еди
ница повърхност от фронта на звуковата вълна (вж. Съпротивление
на акустична среда).
ż
рА р
¿ = — = — = -j
А
Αύ v
където ż е съпротивлението на акустичната среда за повърхност А
от фронта на звуковата вълна, р — звуковото налягане върху раз
глеждания фронт на звуковата вълна, a v — скоростта на трептене
на частиците на въздуха върху разглеждания фронт на звуковата
вълна.
От формулата може да се направи заключение, че специфичното
съпротивление на акустичната среда притежава активна и реактивна
съставка.
Размерността на С. с. а. с. в измервателната система SI е---s.m

Спирална антена — антена с конфигурация на метална цилин
дрична, конична или плоска спирала. Размерите на една навивка и
стъпката на намотката на спиралата се избират така, че излъчените
(респ. приетите) електромагнитни вълни от всяка навивка да имат
поляризация, близка до кръговата. С. а. е антена с бягаща вълна.
Използува се като самостоятелна антена и като облъчвател при слож
ните антени.
Спирална линия — предавателна линия, при която вътрешният
проводник представлява лента или проводник, навит като спирала
18 Радиотехнически терминологичен речник

273

върху кръгъл диелектрик. Стъпката на спиралата трябва да бъде зна
чително по-малка от дължината на вълната. С помощта на С. л.
лесно може да се реализира линия с променливо вълново съпротив
ление, като стъпката се направи равномерно променлива.
Спирална развивка — начин на развиване на изображението в
индикаторните устройства за разстояние, при който електронният лъч
на електроннолъчевата тръба описва спирала от периферията на ек
рана на индикатора към центъра му.
Спиращ междинночестотен филтър — последователен или пара
лелен трептящ кръг, настроен на междинната честота, който служи
за увеличаване на избирателността по междинночестотен канал на
радиоприемника. Включва се в антенната верига, във входа на чес
тотния преобразувател или във високочестотния (резонансния) усил
вател.
Спорадичен слой Es — вж. Слой Es.
Спрягане на хетеродинния кръг с кръга на входното устройство
— едновременното изпълнение на условията
/о = Á,
fh = fs + fb

където /0, fh, f. и f, са съответно резонансната честота на входното
устройство, резонансната честота на хетеродина, честотата на при
емания сигнал и междинната честота. Прилага се в суперхетеродинните радиоприемници при настройка с едно копче. Реализира се чрез
включване на добавъчни кондензатори (тример и падинг) в хетеро
динния кръг (метод на добавъчните кондензатори). Когато първото
условие не се изпълнява (неточно спрягане) кръгът на входното
устройство се оказва разстроен спрямо честотата на приемания сиг
нал. Това предизвиква намаляване на коефициента на предаване и
на избирателността на входното устройство. Когато и двете условия
не са изпълнени (разстроен радиоприемник), възможно е радиоприе
мникът да „мълчи“ в част от обхвата или по целия обхват. При
метода на добавъчните кондензатори точно спрягане може да се по
лучи само в една, в две или в три точки (честоти) от обхвата.
Спътникова радионавигационна система — радионавигационна сис
тема, която се състои от един или няколко навигационни спътника,
мрежа от наземни станции за следене на спътниците по излъчваните
от тях сигнали, изчислителен център, който определя ефемеридите
(астрономическите таблици) на спътниците, и средства за свръзка.
Последните служат за предаване на информацията за тези ефемериди
на бсг, ;овото навигационно устройство на обекта.

Спътникова радиорелейна станция — станция от радиорелейна ли
ния с изкуствен спътник на Земята, разположена на борда на из
куствения спътник на Земята.
Средна стойност на променливо напрежение Ucp (променлив ток
1ср) — средноаритметичната стойност на моментното напрежение
u(t) [моментния ток i (/)] за времето на измерване или за един период
на повторение Т на същото (същия):
т

1 f
Нср = - uf) dt;

o
T

Icr. = - f if) dt.
cp
ț I v '
0

Средна функция — функция, получена в резултат от статисти
ческото усредняване на случайния процес. Ако случайният процес се
развива във времето, С. ф. е функция на времето. С. ф. се изражда
в постоянна стойност, ако случайният процес е стационарен. В този
случай С. ф. се заменя с т. нар. математическо очакване.
Средна яркост на телевизионното изображение — яркостта на ек
рана, определена като средноаритметична стойност на яркостите от
всички елементи на изображението.
Средно време за безотказна работа — математическото очакване
на времето до първия отказ.
Средно време за възстановяване — математическото очакване
на времето за възстановяване на работоспособността на изделието.
Средноизправена стойност на променливо напрежение Ucp и, респ.
на променлив ток /ср и (при двуполупериодно изправяне) — средно
аритметичната стойност на абсолютната моментна стойност на мо
ментното напрежение uff (моментния ток) за времето на измерване
или за един период на повторение Т на същото (същия):
т
^ср „ = I ƒ MOI

dt.

(1)

За случая на синусоидално напрежение с амплитуда Um С. и. с.
п. н. е
^ср н = “

~ °-«7

(2)
275

Средноквадратична филтрация на телевизионно изображение —
метод за възстановяване на телевизионно изображение, изкривено от
случаен адитивен шум в процеса на неговото предаване или запом
няне. Състои се в преобразуване на неговия пространствен честотен
спектър по такъв начин, че най-голяма стойност на тегловните кое
фициенти получават тези компоненти, чието отношение на спектрал
ната плътност на сигнала към тази на шума има максимална стой
ност.
Стабилидин — професионален широкодиапазонен , суперхетеродинен радиоприемник с твърде точна и стабилна плавна настройка.
Точността и стабилността на настройката му се постигат с помощта
на опорен генератор с един единствен кварцов резонатор. Посред
ством специално устройство за умножаване на честота (генератор на
хармонични) напрежението на опорния генератор се преобразува в
редица хармонични съставки с честота nfo (п = 1, 2, 3, ...). Принципът
на работа на С. почива на използуването на хармоничните съставки
на опорния генератор при неколкократно (обикновено трикратно)
преобразуване на приеманите сигнали. Броят на подобхватите на С.
съответствува на броя на използуваните хармонични съставки на
опорния генератор. При смяна на обхват се изменя само номерът на
използуваната хармонична съставка на опорния генератор. В прак
тиката С. се използува за обхвата 1—30 MHz, разделен на 29 подобхвата с широчина 1 MHz.
Стабилност на усилването — способност на усилвателя да запазва
параметрите си неизменни при наличност на външни влияния (въз
действия)..
Стандартен коефициент на шума на линеен четириполюсник —
коефициентът на шума на линеен четириполюсник, определен при
стандартна температура (То = 293 К).
“Стандартна антена {изкуствена антена, антенен еквивалент) —
изкуствена приемна антена, която се използува при измерването на
високочестотните параметри на радиоприемника (чувствителност,
избирателност и др.). Включва се между измервателния сигналгенератор и входното устройство на радиоприемника. Нейните параметри
за даден честотен обхват съответствуват на параметрите на реалната
антена за същия обхват. Включването (използуването) на С. а. съз
дава условия на измерване, каквито биха съществували, ако беше
включена реалната антена. Схемата на С. а. за даден работен честотен
обхват съвпада с еквивалентната схема (електрическия еквивалент)
на реалната приемна антена. Ha фиг. С.Зп е показана схемата на С.
а. за дълговълновия и средновълновия обхват, а на фиг. С.Зб —
схемата на С. а. за късовълновия обхват. Тези с. а. съответствуват
по параметри на реална приемна антена, реализирана във вид на
276

несиметричен вибратор — вертикален проводник. Стойностите на
отделните елементи отговарят на БДС 2698—76 при измерванията
по едносигналния метод.

Фиг. С.З. Схема на стандартна антена
а — за дълговълновия и средновълновия обхват; б — за късовълновия обхват

Стандартна изходна мощност на радиоприемника — определена
изходна мощност на радиоприемника, при която се измерват неговите
високочестотни параметри (чувствителност, избирателност и др.).
Тя е равна на 50 mW (при радиоприемниците, чиято максимална
изходна мощност е по-голяма от 150 mW) и 5 mW (при радиоприе
мниците, чиято максимална изходна мощност е по-малка от 150 mW).
Стандартна радиоатмосфера (нормална радиоатмосфера)
съ
стояние на тропосферата, характеризиращо се с налягане при мор
ското равнище 1013 mb, намаляващо във височина с 12 mb на 100
m, с температура 15°С, намаляваща с 0,55°С на 100 m, и с влажност
60 %. В стандартната радиоатмосфера закривяването на траекто
рията на радиовълните съответствува на окръжност с радиус 25 000
km, а еквивалентният земен радиус е 4/3 от действителния. Вж. Тропосферна рефракция и Еквивалентен земен радиус.

277

Стандартно изходно напрежение на радиоприемника — напре
жението върху товара на крайния нискочестотен усилвател на радио
приемника, което се получава при стандартна изходна мощност.
Старши значещ разред (СЗР) — разред, който съответствува на
половината от аналоговата величина и има най-голямо тегло при
формиране на аналоговия сигнал след цифрово-аналоговото преобра
зуване.
Статистическа радиотехника — дял от теоретичната радиотех
ника, чийто предмет е работата на радиотехническите· устройства и
системи в условията на шумове и смущения. В С. р. се решават две
основни задачи: анализ на радиотехническите вериги и устройства в
условията на шумове и синтез на радиотехническите системи в усло
вията на шумове. Втората задача е непосредствено свързана с тео
рията на шумоустойчивостта. Развитието на С. р. е започнало през
50-те години с основополагащите трудове на съветския учен В. А.
Котелников, който създава теорията на потенциалната шумоустойчивост, и американския учен К. Шенън (с развитието на теорията на
информацията).
Статистическа теория на връзките — вж. Статистическа радио
техника.
Статистически независими случайни процеси — два случайни про
цеса Όφφ) и η(/) са статистически независими, ако е изпълнено усло
вието

(ξ,η; Мг) =

· ^(М),

където ^(ξ,η; ЧАг) е съвместният закон на разпределение на ξ(ί) и
η(0, а ЙИМ) и ^(η,/) — техните едномерни закони на разпределение.
Ако двата случайни процеса са нормални, то, за да бъдат статисти
чески независими, е достатъчно те да бъдат некорелирани (взаимната
им корелационна функция да бъде тъждествено равна на нула).
Статистически характеристики на случайния процес — характе
ристики, които описват статистическата природа на случайния процес
(случайния сигнал). Най-често използувани С. х. с. п. са средната
функция, дисперсията, корелационната функция и енергийният спек
тър.
Статичен режим на работа на усилвателен елемент — режим на
работа на усилвателен елемент, при който всички параметри на ре
жима (токовете, напреженията, температурата) са постоянни и липсва
входен сигнал.
Статична работна точка (точка на покой, работна точка при по
кой) — работна точка върху статичните характеристики на усил
278

вателен елемент при отсъствие на входен сигнал (статичен режим).
Към електродите на усилвателния елемент са приложени необходи
мите му за работа постоянни напрежения, като във външните му
вериги може да текат или да не текат постоянни токове. Ако при
подаване на сигнал положението на С. р. т. не се изменя, то тя
определя и класа на режима на работа на усилвателния елемент
— клас А, клас В и пр., а ако положението се изменя, класът на
режима на работа се определя от установеното положение на С. р.
т. при дадения входен сигнал.
Статична система за управление — система за управление, в която
принципно се налага съществуването на определена грешка, чиято
установена стойност зависи от параметрите на системата и от го
лемината на въздействията. Пример за С. с. у. е системата за ав
томатична донастройка на честотата, разглеждана по отношение
на постоянството на междинната честота. В случая грешката ω, =

Статична сходимост — вж. Блок за сходимост на трите лъча.
Статични характеристики на усилвателен елемент — зависимос
тите (най-често графични) между постоянните токове, напрежения или
токове и напрежения между електродите на усилвателния елемент,
снети при липса на входен сигнал, т. е. в статичен режим на работа
на усилвателния елемент.
При биполярните транзистори най-често използуваните семей
ства статични характеристики са четири: входни, проходни (харак
теристики на усилване на тока), изходни и характеристики на обрат
ната връзка по напрежение. Всъщност това са четири графични по
лета, които се чертаят свързано и образуват комплектно поле на
статичните характеристики.
Статично налягане — налягането в газообразна среда при липса
на звуково поле. В измервателната система SI С. н. се измерва в
паскали (1 Ра = 1 N/m2).
Стационарен радиофар — радиофар, който е монтиран на непод
вижна основа с известни координати.
Стационарен случаен процес — случаен процес, чиито вероятностни характеристики не се променят при промяната на началото на
отчитане на времето. Такъв процес се нарича стационарен в тесен
смисъл за разлика от стационарните в широк смисъл случайни про
цеси, при които средната функция и дисперсията не зависят от вре
мето, а корелационната функция зависи само от разликата на вре
мената τ = 12 — t\. Стационарните в тесен смисъл случайни процеси
са винаги стационарни и в широк смисъл.
Стационарна орбита — вж. Геостационарна орбита.

279

Стационарна система за автоматично управление — линейна или
нелинейна система за автоматично управление, в която при каквото
и да е изместване на входния сигнал във времето, без да се променя
законът на изменянето му, изходната величина се измества също
точно толкова във времето, без да се променя законът на изменянето
и.
Стационарност на случаен процес — вж. Стационарен случаен про
цес.
Створен радиофар — вж. Насочен радиофар.
Стереодекодер — главна съставна част на стереофоничния ра
диоприемник, в която се извършва декодирането на комплектния стереосигнал. При системата FCC С. се състои от възстановител на по
мощното напрежение с честота 38 kHz, амплитуден демодулатор,
стереоиндикатор, автоматичен превключвател на радиоприемника от
моноприемане на стереоприемане и обратно и др. За възстановяване
на помощното напрежение с честота 38 kHz в С. се използува пи
лотният сигнал, като се удвоява неговата честота.
Стереоиндикатор — съставна част на стереодекодера, с помощта
на която се познава визуално дали приеманата програма е стереофонична или монофонична. За С. се използува електрическа крушка,
глим-лампа или постояннотоков стрелков уред. С. се задействува от
постоянно напрежение, което се получава от детектирането на въз
становеното помощно напрежение (наличността на това напрежение
е най-сигурното доказателство, че приеманата програма е стереофонична).
Стереокаиал — вж. Стереофоничен канал.
Стереокодер — вж. Стереофоничен кодер.
Стереосигнали — вж. Стереофонични сигнали.
Стереоскопична телевизия — вж. Обемна телевизия.
Стереотелевизионни системи — телевизионни системи, които да
ват възможност за визуално възприятие на тримерна информация.
Информацията за обемност се предава, като се предават две изоб
ражения, наблюдавани от определено разстояние.
Стереофоничен канал (стереоканал) — съвкупността от всички
устройства, с помощта на които се пренаел част от звукова картина
с богат честотен спектър (класическа музика, оркестрови и ансам
блови изпълнения и др.). В най-простия случай към един С. к. спадат
микрофоните, нискочестотен усилвател, високоговорителни колони
и съединителни проводникови линии. При радиоразпръскването към
един С. к. спадат още и нискочестотните усилватели в радиопреда
вателя и радиоприемника.

280

Стереофоничен кодер (стереокодер) — устройство в стереофо
ничния радиопредавател, в което се изработва комплектният стереосигнал.

Фиг. С.4. Блокова схема на суперхетеродинен радиоприемник за честотно модулирани
стереофонични сигнали

Стереофоничен радиоприемник — радиоприемник на стереофо
нични сигнали. Блоковата схема на суперхетеродинен радиоприемник
на честотно модулирани стереофонични сигнали е показана на фиг.
С.4. Тя се различава от блоковата схема на суперхетеродинния ра
диоприемник на честотно модулирани монофонични сигнали
(фиг.С.55) по наличността на стереодекодера и по двата канала на
нискочестотния усилвател. Освен това пропусканата лента на висо
кочестотните стъпала на С. р. е по-широка от тази на високочестот
ните стъпала на монофоничния радиоприемник. Съвременните С. р. са
съвместими — с тях могат да се приемат също и монофонични про
грами.
Стереофоничен усилвател — комплект от два пълни нискочестотни усилвателя с идентични параметри в обща конструкция.
Стереофонични сигнали (стереосигнали) — излъчваните от ра
диопредавателя високочестотни сигнали, модулирани честотно с ком
плектен стереосигнал. С. с. съдържат специална информация за раз
положението на отделните източници на звук по време на изпълне
нието на звукови програми.
Стереофонично пренасяне на звука — вж. Стереофония.
Стереофонично радиоразпръскване — пренасяне на звукови^ про
грами (предимно музикални програми с богат честотен спектър) по
средством радиовълни, при което у слушателя се създава представа
за пространственото разположение на отделните звукови източници,
създаващи звуковата картина.
Стереофоничност на звука — пространствената представа (въз
приятието за пространственост) за звуковата картина, която пред
става слушателят (радиослушателят) придобива при слушането на

281

стереопрограми. Тя е толкова по-голяма, колкото по повече канали
се пренася звуковата картина.
Стереофония ( стереофонично пренасяне на звука) — пренасяне на
звукови картини с богат честотен спектър по два и повече канали,
при което у слушателя се създава пространствена представа за зву
ковите картини (възприятие за пространственото разположение на
отделните звукови източници, създаващи звуковата картина).
Стохастична система за автоматично управление — система за
автоматично управление, в която при еднакви условия на един и същ
входен сигнал съответствува изходен сигнал, който се изменя слу
чайно.
Стояща вълна — електромагнитна вълна, която се образува в
дадена високочестотна линия при пълно или частично отражение на
падащата вълна от края на линията. Режим на С. в. се получава при
линия, дадена накъсо накрая, при линия, отворена накрая, или при
линия, натоварена с чисто реактивно съпротивление.
Странични листа на диаграмата на насочено действие на анте
на — всички листа на диаграмата на насочено действие на антена,
с изключение на главния максимум.
Стратосфера — част от земната атмосфера, разположена над
тропопаузата, където температурата нараства с увеличаването на
височината поради наличността на слой от озон. Над стратосферата
е разположена тропопаузата.
Стробоскопично осцилографиране — получаване на изображението
на изследвания сигнал върху екрана на осцилоскоп чрез дискретизация
на информацията и чрез трансформация на мащаба на времето.
Строителна акустика — раздел от техническата акустика, в който
се изучават проблемите, свързани с разпространението на въздушния
шум и вибрациите в сградите, както и методите и строителните кон
струкции за постигане на по-ефективна звуко- и виброизолация. На
маляването на шума и вибрациите в сградите е свързано с подоб
ряването на акустичната среда, а в радио- и телевизионните студиа
— с повишаването на динамиката на предаванията и звукозаписа.
Вж. Акустика.
Структурни методи за разпознаване на телевизионни изображе
ния — методи за разпознаване, основани на структурното представяне
на телевизионни изображения във вид на съответно „изречение“ на
специализирания език за описание на изображението. Същността му
се свежда до намиране на отговор на въпроса към специализирания
език, на кой клас принадлежи изречението, описващо неизвестното
изображение. Процесът, водещ до отговор на този въпрос, се нарича
„синтактически анализ“ или „граматичен разбор“ на изречението,
описващо разпознаваното телевизионно изображение.

282

Структурно описване на изображението — формално описване със
специален език на всеки сложен обект или сцена от телевизионното
изображение посредством съвкупност от съединени по различен начин
прости образи. Изреченията се съставят чрез свързване на отделни
думи по определени правила. Думите се изграждат от букви, пред
ставляващи най-простите образи.
Чрез структурното описване на изображението разпознаването
на обекти в него се свежда до осъществяване на граматичен разбор
на „изречението “, описващо структурата на неизвестното изображе
ние, обект или сцена.
Стъпален трансформатор —- устройство за съгласуване на пре
давателни линии с товар, имащ неголяма реактивна съставка, а
също и за свързване на линии с различни вълнови съпротивления. С.
т. представлява каскадно свързани п отрязъци от линии (стъпала),
имащи еднаква дължина и различни вълнови съпротивления. Могат
да бъдат подбрани няколко двойки стъпала, отраженията от които
взаимно да се компенсират. Например, ако две стъпала с еднакъв
λ
коефициент на отражение са на разстояние “ една от друга, то отра4
зените от тях вълни напълно ще се компенсират. Колкото по-голям
е броят на стъпалата, толкова по-малка е амплитудата на некомпенсираната отразена вълна и толкова по-широка е честотната лента
на съгласуването.
Стъпало с резисторно-кондензаторна връзка (R-С стъпало) —
усилвателно стъпало, при което връзката с товара му се осъществява
с помощта на включен в изходната му верига резистор, в краищата
на който се получава пад на напрежение от полезния сигнал, и свър
зващ кондензатор.
Стъпка на квантуване — интервал между две съседни стойности
на квантуваните отчети на видеосигнала. Броят на стъпките на кван
туване зависи от количеството символи, които използува кодовата
дума. Например за 8-битово кодиране на видеосигнала ще има 28
= 256 стъпки (интервала) на квантуване.
Субдискретизация на видеосигнала — дискретизация на видеосиг
нала с честота, която е по-ниска от удвоената най-висока честота на
дискретизирания сигнал, т.е. честотата на дискретизацията е по-ниска
от честотата на Котелников — Найкуист.
Субрефракция — отрицателна тропосферна рефракция на радио
вълните в атмосферата, предизвикана от повишаването на коефи
циента на пречупване на въздуха с увеличаване на височината. Из
разява се в закривяване на траекторията на радиовълните по посока
на небето. Вследствие на това радиохоризонтът се оказва по-близо
от геометричния хоризонт и условията за радиовръзка се влошават.
283

Субстрактивно образуване на цветовете — образуване на цвето
вете, основано на поглъщане (изваждане) на светлинните потоци.
Изваждането на цветовете се реализира чрез непропускане на опре
делена спектрална област на светлинно излъчване за бял цвят с по
мощта на спектрално поглъщащи среди.
Яркостта на цвета, образуван при субстрактивното смесване на
цветовете, е равна на разликата между яркостта на източника за бял
цвят и яркостите на непропуснатите светлинни потоци.
Суперрефракция — вж. Свръхрефракция.
Суперсинхродин — вж. Суперсинхродинен радиоприемник.
Суперсинхродинен радиоприемник (суперсинхродин) — комбина
ция от суперхетеродинен и синхродинен радиоприемник. Различава се
от класическия суперхетеродинен радиоприемник по това, че на мяс
тото на диодния детектор е включено избирателно детекторно
устройство (опорен генератор на междинночестотно напрежение, син
хронен детектор и нискочестотен филтър).

δ
Фиг. С.5. Блокова схема на суперхетеродинен радиоприемник
а — за амплитудно модулирани сигнали; б — за честотно модулирани монофонични сигнали

Суперхетеродинен радиоприемник — радиоприемник, в който преди
детектирането приеманите сигнали се превръщат в напрежение с меж
динна честота. С. р. за амплитудно модулирани сигнали се състои
от приемна антена, входно устройство (ВУ), високочестотен усил
вател (ВЧУ), честотен преобразувател (ЧП), междинночестотен
усилвател (МЧУ), амплитуден детектор (АД), нискочестотен усил
вател (НЧУ) и високоговорител (фиг. С.5а). В сравнение с линейния
радиоприемник С. р. има по-голяма чувствителност (поради това, че
в него приеманите сигнали се усилват до детектора по две честоти
— по тяхната собствена честота и по междинна честота) и по-голяма
избирателност (поради по-големия брой трептящи кръгове). Освен
това С. р. осигурява по-високо качество на възпроизвеждането поради

284

обстоятелството, че формата на резонансната му характеристика е
по-близка до правоъгълник.
Блоковата схема на суперхетеродинния радиоприемник за чес
тотно модулирани монофонични сигнали (фиг. С.50 се различава от
блоковата схема на суперхетеродинния радиоприемник за амплитуд
но модулирани сигнали по допълнително включения амплитуден
ограничител (АО) и по честотния детектор (ЧД).
Сфазирана антенна решетка — антенна решетка, чиито елементи
са с независимо управление на фазата. В решетките от този тип се
използува един от най-разпространените методи за електронно ска
ниране — фазовият.
Използуването на С. а. р. позволява да се осъществи не само
бързо сканиране, но и увеличение на излъчената мощност за сметка
на сумирането във външното пространство на мощностите от голям
брой генератори, поместени в каналите на излъчвателите; увеличение
на шумоустойчивостта; управление на вида на диаграмата на насо
чено действие; по-пълно извличане на информацията, съдържаща се,
в падащата вълна, като се използуват различни методи за обработка
на сигналите и т.н.
Сферична електромагнитна вълна — електромагнитна вълна, на
която във всеки момент от времето точките в пространството от
фронта на електромагнитната вълна, отговарящи на еднакви стой
ности на фазата на същата, образуват концентрични сфери.
Сферична звукова вълна — звукова вълна, на която фронтът е
сфера. Вж. Фронт на звукова вълна.
Схема с обща база — вж. Схема с общ управляващ електрод.
Схема с общ анод — вж. Схема с общ първи изходен електрод.
Схема е обща решетка — вж. Схема с общ управляващ електрод.
Схема с общ гейт —- вж. Схема с общ управляващ електрод.
Схема с общ дрейн —гвж. Схема с общ първи изходен електрод.
Схема с общ емитер — вж. Схема с общ втори изходен електрод.
Схема с общ катод — вж. Схема с общ втори изходен електрод.
Схема с общ колектор — вж. Схема с общ първи изходен електрод.
Схема с общ cope — вж. Схема с общ втори изходен електрод.
Съвместими системи за цветна телевизия — вж. Колориметрично
кодиране.
Съвместимост на системите за цветна телевизия — възможност
на системите за цветна телевизия да формират и предават по такъв
начин пълния видеосигнал за цветна телевизия, че сигналът за цвет
ност да се предава вътре в спектъра на яркостния сигнал, с което
се осигурява предаването на информацията за цвят по стандартния
285

канал за черно-бялата телевизионна система. Освен това съвмести
мите приемници за цветно изображение могат да приемат в чернобял тон програмите на черно-бялата телевизия, а приемниците за
черно-бяло изображение могат да приемат програмите на цветната
телевизия в черно-бял тон.
Съвместно кодиране на елементите на пълния видеосигнал — съ
вместно кодиране на яркостния сигнал и сигнала за цветност, без те
да бъдат отделяни от пълния видеосигнал за дадената система за
цветна телевизия.
Съгласуване при канализиращи устройства — преобразуване на
товарното съпротивление на предавателна линия, вълновод и др. в
съпротивление, равно на вълновото съпротивление на линията, вълновода и др., в резултат на което се установява бягаща електромаг
нитна вълна. Тук стремежът е в работната честотна лента да се получи
режим, близък до режима на бягаща вълна.
Съгласуван филтър — вж. Оптимален филтър, осигуряващ мак
симално отношение сигнал ¡шум.
Съгласуващо устройство — устройство, което се поставя в мяс
тото на съединяване между два нееднородни участъка от радиоре
лейния тракт с цел да се осигури режим на предаване на сигнала без
отражение.
Съгласуващ товар — пасивно СВЧ устройство, което осигурява
цялостното поглъщане на електромагнитната мощност, която се пре
нася в регулярен тракт. Поради разнообразието на канализиращите
електромагнитни вълни устройства на свръхвисоки честоти и широкия обхват мощности, които се пренасят (от няколко десетки микровата до няколко стотици киловата) С. т. имат най-различна кон
струкция.
Съобщение — форма на представяне на информацията, като напр.
реч, музика, текст и т.н.
Съпровождане на цели — непрекъснато или дискретно получаване
и изобразяване на информацията от радиолокационната станция за
текущата стойност на координатите и за други параметри на наблю
даваните цели.
Съпротивление на акустична среда — отношението между силата
F, която действува върху определена част от фронта на звуковата
вълна А, и скоростта на трептение v на частиците на газа, разпо
ложени върху разглеждания фронт:
/
рА
z = - = —
V

тъй като в акустиката силата е равна на произведението от звуковото
налягане р и площта на разглеждания фронт А.
286

С. а. с. се въвежда по аналогия на механиката, където механич
ният импеданс на една трептяща система се дефинира чрез отно
шението на силата и скоростта на трептене на нейната приложна
точка.
Поради това, че силата, респ. звуковото налягане не винаги са
във фаза със скоростта на трептенето, С. а. с. може да притежава
както активна, така и реактивна съставка.
ję s
Размерността на С. а. с. в измервателната система SI е
или
kg
m
s

Съпротивление на излъчване — величина, свързваща изразход
ваната активна мощност в антената с тока в нея. Обикновено в ан
тените се установяват стоящи електромагнитни вълни и затова токът
в различните сечения на антената е различен. Обикновено С. и. се
отнася към максимума на тока в антената. Тъй като С. и. характе
ризира консумацията на мощност, подавана от антенния фидер, то
то е активно съпротивление. Стойността на С. и. зависи от размерите
и формата на антената. Желателно е С. и. да бъде колкото е въз
можно по-голямо както за предавателните, така и за приемните ан
тени.
Съсредоточена радиолокационна цел — изкуствена радиолокационна цел, отразяваща радиолокационните сигнали ненасочено или
в определена посока.
Съставен канал за връзка — канал за връзка, който е образуван
от два или повече канали за връзка с различна лента на пропускане
или с различен начин на предаване на сигнала.
Състоятелност на оценката — условие, при което дисперсията на
грешката на оптималната оценка трябва да намалява с увеличаване
на времето за анализ (времето на обработка).

Тезаурус
—
запас
от
предварително
запаметена
информация,използувана от даден обект при получаване и обработка
на сигнали.
Текстурни признаци на телевизионното изображение — признаци,
които характеризират структурата на статистически еднородни из
ображения като средната стойност на градиента или лапласианата
на изображението, честотното разпределение на стойностите им и др.
287

Телевизионен графичен дисплей — устройство за изобразяване на
визуална информация върху телевизионния екран, при което изоб
ражението е двуградационно и се състои от отделни дискретни еле
менти, определящи разрешаващата способност на устройството. С
помощта на управляващо устройство могат да се изобразяват раз
лични графични изображения, като например графики, таблици, зарисовки, ръкописни текстове и др.
Телевизионен дисплей за цветно изображение — устройство за из
образяване върху екрана на електроннолъчев кинескоп .на цветни из
ображения: букви, цифри, знаци, чертежи, рисунки и др.
Телевизионен дисплей с пълен растер — телевизионен дисплей за
синтезиране на произволни изображения върху екрана чрез изпол
зуване на стандартна телевизионна развивка. За формиране на из
ображението се управлява интензитетът на тока на развиващия лъч.
Използуването на стандартна телевизионна развивка позволява да
се прилагат единни принципи при изграждането на буквено-цифрови
и графични дисплеи, формиращи черно-бяло и цветно изображение.
Телевизионен дисплей с функционална развивка — телевизионен
дисплей за формиране на буквено-цифрови и графични изображения
с висока информационна плътност (над 2000 знака). Характеризира
се с това, че развиващият електронен лъч се движи върху екрана по
траектория, съответствуваща на конфигурацията на изобразявания
символ или изобразената графика. Чрез отпушване на лъча в опре
делени участъци от неговата непрекъсната траектория се получава
изображение на съответния символ или графика.
Телевизионен канал за звука — канал, в който се формират,-пре
дават и възпроизвеждат звуковите сигнали при телевизионното пре
даване.
Телевизионен приемник за цветно изображение —телевизионен при
емник, осигуряващ възможност за приемане програмите за цветна
телевизия в цветов тон, а също така за приемане програмите за
черно-бялата телевизия в черно-бял тон.
Телевизионен приемник за черно-бяло или цветно изображение —
приемно устройство, предназначено да приема и възпроизвежда сиг
налите на изображението и на звуковия съпровод, като създава такава
зрителна и слухова картина, която най-близко съответствува на пре
даваната.
Телевизионен тракт — съвкупност от технически съоръжения,
позволяващи последователна обработка и формиране на сигналите
на изображението от преобразувателя „светлина-сигнал“ до пре
образувателя „сигнал-светлина“. В този случай се използува поня
тието „телевизионен тракт „светлина — светлина“.

288

Телевизионен център — съвкупност от апаратно-студийни комплекси,^р^шуш., спомагателни работилници за декори и други служ
би, необходими за осигуряване пълна подготовка и провеждане на
телевизионни предавания.
Телевизионна камера за цветно изображение — телевизионна ка
мера за предаване информация за цветно изображение.
Телевизионна предавателна антена — антена за излъчване на ра
диовълни, пренасящи информация за предаваното телевизионно из
ображение и звуков съпровод. Особености на Т. п. а. са широката
честотна лента и кръговата диаграма на насочено действие в хори
зонталната плоскост. Радиусът на действие на телевизионния пре
давател зависи от височината, на която се монтира Т. п. а.
Телевизионна радиолокационна станция — радиолокационна стан
ция с телевизионно оборудване. Телевизионният предавател, който
е монтиран на радиолокационната станция, предава изображението
от нейния индикатор на екрана на изнесен телевизор. Освен радиолокационното изображение Т. р. с. може да предава и допълнителни
данни, натрупвани върху индикатора й. Т. р. с. се използуват в дис
печерските, пристанищните и летищните пунктове.
Телевизионна система — съвкупност от радиоелектронни и тех
нически средства за формиране, коригиране, съхраняване или пре
даване на сигналите на изображението и на звуковия съпровод, които
се основават на единни методи и норми за осъществяване на теле
визионни предавания.
Телевизионна система за синтез на изображения — телевизионна
система за електронно формиране на изображения върху телеви
зионния екран. При този вид системи източниците на визуална ин
формация не са реално съществуващи обекти или сцени, а кодирани
съобщения, които описват текстове, графична информация или отра
зяват динамични, изкуствено създадени визуални обстановки.
Телевизионни автомати — автоматични системи, при които из
точници на визуална информация са реално съществуващи обекти
или физически процеси, а приемник на тази информация са различни
видове анализиращи или разпознаващи устройства, които извършват
функциите на наблюдателя-оператор, като в резултат на анализи
раната приета визуална информация отделят само онази част от нея,
която е необходима за решаването на конкретно поставената задача.
Такива задачи могат да бъдат: измерване на геометрични размери
на обектите (площта, периметърът, коефициентът на формата, броят
на обектите, тяхното разпределение по размери); измерване коорди
натите на обекти в телевизионното изображение; разпознаване на
символи; анализ на сцени; класификация и броене и др.
19 Радиотехнически терминологичен речник

289

Телевизионни стандарти — съвкупност от изисквания и норми
към техническите характеристики и параметрите, методите и сред
ствата за формиране, записване, предаване и възпроизвеждане на
сигналите на изображението и на звука за приетата телевизионна
система.
Телевизионно изображение — разпределение на яркостта и на
цветността на предаваното изображение върху екрана на кинескопа
на възпроизвеждащото устройство при предаване на съответния пъ
лен видеосигнал по даден стандарт.
Телевизионно разпръскване — излъчване на сигналите на изоб
ражението и на звуковия съпровод на дадена програма с оглед да
се създаде възможност на всеки телевизионен зрител да наблюдава
излъчваната програма чрез използуване на индивидуално или колек
тивно приемно телевизионно устройство.
Телевизионно студио — звукоизолирано, акустически обработено
и снабдено с устройства за специално осветление помещение, в което
се разполагат съответен брой телевизионни камери и микрофони.
Предназначено е за подготовка, провеждане и записване на телеви
зионни предавания или програми.
Телевизия — в широк смисъл: възприети системи, методи и орга
низация за използуване на комплекс от радиотехническа апаратура
и други съоръжения и служби с предназначение да формират, съхра
няват или предават визуална и звукова информация за осъществяване
на телевизионно разпръскване.
— в тесен смисъл: наука, която се занимцва с изучаването на
методите, средствата, организацията и „технологията“ за създаване
на телевизионни програми и осъществяване на телевизионно раз
пръскване.
Телеизмервания (телеметрия) — област от измервателната тех
ника, която обхваща измерванията от разстояние.
Телеметрия — вж. Телеизмервания.
Телетекст — система за предаване на допълнителна цифрова
информация в аналоговия телевизионен видеосигнал, която се де
кодира в телевизионния приемник, притежаващ съответно декоди
ращо устройство. Допълнителната информация може да представ
лява текстови или графични изображения.
Телефонен канал {канал с тонална честота) — канал за връзка,
по който се предава сигнал с честотна лента от 300 до 3400 Hz.
Температурна компенсация {термокомпенсация) — компенсация
на вредното влияние на температурните изменения върху режима на
работа на усилвателните елементи. За осъществяване на Т. к. найчесто се използуват градивни елементи с отрицателен температурен
коефициент.
290

Теорема на Винер-Хинчин — теорема, която извежда връзката
между енергийния спектър и корелационната функция на случайния
процес:

dz;

1 C
Κ(τ) = —
5(ω)ε7ω^ω,
2π J
- co

където Κ(τ) q корелационната функция, а 5(ω) — енергийният спек
тър.
Теорема на Котелников — един непрекъснат сигнал може да се
определи с дискретни стойности, отчетени през интервали от време,
които са по-малки от реципрочната стойност на удвоената най-висока
честота в спектъра му.
Теорема на Пойнтинг — съотношение, изведено чрез уравненията
на Максуел, което представлява баланс на електромагнитната енер
гия, съответствуваща на електромагнитното поле в даден затворен
обем.
Теория на автоматичното управление — наука, която се занимава
с принципите за изграждане на системи за автоматично управление
и законите за произтичащите в тях процеси без участието на човека.
Теория на управлението — наука, която се занимава с процесите
на уир0вдецнето,разкривайки техните общи закономерности.
Теория на шумоустойчивостта — дял от статистическата ра
диотехника, чийто предмет е синтезът на радиотехническите системи,
работещи в условията на шум. В зависимост от предназначението си
радиотехническите системи работят в различни условия и отговарят
на различни изисквания. Последните определят основните задачи на
Т. ш.:
1. Откриване на сигнали на фона на шум.
2. Различаване на сигнали на фона на шум.
3. Отделяне на сигнали от шума.
4. Класификация на сигналите.
Термисторна глава — пасивно СВЧ устройство, което представ
лява отрязък от пренасяща линия или вълновод с подходящо раз
положен в него терморезистор (термистор). Т. г. се използуват като
датчици за измерване на мощност в обхвата на свръхвисоките чес
тоти. Мястото на разполагане на термистора се избира с оглед плът

291

ността на мощността там да бъде максимална. Промяната на тем
пературата на облъчения термистор променя стойността на съпро
тивлението му, което служи за индикация на разпространяващата се
СВЧ мощност. Обикновено термисторът (по ниска честота или постояннотоково) е свързан в мостова схема. За избягване флуктуациите
на околната температура или за компенсирането им Т. г. се поставя
в термоизолационен корпус или се използува втори термистор.
Термовизионни телевизионни системи — телевизионни системи,
които позволяват да бъдат наблюдавани невидими обекти, излъч
ващи топлинни лъчи, а също така и обекти, които са специално „ос
ветени“ с топлинни лъчи. Тези системи се използуват за наблюдаване
на живи организми през нощта, за управление и контрол на транс
портни средства в нощни условия, за автоматичен анализ на топлинни
полета.
Термокомпенсация — вж. Температурна компенсация.
Термопластична записващо-възпроизвеждаща система — записващо-възпроизвеждаща система на електрически сигнали, използу
ваща нагряване на пластичен материал, върху който се прави запис
ването. Един от методите за електромеханично записване на елек
трически сигнали предвижда загряване на резеца с ток с висока чес
тота. Той се пропуска през специална намотка, навита около резеца.
Записването се осъществява посредством локално разтопяване на
материала на сигналоносителя и има вид на бразди. Такъв начин на
записване позволява да се намали ъгловата скорост на грамофонната
плоча до 8ł/3 об/min.
Термопластичното записване се използува и при записването на
сигнали на черно-бели и цветни телевизионни изображения. Елек
трическите сигнали от телевизионната камера се подават на специален
електронен преобразувател. Записването се извършва от електронен
лъч, модулиран по интензивност от записваните сигнали. Върху рав
номерно движеща се трислойна еластична прозрачна лента, която се
състои от основа, електропроводящ слой и леснотопима пластмаса,
с помощта на електронния лъч се нанасят отрицателни електрически
заряди. С помощта на електростатична отклонителна система лъчът
се мести напречно на лентата (подобно на развивката по редове в
телевизионната тръба). Развивката по кадри се осъществява от пре
местването на лентата. По такъв начин се получава напречно-редов
запис, подобен на използувания при магнитен запис на телевизионни
сигнали. След това лентата преминава покрай високочестотен нагре
вател и вследствие на индуктираните вихрови токове електропроводящият слой се загрява. Това от своя страна предизвиква загряване
на леснотопимата пластмаса. Електростатичните сили на притегляне
между нанесените при записването отрицателни заряди и положи

292

телно заредената основа предизвикват деформация на размекнатата
повърхност на пластмасата. По такъв начин записаното изображение
„се проявява“. Излизайки от зоната на загряване, лентата се охлажда
и изображението „се фиксира“. Върху лентата се образуват поредица
от успоредни бразди (редове), дълбочината на които се изменя в
съответствие с разпределението на нанесените при записа заряди.
Този вид термопластичен запис може да се възпроизведе във вид на
електрически сигнали или да се проектира на достатъчно голям екран
като видимо изображение.
Теснолентов междинночестотен усилвател —- междинночестотен
усилвателпропускана лента ΒϋΊ е по-малка от 0,05 /м (fM е
междинната честота на радиоприемника). Т. м. у. са междинночестотните усилватели в радиоприемниците за телеграфия,телефония и
радиоразпръскване.
Теснолентов шум — случаен процес с енергиен спектър, който е
съсредоточен в тясна честотна лента около фиксирана честота ω0.
При това широчината на честотната лента удовлетворява условието
Δω « ω0. Т. ш. обикновено се представя като квазихармонично треп
тение:
ξ(ί) = A(ř) cos [ωθί + φ(ί)], '
където A(t) (обвивката) и φ(ί) (фазата на Т. ш.) представляват слу
чайни процеси.
Техническа диагностика на радиотехническата апаратура — про
цес на определяне на неизправностите в радиотехническата апара
тура. Т. д. р. а. се извършва по разнообразни методи от човек или
автоматично.
Технология на телевизионното разпръскване — последователност
от технически операции за създаване на телевизионна програма и
излъчване на съответните радиосигнали на изображението и на зву
ковия съпровод.
Тип вълна — свойствен (по конфигурация, амплитудно разпре
деление и фазова скорост) начин на разпространение на електромаг
нитна вълна в конкретно канализиращо устройство. Т. в., които могат
да се разпространяват в канализиращите разпространението на елек
тромагнитни вълни устройства, са чисто напречни (ТЕМ), ндпречноелектрически (ТЕ или Н), напречно-магнитни (ТМ или Е) и хибридни
(EH и НЕ). ТЕМ-вълните са присъщи за линиите без дисперсия (коа
ксиална, двупроводна и др.), които в типичния им начин на изпол
зуване са с размери на напречното сечение, много по-малки от дъл
жината на разпространяващата се вълна. ТЕ- и TM-вълните са при
същи за металните вълноводи. Хибридните вълни съществуват в раз
личните видове диелектрични вълноводи.

293

Товарна права — вж. Динамични характеристики на усилвателен
елемент.
Ток на електрическата индукция — скоростта на изменяне на
потока на електрическата индукцияД. е. и. възниква например в ре
зултат на поляризацията на диелектрика и протича между пластините
на кондензатор, в пространството — между антена и земя, между
проводниците на двупроводна високочестотна линия и др.
Ток на проводимост — циркулацията на вектора на напрегна
тостта на магнитното поле по затворена линия, обхващаща токо
вете. В електродинамиката тази зависимост е известна като закон на
Ампер.
Токове на Фуко — вж. Вихрови токове.
Тон — звук, който се изменя по хармоничен закон и честотата
му се намира в обхвата от 20 до 20000 Hz. Вж. Звук.
Тонрамо — детайл от грамофон с определена дължина и геомет
рична форма, към който детайл е прикрепена звукоотнемателната
глава. Тонрамото осигурява преместването на звукоотнемателната
глава по повърхността на грамофонната плоча.
Тонрегулатор — устройство, позволяващо изменяне на честот
ната характеристика на нискочестотен усилвател.
Топлинен шум — случайно напрежение на активно съпротивление,
зависещо от температурата. Енергийният спектър на напрежението
на Т. ш. се определя чрез формулата на Найкуист

= 4 kTR,

където k— 1,38.10—23J/K е константата на Болцман, а Т — темпера
турата на съпротивлението R в градуси Келвин.
Топлинна радиолокация — вж. Пасивна радиолокация.
Топлинни шумове в приемната антена — пораждащото се в при
емната антена електродвижещо напрежение, дължащо се на топлин
ното движение на свободните електрони в антенния проводник и на
топлинния обмен между антената и обкръжаващата я среда (напр.
въздуха). Т. ш. п. а. имат флуктуационен характер и равномерен
честотен спектър.
Топлинно радиоизлъчване — естествено радиоизлъчване на фи
зически тела, температурата на които е различна от абсолютната
нула. Т. р. се обуславя от процесите в атомите и молекулите на
веществата, от които са направени телата.
Топологични признаци на обектите в телевизионното изображение
—- признаци, който са инвариантни към преобразувания, наречени
294

„еластични деформации“ на обектите в изображението. Към топо
логични r е признаци се отнасят: свързаност (брой на свързаните ком
поненти в изображението); брой на „дупките“ в многосвързаните ком
поненти; род на свързаност (число на Ойлер); брой на линиите, които
се пресичат във възловите точки от контура на обекта; брой на точ
ките, в които контурът има максимална кривина, и др.
Точка на покой — ъж.Статична работна точка.
Точкова радиолокационна цел — радиолокационна цел, чиито
размери са по-малки от размерите на разделителния обем на радиолокационната станция.
Точност на измерването на разстояние — технически параметър
на радиолокационната станция, характеризиращ грешката на измер
ване на разстоянието. Т. и. р. зависи от формата, продължителността
на излъчения импулс и от метода на обработката.
Точност на преобразувател код—аналог или аналог—код — ха
рактеризира отклонението на преобразуваната величина от значе
нието, зададено с цифровия код. Изразява се с цяло число или с части
от младшия значещ разред или в проценти от цялата скала.
Транзисторен амплитуден ограничител — транзисторен междинночестотен усилвател, поставен в режим на двустранно огранича
ване. Отличава се от обикновения междинночестотен усилвател само
по това, че транзисторът му работи при понижено колекторно на
прежение.
Транзитен коефициент на предаване — вж. Пълен коефициент на
предаване.
Транзитен радиорелеен участък —участък от магистрална ра
диорелейна линия, който осигурява международен обмен на радио- и
телевизионни програми между съседни държави по международен
канал за връзка, преминаващ през дадената държава.
Трансдуктор — електромагнитно устройство в телевизионните
приемници за цветно изображение, което служи за корекция на гео
метричните изкривявания на растера от вида „възглавница“.

Транскодер (транскодиращо устройство) — устройство за пре
образуване на пълния видеосигнал за дадена система за цветна те
левизия в съответен пълен видеосигнал за друга система за цветна
телевизия.
Транскодиращо устройство — вж. Транскодер.
Транслатор на ниво — делител на напрежение, използуван като
свързващ възел (делител) между две постояннотокови усилвателни
стъпала. Основно изискване, поставяно към Т. н., е той да прехвърля
по възможност целия усилван сигнал към следващото стъпало и да
295

осигурява подходящ (оптимален) електрически режим на работа на
усилвателния елемент на следващото стъпало. Най-често това озна
чава коефициентът на предаване на променливата съставка на на
прежението към следващото стъпало да бъде значително по-голям
от коефициента на предаване на постоянното напрежение. Най-про
стият Т. н. може да бъде делител от два резистора. Много по-добри
показатели се получават обаче, когато единият (фиг. Т. 1) или двата
елемента на делителя са подходящо подбрани нелинейни елементи.
Т. н. са един от основните градивни възли на операционните усил
ватели.

Трансформаторно стъпало — усилвагпелно стъпало, при което
връзката му с товара, с предшествуващото стъпало или с товара и
с предшествуващото стъпало се осъществява с помощта на транс
форматор.
Трасиране на радиорелейна линия — рационален избор на местата
за разполагане на крайните, възловите, главните и обикновените
междинни станции на радиорелейна линия с оглед осигуряването на
връзка между определени пунктове.
Трептяща система — комбинация от взаимно свързани маси, гъвкавости и активни механични съпротивления. Т. с. се привежда в
трептение, когато в определени нейни точки действуват променливи
във времето сили.
Т. с. биват със съсредоточени и разпределени параметри. При
трептящите системи със съсредоточени параметри отделните елемен
ти (масите, гъвкавостите и активните механични съпротивления) са
ясно обособени (фиг. Т. 2). При системите с разпределени параметри
отделните механични елементи не са ясно обособени, например една
греда. При гредата всяка част притежава както маса, така и гъвка
вост.

Фиг. Т.1. Транслатор на ниво с ценеров диод Dz и резистор Rņ

Фиг. Т.2. Трептяща система със съсредоточени параметри

Транслация на радиолокационното изображение — непрекъснато
предаване на радиолокационната информация, наблюдавана на ек
рана на индикатора на радиолокационната станция на разстояние
посредством радиолиния или кабел.
Трансформанта на изображението — вектор (или матрица), който
се получава от елементите на трансформантата на преобразувания
вектор (или матрица) на разглеждания фрагмент от телевизионното
изображение.
Трансформатор за хоризонтално отклонение на лъча — изходният
трансформатор в блока за развивка по редове, който представлява
източник на високо напрежение за захранване на анода на кинескопа.
Трансформатор на типа на вълната — устройство, което служи
за съединяване на предавателни линии или вълноводи, в които се
разпространяват различни типове вълни. Т. т. в. е обратимо устрой
ство.

296

Трептящ кръг — електрическа верига, съставена от бобина и кон
дензатор, в която могат да възникнат собствени трептения.
Третична обработка на радиолокационна информация — съвместна
обработка на данните, получени от няколко радиолокационни стан
ции. При Т.о.р.и. се постигат качествено нови възможности за по
лучаване на информация, неприсъщи на станциите, взети отделно.
Тригер на Шмит — устройство, чието изходно напрежение се
изменя при щромяна на входното напрежение спрямо определен праг
на задействуване. Характеризира се с наличността на хистерезис, като
входното напрежение на изключване е по-ниско от входното напре
жение, при което тригерът променя състоянието си.
Трикомпонентна теория за цветното зрение — теория за цветното
зрение, която допуска съществуването в зрителния апарат на човека
три самостоятелни рецептора (цветоусещащи приемници) за светлин

297

ни излъчвания с различна дължина на вълната. Анатомически не е
доказано съществуването на предполагаемите три вида рецептори,
но създадената теория за трицветното зрение е потвърдена от всички
нормални и анормални случаи на зрително усещане.
Трикоординатна радиолокационна станция — активна радиолокационна станция, която определя и трите координати на въздушните
цели (азимут, разстояние и височина или ъгъл на място). В зависимост
от начина за формиране на диаграмата на насоченост на антената
и от вида на обзора на пространството Т. р. с. се делят на еднолъчеви
(например с фазирани антенни решетки) и многолъчеви — с К-лъч,
Т.р.с. с парциални диаграми и др.
Тример — добавъчен полупроменлив кондензатор, който се
включва паралелно на променливия кондензатор или на бобината в
хетеродинния кръг на суперхетеродинния радиоприемник, за да се
получи спрягане на същия кръг с кръга на входното устройство. С
включването на тримера се увеличава минималният капацитет на
хетеродинния кръг, а оттам — намаляване на коефициента на обхвата
на същия кръг.
Тримерен индикатор — индикатор на радиолокационна или хидролокационна станция, с който се получава нагледно изображение
на обстановката в три координати. Т. и. могат да бъдат реализирани
например: чрез преобразуване на трите координати в цифрови стой
ности и изписването им на специално табло; чрез съвместно изпол
зуване на няколко едномерни или двумерни, индикатора; чрез изпол
зуване на видоизменени двумерни индикатори, които позволяват да
се получи допълнителен условен белег на третата координата. За
създаването на обемно изображение, на яркостни белези и за про
ектирането на изображението на екрана на електроннолъчевата тръба
могат да се използуват механични, оптико-механични, електронни и
електролуминесцентни устройства.
Трисигнална избирателност по съседен канал на радиоприемника
— избирателност по съседен канал, която се измерва с помощта на
три сигналгенератора. Напрежението от единия сигналгенератор
представлява полезният сигнал, а напреженията от другите два сиг
налгенератора имитирйт сигналите на две смущаващи радиостанции
с определени честоти. Чрез тази избирателност се отчитат две нелинейни явления в радиоприемника — кръстосаната модулация и
интермодулацията по висока честота или по-конкретно, въздей
ствието на два силни смущаващи сигнала върху полезния сигнал.
Триъгълник на цветовете — триъгълник за представяне на цве
товете в съответна колориметрична система, образуван от върховете
на единичните цветове на колориметричната система, т.е. единичен
триъгълник на дадена колориметрична система, страните на който

298

представляват координатните плоскости, а върховете —- точките, където координатните оси пробождат единичната плоскост.
Тропопауза — първият минимум на вертикалното разпределение
на температурата във височина при земната атмосфера, разположен
между тропосферата и стратосферата. Вж. Тропосфера и Страто
сфера.
Тропосфера — най-ниската част от земната атмосфера, харак
теризираща се с намаляване на температурата при увеличаване на
височината. Тропосферата завършва там, където температурата пре
става да намалява с височината — на височини обикновено 10 — 12
km за района на България. Въздухът, хидрометеорите и аерозолите
в тропосферата оказват влияние върху разпространението на радио
вълните в нея. Над тропосферата са разположени тропопаузата и
стратосферата.
Тропосферен вълновод — слой в тропосферата, отличаващ се зна
чително по коефициента си на пречупване от околния въздух. Вслед
ствие на това той създава условия за разпространение на радиовъл
ните в него като във вълновод за сметка на многократно пълно въ
трешно отражение. Чрез Т. в. може да се осъществява радиовръзка
на големи разстояния.

Тропосферна рефракция — закривяване на траекторията на ра
диовълните в земната тропосфера вследствие на промяна на коефи
циента на пречупване на въздуха по дължината на траекторията. Вж.
Еквивалентен земен радиус и Стандартна радиоатмосфера.
Тропосферно разсейване — разсейване на радиовълните от сфе
ричните нееднородности в тропосферата, породени от въздушните
течения. В тези нееднородности коефициентът на пречупване на въз
духа се различава от този в околния въздух и вследствие на това се
променя посоката на разпространение на радиовълните. Т. р. дава
възможност за радиовръзка в УКВ обхвата зад линията на хоризонта
— това са най-сигурните връзки на големи разстояния. Поради ни
ската стойност на напрегнатостта на полето и силния фадинг радио
връзките с Т. р. изискват мощни предаватели, големи антени и раз
несено приемане. Ť. р. намалява коефициента на усилване и насо
чеността на много големите антени.
Турникетна антена — антена, представляваща два симетрични
вибратора, разположени взаимноперпендикулярно. Токовете, които
захранват двата вибратора, имат равни амплитуди и фазова разлика
π
-, Амплитудната диаграма на насочено действие в хоризонталната
равнина е окръжност.

299

T. a. се използува в УКВ-обхвата като предавателна телеви
зионна антена, самолетна ненасочена в хоризонталната равнина ан
тена и др. Т. а. се използува широко в космическите летателни апа
рати като квазиизотропна антена.
Тънкослойна интегрална схема — слойна интегрална схема с де
белина на слоевете до 1 микрон. Елементите на Т. и. с. се нанасят
предимно по методите на термовакуумното отлагане и на катодното
разпрашване.
Тяло на цветовете (цветово тяло) — пространствено тяло, което
включва векторите на реално съществуващите цветове.

Ударно възбуждане — създаване на затихващи собствени треп
тения в резонансна система посредством кратковременно (импулсно)
външно въздействие.
Ултразвук — трептение, което се разпространява в еластична
среда (твърда, течна или газообразна) и на което честотата е повисока от 20 kHz. Най-високата честота, която е излъчена и приета
в течност, е 3. 109 Hz, а в твърдо тяло — 8. 1010 Hz. Механични
трептения с честоти, по-високи от 109 Hz, се наричат хиперзвук. Вж.
Звук.
Ултразвукова акустика — раздел от техническата акустика, в
който се изучават излъчването, разпространението, отражението, по
глъщането и приемането на механични трептения с честота, по-висока
от 20 kHz, в твърди, течни и газообразни среди. Вж. Акустика.
Ултразвукова дефектоскопия — Раздел от ултразвуковата акус
тика, в който се изучават излъчването, разпространението, отраже
нието и приемането на ултразвукови трептения (/ ^20000 Hz) в твърди
среди с оглед откриването на дефекти в детайлите и възлите на кон
струкциите. Важен белег на У. д. е, че при контролирането на ка
чеството на детайлите и възлите те не се разрушават. Вж. Акустика.
Умножаващ двуквадрантен цифрово-аналогов преобразувател —
цифрово-аналогов преобразувател, при който схемно е възможно
включването на две еталонни напрежения. В изходното му напре
жение фигурира произведение на цифровия код с двете еталонни на
прежения.
Умножение на честотата — нелинеен или параметричен процес,
при който честотата на изходния сигнал е цяло число пъти по-висока
от честотата на входния сигнал на даден нелинеен или параметричен
четириполюсник.

300

Умножител на честота — електронно устройство, в което се осъ
ществява умножение на честотата. У. ч. се делят на апериодични и
резонансни. Резонансните У. ч. се делят на такива, използуващи нелинейни активни триполюсници (транзистори, радиолампи и др.), и
нелинейни пасивни двуполюсници (нелинейни съпротивления, нелинейни капацитети-варактори и др). В съвременните радиопредаватели
се използуват транзисторни У. ч. в началните стъпала на предавателя
(при относително ниско ниво на мощност) и варакторни У. ч. в по
следните стъпала на предавателя при относително високо ниво на
мощност.
Умножително смесване — вж. Мултипликативно смесване.
Универсална радиолокационна станция — вж. Многофункционална
радиолокационна станция.
Уплътнителна апаратура {многоканална апаратура) — апаратура,
която дава възможност по една линия да се предават едновременно
и независимо два или повече канални сигнали. В най-общ вид У. а.
се състои от канални преобразуватели КПр, сумиращо устройствр
СУ, филтър Ф, канални демодулатори КД, фиг. У.1 . Тук u, (t) е
канален сигнал, a u (t) е линеен или групов сигнал.

Фиг. У.1. Блокова схема на уплътнителна апаратура в радиорелейна станция

Уплътняване на каналите по време (разделяне на каналите по вре
ме) — уплътнение , при което всеки канален сигнал се предава чрез
своите дискретни стойности през определен интервал от време. Тези
интервали се заемат от дискретните стойности на останалите канални
сигнали, както е показано на фиг. У.2.
Уплътняване на каналите по честота (разделяне на каналите по
честота) — уплътнение, при което всеки канален сигнал се преобра
зува така, че заема самостоятелна честотна лента в рамките на ли
нейния сигнал (фиг. У. 3.).

301

Канален
сигнал
t

Фиг. У.2. Уплътняване на каналите по време
а — дискретизиране на каналния сигнал; б — предаване на два канални сигнала

Фиг. У.З. Уплътняване на каналите по честота
а — честотен спектър на каналния сигнал; б — честотен спектър на многоканалния сигнал

Уплътняване на каналите по фаза (разделяне на каналите по фаза)
— уплътнение при радиорелейните линии, при което каналните сигнали
се предават с еднаква амплитуда и честота, но с различна фаза.
Уплътняване на линия — технически начин, който осигурява едно
временно и независимо предаване на различни канални съобщения
по обща линия.
Управление —организация на различни по характер процеси, оси
гуряващи достигането на определени цели. За да се осъществи У.,
трябва да е налице възможност за избор на едно от множество ре
шения.
Управление на електронните лъчи в кинескопа за цветно изобра
жение — плътността на електроните на прожекторите може да се
управлява при непосредствено въздействие на сигналите за трите пър
вични цвята, подавани непосредствено на управляващите електроди.
В този случай се използува „управление по RGB“. Управлението на
електронните прожектори също може да се извършва, ако на управ
ляващите електроди се подават сигналите за цветовата разлика, а на
катода се подава само яркостният сигнал.

302

Управляващ сигнал — сигнал, който съдържа съобщението (пре
даваната информация) и служи за изменяне на даден параметър на
носещото трептение. У. с. се нарича още нискочестотен, но това
название важи за радиоразпръскването.
Уравнение на цвета — математическо описание на даден
г/влш,чрез което се изразява тъждествеността на усещането за два
сравнявани цвята, получавани от смесването на три линейно неза
висими цвята в съответствието на трикомпонентната теория на цвет
ното зрение. Приетите за дадена колориметрична система линейно
независими или първични цвята се обозначават в скобки, например
(R), (G), (В). Пропорциите или количествата, в които се смесват
тези първични цветове, се показват с множители, представляващи
обозначенията на първичните цветове на колориметричната система
без скоба. Знакът равенство „ = “ означава тъждественост на усеща
нето при сравнение на два цвята, а знакът
“ — „изваждане“ на
цвета в смисъл на пренасяне на този цвят откъм страната на срав
нявания цвят.
Уравнения на Максуел — основни уравнения на електродинамиката, даващи основните закони на електромагнитното поле в про
изволна неподвижна среда. У. Μ. изразяват връзката между напрег
натостта на електричното поле, напрегнатостта на магнитното
поле, електричната индукция, магнитната индукция, плътността на
пълния ток и обемната плътност на свободните електрични заряди
в даден момент от времето и в дадена точка от пространството.
Усилване на електрически сигнали — управление по даден закон
на енергията на електрически източник на постоянно напрежение. У.
е. с. се характеризира с два основни белега: управляващата и управ
ляваната енергия са от едии и същ вид — електрическа енергия и
усилената мощност Ро, получена в изхода на усилвателя, е по-голяма
от управляващата Рь постъпила във входа на усилвателя.
Усилване на затворената верига на обратната връзка (общ кое
фициент на усилване на веригата на обратната вързка и усилвателя)
— произведението от коефициента на усилване на усилвателя и кое
фициента на предаване на сигнала през четириполюсника за OB до
входните полюси на усилвателя.
Усилвател (електронен усилвател) — електронно устрбйство,
предназначено за усилване на електрически сигнали за сметка на кон
сумирана електрическа енергия от външен източник. Главните свой
ства (сведения) за възможностите на различните У. се дават чрез
техните основни показатели.
Някои от по-важните признаци, по които се извършва класи
фикацията на У., са :
303

В зависимост от характера на сигналите, за които са предназ
начени, У. биват [35]: усилватели на хармонични сигнали и усилватели
на импулсни сигнали (импулсни усилватели).
В зависимост от широчината на честотната лента, която про
пускат У., и абсолютната стойност на честотите в тази лента У.
биват: усилватели на постоянен ток (постояннотокови усилватели),
нискочестотни усилватели и високочестотни усилватели.
В зависимост от това, коя величина преимуществено усилват, се
разграничават усилватели на напрежение, усилватели на ток и усил
ватели на мощност. От практическа гледна точка класификацията по
този признак не е строга.
Усилвателен елемент — активен електронен или полупроводников
прибор, предназначен за управляване (по зададен от входния сигнал
закон) на тока на източника на енергия, захранващ усилвателя. У.
е. са биполярните транзистори, полевите транзистори, радиолампите
и др. У. е. са главни градивни елементи на усилвателните стъпала.
Усилвател клас А —. усилвателно стъпало, усилвателният еле
мент, на което работи в режим клас А. Освен като предусилватели
в пълните усилватели поради малкия си обем, маса и себестойност
У. к. А се използува и самостоятелно при усилване на слаби сигнали,
получени от кондензаторни микрофони, динамични микрофони идр.
маломощни датчици. Ha базата на У. к. А се строят почти всички
маломощни широколентови усилватели. Поради ниския КПД, с който
работят усилвателните му елементи, У. к. А намира ограничено при
ложение като усилвател на мощност.

Фиг. У.4. Идейна схема на двутактен усилвател клас В. Транзисторите Тв са показани
като ключове

Усилвател клас В — усилвателно стъпало, усилвателните еле
менти на което работят в режим клас В. У. к. В се използува както
в нискочестотната усилвателна техника като апериодичен усилвател
304

на мощност, така и във високочестотната като резонансен усилвател
на мощност. За да се намалят нелинейните изкривявания при усилване
на аналогови (апериодични) сигнали, усилвателните елементи се свър
зват по двутактна схема (фиг. У. 4) (вж. Двутактно усилвателно
стъпало). При усилване на периодични сигнали отстраняването на
висшите хармонични съставки на сигнала се осъществява с помощта
на селективна система (трептящ кръг), включена в изхода на усил
вателя. При това схемата на свързване на усилвателните елементи
може да бъде еднотактна (вж. Еднотактен усилвател) или двутактна.
Поради значително по-големия КПД при една и съща полезна мощ
ност У. к. В имат значително по-малки обем, маса и себестойност
от усилвателите клас А. При усилване на нормални (некомпресирани,
вж. Компресори) звукови сигнали У. к. В консумира около 5 пъти
по-малко енергия от усилвателя клас А. Засега У. к. В е един от
най-широко използуваните (произвежданите) усилватели на мощност
в радиотехниката.
Усилвател клас ВС — вж. Усилвател клас В-уС.

Усилвател клас В+С (усилвател клас ВС) — усилвателно стъ
пало, изградено на базата на най-малко два или две двойки съвместно
действуващи усилвателни елементи, от които едната работи в режим
клас В с понижено (спрямо номиналното) захранващо напрежение,
а другата — в режим клас C с номинално захранващо напрежение.
Мощностите, отдавани от двете двойки усилвателни елементи Тв и
Тс (фиг. У. 5), се сумират в общото товарно съпротивление R¡.
20 Радиотехнически терминологичен речник

305

При постъпване във входа на усилвателя на слаб сигнал (до около
50% от максималния) се задействуват само усилвателните елементи
работещи в клас В. Енергия се черпи от източника с понижено
напрежение
при което се намалява консумираната енергия и се
увеличава КПД. У. к. В+С са от групата на усилвателите с високи
енергийни показатели [6].
Освен разгледания двустепенен вариант на У. к. В+С в прак
тиката се използува и тристепенен усилвател клас В + C + С или крат
ко усилвател клас ВСС.
Съществено предимство на У. к. В+С пред усилвателите клас
D е, че разрешеното време за комутация на усилвателните елементи
в първия случай е много по-голямо от това във втория случай.
У нас са разработени [13] и внедрени в серийно производство
оригинални схемни варианти на У. к. В+С (ВС) и В+С+С (ВСС).
Внедряването е с голям икономически ефект.

Усилвател клас D — усилвателно стъпало, усилвателните еле
менти на което работят в режим клас D (AD, BD, ABD и пр.). Из
ползува се преди всичко като високоефективен усилвател (усилвател
с голям КПД) в автоматиката и телемеханиката за усилване на сиг
нали с честоти от порядъка на десетки и стотици херци.
Напоследък със създаването на мощните високочестотни полупро
водникови прибори (V-MOS-транзисторите) се откри възможност и
са произведени У. к. D за звукови честоти до 20 kHz. Основните про
блеми, които затрудняват масовото внедряване на усилвател клас D
в съвременната звукотехника, са: ниска горна гранична честота, ма
лък динамичен обхват, относително голям коефициент на хармониците, електромагнитни смущения в околното пространство, сложна
схема и пр.
Усилвател на импулсни сигнали — усилвател, при който преход
ните процеси са със значително по-голямо времетраене, отколкото
е времетраенето на най-бързото изменение на усилвания сигнал.
Основна задача при проектирането на У. и. с. е да се отчетат преход
ните изкривявания. Усилваният сигнал има импулсен характер (вж.
Нискочестотен усилвател).
Усилвател на мощност — усилвател, на който входното съпро
тивление е равно на вътрешното съпротивление на източника на сиг
нал, а изходното му съпротивление е равно на товарното.
При тези условия се осъществява енергийно съгласуване във входа
и в изхода на усилвателя — получава се максимална стойност на
пълния (транзитния) коефициент на усилване на мощността.
Условието за енергийното съгласуване във входа и в изхода на
усилвателя при нискочестотните У. м. най-често не съвпада с усло
вието за високо качество (висока вярност) на усилваните сигнали. Ето

306

защо при нискочестотните У. м. енергийното съгласуване не се съ
блюдава. Най-често изходното съпротивление на усилвателя се прави
много по-малко от товарното, а входното — много по-голямо от
вътрешното съпротивление на източника на сигнал.
Терминът „усилвател на мощност“ понякога се изяолзува и в
смисъл на усилвател с голяма изходна мощност (мощен усилвател).

Усилвател на напрежение — усилвател, на който входното съ
противление е много по-голямо от вътрешното съпротивление на
източника на сигнал, а изходното му съпротивление — много помалко от товарното. При тези условия усилвателят се управлява от
генератор на напрежение и представлява за товара генератор на на
прежение — получава се максимална стойност на пълния (транзитния)
коефициент на усилване на напрежението.
Усилвател на ток — усилвател, на който входното съпротивление
е много по-малко от вътрешното съпротивление на източника на
сигнал, а изходното му съпротивление — много по-голямо от товар
ното.
При тези условия усилвателят се управлява от генератор на ток и
представлява за товара генератор на ток — получава се максимална
стойност на пълния (транзитния) коефициент на усилване на тока.

Фиг. У.6. Блокова схема на усилвателна уредба

Усилвателна уредба — комплект от усилвателно устройство,
източник на подлежащия за усилване (управляващ) сигнал (микрофон,
грамофонна доза, магнетофонна възпроизвеждаща глава, телефонна
линия, изход на друг усилвател, изход на телевизионна предавателна
камера и пр.) и консуматор на усилената енергия — товар (високо
говорител, зиписваща магнитофонна глава, телефонна линия и пр.)
(фиг. У. 6).

307

Усилвател на хармонични сигнали — усилвател, при който пре
ходните пропеси са със значително по-малко времетраене, отколкото
е времетраене! о на най-бързото изменение на усилвания сигнал.
Обикновено при проектирането им влиянието на преходните процеси
сс пренебрегва. Усилвателите на хармонични сигнали са предназна
чени за усилване на непрекъснати периодични или квазинериодични
сигнали.
Усилвателно стъпало — един или няколко усилвателни елемента,
свързан (и) по подходящ начин с външни елементи към захранващ
източник и поставени в режим на усилване. Усилвателното стъпало
и.ма свои собствени основни показатели и представлява градивен блок
в общата схема на пълни усилватели.
Усилвателно устройство -- устройство, което осъществява усил
ване на електрически сигнали. У. у. съдържа два блока: усилвател и
захранващ източник с постоянно полюсно напрежение (фиг. У.6). В
практиката липсва строго разграничение между понятията „усилва
тел“ и „усилвателно устройство“.
Условие за синхронизъм при развивката — равенство на честотите
и на фазите на синхронизиращите сигнали и на сигналите от зада
ващите генератори зя развивка па телевизионното изображение.
Най-общото условие за синхронизъм при развивката е налич
ността на пропорционалност на скоростите на развивката в пре
даващата и приемната страна. Синхронизъм може да настъпи и при
пропорционалност на честотите на развивката в предаващата и при
емната страна, но тогава могат да настъпят мащабни изкривявания
на възпроизвежданото изображение.
Установен режим на работа —състояние на устройство или сис
тема след прекратяване на преходния процес.
Устойчив коефициент на усилване — възможният максимален резонансен коефициент на усилване на даден резонансен (peen междинночестотен) усилвател, при който работата на последния е устой
чива. За транзисторните усилватели У. к. у. се определя по следната
практическа форм^ тт
К
='0.475 /---^
' ГУСТ
VœC12’

където SJA/V] е стръмността на транзистора при ниски честоти, а
Cí2[F.] —- капацитетът на прехода база-колектор (гейт-дрейн) на тран
зистора.
Устойчивост на радиорелейна линия — параметър, който харак
теризира качеството на радиорелейната линия и се определя чрез про

цента от времето през кои да е месец, в лечение на което шумовата
мощност в канала на края на линията не надвишава допустимата
стойност, определена от Препоръките на МККР.
Участък за обмен на програми — част от магистрална радиоре
лейна линия, намираща се в рамките на една държава, която участвува
в международния обмен на радио- и телевизионни програми.

ф
Фадинг — промяна в нивото на приемания сигнал вследствие на
промяна на условията на разпространение на радиовълните между
предавателя и приемника. Ф. може да се дължи на промяна в по
глъщането, фокусирането, поляризацията, траекторията, на мноюлъчевост и др. Ф. се дели на близък и далечен, бърз и бавен, селек
тивен и неселективен и др. Борбата е фадинга се провежда чрез сис
теми за автоматично регулиране на усилването, чрез ограничаване
на амплитудата (при честот но-модулирани сигнали), чрез разнесено
приемане, чрез антифадингови антени и др.
Фаза — величина, която характеризира трептение iо във всеки
момент от времето. Ф. се измерва с части от периода.
Фазова далекомерна радионавигациомна система - далекомерна
радионавигационна система, в която за получаването на линията на
положението във вид на окръжност се извършва сравнение на фазите
на приетите сигнали с фазата на сигналите от бордовия опорен ста
билен генератор.
Фазова диаграма на насоченост на антена — зависимостта на
фазата на полето в равноотдалечените от началото нз координатна
система точки от ъгловите сферични координати. Видът на Ф. д. н.
а. зависи съществено от избора на точката, в която е разположено
началото на координатната система. Ако съществува такова разпо
ложение, при което фазата в равноотдалечените точки е еднаква, то
това означава, че антената формира сферичен фронт.
Фазова избирателност на радиоприемника — способността на
радиоприемника да различава и отделя желания сигнал от смущава
щите сигнали по неговата фаза спрямо фазата на смупщващигс сиг
нали. Ф. и. се реализира посредством специални антенни устройства
при навигационните радиоприемници или чрез допълнителна обработ
ка на сигналите в специалните радиоприемници.
Фазова константа — отношение на кръговата чссгота към фа
зовата скорост на електромагнитната вълна. Стойността на Ф. к.

308

309

отчита изменението на фазата на електромагнитната вълна за еди
ница разстояние при разпространението и в свободно пространство
или по пренасяща линия.
Фазова модулация — модулация, при която фазата на носещото
трептение се изменя в зависимост от управляващия сигнал.
Фазова радионавигационна система — радионавигационна система,
работата на която е основана на принципа на създаването и изпол
зуването на зависимостта на фазата на носещото *или модулиращото
трептение от стойностите на навигационните параметри. Във Ф. р. с.
определянето на линията на положението става чрез измерване на
разликата на фазите на електромагнитните трептения, излъчвани от
няколко разнесени, взаимно синхронизирани наземни предавателни
станции. Излъчваните трептения трябва да бъдат кохерентни, т. е.
техните честоти и начални фази трябва да бъдат неизменно свързани.
Синхронизацията на системите може да се извършва чрез излъчване
на сигнали от не по-малко от три фиксирани пункта, в които са
разположени водещите и водените станции. Синхронизацията може
да стане и чрез привързването на излъчването на всички наземни
станции към всемирното време, получавано чрез непосредствено ас
трономично наблюдение с отчитане на поправките, обусловени от
нутацията на земната ос и годишната неравномерност на въртене на
Земята (при това всяка наземна станция се явява водена относно
всемирното време). По принципа на построяване Ф. р. с. могат да
бъдат разликово-далекомерни, далекомерни и комбинирани. Според
начина на разделяне на сигналите от наземните станции в бордовите
приемоиндикаторни устройства Ф. р. с. се делят на системи с честотно
разделяне на сигналите, системи с временно разделяне на сигналите
и системи с честотно-временно разделяне на сигналите.
Фазова разликово-далекомерна радионавигационна система — раз
ликово-далекомерна радионавигационна система, в която за получа
ването на линията на положението във вид на хипербола се извършва
измерване на разликата на фазите на радиосигналите, пристигащи
от две наземни станции към обекта.
Фазова скорост — скоростта на преместване в пространството
на фронта на вълната на монохроматична електромагнитна вълна.
Фазов детектор — електронно устройство, чието изходно напре
жение зависи от разликата между фазите на подаваните му две елек
трически трептения (напрежения). Едното от тези две напрежения е
подлежащото на детектиране фазово модулирано напрежение, а дру
гото — опорно напрежение — напрежение с постоянни амплитуда,
честота и фаза.
Фазов дискриминатор — честотно-фазов детектор, чийто демодулатор се състои от два еднакви еднотактни фазови детектора,
310

реализирани по последователната схема на диоден амплитуден де
тектор.
Фазови изкривявания — линейни изкривявания, дължащи се на
това, че отделните (с различни честоти) съставки на входния сигнал
при преминаването си през усилвателя не запазват взаимното си раз
положение, т.е. не преминават за едно и също време (време на за
къснение) през усилвателя. Критерий за оценка на фазовите изкри
вявания е отклонението на реалната фазова характеристика от идеал
ната (фиг. Ф.1).
Фазов метод за електронно сканиране — метод, според който
сканирането се осъществява чрез промяна на фазата на възбуждането
на отделните елементи на решетката. Фазовото разпределение се
управлява от електронни устройства, чиято инертност е с няколко
порядъка по-малка от тази на устройствата, които се използуват при
механичното и електромеханичното сканиране.

Фазов метод за измерване на разстояние
метод, при който се
измерва фазовата разлика между излъчения и отразения от целта
сигнал, по която се измерва разстоянието. За отстраняването на еднозначността в измерването на разстоянието във фазовите далекомери
се използува манипулация по честота, фаза или амплитуда на из
лъчените трептения.
Фазов метод за измерване на ъглови координати — метод, при
който се измерва фазовата разлика на сигналите, приети от две ан
тени, разнесени в пространството. За разделянето на целите по ъгъл
се използуват антени с тесни диаграми на насоченост.
Фазово-амплитуден метод за пеленгуване — метод за пеленгуване,
основан на преобразуването на разликата между фазите на трепте
нията, приемани от два разнесени в пространството канала на при
емната система, в разлика между амплитудите на електрическите
напрежения, получавани на изходите на тези канали. Като указател
на отклонението на пеленга се използува индикаторът на системата:
ако нормалата към базата на приемниците е насочена към източника
на радиоизлъчвания, то светлинното петно на екрана на електрон
нолъчевата тръба се намира на вертикалния му диаметър; ако нор
малата е насочена наляво от източника, светлинното петно се откло
нява наляво и обратно.
Фазово-импулсна модулация (ФИМ) — вид модулация на им
пулсно носещо трептение, което най-често представлява периодическа
последователност на правоъгълни импулси. При Ф.-и.м. в съответ
ствие със стойността на модулиращия сигнал се изменя фазата на
импулсите на носещото трептение спрямо стойността й при липса на
модулиращ сигнал.

311

Фазово модулирани трептения — трептения, получени при фазова
модулация.
Фазово-честотна характеристика — зависимостта на дефазирането φ между хармоничния изходен и хармоничния входен сигнал на
линеен четириполюсник от честотата на входния сигнал ω. Ф.ч.х. на
усилвател се определя от аргумента на комплексния коефициент на
усилване на напрежението. Представя се най-често графично. Идеал
ната фазово-честотна характеристика на усилвател в линейна коор
динатна система е права линия (пунктираната линия та фиг. Ф.1),
тангираща към реалната характеристика (плътната линия на фиг.
Ф.1).

Фиг. Ф.1. Реална и идеална фазово-честотна характеристика на усилвател в линейни
мащаби по абсцисната и ординатната ос

Фазово-честотна характеристика на предавателна линия — гра
фически изобразената зависимост на фазовото отместване, създавано
от предавателната линия,от честотата на сигнала, разпространяващ
се по линията. Ако фазовата скорост на сигнала в линията не зависи
от честотата, Ф. х. п. л. представлява права линия.
Фазов център на антена — това е точка от далечната зона на
антената, относно която фронтът на вълната представлява сфера.
Фазомер — уред за измерване на фазовата разлика на две елек
трически трептения.
Фантомна верига — електрическа верига, която е образувана из
куствено от няколко независими (основни) вериги.
Феритна антена (магнитна антена) — разновидност на рамко
вата антена. Конструира се във вид на бобина, навита близо до
единия край на феритно ядро (пръчка) с кръгло, правоъгълно или
квадратно сечение. Реагира на магнитната съставка на електромаг
нитното поле на приеманите радиостанции. Има насочено действие
и проявяв£1 пространствена избирателност.

312

Феромагнитен резонанс — избирателно поглъщане на феромагнитните материали на енергията на променливото електромагнитно
поле за честоти, определени от електронната структура на феромаг1 ситната среда.

Феромагнитна среда — вещество, намагнитено под действието на
магнитно поле. В резултат се получава допълнително магнитно поле.
Сумарното поле зависи от свойствата на магнитната среда и е много
по-голямо от действуващото магнитно поле. Вж. Магнитна среда.
Фигура на Лисажу — затворена крива линия (осцилограма), опис
вана върху екрана на един осцилограф', електронният лъч на който се
управлява от две изследвани електрически трептения, имащи равни
или кратни честоти. Формата и разположението на Ф. Л. зависят от
съотношението на честотите, амплитудите и фазите на изследваните
трептения.
При равни честоти Ф. Л. е елипса, формата и наклонът на която
зависят от съотношението на амплитудите и фазите на двете треп
тения. При съотношение на честотите 1:2 Ф. Л. има формата на
цифрата осем и т.н.

Фидер — вж. Канализиращи устройства.
Фидерен трансформатор — устройство за съгласуване на вълно
вото съпротивление на фидер с входното съпротивление на вклю
чената към него антена, приемник и т.н. или за съгласуване на два
фидера, имащи различни вълнови съпротивления. При не много ви
соки честоти като Ф. т. се използуват обикновени високочестотни
трансформатори със съответно подбрани коефициенти на трансфор
мация. При по-високи честоти се използуват отрязъци от коаксиални
кабели, а при СВЧ — отрязъци от вълноводи със съответно подбрани
размери и форма.
Фидерна линия — вж. Канализиращи устройства.
Физиологична акустика — раздел от акустиката, в който се из
учават устройството, функциите и свойствата на звукоизлъчващите
и звукоприемащите органи на човека и животните.
Резултатите от изследванията на Ф. а. по отношение на разпоз
наването на различните видове изкривявания от страна на човешкия
слухов орган са много важни за конструкторите на електроакустична
апаратура. Като се има предвид чувствителността на човешкото ухо
към различните видове изкривявания, могат да се постигнат значи
телни опростявания в конструкциите. Например чувствителността на
човешкото ухо към фазовите изкривявания е много малка. Затова
при конструирането на електроакустични апарати не трябва да се
обръща внимание на този вид изкривявания. Вж. Акустика.

313

Фиксиране нивото на видеосигнала — „привързване“ „нивото на
черно“ на видеосигнала към едно предварително определено ниво.
Например в телевизионния приемник при „загубване“ на постоян
ната съставка на видеосигнала точното запушване на лъча на кине
скопа трябва да става на „ниво на черно“. За тази цел „нивото на
черно“па видеосигнала се „привързва“ към нивото на запушване на
кинескопа.
Фиктивна височина на отражение от йоносферата (действуваща
височина на отражение на радиовълните от йоносферата) — висо
чината, от която биха се отразили радиовълните от йоносферата, ако
се движеха праволинейно със скоростта на светлината, като се запазва
ъгълът, под който радиовълните се излъчват и приемат. В действи
телност в йоносферата радиовълните се движат по криволинейна
траектория с групова скорост, по-малка от скоростта на светлината
във вакуум, при което действителната височина на отражение е помалка от Ф. в. о. й. Понятието Ф. в. о. й. се използува широко при
изчисляването на късовълнови и други йоносферни радиотрасета,
както и при изследването на състоянието на йоносферата.
Филтрация — разделяне на трептенията с различни честоти.
Филтър — устройство, което пропуска част от честотната лента
на сигнала с минимално затихване, а останалата част от нея затихва
максимално.
Филтър на АРУ
нискочестотен съпротивително-капацитивен
филтър (ЯфСф), който се включва след детектора на АРУ, за да
отфилтрира нискочестотната и междинночестотната съставка на из
ходното напрежение на същия детектор с цел да остане само по
стоянната съставка — напрежението на АРУ.
Io

. urom I imn» !
ii·
δ
Фиг. Φ.2. Честотна характеристика на филтъра на Найкуист
а

честотен спектър на амплитудномодулиран сигнал; б — честотна характеристика на пропускане на филтъра
на Найкуист

Филтър на Найкуист — лентопропускащ филтър с частично под
тискане на едната от страничните ленти на амплитудно модулиран
сигнал, при което се осъществява линейно изменяне на коефициента
на предаване в част от лентата на сигнала (фиг Ф.2).

314

Филтър, съгласуван със сигнала — вж. Оптимален филтър, оси
гуряващ максимално отношение сигнал(шум.
Филтър със съсредоточена избирателност (филтър със съсредо
точена селективност) — лентов филтър, който се използува за оси
гуряване на избирателността по съседен канал на суперхетеродинния
радиоприемник. Включва се между изхода на честотния преобразу
вател и входа на междинночестотния усилвател. При употреба на Ф.
с. и. междинночестотният усилвател се реализира като широколентов
резонансен усилвател или апериодичен (резисторен) усилвател и оси
гурява само необходимото усилване на междинночестотното напре
жение. Според своето устройство Ф.с.и. биват: многокръгови лентови
филтри (с 3 до 12 свързани трептящи кръга), кварцови филтри, пиезокерамични филтри, електромеханични филтри, филтри с повърх
ностни акустични вълни и др. Ф. с. и. е особено подходящ за радио
приемниците, реализирани с интегрални схеми.
Филтър със съсредоточена селективност — вж. Филтър със съсре
доточена избирателност.
Флуктуационен шум — шум, който представлява сума от голям
брой сравнително слаби елементарни импулси, възникващи в слу
чайни моменти. Ф.ш. са дробинковият шум, топлинният шум, соб
ственият шум на детектора на радиоприемника, атмосферните и кос
мическите шумове. Обикновено се приема, че Ф. ш. е нормален шум.
Фонограма — сигналограма, получена при записването на елек
трически сигнали със звукови честоти. Записването може да бъде
направено с всяка една от известните записващо-възпроизвеждащи сис
теми (електромагнитна, електромеханична, електрооптична, термопластична ).
Формат на кода — подредени във времето или в пространството
по определен начин група от символи, кодови думи или група от
кодови думи.
Формула на идеалния радиопредавател — формула, даваща на
прегнатостта на полето в приемния пункт при предавател с изотропна
антена за случай, при който радиовълните се разпространяват във
вакуум при отсъствието на каквито и да било препятствия. Енергията
на вълната в този случай се разпределя върху повърхността на .сфера
с център в предавателната антена. Тази сфера минава през приемната
антена. Ф.и.р. може да се запише във вида
VW
173/Р
Е = ------- или Е =----------,
r
r
където Е е напрегнатостта на електрическото поле в приемния пункт
в mV/m, Р — излъчената мощност в kW, a r — разстоянието между
предавателната и приемната антена в km.

315

За да се получи напрегнатостта на полето в приемния пункт по
реално трасе, към формулата се добавя множите л на затихване.
Формули на Ми — формули за изчисляване на ефективния радиус
на поглъщане и разсейване на радиовълните от сфера. Използуват
се в радиотехниката за определяне на затихването на радиовълните
в дъжда и на отражението им от хидрометеорите.
Фотоелектронен преобразувател -- четириполюсник, на входа на
който се подават променливи светлинни потоци, а на изхода му се
получават променливи напрежения. Фотоелектронният преобразува
тел се използува при възпроизвеждането на електрически сигнали с
електрооптична записваща система.
Фрагмент от изображение — част от аналогово или цифрово те
левизионно изображение, определено със своите размери и форма. При
цифровата обработка на изображението фрагментът най-често има
квадратна форма и включва такъв брой елементи, които са цяло
число на втора степен, т.е. 4, 8, 16, 32, 64, 128, 256 или 512 елемента.
Обикновено фрагмент от 512 елемента включва цялото телевизионно
изображение.
Фронт на електромагнитна вълна —■ геометрично място на точки
от дадена повърхност, в които векторите на напрегнатостта на електричното и магнитното поле имат еднаква фаза (в един и същ мо
мент). Ф.е.в. е еднороден, когато амплитудите на векторите на на
прегнатостта на електричното и магнитното поле са еднакви, и
нееднороден, когато амплитудите на същите не са еднакви.
Фронт на звукова вълна — повърхнина в пространството, във
всички точки на която звуковото налягане има една и съща моментна
стойност. При звуковите вълни фронтът е винаги перпендикулярен
на посоката на разпространението им. Формата на фронта на зву
ковите вълни се използува като белег за тяхната класификация. Раз
личаваме равнинна, сферична, цилиндрична и т. н. звукова вълна.
При електроакустичните излъчватели най-често се получават зву
кови вълни със сферичен и равнинен фронт. Първите се получават,
когато размерите на трептящата система са много по-малки от дъл
жината на излъчваната звукова вълна, а вторите
когато размерите
на трептящата система са много по-големи от дължината на звуко
вата вълна. Вж. Звукова вълна.
Функционални преобразуватели (в радиоавтоматиката) — устрой
ства в системите за автоматично управление, които изработват ре
шение за управляващо въздействие с отчитане на изменението на
разсъгласуването. Най-често Ф.п. диференцират сигнала за грешка.
В радиоавтоматиката се използуват и Ф. п., реализиращи сложни
изчисления и преобразувания по цифров път.

Функция на правдоподобие — условна вероятностна плътност на
сместа сигнал — шум при условие, че е предаден сигналът
която
се разглежда като функция на параметъра х на сигнала. Ф.п. показва
колко една възможна стойност на параметъра х е по-правдоподобна
от друга.
Функция на разпределение на вероятностите на случайния процес
— вж. Вероятностни характеристики на случайния процес.

X
Характеристика на АРУ на радиоприемника — вж. Амплитудна
характеристика на радиоприемник.
Характеристика на намагнитването —- графически изобразената
зависимост на нивото на записвания сигнал от големината на тока
на записване в електромагнитна записващо-възпроизвеждаща систе
ма.
Характеристика на откриването —- зависимост на вероятността
на правилно откриване на целите от радиолокапионната станция от
отношението сигнал!шум при постоянна вероятност на лъжлива тре
вога.
Характеристика на преднамагнитването — графически изобразе
ната зависимост на нивото на записвания сигнал от големината на
тока на преднамагнитването в електромагнитна записващо-възпроизвеждаща система.
Характеристика на чувствителността на радиоприемника — гра
фически изобразената зависимост на чувствителността на радио
приемника (изразена в pV или в dB спрямо IpV) от честотата на
приеманите сигнали.
Характеристичен импеданс — вж. Вълново съпротивление.
Характеристичен импеданс на вълновод — вж. Вълново съпротив
ление.
Характеристичен импеданс на предавателна линия — вж. Вълново
съпротивление.
Характеристично съпротивление на трептящ кръг — капацйгивното или индуктивното съпротивление на трептящия кръг при чес
тотата на собсi вените му трептения.
Характеристично съпротивление на четириполюсник — входното
съпротивление на един четириполюсник при съгласуван товар, което
е равно на средната геометрична стойност от входните съпротивления
на четириполюсника при отворен изход и изход, даден накъсо.

317

316

Характрон — знакова електроннолъчева тръба, на екрана на коя
то информацията се изобразява във вид на условни символи, цифри
и букви. В X. на пътя на електронния лъч е поместена кодова матрица
с набор отвори, формата на които съответствува на изобразяваните
знаци. Електронният лъч преминава през необходимия отвор, при
добива по сечение формата на изобразявания знак, насочва се в не
обходимото място на екрана и „отпечатва“ на екрана избрания знак.
Матрицата може да има от 64 до 144 знака, а скоростта на изоб
разяването на данни е 40 до 50 хиляди знака в секунда. X. се изпол
зуват за бързо и нагледно изобразяване на информацията от изхода
на електронноизчислителната машина, като индикатори в устрой
ствата за изобразяване на радиолокационната информация (например
за възпроизвеждане на формулярите на целите) и др.
Хармонична антена — симетричен вибратор, в който се устано
вява цяло число полувълни.
Хармонични нелинейни изкривявания — нелинейни изкривявания,
които се оценяват по сумарната мощност на висшите харамонични
съставки в периодичния сигнал спрямо мощността на сигнала с основ
на честота. При изследване на X. н. и. на нелинеен четириполюсник
(напр. усилвател) във входа му следва да бъде подаден един хар
моничен сигнал. В този случай X. н. и. са свързани с появата в изхода
на четириполюсника (усилвателя) на висши хармонични съставки,
които не се съдържат във входния сигнал. Тяхната честота е кратна
на честотата на входния сигнал. За количествена оценка на X. н. и.
се използува коефициентът на хармониците.
Хармонично трептение (синусоидално трептение) — периодично
трептение, описано с функцията
x = Xsin(at + φ),

където X е амплитудата на трептението, ω — ъгловата честота, а
φ — началната фаза. X. т. е най-простото периодично трептение.
Хенкелови функции — вж. Цилиндрични функции от трети род.
Хетеродин — съставна част на честотния преобразувател в суперхетеродинния радиоприемник. Представлява маломощен генера
тор, който произвежда немодулирани високочестотни трептения (хетеродинно напрежение). Това напрежение се смесва с напрежението
на приеманите сигнали в смесителя. Честотата на хетеродинното на
прежение се различава от честотата на приеманите сигнали с меж
динната честота.
Хетеродинен вълномер — вж. Вълномер.
Хетеродинен детектор — детектор в радиотелеграфен приемник
на амплитудно манипулирани телеграфни сигнали с допълнителен

318

хетеродин. Ha X. д. се подават приеманите амплитудно манипули
рани сигнали с неравномерен код (превърнати в междинночестотно
напрежение) и напрежението от допълнителния хетеродин, чиято чес
тота се отличава от междинната с 800—1000 Hz. Вследствие на бие
нето между двете напрежения на изхода на X. д. се получават серии
от трептения с честота 800 (1000) Hz, които могат да се възприемат
от човешкото ухо.
Хетеродинен ретранслатор при радиорелейните линии — активен
ретранслатор, при който усилването на линейния сигнал се извършва
по междинна честота (30 или 70 MHz).
Хибриден каскоден усилвател — каскоден усилвател, на който
първото стъпало е реализирано с полеви транзистор, а второто —
с биполярен транзистор. Характеризира се с малък входен динамичен
капацитет поради намаления ефект на Милер. Ефектът на Милер се
намалява благодарение на това, че стръмността на биполярния тран
зистор на второто стъпало е по-голяма от стръмността на полевия
транзистор на първото стъпало.
Хибридна интегрална схема — слойна интегрална схема, към коя
то се присъединяват допълнителни дискретни активни и пасивни еле
менти (микротранзистори и микродиоди без корпус и в редки случаи
с корпус, микроминиатюрни резистори с голямо съпротивление, микроминиатюрни кондензатори с голям капацитет и микроминиатюрни
бобини), а в някои случаи даже и безкорпусни монолитни интегрални
схеми. X. и. с. съчетава предимствата на слойните пасивни елементи,
на монолитните интегрални схеми и на дискретните активни и па
сивни елементи.
Хибридно съединение — пасивно СВЧ устройство (вълноводно,
микролентово съчленение) с четири регулярни отклонения (рамена),
което притежава свойството да разпределя подадената мощност в
някое от рамената по равно в две от останалите (при съгласувано
X. с. ). Четвъртото рамо остава „развързано“ — мощност в него не
постъпва. Характерно за X. с. е и друго свойство. Четирите откло
нения могат да се комбинират в шест двойки. Две от тях са т.н.
взаимноселективни двойки. При включване на два синфазни гене
ратора към селективна двойка мощността постъпва само в едно от
останалите отклонения на втората двойка. При включване на два
противофазни генератора към селективната двойка мощността по
стъпва в другото отклонение на втората двойка. В двата случая пак
едно отклонение е „развързано“. X. с. се използуват за балансни
смесители, тридецибелни делители, в мостови схеми и др.
Хидроакустика — раздел от техническата акустика, в който се
изучават явленията, свързани с излъчването, разпространението,
319

отражението, пошъщането и приемането на звукови вълни в реална
водна среда. Резултатите на хидроакустиката се използуват за целите
на водната локация, подводното предаване на сигнали, откриването
на рибни пасажи в риболовството и др. Основната предпоставка за
развитието на хидроакустиката е, че звуковите вълни са единственият
вид вълнов процес, който се разпространява във водна среда със
сравнително малки загуби. Вж., Акустика.
Холографична радиолокационна станция — радиоелектронно
устройство, използуващо принципите на радиолокацията и холографията. Използува се за получаване на радиолокационно обемно
изображение на обектите.
Холографична телевизионна система — телевизионна система, коя
то позволява да бъде създавано усещане за „дълбочина“ шт „релеф“
на наблюдаваното изображение у телевизионния зрител чрез фик
сиране на оптична интерферснционна картина.
Холотрон — полупроводников елемент, използуван за различни
цели, включително и за непосредствено получаване на балансна и
еднолентова модулация.
Хомогенна среда — вж. Еднородна среда.
Хомодин — вж. Хомодинен радиоприемник.
Хомодинен радиоприемник (хомодин) — линеен синхронен ра
диоприемник, при който синхронното напрежение се получава чрез
отделяне и допълнително усилване на носещата съставка на приема
ния сигнал. Отделянето на носещата съставка на приемания сигнал
се извършва с помощта на теснолентов филтър, а допълнителното
усилване — с резонансен усилвател. Недостатък на хомодинния ра
диоприемник представлява трудното реализиране на теснолентов ви
сокочестотен филтър с променлива резонансна честота.
Хоризонтална диаграма на насочено действие — сечението на про
странствената диаграма на насочено действие на антената с равнина,
в която лежи векторът на електрическата напрегнатост Е, и минава
през главния максимум и точката, в която се намира антената. Ha
практика се работи със сечението, получено от пространствената диа
грама и хоризонталната равнина спрямо повърхността на земята.
Хоризонтално поляризирана електромагнитна вълна — електро
магнитна вълна, чийто вектор на напрегнатост на електричното поле,
лежи в равнина, успоредна на повърхността на земята.
Хроматрон — еднолъчев или трилъчев кинескоп с цветоуправляваща решетка и щрихова структура на луминофорите на екрана.
Управлението на цветовете се извършва чрез подаване на управля
ващо напрежение на цветоуправляващата решетка.

320

ц
Цветна телевизия — телевизия, предназначена да предава не само
информация за яркост, но и информация за цветност на предаваните
изображения. Информацията за яркост се носи от яркостния сигнал,
който възпроизвежда изображението в черно-бял тон, а информа
цията за цветност се предава чрез сигналите на цветовата носеща
съставка, които дават цветовата окраска на изображението, изразена
с понятията цветов тон и наситеност на цвета.
Цветност — качествена характеристика на цвета, която е напълно
определена от понятията цветов тон и наситеност на цвета. Всяка
Ц. се определя от своите координати на цветността, определящи
дадена точка на графика на цветовете.
Цветова синхронизация — вж. Сигнал за цветова синхронизация
в система за цветна телевизия ČEKAM.
Цветова температура — вж. Източник на бял цвят.
Цветов график — вж. График на цветовете.
Цветов модул — вж. Модул на цвета.
Цветово пространство — вж. Пространство на цветовете.
Цветово тяло — вж. Тяло на цветовете.
Цветов тон — характерно свойство на всеки хроматичен цвят,
което позволява да отнесем разглеждания цвят към този или онзи
спектрален цвят.
Цветоразликови сигнали — вж. Сигнали на цветовата разлика.
Цвят — във философски смисъл: резултат от въздействието на
светлинни излъчвания с различна дълбина на вълната върху органа
на зрението на човека, при което човешкият мозък субективно въз
приема обективно съществуващия материален свят в реално същес
твуваща цветова окраска;
— като колориметрическа характеристика: понятието за Ц. на
пълно се определя от понятието за яркост и за цветност. Яркостта
характеризира количествената страна на цвета, а цветността — не
говата качествена страна. От своя страна понятието за цветност
включва понятията за „наситеност“ и за „цветов тон“, които опре
делят чистотата на цвета и неговата преобладаваща дължина на
вълната.
Обобщеното понятие за цвят може да се запише така:
ЦВЯТ = ЯРКОСТ + ЦВЕТНОСТ,
къдего
ЦВЕТНОСТ = ЦВЕТОВ ТОН + НАСИТЕНОСТ.
2 i Радиотехнически терминологичен речник

321

Център на излъчване на антената —точка, спрямо която сред
ноквадратичното отклонение на фазовата диаграма на антената от
равномерната е най-малко.
Цилиндрична електромагнитна вълна — електромагнитна вълна,
на която във всеки момент от времето фронтът на вълната е ци
линдрична повърхност.
Цилиндрични функции — функции, които представляват решение
на линейно диференциално уравнение от втора степен с променливи
коефициенти от вида х2—у + х “ + (х2 — п2)у = 0 за произволно
dx
dx
п. Ц. ф. се използуват при решаване на електродинамични задачи с
осова симетрия.
Цилиндрични функции от втори род {Нейманови функции) — функ
ции, които са решения на линейно диференциално уравнение от опре
делен вид, чийто параметър п не е цяло число. Вж. Цилиндрични
функции.
Цилиндрични функции от първи род {Беселови функции) — функ
ции, които са решения на линейно диференциално уравнение от опре
делен вид, чийто параметър « = 0, 1, 2, 3, и т.н. Вж. Цилиндрични
функции.
Цилиндрични функции от трети род (Хенкелови функции) ~ функ
ции, които са решения на линейно диференциално уравнение от втора
степен с променливи коефициенти. Ц. ф. т. р. са комплексни функции,
в които реалната част се представя с цилиндрична функция от първи
род, а имагинерната — с цилиндрична функция от втори род. Вж.
Цилиндрични функции.
Цифрова газоразрядна лампа — стъклен балон, напълнен с неон
(с добавки на живак), в който са поместени метални катоди от нихромов проводник, огънат под формата на цифрите от 0 до 9 или
под формата на друг знак, разположени паралелно един зад друг във
вид на пакет, и анод, представляващ метална решетка, обхващаща
този пакет. Срещат се модификации с два анода.
Цифрова грешка — несъответствие между отделните символи на
предавания и получавания видеосигнал.
Цифрова интегрална схема — интегрална схема, с която се обра
ботват цифрови сигнали.
Цифрова обработка на изображението — извършване на опреде
лени операции над цифровия видеосигнал с цел да се подобри каче
ството на телевизионното изображение; отделяне на характерни при
знаци; откриване на движещи се обекти или отделяне на контури на
изображението и др.

322

Цифрова радиовръзка — радиовръзка, при която съобщението се
преобразува в цифров вид.
Цифрова радиорелейна линия — радиорелейна линия, при която
каналните сигнали се предават след преобразуването им в цифров
вид. За целта се използува импулсно-кодова модулация или делтамодулация.
Цифрова система за автоматично управление — система за управ
ление, съдържаща цифрово изчислително устройство. По принцип на
работата си Ц. с. а. у. са с дискретно действие. Включването на
цифрово изчислително устройство (цифров блок или цифрова елек
тронноизчислителна машина) разширява възможностите и увеличава
сложността на системите. Затова те се обособяват в отделен клас със
свои особености и теория.
Цифрова филтрация на видеосигнала — обобщено понятие за циф
рова обработка на видеосигнал, при която се изменя спектърът на
видеосигнала. Ц. ф. в. може да бъде едномерна, двумерна и тримерна.
Цифров видеосигнал — видеосигнал, на който получените отчети
при дискретизирането му се квантуват на определен брой интервали
(нива).
Цифров индикатор {цифров индикаторен елемент) — електронен
индикаторен елемент за възпроизвеждане на цифри и знаци.
Цифров индикаторен елемент —вж. Цифров индикатор.
Цифров код — последователност от цифри, чрез която се изра
зяват условно числените стойности на величините.
Цифров мултиплексор — схема, която превключва при подаден
адресен кодов сигнал «-разреден цифров сигнал от Μ входа към празреден цифров канал. Най-често Ц. м. са двупосочни и с тях може
да се осъществи демултиплексиране — превключване на «-разреден
цифров канал към Μ на брой «-разредни изхода съответно на по
дадения адресен кодов сигнал.
Цифрово-аналогово преобразуване — процес, при който се полу
чава изходен аналогов сигнал, чието значение е еднозначно опреде
лено от входен цифров сигнал.
Цифрово-аналогов преобразувател — устройство, на чийто изход
се получава аналогов сигнал при подаване на цифров сигнал на не
говия. вход.
Цифрово-аналогов преобразувател на видеосигнал — устройство
за преобразуване на цифровия видеосигнал в аналогов (непрекъснат)
видеосигнал.
Цифрово-аналогов преобразувател с косвено преобразуване — пре
образувател, в който цифровият код се преобразува в междинна ве

323

личина (например широчина на импулсите), от която след съответна
обработка се получава изходният аналогов сигнал.
Цифрово-импулсна записващо-възпроизвеждаща система — вид
електромагнитна записващо-възпроизвеждаща система, с която се
записват и възпроизвеждат електрически импулси. Използуват се два
основни начина за записване на тези импулси. При първия начин ток
в записващата глава обикновено липсва. Когато е необходимо да се
запише импулс, ток, достатъчен за насищане на магнитната лента,
се пропуска през записващата глава в продължение на негодям период
от време. Времето за подема и спадането на импулса на тока се прави
толкова малко, колкото е възможно. Времето, в продължение на
което е необходимо токът да остава на ниво, достатъчно за насищане,
се определя основно от характеристиките на записващата глава или
на магнитната лента. Твърде краткият импулс дава малко е. д. н. при
възпроизвеждането. Ако импулсът е по-дълъг, отколкото е необхо
димо, напразно се увеличава разходът на време и магнитна лента.
Ако е необходимо да има максимално е. д. н. на възпроизвеждащия
сигнал, на практика трябва импулсът да има такава продължител
ност, че да се осигури около работната въздушна междина на въз
произвеждаща! а глава лента с дължина 12 -ъ 37 μm.По такъв начин
при скорост на лентата 152,4 cm/s продължителността на импулса
може да бъде в границите от 8 до 24 ps.
При втория начин записващият ток е винаги достатъчно голям,
така че насища магнитната лента. Всеки път, когато импулсът тряб
ва да бъде записан, посоката на тока в записващата глава се изменя.
Затова се използуват записващи глави със среден извод.
Цифрово кодиране — операция, при която числените стойности
на дадена величина се представят с цифров код.
Цифров сигнал — сигнал, който представя някаква физическа ве
личина в цифров вид.
Цифров телевизионен канал — комплекс от технически средства
за предаване на цифров телевизионен сигнал в едно направление.
Цифров филтър — изчислително устройство (процесор), което
обработва сигнала в цифров вид по определен алгоритъм.

ч
Чакаща развивка — осцилографна развивка, която се пуска от
постъпващия за осцилографиране електрически импулс. За целта по
следният се подава не само на вертикално отклоняващите У-плочи
на осцилографа, но и на неговия генератор на развивка, който се
пуска само за един период на развиващото напрежение.

324

Частичен фазов център на антена — центърът на кривината на
еквифазните повърхнини по посока на главния максимум на антената.
Чебишевска антенна решетка — линейна еквидистантна антенна
решетка с такова амплитудно разпределение на тока, при което глав
ният максимум на диаграмата на насочено действие има най-малка
ширина при зададени размери на антената и при зададено ниво на
страничните листа.
Черно-бяла телевизия — телевизионна система, която осъщест
вява предаването на информация само за яркостта на изображе
нието.
Честота на горния срез на честотната характеристика — горната
гранична честота на честотната характеристика, при която усилва
нето спада на ниво 0,707 (3dB).
Честота на дискретизацията — броят на отчетите на видеосиг
нала за единица време.
Честота на долния срез на честотната характеристика — долната
гранична честота на честотната характеристика, при която усилва
нето спада на ниво 0,707 (3dB).
Честота на кадрите — броят на кадрите, предавани за една се
кунда.
Честота на Котелников—Найкуист — вж. Честота на дискре
тизацията.
Честота на периодичен сигнал — параметър, който определя броя
на периодите на сигнала за единица време.
Честота на повторение на импулсите —- параметър, определящ
броя на импулсите за една секунда. Свързан е с еднозначното из
мерване на разстоянието до целите, скоростта на обзора на радиолокационната станция, средната мощност на предавателя.
Честота на полукадрите — броят на полукадрите за една секунда.
В някои случаи вместо честота на полукадрите се използува честота
на полетата, т.е. понятието полукадър и поле на изображението са
идентични.
Честотен детектор — устройство, което преобразува честотно
модулираните сигнали в нискочестотни напрежения, които се изменят
по закона на модулацията. Състои се от преобразувател на моду
лацията и демодулатор. Първото устройство преобразува честотната
модулация на входните сигнали в друг вид модулация (напр" ампли
тудно-честотна или фазово-честотна). Демодулаторът превръща така
преобразуваните сигнали в нискочестотни напрежения.
Честотен компенсатор — устройство, извършващо взаимна чес
тотна компенсация на измененията на товарното съпротивление и
съпротивлението Hta съгласуващите елементи в една предавателна
линия. Ч. к. се реализира чрез шлейфове с подходящи дължина и
вълново съпротивление и чрез последователни трансформатори.
325

Основно достойнство наЧ. к. е възможността за съгласуване на линия
с комплексен товар в определена честотна лента.
Честотен метод за измерване на разстояние — радиолокационен
метод за измерване на разстояние до целите, при който времето на
закъснение на отразения сигнал се определя чрез измерване на раз
ликата мужду честотите на излъчените от радиолокационната стан
ция честотно модулирани сигнали и отразените сигнали.
Честотен обхват на усилвател — разликата между горната и до
лната гранична честота на честотната характеристика на усилвателя.

Честотен преобразувател — основно и характерно устройство на
сунерхетеродинния радиоприемник, което преобразува честотата на
всички сигнали от приемания обхват в междинна честота, без да
изменя закона на модулацията им. Състои се от хетеродин и смесител
(смесително стъпало). Ч. п. се реализира главно по две схеми —
честотен преобразувател с отделен хетеродин и генериращ смесител.
Честотен преобразувател с отделен хетеродин — честотен пре
образувател, при който функциите смесване и генериране на местни
трептения се извършват поотделно от две стъпала — смесител и
хетеродин.
Честотен синтезатор — радиоелектронно устройство, способно
да произвежда високостабилни трептения с дискретно изменяне на
честотата в зададен честотен обхват. Изменянето на честотата в съ
временните Ч. с. се извършва декадно с различен брой разреди при
различните Ч. с. Различаваме кохерентни и некохерентни Ч. с. Кохерентните от своя страна биват синтезатори с пряк и синтезатори
с косвен честотен синтез. Най-голямо приложение намира последният
вид Ч. с. Като правило те имат един опорен кварцов генератор,
работещ на фиксирана честота, блок за формиране на неголям брой
опорни честоти и блок за честотен синтез.
Честоти на точното спрягане — онези честоти от приемания
обхват на суперхетеродинния радиоприемник, за които са изпълнени
едновременно двете условия за спрягане на хетеродинния кръг с кръга
на входното устройство. Според броя на честотите на точното спря
гане различаваме: спрягане в три точки, спрягане в две точки и спря
гане в една точка от обхвата.
Честотна девиация — вж. Девиация на честотата.
Честотна избирателност на радиоприемника — способността на
радиоприемника да различава индуктираните в приемната антена сиг
нали по тяхната честота. Реализира се посредством честотно-изби
рателни елементи — резонансни системи и филтри. В зависимост от
честотата на потисканите смущаващи сигнали Ч. и. на суперхете
родинния радиоприемник бива: избирателност по съседен канал, изби-

рателност по огледален канал и избирателност по междинночестотен
канал.
Честотна манипулация — манипулация, при която честотата на
носещото трептение се изменя в съответствие с дискретния управ
ляващ сигнал.
Честотна модулация — вид модулация, при който въздействието
на модулиращия сигнал върху носещото трептение води до пропор
ционално изменение на неговата честота. Честотната модулация на
мира широко приложение за качествено радиоразпръскване в обхвата
на метровите, вълни, в телевизионните предаватели на звуковия съ
провод на програмата, в радиосвързочните предаватели и др.

Честотна радионавигационна система — радионавигационна сис
тема, в която навигационните параметри на обекта се определят от
зависимостта на честотата на носещото или модулираното трептение
от мястото на приемане.

Честотна селективност на множителя на затихване за дадено ра
диорелейно трасе — изменение на множителя на затихване за дадено
радиорелейно трасе, дължащо се на неравномерното отслабване на
амплитудите на различните съставки на спектъра на предавания сиг
нал.
Честотна система за разпределяне на работните честоти при ра
диорелейните линии — система за разпределяне на работните честоти
на предаване и приемане при радиорелейните линии.
Честотна характеристика —- вж. Амплитудно-честотна харак
теристика.
Честотна характеристика на възпроизвеждащата част на записващо-възпромзвеждащата система — графически изобразена зависи
мост на ефективната стойност на изходното напрежение на възпроиз
веждащата част на записващо-възпроизвеждащата система от чес
тотата при възпроизвеждане на електрически сигнал, записан върху
сигналоносителя с постоянна амплитуда и променлива честота.
Честотна характеристика на записващата част на зиписващо-възпроизвеждаща система — графически изобразената зависимост на
някой параметър, характеризиращ състоянието на носителя на за
писаната информация, от честотата на записвания сигнал при по
даване на сигнал с постоянна амплитуда и променлива честота към
определена точка на записващата част на системата.
Честотии изкривявания — линейни изкривявания, дължащи се на
нееднаквото усилване на отделните съставки на сложния сигнал,
т. е. на непостоянството на коефициента на усилване при изменяне
на честотата. Критерий за оценка на честотните изкривявания е
отклонението на реалната честотна характеристика от идеалната.

326

327

Честотно-амплитуден детектор — честотен детектор, при който
входното честотно модулирано напрежение се преобразува първо в
амплитудно-честотно модулирано и след това в нискочестотно на
прежение. Състои се от преобразувател на модулацията (който пре
образува честотната модулация на входното напрежение в ампли
тудно-честотна) и демодулатор (който отделя нискочестотната съ
ставка от така преобразуваното напрежение).
Честотно модулирани трептения — трептения, получени в резултат
на честотна модулация.
Честотно независима обратна връзка — обратна връзка, при която
коефициентът на предаване на сигнала по нейната верига е честотно
независим, т. е. представлява реално положително или отрицателно
число.
Честотно-фазов детектор — честотен детектор, при който първо
честотната модулация на входните му сигнали се превръща във фа
зова и след това чрез фазово детектиране се получава нискочестотно
напрежение. Състои се от преобразувател на модулацията (който
превръща честотните изменения на приемания сигнал в изменения на
фазата между две напрежения) и демодулатор (който превръща тези
фазови изменения в нискочестотно напрежение).
Честотомер — уред за измерване на честотата на електрически
трептения.
Четвъртвълнов поляризационен преобразувател — пасивно СВЧ
устройство, което има свойството да създава на изхода си 90° фазова
разлика между две вълни с взаимноперпендикулярна линейна поля
ризация (на входа на Ч. п. п. вълните са синфазни). Посоките на
поляризация на двете вълни в Ч. п. п. са фиксирани. Следствие от
свойството на Ч. п. п. е възможността му да преобразува линейно
поляризирана вълна на входа в дясно или ляво кръгово поляризирана
на изхода или обратно. Посоката на кръгово поляризираната вълна
на изхода (лява или дясна) зависи от ориентацията на линейно по
ляризираната вълна на входа. По принцип на осъществяване Ч. п.
п. не се различава от полувълновия поляризационен преобразувател.
Четвъртвълнов трансформатор — съгласуващо устройство, слу- .
жещо за съединяване на предавателни линии от един и същи тип с
различни вълнови съпротивления и за съгласуване на линии с про
изволен активен товар. Ч. т. е теснолентово съгласуващо устройство.
Четириквадрантен аналогов умножител — аналогов умножител,
който допуска работа с двуполярни входни сигнали и работи в че
тирите квадранта на плоскостта ХУ на входните сигнали.
Четириполюсник — електрическа верига с два входни и два из
ходни извода.
328

Четириполюсник на обратната връзка — електрическата мрежа
(системата, схемата), през която преминава върнатата от изхода към
входа на усилвателя енергия. Ч. о. в. най-често се характеризира с
коефициент на предаване на напрежението в обратна посока или с
коефициент на предаване на тока в обратна посока.
Четирипроводна линия — предавателна линия, състояща се от
четири проводника, които са разположени симетрично спрямо оста
на линията.
Четиричестотна система — честотна система на разпределяне на
работните честоти при радиорелейните линии, при която се изпол
зуват четири работни честоти за предаване и приемане (фиг. 4.1).

D Mq 3

Й мс2 3

Đ мс3 3

Й мс4 3

Фиг. 4.1. Четиричестотна система на разпределяне на работните честоти при радио
релейните линии

Четящи телевизионни автомати — телевизионни автомати, пред
назначени за разпознаване на символи върху хартиен носител и за
въвеждането им в различни видове автоматизирани системи за об
работка на информация, в интелигентните роботи и др.
Число на Волф (относителен брой на слънчевите петна) —- число,
характеризиращо броя на слънчевите петна, които от своя страна са
показател за активността на Слънцето и косвено за състоянието на
йоносферата. Ч. В. се определя от израза

R = Ю g + f,
където g е броят на групите слънчеви петна, a f — броят на еди
ничните слънчеви петна.
Чистота на цвета — вж. Наситеност на цвета.
Чист цвят — вж. Спектрален цвят.
Чувствителност на радиоприемник — способността на радиопри
емника да осигурява нормално приемане на слаби сигнали. Тя зависи
главно от усилването на високочестотните стъпала на радиоприе
мника до детектора, от нивото на вътрешните шумове и от широ
чината на пропусканата лента на радиоприемника.

329

Чувствителност на усилвател — минимална стойност на входното
напрежение, при което се получава номиналната изходна мощност
на усилвателя.
Чувствителност по напрежение на радиоприемника (максимална
и реална) — максималната (реалната ) чувствителност на радио
приемника, чиято приемна антена представлява електрически неси
метричен или симетричен вибратор. Изразява се количествено в gV
(абсолютна стойност) или в dB спрямо 1 gV (относително ниво).
Чувствителност по поле на радиоприемника (максимална и ре
ална) — максималната (реалната) чувствителност на радиоприем
ника с феритна (магнитна) антена. Изразява се количествено в gV/m
и mV/m (абсолютна стойност) или в dB спрямо IgV/m (относително
ниво).

ш
Шахматна структура на дискретизацията на изображението — не
подвижна структура на дискретизацията, която е ортогонална във
всеки полукадър и е отместена на половин период на дискретизация
в хоризонтална посока относно два съседни полукадъра.
Широколентови усилватели — вж. Нискочестотни усилватели.
Широколентов междинночестотен усилвател —■ междинночестотен усилвател, чиято пропускана лента
7 е по-голяма от 0,05/т
(7т е междинната честота на радиоприемника). Ш. м. у. са междинночестотните усилватели в радиоприемниците за сигнали от СВЧ обхва
та.
Широколентов радиоимпулс — радиоимпулс, на който произве
дението от широчината на честотния му спектър и неговата продъл
жителност е значително по-голямо от единица. Формирането на Ш.
р. обикновено се постига с различни видове вътрешно-импулсна мо
дулация, например честотна.
Широколентов разрйдник — разрядник за защита на приемника
с три (по-рядко с четири) високочестотни разрядни междини, ролята
на които се изпълнява от входен резонансен прозорец и резонансни
диафрагми с електроди във формата на пресечени конуси. Използува
се в пренастройваемите радиолокационни станции и не изисква ме
ханична донастройка при изменение на честотата до + 10% от ней
ната средна стойност.
Широколентов честотен детектор — честотен детектор, чието
действие почива на принципа на преброяване на импулси.

330

Широчина на главния максимум на диаграмата на насоченост
(широчина на диаграмата на насоченост) — ъгълът между две на
правления в границите на главния максимум на диаграмата на на
соченост, в които ъгловата плътност на мощността има зададено
ниво по отношение на максималната плътност. Най-често употре
бяваните нива са 0,5, 0,1 и 0. Ha ниво 0,5 по мощност съответствува
ниво 0,707 по поле или —3 dB в логаритмичен мащаб.
Широчина на диаграмата на насоченост — вж. Широчина на глав
ния максимум на диаграмата на насоченост.
Широчина на телевизионното изображение —хоризонталният раз
мер на изображението, определен от активната част на реда.
Широчинно-импулсна модулация — импулсна модулация, при коя
то широчината на импулсите на носещото трептение се изменя в
зависимост от управляващия сигнал.
Шлейфвибратор на Пистолкорс (сгънат дипол) — антена, обра
зувана при паралелното свързване на два полувълнови вибратора, раз
положени на малко разстояние D един от друг φ<0,05λ) — фиг. Ш.
1. Единият от вибраторите е срязан в средата, където се включва
фидерът, захранващ приемника. Ш. П. се различава от полувълновия
вибратор с по-голямото си входно съпротивление, което е в границите
между 240 и 280 Ω, а също така и с по-голямата относителна широчина
на честотната лента. За да се получи еднопосочна диаграма на на
сочено действие, обикновено Ш. П. се използува в комбинация с ре
флектор и директори. Ш. П. може да бъде заземен в геометричната
му среда (т.Л),тъй като там потенциалът по висока честота е нула.

Фиг. Ш.1. Шлейфвибратор на Пистолкорс

Шлейф-осцилограф — осцилограф за наблюдаване и фотографично регистриране на много бързи електрически процеси.
Шум — пречещ сигнал в канала за връзка, който причинява слу
чайно отклонение на приетия сигнал от предадения. В резултат на
въздействието на Ш. се получава частична или пълна загуба на по
лезната информация.
Ш. е случаен процес и се описва с неговите статистически харак
теристики. По отношение на своя характер Ш. може да бъде флуктуационен, импулсен, шум на квантуването и др. В зависимост от
331

произхода си Ш. може да бъде атмосферен, космически, дробинков,
топлинен и др. По отношение на вероятностните и статистическите
характиристйки Ш. може да бъде стационарен, нестационарен или
ергодичен процес, бял Ш. или теснолентов Ill., нормален, релеев или
шум с други функции на разпределение на вероятностите. В зависи
мост от характера на въздействието мужду Ш. и полезния сигнал Ш.
може да бъде адитивен или мултипликативен. Ш. може да има ес
тествен или изкуствен произход. Във втория случай Ш. често се нарича
смущение.
Шум на квантуване — изкривяванията на сигнала, получени в
резултат на квантуване (напр. при импулсно-кодовата модулация). Ш.
к. не е типичен шулгдащото се получава в резултат на промяната на
формата на сигнала.
Шумова лента на резонансен четириполюсник — вж. Ефективна
шумова лента на резонансен четириполюсник.
Шумова радиолокационна станция — радиолокационна станция,
която за сондиращ сигнал използува шумови сигнали. Ш. р. с. оси
гурява висока еднозначност при определянето на разстоянието и ско
ростта, едновременно разделяне по скорост и разстояние, секретност
на работата и голяма шумоустойчивост.
Шумова температура на линеен четириполюсник (ефективна вход
на шумова температура на линеен четириполюсник) — температу
рата Те, до която е необходимо да се нагрее шумящ резистор, включен
на входа на идеален (нешумящ) четириполюсник, за да се получи на
изхода на идеалния четириполюсник шумова мощност, равна на соб
ствената шумова мощност на изхода на реалния четириполюсник. Ш.
т. се определя по формулата

Те = (Fo - 1) То,
където Fo е стандартният коефициент на шума на четириполюсника,
а То = 293 К — стандартната температура.
Ш. т. характеризира само собствените шумове на четириполюс
ника, преизчислени на неговия вход. Използува се при реалните ли
нейни четириполюсници с ниско ниво на собствените шумове (напр.
малошумящите усилватели), чийто коефициент на шума е близък до
единица. Ш. т. е честотно зависима. Обикновено тя расте с пови
шаване на честотата.
Шумова температура на приемната антена — вж. Ефективна
шумова температура на приемната антена.
Шумово ниво в телефонния канал за връзка — ниво по мощност,
напрежение или ток в даден телефонен канал при отсъствие на полезен
сигнал.

332

Шумово съпротивление на транзистора — фиктивно активно съ
противление, включено във веригата на базата (гейта), в краищата
на което се създава шумово напрежение, равно на преизчисленото
във входната верига изходно шумово напрежение на транзистора.
Шумов сигнал — сигнал, получен при модулирането на шумово
или хармонично трептение с нискочестотен широколентов шум.
Шум от грешно предаване на символи на видеосигнала — необра
тимо изкривяване на предавания видеосигнал, предизвикано от грешно
предаване на символи от цифровата форма на видеосигнала.
Шумоустойчивост — способността на системите за предаване на
информация да противостоят на вредното действие на шумовете. Ш.
е показател на качеството на радиотехническите системи, който отра
зява степента на вярност при приемането (вярност на приетата ин
формация) в условията на шумове или смущения. Ш. се измерва чрез
вероятността за грешка, когато информацията е дискретна (напр.
телеграфни сигнали) или чрез вероятността средноквадратичната
грешка да надвиши някоя предварително зададена стойност, когато
информацията е аналогова (напр. речев сигнал). Като се сравнява Ш.
на реалните премници с потенциалната шумоустойчивост, може да
се изясни степента на техническото съвършенство на реалните при
емници и възможните резерви за повишаване на тяхната Ш.
Шумоустойчивост на радиоприемника — способността на радио
приемника да осигурява достоверно приемане на полезната инфор
мация при наличност на смущения от различен характер. Постига се
чрез подходящ избор на схемата и параметрите на радиоприемника,
а също така и чрез използуване на различни специални средства за
обработка и възстановяване на приеманата информация, изкривена
(изменена) от смущенията.
Шумоустойчивост на радиосистема — способността на радиосистемата да осигурява нормално предаване и приемане на информа
цията (съобщенията) при наличност на смущения от различен харак
тер. Постига се посредством подходящ избор на системата за ко
диране на предаваната информация, на честотата, мощността и вида
на мoдyлáцияτa на излъчваните от радиопредавателя трептения и
чрез повишаване на шумоустойчивостта на радиоприемника.

333

щ
Щафетно автоматично регулиране на усилването —- автоматично
регулиране на усилването, при което всяко предно ругулируемо стъ
пало в радиоприемника получава регулиращо напрежение {напре
жение на АРУ) от предното стъпало, а последното регулируемо стъ
пало получава регулиращо напрежение от детектора на АРУ.
Щрихов клин в изпитателната таблица — фрагмент от изпита
телната телевизионна таблица, състоящ се от хоризонтални или от
вертикални щрихи. Вертикалният клин се използува за оценка на
детайлността на изображението в хоризонтално направление, а хо
ризонталният — за оценка на детайлността във вертикално направ
ление по появяването на размитата зона в съответния щрихов клин.

Ъгломерно-далекомерна радионавигационна система — неавтономна радионавигационна система за определяне на мястото на подвижен
обект в полярни координати с едновременно измерване на разстоя
нието и пеленга на обекта. За целта се използува ненасочен радиофар
с радиодалекомер, при което мястото на самолета или кораба се
определя като точка на пресичането на дъга от окръжността с права
радиална линия.

ъ
Ъглова антена на Пистолкорс — вариант на симетричния вибра
тор, чиито рамена са разположени под ъгъл 90° в хоризонталната
плоскост. Нейна особеност е слабата насоченост в хоризонталната
плоскост. Ъ. а. П. се използува за излъчване и приемане на електро
магнитни вълни в късовълновия обхват.
Ъглова модулация — обединено наименование на честотната
модулация и фазовата модулация.
Ъглов отражател — съсредоточен радиолокационен отражател
с три взаимноперпендикулярни метални или метализирани стени,
отразяващи електромагнитните вълни. Използува се за радиолокационна маскировка, създаване на единични или групови лъжливи
цели, а също така за навигационни устройства за повишаване на
ефективната отразяваща повърхност.
Ъгломерна радионавигационна систеМа — радионавигационна сис
тема за определяне с помощта на наземните радиопеленгатори на
ъгъла между меридиана и посоката на пристигане на радиовълните
от самолетния или корабния радиопредавател или на ъгъла между
меридиана на насочения радиофар и посоката на разпространение на
радиовълните, приемани на кораба или самолета със специално ненасочено приемно устройство. Ъ. р. с. могат да определят още и
ъгъла между посоката на пристигане на радиовълните на насочен
радиофар и оста на самолета (или диаметралната пло.скост на ко
раба). Като се използуват получените данни от измерванията, на
самолета или кораба се построява линията на положението, опре
делят се мястото и курсът, както и други навигационни параметри.

334

фиг. Ъ.1. Ъгъл на отсечката Θ на изходния ток и период Т на входния сигнал

Ъгъл на отсечката Θ на изходния ток — ъгълът, съответствуващ
на половината от времето (представляващо част от периода), през
което тече изходният ток на даден усилвателен елемент (фиг. Ъ. 1).
Използува се за определяне на режима на работа на усилвателния
елемент по отношение на класа. Границите, в които може да се
изменя Θ, са от 0 до 180 '. Ъ. ο. Θ и. т. е важен параметър при
хармоничния анализ на косинусоидален импулс.
Ъгъл на прелитане — ъгълът, с който се променя фазата на елек
тромагнитното трептение за времето, през което електронът " изми
нава дадено разстояние. За анализа на процесите в клистронните
генератори и усилватели е важно да се знае времето, за което даден
електрон изминава разстоянието между решетките на обемния ре
зонатор или разстоянието между два резонатора. Това време зависи
от редица фактори (ускоряващо напрежение, фаза и амплитуда на
модулиращото напрежение, плътност на групиране на електроните,
дължина на прелитането) и е различно за отделните електрони, но
335

общо то е съизмеримо c периода на генерираното или усилваното
трептение. Ето защо е удобно да се въведе нормирано време за пре
литане — отношение на времето за преминаване на дадено разстояние
към периода на трептението. Произведението на нормираното време
за прелитане с коефициента 2π определя Ъ. п:

Θ = 2π J = ωίπη
пр .

димата повърхност в дадено направление. Повърхностната плътност,
или просто яркостта характеризира излъчването на светеща повърх
ност в дадено направление. Я. т. и. е мярка за количественото въз
действие на светлинното излъчване върху зрителния апарат на човека,
а спектралният състав на светлинното излъчване характеризира ка
чествената страна на светлинното излъчване — неговата цветност.

За електрон в потенциално поле (когато скоростта му се опре
деля само от ускоряващото напрежение и отношението заряд—маса
на електрона) се използува т. н. несмутен Ъ. п:
ί0
Θο = 2π — = ωί0

където d е изминатото разстояние, v0 — скоростта на електронна, а
Uo — ускоряващото напрежение.

я
Яркостен преход в изображението — скокообразно изменение на
яркостта между два съседни по плоскост участъка на телевизионното
изображение. Поради крайните размери на развиващия лъч възпро
извежданият яркостен преход винаги има определена зона на размитост, т.е. възпроизводимият яркостен преход няма скокообразно
изменение на яркостта, а е с различна стръмност, определена преди
всичко от характера на разпределението на плътността на електро
ните в развиващия лъч и от характера на преходната характеристика
на канала за връзка.
Яркостен сигнал — вж. Колориметрично кодиране.
Яркостна индикация на сигналите — създаване на яркостни белези
на сигналите на екрана на електроннолъчевата тръба чрез увеличаване
на интензивността на електронния лъч, който се получава при въз
действието на сигналите върху управляващия електрод или върху
катода на тръбата (в зависимост от полярността на сигналите). Я.
й. с. се използува в индикаторите с растерова развивка, в телеви
зионните приемници и др.
Яркост на телевизионното изображение — повърхностна плътност
на силата на светлината от екрана на кинескопа при отчитане ви-

336

22 Радиотехнически терминологичен речник

337

ТЕРМИНИ HA ЛАТИНИЦА
DNL —система — система за понижаване на шумовете при въз
произвеждане на електрически сигнали с устройства за запис и въз
произвеждане на електрически сигнали. В основата на системата лежи
подтискането на сигналите с високи честоти, когато се възпроизвежда
сигнал, записан с ниско ниво. Трябва да се отбележи, че чрез при
лагане на системата DNL се подтискат шумовете само при ниско
ниво на полезния сигнал, а при високо ниво шумовете cé маскират
от полезния сигнал.
Dolby А — вж. Долби-система.
Dolby В — вж. Долби-система.
NTSC — съвместима система за цветна телевизия, при която е
прието сигналите за цветност да се формират за първичните цветове
/и Q, за предаване по канала за връзка на сигнала за цветност и се
използува балансна амплитудно-фазова модулация. Изборът на пър
вичните цветове I и Q позволява сигналът за този първичен цвят да
бъде твърде теснолентов (А/ = 0,6 MHz).
R-С стъпало — вж. Стъпало с резисторно-кондензаторна връзка.
„К -антена — проводникова антена, състояща се от два хори
зонтално разположени проводника под формата на латинската буква
V. Направлението на максималното излъчване съвпада с бисектрисата
на ъгъла, сключен от двата проводника, а коефициентът на усилване
е с около 3 децибела по-голям от този на също толкова дълъг еди
ничен проводник при условие, че се избере оптимален ъгъл на раз
твора. „V“-a. се захранва обикновено чрез двупроводна линия, вклю
чена в ъгъла на разтвора. Антената е сравнително широкообхватна
и е особено подходяща за високочестотните любителски обхвати,
(фиг. V.1).

ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Аболица, И. А. Многоканальная связь, Μ., Связь, 197!.
2. Альтман, Дж. Л. Устройства СВЧ. Μ., Мир, 1968.
3. Ангелов, А. Μ., П. В. Аврамова. Основи на радиоавтоматиката и автома
тизация на производството. С., Техника, 1980.
4. Андрушко, Л, Μ., Н. Д. Федоров. Злектронние и квантовие прибори
СВЧ. Μ., Радио и связь, 1981.
5. Антенни (Современное состояние и проблеми). Под ред. чл.-кор. AH СССР Л.
Д. Бахраха и проф. Д. И. Вознесенского. Випуск 16 Библиотека радиоинженера.
Μ., Советское радио, 1979.
6. Безладнов, Н. Л., Б. Я. Герценгитеин, В. К. Кожанов, 3. П. Тарасов,
А. И. Зйленкриг. Проектирование транзисторних усилителсй звукових частот.
Μ., Связщ 1978.
7. Бесекерский, В. А., Е. П. Попов. Теория систем автоматическото регулирования, 3 испр. изд. Μ., Наука, 1975.
8. Бова, H. Т., Г. Б. Резников. Антенни и устройства СВЧ, Издательское объединение „Вища школа“, 1977..
9. БДС 4986—72. Телевизия. Основни термини и определения.
10. БДС 7891—70. Приемници телевизионни. Терминология.
11. БДС 10369—72-Я34. Усилватели нискочестотни. Общи технически изисквания.
12. БДС 11431-73-Я34. Усилватели нискочестотни битови стационарни.
13. Василев, В. Б. Усилвателни устройства. С., Техника, 1982,
14. Вержиковский, А. П., Н. В. Габис, Н. Μ. Китаев,"И. И. Тинянкин.Краткий
словарь по радиозлектронике. Μ. Воснное издательство Министерства оборони
СССР, 1964.
15. Вълчев, И. Й. Електроакустика. С., Техника, 1975.
16. Вълчев, Ив., Сл. Маляков. Техника на звукозаписването и звуковъзпроизвеждането. С., Техника, 1971.
17. Гайдук, В. И., К. И. Палатов, Д. Μ. Петров. Физические основи злектроники СВЧ. Μ., Советское радио, 1971.
18. Гиндев, Е. Е. Изчислителна надеждност в радиоелектрониката. С. Техника, 1979.
19. Гоноровский, И. С. Радиотехнические цепи и сигнали. Μ., Советское радио.
1977.
20. Гуткин, Л. С. Теория оптималних методов радиоприема при флуктуационних
помехах. Μ., Советское радио, 1972.
21. Кловский, Д. Д. Теория передачи сигналов. Μ., Связь, ¡973.
22. Ковалев, И. С. Прикладная злектродинамика. Минск, Наука и техника, 1978,
23. Козлов, Б. А., И. А. Ушаков. Справочник по расчету надежности аппаратури
радиозлектроники и автоматики. Μ., Советское радио, 1975.
24. Краткий словарь по радиозлектронике. Под ред. Г. II. Попова, В. Г. Григорьянца. Μ., В. И. M. О., 1980.
25. Кръстев, П., И. Стоянов. Измервания в радиоелектрониката. С., Техника, 1977.
26. Лебедев, И. В. Техника и прибори СВЧ, т.1 и II. Μ., Вьгсшая школа, 1970.
27. Левин, Б. Р. Теоретические основи статистической радиотехники. T. 1 и 2.. Μ..
Советское радио, 1975.

339

Y-неутрализация — вж. Паралелна неутрализация.

338