РУСКО-
БЪЛГАРСКИ '
ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ
РЕЧНИК
РУССКО-
БОЛГАРСКИЙ
ПОЛИТЕХНИЧЕСКИЙ
СЛОВАРЬ
ТЕХНИКА

ИСС1С0-
БОЛГАРСКИ И .
ПОЛИТЕХНИЧЕСКИЙ
СЛОВАРЬ
ГОСУДАРСТВЕННОЕ ИЗДАТЕЛЬСТВО
«ТЕХНИКА»
СОФИЯ
ИЗДАТЕЛЬСТВО
«русский язык»
МОСКВА

БЪЛГАРСКИ
ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ
ИЗДАТЕЛСТВО
«РУССКИЙ* язык»
МОСКВА
държавно; издателство
«ТЕХНИКА»
СОФИЯ, 1976

>ДК 62,038,'=82=867
СЪСТАВИТЕЛИ
НИКОЛАЙ П. ГУСЕВ.
ДМИТРИЙ А. ТОМИЛИН,
инж. АЛЕКСАНДЪР П. ЛАКЮРСКИ,
проф. к.т.н. инж. АНГЕЛ Н. ПИСАРЕВ.
к.х.н. АТАНАС Л. ЙОВЧЕВ,
инж. ГАНЧО Г. СТАНЕВ,
инж. ГАРАБЕД С. МУМЖИЯН,
инж. ГЕОРГИ Т. ПОПОВ,
инж. ГЕОРГИ С. НИ КО ДЭЗ
инж. ДИМИТЪР И. СТАМЕНОВ-,
инж. ЕРИХ А. МАРТОН,
инж. ЖЕЛЮ Т. ЖЕЛЕВ,
инж. КОНСТАНТИН В. БОЖИНОВ.
НИКОЛАЙ К. ПАШОВ,
инж. ПЕТЪР Г. ИВАНОВ,
СТЕФАН Г. ДЖАМБАЗОВ,
ТОДОР X. МИНЧЕВ,
проф. ТОМА. В. ДОБРЕВ,
проф. ТОМА И. ЧОНКОВ,
проф. инж. ХРИСТО Д. ЕРИНИН,
доц. инж. ХРИСТО- С. НИКОЛОВ

ПРЕДГОВОР
Един от най-богатите, най-често използуваните и най-достъпните източници на научни све¬
дения и техническа информация за българските специалисти ■ и читатели е всеобхващащата
съветска специална литература. Едва ли има дейност от науката, ' техниката, промишлеността»
икономиката, където да не се използуват под някаква - форма съветски източници „ и съветска
литература или документация. Задълбочаващата се социалистическа интеграция със Съветския
съюз в науката и производството ще направи още по-належащо ползуването на тези източници.
Наистина - -близостта между българския и руския език до голяма степен облекчава работата на
нашите- специалисти и читатели. Но тази близост съвсем не е - достатъчна, за да осигури точното,
недвусмисленото и ясно превеждане на научно-техническата информация,, - Необходим, е . доста¬
тъчно пълен руско-български технически речник, който да обхваща повече отрасли от промиш¬
леността и различни области от науката и техниката. Такъв е предлаганият -руско-български
политехнически речник, който е съвместно издание на издателство «Техника» —‘София, и изда¬
телство «Русский язык» — Москва.
Издаването на пълен политехнически речник се налага и от обстоятелството, че днес, при из¬
ключително бързото разрастване на научно-техническата информация, голяма част от нашите
снениалисти работят често пъти в междинни научни области, когато наред с терминологията
н а собствените отрасли те се нуждаят и от терминологията на други отрасли.
Речникът съдържа около 90 000 термина. При съставянето на словника авторите са се стремили
да подберат и обхванат -най-често употребяваните съвременни и необходими термини. За тази
цел -те са използували различни сборници, енциклопедии, ' съвременна научно-техническа - пе¬
риодика - и редица нови книги.
Авторите са се стремили да дадат по възможност най-необходимите технически значения - в
превода на български. Политехническият характер на речника наложи в българската част да се
посочат за някои термини редица синонимии значения с технически или политехнически ха
рактер.	•
■ За всички забелязани грешки и непълноти авторите молят - да се съобщи на адр«х : издател¬
ство «Техника», бул. Руски № 6 — София, за да се имат - пред вид при евентуално преиздаване
на речника.
Ота^вт^орита

УКАЗАНИЯ
ПО ИЗПОЛЗУВАНЕТО ' НА РЕЧНИКА
Всички руски термини са подредени по ' азбучен ред. За съставните . термини е приета азбучно-
гяездовата система. Вътре в гнездото главният термин (съществително или глагол) се изписва
«амо на първия ред, а във всички съставни термини за икономия на място се заменя със знака ~
(тилда). Запетаята след тилдата означава, че за удобство при ползуване на речника думите в
съставния термин са дадени в обратен ред. Вътре в гнездото съставните термини са дадени по
азбучен ред на думата, която следва след знака тилда, независимо дали има или няма запетая
пред нея. Например:
визирка
винкель-аппарат
винт
бесконечный
~ вертолёта, рулевой
~ домкрата
~ заглушка
^изменяемого шага
винтовой
включать
~ в сеть
Съществителните имена са дадени в единствено число^менителен падеж. Родовете са означен»,,
както следва: м — за мъжки род, ж — за женски род, и с — за среден род. Някои съществи¬
телни са дадени в множествено число (мн), когато не се употребяват в единствено число или
когато дадено значение съответствува на множествено число на термина. Глаголите се дават в
неопределена форма ' (инфинитив),а на български се превеждат в сегашно време, единствено число,,
освен ако в това липе не се използуват. Прилагателните се дават в единствено число, мъжци род.
В българския превод е приета следната система на разделителни знаци: синонимите се отделят
един от друг със запетая; по-далечните по смисъл значения — с точка и запетая; различните
понятия се номерират 1, 2, 3 и т. н. Например: давить 1. натискам, притискам, налягам; мачкам
2. изстисквам, изцеждам:
Когато в българското значение на термина има синоними, съставени от по една или няколко-
думи, за икономия на място те се дават в квадратни скоби. Например: золоприемник м съд [бун¬
кер] за пепел — българската част трябва да се чете: съд за пепел, бункер за пепел; звено, ве¬
дущее задвижващо [начално, водещо] звено — задвижващо звено, начално звено, водещо звенб.
Квадратни скоби са използувани и в руската част за синонимии съставни термини, които по
азбучен ред се намират в непосредствена близост, например: изоляция, влагостойкая [влаго¬
упорная]
Ако няколко руски синонимии термина са близко разположени по азбучен ред, обикновено-
се препраща към единия от тях. На синонимии термини, които не са разположени в речника
близо един до друг, препращания се дават по изключение.
Пояснителните текстове към българското значение на термини са дадени в обикновени скоби
и курсивно. На места към българския превод са прибавени отделни пояснителни думи, които
липсват в руския термин и следователно не са задължителни, но твърде често се подразбират к
доизясняват смисъла; такива пояснения са дадени също в обикновени скоби и курсивно.
Характерните фразеологични съчетания се отделят от превода на главния ' термин със знака D;
след този знак главният термин се заменя с тилда или се изписва,ако при съчетанието не се запаз¬
ва начинът на писане, даден на първия ред на гнездото.
Там, където е необходимо, с курсив преди превода е показана областта, в която терминът се
използува. Твърде често за икономия на място . отделните области не са означени в съставните
термини, а само в главния термин, по който ползуващият речника при нужда лесно може да се
ориентира. В някои случаи областта, в която терминът се - използува, е посочена и за отделни
съставни термини. За термините, които -се използуват - широко в повече от две области, обикно¬
вено не е отбелязана област на използуване.

7
В речника са възприети следните съкращения:
лв.
авиация
нвг.
авт.
автоматика
обикн.
авто
автомобилна и тракторна тех¬
ника
обог.
аеродин.
аеродинамика
обр. мет.
ак.
акустика
опт.
арх.
астр.
архитектура
астрономия
орг.
бион.
бионика
ocmap.
биохим.
биохимия
палеонт.
вж.
вижте
петр.
воен.
военна техника
пласт.
гало.
геод.
галванотехника
геодезия
под. тр.
геол.
геология
полигр.
геофиз.
геофизика
радио
геохим.
геохимия
ракет.
гор.
горска техника
ренте.
дърв.
дървообработване
рлк.
ел.
електротехника
сет.
ел. мед.
електромедицинска ' техника
спектр.
елн.
електроника
с. cm.
елхим.
електрохимия
стр.
жарг.
жаргон
стъкл.
жп.
железопътен транспорт
съобщ.
вав.
заваръчна техника
съпр.
вах.
захарна промишленост
текст. ■
из.
изолационни материали
терм.
изм.
измервателна техника
термодин.
изк. вл.
изкуствени влакна
тлв.
изч.
изчислителна техника
тле.
икон.
икономика
тлм.
карт.
картография
тлф.
кауч.
каучукова промишленост
топ.
керам.
керамично производство
топя.
киб.
кибернетика
трансп.
кож.
кожарска и обувна промиш¬
леност
търг,
тют.
кораб.
корабостроене и корабопла¬
усл.
ване
фарм.
косм.
космонавтика
физ.
крист.
кристалография
физхим.
кфт.
кино- и фототехника
фирм.
лак.
производство на лакове и бои
харт.
леяр.
леярство, леене на • метали
хидр.
мат.
математика
хидравл.
маш.
машиностроене
хидрогеол.
мелиор.
мелиорация
хидродин.
мет.
металургия
хидрометео
метео
метеорология
хим.
мех.
механика
хран.
мин.
минно дело
цв, мет.
минер.
минералогия
шие.
напр.
например
ядр.
навигация
обикновено
обогатяване на полезни • из¬
копаеми
обработване на металите
оптика
организация на производст¬
вото, НОТ
остарял термин
палеонтология
петрография
пластмаси
подемно-транспортни съоръ¬
жения
полиграфия
радиотехника
ракетна техника
рентгенова техника
радиолокация
светлотехн и ка
спектроскопия
селскостопанска техника
строителство
производство на стъкло
съобщителна техника
съпротивление на материалите
текстилна промишленост
термообработване
термодинамика
телевизия
телеграфия
телемеханика
телефония
топография
топлотехника
транспорт
търговски термин
тютюнева промишленост
условно означение
фармацевтично производство
физика
физикохимия
фирмено наименование
производство ' на хартия
хидротехника
хидравлика
хидрогеология
хидродинамика
хидрометеорология
химия
хранителна промишленост
цветна металургия
шивашка промишленост
ядрена физика и техника

A
4ален - м геол, аален (средна юрска система)
абажур м свт. абажур (на лампа)
абак м арх. абак (горна правоъгълна плоча на
капител)
абака ж 1. текст, абака, манилски коноп,
манила 2. еж. абак
аббревиатура ж полигр. абревиатура (бук¬
вено съкращение на две или повече думи)
абелит м абелит . (вид нитроглицериново взрив¬
но вещество)
аберрационный физ. аберационен
аберрация -ж физ, астр, аберация
волновая вълнова -аберация
геометрическая 'геометрична аберация
дифракционная дифракционна аберация
—, годичная годишна аберация
~ кбмы аберация при кома
~ света аберация на светлината
суточная денонощна аберация
сферическая сферична аберация
хроматическая хроматична аберация
абзац м полигр. абзац, нов ред
абзётцер м мин. насипообразувател, абзетцер
абиссаль ж геофиз. абисал (облает на го¬
леми океански дълбочини)
абиссальный абисален, дълбоководен
абляция ж 1. геол, аблация 2. ракет, тер¬
мична защита (срещу прегряване)
абонент м "съобщ. абонат	.
иногородний извънградски абонат
местный съобщ. местен абонат, абонат
на местна централа
абразив м абразивен [шлифовъчен] материал,
абразив, шмиргел
естественный естествен абразивен ма¬
териал
искусственный изкуствен абразивен материал
синтетический - синтетичен [изкуствен]
абразивен материал
абразивность ж абразивно действие, абразив¬
ност; износващо (въз-)действие
абразивный абразивен, шлифовъчен; точилен
абразионный геол, абразиеи
абразия ж геол, абразия, морска ерозия
абрис м 1. скица, общо очертание, контурна
оисунка, контур 2. геод. абрис, кроки,
ръчна скица 3. ■ полигр. литографска [цин-
кографска] - мрежа (при многоцветен печат)
абсолютный ' абсолютен; - безусловен; пълен
абсорбат м хим. абсорбат, погълнато вещество
абсорбент - -м хим. абсорбент, - поглъщащо ве¬
щество
абсорбер м" хим. абсорбер, поглътител
барботажный барботажей абсорбер, бар-
ботьор
графитовый графитов абсорбер
кожухотрубный кожухотръбен абсорбер
, кожухотрубчатый абсорбционен апарат
от типа «тръба в тръба»
—, насадочный абсорбер с пълнеж, скрубер
плёночный филмов абсорбер	.
поверхностный повърхностен абсорбер
^.распиливающий - разпръеквателен [пул-
веризационен, оросителей] абсорбер, оро
сител
.элементный абсорбер от елементи [клет¬
ки]
абсорбирование с хим., физ. абсорбиране, по¬
глъщане
абсорбировать абсорбирам, поглъщам
абсорбционный абсорбционен, - поглъщателен
абсорбция ж хим. абсорбция, поглъщане (от
целия'обем на абсорбента);. физ. абсорбция
поглъщане (при преминаване напр. на свет¬
линни и - радиовълни през веществото)
-'■'.акустическая акустична абсорбция
избирательная избирателна [селективна]
абсорбция
масляная маслена абсорбция; маслопоглъ-
щаща способност
оптическая оптична абсорбция
~ света поглъщане на светлината
фотоэлектрическая - фотоелектрическа аб¬
сорбция
абсцисса ж мат. абсциса
абхазйт м минер, амфиболов азбест, амиант
абцуг м мет. шлака (при рафиниране на
олово )
аванбёк м 1. стр. аванбек, помощна конзол¬
на конструкция 2. кораб, авандек, пред-
палуба
аванкамера ж. хидр. предкамера, входна [пред¬
варителна, - предна] камера
аванпорт м кораб, аванпорт, вътрешен рейд
(зад вълнолома) '
аванс м икон, аванс
авантрён м текст, предварителен разтвори¬
тел, предно дараче
авантюрин м минер, авантюрин (разновид¬
ност "на кварц)
аварийный 1. - авариен (за ликвидиране после¬
диците от авария) 2. запасен, резервен
(при' случай на авария) 3, - катастрофирал»
претърпял авария; повреден

ABA
«вария ж (техническа) повреда; злополука,
катастрофа, авария
~, локальная местна авария (напр. в енерго-
система )
общая обща авария (в морското право)
.пусковая авария при пускане (напр, в
експлоатация )
~, частная частична авария (в морското
право)
авгйт м минер, авгит (от групата пиро¬
ксена )
авиабаза ж самолетна [въздушна] база; ле¬
тище
авиабензин. м самолетен [авиационен] бен¬
зин, авиобензин (високоок танов)
авиабомба ж самолетна [въздушна] бомба
авиагоризонт ' м авиохоризонт, изкуствен хо¬
ризонт (самолетен уред)
авиагородок м авиоградче
авиадвигатель м самолетен [авиационен]
двигател
~, высотный самолетен двигател за (полет
на) голяма височина
форсированный самолетен двигател с по¬
вишена мощност
авиазавод м самолетен [самолетостроителен]
завод
авиакбмпас м самолетен компас
авиаконструктор м конструктор на самолети
авиалиния ж	въздушна (транспортна)
линия
авиаль м мет., ав. авиа л ' (алуминиева сплав-
с магнезий, силиций и мед)
авиамасло с самолетно [авиационно} масло,
авиомасло
авиаматка ж вж. авианосец
авиамаяк м самолетен [авиационен] фар.
авиамоделизм м авиомоделизъм
авиамотор м вж. авиадвигатель
авиамоторостроение с производство на само¬
летни двигатели
авианосец м самолетоносач
авиаопрыскиватель м самолетна пръскачка,
самолетен пулверизатор (за селскостопан¬
ска авиация)
авиаопЫливатель м самолетен прахоразпръс-
квател	(за селскостопанската авиация)
авиапокрышка ж външна самолетна гума
авиапочта ж въздушна поща
авиаприбор м самолетен уред
авиасббрка ж монтаж на самолети
авиасвязь ж самолетна - връзка, връзка със
самолети
авиасекстант м самолетен секстант
авиастроение с. самолетостроене
авиасъёмка ж- снимане '[фотографиране] от
въздуха .
авиатехник м самолетен [авиационен] техник
авиатехника ж самолетна [авиационна]тех¬
ника
авиатопливо с самолетно [авиационно] го¬
риво
авиатранспорт м въздушен транспорт
авиатрасса ж въздушен (транспортен) . път,
въздушно трасе
авиационный самолетен, авиационен, възду¬
шен
авиация ж 1. авиация ' 2. въздушен флот
атомная атомна авиация
военная военна авиация
гражданская гражданска авиация
~, морская 1. морска авиация 2. морски
въздушен флот
реактивная реактивна авиация
~, сельскохозяйственная	селскостопанска
авиация
авиашкола ж авиационно училище, училище-
за летци
авиваж м текст, авиваж, авивиране (обра¬
ботване за освежаване' цвета и други качест¬
ва на текстилни материали)
авиетка ж малък [лек] самолет
авизо с ик. авизо
автобаза ж автомобилна база,. автобаза;
автотранспортно предприятие
автобензин м автомобилен бензин, автобензин
автобензовбз м автоцистерна за бензин,
автобензовоз
автобензозаправщик м автомобил за зареж¬
дане с бензин - (на летища, в полски усло¬
вия), автомобилна цистерна (с комплект-
приспособления) - за зареждане . с бензин
автобензоцистёрна	автобензовбз
автобетономешалка ж автомобилна бетоно¬
бъркачка, автобетонобъркачка
автоблокировка ж - жп. автоблокировка;
мат. автоматично - блокиране [спиране],
беспроводная - жп. безжична автоблоки
ровка
двусторонняя жп. двустранна автоблоки¬
ровка
кодовая жп. коДова автоблокировка
односторонняя жп. едностранна авто
блокировка
проводная	жп. жична автоблокировка
автоброневйк м воен, брониран автомобил.
автобронетанковый	воен, - автобронетанков
автобуксйр м автомобил-влекач,- влекач
автобус м автобус
~ без кондуктора автобус без кондуктор, а в
тобус на самообслужване
городской градски автобус
~ дальнего сообщения автобус за далечно
пътуване, рейс
двухэтажный двуетажен автобус
заказной автобус по поръчка
~, комфортабельный луксозен автобус
~, междугородный междуградски автобус
открытый открит автобус
~, пригородный автобус за (връзка е) окол
ностите (на града]
сочленённый автобус с чупеща се кон¬
струкция на каросерията
туристский туристически - автобус
экскурсионный - екскурзионен автобус
автобусный автобусен	,
автовагон м жп. мотриса, вагон със собствен
двигател	.
автовесы мн 1. автоматични - везни, автома¬
тична теглилка 2. автомобилен кантар

Il
АВТ
конвейерные конвейерна автоматична
теглилка (за автоматично определяне тег¬
лото на преминаващите товари)
автоводоксачка ж автоматична водна помпа;
автоматична помпена ставния
ввтогВзовий ел. автогазов .(за съоръжения,
при които автоматично отделящи се га-
*вове осигуряват самогасене на дъгата)
автовокзал м .автомобилна гара, автогара
автовыключатель м авт., ел. автоматичен
прекъсвач
автовыключёние с авт., ел. автоматично из¬
ключване
автовышка ж автомобилна кула (за ремонт¬
ни, работи напр. по електрически въздушни
мрежи )
автогазосваршик м зав. оксиженист
автоген м остар., мет. L оксижен, оксиже-
нов апарат О сваривать ~-ом заварявам
на оксижен 2. ' газово заваряване
автогенератор м ел. автогенератор, - осцила-
тор
автогенный L остар., мет. .оксиженов, га-
зовозаваръчен (за заваряване или за. ря¬
зане)	2. самороден
автогетеродйн м рад. (авто-)хетеродин
автогравюра ж полигр. автогравюра
автограф м геод. автограф (фотограметричен
уред)
автографии ж полигр. автография
автогрёйдер м самоходен гредер, автогредер
(пътностроителна машина със собствено
задвижване )
автогудронатор м автогудронатор (машина
за асфалтиране на пътища със собствено
задвижване )
автогужевой автомобилен и коларски
автодвйгатель м автомобилен, двигател
автодело с’ автомобилно дело
автодйн м , радио автодин
Автодиспетчер м изч. автоматичен диспечер
автодорога - ж автомобилен път
автодорожник - м работник по строителството
или експлоатацията на автомобилни пъ¬
тища
автодрезина ж жп. моторна дрезина
автодром . м автодрум, автомобилна писта
(за обучаване на водачи на автомобили,
изпитване на автомобили или за автомобил¬
ни състезания)
автодутьё| с самопродухване, автопродухване
~ дуги ел. автоматично гасене на (електри¬
ческа) - дъга	.
автозавод м автомобилен завод
автозаправка ж автоматично захранване
(снабдяване] с гориво и др. (напр. на дви¬
гатели с вътрешно горене)
автозймник м зимен . автомобилен път (из¬
ползуващ се само зиме)
автоинспектор м автомобилен инспектор
автоинспекция ж автомобилна инспекция
автоионизация ж хим. автойонизапия
автокамера ж вътрешна автомобилна - гума
автоканйстра. ж автомобилна туба'
автокар м 1. мотокар, автокар (за вътрешно¬
заводски и. подобен' транспорт —, с автомо¬
билен ■ двигател)	2. жп. моторна дрезина
автокатализ м хим. автокатализа
автоклав м автоклав, реактор (съд, апарат}
под налягане
вулканизационный . вулканизационен ав¬
токлав
автоклавная ж автоклавно помещение, авто-
клавна . - работилница
автокоагуляция ж , хим. автокоагулация
автокод м изч.- автоматичен код, автокод
автоколесо с автомобилно колело
автоколебания мн. ' физ. самовъзбуждащи се
трептения, автотрептения
автоколлиматор м физ. автокодиматор
автоколлимация ж физ. автоколимация
автоколбнка ж автомобилна колонка (в, бен¬
зиностанция); помпа за (течно) гориво,
горивопълначка
автоколонна ж автомобилна колона (като
построение за движение и' като , организа
ционна единица)
автокомпенсатор м ел. автоматичен компен¬
сатор
автокомпрёссор м автомобилен компресор
автоконтрбль м съобщ. автоматичен - контрол
автокорд м кордова тъкан (за автомобилни
гуми), автокорд
автокормушка ж , с. ст. автоматична хранилка
автокорреляция ж автокорелация
автокран м автомобилен кран
автокрановщик м машинист на автомобилен
кран	.
автол - м автол (вид смазочно масло за автомо¬
билни и тракторни двигатели)
автолак м автомобилен лак
автолебВдка ж автомобилна - лебедка - - (за са¬
мо изтегляне)
автолесовоз м автомобил за дървен материал
(трупи), автодървовозач
автолёстница ж стълба върху автомобил, ав¬
томобилна стълба
автолиз м хим. автолиза
автолитография ж полигр. автолитография-
автомагазин м магазии-[лавка-]автомобил,
подвижен [автомобилен] магазин
автомагистраль ж автомобилна магистрала,
автострада, автомагистрала
автомастерская ж • I. автомобил-работилни¬
ца, автомобилна работилница 2. работил¬
ница за (ремонт на) автомобили
автомат м 1. автомат, автоматична машина
2.	ел. автоматичен изключвател, автомат
3.	- монетен автомат (телефонен, търгов¬
ски и др.) 4. воен, автоматичен (картечен}
пистолет, автомат
~ безопасности, скоростнбй скоростен авто¬
мат - за безопасност (на парна турбина)
бесконечный изч. безкраен- автомат, ав¬
томат с безкраен - брой - вътрешни състояния
бескулачкбвый маш. безгърбичен автомат
~, бесцёнтрово-внутришлифовальный- маш.
автомат за - безцентрово . вътрешно - шлифо¬
ване

12
АВТ 	,
~ бесшвёйного -скрепления полигр, автомат
за безшевно свързване (на книжни тела)
билетный жп.' билетен автомат
буквоотливной полигр. буквоотливен - авто¬
мат
вероятностный изч. - вероятностен автомат
вертикаль но-токарный маш, вертикален
"стругов автомат -	.
винторезный - маш. винтонарезна автома¬
тична машина, винтонарезен автомат
вы сад очно-обрезной обр. мет. пресово-
[набиващо-]обрезен автомат
гайконарезной обр. мет. гайконарезен ав¬
томат, автомат за резба на гайки
гайковысадочный обр. мет. автомат за
пресоване (набиване] на гайки
«z, гайкопросечной обр. мет. автомат за
сечене на гайки
гайкоштамповочный обр. мет. автомат
за щамповане (пресоване] на гайки
гвоздильный - - обр. мет. автомат за гвоздей
^ гильзовый автомат за (цигарени) гилзи
гибочный - маш. автомат за огъване
горячештамповочный обр. мет. горещо-
щамповъчен [горещопресов] автомат
•*», гравировальный электронный полигр.
електронен - автомат за гравиране
двухдуговой зав. двуелектроден автомат
детерминированный	-изч. детерминиран
автомат
~ для сварка труб зав. тръбозаваръчен авто-
«мат
долбёжный маш. дълбачен автомат
завёрточный опаковъчен автомат
зубодолбёжный маш. зъбодълбачен авто¬
мат
зубофрёзерный маш. зъбофрезов автомат
карусельный леяр, каруселей автомат (за
заливане на форми)
клеймйльный маркировъчен автомат
~9 клепальный обр. ■ мет. автомат за нитова-
не, нитовъчен автомат
конечный изч. краен автомат, автомат с
краен брой състояния
контрольный -	контролен [изпитвателен]
автомат
копировальный копирен автомат, автомат
за копиране [работа по шаблон]
крышкодёлатечьиый	пол-игр. - корицооб-
' -работеащ - автомат, (универсална) - автома¬
тична корицообработваща - машина
кулачковый маш. гърбичен [ексцентри-
ков] автомат
~- - к£рса ав. курсов автомат (стабилизатор] -
листоштампбвочный обр. мет. листощан-
•	- цовъчён [студенопресов] автомат
магазинный токарный маш. ' автоматичен
струг с магазин .[магазинно захранване)
многопуансбнный многопоансонова авто-
•’ матична преса
***/, многошпйндельный мйоговретенен авто
•	- мат *	■
р - мотальный- 1 автоматична преиавивачка;-
бобине н - - - -автомат, автоматична бобинарка
2. автоматична кангал-машина [навивачка]
накатный маш. автомат за- валцуване
(напр. на резби)
насосный автоматична помпа
нулевой ел. нулев автомат [изключвател]
обрезной обрязващ	[обрезен], авто¬
мат
однопозицибнный еднопозиционен автомат
од но шпиндельный едновретенен - автомат
' ~ опережения зажигания - топл. автомат за
изпреварване на запалването (на двигател)
опрокидывающий автоматичен обрыцач;
саморазтоварващо автоматично устройство
откачной вж. автомат, насосный
патронный токарный автоматичен струг
за работа в патронник, автоматичен - патрон
ников струг
~ плуга с. ст. автомат на (повдигателния
механизъм на) плуга
полный пълен автомат (за разлика от
полуавтомат)
предохранительный ел. автоматичен пред¬
пазител, предпазен автомат
примитивный	изч. автомат без памет
проволокошвейный полигр. автомат за
телово шиене (при подвързване на книги)
пружинозавйвочный - маш. автомат за
навиване на (спирални) пружини
прутковый маш. - прътов (стругов) ав¬
томат
пусковой пусков автомат, пусково авто¬
матично устройство
~9 разливочно-укупорочный автомат за пъл¬
нене и затваряне (на бутилки)
револьверный револверен (стругов) ав¬
томат
резбонакатный маш. резбовалцуващ авто¬
мат
сварочный автомат за заваряване, зава¬
ръчен - автомат
~ с бункерным питанием автомат с бункерно
захранване
селективный ел. избирателен автомат
скоростной безопасен [осигурителен] ре¬
гулатор (на парна турбина)
~ со случайными переходами - изч. автомат
със случайни преходи
спичечный - кибритен автомат
счётный броителен [броячей] автомат,
автомат-брояч
тигельный полигр. - тигелен автомат
токарно-винторезный ' маш. ч- стругово-
винтонарезен автомат
токарно-револьверный маш. - стругово-ре-
волверен автомат
токарный маш. автоматичен струг, стру
гов автомат, автомат-
точильный точилен автомат
трубосварочн ый - автомат за заваряване
на тръби, тръбозаваръчен автомат
универсально гибочный - универсален авто¬
мат за огъване
универсальный универсален автомат
фальцевальный - полигр. автомат за фал но-
ване

13
фасонно-отрезной	мат. профил но-отре-
зен автомат
фасонно-продольный мат. профилно-на¬
длъжен автомат
~, фотоэлектронный фотореле (-автомат]
холодновысадочный автомат за студено
набиване
храповой (плуга) с. cm. зъбен (открит)
автомат (на плуга)
шлифовально-полировальный автомат за
шлифоване и полиране
шрифтолитейный	полигр. буквоотливен
автомат
автоматизация ж автоматизация; автоматизи¬
ране
~, комплексная комплексна автоматизация
~, малая малка механизация
~, полная пълна автоматизация
—■ программирования изч. автоматизация на
(изготвянето на) програма, автоматизация
на програмирането
~ производства автоматизация на производ¬
ството
~ управленческих работ автоматизация на
управленческата дейност
частичная частична {непълна] автомати¬
зация
автоматизировать автоматизирам
автоматика ж 1. автоматика; автоматичност
2. автоматични устройства (напр. към ма¬
шина, съоръжение)
защитная ел. защитна автоматика; за¬
щитни автоматични устройства
тепловая автоматика - на топлинни про¬
цеси
автоматический автоматичен; самодействуващ
автоматчик м 1. работник, обслужващ авто¬
матични машини 2. воен, стрелец с автомат,
автоматчик
автомашина ж вж. автомобиль
автомашинист м автоматична система за
управляване движението на електролоко¬
мотив (Ко програма за даден участък)
автомеханик м автомобилен механик [техник]
автомобилеопрокидыватель м автомобилен
обръщач, устройство за обръщане [навеж¬
дане] - на автомобила
автомобилестроение с автомобилостроене
автомобилестроитель м работник в -автомобил¬
ната промишленост
автомобилизация ж моторизация
автомобилизм м 1. автомобилизьм 2. авто¬
мобилен спорт •
автомобилист' м 1. автомобилист, автомоби¬
лен специалист 2. автомобилен спортист
[състезател]
автомобиль м	автомобил, моторна кола
~, аварийный автомобил за (бърза) техни¬
ческа помощ, авариен автомобил
аккумуляторный акумулаторен автомо¬
бил, автомобил с - - - акумулаторно задвижване
^-амфибия автомобил-амфибия, плаващ ав¬
томобил
безбортовой- автомобил-платформа, плат¬
формен - (товарен) -автомобил
		;	 АвТ
^-бензозаправщик автомобил- за- зареждане
с бензин (напр. на летища,. в полски . усло¬
вия) , автомобилна цистерна - (е ' приспособле¬
ния) за зареждане на бензин	,
боевой воен, боен автомобил	,
бортовой грузовой - бортов товарен авто¬
мобил (с открита каросерия и отварящи се
странични капаци)
бронированный воен, брониран автомобил,,
бронеавтомобил
буксирный автомобил- за теглене на (по¬
вредени) автомобили, авариен автомобил
—~ вездеход	всъдеход, автомобил-всъдеход
~- водовоз автомобил-цистерна за - ' вода
~~водома<лоза правщик автомобил за зареж¬
дане [снабдяване] с вода и масло, - автомо¬
бил водо-маелозареждач	’
—, военный военен автомобил
~ высокой проходимости автомобил- с ви-¬
сока проходимост, всъдеход
газобаллонный	автомобил- (захранван)
с газ в бутилки
газогенераторный газгенераторен автомо¬
бил, автомобил с газгенератор но захран¬
ване	.
~, газотурбинный газотурбинен автомобил
гоночный състезателен [спортен] автомо¬
бил	.
грузовой товарен автомобил
грузо-пассажирский товарно-пътнически-
автомобил

гусеничный гъсеничен автомобил, авто¬
мобил с гъсенично задвижване
двухосный грузовой двуосен товарен ав¬
томобил, товарен автомобил с два моста-
дизельный дизелов автомобил, - автомобил
с дизелов двигател	.
~ для перевозки мелкопартибнных грузов,
вж. автомобиль, полугрузовбй
~ для - сыпучих грузов автомобил за насипни
материали [за насипен - товар]
~ индивидуального пользования автомобил -
за лично ползуване, частен автомобил
кабелеукладочный автомобил за полагане.,
на - кабел	,	,
карбюраторный карбураторен автомобил,
автомобил с карбураторен двигател
колёсно-гусеничный колесно-верижен [по- -
лугъсеничен] автомобил
~ коммунального- пользования - автомобил за,
обществено ползуване	.
легковой лек [пътнически] автомобил
малолитражный малолитражен автомобил.
(обикновено до 1500 ст3 обем на цилиндрите)
микролитражный микролитражен авто¬
мобил, микроавтомобил (с обем на цилин¬
дрите под 750 ст3)	'	'	,
мусороуборочный- автомобил за (събиране
на) смет, сметосъбирачен - автомобил ,
~ на воздушной подушке автомобил на въз¬
душна възглавница
открытый автомобил с - - открита каросе-
, рия, - открит автомобил
пассажирский пътнически [лек] автомо¬
бил

АВТ
м
/■'-пескомёт автомобил за разпръскване -на
пясък (при поледица), ' автомобил за на-
ръсване с пясък
/—пикап	пикап, малък товарен автомобил
(върху шаси на лек, автомобил)
~ повышенной проходимости автомобил - £
повишена проходимост, всъдеход
—пожарный пожарен автомобил
—, поливочный поливачен автомобил, авто-
поливачка, автомобил за поливане (и миене)
полугрузовбй лекотоварен автомобил, ка¬
мионетка
/■', полугусеничный полугъсеничен [колесно-
верижен] автомобил
прокатный наемен автомобил, автомобил
под наем .
/—рефрижератор хладилен автомобил, авто¬
мобил-хладилник
—самосвал	самосвал, автомобил-самосвал
~, санитарный санитарен автомобил, сани¬
тарна линейка
—' с вышкой автомобил с повдигаща се пло¬
щадка
~ с задним расположением двигателя авто¬
мобил със задно разположение на двигателя
~ скорой помощи автомобил за бърза помощ,
санитарна линейка
—снегоочиститель автомобил-снегорин, авто-
мобил-снегочистач (избутва снега встрани
от платното на пътя)
—снегоуборочный сиегочистачеи автомобил
(събира снега в движещ се успоредно с него
товарен автомобил)
~ . с независимой подвеской колес автомобил с
независимо окачване на колелата
—' с опрокидывающимся кузовом вж. автомо¬
биль-самосвал
~ с откидным верхом - автомобил с отварящ
се {подвижен] покрив	-
/-, специальный - специален автомобил,1 авто¬
мобил със специално назначение
списанный бракуван автомобил
спортивный спортен автомобил
**-таксй таксиметров автомобил, такси
~ технической помощи автомобил за техни¬
ческа помощ
—транспортный транспортен автомобил
трёхосный триосен автомобил
-'-трубовоз автомобил-тръбовоз
туристский туристически автомобил
~, тяжёлый грузовой автомобил с голяма то-
вароносимост, тежкотоварен автомобил
—фургон автомобил-фургон, закрит товарен
автомобил
четырёхмёстный - четириместен автомобил
/•', экскурсионный екскурзионен автомобил
автомобильный автомобилен
автомодель ж - - автомобилен модел
автомодельность ж - автомоделиост, запазване
на физическо подобие (в теория на подо¬
бието)
автомодуляция ' ж радио автомодулация
автомолоковоз м автомобил за -(превозване на)
мляко
автомонитбр м изч.■ автомонитор
автоморфйзм м мат. - автоморфизъм
автоморфный 1. мат. автоморфен 2; минер.
автоморфен, - идеоморфен
автомотор м автомобилен двигател {мотор]
автомоторный автомоторен; двигателен
автомотриса ж жп. мотриса	.
автонавёска ж устройство за автоматично
окачване (напр. на селскостопанска машина
към трактор)
автонастрсйка ж, радио автоматично настрой¬
ване, автонастройка	_
автонитроэмаль ж автомобилен нитроемайл
[нитроемайлов лак{
автообслуживание с - обслужване {поддържане}
на автомобил, автомобилей сървиз, авто-
сървиз
автооксидация ж самоокисляване
автооператор м - гидроэлектростанции авто¬
матичен [авто-] оператор на хидроелектро-
станция (определя автоматично броя на
включените агрегати при най-голям к.п.д.)
автопарк м автомобилен парк
автопеленгатор м радио автоматичен пеленга¬
тор, автопеленгатор
автопереключатель м ел. автоматичен пре¬
включвател .
автопилот м ав. автопилот, автоматично ув
стройство за водене на полет
автопитатель - м текст, автоматичен апарат
за захранване, автоматичен кош-кантар
автопогрузчик м ■ 1. вилков мотокар (повди¬
гателното устройство се, задействува от
двигателя с вътрешно горене посредством
хидравлично устройство)	2. автоматичен
товарач, самотоварач 3. жп. товарно-раз¬
товарна количка [машина]
автоподача ж маш., автоматично подаване
автоподстройка ж' радио автоматично (до-)
настройване
автоподъёмник м повдигателна платформа
(за товарене) на автомобил (с хидравлично
действие )
автопоезд м автомобил - [влекач] с -ремаркета
(едно или повече), автомобилен влак, авто¬
влак, автомобилна композиция
автопоилка ж с. ст. автопоилка, автоматична
поилка
автопокрышка ж външна автомобилна - гума
автополимеризация ж хим. автополимериза¬
ция
автоприцёп м автомобилно ремарке, ремарке
автопробег м автомобилен пробег, изминат
път от автомобил (напр. между два ремонт)
автопромышленность ж автомобилна промиш¬
леност
авторадиостанция ж автомобилна радиостан¬
ция
авторегулйрование с автоматично регулиране,
авторегулировка; саморегулиране, самоиз-
равняване (в теория на регулирането)
авторегулятор м автоматичен регулатор, авто¬
регулятор
авторежйм м 1. ел. автоматичен режим, авто¬
матично регулиране (в зависимост от нато¬
варването)	2. - жп. режим на спирачния

<5
товар (в зависимост от броя на вагоните)
авторезйна ж - комплект автомобилни гуми
(за един автомобил)
авторемонтный (отнасящ се) до ремонта на
автомобили, авторемонтен
авторефрижератор м - автомобил-хладилник,
хладилен - автомобил
авторулевой м кораб, автопилот
автосамосвал м- самосвал, саморазтоварващ
се автомобил
автосани - мн - моторна шейна
автосварка ж автоматично заваряване
~ двумя последовательными дугами автома¬
тично заваряване с два последователно дей¬
ствуващи електрода
— двухдуговая двуелектродно автоматично
заваряване
автосинхрбнный автосинхронен
автослесарь м автомобилен шлосер, автошло-
сер
автоспуск м кфт. самоснимачка
автостабилизатор м автоматичен стабилиза¬
тор
автостанция ж автогара, автомобилна гара,
автостанция
погрузочная товарна автогара
автостартер м автомобилен пусков двигател,
автомобилен стартер ,
автостоп м жп. автостоп, автоматично спи¬
ране
~, механический механична уредба за авто¬
матично спиране
автостоянка ж автомобилна спирка
автострада - ж автострада, автомобилен път
автостроение с автомобилостроене
автоструг - м самоходна - риначка, авториначка
автосцепка ж авто автоматично прикачно
устройство; жп. автоматичен спряг
жёсткая	жп. твърд - автоматичен спряг
нежёсткая жп. еластичен автоматичен
спряг
автосъёмщик м текст, автомат за смяна
(на бобини)
автотелеугравлёние с автоматично управле¬
ние от разстояние,- автоматично телеуправле¬
ние инстанционно управление]
автотерморегулятор м автоматичен терморе-
I гулатор
автотёхник м автомобилен техник
автотипия ж полигр. автотипия (метод ва
приготовляване на клишета)
цветная - цветна автотипия
чёрная черна автотипия
автотормоз м автоматична спирачка
автотракторный автотракторен
автотранспорт м автомоболен транспорт, ав¬
тотранспорт
автотранспортник- - м работник в автомобил¬
ния транспорт •
автотрансформатор м. - ел. автотрансформатор
/у, переходный съобщ.. преходен - [междинен]
автотрансформатор ,
повышающий - ел. повишаващ автотранс¬
форматор
АГЛ
~, понижающий ел. понижаващ автотранс¬
форматор
согласовывающий вж. автотрансформа¬
тор, переходный
автотрёст м -автомобилно обединение, авто-
тръст
автотяга ж автомобилна тяга
автотягач м автомобил-влекач, влекач
автофазирбвка ж ядр. автофазировка
автофрёза ж с. cm.- моторна [моторизирана]
фреза (за обработка на почва)
автофургон м автомобилен фургон, автофур¬
гон
автохлоратор м автоматична хлораторна ин¬
сталация
автохозяйство с автомобилно стопанство
автохтонный автохтонен (противоположи
значение на аллохтонный)
автоцементовоз м (специален) автомобил-цв-
ментовоз
автоцистерна ж автомобил-цистерна
автошина ж автомобилна гума
~ высокой давления автомобилна гума е
високо налягане
~ низкого давления автомобилна гума е
ниско налягане
~, массивная бандажна [плътна] - автомо¬
билна гума	. .
—пневматическая пневматична [въздушна]
автомобилна гума
сплошная вж. автошина, массивная
автоштурман м ав. автощурман, автопилот
авто*кспрёсс м автобус с повишена скорост,
експресен автобус
агалйт м минер, агалит (влакнест талк)
автур м авт. уред за . автоматично измерване
на равнище |ниво]
агар-агар м	агар-агар - (растителна маса,
получавана от морски водорасли)
агат м минер, ахат (вид кварц)
агглютинация ж хим. аглутинация
агглютинйровать хим. аглутинирам
агент - м.- агент, причинител, въздействуващо
вещество, възбудител; средство, фактор
~, активирующий активиращо средство
вулканизирующий - кауч. вулканизиращ
агент
диспергирующий хим. диспергиращ агент,
диспергатор
~, ионизирующий йонизиращ фактор
коагулирующий	коагулиращ- агент
~, охлаждающий охлаждащ (хладилен] агент
рабочий работен агент
смачивающий галв. умокрящо средство
сушильный сушилен агент
тормозящий -хим. агент със забавящо
[задържащо] действие, инхибитор
хлорирующий хлориращ агент
экстрагирующий екстракционен [изплв-
чащ] агент
агптйтор м бъркачка, смесител
аглайт м стр. аглайт (гранули от. изпечено
глина)
аглнт м вж. аглайт

АГЛ
16
агломерат м I. мет, - агломерат, синтерован
материал, фрита 2. ел. агломерат, деполяриг
заиионен материал 3. геол, агломерат
агломерация ж мет. агломерация, синтеро-
ване, уедряване (напр. на ради или гониен-
трати в по-е-дри късове)
ягропорйт м стр. гглолорит
аглопоритобетбн м стр. аглопоритобетон
аглсфабрика ж - аг^л^с^^ас^раиис^^л^аа фабрика
аглокон м сим. аглюкон .
агматит м минер, агматит
агрегат м 1. маш. агрегат, възел (от кон¬
струкция) на машина; - група машини (свър-
вани помежду си)\ инсталация 2. ел. агре¬
гат, мотор генератор на група 3. минер.,
петр. агрегат, минерална съвкупност (гру¬
пиране на минерали с различна форма)
—. аварийный авариен (резервен] агрегат
(за включване, при повреда)
автономный мат. автономен агрегат
буровой мин. пробивен агрегат
газосварочный агрегат за газово [окси -
женно] заваряване
газотурбинный газотурбинен агрегат
генераторный ел. генераторен агрегат
гидротурбинный - хидротурбинен агрегат
~ - для выемки угля - мин. агрегат за (автома¬
тизирано) изземване на въглища
дождевальный с.. см. дъждовален агрегат
забойный мин. 1. - минен комбайн 2. че¬
лен [фронтален] агрегат
зарйдный - агрегат за зареждане, заряден '
[зарежда.щ] агрегат (напр. за акумулатори)
звуковой радио тон-колона
зернистый минер, зърнест агрегат
компрессорный - компресорен агрегат
конечно-марковский мат. - краен агрегат
(в. смисъла, на . Марковските процеси)
кормопрчготовйтельный с. см. агрегат :-а
приготовляване - на фуражни храни
котельный - котел, - котлоагрегат
-', кусбчно-мапкбвский мат. частичен агре¬
гат - (в смисъла на .Харковските процеси)
кусочно-линейный -мат.- - частично-линеен
агрегат
—'. кусочно-непрерывный мат. частично-не¬
прекъснат агрегат
-'.машинный машинен агрегат
минеральный минерален агрегат, минерал¬
на съвкупност
неавтономный мат.' неавтономен- [зави¬
сим] агрегат
—наддувочный топл.- агрегат - - работа - при !
свръхналягане
—паротурбинный - паротурбинен - агрегат -
—пескосмесйтельный стр. песъкосмесваш
агрегат	-
отопительный отоплителен агрегат
пахотный - с. ст. плугов агрегат
—'. печной мет. пешей агрегат
—', плавильный мет. топилен агрегат
—, посадочный с. ст... посадъчен- агрегат, аг¬
регат - за садене [посаждане]
—промывочный промивен агрегат (при неф
тодобиване)
пропиточный импрегнапионен агрегат,
агрегат за импрегниране
разрыхлительный т^ст. разтворителна
инсталация
ротационный полигр. ротационен агрегат-
сварочный агрегат за заваряване, зава¬
ръчен агрегат	.
—сенокосный - с. ст. косилен [сенокосен]:
агрегат
силовой -	1. задвижващ [двигателен] аг¬
регат 2. ел. - силов агрегат; (мощна) мотор-
генераторна група
сушильный хим. сушилен агрегат, су
шилна инсталация .
тепловой топлинен [нагревателен} агре¬
гат
г-', травильный мет. агрегат за разяждане-
[ецване, байцване]
—трубопрокатный мет. тръбовалцовъчен
агрегат
трубосварочный - мет. агрегат за‘заваря
ване на - тръби, тръболаваръчен агрегат
—, турбинный турбинен агрегат -
—', турбодета ндерный вж. агрегат, турбоком-
прес сорный
—, турбокомпрессорный	турбокомпресорен-
агрегат
узорочный с. ст. агрегат за - събиране на-
реколтата, жътварка
—, - уборочно-лущильный с. ст. агрегат за-
събиране и олющване [лющене] (на зърно-
от шушулки)
уравнительный уравнителен [изравните¬
лен] агрегат
—', холодйльный хладилен [охладителен] аг¬
регат
—. пементосмесйтельный стр. циментосмес-
ващ - агрегат
—электросварочный електрозаваръчен аг
регат, агрегат за електродъгово - заваряване-
агрегатйрование с маш. агрегатиранегсвързз-
ване (на машини) в агрегат
агрегатный агрегатен; - свързан-
агрессивность ж хим. агресивност, способност
към [за[ въздействие
агрессивный агресивен; - разяждащ
агрикультура- ж агрикултура, земеделие
агролесомелиорация ж агролесомелиорация
агрометеорология ж агрометеорология, сел¬
скостопанска метеорология
агротехника - ж агротехника, земеделска тех¬
ника
агрофизика ж агрофизика, земеделска фи
зика
агрохимия ж агрохимия, земеделска химия
адамйн м вж. адамйт
адамит- м ■ минер адамит
адамсит м воен., хим. адамсит, дихидрофенарса-
“зинглорид, дифениламинхлорарсин
адаптация ж адаптация, адаптиране, нагаж¬
да не, приспособяване - (напр. на окото)
адаптер м' 1.1 преходно звено 2. ел. (грамофо¬
нен) звукоотнемател, грамофонна мембрана.
адаптер 3. кфт. адаптер, плоска фотока-
сет -а

17
АЗО
адвекция ж метео адвекция (пренасяне на
въздушни маси в хоризонтално направле¬
ние)
адгезионный адхезионен, оценителен, прилеп¬
ващ
адгезия ж адхезия, прилепваемост
механическая механична [повърхностна]
адхезия	.
молекяляриая	молекулярна адхезия
~ покрытия галв. прилепв.аемост на покрива¬
щия слой (с декоративно, защитно и др-
назначени*)
аддитивность ж мат. адитивност
аддитивный адитивен, събирателен, получен
чрез сумиране
адекватность ж адекватност, тъждеетвеност,
пълно съответствие
аделит м минер, аделит
аденин м хим. аденин, 6-аминопурин
адиабата ж адиабата
— . ударная аерсдин. динамична[ударна)адиа¬
бата
адиабатический адиабатен
адиабатный вж. адиабатический
адинол м нетр. адинол (кварц и, олбит)
адрес м ияч. адрес
абсолютный абсолютен [машинен, физи¬
чески] адрес
~ адреса индиректен [непряк] адрес
базовый ба'ов адрес
~ возврата обратен адрес
~ вызова съпб. повиквателен адрес
индексированый индексиран адрес
~ команды адрес на командата
косвенный вж. адрес адреса
машинный машинен [абсолютен, физи¬
ческий] адрес
непосредственный непосредствен адрес,
адрес на нулево равнище
относйтелный относителен адрес
~ памяти адрес на паметта
—, плавающий плаващ [символичен] адрес
прямой пряк адрес
символичный символичен адрес
~ слона адрес на чумаза
«чуж'й» привиден адрес
эффективный ефективен адрес
адресность ж изч. адресна възможност, брой
на адресите, адресен капацитет
адресограф м полигр. адресограф, машина за
отпечатване на адреси
адсорбат м адсорбат, адсорбирано вещество
адсорбент м адсорбент, адсорбиращо веще¬
ство
адсорбер м адсорбер, адсорбиращ апарат
адсорбирование с адсорбирано
адсорбировать адсорбирам
адсорбционный адсорбираш, адсорбционев
адсорбция ж Лдсорбиия, адсорбирано (по¬
върхностно задържане на газове и течности)
активированная активирана адсорбция,
корозийна адсорбция (на газове)
~, вторичная вторична абсорбция (раДио¬
активни елементи)
2 Руско-български -политехнически речник
избирательная избирателна [селективна]
адсорбция	‘
ионообменная йоннообменна адсорбция
первичная - първична адсорбция (радио¬
активни елементи)
попетая вж. аисбрбция, физическая
селективная вж. адсорбция, избиратель¬
ная
угольная адсорбция с активен въглен
физическая физическа адсорбция
фракционная фракционна адсорбция
адъюнкта ж	мат. адюнгирано количество
ажурный ажурен, прозирен '
азбука ж азбука; код
азеотроп м физ., хим. азеотроп, азеотропна
азеотропный азеотропен
азид м хим. азид, сол на азотоводородната
киселина
азимут м- 1. геоД., кораб, азимут 2. радио
азимут, азимутен ъгъл
астрономический астрономически азимут
географический географски азимут
геодезйческий геодезки азимут
~, измеренный измерен азимут
истинный действителен азимут
магнитный магнитен азимут
азимутальный азимутен
азоамйн м азоамин (за студено боядисване)
азобензол -м хим. азобензол
азогруппа ж хим. азогрупа
азоимйд м хим. азоимид, азотоводо род на ки¬
селина
азокраситель м бояДж. азобагрило
кислотный кисело азобагрило
л единый текст, нафтолово' багрило
~, основный основно [базично] азобагрило
азоксибензол м■ хим, азоксибензол, азокси-
бензен
азолитмйн м хим. азолитмин (инДикатор)
азопроизвбдиое с хим. азопроизводно
азосоедииёиие с азосъединение, съединение,
съдържащо азогрупа
азот м хим. азот, N
аммиачный амонячен азот, азот под форма
на амоняк
атмосферный атмосферен азот
атомарный атомен [атомарен] азот
белковый азот под форма на белтъчини
газообразный газообразен азот (в бу¬
тилки поД налягане)
свободный свободен [несвързан] азот
~, связанный свързан азот, азот под форма
на съединение
трёххлористый азотен трихлорид
азотизация ж вж. - азотирование
азотирование с азотиране, азотизация, нитри-
•ране; насищане [обогатяване] с азот
антикоррозионное nротивокорозиоиио (ан¬
тикорозионно] азотиране
газовое газово- азотиране	■
жидкостное течно азотиране (в солна
баня)
прочностное азотиране за повишаване на
якостните свойства

18
АЗО

азотировать азотирам, нитрирам; насищам с
азот
азотистокислый N-нитрит, 'сол на азотистата
киселина
азотистый N-нитрид, сол на азотоводородната
киселина
азотнокислый N-нитрат, сол ' на азотната ки¬
селина
азотный азотен
азотоген м с. ст. азотоген (бактерией тор)
азотол м азотол
азотометр м изм., хим. азотометър, нитро-
метър
азофосфат м азофосфат -(азотно-фосфорен из¬
куствен тор)
азурит м минер, -азурит
айкинит м минер, айкинит
айсберг м (плаваща) ледена планина, айсберг
акант м арх. акант (стилизирани листа и др.
под. в орнаменти)
акантит м минер, акантит
акароид м хим. акароид (австралийска смола)
акархйт м стр. акархит, изкуствен мрамор
аквадаг м аквадаг, - колоидален графит
акваланг м - аквалънг (приспособление - за ди¬
шане под вода)
аквамарин м минер, аквамарин (полублаго-
роден камък със синьозелен цвят)
акватинта ж полигр. акватинта
акватория ж мор. акватория (пристанищен
участък с определено назначение); хидр.
повърхност на водоем (водохранилище]
акведук м стр. мост-канал, акведукт (мост
за преминаване на водопроводни и други кому¬
никации )
аквокислота ж хим. - аквокиселина
акерит м петр. акерит (авгитови сиенити)
акклйматизация ж аклиматизация, аклима¬
тизиране
аккомодация ж -акомодация, приспособяване,
нагаждане
~ глаза акомодация на- окото -
магнитная магнитна акомодация
аккорд м 1. ак. акорд, съзвучие 2. икон, акорд,
.(договор за) работа на парче
аккредитив м - икон, акредитив
аккумулирование 'с акумулиране, натрупване,
събиране
аккумулировать акумулирам, натрупвам, - съ¬
бирам
аккумулятивный акумулативен, получен чрез
натрупване [събиране]
аккумулятор м 1. ел., авто акумулатор, акуму¬
латорна батерия ' 2. топл. акумулатор, съ¬
бирателно устройство (за вода, топлина
и др.), събирателен съд - [резервоар]	•
автомобйлный автомобилен акумулатор
~, воздушный въздушен акумулатор, въз¬
душен резервоар (под- високо налягане)
гидравлический ' хидравличен [воден] аку¬
мулатор (под високо налягане)
~ гидроэнергии акумулатор на водна енер¬
гия, запас - [запасяване] с водна енергия
грузовой	акумулатор - (на енергия) .с
тежести
железо-никелевый желязно-никелов аку¬
мулатор
~, инерционный инерционен - акумулатор
кадмиево-никелевый	кадмиево-ниеелов
акумулатор
кислотный киселинен [оловен] акуму¬
латор
~, масляный маслен акумулатор [резервоар]
~, паровой парен акумулатор
пневматический вж. аккумулятор, воз¬
душный
приёмный полигр. сборен цилиндър (в
ротативна машина)
разряжённый разреден [изпразнен] аку¬
мулатор
свинцовый оловен акумулатор
~ сжатого воздуха акумулатор [резервоар]
за сгъстен въздух
стартерный авто стартерен [пусков]
акумулатор
~ теплй акумулатор на топлина, топлинен
акумулатор, топлосъбирател
тяговый двигателен [задвижващ] акуму¬
латор (напр. на електромобил, електрокар)
ферронйкелевый вж. аккумулятор, же¬
лезо- никелевый
~ холода акумулатор на студ - [мраз], хла¬
дилник
~, щелочной основен [алкален] акумулатор
электрический електрически акумулатор
~ энергии акумулатор [запас] на енергия
аккумуляторная - ж акумулаторно помещение,
акумулаторна; зареждаща станция за аку¬
мулатори
аккумуляторный акумулаторен
аккумуляционный геол, акумула^и^ен
аккумуляция ж 1. акумулация, акумулиране
натрупване, събиране - 2. геол, акумулация,
натрупване (на напоени материали при
различни геоложки процеси)
вулканическая геол, вулканично натруп¬
ване, вулканична акумулация
интегральная	интегрално натрупване
[акумулиране]
~ тепла натрупване [запасяване, акумули¬
ране] на топлина
удельная специфично натрупване
акмйт м минер, акмит
аконитин -м - хим. аконитин (алкалоид)
акр м акър (мярка за повърхност = 4047 т2)
акридин м хим. акридин, дибензопиридин
акрилат м хим. акрилат, сол - или естер на
акрилова киселина
акрилйл м хим. акрилил (радикал)
акрилонитрил м хим. акрилонитрил
акролеин м хим. акролеин, акрилалдехид
акротерий м арх. акротер (скулптурна ук¬
раса)
акселератор м- 1. авто акселератор, ускори¬
телно устройство (на хранителната уред¬
ба на- - двигател)	2. авто педал [ръчка]
за - газ - - 3. хим. ускорител; катализатор
ножной авто педал за газ
ручной авто ръчка за газ

19
АЛА
акселерограф м акселерограф, - самопишещ
акселерометър
акселерометр - м - акселерометър (уреД за из¬
мерване на ускорението)
гигроскопический жироскопен акселеро¬
метър
жидкостный акселерометър с течност
—, инерционный инерционен акселероме¬
тър
—, пьезоэлектрический - пиезоелектрически
акселерометър
самопишущий самопишещ акселерометър
акселерограф
аксиальный аксиален, осов
аксиома ж аксиома
аксиометр м кораб, аксиометър (уреД към
кормилното устройство на кораб)
аксоид м' мат. аксоида
аксонометрический аксонометричен
аксонометрия ж аксонометрия
акт *м акт | протокол]
~ делёния яДр. акт на делене
— , браковочный акт за брак [бракуване]
—■ захвата яДр. акт на захващане
~ испытания изпитвателен акт [протокол]
приёмо-сдаточный приемно-предавателен
акт [протокол]
~ распада акт на разпадане
актив м икон, актив
активатор м хим. 1. активатор; катализатор
(в биохимията), промотор 2. луминес-
циращ примес
активация ж хим., яДр. активиране, актива¬
ция, възбуждане; ел. активиране (напр. на
катод)	'
альфа-лучами- ядр. активиране с алфа-
лъчи
~ до насыщения - ядр. активиране до наси¬
щане
•—, нейтронная ядр. активиране с неутрони,
неутронно активиране
-х, резонансная яДр. резонансно активиране
~ теплоносителя ядр. активиране на топло¬
носителя
'ктивизатор м активатор, активиращо сред¬
ство; ускорител	'
активирование с хим., яДр., ел. активиране
активированный	активиран, възбуден
активировать 1. активирам, възбуждам, раз¬
движвам; ускорявам (реакция)	2. прида¬
вам радиоактивност
активирбвка ж вж. активация
активность ж активност, деятелност; усилена
дейност
введённая ядр. въведена [внесена] актив¬
ност
-х, высокая яДр. висока [«гореща»] активност
дочерняя ядр. дъщерна активност
~ загрязнений яДр. активност от замърся¬
вания
ибнов яДр.- активност на йоните
—, кажущаяся яДр. привидна [мнима] ак¬
тивност
•-*», магнитная -геофиз. - магнитна - активност
'-ms, материнская ' ядр. матерински активност
наведённая ядр. индуцирана активност
насыщенная яДр. наситена активност
низкая яДр. слаба ак^тявнск^т
объёмная яДр. обемна [пространствена]
активност	’
окислительная хим. окислителна актив¬
ност (на окислителното средство)
осколочная яДр. активност на парчетата
на делене
-х, первичная яДр. първична [начална] ак¬
тивност
-х, поверхностная физ. повърхностна актив¬
ност
~ сбросных вод ядр. активност на отпадъч¬
ните [отработените] води
солнечная геофиз. слънчева активност
-х, флотационная мин. флотационна актив¬
ност
химическая химична активност
электрическая	електрическа активност
(напр. в електромедицински уреДи)
активный 1. активен, деен, енергичен; дей¬
ствуващ 2. радиоактивен
актинап м кауч. актииап (активатор)
актиниды мн. хим. актиниди, елементите след
актиний (от торий до лауренций — по¬
редни номера 90 до 103)
актиний м хим. актиний, Ас
актинограф м геофиз. актинограф (за ■ реги¬
стриране ■ лъчистата енергия на Слънцето)
актиноиды мн вж. актиниды
актинолит м минер, актинолит	.
тонковолокнистый минер, нефрит
актинометр м геофиз. актинометър
актинометрия ж	геофиз. актинометрия
актиносибп м физ. актиноскоп
актиноскопйя ж физ. актиноскопия
актиноэлектричество с физ. актиноелектри-
чество
актуалйзм м геол, актуализъм
акустика ж 1. акустика 2. доловимост [ула¬
вяне] на звук
архитектурная архитектурна акустика
(изследва разпространяване и поглъщане
на звука J помещения)
атмосферная атмосферна акустика
лучевая геометрична [оптическа] акустика
— пространственная вж. акустика, архи¬
тектурная	.
/■х, строительная строителна акустика
акустимётр м физ. акустиметър
акустический акустичен
акцелератор м вж. акселератор
акцелерометр м вж. акселерометр
акцёптор м акцептор
~ водорода акцептор на водород
~ электронов акцептор на електрони
акцессорный акцесорен, допълнителен
акцидентный полигр. акцидентен
акциденция ж полигр. акциденция (общо на¬
звание' на всички видове др ебни печатни про¬
изведения)
акция ж икон, акция
алабандин м минер, алабандин
аламозит м минер, аламозит

АЛГ
алгебра ж алгебра
—	булева Булева алгебра, алгебра на ло¬
ги ката
векторная векторна алгебра
символическая еж. алгебра булева
алгебраически алгебричен
алгол м изч. алгол, алгоритмичен език
алгоритм м изч. алгоритъм
—	автоматического управления алгоритъм на
автоматично управление
игровой - игров алгоритъм, алгоритъм на
игра
—	конструирования алгоритъм на конструи¬
ране
—	микропрограммного управления алгоритъм
на микропрограмно управление
~ минимизации алгоритъм на минимизиране
—	построения алгоритъм на построяване
[съставяне]
—	программно управляемой машины алгори¬
тъм на машина с програмно управление
—	проектирования алгоритъм на [за] проек¬
тиране
~ работы алгоритъм на работа
—	распознавания алгоритъм за разпозна¬
ване, алгоритъм (на процедура) за- разпоз¬
наване на образи
—	синтеза алгоритъм на синтез, алгоритъм
(на процес) за синтезиране
~ системы алгоритъм на система
~ управления алгоритъм на управлението
—	устройства ввода алгоритъм на входно
устройство ?
—	функционирования алгоритъм на дейст¬
вие, работен алгоритъм
алгоритмизация ж	изч, алгоритмизация
—	процессов алгоритмизация на процесите
алгорифм м см. алгоритм
алебастр м алабастър, природен (ситнозър-
нест) гипс
алебастровый алабастров, гипсов
александрйт м минер, александрит
алигнйн м а лигнин (хартиен заменител на
памук)
алидада ж алидада (инструмент за отчитане
на ъгли)
ализарин м 1. хим. ализарин, дихидроксиан-
трахинои 2. текст, ализарин
аликвотный съответствуващ, аликвотен; мат,
делящ се без остатък
алит м алит (гласна."съставна част на порт-
ландцимент)	~
алитирование с мет, алитиране, повърхност¬
но алуминизиране, насищане на повърх¬
ностния слой с алуминий
газовое - газово алитиране
жидкостное течно алитиране
электролитическое електролитно алити¬
ране
адртйрованный алитиран, повърхностно алу-
минизиран, наситен [покрит] с алуминий
(за повърхностен слой)
алитировать алитирам, покривам с алуминий
алифатический хим. алифатен, маетен
алициклический хим. алициклен; циклоали-
фатен
алкализация ж хим. алкализация
алкализировать	хим. алкализирам, прав»
основен
алкалиметр м хим. алкалиметър
алкалиметрия ж хим. алкалиметрия
алкалоид м хим. алкалоид
алкалоидный хим. алкалоиден
алканы мн хим. алкани, наситени [пределни)
въглеводороди, парафини
алкены мн хим. алкени, алкилени, етиленовв
(ненаситени) въглеводороди, олефини
алкил м хим. алкил, алкилов радикал
бромистый алкилбромид
галоидный алкилхалогенид
йодистый - алкилйодид
хлористый алкилхлорид
алкиламйн м хим. алкиламин
алкилбензйн м хим. алкилбензин
алкилирование с хим. алкилиране (замяна ни
водороден атом с алкална група)
восстановйтельное възстановително [ре¬
дукционно] алкилиране
термйческое термично алкилиране
алкилированный алкилиран
алкилировать алкилирам, заменям (водоро¬
ден атом) с алкилна група
алкоголизация ж хим. алкохолизация;- спир-
тосване, увеличаване на алкохолното съ¬
държание; обработване [примесване] с ал¬
кохол
алкоголомётр м спиртомер,- уред за - (измерване
на) алкохолното съдържание
алкоголь м хим. алкохол, етилов алкохол;
спирт (във фармацевтиката)
~, абсолютный абсолютен [безводен] ал¬
кохол
вторичный вторичен алкохол
многоатомный много-[поли-]валентен ал¬
кохол
алкогольный алкохолен
алкоголя т м хим. алкохол ат
алкозоль м хим. алкохолен спиртен зол,- ал¬
козол
алланит м минер, аланит, ортит
аллемонйт м минер, алемонит, арсеноантимов
аллен м хим. ален, пропадиен
аллйл м хим. алил, алилов радикал
аллилен м хим. алилен, метилацетилен, пропив
аллиловый алилов, алил-
аллоксан м . хим. алоксан, мезоксалилкарба-
мид
аллонж м хим. наставка, удължител (в ла¬
бораторни апарати)
аллопрен м кауч. алопрен
аллотропический алотропен
аллотропия -ж хим. алотропия, аломорфизъм
(съществуване на химичен елемент в две
или повече модификации)
— железа алотропна модификация - на желя¬
зото
аллохтонный петр. алохтонен, пренесен на
ново място (за полезни изкопаеми и др.,
намиращи се не на местообразуването си)

si
АЛЮ
аллювиа-ый геол. алувиален, наносен
аллювий м 1. геол, алувий (следледникова
епоха) 2, речен нанос
алмаз м 1. минер, диамант, елмаз 2. обр.мет.
диамант (за обработване на най-твърди
материали)
аморфный минер, карбонат, карбонадо,
черен диамант (използува се при диамантно
сондиране и при шлифоване)
стеклорезный елмаз за рязане на стъкло
технический технически диамант
чёрный минер, черен диамант
алмазоносный минер, диамантоносен
алмазный диамантен, елмазен
алмазодержатель м държач на диамант напр.
при изравняване на шлифовъчни дискове)
алонж м вж. аллонж
алоскбл м кфт. алоскоп
алудур м мет., търг, ду рал, алудур (изно¬
соустойчива сплав на алуминий с магнезий,
силиций, мед и др.)
алунд м алунд, електрокорунд, (чист) алу¬
миниев окис (абразивен материал)
алунит м минер, алунит, природна калиево-
алуминиева стипца
алфавит м азбука; код
входной изч. входна азбука
~ состояний изч. азбука на състоянията
телеграфный телеграфна азбука
альбедо с физ., астр, албедо, отражателна
способност
альбедометр м геофиз. албедометър
альбит м минер, албит, натриев фелдшпат
альбумин м хим. 1. албумин, протеинов бел¬
тък 2. технически белтък
альбуминат м хим. албуминат
альвейер (альвеер) м лостова маслена помпа
(на тур'бина)
альгинат м текст, алгинат
альграфия ж 1, полигр. алграфия	(лито¬
графско печатане) 2, текст, алграфия (пе¬
чатане на тъкани)
альдегид м хим. алдехид (характеризира се
с групата ОНО)
акриловый акрилов алдехид
~, бензойный бензалдехид
валерьяновый валерианов алдехид
~, гликолевый гликолов алдехид
глицериновый глицеринов алдехид
капроновый капронов ]хексанов] алдехид
масляный маслен алдехид, бутиралдехид
муравьиный мравчен алдехид, формал-
дехид
уксусный оцетен алдехид, ацеталдехид
фталевый фталов алдехид
альдегидный алдехиден, съдържащ групата
СНО
альдегидокислота ж алдехидкарбонова кисе¬
лина
альдегидоспйрт м	алдехидалкохол, алдол
альдоза ж алдоза, въглехидрат-алдехид
альдолаза ж алдолаза (ензим)
альдоль м алдол (\,3--хидроксиалдехид); ал¬
дол, ацеталдол, 3-хидроксибутаиол
альдрей м мет., търг, алдрей (машинострои¬
телна алуминиева сплав с магнезий и сили¬
ций)
альзен м мет., търг, алзен (алуминий-цин-
кова сплав)
алькомаксж мет., търг, алноманс (магнитна
сплав)
алькусйн м мет., търг, алкусин (лагерна
сплав на алуминиева основа)
альмандин м минер, алмандин
альни м вж. альнико
альнико м, с мет., търг, алнико (желязо-
алуминий-никел-кобалтова сплав за силни
постоянна магнити)
альпака ж 1. мет. алпака, ново сребро (мед-
никел-цинкова сплав)	2. текст, влакно-
алпака (от ламе); тъкан от влакна алпака
альпаке м леяр, силумин (алуминий-силицие-
ва сплав)
альтайт м минер, алтаит
альтернатор м ел. алтернатор, генератор за
променлив ток
альтиграф м геофиз. алтиграф, самопишещ
висотомер; барограф
альтиметр м геофиз. алтиметър, висотомер
альтитуда ж геод. превишение (над морското
равнище)
абсолютная абсолютно превишение
~ места превишение на място
ортометрйческая ортометрично превише¬
ние
~, относительная относително превишение
условная вж. альтитуда, относительная
альфа-активность ж ядр. алфа-(радио-)ак-
тивност
альфа-ветвь ж ядр. алфа-разклонение
альфа-волны мн алфа-вълни (в електромеди-
цината )
альфа-дозиметр м ядр. дозиметър за (измер¬
ване на) алфа-излъчване
альфа-железо с мет. алфа-желязо, ферит
альфа-излучатель м ядр. алфа-излъчвател
альфа-излучение с ядр. алфа-излъчване
альфа-латунь ж мет. алфа-месинг (със съ¬
държание на цинк до 36%)
альфа-лучй мн ядр. алфа-лъчи
альфа метр м топл. алфаметър
альфа-облучение с ядр. облъчване с алфа-лъчи
альфа-радиоактивность ж ядр. алфа-радио¬
активност
альфа-распад м ядр. -алфа-раз пада не
альфа-спектрометр м ядр. алфа-спектрометър,
спектрометър за алфа-лъчи
альфа-счетчик м алфа-брояч, брояч на алфа-
частици
альфа-толщиномер м	мет. алфа-дебеломер
альфатрон м авт. алфатрон, радиоактивен ва-
куумметър
альфа-целлюлоза ж	харт. алфа-целулоза
альфа-частица ж ядр. алфа-частица
— большой энергии ядр. алфа-частица с го¬
ляма [висока] енергия
альфоль м мет. алуминиево Фолио
алюдур м вж. алудур

АЛЮ
22
алюмель м мет., търг, алумел (труднстопи-
ма никелова сплав с манган, силиций, алу¬
миний и др.)
алюминйт м хим. алуминат, сол на алуми¬
ниев хидроокис (алуминиева киселина]
~ кВлия калиев алуминат
~ кальция калциев алуминат
~ натрия натриев алуминат
алюминиевокислый	алуминатен, -алуминат
алюминиевый алуминиев, съдържащ алуми¬
ний
алюминизация ж мет. алуминизапия, али-
тиране, обработване [покриване] с алуми¬
ний
алюминий м хим. алуминий, А1
азотнокислый алуминиев нитрат
азбтистый алуминиев нитрид
бромистый алуминиев бромид
~ в порошке мет. алуминий на прах
~ в чушках мет. алуминий на блокове
вторичный мет. вторичен алуминий (след
претопяване)	'
йодистый алуминиев йодид
катодный катоден алуминий
листовой мет. алуминий на листа, алуми¬
ниева ламарина
первичный мет. - първичен [металургичен]
алуминий (след електролитно получаване
или след първо топене)
полосовой мет. алуминий на ивици [лен¬
та], алуминиев чембер
порошкообразный вж. алюминий в по¬
рошке
прутковый мет. алуминий на пръти
сернокислый алуминиев сулфат
тонколистовой мет. тънка алуминиева
ламарина	,
уксуснокислый алуминиев ацетат
фосфорнокислый алуминиев фосфат
~, хлористый алуминиев хлорид
чушковый вж. алюминий в чушках
алюминирование с вж. алюминизация
алюминированный мет. алуминиран, алити-
ран, покрит с алуминий
алюминйт м минер, алуминит
алюминон м хим. алуминон, амониева сол
на ауриитрикарбонова киселина
алюминотермйческий мет. алумниотермичеи,
алумотермичен
алюминотермия ж мет., зав. алуминотермия,
алумотермия (метод* за реДукция и метод
за заваряване)	'
алюмогель м хим. алумогел
алюмосиликат м хим. алумосиликат
алюмотермия {Ж вж. алюминотермия
амазонит м минер, амазонит
амальгама ж мет. амалгама
зеркал на я амалгама за огледала (калаена)
золотая златна амалгама
оловянная калаена амалгама
ртутная живачна амалгама
амальгаматор м приспособление [маса] за
амалгамиране
амальгамация ж амалгамация, амалгамиране
амальгамировать амалгамирам
амальгамный амалгамен
амарантит м минер, амарантит
амбар м склад, хранилище; магазин (за за¬
паси)
закромный с. ст. бункерно (зърно-)хра-
нилище, склад-кула
напольный склад за разполагане на то¬
варите върху пода
амбос м наковалня; рог на наковалня
амбразура ж 1. мет. амбразура, (конусооб¬
разен) отвор (напр. на пещ) 2. арх. ам¬
бразура, отвор в стена 3. воен, амбразура,
отвор за стрелба •
—	горелки	амбразура на горелка (напр.
на котел)
—	домны амбразура на висока пещ
коническая конусна [конусообразна] ам¬
бразура	.
оконная стр. прозоречен отвор
прямоугольная правоъгълна амбразура,
фурменная амбразура за фурма [дюза]
(напр. на висока пещ)
шлаковая отвор на шлакотека, отвор за
изпускане [изтичане] на шлака
~, эжекционная ежекторна амбразура
амбушюр м микрофонна предпазна капачка
америций м хим. америций, Ат
аметист м минер, аметист (виолетова раз¬
новидност на кварца)
аметрйческий изм. несъразмерен
амиант м минер. 1. амиант, актинолитов аз¬
бест (влакнеста разновидност на актино¬
лита) 2. стрит [смлян] талк
амигдалин м хим. амигдалин
амйд м хим. амид
внутренний вътрешен амид
~ кислоты амид на киселина - (произлязъл
от замяна на хидроксилна с аминогрупа)
~ металла метален амид (произлязъл от за¬
мяна на водорода в NH9 с метал)
~ муравьиной кислоты формамид, амид на
мравчената киселина
~ уксусной кислоты ацетамид, амид на оцет¬
ната киселина
~ щавелевой кислоты амид на оксаловата
киселина
амидирование с хим. амидиране, превръщане
в амид
амидобензол м вж. аминобензбл
амидогруппа ж вж. аминогруппа
амидокислота ж вж. аминокислота
амил м хим. амил-, амилова група
хлористый вж. амилхлорйд
амилацетат м амилацетат
амиловый амилов (съДържащ амилова група/ •
амилхлорйд м амилхлорид
амин м хим. амин, съдържащ аминогрупа
ароматический ароматен амин
вторичный вторичен амин
жирный маетен [алифатеи! амин
первичный първичен амин
третичный третичен амин
аминирование с хим. ами ниране, въвеждане
на аминогрупа (в органични съединения/

23
	АМП
— питательной воды	топл. аминиране на
подхранващата вода (на котел)
аминоазокрасйтель м текст, аминоазсбаг-
рило
аминоальдегйд м хим, аминоалдехид
аминоацетбн м хим. аминоацетон
аминобензбл м хим. аминобензол, анилин
аминогруппа ж хим, аминогрупа, аминова
група	г
аминокапролактам м хим, аминокапролактам
аминокетон м хим. аминокетон
аминокислота ж хим. аминокиселина
—, карбоновая	- аминокарбонова киселина
аминонитрйл м хим. аминонитрил
аминопласт м хим, аминопластмаса, термо¬
реактивна пластмаса, получена от амин и
алдехид (напр. полопас)
аминосахар м хим. аминозахар, амин на въ¬
глехидрати
аминосоединён не с хим. аминосъедипение
аминоспйрт м хим, аминоалкохол, гйдроксй-
амин
аминофенбл м хим, аминофенол
солянокислый аминофенол гйдроглорид
аминохлорйд м хим. аминохлорид
амины мн. жирного ряда хим. алифатни амини
аммиак м хим. амоняк
газообразный газообразен амоняк
жидкий течен амоняк
летучий летлив амоняк
—, связанный свързан (под форма на съеди¬
нение) амоняк
сжиженный втечнен амоняк
аммиакат м хим. амиакат
аммиачный амонячен
аммонал м а мои ал (взривно вещество)
аммоний м хим. амоний (радикал); амониева
група
азотнокислый амониев нитрат, амониева
селитра
—, двууглекислый амониев бикарбонат
двуххромовокислый амониев бихромат
йодистый амониев йодид
карба миновоййслый амониев карбамат
~-катйонйрованйе с амониево катиониране
(филтруване на вода през катионнооб-
менен материал)
кремнефтбристый амониев силикофлуо-
рид, амониев хексафлуоросиликат
надсернокислый амониев персулфат
■—, роданистый амониев тиоцианат
сернистый амониев сулфид
серноват и сток йслый амониев тиосулфат
сернокислый амониев сулфат
углекислый амониев карбонат
фосфорнокислый амониев фосфат
фтористый амониев флуорид
хлористый амониев хлорид
~, хлорнокислый амониев перхлорат
хромовокислый амониев хромат
щавелевокислый амониев оксалат
аммониты мн. мин. амонити (взривни вещест¬
ва)
аммофос м амофос (изкуствен тор от амониев
сулф ат )
амортизатор м	амортизатор, амортисьор;
гасител, омекотител, смекчител (на вибра¬
ции, трептения, удари) ; демпфер; буфер.
вибрации виброгасител
гидравлический хидравличен амортизатор
~, гидр^пневматйческий	хидропневматичен
амоптизатор
жидкостно-воздушный вж. амортизатор,
гидропневматйческий
■—.жидкостный вж. - амортизатор.	гидрав¬
лический
масляный маслен (течен| амортизатор;
маслена възглавница
■—, механический механичен амортизатор
~ наката воен- амортизатор на връщателния
. механизъм (на оръдие)
—, плунжерный плунжерен [бутален! амор¬
тизатор
пневматический - пневматичен [въздушен]
амортизатор ’
—	подвески авто амортизатор на окачването
пружинный пружинен амортизатор
резиновый гумен амортизатор
—, рессорный ресорен амортизатор
—	трения вж. амортизатор, фрикционный
, фрикционный фрикционен [триещ] амор¬
тизатор
амортизационный 1. маш. амортизиращ,
смекчаващ, омекотителен 2. икон, аморти¬
зационен
амортизация ж 1. маш. амортизиране, смек¬
чаване, омекотяване (на вибрации, трепте¬
ния, удари)	2. икон, амортизация
амортизировать 1. маш. амортизирам, смек-
, чавам, омекотявам 2. икон, амортизирам
аморфизм м геол, аморфизъм
аморфный	аморфен, некристален, който е
без кристална структура
ампер м ел. ампер
абсолютный абсолютен ампер
международный международен ампер
'-'-минута амперминута
секунда амперсекунда
'—-час амперчас
ампервитки мн ампернавивки
—	возбуждения ампернавивки за възбуж¬
дане
встречные вж. ампервитки,	противо¬
действующие
намагничивающие намагнитващи ампер-
навивки
поперечные напречни ампернавивки
противодействующие противопосочни ам-
пернавивки
—	сердечника ампернавйвкй на сърцевината
(напр. на трансформатор)
—	, удёльные специфични ампернавивки
—	якоря ампернавивки на котвата (напр.
на електрическа машина)
ампервиток м ампернавивка
ампервольтметр м ел. ампер волтметър, аво-
метър
амперметр м ел. амперметър
детекторный амперметър от детектор на
система, пост яннотоков амперметър

АМП
24
индукционный амперметър от индукцион¬
на система, индукционен амперметър
магнитоэлектрический амперметър от
магнитоелектрическа система, магнитоелек-
тричен амперметър
переменного тока амперметър за променлив
ток
—	постоянного тока амперметър за постоя¬
нен ток
—	с подвижной катушкой амперметър с
подвижна бобинка
тепловой амперметър от термична систе¬
ма, термичен амперметър, амперметър с на-
жежаема нишка
~, электродинамический амперметър от елек-
тродинамична система, електродинамичен
амперметър
электромагнитный амперметър от елек¬
тромагнитна система, електромагнитен ам¬
перметър
ампйр м арх. ампир (художествен стил)
амплидйн м ел. амплидин, електромашинен
• усилвател (с напречно поле)
амплитрон м елн. амплитрон
амплитуда ж 1. амплитуда, (най-голямо)
отклонение; размах 2. диапазон; интервал;
отклонение
<■- ймпульса амплитуда на импулс
~ качания амплитуда на люлеене
—	качки	кораб, отклонение при клатене
[люлеене] (на кораб)
—	колебаний физ. амплитуда на трептения
комплексная ел. комплексна амплитуда
—	напряжения ел. амплитуда [отклонение],
на напрежението
пйковая върхово отклонение
—	помехи	радио амплитуда на смущения
~, резонансная резонансна амплитуда
—	сигнала изображения	телев. размах на
сигнала на изображението *
—	синхросигнала тле. размах на синхросиг¬
нала
~, среднеквадратичная средноквадратична
амплитуда
~, суточная метео денонощна амплитуда
(напр. на измененията на температурата)
—	тока ел. амплитуда на тока
угловая ъглова амплитуда
——■ цикла	циклова амплитуда, отклонение
ядерная • ядрена амплитуда
ампула ж ампула, (запоена за стерилно съ¬
храняване) стъкленица [стъклена тръбичка]
—	уровня геод. ампула [стъкленица] на ли¬
бела
амсилйтра ж хим. амониева селитра
амфибия ж авто амфибия (транспортно
средство, което може да се движи по суша
и- по вода), автомобил-амфибия
амфибол-асбест м	минер. амфибол-азбест
амфиболит м петр. амфиболит (метаморфна
амфиболплагиоклазна скала)
амфиболы мн минер, амфиболи (силикатни
материали със сложен химичен състав)
амфолит м амфолит, амфотерен електролит
амфотерность ж амфотерност (способност на
някои вещества да проявяват или кисели,
или основни свойства)
амфотерный амфотерен
анаглиф м геод. анаглиф
анализ м анализ
~, абсорбционный хим. абсорбционен ана¬
лиз
активационный хим. антивациопен ана¬
лиз
амплитудный ядр. амплитуден анализ
(на импулси)
~, бесстружковой безстружков анализ - (без
да се засяга целостта на анализирания
предмет )
валовой вж. анализ, элементный
~, векторный мат. векторен анализ
весовой хим. тегловен [гравиметричен ]
анализ
~, вещественный хим. веществен [фазов
анализ
~, выборочный избирателен [селективен] ана¬
лиз
газовый хим. анализ на газ, газов анализ
газометрйческий газометричен [газообе-
мен] анализ
~, гармонический 1. мат. хармоничен ана¬
лиз 2. радио честотен анализ
гравиметрический вж. анализ, весовой
гранулометрический вж. анализ, ситовой
динамический динамичен [силов] анализ
дисперсионный хим. дисперсионен ана¬
лиз
дрббный фракционен анализ
—	дымных газов анализ на димни газове
дюрометрический анализ на твърдост
зерновой ситов анализ; леяр, проба за
зърнистост (на пясъци и др.)
—	излучения анализ на лъчение
изотопный ядр. изотопен анализ
—	импульсов, амплитудный ядр. амплитуден
анализ на импулси
инфракрасный инфрачервен спектрос ко¬
пен анализ
капельный хим. капков анализ
качественный хим. качествен анализ
керновый мин. ядков анализ
кинематический кинематичен анализ
~, количественный количествен анализ
колориметрический колориметричен ана¬
лиз
контрольный контролен анализ
кристаллографический кристалографен
анализ
кристаллооптйческий оптически анализ
на кристали
люминесцентный луминесцентен анализ
масс-спектрометрический ядр. масов спек-
трометричен анализ
математический математичек анализ, ана¬
литично изследване
~, металлографический металографичен ана¬
лиз
—	методом изотопных индикаторов ядр. ин¬
дикаторен анализ

25
АНА
— механизмов, структурный лех. анализ на
механизмите
механический механичен [ситов] анализ
~, микроскопический анализ на [под] ми¬
кроскоп, микроскопичен анализ
микроструктурный микроструктурен ана¬
лиз
микрохимический микрохимичен анализ,
(химичен) микроанализ
минералогический минералогичен анализ
—• мокрым путём хим. мокър анализ
w, молекулярный молекулярен анализ
непрерывный непрекъснат анализ
нефелометрический нефелометричен ана¬
лиз, нефелометрия
общий общ [пълен] анализ
объемный обемен анализ
оптический оптичен анализ
органический хим. органичен анализ
органолептический хим. органолептичен
анализ
паяльной трубкой анализ с лабораторна
духалка
—, полный пълен анализ
—, поляриметрический поляриметричен ана¬
лиз, поляриметрия
потенциометрический	тготенциометричен
анализ
почвенный анализ на почва
пробирный анализ за определяне на коли¬
чеството метал в руда [сплав]; анализ за
установяване пробата на метала (в благо¬
родни сплави)
■~■, проверочный контролен анализ, анали¬
тичен контрол
производственный (текущ) производст¬
вен анализ
—радиометрический яДр. радиометричен
анализ
рентгенографический рентгенографен ана¬
лиз
рентгеноспектральный	рентгеноспектра-
лен анализ, спектрален рентгенов анализ
рентгеноструктурный рентгеноструктурен
анализ
'-■'f рентгенофазовый фазов рентгенов ана¬
лиз (на кристали)
седиментационный седиментационен [ута¬
ечен] анализ
серийный сериен анализ (отнасящ се
за определена серия)
—, силовой силов анализ
—	систем изч. систем-анализ
ситовый ситов {граеулометричее] анализ
~, скоростной експресанализ
~, спектральный спектрален анализ
спектрофотометрический спектрофото-
метричсн анализ, абсорбционен спектра¬
лен анализ
структурный структурен анализ
—	сухим путём хим. сух анализ
термический термичен анализ, термо¬
анализ
термодинамический термодинамичен ана¬
лиз
технический технически анализ
—	топлива, элементарный анализ за опреде¬
ляне (процентното съдържание) на състав¬
ните елементи на горивото, елементен ана¬
лиз на горивото
ускоренный вж. анализ, скоростной
фазовый фазов анализ, анализ на фазите
функциональный функционален анализ,
определяне на функционалните групи
химический химичен анализ
~, хроматографический хроматографичен ана¬
лиз, хроматография
частотный честотен анализ
~, численный изч. числен анализ
экспериментальных данных анализ на опит¬
ни (експериментални] данни
электрический електрически анализ
алектровесовбй електротегловен [електро-
гравиметричен] анализ
электрометрический електрометричен ана¬
лиз
элементарный вж. анализ, элементный
элементный анализ за определяне (про¬
центното съдържание) на съставните еле¬
менти, елементен анализ
анализатор м 1. анализатор, анализиращо
устройство 2. опт. анализатор (поляри-
вационна призма)
амплитудный амплитуден анализатор
~ «видимая речь» ак. образен анализатор
—	времени задержки яДр. анализатор на вре¬
мето на задържане
временной яДр. временен анализатор
газовый хим. газов анализатор, газана-
лизатор
гармонический хармоничен анализатор
дифференциальный изч., физ. диференциа¬
лен анализатор
-- звука физ. анализатор на звука
—	изотопов яДр. изотопен анализатор
ионный яДр. йонен анализатор
~, линейный физ. линеен анализатор
магнитный	физ. магнитен анализатор
~, оптический	физ. оптичен анализатор
~, резонансный физ. резонансов анализатор
световой физ. анализатор на светлината,
светлинен анализатор
~ совпадений яДр. анализатор на съвпадения
—	спектра физ., мет. спектрален анализатор
~, частотный раДио честотен анализатор
~, цифровой дифференциальный изч. циф¬
ров диференциален анализатор
~, электронный електронен анализатор
анализйрование с анализиране
анализировать анализирам, подлагам на ана¬
лиз
аналитический аналитичен
аналог м аналог, аналогов елемент
~, векторный мат. векторен аналог
~, динамический	мат. динамичен аналог
квантовый яДр. квантов аналог
~, физический физичен аналог
цифровой цифрова аналогова машина
(работи по метода за непосредствена ана¬
логия)

АНА
2ff
аналогичен, сходен, подобен
аналогия, сходство, подобие
хидравлична аналогия
минер, анатаз, титанов двуокис
двуазотен петоокис, азотен(У)
бореи окис, двуборен триокис
анхидрид на киселина
" киселинен анхидрид
основен [базичен] анхидрид
серен двуокис, cepeH(IV)
аналогичный
аналогия ж
гидравлическая
мембранная мембранна аналогия (в съ¬
противление на материалите)
аналого* цифровой изч, аналого-цифров
анамезит м петр. анамезит (базалтова скала)
анаморфизм м геол, анаморфизъм, конструк¬
тивен метаморфизъм
анаморфоза ж анаморфоза
анастигмат м "опт. анастигмат
анатаз м	_
анаэробный анаеробен, който се развива в
отсъствие на въздух [кислород]
ангар м ав. хангар
ангидрид м хим, анхидрид
азотистый двуазотен триокис, азотен (III)
окис
азотный
окис
борный
<~ кислоты
~, кислотный
основный
сернистый
окис
серный серен триокис, серен(У1) окис
угольный въглероден двуокис, въгле-
двуокис, въглероден (IV) окис
уксусный оцетен анхидрид
фосфорный двуфосфорен петоокис, фос-
форен(У) окис
ангидридный анхидриден, -анхидрид
ангидрит м минер, гипс-анхидрит, безводен
[калциев] сулфат
ангидритовый анхидри^в, съдържащ анхи¬
дрит [калциев сулфат]
ангбб м керам, ангоб, лицев глинен слой
(с декоративна цел)	.
ангстрем м ангстрьом (единица за дължина,
равна на Ю_8 см)
андалузит м минер, андалузит, алуминиев си¬
ликат
андезин м минер, андезин (от групата пла-
гиоклази)
айдезит м петр. андезит (втвърдена лава)
анемограф м метео анемограф, самопишещ
ветромер
анемоклинограф м метео анемоклинограф (за
наклона на вятъра спрямо хоризонталната
плоскост )
анемометр м 1. метео анемометър, ветромер
2. топл. скоростомер (на газове в тръбо¬
проводи )
— с вертушками - пропелерен анемометър
~, болометрический болометрически анемо¬
метър
контактный контактен анемометър
крыльчатый перков ветромер
термоэлектрический термоелектрнчески
анемометър, термоанемометър
чашечный чашков ветромер
анемометрия ж метео анемометрия
анеморумббграф м вж. анемограф
анемотах^о^г^^ймма ж метео анемотахограма
анемотахометр м метео анемотахометър
анероид м метео анероид, анероиден [мембра¬
нен] барометър
анестезин м хим. анестезин
анид м анид (произвеждащо се в СССР из
куствено влакно, близко по свойства до най¬
лоново влакно)
анизидйн м хим. анизидин, метоксианилин
анизол м хим. анизол, метоксибензол
анизометрический крист, анизометричен
анизотермический физ. анизотермичбн
анизотропия ж анизотропия (нееднаквост
на физическите и ■ други свойства)
диамагнитная диамагнитна анизотропия
~ кристалла анизотропия на кристала
—	кристаллической структуры анизотропия
на кристалната структура
однонаправленная еднопосочна анизо¬
тропия
анизотропный анизотропен
анилин м хим. анилин, аминобензол
сырец м суров анилин (недестилиран;
чёрный текст, анилиново черно
анилиновый анилинов
анимикйт м минер, анимнкит, сребърен анти¬
монид
анион м физ., хим. анион
анионирование с аниониране (за омекотявано
на вода)
анионит м анионит, анионно-обменен мате¬
риал
анионный анионен
анкер м 1. маш. котва, анкер 2. стр, укреп¬
ваща [укрепителна, закотвяща, съедини¬
телна] скоба; (опъваща) връзка; болт, ан¬
кер
—	горного крепления мин, крепежна [укреп¬
ваща] скоба, съединителна (таванна) връз¬
ка
~, поперечный стр. напречна скоба, болт
продольный стр. надлъжна (укрепваща)
връзка
распорный стр. клинова връзка, укреп¬
ване с клин -
стяжной стр. стягащ [затягащ] болт
цилиндрический стр. цилиндричен болт
[анкер]
анкерит м минер, анкерит
анкерный закотвящ, укрепващ, съединителен,
анкерен; котвен
анкеровка ж закотвяне, захващане, укреп¬
ване, вързване
анкербк м кораб, буре за вода (на спасителна
лодка)
анкеров щик м работник по укрепване [укре¬
пителни работи]
аннигилятор м мат. анихилатор
аннигиляция ж ядр. анихилация
—	антинейтрона	авиолиния на антинеу*
трон
двухфотбаная двуфотонна [двуквантова]
анихилация
—< иа лету анихилация в движение
—	позитрона анигйлацйя на позитрон

27
АНТ
—	электронно-позитронной пары ' анихилация
на електронно-пози^о-а двойка
аннулятор ж, вж. аннигилятор
анод м ел. анод, положителен електрод [по¬
люс!
внутрений вътрешен анод
—	возбуждения възбуждащ анод
~, вращающийся въртящ се анод
вспомогательный спомагателен [помощен]
анод
—	гетеродина радио оспилаторен анод (на
смесителна лампа)
—, главный главен анод
графитный графитен анод
дежурный вж. анод, вспомогательный
кольцевой пръстеновиден анод
многоцелевой многопроцепен анод
~, никелевый	вале, никелов анод
~, поджигающий запалващ [пусков] анод
полый кух анод
~, пусковой вж. анод, поджигающий
рабочий вж. анод, главный
~, ускоряющий ускоряващ анод
фокусирующий' фокусиращ анод
аподизация вж. анодирование
анодирование с галв. анодиране, анодно окис- •
ляване [оксидиране], елоксиране
анодировать анодирам, окислявам (анодно),
■елоксирам
анодный аноден
анододержатель галв. държан на анод
аноксйт м минер, аноксит (разновидност на
каолин)
анолит м хим., ел. анолит (частта от елек¬
тролита, намираща се близко около анода)
аноден електролит
аномалия ж аномалия, неправилност, ненор-
малност; отклонение (от норма)
~, высокочастотная високочестотна анома¬
лия (при разпространение на радиовълни)
газовая газова аномалия
глубинная геол, дълбочинна аномалия
(от причинител, намиращ се дълбоко под
земната повърхност)
~, гравиметрическая	геод. гравиметрична
аномалия
~, гравитационная вж. аномалия силы тя¬
жести
~, изостатйческая геод. изостатична анома¬
лия
локальная геофиз. местна аномалия
магнитная геод. магнитна аномалия
оптическая	геофиз. оптична аномалия
поверхностная геол, повърхностна ано¬
малия (от причинител, намиращ се плитко
или на земната повърхност)
—	радиоактивности аномалия на радиоак¬
тивността
региональная геофиз. регионална анома^
лия
—	силы тяжести аномалия на силата на те¬
жестта, гравитационна аномалия
—	структуры аномалия на структурата
топографическая геод. топографска ано¬
малия
аномальный аномален, необикновен; непра¬
вилен; ненормален
аномеры мн аномери (изомера при циклич¬
ните форми на захарите)
анортйт м минер, анортит, калциев фелд-
шпат
ансамбль м 1. съвкупност, общо действие,
общност 2. арх. ансамбъл, (единна архи¬
тектурна) композиция, комплекс 3. ел.
семейство (характеристики)
. - , активный съвкупност [общо действие}
на активни фактори
~, канонический ядр. каноничен ансамбъл
критический ядр. критичен ансамбъл¬
— сообщений изч. информационен ансамбъл
—, статистический статистична съвкупност
~, ядерный ядрен ансамбъл
антаблемент м арх. антаблеман (поддържа¬
на от колони част на архитектурния ред)
антеклйза ж геол, антсклиза
антенна ж радио, тлв. антена
аварийная аварийна [запасна, резервна]'
антена	*
автомобильная автомобилна антена
~, азимутальная азимутна антена
активная активна антена, антена с ди¬
ректно възбуждане
антифединговая антифадингова [противо-
затихваща] антена	.
башенная мачтова [мачтовидна] антена,
—-башня вж. антенна, башенная
— бегущей волны антена с бягаща вълна
бортовая бордова антена (напр. на ко¬
раб, самолет)
веерная	ветриловидна антена
вертикальная	вертикална антена
вибраторная	вибраторна [диполна! ан¬
тена
—, висячая	(свободно-) висяща антена
внутренняя	вътрешна [стайна] антена¬
—, вращающаяся въртяща се антена
всенаправленная антена с кръгова диа¬
грама на действие [излъчване], всепосочна
[ненасочена] антена
встроенная вградена антена (в апарат,,
устройство)
~, выносная	подвижна антена, антена,
която се изнася навън
горизонтальная	хоризонтална антена
—, двунаправленная двупосочна антена
~, двухкбнусная	дву-[би-]конусна антена-
диапазонная диапазонна [обхватна] ан¬
тена
—-диполь диполна 'антена
—, директорная антена е директор или ди¬
ректори
—, диэлектрическая	диелектрична антена
—, длинноволновая дълговълнова ^-к^^-^^ь
ёлочная антена тип «елха»
—, ёмкостная капацитивна антена
—, заземлённая заземена антена
замкнутая затворена антена, антена-
шлайф
—-ввездочка	звездообразна антена, антена-
с върхов капацитет

АНТ
28
—z, зеркальная огледална антена
зонтичная чадърообразма антена
коаксиальная коаксиална антена
•—', коллективная сборна [колективна, обща|
антена, антена за използуване от няколко
апарата
—■, комнатная стайна [вътрешна] антена
компенсированная компенсирана аитеиа
конусная конусна антена
корабельная корабна антена
коротковолновая късовълнова антена
—, крестообразная	кръстообранна {Х-об¬
разна, хиксобразиа] антена
круговая антена за кръгов обзор; антена
с кръгова диаграма на действие [излъч¬
ване]
—, ленточная антена от лентов проводник
линзовая лещова антена
.—, логарифмическая	логаритмична антена
—, лучевая антена с насочено действие [из¬
лъчване]
магнитная магнитна антена
—-мачта -мачтова антена
—, метёлочная метлообразна антена
—, микроволновая микровълнова антена
—z многодипбльная миогодиполна [многоеле-
ментна] антена
многоканальная многоканална антена
—, многоярусная многоетажна антена
направленная насочена антена, антена с
насочено действие [излъчване]
наружная външна антена
—, настроенная настроена антена
—	, ненаправленная	иенасочеиа антена
—/, Г-образиая Г-образиа антена
Т-образная Т-образна антена
—, V-образная V-образна антена
—, общая	присмо-предавателна антена
—/, открытая открита [външна] антена
параболическая антена с параболичен от¬
ражател
—	, пеленгаторная антена на радиопеленга¬
тор
—передающая	предавателна [предаваща]
антена
—-, петлевая шлайфантена
—, плоская плоска антена
поисковая вж. антена, радиолокационная
—	, приёмная приемна антена
рабочая работна антена
—, радиолокационная радиолокациоина ан¬
тена
—, рамочная рамкова антена
—, ромбическая ромбичиа аитеиа
—, рупориая рупориа аитеиа
спареииая сдвоена аитеиа
—, спиральная спирална антена
—, телевизионная	телевизионна антена
—s телескопическая телескоп на аитеиа
—, турникетная турникетиа антена
ферритовая феритна антена
—, фюзеляжная корпусна антена
—, цилиндрическая цилиндрична антена
четвертьволновая четвъртвълнова антена
—, широкополосная широколентова антена
—, щелевая процепна антена
штыревая пръчковидна антена
экранированная екранирана антена
эталонная еталоииа [стандартна] антена
антенный антенен
антефикс м арх. антефикс (украса на покривен
корниз)	■
аитиапексж астр, аитиапекс (точка, противо¬
положна на апекса)	.
аитиабразйв м противоабразив, материал с
противоизиосващо [смазващо] действие
антиалкогольный противоалкохолеи
антибариби м ядр. аитибарион
антивещество с	ядр. антивещество
антивибратор м виброгасител. антивибратор
—. динамический динамичен виброгасител
—. линейный линеен виброгасител (с ли¬
нейна характеристика )
антивибрационный противо-| ан^!^-в^1^б^рапио-
нен
антигризутный мин. предпазен, защитен (при
работа с експлозива)
антиграфитизатор м мет. противографитио
[противографитообразуващо] средство
антидетонатор м противо-[анти-]детонатор (до¬
бавка към течно гориво срещу Детонация)
антидетонацибиный противодетоиациоиен
антикатализатор м хим. отрицателен катали¬
затор, антикатализатор
антикатод м антикатод
антиква ж полигр. аитиква (виД печатарски
букви)
антиклиналь м геол, аити клина л а, сводооб¬
разна (скална) гъика
антиклинальный мгеол. аитиклииалеи, сводо¬
образен
антиклинорий мгол. антиклинорий (голяма и
сложна антиклинална гънка)
антикоагулятор м хим. противокоагулатор,
емулсиоиеи стабилизатор
антикоррозионный противокорозиоиея, анти¬
корозионен
антилогарифм м мат. антилогаритъм
антимагнитный nротивомагнитее
аитимезбн м ядр. антимезон
антимонат м хим. антимонат, сол на мета-
или ортоаитимоиова киселина
антимонид м антимонид,сол на антимоно-во-
дородната киселина
антимоний м хим. L антимои, Sb 2. вж.
антимонит 2.
антимонил м хим. аитимонил, антимонилова
група
антимонит м 1. хим. антимонит (сол на анти¬
мониста киселина) 2. минер, антимонит
аитинакипйи м противоиакипно средство, ан-
тииакипин (използува се при парни котли)
антинейтрино с ядр. аитинеутрино
антинейтрон м ядр. антинеутрон
антинуклон м яДр. антииуклеон
антиобледеийтель ав. противозаледител
антиокислитель м хим. антиоксидант, проти-
воокисляващо средство, антиокислител
антиоксигён м вж. антиокислитель
антиоксидант м вж. антиокислитель

2*
антипенйтель м текст, противопенещо сред¬
ство, антипенител
антипар<-ллелограмм м мат. а нти пар алело-
грам, четириъгълник с неуспоредни страни
антипертит м петр. антипертит (разновид¬
ност на плагиоклаза)
антипирены мн. протйвовъзпламенйтелнй
вещества; противогоривно импрегнационно
средство
антиподы мн., оптические физ. оптични анти
поди
антиполимеризатор м противополимеризатор,
инхибитор
антипблюс м физ., ел. антиполюс
антипротон м ядр. антипротон
антиракета ж воен, противоракета, антира¬
кета
антирезонанс м физ., ел. антирезонанс
антисегнетоэлектрйческий физ. антисегнето -
електричен
антисегнетоэлектрйчество с физ. антисегне-
тоелектричество
антисептик м обеззаразяващо [антисептично)
средство, антисептик
антисептический обеззаразяващ, антисепти¬
чен
антисовпадёние с ядр. антйсънпаденйе
антистаритель м резины кауч. инхибитор
против стареене [противостареещ агент)
на каучука
антифёдинговый радио антифадингов, про-
тивозатихващ
антиферромагнетизм м физ. антиферомагне-
тизъм
антиферромагнётик м антиферомагнитно ве¬
щество
антифриз м 1. хим. антифриз, противозамръз-
ващо | понижаващо точката на замръзване)
вещество 2. авто антифриз, незамръзва'ща
охлаждаща смес
антифрикционный мет. противотриещ, анти-
фрикпионен, намаляващ съпротивлението
на триене
антихлор м 1. хим. антихлор (за отстраня¬
ване на хлора след избелване), натриев тио-
сулфат 2. мет. антихлор, (марка на)
киселинеустойчива (срещу солна киселина)
силиций-молибденова стомана
антициклон м метео антициклон (облает с
високо атмосферно налягане)	‘
античастица ж ядр. античастица
анти шумовой противошумов; звукоизолацио-
неи
антиэлектрон м ядр. антиелектрон; позитрон
антиэмульгатор м хим. противоемулгационно
средство, коагулант
антофиллит м минер, антофилит
антракраейтель м антраценово багрило
антрахинон м хим. антрахинон
антрацён м хим. антрацен
антрацйт м петр. антрацит, антрацитни въг-
лища
крупный едър антрацит
		 дпп
антресоль ж арх. надпартерен полуетаж, ме-
ианин; галерия (в производствени и жилищ¬
ни помещения)
анфемий м арх. антемия (украса от стили¬
зирани растителни форми)
анфилада ж арх. анфилада (разположени ®
една ос помещения с влизане от едно в друго}
ан шлиф м крист, аншлиф, полиран (непро¬
зрачен) шлиф
апанейт м петр. апанеит (апатит-нефелова
скала)
апатит м минер, апатит (минерал с високо
фосфорно съдържание)
апекс м астр, апекс
апериодйческий непериодичен, апериодиче»
апериодичность ж непериодичност, аперио¬
дичност
апертура ж 1. физ., опт. апертура (действу¬
ващ отвор в оптична система)	2. тле.-
апертура
—	антенны отвор [апертура] на антена
~, кольцевая ядр. кръгова апертура
~ объектива кфт. апертура на обектив
—	счётчика ядр. апертура на брояч
~, угловая ъглова апертура (напр. на оп¬
тична система)
числовая числена апертура (напр. наа
оптична система)
апланат я опт. апланат
апланатйческий апланатичен (при отстра¬
нена сферична аберация)
апликата ж мат. апликата
аплит м петр. аплит (дребнозърнеста маг-
мена скала)
апогей . м астр, апогей
аполйрност ж ел. неполярност, аполярност'
апостильб м свт. апостилб (единица за яр¬
кост на осветена повърхнина)
апофема ж мат. апотема
апофиза ж петр. апофиза, странична жила
апохромат м . опт. апохромат (обектив}
апохроматйческий апохроматичен (при от¬
странена хроматична аберация)
аппарат м апарат, уред; устройство, съоръ¬
жение, приспособление (за контрол, из¬
питания и други спомагателни операции-
абсорбционный хим. абсорбционен апа¬
рат
автогенный оксиженов апарат, оксижен,,
апарат за газово заваряване
автоматический автоматичен апарат, ав¬
томат
автоматйческий отливнОй полигр. авто¬
матичен (букве-)отливен апарат
атомноводородный сварочный апарат за .
атомноводородно заваряване
ацетиленовый ацетиленов [карбиден!
апарат
аэрофотограмметрйческий геод. аерофото-
граметричен апарат
беспальцевый режущий с. ст. безпалцов
режещ апарат (на косачка)
беспилотный, летательный безпилотен ле¬
тателен апарат

АПП
Hl 11
бланширдвочный хран. апарат за бланши-
ране, бланширапарат (за краткотрайна
обработка в гореща вода или пара)
блокировочный блокиращ [блокировъчен]
апарат
—■, бронзировальный полигр. преса за брон-
зиране
брызгальный бризгално [пръскащо] ус¬
тройство
буквоотливной полигр. буевOокливен апа¬
рат
буквопечатающий телеграфный	букво-
печатащ [печатащ] телеграфен апарат
—бучильный текст, апарат за изваряване
(в алкален разтвор — при избелване)
вакуумный вакуумен апарат, вакуумапа-
рат
вакуум сушил ьный	вакуумен сушилен
апарат, вакуумна сушилна
варочный 1. апарат [котел] за изваря¬
ване 2. автоклав
возгонный сублимацио^н апарат, суб¬
лиматор
воздухоочистительный въздухопречист-
вателен апарат
вулканизационный кауч. автоклав, вул-
kачизацигчеч апарат
, выводной полигр. извеждащ апарат
, выгрузочный разтоварен апарат, разто¬
варно устройство
, выпарной изпарител, изпарителен апарат
. высевающий с. cm. сеялен апарат
, вытяжной текст, изтеглячен апарат, из-
теглячка
газирующий апарат за газиране (на вода,
сокове )
газовый режущий газова [гксижечгва]
резачка, апарат за газово рязане
газорёжущий вж. аппарат, газовый ре¬
жущий	'
газосварочный апарат за газово [оксиже-
ново] заваряване, ^силенов апарат
—, гектографический печат, хектограф
—, гидролизный хим. хидролизационен апа¬
рат
гуммировальный полигр. апарат за гуми¬
ране, гумиращ апарат
двухкамерный кфт. двукамерен (фото-)
апарат
двухпрочёсный текст, двударачен състав,
двоен дарак
дезактивационный яйр. дезактивиращ апа¬
рат
—, дезинфекционный апарат за дезинфекция
делительный	(лабораторен) апарат за
делене [разделяне] (на проби)
дисково-гнездовой высевающий ' с. ст.
дисково-гнездов сеялен апарат
диспетчерский диспечерский апарат
дистилляционный дестилационен апарат,
дести л атор
— для гектографической печати полигр. апа¬
рат за хектографен печат, хектограф
~ для закалки, водоструйный апарат за 'за¬
каляване във водна струя
—	для записи речи апарат за запис на говор,
диктофон
—	для испытания давлением апарат [преса]
за изпитване под налягане
~ для контактного копирования полигр. апа¬
рат за контактно копиране
—	для ксерографической печати полигр. апа¬
рат за ксерографски печат, ксерограф
—	для отмучивания хим. утаечен [утаите¬
лен, седимечкaциочеч] апарат, утаител
—	для подсушки апарат за подсушаване,
сешоар
—	для розлива в бутылки апарат за пълнене
на бутилки
—	для структурного анализа апарат за струк¬
турен анализ (рентгенов), рентгенов ди-
фракционен апарат
—	для точечной сварки апарат за точково
заваряване
~ для фракционной перегонки апарат [ин¬
сталация] за фракционна дестилация
~, добавочный съобщ. допълнителен (па¬
ралелно включен) апарат (телефонен)
дождевальный с. ст. дъждовална уредба
[инсталация]
дозирующий дозиращ апарат
дойлный с. cm. доилен апарат, доилна
уредба [инсталация]
дробеструйный леяр, сачмоструен апарат
(за почистване)
дугогасящий ел. устройство [апарат] за
гасене на дъга
дыропробивной перфоратор
дыхательный мин. дихателен апарат, ре¬
спиратор
загрузочный апарат за пълнене' [зареж¬
дане], пълначен [пълнителен] апарат
зажимный затсгателен механизъм
замочный текст, увлажнителен апарат,
увлажнител
заторный хран. спиртоварен - апарат
звуковоспроизводящий кфт. звуковъз-
произвеждащ апарат, озвучителна уредба
~, звукозаписывающий радио звукозаписващ
апарат
~, золгсмывчбй	лепелосмивнг[-измиващо]
устройство (напр. в топлоелектрическа цен¬
трала )
золоулавливающий	пелелгулaвищг ус¬
тройство
измельчающий дробилен апарат, дро¬
билка, трошачка
измерительный измервателен апарат
~, индикаторный индикаторен апарат, ин¬
дикатор
интерференционный интерференционен
апарат	’
ионообменный йгпогбмечеч апарат
кантовальный мет. апарат за обръщане,
обръщач (на блокове при валцуване, коване)
кардочесальный щрайхгарен дарачен съ¬
став
кассовый касов апарат (търговски)
kичое.гпировальпый кино копир овален апа¬
рат

31
АПИ
кинопроекционный кинопроекционен апа¬
рат
киносъёмочный кииоснимачен апарат, ки¬
нокамера
—, кислородный кислороден (дихателен)
апарат
клеемазальный полигр. лепилен апарат
—, колонный хим. колонен апарат (за раз¬
деляне на течности)
командный команден пулт [апарат]
коммутационный ел. комутатор, комута¬
ционен апарат
для кондиционирования (воздуха) апарат
за кондициониране иа въздуха (включи¬
телно влажността)
контактный ядр. контактен апарат
копировальный копирен апарат, апарат
за копиране, копирапарат
копировальный автоматический полигр.
автоматичен копирен апарат
космический ракет, космический (летате¬
лен) апарат
—, красильный багрилен апарат, уредба за
боядисване
краскораспылйтельный - бояджийски пис¬
толет
красочный полигр. мастилен апарат
летательный летателен апарат
листоотливной карт, листоотливен апа¬
рат
лопаточный пер ков апарат (на турбина)
магнитный магнитен апарат [сепаратор!
—, металлизациониый апарат за метализи-
ране, метализатор
множительный апарат за размножаване
(на печатни копия)
моиетный телефонный монетен телефонен
апарат [автомат]
морозильный апарат за замразяване, хла¬
дилник
мотальный навивачен апарат, навивачка
наборный полигр. наборен апарат
направляющий направляващ апарат
настенный вж. аппарат, стенной
настольный апарат за маса, настолен апа¬
рат
— низкого напряжения, рентгеновский рент¬
генов апарат за ииско иапрежеиие
ниткошвёйиый полигр. конщева шивачиа
машина
нумеровальный полигр. номериращ апа¬
рат
—, обводной мет. направляващ апарат, во¬
дило (при валцоване на блокове)
обдувочный обдухващ апарат
—, обезвоживающий апарат за обезводня¬
ване
-—-облучатель ядр. апарат-облъчвател
, опросно-контрольный	контролно-запит-
ващ апарат (в телеграфната техника)
отливной полигр. отличен апарат
отстойный утаител
паромочйльный nароувлажнителее апа¬
рат
*** пеногбиный пожарогасител с пяна
перегонный дестилационен апарат, дести-
латор	•
передающий предаващ [предавателен] апа¬
рат, предавател
—, переносный преносим [подвижен] апарат
пескоструйный песъкоструен апарат;
стр. песъчноструен чистач
—	питания подхранващ апарат
питающий захранващ [питателен] апа¬
рат, захранващо приспособление
поглотительный абсорбционен [поглъщащ]
апарат, абсорбер
полимеризацибниый полимеризационен
апарат
—, поляризационный поляризационеи апа¬
рат
—, приёмный приемен апарат, приемник
проволокошвейный полигр. телова ши¬
вачка [подшивиа] машииа
—, проекционный проекционеи апарат
прокладывающий текст, нанасящ апа¬
рат
промывочный апарат за промиване
пропиточный импрегиационен апарат
пусковой пусков апарат, пускател
радиотерапевтйческий радиотерапевтичеи
апарат	.
г-, разливочный хран. апарат за пълнене
[разливане], апарат за бутилиране
размольный стриващ апарат, мелачка
разрывной апарат за разкъсване (пра
изпитване на опън)
регистрйрующий вж. аппарат, самопи¬
шущий
регулирующий апарат [уред] за регули¬
ране, регулиращ апарат
режущий режеш апарат; ножов механизъм
(на селскостопански машини)
ректификационный еж. аппарат для фрак¬
ционной перегонки
рентгеновский рентгенов апарат
репродукционный репродукционен апарат
рычажиый лостова ръчка (от механизъм
за управление)
самопишущий самопишещ апарат
сварочный апарат за заваряване, зава¬
ръчен апарат
светокопировальный светлокопиращ [хе¬
лиографен] апарат
—	с вьюрковым механйзмом, вытяжной текст.
изтеглячен апарат с уплътнител [уплътни¬
телен механизъм]
—9 сигнальный сигнален апарат
синхронный синхронен апарат, синхрона *
затор
—9 слуховой слухов апарат, слухово апаратче
сопловой направляющий направляващ
струеи апарат (напр. на турбина)
сортировочный апарат за сортиране, сор¬
тировъчен апарат
спаренный съобщ. сдвоеи апарат
—9 стационарный стационарен апарат (за
непоДвижно разполагане)
стенной стенен апарат
АПП
3?
~, стрелочный остар. стрелков (телегра¬
фен) апарат; изм.апараг със стрелка
сучильный сучилен (усукващ1 апарат,
усуквачка;
~, счётный броячен апарат, брояч
телеграфный телеграфен апарат
телефонный телефонен апарат
теплообменный топлообменен апарат,
топлообменник
токоприёмный токоотнемащ апарат (напр.
от тролейна мрежа)
торкретирующий стр. торкретиращ апарат
тормозной спирачно устройство, спирачен
механизъм
■—, торпедный воен, торпеден механизъм [апа¬
рат]
точильный точилен апарат, точило
трёхпрочёсный текст, тридарачен състав
трубосварочный апарат за заваряване на
тръби, тръбозаваръчен апарат
*•*, увеличительный кфт. увеличителен апа¬
рат (на фотоснимки)
узловязальный текст, - навързващ апарат
утфельный хран. апарат за варене (в
захарно производство)
фальцевальный полигр. фалцова машина
фильтровальный хим. апарат за филтру¬
ване
~, фотограмметрический геод. фотограметрй-
чен апарат
фотографический фотографен апарат, фо¬
тоапарат
фоторепродукционный фоторепродукцио-
нен апарат
фототелеграфный фототелеграфен апарат
холодильный хладилен апарат, хладилник
— циклона, закручивающий завихрителен
апарат на циклон
чесальный текст, дарачен състав
шифровальный шифров [кодиращ) апа¬
рат, апарат за шифроване
шнековый шнеков [винтов] транспортьор,
шнеков апарат
экстракционный апарат за екстракция
электрографический полигр. електрогра-
фен апарат
~, электрометаллизационный	електромета-
лизадионен апарат, електрометализатор
электронагревательный електронагрева¬
телен апарат; електрически бойлер
~, электросварочный електрозаваръчен апа¬
рат, апарат за електрозаваряване, електро¬
жен
аппаратная ж апаратно помещение [отделе¬
ние], апаратна
центральная централна апаратна
аппаратура ж апаратура; уредба, инстала¬
ция; апарати, устройства
аэронавигационная аеронавигационна апа¬
ратура
бортовая бордова апаратура (на кораб,
самолет и др.)
взрывобезопасная взривобезопасна апа¬
ратура
высоковольтная високоволтова апаратура
z- диспетчерской централизации апаратура
за диспечерска централизация
для счёта импульсов ядр. апаратура за
броене на импулси
защитная защитна [обезопасяваща] апа¬
ратура, защита
измерительная измервателна апаратура
дозиметрическая ядр. дозиметрична апа¬
ратура
коммутационная комутационна апаратура
z—, контрольно-измерительная контролно-из¬
мервателна апаратура
zv наведения ав. насочваща апаратура
—	на полупроводниках апаратура с полупро¬
водници, транзисторизирана апаратура
низковольтная ел. нисковолтова апара¬
тура
оконечная крайна апаратура, апаратура
на крайна станция
переносная преносима [подвижна, порта¬
тивна] апаратура
прецизионная прецизна апаратура, апа¬
ратура с повишени изисквания (по отно¬
шение на точност и други показатели)
радиолокационная радиолокационна апа¬
ратура
z-z, радиометрическая радиометрична апара¬
тура
—	, рудничная взрывобезопасная руднична
взривобезопасна апаратура
сейсморазведочная геофиз. сеизмична апа¬
ратура
—	слепой посадки ав. апаратура за сляпо
кацане
стационарная стационарна апаратура,
апаратура за неподвижно разполагане
студийная студийни апарати [уреди], сту¬
дийна апаратура
топливная горивна апаратура
—	управления командна апаратура
усилительная усилвателно устройство-,
усилвателна апаратура
фототелеграфная фототелеграфна апара¬
тура
электроакустическая	електроакустична
апаратура
z-, электроизмерительная	електроизмерва-
телна апаратура
электронная електронна апаратура
ядерная ядрена апаратура
аппаратчик м апаратчик, обслужващ [работ¬
ник на] апарат
аппарель ж рампа; апарел (полегато скося¬
ване на терена)
„ аппликата ж мат. апликата
аппрет м текст, апрет, средство за а прези¬
ране
аппретирование с текст, апретиране
аппретировать текст, апретирам
аппретура ж текст, апретура
атласная сатенена апретура
заключительная крайна [последна] апре¬
тура

33
аппроксимация ж апроксимация, приближе¬
ние, приблизително изразяване (на сложни
величини или обекти чрез други по-прости)
аппроксимативный апроксимиращ, който под¬
лежи- на апроксимация	'
аппрош м печат, апрош (разстояние между
биквите при набор)
апробация ж апробация (официално одобря¬
ване)
полевая апробация на посевите,- държа¬
вен контрол върху семепроизводството
—	семян апробация на семената, държавен
контрол за чистосортови семена (за посев)
апсида ж арх. апсида (в античното и храмовото
строителство)
арагонт м	минер, арагонит, (рдмбичен)
природен калпиев карбонат	*
арбитраж м икон, арбитраж
арболит м стр. арболит (дървобетон)
аргентит м минер, аргентит, сребърен сулфид
аргиллит м петр. аргилит (твърда глинеста
скала)
аргинин м хим. аргинин, 2-амино-5-гуаниди-
чопечтачгва киселина
аргироид м мет. аргироид, ново сребро
(сплав на мед, никел и цинк със сребърно
покритие на изделието)
аргон м хим. аргон, Аг
аргоновый аргонов, съдържащ аргон
аргумент м 1. аргумент, довод, основание,
доказателство 2. мат. аргумент, незави¬
сима променлива (на функция)
—	комплексного числа аргумент на комплекс¬
но число (ъгъла в тригонометричната фор¬
ма на комплексното число)
ардометр м ардометър (оптичен пирометър)
аренда ж икон, аренда
ареометр м гъстотомер, ареометър (измерва
плътност на течностите)
—	по Боме ареометър (със скала) на Боме
ареометрия ж ареометрия
арегликчбметр м ареопикн^метър (комбини¬
ран уред )
ареостйль м арх. ареостил (разредрни колони)
арил м хим. арил, арилна група (ароматен
радикал)
арилйрование с хим. арилиране, вкарване на
арилна група
ар илсульфонат м арилсулфонат
ар илсульфохлорид м арилсулфгхлгрид
арилуретан м арилуретан
аритмичный неритмичен, аритмичен
арифметика ж аритметика
арифметический аритметичен
арифмограф м сметачна машина с печатащо
устройство (на хартиена лента)
арифмометр м	(ръчна) сметачна машина,
аритмометър
арка ж арх. стр. дъга, арка
~, бесшарчйрнаи безставна дъга, двустранно
■ запъната дъга
веерная ветрилообразна дъга
~, гибкая еластична дъга
~, двухта^рнйрная двуставна дъга
3 Руско-българсни политехнически речник
	 АРМ
жёсткая твърда [корава, нееластична]
дъга
килевидная лодкообразна дъга (наподо¬
бяваща лодка в напречно сечение, обърната
с дъното нагоре)
консольная конзолна дъга
— крепи мин. крепежна [укрепителна, под¬
порна] арка
круговая кръгова (плоска) арка
кружальная кръжилна дъга (за изграж¬
дане тухлен или каменен свод върху нея)
~, крутая вж. арка, стрельчатая
~, мостовая дъга [арка'] на мост
обратная обратна дъга
~, ползучая (наклонена) пълзяща дъга (е
пети на различни равнища)
~, разгрузочная разтоварваща дъга
решётчатая решетъчна [ажурена] дъга
~ с затяжкой дъга с обтегач
сплошная плътна [лълностечча] дъга (с
плътна стена)
~, стрельчатая стреловидна [островърха, го¬
тическа] дъга
трёхшарчйрчaи триставна дъга
фальшивая фалшива [неистинска] дъга
(с изцяло зазидан отвор)
шарнирная ставна дъга
аркада ж арх. аркада (няколко еднакви дъги,
лежащи на колони)
аркат м текст, галирен канап
аркоз м минер, аркоз, фелдшпатов пясъчник
аркообразный дъгообразен, дъговиден, арко¬
образен
арктйческий геофиз. арктичен
арефучеции ж мат. аркусфункция, обратна
кръгова функция
арматура ж L маш. арматура, (монтажни)
детайли, елементи (към тръбопроводи, съо¬
ръжения, апарати); принадлежности 2.
стр. армировка, армиране; армировъчна
стомана, стомана за армиране 3. ел. арма¬
тура (към осветлителни уредби и др.)
антивибрационная антивибрационна [ви-
брогасяш.а1 арматура
— бетона армировка на бетон; армировъчна
стомана, бетонна стомана
бестеневая арматура за (скрито таванно)
осветление, което не хвърля сянка (напр.
над операционна маса)
валковая мет. принадлежности за валци
взрывобезопасная осветительная вж. ар¬
матура, взрывозащищённая осветительная
взрывозащищённая осветительная про-
тивовзривна |лротивгеkсплгзивча] осветли-
телна арматура
витая усукана армировъчна стомана усу¬
кана армировка
водопроводная	водопроводна арматура
водоразборная водочерпеща арматура
воздушная арматура за въздушни (елек-
тропреносни или други) линии
вязаная плетена армировка
газовая газова [газопроводна] арматура
гибкая мека армировка
дверная обков за врати

АРМ
34
двухпутная двупосочна - [кръстосана] ар¬
мировка
диагональная диагонална армировка
дугозащйгная [дугоотводящая] ел. ар¬
матура за гасеие на дъга
железобетонная стоманобетонова арми¬
ровка -
жёсткая твърда [корава] армировка
запорная спирателна [спираща] арматура
— изолятора арматура на изолатор
кабельная кабелна арматура [гарнитура]
каркасная скелетна армировка
косая вж. арматура, ’ иаклоиная
котельная котелна арматура
кручёная вж. арматура, витая
кольцевая пръстеновидна армировка
монтажная монтажна арматура, арматура
наклонная наклонена [диагонална, коса]
армировка
иатяжиая натягаща [опъваща] армировка
несущая носеща армировка
одиночная единична армировка
одиорядиая едноредова армировка
осветительная осветлителна арматура, ос¬
ветлители и тела
отогнутая изправена [опъната] армиро-
въчна стомана (преди огъването)
перекрёстная кръстосана армировка
перемённо-сплющеииая	профилно-при-
щипната армировъчна стомана
печиая арматура иа пещ, пещиа арматура
потолочная таванна (осветлителна) ар¬
матура
предварительно напряжённая предвари¬
телно напрегната армировка
проволочная телена армировка
продольная надлъжна армировка
рабочая вж. арматура, несущая
распределительная 1. разпределителна
арматура 2. разпределителна армировка
растянутая вж. арматура, отогнутая
регулирующая регулираща арматура
санитарная санитарна	[санитарно-тех¬
ническа] арматура
сетчатая мрежеста армировка, армиро-
въчна мрежа
спиральная спираловидна армировъчиа
стомана
сплющенная прищипна.та армировъчиа сто¬
мана
**■', судовая корабна арматура
трубопроводная тръбна арматура (фи¬
тинги, вентили,кранове, клапи, регулатори
и' др.)
утопленная скрита (осветлителна) ар¬
матура
фарфоровая арматура за порцеланови
изделия
четырёхпутная двуслойна кръстосана ар¬
мировка
электрическая електрическа арматура
якорная кораб, котвена арматура
арматурный 1. маш. арматурен 2. стр.
армировъчеи
арматурщик м стр. армировчик, арматурист
армирование с стр. армировка, армиране;
усилване; мин. армиране (напр. пробивен
инструмент с твърдосплавни пластини),
укрепване
непрерывное непрекъснато армиране
продольное надлъжна армировка
раздельное разделно армиране (напр.
при армиране на междуетажни плочи,
чийто под е еластично свързан с носещата
част на плочата само в отделни точки и
ивици)
~ ётёржня леяр, армировка на сърце
—	устья скважин мин. укрепване устието
[гърлото] на сондажния отвор
армированный армиран; усилен, укрепен
армировать армирам; усилвам, укрепвам
армировка ж	стр. армировка, армиране;
усилване; мин. армиране, укрепване
—	буров мин. усилване (с твърди пластини)
на пробивен инструмент [свредло, шило,
бургия]
—	изолятора ел. моитаж иа металната част
на изолатора
—	ствола шахты мин. укрепване на шахтата
армко-желёзо с армко-желязо, технически
чисто желязо (с примеси под 0,1%)
армобетои м армобетон, армиран бетон
армокаркас м армировъчеи скелет
армопеиобетон м армопеиобетон, армирани
пенобетон
армопластобетон м армопластобетон, армиран
пластобетон
армоэлемёнт м армиран (стоманобетонен)
елемент (за сглобяемо строителство)
ароматизация ж хим. ароматизация, арома¬
тизиране (превръщане на алифатно или
алициклично в ароматно съединение)
ароматизированный превърнат в ароматно
съединение
ароматизировать ароматизирам, получавам
ароматни съедииеиия
ароматический ароматен, карбоциклен
арочнобалочиый дъговогредов
арочиый дъгов, дъговиден, дъгообразен, ар¬
ков
арретйр м изм. запънка, спирачен [блоки¬
ращ] механизъм (напр. за везни), аретир
арретйроваиие с запъваие, - блокиране, спи¬
ране, аретиране
арсеиат м хим. арсенат, сол или естер на ор¬
тоарсеновата киселина
бария бариев арсенат
кальция калциев арсеиат
натрия натриев арсенат
арсенид м хим. арсенид, сол на арсеиоводо-
родната киселина
арсенит м хим. арсенит, сол или естер на
ортоарсенистата киселина
арсенопирит м минер, арсенопирит
арсйн м хим. арсин, арсеноводород
артикуляция ж 1. артикуляция, учленение
движение иа - говорни 'оргаии 2. съобщ.
артикулация, разбираемост
артиллерийский артилерийски
артиллёрия ж артилерия

35
ACC
атомная атомна {ядрена] артилерия
•*', береговая брегова артилерия
зенйтная зенитна [противовъздушна] ар¬
тилерия
противотанковая	противотанкова арти¬
лерия
реактивная реактивна [ракетна] артиле¬
рия
самоходная самоходна артилерия
архёй м геол, архайска ера [група], архей
архейский архайски
археолог 'м археолог
археология ж археология
архивольт м арх. архиволта
архитектоника ж арх. архитектоника (съраз¬
мерност. на архитектурна композиция)
архитектор м архитект
архитектура ж архитектура
античная антична [древна] архитектура
—	Возрождения вж.. архитектура Ренессанса
городская градска архитектура
, готическая готическа архитектура
гражданская гражданска архитектура (за
разлика от църковна, промишлена и други
архитектури )
интерьера архитектура на интериора, въ¬
трешна архитектура
ложноклассическая лъжекласическа архи¬
тектура
парковая паркова [озеленителна] архитек¬
тура
Ренессанса архитектура на Ренесанса
[Възраждането], ренесансова архитектура
—	стиля барокко архитектурен стил бароко
функциональная функционална архитек¬
тура
архитрав м арх. архитрав (главна свързваща
греда)	.
асбест м 1. минер, азбест (общо наименова¬
ние на влакнести материали от групата на
амфибола и серпантина)	2. азбест (ма¬
териал )
амфиболовой амфиболов азбест
армированный армиран азбест
гофрированный вълнист азбест
змеевиковый минер, серпентинов - азбест
листовой азбест на листа, азбестов кар¬
тон
—	платинированный платиниран азбест
~, распущенный трошен [натрошен, ронлив]
азбест
уплотнённый пресован азбест
хризотиловый минер, хризотилов [сер¬
пентинов] азбест
шнуровой азбестово въже
асбестин м минер, азбсстин (влакнеста раз¬
новидност на талк)
асбестит м азбестит (топлоизолационен мате¬
риал)
асбестобетон м азбестобетон
асбестовойлок м стр. азбестово кече, плъст
1филц! от азбест
асбестовый азбестов
асбестонит м ■ стр. изолационен азбестов ци¬
мент (заменител на твърда гума — азбест
с 10% каучук)
асбестофанёра ж азбестоциментови плочи
[листа], етернит
~, волнистая вълниста [вълнообразна] аз¬
бестоциментова плоча, вълнообразен етер¬
нит
асбестоцемент м азбестоцимент, азбестов ци¬
мент
асбобакелйт м азбобакелит, азбестов бакелит
асбобумага ж азбестова хартия [мукава], аз¬
бест на листа
асбокартон м азбестокартон, азбестова мукава
асболан - лт минер, - азболан, земен кобалт
(кобалт-манганова руда)
асболёнта ж азбестова лента
асболйт м азболит (плочки от магнезитов ци¬
мент, азбестови влакна и дървени стърго¬
тини — главно за подови настилки)
асбопеколит м азбозифт, зифтов [битуммннзи-
ран] азбест
асборезйт м пласт, азборезит (фенолалдехид-
на смола, усилена с азбестови влакна),
азбестов текстолит
асбослюда ж стр. азбослюда (топлоизола¬
ционна смес)	.
асботбль м стр. насмолена азбестова мушама
асботруба ж азбестоциментова [етернитова]
тръба
асбофанера	в^к. асбестофанёра
асбоцемент м азбестоцимент, азбестов цимент,
• етернит
асбоцементный азбестоциментов, етернитов
асбошйфер м азбестоциментови [етернитови]
плочи (за покриви)
асейсмический неземетръсен, асеизмичен
асимметричный несиметричен, асиметричен
асимметрия ж асиметрия
~, азимутальная азимутална асиметрия
—	деления ядр. асиметрия на деленето
~, молекулярная молекулна асиметрия
~, угловая ъглова асиметрия
асимптота ж мат. асимптота
асимптотический асимптотичен
асинхронный ел. асинхронен
асканйт м петр. асканит (избелваща пръст)
асколйн ж хран. асколин (средство за-консер¬
виране )
аспиратор м аспиратор; смукач; вентилатор
(на смукателна система)
струйный струен смукателен апарат
аспирация ж аспирация; изсмукване, засмук¬
ване, всмукване (за обезпрашаване, обезвре-
дяване, почистване и др.); смукателна уред¬
ба; вентилация, проветряване
всасывающая смукателна [аспирационна]
уредба
ассортимент м икон, асортимент
—	изделий асортимент на изделия
~, пол нотный асортимент (на обуща) по
широчина
ростовочный вж. ассортимент, полнот-
НЫЙ

ACC
з»
товарный асортимент на стоки, стоков
асортимент
ассемблер м изч. асемблер
ассемблирование с изч. асемблиране
ассоциативность ж асоциативност
ассоциативный асоциативен
ассоциация ж асоциация; хим. присъединя¬
ване
— молекул асоциация на молекули
ассоцийрованый асоциирован
ассоциировать асоциирам
астазйрование с физ. астазиране (отслабване
на влиянието на земния магнетизъм върху
магнитна стрелка)
астатин [астат] м астатин, At (изкуствено
получен радиоактивен химичен елемент)
астатический астатичен
астеризм м крист., минер, астеризъм
астероид м астр, астероид
астигмат м опт. астигматичен обектив
астигматйзм м опт. астигматизъм (недоста¬
тък на леща)
астигматический астигматичен
астробиология ж астробиология
астроботаника ж астроботаника •
астрограф м астрограф
астроида ж мат. астроида
астролябия ж астр., изм. астролабия (ъгло-
мерен уред)
астрометрия ж астрометрия
астронавигация ж астронавигация
астронавт м астронавт, космонавт
астронавтика м астронавтика, космонавтика
астроном м астроном
астрономический астрономичен
астрономия ж астрономия
воздушная въздушна	[авиационна] ас
трономия
геодезическая геодезична астрономия
~, звёздная звездна астрономия
навигационная мореплавателна [навига¬
ционна] астрономия
~, сферйческая сферична астрономия
физическая вж. астрофизика
астроориентация ж астроориентация, ориен¬
тация в космично пространство
астропункт м геод. астрономична точка
астроскоп м астроскоп
астроспектрограф м астроспектрограф
астроспектроскопйя ж астроспектроскопия
астрофизика ж астрофизика
астрофиллйт м минер, астрофилит, титанов
силикат
астрофотометрия ж астрофотометрия
асфальт м 1. минер, асфалт (минерална смо¬
ла)	2. стр. асфалт, битумно-минерална
смес (за пътни настилки)
волокнистый стр. азбестоасфалт, азбоби-
тумна смес
~, горный планински [скален] асфалт
дорожный пътен	|лътнсстроителен] ас¬
фалт
естественный естествен [природен, нату¬
рален] асфалт
жёсткий твърд асфалт
искусственный изкуствен асфалт (смес
от. битум, смлян варовик и др.)
литой лят [излят] асфалт
/X-, мягкий мек асфалт
нефтяной нефтен асфалт
песчаный асфалт с пясък
пластичный пластичен асфалт
природный вж. асфальт, естественный
zw, укатанный валиран асфалт
~, холодный студен асфалт
цветной цветен асфалт
асфальтены мн. хим. асфалтени
асфальтирование с асфалтиране
асфальтйрованный асфалтиран
асфальтйровать асфалтирам
асфальтировщик м асфалтировчик
асфальтйт м асфалтит, природен асфалт
асфальтный асфалтен, асфалтов
асфальтобетон м асфалтобетон
асфальтобетоносмесйтель м асфалтобетонова
машина бъркачка, асфалтобетонов смесител
асфальтобетоноукладчик м	асфалтобетоно-
разстилачна машина
асфальтобетонный асфалтобетонов
асфальтовый вж. асфальтный
асфальтогрунт м асфалтозем
асфальтозавод м асфалтов завод
асфальтомет м асфалтохвъргач
асфальторазогреватель м асфалтонагрсвател
асфальтосмесйтель м асфалтобъркачка, ас-
фалтосмесител
асфальтоукладчик м асфалторазстилачна ма¬
шина
атакамйт м минер, атакамит
атермический mолличнодезразличеч
атлас м (географски) атлас
атлас м текст, атлас
атмометр м атмометър (уред за. определяне
скоростта на изпаряване на водата)
атмосфера ж 1. геофиз. атмосфера (газооб¬
разна обвивка на Земята) 2. физ., изм.
атмосфера (единица за измерване на наля¬
гане) 3. среда, въздушна [газова] обвивка,
атмосфера
~, абсолютная абсолютна атмосфера (равна
на атмосферното налягане плюс свръхна-
лягането ■ — съкр. ’ «ата»)
адиабатическая адиабатична атмосфера
бароклинная бароклинна атмосфера
барометрйческая барометрична атмосфера
баротрOлнаи геофиз. баротропна атмос¬
фера	'
~, восстановительная мет. възстановителна
[откислителна, редукционна] среда, възста¬
новителна атмосфера
газообразная мет. газообразна среда
[атмосфера]
~, гомогенная еднородна [хомогенна] Ат¬
мосфера
защитная мет. защитна среда [атмос¬
фера]
избыточная свръхатмосфера, атмосфеоно
свръхналягане (съкр. «атс»)
— избыточного давления вж. атмосфера, из
быточная

37
АУТ
иониая физ. йоина атмосфера
международная стандартная международна
стандартна атмосфера (760 мм живачен
стълб при 15°С)
нейтральная неутрална [безразлична,
инертна] атмосфера
нормальная вж. атмосфера, физическая
окислительная окислителна среда [ат¬
мосфера]
свободная свободна атмосфера (наД при-
■ земния въздушен слой)
рудиичиая мин. въздух [атмосфера] в
рудника
—s стандартная	стандартна атмосфера
техническая техническа атмосфера (съ¬
кратено «ат»; равна на 1 kgf/cm^, бълг.
кгс/см = 9806Ъ,5 N/m*)
физическая физическа атмосфера (съ¬
кратено «атм>; равна на 1,0333 kgflcm\
бълг. кгс1смь~. 101325 N/m2)
атмосферики мн. радио атмосферни смущения;
радиовълни (излъчвани) от атмосферни из¬
точници
атмосферный атмосферен
атмосферостойкий устойчив на атмосферни
влияния [въздействия]
атом м атом
акцептор м ядр. атом-акцептор
Бора ядр. атом на Бор
вершинный възлов атом
внедрённый междувъзлов	[междуреше-
тъчен] атом
возбуждённый ядр. възбуден атом
выбитый избит атом (в кристалната ре¬
шетка )
«горячий» ядр. «горещ» атом
—-дбиор м ядр. атом-донор
дочёрный ядр. дъщереи атом
излучающий ядр. излъчващ атом
~иИНДикатор иидикиращ атом
—', ионизированный	йонизиран атом (ли¬
шен от външни електрони)
конечный краеи атом
материнский яДр. матерен атом
метастабйльный ядр. метастабилен атом
меченый ядр. белязан атом
— мишени ядр. атом на мишената
нейтральный иеутралеи атом
посторонний чужд атом
радиоактивный радиоактивен атом
разделившийся ядр. разделил се [делил
се] атом
расщепляющийся вж. атом, разделив¬
шийся
рекомбинированный ядр. рекомбйнйрае
атом
свободный яДр. свободен атом
связанный свързан атом
тяжёлый яДр. тежък атом
центральный хим. централен атом, ком-
плексообразувател
чужеродный чужд [примесен] атом
атомарный атомарен
атомизатор м хим.. с. ст. атомизатор, разпра-
шител, пулверизатор
атомйзйроваееый разложен на атоми (за
молекули)
атомизм м вж. атомистика
атомистика ж физ. атомистика
атомификация ж атомификация (внедряване
атомна енергия в народното стопанство
и' в бита)
атомность ж физ., хим. валентност
атомный атомен, в атомно състояние
атомовоз м атомен локомотив
атомоход м атомен кораб, кораб с ядрен дви¬
гател
атопит м минер, атопит
атрий м арх. атриум (главно жилищно по¬
мещение с горно осветление)
атропоизомерйя ж	хим. атропоизометрия
(вид оптична изометрия)
аттенюатор м раДио атеиюатор, затихвател
волноводный вълиоводен атеиюатор
входной входен атеиюатор	'
высокочастотный високочестотен ате-
нюатор
выходной изходящ атеиюатор
изолятор м атеиюатор-изолатор, изоли¬
ращ атеиюатор
ленточный лентов атеиюатор (съставен
от лентов проводник)
переменный променлив атеиюатор, ате:
нюатор с променливо затихване
~, поглощающий поглъщащ атеиюатор
реактивный реактивен атеиюатор
регулируемый регулируем атеиюатор
ступенчатый стъпален атеиюатор
ферритовый феритен атеиюатор
цифровой цифров атеиюатор
аттик м арх. атика (наДкорнизна стена)
аттестат м прибора атестат [свидетелство]
на уреда (за узаконяването му и с основна
характеристика )
атестация ж изделия атестация [контролен
лист] на изделието (вкл. резултатите от
изпитванията в завоДа-произвоДител)
аудиограмма ж ак. аудиограма
аудиограф м аудиограф
аудиометр м аудиометър, звукомер
аудиометрия ж аудиометрия
аудион м раДио аудион, решетъчен детектор
аурат м хим. аурат
аурипигмент м минер, аурипигмент, естест¬
вен арсеиов перисулфид
аустенит м мет. аустенит
остаточный остатъчен аустеиит
первичный първичен аустенит
аустенитизация ж аустенизация (нагряване
до под температурата на устойчивост на
аустенита)
аустенитный аустенитен
аустенйтовый вж. аустенитный
аустенитбметр м аустенитометър (уреД за
контрол на качеството на стоманата по
отношение на аустенитната структура)
ау стен итообразу ющ и й	аустенитообразуващ
(към легиращите елементи на стоманата)
аутокатализ м хим. автокатализа
аутолиз м автолиза, саморазпадане

АУТ
4»
аутригер м кораб, 1. конзола (на вилката на
ремъка — особено на спортни лодки)
2.	(общо означение на	излизащи вън
от бордовете части на малък кораб)
афелии м астр, афелий
аффинаж м мет, афинаж (получаване на бла¬
городни метали чрез рафиниране)
аффинажный афинажен, рафиниран
аффинация ж хран. афинация, рафиниране,
предварително пречистване (на . захар)
аффинирование с вж. аффинаж
аффинность ж мат. афинност, точково съот¬
ветствие (при афинни преобразувания)
аффинный мат. афинен, съответствуващ
ахромат м опт. ахромат (система от ахрома-
тични■ лещи); ахроматен обектив
ахроматизм м опт. ахроматизъм
ахроматизация ж ■ опт. ароматизация
визуальная - визуална ароматизация
фотографическая фотография аромати¬
зация
ахроматический опт. ахроматен; коригиран
(по отношение на хроматичната аберация)
ахтерпик м кораб, ахтерпик, кърмов отсек,
кърмово отделение
ахтерштевень м мор. ахтерщевен, кърмов упор
ацеталь м хим. 1. ацетал 2. ацетал, 1,1-ди-
етоксиетан
ацетальдегид м хим. аиеталдехид, етанал
ацетамид м хим. ацетамид, амид на оцетната
киселина, етанамид
ацетанилид м хим. ацетанилид, антифебрин
ацетат м хим. ацетат, сол или естер на оцет¬
ната киселина
~ алюминия алуминиев ацетат
~ аммония амониев ацетат
~ железа(П) железен(П) ацетат
~ калия калиев ацетат
—	марганцаСП) манганов(П) ацетат, мангано-
ацетат
—	мёди(Н)	меден(П) 'ацетат, куприацетат
натрия натриев ацетат
—	никеля никелов ацетат
поливиниловый поливинилацетат
—	свинцаСП) оловен(П) ацетат, плумбоаце-
тат
уранила уранилацетат
—	целлюлозы ацетил целулоза, целулозен аце¬
тат
цинка цинков ацетат
ацетатный ацетатен; апетатпeлyлозен, аце-
тилпелулозен. изработен от а цетил целулоз¬
но (изкуствено) влакно
ацетатцеллюлоза	ацетат целлюлозы
ацетил м хим. ацетил, ацетилна група, - аце¬
тилов остатък, етаноил
ацетилен м хим. .ацетилен, етин
ацетиленовый ацетиленов
ацетилирование с хим. ацетилиране (замест¬
ване на водород с ацетилна група)
ацетилировать ацетилирам, вкарвам ацетилна
група
ацетилхлорид м ацетилхлорид
ацетилцеллюлоза ж -вж. ацетат целлюлозы
гранулированная	гранулирана [зърне¬
ста] ацетил цел у лоза
ацетил целлюлозный а цетил целулозен
ацетометр м ацетометър (уред за измерване
на оцетна киселина в разтвори)
ацетон м хим. ацетон, диметилкетон
ацетоновый - ацетонов
ацетофенон м хим. ацетофенон, метилфенил--
кетон
ацидйметр м ацидометър, киселиномер
ацидиметрия ж ацидиметрия, измерване -на
киселинност
ацидификация ж подкиселяване
ациклический	ациклен, маетен, алифатен
ацил м хим. ацил, ацилова група
ацилирование с ацилиране (заместване на
водород с ацилова група)
ацйЛьный ацилен
аэратор м L аератор; ферментатор 2. леяр.
разрохквач, - разрохкваща машина
—	для - песка, леяр, пясъчна разрохкваща ма¬
шина
аэрация ж 1. аерация, естествено проветря¬
ване 2. xudp.t с, ст. аерация, аериране
(насищане на вода или почва с въздух)»
разрохкване
аэрирование -с вж. аэрация 2
аэрировать аерирам; разрохквам
аэроакустика ж аероакустика
аэробный аеробен, който се развива при на¬
личие на свободен кислород
аэровизуальный извършен чрез наблюдения
от летателен апарат (напр. за изследвания)
аэровокзал м аерогара
аэрограф м 1. полигр. аерограф (уред за на¬
насяне на цветове чрез пулверизиране)
2. стр. бояджийски пистолет
аэрография ж текст, аерография, оцветяване
чрез пулверйзапйя
аэродинамика ж аеродинамика
—	гиперзвуковых скоростей аеродинамика на
надзвуковите скорости; газова динамика
—	дозвуковая подзвукова аеродинамика (ва¬
жат . законите на хидродинамиката)
классическая	класическа аеродинамика
прикладная приложна аеродинамика
сверхзвуковая вж. аэродинамика гипер¬
звуковых скоростей
теоретическая теоретична аеродинамика
аэродинамический аеродинамичен
аэродорбжка ж самолетна писта (на летище)
аэродром м летище, аеродрум
грунтовой летище без изкуствена настилка
—	назначения крайно летище [крайна точ¬
ка, местоназначение] па полет
планёрный летище за безмоторни апарати
травянистый летище с трева [тревна на¬
стилка)
аэрозоль м хим. аерозол
аэрозольный аерозолен; който е в аерозоли®
опаковка (флакон под налягане)
аэрозбнд м	въздушна [атмосферна] сонда
аэроклиматология ж аероклиматология
39
БАБ
аэрокрёт. м газобетон; пенобетон
аэролифт м въздушен подемник, мамут-пом¬
па, ерлифт (със сгъстен въздух — използува
се напр. при добив на нефт)
аэролог м аеролог
аэрологический аерологичен
аэрология ж аерология
аэромагнитоме.р м аеромагнитометър
аэромаяк м ав. въздушен фар
аэрометр м аерометър
аэромеханика ж аеромеханика, динамика на
флуидите
аэрон м мет. аерон (лека метална сплав на
алуминий, мед. силиций и литий)
аэронавигационный въздухоплавателен, аеро-
навигационен
аэронавигация ж въздухоплаване, аеронави-
гация
визуальная	въздухоплввнне пр- ииди-
мост
~, компасная	въздухоплаване по компас
аэронавт м	аеронавт, въздухоплавател
аэронавтика ж аеронавтика
аэронасос м въздушна помпа
аэронивелйрование с въздушно нивелиране,
аеронивелиране
аэрономия ж геофиз. аерономия
аэроопрыскиватель м въздушна [самолетна]
пръскачка, въздушен [самолетен] пулвериза¬
тор (за селскостопанска авиация)
аэроопылйтель м въздушен [самолетен] пра-
хоразпръсквател (за селскостопанска авиа¬
ция )
аэроплан м самолет
аэроплёнка ж филм за въздушно снемане
I въздушни снимки]
аэропорт м летище, аерогара
аэропрофилбграф м геол, въздушен профило¬
граф, аеропрофилограф
аэропыль ж топл. прахо-въздушна смес
аэрорадиомётрия -ж аерорадиометрия
аэрорадионивелйрование с геод. въздушно ра -
диопивелиране, аерорадионивелиране
аэрораспылйтель м вж. аэропылйтель
аэросани мн шейна с въздушно витло
аэросев м с. cm. сеене [засяване, сеитба] от
самолет (върху големи площи)
аэросмёсь ж топл. прахо-въздушна (горивна)
смес
аэроснимок м въздушна снимка (фотокопие)
аэростат м балон, аеростат (летателен апа¬
рат, по-лек от изместения от него въздух)
— заграждения баражен [заградителей] ба¬
лон (за противовъздушна защита)
~, змейковый (привързано) балон-хвърчило
(за издигане на метеорологични уреди)
привязной привързан балон
свободный свободен балон
аэростатика ж аеростатика
аэросъёмка ж ав. I. въздушно снимане [фо¬
тографиране], снимане от въздуха 2. въз- .
душна снимка [фотография]
аэротанк м хидр. аерационен съд [басейн],
аератор (за биологично пречистване на ка¬
нални води)
аэротёнк м вж. аеротанк
аэротермодинамика ж аеротермодинамика
аэротермоупругость ж ав. аер отер моеластич-
ноет	•
аэротрачслорт м въздушен транспорт
аэротруба ж аеродинамичен въздушен канал
аэроупругость ж ав. аероеластичност
аэрофильтр м въздушен филтър, аерофилтър
аэрофлотация ж мин. въздушна флотация
аэро фотоаппарат м ав. геод. въздушен фото¬
апарат, аерофотоапарат
длиннофокусный дългофокусен въздушен
фотоапарат
~, многообъектйвный панорамен въздушен
фотоапарат .
плёночный филмов въздушен фотоапа¬
рат
~, широкоугольный въздушен апарат с ши¬
рок ъгъл
аэрофотограммётрия ж геод. въздушна фото¬
граметрия, аерофотограметрия
аэрофотоснимок м въздушна фотоснимка
~, панорамный панорамна въздушна фото¬
снимка
плановый вертикална [планова] въздушна
фотоснимка	’
перспективный наклонена [перспективна]
въздушна фотоснимка
трансформированный трансформирана
въздушна фотоснимка
цветной . цветна въздушна фотоснимка
аэрофотосъёмка ж 1. въздушно фотографи¬
ране [снимане], фотографиране от въздуха
2. въздушна фотография [снимка]
аэрофототопография ж геод. въздушна фото¬
топография
аэрофототриангуляция ж геод. въздушна фо-
тотриангулация
азрохбд м автомобил или кораб на въздушна
възглавница
аэроэлеетроразвёдеа ж геофиз. въздушно елек-
тропроучване
Б
баба ж ударник, дойчик, ударна глава; баба
ударна [падаща] част (на механичен чук,
набивачка, сонетка)
—	копра баба [чук] на сонетка
—	молота баба на ковашки чук
ручная ръчна набивачка [трамбовка]
стальная мин. стоманена баба (на тро¬
шачка )
бабашка ж полигр. шега
баббйт м мет., маш. (лагерна) композиция,
бял метал, бабит .
высокооловян истый композиция с ви¬
соко съдържание на -калай, високока-
лаена композиция	,
малооловянистый композиция с ниско
съдържание на калай, чцсеоkалаёна компо¬
зиция
свинцовый оловна композиция

БАБ
40
бабка ж 1. маш. стойка, седло (напр. на
струг); (вретенна) глава 2. бабка, ударна
[падаща] част (на механичен чук и др.)
3.	стр - попче - малък поп вв покрвнни юон-
струкции); стойка 4. малка иаковалия
(за клепане на коси, за поправка на обуща)
—	детали вж. бабка, передняя
висячая висящо попче
—	волочильного станка мет. насрещен дър-
жач на изтеглячиа машина
задняя задно [подвижно] седло (наструг)
косоотббйная с. ст. иаковалия за клепаие
на коси
передняя неподвижно седло (на струг)
сверлильная пробивна [вретенна] глава
стропйльная странично попче (под сред¬
на столица)
ударная дървен чук; мин. набиван (при
взривни работи)
упорная вж. бабка, задняя
центрирующая	центроваща [центрова]
глава
шпиндельная вж. бабка, передняя
бавенит м минер, бавенит
багажник м багажник (автомобилен, велоси¬
педен)	,
~ на кровле [крыше] багажник над покрива
(на автомобил)
багер м - багер, екскаватор
торфяной торфен багер (за извличане на
торф от блата)
багет м арх. багет, астрагал (стенни и та-
ванни ивични орнаменти)
багор м кораб, канджа, прът с метална кука
(на края)
бадья ж мет., мин. кофа, кошница; ведро,
чебър
загрузочная кофа [кошница] за пълнене
опрокидная обръщаема кофа
подъёмная повдигателна [подемна, из¬
возна] кофа
проходческая извозна кофа (при прохоД¬
ни работи)
рудоподъёмная рудоизвозиа кофа
шахтиая шахтова кофа (с товарно и ава¬
рийно предназначение — обем от 0,5—2,0 м3)
база ж 1. основа, база; опора, опориа точка
[линия, площ]	2. мат. основа; осиовна
[изходна, началиа] величина 3. орг. склад;
снабдително място, снабдителна база 4. арх.
подножие, база (на колона) 5. авто база,
междуосие (разстояние межДу предния и
задния мост) 6. жп, междуосие (разстоя-
. ние между оси)
авиационная авиационна база
автомобильная вж. база, авторемонтная
—	автомобиля вж. база 5
авторемонтная авторемонтна [автомобил¬
на ремоитиа] работилница
аитениая раДио 1. основа на антена
2.	база - [разстояние] между аитени
—	вагона жп. междуосие (разстояние между
крайните оси) на вагон
военно-морская военноморска база
—	данных вж. база, информационная
зарядная ел. зареждаща станция, стан¬
ция за зареждане
звукометрическая звукометрична основа
измерительная измервателна база (на
детайл )
информационная изч. информационна ба¬
за, база от данни
колёсная вж. база 5
—	колонны подножие [база] на колона
конструкторская конструктивна [размер¬
на, измервателна] основа [база]; основа за
нанасяне на размери
контрольная геод. коитролиа основа
материально-техническая материално-тех¬
ническа база
направляющая направляваща база (напр.
за инструмента при обработване)
настроечная база за настройване
опорная геод. опориа основа; обр. мет.
опориа база, опора
основная основиа база (на детайл)
первичная обр.мет.изходна [първична] база
плавучая плаваща база
проверочная коитролиа база, база за
проверка (на детайл)
ракетная ракетна база
ремонтная ремонтна станция, ремонтно
предприятие
стереоскопическая геод. стереоскопична
основа
судоремонтная кораборемонтна база
сырьевйя суровиииа база
технологическая маш. технологична база
топливная горивиа база
~ транзистора база иа транзистор
—	триангуляции геод. триангулациоина база
установочная вж. база, фиксирующая
фиксирующая фиксираща база, фиксатор,
база за закрепване (в точно определено
положение )
энергетическая енергийна база
базальт м 1. петр. базалт (магмена скала)
2. стр. топен [лят] базалт (поД форма на
тръби, облицовъчни плочи, химична апара¬
тура)
столбчатый стълбовиден базалт
базальтовый базалтов
базилика ж арх. базилика
базис м мат., физ., геод., геол, основа, база,
базис; крист, елементарна клетка, базис
(на кристална решетка)
—	воздушного фотографйрования основа на
фотографиране от въздуха
геодезйческий геодезическа основа
—	денудации основа [базис] на деиудация
ортогональный ортогоналиа основа
сопряжённый свързана основа, свързан
базис
фотограмметрический фотограметричиа ос¬
нова
целочисленный целочислена основа (ос¬
новата е цяло число)
—	эрозии ерозиен базис (равнище по тече¬
нието на потока, къДето ерозията се пре¬
кратява и започва акумулацията)

.41
БАЛ
базисный	основен, базов, базисен
базовый основен, базов; обр. мет. изходен,
начален
байдарка ж кораб, русалка (вид спортна
лодка)
байдрат м ел. спомагателен проводник; за-
земителен проводник
байка ж текст, бархет
байкалит м минер, байкалит
байонет м байонетна връзка, байонетно съе¬
динение (на детайли)
байонетный байонетен, бързосменен (при
съединяване )
байпас м топл. обходен [паралелен! тръбо¬
провод, отвод, отводна връзка, байпас;
ел. обходен [паралелен, спомагателен] про¬
водник; паралелна [обходна] линия
байпасирование с обхождане, отвеждане, па¬
ралелно включване, полагане на обходен
тръбопровод или проводник
байпасный - обходен, отводен, паралелен
байт м и°ч. байт, октет (последователност от
осем бита)
бак м L резервоар, съд, цистерна 2. кораб.
бак (носова част на главната палуба на
кораб) -3. кораб, бак (надстройка в носо¬
вата част на кораб)
аккумулирующий акумулаторен [акуму¬
лиращ) резервоар (напр. в топлоцентрала),
резервоар-акумулатор
^--аккумулятор вж. бак, аккумулирующий
аккумуляторный кутия на акумулатор,
акумулаторна кутия
—	активной зоны ядр. кожух на активната
зона
бензиновый бензинов (автомобилен)
резервоар	•
—, воднонапбрный водонапорен резервоар
водяной воден резервоар
, волнистый съд с вълнообразни стени
(напр. на трансформатор)
—	давления напорен резервоар
деаэраторный съд за обезвъздушавапе
—• для горючего авто горивен резервоар
—	для отходов съд [резервоар] за отпадъци
дозиметрический [дозировочный] дозиме¬
тр имен съд, съд за дозиране
дополнительный допълнителен резервоар
загрузочный товарен контейнер (за въз¬
душен транспорт)
закалочный вана [съд] за закаляване
запасный запасен резервоар
—	зоны воспроизводства ядр. съд [резервоар]
на зоната на възпроизводство
—, кислотный хим. съд за киселини
крыльевой ав. крилен резервоар, резер¬
воар в крило (на самолет)
мазутный резервоар за мазут
масляный резервоар за масло, маслен
резервоар
мерный измервателен съд [резервоар]
напорный напорен резервоар
отстойный ‘утаителен резервоар (басейн]
очистительный пречиствателен резервоар
переливной преливен резервоар
питательный захранващ резервоар
подвесной окачен [висящ] резервоар
подфюзеляжный ав, резервоар под тя¬
лото (на самолет)
приёмный приемен резервоар
промывной резервоар [съд] за промиване,
промивен резервоар
пропйтный резервоар [съд] за импрег¬
ниране
проявочный кфт. вана за проявяване
рабочий текст, предачен котел (в про¬
изводството на изкуствени влакна)
рассольный резервоар за солен разтвор
(напр. в хладилен вагон)
расходный разходен резервоар
—	реактора ядр. резервоар на реактор
самозаполняющийся резервоар с автома¬
тично пълнене
сборный събирателен резеовоар
сливной съд [резервоар] за изливане
топливный вж. бак для горючего
травильный резервоар за байцване [раз¬
яждане (в киселини), ецване]
уравнительный изравнителен [уравни¬
телен] резервоар
уравновешивающий ав. уравновееителен
[балансов] резервоар; кораб, диферентов
резервоар
формовочный резервоар за формиране
(на акумулаторни плочи)
бакаут м ' желязно дърво (от тропически
произход)
бакборт м кораб, лява страна, ляв борд (на
кораб)
бакелизйрование с бакелитизиране, насищане
с бакелит
бакелит м бакелрт
бакелитовый бакелитов
бакен м кораб, бакен (цветна дървена пира¬
мида върху дървен сал — само за вътреш¬
ните водни пътища на СССР); шамандура,
плаващ знак
звуковой бакен със звуков сигнал
световой бакен със сигнална светлина
(на върха на пирамидата)
швартовный швартов буй (на река)
баковый кораб, носов, намиращ се на носо¬
вата част
бакштаг м кораб. 1. бакщаг (въже от непо¬
движния такелаж на ветроход) 2. бакщаг
(посока на вятър по отношение курса на
кораба)
бакштов М кораб, бакщов, въже за влачене
баланс м L баланс, равносметка 2. харт.
дървесина, трупи, материал за (производ¬
ство на) целулоза
—	активной мощности баланс на активната
мощност (на енергийна система)
активный активен баланс
—	амплитуд физ. баланс на амплитудите
бухгалтерский счетоводен баланс
валовой общ баланс
водным воден баланс
ёмкостный капацитивен баланс (в теле¬
графна техника)

БАЛ
42
кислородный хим. кислороден баланс
«**, материальный икон, материален баланс
мощностиый силов баланс (напр. на
мощността на двигателите)
нейтронный ядр.- баланс на неутроните
~ осадков метео баланс на валежите
—	основных фондов икон, баланс на основ¬
ните фондове
пассивный пасивен баланс
—	производственных мощностей баланс на
производствените мощности
рабочий вж, баланс, мощностный
—	рабочей силы баланс на работната сила
радиационный геофиз. радиационен ба¬
ланс, радиационно равновесие
расчётный изчислителен баланс
реактивной мощности баланс на реактив¬
ната мощност (на енергийна система)
сводный икон, сборен [сумарен] баланс
тепловой топлинен баланс	(напр.
на mсплсснабдumслна система)
—	трудовых ресурсов баланс на трудовите
ресурси
тяговый тягов баланс, баланс на тягата
(напр. на трактор)
энергетический енергиен баланс
балансир м 1. маш. балансьор, кобилица;
(уравновесяваща) противотежест 2. воен.
стабилизатор 3. баланс, балансово колело
(в часовников механизъм)
двуплечий двураменна кобилица
—	крана противотежест на кран
»»■', одноплечий еднораменна кобилица
—	подвески авто балансьор [кобилица] на
окачването
«■*', поперечный напречна кобилица (за окач¬
ване две колела на една ос)
продольный надлъжна кобилица (за
окачване на две колела от една страна на
транспортно средство)
рессорный балансьор на ресор
~, тормозной спирачен балансьор
уравнительный уравнителен балансьор
балансирный (баласировочный) уравновеся-
ващ, уравнителен, балансиращ
балансировать уравновесявам, уравнявам, ба¬
лансирам
балансировка ж уравновесяване, уравнява¬
не, балансиране; устойчивост, уравновесе-
ност
динамическая динамично уравновеся¬
ване [балансиране]
—	коленчатого вала авто уравновесяване
[балансиране] на еоличовия вал
—	маховика, авто уравновесяване [баланси¬
ране] на маховика
—	нуля изравняване [регулиране] на нула
(за отчитащи инструменти) .
—	ротора уравновесяване, балансиране на
ротор (напр. на'турбина)
статическая статично уравновесяване
[балансиране]; статична устойчивост
балансный уравновесен, балансиран; симе¬
тричен (в електрониката)
балансовый балансов
баланс^о^мёр м мсшсо балансомер
балансы мн.	харт. дървесина, трупи (за
/ производство на целулоза)
балда ж боен [тежък] чук, млат, валия
балка ж L стр. греда 2. геол, суходол, ро-
вина, овраг, дере
анкерная	ан кер на [закотвяща] греда
~, арочная дъгообразна [дъгова] греда
~, бордюрная ограничителна [крайна] греда
—	Вирендёля виренделова греда (в сглобяе¬
мо промишлено строителство)
водоохлаждаемая водоохлаждаема греда
(на котлоагрегат)
~, выцосная издадена [конзолна] греда
—	Гербера герберова греда, многоставна
греда
главная главна греда
двутавровая двойно Т-образна греда,
греда с двойно Т-образно сечение
двутавровая широколдлочная широка
двойно Т-образна греда, греда с двойно Т-
образно сечение и увеличена широчина
двухеочсOльиaи двуконзолна греда
~, двухопорная греда на две -опори, проста
греда
двухпролётная греда над два светли от¬
вора; двуставна греда
деревянная дървена греда
железобетонная стоманобетонна греда
жёсткая вж. балка жёсткости
~, жёстко заделанная неподвижно [кораво]
запъната греда
—	жёсткости греда с голяма коравина, вко-
р а вя в а ща греда ,	~
заделанная вж. балка, защемлённая
—	заднего моста авто кожух на заден мост
(отливка или заварена конструкция)
закреплённая вж. балка, защемлённая
защемлённая запъната греда
~, катаная валцувана греда
~, кат уча я кранов а греда, носеща греда
(на кран)
килевая мор. греда на кила
~, клёпаная нитована греда
~, комбинированная комбинирана греда
консольная конзолна [свободно-носеща]
греда
концевая челна греда (на кран)
коробчатая кутиеобразна [куха] греда
—	корытного сечения вж. балка, швеллерная
лежень подложна греда, смок (върху нея
лежи гредоред); напречния, греда над от¬
вор (за врата или прозорец), щурц
металлическая метална греда
монолитная монолитна греда
~, мчогоопOрчая греда на много опори,
многоолорча греда
многопролётная греда над няколко от¬
вора
-х- мостовая мостова греда
незакреплённая чезалъната греда
черaзрезчйи непрекъсната греда
несущая носеща греда

43
БАЛ
облегчённая облекчена греда (напр. е
намалени дебелина на стената и широчина
на пояса эа П- и двойно Т-профили)
однокоес6льиая едноконсолна [консолна]
греда
однопролётная греда с [над] един отвор
опорная подпорна [укрепителна] греда
параболическая параболична [парабо¬
лоид на] греда
—	перекрытия таванна греда
пилёная бичеиа греда
подвесная окачена [висяща] греда
поддерживающая поддържаща греда
подкрановая подкраиова греда
/w, подпятовая подопориа греда
полая куха греда
половВя подподова греда
~, полузадёланная полузапъната греда
поперечная иапречиа греда
—	переднего моста авто греда на- преден мост
продольная иадлъжиа греда
прокатная валцувана греда
/ч, простая вж. балка, двухопорная
прямоугольная греда с правоъгълно сече¬
ние	.
пятовая опорна греда
разгрузочная (симетрично)	разтовар¬
ваща греда	’
разрезная проста греда
рамная раменна греда
—	рамы, продольная авто надлъжиик на
рамата, - лонжерон
—	рамы станины греда на рама на тялото
(на машина), корпусна греда
/х-, распорная	разпъваща [дистанционна]
греда
~ , ребристая плочогреда
/v, рельсовая релсова греда, релса
решётчатая прътова греда [греда-ферма],
гредова ферма
связная свързваща [съединителна] греда
—	с двумя армированными поясами греда с
двойиа армировка
—	с двумя защемлёнными концами греда с
два запънати края
сквозная вж. балка, решётчатая
составная съставна греда
~, сплошная пъли остен иа греда
—стёнка греда-стена, шайба
струиобетоииая струнобетоиова греда
сухая вж. балка 2
—	с шарнирами, многопролётная многостав-
на греда иад няколко отвора
—	с широкими полками, двутавровая вж.
балка, двутавровая широкопблочиая
тавробульбовая двойио Т-образна греда
с удебелен профил, усилена двойно Т-
обр азна греда (използува се за производство
на селскостопански машини)
тавровая-	Т-образиа греда, греда с
Т-образно сечение
~, тормозная жп. спирачна греда
трубчатая тръбна [тръбовидна, кръгла]
греда
ч'ч, угловая ъглова греда
усиленная усилена греда
фасонная профилна греда
фундаментная фундаментна греда
хвостовая ав. опашна греда
шаидбрная шаидорна [язова] греда (за>
прагови прегради)
шарнирная ставиа [шарнирна] греда
~, шарнирио-консольиая миогоставна Гре¬
да, герберова греда
швеллерная П-образна - [улейна, корито-
образна] греда
широкопблочная широкопоясиа греда
шпреигельная шпреигелиа греда, греда-
с обтегач
балкон м арх. балкон
балл м изм. бал, степен (за скорост на вятър-
и големина на морски вълни), стъпало
коррозионный галв. корозионеи бал (еди¬
ница от скалата на корс^онна устойчи¬
вост)
балласт м 1. ав., кораб, баласт, баластов то¬
вар 2. жп. - баласт (пласт от трошляк,
пясък и Др. върху жп. платно, на който»
Лягат траверсите)':, баласт (самите мате¬
риали на пласта под траверсите)
водяиой кораб, воден баласт
% гравийный баластра (чакъл и пясък}
песчаный (разнозърнеста) пясъчна ба¬
ластра
топливный кораб. , ав. горивен баласт,
баласт от гориво (в пожаробезопасна ре¬
зервоари )	,
щебёночный трошеи камък, трошляк
балластер м жп. баластер, баластировъчна
машииа (за механизирано изготвяне на ба-
листовата призма на жп. линия)
балластировать изготвям баластова призма-
(на жп. линия), насипвам баласт
балластировка ж 1. кораб, баласти ране 2. жп.
полагане на баласт (върху платно на жп.
линия)	‘
—	пути полагане на баласт (върху платно}
на жп. линия
балластный баластен, баластов
баллер м кораб, тяло, вретено, прът
—	руля вретено или стебло на кормило-
[кърмило]
—	шпйля вретено на шпил
баллистика ж балистика
внутренняя вътрешна балистика
внешняя външна балистика
~, космическая космическа балистика
орбитальная ракет, сателитна балистика
ракетная ракетна балистика
теоретическая теоретична балистика
баллистит м балистит (бездимен барут)
баллистический балистичен, балистически
баллон м 1. балон, аеростат (летателен
уред) 2. (стоманена) бутилка (за газ под1
налягане) 3. хим. балон, колба (сферичен
стъклен съд); ел. балон, колба (на електри¬
ческа крушка или електронна лампа)
4.	авто балониа гума (с ниско налягане )-
ацетиленовый бутилка за ацетилен •

ЖАЛ
44
бортовой кислородный ав. бордна кисло¬
родна бутилка
—, воздушный бутилка за (сгъстен) въздух
—■ для сжатого воздуха бутилка за сгъстен
въздух
-—-зонд геофиз, балон-сонда
—, кварцевый балон [колба] от кварцово
стъкло
—, кислородный бутилка за кислород
—	лампы балон [колба] на лампа
—, непривязнбй свободен - балон, аеростат
—■, пневматический еж. баллон 4
—покрышка вж,- баллон 4
привязной привързан балон
—, пусковой воздушный пускова бутилка
за въздух (за двигатели. с вътрешно горене)
стальной стоманена бутилка
—, стеклянный стъклен балон, стъклена кол¬
ба, балон, колба
трубки (стъклен) балон на електронна
лампа
уравнительный изравнителна [компенса¬
торна] бутилка
«баллонет м балонет, въздушна възглавница
(в аеростат — за поддържане сферичната
форма при намаляване на налягането)
балочный гредов, съставен от греди
балтиморйт м минер, балтиморит (вид хри¬
зотилов азбест)
бальзам м хим. балсам
балюстрада ж балюстрада (балконна а стъл-
бищна ограда)
балясина ж балюстра, колонка, стълбче (от
ограда на балкон и др.)
бамбукобетдн м бамбукобетон
бампер м авто буферна греда, броня
банакит м петр. банакит
банатйт м петр. банатит
бандаж м 1. бандаж, (метален) пояс, обръч
(срещу износване); топл. 'бандаж, бандажен
тел’ (напр. за стягане в пакет на група
лопатки на парна турбина); ел. бандаж
(на електрическа машина) 2. остар. плът¬
на [бандажна] гума (на товарен автомобил)
безребэрдный безреборден бандаж
—, вагонный бандаж [обръч] на вагонно ко¬
лело (за набиване)	■
верёвочный ел. бандаж [превръзка] с
канап [връв]
—	заплечиков доменной печй мет. бандаж
на носещите опори на висока пещ
—, калибровочный калибровъчен пръстен
(на валцов стан)
колёсный к-олесен бандаж [обръч], бан¬
даж на колело
—, проволочный бандаж с тел, телена пре¬
връзка
—, роторный ел. бандаж на ротор
—, свайный бандаж на свая (срещу опасност
от загниване)
бандажирование с поставяне [набиване] на
бандаж, усилване с бандаж, бандажиране
бандажист м (рcOоуни«-)спепиалйст по бан¬
дажни работи
бандажный бандажен
бандажная ж жп. работилница за поставяне
[набиване] на бандажи
банк м данных изч. банка от данни
банка ж 1. буркан, стъкленица, гърне 2. ку¬
тия, тенекиена кутия 3. кораб, насип, коса,
плитчина
аккумуляторная акумулаторна кутия,
кутия на акумулаторна батерия
баковая кораб, пейка на носа (на лодка)
—, жестяная тенекиена кутия
консервная консервна кутия
—, лейденская	физ. лайденска - стъкленица
подводная подводен насип
—, стеклянная стъклен буркан, стъкленица
шлюпочная пейка за гребците (гледката)
банкаброш м текст, предпредачна машина
банкаброшница ж работничка на предпре¬
дачна машина	_
банкет м 1. банкет, пътека, ивица (покрай
канавка, окоп и др.) 2. кораб, банкет, дър¬
вена скара или площадка (за компаси,
далекомери и др. на военен кораб)
банкетка 1. в^ж. банкет 1 2. банкетка (фи¬
гура от 10 тухли "за по-лесно преброяване)
банник м протривател, тръбочистачка, шом-
пъл (за почистване на тръба отвътре)
пароструйный пароструйна тръбочистачка
баня ж 1. хим. баня, разтвор за химично
[електролитно] обработване, електролит
2.	хим. вана, съд за химично [електролит¬
но] обработване (по-често с нагряване)
3.	стр. баня
—, водяная водна баня; водна (промивна)
вана
глицериновая глицеринова баня
душевая баня с душ
—, масляная маслена баня
металлическая метална баня, баня [по¬
топяване] в разтопен метал
паровая парна баня
песчаная 'пясъчна баня, пясъчно обработ¬
ване-
—пропускник пропускателна баня (при са-
китcрко предписано задължително изкъп¬
ване )
—, свинцовая оловна баня, потопяване в
разтопено олово
—, солевая терм, солна баня, баня в разто¬
пени соли
бар м 1. физ. бар (единица за налягане, равна
на 105 н1м'?~ 1,01972 кгс/см2); бар (единица
за звуково налягане, равна на 1 дин/смг =
= 0,1 М/м2) 2. мин. подкопиа ръка (на
забойна машина)	3. геол, нанос, насип
(при устието на река)
— врубмашины мин. ръка [работен орган]
на подкопна машина
—, зарубкой подкопна ръка за (създаване на)
първоначален подкоп	'
избгнутый извита [крива] подкопна ръка
кольцевой пръстеновидна подкопна ръка
—, отбойный къртачна подкопна машина
режущий режеща подкопна ръка

45
барабан м * 1. барабан, барабанно колело;
цилиндър, роторно колело (в печатни ма¬
шини) 2. галв. барабан (за масово обработ¬
ване на дребни части)	3. арх., остар.
барабан (подкуполна носеща конструкция)
~, бйльный с. cm. вършачен барабан, бара¬
бан на вършачка
бичевой вж. барабан, бйльный
блокировочный ел. блокиращ валяк (ци¬
линдър] (на възвратен включвател)
ведущий задвижващ барабан (напр. на
лентов транспортьор)
водяной водна камера (на кондензна
уредба)
волочильный . мет. изтеглителен (за¬
движващ) барабан
вращающийся въртящ се барабан
вытяжной еестраециочеч барабан
гальтовочный барабан за почистване и
полиране
~, гидропескоочистндИ барабан за мокро
пясъчно почистване
гладкий 1. гладък барабан, барабанно
колело 2. маси, натегателна ролка, нате-
гач
гравиесортировочный стр. баластросор-
тиращ барабан
грузовой товарен (въжен) барабан (напр.-
на повдигателен механизъм на кран)
~, грузоподъёмный вж. барабан, грузовой
двусторонний барабан за двустранно на¬
виване (на въжето)
~ для облучения ядр. •барабан за облъчване
— для отматывания проб текст, сортиро¬
въчна ролка
дробеструйный сачмоструен (чистачен)
барабан
—, дробильный трсшачея барабан; центро¬
бежна мелачка
дубильный хим. кож. дъбилен барабан
желоночный мин. (въжен) барабан на
лебедка за желонката [издебвана]
жировальный кож. барабан за маслено
дъбене
заводной ''навивателен барабан (на пру¬
жинен механизъм)
загрузочный пълначен [насипващ] -ба¬
рабан
зажимный затягащ [затегателен] барабав
зубчатый щифтов барабан
~ индикатора индикаторен барабан [цилин¬
дър]
инструментальный мин. пробивен [сон¬
дажен] барабан; инструментален барабан
~, кабельный ел. кабелен барабан
~, канатный въжен барабан, барабан за
(навиване на) въже
клеемазальный полигр. лепилен барабан,
барабан за нанасяне на лепило
коксовый коксов барабан, барабан за
определяне на здравината на кокса
колокольный	елхим, камбанен барабан
~, конический конусен барабан; шопл. ко¬
нусни валци
	ААР*
~ контроллера, главный ел. главен барабан
[валяк] на контролер
концевой мин. краен барабан
котельный барабан на котел, котелен ба¬
рабан	•
красильный барабан за боядисване
кулачковый гърбичен барабан (на мета¬
лорежещ автомат)
лебедки (въжен) барабан на лебедка:
ленточный лентов барабан
~, литой лят барабан
магнйтный 1. изч. магнитен барабан
2. мет. барабанен магнитен сепаратор
—г мельницы барабан на мелница, мелничен-
барабан
~ микрометра изм. барабан на микрометър-
моечный миячен барабан
молотильный вж. барабан, бйльный
мягчйльный кож. барабан за омекотяваме
набивной хран. пълнителен барабан (под'
налягане )
направляющий направляващ барабан,
[цилиндър]
—, натяжной натегателен барабан, натега-
телна ролка
ножевой текст, бисщ барабан; харт..
ножова гарнитура
обезпыливающий текст, прахочистачка,
(за пашкули)
обжигательный мет. пържилен барабан '
окорочный	харт. барабан за снемане
[белене] кората на дървета
окрасочный вж. барабан, красильный
отжимный натискателен барабан
отмочный кож. барабан за умокряне-
~, очистной чистачен барабан, барабан за
почистване (напр. отливки или изковки<
парный двоен [сдвоен] барабан
патронный барабанен магазин, патронен
барабан
—	передачи предавателен [транслационен] -
барабан (на фототелеграфна уредба)
переключающий ел. превключвателен ва¬
ляк
~, пескоструйный песъкоструен барабан
~, печатный полигр. печатен цилиндър [ба¬
рабан]
питательный захранващ [зареждащ] ба¬
рабан
—	пишущего [самопишущего] прибора пи¬
шещ валяк
пневматический пневматичен барабан*
~, поворотный обръщателен барабан ‘
—	подачи барабан на подаването [подава¬
тел ния механизъм]
подающий вж. барабан подачи
подъёмный повдигателен барабан, бара¬
бан за навиване (на въже, верига)
полировальный полировъчеи барабан, ба¬
рабан 'за полиране
~, приёмный 1. съобщ. приемен барабан -
(във фототелеграфната техника) 2. текст..
бризьор, бризьорен валяк	3. печат, ба¬
рабан на приемного устройство
промывной барабан за промиване

46
Ill 1111 I III
SAP

пружинный кутия на (спирална) пру¬
жина (във фината механика)
размалывающий барабанна мелница
размягчительный харт. омекотителен ба¬
рабан (за преработка на хартиени отпа¬
дъци )
распределительный разпределителен ба¬
рабан .
реверсивный реверсивен барабан, бара¬
бан с двупосочно въртене
режущий режещ барабан
сварной заварен барабан, барабан с шев
с винтовыми канавками барабан с винтови
нарези (напр. на електротелфер)
~сСепаратор сепараторен барабан
— сепаратора хран. барабан на сепаратора
сетчатый мрежов (перфориран! барабан
(напр. на центрофуга)
смесительный смесителей барабан, бара¬
бан за смесване (на няколко съставни мате¬
риала )
, сновальный текст, сновален барабан
, собирательный събирателен барабан
, сороуд.алйгельный с. cm. барабан за по¬
чистване от замърсяващи примеси (на па-
мукокомОсй^н )
, сортировочный сортировъчен барабан
, ступенчатый стъпален барабан
, сушильный сушилен барабан
, съёмный текст, пеньор, отнемащ валяк;
полигр. снемащ валяк
, талевый барабан на сдвоен еолuсеат,
сдвоен еолйсеат
, тарельчатый дисков барабан
, тартальный вж. барабан, желоночный
, тормозной спирачен барабан, барабан на
спирачка
травильный барабан за разяждане [байц¬
вано, е^ане!
~ трения триещ барабан (въжето се задържа
от триенето между барабанната повърх¬
ност и самото него)
трепальный с. cm. барабан за разбиване
[очукване]
тяговый теглителен барабан
угломерный	геод. ъгломерен барабан
(на бцсола )
фальцевальный полигр. барабан за фал-
цоване
фрикционный вж. - барабан трения
хвостовой барабанен обръщач на посо¬
ката на движение (на транспортьор)
—ходовой барабан на ходовия механизъм
(на часовник)
холостой барабан на празен ход, свободен
барабан	’
цельнокатаный топл. валцуван цилиндър
[барабан| (без шее)’
цементационный терм, цилиндър [ба¬
рабан! за цементация
~ центрифуги барабан на центрофуга (пер¬
фориран )
червячный барабан с винтово [червячно]
задвижване
шлифовальный 1. шлифовъчен диск
[кръг| с голяма широчина 2. барабан за
обработване с абразивна струя
шнековый вж. барабан, червячный
шпиндельный вретенен барабан
—	шпйля кораб, барабан на шпил
штифтовой вж. барабан, зубчатый
электрографический селеновый	полигр.
електрографичен селенов барабан
электромагнитный електромагнитен бара¬
бан
барабанный барабанен
барабанчик м инстр. 1. ролка за права на-
зъбка 2. винторезна дъска
барабанщик м с. cm. подавач (работник)
баранчик м L кука за прикачване (на ва¬
гонетки към безкрайно въже) 2. направля¬
ващ валяк (в хаспелов механизъм)
барашек м L маш. крилчата [крилна] гайка
2. кож. обработена агнешка кожа
гаечный вж. барашек I
закрытый крилчата гайка с (предпазно)
капаче
—	крана ръчка на кран
мотыльковый вж. барашек 1
барботаж м барботаж, барботиране (преми¬
наване на газ през течност на малки мехур¬
чета); продухване (на течност)
оарботёр м барботьор, барботажно устрой¬
ство
барботирование с вж. барботаж
барботировать барботирам, продухвам (теч¬
ност), бьлникам
барбьерит м минер, барбиерит
барда ж хран. джибри, пратини, спиртовар-
ска каша (за храна на добитък)
барельеф м арх. барелеф
баретка ж ел. между пол юсен мост (на акуму¬
латор )
бареттер м радио токостабилизираща лампа,
баретор
железоводорбдный вж. бареттер
бареттйрование с баретиране, стабилизиране
на ток с помощта на баретор
баржа ж кораб, шлеп, баржа, мауна (несамо¬
ходен товарен кораб)
десантная десантна лодка
морская шлеп, баржа (обикн. за разто¬
варни пристанищни работи)
наливная шлеп |баржа| за наливни то¬
вари
нефтеналивная баржа-петролоносач
понтонная понтонна баржа
—, самоходная шпеп със собствено задвиж¬
ване
барзассйт м "минер, барзасит
бариевый бариев, съдържащ барий
барий м хим. барий, Ва
азотистокислый бариев нитрит
азотнокислый бариев нитрат
бромистый бариев бромид
бромноватокислый бариев бромат
двухромовокислый бариев бихромат
едкий бариев хидроокис
железнокислый бариев ферат

47
БАС
~, йодистый бариев - йодид
~, кремнекислый бариев силикат
~, марганцовистокислый - бариев маиганат
марганцовокислый бариев пермаигаиат
метакремнекйслый бариев метасиликат
надсернокислый бариев персулфат
роданистый бариев роданид [тиоцианат]
~, стреисаокйслый бариев сулфит
сернистый бариев сулфид
сернокислый бариев сулфат
~, углекислый бариев карбонат
~, уксуснокйслый бариев ацетат
фосфорноватистокислый бариев хипофос-
■ фит
фтористый бариев флуор ид
хлористокислый бариев хлорит
хлористый бариев хлорид
хлорноватокислый бариев хлорат
хлорнокислый бариев перхлорат
хромовокислый бариев хромат
цианистый бариев цианид
щавелевокислый бариев оксалат
барйка ж метео поле на атмосферно налягане,
барика .
барилйт м минер, барилит
барильёт м мет. барилет, смесителей [усред¬
нителей] резервоар (за газове) '
~, уравнительный вж. барильёт
бариои м . ядр. бариои
барисфера ж геол, барисфера	.
барит м минер, - барит, естествен бариев -хул-
фат
Тдкий вж. барий, едкий
барицентр м' астр, бар и център (геометричен
център на тежестта)
барицентрический барйцтнарйчте
барический баричен, барометричен
баркЗ ж - 1. кораб, безпалубеи шлеп, ладия
2. текст, корито
—, красильная - текст, корито за багреие
~, мойиая миячна 1 перална] уредба, -миячна
машииа
баркас м кораб. 1. баркаса, голяма гребна
лодка 2. баркаса, кораб-влекач (за спо¬
магателни пристанищни работи)
баркевикит м минер, баркевикит
барн м барн (единица за ефективно ■ сечение
_ на ядрен процес: 1 барн — 1.10_г4 см2)
' баровакуумметр м живачен вакуумметър
барограмма ж геофиз. барограма
— подъёма ав. - барограма на издигането
барограф м - барограф, самопишещ барометър
~, анероидный аиероидеи барограф
ртутный живачен - барограф
барокамера ж ракет., ав.. барокамера, камера
с ниско налягане
. бароклйиа бароклииа	/
бароклйния ж' 'геофиз. бароклиния
бароклинность м вж. бароклйния
барокко с арх. барок, бароко
барокомпеисатор м барокомпенсатор
барометр м ' геофиз. барометър
~-аанероид аиероидеи барометър
весовой тегловен барометър (живачен
или плувачен)	■
•"‘•'-высотомер баромеаър-вйсоаомер	•
~, горный планински барометър '
дифференциальный диференциален баро¬
метър
капиллярный капилярен барометър
~, мембранный мембранен [анероиден] ба¬
рометър
•'•', металлический метален [анероиден] баро¬
метър
~, морской морски барометър (със спиртов
и възДушен термометър)
~, нивелировочный ейвелировъчте бароме¬
тър
~, пружинный - пружинен - барометър
~, ртутный живачеи барометър
рудничный рудничен барометър
~, самопишущий - самопишещ барометър
сифонно-чашечный сифонно-чашков баро¬
метър
~, сифонный сифонен барометър
~, чашечный чашков барометър ' (живачен)
барометрический - барометричен; -атмосферен
барорезйстор м геофиз. барорезистор
бароскоп м бароскоп
баростат м' баростат (за регулиране темпера¬
турата на изпарение' на охлаждащото ве¬
щество в хладилни уредби)	■
баротермбграф м баротермограф
баротермометр м баротермометър ‘
баротропйческий баротропичен
баротрбпный - бароаропте
барражирование с воен..баражиранё
баррель м варел; мярка за обём (на петролни
произведения )
баррётер м вж. бареттер
барт м геол, наносна - тиня
бархан м' • геол, бархан, континентална дюна
бархат м текст, кадифе
бархбут м кораб, външен пояс (по водната
линия на Дървен кораб)	.
барьер м 1. бариера, бариерна греда; пре¬
града, препятствие 2. геол, бариерен риф
гамбвский	яДр. ' бариера [потенциална
преграда] на Гамов, потенциална бариера
~, диффузионный дйфузйоееа преграда
~, звуковой ав. звукова бариера - [преграда]
контактно-потенциальный контактно-по¬
тенциална бариера (на границата на две
тела )
кулоновский ядр. кулоиовска бариера
~, потенциальный ядр. потенциална - бариера
[преграда]
световой светлинна бариера
— с выдвижным брусом жп. пълзяща ба¬
риера
тепловой ракет, - топлинна бариера
~, электронный електронна бариера
~, электростатический - потенциальный елек-
тросааайчеcка потенциална бариера
энергетический енергетична бариера
~,ядерный ядреиа бариера	•
басок м текст, пасмантерия, ширит, галои,
кант, бордюр
бассанит м минер, басаейа

БАС
4&
HI i I I M i	i И И i И ? ? I
бассейн м 1. басейн, резервоар; (водо-) хра¬
нилище 2. геол. хидр.	(водосборен) ба¬
сейн, (водосборна) област 3. мин. басейн
(на каменни въглища, руди, полезни изко¬
паеми )
артезианский басейн на артезиански води
бессточный хидр. неотточен [неоттичащ
се, негравитачан] басейн
~, брызгальный разпръсквателен (охлади¬
телен) басейн
~, варочный топилна [стъклена] вана (в
стъкларска промишленост)
- - - водосборный вж. бассейн 2
~, водосбросный геол, водоотдаващ басейн
—	выдержки басейн за отлежаване
~, выравнивающий долен изравнител (на
ВЕЦ)
гидрогеологический хидрогеоложки ба¬
сейн
, горнорудный минноруден басейн
, гравитационный хидр. гравитачен [гра¬
витационен, самотечен] басейн
, грунтовой вж. бассейн грунтовых вод
грунтовых вод басейн на подземни води
для выпаривания соли солен басейн, солна
леха (на морски солници)
, достроечный кораб, басейн за довършва-
тел ни [достросчни] работи (е корабострои¬
телница)
, закрытый закрит басейн
источника водохващащ басейн, водохва-
щане
, каменноугольный каменовъглен басейн
, каптажный каптажна камера
каскада, промежуточный междинно водо¬
хранилище на каскада
, контррегулйрующий вж. бассейн, вырав¬
нивающий
, массный харт. басейн за (целулозна)
маса
, машинный харт. машинен басейн (за
умесване на книжната маса пред хартие¬
ната машина)
, напорный водна камера; напорен резер¬
воар
, нефтеносный нефтонссен басейн
оборотного брака харт. басейн, за възвра-
щаемия брак
, опытовый изпитвателен [опитен] басейн
(напр. на корабни модели)
, осадочный утаителен [утаечен] басейн,
утаителен резервоар, утаител	.
, осветлитель»ый басейн за избистряне
[осветляване, придобиване на по-светъл
цвят, декачтираче]
, открытый открит басейн
, отстойный вж. бассейн, осадочный
, охлаждающий охладителен [охлаждащ]
басейн
~, плавательный плавателен басейн
—	полезных ископаемых басейн на полезни
изкопаеми
—	реактора ядр. басейн на реактора
—	реки геол, речен басейн
—	суточного регулирования басейн [резер¬
воар] за денонощно регулиране
судоремонтный кораб, акватория на кора¬
боремонтен завод
угольный вж. бассейн, каменноугольный
уравнительный уравнителен басейн, урав-
нител, хомогенизатор (напр. в циментова¬
та промишленост)
шламовый басейн за (събиране на) шлам
[рудна каша]; яма [резервоар] за (отпа¬
дъчна) тиня
батан м текст., ватал
многочелночный многосовалков ватал
батарейный	1. батериен; акумулаторен 2.
воен, батареей
батарейка ж карманная батерия за джебно
фенерче
батарея ж L батерия (акумулаторна, елек
трическа, от еднородни машини и съоръ¬
жения)	2. отоплително тяло, радиатор
(напр. на водно или парно отопление)
3.	воен, батарея
~, аккумуляторная акумулаторна батерия,
акумулатор
анодная рад. анодна батерия
артиллерийская артилерийска батарея
атомная атомна батерия
буферная буферна изравнителна бате¬
рия (акумулаторна)
~, вторичная вторична батерия
~, выпарная харт. батерия от изпарители
~, высоковольтная ел. батерия за високо на¬
прежение
газовая газова батерия (от. стоманени
бутилки за сгъстени газове)
~ гальванических элементов батерия от гал¬
ванични елементи, галванична батерия
~, дисковая дисков апарат (на редссвялка)
~, зенитная зенитна [противовъздушна] ба¬
тарея
~, кислородная распределительная разпреде¬
лителна батерия за кислород (от. стома¬
нени бутилки)
~, коксовая мсш. коксова батерия, батерия
за коксуване •
~, коллекторная топл. колекторна батерия
—, конденсаторная рад. кондензатор на бате¬
рия
—	кубов^я нефтеперегонная нефтопреработ¬
вателна батерия
~, местная съобщ. местна батерия
—	накала рад. отоплителна батерия ' (за ка¬
тода )	.
осветительная осветлителна батерия
—	парового отопления радиатор за парно отоп¬
ление
леречOсчаи преносима батерия
—	печей мет. пещна батерия, батерия от
пещи
~, радиаторная радиатор, радиаторна бате¬
рия, (глидерно) отоплително тяло
ребристая рсбресто отоплително тяло
~, свинцовая оловна (акумулаторна) ба¬
терия
сеточная вж. батарея сеточного смещения

49
БАШ
—	сеточного смещения рад. батерия за ре¬
шетъчно ереднаереженuе
солнечная слънчева батерия
—, стартерная пускова батерия
стационарная неподвижна [непреносима]
батерия
сухая суха батерия
термоэлектрическая термоелектричсска
батерия, батерия от термоелектрически еле¬
менти
—, тяговая тягова (акумулаторна) батерия
(напр. на електрокар, електромобил)
—, уравнительная вж. батерия, буферная
центральная съобщ. централна батерия
—	нейтрального отопления отоплително тяло
[радиатор] за централно отопление
—, шахтная руднична (акумулаторна) ба¬
терия
электрическая електрическа батерия
ядер на л вж. батерия, атомная
батиаль м геол, батиал, батиална зона
батик м текст, батик
батиплан м кораб, батиплан, дълбоководен
плавателен съд (с възможности за верти¬
кално и хоризонтално маневриране)
батискаф м кораб, батискаф, дълбоководна
камера (със собствено задвижване и апара¬
тура за наблюдаване)
батйст м текст, батиста
батокс м кораб, батокс, надлъжна греда
батолит м геол, батолит
батометр м геофиз. батометър (уред за взи¬
мане на водни проби от различни дълбо¬
чини)
батопорт м кораб, батопорт, врата-затвор (на
сух док)
бафтинг м ав. бафтинг
бахрома ж текст, ресна
цветная телев. цветен кант
бахтарма ж кож. тола, вътрешна страна на
кожа
бачок м резервоарче, казанче, малък съд
красконагнетательный	напорно резер¬
воарче за боя (на разпръсюателен писто¬
лет)
масляный (малък)маслен резервоар
мерный топливный мерителен съд за го¬
риво
—, нагнетательный нагнетателно казанче
[резервоарче]
питательный захранващо казанче
промывной промивно (клозетно) казанче
проявочный кфт вана [съд] за проявяване;
доза (за проявяване на филми)
—	радиатора, верхний [нижний] авто горно
|долно| казанче на радиатора
расширительный разширителен съд (напр.
на хладилна система)	■
сливной преливно казанче
—, смывной вж. бачок, промывной
башенный кулов (напр. за кран), кулообра-
зен
башлык м текст, качулка
башмак м 1. (метален) накрайник, обувка
(на тръба, свая, кол, кабел, въже и др.);
'пета 2. стр. стъпка (на колона) 3. с. ст.
трак, основа, обувка (на съставно звено
на трактор)	4. мат., ел. плъзгач (на
кръстоглав и др.) 5. жп. спирачна обувка
(на колодката) 6. спирателна обувка, куч¬
ка (за неподвижно задържане на вагон върху
релси) 7. ел. кабелен -накрайник, кабелна
обувка -8. мин. (забивна) обувка (на дол¬
ния край на обсадна тръба) 9. обр. мет.
долна [подложна] плоча (на обрязна ма¬
трица )
Анкерный стр. стъпка (на метална ко¬
лона) с болтова [анкерна] връзка
гусеничный вж. башмак 3
забивной забивна обувка (на обсадна
тръба )
заграждающий вж. башмак 6
кабельный ел. кабелен накрайник, ка¬
белна обувка *
—	колодки, тормозной - спирачна обувка на
колодката
—	колонны стъпка на колона
контактный ел. контактен плъзгач, плъз¬
гач [обувка] на контактен токоприемник
—	крейцкопфа плъзгач на кръстоглав
направляющий мин. направляваща обув¬
ка (на обсадна тръба)
—, нивелирный нивелирна обувка (на три¬
ногата на нивелира)
опорный 1. вж. башмак 2 2. мин. опорна
[носеща] обувка
полюсный вж. башмак 7
—	рейки геод. пета на (нивелачна) лата
(от нея започва отчитането)
—, рельсовый вж. башмак 6
рессорный авто ресорна обувка
роликовый сл. (контактна) обувка на
ролков токоприемник, контактна ролка
сбрасывающий жп. вагоноизхвъргачка
свайный обувка на свая [пилот]
—, скользящий плъзгач
—, стрелочный жп. стрелкова плъзга лка,
плъзгач на стрелба
технологический технологична опора (при
регулиране и настройване на машина
токосъёмный контактна обувка [плъзгач]
на токоприемник
тормозной вж. башмак 6
—, троллейный (контактна) обувка [плъз¬
гач] на тролеен токоприемник
—, трубный тръбен накрайник
фрикционный фрикционен накрайник
башня ж 1. кула; мачта; хим. колона 2. ел.
съставен стълб за далекопровод
абсорбционная вж. башня, поглотитель¬
ная
—-антенна вж. башня, антенная
~, антенная антенна мачта
бетонолйтная кула за приготовляване на
бетон
—, буровая сондажна кула
—	буровой вышки вж. башня, буровая
4 Руско-български полйтегнйческй речник

БЕВ
50
—, водонапорная водонапорна (водиа] кула,
кула-водоем
водоразборная водовземна кула
водосбросная водоотлив иа кула
вытяжная (възДушно-^тягова кула (за
създаване на въздушна тша), комин
газоочистная газоочистителиа кула [ко¬
лона]
грузовая мин. товарна кула (на товаро-
повДигателно съоръжение)
~ дока кораб, кула на (плаващ) док
—	кабельного крВиа (машинна) кула [мачта]
на кабелен краи ■
—	каиВтиой дороги кула [мачта] на въжена
линия
карбонизационная карбонизациониа кула
[колоиа]
коксоту шильная мин. коксогаситтлна кула
/х/, конденсационная	кондензационна кула
[колона]
машинная машинна кула (на повдигате¬
лен кран )
/х/ обслуживания астр, обслужваща кула
огневая изпарителна [огнееаl кула (при
производство на соя)
окислительная окислителна кула [ко¬
лона]
осушительная вж. башня, сушильная
^-охладитель вж. башня, охладительная
охладительная охладителна кула [ко¬
лона], градирна (за охлажДане на цирку¬
лационна вода)
поворотная въртяща се кула (на вятърна
мелница)
поглотительная абсорбционна [поглъща-
телна] колоиа, адсорбер
промывная промивна кула [колоиа]
пылтвытяжиВя текст, IIрaxоyлoвиаeлеа
кула
пыльная вж. башня, пылевытяжная
радиолокациоииая радиолокационна кула
—	радиорелейной линии радиорелейна кула
реакционная реакционна колона, колоити
реактор
сатурационная хим. ■сатурационна кула
(за насищане)
семафорная жп. ссмафорна мачта
силосная с. ст. силажна кула
—	с насадкой физ., хим. колона с пълнеж
сторожевая наблюдателна кула (напр. за
пожарна опасност)
сушильная сушилна кула [колона], су¬
шилна
телевизионная телевизионна кула
трубчатая тръбна мачта (напр. на строи¬
телен кран)
тушильная вж. башня, коксотушйльиая
уравнительная хидр. изравнителна камера
[кула|
хвостовая насрещна кула [мачта] (на
кабелен кран)
беватрон м ядр. бтватрои
бегун м 1. мин., леяр, валяк [валц, бегун]
на чашова мелница [колергаиг] 2. текст.
волан, воланов валяк
бегунок м 1. жп. бегач, предна едноосна та¬
лига (на локомотив) 2. текст, бегач (за
гривни на предачни и пресуквателни маши¬
ни)	3. штйиа, плъзгач (на сметачна ли¬
ния)
—	распределителя авто - разпределителен па¬
лец (на прекъсвач-разпределителя)
точильный текст, шлифовъчен уред (за
дарак)
бегуны мн мин., леяр, чаиюва [бегунна] мел¬
ница, колерганг, бегуни
вальцовые вж. бтгуиы
—	для мокрого помола чашова мелница за
мокро стриваие
—	для сухого помола чашова мелница за сухо
стриване
смешивающие вж. бегуны
бедантит м минер, бьоданайт
бтзаберрацибнный безабтрационтн
бтзаварййиый безавариен, работещ без пре¬
късване [спирант] (по вина на машината)
безалкогольный безалкохолен
безваттный реактивен, нтразходващ електро¬
енергия, безватти
бтзвтртаёииый ёезвртатеее
безвихревой безвихров, нтаурбулееаеl^, по¬
тенциален, безротореи
безводный хим. безводен, аихидридти; сух,
безвоздушный бтзвъздушен, в отсъствие на
въздух
безграничный безграничен, безкраен
безгранный гладък, заоблен, без ръбове
бездеаоиацй6неый бтздеаоеапйоети, работещ
без чукане (напр. за бензинов двигател)
бездефектный бездефекетен, произведен без
дефекти (и без брак)
бездорожье с 1. местност без пътища 2. лошо
състояние на пътищата
бездоходность ж икон, ^рентабилност
бездымный хим. бездимен
беззазорный без хлабина; стегнат
беззольный без пепелен
безламповый радио безлампов
бтзло пВ точный без лопат ков, без пер ков
безмасляиый безмаслен (напр. за прекъсвач)
безмоторный безмотореи
безиВкипный несъдържащ образувания от
котлти камък	'
безнапорный бтзеапорте, без иалягане
безналичный икон, безпаричтн, безкасов
(напр. за плащания)
безопасность ж безопасност
биологическая ядр. биологична безопас¬
ност
~ движения безопасност на движението
—	производства производствена [експлоата¬
ционна] безопасност
радиационная ядр. радиационна безопас¬
ност
—	реВктора яДр. безопасност на реактора
техническая техническа безопасност
безопбчиый леяр, безкасов
безосный безосов
безотвальный с. cm. 1. разрохнат, обработен
без обръщане (на почвен пласт) 2. бтзоб-
51
БЕН
ръщателен, предназначен - за- обработване
без обръщане
безоткатный воен, безоткатен; динамореакти-
вен (за оръдие)
безразмерный безразмерен, - дездименсиочеч;
текст, безразмерен, подходящ за няколко
размера '(тъй като е изработен от. еластич¬
ни влакна — напр. чорапи)
безрамный безрамов, безрамков
безрельсовый безрелсов (напр. за транспорт)
безрессорный безресорен; непружиниращ
безрычажный безл остов
безусадочный текст, несвиваем, ненамаляващ
размера - си (при експлоатация)
безъёмкостный безкапац^итивен
безызлучательный неизлъчващ
безындукционный безичдyкциочеч, безиндук-
тивен
безынерционный безинерционен; мигновено
реагиращ (на въздействие)
безыскажённый недеформиран
безыскровой безискров
бейдевинд м кораб, байдевинд (посока на
вятъра спрямо курса на кораба)
бейнит м мет. бейнит (продукт на превръ¬
щане на аустенита)
бейфут м кораб, гафелна скоба
бейцование с байцване, разяждане (с химичен
разтвор — подготовка за следващи опера¬
ции )
бейц м байц, байцов разтвор
беккерелит м минер, бекерелит
бел м физ. бел (единица за акустични и елек-
трични трептения)
беление с избелване, осветляване
—■, восстановительное редукционно избел¬
ване
газовое вж. беление, хлорное
кислотно-гипохлорйтное	киселинно-хи-
похлорно избелване
луговое избелване на слънце (на поляна,
върху трева)
оптическое текст, оптично осветляване
~, хлорное избелване с хлор
электролитическое електролитно избелване
белёный 1. текст, избелен 2. стр. белосан,
варосан
белизна ж текст, белота (след избелване)
естественная харт. естествена белота
~, термостойкая харт. термоустойчива бе¬
лота '
белила мн. хим. белила, бели багрила; бе¬
лило; бяла (минерална) ' боя
баритовые баритово белило, бланфикс
висмутовые бисмутово белило
—■, густотёртые белило - на паста
литопонные литопоново белило, литопон
свинцовые оловно белило
сернистые сернисто [литопоново] белило
~, сурьмяные антимоново белило
титановые' титаново белило, титанвайс
цинковые - цинково белило, цинквайс; цин¬
ков окис
белильный белилен, избелващ
бе^лймость ж харт. избелваемост
белить 1. текст, избелвам 2. стр. белосвам,
варосвам
белковый белтъчен
белок м белтък, протеин
~, животный белтък от животински произ¬
ход	‘
~, нативный нативен белтък
растйтельный растителен белтък
белоречйт м минер, кварцит
бельведер м арх. белведер (сграда с хубав из¬
глед навън)
бельтинг м белтинг (тъкан за транспортна
ленти и плоски ремъци)	,
бельэтаж м арх. първи етаж; надпартерен
балкон (в зрителна зала)
беляна ж беля на (плоскодънна лодка за пре¬
насяне на дървен материал)
бемит м 1. минер, бьомит 2. (вид) термо¬
изолационни плочи
бемпорад м геофиз. бемпорад, оптична маса
на атмосферата
бензаль м	хим. бензалова [бензилиденова]
. група, бензал-, бензилиден-
бензальдегйд м хим. бензалдехид, бензенкар-
бонал
бензамйд м хим. бензамид, амид на бензое-
ната киселина
бензгидрол м хим. бензхидрол, ди фенил кар¬
бинол
бензель м кораб бензел (стягане на ■ две дебели
въжета с по-тънко въже)
бензён м хим. бензен, бензол
бензил м хим. бензил, бензилов радикал
бромистый беязилбромид
~, иодистый бензилйодид
~, фтористый бензилфлуорид
хлористый бензилхлорид
бензиламин м бензиламин
бензилацетат м бензилацетат, бензилов естер
на оцетната киселина
бензилиден м хим. дгчзилидёчова[бензалова]
група, бензилиден-, бензал-
дечзилмочевйча ж дечзилеарбамид
бензилцеллюлоза ж бензилцелулоза
бензин м бензин
~, авиационный самолетен [авиационен, ви-
соеоое•iачlов| бензин, авиобензин
~, автомобильный автомобилен - бензин
~, высокооктановый високооктанов бензин
~, газовый газов бензин, петролов етер,
газолин
—	для гоночных автомобилей състезателен
бензин
~, искусственный вж. - бензин,	синтети¬
ческий
—	каталитического крекинга бензин от ката-
лит и чен крекинг
~-крек ин га ерёеичг-бечзич; бензин от кре-
кинг-продес
лёгкий лек бензин, бензин от леки фрак¬
ции; петрол ев етер
~, моторный бензин за двигатели (с вътреш¬
но горене)
неочйщенный суров [непречистен] бензин
~, нефтяной вж. бензйн, газовый

БЕН
52
—.низкооктановый нискооктанов бензин
nолиме-изапиOнный полимеризационен
(полимер^бензин
—	прямой гонки бензин от пряка дестилация
(на нефт)
—растворитель вж. бензин, экстракционный
свинцовый вж. бензин, этилированный
синтетический синтетичен бензин
—, стабилизированный стабилизиран (с до¬
бавки) бензин
—	термического крекинга бензин от термичен
крекинг
—, торфяной бензин (получен) от торф
—, тяжёлый тежък бензин, бензин с тежки
фракции
экстракционный екстракционен бензин,
бензин за екстракция, бензин-разтворител
этилированный етилиран бензин
бензинйрование с зареждане с бензин
бензиновоз м кораб. танкер за бензин, бензи¬
новоз
бензиновый бензинов
бензинозаправочный бензиноснабдителен,бен¬
зин озареждащ
бензиноизмерйтель м вж. бенз и ноуказа тель
бенз и номер м авто, ав. бензиномер, бензино-
показател ' (на равнището в резервоара)
дНсковый дисков бензиномер
—, дистанционный дистанционен бензиномер
капсюльный вж. бензиномёр, роторный
планетарный планетарен бензиномер
поршневой -бутален бензиномер
поплавковый бензиномер с поплавък
рбторный роторен (крилчат] бензиномер
электрический електрически бензиномер
бензиномотор м бензинов двигател (мотор]
бензинопитание с бензиново захранване, за¬
хранване с бензин
бензинопровод м бензинопровод
бензинорёз м бензинова резачка; бензинова
горелка (за рязане)
бензиностойкий бензиноустойчив
бензиноохладйтель м охладител на бензин
(бензинов резервоар]
бензиноуказатель м вж. бензиномер
бензиноуловитель м бензиноуловител
бонзииог-анИлищо с 1. склад за бензин
2.	бензинов резервоар
тарное склад -за бецзин във варели
бензоазурйн м хим. бензоазурин (багрило)
бензоат м хим. сол или- естер на бензоената
киселина
бензобак м авто бензинов резервоар, резер¬
воар за бензин
запасной запасен бензинов резервоар
—, подвесной ав. окачен бензинов резервоар
бензовоз м вж. бензиновоз
бензодвйгатель м бензинов двигател
бензозаправка ж зареждане (на моторни
превозни средства) с бензин
бензозаправщик м 1. автомобил-цистерна за
зареждане с бензин 2. ав. самолет-иистер-
на за зареждане с бензин (във въздуха)
3.	работник, обслужващ бензинова стан¬
ция
бензоил м хим. бензоилова група, бензоилов
радикал, бензоил-
бензойн м ’хим. бензоин
бензойный бензолен
бензоколонка ж бензинова колонка, помпа за
бензин (в-Oензоcуaнцuя), бензинопълначка
бензокраник м кранче за бензин
бензол м хим. бензол, бензен
авиационный авиационен бензол
лёгкий лек бензол
—, каменноугольный каменовъглищен бензол
—, нефтяной ' нефтов - бензол
сырой - суров [непречистен] бензол
—, чйстый чист бензол (без добавки)
бензоловый бензолов
бензол сульфокислота ж бензсулфонова [бензен-
сулфонова]- киселина
бёнзо-маслостойкий устойчив на бензин и
масло, бензино- и маслоустойчив
бензомер м вж. бензиномер
бензомотопомпа ж бензинова моторна помпа
бензонасос - м бензинова [бензиноподаваща]
помпа (на бензинов двигател)
диафрагменный мембранна бензинова пом¬
па .	'
поршневой бутална бензинова помпа
бензоочистйтель авто филтър за бензин
бензопила ж циркуляр (за дърво) с бензинов
двигател
бензопомпа	вж. бензонасос
бензопровод м вж. 6онзинопровод
бензопурпурйн м бонзоеу-еурин (багрило)
бонзорезорвуа- м вж. бензобак
бензорез м вж. бензинорёз
бензо^^в м еластичен бензинопровод
бензосистёма ж авто, ав. бензинова [горивна]
уредба
бонзоснабжёнио с снабдяване с бензин
бензостанция ж бензинова станция, бензо¬
станция
бензостойкий бензиноустойчив
бензостбйкость ж бензиноустойчивост
бензосчётчик м бензинов -азходомо-
бензоуказатель м вж. 6онзиномор
бензофенол м хим. бензофенол
бензофильтр м вж. Оонзоочистйтоль
бензохинон м хим. бензохинон
бензохранилище ^ж в^ж. бонзиногранйлищо
базовое централен склад за бензин (снаб-
; дява разходните складове)
расходное разходен склад за бензин
бензоцистерна ж бензинова цистерна
бензошланг м еластичен бонзиноп-овод. мар¬
куч [черво] за бензин
бентонИт м - петр. бентонит, бентонитова
глина (използува се в леярство, химична,
нефтена и др. промишлености)
бенуар м арх. партерна ложа (в зрителна
вала )
бераунИт м минер, бераунит
бергштрих м геод.- линия на наклона
бёрдо с текст, бърдо
делйтельное зев но бърдо

53
— игольчатое иглено {гртбтиово] бърдо
откидное летящо бърдо
~, паяное калаено бърдо
раздвижное експанзивно бърдо
устанавливаемое регулиращо' се [регу¬
лируемо] бърдо
бТртг м геол, бряг, крайбрежие
~, абразионный абразйонтн бряг (подложен
на разрушаване и размиване под действие
на прибои, течения, приливи)
аккумулятивный наносен ^кумулативен]
бряг
отмельный плитък [размит] бряг, край¬
брежна плитковина
риасовый бряг риасов тип
бтртзйт м петр. березит
бертзитизация ж петр. бтртзйтйзацйя
берёт м текст, барета, таке
берйлл м минер, бтрил
бериллий м хим. берилий, Be
~, азотнокислый берилиев нитрат
сернокислый берилиев сулфат
бтриллизВиия ж терм, берилизапия (повърх¬
ностно закаляване с помощта на берилий)
бтркёлий м хим. бтркелий, В к
бТрма ж 1. стр. бтрма 2. мин. берма, пред¬
пазна- площадка - (пред рудник)
защитная - предпазна берма
подсыпиВя насипна бтрма
предохранительная предпазна бтрма [пло¬
щадка]
транспортная мин. извозна [транспортна]
берма
бертрандит м минер, бертрандит
беседкам 1. арх. беседка, павильон 2. кораб.
място [скамейка] - на боцмана; седалка-
люлка (за работника при боядисване u на
кораб)
бесиВмерный бтзкамерти; авто бтзкамтрти
(за външна гума, която уплътнява Добре
и играе ролята и на вътрешна гума)
бескислородный безкислороден
бесклапанный безклапаиов, бтзклапантн
бтсколлёкториый без колекторен
бтскомпрёссорный бтзкомпртсортн
бесконечный мат. безкраен
бтскоиТчио большой безкрайно голям
бесконечно малый безкрайно малък
бесконтактный безконтактен
беспересадочный без сменяване на превозното
средство
беспилотный ав. безпилотен
беся одстротиный ел. итизискващ допълнител¬
но настройване [регулиране]
бтспоршетвбй безбуталти
беспосадочный ав. изминат без приземяване
[кацане]
беспримесный хим. несъдържащ [без] примеси
беспроводной безжичен
беспроволочный вж. беспроводной
беспыльный несъдържащ [без] прах; обез¬
прашен
бессальниковый безсалников
бессемерование с мет. получаване на стомана
	.	БЕТ
по метода на Бтстмтр, конвертиране; бе-
стмтрово- производство, бестмтров процес
бессемеровать произвеждам стомана по -бтсе-
меров метод, работя на конвертор
-бессемеровский бестмтров, конверторен -
бтссёточиый безрешетков, безрешетъчти
бессточный нтоаточтн, неоттичащ се. неграви-
тациоити
бесструктурный хим. бтзcаpукаурен. амор¬
фен
бесступёнчатый - бтзсатпенее; безстъпалти
бесстыковой съединен без челна фуга (напр.
за заварени релсови греди)
бестеневой безсянков, нтхвърлящ сяика (във
връзка със специално осветление — напр.
на операционна маса)
бестолочный безогнищеи; жп., мин. танков
(за локомотив)
Обточит с опт. астигматизъм
бесцентровой безцеитров
бесчелночный безсовалков
От^аботный безшаботен (за ковашки чук с
двойно Действие)
бтсшарийрный бтзставен, безшариирти
бесшкальный еепрйаeжаващ скала за отчи¬
тане (за мерителен уред)
бтсшлаковый бтзшлаков
бесшовный - безшевен
бесшумный безшумен, тих
бётa-актйвиосаь ж	бета-активност, бтта-
радиоактивност .
— продуктов делёния ядр. бета-активност на
продукти на делене
бТта-дефектоскопия ж - бтта-дтфектоскопия,
дефектоскопия с бета лъчи (за изпитване
на материали)
бёта-дозиметр м бета-дозиметър, дозиметър
за бета-лъчи
бёта-желёзо с бета-желязо, р-желязо -
бёта-излучаттль м - излъчвател на бтта-лъчи
бёта-излучёнит с бета-излъчване
бетаин м	хим. бетаин, триметилгликокол
бёта-кВмтра ж камера за бета-лъчи
бёта-латунь м бета-месинг - (с над 36% цин¬
ково съдържание)
бёта-лучй мн. бета-лъчи
бёта-облучёнит с облъчване с бтта-лъчи
бёта-переход м бета-преход
бёта-превращёнит с бета-превръщане
бёта-радиоактйвность ж бета-рад иоактив ноет
бёта-радйоактйвеый бета-радиоактивен
бТта-распад м бета-разпадане
бёта-спёктр м бета-спектър, спектър на бета-
лъчи
бёта-спектрограф м бета-спектрограф
бёта-спектрометр м бета-спектрометър
кристаллический кристален бета-спектро-
мттър
магнитный магнитен - бета-спектрометър
оёта-спектроскопия ж бета-спектроскопия
бёта-стабильность ж вж, бёта-устойчивость
бёта-счётчик м брояч иа бета-частици -
бёта-съТмка ж фотографиране с (помощта на)
бтта-бъчи
бёта-толщиномер м мет. бтта-дтбтломтр

БЕТ
64
бетатрон м ядр, бетатрон
двухлучевой двулъчев бетатрон
дефектоскопический дефектоскопен бета¬
трон
пульсирующий пулсиращ бетатрон
— с подмагничиванием бетатрон с предвари¬
телно намагнитване	.
бета-устойчивость ж бета-устойчивост, бета-
стабилност
бета-фаза ж бета-фаза
бета-фильтр м бета-филтър (за отделяне на
прах от газова среда)
бета-целлюлоза ж харт. бета-целулоза
бета-частица ж бета-частица
бетон м бетон
автоклавный автоклавен бетон
~, армированный армиран бетон
асфальтовый асфалтов - бетон
баритовый баритов бетон
беспесчаный безпясъчен бетон
битумный битумен' бетон
быстросхватывающийся	бързосвързващ
се бетон
дыстротвердёющиИ	бързовтърдяващ се
бетон
вакуумированный вакуумбетон
вибрйрованный вибродёточ
~, водосодёржущий водосъдържащ бетон, бе¬
тон с повишено водно съдържание
высокопрочный високоякостен бетон
гидротехнический хидротехнически бетон
гипсовый гипсов бетон, гипсобетон
глиняный глинобетон
глиноземистый алуминатен бетон, бетон
с алуминатен цимент
гравийный бетон с баластра [с речен
чакъл]
дорожный бетон за ' пътища, пътен бетон
~, жароупорный огнеустойчив бетон
жёсткий земновлажен бетон (с малко
вода)	.
жирный тлъст бетон (с увеличено цимен¬
тово съдържание)
—, известковый варов бетон
кислотоупорный киселиноустойчив бетон
кремнезёмистый сили катен бетон
лёгкий лек бетон
литой излят бетон
магнетитовый магнетитов - бетон
монолитный монолитен бетон
облицовочный бетон за облицовка
обычный обикновен [тежък] „ бетон
огнеупорный вж. - бетон, -жароупорный
опилочный бетон със стружки (дървени)
песчаный бетон с пясък, пясъчен бетон
пластифицированный вж. бетон, плас¬
тичный
пластичный пластичен бетон
—, пористый шуплест бетон; пенобетон
лортлачдцемёптпыи бетон с портла ндци-
мент
предварительно напряжённый предвари¬
телно напрегнат бетон
пробуждённый бетон с активизирани
инертни добавки
рёнтгёнозaщйтный рентгенопрелпазен бе¬
тон, бетон за защита от (действисшс на}
рентгенови лъчи
сборный сглобяем (стоманобетон
свёжеулджеччыИ прясно положен бетон
свежий пресен бетон
силикатный сили катен бетон
теплоизоляционный топлоизолационен
бетон
торкретированный торкретиран бетой
тощий постен бетон (с малко циментов®
съдържание)	.
трамбованный утрамбован [уплътнен] бе¬
тон
~, тяжёлый тежъц бетон
холодный студен бетон
цементный циментов бетон
чёнтродёжный ' центробежен [центрофуги¬
ран] бетон
шлаковый шлаков бетон, шлакобетон,
сгуробетон
щебёночный бетон с трошен камък (трощ
ляк]
ячёистый шуплест бетон
бетонирование с бетониране
безопалубочное безкофражно бетониране
~ с подвижной опалубкой бетониране с пъл¬
зящ кофраж
бетонировать бетонирам
бетонит м бетонит, изкуствен [бетонов] ка¬
мък, бетонов блок; блок от високоnёщчи
шлака
бетонный бетонен
бетоновод м детoчoлровод, тръбопровод за
бетон
бетонолом м бетоноразбивач, бетоноразкърт-
вач
бетономешалка ж бетонобъркачка
барабанная барабанна бетонобъркачка
винтовая винтова [шнекова] бетонобър¬
качка
дорожная пътностроителна бетонобъркач¬
ка, бетонобъркачка за пътни работи
лопастная лопаткова [перкова] - бетоно¬
бъркачка
—	непрерывного действия бетонобъркачка с
непрекъснато действие
—, опрокидная саморазтоварваща се бетоно¬
бъркачка
передвижная подвижна бетoчoбъ.Dеачкa
(на колела)
—	периодического дёйствия бетонобъркачка
с периодично действие, порционна бетоно¬
бъркачка
порционная вж, бетономешалка перио¬
дического дёйствия
—	с лопастным валом вж. бетономешалка,
лопастная
—	с принудительным перемешиванием	бе¬
тонобъркачка с принудително размесване
[умесване]	.
с опрокидным - барабаном бетонобъркачка
с обръщателен [саморазтоварващ се] ба¬
рабан

55
БИО
стационарная ноn-еносима [неподвижно
разположена] бетонобъркачка
бетононасос м бетонна помпа
бетонораздатчик м бетонарcзпре^д^<^J^^^тел
бетоносмеситель м вж. бетономешалка
бетоноукладчик м бетонополагач, бетонопода-
вач
бетонщик м бетонджия
бетулйн м хим, бету лин
бечёвка ж връв, канап, (тънко) въже
биакс м изч. биакс
биаксиальный мсу, биаксиален; притежаващ
|с] две оси
6и6орйт м минер. биберит
библиотека ж изч. библиотека, организира¬
на информация
—	программ програмна библиотека (всички
налични програми и подпрограми за ЕИМ)
биговка ж печат, биговане, огъване
бидистиллят м двоен дестилат
бидон м ламаринен съд, канистер; авто
бидон
биОнио с' 1, маш. биене (напр. на цилиндрич¬
на, челна и др. повърхнини)	2. физ., ел.
биене (при събиране на трептения с близ¬
ки чес/тоти); инторфоронция
акустическое акустично бионо
боковое странично бионо
интерференционное	интерференционно
биене
нулевое нулево бионо
радиальное радиално биено
торцовое чолно [осово] биене
бизань ж кораб. 1. бизан, задна мачта (най-
задната мачта на - кораб) 2. бизан, вет¬
рило - (на бизан-мачтата)
—	мачта вж. бизань 1.
бикарбонат м хим. бикарбонат, кисел карбо¬
нат, гид-огенка-бонат
~ аммония амониев бикарбонат
~ желОза - железен бикарбонат
~ калия калиев бикарбонат
—	кальция калциев бикарбонат
~ магния магнезиев бикарбонат
—	натрия натриев бикарбонат
биквадрат м мат. четвърта степен, биквадрат
биквадратный биквадратен (напр. ва уравне¬
ние)
бикристалл м геол, би кристал
билинейный мат. билинеен; двойнолинеен
биконйческий двойноконусен (с върхове от
двете страни на обща основа)
бикрбн м изм. бикрон (1 бикрон = 10~12 м)
билинйт м минер, билинит
билйнза ж опт. двойна леща
бйло с ударна част, бияч (на машина или
съоръжение); бутанка; чук (на трошачна
hcimuiic); остар. метална плоча (за сиг¬
нали чрез удари върху нея)
~ мОльницы хран. чук на мелачка
—	ткацкого станка ударни части на тъкачен
стан
билодержатодь м чукодържач
бильдаппарат м вж. бильдтелеграф
бильдтолеграф м - фототелеграфен апарат
биметалл м биметал
термИческий изм., мет. тормобиметал
бимоталлйческий биметален, съставен от два
. (здраво прилепени) пласта (на различни
метали )
бимодульный бимодулен, двумодулен
бимолекулярный бимолекулен
бимс - м кораб, бимс (хоризонтална напречна
греда на кораб)
колосниковый стр. скарен бимс (на котел)
закладной вж. бимс, съемный
люковый кораб, люков бимс (сваля се
през време на товарно-разтоварните ра¬
боти )
палубный палубен бимс
рамный рамов бимс
съёмный разглобяем [подвижен] бимс
трюмный трюмон бимс
бинарный мат. двоичен, бинарен; хим. дву-
съставен, дв.укомпонентов
бйндор м стр. (най-долен) камонон пласт
(на пътна настилка), каменна основа
бинейтрон м ядр. бийеутрон
биндгоймйт м минер. биндхаймит
бинокль м бинокъл
полевой полови [военен] бинокъл
—з, призматйчоский призматичен бинокъл
бинокулярный бинокулярен, притежаващ [с]
два окуляра (напр. микроскоп)
бином м мат. двучлен, бином
— Ньютона Нютонов бином
биномиальный биномен
бинормаль ж мех. бинормала
биогеохимия ж биогеохимия
биодетрйтус м петр. биодетритус
биоиндикатор м биологичен индикатор
биокатализатор м биокатализатор (ензим)
биокоррбзия ж биокорозия (под действие
на продукти, отделяни от микроорганизми)
биоксалат м хим. хидрогеноксалат, кисел
оксалат
биолИты мн. петр. биолити, биогенни [орга-
ногенни] скали
биологический биологичен, биологически
биология ж биология
—, космйческая космическа биология, астро¬
биология
биомеханика ж ' биомеханика
бионика ж киб. бионика
биопотенциал м биопотенциал, (електро-^ио-
логичен потенциал
биоризатор м хран. апарат за пастьоризиране
на мляко
бносйнтез м биосинтез, биосинтеза
биостратиграфия ж - геол, ' биостратиграфия
биосфОра ж биосфера
биотйт м минер, биотит (вид слюда)
биотрон м биотрон, камера с изкуствен кли¬
мат (за живи организма)
биофИзика ж биофизика
биофизический биофизичен, биофизически
биофйльтр м биофилтър
бнохимйческий биохимичен
биохймия ж биохимия
биоэлектрический биоелектрически

БИЛ
56
биплан м ав. двуплощиик
бйптриодйчиосаь ж физ. бйптрйодйчеоса
бйполь м физ., хидр. дипол
биполярный . мат. двуполяреи, биполярен
бйпоатицйальиый мат. двупоатециалте, би-
потенциален
бипризма ж физ. двойна призма
бирадиВльный мат. бирадйалте
бирадикал м хим. бирадикал
бирюза ж минер, тюркоаз
бисмит м минер, бисмит, бисмутова охра
бисмутит м минер, - бисмутит, основен бисму-
аов- карбонат
биспирВль ж двойна спирала, биспирала
биссектриса ж мат. ъглополовяща, бистк-
триса
вторая крист, ъглополовяща на тъпия
ъгъл (на оптичните оси), втора бистк-
триса
острая ъглополовяща - - на острия ъгъл
(на оптичните оси), първа бистктриса
первая вж. биссектриса, острая
бисульфат м хим. бисулфат, кисел сулфат,
хидрогтисулфат
~ аммония амониев бисулфат
~ бВрия бариев бисулфат
калия калиев бисулфат
—	натрия натриев бисулфат
бисульфит м хим. бисулфйт, кисел сулфит,
хидр огенсулфит
~ бВрия бариев бисулфит
~ калия калиев бисулфит
—	кальция калциев бисулфит
~ иВтрия натриев бисулфит
бит м изч. 1. бит, двоична единица (един от
двата възможни знака при двоична бройна
система — «О» или «1»') 2. бит (еДиница-
мярка за количество на информацията)
контрольный контролен бит
битартрат м хим. битарараа, кисел тартрат,
хидрсген тартрат
битТиг м кораб, битенг, вертикална стойка
(за ограничаване скоростта на спускане на
котвената верига)
биаове■йа м минер, битовейа
битум м битум
асфальтовый асфалтов битум
дорожный битум за пътна настилка, пъ¬
тен битум
естественный естествен [природен] битум
жёсткий твърд битум
жидкий течен битум
искусственный изкуствен битум
каменноугольный каменовъглен битум
нефтяной нефтен битум
окислТиный технический окислен техни¬
чески битум
остаточный остатъчен [дестилационен] би¬
тум
разжиженный разтопен битум
сланцевый шистов битум
строители ый строителен битум
сырой суров битум
твёрдый твърд битум
щелочной алкален {осеовте] битум (в
каучуковата и кожарската промишленост
— за омекни тел)	.
битумизация ж стр. битумизация, битумизи-
рант (за хидроизолационни работи)
битуминозный битумииозеи, - битумен -
битумный битумен
битумо-бетон м асфалтов бетон, асфалтобе¬
тон
битумокартон м битyмокараон. битумен кар¬
тон; рубероид
битумопровод м тръбопровод за (разтопен)
битум
биаумохранйлйщт с склад за битум [битумни
материали]
битый натрошен, начупен; бит, утъпкан
бить удрям, бия; набивам; воен, стрелям
~- сваи набивам свая
—	- шерсть текст, разчепквам вълна (ма¬
шинно — с дарак)
—	щебень троша камъни на чакъл, чукам
чакъл
бифенил м хим. бифенил, дифенил, дифенил-
бензол
бифтнилён м хим. бифенилеи, бйфеейлтеова
група, бифенилонов радикал
бифиляриый двужилен, двупроводников, би-
филяртн
бифункциональный мат. двуфуикционалтн,
бифункционален
бифуркация ж	1. мат., изч. бифуркация
2.	геол, раздвояване, разклоняване (напр.
на река на два потока, насочващи се към
различни басейни)
бихремат м хим. бихромат
~ аммония амониев бихромат
—	калия калиев бихромат
~ магния магнезиев бихромат
—- натрия натриев бихромат
бициклический хим. двупръсaенов, бицикли-
чти
бициркуляриый двуоборотти, бициркулярти
благородный благороден (за метали, газове)
бланкирование с радио, тле. гасент, запуш¬
ване
кадровое тле. гастне по кадри (на обрат¬
ния ход на лъча)
~ луча гасеие на лъча
строчное - тле. гасент по редове (на об¬
ратния ход на лъча)
бланфикс м (утаен) бариев сулфат, блан¬
фикс
бланширование с 1. хран. бланшираие (об¬
работване на плодове и зеленчуци в гореща
воДа)	2. кож. блаишираие (отстранение
на подкожни остатъци от вътрешната
страна на кожата)
блаугаз, м блаугаз, (вид) светилен газ
блёдчт м минер, астраханит
блейвёйс м бояДж. оловно белило
блей штТйн м мет. оловен камък, оловна
шлака (межДинен проДукт при получа¬
ване на 'олово)
блёкнуть избледнявам, повяхввм (за цвят)
блТнда кфт., опт. бленда, диафрагма

57
БЛО
— объектива, солнечная слънчева бленда на
обектив
дленкер' м съобщ, сигнална клапа; жп, ав¬
томатичен сигнален уред
блеск м 1. блясък 2, минер, сулфидна руда
алмазный диамантен блясък
висмутовый минер, бисмутин
железный минер, хематит
звёздный астр, блясък на 'звезда (при
определяне на■ звездна величина)
кобальтовый минер, кобалтин,
марганцовый минер, алабандин
матовый матов блясък [гланц]
медный минер, халкозин
металлический метален блясък
молибденовый минер, молибденит
мышяеOво-с)фьмЯнo-нйеелёвый	минер.
арсенов улманит
нйеe.лeвo*сурьмичый минер, улманит
никелевый минер, герсдорфит
свинцовый минер, галенит
серебряный минер, аргентит
сурьмяный минер, антимонит, стибнит
блескообразователь м галв., кож. дл яс ъ ко-
одразувател, блясъкообразуващо вещество
блёскость ж физ. ослепителноет, яркост
блёстка ' ж текст, пайети
блестящий блестящ, ярък; харт. гланцов
блик м светлинно [светло! петно
дликование с мет. купелуване (извличане на
благородни метали от. оловни концентрати)
блиндаж м воен, блиндаж (отбранително ва-
критие )
блиндированный блиндиран, брониран
длйнкер м сигнална лампа (мигаща)
блинт м полигр. блинт (начин на печатане
върху корици)
блистер м воен, блистер (стрелкова купола
на самолет) .
блиц м лампа-светкавица (на фотоапарат)
блок м 1. ролка; макара, скрипец; кораб.
блок - 2. блок, тяло; секция, елемент
3.	- авто (цилиндров) блок 4. мин. (доби¬
вен) блок, поле, ' участък	5. стр. блок
(сграда) 6. (като част от сложни думи и
съчетания има значения) блокиращ, ограж¬
дат, спиращ, запиращ
- аварийной защиты ядр. блок за аварийна
защита
~, адресный изч. адресен блок
анодный аноден блок, корпус на - анода
—- аккумулятора акумулаторен блок
—аппарат блок-апарат (за полуавтоматично
блокиране на жп, линии и гари)
бетонный бетонен блок
быстросменный бързосменен [бързосме-
няем! блок
—	ввода-вывода изч. система за въвеждане и
извеждане
ведомый задвижвана [водима] ролка
ведущий задвижваща [водеща] ролка
—	видеосигналов тле. видеодлок
~, восьмилустдтчый стр. осемканалов кух
блок
—	вспомогательного ствола мин. блок [ком-*
плекс] на помощната шахта
—выемочный мин. добивен блок
—	входа изч. входен блок, входна облает
—	выполнения операций изч. блок за изпъл¬
нение на операции
генераторно-усилительный радио генера¬
торно-усилвателен блок
~ генераторов генераторен блок
—	гидрогенизации хим. блок за хидриране,
блок-хидрогенизация
—	главного ствола мин. блок [комплекс] на
главната шахта
графитовый ядр. графитов блок
грузоподъёмный повдигателна макара,
повдигателен скрипец
дверной ' рамка на врата
-^-двигатель длок-двигател (затворена кон¬
струкция )
—	двигателя блок на двигател (с 'вътрешно
горене)	.
~, двухрдликовый двуролкова макара
двухшкйвный вж. блок, двухрбликовый
—диаграмма геол, блок-диаграма (с изобра¬
зяване на повърхностния. и подземните
пластове в разрез)
динасовый мет. динасов блок (за обли¬
цовка .на пещи)
дифференциальный диференциален скри-
пец [блок!
—	для возвратного хода ролка за обратно-
движение
желобчатый ролка за въже (с жлеб)
защитный ядр. защитен блок
зубчатый 1. ролка [звезда] за - шарнирна
верига 2. зъбен блок, блок (от) зъбни
колела
—инструментальный обр. мет. инструмента¬
лен блок
канатный ролка за въже, въжена ролка
(с жлеб)
—картер авто блок^-^к^г^р^тер (на двигател)
катковый топл. подвижна ролкова опора
(на тръбопровод)
катодный' катоден блок, корпус на ка¬
тода
керамический керамичен блок .
—	кинопроектора, звуковой кфт. звукова
глава на кичолрожёктореп апарат
кирпйчный тухлен блок
книжный печат, книжно тяло
—■ коксовых печей батерия от коксови пещи
пещен блок
—комната стаен блок, блок-стая (при сгло¬
бяемо строителство)
—конденсатор блоков [длок^кондензатор -
—	конденсаторов кондензаторна батерия
—контакт ел. 1. блокиращ контакт, блок-
контакт 2. спомагателен контакт
~, концевой крайна ролка
—	котла блок от котли, котелен блок
~, крановый (въжена) ролка с кука на кран
~, крепёжный дуговой мин. дъгов - крепежен
блок

БЛО
58
кулачковый гърбичен блок (нспр, на ав¬
томат- )
f', литой лят блок
машйнный обр. мет. разстъргваща глава
—механИзм блок-механизъм, блокиращ [спи¬
рачен] механизъм
—	модОлой леяр, гроздов модел (моделен
комплект за общо отливане)
монтажный 1. (повдигателна) монтажна
макара 2. монтажна единица
—, направляющий направляваща ролка
—	настройки блок - за настройка (нспр. на
телевизор)
натяжной натегателна ролка
неподвижный неподвижна [направляваща]
ролка
~, обводной водеща ролка, водило
—	обмОна изч. блок за обмон
объёмный обемон елемент, клетка (за
сглобяемо строителство — представля¬
ваща напр. цяла стея, санитарно-техни¬
чески възел)
однороликовый едноролкова макара
~, одношкйвный вж. блок, однороликовый
—, отклоняющий отклоняваща ролка
—- отправления жп. изходно блоково поле
—-очко жп. блоково поле
—	памяти изч. блок' на паметта [запаметя¬
ващо устройство]
~, перемыченный стр. надотворен блок
—	питания захранващ блок, блок за захран¬
ване (нспр. с електроенергия)
плавающий обр. мет. плаваща или са-
монагаждаща со - разстъргваща глава (за
окончателно обработване с повишена точ¬
ност )
—, поворотный въртящ блок
~, подвесной окачена [висяща] ролка
~, подвижной подвижна ролка
-, подоконный стр. подпрозоречен блок
—	подшИпников лагерен блок
подъёмный повдигателна ролка
—полиспаст полиспаст; макара, скрипец
~, полиспастный вж. блок-полиспаст
—-пост блок-пост (за управляване на сема¬
фори и светофари)
—	предохранителей авто кутия с предпази¬
тели (не елехтроуредOатc ' на' колете);
ел. предпазителен блок
—, приводной задвижваща ролка
—	прибытия [приёма] жп. входно блоково
поле
~, простеночный стр. междупрозоречен блок
~, пустотОлый стр. кух блок
—	развёртки телев. блок за развивка
расточный обр. мет. 1. разстъргваща но¬
жова глава - 2. разстъргващ блок (стомане¬
на плочка със затегнати двойка ножове)
реакторный ядр. реакторен блок, блок
на реактор
~, регулирующий ядр. регулиращ блок
—, резиновый гумен блок (при еластично
окачване)
г-, резцовый ножов блок (не многоножовс
металорежеща машина)
~, релейный релеен блок
~, сборный сглобяем блок
—	связи изч. блок за връзка
.—сигнал жп. блок-сигнал
—	синхронизации синхронизиращ блок, блок;
за синхронизация
—система жп. блок-система, система за бло¬
киране
—	снстОмы 'изч. блок на система
—	с крюком ролка с кука (на повдигателен
кран )
—, сложный полиспаст
—сополимОр хим. блок-съполимер
~, сплошной стр. плътен 'блок
-, стальный мет. слитък, стоманен блок
(за по-нататъшно - обработване в металур¬
гичния завод)
—, стапельный кореб, кил-блок, стапелей
блок
—станция заводска (електрическа) централа;
~, стеновой стенон блок
—схема изч. блок-диаграма, блок-схема (не
машина, програма) ; структурна схема
~, стандартный стандартен блок (клетке.
на електронна изчислителна мешине)
—, талевый долна рамка [кутия] на полиспаст
(с кука за товаре)
—, толстоходный кораб, макара [блок] за де¬
боло въже
~, тонкоходный кореб, макара [блок] за тънко-
въже
~, топливный ядр. горивен - блок
~, трансформаторный трансформаторен блок
—■ триангуляции геод. т-uангулапионен блок
~, трубчатый ядр. тръбен блок
—, уравнительный изравнителна ролка
—, урановый ядр. уранов блок
~, усилительный ел. усилвателен блок, усил¬
вател
—; условный изч. условен блок
—участок жп. блок-участък, блокировъчен
участък (не електрическа - релсова верига)
—	формирования Импульсов блок за образу¬
ване на импулси
—	фототриангуляции геод. фототриангула- '
^онен блок
~, фундаментный блок на фундамент, фун¬
дамент (на мешине)
—, функциональный функционален блок
—	цилИндров авто цилиндров блок
~, холостой свободна ролка
цепной верижно колело, ролка за верига
—	шестерён зъбон блок, блок зъбни колола-
~, шлакобетонный шлакобетонон [сгуро-
бетонон] блок
~, шпиндельный вретенен блок, вретенна-
глава (непр. на автомат)
-9 штампа обр. мет. 1. блок на ’ (сменяема)
щанца (съдържащ долна и горна плоча,
колонки и др. без щанцуващата вложка и
поенсон) 2. блок за закрепване на сменяе¬
ми касети (горна и долна плоча без колонки)
—, щитовой командна сграда, сграда [зала!
с командни табла

s*
БОЕ
энергетический енергиен блок (сграДа)
блоки мн. полиспаст, сложив макара (за
ръчно повдигане)
бЛокйег-гтнтрaaор м яДр., радио блокинг-
генератор
блокиратор м блокиратор, устройство за бло¬
киране при дуплексни телефонии а .арати
блcкйрсваейе- с блокираит
блокйрсванный блокиран
блокировать блокирам, спирам	(действие);
затварям, преграждам; жп. затварям път
(със семафар)
блокировка ж блокировка, блокираит
аварийная аварийна блокировка
автоматическая автоматична блокировка
взаимная взаимна блокировка
внутренняя вътрешна блокировка
/w, гидромеханическая хидромехвиич на бло¬
кировка
двусторонняя жп. двустранна блокировка
дистанционная дистанционна блокировка
дифференциала авто блокиране на дифе¬
ренциал
защиты при качаниях блокировка на
(тлткпгpo-)зaщйаата при люлеене [разлю-
лявант]
механическая механична блокировка
одеосаорбееяя	жп. едеосаранеа блоки¬
ровка
пнвматйческая	пневхагичив	блоки¬
ровка
—	, полуавтоматическая полуавтоматична бло¬
кировка
путевая жп. линейна [пътна! блокировка;
лииейив блокировъчна уредба
релейная, релейна блокировка
—	рулевого управления авто блокировка на
кормилното управление
ручиВя ръчиа блокировка
станционная жп. гарова блокировка, гв-
рова- осигурителна уредба
—	тормоза блокиране нв спирачка
условная жп. условна блокировка
электрическая електрическа блокировка,
тлткaроблокйровка
блокировочный блокировъчен, блокиращ
блоковый блоков
блокоуклВдчик м мин. блокоповдигач, меха¬
низъм [машииа] за повдигане на кртптжии
елементи
блокпост м жп. блокпост (за команДуване на
блокапарата )
конТчиый краен блокпост
линейный линеен блокпост
промежуточный междинен блокпост
блочок м блокче, елемент
топливный горивно блокче, брикет
урВновый ядр. ураново блокче
блуждВющий блуждаещ, бягащ (напр. за
електрическа вълна)
блуза ж текст, блуза
блюминг м мет. блуминг (валцов агрегат)
двухвалковый двувалцов блуминг, блу-
минг с двувалцова клетка, дуо-блуминг
—	дуо вж. блюминг, двухвалковый
непрерывный непрекъснат блуминг (ня¬
колко последователно разположени неревер-
сивни дуо-клетки)	■
одноклётьевый едн^о^^^^тков блуминг
реверсивный обратим {ртвтрсйвте] блу¬
минг, блуминг с обратимо движение
сдвоенный двоен двувалцов блуминг, сдво¬
ен блуминг
—слябинг блумиег-слабйиг	(за валцуване
на стоманени блокове направо в плоски за¬
готовки — слаби)
трёхвалковый тривалцов блуминг, блу¬
минг с тривалцова клетка, трио-блуминг
—	трио вж. блюминг, трёхввлковый
блюм [блюмс] м блума, блум, (валцована)
квадратна заготовка (със страна на ' ква¬
драта над 140 мм — за по-нататъшна
валцуване)
бобина ж 1. ел. бобина; намотка 2. бобина,,
мвкврв; ролка (за кино- и магнитофонна
лента) - 3. текст, бобина 4. авто бобинв-
(на запалителната уредба); 5. мин. (въ¬
жен) барабан (на повдигателна машина.)'
6. харт. (навито) руло
—	зажигания вж. бобина 4
индукционная индукционна бобина
прядильная предачна бобина
разъёмная кфт. разглобяема - ролка [бо¬
бина]
бобиеодтржBатль м текст, бобииоиосвч
бобрик м текст, кастор
бобышка ж маш. главинка, издатък, пъпка,
изпъкналост; (усилващо) удтбелтнит; ухо.
(на бутало)
ббгхтд м петр. богхтд (вид въглища)
бод м 1. изч.. съобщ. бод (единица за скорост
на предаване на сигнали) 2. текст, бод
вспомо! а гтльиый текст, спомагателен;
[ помощен] - бод
копировальный маркиращ бод
кратобмёточный обримчввщ бод
обмёточный обшиващ бод
отделочный украсителти бод
петельный верижен бод
подшивочный подшиващ- . бод
потайным скрит бод
У*/, прямой прав бод
смёточный- тропосващ бод
стегальный прошиващ бод
фигурный фигурен бод
боевик мин. ударен заряд [патрон]
боеголовка ж воен, бойна - глава (напр. на
ракета )
атомная атомна бойна глава
боёк м 1. ударник, бойник (на механичен
чук) 2. чело (на ръчен чук) 3. стр. пло¬
щадка за бъркане на бетон 4. мин. бутало*
ударник (на въздушен пробивен чук)
5. воен, жило (част от ударник на огне¬
стрелно оръжие)
верхний горен ударник
нйжний долен ударник
—	толчёйного песта мин. накрайник [глава];
на бойника (на чукова мелница за руда)
бозон м ядр. бозон

60Й
6*
бой я 1. -диене, удряне, нанасяне на удари
2. набиване (на кал, свая) 3. трошене, чу¬
пене 4. натрошени- [начупени] материали
(стъкло, тухли); стр. трошляк, начупени
камъни 5. воен, стрелба; поразяваща спо¬
собност (на огнестрелно оръжие) 6. текст,
ударников механизъм
верхний текст, горнобиещ ударников
механизъм	'
кирпичный натрошени тухли
клинкерный натрошен клинкер
нйжный текст, долнобиещ ударников ме¬
ханизъм	'
правильный правилна стрелба (вярна
и точна)
пружинный текст, пружинен ударников
механизъм
—■ свай набиване на сваи
стекла (на-)трошено стъкло, стъклен трош¬
ляк
тйглей (парчета от) натрошени тиглй
. штамповочный - щамповащ (завършващ]
удар (на щамповъчен чук)
щебня трошене на чакъл
электродный трошени' (въгленови) елек¬
троди; смлени електроди
бойка ж стр, дъсчена настилка [площадка,
платформа]
бойлер м бойлер, водонагревател
бойлерная ж бойлерно помещение
бок м 1. страна (на тяло, предмет); стена
2, мор, странична проекция (на теоре¬
тичен чертеж на кораб)
~, висячий мин, горнище (при стръмен
залеж )
выработки мин. странична стена (на мин¬
на изработка)
лежачий мин. долнище (при ' стръмен
залеж )
—	угольника страна на многоъгълник
боковина ж страна, страница; странична по¬
върхност; авто странична част (на външна
гума )
~, откидная страница, страничен капак (на
каросерия на товарен автомобил)
складная вж. боковина, откыдная
—	тележки жп. страница (на рамата) на
талигата
бокорёзы-плоскогубцы мн. плоски клещи със
страничен секач
бокс м	1. отделно [изолирано] помещение
(малко) 2. ел. (крайна разпределителна)
кабелна кутия
аппаратный съобщ. разпределителна апа¬
ратна кутия
кабельный крайна разпределителна ка¬
белна кутия
~ кассет м кфт. контейнер [кутия] за (фил¬
мови) касети
■—, оконечный вж. бокс 2
с перчатками, защитный ядр. защитен
шкаф [защитна херметична камера] за ра¬
бота (само) с ръкавици
экранированный екранирана кабелна ку¬
тия
боксит м петр. боксит
белый дял боксит
бемитовый - дьомитов боксит
гидраргиллйтовый хидраргилитов боксит
железистый железен боксит (с повишено
съдържание на желязо)
~, красный червен боксит
бокситовый бокситов
боеситонбсный бокситоносен
болванка ж мет. бълваика, блок, слитък
квадратная квадратна бълванка, дълван-
ка с квадратно сечение
круглая кръгла бълванка, бълванка с
кръгло сечение
литая лята бълванка (за разлика от ко¬
вана бълванка)
~, обжатая кована [сбита] бълванка
болезнь ж болест, заболяване
~, водородная мет. водородна болеет (мед¬
на корозия)
— землянного полотна жп. деформация на
земното платно
~, кессонная кораб, кесонна болеет (при
водолазите )
лучевая ядр. лъчева болеет
профессиональная професионално забо¬
ляване
болид м астр, болид (голям метеорит)
долограмма ж физ. долограма
болометр м болометър (за измерване интен¬
зивността на лъчиста енергия)
<->, полупроводниковый полупроводников
[термисторен] болометър, топлинен детек¬
тор
сверхпроводящий свръх пр оводещ боло¬
метър
болото, - с торфяное геол, торфено блато
болт м болт
анкерный анкърен болт (на локомотивен
котел); фундаментен [анкърен] болт
барашковый болт с крилчата глава
вертлюжный въртящ се болт, болт на
шарнир (без резба)
глухой глух [задънен] болт
дистанционный веж. болт, распорный
~ для крепления троса долт за носещо въже
(към Стълбове на въздушни кабелни мрежи)
зажимной зат-е^телен [сmегателеч] болт
~, заземляющий заземяващ болт
закладной болт със законтряща глава
~, запорный запъващ |запъвателеч] болт
затяжной вж. долт, зажимный
конусный конусен болт
~, крейцкопфный ' кръстоглавен болт, болт
на кръстоглава
крепёжный сkрелителеч [свързващ, съе¬
динителен] болт
крыльчатый вж. долт, барашковый
~-крючок болт-кука
монтажный монтажен [временен] . болт
нажимной притискателеи болт
натяжной опъвателен - [обтегателен] болт;
обтегач
^ограничитель ограничителен долт

61
—, отжимной освобождаващ [отхлабващ, от¬
' пускателей] болт
откидной шарнирон [отмятащ со] болт
прижимной стегателен болт (непр. на
менгеме)
получерный полуобработен болт (щампо¬
ван и с обработени резби)
получйстый вж. болт, получОрный
предохранительный предпазен болт
призонный 1. скрит болт (без глава)
2. пасовъчен болт
z*, пустотелый- кух болт
—, распорный дистанционен	[раздалечите-
лон] болт
регулировочный регулировъчен болт, болт
за регулиране
рессорный росорон болт
—	рессоры, центровой [центральный] центра¬
лен болт на ресор
сборочный вж. болт, монтажный
~ с буртиком болт с (опорен) пояс [праг]
—	с квадратной головкой болт с квадратна
[четириъгълна] глава
—	с квадратным подголовком болт с квадрат¬
на шнйка
сквозной съодинитолен болт
—	с костыльной головкой болт с глава-кука,
болт-кука
соединйтольный съодинителен болт
~ с полукруглой головкой болт с полуобла
глава
—	с потайной головкой болт със скрита глава
~ с промежуточной головкой болт с междин¬
на глава
~ с проушиной болт с ухо
~ с тавровой головкой болт с Т-образна
глава
стопорный застопоряващ [спирачен, ог¬
раничителен] болт
стыковой болт (зе затягане) на съедини¬
телна планка; болт [ос] на пластинчата
верига
стяжной стегателен болт
—	с усом болт със зъб
—	с утопленной головкой болт със скрита
глава
упорный опорон [ограничителен] болт
установочный регулировъчен болт
фундаментный фундаментен [анкърен]
болт
центровой централен болт
чйстый обработен болт (нспр. от шесто-
стенен метериел)
шарнйрный ша-нu-он болт
шаровой ябълковиден болт
шатунный болт за мотовилка, мотовилков
болт	.
——• шпилька болт-шпилка, болт с дво гайки;
затегателен болт (нспр. на сърцевина ни
трансформатор )
щёточный болт на чоткодържатол
юстировочный болт за юстиране (непр.
ни измервателен инструмент)
якорный вж. болт, фундаментный
болталка ж тръскачка, тръскателен апарат
■	:	 бом
болтик м щифт -
распорный дистанционен щифт
рессорный пружинен щифт
болтовой болтов
болторОзный болтонарезен
боль верк м подпорна стена
большак м широк път, друм
большегрузный жп. тежкотоварен
большепролётный стр. широкоопорен (с го¬
лям отвор между опорите)
бомба ж бомба
авиационная самолетна бомба
атомная атомна [ядрена] бомба
бактериологическая бактериологична бом¬
ба
водородная водородна бомба
вулканйческая петр. вулканична бомба
глубйнная дълбочинна	[дълбоководна];
бомба
зажигательная запалителна . бомба
калориметрИческая изм. kало-ийет-ичнa
бомба (за определяне на топлината на из¬
гаряне )
кобальтовая кобалтова бомба-
манометрическая изм. манометрична бомба
напалмовая напалмова (запалителна)-
бомба
плутониевая плутонова бомба
—	с ракОтным ускорителем бомба с ракетен-
ускорител
термитная термитна (запалителна) бомба
термоядерная термоядрена бомба
фугасная фугасна бомба
химическая химическа бомба
ядерная вж. бомба, атомная
бомбаж м хрен. бомбаж, издуване [деформи¬
ране] на тенекиена опаковка - (в резултат
на гизоот-деляне)
бомбардировка ж бомбардиране, бомбардиров¬
ка
—	альфа-частИцами ядр. бомбардиране с ал¬
фа-частици
—	бета-частицами бомбардиране с бета-ча¬
стици
ионная бомбардирано с йони
катодная ел. катодна бомбардировка
нейтронная бомбардирано с неутрони
*■', электронная бомбардиране с електрон»
бомбардировщик м ав. бомбардировач
атомный атомен бомбардировач
беспилотный безпилотен бомбардировав
—	ближнего действия бомбардировач за б.уз-
ко действие
—	дальнего действия бомбардировач за да¬
лечно действие
реактйвный реактивен бомбардировач
у—ракетонбсец	бойба-дировач-раkетоноси-
тел
бомбИровать хрен. бомб^ам, издувам (се>
Зомбированный бомбиран, издут (за консер¬
ви в тенекиен амбележ)
бомбировка ж придаване на (леко) изпъкнала-
форма (нспр. на валец)
бомбодержатель воен, бомбодържач
бомболюк м ав. отвор за бомби

БОМ
«2
бомбометание с хвърляне на бомба (от салео-
лет)
бомбоприцёл м воен., ав. прицелваит [насоч¬
ване, мерене] за хвърляне на бомбв
радиолокационный бомбено прицелно ра¬
дарно устройство (на самолет)
бомбосбрасыватель м ав. бомбо(из)хвъргач
аварийный авариен бомбоизхвъргач
ввтоматйчтский автоматичен бомбо(из)-
хвъргач
бомбоубежище ж бомбоскривалище
бон м . кораб, бон, боново заграждение; пла¬
ващ бараж
заградительный вж. бон
причальный плаващ |поеaоете] кей
бонВица ж геол, богата рудна жила
бондеризация ж	боидеризация, (ускорено)
фосфатирвит
бор м 1. хим. бор, В 2. кораб, силна прилив¬
на вълна (идваща откъм морето срещу те¬
чението на река)
aз6aистый бореи нитрид
ибдистый борен йодид
сернистый борен сулфид
фтористый борен (три^-флуорид
хлористый борен хлорид
борВ ж метео бора (зимен континентален вя¬
тър )
боразол м хим. боразол, боразан, неоргани¬
чен бензол
борВн м хим. бораи, бороводород
борВт м бораг, сол на орто-, мета- или тттра-
борната киселина
—	аммония амониев борат
кВльция калциев борат
—	мВгния магнезиев борат
~ нВтрия натриев борвт
—	свинца оловен борат
—	цинка цинков борат
борацит м минер, болацит
боргес м полигр.. борте (шрифт)
бордюр м L стр. бордюр, перваз (от ка¬
мъни или блокове) 2. полигр. кант, лента,
ивица 3. текст, бордюр, ивица, крап,
ширит
бореальный геол, северен
боржицкит м минер, боржицкит
борйд м хим. борид (съеДинение на бор с
метал )
бария бариев борид
—	жтлТза железен борид
—-кальция калциев борид
~ мВгния магнезиев борид
~ марганца манганов борид
—	хрома хромов борид
борил м хим. борил, борилов радикал
борирование с L хим. борирвне, вкарване нв
бор 2. мет. борирвне - (повърхностна обра¬
ботка на стомана с бор)
бористый борен, -борид
бориц^йт м минер, борипкит
бормашина ж ръчна пробивна машина; зъ¬
болекарска бормашина
борн м ел. клема
борнеол м хим. борнеол, борниолов алкохол
(твърд терпенов алкалоид)
борийл м хим. борнил (радикал)
борнйлвцтаBа м хим. борнилацетат
борнилхлорйд м хим. борнилхлорид
борнйт м минер, борнит
борнокислый хим. борат, сол ила естер нв
бориатв киселина
борный хим. борен, съдържащ бор
боров м 1. (хоризонтален) димоход, канал
за димни газове, фукс 2. - вентилационен
канал
восходящий възходящ димоход
газоотводный газоотвеждащ канал
дымовой вж. боров 1
обходный обходен [успореден] димоход
пылеосадочный текст, прахосъбирателен
канал
сборный събирателен [главен] димоход
борогидрйд м хим. борохидрид, бороводород
бородка ж ключа език на ключ
бородка ж предохранителя пета [опора] нв
предпазител (на огнестрелно оръжие)
бородок м пробой, шило
борозда ж 1. с. ст. бразда 2. маш. канал,
улей, жлеб, бразда (върху детайл) 3. ел.
канал, каналчт (за полагане на тръба за
скрита инсталация)
контрольная контролна бразда (линия,
на която тракторите се' обръшат назаД)
плужная плужна [плугова] бразда
бороздильник м с. cm. браздач, нвбрвздвач
бороздить с. cm. браздя, правя бразда
бороздка ж каиалчт, - улейче, жлеб (малък),
браздичкв; ел. шийка (на изолатор)
звукозВя звукова бразда (напр. на гра¬
мофонна плоча), тон-бразда
бороздияк м вж. бороздйльийк
бороздомёр м с. ст. браздомер
бороздэрвзрBвнивааель м с. ст. йзравейтел
иа браздите (при напояване)
борбздвтый набразден, обработен [покрит]
иа бразди
бэрокальцйа м минер, хим. борокалцит
боролвийа м минер, бороланит
боронВ ж -I. с. ст. брана, грапа 2. мин.
събирателна брана (при обогатяване)
дисковая дискова брана
звёздчатая ежова брана
зубовая зъбна брана
лесная горска брана
луговВя ливадна брана
плужная плужна брана
посевная следстйабтеа брана
сВдоввя градинарска брана
сетчатая плевел нв [мрежеста] брана, чт-
сало
боронатрокальцит м минер, улексит; хим.
бороеаарокалцйт
боронка ж с. ст. заравняваща лопатка (след
ботуша на сеялката)
бороновВние с. ст. брануване
боросиликат м хим. боросиликат (смесена сол
на бор на и ' силициева киселина)

63
БРА
дере фосфат м хим. борофосфат (смесена сол
на борна и фосфорна киселина)
борт м 1. маш. ръб, край; странична опора,
пояс, перваз, борт 2. авто жп. страница,
страничен капак (на каросерия на товарен
автомобил или вагон) З.иораб.богз, странич¬
на стена (на кораб) 4. кораб, палуба 5. жп.
реборд, опорно редро (на колело — срещу
излизане от. релсите) - 6. мин. борт, стена
(на открит рудник) 7. обр. мет. борт, техни¬
чески диамант
—, боковой вж. борт 2
—	вкладыша борт [странична опора] на ла¬
герна черупка
задний заден капак (на товарен автомобил
или вагон)
карьера мин. борт [стена] на (открита)
кариера
—	корабля борд, странична стена (на кораб)
~ кратера геол, стена на кратер
ластичный текст, ластичен край [борт],
ластик (напр. на чорап)
лСвыИ мор. лява страна, ляв борд (на
кораб)
надводной мор. надводен борд (над ли¬
нията, до която се допуска натоварване
на кораба)
—надставной авто допълнителна [наставна]
страница (за увеличаване височината на
каросерията )
наружный външна страна, външен край
—	обода авто реборд [праг] на джанта
откидной отваряем [ шарнирен! капак
подшипника странична опора [дорт! на
лагер
—	покрышки авто ръб на външна гума
правый дясна стена [страна!,	де¬
сен борт (на кораб)
~ с завалом наклонена навътре стена (на
кораб)
—	с развалом наклонена навън стена (на
кораб)
съёмный авто снемаем [ подвижен] ка¬
пак (на каросерия)
—	трубы (обърнат) фланец на тръба
упорный маш. опорен пояс [праг, перваз]
(на вал, ос)
бортик м ръб, край; пояс, борт (умалително
от борт)
бортинженер м ав. борден инженер (от еки¬
пажа на самолет)
бортмеханик м ав. борден механик (от еки¬
пажа на самолет)
бортование с подгъване [загъване! на краища;
обръщане на фланец (на тръба — напр.
при технологични изпитвания); подгъване
на маншета
бортовка ж 'текст, канаваца
бортовой кораб, бордов; страничен
бортпроводница ж ав. стюардеса
бортрадист м ав., кораб, борден радист [ра¬
диотелеграфист]
до^лйн м стр. борулин (азбесто-асфалтов
материал )
борштанга ж обр. мет. борщанга (обикн. за
разстъргване на няколко отвора, лежащи
на една ос)
расточная разстъргваща борщанга
борьба 'ж с помехами съобщ. борба със сму¬
щения
—	с шумом борба с шума
бостонит м петр. достонит
босфорйт м минер,' босфорит
бот м кораб, лодка; катер (когато е с палуба)
водолазный водолазен катер
лоцманский пилотска лодка, пилотски
катер
моторный моторница, моторна лодка
рыбачий рибарска лодка
спасательный спасителна лодка
дотики мн, резиновые гумени обуща - (високи)
ботриоген м минер, ботриоген
дочар м бъчвар
дочка ж 1. бъчва, буре 2. варел (единица
мярка за обем) 3. ав. (фигура от висш
пилотаж)	.
амальгамацио-ая мет. съд за амалга-
миране
бродильная хран. бъчва за ферментация
—	валка вж. бочка прокатного валка
вертикальная ав. пирует .(фигура от висш
пилотаж) .
дозаторная дозаторен [дозиращ] съд
железная варел
лагерная кран, (голяма) бъчва за отле-
жаване (лагеруване! (напр. на вино, бира)
пожарная противопожарна цистерна
причальная вж. бочка, швартовая
—	прокатного валка мет. работна част на
валец	'
швартовая кораб, шамандура (неподвиж¬
но закотвен плаващ знак)
бочковидностъ ж бъчвообразност
бочкообразный бъчвообразен, дъчвовиден
брайтсток м остатъчно нефтено масло; ел.
кабелно масло
драк м брак, бракувана [дефектна] продук¬
ция, бракуван материал
—	вагона, коммерческий жп. търговски лип¬
си на (доставка, получена във) вагон
допустимый допустим брак
исправимый поправим брак
литейный леярски брак
—	по пережогу терм, брак -поради изгаряне
[прегряване]
производственый производствен брак •
типографский печатарски брак
условный условен брак (поправим с до¬
пълнителни операции)
бракёр м контрольор по качеството (имащ
право да бракува)
бракераж м бракуване (обикн. при получаване
на продукцията и от специалисти-стоко¬
веди )
дгаеербвеа	в^ж. браковка
дракёт м 1. кораб, бра кет (от набора на ко¬
раба) 2. жп., маш. стенна конзола, стен¬
ния
свечной жп. стенна лампа

64
БРА

—	щОткодержателя конзола [опора] на чот-
кодържач
драпировочный браковъчен (непр, за кали¬
бър)
бракованный бракуван, шкартиран
браковать бракувам, окачествявам като не¬
годен (за продукция)
браковка ж бракуване; мин, шкартиране
браковщик м - контрольор	(непосредствено
проверяващ продукцията и отделящ браке)
бракодел м работник, който дава много брак
б-акойблка ж харт. мелница за бракуван ма¬
териал
бракомоталка ж мет. намотало за брака (по¬
лучен при валцуване)
брандвахта ж кореб. 1. стражеви кораб 2. спо¬
магателен кораб за персонал и др. (непр.
при земечерпателни работи)
брандмауер м противопожарна (огнеупорна)
стена
брандспойт м 1. струйник, метален накрай¬
ник (не пожарен маркуч) 2. кореб, пре¬
носима ръчна помпа (ни кораб)
браннерИт м минер, бранерит
браслет м с. cm. пръстен (за опръстеняван?
на домашни и диви птици)
брать преодолявам, изкачвам (височина)
груз товаря, натоварвам
~ в скобки мет. заскобвам, поставям в скоби
—	курс кореб., ав. направлявам - се, отправям
се
—	пОлонг пеленгувам, засичам (кораб, само¬
лет)
~ пробу взимам проба
—	размеры с запасом п-ео-азме-явам, поста¬
вям размери с (богет) запас
браунйт м минер, браунит
брахиантиклиналь ж	геол, б-агиантикли-
нала	.
брахисинклиналь ж геол. брахисинклинала
брашпиль м кориб, брашпил, котво'н рудан
[винч], котвена лебедка
бревенчатый гредов, направен от обли - .греди
бровно с обла греда; (само мн.) трупи
~, окорённое обелена греда
пиловочное бичена грода
~, тёсаное дялана греда
бревноподъёмник м повдигач [подемник] за
трупи
бревноспуск м мазул, улей за спускане на
трупи
бревнотаска ж труповлачка, влачка, транс¬
портьор за трупи
бревноукладчик м дърв.. жп. г-едо-едачка
(съоръжение за товарене и нареждане на
греди и трупи)
б-ёгге-ит м минер, брьогерит
брезОнт м текст, брезент
брекватер - м кореб, вълнолом
брОкер м киуч. дробилни валци
брёккер м с. ст. лост ' на гробло (за автома¬
тично изхвърляне на снопи от жетварка)
~ покрышки ксуч. възглавница (между про¬
текторе и скелета) на външна гума
брОкчия ж петр. брегча
вулканйчоски я вулканска [лавова] брекча
жйльная жилна брекча
интрузивная интрузивна брекча
лавовая вж. брекчия, вулканйческая
—/'тектоническая тектонска брекча
эруптйвная еруптивна брекча
бремсберг - м бремсберг (транспортьор за
спускане товари по стръмен скат), мин.
бремсберг, спуск (за спускане по наклонена
подземни изработки) *
капитальный основОя [ценк-ален] бремс¬
берг
отвальный насипнщен бремсберг
панельный панелен бремсберг
промежуточный мождинон бромсборг
уступчатый стъпален бремсберг
односторонний едностранен бремсберг
бротОль ж текст, презрамка
брештук м кореб. брещук (книце на носи на
лодке)
брошь ж кораб, пробито място, - пробив, бреш;
отвор, дупка О заделывать — запушвам-
пробито място
бриг м кореб, бриг (двумачтов платноход)
бригада бригада
буровая мин. сондажда [пробивна] бри¬
гада
добычная мин. добивна [работна] бригада
—, забойная мин. забойна бригада
комплексная комплексна бригада (от
разни специалисти)
кондукторская жп. кондукторска бригада
~, проходческая мин. проходческа [работна]
бригада
ремонтная ремонтна бригада
~, сменная сменна бригада, смяна
~, ударная ударна бригада
хозрасчётная бригада на собствена ' сто¬
панска сметка
бригантйна ж кореб, бригантина
брйдер м ядр. бридер, -еактт---азмнтжикел
брйдждек м кореб, палуба на мостика
бриз м геофиз., кореб, бриз (крайбрежен
вятър)
бризантность ж воен, бризантност
бризантный бризантон
брикет м брикет
бу^оугольный брикет от кафяви въглища
вулканизационный кеуч. вулканuзацитнен
брикет ■
~, рудный мет. рудон брикет
торфяной торфен брикет
~, угольный въглищен брикет
брuкетИ-тванuо с брикетиране
—	лома брикетиране на начупени материали
[метални отпадъци]
—	- стружки брикетиране [пакетиране] . на
стружки (ни преси)
брикетировать брикетирам (въглища, метални
отпадъци)	.
бриллиант м геол, брилянт, шлифован диа¬
мант
бровка ж 1. стр. (външен) ръб, линия на
пресичане (не две - повърхнини)	2. мин.
ръб на отстъпа (на тереси, овраг, несип)

65
ЙРО
отвяла ръб на насип
откоса ръб на откос
бродить (без 1 и 2 лице) ферментира, втасва.,
шупва, вкисва
брожение с хим. ферментация; хран. фермен¬
тация, фермсчтигaче, шупване, вкисване;
кипене
верховое ферментация в горния слой
глубинное ферментация в дълбочина
кислое кисела ферментация (водеща до
получаване на киселини)
маслянокислое масленокисела фермен¬
тация (до образуване на маслена киселина)
молочнокислое млечнокисела фермента¬
ция (до образуване на млечна киселина)
спиртовое алкохолна ферментация
уксуснокислое ферментация до получа¬
ване на оцетна киселина
брокат м текст, брокат
бром м хим. бром, Вг
литифmбрисmый дромен петофлуорид
трехфтористый бромен трифлуорид
фтористый бромен флуорид
бромат м бромат, сол на бромната киселина
кадмия кадмиев бромат
~ калия калиев бромат
■—■ кальция калциев бромат
—■ магния магнезиев бромат
~ натрия натриев бромат
~ стронция стронциев бромат
—	цСзия цезиев бромат
броматомстрия ж хим. д^матомет^я
дромацеталь м хим. бромацетал
бромацетат м - бромацетат, сол или естер на
бромоцетната'киселина
бромацетйл м бромацетил (радикал)
бромацетон м бромацетон	.
бромбензйл м бромбензйл (радикал)
дромйд м дромид, сол или естер на дромводо-
родната киселина
—	железа железен^^бромид,	феробромид;
железенЩРбррмид, ферибромид
~ кальция калциев бромид
~ калия калиев бромид
—	золота златен^бромид, ауробромид; зла-
тен(1, ИЦбромид,	ауроаурибромид; зла-
mсч(f Щбромид, аурибромид
лития литиев бромид
~ магния магнезиев бромид
—	меди меденЩбромид, купробромид; ме-
ден(11)бромид, еулгибгомид
~ натрия натриев бромид
—	олова калаен (И)бромид, станобромид;
калаен (1У)бромид, станибромид
~ радия радиев бромид
—	ртути живачен (1)бромид, меркуробромид;
живачен (П)бромид,	меркурибромид
~ серебра сребърен бромид
—	стронция стронциев дромид
~ цйнка цинков бромид
дромимйд м хим. бромимид
бромирйт м минер, бромирит, сребърен бро¬
мид
бромирование с бромиране, вкарване на бром
(в съединение)
5 Руско-български политехнически речник
дгомистоводогOдчый бромоводороден
бромистый бромен, бромид'
бромметан м бромметан, метилбромид
бромнафталйн м бгомчафталип
бромный 1. дромен 2. пе^рома^ сол на пер-
броматната киселина
бромоокись м оксиддромид, бромен' 'окис
бромоплатинат м дромоплатйнат
бгомолрёч м бгомолреч, бромбутадиен
бромоформ м бромоформ, - трибромметан
бгомликрйп м бгомnиkгин, - нитробромоформ.
дромтолубл м бромтолуол, бромтолуен
дром фен 6л м бромфенол
дромциан м бромциан
бромэтан м бГометaч, етилбромид
бронеавтомобиль м брониран [блиндиран] ав¬
томобил
дгонедOИный бронебоен
броневйк м вж. бронеавтомобиль
броневой 1. воен, брониран, блиндиран 2. ел.
мантиен (напр. трансформатор)
бронекадель м брониран кабел
дгочекатсг м кораб, брониран катер
дгочелёпта ж лента за брониране (напр.
на кабел)
бронемашйна	19 в^^с>. бронеавтомобиль
2.	ел. бгочиговaчкa, машина за брониране
|ланцсговачс] на кабел
броненосный бгочечосен; брониран
бгочеллита ж бронева [панцерова] плоча
броня
бронепоезд м брониран влак
бронепробиваемость ж бронелробиваемосm
бгочссличка ж ав. броня (зад гърба) на ле¬
теца
бгочест6йеость ж устойчивост на пробиване,.
лгобивоусmойчивост (за броня)
бронетранспортёр м воен, бронетранспортьор
~, гусеничный гъсеничен бронетранспор¬
тьор
колёсный коледен ' бгочетгачспогтьог
плавающий бронетранспортьор-амфибия
дронешланг м брониран ^ан^ров] маркуч
бронза ж 1. мет. бронз (медна сплав)
2. дронз (на прах или фолио)
адмиралтейская морски бронз (в корабо¬
строенето )
алюминиевая алуминиев бронз
антикоррозионная лгоmивoкopoзиoнeн[ан¬
тикорозионен] бронз
антифрикционная ' противотриещ ' [анти-
фрикционен] бронз
~, безоловянистая дезкалаен бронз
~, бериллиевая берилиев бронз
вольфрамовая волфрамов бронз
графитизированная	[графитированная]
графитизиран бронз
золотистая боядж. златен бронз (мета¬
лен прах )
кадмиевая кадмиев бронз
катаная валцуван бронз, бронз на про¬
фили
кремнистая силициев бронз
литейная леярски бронз
марганцевая манганов бронз

БРО

66
монТтная монетен бронз, бронз за (се¬
чене на) монети
морскВя вж. бронза, адмиралтейская
никелевая никелов бронз
~, оборотная оборотен [вторичен] бронз
—, оловянная калаен бронз
подшипниковая лагерен бронз, бронз за
лагери
свинцовистая оловен бронз
серебряная сребърен бронз	(метален
прах)
фосфористая фосфорен бронз
художественная бронз за художествени из¬
делия
цинковая цинков бронз, бронз
бронзирование с 1. мет. броизйрает, покри¬
ване с бронз (по галваничен начин или чрез
метализация) 2. броизирант (на метални и
неметални повърхнини)
' бронзировать броизирам, покривам с бронз
бронзировка ж еж. бронзирование
бронзит м минер, бронзит
бронзитйт м петр. броизитйа
бронзовый мет. бронзов; бронзов (цвят)
броезолйтёйеая ж леярна зв бронз, цветив
лтяриа
броезолйтёйеый бронзолеярен
бронирование с икон, зааигажирване, резер¬
виране
бронирование с 1. воен., ел. брониране, об¬
личане с броня, пан^ровант	2. стр.
армиране, армировка
бронирований 1. ^^i^h.. ел. брониран, облечен
с броня, пвнцеров -‘ -2. стр. армиран
бронировать икон, заангажирам, резервирам
бронировать 1. воен., ел. бронирам, обличам
с броня 2. стр. армирам
броня ж икон. звангажирваие, резервиране
броня ж 1. броня, бронирана плоча 2. ман¬
тия, защитна облицовка, защитив покривка
(на уред или възел, който е изложен на
. повреди )
~, бортовВя странична [стенна] броня (на
кораб)
~, гетерогенная нееднородна [хетерогенна]
броня
—	, гомогТнная тднородиа [хомогенна] броня
кабельная кабелна броня
ленточная лентова броня
накладная армировка, арматура
прозрачная бронирано стъкло
—	самолёта броня на самолет
цементованная цементована плоча - (от сто¬
мана — повърхностно наситена с въглерод)
~, экранированная брониран екран
бросВть якорь кораб, хвърлям котва
бросовый 1. отпадъчен, негоден, бракуван
2. икон, дъмпингов (за цени)
брошантит м минер. брошантит
брошюровВльиый полигр. брошуровъчен, бро-
шурти
брошюровать полигр. броширвм
брошюровка ж брошираит
брошюровщик м брошировчик - (работник)
брудер м с. cm. кафез-майка (отоплявана
камера за подрастване на пилета, излю-
пени в инкубатор)
брукйт м минер. брукит
брус м 1. стр. (напречна) греда (с право¬
ъгълно сечение)	2. маш. прът, щанга
3.	мин. къса греда 4. мет. блок, кюлче;
дърв. трупче 5. точилен камък, брус
аппаратный жп. ттгличив (напречна)
греда
балансирный маш. кобилица, рамо нв
кобилица
буферный жп. (напречна) буферна греда;
буфер	,
веретённый текст. вретенна греда
двухкВитный стр. двуплощиа греда (об-
рязана само от двете успоредни страни)
деревянный дървена гредв	(с право -
ъгъл но сечение)
закладной 1. стр. подложна греда 2. жп.
бариера
запорный стр. разпънкв
захвВтный уловителей прът
коньковый стр. било, бил на столица
люлтчный жп. люлкова греда
маутрлВтный 1. стр. надзидна столица
2. - жп. подложна греда (в мостови кон¬
струкции )
мостовой стр. мостова греда, . мостов
траверс
— , обвязочный стр. поясна греда, - пояс
опорный опорна греда (поемаща натиск)
~, отбойный мин. отбивна греда
пальцевый с. cm. палцева греда (на ком¬
байн )
~, пилТиный бичена греда
поворотный маш.- обръщателтн прът
подвесной носеща греда (за окачване на
товари ’върху нея)
подпорный подпорна греда
~, привальный кораб. буферен [предпазен]
пояс, буфер
прицепной прикачиа греда
разравнивающий стр. изравнителна дъска
(напр. при наливане на бетон)
~, рамный вж. брус, буферный
сцепной вж. брус, тяговой
тяговой маш. теглич, теглителен прът
(натоварен на опън елемент в лостова
система )
уплотняющий уплътняващ прът (напр.
при наливане на бетон)
упорный жп. ограничителен	[краен]
буфер (на глух коловоз)
четырёхбитный чет^риплощна [четвър¬
тита] греда, греда с правоъгълно сечтиит
~, шамотный мет. шамотов блок (за обли¬
цовка на пещи)	.
шапочный стр. шапка, - свързваща гредв
(над свая, стойка — в мостови конструк¬
ции )	'
швеллерный П-образнв [ултйив] греда
брусйт м минер, брусит
брусковый четвъртит, имащ [с] паралел^и-
педив форма, калъпообразен
67
• БУК
брусок м L стр. бнчме, гредичка (тънка
и къси) 2. точилен камък, брус; шлифовъ¬
чен камък
—, абразИвный вж. брусок 2
буферный авто буферна греда, броня
гальтёльный стр. - первазна лотва
две-нTй стр. горен напречник (на касе)
на врата
—, доводочный точнлон камък за заглаждане -
. (последни операция при точене)
~, контактный ел. контактна наставка (не
пантограф )
наждачный (естествен) точилон камък
оконный стр. горен напречник (на кеси)
На прозорец
—, точИльный точилон камък, брус за то¬
чено .
~, упорный летва, пречннк (свързващ кра¬
ката ни меси)
хонинговальный - камък за хонинговане
[на хонинговъчна глава], абразивен камък
~, шлифовальный шлифовъчен камък
брусчатка ж пиве, неважно блокче; паважна
настилка
~, гранитная гранитено паве; гранитна па-
важна настилка
~, деревянная дървено паво [блокче]; на¬
стилка от дървени павета
брусчатый паважен, направен от павета (блок¬
чета]
брусья мн., настенные жп. опорни [подложнн]
гроди
бр^тто-вес м брутно тегло, бруто
б-уmmовместймтсть ж брутна вместимост, бру¬
тен обом
брызгалка ж 1. -азп-ъсkвакелна дюза 2. пръс¬
качка
брызгало с 1. пръскачка 2. душ ' 3. мин.
гuд-омониmop, водобой (за размиване на
скали с водна струя)
б-Ызгальнт-ороейтельный с. cm. разпръсква-
келно-оросителен (при поливни работи)
брызгальный пръскащ; --азе-ъсевателен
брызгать пръскам, разпръсквам (течност.);
оросявам
брызги мн. металла мет., - леяр, пръски
[капки] от (разтопен) мотал
брызговик м евто калник
—	двйгателя етдкаркерен щит [калник},
подеа-ке-на ламарина (зе предпазване от
замърсяване)
—	поддона картера вж. брызговИк двйгатоля
■—обтекатель авто калннк с обтекаема форма
брызгозащищённый защитен от пръски [капки]
бpызгтултвйктль м п^скоуловнтел, калко-
уловител
брэггйт м минер, брагнт
брюк» мн. с нагрудником панталони с на¬
гръдник, гащеризон (работно облекло)
бугелъ м L стр. (стоманена) гривна, пръ¬
стен (за главата на свея,- дървена греда);
кореб, бугел, (метален) пръстен, обръч
(надянат на мечта, рея и др.) 2. ел. то-
kте-иемна рамка, лира, пантограф 3. меш.
скоба, дъга, плъзгач (свързан с ехсценури-
кое механизъм); стр. скоба, ст-ейе, бнгла
(в арматуре)
~, контактный тоkте-uейна рамка [лира],
контактен кткте-uейник (тролеен)
мачтовый мачтов бугел
птвт-Tтный тб-ъщаmелна скоба (на екс¬
центрико механизъм)
—	сваи гривна на свая [пилот]
—	эксцентрика меш. скоба [плъзгач] на екс-
пенкрнков механизъм
бугор м геол, гнд-тлаетлuт (образувание - в
зоната на многогодишни замръзналост с
форма на подутина)
—	вспучивания едногодишен гидролаколнк
(с неголеми размери)-
наледный вж. бугT-
будка ж будка, кабина, павилион
—	водИктля кабина за шофьора
водоразборная чешма
железнодорожная будка за стрелочник,
стрелкова будка
—	крановщика кабина за краниста
стрелочная вж. будка, железнодорожная
метеорологическая	метеорологическа
будка	'
—, телефонная телефонна кабина
—, тормозная спирачна кабина (не товарен
вегон )
трансформаторная трансформаторен кан¬
тон, - т-ансфт-йакт-на будка •
буек м 1. кореб, буй, шамандура 2. евт.
лоплавък
~, спасательный спасителен буй
буй м 1. кораб, буй, шамандура (плавещ
знак)	2. ел. радиофар
~, вогттб-азный буй с форма на вертикален
прът (нед водите)
звуковой звуков [акустичен] буй, буй със
звуков сигнал
причальный шва-ков буй (неподвижно
закотвен )
путевой пътеуказателен буй
—-ревун буй-ревун, буй със сирена
сигнальный сигнален буй
спасательный спасителен буй
—, сферический сферичен буй, шамандура
фарватерный фарватерен буй (зе озна¬
чаване на безопасен път за кораби)
~, швартовый вж. буй, причальный
—, якорный котвон буй
буйрОп м кораб, буйреп, въже, верига (на
буй)
буква ж буква
прописная главна буква; полигр. шрифт
с главни букви
~, строчная малка буква; полигр. текстов
шрифт
буквенный буквен
буквоотливной буквоотливен
буквопечатающий буквтеечатащ
буклО с текст, букле
букетн-Tвеа ж с. cm. буетки-ане, разреждане
(на гъсти посеви — напр. на' цвекло)
букса ж 1. жп. букса (на ходов и колел ъа
локомотив, вагон), лагерна кутия (вкл.
БУК
68
мазил но устройство) 2. маш. (лагерна)
втулка, гилза, букса 3. салник
бронзовая бронзова втулка
ввгоннвя вагоииа букса
направляющая направляваща букса :
[ втулка]
осевВя осова букса
паровозная локомотивна букса (на па¬
рен локомотив)
—	подшипника скольжения втулка на плъз¬
гащ лагер
пбльсттриая жп. букса с мвзилна - възглав¬
ница
разъёмная разглобяема букса
роликовая ролкова букса, букса с ролков
лагер
самосмВзывающвяся самомажещв - ст букса
цельнокорпусная букса с неделимо тяло
—	(от едно парче)
буксир м 1. кораб-влекач, влекач, буксир
2. кораб., авто влекално [буксирно] въже,
влекало □ брать на — вързввм (кораб,
автомобил) за теглене [изтегляне], вземам
иа буксир
морской морски - [кораб-]влткач
портовый пристанищен влекач
рейдовый - рейдов влекач
речной ртчтн влекач
спасательный спасителен кораб
толкач тласкач
буксирный влткалтн, aтглиaтлте, буксиртн
буксировать влача, тегля (за кораб. както и
за безмоторник от моторен самолет)
буксировка - ж влачене, теглене (за . кораб.
както и за безмоторник от моторен са¬
молет )
воздушная ав. въздушен влек [буксир]
—	на гибкой сцепке авто влачене с буксирно
въже	.
—	- на жёсткой сцепке авто влачене с твърд
буксир
буксование с буксуване (приплъзване на Дви¬
гателно колело по пътна настилка, релса,
ремък и др., без да се получи желаното
движение)
буксовать буксувам, приплъзвам (на място)
буланжерит м минер, буланжерит
булыжник м необработен [иедялан, речен,
объл] камък, камък зв калдъръм
булыжный каменен, калдъръмтн (за пътна
настилка от необработени камъни)
булъб м удебеление; кораб. булб
бульдозер м 1. стр. булдозер, тракторна ло¬
патка 2. стр. булдозер (като приспособле¬
ние за земни работи към трактор) 3. бул¬
дозер, хоризонтална ковашка преса за огъ¬
ване
гибочный огъвателен булдозер, хоризон¬
тална ковашка преса за огъване
гидравлический 1. булдозер с хидравлич¬
но управляване 2. хоризонтална ковашка
преса за огъване с хидравлично действие
гусеничный гъсеничен [верижен] булдо¬
зер
~-древовВл булдозер-дървосвал
землеройный земериначен булдозер, зтме-
риначка
канатный въжен булдозер, булдозер с
въжено управление
'^-корчтвВттль булдозер за вадене на корени
г->-кусторез булдозер-храсторез (с У-образно
гребло)
ееповорбaный булдозер (като приспособ¬
ление) с гребло, закрепено под постоянен
ъгъл (към оста на трактора)
пневмоколёсный цитвмоколтсти булдозер,
булдозер нв колела с въздушни гуми
поворотный булдозер (като приспособ¬
ление) с въртящо ст гребло (в хоризон¬
тална и вертикална плоскост)
—	с гидрввлйчным управлением вж. бульдо¬
зер, гидравлический 1	.
~-ннeгooчисайатль булдозер-снегорина {-сее-
горииачка)
—	с тросовым управлением вж. бульдозер,
канатный
универсальный вж. бульдозер, поворот¬
ный
бульдозерист м водач на булдозер, булдозе¬
ри ст
бумага ж -1. хартия 2. остар. памук (като
материал )
абразивная шкурка, стъклена хартия,
стъклено платно, гласпапир
автотипная хартия за машинен печат
александрийская александрийска хартия
антикоррозийная проaйвокорозиоеиа хар¬
тия, (амбалажна) хартия за защита от ко¬
розия (на обвитите с нея изделия)
армированная армирана [усилена] хар¬
тия
—, асбестовая азбест на листове, азбестова
хартия, азбестов картон
атлВснвя атласна [картографска] хартия
афишная афишиа хартия
бвктлйзбваеевя бакелйаизирана хартия
(пропита , с фенол-формалДехиДна смола)
баритйроваиная баритна хартия (с пъл¬
нител барит)
бесконечная вж. бумага, рольная
битумированная	битумизирана хартия
бристольская бристолска хартия, бри-
стол-картои
бромосеребряная бром-сребърна (фото-)
хартия
бюварная вж. бумага, промокательная
втлТнтвая хромова - хартия (лъскава и
плътна )
—	«втржТ» {втржйроввееая] хартия тип гт-
рипт (с водни знаци)
—	в клТтку карирана хартия
влагонепроницаемая	влагонепроницаема
хартия
влагопрочная влагоустойчива хартия
восковая восъчна хартия
вощёная вж. бумВга, восковая
впитывающая вж. бумВгв, промокатель¬
ная
гвзТтная вестникарска хартия
гильзовая хартия зв гилзи

69
БУМ
глазированная вж. бумага, сатиийрова-
ная
—	глубокой печати хартия за дълбок печат
глянцевая гланцова хартия
~, горчичная синапена хартия
~, гофрированная вълнообразна [гофрирана]
хартия
~, гуммированная гумирана хартия
~, двухслойная двуслойна хартия
диазотйпная диазотипна хартия
—	для денежных знаков хартия за банкноти
~, документная документна хартия
—, долговечная трайна хартия
древесная дървесна хартия
желатиновая желатинова хартия (за кап¬
ков анализ)
жиронепроницаемая маслOчспгочицасма
хартия
Изоляционная изолационна хартия
иллюстрационная хартия за илюстрации
индикаторная индикаторна хартия
иодокгaхмальчаи йод-скорбялна хартия
кабельная кабелна хартия (за изолация)
каландрированная вж. бумага, сатичйго-
ваччаи
каландровая каландрова хартия
~, канвовая текст, мрежена хартия
канцелярская канцеларска хартия
~, картографическая картографска хартия
картонажная картонажна хартия
кожаная хартия, имитация на кожа
~, конденсаторная кондензаторна хартия
контрастная контрастна (фото-)хартия
копировальная копирна хартия, индиго
курительная цигарена хартия
~, лакмусовая лакмусов а хартия
линованная чертана [лини^на] хартия
(за тетрадки)
листовая хартия на листа, форматна хар¬
тия (несгъната)
>-х, литографская литографска хартия, хар¬
тия за литопечат
лощёная гладка хартия	.
макулатурная хартия от най-ниско ка¬
чество
~, мануфактурная хартия за опаковане на
текстилна продукция
маслонслроницaемaя вж. бумага, жироне¬
проницаемая
—, машинописная хартия за машинопис
мелованная -[меловая] мазана хартия (с
желатин, глицерин и др. — за повишаване
на повърхностните й качества)
металлизированная метализирана хартия
мешочная хартия за книжни торди
~, миллиметровая милиметрова хартия
~, монотипная монотипна хартия
~, наждачная вж. бумага, абразивная
— на коленкоре, чертежная прозрачно чер¬
тожно платно
негативная негативна (фото-)хартия
нотная нотна хартия
~, обёрточная опаковъчна [обвивна, амба¬
лажна] хартия
обложечная хартия за корици
обойная хартия за тапети
/'■'-основа хартия-основа, подложна хартия
.—основа для леггамечтйговачии хартия-ос¬
нова за пергаментираяе
-х, офсетная офсетна - хартия, хартия за оф¬
сетов печат
папиросная вж. бумага, курительная
пергаментная пергаментна хартия
~, перфокарточная калиброван картон за
машинно обработване
~, песочная [песчаная] пясъчна хартия, шкур¬
ка за дърво
печатная печатна хартия, хартия за печат
пигментная пигментна хартия
, писчая хартия за писане
пл юр на я пелк^на хартия, пелюр
плюрная почтовая хартия за въздушна
поща
позитйвная позитивна (фото-)хартия
полировальная хартия за полиране, (сит-
нозърнеста абразивна) полировъчна хар¬
тия, лолировъчеч гласпапир
полотняная хартия имитация на платно
полюсная ел. реагента хартия
почтовая пощенска хартия, хартия за
писане [писма]
прозрачная прозрачна [тгачслагантча]
хартия, паус-хартия
прокладочная маш. уплътнителна хартия,
хартия за уплътнители
лгоклеёнaи проклея на хартия (чрез ко-
лофонова прибавка — за намаляване попи¬
ващата й способност)
промокательная попивателна хартия
~, реактивная реактивна хартия
рисовальная рисувателна хартия
рефлексная рефлексна (фото-)хартия
рифлёная кре-пирана хартия
рольная [ролевая] ролна хартия, хартия
на роли (за ротативна машина)
ротаторная хартия за ротативна машина
сатинированная лъскава [гланцова, са-
тичигача] хартия
салфеточная хартия за салфетки
сахарная хартия за опаковане на захар
/х/ светокопировальная свстлоеолиговъчча
[хелиографна] хартия
светонепроницаемая светлонслроницасма '
[-чслгопусеаща] хартия
/хг, светочувствительная светлочувствителна ■
(фото-)хартия
zx, фотографическая фотохартия
словарная речникова хартия, бибелдрук.
/х, слоновая хартия за рисуване (дебела 'и
грапава)
спичечная хартия за (облепване на) ки¬
бритени кутии
/х, стеклянная [стекольная] вж, бумага, аб¬
разивная
/х, термоизоляционная термоизолационна
хартия
/х, типографская типографска [печатарска]
хартия
х, тряпичная хартия от парцалена маса
/х, туалетная тоалетна- 'хартия

БУМ
70
упаковочная вж. бумВгв, оберточная
—, фальцованная сгъната (на кола) хартия
фильтровальная филтърна хартия
—, флВтоввя вж. бумага, листовая
—, фототйпнвя фототипив хартия
—, хлопчатая памук (влакно)
хлорострёбряивя хлоросребърна хартия
—, целлюлозная целулозна хартия
чертёжная чертожна хартия
—, чертёжная прозрачная прозрачна чертож¬
на хартия, паусхартия, паус
—, шёлковая копринена хартия
электроизоляционная	електроизолаци¬
онна хартия
бумагоделательный хараитизготвйатлте, про¬
извеждащ хартия
бумагопрядение с памучно предачество
бумвгорёзкв ж машина за рязане нв хартия
бумВжиик м 1. работник в книжна промиш¬
леност 2. портфейл
бумажный 1. хартиен, книжен 2, памучен
бумазея ж текст. бархет
бумоплВстик м стр. бумопласт (декоративен
облицовъчен материал)
буиа ж 1. кауч. буна, вид синтетичен каучук
(групово наименование за синтетичен кау¬
чук на основата на пслибутадиен) 2. буиа,
напречна дига, преграда (за отклонение на
течението при корекция на река), забти-
товаща сттиичка
донная дънна буна
—каучук буна-каучук, синтетичен каучук,
буна
—■, меженная буна за сртдеовйсоки или нис¬
костоящи води
нормВльная нормална буиа (сключва ъгъл
90° с оста на 'течението)
~ с наклоном по течению дтклйиаиaеa буиа
—	с наклоном против - течения иеклииаиаиа
буна
фашйииая буна от фашини
числовая номерована буна (бутадиенов
каучук)
бунзенит м минер, буезеийa
бункер м бункер; кораб, бункер, въглищна
яма
вибрационный мат. вибрационен бункер
(напр. за захранване на автомати)
—воронка фуиитобразти бункер
выгрузочный разтоварен бункер
дисковый щелевой дисков бункер с про¬
рези
—	для взвТшивания ттглиттлен бункер, бун¬
кер-кантар
—	для семян бункер за стмеиа, семенен сан¬
дък (на сеялка)
—-дозатор дозаторен бункер
желобчатый мин. улети бункер
—, завалочный пълначен бункер
загрузочный захранващ ]зартждащ] бун¬
кер
запВсный запасен [резервен] бункер
золовой пепелен бункер
—	золоуловителя бункер нв цептлоуловиаеля
коксовый коксов бункер, бункер за кокс
колосниковый бункер със скара (за да не
падат едри късове в него)
—	комбайна бункер на комбайн (за пълнене
на чували със зърно)
конический конусен бункер
круглый кръгъл [цилиндричен] бункер
наземный ивземтн бункер
—накопитель събирателен бункер
отстойный бункер за отлежаване (на
формовъчни смеси)	'
—	питатель вж. бункер, загрузочный
' - - погрузочный товарен бункер, бункер за
товарене
подземный подземен бункер
—поезд мин. бункер-влак, влаков бункер
породный бункер зв скален материал
[скална- маса]
приёмный приемен бункер
раздВточиый - раздавателен бункер
рудный рудти бункер, бункер за руда
секционный секционен бункер
силосный силажен бункер
скиповой бункер (зареждащ се) със ски¬
пов подемник
топливный бункер за гориво
угольный бункер за въглища
усреднйтельный -усредияввщ [усредните¬
лей] бункер
шихтовый - шихтов бункер, бункер за
шихтв
—, шлаковый шлаков [сгуриен] бункер, бун¬
кер зв шлака	’
щелевой бункер с прорез, процепен бун¬
кер
бункерная ж буиктрен склад, склад с бун¬
кери (в сграДа)	.
бункеровать пълня [зареждам] бункер, скла¬
дирам в бункер; попълвам запаси от гориво
□ тВнкери смогут одновременно и загру¬
жаться нефтью, и —-ся танкерите успяват
едновременно и да ст заредят с нефт, и да
попълнят запасите си с гориво
бункеровка ж пълнене [зареждане] на бун¬
кер; попълване запаси от гориво в насипно
състояние (въглища и др.)
бункеровщик -м работник, обслужващ склад
с бункери [склад с насипни материали]
бунт м бала, връзка, вързоп, дтик; стока
(в чували)
бур м мин. 1. бургия, длето, шило; пробивен
(минен) инструмент 2. пробивна машина,
сонда
алмазный диамантна бургия
армированный армирана бургия (с твър¬
досплавни пластини)
— , втнцовый бургия с корона, венечна бур¬
гия
вращательный въртяща ст бургия, бур¬
гия за въртеливо пробиване; сонда за вър¬
теливо пробиване
гибкий гъвкава бургия
—, долотчатый длето, длетовйдеа бургия,
бургия с длетовидна корона [пробивна
глава]

7!
дробовой шротов пробивен инструмент,
шрогова бургия
/~, земляной вж. бур, почвеный 1
калёный закалена бургия
канатный въжена бургия, въжен е-тбн-
вон инструмент
етлTнктный колонкова бургия, етлонетв
пробивен инструмент (за извеждане на ядка)
ео-Tнчаmый бургия с (сменяема) ео-она
крестовый кръстообразна бургия, бур¬
гия с кръстообразна пробивна глава
ложковый шапа (сондажен инструмент)
моноблочный цяла бургия, моноблок
начальный начална бургия (е която за¬
почва пробиването)
пбчвонный L почвен свредел 2. почвена
сонда
пустотОлый куха бургия
^-расширитель разширителна бургия
ручной ръчна бургия; ръчна сонда
составный съставна |сглобяема| бургия
—	со съёмной коронкой бургия със сменяема
ео-тна
спиральный спирална бургия, бургия
за въртеливо пробиване
~, торфяной кт-фона бургия
—	, трёх шарошечный к-и-тлеова бургия, три-
ролково длето
трубчатый вж. бур. цилиндрический
ударный ударна бургия, бургия за удар¬
но е-тбнване;• сонда за ударно пребиване
цельный вж. бур, моноблочный
zw, цилиндрический пробивен инструмент с
цнлнналична ео-она
шарошечный -тлетвт длето, ролков про¬
бивен uнск-уйонт (с многозъбчета про¬
бивне главе)
шнековый шнеков пробивен иJ^ск-уйент
штанговый пръков [щангов) пробивен нн-
ск-уйенк, прыов пробивен комплекс; щан¬
га на бургия
бура ж хим., минер. бт-аес
безводная [жжёная) безводен натриев те-
т-або-ак
молотая боракс на прах
• — , октаэдрическая бижутерен	[ювелирен)
боракс
бурав м свредел, бургия (зе дърво); мин.
бургия, длето	л
винтовой винтов свредел
—, земляной вж. бурав, почвенный
плотничий дърводелски свредел
почвенный почвен свредел, дуеететеач
(при засяване на дървете)
ручной ръчен свредел
~, спиральный сен-ален свредел
сажальный вж. бурав, почвенный
буравить пробивам със свредел (дърво),
е-ocв-едлям
бурат м въртящо се сито (непр. в керамич¬
ната промишленост); хрен. мелнично сито
мукосёйный мелнично сито
бурОнне с мин. сондиране, пробиване
алмазное диамантено сондиране
беструбное без^ъбно сондиране
	БРР
бескернонбе безядково сондиране
быскроударнот бъ-зтуда-нт сондиране
взрывное взривно сондиране
вибрационное вибрационно сондиране
виброударное внб-туда-ио сондиране
вращательное въртеливо сондиране |е-т-
биване!
дробовое ш-октвт сондиране
глубИнное дълбоко сондиране
канатное въжено сондиране
колонковое колонктвт [ядктвт)	сонди¬
рано
кустовое групово сондиране
машинное машинно сондиране
многозабойное вж. бурение, многостволь¬
ное
—л многоствольное йиогтзабойно сондиране
(за нефт н газ)
йOк-тт вж. бурОние с промывкой
йт-скTе йт-cео сондиране
наклонное наклонено сондиране [е-тбн-
ване|
иап-авлеинте насочено сондиране
огнеструйное вж. бурение, кт-мUчтсето
перфораmтрите пробиване (на дупка) с
въздушен чук
подводное подводно сондиране
z-. подземное подземно сондиране (започва
от точке под земните повърхност)
птнсеTвте вж. бурОнио, разведочное
разведочное проучвателно сондиране
рекогносцировочное вж. бурение, разве¬
дочное
рOкт-ноо -тко-но сондиране
—	скважины сондаж
сет-осmнTе сео-тскнт |усет-ент] сонди¬
рано
—	сплошным забоем вж. бурОнио, бесkорнт-
вбе
~ с продувкой сондиране с продухване (за
изнасяне на раздробената скална месе)
~ с промывкой сондиране с промивка (с
вода или глинест резтвор)
ск-уйнте струйно пробиване
ск-уеmурное структурно сондирано
—, тве-дтселавноо сондиране с твърдоспла¬
вен пробивен инструмент
ке-мИчесеоо термично сондиране (ске¬
лете се разрушава от племъчне реактивна
струя или волтова дъге)
турбйнноо ту-биннт сондиране
удар но-вра ща тольноо	уда-нo-въ-г■еливт
сондиране
удар ит-дробовTе > дар нт-ш-тктвт сонди¬
рано
ударнт-еанаmнто	ударно-въжено сонди¬
ране
химическое химическо сондиране
шарошечное сондиране с ролков пробивен
инструмент
шнековое шнеково сондирано, сондиране с
шнеков пробивен инструмент
—	шифров пробиване на взривни дупки
—	шпуров, комплектное (едновременно) е-т-
бнв.ане на няколко взривни дупки

БУР
72
—, штанговое щангово сондиране, сондиране
с щангов (прътов) пробивен комплекс
—, эксплуатационное експлоатационно (до¬
бивно! сондиране
—, элеетгодуговOс елсетрбдъгово (термич¬
но) сондиране
бурильный пробивен, сондажен
бурильщик м сондьор, пробивам
буримость ж проби наемост (на скала в усло¬
вията на сондиране)
бурить сондирам, пробивам
—	шпур пробивам взривна дупка
бурка текст, ямурлук
бурнонит м минер, бурнонит (оловно-меДно-
антимонов сулфид)
б^ровАя ж сондажна уредба (инсталация),
сонда (само през време на експлоатация,
т. е. когато работи)
буро-взрывной мин. пробивно-взривен
буровой пробивен, сондажен
буродержатель м държач на пробивен инстру¬
мент (на длето, бургия]
бугожелезнИеовый геол, лимонитов
дурозаправочная ж мин. точилия за пробивни
инструменти (длета, бургии]
бурозапГавщче м	мин. точи лар на длета
[бургии]
дуромолот м въздушен |лчевматичеч] проби¬
вен чук
дуроскоп м буроскоп (уред за наблюдаване
вътре в сондажа)
—, телевизионный телевизионен буроскоп
бурплощадка ж складова площадка за сон¬
дажни съоръжения
бугоугольчый каменновъглищен (за кафяви
каменни въглища)
бурт м 1. вж. бортик (2. с. cm. яма за съ¬
храняване (на плоДовс и зеленчуци през
зимата )
—	валка праг (стъпало) на валец
—	вкладыша опорен праг [фланец) на (ла¬
герна) черупка
—, надземный плитка |ловъгхчостча) яма за
съхраняване
—	цапфы опорен пояс [праг] на шийка
дуртик м 1. маш. (пръстеновиден) опорен
праг [пояс, ръб, борт, фланец], опорно стъ¬
пало (на вал, ос и Др. цилиндрични ма¬
шинни части)	2. кораб, отбивен [опорен]
пояс (на лодка), буртик
—	долта опорен пояс [праг] на болт
—	гайки опорна шайбена основа на гайка,
опорен фланец на гайка
—	дымогарной трудки развалцуван [обърнат)
край на димогарна тръба
—, запорный уплътнителен пояс, уплътни¬
телно легло (на вентил)
маслоотббйный	|мaслосбгaсывaющий]
(центробежен) маслоотхвърлящ |маслооm-
биващ] пояс или ръд или борт (на вал —
връщане на маслото обратно в лагерната
кутия)
—	металлического стержня леяр, опорна ман¬
шета (опорен пояс] на метално сърце (напр.
на кокила)
—	опоки леяр, усилващ [укрепваш.] пояс на
формовъчна каса
—, упорный вж. дуртик 1
—, центрирующий центровъчен праг [пояс,
ръб, фланец], центроващ^ стъпало
буртоукладчик м машина за подреждане
| полагане) в купчини или ями (на плоДовс
и др.)
бурук м текст, маншет
буртование с с. cm. съхраняване на плодове
или зеленчуци в покрити ями
бурый сивокафяв, тъмнокафяв
буря ж геофиз. буря, ураган
ионосферная йоносферна буря
—, магнитная магнитна буря
песчаная пясъчна буря
пыльная прахова буря
бусина [дусинка] ж ел. (изолационно) ма-
нисто
—, керамическая керамично манисто
фарфоровая порцеланово манисто
—, электроизоляционная електроизолацион¬
но манисто
буссенготит м минер, бусенготит
буссоль м 1. геоД. бусола; 2. мет. бусола (уроД
за контрол на Дълбочината, на която са
потопени анодите при електролиза на алу¬
миния )
азимутальная азимутна бусола
—, артиллерийская артилерийска бусола
—, геодезическая геодезическа бусола
—, круглая кръгла бусола
—	магнитного наклонения бусола за магнит¬
ното отклонение
—, маркшейдерская мaгешайзсгсеа бусола
—, мензульная мензулна бусола
—, накладная бусолна приставка, яздеща
бусола
—	наклонения ичелинационча бусола, ин-
клинометър (за измерване на магнитната
инклинация)
~, подвесная висяща бусола
—, ручная ръчна бусола
—-теодолйт дусола-теодолит
бустер м ел. бустер, бустерен агрегат (за
включване при върхово натоварване); бу¬
стер-генератор; бустер-трансформатор; жп.
бустер, спомагателен (парен) локомотив;
допълнителна парна машина; ракет, бу¬
стер, стартова уредба
—, дифференциальный допълнителна (по¬
мощна] машина с диференциално регули¬
ране
—, обратимый обратим бустерен генератор
—, повысительный вж. бустер ел.
—, понизительный понижаващ бустерен ге¬
нератор; понижаващ бустерен трансфор¬
матор
—, синхронный синхронен бустег-гечсраmог
—компрессор компресор за (включване при)
върхово натоварване
—-трансформатор	бустер-трансформатор
бустерный бустерен, помощен, допълнителен
дустерпомпа ж захранваща помпа
дут м ломен (кариерен) камък

73
БЫС
о о» о»
у-гадиен м хим. бутадиен
утВи м хим. бутан
утанол м хим. бутанол, бутилалкохол
уaвпрёе м кауч. бутапрен
бутВра ж мин. бутара, промивен барабан
(за пясък)
бутйл м хим. бутил, бутилов радикал, бути-
лова група
хлористый бутилхлорид
цианистый бутилциан
бутиламйн м хим. бутиламин
бутил-цетат м хим. бутила^ат, бутилов ос¬
тер нв оцетната киселина
бутилТн м хим - бутилен
бутиленгликоль м бутиленгликол
бутилкаучук м кауч. бутилкаучук
бутилмеркаптаи м хим. буайлмтркацаае
бутилиитрйт м буайлеиарйа, иитробутан
бутиловый бутилов, съдържащ бутилова група
бутирил м хим. бутирил, бутирилов ради¬
кал
бутиролактон м хим. бутиролактон
бутйт м минер. бутит
бутйть стр. зидам груба зидария, запълвам
(празнина) с камъни и разтвор
бутобетон м стр. бутобетон; циклопен бе'тон
бутовый стр. ломен, кариерен
бутыл ж стъклен балон, дамаджана (напр.
за киселина)
магнитная яДр. магнитна бутилка
оплетённая дамаджана
буфер м 1. лш., ^п. буфер, възглавница;
гасител, амортизатор 2. хим. буферен раз¬
твор (за забавяне на химични реакции)
3. авто буферна греда, броня 4. кауч.
регенерат
аккумуляторный буферна акумулаторна
батерия
вагонный буфер на вагон
~, винтовой винтов буфер
—, воздушный въздушна възглавница
гидравлический хидравличен буфер, хи¬
дравлична възглавница
~ двТри авто (гумен) тампон ив врата
—, дисковый фрикционный дисков аморти¬
сьор (срещу удари)
жёсткий твърд {етдеформйруем] буфер
масляный I. маслен буфер 2. ел. маслт-
гаситтл (на електрическа дъга при пре¬
късване на тока)
опорный опорен буфер
пневматический пневматичен буфер, въз¬
душна възглавница
поршневой бутален буфер
пружинный пружинен буфер
резиновый гумти буфер, гумена възглав¬
ница
рессорный ресорен буфер ’
стержневой жп. прътов буфер
стрелочный стрелков амортизатор
тарельчатый жп. тарелков [дисков) буфер
(на локомотив. вагон)	■
телескопический телескопсн буфер
урввийтельный жп. уравнителен буфер,
буфер с иапртчти ртсор
фрикционный пружинный авто триеш
пружинен гасител (на усукващи трепте¬
ния на колянов вал )
буферйрование с хим. регулиране на рН-
стойност с буферен разтвор
буферйровать текст, буфрирам
буферный буферен; ел. гасителен; буферен
(за електроснабдяване)
бухта ж L кангал, руло, връзка (навита в
кръг жица, тел. кабел. въже)	2. кораб.
бухта, малък залив
бучВрдв ж стр. 1. бучарда (чук с назъбена
уДарна част) 2. бучарда (самата очукана
е такъв чук повърхност. — напр. цокли на
сгради )
бучение с 1. текст. изваряване под налягане
2.	стр. зидане с ломен камък (заливан
с разтвор и трамбован на пластове)
бучить изварявам в алкален разтвор [в луга];
почиствам (кожи) от мазнини и др., обез¬
маслявам
бушпрнт м кораб. бушприт
бык м стр., хидр. (междинна) опора, под¬
порен стълб (на мост)
Виктрный закотвящ {осеовте, анкърен]
стълб (на мостова опора)
береговой устой на мост
бетонный бетонна опора (на мост)
металлический стоманена опора, стоманен
стълб (на мостова опора)
промежуточный междинна опора, межди¬
нен стълб (на мост)
—, свайный опора ив сваи {пйлоаи], сввйнв
(пилотна! опора
—. мостовой мостова опора
ряжевый опорна решетка [скара], реше¬
тъчна опора (на мост)
—	с ледорТзом (междинна) опора с ледорез
быстровращающийся бързовъртящ (ст)
быстродействие с бьрзо действие [реаги¬
ране], бързодействие, бързина; ел. бързо¬
действие (напр. на електрозащита)
—	схемы изч. бързодействие на схема
—	араизйсаориого ключа бързодействие нв
транзисторен ключ
быстродействующий бързодтйcaвуващ
быстрорастворимый лесеоразаворйм
быстрорежущий бързорежтщ, бързорезен
бысароcхвааывающийся бързосвързввщ ст
(напр. за цимент)
быстросъ^ёмный	бързоразглобяващ, бързо-
изввждащ
быстрота ж бързина, саремйаслиоса; скорост
—	включения скорост на включване
—	доступа изч. бързина на достъп
—	откачки скорост ив изсмукване (напр.
на вакуумпомпа)
бы стр о твердеющий бързовтвър^яващ
быстроток м 1. хиДр. бързей 2. хидр. бързо-
ток (Дървен, каменен или бетонов канал със
значителен наклон между водни участъци с
различни равнища — в хидромелиоративно
и хидроенергийно строителство)
74
БЫС

быстроход м маш. бързоход, бързо движение
—	салазок станка бърз ход на шейна на ма¬
шина
быстро ход кость ж 1. дързоход ноет (за пре¬
возно средство) 2. високи обороти, високо-
оборотност (за машина)
быстроходный дързоходен; високооборотен,
многооборотсн
быткомбинат м комбинат за домакинско
[битово) обслужване
бытовка ж битова сграда, битово помещение,
битова (взаводи, строителни обекти идр. —
за преобличане и хигиенни нужда на работ¬
ниците)
бытовой битов; естествен, природно даден, без
изкуствени изменения
бычок м ' 1. хидр. междинна опора (напр.
на бент), подпорно стълдче 2. стр. попче
(на покривна конструкция)
бьеф м хидр. бйеф (водна площ, прилежаща
към псдприщвaтелно съоръжение)
верхний горен дйеф (равнище на воДата
над подритването)
~, нйжннй долен дйеф (равнище на воДата
поД псдп.рuщоанетс)
бюгель м вж. бугель
бюкса ж хим. тегловно шише (с точно опре¬
делена тара )
бюллетень м сведение, справка, бюлетин
—	погоды сведение за (състоянието на)
времето
бюретка ж бюрета, дюретка (гридуирана стъ¬
клена тръба със стъклен кран или каучу¬
кова тръбичка )
автоматическая автоматична бюрета (с
автоматично регулиране на нулевата точка)
вакуумная мин. вакуумна бюретка (за
взимане на въздушни проби от рудник)
газовая газова [хемпелова] бюрета (с
горен кран и нивслираща тръба)
—	дл я взвешивания тегли тел на бюрета
бюро с бюро; канцелария
вычислительное изчислителен център
информационное информационно бюро
/-, конструкторское конструкторско [кон¬
структивно] бюро
нормировочное бюро норми
—	патентов патентно бюро
—	повреждений служба повреди (напр. в
телефонна централа)
—	подготовки производства бюро за подго¬
товка на производството
проектное проектантско бюро
расчётное изчислително бюро
справочное бюро справки, информацион¬
но бюро
—	технической документации бюро за тех¬
ническа документация
—	технического контроля бюро за технически
контрол
язь ж текст, американ
в
вавеллит м минер, вавелит
вЯгя ж 1. теглилка (за по-големи товари)
2. лост (за повДигане на товар)', прът,
кобилица 3. жп. (ръчен инструмент за
прибутване на вагони)	4. авто крик
—	для торможения жп. спирачен прът (за
ръчно задействува не)
вагон м жп. вагон
аккумуляторный акумулаторен вагон
багажный фургон, багажен вагон
~, балластный вагон за баласт (при строи¬
теле тво на жп. линии)
~, бестелёжечный безталигов вагон
~, большегрузный тежкотоварен вагон
—бункер вагон - бункер
—-весы вагон-теглилка (за саморазтоварване
с приспособление за определяне теглото на
товара )
гасильный вж. вагон, тушильный
•^-гондбла вагон-гондола (с плосък под и
откриващи се люкове)
~, гружёный натоварен вагон
~, грузовой товарен вагон
—	дальнего следования вагон за далечно лъ-
гуване
двухосный двуосен вагон
~, двухэтажный двуетажен вагон
дефектоскопный дофсетосеолеч вагон (за
откриване на скрити Д^ефекти в релсите)
~, динамометрический динамометричен ва¬
гон (за локомотивни изпитвания)
—	для перевозки скота вагон за превозване
на добитък
дозатор вагон-дозатор
железнодорожный железопътен вагон
жёсткий второкласен вагон (с Дървени
седалки )
живорыбный вагон за (превозване на
жива риба
изотермический изотермичен (хладилен]
вагон
классный пътнически вагон
.—кран вагон с кран
крытый покрит (товарен) вагон
купейный вагон с купета
^«лаборатория вагон-лаборатория
легковесный лек вагон (с малко собствено
тегло )
^-ленник хладилен вагон
«—мастерская вагон-работилница
монтажный монтажен вагон
моторный мотриса, моторен вагон
мягкий първокласен вагон, вагон с меки
седалки
« на тележках вагон с [на] талиги
«, открытый открит (товарен) вагон
«, пассажирский пътнически [лътчйшей) ва¬
гон
«—платформа вагон-платформа, платформен
вагон
/.z, плацкартный вагон със запазени места
/-/, почтовый пощенски вагон

75
ВАГ
—	пригородного сообщения вагон за край¬
градско съобщение
прИгтртдный вж. вагон пригородного со¬
общения
прицепной ремарке, прикачваем (трам¬
ваен) вагон
пролётный вагон с въздухопровод (за
спирачките)
—	прямого сообщения дн-еекен вагон
путеизмерительный пътеизмервателен ва¬
гон
~еnmтуy^Grlадчие вагон за полагане на релсов
път
у—, раздаточный локален омнибусен вагон
(зе дребни претки)	_
^--ресторан вагтн-росmтранк
—рефрижератор хладилен вагон
—	с автосцепкой вагон с автоматичен спряг
|с авктйакчтнт прикачно устройство]
саморазгружающийся сайтразктварващ се
вагон
санитарный санитарен вагон
сборный омнибусен вагон (зе дребни
пратки)
~ с искусственным климатом вагон с изкуст¬
вен климат (с кондициониран въздух!
служебный служебен вагон
—	с опрокидывающимся кузовом вагон с об¬
ръщащ се кош
—	, сочленённый трамвайный трамвай с (уве¬
личена дължини и) огъваща се ос (за пре¬
минаване на криви)
/-, спальный спален вагон
~, сухогрузный вагон за сух товар
~, товарный товарен [стоков] вагон
~, тормозной вагон със спирачка, спирачен
вагон
■—, трамвайный трамваен вагон
—транспортёр	вагтн-крансетркьор, вагон-
лодка (за тежки и негабаритни тювари)
~, тушИльный вагон за гасене (не кокс)
~, угольный вагон за въглища
~, узкоколейный кеснтлинеен [ктситеътен)
вагон
<—, хвостовой краен [опашен! вагон
^-холодйльник хладилен вагон
^-хоппер вагон-хопер (с наклонено дъно)
~, пельнтмоmаллнчосенй пялойекален вагон
.— цементовоз вагон (с контейнери) за ци¬
мен г
—цистерна вагон-цистерна, железопътна ци¬
стерна
~, четырехосный чстириосе^н вагон
~, ширококолейный широколинеен вагон (за
път с по-голяма широчина от нормалните)
~, шлаетуTбртчиый мет. вагон за шлака
~, элееmртйоmOрный вагон с електрически
двигател, мотриса
вагонетка ж вагонетка; теснолннейна ваго¬
нетка, кеснтлинеен вагон
большегрузная (руднична) вагонетка за
големи товари
—	для перевозки людОй вагонетка за превоз¬
ване на хора, пътническа вагонетка
z—, завалочная леяр, шихтова вагонетка
землевозная вагонетка 'за (превоз нс)
пръст, строителна вагонетка
~ канатной дороги вагонетка за въжена линия
—	«коза» мин. вагонетка за дървен подпорен
материал, рогуша
ктесоmушнльная еоестгасителна вагонетка
опрокидная обръщателна вагонетка
откаточная мин., стр. вагонетка за из¬
возвано
подвесная вагонетка за висяща (въжена)
линия
породная вагонетка за скални материали
~, путевая 1. теснолинсйна (пътна! ваго-
нтmеа,тоситлннтон вагон 2.стр. пътна вагонетка
(при пъукостроителки работи) 3. жг.
работна вагонетка
разлНвочная мет. разливъчна в агтиеmе■а
вагонетка за разливане
~, рудннчная руднична вагонетка
саморазгружающаяся сайтразктвaрваща
се вагонетка
-о, саморазгружающаяся челноковая дву¬
странно саморазтоварваща се вагонетка
самоходная самоходна вагонетка
~ с боковой выгрузкой вагонетка със стра¬
нично разтоварване
с боковым откидным бортом вж. вагонет¬
ка с боковой выгрузкой
z-z с глухим кузовом вагонетка със затворен
кош (разтоварва ее чрез оОръщсуслно ус¬
тройство )
—	с головным откидным бортом вагонетка с
отваряща со на шарнир челна стена
скИповая повдигателна (скипова) ваго¬
нетка
—	с тероеИдываюЩИйся кузовом вагонетка с
обръщащ со кош
—	с откидным дном вагонетка с отварящо со
дъно	_
съёмная вж. вагонетка, путовая 3
~, тормозная вагонетка със спирачка
~, угольная вагонетка Эа въглнща, въглищна
вагонетка
челночная вагонетка с двустранно раз¬
товарване
шахтная руднична вагонетка
шлаковая мет, вагонетка за (изнасяне
нс) шлака
вагонеточный вагонетков, вагонстсн
вагонетчик м вагонджия (работник, обслуж¬
ващ релсов транспорт); вагтнтброяч
вагонник м вагтноскртнmол (работник)
вагонный вагонен
вагоновожатый м ватман (водач на трамвай)
вагTит-енлойётр м вагон-километър
вагонооборот м вагтнообтрот
вагонттерокйдыватоль м нагонттбръщач (за
разтоварване)
боковой страничен вагонообръщач (на
14(0 — 180°)
комбинированный комбиниран вагоио-
обръщач (с наклоняване спрямо надлъжна
и напречна оси)
круговой вж. вагонотероейдывакель, ро¬
торный

76
ВАГ
роторный ротореи [кръгов) вагонообръщач
(за изсипване в бункер под релсите)
торцовый вaгоеоеaклоuйттл	(До 45—
50° и изсипване през челната страна)
вагоно-осе-киломётр м вагопоос-километър
вагоно-ост-час м вагоноос-час
вагонопоток м вагоиопоток
—, угловой ъглов вaгоеоцоaок (с изменяне
на направлението на движение)
вагоиоразгрузчик м вагоеоразаоварач
ввгоноремOнтнъM вагоноремонтен
вагоностроение с вaгоиосаротет
вагоностроительный вагоеостроиатлте
ввгрВикв ж леяр. вагрянка
—	без копильника вагрянка без резервоар
—	, бтскбксоввя безкоксова вагрянка (на га¬
зообразно или течно гориво)
гВзовая вагрянка на ’газообразно гориво
(напр. природен газ)
закрытая закрита вагрянка (комплек¬
тувана с рекуператор, прахоуловители и
газо/прсчиствателно устройство. вкл. съот¬
ветна автоматика)
>-'В, меогорЯдевя многортдна вагрянка (с дюзи
, няколко реда)
~в однорядная едноредна вагрянка (с дюзи
еДин ред)
—	работающая на горячем дутьё вагрянка,
която работи на горещ въздух
—. самодувиая вагрянка на естествена тяга
—	с кислородным наддувом вагрянка с вдух¬
ване на кислород
—	с копильником вагрянка с резервоар
—	с обогащённым дутьём вагрянка с обога¬
тен (на кислороД) въздух
ваграночный вагрянков, вагрянъчти
вагранщик м работник [пещар) на вагрянка
ввд м минер, вал, манганова пяна
вазелин м технический технически вазелин
вади мн	геол. (пустинни сухи теснини)
ваида-краска ж растителна синя боя (за тъ¬
кани)
вайтрбВрс м мет. заготовка за валцуване нв
тел
вайма ж дърв. стяга, преса (за лепене)
вакансия ж в решётке физ. свободно [незаето]
място в решетката (дефект на кристал)
вВкка ж геол, ввкв (проДукт от извстряванс
на базалт)
вВкуум м вакуум
,—автомат вакуумен автомат
—, абсолютный абсолютен вакуум
—аппарат вакуумапарат, вакуумен |изпари¬
телен) апарат
—баллон форвакуумтн балон, вакуумна бу¬
тилка
—бетон вакуумбетон
—	возгонка ж вакуумна сублимация
.—выпарка ж вакуумно изпаряване
—, высокий висок вакуум
—, глубокий вж. вВкуум, высокий
—камера ж вакуумна камера, вакуумкамера
.—ковш леяр. вакуумна кофа (с плътно за
творен капак)
—-компрессор, центробежный центробежен
вакуумкомпрссор
—-криствлизатор вакуумен кристализатор
—-манометр вакуумен манометър
.—насос вакуумна помпа, вакуумпомпа
—	иасос, адсорбционный адсорбционна (ва¬
куумна) помпа
—иасос, водокольцевой вакуумна помпа с
воден пръстен
—- иасос, водоструйный водоструИна [водна)
вакуумна помпа
—-иасос, газобаллВстный газобалвстна (ва¬
куумна) помпа
—- насос, газовый газова (вакуумна) помпа
—иасос, диффузионный дифузионна (ва¬
куумна) помпа
—	насос, ионио-гёттерный йоио поглъщаща
{йоеосорбциоеиа,	йоеогеаереаl (вакуум¬
на) пампа
—насос, коедтисаци6иеъй кондензационна
[криогенна] помпа
—насос, криогеный вж. вакуум-насос, кон¬
денсационный
—	иасос, масляный маслена вакуумна пом¬
па, (ротационна) вакуумна помпа с ма¬
слено уплътнение
—	насос,	мокровоздушный	пароструйна
{тжткаореа] вакуумна помпа
—насос, молекулярный молекулярна (ва¬
куумна) помпа
—- иасос, поршневой бутална вакуумна помпа
—-насос, ротационный ротационна вакуумна
помпа (с маслено уплътнение)
—	иасос, раУтио-дйффузйоеиъй живачна ди-
фузиониа (вакуумна) помпа
—насос, сорбционный вакуумна помпа със
сорбционио действие (използува се газо-
поглъщищата способност на някои вещест¬
ва )	.
—насос, сухой суха вакуумна помпа (за
'сух газ или въздух)
—	насос, турбомолткулярный аурб-молтку-
лярнв (вакуумна) помпа
—насос, эжекторный ежткториа (вакуумна
помпа
,— иасос, электронно-молекулярный електрон¬
но-молекулярна (вакуумна) помпа
—, низкий нисък вакуум
—— перегонка ж вакуумна дестилация, де¬
стилация под вакуум
,—плВвка ж мет. вакуумно топене, вакуумен
npoucc
—. предварительный предварителен вакуум,
форвакуум
—, предельный пределен [краен] вакуум (напр.
на помпа)
прТсс вакуумна преса, вакуумпрсса
—процТсс вакуумен процес
—, рабочий работен вакуум
——регулятор авто вакуумен регулатор (на
ъгъла на изпреварване на запалването)
—, сверхвысокий свръхвисок вакуум
—-сервотбрмоз авто вакуумна сервоспирачка
.—смеситель вакуумен смесител
—сушилка ж вакуумна сушилия

77
ВАЛ
а—сушилка, полочная етажсркова вакуумна
сушилня
••—-тормоз вакуумна спирачка
■—усилитель вакуумен усилвател
—фильтр вакуумен филтър; шотов филтър
'—-фильтр, барабанный барабанен вакуумен
филтър (за филтруване на суспенсии)
•—-фильтр, дисковый дисков вакуумен фил¬
тър
—фильтр, лСнточныИ лентов вакуумен фил¬
тър
—-фильтр, ячейковый камерен вакуумен фил¬
тър
—фильтрование с вакуумно филтруване, фил¬
труване под вакуум
—форматор кауч. вакуумформовчик
—холодильник вакуумен хладилник
—эжСктор вакуумсжектор
—	эксикатор вакуумен с^икат-ор (за обез¬
водняване и сушене)
—экспандер науч, внкуум-лнгообгнзуватсл
[-сксл аундср]
вакуумирование с изпомпване, евакуиране;
техника за получаване (и съхраняване)
на вакуум
вакуумировать получавам [създавам) вакуум,
работя с вакуумна инсталация, вакуумирам
вакуумметр м вакуумен манометър, вакуум-
мегър
—, барометрйческий барометричен маноме¬
тър |вакууммстър)
—, вязкостный вискозитстсн (вакуумен) ма¬
нометър
—	, газоразрядный газоразряден (вакуумен)
манометър
—, гидростатический хидростатичен (вакуу¬
мен) манометър (U-виДен с течност)
—, дСмпферный (вакуумен) манометър със
затихваща система
—	, дисковый (вакуумен) манометър с въртящ
се диск
—, ионизационный йонизационсн (вакуумен)
манометър
компрессионный еомлресйочеч (вакуумен)
манометър
—, мнгчйтоэлсктроразгязчый магнито-слск-
троразгязен (вакуумен) манометър.
—, мембранный мембранен вакуумен ма¬
нометър (с гладка или гофрирана тънка
метална пластина)
пружинный пружинен вакуумен мано¬
метър
—	, радиоактйвный радиоактивен (вакуумен)
манометър, алфатрон
—, разиомстгйччый вж. вакууммСтр, термо¬
молекулярный
—, тепловой топлинен вакуумен манометър
—, тсгмомолeкулИгный	тсрмомолскулярен
|рнзиомстричсч) (вакуумен) манометър
термоэлектрический	топлослсктрическ“
вакуумен манометър
вакууммётрия_ж вакууммстрия
вакуумплотный вакуумно уплътнен, херме¬
тичен
вакуум провод м тръбопровод (във вакуумна
система)
вакуумразгонка ж вакуумно разделяне на
фракции
вaкуумрезегвуaр м вакуумен резервоар, ва-
куумрсзсрвоар
вакуумфактор м коефициент на скоростта на
изпомпваше (на вакуумна помпа); чувстви¬
телност (на йонизационен манометър)
вал м 1. маш, вал; ос; валяк, барабан, ци¬
линдър 2. хидр., стр. насип, вал; дига
3.	геол, вал (удължена, невисока форма на
релефа или структура от антиклинален
тип с малък наклон) 4, кораб, голяма въл¬
на 5. икон, (общо стойностно изражение
на произведена продукция)
антиклинальный геол, антиклинален вал
банкетный хидр. банг^(^тен вал
—. береговой геол. брегов вал
—, боевой ударен вал (на тъкачен стан)
бортовой кораб, страничен вал (при мно-
говинтови кораби)
быстроходный многооборотсн вал
ведомый задвижван [водим) вал; авто
главен (скоростен) вал
ведущий двигателен [задвижващ, водещ]
вал
вертикальный вертикален вал
—	воздушного винта ав. вал на въздушно
витло
—	, вспомогательный спомагателен [помощен]
вал
—, вторичный вторичен вал; авто главен
(скоростен) вал
входной вж. вал, ведущий
выжимной изстискващ вал
zw выпирания геол, внлообгнзно издигане
(на земна повърхност под Действието на
евлачище )
выходной вж. вал, ведомый
—, газораспределительный гнзогнзлгсдсли-
тслен вал
гибкий гъвкав (еластичен) вал, жило
главной передачи авто вал на главното пре¬
даване
главный главен вал; главен вал |цйлйпзъг,
барабан) (на контролер ~ напр. на трам¬
вай, електролокомотив)
гладкий гладък вал (с непроменящо се
сечение )
гребенчатый гребеновиден вал
гребной кораб, гребен [витлов) вал
двухколСнчатый вал с две колена, двуко-
лянов вал
z—, двухопорный вал на две опори, двуопо-
рсн вал
дебалансный неуравновесен вал
—	, дейдвудный кораб, дейдвуден вал
—, делительный делителем вал
—, десятичный десетичен вал (на сметачна
машина )
динамомстрйчсский динамометричсн вал
(при изпитване на двигатели)
дукторный полигр. дукторсн вал
z«, задающий вж. вал, ведущий

78
ВАЛ __

заднего моста евто вал на задния мост
~, задний заден вал
^, земляной стр, земен насип
^, зубчатый вал-зъбно кололо
^, каландровый хсрт, каландров вал, вал
на каландър
„_, калиброванный калиброван вал
карданный карданен вал
~, колОнчатый колянов вал
г- кTнкрерuвтда междинен предавателен вал,
еонкраеревод
~, коренной главен |основен] двигателен вал;
главна трансмисия	.
,-/, красочный полигр. мастилен валяк (ба¬
рабан!
~, кривошИпный кривошипен вал (с един
или два кривошипе)
/—, кроющий херт. разертйващ вал
~, кулачковый гърбнчен |ее•сненкрнетв] вал
^, кулНсный вал на кулиса
z~, лопастный лопатков [неретв] вал
~, мельничный хрен, мелничен вал»
йнотттпбрный йногооетреи вал
^, йнтгтшарнйрный многоетапен (много-
шарннрен| вал, вал с няколко стави
_, морённый геол, моро нен вал
^, натяжной обтскателен (опъвателен! вал
обратной связи вал за обратна връзка
,_, оброзИнонный херт. гумиран вал
~, обший общ (съвмостсн| вал (с няколко
назначения) .
тднтетлёнчаmый одноколинов вал
,-., тднтеролётный вж. вал, двугтпTрный
_, основной вж. вал, коренной
~, отбойной глух вал
~ отбора мощности вал за отвеждане на мощ¬
ност (нспр. за задвижване не спомагателни
агрегати), снлоокводон вал
z~, отжИмным изстискващ |изцеждащ! вал
^, первНчный вж. вал сцепления
~, передаточный междинен	(предавателен]
вал
,—, передний проден вал
~, печатный полигр. печатащ валяк (бара-
ба н (
г—. полировальный полнровъчен валяк
_., полый кух (кръ6он| вал
—, прёссовый пресса вал
привода двигателен (задвижват) вал, вал
на задвижването
,~, прирусловый геол, крайречен вал
^, промежуточный междинен вал
~, профильный профилен вал
^, прямой прав вал (зе разлики нспр. от
колянов вел )
~, пустотелый вж. вал, полый
разборный разглобяем вал
разгруженный разтоварен (ненатоварсн!
вал
раздвижной вж. вал, телескопический
разрозной съставен (долим) вал (от ня¬
колко съединени обикн. на фленци чести)
разрыхлительный текст, разтворитело н
валяк
распределительный разпределителен (гър-
бичен] вал
распределительный вОрхний разпредели¬
телен вал с горно разположение
—	редуктора вал на редуктор, редукторов
вал
—	рОверса реверсивен вал
реверсИвный 1. вж. вал реверса 2. взл
[цилиндър, барабан] за заден ход (ни кон¬
тролер )
регулировочный регулировъчен вал, вал
за регулиране
резиновый гумен вал
~ рулевого колеса евто кормилен вал
—	рулевого управлОния вж. вал рулевого
колеса
рулевой вж. вал рулевого колеса
сборный сглобяем вал
z-, скатывающий навиващ (навнвателен| ва¬
ляк, кросно
следящий вж. вал, ведомый
~, смачивающий полигр. навлажняващ ва¬
ляк (барабан)
—	, смещённый колОнчатый дезаксиален ко¬
лянов вал (с лежаща встрани ос от плос¬
костта, определена от осите на цилиндри¬
те)
~, смещённый распродолйтольный разпентро-
ван разпределителен вал (неправилно
за цепен с коляновия вал)
~, составной съставен вал (ст няколко
чести )
сочленённый ставен (шарнирен, карда¬
нен] вал, вал със става (стави)
сплошной плътен вал
ступенчатый степенен (стъпаловиден, стъ¬
пален] вал
~ с фланцем вж. вал, фланцевый
сцепления авто вал на съединителя, пър¬
вичен [айбреажcн) вал
съёмный разглобяем вал (лесно извеж¬
дащ се от машинетс, съоръжението)
тектонический геол, mееттнuчен вал (с по¬
легата актихликалка структура)
телескопический телескопом вал
z-, технологичный технологичен вал (оОлкн.
необходим при монтаже, след което се из¬
ви ж да )
тихоходный бавнтоборокен |бавногоден|
вал
тормозной спирачен вал; спирачна ос;
авто вал на спирачната гърбица
■—, корснонный торзиопсн вал
~, трансмиссионный трансмисионен вал
—	, тросовый въжен барабан
трубчатый тръбен вал
увлажняющий полигр. навлажняващ ва¬
ляк (барабан!
~, упорный опорен вал
~, упругий гъвкав (еластичен! вал
фасонный фасонен (профилен) вал, вал
с фасонно соченио
~, фланцевый фланцов вал
~, форматный херт. форматен вал
~, ходовой водещ (ходов) вал (на струг)
79
zz, холостой глух вал
цельпоковВиный кован вал, вал, израбо¬
тен от нзковка
червячный червячен вал
шарийрный ставен [шарнирен] вал
zz-шТстерня вал-зъбно колело
z—, шлифовальный шлифовъчен диск (кръг]
с голяма широчина
шлицевой шлицов вал
эксцентриковый сксцентриков вал
электрический електрически вал
—	якоря авто вал нв котва (на електрическа
машина)
валёк м 1. ролка, къса тръба, цилиндрично
дърво (за придвижване на тежки предмети
с плоска основа чрез последователно поДла¬
гане) 2. валяк, цилиндър (за нанасяне на
боя. мастило, лепило.)	3. кораб. ръчка,
валяк (на гребло на лодка)
—	весла вж. валёк 3
валентность ж хим. валентност; валенция
высшая висша валентност
гибридная хибридна валентност
гетерополярная	хтаcроцолярна валент¬
ност
—, главная главна валентност
гомтополярная хомеополярна валентност
добВвочная допълнителна валентност
дробная дробна ^иелочислена] валент¬
ност
насыщенная наситена валентност
ненасыщенная ненаситена валентност
—, низшая низша валентност
нормальная обикновена [най-често сре¬
щаща се| валентност
иулевВя нулева валентност
остаточная вж. валентность, свободная
отрицательная отрицателна валентност
парциальная парциална [частична] ва¬
лентност
zz, переменная променлива ввле'нaеост
z—, побочная странична валентност (встрани
от главна верига)	.
положительная положителна валентност
свободная свободна [неизползувана, ос¬
татъчна) валтитност
—, частичная частична (парциална] валент¬
ност
электрохимическая	тлек-грохимнчна ва-
лтеaеосa
валентный валентен
валерйл м хим. валерил-, валерилов (ради¬
кал )
хлористый валтрилхлорид
валик м 1. маш. валяк, цилиндър; ролка;
валче, вал (малък); болт (без резба),
ос 2. зав. (характерно закръглена) повърх¬
ност на заваръчен слой (обикн. на ъглови
и подобни шевове)	3. арх. ивица, кант;
стебло; удтбтлтиит; астрагал
вальцмассныН полигр. валцмасов валяк
вводящий направляващ валяк (напр. на
въртяща ножица за картон)
выпускной изходящ [изходен] валяк
z—, выравнивающий изравнителна ролка
		 ВАЛ-
zz, вытяжной изтеглителти валяк [цилин¬
дър!, изтеглителна ролка
гибкий гъвкав [еластичен) валяк
гофрировальный валяк зц,гофриране (за
набраздяване на релефна повърхност)
грунтовой стр. надсип, надсипана пръст
(при запълване на изкоп с оглед очакваното
слягане )
декоратйвный (външен) декоративен за¬
варъчен слой
z—, дтлйтельиый делителти валяк
~, дробильный трошачен валяк
дышловой (централен) болт нв ставно
[шарнирно! съединение*
загрузочный захранващ |зартждащ| ва¬
ляк
заправочный харт. подаваш [ подавателей!
валяк
z-, зубчатый назъбен [зъбчат] валяк
~, клеевой раскатный полигр. лепилен ва¬
ляк, лепилна ролка
~, контактный ел. контактен валяк; контакт¬
на [захранваща] ролка
красочный полигр. цветен [мастилен] ва¬
ляк
z-, кулачковый гърбнчна ролка, гърбица
z-, лтеаоеаправляюЩйй лентонаправляваща
ролка
z/, малярный бояджийски валяк, бояджийска
ролка
z-, накатный 1. валяк за нанасяне (наЬр.
на боя. лепило) 2. ролка за валцуване
(напр. на резба. накатка)
~, направленный вж. валик 2
направляющий направляващ валяк; на¬
правляваща ролка
нажимной наайскааелее валяк, натиска-
ттлнв ролка
натяжной обтегателен [опъвателен] ва¬
ляк, обтегателна ролка
ниточный зав. прав шев
, обрвaеостуцёичвтъй зав. повърхност на
слоя при обрааеосгсцтеео заваряване
одиночный зав. однопроходен заваръчен
слой
zz, отжимной изстисквате.^)! валяк
zz, опорный опорна ролка
передаточный предавателен валяк
z, печатающий пишещ валяк, пишеща рол¬
ка (на телеграф)
печатный полигр., текст, печатен валяк
л-, питательный вж. вВлик, загрузочный
плющильный текст. уплътняващ [ка¬
ландров] валяк
zz, подающий подаваща ролка
. полый кух |тръбее| валяк
— прерывателя авто вал нв прекъсвач-раз¬
пределителя
z— привода двигателен [задвижващ] валяк,
двигателна [задвижваща! ролка
zz, приёмный 1. приемна ролка 2. полигр.
приемен [приемателен! валяк 3. текст
бризьор, бризьорен валяк
z-, промежуточный междинен валяк, меж¬
динна ролка

80
ВАЛ

рабочий радо-ген валяк
разравнивающий изравняващ [изравни¬
телен] валяк
раскатиьш полигр. разтривен валяк (за
бои) 'S
распорный раздалечителен (дистянцио-
нсн] валяк [болг], дистннционнн ролка
распределительный разпределителна рол¬
ка, (малък) разпределителен вал
—	распределителя вж. валик прерывателя
регулировочный регулировъчен валяк,
регулировъчна ролка
рифлёный ролка |внляк] за рифелувяие
I някатяванс]
—	сдбрно-рнздорного приспособления вал на
сглобяемо приспособление (от стандарти¬
зирани елементи)
—, сновНльный текст, сновилно кросно
соединительный съединителен болт (без
резба )
сплошной плътен валяк
съёмный 1. #подвижен (снемащ сс, из¬
важдащ се] вНляк 2. текст, обръщам,
обръща-телсн валяк; снемнщ (чистячсн] ва¬
ляк
—	тормознбго кулакН авто вял на спирачната
гърбица
—, точильный точилен валяк (за точене на
Дарачни гарнитури)
увлажняющий полигр. навлажняващ ва¬
ляк
~, фальцсвНльный полигр. валяк за фялцо-
ване [подгъвате]
ходовой водещ входов] вял (на струг)
цепной верижен болт (пален, валяк]
на галова верига)
червячный (малък) червячен вял (на
червячно колело)
чистильный чистачен	(пречиствателен]
вяляк
шаберный обр.мет., мет. стъргателсн
валяк, шабър (за изглаждане, почистване)
шарнирный ставен |щягнирсп] болт, став¬
на |щагпйгня] ос
—	шва вж. вНлик 2
шлицевый (малък) шлицов вал
~ щёткодержателя ел. болт [ос] на чсткодър-
жятел
~, щёточный цилиндрична [роторня] чегкн;
текст, четкой вяляк
~, эксцентриковый (малък)	сесцснгрйков
[гърбичен] вал
вНлка ж L текст, тепянс 2. гор. поваляне,
събаряне (на дървета), изсичане, сечснс;
ссч
—	дерева поваляне [отсичане] на дърво
~ леса сечснс иа горя (дървета 1
—	сукна тепате на сукно ]шяск]
валки мн (еД. ч. валок) мет. валци (обикн.
работен орган при операцията «валцу¬
ване» )
—	внльцон вялци нн внлцовн машина
гладкие гладки валци
дрессировочные дрссировъчни вялци,
изглаждащи валци
калиброванные кялибровяни вялци; ка¬
либри
~, лисmолроеЯтчыс вялци зя (производство
на) лямярина, листопрокатки вялци
обжимные сплескващи	[подготвителни]
валци, вялци за грубо валцуване, валци за
начална [предварителна] деформация
опорные опорни вялци (явяват се опорни
повърхнини на работните валци и не са
свързани със задвижването на агрегата)
—	, подготвйтсльные вж. валки, обжимные
~, приёмные приемни вялци (на втора,
трета и т. н. работни клетки)
~, прокатные мет. валци, вялци на (валцов)
ягрсгят■
профильные профилни валци
~, рабочие работни валци
ручьевые вж. валки, профильные
~, стальные стоманени вялци (лети или
ковани )
черновые вж. валки, обжимные
чистовые окончателни вялци (at»готово
валцувано изделие)
чугунные чугунени вялци
вНлкий неустойчив, клатсщ се
валковый вялцов
вНлкость ж неустойчивост, нестабилност
—	судна неустойчивост на коряб (странично
по отношение на посоката на движение)
внллерйт м минер, валсрит
валовой ик. общ, брутен; цялостен
валок м мет. вялсц
бочкообразный вялсц с бъчвообрязно уде-
деление (в средата)
~, винтовой керам, винтов вялсц, вялсц с
винтообразен нарез
~, гладкий глядък вялец
~, двухручьевой двуручсен [звулго.ходсч,
двуходов, двукалибров] валсц
двухслойный двуслоен (чугунен) вялсц
(с външен слой от висококачествен легиран
дробильный мин. сдновялцовя трошачка
закалённый зякялсн вялсц
конический конусообразен [конуссн] ва¬
лсц
листовой (гладък) валсц за ламарина
[листов мстял)
, обжимный сплескващ [подготвителен]
вялец, валец за грубо валцуване, вялсц за
нячялня [предварителна] деформация
опорный опорен вялсц (поДпира работния
валец и получава от него въртеливо Движе¬
ние)
отдСлочный валсц за чисто [окончателно]
обработване, валсц зя окончателно офор¬
мяне (на профила и повърхността)
~, плющильный вж. валок, листовой
полировочный обр. мет. полировъчсн
вялсц, вялсц зя полиране
правильный обр. мет. изправящ вялсц, из¬
правяща ролка
приёмный приемен валсц

81
прокатный мет. валец, валец иа (валцов)
агрегат
профилированный вж. валок, профиль¬
ный
профильный профилен валец (с канали за
фасонни профили)
радиальный радиален валец
—	, ребристый керам. ртбртст валец
~, рифлёный валец за рифтлувант (на ла¬
марина)
рихтовальный вж. валок, правильный
~, свободный свободен [оцорее] валец
~, составной съставен валец (от няколко
части )
~, ступенчатый степенен [степенчат, стъпа¬
лен] валец
~, фасонный вж. валок, . профильный
—, фрикционный маш. фрикционен [триещ]
валец
~, холостой вж. валок, свободный
~, черновой валец за предварително [грубо]
валцуване, валец за предварителна работна
клетка
—	, чистовой валец за чисто [окончателно]
валцуване, валец за окончателна работна
клетка
валопровод ' м 1. кораб, валолиния. сис^тема
от валове (опорни. межДинни. дейдвудни.
гребни — обикн. съединени на фланци с
болтове) 2. маш. предавателен {траесмй-
сиоитн] вал
валутвйт м минер. валутвит, ксаитофилит
валуи м геол. валуи (заоблен и глаДък камък:
с размери над 10о мм)
валунный валунти
вВльма ж триъгълен или трапецовиден скат
(на четирискатен покрив)
вальтерит м валтерит (бисмутов карбонат)
вальховйт м валховит (изкопаема смола)
ввльцтвВиит с 1. обр. мет. валцуване (напр.
на ковашки валци) 2. кауч., хран., керам.
валцуване; смилане, раздробяване (с по¬
мощта на валци)
ввльцтвВркв ж полигр. апарат за (приготов¬
ляване на) валцова маса
вальцтвВть 1. обр. мет. валцувам (напр. на
ковашки валци), прекарвам между валци;
сплесквам 2. меля, смилам, дробя (с по¬
мощта на валци)
ввльцмВсса ж полигр. валцова маса
вальцованный валцуван; кауч. валцуван,
сплескан
вальцовка ж 1. обр. мет. валцуване в ко¬
вашки валци (за полуфабрикати за ■ горещо
щамповане и периодичен'профил)	2. топл.
инструмент зв развалцуваие иа тръби
3. хран. валцова мелница
многопарная миоговалцова мелачка (напр.
за обработване на маргарин)
—	с отбортовочными роликами ролков ин¬
струмент за (херметично затваряне чрез)
подгъване на краища
~, штамповочная вж. вальцовка 1
вальцовщик м валцувач, валцьор, работник
на валцов агрегат
6 Руско-бъ,лгaргкй политехнически речник
	•	•	ВАН
вальцовый валцов, съоръжен с валци; валцо-
въчтн, ' изпълняван на валци
ввльцутмость ж	валцутмост, способност
(на метал) за валцуване
ввльцы мн (без ед. ч.) 1. обр. мет., мин.,
хран.. кауч. валци (работни органи на об¬
работващи машини, ■ като напр. щамповъч-
ни, огъващи, трошачки. мелачки)	2. обр.
мет. валцова машина
гибочные огъващи валци
дезинтеграторные вж. вальцы, дробиль¬
ные
—	для пластикации каучука валци [валяци]
за разтегляне на каучук
дробильные трощaчей валци; валцова
трошачка
загибочные огъваmелей валци (напр. за
тръби)	-
~, зубчатые зъбна валцова трошачка
квмнтвыдтлйттльеът керам, камъкоотде-
лящи валци
~, ковочные обр. ковашки валци
ковочные закрытые закрити ковашки вал¬
ци (на две опори)
~, ковочные консольные конзолни ковашки
валци (отворени отпреД)
листовВльиыт кауч. валци за листово вал-
цуваит
листогибочные валци ■ за огъване нв лама¬
рина, лйсmоогъваaтлий валци, тенекеджий¬
ски валци	■	'
листоцрввйльиыт валци за изправяне нв
ламарина [ламаринени листове]
■—, листопрокатные мет. валцов агрегат за
ламарина, листов валцов агрегат
месильные валци за месене; омесващи вал¬
ци
~, миогоручьтвыт многоручейни {миогоцро-
ходни] валци
мукомольные мелнични валци
цнmaaтльеът захранващи [подаващи] вал¬
ци
~, подогревательные подгряващи [нагрева¬
телни] валци	’
правильные изправящи валци [ролки]
~, рафинировочные рафиниращи валци
ртзиеообрaбBтыввюЩйт валци' ■ за обра¬
ботване на каучук
~, рифлёные рифелни [профилиращи] валци
~, смесительные кауч. смесителии валци
—, су шильные сушилни валци, валцова су¬
шилня
~, шлaкодробйльнът шлакотрошачии валци,
валци за раздробяване на шлака
вальщик м секач (работник)
гальян м . текст, птньор (на дарак)
валюта ж икон. валута
валяние с текст. затепвант, тепане
валять звтепвам
ввиадВт м хим. ванадат, сол на орто-, мета-
или пироваиадитвата киселина
~ аммония амониев* метаванадат
—	нВтрия ' натриев ортованадат	.
ввивдатомттрйя ж хим. ванадатометрия
ввиВдиевый ванадиев, съдържащ ванадий
BAH
82
ванадий м хим, ванадий, V
~, днубрOйисmый ванадиев (JI)бртйид
~, двуглбрuсmый ванадиев (^хлорид
—, пятифторнстый ванадиев (У)флуорид
сорнокнслый ванадиев сулфат
~, трёхглTрuстый ванадиев (Щ)хлорнд
четырёх хлористый ванадиев (^хлорид
ванадил м хим. ванадил, - ванадилова група
~, бромистый ванадиев (Ш)oкcибртйИд, ва-
надилбртйнд; ванадиев (1V)тkсибртмид; ва¬
надиев (V)тесuбройНд, ванаднлтрибромнд
сернокНслый ванадиев оксисулфат, ва-
надилсулфат
фтбристый ванадиев (^^^флуорм,
ванадиев (У)окснфлуорид, ванадилкрй-
флуорид
хлористый ванадиев (Ш)оксuглтрuд, ва-
надилхлорид; ванадиев (^оксихлорид;
ванадилдихлорид
ванадинНт м минер, ванадинит
ванадйртванио с. хим. ванадиране, вкарване
или обработка с ванадий
ванадйт м ,хим. ванадит, сол на гиетванадие-
вата киселина
ванадотойёmр м мет. ванадттойетър
вандрут м мин. подхват (укрепителни на¬
длъжни греди в шехте)
ванна ж I. вана, резервоар (за течна.среде);
баня, разтвор за обработване; баня (про¬
цес),	ел.хим. електролизна	[електро¬
литна] вана, електролизьор 2., мет. точен
метал, стопилка; обр. мет., терм, разто¬
пена среда, ' разтопено съдържание (нспр.
на. пещ) ' 3. геол, котловина
алюмНниевая 1. -мет. терйтелекmролuзьтр
за (получаване не) алуминий, алуминиева
вана 2. леяр, вана [сmопилка) от течен алу¬
миний
~, аппрётная разтвор за апротирано
биполярная двуполюсна (електролизна)
вана
вертикальная мет. електролитна вана с
вертикални електроди, вертикална вана
виражная вана [разтвор] за проявявано
(на фотоснимки)
~, водяная	1. вана [резервоар] за вода,
водна вана 2. мин. водна вана (метод зс
отстраняване на авария в сондаж)
восстановительная - . редукционна [въз-
сmантвumеЛна) вана '
выпарная изпарителна вана
вулканизационная вулканизационна вана
~, гальванйческая галванична [електролиз-
на, електролитна] вана, електролизьор
гальванопластическая галвантеластична
вана
гипосульфйтная хипосулфитна вана
~ дофибрОра херт. вана на дефибратора
— для омоднОння (електролитна) вана за по-
йедяване
~ для гртййртвания -(електролитна) вана за
гройнранe, хромова вара
дубильная - кож. дъбилна вана [баня]
~ жИдкого-металла вана от разтопен, метал;
вана за тоцен метал
~, закалочная'вана за.закаляване
~, закрепляющая 1. кфт., текст,- фиксира¬
ща [фиксажна] вана 2. кож. дъбилна - [за-
дъбваща] баня
известковая баня във варно мляко
~, карбонизационная вана за карбонизация
[навъглеродяване), карбонизационна вана
~, каталитйческая хим. каталитична вана
кислотная 1. ел.хим. кисела [киселинна]
баня, вана с кисел разтвор 2. мин. киселин¬
на вана (метод за отстраняване на евария
в сондаж с помощта не киселина)
коагуляционная хим. коагулаци^на вана
~, красильная багрилна вана, вана за боя¬
дисвано
латексная кеуч. латексна вана
латунйровочная (електролитна) вана за
месинговане
лудНльная 1. елхим. (електролитна) вана
за еалайдисваие 2. вана [съд, резервоар]
с разтопен калай
макательная вана за потапяне (при про¬
изводство нспр. на свещи, кибритени клеч¬
ки)
~, масляная - вана [резервоар] с масло; ма¬
слена баня [вана]
моечная вана за измиване, миячна вана
мягчйльная омекотителна вана; баня за
омекчаване [омекотяване]
нагревательная нагревателна вана
нефтяная мин. нефтена [нафтова] вана
(метод за отстраняване. на авария ■ в сон¬
даж с помощта ни нефт или нефта)
обезжиривающая вана за обезмаслявано
окисляющая окислителна вана, окисли¬
телен разтвор
— окунания вана за (боядисване с) потапяно
осадйтельная утаителна баня; утаителен
резервоар
отработанная изтощена баня, изтощен раз¬
твор (непр. при галванично обработване)
охлаждающая вана за охлаждане, охлаж¬
даща вана
парафиновая херт. парафинова баня
полировальная вана за (електролитно
или химично) полиране
~, промывочная промивна вана, вана за
промиване; промивна баня
пропНточная uйпрегнапитнна вана; йм-
прегнапuтнен разтвор
~, сварочная мет. заваръчна вана (с раз¬
топен мстсл нс мястото на заверяване)
~, свинцовая 1. елхим. вана за (електро¬
литно) пооловяване 2. резервоар за (теч¬
но) олово; оловна баня
селНтряная терм, селитрова вана; се-
литрова баня
сидячая ' вана за (къпене в) седящо по¬
ложение	.
~, соляная солна вана; солна баня,- баня в
соли
травйльная вана за разяждане [байцване,
ецване)
фнльтрпрессная	филтърпресова вана»
вана под филтърпреса

83
ВАР
~, флотационная обог. флотационна вана
флюсовЯя мет. флюсова вяня, вяня за
флюс
~, формовочная изк. вл.топил нн ваня
ходовНя работна ваня
~, цинковня 1. елхим. вяна за (електро¬
литно) поцинковане 2. мет. резервоар за
(разтопен) цинк, цинкова баня
шлЯковяя мет. шлаковя вяня, шлаков
резервоар
щелочнНя основна [алкална] вяня, осно¬
вен [алкален] разтвор
электрическая 1. галв. вяня с електри¬
ческо нагряване 2. мет. електрическа
топилня пещ
электродная солянЯя терм, електродна
солня ваня .	.
электролитическая електролитна [елек-
mролйзча] ваня, електролизьор
вЯнная ж бяня (помещение в жилище, а не
обществена баня)
вНнночка ж свЯрочная вж. ванна, свЯрочная
вЯнта ж стр. носещо въже, обтегач
вантуз м душник, отдушник; въздушна кляпя
вЯнты мн кораб, вянти, обтежки [обтегачи]
на мачти
вянчёс м Дърв. (Дъбова греДа с три обрабо¬
тени и една необработена страна)
вЯлн ж стр. 1. хоросан 2. боя за стени
( постна )	-
вапс^ мн внпо^ (цилинДрови масла за пар¬
на машина)
вапоризHmог м хим. изпарител
вапоризация ж изпаряване
вар м 1. катран, гудрон; (разтопена) смола,
зифт 2. изм. реактивен волmямлсг, вар,
var
изоляционный вж. вар, сапожный
садовый с. ст. градинарска замязкя (за
покриване отрязани или повреДени места на
дървета) ■
сапожный. обущарски восък, пълнителня
смоля
варактор м елн. капацитивен диод, варактор
варвикит м минер, варвикит
вардит м минер, вардит
варение с 1. варене, изваряване, сваряване;
нагряване до (температура на) кипсне,
кипенс 2. мет. топене; разтопяване, сто¬
пяване
варСнье с хран. сладко, конфитюр
вяриЯк м ел. регулируем автотрансформатор,
варияк
вариант м вариант, разновидност
вариантность ж вяриантност
вариатор м L маш. вариатор 2. ел. вариатор,
бсзстъпално регулируемо (електро-) за¬
движване
~ без промежуточного звенЯ, . конусный ко¬
нусен вариатор дез междинно звено
—, бесступенчатый безсmълалеч [дезстепе-
чен) вариатор
~, kлипоремёччый вариатор о клинов ремък
колодочно-ремённый вариатор с накладки
на ремъка
конусный конуссн вариатор; двойнокону-
сен вариатор
—	крутящего момента вариатор с усуквящ
момент
лобовой челен вариатор (напр. на винтови
преси )
многоступенчатый многостъпален [мно¬
гостепенен] вариатор
~, ллнчеmагчый планетен вариатор
сдвоенный лобовой двоен [сдвоен] челен
вариатор
—	с изменением наклоня осСй вариатор с
изменяне наклоня на осите
~ ' скорости вж. вариатор, бссступСнчнтый
—	с наклоняющимися роликами вариатор
(с торусообразни канали в Дисковете и)
с измСняне наклона на междинните ролки
—	с раздвижными конусами вариатор с две
осово изместващи се конусни шайби (и пла¬
стинчата лента или верига)
тбровый торусов вариатор (с изменяне
наклона на междинните ролки)
цепной всрижсн вяриятор
~, шаровой сферичен вариатор
фрикционный триещ [фрикционен, меха¬
ничен] вариатор
внриНции мн физ., геофиз., астр, вариации,
изменения
~, апериодические апериодични вариации
временные вариации [изменения] по вре¬
ме, временни вариации
~, галактические галактически вариации
—	геомагнитного поля изменения на геомаг¬
нитното поле
изотопические изотопични вариации
~, периодические периодични изменения [ва¬
риации]	*
~, суточные денонощни изменения . [вярия-
ции]
в.гиаци3чный вариационен
вариЯция ж мат.,. хидр., биол. вариация;
елн., изм. вариация, изменение; отклонение
—	параметров отклонение [изменение] ня па¬
раметрите
—	покязНния прибора отклонение [вариация,
няй-голяма разлика] ня отчетените данни
на урсд (при неколкократни измервания
за непроменени условия)
угловЯя ъглово отклонение [изменение],
ъгловя вариация
варикап м елн. полупроводников диод с про¬
менлив капацитет, вярикяп
внгикбнз м ' елн. кондензатор със зависим от
напрежението капацитет, вяриконд
вяримю ж 'рад. електронна лямпа с промен¬
лива стръмност
внриолйт м петр. вяриолит
вариометр м ав., раДио вариометър; променли¬
ва индуктивност
гравитационный геофиз.. гравитационен
вариометър, торзионни .везни
‘ магнитный магнитен.' варйометъг

84
ВАР

—	с вращающейся катушкой вариометър с
въртяща ст ' бобина
шаровой сферичен вариометър
вaрйоскоцйя ж кфт. вариоскопия
варистор м елн. нелинеен резистор, варистор
варитрон м ядр. варитрон, тежък мезон
варить 1. варя, изварявам, готвя; приготов¬
лявам (чрез варене) 2. мет. топя, разто¬
пявам; добивам, получавам (чрез топилен
процес )
вВркв ж 1. обр. мет. варене, изваряване;
приготовляване, получаване 2. обр. мет.,
мет. топене, разтопяване (напр. стомана.
стъкло. смолл); добиване, получаване (чрез
топилен процес) 3. варка, партида (коли¬
чество, което се получава при едно варене.
топене)	4. вулканизиране
—	деревесйны харт. изваряване [разтваряне]
нв дървесина
кислая харт. киселинно изваряване [об¬
работване]
многоступенчатая харт. многостепенно
изваряване [обработване]
натронная харт. натроново изваряване
[обработване]
паровая изваряване с [на] пара
—	стВли мет. топене [разтапянт] на стомана;
получаване нв стомана (чрез топилен про¬
цес); жарг. варене нв стомана
—	сттклВ топене [стапянт] нв стъкло
сульфатная харт. сулфатно изваряване
[обработване]
сульфитная харт. сулфитио изваряване
[обработване]
щелочная харт. алкално изваряване [ва¬
рене. обработване]
вармТтр м ватметър за реактивна мощност
вВрницв ж солница, соловариа
вВрочный използуващ се за варене [изваря¬
ване, топене] (напр. съд)
варртнйт м минер. вартнит
вврулйт м минер, варулит
варьировать видоизменям, променям, ■ варирам
вВта ж памук (обработен); вата
асбестовая азбестова вата
г-ч, гидроскопйческвя хидроскопичти [меди¬
цински] памук
гремучая гърмящ памук (в производство
на взривни вещества)
клеёная вж. вВта, одёжная
коллоидная колоидна вата
мебельная тапицерска вата (от нискока¬
чествени растителни влакна)
—, медицинская медицински памук (изварен
и избелен)
минеральная минерална вата
одёжная шивашка вата, ват-елин
стеклянная стр. стъклена вата
хлопчатобумажная памучна вата
целлюлозная целулозна вата (за опако¬
въчен материал )
шлВковвя стр. шлакова вата (за изола¬
ция на тръбопроводи)
ваттр м текст, предачна машина
ватер-бакштаг м . кораб, ваатрбакщаг (въже
от неподвижния такелаж на бушприта)
ваттржакёт м мет. водна .риза [рубашка]
втaтрклозёт м стр; клозет с водно промиване
ватерлиния ж кораб. водолйиия. ватерлиния
грузовая товарна водолйейя	,
конструктивная	конструктивна ■ водоли-
ния
судна порожнего водолйейя при ненато-
варен кораб
~, теоретическая . теоретична водолиния
тропйчтская тропическа водолииия (за
температура на водата над 25°С)
ватерпас м ■ стр. (водно) равнило, нивелир;
жарг. терзия
водяной водно равнило, нивелир, либела
круглый кръгъл нивелир
плотничный дърводелско 'равнило
ввттршaaг м кораб, ватерщаг (въже от не¬
подвижния такелаж на бушприта)
ввтилйн м вж. вВта, одёжная
ватин м, вязально-прошивной текст, препле¬
тен [тегелиран] ват-елин
вВтка ж текст. ватка, флор, ризица
ватман м хартия за рисуваит или чертане
(висококачествена ). кадастров
вВтиик м текст. ватена вложка; памуклийка
вВтный памучен, ватен
ввтт м ел. ват (съкратено бълг. — Вт,' меж-
Дунарсднс — W)
ваттметр'л ел. ватметър
аствтйческий асmаmйчте ватметър
боломттрйческий боломеарйчее ватметър
высокочастотный високочестотен ват-
мттър	‘
двухэлементный двутлемтитен {двусисaе-
мтн] ватметър
диодный диоден ватметър
индукционный индукционен ватметър
интегрйрующий интегриращ ватметър
гч, калориметрический радио калорнмтaрйчёе
ватметър
лабораторный лабораторен {цреносйм] ват-
метър
гч, ламповый лампов [електронен] ввтмттър
миогофВзиый многофазен '[трифазен] ват-
метър
—	поглощающего типа абсорбционен ват-
метър
гч, пондеромо-торный	пондеромоторен ват-
метър
самопишущий пишещ [регистриращ] ват-
метър
реактивный реактивен ватметър, ватметър
за (измерване на) реактивна мощност
гч, свтрхвысокочасабтиъй свръхвнсокочтсао-
ттн ватметър
—	с зеркальной шкалой ватметър с огледална
скала
тепловой термичен ватметър
гч, термисторный ' термисторен ватметър
,4, ттрмоэлектрйческий . термотлектричтски
ватметър
	, транзисторный транзисторен	[електро¬
нен] ватметър

85
ферртдинамйческйй фородинамичен ват-
метър
фотоэлектрический фтmтелекmричесkи ват-
метър
~, щитовой ватмотър за (монтаж върху)
табло
~, элоктродннайИчоскйй елекmртдинайичен
ватмотър
~, электронный електронен ватметър
~, электростатический - електростатичен ват-
мотър
ватт-секунда ж ватсекунда
ватт-час м ватчас
вахта ж кораб, вахта (кераулне службе,
дежурство■ нс кораб)
вашгерд м мин. пртйивачеа , (обикн. за зла¬
тоносни пясъци)
вашегиНт м минер, вашегиит
ваянио с ваякелсmвт, моделиране
вбивать вбивам, забивам; набивам, зачуквам
вбрызгивание с впръскване, инжектиране
ввальцбвывать завалцовам, вкарвам между
валци
вварка ж-- приваряване, усилване чрез (до¬
пълнително) заварен олемент
введение м еж. - ввод 1
—	карбоксильной группы хим. вкарване (в
съединение) на карбоксилна група
—	меченных атомов ядр. вкарване [внасяне]
на белязани атом»
—	пучка ядр. въвеждане [вкарване] на снопа
ввёртывать завъртам, завъртвам, занинтнай
ввНнчнвать завинтвам
ввод м 1. въвеждане, вкарване, внасяне;
пускане (в действие, експлоатация) 2. вход,
входящо съединение; (сградно) отклонение
(нспр. за вода, електрохcOел, газ, канел)
3. ел. входящ [въвеждащ] изолатор, - въвод,
проходен изолатор
~, абонентский вход [клеми] на (телефонен)
абонат
~, анодный аноден извод
~ антенны антенен вход
—	в дОйствио въвеждане [пускане] в дей-
# ствие
—	водопровода (сградно) отклонение на во¬
допровод
—	, воздушный ел. въздушен входен провод¬
ник, - ракордман
—	в эксплуатацию пускане	[предаване] в
експлоатация
—	данных изч. въвеждане на данни
домовый I. сградно отклонение, въвеж¬
дане в жилище (на електрическа - мреже)
2- сграден [жилищен] проходен изолатор
—	информации изч. въвеждане {вкарване] на
информация
кабельный ел. входно кабелно съедине¬
ние, кабелна глава, - кабелен въвод
~, канализационный канализационно откло¬
нение (от сгреде до канализационната
мрежа )
—	конденсаторного тйпа кондензаторен про¬
ходен изолатор, проходен кондензатор
	 ВЕК
~, маслонаполненный маслен проходен изо¬
латор
—	перойенныг коэффициентов орг. въвеж¬
дане на променливи коефициент»
ручной изч. ръчно въвеждане на данни
(нспр. чрез клавиатуре)
—	сквозь стену вкарване [преминаване] през
стона (зс комуникации)
—	с перфокарты изч. въвеждано (не денни,
информация) с перфокарта
—	с перфоленты изч. въвеждане (не данни,
информация) с перфолента
~, токовый ел. 1. токов вход 2. ттkтвъвеж-
дащ проводник
туacксlформатopный трансформаторен вход,
трансформаторен изолатор
штепсельный щепселен вход
вврз м икон, внос, импорт; вносни сток»
вгибать вгъвам, вдлъбвам (навътре )
вдавливание с электрода зев. потъване на
електрода
вдавливать впресовам, вмъквам [вкарвам
под натиск
вдалбливать дърв. вбивам, втъквам (нспр. в
гнездо )
вделанный вместен, поставен, монтиран въ¬
тре (в друга част); вграден, взидан, - зази¬
дан
вдёргивать провирам, промъквам; вдявам (ко¬
нец в игла)
вдувание с вдухване, вкарване на въздух
вёбер м физ., ел. вобер (единице зс магнитен
поток: бълг. — Вб, международно — Wb)
неберйётр м веборметър
ведомость ж ведомост, списък
—	, дорожная жп. пътна ведомост
комплектовочная маш.	ктйплеkmтвъчна
[комплектуваща] ведомост
—	покупных изделий списък на закупените
изделия (по единна система, за конструк¬
торска документация)
—- ссылочных документов списък на докумен¬
тите, на които со прав» позоваване (по-
единни системи за конструкторски доку¬
ментация)	.
—	спосuфиеапuй списък - на спецификациите
(по единна системи зс конструкторска до¬
кументация )
ведомый задвижван, водим
ведущий задвижващ, двигателен, водещ
вОер м жп. ветрило, ветрилообразно разпо¬
ложение - (не коловози)
веерный ветрилообразен
веерообразный ветрилообразен
вездеход м авто 1. всъдеход, всъдеходен ав¬
томобил 2. всздеходка, грайферна външна
автомобилна гума
—, гусеничный гъсеничен всъдоход
колёсный колесен всъдеход
вездеходный всъдоходен
везувиан м минер, везувиан
везувйт м петр. везувит (лева от Везувий)
вейбуллнт м минер, вейбулит
вейншонкНт м минер, вейншенкит '
вок м век, столетие; геол, век
ВЕК
86
вековые мн (сД. ч. ' вековой) астр., геофиз.
веков и (за смущения, изменения, колеба¬
ния в продължение на много години)
вектор м мат. вектор
нксиЯльный аксиялсн вектор
безвихревой дезвихров [чеготореч) .век¬
тор
—	вероятностей' вектор на вероятностите;
векторен аналог на вероятностен процес
, вихревой ротор
волновой вълнов вектор
вращающийся въртящ се вектор
—	глЯвной нормали вектор ня главнята нор¬
мала
—, градиСнтный градиентен вектор
единичный единичен вектор
~, зямыкНющий затварящ вектор
—	запЯсов вектор на запасите (в теорияща
на масовото обслужване)
~ зятрЯт вектор ня загубите
—	касательной вектор на допирателната
квачтовомсханйческий квянтовомсхани-
чен вектор
—, ковариантный ковяриантсн вектор
компланарный компланарен вектор (ус-
и. пореДен на равнина)
еонmгвaриантный kонmгавяриантсч век¬
тор, пготивовярйачтен вектор (в обратна
посока на Друг вектор)
~ кривизны вектор на •кривината
—	линСйной скорости вектор ня линсйнята
скорост (на космичен обект)
~ лучистого потока вектор на лъчистия поток
—	магнитной индукции вектор на магнитната
индукция
модуляционный модуляционен вектор
—	момента вектор на момента
—	намагничения вектор нн намагнитването
направляющий насочващ вектор
~ напряжений вектор нн напреженията
—	напряжённости поля вектор на напрегна¬
тост ня полето (напр. електрическо, маг¬
- нитно)
несущей частоты вектор на носещата че¬
стота	•
n-мёрный n-мерен вектор, вектор с п
измерения
—	нормЯли вектор на нормалата
нулевой нулсв вектор
осевой осов вектор
переменный променлив вектор
—	петли геофиз. вектор на примката
—	. плотности тока ел. вектор на плътността
ня тока
—	поля вектор ня полето
полярный полярен вектор, вектор в по¬
лярни координати
/—-потенциал всктор-поmсчлиал
/—-рЯдиус рядиусвсктор
z—, световой светлинен вектор
—	силы вектор ня силята
скользящий плъзгащ вектор
/— скорости вектор ня скоростта
~ смещения вектор на изместването
—	спина вектор на спиня
/— спинового момСнтн вектор на спйчовии
момент [на количеството движение]
—	тока ел. вектор ня тока
—, суммарный сумарен вектор (резултат от
сумиране на Два или повече вектори)
—	ускорения вектор на ускорението
—	угловой скорости вектор ня ъгловата ско¬
рост
—функция ж вскторня функция
четырёхмерный четиримерен вектор
вСкторный векторен
всктогоскOл м тле. вектороско.п
вСкторы мн вектори
ассоциированные асоциирани вектори
коллинеарные колинсарни вектори
~, компланарные компланарни вектори (ле¬
жащи в еДна равнина)
~, координатные координатни. вектори
—, ортогональные ортогонални .вектори
величинЯ ж величина; стойност, големина
, абсолютная абсолютна стойност
аддитивная адитивна [сумирана] вели¬
чина
бесконечно дольшНя безкрайно голяма ве¬
личина
—, бесконечно мЯляя безкрайно малкя ве¬
личина
безразмерная безразмерна	[бездимен-
сионна] величина
вСкторная векторна величина
визуНльняя видима величина
—	возврЯта стойност на ■ възвръщане
воздействующая ел. задействуваща (елек¬
трическа) величина (при която релето
се заДействува)
возмущающая киб. смущаваща величина
входная входна величина
~ вытяжки величина на изтеглянето
выходнЯя изходна величина
дЯнная дадена величина; дадена стойност
дискретная дискретна величина; дискрет¬
на стойност	.
единичная единична величина; единична
стойност
—	ёмкости вместимост, капацитет; радио го¬
лемина на капацитета
зЯданная вж. всличинЯ, дЯнная
—	затухания раДио стойност нн затихването
звёздная звездна величина
/— зернЯ големина . на зърното; . зърнистост
/—; измеряемая измеряема величина
иррациональная «рационална величина
кажущаяся привидна [фиктивна] вели¬
чина
—, конСчння кряйня стойност
—	коррекции стойност или големина ня по¬
правката [корекцията]
критическая критична величина
~, мнймая мнима [имягинерня] величина.
/—, мольная хим. моларна величина
натуральная естествена големина
—, непрерывная непрекъсната величина
номинальная номинална стойност
~ нулевого порядка величина от нулев ред

87
ВЕН
обратная обратна [реципрочна] величина
обратна (реципрочна] стсйнс^(^т
оптимальная.оптимална величина; опти¬
мална стойност
основная основна величина; основна стой¬
ност
остаточная остатъчна стойност, остатък
относительная относителна стойност
отрицательная отрицателна величина; от¬
рицателна стойност
~ падёния ел. големина на спада (на напре¬
жение, ток)	'
перемённая променлива [изменяща ст]
величина; променлива стойност
положительная .положителна величина;
положителна стойност	,
постоянная постоянна величина, кон¬
станта
предельная граничив стойност
приближённая приблизителна стойност
приведённая приведена стойност
производная производна величина, про¬
изводна стойност
~, расчётная изчислена величина; изчислена
стойност, стойност по изчисление
регулируемая авт. регулируема величи¬
на, регулируем параметър
регулирующая авт. регулираща величи¬
на, регулиращ параметър
.—■ сигиВлв стойност на сигнала
синусоидальная сииусоидно изменяща ст
величина, сйяусойдиа величина
скалярная скаларна величина
случайная киб. случайна величина
—	срабатывания ел. стойност (напр. на ток,
напрежение) на задействуване (при която
релето започва да работи)
срТдняя арифметическая средна аритме¬
тична стойност, средна аритметична
~, срТдняя геометрическая средна геоме¬
трична стойност, средна геометрична
—	трётьтй степени, средняя средна стойност.
от трета степен, . средна'кубична стойност
—	трогания (релё) вж. величина, сраОВты-
ваиия
управляющая авт. управляваща величи¬
на, сигнал за регулиране
физйчтсквя физическа величина
численная числена стойност
—	эксцентриситета големина {стойноса] нв
ексцентриците
эффективная ефективна стойност
велоаптёчка ж велосипедна аптечка
велодефекаоскбц м рТльсовый жп. велосипе¬
ден дефектоскоп за (откриване повреди на)
релси
велодорожка ж път за колоездачи, велосипед¬
но платно (на път)
велодром м колодрум
велокамера ж вътрешна велосипедна гума
велопокрышка ж външна велосипедна гума
велортзйна ж комплектна (външна и вътреш-
i на) велосипедна гума
велосиметр м скоростомер; оборотомтр, тахо-
мттър
велосипед м велосипед, колело
гоночный . състезателен [спортен] велоси¬
пед, бегач
дорожный пътнически велосипед
дрезина ж жп. велосипедна дрезина
—	с мотором мотопед, велосипед с (бензинов)
двигател
спортивный вж. велосипед, гоночный
трековый колодрумен [пистов] велоси¬
пед
шоссейный шосеен [туристически] вело-
‘сиптд
велосипедный велосипеден-
велосйт м велосит (висококачествено леко ми¬
нерално масло )
велоспорт м колоездене
велосчётчик м велосипеден километроброяч
велотелёжкв ж велоталижка, (малка) вело¬
сипедна количка
велотрТк м вж. велодром
вело шина ж външна велосипедна . гума; ком¬
плектна велосипедна гума
вельбот м кораб, велбот (вид гребна лоДка)
вельвёт м текст, .велвет, памучно кадифе
велюр м текст. велур
венец м 1. маш. венец, пръстен; (лопатков)
венец (на роторен диск на парна турбина)
2. стр., мин. венец, рамка 3. астр. ве¬
нец (цветен пръстен около небесно светило);
корона (на Слънцето)
~ барабанный текст. барабанен венец (на
копринена сновалка)
водоотводный стр. кръгов [обиколен]
дренаж
уббаатый зъбен венец (напр. на маховик)
~ коллектора ел. колектор
~ колеса обръч на колело
—	крТпи мин. втнтчно [рамково] крепене
, лопаточный лопатков венец (на роторен
Диск на парна турбина)
направляющий направляващ венец (на
парна турбина)
опорный мин. опорна рамка
основной мин. основна [носеща] рамка
(на крепене)
поворотный обръщателтн венец [пръстен]
~, плавающий плаващ венец (напр. за регу¬
лиране на водна турбина)
~, подвижный подвижен . венец [пръстен]
рабочий вж. венТц, лопаточный
~ Солнца астр. слънчева корона
z-z, храповой маш. острозъбо запиращо ко¬
лело
шВхтной крёпи мин. венечно [рамково]
крепене на шахта
шахтный венец [рамка] на шахта, шахтов
венец
вентилирование с вентилирано
вентилировать вентилирам
вентиль м 1. топл., маш. вентил 2. ел.,
елн., изч. еднопосочно пропускащ елемент,
изправител, вентил; диод
аварийный авариен - (изпускателен) вен¬
тил; осигурителен вентил
автоматйческий ' автоматичен вентил

ВЕН
88
ацетиленовый вентнл за ацетиленова бу¬
тилка, вентил за ацетилен
'—, байпасный вж. вентиль, обходный
баллонный вентил на бутилка - (за сгъ¬
стен газ )
~, вакуумный вакуумен вентнл
~, водоспускной втдтuзеусkаmелей вонтил;
втдтизпускателнт кранче (непр. на автомо¬
билен редиатор )
r-г, велосипедный велосипеден вентил (за
вътрешна гума)
~, воздушный вонтил (клапан] за обозвъзду-
шавано
~, впускной пускателей вентил
~, выпускной изпускателен вентил
~, высоковольтный ел. изправител за ви¬
соко напрежение
~, газонаполненный ел. газонапълнен вен¬
тил
~, германиевый ел. горманнов вонтил
~, главный главен [спирателен, пусков] вен¬
тил
~, двуханодный ел. двуаЕ^ОЕ изправителен
елемент
~, двухседёльный- днойнтседален	(двуседа-
лен] вонтил (трипътен)
~, диодно-реостатный изч. диодно-съпроти-
нйттлон вентил
дроссельный дроселен вентил; авто дро¬
селна клапа (на карбуратора)
~, жИдкостный ел. точен изправител; жива¬
чен изправител
~, запорный спирателен вентил
~, игольчатый иглен вентил
~, нонный ел. йонен изправител, газотрон
~ каморы вонтил на (автомобилна) гума
~, - кислородный вентил на кислородна бу¬
тилка, кислороден вентил
~, кремниевый ел. силициев вентил
кремниевый управляемый ел. управляем
силициев вентил
магистральный магистрален вентил, вен¬
тил на магистрален тръбопровод
магнИтный магнитен вонтил
меднозакисный ел. йеднттkuсен вентил
мембранный мембранен вентил, вентил с
(гумене) мембрана
многтанбдный - ел. мнтгтаноден изправи¬
телен елемент
муфтовый вж. -вОнтиль, резьбовой
~, напорный напорен вонтил
обводной вж. вентиль, обходный
обратный обратен [възвратен] вентил
обходный обходен [паралелен]- вентил
одноанбдный ел. одноанодон изправи¬
телен еломонт
односодёльный едноседален вентил
паровой вентнл за пара, парен вентил
партттббрный пароотборен вентил
перепускной преливен [отливен] вентил
переходный междинен [преминаващ] вен¬
тил
полупроводниковый елн. полупроводни¬
ков изправителен елемент; полупроводни¬
ков диод
поплавковый поплавъчен вентил
поршневой бутален вентил
предохранительный предпазителен [пред¬
пазен] вентил
приваренный вентил (за присъединяване)
на заварка
продувной продухвателен вентил [клапан]
проходной прав [свободно протичащ] вен¬
тил
прямоточный правтттктв (спирателен)
вонтил
пусковой пусков вентил
растопочный вж. вентиль, пусковой
регулирующий [регулйрTвтчный) регули¬
ращ вентил (за количество и-- -налягане нс
преминаващата среде)
редукционный редукционен вентил
~, резьбовой вентил (за присъединяване) на
резба [с резбова муфа]
ртутный ел. живачен изправител
самтзаебрный самтсеиращ [автоматичен]
вентил
силовой ел. мощен [силов] изправител
сливной вж. вОнтиль, спускной
соленоидный ел.	електромагнитен] со-
лонтнден] вонтил
—	со спускным устройством вентнл с изпус¬
кателно кранче .
спускной изпразнит-елен (изливон, - из¬
пускателен] вентнл
~ с электроприводом вентил с електрозадвиж-
ване
тарельчатый тарелков вентил
термононный ел. тормойонен изправител
трехходовой трипътон вентнл
угловой ъглов вонтил
уравнительный изравнителен вентнл (за
изравняване на налягания)
феррйтовый ел. фернтон вентил
фланцевый вентил - (за присъединяване)
на фланци
фреоновый топл. вонтил за фреон
шаровой сферичен вентнл
~ шйны вж. вОнтиль, камеры
—, электрический електрически вентил, вж.
вОнтиль 2
электронный елн. електронен изправи¬
телен елемент
—, электропневматйческий- елеkmртпневма-
тнчон вонтил (за дистанционно управле¬
ние)
вОнтильный вентилен
вентилятор м вентилатор
аксиальный аксиален вентилатор
—	взрывобезопасный взривобезопасен вен¬
тилатор, вентилатор във взривобезопасно
изпълнение
винтовой вж. вентилятор, осевой
всасывающий вж. вентилятор, вытяжной
—	вторИчного воздуха - топл. вентилатор за
вторичен въздух
—	высокого давления вентилатор за високо
налягане
вытяжной смукателен вентилатор

89
BEP
— глЯвного провСтривания. мин, вентилатор
ня главно проветряване
двухступенчатый двустепенен вентилатор
дутьевой вдухващ [нагнетателей] венти¬
латор	,
~ дутья вж, вентилятор, дутьевой
индукционный индукционен вентилятор
~, кислотоупорный ейселйноустойчйв вен¬
тилатор
~, коловратный ротационен вентилатор с
голям дебит, въздуходувкя
~, крыльчатый перков [лопатков] вентилятор
крышный покривен вентилятор (на про¬
мишлени сгради)
лопастный вж. вентилятор, крыльчатый
мельничный вентилятор на мелница (за
въглища )
мчоголбпнсmчый многоперков [многоло-
патков] вентилатор
-'-, ннгнстЯтсльный вж. вентилятор, дутьевой
~, наддувный вентилатор зя свгъхнялягяче
~, настольный вентилатор зя мася [за би¬
тови нужди]
~ нижнего дутья вентилатор зя вдухване
под скярятя (на огнище)
~ низкого давления вентилятор за ниско на¬
лягане
осевой осов [витлов] вентилатор
~, потолочный таванен вентилатор
~, продувочный. продухват^^ вентилатор
~, пропеллерного типа вж. вентилятор,крыль¬
чатый
пылевой [пылесосный] пряхов [пряхосму-
католсн] вентилатор (за транспорт' на
въглищен прах в котли и др.)
радиальный вж, вентилятор, центробеж¬
ный
~, реверсивный реверсивен вентилатор
~, ротационный ротационен вентилатор
~, рудничный рудничен вентилатор
~ с двусторонним всЯсывянисм вентилатор с
двустранно засмукване
~, трюмный кораб, трюмен вентилатор
~ ,турбинный турбинен вентилатор
~, тяговый тягов вентилатор (напр. за ко¬
мина на котел)
центробежный центробежен радиален вен¬
тилатор
шахтный вж. вентилятор, рудничный
~, электрический електрически вентилатор
вентиляторная ж вентилаторно помещение
вентиляция ж 1. вентилация; проветряване
2.	ел, (охлаждаща) вентилация, вентилаци¬
онна система (на електрическа машина)
аксиальная ел. осова |яксиялна) . вентиля¬
ция (на електрическа машина)	.
всломагательчаи спомагателна вентилация
вытяжнЯя смукателна [изтегляща] вен¬
тиляция	.
~, сстСственняя естествена вентилация, (ес¬
тествено) проветряване
зЯмкнутяя ел. затворена |собсmвеча] вен¬
тилация (на електрическа машина)
искусственная вж, вентиляция,	прину¬
дительная
—	картсрн вентиляция на картера (на Дви¬
гател с вътрешно горене)
—	кузовн вентилация на каросерията (на
пътнически автомобил)
—	мСстная ВытяжнЯя местна смукятслня вен¬
тилация (за отстраняване вредности на
местообразуването им, напр, чрез стра¬
нични смукатели на вани)
—	мСстння приточная местна приточна венти¬
лация (за осигуряване чист въздух в огра¬
ничено пространство, напр. чрез въздушен
душ)
—, механическая механична вентилация, вж.
вентиляция, приточно-вытяжнЯя
~, ннгнстЯтсльная вж, вентиляция, приточ¬
ная
—, наружная. вентиляция на външен въздух
(а не чрез пречистване на въздуха от по¬
мещението )
~, независимая ел. независима [странична]
вентиляция (на електрическа машина)
обшсобмённни общообменна вентиляция
параллельная ел. парялелня вентиляция
(на електрическа машина)
последовательная ел. последователна вен¬
тиляция (на електрическа машина)
~, принудительная принудителна [изкуст¬
вена) вентилация
—, приточная приточня вентиляция
—	приточно-вытяжнЯя приточно-смукатслня
вентилация (за еДновременно ■ вкарване на
чист и отстраняване на замърсения въз¬
дух)
промышленная промишлена вентиляция
~, радиальная ел. рядиалня вентиляция' (на
електрическа машина)
~, рудничная руднична 'вентиляция
—	сердечника ел. вентиляция нн сърцевината
(напр. на трансформатор)
венцбвый венечен, пръстеновиден
вСнчик м маш. вснец, пръстен
—	буря мин. корона ' .на бургия [длето, про¬
бивен инструмент]
всрЯндя ж арх. всрянда
верёвка ж въже, "връв
~, вытяжнЯя ав. теглително въже .(напр,
на парашут.), командно въжс
льнянЯя ленсно въжс
~, нейлоновая найлоново въже
—, паковочная опяковъчня връв
~, пеньковая конопено въже
верёвочный въжен
веретённый вретенен
веретено с вретено
—	веслЯ кораб, вретено на греблото
~, катушечное текст, ос (за наДяване) на
макаря
колпЯчное текст, кямбянно вретено
~, кольцевое текст, рингово вретено (пре¬
Дачно или пресуквално)
крутильное прссуквялно .вретено
подвесное текст, висящо вретено
~, рогульчатое [рогулечное]. текст, перково
вретено
—	якоря кораб, вретено [щок] . ня котвата
ВЕР
90
веретенообразный вретенообразен
верея - ж стр. носеща [окачваща] страница
(от каса на врата)
верит м петр. верит
вёркблтй м мет. сурово олово
верлит м 1. минер, верлит, пи^енит 2. петр.
верлит
вермикулит - м минер. вермикулит
верньёр . м изм., радио нониус, скала за фи¬
на - настройка
механический механичен нониус
~, оптический геод. оптичен нониус
~, электронный електронен нониус
вероятностный вероятностеи, отнасящ се до
определяне на вероятност
вероятность ж мат., яДр. вероятност
~, безусловная безусловна вероятност
—, выборочная вероятност на избор
—	вылета вероятност за излитане '' [изпус¬
кане]
—	выхода мин. вероятен 'добив
—	дтлТния вероятност за делене [разцеп¬
ване]
—	захвВтв вероятност за залавяне [захва¬
щане]	.
—	излучТния вероятност за излъчване
—	ошибки вероятност за (появяване на)
грешка
математическая математическа вероятност
цтртхедв вероятност'на прехода
~ поглощения вж. вероятность захв-тв
—	попадания воен, вероятност на пепадт-
нйтmе
~ проникновения вероятност за проникване
—	.события втреятеест за (появяване на да¬
дено) събитие
—	события, априорная априорна вероятност
за (появяване на) събитието, вероятност,
с която събитието ст очаква
—	события, апостериорная апостериориа ве¬
роятност за (появяване нв) събитието
—	совмещения событий втреятиеса за съв¬
падане на събития
—	соударения вероятност за сблъскване [стъл-
кеовёнйё]
—	срабатывания вероятност за задействувант
~, статистическая статистическа - вероятност
условная условна вероятност
вероятный вероятен
верста ж стр. външен тухлен ред (при по-
голяма дебелина на стена от две тухли)
верстак м работна маса, тезгях
сборочный монтажна (работна) маса
слесарный шлосерска (работна) маса
стержневой леяр. работна маса за сърца
~, столярный, дърводелски тезгях (на дър¬
воделец-мебелист )
формовочный леяр. работна маса за фор¬
моване
верстальщик м полигр. свързвач, метранпаж
верстатка ж полигр. компас
вфйшиая афишен компас
корректурная коректуреи компас
наборная наборен .компас
табличная табличен компас
верстать. полигр. свързвам.
вёрстка ж 1. полигр. свързване на страници,
страниране 2. стр. подравняване, израв¬
няване (на камъни .на ■ стена в хоризон¬
тални редове )
верстовой превързващ; изправящ
версты мн. стр. скрити бордюри; превърз¬
ващи редове (в зиДария)
втртёлка ж текст. кетенмашина (обикнове¬
на бързохоДна)
вертикал м астр. ъгломтр (за височините на
звезди над хоризонта)
вертикаль ж вертикална линия, вертикала;
кфт. вертикална ос (на изображение)
втртлйг м 1. (поДвижно) съединение с шип,
върток; шийка (на ос) 2. стр. шип на пан¬
та (за врата, прозорец), върток 3. мин.
върток, ключово (завъртващо) устройство
(между nсвдигателнсmс въже и щангите
на ударно-въжена сонда — допуска съще¬
временно поДаване на промивен разтвор
посредством маркуч)	.
~, канатный върток за въже (съединително
звено )
подъёмный вж. вертлюг 3
—	пулемёта стойка с шип (за ■ удобно хори¬
зонтално Движение при стрелба) на кар¬
течница
~, трубный мин. тръбен върток
~, цепной върток за верига, верижно съе¬
динително звено (от скоба и' шип, препят-
ствуваща усукване на веригата)
штанговый вж. вертлюг 3
якорный кораб, котвен върток
вертодром м ав. площадка за (излитане и
кацане на) вертолети
вертолёт м вертолет, хеликоптер
^-амфибия вертолет-амфибия
грузовой товарен вертолет
двухвинтовой двувитпов вертолет (с две
носещи витла без опашно витло)
—-кран вертолет-кран (за строително-мон¬
тажни работи )
~, едневинmевей тдновитпов вертолет (и с
опашно витло)
пассажирский пътнически вертолет
~, транспортный транспортен втрmепёm
вертелётестроёнит с ав. строене на втраолттй
вертушка ж 1. въртележка 2. трансп. кръ¬
гов маршрут 3. тлф. избирателна шайба
(на автоматичен телефон)
—	анемометра .(аашкоаа) въртележка на аит-
мометър
~, гидрометрическая хидрометрично витло
(на водомер )
чВштчивя чашкова въртележка .(на ане-
мометър )
верфь ж керабестрейттлеица
верх м 1. връх; горна част, горница, капак;
горна страна (при транспортиране на опа¬
ковани изДелия) 2. чергило, калъф, гюрук,
покрив (на транспортно средство) 3. кож.
лице, горница (на обувка)
~, брезентовый брезентово чергило, брезен¬
тов калъф

91
—	кузовн авто покрив на каросерията
—	материи лице [лицевя страна] на плат
мягкий авто меко [гъвкаво] чергило, мск
калъф
откидной подвижен [отваряем] покрив
(напр. на автомобил)
складной . сгъваем покрив (на транс¬
портно средство)
~, съёмный снсмащ се [разглобяем] покрив
верхнсбойный горноби^ий	'
верхнедевбчский геол. горнодсвонски (за се¬
рия и система)
всрхчсеамечноугольный. геол, горчокарбонски
(за серия и система)
вирхнекембрййский геол, горнокамбрийски
верхнемеловой геол, горнокреден
вирхненяливнай кораб, пълнещ сс, наливащ
се отгоре (за танк, цистерна)
вирхнсоксфордский геол. горнооксфордски
(етаж)
вегхнеогзовйкский геол, горноордовишки
всрхнепёрмский геол, горнопсрмски
всгхчесилугйИскИй геол, гор носилурски
вегхчетгетйччый геол, горчотрсmйчен, . горно-
тсрциерен, неоген
всгхчетгйHсовый геол, горнотриаски
вегхчечастбтчыИ раДио обхващащ високата
част на частотен обхват
всрхнсчсmвсгmйчиый геол, горночетвъртичсн,
горноkвятсрчерсн
всгхнсЮгскйй геол, горноюрски
вСрхний горсн; връхен (напр. за дреха)
верхняк м 1. . горняк (по-горе разположената
от Две съвместно работещи части, напр.
горен ударник на ковашки, чук, горен валец
на работна клетка)	2. стр. горен пряг
(на врата)', горна греда (на поДпорна рам¬
ка)	3. мин. капа (горна хоризонтална
греда на поДпорна рамка)
~, деревянный дървена капа
—	крепи вж. верхняк 3
консольный конзолна капа
стальной стоманена капа
шарнирный шарнирна кяпа
всрховодкн ж хиДр. плитка подпочвена вода,
сезонна вода	.
верховой м горен помощник (работник)
на сондя
верховье с горно течение, горен басейн (на
река)	'
всрхолЯз м (квалифициран) строителен . ра¬
ботник за високи съоръжения (напр. ко¬
мини, мачти, високи сграДи)
всршйнн ж върх; дило
—	волны връх.на вълната
—' гиперболы мат. връх ня хипербола
зубя връх ня зъд (напр. на зъбно колело)
~ ймпулься връх ня импулс
~ конуса връх на конус
~ кривой екстремна точка [връх] ня . крива
профиля резьбы връх на профиля на резба
•—• прямоугольного сигнЯлн изч. плато на пра¬
воъгълен сигнал
и-’резцЯ обр. мет. връх .[острие] на ножа
—	рельСфн геоД. било нн местността
				;	 ВЕС
—	(сварочного) . шва корен нн (заваръчен)
шев
~ сводя мин. връх [теме] ня свод
~ сверлЯ обр.'мет. връх ня свредло
—	сигнЯлн изч. връх на сигнала
~ траектории връх на траекторията
—	углЯ връх на ъгъл
вее м 1. тсгло, сила ня тсжссттн (съгласно-
СИ измерва се в нютони N, а често в ки¬
лограм-сила kgf, кгс и тон-сила if, тс)
. 2. маса (мярка за инертността на тела¬
та — съгласно СИ измерва се в килограми
kg, кг и кратните еДинаци грам g, г, Де¬
циграмм dg, дг, сантиграм eg, сг, милиграм
mg, мг и т. н., а в техниката като извън-
системни единици за маса се използуват
центнер с, ц, тон t, тит. н.)
абсолютный абсолютно тегло
дСлый кож. бяло тегло (на кожа, пригот¬
вена за Дъбене)
~ брутто брутно тегло
—	бумаги, объёмный обемно тегло на хартия
валовой общо тегло (напр. на произведена
продукция)	.
взлётный ав. тегло при излитане (на са¬
молет )
гольевой вж. всс, дСлый
—	двигателя, сухой сухо тегло ня двигателя
(без воДа в радиатора и без масло' в кар¬
тера)
—	двйгатсля, удСльный относително [специ¬
фично] тсгло на двигателя (тегло, отго¬
варящо на еДиница мощност на двигателя)
живой живо тегло
избыточный излишно . тсгло, тсгло в по¬
вече; излишък
ионный йонно тегло
изотопный изотопно тегло
кондиционный текст, кондиционно тегло
конструктивный конструктивно тсгло, те¬
гло на конструкция
литровый литрово тсгло, тсгло (отгова¬
рящо) на един литър цилиндров обем (на
двигател с вътрешно горене)
максимальный най-голямо [максимално]
тегло
минимальный нЯй-мялко	[минимално] '
тсгло
молекулярный молекулно тСгло
~ наблюдения тегло на наблюдението (при
сравнителни оценки)
~ на лошадиную сйлу тегло (отговарящо)
на конска сила (на двигателя)
насыпной насипно тегло (кг/м3)
натяжной опъваща сила [тежест], опъващо
тегло
начальный (първо-)нячално тегло
недостающий	липсващо тегло, липся
(напр. при Доставка във вагон)
—	нСтто чисто [нетно] тсгло, нето
z-', нормальный нормално тегло
общий общо тсгло (напр. на готово из¬
делие)
объёмный обемна маса . (при шупливи и
насипни тела); остар. обемно 'тсгло

ВЕС
92
~, осовой авто осово натоварвано, натовар¬
ване на (една) ' ос
—	отдельной операции изч, тегло на отдел¬
ната операция
отмочный кож, мокро тегло (след накис¬
ване на кожите)
относительный относително тегло (без¬
размерна величина)
~, парной кож, свожо [кръвно] тегло, тегло
на сурова кожа	.
—	- паровоза, служебный жп. служебно тегло
на локомотива (хомплсхуувек,съглесно слу¬
жебните изисквания)
погонный тегло на линеен метър
~ полезной нагрузки | - - [полезный] полезно
тегло, полезен товар (непр. на самолет,
кораб)
полётный ав. полетно тогло, тегло на само¬
лета във въздуха (разглежда -се като про¬
менлива величина ' поради разхода ни гориво)
полный общо тегло (непр. на транспорт¬
но средство, на контейнер с товер)
~, порожный тегло на празни съдове, тегло
без товар (не транспортно средство, на
контейнер)
~, посадочный ав. тегло (нс самолет) пр»
кацане
~, приведённый приведено тегло (нспр. при
изчислителни работи)
расчётный пресметнато тегло, тегла п0
изчисление
—	самолёта, предельно-допустИмый .най-го-
лям допустим товар на самолет
—	с избытком тегло в повече (от очакваното,
от предвиденото)
—	с недосmатеой тегло в ет-малкт (от очак¬
ваното )
~, собственный собствено тегло (нспр. на
конструкция, на носещ елемент)
спусковой тегло (на кореб) пр» спускане
във вода)
—	стали ел. тегло на стоманата (нспр. в
трансформатор )
стартовый рекет, пусково [стартово] те¬
гло
статистический ядр. статистическо тегло
сухой 1, сухо тегло; херт. тегло в сухо
състояние 2. вж. воо двНгателя, сухой
сцепной тренсп. сцеп но тегло (припадащо
се на задвижващите колела или на гъсенич¬
ната вериге)
~, теоретический теоретично [пресметнато,
изчислено] тегло	*
тормозной жп., тренсп. спирачно тегло,
спирачен товар
—	трансформатора, чОрный тегло на транс¬
форматора с маслото
—	трансформатора, чйстый тегло на транс¬
форматора без маслото
~, удельный вж. вес, относительный
физический атомный физическо атомно
тегло
~, химический атомный химическо атомно
тегло
~, чёрный 1. - вж, вес брутто 2. тегло на
заготовката (вкл. прибавки за обработка)
—, чйстый L вж. вес нОтто 2, тегло на го¬
тово изделие	.
эксплуатационный експлоатационно тегло
(непр. на транспортно средство, вкл. то¬
вари, горивосмазочки материали)
весить тежа
веслинйт м минер, веслнннт
весло с кореб" греблб, весло, лопата (за гре¬
бане)
байдарочное гребло за каяк или русалка
~, вальковое балансирно гробло, гребло за
една ръка
кормовое кърмово гребло
~, распашноо дълго гребло (за гребене с
две ръце)
рулевое гребло за управляване
весовая ж теглил но помещение, теглилна
(обикн. в лаборатория)
весовой тегловен, теглилен, гравиметричен;
масов (когато се отнася за количество ве¬
щество)
весовщйк м магазинер; мерач (на кентер)
носок м стр. отвее
весомость ж физ. тегловност
весомый тегловен, тожък; имащ [притежа¬
ващ] маса
вест м кореб. 1. запад, вест (на компес)
2. западен вятър
вестибюль м срх. вестибюл, преддверие, хол
носцолйт м минер, весцелнт
весы мн везна; кантар
автоматические автоматична - везна
автоматические порционные автоматична
порционна везна (при опаковане на несипни
или течни метериели)
автоматические сортировочные автома¬
тична разпределителна- везна (за бракуване
на опаковани по тегло стоки)
автомобильные авттйтб»лон - кантар
аналитические аналитична везна
аэродинамИческне аеродинамична везна
(за аеродинамични изпитвания)
балансовые уравнтвеснmтл на баланса
(на часовник)
~, бункерные бункерен кантар
бытовые битова [домакинска] везна(обикн.
пружинен тип)
вагонные вагонен кантар
~, ваграночные леяр, кантар пр» вагрянка
газовые газова везна (за определяне от¬
носителната плътност на гезове)
гидравлйческие хидравлична везна (на
принципа на - хидравличната преса — от¬
чита се по манометър, градуиран в едини¬
ци месе )
~, гидростатические хидростатична везна
(за определяне на плътност на твърди
тела и течности)
~, гиревые везна с грамови тожнни [с блюда],
равнтрайенна везна
дву^омпонвнтние двукомпонентна везна
(за определяне на две съставляващи в аеро¬
динамичен канел)

93		_______

десятичные десетична везна, децимал (с
предавателно . отношение 1:Ю)	_
дозатор . везна-доз-тор; дозиращ кантар
(напр. на строителната площадка на бе¬
тонови завоДи)
~, индукционные йидукциеие- везна
~, испытательные йзпйтваатпеа [дйиамемё-
тричиа] везна (напр. при стендови изпит¬
вания на двигатели)
квадрантные квадрантна везна, везна с
противотежест- квадрант	(бъэсддelCcmвy-
ваща )
~, кварцевые кварцова везна (за теглене на
малки маси във физиката)
ковшевът кантар с кош
~, конвейерные конвейереи кантар (с авто¬
матично действие)
коромысловые р-виорамениа {кобйпичиа]
везиа
крановые кранов кантар (окачва се върху
куката на крана)
,— , кроиштёйиыт конзолна {сттиеa] втзиа
—крутильные вж. весы, aорснениыт
z-z Кулона везна на Кулон, торзионн- везна
лвбервтOриът лабораториа [-ивпиаичн-]
везна
~,. магнитные геофиз. магнитна везна (уред
за измерване на относителните стойности
на Z- и Н-съставляващите на земното
ускорение), магнв^тен вариометър
~, мвспоцрббеыт (везна за определяНе на съ¬
държанието на вода в маслото)
~, метрологические метрологична везиа
(по методи за точно теглене — постига се
най-голяма точност)
микроаналитические мнкре-иапитнчиа
везна
мостов^ мостов кантар
~, напольные везна ['каиаарI за разполага¬
не на пода
~, настольные" везна за маса
итрввиеплёчит итравнорамениа везна
z— непрерывного . действия, автоматическит
автоматична везна с непрекъснато дейст¬
вие, конвейери- везна, коивтйтрти кантар
однеплёчиът ёдеорвмтеиa везна (с едно
блюдо )
~, едиочBштчиът везна с едно блюдо
пакгаузные вж. весы, товарные
~, платформенные платформен каитар
~, . подвесные вж. весы, цотолOчеът
~, целуавтемвайчтскйт	попу-ваемааиче-
везна
порционные мет. церцйеете [шихтов]
к-нтар	,
посылочныт вж, весы, цечаевыт
цотелечеыё везна за окачване на тавана,
т-в-ииа везиа
почтевъе . пощенска везна (за писма и
дребни пратки)
zsz, пробирные везна за определяне количест¬
вото (благороден) метал в сплави (при
анализ), аиапиайчна везиа
пружинные пружинна везна
			BET
пяаидтсяайчеъё (кантар с предавателно
отношение ' 1:50)
пятисотенные (кантар с -Предавателно
отношение 1:500)
~, рввеоцлТчйт р-внор-менна везна
ручные ръчна везна
г-z, рычажные песаева везиа (може да бъде
равнораменна или неравнораменна); ло¬
стов каитар
—z, сотенные саитимапте к-ит-р, с-итим-л
(с предавателно отношение 1:100)
—	с проекционной шкалой везна със скала за
проектиране (на отчетената маса)
ствцйоиBреъё нтцедвнжие разпепежте
кантар, кантар нв фундамент
суммирующие сумираща (автоматична)
везна
г-, счётные . сметачна везна (с маркиране на
отДелните притегляния) ,
товарные складова [м-газиИна] везна,
складов кантар (използува се главно 'в ма-
газии на гари, пристанища)
~, токовые ел. токова везив (за електриче¬
ски измервания )
торговые търговска [циферблатна] везиа
торсионные торзионна везиа
транспортёрные вж. весы, коивёйтриыт
циферблатные цифербл-тна везив
чашечные везна с блюда, б-к-лск- . вези-
z^-, шихтовые мет. шихтов [порционен] каи¬
тар
электронные електронна везиа
—z, элтктреттизомeтpйчтскит	ёлектротеноо-
метричиа везна (на принципа на изменение
електрическото съпротивление при дефор¬
мации. на■ еластични елементи)
эталонные тт-лениа вези-
юстировочные жусаировъчиа везна, везив
за свтряваит
вттвлёиие с мат. разклонение
ветвь ж 1. клон 2. отклонение; разклонение
3.	откпоийттпнa жп, линия
боков-я странична жп. линия
ведомая теглти клои (на ремъчна пре¬
давка )
~, ведущая теглещ клон (на ремъчна пре¬
Давка)
г~, вентильная ел. изправителен клои
—	жилы геол, клои [откпонтийт] и- . жила
Z-, иидуктйвная ел. индуктивен .клои
—	каната клои ив въже, въжено оmкпеHтниТ;•
въжено разклонение
—z, катушки ел. оаклентийт [разклонение] иа
бебйи-
—	конвейера, заливочная леяр. и-пнвъчти
клон иа конвейер
г—, концевая краен {цесптдти] клои
z- кривой клон [р-зклеиёиит] на крива [крива
лииия]; (самата) крива
~ ленты, рабочая работна ч-ст [работеи
клои] иа лента
z-z, мостовая ел. мостово отклонение
набегающая влизащ [настъпателен] клои
(напр. на лента. верига)

BET
94
нерабочая неработен клон
несущая носещ {работен] клон
низходящая долен клон (напр. на ве¬
рига, въже )
обходная жп. обходна жп. линия
параллельная 'паралелен {успореден] клон
побочная страничен клон
полиспНстняя клон нн полиспаст
порожняя чечатовагеп клон
промышленная промишлена жп. линия
(за връзка с промишлен район или пред¬
приятие )
рабочая работен клон
—	рязломн геол, клон ня разлом
—	ряспЯдя ядр. клон ня разпадането
сбегающая излизащ клон (напр. на лен¬
та , верига)
соединительная жп.	съединителна ли¬
ния, съединителен клон
—	траектории, восходящая възходящ клон
ня траекторията
—	траектории, нисходящая низходящ клон
на траекторията
—	трубопровода тръбен клон, тръбно откло¬
нение
холостЯя неработен	{нсня'тoвагсч, пра¬
зен] клон
~, электрическая електрически клон
—	электрической цСпи клон |газkлонение]
нн електрическа верига
ветер м геофиз. вятър
агсостгофйческиИ агеострофичен вятър
диабатический янабятичен вятър
антициклональный антициклонялен вя¬
тър
барический даричен вятър
.боковой страничен вятър
встрСчный насрещен вятър
гелиотгопйvеский хелиоmроличен вятър
геострофический геострофичен вятър
градиентный .. градиентен вятър
ибновый физ. йонен вятър
кнтнбнтйческий катабатичен вятър
крСпкий силен вятър (7 бала по Бофорто-
вата скала)
лавинный . лавинсн вятър
лёгкий лск вятър (2 бала по Бофортговата
скала)
муссонный мусонен вятър, мусони
очень крепкий много силен вятър (8 бала
по Бофортовата скала)
пассатный пясятен вятър, пясяти
преобладающий преобладаващ вятър
свСжий умерен вятър (5 бала по Бофор-
товата скала)
сильный силен вятър (6 бала по Бофор-
товата скала)
~, слЯбый слаб вятър (3 бала по Бсфорто-
вата скала)
солнечный астр, слънчев вятър
z—, умеренный умерен вятър (4 бала по Бо-
фортовата скала)
циклострофйческий циклострофичен вя¬
тър
шквЯльный ураганен [много силен] вя¬
тър
штормовой щурмен [ураганен] вятър (9
бала по Бсlфортlсвата скала), буря
вСткя ж вж. ветвь
ветровЯл м ветровал (повалени от вятър дър¬
вета )
ветровой 1. ветрен (отнасящ се. До Действие
на вятър)	2. противове^ен	3. геол.
солов (за отлагания и изветряване на ска¬
ли под Действието на вятъра)
ветрогенератор м ел. ветрогенератор, вятъ¬
рен генератор
ветрогон м вентилатор (обикн. в с. cm. маши¬
ни, напр. във вършачка)
ветродвигатель м ветродвигател
дярнбЯнный барабанен ветродвигател
карусельный . каруселсн ветродвигател
крыльчатый витлов ветродвигател
лопастный лопятков Ь^опатъчен] ветро¬
двигател	•
роторный роторен ветродвигател
.ветроделйтель м с. cm. регулатор на въздуш¬
ното течение (напр. на вършачка)
ветрозащитный ветрозащитен
ветгоисnOльзогнние с използуване на енер¬
гията .на вятъра
ветроколесд с вятърно колело
малолдпнстное вятърно колело с малък
дрой лопатки (по-малък от четири)
многолOлaстное многолопятково . вятърно
колело
ветролом м гор. ветролом
встромСр м геофиз. ветромер
ветронепроницаемый ветронепроницаем (за
облекло )
ветросиловой използуващ енергията н вя¬
търа
ветротСхникн ж техника по използуване на
енергията ня вятъра
ветроуказатель м ветропоказятел
ветроупорный ветроустойчив, устойчив (на
Действието) нн вятър
ветроустойчивостью ветроустойчивост (напр.
на горски насаждения)
ветрочёт м ав. нявиграф (уреД за опреДеляне
на курса)
ветроэлектростанция ж вятърна електроцен¬
трала
ветроэнергетика ж вятърна енергетика
ветряк м L ветродвигател 2. вятърна мел¬
ница 3. вентилатор с вятърно . задвижване
ветрянка ж 1. ветродвигател 2. ав. въздушна
псркн (за заДвижване на уреДи с въздушна
струя) 3. . . въздушен регулатор (за регу¬
лиране скоростта на въртене на механиз¬
ми) 4. текст, снемащ барабан (на Дарачнс
чепкало)
ветряной ветров; вятърен
веттёр м мин. (виД предпазно взривно ве¬
щество — обикн. с допълнително . фирмено
означение)	:
вСхя ж 1. геод. веха, жалон, 2, кораб, всха,
шамандура, пътепоказател 3. . показател,
ориентир

»5
ВЕЩ
визйрная визирна веха- {пирамида]
крестовая кораб. кръстова веха
ннволИрная ннволирон жалон
пикОтная пикетна [пикетажка] веха
~, плавучая плаваша веха
прицельная воен. прицелна веха
стационарная неподвижна [стационарна]
веха
угловая жп. бализа (вид трасировъчен
знак )
вечномёрзлый вечнозамръзнал (за почве)
вешёние с геод. трасиране; жп. жалонирано
□ — на себя изместване на жалона към
себе си (в посока на тресировача, който
държи желона), ~ от себя изместване на
жалона противоположно (на странете)
нс трасировача
—	лНнни трасиране на линия
вешНть трасирам, поставям жалон [жалони]
в линия
вОшка ж геод. (мелке) веха, жалон, колче;
пирамида
вещание с редио, тле. предаване; радиопреда¬
ване [-разпръскване]; (телевизионно) пре¬
давано
~, мОст-нот местно - продаване [радиопреда¬
ване]
мнтгтертграмйнте мнтгопртграмнт (ра¬
дио- или телевизионно) предаване
, тднтпртграммнто еднтпртграйно (редио-
или телевизионно) предаване •
проводное |прTнтлтчнто] жично предаване
(чрез жично свързани апаратури и високо¬
говорители )
толовизиTннто телевизионно предавано
ультракоротковолновое ултракъствълнт-
во (редио-) предаване
центральное централно (радио-) преда¬
ване
вещества мн вещества (еж. също вещество)
антибиотИческио антибнотнчн» вещества,
антибиотици
~, антисептические антисептичн» вещества,
антисептици
, белковые белтъчни вещества
, вкусовые вкусови вещества, подправки
, высокомолекулярные високомолекулни
вещества
гигроскопические хигроскопични веще¬
ства
~, консервирующие консервиращ» вещества
минеральные минерални вещества, ве¬
щества от минерален произход, -минерали
~, неорганИческио неорганични вещества
органИческне органични вещества
отбеливающие избелващ» вещества
—	еенообpaзующие пенттбрaзувашн веще¬
ства
предохранительные взрывчатые мин. пред¬
пазни взривн» вещества
' ек'cтpaккUвиые - екстраkпитнни вещества
(получени- чрез екстракция, извличане)
ядовйтые отровни вещества
вещество с - вещество; - .материя - (вж.' същ*
вещества)
i * г
абразИвноо абразивно вещество, абразив
абсорбирующее абсорбиращо вещество, аб¬
сорбент
агглютинирующее аглутиниращо вещество
адсорбирующее адсорбиращо вещество,
адсорбент
актнвйрующее активиращо вещество [сред¬
ство], активатор
альфа~(радио-)актйвное алфа-(рад»о-)ае-
тивно вещество
~, аморфное аморфно вещество
амфотерное амфоторно вещество, амфо¬
лит
~, анmндеттнацибнноо антидотонаторно ве¬
щество, антидетонатор
антнктрртз»Tннтт - антикорозионно [ан-
т»kтрознйно] вещество
ароматическое ароматно	[благоуханно]
вещество
антиферромагнИтноо	ант»фeромагннmнт
вещество
аmтйнтт взрывчатое атомно взривно - ве¬
щество
балластное баластно вещество-, баласт
~, бета-Срадно^актйвноо	бета-радио^ак-
тйнно вещество
бтовTо (химическое) отравляющее бойно
(хнмнчно) отровно вещество, бойна (химична)
отрова
буферное буферно вещество [средство]
вещество за - приготвяно на буферен раз¬
твор
—взвешенное вещество в суспензно състоя¬
ние, суспензия
взрывчатое взривно [избухливо] 'вещество,
взрив, експлозив
возгоняемое сублимиращо вещество
волокнИстое влакнесто вещество
воспламеняющееся ядр. възпламеняващо
се вещество
воспроизводящее ядр. възпроизвеждащо
вещество
вредное вредно вещество, вещество с
вредно въздействие (върху работниците,'
които са в допир с - него)
вытравливающее вж. вещество, Одкое
вяжущее свързващо вещество
~, гаййa-(раднт-)аетйвное гайа-(радuт-)ае-
тинно вещество
газообразное газообразно вещество
горючее горивно -[гтрлuвт, възпламени¬
телно] вещество
~, гумИновое хумусно вещество - (в- почвата)
догазНрующее дегазиращо |обезгазяващо)
вещество, дегазатор*
дегидрирующее дехндриращо вещество
дезактнвйрующео дезактивиращо- веще¬
ство
дозинфицИрующее	дезинфекционно [де¬
ви нфeктирашт) вещество
дОлящоеся ядр. делящо со вещество
днамагнИтное ел. диамагнитно вещество
дочОрноо ядр. дъщерно вещество
~, дубИльное дъбилно вещество

ВЕЩ
96
зугогасЯшсе дъгогясително вещество (в
електрически защитни устройства)
душистое вж, вещество, ароматическое
Сдкое разяждащо вещество
жировое мазно [маслено] вещество
~, знжигЯтельное запалително вещество
загрязняющее замърсяващо вещество, за¬
мърсявания
~, защитное защитно [предпазно] вещество
зольное пспелно |леnелсъзържащо] ве¬
щество, пепел
излучНющее излъчващо вещество
изолирующее [изоляционное] изолиращо
[изолационно] вещество
—, изотропное изотропно вещество
инертное инертно вещество
—, инициирующее възпламенително [дето-
нйряшо, йнйдйигяшо) взривно вещество
(за първоначален възпламенителен импулс)
инородное примссно вещество, примес
~, ионогенное йоногенно вещество, всщсство,
което се дисоциира нн йони [дава йони]
~, исходное изходно вещество
кнтиопонктйвное kатйонактивчо вещество
~, клейкое лепливо вещество
коагулирующее коагулиращо вещество
коллоидное колоидно вещество
красящее багрилно [оцветяващо] вещест¬
во, багрило
кристаллическое кристално вещество
легковоспламеняющееся лесновъзпламе-
няващо се вещество
летучее летливо вещество
— , люминесцентное [люминесцйгуюшее] лу-
минесцирящо вещество
материнское ядр. материнско вещество
моющее миещо вещество, детергент
~, наполняющее пълнително вещество, пъл-
чйтелеч материал, пълнеж
~, неметаллическое неметално вещество
нестойкое отравляющее нетрайно [лст-
ливо] отровно (бойно) вещество
обеднённое обеднено вещество, вещество
с мялък процент от интересуващите ни еле¬
менти
обогащённое обогатено вещество
окисляющее окислително действуващо ве¬
щество, окислител
осаждающее утайващо вещество, утаител.
~, осветляющее избистрящо |пгосвстляващо]
вещество
остЯточнос остатъчно вещество, остатък
отбеливающее избелващо вещество
отравляющее отровно вещество
охлаждающее охлаждащо вещество, ох¬
ладител
пнрнмнгнитное ел, парамагнитно вещество
пассивирующее пасивирящо вещество, па*
сиватор
питательное хранително . вещество
~, пластифицирующее лляСтифйцирашо ве¬
щество
ллнстйчное2взгЫвчагое пластично-взрив¬
но вещество
~, ллёчкообгaзуюшее филмообрязуващо ве¬
щество
повСрхностно-активное повърхностно ак¬
тивно вещество, ПАВ
поглощающее поглъщащо абсорбиращо
вещество
.пористое порьозно [поресто} вещество
проводящее ел. проводник
пропиточное импрегниращо вещество
простое просто вещество, елемент
противогнилостное противогчиешо ве¬
щество [средство]
проявляющее ктф. проявяващо вещество,
проявител
рабочее работно [активно] вещество
гaдинцибчнo-знщИmнос	радиационно-за¬
щитно вещество, вещество зя радиоактивна
защитя
радиоактивное радиоактивно вещество
гадиозящйтнос вж. вещество, ' радиаци¬
онно-защитное
разжижающее разредител
раскислйтельное редуциращо [дезоксиди-
рашо) вещество
растворённое разтворено всщсство, раз¬
твор	...
•гнсmворЯюшсе разтварящо вещество, раз¬
творител
/-», расщепляющееся ядр. делящо се [разцеп¬
ващо се] вещество
реагирующее хим. реагиращо вещество,
реагент
~, гегенегИговаччое регенерирано вещество
редуцирующее редуциращо |отkисливащо]
вещество	.
ростовое с. cm. вещество [средство] за
подпомагане на рястсжя
самосв^ящсеся вж. вещество, флюорес-
цйрующес
связывающее [связующее] свързващо ве¬
щество, свръзка
синтетическое синтетично .вещество
сложное сложно вещество
смЯзочное . мяжсщо [мазилно, смазващо]
вещество
смЯчивающее умокрящо вещество, мо¬
кр ител
сопутствующее съпъmсmвувашо [придру¬
жаващо] вещество, примес
сорбирующее сорбирящо всщсство, сорбат
створаживающее съсирващо се [коагули¬
ращо] вещество
сухое сухо вещество
~у сыпучее ронливо вещество
термоядерное взрывчатое термоядрено
взривно вещество
токообразующее активна маса (в акуму¬
латор)
токсичное отровно [токсично] вещество
лч, тормозящее яДр. забавящо вещество, ве¬
щество със спирачно действие
угансозсгжHшсе ядр. съдържащо уран
вещество,
ферромагнитное феромягнитно вещество

97
фиксирующее кфт. фиксиращо вещество
{сртдстве], фиксаж.
фильтрующее филтруващо вещество
флоккулирующее фпокулйраще вещество,
вещество, кетmе . предизвиква флокуляция
флюоресцирующее	флуоресциращо [са-
мосветещо] вещество
фосфоресцирующее фосфоресциращо ве¬
щество
холодящее студоиосйaёп . (е хладилната
техника )
цементирующее цимеитиращо вещество
-г->, экстрагирующее екстрахиращо вещество,
екстрагеит
эмиттйрующее еми-тир-що {йзпъчв-що] ве¬
щество
этвлOнееё тmалеиио [стаидараио] вещест¬
во, еталон
—•, ядериов ядрено. вещество
вещмешок м раийца-аорб-
втялка ж с. ст. веялка
^оорт-ировка веялкв-сортиров-чк-
вТяльщик л с. ст. втяч, обслужващ веял катв
рабоишк
веяние с с. ст. етвнв-нт, вттит
вТять отвявзм, вея
взаимно • независимый мат.. взаимонтзависйм
взаимно-непрерывный взаиментцрткъсиат
взаимно-одиози-чный взаймоодиозиачти
взаймне-цтрпёндикулЯриъё взаимецтрцтндй-
кулярни
взаимный взаимен; двустр-ити
взаимоблокировка ж авт. взаимоблокировка,
взаймебпокйрант
взаимовлияние с взаимевлйяийт
взаимодействие с взаимодействие
акси-пьио-вТкаориоё	вксйап ио-вектор ио
взаимодействие
— воли раДио взаимодействие {взаймевлия-
иие] между вълни
дйцельнот взаимодействие между диполи
квадрупольное ядр. квадруполно взаимо¬
действие
кввитеваииоё радио квантув-ио взаимо¬
действие
■—, кегереиmиет . кохтреитио взаимодействие
кулеиовскет кулоиево взаимодействие
магиитиот магийmне взаимодействие
межатомное . между-томио взаимодействие
мтжмолткулЯриев мтждумепекупие взаи¬
модействие	'
нтйареи-црет6ннот итутрен-протоиие взаи¬
модействие
обменное яДр. обменно взаимодействие;
обменни сили (межДу елементарни частици)
, егиёвев воен, огнево взаимодействие
опёрвтйвиеё воен, ецтратйвио взаимодей¬
ствие
оритиаацйеииет ракет.	ориинтационно
взаимодействие
параметрическое радио пар-метрично
взаимодействие
цовТрхиестиеё яДр. цовърхиосаио взаимо¬
действие
7 Руско-български целйавхейческй речник
	.	. взв
цствдевёкаериет цствдевтктер но взаимо¬
действие
цсввдоквадруцбльиев яДр. псевдоквадру-
цопие взаимодействие
резонаиснов . резоивисио взаимодействие
скалярное скаларно взаимодействие
сции-орбйтBпьиоё сцйиорбйтвлио взаи¬
модействие
сцнн-сцйиовеё сции-сцйиево взаимодей¬
ствие
mТнзериов тензорио взаимодействие
упругое еластично взаимодействие
элекmренне-велиевет. тлтктроииовъпиево
взаимодействие
ядтриот ядрено взаимодействие
взаимодействовать взаимодействувам
взаимодиффузия ж взвймодифузйя
взаимозависимость ж взаимозависимост, ко¬
релация
взацмозавйсймъй взаимозависим
взаимозаменяемость ж взаимозаменяемост
агрегатная агрегати- взаимозаменяемост»
взаимозаменяемост иа агрегатите
групповая групова взаимозаменяемост,
взаимозаменяемост ив групите [възлите]
неполная вж. взаимозаменяемость, огра¬
ниченная
ограничени-я ограничена '■ [непълна, ча¬
стична] взаимозаменяемост
полиая пълна вз-ймоз-мтиятмоса
—рвзмТрнвя размерна взаимозаменяемост
— ресурсов икон, взаимозаменяемост иа ре¬
сурсите (с оглед оптимизирането им в
рамките на нароДното стопанство)
функциоиВльиая икон. функционална вза¬
имозаменяемост
частичная вж. взаимозаменяемост!» ог-
рвничтиивя
взаимозаменяемый взаимозаменим
взаимоиндукция ж	ел. взаимоиндукция,.
вз-имиа индукция
взвимееакпеиёийв с взаймеоакпеитииё
взвимоеттBлкйваниё с взаимно отблъскване
взвимоцртобpaзовaиит с	вз-ймецреoбp-зу-
вант (нарр. на енергия от еДин в друг вид)
взаимопроникающий вз-ймоцроейкващ
взаимосвяз-иный взаимосвързан
взаимосвязь ж вз-ими- връзка, взаимовръзка
взвнмосоглвсOввниъй взаймоcъг•лacув-н (напр.
между Договарящи страни)
взакладку със застъпване (на краищата)
взакрой с припокриване (на двете страни)
взб-лтываиив с разклащане, разбълийкванв
(с цел да се смесят течности)
взбалтывать разклащам, бълникам
взброс м геол, възсед, обратен [възходящ].
разсед
взведение с воен. взвеждане (на ударник*
спусък)
взвесь ж суспеисия; плаващи примеси
коллоидная вж. взвесь
взвтшёииый 1. и-миращ ст в суспеифио съ¬
стояние, дисперсен 2. претеглен, .теглен.
(на везна, кантар)

взв
98
взвОшивание с претегляне, теглене, опреде¬
ляно на масата (теглото)
днойноо двойно претегляне (при точни
измервания)
коннейернтт определяне на - масата (тег¬
лото ) боз снемане от конвейера
—	на тднTй плочО претегляне- с тарата
непрерывное непрекъснато определяне на
масата (теглото), непрекъснато теглено
(при непрекъснат транспорт)
точное точно претегляне [теглене], пре¬
тегляне по точн»- метод»
взвешивать претеглям, тегля, определям маса
(тегло )
взвод м воен. 1. нзнеждане (на ударник нс
огнестрелно оръжие) 2. взвод (организа¬
ционна единица)
боевой бойно взвеждане
—	курка нзвеждане на спусък
нзводИть воен, взвеждам (ударник, спусков
механизъм )
вздутие с геол, издуване, подуване (непр.
на пласт)
взлёт м с)., рекет, излитане
вертикальный вертикално излитане
групповой групово излитане
—	на буксИре излитане на влек (на безмото¬
рен самолет)
—	против вОкра »зл»тано срещу (посоката ни)
вятъра
—	с воды излитане от вода (на водосамолет)
взлетать излитам
взмучивание с разбъркване, размесване (на
утайке чрез разклащане), разбълникване
взнос м икон, вноска, внос
взрез м прорез; прорязване, срязване, раз¬
рязване; отваряне
—	стрелк» жп. срязване [разрязване] на стрел¬
ка (срещу коловоз за разминаване)
взрыв м взрив, избухване, - експлозия
~, атомный ядр., воен, атомен взрив
~, воздушный -1. въздушна експлозия 2. ядр.,
воен, -въздушен взрив
запоздалый - мин. закъснял взрив
—	котла експлозия на котел
~, массовый мин. масов взрив
надводный ядр., воен, надводен взрнн
~, назОмный ядр., воен, наземен - нзрнв
~, направленный мин. насочен взрив
—	от детонации мин. взрив от детонация
подводный ядр., воен, подводен взрив
~, подземный ядр., воен, подземен взрив
—	руднИчного газа мин. избухване на руд¬
ничен газ
~, термоядерный воен, термоядрен взрив
злоктрогидравлйческий	електрохидрав-
личен взрив
ядерный воен, ядрен взрив
взрывание с мин. взривявано
~, безврубовое безп^к^но взривяване
~, безогновбе безогново [безплайеннт] взри¬
вяване
~ внутренним зарядом взривявано с ' вътре¬
шен заряд
врубовое подкопно взривяване
замедленное заквсннтелно взривявано
камерное камерно взривяване
—	комплОкта шпуров взривявано на комплект
от (заредени с взрив) дупки
~, еорттктзайёдленнто	(последователно)
взривяване с кратк» [мнлнсекунднн] ин¬
тервали, взривяване с милисекундно - за¬
къснение
мгновенное мигновенно взривяване
йнтгтряднте многортдтво взривяване
—	наружным зарядом взривяване с външен
заряд
~ негабарита взривяване на негабаритен
[едър, нестандартен] скален блок
~, огневое огнево взривяване, взривявано
с фитил
~, тднтнрейоннто едновременно взривявано
(на няколко заряде)
~, последовательное последователно взривя¬
вано
~ сжатой углекислотой взривявано със сгъ¬
стен въглероден двуокис
—	скважин взривяване на сондажи
~, с отрясательное [сотрясающее] съ треса-
телно -взривяване	-
—	целиков взривяване на целнци (незасег-
нсти участъци в разработената чест на
продуктивния хоризонт)
—	шпуров взривяване на (заредени) дупк»
—	элоктртдотонаттрой взривяване с елеkmрт-
детонатор
взрыватель м 1. мин. взривател, запалка,
детонатор 2. воен, взривател □ устанавли¬
вать — поставям нзрннател (непр. ни сна¬
ряд, ракете )
~, акустический акустичен взривател
~, баромотрИчосеий барометричен взрйвакел
~, вибрационный вибрационен взривател
-4, головной челен взривател
дистанционный дистанционен взривател
~, донный дънен взривател
—	замедленного действия взривател със за-
късникелно [забавено] действие
~, инерционный uнорпuонон взривател
контактный контактен взривател
~, магнйтный магнитен взривател
—	мгновенного действия нзрннакел с мигно¬
вено действие
механический моханичен взривател
~, радиолокационный радиолокаци^ен взри-
нател
~-самолиевидаттр сайтлиевндираш [самоуни-
штжаващ) се взривател
-чг ударного действия взривател с ударно
действие, ударен взривател
~, ударный вж. взриватель ударного дОйст-
ния
элоктрйчоскнй електрически' взривател
[детонатор]
взрывать взривявам, възпламенявам взривен
[експлозивен] заряд
взрывнИк м мин. взривач, бомбаджия
взрывной взривен, избухлив, - експлозивен
взрывобезопасный взривобезопасен

99
ВИБ
взрывозащитный взгйвозащигсн, осигуряващ
защита срсщу взрив (напр. чрез подходящо
aзриaсзaЩишно изпълнение)
взгывозашишёччый взривозящитсн,	осигу¬
рен срсщу (опасността от) взрив (напр.
с помощта на земен вал)
взгывочелгопицаемый взривобезопасен, взри-
возящитен
взгывочнвHлея ж мин. взривонатоварвяне
взрывоопасность ж опасност от взрив [екс¬
плозия]
взрывоопасный взривоопасен
взрывостойкий взривоустойчив
взрывпакёт м воен, пакет от взривно вещество
(за учебни цели)
взрывчатка ж мин. взривно вещество, взри¬
вен материал
взрывчатый взривен, избухлив, експлозивен
взрывщик м вж. взрывник
взрыть с. cm. разровим, разкопавам
взрыхление с с. ст. рязрохквяне
взрыхлйтсль м 1. с. ст. брана, култиватор,
разрохквач 2. текст, разтворител, разт^о-
рителня машина
~, дорожный пътен гязрохkвач (на стари,
поДлежащи на снемане настилки)
взрыхлять разрохквям
взять 1. .ав. да набера (височина — за само¬
лет)	2. да ■ преодолея (напр. бариера)
—	нн учёт икон, да взема под (непрекъснат)
контрол
—	печь на тягу мет. да поставя [свържа, дам]
пещ на естествена тягя
~ пробу да взема проба
—	производную мат. да изведа производна
(на функция)
виадук м хидр., стр. виадукт, нядлсз
вибратор м 1. ел., стр., маш. вибратор
2.	радио, тле. вибратор; дипол; антена
3.	раДио вибгопреобгязувяmел (на напре¬
жение )
активный ,активен дипол
бункерный бунксрен вибратор [стръсквач]
внутренний вж. вибратор, глубинный
глубинный дълбочинен ^лбокодейству-
вящ] вибратор
—	грохота . ситов вибратор, вибратор на сито
~, диапазонный широколентов [диапазонен]
дипол
инерционный инерционен вибратор
камертонный тле. камертонсн вибратор
[генератор]
крутильный торзионсн вибратор, вибра¬
тор ня усукване (при изпитвания на мате¬
риали )
~, механический механичен вибратор
направляющий насочен дипол
наружный външен [повърхностен, кофра¬
жен] вибратор
~, пякСтный стр. вибрационна батерия
~, петлевой шлайф-дипол
~, пневматический пневматичен вибратор
~, поверхностный вж. вибрНтор, наружный
■—, погружной потопяем вибратор
подвесной 1. висящ [окачен] вибратор
2. леяр, ръчен (пневматичен) вибратор
(за 'избиване на форми)
полуволновой полувълнов дипол
~, пьезоэлектрический пиезоелектрически
вибратор |вибропрсобгязувяmел]
стержневой иглен [лгътов] вибратор
тисковый прикачен [стсгателеч] вибра¬
тор (прикрепя се със стяга върху кофража)
—	, челюстной челюстен вибратор ; леяр.
(пневматичен) вибратор (за избиване на
форми)
~, эксцентриковый ексцснтриков [гърбицен!
вибратор
~, электрический елсктровибратор
электромагнитный електромагнитен ви¬
братор [преобразувател]
элементарный 1. елементарен дипол, ди¬
пол на Хсрц 2. елемент на антенна система
вибрационный вибрационен, вибро-; тръскащ
вибрация ж вибрация, трептене, колебание
акустическая звуково трептене
—	вЯла вибрация [трептене] на вял
вертикальная вертикална вибрация
вредная вредна вибрация, вредно треп¬
тене
горизонтальная хоризонтална вибрация
~, крутильная усукваща вибрация
—	. лопЯток вибрация ня лопатките (напр.
на турбина)
механическая механична вибрация, ме¬
ханично трептене
периодическая периодична вибрация
~, полезная полезна вибрация (напр. при
приложението на всички виДове вибратори)
—	проводов вибрация ня проводниците (ока¬
чени на стълбове)
вибрирование с вибриране, вибрационно уп¬
лътняване . (напр. при наливане на бетон)’,
трептене
внутреннее вж. вибрирование, глубинное
глубинное дълбочинно [вътрешно] вибри¬
ране
наружное външно [повърхностно] вибри¬
ране
поверхностное вж. вибрирование, наруж¬
ное
станковое вибриране върху вибрационна
мася (във виброполигона)
вибрировать вибрирам, трептя
вибрирующий вибриращ, трептящ
виброанализатор м виброанализатор, анали¬
затор на трептения
видродлдк м стр, виброблок
вибробрус м виброгредя
вибробулнва ж бухалков вибратор (за дъл¬
бочинно вибриране)
видробункер м Маш., мин. вибрационен тръс-
кащ [бункер]
видробу^ние с мин. вибрационно пробиване
вибговылгямйтель м	вж. вибгопгсобгазо-
вЯтсль
виброгасйтсль м виброгаситсл, гасител на
вибрации [трелгенйи]
ВИБ
loo
виброграмма ж виброграм-
виброграф л. виброграф, самопишещ уред за
регистриране ив трептения (при вибраци¬
онни изпитвания )
внбрегрехоa м	стр. вибрационно решето
[сите|, вибросито
уд-рио-кулачковый решето [сито] с екс-
це'иaрнкове {гърбйчне] тръскане
вибродатчик л/ внбр-цйенти датчик [чувстви¬
телен елемент)
вйбредтмпфйрующий виброг-сящ, заглъхващ
вибредезaaер м вибрационен дозатор
вибредребйпкa ж внбретрoшaчк-, вибрацион¬
на трошачка
виброзонд м мин. инструмент за вйбрациеиие
сондиране
виброиглВ ж иглен .вибратор
виброизоляция ж вцбрензе.л-ция, изолация
срещу трептения
активная активна вибрейзел-цйя
пассивная пасивна вйброизол-цйя
виброк-ток м вйбрациеити валяк, виброваляк
прицепной прик-чти вйбр-цйеитн в-ляк
самоходный самоходти вибрационен валяк
вйбрекеивёйёр м мин. виброкоивтйер
винтообразный винтообразен виброкои-¬
вейер
~, желобчатый . улети виброкоивтйер
йнёрцйеееый йитрциеиеи виброкоивтйвр
вибрелецаmа ж вйбропоц-та
внбролеmбк м вцбр-цйеити улей, виброу'^
вибромёльиица ж вйбремтлииц- (за мелене
на графит, бои)
виброметр м виброметър (за измерване на ам¬
плитуди, ускорения и честоти на трепте¬
ния — напр. при анализиране вибрации на
машини )
вибромётрия ж виброметрия
вибромолот м вйбрацйеити чук, виброчук
(за уДарно-вибрационно набиване напр, на
. сваи. шпунтови елементи)
свайный вйбрацйеити чук за и-биваие
иа сваи
виброиас-дка ж стр. виброн-бив-нт, вибро-
и-тяг-нт
вйброецбра ж внбреецор-
виброосадка ж виброслягане, слягаит след
вибрир-ив
вибреечйсткв ж вйбрацйеине почиств-ит
(напр. на отливки)
вйброциmBттль м мин. виброз-хранв-ч
вйбрецлиmа ж вибреплоч-, вйбр-цйеии- пло¬
ча . (за трамбоване)
сам on трвдв и тающая ся самепридвижв-ща
ст виброплоча (дваженаето напред се осъ¬
ществява за сметка на хоризонталната
съставляваща на възбуждащата сила)
вибрецлещадка ж площадка (платформа, ма¬
са) за вибриране (и уплътняване на сто¬
манобетонови строителни елементи)
вибропогружатель . 1. стр. виброи-бивач(-ка)
(за вибрационно набиване напр. на сваи.
шпунтови елементи)	2. мин. вибратор
(за вкарване на обсадна колона)
вибрецегрузчик м мин. вибротов-рач
вйбрецрвобpазеваавль м ел. вйбр-цйеити пре¬
образувател, .вибрецртобр-зуввaёл
внбрецрйв6д м виброз-движв-иё
инерционный йнерцйеиие виброз-движ-
ванв
ударно-кулвчкевъй уд-рие-тксценарйке-
во виброзадвижвант
элвкmромагийmиъй електром-гийаие вибро-
задвижв-ит
вибропрокат м стр. 1. вибропрокат (метод
за производство на монтажни стоманобе¬
тонови конструкции с помощта на вибри¬
ращи инсталации) 2. вйбротлемеиа (про¬
изведен ■ по метоДа в 1.)
вибрецрекладкв ж маш. претйвевйбрацйеии-
подложка (напр. от гума. пресована тъкан)
вибрецрбчиесть ж издръжливост срещу ви-
бр-ции
внбрецрбчиый издръжлив срещу вибрации
виброрейка ж стр. виброрейка
виброрелё с ел. вибрационно реле (с кон¬
тактно перо)
вцбрерёшmйк м мин. вж. вибрелеа6к
внбрopъхпйтепь м стр. виброразрехквач (при
замръзнали ронливи ' материали)
вйHpocецарBтер м мин. вибрационен сепара¬
тор, Bйбресецaрaтер
вибросито с вйбр-цйоиие сито, вибросито
виброскоп м изм. виброскоп
вибростёид м устройство зв изпитване под
действие иа вибрации [трептения)
вибресmбйкйй виброустойчив
вибростбйкость ж вибреустейчйвоcт, устой¬
чивост иа вибрации
виО^сто' . м стр.. мет. вибрационна маса
виброструг м мин. вибрационен (каменовъ¬
глен) струг, (въгле-) къртачка
вибрэсушйлка ж вибресушипня
вибротёчка ж вж. вибрелоmбк
вибротрвмббвкв ж вцбротрамбевка
виброараисцертёр м вибрационен тр-испор
тьор	.
вибротрон м елн. вибротрон, триод с подвижен
-иод (за преобразуване на механични треп¬
тения в електрически)
внброуплеаиёние с вибреуплътняв-не (напр.
на бетон)
вибреусаейчйвый вж. вибростойкий
вибреферма ж вибрационна форма (матрица,
щампа]
виброхббеа м вйбрехобет (вибрираща тръба
за гравитачно подаване на бетон)
вибро-штамп м вж. виброформа
внбрoшаампеванит с виброт-мпов-ит (на
бетон )
~, бетон- вибрещамцоваит ив бетон (фор¬
мата едновременно се вибрира и поставя
под налягане)
виброштык м вж. вибробулвва
вививийт . м минер. вйвйаийа
вигонь ж вигои (прежДа—смес от вълнени
отпаДъци и памук)
видлг 1. вид, външност; разновидност, форма;
101
ВИЛ
биол. ннд 2. изглед (на чертеж); поглед
□ в нормальном —-е н нормално състоя¬
ние
боковой страничен изглед, изглед отстра¬
ни (на чертеж)
~ н плане план, нзглод отгоре (на чертеж)
—	н разрОзе разрез, сеченио (на чертеж)
главный главен изглед (на чертеж);
главен в»д
зеркальный огледален изглед 1образ]
—	излома мет. - вид на лома, в»д (нзглод]
на повърхността на скъсване [разрушаване,
чупене]
ннжтнОрно-гоологйчоскнй инженерно-гео¬
ложки вид
—	колебаний н»д на трептенията [внбра-
Пййте]
общий ' главен [общ] изглед ' (на чертеж)
поперечный напречен разрез, профил
~ распада ядр. вид на разпадането
~ сбоку еж.-внд, боковой
~ свОрху нзглод отгоре
~ сзади изглед отзад
—	симметрии крист, ннд на симетрията
—	снИзу изглед отдолу
~ спОроди изглед отпред
—	уравнения, нормальный мит. нормален ннд
на уравнение
фронтальный фронтален изглед, изглед
отпред, ' изображение върху фронтална про-
екцнонна равнина
—	энергий в»д [форма] на енергията
нИдение с физ., тле виждане
—	н инфракрасных лучах виждано с помощта
на инфрачервен» лъч»
монокулярное монокулярно виждане (с
еДин окуляр)
объёмное еж. вИдение, стеретсkопйчесkот
сmерттсктпйчесеое стереоскопично [обем¬
но] виждане
цвотнот цветно виждане
чтрно-белте	черно-бяло [йонтхртмнт]
виждане
нидоодотёктор м тле. нидеодотектор
видеозапись ж видеозапис
видеоимпульс м нндтоймпуло
видеоканал м видеоканал
нидоткорреляттр м вuдетктрелаттр
видеомагнитофон м видеомагнетофон, устрой¬
ство за магнитен запис на изображение
видеомонитор м видеомонитор, вндетктнтртл-
но устройство
видеосигнал м видеосигнал
видеотелефон м видеотелефон
видеотракт м еж. видеоканал
видеоусилитель м вндеоусилвател
видеочастота ж видс&чссутоус
вйдиа ж обр. мет. твърда сплав (за метало¬
режещи пластини), видна
видикон м тле. нндикон, телевизионна пре¬
давателна тръба с полупроводощ фотослой
вИдимость ж метео, тле. нндимост
атмосферная атмосферна видимост
геометрическая геометрична [оптична] ви¬
димост
нулевая нулева видимост
nтдnойёгтвая видимост под равниш, то
на смущения
ограниченная ограничена видимост
~ - сигналов -видимост на снгналнто
% — - строчной структуры видимост на родовата
структура (на изображението)
нИдимый видим
видойзмтнОннт с - 1. видоизменение, модифи¬
кация (процес) 2. разновидност, модифи¬
кация (състояние)
аллотропическое алтmроn»чнт видоизме¬
нение
видоискатель м 1. кфт., тле. визьор 2. воен.
нидотърсач
~, зеркальный огледален визьор
~, йkтнтйттрнчтский йктнтйотр»чтн ннзьор
~, оптИческий оптично визиращо устройство,
оптнчон визьор
~, электронный електронно визиращо ус¬
тройство
визерйн м- минер, низернн
низорйт м минер, внзернт	,
визйр м 1. кфт., ае. визиращо устройство,
внзьор 2. ееод. визьор, мушка 3. хим.
водомерно стъкло 4. воен, ннзьор
~, зеркальный огледален ннзьор
•~-искатель търсач на мушка
курсовой курсов внзьор
маркшёйдерный маркшайдерскн визьор,
маркшайдерсеа мушка
навигационный - навигационен ннзьор
оптИческий оптичен ннзьор
прнцОльный прицелен визьор, ннзьор на
мерник
~, рамочный рамков внзьор
визйрка ж 1. - наблюдателно стъкло, гледалка,
око (на апарат) - 2. жп. нивелечен кръст
[репер]	3. геод. визирка, насочвател
низНрованио с визирано, насочване
двустороннее двустранно визиране
визировать визирам, '' насочвам
визировочная ж с. cm. лаборатория по опре¬
деляно качеството на зърното
визирбвочный отнасящ се до определяне ка¬
чеството на зърното
визирбвщнк м специалист (работник) по
определяно качеството на - зърното
визуализация ж визуализация, получаване на
видимо изображение
— звуковых полой визуализация на (вели¬
чини, които характеризират) звукови по¬
лета
визуальный визуален, зрителен, възприеман
(непосредствено) с окото
вйкке.ль-аппарат м полигр., херт. невивсчк^с
(на хартия), викелапарат
вилйт м ннлнт (керамичен материал)
вйлка ж 1. меш. вилка; вилица 2. ел. вилка,
щекер, щепсел 3. ел. разклонител, разкло¬
няващо устройство; разклонение 4. вилка
(на телефонен еперет); нулева вилка, вил¬
ка за (връщане - на стрелката на измерва¬
телен уреД в) нулево положение ' 5. воен.
вилка (при стрелби)

ВИЛ
102
~, ведомая задвижвана вилка (напр. на
карданно съединение)
~, ведущая задвижваща вилка (напр.. на
карданно съединение)
—	включения авто вилка за превключване
(на предавките)
—	выключения сцепления авто вилка (за
включване и изключване) ня съединителя
~, двухштёпсельная двоен щскср (щепсел]
—	для ремня, переводная вилка за прехвър¬
ляне на ремъка (между работната и соо-
боДната шайба)
~ для синхронизации щскер [щспсел] за син¬
хронизация
■—■ доступа изч. рамо зя достъп
—	дышла вилка ня теглич [процеп]
~, желоночная мин. вилка зя желонка (за
хващане при скъсване)
—	заднего колеса вилка ня задното колело
(напр. на мотоциклет)
карданная карданна . вилка
ковшевая леяр, (ръчна) вилка за кофа
ловильная мин. ловилна [спирачна]вилка
мензульная гсоД. мензулна вилка
мерная вор. дсбеломер (за измерване стъб¬
лото на Дървета)
отвствитсльняя разклонителсн щскср
[щепссл]
—	переднего колеса вилка на предното ко¬
лело (напр. на мотоциклет)
—	переключения передач авто вилка . за пре¬
включване на предавките
~, переходная преходно . разклонение
~, поворотная обръщятслна вилка (напр.
на електрокар)
поддерживающая [поддържаща] вилка
(напр. на електрокар)
подкладная мин. вилка за щангови съеди¬
нители
—	прицепа .авто процеп на рсмярксто (за
прикачване)
радиевая ядр. радиева вилка	_
разъединяющая вж. вилка для ремня,
переводная
соединительная съединителна вилка
спарснняя сдвосна вилка
—•, телескопическая тслескопна вилка (напр.
на мотоциклет)
ториевая ядр. ториева вилка
тормозная спирачна вилка
трехпблюсная триполюсен щскер [щспссл]
узкая аосн, тясна вилка
шарнирная шарнирна [ставна] вилка
—	шатуна вилка на мотовилката
широкая оосн. широка вилка
штепсельная щскер, щспсел
—— с защитным контактом, штепсельная щеп¬
сел със защитно зануляване, шуко-щепсел
вилкообразный вилкообразен
виллемит м минер, вилемит
виллиамйт (вильямйт) м минер, вилямит
виллиомит (вильомйт) м . минер, вилиомит
вилочка ж вилка, вилица
~, стержневая леяр, вилкова, подпоря зя
сърце
уточная текст, вътъчна вилица
вилуйт м минер, вилуит; везувиан
вилы мн с. ст. вила
грейферные . виля-клсшй,	вилообразен
|вйлсн) уловител
качающиеся вила на люлка (на вършачка)
—лопаты широкозъбя виля
виляние с занасянс; ъглово коледа'ний (ко-
лебателно Движение на транспортно сред¬
ство около вертикална ос)
—	управляемых колес авто занасянс на управ¬
ляемите [предните] колела
—	подвижного состава жп. лъкатушенс ня
подвижния състав (в хоризонтална плос¬
кост )
виндзейль м кораб, (платнен ръкав за Допъл¬
нителна вентилация на корабно помещение)
виндзйхтер м въздушен . сепаратор; хран.,
с. cm. въздушна колонка (на зърнопречист-
оатслна машина)
виндкёссель м резервоар за въздух, въздушен
резервоар
виндрбза ж 1. спомагателно [насочващо]
вятърно колело (на аетроДоигатсл) 2. мстео
роза на ветровете
виндроуэр м с. cm. редова жътварка, винд-
роуер	• -
винидур |винидюр] м пласт, винидур (твърд
поливинилхлорид )
винил м хим. винил, виниловя група, вини¬
лов радикал
бромистый винилбромид, бромеmйлсч
иодистый винилИодид, йодетилен
~, сернистый дивичилсулфид
фтористый вичйлфлуорид
хлористый винилхлорид, хлорстилсн
виниламйн м хим. винилямин
винилацетат м хим. винилацетат, винилов
естер на оцетната кисслиня
винилбензбл м	хим. винилбензол, стирол
винилиден м хим. винилиден (раДикал)
винилиденхлорйдм винилиденхлорид, дихлор-
етилен
винилирование с хим. винилйганс, вкарване
ня винилова група
виниловый винилов, . съдържащ винилова
група
винилсульфйд м дивинилсулфид
винилэтилён м вечилеmйлсч, бутадиен
винипласт м пласт, винипласт (поливинил-
хлориДооа пластмаса без пластификатори)
виннокислый тартрат, сол или естер на вине¬
ната кисслиня
винный хим. винен
виноградарство с с. cm. лозарство
виноделие с хрЪн. винярство
винокурение с хран., остар. производство
[пеЧепс) ня рякия
виномер м.спиртомер
винт м 1. маш. винт; (Двигателен) винт
2.	кораб., аа. (Двигателно) витло 3. вин¬
това линия
авиационный самолетно	[авиационно]
витло

103
~, аэромеханический -тромёхаийчно	[въз¬
душно] витло (регулиращо се)
архимедов 1. Архимедов (безконечен)
винт (водоподемно съоръжение) 2. мат.
Архимедов- спир-л-
барашковый виит . с крилч-т- глава, кри¬
лен винт
■—, бесконечный безконечен виит, червяк
блокирующий блокиращ [предпазен] винт
ведущий водещ винт (напр. на металоре¬
жеща машина)
верстачный дърв. виит за тезгях
—	вертолёта, несущий носещо витло иа вер¬
толет
—	вертолёта, рулевой опашно [ кормил но]
витло иа вертолет
водоподъёмный винтов ведецедтмник
воздушный въздушно витло
выверочный контролти виит, виит за све¬
ряване [проверка]
вытяжной смукателно (въздушно) витло
герйЗеитальиъй вж. виит вертолёта, не¬
сущий
грёбиой корабно [гребно] витло
грузовой тевароцовдигаттпти крик, крик
двухзахбдиый двуходов виит, винт с дву¬
ходов- резб-
~, двухлопастный двулоп-тие витло, витло
с две пера
—	, дифференциальный диференциален винт
—	для дерева виит за дърво
—, дозвуковой ав. дозвуково витло, витло за
дозвукова скорост
—	домкрата винт на крик
—-заглушка тапа с резба, винтова т-ц-
звд-ющий 1. регулиращ винт 2. авт.
винтов регулатор
зажимной затегателти [стег-телеи] виит
—	заземления ел. з-земителти виит
закрепляющий вж. винт, крепежный
запорный стопорен [засаецеряващ. спи¬
рателен] винт
затяжной еж. винт, зажимной
—	изменяемого шага витло с . изменящ- ст
[променлива] стъпка
~, конический конусен виит
контактный ел. контактен винт (напр.
в гнездото на предпазител)
крепёжный скрвпителтн виит
—	левой нарезки винт с лява резба
ленточный виит със спирална (стома¬
нена) лента (на винтов транспортьор)
мерительный измервателен виит . (напр.
на микрометър)
микрометрический маш., геоД. микрометри¬
чен винт
многозаходный миогоходов виит, виит с
многоходова ртзбв
наводящий вж. винт, микрометрический
z—, нажимной натиск-телеи [притиск-^^лтн,
стецертн] виит
направляющий направляващ винт
натяжной опъв-телеи {ебmёгamепеи] виит
несущий носещо витло (на вертолет)
•—ограничитель вж. винт, ограничительный
			ВИН
zv, ограничительный ограничителен виит,
виитов ограничител
однозаходный едноходов виит, винт с
ёдиеходев- резб-
опорный опорен виит, винтова опора
z—осевой осов винт
отжимной освобождаващ виит
—	переводного рычага виит ив управляващия.
{цртводнйя] лост
~, передаточный предавателен [двигателен] ■
винт	r
—	переменного шага вж. винт изменяемого
шага
z—z подачи виит ив подаваитте; водещ винт
(напр. на струг)
подъёмный I. подемен [цевдйгвттптн]
винт (напр. на механизъм) 2. тлтв-торти
виит 3. ав. подемно витло
z—z постоянного шага витло с постоянна стъпкв
z— потайной винт със скрита глава
—	правой нарезки винт с дясиа резба
предохранительный предпазен виит
z—•, призбнный скрит винт, виит без глава»
шпилка (с прорез на единия край)
пружинный пружинен винт
zz, распорный дйстанциоиви	[разд-лечите-
лти] винт	’
реверсивный реверсивно витло, (гребно)
витло за обр-твн ход
zz, регулировочный регулировъчен винт
—	регулируемого шага витло с регулираща,
се стъпка
zz, резьбонарезающий резбои-резен виит
zz, рельсовый жп. айрфен; иасаввев болт
~ рулевой передачи кормилен винт, виит иа
кормилното предвв-ит
самотормозящийся с-моз-държ-щ [само-
спиращ] виит
z-z с внутренним шестигранником виит с
(цилиндрична глава и) шестоъгълно гитздо
(за ключа)
z—z с головкой виит с глава, винт
—	с головкой под отвёртку виит с прорез за
отвертка
—	с квадратной головкой виит с квадратна
[ четириъгълна] глава
—	с квадратной головкой и буртиком винт с
квадратна [четириъгълна] глава и (опорен)
пояс [праг]
zz, сквозной съединителен виит (преминаващ
през няколко детайла, секции или през ця¬
лата конструкция)
—	с коническим концом, установочный сто¬
порен винт с коиустн край	.
—	с накатанной головкой винт с иазъбтиа
[н-катеиа] глава
zz, соединительный съединителлю виит
—	со ступенчатым концом (стопорен) винт
със стептичат край
—	с петлей вж. вин г с ушком
—	с полукруглой головкой виит с полуобла
глава
—	с полупотайной головкой винт с полу¬
свита (лещовиДна) глава

вин
104
~ с потайной головкой нннт със скрнта глава
—	спускного отнОрстия вннт [резбона тапа]
на изпускателен отвор (напр, на маслена
вана)
~, становой - съединителен нннт
~, стопорный стопорен [осигурителен, огра-
ннчнтолон] вннт
стуйёнчатый стопенчат [стопонтн] нннт
стяжной L притегателен нннт 2. жп.
стегателен нннт (на сцепка)
~, судовой корабно ннтло
~ суппорта нннт на супорта, водещ вннт
—	' с ушком нннт с ухо [халка]
~ с цилиндрической головкой нннт с цилин¬
дрична глава
—	с шестигранной головкой вннт с шестоъгъл¬
на глава
тангенциальный тангенциален нннт
~, тисочный нннт на - менгомо
толкающий тласкащо [тикащо] витло
тормозной спирачен [спирателен] вннт
трёхлопастный mрнлтпатнт никло
турбйнный ротор на (осови) турбина
тянущий теглещо витло
упорный опорен вннт (непр. на легер)
- уравнительный изравнителен винт
установочный «стопорен [фйкснращ] нннт
утопленный скрит вннт
~ фиксированного шага вж. вннт постоян¬
ного шага
фнксйрующий фиксиращ [стопорен] вннт
гвосmтвбйьOпашнт [задно] ннтло (на вер¬
толет)
ходовой водещ нннт (на металорежеща
машина), ходов нннт (при валцуване)
птнтртвTй централен нннт
червячный червячон вннт, червяк
чотырёхлопастный четнр»лтnатнт ннтло
—	шнОка нннт [вал със спирални внтки] на
винтов транспортьор
эксцентрический ексцентричен нннт
юстировочный вннт за юстнрано [настрой¬
ване, регулиране] (нспр. - на измервателен
инструмент )
вйнтнк м вннтче, (малък) вннт
нйнтильня ж Дърв. инструмент за нарязване
на външна резба
винтовальный нннторезен
винтовОрт м отвертка (механична)
винтовка ж воен, винтовка, пушка
автоматическая автоматична винтовка
магазинная магазинна нннтонка
~, малокалйбреная малокалибрена вннтонка
охотничья ловджийска пушка
самозарядная сайтзаредна винтовка, ' ав¬
томатична винтовка
снайперемгя снайперски винтовка
—	с оптИческим прнпептй винтовка' с опти¬
чески мерник
винтовой 1. винтов; винтообразен, спирален
2. витлов, задвижван с витло
винтокрыт м ав. нuнтткрнпннк, летателен
апарат с носещо ннтло (кикто на вертолет),
неголямо крило н тегпнmелнт ннкло (както
на самолет)
вйнттйттTрный ав. нннтомоторон
винтообразный винтообразен; спирален
нннторОз я нйнтонарозна дъска, винзорез
винторезный нннтонарезен
винты мн ав. ннтла
перeеpёщнвaюшнося несущие кръстосан»
носещ» витла
прттнвоnтпTжнтгт вращения ннтла с про¬
тивоположно въртене
соосные несущие съоснн носещи внтла
нинчйт м минер, нннчит
ниньбн м виньон (синтетично влакно)
нйппер м мин. разтоварно устройство (с обръ¬
щане на вагонетките)
вираж м 1. завивано, -движение по крива,
завой, вираж (на - автомобил, велосипед,
кънкобегач)', ев., кораб, завой, вираж (на
самолет или кораб с, наклоняване на. верти¬
калната плоскост) 2. вътрешен наклон на
път в крива, вираж 3. кфт. разтвор [баня]
за тониране, вираж (на позитивно фото¬
копие)
дорожный вж. вираж 2
—	поворота вж. ннраж 2
виргация ж геол, виргация, разклонение на
скални гънк»
вирИрованне с кфт. тоннране, обработвано
на позитивен отпечатък, внрнрано
~, косвенное непряко тониране
протравное разяждащо тониране
виртуальный мех., мат. виртуален; възможен
внсОнне с ав. ннсене
вискоза ж вискоза (синтетично влакно)
вискозиметр м физ. вискозиметър (за измер¬
ване на вискозност)
капельный капков вискозиметър
капиллярный капилярен вискозиметър
~, маятниковый махален вискозиметър
—	(по мОтоду) нстечОння вискозиметър, ра¬
ботещ по метода на изтичане
полевой вискозиметър за разтвор на глина
(по метоДа на изтичане)
~, ртmапнTнный ротационен вискозиметър
—	с падающим шариком вискозиметър с па¬
даща сачма, универсален вискозиметър
торсионный вискозиметър с усукващо
действие (за суспенсии)
ультразвуковой ултразвуков вискозиметър
универсальный вж. внскознмОтр с па¬
дающим шариком
—	Энглора ' вискозиметър на Енглер (за неф-
тови продукти)
вискозиметрия ж вискозиметрия
вискозИн м вискозин, мазилно масло
вНсмут м хим. бисмук, Bi
азотнокИслый бнсмутов (III) ннтрат
—бромистый бнсмутов (III) бромнд
~, мышьяковокНслый бнсмутов ортоарсонат
серн»стый бнсмутон (Ш) сулфид
теллуристый бнсмутов -(III) телур нд
трёггпTрuстый- бнсмутов (III) хлорид
хлористый вж. вйсмут, трёггпOристый
висмутат я натрня натрнен йетаб»сйутат
внсмутйл м бисмукил, бисйyтилoв2раднкап
105
ВКЛ
висмутин м 1. хим. дисмутии, бисмутоводо-
род 2. минер, Висмутин
висюлька ж текст. жякардовя тежина
висячий висящ, окачен
витЯние с пулсация, пулСЬряне (при пневма¬
тичен транспорт )
витерит м минер. витерит
витки мн (еД. ч. виток) ел. навивки
~, мёртвые мъртви [слелй). навивки
начальные начални навивки
неактивные неактивни навивки
~, размагничивающие размагнитващи на¬
вивки
виткдвый навивков, витков; навит, спирален
витлокит м минер. витлокит
витнейт м минер. витнеит
витой вит, извит; усукан, спирален, спирало¬
виден
виток м 1. маш. навивка, виткя 2. ел. на¬
вивка
—	винтя винтова навивка; навивка |вйтеа]
на резда
~, входной входна навивка
~, демпфирующий заглушаваща [успокоя¬
ваща, демпфиряща] навивка
~, запасной запасна [осигурителна] навивка
(напр. на въжен барабан)
—	кянЯтн навивка ня въже, въжсна навивка
(на конопено въже)
~, короткозамкнутый чяеъсосъедйнеча на¬
вивка
круговой кръгова навивка
—	обмотки навивка от намотка
опорный опорна навивка
плазменный физ. плазмена навивка
предохранительный вж. виток, запасной
проволочный теленя навивка
~ пружины навивка [виткя] на пружиня
—	пружины, опорный опорня [чслна] навивка
ня пружиня
рабочий работна навивка
~ червякЯ навивка ня червяк
—	сверла навивка ня (спиралния канал на)
сврсдло
успокоительный вж. виток, демпфирую¬
щий
~, холостой мъртва [сляпа] навивка
витрЯж м арх. витраж (Декоративна компо¬
зиция от разноцветни стъкла■ на арати,
прозорци )
витрен м	петр. витрен (петрографическа
разновидност на аъглерода)
виттихенит м минер. вйтихспйm
вить 1. суча, усуквам; вия, свивам 2. мотая,
навивам (напр. прежДа)
вихревбй вихров, вихрен
вихреоСр '.овяние с вйхрообразувячс
вихрь м аеродин.. мат.. метео вихър; вих.
рушка
НксиЯльный аж. вихрь, осевой
— вектора вихър ня вектор
—	векторного пбля вихър на векторно
поле, ротор
~, воздушный въздушен вихър
изолированный изолиран . вихър
кавитационный кавитационин .вихър
~, кольцевой пръстеновиден вихър
<•-, мягчйтчыИ магнитен вихър
осевой осов вихър
песчаный пясъчен вихър
приосевдИ доосов [централен] вихър
радиальный радиален вихър
~, присоединённый присъединен .[свързан]
вихър
~ ротации хидр. ротация
—	скорости вихър на скоростта
~, физический вихър, зявихрянс
вишневит м минер, вишневит
вклЯдка ж 1. вложкя 2. икон. влог, вноска
~, красочная полигр. цветня вложка
вкладыш м 1. маш. (лагерна) черупка (го¬
тово обработена окл. с антифрикционная
слой върху нея); втулка 2. обр. мет.
вложка, подложка; сменяема вложка (на
щампа)	3. полигр. вложка, вклядкя, до¬
пълнителен (непришит) ' лист (във вест¬
ник. книга)
антифрикционный антифрикционна (ла¬
герна) черупка, черупка на (плъзгащ)
лагер с антифрикционин слой
вСрхний горна черупка
гребСнчатый гребеновидна (лагерна) че¬
рупка
~, диэлектрический ел. изолационна 7 под¬
ложка	"
кольцевой 1. цяла |пръстенообразча] че¬
рупка (на лагер); втулков лагер 2. сл.
разклонителен пръстен,	разклонитслна
вложка (в електрическа инсталация)
конический конусна черупка, черупка
[втулка] зя конусна шийка
нагревательный ел. нагревателен елемент
(на електроуред) ■ -
направляющий направляваща черупка
[втулка]
~, нернзъ мный неразглобяема [цяла . че¬
рупка; втулка
подвижный подвижна черупка .[втулка]
~ подшипника лагерна черупка
—	подшипника, неразъёмный неразглобяема
[цяла] лагерна черупка, лагерна втулкя,
цял лагер
—	подшипника, разъёмный разглобяема [дву-
делна] лагерна черупка
разрезной аж. вкладыш, разъёмный
разъёмный разглобяема (лагерна) че¬
рупка [полув'тyлкя)," делима (лагерна) че¬
рупка
резиновый 1. гумена втулка 2. гуменя
вложка
рельсовый жп. релсова лоплъчkа
самоустанавливнюшийси сямонагаждаща
сс черупка [втулка]
сегментный черупка-сегмснт; лагер от
няколко черупки [сегменти]
~, сменный сменяема черупка
составной съставна |мчогоделпa) черупка;
съставен |мпогоделеп] лагер

106
ВКЛ

сферический сферичив черупка [втулка];
черупка иа сферичен лагер
съёмный р-зглобятм- [многодтпи-] че-
рупк-
тонкостенный тънкостенна (лагери-) че¬
рупка
~, толстостенный дебепостеииа (лагери-) чт-
рупка
уплотняющий уплътнителна черупка;
уплътнители- вложка
—	фильтра хцж. филтърна рвмка
шаровой вж. вкладыш, сферический
—	шатуна авто черупка (горна или долна)
иа метовйлкев лагер
вклейка ж полигр. вложк-, з-лепти- . [при¬
шита] вложк-
включатель м (вж. също выключатель) ел.
включв-тел, прткъсв-ч; маш.. (механичен)
включваттл, пусково устройство
автоматический автоматичен включвате'
главный главен прекъсвач
—	зажигания авто включв-тел нв запалва¬
нето, контактен ключ
кнопочный бутонти включвате', бутон,
копче
масляный маслен прекъсвач
механический мтх-ничти включввттл
релейный ртлтви прекъсвач
сетевой мрежов прекъсвач, (електрически)
ключ
—	стартера ' авто ключ иа стартера [пуско¬
вия двигател]
~, штепсельный щепселти включв-тел [пре¬
късвач]
электромагнитный електромагнитен включ¬
вате' {късесъедииител]
включать 1. включвам, пускам в действие
2. свързвам, присъединявам
—	в сеть ел. свързвай [присъединявам] в
мрежата
включение с 1. ел., маш. включване, пускане
в действие 2. маш., ел. свръзваит, присъе¬
диняване 3. мет., леяр., мин. включение,
примес, чуждо тяло
автоматическое автоматично включване
безреостатное ' безреостатио включване
[пускане в действие], включване бвз пус¬
ково съпротивление
безударное безударно включване
бесшумное безшумно включване
—	вручную ръчно включване’
—	в сеть включване към мрежа; свързване
с мрежа
встречное насрещно свързване; противо-
включв-ие
—	в цепь включв-ит във верига; свързване
във верига
газовое газово включение
графитовое графитно включение
двухпозицибнное двуцознциенио включ¬
ване [превключване]
дистанционное ' далечно {дистаициеино
включване
~, дифференциальное диференциално включ’
ване (напр. на реле, намиращо се под Дей¬
ствието на два или повече токове)
—	звездой свързване в звезда
каскадное кас—Йдио {стъц-пне] включва¬
не; к-ск-дио {стъцвпие] свързване
механическое 1. механично включване,
механично сцепв-не (напр. на съеДини¬
тел. на предавки) 2, леяр., мет. механично
[чуждо] включение, примес
многократное многократно включване
—	муфты включване иа съединител, сцеп-
ваит
—	на возврат включване ив връщане (на
реле — ' задействува се с изчезването на
тока )
—	на вращение света ел. схема ив «светло—
тъмно» включване (при синхронизация)
—	на срабатывание включване иа заработ-
в-ит (на реле — задействува се с протича¬
нето на тока)
—	на темноту ел. схема за синхронизация иа
«тъмно»
неметаллическое неметално включение
обратное обратно включване; обратно
свързване
оксидное окисио включение
параллельное п-р-лелно включване;, па-
р-птлие свързване
пиритное пиритно включение
повторное повторно включване
—	под напряжение свързв-ит под напреже¬
ние
—, породное скално включение
последовательное последователно.включ¬
ване; песлтдеваттпне [серийно] свръзв-нт
радиоактивное р-Дйоактйвие включение
—	рабочее работно включване (за продъл¬
жителна експлоатация): работно Цепеже-
Ийе (например на включвателния лост)
~, релейное релейно включване, включване
чрез реле
—, сквозное ел. цеследов-ттлио поредно кому-
тирант (на контактна система)
~, ступенчатое стъц-пне включване
—	сцепления включване и- съединителя
треугольником свързв-ие в триъгълник
цепное включване по звтиа, позвенно
включваие
шунтовое вж. включение, параллельное
включения мн мет.. леяр., мин. включения,
примеси, чужди тела
газово-жйдкие мин. газови и твчии вклю¬
чения (в минерали)
газовые газови включения (в разтопения
метал )
неметаллические немет-лии включения
—	окислов включения от окиси
шлаковые шл-кови включения
включённый 1. маш. включен, сцтпви; свър¬
зан 2, ел. включен; свързан, присъединен
3.	примесен (с чужДо тяло)
вкрапленность ж геол, впръскване, импрег¬
нация
рудная рудио впръскваит

107
ВМЕ

вкрапленный впръскан, нбят
вкраплина ж вж. вкрапленность
вкруговую стр, с кръгов» движения (обрат¬
ни на часовниковата стрелка при заглаждане
на мазилка)
влага ж влага
гигроскопическая хигроскопична влага
капельная капкова влага
лабораторная лабораторна влага (уста¬
новена по лабораторни изпитвания)
—, почвенная почвена влага
~, свободная свободна [несвързана] влага
связанная свързана влага
структурная структурна влага
влаговыделёние с нлагттmделяне
влагоёмкость ж влагозадържане, влагоемност
влагозарядковый влагтзареждаш, впагтзаеа-
сяваш, създаващ водни запасн (нспр, в
почвата )
влагозащйта ж ел. влагозащйта, защита сре¬
щу (действието не) влага (за електро¬
уреди, -инсталации)
влагозащищённый	влагозащитен, защитен
[осигурен] от (вреДното) действие на - влага
влагоизоляция ж влагтизолация
влагомаслоотделйтель м меш. влагтйаспттm-
делител, водтйаслтотделнтел
влагомер м метео влагомер
~ газов, температурно-конденсационный тем¬
пературно-кондензационен влагомер за га¬
зове, газов влагомер по точката на росата
дистанционный дистанционен влагомер
нейтронный неутронен влагомер (измер¬
ва почвената влажност с помощта на за¬
бавени неутрони)
~ по точке росы вж. влагомер газов, темпе¬
ратурно-конденсационный	.
~, электронный електронен влагомер
влагонепроницаемость ж впагтнеертняцае-
мост, впагтнеертеуселuвтст
влагонепроницаемый влагтнеероннцаей
влагообеспёченный осигурен с влага (нспр,
за посев)
влагообмён м влагттбйяна
влагооборбт м kръгттбращенuе [кръговрат]
на водата
влагоотдача ж влагттmдаване
влагоотделйтель м влегоотделител, водоотдо-
лител
влагопоглощаемость ж влагтптгпъшаейтст
влагопоглощёние с влагтетгпъщане
влагопотёри мн загуби на влага
влагопрбчность ж влагтусmойчивтсm
влагосодержание с съдържание на влага,
влагосъдържание, влажност
~ воздуха влагосъдържание влажност на
въздуха (обикн. в гремове воДни пери на един
килограм сух въздух, г!кг, glkg)
~ газа влагосъдържание [влажност] на газ
критическое вж, [влажность] критическая
влагостойкий влагоустойчив (устояващ на
Действието на влагата)
влагоупбрный влагоупорон (влагата не му
действува )
влажность ж влажност
абсолютная абсолютна влажност (в мм
живачен стълб или в грамове на 1 м3 въздух)
атмосферная атмосферна влажност
~ воздуха влажност на въздуха
гигроскопическая хигроскопична влажнаст
~ грунта, общая обща влажност на почвата
допустимая текст, допустима [нормал¬
на] влажност
~, естественная естествена влажност (нспр,
на скала)
критическая критична влажност
нормальная вж. влажность, . допустимая
объемная обемна влажност
оптимальная оптимална влажност
остаточная остатъчна влажност
относительная	относителна влажност
(отношението между налаганията на съ¬
държащите се във въздухе воДни пери - и на
водните пери, които бихе наситили въз-
духе при ДаДенета температуре, в процен¬
ти)
~ пара влажност на парата
~ . почвы влажност на почвата, почвена влаж¬
ност
приведённая приведена влажност; минер.
приравнена влажност (обемът на водата
в порите и пукнатините на скалата към
обема на цялета скала в проценти)
^рабочая работна влага
равновесная равновесна влажност
~ угля влажност на въглящака
~ угля, горная минна влажност на въгли-
щата
удёльная специфична влажност (маса на
водните пери в гримове, която се съдържа
в един килограм въздух — г/кг, glkg)
устойчивая устойчива [постоянна] влаж¬
ност (непр. на почва)
фактическая действителна влажност
влажный влажен; мокър
влияние с влияние; въздействие
атмосферное атмосферно влияние
~ запила вж. влияние надрёза
—, индуктивное индуктивно влияние, нн-
дукцИя
магнитное магнитно влияние
местное мостно [птkалнт) влнянио
~ надреза влияние на засичането [заряз¬
ваното]
орографйческое ортграфскт влнянне
— помёх влияние на смущенията, смущения
постороннее странично [чуждо] - влияние
~, радиационное радиационно влияние, ра¬
диация .
стерйческое пространствено [оторнчно]
влияние
экранирующее екраниращо вл»янне
вложёние с капитальное капитално вложение,
kапйтаптвпоженйо, инвестиция
влом м мин. пропадане, срутване (непр. на
пръст )
вмазывать стр. язмазвам отвътре; замазвам
прикрепям чрез замазване
вместилище ж - резервоар
вместимость ж вместимост, обом

ВМЕ
108
—	брутто вж. вместимость, валовая
—	бункера вместимост на бункера
валовая обща вместимост,	бруто-рсги-
стров тонаж (на кораб)
грузовая товяровместимост (напр. на ко¬
раб)
—	кузова авто вместимост {обем] на каросе¬
рията
—	нетто ож. вместимость, подпблубная
подпалубная подпалудня (нето-) вмести¬
мост, подпялуден регистров тонаж . (на ко¬
раб)
регистровая рсгистровн втестимост, реги¬
стров тонаж (на кораб)
—	судна, чистая чистя [полезна] вместимост,
чето-гегйстров тонаж на кораб
вметка ж текст, тропоска
вмётывать тскст. тропосвам
вмонтированы# вграден, встроен, монтиран
вътре (в друга част)
вмятина ж подитост, хлътналост, вдлъбна¬
тина (от натиск, удар)
внакладку с припокриване, със ■ застъпване
(при съеДиняване на листове)
внакрой вж. внакладку
внахлёстку ож. внакладку
внеатмосферный физ., астр. йзвъчаmмосфереп
внедрение с 1. внедряване (напр. на нови
технологии, метоДи) 2. геол. лропйевяне,
вмъкване (на магма межДу пластовете
на земната кора). интрузия
—	стандарта внедряване на стандарт
внезаводскбй йзвънзаводсей
внеземной извънземен, неземен
внеклеточный извънклетъчен
внемолекулярный извънмолекулсн, извънмо-
лсkулирсч
внеплановый икон. йзвъчллячов
внесение с затухания радио заглъхване
внесение £ удобрений с. ст. внасяне (е поч¬
вата) на торове (органични или минерал¬
ни), торене
~/~, гнездовое гнездово торене
поверхностное повърхностно (равно¬
мерно] торене
внесметный извън (оснсвнатa)сметчa докумен¬
тация
внецёнтровый несъосен, ексцентричен
внецеховбй извънцсхов
внеядерный йзвъпидрсч
внутриатомный вътрешноятомен
внутризаводской вътрешнозаводски
внутриклеточный вътрешноклетъчен
внутр и комплексный вътрешно комплексен
внутрикристаллйческий	въmрeшнokрйcталсч
внутриметаллйческий мсждуметалсн (напр.
за включения)
внутримолекулярный вътрешномолекулен, въ-
mгсшчомoлekУлиреч
внутриорбитальный физ. вътгешчоогдиталеи
внутриотраслевой вътрешноотряслов (за на*
роДно(^1^1^г^1^1нски отрасли)
внутриядерный вътгсшчоидгсч
внятность ж ак., тлф. разбираемост (при
предаване на говор)
вобуляция ж раДио вобулация, периодично
изменение (на ■ честота)
вогезйт м петр. вогезит
вогнуто-выпуклый	вдлъбнято-изпъкнал
вогнутость ж вдлъднятост; вдлъбнатина
вогнутый вдлъбнат, вгънат, хлътнял
вода ж ■ (ож. също мн. ч. вбды) водя
«■w, абсорбционная ' абсорбционна вода
агрессивная агресивна вода (напр. спря¬
мо метали, строителни материали)
адсорбционная адсорбционна вода
активированная активирана вода
~, аммиачная амонячна вода
—, артезианская артезианска вода
атмосферная атмосферна вода
/х<, баритовая баритна водя (разтвор на ба¬
риев хидроокис)
борная доровя водя
/X/, бромная дромня вода
буровая глинест воден разтвор (изпол¬
зува сс при сонДиране)
весовая тегловна водя, конституционня
водя
водопроводная водопроводна водя
возвратная възвратна [връщаща се] вода
(за повторно използуване)
вулканическая вулканична вода
~, газированная газирана водя
/хх, гигроскопическая хигроскопична [адсор¬
бирана] вода
х-^х, гидратная хидратна водя
/хх, гипертермальная хипотермялня вода
/хх, глубинная геол. вода от голяма дълбочина
(на земната кора)
гомотермальная хомотермялна вода (с
постоянна температура)
/хх, гравитационная гравитационна вода
zxx, грунтовая почвена |грунтова) вода
/хх, деаэрированная деаерирана водя
/хх, дистиллированная дестилирана водя
диффузионная дифузионна вода
хх-, добавочная добавъчна водя
/хх, дождевая дъждовна ' водя
—, железистая водя, съдържаща жслсзни
йони
~, жесткая твърда [вяровитя] вода
/хх, забортная кораб. задбордня вода
/хх, известковая варовита вода
/хх, инфильтрационная геол. ичфйлтpaциочна
водя
/хх, исходная изходна водя
/^, капиллярная капилярна вода
/х/, карстовая геол, карстова вода
/хх, карьерная мин. кариерна водя
/х/, кислая киселя [активна] вода (с pH< 7)
ключевая изворна вода
/хх, конденсационная	kочдечзяцйоччя вода,
кондензат
*хх, конституционняя конституционна вода
/хх, контурняя мин. флангова [контурна] водя
«хх, котловЯя котелна водя
/х», кристаллизационная кристялизяционна
вода
/>х, ледникОвня ледникова вода

109
вод
меженная хидр. средногодишно ниско
ииво иа водата (в река)
минеральная минтр-лиа вода
морская морска вода
~ иабух-иия вода за и-бъбваит (на глинести
материали при преминаването им в пла¬
стично състояние)
мягкая мека [итв-ровит-] вода
иапориая иапориа вода
несвязанная итсвързвив (в химично съе¬
Динение) вода
оборотивя оборотив [циркулир-щв, рт-
циркулир-щ-] вода
обработ-ииая обработена [омекотена] вода
оросительная оросителна вода, вода за
целйвант
осветлённая избистрена вода
отработанная отработена вода; вода ив
под налягане	'
охлаждающая охлаждаща [охладителна]
вода
очищенная пречистена вода
перТти-ииая дестилирана вода
перегретая прегрята вода
цйтатёльиая захр-ив-щ- (подхранваща]
вода, вода за захранване
питьевая питейна вода, вода за питив
пластовая мин. Пластова вода
плёночная геол, ципеста вода
цеверхиесаиая повърхности- вода
подвешенная геол, увисн-л- вода
подземная подземна вода
подпиточная добавъчна вода (в топло-
снабдителна система)
подпочвени-я .подпочвена вода
пресная сл-дк- вода
природная природна вода
продувочная вода от продухването (за
да се подДържа определен състав на котел¬
ната вода)
промывочная вода за промиваие, промив¬
на вода
проточная текуща [течаща] вода
рабочая работив вода (напр. при хиДро-
транспорт)
радиоактивная радиоактивна вода
реликтовая геол. остатъчна [ствра1 вода
ртчнВя речи- вода
родниковая изворна вода
рудничная руднична вода
свободная свободна [нтсвързаиа] вода '
связанная свързана вода
сеттв-я вода от (градска) мрежа
силов-я силепреизведйттпна вод-
смывная смивиа вода (при водно сеуро-
и пепелоогт;тр<аняване)
снеговая сиежна вода
солёная геол, солеи- вода
сточная етц-дна [к-иалн-. замърсена]
вода
стоячая застояла вода
субттрмВльиая субтермалиа вода
сырая суров- [необработена] вод-; ит-
'рев-ртиа вода
термальная терм-лив вода
талая вж. вода, снеговая
техническая техническа . вода, вода зв
технически {цромйшпвий] нужди, производ¬
ствена вода
трйтитв-я ядр. тритиев- вода.
трюмная кораб, трюмиа вода
тяжёлая ядр. тежка вода
умягчённая омекотена вода
уцлеаийттпьивя вода за уплътняване
(напр, при воден затвор)
фенольная хим, фтиолиа вода, кврбол
хлорироваиная хлорирана вода
цеолйтная геол, зтопйmив . вода
циркуляционная циркулационна [ебе-
ротиа] вода (за многократно използуване)
щелочная алкални’ вода (с pH>7)
ажектирующая иагнетяв-иа вода
ювтийльивя геол, ювеивли- [магмена, пър¬
вична] вода (просмукана на големи Дълбо¬
чини )
ведаийm м минер. водаийт (разновидност на
биотит )
водер м ак. изкуствен гласов -п-р-т, апарат
за изкуствена ртч
водйлка ж маш, 1. направляваща, водило
2. плъзгач; кръстогл-в
~ ртмия ртмъчеи изключвате'
водило с 1. маш. водило (в планетарна пре¬
Давка)	2. с. cm. теглич, процеп
водитель м водач (на транспортно средство).
шофьор
водка ж царская хим. ц-рск- вода (смес от
3 части солна и 1 част азотна киселина)
водник м работник от водиия транспорт
водный водти, съдържащ вода
водобой м хидр. водобой, водобойна плоч¬
ка преливник)
~ плотины водобой иа язовирна сттиа (за
гасене енергията на водния удар заД пре¬
ливника )
водебейиъй водобоеи
водовод м хидр. водовод,. деривация; мин.
водоотвод, каиавка; с. cm. деривация
безнапорный бези-порти водовод (само
част от сечението е запълнена с вода)
гравитацйOинъй гравитачен ['самоаёчен1
ведевед
дериввЦйOииый дтрйвациоитн' водовод,
деривация (напр. при големи водни цен¬
трали )
закрытый покрит [закрит] водовод
карьерный мин. к-риерти водоотвод, ка¬
риерна канавка
иaцернъй и-порти водовод (работи с
пълно сечение)
оросительный напоителен водовод
открытый открит водовод
туннельный тунелен водовод
энергетический енергетичен водовод
ведовер0а м хим. водовъртеж, водовъртежи’
зона
ведевЪцуск м водеизцуск-ат'
водогрёйка ж 1. съд за топлене иа вода
2. ведеи-грёватт'
водогрейный водогреен (например котел)
вод
!!0
водоем м хидр. водоем
морской морски водоем
озёрный езерен водоем
~, подпёртый nодпрuшен водоем J .
пожарный пожарен водоем [басейн]
подземный подземен нодоом
водоёмкость ж водоемноск. нтдтптглъшаемтсm
водозабор м втдтгващане; водонземане; во-
довземно съоръжение
башенный водтвзейна кула
безнапорный безнапорно водохващане; без-
наптрнт водонземно съоръжение
береговой брегово водохващане
бесплотйнный водохващане без подприщ-
ване 1без подпорно съоръжение, без язовир¬
на стена]	*
бычковый водтгнашано чрез преграждане
сьс стълбове
глубинный дълбоко (потопено) водохва-
щане
ирригационный напоително водтгващане
~, комбинированьь> комбинирано втгтгва-
шане [водоснабдяване]
напорный напорно водохващане
низконапбрный вж. водозабор, поверх¬
ностный
~, плотинный нтдтхвашане с подпрнщване
[подпорно съоръжение]
поверхностный повърхностно [нuсkтна-
порноГ втдoгващано
~ подземных вод втдтгващане на подземни
води; каптаж
~ с карманами втдтгвашано с укай.шин
~ с наносоягрехватывающими галереями
втдтгвашаь -■ с наитcтулавящи галерии
водозаправщи м авто водозарождач
водозащитным * . \\озащнтон fl. служещ за
защита на во- - - басейн 2. служещ за за¬
щита от въздействие на вода)
водоизмещение с кореб, водоизместимост, во-
доизместване
весовое тегловна водоизместимост
~ в полном грузу водоизместимост при пълен
ковар
■—, объёмное обомна водоизместимост
проектное проектна - [конструктивна] во¬
доизместимост
водокачка ' ж (водна) помпена станция; волна
помпа; водоцзnтмеване
водокруть ж водовъртеж; жаре, въртоп
водолаз м кореб, ъодрлаз
водолазный водолазен
водомаслогрёйка ж йаслтнагревакеп (с по¬
мощта на гореща водна беня)
водомаслозаправщик м зарождач на вода и
масло
водомер м водомер
~, барабанный барабанен нодомор
~, инерционный инерционен водомер
дисковый дисков водомер
интегратор водомер-интегратор
~, крыльчатый пор ков водомер
~, мокрый мокър (перков) водомер
~, поршневой бутален водомер
роторный роторен водомер
~, сухой сух водомер
водомерный водомерен
водомётный водо(-из-)хвърлящ, втдтскруен
водонагреватель м втдтетдгрсвател, водона¬
гревател; бойлер
многотрубный водотръбон топлообменник
поверхностный повърхностен водоподгре-
ватол (напр. тръбен топлообменник)
электрический електрически водоподгре-
вател; електрически бойлер
водонасыщенный водонаснтон
водонепроницаемость ж водонепроницаемоск,
водтнeерoеусkлuвтсm
водонепроницаемый водонепроницаем, водо¬
непропусклив; импрегниран
водоносный водоносен
водообеспёменность ж (степен на) осигуреност
с вода (непр. за почва)
водообмен м водообмяна, водна обуяна
водоотббйник м водттmражаmеп
водоотведение с хидр.	1. водтттвcждант
(нспр. на отпаДъчни воДи) 2. канализация
(вкл. кеналивециокки и пречиствателни
съоръжения )
водоотвод м хидр. 1. вж. содоотведёние 1 и 2
2. отводнително съоръжение
водоотвбдчик м кондензно гърне
водоотводный водоотвеждащ, нодоотводен
водоотдача ж - геол, нодоотд ан а но (чрез сво-
ОоДно оттичане на част от водата, с която
земната маса е наситена)	-
~, удёльная специфично водоотдаване
водоотделитель м водоотделител (на вода,
кондензирана от пера' или от сгъстен въз¬
дух); кондензно гърне
водоотлив м мин. водоотлив, нодоотвеждане
.	(отстраняване на просмукани води)
проходческий водоотлив [нтдтттвождане]
при (прокарване не) подземна изработка
рудничный рудничен водоотлив
~, самотёчный самоточен [гравитачен] во¬
доотлив
водоотталкивающий	водттmблъcкваш, нодо-
отбпъсквателен
водоочистка ж	хидр. 1. водопречнскване
2. водопречиствателно устройство [съоръ¬
жение]
водоочищёние с вж. водоочистка 1
водопад■м водопад
всдологлошённе с водoпoглъшане, абсорбция
на вода
водтподвбдный В'- on сдаващ, водоснабдите¬
лен
водоподготовка ж - топл., хим. водоподго¬
товка, обработвачс - <а водата (пречиства¬
не от механични и пазтворими примеси)
ионнообмённая йон - обмонна водоподго¬
товка
механическая механична водоподготовка,
механично пречистване на вода
термическая термична водоподготовка
~, химическая ■ химическа	водоподготовка,
омекотяване
водоподкачка ж помпоно водочерпено [водо-
подаване); водна помпена станция

Ill
вод
водоподогрёв м водоподгрявянс, водонагря-
ване
водоподгреватель м вж. водонагреватель
водоподъём м хидр. 1. повдигане [припом^
вяне, изкачване] ня вода 2. подприщоснс
(на воДно течение)
водоподъёмник м водо подем но съоръжение;
ерлифт
водопользование с водололзванс
водопбмпа ж водна помпа
водопонижение с понижаване ня подпочвените
води (обикн. изкуствено)
водопотреблёние с водопотреблсние
безвозвратное безвъзвратно водопотред-
лсние	•
водоприёмник м хидр. 1. водохвашанс, кап¬
таж 2. водоприемник (обикн. за Дъждовни
води). водоприемно съоръжение
безнапорный бсзнапорно водохвашанс; бсз-
няпорсн водоприемник
береговой брегово водохвящяне
бесплотйнный водохвящяне дез подприщ-
ване
~, напорный няпорно водохващане; напорен
водоприемник
плотинный возохвяшане с . подприщвяне;
баражен водоприемник
~, сифонный сифонно водохващане
водопритбчный водоприточен, водовливен
водопровод м водопровод
гидравлический водопровод зя високо ня-
ляганс (за технологични нужди) .
гравитационный гравитационен водопро¬
вод
~, дренчерный оросителей (дъждовялсн] во¬
допровод
—	охлаждающей воды водопровод за охлаж¬
даща водя
производственный производствен водопро¬
вод, водопровод зя производствени нужди
[производствена вода]
противопожарный противопожарен водо¬
провод
хозяйственно-питьевой	водопровод за
домакинска и питейна водя
водопроницаемость ж водопропускливост
—	грунтов возопголускливост [филтрацион¬
на способност] ня почви
водопроницаемый водопропусклйв
водопункт м водоизточник, воден източник,
кладенец (естествен или изкустаен)
водоразббр м хидр. 1. возогазnгсзелянс; во¬
доразпределително съоръжение 2. (улично)
кранче, чешма
водоразборный водоразпределителен
водораздёл м топ.. хидр. вододел, водораздел
водорастворимость ж разтворимост във вода
водорастворимый хим. водоразтворим, раз¬
творим във вода
водорегулятор м регулиращ вентил за вода
~, мембранный мембранен вентил зя регули¬
ране на вода
водорёз м 1. хидр. водорез, нос ' (нн мостова
опора)	2. кораб, водорез (острие на носа
на кораб)
водород м хим. водород, Н
атомарный атомарен водород
бромистый бромоводород,
газообразный газообразен водород
двусернйстый сероводород
~, жидкий течен [втечнен] водород
ибдистый йодоводород
лёгкий лек водород, протии
молекулярный молекулен водород
сверхтяжёлый свръхтежък водород, три¬
тий
свободный свободен [несвързан] водород
селенистый селеноводород
сернистый сероводород
сурьмянистый антимон оводород, стибин
теллуристый телуроводород
тяжёлый тежък водород, деутегий
фосфористый фосфороводород, фосфин
фтористый флуороводород
~, хлористый хлороводород
цианистый циановодород
электролитический електролизен водород
водородный водороден
водородосодержащий съдържащ водород
водосбор м хидр. водосборен (-водосъдирате-
лен] басейн, водосборна повърхност
—	источника бяссйн на воден източник [во¬
доизточник]
водосборник м воден резервоар, водосъбира-
тел; каптаж
водосброс м хидр. водоизпускатсл, оодоот-
ливник (основен); изпускателен отвор, . из¬
пускател (намиращ сс под водното равнище)
строительный строителен, водоизпускатсл
(за през врсмс на строителството)
холостой бързоток (за изпускане на из¬
лишната воДа от Деривационна BEL!)
шахтный шяхтов водоизпускатсл (обикн.
с автоматично действие)
водосбросный водоизпускатслен, водоизхвър-
лящ; водоотвеждащ
водоскат м хидр. воден праг (със стръмна,
но нс отвесна стена на река, поток)
водослйв м хидр. преливник
гидрометрический хидрометричен прелив¬
ник (за опреДеляне разхода на воДа по оисо-
чината на преливащия слой)
мерный вж. водослйв. гидрометрический
полный вж. водослйв, гидрометрйческий
холостой преливник (на водноелектриче¬
ска централа)	'
водоснабжёние с водоснабдяване
—	горячее снабдяване с горещя вода, горещо
водоснабдяване (за технологични или за
домакинско-питейни нужди)
железнодорожное железопътно водоснаб¬
дяване
—, коммунальное комунално водоснабдяване
—	, промышленное лромишлено|mехнйчесkо] во¬
доснабдяване
противопожарное противопожарно водо¬
снабдяване
раздёльное разделено водоснабдяване (до¬
макинско-питейната и промишлената воДа
са в Дос отделни мрежи)

вод
112
хозЯйствеиие-цитьевOё	домакинско-пи¬
тейно водоснабдяване
водосодтржаиит с топл. ведесъдържаеит
водоспуск м . водо^аз^ск-тел, водоизпуска-
телио съоръжение
аоиит'ьиый тунелен водо^пуск-ттл
(обикн. вътре в масива на брега)
трубчатый тръбеи водойзцуск-атп (обикн.
вътре в бетонната язовирна стена)
~, хелесаей отбивен водензпускаае'. с-вак
водестейкесть ж водоустойчивост
водосток . м 1. хидр. ведестек (в комунално-
битово строителство). ■ каиал за дъждовни
(и отпаДни) . води; ведооавeждвща тръба,
олук 2. стр., хидр. водосток (за отвеж¬
дане на вода поД пътно платно)
водосточный водосточен
водоток м воден поток, водно течение
выправленный изправен [коригиран] .во¬
ден поток
зарегулированный регулиран воден поток
водотрубный водотръбеи (напр. за котел)
водоуказаттль . м водолок-зател, водомерно
стъкло (напр. на резервоар)
ртфлтксиOинъй ведепек-з-теп с плоско
[рифлено] стъкло
водоумягчёиит с топл. омекотяваие и- вода
ведоуцерносаь ж ведеусаейчйвост; водеиёцре-
пусклнвест
водоупорный водоустойчив;	веденeпрецуск-
'ив, импрегниран . (за тъкани)
водохранилище с водохранилище; воден ба¬
сейн [резервоар]
->■' гедовеге регулирования водохранилище
за годишно изравняване
цротивепаведечиот ретеизионеи язовир
водочерпалка ж водочтрц-ттпие съоръжение
водочёт м хидр. водомер
воды мн (вж. също ед. ч. вода) води
аллювиальные геол, -'уви-лии води
болотные блатни води
бытовые сточные битови кан-пнй води
ввдбзиыв геол. вадозна [ут-ечи-] вод-
(от атмосферен произход — циркулира в
горните пластове на земната кора)
верхние мин. горни води (над даден екс¬
плоатационен пласт)
«•“, внутренние крист. вътрешни {свърз-ии]
води
возврВтиыв с. cm. възвр-тии води (от
територията. на оросителни системи)
волосные вж. воды, капиллярные
грунтовые почвени [грунтови] води
~, дртнВжныт дренажии води
—, загрязнённые замърсени води
■—■, кацйлпяриъё капилярни води (в почвата)
карстовые карстови води
материковые материкови води
мтлкозвлегающив плитколеж-щи води
~, поверхностные повърхностии води
педOшвеинъё подови {цедитфmтнй] води
рудничные руднични води
сточные каиапий (отпадни) води
термальные термални води
торфяные торфени води
фекальные фекалии води
водянистый водеи, воднист; разводнен
водяной воден
веене(о-воздушный вотниовъздушти
вотиио-морской военноморски
вождение с водене [управляване, . кормуване]
(на превозно ' средство)
воз м 1. кола (за превоз) 2. тдиа кола (мяр-
буксирный кораб. влекач . с шлепове
возбрВживанив . с ферментация (при започва¬
нето й). и-чало иа ферментация
возбудимость ж ел. възбудимост
возбудитель м	1. възбудите', причинител;
хим. стимулатор 2. ел., раДио възбудителна
машина, възбудителен генератор, възбуди¬
телна
амплидйнный амплидинти възбудителен
генератор
~ брожения ферментационен възбудител, фер¬
мент
~ вулканизации кауч. ву'канйзацйеиёи акти¬
ватор	.
~ гийТиия црйчйийатп ив гииентто
главный главен възбудителен генератор
иоиный йонеи възбудителен генератор
кварцевый . кварцов възбудителен гене¬
ратор
~, регулирующий регулиращ възбудител
(напр. при електрозадвижване' на ЛеонарД)
собственный собствена възбудители- ма¬
шина
~ твердения стр. втвърдяващо средство
(напр. за бетон)
возбудительный възбудителен
возбуждать възбуждам; подбуждам
~ релё възбуждам [задействувам] реле
возбуждёнит с възбужд-ит
~ атома ядр., физ. възбужд-ит иа -том-
бтзмашйииет възбуждане от статичен въз¬
будител
бесщёточное възбуждане . от встроен ста¬
тичен възбудите'
витшитт вж. возбуждение, итзавйсймов
~ ве'иевOда възбуждане иа въпиовед
встречно-смТшаинот вж.	возбуждение,
дифференциальное
гармоническое възбуждане ив хармонична
честота
~ генератора възбужд-ие иа генератора
дифференциальное диференциално възбуж¬
дане, насрещно смесено [кемц-уидне] въз¬
буждане
импульсное импулсно възбуждане
иеииеё йеиие възбуждане
~, каск-диов каскадно {стъц-лие] възбуж¬
дане
~ колебаний възбуждане иа трептения
компВуидиот вж. возбуждение, смтшаииот
косвенное косвено [индиректно] възбуж¬
дане
машинное възбуждане с възбудители- ма¬
шина, машинно възбуждане
итзавйсймев независимо [чуждо, външно]
възбуждане
~ облучТиитм възбуждане чрез облъчване
из
воз
остаточное остатъчно възбуждане
параллельное пярялелно възбуждане
—	пласта мин. възбуждане на продуктивния
пляст (на сондаж)
последовательное последователно въз¬
буждане
~, постороннее аж. возбуждение, независи¬
мое
~, радиационное радиационно . възбуждане
~, резонансное резонансно възбуждане
—	реле ел. възбуждане [задействуване] на
релс
сСриссное серийно |послсдовяmслчо] въз¬
буждане
~, синфазное синфазно възбуждане
~ скважины възбуждане на сондаж (предиз¬
викване на нефтени приливи)
смешанное смесено възбуждане
—	с пологой характеристикой смесено въз¬
буждане за ' постоянно напрежение
статическое статично възбуждане
ступенчатое елн. стъпално [стъпаловидно]
възбуждане
~, тепловое топлинно [термично] възбуждане
~, ударное ударно възбуждане, възбуждане
при удар ,
противофазное противофазно [противо-
токово] възбуждане
г->, форсированное ускорено [форсирано]
възбуждане
~, фотонное фотонно възбуждане
~, шунтовое вж. возбуждение, параллельное
~, электронное електронно възбуждане
—	ядра възбуждане на ядрото
возведение с стр. издигане, изграждане;
построяване
—	крепи мин. крепене
—	в степень мат. повдигане на степен, сте¬
пенуване
возводить 1. стр. издигам,изграждам; построя¬
вам 2. мат. повдигам на сmелеч, степену¬
вам
—- в степень ож. возводить 2
возврат м 1. връщане, възвръщане; обратен
ход (напр. на маса на стъргателна машина)
2. мет. (нискстемператyрнс) възвръщане,
отморя (частично възстановяване на струк¬
тура и свойства на метали и сплави слсД
Деформационно обработване)	3. отпадъци
за повторно използуване 4. хим. флсгма;
Гецигкуляг
~, земляной ел. (използуване на) зсмя като
втори проводник
—	конденсата топл. връщане ня кондензата
—	• металлов възвръщане (отмора] на мета¬
лите
—	после действия сл. връщане след действие
(преминаване на релс от крайно в начално
състояние )
—	реле сл. връщане ня релето (в първоначал¬
ното положение)
возвратно- п осту пател ьн ы й възвр атно-постъ-
пателен
возвратный възвратен; обратен
возвращение.с каретки тле. връщане на .ка-
ретката
возвышение с 1. топ. възвишение, хълм, мо¬
гила 2. ееоД. надвишснис, разлика между
височини . (на Две точки)
—	в степень мат. ож. -возведение в степень
—	рельсов жп. надвишение на рел^и^те
возгон м хим. проду^1^т на сублимация, субли¬
мат	•
возгонка ж сублимация, сублимиране
~, вакуумная обр.'мет. мстализяция във ва¬
куум
—	метЯллн мстялизация (покриване с мстал
аъа вакуум)
возгоны мн вулканические геол. (минерални
отлагания около изходи на вулканични га¬
зове)
возгонять хим. сублимирам
возгораемость ж възплямснясмост, зяпялимост
возгораемый запалителен, леснозапалим
возгорание с зипслвиис. (напр. на въглища)
воздействие с 1. въздействие, влияние; въз¬
буждане 2. аат. въздействие, сигнал (вър¬
ху слемснт на система за автоматично ре¬
гулиране)
атмосферное атмосферно въздействие [влия
ние]
возмущающее смущаващо Въздействие,
смущение
—	входное, входящо [входно] въздействие,
входящ сигнал
выходное изходно въздействие, изходен
сигнал
гравитационное гравитационно въздей¬
ствие
~, динамическое динамично въздействие ~
задающее водещо [управляващо] въздей¬
ствие
корректирующее поправящо [коригиращо]
въздействие
.—, коррозионное еогозиочно въздействие
~, механическое ел. динамично действие
(напр. при ток на късо съединение)
паразитное вж. воздействие, возмущаю¬
щее
—	по нагрузке въздействие чрез натоварва¬
нето (регулаторът сс намира в определена
зависимост от натоварването на систе¬
мата )
—	по отклонению въздействие чрез отклоне¬
нието (на регулираната величина)
регулирующее ож. воздействие, управ¬
ляющее
—	сдвига геол. рязссдно въздействие (при
пропадане на скални блокове по стръмен
разлом )
смущающее смущаващо въздействие, сму¬
щение
~, статическое статично въздействие
~, термическое термично |гоплично) въздей¬
ствие
управляющее управляващо въздействие
(за изпълнение основното назначение на
система за автоматично регулиране)
воздух м въздух
8 Руско-български политехнически речник

воз
114
~, атмосферный атмосферен въздух
балластный баластен въздух (във вакуум¬
ната техника — г^обалистна помпе)
~, вторичный вторичен въздух
дутьевой въздух под налягане, вдухван
[нагнетен! въздух
жИдкий точон [втечнен] въздух
зарядный въздух за зареждане (nъпнене]
избыточный излишък- от въздух
кондиционированный кондициониран [клн-
матязнран]- въздух
мёртвый мин, мъртъв въздух, въздух боз
кислород	.
наддувочный въздух под налягане (при
форсиране на Двигатели с вътрешно горене)
отработанный отработен [замърсен] въз¬
дух
отсасываемый засмукван [изсмукван]
въздух
~, охлаждающий охлаждащ въздух, въздух
за охлаждано
первИчный първичен въздух
почвенный въздух в почвата
~, приточный приточен въздух, въздух (вка¬
ран) отвън (с над^ля^не)
продувочный продухвакелен въздух, въз¬
дух - за продухвано
пусковой пусков въздух (сгъстен)
пыльный запрашен въздух
рабочий работен (сгъстен) въздух (непр,
в пневматични повдигателни механизми)
радиоактивный радиоактивен въздух
разрежённый разреден въздух
рудничный рудничен въздух
сжатый сгъстен въздух (обикн, от ком¬
пресорна станция)
форсуночный въздух за дюзито
~, циркулирующий оборотен [циркулиращ]
въздух
эмульсирующий емулсиращ въздух (нспр,
в карбуратора)
воздуховод м вж, воздухопровод 1
всасывающий смукателен въздухопровод
~, выпускной изпускателен въздухопровод
напорный напорен [нагнетателей, вдух¬
ващ] въздухопровод
рециркуляционный оборотен въздухопро¬
вод
воздуховбз м мин. въздушен [пневматичен]
локомотив (Движещ се със сгъстен въздух)
воздуходувка ж мет., топл. въздуходувка,
въздушен компресор (за поДавсне ни въз¬
дух под нелягине до 2 ат)
двухпоточиая днупоточна въздуходувка
~ доменная високопещна въздуходувка
многоступенчатая многостепенна възду
ходувка
осевая осова въздуходувка, осов вентила¬
тор (с голяма производителност)
пластИнчатая пластинчата	[лопаткова]
въздуходувка
поршневая бутална въздуходувка (ком¬
пресорен тип)
ротационная ротационна въздуходувка
~, роторно- шестерёнчатая	осмтркотбразен
компресор
центробежная центробежна въздуходувка,
вентилатор
воздухозаборник м св., ракет, отвор [камера,
устройство] за засмукване на въздух
воздухомер м въздухомер, разходомер за въз¬
дух (непр. сгъстен)
воздухонагреватель м	нъздухонагревакел,
нъздухтеодгрев акел
воздухонепроницаемость ж въздухтнопрт-
пускпuвтсm, въздугтнееронипаейост, хер¬
метичност
воздухонепроницаемый	въздугонеерoеуск-
лив, херметичен
воздухонеустойчивый неустойчив на (въз¬
действие нс) въздух
воздухообмен м' въздуготбйяна (кратност)
воздухоотводчик м вж. воздухоотделитель 1
воздухоотделитель м 1. въздугтттделuтeл,
обезвъздушнтепно кранче 2. обезвъздуши-
тол (в хладилни технике)
воздухоохладитель м въздугтогладикел, въз¬
душен охладител
оросительный мокър въздугттгладикел (в
непосредствен контакт със студоносителя)
nовёргностиыйЖптвъргностен [сух] въз-
духттхладнтел (с ребрести или глаДки тръби)
воздухоочиститель м въздухточuстumеп; въз¬
душен филтър, въздугтеречисmваmел (нспр.
на двигател с вътрешно горене, ни компре¬
сор)
маятниковый маслообразен въздухо^и-
стятол
центробежный центробежен въздyгттчu-
стител
воздухоплавание с въздухоплаване, летене с
по-лекн от въздуха апарат» (зи резлика от
авиация)
воздухоподготовка ж	топл. въздугтеодгт-
товка, подготовка на въздух (с оглед изпол¬
зуването ' му за определени цели)
воздухоподгреватель м въздугоетдгревaтeл,
въздухонагреватеп
вращающийся въртящ со въздугтподгре-
пател
многоходовой многоходов въздугтптдгре-
вател
пластинчатый пластинчат въздухоподгре-
нател
ребристый ребрест въздугоптдгреватеп
регенеративный регенератор, регенерати¬
вен въздугтподгревател (посредством топ-
лоакомулирaЩ пълнеж, през който после¬
дователно се пускат димни газове и подгря¬
вания въздух)
рекуперативный рекуператор, рекуеератт-
рон въздухоnтдгреваmеп (използуващ част
от топлината ни Димните газове)
трубчатый тръбен въздугтnтдгревател
воздухоподъемник м въздушен подемник, ма¬
мут-помпа (за водоснабдяване, за добив на
нефт)	'
воздухоприготовйтель м въздухотвпажнumеп
(в тютюневата промишленост)

115
воздухоприёмник м ■ топл. 1. резервоар за
(сгъстен) въздух 2. въздухечтр пател иа
[-з-хр-ив-ща] тръба (напр. за взимане на
въздух отвън)
воздухопровод м 1. въздухопровод 2. авто
тръба за въздух, въздухопровод
всасывающий смук-ттлти въздухопровод
кольцевой 1. пръстеновиден въздухопро¬
вод 2. мет. околовръстен поястн въздухо¬
провод (за горещ въздух на висока пещ)
нагиётаттльиъй иагивт-ттлтй приточти
въздухопровод
тормозной жп. спир-чти въздухопровод,
въздухопровод за спирачките
воздухопроницаемость ж въздухецрецускли-
вост
—	стен стр. дишане иа стените
воздухопроницаемый въздyхоцрепуск'нв
воздухораспределёние с въздухеразпрвдёпяив
золотниковое шибърно въздухоразпредт-
ляит
шариковое въздухор-зпртдтляит със сачма
воздухораспределитель м въздухор-зцртдтлй-
тел
—	тормоза жп. функциоити вентил
воздухосборник м въздушен резервоар, ре¬
зервоар з- (сгъстен) въздух
воздухосбс м смук-ч за въздух
воздухосушйлка ж сушилия за въздух
воздухоустбйчивость ж устойчивост на (въз-
двйсmвавтс на) въздух
воздухоудалйтель м ебтзвъздушиттл
воздухофильтр м. въздушен филтър, въздухо-
пречиствател
воздухохолодйльник м въздухеохп-диаeл. ох¬
ладител ив въздух
воздушник м (въздухе-)еадyшник. (проветри-
телна) въздушна тръба
воздушносухой въздушносух, изсушен иа въз¬
дух
воздушный въздушен
возка ж возене, превозване
возмещать замествам; наваксвам, компенси¬
рам; обезщетявам
—	убытки икон. обезщетявам (нанесени) за¬
губи
возмещение с икон. обезщетяване, обезщете¬
ние
—	затрат обезщетяване за .(направени) раз¬
ходи
возмущающий 1. смущаващ 2. възбуждащ
(напр. за сила, която възбужДа принуДени
трептения )
возмущение с 1. смущение; смущаващо въз¬
действие; ядр. смущение, птртурб-ция
2. астр, отклонение (на небесно тяло от
орбитата му)
~, волновое радио, тлв. вълново смущение .
геомагнитное геомагнитно смущение, гео¬
магнитна буря
ионосферное йеиосфтрио смущение
магнитное магнитно смущение, магнити-
буря
—	орбиты смущение иа орбитата
	вол
возникновение с т{^е^|щин появяване иа пукна¬
тини
возобновление с протектора авто възобновя-
ваив [възстановяваит, регенериране] ив
протектора (на външна гума)
возраст м геол., ядр. възраст
—	бетона стр. оглежаване [престояваие] иа
бетона
геологический геоложка възраст
—	нейтронов възраст на неутроните
—	образца стр. (вртмт-)пртстеяваиё иа обра¬
зеца (от бетон)
—	по радиоактивному углероду възраст по
радиоактивния въглерод
—	рельефа възраст иа релефа {мтсmиосата]
фермиевский възраст (на неутроните)
по Ферми
возрастание с н-р-ств-ит, увелич-в-ит, пови-
шавант
—	активности увелич-в-ит [н-раств-нт] ив
активността
—	давления н-растваит иа н-ляг-итто
—	массы и-р-стваит на м-с-т-
—	функции . мат. нар-ств-ит иа функция
—	энтропии увелич-в-ит {н-р-сав-нт] иа ти-
тропият-
воизйт м (металонерамична сплав на желя¬
зо и графит)
войлок м текст. кече, филц, плъст; вата
асбестовый азбестово кече
—, минераловатный минерално кече, минерал¬
на вата
полировальный целйревъчтн филц, филц
[кече] за полиране
стеклянный стъклена вата
строительный строителна вата
~, типографский полигр. печатарско кече
(за уплътняване на натискателните ци¬
линдри )
фильтровальный филц [кече] за филтри¬
ране
шерстяной вълиеи филц
шлаковый шлаков- вата
войлочный кечти, филцов, плъстеи; ватов,
ватеи
вокзал м (пътническа) г-р-, ст-иция
автобусный -втог-р-, автостанция
боковой жп. странично разположена гара
(по отношение на жп. линията)
комбинированный жп. комбинирана гар-
(със странични и глухи коловози)
комплексный вж. вокзал, объединённый
объединённый обединена гара (напр. же¬
лезопътно-автобусна, морско-железопътна )
проходной междинна гара
речной речиа гара
сквозной вж. вокзал, проходной
тупиковый жп. гара с глухи коловози
узловой жп. възлова г-р-, кръстовище
вокзальный г-ров, ст-ициоити
волан м текст, волан (на дарак)
волконскойт м минер. велкоискеит
волластонит м минер. воластонпт
волна ж (вж. също мн. ч. волни) геофиз.. физ.
радио. ак., кораб. вълна

вол
не
~, азимутальная азимуталня вълна
~, апериодическая апериодична вълна
~, асимметричная асиметрична вълна
~, базисная дязисня [основна] вълня
~, бегущая бягаща вълна
~, блуждЯющня блуждаеща вълна
боковЯя странична вълня
■—, бортовЯя бордова [странична] вълня
~, взрывнЯя взривна вълня
воздушная въздушна вълня
волноводная вълчоводчя вълна
~, вторичная вторична вълна
вязкая (напречна) вълня в гъстя течност
( бързсзаглъхваща )
гармоническая хармонична вълна
гидромагнйтная хидромагнитна вълня
~, гиперзвуковая свръхзвукова вълна
головная ударная чслна ударна вълна
~, гравитационная гравитационна вълна
~, дебройлевская вълна на дьо Брой (в
квантова механика)
детонационная детонационна вълна, взрив¬
на вълна
дифракционная дифракционня вълна
~, затухающая затихваща вълна
~, звуковая звукова вълна
зсмнЯя земна вълна
импульсная импулсна [единична] 'вълна,
импулс
импульсная срезанная срязяня импулсна
вълня
ионная йонна вълня
~, косая наклонена вълня (паДаща поД ъгъл)
критическая критична вълня
мягнитозвуковЯя магнитно-звукова вълня
модулированная модулирана вълна
направленная нясочсна вълня
незатухающая нсзагихвяшя обратна вълна
несущая носеща вълня
основная основна вълна
отражённая отразена |обгнтчн) вълна
паводковая прииждаща вълня (на високи
води, напр. от Дъждове)
падающая настъпваща [падащя] вълня
~, паразитная паразитна вълна
парциальная парциална . вълна
— пере мещёния настъпателна вълна
пла зменная плазмена вълня
плб ская плоска вълна
~, пло скополяризованная плоскополяризи-
рян я вълня
, побочная странична |второсmеленча) въл-
ня. запасна вълна
поверхностная повърхностна вълна
позывная повиквателна [призивна] вълна
(в съобщителната техника)
поляризованная поляризирана вълна
поперечная напречна вълня
предельная гряничня вълня
преломлённая пречупена вълна
приливная приливна вълня
продольная надлъжна вълна
проходящая преминаваща вълна
у прямая пряка вълна
~, пульсирующая пулсираща вълна
рабочая работна вълна
~, световая светлинна вълна
сейсмическая сеизмична вълня
симметричная симетрична вълня
синусоидальная синусоидална вълня
собственная собствена вълна
сопровождающая придружаваща вълна
сопряжённая спрсгнятя вълна
-х, спиновая спинова вълна
срезанная срязана вълна
~, стоячая стояща вълна
ступенчатая стъпаловидна вълна
сферическая сферична вълна
zx, тепловая топлинна вълна
тормозная спирачна вълна
ударная удярня вълна
хх, упругая сластичня вълна
хх, фиксированная фиксирана вълна
~у циклотронная циклотроння вълна
шаровНя сфсричня вълна
электромагнитная електромагнитна вълна
эталонная еталонна вълна
волнистость м . вълнистост, въяноодрязност
волнистый вълнист, вълнообразен; текст.
вълнист, накъдрен
волновод м раДио вълновод
ннmечный антенен вълновод
атмосферный атмосферен вълновод, въл-
новод между зони в атмосферата
вращающийся въртящ се вълновод
гибкий гъвкав вълновод
~, диафрагмированный вълновод с диафрагма
/v, диэлектрический дислсктрически вълно¬
вод
измерительный измервателен вълновод
ионосферный ионосферен вълновод, въл¬
новод между зони в йоносфератя
коаксиальный коаксиален вълновод
~у круглый вълновод с кръгло сечение
~у лучевой лъчев вълновод
многомодовый вълновод за. няколко типа
[вйдя) вълни
Н-образный вълновод с Н-обрязно сече¬
ние, вълновод тип Н
одномбдовый вълновод за един тип [вид!
вълна
~, оптический оптичен вълновод
гх, питающий захранващ вълновод
/х, плазменный плазмен вълновод
П-образный вълновод с П-образно сече¬
ние. вълновод тип П
прямоугольный вълновод с правоъгълно
сечение
/х, скрученный усукян участък от вълновод
/х, согласованный съгласуван вълновод
спиральный спирален вълновод
ступенчатый стъпаловиден вълновод
/х, ультразвуковой ултразвуков вълновод
хх, ферритовый феритен вълновод
электронный електронен йълновод
хх, ячеистый клетъчен вълновод
волновой вълнов
волнограф м метсо в ъл но граф

117
ВОЛ
береговой крайбрежен нълнограф
судовой корабен вълнограф
волнолом м вълнолом
берегозащитный брегозащикен вълнолом
плавучий плаващ вълнолом (непр. от
закотвени понтони)
пневматИческий въздушен [пневмакнчон]
вълнолом (енергията на вълните се гаси
със струи сгъстен въздух)
сквозной вълнолом на опорн (от мостов
тип)
сплошной масивен вълнолом (от камен¬
ни и бетонни блокове)
волномер м редио, метео, кореб, въ^гомер
абсорбционный абсорбционен вълнтйер
визуальный визуален вълномер
гетеродинный хетеродинен вълномер
~, интерполяционный интерполапнтнеи въл-
номер
кварцевый кварцов вълномер, вълномер
с кварцов гетеродин
~, морской морскя вълномер
~, оптИческий оптичен вълномер
поршневой бутален въпнтмер
~, резонансный резонансен вълномер
волнообразный вълнообразен
волнообразователь м радио самовъзбуждащ
(вълнов) генератор, осцнлакор
волноотбойный вълноотбивен, въпнттmража-
топея
волноотвод м вж. волнорез 2
волноотражатель м хидр. вълнтттбйвач, нъл-
нтткражатеп
волнорез м кореб. 1. вълнолом (преградно
защитно съоръжение) 2. вълнолом, вълно-
отражател (ни носа на корсб)
волны мн • (вж. също ед. ч. волна) нълня; ра¬
диовълни
дециметровые дециметров» вълни
длйнные дълги вълн»
~, интерференционные йнтерференпятнни
вълн»
короткие къс» вълн»
миллиметровые милиметров» вълни
направленные насочен» вълня
радиовещательные радиопредавателня
вълни
сантиметровые сантиметрови вълн»
~ сжатия, гндромагнйтные гцдртмагннmни
вълн» на сгъстяване
~ скручивания, гндромагнйтные хйдртйaг-
ннтнн торзнонни вълни
~, средние средни вълнн-
/■>-, ультразвуковые улкразвуковн вълни
ультракороткие улкракъсн вълни
электронные електронни вълни
волока ж обр. мет. нзтеглячка; нзтеглячна
дюза, изтеглячен камък
волокнистость ж влакнестост
волокнистый текст, 'влакнест; влакнодаен
волокнйт м плест, волокнит (фенолога смо¬
ла с влакнести органични пълнители)
волокно с текст, влакно
акрилонитрильное 'аkрuпннmрнлнт влакно
~, альгинатное апгннатно влакно
асбестовое азбестово влакно
г—, ацетатное ацетатно влакно
белковое белтъчно влакно
вискозное вискозно влакно
— , гидроцеллюлбзное хидртцелултзнт влакно
—, джутовое ютоно влакно
—древесное дървесинно влакно
■—, животное влакно от жинотянскн про¬
изход
искусственное изкуствено влакно
~, казейновое казеиново влакно
карбоцепное карбоверижно влакно
кокосовое кокосово влакно
крайнее крайно [външно, повърхностно]
влакно (при натоварване на огъване)
■—лавсан влакно Лсвссн
лубяное ликово влакно
льняное ленено влакно
минеральное минерално влакно
нитроцеллюлозное ннтртцeпуптзно влакно
пеньковое конопено влакно
найлбновое найлоново влакно
начёсанное кардирано влакно
натуральное остествено влакно
~, одиночное единично [елементарно] влакно
перхлорвинИловое nерхлтрн»ннлнт влакно
~, полиакриловое етпuаерипно влакно
полиакрилонитрильное птпuаkрuлнumрнл-
но влакно
полиамйдное полнамядно влакно
поливинилалкогбльное	етпнвинипалкт-
холно влакно
птлйвйнйлглтрИдное nтлuвнннпглтрuднт
влакно
полиуретановое полиуретаново влакно
птп»aтипеновоо попнетнпеново влакно
полиэфйрное полиестерно влакно
протеиновое протеиново влакно
прядйльное влакно, текстилно влакно
растительное растително влакно
синтетИческое синтетично влакно
стеклянное стъклено влакно
сырое xapm. суров» влакнинн, сурова
целулоза
текстИльное ■ текстилно влакно
триацетатное триацетатно влакно
~, угарное отпадъчно влакно
хлопковое памучно ' влакно
~, шёлковое копринено влакно
шерстяное вълноно влакно
штапельное щ^пелно влакно, целвало
элементарное елементарно влакно
волокноотделитель м текст, маган
волокуша ж 1. стр., мин., с. cm. шейна (зс
влачене на товари), влачило, влачка 2. с. cm.
влачка, брана
—, брусковая с. cm. влачка от греднчкн
~—ввоздевка влачка-гвоздейка
шлейф шлайф-влачка
воломйт м (свръхтвърДа сплав от волфрамов
и молибденов карбид. —• заменител ни диа¬
мант при сондиране)
волос м косъм
грубый груб косъм, козина
свиной четина

вол
118
волосной 1. капилярен; 2. тъиък като косъм,
много тъиък (напр. за пукнатина)
волосность ж кaиипярнсст: геол, капилярна
перпстеса (напр. в скални образувания)
волосовина ж тъикв квто косъм цукиатйи-
(напр. във валцуван метал, в бетон)
волосок м много тъик- нишка [жичка] (в оп¬
тични уреДи)
волосяной влакнест
волочение с 1. обр. мет., мет. изтегляне
(напр. на телове. пръти, тръби) 2. с. cm.
бр-иув-ит
безоправочное изтегляне (на тръби) без
помощта иа дориик
горячее горещо изтегляне
многократное многократно изтегляне (през
няколко последователни дюзи — при тънки
телове)
—	на оправке изтегляне (на тръби) с помощта
ив дорник
—	на стержне изтегляне (на тръби) с помощ¬
та иа дълъг дорник [прът]
~, однократное еднократно изтегляне (през
еДна дюза)
окончательное океичаттпне изтегляне
—	проволоки изтегляне иа ттл
~, фасонное фасонно {црофйпио] изтегляне
холодное студено изтегляне, изтегляне ив
студено
чистовое вж. волочение, окончательное
волоченый изтеглен
во'ечйпьиый обр. мет., мет. изтеглящ, из-
ттглителти (на тел. пръти, тръби)
волочильщик м изтегляч, рвбетийк на изте¬
гляща машина
волочйть обр. мет., мет. изтеглям
волчок м 1. пумпал; физ. жироскоп 2. текст.
чепкало, вълк-машина
~ для замВсливвиия ом-спйттпти вълк
кардный дар-чти вълк (за вълна)
колотйльный изтърсвачк-
мясной хран. машинка за мелене ив мвсо
~, пыльный обезпрашаващ- * машина
разрыхляющий дар-чти вълк
волынит м петр. волииит
вольт м изм., ел. волт
—ампер волтамптр
~, международный международен волт
—секунда ве'т-сткуид-
волтаметр м ел. волт-метър (измерва силата
’ на постоянен ток с помощта на електролит¬
но разлагане)
~, весовой тегловен волт-метър
газовый газов волт-метър
объёмный обемен волт-метър
серебряный сребърен волтаметър
~, титрацибнный mйmрвцйоити волт-метър
вольтамперметр м ел. волтамперметър
вольтампёрный воптамцтрти
вольтметр м ел. волтметър
~, амплитудный амплитуден волтметър
выпрямительный детекторти волтметър
~, высокоомный високоемти волтметър
диодный диодеи [дттекторти] волтметър
зеркальный волтметър с оглед-лиа скала
избирательный избирателен [селективен]
волтметър
импульсный импулсен волтметър
катодный катоден волтметър
компенсационный кемцтис-цйоити волт¬
метър
ламповый 'ампов (електронен) волтметър
магнитоэлектрический магнйаот'тктричт-
тк и волтметър
многошкальный многоск-леи волтметър
пиковый върхов [амплитуден] волтметър
термисторный термисторти волтметър
~, термоэлектрический термотлектрически
волтметър
транзисторный транзисторти (електронен)
волтметър
электродинамический електродии-милеи
волтметър
электромагнитный електромагнитен волт¬
метър
электронный електронен волтметър
электростатический електростатичен волт¬
метър
вольтовый волтов; жарг. и-прежителен
вольтцИт м минер. волтцит
вольфахит м минер, вол ф-хит
вольфрам м хим. волфрам, W
двубромистый волфрамов (II кромид
двуиодистый волфрамов (II) йодид
двустрнMсmъй волфрамов (IV) сулфид
~, двухлдрйсaъй волфрамов (II) хлорид
~, углеродистый волфрамов карбид
штстйх'ерйстый волфрамов (VI) хлорид
вольфрамат м волфрамат (сол на волфрамова¬
та киселина)
~, кальция калциев волфрамат
натрия натриев волфрамат
вольфрамит м минер, велфрамйт
вольфрамовый волфрамов
волюметр м вж. волюминометр
волюметрический обемен, вопумемттрйчти
волюмётрия ж обемен ви-лиз
волюминометр м обтмомтр (за в случаи, ко-
гато обикновените измервателни методи не
са подходящи — напр. за порести тела)
волюмоконтрбль м елн. регулатор нв силата
иа звук-
волюмбметр м вж. волюминометр
вооружение с парусное кораб. ветрил ио стък¬
мяване
воробьевит м минер, воробйевйа
воронение с (химично) оксидиране, брюиира-
ие (на■ стоманени повърхности с декора¬
тивни и частично защитни цели)
кислотное оксидираит в кисел разтвор
~, термическое термично оксидиране (в пре¬
грети пари или в разтопени соли)
~, щелочное алк-лио оксидиране (в алкални
разтвори с окислители при 135—150°<С_)
воронёный (химично) оксидиран, брюиирви
воронка ж 1. фуиия, фунийка; (водосъбира-
телна) отводи- фуния; бункер 2, геол.
яма, въртоп 3. мин., воен, взривна яма, сиа-
рядна ямв

119
.—бункер для флюса зав, кутия [съд] за флюс
г^-весы фуния-кантар; бункер-кантар
водоналивная водонялив ня фуния
делйтелная хим. делител на фуния
загрузочная товарна [пълнителна] фуния;
с. cm. приемен кош
~, засыпная пълнителна фуния; с. ст. прие¬
мен кош
кабельная ел. кабелна муфа [главя]
капельная хим. фунийка за прикапване
карстовая карстова яма
литниковая леяр. няливня |леяkова] чяша
мёртвая радио зона [конус] ня мълчание,
мъртвя зона
наливная вж. воронка, литниковая
направляющая 1. мет, направляваща фу¬
ния 2. мин. направляваща фуния (за спа¬
сителни инструменти)
насыпная хим. насипен конус
—	обрушения ямя на срутване (при Добив
на полезни изкопаеми ■ чрсз подкопаване)
питающая захранваща фуния
разгрузочная разтоварна фуния ■
—	семяпровода с. cm. гърло зя семената
(на сеялка)
сливная фуния за изливане, отводнителна
фуния
zv, спускная изпускателна фуния
—	с раструбом книзу фуния с разширената
си част надолу
утеплённая горещ конус (също като «сту¬
ден конус». но с топлоизолация върху екран-
■ ните тръби)
—	факела заа. конус на фяксла
фарфоровая ел. порцеланова муфа
холодная студен конус (Долната част на
пещ на котлоагрегат, покрита с екранни
тръби)
шлаковая топл. шлакова яма
воронкообразный фунисобразсн, конусообра¬
зен
ворот м барабан (за навиване на оъжс — обикн.
Дървен), чекрък, рудан; лебедка
двухвальный двубагабансн чекрък (с пре-
Даака); двубврная-а лсбедкя
—, канатный въжен барабан; въжена лебедка
конный- (черпателна) лебедка, задвиж¬
вана с кон
подъёмный повдигателен (въжен) бара¬
бан; повдигателна лебедка
приводной моторна лебедка
простой бярябян (за навиване на въже)
дез предавка
ручной ръчна лебедка
ворота мн 1. портя, (широка) врата; топ.
тесен проход (межДу скали)	2. хидр. за¬
твор; сявак
~, верхние горен савяк
габаритные жп. врята [рамка] за (про¬
веряване на) габаритните размери
двухстворчатые двукрилна врата; дву¬
крилен сявак	г	,
z~, задвижные вж. ворота, раздвижные
нйжние 'долсн сявяк
откаточные савачна врата, шибър
, 	 ВОС
плавучие кораб. плаваща врата (на сух
Док)
подъёмные повдигаща се врата (с механи¬
зирано заДвижоане)
—	порта вход ня прйсmячише
~, раздвижное плъзгаща сс . врята
сегментные сегментен савяк
~, складчатые врата-хармоника; ав. чупсща
се плъзгаща врята (на хангар)
спускные изпускателен затвор |сяваk)
~, цилиндрические цилиндричен затвор
~, шлюзные [шлюзооЫе] шлюзооа врата,
шлюзов затвор
воротник м 1. маш. шийник, (уплътнителен)
фланец 2. текст, яка
вороток м върток, лост зя въртене (напр.
на винт. на тресчотка); лост зя . (ръчно)
нарязване нн резба, върток
—	для плашек винторезня дъска
раздвижной регулиращ се [разтегателен]
върток (за резба)
рычажный мин. върток, лост за въртене
• (на тресчотка)
универсальный универсален върток
~, шаровой сферичен върток
ворох м с. ст. овършана смес
ворохоподаватель м подавач на овършана
смсс
ворошение с с. ст. 1. обръщане, подмятане
(на сено)
ворошилка ж 1. с.'ст. разбухвачкя (на сено),
сснообръщачка 2. хран. обръшаmелчо ус¬
тройство (напр. е сушилня)
торфяная торфена обръщачка (прицепаа
се към трактора — при Добив на торф)
ворошитель м с. ст. ризбухвички
валковый редова разбухвачка
ворс м текст. влас, мъх (на плат)
ворсильный карден, лугачен
ворсистость ж текст. завласеност
ворсованный кардиран, развласен
ворсовать кярдирям
ворсопечать ж текст, флоково печатане
воск м восък
асфальтовый асфалтов восък
zw, горный минер, планински [минен] восък,
озокерит
животный восък от животински произход
ископаемый изкопаем |мйчерялеп) восък
искусственный изкуствен восък
минеральный еж. воск, ископаемый
монтанный монтанов восък (получен чрез
извличане с разтворители от кафяви ка¬
менни оъглища), монтанвякс
~, нефтяной нефтен восък
отделочный кож. восъчна боя; восъчен
цвят
пчелиный пчелен восък
~, растительный растителен восък
—сырец суров [необработен] восък
восковка ж харт. 1. хартия зя чертане, пяус
2. восъчна хартия
восковой восъчен
воскообразный восъкообрязен, восъкопододсн;
пластичен

ВОС
120
воспитание с с. ст. отглеждане
воспламенение с възпламеняване, запалване,
пламване; - авто запалване, възпламеняване
(на работна смес в цилиндър на двигател)
~, вынужденное авто принудително запал¬
ване (от външен източник, нспр. с електри¬
ческа искре)
~ искровым разрядом авто запалване с елек¬
трическа искра
калильное остир. авто запалване чрез наже-
жаване [нажежено тяло]
калоризаторное остер. запалване с на¬
грята глава
обратное авто запалвано с възвракен удар
(прн много голям аванс)
~ от сжатия (ссмо-) възпламеняване чрез
сгъстяване (при дизелов двигател), само¬
запалване
преждевременное преждевременно запал¬
ване
воспламенитель м мин., воен, възпламенител
воспламеняемость ж възппайеняейост, запа-
ПЙЙTCT
воспламеняемый запалим, запалителен
воспламенять възпламенявам, запалвам
восприимчивость ж ел. възернейчнвтст, - сус-
пепт»б»лиmет
~ к .помехам радио възернейчнвтст [чувствн-
телност] към смущения
~, красИльная текст, способност за поемано
на боя
магнитная магнитна [йагннтuзuраша] въз-
прйемчивтст
электрическая електрическа възпряемчи-
вост
воспринимаемость ж информации . способност
да бъде възприета информация
воспроизведение с 1. възпроизводство 2. ко¬
пиране, репртдуцнране; препечакване 3. ко¬
пие, репродукция 4. изч. възпроизвежда¬
но, презаписване (ни данни от запомнящо
устройство )
~ звука възпроизвеждане [предаване] на
звука
воспроизводить 1. възпроизвеждам 2. етеu-
рам, репртдупнрай; препечаквам
воспроизводство с их^^., ядр. възпроизводство
~ делящихся веществ възпроизводство на
делящите со вещества
~ на быстрых нейтронах възпроизводство с
помощта на бърз» неутрон»
~ на тепловых нейтронах възпроизводство с
помощта на топлинни неутрони
~ нейтронов възпроизводство на неутроните
разсшйреное разширено възпроизводство
суммарное сумарно възпроизводство
~ ядерного топлива възпроизводство на яд¬
реното - гориво
воспроизводящий възпроизвеждащ
воссоединение с физ. (повторно) присъеди¬
няване (напр. нс йони с противоположни
знаци)
восстанавливать хим. 1. редуцирам 2. въз"
стантвянай, регенерирам
восстанавливающийся хим. редуциращ се,
поддаващ се на [склонен към] редуцирано
восстановитель м хим. редуктор редукци¬
онно средство, ттkиспитоп
восстановительно-окислИтельный редуkпuтн-
но-ткнспumелен, редокси-
восстановйтельный 1. редукционен 2. въз¬
становителен, регенеративен
восстановление с L хим. редукция, дезокси¬
дация 2. хим. възстановяване, регенери¬
ране 3. изч. възстановяване (нс Динни &
оперативната пимет)
автоматическое автоматично възстановя¬
вано (не данни в оперативната памет)
~ водородом редукция с водород
~ дугй зав. възстановяване- на дъгата (след
прекъсване)
~, ёмкостное ел. капацитивно възстановя¬
ване
~, каталитическое какалятячна редукция
~ лампы ели. възстановяване [регенерация)
на лампата
~ напряжения възстановяване на напреже¬
нието
~ порядка изч. възстановяване на порядъка
~ протектора авто възстановяване [регенери¬
ране] на протектора (не външна гумс)
~ синхронизма ел. възстановяване на синхро¬
низма
~ ствола мин. възстановяване на шахта
упругое кауч. -1. еластично възстановя¬
ване, възвръщане на еластичността 2. ела¬
стичност (свойство )
~ циркуляции мин. възстановяване на цирку¬
лацията (ни промивната течност в сондеж)
электролитическое електролитна редук¬
ция
~, электрохимическое	елеkmртгuйuчна ре¬
дукция г
восстановляемость ж 1. редуцируемое' 2. въз-
скантвяейосm, регенеруейост
восстающий м мин. комин
буровой сондажен комин
~, вентиляционный вентилационен коми»
разрезной разсичащ (рудното поле) комин
рудоспускнбй рудоспусък
~ с рудным и лестничным отделением комин
с отделения за (преминаване нс) руда н
хора
ходовой пътоходон комин
восходящий възходящ
восхождение с изкачване
восьмигранник м осмоъгълник
восьмиканальный ел. тсемkанапен
восьмиполюсник м тсойnтлюсннк
восьмиразрядный мат. осмозначен
восьмиугольник м осмоъгълник
вощанка ж херт. L ' восъчна хартия [мушама)
2. восъчна баня 3. восъчен къс
вощение с навосъчаване, намазване [натърк-
ване, импрегниране] с восък
вощёный восъчен; парафнннран
вощйна с. cm. восъчна пята
пчелиная пчелна пята
впадать влива се (зи рехе)

121
ВРЕ
~ в синхронизм ел. влиза в сиихроиизъм, син¬
хронизира (ст)
впадина ж вдлъбнатина, хлътнало^, яма;
геол, падииа
бессточная бёзеmточна падина
~ между зубьями междузъбит (на зъбно
колело)
—	почвы хлътване иа почва
впаивать обр. мет. вцеявам, з-появ-м (въ¬
тре в друг детайл)
впайка ж впояваит, з-появ-ие; спойка
впаянный вцети. запоен
вперевязку стр. вързано, превързано (за
зиДария)
вперекрёст кръстосано, кръстообразно
вписанный мат. впис-и
вписывание с вписване; виасяит
—	в кривую 1. мат. вписване в крива 2. жп.
вписване (напр. на влакова композиция)
в крива
~ в окружность вписване в окръжност
впитывание с всмукване, пепнв-нт; пропиване
впитывать всмуквам, попивам
вподрёзку стр. с пълна (поДравнена) фуга
вполдёрева дърв. чрез право {пр-веъгълие]
пресяданв (сглобка); жарг. ъглов керт
вполуяотай полусвито
впотай скрито, на гладко, без изпъкване
(за съединяване)
впрессовывать запресовам,поставям, монтирам
с пресово усилие
вприжйм стр. с притискане, с цедмaзввнё (за
зиДане чрез притискане на разтвора с ми¬
стрията към вече поставената тухла)
вприкол стр. обработено само с шило (зв ка¬
менна облицовка)
вприсык стр. със за требва нв (с челото на пола¬
ганата в зида тухла се загребва от поло¬
жения на долния ред разтвор и се притиска
към преДишната тухла)
впритык маш.. стр. съвсем плътно (за челно
съединяване), с плътно допиране (на че¬
лата)
впрозелень с. cm. недоузряло, въззелтио
впрыск м авто впръскване (на гориво в ци¬
линдър на двигател с вътрешно горене)
~, аккумуляторный компресорно впръскване
(на сгъстен въздух от бутилкова акумула¬
торна батерия. захранвана чрез компресор)
активный безкомпресоряо впръскване
(чрез горивсразпръсквателна дюза)
воздушно-камерный впръскв-ит във въз¬
душна камера (в цилиндъра на Дизелов
двигател)
начальный предварително впръскване (в
дизелов двигател)
непосредственный директно [непосредст¬
вено, струйно] впръскв-ит (в карбураторен
или дизелов двигател)
впрыскивание с впръскване, иижектир-ит
впрысковбй в^ъскв-ттлен, р-зпръсквателен
впрягание с с. cm. впрягане
впуск м 1. пуск-ит (напр. газ или течност в
машина или съд)	2. пусков [пуск-телей,
входящ] отвор 3. авто всмукване, пълитит
(първият ход на четиратактсв двигател
с вътрешно горене)
односторонний 'р-ветекеве продухване
(на двутактов двигател)
полный пълно отваряне (на вентил или
клап-и, или дроселова клапа)
впускной пусков, пускателти; всмукателен
(напр. за клапан)
впустошовку стр. с вдлъбната [пр-зиа] фуга
(вид зиДария)
впячивание с хлътване
вразбежку ив едно под друго, ив в вдии ред, с
р-змин-в-нт
вразрядку полигр. разредено, шпацирано
враспор в разпънато положение, със сaр-ий-
чви (хоризонтален) натиск навън
врасправка текст. в широко състояние
врастяжку в опънато положение; по цялата
дължии-
вращательный въртящ, въртелив, реаациеите
вращаться въртя се; обръщам св (около
оста си)
вращение с въртене, з-въртваит, обръщаие,.
ротация
—	вокруг оси въртене екепе ос
встречное върттит в цроaйвецележиa по-
сок-
левое ляво върттит
магнитное м-гиитио върттит
молекулярное молекулно въртене, моле¬
кулна ротация
оптическое вж. вращёние плоскости по¬
ляризации
—	осей координат мат. завъртване иа коор-
дннааинmт оси
—	плоскости поляризации опт. върттит на
плоскостта па поляризация (на линейно
поляризиран светлинен лъч). оптично вър¬
тене
правое дясно върттит
—	по часовой стрелге върттит по часовнико¬
вата стрелка
—	против часовой стрелки въртене срещу
ч-севийков-а- стрелка
равномерное равномерно въртене
синфазное върттит без ф-зова разлика
синхронное синхронно върттит
~, центрированное цеитрово върттит, вър¬
тене около (неподвижен) център
вредители мн амбарные с. cm. складови вре¬
дители [неприятели]
вредность ж профессиональная професионал¬
на вредност
врез м вряз, врязваие
врезание с врязваие (напр. на режещ инстру¬
мент), вбив-не
врезаться врязвам се, вклиивам ст, прониквам
дълбоко
врезной врязан, вкопан
временный временен
время с време; продължителност (от време.)
абсолютное абсолютно време
астрономическое астрономическо време
атомное атомно вртмт (на основа високо-
точни кварцови часовници)

122
ВРЕ

—	вегетации с. cm. време ня вегетацията
—	включения сл. време на включването
~ возврата време на връщането (напр. на
рслс)
—	воспроизведения време на предаването
(напр. на магнитофонен запис)
впрыска време на впръскването (а Дизе¬
лов Двигател)	.
всемирное световно [универсално] време
(на Гринуичкия нулев меридиан)
вспомогательное обр. мет. спомагателно
времс
выборки изч. време за отбира не [изваждане]
(на данни от запаметяващото устройство)
выгорания време на изгарянето [горенето],
продължителност ня горенето
—	выдерживания 1. време зя задържане [от-
лсжавянс] 2. време ня експозиция
—	вылета аа., ракет. време на излитане
грйнвичское времс по Гринуич (-кия ну¬
лев мериДиан)
декретное декретно време (само в СССР —
с 1 час напред спрямо врсмсто по системата
на часовите резени)
—	жйзни нейтрона време за живот ня неу¬
трона
—	задержки вж. время запаздывания
—	запаздывания авт. време на закъснението
[задържането] (на еДин електрически сиг¬
нал спрямо друг)
—	записи изч. време зя зяпис
—	заполнения изч. време ня запълването
—	заряда време за зареждане
—	затухания изч. време за затихване
~ защиты, основное ел. собствено закъсне¬
ние нн защитата
звёздное звездно време
истинное истинско време
крайнее ел. крайно време (напр. на реле)
—	критйческое критично време; критичен ин¬
тервал [период]
машйнное обр. мет. машинно време
/х/, межсменное време между (работните) сме¬
ни (в предприятие)
мёртвое мъртво време
местное местно време
мировое ож. время, всемирное
—	нагрева време [продължителност] на на¬
гряването
—	нарастания изч. време зя нарастване
—	нарастания импульса тле. време зя нараст¬
ване нн импулс	.
ненормйруемое обр. мет. неподлежащо
на нормиране време
нормируемое обр. мет. нормирано [кор¬
мено] време
—	облучения време	[продължителност] на
облъчване
—	обращения изч. време зя обръщане |оmня-
сянс], време за изпълнение (на сДна опера¬
ция за записване или чстснс на информация
в електронноизчислителна машина)
оператйвное оперативно врсме, време зя
(изпълнение на) операция
—	опережения авт. време на изпреварването
/х, основное 1. обр. мет. основно [техноло¬
гично] време 2. ел. основно време (напр.
До задействувано на Дистанционна защита)
~ отключения сл. време зя изключване
х отключения короткого замыкания ел. време
за изключване на късо съединение
~ переключения време зя превключване
(напр. на реле) t
-х плодоношения с. cm. врсме нн ллододава-
нето
/х, подготовйтельное	обр, мет. подготви¬
телно време
/х, подготовительно-заключительное подгот¬
вително-заключително време
лч, подсобное вж. время, вспомогательное
—	поиска изч. време за търсене
~ полного цйкла изч. време за пълен цикъл
х, полезное обр. мет., икон. полезно време
(при работа на машина)
—	посадки ав. време ня капването
/хх посева с. cm. време ня сеитбата, сеитдено
време
/х, поясное време (по системата) ня часо¬
вите резени, поясно [часово] врсме
—	предварения изч. време на предвагвачсmо
предельное ел. гранично време (напр. за
заработване на послсДношо стъпало на дис¬
танционна защита)
простойное обр. мет., икон, време в пре¬
стой, престой
/хх проявления продължителност на проявява¬
нето
пусковое маш. пусково време
/х/ работы двйгателя време за работа на дви¬
гателя
рабочее обр. мет.. икон, работно [ефек
тивно] време
/хх разгона 1. пусково [ускорително] врсме
(напр. на Двигател) 2. аат. собствено врс-
мс, постоянна |еонсmянта] на време
/х, разрешающее ядр. разделително време
/хх разряда ел. време [продължителност] ня
изпразване
реальное изч. реално [действително] време
~ регенерации изч. време за регенерация
—	регулйрования време за регулиране
~ резания обр. мст. време [продължителност]
на рязяне
/х, ручное обр. мет., икон, време за ръчни
операции, ръчно време
/ххсечение време-сечение (произведение от
площ на отвор по времетраене на отваряне —
напр. при изчисляване на газоразпредели-
телни механизми)
собственное вж. время разгона 2
/х-, солнечное астр. _ слънчево врсме
~ спадания ймпульса тлв. време ня спадане
ня импулс
~ срабатывания врсме за задействува не или
зяряботвяне (напр. на рсле)
/х^, среднее солнечное средно слънчево време
(в обикн. живот)
—	старения мет.. терм, продължителност ня
стареенето
/х/ стирания изч. време за изтриване

123
~, судовое корабно време
считывания изч. време за четено
~ схода колош мет. времо за пребиваване на
шнхтака (нспр. във висока пещ)
технологическое вж. время, основное 1
торможения спирачно нремо
~ хода жп. пътно нремо
~ холостого хода време на празен ход
/— чувствительности ядр. период на чувстви¬
телност
~ штучное обр. мсу.. икон, единично времо
эксплуатационное времо на използуване,
полезно времо; експлоатационна продължи¬
телност, експлоатация	'
~ экспонирования кфт. нремо [продължител¬
ност! на окоп^^ията, експонапuя
~, эфемерИдное ефемерuднт време
времянка ж 1. временен път 2. временно
съоръжение [средство]
вруб м I. засичане, врязвано; засечка, вряз
(напр. на дървена греда) 2. мин. подкоп
(нспр. чрез поДкопне мешина, струя, взрив)
боковой страничен подкоп
веерный ветрилообразен подкоп
~, вертикальный вертикален подкоп
верхний горен подкоп
~, взрывной подкоп чрез взривяване
~, горизонтальный хоризонтален подкоп
диагональный диагонален подкоп
~, клиновой клинов подкоп
кольцевой кръгов подкоп
~, машинный машинен подкоп
нйжний долон подкоп
передовой проден подкоп
пирамидальный пирамидален подкоп
~, проходческий проходчески подкоп, под¬
коп прн прокарване (нспр. на шсхтс)
прямой прав подкоп
радиальный радиален подкоп
~, центральный централен подкоп (с чети¬
ри взривни дупки)
щелевой процепен подкоп (чрез разполо¬
жени в линия взривни дупки)
врубать мин. подкопавам
врубка ж 1. врязване, вместване; проникване;
мин. вряз 2. Дърв. съединение, сглобка,
сглобяване (чрез врязване ни Дървени еле¬
менти еДин в Друг)
~ вполдёрова съединонно (по дължинс) с
право пресядане (с правоъгълен керт, на*
половина по дебелината на дървото]
~ встык съединонно (средно) чрез приглаж-
дапо, челно съединение, сглобявано на тъпо
~ в четверть съединение (по широчина)
чрез фалц
~ в шип съединонно чроз (Дървен) шип,,
съедянонне чрез дибли
~ в шпунт вж. врубка в шпунт и гребень
~ в шпунт и гребень съединение (по широ¬
чина ) чроз нут н поро
~ замком съединение със (прав или кос) зъб
~ на рейку съединение (по широчина) с
нут н вставно поро
~ на шипы круглые вставные съединение
чрез дибл”
	всп
~ на шканты вж. врубка на шипы круглые
вставные
~ пазом и гребнем съодннонно (ъглсвс■среДнс)
чрез нут н чеп
~ пазом сгрейкой вж. врубка на рейку
~ потайным шипом съединение (ъглово или
ъглово-среДно) чрез длаб и чоп (непрого-
дящо)
~ сквозным гребнем съединонно (ъглово)
чрез однннчон шлиц и чоп
врубленный врязан, съединен чрез врязвано
врубмашина ж мин. псдхспкc машина
врубовый подкопен, подкопаващ, дълбачен
вручную ръчно, на ръка
всад м мет. пълнеж, шихта, еднократна пор¬
ция (напр. на пещ)
всасывание с всмукване, поглъщано, полива¬
не; абсорбиране; авто такт на всмукване;
геол, поглъщане (нспр. на вода в порите
на минерал)
двустороннее двустранно всмукване
капиллярное капилярно повдигане (напр.
нс води)
всасывать всмуквам, поглъщам, попивам;
оз бстрбuрай
всенаправленный радио всенастчен, всепосо-
чен; излъчващ нън вснчкн посоки
всепогодность ж пригодност за използуване
през всякакво (Добро или лошо)- нреме
вскапывание с с. cm. прекопаване
вскармливание о с. cm. отглеждане, окхран-
ване
вскипание с кипване, закнпяване, завнране
вскипать кипва, завнра, нъзвнра
вскопать с. cm. прекопавам
вскормить с. cm. отглеждам, отхранвам
вскрывание с отваряне, разтваряне
вскрывать мин. разкривам
~ месторождение разкривам находище
вскрытие с 1. отваряно, разкриване; разпе¬
чатване 2. мин. разкривано (ни нсхо-
Дище)	3. размразяване, очиствано от лед
(непр. на реке)
~ горизонта разкриване на хоризонт
~ кабеля ел. откопаване[разкриване] на (под¬
земен) хзбел
~ контейнеров ядр. оттаряне на контейне¬
рите
~ месторождения разкривано на находище
(за открито или поДземно рcзребсУвакс)
~ нефтяного пласта разкриване на нофтон
пласт
спиральное разкриване със спирални тран¬
шеи
тупиковое разкриване с глух» (коловозни)
траншеи
вскрытый разкрит, открит
вскрыша ж 1. мин. оккривка, разкривка;
оголване (на залеж)	2. мин., с. cm. снот
почвен пласт
~, мостовая мостова откривка [разкривка]
первоначальная първоначална разкрнвка
вскрышный разкриващ
вспаханный с. cm. изоран
вспахать с. cm. изоравам

всп

вспашка ж [вспахивание с] с. ст, орян
безотвальная оран ' дез обръщане на пла¬
ста (дез отметятелна дъскя)
—, весенняя пролетна оран
■—взмёт подмятане
—	вразвал оран на разор
—	всвал оран на гребен
~, глубокая дълбока орян
глыбистая оран на буци
~, загонная оран на лехи
зяблевая вж. вспашка, глубокая
—	, канатная оран с плуг, тсглсн с въжс
мСлкня плитка оран
~, паровая оран ня угар
ярусная послойна орян
вспенивание с газnенивянс, привеждане в
пенливо [пснссто] състояние; ценообразу¬
ване
—	шлаков мет. отделяне ня шлака (на повър¬
хността на течния метал)
вспениватель м текст. пенесто средство, пено-
образувател
всплеск м напряжения сл. внезапно [скоко¬
образно] нарастване на напрежението
вспомогательный спомагателен
вспрыскивание с 1. впръскване; инжекция
2.	напръскванс, поръсвате; ръсснс
вспученный издут, подут, раздут; набъбнат
вспучивание с издуване, подуване, раздуване,
надуване; набъбване
—	горных пород набъбване на минералите
(при поглъщане на вода)
—	почвы набъбване [подуване] на почвата
вспучивать издува, надува; набъбва
вспученность с. cm. разбухнятост
—	почвы опрост ня почвата
вспышка ж 1. (внезапно и буйно) запалване
или пламване, възпламеняване; избухване
2. проблясвани, проблясък, свствяне
—	активности ядр. избухване на активността
—	в глушителе авто пука не (на изпусканите
газове) в ш у моз я гл у ш итсл я
дуговая зав. запалване на (електрическа)
дъга
запоздалая късно запалване [възпламеня¬
ване!
—	заряда мин. взривяване
—	космического излучения избухване на
космическото излъчване
магниевая кфт. магнезиево свствяне
—	на коллекторе сл. искрене на колектора
обратная авто запалване (на горивна
смес) във всмукателната тръбя
предыскровая ож. вспышка, преждевре¬
менная 2
преждевременная 1. преждевременно въз¬
пламеняване 2. авто преждевременно [ран¬
но! запалване
ранняя ож. вспышка, преждевременная 2
световая светлинно проблясване
—	(смеси) в карбюраторе авто пукане [ки¬
хане! в карбуратора
солнечная слънчев взрив
температурная топлинен взрив
электронная кфт. електронна светкавица
124
вставка ж 1. вместване, вляганс, поставяне!
стр. поставяне (на стъкло)	2. вложка»
наставка; сменяема чяст 3. уплътнителна
вложка |набйвkа) 4. полигр. вложка (при¬
ложение )
~, клапанная клапанна вложкя
контактная сл. контактна вложка
—	матрицы (сменяема) вложка па (ковашка)
матрица
—	микрометра, резьбовая рсзбови накрайник
на микрометър
—, отрезная отрязна вложка (напр. в пласт¬
масова форма)
~, плавкая ел. стопяема вложка (на предпа¬
зител)
—, предохранительная сл. патрон ня предпа¬
зител
~, радиоактивная радиоактивна вложка
—	с графитом накрайник с (молиесн) графит
(напр. на пергел)
~, смСнняя сменна [смснясмя] вложка (напр.
на матрица)
стержневая леяр, сърне
—	токоприёмника, желобчатая сл. жлсбовн
вложка ня токоприемник
~, точки геоД. поставяне нн« триангулячнн
точка
вставленный поставен, вмъкнат, монтиран
вътре (напр. в конструкция)
вставлять поставям, вмъквам, монтирам
вставной вложен, вмъкнат, внаден, поставен;
сменяем, сменен
встраивать стр. вграждам
встречный насрещен
встроенный вграден, зазидан; ел. непосредст¬
вено съединен (за електродвигател, непо¬
средствено съединен с гала на работния ме¬
ханизъм )
встряхивание с тръскане, стръскване; разкла¬
щане
встряхиватель м тръснато |сmръсквяшо) при¬
способление; разтърсвачка
вступать в реакцию хим. встъпвам в реакция,
рсягирям
встык плътно, тъпо (за челно съединение),
с плътно допиране (на челата)
всход м гор. попик
всходить с. ст. пониквам
всходы мн с. ст. поникнал посев
дружные дружно [едновременно] поник¬
ване
~, полные напълно поникнали посеви
всхожесть ж с. ст. кълняемост
—	семян, грунтовая полска кълняемост ня
семената
вталкнватель м мин. прибутвач (на вагонет¬
ки)
вторичный вторичен; повторен
втулка ж втулка
—	блока авто втулка ня (цилиндров) блок,
цилиндрова втулка
~ вЯла втулка на вала
винтовЯя (резбога) втулка на винт
встявнЯя сменяема (цилинДрова — суха
или мокра) втулка

125
вхо
и и и г uju	ЛЧкЧ J j * и ? 3 3
выключающая изключвател нв втулка
гладкая гладка втулка
дистанционная дист-ициоии- [раздалеча-
)ща] втулка
зажими-я затегатели- втулк-
запрессованная заиртсев-иа [и-бита] втул-
зубчатой цепи втулка на зъбчата верига
изоляционная ел. изолираща втулка [гил-
-I
клапана, направляющая водач на клапан
клёмная ел. клемна втулка
коллекторная ел. колекторна втулка
колеса втулка иа колело; гл-вии- иа ко¬
лело (дървено)
кондукторная кондукторна [направлява¬
-) втулка (при пробиване)
коническая коиусиа втулк-
лабиринтовая лабиринти- втулка
монтажная монтажи- втулк-
направляющая вж. втулка, кондукторная
опорная опорна втулк-
переходная преходи- втулка (за закреп¬
не на инструмент с различен конус на
плавающая свободи- [плаващ-] втулка
подшйпника, разъёмная лагери- делима
двуделва] втулк-
подшипниковая лагери- втулка
, рабочая работи- втулка (обикн. за ци¬
линдрова втулка)	'
, разгружающая разтоварен пръстен
, разжимная разширителна втулка, втулка
с прорез
, разрезная сряз-и- [разрязаиа] втулка,
втулка с прорез
, распорная вж. втулка, дистанционная
, регулирующая , регулиращ- втулк-
рессорного ушка втулка за ухо ив ресор,
ресори- втулка
сальника с-лникев- [уплътнителна] втулка
. самосмазывающаяся с-мосм-зв-ща ст
втулка
с буртом втулка с пр-г (за странична
опора)
, сверлильная вж. втулка, кондукторная
свёрнутая из листового материала огъна¬
та втулка от ламарии- (с открит прорез)
свебедиего хода втулка за свободти ход
, соединительная съединителна втулка; ии-
пел
с фланцем втулка с фланец [розетка]
толкателя, направляющая авто направля¬
ващ- втулка на повдигаи-
установочная монтажна [регулировъчна]
втулка
фарфоровая ел. проходен порцеланов изо¬
латор
~, центрирующая Центрова	[центрираща]
втулка
—	цилиндра цилиндрова втулка
—	цилиндра, мокрая вставная мокра цилин¬
дрова втулка (мие се отвън от охлажДащата
течност)
—	цилиндра, сухая вставная сух- цилиндро¬
ва втулка (за набиване в цилиндъра)
—	шкворня штиктлиа втулка
шпиндельная втулка па вретеното
~, эксцентрическая ексцентрична втулка
вуалйрование с кфт. затъмити фои, воалираит
(на образ)
вуаль ж кфт. затъмняв-нт; во-л
~, краевая затъмнение в краищ-т-
~, цветная цветно з-тъмняв-нт
вудвардит м минер- вудвардит
вудхаузеит м минер, вудхаузеит
вулкан м геол. вулк-и
вулканизат м кауч. вулк-ииз-т, вулканизи¬
ран к-учук; продукт след вулканизация
—	из регенерата регенераторти вулканизат
твёрдый твърд вулканизат, твърда гума
вулканизатор м кауч. 1. вулканизатор (при¬
чинител); вулканизатореи -п-р-т 2. вул¬
канизатор (работник)
барабанный б-рабанти вулканизатор
кольцевой кръгов вулканизатор (за еди¬
нични външни гуми)
~, походный преносим [ръчен] вулканизатор
вулканизационная вулк-ииз-циоии- работил¬
ница
вулканизационный вупк-ннз-u^неиен
вулканизация ж вулканизация (на каучук)
~, бесеерная вулканизация без прибавяне
ив сяра, бтзсяриа вулк-иизация
газовая газов- вулканизация
~, горячая вулканизация ив горещо
~. котловая котелна [автоклави-] вулкани¬
зация
~, Местная местна вулканизация (при ре¬
монт на гумено изделие)
~, наружная външна {цевърхнестн-] вул¬
канизация
паровая п-ри- вулканизация
~, преждевременная преждевременна вулка¬
низация
прессовая пресова вулканизация
~, свободная вулканизация бвз форма
—	токами высокой частоты високочестоти-
вулк-ииз-ция
формовая вулк-ииз-ция във форма
холодная вулканизация иа студено
вулканизированный вулканизиран
вулканизировать вулканизирам
вулканизбвЩик м вулканизатор (работник)
вулканит м вулканит (вулканизаците. уско¬
рител )
вулканйты мн геол. вулк-иичии камъни
вулканогенный минер. имащ вулканичен про¬
изход
вульзинйт м петр. вулзинит
вульфенит м минер. вулфтиит
вут м стр. вута, паяита, ъглово усилваит
вход м 1. вход 2. влизане; достъп 3. изч.
вход, въвеждане (на изходни данни)
адаптерный раДио вход (за запис) от гра¬
мофон
безударный бтзуд-рио влизане (напр. на
вода върху турбинна лопатка)
входить в связь радио влизам във връзка

вхо
12»
входИть в зацепление меш. влизам н залеп¬
ване [сцепване], зацепнам, сцепнам
входной входен; влизащ
вхождение с влизане, навлизане
~ в почву с. ст. навлизане в почва
~ в синхронИзм влизане в синхронизация,
синхронизиране
вхолостую на празен ход, боз натоварване,
напразно
вшпунт дърв. съединено с нут (и перо)
въезд м 1. влизане; изкачване 2, вход (за
превозни средства)
выбег м 1. сайтсеиране, движение по инер¬
ция (след изключване ни заДвижването или
на захранването с енергия) 2. авт. движе¬
ние по ннерцня (след снемане нс вхоДното
въздействие )
инерционный движение но инерция (До
спирането )
выбеливать 1. бел^вам, боядисвам бяло; ва-
росвам 2. избелвам
выбелка ж стр. боядисване, бяло боядисване
выбивание с 1. меш. избиване, изкарвано
I изваждане] с ударя (ни затегната част)
2.	ядр. изхвърляне, изтласкване, избиване
(ни елементарни частици)
~ крепи мин. избиване [събаряне] на кре¬
пежа
~ молотком изчукване
выбивать избивам, изкарвам (с удср, с уси¬
лие)
выбивка ж избиване; леяр, избиване (на от¬
ливки )
~ крепи вж. выбивание крепи
— литья избиване на отливките (от фор¬
мите)
~ отлИвок вж. выбивка литья
~ стержней избивано на сърцата (от от¬
ливките)	.
~ стержней, гидравлическая хидравлично
избиване на сърцата (с воДнс струя)
~ шлака избиване на шлаката (от пещ)
выбивщик м леяр, нзбивач (ни отливки —
ребсуких)
выбоина ж (повърхностна) вдлъбнатина, яма
выбоистый вдлъбнат, хлътнал
выбойка ж крепи мин. обрушване на крепежа
выбойщик м крепи мин. обрушвач, нзбивач
на крепежа
выбор м изч. нзбор; нзбнране
~, внешний външен избор
/■чг кадра кфт. визирано
систематический систематичен избор
случайный случаен избор
выборка ж 1. избиране, подбиране, отбирано;
избор 2. изм. отбор, отбиране, взимане
(не проби за хснтрслuрcне) 3. мин. от¬
бирано, извличано, изваждане (на мате¬
риал)	4. извадка (в метемстичесхе сте-
тистихе )
~ информации изч. нзбнране [отбирано, »з*
наждано] на информацията
~ команды изч. отбнране [извеждане] на ко¬
мандата
случайна случайна извадка (в математиче¬
ската статистика)
выборочный нзборен, основан на нзбор [от¬
бор], съставен по избор
выбраковка ж бракуване
выбрасывание с изхвърляне, изтласквано
~ в атмосферу изхвърляне (нспр. на газове)
в атмосферата
~ путИ жп. (внезапно) изместване [изкривя¬
ване] на релсов път
выбрасыватель м изхвъргач, избутвач
выбрать канавку обр. мет. изработвам канал
[жлеб, прорез]
выбрать трос (конец! кораб, изтеглям [обирам!
въже
выброс м 1. изхвърляне 2. тлв., редио, физ.
отскок; импулс; тласък,	(непредвидено)
нарастване 3. мин. изхвърляно, фонтани-
ране (зи сонДаж)
~ взрывом изхвърляне с взрив
внезапный внезапно изхвърляне (на въг-
лища и газ обикн. в челото ни подготвителен
забой )
~ газа (внезапно) изхвърляне на газ
~ из скважины изхвърляне от сондаж
~ мощности (внезапно) нарастване на мощ¬
ността
~ пути вж. выбрасывание путИ
пылевИдный топл. прахообразно замърся¬
ване
~ радиоактивности (внезапно) нарастване на
радиоактивността
выброска ж воен, спускане, хвърляне
выбуривание с мин. пробиване
вывал м 1. срутване, събаряне, проваляне
рухване (на поДземно съоръжение), мин.
обрушаване 2. място на срутването 3. събо¬
рен (обрушон] материал (при срутването)
~ породы обрушаване, срутване
вываривание с хим. изваряване; преваря-
ване
выварка ж изваряване, получаване чрез ва¬
рене |изваряване)
вйварки мн остатъци от изваряване
выварной вж. выварочный 1, 2
выварный вж. выварочный 2
выварочный 1. изварен, добит чрез изваря¬
ване 2. служещ за изваряване (сперет)
изварителон, варнлен
выведение с изваждане, отвеждане (нспр.
на провоДник, тръбс); изкарване, извеж¬
дане; създаване
— породы скота с. cm. създаване на (нове)
порода добитък
~ пятен изчистване [изваждане] на потна
~ сорта с. от. създаване на (нов) сорт
~ формулы мет. извеждане на формула
выверка ж проверка, проверяване, сверяване,
етнтропиране; регулирано, настройване
(слеД резцснтрсванс)
~ инструмента ертвереа па инструмента
~ машИны проверявано н привеждане н из¬
правност на машината, регулиране на ма¬
шината

127
выг
—	по отвесу стр. отвесиране, проверяване по
отвес
—	по уровню стр. нивелиране
вывёртывать отвъртвям, отвивам, развивам
(винт), оmвйчmвям
выверять проверявам, сверявам, контроли-
рям; регулирам, настройвам
вывеска ж светящая светеща табелка, светещ
надпис (напр. на фирма)
выветривание с изветрявяне; геол, изветряно
искусственное изкуствено извстряне (напр.
на глина)
~, латеритное лятеритно изветряно, латери¬
тизация
механическое механично [физическо] из-
ветрянс
органическое органично [биологично] из-
ветряванс (дължащо сс на микроорганизми)
—	почвы изветряно на почвата
—, термическое термично [топлинно] извет-
ряне
—	топлива извстряване па горивото (намаля¬
ване на топлстоорнаша му способност)
углекислотное въглскиссло изветряне (поД
въздействие на въглеродния двуокис)
физическое аж. выветривание, механи¬
ческое
химическое химично изветряно (Дължащо
се на химично въздействие)
выветривать изветрявам; геол, изветрям
вывешивание с 1. изм. претегляне, опреде¬
ляне [проверяване] нн мясята 2. изм. урав¬
новесяване, регулиране, изравняване (на
везни) 3. стр. нивелиране (без използу¬
ване на гсоДезичен инструмент) 4. окач¬
ване, простиряне (за изсушаване)
вывинчивать отвинтваМ, развивам (винт),
отвъртвям
вывод м I. извод, извеждане; изкарване, из¬
тегляне 2. отвод; отклонение; ел. изходен
изолатор 3. ел. край на намотка 4. авто
клема 5. ел. отвеждане (напр. на енергия)
анодный аноден извод, извод на анода
воздушный въздушен извод; извод (за
свързване) към въздушна мрежа
~, волноводный оълнооодсн извод
~ данных изч. извеждане на данни (от елек¬
тронноизчислителна машина )
заземляющий заземяващ извод
~ из эксплуатации изтегляне [излизане] от
експлоатация
—	на перфокарты издавяно [извеждане] нн
перфокарта
кабельный кяболен извод, извод (за свърз¬
ване) към кябслна мрсжа
контактный сл. извод за контакт (към
мрежата )
линейный извод (за свързване) към линия
—	листов полигр. лйсmеизваждаче
—	листов, автоматический полигр. автома¬
тично листоизваждане
—	нагревателя извод [накрайник] ма нагре¬
вателя
~ на орбиту ракет, извеждане в орбита
~, наружный външен извод
нулевой извод на нулевия проводник, ну¬
лев извод
~, отрицательный отрицателна клсма, ми-
нус-клсма
—	птенцов с. cm. излюпване на малките (при
птиците)
~ пучка частиц, быстрый ядр. бързо извеж¬
дано на снопя от частици
—	стержня ядр. изкарване |извяждяне) нн
пръчкятя
—	уравнения мат. извеждано на уравнсчиеmе
фазный извод ня фазов проводник
—	частйц ядр. извеждане нн частиците
—	шлака мет. отделяно |изкарваче) ня шла¬
ката
выводимость ж с. ст. люл»^ь^с^(^т
—	яйц люпимост на яйца
выводить извеждам, отвеждам
вывоз м икон. износ, експорт 1. (като дей¬
ност ) 2. (самите стоки, които сс изнасят)
вывозка ж мин. изкарване, извозване
выворотка ж полигр. обръщане (напр. на
буква)
выгарки мн керам. угарки; шлака
выгиб м извивка, кривина
выгибание с извивано, огъвано, изкривяване
выгибать извивам, огъвам, изкривявам
выгибка (ж ож. выгибание
выгнутый извит, огънат, изкривен
выглаживание с изглаждано
выгнутый огънат, извит (с върха наДолу)
выгонка ж пгевариване,дссгилация (на спирт¬
ни напитки)
выгорание с изгаряно; текст. изгаряно, кар¬
бонизираме
—	топлива в реакторе, допустимое допустимо
изгаряно на (ядреното) гориво в реактора
—	заряда мин. изгаряне на заряда (без
взрив), дефлаграция
~, полное пълно изгаряне
—	шпура ож. выгорание заряда
выгорать 1. изгаря 2. изсъхва, увяхва, из¬
гаря (от суша) 3. избелява, променя си
цвета (от слънце)
выгреб м 1. изтребване 2. сгурия, отпадъци
от горенето
выгружатель м 1. разговаряй, разтоварно
устройство 2. разтоварач, носач (работ¬
ник)
багерный багерсн разтоварач
—, вибрационный вибрационно разтоварно
устройство
~, траншейный окопен рязговаряч
выгружать разтоварвам, стоварвам
выгрузка ж разтоварвано, стоварване
аэромеханическая яегемоаянично [пнев¬
матично] разтоварване
бортовая разтоварване през странична
стона (напр. на вагон)
—	вагонов, безотцёпочная жп. разтоварване
без отцепване на вагоните (направо от
влаковата композиция)
—	в отвал разтоварвано на нясипище [депо]
лобовая челно разтоварвано, разтоварва¬
не през челна стена

выг
128
механическая механично [механизирано]
разтоварване
рассредоточенная разпръснато разтовар¬
ване (не на еДно място)
выгрузной (выгрузочный) разтоварен
выгрузчик м вж. выгружатель 2
выдавать на-гора мин. извозвам на повърх¬
ността (въглище, руде)
«ыдавка ж 1. обр. мет. изтегляне на струг
2.	обр. мет. пресоване чрез изтичане (нспр.
при производството на тубе) 3. изпъкна¬
лост, нзстъп
листового металла изтегляно на струг на
ламарина
~ резьбы изтегляне на струг на розбата
(нспр. ни цокъле ни електрически крушка)
'выдавливание с 1. обр. мет. щамповане
(не горещо или нс стуДено) чроз нзкнчане
2. изстисквано, изцеждане
~ без заусенца щамповане боз мустаци чрез
изтичане (на метила), скскрюдинг пропес
обратное щамповано с обратно изтичане
(спрямо движението на поексскa)
■—, прямое щамповане с право нзтнчано (в
същата посоха, в която поcксокът. се движи)
токарное вж. вь'|давка 1
холодное студено щамповане чроз изти¬
чане
выдавливать изстисквам, изцеждам
выдалбливание с дърв. издълбавапе, вдълба-
ване
выдачам 1. продавано, доставяне; отпускане,
предоставяне 2. икон, продукция, произ¬
водство; пускане на (пазара нс нови) про¬
дукция 3. мин. извозване, изкарване, из¬
важдане (ни Добивс)
в отвал извозване до наснnuшект
~ из очистного забоя извозване от добивен
забой
~ команды изч предаване на команда
~ на-гора извозване на повърхността
~, нйжная долно предавано (нспр. от бун¬
кер)
выдвижной изтеглящ се, удължаващ се, по¬
движен
выделение с 1. отделяно, разделяне, сепари¬
ране; изолиране, отлъчване 2. отделяне
(нспр. на метал от електролит), отлага¬
не, образуване’ (не вещество от Дедена
среде)
бурное хим. бурно [енергнант] отделяно
~ воды отделяне на водата (от друга фезе)
~ водорода отделяне на водорода
.—■ газа отделяне на газа
~ графита отделяне на графита (от диемсн-
тена смес)
~ импульсов ел. нзбнране [селекция] на им¬
пулсите
~ кислорода отделяно на кислорода (при хи-
миннс реакция)
~ коагулята отделяне на ^агулата (от хо*
лоид)
~ кристаллов отделяне	[образуване] на
кристали (от течни фаза)
~ летучих отделяне на летливите вещества,
обезгазяване
~ меди обезмедяване
~ метана мин. отделяне на метан
~ на катоде гилв. отделяне [отлагане] на ка¬
тода
~ радиоактйвных элементов отделяно на ра¬
диоактивните елементи
~ серебра отделяне [отлагано] па сребро
~ тепла отделяне [излъчване! на топлина,
mоелттmдeляно, ттелттбразуване
~ фИльтром пресяване
~, шрифтовое полигр. шрифтово разделяне
электролитическое електролитно отделяне
[отлагане]
~ энергии отделяно на енергия
выделенный L отделен, разделен; изолиран
2. отделен, отложен
выделка ж кожи кож. щавене, дъбоно
выделять 1. отделям, разделям; изолирам
2.	отделям, отлагам; излъчвам
выдержанный стр. отлежал, престоял (зс
бетон )
выдерживание с 1. мет, терм, задържане,
престояване; време на престояване (нспр.
в пещ)	2. хрзн. отлежаване 3. тойперт-
ване, аклиматизиране, престояване (не
материали, Детайли) за уеднаквявано на
температурата
выдерживать L издържам (нспр. натовар¬
ване) 2. оставям да отлежи (нспр. храни¬
телни продукти) 3. задържам (зи извест¬
но време) 4. поддържам (температура)
выдержка вж. выдерживание 1, 2, 3, 4. кфт.
експонацня, експониране
~ бетона стр. престояване [отлежавано] на
бетона
~ времени 1. кфт. време за експониране,
експтнапия 2» авт. закъснение (напр. на
бсвноДействуващо реле)
~ плавки време на задържане на течния
метал (в пещ)
~ при срабатывании ел. закъснение при за¬
действуваното (нспр. ни реле)
выдувальщик м сmъkПоДyгач, стъклодув (рс-
ботних )
выдувание с	1. вдухване, духано 2. геол.
дефляция (издухване, пренасяне, шлифоване
и натрупване ни изветрителни продукти)
3.	пласт, формоване чроз раздуване
~ дугИ ел. издухване на (електрическа)
дъга (нспр, на прекъсвач)
~ колб надуване на колби (за електрически
лемпи )
~ стекла стъклонадуване, стъклодухано
выдувать печь мет. продухване на пещ
(за бързо охлаждане)
выдувка ж вж. выдувание 1
~ доменной печи продухване на внсока пещ
(за по-бързо охлсжДане с оглед незабавно
Да започнат ремонтни реботи)
выедание с разяждане; корозия
выемка ж 1. вдлъбнатина, впадина, яма;
изземване, изтребване, изваждане 2. »з-
рез, изрезка (вътрешната част от цяло)

129
выз
3.	маш. изрез, вдлъбнатина; гнездо, легло
4.	стр. изкоп; прокоп-ваит 5. мин. из¬
земване, изкопаване; изв-ждаив (на до¬
бив от руДник. кариера)
агрегатная агрегатно изземв-ив
безлюдная изземване без хора, машинно
изземване
—, валовая общ изкоп-н [иззтт] добив; общо
(съвместно) изкопаване
~ взрывным способом взривеи иачии иа из-
кец-в-ит, изземв-ит с взрив
—	вкрест простирания изземване, напречно
на простирането
—	грунта изваждане [изкопаване] иа почвата,,
изземв-ит на почвения слой (с оглед поч¬
вата да се запази напр. през време на строи¬
телството )
—	длинными забоями изземване [изкопаване]
с дълги забои
дорожная изкоп за път, пътен изкоп
—	заходками изземв-ит [изкопаване] с на¬
стъпи [з-ходки]
~ камерами изземване {нзкоп-в-ит] с камери
кольцевая кръгов изкоп, •кръгово изко¬
паване
~, комбайновая изкопаване	[изземване]
с комб-йи
—	короткими забоями изземване {изкеп-в-ие]
с къси забои
—	лавами изземване [изкопаване] с фрон¬
тове
~ лопатки 'маш. мтжду'опаакево простран¬
ство (напр. на парна машина)
машинная машинно изземване [изкопа¬
ване]
—	на отбойный молоток изкопаване [иззем¬
ване] с къртачти чук
наступающая настъпващо изземване, из¬
земване с движение напред
непрерывная непрекъснато изземване [из-
коп-ваит]
~ обратным ходом вж. выемка, отступающая
~, бртовая ертеве изземване
~, отступающая отстъпващо изземване, из¬
земване с обратен Ход
~, очисти-я добивно изземване, добив
панелями п-нелио изземв-ит
~ по восстанию изземване по задигаитто (иа
пласт-), възходящо изземваив
~, подэтажная цедттaжне изземваив
~ по падению изземване по запад-ието (иа
пласта), низходящо изземване
—	по простиранию изземване по простира-
итто (иа пласта)
полная пълно изземване
—	поперечными заходкам и изземване с на¬
пречни заходки
~, потолкоуступная изземване т обратии
стъпала
~, поточная поточно изземваив
почвоуступная изземв-ив с прави стъпала
—	прямым ходом еж. выемка, наступающая
раздельная разделно изземване [изкоп--
вант]
селективная еж. выемка, раздельная
9 Руско-български политехнически рвчии
~ с закладкой изземване . {изкоп-ввит] . със
запълване
~ с зарубкой изземв-ив с подкопаваие
—, слоевая слотво изземваив
—	с обрушением кровли изземване с обруш-
вант иа горнището
—	сверху вниз изземване отгоре надолу
~ снизу вверх изземване отдолу нагоре
—	спаренными лавами изземване с двойка
фронтове
сплошная еж. выемка, непрерывная
—	станины обр. мет. изрез [отвор] в тялото
(на металорежеща машина за преминава¬
не на стружки)
столбовая стълбово изземв-ит
струговая стругово изкопаване, изкопа¬
ване с (въглищен) струг
траншейная стр. окопен изкоп; мин.
изкопаване с траншея
туннельная ирсксиавaнв на туиел; мин.
тунелно изкоп-в-ит
—	угля, агрегатная агрегатно изземв-ит на
въглища (автоматизирано)
уступная стъпално изземваив (изкопа¬
ване]
фронтальная фронтално изкоп-в-ит
~ целиков изземване на целиии
щитовая щитово изземване {изкецав-Ит]
—,, экскаваторная багерно изкопаване
выемочный мин. изземван, изкопаван
выжиг м 1. изгаряне, изпичане (за произ¬
водствени нужди): оп-лв-ит (на кокс.
дървени въглища); печтит (за получаване
на негасена вар); обгар я нв (с нажежено
желязо или киселина)	2. (количеството
материал. получено при едно изгаряне или
изпичане)
—	клейма поставяне на знак с нажежено Же¬
лязо (напр. на Дърво)
—	кокса коксуване
—	угля опалв-ит на дървени въглища
—	черепицы опалв-ит иа керемиди
выжигание с вж. выжиг 1
—	по дереву пирографираие (иа дърво)
выжимание с изстискване, изцеждане
выжимать 1. изстисквам, изцеждам 2. маш.
и-тиск-м (напр. педал); обръщам, дърпам
(напр. ръчка. лост)
выжимка ж L изстискване, изцеждане; при¬
тискане 2. ■ обр. мет.. кауч. мустак,.изра¬
стък, ръбец (остатък 'вън от формата.
выжимки мн хран. нзцедки (напр. Джибри)
кюспе)	,
вызванный предизвикан, породен, възбудти
вызов м тлф.. радио повикваие, извикване
автоматический автоматично повикване
звонковый ' (телефонно) повикване със
звънец
~, йзбйратепьиъй избирателно повикване
~, индукторный индукторно повикване
—, кодовый кодово повикване (с уговорен
сигнал, знак)
оптический оптично [светлиино] повикване
—	подпрограммы изч. повикване [извикване]
иа подпрограма

выз
130
—	притбка мин. предизвикване [възбуждане]
на приток
—	телесигнализации телесигнализация с
повикване
фонический повикване със зумер (зву¬
ков сигнал)
циркулярный циркулярно [мчегопестевo1
повикване
вызревание с узряване
—	бетона узряване на бетона, достигане ня
определената якост (спорсД марката) на
бетона
—	латекса кауч. узряване на лятокся
вызывать тлф., раДио повиквам, извиквам
вызывной повиквателен
выигрыш м мощности печялбя [печелене] на
мощност
выкапывать изкопавам, откопавам, изравям
выкатывание с 1. изглаждане (напр. с ва¬
ляк). изтъркялвянс (напр. на трупи по
наклон) 2. мин. извозване (напр. с ваго¬
нетка )
выкатка ж вж. выкативание 2
выкачивание с изпомпвано; изсмукване (напр.
на въздух)
выкачивать изпомпвам
~ воздух обезвъздушявам
выкачка ж ож. выкачивание
выкипание с изкипяване, прекнпяване
выкладка ж 1. стр. облицоване, настилано;
иззиждяне (на пещ, стена) 2. (подготвени)
материали, съдържание (за складиране. за
транспорт); воен, войнишко снаряжение
3.	изчисляване, пресмятане
алгебраическая мат. изчисляване в общи
[буквени] числа
выкладыватель м полигр. (механично) пое¬
мащо устройство (на печатна машина)
выкладывать 1. стр. облицовам; иззиждам
2.	изваждам (навън); стоварвам; нареждам
вы кладь ж текст. бродерия
выклёпывать Л. разпитвам 2. кова [клспя]
на студено
выклинивание с геол, изклиняванс, изтъняване
губено (на рудна жила. пласт)
выключатель м 1. сл. прекъсвач (с подчер¬
тано изключващо назначение), изключвател,
ключ 2. маш. изключвател, изключвателно
устройство, разединител
аварийный авариен прекъсвач (използува
се само при опасност)
~, автогазов ыи автогазов газгенераторен
прекъсвач (за високо напрежение — с ав¬
томатично отДелящи се газове, чиято струя
осигурява самогасснс на електрическата
Дъга)
автоматический автоматичен прекъсвач
(защитен)
антенный антенен прекъсвач [превключва¬
тел ]
баковый мчегемаслоч прекъсвач
блокировочный блокиращ прекъсвач
быстродействующий бъгзодейcтвyвяш пре¬
късвач
бытовой (електрически) ключ
~, вакуумный вакуумен прекъсвач
взрывобезопасный взривобезопасен пре¬
късвач
воздухонапблненный въздуаочялълнен
прекъсвач, прекъсвач с пълни с въздух от¬
делители (за най-гисоки напрежения)
воздушный въздушен въздухоструен пре¬
късвач (за високо напрежение — електри¬
ческата Дъга сс гаси със сгъстен въздух)
~, встроенный встроен [вграден] прекъсвач
(в машина. уреД)
высоковольтный прекъсвач зя високо на¬
прежение
втычнбй прекъсвач за щепселно присъе¬
динявано, щепселен прекъсвач
газовый газов [въздушен] прекъсвач, сух
прекъсвач (обикн. за гассне на дъгата със
сгъстен въздух)
газогенерйруюЩий вж. выключатель, ав-
тогазовый
генераторный генераторен прекъсвач
—, главный главен прекъсвач
двойной сдвоен [двоен] прекъсвач
двухполюсный двуполюсен прекъсвач
~, дйстнчцйенчый дистанционен прекъсвач
~, жидкостный течен прекъсвач (най-често
маслен. но също и с Друга течност)
—	зажигания авто контактен ключ
заземляющий заземяващ прекъсвач
~, клавишный клавишен прекъсвач
кнопочный ож. выключатель, нажимной
командный команден прекъсвач
конечный краен прекъсвач [изключвател]
(напр. за ограничаване Движенията на по-
оДигатслен кран)
концевой 1. ож. выключатель, конечный
2, мин. краон прекъсвач
линейный линеен [изводен] прекъсвач
~, магнитный магнитен прекъсвач (при га¬
сеното на Дъгата се използува магнитно
полс )
маломаеля ный маломаслен прекъсвач
масляный маслон прекъсвач
мембранный мембранен прекъсвач
~, мгновенный прекъсвач с моментно из¬
ключване
многоконтактный прекъсвач с много [ня¬
колко] контактни системи
многополюсный мнегололюсен прекъсвач
—	мощности ож. выключатель нагрузки
—	нагрузки товаров прекъсвач, разединител
за товар
~, нажимной бутонен прекъсвач [ключ], бу¬
тон
низковольтный прекъсвач за ниско напре¬
жение
ножевой лостов прекъсвач
ножной вж. выключатель, педальный
обходной обходен прекъсвач
однобаковый мяслон прекъсвач с един
кязан
~, однополюсный едчолелюсеч прекъсвач
одноходовый прекъсвач с еднопосочно ко-
мутирано
пакетный пакетен прекъсвач

131
ВЫН
панельный прекъсвач за (електрическо)
табло
педальный педален [крачен] прекъсвач
перекидной 1. двупозяционен [лостов]
ключ 2. телефонен ключ
—, поворотный нъртящ со ключ
поплавковый прекъсвач за ниво, поплав¬
ков прекъсвач
~ предельного грузового момента изключва¬
тел прн опредолен [граничен] товарен мо¬
мент
предохранительный 1. защитен [предпа¬
зен] прекъсвач 2. меш. защитен прекъсвач
(например срещу повишена скорост на вър¬
тене)
пусковой пусков прекъсвач
ртутный живачен прекъсвач
рычажный лостов прекъсвач
~ с воздушным дутьём прекъсвач с въздушно
продухване
секционный секционен прекъсвач
~ сети мрежов прекъсвач, ключ за (осве¬
тителна) мрежа
сквозной транзитен [проходен, секционн-
ращ] прекъсвач
~ с магнитным дутьём прекъсвач с магнитно
продухване (при гесене на Дъгите)
соединительный съединителен	[секцио¬
нен] прекъсвач
~, ступенчатый стъпален прекъсвач
~ с тяговым шнурком прекъсвач ■ с верижка
с часовым механизмом прекъсвач с часов¬
ников механизъм
утопленный скрят ключ (под равни¬
щето на лицевата повърхност)
фИдерный фидерен прекъсвач, прекъсвач
на отклонение
шиносоединительный шuнтсъодuнякелои
прекъсвач
штепсельный щепселен прекъсвач
экспансионный експанзивен прекъсвач
(за високо напрежение)
электромагнитный електромагнитен пре¬
късвач
выключать изключвам, прекъсвам; спирам
(Действие)-, отцепвам, разединявам; за¬
тварям (вентил)
выключение с 1. ел., маш. изключване, пре¬
късване; спиране (ни Действие)	2. меш.
отцепване, разединяване; затваряно (ни
вентил)	'
аварийное аварийно изключване [прекъс¬
ване]
~ зажигания авто изключване на запалва¬
ното
по уровню мощности ядр. изключване в
зависимост от равнящото на мощността
предохранительное предпазно {зашнтнт]
изключване	-
~ реактора ядр. изключвано [спиране] на
реактора
~ реактора по периоду ядр. изключване [спи¬
рано] на реактора след изтичане на (опре¬
деления) период от нромо
ручное ръчно изключвано
~ сцепления авто изключване на съединителя
выключенный изключен, прекъснат; спрян
выключка ж строк полигр. изваждано [от¬
страняване] на род
выковывание с изковаване
выкол м 1. откъртвано, нащърбвано 2. щръб-
ка, щърбина
выколачивание с избиване, изчукване
выколотка ж избивачка; дорник (за избивано)
выкорчёвывание с с. cm. изкореняване
выкрашивание е 1. откъртване, изронвано,
олющване; натрошанане; маш. нащърбване
(ни зъб на зъбно колело)	2. боядисване,
оцветявано
выкройка ж текст, кройка
выкружка ж 1. маш. преход (от еДин на друг
диаметър) със закръгление, преходна кри¬
ва, закръгление 2. стр. заобляно, за¬
кръгление, нзвннка 3. срх. амулюра, кри¬
волинейно огънат профил (четвърт окръж¬
ност)
выкручивание с мин. изкривявано (нс сон¬
Даж с намаляване на зенитния ъгъл)
выламывание с къртено, отчупване
вылёживание с хрсн. отлежаваме; естествено
стареене
вылет м 1. издаване напред [навън]; дължина
на конзола 2. меш. обсег, язлот (на хрсн
със стрела или конзола), рамо, нзлаз (на
машина с конзолна работна част) 3. стр.
надвесвано, издаване напред (на сгреда,
балкон) 4. ав. »зп»тант
~ зажимов зав. нзлаз на притискащите че¬
люсти
~ консоли рамо [дължина] на конзолата
~ резца дължина на ножа (от нсжсдържа-
чс нсвън)
~ стрелы обсог [излет] на стрелата (на хрсн)
~ частицы ядр. излятано на частицата
~ электрода зав. нзлаз на електрода
вылетка ж маркиране [поставяне] на знаци
выложить настилам, павирам, облицовам;
яззиждам
вымаливание с мелене, смялане
вымбовка ж кораб. нърток (лост за ръчно
въртене на вретеното на шпили)
выметать текст. обшнвам, тропосвам
вымешивание с разбъркване, размосване,
омесвано
вымокание с с. cm. тттпяване, измокряне;
обезсоляване; подгизване (не посевите)
вымолачивание с с. cm. овършавано
вымораживание с концентриране (на раз¬
твор) етсредствтй охлаждане, кристализи¬
ране чроз замразяване
вымораживать охлаждам, изстудявам; с. cm.
нзмрсзявсм
вымостить настилам, павирам
вымочка ж посевов с. ст. подгнзване на по¬
севите
вымывать измивам, отнасям
вынос м 1. изнасяне 2. вж. вылет 2
~ клепальной машИны излаз [рамо] на ннто-
въчна машина
~ крыла ав. отстъп па крилото

вын
132
селевой геол. пороен нанос
выносливость ж издръжливост; съпр. издръж¬
ливост (на Циклично натоварване)
радиационная р-дй-циенн- издръжли¬
вост
выносливый издърж^лив
—	к перегрузкам издържащ претоварване
выносной изнесен, издаден (напр. напред,
' встрани)
вынужденый принуден (напр. за трептения);
принудителен
выпавший хим. утати; отделен
выпад м текст. отпадаие; отпадък {изли¬
шък] от плат (при полагане на шаблона)
выпадение с 1. изпадане, отпадане 2. утай¬
ка, утаяване; отделяне
—	в осадок утаяваит, обр-зуваит ив ут-йк-
—	выключателя изключване (от прекъсвача)
~ из работы отпадане [излизане] от дейст¬
вие
—	из синхронизма отп-д-ит (напр. на гене¬
ратор) от сиихронйзъм, н-руш-в-ит ив
синхроиността
—	осадка утаяване
пыли и-пр-ш-вант, натрупване [п-даит]
нв прах
выпалывать с. cm. оплевяв-м
выпаривание с хим., хран. 1. изпаряване
2.	пропарв-нт, попарваие, изпарване
безостаточное изпаряване бвз остатък
многократное многократно изпаряване
. — под вакуумом изпаряване под вакуум
выпаривать изпарвам, проп-рвам; изпарявам
(разтвор )
выпарка ж остатък с'тд изп-ряв-ит
выпиливать изрязвам, правя изрез (е трион)
выпирание с изтласкване, избутв-ит; с. ст.
изтег' я ив (посеви )
выписывать преписвам; вадя; абонирам
выплавка ж мет. 1. топене, разт-пянт (на¬
метал); леене, отливане, получаваие [про¬
изводство] иа отливки 2. добив [получена
продукция] при леенето
—	подшипника стопяване (на антифрикци¬
онная слой) ив лагер
скоростная скоростен леярски пропее,
скоростно топтнт
суточная производство нв отливки зв
тдио денонощие
выплавлять топя, разтапям (метал). лея,
отливам
выплата ж икон, изпл-щ-ит, плащане
выполнение с конструктивное конструктивно
изпълнение [оформяне], оформяне ив чер¬
теж
выпор м L издуване, издигане 2. леяр.
отдушник
~ груитв издуване [издигане] иа почвата
(поради.странични налягания)
выправительный регулиращ, регулировъчен;
изправящ, коригиращ
выправление с изправяне, коригиране; ре¬
гулиране
—	реки изправяне [коригиране] иа река [реч¬
но корито]
—	погрешности изправяне на грвшка
—	пути жп. регулиране иа между релсовото
разстояние
выпревание с с. ст. спарваие, изгниваие
вы прессовка ж 1. обр. мет. избиване • [осво¬
бождаване, разединяване]. яа (Детайли от)
пресова сглобка [ връзка]. 2. кауч. чеплък,
плано, излишен материал .(на разделител¬
ната плоскост на пресформата)
выпрессовывание с вж. вы прессовка 1
выпрямитель м ел. изправител, токоизпра¬
вител
безнасосный без пом пви изправител
вакуумный в-куумти изправител
вибрационный вибр-циоити изправител
вращающийся механичен [въртящ се] из¬
правител
дуговой дъгов изправител
зарядный изправител за з-режд-ит .(на
акумулатори )
кенотронный ксиеареити изправител
контактный контактен изправител
купроксный вж. выпрямитель, медноза¬
кисный
ламповый '-мпов [електронен] изправи¬
тел
меднозакисный мтдноекйсти изправител
металлический ртутный живачен (токо-)
изправител в (затворен) метален съд
механический мтхаиичви изправител
однофазный еднофазен изправител
плазменный пл-змеи изправител
полупроводниковый полупроводников из¬
правител
ртутный жив-чти изправител, изправи¬
тел с дъгов разряд
сварочный з-варъчти (тско-)^lзцрввйтеп
селеновый селенов изправител
синхронный синхронен изправител
стабилизированный стабилизиран изпра¬
вител
стеклянный ртутный живачен (токо)
изправител в стъклен балои
сухой сух токоизправител
твёрдый вж. выпрямитель, сухой
трехфазный трифазен изправител
управляемый управляем изправител
фазочувствйтельный ф-зочУвсавнттлти
изправител, демодулятор
электронный 'електронен изправител
электросварочный електрозаваръчен [за¬
варъчен] изправител
выпрямительный изправящ; ел. изправителен,
токоизправителен
выпрямление е изправяне; ел. изправяне,
токензцрaвянт
—	волокон текст, изправяне иа влаки-т-
двухполуперйодное двуполу-периодно (то-
ко-)изправяне
однополуперйодное тднепопуптрйодие
(токо-) изправяне
—	русла реки изправяне [коригиране] иа
корито на рек-
выпрясть текст. изпридам
выпукло-вогнутый изцъкиале-вдпъбн-а

1зз
выпуклость ж изпъкналост; релёфност
выпуклый изпъкнал; релефен
выпуск я 1. мст, изпускано, пускане (на
метал, шлака); изпускателен отвор (за
метал. шлака); количество (течен) метял
(получено от пещ. предприятие) 2. топл,
изпускане (напр. на пара, въздух о атмос¬
ферата); изтяканс; •изпускателен отвод-
нявящ крян (на тръбопровод)	3. авто
изпускане (такт от работния цикъл на
четири тактов Двигател )	4. икон, произ¬
водство, продукция, добив; пускане в про¬
изводство или на пязяра 5. полигр. изли¬
зано от печат (на книга), издаване; (по¬
реДно) издание
аварийный аварийно (гоДо-) изпускано
бездымный авто бездимно изпускане
—, валовой икон, обща продукция
дымный авто димно изпускано, наличие
ня дим в изгорелите газове
—— металла изпускано на метала (напр, от
пещ)
~ отрабогташих гСзоо авто изпускане на
отработените [изгорелите] газове
партийный дребчосегийно производство
~ плавки аж. вйпуск металла
серийный серийно производство
холостой свободно изпускане (напр. на
пара, въздух в атмосферата, воДа в нера¬
ботния улей на централа)
~ шасси ав. спускане ня колосника (при
кацане на самолет)
— электронов из ускорителя ядр. изпускане
ня електрони от ускорител
выпускЯть 1. мет. изпускам, пускам (метал,
шлака)	2. топл. изпускам (пара, въздух
в атмосферата) 3. икон, пускам (произ¬
водство за пазара), произвеждам 4. изда¬
вам (печатни произведения)
выпучивание с издувано, набъбване (за поч¬
ва); подуване
выработка ж 1. изработване, произвеждано
производство; производителност	2. мин.
изработка 3. икон, производство, продук¬
ция, произведено количество
вентиляционная вентиляционна [провет-
ритолня] изработка
восстающая възходяща изработва
~, вскрывающая разкриваща изработка
выемочная добивна изработка
~, выпускная изработка за отводняване
главная откаточная главна извозна из¬
работка
глубокая дълбока изработка
годичная годишно производство; мин.
годишен добив
горизонтальная хоризонтална изработка
горная минна изработка
двухпутевая двупътна изработка
закладочная зяпълвячня изработка
-е за смену (изработена) продукция за една
смяна
камерная горная камерна минна изработка
наклонная наклонена (минна) изработка
нарезная нарезна [разсичаща! изработка
		-ВЫР
~ нормы икон, •изпълнение ня нормата• (нор¬
мираното време!
объездная обходна [обиколна] изработка
откаточная извозна изработка
открытая горная открита минна изработка
подготви тельная подготвителна изработка
z-, подземная горняя подземна минна изра¬
ботка
z—, полевая скална изработка, изработка по
скала
по породе ож. выработка, полевая
путевая Пътна изработка
разведочная проучвателна изработка
z-, разрезная■ вж. выработка, нарезная
z-, скоростная скоростна изработка
суточная дневно производство
/w, тупиковая глуха [задънена] изработка
(с еДин изход)
узкая тясна изработка
ходовая лътеаодча изработка
—	электроэнергии производство на електри¬
ческа енергия, електропроизводство
этажная стяжна изработка
выра^ботку мн мин. изработки
—	вскрытия разкриващи изработки
встречные насрещни изработки
капитальные капитални [разкриващи, ос-
човчй] изработки
околоствольные оеелешааmевй изработки
очистные добивни изработки
z-, старые стари изработки
выравнивание с 1, изравняване, изправяне
2. текст, егализиряне
~ давлением изравняване чрез натиск
—	давления изравняване на налаганията
(напр. в няколко затворени съДа)
—	моментов мех. изравняване ня моментите
—	химического состЯвн изравняване (усрод-
няване] ня химичния състав
выравниватель м изравнител; коректорно ус¬
тройство
выравнивать 1. изравнявам.	изправям
2. текст, огялизирам
выражение с мат. изряз; формула
алгебраическое алгебричен израз
и рациональное йрациочален израз
неопределённое неопределен израз
численное числен израз
выращивание с с. cm. отглеждане
—	кристаллов получаване на кристали
выращивать с. cm. отглеждам, култивирам
вырвать с. cm. изскубна, изтръгна, откъсна
вырез м изрязване, изрез
—	клише полигр. изрязване ня клише
вырезка	изрязване, изсичане
—	брака мет. отстранявано [изсичане] ня
(повърхностни) дефекти (на блоковете пре¬
Ди валцуване)
выровнять изравня, изгладя
вырождение с израждане, дегенериране, деге-
неряция (в квантовата механика)
~, двухкратное двукратно израждане
многократное многократно израждане
обменное обменно израждане

ВЫР
134
~ по чётности израждано по отношение на
четността
случайное случайно израждане
~ ядерных уровней израждано на ядрените
нина
вырост м израстък
вырубание с изсичам (със секач или на пресс);
сока (с брадва); леяр. отстранявано [из¬
сичане] на дофокти (не отливки)
вырубать нзсичам; мин. нзсячам, изкопавам
вырубка ж 1. обр. мет. изсичане, рязано
(ръчно или на пресс); танцуване 2. гор.
изсичане; сечище; nротеkа
краевая изсичане (нспр. на изрез) в
края на листа
кузнечная ковашко нзсячане (по контур)
~ кутка мин. изкопаване на крайната точка
на добивен забой
выручка ж от реализации икон, приход от
продажба [реализация] (нс проДухцияте)
вырыв м частичен разрез (ни чертеж)
вырывание с электронов полем откъсване [яз-
тръгване, освобождаване] на електронято от
полото
высадка ж 1. обр. мет. набиване, сбянане
(при мешинно или ръчно коване) 2. изваж¬
дано (на пластмасов детайл от пресформи)
3.	с. ст. разсаждане (на растения)
автоматическая автоматично набиване, на¬
биване на пресавтомат
~ воздушного десанта воен, стоварване на
въздушен десант
горячая набянане на горещо (обикн. ни
хоризонтилно-ковишхи машина)
коническая конусно набянане, набянане
на конусна глава
полугорячая набивано н птпугорещт съ¬
стояние
холодная набиване на студено (обихн.
на стоДенонaбивни автомати и преси —
нспр. глави на болтове, нитове)
высадкопосадочный с. ст. разсадтзасяваш
высаживать с. ст. засаждам
высаливание с хим. uзстпване
фракционное фракционно нзсолване
высасывание с изсмукване
высасывать изсмуквам
высверливание с обр. мет. 1. разстъргнане
(на отвор)	2. пробиване (през целия ма¬
териал, с не на глухо)
высверливать 1. разскъргвам (отвор) 2. про¬
бивам (докрай)
высев м (высевание с] сеене, засяване; сентба
высевки мн отсевкн (слеД пресяване)
высекать изсичам (хсмъх); гравирам (напр.
надпис)
высечка ж 1. нзсячане; изрезка (предмет);
изрезка (отпадък) 2. длето за (сечене не)
камък
высказывание с мат. съжденяе, тнърденне
высокоавтоматизированы# внсокоантомакнзн-
ран, хараkкерязяраш се с висока стопон на
автоматизация
высокоатомный вясоkтаmтйен
высокобелковый в»стkобепmъаон, характери*
знращ со с високо [повишено] белтъчно съ¬
държание
высокобортный притежаващ нисокн стени
[капаци] (непр. зс каросерия на товарен
автомобил )
высоковакуумный високовакуумен
высоковалёнтный високовалентен (за химичен
елемент)
высоковбльтник м специалист (работник) по
високоволтова техника
высоковольтный предназначен за високо на-
преженно, високоволтов
высоковязкий сялно вискозен
высокогорный високопланински (обикн. над
2000 м)
высокодиспёрсный високодиспорсен
высокозольный нuсоктпепептн, характеризи¬
ращ се с високо пепелно съдържание
в ы сококачест венный ня со ко к ачество н
высококипящий кипящ пря висока темпера¬
тура
высококонцентрированный силно концентри¬
ран (напр. за разтвор)
высоколегированный внсоkопегuран
высокомарганцевый отличаващ се с високо
съдържание на манган
высокомолекулярный високомолекулен, имащ
голяма молекулна маса
высоконадёжный изключително сигурен, при¬
тежаващ голяма сягурноск (нспр. при
експлоатация )
высоконапбрный вистктнапорен
высоконауглербжениый нистконавъглертден,
наситен с високо съдържание на въглерод
высокооборбтный в»соkообтроmен; високоско¬
ростен
высокообъёмный вистктобемeн, характеризи¬
ращ се с повишен обом (в сравнение с про¬
сти текстилни влакна)
высокооктановый внсоkттккантв, »мащ голя¬
мо октаново число
высокоомный ел. високотмон, характеризи¬
ращ се с голямо активно съпротивление
высокоплан м ав. нисоеопптщниk
высокоплавкий труднтmопий,	характеризи¬
ращ со с висока температура на топено
высокопластйчный обладаващ висока пластич¬
ност
высокополимёр ный висо кополимерен
высокополимёры мн полимери с голяма моле¬
кулна маса
высокопроизводительный внсокоnртuзвтдu -
толен
высокопрочный характеризиращ се [ямащ J
голяма якост
высокоразрежённый сялно разреден
высокосортный висококачествен
высокоствольный с. cm. внстkтсmъбпон
высокотемпературный	високотемпературен
высокотоксйческий силно отровен
высокоточный високоточен, характеризиращ
се с [осигуряващ] голяма точност

135
выс
високоугЛеродйстий внсокевъг'тродтн. ха¬
рактеризиращ св с високо въглеродно съ¬
държание
высокоудойный с. ст. вйсекемлтчви
высокоурожайный с. ст. вйсокодебйвeн, родо¬
вит
высокочастотный високочестотен, който в за
висока честота
высокоэластйчный вйсохотластичти
высокоэнергетйческий вйсокотивргвтйчти
высота ж височина; мат. височина (напр.
на триъгълник, призма. конус): воен, кот-
абсолютная абсолютна височина
барометрическая барометрична височина
—	борта височина ив борда (на кораб)
—	вакуума отрицателно налягане
—	вертикального сброса геол, височина ив
вертикален р-зсед
—	водяного столба височина нв водния стълб
—	всасывания смукателна височина
—	в свету стр. светла височина
габаритная габаритна височина
—	гайки височина нв гайка
геодезическая геодезична височина
—	геоида височина иа геоида
геометрическая геометрична височин-
геопотенциальная гтецоттнцй-пив висо¬
чина
—	давления и-ляг-ит, големина иа наляга¬
нето
динамическая динамична височин-
—	загрузки височина иа з-ртждант
—	засыпки височина иа н-сип-и материал
[на и-сипването]
—	звука височина ив звук¬
— зуба височина на зъба (на зъбно колело)
—	импульсов тока ел. височина на импулса
{амплитуда] (фотоклетка)
—	инструмента геод. височина иа инстру¬
мента
истиии-я ав. истинска [действителна] ви¬
сочина
—	исходного профиля маш. вйсечйиа иа из¬
ходния профил, пълна височина на профил
метацентрическая метацентричив височин-
монтажная стр. монтажна височина, ви¬
сочина ив моцтажа
—	набора пслlИгр. височии- нв набора
—	над уровнем моря височина над морското
равнище
~ ивпорв напор, и-лягаие, височина иа на¬
пора
—	неровностей обр. мет. височина иа грапа¬
вините (на повърхност)
нормальная геод. нормална височина
орбитальная ракет, височина на орбит-
ортометрйческая ерmомттричиа височина
—	отвала•височина иа и-сицйщтте
—	открытия клапана вж. висота подъёма
клапана
~ отсасывания, допустимая допустим- сму¬
кателна вйсечйив (на реактивна хидрав¬
лична машина)
погрузочная товари- височина (напр.
за товарен автомобил височината на плат¬
формата на каросерията)
—	подачи височина иа цодаваивте [повдига-
ивmе]
—	подпора височина и- повишаване [цекач-
вант] на водно равнище
—	подъёма 1. височина иа повдигане 2. ви¬
сочина ив изкачване (напр. на път),
разлика между вйсечйий (на точки)
~ подъёма клапана авто ход иа кл-п-и-
—	подъёма* крюка височина иа повдигане ив
куката (за кранове)
—	подэтажа ми.' подетажна височина
полезная полезна височина
—	полёта ав. височина ив летенето {цоптт-]
—	потенциального барьера яДр. височина иа
цоатнцй-пн-та бариера
предельная гранична {и-й-ге'яма] ви¬
сочина
—	профиля мет. височина на профила (за
профилни стомани) '
—	профиля резбы маис. височина и- резбата
пьезометрическая цйтземттрйчнa висо¬
чина
—	разгрузки височина за разтоварване
располагаемая височина на разположение;
хидравличен напор
расчетная 1. геофиз. изчислена [изчисли¬
телна] височии- 2. теоретична височина
(напр. залегнала в проект, в изчисления)
3.	ав. немйналиа височина (на работа на
двигател )
—	репера гем). височина на репер [реперна
точкаI
—	сброса геол. височина [скок] иа разсед
—	светового центра физ. височии- иа светлин¬
ния цтитър
—	сечения геод. височина иа сечението
—	сечения рельефа височина между последо-
в-телии хоризонтали (на топографска кар¬
та )
—	складирования трансп, вйсечйиа иа [за]
скл-дир-нт
скоростная аероДин. скоростна височина
статическая хиДр. статична височина
строительная строителна височина
—	фотографирования геод.. mon. височина иа
фотографиране
—	центров обр. мет. височина иа центритв
(над супорта или наД паралелите — на
стругова машина)
эквивалентная еквивалентна височин-
—	этажа мин. височии- на етажа
высотность ж авиационного двигателя (номи-
и-лив) височина иа самолетен двигател
(до която двигателят работи нормално)
высотный височинеи, предназначен за (ра¬
бота на) голям- височина; многоетажен
(за сграда)
высотограф м вж. высотомер, самопишущий
высотомер м геоД. височиномер; ав. висотомер
барометрический барометричен висете-
мвр
оптический оптически височйиемтр

выс
136
радио- радиовисотомер
радиоактивный яДр.радиоактивен високомер
самопишущий самопишещ височино-мер,
барограф
топографический топографски височино-
мер
высотописец м самопишещ висетемор, баро¬
граф
выстилать стр. настилам, постилам
выстрагивать дърг. рендосвам (грубо)
выстраивание с ядер ядр. построяване [на-
^реждяно] нн ядрата
выстрел м воен. К изстрел (на пушка, оръ¬
дие)	2. боеприпас, вистрел (комплект)
артиллерийский артилерийски боеприпас
[вистрел]
~, боевой боен боеприпас [вйстрел)
одиночный единичен изстрел
пристрелочный пристрелочин изстрел
выстрочка ж текст, тегслиранс
выступ м 1. издатък, издатина, изпъкналост;
гърбица; удължение, шийка; прилив, пъпка
(на отливка); 2. ръд, пряг (напр. на гал,
ос); флянец
—	выбрасывателя воен. нокът ня изхвър-
гача
—	вкладыша подшйпника закочmгяше ухо на
(тънкостенна) лагорня черупка, издатък
на лагерна черупка
—	кулачка прерывателя сл. гърбица на пре¬
късвача
направляющий направляваща гърбица
[крива]
—	протектора авто релеф [шарка, зебра]
на протектора
уплотняющий уплътнителен ръб [изда¬
тък]
—	фланеца, уплотняющий уплътнителен ръб
[праг] на фланец
центрирующий центриращ издатък [ръб]
высушивание с изсушавано
высыхание с изсъхване, съхнене; съсъхвяне
выталкивание с избутвано, изтласкване
выталкиватель м избутван, изтласквяч; полигр.
изтласкван (на реДоге букви при полиграф-
на машини)
автоматйческий автоматичен избутван
—	вагонеток мин. избутван ня вагонетките
~, трубчатый леяр, тръбен избутван (напр.
в кокила)
вытапливание претопяване, стопяване
вытаскивание с состава жп. изтегляне па
(влаков) състав
вытачивать обстъргвам, струговам, обработ¬
вам на струг
вытачка ж текст. свивка (на дреха), поне
вытеснение с изместване, изтласкване
—	тока сл. токово изместване, повърхностен
[скин-] ефект
вытирать изтривам, избърсвам
выточка ж маш. околовръстен канал [жлеб],
шийка (на цилиндричен Детайл)
кольцевая пръстеновиден канал
— конйческая обр. мет. вземане на лек • ко¬
нус (от няколко стотни върху цилиндрич¬
на част)
вытравление с текст, разяждано; обезцветя¬
ване, оцване
вытравка ж разяждане (с химикал на боята
при щампосване на платове)
вытравливать 1. текст. разяждам (боя с
химикали при щампосаане); изваждам, из¬
чиствам (нетна с химично среДство) 2. обр.
мет. гравирам (с киселина)	3. с. cm.
опасвам, унищожавам посев (за добитък)
вытягивание с 1, текст. изтегляне (на пре¬
Дачна машина)	2. изтегляне (напр. на
мстал, стъкло)
вытягивать 1. изтеглям, извличам; изсмук¬
вам 2. изтягам, разтягам, обтягам; изпъ¬
вам, протягам
вытяжка ж 1, обр. мет. изтегляне (коваш¬
ка операция за увеличаване на Дължината
или широчината за смстка на напречнстс
сечение)	2. обр. мет. изтегляне (тан¬
цова, т. с. стуДеиопрессво операция за по¬
лучаване на чашкообразно тяло от плоска
заготовка)	3. мет. изтегляне (степен на
Деформация при валцуване) 4. текст. ож.
вытягивание 1	5. текст, изтегляне (от¬
ношение между Дължините слсД и преДи из¬
теглянето) 6. стр. изтегляне (на корниз)
7. топл. изтегляно, изсмукване (на газ
или нечист въздух с вентилатор или с ес¬
тествена тяга) 8. хим. извлек, екстракт
—	без утонения обр. мсш. изтегляне дез на¬
малявано началната дебелина (на мате¬
риала)
~, водная воден извлек
глубокая дълбоко изтегляне (напр. на
ламарина)
—	, мелкая плитко изтегляне
—	на конус конусно изтегляно, изтегляне ня
конус
—	, обратная обратно изтегляне (външната
стена на чашката преминава във вътрешна)
почвенная почвен извлек
—	по Эриксену (проба на ламарина чрез)
изтегляно по Ериксен
—	с оправкой изтегляне ня дори и к (на куха
заготовка — ковашка операция)
спиртовая алкохолен екстракт
—	с утонением обр. мет. изтегляне с намаля¬
ване началната дебелина (на ламарината)
фильерная изтегляне през филер (при
производство на изкуствени влакна)
холодная студено |сmудечепросево] изтег¬
ляно
штамповая (стуДено) изтегляне (ни ла¬
марина) с помощта ня щанда, студено
[сmудочолресеве] изтегляне
эфирная етерен екстракт
вытяжной ■ 1. обр, меш. изтеглящ, изтеглите-
лен 2. топл. изтеглящ, изсмукващ, смука¬
телен; засмукващ 3. хим. извлечен, екс¬
тра ктен

<37
выхаживание с 1. обр. мет. шлифоване (до
затихване нс исхренето) 2. кореб. обиране
(не котвената верига)
~ круга обр. мет. изравняване на шлифовъ¬
чен кръг (до затихване нс исхренето)
выхлоп м авто 1. изпускане (на изгорелите
газове)	2. (съвкупност от газообразните,
течните, полутечните (смолистообрезни)
и твърди продукти при изхвърлянето им
от изпускателната тръбе)
бездымный бездимно изпускане; бездимни
изгорели газове
дымный днмно изпускане, наличие на
дим н изгорелите газово
реактИвный реактивно изпускано (не из¬
горели газове)
свободный авто изпускано на изгорели
газове (неправо) н атмосферата
выхлопной изпускателен
выход .и 1. излизане, напускане 2. отпадане,
нзлнзане от експлоатация 3. изход, излаз;
отдушник 4. изч. изход (получаване ни ре¬
зултатите) 5. геол, нзлаз, афльорийент
6.	ел. добив, отдаване, отделяне, емисия
7.	их. добив, рандеман; производство (ко¬
личество)
аварийный 1. авариен изход 2. аварийно
отпадане
анодный гилв. аноден (токов) добив
—, валовой ихон. общ добив
весовой тегловен добив, добив в тегловно
изражение
~ в космос рзхет, излизане н космоса
~ газа мин. 1. изход на газа 2. излизане на
газа
~ деления ядр. добив на деленото
дефектный обог. дефектен добив (при
недостигене ни желаното процентно съ¬
държание)
. запасный запасен [резервен] изход
из зацепления мсш. излизане от запеевано
(на зъбни колела)
излучения ядр. добнв на излъчването
из пикирования ав. излизано [извеждане]
от стръмно спускане [пикиране]
из-под контроля нзлнзане от контрол, пре¬
минаване н неуправляемо състояние
из работы, аварийный спиране [излизане
от работа] поради авария (нспр. нс система,
мешинс )
из строя излизане от строя [действие,
u n *	* * и и
, ионный йонон добив
, катодный гслв. катоден (токов) добив
, квантовый квантов добив
керна мин. добнв на ядка, изваждане
[хващане] на ядка
~ муки из зерна хрсн. рандеман на брашното
пря молено
~ на орбиту рекет, излизане на орбита
~ нейтронов ядр. добив на неутроните
~ нефти излаз [изтичане] на нефта
~, оптИческий оптически добив (спрямо чи¬
сто оптически активно вещество)
	выш
~ пара излизано [изпускано] на парата, па-
роизпускане
~ плавки добив [производство, рандеман]
на метал пря леене
~ пласта на поверхность мин. изход [нзла-
зише] на пласта на повърхността, разкри¬
тие [афпьтрнйонт] на пласта
~ по органической массе мин. добив от ор¬
ганична маса
~ по току гилв. токов добив (спрямо теоре¬
тичния електрохимичен отДелителен екви¬
валент), използваемост на тока
~ по энергии ел. коефициент на полезно дей¬
ствие
~ продуктов деления ядр. добив на продук¬
тите на делене
~ продуктов сгорания количество на продук¬
тите на горене
~ пучка ядр. 1. изход па снопа 2. излизане
на снопа
~ резьбы обр. мет. излаз на резба
<->, световой светлинен добнв
~ стружки kтп»ческвт на снетите стружки
[из метала. преминал в отпадъци]
~ термоядерной реакции добив на термояд¬
рената реакция
убойный хрсн. кланично тегло
~ энергии добив на енергия, енергтеронз-
водство
выходной изходен (нспр. трансформатор)
выцветание с 1. избеляване, избледняване
(от време. слънце) 2. изцветяване (из¬
лизане на някоя съставка нс повърхността,
нспр. вар по циментови замазка)
вычерпывание с изчерпване, нзгребване
вычерпывать изчерпвам, изтребвам
вычески мн. текст. дреб
вычет м 1. ихон, отчисляване, изваждане;
удържане 2. отчислена [удържана] сума
вычисление с мат. 1. изчисляване, пресмята¬
но 2. изчисление ' (резултат)
камеральное геоД. кзмер злно изчисляване
~ координат изчисляване на координатите
уравнительное изравнително изчисляване
вычислНтель м йзчнсликеп	(изпълнител на
изчисления )
аэронавигационный аеронавигацuтнен нз-
числител
вычислять изчислявам, пресмятам
вычитаемое с мат. умалител
вычитание с мит. изваждано
вычитать мат. изваждам
вычитка ж полигр. изчитане; попразяне, ко¬
ригиране (нс ръкопис)
вычитывать полигр. ^читам; коригирам (ръ¬
копис зи печат)
вы шабренный обр. мет. загладен с шабър,
шабърован
вышивание с текст. нзшинане, бродиране
вышивка ж бродерия, везба
вышка ж кула; наблюдателница, наблюда¬
телна площадка (върху стълбове), скеля;
надстройка (ни сграда)', воен, нишка
~, анемометрИческая ав. анейтйетрйана кула
‘"'t буровая мин. сондона кула [пирамида]

выш
138
~, ветросиловая ел. ветросилова кула
диспетчерская ав. контролна кула
испытательная изпитателна кула
контрольная вж. вЫшка, диспетчерская
копровая кула на лилотонабивачка [со¬
нетка]
~, наблюдательная наблюдателна кула, на¬
блюдателница; воен, наблюдателна вишка
нефтяная мин. нефтена кула
парашютная парашутна кула
разббрная мин. разглобяема кула
~, триангуляционная геод. триангулационна
кула
эксплуатационная мин. експлоатационна
кула
вышкомонтажник м специалист (работник)
по монтаж на сондажни кули
вЫшлифованный шлифован (за отвор)
вы шлифовка ж шлифовам	(отвор, жлеб,
прорез)
выштамповка ж обр. мет. (горещо) щампо¬
ване
выштамповывать щамповам (на горещо)
выщелачивание с хим. 1. "излужване, извли¬
чане (с основа или друг химикал) 2. извли¬
чане, отделяне, екстракция (чрез разтва¬
ряне)
аммиачное амонячно извличане
/х, двойное двойно излужване [извличане]
диффузионное дифузионно извличане
~, подземное подземно излужване
почвы излужване на почвата (разтваряне
и изнасяне на почвени съставни части и ми¬
нерали от подзем^и и повърхностни води)
выщелачиватель м апарат за извличане
выщелачивать 1. излужвам, извличам (по
химичен път)	2. извличам, отделям, екс¬
трахирам (от твърди вещества)
выщип м изрез
выщипывание с оску.бване, изскубване
вьюк м денк, бала, вързоп
вьюрбк м текст, усукваща тръбичка
вьЮшка ж 1. шибър, клапа, щит (за регули¬
ране) 2. кросно (за размотаване на преж¬
да. въже)
~, тросовая макара за въже
вюртцйт (вюрцйт) м минер, вюрцит
вяжущее с свързващо вещество, свръзка
быстросхватывающеес я бързосвързващо
вещество
быстротвердёющее бързовтвърдяваща се
свръзка
керамическое керамична свръзка
/х, чёрное асфалтова свръзка
вяжущий 1. свръзващ 2. стипчив, тръпчив
(за вкус)
вязание с 1. текст. плетене 2. с. cm. връз¬
ване
вязанка ж снопче, връзка .
вязать 1. текст. плета 2. връзвам, свързвам
вязка ж 1. свързване, съединяване; стр.
сглобяване (по дължина или под ъгъл)
2. дърв. съединение, сглобка 3. текст.
плетене; стр. изплитане (на армировка)
~ провода ел. свързване на проводник
вязкий 1. вискозен (за течности) 2. жилав
(напр. за метали)
вязкость м	1. вискозитет, вискозност, въ¬
трешно триене (за течности и газове);
провлачност; лепливост 2. жилавост, жи-
лавина (напр. за метали)
~, абсолютная абсолютен вискозитет
вибрационная провлачане	[подаване]
при вибрации (на почвата)
вихревая вихров вискозитет
динамическая динамичен вискозитет, ди¬
намичен коефициент на вътрешно триене
диэлектрическая ел. диелектричен виско¬
зитет, диелектрично последействие
~, кинематическая кинематичен вискози¬
тет, кинематичен коефициент на вътрешно
триене
магнитная магнитен вискозитет, действие
1 а остатъчег магнетизъм
~ масла вискозитет на маслото
~, объёмная обемен вискозитет
/х, относительная	относителен вискозитет
статическая пластичност; ковкост
структурная структурен вискозитет
% ударная якост |жилавост] на удар
/х, удельная относителен вискозитет
/■х, условная условен вискозитет, привиден
вискозитет
циклическая циклична жилавост
~ шлака вискозност [лепливост] на шлаката
вязкотекучий труднотечлив, притежаващ мал¬
ка течливост
вяление с сушене на открито [на слънце!
вялить суша на слънце
г
габардин м текст. габардин
габарит м габарит, габаритен размер
/х/ безопасности габарит за безопасност
/х/ высоты габарит във височина
/х груза габарит на товара, товарен габарит
/х линии связи габарит на (надземни) съоб¬
щителни линии
/х нагрузки вж. габарит груза
~ подвижного состава жп. габарит и а по¬
движния състав (локомотиви и вагони)
/х, подмостовой подмостов габарит
/х/ приближения строения жп. строителен га¬
барит (за допустимо разстояние на земни
съоръжения спрямо жп. линията)
габаритный габаритен
габаритомёр м жп. габаритна рамка [врата]
шахтный минен габаритомер
габбро с петр. габро (магмена скала)
габион м габион (плетен кош. напълнен с
камъни — използува се при водно строи¬
телство)
габитус м крист. хабитус
гавань ж кораб. пристанище (морско); спе¬
циализиран кей
нефтяная нефтено пристанище

139
ГАЗ
~, приливная (морско пристанище, в което
постоянно равнище на водата по време на
приливи и отливи се поддържа с помощта
на шлюзове и херметични врати)
угольная въглищен кей
гагат м гагатни въглища (разновидност на
кафяви въглища)
гадолиний м хим, гадолиний, Gg
гаечный маш. гаечен
газ м (вж. също газы мн) 1. газ (агрегатно
състояние на веществото) 2. газ (тъкан)
активный активен (реакционноспособен)
газ
ацетиленовый ацетилен
аэростатный ав. балонен газ (за пълнене
на балони)
балонный газ от стоманена бутилка, газ
под налягане
бедный 1. беден газ, газ с писка топло-
творна способност 2. хим. газ с ниско съ¬
държание (на интересуващия ни елемент
или съединение)
~, бесцветный безцветен газ
богатый 1. газ с висока топлотворна
способност 2. хим. газ с високо съдържание
(на търсения елемент или съединение)
болотный блатен газ (състоящ се главно
от метан)
~, бытовой газ за домакински нужди, све¬
тилен газ
ваграночный леяр. газ от вагрянка
веселящий хим. райски газ, двуазотен
окис
водяной воден газ, генераторен газ (по¬
лучаващ се при газификация на въглища с
водна пара)
воздушно-генераторный	въздушен газ
(при газификация на въглища с въздух)
воздушный вж. газ,	воздушно-генера¬
торный
~, высококалорийный газ с високо топло¬
творна способност, висококалоричен газ
z-', генераторный генераторен газ
~, городской вж. газ, светильный
~, горючий горивен [горлив] газ, газ за го¬
ривни цели
гремучий 1. хим. гърмящ газ 2. мин.
рудничен [гърмящ] газ
доменный мет. високопощон газ
древесный газ от суха дестилация на
дърва
естественный вж. газ, природный
~, жидкий течен [втечнен] газ
жирный тлъст газ (природен)
защитный мет. защитен газ, газ за за¬
щитна атмосфера
идеальный идеален газ
~, искусственный изкуствен газ (за разлика
от природен газ)
инертный инертен газ
каменноугольный каменовъглен газ, газ,
получен от суха дестилация на каменни
въглища; светилен газ
zw, карбюрированный авто карбураторен газ,
горивна смес
/w, коксовый коксов газ (получен при коксу¬
ване на въглища)
коксохимический вж. газ, кбкеовый
zxz, колошниковый вж. газ, доменный
/V, малый авто малък газ (за ниски оборота
на двигателя)
масляный вж. газ, нефтяной 1
натуральный вж. газ, природный
науглероживающий мет. навъглеродяващ
газ (за газова цементация)
нефтяной 1. нефтен газ (получаващ се
при нефтепреработка) 2. природен [зе¬
мен] газ
~, обжиговый мет. пържилен газ
основный основен [генераторен] газ (по¬
лучен като основен. а не като страничен,
продукт )
остаточный остатъчен газ
отработавщий отработен [използуван] газ
~, отходящий отпадъчен газ
~, охлаждающий охлаждащ газ, газ за ох¬
лаждане
*w, очищенный пречистен газ
паровоздушный вж. газ, смешанный
~, первичный първичен [полукоксов] газ
плоский повърхностен газ, тънък газов
слой
~ подземной газификации газ от подземна
газификация
~, полный авто пълен газ (за напълно на¬
товарен двигател)
~, попутный съпътствуващ газ (в нефтени
находища )
природный природен [естествен, земен]
газ
промышленный газ за промишлени нужди
[цели]
рабочий работен газ (в пневмоавтома¬
тика)
радиоактивный радиоактивен газ
~, растворённый разтворен газ
реальный физ. реален [действителен] газ
редкий рядък [благороден] газ
рудничный рудничен газ, газ гризу
светильный светилен газ
сернистый серен двуокис
сжатый сгъстен газ, газ под налягане
~, сжиженный втечнен газ
силовой енергиен газ, генераторен газ
(когато се използува за енергодобив)
~, смешанный смесен [паровъздушег ] газ
(при газификация на въглища с паровъз-
душно продухване), генераторен газ
сухой сух [постен] газ (природен)
сырой суров [непречистен] газ
торфяной торфен (генераторен) газ
~, тощий вж. газ, сухой
угарный въглероден окис
углекислый въглероден двуокис
удушливый задушлив газ
~, хвостовой остатъчен газ
цементирующий вж. газ, науглероживаю¬
щий
~, циркуляционный циркулационен [оборо¬
тен] газ

ГАЗ
140
шламовый шламов газ
электронный електронен газ
энергетический вж. газ, силовой
эруптивный вулканичен газ, газ с вулка¬
ничен произход
ядовитый отровен газ
газация ж 1. опушване, обгазяване, насища¬
не с газ (напр. срещу вредители на селското
стопанство)	2. мин. газов фонтан, излаз
на газ (на повърхността)
газгольдер м газов резервоар, газохранилище
вертикальный цилиндрический вертикал¬
но цилиндрично газохранилище (с постоя¬
нен обем )
~ высокого давления газов резервоар за
високо налягане (с постоянен обем)
горизонтальный цилиндрический хори¬
зонтално цилиндрично газохранилище (с
постоянен обем)
мокрый газов резервоар с (променлив обем
за) течйо затваряне
~ постоянного объёма газов резервоар с
постоянен обем (за високо налягане)
сухой резервоар (с променлив обем) за
сух газ
шаровой сферообразен газов резервоар
газирование с 1. газиране, насищане с въгле¬
роден двуокис (на вода и др. напитки)
2. мин. газиране (на промивката в сондажа)
газированный газиран, наситен с газ
газировать газирам, насищам с газ
газификатор м газификатор, изпарителен апа¬
рат (за втечнени газове)
~ высокого давления газификатор за високо
налягане
кислородный кислороден изпарител, апа¬
рат за изпаряване на (втечнен) кислород
тёплый газификатор с подгряване
холодный газификатор без подгряване
(за ниско налягане)	ч
газификация ж 1. газификация, газифици¬
ране (получаване на горивен газ от твърди
или течни горива)	2. газификация (оси¬
гуряване на газ за промишлени или домакин¬
ски нужди на район. населено място, пред¬
приятие. сграда)
<->, бытовая газификация за битови [дома¬
кински! нужди
~ в кипящем слое газификация в кипящ
слой
~ на парокислорбдном дутьё газификация
чрез продухване на смес от пара и кисло¬
род
подземная подземна газификация	(на
въглища )
полная пълна газификация
промышленная промишлена газификация,
газификация за промишлени нужди
~ топлив газификация на горивата (пре¬
връщане на твърди или течни горива в
горивни газове)
газифицирование с . газифициране, газифика¬
ция
газифицированный газифициран, превърнат
в газ
газифицировать газифицирам
газлифт м газов [въздушен] подемник, мамут
помпа (работи със сгъстен газ или въз¬
дух — използува се напр. при добив на
нефт )
газоанализатор м хим. газоанализатор, газов
анализатор
~, магнйтный магнитен газоанализатор
магнитомеханический магнитомеханичен
газоанализатор
объемно-манометрический	обемно-мано¬
метричен газоанализатор
~, оптический оптичен газоанализатор
~ Орса газоанализатор на Орса (определя
въглероден двуокис. въглероден окис и ки¬
слород )
термохимический термохимичен газоана¬
лизатор
фотоколориметрйческий	фотоколоримет-
ричен газоанализатор
химический химичен газоанализатор, га¬
зоанализатор на Орса
~, хроматографический хпоматографичен га¬
зоанализатор
электрохимический електрохимичен газо¬
анализатор
газобаллон м (стоманена) бутилка за газ,
бутилка за газ под налягане
газобетон м стр. газобетон
конструктивный носещ газобетон, газо¬
бетон за конструкции
теплоизоляционный топлоизолиращ га¬
зобетон
цемёнтно-шлаковый циментошлаков га¬
зобетон
газование с	1. мин. излизане па газове в
целик 2. топл. студено вдухва.>е (в газ¬
генератор за воден газ)
газовидный газообразен
газовместйлище с вж. газгольдер
газовбд м газопровод
газоводотрубный газоводотръбен
газовоз м локомотив с газов двигател
газовоздуходувка ж мет. вдухващ вентила¬
тор за въздух и газ
газовщик м газопроводчик (работник); ра¬
ботник на газгенераторна уредба
газовыделёние с мин. газоотделяне
внезапное внезапно (бурно) газоотделяне
(с разрушаване повърхността -на забоя)
суфлйрное суфлярно газоотделяне (ме¬
стно)
газовый газов, газообразен
газогенератор м газгенератор
автомобильный автомобилен газгенератор
i~, безрешёточный газгенератор без скара
двухзбнный двузонен газгенератор
дутьевой газгенератор с вдухване на въз¬
дух [с въздух под налягане]
~ низкого давления газгенератор за ниско
налягане
~ обратного процесса газгенератор с обратен
процес (горивото и газът се движат в
еднаква посока)

141
ГАЗ
~ прямого процесса газгенератор с прав
процес (горивото и газът се движат в
противоположни посоки)
самодувный газгенератор с {на] естест¬
вена тяга
~ с вращающейся решёткой газгенератор
с въртяща се скара
~ с принудительным дутьём вж. газогенера¬
тор, дутьевой
транспортный преносим [кранспоркаби-
лен] газгенератор (зе е)тсмсбил. трех¬
тор, речен плавателен съд)
газогенераторний газгенераторен
газогйпс м стр. газогйпс
газодйзель м газтдизепов двигател (всмуква
гззовъзДушнс смес, а в края на сгъстяването
се впръсква течно гориво)
газодинамика ж гcзсдикcмикc (клон от меха¬
ника на флуидите)
газодобывание с газодобиване, газодобнв
газодувка ж мет. газодувка, вдухващ венти¬
латор за газ
~, пластинчатая пластинчата газодувка
поршневая букална газодувка
ротатйвная ротационна газодувка
центробежная центробежна газодувка
газозаборный газтсъбираmепен
газозащйта ж газова защита, защита от газ
(охране на труде)
газозащйтный противогазов
газозолобетон м стр. газоеепелобеmон
газонндикатор м мин. газов индикатор
газойль м	газьол, дизелово гориво, нафта
газокалИльный газонагревателен (за лемпе)
газолИн м газолин, непречистен бензин
газомер м /. газомер, газомсрен резервоар
2. газомер, газов часовник
-V, дроссельный газомер с дросепнране
крыльчатый перков газомер
мокрый мокър газомер
газомёрный газомерен
газомерщик м мин. газомерам
газометр (лсборсторен) газомер, градуиран
съд за газове
газометрйя ж газомотрия
газон м зрх. кровна площ (в грздинз, парк)
газонаполненный газонапълнен, наеълtен с
газ
газонаполнительный газтеълннкепен (нспр.
за станция)
газонасыщёнке с насищане с газ, газонаси-
щане
газонасыщенность ж газонаситеност
газонепроницаемость ж газтнеероиипаейтcт,
газтиеероеуселивтск
газонепроницаемый газонеертиипаем, газоне-
пропусклив
газонокосилка ж паркова косачка
газоносность ж пласта мин. газоносност на
пласта
газонОсный гебл. газоносен
газообйльность ж мин. газотбнпиост
абсолютная абсолютна газообнлност
~, относительная относителна газттбнлност
~ шахты газттбuлитст на рудника
газообмен м газообмен, газообмена
газообразный газообразен
газообразование с газтобразуваие, 'r■азттm-
деляне
газоопределйтель м газооеределнкеп (не вред¬
ни газове във въздуха); мин. газов индикатор
газоотвдд м тръба за отвеждане на газове,
газттквод
газоотводный газоизвеждаш, газоокводен; вен¬
тилационен
газоотделёние с отделяне на газ, газотmдепя-
не, газтобразуване
газоотделйтель м гсзоотделител, газоулови-
тел
газоотражатель м рекет. епайъетокражакеп
(нс стартовете площсдхс)
газоохладйтель м ^з^хладн-тел
генераторный газтогпаднmеп на генера¬
торен газ
газоочиститель м газоочнстнтел, газтереаиск-
вателно устройство
~ доменной печИ очискнтел на високо^сщс!!
газ
мокрый мокър газттчискитеп, скрубер
сухой сух газоочистител [ерагтулееител)
центробежный центробежен газоочнстн-
кел, циклон
электростатический олееmртскагuант га-
зтереансmваmепнт устройство, ерагтупови-
толсн електрофилтър
газоочИстка ж 1. газотчиcтване, пречистване
на газ 2. газоочистнтелно устройство
~, звуковая звуково газоочнскване
~, электрическая газттансгване с епеетро-
филтри
газоочйстиый газттчиcтваш, газтеречl'cквaш,.
г азтереаuскватспе^t
газопламенный газоепамъчен (за обработване
със заваръчна горелке)
газоплбтный газтуепъкнен, газтнеертн>.пае^i
газопоглотйтель м iазтетгпъшаа, абсорбент;
абсорбер
газопоглотйтельный газтетглъшаш
газопоглощён ие с газово гл ъщане
газоподогреватель м газонагревател, на»гсва-
то'л на газово
регенеративный регенеративен га.,онагре-
вакол (посредством топлозкумулирлц пъл¬
неж )
рекуперативный рекуеерактрен ггзонг.гро-
вакел (използуващ част от топлината на
Димните гезове)
газопрёссовый газтереств (зе газово дмря-
взне с едновременно негрявзне и притиххзне)
газопрессовщйк м работник на газовресово
заваръчно устройство
газопрнёмник м газтериемакопен съд, резер¬
воар за газ
газопровод м газопровод
магистральный магистрален (главен] га¬
зопровод
подземный подземен газопровод
газопроизводитель м газгенератор
газопромыватель м мокър газоочистител,
еерубер, газтертйивна кула

ГАЗ
142
газопроницаемость ж газопроницаемост, га-
зопропускливост
газопроницаемый газопроницаем, газопро-
пусклнв
газопроявление с мин. газопроявление, от¬
деляне на газ (на устието на сондажа)
газоразделён не с разделяне на газова смес
(на съставките)
газоразрядный ел. газоразряден
газораспределение с газоразпределяне, газо-
разпредолонио
— , бесклапанное безклапанно газоразпреде-
ляне (на двигател)
золотниковое шибърно газоразпределяне
(на двутактов двигател)
клапанное клапаново газоразпределяне
клапанно щелевое	газоразпределяне с
клапани и отвори [прозорци!
крановое	краново газоразпределяне
~ с верхними подвесными клапанами газо-
разпределяне с горни [висящи! клапани
~ с нижними боковыми клапанами газораз-
продоляно с долни |стоящи] клапани
щелевое газоразпределяне с отвори
[прозорци]	(на двутактов двигател)
газораспределительный газоразпроделитолен
газорг-улятор м газов регулатор (на наляга¬
нето или на пропускателната способност)
газорезка ж 1. газово [оксиженово] рязане
2. газова [оксиженова] резачка, оксиженов
резач, оксижен
газорезчик м оксиженнст-резач
газосборник м газов резервоар; усреднителем
резервоар за газ (при производство на
кокс)
газосварка ж газово [оксижонно] заваряване
газосварщик м гдзозаварчик, оксижонист
газосепаратор м	газоразделител, газосепа-
ратор
газосигнализатор м газов сигнализатор
газосмеснтель м газосмесител; газовъздушон
смесител, карбуратор
газоснабжение с газоснабдяване
газособиратель м газосъбирателна тръба, га¬
зов колектор
газосодержание с газосъдържание
гаэосос м 1. газосмукателна (вентилацион¬
на) уредба 2. газова помпа, ексхаустер
газостекло с пеностъкло
газостбйкий газоустойчив
газосушйтель м газосушилна уродба
газосчётчик м газомер
газосъём м газов добив (при газификация —
обикн. в м'з/м2.час)
газотвбрность ж газообразуваща способност
газотрон м радио газотрон, газонапълнена
лампа
высоковольтный високоволтов газотрон
двухаиодный двуаноден газотрон
мощный мощен газотрон
ртутный живачон газотрон	.
газотрубный газотръбен
газотурбина ж газова турбина
газотурбинный газотурбинен
газотурбовоз м газотурбинон локомотив
газотурбохбд м плавателен съд с газотурби¬
не н двигател
газоубежище с воен. газоубежище, противога-
зово скривалище
газоудалёиие с газоотделяно; доаериране
газоулавливание с газоулавяне
газоуловитель м газоуловител, газосъбирач
газоупбрный газоустойчив, устойчив на га¬
зово въздействие
газофазный намиращ се в газова фаза
газоход м L канал за газове (напр. топло-
носителни). газоход 2. кораб. плавателен
съд с газгенератор но захранване (на дви¬
гателите )
конвективный конвективен газоход (напр.
за използуване топлината на изгорели га¬
зове чрез конвекция)
— , обводный обиколен [околовръстен] га¬
зоход
отстойный прахоотделитслен димоход
[канал!
радиационный радиационен канал (за
отдаване на топлина чрез излъчване)
сдвоенный сдвоен газоход
газохранилище с газохранилище, газов резер¬
воар
газоэлектрический газоелектрически
газоэлектросварка електрозаваряванс в га¬
зова (защитна) среда
газы мн (вж. също газ м) газове
благородные благородни газове, инертни
газове
выхлопные изгорели [отработени] газове
дымовые димни газове
инертные вж. газы, благородные
нитрозиые азогноокисни газово
отходящие изходящи [отпадъчни] газо¬
ве, изгорели газово
подземные мин. подземни газове
пожарные пожарни газове
~ сгорания вж. газы, выхлопные
топочные пещни изгорели газово
гайдроп м гайдроп, влачещо въже (на балон)
гайка ж гайка
анкерная анкърна гайка
барашковая крилцата [крилна] гайка
быстросмыкающая бързоснепващ съеди¬
нител (в пожарна техника)
высокая висока гайка
глухая глуха [калпаковидна] гайка
зажимная осигурителна [притискаща]
гайка, контрагайка
закрепляющая затегателна гайка
закрытая вж. гайка, глухая
застопоренная осигурена (срещу самораз-
хлабвано) гайка
зашплинтованная гайка с шплинт
квадратная квадратна гайка
колпачковая вж. гййка глухая
кольцевая кръгла гайка
контактная ел. контактна гайка
конусная гайка с конусно засичане
/-■, коронная (корончатая] коронна гайка
г- (крепления) колеей авто гайка за (закреп¬
ване на) колелото (към барабана)

143
ГАЛ
ММ * МИМИ Z ? I J м м м м * * М М I * И UI
~, круглая кръгла гайка; ограничителна
гайка
, крыльчатая вж. гайка, барашковая
, маточная вж. гайка, ходовая
, нажимная натискателна (прмтискателна]
гайка
, накатанная гайка с казъбка (с накатка]
, накидная холендър, холендрова [съеди¬
нителна] гайка
, направляющая направляваща [водеща]
гайка
, натяжная опъвателна [обтегателна] гайка
, низкая ниска гайка
, облегчённая намалена гайка
, опорная опорна [фиксираща] гайка
. отжимная освобождаваща [отпускаща]
гайка
, пазовая цилиндрична гайка с периферни
прорези за ключ
, получистая полуобработена [получиста]
гайка
, потайная скрита гайка
, предохранительная предпазна гайка, оси¬
гурителна гайка
, прижимная притискателна гайка
. прорезная гайка с прорези (за шплинт),
коронна гайка
. разъёмная делима [двуделна] гайка
, регулировочная регулировъчна гайка,
гайка за регулиране
. рифлёная вж. гайка, накатанная
, рулевая авто кормилна гайка
, сальниковая салникова (натискателна)
гайка
. самоконтрящаяся самозаконтряща се
гайка
, саморе гул нруемая	саморегулираща се
гайка
с буртиком гайка с шайбена основа, гайка
с пояс
с выточкой гайка с канал
, свёртная вж. гайка, накидная
, сгонная вж. ганка, накидная
с двумя _ фасками двустранно скосена гайка
, скользящая водима [плъзгаща] гайка
с накаткой вж. гайка, накатанная
. соединительная вж. ганка, накидная
, стопорная затегателна гайка; осигурител¬
на гайка, контрагайка
, стяжная затегателна гайка; жп. винтова
муфа, винтов съединител
, уменьшенная намалена гайка
, упорная опорна [ограничителна] гайка
, упругая еластична гайка
. установочная регулираща (дистанционна]
гайка
фасонная профилна гайка
фильерная носач (патрон) на филер (при
производство на изкуствени влакна)
фланцевая гайка за фланец
фундаментная вж. гайка, анкерная
~, ходовая ходова (водеща) гайка (в мета¬
лорежеща машина)
цельная нял а [неделима] гайка
чёрная необработена [черна] гайка
четырёхгранная вж. гайка, ^квадратная
чистая обработена [чиста] гайка
шестигранная шестостенна (шестоъгълна]
гайка	_
~, шлицевая (цилиндрична) ганка с прорез;
(кръгла) гайка с прорези (за ключа)
штампованная щампована [пресована]
гайка
штурвальная гайка с ръчка _
штуцерная вж. гайка, накидная
эластичная вж. гайка, упругая
гайковёрт м гайконавивач, гаечен ключ с
електрическо или пневматично задвижване
гайконарезном гайконарезен
гай перко с хи пер ко (желязно-кобалтова сплав)
гайпёрник м хиперник (желязно-никелова сплав
с висока магнитна проницаемост)
гайперейл м хиперсил (сплаве висока магнитна
проницаемост )
гак м кораб. кука
буксирный кука за влачене
вертлюжный въртяща се кука
грузовой товарна кука
карабиниый кука с пружина, карабинна
ключалка
откидной кука с шарнирна планка
складной сгъваема кука
гакаборт м хакборд, горна част от кърма на
кораб
гакблок м блок, скрипец с кука
гакен м кораб, котва (с форма на кука)
гакманит м минер. хакманит
галактан м хим. галактан (полизахарид)
галактика ж астр, галактика
галактоза ж хим. галактоза
галактометр м хран. галактомер (в млечна
промишленост )
галалит м галалит, изкуствен рог
галево с текст, нанищелник
галенит м минер. галенит, оловен сулфид
галеновисмутит м	минер. галенобисмутит
галерея ж I. стр. галерия, дълъг коридор;
галерия (в театър) 2. хидр. галерия, под¬
земен тунел [канал] 3. минна галерия
— , водоотводная водоотвеждаща галерия
~, дренажная дренажна галерия
защитная тоннельная вж. галерея. про¬
тивообвальная
минная минна галерия
противообвальная галерия против срут¬
ване, полутунел срещу срутване
~, рудниковая рудна галерия, минна гале¬
рия
смотровая контролна галерия (в язовирна
стена )
галёрта ж дърв, разтопен туткал
галета ж текст. ролка, водещо валяче
галечник м 1. петр. конгломерат (от споя¬
ване на заоблени чакъли) 2. стр. едър ча¬
къл (късове от 1 до 10 см)
галйд м хим. халогенид
галипот м борова смола, боров клей
галйт м каменна сол, халит
галнтит м петр. вж. галйт
галлат м хим. галат, сол на галова киселина

ГАЛ
144
галлий м галий, Ga
галловой ислый -галат (за сол или естер на
галове киселина — само в съчетание с наиме¬
нование нс метил)
галлон м изм. галоп
галлуазИт м минер. халуазит
галмей м минер, каламнн
гало с ореол; снянне около _светлинно потно
[изображение!
~ (вокруг) луны лунен ореол
галоген м хим. халоген, гаптгенен елемент
галогенез м геол. гаптгенезис
галогенизация ж хим. хаптгепuране
галогенирование с вж. галогенизация
галегенкнелота ж халогонирана киселина
галогенный гапогенен
галогеноалкйл м апеипхалт>е■н
галогеководсрод м халогснсводород
галогенозамещённый гаптгентзайесmен, заме¬
нен с халоген
1алогеносодержаший хаптгеитcъдъpжаш, съ¬
държащ халоген
jалогеноспйрт м халогениран алкохол
галогены мн хаптгени, хаптгеннн елемент»
галоид м вж. галоген
галоидирование с ха.логениране (вкарване нс
хилоген в органично съединение)
галоидопроизводное с хаптгеноероцзвтднт
галоиды мн вж. галогены
галотрихИт м минер, халотрихит
галохромия ж хим. халохромня
галс м кореб. 1. галс (положение ни кореб
(прямо вятъре)	2. галс (въже в деяния
н.еветрен ъгъл на ветрилото)
галстук м текст. връзка, вратовръзка
галтель м L стр. перваз, летва, лайстна (за
Декоративно оформяне на фуги.ъгли) 2.мцш.
закръгление (за намаляване нс концентра¬
ция на напр1жения и Декоративно оформя¬
не)	3. дърв. фалйтвние, фасонно ренде;
фалц, жлеб (изработен с фасонно ренде)
~ вала закръгление на вала (при премина¬
ване от един нс друг диаметър)
гал тельник м дърв. фалйтвнuе> фасонно рендо
галтовка ж обр. мет, леяр. гелв. почиствано
в барабан, барабанене
— , мокрая мокро почистване в барабан
сухая сухо почистване в барабан
~ с шариками почиствано в барабан със
(стоманени) сачми (същевременно и за
полиране — обихн. за масово произведени
дребни детайли)
гглтовочный почистващ; полиращ (нспр. бз-
рзбен)	_
галун м текст. галон, нашивка, шнрнт, гай¬
тан
галургия ж халургия (изучаване на солееи
системи и получаване соли)
галфвинд м хорзб, галфвинд (курс поД ъгъл
90° спрямо вятъре)
гальванизационный гапванuзапнонен
гальванизация ж ел. галванизация
~ погружением галванизация чрез потапяне
~ соприкасанием галванизация чрез допир
гальванизирование с галванизиране, галвани¬
зация
гальванизированный гапванизнран
гальванизировать гапванизнрай
гальванический галваничен
гальвано с пол игр. клише (получено по гал¬
ваничен нсчин)
гальваноглйфия ж полигр. гапвaногпнфuя
(метод зз получаване нс релефни изображе¬
ния по галва нс пластичен нсчин )
гальванограф м галвансграф, пяшещ галвано-
мекър
гальваноклише с вж. гальвано
гальваномагнитный физ. галваномагннтсн
гальванометр м физ. галваеойеmър
баллистический балистичен гапвантйетър
(за кратковременни токевс)
вибрационный вибрационен [резонансен!
галвантйекър
дифференциальный диференциален гал-
ванометър
—	, зеркальный огледален галваномегър
—	, крутильный торзионон галванометър
ламповый лампов галваномекър
магнитоэлектрический йагннктепеетриче-
скн галваномокър
~, нулевой нулев галвантмекър
—	, петлевой шпайф-галвантйекър
резонансный вж. гальвандметр, вибра¬
ционный
~ с подвижной катушкой, магнитоэлектри¬
ческий йагнuктепеетрuаескн галванс>йе^ър
с подвижна бобинка
~ с теневой стрелкой гапванойеmър със свет¬
линно петно (за отчитане по схслстз)
~, стрелочный стрелков гапванойегър
струнный струнен гапванойетър
~, термоэлектрический керйтгапвзuойетър
(с термоелементи)
~, шлейфовый вж. гальванометр, летлевди
гальванопластика ж галвантепастиеа
гальванопластический галвантеласmuаен
гальванопокрытие с 1. галванично покритио
2. галванизиране (покривзне с метал чрез
електролизи)
гальваноскоп м галвантсеое
гальваностегия ж гапвантстегия
гальваностереотип м полигр. гапвантсmерет-
тнп
гальваностереотИпия ж полигр. гапвапостерет-
тилня
гальванотехника ж галванотехника
гальванотипия ж вж. гальваностереотйпия
галька ж стр. речен чакъл (дребен — До
2 см)
гамбергИт м минер. хамбергнт
гамильтониан м мат. оператор [функция! на
Хамилтон
гамма*дефектоскоп м гайа-дефekтоcеое
~, переносный носям гайа-дофeкmтcетп
гамма-дефектоскопия ж гайа-дефeе■ктcетllня
(за откриване дефекти в метални блокове,
отливки, заваръчни шевове)
бетатронная бетатронна гайа-дефeеттcет-
пия

146
ГАР
гОмна-дозиметр м гама-дозиметър
гймма-железо с гама-желязо
гйммю-излучгяиг с ядр. гама-излъчване, гама-
лъчи
~ деления гама-лъчи (гама-излъчване! - при
деленето
-w, захватное гама-лъчи при захващане
. каскадное каскадно гама-излъчване, гама-
каскада
~ с непрерывным спектром гама-излъчване
с непрекъснат спектър
~ йдер гама излъчване на ядрата
гамма-источник м източник на гама-лъчи
гамма-каротаж м мин. гама-каротаж (проуч¬
ване на находище по гама-излъчванията на
скални материали)
гамма-квант м ядр. гама-квант
аннигиляционный анихилаиионен гама-
квант
~ деления, мгновенный мигновен гама-квант
при деленето
гймма-лучй мн гама-лъчи
жёсткие твърди гама-лъчи
~ продуктов деления гама-лъчи от продук¬
тите на делене
гамма-облучение с облъчване с гама-лъчи
^мма-поле с поле на гама-излъчване
гамм<а-поток м поток от гама-лъчи
гаииа-радиоактйвность л	гама-радиоактив¬
ност
гОмма-спектр -и гама-спектър
гамма-спектрометр м гама-спектрометър
кристаллический кристален гама-спектро¬
метър
магнитный магнитен гама-спектрометър
гамма-счётчик м брояч за гама-лъчи, гама-
брояч
гймма-функция ж	мат. гама-функция
гамма-целлюлоза ж хим. гама-цел улоза
гамма-эквивалент м гама-еквивалент
гандшпунг м кораб., (ръчен лост за повди¬
гане на тежести)
ганит м минер, ганит
ганкокит м минер. ханкокнт
ганксит м минер. ханксит
ганнаййт м минер. ханаит
га ин йстер (ганйстер) м.	Петр. ганистер
(кварцова огнеупорна глина)
ганомалит м минер. ганомалит
ганок*	I вж. ганйт
ran ж мцш. изрез, отвор (напр. в тялото на
металорежеща машина)
гараж м гараж
~, боксовый боксов (клетъчен! гараж
манежный закрит гараж, гараж-депо (с
общо помещение)
многоэтажный многоетажен гараж
~, подземный подземен сдраж
персональный личен гараж
рамповый гараж с . рампа.
~, сборный разглобяем гараж.
стоянка гараж-паркинг	'
гаражный гаражен
гарантийный гаранционен
гарантированный гарантиран
10 Русхо-Оыгарскн полнтмтлескя дешпк
гарантия ж икон. гаранция
~, банковская банкова гаранция
~v договорная договорна гаранция
гарбортйт м минер. харбортит
гарденнт м мет. хардеиит (размита повърх¬
ностна мартенситна структура)
гардйна ж текст. завеса, перде
гаревайт м петр. гареваит
гаревой сгуриен
гармоника ж 1. мат.. физ.. радио хармонична
2. мат. периодична функция (май-прост1),
синусова функция; мех. график на трепте¬
ние, синусоида Зк жп. хармоника (между
пътнически вагони); разтегаема (диплена!
преграда
возбуждающая възбуждаща хармонична
~, высшая висша хармонична
~, защитная защитна хармонична
нечётная нечетна хармонична
~, основна» основна хармонична
пространственая пространствена хармо¬
нична
синфазная синфазна . хармонична
~, чётная четна хармонична
гармоники мн хармонични
гармоническая ж мат. хармонична, хармо¬
нична функция
гармонический хармоничен
гармония ж хармония; съразмерност (между
части и цяло)
гармошка ж 1. мех че, хармоника 2. хармо¬
ника, гънки (в място на огъване на тръ¬
ба — дефект)
гарнисаж м	мет. (твърд защитен ■ слой,
образуващ се върху работната повърхност
на стена на топилен агрегат)
гарниерит м минер. гарниерит
гарнитур м гарнитура, комплект, набор; об¬
завеждане
~, головной микротелефонна гарнитура (на
телефонистка)	.
~ респиратора, головном, маска,. на дихателен
[спасителен! апарат
гарнитура ж 1.. вж. гарнитур 2. екипировка;
арматура (вкл. уреди. помощни машини)
базальтовая харт.. базалтова- машина '
игольчатая текст, игдена (дарачна) гар¬
нитура
~, кардная текст. дарачн.а гарнитура
~ котла котелна екипировка, . металокон-
струкция на . котел (скелет. стълби. ■ ши-
бъри, ■ клцпц. вратички. наблюдателни от¬
вори и др.)
микротелефон наш . михрoтглефoйиа . гар¬
нитура	’
ножевая харт. гнлрт.инца - .машина Jho-i
жицд!
~-- сопел гарнитура на дюзови апарати, .(на
парна турбина)
тбпочная пешна-екипировка
цельнометаллическая текст. пеложетаа^,
на дарачна гарнитура
~, шрифтовая полигр.. шрифтова гарнитур*,,
.комплекс?*. . .щрмфтоде
горный горивен
Ив
ГАР

гарпиус м непречистен колофон
гарт м полигр. бу к волеяр на сплав
гартблёй м полигр. твърдо олово (в сплав с
антимон )
гартоплавйлка ж полигр. топилна лещ (за
букви)
гартцйнк м мет. твърд цинк (цинко-желязна
сплав)
гарцовка ж стр. ръчно бъркане на бетон
гарь ж 1. изгоряло, горяло; изгоряло място
(в гора), пожарите 2. сгурия; нагар; за¬
горяло
гаситель м I, гасител (общо наименование на
устройства и съоръжения за гасене, потис¬
кане или разсейване на енергия), демпфер;
амортизатор, амортисьор 2. ел. демпфер,
гасител (на импулси)	3. жп. гасител,
умъртвител (на удари) 4. щемпел, клеймо
(за унищожаване на пощенски марки)
~ вибраций амортизатор, гасител на вибра¬
ции (трептения]
гидравлический хидравличен амортизатор
»*» импульсов вж. гаситель серии импульсов
~ колебаний вж. гаейтель виСрадий
~ крутильных колебаний гасител на усук¬
ващи трептения (напр. на колянов вал)
~ огня пожарогасител
~ серии импульсов демпфер, схема за потис¬
кане на импулси
~ скорости вагонетки мин. пътен спирач (ус-
стройство за намаляване на скоростта на
вагонетката )
фрикционный фрикционен амортизатор
~ энергии гасител на енергия
~ энергии потока гасител на енергията на
(воден) поток (зад преливник на язовирна
стена )
гасительный гасителей, потискащ; амортизи¬
ращ
гасить L гася, изгасявам; потушавам (по¬
жар) 2. амортизирам, потискам; затихвам,
гася (удари, трептения)
~ известь стр. гася вар
г&спельный хаспелен; двигателен, повдигате¬
лен (за вал)
гастингсит м минер, хастингсит
гаусс м изм., физ. гаус
гауссметр м гаусметър
гауч-вал м харт. гаучваляк, пресов валяк
(на гаучпреса)
гауч-пресс м харт. гаучпреса
гафель м кораб, гафел (от рангоута на ветро¬
ходите)
гйфний м хцм. хафний, Hf
гач м парафиновый суров парафин
гашение с гасене, потискане
~ вспышки тле. потискане на импулс с
висока честота (напр. импулса за цветова
синхронизация)
~ дуги ел. гасене на дъгата
~ ■ замыкания на зёмлю ел. гасене чрез зазе¬
мяване
~ извести стр. гасене на вар
кадровое вж. гашёыие обратного хбда по
кадрам
~ колебаний маш. гасене на вибрации (треп¬
тения]
~ луча гасене на лъча (в телевизия, осцила-
тор)
~ обратного хода по кадрам тле. гасене (по
време) на обратния ход ио кадри
~ обратного хода по полукадрам тле. гасене
(по време) на обратния ход по полукадри
~ обратного хода по строкам тле. гасене (по
време) на обратния ход по редове
полукадровое вж. гашение обратного хбда
по полукадрам
строчное вж. гашение обратного хода
по строкам
~, сухое сухо гасене (пожарна защита)
~ угловой скорости маш. гасене (убиване]
на ъгловата скорост
~ шума съобщ., тле., радио потискане на
смущения (шумове]
~ энергии воды хидр. гасене (разсейване]
на водка енергия
гашёный стр. гасен
гашпиль м хаслел, вдигачка; барабан
гаюин (гаюнйт) м минер. хаюин
гвоздёвха ж с. ст. влачка-гвоздейка
гвоздильный предназначен за (производство
на) гвоздей
гвоздимость ж дърв. гвоздезабиваемост
гвоздодёр м клещи за гвоздей, кирпиден
гвоздь м гвоздей, пирон
~, бесшляпный гвоздей без глава
гонтовой стр. гвоздей за шиндри Покрив¬
ни дъсчици]
деревянный чивия, дървена клечка
~, драночный гвоздей за летви
квадратный квадратен гвоздей
кованый кован гвоздей
корабельный корабен гвоздей
кровельный гвоздей за покривна лама¬
рина
обойный тапицерски гвоздей
литейный леярски гвоздей [пирон]
~, проволочный (тслен) гвоздей
~, сапожный обущарски гвоздей
строительный строителен гвоздей
толевый гвоздей за покривна мушама
формовочный формовъчен гвоздей (пи¬
рон!
шорный сарашки гвоздей
~, штукатурный стр. гвоздей за мазачески
работи
геарксутит м минер. геарксутит
гебронйт м минер, хсбронит
гедифан м минер. хедифан
гезенк м мин. комин (вертикален, гезенк)
~, водоспускной водоспусков КОМИН
восстающий възходящ комин
грузоподъёмный товароизвозен комин
закладочный запълвачен комин
капитальный капитален комин
наклонный наклонен комин
полевой скален комин
тормозной спирачен комин
гейзер м геол, гейзер
гейзерит м петр. гейзерит (кремъчен туф)

147
гейкилит м минер. гайкилит
гейландит м минер, хейландит
гейлюссйт м минер, гейлюсит
гейсон м арх. гейсон (изнесена плоча на вен-
чаещия корниз с назначение на водобран)
гёкля ж	текст. хохол, гребенка рамка
гексабромбензол м хим. хcксабрбебен.збл
гексабромэтан м хсксабрбеетан
гекса гон м мат. шестоъгълник
гексагональный шестоъгълен
гексан м хим. хексан
гексаэдр м мат. шестостен
гексйл л хим. хексил, хсксилов радикал
гексилен м хексилен, хекссн (радикал)
гексоген м хим. хсксогон (взривно вещество)
гексод м радио шсстелектродна лампа, хоксод
гексод-смеситель м радио шсстелектродна
смесител на лампа
гексоза ж хим. хексоза
гектоватт м ел. хоктоват,
гектоватт-час м ел. хектоват-час,
гектограф м хсктограф (копировъчен апарат)
гектография ж хектография
гектолитр м изм. хектолитър (100 литра)
гектометр м изм. хектометър (100 метра)
гелиевый хелиев, съдържащ хелий
гелий м хим. холин, Не
гсликс м куха манометрична спирала
геликоид м мат. хеликоид, винтова повърх¬
ност	•
геликоидальный холи ко иден, винтообразен
геликоптер м ав. вертолет, хеликоптер
гелиобатарёя ж слънчова батерия
гелиоводонагреватель м водонагревател с
(използуване на) слънчева енергия
гелиогравюра ж полигр. хел ио г рав юра
гелиограф м 1. хелиограф, светлокопировъчен
апарат 2. метео хелиограф (уред за запис¬
ване продължителността на слънчевото
греене) 3. астр, хелиограф (устройство
за фотографиране на Слънцето)
гелиометр м астр, хелиометър
гелион м физ. хелион, алфа-частица
гелиоскоп м астр, хелиоскоп
гелиостат м опт. хелиостат
гелиостанция ж холиостанция (за използу¬
ване на слънчево излъчване)
гелиотехника ж астр. хелиотехника
гелиотроп м J. минер. хелиотроп (разновид¬
ност на халцедона)	2. текст, багрило
(виолетово)	3. геод. хелиотроп (уред)
гелиотропин м хим. хелиотропин
гелиоустановка ж (устройство за използу¬
ване на слънчева енергия)
гелиофизика ж хелиофизика
гелиофиллит м минер, хелиофилит
гелиоэлектростанция ж слънчева електроцен¬
трала
гель ж хим. гел (колоидно-дисперсна система)
~ кремниевой кислоты силикагел
гельвин м минер. хелвин
гёльмпорт м кораб. хелмпорт, отвор за кър-
мовото устройство
гематит м минер. хематит (червена желязна
руда)
	ГЕН
гематолйт м минер. хематолит
гематостибнйт м минер, хематостибнит
гематофанйт м минер, хематофанит
гемицеллюлоза ж харт. хеми цел улоза
гемиэдрйческий крист. хемиедричен
генерализация ж картографическая геод. кар¬
тографска генерализация
генератор м 1. хим.. топл. генератор 2. ел.
генератор, осиилатор
~, автомобильный автомобилен генератор
~, амплидйнный амплидинсн генератор, елек-
тромашинсн усилвател с напречно поле
асинхронный асинхронен генератор
~, атомный атомен генератор
~, ацетиленовый зав. ацетиленов генератор
~, бесконтактный безконтактен генератор
~ высокой частоты генератор за висока че¬
стота, високочестотен генератор
~ вспышек генератор на светлинни импулси,
електросвсткавица
~, двухфазный двуфазен генератор
— газа генератор на газ
~ газа, свободнопоршневбй генератор на
газ със свободно бутало
~, газовый газов генератор, генератор на
газ
—гармоник генератор на хармонични трепте¬
ния |вибрации)
^-двигатель моторгенераторна група, гене¬
ратор-двигател
динатронный дииатронен генератор
задающий тлф. задаващ генератор
~, зарядный заряден генератор
~ звуковой частоты, звуков генератор, гене¬
ратор на ниска честота
~ излучения генератор на излъчвания [лъ¬
чене]
~ импульсов генератор на импулси, импул¬
сен генератор
~, индукционный индукционен генератор
~ кадровой развёртки тле. генератор за ка¬
дрова развивка
камертонный камертонен генератор
каскадный каскаден (стъпален) генератор
~ качающейся частоты генератор на побу¬
ди раща честота, вобелгенератор
~, квантовый квантов генератор (осцилатор)
кварцевый кварцов генератор
кислородный кислороден генератор
~, клистронный клистронен генератор
~, когерентный кохерентен генератор, гене¬
ратор на кохерентно излъчване
~ колебаний генератор на трептения, вибро¬
генератор
~, компаундный компаунден генератор, гене¬
ратор със смесено възбуждане
контактный контактен генератор
лазерный лазерен генератор
ламповый лампов генератор
~ льда ледогенератор, генератор за лед
~-магкето динамо-магнето
магнетронный магнетронен генератор
маховйчный инерционен генератор
машинный машинен (токоизправцтелеп,)
генератор

и м м j I г. u z. * < * u i
ГЕ Н

миертвопнTвый микровълнов генератор
многофазный многофазен генератор
—	накачки генеракор за парамот-рична схема,
«напомпващ» генератор
напряжения генератор за [на) напрежение
несущей частоты генератор за |на| носоща
честота
, однофазный однофазен генератор
, оптНческнй квантовый оптически квантов
генератор
пара парогенератор
еарaл.ПL>льнolo соединения генератор с па¬
ралелно възбуждано
перемённого тбка генератор за променлив
ток, промо-! днвото ов генератор
. переносны>: проносим [подвижен] генера¬
тор (ацетидет в)
пилообразного напряжения генератор с
крuтнотбразно напрежение
, плазмонный плазмен генератор
повышенной частоты, машйнный машинен
генератор за повишена [висока] честота
(за икдухцисккс нагряване нс метели)
последовакепьного соединения генератор с
последователно възбуждане
nосmтяннтгт тока генератор за постоянен
ток, птскоянетmтеов генератор
, пусковой пусков генератор
. пьезоэлектрический	енезоепеkтрuаеcкu
генератор
развёртки генератор за развивка
реактивный реактивен генератор
рcп»есапuTнный репаесапнонен генера¬
тор, енегенcраmтр, генератор за развивка
ретортный вж. генератор, апетнпёнтвый
самовозбужда юшнйся сайовъзбуждаш со
генератор, автогенератор
—	, самодувный газгенератор на естествена
кяга
—	, сварочьый I. заваръчен генератор 2. аце¬
тиленов генератор
сверхзвуковой свръхзвуков [ултразвуков]
генератор
~ с водородным охлаждОннем гоноратор с
нтдтртднт охлаждане
f', сОриесный генератор с последователно
възбужда ng
синхронный синхронен генератор
~ случайных чИсел мат. генератор на слу¬
чайни числа
солнечный термоэлектрический слънчев
терйтепеекрнаесен генератор
~ со смешанным возбуждением вж. генера¬
тор. компаундный
с параллельным возбуждением вж. генера¬
тор, шунтовой
~ с последовательным возбуждением вж. ге¬
нератор, сериесный
~ стандартных сигналов генератор на стан-
‘ дартни сигнали
~-ттйртер генератор-стартер
«*• стационарный неподвижен генератор
«V строчной развёртки тле. генератор за ре-
1 дова развивка
сухдй сух генератор (за ацетилен)
14$
тактовый изч. тактов генератор (на л*
риодични синхронизиращи сигнали)
тахометрИческий тахогенератор
термоэпоеmрИчосеuй	термтопектрuчеcк»
генератор
~, тиратрднный тнратронен (импулсен) ге¬
нератор
~ тока генератор за [на] ток
— тональной частоты генератор на звуков»
честота
~, тормозной спирачен генератор (в измер¬
вателна технике)
транзитронный транзнтронен генератор
~, трёхфазный трифазен генератор
триодный трйоден генератс-р
ультразвуковой ламповый ултразвуков
пайетв генеракор
униполярный явноптпюсен генератор
~ цветных полос тле. генератор на цветни-
ивици
~ шума генератор за шум
шунковой генератор с паралелно възбуж¬
дане
~, влектрИческий електрически генератор
~ электромагнитных колебаний генератор
на епееmройагннкни трептения, оспuпаттр
электромашИнный епекmртйашинен гене¬
ратор
—, электронный електронен генератор
~, эпееmроcвартчныи генератор за елоетртдъ
гово заваряване
—, элеетросmаmUчтсеuй елеетртстатнаен гене •
рагор
эталонный еталонен генератор
генераторная ж генераторна [машинна] зал&
гонеракорный генераторен (нспр. за газ)
генераторостроемне с генeратороcтрттне, про¬
изводство на генератори
генератрИса ж мат. образуваша функция
генерация ж 1. ел.. реДио генерация, тспипа-
дня 2. ядр. генерация, поколение 3. обра¬
зуване, пораждане, създавано	•
~ Импульсов генерапня |образуване] на им¬
пулси
колебаний образуване [пораждане] на треп¬
тения
~ нейтронов I. възникване [образуване] на
неутроните 2. поколение [генерация] не-
неутрони
~ минералов геол, поколение [генерация] на
минерали
~ пИры еаропртизводствт
■ частот вж. генерация, колебаний
~ энОргнн енергоертuзвтдсmвт, проязводот-
во на енергия
генерирование с I. ел. радио генериране, ос-
пилирант 2. вж. генерация 3
генерировать генерирам, тсцнлuрай
генетика ж радиационная яДр. радиационна
генокнка
генплан м зрх., икон. генерален план
генподрядчик м. стр. главен изпълнител
генри м изм. Хенри (еДиницз за индуктивност
• — ознзч. И. бъдг. Хн)
гентйт м минер. гентит
149
ГЕТ
геоантиклиналь ж геол. геоантиклинали
геодезист м геодезист
-—землеустроитель	геодезист-земеустроител
геодезический геодезически
геодезия ж геодезия
высшая висша геодезия
инженерная инженерна геодезия
космическая космическа геодезия
сфероиднческая сферична геодезия
трёхмерная три размерна гг^J^<^:^lйя, геоде¬
зия с три измерения
—. физическая физическа геодезия
геодинамика ж геодинамика
геоид м геофиз. геоид
компенсированный компенсиран геоид
геоидный геоиден
геолог м геолог
-—поисковийк геолог-проучвател
геологический геоложки
геология ж геология
динамическая динамична геология
/V, инженерная инженерна геология
«o', историческая историческа геология
нефтепромысловая нефтопромишлена гео¬
логия
полев&я теренна геология, геоложко кар¬
тиране
прикладная приложна геология
региональная регионална геология
**рудничная руднична геология
физическая физическа геология
геологоразведка геоложко проучване
геологоразведчик вж. геолог-поисковням
геомагнетизм м геомагнетизъм
геомагнитный геомагнитен
геометризация ж геод.. мин. геоиетризайия
•v, детально-разведочная подробна проучва¬
телна ге^метризация
*-ч качественная геометрнзация на качестве¬
ните особености
-** пространственных форм з&лгжи геометри-
зання . на . пространствените форми на залеж
(находище!
— смещений геометризация на ^^то^чните
измествания
эксплуатационная експлоатационна гео¬
метризация
геометрический геометричен,
геометрия ж мат. геометрия
аналитическая аналитична геометрия,
гёрная минна геометрия
дифференциальная диференциална гео¬
метрия
начертательная дескриптивна геометрия
«•*, неэвклйдовая неевклидова геометрия
проектйвная проективна геометрия
~ рёжущей части инструмента геометрия на
• режещата част на инструмента
резца геометрия на ножа, геометрични
параметри на нож (на металорежеща.
■ минна и др. машини)
■еввмидовая евклидова- геометрия
геоморфология ж геоморфология
геопотенциаль м геопотенциал
геосинклиналь ж геосинклинали
геотектоника ж геотектоника
геотермальный вж. геотермический
геотермический геотермичен, геотермален
(свързан с изучаване и използуване на въ.
трешната топлина на Земята)
геотехнический геотехнически
геофизик м геофизик
геофизика ж геофизика
геофизический геофизически
геохимический геохимичен
геохимия ж геохимия
геоцентрический геонентричен
гептан м хим. хептен
гептаэдр м хептаедър (тяло. ограничено с«в
седем стени)
гептод м радио седемелектродна лампа, хен-
тод
гераклйт м стр. хераклит
гербиейд (гербицид) м хим. хербицид
гергардйт м минер. герардит
гердерит м минер. хердерит
герм м (гёрма ж) арх. херма (скулптурен
бюст върху четвъртит стълб)
германий м хим. германий, Ge
германит м минер. германит
герметизация ж херметизация
~ самолёта херметизация (уплътняване) на
самолета
герметизированный уплътнен, херметичен
герметизировать уплътнявам, херметизирам
герметик м уплътняващ (уплътнителен, хер¬
метизиращ! материал
герметический уплътнен, херметичен
герметичность ж херметичност, уплътненос»
герметичный уплътнен, херметичен, непро-
лускащ, непроницаем
гермовывод м ав. херметичен извод. (вън оп
самолета )
гермокабина ж аеи херметична кабина
гермоперчатка ж херметична ръкавица ,
гермошлем м херметична каска
герц м ел., физ., изм. херц (означ. Нг. бълг.
Хц)
герцмётр м хериметър, честотомер
гетерогенность ж хим. хетеро ген ноет, разно*
родност
гетерогенный хетерогенен, разнороден
гетеродин м радио хетероднн, хетеродинен ге¬
нератор (оснилатор)
вспомогательный 1. спомагателен дете¬
родни 2. спомагателен генератор
измерительный измервателен реццлатор
кварцевый кварцов хстеродии
-w, когерентный кохерентен хетероднн
местный местен хетероднн
опорный опорен генератор ^етеролн^
точный прецизен (точен! честотомер (на
хетеродинен вълномер)
гетеродинирование с генериране на хетеро-
дипен сигнал
гетеродинный хетсродииси
гетероморфный геол. хетероморфен
гетерополикислота ж хим. хетсроnодйИйсс-
лина
гетерополимёр м хим. хетерополнмер

ГЕТ

гетерополимеризация ж	хим. хетерогенна
полимеризация
гегерополярный хетерополярен
гетеросфера геофиз. хетеросфера
гетероцикл м хим. хетероцикъл, хетеропръ-
стен
гетероциклический хетероникличен
гетинАкс м пласт. гетинакс
гётит м минер, гьотит
геттер м газопоглъшашо вещество, гетер
гиалит м минер. хиадит
гиацинт м минер, циркон
гиббсит м минер. гибсит, хидраргилит
гиббситйт м петр. гибситит, гибситов боксит
гибка ж обр. мет. огъване
~ в вальцах огъване с |на, между] валци
~ в штампах огъване в шампа
обкаткой овал яне (ковашка операция)
кузнечная ковашко огъване (напр. на
чук, на. преса), огъване на горешо
ручная ръчно огъване (на студено или на
горещо)
~ с растяжением огъване с разтегляне {удъл¬
жаване]
холодная огъване на студено
гибкий L гъвкав, жилав, еластичен 2. съпр.
строен
гибкость ж 1. гъвкавост, жилавост, еластич¬
ност 2. съпр. стройност
акустическая акустична гъвкавост (об¬
ратна величина на акустична еластичност)
~ стержня стройност на прът (при натовар¬
ване на изкълчване)
гибочный огъващ, огъвателен
гибридный хибриден (напр. за електронноиз¬
числителна машина. която използува както
аналогово, така и цифрово представяне на
данните)
гигрограф м хигрограф, Пишещ хигрометър
двухперьевой двуписен хигрограф (с два
писеца )
гигрометр,м геофиз. хигрометър, влагомер
абсолютный абсолютен влагомер
волосной |волосяной] влагомер с косъм
самопишущий самопишещ влагомер
гигрометрический	хигрометричен, влагоме¬
рен
гигрометрия ж хигрометрия
гигроскоп м хигроскоп
гигроскопический	хигроскопичен, влагопо-
глъшащ
гигроскопичность ж хигроскопичност, влаго-
поглъшаемост
гигрозлектрометр м хигроелектрометър
гидравлик м специалист по хидравлика
гидравлика ж хидравлика
практическая практическа [приложна] хи-
вравлика
~ сооружений хидравлика (за изчисляване)
на съоръженията, инженерна хидравлика
гидравлический хидравличен
гидразйн м хим. хидразин
азосогдинение с хим. хидразосъединение,
симетричен Диарилхидразин
150
гидрант м хидрант (уличен водопроводен кран).
пожареА кран
подземный подземен хидрант
пожарный пожарен хидрант ]крац|
гидраргилнт м минер, хидраргилит
гидрат м хим. хидрат
~ закиси металла хидроокис на метал (в не¬
говото най-ниско валентно състояние)
~ окиси хидроокис
~ перекиси хидроперокис
гидратационный хидратационен
гидратация ж хим. 1. присъединяване на
вода (в съединение), хидратация 2. солвата-
Ния (във воден разтвор)
гидратирование с хим. хидратиране, хидрата •
Ния
гидратный хидратен
гидратор м хидратор, апарат за хидратация
гидрид м хим. хидрид
~ меди меден (1) хидрид
металлообразный металоподобен хидрид
гидрирование с вж. гидрогенизация
гидрировать хидрирам, присъединявам |вкар•
вам] водород
гидроавиацибнный ав. водбсамблетен
гидроавтомат м маш. хидравличен автомат
гидроагрегат м хидроагрегат (водна турбина
с електрически генератор)
гидроаккуеулйрбвание с хидроакумулиране
гидроаккумулятор м хиДроакумулатор (напр.
за хидравлична преса)
гидроакустика ж хидроакустика
гидроаппаратура ж хидроапаратура, хидрав •
лична апаратура
гидроароматйческий хим. хидроароматеи
гидроаэродинамика ж хидрбаербДннамика
гидроаэродром м во до летище
гидробиотит м минер, хидробиотит
гидроблок м мин. хидроблок
гидроблокировка ж хидравлична |хидро-] бло
кировка
гидрсборацйт м минер. хидробораиит
гидробур м мин. хидроперфоратор; с. ст.
ръчна сонда с приспособление за вкарване
на течност (с разтворени минерални торове
или с препарати срещу вредители на ко¬
рените)
гидровелосипёд м водно колело (за движение
по вода)
гидровертолет м. ав. водовертолет
гилровибратср м мин. хидровибратор
гидровибрйрование с мин. хидровибрация (за
Ликвидиране на аварии)
гидровибрсбурёние с мин. хидровибрационнс
сондиране
гидрогруб м мин. подкопаване чрез водна
струя (на хидромонцтор)
гидровскрыша ж мин. хидрооткривка, хидро
раз к р ивка (на рудоносна пластове)
гидрогель м хим. хидрогел
гидрогенератор м ел. хидрогенератор (при
вежда се в движение от водна турбина)
вертикальный вертикален хидрогенерагор
горизонтальный хоризонтален хидрогене-
ратор

151
■— зонтичного типа вертикален хидрогенора-
тор с опорен лагор, разположен под ротора
капсульный капсулован [херметизиран]
хидрогоноратор
~ переменного тока хидрогоноратор за про¬
менлив ток
подвесной вертикален хидрогенератор с
опорен лагер над ротора
гидрогенизация ж хидрогенизация, хидриране
деструктивная деструктивно хидрирано
жидкофазная течнофазно хидриране, хи¬
дриране в течна фаза
избирательная избирателно [селективно]
хидриране
низкотемпературная	нискотемпературне
хидриране
парофазная хидрирано в газова фаза
~ под давлением хидриране под налягане
предварительная	предварително хидри¬
ране
гидрогенизировать хидрирам
гидрогенит я хидрогенит (при получаване на
технически водород от
гидрогённый хидрогонон
гидрогеологический хидрогеоложки
гидрогеология ж хидрогоология
гидрографический хидрографски
гидрография ж хидрография
гидродавлёние с хидравлично налягано
гидродвйгатель я хидродвигател, силова хид¬
равлична машина
гидродинамика ж хидродинамика
квантовая квантова хидродинамика
магнитная магнитна хидродинамика
релятивистская ролативистична хидроди¬
намика (във връзка с относителното дви¬
жение на течността спрямо обтичаните
тела. стени на канали и др.)
гидродинамический хидродинамичен
гидроди намбметр м хидравличен динамомотър,
динамометрична хидравлична спирачка
гидродобыча ж мин. хидродобив (напр, на
въглища )
гидродомкрат м 1. хидравличен крик 2. стр.
хидравлична проса (заинатяване на арми¬
ровка )
проволочный хидравлична проса за (на-
тягане на) тел
стержневой хидравлична проса за (натя-
гане на) пръти
телескопический телескопичен хидравли¬
чен крик
гидрозавёса ж водна завеса (напр, на възду-
хопречиствателно устройство)
гидрозакись ж хим. оксихидрат, хидроокис
(на метал в най-ниската му валентност)
гидрозакладка ж мин. хидрозапълване
гидрозатвбр я хидравличен затвор
гидрозолсудалёние с топл. хидравлично пе-
поло-|шлако-]отделяне
гидрозоль ж хим. хидрозол
гидроизбл м стр. хидриозол, хидроизолацион-
ия мушама
гидроизоляция ж стр. хидроизолация (напр.
на покриви)
	гид
литая лята [залята] хидроизолация (го¬
реща асфалтова ■ замазка)
гидроинтегратор м мат. хидравличен инте¬
гратор (за решаване на диференциални урав¬
нения на основание математично подобие
с хидравлични явления)
гидрока нал м хидродинамичен канал (за из¬
питания)
гидрекарбенат я хим. кисел [първичен] кар¬
бонат, хидрогенкарбонат, бикарбонат
гидрокаучук я хидрокаучук
гидроклапан я хидравличен клапан
обратный предпазен хидравличен клапан
(срещу връщане)
гидрокомпёссор я маш. високонапорна помпа
(напр. за поддържане налягането на хид-
роакумулатор )
гидрокомбинезон м водолазен костюм, водо¬
лазна дроха
гидроксид я вж. гидроокис
гидроксиламин я	хим. хидроксиламин
гидроксилирование с хим. хидроксилиране,
вкарване на Хидроксилна група
гидроксильный хидроксилен
гидролаборатбрия ж водна лаборатория
гидрелаккелйт я геол, хидролаколит (земно
подуване в зоната ■ на многогодишна замръз¬
на лост )
гидролиз я хим. хидролиза
~ древесины озахаряване [хидролизно раз¬
падане] на дървесината
~ эфиров хидролиза на естери, осапуняване
гидролизаппарат я хидролизен апарат
гидролизат я хим. хидролизат
гидролизный хидролизен
гидролизуомость ж способност към хидроли¬
за, хидролизуемост
гидрологический хидроложки
гидрология ж хидрология
~ поверхностных вод суши хидрология на
повърхностните води над сушата
~ подземных вод хидрология на подземните
води
речная хидрология на речните води
~ суши хидрология на сушата
гидролокатор я кораб. подводен локатор, хи-
дролокатор
гидромасса ж водна маса (при получаване на
торф с водна струя)
гидроматик я мин. хидравлична спирачка
(на сонда)
гидромелиорация ж хидромелиорация
гидрометаллургический	хидрометалургичен»
свързан с получаване на метали по мокър
метод
гидрометаллургия ж хидрометалургия
гидрометеорология хидрометеорол огня
гидрометеослужба ж хидрометеорологична
служба
гидрометр я хидрометър, влагоизморвател
гидромётрия ж хидрометрия
гидромеханизация ж стр. хидромеханизация
гидромеханика ж хидромоханика
гидромешалка Ж хидравлична (глиноОбър*
качка

гид
162
гидромодуль • ж • • • • хидртйbдyл, ттиоситопен
разход на нода - (за^' • единица' засята площ
и за определен• период 'от време) • • • . • • •	.
Г»ДрTйTHйЯДр• - ж - ■ - - мин. хэдромоннкор, нодо-
струон • апарат	■	■ >
гидртйттбр м пет, - хидравличен • • двигател,
• • хидр тйттор- (с • • въртеливо' • Движение • ■ или
само за завъртване нс опреДелен • ъгъл)
■я» • аксиально-поршневой оствт-бутапен• • хи¬
дравличен двигател
лопастной лопатков • (■ппастянктн} • хидрав¬
личен двигател • • • .	'	■	■
поворотный• -хидравличен• двйгатол за за¬
въртване (не опреДелен ъгъл)• ■■ •
■м , радяаль но-порш ненбй радиално-бутален
- • • {звездообразен! • хидравличен.• • двигател
шаговый стъпков хидравличен • двигател
(за малки тмто.фиксирани• премествания)
гндромуфка ж хидравличен съединител, хяд-
росъед»днн»теп ч. • • • ■ • • • . • • ,	>	• .-■-■
гидранавакла.;• ж лми&.. .•хидртuасневант; • хид-
фонасйпище .• (за• материали.• • .-докарани <с
хидроmренспсрт)• .	.	..
гндртнаваптаный • хядртнасиптн • ■	.
гядронасадха • жхяддравпячнa•:глеве • .(имстру-
мент за сондиране) ..■■■.	. ■ -	г.
гидронасос м хидродомпа • • •
гндротбоепыпнванно с водно обезпрашавано
ГИДРООКИСЬ ж хим. • ХИДрООКИС г.	•
нa■.плйм^^кuя• • алуминиев хидроокис•	< • • • ч
я аммония амониев хидроокис	.
,• • желОза • (II); • железен (И) Дндроокиснферо-
( хидроокис.	. .	•	>■	•
л* кйлня калиев • хидроокис . . ••.•.	...
•w кальция калциев хидроокис' . , ч .- ... .
я.,тбапльта. . (Ш) чкобалтов (III) • хидроокис
~ мОдя (II) моден (II) хидроокис., куприхидро-
окис ■	■ • -• -• ■ . ;	• -г• • • • • • • • ••
•• натрия натриев хидроокис. :	• • • • • .«•••■ ■
гидроот-бйка• ж лмин. хидравлично. .окбянано
|откърт-вантl	.... : .	- !
гидроотвал жж««.,хиДронаснял що (комплект
L съоръжения. вхл. среДствз за хидромехани-
зиция)	:■ -..I ::г	. =■:- 4 . • • >•. .
гидроочИстка ж кядронрочиствано • (нанефта-
д проДукТи) • •:• •.• • • • .о .. й. • • •• .	. • . < • \ .
гидропередача ж мат. хидравлично •преда-
{.'Иване; • .хидр-авля^чма; • предавка • .	.
объёмная хйдростатячна .предавка • .(зс
..■.сметка ка ■ИдрpocУtaTиннютoясллягане) :-
г»дртперфорaттр м' хидравличен «ерфтраттр
(пробянон.•чук{ • • • • -J	..й . ;
г»дртпесктструйный хндр<тпecъитструтн• • • • . • п
индроплан м.вжл гидросамолёт . .	.	.
гидропненматйвеский хндртПненматuаон
гидртnтдъёй м шахтный система зд •птдтй •на
хидросмвсн. фт • рудник, (със • смукртели, • >то-
версЮ>мeккц• • •. апмриТи • и възДушни • подем-.
ници)	, • . . .
гидроподъёмник м ,хидранпйчтн повдила,, .хнг
дроповднгаа .	-г-гг; <.•	• • • • ( . ••.•• •	,•
гг. • .шассй • ж • хидравличен • • повдиган, на •етп.тcr
ника ..>г.• -• с..:•: . • чх
гидропресс м хидравлична просд
гидропривод м хидравлично задвижван. • .
—, динамиче^ий хидродинамично задвижвано
машЯн хидравлично задвижване на мали¬
ните-	■	,	:	'
-o', объёмный хндртстатнант задвЦжвано
.смешанный смесено хидравлично задвиж¬
ване	•
гидроп.^льпер м • •хзрт. хидропулпьор, хидроде-
фибратор	:
гадртеульсатор м •хидравличен пулсатор
гидропульт м • хиДр. носима нодна помпа
гйдроразбяватоль. - м • харт. кидртразбйначиа
гидрорежйм м водон режим (на почвата)
гидроресурсы мн нодня ресурси; нтдйтсйптнн
ресурси
гндрорuфбрйниг м хидрорнформянг (при пре¬
работка нс нефт)
гидросамолёт м• ав. нтдтсайтпот • • .
двухпалубный • днупалубон втдтсайтпек
•о>, лодочный нодосамолет—летяща лодка, ле¬
тяща лодка
-о/, поплавковый водтсайопет • с • • плувци
реактйвный реактивен водосамолет• • • - • •
гядросбйн •л ,oxйпины обр. мет. хидравлично
почиствано на обгара [окисната ктр■нпа}■
гидросепаратор ж хидравличен сепаратор, хял-
росепаратор.	.
гндртснпнкат м • хим. хндрTснпйиат '■
гидросиловой ВоДНОСИЛОВ	- •
гидросистОма • ж • I. • хидроснстема-'- • (обикн. • с
няколко• хиДровъзелз и енергийни стъпела —
каскади от ВЕЦ) 2. хидравлична система
(н^е агрегат,• машина)	-
гидрослюда ж • минер, хидрослюда
гидросмесь ж. мин. хн-дрюсмос -
гндртсттружёняо ■ • • с • . хидртаьтръжони•е • (за
. • използуване . на воДзта • • или за • защита от
. • • вода) v. • ■	'
гидростанция ж I. •нодна (силова. електри¬
ческа) централа, • ВЕЦ 2. хидртптгйан»
. • станция • (изследователска)	-	■■
гидростат м хидростат • (несамсхоДка■ • • камери
• зи Дълбоководни • изследвания) ■ • ■.
гидростатика ж хидроскакика
гядросTатHаeскнй :хидростатачен ■■
гидростеядер • ж • • хидр. нтдтчерnещт коляно
гидростроНтельство с водно строителство
^др^ль^.' • м • • • хим. • кисел {първичен! • сул¬
фат, хидрогенсулфат, -исулфат
я-скаляя • калиев хидрогонсулфат, каляен би-
сулфак
я • натрня натриев хидрогонсулфат. • • -натраов
бисулфат	-! ’
гидросульфйд ж хим. хидртгeнcyпфнд,• кЯсол
сулфнд, бисулфид.	-
гидросульфит; Мхим. • L ■ хндросулфит, ХЯПО-
сулфит • .2, хидрогонсулфит. кнсол сулфяк
бисулфик • ■
гидросфера• ж .геол .хидросфера •..	ч
гядрттапыcнт- • Ж : минер. хuдрттапk»т
гндрттаттр ж мин. хмдрттаmтр • (класифика¬
тор)	.	. :	•' .
гндротёрма ж •.ввод, хидротерма • (вода., с темпе-,
ратуре над 20°С)	.
гядротерйапьный (гядр^т^.р.мячосияй), хидра-,
термален		•

153
.гидротехника- • • ж водостроителство, • • хидротех-
ника	,	'■ ■
гидротехнический • водостроителен, • хидротех¬
нически • . •	.
гидротипия ж кфт. хидротипия • (за цветни
изображения)■	•.■•••	1
гидротормоз м-- 1. авто. .а», хидравлична спи¬
рачка • 2. мин, хидравлична спирачка (на
сонда) 3. изм, динамометрии • на хидравлична
спирачка (при определяне-мощност на дви¬
гател )
гидроторф м хидроторф, водна маса • (при
получаване ■ на . торф)
гидротранспорт м хидравличен транспорт,
хидротранспорт (на зърнести материали
чрез увличане от' воден • поток)
гидротранслортирбвка	гидротранспорт
гидротрансформатор м хидротрансформатор
(вид хидравлична предавка)
гидротруба ж воден тунел
гидротурбина ж водна турбина	.
, активная активна водна турбина •
быстроходная бързоходна водиа^ турбина
венечная • вж,■ • гидротурбина, • радиально¬
осевая
вертикальная вертикална водна турбина
-о винтовая- нитлова водна турбина
ковшовая свободноструйна [Пелтонова]
водна турбина
повторно-лопастная водна^ • турбина със
заръртващи се лопатки	’ •'	'
пропеллерная перкова водна турбина,
прямоточная праропоточна • водна турбина
радиально-осевая • радиалйоосова водна
турбина	■■■
реактивная реактивна водна • турбинна
~, свободноструйная свободноструйна г Пел¬
тонов а] водна турбина	■
— с избыточным • давлением вж. • гидротурбина,
реактивная	<
сваренная паралелна [сдвоена] водна тур¬
бина ' г,Х . ;,>	......	• . • «	,
спиральная1» спирална водна турбина
тихоходная байдоходна водна • турбина
гидротурбоагрегйт м . • вод иотурб и иен • агрегат
гидротурбогенератор м • атихидрогеесратор
(привежда се в движение от водна турбина)
гндротурбопбмпа ж водна турбопомпа
гидротурбостроение с производство на хидрав¬
лични машини (промишлен отрасъл); про¬
изводство на • водни турбини
гидроудар м воден (хидравличен] удар.;
гидроузел м•хидровъзел
~, бесплотйнный хидровъзел без язовирна
стена, • безиапоиеи хидровъзел
—.•.■■вдлозаборный • водосборен • [водосъбирате-
лен] хидровъзел
водохранилищн-ый водохранилйщен хид-
ровъзел	:
плотинный хидровъзел с язовирна • Стена,
напорен , x■иДидBъЗеИ •	■	.••■!•
транспортный транспортен . хидровъзел
едвел на- воден транспорт _ • . .. ......ч..-.., .. <
энергетический Енергиен • • хйдиовъоил •; ■;
	  гид
-гидроусилйтель м хидравличен усилител, усил¬
вател (в автоматично управление')-	•
•	руля •хидроусилвател на кормило!»» • >
гидроустановка ж хидротехническа ййстзло-
. s 'ПИХ-.	• ■	•	■
гидрофайнер м харт. хидрофайнер • • • ■ '
гидрофан • м ■ минер, хидрофан (разновидност
на опала)	•
гидрофизика ж хидрофизика, физика на хидро¬
сферата
гидрофильность ж- хидрофилност, положител-
• на мокрителна способност (на твърди тела)
гидрофильный хидрофилен
гидрофйльтр м воден филтър (за въздух,
газ)
гидрофобировать текст. правя ' - водоотблъск-
ващ |иеиамокияем]	'
гидрофобность ж хидрофобност, • отрицателна
мо^ителна способност, (на твърди телл),
водоотблъскване, • • иеиамокияемост
гидрофаб» ы й хидрофобе н, водоотблъскващ.
^намокряем. ненамокрящ
гидрофбн м радио подводен микрофон •
гидрофосфат м хим. кисел [вторичен] фосфат.
хидрогенортофосфат
гидрохимия ж XйДрOXЧMЙЯ	'	" '
гидрохинон м хим. хидрохинон »
гидрохлорид м хим. хидрохлоряд, хидроген-
хлорид	' ■	- ■
гидро целлюлоза ж хидроцелулоза
гидроцентраль ж хидроцентрала, водна цен¬
трала	■
гидроцеруссйт м минер. хидроцерусит .
гидрониклон м циклон за мокро очистване
(на въздух, газ), скрубер
гидронилйндр м • хидиоцйлйндър (на -хидрав-
■ личен механизъм)	-
гидроцинкит м минер, хидроцинкит
гидрошахта ж мин. хидиарудиик • (полезното
изкопаемо се добива и извозва по хидромехани-
зарани начини)	■■
гидро шлЗм м утайка, кал, тиня (от • утаяване)
гидрозкструзия ж -хидроекструзня ■ (обработ¬
ване на материали при много• високи 'наля¬
гания)	■
гидроэлеватор м хидроелеватор '
гидроздектробур м мин. хидроелектроборка
гидроэлектрический хидио-[водио-]електииче-
ский	'	.
гидроaлeктpoметaллypгйя ж хидроелектроме-
г талургия	'	»
гидроэлектростанция ж водна електрическа
централа, ВЕЦ
безнапорная. • водна електрическа централа
на течащи води
высокоиап6рная • високонапорня водна
електрическа централа	■
высокогорная • високопланинска водаз
електрическа централа ,
Гйдроaккyмyляториая водна електрическа
централа с • акумулаторно действие
деривационная деривационна водна елек-
триче?^ • централа	•	■ •	»-
~ на зарегулированном стоке • • водна електри¬
ческа станция• е изравнени нодв• • ■.• .

ГИД
154
-г, . низконапбрная нисконапорна водна елек¬
трическа централа
подземная подземна водна електрическа
централа
<•», подпорная вж.	гидроэлектростанция,
русловая
•~, приливная	електрическа централа, из¬
ползуваща приливите и отливите на мо¬
рето
приплотйнная електрическа централа при
язовирна стена (високонапорна)
русловая речна електрическа централа
(с язовирна стена)
гидроэнергетик м специалист по хидроенерге¬
тика
гидроэнергетика ж хидроенергетика
гидроэнергетический водноеноргиен
гидроэнергия ж водна енергия
гидроэрбзия ж геол. хидроерозия
гидрюр м хим. продукт на хидриране на въг-
л ища и нефт
гиератит м минер, хиератит
гизингерит м минер, хизингерит
гик м кораб, гик (дърво от рамгоута на вет¬
роходите)
гильза ж 1. втулка 2. гилза
антифрикционная антифрикционна втул¬
ка, лагерна втулка
бумажная хартиена гилза
вставная переходная сменяема намали-
тел на {редуцираща] втулка
выталкивающая леяр, избиваща втулка
зажимная затегателна [затягаша] втулка
контактная ел. контактна втулка (в гнез¬
дото на съединител)
•* микрометра изм. барабан на микрометъра
патронная патронна гилза, гилза (на огне¬
стрелно оръжие)
соединительная съединителна втулка,
съединителна тръба
~ цилиндра цилиндрова втулка (на двига¬
тел с вътрешно горене)
~ экстрактора хим. екстракционна гилза
(на сокслет-апарат)
гильотинный гилотинсн (напр. за ножица за
рязане на ламарина)
гипорбазйты мн петр. ултраосновни скали,
кипербазити
гипербола ж мат. хипербола
равнобочная равностранна хипербола
гиперболический хипорсоличен
гиперболоид м мат. хиперболоид
~ вращения ротационен хиперболоид
—» двупблостный двоен хиперболоид (с две
повърхнини)
однополостями прост хиперболоид (с една
повърхнина)
гиперзвуковбй свръхзвуков
гипорквантование с	ядр. хиперквантуване
гиперкомпаунд м ел. хипоркомпаунд, свръх-
компаунд
гиперкомплексный мат. хиперкомплексен
гиперон м ядр. хиперон
каскадный каскаден хиперон
гиперортогональный мат, хчперортогонален
гиперплоскость ж	мат. хш.ерравнина
опорная опорна хипорравнина
гиперповерхность ж вж. гиперплоскость
гиперпространство с мат. хипорпространство
гиперсинхрбнный хиперсинхронон
гипорстОн м минер. хипорстон
гиперстенйт м петр. хипорстонит (ултраос-
новна скала)
гипорхлорйрование с дълбоко [пълно] хлори¬
рано
гиперядрб с хиперядро
гипоборат м хим. хипоборат, сол на хипобор-
на киселина
гипоидный хипоидон
гипосинхрбнный хипосинхронон
гипостиль. ый арх. многоколонон (напр. за
зала )
гипосульфит м хим. хипосулфит, сол на хипо-
сярната киселина
гипотеза ж хипотеза
атомная атомна хипотеза
гипотенуза ж мат. хипотонуза
гипохлорит м хипохлорит, сол па хипохлори-
стата киселина
гипоцОнтр м хипоцонтър
гипоциклоида ж мат. хипоциклоида
гипс м минер, гипс
ангидридовый вж. гипс, безводный
безводный безводен гипс, анхидрит
волокнистый влакнест гипс, селенит (про¬
зрачен )
гидравлический хидравличен гипс
жжёный вж. гипс, обожжённый
землистый землист гипс
зернистый зърнист . гипс, алабастър
необожжённый суров гипс
обожжённый печен гипс
строительный строителен гипс
формовочный формовъчен гипс, гипс за
модели	.
штукатурный гипс за мазилка
ячеистый порест гипс, гипсов пенобетон
гипсобетон м гипсобетон
гипсование с почв с. ст. гипсуване на почвата
(внасяне на ситно смлян гипс като средство
за химична мелиорация или като тор)
гипсовый гипсов
гипсографический геод. хипсографски, висо¬
чинен
гипсоклёовый стр. гипсотуткален
гипсолит м стр. гипсолит (лек топлоизола¬
ционен материал и за вътрешни преградни
стени )
гипсометр м геод. хипсомотър (за измерване
на атмосферното налягане по температу¬
рата на кипене на водата)
зеркальный огледален хипсометър
гипсометрический хипсомотричон
гипсомОтрия ж гесд. хипсометрия
гипсотермометр м вж. гипсометр
гипсохрбм м мин. хипсохром (заместител за
повишаване на цвета)
гипсошлакоботбн м стр. гипсосгуробетон
гиратор м радио жиратор
155
гиревой изм. теглил ков
гири мн изм. теглилки (за везна), мерки за
маса
встроенные встроен. теглилки (неразделна
част на везни)
образцовые образцови теглилки (за про¬
верка на везни и теглилки)
рабочие работни теглилки
конници, оздачи (пелени и лен¬
тови теглилки за аналитични везни
~, условные условни теглилки (за платфор¬
мени везни с отношение на лостовата си¬
стема напр. !:!00)
эталонные еталонни теглилки
гирлянда ж ел. гирлянда, (изолаторна) ве¬
рига
~ изоляторов гирлянда [верига] от изолатори
~ изоляторов, натяжная опъваща изолатор¬
на верига [гирлянда]
гироагрегат м ав. жироагрогат
гироазимут м вж. гироскоп направления
гиробус м авто жиробус, инерционен автобус
гировертикаль ж	ав. жировортикал; вж.
гирогоризбнт
гировбз м мин. инерционен локомотив (из¬
ползува кинетичната енергия на въртящ се
маховик )
гирогоризбнт м ав. изкуствен хоризонт, жиро-
хоризонт
гирбграф м ав. жирограф
гирбид м мат.. крист. жироид
гирокомпас м ав. жироскопичен компас, жи¬
рокомпас
двухрбторный двуроторон жирокомпас
~, однорбторный еднороторен жирокомпас
~ с ртутными сосудами жирокомпас с жи¬
вачни съдове [ампули]
гирокоррОктор м ав., ракет. жироскопон ко¬
ректор (на курса)
гиромагнитный жиромагнитон
гиромотбр м ав. жиромотор
гироорбитант м ракет. (жироскопно устрой¬
ство за определяне на ъгъла на отклонение
от орбитата на изкуствен спътник)
гироорионтатор м ракет, (жироскопно ус¬
тройство за определяне местоположението
на обект и параметрите на движението му)
гиропилбт м автопилот (автоматично жиро¬
скопно устройство за водене на полет)
гирополукбмпас м ав. жирополукомпас
гирорама Ж ^вЖ, гиростабилизатор, силовой
гирорулевой м вж. гиропилбт; кораб. автопи¬
лот
гироскоп м физ., ав., ракет., кораб. жиро¬
скоп
астатический астатичен [уравновесен] жи¬
роскоп
вакуумный вакуумен жироскоп
вертикальный вертикален жироскоп
~, двухстепенный двустепенен жироскоп
демпфирующий заглъхващ жироскоп
~, инерционный инерционен жироскоп
интегрирующий интегриращ жироскоп
-~, компасный жироскоп на компас
	ГЛА
~ направления ав., кораб. курсов жироскоп,.
жироазимут
некорректируемый свободен жироскоп
ограниченный ограничен жироскоп
с вращающимся ротором жироскоп с вър¬
тящ се ротор
симметрический симетричен жироскоп
трёхстопОнный тристепенен жироскоп
zw, тяжёлый тожък жироскоп (центърът на
тежестта на жироскопа не съвпада с опор¬
ната му точка)
гироскопический жироскопон, жироскопичен
гиростабилизатор м ав. жироскопон стабили¬
затор, жиростабилизатор
индикаторный • индикаторен жиростаби¬
лизатор
непосредственный непосредствен жироста¬
билизатор (на принципа на тристепенния
жироскоп )
одноосный едноосов жиростабилизатор
силовой силов жиростабилизатор, жиро¬
рама
гиротахбметр м ав. жироскопичен тахомотър
(за указване на ъгловата скорост)
гиротоодолйт м мин. жироскопно визирно
устройство (за ориентиране при строител¬
ство на тунели, шахти)
гироуспокоитель м кораб. жироскопен успо-
коител
гирочастота ж физ. жирочестота
гйрька ж 1. изм. (малка) теглилка (за вез¬
ни); 2. стр. зидарски отвее
гйря ж (вж. също гйри мн) изм. теглилка •
(за везни), мярка за маса
спортивная гира за вдигано (спортно уп¬
ражнение)
гисторезимОтр м ел. хисторозисомор, апарат за.
определяно на хистерозисен момент
гистерезис м хисторезис
~, диэлектрический диелоктрически хистер-
езис
магнитный магнитен хисторезис
механический механичен хисторезис
сорбционный хим. адсорбционен хистер-
езис
тепловой топлинен хистерезис
упругий еластичен хисторезис
гисторОзисный хисторезисен
гитара ж маш. лира (на металорежеща ма¬
шина)
делительная делителна лира
~ со смОнными зубчатыми колёсами дира •
със сменни зъбни колола
гитерманит м минер, гитерманит
гйтов м кораб. гитов (въже от подвижная
такелаж на ветроходите)
гиттия ж петр. (езерни утайки от органи¬
чен и минерален произход)
главк м орг. главно управление (на ведом¬
ствата )
гладилка ж I, гладилка 2. гладилен чук, чук.
за плоско сбиваие
дуговая леяр, дъгова гладилка, кружка
плоская плоска гладилка, лопатка [дъс¬
ка] за заглаждане

ГЛА
/*», йрбфильная профилна • Iфасонна] гладилка
угловая ъглова гладилка
~, угловая цилиндрическая выпуклая леяр.
ъглова цилиндрична изпъкнала^ гладилка
гладильный • гладилен, пригоден за заглаждане
гладильня ж текст, гладачнипа
гладйлыцик м гладач
гладкий гладък; равен, изравнен
гладкокрашен,ый едноцветно обагрен, едно¬
цветен
гладкость ж гладкост, изравнено^
“О', машинная харт., подагр, машинна • глад¬
кост (на хартия)
гладко-тянутый мет. гладко изтеглен
глаженье с текст. гладене
глаз м око
~, кошачий • 1. котешко око, •светоотража-
тел 2. минер. котешко око (разновидност.
на кварц)
*-», магический радио «магическо око», елек¬
тронен индикатор
невооружённый невъоръжено просто око
(без оптически инструмент)
—« фурменный мет. отвор на дюза [форма]
л-, •электрический фотоклетка
глазерйт м минер. глазерит
глазирование с харт. L глазиране, поставяне
■■ на^ глазура 2. сатиниране 3. керам. гле-
джосване
глазоёдка ж мин. серен двуокис (жаргонно
наименование)
глаздк м 1. топл. контролно • прозорче, отвор
за наблюдаване; малък отвор, око 2. мет.
изтеглячна дюза 3. текст. окце, нишково-
дач
волочильный изтеглячна дюза
--, красный (контролна) червена лампичка
(на табло)
нитеводный вж. глазок 3
смотровой вж. глазок 1
глазомерный ономерен
глазурование вж. глазирование 3
глазурь ж L керам. глазура, • • гл^ч 2. храм.
глазура (захарна)
-w, бессвинцовая безоловна глазура
~, глухая емайлова глазура, емайл
кристаллическая кристална глазура
«», майоликовая глазура за майолика
свинцбвая оловна глазура [глеч!
соляная солна глазура (за каменинови
тръби)
•фарфброва-я порцеланова глазура
фриттованная стъклена глазура» фрита
~, цветная цветна глазура
глауберит м минер. глауберит
глезер м харт. каландър (за сатиниране на
. хартия)
глёт м хим. 1. литаргит, масикот 2. оловна
глазура, глеч, оловен окис ■
свинцовый оловна глазура [глеч1
глётчер м геол глетчер, планински • ледник
гликоль м хим. гликол, двувалентен алкохол
тайна ж петр., -керам, глина
г», адсорбционная • адсорбционна - глина
активйровинная активирана глина
белая бяла глина, каолин, •порцеланова
глина
бентонитовая бентонитова глина, бенто¬
нит
валяльная тепавичарска • глина (бенто¬
нитова)
вторичная вторична [наносна] глина,
седиментогенна глина
высоаддиспёрсная глина с висока дисперс¬
ност (бентонитова)
~, гончарная грънчарска глина
*и, грубокерамйческая грубокерамичиа гли¬
на, грънчарска глина
жирная мазна [тлъста] глина
каолиновая каолинова глина, каолин
га, керамическая керамична глина
квасцовая стипцова глина
кирпичная тухларска глина
легкоплавкая леснотопима глина (темпе¬
ратура на изпичане 900—1000°<С)
<w, малолластйчная • глина•с ниска пластич¬
ност, каолинова глина
монтмориллонитовая вж. глина бентонй-
товая
/w, обожжённая • изпечена глина
огнеупорная огнеупорна глина (предим¬
но каолинова с високо съдържание на алу¬
миниев окис)
остаточная остатъчна (първична] глина
(образувана и останала на мястото на • ив-
ветряне )
<v, отбёливающая избелваща глина, белилна
глина |пръст)
первичная вж. глина, остаточная
переотложенная вж. глина, вторичная
пластичная пластична глина
сланцеватая [сланцевая] шистообрaзив
глина
сукновальная вж. глина, валяльная
л/, тощая постна глина
<w, тугоплавкая тиудиотоnйма глина (с огне¬
упорност, не по-ниска от 16<00—107<0*С)
лх, фарфоровая порцеланова глина, каолин
формбвочная леяр, формовъчна глина
-V, цветная цветна глина
элювиальная вж. глина, остаточная
глинизация ж скважины мин. глинизация на
(стените на) сондажа (нефт)
глинистый глинест
глинище с кариера за глина, глинам
глйнка ж ■ керам. • каолин, бе^опръстница
глинобетон м стр. глинобетон	.
глинобитный стр. кирпичен, глинобитен (из¬
готвен от твърдо омесена глина с плява и
пясък)	■
глинозём м хим. алуминиев окис
глинозёмистый богат на • алуминиев окис
глиномешалка ж глиномесачка; • глинобър-
качка
глиномялка ж вж. глиномешалка; гли номе-
лачка .
лг, вертикальная леяр. вертикална глиноме-
лачка
глиносушйлка ж • Е сушилна" за глина 2. • су¬
шене на глина
167
rпuнoxранйлишо с леяр, склад за гляна
гпянoштбёноацый стр. .гп»нтчаkълеcт'
глИняный глянон
глятксапь м хим. гл ноксал
глЯссер м кораб. глясер (лек бър^ходен пла¬
вателен съд)
глиссирование с плъзгане hq вода (на лек
бървсхсдек кореб или на всДоcамолеm)
гл и фтал ь м хим. пляфтал, гпяцорuнофmаптва
смола
глнцерИд м хим. глицерид, глицеринов естор
глицерИн м хим. глицерин
глицерЯноный глицеринов
глнцйн м хим. глицин, глuкткт,л, желатинова
захар, ай»нттцотна [амянтотантва] кисоляна
глобоидальный маш. глобоиден (непр. за
преДавка)
глобулярный сферичен
глобус м глобус
рельефный релефен глобус
школьный учебен глобус
глубина ж дълбочина; текст. наситеност (за
цвят )
~ азотирования терм. дълбочина на азотя-
рането .
~ впадяны мОжду зубьями обр. мет. дълбо¬
чина на междузъбието, височина на зъба
(на зъбно колело)
~ вакуума физ. степен на разреждано на ва¬
куум
ввИнчивания обр. мет. дълбочина на на-
нинтнаното, дължина на носещата (чист
от) резба (нспр. нс болт)
~ вруба мин. дълбочина на подкопа
~ завЯнчинання• вж. глубина ввЯнчинання
«- заделк» дълбочина на закотвяното (нспр.
нс въже на обтегач)
задубливания кож. дълбочина на задъб-
Нано
~• закалкя .дерли. дълбочина на закаляването,
добеляна на закаления слой
~ залегания мин. • дълбочина на залягането
(на пластовете')
~ зуба нисочяна на зъба (на зъбно • колело)
~ коррозии дълбочина на ръждата |ктрт-
з»ята]
~ теQаски текст. наситеност на цвета
•• погружения кораб. дълбочина . на потапя¬
ното
подач» обр. мет. дълбочина на подаването
~ провара дълбочина на стопения метал (при
заверяване )
~ промерзания дълбочина на замръзването
(не почвата)
~ резбы обр. мет. височина на (профили нс)
резбата
резкости кфт.' Дълбочина на резкост
~ следа дълбочина на отпечатъка (при mob'
ково заваряване)
~ ствола мин. дълбочина на шахтата
г-', судоходная • кораб. плаНакелна дълбочина
~ тона • текст, насятецост • на тона
~ • цНОТа вж. глубина окраскн
	  ГНЁ
~ шпура мин. дълбочина на взрянна • дудка
глубЯнный I. дълбочинен 2. дълбоководен,
абисалон
глубиномер м дълбокомер; мин. дълбтHтйе-
тър
• индикаторный маш. дълбо^ме- с индикя-
тор ]с измервателен часонник]
йяеQTйттQЯческий маш. микромет-ячов
дълбокомер
радяоактИвный яДр. радиоактивен дълбо-
комор	.
скользящий маш. дълбокомер с ноннус
глухарь м I. стр., с. ст. нинг за дърно (с
глава зе. ключ) 2. тапа с резба, • винтова
таеа 3. кораб. капак на ялюминатор
глухой задънен, глух, сляе, без изходен
отвор
глушОнио с	I. заглушанане, прикъеянане
(нспр. на звук) 2. загасяване, изключване
(на двигател) 3. матирано (на стъкло)
возмущОния потискано • на смущоняо
~ колебаний гасено на т-опконня (нябра-
пuя|
~ отверстия запушване на отвор
~ скважины мин. заглушаваме на • • сондажа,
ликвидирано на фонтанираното
~ стекла матиране на стъкло
глушитель м I. гесител, демпфер; амортиза¬
тор 2. загпушятеп (на звуке)	3. • авто
шумозаглушител
активный активен (енмш-)заглушнкел (из¬
готвен от звукопоглъщащи материали)
воздушный авто въздушен заглушитол
(при всмукването на въздухс)
~ выхлопа вж. глушйтел 3
~ звука звуkтзагпушнmел
ннтеQфеpeнпuTнный радио филтър за по¬
тискано на »итерфоронп»тнон снист
реактИвный авто	шумозаглушител • (с
преградни и преходни елементи• за заглъх¬
ване на звуковите вълни)
рессорный ресорен амортизатор
~ снежого воздуха вж. глушитель, • воздуш¬
ный
~ сотрясения амортизатор
~ стекла • средство за матиране (на стъкло)
~ шума впуска вж. глушитель, воздушный
глушять I. загпушенай, еритъпявам (звук.)
2. загасянам, изключвам (Двигател)	• <
глыбы мн геол, незагладеня скални блоково
(нед 30 см)
о, вулканическио вулканични • блоково
глянец м лъсканяна, блясък, гланц
глянцевый лъскан, блестящ, • гланцов; поли¬
ран
■гляциология ж гляциология
гнездо • с	I. гнездо, легло; вдлъбнатина
2.• ел.	(комутационно) • гнездо, фасунга;
гнездо, жак (в Далекосъобщителна ujeue-
нална техники)	.	■ . •
~ вкладыша• гнездо ]логло] -на лагерната че¬
рупка (нспр. в картери - нс двигател с въ¬
трешно горене)
~ для призм възглавница [оеара| за прияма
(на везна)

158
ГНЕ

заземляющее ел. заземитолно гнездо
~ клапана авто гноздо [легло, седло] на кла¬
пана, клапанно гнездо
~ отливки леяр. гнездо на отливката (напр.
в кокила)
~ початка текст, гнездо на шпула
розОтки ел. гнездо на контакт
~ распылителя авто гнездо на жигльора
(в карбуратора )
~ рудное мин. рудно гнездо
стержневое леяр. легло за сърце
<">, центровое обр. мет. цонтрови отвор (при
обработка между центр и)
~ шпйлки, посадочное обр. мет. (резбово)
гнездо за шпилка
шпоночное гнездо [канал] за клин
штОпсольное ел. щепсел но гноздо, букса
гнейс м геол. гнайс
гранатовый гранатов гнайс
очковый очен гнайс
роговообманковый амфиболов гнайс
гнОйсовый гнайсов
гнёйсо-гранйт м гранитогнайс
гниение с гниено, разлагано
гнилостойкий устойчив на гниене
тниль ж гнилота; гниене
гнилье с вж. гниль
гнутолрессбванный огънат на проса
гнутый огънат, извит
гнуть огъвам, извивам
гнутьё с огъвано, извивано, свивано; сгъване,
прегъвано
~ древесины огъване на дърво .[дървесина]
~ древесины, горячее горещо огъване на
дърво
~ древесины, холодное студено огъване на
дърво*
фасонное фасонно [профилно] огъване
гобелен м текст, гоблен
товлйт м минер, ховлит
год м изм., астр. година
астрономический астрономическа година
високосный високосна година
галактический галактическа година
звёздный звездна година
календарный календарна година
лунный лунна година
полярный полярна година
световой светлинна година
солнечный слънчева година
тропический тропическа година
годность годност, пригодност; отговарящ на
технически условия
годовалый с. cm. едногодишен
годовой годишен
годограф м мех., геофиз. ходограф
вертикальный мин. вертикален ходограф
~ отражённых волн ходограф на отразените
вълни
продольный мин. надлъжен ходограф
сводный мин. обобщен ходограф
голландер м харт. холондър
голландит м минер. холандит
голова ж глава •
~ буны хидр. основа на буната
~ клина маш. глава на клин
красная стеклянная минер. хем атит (раз¬
новидност)
~ парка жп. глава на парка (в зоната на
стрелките)
~ поезда жп. чело на влака
~ руля кораб. кърмилна глава, горна част
на кърмилното тяло
~ сваи стр. глава на свая [пилот]
~ скота, переводная с. ст., икон. условна-
глава одър рогат добитък
~ слйтка мет. глава на блока, глава
~ шлюза хидр. глава на шлюза (при входа
и изхода на камерата)
головка ж 1. глава, главичка 2. изч. глава
(за четене. записване или изтриване на
данни на магнитен носител)	3. хим.
най-локата фракция при ректификация или
дестилация
алмазная обр. мет. димантена глава
антОнная антенна глава
бензольная хим. нискокипяшата фракция
при ректификация на суров бензол, соро-
въглородна фракция
~ блока цилиндров авто глава на цилиндро¬
вия блок, цилиндрова глава
~ болта глава на болт
болторезная болтонарозна |винтоцарознa,
резбонарозна] глава
~ бура мин. глава на бургия, коронка
~ винта глава на винт
винторОзная вж. головка, болторезная
воспроизводящая възпроизвеждаща (маг-
нитофонна) глава
вращающаяся револьвОрная въртяща се
роволворна глава (на металорежеща ма¬
шина с револверна смяна на инструмента)
выбивная мин. глава за избиване (на
обсадна колона нагоре)
гидравлическая копировальная хидрав¬
лична копирна глава
~ горелки зав. глава на горелката
гравировальная гравираща глава
делительная долитолна глава, делителен
апарат
~ дистиллята хим. първа фракция при дести¬
лация
доводочная обр. леег.притриваща [заглаж-
даща] глава
забивная мин. забивна глава (на обсадна
колона)
зажимная затегателна [затягаща] глава
закладная основна глава (на нит)
~ заклёпки глава на нит
замыкающая затваряща 1втора] глава
(на нит)
~, запальная запалителна глава (на дви¬
гател)
записывающая записваща (магнитофон-
на) глава
зарубная мин. подкопна глава
~ зуба глава [корона] на зъб (на зъбно ко¬
лело )
зубильная мин. длетовидна главичка [ко¬
рона]

159
ГОН
~, зубодолбёжная обр. мет. зъбодълбачна
глава
измерительная измервателна глава
~ источника хидр. глава на извор
кабельная ел. кабелна глава
калильная нажежаваща глава
кантовальная обр. мет. обръщаща глава
(на ковашка преса)
~ клапана глава на клапан
копировальная обр. мет. копирна глава
крестообразная мин. кръстообразна глава
[коронка] (на бургия)
крутильная изм. торзионна глава (за
окачване на нишката на торзионна везна)
~ ленточной машины текст, секция на из-
теглителпа машина
~ литеры полигр. глава на буква
ловильная мин. ловилна глава
магнитная магнитна глава
многорезцовая обр. мет. многоножова
глава
~, миогошцйидельиая многовретенна глава
(напр. при пробиване)
молотообразная чукообразна глава (на
болт)
~, мотальная намотаваща глава
ножевая обр. мет. 1. фрезерна глава,
многоножова фреза 2. ножова глава, раз-
стъргваща глава
обсадная мин. обсадна глава
~, полировальная обр. мет. полировъчна
глава, глава за полиране
~, полупотайная полускрита глава (напр.
на болт)
~ поршня чело [дъно] на бутало, бутално
чело
потайная скрита [потъваща] глава (напр.
на винт)
радиальная радиална глава
~ ракеты • воен,	(бойна) глава на ракета
расточная обр. мет. разстъргваща глава
револьверная револверна глава (на ме¬
талорежеща машина)
~ резца глава на (стругарски) нож
~, резьбонакатная глава за валцуване на
резба, резбовалцуваща [резбонакатна] глава
~, резьбонарезная резбонарезна глава
~ рельса глава на релса, глава-релса
~, рифлёная глава за назъбка [накатка, на-
катяване]
~ самонаведения воен. глава за самонасоч-
ване	.
самоходная глава за автоматично зава¬
ряване
самоцентрйрующаяся самоиентийиаща се
глава (напр. при раэстъргване)
сварочная заваръчна глава (напр. на за¬
варъчна машина)
сверлильная обр. мет. пробивна глава
~ светофора жп. светофорна глава
~ свечи глава на (автомобилна) свещ
силовая силова [пробивна] глава (на аг¬
регатна машина)
~,,с-мйию.я обр--• мет- •■ сменяема • глава
стирающая изтриваща (магнитофонна)
глава
съёмная снемаема глава
тангенциальная тангенциална глава (за
резбонарязване)
торцевая фрезерная челна фрезова глава
универсальная делительная универсална
делителна глава
утопленная вж. головка, потайная
фотометрическая опт., изм. фотометрич¬
на глава
фрезерная обр. мет. фрезова глава
хонинговальная обр,- мет. хонинговъчна
глава
цементировочная мин.	циментировъчна
[циментираша] глава
~ цияйндра авто цилиндрова глава, глава
на цилиндър
цилиндрическая цилиндрична глава (на
болт)
шарошечная буровая мин. ролкова [мно-
гозъбчата] пробивна глава
~ шатуна авто мотовилкова глава, глава на
мотовилка
~, шлифовальная шлифовъчна глава, шлифо¬
въчен апарат
шпиндельная маш. вретенна глава
~ шпонки глава на клин
~ электровбспламенйтеля мин. главичка на
електровъзпламенител
головной челен, преден; първосериен
голограмма ж холограма
~, амплитудная амплитудна холограма
фазовая фазова холограма
голография ж холография (метод за полу¬
чаване обемно изображение на обект, като
се използува интерференция на вълни)
голоморфйзм м мат. холоморфизъм
голоэдр м геол. холоедър, пълноплощник
голоэдрический мат. холоедричен
голтовка ж обр. мет., леяр., галв. почистване
в барабан, барабанене
голубой м синьо (за багрило), небесносиньо
гомеойд м мат. хомеоид
гомеоморфизм м мат. хоееоеорфизъе
гомеополярный хим. хомеополярен
гомогенизатор м хомогенизатор, емулсьор,
хомогенизиращ апарат
гомогенизация ж хомогенизира, хомогени¬
зиране
гомогенность ж хомогенност, еднородност
гомогенный хомогенен, еднороден
гомографйческий физ. хбебграфичец
гомоклиналь ж геол. хомоклинала
гомологичный хомоложен, имащ близки [ед¬
накви] свойства
гомология ж хомология
гомополимёры мн хим. хомополимери
гомотетия ж мат. хомотетзия (еднакво разпо¬
ложение)
гон м гон, град (Ч-ц-часст от правия ъгъл)
гондола ж жп. вагон-гондола (с плосък под
и отварящи се разтоварни люкове );ав-
гондола

гон
160
iw, воздухоплавательная . гондола • [кош] на
балон
~ двигателя моторна гондола (на самолет)
гониометр м 1. крист., геод. гониометър, ъг-
ломер 2. радио радиогониометър (при ра¬
Диолокация)
»■«/, отражательный ■ отражателен гониометър
прикладной насочвателец гониометър
(транспортир ■ с линийка)
*>»,• теодолитный теодолит
гониометрический гониометричон, ъгломерев
гониометрия ж мат. гониометрия, наука за
ъглите
гонок м текст, пикер, изтласквам на .совал¬
ката (на тъкачен•стан)
гОночный състезателен, спортен
гонт м ■ стр. дъсчени плочки, шинди (вместо
покривни керемиди)
горбатик м дърв. дълбач (вид ренде)
горбилёк м арх. напрочник (на прозоречна
рамка), шпроса
горбыль м дърв. капак
гордень м ■ кораб. 1. (въже от поДвижния та¬
келаж на ветрохоДите)	2. (макара, рол¬
ка с Кука и въже)
горелка ж ■ мет.. топл., зав. горелка
~, автогенная оксижеяова горелка
~, Атомно-водородная горолка за атомново-
дородно заварявано
zw, ацетилёно-кислсрадная	аиотиленокис-
лородна горолка
без инжОкторная бозинжекторна горелка,
(обикновена) смесител на горолка
~, беспламенная безпламъчна [безфакелна]
горолка, инжекционна газова горелка с
инфрачервено излъчване
боковая странична горолка
бунзеновская бунзенова -горелка
вихревая вихрова горелка
газовая газова горелка; ацетиленова го¬
релка
газотурбинная газотурбинна горолка,
турбогоролка
—z. двухпроводная двупроводна горолка • (с
ПринуДително подаване на въздух)
диффузионная дифузионна -горелка
инжекционная [инжОкторная! зав.- мет.
инжекционна [инжекторна] горолка
кислородно- водородная кислородноводо-
родна горолка
кольцевая пръстеновидна • горелка
крроткопламонная • късопламенна. горолка
круглая крыла горолка
многосопловая многодюзова . горелка • «
Ж/, мнЬгофакельная многопламъчна горелка
мндгофорсуночная вж. горелка, много-
соплохая	■	'	■
муфельная муфолна .горелкд .
однопламенная однопламъчна ’горелка
однофакольная вж. горелка, однопламе^н*
, ,ная >.
U, панОльная ’ панолна ' горелка
к*. для пайки . горелка *за . запоявано. (с всмук*■.
ване на атмосферен ■ въздух)
, пайльная. поял на лампа
плазменная. ' плазмена горелка
пламенная пламъчна горелка
~, пылевАя . вж. горелка, ■ пылеугольная
пылеугольная. праховъгдищна. . горелка
резательная горелка за . рязане, .резач-
сварочная заваръчна горелка
~, св^рочис-резательнал горелка. за . заваря¬
ване и рязано, универсална. горелка.
сопловая мин. струйна горолка (в ■ термо-
пробивна глава)	.	.	.
спиртовая спиртна лампа (лабораторна)
струйная струйна . горелка
туннельная тунелна горелка ■
турбулОнтная турбулентна (праховъг.
лищна) горелка	. ь
угловая ъглова горолка
~, угольная вж. горОлка, .пылеугольная
фронтальная фронтална горелка.
щелевая процепна горелка
х»; эжекторная,ежокторна горелка
горельеф м арх. висок релеф
горение. с. горюне
бездымное бездимно гороне
беспламенное безп^м^^но горене
детонационное детонационно горене (н&
горивна смес в цилинДър ■ на ■ двигател)
диффузионное . дифузионно . горене
замедленное забавено горене
каталитическое каталитично горене
кратерное краторно горене
а/, .медленное бавно горене, тлеене .
цсгелнео . непълно горене
поверхностное повърхностно . горене .
полное пълно гороне [изгаряне!
предкамерное .предкамерно горене
прерывистое гороне с прекъсвания
устойчивое . устойчиво гореше'
факельное пламъчно горене
горечь ж хим. горчиво вещество; горчивина,,
горчив вкус	.
горизонт м 1. хоризонт* . кръгозор . . 2.. геол..
мин... ав. хоризонт. 3.. хидр.-.■ (водно). рав¬
нище, ниво; воден стоеж ...
артезианский водоносный ■ 'артезиански
водоносен хоризонт ■	.	,
. астрономический астрономически хори¬
зонт	..	.
вентиляционный вентилационен хори¬
зонт
вОрхний горно равнище [ниво]; . мин.
горен.хоризонт . . .	■ •	.
видимый видим хоризонт	.
водоносный водоносен.хоризонт . .	■ . ,
водоотливный водоотливон |водеизливсн■f
хоризонт ■	■ . 1 tn . ■ •..: . .
~ воды равнище [ниво] на .водата .	. ...
-V, выдачной извозен .[добивем]; хоризонт .
газоносный газоносен ..хоризонт
~,г•тредкoпйчсокиГ. . . жироскопов.. хоризонт
глубокий дълбок .. хоризонт	’
гумусодый Хумусов ’хоризонт
естественный . естествен''’ корйзонт
закладочный’- .запъдваден' ■ - xopчзочт.
zw залегания хоризонт на/ .залягането
~ засып и . равнище . ’[ виiвo^!1нч;taзr^гнл&анс
161
ГОР
зомной земен хоризонт
исиусстнонный изкускнон хоризонт
Истинный ястянскя [дейсmвятепон] хо¬
ризонт
ясттшённый изчерпан - хоризонт (нспр.
за нефт)
йареU-уюЩuй йарkираш хоризонт
меженный трайно ниско равнище [траен
нясък сТоеж] на водата
напорный напорно равнище [няно]
гч, непродуктивный нееродуктинен хоризонт
нефтеносный нефтеносен хоризонт
нйжняй долен хоризонт
нулевой нулон хоризонт
опорный опорен • хоризонт
оптйчоский оптичен [видим] хоризонт
основной работен [основен] хоризонт
(на рудник)
—, откаточный извозен хоризонт
, пахотный с. cm. обработваем [културен]
слой (на почва)
планирования орг. хоризонт на планира¬
ното (срок, за който се съставя планът)
погрузочный хоризонт •за товарене, то-
наръчен хоризонт
подготвйтельный	подготвителен хори¬
зонт
г-ч подземных нод хоризонт на подземните
ноди
подпорный подпорно равнище [нино]
~ полного напора равнище [ниво] на пълния
напор
rv, продуктивный продуктивен хоризонт
промежуточный междинен хоризонт
рабочий работен хоризонт (на кариера)
-аднтлткац»Tнный радяолтиацяонен хо-
рязонт
разведочный проучвателен хорязонк
рудный руден хоризонт
сейсмИческнй геофиз. сеизмичен хори¬
зонт
~ серепортнаняя хоризонт на скрепе-иране
статИческий статично равнящо [ннно]
угленосный въглоносен хоризонт
условный условно равнище [нино]; усло¬
вен хоризонт
фонтанный фонтанен хоризонт
эксплуатационный експлоатационен хо¬
ризонт
горизонталь ж геод.. топ.. мет. хоризонтала
вспомогательная спомагателна хоризон¬
тала
главная главна хоризонтала
эвтектическая мет. ляния на енmтиmично
превръщане (на желязно-въглероДната диа¬
грама )
эвтоктоЯдная мет. линяя на ентектондно
превръщане (не желязно-въглеродната диа¬
грама)
горизонтальная ж хоризонтална (линия)
горuзoнт;апьнв-еопярязTванный	хоризонтал-
но-етлярuзярен
горизонтальный хоризонтален
II Рускo-бъ>пгерсея^ полятохняческ» речник
горка ж I. (мелка) височина, възвишение,
могила;	(изкуствено насипани) гърбица,
купчина • 2. ав. стръмно [отвесно] издигане,
свещ (на самолет) 3, ,с.ст. платнена зърно-
чистачка	■
испытательная мин. изпитателна височи¬
на (за вагонетки). изпитателна гърбица
отбойная мин. • отбивна гърбица
парашютная ав. парашутна кула
ст-тяQTнтаная жп. разпределителна гър¬
бица (ни разпределителни и товарни гари)
тупиковая мин., • жп. гърбица с глуха
линяя
гTQпт с гърло, гърлоняна (нспр. на съд)
горлонЯна ж гърловяна, гърло, отвор; устие,
уста; кратер
~ бака гърлонина на резервоар
воздушная отвор [гърловнна, гърло] за
въздух
загрузочная гь-лонина за зареждане ]то¬
варено]
залянная гърло, за наливане, наливен от¬
вор
колбы гъ-ло на колба
~ конне-те-а мет. гърловинз не конвертор
~ люка отвор на люк
маслоналивная отвор [гърло] за масло
смотровая наблюдателен [контролен] от-
но-
~ сопла рекет. гърловина на дюза
го-н м I. огнищо 2. мет., обр. мет. пощ
(с милка височина)
~ доменной пОч» горнило [огнище] на висока
пещ
закалочный огнящо [пещ] за закаляване
коксовый I. (тиглова) коксова пощ
2.	огннщо (ковашко) на kоисонт горяно
к-Ячный пещ за рафиниране (на метал)
кузнОчный ковашко огннще
нагревательный нагревателна пещ
нефтяной огннщо [пещ] на нефтено го¬
ряно .
обжиговый пържил но огнящо
плавИльный топял на пещ
пламенный пламъчно огнищо; пламъчна
пещ
самод^нный огнище с естествена тяга
сварочный огнящо зс ззвзрявзне
сыродутный мадан, огнище за получаване
мотал от • руда
тЯгельный • тигелна пещ
туманный хорсб, сигнална алармена тръба
(при мъгливо време)
го-нбпендИт м петр. хтрнбпенднт
гт-нтвTй м	I. пещар - 2, мет. обслужващ
.горнило [огнище] • на висока пощ
горнтзавOдсенй минен, миннозаводскя, рудо-
добивон. .	,
гт-нойеталлу-гйческнй й»ннтйетaпургuаен
го-ноптдготвйтепьный - . • йннноподгоmвнтепен
горнопртйЫшпенный минен, пройншпентми-
нен
гт-ноерохOдаескнй мяннтпртходчесиu
гтpнт-aбTаий м минен работник
горноразвёдочный - йяннтпроучваmепен
ГОР
162
горнорудный минен, рудодобивен
горноспасатель м минен спасител
горноспасательный минноспасителен
горнотехнический миннотехнически
горный 1. планински 2. минен
горняк м миньор, рудничар
горообразование с геол-. планинообразуване
горочный жп. гърбичен
горошек м ситни въглища, пресявка
горст м геол, хорст, стърчило (разломна
структура )
моноклинальный едностранен хорст
наклонный наклонен хорст
ступенчатый стъпален хорст
горсть ж текст, сноп
горшок м гърне
воздушный топл. въздушно гърне
выхлопной шумозаглушител (на двига¬
тел с вътрешно горене)
конденсационный кондензно гърне
отжигательный терм, тигел за отгряване
цементационный цементационно гърне
гб,ры мн геол, планини
вулканические вулкански планини
глыбовые блокови планини
денудационные денудационни планини
рудоносные рудоносни планини
сбросовые разседни планини
складчатые нагънати планини
сланцевые шистозни планини
столовые блокови планини
тектонические тектонски планини
эрозионные ерозионни планини
горючее с гориво
высокооктановое високооктаново гориво
карбюраторное карбураторно гориво
летучее летливо [бързо изпаряващо се1
гориво; газово гориво
ракетное ракетно гориво
твёрдое твърдо гориво
ядерное ядрено гориво
горЮчесть ж горивна способност; запалител-
иост
рЮчий горлив, леснозапалим; горивен
горячекатанный горещовалнуван
гбрячепрессбванный горещопресуван
горячетя.нутный горещоизтеглен
гбрячештамnOванцый гбрещощампувац
госларйт м минер, госларит
гоОСТ (государственный стандарт) държавен
стандарт (на СССР). ГОСТ
готический арх. готически
готовальня ж комплект чертежни инструменти
гофр м стр. вълнообразна ламарина
гофрировальный гофриращ
гофрирование с гофриране, оформяне на въл¬
нообразна [вълниста] повърхност
гофрированный вълнообразен, вълнист; текст.
накъдрен
гофрировка вж. гофрирование
гофр-картон м харт. вълнист [гофриран
картон "
грабарка ж стр. двуколка (с обръщащ се
сандък)
грабен м геол, грабен (тектонски ров)
грабли мн с. ст. сеносъбирачка; гребло
боковые странична сеносъбирачка
барабанные барабанна сеносъбирачка
волокуша влекачка гребло
~ жатки-самосброски перки на (обикновена)
жътварка
ручные ръчно гребло
садовые градинско гребло
тракторные тракторна сеносъбирачка
широкозахватные сеносъбирачка с голя¬
ма работна ширина
гравёр м гравьор
~ по дереву гравьор на дърворезба
^-пуансоннст гравьор на пуансони [щемпели]
гравёрный гравьорскч
гравелистый стр. чакълест, пясъчно-чакълест
гравиемойка ж устройство за промиване на
баластра [чакъл|
гравиесортировка ж баластропресявно ус¬
тройство
гравий м стр., петр. речен [дребен] чакъл,
ситна баластра
карьерный кариерен чакъл
речной речен .чакъл
сортированный пресят чакъл
сортовой чакъл от определено находище
[от скала с определени якостни свойства]
гравийный чакълен, чакълест
гравиметр м гравиметър (за относително из¬
мерване на ускорението на силата на те¬
жестта )
бифилярный бифилярен гравиметър
~, газовый газов гравиметър
~, геодезический геодезичен гравиметър
~, кварцевый кварцов гравиметър
~, кольцевой пръстеновиден гравиметър
морской морски гравиметър
~, полевой поиски гравиметър
~, пружинный пружинен гравиметър
ротационный ротационен гравиметър
гравиметрический гравиметричен, тегловен
гравиметрия ж гравиметрия (за измерване
на величини, характеризиращи гравитацион¬
ното поле на Земята, за практически нуж¬
ди)
—геодезическая геодезична гравиметрия
гравиразвёдка ж мин. гравитационно проуч¬
ване
грав .провальный гравирен
гравирование с обр. мет., дърв. гравиране
гравитационный гравитационен, гравитачно;
самотечен
гравитация ж гравитация
искусственная ракет, изкуствена грави^
тдция
гравитон м физ. гравитон
гравитахеометрия ж геод. гравитахометрия
гравюра ж гравюра
град м 1. изм. град, гон (1/1-^-чс^<^т от пра¬
вия ъгъл) 2. метео град, градушка
градация ж степенуване, градация

163
ГРА
храдиёнт м L мзт., физ, градиент 2. геод..
геофии.. хидр,. метео (понятие, използу¬
вано зз охарактеризирано скоростта на из¬
менение в пространството на дадена ве¬
личина при преместване на еДиница Дължи¬
на) градиент, стъпало; наклон, пониже¬
ние, пад
барометрический ба-тйеmрнаен градиент
вертикальный вертикален градиент
геотермический геотермичен градиент
гидравлический хидравличен градиент
[ наклон], загуба на напор (отнесена хъм
еДиница дължина филтрационен път)
горизонтальный хоризонтален градиент
—-зонд градuент-етнда
~ напора понижаване на напора (отнесено
към единица дължина филтрационен път)
пробивной ел. пробивен градиент (нспр.
нс електрическо поле)
~ силы тяжести градиент на силата на те¬
жестта
температурный температурен градиент
термический термичен градиент
градиентный градионтен
градиентомёр м градяентометър
гравитационный гравитационен градяен-
ттйеmър
магнитный магнитен граднентометър
градины мн метео зърна на градушка
градирня ж 1. охладителна кула, граднрна
(главно в системите на оборотно всДоcниб-
дяване на промишлени предприятия) 2. сол¬
на граднрна (зз повишаване концентрацията
нс солен разтвор)
башенная граднрна кула, граднрна
вентиляторная вентилаторна охладител¬
на кула, вентилаторна граднрна
капельная ороснтелна охладителна кула
открытая отворена [атмосферна] охлади¬
телна кула (разчита се на естествен стра¬
ничен въздушен поток)
градирование с 1. степенуване, градиране
2. концентриране (не солен разтвор) в
граднрна
градировать 1. сте^<^1^’увам. разптпагай по въз¬
ходяща или низходяща степен, градирам 2.
концентрирам (разтвор) н граднрна
градобитие с с, cm, градтбитняне
градостроительный градоустройствен, градо-
строителон
.градостроительство с градоустройство, гра-
достронтелство
градуирование с градуиране (на средство
зз измерване). калибриране
градуированный градуиран, калибриран
градуировать градуирам, kапябрярай
градуировка ж вж. градуирование
~ развёртки (разгънато), градуирано на вре¬
мето (нспр. с помощта -нс ссцилогрcмc)
~ «хромель-алюмель»	[хромель-алюмелевой
термопары] таблица за градуираме на кор-
мттпомент от хртйeл-апуйелова селан
градус м изм. градус
Боме градус Боме, °Ве
~ долготы градус на географската дължина
дуговой дъгон градус
~ жёсткости воды градус на твърдост на
нодака; □ •- номтпкяй номскн градус на
твърдост на нодака
~ Кельвина градус по Келвин
~ крена хораб, градус на крена [наклоня¬
ване]
~ крепости градус за сила (ни спиртни
питиета)-, концентрация
~ помола степон на смилане
растровый полигр. расторов градус
~ РеомЮра градус по Реомюр
угловой ъглов градус
~ Фаренгейта ференхайттв градус
~ холода градус под нулата, минус-градус
~ Цельсия градус по Целзий, целзиен гра¬
дус, °C
~ широты градус на географската шн-яна
~ Энглера градус по Енглер (единица за
висхозност на масла)
градусник м термометър
градусность ж градусност
грамм м 1. изм. грам (единици за масс —
g. бълг, г) 2. грам (теглилки)
~-атом грам-атом
~-ион грам-йон
~-калб-»я грем-каптрuя, малка калория
масса грам
молекула грзм-молекулз, грамма, мол
~--моль граммал, мол
~-рад грам-рад
. ^—рентген грам-рентген
~-сйла грам-сила, еонд
~-эквивалёнт грай-еквявапенm
грам|м]запись ж грамофонен заенс
граммомётр м д»намтмоть- (за измерване на
малки усилия, нзпр. на милки пружини в
рсдиоуреди)
граммофон м грамофон
грампластинка ж грамофонна плоча
долгоиграющая дъл гоов и реща грамофонна
плоча
стереофоническая сmерттелоче (грамо¬
фонна )
грзнзк м минер. гранат (групово наименова¬
ние)
граната ж воен. граната
винтовочная еушечна граната
гранатомёт м гранаmохнъргаака
гранение с шлифоване (ни скъпоценни ксмъни
и нс стъхле)
гранёный шлифован; ръбест, нзръбен
гранецентрйрованный крист. скентцентрu-
ран (за кристална решетхе)
гранильщик м шлифовчик (на скъпоценни
камъни)
гранйт м петр. гранит
•—, би-тйтовый биотятов гранит
гнейсовйдный гнайсогранит
известково-щелочной	калпuентапкапен
гранит
крупнозернистый едрозърнест гранит
литионйтовый литионитов гранят
мелкозернистый дребнозърнест гранит

ГРА
184
~. нормальный вж. гранит, из в естково-ще¬
лочной
—, письменный писмен гранит
—-порфир гранит-порфир
, роговообмаиковый амфиболов гранит
шаровой сферичен гранит
щелочной алкален гранит
гранитизация ж Петр. гранитизация
гранитйт м петр. гранитит; биотитов гранит
гранитный гранитен
гранитоль м гранитол (изкуствена кожа)
гранить 1. сека, обработвам (камък) 2. шли¬
фовам (скъпоценен камък)
граница ж 1. граница 2. геофиз. гранична
повърхност
~ видимости граница на видимост
—	выемочного участка граница на добивен
участък
~ высотности височинна граница (на само¬
лет или на самолетен двигател)
~ горного отвода граница на минен район
~ затопления граница на заливането
~ зерен мет. граница на зърната (на кри¬
стална структура)
~ знаков изч. граница на знаците
~ кипения фракции точка на кипене на фрак¬
ция
~ обрушения мин. граница на обрушаване
~ отвода стр. линия на отчуждаването
~ подземного водозабора граница на водовзе-
мащо съоръжение
~ пропускания граница на пропускането
г-' радиоактивного заражения граница на
радиоактивно заразяване
~ раздела разделителна граница
~ раздела фаз физхим. разделителна (гра¬
нична] повърхност
~ разрыва мин. скокова граница (при която
физическите свойства на средата рязко се
изменят )
сейсмическая выдержанная • изразена се¬
измична граница (с еднакъв скок на скоро¬
стите на сеизмичните вълни)
сейсмическая неустойчивая неустойчива
сеизмична граница
~ слышимости праг на чуването
снеговая снежна линия
—	текучести граница на провлачане .
~ устойчивости граница на устойчивост
~ шахтного поля граница на руднично поле
экстраполированная екстраполирана гра¬
ница
гранйчный граничен
гранка ж полигр. шпалта
корректурная шпалта за корекция
гранодиорит м петр. гранодиорит
граночный шпалтов
гранула • ж зърно, гранула
гранулирование с назърняване, гранулиране
гранулированный зърнест, гранулиран
гранулировать назърнявам, гранулирам; раз¬
дробявам (на зърна)
гранулйт м	петр. гранулит (метаморфна
скала)
гранулометрический, зърнометричен, грануло-
метричен
гранулометрия ж гранулометрия
гранулят м 1. гранулат, зърнест материал
2. зърнеста (гранулирана] шлака
гранулятор м 1. трошачка, мелачка, грану-
латор 2. устройство за натрошаване на
шлака
—-сушилка, барабанный барабанна сушил¬
ня-трошачка, барабанна гранулаторна су¬
шилня
шаровой толкова мелачка
грануляционный гранулиращ, надробяваш
грануляция	вж. гранулирование
флотационная флотационна гранулация
грань ж 1. мат. стена (на многостенно тяло)
2. граница, предел 3. повърхнина, плоскост
(на' стена), страна; откос, откосна равнина
—, боковая околна стена
верховая водна [откосна] страна (на язо¬
вирна стена), воден откос
~, вспомогательная задняя обр. мет. спома¬
гателна задна повърхнина (напр. на стру¬
гарски нож)
главная задняя обр. мет. главна задна
повърхнина (напр. на стругарски нож)
напорная вж. грань, верховая
—, низовая въздушна откосна страна (на
язовирна с^^ис^а, въздушен откос
—, передняя обр. мет. предна повърхнина
(напр. на стругарски нож)
~ плотины, водосливная въздушна откосна
страна на язовирна стена
~ резца, задняя обр, мет. задна повърхнина
на ножа
грат м 1. обр. мет. мусгмк. израстък, чеплък
(на изковка. отливка или заготовка след
механична обработка — подлежи на по¬
чистване) 2. пласт, ръбец, гребен (непо¬
чистен от пресформата)
граф м мат. граф
графа ж колона (във формуляр)
график м L график, диаграма, графическо
изображение; крива 2. график, план-гра¬
фик
~ движения орг. график [разписание] на
движението (напр. на влакове)
диспетчерский диспечерски график
~ длительности импульса изч. график на
продължителността на импулса
~ колебаний уровней воды диаграма за изме¬
ненията на водното равнище
~ нагрузки ел. график [диаграма, крива]
на товара
оперативный оперативен [изпълнителен]
график
полярный крива [графическо изображе¬
ние] в полярни координати
—пооперационный пооперационен [работен)
график
—, почасовой часов график
—, проходческий мин. график за напредва¬
нето [прокарването] (на минни изработки,
сондажи)
рабочий работен график

165
ГРЕ
~ расчёта изч. график на пресмятането [из¬
числяването]
сводный обобщен (цялостен] график (по
всички специалности и до пълното завърш¬
ване)
сетевой мрежов график
смОнный график по смени; график на
смяна (отделна)
суточный денонощен график
—	функции график [крива] на функция
—	. цикличности график на цикличността
«рафйт м 1. минер. графит 2. графит (като
материал) 3. графит на молив
аморфный аморфен графит
—	. вставной графитова мина (за автомати¬
чен молив)
~, глобулярный вж, графит, сфероидальный
доменный високопещен [доменен] графит
искусственный изкуствен графит
—, карандашный моливон графит; графит
на .молив
коллоидный колоиден графит
литОйный лоярски графит
~, металлургический металургичен графит
—, натуральный естествен графит
округлый вж. графит, сфероидальный
—, пластинчатый пластинчат [люспест, ла¬
мелей] графит
~, реакторный ядр. реакторен графит
—, ретортный графит за реторти
сфероидальный сфорообразеч [сферичен]
графит
~, чешуйчатый вж, графит, пластинчатый
<—, шаровидный вж. графит, сфероидальный
—, эвтектический евтектичен графит
электродный електроден графит
элементный графит за електрически ба¬
терийни
ядерночйстый ядроночист графит
«ррфитизация ж L петр, графитизация (пре¬
връщане на въглерод и битумни вещества
в графит) 2. мет. графитизация (отделя¬
не на графит в желязно-въглеродни сплави —
главно в чугуни) 3. топл. графитизация
(на бял чугун)
графитизированный графитизиран
графитирование с графитиране
графитный, графитовый графитен, графитов
графостатик ж графостатика
гребёнка ж 1. маш. гробен, (зъбна) ройка
2.	Дърв.	притискач	(при ренДосване)
3.	текст. гробен; вилица
—, винторезная вж. гребёнка, резьбовая
зуборезная зъбонарезен [зъбен] гробен
—, кабельная ел. разделен край на кабел
краища на кабол
~, оттяжная текст, опъващ гребен
резьбовая 1. обр. мет. винтонарезон [гро'
бенен] нож 2. изм. гребенен резбомер, роз'
бомер-гребен, резбови шаблон
-- стыковки ав. гребен на челно съединение
гребенчатый гребеновиден
гребень м 1. гребен 2. вж. гребёнка, резьбо¬
вая 2 3. стр. столица (среДна носеща греда
на покрив)	4. геол. гребен, било, превал
5.	хидр. корона	(на язовирна стена)
6.	текст. гребен; чесало; бърдо 7. Дърв.
перо, чеп (при съединения, «нут и перо»
и «нут и чеп»)
бандажа жп. редорд на бандаж (на колело)
—, барометрический барометричен гребен,
гребен на високото налягано
—	водослива корона на преливника
дамбы корона на дигата
—, игольчатый иглен гребен, иглон валян
—	кисти винограда с. ст. чепка на грозд
—, очОсывающий текст. снемащ гребен
—	пахоты с. ст. гробен при оран
~ плотины корона на язовирна стена
~, прядильный предачно чесало
—, съёмный текст. гробонка, отнемащ гро¬
бен
—	трака с. ст. гребен на звено [трак] (на
тракторна верига)
~ уплотнения лабиринтно уплътнявано, ла-
биринтен уплътнител (напр. на лагерна
кутия )
гребешок м стр. гребен (за награпяване на
мазилка)
гребнечесание с текст. рошено, чесане
гребнйстость ж пашни с. ст. гребенистост на
разораната площ
гребок м 1. стр. бъркалка, гребло (за раз¬
бъркване). чапла; лопатка 2. кораб. весло,
гребна лопата
грОйдер м гредер (пътностроителна машина)
—, колёсный колесен гродер
навесной навесен гредор (без собствена
хоДова система)
прицепной прикачен гродер
—	самоходный автогредер, самоходен гредер
грейдор-элева тор м гредор-олеватор, елевато-
рен гредер
гусеничный гъсеничен гредер-оловатор
~, дисковый дисков гредер-еловатор
моторный моторен гредер-елеватор
ломешный ломежон гродор-олеватор
грейдерйет м гродорист, машинист на гредер
грейдеровка ж работа с гредер
грейдрутор м стр. (брана за разкопаване на
пътни настилки)
грейфер м грайфор, загробвач
—, двухкачатчый двувъжон грайфер
двухчёлюстный двучолюстен [клещооб-
разен] грайфер	*
канатный въжен грайфер
многочёлюстный многочел гостен грайфер
~, моторный моторен грайфер
одно^н^тный едчовъжен грайфер
односторонний грайфер със странично за¬
гребваме
пневматический грайфер с пневматично
задвижвано
подгребающий загребващ грайфер
самозахватывающий	самозатварящ се
грайфер
универсальный универсален грайфер

ГРЕ
~, штанговый грайфер с лостов механизъм
экскаваторный екскаваторен грайфер
грейферный грайферен, клещеви
грелка ж грейка, термофор;'отоплител
резиновая гумена грейка, термофор
электрическая електрическа възглавница
грйдлик м радио утечно съпротивление на
решетката
гриф м текст, опип, гриф, туше
грифон м 1. геол, грифон (изход на подземни
води във вид на струя)	2. арх. грифон
(скулптурно изображение)
гроза ж метео буря
~, адвективная адвективна буря
конвективная конвективна буря
~, тепловая топлинна буря
фронтальная фронтална буря
—, циклональная циклонална буря
грозозащита ж ел. гръмозащита, мълниеза¬
щита
грозоотметчик м геофиз. брояч на гръмоте¬
вици
грозораоряднйк м гръмоотвод, мълниеотвод
~, роговой рогов гръмоотвод
громкоговоритель м радио високоговорител
абонентский абонатен [радиофикациопен]
високоговорител
—, безрУцориый безрупорен високоговорител
выносной външен високоговорител
—, динамический динамичен високоговорител
~, ионный йонизапионсн високоговорител,
йонофон
конденсаторный кондензаторен високо¬
говорител
многополосный високоговорител с някол¬
ко (честотни) ленти
пьезоэлектрический пиезоелектрически
високоговорител
~, рупорный рупорен високоговорител
~ с подмагничиванием високоговорител с
намагнитване
стереофонический стереофоничен високо¬
говорител
~, широкополосный широколентов високо¬
говорител
~, электродинамический електродинамичен
високоговорител
электромагнитный електромагнитен ви¬
сокоговорител
~, электростатический електростатичен ви¬
сокоговорител
громкость	гръмкост, сила на звука
~ звучания вж. громкость
громоздкий обемист
громоотвод м гръмоотвод, мълниеотвод
пластинчатый пластинков гръмоотвод
гросс м гроса (12 дузини)
гроссуляр м минер, гросулар
грот-мачта ж кораб, гротмачта
грохот м 1. сито, решето, дърмон, пресейвач
2. с. ст. очистител (на комбайн); търсина
(на вършачка)
барабанный барабанно сито
валковый валцово сито, ролкова пресявна
уредба
~, вибрационный вибрационно сито
~, вращающийся барабанна пресявна уред¬
ба, барабанно сито
~, дисковый дисково сито, ролково сита
дуговой дъгово сито (за обезводняване и
сортировка на въглиЩа, пясък)
~, инерционный инерционно сито
~, каскадный каскадна пресявна уредба
качающийся тръскащо сито
классификационный сортировъчна пре¬
сявна уредба
~, колосниковый скарно сито, тръскаща
скара
~, колосниковый консольный конзолно скар-
но сито
конвейер сито-транспортьор
конический конусно сито (за обезводня¬
ване и грубо сортиране)
ленточный лентово сито
многодечный многорешетъчно сито
обезвоживающий обезводняващо сито
~, отсадочный утаечно сито, утаечна скара
/--питатель захранващо сито
~, плоский [плоскокачающийся] плоско [тръ¬
скащо] сито
~, пневматический сито с пневматично за¬
движване
промывочный промивно сито
—, резонансный резонансно сито
роликовый вж. грохот, дисковый
ротационный вж. грохот, вращающийся
~, скальпирующий лющеста пресявна уредба
сотрясательный решето, дърмон
~, спиральный обог. спирално сито
ударный обог. сито с ударно действие
цилиндрический вж. грохот, вращающий¬
ся
—, щелевой скарно сито
~, эксцентриковый ексцентриково сито-
(тръскаЩо)
—, электровибpaцибиный електровибрацион -¬
но сито
~, электромагнитный електромагнитно сито,
сито с електромагнитно действие
грохотить пресявам
грохотчик м мин. пресейвач
грохочение с пресяване, отсяване; обог. сор¬
тиране (със сито)
~, вспомогательное спомагателно [подгот¬
вително] пресяване
избирательное пресяване [сортиране,
по едрина (на зърната)
мокрое мокро пресяване
—, обезвоживающее обезводняващо преся¬
ване
предварительное предварително преся¬
ване
сухое сухо пресяване
груббер м с. cm. грубер, стабилен култиватор
(с островърхи двустранни лапи)
грубоволокнйстый текст. грубовлакнест
грубодроблённый едро натрошен
грубозернистый едрозърнест
грубомолотый едросмлян

[67
грубоо«йшенный грубтоаястсн, грубопречн-
стон, предварително пречистен
грубопбристый мет. имащ одр» поря, макро-
порост
грубошёрстный текст. грубовълнен
грубый груб, необработен, полуобработен;
едър, едрозърнест; nрнбпнзнтелеи
грудница ж текст. гръдница
грудь ж забоя мин. чело на забой
груженный, гружёный натоварен
груз м товар, тежест
—, балансировочный бапансйровьана тежест,
балансировъчен товар
балластный хорзб. баластен товар, ба¬
ласт
длиномёрный тона- с голяма дължина
критический съпр. ирятячон [разрушаващ.]
товар
легковоспламеняющийся леснозапалu-
толен товар
~, массовый масов товар
мелочный жп. дребнопартнден товар
мёртвый мъртъв товар (нспр. от собст¬
вено тегло на конструкцията)
мешковбй товар в чувал»
—навалочный товар боз опаковка
наливной наливен товар
~, насыпной насипен товар, товар в наси¬
пано състояние (без спckсвкa)
натяжной обтягаща [опъвателна] тежест
негабаритный негабаритен товар
~, объёмный обемен товар
палубный кореб, товар на палубата
подвижной подвижен товар
полезный полезен товар
регулятора тежест на регулатор
~, сыпучий вж. груз, насыпной
тормозной жп, спирачен товар
тяжеловесный тежък товар
уравновешивающий тежест за уравнове¬
сяване, противотежест
~, центробежный тожест на центробежен ре¬
гулатор
~, центровочный тежест за балансирано
[центронка]
штучный единичен товар; колетна нракка
грузовик м товарен автомобил, камион
~ на гусеничном ходу гъсеничен товарен ав-
ТTйTбйП
~~ платформа антомобял с кертсерня-нпет-
фо-ма
цистерна автомобилна цистерна
грузовместимость ж ттнартвйестuмтст
грузовой товарен
грузозахватный ттвертхваIЦ.аш,
грузонапряжённость ж ттвартнаерегнатост,
напрегнатост на работите по товарене (и
превозване)
грузооборот м товарттбортт
грузоподъёмник м товартптндягаmепно ус¬
тройство; товарен подемник [асансьор}, еле¬
ватор
грузоподъёмность ж ттнароетвдuгатепна спо¬
собност, товароносийтст, ттнартподейнтсm;
тонаж
	ГРУ
~ вагона ттвартносuйтст на нагон
~ моста mтвартноснмтст на мост
номинальная номинална ттвароnтв,дига-
телна способност (нспр. на хрсн), номи¬
нална тонаронтснйтст
полезная полезна товароиосяйосm
~, полная пълна ттнартнтсяйтск (нспр. ни
кореб)
~, предельная нан-голям товар, най-голяма
тонартнтсuйтст
грузоподъёмный	товардеовдягакелен, ктве-
-оnтдемен
грузопоток .м ттвароетmои
порожний празон [ненаконарен, обратен]
тона ропоток
прямой главен [оснонен] товартноток
грузохранйлище с товарен [стоков] склад
грузошйна ж плътна [бандажна] гума
грузчик м 1. товарач (работник)-, кореб.
докер 2- mтвaрааке, товарно [пълначно]
устройство, пълнач
~ с загребающими лапами, механический
мин, товарачнт-транснтрmна машина с гре-
блов [загребващ] работен орган
грузи мн опбчные тежести за леярскн форм»
(при неливане на метала)
грундбукса ж жп. основна букса (на селних)
грундмодёль ж основен модел (напр. ни обувка)
грунт м 1. почна, пръст, земя 2. грунд, ос¬
новна боя 3, основа 4. текст, полигр. фон
аллювиальный епувиапне почва
водонепроницаемый	нтдонeнрoпусkпива
почна
~, водоносный водоносна почва
~, вынутый изкопана [извадена] .пръст
вязкий лепкава почна, лепкава пръст
глИнистый глинеста почна
закрытый [защищённый] с. ст. култива-
п»оннн съоръжения (нспр. парници, оран¬
жерии )
~, каменистый камениста почва
лёссовый л Босова почна
наносный наносна почна
незащищённый открита площ (със сел-
схостспикскс назначение)
несущий стр., хидр. носеща [тснтва]
почва
песчаный песъчлива почва
.~, связный свързана почва
скальный скална [камениста] почва
~, суглинистый песъчливо-глинеста почва
~, устойчивый здрава почна
якорный кореб, дъно (върху което кот¬
вата лягз)
грунтоблбк м херем. пръстен блок, блок от
просувана пръст
грунтование с олйфой грундирано с безир,
байцвано (ни Дърво)
грунтовать грундирам
грунтоведение с с. ст.. геол. нтчвознанне
грунтовой почнен, теренен; грунтов
грунтозацеп м с. ст. нтчвозацен, зъб (на
звено на вериги)
грунтонос м мин. почвен пробовзомач

168
ГРУ

лг, гидравлический хидравличен пребевзо-
мач
", забивной забивен [челен] пробовземач
обуривающий сонда-пробовзомач
рручтегриёмный земе^^ме^ почвоприемен
(напр, за бункер)
группа ж група
", алгебраическая мат. алгебрична група
", алкильная хим, алкилна група
альдегидная хим. алдехидиа група
альтернирующая мат. изменяща се [ал-
тернираща] група
" альфа-частиц ядр. група алфа-частици
атомная атомна група
аффинная мат. афинна група
безразмерная безразмерна група
винтомоторная ав. витломоторна група
гидроксильная хим. хидроксилна група
замещающая хим. заместваща [субституи-
раща] група
", иминная хим. иминогрупа, имидогрупа
./w, карбоксильная хим. карбоксил на група
карбонильная хим. карбонилна група
кетонная хим. котогрупа, карбонилна
група,
/ч, конОчная мат., хим. крайна група
метильная хим. метилна група
", нулевая хим. нулева група (на благороД-
ните газове в периоДичната система)
пространственная крист. пространствена
група
", реактивная хим.	реакционноспособна
[реактивоспособча] група
", редкоземельная хим. лантанидна група
~ релО комплект от [група] релета (свързани
помежДу си електрически или механично)
", спиртовая хим. хидроксилна група (в ал¬
кохоли )
~ сторжнОй ядр. група прътове [пръчки]
(на реактор)
", трансляционная крист.-	транслационна
група
", трёхфазная трансформаторная )л. транс¬
форматорна група (от три еднакви едно¬
фазни трансформатора)
", функциональная мат. функционална гру¬
па	r
", щелочноземельная хим. алкалоземна гру¬
па
этилОновая хим. етилонова група
", этильная хим'. етилова група, етилов ра¬
дикал, етил
группировать групирам, подреждам; класифи¬
цирам
группирование с вж. группировка
группировка ж 1. групирано, свързване в аг¬
регат 2. подреждано на групи, класифици¬
ране
элементов изч. групирано на елементите
группообразованио с вж. группировка 2
груша ж 1. мет.. жарг. конвертор 2. мин.
крушка (спасителен инструмент при ава¬
рия в сондажа) 3, хим. гумена тулумбичка
грюнерйг л минер. грюнерит
гряда, грядка ж с. ст. лоха
", огородная градинарска леха
", паровая топла лоха
", рассадная [рассадочная] разсадна лоха
грядиль м ■ с. ст. носеща грода на (рамката
на) култиватор
~ плуга воищо на (конен) плуг, носеща
греда на (тракторен) плуг
грязевик м хидр., топл. утайник, калник
грязоотделйтоль м калоотдолител, утаител
грязеотражатоль м авто калник
грязеотстойник м утаител на замърсени води
грязеотталкивающий текст. отблъскващ за¬
мърсяванията
грязеуловитель м уловитсл на замърсявания¬
та, калоуловител
грязь м кал, нечистотия; каша; тиня
", анодная галв. анодна тиня
", буровая мин. сондажна кал
", дефекационная дофекационна кал (при
захарно производство)
", фильтрпрёссная филтрова кал (при ра¬
бота на филтърпреса)
гуанин м хим. гуанин
гуаринйт м минер. гваринит
губа ж челюст (на клещи)
губка ж 1. челюст 2. гъба, сюнгер (за мие¬
не) 3. пенест или порест материал
", мерительная мерителен накрайник [па¬
лец, осозатол]
~ тисков затогателна челюст (на менгеме)
губки мн клощи, челюсти; стиска, менгеме
", круглые кръгли клещи
", плоские плоски клещи
губчатый порост, шуплив, шуплест
гудОние с издаване на шум, бучено
", магнитное ел. магнитен шум
", эмиссионное ел. емисионен шум [брум]
гудокм свирка; клаксон; сирена
", вакуумный вакуумна свирка [сирена]
", паровой парна свирка
", электрический електрическа сирена; елек¬
трически звънец
гудрон м гудрон (непречистени нефтени оста¬
тъци)
", асфальтовый асфалтов гудрон
кислый кисел гудрон
", нефтяной нефтен гудрон
", стеариновый стеаринова смола
гудронатор м стр. гудронатор
гудронировать стр. покривам с гудрон
гудронирование с стр. покриване с гудрон
гуж м 1. превозвано с жива теглителча сила
2. дебело въжо
гужевой коларски
гумификация ж почвы с. ст. хумификация на
почвата	,
гуммиарабик м гуми арабикум, арабска гума
гуммилак м шеллак
гуммйр-машйна ж харт. гумираща [импрег¬
нираща] машина
гуммирование с харт. гумиране, покривано
с гума; харт. импрегниране
гуммит м минер. хумит
гумус м с. ст. хумус, хумусен слой (на поч¬
вата)

169
кислый кисел хумус
растворимый разтворим хумус
гурт м арх. издадена ивица, пояс (по стена),
фриз
гусеница ж авто гъсенична верига, гъсеница
~, многоопбрная многоопорна верига
~, рамная рамкова [твърда] верига
резино-металлическая (гъсенична) верига
с гумени възглавници
гусеничный верижен
густота ж гъстота; плътност; наситеност
~ движения плътност [интензивност] на дви¬
жението (за единица време на определен
участък от пътя)
~ застройки стр. плътност на застрояването
~ насаждения с. ст» гъстота на насажда¬
нето
~ посева с. ст. гъстота на посева
~ травостоя с. ст. гъстота на тревата, траво¬
стой
густотекущий гъст, трудноподвижен
гуттаперча ж кауч. гутаперча
гуща ж утайка, мътилка; каша
гюбнерит м минер, хюбнерит
ГЭС (гидроэлектростанция) ж водна електри¬
ческа централа, ВЕЦ
д
давилка ж изстисквачка, преса (напр. за
грозде )
давильник м обр. мет. натискател, натискате-
лен лост [прът], изтеглячен инструмент
(при изтегляне на струг)
~, гладильный гладък натискател
роликовый изтеглячна ролка (за изтег¬
ляне на резба — напр. на фасунга)
давильный обр. мет. изтеглящ, изтеглячен
давить 1. натискам, притискам, налягам; мач¬
кам 2. изстисквам, изцеждам
давление с налягане, -натиск; напор
абсолютное абсолютно налягане
аксиальное осово [надлъжно, аксиално]
налягане, осов натиск
активное активен [силов] натиск
атмосферное атмосферно налягане
барометрическое барометрично налягане,
атмосферно налягане
боковое стр, страничен натиск
бортовое (повърхностен) натиск по сте¬
ните (на отвор за нит)
вакуумметрйческое подналягане, разреж¬
дане, вакуум
ветровое налягане [напор] на вятъра
~ взрыва налягане на взривната вълна
~ в- котле налягане на котел, котелно наля¬
гане
внутреннее вътрешно налягане
~ водяного столба налягане на воден стълб
~ впрыска налягане на впръскването (напр.
на гориво в дизелов двигател)
,	ААВ
~ всасывания налягане на всмукването [пъл¬
ненето] (напр. на горивна смес или въздух
в двигателите с вътрешно горене)
выходное изходно налягане, налягане на
изхода
газовое газово налягане
гидравлическое хидравлично налягане
гидродинамическое хидродинамично на¬
лягане
хх/, гидростатйческое	хидростатично наля¬
гане
горизонтальное мин. хоризонтален на¬
тиск
горное скален [минен] натиск
грунта земен натиск
динамическое динамично налягане
дифференциальное диференциално наля¬
гане (в хидрогеология на нефта)
диффузионное дифузионно налягане
докри^тическое подкритично налягане
забойное мин, забойно налягане (изме¬
рено непосредствено в работещ сондаж)
~ заклёпки натиск на нита (върху свързва¬
ните повърхнини)
~ за компрессором налягане след [зад] ком¬
пресора
~ звука налягане на звука [на звуковото
излъчване], радиационно налягане
звуковое звуково налягане (в средата, в
която звуковата вълна се разпространява)
гхх, избыточное свръхналягане
~ излучения физ. налягане на лъчението
индикаторное индикаторно налягане (напр.
установено по индикаторна диаграма)
ионизационное	йонизационно налягане
капиллярное капилярно налягане
~ колеса натиск на колелото
конечное крайно налягане
критическое критично налягане
<-/, круговое мин. кръгов натиск, натиск от
всички страни
литейное леяр. налягане при запълване
на формата
лобовое челно налягане (напр. на вятъра)
магнитное магнитно налягане
манометрическое манометрично налягане
[надналягане] (отчетено по манометър)
межступёнчатое междинно налягане (напр*
между степени на многостепенен компре¬
сор)
молекулярное молекулно налягане
нагнетания вж. давление, напорное
~ наддува налягане при принудително пъл¬
нене (на двигател с вътрешно горене)
~ на зуб натиск върху [на] зъб (на зъбно
колело)
* на крепь мин. натиск върху крепежа
~ на ось натоварване [товар] иа ос
напорное напор, напорна височина (напр.
на помпа)
на профиль зуба (нормален) натиск върху
профил на зъб (на зъбно колело)
наружное външно налягане

170
ДАВ
~ насыщения налягано при насищано, на¬
лягане на наситени пари (при равновесно
състояние на системата «течност—пари»)
~ на устье мин. налягано на устието (на
сондажа )
начальное първоначално	[начално] на¬
лягане
номинальное номинално налягано
нормальное нормално налягано (равно на
живачен стълб с височина 760 мм)
обратное 1. противoчалярачо 2. реактив¬
но налягане
окружное обр. мет. периферен натиск
(напр. при рязане на шлифовъчен Диск,
на фреза)
опорное хидр. подпорен натиск, подпорно
налягано
осевое осово [надлъжно] налягано, осов
[надлъжен] натиск
осмотическое осмотично налягано
~ отбора налягане^ точкапа)па пароотчемaне
~ пара налягано на парата
парциальное парциално [частично] наля¬
гане
~ плазмы ядр. налягане на плазмата
~, пластовое мин. L пластов натиск 2. вж.
давление, забойное
пневматическое пневматично налягано
поверхностное повърхностно налягано
подпора nротивoчалярачс (на поДземни
води )
полезное вж. давление, еффектйвное
~ полное 1. аероДин. пълно налягано 2. ак.
общо (сумарно] налягано
пороговое ак. (звуково) налягано (съот-
ветствуващо) на прага на чуваното
потолочное таванон натиск
предельное гранично (допустимо) на¬
лягано
~ прессования обр. мет. налягане [натиск]
на пресата
~, пробное пробно [изпитвателно] наля¬
гане
~ продувки налягане при продухвано
противодействующее противочалярано
пусковое пусково налягано
пьезометрическое гиезометриччо наля¬
гане
рабочее работно налягано
~ рабочей жидкости авт. налягано на работ¬
ната течност
—, радиальное радиално [напречно] наляга¬
не, радиален натиск
~ радиации налягано на радиацията [излъч¬
ването]
— , разрушающее разрушаващо налягане
~, расчетное налягано по изчисление [про¬
ект]
реактивное реактивно [обратно] наляга¬
но, реактивен натиск; сила на реакция
~ рОзания обр. мет. налягано [натиск] при
рязано
~ ртутного столба налягане .на живачен
стълб
световое светлинно налягане
~ сгорания налягано при горенето (напр.
на горивната смес или впръскваното го¬
риво в цилинДра на Двигателя)
~ сжатия налягане (в края) на сгъстяването
. (на двигател с вътрешно горене)
среднее индикаторное средно индикатор¬
но налягано
статическое статично налягано
~ торможения налягано при спирано (напр.
на автомобил)
ударное ударно налягано
удельное специфично налягане (на еди¬
ница площ)
центробежное центробежно налягано, цен¬
тробежен натиск
эксплуатационное експлоатационно [ра¬
ботно] налягано
электростатическое електростатично на¬
лягане
эффективное ефективен [полезен] натиск
дайка ж геол., Петр, дайка (магмено тяло)
кольцевидная пръстеновидна дайка
дакрон м дакрон (синтетично полиестерно
влакно, произвежДано в САЩ)\ лавсан
(аналогично влакно, произвеждано в СССР)
дальнобойность ж воен, далекобойност
дальнодействие с далечно действие, далоко-
действио
дальномер м далекомер
акустический акустичен далекомер, ехолот
~ двойного изображения далекомер с двойно
изображение
дифференциальный- диференциален дале¬
комер
монокулярный монокулярен далекомер
оптический оптичен далекомер, телом тър
~ с переменным углом далекомер (оптичен) с
променлив ъгъл (и постоянна база), те-
леметър
~ с постоянным базисом далекомер (оптичен)
с постоянна база (и променлив ъгъл).
телеметър
~ с постоянным углом далекомер (оптичен)
с постоянен ъгъл (и променлива база)
стереоскопический стереоскопичен дале¬
комер
-•/, фотографический далокомор на фотоапа¬
рат
электрооптический елоктрооптичен [свет¬
линен] далекомер, геодимотър
дальномерный далокоморон
дальность ж далечина, отдалеченост; рзстоя-
ние
~ полета далечина на полета [летенето]
~ поражающего действия далечина [разстоя¬
ние] на поразяващото действие
~ радиопередачи далечина [разстояние] на
радиопредаването, радиус на действие на
радиопредавател
дамассё с текст. дамасе
дамаст м текст. Дамаска
дамба ж дига, насип, вал; обвалваио; пре¬
градна стона
береговая крайбрежна дига
заградительная затворена дига

171
затопляемая преливаема дига (срещу про¬
ливни летни валежи)
защитная защитна дига
насыпная насяена дяга, - насинен нал
незатопляемая неnрелuваейа дига (сре¬
щу най-високи пролетни воДи)
обводная водоснабдителна дяга
оградительная вж, дамба, защитная
отклоняющая ттептнянаща [водоотбн-
ваше| дяга
струенаправляющая наеравлявеше дяга
фашинная фашинна дяга, дяга от фа-
шиня
даналит м минер, даналит
данбурит м минер. данбурнт
дандаейт м минер, дандаснт
данные мн данни
абсолютные абсолютни данни
аналитические аналитични данни
входные изч. входни (подлежащ» на обра-
боmване| данни
исходные изходни даннн
каталожные каталожни данни
~ наблюдений данн» от наблюдения
опытные опитня [ексее>рuйонкапнu| данн»
ориентировочные трненmuртньчнu данни
основные основни даннн
отчётные отчетн» данни
оценочные даннн по нрепенеа (прибли¬
зителни )
параметрические нарайскр»анu данни,
основни параметри
практИческно практическя данни, данни
от практиката
сводные обобщени [сборни] данни
справочные данн» по справочни помагала
—, сравнительные сравнителни данни
статистические статистични даннн
табличные таблични даннн
хронометражные хртнтйекражнu данни
цифровые [числовые} цифрови [численя]
данн»
экспериментальные вж, дСнные. опытные
дартёкс м даркокс (лепило нс хлоркаучукова
основа )
дарси м дарсн (единица зс проницаемост нс
земни пластове)
датирование с датирано
изот-пн-е изотопно датиране
~ по радиоактивному углероду датиране с
радиоактивен въглерод
датолит м минер. датолит
датчик м датчик, преобразувател (не външни
възДействия в сигнал, удобен за въвежДине
в системата); осезакел
аналоговый аналогов датчик
бесконтактный безконтактен датчик
времяймпульсный вромоямпулсон датчик
-S геликоидальный холниойдтн датчик
.-z, гигрометрический х»гртйоmричен датчик
давления датчик на налягане (преобразу¬
вател на наДнилягане. разрежДине или спад
нс нслягене в изхоДен сигнал)
дистанционный дистанционен датчик (по¬
лучава външни въздействия от разстояние)
		ДАТ
zw, дифференциальный диференциален дат¬
чик
ёмкостный канацнкянон дакчнк (преобра¬
зувател на неелектричесхи въздействия —
нспр, изменение на равнище, усилие — в^
изменение нс електрическия хепецитет)
~ импульсов импулсен датчик
индуктивный индуктивен датчик (преоб¬
разувател ни изместване или нс ъгъл нс
завъртване в изменение не индуктивността)
компенсационный компенсационен датчик
контактный контактен датчик
^z, магнитоупругий магниктепасmяаен датчик
л-/,- наклеиваемый проволочный датчик (съ¬
стоящ се) от залепяща се княжна ивица със
съпротивителна жичка (за измерване на
механични напрежения). тензодатчик, елек¬
трически тензометър
нейтронный ядр. неутронен индикатор
ориентации рзхет, датчик за ориентиране
параметрический нарамекричен датчик
перемещения датчик за изместването [ере-
москваното]
пневматический пневматичен датчик
zwz полупроводниковый птлунртвтднuктв дат¬
чик
z-z, потенциометрический поmенпuомотрнатн
датчик
~ потока ядр. индикатор на потока
проволочный съпроmинитепон датчик
психрометрический психрометриаен (хн-
гaтйетрйчен] датчик
Ъьезокварцевый пuезтиверцтв датчик
/w, пьезоэлектрический пиезтелоkтрuчен дат¬
чик (преобразувател нс усилието в електри¬
ческо напрежение)
~ -азмО-ов, пневматИческий пневматичен
датчик за (опреДеляне нс геометричните)
размери, пневматичен измервателен уред,,
ротамокър
размеров, -лектроконтактний олеккрт-
контактен измервателен датчик
реостатный съпротивителен датчик
реохбрдный реохорден датчик
с частотным выходом датчик с изменена
изходна честота
~ случайных чисел генеракор [устройскво|
за случайни числа
~z, тактовый тактов датчик
-z, телеметрический телемет-ячен датчик
температурный температурен датчик
тензометрический тензодатчик, електри¬
чески тензометър; вж, датчик, наклеивае¬
мый проволочный
~ уровня, поплавковый	датайk•нинтмер с
поелавък
фотоэлектрический фоттелеkтрнческu дат¬
чик
Холла холон датчик (използува се ефектът
на Хол)
частотный честотен датчик
электрический електрически датчик
элеэтр-контактный елееmртkтнтакmен дат¬
чик

ДАЦ
172
~, электромагнитный електромагнитен дат¬
чик
дацит м петр. дацит (нсотипна вулканска
скала)
двадцатигранник м мат. двaдссстбстсн
дверка ж вратичка
наблюдательная наблюдателна вратичка
топочная вратичка на пещ
дверной който принадлежи на [се отнася за)
вратата
дверца ж вратичка, врата, капак
—, загрузочная врата [капак] за зареждане
~, печная вратичка [врата] на пещ
~, самоуплотняющаяся самоуплътняваща. се
врата
топочная врата на огнище [пещ]
—, шуровочная врата за добавяне на гориво
дверцесниматель м повдигач на капака (на кок¬
совата камера)
дверцы мн посадочные леяр. шихтова врата
дверцы мн сдвижные сгъваема врата
дверь ж врата □ навесить ~ окачвам врата
(върху шиповете на касата)
—	аварийная аварийна врата
—, боковая авто странична врата
—вертушка вж. дверь, вращающаяся
—, вращающаяся въртяща се врата, турникет
—	выдвижная вж. дверь, раздвижная
герметическая херметична врата
—, глухая врата без прозорец, сляпа врата
~, двупольная двутаблеиа врата
~, двухстворчатая двукрила врата
—	клйнкетная вж. дверь, раздвижная
~ кузова авто врата на каросерията
—	лобовая челна врата
—	огнестойкая огнеупорна [противопожар¬
на] врата
—, однопольная еднотаблена врата
одностворчатая еднокрила [единична] вра¬
та
—, подъёмная повдигаща се врата (верти¬
кално нагоре)	'
~, противопожарная противопожарна врата
раздвижная пълзяща [плъзгаща се] врата
~ с качающимся полотном, двупольная дву-
таблена люлееща се врата
—	, складная [складчатая] сгъваема врата,
врата-хармоника
—, створная [створчатая] крилна врата
—, филёнчатая таблена врата
—, шарнирная летяща врата
щитовая врата с пресован плот, пресова¬
на врата
двигатель м двигател, мотор
.—, авиамодельный двигател за самолетни
модели
авиационный самолетен	[авиационен]
двигател
—, автомобильный автомобилен двигател
—	автотракторный автотракторен (тракто¬
рен] двигател
■■—, асинхронный асинхронен (електродви¬
гател
.—, атомный атомен двигател
~ без наддува двигател (с вътрешно горене)
без принудително пълнене
—, безредукторный двигател без редуктор
~, бензиновый ^бензинов двигател
— бесклапанный безклапанен двигател
—, бесколлёкторный	безколекооенн (елек-
тро-Удвигател
—, бескоепрёссорцый беекбмпресорен дви¬
гател
бссерейцкбпфный двигател без кръсто-
глав
~ большой мощности двигател е голяма мощ¬
ност
брызгозащищённый	(влвктео-)двигатвл,
защитен от водни пръски
— , быстроходный висбеобборбтец двигател
—, вакуумный вакуумен двигател
~ Ванкеля двигател па Ванкел, ротационен
бутален.двигател
—-вентилятор	(като
общ конструктивен възел)
—, верньерный двигател за управляване на
полета на ракета
вертикальный вертикален двигател
—, ветряной вятърен двигател
—, вечный вечен двигател, перпетуум мобиле
—, взрывобезопасный взривобезопасен дви¬
гател
—, вйитоевактйвиый витлореактивен дви¬
гател
—, вихрекамерный (дизелов) двигател с ви¬
хрова камера
влагозащищённый влагозащитен двигател
~ внутреннего сгорания двигател с вътрешно
горене
—, водомётный кораб. водоструен двигател
(използува се силата на реакцията на вод¬
ната струя)
—, водяной воден [хидравличен] двигател
~ воздушного охлаждения двигател с въз¬
душно охлаждане
—, воздушнокамерный въздушнокамерен дви¬
гател
—, воздушнореактйвный въздушнореактивен
(правоточен) двигател
—, воздушный въздушен [пневматичен] дви¬
гател
~ в сборе двигател-комплект,	комплектен
двигател
—, вспомогательный спомагателен (електро-)
двигател, серводвигател
—, вставной ел. вграден двигател
—, вторичный вторичен двигател (преобра¬
зуващ неприродна енергия, напр. електро¬
енергия, сгъстен въздух)
—, высокооборотный висбебоббрбтен дви¬
гател
—, высотный ав. височинен двигател
—, газовый газов двигател (напр. на при¬
роден или високопещен газ)
газогенераторный газгенераторен дви¬
гател
—, газонепроницаемый ел. гаебнcпрoпусеащ
(газозащитен] двигател
—, газотурбинный газотурбинен двигател

173
_	.	Дви
i i I
~~генератор ел. двигатол-гонератор, мотор-
генератор
герметичный затворен fхерметично уплът¬
нен] двигател
, гидравлический вж. двигатель, водянбй
, гиревой (часовников) механизъм с тежест
, гистерезисный кист-ерози^н (олектро-)
двигател
главный 1. главен двигател 2. кораб.
главен двигател, главна машина
~, горизонтальный хоризонтален двигател,
двигател е хоризонтално разположение на
цилиндрите
—, гребной кораб. двигател на гробното вит¬
ло, тягов двигател
~ двойного действия двигател с двойно дей¬
ствие (от двете страни на буталото)
двухклеточный двойнокaИсзон асинхро¬
нен двигател
двухрядный двуреден двигател
~ двухрядный звездообразный, ав. звездооб¬
разен двигател с две звезди
двухтактный двутактов двигател
дизельный дизелов двигател, дизел
дизельный вихрекамерный дизелов дви¬
гател с вихрова камера
дистанционно-управляемый	двигател с
далечно (дистанционно! управление
длинноходный дългоходов двигател (с от-
rnношение между хоДа на буталото и Диаме¬
търа на цилинДъра. по-голямо от единица)
~ длительного режима двигател (напр. на
кран) за продължително натоварвано
дозвуковой (самолетен) двигател за ско¬
рост под скоростта на звука
~ жидкостного охлаждения двигател с течно
охлаждане
жидкостный ракетный ракетен двигател
с течно гориво
жидкостный реактивный реактивен дви¬
гател с течно гориво
заглушённый изключен Неработещ] дви¬
гател
закрытый ел. затворен (невентилиру^е^м]
двигател
защищёного типа защитен [капсулован]
двигател
звездообразный ав. звездообразен двига¬
тел
золотниковый двигател с шибърно газо-
разпреХеление
импульсный ракетный импулсен ракетен
двигател
индукционный ' индукционен (олектро-)
двигател
инерционный инерционен двигател (из¬
ползува се кинетичната енергия на приведен
във въртеливо движение маховик)
исполнительный авт. изпълнителен дви¬
гател (по команда на управляващ апарат);
серводвигател	*
калоризатсрный остар. двигател с наже¬
жена глав а
каплезащищённый защитен срещу водни
капки (електро-)двигател
карбюраторный карбураторон двигател
каскадный каскаден (елоктро-)двигател
,~г, катерный катерен двигател, двигател а&
моторна лодка
керосиновый, петролен двигател
кислородный ракет. двигател с кислоро¬
ден окислител
коллекторный колекторен (електродви¬
гател
' ,, компаундный компаунден (електродви¬
гател, (електро-)двигател със смесено въз¬
буждане
компрессорный компресорен двигател
z-z, конденсаторный кондензаторен (електро
двигател
короткозамкнутый (електро-)двигател със
съединен накъсо ротор
короткоходный късоходов двигател, дви¬
гател с малък ход (на буталото)
крановый кранов двигател (обикн. елек¬
тродвигател )
крейцкопфный двигател с кръстоглав,
(бутален) двигател с двойно действие
лёгкого топлива двигател за леко гориво-
лодочный двигател за моторна лодка
z-z, локомотивный локомотивен двигател
Z4-, лопаточный лопатков (въздушен) двига¬
тел
малолитражный малолитражен двигател
маломощный двигател с малка мощност
маршевый ракетный основен ракетен дви¬
гател
многооборбтный вж. двигатель, высоко¬
оборотный
многорядный многоредов двигател
z-z, многоскбростной мчороскоростеч (елек¬
тродвигател
z-/, многоцилйндровый мчегецилиндров дви¬
гател
'/w, моноблочный едноблоков двигател
z-z, мотоциклетный мотоциклетен двигател
z~, навесной вж. двигатель, фланцевый '
надводный надводен двигател, двигател,
за работа’вън от водата
z~, часосчо-карбюрациOнный двигател с кар-
бурационна помпа
г-', непрогрётый незагрял (студен] двигател.
нефтяной двигател на нефтово гориво,,
нефтов двигател
~ низкого сжатия двигател с ниска степен¬
на сгъстявано; карбураторон двигател
V-образный V-образен двигател
W-образный W-образон двигател
Х-образный Х-образон двигател
z-, однорядный двигател с едноредно разпо¬
ложение на цилиндрите, редови двигател
одноцилиндровый одноцилиндров двига¬
тел
—z, оппозитный двигател със срещулежащ»
(хоризонтални) цилиндри, боксер-двига-
тол, боксер
основной ракетный вж. двигатель, мар¬
шевый ракетный
открытый (електро-)двигатол с отворена
конструкция, открит двигател

174
ДНИ

паровой парен двигател; парно задвиж¬
ване
первичный първичен двигател (преобра¬
зуващ енергията на природни източници,
напр. на горива, води. вятър)
переменного тока ел. променливотоков дви¬
гател, двигател за променлив ток
подвесной висящ. |иевънбортов1 двигател,
двигател за моторна лодка
подъёмный повдигателен [подемен, кра¬
нов] двигател
пороховой ракетный барутен ракетен дви¬
гател
поршневой бутален двигател
	 	 постоянного тока ел. постояннотоков дви¬
гател, двигател за постоянен ток
предкамерный преднамерен (дизелов) дви¬
гател
приводной тягов [основен] двигател
-z, приёмистый двигател с бърза смяна на
режима па работа, маневрен [гъвкав] дви¬
гател
прокатный валцов двигател, двигател на
валцов агрегат
пружинный (часовников) пружинен меха¬
низъм [двигател)
~, прямоточный воздушно-реактивный пра-
вото^в въздушно-реактивен двигател
пульсирующий воздушно-реактивный пул¬
сиращ въздушно-реактивен двигател
~, пусковой пусков двигател
~ пылевидного топлива двигател с прахо¬
образно гориво
ракетно-прямоточный ракетен правото-
ков двигател
~, ракётно-турбйнный ракетно-турбинен дви¬
гател
~, ракетный ракетен двигател
—•, реактивный реактивен двигател
~, реверсивный реверсивен двигател, двига¬
тел с изменяне на посоката на въртене
~, редукторный двигател с редуктор
-~, ротационный ротационен двигател
~, рудничный рудничен двигател (съответно
обезопасен )
~, рядный редови двигател
~ с боковыми клапанами двигател със стра¬
нично разположение на клапаните
~ с веерообразным расположением цилин¬
дров ав. звездообразен двигател
~ с вертикальной осью вж. двигатель, вер¬
тикальный
сверхзвуковой свръхзвуков , двигател,
(самолетен) двигател за скорост над ско¬
ростта на звука
~ с верхними клапанами двигател с висящи
клапани
~ с внешним смесеобразованием двигател с
външно сессеобраеуване
~ с водяным охлаждением двигател с водно
охлаждане
~ с воздушным охлаждением двигател с въз¬
душно охлаждане
~ с воспламенением от ' сжатия двигател със
самбвъзплаееняванс (дизелов процес)
~ с впрыском бензйна двигател с впръскване
на бензин
~ с гильзовым распределением двигател с
шибърно (гаеo-)разпределсцие
сдвоенный сдвоен двигател
~ с двойной .клВткой на роторе двойиокафв-
зен асинхронен двигател
~ с жидкостным охлаждением двигател с
течно охлаждане
~ с замкнутой системой вентиляции кар¬
тера двигател със затворена система за вен-
тилиране на картера
~ с запальным шаром вж. двигатель, калори-
заторный
~ с защитой от пыли прахозащитен (елек¬
тродвигател
~ с золотниковым распределением вж. дви¬
гатель с гильзовым распределением
синхронный синхронен (електро-)двигател
~ с контактными кольцами, асинхронный
асинхронен двигател с контактни пръстени
следящий* ед, авт, 1. следящ (за воде¬
щия) двигател, копиращ двигател 2. след¬
ващ (след съседния) двигател (в много -
двигателен агрегат)
~ смонтированный сзади авто заден двига¬
тел (монтиран в задната част)
~ смонтированный спереди авто двигател с
предно разположение
~ с наддувом двигател (с вътрешно горене)
с принудително пълнене
~ с непосредственным впрыском двигател с
непосредствено впръскване
~ с нижними клапанами двигател със стоящи
клапани
~ со сменными гильзами двигател със сме¬
няеми (цилиндрови) втулки
~ со смешанным возбуждением	(влвктро-)
двигател със смесено възбуждане, еоепаун-
ден (електродвигател
~ с параллельным возбуждением (електро-)
двигател с паралелно възбуждане
спаренный ракетный сдвоен ракетен дви¬
гател
~ с парными цилиндрами двигател с разпо¬
ложени по двойки цилиндри
~ с переключением полюсов .	(слeкеpр-)дви-
гател с превключване на полюсите, много-
скоростен двигател
~ с переменной степенью сжатия двигател с
променлива степен на сгъстяване (с експе¬
риментална цел )
~ с петлевой продувкой (двутактов) двига¬
тел с кръгово продухване
~ с поперечной продувкой (двутактов) дви¬
гател с напречно продухване
~ с последовательным возбуждением (влвк-
трб-)двигaт(л с последователно възбуждане
~ с принудительным зажиганием двигател с
външно запалване
~ с протйвох6диымй поршнями вж. двига¬
тель, оппозитный
f-' с прямоточной продувки	(двутактов)
двигател с правотоково продухване

175
~ с самовоспламенением двигател със само-
възпламеняване [самозапалване], дизелов
двигател
~, стартовый ракетный стартов ракетен дви¬
гател
стационарный неподвижно монтиран [ста¬
ционарен] двигател
~ струйного распиливания топлива двига¬
тел със струйно разпръсквано на горивото
судовой корабен двигател
~ с упругой подвСской двигател с [на] ела¬
стично окачване
сухой сух двигател (без необходимите
експлоатационни материали към него. напр.
гориво, масло. воДа)
~ с фазным ротором, асинхронный вж. дви¬
гатель с контактными кольцами, асинхрон¬
ный
г— с частыми пусками (електро-)двигател с
често пускане
с шаровой камерой сгорания (Дизелов)
двигател със сферична кариера на горене
~ твердого топлива, ракетный ракетен дви¬
гател с твърдо гориво
~ тележки (електро-)двигатол на количката
(на кран — за хоризонтално Движение)
тепловозный двигател на дизелов локо¬
мотив
тепловой топлинен двигател (използу¬
ващ топлинната енергия на горивата)
тихоходный чискооборотен двигател, бав-
ноходен двигател
~, тормозной спирачен	(електро-)двигател
тракторный тракторен двигател
~, трёхфазный трифазен двигател
~, троллейбусный тролейбусен двигател
турбинный турбинен двигател
~-, турбовинтовой турбовитлов двигател
/v, турбокомпрессорный турбокомпресорен
двигател
~, турбореактивный турбореактивен дви¬
гател
~, тяговый тягов двигател, работен двига¬
тел
~ тяжёлого топлива двигател за тежко го¬
риво .
универсальный универсален двигател (за
променлив и постоянен ток)
—', упруго подвешенный вж, двигатель с
упругой подвеской
~ фланцевый фланшов (елоктро-)двигател,
двигател (за закрепване) на фланец
форсированный форсиран двигател
фотонный ракет, фотонен двигател
четырёхполюсный четириполюсен (елек-
тро-)двигател
четырёхтактный четиритактов двигател
шаговый авт. стъпков (електро-)двига-
гатол (за завъртване на определен ъгъл)
-шахтный вж. двигатель, рудничный
шунтовой (елоктро-)двигател с паралел¬
но възбуждане
электрический електрически двигател,
електродвигател
z z 3
.	Дви
электровозный електрически локомоти¬
вен двигател, локомотивен електродвига¬
тел
электродуговой ракетный електродъгов
ракетен двигател
электрошаговый вж. двигатель, шаговый
ядерный ядрен двигател
ядерный прямоточный ядрон реактивен
двигател
двигательный двигателен, моторен
движение с 1. движение; ход 2. транспорт,
трафик (на улицата. железопътен) 3. те¬
чение (на течност, газ); поток
ж/, абсолютное абсолютно движение
апериодическое апериодично движение
безвихревое бозвихрово [четурбулентчоl
движение
~, бесперебойное жп. непрекъснато [редовно]
движение
броуновское физ. броуново движение
~ брошенного тела, вертикальное движение
на тяло, хвърлено вертикално •
винтовое винтово движение, движение по
винтова [спирална] линия
zv, вихревое вихрово [турбулентно] движение
~ в несколько рядов трансп. движение в
няколко реда, мчогоредово движение
~ в один ряд движение в един род [в колона]
~, возвратное вж. движение, обратное
возвратно-поступательное възвратно-по¬
стъпателно движение, движение напред-
назад
волновое физ. вълново движение
волнообразное вълнообразно движение
вращательное въртеливо движение
встречное насрещно движение
~, гармоническое хармонично движение
гироскопическое жироскопично движение
грузовое товарно движение, товарен тра¬
фик
гусеничное ворижно движение; ворижон
ход
двустороннее двустранно движение
—', двухполбсное движение по двойно (път¬
но) платно, двупосочно движение
~, двухпутное движение по двойна жп.
линия
диффузионное физ. дифузно движение
замедленное занъснително [забавено] дви¬
жение
~ изображение по вертикали тле. нестабил¬
ност на изображението по вортикалата
~, инерционное инерционно движение, дви¬
жение по инерция
~ ионов , физ. движение на йоните
качательное вж. движение, возвратно¬
поступательное
~, колебательное колебателно движение,
трептене
копирующее ядр. копиращо движение
(на манипулатора)
коррелированное ядр. kорелираче движе¬
ние
криволинейное криволинейно движение
круговое кръгово движение

176
ДВИ

~, ламинарное ламянарно [сптuстт| движе¬
ние, ламянарно точонно
левовращательное	пявтвърmелявт дви¬
жение
левостороннее движение от лява страна,
ляно движение
локтевое ядр. лакътно движение (на ма¬
нипулатора)
маршрутное движение по маршрут
маятниковое 1. йахаптвuднт дняжение
2. двупосочно движение (послеДователно ту
в едната, ту в другите посока), движение
нанред-назад
~, механическое механично движение
~ молекул движение на молекулите
молекулярное молекулно движение
непрерывное непрекъснато движение
~, неравномерное неравномерно движение
~, неустановйвшееся променливо [■неуста-
нонено] движение
обратное обратно fвъзвратно] движение
<~, одномерное едномерно движение, движе¬
ние по дължината на линяя
~, однопутное движение по единична жн.
линня
~, одностороннее едностранно движение
орбитальное зстр., ракет, орбитално дви¬
жение, движение по орбита
осевое осово движение; движение по ос
относительное относително двяженяо
~, параллактическое, зстр.	парапаетuчнт
движение
~, параболическое двяженио по парабола
параллельное успоредно [паралелно] дви¬
жение
переменное, променливо движение
переносное преносно движение
периодическое периодично движение
подачи обр. мет. подаване, подавателно
движение
подъёмное повдигателно движение (нспр.
нс хухута нс хрене)
~, поступательное nтстьпатепнт движение
потенциальное потенциално движение
~ по часовой стрелке движение по часоння-
коната стрелка
пошёрстное жп. nоез»ано двяженио (от
сърцето хъм езиците нс стрелката)
правовращательное дяснОвъртелино дви¬
жение
правостороннее дняжение от дясна -стра¬
на, дясно движение
принудительное принудено движение
проти вошёрстное жп. прттннтезuано дви¬
жение (от езиците към сърцето нс стрел¬
ката)
~ против часовой стрелки движение, обратно
на часовниковата стрелка
~, прямолинейное праволинейно дн»жение
равномерное ранномерно движение
равномерно-замедленное равномерно за-
kьснuтепнт дняжение
равномёрно-уск-ренное равномерно уско¬
рително движение
равнопеременное равноnроменпнвт дви¬
жение
разрывное геол. разкъсващо движение-
(нс земни пластове)
г-., реактивное реекmнвнт движение
реверсивное реверсинно движение (в про¬
тивоположни посохи)	.
ротационное вж. движение, вращатель¬
ное
сжимающее ядр. стискащо движение (на
манипулаторе )
синусоидальное синусно движение
складчатое геол. нагъвателко движение
(на земни пластове)
~, синхронное сннхртннт движение fвърmене|,
синхронен ход
синхронно-синфазное ел. синхронно н ед¬
накво по фаза [синфазно] движение
сквозное трансп. движение с голяма про¬
пускателна способност
собственное собствено движение
струйчатое вж. движение, ламинарное
ч тепловое топлинно движение
тупиковое жп. движение н глуха линяя
—турбулентное вж. движение, вихревое
уличное улично движение
установившееся движение с определен
характер, установено движение
~ центра тяжести движение на центъра на
тежестта
циклическое циклично движение
шагообразное сmъпkовт [постеnеннт| дви¬
жение (крачка по крзчхс)
~ юзом дняжение с влачене (например при
блокирани спирачки)
движения мн (вж. също движение сД. ч.>
движения
колебательные трептения, колебателня
движения; геол. опой-огонн» движения (бав¬
ни и неравномерни повдигания и спускания
нс земната хоре)
орогенйческие геол. нланuнттбразуващu
движения (на земната кора)
тектонические геол. тектонячн» движения
(на земната коре)
эпейрогенйческие вж. движения, колеба¬
тельные
движитель м задвижващ механизъм, задвиж¬
ване; задвижващо [двигателно] звено
~, винтовой нннтон задвижващ механизъм
водомётный водоструен задвижващ меха¬
низъм (използува се реакцията 'на водната
струя)
—, гусеничный гъсенично fнер»жнт] задвиж¬
ване
~, крыльчатый перков задвижващ механи¬
зъм, перконо колело
реактивный реактивно задвижване
судовой корабно задвижващо устройство
цепной верижен задвижващ механизъм;
верижно задвижване
червячный чорвячон задвижващ механи¬
зъм

177
движок м 1. плъзгач, шейна; ел. плъзгач на
реостата {потенциометъра!	2. малък [но¬
сим! двигател 3. ел, токоснемател, токосне-
маща четка 4. (широка дървена лопата за
почистване на сняг)
двоВнив с 1. с. ст. пееоеаванв 2. кож, це¬
пене
двойть поле с. ст. преоранам нива
двоично-десятичный изч. двоично-десетичен
двойчно-кодйроваииый кодиран [шифрован]
по двоична система
двоичный изч. двоичен, бииееви
двойкам 1. двойка (количествено означение)
2.	кораб. лодка с две гребла
двойник м мет. двойник (несъвършенство на
кристалния строеж)
двойники мн. геол.. крист, срастъци, двой¬
ници
двойникование с 1. ядр, блнзнене 2. минер.
образуване на близнаци, двойникуванв
двойстввнност ь с мат, двойнственост, дуал¬
ност
двор м двор; открит или покрит заграден уча¬
стък, площадка (с производствено или
спомагателно предназначение)
~ изложниц мет, площадка [склад] за ко¬
кили
литейный леярно отделение, леярна
околоствбльный мин. рудничен двор
, птичий с. ст. птичарник
рудничный вж, двор, околоствбльный
рудный мин. площадка [склад] за руда
скотный с. ст. обор
скрапный площадка [склад] за старо же¬
лязо (за - претопяване)
хозяйственный стопански двор
шахтный шахтов [рудничен] двор
шихтовый мет., леяр. шихтово помещение,
шихтав двор
шлаковый мет.. леяр. шлакова площадка
двояковогнутый двойновдлъбнат
Двояковыпуклый двойиойзцъкиал
двоякофбкусный двойнофокусвн
двувалентный вж. двухвалентный
двугранник м мат.. петр. двуствн
двугранный двустенен
двузамещённый хим. двузаместен, двукратно
субс^^иран
двузарядный хим.. физ, (разполагащ) с два
електрически товара
двумерный изм. двумерен
двумолекулярный двумолвкулен
двунаправленный двупосочен
двуниточный двунитков
двунога ж двунога (подставка)
двуокись ж хим. двуокис
~ азота азотен двуокис, азотен (IV) окис
~ ванадия ванадиев^ двуокис, ванадиев (IV)
окис
~ иридия иридиев дву окис, иридиев (IV) окис
~ калия калиев двуокис, калиев прекис
[перокис}
~ кремния силициев двуокис, силициев (IV)
окис
12 Руско-бъ л гарски политехнически речник
		ДВУ
~ марганца манганов двуокис манганов (IV)
окис
~ олова калаен двуокис, калаен (IV) окис
~ платины платинов двуокис, платинов (IV)
окис
~ свинца оловен двуокис, оловен (IV) окис
~ сВры серен двуокис, сервн (IV) окис
~ тория ториев двуокис, ториев (IV) окис
~ урана уранов . двуокис, уранов (IV) окис
~ циркония циркониев двуокис, циркониев
(IV) окис
двуплечий двуеамвиен
двуполостной който има две кухини, двуку-
хинвн
двупрвломлёнив с опт, двойно пречупване,
двовломност
двускатный двускатен (напр.■ за покрив)
двустворчатый двукрилен, двукрил
двусторонний двустранен; двупосочен
двутавр м стр. греда с двойно Т-образно се¬
чение
двутавровый двойно Т-образен
двухадресный изч, двуадрвсен
двуханодный елн, двуд^^ен
двухатомный двуатомен
двухбарабанный двубарабанен
двухвалентный двувалентен
двухвалковый двувалцов
двухстрёлочный жп, двустеелочеи
двухвальный двувалов, който се състои от
два вала
двухванный двуванен (напр, ва стоманото-
пияна пещ)
дгухвсрсовый текст, двустранен
двухдонный кораб. двойнодънвст, който в с
двойно дъно
двуджйльный двужилен (напр. кабел)
двухзаходный двуходов (за резба)
двухканальный двуканален
двухкардный текст, сдвовнодаеачвн, двойно
дарачен
двухкаскадный двустъпалвн, двукаскаден
двухкаткбвый двуваляков
двухкислотный хим, двукисел
двухколейный дву пътен, двоен (напр. ва
жп. линия)
двухколёсный двуколвн (с две колела)
двухколодочный двучвлюстен (напр, за спи¬
рачка )
двухколонный полигр. двуколонвн
двухкомцоиёитный двукомпонентен
хвухкоитактиый ел. двуконтактен, който в с
двв контактни.системи
двухконтурный 1. ав. двуконтурвн (напр.
въздушно-реактивен двигател)	2. радио
двукръгов, двукон^ен; двузвенен
двухлемешный с. ст, двулемежвн
двухлицевой текст, двулицвв (напр. три¬
котаж )
двухлопастный двуцвеков, двулопатков
двухлористый хим. двухлорид
двухлучввбй двулъчвв
двухмерный двумерен, (определен) с две коор¬
динати
двухмоторный двумоторен

ДВУ
178
двухнйточный двунишков
двухобмбточный двунамотков, който е с две
намотки
двухоборотный маш. двуоборотон, който ра¬
боти с два вида (различни) обороти
двухопорный стр. двуогорсч, двупоДпорон,
лежащ на дво опори
двухосновный 1. хим. двуосновен 2. текст.
двойчоосневсн
двухосный двуосов, двуоссн
двухпалубный кораб, двупалубен
двухпозицидччый двупозициочоч.(напр. ре¬
гулатор )
двухполбтенный текст. двуплатон
двухполупорйодный радио двуполупориодон
двухполюсник м двуполюсник, двуполюсна
електрическа схема
двухполюсный двуполюсен
двухполярный двуполярен
двухпроводной двупроводен
двухпролётный стр. двуотворон, двукора-
бон, който е с два (светли) отвора (обикн.
за промишлени сгради. големи зали)
двухпутный жп. двупътон
двухрёльсовый двуролсов
двухседёльный двугноздов (с две легла — напр.
клапан); двурпорен
двухсёточный двурошетъчеч
двухслойный двуслоен, двупластов
двухступенчатый двустепенен, двустъпален
двухтактный двутактов
' двухфазный двуфазен
двухфокусный двуфокусон
двухфонтурный текст. двуродов, двуфонту-
. рен (с две иглени легла)
двухходовой двуходов (за резба)
двухцветный двуцветен
двухцепнбй двуворижен, двукочтуроч
двухцилиндровый двуцилиндров
двухчелночный текст, двусовалков
двухшарнйрный маш.. стр. двуставен
двух шпиндельный двуврсгонеч
двухэлектрбдный двуолоктродон
двухьядерный двуядрон
двучлен м мат. дну член, бином
деазотирование хим., терм. доазотиране
деасфальтизация ж хим. деасфалтизация (от-
страняган) на разтворени и диспергирани
в нефта асфалтови вещества)
деаэратор м обозвъздушаващо [обозгазяващо]
устройство, деаератор
атмосферный ебезвъздушаваще устрой¬
ство с атмосферно налягане
башенный обезвъздушаваща кула, кулов
деаератор
вакуумный . вакуумно ебозвъздyшаваще
устройство
водоструйный вэдоструйно [струйно] обоз-
въздушаващо устройство
плёночный слоово обезвъздушаващо ус¬
тройство	.
**», термический термично обезвъздушаващо
устройство
деаэрация ж	обезвъздушаване, деаерация
~ питательной воды	обозвъздушаване на
захранващата вода (напр. на котел)
химическая химично обозвъздушаване
деаэрирование с вж. деаэрация
дебаланс м неуравновесеност, добаланс
добалансный неуравновесен
дебаркадер м I. плаващо пристанище (речно)
2. покрит гаров перон
дебонзинё с хим. (вид абсорбционно масло)
дОбет м икон. дебит
дебит м добит (количество газ или течност,
получавано за' еДиница време)
~ газа дебит на газа
забойный забоен дебит (в нефтоносни,
газоносна или воДоносни пластове)
~ источника дебит на източника [извора]
~ колодца вж. дебит скважины
мрчовёччый мин. внезапен дебит
~ насоса добит на помпа
~ скважины мин. дебит [производителност]
на сондажа, дебит на кладоноца
суточный денонощен дебит
удОльный мин. относителен добит (из¬
числен спрямо Понижаване на водното рав¬
нище с 1 м)
фонтанирующий мин. Иэчтачиращ добит
эксплуатационный мин. експлоатационен
[работен | дебит
добитограмма ж мин. добитограма
добитомёр м ■ мин. добитомер
деблокирование с вж. деблокировка
деблокированный освободен (от блокирана
система).. деблокиран
деблокировать освобождавам (от блокиране)
деблокировка ж освобождаване ’(от блоки¬
рана система), деблокирано
девейлит м минер. девейлит, гимнит
девиационный отклонителен, довиационеч
девиация ж физ., кораб. отклонение; девиа¬
ция
баллистическая балистично отклонение
(на жирокомпаса — при Движение с уско¬
рение)	.
~ компаса отклонение на компаса, отклоне¬
ние, девиация
креновая наклонявано, крен (на кораб,
самолет )
остаточная остатъчно отклонение
скоростная скоростно отклонение (на
жирокомпас — напр. при изменение на
курса)
~ частоты 1, честотно отклонение, честотна
девиация 2- измествано на честотата
четвертная	четвърткръгово отклонение
(на жирокомпас — напр. при странично
клатене на кораб)
девиндйт м минер. довиндит
девулкаиизат м регенериран каучук (след
девулканизация)
девулканизатор м (съд за регенериране на
стара гума)	'
девулканизация ж	кауч. девулканизация
(процес)

170
дегазатор м 1. анарат за обозгазяване; сред¬
ство за обезгазяване 2. дегазатор (сред¬
ство зс обезврежДане на бойни химични ве¬
ществе )
де1^г^2^г^1^г^я:ж 1. обезгазяване 2. обезнреждане,
отстранявано,	неутрализация, дегазация
(на бойни химични вещества)
~ пласта мин. тбезгазяване [дегазация] на
пласта
-w стал» тбcзгазяване на стоманата (в течно
състояние )
ультразвуковая ултразвуково обезгазя¬
ване - (не стъклена стопилхе)
~ шахты мин. обезгазяване [дегазация] на
рудника
дегазировать тбезгазявай
дегазификатор м обезгазянашо средство
дегидратация ж хим. обезводняване, дехидра-
mапня, дехидрнране
дегидратор м обезводнител, дехндратор
дегидрирование с вж. дегидрогенизация
дегидрогенизация ж хим. дехядрирано, от¬
цепване на водород (от въглевоДороДнс ве¬
рига и получаване на ненаситено съединение)
дегидросоединение с хим. дехндросъедннение
дёготь я кекран; смола
высокотемпературный вястктmейнeратy-
-он |кткств| катран
газовый газов катран (обрезувен при кон¬
дензиране на каменовъглен гез)
древесный дървесен катран (получен при
сухе дестилация нс дърве)
каменноугольный каменовъглен катран
коксовый коксов катран (получен при кок¬
суване на въглищз)
~, лиственный катран, получен вря суха
дестилация на широколистна дървесина
нефтяной нефтен катран
низкотемпературный вж. дёготь, первич¬
ный
~, осадочный утаечен катран (от дървесен
произход)
отогнанный пречистен [дестилиран] ка¬
тран
первичный първичен катран (получен при
сухе дестилация на твърди горива и неви¬
сока тее^г^еер^е^трр ■— 500—600°С)
сланцевый шискон катран (при полуксх-
сувз^ на шисти)
торфяной торфен катран
хвойный иглолистен катран (от иглолист¬
на дървесини )
швеленой нопуеокств катран (при шве-
луване или полукоксрвакс)
дегра ж дегра, мот^н (средство зс омаслява¬
не на кожи след псДъбванеmоо им)
деградация ж 1. с. ст.. гор. деградация (нспр.
на почва) 2. хим. разграждане, деградация
(на химични вещества с цел дс се установи
строежът им)
~ угля надробяване [разрушавано] на нъг-
пнша■mа
дёгтебетон м китон, катранобетон, асфалто¬
бетон
дёгтевой, дегтярный катранен
	ДЙ
дегустация ж хрсн. дегустация, даване оцен¬
ка на продукт» по органтлееmнаен път
(мирис. вкус)
дОдвей' м хореб, дедуейт, товароподемност
дедербн м деде-он (синтетично полисмиДно
влакно, производство на ГДР), капрон (ана¬
логично влахно. произведено в СССР)
дезагрегация ж геол. дезагрегация, отслабва¬
не на връзките (в минерални съвкупности)
дезаксаж м меш. (преднамерено) осово из¬
местване (нспр. на цилинДровите оси спря¬
мо оста на холяновия вал на Двигетеля)
дезаесuапьный тстноuзйесmен, дозаксиален
дезаетuваттQ м хим. дезактивиращо средст¬
во, дезактивакор
дезактивация ж 1. хим. дезактивация (уни¬
щожаване на активността)	2. вое^. де¬
зактивация (отстраняване нс рcдисахтив-
ни замърсявания)
дистанционная дистанционна дезактива¬
ция
~ поверхности повърхностна дезактивация
ударная ударна дезактивация, дезактива¬
ция при удар
дезактивйрозание с вж. дезактивация
дезактивированный дезактивиран
дезалкнлйрованне с хим. дезепеuлuрене, де-
ал кялкране (отцепване на илхилни групи.
свързани с хислород, азот, сяра и др. еле¬
менти )
дезаминирование с хим. дезаминиране, дт-
аминиране (отцепване нс аминогрупп от
органично съединение)
дезинтегратор м 1. дезинтегратор, дозинто-
гракорна (центробежна пелцтна| мелница
(за грубо мелене на крехки материали)
2. мет. обозпрашнтелен апарат, прахтупт-
нятол (към високи пещи)
дезинтеграция ж раздробяване, мелене, раз-
еадане, дезинтеграция
дезинфекция ж хим. обеззаразяване, дезин¬
фекция
дезкамера ж дезинфекционна камера
дезодоратор м средство за отстраняване на (не¬
приятна) миризма, тбезйяр»с»кeл, дезодо¬
ратор
дезодорация ж обезмирясянане, дезодорация
дезоксидация ж хим. ткеяспяване, о-езкяс-
птртдяване, замяна на хидроксилна груда
с водороден атом, редукций, дезоксидация
деионизация ж физ. деИонизация
дейдвуд м хореб, дейдвуд (тръбе нс гребная
вал на кореб)
дёйдвудный дейдвуден	*
действие с	1. действие; въздействие; ефект
2. ел. задействувано (нспр. реле) 3, (ос¬
новно аритметично) действие .
~, автоматическое автоматично действие
активирующее активиращо [възбуждащо]
действие
алгебраическое алгебрично действие
~, амортизирующее омекотително действие»
омекотяване
арифметическое аритметично действие

180
дьй

белящее избелващо действие {въздейст¬
вие]
блокирующее блокиращо [задържащо]
действие
бризантное бризантно действие
, буферное I. вж. действие, амортизи¬
рующее 2. хим. забавящо действие (при
химични реакции)
вентильное ед. изправителен [вентилен]
ефект
восстанавливающее възстановяващо [ре¬
дукционно] действие
„а, вредное вредно действие
длительное продължително действие
двойное двойно действие
замедленное забавено действие
защитное защитно действие
избирательное избирателно действие
излучения, биологическое биологично дей¬
ствие на излъчването
~ излучения, стимулирующее стимулиращо
действие на излъчването
коррозионное корбзионнб действие
кумулятивное ядр. кумулативно действие
математическое матехматично действие
мгновенное моментно действие
моющее миещо действие
направленное насочено [посочно] действие
гч/, непрерывное непрекъснато действие
обратное обратно действие, противодейст¬
вие
~, окислительное окислително действие
отбеливающее вж. действие, белящее
охлаждающее охлаждащо действие
полезное полезно действие, ефект
прямое пряко [непосредствено] действие
~ радиации действие на радиацията, радиа¬
ционно действие
разрушительное разрушаващо действие
~, разъедающее хим. разяждащо действие
реактивное реактивно действие, реакция
релейное ел, релейно действие, релеен
ефект
световое светлинно действие
смазывающее мажещо [смазващо] дейст¬
вие
~, тепловое топлинно [термично] действие,
топлинен ефект
~, тормозящее .спирачно [спирателно] дейст¬
вие; хим. забавящо действие
токсическое отровно [токсично] действие
~, фокусирующее опт, фокусиращо действие
химическое химично действие
центробежное центробежно действие
экранирующее екраниращо действие
дейтерий м хим. деутерий, D
дейтерированный деутериран <
дейтербсосдинёцие с деутериево съединение
дейтрон м физ, деутрон
~ большой энергии деутрон с голяма енергия
двка ж с, ст. контрабарабан (на комбайн)
двкагои м мат. десетоъгълник
декаграмм м изм.. остар. декаграм (равен
на 10 грама)
декада ж 1. ел.. тлф., мат. декада 2. десе¬
тица, десятка ПО дни)
декалькомания ж полигр.. керам. 1. декалко¬
мания (метод за пренасяне на изображения
посредством преваждане на същите от пе¬
чатана хартия върху промишлено изделие)
2. (самата печатана хартия) копирка,
ваденка, декалкомания
декаметр м изм. декаметър
декан м хим. декан
декантатор м отливник, декантатор (лабора¬
торен уред)
декантация ж отливане, декантация; изби-
стряне
декантирование с вж. декантация
дека пир м	(стоманена тънколистова от-
грята и) декапирана ламарина (подхо¬
дяща за щанцоване и изтегляне на преса)
декапирование с мет., галв. дека пиране
(вид очистване на метална повърхност от
окисната, кора чрез байцов разтвор)
декапйрованый декапиран
декапирбвка ж еж. декапирование
декарбоксилирование с хим. декарбоксил и.-
ране (отделяне на въглероден двуокис от
карбоксилна група)
декарбонизация ж обезвъглеродяване, декар¬
бонизация
декатйр м заключительный текст. финиш-
декатир
декатирование с текст. декатиране (дооб-
работване на вълнени тъкани с пара или
гореща вода), изпарване, пропарване
декатировать декатирам, изпарвам, пропар-
вам
декатировка (ж вж • декатирование
-ч, влажная мокро декатиране
паровая парно декатиране
сухая сухо декатиране
декатрон м авт.. изм., ядр., елн, декатрон.
декадна преброителна лампа
коммутаторный	превключвателен дека¬
трон
счётный броячен декатрон
декаэдр м мат, дссстостснник
декель м полигр. декел, подложка
деклинатор м	геод.. ' геофиз. деклинатор
(г/рсд)
~, зеркальный огледален деклинатор
магнитный магнитен деклинатор
деклинация ж астр, деклинация (една от
екваториалните небесни координати)
деклинбграф м деклинограф
деклинометр м деклинометр
деклуазйт м минер, дсклуаеит
декотёрер м радио декохерер
декодер м разшифроващо [декодиращо] ус¬
тройство, дешифратор, декодер
декодирование с разшифроване, декодиране,,
дешифриране	’
двоичное двоично разшифроване
линейное линейно декодиране
/4z, мажоритарное мажоритарно декодиране
пороговое прагово декодиране

S81
ДЕЛ
~, последовательное последователно деко¬
диране
~ сигн ла плв. декодиране на сигнала
декодировать разшифровам, декодирам, де¬
шифрирам
декомпозер (дехомп° оз ?р) м хим. апарат (ка¬
мера) за разпадане на алуминатни разтво¬
ри декомпозер
декомпрессия ж декомпресия
декомпрёгор м декомпресор, декомпресорно
усгройствос
декомпрессорный декомпресорен
декоративный декоративен (напр. за Покри¬
тие )
декортикатор м текст, декортикатор, обел-
вачна
декортикация ж текст, декортикация (от¬
деляне на ликото от кората и от дървесин¬
ната част на стеблото)
декремент м мат., физ'. декремент (в теория
на трептенията)
—> затухания декремент на затихването
линейный линеен декремент (на затих¬
ване)
логарифмический логаритмичен декре¬
мент (на затихване)
~ поглощения декремент на поглъщането
энергии, логарифмический логаритмичен
декремент на енергията
декремётр м измерител на затихването
декремнизация ж топл. отстраняване на си¬
лиция
дёксель жп. тесла за задялване на траверси
декстрин м хим. декстрин
декстроза ж хим. декстроза, глюкоза, гроз-
дена | нишестена] захар
делатинйт м минер. делатинит
делафоссит м минер. делафосит
деление с 1. делене, разединение, разкъсване
(на части) 2. деление (аритметично Дей¬
ствие)	3, (яДрено) делене, разпадане
4. деление (разстояние между съседни чер¬
тички на измервателна скала)	5. текст.
деление, бод
-w, асимметричное ядр. асиметрично делене
~ атомного ядра делене на атомното ядро
взрывное яДр. взривно делене
гармоническое мат. хармонично делене
грубое текст. • грубо деление, груб бод’
~, дифференциальное диференциално делене
~ жаккардовой машины бод на жакардова
машина
зубцовое ел. зъбно делене (при намота¬
ването )
«w, коллекторное ел. колекторно делене
«чх контактной сети ел. секциониране на кон¬
тактна мрежа
лавинное ядр. лавинно делене
~ напряжения ел. делене на напрежението
~ масштаба вж. деление 4
~ нониуса деление на нониуса
нулевое нулево деление (означение], ну¬
лева черта (на скала)
осевое изм. осово делене
полисное ел. полюсио делене
~ пополам разполовяваме
~, самопроизвольное ядр.	самопронзволно
(спонтанно] делене
симметричное ядр. симетрично делене
~, спонтанное вж. деление, самопроизволь¬
ное
угловое ъглово деление (на ъглова скала)
~ частоты ел. делене на честотата
~ шкалы деление на скала
~~ урана ядр. делене на урана
эмиссионное яДр. емисионно делене
~, ядерное ядрено делене
~ якоря делене на котвата (на електрическа
машина )
делессйт м минер. делесит
делигнификация ж харт. отстраняване на
лигнина, делигнификация
делимое с мат. делимо
делимость ж делимост
делимый делим
делитель м 1. Мат.. ел. делител 2. с. ст..
текст, делител, делителем апарат
анодный аноден делител, делител в анод¬
на верига
жидкостный течен (електролитен] делител
~ импульсных напряжений делител на им¬
пулсни напрежения
~ конденсатора делител на кондензатор
многоремешкбвый текст, многоремъчков
делител
~ мощности делител на мощност
наибольший общий най-голям общ делител
/чх напряжения делител на напрежение
некратный некратен делител (дели с оста¬
тък)
~, общий общ делител
~ проб уред за взимане [делене] на проби
xw, ремешковый текст. ремъчков делител
струйчатый струен [улеен] делител
~ частоты делител на честота
делительный делителей
делленит м Петр. деленит
дёльный кораб. (за предмети. принадлежащи
към корабното обзавеждане)
дело с
/чх, автомобильное автомобилна техника
буровзрывное	пробивно-взривна техни¬
ка, пробивно-взривно дело
хчх, буровое мин. сондажна (пробивна] тех¬
ника
водолазное водолазна (подводна] техника
хчх, горное минно дело
горноспасательное минноспасителио дело
чх, дорожное пътна техника
железнодорожное	железопътна техника
кузнечное ковачество
-z, лесопильное дърводобив-
—,.литейное леярство .
~х, маркшейдерское мин.	маркшайдерско
дело, маркшайдерство
переплетное книговезство
хчх, плотничное дърводелство, строително дър¬
воделство
прёссовое пресова техника, пресуване
прокатное валцуване

ДЕЛ
*-'» противопожарное пожарна защита, огне-
борство
сварочное заваръчна техника, заваряване
***, слесарное шлосерство
сталелитейное стоманолеене
стекольное стъкларство, стъкларска тех¬
ника
столярное столарство, мебелно производ¬
ство
строительное строителство
типографское 1. пвчатарство 2. книгопе¬
чатане
токарное стругарство
***, холодильное хладилна техника
часовое часбвниеарствб
электросварочное електрозаваряване
дBль'та-дееввсйна ж пласт, делта-дървесина
дёльта-лучй мн ядр. делта-лъчи
дёльта-металл м делта-метал (медно-цинкова
сплав — вид месинг)
дельта-модуляция ж делта-модулация, раз-
ликово-импулсна модулация
дёльта-опвратор м мат, дслта-оператор
дельта ж реки делта на река
дельта-функция ж	мат, делта-функция,
функция на Дирак
дёльта-электрон м ядр, делта-електрон
делювий м геол, дел увий, делувиални наел аги
|отлагания] (изветрителни продукти)
делянка ж 1. с, ст., гор. участък, парнел
2. стр, работен фронт, участък, подуча-
стък (за'изпълнение от група или от отде¬
лен зидар)
двляночный стр. участъков, фронтов
делящийся делящ се (за ядро)
демагивтйоатор м	демагнитизатор, размаг-
нитващ апарат
демагнетизация ж демагнитизация, размаг-
нитване
демидовйт м минер, демидовит
двмодулйровать демодулирам, детектирам
демодулятор м съобщ., изч. демодулятор, де¬
тектор
демодуляция Ж демодуляция, детекция
демонстрация ж кинофильма прожектиране на
филма
демонтаж м разглобяване, демонтаж, демон¬
тиране
демонтирование с вж. демонтаж
демонтировать разглобявам, демонтирам
дВмпфер м гасител (на механични трептения)
смскчитсл, демпфер; амортизатор
антивибрационный виброгасител
воздушный авто въздушен заглушител
(при всмукването на въздуха)
динамический динамичен гасител; динами¬
чен амортизатор
*** крутильных колебаний авто гасител {демп¬
фер] на усукващите трептения (на коляно-
вия вал)
масляный маслен гасител; маслен аморти¬
затор
маятниковый махален гасител
резонансных колебаний гасител на резона^
сни трептения
сухого трения гасител (на механични треп¬
тения) със сухо триене
фрикционный фрикционен гасител
электромагнитный електромагнитен га¬
сител
демпферный гасителем, смекчаващ, затихващ
демпфирование с гасене (на механични треп¬
тения), смекчаване, затихване (напр. на
удари, вибрации)
~ возмущения потискане на смущенията
~ короткозамкнутым мВдным проводником
ел. закъснително действие (на реле) по¬
средством накъсо свързана намотка от ме¬
ден проводник
демпфировать гася, предизвиквам затихване
(на механични трептения)
демультипликатор м. 1. редуктор, умалител,.
демултипликатор 2. авто ходонамалител
(с увеличаване на тяговото усилие)
денатурат м хим. денатуриран продукт
денатурация ж денатурация, денатуриране
денатурирование с вж. денатурация
~ спирта денатуриране на спирта
дендрйт м дендрит (дървовидно разклонена
кристална форма)
денитрация ж хим. отстраняване на нитро-
група (от нитропроизводните), дснитри-
ране
денитрификация ж отстраняване на азота, .
денитрификация
денсиметрия ж денсиметрия (методи за из¬
мерване на относителната плътност на
течни и твърди тела)	'
денситометр м 1, гъстомер (за по-тежки
от водата течности), денсимстър 2. текст.
твърдомер, денсиметър (за преждови тела)
3.	кфт, (оптически уред за определяне плът¬
ността на потъмняването на светлочувст¬
вителния пласт на фотографна хартия и
др.)	4. ггод. (везни за определяне плът¬
ността на скални образци)
денситомётрия ж денситометрия (изучават
се свойствата на светлочувствителните пла¬
стове във фототехниката)
двнсограф м кфт. денсограф, пишещ денсито-
метър
денудация ж денудация (процеси, водещи към
изравняване на релефа)
двчьё с текст. дение
депарафинизация ж депарафинизация (от¬
страняване на парафиновите въглеводоро¬
ди от нефтени фракции)
депигментация ж обезцветяване
депо с жп. депо
вагонное вагонно депо
пожарное противопожарно депо, гараж.
за противопожарни средства
электровозное депо ■ за електрически ло~
комотиви
деполимеризация ж хим. деполимеризация
деполяризатор м елхим. деполяризатор (ве¬
щество. което намалява поляризацията на
галваничен елемент)

183
деполяризация ж 1. елхим. деполяризация
(на галванични елементи) 2. физ. деполяри¬
зация (на светлината)
делрессибметр м мин. деn-есйтметьр
депрессия ж 1. геол, (усктсксхc) еадяна,
понижение на земната повърхност, депре¬
сия 2. метео облает с понижено атмосфер¬
но налягане, депресия 3. мин. еодналяга-
не, разредянане (нс въздуха поД действие¬
то нс смукателните вентилатори в руд¬
ници)
барическая барична депресия
барометрическая барометрична депресия
~ естёственой тяги подналягане [разредя¬
нане на въздуха] от естествена тяга (напр*
ни хомин)
~, тектоническая тектонска надяна
~, шахтная втдиапягене н рудник
депрессор м обое. деересор, етmucкашт сред¬
ство (за селективна флотация)
дербилит м минер. дербнлнт
дерево с 1. дърво; дървен материал, дърве¬
сина 2. срa,. икон, схема, граф (изразяваща
подчинение н взаимовръзки на елементите)
горное дървон минен [рудничен] йеmернап
лиственное шнроkтпнстна дървесина
модельное леяр, дърво зз модели
~, хвойное иглолистна дървесина
~, чёрное ебоняmтвт дърво, обонят
~, эбеновое вж. дерево, чёрное
деревобетон м <тр. дърноботон
деревообделочный дърно* брабскнащ
деревообрабатывающий вж. деревообделочный
деревообработка ж дьрвттбрабткеа
деревянистый дървттбрезен, дърненяст
деревянный дървен
державка ж маш. дъ-жач; тетра, подпора;
стойка, конзола; дръжка, ръчка
~ брызговика авто подпорз зс калник
~ для мётчиков държач за датчиця
~ для резца нтжтдьржеа
мн-рорезц-вая йнтгонтжтв държач
~ подножки авто подпорз нс стъпало
~ пуансона дъ-жач [плоча] на пуансона,
вуанстнтдьржач
револьверная револверен държач, ренол-
верна глава
резцовая вж. державка для резца
рессорная авто стойке на ресор»
~, су'епфкная супортон ножодър^ач, но-
жтдьржаа на суеорта
zw, хвостовая втулка за (затягане хъм ма-
шинста на конусната) опашка (на свреД¬
ло. зенкер, рейбер)
шпиндельная еатронняк
держание с дороги устойчивост на автомобила
(срещу странично изместване)
держатель м държател, дъ-жач; носач; под¬
пора; хим. щипхз
~ для пробирки щнпка за епруветка
~ запасной покрышки авто носач на запас¬
ната гума
/w катода елн. държател [носач] на катода
~ .. контакта ел. държател на контакта |kтн-
тактно тяло]
	 ДЕТ
~ контактного провода носач на контактен
проводник
~ крыла авто подпора на калника
шланговый ззв. полуавтоматична глава
~ элоктQTда ел. държач на електрода
дериват м хим. дериват, производно
деривационный деривационен; тmилтнuтопен
деривация ж	1. хидр. водовод, деривация
2. странично отклонение (в бслистхстз)
дёрн м чим
дернина ж вж. дери
де-новка ж стр. зачимяване
дерно-Оз м чимороз
деррик м дсряе-ерен, мачтов кран
башенный купа-крен
■—кран вж. деррик
дерть ж с. ст. ярма, одро мляно зърно (за
хрзнз на добитък)
дерюга ж текст. теаеонъчна тъкан
десантирование с всек., приземяване при (въз¬
душен) десант
десенсибнлязакор м хфт. обезчунстннтеп
десенсибилизация ж понижаване на светло-
чувствнтелността (на фотографски мате¬
риали). тбезаувсmвяване
десмЯн м минер. десмин, стилбнт
десо-бе- м десорбер, аварак за десорбция
десо-бцня ж десорбция, отделяне на течност
или газ (съответно от твърДо или течно
тяло)
десорбйрование с вж. десорбция
деструкция ж деструкция, разрушаване, на¬
рушаване на (нормална) структура, раз¬
граждане
~, термНческая термично разрушавано
десульфурация ж хим. обегзеерянане, отстра¬
няване [намаляване на съдържанието] на
сярата, десулфурация
десятигранник м мат. десеттстен
десятЯчный десотячон
деmапедтржатель м маш. държач, носач -(на
детайли)
детали мн 1. меш. частя, дотайля, елемента
(машинни)	2. подробности; работн» чер¬
тежи (зс подробно изпълнение)
запасные заеасня част»
~ ктнсm-уецнй работн» чертежи (за подроб¬
но изпълнение)	■
~, крепёжные ск-епителня свързващи, сътди-
. нитолня частя (болтове, гайки, винтове,
шзйби и т. н.)
~ машин машинни елементи, машянн» част»
/к, нормализOванные,н-рмализированныё нор¬
мализирани частя (нзпр. по отрзсловз нор¬
мала). стандартни части
~, сопрягаемые (взаимно) свързани части
~, унифицированные унифициран» част»
(уеДнехвени с оглед дс се намали излишно
рcзксобрззие)
деталйровать	уточнявам [разработвам] по-
дртбнтскн, изготвям работн» чертежи (зс
изпълнение нс псдрсбнсстите)

ДЕТ
184
деталировка ж 1. уточняване разработване]
на подробности 2. специфициране, изгот¬
вяне на спецификация (по даден чертеж за
главния вид на конструкцията)
дет41ь ж (вж. също детали мн) част, детайл,
елемент (машинен)
базовая базова [основна] част, базов [ос¬
новен} детайл
tv, ведомая задвижван [движим] ■орган, за¬
движвано звено
ведущая задвижващ [двигателен, водещ]
орган, задвижващо звено
~, взаимозаменяемая взаимозаменяема част
~ вращения вж. деталь, ротационная
вставная вложка
•ч/, заимствованная заимствувана част (напр.
от спесификацията на друго^изДелие)
заменяемая сменяема [сменна] част
~, запасная запасна част
изношенная износена част
конструктивная част на конструкция
контактная ел. контактна част, контактно
тяло
корпусная корпусна част, корпусен де¬
тайл, корпус, тяло
креп** . >ая скрепителна [свързваща, съе¬
динителна! част
л «тая отливка
о-, необработанная необработена част
обрабатываемая обработваема [подлежа¬
ща на обработване] част
«w, обработанная обработена част (напр. пре¬
минала през механично обработване)
«w, однотипная еднотипна [типова] част
основная вж. деталь, базовая
«w ответственного назначения част с отговор¬
но предназначение, отговорна част
переходная преходна [свързваща] част
(напр. втулка с различни вътрешни конуси.
за различни свредла)
л,, предохранительная предпазително звено
(напр. предпазителен щифт в съединител)
прецизионная изработена с [изискваща]
особена точност част, прецизна част
•v, рабочая работен детайл, работен чертеж
(за непосредствено изпълнение с всички
Подробности* а не само идея)
л/, ротационная ротационна част (Детайл за
струговане )
•ч, свариваемая заваръчен [заварен] детайл,
заварена част
tv, сменная вж. деталь, заменяемая
rw, соединительная съединителна част
rv, составная възел (напр. на конструкция)
спаренная (еДна от двете съставни части,
съвместно образуващи двойка — напр.
черупка на двуделен лагер)
tv, строительная строителен детайл (чер¬
теж)
tv, стандартная стандартна част
съёмная снемаща (( [подвижна] част
л/, трущаяся триеща се част
удлиняющая удължител
•w, фасонная фасонна [профилна] част
чёрная сурова [необработена] част
чистая обработена част (изцяло)
~, штампованная щамловка
детальный подробен, детайлен
детандер м топл. детандер, декомпресор
детектирование с ел., радио детектиране, демо
дулиране
анодное анодно детектиране
диодное диодно детектиране
tv, катодное катодно детектиране
~, линейное линейно детектиране
tv, сеточное решетъчно детектиране
детектор м 1. радио, ядр. детектор, демоду-
латор 2. физ., мин. детектор, чувствителен
елемент 3. текст. предупредател, предпа¬
зител
амплитудный амплитуден детектор
л*, анодный аноден детектор
«w, балансный балансен детектор, двойнопро-
тивотактен детектор
tv, безынерционный безинерционен детектор
~, болометрический болометричен детектор
tv, газоразрядный газоразряден детектор, га¬
зоразрядна детекторна лампа
tv, германиевый германиев детектор
tv, двухтактный двутактен детектор
диодный диоден детектор
tv, дозиметрический дозиметричен детектор
tv, импульсный ■ импулсен детектор
tv, инерционный инерционен детектор
tv, катодный катоден детектор
квантовый квантов детектор
tv, когерентный кохерентен детектор
tv, контактный контактен [кристален] детек¬
тор
tv, корреляционный корелационен детектор
tv, кремниевый силициев детектор
tv, кристаллический кристален детектор
tv, ламповый лампов детектор
tv, линейный линеен детектор
/-г, магнитный магнитен детектор
tv, нейтронный ядр. неутронен детектор
tv, огибающей детектор на обвиващата крива
tv отношений дробен детектор
tv, пиковый върхов детектор
пиритовый пиритов детектор (кристален)
tv, плазменный плазмен детектор
w, пороговый прагов детектор
tv, сеточный решетъчен детектор
tv, синхронный синхронен детектор
tv, спектрометрический спектрометричен де¬
тектор
tv, тепловдй топлинен [термичен] детектор
tv, транзисторный транзисторен [полупровод¬
ников! детектор
tv, фазовый фазов детектор
tv, частотный частотен, детектор
tv, электролитический електролитен детек¬
тор
tv, ядерного излучения детектор за ядрено
излъчване
детекторный детекторен, демодулаторен
детергент м	текст. перилно средство
детерминант м мат. детерминанта, опреде-
лител

185
ДЕФ
детонатор м 1. детонатор, инициатор но взрив¬
но вещество 2. взривен капсул, детонатор
замедленного действия взривен капсул със
забавено действие
ядерный ядрен детонатор
детонационный 1. детонационен 2. авто чу¬
кащ
детонация	*1. взрив, експлозия, детонация
2. чукане (при двигатели с вътрешно го¬
рене)
детонометр м детонометр (при изпитания на
течни горива)
дефскатор м дефекатор (апарат за очистване
па суров цвеклов сироп от примеси — в за¬
харно производство)
дефекация ж дефекация, утаяване (в захарно
производство )
двфВкт м недостатък, порок, дефект; повреда,
неизправност
глубинный вътрешен [скрит] недостатък
или порок (напр. на отливка)
~ массы ядр. дефект на масата, масов дефект
~ монтажа недостатък при монтажа, монта¬
жен дефект
производственный производствен недо¬
статък, производствена неизправност
скрытый скрит недостатък
~ упаковки дефект на подреждането (за
кристална решетка)
эксплуатационный експлоатационен не¬
достатък [дефект]
дефектация ж дефектация (напр. при постъп¬
ване на машина в ремонт — откриване%
определяне и описване на дефектите)
дефективный недостатъчен, липсващ (напр.
за стока на пазара)
дефектный повреден, неизправен, дефектен
«ефектбвка ж откриване на дефекти (напр.
при преглед на продукцията от органи на
технически контрол)
дефектбвЩик м контрольор (на готова про¬
дукция)
дефвктограмма ж мет. дефектограма
дефектоскоп м дефектоскоп .(уред за откри¬
ване на дефекти)
дефектоскопия ж дефектоскопия, откриване на
скрити дефекти (в метални изделия — кон¬
трол без разрушаване на изделието или
материала)
~ визуальным мВтолом откриване на дефек¬
ти чрез наблюдение
~, гаммалучевая дефектоскопия с гама-лъчи
~, капиллярная капилярна дефектоскопия
(за откриване на пукнатини)
лучевая лъчева дефектоскопия
люминесцентная луминесцентна дефекто¬
скопия
-w, магнитная магнитна дефектоскопия (с же¬
лезен прах)
нейтронная неутронна дефектоскопия
порошковая .вж. дефектоскопия, магнит¬
ная
~, рентгеновская рентгенова дефектоскопия
термоэлектрическая твемовлвктейческа
двфектоскопи я
~, ультразвуковая ултразвукова дефекто¬
скопия
электроиндуктйвная елвктеойидуктивна
дефектоскопия (с възбуждане на вихрови
токове)
деферризация ж обезжелезиване, очистване
от желязо
дефибрер м харт, шлайфер, дефибръср, пул-
патор • (за превръщане на дървесината във
влакнеста каша)
прессовый првсов шлайфер
сдвоенный двоен шлайфер
~ с непрерывной механической подачей шлай-
фвр с непрекъснато механично подаване
цепной верижен шлайфер
дефибрирование с харт. шлайфуване, дефиб-
еиеаив, пулпиране (на дървесна маса)
дефиле с геол. дефиле
дефицит м икон. дефицит, недостиг
~ влажности метео недостиг на влажност
~ мощности ел. недостиг [дефицит] на мощ¬
ност, мощностей недостиг
~ насыщения недостиг до насищане (на
водните пари във въздуха)
дефицитность ж икон, недостатъчност, липса,
дефицитност
~ ресурсов икон, недостатъчност [дефицит¬
ност] на ресурсите
дефлаграция ж 1. дефлаграция (химическо
пречистване чрез нагряване)	2. (изгаряне
на взривни вещества без взрив)
дефлегматор м хим. дефлегматор, флегмоот-
двлител; феакцйоийеащ (разделящ] апарат
~, оросйтвльиый оросяваш дефлегматор
~, противоточный противотоков дефлегма¬
тор
прямоточный цеавотоков дефлегматор, де¬
флегматор • (работещ) в правотокова схема
дефлегмация ж дефлегмация, парциална кон¬
дензация
дефлектометр м дефлв ктомвтър
дефлектор м 1. топл.. мин., жп. отражател,
дефлектор (за изсмукване на замърсен въз¬
дух или дим — монтира се върху излизащия
навън край на тръбата или комина)
2.	кораб. вентилационна тръба, маника (за
подаване въздух в корабни помещения)
3.	геод., кораб, дефлектор, двфлектометър
(уред зс^ измерване и отстраняване на де-
виацията на магнитни компаси)	4. ядр.
дефлектор, отклонитвл (на елементарни
частици в ускорителя)
~ цилиндра обтекатвл на цилиндра (на дви¬
гател с вътрешно горене при въздушно ох¬
лаждане )
дефляция ж 1. геол. двфлация (дейност на
вятъра) 2. икон, дефлация
дефокусировка ж опт.. радио. ядр. дефокусн-
ранв
дефометр м кауч. дефометър (уред за сравня¬
ване пластично-еластичните свойства на
каучука и каучукови смеси)
деформация ж деформация, формоизменение
абсолютная абсолютна деформация
—, активная активна деформация

186
ДЕФ

~ горных пород деформация на скалите
горячая гореща деформация, деформация
пр» горещо обработване
двухмерная двумерна деформация
~, динамйческая деформация при динамично
натоварване
длительная трайна деформация
~, закалочная деформация при закаляване
~ зерна деформация на зърното, деформация
на зърнестата структура (на метал)
~ изгиба деформация на огъване
~, изгйбочно-крутйльная	огънно-усукваща
деформация, деформация на (еДновременно)
огъване и усукване
исчезающая вж. деформация, упругая
катакластйческая петр. катаеластuана де¬
формация (на минерала)
~ кольца хим. деформация на пръстена (при
циклични органични съединения)
критическая критична [пределна] дефор¬
мация
~ кручения деформация на усукване
линейная линейна деформация
медленная банна деформация
необратимая невъзвратима деформация
объёмная обемна деформация
~, остаточная остатъчна деформация
относительная относителна деформация
~, пластическая пластична деформация
плоская плоска (равнинна] деформация
~ ползучести деформация п-н пълзене
~, поперечная напречна деформация
предельная вж. деформация, критйческая
продольная надлъжна деформация
~ растяжения деформация на опън
сварочная деформация п-н заварявано
~ сдвига деформация пр» плъзгане [преплъз-
ване]
~ сжатия деформация на натиск
~ скручивания вж. деформация кручения
~ среза деформация при срязване
суммарная сумарна [пълна] деформация
температурная кемперакурна [термична]
деформация
термйческая вж. деформация, темпера¬
турная
угловая ъглова деформация
~, упругая еластична деформация
~, усадочная деформация пр» натиск; свиване
холодная студена деформация? деформа¬
ция- при студено обработване
эластичная вж. деформация, упругая
~ ядерной поверхности деформация на ядре¬
ната повърхност
~ ядра деформация на ядрото
деформировать деформирам, изменям формата
(при обработване)
деформйруемость ж дефтрмяруейтсm, пригод¬
ност за деформиране
деформйруемый поддаващ се на деформирано
деформомётр м (уред зс измерване на Дефор¬
мации )
дефосфоризация ж обозфосфорявано, отстра¬
няване [намаляване на съдържанието] на
фосфора
дефростация ж размразяване (нс замразени
продукти )
дефростер м 1. размразителна камера (за
продукти, които се изнасят от хладилник)
2. авто отоплнтел на вредното стъкло (сре¬
щу сбледявакс).
дехлорирование с хим. 1. тбезхптрявене, от¬
страняване на хлора (от органични съеди¬
нения)	2. дохлорирано (нс водата)
децибел м изм. децибел (мяркс зс интензив¬
ност ни звука)
дециграмм м изм. дсциграм (=Vlo грама)
децил м хим. ценил
децилйтр м ' изм. дяцилятър (=4 литра)-
децимальный децимален, десетичен
дециметр м изм. дециметър (—	метра)•
дешифратор м ел.у изч. дешифратор, апарат
за разчитане, дешифриращо устройство,,
декодер
~, диодный диоден дешифратор
~ команд дешифратор на командято
матричный матричен дешифратор
~ конфигурации дешифратор на конфигура¬
цията
~ операции дешифратор на оеерапняmа
пирамидальный пирамидален дешифратор
дешифрирование с разчитане, дешифрирано
~ снимков геод. -азчикано на снимки (от
самолет )
дешифрйрованный разчетен, дешифриран
дешифрйровать разчитам, дешифрирам
дешламация ж мин» kалоттдепяне
деэлектризация ж ел. деелектрнзация
деэмульгатор м деемулгатор, устройство за
пресичане на емулсия
деэмульгация ж деемулгацня, п-есячане [раз¬
рушаване] на емулсия
деэмульсация ж вж. деэмульгация
джек м 1. мин. лех (ръчен) еробявен- чук
2. ел. бутонон прекъсвач; комутационно
гнездо
джемпер м текст, джемпо-
джиггер м текст. жнгер, апарат за боядис¬
ване (не тъкани)
джин м текст. маган, впакноттдепuтеп (ма¬
шине за отделяне ни памучните влакна от
семената )
джип м джнп, открит лек автомобил с пови¬
шена проходимост
джоуль м изм. джаул (еДиница за работа —
J, бълг. Дж)
джут м текст, юта, ютено влакно
джутоткачество с текст. ютено тъкачество
диабаз м петр. диабаз (вулкансха скала —
използува се като строителен материал)
диабантйн м минер. днабантин
диаболейт м минер. днаболент
диагенез (диагенёзис) м петр. диагенеза
диагональ ж мет. диагонал
вентиляционная мин. диагонална вентила¬
ционна галерия
~ саржевого переплетения текст. плат с
релефн» кепърни диагонали
диаграмма ж диаграма, графическо изображо-
ннт

187
векторная векторна диаграма
~, временная диаграма за зависимостта (на
даДена величина)	от времето, време-диа¬
грама
г* «время-перемещение» диаграма за зависи¬
мостта на пътя от времето, «път-време»
диаграма
газокаротажная мин. газокаротажна диа¬
грама
—	газораспределения диаграма на газораз-
пределението (на двигател с вътрешно го¬
рене )
—	«давление-тем пература» диаграма «наля¬
гане-температура», рД-диаграма
—	давлений и объёмов диаграма за зависи¬
мостта на обема (на газа) от налягането,
р.у-диаграма
~ деформации диаграма на деформацията
—	застывания мет. диаграма на охлаждането
—	зернового состава леяр. диаграма на зър¬
нестия състав fra формовъчен пясък)
—	излучения диаграма на излъчването
индикаторная индикаторна диаграма (на
двигател с вътрешно горене)
—	колебаний диаграма [график! на трепте¬
нията
круговая кръгова диаграма
линейная линейна диаграма
логарифмическая диаграма с логарит¬
мични скали (еДна иги две)
~ моментов диаграма на моментите
нагрузочная диаграма на товара, товарова
диаграма
~ направленности диаграма на насоченост
—	пеленгации диаграма на пеленгиране [пе¬
ленгация!
полярная . полярна диаграма
—	предела усталости диаграма за границата
[якостта] на умора
прямоугольная правоъгълна диаграма
равновесия вж. диаграмма состояния
—	растяжения диаграма (при изпитване)
на . опън
~ расхода пара диаграма за разхода на пара
—	расчётного цикла диаграма на изчислителен
цикъл
—	режимов диаграма на режимите
—	рекристаллизации, полная пълна диагра¬
ма на рекристализацията
~ скоростей диаграма на скоростите
—	скцрости поезда жп. диаграма за скорост¬
та на влака
—	состав — свойство диаграма за (опреде¬
лено ) свойство (на физикохимична система)
в зависимост от състава (на системата)
—	состояния физхим. диаграма на състоя¬
нието, диаграма на равновесието, фазова
диаграма
—	состояния, бинарная [двойная]	двойна
[двукомпонентна! диаграма за равновесие¬
то на фазите
—	состояния железо-углерод мет. желязно-
въглеродна диаграма
—	спектр — светимость астр. диаграма спек¬
тър—светимост
	ДИА
~, столбиковая стълбовидна диаграма
~, тангенциальная тангенциална диаграма-
тепловая топлинна диаграма
топографическая геод. топографска диа¬
грама
тяговая тягова диаграма
угловая ъглова диаграма
—	фаз газораспределения вж. диаграмма га,
зораспределён ия
—	ускорений диаграма на ускоренията
фазовая еж. диаграмма состояния
—	энергетических уровней диаграма на енер¬
гетичните равнища
~, энтальпийная енталпийна диаграма, IS-
диаграма
~, энтропийная ентропийна диаграма, TS-
диаграма
диазйн м хим. диазин (шестчленен хетеро-
цикъл с два азотни атома)
диазокраситель м диазобагрило
диазосоединёние с хим. диазосъединение
диазотипия ж полигр. диазотипия
диазотирование с хим. диазотиране (превръ¬
щане на аминогрупа в азсгзупа)
диализ м	хим. диализа (освобождаване на.
колоиДни разтвори от разтворени в тях
нискомолекулни съединения)	.
диализатор м диализатор (производство на
изкуствени влакна)	■
камерный камерен диализатор
диализйрование с диализиране
диальдегйд м хим. диалдехид (съДържащ две
алДехиДни групи )
диамагнетизм м физ. диамагнетизъм
диамагнетик м ел. диамагнетик, диамагнитен-
материал
диамагнйтный диамагнитен
диамагнитометр м ди^^м^^I^^^l^тc^м)^тьр
диамант м 1. минер., обр. мет. диамант
2. Полигр. диамант (шрифт)
диаметр м мат. диаметър
атомный атомен диаметър
—	буровой скважины мин. диаметър на сон¬
даж
—	винта ав. диаметър па . витлото
~, внешний външен диаметър
внутренний вътрешен диаметър
~ в проходке мин. пълен диаметър
—	в свету светъл отвор (на тръба)
главный мат. главен диаметър
~, делительный делителей диаметър
—	инерции инерционен диаметър
~, катающий мет. работен [действителен}
диаметър (на валец)
критический терм. критичен диаметър
~, наружный вж. диаметр, внешний
—	начальной окружности диаметър на начал¬
ната окръжност (на зъбно колело)
~, номинальный номинален диаметър
—	обработки обр. мет. обработваем диаметър,
диаметър след обработването
—	окружности диаметър на окръжност
—	подшипника отвор [вътрешен диаметър! на.
лагер

ДИЛ
188
приведенный срёдний приведен срвдвн
диаметър
~ провода диаметър [дебелина] на тел
рабочий работен диаметър
~ резьбы, наружный диаметър на резбата
сопряжённый мат, спретнат диаметър
эквивалентный шопл. еквивалентен диа¬
метър
эффективный ефективен	[действителен]
диаметър
диамин м хим. диамин (съдържащ две амино-
групи)
диаминкислота ж диаминокиселина (с две
аминогрупп)
диапазон м 1. обхват, о^ег, диапазон 2. зо¬
на, облает
~ волн вълнов обхват
динамический динамичен обхват [диапа¬
зон]
длинноволновый дълговълнов обхват
~, запертый забранена зона [облает]
~, звуковой звуков обхват
~ измерения измервателен обхват
коротковолновый късовълнов обхват
~ мощностей обхват на мощностите
~, непрерывный непрекъснат обхват
оптический оптичен обхват [диапазон]
пусковой пусков обхват
~,'аaB6чйй работен обхват
~ разброса облает на разсейване (на стой¬
ностите на параметри)
~ рассеивания поле на разсейване
~, растянутый радио разлят обхват [диапа¬
зон]
~ синхронизации облает на синхронизация
~ скоростей ав., авто обхват • на скоростите
[предавките]
средневолновый сеедиовълнов обхват
телевизионный телевизионен обхват
ультракоротковолновый ултр а късовълнов
[УКВ] обхват
частотный диапазон на честотите, често¬
тен обхват
~ шкалы обхват на скалата
~ яркостей облает на изменение на яркостта
диапозитив м кфт. диапозитив
растровый полигр. растерен диапозитив
цветоделённый цветоотделвн диапозитив
штриховой щрихов диапозитив
диапозитивный диапозитивён
диапроёктор м прожекционен апарат за диа¬
позитиви
диаспор м минер. диаспор
диаспоргелйт м минер, диаспоргелит, бемит
диаспорйт м петр. диаспорит, диаспоритов
боксит
диастатз ж биохим. диастаза, амилаза (ензим)
диатомит м петр, диатомит, инфузорна пръст,
кизелгур
диафанометр м харт. диафанометър (за опре¬
деляне на прозрачност на флуиди)
диафрагма ж 1. опт. диафрагма, бленда
(вкл. в електронната и йонната оптика)
2. мембрана (на мембранна помпа) 3, диа¬
фрагма, диск със стеснителен отвор (на
трт>бопровод) 4. мвм^ана (при диализа)
5.' сепаратор, диафрагма (пореста раздели¬
телна стена между електродите на акуму¬
латор и. филтри и др.) 6. щит,' диск,
диафрагма (на направляващ апарат на
парна турбина) 7. стр. напречна връзка.
(усилващо) напречно ребро (в заварена сто¬
манена греда)
анодная елн. анодна диафрагма
апертурная опт, апертурна [двйствуваши]
бленда
водонепроницаемая мин. против^ф^л^т^р»-
ционна завеса
гибкая еластична мембоана
глухая глуха диафрагма [преграда] (бее
отвор )
дисковая дискова диафрагма
~, дроссельная дроселна диафрагма, дросел
ёмкостная капацитивна диафрагма
измерительная вж. диафрагма, расходо¬
мерная
индуктивная индуктивна диафрагма
ирисовая опт, ирисова диафрагма, дйа-
фрагма ирисов тип
круглая елн, кръгла диафрагма, електро¬
статична леща
мёрная вж. диафрагма, расходомёрная
опорная вж. диафрагма 7
~ плотины хидр,	(стоманобетонова) диа¬
фрагма на (каменонасипна) язовирна стена
~ поля зрения опт. диафрагма на зрителното
поле
пористая пореста преграда [стена], диа¬
фрагма на филтър
расходомёрная измервателна диафрагма
>'■' ступеней давлёния щит [диафрагма] на
ствпв .. и на налягане (на парна турбина)
г-’, угольная тлф. въгленова мембрана
~, фильтрующая вж. диафрагма, пористая
фотографическая бленда, диафрагма.
шлюзовая хидр. шлюзова диафрагма
щелевая физ. процепна диафрагма, • диа¬
фрагма с прорез
диафрагменный диафрагмен; мембранен
диафрагмирование с дйафеагайеаиё, измене¬
ние на действуващия отвор (на обектива)
диафторез м петр. диафтореза, регресивен
мвтааорфйзъа
диацвтат м хим. диапетат, сол или. естер на
дйацётйпоцвтиата киселина
диОензйл м хим. диОензил
дйбеизйламйн м хим. дйбвиойпамйи
дйбромбёио6п м хим. дйбеоабвизоп
дибромэтан м хим. дйбеоаётаи
дивергентный мат, дивергентен
дивергенция ж мат. дивергенция (във век¬
торно смятане)
~ вёктора скоростей дивергенция на вектора
на скоростите
~ вёкторното поля дивергенция на вектор¬
ното поле (в дадена точка)
~ крыла ав. дивергенция на огъването на
крилото
~ тензора дивергенция на тензора
дивинил м хим. дивинил, бутадиен
189
дивинйловый дивинилов, бутадиенов
дидодекаэдр м крист. двоен дванадесетостен
диены мн хим. диен и, диолефини
дизайн с дизайн, промишлена естетика
дизайнер м художник-конструктор, специа¬
лист по промишлена естетика, дизайнер
дизаналйт м минер. дизаналит
дизелевоз м дизелов локомотив
дизелестроёние с дизелостроене, производство
на дизелови двигатели
дизелехбд моторен кораб, кораб с дизелова
силова уредба
дизель м дизелов двигател, дизел
■-. авиационный самолетен [авиационен]'ди¬
зелов двигател
бескомпрессорный безкомпресорен дизе¬
лов двигател
быстроходный бързоходен дизелов дви¬
гател
—, вихрекамерный дизелов двигател с вих¬
рова камера
воздушно-камерный дизелов двигател с
въздушна камера
газовый газов дизелов двигател (със
самсвъзпламекявеке )
—генератор дизел-генератор, дизелово ди¬
намо (зз постоянен ток)
двухтактный двутактов дизелов двигател
■—динамо вж. дизель-генератор
■-, компрессорный компресорен дизелов дви¬
гател
'■крейцкопфный дизелов двигател с кръсто-
глав
малооборбтный нискооб-р-тён дизелов
двигател
—молот дизелов чук
~, морской корабен дизелов двигател
■'-мотор вж. дйзель
однокамерный еднокамерен дизелов дви¬
гател
—поезд дизелов влак
~, - прямоструйный вж. дйзель с непосред¬
ственным впрыском топлива
предкамерный дизелов двигател с пред¬
камера
~ с вихревой камерой сгорания дизелов дви¬
гател с вихрова горивна камера
~ с механическим ' распыливанием вж. дй¬
зель, беском прессорный
~ с наддувом дизелов двигател с принуди¬
телно пълнене
~ с непосредственным впрыском (топлива)
дизелов двигател с непосредствено впръск¬
ване (на гориво)
■>, стационарный стационарен дизелов дви¬
гател,. дизелов двигател на неподвижен
фундамент
судовой вж. дйзель, морской
~, тихоходный бавноходен дизелов двигател
транспортный транспортен [автомобилен]
дизелов двигател
■", четырёхтактный	четиритактов дизелов
двигател
■'-адектровоз дизел-електрически локомотив
	дин
■'-электроход кораб с дизел-електрическа
силова уредба
дизельная ж дизелово моторно помещение,
помещение с дизелов двигател (не неподви¬
жен фундамент)
дизельный дизелов
дизъюнкция ж изч. дизюнкция, логическо
събиране
диктофон м диктофон
диктофонный 1. диктофонен, получен с по¬
мощта на [отнасящ се до) диктофона 2. съо¬
ръжен с диктофон
дилатометр м дилатометър (за измерване на¬
стъпило изменение нс обема нс тялото)
дифференциальный диференциален дила-
тометър
■',• ёмкостный капацитивен дилатометър
индукционный индукционен дилатометър
■', интерференционный интерференционен
дилатометър
оптико-мехаийческий -птичи-механичев
дилатометър
■', радиорезонансный радиорезонансен ди¬
латометър
■'. рентгеновский рентгенов дилатометър
дилатометрия ж дилатометрия
дилювиальный геол, дилувиален
дилювий геол., остср. дилувий
димеризация ж хим. димеризация
димерный двумерен
диметилазобензбл м хим. диметилазобензол
диметиламйн м хим. диметиламин
диметиланилйн м хим. диметиланилин, . кси¬
лидин, аминоксилол
диметилацетилён м	хим. диметилацетилен,
кротонилен, 2-бутин
диметилбензбл м хим. диметилбензол, диме-
тилбензен, ксилол
диметилбутадиён м хим. диметилбутадиен
диметил глиоксим м хим. диметилглиоксим
диметилкетон м хим. диметил кетон, пропа¬
нон, ацетон
диметилсульфат м ' хим. диметилсулфат, мети¬
лов естер на сярната киселина
диметилтеллур м хим. диметилтелур
диметил фенол м хим. диметилфенол, ксиле¬
нол
диметилфталат м хим. диметилфталат, сол
или естер на диметилфталатовата киселина
диморфизм м хим. диморфизъм (свойство на
някои вещества ди кристализират в две
различни кристални рететки)
диморфный диморфен
дина ж изм. дина (единица за сила), ознич.
dyn, бълг. дин (1 дан = 10"5 нютонз)
диналйт м мин. динэлит (предпазно взривно о
вещество )
динамик м радио (елсхтрсдинзминек) висо¬
коговорител
■s выносной външен [допълнителен] високо¬
говорител
динамика ж физ. динамика
■', газовая динамика на газовете, газова
динамика
~ жидкостей и газов динамика на флуидите

190
дин

звёздная звездна динамика, динамика на
небесните тела „
—	материальной точки динамика на материал¬
ната точка
—	машйн и механизмов динамика на маши¬
ните и механизмите
~ плазмы динамика на плазмата
—	подземных вод динамика на подземните
води (в хидрогеологията)
работы схемы изч. динамика на работата '
на схемата
—	ракет косм. ракетодинамика
реактора яДр. динамика на реактора
русловых потоков динамика на водните
потони (на земната повърхност)
—	сооружения динамика на съоръженията,
теория за трептенията на съоръженията
(раздел на строителната механика)
—	твёрдых тел динамика на твърдите тела
динамиты динамити (взривни вещества)
динамитный динамитен
динамический динамичен; силов, свързан с
прояви на сили
динамограф м динамограф (уреД за записване
изменения на сили)
динамомашйна ж [динамо И ел, остар. ге¬
нератор за постоянен ток, динамомашина,
динамо
динамометаморфизм м Петр. динамометамор-
физъм
динамометр м динамометър, силомер (уред
за измерване на сила или момент), динамо-
метрична спирачка
аэродинамический вж. динамометр, воз¬
душный
воздушный въздушна динамометрична
спирачка
гидравлический хидравлична динамоме¬
трична спирачка, хидравличен динамоме¬
тър
~, диафрагменный мембранен динамометър
дифференциальный диференциален дина-
мометър
измерения давления резания обр. мет.
динамометър за измерване на силата на
рязане
индуктивный индуктивен динамометър
г'-', инструментальный инструментален ди¬
намометър
канатный въжен динамометър
кольцевой пръстеновиден динамометър
крутильный торзионен динамометър
лёнточно-колодочный	лентово-челюстен
динамометър
лопастный перков динамометър
магнитострикционный магнитострикцио-
нен динамометър
медицинский медицински динамометър, си¬
ломер
механический механичен динамометър [си¬
. ломер]
образцовый образцов [еталонен] динамо-
<метър (за проверка и за граДуиране)
поглощающий поглъщащ динамометър
пружинный пружинен динамометър
разрывной машина за изпитвания на опън
ротационный въртящ [ротационен] ди¬
намометър
рычажный лостов динамометър, разкъс¬
ващ динамометър (за лабораторни изпит¬
вания )
тепловой топлинен динамометър
тормозной динамометрична спирачка (за
изпитване на въртящ момент на двигател)
~, торсионный вж. динамометр, крутильный
~, трёхкомпонёнтный обр. мет. трикомпо-
нентен динамометър (за измерване на си¬
лата на рязане)
’ тяговый тягов [работен] динамометър (при
трактор и. влекачи., локомотиви)
электрический електрическа динамомет¬
рична спирачка
электронный електронен динамометър
динамометрический динамометричен
динас м керам., мет. динас, динасов (огне¬
упорен) материал (с над 93% силициев
двуокис — за облицовка на металургични
пещи )
дин-совый динасов, кварцитов
династартер м авто динамостартер (работи
както на режим на Динамо, така и на ре¬
жим на стартер)
динатрон м радио динатрон, (електронна)
лампа в динатронен режим
динейтрон м ядр. динеутрон
динерйт м минер. динерит
динод м елн. динод, електрод с вторична еми¬
сия, вторичен катод
диод м елн. диод; двуелектродна лампа; дву-
електроден полупроводников елемент
~, вакуумный вакуумен [лампов! диод
~, варакторный варакторен [капацитивен]
диод, диод с променлив капацитет
выпрямительный изправителен диод, из¬
правителна лампа
газонаполненный газонапълнен диод
газоразрядный вж. диод, газонаполнен¬
ный __
гасящий гасящ диод
герм-ниевый германиев диод
двойной двоен диод
демпферный вж. диод, гасящий
детекторный детекторен диод
— Зенера Ценер-диод, опорен диод
ионный вж. диод, ггзонаполненный
кремниевый силициев диод
кристаллический ^кристален Диод
лазерный лазерен диод
опорный опорен [стабилизиращ] диод
параметрический диод с променлив капа¬
цитет.
~-лентод диод-пентод
—9 плазменный плазмен диод
плоский плоскостей	(полупроводников)
диод
полупроводниковый полупроводников диод
силовой силов [мощен] диод
слоистый вж. диод, плоский
смесительный смесителей диод
термоэлектронный термоелектронен диод

91
дис
~-тетрбд диод-тетрод
~, точечный точков (полупроводников) диод
—триод .диод-триод
туннельный тунелен диод
~, управляемый управляем диод, тиристор
~, фиксирующий тле. диод за фиксиране
(напр. на ниво)	.
четырехслОйный полупроводниковый че-
тирислоен полупроводников диод, тиристор
шумовой шумов диод
~, эквивалентный еквивалентен диод, диод-
заменител
диодный диоден
диоксан м хим. диоксан
дйоксйацвтби м хим. дихидроксиацетон
дйоксйбвизбл м хим. дихидрбксибецеол
диоксид м хим. двуокис, диоксид
диопсид м минер. диопсид
диоптаз м минер, диоптаз, аширит
диоптр м геол. визьор, приспособление за ви¬
зиране (на прости ъгломерни инструменти)
~, глазной очен визьор
нивелирный приспособление за визиране
на нивелир
~, предмётный предметен визьор
диоптрика ж	физ. диоптрика (изучава се
пречупването на светлинните лъчи при
преминаване през прозрачни среди)
~ глаза диоптрика на окото (свойства на
окото като оптичен уред)
диоптриметр м диоптромер (уред за измерване
фокусните разстояния на лещи в диоптри)
диоптрия ж опт., изм. диоптър (единица за
пречупвателната сила на леща или оптична
система )
диорйт м петр, диорит (магмена скала)
■	аплйт диоритов аплит
шаровой сферичен диорит
дипирамйда ж крист, двойна пирамида
дйплекс м тлф. диплекс, устройство за двойна
диплексна работа
диполь м 1. физ., ел. дипол (съвкупност от
два равни по абсолютна стойност. но с раз¬
лични знаци електрически или магнитни
точкови товара) 2. радио, тле. дипол (в
антенна техника); вибратор 3. хим. ди¬
пол 4. хидр. двоен.извор, дипол
активный активен дипол
акустический акустичен дипол
атомный атомен дипол
волновой вълнов дипол; едновълнов дипол
~ Гёрца вибратор па Херц, елементарен
дипол
гомеополярный хим. хомеополярен дипол
. (при чисто ковалентна връзка)
~, магнитный магнитен Дипол
~, молекулярный молекулен дипол
направляющий директор (в антенна тех¬
ника)
осциллирующий вибратор, осцилиращ ди¬
пол
пассивный пасивен дипол
петлевой шлейф-вибратор, шлейф-дипол
полуволновой полувълнов дипол
приёмный приемен дипол
сложенный съставен дипол
~, широкополосный широколентов дипол
~, электрический електрически дипол
дипольный диполен
дипольный двуполярен, диполярен, биполя¬
рен
Дйцеот6н м ядр. дипротон
диптанк м кораб, дълбок резервоар [танк],
диптанк
дирёктор м радио, тлв. директор (в антенна
техника)
директриса ж мат, директриса
~ конического сечёния директриса на конус¬
но сечение
дирёт м авт. дилaтоеетричец регулатор на
температурата
дирижабль м ав. дирижабъл, управляем аеро¬
стат
~, жесткий дирижабъл с твърда конструкция
~, мягкий дирижабъл с мека конструкция
дисазокрасйтель м хим. днсазобагрило (с две
азогрупи )
дисбаланс м небалансираност, дисбаланс, де¬
баланс
диск м диск, кръг, шайба
абразивный абразивен диск [кръг]; шли¬
фовъчен диск
~, активный колело с постоянно налягане
(парна турбина)
антифрикционный антифриедибцец . диск
блокировочный блокиращ диск
буферный буферен диск
~ вала фланец на вал
~, ведомый задвижван [водим] диск
ведущий задвижващ [водещ] диск, за¬
движваща шайба
войлочный филцов диск, диск от филц
[кече] (за полиране)
вращающийся въртящ се диск
врубовый мин. подкопен диск
высевной .с. ст, сеещ диск (на сеялка)
градуированный изм, градуиран диск
~, двухвенёчный двувенечен диск (на парна
турбина)
делительный делителен диск
доводочный сбр. мет. заглаждащ [при-
триващ|' диск, диск (долен или горен) на
лепинговъчна машина
задёлывающий [закрывающий] е. cm. за¬
равящ [засипващ] диск
~, заточный (абразивен) диск за точене,
точилен диск
золотниковый шибърен диск
~ зубчатого колеса диск [шайба] на зъбно
колело
~, зубчатый • назъбен [зъбен, зъбчат] диск
игольный иглен диск
калйберный калибровъчна шайба, кали¬
бров ъчен пръстен
~ колеса авто диск на колелото
кривошипный диск на кривошипа
кулачковый гърбичен диск, гърбична шай¬
ба, гърбица, вкснентър

дис
192
~, лймбовый лимб, лимбов диск [кръг],
градуиран кръг (в геодезични инструменти
и в металорежещи машини)
лопастный перков диск
магнитный магнитен диск, магнитна шай¬
ба	_
маслонаправляющий маслонаправляващ
диск (в легер)
, молотйлный с. ст, роначен диск
, наборный тлф. номероизбираща шайба
, наждачный шмиргелов диск [кръг], аб-
1 Ч J J J н 11 i u i *	*	* I и *	* м I. z I U i * U!
ножов диск; дискова
колело (на центро-
заводной вж. диск,
разивен диск
, нажимной натискателен [притискателен]
диск
направляющего колеса диск на направлява¬
щия апарат (нс пзрне турбина)
, направляющий направляващ диск
, ножевой обр. мет.
фреза
, насосный помпено
бежнс помпа)
номеронабирателя,
наборный
, одновенёчный едновенечен диск (не пер¬
на турбине)
, опорный опорен диск, опорна шайба
, пальчатый с. ст, палцов диск (на израв¬
ни теля ни комбайна)
, перфораторный перфораторен диск (във
фототелеграфия )
, пильный циркулярен диск, диск на (дър¬
воделски) циркуляр
, плужный с, ст. дисков - нож на плуг
, поворотный обращателен ръб (нспр. нс
, полировальный обр. мет.. галв. полировъ-
чен диск, диск за полиране
, постоянный жп. сигнал за намаляване на
, предупредительный жп, предсигнал, пре¬
дупредителен диск
прерывателя авто (подвижен) диск на
прижимный - «ж. диск, нажимной
пружинный (опорен) пружинен диск
разгрузочный разтоварващ диск (зе урсв-
овесяване нс ихсиелното усилие в хидрев-
ични мешини)
разрезной с. ст. режещ диск (нспр. нс•
распределительный разпределителен диск
режущий мин. режещ диск
ротора роторен диск
Рэлея диск на Релей (в икустихати)
сигнальный жп. сигнален диск, дисков
сквозного прохода жп. сигнал за транзитно
ст-п-рный задържащ [запъващ, спирачен]
ступенчатый степенен диск
сцепления диск на съединителя
с^порта, n-в-рOтный лимбов диск [гра¬
дуиран кръг] на супорта
, тарельчатый диск, тарелков диск
■—-толкатель дисков избутвач (непр. при
щамповане)
тормозной (опорен) спирачен диск
трения трисщ [фрикционен] диск
~, трёхвенёчный тривенечен диск (на перна
турбине)
~ турбины турбинен диск
упорный опорен диск (напр. нс перна
турбина)
уравновешивающий уравновесителен диск
фрикционный вж. диск трёния
~, шлифовальный обр. мет. шлифовъчен
диск, абразивен диск
~, эксцентриковый ексцентричен [гърбичен]
диск, ексцентър, гърбица
дискование с 1. тлф. избиране на номер
(с евтматичен зпсрет) 2. с. ст. диску-
ване (на почвате)
дисковый дисков
дискомфорт м липса на битови удобства;
неудобство
~ работы неудобство при работата, неудобна
(от гледна точка нс работнике) работа
дискретизация ж мат.. тле. квантоване
дискретность ж мат. дискретност, прекъсна-
тост; на къса ноет
дискрётный дискретен, прекъснат; раздробен,
накъсан; не непрекъснат
дискриминант м мат. дискриминанта
дискриминатор м.	1. мит. дискриминатор
2.	ел. дискриминатор, «различаващо» ус¬
тройство; детектор на частотно модулиран»
сигнали
амплитудный амплитуден дискриминатор
временной дискриминатор по време
~ импульсов, амплитудный амплитуден дис¬
криминатор на импулси
~, фазовый (фазо-дифференциальный] фазов
дискриминатор
дискриминация ж ядр. ' дискриминация (ни
импулси )
дислокация ж 1. геол. дислокация (наруша¬
ване на формите и целостта на пластовете
или на геоложката структуре вследствие
на тектонски движения) 2. ел. дислокация
(в полупроводник). крист. дислокация (де¬
фект)
винтовая винтова [спирална] дислокация
(линейно несъвършенство на кристалите)
дизъюнктивная разломна [дизюнктивна]
дислокация
~, краевая краева дислокация (кристали)
линёйная линейна дислокация (линейно
несъвършенство нс кристалите)
оползневая евлачищна дислокация
пликатйвная вж. дислокация, складчатая
разрывная разломна дислокация,. разсед
складчатая гънкова дислокация
диспергатор м диспергатор,- диспергиращо
средство
диспергация	вж. диспергирование
диспергирование с диспергиране, фино раз¬
дробяване (в нееДнородна среда)
~ почвы диспергиране на почвата

103
ультразвуковое ултразвуково дисперги-
ране
диспергированный диспергиран
диспергировать диспергирам, раздробявам
фино
дисперсионный дисперсионен
дисперсия 'ж 1. разсейване, дисперсия (в ма-
тематична статистика и в теория на ве¬
роятностите)	2. опт. дисперсия, разла¬
гане (на светлината с призма)	3. хим..
физ. дисперсия, фино раздробяване (на
вещество в Друга среДа)
~, аномальная аномална дисперсия (на свет¬
лината )
атомная хим.. физ. атомна дисперсия
вращательная опт. кръгова дисперсия
(изменение на ъгъла на въртене на поля-
ризационната плоскост)
горизонтальная крист. хоризонтална дис¬
персия
~ звука физ. дисперсия на звука
~, линейная линейна дисперсия (на свет¬
лината)
~ магнитной проницаемости дисперсия [раз¬
сейване] на магнитната проницаемост
молекулярная хим.. физ. молекулна дис¬
персия
нормальная нормална дисперсия (на свет¬
лината)
— оптических осей крист. дисперсия на опти¬
ческите оси
остаточная остатъчна дисперсия
~ ошибки разсейване на грешките
~ почвенных частиц раздробяване [диспер¬
сия] на почвените частици
~ света опт. дисперсия [разлагане] на свет¬
лината (напр. с призма)
фазы дисперсия на фазата
дисперсность 'ж дисперсност, раздробеност
~ распиливания степен на разпръскване
[разпиляване] (на горивото в цилинДрите
на двигатели с вътрешно горене)
дисперсный дисперсен; раздробен (фино)
диспетчер м диспечер
~ движения, горный диспечер по движението
[транспорта] на мина [минно предприятие]
общешахтный главен диспечер на мина
поездной жп. влаков диспечер
сменный диспечер на смяна
диспетчеризация ж диспечеризация
диспетчерская ж диспечерско помещение, дис¬
печерска стая
диспетчерский диспечерски
диспропорция ж несъразмерност, диспропор¬
ция
диссектор м тле. дисектор
диссипатор м вентилационен канал (в химична
лаборатория)
диссипация ж разсейване (напр. на атмос¬
ферите на планетите в космичното Про¬
странство )
~ энергии разсейване [изтичане, дисипация]
на енергия
диссоциация ж дисоциация (обратимо раз¬
лагане на молекулите на по-прости частици)
	 ДИС
гидролитическая' хидролитна дисоциация,
хидролиза
~, ионная вж. диссоциация, электролити¬
ческая .
молекулярная молекулна дисоциация
полная пълна дисоциация
ступенчатая степенна дисоциация
термическая термична дисоциация
ударная ударна дисоциация
фотохимическая фотохимична дисоциация
~, электролитическая електролитна дисо¬
циация
диссоциированный дисоцииран
дистанционный действуваш на разстояние,
дистанционен
дистанция ж 1. дистанция, разстояние 2. дъл¬
жина, участък (на път) 3. жп. секция
~ безопасности безопасно разстояние (напр.
при движение на автомобили)
взлётная ав. интервал (от време) при изли¬
тане
посадочная ав. интервал (от време) при ка¬
цане
~ пути жп. секция по поддържането на
пътя
~ сигнализации и связи жп. електротехни¬
ческа секция
дистён м минер. дистен, кианит (суровина
ва огнеупорни ■ и киселиноустойчиви мате¬
риали)
дистиллер м хим. 1. дестилатор, дестилацио¬
нен апарат 2, дестилационна колона
дистиллирование с вж. дистилляция
дистиллированный дестилиран
дистиллировать дестилирам
дистиллят м дестилат, продукт от дестилация
масляный маслен дестилат
очищенный пречистен дестилат
дистиллятор м вж. дистиллер 1
дистилляционный дестилационен
дистилляция ж дестилация
вакуумная вакуумна дестилация, дестила¬
ция под вакуум
~ в токе водяного пара дестилация в поток
от водна пара [с водна пара]
дробная вж. дистилляция, фракционная
молекулярная молекулна дестилация (във
висок вакуум)
непрерывная непрекъсната [поточна] дес¬
тилация
простая обикновена [проста] дестилация
равновесная равновесна дестилация (ед¬
нократно изпаряване)
~ с водным паром вж. дистилляция в токе
водяного пара
фракционная фракционна дестилация
экстрактивная екстрактивна дестилация
дисторсия ж опт. изкривяване, дисторсия
(неДостатък на леща)
анизотропная анизотропно изкривяване
~, бочкообразная тле. изкривяване тип
«бъчва»
подушкообразная тле. изкривяване ти
«възглавница»
13 Руско-български пелите хнг.чсски речник

ДИС
194
дистрибутивность ж мат. дистрибутивност
дистрибутор м ел. разпределител
дисульфид м хим, дисулфид, двусулфид
дисциплина ж диспетчерская орг. диспечерска
дисциплина
дитиокислотЗ ж' хам. дитиокиселина
дитионат м хим. дитионат
дитиофосфат м хим. дитиофосфат, сол на ди-
тиофосфорната киселина
дифенил м хим. дифенил, фецилбецебл
дифениламин м хим. дифениламин
дифениларсйн м хим. дифениларсин
дифенилацетилён м хим. дифенилацетилен
дифенилметан м хим. дифенилметан, бензил-
бензол
дифенилсульфйд м хим. дифенилсулфид
дифманометр м пгопл. диференциален мано¬
метър
двухтрубный двутръбен диференциален
манометър (U-образен)
жидкостный тсчностсн диференциален ма¬
нометър (на принципа на скачени съдове)
колокольный камбанен диференциален
манометър (течностен)
кольцевой пръстеновиден диференциален
манометър (течностен)
мембранный мембранен диференциален
манометър (механичен)
механический механичен диференциален
манометър (с еластичен елемент)
однотрубный еднотръбен диференциален
манометър (течностен)
поплавковый поплавъчен диференциален
манометър (течностен)
самопишущий самопишещ диференциален
манометър
сильфонный силфонен диференциален
манометър
дифосген м хим. дифосген
дифракция ж физ, дифракция
~ волн дифракция на вълните
~ нейтронов дифракция на неутроните
~ света дифракция на светлината
~ электронов дифракция на електроните
дифтордихлорметан м хим. дифлубрбдихлбр-
метан (охлаждаща течност в хладилната
техника), фреон 12
дйфтораонохпоеэтан м хим. дифлуорбмонб-
хлоретан
дифторэтан м хим. дифлуоретан
дифферент м кораб, диферент, надлъжен
наклон (на кораб). разлика в газенето
(на носовия и кърмовия край)
~ на корму диферент на кърмата
~ на нос диферент на носа (на кораба)
дифферентометр м кораб. диферентомер
дифференциал м 1. мат. диференциал 2. авто,
маш. диференциална предавка, диференциал
~, кулачковый палцов диференциал, гърби-
чеп диференциал
мвжосевой [между осевой] междуосов [меж¬
ду мостов] диференциал (при повече от един
задвижващ мост)	.
несимметричный несиметричен диферен¬
циал
сааоблокйрующййся саебблбеиращ се
диференциал
~, сателлитный сателитен диференциал, ди¬
ференциал със сателитни колела
~ с блокировкой диференциал с (принуди¬
телно) блокиране
~ свободного хода диференциал за свободен
ход
симметричный симетричен диференциал
~ с коническими шестернями диференциал
с конусни зъбни колела
~ с повышенным трёнием диференциал с
повишено триене; самбблбеиращ се дифер-
циал
~, цилиндрический цилиндричен диферен¬
циал, диференциал с- цилиндрични зъбни
колела
шестерёнчатый вж. диференциал, сатвл-
лйтный
дифференциальный диференциален
дифференциатор м 1. ел., авт. диференцира¬
що звено, диференциращ уред (изработващ
сигнал, пропорционален . на първата произ¬
водна на регулируемия параметър) 2. изч.
блок за диференциране
электронный електронно диференциращо
устройство
дифференциация ж диференциация, различа¬
ване, разчленяване, разпределяне (напр.
по даден признак)
~, гравитационная гравитационна диферен¬
циация
~, крйстаппйзацй6иная кристализационна
диференциация
~ магмы геол. диференциация па магмата
дифференцирование с 1. мат. диференциране
(намиране на диференциала или производ¬
ната) 2. вж. дифференциация
~, векторное векторно диференциране
статистйческов статистично диференци¬
ране
~ цен• икон, диференциация на цените
диффузионный дифузионен
диффузия ж дифузия, проникване
~, анизотропная анизотропна дифузия
~, атмосферная атмосферна дифузия
взаимная взаимна дифузия
вихревая вихрова дифузия
виутейзёрвииая вътрешнозърнеста дифу¬
зия
~ в твёрдой фазе дифузия в твърда фаза
газовая газова дифузия
ионная йонна дифузия
~ к концам дифузия към краищата
~, мёждуоёрёииая междузърнеста дифузия
~, молекулярная молекулна дифузия
~ нейтронов дифузия на неутроните (напр.
в ядрения реактор)
~, обратная обратна дифузия
~, цоввехиостиая повърхностна дифузия
~ под . давлением дифузия под налягане
тврмйческая термична дифузия
~, турбулентная вж. диффузия, вихревая
~ через перегородку дифузия през преграда
[стена]

.диффузный 1. дифузен; 2. разсеян (напр. за
светлина )
диффузор м 1. дифузор, дифузьор, дифузио-
нен ]екстракционен| апарат 2. аеродин.,
авто дифузор 3. (електроакустика) рупор,
дифузор (напр. на високоговорител)
аэродинамический аеродинамичен дифу¬
зор (налягането се увеличава за сметка на
скоростта )
—, безлопаточный безлопатъчен дифузор
входной входен дифузор
—	, главный авто голям дифузор
—еержатель ел.. ак. конусна рамка на мем¬
браната
—	карбюратора авто дифузор на карбуратора
—, кольцевой пръстеновиден дифузор
—, конический конусен дифузор
~, лопаточный лопатъчен дифузор
~ переменного сечения дифузор с промен¬
ливо сечение	"
—, пирамидальный пирамидален дифузор
—, сверхзвуковой свръхзвуков дифузор
—	, съёмный разглобяем дифузор
щелевой прорезен [процепен] дифузор
~ эжектора дифузор на ежектора (в конДен¬
зационно устройство на парна турбина)
диффундировать дифундирам, прониквам
дихлорацетилён м хим. дихлорацетилен
дихлорацетон м хим. дихлорадетон
дихлорбензбл м хим. дихлорбензол
дихлорйд м хим. двухлорид, дихлорид
дихлорметан м хим. дихлорметан, метилен-
хлорид
дихлорэтан м хим. дихлоретан
дихроизм м крист., текст. дихроизъм, дву-
дветност
диэдр м мат.. крист. двустен
диэлектрик м ел. диелектрик, изолатор, не-
проводно тяло
—, дипольный диполен диелектрик
—	, жйдкий течен диелектрик
~, керамический керамичен диелектрик
—	конденсатора диелектрик на кондензатор,
диелектрик
—, магнитный магнитен диелектрик
—,. многослойный многослоен диелектрик
—> нейтральный неутрален диелектрик
полярный полярен диелектрик
—, твердый твърд диелектрик
хлорированный хлориран диелектрик
диэлектрический диелектрически
диэтиламИн м хим. диетиламин
диэтилацетилён м хим. диетилаиетилен
диэтилен гликоль м хим. ди^тиле игли кол
диэтилсульфат м хим. диетилеулфат, етилов
естер на сярната киселина
диэтилфталат м хим. диетилфталат
длина ж дължина
активная активна [работна] дължина
~ базиса геод. базисна дължина
~ блока изч. дължина на блок (мярка за
размер на блока)
~ ввинчивания обр. мет. дължина на за¬
винтване, дължина на (носещата част на)
резбата
	ДЛИ
виртуальная жп. (приведена . дължина на
действителния път към хоризонтален път
при същия разхоД напр. на горивото)
~ волны радио дължина на вълната
габаритная габаритна дължина
—.'действующая действуваща [работна] дъл¬
жина
—, диффузионная дифузионна дължина
~ дуги 1. мат. дължина на дъгата 2. зае.
дължина на (електрическата) дъга
~ затухания дължина на затихването
~ захбдки мин. дължина на напредъка [на¬
предването, настъпа!
~ зацепления маш. дължина на зацепването
(при задружно работещи зъбни колела)
~ зуба ширина на зъба (на зъбно колело)
~ искры искрово разстояние
—, кажущаяся привидна дължина
—, лавйнная ядр. лавинна дължина
—, ливневая ядр. поройна дължина, също вж.
длина, лавйнная
~ линии зацепления вж. длина зацепления
~ маятника дължина на махалото
~ моста, расчётная стр. теоретична дължина
на моста
—, обратная обратна дължина
—	обточки обр. мет. дължина на струговане
~ общей нормали дължина на общата нор¬
мала (контролиране на еволвентни зъбни
колела )
~ окружности дължина на окръжността
—, оптическая оптична дължина
~ орбиты дължина на орбитата
—	откатки мин. дължина на извозването
[извоза]
~ очистного забоя дължина на добивния за¬
бой
~ плато ядр. дъджина на платото
~ подпора хидр. дължина на подприщването
—, полезная полезна дължина
—, полная пълна дължина
~ по простирания мин. дължина по посоката
на разпространение [разпростиране]	(на
пласта )
—, предельная пределна [гранична] дължина;
критична дължина
—, приведённая приведена дължина
~ пробега Е ядр. дъджина на пробега (напр.
на частица) 2. авто дължина на пробега.
изминато разстояние
—	пути, полезная жп. . полезна дължина на
коловоза
—, рабзчая работна дължина
—, радиационная ядр. радиационна дължина
—, разрывная текст, разривна дължина
—, расчётная изчислена [теоретична] дължина
—	резания обр. мет. дължина па рязане
(при обработване със снемане на стружка)
~ резки дължина на отрязване (напр. при
работа на циркуляр)
~ резьбы дължина на резбата
—	сбега резьбы дължина на излаза на рез¬
бата (преходът между нарязаната и нена-
рязаната част)

ДЛИ
IN
—■ св-бOдн-р- пробега ядр. дължнна на сво¬
бодния пробег (на елементарна частице)
—	хода - дължина на хода (нспр. на буталото
в цилиндъра)
~ хтпосmTгт хода обр. мет. дължина на пра¬
зен ход
—	штапельная текст, щапелна дължнна
эквивалентная еквивалентна дължина
~, эксплуатационная експлтаmепuтнна [ра¬
ботна] дължнна
длинн-в-лн-вый редио дълговълнон
длинноволокнистый текст. дългтвпакнест
длинномер м трзнсп. товар с голяма дължина
длинномерный дългомерон (за товари)
длиннопламенный дългопламъчен (при газо¬
во заваряване)
длиннофокусный дългофокусен
длиномер м дължиномор (уред за измерване
на разстояния с мерен блох и стоманен
тел — обикн. при мерхишйДерски работи)
вертикальный вертикален дъл^ме- (за
вертикални минни изработки)
длиномётр м вж. длиномер
длительность ж продължителност; трайност
—	импульса продължителност на импулса
—	кадра тле. продължителност на кадъра
—	контакта ел. продължителност [крайност,
времет-атно] на контакта .
—	короткого замыкания нремотраоно на къ¬
сото съединение
—	облучения ядр. продължителност на облъч¬
ването
—	пуска в ход продължителност на пускане¬
то н действие
~ хода време на действие (на реле)
—	циркуляции ядр. продължителност на цир¬
кулацията
днйЩе с дъно (нспр. на бъчве. лодка, съоръ¬
жение )
выдвижное изтеглящо со [подвижно] дъно
глухое плътно дъно (без отвори, изрези)
~, двойное двойно дъно
закатанное дъно с подгънат» краища
(нс ламарината — напр. на консервена
кутия )
—	ковша дъно [капак] на кофата
маятниковое люли^о дъно, сткторно дъно
набивное набнто [трамбовано] дъно (от
пръст — непр. на пещ)
обсадное вж. днище, закатанное
откидное отварящо се дъно (на шарнир)
—	пёчи мет. вод на пощ
—	поршня чело на бутало (на двигател с
вътрешно горене)
промежуточное междинно дъно
решётчатое решетъчно дъно, решетка
съёмное свалящо се [подвижно] дъно
дно с 1. дъно (нспр. морско. речно, езерно,
на Долини, овраг) 2. вж. днйще
внутреннее вътрешно [второ] дъно
двускатное двускатно дъно, дъно с два
наклона
качающееся люлково [секторно] дъно
наклонное хидр. наклонено дъно
откидное отварящо се дъно (на шарнир)
отмёлое плитко дъно
подвижное подвижно дъно
сменное сменяемо дъно
дноочиститель м ха5р.’дънтаистаа, дъноанс-
тачка
дноуглубитель м дънодълбачка, дънодълбачна
машина
дночерпатель м дъночepпеаиа; драга
до отказа до отказ, до опора (непр. при зс-
тягане ни гайка)
добавка ж добавка, прибавка
~, активная активна [активираща] добавка
~, антидетонационная противодотонацяонна
добавка (към бензин)
антикоррозийная антикорозионна при¬
бавка (към мизилни месли)
вяжущая стр. снръзнаща добавка
гидравлическая стр. хидравлична добавка
диспергирующая хим. - дисnергнраша до¬
бавка
инертная 1. стр. инертна дтбавие, пъл¬
нител 2. поглъщащо [инертно] вещество
(при производството ни взривни метериели)
~, кислотостойкая стр. ияселяноустойаuва
добавка
легирующая мет. легнраща добавка
^-наполнитель вж. добавка, инертная
пенообразующая хим.	пеноoбразунаша
добавка
пластифицирующая омекотяваща [плас-
тнфицираща]. добавка
~, поверхностно-активная стр. повърхноск-
ноактнвна добавка (нс бетона)
nр-тивом-р-зная стр. протuвозайръзва-
ща добавка
~, противопригарная леяр. противопригарна
добавка, противопригарно средство
~, сульфидирующая мет. сулфндираща до¬
бавка
термопластическая хим. термопластична
добавка
шлак—бразующая мет. шлакттбразуве-
ща добавка
добавлёние с добавяне, прибавяне, притуряне
добавлять добавям, прибавям, прикурям
добавочный 1. добавъчен 2. допълнителен
добелёние с доизбелвано
двбраживание с допълнителна [окончателна]
ферментация
доброта ж	(добро-)иачесmвентст; трайност,
здравина, солидност
добротность ж радио 1. дтбртиааественоск,
качестноност 2. качествен фактор; Q-фак¬
тор
—	измерительного прибора доброкачестве-
ност на измервателния уред
—	колебательного контура доброиечестноност
[качествен фактор] на трептящ кръг (ко¬
личествена характеристика нс неговите
резонансни свойства)
нагружённая качественост при натоварване
, недогружённая качестаеност без товар
(ва празен ход]

197
— системы автоматического • регулирования
предавателен коефициент на система за ав¬
томатично регулиране
добывание с вж. добыча
добывать мин. добивам (напр. руда), разра¬
ботвам, експлоатирам (рудник)-, извозвам
(на' повърхността)
добыча ж 1. мин. добиване, разработване,
експлоатация (процес)	2. мин. добив
(количество)	3. производство, продукция
(количество); придобиване
безводная безводно добиване (на нефт)
валовая общ добив (напр. на полезни
изкопаеми)	.
гидравлическая хидравлично добиване
годовая годишен добив
~ древесины дърводобив
~ за цикл добив от цикъл
комбайновая комбайново добиване; ком¬
байнов добив
массовая масово добиване
мировая световен добив; световна продук¬
ция
насосная помпен добив
~ нефти добиване на нефт
~ нефти, фонтанная фонтанно добиване на
нефт
общая мин. общ добив
открытая открито добиване (в открита
разработка )
подводная подводно добиване (от мор-
окото дъно)
подземная подземно добиване; подземен
добив
~ полезных ископаемых добиване на полезни
изкопаеми
—, сменная сменен добив, добив за смяна
~ тбрфа( дражная добиване на торф с драга
~ угля добив на въглища
удельная относителен добив
хищническая хищническа експлоатация
шахтная рудничен добив
добычный ■ мин. добивен
доводить 1. обр. мет, заглаждам, притривам
(фино); обработвам [довеждам! до точен
размер (и окончателна гладкост) 2. мет.,
хим.. обог. обработвам [довеждам] до опре¬
делен [окончателен] състав;	обработвам
окончателно [чисто]
доводка ж 1. обр. мет. заглаждане, притри-
ване (фино); обработване [довеждане] до
точен размер (и окончателна гладкост)
2. мет.. хим., обог. обработване [довеж¬
дане] до определен [окончателен] състав;
окончателно [чисто] Обработване 3. стр.
довършително обработване, последни опе¬
рации; отстраняване на последни (дребни)
дефекти
грубая грубо заглаждане [притриване!
концентрата (последно) обработване [до¬
веждане] на концентрата до окончателния
състав
~ плавки обработване на разтопения метал
до необходимия състав (и температура)
	доз
программы изч, изпитване за правилност¬
та на програмата
плоская плоско заглаждане [притриване]
сверхчистовая суперфиниш, свръхзаглаж-
дане	'
слесарная шлосерско [ръчно] заглаждане
чистовая вж. доводка 1
доводочный заглаждащ, притриващ; високо-
точен (и гладък)
доггер м геол. догер, средна юра (епоха)
договор м икон, договор
догорание с догаряне
догрузка ж донатоварване
додекаэдр м мат, дванадесетостен
доделка ж довършване; предаване добър вън¬
шен вид
дождевальный дъждовален
дождевание с с. ст. дъждуване, оросяване
(механизирано напояване чрез дъждовални
апарати )
дождеватель м с. ст, дъждовален апарат
~ с большим захватом площади дъждовален
апарат с широк обхват
дождемер м метео дъждомер
самопишущий самопишещ дъждомер, плу-
виограф
дождеприёмник м дъждоприемна шахта, шахта
• за дъждовни води
дождь м метео дъжд
метеорный астр, метеорен дъжд
радиоактивный радиоактивен дъжд
дожигание с доизгаряне, догаряне
доза ж 1. доза, порция, определено коли¬
чество 2. ядр. доза
безопасная безопасна доза
~ впрыска доза на впръскване (на гориво)
глубинная ядр. дълбочинна доза
диагностическая диагностична доза
допустимая допустима доза
индикаторная индикаторна доза
интегральная интегрална доза
кумулятивная кумулативна доза
летальная вж. доза, ■ смертельная
лечебная лечебна доза
нейтронная неутронна доза
~ облучения доза на облъчването
поверхностная повърхностна доза
поглощённая ядр. погълната доза
предельно допустимая	най-гол яма до¬
пустима доза
~ радиоактивного облучения доза на- радио¬
активното облъчване.
смертельная смъртоносна доза
суточная денонощна доза
терапевтическая вж. доза, лечебная
тотальная тотална ^бща] доза
эквивалентная ядр. еквивалентна доза
экспозиционная експозиционна доза
дозаправка ж авто дозареждане (с гориво);
ав, дозареждане ]снабдяване с гориво]
(във- въздуха)
дозарядка ж 1. ел. дозареждане (напр. на
акумулатор)	2. принудително пълнене
(на двигател с вътрешно горене)

ДОЗ
/98
дозатор м дозатор, дозиращо [отмерващо]
устройство, дозирмашина
барабанный барабанен дозатор
весовой тегловен дозатор
~ дискретного действия еж. дозатор перио¬
дического действия'
качающийся мин. вибрационен дозатор
мембранный мембранен дозатор
объёмный обемен дозатор
~ непрерывного действия дозатор с непре¬
къснато действие
~ 'периодического действия дозатор с пре¬
къснато действие
плунжерный плунжерен дозатор
поплавковый дозатор с поплавък
шестерёнчатый дозатор със зъбни колела
(напр. за течно гориво)
шнековый шнеков дозатор
дозвуковой физ. дозвуков ' (за скорост, по-
малка от скоростта на звука)
дозиметр м ядр. доз и метър (за определяне на
радиоактивното излъчване)
интегрирующий интегрален дозиметър
—, ионизационный йонизационен дозиметър
—, карманный джебен дозиметър
калориметрический калориметричен до¬
зиметър
напёрстковый дозиметър за носене на
пръста (на ръката)
нейтронный нсутронен дозиметър
переносный преносим [носим] дозиметър
плёночный филмов дозиметър
светосигнальный дозиметър със светли¬
нен сигнал
—, химический химически дозиметър
дозиметрия ж яДр. дозиметрия (метода за
измерване на йонизиращи лъчения с оглед
лъчезащита или лъчелечение)
—, индивидуальная индивидуална [лична] до¬
зиметрия
—, плёночная филмова дозиметрия
рентгеновская рентгенова дозиметрия
дозирование с дозиране, отмерване
дозировка 2/C вЖ. дозирование
—, весовая тегловно дозиране
объёмная обемно дозиране
пропорциональная пропорционално до¬
зиране
дозировочный дозировъчен, дозиращ, отмер¬
ващ
доизмельчёние с дораздробяване
дойка ж машинная с. ст. машинно доене
док м кораб. док; корабостроителница■ (в
реДки случаи)
автономный автономен док
двухбашенный (плаващ) док с две кули
—камера док-камера (с изнасяне на кораба
на сухо по релсов път навън— за кораби до
среДна големина), докова камера
—-матка док-майка (с няколко понтонни дока)
—. наливной вж. док, сухой
—, однобашенный (плаващ) док с една кула
плавучий плаващ док
—, понтонный понтонен док (вид плаващ Док)
—. приливный приливно пристанище
—, ремонтный ремонтен док
строительный вж. док, судостроительный
—. судостроительный 1. корабостроителен
[строителен] док, докова камера (на кора¬
бостроителен завоД)	2. жарг. корабо¬
строителница
сухой сух док
транспортный транспортен док (за пре¬
возване на кораби)
доказательство с мат.- доказателство; киб..
(логическо) заключение, извод, доказател¬
ство
—	от противного доказателство от противното-
докембрий м геол. предкамбрийски период
докер м кораб. пристанищен работник, докер
докование с кораб, докуване
докрасна до червено, до червена жар (при
нагряване на метал)
докритйческий подкритичен
докрутка ж текст, допълнителен сук, до-
усукване
докручивать доусуквам, правя допълнителен
сук
документ м документ
грузовой товарителница
сопроводительный съпровождащ документ-
документация ж документация, работен про¬
ект (със сметка)
конструкционная конструктивна (работ¬
на) документация
линёйная работен проект на (електри¬
ческа) линия
научно-техническая '	научно-техническа-
документация '
отчётная отчетна документация
~ по сборочным единицам документация за
сборни единици
—	посевного материала е. cm. документация
на посевен материал
—	, проекто-смётная проектосметна докумен¬
тация
техническая техническа документация
технологическая технологична докумен¬
тация
документирование с документиране
документооборот м оборот на документи
долбёжный дълбачен
долбить дълбая, издълбавам; пробивам е
длето
долбление с 1. обр. мет. дълбане; обработ¬
ване на дълбачна машина (напр. канал,
зъбно колело) 2. мин. дълбане, изсичане
(на скала), избиване (на отвор) 3. Дърв.
дълбане (на гнездо. длаб — ръчно или ма¬
шинно)
—, анодно-механйческое	анодно-механично-
дълбане
—, злектройскровое електроискрово дълбане
долбя к м дълбач (зъбонарезен инструмент)..
втулочный втулков дълбач
—, дисковый дисков дълбач
зуборезный зъбонарезен дълбач, зъбодъл-
бачно колело
—	косозубый дълбач с коси зъби

199
обдирочный дълбач за грубо обработвано,
продварнтолон дълбач
прямозубый дълбач с правя зъбя
хвостовой зъбодълбачно колело с опашка
чашечный чашковиден дълбач
чистовой дълбач за окончателно обработ¬
ване
налгавечность ж 1. дълготрайност, трайност;
издръжливост 2. експлоатационна продъл-
житолност (нспр. на машине), времо fсртк]
на експлоатация
~, гарантированная гарантирана дълготрай¬
ност
~ фармOвачнай смеси леяр. издръжливост
[устойчивост] на формовъчната смес
электрическая електрическа (язнoто-)ус-
тойчнвост
долговечный дълготраен, траен; издръжлив,
устойчив
долгосрочный дългосрочен
налрата ж (географска) дължина
вастачная източна (географска) дължина
географическая географска дължина
~, геодезическая геодозяческа дължина
западная западна (географска) дължина
налгахранймый подходящ за [запазващ свой¬
ствата с» пр»] продължително съхранява¬
не
долерйт м петр. дтпернm (едрозърнест ба¬
залт )
доливка ж доливане, допълване
—	металла в форму леяр, долннано на (ме¬
тал нън) форма
долина ж геол. долина
горная планинска долина
~, корытообразная - коритовидна долина
ледниковая ледннкова долина
подводная подводна доляна, подводен
каньон (ни океанското дъно)
—	прорыва вж. долина, - сквозная
—	размыва ерозионна долина
сбросовая -азседна [текттнuана| долина
~, сквозная проломна долина
слепая сляна [затворена] доляна
доломит м 1. минер. доломит 2. ’пе/гр. до¬
ломит (сеДиментна схзлс)
битуминозный битуминозен доломит
кальцинированный калциниран доломит
каустический иаустичен доломят
осадочный утаечен доломят
доломитизация ж Петр. доломитизация
доломитовый доломитен
долото мин. длето
алмазное диамантено длето
боковое ексцентрично длото (използува
се за лихвиДирсне ни еверии при уДерно
сондиране )
буровое сондажно длтто
гидрамонитOрнае хндртйоннто-но длето
—, двухлапастнае днунериовт длето
двутавровое двуканроно длето, двойно
Т -длото
—	желобчатое улей но длето
камнетесное иеменодeлcит длето
калoнкавоё ядконо длото
	ДОМ
zw, крестообразное -кръставинно [кръстато]
длето
лопастное перконо длето
наваренное заварено длето
направляющее направляващо длето
пикообразное еuитвндно длето, длетт-пниа
плоское плоско [тбнкптвент] длето
плотницкое дърводелско длето
полое кухо длето
«рыбий хвост» [РХ] длето «рибена опашка»,
длето РО
z^, слесарное шлосерско длето
столярное вж. долото, платницкаё
ступенчатое стъпалтнuднт длето
z^, трёхгранное маш. длето -с триъгълно се¬
чение
трех шарошечное триролконо длото
Z-Z, шарошечное ролково длето
z./, шиповое длето за набянане гга обърчи (на
бъчва)
эксцентрическое ексцентрично длето
долатоабразный дпетовидеи
доля ж част (от цяло),. дял
весовая т^с^-^оснс част
листа полигр. част от листа, формат
z.,, молекулярная [мольная,молярная] физхим.
молна част
z.z, объёмная физхим. обемна част
дом м стр. сграда, къща, дом
zz, бескаркасно-панельный	безскелетно-на-
нелна сграда
высотный висока сграда
~, жилой жилищна сграда, жилищен дом
каркасно-панельный	сиелеmнт-нанепна
сграда
каркасный скелетна сграда
z^, крупноблочный едртблтитва сграда
крупнопанельный едропанелна сграда
панельный панелна сграда, сграда със
сглобяема конструкция
разборный разглобяема сграда
—, сборный сглобяема сграда, сграда със
сглобяем» елемент»
секционный секционна сграда, сграда от
отделни секция
типовой типова сграда
домалывание с досмилано, допълнително ме¬
лене
домейкйт м минер, домейкит (меден зрсенид)
домен м физ. (област нс ферсмегкцтек кри¬
стал. с определена магнитна ориентация)
доменный мет. нuстkоеещен
доменщик м мет. работник на висока пещ
доминантный зрх. госеодствуващ (нспр. зс
елемент на композиция)
домкрат м крик
автомобильный авmтмтб»пен ирии
~, вагонный вагонен крии
~, винтовой нянкон кряк
гидравлический хидравличен крик
—, зубчатый крик със зъбон гребен и ръчка
(за въртене)
консольный конзолен ир»к
— на салазках крик с (приспособление обикн.
чрез винт зз) хоризонтално изместване

ДОМ
200
ножной ' крачен крик
пневматический пневматичен [въздушен]
крик
распорный разпъващ крик
реечный крик със зъбен гребен
рычажно-реечный ' крик със зъбен гребен
и лост (за ръчно повдигане)
рычажный лостов крик
~ с зубчатой рейкой еж. домкрат, реечный
телескопический телескопен крик
шестерёнчатый вж. домкрат, зубчатый
электрический крик с електрическо за¬
движване
домкратный криков, повдигателен
домна ж мет. висока пещ
домол м допълнително мелене, досмилане
домостроение с вж. домостроительство
домостроительство сградостроителство
донасыщёние с донасищане, допълнително на¬
сищане
донка ж кораб. парна бутална помпа
донный дънен; основен
донор м физ., елн. донор, донатор (напр. на
електрон)
дообогащёние с дообогатяване (напр. концен¬
трат)
дообрабатывание с дообработване, довърш¬
ване на обработването
доокислйтель м хим. доокислител, средство
за допълнително окисляване
доочистка ж допълнително очистване, допре-
чистване
доплата ж икон. доплащане, допълнително
заплащане
допашка ж с. ст. доизораване
доплер-эффект м физ. доплеров ефект
дополнение с допълнение; допълване
допосёвный с. ст.' предсеитбен
дбnпель-машйиа ж кож. долелмашина (при
производство на обувки)
допрессовка ж обр. мет. допресоване, окон¬
чателно пресоване
допуск м 1. маш. допуск, допустимо откло¬
нение (напр. на размер) 2. достъп, допус¬
кане (напр. за влизане)
двусторонний двустранен допуск (в плюс
и в минус)
диспетчерский ел. диспечерски достъп до
работа (при управление на енергийна си¬
стема )
~ зазора допуск ' на хлабината
~ измерения допустимо отклонение на измер¬
ването
~ износа допуск на износването
контрольный контролен допуск (при прие¬
мане на продукцията)
линейный линеен допуск, допуск на ли¬
неен размер
минусовой отрицателен допуск, допуск
в по-малко
~ на конусность допуск за (Допустима)
конусност
~ на овальность допуск за (Допустима)
овалноет [елипса]
~ на припуск допуск,на прибавката (за по¬
нататъшно обработване)
~ натяга допуск на стегнатост
~, независимый независим допуск
односторонний едностранен допуск (само
в плюс или само в минус)
плюсовой положителен допуск, допуск в
повече
~ посадки допуск на сглобката
производственный производствен допуск
(за разлика напр. от контролен. Допуск)
~ размера допуск на размера, линеен до¬
пуск
угловой допуск на ъгъла, ъглов допуск
~ шага допуск на стъпката (напр. на резба)
допустимый допустим
дорастворйтель м хим. допълнителен разтво¬
рител (за окончателно разтваряне)
доращивание с скота с. ст. доотглеждане на
добитъка
дорн м 1. пробой (при ковашко обработване);
дор ник, шип (при обработване на метало¬
режеща машина) 2. кауч. сърце, форма
дорнование с пробиване с пробой
дорнодержатель м държач на пробоя
дор но извлекатель м мет. изтегляч, (винтов)
теглич (за изважДане на сърДечника от тръ¬
бата)
дорога ж 1. път 2. жп. управление (админи¬
стративна еДиница на част от жп. мрежа)
автомобильная автомобилен път
асфальтированная асфалтиран път
асфальтобетонная асфалтобетонен път
безрельсовая шосеен път, шосе
бетонированная [бетонная] бетонен път
битая утъпкан (черен) път
воздушная въздушен път, въздушна ли¬
ния
воздушная канатная	въздушно-въжена
линия
.w, горная планински път
гравийная път с трошенокаменна настилка
грейдерная (път или ■ площаДка. израв¬
нена'с греДер)
грунтовая черен път
гужевая коларски път
двухколейная [двухпутная] двоен желе¬
зен път
двухполосная път с две платна
езженая вж. дорога, битая
железная железен път, железница
~z, железная окружная околовръстен железев
път
^4, железная рокадная воен.. рокаден железен
път (успореден на линията на фронта или
на Държавната граница)
извилистая път с много завои, криволи¬
чещ път
изъезженная разбит път
канатная въжена линия
клинкерная път с настилка от клинкерни
блокове
кольцевая околовръстен път, [пътен) пръ¬
стен

201
ДОС
лесовозная път за извозване на дървен
материал, горски път
~, магистральная магистрален [главен] път,
магистрала
монорельсовая еднорелсов път (напр, за
електротелфер )
малоезжая ненатоварен път (със слабо
движение )
мощёная павиран път
надземная железная надземен железен
път
одноколейная однопутная единичен же¬
лезен път
окружная вж. дорога, кольцевая
подвесная висяща (въжена) линия
подвесная канатная висяща въжена ли¬
ния
подземная железная подземна железница,
метро
~, полевая полски път
пригородная железная крайградски же¬
лезен път
просёлочная междуселски път
рудничная железная .рудничен железен
път, руднична железница
скоростная железная (усилен) железен
път за движение с повишена скорост
узкоколейная железная теснолинеен же¬
лезен път
—улучшенная грунтовая подобрен черен път
ухабистая изровен [разбит] път
фашинная път върху фашини (в блатиста
местност)
цепная верижен (релсов) път
шоссейная шосеен път, шосе
щебёночная път с трошенокаменна на¬
стилка
ширококолейная железная широколи¬
неен железен път (с широчина над 1435 мм;
в СССР широчината е 1524 мм)
электрифицированная железная електри¬
фициран железен път
эстакадная естакаден [рампов] път
дорожка ж 1. маш, работна [ходова] повърх¬
ност; жлеб; писта 2. ел. писта, пътечка
(напр. върху магнетофонна лента); следа.
диря; изч. писта (на носителя на Донни —
барабан, лента, Диск)	3. стр. пътека,
писта
беговая авто протектор (на външна гума)
велосипедная велосипедна пътека, вело¬
сипедно платно
взлётная ав. писта за излитане
вихревая хиДр. вихрова пътека
гаревая сгуриена пътека (насипана със
сгур)
звуковая звукова писта, тонписта
кодовая кодова писта
пешеходная пешеходна пътека
~ подшипника, беговая околовръстен жлеб
в лагерна гривна
посадочная ав. писта за кацане
роликовая ролков конвейер [транспор¬
тьор]
синхронизирующая изч. синхронизираща
писта (със записани импулси. играещи
роля на тактови сигнали)
дорожник м работник по строителство на пъ¬
тища
дорож нострой тельн ы й пътестр оителен
дорожный пътен
доска ж 1. дъска 2. ел. табло; плоча
гу, бортовая кораб, бордова дъска
буферная жп. буферна дъска [греда]
„х, винтовальная вж. доска, винторезная
винторезная обр. мет, винторезна дъска
волочильная изтеглячна дъска
вставная разделителна [преградна] дъска
zw, гравировальная дъска [плоча] за гравиране
закройная кож. дъска за кроене, крояч на
дъска
игольная текст, иглена плоча
хчх, инструментальная вж. доскИ приборов
кассёйная текст, галирна дъска (на тъ¬
качна жакарДова машина)
клапанная клапанна дъска
клеммная клемно табло
коммутационная включвателно табло
г*. кружальная стр. дъска за кръжило
/-/, мензульная геоД. мензул на дъска
хч/, модельная леяр. моделна дъска
наборная полигр, наборна дъска
х-х, направляющая направляваща планка [дъс¬
ка]
х-х, операционная вж. доска, коммутацион¬
ная
х-х, отливная стр. подкорнизна [дъждобранна]
дъска
хчх, переплётная полигр. дъска за подвърз¬
ване
печатная полигр. печатна дъска
х-х, поводковая с. cm. направляваща дъска
подавательная е. cm. подавател на маса
(при вършачка)
подмодельйая леяр, подмоделна дъска
подножная стъпална дъска
х-х, подоконная стр. подпрозоречна дъска
х-х, полевая с, ст. пълзец (на плуга)
половая стр. подова дъска, дъска за дю¬
шеме
~ посадки мет.	1. шихтова разделителна
стена 2. плоча за шихтата
посевная с. cm, посявна дъска
правильная маш. дъска за изправяне
приборная вж. доска приборов
~ приборов авто арматурно табло
приёмная мет.. полигр. приемна [приема¬
телна] дъска
х-х, распределительная ел. разпределително
табло
х-х, рассевная с. cm. посявна дъска
скатная с, cm. сборна дъска [плоскост]
(за зърното в комбайна)
х-х, стереотипная полигр, стереотипна дъска
стрясная с. cm. тръскаща дъска
х—, табельная контролно табло (при влизане
на работниците в предприятието)
**, трепальная с. cm. мъначна дъска

20 г
ДОС

трубная тръбна дъска (на конДензаТора
на парна турбина)
фальцевальная дъска с фалц или нут и
перо (по тясната дълга страна)
фигурная подмодёльная леяр, фигурна под-
моделна дъска
чертёжная чертежпа дъска
чистообрезная чисто обэязана дъска
шпунтовая Дърв. шпунтова дъска (об¬
работена с нут и перо)
доскопогружатель м	(устройство за това¬
рене на дъски)
доскоразгружатель м (устройство за разто¬
варване на дъски)
досмотр м преглед, проверка
досмотрщик м контрольор, надзирател
досрочный предсрочен
доставка ж 1. доставка; доставяне 2. мин.
извозване, рудничен транспорт (с транс¬
портьори и скрепери — обикновено в грани¬
ците на рудничния участък)
вертикальная вертикален транспорт
~ волочением извозване чрез влачене
горизонтальная хоризонтално извозване
конвейерная извозване с транспортьори
~ по лаве транспорт по фронта
рудничная вж. доставка 2
~, самотёчная самотечен	[гравитационен]
транспорт
скреперная извозване със скрепери
~ собственным весом вж. доставка, самотёч¬
ная
доставлять 1. доставям 2. мин. извозвам
достижение с 1. достигане, постигане 2. по¬
стижение
достоинство с 1. (положително) качество,
предимство 2. икон. стойност (на паричен
знак )
достояние с всенародное общонародна собст¬
веност
дострагивать Дърв. дорендосвам
достраивание с дострояване
достройка	вж. достраивание
доступ м достъп
дистанционный изч. дистанционен достъп
прямой изч. директен [пряк] достъп (do
определени Данни при четене или записване
от или в запаметяващото устройство)
досушивание с доизсушаване, допълнително
сушене
досушивать доизсушаване
досушка	вж. досушивание'
дотация ж икон. дотация, държавна субсидия
доумягчёние с доомскотяване, отстраняване
на остатъчната твърдост (на водата)
доход м икон. доход
~, валовой общ [брутен] доход
национальный национален доход
чистый чист доход
дощатый дъсчен, направен от дъски
дощечка ж дъсчица
~, кровельная стр. дъсчица за покрив
номерная табелка с (регистрационен)
номер
опорная подложка
паркетная дъска за паркет
~, шлифовальная шлифовъчна плоча
доэвтектический мет. подевтектичен
доэвтектоидный мет. подевтектойден
драга ж драга, дълбачка (плаващо съоръже¬
ние за уДълбаване на поДвоДното Дъно и
разработване на поДвоДни нахоДища)
~, землесосная земесмукачна [смукателно-
нагнетателна] драга
канатная въжена драга
многочерпаковая	многочерпакова [мно-
гокошова! драга
одночерпаковая едночерпакова [едноко-
шова| драга
плавучая плаваща драга
свайная драга (за неПоДвижно закрепване)
върху пилоги
~, щипцовая грайферна драга
драгирование с (изкопни работи По уДълбо-
чиван) на дъното)
драглайн м стр. драглайн (виД багер)
шагающий крачещ драглайн [екскаватор!
~, гусеничный верижен драглайн
драгоценный скъпоценен (напр. за камък)
дразнение с мет. дразнене (втора фаза при
огнево рафиниране на мед — обезгазяване
чрез разбъркване на стопилката със сурови
дървета )
~ на ковкость дразнене на ковкост (за от¬
страняване на разтворения меден (I) окис)
~ на плотность дразнене на плътност (за
отстраняване на разтворения в медта се¬
рен двуокис)
дразнилка ж мет. дразнилка (прът от су¬
рово Дърво)
драйер м леяр. сушилна за сърца
дранка ж дърв. шинда, шиндра (за обшивапе
на Покриви); летва, летвичка
кровельная шинда, шиндра
штукатурная летва (за под мазилката)
драпирование с текст. драпиране
драпируемость ж драпируемост
дратва ж кож. обущарски конец [канап]
(натъркан с восък)
драч м	Дърв. 1. плания, голямо [дълго!
ренде 2. клещи (за вадене на гвоздеи)
драчка ж текст. чесало, гребен
древеейна ж дървесина, дървен материал
~, балансовая целулозна дървесина (за хар¬
тиената промишленост )
воздушносухая въздушно суха [сушена на
въздух] дървесина, естествено сушен дър¬
вен материал
~, деловая строителна дървесина, дървесина
за (по-нататъшно) обработване
~, заболонная бяла дървесина
~, искусственная изкуствена дървесина (чрез
преработване на дървото или от дървесни
отпадъци )
~, косослойная косо нарязана дървесина
крупная едроразмерна дървесина
~ лиственных пород широколистна дърве¬
сина
~ мелкая дребноразмерна дървесина.

203
модифицированная модифицирана дърве¬
сина (обработена нспр. със синтетични
смоли, амоняк)
—	мягких пород мока дървесина, дървесина
от меко дърно
натуральная естествена дървесина
нёакарённая необелена дървесина
z~, облагороженная пресувана [облагороде¬
на] дървесина
окорённая обелена дървесина
поздняя лятна дървесина
прессованная нресонана дървесина (с по¬
вишени механични свойства 2—3 пъти в
сравнение с естествена дървесина)
пропитанная импрегнирана дървесина
nрямавалакнйстая дървесина с право влак¬
но
смолистая смолиста (иглолистни) дърве¬
сина
строевая строителна дървесина
сырьевая дървесинна суровина
/— твёрдых пород твърда дървесина, дърве¬
сина от твърдо дърво
~, хвойная иглолистна дървесина
~, ядровая сърцевинна дървесина
древесинный дървесинен
древесиноведение с дърносянознаняо
древесноволокнистый дървосновлакност
древесностружечны й дървесин ностърготинон
(непр. за плочи от Дървесни ■ частици)
древесный дървесен, дърнен
древнечётверрйчный геол. старочетнъртичен,
скарокваторнерен
древовал м гор. дървоснал, машина за съба¬
ряно на дървета (чрез Допълнително тлас¬
кащо устройство към булДозер)
древовидный дървовиден; крист, дондрятен
древолом м повалени дърнета
древомёр м клуп (приспособление за мерене
Диаметъра на стебло)
древонасаждение с гор. залесяване
древоспуск м улой за спускане на трупи
древосушйлка ж сушилня за дървен материал
древотбчина ж дърноядина, проядено дърво
(от Дървоядец)
дрезина ж жп. дрезина
'~-еачапеа дрезина с ръчно [птстовт| задвиж¬
вано
—", моторная моторна дрезина
дрейф м евт.. ел. произволно изменение [от¬
клонение, изместване] (ни изходната ве¬
личина при неизменна стойност на вход¬
ната величина). дрейф
—	льда в море движение на леда в морето
(под Действието ни вятъра и теченията)
—	нулевого уровня изменение на нулевото
напрежение (с аналогова изчислителна ма¬
шите). дрейф, измествано на нулата
—	нуля вж. дрейф нулево™ уровня
—	судна дрейф, изместване от курса на пла¬
вателния съд (поД действието на вятъра и
вълните )
дрель ж дрелка, ръчна пробивна машинка,
ръчна нробивачка
	 ДРЕ
~, винтовая дрелка с нннт (ръчно задвиж¬
ване)
грудная гръдна дрелиа, дрелка е гръдею
опор
~, лучковая лъкова дрелиа (ръчно задвиж¬
ване)
пневматическая пневматична дрелка
ручная ръчна дролка
смычковая вж. дрель, лучковая
спиральная вж. дрель, винтовая
угловая ъглона дрелка (свредлото е под
прав ъгъл спрямо оста на заДвижващия
механизъм)	,
шестерёнчатая (ръчна) дрелка- със зъбна
нроданиа
—электрическая електрическа дрелка
дрена ж [дрен м] дренажен канал (от тръби,,
камъни. дъски, фашини и др.)
водосборная водтсъбuратепен дренажен-
канал
~-осушйтель нзеушителон дренажен канал-
.—собиратель вж. дрена, водосборная
фашинная дренажен канал с фашиня:
дренаж м 1. дренаж, отводняване 2. отвод¬
нително [дренажно] устройство
аэрационный асрапионон дренаж (зс усил¬
ване. газообмена в тежки глинести почви)
беструбный безтръбеп дренаж
, вертикальный вертикален дренаж (чрез
система от кладенци)
гончарный грънчарски дренаж (с глинени
тръби)
горизонтальный хоризонтален дренаж
закрытый заирит дренаж
застённый дренаж зад стена (при отвод¬
няване на сграда)
~, кольцевой дренажен пръстен, пръстено¬
виден дренаж
z-w, комбинированный комбиниран дренаж (хо¬
ризонтален и вертикален)
кротовый кърт»аен дренаж (при мелио¬
ративно отводняване)
осушительный отводнителен дренаж
z—, откосный откосен [надоккосен] дренаж
открытый открит дренаж
подкювётный дренаж под дъното на канав¬
ката
поперечный напречен дренаж
-z, прикювётный дренаж пря канавката (от¬
страна )
z-, продольный надлъжен дренаж
расселяющий обсзетляващ дренаж
сливной 1. хидр. отлйвен [оmпеждащ] дре¬
наж 2. меш. нодоотвеждащо устройство
(от съоръжение)
собирательный събирателен дренаж
траншейный окопен дренаж
трубчатый тръбен дренаж
~, щебёночный дренаж с крошляи [чакъл]
z-z, щелевой процеден дренаж
z-z, электрический жп. дренаж на (подземни»
електрическя съоръження
дренажер м дренажна машина
дренажный дренажен, отводнителен

204
₽ЕД

дренирование с дрениране, дренаж, отводня¬
ване
~ паропровода отводняване на паропровода
дренировать отводнявам, дренирам
дрвиоукладчйк м машина за полагане на дре¬
нажни тръби
дрёнчвр м водна завеса, дренчър (противо¬
пожарно устройство)
дресва ж стр. трошляк, ситен чакъл (от из¬
ветрели скали)
дрессирование с мет. дресиране (Довършваща
операция при валцуване на тънка ламарина.
с относителна Деформация само от няколко
процента )
дрессировка	в^ж. дрессирование
дрвшвр м харт. обезпрашител, машина за
обезпрашаване, дрешер
дрйлл6мвтр м мин. дрилометър (уреД за из¬
мерване тежестта на пробивния инстру¬
мент при сондажни работи)
дрифтер м дрифтер (тип риболовен кораб)
дробемёт м обр. мет. сачмоструйна машина
дробеочйстка ж очистване със сачми
дробеструйный сaчебструец
дробилка ж трошачка, трошачна [дробилна]
машина; мелница, мелачка
барабанная барабанна трошачка
валковая [вальцовая] валцова трошачка
вибрационная вибрационна трошачка
гирационная вж. дробйлка, конусная
грибовйдная плоскоконусна трошачка
дисковая дискова трошачка
зубчатая зъбчата [валцово-зъбчата] тро¬
шачка
игольчатая иглова трошачка
инерционная инерционна трошачка
каскадная каскадна трошачка
конусная конусна трошачка
конусно-щековая конусно-челюстна тро¬
шачка
~ кормов с. cm, фуражомелка
^--мешалка смесителна трошачка
молотковая чукова трошачка
молотковая сельскохозяйственная с. cm.
чукова фуражомелка -
ножевая Шилова трошачка
роторная роторна трошачка
^--еепаратор трошачка-сепаратор
ударная ударна трошачка
шаровая толкова трошачка [мелница]
шнековая шпекова трошачка
щековая челюстна трошачка
дробильно-размольный трошачно-мелещ
дробильный трошачен
дробйть троша, раздробявам, натрошавам
дроблёние с 1. трошене, ■ раздробяване, на-
трошаване 2. обр, мет, получаване на въл¬
нообразна повърхйост (Дефект при шли¬
фоване )
вторичное вторично трошене
грубое грубо натрошаване
двухступенчатое двустепенно натроша-
ване
крупное едро трошене [натрошаване]
мелкое ситно трошене [натрошаване]
мокрое мокро трЪшене
~ по нарезам воен. вълнистост на браздите
(в канала на цевта а)
одностадийное едноо^^но трошене
—, селективное селективно трошене
~, среднее средно трошене ■ [натрошаване]
тонкое фино трошене [натрошаване]
циркуляционное кръгово [циркулационно]
трошене
дроблёнка ж смляно твърдо гориво, ситнеж
(милиметрови размери)
дроблёный натрошен, разтрошен; смлян
дробный 1. натрошен, наситнен, дребен;
хим. фракционен, частичен 2. мат, дро¬
бен
дробопитатель м мин. дробинков захранван,
шротохранител (при сонДажни работи)
дробь ж 1. (без мн. я.) натрошени [ситни]
парчета (стъкло, керамика) 2. (без мн. ч.)
сачми 3. мат. дроб 4. мин, шрот
~, бесконечная безкрайна дроб
буровая сачми за сондиране, сондажен
шрот
десятичная десетична дроб
неправильная неправилна дроб
~, непрерывная непрекъсната дроб
охотничья ловджийски сачми
периодическая периодична дроб
правильная правилна дроб
простая проста дроб
свинцовая оловни сачми
сложная сложна дроб
смешанная смесена дроб
~, стальная стоманени сачми
чугунная чугунени сачми
дрова мн дърва за горене
дровозаготовка ж добив на дърва (за горене)
дровокол м брадва (за цепене на дърва)
дровоколка ж машина за цепене на дърва
дрожание с трептене,, вибрация
дрожжевание с кормов с. ст. дрожиране на
фуражи
дрожжи мн с, cm, дрожди
кормовые фуражни дрожди
дросселйрованив с дросел Иране (в аерохидро-
механиката и електротехниката)
дросселировать дросел ирам
дроссель м. 1. топл, дроселна клапа, дросел
2. ел., радио дросел, реактор .
анодный аноден дросел ■
высокочастотный високочестотен дросел
~, гидравлический хидравличен дросел (напр
при хидравлично задвижване)
игольчатый иглен дросел
~, ламинарный ламинарен дросел (напр.
във възДушен регулатор)
модуляционный модулационен дросел
низкочастотный н^кове^от^ дросел
—, перепускной топл. преливен дросел
пластинчатый пластинчат дросел, дро-
селова клапа
~, пневматический пневматичен [въздушен]
дросел (за създаване съпротивление на въз¬
Душно течение)

205
противопомёховый раДио дросел за за¬
щита от смущения
-■>, регулировочный регулиращ дросел
силовой мощен [силов] дросел
турбулентный турбулентен [вихров] дро¬
сел (във възДушни регулатори)
шунтирующий шунтиращ дросел
электрический дросел, реактор (намотка
с преоблаДаващо индуктивно съпротивле¬
ние)
дроссельный дроселен
дроссы. мн мет. шлака, сгур
друза ж друза (група от кристали на обща
основа )
дуант м ядр. дуа нт
дубильный кож. дъбилен, продъбващ, щавещ
дубильщик м щавач (на кожи)
дубитель м дъбилно [щавещо] средство, дъ¬
би тел
~, искусственный изкуствен дъбител
растительный дъбител от растителен про¬
изход
дубить кож. дъбя, щавя
дубление с дъбене, продъбване, щавене
~, альдегидное алдехидно дъбене
~, барабанное дъбене в (въртящ се)
барабан
железное дъбене с железни соли
~, жировое маслено дъбене
квасцовое дъбене със стипца, стипцово
[бяло] дъбене
комбинированное комбинирано [хромово-
растително] дъбене
квасное дъбене с растителни вещества,
обикновено дъбене
~, минеральное дъбене с минерални соли
многофазное многофазово дъбене
~, однофазное еднофазово дъбене
растительное вж. дубление, краснее
сухое сухо дъбене
~, фотографическое кфт. фотографско про¬
дъбване
— хромовое хромово дъбене
дублёный 1. дъбен, щавен (за кожа) 2. (на¬
правен) от щавена кожа
дублёр м двойник, дубльор
дублет м 1. ядр. дублет, двойка електрони
2. ел. дипол 3. опт., кфт. обектив с две
лещи 4. двоен източник (напр. в хидрав¬
лични преДавки)
зарядовый заряден дублет
~, массовый масов дублет
чётностный дублет по четността
электрический дипол (възникнал под
влиянието на електрическо поле)
дубликат м дубликат (Документ)
дублирование с 1. дублиране 2. мет. сдвоя-
ване (на метални листове) при валцуване,
валцуване в пакет 3, текст, скатаване, дуб¬
лиране 4. ав. дублиране (съвместно ле¬
тене на обучавания летец q инструктора в
специално пригоден самолет)
~ звуковых фильмов дублиране (преозвуча-
ване] на звукови филми
	ДУГ
~ чертежа размножаване [копиране] на чер¬
теж
дублировать 1. дублирам 2. текст. скатавам,,
сдвоявам
дублировка ж 1. вж. дублирование 2 2. кож..
лепене (на съставните части на кончовегте
на обувка)
дубляж м вж. дублирование звуковых филь¬
мов
дуга ж 1. мат. дъга (част от -крива); дъга»
(на окръжност) 2. маш. дъга, коляно
(огънат елемент на конструкция); ■ ел.
коляно (напр. на вълновод) 3. (електриче¬
ска) дъга 4. геод. меридиана
атомно-водородная зав. атомноводороднг*
дъга
блуждающая нестабилна дъга
буксирная авто теглична кука, кука на-
теглича; кораб. влекална [буксирна] дъга.
вакуумная вакуумна (електрическа) дъ¬
га, (електрическа) дъга във вакуум
~ включения (електрическа) дъга при включ¬
ване
~ возбуждения (електрическа) дъга на въз¬
буждането, възбуждаща (електрическа) дъга»
~, вольтова електрическа дъга, волтова дъга,
вращающаяся въртяща се (електрическа)
дъга
~, вспомогательная спомагателна [помощна]'
дъга
длинная зав. дълга дъга
~, заземляющая заземяваща дъга
закрытая затворена (електрическа) дъга,.
(електрическа) дъга в затворено простран¬
ство
~ зацепления маш. дъга иа зацепването [сцеп- •
ването]
игольная текст, иглена дъга
контактная (електрическа) дъга между;
контактни тела
короткая зав. къса дъга
~ кривой дъга от крива
~, крышевая стр. покривна дъга
нажимная натискателна [натискаща] дъга»
~, направляющая текст, направляваща дъга»
(на Дарак)
~ обратного зажигания обратно запалена»
(електрическа) дъга
~ обхвата мат. стягаща дъга (напр. хорДа)--
~ окружности дъга от окръжност
~ отключения (електрическа) дъга при из¬
ключване
открытая свободно горяща (електрическа)»
дъга, (електрическа) дъга в открито про¬
странство
~ перекрытия стр. сводово [дъгово] покритие-
пламенная пламъчна дъга
пусковая (електрическа) дъга при пус¬
кане
полюсная полюсна (електрическа) дъга,
~ размыкания (електрическа) дъга при пре¬
късване [изключване]
ртутная живачна (електрическа) дъга>,
(електрическа) дъга в живак
сварочная заваръчна дъга

206
ДУГ

—, световая светлинна дъга
сильноточная мощна [еuлиоmтиова| дъга
скользящая пълзяща (електрическа) дъга,
пълзящ дъгов разряд
-—• тента авто шеригла
токоприёмная дъгов ттитпряейняk
угольная въгленона (електрическа) дъга,
дъга между въглононя електродя
устойчивая зав. устойчива- дъга
~, электрическая електрическа дъга
дуговой дъгов, (електро-)дъгов
дугарасйтёль м ел. дъгогаситслно устройство
дугогасйтельный ел. дъгогаснкелен
.дугарашёние с ел. дъгогасене
.дугообразный дъгообразен, дъговиден
.дугообразование с образувано на (електриче¬
ска) дъга
.дугостбйкий устойчив ■ па (Действието нс)
дъгата (епоKтрнассеа)
.дугостдйkасть ж устойчивост на (действието
нс) дъгата (опскmрнческа)
дудка ж мин. кладенец (плитке вертикална
минни изработки с кръгло сечение)
дужка ж 1. малка дъга, дъгячка 2. скоба
(детайл във форма на дъги); дръжка, ръч¬
ка (нспр. на врати — но с форма нс дъга)
3.	ел. щепселен иъсосъединнтол
—	замка скоба [дъга] на катинар
—	крюка скоба [планка] на куката (срещу
откачвим ни тсвирозихвищaщотс въже)
дуктилбметр м изм. дуктн.ломекър (за измер¬
ване на пластичността. непр. нс битуми,
смоли)	’
дуктиломётрия ж изм. дуеmuпомBmрйя
дуктильность ж еластичност, разтегпявтст,
дуитилитет
дуктор м полигр. дуктор (на печатарска ма¬
шина)
дульцйн м хим. дулцян, сукрол
дульцйт м хим. дуппяк, дулцикол
думмйс м разтоварващо бутало (на перна
турбине)
думпкар м жп. думекар, дъмниар, самораз-
ктварваш се нагон (чрез наклоняване нс
хоши)
дунганнонйт м петр. дунганонит
дундазйт (дундасйт) м минер. дундазит
дунйт м петр. дуняк
ду-аспйратор- м дутасенрактр (в мелничар¬
ски промишленост)
дуостан (дуо-стан) м [дуо с] мет. агрегат с
двувепптва клетка, валцов агрегат дуо
.дуплекс м 1. тле., тлф. дуплекс, дуплексна
_ нръзка (еДновременно с Двете посохи)
2. текст: дуплекс, машина за чесане на
лен 3. двуслойно стъкло
^автотипия полигр. дуелеис-автотипия
дифференциальный тлф. двупосочна раз¬
говорна уредба с диференциална [балансна]
схема
краска двутонов цвят
наебе дуплексна помпа
процесс мет.' дуплекс-процес (нспр. за
леене, като се използуват два агрегати)
дуплексный двоен; двупосочен; двуагрегакен;
с двойно действие; дуплексен
дурангйт м минер. дурангит
дурбахйт м петр. дурбахит
дурденйт м минер, дурдонит, омонсят
дует м с. cm. прахообразен химичен препарат
(непр. инсектициден)
дустирование с с. cm. разерашаване (нспр.
защитни средства по растения)
дутик м 1. (мелък кух предмет)	2. стр:
«бомбичка» (от ксДсугaсенa сср с мизилкете)
дутый издут, кух, празен (отвътре)
лутъ духам, вдухвам
дутьё с 1. вдухване, духано 2, въздушно
течение, въздушна струя 3. мет. вдухване,
ноданане на въздух (в промишлен топло¬
технически егрегст. нспр. с пещ)
боковое странично вдухване
вентиляторное вдухване [подавано на въз¬
дух] с вентилатор
~, верхнее горно вдухване
~, воздушное вдухване на нъздух
~, вторичное вторично вдухване, подаване
на вторичен въздух
горячее вдухване [подаване] на горещ
въздух
~, даменнае вдухване [подаване] на въздух,
на висока пещ
—	дуги, воздушное ел. въздушно продухване
па дъга
—	дуги, гaзaвaё ел. продухвано на дъга с газ
~, естественное естествена тяга
зонное вдухване по отделни зони
кислородное вдухване [подаване] на кис¬
лород
~, магнитное зав. магнитно духане
нижнее долно вдухване
~, обогащённое вдухване [подавано] на обо¬
гатен въздух (нспр. с кислород)
острое остро вдухване (непр. ни трети-
чен въздух с висока скорост направо с пла¬
мъка ни пещ)
~, паровое вдухване па нара
~, паровоздушное паронъздушно вдухвано
~, принудительное принудителна [изкуст¬
вена] тяга
увлажнённое вдухване на влажен въздух
~, х-л-днае вдухване на студен нъздух
дутьевой вдухващ, вдухвакелен
духовка ж хрзп. веиарна, фурна
душ м душ (за баня)
водяной воден душ
воздушный 1. въздушен душ (зс подоб¬
ряване условията на реботс с горещи це¬
хове)	2. мин. въздушна завеса
закалочный душов пръстен (приспособле¬
ние зс закаляване)
душевая ж баня с душове
душистый ароматен, (отличаващ се) с прият¬
на миризма
душник м леяр. шиш, игла (при изработване
не въздушни хенели)
дым м дим, нушеи
дымка ж метео омара, мъгла (леха)

207
ЕДИ
дымкомёр м метео (уред за измерване на свет¬
линния воал при Далечно наблюдаване)
дымлёнив с опушване, задимявапе; пушене
дымомёр м димоке-р (за определяне-концентра¬
цията на твърдите частици в Дима)
дымность ж димност, съдържание на твърди
частици (в Димен газ)
~ выхлопа авто димност на изгорелите га¬
зове
дымный' димен, задимен
дымовой димен, (осигуряващ, служещ) за
излизане на дима
дымогарный димогарен
дымогенвратор м димен генератор
дыаообразоваийв с димбббpазуване, образу¬
ване на дим
дымоотвод м комин, димоотвод; димоотвеж-
дане
дымопоглотйтель м димопоглъщащо устрой¬
ство
дымопоглощение с димопоглъщане
дымопровод м димен канал, комин (обикн.
само хоризонталният участък на комина)
дымосос м тягов вентилатор, диебсеукатсл,
вентилатор за димни газове
~ паровоза жп. димосмукач на локомотива
дымоуловйтвль м димоуловител
дымоход м ■ димов канал, димоход, фукс
~, рециркуляционный рециркуланибнен [обо¬
ротен] димов канал
топочный димов канал на пещ
дыра ж отвор, дупка; пробив
дырка ж 1. (малък) отвор 2. елн. дупка,
дефектен електрон
электронная вж, дырка 2
~, энергетИчеекая физ, енергетична дупка
дырокол м с. cm. пробивач; перфоратор
дыропробивной пробивен (за дупки)
дырочный L дупчест 2. елн, свързан с «дуп¬
ки» (състояния, незаети от електрони)
дырчатый надупчен, перфориран
дышло с теглич, прът; с. cm. процеп, ок
~, ведущее жп. шатун, мотовилка
поршневое жп. бутален прът
-V прицепа авто процеп на ремаркето (за
прикачване към влекача)
~, сцепное жп. сцеп на щанга (на локомо¬
тива )
упряжное с. cm. ок
~, центровое жп. водеща [централна] сцепна
щанга (на локомотива)
дышловой тегличен; процепен
дюбвпйроваииё с жп. съединяване с помощта
на дюбели
дюбель м 1. дюбел (съединителен елемент от
стомана или твърдо дърво) 2. жп, дюбел,
втулка (за отвори за крампони, тирфони)
дюза ж дюза, наустник, накрайник
дюйм м изм. цол (=25,4 мм)
дюймовый цолов
дюкер м хидр. дюкер (напорен тръбопровод
при пресичане на реки, канали)
многоочкбвый многотръбен дюкер
одноочкбвый еднотръбен дюкер
дюмонтит м минер, дюмонтит
дюраль м вж. дюралюминий
дюралюминиевый дуралуминиев
дюралюминий м дуралуминий
закалённый закален дуралуминий
~, листовой дуралуминиева ламарина
дюромётр м изм. твърдомер
дюфренуазит м минер. дюфрецбаеит
дюшесе м текст, сатен
Е
Евровидение с тле. Евровизия
европий м хим. европий, Ец
Евратом м Евратом (Европейска организация
за атомна енеогия)
единица ж единица
~, абсолютная изч. абсолютна единица
~ активности ядр. единица за активност
бинарная изч. единица в двоична[бинарна]
система, бит
~ вёса изм, единица за тегло, тегловна еди¬
ница
~, вивсистВаиая елн. извънсистемна единица
~ времени единица за време
~ громкости ак. единица за гръмкост на
звука
~ давлВния изм. единица за налягане
двоичная• двоична единица, ■ единица в
двоична система, бит
~ длины изм. единица за дължина
~ длины, астрономическая астрономическа
единица за дължина
~ заряда единица за (електрически) заряд
[товар]
~ затухания ел. единица за затихване
~ измерения мерна единица
~ измерения в систёмв CGS мерна единица в
системата «сантиметър—грам—секунда»
~ индуктивности единица за индуктивност
~ информации информационна единица, еди¬
ница информация
~, каскадная топл. каскадна единица
~, кормовая с. ст, фуражна единица
котёльная топл. котелна единица, коте¬
лен агрегат
~ массы единица за маса
~ мЗссы, атомная физ. атомна единица за
маса
машинная машинна единица
международная изм: международна еди¬
ница
~, метрическая единица в метричната си¬
стема
мнимая мат. имагинерна единица
монтажная орг. монтажна единица
~ мощности единица за мощност
~ напряжения единица за напрежение
~ объёма единица за обем
основная основна единица
г— плотности единица за плътност
~ площади единица за лице
~ подвижного состава трансп, единица по¬
движен състав	.

208
ЕДИ

s- поездная жп. влакова единица
практическая практическа единица
~ продукции единица продукция
производная производна единица
производственная икон. производствена
единица
~ работы единица за работа
радиационная ядр. радиационна единица
~ расстояния, световая светлинна година
(единица за разстояние е астрономията)
—, сборочная вж. единица, монтажная
силовая силов агрегат, силова единица
~ силы единица за сила
~ сйлы тока единица за сила на тока
~ скорости единица за скорост
~ сопротивления ел. единица за съпротивле¬
ние
тепловая топлинна единица, единица за
(количество) топлина
угловая ъглова единица, мярка за ъгъл
~ ускорения единица за ускорение
условная условна единица
% физическая физическа единица
лч, фотометрическая фотометрична единица
~ частоты единица за честота
хозяйственная икон, стопанска единица
электрическая електрическа единица
электромагнитная електромагнитна еди¬
ница
~, электростатическая електростатична еди¬
ница
«ч, энергетическая единица за енергия
единоличный текст. еднолицев, с една лице¬
ва страна
едкий разяждаш
ёдкость ж хим. разядливост
езда ж пътуване, каране (на транспортно
среДство); жп. езда (начин на обслужване
на влакове от локмотиви)
кольцевая кръгова езда; пътуване по
пръстен
~ поверху стр. преминаване с път горе
(за конструкция на мост)
~ понизу стр. преминаване с път долу
(за конструкция на мост)
~ посередине стр. преминаване с път по сре¬
дата
лч, спаренная двойна езда
~, туровая сменна езда, пътуване на смени
(за локомотивни бригади)
езженный отъпкан (за път)
ёлка ж Дърв. смърч □ в «ёлку» разположение
«рибена кост» (за поДрежДане на паркет,
за сплитка или шев)
ёмкий вместителен, (характеризиращ се) с
голям обем
ёмкостный ел. капацитивен
ёмкость ж 1. вместимост, обем, капацитет
2. ел. капацитет 3. ел. кондензатор
адсорбционная адсорбционна вмести¬
мост, адсорбционен капацитет
~ аккумулятора капацитет на акумулатора
(амперча^сове )
~ антенны капацитет на антена
лч, буферная	1. хим. буферен капацитет
2. запасна вместимост (на резервоар)
~ водохранилища вместимост [обем] на водо¬
хранилище
входная входен капацитет (на електрон¬
на лампа)
ч«ч, выходная изходен капацитет (на елек¬
тронна лампа)
геометрическая геометричен обем, геоме¬
трична вместимост
лч, грузовая товарна вместимост (напр. на
товарен автомобил) товаровместимост
динамическая авт. динамичен капацитет
диффузионная днфузнонен ' капацитет
~ запоминающего устройства изч. капацитет
[обем| на запаметяващото устройство, ка¬
пацитет на паметта
информационная изч. информационен ка¬
пацитет [обем]
лч ковша вместимост [обем] на кофата
компенсирующая компенсиращ капацитет
~ конденсатора капацитет на кондензатора
— лампы капацитет на (електронна) лампа
междувитковая междунавивков капаци¬
тет, капацитет между навивки
лч, межэлектродная междуелектроден капа¬
цитет
~ нагрузки изч. капацитет на товара; капа¬
цитивна съставяща на пълното съпротивле¬
ние на товара
~ отвала вместимост [обем] на насипището
л»/ памяти вж. ёмкость запоминающего ус¬
тройства
паразитная паразитен капацитет
<ч, переменная 1. променлив капацитет 2.
променлив кондензатор
лч перфоноейтеля изч. капацитет [обем1 на
перфоносителя (на информация)
лч, печатная печатан кондензатор
~ поглощения капацитет на поглъщане, по-
глъщателна способност
~, погонная линеен капацитет
полезная полезна вместимост, полезен
обем
лч, рабочая работен капацитет; • работен обем
~, разрядная разряден капацитет, капаци¬
тет при разреждане
~, распределённая разпределен капацитет
рассеяния капацитет на разсейването,
паразитен капацитет; капацитет (по пътя)
на утечния ток
лч/ ресивера вместимост [обем] на приемника-
лч связи 1. свързващ капацитет, капацитет
за връзка 2. капацитет на връзка
лч, сглаживающая изглаждащ [филтриращ)
кондензатор
лч/. складская вместимост [обем] на склад,
складов капацитет
~ системы капацитет на системата
лч, собственная собствен капацитет
лч станции 1. жп. приемателна способност
ва станцията 2. тлф. капацитет на центра¬
лата (изразена в брой на абонатите)
удельная ел. специфичен капацитет; изч.
относителен капацитет [обем]

209
ЖЕЛ
~ холодильника (полезен) обем на хладил¬
ника (напр. в литри)
холодная капацитет на студено, капаци¬
тет в студено състояние
эксплуатационная работен капацитет
(напр. на акумулатор)
электрическая електрически капацитет
электростатическая електростатичен ка¬
пацитет
ендова ж арх. улама, долия. (на покрив)
ерунок м стр. шаблон-ъгълн^, гьония
ёрш м 1. стр, гвоздей с назъбка (за да не
може да излезе от дървото, след като е на¬
бит)	2, мин. въжехващач (спасителен,
инструмент за хващане на скъсано въже)
вилкообразный вилкообразен двоен въ-
жехващач
двурогий вж. ёрш, вилкообразный
ловильный вж. ёрш 2
однорогий единичен. въжехващач
естественно-радиоактивный естествено радио¬
активен
естествоведение с естествени [природни] науки
естествознание с природознание
ж
жадеит м минер, жадеит, натриево-алуминиев
дисиликат
жакет м 1. леяр, жакет (надява се върху фор¬
мата малко преди заливането и след зали¬
ването се снема — безкасово формуване)
2, текст, жакет
жаккардовый текст, жакардов, жакарден
жалованье с икон, заплата, възнагражде¬
ние
жалюзи мн. арх. жалузи, жалузийна решетка,
сенник, щори
~ радиатора авто жалузи на радиатора
жар м 1. мет. жар, (нагряване до) висока
температура, нажежаване 2, жар, жарава
(разпалени въглища)
белокалйльный бяла жар, нажежаване до
бял цвят
ж&лто^^лильный жълта жар, нажежаване
до жълт цвят	.
калильный нажежаване (над червен цвят)
к^^^<снокълильный червена жар, нажежава¬
не до червен цвят
синекалйльный нажежаване до синкав
цвят
жаренье с хран. 1. печене 2. пържене
жаровня ж 1. котлон, мангал 2. хран. под-
гревател 3. жп, спомагателен разпредели¬
телен парк
жаропрочность ж огнеупорност (запазване
на механична якост и физикохимични свой¬
ства при високи температури)
жаропрочный огнеупорен
жаростойкий огнеустойчив
жаростойкость ж огнеустойчивост, термоус*
тойчивост
жаротрубный пламъчнотръбен (напр. за
котел )
жароупорность	жаропрочность
жароупорный вж. жаропрочный
жароустойчивость ж вж. жаростойкость
жароустойчивый вж. жаростойкий
жатка ж с. ст, жътвар ка
боковая странична жътварка
валковая навесная- окачна редова жътвар-
ка
^-виндроуэр редова жътварка
^-лобогрейка проста жътварка (само жъне,
а периодически ожънатото ръчно се снема
на земята)
/'-'-молотилка жътварка-вършачка
рядовая редова жътварка
-^-самосброска греблова жътварка
^—еенокосилка жътвара-сенокосачка
—-сноповязалка	жътварка-сноповръзвачка
жвана-галс м кораб, жвака-галс (закрепващият
край на котвена верига)
жгут м 1. ел, сноп от проводници 2. текст,
кабел
~ ткани тъкан във вид на въже
жезл м 1. геод. жезъл ' 2. жп, жезъл (при
електрожезълна система на връзка между
съседни станции на еднолинеен железен път)
мерный геод, мерен жезъл
поездной вж. жезл 2
желатйн м вж. желатйна
желатина ж хим. желатин
взрывчатая вж. желатйна, динамйтная
~, динамйтная експлозивен желатин
—, дроблёная желатин на зърна
листовая желатин на плочки [листа, блок¬
чета]
пищевая желатин за хранителната про¬
мишленост
техническая технически желатин, туткал
фотографическая желатин за фотографски
цели
хромйрованная кфт, хромиран желатин
(смес от желатин и бихромат)
желатиндинамйт м желатиниран динамит, екс¬
плозивен желатин
желатинизация	вж • желатинирование
желатинйрование с желиране, желатиниране,
образуване на желе [гел|
желатиновый желатинов
жслатинбобраеный желатикоббразек
жслС с хран. желе
железистый 1. съдържащ желязо 2. биол,
жлезист
желёзка ж дърв. (стоманен) лист, нож (на
ренде )
двойная двоен лист [нож] (на ренде-
двойник)
долбёжная дълбачен лист (на ренде)
обдйрочная рубаночная лист (на редне)
за грубо рендосване
рубаночная вж. желёзка
шерхебельная лист (на ренДе-копач) с
полукръгло острие (за грубо рендосване)
~, шпунторёзная лист на ренде-фалцовник
И Руско -български политехнически речник

210
ЖЕЛ

железнёние с 1. елхим. нтжспезянанс (по¬
криване с желязо по галваничен нсчин)
2. стр. пердашено (нс бетонов/р повърх¬
ност )
железнодорожник с железопътен работник
(ремонт или строителство)
железнодорожный железопътен
железнокислый хим. форат, сол на желязната
киселина
железный 1. железен, съдържащ желязо (нспр.
руда) 2. стоманен
железняк м 1. геол. желязна руда (охисне)
2. херем, тухла (Добре пресувени и изпе¬
чена). толуили^е-на тухла
—, бурый лимонит, кафява желязна руда
— , глинистый глинест лимонит
—, красный хоматит (червен)
~, лимонный ктнkрспитнен лимонит
~, лугав-й, бурый озерон лимонит
~, магнитный магнитен (черен), железен
(II, III) окис
~, оолитовый оолитов лимонит
~, песчанистый песъчлив лимонит
~, титанистый илменит, железен (II) мт-
татитанат
углистый въглеобразен лимонит
~, хромистый хромит
шпатовый сидерит (жълт до сив). же¬
лезен (II) карбонат
железо с 1. хшм. желязо 2. стомана
~, азотистое железен нитрид
~, азотнокислое железен (II) нитрат
~, арматурное стр. ерйиртвъано желязо¬
— -армко армио-желязо (технически чисто
желязо )
бессемеровское бесемерова стомана
~, ббристое железен 6орид
~, бульбовое стомана с удебелен профил
(непр. с единия крей)
—, вальцованное валцувана стомана
~, вольфрам истое волфрамова стомана (ле¬
гиране)
ванадиевое ванадиева стомана (легиране)
~, гофрированное гофрирана стомана [сто¬
манена ламарина!	'
губчатое гъбесто [поресто] желязо
~, двусернйстое железен дисулфид
—, двутавровое двойно .Т-образна стомана,
стомана (нс пръти) с двойно Т-образно
соченио
~, декапированное (тънхолистови отгряти
и) докаеирана стоманена ламарина (под-
хоДящс зе щанцоване и изтегляне ни пресс)
динамное динамола-марина (стоманена).
листова електротехническа стомана
~, железистосинеродистое железен фертпианид
железосинеродистое железен феряцианид
~, закисное двувалентно желязо
заклёпочное стомана за нятоно
~, зетовое стомана със Z-образен профил (спе¬
циален профил нспр. за селскостопански
машини )
'х, йодистое железен (II) йодид, железен
(III) йодид
катанное валцувана стомана
кавкаё ковка стомана
кор^|^^и^^ст6йчнвое kортзuтусmтйчuва сто¬
мана
котельное -котелна стомана
красналамкае стомана с трошляност (при
нагряване) на чернон цвят [с червена трош-
пивтст|
кремнистое силициева стомана
кровельное еокривна стоманена ламари¬
на (обихн. поцинковане)
круглое кръгла стомана
легированное легирана стомана
ленточное стоманена- лента, чтм-тр
листовое стоманена пайерина, стомана
на листове
литое лята стомана
лужёное еапайдисена - (стоманена) - ла¬
марина, бяло тенеко
марранцавокрёмнйстое йангантсuлuпuева
стомана
мартеновское мартенова стомана
металлокерамическое йстaпткорайиано же¬
лязо
метеоритное метеоритно желязо
молибденистое молибденова стомана
мышьяковистое железен арсенид
мягкое остир. моко [ктвкт| желязо, сто¬
мана
наурлербжённаё стомана с обогатен на
въглерод повърхностен слой, цементирана
стомана
окисное тривалентно желязо
оцинкованное поцинкована (стоманена)
ламарина
пирофорное пирофорно желязо
~, плоское плоска стомана (нс пръти)
полосовое сж. железо, ленточное
полукруглое полукръгла стомана
порошковое желязо на драх, прахтобрез-
нт желязо
прокатное вж. железо, вальцованное
профильное профилна стомана
~, прутковое стомана на пръти
пудлинговое стомана от пудлянгов про¬
цес, пудлингона стомана
-z, рифлёное рифелона стомана [стоманена
ламарина]
самородное сайтртднт желязо
сварочное заваръчна стомана
сернистое железен (II) сулфид; железен
(1II) сулфид, железен дисулфид; железен
(II, III) сулфид
сортовое вж. железо, профильное
строительное строителна стомана; бе¬
тонна стомана
тавровое Т-образна стомана, стомана (на
пръти) с Т-образно сечение
томасовское томасова стомана, стомана,
получена йо Томасон метод
трансформаторное трансформаторна сто¬
мана (стоманена ламарина]
~, углеродистое железен карбид
~, угловое ъглова стомана
фасонное вж. железо, профильное

211
ЖЕЛ
хлористое железен двухлорид, ферохло-
рид
хлорное железен трихлорид, ферихлорид
—, холоднокатаное студеновалцувана сто¬
мана
холоднокбваииое кована на студено сто¬
мана
холоднолбмкое трошлива [крехка] на сту¬
дено стомана
швеллерное П-образна стомана, стомана
(на пръти) с П-образно сечение
электролитическое електролитно желязо
железобетон м стр. стоманобетон
лёгкий лек стоманобетон
монолитный монолитен стоманобетон, сто¬
манобетон за монолитни конструкции
~ предварительно напряжённый предвари¬
телно напрегнат стоманобетон
—, сборный (готови) стоманобетонови еле¬
менти (за сглобяемо строителство)
железобетонный стоманобетонен
железографйт м железографит (фазсво съ¬
стояние )
железоделательный железарски
железокерамйческий- железокерамичен
железомарганцевый желязно-манганов
железонйкелевый желязно-никелов
железоотделйтель м магнитный магнитен от¬
дел ител [сепаратор] за желязото
железорудный геол, железо руден, съдържащ
железни руди
железосодержащий съдържащ желязо
железосплавы мн железни сплави
железоуглеродный жел язо-въглероден
желйрование с желиране
жёлоб м 1. жлеб, улей; канал 2. стр. во¬
досток, водосточен улей, олук
вводный мет. подаващ улей (при вал¬
цуване на тръби)
~, вибрационный вибрационен улей
винтовой винтов канал
~, водораспределительный водоразпредели¬
телен канал
водосборный водосъбирателен канал
водосточный 1. водосточен улей 2. авто
водосточен жлеб (наД вратите на каросе¬
рията )
впускной впускателен [вливащ] улей
~, выпускной мет. изпускателен улей
гидравлический хидравличен транспор¬
тьор
грануляционный мет. гранулационен улей
дождевой вж. жёлоб, водосточный 1
загрузочный улей за товарене [зареждане,
насипване]
заливной леяр. заливен [хранителен] ка¬
нал
инерционный инерционен [вибрационен]
улей, вибротранспортьор
кабельный кабелен канал; кабелна ку¬
тия (на мост)
качающийся стръскващ улей
ленп^1^<^1^1^<^1в^1^|^1щий лентонаправляващо
устройство (на телеграфен апарат)
литейный вж. жёлоб, заливной
масляный маслен канал (напр. на лагер)
моечный промивен улей [канал]
,w, питающий захранващ улей
подвесной стр. висящ [окачен] улей
,ш, разгрузочный улей за изсипване [изпу¬
скане, разтоварване]
/w, скребковый греблов улей
сливной леяр, улей за изпускане (напр.
на течен метал)
сортировочный мин. сортировъчен улей
сотрясательный тръскащ [стръскващ] улей
спускной мин. самотечен [гравитационен]
улей
сточный вж. жёлоб, водосточный 1
транспортный транспортен канал
трубчатый тръбен улей, течка
уравнительный уравнителен [изравните¬
лен! улей
хвостовой обог. жлеб за отпадъци
~, циркуляционный мин. улей за разтвора
(при■ сондажни работи)
~, чугунный мет. улей за чугуна
шлаковый мет. улей за шлаката
шлакоотдел й тельный леяо. сифонен канал
(на леякова система), шлакоотделителен
улей
желобить дълбая (канал, улей). изработвам
жлеб
желобок м вдлъбнатина, жлеб, улейче, бразда;
каналче
~, канатный въжгн жюб
~ катушки, тормозной тжст. жлеб на спи¬
рачния шнур (на шпула)
клиновой [клинчатый]	канал [каналче]
за клина
~ окна вж. желобок опускного стекла
~ опускного стекла авто улейче [пазва] на
подвижното стъкло
лентоиаправлЯющий лентонаправляващо
устройство (на телеграфен апарат)
смазочный каналче за мазане (напр. на
лагер )
желобочный жлебов
желобчатый жлебов, жлебовиден; П-образен
(за профилен метал)
желонирование с мин. желониране, изчерп¬
ване с желонка
желонка ж мин. желонка, тръбен изгребвач
(на шлам от сондажа), шламбукса
буровая сондажна желонка
~, винтовая винтова желонка
заливочная заливна	[циментировъчна]
желонка
ловильная ловилна [уловителна] желонка
~, обходная обходна желонка
пневматйческая пневматична желонка
поршневая бутална желонка, желонка-
помпа
~ с окном и без клапана безклапанна желонка
с прорез
тампонажная тампопажна желонка, же¬
лонка за спускане на циментов разтвор
тар таль на я желонка за изчерпване на
течности

ЖЕЛ
212
~, цементировочная вж. желонка, заливоч¬
ная
желоночный желонков
жёлтая ж жълт цвят; жълта боя
желтозём ж геол, жълтозем (тип почва)
желтяк м стр.. жаре. жълт пясък
жёлтый м жълто ’ (багрило), жълта боя
~, анилиновый анилиново жълто
жировой маслено жълто
~, кислотный мвтанйловый оранжево
пина крйцт6ловый кфт. пинакриптолово
жълто (десенсибилизиращо багрило)
~, протравной стипцовно жълто
прочный трайно жълто
хромовый хромова жълта боя, оловен
(II) хромат
желть ж вж. жёлтый
цинковая цинкова жълта боя
жёлудь м (електронна) лампа тип «желъд»
жервбВйка ж леяр, подпорка за сърце
вилкообразная вилкова подпорка за сърце
двусторонняя двустранна подпорка за
сърце
~, коробчатая еутисббраена подпорка за
сърце
~, односторонняя едностранна подпорка за
сърце
радиаторная топл. подпора [опора] за
радиатори
~, чугунная роликовая чугунена ролкова
подпорка за сърце
жВрло с 1. гърло, отвор, уста 2. геол, кратер
(на вулкан)
жёрнов м	1. мелничен [воденичен] камък
2. валяк (на чашева мелница, на колер -
ганг)
жёрства ж стр. дребна баластра (от извет¬
рели скали)
жёсткий 1. твърд, корав, неподвижен 2, твърд,
варовит (за вода)
жёсткость ж 1. твърдост, коравина; непо¬
движност, неподатливост; устойчивост, ста¬
билност; неогъваемост (на конструкции и
съединения, на машини) 2, твърдост, варо-
витост (за вода)	3. твърдост, острота (за
текстилна вълна)
акустйческая остар. акустична еластич¬
ност; вж. също упругость, акустйческая
~ воды вж. жёсткость 2
диагональная диагонална неподатливост
(напр. на рама)
динамйческая динамична устойчивост
~ излучения твърдост на излъчването
кальциевая калциева твърдост (на вода)
карбонатная карбонатна твърдост (на
водата — отстранима)
крутйльная устойчивост на усукване
~ ленты коравина [неогъваемост] на лентата
магниевая магнезиева твърдост (съдържа¬
ние на магнезиеви соли във водата)
^карбонатная некарбонатна [постоянна]
твърдост (на вода)
общая обща твърдост (на вода)
остаточная остатъчна твърдост
/w, приведённая приведена твърдост [неподат¬
ливост]
~ при изгибе неогъваемо^т, устойчивост на
огъване
~ при кручёнии вж. жёсткость, крутйльная
~ при растяжении твърдост [неподатливост]
на разтягане
статйчвская статическа устойчивост [ко-
равина]
~ троса съпротивление при огъване на въ¬
жето
жесть ж (тънка) ламарина, тенеке
~, белая бяло тенеке, бяла ламарина
волнистая вълниста [вълнообразна] ла¬
марина
воронёная оксидирана ламарина
~, декапированная декапирана ламарина
консВрвная тенеке за консервени кутии
~, лакированная лакирано тенеке
лВнточная тенеке [ламарина] на лента
~, листовЗя тенеке [ламарина] на листове
лужёная калайдисана [бяла] ламарина,
бяло тенеке
матовая матово тенеке, матова ламарина
(покрита с оловно-калаен слой — не за
хранителната промишленост)
оцинкованная поцинкована ламарина
перфорированная перфорирана ламарина
~, рифлёная рифелова ламарина
~, рулонная ламарина на руло [лента]
~, стальная стоманена ламарина
чёрная черна ламарина
штамповочная ламарина за изтегляне
(на преса)
жестяник м тенекеджия
жестяницкая ж тенекеджийница, тенекеджий¬
ска работилница
жестяницкий тенекеджийски
жестянка ж. тенекиена кутия, тенекия
жестяной ламаринен (за тънки листове).
тенекиен
жестянщик м вж. жестяник
жжёный печен; горен, обгорен
живица ж борова смола, боров клей; (суров)
терпентин
земная минер. озокерит, планински восък
сосновая бяла - борова смола
животноводство с с. cm. животновъдство
животноводческий животновъден
живучесть ж трайност, издръжливост (пре¬
димно за военна техника)
жйдкий течен; рядък, разреден
жидкоплавкий течен; втечнен (чрез топене).
разтопен
жидкоплавкость ж втечнимост, склонност към
разтопяване
жидкоподвйжность ж шлака течливост [по¬
движност в течно състояние] на шлаката
жидкостный течен
жидкость ж течност
агрвссйвная агресивна [разяждаща] теч¬
ност
~, актйвная хим. активна [действуваща]
течност
амортизаторная амортисъорна течност

213
жил
анизотропная анизотропна течност, те¬
чен кристал
антиобледенительная вж. жидкость, про¬
тивообледенительная
бордосская с. ст. бордолезов разтвор
(смес от син камък и варно мляко — срещу
болести по растенията)
вязкая гъста {лепкава, вискозна] течност
гидротормозная вж. жидкость, тормозная
дезактивационная яДр. дезактивираща теч¬
ност
~ для амортизаторов вж. жидкость, аморти¬
заторная
—, закалочная мет. течност за закаляване
(напр. вода, масло)
запорная затворна течност (в хиДроза-
твори)
идеальная идеална течност
иммерсионная крист. имерсионна течност
капельная хим. капкова течност (с неиз¬
меняем обем)
моющая миещ разтвор; течен миещ пре¬
парат
напорная течност под налягане, работна
течност (напр. в хидравлични машини)
незамерзающая незамръзваща течност, ан¬
тифриз
несжимаемая нссвиваема течност
огнетушйтельная пожарогасителна теч¬
ност
отфильтрованная хим. филтрат
~, охлаждающая охлаждаща течност
пассивная хим. неактивна [недействуваща]
течност
—песчоносйтель мин. песъконосеща течност
пйкельная кож. пикел (разтвор от ки¬
селина и сол)
питательная хранителен разтвор, храни¬
телна среда
продавочная мин. течност под налягане
промывочная {промывная] мин. промивна
течност (при сонДиране)
пропиточная течност за импрегниране
противообледенйтельная ав.	противооб-
ледяваща течност, течност против обледя-
ваие
—, рабочая вж. жидкость, напорная
реакционная хим. реакционна течност
смазочная мазилна течност, течна смазка
~, смазочно-охлаждающая обр. мет. сма-
зочно-охлаждаща течност
сцинтиллирующая яДр. сцинтилираща теч¬
ност
~-теплоносйтель ядр. течност-топлоносител
технологическая технологична течност,
технологичен разтвор
~, тормозная авто спирачна течност
—, травильная разтвор за ецване [байцване]
~, уплотняющая уплътняваща течност
—, электродная елхим. електролит, електро-
дова течност
электроизоляционная електроизолацион¬
на течност
этиловая етилова течност (противодето-
национна добавка към бензина)
жидкотекучесть ж тънколивкост (за разтопен
метал); течливост, подвижност в течно съ¬
стояние
жидкотекучий тънколивък; течлив, лекопо-
движен
жидкофазный течнофазен, (намиращ се) в
течна фаза
жйжа ж рядка каша, течна маса
~, навозная с. cm. рядък тор, торова течност
(от естествен тор)
жижесборник м с. cm. торова [торищна] яма,
торище
жизнеопасный опасен за живота
жизнь ж скважины, фонтанная мин. (експлоа¬
тационна) продължителност на фонтаниращ
сондаж
жиклёр м жикльор, пръскач, цицка (на кар¬
буратора на Двигател с външно смесообра-
зуване )
воздушный въздушен жикльор
, вспомогательный спомагателен жикльор
главный главен жикльор
~, дозйрующий дозиращ жикльор
—, дополнительный допълнителен жикльор
,. игольчатый жикльор с (регулираща) игла.
жикльор с изменящо се светло сечение (по¬
средством игла)
~ карбюратора карбураторен жикльор
компенсационный компенсационен {из¬
равнителен, компенсиращ] жикльор
-—-корректор жикльор-коректор
~ малого хода [малых оборотов] вж. жиклёр
холостого хода
~ мощности обогатителен жикльор (за пъл¬
на мощност)
несъёмный неразглобяем жикльор
—, обогатительный вж. жиклёр мощности
—, основной вж. жиклёр, главный
перепускной преливен жикльор
пусковой пусков жикльор
съёмный разглобяем жикльор
—, топливный горивен жикльор
—, уравнительный вж. жиклёр. компенса¬
ционный
— ускорительного насоса жикльор на ускори¬
телната помпа
~ холостого хода жикльор за празен ход
~ экономайзера жикльор на икономайзера
[обогатителя], обогатителен жикльор
эмульсионный емулсионен жикльор
эталонный еталонен жикльор
жиклёрный жикльорен
жила ж 1. ел. жило (напр. на електрически
кабел)	2. геол, (скална) жила 3. кож.
жила (дефект)
бедная бедна жила
—, безрудная ялова [постна] жила
богатая богата жила
—, боковая странична жила
г-, ' водная водна жила, подземно водно те¬
чение
водоносная водоносна жила
двойная ел. двойно жило
золотоносная златоносна жила

жил
2Н
~, инфильтрационная инфил^трационна [про¬
смукана] жила
кабельная ел. кабелно жило
камерная камерна жила
контактная контактна жила
контрольная ел. контролно жиро
лестничная стълбонидна жила
минеральная минерална жила
мощная мощна жила
~, непромышленная непроизводителна [не¬
рентабилна] жила
~, нулевая ел. нулев проводник; неук-ала
оголённая ел. оголено жило, оголен про¬
водник (със снета изолация)
пережатая изтънена жила
пластовая Пластова жила
пустая вж. жила, безрудная
разветвлённая разклонена жила
рубцовая жила, която излиза на повърх¬
ността
рудная рудна жила
секущая разсичаща жила
сетчатая мрежеста жила
слепая сляна [глуха! жила
~ с раздувами жила с удебеления
~, токоведущая ел. ттkоводешо жило
токаправадящая еж. жила, токоведущая
трещинная нукнакянна жила
трещиноватая напукана жила
~, трубчатая тръбообразна жила
чётковйдная -роеницовядна жила
эруптивная орунтинна жила
жилет м текст. жилетка
—, спасательный кореб, снесяmспне ряза
жилистость ж кож. следи от жиля (Дефект)
жилообразный жипот6разен
жилплощадь ж жилищна площ
жильберйт м минер. гилберик
жильный геол. жилен
жймки мн [жимок м — ед. ч.] щипки, скоби
(зс свързване ни въжета или жици)
, канатные мин. въжен» щипки fсkо6иl
жир м мазнина; тлъстина; мас; лой
гидрогенизированный хидрирано [хядроге-
нирано, втвърдено] масло илс мазнина
~, животный животинска мазнина, мазнина
от животински произход
компаунд смес от различни животински
мазнини (зи хранителни цели)
пищевой хранителна мазнина, мазнина за
ядене
~, природный природна естествена мазнина
(животинска или растителна)
растительный растително масло
технический техническа мазнина, мазня '
на за технически цел»
шерстяной текст, мастни наслоявания
по непрана вълна
жирнaaромaтйческйй хим.	мастноароматен,
аромаmнт-апяфаmон
жирнояйслый хим. йастнтиuсеп
жйрность ж масленост, маеятно съдържание
жирный 1. маслен, мазен; тлъст 2. хим. ма¬
етен, .циклсн, аляфатен (зс органични съе¬
динения) 3. (характеризиращ се) с високо
съдържание на маски (зс целулоза)
жирование с 1. намасл я но, омаслявано 2. авто
гресиране
—' машиной гресиране на авmтйт6нла
жировик м минер, стеатит
жировка ж кож. маслено дъбене [еродъ6ване|,
маслена щава
жирокомпас м ив. жирокомпас; вж. също
гирокомпас
жироловка ж йесптуптвикел, събирачка на
мазнини
жирополукампас м	ив. жиртнтлуктйнес;
вж. също гирополукбмпас
жироскоп м физ. жироскоп; вж. също гиро¬
скоп
жиросъёмник м маспо-fмазнuнт-]оmдопякеп
жиросырьё с сурови [необработени] мазнини
жмыхи мн [ед. ч. жмак м| с. ст. кюспе
~, гидравлические вж. жмыхи, прессованые
плиточные
прессованные плиточные пресовано июсне,
июсео на пятя [плочи]
жом м для пробок (ръчна) проса за коркови
таен (лабораторно приспособление)
жоржет м текст. жоржет
журавль м радио подвижен статин за микро¬
фон тип «жерав»
журнал м 1. дневник; хореб. журнал 2. спи¬
сание
~, аппаратный тлг. апаратен дневник
~, бортовой ив. бордов дневник [журнеп|
~, буровой мин. сондажен дневник
—, вахтенный вахтен журнал (на военните
хораби)
~, геодезический геодезичен карнет [дневник!
— испытаний дневник на изпитванията
маркшейдерский мин. маркшайде-ски
карнет
машинный кореб. машинен журнал
наблюдений дневник за наблюдения
~, навигационный навигационен журнал
(не военните кораби)
нивелировочный геод.	1. нявелярен иар-
нтт 2. каталог на репернте [-опернито
точин]
~, полевой геод. полски карнет
судовой корабен журнал
жюльенйт м минер. жуленит
3
заанкеренный стр. закотвен; поставен върху
фундамент
заанкеровать закотвям; връзвам (нспр. фун¬
даментен болт)
заатмосфёрный (намиращ се или извършващ
се) нзнън г-аняп.йmо на земната атмосфера
забёг м избързнане, изпреварваме (напр.
нс еДиния край ни храни спрямо другия)

215
забегание с катушки текст, изпреварване на
бобината
забежной арх. вит (напр. за стълба)
заберег м кораб. 1. (нисък бряг или лед,
заливан с вода при приливите и при силен
вятър откъм морето) 2. крайбрежен лед
(по реки)
забетонировать стр. забетонирам
забивание с вж. забивка 1, 2 и 3
забивка ж 1. забиване, набиване (напр. на
пилоти) 2, запълване, задръстване, запуш¬
ване (напр. на отвор). мин. направа на
забивка (на взривна дупка), забивка, за-
плънка 3. заковаване (напр. на дъска),
зачукване
водонепроницаемая водонепроницаемо на¬
биване (при изпълнение на земни работи)
—— дюбелей забиване на дюбели
—	подрывного заряда мин. забивка [заплънка]
на взривен заряд
—	свай забиване (набиване] на пилоти
—	скважины мин. запълване на сондажна
дупка
забивной забивен, набивен
забирать грунт кораб. достигам твърдо дъно •
(за котва)
забйркз ж стр., мин. предпазна ограда
(около обект)
забойны мн подбито място (дефект от удар)
забой м 1. забой (на рудник, шахта. тунел)
2.	размивна стена (при хидромеханизирани
земни работи)	3. вж. забои скважины
4.	забой, преграда (за риболов) 5. кланица
(за добитък)
боковой страничен забой
встречный насрещен забой
глухой глух (сляп] забой
действующий действуващ (работен] забой
добычной добивен забой
—, загазованный обгазен забой (след взрив)
камерный очистнбй камернодобивен за¬
бой
кольцевой пръстеновиден забой
лобовой челен забой
машинный машинен забой
механизированы# механизиран забой
обводнённ ыйнбводнен забой
~, обрушенный обрушен забой (след срут¬
ване)
огневой огнен озабой (при подземна га¬
зификация)
—	опережающий изпреварващ забой
опытный опитен [експериментален] забой
очист ной добиве забой
—	передовой изпреварващ [челен] забой
—	по восстанию, очистной възходящ добивен
забой
подготвйтельный подготвителен забой
—	по падВнию, очистной низходящ добивен
забой
—	по простиранию, очистной добивен забой
по простирането (на пласта)
~, породный скален забой
потолкоуступный забой с обратни стъпала,
таваноотстъпен забой
				ЗАБ
почвоуступный стъпален забой
проходческий проходчески [напредващ]
забой
разведочный проучвателен забой
резервный резервен [запасен] забой
~, рудный пгден забой
~ скважины забой [дъно, долна част] на сон¬
дажа (която се намира в нефтоносни,
газоносна или водоносни пластове
~, скоростной скоростен забой
~, сплошной 1. непрекъснат забой (без раз¬
деляне на части) 2. забой при безядково
сондиране
—	ствола забой на шахта
сухой сух забой
~, тупиковый вж. забой, глухой
~, угольный въглищен забой
уступный стъпален забой
экскаваторный екскаваторен [багерен]
забой
забойка ж мин. забивка, заплънка (на взрив¬
на дупка)
внёшняя външна забивка
~, водяная водна забивка
~, глиняная глинен забивка
~, деревянная дърва забивка
~, песчаная пясъчна забивка
—	шпура забивка [заплънка] на взривна дуп¬
ка
забойник м мин. шомпъл, прът за зареждане
(на взривни дупки)
забойный забоен
забойщик м мин. забоен работник
заболачивание с геол. 1. заблатяване 2. об-
растване (на водоеми) с блатна растител¬
ност
заболоченный заблатен
заболевание с профессиональное [производ¬
ственное] професионално заболяване
забор м 1. ъграда, стобор 2. вземане, загреб-
ване, черпене
—	воды вбдочерпене; мин. водоотлив
—	воздуха въздуховееманс (напр. за при-
точна вентилация)
~, глухой плътна преграда
—, дощатый дъсчена ограда
—	проб вземане на проби (напр. за изслед¬
ване)
—	резца отнемане (на материал) с нож (на
металорежеща машина)
снеговой жп, заслон срещу снегонатруп-
ване (снежни преспи]
заборник м (въздухо-)приемник; смукателен
отвор, смукател ’
—	воздуха .въздухоприемник
—	воздухоочистителя приемна страна на въз¬
душен филтър
забракованный бракуван
забраковать бракувам
забрасыватель м подхвъргач (на твърдо го¬
риво върху скара на пещ)
пневматический пневматичен подхвър-
гач, подхвъргач с въздушна струя
~, ротационный ротационен [роторен] под-
хвъргач

ЗАВ
216
~ с механической лопатой подхвъргач с ме¬
ханична лопата
заброс м 1. подаване, подхвърляне (напр.
на твърдо гориво) 2. ел. пререгулнрзне
~ воды топл. прехвърляне на вода
~ . оборотов винта ав. (кратковременно) пре¬
вишаване на оборотите на винта, форси¬
ране
~ топлива, пневматический пневматично
подхвърляне на гориво (в равномерен слой
върху скарата)
~ факела откъсване на факела
забурёние с вагонетки мин. излизане от рел¬
сите на вагонетка
забуривание с мин. започване на сондиране
забурник м мин. -1. инструмент за започване
{начало] на сондирането или пробиването
2. центриращо-направляваща бургия
забутить стр.. мин. запълвам, подпълвам
(напр. с ломен камък)
забутка ж 1. стр. запълване (с каменна зи¬
Дария или Други материали, напр. межди¬
ната при Двойна стена, пазва на свод)
2.	мин. подпълваме, пълнеж (с ломен ка¬
мък или други материали в минна галерия)
забутовка (ж вж. забутка 1 и 2
забутовщик м мин. запълвач (работник)
забучивание с стр. запълване (с ломен камък
напр. на фунДамент)
зав£л м 1. затрупване, задръстване, струп¬
ване, запушване 2. мин. пропадане, пропад
3.	текст. тепавична гънка	(дефект)
4.	воен, завал, заграждение (препятствие
върху пътищата за Движение на против¬
ника)
заваливать 1. затрупвам, засипвам; запълвам,
запушвам 2. мет. пълня, зареждам, внасям
(шихта в пещ)
завалка ж 1. затрупване, засипване; обвал-
ване 2. мет. пълнене, зареждан^ (на шихта
в пещ) 3. мет. шихта, пълнеж
горячая горещо [течно] пълнене
жидкая вж. завалка, горячая
~, рабочая шихта, пълнеж
скиповая пълнене със скип
твёрдая 1. пълнене с • постоянна [твърда]
шихта 2. твърда шихта, шихта с постоянен
състав
~ холбдная студено пълнене
~ шихты пълнене [зареждане] на шихтата
(в пещта)
завалочный пълначен, (служещ) за пълнене
(при зарежДане на пещ)
завальцевать завалцувам, съединявам чрез
валцуване
завалыцик м пълнач (работник)
заваривать 1. заливам, запълвам (напр.
шупли с разтопен' метал); наварявам 2.
хран. запарвам, заливам с вряла вода
заварка ж 1. заливане, запълване (напр.
шупли с разтопен метал); наваряване
2. хран. запарване
заварицкйт м минер, заварицкит
завёртка ж 1. обвиване, завиване, опаковане
2. хран. връзка, пакет (обвит в хартия),
опаковка 3. райбер (на врата, на прозо¬
рец)
завёрточный опаковъчен
завёртывать 1. завъртвам, затягам (напр.
кран за вода); завинтвам (гайка, винт)
2. завиване, увиване; опаковане
завеса ж завеса; перде
~, водяная водна завеса (при потушаване
на пожари, в камери за боядисване чрез
шприцоване )
~, воздушная въздушна завеса
~, дымовая воен. димна завеса
~, огневая мет. огнева |пламъкова] завеса
~, пламенная вж. завеса, огневая
~, противофильтрацидииая хидр. противо-
филтрационна	[водонепропусклива] пре¬
града
заветренный защитен от вятъра, (намиращ се)
на завет
завинчивание с завинтване, затягане
завинчивать завинтвам, завъртвам, затягам
зависание с провисване, образуване на свод
(при работа с насипни материали)
~ клапанов провисване [задиране] на клапа¬
ните (на двигател с вътрешно горене)
~ колоши леяр.провисване [увисване] на ших¬
тата (напр. във вагрянка)
~ угля в бункере образуване на свод от въг¬
лища в бункера
~ шихты мет. провисване [увисване] на
шихтата
зависимость мат. зависимост
~, аналитическая аналитична зависимост
временная 1. временна [преходна] зависи¬
мост 2. физ. зависимост от времето (функ¬
ционална )
линейная линейна зависимост
~, обратная обратна зависимост
спиновая ядр. спинова зависимост
стохастическая стохастична [масова] за¬
висимост
~, функциональная функционална зависи¬
мост
частотная честотна зависимост, зависи¬
мост от честотата
завиток м 1. маш. навивка (напр. на пру¬
жина); ухо (на ресор) 2. ел. ухо (напр.
на проводник); примка, навивка 3. текст.
тирбушон (дефект на прежда)
завихрение с аеродин. завихряне
~, пограничное гранично завихряне
завихренность завихреност
завихритель м завихрител (елемент, преДиз¬
викващ вихровото движение)
~ горелки, лопаточный лопатъчен завихри-
тел на горелката
~ форсунки завихрител на горелката
завод м 1. завод, фабрика, (производствено)
предприятие 2. животновъдно стопанство,
конезавод 3. навиване (на часовник); на-
тягане (на пружина); завъртване, пускане
в движение (напр. на Двигател с манивела)
4.	механизъм за навиване [натягане], ключ

217
ЗАВ
5.	полигр. брой на отпечатани екземпляр»
(от еДин набор); тираж
авиационный самолетен fанйап.ятнон] за¬
вод
^^■^^^l^^^oйат	завод-автомат, автоматичен за¬
вод
автомобильный автомобилен завод
аппараттстртйтельный завод за апарати
(и уредя)
асфальтовый асфалтов завод
6оссойертвсkнй сталелитейный леярен за¬
вод за -есеме-она стомана
-отонный завод за бетон
брниОтный брнкетон завод, завод за (въ¬
глищни) -рииотн
вагтно-ойTнтный вагоноремонтен завод
вагтностQтЯтоПьный нагоностртйmелон за¬
вод
нальцелитейный завод за лоент на валци,
леярна за налци
z~, велосипедный велосипеден занод
винокуренный хрен. фабрика за нароно
на раиия
военный военен занод
газовый газон завод;	газгенератор на
станция
гвоздильный завод [фабрика] за гвоздея
гидролизный хидролизен завод, целуло¬
зен завод, завод за добиване на целулоза н
глииоза чроз хидролиза
гтптвнTй главен fтснтвон] завод
двuгаттпсстQойтопьный завод за двига¬
теля
дс-eвто6pa-атывающuй дървоо-работва-
телон завод; дъскорезница
дuзелостQтйтельный завод за днзолов»
двигателя
доменний 1. нuсоктношсн занод (на ме¬
талургичен комбинат) 2. чугунодо-ннен
завод
д-овоснтйассный херт. завод за преработ¬
вано на дървесна маса, целулозен занод
дQт6йльнт-соQти-Tвтчный стр. трошачно-
пресевен занод
желсзтбетTнных яздСлни стр. завод за
сmойант-оттновн изделия [елементи]
— , заготовйтельнян завод за заготовки (напр.
отливки, изковии, пресосхи
•^-изгоковйтель икон. зaвод-произнодйтоп
янст-уйонтапьный инструментален завод
кабельный ел., кабелен занод
z-, кирпИчный стр. тухлена фабрика, тухлар¬
ница
кислородный кислородна станция
иожОвонный кожарска фабрика, кожар¬
ски завод
коксовый коксов завод
z-z, коксохимический ктксохнйнчен завод
етйнQосстQтсТQтйтсльный компресорен
fктмпресоростро^^тспен| завод
консервный консервна фабрика, фабрика
за ионсерни
~ к-упнтпанОльнтгт дтйостQтОняя занод за
едропанелни елементи (за жилищно строя-
тепстнт)
лесопИльный дъскорезница
писmтпQоиаmный завод за валцуване на
ламарина
литОйный леярен завод, леярна
~, йаслт-Tйный йасподо-uнна фабрика, мас¬
лобойна
машuност-тUmспьный машиностроителен
завод
медеплавильный медодобивен занод
меднолитейный завод за модни отливин,
медна леярна
металлургйческий металургичен завод
z-z, метИзный завод за метални изделия
(непр. тел. гвоздей, болтове. гейхи)
механИческий механичен завод (обикно¬
вено без първични цехове, като непр. леярен,
ковашхо-пресов )
йтпTаный 1. млекозавод 2. занод за (до¬
биване на) млечни продукти
моторный йттт-он завод, занод за двига¬
тел»
мотоциклетный мотоциклетен завод
мыловаренный завод [фабрика] за (до¬
биване на) савун
нефтеочистительный нефтена [петролна]
рафинерия (за химично очистване нс неф¬
тени деривати )
нефтеперегонный нофтоп-ора6отнатспон
завод
~ тгнсуnTQон завод за огнеупорни мато-
-иали
z~, опытный опитен [еиснориментапен| за¬
вод
о-ужОйный оръжеен занод
z-z, пaQовтзтQойTнтный пткойттиворойонmен
завод
nаQтвтзтст-ойтопьный лтктйттянен [пт-
комотянтстро»тепон] завод
пертдОльный 1. стоманодобивно продпрня-
т»о (зсвоД, цех) 2. занод за преработвано на
чугун
z-z, подшипниковый завод за лагери
~ покTвтк н штамповок ионашко-пресон за¬
вод
^-поставщик ихон. завод-доставчик
.—пттQо-Hтопь ихон. завод-потребител
пQтвтлбитвтлтaйпьный завод [фабрика]
за изтегляно на тел
z'z, прядйльный предачна фабрика
z~, рафинадный захарна рафинерия, завод
за рафиниране [производство] на захар
~ резервных частОй завод за резервни части
-ельсонроиатный занод за валцуване на
релси
-ойTитный ремонтен завод
ремонтно-механический	ремонтно-меха¬
ничен завод
самопоттст-тйтельный самтпетостртйке-
лен завод, завод за самолети
сахарный занод за производство на захар,
захарен - завод
сахарорафинадный вж. завод, рафинад¬
ный
~ сборного железобетона стр. завод за мон¬
тажни стоманобетонови елементи

ЗЗВ
218
сборочный монтажен завод
свиицовоплавйпьный оловодобивен завод
-^.Сельскохозяйственных машин завод за
слсебстопански машини
силикатный стр. завод за силикати
смёжный икон. коопериран завод, завод
за кооперирана продукция (с други за¬
води); съседен завод (по разположение)
солеваренный хран. соледобивен завод,
завод за получаване на готварска сол
спиртовой завод, фабрика за (добиване, на)
спирт
~, сталелитейный стоманолеярен завод
-~, сталеплавильный стоманодобивен завод
~, сталепрокатный завод за валцуване на
стомана	•
~, станкостроительный завод за металореже¬
щи машини
--', стекольный стъкларски завод
~, судостройтвльный корабостроителен за¬
вод, корабостроителница
~, сыроваренный сиренарница, мандра
~, тепловоооремднтный завод за ремонт на
дизелови локомотиви
тепловозостроительный завод за дизелови
локомотиви
—, тракторный тракторен завод
—, трансформаторный трансформаторен за¬
вод	_
трубопрокатный завод за валцуване на
тръби
турби ностройтельный завод за (произ¬
водство на) турбини
~, утилизационный завод за преработване
отпадъци от производството
фанВрный дърв. завод за шперплат
фарфоровый порцеланова фабрика, за¬
вод [фабрика] за порцеланови изделия
химический химичен завод
хлоnоочистйтельиый завод за първична
преработка на памук
целлюлозный целулозен завод, завод за
целулоза
цементный циментов завод
цинкоплавильный цинкодобивен [цинков]
завод
часовой завод за часовници
—, чугунолитейный чугунолеярен завод,
чугунолеярна
чугуноплавильный чугунодобивен завод
шинный завод за (автомобилни) гуми
шрифтолитейный полигр. букволеярна
штамповочный пресов завод, (ковашко-)
пресов завод
~, щебёночный предприятие за трошени
строителни материали
электроаппаратами завод за електрически
апарати (и уреди)
электровозостроительный завод за елек¬
трически локомотиви
—, электроламповый влектролампов завод
электромашиностроительный завод за
електрически машини
заводить навивам (часовников механизъм)
натягам (пружина); привеждам в действие
[движение] (механизъм. двигател)
заводка 1. вж. завод 3 2. текст, вдявка
—	бара мин. подкопаване, подсичане
—	буксира кораб. връзване на буксир
—	буксиром авто пускане в движение (на
двигателя) с теглене отвън
—	двйгателя авто пускане в движение на
. двигател (напр. с манивели)
—	нйти в бёрдо текст. вдяване на нишки в
бърдо
—	часов навиване [курдисване] на часовник
—	челнока, автоматическая текст. автома¬
тично вдяване на совалката
заводнение с мин. наводняване (естествено);
наводняване, нагнетяване [вкарване под
налягане] на вода (в нефтеносен пласт)
внутеикOнтуеиоё контурно наводняване
- (вътре в нефтоносните пластове)
естественное естествено наводняване (на
нефтоносни пластове чрез свързване с во¬
доносен хоризонт)
законтурное еадконтурно наводняване (на
нефтоносни пластове). наводняване извън
сондажа
~, площадное площно наводняване (при из¬
тощени нефтоносни пластове)
заводной 1. навиващ се, натягащ се (за
часовник, пружина) 2. пусков, пуска¬
телей
заводоуправленив с управление на завода,
заводско управление
заводской заводски, фабричен
заводь ж 1. тиха вода; плитнина 2. малък
залив (на река, езеро)
заворачивание с L увиване, завиване, опа¬
коване 2. завивам, правя завой
заворот м 1. подгъване 2. мет. увиване,
опаковане
заворот м 1.. завиване, преминаване на
завой (действие) 2. завой (на път)
завскладом м магазинер
завязка ж 1. завързване, връзване; връзка
2. стр. опаянтване, укрепване (напр.
на скеле, рамка) 3. стр., мин. дъсчена
паянта, дъска за опаянтване (при укре¬
пителни работи)
загазованность ж наситеност ^мър^но^]
с вредни газове
~ металла леяр, наситеност на течния ме¬
тал с газове
загерметизировать херметизирам, затварям
херметично (съд)
загйб м L сгъвка, подгъв, подгъване 2.
завой, извивка (на река)
—	вплотную подгъв до пълно прилепване
(на- краищата), подгъване на 180°
—	рВльсов, тупиковый жп. подгъване на
релсите на глух коловоз (за ограничаване
на движението)
загибание с сгъване, подгъване; огъване
—	кромки подгъване на края или краища¬
та (напр. при съединяване на ламарине¬
ни листове)

219
ААГ
загибать сгъвам, подгъвам, прегъвам; огъ
вам
загибка ж извиване, сгъване, превиване
горячая извиване на горещо
холодная извиване на студено
заглаживать заглаждам; изглаждам, огла-
ждам
заглаживание с заглаждане; изглаждане,
оглаждане
заглубление с с. cm. задълбаване, забиване
~ плуга забиване на плуга
~ сошников забиване на ботушите (на
сеялка)
заглушать 1. заглушавам, притъпява*м,
потискам (напр. звук. миризма) 2. с. cm.
задушавам (посеви с плевели) 3. гася
(пламък) 4. запушвам, затиквам (напр.
тръба )
заглушение с 1. заглушаване, потискане
2.	с.ст. задушаване (на посеви с плевели)
3.	запушване, затикване (напр. на тръба)
~ станции заглушаване на радиостанция
заглушенный запушен, затапен
заглушка ж тапа, запушалка; тампон
~ двигателя,	предохранительная	авто
предпазна тапа на (блока на) двигателя
~ контейнера мет. противоналягаща пло¬
ча (на приемника при работа на щранг-
прсса по непрекия метоД)
нарезная тапа с резба, резбова тапа
~ поршневого пальца авто тапа на бутал¬
ния болт
резйновая гумен тампон
—■, трубная тръбна тапа (с резба)
фланцевая глух фланец
заголовник м ав. облегалка за главата (на
летеца )
загородка ж ограда, стобор; преграда
загортач м с. ст. загърляч (на сеялка)
заготовитель м доставчик, снабдител (спо¬
магателен работник)
заготовительный подготвителен; снабдите¬
лен, запасяващ
заготовка ж 1. мет., обр. мет. заготовка,
полуфабрикат; изходен ■ материал; блок-
полуфабрикат, полупродукт, изходен
{предварителен! профил 2. доставяне,
запасяване; приготвяне .3. кож. сая (за
обувка)
вырезанная листовая обр.. мет. ли¬
стова [ламаринена] заготовка
~ для проката полуфабрикат [заготовка]
за валцуване
~ для сварных труб, полосовая мет. по¬
луфабрикат за шевни тръби, щрипса
исходная обр. мет. (исходна) заготовка,
полуфабрикат
катаная мет. валцуван полуфабрикат,
валцувана заготовка
квадратная мет. квадратен полуфаб¬
рикат, квадратна заготовка (за по-напа-
тъшно валцуване)
кованая 1. мет. кован полуфабрикат,
кована заготовка 2. обр. мет. кована
заготовка, изковка
круглая мет. кръгъл полуфабрикат,
кръгла заготовка (напр. за валцуване
на безшевни тръби)
кузнечная обр. мет. 1. заготовка за
коване (напр. рязана от прътов мате¬
риал)	2. вж. заготовка, кованная 2
листовая мет. листов полуфабрикат
(получен на слабинг), слаба
пластинчатая вж. заготовка, листовая
полая мет. кух полуфабрикат, куха за¬
готовка
~. прессованная обр. мет. пресова [пре¬
сована] заготовка, пресовка
проволочная мет. полуфабрикат за вал¬
цуване на валддрат
прокатная мет. полуфабрикат [заго¬
товка] за валцуване
прутковая 1. мет. полуфабрикат за
валцуване на пръти 2. прътова [рязана}
заготовка (напр. за обработване на струг.
на ковашко-пресова машина)
расчётная обр. мет. заготовка по из¬
числяване
резаная обр. мет. рязана заготовка
(от пръпов материал)
сварная обр. мет. заварена заготовка,
заготовка, получена чрез заваряване (на
отДелни елементи)
сортовая мет. полуфабрикат за валцу¬
ване на профилни стомани (напр. ъгло¬
ва, двойно Т-образна)
сплошная плътна заготовка
строганая рендосан (дървен) материал
токарная обр. мет.	1. заготовка за
(обработване на) струг, стругова заго¬
товка 2. стругована заготовка (за по¬
нататъшно обработване на други ма¬
шини )
трубная мет. 1. полуфабрикат за вал¬
цуване на безшевни тръби 2. полуфабри¬
кат за шевни тръби, щрипса
трубчатая обр. меп. тръбна заготовка
фасонная обр. мет. заготовка от фа¬
сонен [профилен] материал
черновая 1. мет. предврително вал¬
цуван полуфабрикат 2. обр. мет. изковка
(за по-нататъшно обработване на мета¬
лорежещи машини)
штампованная обр. мет. щампована за¬
готовка, щамповка
штучная обр-меп. поединична заготов¬
ка
заготовлять 1. доставям, запасявам 2.
приготвям, подготвям
заградитель м раоио заграждащ филтър
минный минопоставач, заградител (вое¬
нен кораб)
путевой жп. пътно блокиращо устрой¬
ство
заграждение с L преграждане, заграждане
2. преграда, заграждение; препятствие
возушное воен. въздушна преграда
предохранительное предпазна прегра¬
да, парапет

ЗЗГ
220
противотанковое противотанково пре¬
пятствие
путевое вж. заградитель, путевой
загружать 1. напълвам, зареждам (напр.
пещ, акумулатор) 2. натоварвам (пре¬
возно средство)
—	топливо зареждам гориво
—	шихту зареждам [внасям] шихта (в
пещ)
загруженность ж натовареност
загружённый 1. напълнен, зареден - 2. на¬
товарен
загрузка ж 1. пълнене, зареждане; напъл¬
ване 2. мет. пълнеж 3. товарене, натовар¬
ване (на превозно средство) 4. натовар¬
ване (на двигател. работна машина)
автоматическая автоматично пълнене
[зареждане]
бадьевая мет. зареждане (на шихта)
с кошница [кофа]
—, дистанционная ядр. зареждане от раз¬
стояние, дистанционно зареждане
критическая ядр. критично зареждане
[натоварване]
механическая механично натоварване
рабочая работно натоварване
раздельная разделно [поотделно] вна¬
сяне (на шихтовите материали в пещта)
~, самотёчная самотечно [гравитационно]
товарене или пълнене
скйповая внасяне (на шахтата в пещ¬
та) със скип [скипов повдигач]
~, центральная централно пълнене [за¬
реждане]
шаровая мин. топково натоварване
загрузочный зареждащ, пълначен;	(слу¬
жещ) за натоварване [товарене]
загрузчик м 1. товарач, пълнач (работ¬
ник) 2. апарат [машина] за товарене,
товарно устройство
заеуит6вывать грундирам (при боядисва¬
не). нанасям грунд [основа]
загрязнениес 1. замърсяване (действие)
2, замърсяващо вещество, (нежелан) при¬
мес, замърсяване
—	(атмосферного) воздуха замърсяване на
въздуха [атмосферата]
—	окружающей среды замърсяване на
околната вреда
радиоактивное ядр. радиоактивно за¬
мърсяване
загрязнённость ж замърсено^
загрязнять замърсявам, зацапвам
загустевание с сгъстяване
загустевать.сгъстявам
загуститель м хим. сгъстител
загустка ж текст, сгъстителен разтвор,
сгъстител (добвка към боя)
задавальщик м с. cm. подавач (работник)
задавать подавам (материал на машина)
задание с задача, възложена задача (с
технически изисквания и условия), за¬
дание; предписана [предврително зада¬
дена] величина
—	напряжений ел, еадаван([прсдваритслно
определяне] на напрежнията
—	на проектирование 1. задача [задание)
за проектиране (след ,утвърждаване от
вишестоящ орган важи за цялостна разра¬
ботка в проектантската организация)
2. задача [задание] за проектиране (на
отделна част, отделен подобект или
отделно съоръжение — изготвя се в
проектантската организация и служи
за непосредствена работа върху проекта)
—	на разработку вж, задание на пеовктИео-
вание 2
плановое 1. планова задача 2. залагане
на програма
проектное остар. идеен проект; пред¬
варителен - проект
производственное производствена задача
смённов (производствена) задача
[норма] за смяна
заданный зададен, предписан; заложен
задатчик м авт, устройство (напр. с кла¬
виши. копчета) за настройване [зала¬
гане] на регулирана величина (в авто¬
мат, регулатор)
задача ж задача
~. арифметическая мат. аритметична за¬
дача
линейная мат. линейна задача
—	о раскрое изч. задача за раеербяван
(при най-малки отпадъци)
задающий авт. задаващ
задвижка ж 1. шибър (затварящият орган се
движи напречно на течението на водата.
газа или парата) 2. хидр. савак, подвиж¬
на преграда (напр. на ул>й, вада) 3.
резе, език (напр. на брава); плъзгач,
шибър 4. душник (на комин)
~. автоматическая шибър с автоматично
действие (дистанционно)
блокировочная блокиращ шибър
быстродействующая шибър за бързо
отваряне и затваряне
водяная вж. задвйжка 2
воздушная въздушен шибър, въздушна
клапа
дросселирующая дроселен - шибър;дро¬
селна клапа
дымовТя вж. задвйжка 4
~, запорная спирателен шибър
клинкёт^я клинообразен шибър
клиновая клинов шибър
муфтовая шибър с неизваждащо се
вретено
оконная резе на прозореи
параллельная пружйнная шибър с па-
рарелни плоскости и пружина (между
дисковете )
параллельная распорная паралелен ши¬
бър, шибър с паралелни плоскости (раз¬
тварящи се под действието на клин)
паровая шибър за пара, парен шибър
пароеапбркая пароспирателен шибър,
парен шибър (за отсичане на парата в
цилиндър а на парна машина)

221
i г i
противовыбросовая мин. шн-ъ- против
внезапно изхвърляне
распределительная разпределителен
шибър
~ с выдвижным шпинделем шибър с из¬
важдащо се н-етено
~ с гидравлическим приводом шибър с
хидравлично задвижване
~ со сплошным клином шибър с цял [плъ-
ттн] клин
рычажная лостов плъзгач, лостово розе
(нс еретс)
трёхходовая тринътон ши-ър
■—, фонтанная мин. фонтанен шн-ъ-
~, фурменная мет. шибър [устройство за
отваряне и затваряно] на форма [дюза]
(нСпр. ни висока пещ)
задвижной изтеглящ се, плъзгащ се
задевание с закачане, докосване, триене
(непр. между рстсрз и суетсре с електри¬
чески машини)
задел м (оперативен) запас, -озорв (нспр.
cm аеастсвхи)
ме жоперацибнный йсждуонсрацитнен за¬
пас
складской складов запас
страховой осигурителен запас
цикловой циклов запас
заделка ж L запушвано, затъкване, затва¬
ряно; закърпвано (непр. ни мззилке)
2. стр., дърв. закрепване (непр. гредс),
за готняно; сглобяване 3. ел. разделяне,
оформяне, очистване, зачистване (нспр.
хреище ни провоДник* 4. с. cm. заравяне
(нспр. семена)
в бетоне забетонирано
жёсткая кораво ['нъ-до] закрепвано
клиновая мет. заилинване
концевая кабельная ел. разделяне на краи¬
щата па иа-ел
~ крепи мин. крепене, укрепване
~ лОкки мет. запушване на изпускателен
окнор (нс чраркстсхc или шликотеха)
оетнсаная ел. закрепвано с обтегачи
(ни линейни проводници) '
~ пробоин корзб, запушване [затъкване] на
пробити моста
упругая еластично закрепване
~ швов зев. занълвано на шева (с метел),
заваряване
задержка ж 1. забавяне, задържане, закъсня¬
ване; закъснение 2. сеънка, пречка, задръж¬
ка 3. малка повреда, неизправност (нспр.
нС машина)
~ впрыска свто закъсняване на впръсква¬
ното - (нс горивото)
временная закъснение по време
~ зажигания авто закъсняване на запалва¬
ното (нс работнетс смес)
~ импульсов ел. закъсняване на импулсите
~ сигнала изч. забавяне [закъсняване] на
сигнала
	ЗАЖ
~ срабатывания реле закъснение на задейст
нунано на -тле „
задернёние с (задернбвка ж] с. cm. зсчпмя-
вано
задернённый зачимон, поирят с чимонт
задйр м 1. зад я рано (експлоатационен по¬
върхностен дефект — ней-често при на¬
рушаване на мазенето межДу триещи се
повърхности) 2. мет. мустак, лампас (при
валцуване); леяр, разлив, ченаи (прсйзссД-
стсени Дефекти)
~ подшипника задирано на лагера
~ цилиндра задирано на цилиндъра
задирание с задирано (самият■процес); обр.
мет. образуване на мустаци (нспр. при
рязане)
задник м кож. задна част, форт (ни обувке)
задби м задна част
~ молотка чело [плоска част] на чук
задрайка ж болтова илючалиа (зс плътно
затваряне нспр. не влcаокепропрсхcщ хс-
пех )
~ иллюминаторов корзб, задрайка (за хер¬
метично затваряне на иламинс^.)
задросселйрованный дроселяран
за дросселировать дроселирам
задувание с мет. включвано на подаваното
на въздуха (нс пещ)
дуги ел. издухвано на дъгата (защита)
задувать мет. пускам н работа (непр. високи
пещ)
задувка пускано н работа [експлоатация] на
висока пещ (първоначално или след ремонт)
задувочный мет. вдухващ, вдухвателон
задымлённость ж задямоност; стопен на задя-.
мявано
заедание с заядане, заяждано, затрудняване
на движението (на подвижно. съеДинение);
задиране
~ стеклянного крана заяждане на стъклено
кранче
~ трущихся частей задиране на тряещя со
части
заедать заяждам; задирам
заезд м преминавано, нреход; ход
~, скоростной ускорен ход
~, угловой жп. отбиване (по страничен път)
заершенный назъбен
зажигалка ж завалка (бензиновс. електри¬
ческа )
зажигание с запалвано, възпламенявано
~, автоматическое автоматично запалване
аккумуляторное акумулаторно запалване
—, батарейное вж. зажигание, аккумулятор¬
ное
~, высокочастотное високочестотно запал¬
вано
двойное двойно запалване
~, дополнительное допълнително [спомага¬
телно] запалвано
~ дуги запалвано на (електрическа) дъга
~ дуги, обратное обратно запалване на
(електрическа) дъга
~, затравочное възпламенявано с нзряватол
(не експлозивен зеряд)

ЗАЖ
222
искроябе искрово запалване, запалване с
искра
калильное запалване чрез нажежено тяло
калоризаторное запалване с нагрята глава
контактное контактно запаване (на Дъга)
магнетное магнетно запалване
мгновенное моментно [мигновено] запал¬
ване
обратное обратно запалване (на Дъга)
~ от магнето вж. зажигание, магнетное
первичное първично запалване
пиротехническое пиротехнично възпла¬
меняване (на заряд)
позднее авто късно запалване, запалване
със закъснение (на двигател)
предкамерное запалване с предкамера
(Дизелов двигател)
преждевременное преждевременно [пред¬
варително]' запалване
пусковое пусково запалване
раннее авто ранно запалване, запалване
с предварване [аванс1
смешанное смесено запалване
точечное точково запалване
электромагнитное електромагнитно запал¬
ване
зажигатель м 1. запалващо устройство 2. елн.
запалващ електрод, игнитор
зажигательный запалващ, запалителен
зажйм м 1. стяга, стиска, менгеме; затега-
телно устройство; притискач, държач 2. стя¬
гане, затягане 3. ел. клема 4. щипка (:-а
пристискване на гумено черво — при лабо¬
раторни работи) 5. с. cm. притискам (на
саДачния апарат), разе адодържател
автоматический автоматично затягане
анкерный клема на котва
байонетный байонетно затягане [съеди¬
няване]; байонетла стяга [връзка]
вводный входяща клема
винтовой винтова стяга, стяга с винт
выходной изходяща клема
гидравлический хидравлично затягане
~,Чглухвй глуха [неизползувана] клема
заземляющий заземяваща клема, клема
за заземяване
замковый ключалка
изолирующий изолирана клема
канатный скоба за затягане на стоманено
въже
катодный ел. катоден извод, извод на ка¬
тода
—, клиновой затягане с клин
конневцй крайна [опъвателна] клема
кулачковый затягане с гърбица
линейный линейна клема, клема за линия
минусовый .отрицателна клема
монтажный монтажна стяга
—, наборный съставна клема
натяжной опъваща [опъвателна] клема
, ответвительный клема за отклонение, раз¬
клонител на клема
плюсовый положителна клема
пневматический пневматично [въздушно]
затягане
подвесной клема за контактен проводник;
клема за окачване на проводник
поддерживающий носеща клема, опорна
клема
покрытый покрита клема (с изолационен
материал )
полюсный полюсна клема (напр. на аку¬
мулатор )
пружинный пружинно затягане, затягане
с пружина
разъёмный разглобяваща се стяга
распорный затягане отвътре навън (напр-
при затягане на тръбообразен Детайл от¬
към страната на отвора)
рычажный лостова стяга
силовой силова клема, клема за силова
верига
соединительный свързваща [съединителна)
клема
стыковой челно затягане; жп. клема за
челно съединяване (на релсите на електри¬
фициран железен пъп)
тормозной затягане на спирачка
трубный затягане [стяга] за тръба
фидерный фидерна клема
фрикционный фрикционен държач
цанговый затегателна цанга, цанга
эксцентриковый вж. зажим, кулачковый
электромагнитный 1. електромагнитен
притискан [държач] 2. електромагнитно за¬
тягане
зажимание с стягане, затягане; притискане
зажимать стягам, затягам, закрепвам; при¬
тискам
зажимный затегателен, затягащ, закрепващ;
притискателен, притискащ
зажор м задръстване с ледени блокове (на
река)
заземление с ел. 1. заземяване 2. заземителен
проводник
аварийное аварийно заземяване, заземя¬
ване при опасност
глухое непосредствено [директно] заземя¬
ване
грозозащитное гръмозащитно заземя¬
ване
защитное защитно заземяване
~, импульсное импулсно заземяване
контурное контурно заземяване
~ корпуса заземяване на корпуса (напр. на
съоръжение)
лучевое лъчево [радиално] заземяване
~ молниеотвода заземяване на мълниеотвода
[гръмоотвода]
~ нейтрали заземяване на звездната [нуле¬
вата] точка
поверхностное повърхностно заземяване
рабочее работно заземяване
радиальное вж. заземление, лучевое
эксплуатационное вж. заземление, рабо¬
чее
экранное екранизиращо заземление
заземлённый заземен, свързан към «земя»
заземлитель м заземител, заземяващ елек¬
трод

223
заземлять ел. заземявам, свързвам към «земя»
зазор м 1. маш, хлабина; игра; междина, про¬
свет 2. ел, междина, проиеп; хлабина
3.	изч, междина (напр. междублокова, меж-
дузаписна, за край на масив)
аксиальный осова [аксиална] хлабина
боковой странична хлабина
воздушный ел. въздушна междина
—	в стыке поршневого кольца хлабина на
ключа на буталния пръстен
гарантированный гарантирана хлабина
(най-малката )
допускаемый допустима хлабина
искровой ел., авто искрова междина,
междуелектродно разстояние (напр. на
свещ)
клапанный вж. зазор толкателя
кольцевой ел. пръстеновиден процеп
контактный контактно разстояние
контрольный контролна хлабина
лопаточный лолаткова междина, хлабина
между лопатките (на парна турбина)
—	между зубьями хлабина между зъбите
(на зъбна предавка)
мвжэлектродный ееждуелеетрбднб раз¬
стояние, междуелектроден процеп
минимальный най-малка хлабина
монтажный монтажна хлабина
немагнитный ел. немагнитна [въздушна]
междина
нулевой нулева хлабина, без хлабина
осевой вж. зазор, аксиальный
—	подшипника хлабина на лагера
—	поршня (странична) хлабина на буталото
посадочный хлабина на сглобка
продольный вж. зазор, аксиальный
рабочий работна хлабина
радиальный радиална хлабина
регулировочный регулируема хлабина
сборочный монтажна хлабина
~. стыковой жп, топлинна [разширителна,
челна] междина или хлабина (между рел¬
сите)
температурный температурна [разшири¬
телна] хлабина
—	толкателя авто хлабина на клапана (меж¬
ду стеблото на клапана и кобилицата или
повдигана)
—	, функциональный функционална [работна]
хлабина	,
чертёжный хлабина по чертежа (на сглоб¬
ката), теоретична хлабина (означена на
чертежа )
электрический електрическа междина
зазубренный нащърбен, назъбен (за Дефект)
зазубрина ж нащърбено място
заилёниес хидр. затлачване (напр. на канал,
водохранилище )
—	пласта мин. 1. заглиняване на пласта (за¬
пълване на порите на пласта и намаляване
на проницаемостта му) 2. заглиняване на
пласта (пасивен способ за гасене на подземен
пожар )
заиленный затлачен
заиливание с вж. заилёние
	ЗАК
—	пласта вж. заиление пласта
заиливать 1. хидр. затлачвам 2. мин. загли-
нявам
заиловка ж мин. заглиняване
заказ м икон, поръчка
заказчик м 1. икон, поръчвач, клиент 2. стр.
инвеститор
закал м 1. терм, закаляване 2. хран. клиса-
вина, недопечено тесто
закалённый закален, кален
закаливаемость ж терм, еаеаляеебст
закаливание с закаляване
закаливать терм, закалявам, каля
закалка ж закаляване; закалка
ацетиленокислорбдная закаляване с аце-
тилено-кислородна горелка, оксиженово за¬
каляване
водяная закаляване във вода
воздушная въздушно закаляване, зака¬
ляване при охлаждане на въздух
—	в свинцовой ванне закаляване в оловна
баня
~, высокочастотная високочестотно закаля¬
ване
глубокая дълбоко закаляване
жидкостная закаляване във вана
—, изотермическая изотермично закаляване
индукционная индукционно закаляване
масляная закаляване в масло
мёстная частично закаляване
объёмная еж. закалка, сквозная
поверхностная повърхностно закаляване
~, прерывистая прекъснато закаляване, за¬
каляване с прекъсване
светлая закаляване в защитна атмосфера
сквозная закаляване по цялото сечение,
обемно закаляване
—	с самоотпуском закаляване със.самоот-
връщане
—	стекла закаляване на стъкло
струйная струйно закаляване, закаляване
в струя
ступенчатая степенно закаляване
—	током высокой частоты еж. закалка, вы¬
сокочастотная
торцовая закаляване на челото
чистая еж. закалка, свВтлая
закалочный калилен, (служещ) за закаляване
закалять закалявам
закатка ж 1. подгъване; подгъв; завал цуване
[съединяване чрез подгъване] на краища
(напр. на капака на консервна кутия—,
свиване (напр. на гърлото на гилза)
2. ролка [инструмент] за подгъване на краи¬
ща 3. мет. завалцуване 4. заглаждане, за¬
кръгляне 5. навиване на руло
закаточный завалцуващ, завалиов^и^
закатывание с 1. закръгляне, вземане на ръбо¬
вете 2. стр. изравнявам, оглаждам, валирам
закачивать напомпвам
закачка ж нагнетяване (напр. 'на вода. газ)
закислённый (характеризиращ се) с повише¬
на киселинност (напр. за почва)
закипание с двигателя (начало на) кипене на
(водата в радиатора на) двигателя

ЗАК

закисание с хрен. вкиснане, прокнсване
закись ж хим. окис (на елемент в ней-нисхе-
тс степен нс окисление)
—	азота днуазотен окис, райски [веселящ]
газ
—	железа ' железен (II) окис, фсрттиuс
—	кобальта ктбапттв (II) окис
—	марганца манганов (II) окис
—	меди моден (I) окис, еуерттеис
—	никеля нниолон (II) окис
—	олова калаен (Н) окнс
—	ртути живачен (Г) окис, йереуроокuс
—	свинца оловен (II) те..е
—	урана уранов (II) окис
—	хрома хромен (II) окис, хромо^ис
заеись-Oкись ж окис (в който метилът е в
дсе валентни състояния)
—	железа железен (II, III) окис, фе-офе-н-
окис
—	марганца манганов (II, III) окис
—	нйкеля никелов (II, III) оинс
—	свинца оловен (II, IV) окис
—	урана уранон (IV, VI) окис
закладка ж 1. стр. полагано основи (на
сгреда), залагане (нс фундамент) 2. стр.
занълвант (със зидария, с бетон) 3. мин.
заелънее, запълвано (нспр. със скален ма¬
териал ) 4. полигр. ласо, лента (зз отбеляз¬
ване нс страниците)
бутовая запълвано с ломен камък
—	вручную ръчно запълвано
—	выработанного пространства	запълване
на изработеното пространство
—	, гидравлическая нодно [хидравлично] за¬
пълвано
гидропневматйческая хuдртnновйатuчнт
запълвано
—метательная запълнано с машинно из¬
хвърляно (на пълнежния материал)
механическая машинно запълвано
пневматическая пневматично запълване,
изхвърляно (не пълнеж) със сгъстен нъз-
.дух
—• реперов’ геоД. залагано на ропоря
самотёчная самотечно запълване
скреперная скрепорно запълване, запъл¬
вано със скренор
стрелочная жп. стрелкова заключалка
—	фундамента залагане [полагане] на фун¬
дамент
—	центров геод. залагано на центрове
частичная частично запълвано
закладной стр. 1. основен, заложен 2. съеди¬
нителен (зс стоманени части. които при
изливането се забетонирват в стоманобето¬
новите елементи, а при монтажа се заве¬
ряват )
закладочный мин. запълвачен
закладчика мин. запълвач (работник)
закладывать 1. стр. полагам основи 2. мин.
запълвам
заклеивание с залепвано
заклеивать залепвам, залепям, заледявам
заклёпанный занитон, ннтован
заклёпка ж 1. занитване, нитовано 2. нит
224
аварийная предпазен ннт (противопо¬
жарна технике)
взрывная експлозивен н»т
винтовая нянтон н»т
временная временен ннт
~ вручную ръчно нитовант
двухсрёзная днусрезен н»т
~ для плотно-прочных швов нит за здраво-
плътня шевове [връзки]
z~ для плотных швов ннт за плътни шевове
[връзии]
,-z для прочных швов н»т за здрав» шевове
[връзии]
~ для соедннОння ремней ннт за ремъци
мОдная медон нит
z-, многосрёзная многос-озон ннт
монтажная монтажен н»т
мостовая стр. ннт за мостови конструк¬
ции
односрёзная едносрезен н»т
пистонная вж. заклёпка, взрывная
полая кух н»т
полукруглая нит с полукръгла глава
полупотайная ннт с полусирита глава
потайная нит със скрита глава
поясная., вж. заклёпка для соединения
ремней
пустотёлая вж. заклёпка, полая
разрубная двоен нит (не спортна обувка)
расклёпанная затнорен нит (след занит¬
ването му)
стоднн»тепьная съединителен ннт
~ с плоской головкой н»т с плоска глава
——■ с сердечником н»т със сърцо
судовая нит за итра-нй конструкции
трубчатая вж. заклёпка, полая
утбпленая вж. заклёпка, потайная
заклёпочно-сварной	нитово-заваръчен
заклёпочный нитон, нятонъчен
заклёпывать запитвам, нитонам
заклинёние с вж. заклинивание
заклинивание с заклянвано; жп. нодклинване,
заклиннане
—	колёс жп. повличане - на колелата (при
зсдържсне )
—	колеса 1. заилиннане -на колелото (при
набиване нс вала) 2. блокирано (нс зъбно)
колело
—	шихтового материала мет. увисване [про-
висване] на шИхката (в пещ)
—	шпонкой връзка [съединенно] с шнонка
заклинивать зеклuнвай
заключать 1. сключвам (Договор) 2. задържам,
обхващам (денни) 3. полигр. затягам, стя¬
гам (печатна форма върху машина)
заключение с 1. сключвано (нс договор)
2. икон. приключване (нс баленс) 3. за¬
ключение, нзнод 4. текст, изходно поло¬
женно (трикотаж)
~, геолого-инженерное	йнженерногсолтж-
ио заключение
заключил полигр. 1. затягане, стягане (нс
печатна■ форма върху машини) 2. затворка,
скегалка (зс печатна форма)
винтовая нянтова затворка fстегапиа]
225
клинообразная клинона затворка
магнитная магнитна затворка
~ формы затягане на формата (върху пе¬
чатна машина)
закодированный кодиран, шифрован, зашифро¬
ван
закодировать кодирам, шифровам, зашифро¬
ван
закол м 1. мин. дълбока пукнатина (скална)
2. хидр. преграда (на част от коритото)
на река
заколачивание с забиване, набиване, закова¬
ваме
заколачивать забивам, набивам, заковавам
закольник м зарезвач (каменарско длето)
закомара ж арх. елемент (на сграда) с полу-
сферично очертание
закон м. закон
ассоциативный мат. асоциативен [съдру-
жителен] закон (на събирането и на умно¬
жението )
~ больших чисел закон за големите числа
(в статистиката)
~ взаимосвязи массы и энергии ядр. закон
за връзката между маса и енергия
~ всемирного тяготения закон за всемирното
притегляне
~ действия и противодействия закон за дей¬
ствието и противодействието
~ действующих масс закон за действие на
масите
~, дистрибутивный дистрибутивен закон
— земного тяготения закон за земното при¬
вличане
~ индукции закон за индукцията
~ инерции закон на инерцията
~ количества движения закон за количест¬
вото на движението
коммутативный комутативен закон .
~ кратных отношений хим. закон за кратните
отношения
~ накопления ошибок геод. закон за натруп¬
ване ' на грешките
~ объемных отношений хим. закон за обем¬
ните отношения
~ отражения физ. закон за отражението
~ переломления физ. закон за пречупването
(на светлината)
периодический хим. периодичен закон
(на Менделеев)
~ подобия закон за подобието
~ постоянного состава закон за постоянния
състав (на химическите съединения)
~ постоянных весовых отношений хим. за¬
кон за постоянните тегловни отношения
~ радиоактивного распада ядр. закон на
радиоактивното разпадане
распределительный вж. закон, ' дистрибу¬
тивный
~ растворимости газов закон за разтвори¬
мостта на газовете
~ смещения ядр. закон за отместването
(на Соди—Фаянс)
~ смещения Вина закон за отместването на
Вийн
15 Руско-български политехнически речник
	ЗАК
~ сохранения массы закон за запазване на
веществото (при химическите реакции)
~ сохранения энергии закон за запазване
(и превръщане) на енергията
~ спроса и предложения. икон, закон за тър¬
сенето и предлагането
~ стоимости икон. закон за стойността
~ термодинамики закон на термодинамиката
~ тяготения. вж. закон всемирного тяготения
~ эквивалентов закон за еквивалентите
~ электролиза закон за електролизата (на
Фарадей)
закономерность ж закономерност
закономерный закономерен
законопачивать изпушвам (затъквам, запуш¬
вам j с кълчища, калафатя
законсервированный консервиран (напр. за
машина); замразен (за строеж)
законтрактованный договорен, контрактуваи
законтренный законтрен, осигурен срещу раз-
винтване [изваждане, изпадане]
законтрить законтрям, осигурявам срещу раз-
винтване [изваждане, изпадане]
закопёрщик м спр. работник на пилотонаби-
вачка
закопушка ж геол, копка (повърхностна —
до около половин метър Дълбочина)
закорачивание с ел. съединяване [свързване]
накъсо
закорачивать съединявам [свързвам] накъсо
закороченный съединен [свързан] накъсо
закраина ж 1. венец (на колело — цял или
от наплаши), обод, околище 2. перваз, лет¬
вен пояс (в ъгъла межДу пода и стената);
ръб
~ выбрасывателя воен, нокът на изхвъргача
~ обода колеса авто реборд на джанта на
колело
~ покрышки авто ръб на външната гума
~ цапфы пояс [странична опора] на ший¬
ката
закрашивать боядисвам, замазвам (с боя),
покривам (с боя)
закреп м монтажна стойка (напр. за електри¬
ческа инсталация )
закрепа ж 1. съединителен елемент, дюбел
2. спр. схватка, сглобка; опора; съедини¬
тел (напр. на облицовъчна плоча със зид)
закрепитель м 1. фиксатор, средство за фик¬
сиране ' 2. кфп. фиксаж, задъбител
~ запаха фиксатор (в парфюмерията)
быстрораббтающий бързодействуващ фик¬
саж
~ красителя текст, средство За фиксиране
(при багрене)
закрепление с 1. укрепване, закрепване; при¬
крепване 2. закрепване, фиксиране (напр.
на цвят) 3. орг. осигуряване, затвърдяване;
зачисляване, поверяване 4. геод. закреп¬
ване, стабилизиране (на точки)
анкерное спр. закотвяне, укрепване с
фундамент
~ грунтов укрепване [заздравяване] на поч¬
вата
жёсткое неподвижно закрепване

ЗАА
22в
клиновое закрепване с клин, Климова
връзка
—	краски фиксиране на цвета
—	пунктов вж. закрепление точки
—	точки геод. закрепване (стабилизиране]
на Точки
шарнирное закрепване на шарнир, шар¬
нирно закрепване
закреплять 1. укрепвам, закрепвам; прикреп¬
вам; мин, затягам, притягам (инструмент)
2. закрепвам, фиксирам (цвят) 3. орг.
укрепвам, затвърдявам (постигнати успе¬
хи)
закрепиой укрепващ, укрепителен; осигуря¬
ващ
закрёшйваиие с жп. закръстосва не на сигнала
(чрез поставяне върху него на Две кръсто¬
сани летви, с което сигналът се обезсилва)
оакрйтйчвскйй надкритичен
закрой м 1. кроене, скрояване (на дрехи.
обуща) 2. модел, кройка, фасон (на дреха)
□ - — с припокриване (от двете страни)
оакр6ййыйкеоячеи (напр. за кроячна машина)
закройщик крояч (в текстилно производство)
закрок м ракла, кош; оградено място (в зър¬
нах ранилище, склад)
закругление с 1. закръгляване, заобляне 2, за-
сбленост; завой, извивка; закръглена част
закупленный закръглен, заоблен
закрупка ж завъртване; усукване
закручивавмость ж. усуквасебст, склонност
към усукване
закручивание с усукване, увиване; завъртване
—	вйлкой обр. мет. усукване с вилка (ръчно
или с помощта на крана при свобсДно ко¬
ване на изковка е колена, разположени в
различни плоскооти), ковашко усукване
кузнёчнов вж. закручивание вйлкой
закручивать усуквам, увивам; завъртвам
закрылок м ав. зацерилеа, клапа
выдвижной подкрилка
•—, тормозной спирачна еацкрилеа [клапа]
щелевой процепна зад^^ка
закрытие с 1. затваряне, закриване 2. воен.
закритие
люковое краб. люково закритие
закупоренный затворен (херметично); запу¬
шен, затъкат
закупоривание с затваряне (херметично);
запушване, затихване
закупоривать затварям (херметично); запуш¬
вал, затихвам
закупорка ж 1. вж. закупоривание 2. задръст¬
ване
зал м зала, салон; помещение
аппаратный апаратна зала
диспечерски# диспечерска зала
компрессорный компресорно помещение,
компресорна станция
кoапlреcсоеиый тлф. комутаторна зала,
компресорна апаратна
машинный машинна зала, машинно поме¬
щение
~, проекционный салон за (Kенo--)прбжее •
пи и, киносалон
~, реакторный ядр. реакторно помещение,
зала за реактора
турбинный турбинна зала, турбинно по¬
мещение
~, экспозиционный изложбена зала
залегание с геол, положение, залягане (на
пластовете )
волнообразное вълнообразно положение
(на пластовете)
~, вторичное вторично положение
~, глубокое дълбоко положение
горизонтальное хоризонтално положение
дизъюнктивное цизюкетивко
~, коренное коренно положение
~, пиизовйдное лешбобразкб положение
наклонное наклонено положение
нарушенное нарушено положение
несогласное несъгласно [нарушено] - по¬
ложение
первичное първично положение
—	пластов положение на пластовете
регрессивное регресивно положение
согласное съгласно [ненарушено] поло¬
жение
трансгрессивное трансгресивно положе¬
ние
залегать геол. (без 1 и 2 лице) заляга (за зе¬
мен пласт)
залежный геол, залежен
залежь ж 1. мин. залеж, находище 2. с. ст.
залеж, неорана площ, угар
висячая висящ залеж
газовая газов залеж
гнездообразная гнездообразен залеж
жильная жилен залеж
~, интрузивная интрузивен залеж
пйиэовйдиая лещообразен залеж
нефтяная нефте*н залеж, залеж на нефт
нефтегазовая нефтегазоносен залеж
~, пластообразная пластообразен залеж
рудная руден залеж
торфяная торфен залеж
трубообразная тръбоббраеен залеж
штокообраоиая щукообразен [куполооб¬
разен] залеж
залесённый гор. залесен
залив м 1. залив (напр. на море) 2, леяр.
разлив, чепак, израстък (дефект)
заливать 1. заливам, наливам 2. мет.. леяр.
наливам, заливам (форма); лея
залйвка ж 1. заливане, наливане 2. мет,„
леяр. наливане, заливане (на форма);
леене 3. наводняване
—	баббитом заливане (на лагер) с компози¬
ция [бабит]
~, вакуумная заливане [леене] във - вакуум
—	ванны .галв. зареждане на ваната (напр.
с електролит)
<-w, fориооитапьная леяр, наливане (запъл¬
ване] (на формата) с хоризонтално под¬
веждане (на метала)
—	забоя мин. заливане [наводняване] на
забоя ’
—	металла леяр, подвеждане на метала (във
формата )

227
~ насоса запълване (на смукателната тръба)
на помпата, заливане на помпата (под вода)
бпыттая водна проба на непропускливост
(напр. на бъчва)
~ под давлением леяр, леене под налягане
~ под центробежным давлением центробежно
леене
~ подшипника заливане на лагер (с анти-
фрикционна сплав)
~ сифоном леяр. заливане [ наливане] чрез
сифон, сифонно подвеждане на метала
(във формата)
~ швов стр. заливане на фугите
~ электронной аппаратуры херметизация на
електронната апаратура чрез заливане (с
течен смолист състав)
заливочный наливен, заливен; подлежащ на
заливане
зал й в щик м I. леяр 2. спр. приспособление
за заливане (на фуги)
залйз м крыла ав. (аеродинамичен) преход на
крилото (към тялото на самолета)
залипание с с. cm. залепване (напр. на псчва
към работни органи на машина)
залитый залят (напр. за лагер); запълнен,
напълнен (напр. за леярска форма); заре¬
ден (напр. с електролит — за акумулатор)
залог м икон. ипотека, залог; гаранция
~ землй е. cm. ипотекиране на земята
~ ударов група удари (при набиване на пи¬
лоти )
заложение с 1. стр. залагане, полагане; по¬
ставяне (на място) 2. геод. залагане, за¬
ложение, хоризонтална проекция (на скат)
глубокое дълбоко залагане (напр. на
фунДаменти на сграДа)
~ между горизонталями заложение на хори¬
зонталите
~ откоса хоризонтална проекция на склона
[откоса]
~ труб полагане на тръби
залом м 1. текст, (трайна) гънка, чупка
2. пречупване, прегъване, извиване 3. за¬
дръстване (на път, при завой на река)
зальбанды мн геол, залбанди (краища на
жила в непосредствен Допир със скални обра¬
зувания )
замазка ж стр. 1. замазване; обмазване, ки-
товане 2. замазка; кит, маджун
асбестовая азбестова замазка; азбестов
маджун
асфальтовая асфалтова [битумна] замазка;
асфалтов маджун
битумная вж. замазка, асфальтовая
вакуумная вакуумна замазка, вакуумна
смазка
водонепроницаемая	ведечепроп^сkаща
замазка
высокотемпературная високотемператур¬
на замазка
глицериновая глицерино-оловна замазка;
елине ри не-еловеч кит
казеиновая казеинова замазка; казеиново
лепило
каучуковая каучукова замазка
	ЗАМ
~, кислотостойкая киселиноусгойчива за¬
мазка
клеевая стр. лепило
менделеевская менделеевска замазка (в
химически лаборатории)
~ на жидком сттклТ замазка с водно стъкло
(кисел иноуспойчива )
~ на олйфт безирен маджун
огнеупорная огнеупорна замазка
оконная маджун за прозорци [стъкло]
свинцовая оловен кит
смоляная замазка със смола
стержневая леяр, обмазка за сърца
суриковая замазка с миний, оловна паста
фарфоровая кит за порцелан
цементная циментова замазка
щтлочтттбйкая алкалеустеЧчuва замазка,
замазка, устойчива на основи
замазывание с замазване; запушване, запъл¬
ване (на пукнатини)
замазывать замазвам; запушвам, запълвам
(пукнатини)
замасливание е омасляване
замасливатель м омаслител, омасляващо сред¬
ство
замасливать 1. омаслявам 2. омазням, зацап¬
вам с масло
замачивание е намокряне, накисване
замачивать намокрям, накисвам
замедление с 1. забавяне, закъсняване 2. за¬
къснение
начальное начално закъснение
~ нейтронов яДр. забавяне на неутроните
непрерывное ядр. непрекъснато забавяне
тормозное забавяне при спиране; спирач¬
но забавяне
упругое ядр. еластично забавяне
замедленный забавен, бавен
замедлитель м L хим. забавител, забавящ
агент; инхибитор 2. мат., ел. забавящо
(заканително] устройство 3. яДр. заба¬
вител
автоматический авт. автоматичен закъс-
нител
вагонный жп. вагонозадържател (спи¬
рачно устройство на жп. гърбица за нама¬
ляване на скоростта на вагоните или ва¬
гонетките. спускани по гърбицата)
водный ядр. воден забавител
водородный яДр. водороден закъспител
~ вулканизации кауч. забавител на вулкани¬
зацията
горочный вж. замедлитель, вагонный
графитовый яДр. графитов забавител
~ нейтронов ядр. забавител на неутроните
~ окислТния хим. инхибитор на окисляване¬
то; кауч. забавител [инхибитор! на старее¬
нето
^-охладитель ядр. забавител-охладител
~ полимеризации хим. инхибитор на полиме-
ризацията
~ ртлТ тлф. закъснително реле
~ схватывания цтмТнта спр. забавител на
свързването на цимента

ЗАМ
228
~, топливосодержащий яд-. гтривтсъдържаш
забавикел, за-авиксп-ттилтнтситеп
замедлять забавям, задържам; намалявам
скорост •
замена ж замяна, замествано; сменявано
заменимый заменям.; сменяем
заменитель м заместител
—	каучука каучуков заместител
—	кожи изкуствена кожа
заменяемость ж заменяемост
заменять заменям, замествам; сменявам
замер м 1. измерване, прейорване 2. резул¬
тат от отделно (еднократно] измервано
контрольный контролно измервано
маркшейдерский йарkшайдерсkо измер¬
вано
ротаметрйчес^кий	рттемоmрнано измер¬
ване (на поток. течение)
—	твёрдости язморнано па твърдостта (непр.
нс метал )
цикловой (хрсксметричнс) измервано п-ез
нроме на процес
замеренный измерен, примерен
замерзание с замръзване
замерять измервам
замес м 1. замесвано (не тесто); забъркване
(нс варов или циментов разтвор) 2. леяр.
(еДнократна порция формовъчен материал,
който се поДсвс зс преработване) 3. зае.
флюс
заместитель м 1. орг. заместник (на Длъж-
постно лице) 2. хим. заместител, замест¬
ваща груна, субстятуонт
электронофильный опеитрофяпен [елек-
т-онтаицопктрен| заместител
замесь ж стр. бъркало (количество варов
или циментов разтвор от еДно забъркване)
замётка ж текст. - болег, знак; •тртносkа
замётывание с текст. тропоснано
замешивание с вж. замес 1
замешивать замесвам (тесто); забърквам
(всров или циментов разтвор)
замещать замествам, заменям, подменям
замещение с хим. заместване, субститунраие,
субституция
изоморфное ядр. изоморфно замествано
~, многократное многократно заместване,мно¬
гократна субституция
полное пълно [изчерпателно] замествано
прямое ядр. пряко заместване
селективное селективно [йз-яраmелнт]
заместване
электрофильное елскmртфйпнт замест¬
ване
замещённый замостен, су-ституиран
замзав м орг. заместник на завеждащия
замирание с рсдио затихване, замиране, за¬
глъхване, фадннг
быстрое бързо [рязко] затихване
внезапное внезапно затихване
длительное продължително [трайно] за¬
тихване
избирательное	избирателно затихване
селоккявон фадинг
интерференционное uнтe-фe-снцнтнно за¬
тихване
кратковременное краткотрайно затихване
общее общо [пълнт[ затихване
одновременное едновременно [синхронно!
затихване
поляризационное поляризационно затих¬
ване, затихване, поради изменение на по¬
ляризацията
регулярное повтарящо се [периодично]
затихване
синхронное вж. замирание, одновре¬
менное
тропосферное тропосферно затихване
фазовое фазово затихване
замкнутый затворен, сключен; ел. съединен,
свързан
—	на землю свързан към земя, заземен
—	накоротко накъсо свързан
—	на массу авто свързан на маса, замасен
дамои м 1. ключалка, брава (нс врата)
2. катинар, кофар, ка-танец 3. жп. заклю¬
чалка (непр. нс автоматичен спряг);
предпазител, осигурително устройство 4.
мин. (конусен) съединител 5. воен. затнор
(нс огнестрелно оръжие) 6. Дърв. връзка,
сглобка; съединонно 7. стр. ключ, среден
блок (нс ерхс, своД) 8. текст. (uаппumаща)
система; -азnродепитопон механизъм
—	автосцепки жп. заключалка на автомати¬
чен спряг
~, блокировочный жп. блокираща заключал¬
ка
буксировочный ав. буксирна ключалка
(използува се при влачене нс самолет нс
буксир)
бурильный мин. конусен съединител (не
бургията )
~, высячий сж. замок 2
~ в лапу сглобка [съединение] на зъб
внутренний стр. вътрешен ключ (на
дъга)
врезной вкована -рана
встроенный вградена ключалка (нспр. в
ръчхете нс автомобилна врсте)
гаечный	осигурителен, елемент (срещу
сcморcзхлcбвcкс) на гайка
~, глиняный (воДоив<олcциокек) глинен на¬
сип [пласт, слой]
дверной брана на врата
—	зажигания ссто нилючнател [ключ] на
запалването, контактен ключ
^—зап^лка озичо, -езо (зс заключване)
~, игольный иглена (изплятаща) система
«канатный мин. съединител на въжето
(с ударния инструмент)
контрольный ключевой жп. контролна
ключева заключалка (на стрелка)
—	коробки передач авто затвор на предава¬
телната кутия (срещу сcмспроизволкс включ¬
ване и изключване нс вилката за заден ход)
лопаточный затвор на лопатъчния апарат
(нс турбина)
магнитный магнитна ключалка

229
ЗМ
JU J J J M J J J J J J J J J
секретна клю¬
се цифров или
ключ] на гън-
маточный ключалка на самохода (в су-
порта на струга)
-—молния текст, цип
накладной външна [странично прикрепена]
брава (за разлика от вкопаната брава)
натяжной дърв. сглобка право пресядаме
с клинове
ниппельный мин. съединител (на промив¬
ната тръба)
—	плотины хидр. зъб на язовирна стена
—	поршневого кольца авто ключ [сряз] на
буталния пръстен
—	прошневого пальца авто ограничителен
пръстен [зегерка, сигурка] на буталния
болт	.
пружинный пружинна брава
—-, ригельный 1. ключалка с резе 2. блоки¬
ращо устройство 3. ригелна връзка (в дър¬
вени конструкции)
—	рулевого механизма авто ключалка на
кормилния механизъм
самохода вж. замок, маточный
свода ключ на свода
, секретно-перестановочный
чалка [брава] с (нагласящ
буквен) код (напр. на каса)
, секрётный секретна брава
складки геол. гръб [гребен,
ката
, соединительный 1. вж. замок, ниппель¬
ный 2. дърв. съединителна връзка
, стрелочный жп. стрелкова заключалка
, стрелочный контрольный жп. контролна
(ключова) заключалка на стрелка
, стрелочный приводной контрольный жп,
контролна преводна [задвижваща] заклю¬
чалка на стрелка
, съёмный вж. замок 2	.
типа «ласточкин хвост» дърв, сглобка [съе¬
динение] «лястовича опашка»
, французский секретна брава
, цепной под. тр. верижен затвор
, цилиндровый цилиндрова (секретна) брава
(напр. тип Yale)
. шариковый ав. сферична ключалка
шасси ав. ключалка на колесника
, штыковой байонетен затвор, байонетна
ключалка
зааонолйчйвать стр. замонолитвам; обединя¬
вам (няколко елемента) в едно цяло
замораживание с замразяване
бесконтактное безконтактно замразяване
—, быстрое бързо замразяване
глубокое дълбоко замразяване
—	грунта замразяване на почвата (за облек¬
чаване на подземни минни или строителни
работи )
дробное частично замразяване
камерное камерно замразяване, замразя¬
ване в камера
контактное контактно замразяване
—	металла мет. застиване [втвърдяване] на
метала (напр. в канала на индукционна
пещ)
—	оборотных средств икон, замразяване на
оборотните средства
~ пыщевых продуктов замразяване на хра¬
нителните продукти
замораживать замразявам
замостить да павирам, да настеля паваж
замочка ж натопяване, накисване; навлаж¬
нявано, напояване
—	глины навлажняваме на глината
—	льна текст. натопяване [накисване] на
лена
—	целлюлозы навлажняване на целулозата
(при производство на изкуствени влакна)
замощение с стр. павиране, настилане на
паваж
замуровка ж заз^дане, вграждане
замуровывать еаеижцам, вграждам
замша ж 1. кож, велур, замшева [чортова]
кожа; гюдерия 2. текст, велур (тъкан)
искусственная изкуствен велур
протВзная ортопедичен велур
—, протирочная гюдерия за почистване (на
стъкла, оптични уреди)
—	тканая велур, велурена тъкан
замшевый велурен, замшев
замыкание с 1. съединяване, свързване; за¬
тваряне, сключване; задействуване 2. ел.
съединяване, свързване, включван^; (късо)
съединение 3. жп. заключване, блокиране
—	вентиляционных струй, короткое топл,
съединяване на вентилационните струи (на
притопните и смукателните системи) на¬
късо (без да се получава желаният ефект)
вигкбвов вж. замыкание, междувитковое
—	горизонта геод. затваряне [сключване] на
хоризонта
~, двухфазное двуфазно съединяване [свърз¬
ване]
дистанционное дистанционно съединяване
[свързване]
—, дуговое устойчивое короткое продължи¬
телно късо съединение чрез (електрическа)
дъга
кинематическое кинематично затваряне
(на верига)
—	контактов ел. затваряне на контактна си¬
стема, затваряне на контакти
короткое късо съединение
~, маршрутное жп. заключване на маршрута
(заключване на стрелките, по които пре¬
минава пристигащ или заминаващ влак)
междувитковое мcждукавивеово (късо)
съединение
междуфазнов короткое междуфазно късо
съединение
междузлектродное .междуелектродно съе¬
динение
—	многоугольника мех. затваряне на (си¬
ловия ) полигон
многофазное многофазно |мнoгополюскб1
(късо) съединение
—	на землю ел. 1. заземяване; земно съеди¬
нение 2. (късо) съединение към земя или
корпус; заземяване (поради повреда в изо¬
лацията )

ЗАМ
230
—	накоротко късо съединение; свързване на¬
късо
—■ на корпус авто (електрическо) свързване
на маса
на массу вж. замыкание -на корпус
, нтсиммттрйчтскот короткое несиметрично
късо съединение
, обратное обратно съединяване [свързване!
, перемежающееся прекъсващо се |неперио¬
дично повтарящо се|	(късо) съединение
или заземяване (поради повреда)
полнот короткое пълно [общо] късо съе¬
динение
предварительное (предмаршрутное] жп.
предварително заключване на маршрута
(вж. също замыкание, маршрутное)
сетевое короткое мрежово късо съедине¬
ние
—	силовой цТпи мех. затваряне на силова
верига; силова динамична връзка
—	сил, фрикционное мех. триеща [фрикцион¬
на] връзка, увличане чрез триене
сквозное короткое вж. замыкание, полное
короткое
—	стрелки жп. заключване (блокиране] • на
стрелката
стрТлок и сигналов, взаимное жп. взаимно
заключване на стрел ките и сигналите
трехфазнот короткое трифазно [триполюс-
но] късо съединение
установившееся короткое продължително
[трайно късо съединение
■—■ цТпи 1. съединяване на (напр. звенева)
верига 2. ел. съединяване [свързване] на
верига
Замыкатель м I. ел. контактно устройство;
( късо-) съединител; жп. контакт, контактор
2.	жп. заключалка
rw, гибкий гъвкав контакт [контактор]
—	колТн лестницы ключалка [запъващ зъб,
език] на колената на (пожарна) стълба
крючковой жп. заключалка (на езика на
стрелка) с кука
распорный стрелочный жп. шарнирна
заключалка- на (езика на) стрелка
створчатый жп. заключалка (на езика на
стрелка) с крило [клапа]
стрелочный жп. стрелкова заключалка
шарнирный жп. шарнирна заключалка
(на езика на спр елка)
замыкать 1. заключвам, затварям 2. ел. съе¬
динявам, свързвам	(накъсо); затварям,
сключвам (контакт)
—	контакты затварям	[сключвам]	кон¬
такти
—	на землю съединявам [свързвам] към земя,
заземявам
—	накоротко съединявам [свързвам] накъсо
—	на массу съединявам [свързвам] към маса,
замасявам
замычка ж 1. ключалка 2. жп. ключалка, за¬
ключалка, блокче на зависимост (в осигу¬
рителните инсталации)
вспомогателная спомагателна ключалка
педальная педал на [крачна) ключалка
стрелочная стрелкова ключалка
занавТска ж текст. перде, завеса
зандбергйт м. минер, зандбергит
зандры мн геол. пясъчни ледников и отложе¬
ния
заневбливание с пружйн обр. меп. свиване на
пружини до отказ (за определено време)
занесение с 1. навиване, затрупване (със
сняг. пясък) 2. нанасяне, вписване (напр.
в отчетни книги)
занижение с снижаване (неоснователно), на¬
маляване (напр. на план)
за нос м 1, авто за нася не (на превозно сред¬
ство при движение) 2. гсофиз. преспа, сне¬
жен навей
боковой странично занасяне
—	колТс занасяне на колелата
песчаный пясъчна преспа, пясъчно нави¬
ване
заносимость ж заспежепост, натрупване на
преспи
заносйть в журнал нанасям [вписвам] в днев¬
ник
зануление с ел. зануляване
заострение с заостряне, подостряне
запаздывание с 1. закъсняване, забавяне,
оставане (назаД) 2. закъснение
—	воспламенения авто закъсняване на запал¬
ването
—	в показаниях авт. закъснение на показа¬
нията (напр. на стрелка на отчитащ уред)
—	в релТ авт. закъснение на реле
—	действия авт. сработване със закъснение,
закъснение (напр. на реле)
динамическое ел. динамично закъснение
—	зажигания вж. запаздывание воспламене¬
ния
—, идеальное ел. идеално [чисто, истинско]
закъснение
—	ймпульса закъснение на импулса
инерционное инерционно закъснение
—	коррекции изч. закъснение на корекцията
паразитное ел. паразитно |смущаваще]
закъснение
постоянное постоянно закъснение
—	по фазе закъснение по [във] фаза
—	реагирования закъснение на реагирането,
реагиране със закъснение
—	регулятора закъснение (мъртво време] на
регулатора
—	тормоза време за задействуване на спирач¬
ката
транспортное транспортно закъснение, пъ¬
туване със закъснение
запаздывать закъснявам, забавям (се)
запаивание с запояване, спояване
запаивать’ запоявам, споявам
запайка ж 1. запояване, спояване 2. спойка,
запоено място
запал м 1. воен. взривател 2. мин. взривател,
запалка, детонатор
дистанционный взривател на време, дис¬
танционен взривател
искровой взривател с	(електрическа)
искра

231
ЗАП
—	растений с. ст, прянпайнайт нс растения¬
та (при суше)
ударный нзривакол на уда¬
— хлебов с. ст, нрипламнано на зърнени
култури
—, электрический взрuваmеп с електрическа
искра
запальник м запалително устройство
запальный запалителен
запальщик м	мин, бомбаджия, взриви н к
запаривание с запарване, пспзрвзкс, обработ¬
вано на нара
запаривать занарва!^!, етеарвай, о-ра-отвам
на дара
запарка ж 1. сж. запаривание 2. текст. за¬
парник (хотел)
за пар ник-смеситель я кормов с. ст. котел за
смесване н запарване на фуражи (преди
хранене на животните), зепертел на фу¬
раж
запас м (вж. също запСсы мн) запас, резерв
(но отношение нс количество); нрндaвее,
наддавка (по отношение .на размер)
~, аварийный авариен запас
—	глубины сверления обр. мет. запасна дъл¬
бочина ери пробиване (с оглед нс предстоя¬
щата резба)
—	горючего запас ок гориво
~ давления, хавитаинонный навигационен
запас на налягането
~ мощности ззпзс не мощност; запасна мощ¬
ност
—	надёжности запас [коефициент] на надежд¬
ността
—	нарезки ззпзснз дължина на резбата (на
болт )
неприкосновенный ненрякоснонен занас
нефти, разведанный проучен занас от
нефт
—	остойчивости хорсб, занас от устойчивост
—■ плавучести кораб. ззпзснз плавателнос-т
—	прочности коефициент на сигурност
—	реактивности нс отравление ядр. занас от
реактивност пря отравяне
складской складов ззпзс
—■, страховой осигурителен запас
—текущий текущ ззпзс
—. технологический технологичен занас,
технологична надданка
—■ топлива вж. запас горючего
—	устойчивости мзш.. ел. коефициент на
устойчивост
—— хода трансп. път (разстояние) за н-емина-
нано (с горивото в резервоарите ни превоз¬
ното средство — без презареждане)
энергии занас на енергия
запасной, запасный запасен, резервен
запасы мн (вж. също запас м) занася, резерн»
балансовые геол. балансови занася
вероятные вероятни занася
—— водной энергии занася от водна енергия
вскрытые разкрит» занася
—геологические геоложки запася
действйтельние действителни [истински]
занас»
достоверные вж. запасы, разведанные
забалансовые язвънбапанствu запаси
(могат Да бъдет обект на промишлено из-
ползулине с бъДеще)
—	нефти занася от нефт
подготовленные готови [подготвени] за¬
паси (зс изземване)
—	подземных вод запаси на подземни водя
подтверждённые вж. запасы, разведанные
~, предполагаемые предполагаеми занася
(по геоложки и геофизични дзнни)
~, промышленные промишлени запаси, за¬
нася с промишлено значение
разведанные проучени занася
~, статические статични занася (на вода)
—	твёрдых полезных ископаемых запаси от
твъ-ди полезни изкопаеми
установленные геол., мин. напълно уста¬
новени запаси (проучени и подготвени)
—	эксплуатационных ресурсов еесептакапи-
онни занася [ресурси!
запатентованный патентован
завах м миризма
Одияй разяждаща [люка, остра] миризма
~, остаточный остатъчна миризма (в козме¬
тиката )
пожарный мин. миризма на изгорел» ма¬
териали
запахивать с. ст. зао-анам; изоравам, нроора-
нам; заравям (при орсн)
запашник м с. ст. елуг за плитка оран
запаянный 1. заноен, сдоен 2. затворен чроз
стопяване на края (зс стъклени тръбичка)
запекание с текст, фиксиране
запеленговать радио засичам, определям по¬
сока, нспеигувам
запереммчивание с мин. преграждане
запил м	1. засичане, зарязване (нспр. с
ножовке, с пила, с ковашки ззсечник) 2. ряз¬
ка, засечка, засечено място
запиливать 1. започвам да режа (нспр. с
трион) 2. нравя рязка, белег, знак (нспр.
с трион, пиле, зесечних)
запирание с 1. затваряне, заключване 2. елн.
запушвано, блокиране; гасено (нспр. ни
електронен лъч)
—	лампы запушване на (електронни) лампа
—	луча гасене на (електронен) лъч
—	приёмника блокиране на приемника
—	пучка ядр. затваряне [преграждане] на
снова
запирающий елн. преграден; завиращ, барие-
-ен
записывать записвам
запись ж 1. записване 2. запис □ вести —
тлг. записвам
~, автоматическая автоматично записвано
[регистриране]
аналоговая радио аналогов запис
~, архивная архивен запис
бессхдбховея мат., изч. безскобкон запис»
запис на Лукашевич
—	видеосигнала тле. запис на видеосигнал,
видеозапис

ЗАП
232
—	в память запаметяване, записване в па¬
метта (на електронна сметачна машина)
голлографйчвская холографен запис
—	данных изч, записване на данни
двоичная изч, двоичен запис
динамическая изч. динамичен запис - (вър¬
ху магнитен носител)
дистанционная дистанционно записване
—	звука звукозапис, запис на звука
—	звука, стереофоническая стереофоничен
звукозапис
—	изображения тле. запис на изображение,
видеозапис
—	импульсов запис на импулси
—	информации изч, записване на информация
—	качаний регистриране на трептения
линейния линеен запис
магнитная магнитен запис
многодорожечная многопистов запис
—	на магнитной лёнте запис на магнитна
лента, магнетофонен запис
—	на плёнку запис на лента
однодорожвчная еднопистов запис
'-', оптическая оптичен запис
поперечная магнитная напречно магнитно
записване
продольная магнитная надлъжно магнитно
записване
растровая растров запис
—	регистрирующего прибора запис на само¬
пишещ апарат
световая светлинен запис (напр. на лу¬
минесцентен екран)
сейсмическая геофиз. сеизмичен запис
—	счётчиков отчитане на броячите (на ре¬
зултатите)
телеметрическая телеметричен запис
термопластическая термопластичен запис
точечная точков запис
фотографическая фотозапис, фотография
фотоэлектрическая фотоэлектрически за¬
пис
франк^турная жп. франкатурнота, пред¬
платена сметка (в международни съобще¬
ния)
цифровая цифров запис.
—	чисел изч, запис [представяне] на числата
(чрез определени комбинации от символи)
—	чисел, позиционная изч, позиционен за¬
пис на числата
электроискровая	слектроиcербв запис
электростатическая електростатичен за¬
пис
~, электрохимическая електрохимичен запис
запланировать запланирам
заплата ж кръпка, лепенка
вулканизационная вулканизационна кръп¬
ка (от суров каучук)
—	камеры лепенка на вътрешна гума
резиновая авто гумена закръпка
заплёчик м маш, (пръстеновиден) опорен
праг [пояс, борт, фланец], опорно стъпало
(напр. на вал, ос. втулка)
~ вала опорен праг [опорно стъпало] на вала
направляющий направляващ [водещ,
опорен] пояс
осевой (ограничителен, опорен) пояс на ос
заплечики мн мет. плещи, почивка (на
висока пещ)
заплёчико с литеры полигр. рамо на буква
запломбирбвка ж пломбиране
заплывание с затлачване
заповедник м с. cm, резерват, охранявана зона
заповедный забранен; охраняван, неприкосно¬
вен
заподлицо дърв, наравно, в една равнина
запоздание с 1. закъсняване 2. закъснение
заполнение с 1. запълване, изпълване; на¬
пълване; пълнене 2, мин. запълка (след
изземване на полезни изкопаеми); пълнеж
каменное запълка [пълнеж] от камъни
—	кладкой стр. иззидване
—	разработанных карьеров запълка на раз¬
работени открити рудници
заполнитель м запълнител, пълнител, напъл-
нител; стр. инертни материали, запълни-
тел (на бетони)
мелкий ситен запълнител (напр. пясък)
пористый порест запълнител
тяжёлый тежък запълнител (напр. mpotu-
ляк, баластра)
заполнять запълвам, пълня, напълвам
запоминание с изч. запаметяване, запомняне
временное запомняне за определено време
запоминающий запаметяващ, запомнящ
запор м 1. заключване, затваряне 2. клю¬
чалка, резе, запънка, фиксатор
бортовой ключалка на страница (на ва¬
гон )
герметический херметично затваряне
—	капота авто ключалка (обикн. с кука)
на капака (над двигателя)
—	стрелки фиксатор на стрелка (напр. на
висящ релсов път)
запорный спирателен, спиращ; (служещ) за
заключване
заправка ж 1. зареждане, пълнене; ав., авто
подготвяне за път, стъкмяване, зареждане
(с всичко необходимо за експлоатация)
2.	подготвяне за работа, наточване (напр,
на ковашки инструменти) 3. стр. шкарпел
(каменарско длето)
—	буров мин. точене на бургиите
—	в два конца текст, вдяване на две нишки
(едновременно)
вытеснительная зареждане [пълнене] под
налягане (напр. на резервоарите на косми¬
чески кораб)
—	гребёнок текст, зареждане (на нишки)
в гребен
—	двигателя зареждане на двигателя (с го¬
риво, масло. вода)
—	инструмента наточване (вкл, малък ре¬
монт) на инструмента
~ катушек текст, подмяна на бобините
—	паровоза подготвяне за път [стъкмяване}
на локомотива
~ печи поправка [ремонт] на пещ (след
свършване на топилния процес)

233
ЗАР
—	самотёком мин. самотечно {гравитационно]
пълнене или зареждане
—	топливом зареждане с гориво
фасонная фасонно изправяне [изравня¬
ване] (напр. на шлифовъчен Диск)
заправлять 1. зареждам, пълня (напр. Дви¬
гател с гориво. масло, вода); подготвям за
път, стъкмявам 2. подготвям за работа (ин¬
струмент), заточвам
заправщик м 1. работник, обслужващ бензо¬
станция 2. (агрегат за транспортиране и
зарежДане на резервоари за течности)
3.	мин. точилар (работник за точене
на бургии)
запрессовка ж обр. мет. за пресова не, наби¬
ване (еДин в друг на пресово съединени
детайли )
горячая запресоване на горещо (по отно¬
шение обхващащия Детайл)
—	колёс жп. набиване на звездите на коле¬
лата (с хидравлична преса)
холодная набиване на студено, студено
запресоване
запрессовывание с вж. запрессовка
запрессовывать запресовам, набивам
запрёт м изч. забрана
запрещение с стоянки авто паркирането за¬
бранено
запрещённый изч. забранен
запрограммировать съставям програма (напр.
за електронна сметачна машина), програ¬
мирам
запрос м съобщ.. икон. запитване
запросчик м запитващо устройство (в радио¬
локацията )
автоматический автоматично запитващо
устройство
бортовой бордово запитващо устройство
радиолокационный радиолокационно за¬
питващо устройство
запруда ж хидр. яз, бент; водоподемна пре¬
града, заприщване (срещу странични ръ¬
кави на река)
донная праг (при корекция на Дъното)
плетнёвая яз от плет, плетена преграда
поперечная напречен яз
запруживать хидр. завирявам,заприщвам,пре¬
граждам (течение на река с яз)
запуск м 1. пускане (напр. на Двигател в
Движение) 2.. ав. изстрелване (на ракета,
спътник )
автоматический автоматично пускане
автономный автономно пускане
вертикальный рак. вертикално изстрел¬
ване
воздушный пускане със сгъстен въздух,
въздушно пускане
—	в производство икон, пускане в производ¬
ство (напр. на ново изделие)
—	вручную ръчно пускане
зймний пускане при зимни условия (спуД)
импульсный пускане с помощта на им¬
пулс
кнопочный пускане с (натискане на)
бутон
—	на орбиту рак. изстрелване на орбита
периодический периодично пускане
пневматический вж. запуск, воздушный
—	ракеты изстрелване на ракетата
—	с зтмлй рак. изстрелване от земята
—	с корабля . рак. изстрелване от кораб
ступенчатый степенно пускане, пускане
на степени
холодный вж. запуск, зймний
запускать 1. пускам, привеждам в движение
[действие] 2. рак. изстрелвам
запчасти мн запасни части
запылТнит с запрашване
запылённость ж запрашеност
—	воздуха запрашеност на въздуха
—	дымовых газов запрашеност на [твърди
частици в] димните газове
остаточная остатъчна запрашеност (след
филтъра за прах)
запылённый прашен, запрашен
запятая ж мат., изч. запетая
двоичная запетая в двоична система
десятичная десетична запетая [точка]
плавающая плаваща запетая
фиксированная твърда запетая
фиксируемая нагласяща се запетая
заработок м икон, доход; възнаграждение (за
работа )
заражение с радиоактивное радиоактивно за¬
разяване (напр. на местност)
заратит м минер, заратнт
зарез м леяр, недолив, непълна отливка
заржавленный ръждясал, покрит с ръжда
зарегулирование с въвеждане планомерност
(напр. при използуването на водните ре¬
сурси )
зарйн м хим., воен, зарин (бойно отровно ве¬
щество )
зародыш м кристаллизации кристален заро¬
диш, зародиш на кристализация
зарплата ж (работна) заплата, трудово въз¬
награждение
зарубать 1. зарязвам, засичам, правя рязка
[засечка] 2. мин. подкопавам
зарубка ж 1. рязка, засечка 2. мин. подкоп,
подкопаване
верхняя горно подкопаване (на пласт)
мокрая водно подкопаване, подкопаване
с вода
нйжняя долно подкопаване
—	угля подкопаване на въглищен пласт
~ шпалы жп. задялване [саботирано] на
траверса
зарубщик м мин. подкопвач (работник)
зарыл м зарил (виД заздравено вискозно
влакно )
заряд м 1. ел. заряд, товар 2. зареждане,
пълнене (на огнестрелно оръжие) 3. мин..
воен, заряд
—	атомного ядра заряд на атомното ядро
—	аккумулятора 1. зареждане на акумула¬
тора 2. товар [капацитет] на акумулатора
—	взрывчатого вещества заряд от взривно
вещество
внутренний вътрешен заряд

ЗАР
234
врубовой подкопен заряд
дополнительный L воен, допълнителен за¬
ряд 2. ел. дозареждане (не акумулатор)
единичный единичен заряд; единичен
(електрически) заряд
закрытый | замкнутый] затворен заряд
избыточный свръхзаряд
индуктированный яндуккяран (електри¬
чески) заряд (товар]
инициирующий иницииращ заряд - (за не-
чален възпламенителен импулс)
ионный заряд на йона (елскт-яаосkи)
камерный камерен заряд
камуфлётный иамуфлетен заряд
колонковый kоптнеов заряд
котловой котлон [гърневидон] заряд
кумулятивный ктйупативен заряд
накладной открит заряд
—	направленного выброса заряд с насочено
изхвърляне
наружный външон [отирит] заряд
нулевой нулев (епеиmряассеиl) заряд
объёмный т-ойен или пространствен (елек¬
трически) заряд
одноимённый едноименен (електрически)
заряд
остаточный остатъчен (електрически) за¬
ряд
отрицательный тmрипаmепон (електриче¬
ски) заряд
парный двойка заряди
паразитный паразитен |врсдон| заряд
(спееmрнассеи)
перэйчный нъ-ничен (електрически) заряд
поверхностный повърхностен (електри¬
чески) заряд
подрывной подривен [подкопен] заряд
положительный положителен (електри¬
чески) заряд	.
пространственный вж. заряд, объёмный
—	пучка заряд [товар] на (електронния)
снов
разноимённый -езнтимснон (електрически)
заряд
разрывной рззривен ззряд (за разривя-
вине на снаряд, мина. бомба)
рассредоточенный разс-едо-гочен [групов]
заряд
скважинный сондажен заряд
сплошной непрекъснат заряд
сосредоточенный съсредоточен заряд
термоядерный термоядрен заряд
точечный точков (епект-ячссkи) заряд
—	усиленного выброса заряд с усилено из¬
хвърляно
шпуровой заряд нън взривна дупка
электрический електрически заряд [товар]
—	электрона заряд [товар] на електрона
электростатический ел., текст. електро¬
статичен заряд
элементарный елементарен	(електриче¬
ски) заряд
~, ярусный вж. заряд, рассредоточенный
зарядка ж зареждане, пълнене
дополнительная дозареждане (непр. не
зхумулатср )
—	кассеты кфт. зареждане [доставяне] на
касетата (в аперзте)
~ пснты зареждане [доставяне] на лентата
(не магнетофон)
—	скважин мин. зареждане [доставяне] на
сондажи
~ тормоза жп. зареждане на спирачките
тренировочная формовано, първоначално
зареждане (при производството ни акуму¬
латорни плочи)
зарядная ж помещение за зареждане [пъл¬
нене] на акумулатори, акумулаторна
зарядный зареждащ, (служещ) за •зареждане
з* рядчик м мин. зарождан, пълнач (работник)
заряжать 1. нълчя, зареждам (огнестрелно
оръжие) 2. пълня, зареждам (уред, зперет)
заряженный заредеч
—	отрицательно отрицателно зареден
—	положительно птпожиmепчт зароден
засаживать с. cm. засаждам, насаждам
засасывание с всмукване, нтглъшачо, засмук¬
ване (непр. въздух)
засасывать всмуквам, поглъщам. засмуквам
за свёрливать вро-нвам
засверлбвка ж трещины тграчиааване на
пукнатина с е-т6иваче отвор (в хрия ни
пухнзтинзте )
засветка ж осветявано
—— плёнки осветяваче на фтmтлечта
—	по краям изображения тли. страчяччо ос¬
ветявано по краищата на изт-ражочнеmт
засвечивание с вж. засветка
засён м с. cm. 1. засяване 2. засята площ
засека ж 1. гор. сечище; изсечена гора 2.воен.
засека
засечка ж 1. розиа, белег, зчае 2. засиааче
3.	задръжка, засечка (при ребсти на ма¬
шине, с оръжие) 4. геоД. засичаща [визир¬
ка] личия, засочка 5. ззсечних (ковашко
сечиво) 6. текст, чупка, гъниа
боковая геод.' страчичча засечка
комбинированная иомбинирача засечка
линейная пинейча засечка
мензульная мснз}^. засечка
обратная обратна засечка
пространственная проскречствена за¬
сечка
прямая прана засечка
угловая ъглова засечка
фотограмметрическая фотограметрична
засечка
фототриангуляционная фттoтpиaчгулаа-
на засечка
—	штрёка засечка на галерия
засилосование с с. ст. силажиране, пригот¬
вяно На силаж
заскакивание с отплеснане, заставане н нтп-а-
.лно отклонение; отскачане; попадане нт на
място
заслон м заслон, преграда; клана (на печка)
сланцевый мин. прахов заслон
заслонка ж клана, шибър, душник, затулка;
щнт; регистър, регулатор

235
ЗАТ
автоматическая автоматична клапа
вентиляционная вентилационна клапа,
вентилационен щит
воздушная въздушна клапа
вращающаяся въртяща се клапа
—, газовая газова клапа, газов регулатор
дроссельная дроселна клапа, дросел, ре¬
гистър
~, дымовая клапа (регулатор] за димни га¬
зове
загрузочная зареждаща [пълначна] клапа
запорная спирателна клапа, спирателен
шибър	.
~, обратная обратна клапа, клапа, срещу
обратен удар
отражательная дефлектор, дефлектор на
клапа
~, перекидная подвижна клапа, регулатор
поворотная обръщателна клапа, кръгов
шибър
предохранительная предпазна клапа
~ радиатора жалузи на радиатор
~ света кфт. светлинен щит
оасаолёиив с осмоляване, насмоляване
засмолок м еас.ебляваее (натрупване на смола
в наранена част на дърво — Дефект)
засов м резе, ригла; ключалка
засол м 1. солене, осоляване 2. степен на
соленост
засолВние с засоляване (напр. на почва)
засоленность ж соленост; геол, засоленост
засорение с замърсяване; задръстване, запуш¬
ване; с. ст. еанлевяване
оасорёииость ж замърсеност; с. ст. заплеве-
ност
засос м всмукване, просмукване (напр. въз¬
дух отвън в тръбопровод)
заспиртовать спиртосвам, консервирам в спирт
заставка ж тле. заставка
застёжка ж 1. закопчалка, сцепител, стягащ
елемент 2. текст, тока, катарама
~ борта авто закопчалка на страницата
(на каросерията)
~ капота авто кука на капака (на двига¬
теля )
~ «молния» цип
застекление с остъкляване
—, двойное двойно остъкляване
—, одинарное единично остъкляване, остък¬
ляване с единични прозорци
застой м застой, спиране, застояваме
—	пара застояване на парата (е котел)
—	охлаждающей воды спиране на (циркула¬
цията на) охлаждащата вода
застопоривание с спиране. задържане; засто-
поряване; законтряне
застопоривать спирам, задържам; застопо¬
рявам
застраивать застроявам (терен)
застревание с засядане, задиране, заяждане,
блокиране
~ асинхронного электродвигателя засядане
{оставане] на асинхронен - двигател (на
скорост, кратна на синхронната)
~ бура мин. заклинаме на бургията (при
пробиване)
застроенный застроен
застройка ж застрояване, градеж
малоэтажная нискоетажно застрояване
~, многоэтажная висоеостажно застрояване
~, окраинная застрояване на покрайнините
(на град)
~, сплошная гъсто {плътно] застрояване
~, строчная напречно [гребеново] застроя¬
ване
застройщик м стр. такелажник, окачвач
застудневание с желиране, же-латинизиране,
образуване на гел
заступ м 1. права лопата, бел 2, текст, за-
стъп (при тъкане)
застывание с 1. замръзване, втвърдяване,
сгъстяване 2. изстиване
застывать (без 1 и 2 л) изстива; желира се,
замръзва, втвърдява се, сгъстява се
засуха ж с. cm. суша, засушаване
засухоустойчивость ж устойчивост на засуша¬
ване
засылка ж груза жп. изпращане на товар на
погрешен адрес
засыпать засипвам, запълвам; насипвам; мет.
зареждам, пълня
засыпка ж 1. засипване, насипване, пълнене
2.	пълнеж
~ в мешкй пълнене на чували
— колоши мет, зареждане на шихтата
непрерывная мет. непрекъснато пълнене
засыпной засипващ, пълнителен, зареждаш
засыпщик м зареждан, товарач (работник)
засыпь ж мет. вж. засыпка 1
заталкивать тикам, тласкам
заталкиватвль м мин. тласкач, избутван
(напр. на вагонетки)
затапливать 1. разпалвам, паля (пещ) 2. за¬
ливам, наводнявам
затаривать опаковам, увивам (в хартия)
затачивать наточвам
затвердевание с втвърдяване, вкоравяване
затвердевать (без 1 и 2 л) втвърдява се, вко-
равява се
затвврдйтель м хим. втвърдител, втвърдява¬
що средство
затвор м 1. резе, ключалка; заключващо ус¬
тройство 2. хидр. савак (на бент); врата
(на шлюз); затворен орган, затвор 3. воен.
затвор (на огнестрелно оръжие) 4. кфт,
затвор, обтюратор
автоматический воен,, кфт. автоматичен
затвор
байонётный байонетен [щиков] затвор;
байо нетна ключалка
бункерный затвор на бункер
вакуумный ядр. вакуумен затвор
вальцовый хидр. цилиндричен затвор
водосливный преливен затвор, затвор-
преливник
водяной 1. воден [хидравличен] затвор
2. сифон (в' санитарнотехнически съоръ¬
жения )

236
ЗАТ

газовый затварящо устройство за газ,
газова клапа
герметический херметично затварящо ус¬
тройство, херметичен затвор
гидравлический вж. затвор, водяной 1
гидротурбинный затвор на водна турбина
гильотИнный затварящо устройство с ги-
лотинно задвижване
дроссельный дроселна клапа
жидкостный еж. затвор, водяной 1
загрузочный затвор на зареждащо ус¬
тройство (напр. на бункер)
игольчатый хидр. иглен затвор
катковый хидр. ролков затвор [шибър]
клапанный клапанен затвор, затвор с
клапа
колошниковый мет. гърлен затвор (на
висока пещ)
кольцевой хидр. пръстеновиден затвор
люковый хидр. люков затвор; люкова
врата
масляный маслено уплътнение
маятниковый ядр. махаловиден затвор
напорный напорен затвор
откидной затваряща клапа
падающий падащ затвор
плавучий плаваща врата
плоский плосък затвор
пнтвматИчтский пневматичен затвор, за¬
твор с пневматично задвижване
поворотный обръщателен [въртящ се] за¬
твор
пружИнный пружинна ключалка, резе с
пружина
ртутный живачен затвор
сегментный хидр. сегментен затвор (във
вид на сегментна секция от цилиндър)
секторный секторен затвор (основен тип
клапанен затвор)
стоечно-плоский плосък затвор (с опора)
на подвижни стойки
телтскопИчтский щтлтвой телескопичен
затвор (на воДна турбина)
—, шаровой сферичен затвор (на воДна тур¬
бина)
шиберный шибърен [плосък] затвор, ши¬
бър
шлюзовой шлюзов затвор
шторный кфт. ридов [жалюзиен] затвор
штыковой вж. затвор, байонетный
щтлтвой кфт. затвор с процеп, процепен
затвор
щитовой плосък савак, стояло
электронный авт.електронен затвор (напр.
в електронен микроскоп)
затворение с спр. размесване [разбъркване]
във вода (на свързващи вещества); свърз¬
ване
— бетона свързване на бетона
затворять 1. затварям 2. стр. размесвам
[разбърквам] с вода
затемнение с затъмнение, затъмняване
затенение с засенчване
затёс м (затёска ж) Дърв. заостряне чрез
дялане
затиранит с стр. изпердашване, заглаждане
(на мазилка)
затирать спр. изпердашвам, заглаждам (ма¬
зилка) , измазвам (глаДко)
затИрка ж стр. 1. вж. затиранит 2. фина за¬
мазка
заткание с текст. затъкаване
затл м	полигр. ъгъл ник, подвижна опора
(на книговезки нож)
затмение с астр, затъмнение (слънчево или
лунно)
кольцеобразное вепцеебразпо затъмнение
полное пълно затъмнение
частное частично затъмнение
затоваренность ж икон. излишък на стока,
презапасяване със стоки
затон м 1. речен залив 2. стоянка, зимовище
(на кораби)
—, зимовочный вж. затон 2
ремонтный стоянка за ремонт (на кораби)
затопление с L заливане, наводняване
2.	потопяване (на кораб)
затопленный залян, залят, наводнен
затор м Е задръстване, заприщване, натруп¬
ване 2. хран. спиртоварска [фермента¬
ционна] каша
~ для брожТния смес за спиртна ферментация,
ферментационна каша
дрожжевой вж. затор для брожТния
—	на перекрёстке прансп. задръстване на
кръстопът
солодовый сладова [малцова] каша
—	уличного движения задръстване на улич¬
ното движение
затормаживание с спиране (с помощта на
спирачка), затягане [привеждане в дейст¬
вие] на спирачка
затбрник м каца за ферментация
заторцевать обр. мет. обработване на челна
повърхност [на чело]
заточка ж обр. мет. 1. заостряне, подостря¬
не; точене, наточване (на инструмент)
2. закръгляне, заобляне, вземане (на край
или чело на болт, стебло чрез струговане.
шлифоване )
абразивная точене на шмиргел [абразивен
кръг]
анбдио-механйческая	анодно-механично
точене (наточване]
—	винта, концевая закръгляне [заобляне]
на края на винт (напр. на абразивен кръг)
двойная двойно наточване (напр. на
свреДло )
коническая обстъргване [шлифоване] на
конусен край (напр. на болт)
—	кромки шлифоване [закръгляне, притъпя-
ванс] на краища (напр. на стъкло)
мокрая мокро точене (с охлажДаща теч¬
ност)
окончательная окончателно наточване
предварительная предварително точене
[наточване]
—	резца, задняя шлифоване [точене] на зад¬
ната повърхнина на ножа
ручная ръчно точене [наточване]

2X1
ЗАХ
~, сухая сухо точене (без охлаждаща, теч¬
ност )
электроискровая електроискрово точене
(наточване)
затравить кораб, да отпуска [да отслабва]
постепенно (напр. въже)
затравка ж 1. подбуждане (внасяне на кри¬
стални зародиши в преситен разтвор)
2. кристален зародиш 3. полигр. начално
разяждане, анец (на цинково клише) 4. мин.
взривател, запалка, детонатор
—	почвы обеззаразяване на почвата
предохранительная ел. стопяем предпази¬
тел
затравливание' с кристаллом подбуждане
[иницииране! на кристалбббразуване
затрата ж разход, разноски; изразходване,
загуба
—	врВмвни изразходване на време, загуба на
време
—	живого труда изразходване на жив труд
—	мощности разход на мощност
—	энергии разход на енергия
затраты мн разходи, разноски
~, капитальные основни разходи
материальные материални разходи
накладные режийни разходи
прямые преки (непосредствени] разходи
~, трудовые разходи за труд
затуплять затъпявам; изхабявам
затухание с затихване, замиране; потискане,
гасене; изгасване, загасване
~, антВнное затихване в антената
апериодическое апериодично затихване
балансное тлф. симетрично [балансно]
затихване
—	, вносимое тлф. внесено затихване
—	волн радио затихване на вълните
—	за период изч. затихване за период
—	звука заглъхване на звука
—	зеркальной частоты радио потискане на
огледалната честота
километрйчвсков тлф. относително затих¬
ване за 1 km (от линия)
—	колебаний затихване на трептенията
—	колебательного контура затихване в треп¬
тящ [колебателен! контур
критическое критично [гранично] затих¬
ване
остаточное тлф. остатъчно затихване
относительное физ. относително затих-
перемённое променливо затихване
—	перенапряжений затихване [изчезване] на
предна прежени я
переходное тлф. преходно затихване
—	плодоношения с. cm. (постепенно) нама¬
ляване на плододаването
полное физ, пълно затихване
рабочее тлф. работно затихване
радиационное ядр. радиационно затих¬
ване
сосредоточенное тлф. съсредоточено за¬
тихване
экранированное тлф. екранирано затих¬
ване
электромагнитное геофиз. електромагнит¬
но затихване
затухйть затихва, замира; изгасва, загасва
затушевывать туширам, изтеглям с туш
( чертеж)
затхлый спарен, застоял
затылование затилване, наточване на заден
ъгъл (на металорежещ инструмент)
затыловочный затиловъчен (напр. за машина)
затылочный тилен
затягивание с 1. затягане, стягане 2. радио
увличане; синхронизация
—	частоты увличане на честотата
затягивать затягам, стягам
затяжка ж 1. затягане, стягане 2. обтегач,
обтяжка; стяга 3. ел. закъснение, забавяне;
задържане 4. стр. клещи, биндер (в по¬
кривни конструкции)	5. мин. обшивка,
таванка; обшиване 6. кож. натегляне (по¬
ставяне саята на обувката върху калъп)
7, ав. забавяне на отварянето на парашут
—	вразбВжку мин. разредена обшивка
—	выработки вж, затяжка 5
—	гЗйкй затягане [донавинтване] на гайката
~, дополнительная дозатягане, доопъване
(напр. на ремък)
~ из кругляков мин. обшивка от объл дървен
материал
—	кровли мин. обшивка на горнище
предварительная предварително затяга¬
не [опъване] (напр.. на ремък)
—	распилами мин. обшивка с бичен (на две
половини) объл дървен материал
~, резьбовая затягане [стягане] на резба,
резбово затягане
~, стропильная стр. обтегач [биндер] на
стропилна ферма
затяжной 1. много продължителен (напр, за
процес) 2. затягащ, притягащ
заусёнец м обр. мет. мустак, чеплък, брада,
израстък, ръбен (останал по заготовки
или детайла напр. след рязане, леене, ко¬
ване , щанцоване)
заусВница ж влс. заусёнец
захват м 1. челюст, челюсти, стиски, клещи;
уловител; (товарозахващащо устройство
(напр. в замяна на вилката на вилков
електрокар) 2. затягане (на обработвана¬
та заготовка). (товаро-)захваща11е (напр-
със сменяемо приспособление на вилков елек¬
трокар)', хващане, улавяне (на вода)
3.	работен обхват. работна ширина (на
селскостопански или друг инструмент. ма¬
шина) 4. ядр. захващане, залавяне
автоматический автоматично затягане
вакуумный вакуумно товарозахващащо
устройство (напр. за ламарина)
вилочный захващане с вилка
—	' в ловушку ядр. захващане в уловка
гидравлический челюсти с хидравлично
задвижване |gействие1
дистанционный дистанционно захващан
[улавяне]

23&
ЗА .

—	для задержания клети мин, устройство за
задържане на клетката (на рудничен подем¬
ник )
/- для рассада, с, ст, -азседтдържаmсп, щип¬
ка за разсада
~, клещевой 1. обр. мет. челюстно затягано
2. илещовидно захващащо устройство, клещи
~, клиновой 1. затягане с клин 2. мин. кли¬
нов захват (зс сондежни тръби)
консольный конзолно захващано [ула¬
вяне]
~, лапчатый захващаме [улавяне] с жабка
—	манипулятора ядр. захващане [пръсти,
клещи] на манипулатора
—	, мёртвый мин. мъртва хватка (неподвиж¬
но захващане ни парашутния ловител към
спирачното въже)
—	нейтрона ядр. захващане на иеутртиа
орбитальный физ. поглъщано на иоукро-
нн от близки орбити
/—, пальцевой ядр. захващаие с пръстите (не
менипулзтсре)	,
—	плуга с. cm. работна шяричa на нлуга
-—, пневматический полигр. пчсвйаmнчнт за¬
хващане
—	посадочного аппарата вж. захват для
рассада
противоугонный вж. захват, рельсовый
радиационный радяaциочнт захващане
(не вторични електрони при радиационно-
химични процеси)
резонансный розоиаис11о поглъщано [за¬
хващано] (нс електрони)
рельсовый -олсовя стиски (не движещ се
сърху релси хрсн — срещу поДкарвене ни
храна от вятъре)
роликовый задържащи ролки
рычажный зехвешече с лостов механизъм
—	стока хидр. улавяне [п-ихнащано] на от¬
тичащите со водя
цанговый печга, цапгов нат-оиики
~, цепной захващане (не mсвера) с верига
~, челюстный обр. мет. затягане в челюсти;
челюст
~, штыревой зехвешеие [улавяие! с шнн
(непр. за хснгали, руле)
эксцентриковый еиспеиmряаиа стиска
(нспр. при клещи за захващане ни ламари¬
нени листове)
~, электронный ядр. захващане на олтккроиа
~, ядерный ядреит захвещеие
захватка ж 1. захвешаис, улавяие; затягано
2. захващащо устройство, уловител 3. стр.
участък (при поточна реботе) 4. текст.
грайфер
захватывание с частоты ел. вкарване н сии-
хроиизепия, сиихроиизираио
захватывать хващам, залавям, улавям; за¬
тягам (непр. в пеурскких)
заход м I. меш. ход (на резба)	2. мзш.
зацснваие, споннаис (ни зъби) 3. ав. под¬
ход, нодвeждаие (на самолет) 4. астр.
залез
—	на посадку подход [подвеждане] за кацане
—	резьбы ход па рез-а
—	светила залязнаие на (небесно) светило-
заходить ав. подхождам, подвеждам
заходка ж мин. ианредъе, иастън, заходка
выемочная добинон напредък
~, передовая изпреварващ [челои| напредък
~ по восстанию напредък по въстанието
(ни пласта)
—	по падению напредък по падането (нз
пласте )
зацепка ж 1.гзакачане, захващано, залавяно
2. кука, запъика
зацепление е меш. заценнаие, сцснваио □ вхо¬
дить в ~ влизам н зацонваие, заценвам
(ст)
беззазорное запонваие -оз хлабина (меж¬
ду зъбите)
винтовое нииmово зепенваио
г—, внешнее външно запснваие
—, внутреннее вътрешно заценваие
~, гипоидное хиноидио зепснваис
~-, глобоидное глобоидио запспваие
зубчатое зъбно зепенваие
инерционное нисрпионнт сценнаие
~, комбинированное ктй-инираио зепснвенс
коническое конусно зацееваие, зепснвеио
с иоиусии зъбии иолола
—, корригированное еоригираит зацееване,
зацееваие с коригирани зъбни колела
[профили]
~, косозубое запенваио с (цилиндрични или
конусни) колела с наклонеи» зъбя
кривозубое запенваие със сняралии зъбни
колела
~, кулачковое валцово [птвно| започване
~, наружное вж. зацепление, , внешнее
октоидное октондио зацонваие
паллоидное'наптидио заценнаие
—, планетарное заценнаие с планети» зъбни
колела, планетно запояване
—, плоскоконнческое нптсктетчуснт зацеп-
ване
прямозубое заценнаие с (цилиндрични
или конусни) колела с прави зъ-я
~, реечное за^янаие със зъбтн гребен
рядовое родово зацепваие
—	с глобоидным червяком зацееваие с гло-
-ондои черняк
—	с цилиндрическим червяком заценнаие с
цилиндричен червяк
~, фрикционное криещо [фрикционно] сцеп-
нане
цевочное цевно запенваио
~, циклоидное цнкпоиднт заценвано
—, цилиндрическое зацееваие с цилиндрични
зъбн» колела
червячное чернячио зацоннаио
~, шевронное заценвано със скроловидш!
[шевроччи| зъбни колола
эвольвёнтное еволвонкно зацепваие
эпициклоидное снициепоидчт запопвечо
зацеплять заценнам (зъбни колела); сиончвам
(съединител), свързвам; закачам, залавям
(с куке)
замаливание с завързване, привързнаит

239
ЗАЩ
зачаливать - кораб, завързвам (кораб. лодка
с въже); закачвам (товар на кука на кран.
макара)
зачалка ж каната завързване (на края) на
въже
зачеканка ж зачеканяване
~ швов зачеканяване на (нипови) шевове
зачерчивать начертавам, чертая; екипирам;
защриховам
зачёт м платТжа икон, приспадане на плате¬
ното
зачётный подлежащ на приспадане, оправда¬
телен
зачИстка ж 1. зачистване, почистване 2. из¬
глаждане (при кввишко-па)сово обработ¬
ване)
— на вырубке леяр, почистване чрез изсичане
мокрая мокро почистване (напр. в кера¬
мично производство)
огневая мет. огнево почистване, почист¬
ване с горелка (напр. на слитък, слаба)
пневматическая мет. пневматично почист¬
ване, почистване с пневматичен секач (напр.
на слитък, слаба)
зачищать зачиствам, почиствам; изглаждам
за шихтовка ж меп. зареждане [внасяне, из¬
сипване] на шихта (напр. в пещ)
за шлакование с мет. шлакуване, зашлакуванс
зашлаковывание с реактора- яДр. зашлакуване
на реактора
зашлифовка ж зашлифоване
зашпаклёвывание' с шпаклуване
зашплинтовать поставям шплинт, зашплинто-
вам
заштамповать запресовам, набивам (пресова
сглобка )
заштифтбвка ж поставяне на щифт, защифто-
ване
заштриховать защриховам, поставям щрихи
(на чертеж)
заштукатуривать спр. измазвам, замазвам
заштыбование с режущей цтпИ мин. задръст¬
ване [запълване с прах] на режещата верига
заштыббвка ж мин. запълване [набиване]
с прах
зашунтйрованный ел. паралелно свързан,
(запасен) с обходна връзка
защебенИть стр. покривам с трошляк
защёлка ж зъбец; език, езиче, резе, запънка;
ключалка
блокировочная блокиращ зъбец [зъб, език]
~, западающая запиращ палец (на остро-
зъбо колело)
предохранительная предпазителен зъбец,
предпазител
пружИнная ключалка с пружина
расцепная освобождаващ зъбец
стопорная спирачен зъбец
храповая вж. защёлка, западающая
шариковая запънка [фиксатор] със сачма
и пружина
защёлкивать запирам, затварям, заключвам
защтмлТнит с защипване, притискане; стр.
запъване
защемлённый защипан, притиснат; (неподвиж¬
но) запънат (за строителен елемент)
защИта ж 1. защита; предпазване 2. защитно
съоръжение [приспособление]
анодная елхим. анодна защита
антикоррозионная ироп^г^ся^орозионна за¬
щита, защита срещу корозия
бетонная яДр. бетонна защита, защита с
бетон
~, биологическая яДр. биологична защита
быстродействующая ел. бързодействува-
ща защита
вводная тлг. линейна защита
водяная ядр. водна защита
высокочастотная високочестотна защита
газовая ел. газова защита, защита на
Буххолц
грозовая 1. защита от мълния, мълниеза¬
щита, гръмозащита 2. гръмоотводна систе¬
ма, гръмоотводна инсталация
дистанционная дистанционна защита
~, дифференциальная ел. диференциална за¬
щита
живая жп. растителна защита
замедленная ел. защита със забавяне
(задържане)	_
индукционная 1. защита срещу прислуш-
ване 2. индукционна защита
катодная катодна защита
кбрпусная ел. защита от късо съединение
към корпуса
коррозионная- вж. защИта, противокор¬
розионная
максимальная ел. максимална защита
(напр. максимaлнотокоги защита)
Смаела ел. защита на о еслсто (в трансфор¬
матори)
~ металлов, лакокрасочная защита на мета¬
лите с помощта на лакове и бои
—	мощности ел. мощностна защита
направленная ел. посочна защита
—	напряжения ел. ^преженова защита, ог¬
раничител [защита от повишаване] на на¬
прежението	.
’ нейтронная яДр. неутрон на защита
нулевая ел. нулева защита
—	нулевой последовательност и ел. защита
с нулева последователност
—	оксидными плёнками вале, пасивиране (на
метали), покриване с окисен слой
основная ел. основна защита
—	от вТтра защита от вятър, ветрова защита
—	- от излучения вж. защита, радиационная
—	от коррозии вж. защИта, противокорро-
„зибнная
—	от короткого замыкания ел. защита от
късо съединение
—	от облучТния ядр. защита от облъчване
от обратной мощности ел. защита ' от обрат¬
на мощност
—	от обрыва фаз ел. защита от прекъсване на
фазите
—	от падения капель сверху ел. защита срещу
капеща вода

ЗАЩ
240
~ от перегрузки ел. защита от (срещу] пре¬
товарване
—■ от помёх радио защита от смущения;
устройство за потискане на смущенията
~ от света предпазване от светлина, затъм-
няване
—	памяти изч, защита на паметта
плавкая ел. защита със стопяем предпа¬
зител
—	полного сопротивления ел. защита за
пълно съпротивление
~, продольная ел. надлъжна защита
—	протекторами електрохимична защита
противоатомная противоатомна защита
противокоррозионная	противоебрбзион-
на защита, защита срещу корозия
противоминная кораб. противоминна за¬
щита
противообледенительная ав, противообле-
дяваща защита
~, противопожарная противопожарна защита
п роти волылева я мин. противопрахова за¬
щита
противохимическая противохимическа за¬
щита: противохимическа отбрана
протйвоядериая противоядрена защита
радиационная радиационна [противора¬
диационна] защита
радиологическая радиологична защита
~, резервная ел. резервна [запасна] защита
рвлёйная ел. релейна защита
—	роговыми разрядниками ел. защита (от
пренапрежение) с рогов разрядник или.
искрова междина
~, санитарная санитарна защита [охрана]
свинцовая ядр. оловна защита
селективная ел. селективна [избирателна]
защита
—	с заземляющей шйной вж. защита, кор¬
пусная
теневая сенчеста защита, заслон
тепловая топлинна защита
тсрмйческая вж. защита, тепловая
—	тока, минимальная ел. еинимaлнбтоеова
защита
токовая ел. токова защита
токовая поперечная дифференциальная
ел. напречна диференциална (токова) за¬
щита
—	частоты тока ел. честотна защита
электростатическая електростатична за¬
щита
электрохимическая електрбхимичсcеa за¬
щита
защитно-декоративный защитно-декоративен
(напр. за покритие)
защитный защитен, предпазен; отбранителен
защищенный защитен, предпазен
зазвтектйческий мет, наgевтсетичек
оaэвтвкт6йдный мет, надевтекто иден
заявка ж 1. съобщение, известие, донесение
2. предявяване на правата си 3. искане
(на пари, материали), заявка; заявление
патентная искане за патент
—	претензии икон. рекламация
заявление с претензионное жп. рекламация
заякорить кораб. поставям на [пускам] котва
звезда ж 1. звезда 2. ел. свързване в звезда,
схема «звезда»
двойная 1. астр, двойна звезда 2. ел.
(свързване в) двойна звезда 3. тлф. звезда
от осем жила, осебреа (в кабел)	•
закаточная хран. подавателна звезда (на
затварачна машина на консерви)
падающая астр, падаща звезда, метеор
пульсйрующая астр, пулсираща звезда,
пулсар
роторная ел. роторна звезда
~, ядерная ядрена звезда
~, якорная ел. котвена звезда, звезда на кот¬
вата
звёздный звезден
звездолётчик м космонавт
звездообразный звездообразен
звездоплавание с астронавтика, космонавтика
звёздочка ж 1. верижно зъбно колело, звезда
2. звездичка, звезда; назъбена шайба (под¬
ложна )
—	для барабанной очйсткй леяр. звезда за
барабанно почистване
~, зубчатая вж. звёздочка 1
концевая крайно верижно зъбно колело
направляющая направляващо верижно
зъбно колело, направляваща звезда
натяжная опъвателно верижно зъбно ко¬
лело
паразитная паразитно [свободно] верижно
зъбно колело
тяговая двигателно [еадвижващб1 вериж¬
но зъбно колело
—	фильтра звезда на филтър
цепная вж. звёздочка 1
звено с 1. звено, халка (на верига) 2. звено,
съединителен елемент; член, съставка 3. орг,
звено, група работници, бригада
апериодическое авт. апериодично звено,
елемент с апериодично действие (на регу¬
латор )
астатическое изч. астатично звено
базисное основно звено
—	барабана котла звено на барабана на котел
—	бороны с. ст. крило на брана
ведомое задвижвано [изпълнително] звено
ведущее задвижващо [начално, водещо]
звено
гибкое гъвкаво звено
—	гусеницы звено на гъсенична верига
детектйрующее авт. изправително [де-
тектиращо] звено
динамическое авт, динамично звено
дифференцирующее авт., изч, диференци¬
ращо звено
жёсткое твърдо [нееластично] звено
задВрживающев авт. .^акъснително звено,
звено, което причиня**^ закъснение
замыкающее затварящо звено
~ «И» авт., изч. звено [елемент] «И»
ZW « ИЛИ» авт., изч. звено [елемент] «ИЛИ»
импульсное изч. импулсно звено
интегрирующее авт. интегриращо звено

241
интегро-дифференцирующее изч. интегри¬
ращо и диференциращо звено
—s исполнительное изпълнително звено
~ конвейера звено на конвейера
<->, корректирующее изч. коригиращо звено
линейное изч. линейно звено
логИчтскот изч. логично звено, логичен
елемент
~, множительное изч. умножаващо звено
модуляционное изч. модулационно звено,
модулатор
начальное мех. начално звено
неподвижное неподвижно звено
неустойчивое изч. неустойчиво звено
—	обсадных труб мин. звено от обсадни [ук¬
репващи] тръби
опережающее авт. звено, предизвикващо
изпреварване, изпреварващо звено
переходное преходно звено; редуциращо
звено
—пластинчатое плоско [пластинчато] звено
(на верига)
подающее подаващо звено
позиционное изч. позиционно звено
—	размерной цепИ звено на размерна верига
—, ревтрсИвнот звено на обратно движение
релейное авт. релейно звено
рТльсовот жп. релсово звено
~, роликовое ролково звено
—	системы регулирования (блокировки, уп¬
равления) звено от системата за регулиране
(блокировка, управление)
соединительное съединително [свързващо]
звено (на верига)
суммирующее авт. сумиращо звено, сума-
тор
—	трубопровода звено на тръбопровод
o', тяговое теглителпо [теглещо] звено
о», устойчивое изч. устойчиво звено
фазовое изч. фазово звено
формирующее авт. формиращо звено
~ цепи звено [хатка] на верига
—	шахтной крепи мин. звено на шахтов кре¬
пеж
звеньевой м с. ст. звеновод
звТри м пушные диви животни с ценна кожа
звонок м звънец (в смисъл на предмета и на
сигнала)
вызывной повиквателен звънец
o', одноударный електрически гонг
сигнальный сигнален звънец
электрический електрически звънец
звук м звук
о/, высокий висок звук [тон]
гудящий свирене, изсвирване
о/, диффузный разсеян звук
дребезжащий дрезгав [треперлив,дрънчащ]
звук
o', корпусный зву ■ разпространяващ се в
твърдо тяло
нИзкий нисък звук [тон]
~, нулевой физ. нулев звук
—, основной основен тон
отражённый отразен звук
16 Руско-български политехнически речник
.	ЗВУ
~, реверберирующий L ехо 2. физ. ревербе-
риращ звук ; реверберация (звучене, след
като източникът на звука е престанал да
действува)	..
рельефный пластичен	[стереофон^ен]
звук
о/, сложный физ. сложен звук
o'-, слышимый звук, който се чува, звук
(със сила) над прага на чуване
стереофонический стереофоничен звук
звуковой звуков
звуковоспроизведение с радио възпроизвеж¬
дане на звука
звукоглушитель м
звукозапись ж радио звукозапис
o', двусторонняя двустранен звукозапис
o', магнитная магнитен звукозапис
— на плёнку, оптйческая светлинен звуко- ■
[тен-]запис върху (кино) лента
~, поперечная напречен звукозапис (върху
грамофонна плоча)
о-, стереофоническая стереофоничен звукоза¬
пис
o', фотоэлектрическая фотоелектрически зву¬
козапис
звукоизлучатель м раДио звукоизлъчвател
(напр. високоговорител)
звукоизоляционный стр. звукоизолацненеч
звукоизоляция звукоизолация, акустична изо¬
лация
звуколокатор м звуколокатор
звукомаскировка ж 1. заглушаване на звука
2. устройство за звукезаглушавапе
звукомёр м звукомер, фонометър
звукометрия ж звукометрия
звуконепроницаемый звуконепроницаем
звуконоситель м звуконосител
звукооператор м кфп. звукооператор
звукоотражатель м звукоотражател
звукопеленгатор м посокочувач, звукопелен¬
гатор
звукопеленгация ж звукопеленгация
звукопоглощающий звукопоглъщащ
звукопоглощение с звукопоглъщане
звукоприёмник м раДио звукоприемник, мик¬
рофон
o', динамический магнитоелектрически ми¬
крофон
звукоприставка ж звуkоетпемател; грамо¬
фонна мембрана
звукопровбд м подслушвателна тръба
звукопроводность ж звукопроводимост
звукопроницаемость ж звукопроницаемост,
звуkепрепнкване
звукосниматель м 1. тлф. звукоотнемател
2. грамофонна мембрана
о-, акустический акустична глава
~, конденсаторный електростатична (гра¬
мофонна) мембрана
~, пьезоэлектрический пиезослектрична [кри¬
стална] мембрана
~, электродинамический електродинамична
мембрана
o', электромагнитный електромагнитна мем¬
брана

ЗВУ
242
звуеосъёмник м грамофониа мембрана
звукоулавливатель м воен. подспушвателсн
анарат (в зенитна артилерия)
звукоусиление с усилване на звука, звуио-
усилваие
звукоусилитель м звуиоусилвателен апарат
звуеофиеапия ж озвучаване
бытовая озвучаваие на жилища [жилищ¬
ни помещения)
наружная озвучаване на открито (пло¬
щади, улици)
звучание с звучене
объёмное стереофонично [т6ейнт] звучене
тстаттчнте слЯтное ех. реверберация на
звука, послезнучене
звучность ж 1. сила на звука 2. гръмиост,
звучност
здание с здание, сграда, постройка
административное адмнинстративна сгра¬
да
-лоеИQтвaнноо п-тизвTдствеииоо блоки-
-ана нроизводстнеиа сграда, производствен
блок (вместо няколко отДелни сгради)
водоёмное жп. нодна кула
высотиоо многоетажна сграда
выстаночиоо изложбена сграда, излож¬
бен павилион
деревянное дървена сграда [ностройиа]
«•w, железобетоннот стоманобетонна сграда
жилое жилищиа сграда
заводское заводска сграда
иамонное зидана сграда
иа-еасито скелетна сграда
машИииое машиниа сграда, сграда за
машинно отделение
надшахтное мин. иадшахтиа сграда
т6щсствеиито обществена сграда
пассажирское жп. пътническо приемно
сданяе
промышленное промишлена [производст¬
вена-] сграда
путовое жп. сграда на поддържането
-у-пеинтс дървена къща (от греди)
сбOQнте сграда със сглобяеми елементи
сойсмтстOйеое противоземетръсна сграда
складское складова сграда, склад ’
~ со стальным еа-еастй сграда със стоманен
скелет
стапс-етTииое стоманобетонна сграда
фаб-Иантс вж. здание, заводское
здания мн. сгради
пинсИиыо зрх. крайпътни сгради
новерхиостиыо мин. повърхностни сгради
(към рудник)
зобрйстость ж текст, зебреиост; колани
вон м отвор; уста, междниа; светъл отвор;
текст, уста
валков отвор [междина] на валц»
верхиий горна уста
~ гасаиогт ключа отвор на гаечен ключ
задиий задна уста
закрытый затвореиа уста
~ ключа отнор на (гаечен) _ ключ
косой иаелоиена уста
~ крюка отнор на куката
нечИстый нечиста уста (неизправни ниш¬
ки в двата предни клона на отвора)
нйжний долна уста _
отк-ытый оквореиа уста
~, полуоткрытый полуотворена уста
~ разгрузки отвор за разтоварвано
чЯстый чиста уста
~ щековой дро-йлки отно- [уста] на челюстна
трошачка
зовооб-азтваияо с текст, образувано на уста
зой-е-тйт м минер, зейбертят, брендяпит
зойго-онанке с ' мет.. зайгевоване (разделяне
ни цветни сплави на съставни части нс'
сскс)uкие различните им температури нс
топене)
зейгеровать мет. зайгсрувай
зелёный м 1. зелен (ивят) 2. зелеио (багрило)
зОлонь ж зелена боя, зелеиипо
--иллиантовая бриляиково зелено (боя)
известковая хим. смесеи разтвор от арсо-
ниста кисслии., моден (П^улфат н нарно
мляко
изумрудная изумрудено [смарагдово] зеле
но (боя)
малахИтоная малахитово зелеио (боя)
модная 1. хим. модно зелеио, основен ме¬
ден ацетат 2. минер. малахит, зелен моден
карбонат, моден (11) дихидроксниарбонат
3.	хйм. моден (II) йстaсилиеат
мышьяковистая вж. зОлеи^ па-йжекая
нарйжекая парижко зелено, моден (II)
арсеиитацетат
свиипTвая оптвит зелено |зелеиило], оло¬
вен хромат, зелти цииобър (пигмент)
хромовая хромово зелено, хромен (III)
окис
цйнковая циииово зелено
швейифуркская вж. зСлои^ парйжекая
зелигмаийк м минер, зепягмаиит
земельный землеи, поземлен; земеделски
землепользование с а-ендиот с. cm. арендио
зсйен(тлзуваис
земпевсдсиио с наука за земята (раздел на
физическа география)
земледелие с земеделие
-огарное вж. земледелие, нео-тшаемте
гT-нте земеделие н планински райоия
—■, интенсивное иитечзиннт земеделие (за
сметка на нови капиталовложения при съ¬
щата обработваема площ)
неорошаемое земеделие |птсевн] на непо-
ливия площи (в напоявани райони)
иеускойчивое вж. земледелие, сухое
о-ошаемое земеделие на поливни площи,
поливно земеделие
сухое сухо земеделие (при дефицит ни
.атмосферна влеги)
устойчивое устойчиво земеделие (при
благоприятни почвено-климатични условия)
экстеисйниое екстензивно земеделие (с
разширяване ни обработваемите площ)
земледёлка ж леяр. зейептдготвиmепна машина
зойпсдёпьиая ж зейсптдготвитспно тmдспсиио
не^^лЕннй земеподготвятепен,	земев-й-
готнящ

243
ЗЕН
землекоп м мин., стр. копач (работник.),
изкопчия
землемВр м геод. земемер
овапёцpйготовйтёльный вж. земледёльный
Зёапёpaоpыхлйтёль м леяр, раербхеваща ма¬
шина
землеройный стр, изкопен; изкопчииски
землесёялка ж леяр, сито за формовъчни смеси
землесос м еееecеуеачна помпа, земесмукачка
землетрясение с геол. земетресение
вулканическое вулканско земетресение
денудационное вж. землетрясение, об¬
вальное
~, обвальное обвално земетресение (от срут¬
вания в поДземни кухини)
подводное подводно земетресение
~, тектоническое тектонско земетресение
землеустройство с ееесустрбйсгво
землечерпалка ж драга, цълбaчеa, земечер-
палка, еемсгрсбачка
грёйферная грайферна драга, драга с
грайфер
—, многоковшовая многокошова |мнбгоеофб-
ва] драга
одноковшовая еgкбеощова |еднбеофова]
драга
паровая парна драга
рефулёрная земесмукачно съоръжение,
земснаряд (плаваща помпена станция с
плаващ тръбопровод за хидротранспорт)
~, цепная верижна драга	'
землечерпание с земечсрнеке, . зеееизгребванс
землечерпательный' (предназначен) за ееме-
черпене
земли мн (вж. също земля) земи; почви, пръст
—г, залежные с. ст, залсжни земи
красящие хим, земни бои
неудобные с. ст, неудобни (за използу¬
ване) земи
орошаемые с. ст. поливни земи [площи]
отбеливающие избелваща пръст [глина];
бентонит
редкие хим. редки земни елементи, редки
земи
~z, удобные с. ст. удобни (за използуване)
земи
целинные целинни земи, целини
щелочные хим. алкалоземни елементи
[метали] (калций, стронций, барий и ра¬
дий )
Земля ж астр. Земя
земля ж 1. земя; суша, бряг; почва, пръст
2. леярска [формовъчна! смес 3. - ел. земя;
маса, корпус; заземяване
богарная с, cm. неполивни площи
г-г, бросовая с. cm. пустееща земя
«х, вспаханная с. cm, изорана площ
выпаханная с. cm. изтощена земя
горВлая леяр, работила [отработена, ста¬
ра) формовъчна смес
~, диатомовая петр. диатомит, кизелгур,
инфузорна пръст
~, единая леяр, единна формовъчна смес
—г, жирная леяр, мазна формовъчна смес
(с повишено съдържание на глина)
г-г, инфузорная вж. землй, диатомовая
/-z, компостная с. ст, компост
—z, красная минер, хематит
луговая с. ст. ливадна почва
~z, малопроизводительная с, ст, мъртвица
~z, наполнительная леяр, пълнежна смес
г-г, наносная наносна почва
г-г, нефтеносная мин. нефтеносна земя
г-г, новая вж. земля, целйнная
z-z, облицовочная леяр. облицовъчна смес;
мет, облицовъчна (огнеупорна) пръст
г-г, оборотная повторно използуваща се [обо¬
ротна ] формовъчна смес
г-г, огородная с, ст, земя за отглеждане на
зеленчукови култури
—, парующая (~ под паром) с. ст. угарена
площ
г-г, пахотная с. ст. орна площ, земя
~z, перегнившая [перегнойная] с. ст. хумусна
почва
г-г, пойменная с. ст, заливана площ
г-г, свежая леяр. прасна [нова] смес (формо¬
въчна )	.
г-г, сйняя петр. синя земя (елувиални про¬
дукти )
г-г, скудная с. cm. бедна земя
~, стержневая леяр, смес за сърца, сърцева
смес
/*•, тощая формовочная леяр, постна формо¬
въчна смес
г-г, тучная с. cm. плодородна земя
г-г, формовочная леяр, формовъчна смес
--z, цветочная почвена смеска за цветя
целйнная целинна земя, целина
г-г, цйнковая цинкова пепел
г-г, японская кож. дъбилен екстракт
земляной землен, пръстен
зёмник м мин. праг (несрязана част от по¬
лезното изкопаемо в Долнището на пласта)
земной геофиз. земен
земснаряд м земснаряд, земе^мукачно съоръ¬
жение
зензубель м дърв, фалцовник, китфалц (вид
ренде)
зенит м астр. зенит
зенкер м обр. мет. зенкер
--z, двузубый зенкер с два зъба (за разширя¬
ване отвори до 200 мм)
г-г, конический конусен зенкер (за гнезДа на
скрити глави на винтове и нитове)
г-г, наездный втулков зенкер
г-г, сборный сглобяем зенкер
г~ с направляющей зенкер с водач
~ со вставными ножами зенкер с вставни
ножове [зъби]
~ с хвостом зенкер с опашка (от еДно пар¬
че), цял зенкер
г-г,. твердосплавный зенкер с (вставни зъби
от) твърди пластини
г-г, торцовый челен зенкер, зенкер за челно
обработване
г-г, цельный цял [неразглобяем] зенкер (ре¬
жещата част и опашката от еДно парче)
г-г, цилиндрический цилиндричен зенкер, зен*
кер за разширяване на цилиндрични от-

ЗЕН
244
зенкерована с обр. мет. зепkeруване. зен-
^роване
зенкеровать зенкерувам, зенкеровам
зенкование с зенкуване, взимане на ферзенк
[конусно гнездо, легло на клапан]
зенковать зенкувам, взимам [правя] ферзенк
зенковка ж обр. мет. конусен зенкер
желобчатая конусен зенкер с жлеб
центровочная центрови зенкер, центрово
свредло
цилиндрическая зенкер за цилиндрично
гнездо
зеркало с огледало
внутреннее авто вътрешно огледало (ниД
предното стъкло)
вогнутое вдлъбнато огледало
—	воды водно равнище, воден хоризонт
выпуклое изпъкнало огледало
~ гильзы работна повъ^;^1^<^|^т на цилиндро¬
вата гилза (на двигател с вътрешно го¬
рене)
—	горения повърхност на горенето
—	грунтовых вод повърхност ■на подпочве¬
ните води
дихройческое вж. зеркало, цвттоизбира-
ттльнот
—	жидкости огледало [повърхност] на теч¬
ността (напр. във вана)
—	заднего вИда вж. зеркало задней обзор¬
ности
—• задней обзорности авто огледало за задно
виждане
золотниковое маш. шибърно огледало (на
пироризпреДелипелнипи камера на парна
машина )
—	испарения изпарителна повърхност (напр.
на парен котел)
мышьяковое хим. арсеново огледало
наблюдательное наблюдателно огледало
(в оптични уреди)
параболическое параболично огледало
плоское плоско огледало
проекционное проекционно огледало (на
проекционен- апарат)
серебряное сребърно огледало, огледало
със сребърно покритие (в оптикаги)
сферическое сферично огледало
цветоизбирательнот тле. дихроично [цве-
теизбuрателне] огледало
—	цилйндра вж. зеркало гйльзы
—, электронное електронно огледало, елек¬
тронен рефлектор
эллипсоидальное елиптично огледало
зеркальный L физ. огледален, отразяващ
2. (снабден) с огледало (напр. ^abu^m)-
пър )
зернТнит с гранулиране, пазърпяване; раздро¬
бяване на зърна
зернёный гранулиран, раздробен (на зърна)
зернистость ж 1. зърнестост 2. зърнесто^,
едрина на зърното (ни абразивни мате¬
риали)	3. харп. зърнестост, ■ грапавост
—	стали, наследственная мет. наследствена
зърнестост на стоманата (склонност за
нарастване ни аустенитните зърни)
структурния кфт. структурна зървсстосг
зернйстый зърнест, на зърна
зерно с L зърно 2. с. cm. жито, житни храни
абразйвное абразивно [шмиргелово] зърно
аустенИтное мет. аустенитно зърно
бйтое с. cm. натрошено зърно
дроблёное с. cm. грубо смляно зърно
избыточное зърнести отсевки, отсев, ос¬
татък (от непреминивищи през отворите
на ситото зърна)
кондиционное с. cm. зърно, отговарящо на-
необходимите изисквания
кормовот с. cm. фуражно зърно
кристаллйческое зърно от кристал, кри¬
стално зърно
крупное 1. едро зърно 2. мет. едрозърне-
стост (дефект на структурата)
мТлкот 1. дребно зърно 2. мет. дребнозър-
яестост (ни структурата)
морозобойное с. cm. повредено от студ
зърно
наследственное мет. наследствено зърно-
(напр. ни ауспенит)
начальное мет. начално [първоначално!':
зърно
отборное е. cm. отбрано зърно
пороховое барутно зърно; барут на зърна,
посевное с. cm. зърно за посев
примарное мет. начално [първично] зър¬
но; първичен кристал (в прахова металур¬
гия)
протравленное с. cm. обеззаразено зърно
секундарнот мет. вторично зърно; втори¬
чен кристал (в прахова металургия)
сортовое с. cm. сортово зърно
трудное обог. трудно зърно (с близки раз¬
мери до отворите на ситото)
угольное тлф. графитно зърно (на ми¬
крофон )
шлифовальное обр. мет. шлифовъчно зър¬
но, зърно за шлифоване
эмульсионное кфт. емулсио^о зърно
зерноаспиратор м с. сп. виндзихтер (за зър
нопочистване)
зерновоз м кориб. зърновоз, кораб за зърнен»
храни
зернодробилка ж с. сп. ярмомелка, мелачка
вальцовая валцова ярмомелка
молотковая чукова ярмомелка
зернокомбайн м зърнокомбайн (за еДновре¬
менна жътва и вършитба на зърнени кул¬
тури)
зерноконвёйтр м с. ст. зърчоkопвейер. зърно-
транспортьор
зерноотббрник м с. сг. зърпопречuствател,.
триор
зерноочиститель м с. ст. зърпеечистuтел,зър ■
ночистач
зерноочистйтельный с. ст. семечистачен
зерноочИстка ж с. ст. пречистване на зърното
зерноперегружатель м	с. ст. зърчoтевapчч>
(верижно-лопатков транспортьор)
зерноплющилка ж с. ст. меличка-мачкачка
на зърното
зернопогрузчик м с. ст. зърнотоварач

245
зернопульт м с. ст. (машина за пречистване
и сортиране на зърната)
зерносклад м склад за зъ-ненн храня, склад
за зърио (разположено кепосреДствекс нс
пода )
зерносбс м тренсп. пневматичен транспор¬
тьор за зърно
зерносушилка ж зърносушилня
желюзйиная жалузийна зърносушилня
т-, паровая нариа зърносушилия
шахтная шахтова зъриосушилня
зернотранспортёр м с. ст. транспортьор за
зърио
зерноувлажнитель м	хрзн. овлажните за
зъриото (в мелничарство)
зерноуловитель м с. ст. зърнтултниксл (не
вършечха. жетварки, комбайн)
зернохранилище с зърнохрснилище, склад за
зърно
бункерное бункерно зъритхранипишс
(зс малки партиди различни зърна)
закромное сж. зернохранилище, бункерное
напольное вж. зерносклад
сводчатое зъриохраинлище със сводова
конструкция (зърното се разполага непо¬
средствено нс поде)
силосное силоз (с голяма височина при
малка площ)
зэтовый Z-о-разен (нспр. за профил)
зигенит м минер, знгенит
зигзаг м зигзаг, начупена линяя, криволица
~-машИна текст. зигзаг-машина (за зигзаго¬
образен шее)
зигмашйна (зикмашйна) м знимашниа (зс
тенекеджийска работе)
зигзагообразный зигзагообразои
зимаза ж хим. цнмаза (фермента)
зимник м зямен път, път за шейиа
злаки мн с. ст. жития растения
змеевидный змиевиден, змиообразон
змеевик м 1. (тръбна) серпантина, свирал-
на тръ-а 2. петр., минер. сернаитинит,
сернанкян 3. мин. сеирапиа бургия, свре¬
дел
водяной водна серпаитина
гладкий гладка серпаитииа
греющий вж. змеевик, нагревательный
— для поглощения хим. абсорбционна сер¬
пантина
компенсационный компенсатор (за поема¬
не линейни разширения и свивания нс тръ¬
бопроводи )
нагревательный чагреватепна серпантина
охлаждающий охладителна сернантниа
паровой нарна сернаитина
подогревательный подгряващс- серпан¬
тина (само. Доксто се достигне До желаната
темперетура )
ребристый серпантина- от ороб-ена (ре¬
бриста] тръба
трубчатый тръ-на серпантина
^-холодильник вж. змеевик, охлаждающий
змей м хвърчило
аэрологический (привързан) балон-хвър-
_	ЗНА
чило (за изДигане нс самопишещи метеоро¬
логични ' уреди)
г*, воздушный хвърчнл) (за спортни цели)
змейка ж сейяочистйтёnьная с. cm. спирален
трнор
знак м 1.rзнее; белег, марка; сигнал 2. сим¬
вол; знак (условно означение) 3. ел. знак;
жарг. полярност 4. леяр, марка за сърцо
азимутный геод. азимукен зиак
—	башенный хорсб, (навигационен знак с
форма нс кула или пирамида)
береговой корсб, брегови зиак
визирный геоД. визирен зиак
водяной херу. воден знак
геодезический геодезичен знак
~, граничный граничеи зиаи
групповой изч. групов зиаи
девиапиTииый кораб. девиацнонен зиаи,
зиаи за отклонение
—	деления мет. зиаи за деление, дробна черта
дорожный пътон знак, сигнален знак
дорожный путевой вж. знак, дорожный
заводской заводска (фа-рична] марка
—	запрета забранителен (пътен) знак
—	интеграла мат. знак за интеграл
~, интервальный изч. знак за интервал
(мождина]
качества качествен зиаи [щомнол]
кодовый кодон знак
корректурный полигр. кореикурон зиаи
маркировочный йарии.ртвъчси зиаи, марка
маркшейдерский мин. йарешайдсрсkи знак
межевой вж. знак, граничный
навигационный корзб. иавягапитнен зиаи
—	на модели леяр. марка на модол
~ начала текста изч. знак за начало на
текста
нивелирный геод. нинолирен зиаи .
номерной авто табела с (регистрационен)
номер
—	ограничения ограничителен (пътен) зиак
(непр. за гхсрсст, тегло)
опознавательный опознавателен знак
(нспр. на самолет)
—	ответа, опрашивающий изч. зиаи за ис¬
кане на отговор
отрицательный мет. отрицателен знак
печатный пслuар. печатен зиаи
поворотный знак за обръщано [завиване]
положительный мет. положителен зиаи
посадочный зиак за иацаие (нс самолети)
—	потверждёния зиаи за потвърждение
предупредительный [предупреждающий]
предупредителен (пътен) зиак
путевой жп. пъттн зиаи
—' рабочего положения зиаи за работното по¬
ложение (нспр. на уред)
равенства мат. зиак за равенство
разделительный тлг. разделителен знак
~ рода тока знак за (променлив или постоя¬
нен) тои
световой светлинен сигнал
связи изч. (указателен) знак за връзка
(при предаване на дснни)

ЗНА
24#
— сложения мат, знак за събиране, знак
плюс
сигнальный вж. знак, дорожный
синхронизирующий изч. синхронизиращ
знак
—, сквозной стержневой леяр, отворена мар¬
ка за сърце (излизаща до края на формата)
—, створный кораб, створен [посочен] знак,
створ
стержневой леяр, марка за сърце
~ стирания изч. (указателен) знак за из¬
триване
судоходный вж. знак, навигационный
товарный икон, стоков знак
топографический геод. топографски знак
транзитный номерной вж. знак, номерной
триангуляционный геод. ттрианулационен
знак
тригонометрический мат, тригонометри¬
чен знак
указательный указатален [информацио¬
нен] знак (пътен)
уклоноукаоатёльиый жп. знак за наклона
на пътя
условный условен знак (на карта, на
чертеж )
фабричный вж. знак, заводской
фирменный марка на фирма, емблема на
фирма
химический химичен знак [символ]
ходовой кораб, - направляващ знак
цифровой цифров знак, цифра
знакопеременный мат, енaеопроменлив
знаменатель м мат. знаменател
общий общ знаменател
значение с 1. значение 2. стойност
абсолютное абсолютна стойност
амплитудное амплитудна [най-голяма]
стойност
асимптотическое мат, асимптотична
стойност, стойност с асимптотично прибли¬
жение
***, выборочное 1. стойност по избор 2, из¬
брана стойност
вычисленное изчислена стойност
годовое метео (средногодишна стойност
действительное действителна [истинска]
стойност
допустимое допустима стойност
заданное зададена [дадена] стойност
конёчнов крайна стойност
е-, критическое критична стойност
максимальное максимална	[най-голяма]
стойност
мгновенное мигновена стойност
начальное начална [първоначална] стой¬
ност
номинальное номинална стойност
нулевое нулева стойност, нула
обратное мат, обратна[реципрочна]стой¬
ност
опорное мат, опорна стойност
оптимальное оптимална [най-благоприят¬
на] стойност
параметра, заданное зададено значение на
параметъра
пиковое ел, върхова стойност
предельное гранична стойност
предписанное авт. зададена стойност
(напр. на регулируемата величина)
приближённое приблизителна стойност
~ сигналов значение на сигналите (напр.
Дадени в таблица)
срёднее средна стойност
срёднвв арифметическое мат. средноарит¬
метично (напр. от единични усредняване
стойности )
среднее взвешенное претеглена среди»
(аритметична) стойност (напр. при ус¬
реДняване на резултати. получени с различ¬
на точност)
среднее гармоническое мат. средно хармо¬
нично
срёднее геометричвское мат. средно гео¬
метрично
срёднее квадратичное 1. мат. средно ква¬
дратично 2. ел, ефективна [действителна)
стойност (на синусовиДно изменяща се ве¬
личина )
среднеквадратичное вж. значение, сред¬
нее квадратичное 2
узловое мат, възлова стойност, стойност
във възел на мрежа
—, установленное авт. установено [фикси¬
рано] значение (напр. на регулируемата
величина)
~ функции мат, стойност на функцията
числовое [численное] числена . стойност
экспериментальное експериментално
[опитно] установена стойност
эффективное ефективна стойност
значность ж изч, значност, тегло на разред
(коефициент при позиционно представяне)■
значок м знак, белег
зодчеством остар. архитектура (и строител¬
ство на сгради)
зола ж пепел, сгурия
абразивная отпадък при абразивно обра¬
ботване, абразивна пепел
древесная дървесна пепел
коксовая коксова пепел
конституционная хим. минерален остатък,
остатък след изгаряне
костяная костна пепел
летучая летлива пепел
оловянная калаена пепел, калаен (IV)
окис, калаен двуокис
торфяная торфена пепел
~-унбс пепел, излизаща с димните газове,
летлива пенел
золение с кож, щавене (в разтвор от пепел
и вар)
золистый пепелен, с високо пепелно съдър¬
жание
золить кож. щавя
золобетон м стр. пецепобетон
золообразование с пепелообразуване, образу¬
ване на пенел

247
золоотвал м насипите за (изхвърляне на)
пепел
золеетстбйчик м пепелоутаителен басейн
золоприёмннк м съд [бункер] за пепел
золопровод м пепелопровод
золосббрник м бункер за пепел
золосодержание с пепелно съдържание
золотильный (служещ) за позлатяване
золотить позлатявам
золотнИк м топл. I. шибър, (паро-)разпреде-
лител (поДвижен елемент на система за
управляване на топлинни или механични
процеси, който направлява флуиДа в нужния
канил чрез изместване по отношение на
отворите в повърхности. по която той се
плъзга) 2. затварящ орган (на вентил)
впускной пускателей шибър (управлява
пусков отвор)
воздушный шибър за въздух (на карбу¬
ратор)
вращающийся авто въртящ се [връщате-
лен] шибър (при Двигатели с шибърно га-
зоризпреДеление и при ротационни двига¬
тели )
выпускной изпускателен шибър
газораспределительный	газоразпредели-
телен шибър (на двигатели с газообразно
гориво )
двойной двоен шибър
дИсковый дисков шибър
дроссельный дроселов шибър; дроселова
клапа
качающийся люлков шибър (постъпа¬
телно-възвратното Движение се заменя с
люлкообразно движение)
кольцевой пръстеновиден шибър
коробчатый кутнеобразен шибър (пло¬
сък)
круглый кръгъл шибър
отсечный отсекателей шибър
паровой вж. золотнйк, napopaспределн-
тельный
парораспределительный пароразпредели-
телен шибър
плавающий плаващ шибър
плоский плосък шибър
поворотный кранов шибър, кран, кранче
(с конусни уплътнителни повърхности)
поршневой бутален шибър
распределительный разпределителен ши¬
бър (напр. на хиДрозаддвижгищо устройство
на металорежеща машина)
реверсИвный реверсивен шибър (със сме¬
няване на посоката на Движение на флуиДа)
~ регулятора шибър на регулатора
следящий обр. мет. следящ шибър (при
копировъчно обработване)
смешивающий смесителей шибър
суммирующий сумиращ шибър (при тур¬
бини с пароотнемине)
уравнительный изравнителен шибър
цилиндрический цилиндричен шибър, бу¬
тален шибър
электромагнитный шибър с електромаг¬
нитно задвижване
	ЗОЛ
золотниковый шибърен
золото злато, Au
аллювиальное мет. алувиално {чачоспе]
злато
аффинированное афинажно злато (пречи¬
стено )
бромистое хим. златен (II) бромид; зла¬
тен (III) бромид
высокопробное злато с висока проба
~ в слйтках злато на блокчета [слитъци]
жйльное мет. злато от жилно месторож¬
дение (златоносна жила)
косовбе геол, злато в речни наноси
лигатурное мет. златна лигатура
листовое злато на листове
низкопробное злато с ниска проба
палладистое минер, порпецит, паладово
злато
радиоактИвное радиоактивно злато
рассыпное наносно злато; злато, получено
чрез промиване
самородное самородно злато
сусальное I. варак (метални листове с
дебелина до 0,003 мм от злато, злато и
сребро, месингови сплави. алуминий) 2. хим.
калаен (IV) сулфид
хлорное хим. златен j^III)-хлорид, аури-
хлорид
цианистое хим. златен (I) цианид; златен
(III) цианид
черновое мет. сурово злато
золотодобыча ж добиване на злато
золотой I. златен (съДържащ злато) 2. зла¬
тен ( цвят )
золотоносный златоносен, съдържащ злато
золоудаление с пепелоотделяне, пепелоот-
веждане
гидравлическое хидравлично пепелоотде-
ляне
механИческое механично пепелеотделяче
мокрое мокро пепелоотделяне
пневматическое пневматично пепелоот-
деляне
смывное вж. золоудаление, мокрое
сухое сухо пепелоотделяне
золоулавливание с улавяне на пепелта, обез¬
прашаване (на горивни уредби)
золоуловИтель м пепелоуловител; прахоуло-
вител, обезпрашител (ни Димни газове)
батарейный прахоуловителна батерия
(оп циклони). мултициклон
гравитационный гравитационен прахо-
уловител
жалюзИйный жалузнен [пластинчат] пра-
хоуловител
инерционный инерционен прахоуловител,
циклон
мокрый мокър прахеулевuтел. скрубер
циклонный циклонен прахоуловител, ци¬
клон
электрический електрическа обезпрашн-
тел на уредба
золочение с позлатяване
гальваническое галванично позлатяване
контактное контактно позлатяване

ЗОЛ
248
~, листовое листово позлатяване, покриване
със златен варак
золочёный позлатен
золь м. хим. зол (колоиден разтвор с пределно
висока дисперсност)
зольник м 1. пепелник 2. кож, луга; варник,
варов разтвор с пепел 3. кож. каца [дуба]
за щавене
бункерный жп. бункерен пепелник
гнилой кож. стар [обезсилен] варник
(варов разтвор с пепел)
зольность ж пепелноет, пепелно съдържание
зольный пепелив, даващ много пепел (при
изгаряне)
зона ж зона, област; пояс
—	активная активна зона
~, анодная ел, анодна зона [област]
~, аномальная мин. аномална зона, зона е
отклонения от общата закономерност
безопасная безопасна зона
валентная хим. валентна зона (при по¬
лупроводници )
—■ видимости зона на видимост
—	влияния скважины зона на влиянието на
сондажа
водонефтяная мин. водонефтена зона
.водовхрaииая вбдоохрaнителка зона
волновая радио вълнова зона
—	воспроизводства ядр, зона на възпроиз¬
водство
—	восстановления мет, редукционна зона
—	вторичного обогащения мин. зон» на вто¬
рично обогатяване
—	вывётривания геол. зона на изветряне
—	высокого давлёния геофиз, зона на високо
налягане
—	■ высокой радиоактивности ядр. зонъ на
висока радиоактивност
—	выщелачивания геол, зона на излужване
газоносная мин. газоносна зона
гидрогеологическая хидрогеоложка зона
—	горВния зона на горенето
дезактивации ядр. зона на дезактивиране
—	деформации зона на деформациите, дефор-
мационна зона
дозв6пвииая ядр. разрешена зона
жёсткая строго охранявана зона
запретная забранена зона
—	затвердевания зона на втвърдяването
—	затопления хидр. заливаема зона, зали¬
ваем участък
зацепления маш. работен [активен] уча¬
стък от линията на зацепване (на зъбни
колела )
—	защиты ел, зона [облает на действие] на
защитата
~, оаэвтёкт6идиая мет. наgевтеетоиgна об¬
лает [зона]
—	испарения зона на изпарение
—	коагуляции зона на коагулация
—	коммутации ел, комутационна зона
—	контакта вж. зона зацепления
ликвационная мет. ликвационна зона
~ линейности зона [обхват] на линейна за¬
висимост
литоральная геол, литорална зона (край¬
брежна ивица в границите на прилива и
отлива )
—	молчания радио, ак. зона [облает] на мъл¬
чание, звукова сянка, «мъртва» зона
—	нагнетания нагнетателна зона (напр. в
помпа )
—	науглероживания мет, зона на навъглеро-
дяване (при цементация)
—	нейтральная неутрална зона, изравни¬
телна област (напр. пра вентилиране)
—	неоднозначности авт. зона на нееднознач¬
ност, хистерееиска зона
—	неполного сплавлВния зав. зона на частич¬
но стопяване
—	несплавлсния зав. незаварена [несвързана]
зона (дефект)
~ нефтяная мин. нефтена зона
—	нечувствительности авт. зона на нечув-
ствителност (за максимално и минимално
реле )
~ нйзкого давления геофиз. зона на ниско
налягане
—	обезуглероживания, поверхностная мет,
ббезвъглсрбдена повърхностна зона (при
нагряване)
—	обжига; пържилна зона
—	обзора вж. зона видимости
—	облучения ядр. зона на облъчване
—	обрушения мин. зона на обрушена^'
—	ожидания ав. зона на очайване
—	окислВния хим. окислителна зона
около шов на я вж, зона термйческого влия¬
ния
~, опасная опасна зона (температурен ин¬
тервал при отгряване на стъклото)
—	опорного давлёния мин. зона на опорния
натиск
—	оседания мин. зона на слягане
—	отжига терм., мет. зона на отгряване
—	охлаждения зона на охлаждане
—	памяти изч. зона в (оперативната) па¬
мет
~, переходная преходна зона
плавильная зона на топене, топилна зона
~, пластическая съпр. пластична зона
~, подогревательная зова на предварително
■подгряване
—	подпора подземных вод хидр. зона на под¬
пора на подземните води
—	подшипника, нагруженная носеща зона
на лагер
—	полукоксования мет. зона на полукок-
суване
—	помВх раДио зона [облает] на смущения
—	посадочная ав. зона за кацане
—	проводимости елн, зона [облает] на прово¬
димост
—	промерзания зона [дълбочина] на замръзване
(на почвата)
—	проникновения зона на проникване
равнофазовая радио равнофазна зона;
равносигнална зона
—	радиоактивности ядр. зона на радиоактив¬
ност

249
ЗУБ
—	разрушения мин, зона на разрушанаие
—	реактора, активная (неактивная) ядр. ак¬
тивна (неактивна) зона на реактора
~ реакционная хим. реакционна зона
—	регулирования зона на регулиране
—	рудная мин. рудна зона
~ санитарной охраны водоисточников зона
на саиитариа охраиа на водоизточниците
сварочная заваръчна зона
—	с замедлителем, активная ядр. активна
зона със зебавнтсп
—	слышимости зх. зона на чуваието
стрелочная жп. стрелкова зоиа
—	сушки зоиа на сушеие, сушилна зона
теневая реДио звукова сяика, облаот на
мълчание
—	термического влияния зав. зона на термич¬
но -влияине, окол^свии зона
т-ансе-ястаплизапи6ииая мет. траисери-
сmепна зона, зоиа на треискристaпизепия
—— т-сщинтватостя мин. зоиа на иануиаиост
ун-угая еластична зона
~ устаптститго разрушения съпр. зона на
разрушаване от умора (на материала)
устойчивая устойчива облает (нспр. при
реботе нс компресор)
фазная ел. фазова зона (на еДни намотке)
фу-монная мет. зона на разположението
на фурмнко |форйяте, дюзяке], фурмена
зона
~ пейентации терм. зона за цемеитация, це-
ментационна зоиа
шлаковая шлаков [сгуриен] пояс, зона на
шпекувеис
—	электронной проводимости ядр. зона на
елект-ониа проводимост
энергетическая еиергийиа зона
зональность зоиапптск, зона
гиногОииая мин. първична зоналиост (не
рудно месторождение)
супергённая мин. вторична зоиапнтст
зональный зонален, областеи; поясон
зонд м сонда
акустический геофиз. аиустичиа сонда
~ взаимного питания мин. сонда с двойно
захранваие
высоеовTпьтный ел. соида [нробник] за
високо иапрежеиие
ёмкостный геофиз. еанацикивиа сонда
измерительный геофиз. измервателна сонда
ионосфериый геофиз. Ионосфсрии соида
еа-ттажпый геофиз. kартmежие сонда (зе
спускане на уреДи с сонДежен отвор)
магнЯтный геофиз. магнитна сонда
радарный геофиз. радарна сонда
—	связи реДио щифт за връзка (във вълпо-
вод)
температурный темнературен чувстнито-
пеи еломонк
электронный епеиmртпие сонда
зондирование с 1. aссфиз.; мин. стидяране
2. зондярано (определяне плътност ни не¬
свързани скали чрез набиване ни стоманен
прът)
аэрологическое аер■тлтгичнт сондиране
звуковое звуково [акустично] сондирано
импульсное импулсно сондираио
радиолокационное редио радиопткацион-
но сондиране
ракетное ракетно сондираие
самолётное самолетно сондирано, сонди¬
рано със самолет
сейсмическое мин. сеизмично сондирано
ультразвуковое ултразвуково сондирано
электрическое ■ електрическо сондиране
зондирбвщик м самолет за соидиране на ат¬
мосферата (със специални уреди на борда)
зонт м 1. зрх. (мелъх) иавес; сеиник, стря¬
ха (над врста)	2. топл. ктзирее, чадър
(нед местсстделякетс нспр. не горещ въз¬
дух); капак, връшняк 3. кораб, сенник,
-резеитов ианес
вентиляционный веиmилапятниa козирка,
вентялационеи чадър [кавак]
вытяжной козирка със смукателен въз-
духтертвтд
защитный защитна козирка, защитен ча¬
дър
—	над очагом димоуловител, димоотвод
направляющий направляваща ламарниа
(в димната камера на локомотивен хотел)
-f, предохранительный вж. зонт, защитный
зреление с текст. заварвано
зрелйть запарвам
зрелый узрял, зрял; опятон
зрёльник м текст, занариа камора
завоеной занарна камера на свободи» дин-
ля
зуб м 1. зъб; зъбе» 2. хидр. екран, диафрагма
(nротивсфилтрециснно устройство не язо¬
вирна стене)
—	берда текст. зъб на бърдо
бетонный вж. зуб, верховой
верховой хидр. екраи, диафрагма (на
язовирни стена — обикн. от стоманобетон)
винтовой меш. нинтон зъб (на зъбно ко¬
лело)
вставной обр. мет. встанон зъб (нспр. на
фрезер. зенкер )
десяточный досяткон зъб (в механизма на
сметачни машини)
затыловаиный обр. мет. заmяпован зъ-
(нзпр. на фреза)
косой иаклоиеи зъб (на зъбно колело)
круговой дъготбразеи зъб (на зъбно ко¬
лело)
—	муфты зъб на съединител
нормальный нормалеи зъб (не зъбни ко¬
лело — Делителната и началната охръж-
ноет се сливат)
~ пилы зъб иа трион; зъб на ножонка
подрезанный нодрязаи зъб (при наряз¬
ване на зъбни колела с мзлък брой зъби)
прямой нрав зъб (на зъбно колело)
рёжущий обр. мет. режещ зъб (на режещ
инструмент)
спиральный сниралеи зъб
стопорный зъбец, запъващ зъб (нспр.
нс острсвъбс колело)

256
ЗУБ

~, съёмный мин. сменяем [разглобяем] зъб
(нипр. на гребло)
торцевой обр. мет. челен зъб, зъб за чел¬
но обработване
укороченный подсечен зъб
фрезерный зъб [нож] на фреза
цевочный зъб на цевно колело
~, циклоидальный зъб с циклонден профил
rv, храповой вж. зуб, стопорный
—	шарошки мин. зъб па зъбчата ролка
~, шевронный стреловиден [шевронен] зъб
(на зъбно колело)
—	шТстерни зъб на зъбно колело
~, эвольвёнтный еволвентен зъб, зъб с евол-
центен профил
~, эпнциклондальный зъб с епициклондален
профил (нипр. на цевно колеЛо)
зубатка ж спр. назъбен чук, бучарда
зубец м зъбец, зъб
—	якоря ел. зъб на котвата
зубИло с секач
~, горячее секач за горещо изсичане
долбёжное дълбач
кузнечное ковашки секач
мечевИдное кръстовиден секач
обрубное вж. зубИло, слесарное
плоское плосък секач
~, пневматическое пневматичен [въздушен]
секач
~, порубнбе пробой
слесарное шлосерски секач
фасонное фасонен [дъгообразен] секач
(за почистване на кръгли части)
з^бки мн (вж. също зуббк м) мин. зъби
вставные сменяеми зъби (ни режеща ве¬
рига)
спаренные сдвоени [двойни] зъби (на ре¬
жеща верига)
зубодолбёжный зъбодълбачен, зъбостъргате-
лен
зубозакругляющий зъбозакръглящ
зубоизмерйтельный зъбоизмервателен (за
мерителен инструмент)
зубок м (вж. също зубки) мин. зъбче, зъб
—	врубовой машИны зъбче или зъб (от ре¬
жещата вериги) на подкопна машина
изогнутый извит зъб
вубомТр м миш. зъбомер
тангенциальный тангенциален зъбомер,
зъбомер за (измерване на) общата нормала
(ни зъбно колело)
зубонарезание с обр. мет. зъбонарязване, на¬
рязване на зъбни колела
зубообрабатывающий зъбообработващ
зубообработка ж обр., мет. зъбеебработваче
зубоотдёлочный (използуващ се) за оконча¬
телно обработване на зъбите (на зъбно ко¬
лело — обикн. за шевинговане и зъбошли-
фоване)
зубооткаточный зъбосработващ, зъборазра-
ботващ (за обработване ни незикилени зъб¬
ни колела чрез въртене в Допир с точно из¬
работени зъбни колела-еталони)
зубопритйрочный зъбопритриващ
зуборёзание с вж- зубонарезание
зуборезный зъбонарезен
зуборезчик м работник на зъбонарезна ма¬
шина
зубострбгальный зъбостъргателен (за обработ¬
ване на конусни зъбни колела с прави зъби
по метоДа ни обхожДане)
зубофрёзерный зъбофрезов
зубофрезерованит с обр. мет. зъбофрезеване.
фрезоване на зъбни колела
зубохонингование с обр. мет. хонинговане ■
на зъбни колела
зубошевингование с обр. мет. шевинговане-
на зъбни колела
зубошлифовальный зъбошлифовъчен,	(изпол¬
зуващ се) за шлифоване на зъби [зъбни ко¬
лела]
зубошлифование с зъбешлнфевапе. шлифоване-
на зъбни колела
зубошлифбвка Ж еж • зубошлифование
зубчатка ж 1. зъбно колело 2. мин. корона*
(ни Длето)
импульсная тлф. зъб [палец] на токовия
импулс
зубчатый зъбен, зъбчат, назъбен
зубья мн ковша зъби на багерна или скрепер-
на кофа
зуммер м ел. зумер, бръмкач; генератор на-
звукова честота
гетеродинный (звуков) генератор на биене
камертонный камертонен зумер; камерто-
нен генератор
~, электромагнитный електромагнитен зумер-
зуммирование с плф. зумерен тон (получен
поради биене), свнстене
зумпф м 1. мин. пета на шахта, водосборна-
яма (в ний-нискиги чист на шахга) 2. ре¬
зервоар за получаване на сол или солен
разтвор [разсол] 3. керим, умесване на гли¬
на за навлажнявано
зунийт м минер. зунинт
зыбь ж вълнение (на водна повърхност) без-
вятър
зяблевый с. cm. (отнасящ се) за основна
[есенна дълбока] оран
зябь ж поздняя с. cm. късна основна [есенна
дълбока] оран
и
нберйт м минер. нбернт
нваарйт м минер. нваарит
игелйт м фирм, нгелнт (поливинилхлорид)
игла ж игла
~ вСнтиля игла на вентил (ни гуми)
вязальная текст, игла за плетене, пле¬
тачна игла
гравировальная игла за гравиране, гра-
внрна игла
граммофонная грамофонна игла
дозИрующая дозираща игла (нипр. на
карбуратор )
дбnnельпая игла за допелмашина (про¬
изводство на обуща)

251
ИЗБ
дроссельная дроселна игла (напр. на
вентил )
душниковая леяр. шиш (при формоване)
—	жиклера игла на жикльора; иглен клапан
(на карбуратора)
запорная игловиден клапан; иглен кла¬
пан (на карбуратора)
—	карбюратора вж, игла, поплавковая
—	клапана игла на клапан
компасная вж. игла, магнитная
корундовая корундова игла (на грамофон)
крючковая текст, капачена (плетачна)
игла
магнитная магнитна игла, компасна игла
машинная текст, игла за шевна машина
мёрная измервателна игла
обводная игла [острие] за описване на
оригинала (на пантограф)
паровая стр. парна игла (за размразяване
на почва)
перфорирующая полигр. перфораторна иг¬
ла
поплавковая игла на поплавъка; иглен
клапан (на карбуратора)
проборная текст, нанасяща игла
радиоактивная ядр. радиоактивна игла
(в медицината)
регулировочная регулировъчна игла; иг¬
лен клапан (на карбуратора)
стандартная стандартна игла, игла на
Вик
сухая полигр, суха [студена] игла (метод)
трикотажная текст, трикотажна игла
форсуночная игла на дюза, дюзова игла
швейная вж. игла, машинная
язычковая текст. езичкова - (плетачна)
игла
игловатый иглест, бодлив
игловбд м текст, игловодач
иглодержатель м текст, иглодържач
иглообразный иглообразен
иглофильтр м стр. иглен филтър (за понижа¬
ване равнището на подпочвени води)
лёгкий лек иглен филтър
эжекторный ежееторек иглен филтър
йгийтор м ел, 1. запалващ електрод, игнитор
2. старте р (за луминесцентна тръба)
игнитрон м (еДноанодна) живачна изправи¬
телна лампа, игнитрон
игольница ж текст, иглено легло
игольчатый иглен, иглест, иглообразен
игра ж 1. хлабина, игра, просвет 2. мат.,
воен. игра
бескоалиционная мат, безкоалиционна
игра
боковая странична хлабина
—	клапана авто хлабина на клапана
матричная мат. матрична игра
осевая осова [аксиална] хлабина
—	подшипника хлабина на лагер
продольная надлъжна хлабина
простая мат. проста игра
радиальная радиална [напречна] хлабина
стратегическая мат. стратегическа игра
—	с чистой стратегией игра с чиста [опреде¬
лена] стратегия
угловая ъглова хлабина
иддингейт м минер. идингсит
идеал м мат, идеал
соответствующий съответствуващ [съот¬
ветен] идеал
~ точки идеал на (определена) точка
идентификация ж уеднаквяване, отъждест¬
вявано, идентификация; разпознаване
идентйчность ж еднаквост, тъждество, иден,
тичност
идиобласт м петр, идиобласт
идиоморфный петр, идиоморфен
идиостатИческий ел, идиостатичен
идиохроматический петр. идиохроматичен
идиоэлектрйческий непровождащ електриче¬
ство
идитол м хим. идитол (фенол-формалдехид^в
смола)
иенерйт м минер. буланжерит
иерархия ж данных изч. иерархия на данни
~ управления изч. йерархия на управлението
изаллобара ж метео изалобара
изаллогйпса ж метео изалохипса
изаллотерма ж метео изалотерма
изаномала ж	геофиз., метео изаномала
(линии с еднаква величина на аномалия)
изатин м хим. изатин
избирание с тлф, избиране
~, амплитудное амплитудно избиране
многоступенчатое многостепенно [гру¬
пово] избиране
избиратель м тлф. избирая, избиращо ус¬
тройство
—	передачи маси, избиране на предавка [ско¬
рост]
частотный ел. честотен избирател
избирательность ж радио, хим. избирател-
ноет, селективност
цинаеИчесеая динамична селективност
общая обща избирателност [селективност}
осевая ак. осова избирателност [селектив¬
ност]	'
перемённая променлива [регулируема] се-
лсктинно^
предварительная	предварителна селек¬
тивност; избирателност на входно стъпало
пространственная ак. пространствена из¬
бирателност
спектральная спектрална избирателност
тональная тонална селективност, тонсе-
лсетйвност
частотная честотна селективност
избирательный избирателен, селективен
избыток м излишък
—	воздуха авто излишък от въздух (в го-
риво-въздушната смес)
~ масс излишна маса (напр, при изкопно*
насипни работи)
~ нейтронов ядр. излишък на неутрони
сферический мат. сферичен излишък
[ексцес]

«ИЗУ
252
избыточность ж излишък, редунданmнтст (на¬
личие нс възможности с техническо устрой¬
ство неД минимално необходимите' за нор¬
мална работа —-за повишаване нс експлоа¬
тационната сигурност)} излишество, запас
аппаратурная анаретуреи запас [резерв],
занас [резерв] ок апаратура (за повишаване
на експлоатационната сигурност)
временная занас [излишък] от време
(нспр, за двойно и тройно обработване
през електронна сметачна машине)
информационная вж. избыточность сооб¬
щений
кода излишък на код
пространственная излишък на простран¬
ство
—' сообщений нзлншъи в съобщитспиаmа тех¬
ника, редуидаитност
энергетическая запас от йощиост, енер¬
гиен излишък (непр. избиране на по-мощен
двигател от нормално необходимия)
избыточный излишеи, (оказващ се) в повече
•извержение с геол, изригване (нспр. ни вул¬
кан )
известегасилка ж стр. вартгасилка
извёстка ж стр. наров разтвор, гасеиа нар
известкование с 1. с. ст. верувенс (не. кисели
почви) 2. вертсвано, киснене във нарио мля¬
ко (ни кожи)
известковый стр. варов; наровит (зс вода)
известкомешалка ж бъриачиа за варов раз¬
твор
известняк м петр. варовик
асфальтовый вж. известняк, битуминоз¬
ный
битуминозный битуминозен варовик
-рсеаисвый брекчиен варовик
глЯиистый глинест варовик
~, допойитизй-ованный доломятон варовик
~, железистый наровии с железни примес»
землистый ирода, иредон варовик
каменноугольный кайептвъгпе■н варовии
коралловый коралов варовик
кремнистый песъчлив [силициев] варовик
~, кристаллический мрамор, кристалеи ва¬
ровик
~, меловой вж. известняк, землйстый
~, мергелистый моргслов варовик
~, металлургический вж. известняк, флю¬
совый
~, оолитовый оолитов варовик
песчанистый вж. известняк, кремнйстый
плиточный плочтст варовии
ракушечный черунков [черупчест, мядост]
варовик
фитогённый стр. бигор
флюсовый варовии за флюс [шлака],
металургичеи варовик
фосфористый фосфорен наровии
известняковый варовиков
йзвесть ж стр. нар, ногасеиа нар, калциев
окис
~, белйльная белилна [хлорие] вар
~, воздушная обяииовеиа вар (втвърдява
се ни въздух)
~, гашёная гасеиа вер, иалциен хидроокв
~, гидравлйческая хидравлична вар
~, гидратная вж. йзвесть, гашёная
~, доломйтовая доломитова ва-
едкая вж. йзвесть, гашёная
жжёная печена нар, калциев оиис
~, жйрная мазиа нар
~, карбидная карбидна вар
комовая (негасена) нер на буци
магнезиальная вж. йзвесть, доломйтовая
натронная иак-онона нар, неmртнкепк
(смес от калциев окис и натриева основа)
негашёная негасена нер, калциев окис
~, обожжённая вж. йзвесть, жжёная
~, пережжённая пропечена вар
—пушонка гасеиа вар на драх, калциев
хидроокис, душонка
тощая постна [бодиа] вар
хлорная вж. йзвесть, белйльная
извещатель м пожарный ножартизвссmиmоп,
(автоматично)	пожароизнестително ус¬
тройство
извйлина ж гънка, извивка; криволица
извйлястый извиващ ст, криволичещ
извйтость ж текст. къдравост (непр. на
слакно)
извитый текст. накъдрен
извлекатель м всек, нзтегликел (не скъсана
гилза)
извлекать извличам; изваждам
—	корень мит. извличам кореи, иоренунам
извлечение с 1. извличаие; изваждаие; хим.
екстрахираио 2. мин. извлечение, рандеман
(основен показател при обогатяване на
полезни изкопаеми)
—	керна мин. изваждаие на ядка
—	корня мет. извличане на корен, корену-
наие
—	крепи мин. изваждане [извличане] на кре¬
пеж
товарное мин. общо извлечеино, общ ран¬
деман
технологйческое мин. техиологичио из¬
влечение
—	целиков мин. извличане [изземване] на
целицн
изгарь ж 1. иагар 2. тенсна корица 3. мусор
(ситни частици неизгорели въглища)
нзгй- м 1. огъваие 2. извивка, завой, гъниа;
кривина
динамйческий динамично огънане
знакопеременный зпаионройенливо огъ¬
ване
коленчатый огънане (непр. нс тръбз)
н иоляио
косой 1. съпр. иосо огъваие (под дейст¬
вие ни сили с разни плоскости)	2. мин.
иосо огъване (при сонДажни реботи)
остаточный остатъчна кривииа (при пла¬
стично огъване)
пластйческий пластично огъваие
плоский нпосет -[вросто] огъване
поперечный огъваие, нанреант огъвано
(под Действие ни огъващи моменти и на¬
пречни сили)

253
излг
продольно-поперечный едновременно огъ¬
ване и изкълчване
—, продольный изкълчване
простой вж. изгИб, плоский
сложный сложно огъване
статИчтский статично огъване
ударный ударно огъване, огъване при
удар
упругий еластично огъване
~, чистый чисто огъване (симо поД Действие
на опъвателни моменти)
изгибание с огъване; мап. огъване (деформа¬
ция на повърхност)
изгибать огъвам; извивам, изкривявам
изгибающий огъващ
изгибоуп6риость ж устойчивост на огъване
изготовитель м икон, производител, нз гот-
внтел
изготовление с 1. изготвяне, изработване,
производство, произвеждане; продукция 2.
приготвяне; подготовка
крупносерийное едрослрнйче производ¬
ство
массовое масово производство; масова
продукция
мелкосерийное дребносерийно производ¬
ство
серийное серийно производство
изготовлять 1. изготвям, изработвам; произ¬
веждам 2. приготвям
издание с полигр. 1. издаване (Дейност)
2. обнародване, публикуване 3. издание
(напр. първо, второ)
исправленное поправено [допълнено] из¬
дание
карманное издание джобен формат
—, крупноформатное голямоформатно изда¬
ние
многотиражное многотиражно издание
, периодическое периодично издание
~, стереотипное стереотипно [непроменено]
издание
изделие с изделие, произведение
годное годно [качествено] изделие
дефектное дефектно (некачествено] изде¬
лие
комплексное комплексно изделие (състоя¬
що се от няколко възела)
опытное пробно [опитно] изделие
типовое типово	[стандартизирано] из¬
делие
штучное единично изделие
изделия мн (вж. също изделие) изделия
абразивные абразивни изделия
асбестоцементные азбестоциментови из¬
делия
бесшовные вж. изделия, маканые
булочные хран. хлебни изделия
бумажные хартиени [книжни] изделия
— бытового назначения изделия с битово
назначение, бнтовн изделия
—вязаные плетени изделия, плетива
гончарные грънчарски изделия
дорожные кож. пътнн изделия (куфири,
чанти )
железные железни [метални] изделия,,
железария
керамические керамични изделия,. кера¬
мика
кислотоупорные кuсллuноустойчнви из¬
делия
крепёжные Ckрепнтллпu [крепежня] из¬
делия
лИтыт летя изделия, отливки
маканыт киуч. изделия без шев (гумени)-
массовые масови [масово произведени].;
изделия, масова продукция
металлические вж. изделия, железные-
металлокерамические метаиеkерамячпя из¬
делия (прахова металургия)
нИточныт конци (напр. за шев, бродерия)
огнеупорные огнеупорни изделия
пластмассовые пластмасови изделия,
прессовые пресови [пресовани] изделия
прокатные валцувани изделия
резиновые гумени [каучукови] изделия,
скобяные дребни железарски изделия,.
дребна железария
стеклянные стъклени изделия
. текстИльные текстилни изделия
трикотажные трикотажни изделия, три¬
котаж
хозяйственно-бытовые домакински изде¬
лия
широкого потребления изделия за широко*
потребление
штампованные щамповани изделия
издержки мн обращения икон. разходя за
ебращенилте, търговски разходи
~ производства производствени разходи
транспортные транспортни разходя
~ хранения складови разходи (част от риз
хоДите за обращениепо)
изтнтрбпа ж метео изентропа
излишек м излишък
излйшный излишен, (оказващ се) в повече
изложница ж меп., леяр. кокила (постоянна
метална форми)
вертикальная вертикална кокила
водоохлаждаемая кокила с водно охлаж¬
дане
глухая глуходънна кокила
горизонтальная хоризонтална кокила
графитовая графнтова кокила
~ для литья под давлением кокила [форма]
за леене под налягане
опрокидывающаяся обръщаща се кокила.-
разборная разглобяваща се кокила, ко¬
кила от две (или повече) части
сифонная сифонна кокила, кокила със
сифонно налнване
сквозная кокила без дъно
— с повышенной конусностью кокила с уве¬
личена конусност
стальная стоманена кокила
тонкостенная тънкостенна кокила
фасонная фасонна кокила
чугунная чугунена кокила
изл
254
излом м 1. счупване, пречупване 2. място
на счупването 3. минер.. петр., мет. лом
(виД . на повърхността на мястото на счуп¬
ване)
внутрйерееталлйчсскйй вътрешнбереета-
лен лом
волокнистый влакнест (жилест] лом
гладкий гладък лом
грубозернистый вж, излом, крупнозер¬
нистый
динамический лом при изпитване на умо¬
ра, динамичен лом
зернистый зърнест лом
иглообразный игловиден лом
кристаллический кристален лом
крупнозернистый едрозърнест лом
крючковатый кукест лом (на ковки само-
роДни метали)
матовый матов лом
н^кристаллйческий междукристален лом
~, мелкозернистый дребнозърнест лом
мелкокристаллический	дребнокристален
лом
пластинчатый пластинчат лом
пластичный пластичен лом; пластично
скъсване
раковистый лом с шупли, шуплест лом
~ реки геол, завой на река
слоистый слоест лом
ступенчатый минер, степенен ^тепенчат]
лом
транекристаллический вж, излом, вну-
трйерйсталлйчесеий
усталостный вж, излом, динамический
хрупкий крехък лом; крехко скъсване
[счупване]
чёрный черен лом (дефект в структурата
на стоманата)
изломанный 1. счупен, скъсан; начупен 2.
(отличаващ се) с начупено [криволичещо]
очертание
излучаемость ж способност за излъчване, из-
лъчваемост
излучаемый излъчващ
.ийеyу.тель м излъчвател; активен вибратор
активный активен излъчвател [вибратор]
акустический звуков излъчвател (източ¬
ник]
г-' альфа-частйц излъчвател на алфа-частици
бета-частиц - излъчвател на бета-частици
~ волн излъчвател на вълни, вълнов излъч¬
вател
~ гамма-частйц излъчвател на гама-частици
динамический ак. динамичен излъчвател
диффузорный ак. дифузорен излъчвател
«-, диэлектрический диелектричен излъчва¬
тел .
звука звуков излъчвател [източник], зву-
^източник
избирательный радио избирателен [се¬
лективен] излъчвател; настроена антена
изотропный изотропен излъчвател
индукторный индукторен излъчвател
интегральный интегрален излъчвател
инфракрасный инфрачервен излъчвател
кварцевый кварцов излъчвател
конический ак. конусен излъчвател (с
конусна мембрана)
кристаллический кристален излъчвател
линейный линеен излъчвател
магнитный ак. магнитен излъчвател
направленный насочен излъчвател
пассивный пасивен излъчвател
позитронный ядр, излъчвател на пози-
трони
~, рупорный рупорен излъчвател
~ света излъчвател на светлина
тепловой топлинен излъчвател, топлоиз-
лъчвател
точечный точков излъчвател
флуоресцентный флуоресцентен излъч¬
вател
~, чёрный черен излъчвател
~, щелевой прорезей [процепен] излъчвател
электромагнитный ак. електромагнитен
[динамичен] излъчвател
~ электронов излъчвател на електрони
излучательный излъчващ
излучать излъчвам
излучение с излъчване, радиация; ядр, из¬
лъчване, лъчение
~ абсолютно чёрного тела излъчване на
абсолютно черно тяло
-xz, анизотропное анизотропно излъчване
аннигиляционное а^килационно излъч¬
ване
~, атмосферное атмосферно излъчване
~, бетатронное ядр. бетатрон но излъчване
вйдимое видимо излъчване, излъчване във
видимата област
~ волн излъчване на вълни
— всенаправленное излъчване по всички по¬
соки
~, вторичное вторично излъчване
~, генерируемое генерируемо излъчване
гомогенное хомогенно излъчване
гравитационное гравитационно излъчване
дипольное диполно излъчване
~, диффузное дифузно излъчване
~, длинноволновое дълговълново излъчване
~, долгоживущее излъчване на дългоживее-
щи изотопи
жёсткое твърдо излъчване (с голяма енер¬
гия )
~, запаздывающее закъсняващо излъчване
~ заряженных частиц излъчване (изпускане)
на заредени частици
избирательное избирателно излъчване
изотропное изотропно излъчване
импульсное импулсно излъчване
инфракрасное инфрачервено излъчване
ионизирующее йонизиращо излъчване,
йонизираща радиация
каскадное ядр. каскадно излъчване
квадрупольное ядр, квадруполно излъч¬
ване
квантовое квантово излъчване, излъчване
на кванти
~, когерентное ядр. кохерентно излъчване
коротковолновое късовълново излъчване

255
изм
корпускулярное корпускулярно излъчване
космическое космично излъчване [лъчение]
лазерное лазерно излъчване
, люминесцентное луминесцентно излъчване
магнИтное магнитно излъчване
малой интенсивности излъчване със - слаб
интензитет
монохроматическое мепохроматuчпе из¬
лъчване
мягкое меко излъчване (с малки енергии)
направленное насочено излъчване
нейтронное неутронно излъчване
~ нейтронов излъчване на неутрони
однородное еднородно излъчване
отражённое отразено излъчване
паразитное паразитно излъчване
первИчнот първично излъчване
плазмы излъчване на плазма, плазмено из¬
лъчване
позитронное позитронно излъчване
поляризованное поляризирано излъчване
проникающее проникващо излъчване
пространственное пространствено излъч¬
ване
равновесное равновесно излъчване, топ¬
линно излъчване
радиоактивное радиоактивно излъчване,
ядрено излъчване
—радиочастотное радиочестотно излъчване
рассеянное разсеяно излъчване
рентгеновское рентгеново излъчване, рент¬
генови лъчи
световое светлинно излъчване, светоиз-
лъчване
спектральное спектрално излъчване
тепловое топлинно излъчване, топлонз-
лъчване
тормозное спирачно излъчване
ультрафиолетовое ултравиолетово излъч¬
ване
—	Черенкова излъчване на Черенков, черен-
ковско излъчване
чёрное черно излъчване
электромагнитное електромагнитно из¬
лъчване
~ электронов излъчване [изпускане] на елек¬
трони
~ энергии излъчване на енергия
ядернот ядрено (радиоактивно] излъчване
излучённый излъчен, изпуснат
излучина ж рекИ завой |кривулина] на река
измельчаемость ж смилаемост, дроб н мост, спо¬
собност (на материал) за раздробяване
измельчание с понижаване на водното равнище
(напр. на река)
измельчать смилам, раздробявам, наситня-
вам, стрнвам
измельчТние с смилане, раздробяване, наснтня-
ване, стриване
—	в порошок смилане [стриване] на прах
грубое грубо смилане {раздробяване]
избирательное избирателно смилане
мокрот мокро смилане
одностадийное мин. лдпостадяйчо сми¬
лане
повторное повторно смилане
~, предварительное предварително смилане
—	раздавливанием стриване
сухое сухо смилане
тонкое дребно [фино] смилане
измельчённый смлян, раздробен
измельчитель м мелница, мелачка, трошачка,
машина за смилане
~, дИсковый с. cm. дискова мелачка (за
груби фуражи: напр. слама, царевични
стебла )
—	кормов фуражомелка
—	минеральных удобрений с. ст. мелачка за
минерални торове (с едновременно пресява¬
не и смесване)
изменение с изменение, промяна
адиабатическое метео адиабатячно изме¬
нение
аллотропическое хим. алотропично изме¬
нение
вековое метео вековн колебания (на кли¬
мати )
—	нагрузки ел. изменение на товара |патовар-
ването]
~ направления реакция хим. изменение [про¬
мяна] на посоката на реакцията
~ напряжения ел. изменение на напрежението
~ окраски хим. изменение на цвета [обагря¬
нето)
~ подачи обр. мет. смяна [изменение] на
подаването
—	поперечного стчТния изменение на напреч¬
ното сечение
—	реактивности изменение [промяна] на ре¬
активността .
—	состояния изменение [промяна] на състоя-
няе-тр
структурное структурно изменение
~ температуры изменение на температурата
—	фазы изменение [промяна] на фазата
—	функции мат. изменение [вариация] на
функция
циклическое циклична промяна
изменчивость ж променливо^, изменчивост,
непостоянство
измерение с I. измерване, мерене 2. измере¬
ние, размерност (на физическа величина)
абсолютное абсолютно измерване
автоматическое автоматично измерване
базисное геоД. базисно измерване
бесконтактное безконтактно измерване
барометрическое барометрично измерване
высокочастотное ел. високочестотно из¬
мерване
гидрометрическое хидрометрично измер-'
ване
гравиметрическое геод. гравиметрично из¬
мерване
~, градусное измерване в градуси
дальномТрное геод. далекомерно измер¬
ване
дистанционное дистанционно измерване
дифференциальное диференциално измер¬
ване

25fr
»зм	,

~, дозиметрическое ядр, дозимо-рично из¬
мерване
излучения язмерваио на излъчваното
калориметрическое капорийетрячпт измер¬
вано (нс погълнатата или отделената то¬
плина )
~, контрольное kонтропит измервано
косвенное косвено [нен-яко! измерване
линейное геод. ляиойио измерване
маркшейдерское мин. йарешаидсрсет из¬
мервано
— методом меченых атомов ядр, язмерваие
по метода на белязаните атом»
метрическое метрично измерване, измер¬
вано в мокря
непосредственное непосредствено [пряко]
измерване
непрерывное ненреиъсиато измерване
оптическое оптично измерване
осциллографическое измерване с помощта
на осцилограф
относИтелБиое относително измерване
паQалпаеmИчесеоо геод. паралаксно измер¬
вано
~, посредственное еж, измерение, косвенное
потенциометрическое птmеицитйеmричнт
измерване (с помощта на потенциометър)
прецизионное прецнзио измерване, из¬
мерване с особена точност
~, пространственное геод.	пртсmранствеит
измерване
прямое вж, измерение, непосредственное
радианное измерване (ни ъгли) в радиани
——— расхода измерване на разходваното коли¬
чество [разхода]
стереоскопическое геод.	стерсосетнячно
измерване
—, траекторное астр, измерване на траекто¬
рията (непр, ни спътник)
угловое ъглово язморнаие, измервано на
ъгъл
четвёртое физ., мат. четвърто измерение
измерения мн (вж. също измерение с) измер¬
вания
гидравлические хидравлични измервания
маятниковые геод. махалня [гравиметряч-
ни] измервания
неравноточные геод. неравнтточни измер¬
вания	‘
равноточные геоД. равноточня измервания
световые светлиии» [фотометрични] из¬
мервания
светотехнические вж. измерения, свето¬
вые
~, совокупные съвмести» нзмернаиня (ни
различни величини за установяване на взаим¬
ните им зависимост)
~, телеметрические ракет, телемет-ячня нз-
мернаияя
технические технически измервания
условные мат. - - условия измервания
2, условия измерения
цветовые цветня [копоромстричня] из-
ме-ваиия, колориметрия
электрические електрически измервания
измеритель м 1. урод за измерване, измервате-
лти уред, измервател 2. показател 3. нро-
нтрциоиелен пергел (за нанасяне нс еднак¬
ви деления)
—	видимости язме-накел на видимостта [на-
далечнии-а на оптическата видимост]
—	влажности влагомер
—	вязкости вискозиметър
—	громкости урод за изморнаит на силата на.
звука
—	давления воздуха въздушен манометър
денежный ихон. наричен показател (при-
сравняване с стойностно изражение)
—	дрейфа ев. измервател на д-ойфа
—	заземления анарат за язмернане еъертmи-
вленното на заземяването
—	затухания урод за измерваио на затихва¬
нето, нопорйоmър, доцибелметър
—	индуктивности урод за- измервано на ин-
дуктивиостта
—	крутящего момента урод за измерване на-
въртящия момоит
—	мощности динамтмотрична свирачка - (елек¬
трически или хидравлична)’, мехаииана спи¬
рачка на Проии (за измерване мощността-
нс двигатели)
—	мощности дозы ядр. измервател на мощ¬
ността на дозата
—	напряжённости поля измервател на интен¬
зитета на nтлоmт
—	осадков метео дъждомер
—	периода ядр. измервател на периода (на-
ртаитор)
—	плавности движения урод за измерване-
плавността на движението
—	радиации ядр. измервател [уред за измер¬
ване] на радиацията
—	радиоактивности ядр. измервател на ра¬
диоактивността
—	расхода горючего урод за измервано раз¬
хода на горяно, разходомер
—	силы звука вж. измеритель громкости
—	скорости сетртсттмор, спидомекъ-, нелт-•
снмотър
—	силы резания обр. мет. урод за измервано-
на силата на рязане, дииемтйетър
—	сопротивлений ел. оммотъ-
—	уровня масла 1. йаслонтказаmспеп урод,-
масломер (на команДното табло) 2. масло-
нзмернакелиа нръчии
—	ускорений урод за изморнант на ускоре¬
нието, акссперойетър
—	частоты ел. честотомтр	.
—	шума урод за измерването на шума, шумо-
мОр, ауд^йометър
штыревой вж. измеритель уровня масла 2
—	яркости урод за измерване на яркостта
измерительный измервателен
измерять измервам, п-ойс-вай
изнанка ж текст. обратна ^пъкова, въ¬
трешна] страна (на тъкан)
изнашиваемость ж изитснасйост,• изхабясйтст-
изнашивание с язиосване; изхабяваие (про¬
цес)

257
ИЗО
изнашиваться (без (1 и 2 лице) износва се;
изхабява се
износ м износване, изхабяване (резултат)
абразивный абразивно износване
~, вибрационный вибрационно износване
~, гидравлический хидравлично износване
~, допускаемый (допустимый] допустимо
износване
~, естественный естествено износване
~, коррозийный (коррозионный] еорбеибнко
износване
местный	местно износване (неравно¬
мерно)
механический механично- износване
~, моральный морално износване, остарява¬
не (напр. на машина)
—	основных средств икон. износване на ос¬
новните средства
предельно допустимый	най-голямо до¬
пустимо износване
~, преждевременный преждевременно износ¬
ване
скоростной вж. износ, ускоренный
тепловой износване при повишена темпе¬
ратура
ускоренный ускорено износване
химический химическо износване
эрозионный (розионно износване (напр.
на лвпатките на турбина)
износостойкий износоустойчив, неизносващ сс
износостойкость ж износоустойчивост
изновоупорность ж вж, износостойкость
износоустойчивость ж вж. износостойкость
изношенность ж износеност, изхабеност
изношенный износен, изхабен
изоамИл м хим. иебаейл, изоп^^ил
изоамилацвтат м хим. изоамилацетат
изоамилбензбл м хим. йзоамйл6ензбл
изобЗра ж геофиз.. метео, хидр., термдин.
изобара (линия на постоянно налягане)
изобарический геофиз, изобарйчен
изобарный термодин. изобарен
изобары мн хим., ядр. изобар и
изобЯта ж геофиз., кораб, изобата (линия на
еднакви водни Дълбочини)
изображение с 1. изображение, образ 2. из¬
образяване
аксонометрическое аесонбмстрйя но изо¬
бражение
~, анаглифИческое геоД, анагл^фно изобра¬
жение
~, графическое графично изображение
действительное опт, действително изобра¬
жение, действителен образ
~, зеркальное 1. огледален образ 2. изобра¬
жение на отразен сигнал
картографическое картографско изобра¬
жение
~, контрастное тле, контрастно изображение
~, конформное мат. конформно изображение
—, линеИнов мат. 1. линейно изображение
2. линейно изобразяване
—	машинных слов изч. изобразяване на ма¬
шинните думи
17 Руско-български политехнически речник
мнимое опт, мнимо (недействително] из¬
ображение
—	на катоде тле, катодно изображение
негативное кфт, негативно изображение,
негативен образ
обратное опт. обратен образ
оптическое оптическо изображение, оп¬
тически образ
~, отражённое отразено изображение, отра¬
зен образ
—, парaойтиое тле. паразитно (отразено] из¬
ображение
~, плоское плоско изображение
~, побочное тле, повторно изображение
~, позитивное кфт. позитивно изображение,
позитивен образ
~, полутоновое тле. полутоново изображе¬
ние
~, радuолокaцй6ииое радиолокационно из¬
ображение
растровое растерно изображение (във фо-
тотелеграфията )
рельефное релефно изображение
~, рентгеновское рентгеново изображение,
рентгенов образ
скрытое кфт, скрит (латентен] образ
(в ему-лионните зърна на фотослоя)
стереоскопическое стереоскопично изоб¬
ражение
телевизионное телевизионно изображение
тёстовое (телевизионна) изпитвателна (те¬
стова] таблица
** условное условно изображение (на чер¬
теж )
—	функции мат, 1. изображение (образ, гра¬
фично представяне] на функция 2. изобра¬
зяване на -функцията
цветное тле. цветно изображение
чёрно-бёлов тле, черно-бяло изображение
~, штриховое изобразяване с щрихова ли¬
ния (на чертеж)
~, электронное тле. електронно изображение
изобретатель м изобретател
изобретательность ж изобретателност, наход¬
чивост
изобретательство с изобретателство, изобрета¬
телска дейност
изобретение с 1. изобретяване 2. изобретение
изобутЯн м хим. изобутан
изобутйл м хим. изобутил
изобутилён м хим. изобутилен
изогалина ж 'кораб, изохалина (линия на
еднаква соленост)
изогексан м хим. изохексан
изогеотёрма ж геофиз. изогеотерма
изогидрический хим, йебйбнсй (непроменящ
концентрацията на 'йоните)
изогиёта ж геофиз. изохиета (изолиния на
количеството валежи)
изогипса ж геод. изохипса, хоризонтал
изогнутый изкривен, извит
изогона ж геофиз. изогона (линия с еднаква
ориентация спрямо' определена физическа
величина, напр, с еднаква деклинация на
изо
258
земното магнитно поле, с еДнакво напра¬
вление на вятъра)
изогональный геофиз.. мит. изогонален, рав-
ностой носНте н
изодинама ж	геофиз. изодянама (линия с
еднакво пълно напрежение на земното маг¬
нитно поле)
изодрбм м нзодромов механизъм (на • центро¬
бежния регулатор за поддържане постоянни
обороти при изменение на повара)
мзодромный нзодромен
изокапрон м хим. нзокапрон, нзоамнл кетон
изоклазИт м минер, изоклазит .
изоклина ж геод., кораб. изоклина (линия
на еДнаква магнитна Деклинация /); съпр.
изоклина
изоклинальный изоклинален
изолента ж ел. изолационна лента, изолир¬
банд
изолИния ж изолиния (линия върху географ¬
ски карти, разрези, графици, съединяваща
точки с еДнакви стойности на определена
физическа или Друга величина)
—	схождТния мин. изолиния - за дебелината
на пласта
изолирование с I. изолиране (в електротех-
никипи, топлотехниката) 2. хим. отделя¬
не, изолиране (нипр. съеДинение)
изолированный изолиран
изолировать L ел., топл. изолирам 2. хим.
отделям, изолирам
изолировочный изолиращ, изолационен
изолировщик м ел. работник, изпълняващ изо¬
лационни работи
изолирующий изолационен (нипр. за материал)
мзолйт м нзолит (електроизолационен мате¬
риал )
изолюкса ж ел, нзолукса (линия с еДнаква
осветленост )
изолятор м изолатор; изолационно тяло
анкерный ел. котвен изолатор
антенный антенен изолатор
аппаратный изолатор на апарат
—	из бакелитизирбванной бумаги изолатор
от бакллитизирапа хартия
—	брака орг. изолирано помещение за браку¬
вана продукция
бумажно-бакелитовый	хартиечо-бакели-
тен изолатор, гетинаксов изолатор
вводный входен [проходен] изолатор (за
през стени)
высоковольтный изолатор за високо на¬
прежение
высокочастотный изолатор за висока че¬
стота, високочестотен изолатор
~, гирляндный гирлянден [верижен] изола¬
тор
двухьюбочный ел. изолатор с две стрехи
кварцевый кварцов изолатор
керамический керамичен изолатор
~, колокольный камбанен изолатор
гм, колонковый многолллмл1и:лн подпорен изо¬
латор (за много високи напрежения)
колпачковый калпаковнден изолатор
линейный 1. изолатор за електрическа
линия, линеен изолатор 2. четвъртвълнов
изолатор
магнитный магнитен изолатор; диамаг¬
нитно тяло
маслобарьёрный ' маслопаnъиплч. изолатор
с цилиндрични (бакелитоги)- бариери
маслонаполненный маслопаnълпен изо¬
латор
мачтовый стълбов [мачтов] изолатор,- изо¬
латор за стълб
~, натяжной опъвателен [обтегачен] изола¬
тор
~, низковольтный изолатор за ниско на¬
прежение
~, опорный подпорен изолатор
орёшковый яйцевиден изолатор
~, подвесной висящ изолатор
~, проходной вж. изолятор, вводный
ребристый оребрен изолатор, изолатор
със стрехи
— свтчИ авто изолатор на свещта
т-х, секционный жп. секционен- разделителен
изолатор (при тролейни линии)
~, слюдяной слюден изолатор, изолатор от
слюда
станционный изолатор на (електрически)
централа
стеклянный стъклен изолатор
стержневой прътовнден [цилиндричен,
прътов] изолатор
г-, тарельчатый дисководен изолатор
л-, телефонный телефонен изолатор, изола¬
тор за телфонна линия
~, телеграфный изолатор за телеграфна ли¬
ния
~, участковый 1. отклонителен изолатор
2.	вж, изолятор, секционный
~, фарфоровый порцеланов изолатор
~, цепной верижен изолатор
шИнный шннлн (поДпорен) изолатор
штыревой подпорен изолатор, шнпов изо¬
латор
юбочный изолатор със стрехи
изоляционный изолационен
изоляция ж ел., стр. 1. изолация, изолиращ
слой 2. изолиращ (Дейност)
акустическая звукова [акустична] изола¬
ция
~, альфольевая изолация от алфол [алуми¬
ниево фол-ioj, алфолнева изолация (за
топлоизолация )
асбестовая азбестова изолация
асфальтовая асфалтова изолация
бумажная хартиена [книжна] изолация
бумажно-масляная маслено-хартиена изо¬
лация
~, вакуумная вакуумна изолация
витковая ел. изолация на навивка, на-
внвкова изолация
влагостойкая [влагоупбрная] протнво-
влажна [влагоустойчива] изолация
~, воздушная въздушна изолация
волокнистая влакнеста -изолация
главная главна [основна] - изолация

259
ИЗО
mu м г г г и < ? и и г и * и j и
дельта-асбестовая	делка-азбоскона изо-
папия
~, зисыннИя стр., мин. насинна изолация
еойпауидиая комнауидиа изолация, изо¬
лация от комнаундии маса
~, корпуснИя корпусна изолация, изолация
на корпус
лИковая лакова изолация
леиттчиая леикона изолация, изолация
г лентон материал
йaслтскOйеая йаспоусттйаива изолация
йИспяиая мислоии изолация
маскЯчная стр. изолация със зимезиа,
езилиова изолация
, межнитибная ел.	между нaнянктва изо¬
лация
, междуфИзовая мсждуфазна изолация
, многослойная митгослойиa изолация
, моиобпTаная моноблокова изолация
на корпус еж. изоляция, ет-пусная
, обмазочная стр. мазилиова изолация,
язтпиртвъчиа мазилка
, нИзовая ел. канална изолация
, г^иочная ел. mънетслтйни изолация, изо¬
лационен филм
, прокявтсЫртстная вж. изоляция, влаго-
сmTйеая
, радиацитиностOйкая	раднициоиноустой-
чява изолация
, резИновая каучукови (гумени] изолация
руднИчного ножИра мин. изолиране ни
рудиичеи ножар (нспр. чрез пресичане ни до¬
стъпи на въздух)
, слюдяная слюдени изолация
, скупеичатая настъпателна (по отноше¬
ние на електрическата якост) изолация,
скенеиувана изолация
, те-мИческая топлинни [термична] изола¬
ция
, тронИческая к-тпяитустойаива изолация
трубопровода (топлинна) изолация ни тръ¬
бопровод
, фИзовая изолация ни (фазов) проводник
, хлопчатобумажная памучна изолация
, хтподИльиая стр. хладилни изолация
, элект-Яческая електрическа изолация
, эмИлевая емайлова изолация
изомер м ■ хим., ядр. изомер
зеркальный вж. изомер, оптИческий
певтв-aщaюший леновъртящ (плоскост¬
та нс поляризирани светлина) язомор
~, опкИческий оптичен изомер (инкянод],
онипmиойср
е-авов-ашИюший досновъртящ (плос¬
костта нс поляризирана светлине) язомор
пртстраиствсиный пространствен изо¬
мер, стереоизомер
радиоактИвний ядр. радиоактивен изо¬
мор
сm-уету-иый структурен язомер
ялорный ядрен язомер
изомеризация ж хим. изомеризация
еаталяmИчосеая катапятичпа язомериза-
цня
изомерия ж хим., ядр. изомерия
~ актйиых ядер изомерия на атомните яд¬
ра, ядрена изомерия
геометрическая геометрична изомерия,
цнс-траие-изойерия
гидракиия хидратни изомерия
динамИческая дииамнчии изомерия
еооpдииaпиOииaя координационна изоме¬
рия, изомерия в комплексните съединения
оптИческия оптически язомо-ня
~ положения изомерия ни местоположение¬
то, позициоиии изомерия
вроете нмтвеиная пространствеие изоме¬
рия, скореоизоме-яя
структурная структурна изомерия
пис-ТQанс- вж. изоморЯя, геометрИческая
ядорная вж. изомерНя И■ттйиых ядер
~ яд-а изомерия.на ядрото
изтйОQный изомерен
изомст-Ячсский нзтйотрнчон
йзометрНя ж' мат. изометрия
язомо-фИзм м мет., хим., крист, изомор-
фнзъм
изоморфный изоморфен
изонефа ж метео изонефа (линия нс еДниквс
облачност )
изонит-йл м хим. язонитрял, алкипизоции-
инд, иар-яламин
изттктaн м хим. язооктаи, 2,2,4-триметил-
птнтин
эталонный еталонен изотктаи (еталонно
гориво при опреДеляне нс сkmcкссс число)
изоплОта ж геофиз. изоплета (линия нс ед-
нсквс температура нс почвата през дено¬
нощието, ■ месеца, годината)
изоплита ж стр. изолационна плоча
язонтвёpхности мн геофиз. язоновърхностя
(линии през точки с еДнаксо значение нс
определена геофизични величина)
изопрен м хим. язопрои, 2-йоmяп-1,3--уmа-
днтн
изопропил м хим. изонропял, метялетил (ра¬
дикал)
изосёйста ж геофиз. изоссИсти (линия ни точ¬
ки ни земетресения с еднаква сила)
изостизИя ж геол, изостазия, »зостат»аосkо
равновесно (равновесно състояние на зем¬
ната кора)
нзоскатйчтсияй »зтстаmйатн
изостёра ж метео язостера (линия или по¬
върхност на точки с еДнахъв специфичен
обем)
изотаха ж геофиз. изотахи (линия ни еднакви
стойности — за скорост на вятър. воДа)
изотерма ж 1. физ.-, топл. изотерма (линия
на точки с еДнаквс температура с диагра¬
мите нс топлинните процеси)	2. метео
(линия на еДнаква средна температура нс
въздух, воДа, почва)
изттерйHчосенй изотермичен
кзоте-мйя ж физ., топл., метео изокермия,
неизменна температура (непр. при изотер¬
мичен процес. с ДсДен слой нс атмосферата)
изотон м ядр. изотон
изотоп м хим., ядр. изотоп

изо
280
бёта-излучающий изотоп, излъчващ бета-
лъчи
возбуждённый възбуден изотоп
вторичный вторичен изотоп
долгоживущий дългоживеещ изотоп
дочерний дъщерен изотоп
~9 естественный естествен - изотоп
искусственный изкуствен изотоп
исходный изходен (първичен) изотоп
~9 лёгкий лек изотоп, изотоп с ниско атомно
тегло
материнский матерински изотоп
нвйтроиодефицйтный неутронно недоста¬
тъчен изотоп
неустбйчнвый нестабилен	(неустойчив]
изотоп
обогащённый обогатен изотоп
осколочный изотоп от парчетата на делене
~9 первичный първичен изотоп
~9 промышленный промишлен изотоп
радиоактивный радиоактивен изотоп
~9 сверхтяжёлый свръхтежък изотоп
стабильный стабилен изотоп, нерagйб-
активен изотоп
тяжёлый тежък изотоп
чётный четен изотоп
изотопический • изотопен
изотопия ж физ. изотопия
изотопный вж. изотопический
изотропический изотропен
изотропия ж изотропия (еДнаквост на фи¬
зическите свойства на тяло във всички на¬
правления)
изотропный вж. изотропическиИ
изофёна ж геофиз. изофена (линия на карта
за едновременно настъпване на периодично
явление )
изофбта ж физ. изофота (линия с еднаква
осветленост)
изофотометр м изофотометър
изохора ж физ. изохора (линия на топлинна
Диаграма. с която се изразява процес. про¬
тичащ при постоянен обем)
изохорический изохорен
изохрона ж геофиз. изохрона (линия на кар¬
та за едновременно настъпване на опреде¬
лено явление)
изохронность ж колебании физ, изохронност
на трептенията (независимост на периоДа
на собствените трептения от амплитуДа¬
та)
изохронный изохронен
изоцианат м хим. изоцианат
изоциклйческий хим. изоцйелен, карбоциклен
йооэпектрбнный йзоелсетрбнен
йооэитaльпa ж топл, йЗбенталпа
изоэнтропа ж топл, изоентропа
изразВц м керам. кахла
изумруд м минер. изумруд
изъятие с из употребления изваждане (из¬
земване] от употреба
изыскание с 1. търсене 2. проучване; издир¬
ване
икономётр м кфт, иконометр
иконоскоп м тле, иконоскоп
—	с переносом изображения иконоскоп с пре¬
насяне на изображението, суперико^/оскоп
икосаэдр м мат, gвagгсстбстск
иксиолйт м минер. йесйблит
ил м петр, тиня; кал, шлам
~, анодный анодна тиня
глобигериновыИ	глобигеринови глини
(Дълбоководни утайки)
известковый варовикова тиня
карбидный карбидна каша
наносный наносна тиня
радиоляриввый радиоларна тиня
илвзйт м минер. илезит
илистый тинест
иллит м минер, илит
иллюминатор м кораб, илюминатор
бортовой бордов илюминатор (страничен)
палубный палубен илюминатор (таванен)
—	шлВма наблюдателно стъкло на (воДола-
з*н) шлем
иллюстрация ж пол игр. илюстрация
вкладная вложка с илюстрация
илоочиститель м еалбпречиcтитгл
илоуловИтель м хидр. утайник
ильменит м минер. йлеенит, железен (II)
метатитанат
ильмСнь ж разлив, крайречна заливана ни¬
зина
имбибиция ж хим. пропиване, насищане, на¬
появане
иавджииконоск6п м тле. иконоскоп с прена¬
сяне на изображението, супери коноскоп
именованный мат. именуван (напр. за число)
имид м хим. имид
~ кислоты киселинен имид
имидазол м хим. имидазол
имин м хим. имин
иеинoгpунпа м иминогрупа
имитатор м изч., раДио имитатор, симулатор,
имитиращо устройство
аналоговый аналогов имитатор
космический космачен симулатор
—	полёта ав. имитатор на летенето [полета]
радиолокационный имитатор на радио-
локационна цел
электронный електронен имитатор [симу¬
латор]
имитация ж имитация
имитировать имитирам, подражавам
иммельмЯн м ав, имелман (фигура от висш
пилотаж )
иммерсионный ймерсйбнгн
иммСрсия ж физ, имерсия (увеличаване раз¬
делителната способност на микроскоп чрез
вкарване на течна среДа)
импедЯнс ml ел. импеданс, пълно съпротивле¬
ние
акустический акустичен импеданс
—, входной входен импеданс
выходной изходен импеданс
гидродинамический хиДр.	хидродинами¬
чен импеданс
—	короткого замыкания импеданс при късо
съединение
механический физ. механичен импеданс
261
нмп
~, нагрузочный товарен импеданс
повторный вълнов импеданс; характери¬
стичен импеданс
~ холостого хода импеданс при празен ход
электрический електрически импеданс
ямпеданц м вж. импеданс
нмпйдор м ел. ямпедор (кондензатор. пара¬
лелно съединен с активно и индуктивно съ¬
противление )
импликант м изч. импликанта
импликационный импликационен
импликация ж мат. импликация (логическа
операция)
имплицента ж мат. имплицента (при булева
функция)
Импорт м икон, внос, импорт
импортёр м вносител
импортировать внасям
Импортный вносен
Импост м I. арх. импоста, надставка (ний-
горнапа чист на колона, • на която стъпва
иркаги)	2. спр. кемпфер (на прозорец)',
вертикална стойка (на коса на прозорец
или врипа)
импрегнация ж вж. ^пре^йрованне
^пре^йрованне с хим. импрегниране, про¬
пиване, напояване
ямпрегнйровать импрегнирам, напоявам
импульс м I. импулс; тласък, подтик 2. мех.
импулс, количество на движение 3. (елек¬
трически) импулс
бестоковый безтоков импулс
— бланкйрующий тлв. гасящ [запушващ]
импулс
блокирующий блокиращ импулс
~ взрыва импулс на взрива
воббулйрующий вобулнращ импулс, им¬
пулс с периодично изменяща се честота
волновой вълнов импулс
вращательный въртящ [ротационен] им¬
пулс
входной входящ импулс
высоковольтный импулс с високо напре¬
жение
высокочастотный високочестотен импулс
выходной изходящ импулс
гасящий гасящ [запушващ] импулс
двойной двоен [сдвоен] импулс
~ деления ядр. импулс на делене
единичный единичен импулс
задающий задаващ импулс
задержанный закъсняващ импулс
зажигающий запалващ импулс
~ записи изч. импулс за записване
запрещающий изч. забраняващ импулс,
импулс за забрана
~, звуковой звуков импулс
зондирующий сондиращ [опипващ] им¬
пулс
игольчатый островръх [игловиден] им¬
пулс
измерительный измервателен импулс
индикаторный индикаторен импулс, им¬
пулс върху (радиолокиционен) индикатор
индуктИвный индуктиран импулс
интегральный интегрален импулс
информационный информационен импулс
~ ионизации импулс от Ионизация
- исполнительный авт. изпълнителен им¬
пулс
~, кадровый тлв. кадров импулс, импулс
за кадрова развивка
калибрационный еталонен [калибрацио-
плп] импулс
катодный катоден импулс
кодовый кодов импулс
~, командный команден импулс
комплексный комплексен импулс
~, контрольный контролен импулс, тест-
импулс
корректирующий коригиращ импулс
косвенный авт. косвен [непряк] импулс
кумулятивный кумулативен импулс
~ лазера импулс от лазер
~ локатора ядр. импулс от локатора
~, маркирующий маркиращ импулс, марке-
рен импулс
мгновенный моментен [краткотраен] им¬
пулс
механИческий механичен импулс (равен
на количеството движение)
~ напряжения импулс на напрежение, на-
прежителен импулс
нейтронный неутронен импулс
обратный обратен импулс
остаточный остатъчен импулс
парный вж. Импульс, двойной
поджигающий вж. Импульс, зажигающий
~, подсвечивающий осветяващ импулс (в
риДиолокацияпи )
поисковый търсещ импулс
~, прямоугольный правоъгълен импулс
пусковой пусков - импулс	'
радиолокационный радиолокациоинен им¬
пулс
регулирующий авг. регулиращ импулс
световой светлинен импулс
~ сдвИга изч. изместващ импулс, импулс за
изместване
селекторный селектиращ [избиращ, стро-
биращ] импулс, стробямпулс
~ сИлы импулс на сила; ударен импулс
синхронизирующий изч. синхронизиращ
импулс
~, следящий следящ импулс
~ совпадения ядр. импулс от съвпадение
~, стартовый вж. Импульс, пусковой
столовый спиращ импулс, стопнмпулс
~, стробйрующнй вж. Импульс, селекторный
строчный тлв. редови импулс, импулс
за. редова развивка
тактовый изч. тактов импулс (напр. син¬
хронизиращ)
~ телеуправления авт. импулс за далечно
управляване (изходящ или гходящ. п. е.
команден или информационен)
~ тока импулс на тока, токов ямпулг
~, ударный вж. Импульс сЯлы
ультразвуковой ултразвуков импулс

имя
26'2
управляющий управляващ [команден]
ямнулс
фазовый изместен по фаза импулс, де-
физярин импулс
шаговый стьпкон ямнулс
электромагнитный олоит-тмагннmои им¬
пулс
электрический електрическ» импулс
электронный електронен импулс
импульсметр м ел. измервател на импулс»
ймпулъсняк м ел. импулсен източник, източ¬
ник на импулс»
релейный тлф. релеен източник на им¬
пулси
импульс но- кодовый импулсно-кодов (нспр.
за модулация)
ймпульсно-модулйрованный	импулсио-моду-
лиран
импульс но- частотный	имнупсио-асеттmон
импульсный импулсен
импульсы мн нмнулся
ведущие кадровые тле. водещ» кедрови
импулси
гасящие кадровые тле. гасящи кадрови
импулс»
обобщённые обобщен» импулс»
синхронизирующие кадровые тле. сян-
хронязяраия иадровн импулс»
уравнивающие тле.	изравнителни им¬
пулси
импфйрование с 1. омоиотянано ни води
2. хим., физ. присаждане, внасяне ии кри¬
стални зародиши н проснттн разтвор
—t кислотное киселинно омекотяваие ни ноди
фосфатное фосфатно омекотявано на вода
имущество с икон., ссек; имущество; съоръ¬
жения, еkинй-твка
инактивйрование с хрсн. инактиниране, дезак¬
тивирано (нспр. с консервното производ¬
ство)
инактйвный неактивен, безразличен
инвар м мет. январ (желязно-никелова сплав
с 36% никел)
инвариант м мет. инварианта (вж. също
инварианты мн)
алгебраический алго-ричиа ниваряанта
дифференциальный диференцналиа ин¬
варианта
интегральный интегрална яинариаита
нулевой опт. нулева нинариинта, яива-
-нанта ни Абе
—	подобия критерий за подобно
—	электромагнитного поля яннарнаика на
опоктртйагпитно поле
инвариантность ж мст., изч. яннарнантноск,
неизменност
—	полная пълни иннаряантитст
частичная частична инвариантноск
инвариантный январяаитеи, неизменен
инварианты мн (вж. също инвариант м) ин¬
варианта
аднабатЯческио ад»и-атнн ниварнаит»
—— деформ ции съпр. ннваряаитй на деформа¬
ционно .ъстоянно (за малки Деформации)
—	напряжённого состояния иннарнинк» ни
иан-егнито състояият
инвентаризация ж	икон. инвентаризация
инвентарь м икон. 1. янвоитар 2. янвоита-ен
списъи
быстроззиашзвающзйся 6ързтизчтсващ
со [малотраен] нинентар
полевой с. ст. нтпсея инвентар (машини
и съоръжения)
противопожарный нрокивтножерсп ин¬
вентар
судовой кора-но имущество, иора-ен ин¬
вентар
топочный пощен нинентар, нощно обза¬
веждане
инверсия ж 1. мет. иинерсия; отрицание (в
математическата логика) ; преобразувано
(в геометрията)', иарушанане на нормал¬
ния род (в комбинаторикете)	2^ хим.
ниверсня (изменение на хонформециятс
на циклична молекула — нс сложни въгле-
всДорсди) 3. геофиз. инверсия (повишаване
на температурата нс атмосферата. отДо¬
лу негоре вместо обикновеното понижаване)
4.	ел. иннтрсия, обръщеио (нспр. на фаза)
атмосферная атмосферна инверсия
гиперболйческая мет. хинерболячна ин¬
версия
комбинированная ктйбннирииа инверсия
—	населённостей физ. ниверсня ни «иесоло-
иостка»
оптическая оптическа инверсия
пространственная мат.	нртстраистнсиа
инверсия, инверсия н пространството
радиационная ядр. радиапиопиа инверсия
—	рельефа геол. ниверсня [обръщеие] на ре¬
лефи
—	сахаров хим. инверсия на въглеводород»
тектоническая геол, теитонячна янворейя
—	температуры температурна инверсия
—	фазы ел. обръщано на фаза
инверсор м 1. мех., меш. ниво-со- (урод зс
превръщане на кръгово Движение с право¬
линейно)	2. мет. преобразувател, инвер¬
сор (уред за геометрични преобразувания)
3.	ел. обръщащ [роворснвон] прекъсвач
масштабный геод. мащабен преобразува¬
тел (във фотограметрията )
инвертер м вж. инвертор
инвертйн м (инвертаза ж) хим. зехарезе, »н-
веркии, инвертаза
инвертирование с ел. превръщаие (на постоя¬
нен електрически ток с променлив)
инвертировать хим. яинтртирим, превръщам
инвертор м 1. ел. яиворто-, преобразувател
(на постоянен ток в променлив) 2. радио
(фазо^инвертираща ламна 3. изч. инвер¬
тор, логически схема «но»
автономный интономеи [независим] ин¬
вертор
импульсный импулсен инвертор
ламповый вж. инвертор 2
мостовой »нно-то- но мостова схема

268
ИНД
полйрный L ел. преобразувател на поля¬
ритет 2. вж. инвертор 1 3. ел. вибропреобра-
зувател
~, релейный релеен преобразувател
ртутный живачен инвертор
транзисторный транзисторен инвертор
фазовый преобразувател на фаза
электронный електронен инвертор
инвестировать икон, инвестирам, правя капи¬
тални вложения (за нови или за реконструи¬
ране на съществуващи основни фондове)
инвестиция ж инвестиция, капитално вложе¬
ние
инвестор (инвеститор) м инвеститор
инволюционный мит. янволютен,. еполв^^ен
инвалюта ж мип. инволюта, евелвепта
инволюция ж маг. инволюция
биаксиальная двуосова инволюция
ортогональная правоъгълна инволюция
симметрическая симетрична инволюция
ннгибйрованит с хим. забавяне
ингибитор м хим. забавител, инхибитор
антикоррозийный вж. ингибитор корро¬
зии
—	коррозии забавител на корозията
—	окисления протявоо кнсляте^ забавител на
окисляването; киуч. ннхибитор на старее¬
нето
—	реакции забавител [ннхибятор] на реак¬
цията
ингредиент м хим. съставка, съставна част,
инградиент
ингрёссия ж геол. ннгресия
иидаитрёи м индентрен (багрило)
индекс м 1. индекс, указател (напр. библио¬
течен) 2. мат. индекс (напр. към буквено
означение)	3. икон, цифров показател
(нипр. на цени. обем на производство)
~, верхний горен индекс
—	вттвлТния индекс на разклонението
—	вйзкости вискозитетен индекс
~, дИзельный дизелем индекс (показател за
възпламеняемостпа на Дизелови горива)
~ инерция мат. индекс на инерцията
—	итерации итеративен индекс
—	кислотности хим. показател [индекс] на
киселинност, киселинно число
нижний долен индекс
—	подгруппы индекс на подгрупата
—, постоянный икон, постоянен показател
~, составной мат. съставен [сложен] индекс
индексация ж индексация, индексиране,
определяне на показателя на възпламеня¬
ване (напр. на течни горива)
индексирование с 1. индексиране, поставяне
на индекси, класифициране, номериране
(за нужди на информацията)	2. вж.
индексация
индиго е хим. индиго (багрило), сяньо ин¬
диго
белое бяло индиго (багрило)
мТдное минер. медно индиго, ковелин, ме¬
ден (II) сулфид
~, с-йнт-синьо индиго
индиголит м минер, индиголит
Индий м хим. индий, In
азотнокислый индиев (III) нитрат
бромистый яндяев (I ялн III) бромид
йодистый индиев йодяд (III)
сернистый индяев (III) сулфид
~, сернокислый яндиев (III) сулфат
~, хлористый яндиев (III) хлорид
цианистый яндяев (III) цяанид
индикатор м 1. изм. индикатор, измервателен
часовник 2. топл. индикатор (на измене¬
нията на налягането в цилиндъра ни бу¬
тална машина) 3. хим. индикатор (за
завършване на химическа реакция — напр.
ликмус)	4. ел. показващ [индикаторен)
уред, индикатор
адсорбционный хим. адсорбцuепеп инди¬
катор
~, антенный раДио антенен индикатор, инди¬
катор за настройка на антена
—	биТний изм. индикатор на бяене
визуальный визуален индикатор (създа¬
ващ ефект за присъствие — напр. при ка¬
цане на самолет)
газоразрядный газоразряден яндикатор»
(газонапълнен уред за визуално възпроизг
вежДине на информация)
гидравлический изм. хидравличен инди¬
катор
глубинный дълбокомер с измервателен ча.-
совняк
—	давления индикатор за налягане (напр.
в пневмоавтоматична успройспги, в цилин¬
дри на бутални машини)
детекторный ел. детекторен индикатор
динамометрический изм. динамометриче»
индикатор
диффундирующий ядр. дифундиращ инди¬
катор
—	излучТния ядр. индикатор на излъчването
изобразительный изобразителен [нагле¬
ден] индикатор (напр. за изменение ни ха¬
рактеристиката във вид на графика)
изотопный изотопен индикатор, белязани
атоми
ионизационный ядр. йонизацио^н инди¬
катор
—	искрения ел. индикатор на искрене
кварцевый кварцов индикатор
кислотно-основный хим. киселинно-осно¬
вен индикатор, рН-индикатор
—	колебаний индикатор на трептения [ви¬
брации]
—	кругового обзора (радuолеkаuиенлп)- ин¬
дикатор за кръгов обзор
—	курса индикатор за курс (например на
самолет )
—, ламповый ел. лампов индикатор
магнитоэлектрический	магнятоелектря-
чески индикатор
мембранный мембранен индикатор
~, металлохромный хим. млталехромлч инди¬
катор, метал-индикатор
—	метана мин. индикатор за метан
механический механичен индикатор

ИНД
284
микронный индикатор с микрометрична
скала
<■-, навигационный ав. навигационен индика¬
тор (показващ отклонението от определе¬
ния маршрут)
~ напряжения ел. индикатор на напреже¬
нието
~ напряжения пучкИ ядр. индикатор за интен¬
зитета на снопа
~ настройки радио индикатор - на настрой¬
ката
нейтронный ядр. неутронен индикатор
нулевой ядр. нулев индикатор
оптический оптически индикатор (с отра¬
зен от оглеДало лъч върху матов екран)
~ осевого сдвига индикатор на осовото из¬
местване (на турбина)
~ оседания пород мин. индикатор за слягане
на скалите
~ пеленга радио индикатор на пеленг [по¬
сока към обекта!
~ периода ядр. индикатор на периода
pH- вж, индикатор, кислотно-основный
поршневой вж, индикатор 2
проекционный нроеецйбнен индикатор (с
проекционно устройство и екран)
пьезоквар^вшИ пйсзоевaрцбв индикатор
~ радиации индикатор на радиацията
~, радиоактивный радиоактивен индикатор
световой раДио светлинен индикатор
— сигнальный сигнален индикатор (напр,
със сигнална лампа, звънец)
стрелочный стрелков индикатор (със ска¬
ла)
стробоскопический стро6бсеонйчей инди¬
катор
сцинтилляционный ядр. ^инфлационен
индикатор
тактильный осезателен индикатор (при
необхоДимост от бърза реакция от страна
на обслужващия)
термический топлинен индикатор
химический химически индикатор
цветной хим. цветен индикатор
~, иифровбИ изм. цифров индикатор (напр.
барабанен брояч)
электрический електрически индикатор
—, электронно-лучевой електроннолъчев ин¬
дикатор
~, элеетрбпнсвматйческйИ електропневмати-
чен индикатор
~ ядерных взрйвов индикатор на ядрени
взривове
индикаторный индикаторен
индикатриса ж мат., опт., крист, индика¬
триса
~, оптическая оптическа индикатриса
~ рассеяния индикатриса на разсейването
индикация ж радиоактивная ядр. радиоак¬
тивна индикация
индицйрование с индициране
индол а* хим. индол, бснебнйрбл
индофенол м хим. индофенол; фенолово синьо
индуктивность ж ел, 1. индуктивност 2. ин¬
дуктивност, индукционна бобина
анодная 1, анодна индуктивност 2. ин¬
дуктивност във веригата на анода, аноден
дросел
~ антенны (собствена) индуктивност на ан¬
тена
~, взаимная взаимна индуктивност
внутриламповая индуктивност на (елек¬
тронна) лампа, вътрешна индуктивност на
(електронна) лампа
главная главна [основна] индуктивност
~, динамическая динамична индуктивност
зарядная ел,	(инДуктивност, оказваща
влияние при включване и изключване на ве¬
ригата )
~, кажущаяся - привидна индуктивност
~ катушки индуктивност на бобина [намотка!
километрИче^ая индуктивност на 1 km
от линия
компенсирующая компенсираща индук¬
тивност
обратная обратна индуктивност, реци¬
прочна (стойност на) индуктивност '
~, паразитная паразитна индуктивност
~, параллельная паралелно свързана индук¬
тивност
переменная променлива	[регулируема]
индуктивност
погонная индуктивност за единица дъл¬
жина (от линия)
последовательная последователно свър¬
зана индуктивност
~, постоянная постоянна [неизменна] индук¬
тивност
~ при насыщении индуктивност при наси¬
щане
~, распределённая разпределена индуктив¬
ност
~ рассеяния индуктивност на разсейване
сеточная 1. индуктивност на решетка
2, индуктивност във веригата на решетка
синхронная синхронна индуктивност
~, собственная собствена индуктивност
шунтирующая вж, индуктивность, парал¬
лельная
эквивалентная еквивалентна [заместваща]
индуктивност
эталонная еталонна индуктивна бобина
~ якоря индуктивност на котва
индуктивный индуктивен
индуктированный индуктиран
индуктировать индукторам
индуктор м ел, 1. индуктор; индукционен апа¬
рат; ротор с полюси; тлф, индуктор за по¬
виквателен сигнал 2. индуктор, нагрева¬
телна намотка, нагревател (с ток с висока
честота )
блокировочный блокиращ индуктор
~, вызывной тлф. индуктор за повиквате¬
лен сигнал, ръчен индуктор
~, закалочный индуктор [индукторен нагре¬
вател] за закаляване
нагревательный индуктор, индукторен на¬
гревател (напр, за ковашко-пресово обработ¬
ване. за закаляване)

265
ИНС
путевой жп. релсов индуктивен датчик
(за автоматично въздействие нс локомо¬
тива)
—	с магнитонроводом индуктор с мигнято-
провод
телефонный вж. индуктор, вызывной
индукционный индукционен
индукция ж индукция
взаимная взаимна индукция (нзпр. меж¬
ду електрически вериги)
вихревСя физ. нихрона индукция
—магнЯтиая магнитна индукция
~ иасыщсиия индукция ни иасяшаио
остаточная остатъчни индукция
повсpхитстная повърхностни индукция
, приведённая п-ннодони индукция
собственная со-ствена нидукцня
химическая химически индукция (при
съвместно протичане на химични реакции,
хоито взаимно си влияят)
эпоитрHаоская елскк-йасcеа индукция
электромагнитная електромагнитна ин¬
дукция
эпект-остатйчсская опоkТQостатнана ин¬
дукция
—ядорная ядреиа индукция
индустриализация ж индустриализация
иидустриапьиый нртмишпси, индустриален
-индустрия ж промишленост, индустрия
««Аудированный индуцирин, нндуктиран
мнозйт м минер. янозят
нис-киость ж 1. ииортиост, неподвижност
2. хим. инертност, иисии реекциоииа спо¬
собност, ноаитивнтст
инертный 1. янортон 2. хим. инертен, неакти¬
вен; благороден (за химическите елементи
от нулева групе на периодичната системе)
ннерциониость ж сж. инОртность 1
—	процесса инертност на процеса
ннорпн0нный инерционен (нзпр. за момент,.
за силе)
инерция ж инерция (първи принцип на меха¬
никите); инертност
—ги-тскопHчоская жиросетпиана инерция
—	мисс инерция ни мисите [масата]
полярная полярна инерция
—	■■п-и-T-а яно-тиост ни уред (показване на
отчитенетс стойност с известно закъсне¬
ние)
—	регулирования подаваща се ни регулиреио
инерция
—, mсептвая топлинна яиерцяя; топлинна
нисртиост
~, фTког-афИаеская физ. фотографска инер¬
ция
—электромагнитная елсктромагиикна инер¬
ция
—	электрона ядр. инерция на електрона
инжектировать стр. инжектирам
инжектор м инжектор, струйни помпа
водоструйный водоскруен инжектор
всасывающий всмукващ инжектор
загрузочный зареждащ [зихренваш| ин¬
жектор
~, паровой пирон инжектор
плазменный ядр. плазмон нижеитор
—	подпора подпиращ [напорен] нижекто-
распыляющий разпръскващ инжектор
—	топлива инжектор на горяво
—	электронов ядр. инжектор на епоkтртни
инжекторный. инжскторсн
инжекция ж топл., ядр. инжекция
инженер м инженер
авиационный ивнационон инжеиор, авио-
ннжонт-
^-геодезист иижеиер-гоодтзнст
главный главен инженер
горный минен ннжснор
~-конструктор нижонер-коиструктор
•—металлург ниженср-металург
.—механик машинен инженер
—, яукёц сообщОния инженер по нътяща
(и транспорт)
—--радйст инженер-радист
^системотехник изч. инженер по системо¬
техники
сменный сменен инженер, инженер на
смяна
■—ск-оИтель инженер-строител
—судостроитель инжсиор-kорабосmройтоп
—^-технолог нижеиер-технолог
—химии янжеиор-химяк
-'-элОит-ни електроинженер
—элоеmQOйоханне зж. ннжонср-эпОитрне
инженерный инженерен
инициал м полигр. ииицнап, иачална буква
инициатор м L хим. инициатор, иницииращо
[възбуждащо] нсщсстно 2. яияцяяращо [чув¬
ствително, дотонн-ашо] взривно вещество
(за първичен зсряД на Детонатор)
нннциИpтваиио с мин. инициираис, възбуж¬
дано (на взрив с помощта на начален им¬
пулс)
инициировать ииициярай, възбуждам (взрив)
инелннаттр геофиз. инклинатор (уред за из¬
мерване на магнитното наклонение)
индукционный яидукпяоисн инкпннитт-
—ск-сптчный стрелков инклинатор
инклинометр м мин. янкляномстър (за из¬
мерване на наклони и посоката на сондажа)
ги-оскопHчосеий жиртсктпиаен йпкпяио-
мотъ-
—жидкостный течен [електролитен] янилн-
нометър
—магнИтный магнитен инкпн.нойсmър
электромагнитный опоитройигннтсн ин-
клинтмотър
инклинометрия ж мин. инклинометрия
инконСль м мет. инконел (желязна сплав с
никел и хром)
инкрустация ж инкрустация (обихн. пред¬
мети зз укрссе)
инкубатор м с. ст. инкубатор
инсектициды мн хим. инсектициди (за борба
с вреДни несехоми)
—	наружного действия контактни кистики-
цяди
инсоляция ж 1. геофиз. (облъчване на земната
повърхност от слънчева редиеция) 2. зрх.
иисолеция, ослънчаваис (ни жилище)

26$
ИНС

инсорйт м стр. инсорит (пресован картон от
слама )
инспектор м инспектор
горнотехнический	миннотeхчuчлckя ин¬
спектор
дорожный пътен инспектор, яспектор по
пътищата
—	по котлонадзору инспектор по котлонадзо¬
ра .	.
—	по охране труда инспектор по охрана на
труда
—	по технике безопасности инспектор по
техника на безопасност
технический технически инспектор, ин¬
спектор по технически контрол
инспекция ж инспекция
санитарная санитарна инспекция
сортовая с. ст. инспекция за сортов кон¬
трол, инспекция за контрол па посевния
материал
институт м институт
горный минен институт
—	научно-исследовательский	научноизсле¬
дователски институт
проектный институт за проектиране, про¬
ектантски институт
инструктаж м инструктиране; инструктаж
~, вводный встъпителен инструктаж (напр.
по охрана на груда)
~, производственный производствен	ин¬
структаж, производствено обучение
инструкция ж инструкция, ръководни указа¬
ния, правила за изпълнение (напр. на тех¬
нологична операция, за работа)
—	по эксплуатации правила [инструкция] за
работа
инструмент м инструмент; сечиво
аварийный авариен инструмент
алмазно-абразИвный	диамантно-абрази¬
вен инструмент
алмазный диамантен инструмент (напр.
за прецизно разстъргвине, за миннопро6и)-
ни риботи)
астрономический астрономичен инстру¬
мент
, бортовой ав. борден инструмент
, буровой пробивен [сондажен ] инструмент
, быстрорежущий обр. мет. бързорежещ
инструмент
волочИльный мет. инструмент за изтег¬
ляне
~, вспомогательный спомагателен [помощен]
инструмент
геодезический геодезичен инструмент
давИльный нзтеглячен инструмент (за
изтегляне на струг)
давящий 1. патиckателлн инструмент, на-
тискателно приспособление 2. инструмент
за работа с натиск (напр. щимпи, накитка)
делительный делятелна глава
~ для разводки зубьтв инструмент за размя-
тане [чапразене] на зъбяте (на трион).
чапразило
доводочный обр. мет. инструмент за за¬
глаждане (напр. слеД точене)
? ? *
дыропробивной инструмент за пробиване
[продупчване{, перфоратор
жестянИцкий тенекеджийски инструмент
/v, зажимный . вж. инструмент, крепёжно¬
зажимный
затыловочный обр. мет. инструмент за-
затялване [за наточване на заден ъгъл]
землемерной геод. земемерен инструмент
.зуборезный обр. мет. зъбонарезен инстру¬
мент
измерительный 1. измервателен инстру¬
мент (напр. шублер, калибри. ролетка)
2. измервателен уред [апарат[
индикаторный инструмент с индикатор
[измервателен часовник]
~, калибровочный калибровъчея инструмент
клепальный нитовъчен инструмент
крепёжно-зажИмный	затесате-лен (дър¬
жащ] инструмент (напр. патронник, дър¬
жан, менгеме, клещи)
кромкозагйбочный инструмент за огъваце-
на краища (на лист)
кузнТчный {ковочный] ковашки инстру¬
мент (обикн. за ръчно коване)
ловйльный мин. ловилен [спасителен] ин¬
струмент (за извличане на предмети. оста¬
нали при ивария в сондаж)
маркшТйдтрский мин.	маркшаЯдерскн
инструмент
~, меридианный геод. меридианен инструмент
~, мерительный вж. инструмент, измери¬
тельный 1 и 2
~, металлорежущий металорежещ инстру¬
мент
~, механизированный механизиран инстру¬
мент (нипр. електрически, пневматичен)
многолезвийный инструмент с много [ня¬
колко] режещи остриета [ръба, зьба] (напр.
свреДло, зенкер, фреза)
многорезцовый мнчеoнoжов инструмент;
многоножова глава
монтажный монтажен инструмент
набИвочный леяр. инструмент за набиване
(на форми)
накаточный инструмент за валцуване
(напр. на резби)
обкаточный инструмент за обработване
(на зъбни колела) по метода на обхождане
оптИчтский оптически инструмент
отделочный, инструмент за окончателно
[фино] обработване
—пневматический пневматичен инструмент
поверочный контролен инструмент
полировальный полнровъчлп инструмент,
инструмент за полиране
предельный измтрйттльный гранични ка¬
либри (контролни)
прессовый меп.. обр. мет. пресов инстру¬
мент
прецизионный прецизен [особено точен]
инструмент
~, путевой жп. пътен инструмент
~, размТточный обр. мет. инструмент за
разчертаване [трасиране, очертаване]

267
расточный обр. мет, инструмент за раз-
стъргване
~, регистрирующий (саео-)еапйсващ инстру¬
мент [апарат, уред!
рёжущий обр, мет. режещ инструмент
(напр. стругарски нож, свреДло, протяжка,
фреза а)
резьбонарезной обр, мет, ргебонаргеен
инструмент, инструмент за нарязване на
резба
—, ручной ръчен инструмент
сборный сглобяем инструмент (от ня¬
колко части)
сборочный монтажен инструмент
сварочный инструмент за заваряване, за¬
варъчен инструмент
сельскохозяйственный	селскостопански
инструмент
~, слесарный шлосерски инструмент
столярныИ дърводелски инструмент
твердосплавный твърдосплавен инстру¬
мент, инструмент с (режещи остриета или
ръбове от) твърди пластини
~, токЯрный инструмент за струговане, стру¬
гов инструмент
~. точильный точилен инструмент (обикн.
абразивен )
угломВрный геоД. ъгломерен инструмент
~, удЯрный ударен инструмент (напр. чук,
секач, пробой)
универсальный универсален инструмент
—, формовочный леяр. формовъчен инстру¬
мент, инструмент за формоване
хонинговальный инструмент за хонинго-
ване
центровальный обр. мет. центровъчен ин¬
струмент, инструмент за центроване (напр.
центрово свреДло)
шлифовальный инструмент за шлифоване
(напр. Диск)
электрический електрически инструмент,
инструмент с електрическо задвижване
инструментальная ж инструментален цех, ин¬
струментална работилница
инструментальный инструментален
инструментальщик м инструментални^ спе¬
циалист по изработване на инструменти
инструментарий м комплект от инструменти
инструменты мн, чертёжные чертежни ин¬
струменти, инструменти за чертане
интарсия ж арх. мозайка от дърво
интеграл м мат, интеграл
—	яктйвЯции ядр. интеграл на активирането
—	вероятности интеграл на вероятността
—, двойной двоен интеграл
контурный интеграл по контур
~, кратный кратен интеграл
криволинейный криволинеен интеграл; ин¬
теграл по крива линия
линВИный линеен интеграл
мультипликативный многократен [мул-
тинлйеатйвгн1 интеграл
неопределённый неопределен интеграл
общий общ интеграл
опрвдВлёииыИ определен интеграл
	итт
~ ошибок интеграл на -грешките
поверхностный интеграл по повърхнина
резонансный резонансен интеграл
~, табличный табличен интеграл
тройной троен интеграл
чЯстный частен интеграл
интегральный интегрален
интегратор м интегратор, интегриращо ус¬
тройство (за решаване на заДачи по метоДи
за интегриране)
гидрявличвскиИ хидравличен интегратор
гироскопический жироскопичен интегра¬
тор
~, механический механичен интегратор
пневматический пневматичен интегратор
~, следящий следящ интегратор
цифровой цифров интегратор
электронный електронен интегратор
интеграция ж икон, интеграция; обединяване
интегрЯф м мат, интеграф
интегрирование с 1. мат. интегриране 2. вж.
интеграция
графическое графично интегриране
~, когврёнтнов кохерентно интегриране
—	мётодом подстановки вж, йнтёгрйеовяиив
подстановкой
—	подстановкой интегриране чрез полагане
[субституция]
—	по частям интегриране по части
приближённое приближено интегриране,
интегриране с приближение
численное числено интегриране
интегрируемость ж интегрируемост
интегрируемый интегрируем
интенсивность ж интензивност, интензитет,
напрегнатост, (степен на) напрежение
—	яктивЯции яДр. интензивност на активира¬
нето
—	водоотдЯчи геол, интензивност на водоот¬
лива нето
—	давления физ. налягане
—	движения трансп, напрегнатост [интензив¬
ност] на движението
—	звукя интензивност [сила] на звука
—	излучения интензивност на излъчването
—	нагрузки интензитет на натоварването
—	откЯзов интензивност на спиранията (по¬
казател за сигурността, с която работят
непоДлежащи на ремонтиране механизми)
—	потока откЯзов авт. честота на спиранията
—	лылеобразовЯния мин. интензивност на
прахообразуването
—	разработки месторождения мин. интензив¬
ност на разработване на находище
—	светя интензивност [сила] на светлината
—	труд, икон, интензивност [напрегнатост]
на труда
—	турбулентности хидр. турбулентна интен¬
зивност
—	шума шумово напрежение, шумова мощ¬
ност
—	эксплуатации експлоатационна интензив¬
ност (показател, характеризиращ режима
на използуване)

ИНТ
268
интенсивный интензивен, напрегнат; текст.
наситен
интенсификация ж интензификация, интензи¬
фициране
—	производства интензификация на производ¬
ството
интервал м интервал; промеждутък, пауза;
разстояние, междина; мап. интервал
акустический физ. тонов интервал, ин¬
тервал между тонове
—	врТмени интервал от време, пауза
—	градации интервал между степени, степен,
стъпало
~ движения интервал на движението, раз¬
стояние, дистанция
~ деления интервал между деления (напр.
на скала)
~, доверительный мат. доверителен интер¬
вал
~, замкнутый мат. затворен интервал
—	интегрирования интервал на интегриране
—	настройки интервал на настройка | настрой¬
ване]
рабочий работен интервал, работно раз¬
стояние
—	регулирования интервал на регулиране
—	сходимости мап. интервал на сходямост
(на степенен ред)
—	тока съобщ. токова пауза (при спирине на
тока )
температурный	температурен интервал
частотный честотен интервал, честотна
облает
—	экспозИций кфп. експозиционен интервал,
експозиция
интервалометр м геод. интерваломер
Интервидение с тле. Интервизня
инттркристаллйческий междукрнстален
интерлок м текст. интерлок, кръглоплетачна
машина (дгу лицева)
интерметаллИческий междуметален
интермиттёнция ж хидрогеол. ннтeрмитепцня
(периодично изменение на Дебита на извор)
яптлрмеллкулЯрныИ хим. млждумеллkуллн
интерполйрованне с	мип. интepпoлирапл,
интерполация
интерполировать ннтерполярам
интерполятор м (изчислително) устройство
за янтерполиране
интерполяция otc вж ■ интерполирование
аналоговая аналогова интерполация
линейная линейна интерполация
~, параболическая параболична интерпола¬
ция
тригонометрическая тригонометрична ин¬
терполация
интерпретация ж интерпретация, тълкуване
количественная количествена интерпре¬
тация
интерференционный физ. интерференционен
интерференция ж физ. интерференция
аэродинамическая аеродинамична интер¬
ференция
—	волн интерференция на вълните
~ света опт. интерференция на светлината
—	скважин хидр. взаимодействие на (разпо¬
ложени в близост) кладенци (сондажи]
(по отношение на Дебита)
интерферировать физ. ннтерфер'нрам, взаямо-
действувам (нипр. за вълни)
интерферометр м изм. ннтерферометър, опти¬
чен [интерференционен] компаратор (за
сравнение на плоскопаралелни мерни пла¬
стини с дължината на светлинни вълни)
дисперсионный дисперсионен янтерферо-
метър
звёздный звезден янтерферометър
контактный контактен янтерферометър
ультразвуковой ултразвуков ннтерферо-
метър
интерьТр м арх. янтернор (вътрешно про¬
странство на сграДа)
интроскопия ж интроскопия (визуално наблю¬
даване на вътрешната макроструктура на
непрозрачни материали)
интрузивный геол, интрузивен (нипр. зл маг-
мени скали)
интрузия ж геол, интрузия
инфильтрация ж хидр. просмукване (на води
в почватт), процеждане, инфилтрация
инфлёктор м ядр. ннфлектор
инфляция ж икон, инфлация
информативность ж информативное^ насите¬
ност със съдържание, количество на инфор¬
мацията
информатика ж информатика, теория на науч¬
ната информация
информатор м изч. информатор
информация ж орг. информация
алфавитная азбучна информация (по аз¬
бучен ред)
алфавитно-цифровая азбучно-цифрова ин¬
формация
аналоговая изч. аналогова -информация
вводная изч. входяща информация
~, вторичная вторична информация
~, выходная изходяща информация
дискрётная дискретна информация
избыточная нзлншна информация
кодированная кодирана информация
научно-техническая	научно-техническа
информация
~, патентная патентна информация
цифровая изч. цифрова информация
инфразвук м физ. инфразвук (с честота поД
16 Хц)	‘
инфразвуковой инфразвуков
инфракрасный инфрачервен
инфузорйт м пепр. инфузорна пръст, кизел-
гур, диатомит
инъёктор м инжектор, струйна помпа
инъТкция ж стр. инжекция, инжектиране,
впръскване
—	цтмёнтного молока впръскване на циментов
разтвор
инътктйрованит с вж. инъекция
иод м хим. йод, J
однохлбристый йоден (I) хлорид
пятифтбристый йодлн (V) флуорнд
иодат м йодат, сол на йодната киселина

269
—	бЯрия бариев йодат
—	кЯлия калиев йодат
~ натрия натриев йодат
йбдaцст6й м хим. йодацетон
иодСс^сл м хим. йбд6сйебл (разтвор на йоД
в бензол)
иодИд м Иоциц, сол на Ибдoводбрбдната кисе¬
лина
~ бария бариев йодид
~ висмута 6йсмутбв (III) Иодид
~ калия калиев Иоциц
~ кальция калциев йодид
~ ртути (I) живачен (I) Иоциц, еереурбйбдйд
~ ртути (И) живачен (II) йодид, меркури-
йодид
~ серебра сребърен Иоциц
иодирование с хим.- йодиране
иодирований йодиран
иодировать йодирам, вкарвам (замествам с]
йод
йоgыcтбBбдбр6gный йбДбвбДбрбДСH
подпетый йоциц; съдържащ йод
иодйт м йодит
йодиoвaтистый хипойоцит; хипойодист (за ки¬
селина)
йодноватый йоден (напр. кислотИ, йодноватая
йоДна киселина)
йбцбвбдбр6д .м хим. йоцо-водород
иодобкись м хим. йоден окис, бесййбдиц
иодометан м хим. метилйодид
йодометрия ж хим. йодометрия
ибн м физхим. йон
амфотерный амфотерен йон
атомарный атомарен йон
водородный водороден Ион
~, возбуждённый възбуден йон
гидроксильный хим. хидроксилен йон
двухзарядный двукратно заредей Ион
~, исходный изходен (начален] йон
молекулярный молекулярен йон
однозарядный однозаряден (одновалентен]
йон
~, остаточный остатъчен йон
~ отдачи отритнат Ион
отрицательный отрицателен йон
парамагнитный парамагнитен йон
положительный положителен йон
тяжёлый тежък йон
электролитный електролитен йон
ионизатор м физ. Ионизатор
ионизационный йокизационен
ионизация ж физ, ионизация
~ атмосферы ионизация на атмосферата
вторичная вторична ионизация
~ газа ионизация на газа
импульсная импулсна ионизация
~, колонная колонна Ионизация
контактная контактна ионизация
~, лавинная лавикна Ионизация
первичная първична Ионизация
~, полная пълна Ионизация
термическая термична Ионизация, термо¬
Ионизация
ударная ударна ионизация
удельная специфична Ионизация
		икк
фотонная фотонна Ионизация
цепнЯя верижна Ионизация
электролитическая електролитна Ионизация
—	электронами Ионизация с електрони
ионизировать йонизирам
иониИ м хим. йоний (изотоп на тория)
ионики мн арх. йоники .(орнаменти)
ионИт м хим. Йонит, Ионообменно вещество
ионный Ионен
ионограмма ж монограма
иоиомётр м йонометър
иояообмёи м хим. йонбо6мек, обмен на йони
иоиообмёиник м еж. ионИт
ионообменный Ибибббмснсн
ионообразоваиив с образуване на йони
ионосфера ж геофиз. ионосфера
ионофон м	Ионизацио^н високоговорител
иорданит м минер, Иорданит
ипорка ж стр. ипорка (топлоизолационен ма¬
териал)
ипподром м хиподрум
иприт м хим. иприт (бойно вещество с отровно
Действие )
ирйдиввыИ ирндиев, съдържащ иридий
иридий хим. иридий, 1г
осмиевый минер. оимойрйцйй
~, плятинИстый минер. платин-иридий
самородный минер. иамороgсн иридий
—	хлористыИ (IV) хим. иридивв (IV) хлорид’
четирёххлбристый	вж, ирйдий, хлори¬
стый (IV)
иррадиация ж ядр., опт. «радиация
иррациональность ж мат. «рационалност
иррациональный «рационален
ирригационный напоителен
ирригЯция ж с. ст. напояване, иригация
искажение с «икривяване, деформация
ямплитуднов амплитудно изкривяване;
тлф, заглъхващо изкривяване
~, апертурное апертурно изкривяване
бочкообразное тлв, изкривяване (на изо¬
бражението) тип «бъчва»
допустимое допустимо изкривяване
—	изображения тлв. изкривяване на изобра¬
жението (образа]
—	Импульса изкривяване на импулса
~, интерференционное тлв. интерференци¬
онно изкривяване
~, линВИнов линеИно изкривяване
модуляционное модулационно изкривя¬
ване
~, нелинейное нелинеИно изкривяване
оптйчвсков оптическо изкривяване
перекрёстное . тлв. кръстосано изкривя¬
ване
—	подушкообразное тлв. изкривяване (на
изображението) тип «възглавница»
—	профиля резьбы маш. изкривяване на- про¬
фила на резбата
—	сигнала изкривяване на сигнала
/w спектра изкривяване на спектъра
~, фЯзовов фазово изкривяване; тлф, за-
еъиийтслио изкривяване
—	формы изкривяване на формата

иск
270
~, цветовое тле. цнттоно изкрнвявеие, из-
кривяваие ни цвоттn-одининстт
частотное честотно изкривяване
искажённый изирянсн, ризкринеи; ненорма¬
лен
искание с 1. търсоно 2. тлф. нзбираие
вынужденное принудително нзбнранс
~, .групповое групоно из-ирано
дальнее далечно избирано
—	Импульсами импулсно нз-нраис
свободное свободно язбяраио
шаговое степенно нз-ирано
искатель м 1. тлф. язОйрач 2. опу., астр.
търсач, внзьор
вращающийся нъртящ се нзбиQаа
групповой грунон »з-»рич
~, декадно-шаговый	декадно- (десетично-]]
сmънkTB нзбнрач
машинный машинен нзбирач
линейный линссн нзбирач
—	повреждений тлф. устройство за търссно
[откривано] ни понродя
подъёмный изкачващ со нзбя-ач
рогЯстровый регистров нзбирач
рслОйный релеен нз-»-ич
—	тОчя търсач на пропуск [пробив, ноуплъ?-
нсно място]	(във вакуумната техника)
шаговый скънкон нз-ирич
исключение с мит. изключване, елиминираие
искомое с мит. търсено число
ископаемые мн мин. изкопаеми
горючие горлив» (нолозни) изкопаеми,
каустобиолит»
мсталлИческис полезные моталия [рудни]
изкопаеми
нерудные нерудни [неметални] изкопаеми
—	полезные полезни изкопаеми, п-нродня
минерали» суровини, природни минерални
богатства
рудные сж. ископаемые, металлические
полезные
руководящие ръководи» виамснолтсmи (в
палеонтологията )
нсетпИойый изкопаем
Искра ж ясира
бесперебойная авто ненрскъсиита искра
(запалната система работи, без Да 'прекъсва)
длинная дълга искра (при електрически,
разряд)
—	зажигИния авто запалителна .искра
зажигающая зaпИпьиая вж. Ясира зажи-
гИиия
—	замыкания искра вря затваряие (напр.
на контактна система)
. короткая къса искри
—	иорOmеогт замыкания (електрическа) ис¬
кра или дъги пря иъсо съединение
пробоя искра ни (слектрическя) пробив
—	-азмыиИняя искра при нреиъснаио (нзпр.
нс контактна система)
—	разряда искра на (електрически) разряд
~, скользящая пълзяща искре, искра вря
пълзящ разряд
электрическая електрическа исира
искрСнит с ел. яскреие (на колектора)
— щёток яскренс на чтткятт
искривление с 1. язиривявано 2. изи-иноно
място; язвявиа
искрить (без 1 и 2 л) искри, пуска искря (за
електрически уред)
искробезопасность ж мин. ясиробсзопасност
искровой нсирон
искрогаситель м 1. ел. исирогасятсл; дъго-
гаситслно устройство 2.- жп., леяр., зее.
искрогасител
искрогашёние с ел. искрогасене, гасонс ни
искра; гасонт ни дъги
искроглушитель м еж.. искрогаситель 1
искромёр м ел. измервателна исирова междина
искрообразование с искртт6разуваие; ел. вж.
искрение
искротушсние с вж. искрогашёнзё
искротушйтель вж. искрогаситель 1 и 2
искроудержатель м L ел. искрогасител.; дъ-
гогаситеп 2. жп. искрогасител
искроуловитель м вж. искроудержатель
искусственный изкуствен
испарение с 1. изпаряване, нзпареият (про¬
цес) 2. (предимно мн) изпарения, паря
вакуумное изпаряване под вакуум
динамическое динамично изваряване
(нспр. хСпка гориво във въздушен поток)
диффузное дифузно изпаряване
естественное естествено изнаряваио
~, однократное еднократно равновесно [изпе-
ряваио]
~, плёночное слоено изпаряване
поверхностное повърхностно изпаряване
ядерное ядроно изпарение
испаритель L хим., топл. изпарител, изпари¬
телен анират 2. метео овипоромотър (уред
за измерване на изпарената вода) 3, керем.
калцина-ор (аперат зс сушене на шликер)
аммиачный амонячен изпарител (в хла¬
дилна техника)
вакуумный накуумси изпарител
~, дисковый дисков изпарител
змеевиковый изпарител със серпантина
кожухотрубный иожухотръбон нзпарнтол
открытый отирят изпарител
~, плёночный тънкослоен нзви-нтол
~, прямоточный превоmоктв язна-икел
—, секционный секционен - изпарител
~, трубчатый тръбон язна-итол
испарйтельно^ь ж топлива изнирятепно чи¬
сло (на горяво)
испарительный изпарителен
испаряемость ж изнаряемост, язнарйтспна
снтстбитст
испарять (-ся) изпарявам (сс)
испахивать с. cm. йзтравай
испилить 1. да иерсжа, ди изрежа (с трион)
2. да изхабя (трион с продължително ря¬
зане)
исполнение с 1. изпълняване; изпълнение
2. изпълиеиие, конструкция
взрывобезопасное взривобезопасна кон¬
струкция, нзривобезтнасно нзпълнонно
закрытое закряка [затворена, капсулова¬
не] конструкция

271
—	команды изч. изпълняване на команда
конструктивное конструкция
—	повышенной надёжности конструкция с
повишена сигурност
—	приказа вж. исполнение команды
специальное специална [индивидуална]
конструкция, специално изпълнение
—г, стандартное стандартно- изпълнение, кон¬
струкция по стандарт
усиленное усилена конструкция, усилено
изпълнение
исполнитель м изпълнител
исполнительный изпълнителен
использование с използуване
—	отходов използуване на отпадъците
—	отходящего тепла използуване на отпада¬
щата топлина
исправимый изправям, поправим
исправление с 1.' поправяне, оправяне 2. по¬
правка; ремонт
—	дефекта изправяне на дефект
—	ошибок, автоматическое автоматично от¬
страняване на грешките
—	сигнала радио корекция [компенсация] на
сягнал (на изкривявания)
—	эвольвёнтного зацепления маш. коригиране
на еволвлптпо зацепване (на зъбни колела)
исправленный поправен, изправен
исправность ж добро състояние, изправност
(напр. за машини)
испробовать да изпробвам, да проверя
испускание с изпускане; излъчване, радиа¬
ция, емнсня
—	заряженных частИц изпускане на зареденн
частици
~ света излъчване на светлина
—	электронов изпускане [емисия] на елек¬
трони
испытание с изпитване, проба, изпробване;
проверка; нзпят (вж. също испытания мн)
аэродинамическое аеродинамично изпит¬
ване
—	акустИчтским сигналом на занятость тлф.
акустична проба за заетост (с пукине в
слушалки па. със зумер)
—	без нагрузки изпитване без товар |пато-
нарване]
—	без разрушения вж. испытание, неразру-
шающет	*
—	бекона на осадку конуса спр. изпитване на
свиване на конуса (за бетон)
виелаборатдриот извъниабераторче из¬
питване (вж. също испытание, полевое)
~ в горячую гореща проба, изпитване в
горещо състояние
внутриртакторнот ядр. изпробване в ре¬
актора
—	воздухом под давлением изпитване (на
херметичност) със сгъстен въздух
—	в холодную студена- проба, изпитване в
студено състояние
выборочное изпитване чрез отбор (ни
определен процент от . общото количество
продукция). избирателно изпитване
	сп«
высоковольтное изпитване [проба] с ви¬
соко напрежение
—	в эксплуатационных условиях [в эксплуа¬
тация] изпитване в експлоатационни усло¬
вия	’
гарантийное гаранционно изпитване,
гидравлическое хидравлично изпитване,
хидравлична проба (с водно налягане)
горячее вж. испытание в горячую
граничное изч. изпитване пря гранични
условия (при профилактично поДДържане —
напр. на напрежение, честоти)
—	давлением изпитване под налягане
—	деталей изпитване на детайли - [частя],
единично изпитване
детонационное изпитване на чукане (ни
гориво за двигател с вътрешно горене)
динамическое динамично изпитване (с
многократно изменящ големината или ’ по¬
соката си товар)
длительное продължително изпитване
дорожное 'пътно изпитване, проба на път
заводское заводско [фабрично] изпитване
—	защйты реактора яДр. изпитване ни защи¬
тата (срещу излъчване) на реактора
—	изоляции на пробой изпитване на (елек¬
трическата) изолация на пробив
Импульсное ел. импулсно изпитване, из¬
питване с импулс
г-г, кабелей ел. изпитване на кабели, кабелно
изпитване
г—, кавитационное кавитационно изпитване
г-г, калориметрИчтскот калориметрично из¬
питване
г-г,-климатическое климатично изпитване, нз-
пнтване в климатична камера
комплексное комплексно изпитване
контактное мет. контактно изпитване (с
ултразвук)
контрольное контролно язпятване
коррозионное ^рознонно изпитване
—г, лабораторное лабораторно изпитване
~г, лётнот ав. летателно изпитване
г-г материалов изпитване на материалите
—	машйн изпитване на машините; машинни
изпитвания
—	междувиткбвой изоляции ел. изпитване на
млждупавuвkевата изолация
г-г, металлографическое	металографско из¬
питване
—	методом меченых атомов ядр. изследване
по метода на белязаните атоми
—, механическое механично изпитване
г-г, модельное моделно изпитване, изпитване
на [върху] модел ■
г—, мокрозарядное ел. мокрораерядно изпит¬
ване (с напрежение), изпитване (с напре¬
жение) под - дъжд
—	мощности изпитване на мощност
—	на аммиак хим. изпитване на наличие на
амоняк
—	на бурймость мин. изпитване на пробявае-
мост
—	на взрывобезопасность мин. изпитване- на
взривоблзепаспест

272
изп

—	на вибростойкость изпитване на устойчи¬
вост ня вибрации
—	на выбег изпитване ня спиране [движение]
по инерция
—	на выносливость съпр. изпитване на умора
(на материала)
—	на вытяжку изпитване на (ламарина на
Дълбоко) изтегляне
—	на вытяжку по Зриксену изпитване [проба]
на изтегляне по Ееuксои
—	на герметичность изпитване на херметич¬
ност [уплътняване]
—	на глубокую вытяжку изпитване ня дъл¬
боко изтегляне
—	на долговечность изпитване . ня (X■aлпo-KтраИ-
ност
—	на жёсткость изпитване ня коравиня [не¬
податливост] (напр. на тяло на машина)
—	ня жидкотекучесть леяр, изпитване ня тън-
коливкост
—	на загйб изпитване [проба] на сгъване
[прегъване]
—	ня закрутку изпитване на усукване
—	ня заполнение форм вж. испытание на
жидкотекучесть
—	на затвердевание стр. изпитване на втвър¬
дяване (за бетон)
—	на изгйб изпитване на огъване
—	на излбм изпитване на разрушаване
—	ня износ [на истиранив] изпитване на из¬
носване [изтриване]
—	на искру 1. мет, искрова проба (за устано¬
вяване вида ня стомана) 2. ел., авто проба
за искра (наличие, Дължина)
—	на кип кож, (установяване на свиването на
хромовоДъбена кожа поД Действие на ки¬
пяща воДа)
—	на кислотостойкость хим. изпробване на
киселинна устойчивост
—	на ковкость мет. проба па ковкост [коване]
—	на короткое замыкание ел. изпитване на
(устойчивост срещу) късо съединение
—	на красноломкость мет. проба за чупли¬
вост в червено [нагрято до червено] състоя¬
ние
—	на крепкость изпитване ня здравина [якост]
—	на крип вж. испытание на ползучесть
—	на кручение вж. испытание ня закрутку
—	ня кубиковую прочность стр. изпитване на
кубова якост, изпитване на пробно тяло с
форма на куб
—	ня ломкость изпитване на чупливост [трош-
ливост]
—	ня манёвренность 1. вж. испытание на
приёмистость 2. жп. изпитване на маневре¬
ност (на локомотив)
—	на нагрёв [ня нагревание] L изпитване на
нагряване 2. изпитване (за влиянието) ня
нагряването (върху показанието на измер¬
вателен уред)
—	на надёжность изпитване на сигурност
—	на оф>a(Я^тывяваость изпитване на обрябот-
ваемост (на метал)
—	на огнестойкость изпитване ня огнеустой¬
чивост
—	на отбортование [на отбортовку] проба в
подгъване (напр. на краища на тръба)
—	на ощупь проба ня опипване
—	на перегиб проба на (многократно) сгъване -
' [прегъване] (на ламарина)	_
~ на перегрузку изпитване ня nеетоваеваие-
—	на ползучесть изпитване на пълзене (при-
продължително натоварване)
—	ня приёмистость изпитване (на Двигател-
с вътрешно горене) ня маневреност [отзив¬
чивост, гъвкавост] (бързо и плавно преми¬
наване от еДни на Други обороти и натовар¬
вания)
—	на пробой ел, изпитване на пробив
—	на прокЯливаемость изпитване ня прокаляе-
мост ]на дълбочина на проникване ня зака¬
ляването]
—	на прочность изпитване ня якост
—	на рязбёг [ня разгон] проба на ускоряване-
(форсиране] (на Двигател)
—	на рязвальцбвку проба на разширяване-
[развалцоване] (на тръба)
—	ня расплющивание изпитване ня разплеск-
ванв [сплескване]
—	на разрыв изпитване на скъсване [разкъс¬
ване]
—	на разрыв, динамИческов изпитване на¬
късване с удар
—	на рЯстяжёние изпитване на опън
—	ня свЯривавмость изпитване на заваряе-
мост
—	ня сжЯтив изпитване на натиск
—	на синеломкость изпитване ня синя чуп¬
ливост
—	на скалывание изпитване на откъртване-
(на огнеупорни изДелия)
—	на скручивание вж. испытание на закрутку
—	на сплющивание вж, испытание на рас¬
плющивание
—	на старение изпитване на стареене
—	на твёрдость изпитване на твърдост
—	ня твёрдость царапанием проба на твър¬
дост чрез надраскванв
—	на трВнив проба на триене (за опреДеляне
коефициента на триене межДу Два мате¬
риала)
—	на тропикостойкость изпитване при тро¬
пични условия, тропично изпитване
—	на удЯрное кручёние изпитване на усук¬
ване на удар
—	на ударяю вязкость изпитване на ударна
жилавост
—	на усталость изпитване иа умора (на ма¬
териала )
—	на холостом ходу изпитване на празен ход
[без товар]
~, неразрушающев изпитване без разруша¬
ване (на изпитвания Детайл)
—	обрабатываемости вж. испытание ня об-
рябЯт ывяемост ь
окончательное . окончателно [последно)
изпитване
отборочное вж. испытание, выберенное
оценочное изпитване за даване оценка

273
»сс
~, паспортное паспортно нзпитвиио (за по¬
пълване паспорти ни машината или зс
проверки нс Данните по паспорти нс ма¬
шините )
—	по Бринеллю изпитвано (на твърдост) по
Б-ниел	.
повторное повторно изпитвано
—	повышенным напряжением ел. изеитвано
при повишено напрежение •
—	под нагрузкой изпитвано под тонер
—	под током ел. кокова проба, изпитвано под
товар
~, полевое язеикваис на нтпето, изпитвано
пря действитопин условия (нспр. на трак¬
тор. автомобил); вж. също испытание,
внелабораторное
~, посnёрейбнтное изпитвано след ремонт
поштучное тдниично изпитвиис
~, предварительное предварително изпит¬
ване
приёмное приемно язентвинс
приёмо-сдаточное прнсйнт-ерсданаmспнт
нзпикваио
—	при перегрузке ел. проба пр» прековарнаие
, пробёговое вж. испытание, путевое
проверочное вж. испытание, контрольное
—	производственное производствено изпит¬
ване
пусковое пусково изпитване
—, путевое нътно изпитване, пътни дроба,
изпитвано по нромо ни път
—	разбрызгиванием изпитвано н камера зи
(солои.) мъгла (зи образци с метални, и ли¬
кови покри тия)
разрушительное изпитване с ризрушанаие
(не образеца)
—	свариваемости вж. испытание на свари¬
ваемость
серийное серийно изпитване, изпитване
по серни
—	сжатым воздухом изпитване със сгъстси
въздух (обихн. зи уплътняване)
—	состояния изоляции ел. изняквенс.на изола¬
цията
сравнйтельное сравнително изпитване
(нспр. межДу няколко образеца)
~, статическое статично изпитване
~, стендовое скеидоно извикване, изпитвано
ни сканои [стснд]
—	судна изпитиинс ни кораба, корабни из¬
питвания (слеД завършване нс строител¬
ните работи — по твърдо установен ред)
сухоразрядное ел. сухтразряднт извиква¬
но (с ианрсжснис), язентнанс с напрсжсинс
тензометрическое mонзойстричнт нзпят-
виис (чрез измерване на удълженията при
работните деформации)
~, тепловое топлинно изпитване; топла проба
—	технологическое технологично извикване,
технологична п-о-а
~, типовое типово изпитвано
—, тормозное нзнятнино на дннимомотрнана
свирачка (на двигател)
~, точностное изпитвано ни точност (непр.
на металсрежещa мешине)
18 Руско-български политехнически рсчинк
тяговое кягово изеитванс; нзпятнино с
товар ни път
ударное ударно изпитване, изпитвано на
удар
ускоренное уситреит изпитване
—	усталости вж. испытание на усталость
—, экономическое изпнтваио ни яетнойяа-
ност (нспр. за разхода на гориво)
эксплуатационное сеснптаmициоинт [ра¬
ботно] изпитвано
электрическое електрическа проба, опсе-
трячесет изпитвано
—	электрической прочности изеитвано на
дислектричиа якост [иа пробивна ианрег-
натост]
испытания мн (вж. също испытание с) изпит¬
вания, п-о-и
динамические дниамичня изпитвания
(нспр. нс семолет)
климатические климатични изпитвания
~, полигонные воен. полигони» изпитвания
прогрессивные кораб. прогресивни изпит-
ваиия (установяване на Достатъчно го¬
лямо и специално поДготвено разстояние
оптималните показатели на силовата уред¬
ба на хоребс)
сдаточные изпитвания пря предавене
(нспр. на продукция, на строителен обект)
ходовые кореб, ходови нзнитНаияя (из-
слсДвснс качествата на кораба при пълни
мощност нс всички механизми)
швартовые корсб, швартовя изпитвания
(проверка нс монтажа и работата на всич¬
ки механизми. без корабът Да излиза ни
път)
испытатель м 1. изпитател, сисес-»йснтаттр
2.	изпитвателен уред, язвятватсл
взрывной мин. взривен язня-витол
—	изоляции ел. апарат за изпитвано [еровс-
рянино] ни изолацията
—	ламп уредба за изпнтваио на радиоламп»
—	пласта мин. нзпитниттл ни пласт
—	транзисторов устройство зи изпитвано на
траизистори
испытательный язпнкитолон
испытывать изпитвам, изеро-нам
исследование с изследвано, проучване; из-
дярваио
анкетное анкетно проучване, иниста
изотопное физ. изотопно изследвано
кинематическое мех. кинематичен ииализ
—	космоса изследване ни космоса
лабораторное пабтраттрпт изследване
—	методом . меченых атомов изследване с
помощта ни белязан» атом»	,
микроскопическое микроскопично нзслед-
ванс, микроскопичен анализ
полевое проучниис ни птпоmт; извънлибо-
риторно Изследване
радиологическое раднтпогнант изслсдваие
рентгенографическое ронтгоног-ифнчнт
изследвано (непр. на ш^1г^е^1ии^‘и), -еикгс-
иогрифия на дсфоkтосkте»я
спектрографическое спсктртг-афйчнт »з-
следнаие, снеитралеи аиализ

274
ясс

сравнительное сравнително изследване
экспериментальное експериментално из¬
следване
исследователь м изследовател, изследвам
исслёдовательский изследователски
истечение с 1. изтичане (на течност) 2. из¬
тичане (на срок. време)
адиабатическое адиабатно изтичане
безнапорное безнапорно [свободно] из¬
тичане
—	жиклёра авто пропускателна способност
на жякльора (на карбуратор)
истираемость ж изтрнваемост
весовая тегловна изтрнваемост
объёмная обемна изтриваемост
истирание с изтриване, изтъркване; изхабява¬
не, износване
абразИвнот абразивно износване
истиратель м уред за стриване [претриване]
дИсковый дисков уред за стриване
истирать 1. стрявам, претривам 2. изтърквам
источник л 1. физ. източник 2. хидр., геол.
извор
—	анодного питания източник на анодно на¬
прежение [за анодно захранване]
—	воздействия авт. източник на въздействие
[влияние]
—	возмущения източник |егпище] на смущения
—	, восходящий възходящ извор (свързан с
напорен водоносен хоризонт)
газоразрядный ел. газоразряден източ¬
ник (на светлини)
гипертермический горещ извор (с темпе¬
ратури ни водата над 42ОС)
горячий вж. источник, гипертермический
гипотермИческий студен извор (до 20°С,)
двойной ел. дипол
—	доставки източник [изпращач] на достав¬
ката, доставчик
—	звука източник на звука, звуkеизтечпик
—	излучения източник на излъчване
изотермический изотермичен извор (с
температура ни водата, равна на средно-
годишнипа температура на местността)
Импульсный радио импулсен източник
(на напрежение)
—	информации източник на информация, ин¬
формационен- източник
ионный източник на йоня
карстовый карстов извор
минеральный минерален извор
напорный напорен извор; вж. источник,
восходящий
—	направленного действия източник с насо¬
чено. действие
—	напряжения източник на напрежение
нефтяной нефтен язвор
нисходящий низходящ извор (от грун¬
тови води )
отрицательный аеродин. отрицателен из¬
точник, водоприемник (на изпускани води)
переливающийся преливен извор (от не-
напорен водоносен хоризонт)
перемежающийся временен извор
—	питания захранващ източник, захранване
—	погрешности източник на грешка
подводный подводен язвор
—	помех източник па смущения
—	потерь източник на [причина за] загубя
пульсирующий пулсиращ язвор
—	радиации ядр. източник на радиация
радиоактивный ядр. радиоактивен източ¬
ник
—	реактИвной мощности ел. източник за
реактивна мрщност
~ сварочного тока генератор за (електродъ-
гово) заваряване
—	свТта светлинен източник, нзточняк на
светлина "
—	сигналов източник на сигнали
—	сИлы източник на енергия
сифонный снфоиен язвор
—	сырья източник на суровина, суровинна
база
—	сообщения вж. источник информации
—	ттпла източняк на топлина, топлоизточник
термальный термален . язвор (37Я—-42ОС)
—	тока ел. източник на ток,, токоизточняк
точечный ел. точков източник
—	ультразвука ултразвуков източник
—	флуктуационных помех източник на шум
[смущения]
—	фотонов източник на фотоня
~ холода източник на студ
холодный вж. источник, гипотермИческий
zw электроэнергии източник на електроенер¬
гия, електроенергиен източник
—	энТргии източник на енергия, енергиен
източник
—	энергопитания източник за електрозахран¬
ване
истощение с изтощаване, обедняване; изчерп¬
ване, изразходване
—	запасов изчерпване на запасите
—	месторождения мин. изтощаване [обедня-
вапл| на находище
—	скважины мин. изчерпване на сондаж
исходный изходен, начален
исчисление с 1. изчисляване- пресмятане;
изчисление 2. мат. смятане
—	бесконечно малых изчисляване с безкрайно
малки величини
вариационное вариационно смятане; ва¬
риационно изчисление
векторное векторно смятане
—	вероятностей изчисляване на вероятности
дифференциальное диференциално смя¬
тане
интегральное интегрално смятане
матричное матрично смятане
операционное операционно смятане
~ погрешностей	изчисляване на грешките
приближённое приблизително изчисление
исчислять изчислявам, пресмятам, смятам
итабирйт м петр. итабирит
итерация ж мат. итерация (метоД за после¬
дователно приближаване )
иттербий м хим. итербяй, Yb
иттриалйт м минер. нтралит
йттрий м хим. итриИ. Y

275
КАБ
азотнокИслый итриев нитрат
щавелевокислый итриев оксалат
иттрогрянат м минер. итрогранат
иттрокяльцИт м минер. итрокалцит
иттроортйт м минер, итроортит
иттротантапйт м минер. итротапталит
иттротитанИт м минер. итротитанит
иттрофлюорИт Mt минер. итрофлуорит
ишикяваит м минер. йШйеaвaйт
й
йод м вж. йод
йон м вж. йон
к
кябЗн м 1. буца, голям блок 2. мин. рудно
легло, лежащ щок 3. мин. каийпйще, халда
4.	ав. носач, опора (напр. за прикрепление
на крилете към корпуса)
костыля подпора на рилото (заДната част
на самолет)
кябЯнчик м ав. лост за управление [направ¬
ляване]
—	элерона лост за управление напречното
кормило
кабвлевоз м авто кабел^оз
кабвлеискатвль м ел. кабелотърсач (комплект
уреди за определяне трасето и дълбючи-
ната на поДземен кабел и мястото на по¬
вреДата )
кабвлвуклЯдчик м ел.. тлф. машина за пола¬
гане на кабел
кабель м 1. (електрически) кабел, проводник
2. поД. тр. кабел, стоманено въже
абонентский абонатен (телефонен кабел)
аварийный авариен [резервен, запасен]
ивбел	‘
яитвииыИ антенен кабел
безындукционный бееикдуецйбксн кабел
броийроваииыИ брониран кабел
вводный входящ [въвеждащ] кабел
взрывной мин. взривен кабел
воздушный въздушен кабел
высоковольтный вж. кЯбвль высокого на¬
пряжения
—	высокого напряжения кабел за високо на¬
прежение
высокоомный вйиоеоомек кабел
высокочастотный високочестотен кабел
газонаполненный кабел с газова изола¬
ция, кабел с газ под налягане
гйбкий гъвкав кабел
гйбкий коаксиальный гъвкав коаксиален
кабел
глубоководный морской дълбоководен мор¬
ски кабел
голый ^изолиран кабел, гол проводник
/w, грозозащитный гръмозащитен кабел
двухжипьныИ двужилен [двупровбдкйеов]
кабел
—	двуховёодиоИ скрутки кабел, свързан в
цвоИна звезда
—	для дальней связи кабел за далечна връзка
—	для прокладки в домЯх вътрешен кабел за
домашни (телефонни) постове
—	для телефонирования на двух полосах
частот кабел за телефон и ране в два честот¬
ни диапазона
заземляющий заземяващ кабел .
изолированный изолиран кабел [провод¬
ник]
каротЯжныИ едножилен кабел
коаксиальный коаксиален кабел
коаксиальный из концентрических ци-
лйндров коаксиален кабел от много концен¬
трични цилиндри
ковровый кабел - с текстилна оплетка
комбинированный комбиниран кабел
контрольный контролен кабел
короностойкиИ протйвбкбронгн кабел
(защитен срещу ефекта «корона»)
крaрупиоИеовянllыИ тлф. ерарупйеирбван
кабел	.
магистральный магистрален кабел
маслонаполненный маслен [еаслбнанъл-
нен| кабел
междугородный междуградски кабел
многожИльный многожилен кабел
многопарныИ многочифтов кабел, кабел с
много двойки жила
морской морски кабел	•
—	нйзкого напряжения кабел за ниско напре¬
жение
обратный обратен кабел
осветИтельныИ осветителен кабел (про¬
водник )
освuиц6вяииыИ кабел с оловна покривка,
оловен кабел
отсасывающий обратен кабел
пилотИрующиИ водящ [направляващ] ка¬
бел
/w, питЯющий захранващ кабел
подводный подводен кабел
подзВмныИ подземен кабел
полевой воен, полски кабел
цуцииuоИеовяииыИ тлф. кабел с Пупи-
нови индуктивни бобини
/w, радиочастотный високочестотен кабел
распределительный разпределителен ка¬
бел
речной речен кабел
~ с бумажной й хлопчатобумажной изоля¬
цией кабел с хартиена и памучна изолация
~ с восьмёрками, скрученными звездой тлф,
кабел е оиеорей, свързани в звезда
связи кабел за предаване на информация
силовой силов кабел
симметричный симетричен кабел
скрученный двойной звездой вж, кЯбель
двуховёодиоИ скрутки
сляботочныИ слаботоков кабел
~ с незащищённой свинцовой оболочкой ка¬
бел с незащитена оловна обвивка

КАБ
278
—	с оболочкой кабел с обвивка
—	со свинцовой оболочкой вж, кабель, освин¬
цованный
—	со сжатым газом кабел (изолиран) със
сгъстен газ
—	с разными парами кабел с различни (не¬
еднакви] двойки жила
—	с резиновой изоляцией кабел с каучукова
изолация
телевизионный телевизионен кабел
—телеграфный телеграфен кабел
токоподводящий захранващ кабел
—	с хлопчатобумажной и шёлковой изоля¬
цией кабел с памучна и копринена изола¬
ция
шахтный рудничен кабел
шланговый шлангов кабел (с дебела гу¬
мена обвивка )
экранированный екраниран кабел
—	с эмалевой изоляцией кабел с лакова изо¬
лация
кабельбагер м стр. кабелбагер, кабелен ба¬
гер
кабелькран м под. тр. кабел кран
большегрузный кабелен кран с голяма
товароподемност
—, грейферный кабелкран с грайфер
кольцевой передвижной кабелкран с кръ¬
гово движение
криволинейно передвижной кабелкран с
подвижна кула на окачването и опашечна
кула (двете хули се Движат по криволи¬
нейна релси с различни радиуси нс криви¬
ната)
круговой вж. кабелькран, кольцевой пе¬
редвижной
мостовой мостов кабелкран
параллельно передвижной паралелен ка-
белкран (Двете кули се движат паралелно)
радиально передвижной радиално подви¬
жен кабелкран (сnaшечкaтa хула е непо¬
движна , а хулите на окачването се движи
по криволинейни релси)
стационарный стабилен	Неподвижен}
кабелкран
кабельный кабелен
кабельтов м кореб. 1. кабел (мярка за дължи¬
ни, равна на 185,2 м) 2. конопено въже с
обиколка 150—300 мм
кабестан м кореб. кабестан, лебедка с барабан
с променливо сечение (поставен на верти¬
кален вал)	'
кабина ж кабина
—	водителя исто кабина на водача
герметическая ав. херметична кабина
звуконепроницаемая св., кфт. звукоизоли¬
рана кабина
—	лифта под. тр. асансьор на кабина
отделяемая ав. отделяема кабина
пассажирская св. пътническа кабина
переговорная (обществени) телефонна ка¬
бина
—	подъёмника 1. стр. кабина на асансьор
2.	мин. товароподемна клетка
проекционная кфт. прожекционна кабина
— трактора (автомобиля} вж. кабина во¬
дителя
управления командна кабина
экранированная' риДио екратирана ка¬
бина
каблограмма ж тлг. каблограма, телеграма,
предадена по кабел
каблучок м зрх. чупка (с форма на «S»)
каболка ж усукана връв (от коноп)
каботаж м хорсб. крайбрежно плаваме 2. ка¬
ботаж (превоз на стоки и пътници межДу
пристанищата на Дадени държава)
каботажный каботажей
кавальер м стр. 1. страничен насип от пръст
край изкоп 2. депо от земни маси
каверна ж мин. 1. пещера, празнина 2. сон¬
дажен отвор
каверномер м мин. каверномер, прибор за оп¬
ределяне диаметъра на сондажен отвор
кавернометрия ж измерване диаметъра на
сондажен отвор
кавитация ж хиДрсдик■ кавитация
гидродинамическая хидродинамична ка¬
витация
искусственная изкуствена кавитация
—, парциальная парциална (частична] кави¬
тация
плоскостная плоскостна кавитация
щелевая процепна кавитация (при пре¬
минаване на бързо движещ се флуид през
тесен процеп)
кагат м с. cm. фигура от натрупани корено¬
плодни (непр. хертофи)
свекловичный ззх., с. cm. фигура от на¬
трупано цвекло
кагатирование с с. cpt. складиране във фигури
кадастр м кадастър (план, опис и оценка нз
качеството на поземлени имоти)
водный мелиор. кадастър на водите (све¬
дения от изследвания на водни. източници,
реки и площи)
—, земельный с. cm. кадастър на земите
лесной гор. кадастър на горите
кадка ж каче, каца
кадмиевый хим. кадмиев, съдържащ кадмий
кадмий м хим. кадмий, Cd
азотнокислый хим. кадмиев нитрат
~, бромистый хим. кадмиев бромид
кадмий, жёлтый хим. кадмиево жълто, кад¬
миев сулфид
—йодистый кадмиев йодид
красный кадмиево червено, смес от кад¬
миеви соли
сернистый кадмиев сулфид
серн истокйслый кадмиев сулфат
кадмирование с кадмиране, покриване със-
слой от кадмий
кадр м кфт. 1. кадър, отделна снимка; 2. ки*
нокадър, отделна снимка от филм
монтажный кфт. монтажен кадър
сценарный сценарен кадър
фотографический фотографен кадър
телевизионный телевизионен кадър
кадь каца, чебур

277
КАЛ
промывочная ж мин.. промиваттлен ба¬
сейн (с вихрево движение)
казейн м хим. казеин
отверждённый ким. втвърден казенн
растительный растителен казеин
технический технически казеин
казтИновый казеинов
каинит м минер. каянят, каляево-магплзяева
сол
кайла ж (кайло г) мин. копач, кирка (при
рудокопачите )
врубовая подкопна {забойна] кирка
для вертикальных врубов копач за вер¬
тикални прорязвания
~, двухсторонняя двустранен копач
— с лТзвием, широкая клян за разцепване
шахтёрская миньорски копач, кирка
кайлёнит с копане с кирка
кайловщик м минен работник, въгллкопач
кайнозой геол. кайнозойска ера
кайма ж текст. ява, кенар, бордюр, кант
каламИн м мин. каламин, силициево-цинкова
руда
каландр м карт., киуч., текст. каландър, валя-
машина
бумажный каландър за хартия
водяной воден {еблзводпятеллнj каландър
^—ллёзер каландър за еплътнявапе н гланци¬
ране на хартията
гофрировальный гофриращ [щамповачлп]
каландър
гр< вировальный профилиращ каландър
для тиснТния каландър за щамповане, от¬
печатване чрез натиск
дублировочный дублиращ (вДвоявващ, слеп¬
ващ) каландър
катковый ролков (валцов] каландър
л-, комбинированный комбиниран каландър,
(извършва едновременно няколко работи
напр. сушене. уплътняване. излъскване)
листовальный каландър за валцуване на
(каучукови) листове
лощИльный гланциращ каландър
материальный фрикционен каландър, миш-
валц (за омесване на материала), шпре-
динг	■
обкладочный каландър за подплатяванл
(нанася върху плит каучуков пласт по-
дебел от 1 мм)
отделочный финиш-каландър (за оконча¬
телно каланДририне)
подошвенный каландър за подметки
промазочный каландър за гумиране [ка-
щиранл] (ни плат с тънък слой каучук)
протекторный [,профильный] профилиращ
каландър
сатинИрующий полигр. сатяняращ [сре¬
брист] каландър
сквйджевый междинен каландър (за 'из¬
равняване Дебелините на каучуковите ли¬
стове )
смтсИтельный смесващ каландър, миш-
валц
сребристый текст, щрайнер-каландър, ка¬
ландър за копринени платове
~, тиснИльный каландър за щамповане [го¬
фриране, профилиране]
филигранный каландър за поставяне на
водни знаци (филигран) на хартяя
фрикционный фрикционен (изтеглящ] ка¬
ландър
каландрйрование каландриране, обработване
на каландър
каландровщик работник на каландър, калан-
дровчяк
калёвка ж дърв. 1. профилиран ръб (на лет¬
ва, дъска, корниз) 2. фасенхеблл, профилно
рлндл
калТнит с 1. мет. нажежаване; 2. жар, ви¬
сока температура
бТлот нажежаване до бял цвят
вишнёво-красное нажежаване до вншнлво-
червен цвят
жёлтое нажежаване до жълт цвят
красное нажежаване до члрвлн цвят
ослепительно белот нажежаване до осле¬
пително бял цвят
свТтло-красное нажежаване до светло чер¬
вен цвят
тёмно-красное нажежаване до тъмночервен
цвят
калённый нажежен
кали с хим., остар. калиев окис
Тдкот хим. калиева основа (калиев хид¬
роокис)
калиаппарат м 1. хим.. гоен, калиев патрон
(зи противогаз) 2. уред за количествен хи¬
мически анализ на въглерода
калИбр м 1. калибър (контролен измервате¬
лен инструмент в серийното произвоДспво)
2.	воен. калибър на огнестрелно оръжие
3.	еталонна контролна електрическа ве¬
рига 4. мет. профил, калибър (на Двойка
валци на валцов агрегат) вж. ручёй
балочный калибър за (напречното сече¬
ние на) профилни грлдя
—	браковщика миш. калибър на (заводския)
контрольор
втулка калибър-втулка
втулка, конйчтский калябър-втулка за
външни конуси (нипр. за опашки на инстру¬
менти )
выдвижной раздвижен (регулируем) ка¬
либър
винтовой винтов калибър
~, вытяжной вж. калйбр, обжимный
двухсторонний двустранен калибър
десятйчный калибър (за измерване Диа¬
метъра на тел) с отвори през 0,1 мм
~ для болтов резбов калибър
—	для вала калибър за вала (обикн. калибър-
скоба )
—	для внутренней резьбы калибър за вътреш¬
на резба
—	для гаек калибър за гайки, рлзбов кали-
бър-пробка
—	для измерения роста шрифта полигр. ка¬
либър за измерване височината на шрифта
—	для конйческих резьб калибър за конусни
резби

278
I U * Z Z Z z z z z z z z z
КАЛ

—	для наружной резьбы калибър за външна
резба
—	для отверстия калибър за отвор, калибър-
пробка
—	для центрирования калибър за центруване
—	жйлы тлф. калибър за дебелината на про¬
водника
, закрытый мет. затворен калибър
, зубомёрный зъбомерен калибър
, квадратный мет. квадратен калибър
, квадратный черновой чернови {груб| ка¬
либър (квадратен)
, клапанный авто калибър за хлабината
между клапана и повдигана
-кольцо калибър-гривна
-кольцо, резьбовой резбов калибър-гривна
(за външна резба)
-кольцо, шлицевой калибър-гривна за шли¬
цев вал
, комбинированный комбиниран калибър
(за няколко измервания)
, конйчвский конусен калибър
, контрольный контролен калибър, контра-
калибър
, концевой мет. краен [последен] калибър
(при последователни операции)
, краевой мет, калибър за реборц [кант]
, крестовой (четворен) кръстат калибър
, микромвтрйчвский микрометър, калибър
с микрометричен винт
нвпроходнбй нелреминаващ калибър, кали¬
бър НЕ (не минава, не влиза)
нерегулируемый нерегулируем калибър
—, нормальный нормален калибър
—нутромёр калибър-ветромер
обжймныИ мет. калибър за намаляване
дебелина на блокове
, овальный черновой мет. овален чернови
калибър (за изтегляне и намаляване Дебе¬
лината)
овальный чистовой мет. овален калибър
за готово изделие
—	, односторонний едностранен калибър
отделочный мет. калибър за окончателен
размер, полиращ, заглаждащ калибър
открытый мет, отборен [открв^т] калибър
пазовыИ калибър за канал {напр. на
шпонка )
пережимной мет, прищипващ калибър
—пластина плосък калибър (напр. за шпон
ков канал)
—, пневматический пневматичен калибър (със
сгъстен въздух)
предВльный граничен калибър
■—, предВльный, резьбовой граничен резбов
калибър
—, пеедотдёлочныИ мет, оформящ калибър
(преди крайната операция)
приёмный (приёмо-сдаточныИ] приемате¬
лен [приемателно-предавателен] калибър
—пробка калйбър-прббеа, калибър за отвор
——пробка, листовой плосък калибър за отвор
(без дръжка)
—пробка, резьбовой еалй6ър-нро6еа за
(вътрешна) резба
—пробка, шаровой калибър-пробка със сфера
(за проверка на гладки цилиндрични от¬
вори )
—-пробка, шлицевоИ калибър-пробка за от¬
вори с шлици
—, прокатный мет. калибър на валци
—, проволочный калибър за диаметъра на
тел
—	промежуточный междинен калибър
—	профильный профилен калибър, шаблон
—, проходной преминаващ калибър,калибър ПР
—, рабочий работен калибър
—, раздвижной регулируем калибър
ребровый мет. смачкващ [уплътняващ]
калибър (за продукти с високи ребра)
регулируемый вж. калибр, раздвижной
—, резьбовой резбов калибър
—	, рёльсовыИ мет. калибър за ред си
—, ромбический мет. калибър за ромбовиден
профил
сборныИ сглобяем [съставен] калибър
—, сварочный калибър за заваръчни работи
—	с индикЯтором калибър с индикатор
—скобЯ калибър-скоба
—скоба, предельный гребенчатый граничен
калибър-скоба с гребенни вставки (за
външна резба)
—скобЯ, рвгулйруемыИ регулируем калибър-
скоба
—скоба, регулируемый резьбовой роликовый
регулируем резбов калибър-скоба (с измер¬
вателни резбови ролки)
~, стрельчатый мет. стреловиден [заострен]
калибър
ступёнчятый степенен [стъпален] калибър
с фигурным вырезом мет, калибър с фа¬
сонен изрез
тавровыИ мет, калибър за валцуване на
Т-образии греди
—, угловой мет. калибър за валцуване на
ъглов профил
—, фасонный фасонен калибър, шаблон
цилиндрический глЯдкиИ гладък цилиндри¬
чен калибър •
циферблатный калибър с циферблат (ска¬
ла за отчитане)
—, черновой мет, груб [чернови] калибър
—, чистовой мет. чист [окончателен] калибър
швеллерный мет. калибър за швелери
(греди с П-образен профил)
шлицввой калибър за шлицеви канали
штампованный щампован калибър (напр,
калибър-скоба )
—, эталонный еталонен калибър, контрам-
либър
ящичный мет. ббеи-еалй6ър
калибратор м радио уред за калибриране
[етaлбкираке], уред за настроИка
калибровЯнив с маш.. мет, калибриране
калибровать калибрирам
калибровка ж калибриране
—	валков калибриране на валове
—, горячая калибриране на горещо

279
объёмная калибриране по обом (на ма¬
териала при точно щамповане)
холодная калибриране ни студено
'—-чеканка чоканснт
~ шИрнком мет., мет. калибрираие със сеч-
ми (на отвори)
калибровочный калибровъчен
калибромСтр м 1. ссек; калибромер 2. меш.
калибър за тел
кИлисный калиев, съдържащ каляй
кИлий м хим. келий, К
азотистокИслый калисв нитрит
~, азотнокИслый иалисн нитрит
апюмиииовткHслый калиев елумииат
—, бтрнтеИслый калисв борат
бромистый калисв -ромид
-QтмновакокHспый килясв -ромит
виннтеИспый калиев тартарат
—, двуеромнок»слый калиев пяртсипиеат
двууглекислый иалиен пироеирбтиит
—, двухQOйовткИслый калиев Онхромит
—, железосинеродистый калиев феряцяанид,
червени иръвии сол
—, йодистый калисв йоднд
йоднокИслый иалиов йодат
—, кремнекислый иилисв силикат
~, маQганповтеИслый иалясв пермаиганат
муравьинокислый келиев формиат
—, мышьяковистокислый калиев арсенит
—, оповяииткйспый калисв станат
—, пиQоссрнисmоеислый Валиев няросулфят
nиросе-нокиспый калиев ниросулфат
, -одИнистый калисв роданид
—, сслОнистый калисв селенид
~, соQннсmтийслый калион сулфит
~, соQноеИслый иалиов сулфат
синеродистый келясн цианид
—, углскйслый килиен карбонат
уесуситеИспый килясв ицотит
~, фосфорис-ий калиев фосфид
~, фосфо-исттиИспый калиев фосфит
~, фтсфтрнткHспый иалисн фосфит
фтористый калисв флуорид
хптQискоеИслый калисв хлорит
~, хпO-исmый иилиов хлорид
, хпорптватткИслый калисв хлорат
, хпт-ноеИслый иалнов перхлорат
хромовокислый иелисв хромит
—, цианистый иалнов цианид, цианиалнй
щавслевокИслый келиов оксалат
иалйльный нег-оватолсн (процес До нажежа¬
вано )
калйльщик м мет. пощир
калИкка ж дърв. нортичка, вратичка (на ог¬
ради)
калЯть иагрянам (До нажежаване)
калифорний м хим. калифорний, Cf
каломСль ж хим. каломсл, мсриурохлорнд
иало-иза-ор м нагревател
калоQизаmтQный нагревателен
капт-язация ж нагряване
иалоQййнтсть ж калоричност, ттнптснтсоб-
ност
калориметр м калориме-ъ-, урсд за измервано
на тоnпосптстбносmти
	КАЛ
автоматический автоматичен калорнмо-ър
~, адиабатЯчоский идиибитон kиптрнйотъ-
~, дроссельный дроселси калориме-ъ-
жИдитстиый точностен иилорнмотъ-
изотс-мИчсский изотермичен иипорнйОтър
ионизационный йоинзипнтнсн киптрямо-
тъ-
—, ледяной леден каптрнмоmър
~, паровой варен иелоримстър
проточный проточен кило-имо-ъ-
калориметрИческий кепорнмотр»чсн
калориметрия ж иипорнйотрня
калорифер м стр. калорифер, нагревател,
отоплител
~, водяной ноден калорифер
—, газовый газов калорифер, газтиагро-
витол
~, нпас-Иича-ый нпастииkтв калорифер
—, трубчатый тръОон киптрнфс-
калория ж топл. калория
большая голяма калория
~, малая малка калория
иал-тта ж стр., мин. ‘горната чист на тунел
над нотата ни свода сж. ш-росси
кальдСра ж геол. пръсконто6разон иритср, кот¬
ловини
кИлька ж 1. хзрт. паус 2. чсртсж върху
неус
бумИжния хартия наус, пиуспип»-; пор-
гамоитова хартия
~-6атист копирно лснено платно (за чер¬
тежа)
~, полотняная.вж. еИпьеа-6итИст
калькй-онаннс с конираис (ни чертежи)
иипьеИQоваmь копирем, врскони-вам (от паус)
калькулировать калкулирам
калькуляция ж ихон. калкулация, изчисление
ни ссбосттйитстти (по всички елементи)
иИльцисный калциев, съдържащ иалций
кальций м хим. хзлций, Сз
~, азтmнсттиИспый калциев някрят
азотистый калциев нит-яд
~, азотиокИслый калцисн нитрат
—, алюминиевокИслый калциев глумиии-
~, бромистый калцисн -ромид
~, бромноватокИслый калциев бромат
~, внннокйслый калцноН гартсрат
—, вольфрамовокислый калциев волфрама-
двууглокЯслый калциев бикарбонат, ки¬
сел калцисн карбонат
~, двухртмтвткИспьй калциев бихромик
йодистый калциев йодид
—, йтднoваттеHспый калциев йодат
~, ийслий, ссрнокИслый килцнсв бнсулфат,
кяссл калциев сулфат
—, кислый, углскЯслый вж. кальций, днууглс-
кИслый
—, крсмнскИслый калциев силикат
~, крСмнистый калциев силицид
марганцовокйслый калциев перманганат
тQтткQтйнткИслый калциев ор-осилика-
~, тQ-офтсфт-ноеHспый калцисн ортофосфат
родИннс-ый иалцнов роданид
солСнястый калциев сслоинд
совннстокйслый калцисн сулфит

280
КАЛ

сернИстый калциев сулфид
—	сернокислый калциев сулфат
углекислый калциев карбонат
уксуснокИслый калциев ацетат
фосфористокИслый калциев фосфит
фосфористый калциев фосфяд
—, фосфорнокислый калциев фосфат
фтористый калциев флуоряд
—, хлористый калцялв хлорид
хлорноватистокислый калциев хипохлорят
хлорноватокИслый калциев хлорат
щавелевокислый калциев оксалат
кальцИна ж хим. калцяна, спек от калаени
и оловни руди за глазура (глеч)
кальцинатор м хим. kаицяпатер, пещ за кал¬
циниране {сnячачл, обезводняване}
кальцинировать калц^^ам, нагрявам с цел
отстраняване на летливите компоненти и
кристалната вода
кальцИт м минер. калцнт
калютрон м ядр. калютрон
камвольный текст, камгарлн
камедь ж хим. растителна смола (от корити
на Дърго или плодове)
аравИйская арабска гума, гумя-арабяка
растительная растителна смола
каменистый каменист
каменный каменен
каменоломня ж стр. каменоломна, каменна
кариера
каменноугольный каменовъглен
каменотёс м стр. каменоделец
каменщик-кладчик м	стр. майстор-зидар
камень м сгр. камък
абразИвный м инстр. абразивен [шмярге-
лев| камък
амазонский минер. амазонски камък
анкерный 1. стр. свързващ камък 2. час.
камък на анкъра (котвити)
бетонный бетонен блок
бордюрный бордюрлн камък
булыжный паважлн камък [блок]
бутовый кариерен [ломен} камък
винный винен камък, кисел каляев тар-
тарат, крлмотартар
водяной котлен камък, накип
въездной стр. скослн бордюрлн камък
(за качване и слизане на коли)
габарИтный прансп. габаритен камък
гипсовый гипсов блок
гладИльный гладилен [точилен] камък,
белгия
гранёный стр. шлифован камък
дефйбрерный харп. дефибраторен камък
(за отДеляне на фибрите на дърво)
—	для кладки, тесовый дялан камък за по¬
ставяне [вграждане] в зяд
—’ для правки маш. камък за изправяне (на
шлифовъчна шайби)
драгоценный минер. скъпоценен камък
замковый спр. ключов камък (затварящ
ирки, свод)
звонкий,стр. звънтящ камък (фонолит)
известковый спр. варовит камък, варовик
икряной мин. камък със зърнеста струк¬
тура, солятов варовик
искусственный изкуствен камък
карьерный спр. кариерен [ломсн] камък
клинчатый клиновиден камък (за сво¬
дове)
ключевой камък за сключване на свод,
ключов камък
колотый цепен камък
консольный объл камък за пътна настилка
корундовый инсгр. корундов камък (шли-
фовален кимък)
кулИсный миш. кулясен камък, кулиса,
плъзгач .
лещадный спр. камък за покривни плочи
т—, литографский	полиграф. литографски
камък
лунный геол. плагиоклаз, лунен камък
.—, лучИстый минер, актинолит, излъчващ
камък (съдържащ актиний)
мостовой паважен камък
мыльный сапунен камък (гиД палк)
наждачный еж. камень, абразИвный
~, облицовочный облицовъчен камък
/-7, оловянный касятлрит, калаена руда
подТлочный декоративно обработен камък
подовый дънен камък (на пещ)
подфёрменный (дялин) камък-подложка
на ферма, педфлрмеп камък
~, полевой полски камък, фелдшпат
т-, полировальный полировъчен камък
~, постел Истый, битовый ломен камък за
настилане (на пътища)
прибордюрный бордюрен камък
т-7, пробИрный [пробный] пробен [лидийски}
камък (зи изпробване съдържанието на
злато )
пустотелый кух камък, бетонен блок или
тухла с кухина
пятовый плтовя камък, основа [опора] на
свод
т-7 рваный (необработен) ломен камък
т-х, рвотный бълвочен камък, каииево-аптя-
монялтартарат
роговообманковый пепр. роговидна блен¬
да
—	с выпуклым лицом, тТсовый дялан ебиu-
цовачлн камък с изпъкнало лице
~, связывающий стр. свързващ камък (на-
сгод )
—	с гранёным лицом, тТсовый дялан камък
с фасетъчно ляцл
т-7, сланцевый шястов камък (листка)
спаржевый апатит
~, спусковой спусков камък, ахат (осво¬
бождава периодически котвата на баланса
на часовник)
солнечный стр. авантюринов камък
строительный строителен камък
т—, тТсовый [тёсанный] дялан камък
точильный точилен камък, брус
т-7, трахйтный смбляный трахитлн смолист
камък
туфовый туфов камък
7—7, угловой ъглов камък

281
уложенный тычком, тесовый дялан камък,
положен напречно
фильтровальный филтруващ камък
~, фундаментный фундаментен камък
шамотный шамотов камък (тухла)
шйхтный стъкл. блокове от бракувана
стъклена маса
шлЗковый мет. шлаков камък, блокчета,
излети от шлака
шлифовальный шлифовъчен камък
штучный вж. камень, тссовыИ
кЯмвра ж 1. топл, затворено помещение, ка¬
мера 2. воен. зарядна камера (на пушка,
оръДие)	3. кфт. фотокамера, кинокамера
4.	подземна минна изработка
автомобильная вътрешна автомобилна гу¬
ма
~, акклиматизационная харт. аелйматйза-
ционна камера
акустйческая акустична камера
яврофотограмаётрИчёская аерофотогра-
метрична камера
балластная кораб. баластен отсек [танк]
(на плаващ Док)
биотсрмичсскяя биотермична камера (съ¬
оръжение за бързо обезвреждане чрез гние¬
не на Домашна смет)
быстродействующая ядр. бързодействува-
ща камера
вакуумная ядр. вакуумна камера
варочняя кауч. вулканизационна камера
~, взрывнЯя мин. взривна камера
—	Вильсоня ядр. камера на УИлсон
~, вихрсвЯя топл. вихрова камера
водородная яДр. водородна камера
водянЗя хидр. водна камера
воздухораспределительная топл. въздухо-
разпределителна камера
~ воздушного дутья мет, камера за вдухва¬
ния въздух
воспроизводящая тле. възпроизвеждаща
[предавателна] камера
впускнЯя топл, пускова [смукателна] ка-
.мера
—	всасывания смукателна камера
вспомогательная топл. спомагателна ка¬
мера
вторйчняя топл. вторична казмера
вулканизационная вж. кЯмвра, варочняя
входнЯя топл. входна камера
выемочняя мин. добивна камера
выработанная мин. отработена [изчер¬
пана]" камера
—	высокого давления камера за високо на¬
лягане
выходнЯя изходна камера
гязификяционная газификациома камера
~, гЯзовая ядр. газова камера
~, гзеительняя ел, дъгогасителна камера
—	гашёния энёргии хидр. успокоителна ка¬
мера
—	горВния топл. горивна камера .
«горячая» ядр. гореща камера (за работа
с манипулатор)
дегазационная дегазационна камера
		КАМ
дезактивационная ядр, дезактивационна
камера
—	делВния ядр. камера на делението [разпада¬
нето]
дистилляционная дестилационна камера
х-ч, диффузионная ядр., физ, дифузионна ка¬
мера
~ для брожёния хран.- ферментационна ка¬
мера
дозиметрическая ядр. gбЗйегтрична ка¬
мера
/w, дуговЯя ел. вж. камера, дугогавйтельняя
хч, дугогаситвльная дъгогасителна камера
дутьввЯя камера за вдухвания въздух
(в металургични пещи)
дымовЗя димна камера
жяровЯя огнена [пламъчна] камера
/w, зажигательная топл. запалителна камера
закреплённая мин. укрепена (с подпори)
камера
х-ч, зарядная мин. камера за взривния заряд
лч, защйтная ядр. защитна камера
зеркальная кфт, фотоапарат с рефлектор
(за визиране на обекта)
г-, золотниковая топл. шибърна камера
Импульсная яДр. импулсна камера
интегрирующая яДр. интегрираща камера
ионизационная ядр. Ибкйзанйбйка камера
искрогасИтельная вж. камсря, дугогявИ-
тельняя
искроуловйтельняя топл, искрбуливйтгл-
на камера
—	испарителя хлаД, изпарителна камера
катализаторная катализаторна камера
кессонная стр. кесонна камера
киносъёмочная еинбсниеачка камера
коксовальная мет. коксуваща камера
кольцевая ядр. пръстеновидна камера
х-ч, кольцевЯя сопловая топл, пр^^нооС-
разна камера на цюза
хд, компенсационная ядр. компенсационна ка¬
мера
х-ч, коптИльная хран. камера за опушване
коидeнcяцu6ниая физ, кондензационна ка¬
мера
магнитная ядр. магнитна камера
х-ч, машинная мин. машинна камера
минная мин. вж, камера, зярядняя
морозИльная камера за замразяване
ч-ч, нагнетательная нагнетателна [сгъсти¬
тел на] камера
~, нагревательная нагревателна камера
~, насосная камера на помпа
нейтронная ядр. неутронна камера
низкого давления камера за ниско на¬
лягане	,
~, низкотемпературная	иискотемпературна
камера
х-чх облучСния ядр. камера за облъчване
х^х, обрушЯемая мин-. обрушаема камера
х-ч-обскура вж, кЯмвра, тёмная
огнсвЯя огнена камера
х-чх отбора топл. камера за вземане на пара
открытая мин, отворена камера

282
KAM

отстойная утаителна камера
очИстная 1. очистителна [сепарационна]
камера 2. еж. камера, выемочная
—, паровая парна камера, парен дом
первИчная първична камера
—, передающая тлв. предавателна камера
плавИльная мет. -топилна камера
—, подземная мин. подземна камера
поплавковая поплавъчна камера
проекционная прожекционна камера
пузырьковая ядр. камера с мехурчета
(приви видими слеДите на натоварени ча¬
стици )
пусковая ядр. пускова камера
пылесобирательная [пылеуловйтельная]
жс<т.^пр^<^?^с^<^ъбираща [прахеулевятллпа, фил-
трова] камера
пылеосадочная прахоутаяваща [прахоза-
държаща] камера
пыльная (пылесббриик, пылтсобиратель]
текст. прахосъбяратлл
рабочая работна камера
радиальная радиална камера	(на тур¬
бина)
радиохимИчтская ядр. радиохимически ка¬
мера
разделяющая разделяща, сепарационна
камера
разряди; я ел. разрядна камера
распределительная разпределителна ка¬
мера
расширительная разширителна камера
—	реактора камера на реактора
реакционная вж. камера реактора
регенераторная	[регенеративная] мет.
регенераторна камера (в мартенови пещи)
резИновая авто вътрешна автомобилна
гума
резонансная ик. резонансна камера
рекомбинационная ядр. рекомбинационна
камера
рекомпрессибиная кораб. реkомпрлсяепна
камера
рентгеновская рентгенова камера
—	с бегущим лучом тлв. камера с бягащ лъч
свинцовая хим. оловна камера (произ¬
водство на сярна киселина)
—	сгорания горивна камера
секционная топл. секционна камера
—	сжатия сгъстятллна {kомпресяоппа| ка¬
мера
сифонная снфонна камера
смесительная текст., попл. смлсятел на ка¬
мера
сублимационная сублимационна камера
сухая ядр. суха камера
—, сушИльная сушилна камера
тёмная физ., тфл. тъмна камера
телевизионная тлллвязяонна камера
топочная камера на пещ,, горивна камера
трубная тръбна камера
турбИнная турбинна камера
турбулентная хидр. турбулентна камера
—	убежища мин. убежище, спасйтелна камера
увлажнительная текст. овлажнятеича ка¬
мера
уравнительная изравнителна камера
урановая ядр. уранова камера
—	ускорИтеля ядр. камера на ускорителя
успокоительная успокоителна камера (за
канализация)
флотационная флотационна камера .
форсажная топл. форсажна [форсираща]
камера
форсуночная дюзова камера
холодильная L хладилна камера 2. охла¬
ден склад (за хранителни продукти) 3. ох¬
ладителна камера (за газа от доменна пещ)
—	хранения гардероб, стая за съхраняване
(ни бигиж)
—	цветного телевидения камера за цветна те¬
левизия
—	, швицтвальная кож. камера за швицоване
(обезлешаване на суровите кожи)
циклонная циклонна камера (аспирация)
четырехтрубочная тлв. четиритръбна ка¬
мера
—	шины авто вътрешна гума
—	шлюза хидр. шлюзова камера
экранированная ядр. екранирана камера
электродная електродна камера
электронная електронна (напр. кино-)ка-
мера
камерный камерен
камерон мин. (специални) бутална помпа за
вода с твърдя примеся
камертон ак. камертон
камйн м 1. камина, огняще 2. (газов или елек¬
трически) стаен отеплител 3. комин (тяс¬
на вертикална пукнатини в скили)
коксотушйтельный kеkсеу-асяващ [кок-
сезадущаващ| комин (за изтегляне на пари
и газове при изгасягине и задушаване на
кокси)
камлот текст. камлот (груб вълнен плат)
камнедробйлка ж стр. камлпетрешачка
вальцовая валцова kамечотрошачка
дИсковая дискова трошачка на камъня
(я на руда)
конусная конусна kамлпетрешачkа
щековая челюстна камлнотрошачка
камнтобраббтка ж стр. обработка на камък
камнеловушка ж зах. kамъкоулевятлл
камнепйльный режещ камъни
камнерез м стр. резач на камъни
камнетёс м сгр. каменоделец
камнеуловйтель м с. cm. kамъkеуловятлл
кампанйлт м арх. камбанария
кампания ж кампания (периоД ни експлоата¬
ция ни сезонно работеща промишлени
инсталация)
—	доменной пТчи кампания на висока пещ
(до слеДващия ремонт)
отопИтельная отоплителна кампания
(периода, през който работи отоплението)
—	плавйльной печи кампания на топилна
пещ
производственная производствена кампа¬
ния (напр. захарна кампания)

233
КАН
—	реактора ядр. кампания ни реактора (пе¬
риод на експлоатация)
кампеш м хож. екстракт от саидалово дърво
(дъбилно вещество)
камуфлет м воен, камуфлст (поДземен взрив
без изхвърляне пръст)
камуфляж м воен, камуфлаж, маскировка
камфора ж хим. камфор
японская яноисии иимфор
Камчатка ж текст. Камчатка, -ъкеи, еодт-ни
ни Дамаски
камшафт м текст. 1. иомиидон вел н задниж-
ваио ни сслфактор 2. иомиидон вал (в да¬
рак за лен или юта)
камы мн геол, гребени, хълмове
камышит м стр. камъши-
канава ж 1. канавка, канал, ров, вада 2. дрс-
иаж 3. тесои проход
боковая странична [крайпътна] каианка
—	вдоль насыпи канавки покрай насип или
склон
водоотводная мелиор. втдто-вeждищ канал
водоотливная втдтттливсн канал (Дълбок
дренажен хенел)
водоприёмная нодоприойсн кииил
водосборная нодосъбиракслсн ианал
водосточная водосточна кенавиа [иаиал]
выпускная сточная отводнятолни [из-
сушитслиа] канавка
гаражная гережси канал (геражне яме)
, дренСжная дренажна ианевиа
кочегарная жп. канел за почиствано (из¬
хвърляне нс сгурия)
картовая мин. ризкринна канавка (тор¬
форазработка )
литейная яма за формоване
ловчая стр. канавка за улевянс (не сти¬
чащи се по склон вода)	.
—	9 нагорная сж. канава, ловчая
—, оросительная ниnонтспсн иаиал
—	, осушйтельная оmводниmопсн [дренажен]
канал
отводная отвеждаща иенавка
придорожная крайпътна канавка
поперечная нанрсчии канавка, водосточен
канел, водосток
разведочная мин. проучвателни кеиавиа
сборная събиратслиа канавка
смотровая жп. ревизионен канал, ровязя-
онии яма
—, сточная втдтсттана ианавиа
канавка ж меш. 1. канавка, жлсб, улей;
освобождаваие 2. канал за сачмите на лагср
—	вала каиал ни вала (за клин, шпонки)
—	в форме ласточкина хвоста канал с форма
ни ластовича опашки
винтовая вниmтви каианка (спирално свре¬
Дло)
водоотливная водтотпивсн иииел (в мин¬
ни изработки)
водосточная водосточна каианка, отвод¬
нителен изкоп
выпрессовочная мет. прссонан ианал (за
оребрявине)
—	для выхода грязи ианал зи нзлизаис ни но-
ансттт»яти
~ для масла [смазки] ианал за масло [грес]
—	для провода ел. каиал за пронодинк
—	для стружек иенал за скружк»
—	для уплотнения унпъкпитспон кеиел (на
фланец)
кольцевая меш. пръстеновиден иаиал
~, маслоотвбдная иенал за отвеждане на
масло	’
~. маслоулавnивг ющая маслоуловителей ка¬
нал
—, масляная маслен иенал, маслена назва
поперечная вж. канава, поперечная
~, поршневая авто каиал на бутало (за
пръстен )
посадочная с. cm. бразди за посаждане
—	протекторного рисунка следа (оставена
върху почвате) от профили ни ивтойтбипии
гума
—	рессорной полосы каиел ни рссориня лист
сгружкхзавзватёльная стpужкозививешт
иаиалае (на стругарски нож)
смазочная вж. канавка, масляная
ступицы мзш. каиалче на главината
—	шкива (околовръстен) жлеб нс шзйбз
шпоночная канал зи илян [шнониа]
канавозаравнйтель, универсальный универса¬
лен иаиелокопач-зараниитсл
канавозасыпщик м мелиор. кенептзасипвиа
канавокопатель м стр. иенаЛтитеачка
гидрг влйческий хидравлични канапткт-
пачки
—	на гусеничном ходу гъсенични кеиапткт-
начка (не гъсеничен ход)
ковшовый (едно-) чсрдакова [иофичкони]
иепептктеаака
многоковшовый йитгоаернаkтна [миого-
иофячиона] кеиалтктеааке
одноковшовый одноче-накова [лъжична]
еепаптетнааее, лъжичсн бигср-иенелткт-
пач
плужный елугова kапептктеачке
прицепной прикачва кеиептктпеаки
~, ротационный ротационна канаЛтктпачка
~, самоходный самоходии канелтктпааеи
фрезерный фрсза-кипиптиопачка
цепной верижна иеиаптетеаака
канавоочйстйтёль м стр.. с. cm. еиналтоаи-
стятол
канал м 1. хидр. иаиил 2. съобщ. иаиал (зс
преДевсне информация)
бинарный тле.. раДио бинарен кеиел
~, биологйческий ядр. биологичен иаиал
(за опити с животни)
боковой хидр. страничен ианал
вентиляционный вонтяпационон иаиел
вертикальный воздушный въздушна тяга
(в Мартенова пещ)
—	верхнего бьёфа водосброса отливен ианал
(зс изпускане излишна воДа от водохрани¬
лище), разположен над подпорната стони
водозаборный нтдтвзсйсн ианал
водоотводный втдоттвсждащ канал
водоподводящий водоптдавиш иииал

284
КАН

водослйвный водоотливен {водосточен} ка¬
нал
воздушный въздушен канал
волноводный радио вълиоводси канал
—	воспроизведСния радио канал за възпро¬
извеждане
впускной всмукателен канал; пускателей
канал
всасывающий вж. кянЯл, впускной
-ч, выпускной изпускателен канал
высокочастотный радио високочестотен
канал, канал на носещата честота
вытяжной стр., топл. иесмуквaтелгк ка¬
нал (за газове, Дим)	.
—	для выходя грязи мин. канал за излизане
на тинята
. азовый канал за отвеждане на газове
газораспределительный гaебрaепредглй-
телен канал
гидросиловой хидр. вбднбсйлбв канал
глухой глух [сляп, затворен] канал
деривационный L деривационен канал
2, канал за изпускане на мътилката (воДо-
пречистване)
—	для вывода пучкЯ нейтронов канал за
извеждане на снопче неутрони (от зоната
на разпадане)
~ для дренажа основания стр. дренажен ка¬
нал на основата
—	для осаждСния пыли топл, канал за от¬
лагане на летящ прах
—	для отвода воды канал за отвеждане на
вода
—	для перетекания пласт, 1. леяков канал
2, каналче за изтичане на излишния мате¬
риал
~ для притока верхнего воздуха канал за
приток на горен въздух
—	для уплотнСния канал за уплътняване
(на фланец)
дымовой gиебход, димен канал, фукс
—	звукового сопровождения тле. канал за
звуков съпровод
запальный канал за запалване
—, измерительный авт. измервателен канал
—	изображения тле. канал за изображението
индикЯторный индикаторен канал (за
връзка с индикатора)
z-, ирригационный иригационен напоителен
канал
кабельный кабелен канал
z-д канатного шкивЗ под, тр, жлеб на въжена
шайба
z-z, влЯпанныИ клапанен канал
контрольный изм, контролен канал
z-z, лесосплавныИ гор, канал за спускане на
дървен материал от гората, лесосвличащ канал
литниковый леяков канал
z-z, магазинный полигр, магазинов канал (на
линотипна машина)
мягистрЯльныИ магистрален канал
мСжду лопатками канал между лопатките
(на турбина)
морской морски канал
zz, нагнетательный нагнетателей канал
z-z, нагревательный нагревателен канал
направляющий канал на направляващ
апарат (турбина)
обводный хидр. околовръстен канал
оросИтельный напоителен канал
~, осушИтельныИ отводнителен канал
~, парораспределительный нарораенргдг-
лителен канал
zz передачи раДио предавателен канал
перепускной преливен (отливен) канал
~ приёма радио канал за приемане
рабочий ядр, работен канал (за гориво на
реактора )
сифонный мет. сифонен канал
~, соединительный съединителен канал
сточный канал за оттичане
— стволЗ воен, канал на цевта
судоходный плавателен канал
z.z, телевизионный телевизионен канал
z^z, телефонный телефонен канал
топлИвный канал за гориво
уравнительный изравнителен - канал
zz, частотный честотен канал
zxz шлюза, дбийый дънен канал на шлюза
zz, эеинериеентальный ядр. канал за опити
энергетический хидр. вбднбсилов канал
каналец -M каналче
воздушный текст. лумен, вътрешен ка¬
нал на влакно
канализация ж стр. тлф. канализация
zz, городская градска канализация
лИвневая канализация за отвеждане на
дъждовни води
z-z, монолйтная монолитна канализация (бло*
кове с един канал)
z>z, аиогоотвёрстиaя тлф, канализация с бло¬
кове с много капали
Общественная обществена канализация
одноотвёрстная еднотръбна	канали¬
зация
^z, промышленная промишлена канализация
хозяйственно-фекальная	битово-фекална
канализация
канапuзовЯнuё с нроеонаванг на канал
канялоочистИтель м стр. какалочйстачеа
канЗт м 1. дебело въже 2. кабел, кабелно
въже
бёльный бяло конопено въже
zz, бесконечный мин. безкрайно въже
бортовой бордово въже (на кораб)
-z, буксирный трансп, буксир но въже (вле-
кало)
~, буровой сондажно въже
ведущий поД. тр. задвижващо (теглещо)
въже
zzz, возвратный възвратно въже (неработещ
клон на въжето)
zzz, вбсгмиадцатйнрЯциый - въже от 18 телени
снопчета
z~, главный мин. главно въже (тегли ваго¬
нетки на бремсберг)
грузоподъёмный товароподемно въже
джутовый въже ст юта

285
желоночный жлленкеве въже (за про¬
бивни сонда)
закрытый въже със затворена конструк¬
ция, закрито въже
квадратный въже с квадратно сечение
комбинированный комбинирано въже (с
компаундна структури)
комбинированной свивки въже с комбини¬
рано осу^ане
компенсирующий компенсиращо въже
—	крестовой крутки [свИвки] въже с кръсто¬
сано осукване
лубяной ликово въже
—	механизма вращения въже на въртящия
механизъм (кулокран)
направляющий мин. направляващо [во¬
дещо ] въже
■ ~, нераскручивающийся	плразсукваще се
въже
несущий ликово въже
натяжной патегатллпе [опъващо] въже
овальнопрядный въже от овални снопчета
одно^н^вой въже с един край
оттяжной обтегатллне въже, обтяжка
—	останова спирачно въже
пеньковый конопено въже
плоскопрядный въже от плоски снопчета
подвесной въже за окачване
поддерживающий въже за укрепване
—, подъёмный товаропевдягатллно въже
—, приводной задвижващо [тлглеще| въже
причальный въже за вързванл
разгружающий разтоварно въже
руднИчный руднично въже
скреперный въже на скрепер
—• спасательной лестницы въже за спасител¬
ната стълба
спуско-подъёмный извозно въже
стильной стоманено въже
стопорный спирателно въже
страхующий осигурително въже
судовой корабно въже
тальтвый въже на телфер
трехгранопрядный въже с триъгълни сноп-
чета
тяговый тлглятллчо въже
уравновешивающий уравневлсяваще въже
хвостовой 1. задно въже (на бремсберг)
2.	долен клон на въже
шахтный руднично въже
швартовный вързално въже, вързало
шкивный шайбено преводно въже
якорный въже за закотвяне
канатик м 1. ел. мно-опреводен гъвкав кабел,
лятцендрат 2. поД. тр. гъвкаво снопче от
финн стоманени телове
~, антённый антенна жица
канатный въжен
канатно-верёвочный въжарски
канатоёмкость ж под. гр. въжеемкост, (дъл¬
жини. която се навива на' барабана)
канатоукладчнк м под. пр. въженареждач
канва ж текст. канава
кандела ж свт. кандела, единица за сяла на
светлина
	КАП
канефбра ж арх. канефора (кариапиДа с ва¬
за на глава)
канитель м текст. сърмени няшки за брокат
канистра ж трамп. бидон,- канистра (за
гориво )
канифоль ж харп. колофон
живичная колофон от борова смола
канкринИт м геол. канкринит
каннелюры мн арх. канелуря, улей по ко¬
лона яля пяластър
кант м кант, ивица, ръб между две плоскости
кантование с мет. 1. обръщане (при коване
на механичен чук) 2. окрайчванл, кантуване
кантователь м мет. обръщач (приспособле¬
ние за обръщане тежкя заготовки в пещ яля
при коване)
барабанный барабанен обръщач
крюновый обръщач с кука
zv, механический механичен обръщач
роликовый ролков обръщач
—, сварочный заваръчен обръщач
кантовать мет. 1. обръщам през ръб 2. ок-
райчвам с кант 3. наклонявам леярска кофа
3.	обрязвам кантове
кантовка ж 1. меп. кант^^ане, обръщане
2.	чук-главячар за нит 3. полигр. оканту-
ване (подвързия) 4. кож. ръчно обезлеша-
ване на краища
— леса кан^ванл на дървен материал
кантовщик м каптовач, работник, издял-
ващ гредя от объл материал
каньон м геол. каньон (тясна клисура със
стръмни брегове)
каолин м минер, каолин
каолин-мтшалка ж керим. бъркачка [месачка]
на каолин
каолинизация ж геол. превръщане на полския
камък в каолин
каолинИт м минер. каолинит
кап м фигурни жялкя на дървесина
капание с капане, накапване
капать накапвам, наливам капка по капка
капвложением икон.. съкр. капиталовложение
капТж м хидр. капане; пропускане, протичане
капеллИрованне (купеллйрованит) с мет. ку-
nелярапл, извличане на благородни метали
от ретортно олово
капТль ж 1. метео капкя (от топящ се сняг)
2. мет. купел. малка шуплеста паничка
(в металургични лаборатории) 3. мет.
голяма елипсовидна тава за капеляранл
(вж. капелйрование)
капельник м арх. 1. капчук, водобран 2. шу¬
шулка, която капе
капельница ж хим. гутатор
капик м кож. форт, пета па обувка
капиллярность ж физ. капялярноет
капитал м икон. капитал
капиталовложение с вж. капвложение
капитальный главен, основен, масивен
капитёль ж 1. арх. капител 2. печатна малка
буква с очертание на главна 3. топл., стр.
венец на комин
капкан м с. ст. капан, примка
каплевидный капковяден
286
КАП

каплеобразный канкот6разеи
капленепроницаемый капктисертеусилив
капnёогдеnйгёль канкоткдопятоп
капок м текст. кенои (виД растителна
вълне)
капор м хидр. калпак
сифонного водосброса хидр. (смукателен)
калник ни сифоиио втдтизеусееие
капот м тренсп. 1. кенак 2. калъф 3. покрив¬
ки (нзпр. нс самолетен Двигател)
—	двигателя авто автойтбипсн кенак, иелъф
(топъл) кожух
кольцевой ав. пръстсиовидсИ кепаи (ко¬
жух )
~, обтекаемый трансп. обтекаем [аеродииа-
м»чои| кожух
откидной нодвижси [шариирои] канак
съёмный снимаем (подвижен) капак
капотирование с св. кепо-ирам, преобръщам
капремонт м стр. основсн (еапикалои| ре¬
монт
капролактам хим. кен-олеккам, сннmотнаит вс-
Щесmвт, суртвииа зи иепрон
капрон м хим. капрон (полисмидно влахно)
капроновый кепроитв, ианранси от капрои
капсула ж 1. херем, капсуле, кутия от огне¬
упорна глиии 2. косм. капсула
капсюль м 1. мин. нзривои капсул 2. оловсн
или пластмасов калпак на гърло иа бутилка
~-воспnамензтёль воен. възпламенителен кап¬
сул
-—детонатор воен, дотоииторои капсул
детонаторный (гремучертутнь^)	воен.
дскоиакорои капсул (от гърмящ живех)
микрофонный тлф., рздио йикрофтиен
капсул
ударный воен. удареи капсул вж. кап-
сюпь-вхспламёнзтёль
—	центрального огня мин., воен, капсул за
цеикралио запалване
капсюляцзя ж капсули-еие
каптаж м хидр. 1. каптиране, втдтхвашаис
2.	съоръжсиис за втдтхвашаие или пот-тпт-
хващаие
—	скважины мин. кентаж на соидажии от¬
воря
каптал м пслиaр. kапиксп6аид
карабин м 1. воен. иерабиие 2. кука-ключалке
3.	жабка (зи уДължаване и скъсяване ни
обтяжке )
кара бура ж хидр. вид фашнии (от камъш.
слама, вършини)
каракуль м искусственный текст. изкуствен
каракул, иримор
натуральный астраган, естествен ке-акул
карамель-солод ж хрсн. карамелси малц
карандаш м , литографский полигр. литограф¬
ски молив
карасик м инстр. малие пиле с овално ссчсиис
(птичи език)
карат м изм. карет (мярка за тегло ни скъ¬
поценни хемъни)
карбамид м хим. карбамид
карбанионы мн хим. иарбанноин (молекуляр¬
ни частици, съдържащи отрицателно за¬
редени тривалентни въглеродни атоми J
кирбИд м хим. иарбид
—	алюминия алумниисв иарбид
—	бора борон карбид
—	вольфрама волфрамов карбид
—	железа железен карбид
—	кальция калциев карбид
—	кремния силициев иарбид, иирборуид.
—	крупнозернистый сдрозъриеск иарбид
—	лИтия литиов иарбид
—	магния магнезиев иарбид
—	марганца мангиитв иарбид
—	натрия иетриев иарбид
—	серебра срсбърсн иарбид
—	титана титииов карбид
—	тория ториев карбид
—	хрома хромов карбид
карбИдный карбиден
карбиламйн м хим. керби.лемии, изоии-рил
карбинол м хим. карбинол, йетилaлетхтп,
дърнеи спирт
карбокейл м хим. кар6тесял, карбтксипиа
група
карбоксилИрование с хим. кар6тесипираис,
вкернеие карбоксилна .група
карболка ж хим. еар6тпова кисспиии, еер6тп,
фоиол
карбонадо с минер. кербтиедт, ризиовидиост
иа диамаика
карбонат м хим. ке-бонат, сол ни нъглоиати
кяселииа
—	аммония амониев еарбтиат
—	бария барисв карбтииm
—	железа (II) железси карбонат (II), форо-
карбоиат
—	калия калисв карбоиет
—	кальция калциев карбоиак, веровии
кИслый киссл кар-оиек, бика-боиек, хи-
дртгсиеер6оиак
—	кобальта (II) кобалтов иарбтиа-
~ лЯтия литиев карбоиат
—	магния мегисзиов еар6тиа-
—	марганца (II) манганов (II) еарбтиаm
~ мОдя (II) моден (II) карбонат
—	натрия нитрисв иарбоне-
основной основен кербтиат
—	ртути (II) живачен (И) карбоиа-
—	свинца оловен ка-боиат
—	серебра сребърен кар6тиа-
—	стронция сmроиписв карбоиат
—	хрома (II) хромон kар6тиа-
—	церия (IV) цсриов (IV) кербоиат
—	цинка цинков карбоиат
карбонатный еарбтиаmеи
карбонатизация прсвръщаие ни (някаква)
сол н иир6тиак, иарбтиа-изепия
карбонизация ж хим. 1. овъглявано 2. суха
дестилация иа дървесииа 3. текст, еер6т-
инзеция (на вълнени плетове)
—	шерсти текст, иарбоиизация иа вълни
карбонил м хим. 1. карбтиип 2. кар-онилиа
груди

287
бромистый карбонйлброеиg
—	желёзя железен карбонил
ссрнИстыИ еарбокилсулфйд
фтористый еарбокйлфлубрйд
хлористый еарбоййлхлорид
карборунд м хим. карборунд, силициев кар¬
бид
карбоциклический хим. карбоцикличен
карбюрЗтор м авто карбуратор
авиационный авиационен карбуратор
автомобИльныИ автомобилен карбуратор
бензиновый бензинов карбуратор
беспоцпавкбвыИ карбуратор без попла-
вък
вакуумный вакуумен карбуратор
впрыскивающий впръскващ карбуратор
вспомогательный спомагателен карбура¬
тор
~ двойного топлива карбуратор за два вица
гориво
двухдиффузорный двудифузъорен карбу¬
ратор
дополнительный допълнителен карбура¬
тор
—	, жиклёрный жигльорен карбуратор (с пул¬
веризатор )
золотниковый шибърен карбуратор
х~, ИспарИтельный изпарителен карбуратор
—	лёгкого топлива карбуратор за леко го¬
риво
малогабаритный малогабаритен карбура¬
тор
многожиклёрный многожигльорен карбу¬
ратор •
многокамерный многокамерен карбура¬
тор
поплавковый карбуратор с поплавък
пульверизационный нулве‘рйеационеи кар¬
буратор
пусковой пусков [стартов] карбуратор
с восходящим потоком карбуратор с въз¬
ходяща струя
~ с горизонтальным потоком карбуратор с
хоризонтална струя
сдвоенный сдвоен карбуратор
—	с дроссельной заслонкой карбуратор с
дроселна клапа
—	с компенсационной системой карбуратор
с компенсационна система
/^-смеситель карбуратор-смесител
—	с пЯдяющим потоком карбуратор с падаща
струя
—	с экономайзером карбуратор с иеоноеай-
зер
карбюрЯторныИ карбураторен
кярбюрЗцйя ж испарСнисм карбурация чрез
изпарение	”
карбюризатор м мет. еарбурйеатбр (вещест¬
во, отДаващо въглерод на беДни на въглероД
стомани )
л-, жидкий течен еарбурйеатбр
твёрдый твърц [сух] еарбурйеатор
кЯрда ж текст. царачна лента, карца
г-', пйльчятая дарачна лента с трионовидни
зъби
		КАР
проволочная царачна лента с телени
зъби
прямая дарачна гарнитура (лента) от
стоманена лента
кардан м маис., авто карданен механизъм, кар¬
дан, каре ■
~, бсссмазочный безмаслен [сух! карданен
механизъм
двойной двоен кардан
х~, жёсткиИ корав [твърд] кардан
~, закрытый затворен кардан
—, кулачковый кардан с палцеви издатъци
мягкий еластичен кардан
z-, открытый отворен Открит] кардан
синхронный синхронен кардан
сухой вж. кардан, бессаЗоочиыИ
универсальный универсален кардан
упругий еластичен [мек] кардан
каедаaшиня ж текст, дарачна машина,
дарак
вЗликовая [вЯпочиая] дарак с валчета
грубая [первая, предварительная] груб-
[първи, предварителен] дарак
ровничная дарак за предпрежца
~ с двумя барабЯнами дарак с два барабана-
~ с двумя вальянами царак с два пеньора
тонкая [отделочная! фин дарак (за окон¬
чателно развла чваке)
холстовая дарак за вата
шляпочная дарак с безконечно платно от-
плоски летви, облечени с иглена гарнитура
кардование текст, кардиране
кардовщик м даракчиу
кардолСнта дарачна (иглена) лента, дарачна
гарнитура
'кардочСсание с развлачване (на Дарак)
кярдиойдя ж мат. кардиоида (крива с форма
на сърце)
кардощётка ж текст, (телена) четка за кар¬
дирано (на тъкани)
кярСткя ж текст., маш, количка, каретка,
талижка
балансИрная маш. балансираща количка
[шейна]	.
буровЗя мин. пробивна количка
велосипедная 1. велосипедна количка
2. велосипеден задвижващ механизъм
гребнечесальной мзшйны' текст. количка
на гребенна машина (пенирмашина)
двухподъёмная текст. двуиздигаща ни-
щелкова машина
двухрядная двуредна нищелкова машина
~ для вСрхнего зёва текст, нищел кова ма¬
шина за горна уста
~ для навоев количка за кросна
заеебвая шейпа на линейна плетачна
машина
конвСИеря поД. тр. количка на конвейер¬
—, лопастная лбнaтбвйднa нищел кова маши¬
на
г*, монорСльсовая под. тр. ебнбрелcбвa ко¬
личка
натяжнЯя мин. количка [шейна] за обтя¬
гане на верига [въже или гумена лента}

288
КАР

нитеводйтельная текст. нишководачна ко¬
личка
——— пТрвой и второй передачи авто подвижен
блок за - I я II скорост
резцовая обр. мет. ножова шлйпа (на
су порта )
—■, ремизоподъёмная нящллкова машина
ремизоподъёмная нИжняя пружинен ре¬
гистър към нящелкова машина
самоходная буровая мин. самоходна про¬
бивна каретка
с опорными катками количка [шлйна] с
опорня ролкя
~ суппорта миш. шейна на су порта
~ ткацкого станка нищел^ва машина на
тъкачен етап
ширИльная текст. Палмеров апарат (бан¬
дажен ширипел)
—	щёткодержателя ел. рамо [каретка] на
члткодържача
кариатИда ж арх. кариатида (архитектурен
орнамент )
«аркас м маш., спр. 1. рама, основа, скелет
2.	скелет на сграда (с нлнесещя стеня)
~ гондолы ав. скелет на гондола
горячий топл. горлщ скелет (ни пещ)
деревянный стр. дървен скелет
железобетонный стр. стоманобетонен ске¬
лет
—, жёсткий ав.. стр. kеравесвързач скелет
—	здания скелет на сграда
~ катушки ел. скелет на бобина
котёльного агрегата скелет на котелен
агрегат
—■ крыла ав. скелет на кряло
купольный стр. куполен скелет
—, металлический метален скелет
несущий носещ скелет
—	оросИтельного устройства с. сп. носеща
конструкция на оросително™ устройство
покрышки киуч. основен бандажнран пласт
на външна гума
•—■, сварной стр. заварен скелет
силовой стр. носещ скелет
стальной сгр. стоманен скелет; стоманена
арматура
—, стержневой арматура на леярско сърце
фундаментный скелет на фундамент
—— фюзеляжа скелет на тяло на самолет
—	шИны скелет на външна гума
—	шИшельный вж. каркас, стержневой
каркасно-панельный	скелетно-панелен
«арлинг планински връх с форма на трястлнна
пирамида
карлингс м кораб, карлингс, надлъжна греда
под палуба
кармазИн м хим. кармазин (кисело азобагрило)
карман м 1. джоб 2. кухина, празно място
3.	под. тр. кофа на багер 4. под. тр. ко-
фичка на елеватор
—, баластный хлътване на жп. платно (под
траверси )
бункерный под. тр. джоб на бункер (нипр.
за връщане на материал)
влагоулавливающий стр., мин. влагоула-
вяща камера
газовый мин. газов джоб (кухини, изпъл¬
нена с газ)
загрузочный под. гр. зареждащ отвор
—	лопатки гнездо за лопатката (ни турбина)
~, масляный маш. маслена пазва
—	противовеса под. гр. гнездо за противо¬
тежест
решётчатый решетъчен джоб (ни хлади¬
лен вагон)
рудный рудно гнездо
сборочный монтажен отвор
смазочный вж. карман, масляный
шуровочный отвор за разбъркване
карналйт м минер. карналят
карнИз м сгр. корниз
арочный сводов корниз
венчающий увенчаващ [завършващ] кор¬
низ
междуэтажный междуетажен корниз
~, цокольный цокълен корниз
карнотйт м минер. карнотят
каротаж м мин. каротаж (физическо измерва¬
не на сондаж)
~, акустИческий акустичен каротаж
боковой страничен каротаж
газовый газов каротаж
индукционный индуктивен каротаж
магнитный магнитен каротаж
механИческий механичен каротаж
нейтронный неутронен каротаж
радиоактИвный радиоактивен каротаж
стйсмИчтский сеизмичен каротаж
температурный температурен каротаж
фотоэлектрический фотеелеkтрячлп каро¬
таж
электрический електрически каротаж
(споре. Шлумбергер)
электромагнитный електромагнитен ка¬
ротаж
каротин м хим. каротин, провитамин А
карпинскинйт м минер, карпянскянят
карсинотрбн м ридио, фирм. kарсяпетреп.
лампа с обратна вълна
карст м геол, карст
карстовый карстов
карта ж 1. карта 2. площ, оградена със земни
валове 3. спо. кръпка на пътно платно
4.	половинка от панта 5. разкреявапл на
плоскост	'
—	автомобильных дорог карта на автомобил¬
ни пътища
астрономическая	астрономическа карта
(звездна )
~ атмосферного давления карта на атмосфер¬
ното налягане
аэрологическая аерологична карта
аэронавигационная аеронавягавяенна
карта
аэрофотограмметрйческая	аерофотогра"
метрична карта
батимттрИчтская батиметрична карта (на
дълбочините)

289
КАР
~ водных путёй сообщСния карта на водните
иътища
генеральная генерална карта (обща)
географическая географска карта
геологйческяя геоложка карта
гидрологическая хидроложка карта
гипсометрйческая хипсометрична карта
гравиметрическая	карта
—	жвлСзных дорог карта на железните пъ¬
тища
—	звёздного нёба карта на звездното небе
/—, кядЯстровяя ктдтстрова карта
кйпнтя текст, етикет нт топ плат
климатИческтя климатична карта
лоцманская пилотска [лоцманска] карта
лунняя карта ня Луната
мзркшёИдерскяя ааркшаИдсеска карта
маршрутная маршрутна карта
метеорологическая метеорологична карта
морскЗя морскт карта (вж. кЗрта, нави¬
гационная)
навигационная навигационна карта
обзорная общегеогряфИчсская обша пре¬
гледна географска карта
орографическая орографска карта (кар¬
та на релефа)
nврфорйровзииая изч. перфокарта
пластовая геол. картя на земните пла¬
стове
—	полезных ископаемых мин. карта .на по¬
лезните изкопаеми
полётная карта зт полет
прогностическая карта за прогнозата (на
времето )
пропускнТя орг. (карта за) пропуск
—	путёй сообщения карта на пътищата
радиолокационняя радйолокациоииа кар¬
та
радиометрйческяя еадиомётеичиа карта
расчётная мат, карта [формуляр] за пре¬
смятане
~ рудопроявлёний мин. карта на рудните на¬
ходища
синоптИческтя метео синоптична карта
технологическая маршрутная маршрут¬
на технологическа карта
технологическая операционная операци¬
онна технологическа карта
топографическая топографска карта
~. триангуляционная триангулационна кар¬
та
узорная фигурна карта
экранная раДио карта на еадиопокаиио-
иеи екран
кяртВль м икон, картвл
кЗртер м авто картер
—	ведущего мостЗ картер на водещия мост
—	двйгзтеля картер на двигателя
—	дифференциала картер на диференциала
—	заднего мостЗ картер на задния мост
—	маховикЯ картер ня маховика
—	насоса кожух | корпус] ня помпа
—	коленчатого вЗлз вж. кЗртср двигателя
—	коробки персдЗч картер на предавателната
(скоростна) кути я
—	переднего мостЗ каетве на предния мост
—	рулевого управления картер на кормилното
управление
сухой сух картер
туннельный тунелен [тръбовиден] картер
картирование с картиране, нанасяне на карта
кзртогрЗмма ж геоД. каетограаа
картографирование с вж. картирование
картон м картон, лукава
асбСстовый азбестов картон
бакелитовый ел. бак^^^тов картон
Ойтумный стр. бйтуаиоuеаи [асфалтов]
картон
бuтуаинUровзииыИ тряпИчный стр. кар¬
тон от тёкстйпий отпадъци (пропит) с
асфалт
войлочный текст. филцов картон
глянцевый гланцов картон
гофрированный	вълнообразен картон,
велпапе
гудронированный гудеониеан (катрано-
сан) картон
древесный бурый (сивокафяв) дървесинен
картон
жзккЗрдовый текст, жакардов картон
(верига от жакарДови карти)
звукоизоляционный звvкойоолацuоиви
картон
клеенный проклеен (импрегниран) кар¬
тон
коробочный картон за кутии
кровельный покривен картон
листовой листов картон
~. макулатурный стр. нискокачествен кар¬
тон от негодни за друга цел хартиени от¬
падъци
матричный полигр. картон за (печетар-
ски) матрици
обувной обущарски картон
псреплётныИ подвързачески картон
прессованный пресован картон
прокладочный (гланцов) картон за уп¬
лътнение
—	ремизоподъёмной кярвтки текст, картон
за нищелкова машина
рифлёный вълнообразен картон, велпапе
строительный строителен картон
термоизоляционный термоизолационен
картон
толевый покривен [изолационен] картон
трансформЗторный картон за трансфор¬
матори, пре^пян
фйбровый фибър, пресован картон
электроизоляционный	електроизолацио¬
нен картон, пре^пян
кзртонЗж м картонаж, изделия от картон
картопечатяние с полигр. печатане на карти
картофелекопатель м с, cm, картофовадачка
(изкопвачка)
швыряльный с. cm, роторна картофова-
дачка
кяртофелембИкз ж каетофомйячка
картофелемялка ж с. ст, кяртофомелачка
картофелецогрУочик м кзртофотовярзч
картофвлврёзкз ж хран. кяртофорезячкз
19 Руиео-6■ългарскы политехнически речник

КАР
290
картофелесажалка ж с. ст, кар-тфтcадааки
картофелесобиратель м с, ст, kарmтфтсъбирач
картофелесортирбвка ж с, ст. картофосортя-
роначиа
картофелесушйлка ж с. ст, карmофтсушнпия
картофелетёрка ж с, ст, карттфтрезааки-
с-ривачка
картофелеуборочный kарттфовидааен, иарто-
фонрябираш
картофелечИстка ж хрен. иарmофтчиcтaаии,
картофобелачка
карточка ж 1. картичка, иар-а 2. фиш
паспортная орг, паспортии (машинна)
карта
перфорационная изч. перфокарта
производственная орг. производс-неиа кар¬
ти
картуш м ерх. картуш (орнамент)
картушка ж компаса кораб. роза на компас
(на посоките)
карусель ж леяр. керуссл, ротационни ма¬
шина за лосие ии чугунени т-ъ-и
карусельный маш. каруселей, въртящ со тkтпт
нер-икапиа ос
карьер м	мин, кариера, открит рудинк
глиняный стр. глинена иарисра
гравИйный кариера за (дребен) чакъл
закладочный кариера зе запълвачеи ма¬
териал
язвестияеOвый кариера за .вертвие>
еваспTвый иариера за пропята със стип¬
ци пръст
мраморный мрамории кариери
~ тте-Ыmой -изработки открит рудник
песчаиый пясъчии кариери
слаиповый кариери за шисти
угольный въглищиг иарисра
щебёночный кариера за чакъл (трошляк)
ки-ьО-ный карисреи	.
касаиие с мат. доняраис
касИ-ельная ж мат. допира-слии, таигеита'
~ к крЯвой второго порядка дтпира-опиа към
крина от втора стенен
—	к поверхности допирателие към (крива)
повърхност
каскад м I. каскада; стъпало; водопад ни пра¬
гово 2. редио кесиада; стъпало
буферный ел. буфсрио стъпало
входной ел. входно стъпило
выпрямительный ел. изправително стъ¬
пало
—	водохранилищ хидр. водиа каскада
высокочастотный ел. високочестотно стъ¬
пало
выходной ел. нзходио стъпало
генераторный ел. генераторно [тспипаmтр-
hoJ стъпило
гото-одКиный хотортдииит стъпало
~ гид-остИипий иескиди иа нодня пснтраля
~ ГЭС каскада ВЕЦ
задающий задаващо [възбуждащо] скъ¬
пило
нзби-Итопьиый рзДио селектор ио стъпало
еоQQокmИQуюший редио коригиращо стъ¬
пало
модулирующий ел. модулиращо стъпало
накопительный натрупващо [запомня
що] стъпало
низкочастотный радио инсктаостотно стъ
пало
нуклебнный физ. нуклсонна каскада
/w, оконечный ел, крайио стъпало
—	подпорных сооружений на реке хидр. кас¬
када иа подпориито съоръжсияя (водохра¬
нилище) ни роии
—	припло^нных гидростанций каскада на
язовири» ВЕЦ
разделительный ел. разделително стъпало
регулирующий радио регулиращо стъпало
смесЗтельный реДио сйоснтопно стъпало
усилИтельный усилна-слио скъпило
фазовый ел. фазоиинсрсио стъпело
ядерный ядр. ядренз каскада
каскадирование с ел, иаскъпалявано
каскадный каскадеи, стъпален
касса ж киса
материальная полигр. иеси за на-ореи
материал
матричная полигр. метрични иаса
наборная полигр. иибориа (слтвтслигатеп■
ска) каса
кассСта ж касета, касетка, кутия
двойная кфт. двойиа кассти
—	дифференциала есто кесекки иа дифорои-
цкала
—	для зарядки при дневном свете хфт. ка¬
сетка зи зареждане пр» дновии свс-лниа
—	магнитофона касетка ии мигин-офои
—	одинарная хфт. единична касетка
плёночная хфт. кисета за филм
плёночная вакуумная полигр. филмови ва¬
куумна иессти
сушильная хфт. сушилие иасста
щелевая хфт. кисете с прорсз
кассзтерЗт л минер. каситерит (калаени рудз)
кастор м текст, кес-ор, влътио сукио
касторка ж рициново масло
катабатйческзй метео низходящ, . падащ (вя¬
тър)
катаболИзм м хим. ка-ебтпизъй (съвкупност
от химически процеси противоположни на
аниболизъм )
катавбтра ж геол. пронадаие (в карстови об¬
ласти )
катадиоптрЗческий опт. kетиднтптрнаои
катаклаз м петр. еаmекпеза (деформация на
съставните чисти на схзли под Действие
не налягането)
каталаза ж хим. каталаза
катализ м хим. катализ, катализа
антиокислйтельный аи-иткисли-слсй ка¬
тализ
—	благородными металлами катализ с благо¬
родии мотали
газовый газов катализ
~. гетерогенный хетерогенен катализ
гомогенный хомогсиси катализ
избирательный из-и-етолои [сслск-нвои]
катализ
кислотный киселинен катализ

191
КАТ
контактный контактен катализ
окислИтельный окислителен катализ
отрицательный инхибиране, отрицателен
катализ
положительный положителен катализ
фотохимический фотохимичен катализ
катализатор м хим. - катализатор
актИвный активен катализатор
биологИческий биологичен катализатор
гидрогенизирующий хидрогенязиращ ка¬
тализатор
—жИдкий течен катализатор
кИслый кнселянен катализатор
металлический метален катализатор
отрицательный инхнбнтор, отрицателен
катализатор
полимеризации катализатор на полимери¬
зация
—положительный положителен (активен)
катализатор
смешанный смесен катализатор
таблетированный таблетиран	[зърнест]
катализатор
твёрдый твърд катализатор
щелочной алкален катализатор
каталитический каталитш^
каталог м каталог, списък
алфавитный орг. азбучен каталог
звёздный истр. звезден каталог
~ координат геод. каталог на координати
катамаран м кораб, катамаран, сал
катание с 1. плъзгане, пързаляне 2. мет.
валцуване 3. текст, навиване (на чекрък)
катанка ж мет. 1. заготовь а за валцуване на тел,
валцдрат 2. чекрък (размотало за ризги-
виване на бетонно желязо)
прутковая валцдрат на прътн
катанный валцуван
катапульта ж ав. катапулт, устройство за из¬
хвърляне с начална скорост
гравитационная гравитационен катапулт
инерционная инерционен катапулт
пневматическая пневматичен катапулт
реактИвная реактивен катапулт
телескопическая телескопичен катапулт
термодинамическая термедннамнчеп ката¬
пулт
электрическая електрически катапулт
катать меп. валцувам
катафорез м катафореза
катафоты мн принси. «котешки очи», светло-
отражателни стъкла
катафронт м метеор, катафронт, спускащ сл
метеорологичен фронт
категория ж кате-ерня. клас, група
катенонд м мап. катеноид, верижна крива
катер м кораб, катер
буксирный влекач, буксир
быстроходный бързоходлн катер
гоночный (моторна)	спортно-състезa-
телна лодка, скутер
десантный десантен катер
дозорный патрулен катер
моторный моторен катер
пожарный противопожарен катер
прогулочный катер за разходки
ракСтный воен, ракетоносен катер
рыболовный риболовен - катер
сторожевой воен. стражевн катер
топливозаправщик катер-снабдител с го¬
риво
торпедный торпеден катер
~-тральщнк катер-миночистач
катет м мап. катет
катетометр м мит. катетометър, уред за точ¬
но измерване малки разлики във внсочянн
катСху м кож. катеху (дъбилно и оцветяващо
вещество)
катион м хим. катион, положително зареден
йон
катиепИреванuе с хим. обработка с катиони
(омекотявано вода)
катионЯт м хим. катионит (ка^т^и^^н^ообмени-
тел)	..
истощённый изчерпан [изтощен] катионит
каткЯ мн миш. ролки
направляющие- направляващи, [водещи]
ролки
kатkовапие с сгр. валиране
катковый ролков
катод м	ел. катод, отрицателен електрод
автоэлектронный ел. автоеиеkтренлч [ав-
тоемисиопен] катод
активизированный активиран катод
~, бариевый барнев катод
виртуальный виртуален [фиктивен] ка¬
тод
вольфрамовый волфрамов катод
вспомогательный спомагателен катод
главный главен катод
горячий отопляван (нажежаем) катод,
термокатод
жИдкий течен катод
защитный защитен катод
капельный капковнден катод
~ косвенного накала катод с индиректно
отопление
металлокерамИческий метало керамичен ка¬
тод
оксИдный окнсен катод
подогрСвный отопляван катод, термока¬
тод
~ прямого накала катод с директно отопле¬
ние
ртутный живачен катод
самокалящийся самозагряващ се катод
собранный събран [комплектен] катод
термоэлектронный термоллектронен ка¬
тод, тлрмокатод
тлСющего разряда катод с тлеещо изпраз¬
ване [тлеещ разряд]
торйроваппыИ торнран.катод
туннельный тунелен катод
фотоэлектронный фотолллkтропеп катод,
фотоклетка
холодный студен катод
эквипотенциальный еквяnетечщяален ка¬
тод
катодный катоден

292
КАТ

катодолюминесценция ж катодна луминесцен-
ПИЯ
катодофбн м радио йомен микрофон (без
мембрана )
каток м ' 1. ролка 2. стр. валяк 3. валцова
гладачка
байковый текст, сукнен валяк
балансирный под. тр. кобилична ходова
ролка
вальцовый стр. ролков лагер (нс мост)
ведомый поД. тр. задвижвана (ходове)
ролка
ведущий под. тр. задвижваща (ходове)
ролка
вибрационный стр. вибрационен валяк
гладкий стр. гладък валяк
—глыбодроб с. cm. ■ валяк за разтрошаване
на буци
дорожный стр. пътен валяк
желобчатый с. cm. рифелуван (ръбест)
валяк
звёздчатый с. cm. звездовиден валяк
зубчатый с. cm. назъбен валяк
игольчатый с. cm. иглен валяк
искусственный изкуствена, ледена пър¬
залка
кольчатый с. cm. многогребняен валяк
кулачковый с. cm. валяк с шипове
—.-ллyнкooбразовагёnь с. cm. валяк-ямк^ой-
разувач
—маркер с. cm. валяк-маркировач
моторный стр. моторен валяк
мостовой стр. (подвижен) мостов лагер
(ролка)
—	на пневматЗческих шЗнах с. ст. пневмоко-
лесен] валяк
обратный под. тр. обратна ходова ролка
опорный авто опорна ролка (на гъсенич¬
на лента )
отделочный текст.	мангел, гладачна
ролка
паровой стр. парен валяк
подошвенный кож. ролка (валях) за
гьон
прицепной с. cm. прикачен валяк
рифлёный с. cm. рифелуван [зъбнорифе-
луван] валяк
ручной ръчен валяк
секционный с. cm. секционен валяк
—	с нагревом валяк с нагряване
—	с трамбующими ножками стр. валяк с
трамбуващи крачета
тяжёлый с. cm. тежък валяк
уплотняющий с. cm. валяк-уплътнител
ходовой поД. тр. ходова ролка
католйт м хим. католит, катоден електролит
катоптрический опт. катоптричен
катушечный ел. бобзнен, намотъчен
катушка ж 1. ел. бобина 2. намотка 3. ролка
(нзпр. зс мегниmофскнa ленте. филм)
4.	текст, макара за прежда, шпула
анодная ел. бобина в анодна верига
/->, антенная антенна бобина
банкаброшная текст, флаерова шяула
бескаркасная ел. безскелетна намотка
бумажная текст, картонен калем (шпула)
веретённая текст. вретенна шайба
взаимоиндуктйвности бобина за взаимна
индукция
включающая включваща бобина
—	возбуждения възбудителна бобина
вращающаяся въртяща се бобина (на¬
мотка]
втягивающая привличаща [соленоидная
бобина
выключающая изключваща бобина
—	высевающего аппарата с. cm. улейно сеещо
колело (ни редова сеялка)
—	высокой частоты високочестотна бобина
галетная ел. галетна бобина
—	генератора генераторна [хсциnатхрна)
бобина
гетеродинная хетеродинна бобина
двухсекционная двойна бобина
двухфланцевая бобина-макара «с два фла-
неца
деблокирующая с. cm. деблокираща бо¬
бина
демпферная демпферна [амортизираща,
успокоителна] бобина
дЗсковая дискова бобина
—	для фантомной цепи, пупиновская тлф.
Пупзнова бобина за фантомна (изкуствена)
верига
—	для физической цепи, пупиновская Пупз¬
нова бобина за физическа (основна) верига
дроссельная дроселна бобина, дросел
дугогасйтельная дъгогасителна бобина
~ задающего генератора бобина на задаваш
генератор
—	зажигания (индукционна) бобина на за¬
палването
запальная вж. катушка зажигания
звуковая физ. звукова бобина
индукционная индукционна бобина
искрогасЗтельная сж. катушка, дугога-
сйтельная
—	искрогасителя, диссонансная дисонанси»
искрогасителна бобина
колебательная трептяща [осцилираща|
бобина
—, кольцевая пръстеновидна	[тороидална}
намотка
—9 коммутирующая комутираща бобина
компенейрующая компенсираща бобина
контурная 1. профилна бобина 2. бобин»
в трептящ кръг
корректирующая коригираща бобина
—	крестовой намотки бобина с кръстосана
намотка
—	магнИтного дутья бобина за магнитно по¬
даване на въздух
многослойная многослойна намотка
—9 модулирующая модулираща намотка
намагничивающая намагнитваща намотка
—	настройки бобина за настройване
—	напряжения напрежителна намотка
—	обмотки якоря бобина на котвена намотка
обратной связи бобина за обратна връзка
одинарная единична бобина

«а	 	КАУ
однослойная еднослойна намотка
основная текст, бобина с основна прежда
отключающая изключваща бобина
параллельная паралелна [шунтова] на¬
мотка
—	перемённой индуктивности бобина с про¬
менлива индуктивност
питающая захранваща бобина
плоская плоска бобина
поисковая риДио търсеща бобина (нипр.
на гониомепър)	.
~ положения сИнего тлв. бобина за положе¬
нието на синия цвят
последовательная последователна	(се¬
рийни ) намотка
—	постоянной индуктивности бобина с по¬
стоянна индуктивност
<-> предохранительная предпазна Защитна]
бобина
приёмная приемна бобина
приставная допълнителна бобина
проволочная 1. жична бобина 2. макара за
(навиване) на проводник
прядИльная текст. предачна шпула
«./, пусковая пускова бобина
—	радиогониометра бобина на радиогонто-
мттър
размагничивающая размагнитваща бобина
^--рамка рамкова бобина
м, реактИвная реактивна бобина
ртлё бобина на релт
ровничная текст. бобина за флаер, бо¬
бина за предпртжда
Румкорфа Румкорфова бобина
—	самоиндукции самоиндукционна бобина
л/ с воздушным сердечником бобина без сър¬
цевина
связи бобина за връзка; свързваща намотка
связи с сёткой риДио бобина за връзка с
решетка
секционированная секционирана бобина
сериесная последователна [серийна] на¬
мотка
~ с желёзным сердТчником бобина с феромаг-
нитна сърцевина
силовая силова бобина
—	с магнИтным сердёчником бобина с магнит¬
на сърцевина
~ сновальная текст. бобина за секционно
сновант
<-/ сопротивления съпротивителна намотка
—	сдтовая ел. бобина тип «пчелна пита»,
универсална бобина	,
~ с подвижным сердечником бобина с подвиж¬
на сърцевина
стйтора статорна намотка
строчная (отклонителна) бобина за ре¬
дова развивка
термическая термична (отоплителна)
намотка
тороидальная тороидална бобина
тростИльная текст, дублирна шпула
удлинительная удължаваща (антенна)
бобина
универсальная вж. катушка, сотовая
—	фильтра намотка във филтърно звено
фланцевая текст. макара
фокусирующая фокусираща бобина
холостая глуха [мъртва] секция
шаблонная шаблонна бобина
шунтовая паралелна намотка
экранированная . екранирана бобина
—	электромагнита намотка на електромагнит
эталонная еталонна (образцова) бобина
—	якоря намотка на котвата
катушки, улавливающие мн жп. приемателни
бобини
катучий подвижен, предвижващ се (чрез
търкаляне, плъзгане, влачене)
каупер м мет. каупер, въздухонагреваттл
(за висока пещ)
каустик м хим. сода каустик, натриева основа
каустика ж опт. каустика
каустификация ж хим. каустификация (пре-
връщине карбонат в основа)
каустификатор м каустификатор
каустический основен, разяждащ
каустобиолИты мн мин. каустобиолити, из¬
копаеми горива. от органичен произход
каутер, высокочастотный м ел.. мед. високо¬
честотен апарат за обгарянт (Диитермичен
електронен нож)
каучук м каучук
бутадиеи-нитрилакрйловый бутадиен-ни-
тр ил а крилов каучук, синтетичен каучук
бутадиеновый бутадиенов каучук
бута диен-стирольный	буаддиен-ттиоо-
лов каучук
вальцованный валцуван каучук
вулканизированный вулканизиран каучук
- .. гранулированный гранулиран каучук
zw, изопреновый изопренов каучук
искуссувеииый изкуствен (синтетичен)
каучук
крёмний-органйческий силиконов каучук
латексный латексов каучук
zw, натрий-бутадиеновый натрти-бутадиенов
каучук
натрий-изопреновый	натрий-изопренов
каучук
натуральный естествен каучук
неорганический неорганичен каучук
нитрильный нитрилен каучук
плантационный плантационтн, [растите¬
лен] каучук
пластифицированный пластифициран кау¬
чук
плиточный каучук на листи
—г, полиизобутилёновый полтизобуттленов
каучук
полтсульфйдный полтсулфиден каучук
полтхлоропрёновый полтхлоропренов ку¬
чук
oz, растительный растителен каучук
регенерированный регенериран каучук
роговой ебонит, твърд каучук
силиконовый вж. каучук, крёмний-орга-
нИч^^й
синтттИческтй вж. каучук, искусственный

КАУ
/М
.—сырёц м суров каучук, каучуков полуфа¬
брикат
—	сырой вж, каучук-сырСц
хлорвиниловый хлорвинилов каучук
~, хлорированный хлориран каучук
хлоропреновый хлоропренов каучук
холодный обработен на студено каучук
чйстый чист (без примеси) каучук
-z, этuлёи-процuлёиовый етилен-пропиленов
каучук
каучуконосный каучуконосен, съдържащ кау¬
чук; каучукодаеп
кЗфвль м керам., стр. кахла, фаянсова емай¬
лирана облицовъчна плоча
изразцовыИ кахла, кахлена плоча
шамотный шамотна кахла
кафельный кахлен
качалкз ж 1. маш. люлка 2. балансиращо ус¬
тройство 3. полигр, люлеещ се ръчен нож
-z амсрикЗнки полигр, люлка на американка
(тигелна линотипна машина)
насосная мин. качалка (ръчна лостова
помпа)
качЗнив с 1. клатене, люлеене 2. махално дви¬
жение 3. осцилация, колебание 4. помпане
качать 1. люшкам, люлея, клатя 2. помпам
кзчВние с 1. търкаляне 2. трептене, вибрация
3. бързо движение
—	со скольжСнием 1. търкаляне с приплъз-
ване 2. хран, надробяване, стриване, мелене
(нч булгур)
качества с мн качества, свойства
динамйчсскив трансп. динамични качест¬
ва (свойства]
—, ездовые авто пътни свойства
лётные ав. летателни качества [свойства]
мореходные кораб. мореходни [плавател¬
ни] качества
пусковые авто пускови [стартови] свойства
тормозные авто спирачни качества [свой¬
ства]
ходовые авто ходови качества
эксплуатационные трансп. експлоатаци¬
онни качества
качественный качествен
кЗчество с качество, свойство, вид, сорт
антидетбизциOинбв хим.	антидетонаци-
онно качество
—	воспроизведения радио качество на въз¬
произвеждането
—	изображения тлв. качество на изображе¬
нието |образа]
—	передачи радио качество на предаването
—	поверхности маш. качество на повърхнина
—	приёма раДио качество нч приемане, раз¬
бираемост
—	сварки качество на заварка
к&чка ж 1. клатене, люлеене 2. помпане, на¬
гнетяване с помпа 3. жп. надлъжно люлеене
или галопиране (на локомотив или вагон)
бортовЗя кораб. напречно [бордово] клатене
—s килевая кораб, надлъжно [килово] кла¬
тене
попсрСчная жп. напречно люлеене (напр.
на локомотив^
~, продольная жп, надлъжно люлеене, гало-
пиране (на локомотив или вагон)
кяшемйр м текст. Кашмир
кяшировка ж полигр., кчуч., пласт, каши-
ране
каюта ж кораб, каюта
~, бортовЗя бордова [външна] кчютч
~, пТрусняя каюта за корабни платна
квадер м стр. квадер, обработен камък, блок
квядрЯнт м 1. квадрант 2. мат. четвърт от
кръг 3. ъгломерен инструмент 4. . изм.
градуирана дъга 5. текст. квадрантна везна
квадрЗт м 1. мат. квадрат, втора степев
2.	полигр. квадрат (48 пункта, 4 цицера)
~ ошибок, средний мат, средна квадратична
грешка
квадратИчнов с, срёднев мат. средноквадра¬
тично
квадратичный мат. квадратичен
квадратно-гнездовой с. ст, квадратно-гнездов
квадрЗтныИ мат, 1. квадратен, с квадратна
форма 2. от втора степен
квадрЗтор м ел. квадратор, устройство за. по¬
вдигане на квадрат
квадратура ж мат. квадратура, площ
квядрисёкция ж разсичане на четири
квадруплекс м тлф, квадруплекс
квадруполь м физ. квадрупол (система за¬
реДени ччстици с Диполен момент, равен
на нула)
квазары мн астр, квазари,	квази-звезди,
свръхзвезди
квазигебид м геоД. квазигеоид, почти геоид
квазиймпульс м ядр. квазиимпулс (вектор,
характеризиращ състояние нч квазиччсти-
ца)
квязистзтИческий физ, квазистатичен, почт»
статичен
кваоистяционарси мат.	'евазистацибнaреи,.
почти стационарен
квазичастИцы мн ядр. почти частици, квази-
частици
квялимётр м елн, измерител на качеството
(твърдостта на рентгенови лъчи)
квяпимётрия ж икон. квалиметрия, метод»
за количествена оценка на качество
квалификация ж квалификация
квЗнт м физ, квант
—	дСИствия квант на дейстрието
~, рентгёновскйй рентгенов квант
—	свётя светлинен квант, фотон
—	энёргии квант на енергия
квзнтйль м мат, числова характеристика (на
случайна величина)
квянтовЗние с изч, квантуване
—	во (по) времени физ.. изч. • квантуна^ в
(по) време
вторичное вторично квантуване
пространственнов пространствено квав-
туване
—	сигналя раДио квантуване на сигнал
—	по уровню изч. квантуване по ниво
смешанное изч, смесено квантувв^ (п>
време и по ниво)

2-5
функциональное изч. -фуиkциоиалнт ивии-
тунано
квантовый физ. квантов
квантомётр м физ. кнантометър
квартал м 1. квартал, блок 2. тримесечие
квартование с мет., хим. 1. квартуване, ни¬
чии за вземано ни проби 2. отдсляие иа зла¬
то от срсбро (с азотна киселина)
кварц м минее)., хим. кварц, ирнсталои сили¬
циев двуокис
—, аморфный благороден опал
дымчатый минер. опушси кварц, -.ухто-
паз
—, жЗльный геол. ксзрцовз жилз
—-калибратор радио кварцов калибратор (нс
честоти )
—компаунд ел. кварцови иомпауидии маса
лОвый лян кварц
молочный йлечеи кварц
—, иатёчный силициев туф
правый досон хвзрц
пьезоэлектрический ел. пиезтепокm-нае-
ска кварцови пластина
розовый розов кварц
сзнтетЗческий ел. синтетичен кварц
—, ультразвуковой ултразвукова кварцова
пласт-ииа
~, чёрный чтр кварц, морнои
кварцевый кварцов
кварцЗт м петр. хвзрцмт
вторЗчный вттриаеи кварцит
железистый жслсзеи кварцит
пресноводный спадктвтдеи кварцит
цементный циментов кварцит
квасцевание с хим., текст. стинцосване, им¬
прегниране със соли
квасцы мн хим. стипци, двойня сулфати ии
глумиинЫ н друг мотал
~, алюмИниевые алуминиева стипца
апюйх-аййXнзёвыё айтияево-илуйиняена
стипца
алюмо-калиевые	калисво-алуминисва
стянца
аммониево-железные	амонисво-желязна
с-кеци
—, железные желязна стипца
—, жжёные иекепсиа [безнодиа] стипца
калиевые калиева стипци
натриевые нитриове стипца
—, обезвоженные обезводнена стипца
хромовые хромова стипци
цезиевые цсзкова с-кеци
квашение с 1. подквеснаие 2. нодлагаис ии
ферментация 3. птс-авяис н саламура
квашня ж нощви, корито
кверцйт м хим. инерцит, жслъдова зехер
квершлйг м 1. мин., стр. травербан, напречна
галерия, пряк ход 2. воен. рекушет
~, вентиляционный , мин. вентилационна
галерия	’
—, вскрывающий разкриващ -ринербии
—, главный главои траворбаи
—, откаточный изнозон травербан
—, разведочный пртучва-епен траво-баи
участковый участъков -равсрОаи
		КЕР
квии-уплёкс м мин. квиитувлекс, контролои
урсд пря стидкраие, (дсвс пет показания)
ивота ж ихон. 1, кно-а, тпрсдолсио количест¬
во 2. дял, част, иорми
когль м херам, исгел, пиртмстрнаои конус
—	литеры полигр. кегел [конус] на буква
кёйпер м геол. койпер, - сноха от мезозойскита
ора
иОкс м I. мин. спечени смес 2. хрен. июспе
блок 3. пита, прежда от изкуст-неие ктnрйна
колдышйт м минер. колдишит
кельма ж стр. мистрия; каиатк (вид зидерска
лопатки)
кембрий м геол. иембряй, период от палеозой-
ската ера
кенаф м текст, явзйсхз юта
кенотрон м радио ксноmртн, тоиокзнравител-
иа ламна
коримзИт м стр. иерамзят, лок строктелеи ма¬
териал
есpaмзитт-стTн ио-ийзиттбоmои
керамика ж керамика, гръичарс-нт; самите из¬
делия
жа-тс-Oйеая огнеустойчива керамика; ог-
исуптрия тухл»
конденсаторная ел. керамики за кондеи-
затор»
магиКтиая ел. (ферсо)магиитиа керамика
—, огнеупорная вж. керамика жаростойкая
пористая втQОсmа [шуплеста] керамика
—, -радиотехническая радкт-eхикчеcка .кера¬
мика, керамични изделия зе радкотехин-
чесин цели
—, согиоттэлоеmр»аоская	согнеттслектрйае-
ске еерейкеа (използувани за електрически
кондензатори )
ст-оКmспьная ст-т»тспии исрамяиа
ферромагнитная форомигнитни керамика
—, электротехническая	елеkmртmохнячecка
керамика
керамИт ел. керимк- (изолационен мстерисл)
кераргзрЗт м мин. кераргирит, срсбъриа ро¬
говидна руда
кератйн м текст, исритни
иори м 1. мзш. иерна (следа от пробой, шило
и пр.) 2. цтитър 3. жило ни ки-ол 4. мин.
ядка (извсДена от сонди)
—, буровой мин. соидажиа ядка
—	выбуренной породы соидажна ядии от про-
бн-ити схзлз
разведочный мин. проучнатслии ядка
~, разметочный меш.	т-исн-овъаон [иои-
mропон| центъ- (в точката на пресичане на
трессжни линии)
—, тQансфоQйатт-а ел. сърцевяиа ни триис-
фо-йаmо-
кориОино с маш. маркиране иа цситъри, иор-
икрано
кОрие- м инстр. цеитър, кории
кёрнить бележа [ми-кирам] центр»
керновка ж меш. цоитрярине, отбелязвано точ¬
ки (ил» линия с точки)
керогаз м (домакински) петролен kо-пти
керосЗн м хим. исросии, , газ, петрол
~, авиационный авиационен керосин

296
КЕР

бесцветный безцветен керосин
обезвоженный обезводнен керосин
осветительный осветлителей керосин, газ
за осветление
тракторный тракторен керосин
керосинорез м мет. петролна резачка
керченит м минер. керченит
кессон м 1. xudp., cmp., кораб. кесон, пото-
пяема кабина [сандък] без дъно (зч извърш¬
ване на поДвоДни. работи при повишено въз¬
душно налягане) 2. понтон за частично по¬
вдигане на кораб (нчпр.зч поправка на винта)
3.	арх. касетка, част от таван на стая 4. мет.
водна риза (на пещ)
выпускной мет. изпускателен кесон
~ для заделки пробоин кораб. работна ка¬
бина за (подводно) поправяне на пробити
места (от обшивката нч кораба)
плавучий плаващ кесон
~, погружаемый потопяем кесон
съёмный хиДр. подвижен [снемащ се]
кесон
кеииоийрбваиuс с ке^^ране (работа в кесон)
кстСн м хим. кетен
кетоза ж хим. кетоза
кетон м хим. кетон
естбнизация ж хим. превръщам (алкохол)
в кетон
кетоспйрт м хим. кетон-алкохол, кетол
кеттлёвка ж текст, кетелов а не
кианит м минер. кианит, цианит, дистен
кйдка ж челнока текст. изхвърляне [изтласк¬
ване] на совалка
кизельгур м минер, кизелгур, трепел, инфу¬
зорна пръст
кизерит м минер, кизерит
еилеваиие с кораб. киловат, оголване на
кила (чрез наклоняване)
килевать киловам, наклонявам кораб стра¬
нично
килевой ъглест, ръбест
килектор м кораб-кран (за вдигане на теже¬
сти До 100 тона)
килоампер м ел. килоампер, kA
киловатт м ел, киловат, kW
киловатт-час м ел, киловатчас, kWh
коловбльт м ел, киловолт, kV
киловольт-ампер м киловолтампер, kVA
килогерц м килохерц, kHz
килограмм м килограм
килограмм-калория ж	физ. килограм-кало¬
рия, голяма калория
килограммометр м килограмометър
килограмм-молекула ж хим. килограм-моле¬
кула (мол )
килолюмен м свт, килолумен
километр м, квадратный квадратен километър
километраж м километраж
километровый километров
килопарсек м астр. килопарсек
^лорен?^ м ренте, килорентген
килоцикл м ел. вж. килогерц
килоэлектронвольт м ел. килс^е^е^е^)^грои^^с^J^т,
keV
килоарг м физ. килоерг
киль м L кораб. кил 2. ав. вертикален стаби¬
лизатор
балластный ксрчб. баластен кил
боковой кораб. страничен кил, стабилиза¬
тор
брусковый гредов кил
-г, двойной ав. двоен вертикален стабилиза¬
тор
дополнительный ав. допълнителен верти¬
кален стабилизатор
коробчатый кораб. еутйСббразен кил
~ оперения ав. стабилизатор на вертикал¬
ните опашни плоскости
подфюзеляжный ав, подтелов вертикален
стабилизатор
~-стабилизатор • м авто зъб-стабилизатор
стреловидный ав. стреловиден вертикален
стабилизатор
тройной ав. троен вертикален стабилиза¬
тор
туннельный кораб, тунелен ^^^разен]
кил
кильблок м кораб. 1. килблок (в Дока) 2, ро-
стър-блок, подставка за лодка (на палу¬
бата )
кильватер м кораб. кил ватер (слеДа във во¬
Дата от кораб), килова линия
кильсон м кораб, колсон
боковой страничен килсон
днищевый дънен килсон
средний среден колсон
киматий м арх. вълнообразни гънки
кимберлит м геол, кимберлит
кимограф м бион. кимограф (уред за графи¬
ческо регистриране хоДч нч физиологически
процес)
кингстон м кингстон, дънна клапа (на кораб)
кинематика ж физ. кинематика
~ механизмов кинематика на механизмите
плоскостная кинематика в равнината
пространственная физ, пространствена
кинематика
кинематограф м кинематограф
кинематография ж кинематография, кино
~, звуковая звукова кинематография
панорамная панорамна кинематография
рентгеновская рвит^(^иовч кинематогра¬
фия
стереоскопйческая стереоскопична кине¬
матография
цветная цветна кинематография
чёрно-белая черно-бяла кинематография
широкоэкранная шйрокоеераниа кине¬
матография
кинескоп м тле, кинескоп, телевизионна при¬
емна тръба
трёхцвётный трицветен кинескоп
кинё^ка ж физ. кинетика
~ реактора ядр. кинетика на реактора
химическая химична кинетика
кинетический кинетичен
кино с, звуковое звуково кино
киноаппарат, м киноапарат
$97
КИР
киноаппаратная ж помещение на киномеханика
и киноапаратурата
киноаппаратура ж киноапаратура
киноварный минер. цинобаритен, киноварен
киноварь ж минер. цинобър, цинобарит, жи¬
вачен сулфид
железная минер. железен цинобър
ртутная живачен цинобър
кинокадр м кинокадър, отделна снимка от
филм
кинокамера ж кинокамера, киноснимачна ка¬
мера
киноклён м лепило за филмова лента
кинокопировальный кинокопирен
кинопередвижка ж подвижно [пътуващо] кино
киноплёнка ж филмова лента
~ для ночнЫх съёмок филмова лента за нощни
снимки
негативная негативна филмова лента
сырая сурова [необработена] филмова
лента
узкая тясна филмова лента
широкая нормална филмова лента
кинопроектор м кинопрожекционен апарат
портативный портативен [носим] кино¬
прожектор
кинотехника ж кинотехника
кинопрокат м заемане [даване под наем] на
филми
киностудия ж киностудия
киносъёмка ж снимане на филм, филмиране
замедленная забавено снимане [филми¬
ране]
покадровая филмиране по отделни кадри
(напр. мултипликационен филм)
киноэкран м киноекран
~ на отражение отражателен екран (непро¬
зрачен)
~, налравленно-отражающий	насочено-от-
разяващ киноекран
~ на просвет пропускащ светлината кино¬
екран
рассёянно-отражающий разсеяно отразя¬
ващ киноекран
к и бр а ж стр. каменоделско чукче (с остър
връх)
киоск м будка, павилион
кабельный ел. кабелна будка, кантон
~, распределительный ел. разпределителен
пост (будка, кантон)
трансформаторный трансформаторен пост
КИП [контрольно-измерительный прибор] кон¬
тролно-измервателен уред, КИУ
кип м кипене
рудный меп. кипене на рудата (в марте¬
нова пещ)
кипа ж 1. текст. бала 2. принсп. връзка,
денк, пачка
~, круглая кръгла бала
~ соломы, прессованная с. сг. пресована ба¬
ла от слама
кипёлка ж стр. негасена вар (ни буци)
молотая смляна (на прах) негасена вар
кипение с 1. топл. кипене, врене 2. кипене,
пенене (при пържене на сурова руди)
3. ел. отделяне на водород (пра пълнене
акумулатор )
~ в мартеновской ванне мет, кипене в мар¬
тенова пещ
~, плёночное мет, кипене в тънки слоеве
киповка ж текст, балиране
кипоразбиватель м текст, устройство за раз¬
биване на бали
кипоразрыхлйтель м текст. вж. кипоразби¬
ватель
киппгенератор м ел. 1. релаксационен гене¬
ратор 2. генератор за развивка
кипрегель м геод. кипрегел, инструмент за
визиране и мерене на ъгли
кипрелё с ел. L двупозиционно реле 2. тригер
3. самозадържащо реле
кипсёйка ж полигр, кутия за печатарско ма¬
стило, кутия за дукторния валяк
кипятильник м топл. бойлер, котел за въз-
варяване; нагревател
двухтрубный топл., хлад, двутръбен из¬
парител
~, погружаемый потопяем нагревател, бър¬
зовар
кипяток м кипяща [вряща] вода
кипячение с преваряване; изваряване
кир м геол, 1. нечист асфалт 2. пясък, напоен
с гъст нефт
кирза ж текст.. полигр. притискащо кече
или кожа
кирковка ж разкопаване с кирка
кирковщик м стр. разСивач, разкъртвач (на
твърДа почва)
дорожный стр. разбивач на път
кирко-мотыга [кирка, двуконёчная] ж спр.
киркомотика
кировйт м геолог. кировит
кирпич м стр. тухла (събир. тухли); брикет
, алюмосиликатный алуминиево-силикатня
тухли
арочный спр. тухли за сводове
бокситовый спр. бокситови тухли
влажнопрессованный мин. влажнопресо-
ван брикет
~ воздушной сушки кирпич, сурова тухла
(сушена на въздух)
высокоглинозёмистый тухли с високо съ¬
държание на глина
~ высокого обжига силно изпечени тухли,
клинкер
~, глазированный глазирани [гледжосани]
тухли
глиняный (обикновени) тухли
голландский облицовъчни тухли, клинкер
~, графйтовый ядр. графитови тухли
декоративный спр. декоративни тухли
диатомитовый кизелгурни тухли (от
инфузорни пръст)
динасовый динасови тухли
динасовый на глиняной связке динасови
кварцово-силикатни тухли с глинена спойка
динасовый на известковой связке дина-
сови тухли с варова спойка

КИР
29&
~ для дымоходов топл, тухли за димни ка¬
нали (фукаве)	_
~ для насадок мет. (огнеупорни тухли за
регенераторни камери)
доломитовый спр. доломитов и тухли
дорожный сгр. клинкер, паважни блок¬
чета
дырчатый стр. решетъчни тухли
жароупорный огнеупорни тухли
забутовочный пълнежни тухли
известково-песчаный спр. варо-пясъчни
тухли
изоляционный изолационни тухли
карнИзный корнизни тухли
кварцево-шамотный	кварцово-шамотни
тухли
кислотоупорный киселиноустойчиви тух¬
ли
клинкерный клинкерни тухли, паважни
блокчета
клИнчатый клиновидни тухли
красный . червени тухли
лекальный шаблонни [фасонни] тухли
лицевой лицеви [облицовъчни] тухли
магнезиальный магнезитови тухли
необожжённый неизпечени [сурови] тухли
облицовочный облицовъчни тухли
обожжённый печени тухли
огнеупорный шамотный огнеупорни тухли
подовый подови тухли
полнотелый плътни тухли
полый кухи тухли
пористый порести [шуплести] тухли
прессованный пресовани тухли
пустотелый кухи тухли
радиальный радиални тухли
силикатный силикатни тухли
—'-сырец неизпечени тухли [кирпичи]
сифонный сифонпи тухли
сплошной плътни тухли
~, стеклянный стъклени тухли
тальковый тал кови • тухли (за облицовка
на пещи)
трубчатый тръбни тухли
тугоплавкий труднотопими тухли
угловой ъглови тухли
фарфоровый порцеланови тухли
фасонный фасонни [шаблонни] тухли
хромистый хромови [хромитови] тухли
шамотный шамотни тухли
шлаковый шла кови [сгурийни] тухли
шлакоцемёнтный сгуро-циментови тухли
кирпичник м керим. тухлар
ктслтванте с кож. байцване
кисель де из отрубёй м кож. каша оттрици (за
аргисване на кожи)
кисея ж текст, • муселин
кисловка ж подкиселяване, обработване с
киселина
кислород м хим. кислород, О
активный активен кислород
атомарный атомарен кислород
газообразный газообразен кислород
жИдкий течен [втечнен] кислород
молекулярный молекулен кислород
кислорбдиo-ацтутлёиовый кислородно-ацети¬
ленов
ктслорбдно-водородный	кислородно-водоро¬
ден
кислородомёр м хим. кислородомер, разходо-
мер за кислород
кислота ж хим. киселина
азотистая азотиста киселина
азотная азотна киселина
азотноватистая хипоазотиста киселина
азоттстоводородная азотоводородна ки¬
селина
аккумуляторная акумулаторна киселина
(разредени сярни киселина)
аконИтовая аконитова киселина
акриловая акрилова киселина
аллофановая алофанова киселина
анйлйнсульфбновая анилинсулфонова ки¬
селина
анилиноуксусная анилин-оцетна киселина
арахиновая арахинова киселина
~ ароматического ряда киселина от аромат¬
ния ред (ароматна киселина)
арсанйловая арсанилова киселина
аскорбИновая аскорбинова киселина, ви¬
тамин С
аспарагИновая аспарагинова киселина
атрбповая атропова киселина, алфа-фе-
нилакрилна киселина
ацетилсалицИловая ацетилсалицилова ки¬
селина
ацетоуксусная ацетоцетна киселина
барбитуровая барбитурова киселина
башенная 'кулова [камерна] сярна кисе¬
лина (получена по камерния ■ метод)
бензиловая бензилова [фенилоцетна] ки¬
селина
бензойная бензоена киселина
бензолсульфоновая бензолсулфонова ки¬
селина
бескислородная безкислородна киселина
~, борная борна киселина
бромистая пербромна киселина
бромистоводородная бромоводородна ки¬
селина
бром новата я бромна киселина
бромноватистая хипобромиста киселина
валерьяновая валерианова киселина
ванадиевая ванадиева киселина
вИнная винена киселина
виноградная рацемична винена киселина
(гроздена киселини)
вольфрамовая волфрамова киселина
галловая галова киселина
галогеноводородная халогеноводородна
киселина ’
гексановая хексанова киселина
гидросернйстая хидросерниста киселина-
гликолевая гл и колов а киселина
глицериновая глицеринова двуоксипроци-
онова киселина
глбверная гловерова киселина
глютамИновая глутаминова киселина
гремучая гърмяща [изоцианова! киселина

299
гуминовая хуминова киселина (съдържа се
е хумусч)
-z,‘ двухосновная двуосновна киселина
двухромовая бихромена киселина
дейтсросёрная деутеросярна киселина
~, диаообёноOповая дuазобеиэблбва кисе¬
лина
диязоуксусная диазооцетна киселина
дuмстилярсйиовая дuметuларсйHбва ки¬
селина
дитионовая дитионова киселина
дубильная дъбилна киселина, танин
дымящая сёрняя димяща сярна киселина
железная желязна (III) киселина
железосинеродистая	хексацианожелязна
(III) киселина
жйрнзя мастна (алифатна) киселина
иодистоводородняя йодоводородна кисе¬
лина	'
иодная перйодна киселина
йодноватая йодна киселина
иодноватистяя хипойодиста киселина
инд^ксу^ая йодоцетна киселина
кЗмсрная камерна сярна киселина (по¬
лучена по камерен метод)
каприловая каприлова [октанова] кисе¬
лина
капроновая капронова киселина
z, карбамИновая карбаминова киселина
карболовая карболова . киселина, фенол
кислородная кислородна киселина (общо
название на всички киселини, съДържащи
кислороД)
концёнтрйеoвaиная концентрирана кисе¬
лина
~, кремнёвая силициева киселина
кремнефтористоводородная	хексафлуо-
рбсйлициева киселина
кротоновая кротонова киселина
~, ледяная уксусная ледена оцетна киселина
(концентрирана )
летучая летлива киселина
~, лимонная лимонена киселина
линолевая линолова киселина
~, мялсИновяя малеинова киселина
малоновая малонова киселина
маиибиовяя манонова киселина
~, марганцовая перманганова киселина
марганцовистая манганова (VI) киселина
масляная маслена киселина
меркаптоуксусная меркаптооцетна кисе¬
лина
метаббрная метаборна киселина
метакрсмнёвая метасилициева киселина
метякрйловая метакрилова киселина
мвтам ышьяковяя -метаарсенова киселина
—г мвтясурьаяиая метаантимонова киселина
метяфбсфорияя метафосфорна киселина
~, метилмалейновая метилмалеинова [цитра-
конова] киселина
~, мвт ил свр на я метилеярна киселина
минеральная минерална [неорганична] ки¬
селина
~, молибдёновая молибденова киселина
молочная млечна киселина
	1^ИС
z, мочсвЗя пикочна киселина
муравьиная мравчена киселина
z, мышьяковая арсенова киселина
-г, мышьяковистая арсениста киселина
~, надазбтная п^ок^зо^а киселина-
надборная ^рок^бор^ киселина
нелетучая нелетлива киселина
z, неорганическая неорганична [минерална)
киселина
несвязанная несвързана [свободна] ки¬
селина
никотИновая никотинова киселина
z, ниобиевая ниобиева киселина
zz, нuтробеизбйияя нитробензоена киселина
zz, •нитроуксусияя нитрооцетна киселина
zz, нонИловая иоииловa [пеларгонова] кисе¬
лина
zz, нуклейновая нуклеинова киселина
/ч, одноосновная одноосновна киселина
z, олейновая олеинова киселина
оловянная калаена киселина
zz, органйческая органична киселина
zz, ортоббрная ортоборна киселина
zz, ортокремневая ортосилиниева киселина
z, бртомышьяебвая ортоарсенена киселина
zz, ортофбсфорная ортофосфорна киселина
,~, отработанная отработена [използувана^и-
селина
zz, пяльмитИновая палмитинова киселина
zz, пеларгоновая пеларгонова киселина
zz, цеебснобйиая пербензосна киселина
—, пикрИновая пикринова киселина, трини¬
трофенол
zz, пироббеняя пироборна [тетраборна] кисе¬
лина
пиросерная пиросярна киселина
пиеофбсфорняя пирофосфорна киселина
zz, плавиковая флубрбвбдорбдиа киселина
полиакриловая полиакрилова киселина
zz, пробковая коркова [суберинова] киселина
zz, пропионовая пропионова киселина
zz, пурпуровая пурпурна киселина
-z, разбавленная разредена киселина
zz, регенерированная регенерирана киселина-
z~, роданистоводорбдняя родаибвбдоридиа
[тиоцианова] киселина
~, рутСнйевяя рутениева киселина
zz, салипйловяя салицилова киселина
zz, свободная свободна киселина
zz, серняя сярна киселина
zz, сернИстяя серниста [сериста] киселина
zz, свенистбватистая хйпбиерйита киселина
zz, сероводородная сероводородна киселина
соляняя солна киселина
синйльнзя циановодородна киселина
zz, стеарйновзя стеаринова киселина
zz, сулъфамИновая амидосярна киселина
- сурьмяная антимонена киселина
сурьмянИстяя антимониста киселина
zz, теллуровая телурова киселина
zz, терефталевая терефталова киселина
zz, тсрпенИловая терпенилова киселина
zz, тётряббеияя тетраборна киселина
zz, тстратuбиовяя тетратионова киселина
zz, тетрахрбмовая тетрахромова киселина

к»с
ЗОЙ
тиокромиёвая тктсйпяцкеви киселина
тносёриая -иосяриа киссляи.
тиоугольная -ятнъгперодни кисолниа
титуесусная тнттцоmна киселина
/V, титёноная титанови - киселина
толуЯловая колуилова киселина
трехосновная -ркоситвни кясолкне
угтпьиая въглеродиа kксоп»иа
уксусная тцотна иксопкиа
у-аионая ураиова kксепкиа
феикларсйновая фенкпарсеиови киселина
фоиклгликолевая фенклгпккопова кисе-
ляиа
феинпуесусиая фсиклоцотна kксопкие
фосфо-истая фосфоркста kясепйиа
44, фосфориая фосфорна киселина
фтоQнстовтдоQTдиая флуортнодтродиа ки-
селиии
хло-бенз-Ииая хлорбензосиа кйсепкиа
хлорноватая хлории киселкиа
хлористая хлориста икселкиа
хптркстовтдо-Oдная хлороводородна [сол-
ии] иясслкиа
хптрйу-авьКиая хлормранчене [хлорнъ-
гпертдна] кксепкиа
хло-иая перхлории ейсепяни
хромовая хромена kксопкиа
цканястовтдорTдиaя циановодородна [ск-
ияпяа] ексепкии
циановая цкеиова кясспяиa
пиануесусная цканоцетни киселина
щавелевая оиселтва киселина
эллаговая слагова киселина (ализаринова
жълта боя)
этклсёрная . отял сярна киселина
я6поаиая ябълчени кксепяии
ян-е-иая яитириа киселина
кислотность ж киселинност
актИниая хим. иикянни kнсопкиносm
общая обща kясолкиитст
кнсло-омСр м хим. кнсолниомор
кяспокоскTйекй кйсепйнтустойчян
кислотоупорный вж. кнслтттстOйкнй
кислоты мн киселини
алифатИческие алифатин [мистик] кисе¬
лини
дкии-ооновыт дниарбоновя[днуkар6тионя]
иксслинк
галокдтводтQбдныо хапогеитвтдтродик
кисслии»
карбоиовые карбоновя киселини
есаиттгёитвыо ксанттгснтня киселяин
иасыщенные иасятенн киселини
-ч, иафmОитвыо иафтононн киссляин
иукпсКновыо нуклеинови киселини
~ парафКнтвогт ряда инсолкик от парафи-
иония (хомоложaн) -од
полнкртмнёвыт итпксйпкuксвя киселини
пводОльиыт иисятон» инсолнин
инстовКдиый гроздовиден
иЯскочка ж четчица
кисть ж стр. чотиа
барсуковая чотиа с косъм от язовец
волосяная четиа от (конски) косми
маля-ная стр. бояджийска четка
ттдCлоаиая стр. чстии за- довърши-елин
-а-отн
плоская плоска четиа
~--уанйе ж стр. 1. обли четка (за блажна
боя) 2. аекиа-6иданарки
фклёиоаная тбпа тъика чотиа
хорьковая чотиа с косм» от пор
ще-Яиная чстииова четка
еитобTй м кореб. 1. интоботн иориО 2. апои от
китобоои екипаж
кнур м фесонси чук
енЯиеа ж дърнои чук (зз тенекеджийска ра¬
боти)
киал съхр. килокалория
клавиатура ж полигр., тлг. клиниикуре
-4, иабовная иаборни иливкикури
текстовая изч. тскс-она [буивсиа] клавиа¬
тура
цифровая цифрова клавиатура
клавиша ж полигр.. тлг., изч. клавиш, коп¬
че, бутои
~ ныключОиия строиЯ полигр. клавиш за
нзилючваие ии -тд
пробСльная полигр. кланяш за бяло поло
шрифтовая полигр. шрифтов клавиш
кладка ж 1. стр. зидария; зндаио 2. текст.
наиасяио
/4, арййртваиная армираиа зидария
а-тчиая снодова зидария
бозраствОвиая сухе зидирня
-4, бетонная бетонна зидария
<■4, Оу-овая зндарня от ломои камък
~ вподвёзку зидаие с пълиа [язраниона]
фуга
габионная зидаие иа гаОкон (с кошове или
сандъци без дъне, напълнени с чакъл или
камъни за укрепяване на стръмни брегове)
защИтиая защитии зидирня
камеииая зидария от дялаи камък
<'4, ия-пЯчния тухлена зидария
kопбдповая кладенчова |шахтова] зндарня
kтс--Tвая пъздорова зидария (със стебла
на лен или коноп след вземането на влак¬
ното)
квуnиоОпTчная едртблтктна зидария
лицсвИя лицеви [фасадна] зидария
ложковая иадлъжеи род ии тухли в зи¬
дария
тблкпOвочная тбпяптвъчиа зидария
тгноунO-иая огнеунорна зидария
под кулак, буковая, кимеииа зидария с
-рамбтваие н заливаие с разтвор
~ под понИтеу в скобу н под одиу ско-у
родови зядерня с одиаивя ял» различио ви¬
соки родоно
~ под расшивку фугираие зидария
~ с пQиKTлетй лица в скобу и под одя/
скобу ляцови [фасадна] зидария с одииивя
нл» различио високи родоно
сухИя суха зидария
•4, кОсовия зидария с дялаин иимъин
тычковая -од - от зидария с напреант поло¬
жени тухла
-4, шамотиая шамотова зидария
кладовая ж склад

Ml
кладовщик м магазинер
кладочный зидарски
клапан м ■ маш. клапан, клапа
аварийный авариен клапан
автоматический запорный автоматичен
затварящ клапан
~, автоматический створчатый автоматична
(затваряща) двукрилна клапа
—	атмосферный атмосферна клапа
байпасный байпасен (спомагателен, отво-
ден] клапан
быстродействующий	бързодействуващ
клапан
быстрозапорный бързо затварящ клапан
(в пирни турбина)
вакуумный вакуумен клапан
втнттлляцтбнный вентилационна клапа
вертикальный авто седящ клапан
верхний авто висящ клапан
вестовой хидр. изпускателен (преливен]
клапан
взрывной топя, (пропиго)взривен [пред¬
пазителен] клапан
водоспускной хидр.	водоизпускзтолон
клапан
возвратный хидр. възвратен клапан
воздушный въздушен клапан
впускной авто впускитолон клапан
вращающийся топл. въртящ се клапан
всасывающий смукателен клапан
вспомогательный спомагателен [допълни¬
телен] клапан
выдыхательный воен. клапа за издишване
(в противогаз)
вызывной тлф. повиквателна клапа
выпускной топл., хидр. изпускателен
клапан
выхлопной авто вж. клапан, выпускной
газораспределительный . газоразпредели-
телен клапан
—	горячего дутья мет. шибър за горещ въз¬
дух (пещ)
грибовидный топл., авто гъбовиден кла¬
пан
~, групповой топл. сегментен (секторен)
клапан, регулиращ клапан за пускане пара
грязевый мин. клапан за изпускане не¬
чистотии (кил)
двухопбрный топл. клапан с две легла
(седла]
двухседёльный вж. клапан, двухопбрный
двухходовой двуходов клапан •
деаэрационный деиерационен клапан (за
отвеждане на въздух)
декомпрессионный декомпресио^и кла¬
пан
дИсковый топл. дисков [тарелков] клапан
дтффереиубвочный кораб. клапа за изме-
няване на газенето [за разпределяне бала¬
ста или товара]
—	для выпуска воды клапан за изпускане на
вода, отводнителен клапан
для перегретого пара клапан за прегрята
иара
	 КЛА
— для регулировки вакуума топл. клапан за
регулиране на вакуума
добавочный хидр. добавъчен (регулиращ)
клапан
дроссельный дроселен клапан, дросел
дыхательный авто клапан за проветря¬
ване (напр. резервоара зи гориво)
желоночный мин. клапан на сондажната
помпа (за кал и пясък)
заливной кораб. клапан за заливане [на¬
водняване]
запальный ракет, - запалителен (пусков)
клапан
запорный спирателен [затварящ] вентил
золотниковый шибърен клапан, шибър
игольчатый иглен вентил
инерционный топл. инерционен клапан
кольцевой пръстеновиден клапан
компрессорный компресорен клапан
конденсационный кондензационен кла¬
пан
конусный конусен клапан
магнитный магнитен клапан
мембранный мембранен клапан
~-мигалка ел. мигащ клапан (палене и га-
сене светлини на фарове)
многоступенчатый топл. многостъпален
клапан
наливной наливен клапан (за зареждане)
нижний авто седящ [долен] клапан
обратный хидр. възвратен вентил
~, одностдёльный клапан с едно легло
отсечный быстродействующий топл. от¬
сичащ [бързодействуващ] клапан
паро-воздушный топл.паро-въздушен кла¬
пан
паровой парен клапан
паровыпускной пароизпускателен клапан '
парозапбрный пароспиратолон клапан
парораспределительный пароразпредели-
телен клапан
перекидной топл. клапан за превключ¬
ване
перепускной топл.. хидр. преливен кла¬
пан; пропускателен клапан
поплавковый поплавъчен клапан
поршневой бутален клапан
предохранительный предпазен [осигури¬
телен] клапан
продувочный продухвателен клапан
проходной топл. проходен клапан
пружИнный пружинен клапан
прямоточный правотоков клапан
пусковой пусков клапан
рабочий работен клапан
разгрузочный разтоварващ [изпускате¬
лен] клапан
распределительный разпределителен кла¬
пан
расширительный експанзионен [разшири¬
телен] клапан
реверсивный реверсивен клапан
регулирующий регулиращ клапан, кла¬
пан за настройка

КЛА
302
редукционный редукционен клапан, ре-
дуцирвентил
рычажный предохранительный предпази¬
телен лостов клапан (баланс)
сальниковый салников клапан
сильфонный силфонен клапан (задейст¬
вуван от силфонен чувствителен елемент)
сливной отливен [изливен] клапан
смесительный смесителей клапан
—соленоидный соленоиден [електромагни¬
тен] клапан
стопорный спирателен клапан
тарельчатый тарелков клапан, клапан с
плоска глава
тормозной спирачен клапан
управляющий	(електромагнитен) уп¬
равляващ клапан •
уравнительный изравнителен клапан (нч
налягане)
~ холодного. дутья мет. клапан за студен
въздух
чашечный топл. клапан с форма на чашка
[звънец]
шаровой обратный сачмен възвратен кла¬
пан
штуцерный отводе» [отвеждащ] клапан
экстренного торможения клапан за извън¬
редно [аварийно] спиране
электронный ел. електронен вентил, елек¬
тронна лампа
элеетрбнневматйчесейй глгктронигвматй-
чен клапан
«лапанный клапанен
кларен м минер, кларит
класс м I. клас 2. съвкупност, група, разряд,
категория 3. група от цифри (напр. група
стотици) 4. разряд на жп. вагони
верхний мин. горен клас (материал, кой¬
то не преминава през ситото)
грохочения клас на пресяване
—	дороги клас [категория] на път
~ зернистости мет. клас на зърнистост
корабля кораб, клчс [вид, категория] на
кораба ,
~ крупности мет. зърнометричен [грануло-
метричен] клас, едрина на зърната
нйжний мин. долен клас (материал, ми-
нчвчщ през ситото)
~ переключательных функций изч. клас на
превключвателни функции
~ продукта, верхний вж. класс, верхний
~ продукта, нйжний вж. класс, нйжний
—	судна вж. класс корабля
точности мчш. клас на точност
~ триангуляции геоД. клас на триангула-
цията
~ чистоты поверхности маш. клас на чисто¬
та [грапавост] на повърхност
~ цепй тлф. клас на проводника [веригата,
линията]
классификатор м мин. класификатор (апа¬
рат )
~, воздушный въздушен класификатор (се¬
паратор )
гидравлический хидравличен класифи¬
катор
гравитационный гравитационен класифи¬
катор
дражный класификатор на драга (вери¬
жен класификатор )
конусный мин. конусен класификатор
корытный мин. коритен класификатор
механйческий механичен класификатор
пневматйческий пневматичен класифика¬
тор
противоточный мин. противоточен [про¬
тивотоков] класификатор
реечный мин. реечен [греблов] класифика¬
тор
~ с восходящим потоком класификатор с
възходящ поток
скребковый греблов класификатор
спиральный спирален класификатор
~, центробежный центробежен класификатор
чашечный чашков класификатор
классификационный класификационен
классификация ж класификация, класифици¬
ране
воздушная мин. въздушна класификация
[сепарация]
гидравлическая хидравлично класифици¬
ране, мокра сепарация
десятйчная десетична система на класи¬
фициране
~, конструктивная мчш. класификация по
конструктивни признаци
нефти мин. класификация на нефта
пневматическая вж. классификация, воз¬
душная
~ по величине зерна класификация по едри¬
на на зърното
~ подземных- вод класификация на подзем¬
ните води .
~ по крупности класификация по едрина
~ пород петр. класификация на скалите
предварйтельная мет. предварителна кла¬
сификация ’
сйтовая ситово класифициране, преся¬
ване
~ со свободным падением класификация със
свободно падане
спектральная хим. спектрално класифи¬
циране
стратиграфйческая геол, стратиграфична
класификация
~ технологйческая мчш. технологична кла¬
сификация (на детайли)
функциональная функционална •класифи¬
кация	-
классы мн. звёзд астр, класове {величини]
на звездите
клас^ческий геол. класически (по отломки
от скчли)
класть стр. I. слагам, поставям 2. зидам
клебемасса ж стр. I. лепило, спойващо ве¬
щество 2. битумизиран цимент
клевеит м минер, клевеит (минерал, съдържащ
Уран)
клевербмблбтйлка ж с. ст. детелиновършачка

303
КЛЕ
клеверосортировка ж с. ст. дт-олянови сорти¬
ровачка	,
клеверотсрка ж с. су. доmол»нтви лющачка
[стрквачка]
клееварка ж хим. 1. поnнпонирка 2. дърв..,
полигр. -у-калини
клеевой лсвклсн
клеедробйлка ж хим. мслинци [дробилии] за
лепило (туткал)
клоeмeшапеа ж 1. пснкпобърkичка 2. хауч.
смсситслно-омесващи н ппасткфяцяраша ма¬
шина
клеение с залсдяваис, лопснс
клеёный нроелеяи, иамизии с лепило, испро-
мокаем ■
илёнть лепя, зеленнам
клей м хим. Е лепило, илой; -уткал 2. за¬
мазка
апьбумКниыИ хим. ипбуйннтво ловило
белужный рябеио ловило (от моруна)
баеопИтовыИ бакелкттво ловило
бепеTвый врттокитвт лсвило
ОКтумиый битумно лепило
6ыс-роcхвИкываюшкИся бързтвтвърдяни-
що со левкло
~, водоупорный водоустойчиво лсвило
декстрЗновый дскск-кионо пспипт
~ для микаикя пепипт зи вттoвявиио
животный лепило от живо-нискя произ¬
ход, туткал
изопяпиTниый изолационни замазки
~, еазсКитвый kазокитвт попилт
киикфTпьный херт. колофо^но лепяло
каучуковый каучуково лепяло
ктнmO-скиИ каицсларскт псп»пт
костяиой иостои туткал
ла-ОксныИ латексово лепяло
малявний бояджийски туткал
йоздрTвыИ лепяло от кожсин отпадъци
иит-тцеллюпTзиыИ	нитроцелулозно ле¬
пило
павафйиовыЙ херт. парафкиово лепяло
по-оплётный лепило за подвързия
-ас-Ктсльный ристителио поnипо
-озКновый лепило за гуми
рыбий ркОтио лсвкло
синmстИчосекй скн-е-йаит лепило
.—, смопяи0й попклт от смоли
~, стопя-ныИ дърводелско лсннло
то-мтвласmКаныИ тормовпесткано пспипт
те-мтввёнтвыИ термоврононо пснклт
~, хопTдиыИ студено лепило
шубиый лепило от кожеии отпадъц»
илсйка ж пенеие, намазване с лепило
клСйкий лсекев, леплив	•
kпеИетвКни ж хим. глу-си (растителен бел¬
тък)
клСйкость ж пепkавос-; нксиозн-е-
kПоИнпфпЯсmов м стр. мозаична иастилии
клСйсте- м хим. етпе, клайс-ор (брашнено
или нишестено лепило)
клеймо с Е клеймо, почит 2. мариа, белог,
зиак
заводское заводски мирка (знак)
фабричное фабрична марка (обозначение
на стохате)
фирменное марка пи фирмата
клемма ж ел.	(присъединителна) клема
~, входная входии клема
земляная зазсми-слиа иломи
испытательная тлф. контролна (изпит¬
вателна) иломи
соединительная съединителни клеми
клеммник м. ел. кломеи 6по'е, клемно табло
клепало с маш. иктончаки
клепальный нктонъчеи
клёпаный нитован
клепальщик м нкттвиа
клёпка ж ик-оБано, заиктнано
боковая сmраикант занитване
~, бортовая заик-вант на (подгънат) -ъ-
бочарная дърв. дъги иа -ъчва
—	внакрой нитовине с вркпокрквиис
—	внахлёстку вж. клёпка внакрой
~ впотай зенктваис със скрит инт
гидравлическая хидравлично иитоваие
горячая горещо нк-овиис
—	давлением зинктваис с врсси
двухрядная днуредово зииктвинс
котельная ко-олио заиитваио
машинная машкино зииктвено
многорядная йнтгоредонт зеиктванс
однорядная едиородово заиктваис
паркетная ж дърв. пириетни дъсчица, вер-
иетииа
пневматическая пневматично зинктваис
потайная вж. клепка впотай
ручная ръчио занитване
ударная удерио заиитвеит
холодная студено заиКтнеит
клеровка ж зех. избистря ис (нзпр. ни заха¬
рен сироп)
клети мн (вж. също клеть ж) мет. (работна)
клстии (на валцов агрегат);	(работи»)
клетки
черновые проволочного стана мет. чер-
иовк [предварителни] клетки ни валцов аг¬
регат за валцдрит
~, чистовые прокатного стана мет. чисти
[тктнаиmспикl клетки иа (линия от) вал¬
цови егрсгекк
клетка ж, беличья ел. наиъсо съедкиони ро¬
тор ии иемотка (с форма ни хефез)
демпферная ел. успокоителна	[дейпфй-
раща] -найтmиа
лестничная стр. стълбищие клетка
—	Фарадея физ. Ферадссв кифез
клеточный клетъчен; текст. мрсжсст, карираи
клетчатка ж херт. целулоза
сырая сурова целулоза (влакна)
клС-ча-ый 1. хзрт. целулозен 2. текст. ка¬
риран
клеть ж (вж. също клети мн) 1. (работна)
ипоmии (на валцов агрегат) 2. мин. ило-ки
(руднична, шахтови)
—	блюминга мет. епе-ка на 6пуйкиг
—	бремсберговая мин. клс-ке иа -ромс-орг
валковая мет. валцова клетиа

КЛЕ
3*4
z-z, грузовая Е под. пр. товарна кабина на
асансьор 2. мин. подемна клетка
гр^зо-людская мин. клетка зи (извозване
ни) хора и товари	.
двухвалковая мет. двувалцова [дуо-]клет-
ка
двухэтажная мин. двуетажна подемна
клетка.
z~, листовая [листопрокатного стана] клетка
на агрегат за валцуване на ламарина
обжймная деформационна [грубобработ-
ваща] клетка; първа клетка (ни блуминг
или слабине)
облегчённая мин. облекчена руднична
клетки (с намалено тегло)
опрокидная мин. обръщателна клетка
( поварни )
отделочная мет. клетка за окончателно
валцуване, дообработваща клетка
^--платформа мин. клетка-платформа
подъёмная мин. клетка на подемна ма¬
шина, извозна клетка
полировочная мет. полираща клетки
породная мин. извозна клетка за руда
z-z, прокатного стана мет. клетка на валцов
агрегат
z-z, рабочая работна клетка (на валцов аг¬
регат )
рудничная мин. руднична клетка
трёхвалковая мет. тривалцова [трио-]
клетка
универсальная мет. универсална клетка
(на валцов агрегип)
шахтная мин. шахтова [руднична] клетка
клещевйна ж мет. шийка за хващане с мани¬
пул ационни клещи (при изковаване)
клёщи мн. клещи
zw, волочильные мет. изтеглячни клещи
газовые миш. тръбни клещи
z-z, гвоздодёрные дърв. клещи за вадене на
гвоздеи
гидрофицйрованные апарат [клещи] за
силово рязане (на Дървета с Диаметър до
30 см)
давильные инсгр. притискащи клещи
~ для скручивания клещи за усукване
zoz, дыропробивные	кож. клещи-лробивач,
клещи със замба
z-z, зажимные инстр., маш. затягащи [стис¬
кащи] клещи, стиски
захватные маш.. под. тр. хващащи че¬
люстни клещи
z—, комбинированные комбинирани клещи
кузнечные ковашки клещи
~-кусачки инспр. клещи за рязане (на тел)
ловильные мин. ловил ни клещи (за хви-
щине ни сонДажното въже)
паяльные мет. поялни клещи
пломбировочные клещи за пломбиране
разводные клещи за чапразене
zw, рельсовые жп. клещи за (хгищине ни)
релси
z—, самозатягивающиеся миш. самозатягащи
се клещи, самостискащи клещи
z-z, сварочные мет. заваръчни клещи
z*z, слесарные шлосерски клещи
стрипперные мет. блокохващащи клещи
z^, тигельные леяр, клещи за тигел, тигелнн
клещи
универсальные универсални клещи
цепные верижни клещи
электроизмерительные	електроизмерва-
телни клещи
кливаж* м геол. кливаж, слоистост
ложный лъжливо [псевдо-^разслоение
кливер м кораб. кливер, платно
клидонограф м ел. клидонограф
климат м геофиз. климат
~, аридный ариден [сух] климат
арктический арктически климат
влажный влажен климат
горный планински климат
континентальный континентален климат
z^z, морской морски климат
z-z, мягкий мек климат
~, сухой сух климат
тропический тропически климат
умеренный умерен климат
климатология ж климатология
авиационная авиационна климатология
сельскохозяйственная селскостопанска
климатология
z-z, синоптическая синоптична климатология
клин м 1. маш. клин 2. спр. клинообразна
тухла 3. с. сп. тясна ивица земя
буксовый жп. буксов клин (за регулира¬
не лагера на оста)
врезной жлебов клин
~, геодезический геодезичен клин
гидроотббйный мин. водоотбивен клин
z-z, двойной миш. двоен клин
л—, двускбсный миш. клин с двойно скосяване
[двустранен наклон]
~ для заключим полигр. клин за затваряне
(стягане)
затяжной маш. затегателен клин
Z--Z, измерительный измервателен клин
г-, изолирующий ел. изолационен клин
.—колун разцепващ клин
г-z крейцкопфа миш. клин на кръстоглав
z~, круглый миш. кръгъл [объл] клин
z-z, масляный маш. маслен клин (нипр. при
плъзгащи лагери)
направляющий маш. направляващ клин
z~z, натяжной маш. опъвателен [опъващ] клин
z-z, нейтрально серый опт. неутрално сив
клин
z~, односкбсный маш. клин с едностранен
наклон
оптический оптичен клин, клинова леща
zoz, отбойный маш. призматичен клин [шпон¬
ка]
az, подкладочный маш. подложен клин
подъёмный маш. повдигателен клин
z-z, поперечный миш. напречен клин
пригоночный миш. пасован клин
z-w, продольный надлъжен клин
z-z, раскалывающий мин., дърв. разцепваш
клин
z-z, распорный маш. дистанционен клин

305
клю
регулировочный мчш. регулиращ клин
самотормозящийся мчш. самозадържащ
клин
сётовый полигр. затсгатслсн клин
скрепляющий маш. свързващ клин
~ с нарезкой маш. клин с резба
~ столярного верстака (железен) клин на
дърводелски тезгях
упорный мчш. опорен клин
установочный мчш. фиксиращ [стопорен]
клин
фотометрический опт. фотометричен приз-
мов клин (лещч)
~ холодного воздуха метео клин (поток)
от студен въздух
шпациевый полигр. клин за шпаци
клиновой КЛИНОВ
клинкер м керчм., стр. клинкер
дорожный паважни керамични блокчета
клыиеериый клинкерен	’
елинееpбваиuс с керчм, елинкгруваие
клинкёт м хидр. спирателен шибър, кран за
изпускане на вода
~ затопления хидр. шибър [шлюза] за пото¬
пяване (заливане с вода)
перепускной шибър |савае] на шлюзата за
изпускане
клинограф м полигр. клинограф
клиноклаз [клиноклазит] м минер. клиноклаз
клинометр м мин. клинометър, уред за измер¬
ване наклона
клйншер м полигр. клиншер, машина за под¬
шиване с тел
клипер м кораб, клипер, бързоходен платно¬
ход
клип пер м раДио ограничител, фиксиращо
устройство
клиренс, дорожный м авто клиренс, пътен
просвет (разстоянието от платното на
пътя До най-ниската точка нч автомобила)
клиринг м икон, клиринг (международна си¬
стема за разплащане)
клйрфактор м елн. клирфактор (коефициент
на нелинейна изкривявания)
клистрон м елн. клистрон (електронна лампа,
използваща взаимодействието на електрон¬
ния поток с електромагнитното поле)
автогенераторный автогснераторсн кли¬
строн
~, генераторный генераторен клистрон
~, гетеродинный хетсродинен клистрон
двухебитуриый усилительный двуконту-
рсн (двукамерен] усилващ клистрон
импульсный импулсен клистрон
~, мнбгорезбнатбрный мнбгоргзбиатбреи
клистрон
отражательный отражателен • клистрон
пролётный клистрон
рефлексный вж. клистрон, отражательный
~ с поперечной модуляцией клистрон с на¬
пречна модулация, клистрон с напречно
управление
~, трехрезонаторный клистрон с три контура
f', умножйтсльный умножителей клистрон
усилительный усилвателен клистрон
20 Руиеб-б'ългариеы политехнически речник
клистрбнный клистронен
клйфф м геолог, стръмен бряг
клйшГ с полигр. клише
автотипное автотипно клише
выворотное обърнато клише
высокой печати клише за висок печат
~ гальвано клише, изработено по галвано-
пластичен начин
~, гартовое гартово клише (изработено от
оловно блокче)
гравированное гравирано клише
~, закруглённое закръглено (обрамчено)
клише
~, ксилографическое есuлографсеб (дървено)
клише
мСднос медно клише
пластмассовое пластмасово клише
—полутоновое полутоново клише
пластмассовое растровое растсрово пласт¬
масово клише
~, растровое растсрово клише
резиновое гумено [каучуково] клише
сСтчатое вж. клишС, растровое
трёхцвётное трицветно клише
фотомеханическое фотомеханично клише
цветное цвстно клише
^модслённос цветобтделеио клише
цинкографское цинкографско клише
цйнебвбс цинково клише
штриховое щрихово клише
клиширование с клиширане
клишбграф м клишограф
клбеё с текст. клоке
клопфср м тяг. клопфер, слухов апарат Мо} з
клубень м с. ст. клубсн, грудка
клупп м I. инстр. винторез на дъска 2. текст.
клещи за опъвателните вериги на шпан-
рама
клык м рессорный авто рамо на ресор
клюв м платины текст, човка на платина
(плетачна игла)
клюз м кораб, клюз, отвор в носовата част на
кораб
~, бортовой страничен [бордов] отвор
кормовой клюз [створ] на кърмовата част
палубный отвор на палубата
швартовный вързалсн клюз [отвор]
якорный котвен клюз, отвор за котвената
верига
ключ м I. ключ 2. извор 3. тлг. телеграфен
ключ, ключ-прскъсвач 4. ключ на шифър,
код 5. ключ (за завинтване и развинтване
на гайки) 6. стр. затварящ камък (тухла)
на свод
аварийный ел. авариен ключ
~, аллигаторный инстр. алигаторсн ключ
(тръбен ключ с назъбени челюсти)
английский . инстр. английски [френски]
ключ (регулируем гаечен ключ)
~ арки стр. ключов камък на арка или свод
буровой мин. ключ за сонда
вйлочный вж. ключ, штифтовый
винтовой винтов ключ
~ включения зажигания авто контактен ключ

клю
~ внутристанционных переговорных линий
тлф. ключ за вътрошностанцйоннйто (слу¬
жебни ) ЛИВИИ
~, вызывной тлф. повиквателен ключ
гаечный гаечен ключ
газовый тръбен ключ
глухой глух ключ
двойной [двухконечный] двустранен (гае¬
чен ) ключ	.
двойной торцовый двоен глух ключ
двухшарнйрный мин. двуставен (тръбен)
ключ (при сонДажни работи)
двухсторонний торцевой двустранен глух
ключ
динамометрический динамометричен ключ
~ для включения номерного диска тлг..
тлф. избирателна шайба
~ для включения трансформатора в линию
тлг. ключ за трансформатора
~ для колёсных гаек авто ключ за гайките
на колелата
~ для круглих гаек ключ-скоба за кръгли
гайки	.
~ для полотен пилы, натяжной ключ-екс-
център за опъване на лист на ножовка
~ зажигания авто контактен ключ, ключ за
запалване
изогнутый торцовый огънат ъглов глух
ключ, ключ-лула
~ Морзе Морзов телеграфен ключ
накидной глух гаечен ключ
~ на три положения тлг. (лостов) включва-
тел с три положения
натяжной ключ за опъване, опъвателен
ключ
ниппельный ключ за нипли (напр. на
спиците на велосипеди)
опросный тлг., тлф. ключ за запитване
~ памяти изч. ключ на паметта
программы изч. ключ на програмата
разводной раздвижен, регулируем (гае¬
чен ) ключ
~, рычажный лостов ключ
свечной авто ключ за свещта
~ свода вж. ключ арки
~ стрелочный жп. ключ за (отклонипся-
нита) стрелка
телеграфный телеграфен ключ
торцовый глух ключ (гаечен)
торцовый гаечный глух гаечен ключ
трёхгранный триъгълен ключ
~, трубный тръбен ключ
трубный цепной тръбен верижен ключ
ударный гаечный ударен гаечен ключ
универсальный универсален ключ
~ управления ключ за управление (управля¬
ващ ключ)
циркульный вж. ключ, штифтовый
шарнирный шарнирен ключ
штанговый щангов [лостов! ключ
штифтовый щифтов [вилков] ключ
ключевина ж ключница, отвор за ключа
кляксы текст, скребни полепвания по основ¬
ните прежди (нншл)
клямер м дърв. 1. скоба, кламер 2. дърводел¬
ска стяга
клямм м геол. скалиста клисура
клянка ж Дърв. дървен чук (за тенекеджий¬
ски работи )
кнехт м кораб, кнехт. стойка, упор
буксирный кнехт за влекалото [буксира]
двойной двоен кнехт (две колонки за връз¬
ване)
швартовный кнехт за вързалата
кница ж 1. стр. възлова ламаринена плоча
(лист) в решетъчна конструкция 2. ъгъл-
ник за усилване на сглобка (в скелет на
кориб)
бймсовая кораб. бимсова кница (на хо¬
ризонталната напречна греДи)
скуловИя кораб. скулова кница
кнопка ж 1. бутон, копче 2. кабарче
~, аварийная авариен бутон
~ без арретира ел. бутон с автоматично из¬
ключване
блокировочная блокиращ бутон
~ включения бутон за включване
~ вызывная тлф. бутон за повикване
~ выключения бутон за изключване
~ исправлений тлф. бутон за поправка
~ испытательная ел. бутон за изпитване,
контролен бутон
контактная контактен бутон
~ контрольной лампочки бутон за контрол¬
ната лампа
нажимная бутон за натискане
~ останова бутон за спиране
~ переговорной линии бутон за (говорене
по) служебната линия
переключателя бутон за превключване
~ подслушивания бутон за подслушване
С'» пожарная пожарен бутон
~ принудительного разъединения тлф. бу¬
тон с принудително разединяване
пусковая пусков бутон
размыкающая разединителен бутон
~ с арретиром бутон със запъващо устрой¬
ство
~ сигнала авто бутон на клаксон
сигнальная сигнален бутон
стопорная бутон за спиране
~ управления бутон за управление, коман¬
ден бутон
~-утопитель поплавка авто бутон за. -ото-я-
ване на поплавъка
~ счётчика тлф. бутон на броителя
~ Экстренного выключения бутон за аварий¬
но изключване
кнопочный бутонен
коагулирование с хим. коагулиране, преси¬
чане, утаяване
коагулянт м коагулант, коагулиращ агент
коагулят м коагулат, утайка от - коагулиране
коагулятор м реагент или апарат за коагули¬
ране
коагуляция ж коагулация, пресичане, съсир-
ване
предварительная предварителна коагула¬
ция

407
КОД
сайоп-ткзвTпьная спонтанни коагулация
~ токами высокой час'^'^ коагулация с
ннсоиоаестттии токово
ультразвуковая коагулация с ултразвук
фраепкTииая фракционна коагулация
элсктводИтная споикртпкmиа коагулация
коаксиальный еоеесиепеи
кTбапь- м хим, етбалm, Со
азотнокКспыИ еобепmон интрит
-орнстый кт6апmон борид
—бромистый кобалтов бромид
йодистый кобалтов йодид
тдносе-иИстыИ кобалтов сулфид
радиоактИвный радкоеи-ивсн кобалт
родИикстый кобалтов родиинд
сорнИстый кобалтов сулфид
скне-TдискыИ етОилтон цианид
углскИслый ит6елктв карбонат
уесусиоеКспыИ кт6епmтв ацетат
хло-кстый кобалтов хлорид
~ швёйсовый минер, смал-ки, шниИсктбап-
«т6апь-Ии м минер, иобел-ки
ке>Tбаьтйpoвaино с кобалти-аие, покривано с
кобалт
кобылка ж стр. рсбрсни иас-евии (на по¬
кривно ребро)
ковалСнтный ковелсн-он
«оволпИн м минер, конслии, (меДне руде)
ковёр м 1. текст, килим 2. стр. втдткзтла-
цитина покривка
~ с пвошКвиым во-сом -ъф-ингон иклим
ковка ж мет. коваис
го-ячая горещо коваит
зик-йтая коваис н затворени форме
[щампа], шайпуванс
открытия коване в отворени форми
под йTлоттй коване ии чук
~ под н-Оссом коваие иа ереси
-учиая ръчио иоваио
свободния свободно ионано
холодиая студоио коваие
черновая чориово [грубо] кониио
~ н штампах иоваио в щампи
ковочный ковечсн
ков-ик м стр. връхиа замазка (най-горен
слой ни асфалтова настилка)
ковш м 1. стр. кофа, черпак, кош 2. мин.
ведро, илстии
барабаниый литСЙиый барабаниа леярска
кофа
волокушный иофи [черпак] ии въжеии
драга [дълбачиа]
г-Ойфсвиый стр. грейфсрсн чсреаи
загрузочный мет. 1. кофа зи пълисис [за¬
реждане] 2, прясмси кош
зaмеиутыИ затворен кош
засыпиTИ с. ст. нисипси кош (нспр. ни
сортировачка )
иачИющийся стр. люлеещи со кофи
е-аитвыИ Кракова кофа
литёЙныЙ лсярсие кофа
~пЛ6Жечеи ж леяр. кофа-лъжица (зс носене
от един работник)
■>-, лтпаттт6-азный стр. лтпаттобразеи чер¬
дак (лъжице)
~ механИчсской лопИты кош [лъжица] ии
йсхеинаие лопата
наептнЯюшиИся накптиянащи со . кофа
~ об-атной птпаmы иош иа обретиа лопата
тврокИдиыИ стр. обръщащи со кофи
тск-оугOпьныИ остроъгълои черпаи
nс-сиTсный ръчии иофи
повово-иый въртящи сс кофи, обръщащи
се кофа
~, птгвУзтчиыИ -оварачси иош
подвесной краиови иофи
-азпКвтчиыИ леяр. разливка кофа
скрСпс-ный стр. иош ии скрспср
стапс-азлИвочиыИ кофи за разливане ии
стомаиа
~ с отекдиЫм днИщом иофи с подвижно д^о
стопорный леяр. иофа с долси отвор (за
разливане)	’
човвальиый чс-некона кофа
чугуновозный мет. аугуиовозни иофи
экскаваторный иош [лъжица] ии Оигор
етвшсзбИ м леяр, разливач
ковшовый кофичков, аерпектв
когсзкTиныИ физ. коксзи^^, сцспляем
когОзкя ж физ. кохсзия, сцсплснио
когерен-иость ж- физ. кохорснтиост
иогС-ер м физ. кохерор
когти мн мтиmё-сеио ел. мтнтьтрсин иъикк
~ стогометателя с. ст. зъбия челюст» ии
иранов ссно-спейтптвдигач
иод м код, шифър
алфавКmио-цкфртвTй изч.	буивсио-цяф-
рон иод
-инарный двоичси код
~ Бодо тлг. иод ии Бодо
ОуевониыИ орг. -уквсн код
взвСшсиный изч. прстсглси код
грундовой групов код
двтИчиыИ вж. код. -ииИ-ный
двоКчио-дссятИчный	двоично-дсекичтин
код
двоИчно-дссятКчиый «два из пятЯ» двтна•
нт-десе-кчеи код «два от птт»
—днойм н^^досятИчный «с кзОЫmетй 3» дно-
йчнт-досе-ичеи код «довече от 3»
десяmКаный досе-иаои код
Импульсный импулсен иод
~ янвО-сиый янворсои код, код с пвообва-
зунаио
ннте-вальиый кнтeрвалтн код
~ комаид орг. код иа комеидитс
еов-eекКруюшиИ код зи корекция
мсждуни-одиый тлг. международен код
~ nвтг-аййИ-оваикс иод за програмирано
скгнИльиый сигиипси иод, иод иа. сигна¬
лите
синоптИчсский сниоптичси код
~ с исправлением ошИбки иод с кореиция иа
грешката; шумоустойчнв иод
толс1-Ифиый -слегрефси код
аастTтныИ аестттен иод
шифровальный щифронъчси код
кодирование с кодИраие
автойатКаоскоо авmтметиаит кодирано
Импульсное тлг. импулсно кодираио

кож
зее
кожа ж кожа
выделанная обработена кожа
галантерейная кожа за галантерийни из¬
делия
дублёная продъбена [щавсна] кожа
~, замшевая замшсва кожа, гюдерия
жированная промаслена кожа
искусственная изкуствена кожа
-ч, лаковая лачсна кожа
лёгкая обувная липсва кожа за обувки
«ч, мебельная кожа за мебели
натуральная естествена кожа
недублёная нсдъбсна [нещавсна] кожа
подошвенная гьон
~, полувальная тънък гьон (за Дамски и Дет¬
ски поДметки)
ремнёвая кожа за ремъци
~, свиная свинска кожа
сыромятная сурова кожа
<ч, тиснёная шагренирана [щампована] кожа
хромовая хромова кожа
шевровая шевро, шсврова кожа
шорно-седСльная сарашка кожа (ва сеД-
лч)
кожСвенный кожарски
кожевник кожар, табак
кожзавбд м кожарски завод
кожзаменитель м заместител на кожа
еожицсиниматгль хрчн. бслачка
кожсырьё мн. кожарски суровини
кожух м Е мчш. кожух, риза 2. капак, по¬
кривка
вентилятора кожух на вентилатор
взрывобезопасный мин. взрйвбобезонася-
ващ кожух
~, внутренний топл. вътрешен кожух
герметичный херметичен кожух
~ гребного вала кораб, кожух на гребния вал
гч/ двигателя кожух на двигателя
гчх доменной пСчи мет. кожух на висока псш
защитный защитен кожух
изоляционный изолационен кожух
~ камеры сгорания кожух на горивна ка¬
мера
клСммный ел. клемна кутия, клсмсн ка¬
пак
~ колеса авто капак на колелото (на глави¬
ната)
— котла кожух на котел
наружный външен кожух
предохранительный вж. кожух защйтный
пылезащитный прахозащитен кожух
~ радиатора авто кожух на радиатора
~ редуктора кожух на редуктор
~ рулевого вала авто кожух на кормилния
вал
~ трансформатора ел. кожух [казан] на транс¬
форматор
~ турбины кожух на турбина
-ч-экран ел. кожух-екран
коза ж жп. вагонетка-платформа за прена¬
сяне рслси и траверси
козёл м мет. козел, застинал мстал и шлаи
(във висока пещ)
козлы мн стр. I. магаре, ниско сксле на
четири крака 2. рсбрсн сглоб, чинтия
(на покрив)
яозоибс м стр.. остар. носач На тухли (със
самар )
козырёк м козирка
~, ветровой (комбайна) с. ст. ветробранна
козирка (на комбайн)
защитный авто предпазна козирка
кабины ав. козирка на кабина
~ поршня топл. козирка на бутало
светозащитный ав. светлинозащитяа ко¬
зирка
-ч. солнцезащитный авто сенник, слъннеза-
щитна козирка
койлср текст, койлср, лентонавивачсн апа¬
рат, лентонареждач
кок м винта ав. калпак на витлото
кокйль м мет. кокила, метална леярска формь
ебеби м текст, пашкул
коконосушилка ж с. ст., текст, пашкулосу-
шилня
нбеи м мет., хим. кокс
антрацитный мет. антрацитен кокс
-ч, беззольный безпснелен кокс
газовый хим. газов кокс (остатък от
производство на светилен "газ)
Генераторный генераторен (ретортен.)
кокс
~, горновой ковашки кокс
~, грохоченный отсят кокс
~, доменный мет. BйCбKбпгщги кокс
гч, задувочный коксова подложка, първи,
слой на шихтата на висока пещ
—, кусковой кокс на късове (буци)
~, литейный леярски кокс
гч, малоссрни^ый кокс с ниско съдържание-
на сяра
гч, мСлкий дребнозърнест [ситсн] кокс
гч, металлургический металургичен кокс
гч, нефтяной хим. нефтен кокс
гч, пСковый хим. кокс, остатък от производ¬
ство на смола и катран
хч, пеебтдщий хим. кокс с малко съдържание
на течни и летливи въглеводороди (постен^
ретортный рстортен кокс
хх, электродный хим. електроден кокс (про¬
изводство на електроДи)
коеиобатарёя коксова батерия (от реторта)
коксование с коксуване
гч, высокотемпературное високотемператур¬
но коксуване
гч под давлСнием коксуване под налягане
коксовыталкиватель м хим., мет. изтласквай
на кокс
ебксбдробйльиый (служещ) за разтрошаване
[трошене] на кокс
ебкибеомбинат м комбинат за кокс
ебеибтушйльный еоксбгасытслсн
коксохимический коксохимиям
коксуемость ж коксусмост, способност за кок¬
суване
колба ж I. хим. колба 2. резервоарчето за
живак (на термометър) 3. ел. балон на.
електрическа крушка

ЗОЭ
КОЛ
~, выпарная изпарителна колба
дистилляционная дестилационна колба
измерительная измервателна колба
кварцевая кварцова колба
кипятильная колба за възцаряване
коническая конусна (Ерленмийерова) кол¬
ба
круглодоиная облодънна колба
~ лампы балон на (електрическа) крушка
—> выпрямителя колба на токоизправител
лампы, матированная матирана електри¬
ческа крушка
перегонная дестилационна колба
—/, плоскодонная плоскодънна колба
стеклянная стъклена колба
~, титровальная колба за титруване
фильтровальная колба за филтруване
шаровая ел. сферична колба (балон)
колготы мн. текст, чорапогащи
колебание с 1. трептение, колебание 2. ко¬
лебание, колебливост, вариране 3. икон.
неустойчивост (нипр. на цени)
основное раДио основно трептене, основна
[първа] хармонична (честота)
колебания мн. трептения, колебания
<-/, апериодические физ. апериодични трепте¬
ния
асинхронные асинхронни трептения
бетатронные ядр. бетатронни колебания
~, вынужденные физ. принудителни [прину¬
дени] трептения
гармонические физ. хармонични трептения
генерации ридио колебания (нестабил¬
ност) на генериране
гидромагнйтные ядр. хидромагнитни треп¬
тения
годовые геофиз. годишни колебания
«■/ давления топл. колебания на налягането
затухающие физ. затихващи трептения
звуковые физ. звукови трептения
ионные йонни трептения
квазистационарные физ. квазистаиионар-
ни трептения
коллективные ядр. колективни трептения
коммутационные физ. комутационни треп¬
тения
~, крутильные физ. усукващи трептения.
• трептения на усукване
~, лазерные лазерни трептения
линейные линейни трептения
маятника физ. люлеения на махало
механические физ. механични трептения
модулированные ел. модулирани трепте¬
ния
молекулярные физ. молекулни трептения
~ нагрузки колебания на товара
~ напряжения колебания на напрежението
незатухающие незатихващи трептения
нулевые ядр. нулеви • трептения
нутационные нутационни колебания, му¬
тация
объёмные обемни трептения
~, остаточные остатъчни трептения
паразйтные паразитни трептения
параметрические параметрични колебания
переходные преходни трептения
пилообразные трионообразни трептения
~ плазмы ядр. трептения на плазмата
~ поля ел. трептения на полето
поперечные напречни трептения
продольные надлъжни трептения
радиальные ядр. радиални трептения
резонансные резонансни трептения
релаксационные релаксационни трепте¬
ния
самопроизвольные самопроизволни [спон¬
танни] колебания
свободные свободни трептения
связанные свързани трептения
~ сигнала трептене на сигнала
— синусоидальные синусоидни трептения
случайные мит., спит, случайни колеба¬
ния
собственные собствени трептения
стационарные вж. колебания, незатухаю¬
щие
суточные геофиз. денонощни колебания
ультразвуковые ултразвукови трептения
упругие еластични трептения
~ уровня хидр. колебания на нивото [рав¬
нището]
установившиеся устойчиви колебания
фазовые фазови трептения
~ частоты колебания на честотата
электромагнитные електромагнитни треп¬
тения
~ электронов трептения на електрони
колебательный • колебателен
колеманит м минер, колеманит
коленкор м полигр. книговезко платно
колено с миш. коляно; извивка, чупка
двойное двойно коляно
f—, кривошипное кривошипно коляно
отводное (гедo--)отделйтелно коляно
переходное преходно коляно
раструбное муфено коляно (с разширение)
~ сифона сифонно коляно
фланцевое коляно с фланец
коленчатый миш. колянов
колер м цвят; боя
колёсный кол есен
колесо с колело	.
активное топл. активно колело (ни тур¬
бини)
анкерное час. анкърно колело
•—балансовое час. балансово колело
бандажное жп. бандажно колело
бороздное с. ст. браздово колело (ни
плуг)
ведомое водимо [задвижвано] колело
ведущее миш. водещо [задвижващо] ко¬
лело •
вентиляторное вентилаторно колело
верхноббйноо хидр. наливно (водно) ко¬
лело
винтовое зубчатое- винтово зъбно колело
воздушное въздушно колело (на турбо¬
компресор )
газосбсное топл. газосмукателно колело

кол
<410
геликоидальное зубчбтос х^о^идно зъб¬
но колело
гипоИднос зубчатое хи^оидно зъбно ко¬
лело
главное сноповязальное с, ст. голямо
[главно] ходово колело на сноповързачка
~, грсбнос кораб, гребно колело
грядйльнос с. ст. регулиращо колело
двухпоточнос топл. (работно) двупоточ-
но колело
двугргббрдиос мчш.. поД. тр. (хоДово)
колело с два реборда
двухскатное авто двускатно [двойно] зъб¬
но колело
делительное мчш. делител но зъбно колело
дИсковос дисково колело (с плътен Диск)
~ домкрата (зъбно) колело на крик
дымососное жп. вентилаторно колело (на
локомотив )
~, желобчатое фрикционное фрикционно ко¬
лело с (околовръстен) жлеб
заднее авто задно колело
заднсналйвнос хидр. (водно) колело със
задно наливане
запасное авто резервно колСло
зубчатое зъбно колело
зубчатое корригированное зъбно колело
с коригирани зъби
зубчатое цепнос верижно зъбно колело
~, канатное въжено колело (при въжено
задвижване)
~ Кёртиса (турбинно) колело на Къртис
ковшовое колело с кофи (роторен багер)
кодовое ел. кодова шайба
коническое зубчатое конусно зъбно колело
~, коронное зубчатое зъбна корона
ебсбзубое зубчатое (цилиндрично) коле¬
ло с наклонени зъби
привозубос зубчатое зъбно колело с дъго¬
образни зъби
круговое зубчатое зъбно колело със зъбв
по кръгова дъга
крутИльнос текст, (зъбно) суково колело
крыльчатое лопатно |пгребвб] колело
кул^рное текст. примебиагъвателно ко¬
лело
лентопротяжное ел. лснтоопъваща [лсн-
тодвижсща] ролка
лопаточное топл. лопатъчно [пер^во]
колело
маховое махово колело, маховик
мельничное мелнично колело
моточное текст, мотал но колело
набегающее текст, атакуващо колело
нажимное игольчатое текст, притискащ
[разпъващ] иглен вал
наносящее нанасящо колело
направляющее топл., хидр. направляващо
колело
насосное маш. ротор на помпа
натяжное маш. обтягащо колело
н^тормозндс колело бсз спирачка, сво¬
бодно колело
носовое ав. носово колело
однорсборднос (хоДово) колело с еди»
реборд
одинарное единично колело (на товарен
автомобил )
~, односкатное чвто сдноскатно [едностран¬
но] зъбно колело
~, оросИтсльнос с. ст. колело за напояване,
Сегнсрово колело
опорное поД. тр. подпорно колело
осевое топл., хидр. аксиално (турбинно)-
колело
~, откидное рулевое авто сгъваемо кормил¬
но колело
отливное полигр. отливно колело (н*
монотип)
паразйтное зубчатое паразитно зъбно ко¬
лело
~ Пельтона Пслтоново (турбинно) колело
~, передвижное зубчатое авто	(аксичлно)
подвижно зъбно колело
передковое трансп. колело на кол^арка
псрСднсс авто предно колело
~, пишущее полигр., тлг. пишещо [печатащо].
колело
~, планетарное планетно (зъбно) колело
поворотное поД. тр. обръщателно колело
(кръг. платформа)
поддерживающее под. тр. носсщо колело
~. подлИвное водяное хиДр. подливно водно
колело
полевое с. ст: полско колело (на плуг)
приводное задвижващо колело
промежуточное междинно колело
промывное т°кст. промивно [перачно]
колело
пропСллернос ав. пропелсрно колело
прямозубое зубчатое зъбно колело с пра¬
ви зъби
рабочее работно колело
~, разъёмное маш. разделно [разглобяемо!
колело
~, реактИвнос топл., хидр. реактивно колело
~, ребордное жп. ребордно колело
револвера, ходовое мчш. ходово колело
за завъртане на рсволвсрната шайба (ре-
волверен струг)
рулсвос авто кормилно колело, вола»
самоуста на вливающееся мчш. самонагаж-'
дашо се колело
~, сбрасывающее с. ст. изхвърлящо колело
свеелбподъемнос с. ст. цвеклбпбвдигащб
колело
с внСшним зацеплСносм (зъбно) колело с
външно зацепване
~ с внутренним зацеплением (зъбно) колело
с вътрешно зацспванс
~ с ковшами мин. колело с черпаци [кофи],
колело на ротационен багер
скользящее зубчатое авто (аксичлно)
плъзгащо се зъбно колело
~ с лопатками хидр., топл. лопатъчно колело
солнечное маш.	(централно) слънчево
колело
~ со шпорами авто, с. ст. колело с шиповс
(грайфери)

зп
спицевое авто копопт със спиц»
~ с разрезным ободом итпопт с разрязаи
нсисц
среднебойное хидр, кололо с бноща по
сродити струя .
ступенчатое зубчатое с-спснио зъбио ко¬
лело
счётное -роячио колело
тормозное свирачно kопспт
трепальное с. ст. мънааит . иополт (за
очукване лен и коноп)	.
турбЗнное курбииио .иолело
турбЗнное многоступенчатое	митгтстъ-
вапит -урбинио еопопо
тяговое двигетспит кололо
узорное т°кст. досоиирищо [жакардоно]
иололо
управляемое авто управляемо колело
установочное регулиращо ктпопт
фрикционное фрикционно колело
хвостовое ив. опашно кололо
ходовое поД. тр. ходово иололо
—, храповое тстртзъбт спя-ачио кололо
цевочное меш. ценно иололо (при цевнч
вацепване)
цельнок^аиное мет, изцяло валцувано ко¬
. попо
центробежное пеитрт6сжио итполт
циклоидное зубчатое циклоидно зъбно ко¬
лело
цилиндрическое зубчатое цилнидрячио
зъбно итлспо
часовое аествииконт итлспо
червячное червячио кололо
черпаковое мин., стр. итпспт с чсреецк,
ктфиаkозт колело, kтпепт ии ротацнонси
Оигор
черпальное с. ст. черпзлно колело (за
ваДене не води)
—, швыряльноес. ст. изхвърлящо колело (на
кирmсфсвидзчхи)
шевронное зубчатое зъ-ио ктпспт с ше-
нронии зъбя
штурвальное кореб. иорйклит колело,
щурнал
эвольввнтное зубчатое свопвоитнт зъбно
колело
эталонное зубчатое изм. отаптинт зъбно
еол'спт, о-илои
колесоотббй м авто скоба за свеляио ии авто¬
мобилно колело
колея ч междурелсие; ктптнтз, рслсов път
железнодорожная жслсзси път, жслозо-
пътои коловоз
колёсная разстояние между следите (ни
превозно средство)
нормальная итрйапиа жолсзодъ-иа линия
рельсовая релсов път
узкая кеснолкисйке, дсиовнлеа, тясна
жп, лниня
количество с количество
весовое хим. тогптвио количество
~ воздуха, птm-ООито 1. топл. необходимо ко¬
личество въздух (за изгаряне) 2. мин. иот6-
ходимо итлкаосmвт въздух (за вентилация)
		кол
~ выделяемых газов топл. ктпнаостнт ии
ттдептнито газоне
~ выпавшего дождя метео копиаосmно на пад¬
налия дъжд
~ высеваемого зориа с. ст. количество иа за¬
сятото зърно
~ движения физ. количество иа движението
~ двкжСикя йаmоBйальитИ тTчей физ. коли¬
чество ии движението иа йиmсг•иaпии точиа
~ днижОикя, оОобщёниоо о-о-щсно копиасст-
но ии движсиисто
движения системы количество иа движе¬
нието ни системата
~ дутья мет. количество ии вдухваияя въз¬
дух (в пещти)
индикаторное ядр. ииднkатотит количест¬
во
—	металла в роторе ел. количество ии мстила
в ротора
—	пара, потребное тспл■нео6хTдййо количест¬
во пари	.
—	перемещаемого груза транспортя-аио ит-
личссmнт -онарн
тmОйвасйте топл. отитто [взето] количест¬
во
п-отоиающее протичащо количество
—	работы, потребное ихон. иоо-ходимо коли¬
чество труд
~ связей изч. --ой иа нръзинто
—	снимаемой стружки обр. мет. количество
иа снетата стружка
суточное ихон, ктлйаостнт за доитнтщйо
—	холода топл. количество (ни произведения)
студ
эквивалентное хим. тkнйвалснтит коли¬
чество
колиа ж цепене; т-ошоит
иTпинй цспещ сс; -рошлин
коллагОи м биохим. иолигсн, белтъчно веще¬
ство
коллективизация ж, сплошная ихон, пълна
ктпоитнвнзепня
коллектор м	1. колектор (не електрическа
мешине) 2. ел. колектор, събирателен елек¬
трод 3. хидр.. съобщ. колектор, събирато-
лои тръбопровод или иаиал (обихн. с го¬
лямо сечение) 4. околовръстен- иииел (в
леярска форма) 5. хореб. колектор, склад
зи бъчви	.
водяной стр. воден колектор
впускной п-нома-олеи колси-ор; смуке-
толии тръби
выпускной изпускателси . колектор; изпус¬
кателна т-ъби
газовый газон колектор, събира■тспои тръ-
Отвровтд зи газ
дИсковый дисков колои-ор
канализационный стр. колектор ии кеиеп-
инто [отпадъчните] води
коль^но. п-ъстсионидои колои-ор
йагксmвальиыИ стр. магястрапен [гла¬
вен] колектор
~ иОфтя геотам. колектор зи иофт
—	пара иолтитов зи пера, нарои колектор

312
кол
распределительный топл. разпределите¬
лен колектор
трубный [трубчатый] топл. тръбен ко¬
лектор
флотационный обог. флотационен колектор
коллизия ж ядр. колизия, сблъскване .
коллиматор м опп. колиматор, визиращо ус¬
тройство
автоматический геоД. автоматичен коли-
матор
нейтронный ядр. неутронен колиматор
фокусирующий ядр. фокусиращ колиматор
коллимация ж опт. колимация
коллинеарный мат. колинеарен, намиращ се
на една и съща линия
коллодий м хим. колодиум (разтвор на ни¬
троцелулоза )
коллойд м хим. колоид
гидрофильный хидрофилен колоид (пое¬
мащ вода)
~, гидрофобный хидрофобен колоид
гумусовый с. ст. хумусов [почвен] колоид
~ защитный защитен колоид
лиофильный лиофилен колоид
~, лиофобный лиофобен колоид
молекулярный молекулен колоид
необратимый необратим колоид
~, обратимый обратим колоид
отрицательный отрицателен колоид
положительный положителен колоид
почвенный вж. коллойд, гумусовый
радиоактивный ядр. радиоактивен колоид
коллоидно дисперсный	колоидно-дисперсен,
колоидно-разпръснат
колоб м хран. кюспе
коловорот м Дърв. маткап
грудной гръден маткап
коловратный въртящ се, ротационен
колода ж Дърв. 1. къса дебела греда, дънер,
пън 2. каса (на прозорец или врати)
~ для корма с. ст. корито за фураж
~. отрубная гор. дънер
колодец [колодезь] м кладенец, шахта, яма
~, абиссинский абисински кладенец (тр^-
би. забити в земята)
артезианский артезиански кладенец
буровой сондажен кладенец
водобойный водобоен кладенец (на пре¬
ливник на язовирна стена)
водосборный водосъбиращ кладенец
глубокий трубчатый дълбок тръбен кла¬
денец
~ для спускг снега спр. шахта за изхвърляне
на сняг
ж ижесборный с. сп. яма, шахта за торова
течност
~ жиклёра холостого хода авто резервоар на
жикльора за празен ход
кабельный кабелна шахта
~ картера авто ямичка на картера (за ма¬
сло)
~ каупера [кауперный колбдец] мет. шахтова
пещ на каупера
~, нагревательный мет. шахтова пещ
обыкновенный [срубовый] обикновен кла¬
денец (със сандък за отвора от трупчета)
опускной мин. шахта за спускане (в
подземна галерия)
осадочный утаителна шахта
отстойный шахта за • избистряне
перепадный прагов кладенец
~ под мостовой тлф. шахта за кабели под
уличното платно
~ под тротуаром плф. кабелна шахта под
тротоара
~, поглощающий дренажен кладенец
распределительный газклонителна шах¬
та (за зибели)
световой арх. осветителна шахта
смотровой стр. ревизионна шахта; на¬
блюдателен кладенец
спускной хидр. отводнителен кладенец;
отводнителна шахта	'
сточный сгр. кладенец [шахта] за от¬
тичане на вода
томительный мет. шахтова пещ за от-
гряване и нормализация
трубчатый кладенец-тръба
колодка ж маш. 1. колодка; накладка; блокче
2. челюст
адаптерная ел. преходен щепсел, колодка
за преминаване от един вид цокъл на друг
анкерная стр. анкърна колодка
висячая штепсельная ел, висящ контакт
дистанционная дистанционна накладка
(подложка )
задняя авто задна накладка (на спи¬
рачка )
зажимная затегателна челюст
канатная челюст за хващане на товаро¬
подемно въже
клеммная ел. клемна лайстна [рейка]
клиновая клинова накладка
контактная контактна лайстна
переходная ел. преходна накладка
прессовая пресова плоча
~, присоединительная ел. присъединително
клемно табло
сапожная (обущарски) калъп
~ с зажимами ел. клемно табло
сопловая топл. блок на дюзата
стопорная миш. задържащо [фиксиращо]
блокче
тормозная спирачна накладка
фрикционная триеща накладка
~, штепсельная щепселна лайстна [рейка]
колодочка ж для пружин втулка за пружини
колокол м 1. камбана, звънец 2. камбанна
вана 3. мин. камбана (спасителен сонДажен
инструмент )
водолазный кориб, водолазен звънец
~ газгблдера хим.. мет. камбана на газхол-
дер (резервоар за гиз)
гладкий мин. гладка камбана {за изваж¬
дане на претърпели авария турбобура)
~ для подъёма обсадных труб мин. звънец
(кипичка) за повдигане на сондажни тръби

313
~ для расширения буровых скважин мин.
звънец (глава за разширяване на сонДчжни
отвори )
~ для сгибания клёпок Дърв. машина за огъ¬
ване дъги (зч каци)
загрузочный мет. пълначен звънец (за
зареждане с гчз)
конденсатный топл. конас^но гърнс
ловильный звънец (глава) за хващане
сондажно тръби
судовой корабна камбана
еолокблообразиый камбалообразен
кол ок солйн м хим. колодоев памук
колонка ж I. колонка; стълбче 2. мин. мате¬
риал, изваден от сонда 3. полигр. колона,
колонка
«х, абсорбционная хим. абсорбционна колона
«х, беизоpaздaтбчная б^зо^^д^^на [бсн-
зораздаваща] колонка, бензоколонка
-х, буровая ядро от материал, изваден от
сонда
«х, водогрейная бойлер (напр. за баня)
водоразборная улична чешма; хидрант
«х, водяная жп. водна (воДопоказателна)
колонка
-х, выпарная харт. изпарителна колонка
газовая колонка (с кранчета за газ)
~, деаэрационная топл. дсасрационна [обсз-
газяваша] колонка
заправочная колонка (на резервоар) за
раздаване гориво
коммутационная ел.	комутационна ко¬
лонка
ох, опорная опорна колонка, стойка
ох, осушительная хим. ызсушотслна колона
(кула)
«х, охладИтсльная охладителна колона [кула]
парораспределительная	пароразпредслы-
телна колонка
«х, перфораторная мин. перфоратор на колон¬
ка
~, питательная жп. питатели а (воДозахран-
ваща)- кула
-X, распорная мин., стр. разпорна (рчзпъ-
вчщч) гредочка
ох, распределительная ел. разпределителна
колонка •
рулевая авто кормилна колона
ох, сигнализационная сигнализационна ко¬
лонка, семафор
-о, синхронизации ел. синхронизираща ко¬
лонка
ох, телеиеоnычгиеая мин. телескопична ко¬
лонка
~ управления ел. колонка за управление
ох. храповйчная буровая Храпова сондажна
колона
~ штурвала ав. стълб на кормилото
коло^йния ж полигр. колонлиния
колонна ж I. колона 2. кула, колона 3. стълб
ох, абсорбционная вж. колонна, поглотОтсль-
ная
аммиачная амонячна колона 1кула)
атмосферная вж. колонна, воздушная
барботажная хим. барботажна кула
	олл
~ винтовой лСстноцы колона на винтова
стълба
-X, витая стр. вита колона
х-г, водбзаерывaющая мин. водоспираща ко¬
лона (на стълба на сонДажните тръби)
воздушная метео въздушна колона
выпарная изпарителна кула
ох-, гатор йческая чрх. гаторочсска колона
(египетска колонч)
гОбкая стр. гъвкава колона
ох, гидравлическая жп. водопоен кран
ох, графитовая реактора ядр. графитна ко¬
лона на реактора
ох, дефлегмaтозацuбннан хим. дсфлсгматиза-
ционна кула
хх, дистилляционная дестилационна колона
ох, дорическая чрх. дорийска колона
хх, дроссельная хим. дроселна колона
/х, железобетонная стоманобетонна колона
ох, ионическая чрх. йонийска колона
/х, карбонизационная карбонизационна ко¬
лона [кула]
ох, колпачковая хим., хран. колона за дести¬
лация на спорт
хх, конденсаторная ел.	кондензаторна ко¬
лона
хх, концентрационная хим. обогатителна ко¬
лона [кула]
хх, корИнфская чрх. ебронтска колона
ох, коробчатая стр. четвъртита [куда] ко¬
лона
хх. насадочная колена [кула] с пълнсж
ох обсадных труб обсадна . колона
ох, оросйтсльная ороситслна колона [кула]
хх, отгонная дестилационна колона
ох, отмывочная хим. колона за промиване
(скрубер)
паровозная жп. локомотивна колона
ох, перегонная дестилационна колона, сепэ-
рацоонна колона
хх, поглотОтельная абсорбционна [поглъща-
тслна] колона илы кула
хх, разделительная разделителна [сспара-
ционна, фракционна] колона
~ раффонацои рафинациома [пречиетва-
телна| колона
ххо реактора, тепловая ядр. топлинна колона
на реактора
х%, реакционная реакционна колона, реактор
оч/, ректификационная рсктификационна ко¬
лона
хх, решётчатая решетъчна колона; рсшстъчсн
стълб
ох, ростральная чрх. рострална колона (като
носова част на кораб)
сетчатая вж. колонна, решётчатая
ох с кольцами Рашога колона [кула] с пълнеж
от Рашогово пръстено
хх, смссйтсльная хим. смссотелна колона
хх, ступенчатая стр. стъпаловидна колона
хх, тарСльчатая хим. тарслкова колона
эксплуатационная мин.- експлоатационна
колона (кулчтч с товароподемния механи¬
зъм)
хх, экстракционная гкстракцuониа колоне

кол
31*
—, эпюрацибнная пречиствателна колона
колоннада ж арх. колонада, перистил
колонтитул м полигр. колонтитул
колонцифра ж полигр. колонцифра
колориметр м ткст. колориметър
—, визуальный визуален колориметър
—, ионизационный йонизационен колори¬
метър
—, клиновой клинов колориметър
—, плунжерный бутален колориметър
—, трохцвётный трицветен колориметър
—, фотоэлектрический фотоолектричен ко¬
лориметър
колоснйк м топл. скарен прът, скарник;
елемент на скапа (обикн. ат чугун)
балочный скарен пръг- греда
—, брусчатый вж колоснйк, балочный
—, качающийся люлков [люлеещ се] прът на
скара
—, опрокидным обръщателен скар-н прът
—, плитчатый скарна плоча
о/, поворотный въртящ се прът на скара
пустотелый кух елемент на скара, кух
скарник
—, решётчатый решетъчна скарна плоча
колосниковый скарен
колосбвка ж с. ст. огрухвач
колосоподъёмник м с. ст. класоповдигач, лиф¬
тер
колосоприёмник м с. ст. класоприемник
колосоуббрщик м с. ст. класоберачка, стри¬
мер
колосоуловйтель м с. ст. класоуловител
колотушка ж Е дървено чукче 2. набивачка,
бухалка
колотить чукам, удрям
колоченный с. ст. очукан, изтърсен
колоша ж мет. шихта, порция, шарж (ни
металургична пещ)
ваграночная шихта на вагрянка
доменная вйcoкo-ощна шихта
—, задувочная вж. колоша, холостая
—, коксовая коксова шихта
—, рудная рудна порция, рудна шихта
—, топливная порция гориво, горивна шихта
—, холостая подложка, коксово легло
—, чугунная порция чугун
колошник м мет. пещно гърло (на висока
пещ, на вагрянки)
колошниковый гърловинон
колпак м Е шапка, калпак, капак 2. калиа-
ковидна гайка
—, воздушный въздушна камера; виндкесел
вытяжной топл. аспирационна (смука¬
телна] шапка; вентилационна козирка; ядр.
газоизсмукваш похлупак
—-гайка вж. колпак 2
—. дымоотводный димоотводна шапка [ко¬
зирка]
— кабины ав. капак.[купол] на кабина
~, защитный маш. защитен капак
—, искрогасительный жп. искрогасителна
шапка
—, лабиринтный топл. лабиринтен капак
—, нагнетател ьный нагнетателна камера
(на помпи)
на дымовой трубе сгр. капак на комин
—	над очагом димоотводна . шапка (козирка)
над огнище
—, паровой топл. парен капак
—, предохранительный предпазителен капак
—, свинцовый воен. оловен калпак
—	с сОткой жп.. маш. капак с мрежа
—. стеклянный хим. стъклен капак (звънец)
—, сухопарный жп. парен дом за суха пара*
—, экранирующий ядр. екраниращ капак [по¬
хлупак]
колпачок м капаче, капачка, шапка, похлу-
пачка
~, анодный ел. анодна качулка
—	вОнтиля капачка на вентил
—, газокалильный свт. (Ауерого) газонажо-
жаемо чорапче
—	каморы шины, противопыыльный авто про-
тивопрашна капачка за гума	'
—, ламповый ридио лампова качулка
—, сеточный ел. решетъчна качулка
колумбит м минер. колумбит, ниобит (руда-
ни редките метали ниобий и тантал)
колун м 1. дърв. тожка брадва 2. харт.
машина-цепеначка (шпалгмашина)	м- и
—, бондарный дърв. бъчварска брадва J ' *
колчедан м минер, пирит	”4
—, белый никелевый бял никелов пирит
(хлоринтит)	■
—.волосистый влакнест пирит, никелов сулфид
—, желОзный -железен пирит
—, желез нон йколовый желязно-ни келов пирит
—, кобальтовый кобалтов пирит, кобалто-
пирит
—, красный никелевый червон никелов пи¬
рит, николин
—, лучистый лъчист пирит, марказит
—, магнитный магнитопирит, пиротин
—, мОдный моден пирит, халкопирит, жълт»
руда
—, мышьяковый арсенопирит
—, оловянный калаен пирит, станин
—, рядовой желозен пирит на късове (преДи
флотация)
—, серный вж. колчедан, желёзнмй
—, углистый въглищен пирит (получен при
обогатяване на гъглищи)
флотационный флотационен пирит
колышек м геод. колче
—, измерительный нивелирно [трасировъчно)
колче
—, маркшейдерский маркшайдерско колче
—, межевой колче на межда (синур]
—. пикОтный геоД. пикетно колчо, главна тра-
сировъчна веха
—, пикировальный с. сп. садило за пикиране
—, разбивочный геод. трасировъчно колче
—, реперный реперно колче
колышка 1. текст, пъпка или удебелено място
(на прежди) 2. кораб, възел (на въже)
—. ремизная текст, нанищелник
кбльм м минер, ураносъдържаща антрацито-
ва въглищна маса

>15
кольматаж м геол., хидр. еопйа-яринт, колма-
-аж (запълване ями и ниски мести с наносни
материали )
грунта мелиор. kтпйетираио ии почвата
кольматацзя ж	хидр. еопйакaц•-я (запъл¬
ване порите на бетон)
кбльтер м с. ст. холтер. нож иа плуг
кольцевание с 1. ел. нилючваие н (електрифи¬
кационен) пръскси 2. тпръсmеиявеие (не
птици )
кольцеватость ж мет. иипрочи» удсбсляваикя
(при валцуване)
кольцевой П-ЪCТCИTНЙДCH
кольцеобразный вж. кольцевой
коль^ с I. връстеи, гривке, хелка 2. хим.
ядро, цикъл, пръстси 3 . текст, гривна,
рииг
алициклическое хим. алицнкличсн пръ-
стои
анкерное стр. аикърси [закотвящ] пръ-
стои
антибаnбнное текст, аиткбаптиои [Оапт-
иораз-иващ| п-ъс-он
ароматическое хим. ароматси пръстси
бандажное жп. баидажеи пръстен, бан¬
даж r
белковое хим. nроксииовт ядро
бензольное хим. бензол но ядро, бсизоптн
прътен
боевое стр. пръстси [ глава] ии свая
бортовое авто -ъ- ни гума (външна)
бортовое проволочное хзуч. толои - пръстен
(зе външна гуме)
вихревое ядр. нихрон пръстои
-войлочное, маш. филцон пръстои (уплът¬
нителен)
волочЗльное мет. изтеглячен пръстен
вращающееся маш. подвижен пръстен
(нзпр. на лагер)
вставное пръстен за зенрссонане (нзпр.
с гнезДо)
.вытяжное ив. изтеглящ пръстси (на пара¬
шут)
годичное гор. годишен кръг {пръстои]
делИтельное делителей пръстси
дсржавочнто инстр. нръстои на нъртои
(за плзшхи)
дяс-аипкTиито днсmиип»тиси пръстси
дифракционное физ. днфракциоиои пръ-
стти
дозиметрическое ядр. дозкйстркаси пръ-
стеи
дугоотводящее ел. дъгтгесктспси пръсттн
[рсг|
~ жёсткости мсш. усилващ пръстои
зажЗмное мзш. стягащи гривии, стягащ
пръстен
**•, замковое меш. осигурителен [затварящ]
пръстси; зогерка
а/, запорное о-ръч, шнии, баидаж; затварящ
п-ъстти
защЗтное ел. защитен пръсттн
зубчатое зъ-еи вситц
/к-, изолирующее ел. изолиращ пръсттн
г-z, калйберное калибър-грянии
	кол
~ катаияя авто о6-ъшатопси кръг (на ре¬
марке)
~ ктллCе-т-а ел. колскторои п-ъстои
ктмпрссскOиито авто уплътнителси (бу¬
тален) пръстои
ктитаетито ел. кои-ек-он пръстси
ео-Tнтчнто мин. неразделна короии
—	крутЗльное текст, прссукапиа гривна
—	купольного свода, пйрусное стр. kпинтоО-
разеи всисц (в основете) на куполен свод
лабиринтное меш. лабиринтси пръстои
мараторное мет. иоссщ нсиец (ни шах¬
това пещ)	.
йаслтзащйmное мсш., авто маслозащикиа
гривна
маслоотвбдное [маспосъёйноё, маслоуло*
вйтельное] мислси ^йаслтсъбиращl връскти
маслоотражательное маслоотражатслои
пръстои, йаспоттО»вaщ п-ъстти
йаспоудёpжкваюшео маслозадържащ пръ-
стти (на салник)
~ иа6Hнен [, набиниоо] п-ъсmситвндиа иа¬
-ивке, пръстоионидио уплътиоико
наварнее заварен пръстои (непр. вър¬
ху ос)
иижИмиот при-нсиа-елен [п-я-ясиащ]
пръстси
направляющее иипвевлявещ [нодтщ] пръ¬
стои
насадочное хим. пълисжсн [пъпинтопсн]
нръстои
нафталИновоехнл.иифталкитвт ядро, ииф-
-илинон пръстси
нормальное калйберное ио-йипои калибър-
грнвиа (преминаващ)
нормальное резьбовое калйберное норма-
лси розбон калибър (навива се)
—	Ньютона опт. Нютоион пръстси
обжИмное мзш. стягащ пръстои (при пре¬
сова сглобка)
обтюраторное хфт. тОmуратореи [затва¬
рящ] пръстти
обшЗвочное меш. т6пипонъаои пръстеи
опорное мсш., стр. онорои връстеи
отводное нръстои зи изключвано (напр.
нс съединител)
отражательное ттража-епси пръстои
охранное ядр. зищи-си пръстси (нс изме¬
рете)
—	нартзашИ-ное партзащитёи [паОнркитов]
п-ъстти
передвижное меш. (аксиално) подвижен
пръстси
пиридИновое хил.пиридинов пръстен [ци¬
къл], пиридкиово ядро	I
плеохройческое ядр. ппстхрояаен пръстои
(цветен пръстен при раДиоактивно рез-
пзДене )
подвижное внутреннее нътрсшои подви¬
жен пръстен (не лагер)
полюсное ел. пол юст и пръстои
~ поршневого пальца, стопорное авто ог-
-аикантспои пръстси ' - ии буталния болт
поршневое бутилен п-ъстси

жол
316
~, пояеное nръстонеебраана опора (напр.
на гал), пояс, праг
, предохранительное защитен [предпазен]
пръстен
~, притирочное обр. мет. пръстен за притри-
вано (напр. на лепинговъчна машина)
причальное кораб. гривна [халка] за връз¬
вано
прокладочное 1. междинен [раздалочито-
лен] пръстон 2. хран. уплътнителен пръстен
(напр. на буркан)
~, пружинное пружинен пръстен
пружинящее пружиниращ [еластичен]
пръстен
прядильное текст, предачен пръстен,
лойфер
пылезащитное нрахозащитен (уплътни-
пелен) пръстен
пятичлённоо хим. петчленен пръстен
[цикъл]
разбрызгивающее	(мисло^разпръскващ
пръстен
разгружающее разтоварващ пръстен, раз¬
товарна втулка	.
~, раздвигающее полигр. раздалечаващ пръ¬
стен
~, разъёмное разглобяем пръстен
разжимное разширителен [разтегателен,
разтварящ со] пръстен
распорное раздалечителен [разпънон]
пръстен, дистанционна втулка
~, регулирующее регулиращ пръстен
—	роликоподшипника гривна на ролков лагер
~, сальниковое салников пръстен
~ скольжОния плъзгащ пръстен .
—	с косым стыком [замком], поршневое бу¬
тален пръстен с кос ср яз [наклонен отвор]
скребковое маш.. хрин. остъргващ [стър-
гачен] пръстен
смазочное мазилен [маслен] пръстен
сопловое топл. пръстен на дюза
—	со ступенчатым стыком, поршновоо бу¬
тален пръстен със застъпващ се сряз
[стъпаловиден отвор]
~ с прямым стыком, поршневое бутален пръ¬
стен с прав сряз [отвор]
стопорное застопоряващ [предпазен, сто¬
порен] пръстен
стяжное ел. затегателон [стягащ] пръстен
(на колектор)
счетчик м броячно колело, броячен пръстен
токосъёмное ел. токоотнемащ пръстен
тормозное спирачен пръстен
уплотнительное уплътнителен пръстен
упорное опорен [ограничителен] пръстен
установочное регулиращ [монтажен] пръ-
:тен; центриращ пръстен •
ферритовое ел. феритен пръстен [тороид]
фокусирующее ядр. фокусиращ пръстен
фурменное, лет, въздушен пояс, пръстен
на дюзите (за горещ въздух)
—	цапфы мет. пръстен с шийки (нипр. 'на
конвертор )
цельное цял [норазрязан] пръстен
центрирующее центриращ пръстен
I i f f f V ° f f f
чесальное текст, пръстонеебразон гробен
—	шарикоподшипника гривна [пръстен] на
търкалящ лагер
эксцентрическое ексцентричен [оксцон-
триков] пръстен
колья мн забивной крепи мин. колове на за¬
боен крепеж
коляска ж, мотоциклОтная мотоциклетен кош
~, прицепная вж. коляска, мотоциклетная
ком м с. ст. буца
кома ж опт. кома
команда ж 1. ел.. изч. команда, заповед;
авт. команден импулс 2. група, команда
~, аварийная аварийна група
безадресная изч. безадресна команда
—	безусловного перехода изч. команда за
безусловен проход
блокирующая изч. блокираща команда
—	ввода изч. команда за въвеждано (напр.
на динни)
~, водолазная кораб, водолазна команда
вывода изч. команда за извличано
двухадресная изч. двуадресна команда
закодированная кодирана команда
импульсная импулсна команда, команден
импулс
~, логическая логическа команда
машинная машинна команда
~, многоадресная изч. многоадресна команда
одноадресная одноадросна команда
еднепеайЦйOнная однопозицйенна ко¬
манда
повторения изч. команда за повторение
—	подпрограммы орг. команда за подпро¬
грама
—	перехода изч. команда за проход
подрывная воен. мйиеnедривна команда
пожарная противопожарна команда
—	программы орг. команда за програма
рудничная спасательная руднична спаси¬
телна команда
стартовая ав. стартова команда, заповед
за старт
судовая корабен - екипаж, корабна команда
трехадросная изч. триадресна команда
~, условная условна команда
—	условного перехода команда за условен
проход
командо-а-арИт м авт. команден апарат
командо-контроллер м авт. командо-контро-
лор
~, барабанный барабанен командо-контро-
лор
кулачковый командо-контролер с оксцон-
триков или гърбичен механизъм
комбайн м комбайн
горный минен комбайн (копаещ и товарещ
руда или въглища)
добычной мин. добивен комбайн
зерновой -[зерноуборочный, хлебоубороч¬
ный] с. сп. зърнокомбайн
картофелеуборочный с. сп. комбайн за
вадене и събирано картофи, картофекембайн
клевереуборOчный с. сп. дотолинекембайн
~, коноплеуборочный конопекембайн

317
~, косогорный с. ст. комбайн зч нчхлоичнк
терени
кукурузоуборочный царевичен комбайн
льноуборочный комбайн за събиране на
лен, ленокомбайн
навесной навесен {окачен] комбайн (без
собствена ходова система)
~ на гусеничном ходу комбайн с верижна
ходова част
очистной мин. фронтален [чслсн] комбайн
nодсблнечноебвыИ комбайн за прибиране
слънчоглед
прицепной прокачен комбайн (със соб¬
ствена хоДова част)
проходческий мин. комбайн за прокарване
на галерии
прямоточный с. ст. нравбтбебв комбайн
путевой жп. пътен комбайн, железопъ¬
тен комбайн
санбHбгрУзбчный мин. санотбварачси комбайн
самоходный самоходен комбайн
свеклоуборочный цвгелбебмбайн
~. сИлосный [силосоуборочный] силажоком¬
байн
~ с копнИтслем с. ст. комбайн с купнотсл
торфоуборочный мин. комбайн за приби¬
ране на торф
~, угольный каменовъглен комбайн
узебзахв.атныи комбайн с малка работна
ширина, теиибзахватси комба йн
хлопкоуборочный панукоеонбайн
чслноковый мин. совалков комбайн (ра¬
ботещ Двупосочно )
широкозахватный комбайн с голяма ра¬
ботна ширина
элгктpoтрyббcварбчный	слгетрбтръбоза-
варъчен комбайн
ко^а^^йрованис с прибиране на селско¬
стопанска продукция с комбайн
прямое с. ст. еднофазно прибиране с ком¬
байн
комбайноуборка ж прибиране с комбайн
комбикормовый (завод) (завод) за комбиниран
фураж
комбинат м комбинат, обединение на пред¬
приятия
азотнотуковый хим. азотноторов комбинат
горнообогатйтсль^й миннообогатителен
комбинат
металлургической металургичен комби¬
нат
—молочный хр. млееоеомбонат
мясной месокомбинат
нефтехимический иефтогuмuчеи комбинат
рудничный рудничен комбинат
туковый комбинат за изкуствени торовс
химической химичен комбинат
целлюлозно-бумажный	целулозно-хар¬
тиен комбинат
комбинатор м тлг. комбиниращо устройство,
комбинатор
комбинаторика ж мат. комбинаторика
комбинаторный мчт. комбинаторен
комбинация ж тлг. комбинация (нчпр. на
реДа на токови импулси)
	оом
звонковая тлг. звънчева комбинация (от
знаци)
~, кодовая тлг. кодова комбинация
лонСйная ел. линейна комбинация, ком¬
бинация на линии
перфорированная комбинация от псрфо-
знаци
регистровая ел. рсгистрова комбинация
комбинезон м комбинезон (вид работно или
летателно облекло)
высотный ав. комбинезон за (голяма)
височина
противоп^с^^^^й ав.комбинезон про¬
тив претоварване
комель м дънер; дсбсл край (нчпр. на Дърво)
комингс м кораб. метална или дървена огра¬
да на палубата
комкование с с. ст. раздробяване (на буци"
комковатый с. ст. (структурно) раздробен, рох-
кав (за почва)
конкодробйтель м с. ст. разбивая на буцн
коммутатИвность ж изч., мчт. еонутатов-
ИбИТ
коммутатор м ел. I. комутатор, превключва¬
тел 2. телефонен номератор 3. телефонна-
централа, (ръчна)
антСнный радио антенен комутатор
батарейный тлф. батериен превключва¬
тел
бесшнуровым тлф. безшнуров комутатор
[номсратор]
групповой групов комутатор
дирСкторской тлф. линеен избирател
зарядный ел. комутатор за включване за¬
реждането
клапанный тлф. безшнуров комутатор с
клапи
контактный тлф. контактен комут атор-
~ магнитных головок изч. комутатор да маг¬
нитно глави
~ последовательности изч. комутатор на по¬
следователност	'
программный ел. програмен прекъсвач,,
контролер
рычажный ел. лостов комутатор [пре¬
включвател]
~ сберегательных бассСйнов хиДр. комутатор-
за (включване нч) водохранилища
~ с ламповой сигнализацией ел. комутатор-
със светлинна сигнализация	’
стрелочный жп. превключвател на- жп.
стрелка
телеграфный телеграфен номератор [ко¬
мутатор]	•
телефонный телефонен номератор
'j', фонИческой тлф. телефонен номератор
със звуково повикване
центральной батСроо номератор с цен¬
трална батерия
шнуровой тлф. номератор с шнурове
штСпсельный тлф. щспселсн номератор-
электронный електронен комутатор
элементный комутатор на слсмснти (напр
на акумулатор)', акумулаторен комутатор

ком
318
kOйму-Ипкн ж ел. комутация (сборно понятие
за включване, изключване, превключване)
автоматИчсская анmтйаmичии комутация
безыскровая безискрова комутация
вто-Кчиия вторичии ктйу-епкя
зайОдпсииая забансиа комутация
еоидeисаmовиая	kтидсизаторит комуки-
раие
~ BазъодкиКmопяйк кому-ацня с разедини¬
тели
ручиИя ръчна комутация
усеT-сииая усетрсиа етйу-ацйя
~ фазы иомуткраис иа фази
комиата ж, еоитвTльиая тле, кти-ртлна зала
комок м с, ст. бучка, буца
компактный плътои; събран, сбит; компаи-ои
компаидср м радио компаидср, устройство зи
язмеиоинт ии динамичен дкапазои
жойпи-аmо- м изм. компаратор, измсря-олио
устройство зи точин и зи сравнителни из-
морвиикя
амплятудиый ел. имели-удси компаратор
(зи момоикня сктИитсmи)
вертикальный изм. вертикален ктйпери-
тор
ннтсрфсрснцноиный опт. »иторфсртнцит-
исн компаратор
с-ипкоиа-иый стациоиарси компаратор
фИзовый ел. фазов ктйвираттр
компас м ге^д., хореб, компас
автоматическнЙ автоматичен компас
азимутальный азимутси компас
аст-оитмичосеиИ истртитйкчои компас
гкроиидукцкоииый жкрокидуkцктнсн
иомпес
ги-омигиКтиый жиртмагиктси компас
п -осктпИаосеиИ жироскопои [жироскопя-
чеп] компас
гT-иый геоложки компас
дкстаипиTииыИ ев. дксmаипнтиои компас
~, магиКтимЙ магиятеи компас
пСлонговый пеленгов компас
путевой невривпявеш пътеи компас; ав.
курсов компас
радктисmвоиомКчосеий радятастртнтйк-
чои компас
сOписчныИ ив. слънчев компас
судовой хорзб. иори-си компас
—тсодолИт геоД. компас-тсодолит
■—, шлюпочный птдkов компас
ш-у-маиский ав. иивкгецноиои компас
эпсет-ойeхииКчосекИ	олек-ртйсхаикаси
компас
«омнауид м компаунд. смсс; ел. изолационни
месе |смсс]
-Итумиый ел. Оитумси компаунд, битумии
изолациоииа смес'
^-чсио-агор ел. генератор със смесено въз¬
буждане	.
залКвтчиыИ ел. заливъчси компаунд (изо¬
лационни смес)
нзтляцкOииыИ ел. сж. компаунд, зипHвтч-
ный
ка-ольный «абопои компаунд, кабелна
маса
~-етйпвCстр «тмпауид-ктйпрсстр (със сте¬
пенно сгъстяване)
~-мишИии топл.	компаунд-машина (със
степенно разширение ни пзрс)
~--иасбс хидр. иомвауид-помва,	стопсиии
помни
пвтпКттаиыИ кмпрсгииnитиои компаунд
^-ядро ядо. ктйвауид-ндро, със-ивио ядро
еойпауидКроваиио с 1. смсснаио, еомпауидй-
ранс; импрсгиираио (с изолационна маса)
2. ел. kтмпауипкреие (схеми не включване)
иомнсисатов м физ. ктйпсиcаттр; язравиятел,
уранникел
аских-оииый ел. асинхронси [физон] «тй-
понсе-ор
волиКс-ый топл. вълиттбразсн «омдснси-
тор (вълнообразна компенсационна тръбе)
~ н т-у-тпртвTдaх топл.	kтйпеисактр в
тръбопроводи
~ высоты мин. итйпсиситт- иа височнии
гкд-авпИчосекй хкдравпичси «ойпснсатов
дуговой дъгов «тйnсисатор
~ корпуса еоидеиcаттва ел, комедиси-о- на
корпусе иа итидоизиmтра
пирооб-Изиый топл. пирот6разои «омпси-
са-ор
~ объёма ядр. компенсатор ни о-сма
оптИчсский опт. оптически компсисато-
ввужИииый мзш. еружииси койпоисаттв
~ BсаетHaитИ мTшнтстя ел. компен^с^с^тор не
рееккиниака мощност
~ руля ев. компенсатор иа иорй»лттт
-ычИжимЙ ел. лостов итйпсисаmор
сапьикконый топл. сипииион комнеиса-
тор
~ сднИга физ ел. «тйпоисamт- ии фазовото
измсс-ваис
снихвоииый ел. синхронен «тйпеисaттв
(ии фазите)
тойповamувиыИ температурен компенсатор
~ т-убов-твTда топл. kтмnсиситтр ии тръбо¬
провод
упреждающий предупреждаващ [изпровер-
нащ] компенсатор
фазовый ел. фазокомпенсатор
эпсктвOииый електронои компенсатор
компенсация ж ктйпeиcaция> нэренияваио
автоматИческая ел. ивттмитичии компен¬
сация
аэводкиай»чсc«ен ас. иородйниййчии ком-
псисацяя
восовИя хим. тегловна койпсиcация
виутрсиияя ив, (аеродинамичне) нътреш-
ии компенсация (ни електроните)
~ дсвкИцки компаса ав. компенсация ии от-
«понсинсmо ни компаса
дииайКассеан ив. дниамячиа компеиcицкн
~ длииы топл. койпеисапкн ии дължината
ёмкостная ел. «ойпеисацин с капацитет
~ изосmаmИаосеая геод. кзоститячии компои-
сапин
~ момСи-он мех. комнеисиция ии момеи-итс
оптИчсская тnmнчии койнеисапкн
осевая ав. (есрсдикемичнз) осона kойпои-
сеция (ни кормилото)

319
параллельная ел. паралелна компенсация
последовательная ел. последователна ком¬
пенсация
роговая ав, (аеродинамични) компенса¬
ция на кормилото, рогова компенсация
~ рулей ав, компенсация на кормилото
—	смеси авто компенсация на (горивни)
смес
статическая ав, статична компенсация
.компенсированный компенсиран
компланарный мап, компланарон
«омплокс м 1. комплекс, съвкупност 2, хим.
комплексно съединение '
телеметрический ав, толомотричон ком¬
плекс
угледобывающий мин. въглйщнедобйвон
комплекс
комплексный комплексен, сложен
комплект м комплект
буровой мин. сондажен комплект
~ деталей комплект от части
запасной запасен [резервен] комплект
измерительный ел. комплект измервател¬
ни инструменти, измервателен куфар
—	ламп раДио комплект (електронни) лампи
линзовый опт. комплект от лещи
модельный леяр. моделен комплект
урановый ядр. уранов комплект
комплектность ж комплектност, наличност
на всички съставки
~ двигателя авто комплектност на двигателя
комплектование с комплектуване, попълвано
комплектовщик м комплектован (цехов спо¬
магателен работник)
комплювий .м арх. комплувий (отвор в по¬
крив на римски итрий)
компонента ж компонента, съставна част, съ¬
ставка
векторная мат. векторна компонента
~ горючего хим, компонента (съставка] на
гориво	■
компонент м вж. компонента
легирующий мет. легираща съставка, ло-
гиращ компонент
~, летучий хим. летлива съставка
логический изч. логически компонент
окисляющий хим. окислителен компонент
~ скорости физ. компонента на скоростта
~ смОси хим. съставка на сместа
—	схемы изч. елемент от схема
флюсующий мет. флюсуваща съставка
хорды мит. компонента на хордата
компоненты мн. тензора напряжений мех.
компоненти на тензора на напреженията
компоновка ж компоновка; съставяне, съби¬
ране (ни цялото от отделни части), раз¬
положение (напр, на сгради, на мишини в
сграда )
блочная маш. блокова компоновка, бло¬
ково разположение
^ддвшателя маш. разположение на двига¬
теля
конструктивная миш. конструктивна ком¬
поновка
	ком
—	рядная авто компоновка в редица (на
цилиндрите)
компоновочный компоновъчон (напр. план);
определяш, разположението (нипр. на сгра¬
ди. на машини. съоръжения)
компостер м кемпесаьер (апират за продупч-
ване или щемпелуване)
компрессор м 1. компресор 2. радио устройст¬
во за стеснявано на динамичния диапазон
~, аммиачный амонячен компресор
бескрейцкопфный безкръсаеглавен ком¬
пресор
вакуумный вакуумен компресор
~, вертикальный вертикален компресор
винтовой винтов компресор
~, воздушный въздушен компресор
восьмёрочный есморкообразон компресор
(за свръхпълн)н) на цилиндрите нипр. на
трактор )
—	высокого давлОния компресор за високо
налягано
~, высотный ав, височинен компресор
газовый газов компресор
~, газотурбинный газотурбинен компресор
~, герметичный херметичен [капсулован] ком¬
пресор
горизонтальный хоризонтален компресор
~ двойного действия двойnодeйcадудаш, ком¬
пресор
~, ддухпетбчный двупоточоп [двустру^ен]
компресор
двухступенчатый двустепенен [двустъпа-
лон] компресор
диафрагменный диафрагмен [мембранен]
компресор
~ динамического диапазона вж. компрессор 2
—	для сжатия паров топл. компресор за сгъ¬
стяване на пари, топлинна помпа
закрытый затворен ]ка-сулеван] компре¬
сор
зарядный компресор за зареждано, за¬
реждаща помпа
звёздчатый звездовиден компресор
клапанный клапанен* компресор, компре¬
сор с клапани
крейцкопфный компресор с кръттоглив
~, лопаточный (ротационен) компресор е
лопатки
~, мембранный мембранен компресор
многоступенчатый многостепенен ком¬
пресор
—	наддува компресор за пълнене (свръхна-
л я га но] (на двигател с вътрешно горене)
—	низкого давления компресор за ниско наля¬
гано
<—, осевой осов | аксиален] компресор
V-образный V-образен компресор, ком¬
пресор с У-образно разположени цилиндри
пароструйный пареструтн компресор
~, передвижной подвижен [возим^ компресор
пластинчатый пластинков компресор
(ропиционен )
поршневой бутален компресор
~, продувочный продавателен компресор
**', прямоточный правотеков компресор

коо
326
~, пусковой пусков компресор
радиальный радиален компресор
реактивный реактивен компресор
ротационный ротационен компресор
рядный редово компресор
ивгргзвуебвбй ав. свръхзвуков компресор
свобод нопоршнсвбй компресор със сво¬
бодно бутала
сдвоенный двоен компресор, компресор-
близнак
стационарный неподвижен [стабилен] ком-
аресор
струйный струен компресор
тормозной спирачен компресор
турбйнный турбинен компресор, турбоком¬
пресор
фреоновый фреонов компресор (хладилен)
холодильный хладилен компресор
центробежный центробежен компресор
шестерёнчатый компресор със зъбно ко¬
лела (ч^гр^е^ажен компресор)
компрессом^ м топл. еоннреиомстър
компрессорная ж компресорно помещение
комфортабельный комфортен, луксозен (от¬
личаващ се) с големи удобства
конвСйср м I. конвейер, транспортьор 2. мин.
наклонен комин, свлачоще, транспортен
улей
~, агрегатный транспортьор на агрегат (не-
рчзДелна част нч агрегата)
безбортовый поД. тр. транспортьор бсз
борт (странично ограничение)
береговой кораб, брегово транспортьор
бортовой транспортьор с борт, транспорт¬
на лента с корытообразна форма
бре^бСр^вый мин. бремсберг (спуска
товари по наклон)
вертикально-замкнутый	всртокално-за-
творсн конвейер
~, вибрационный вибрационен транспортьор
винтовой винтов (шнеков! транспортьор,
шнек
волочОльный мет. изтеглячен конвейер
вспомогательный спомагателен конвейер
встряхивающий под. тр. тръскащ транс¬
портьор
выдвижной мин. подвижен [изтеглящ сс]
транспортьор
головной мин. начален [челен] транспор¬
тьор
~, горизонтально-замкнутый хоризонтално-
затворен конвейер
горизонтальный хоризонтален транспор¬
тьор
гравитационный гравитационен транс¬
портьор
—грохот транспортьор-сото (за сортиране
зърнести материали)
*•*, грузовсдущой товароводещ транспортьор
~, грузонссущий товароносещ транспортьор
грузбипуиенбй мин. наклонен улей за спус¬
кане на товари
, грузотолкагащой подвесной тласкащ
транспортьор, двугредов висящ верижен
транспортьор (със силова и свобоДна греда)
грузотянущий подвесной висящ товаро-
изтсглящ транспортьор
двухвинтовой двбйибшигебв транспор¬
тьор
~, двугцгпнбй (скребковый) греблов конвей¬
ер с две вериги
~, дОсковый дисков транспортьор
желобчатый улесн транспортьор, жлсбов
транспортьор
забойный мин. забоен транспортьор
загрузочный мин. товарачен транспор¬
тьор
зарубный мин. вж. конвСйср, забойны#
—, изгибающийся лСнточный мин.	лентов
транспортьор с огъната ос
инерционный инерционен транспортьор
канатно-ленточный въжено-лснтов транс¬
портьор
, качающийся клатещ се [тръскащ] транс¬
портьор .
ковшовый ебфuчеов транспортьор; ко-
фичков елеватор
кольцевой пръстенообразен	[кръгов]
транспортьор
~, круговой • кръгов [хоризонтално-затворен]
транспортьор
ленточно-канатный вж. конвСйср, канат¬
но-ленточный
лСнточно-цспной -верижно-лентов транс¬
портьор
—>, лСнточный лентов транспортьор, транс¬
портна лента
лотСйный леярско конвейер
лотковый лСнточный корытообразен [жлс-
бов] лентов транспортьор •
—люлечно- ковшовый	люлковб-кофъчеи
транспортьор
люлсчный I. люлков транспортьор 2. асан¬
сьор «патср ибстср»
магистральный магистрален [главен |
транспортьор
маятниковый транспортьор с нахалббб-
разно действие
'-, наклонный наклонен транспортьор
~ на роликах ролков транспортьор; ролков
път, ролганг
—- на ходовых колесах количкои [подов]
конвейер
~ на шариках транспортьор [пързалка] на
сачми, сачмен път
обувной обущарско транспортьор (при
производство на обуща)
—, отвальный насипен транспортьор
передвигаемый • без разборки мин. транс¬
портьор, изместващ се без разглобяване
перегрузочный претоварващ транспор¬
тьор
переносный преносим транспортьор
~ периодического действия транспортьор
с периодично действие
~-питатсль захранващ транспортьор
плавучий плаващ транспортьор
пластИнчато-ковшовый	плаитончатб-еб-
фичков транспортьор

321
пластинчатый пластинчат транспортьор
(лента от пластини)
пневматический - пневматичен транспор¬
тьор
поворотный обръщатолон транспортьор
о^ръщателно приспособление
~, подвесной висящ транспортьор
поднимающий мин. подомон транспортьор,
портальный портален транспортьор (ока¬
чен на П-образни стойки)
промежуточный междинен, съединителен
транспортьор
пространственный пространствен транс¬
портьор (за обслужване на работни места.
разположени не в една равнина)
пульсирующий пулсиращ транспортьор
[конвейер!
разгрузочный разтоварващ транспортьор
(на насипни материали)
распределительный разпределителен транс¬
портьор
—, роликовый вж. конвейер на роликах
~, самозагружающийся самоnатодардащ
[самозахранващ со] транспортьор
сборочный маш. монтажен конвейер
секционный секционен транспортьор (от
отделни секции)
скребковый загребващ [греблов] транс¬
портьор, родлор
~, скребково» ковшовый	кофичково-греблов
транспортьор
сортировочный сортировъчен конвейер
спиральный вж. конвейер, винтвой
~ с погружёнными скребками конвейер с
пеаоnтнй гребла, редлер, редле^да верига
~ с приводными роликами мет. ролков транс¬
портьор със задвижващи ролки
~, стационарный неподвижен [стационарен]
конвейер
тележечный количков транспортьор
~, тёльферный	(елекпро) аелфереп транс-
пегаьег
толкающий тласкащ конвейер
тормозной мин. спирачен конвейер, вж.
конвейер, брёмсберговый
~, трубчатый тръбен транспортьор
трюмный кораб, трюмов (лентов) транс¬
портьор
~, цепной верижен транспортьор
челноковый совалков конвейер (с Движе¬
ние «капреД-назад» )
шагающий стъпкод аганспегаьег
шнековый вж. конвёйер, винтовой
штанговый под. гр. тангов [лостов]
конвейер
штрековый мин. галерион транспортьор
конвейеризация ж 1. преминавано на кеnвейт-
рен тгапс-ега 2. конвейерен транспорт
конвейерный копдейеееп
конвективный [конвекционный] топл. конвек¬
тивен
конвекция ж конвекция (пренос на топлина
чрез преместване на нагрети маси)
естёственная естествена [свободна] кон¬
векция
21 Руско-български политехнически речник
	кон
принудительная принудителна конвек¬
ция
~, термическая топлинна конвекция
~, аегмомaгnйаная ел. аегмемагнйапа кон¬
векция
турбулентная топл. турбулентна кон¬
векция
конвергентный физ. кенвергтпаен, схождащ
со, събиращ со (о еДни точки)
конвергенция ж физ. конвергенция, кондер-
гептпост
конверсия ж хим. превръщане, конверсия
взаимная взаимно превръщане, взаимна
конверсия
~, внутренняя вътрешно превръщане
~, газовая газово превръщано
пИрная парно превръщано
конвертор м 1. мет. конвертор 2. ел. преобра¬
зувател, конвертор 3. хрин. конвертор
(автоклаеен) 4. изч. конвертор
—	барабанного типа конвертор барабанен
тип
~, бессемеровский мет. б^оме^в конвертор
вертикальный мет. вертикален конвертор
горизонтальный хоризонтален конвертор
кислый кисел конвертор (бесемеров)
коротковолновый раДио късовълнов про-
образовател, късовълнова приставка
опрокидывающийся мет. обръщащ со
[наклоняващ со] конвертор
~, основной мет. основен (томасов) кон¬
вертор
радиотехнический еж. конвертор 2
—	с боковым дутьём мет. конвертор със стра¬
нично вдухвано (на-въздух)
томасодский томасов конвертор, основен
конвертор
конвёртерный 1. конверторен 2. еА. преобразу-
в ат^е^ен
конвертирование с мет. . конвертирано
штОйна меп. конвертирано на (напр.
никелов, меден)' щейн
конвертировать Е мет. изпълнявам конверто¬
рен процес 2. ел. преобразувам (честота)
конвертор м вж. конвертор Е
конгломерат м . пепр. конгломерат (смес от
заедно споени различни естествени мате¬
риали)
—, базальтовый базилтов конгломерат
моиома^овы^ мономи^ов конгломерат
—	полимиктовый полимиктод конгломерат
~, раздробленный раздробен конгломерат
шлаковый меп. тиголна шлака (предпаз¬
ва килия от окисление)
кепге--фаcйттль текст, копге-еагрйле
конгрёд м полигр. конгред (Цспособ за цв)тa-
печапане 2. релефно печипине)
кепггуэпанесть мит. кенгруептност, еднаквост
на формата
конденсат м топл. кондензат
~, атмосферный атмосферен кондензат, до'
да от валежи
впрыскиваемый впръскван кондензат
выпара кондензат от изпарения

кон
322
~, обезмасленный обезмаслен (очистен от
масло) иоидоизат
—	пара kтидензеm иа нари
—	паровой рубашки еоидеизит ии пирикя ко¬
жух
—	сокового пара. хрсн. кондензат от перата
ни сокове
турбЗнный кондензат от турбина
конденсатоочйстка ж	топл. очястваие ии
кондензата
конденсатоотводчик м топл. иондоиз1ю гърио
конденсатопровбд м итидоизтиртвтд
к эжектору ктидоизоировтд към сжсе-
тора
конденсатор м 1. ел. кондензатор 2. топл.
коидеизатор, нточнитол
абсорбпиTниыИ абсорбциоиеи конден¬
затор
аварийный авариен иоидсизатор
автомобильный автомобилен етндсизa-
тор ( искрогасителем )
аммиачный амонячен коидеизатор
~, антенный рздио антенен коидеизатор
барометрический топл.. хим. бартйеmрк-
чон коидоизаттр
—, безындукционный ел. бсзкидуктквси кти-
доизаmтр
бесступенчатый топл. бсзстопоиси кти-
доизе-ор	.
~, блокировочный [блокирующий I тлф. бло¬
киращ коидеизатор
~, бумажный ел. хартиси итидсизаmтр
вакуумный ел. вакуумен итидоизаmор
вибрационный ел. вибрациоиси конден¬
затор	'
~, влажный топл. влажси [мокър] коидси-
зи-ор
водяной топл. водси коидеизатор
воздушный ел.' нъздушеи иоидоизеттр
впрыскивающий кондензатор [кондоизио
гърио] с впръскнаис (оросяване)
всасывающий топл. всмукващ [абсорби¬
ращ] иоидсизатор
вспомогательный помощен коидоизаттр
высоковольтный итидоизаmор за високо
ианрежснке
высокочастотный високочестотен конден¬
затор •	'
газонаполненный ел. газов [газоиапълнен]
кондензатор
~, главный главси кондензатор
~, двухходовой двуходов кондензатор
динамЗческий ел. динамичен кондензатор
дЗсковый ел. дисков кондензатор
защитный ел. защитен коидсизетор
змеевиковый топл. серпаикиисн конден¬
затор
измерительный- ел. »зйо-наmепеи «ондси-
затор
Импуль^ый - импулсен кондензатор
—	из металлизированной бумаги	йстапт-
«икжси итидоизетор
~ из сёгнетокерамикз сегИекокоримичси - ион-
деизаmтр
—искрогасящзй ел. исертгеснщ еондеиза-
тор
~, ксва-Кmспьиый топл. изпарителен ети-
доизеmтр '
~, китодиыЙ катоден .иоидонзатор
кварцевый кварцов кондензатор
керамЗческзй ел. иорамкчси кондензатор
~, коаксиальный ел. коаксиален (цилиндри¬
чен ) коидеизатор
етжухткру6иыИ топл. кожухо-ръбси еои-
доизатор
коммутирующий ел. еомутационои кон¬
дензатор
~, компенсирующий иоидоизаmтр за подобря¬
ване на фаеторе на мощността, ститичси
фазокомпенсатор
контурный радио еоитуреи кондензатор
(в трептящ кръг)
логарифмический логаритмичен иоидсиза-
•тор, вртйоилкв етндоизаmор с логаритмич¬
на характеристика
магазинный магазинен [еукиси] конденза¬
тор (за измервателни цели)
маспоиапOписииыИ маслси [йасптнанъп-
иеи] иондоизатор
йегалnобумажный металио-хар-неи кти-
доизатор
митгтссецкTииый миогтсеkпконси (про¬
менлив) иоидсизатор
многоплемённый топл. многослсмонтои
кондензатор
—	мятого' пара кондензатор ии тmработоиа
пера
накопительный ел. акумулиращ [иакруп-
ващ| коидеизатор
—	настройки реДио ктидсизакор за иастроЙка
нейтродйнный иоутродкиои кондензатор
~, низковольтный итидсизаттр за ниско ии-
нрежеико	.
—	образцовой ёмкости вж. конденсатор, эта¬
лонный
~ т6-аmитИ связи иоидсизатор за обратни
връзка
~, однофазный однофазои кондензатор
одноэлементный топл. одитоломситон кон¬
дензатор
~, оросительный топл. оросителей конден¬
затор
оросЗтельный поверхностный мятого па¬
ра повърхностен троскmслой кондензатор иа
отработени пара
параллельный нараполио свързан коидеи¬
затор
—	переменной ёмкости нртйсипяв коидсизи-
тор, кондензатор с променлив капаци-с-
переходный проходен [пртйсжуmъчен] kтн-
доизаmтр
печатный почакал кондензатор
пластинчатый плес-кичат.кондензатор
плёночный фолиоп «оидсизатор
плоский плосък кондензатор
поверхностный топл. повърхностен кти-
дсизатор	’
подстроечный ел. доиас-ртИващ конден¬
затор, т-имср

323
	КОН
—, поляризованный поляризиран конден¬
затор
~, помехоподавляющий рчдио кондензатор
за потискане [защита]	от смущения;
протовошумов кондензатор
помехозащитный вж. кондензатор, по¬
мехоподавляющий
—	поперечной ' компенсации кондензатор за
напречна компенсация
~, последовательный последователно свър¬
зан кондензатор, ссросн кондензатор
—■ постоянной ёмкости кондензатор с постоя¬
нен капацитет
—	продольной компенсации кондензатор за
надлъжна компенсация
~, правотбчный топл. правотоебв конденза¬
тор
~, противопомёховый радио протовошумов
кондензатор
—, противоточный топл. противотоков кон¬
дензатор
прямоточный топл. правотоков конден¬
затор
пусковой ел. пусков [стартерен] конден¬
затор
пьезоэлектрический посзослсктричсн кон¬
дензатор
развязывающий [разделительный] раз¬
делителен кондензатор
регулируемый регулируем [променлив]
кондензатор
—	связи рчдио кондензатор за връзка
с двойными трубками топл. кондензатор
с двойно тръбички
—	смешения, противоточный топл. противо¬
токов смесителей кондензатор
сглаживающий ел. изглаждащ (пулсации¬
те) кондензатор	.
сегнетоэлектрический ел. сегнетоглеетри-
чен кондензатор
—	, сеточный решетъчен кондензатор (за
свързване към решетка)
—	с жидким диэлектриком кондензатор с те¬
чен диелектрик, електролитен конденза¬
тор
силовой солов кондензатор
~, синхронный синхронен [фазовъртящ] кон¬
дензатор
—, слюдяной слюдсн кондензатор
—	спиральный спирален [рулонен] конденза¬
тор
~,.cтaтйееекий статичен кондензатор
стеклянный стъклен кондензатор
струйный топл. струен кондензатор
судовой корабен кондензатор
суммирующий ел. сумйращ кондензатор
сухой сух кондензатор, кондензатор със
сух електролит
—, танталовый ел. танталов кондензатор
телефонный телефонен кондензатор
термостойкий термоустойчив конденза¬
тор
—, тикбндовый ел. ти кондов кондензатор'
трёхходовой топл. троходов кондензатор
трубчатый цилиндричен [тръбен] кондсн
затор
турбинный турбинен кондензатор
'~ утечки рчДио утсчков кондензатор
—	, фазосдвигающой фазбизнестващ конден¬
затор
фарфоровый порцеланов кондензатор
фильтрующий филтриращ кондензатор
.-z. фольговый фолосв [лостов, лентов, ста-
иыблбв| кондензатор
фреоновый топл.. хлаД. фреонов конден¬
затор
холодильного агента хлад. кондензатор на
хладилния агент
~. центробежный топл. центробежен кон¬
дензатор
цепи сетки кондензатор във веригата на
решетката
цилиндрический ел. цилиндричен конден¬
затор
цирконовый ел. циркониев кондензатор
шаровой ел. сферичен кондензатор
шунтирующий вж. конденсатор, парал¬
лельный
г-’, четырёхходовбй топл. чстырuгодов кон¬
дензатор
—	эжектора кондензатор на ежсктора
электрический електрически кондензатор
электролитический електролитен конден¬
затор
элементный топл. елементен кондензатор
эталонный ел. еталонен кондензатор
конденсаторный кондснзаторсн,
конденсатосборник топл. събиратсл на кон¬
дензат, кбидензосъборатёл ’
деаэрационный деаераторсн [обсзвъздуша-
ващ] съборател на кондензат
конденсация ж 1. кондензация, втечняване
2. сгъстяване 3. хим. • кондензация (съеДи¬
няване на органични молекули с образуване
на верига от въглероДни чтоми)
альдольная хим. алдолна кондензация
вакуумная топл. вакуумна кондензация
внутримолекулярная хим.. вътрешно-молс-
кулна кондензация
дробная топл. фракционна кондензация
капельная капкова кондензация
капиллярная физ. капилярна конденза¬
ция
каталитическая хим. каталитична конден¬
зация
межмолекулярная нeждунолгеблна кон¬
дензация
неполная непълна кондензация
обратная обратна кондензация
—	пара, плёночная топл. тънкослойна кон¬
дензация на пара
поверхностная повърхностна кондензация
~, противоточная нротивотокова еонденза-
. цоя
прямоточная правотокбва кондензация
~, фоновая ядр. фонова кондензация
фракционированная	[фракционная] вж.
конденсация, дробная	'
частичная частична кондензация

КОН
32*
эфирная сстсрна кондензация
ебндениорбваиuсс I. кондензиране, втечняване
2- сгъстяване
кснденсйрованный 1. кондензиран, втечнен
2. • сгъстен 3. хим. съчленсн (за циклични
системи )
конденсор м опт, еоидензoр, късофокусна
лсща или система лсщи
апланатйческий апланатичен коидсизбр
—, ахроматический ахроматичен еоидсизбр
двухлйнзовый двулсщов еоидсизбр
призматический призматичен еоидензор
поляризационный	поляризацион^ кон-
дснзор
кондиционер м топл. кондиционер, климатич¬
на инсталация
автономный автономен- кондиционер
домашний домашен кондиционер
вагонный вагонен кондиционер
зймний зимен кондиционер
комнатный стаен кондиционер
круглогодичный нялбгодuшеи кондицио¬
нер
оконный коидинибигр за прозорец
промышленный промишлен кондиционер
шкафный шкафсн кондиционер
кондиционирование с 1. кондициониране (при¬
вежДане на проДукти и изделия в съответ¬
ствие. с установени норми и стчндчрти)
2. климатизиране (на възДух в помеще¬
ния — температура, влажност)
~ бумаги кондициониране на хартия
ххх воздуха кондициониране на въздуха
~ воздуха, комфортное битова кломатизацоя
—, зимнее зимно кондициониране
круглогодичное целогодишно кондицио¬
ниране	.
ах, лСтнсс лятно кондициониране
~ пряжи текст, кондициониране на прежда
( влагосъдържание )
кондиционированный кондициониран; клома-
тозоран
кондиционный кондиционен; уговорен, дого¬
ворен по условие
кондиция ж кондиция, условие; норма, стан¬
дарт
ебндуетаиц м ел. конау^-анс, активна прово¬
димост
кондуктометр м ел. ебндуктбмстър (уреД за
опреДеляне на електропроводимост)
кондуктор м 1. мчш. водач, кондуктор, цен¬
триращо приспособление (нчпр. при про¬
биване) 2. мин. кондуктор, водач, кондук-
торна колона 3. кондуктор (професия).
буровой сондажен кондуктор
~. диаметральный мчш. диаметрален кондук¬
тор, водсща втулка
■— сверлильный обр. мет. кондуктор (приспо¬
собление] за пробиване
универсальный обр. мет. универсален кон¬
дуктор
кондукция ж (топло)Пр<М30]Цост
конёк м чрх. било (на покрив)
конец м 1. край 2. кораб, въже, конец
— бревна, верхний гор. горен край на дънер
бросательный корчб. хвъргало
буксирный кораб. влекално въже, буксир
—	вала, выступающий свободен край на вала
(напр. на електродвигател)
водолазный кораб, сигнално въжс (на во¬
долаз)
горячий торсщ край (на термоДвойка)
засверленный маш. край (нчпр. навал) с
център
-х, заточенный обр. мет. застърган край
захватывающий залавящ [поемащ] край
—	каната корчб, край-на въжс
-х, комлевый гор. долсн край на дънср
хх/ лопатки стъпало на лопатка (на турбина)
посадочный маш. край на шполка
—	отвала с. ст. край на обръщатслна дъска
(нч плуг)
причальный корчб. вързално въжс
ах слитка, головной мет. глава на (лят)
блок
—	троса вж. конец каната
холодный студсн край (на термоДвойка)
кониметр м изм. ебнинстър, нрагбмер (за
количеството прах)
фотоэлектрический фотбeлгктрuчсн кони-
мстър
конкреция ж геол. конкреция, включване
коноидальный конусообразен
конопатить калафатя, уплътнявам (с къл¬
чища)
конопатка ж I. калафатснс 2. лопатка за ка-
лафатснс
коноллекомбайн м с. ст. конопокомбайн
коноплемолотйлка ж с. ст. еоионбвършачеа
коноплемялка ж мъначка на коноп
коноплесноповязалка ж	кбибпбсибпoвpь^a-
вачка
конопля ж текст, коноп
конопляный конопен, кълчищен
консамёнт м кораб. коносамент
консервант м хим., хран. консервиращо сред¬
ство
консерватор м ел. консерватор, разширителен
съд (нчпр. на трансформатор)
консервация ж 1. хрчн. консервиране, запаз¬
ване (при продължително съхраняване)
2. консервация, замразяване (нчпр. на ма¬
шина)
~ котла топл. консервиране на котел (ко-
гато не работи)
сухая хран. сухо консервиране
—	шкур кож. запазване на (суровите) кожи
консервирование с замораживанием консерви¬
ране с (Дълбоко) замразяване
консервы мн консерви
бочёночные консерви в бъчви
~ в жестянках консервы в тенекиено кутни
—	в уксусе консервы в оцет
консистёнтность ж консистснтнаст, гъстота,
плътност
консистометр м консистонгrьр, уред за измер¬
ване на гъстота
консоль ж мчш., стр. конзола, ел. напр^ник
анкерная носеща конзола
~ ввлл. мчш. конзола на вал

325
выдвижная изтегляща сс конзоли
коинОЙовиая конзола иа итивсйор
~ крыла ав. конзоли иа кряло
тктнечная тлф. ерийиа (обтеаитслки)
опо-а
тnT-нaн под. тр. опорна ктизоли
о-нИльная мин. Hисиnишна . конзола
разгрузочная поД. тр. разтоварна «тизопа
угловая укропнащ ъгъл [нниеел]
~ ф-Тзо-ного станеИ мзш., конзола на фре¬
зови машина
элокТрTдиан -амо иа ептктртд
консольный иоизопти, снободио носещ, под¬
прян само от одии страни
ктисонаис м зх. «тиcонаиc, съзвучие
ктистипИи м маш. «тистапии (вид грес)
конс-аи-а ж мат. константа, поскояииа (ве¬
личина)
гpaвитациTинан физ. гравитационни кон-
стаи-а
днффузкоииая топя. дифузнониа ионстаи-
та
~ «рястапл»аосктИ -ошТтик коистанти ни
кристална решттеи
~ по-еад-есации изч. kтнстиити иа проадро-
сяриис
~ скорости, хим. константа иа ско-ост-и
(на реакцията)
<*, сTпноаиан физ.. астр. сличена «тистаита
упругости физ. ионс-аита иа спастйаиост-
-а, модул иа олис^-ячиос-ти
физИчтсаая физическа «онс-аита
ктистаитаи м ел. «тнс-интин
етистаитныИ постоянен, твърд
kтиствуИQтвaнио с ионструираио
~ апгт-ЯтйTв изч. състанянс иа алгоритми
етиствукттв м коист-ук-ор
етиствукцкн ж еоиструиция
балочная стр. гредова конструкция
безрамная меш. без-имеова ктиструипня
-оз-аск-сиая стр. ктиструиция -тз наяи-
ти
г-, боскиреасиая стр. безсkопетна ктиcтрyк-
ция •
-пTаиан стр., маш. блокова конструкция
нагониия жп. нигоини еоиструиция
взвывтбeзoпaсиан меш., стр. нзривтбсз-
опасиа еоиструиция .
висячая вж. коиствУепкя, подвосная
гормотИчтская меш. херметична етнcmрук-
цня
двухопбрния поД. тр. двуопор иа итиcтруе-
цяя
двухноточная мсш. днупоточна итисmруи-
цкя
~ домны, йо-алпЯчесеан мет.	моталтеои-
струкция иа високи пещ
жёсткая ав. корава [твърда] итисmруецин
закрытая зеерята [капсуловане] иои-
струицня
зашищёииан защятеиа конструкция
зTн-каиан чадъ-овидни конструкция
(напр. на ентена)
ка-аИсная стр. с«опетиа иоиструкция
	кон
~, иа-касио-стбоаиая стр. сеепотит-подпор-
иа конструкция
клёпаная ав. няттваии [инттиа] етнструк-
цня
пксттван маш. ляс-она [ламаринени] ети-
струецяя
йтит6лбанан ав. йоио-поиона kтиструк-
цня
йтнткбктнан ав. йоитеоеова еоиструиция
йотаплИчоскaн моталии конструкция, мо-
таптетисm-уецня
иаиосоудсржательиая хидрот. иииостзи-
държащи конструкция
иссущая стр. носеще еоиструецйя
тблогаёинан стр.. маш. тпт«ттсии {облек-
чтиа] етиструкцкн
~, тбтлTчнaн стр. черупеона еоиструецня
оте-ы-ая отерЯта [т-втвоиа] еоиструиция
панельная стр. пинслии конструкция
подвтсиая мсш. висяща [окичени] «ои-
струеция
-Имиая рамиова еоист-уецня
Вошётчатая прътова коисmруецяя.
рядиая маш. редовз конструкция
сбTвиан стр. сглобяеми иоиструиция
сваЙиая стр. пилотнз етнсmру«ц»я
сва-нИя заварена «тиструkцкя
соИсйостTИеан nрт-»нтзсйокръсии еои-
струепкя
сквозиая вж. констуукция, вошётчатая
ст^ьиая стомииена конструкция
стержневая прътове етист-уецня
т-убиая тръбни иоисmруипин
фахвСреовая фахворкона ктиствукция
цопьиойттаплHчоскан ив.	цтптме-ипии
коиствуиция
еои-Иет м Е контакт, довир, съпркиоситвс-
и»т 2. ел. контакт; контактно тяло 3, хим.
еа-ализа-тр
аеус-Ячтскнй аиусmкаеи «оитает
6ийотаппКаосккй ел. бимсталои контакт
блокировочный ел. блокиращ иоитиет
-оковой страничен ион-аи-
вИкуумимЙ ел. ваиуумси иои-икт, «ои-акт
за вакуум (непр. за свързване ни вакуумни
уреди към вакуумната уредба)
нзвыво-тзопасный нзривобтзопасси еои-
тиет
нHлтаиыИ двуполюсен щекор
нтдт-иофтниOй геол, нодонофтси «оитаит
~ н полу ел. «оитиет (монтиран) ии пода*
подов контакт	’
вращающийся нъртящ со иоитиит
нвОмоиио замыкающий	(размыкающий)
ел. «оитиет за еритkоввсйсиит затваряме
или отваряне; проходии иои-ии-ни система
всномтгатспьиыИ помощен коитаит
входной входои «ти-аk-
вывтдиTИ нзнодти ион-аит
выключающий изелючващ контакт
ныходиой изходои ион-ие-
газо-нтфтяной геол, гизоиофтти «титик-
глинный главен иои-аи-
двориой (блохирещ) иоитиет иа врата
двтйиTИ дноти kTИТИkТ

кон
326
двухстороннего действия контакт е дву¬
странно действие
~, декадный контактна система от декада
дугогасйтельный дагегасйтелеn контакт
~, жидкий течен контакт, контакт с течност
задающий зададащ контакт
. зажимный клемно контактно тяло, клема
~, заземляющий заземяващ контакт
замыкающий затварящ контакт
~, запасный запасен [свободен] контакт
знакопеременный анакепгоменлйв кон¬
такт
~, импульсный импулсен контакт
катящийся търкалящ се контакт
~, клиновой клинод контакт
~, кнопочный буто но п контакт
~, коллекторный колекторен контакт
коммутационный комутационен контакт
концевой краен контакт, краен включда-
тел (изключвател )
короткозамыкающий контакт на късо съе¬
динение
кратковременный кратковременен кон¬
такт
кулачковый ^рОичтн [ексцентрикод] кон¬
такт
~, лапчатый комутатор, контакт задейству¬
ван с- пръсти
~, линейный линеен контакт
~, многопозицибнный многопоайцйоноп кон¬
такт
~ молоточка авто контакт на чукчето
~, мостиковый мостов контакт
~, нажимной бутонен контакт
~, неподвижный неподвижен контакт
непосредственный непосредствен [дирек¬
тен] контакт
~, ножевой ножов контакт
нормально закрытый нормално затворен
[спокоен, почиващ] контакт
нормально открытый нормално отворен
[работен] контакт
~ обгорания прекъсващ [обгарящ] контакт
~ одиннадцатого положения тлф. превъртащ
се контакт (напр. при декидни съпротивле¬
ния )	'
~, омический галваничен [омичен] контакт
~, педальный крачен контакт
перекидной прехвърлящ се контакт
~, переключающий превключващ контакт
переходной проходен [временен] контакт,
.контакт с временно действие
~, пластинчатый пластинчат контакт
плоский плосък контакт
~, поверхностный повърхностен контакт
подвижный подвижен контакт
~ покоя нормално затворен контакт, «спо¬
коен» ' контакт
предельный краен [граничен! контакт,
краен изключвател
~ прерывателя контакт на прекъсвача
прижимной притискатолои контакт
~, пружинный пружинен контакт, пружини¬
ращо контактно тяло
~, пусковой пусков контакт
рабочий работен контакт
~, размыкающий прекъсващ [отварящ] кон¬
такт
, разрывной прекъснат контакт
релейный контакт на роле
рельсовый ролсод контакт (при■ захран¬
ване с контактна релси)
~, роликовый ролков контакт
~, ртутный жидачон контакт
рубящий геол. рожещ контакт, . поясов
контакт
~ самоблокировки контакт за самоелокигане
самоудёржидающий самозадържащ се кон¬
такт
~, сигнальный сигнален контакт
~, силовой силов контакт
скользящий- плъзгащ контакт
тектонический геол. токаонйчои контакт
тепловой топлинен контакт
токоснимающий аекеетдeждащ [аоковзт-
мащ] контакт
~, торцевой челен контакт
~, точечный точков контакт
тюльпановый розетков контакт
угольный въглёпев контакт
~, управляющий управляващ контакт
холостой празен [свободен, мъртъв] кон¬
такт
~, шарнирный шарнирен контакт
~, штёккерный щекерен контакт
штепсельный щопстлтн контакт
штифтовый щифтод контакт
~, штыковой вж. контакт, штепсельный
шунтирующий шуптйгащ контакт
щелчковый контакт със закопчалка |фик-
сдто^
щёточный чоткоо контакт
~, электрический електрически контакт
~ электроблокировки контакт за електриче¬
ска блокировка
электронный електронен контакт
контактирование с контактуване
контактировать давам [създавам] контакт
контактодержатель м ел. контактоносач
контактомёр м ел. копаакаомтг
~, направления кептактемог за направле¬
ние
~ прямолинейности копаакаомор за право¬
линейност
контактоподаватель м хим. тръбопровод за
контакта-катализатор
контактор а ел. 1. контактор (за дистанцион¬
но включване на електрически вериги) 2. кон¬
тактор, контактно устройство; ключ; пус-
каатл--гткъсдач (ни електродвигател)
-^-автомат . контактор
воздушный въздушен контактор ’
групповой групов контактор
~ звезда-треугольник	контактор «звозда-
триъгълник»
игнитронный игнитроисн контактор
кулачковый пал нов контактор
линейный линеен контактор (нентинтер.
свързан в линия)	■
масляный маслен контактор

327
механический механичен контактор
х-, многопблюсный многополюстн контактор
х^, пневматический пневматичен контактор
х-, пусковой пусков [стартерен] контактор
реверсивный реверсивен контактор
самоликвидатора ад. контактор за самолик-
вйдатога
силовой ел. силов контактор
статический статичен [-елу-геведпйкед,
безконтактен) контактор (без движещи се
части )
ступенчатый стъпален [мнегепеайцйонон)
контактор
тормозной спирачен контактор
трехпблюсный триполюсен контактор
электромагнитный електромагнитен кон¬
тактор
~, электронный електронен • [статичен, без¬
контактен) контактор
алектропневматйческий тлтктгепnтвмааи-
чсн контактор
контейнер м I. трансп. контейнер (много¬
кратна трайна опиневна) 2. съд, резервоар
~, бетонный ядр. бетонен контейнер
—	, гребёночный спр. контейнер с гребени
(за сухи тухли)
~ лля животных ав. контейнер за животни
~ для радиоактивных отбросов ядр. контей¬
нер за радиоактивни отпадъци
защитный ядр. защитен контейнер (зи
превозване изотопи)
изотермический изотермичен контейнер
~, катапультируемый ав.	кааапулайгутм
контейнер
—	на катках тринсп. контейнер на ролки
~, парашютный воен. парашутен контейнер
~, рефрижераторный хладилен шкаф-кон¬
тейнер
свинцовый ядр. оловен контейнер
складной сгъваем контейнер
х—стер илизатор ядр. кеnтейnтр-стегилйзааог
холодильный хладилен контейнер
х^, экранированный ядр. екраниран контей¬
нер
контейнеризация тринсп. контейнеризация,
опаковане в контейнери
конто с икон. конто, смотка
контора ж икон, кантора
—, грузовая грансп. . аевагпе-гаатовагпа
кантора [служба]
Х-, телеграфная телеграфна служба
х^, транспортно-експедиционная транспорт-
по-експтдйтогско - бюро
контрагент м икон. кептгагепа, договаряща
страна
контрагйрование с хим.. физ. контраки^не
(свиване при охлиждине)
контрактация ж икон. контрактация, сключ¬
ване на договор
контраст м контраст; разлика
наименьший различймый контрастен праг
(на осветление)
~, негативный кфт. негативен контраст
~ поверхностей контраст между	(осветле¬
нието на) повърхности
	;. кон
~, позитивный кфп. позитивен контраст
~, пороговый физ. прагов контраст
световой физ. светлинен контраст
—, фазовый физ. фазов контраст
хроматический вж. контраст, цветовой
цветовой физ. цветен контраст
—, яркостный контраст по яркост
контрастность ж тле., кфп. кеnтгатаnocа,
контраст
—	бумаги кфт. кептгасапест на (фетегаиф-
ни) хартия
детальная кфт. контрастност на детайли¬
те, подробностите
~ изображения кфт. контрастност на образа
контролният м сгр. контрабан^т
контрбарабан м с. сг. контгаеагаеап (на
комбайн )
контрвариант м междинна [промеждутъчна]
форма
коткайки ж миш. контрагайка, осигурител¬
на гайка
упругая цанговая маш. цангова (списко-
ва) еластична кеnагагайка
контргруз м под. тр. противотежест
кецагкалйбг ж изм. контролен калибър (за
работните калибри)
контрклин м контраклин
контркривошйп ж маш. възвратно -коляно
контроллер м I. авт. контролер на уредба (зи
автоматично контролиране) 2. ел. контро¬
лер, (мнегопозuцuонен)	пуско-регулиращ
прекъсвач
барабанный барабанен контролер
~, ведущий командо-контролер
главный главен контролер, команден кон¬
тролер	,
Х-, контакторный контактором контролер
Х-, крановый кранов контролер
кулачковый гърбичен [ексцоnтгйков] кон¬
тролер
лифтовый асансьорен контролер
х^, магнйтный магнитен контролер
~ машиниста вж. контролер, ведущий
педЛльный педалей [крачен] контролер
программный програмен контролер
реверсивный реверсивен контролер
ручнёй ръчон контролер
силовой силов контролер
тормозной спирачен контролер
—	управления лебёдкой контролер за управ*
ленио на лебёдка
контроль м Г. контрол 2. надзор, наблюдение,
следено
автоматический автоматичен контрол
—, визуальный визуален контрол (зрителен.
без специални помощни среДстви)
выборочный избирателен контрол (на
процентно избрани образци)
—	вычислений контрол на изчисленията
диспетчерский диспечерски контрол
дистанционный дистанционен контрол
(от разстояние)
дозиметрический ядр. дозиметрич^ кон¬
трол
~ изоляции ел. контрол на изолацията
32®
КОН

логический авт. логичен контрол
непрерывный непрекъснат контрол
—	на нечётность изч. контрол по нсчстност
—	на чётность изч. контрол по четност
—	облучения ядр. контрол на облъчването
—	операции контрол на операциите
хх, периодический периодичен контрол
хх, производственный	■рбыизоддcтвн • онн-
трол
профилактический	профилактичен пре¬
глед [контрол]
пылевой мин. контрол на запрашвансто
радиационный ядр. радиационен контрол
—	радиоактивности контрол на радиоактив¬
ността
разрушительный контрол с разрушаване на
(контролирания) предмет [дстайл]
~, рентгеновский мет., зав. рентгенов кон¬
трол
синхронизации чл. контрол [проверка] по
синхронизация
схемный контрол по (определена) схема
—	температуры контрол на температурата
технйческий технически контрол
хх, централизованный централизиран кон¬
трол
контрольник м изч. контролиращо устройст¬
во, перфоконтрольор
контрольно-измерительный контролно-измер¬
вателен
контрпар м топл. кбитранара
контрпривод м наш. контрапрсвод; междин¬
на предавка
контрракля ж| текст. контраракла
контррезервуар м хидр. еоитрарезервбар
контррельс м мчш.. жп. контрарслса, помощна
релса
контрролик м маш. еоитрарблеа
контрфланец м] топл. ебитрафлаиен
контрфорс 1м стр. 1. ебнтрафорс. надзид
(над пета на своД) 2. подпорно ребро
(напр. на зид)
контршкйв м мчш. контрашайба (нч ремъчна
прчДавка)
контр шайба ж маш. законтряща шайба
контрштбк м маш. контрапрът, срещуполо¬
жен прът (щанга)
контур м 4 I. контур, очертание 2. контур,
кръг, верига; електрическа верига
анодный рчДио аноден контур
хх, антСнный антенен контур
апериодический апериодичен контур
внешний топл. външен контур
хх, внутренний чл. вътрешен контур
возбуждающий чл. възбуждащ [задаващ]
контур
вторичный чл. вторичен контур
~, входной ел. входен контур
выравнивающий ел.	компенсиращ [из¬
равняващ] контур
высокочастотный високочестотен контур
выходной изходен .контур
— газоносности мин. контур на газоносност
гасящий гасящ [дъгогасящ] контур
генераторный генераторен контур
~, горшкообразный радио обемен контур,
обсмсн резонатор
—	градирни, циркуляционный топл. циркула¬
ционен кръг на охладителна кула
демпферный ел. успокояващ ^^пф^
ращ] контур
~ зазсмлСноя заземяващ контур
замкнутый затворен контур
зарядный ел. заряден контур, контур на
зареждането
избирательный избирателен [селективен]
контур
—, излучающий излъчващ контур
~, измерительный измервателен контур
интегрирующий интегриращ контур
искрогасИтсльный искрогасителей [дъго-
гаситслсн] контур
колебательный трептящ кръг
коммутирующий комуторащ контур
компенсирующий	компенсиращ контур
хх, контрольный контролен контур, контрол¬
на верига
хх, коротковолновый късовълнов контур
корректирующий коригиращ контур
хх, нагревательный нагревателен контур,
отоплителна верига
—	нефтеносности мин. нефтеносен контур
хх, объёмный раДио обемен контур, обемен
резонатор
хх, отсасывающий радио поглъщащ [абсорб¬
ционен] контур
/х/, охлаждаемый топл. охлаждан кръг [кон¬
тур]	•
~ охлаждающего воздуха кръг [циркула¬
ция] на охлаждащия въздух
параллельный паралелен контур
хх, первичный първичен контур
хх питания залежи мин. контур на подхран¬
ване на залежа
хх питания подземных вод хидр. граница на
подхранване на подземните води
последовательный ел.	последователен
[сериен] контур
хх, приёмный приемен контур
хх, промежуточный междинен контур
хх/, радиоактивный ядр. радиоактивен кръг,
радиоактивна верига
хх развёртки чл. контур [верига] на развивка
хх, развязывающий развързващ [разделите¬
лен] контур
разрядный ел. разряден контур
расстроенный разстроен контур
хх регенерации топлива ядр. верига [кръг]
на регенерация на горивото
хх регулирования ел. регулиращ контур
х, резонансный резонансен контур
хх, релаксационный релаксацион^ контур
хх связи тлф. контур на връзката
сеточный решетъчен контур, контур на
рсшстка
хх, смесительный смсситслсй контур
стабилизирующий стабилизиращ контур
хх теплоносителя ядр. верига [цикъл] на топ"
доносителя

329
фазовы-аннинающий фазтизравинваш
еоитув
фильтрующий филтрувещ иоитур
ця-еупнцкTнный топл. цнвкупациоисн
кръг [цикъл]
частотный чтсто-ти контур
экнявапеитиыи еквивалентси контур
«оиус м конус
~ ае-Явиой зовы ядр. еочус ии аитквиаке
зоиа
аппюняапьиый геол, епувкапси еоиус
алмазный диамиитои конус (при изпит¬
ване на твърДост)
буесИруомый ас. еоиус [ръкав], тсглсм ии
влее
нОрхикЙ мин, горди {голям] еоиус, шах¬
та (на висока пещ)
~ выноса геофиз. иаиоссн [повтс‘и| еоиус
—выпуклый мат. изпъкнал еоиус
— ныступов маш. нъишти конус . (не конусно
зъбно колело)
г-язеной гссфив■ калои еоиус
доводий-ольный допъпияmелеи еоиус
(на конусно зъбно колело)
дробящий стр. --ошачен конус
за-о-пый врязващ со [режсщ] еочус
(непр. на режещата част на райбер)
загрузочмый мет. пълначен конус
зажЯмный маш. затягащ |заmогатопои] ко¬
нус, стиска, цанга
зановиый маш.. запъващ, свиващ, затне-
-ящ конус
кнсmвумонтапьныИ мзш. йиструйоитапон
конус, конус иа инструмент
~, итпоо-мОппыи ядр. Иоитт-моиои конус
—, ктлпийК-уюшкИ ядр. «олями-ищ еоиус
итпошикиTвый мет. еочус иа нощпо гърло
лк-Сйный лея-сеи «опус (ни моДел)
йитгтг-аниый мит. йитгтстоиои конус
иагне-ательиый топл. иагиоmатспои еоиус
—. нап-авлHюшкИ 1. направляващ еоиус 2.
мин. иаввавпявещ конус (чест от спаси¬
телен инструмент при авария с сондаж)
печальный маш. иачалси еоиус (на ко¬
нусно зъбно колело)
~,ийжн»И мет. долен мзлъх «окус, плещи,
почивка (на висока пещ)
обводнения мин., с. ст. еоиус иа онодпя-
виис [оросяване]
обратный обр. мет. т-ваmеи «опус (зати-
ловане )
осадИтсльный мин. утаяващ [отлагащ, кла¬
сиращ] конус
—, отбоЙмый мин. миньорски еонус
пвкаапьиыИ ав. вързален конус (ии въз¬
душни кораби)	'
вазнё-тен, забо-пый [по-Сдпий] врязващ
[преден] еоиус иа -ай-ов
ваздепHтспьиый мин. раздепя-епон конус
—, -аспИпнваюшкИ топл. разпръскващ [дул-
ворйзкващ| «оиус
снотовой ядр. сно-лямси конус
~ сопа-Ико-а маш. сспираторсн конус (на
конусен ролков легер)
смосКттпьпыИ мет. смесителои еочус
	 кон
~ та-тлея клИпама свто еоиус иа тапсрии-а
на клании
~, тормозиоЙ меш. спирачен еоиус
уплотняющий мсш. уплътняващ конус
~, усечёпный мит. просечен еоиус
ф-кецяTпныИ мсш. фрикционои еоиус
цонт-Квующнй мзш. цситроня [цен-рйвиш]
еоиус, «онусси връх
к^фСеция ж текст. еоифсиция (готово из¬
работено, нспр. облекло)
конфигурация ж «^фигурация, очертание,
образ
пвтст-анстноииан хим. пространстнопи
еоифигурация
ктнфтВмацкн ж хим. еоифтвйацян
за-т-йтмеиная аи-кпсриплаиариа [т-аи-
ст»дпаJ иоифт-йацня
етифTвйиост ж мзт. ктифорйнтc-, тдии«нтск
по форма
итифTВйиый мат. конформен, одиаеъв по
форми
итпфузт- м конфузор, коннергоитни тръба
еопхTяда ж мет. конхоида
етихтйдИпьныИ мит. конхоиден
копцовой креем, посподсм
концентрат м мин. еоицонтрак., обогатема
-уде, т-тгаmоит вещество
~, грубый груб [введна-н-слон, пeт«тпчитс-
•^4] концентрат
ктппоктКвиыи мин. итпсит»веп [о-щ] ион-
цоит-ат
— итмёчпыИ краем еонцептрат
тбтммёнпыИ изпържеи концентрат
псввЯчмый пърнячоп копцои-рат
пищевой хваня-елои ионцон-рат
рудный руден копцен-рат
сслоитИнпый сепектянеп «очцои-ват (о
еднс полезна съставки)
товИ-пый стоиов [търговски] «тицоптри-
~ фло-аци», порочнс-ибЙ «онцон--ит от
пречнстни фпт-ипян
~, фпт-aцяTииый флотациомои копцонт-и-
у-аиовый ядр. у-амов концен-вит
копцои-ватов м 1. мин. обогатително устрой¬
ство, 2. хим. филтър-очиктнтел 3. опт.
фокусиращо устройство
6а-абанный бари-инои «тнцтп-ра-тр
башоппый «улов «тнцен-ри-тр
ноздушиый нъздушеп ионцоптраттр
~ наввяжОний ел. «онцентратт- иа мап-ожс-
пня
ктпцен--апйн ж 1. еопцсн-рицин 2. ионцон-
тр»Ваис, сгъстяваме, обогатяваме; «омцти-
твиция (на съставна част с смес или раз¬
твор)
атомная ядр. етомпа «оицонтрация
носовая тегловни «омцсн-рация
допустимая допустими концепт-ицяя
~ »№№ хим. йомии итпцептрицйн
~ ияспт-ы хим. киселинни концентрация
—, итпОчпан хим. ерийна иомцснтрицин (след
реакцията )
молекуля-ния физ. молскулми «тмцомт-а-
цня

ззо
КОН

молярная моларна концентрация (изра¬
зена в моловч)
~, начальная начална концентрация (преди
реакцията )
—	нейтронов ядр. концентрация на неутрони
нормальная хим. нормална концентрация
~, объёмная обемна концентрация
поверхностная повърхностна концентра¬
ция
—	предельная гранична концентрация
—	производства икон, концентрация на про¬
изводство
процентная процентна концентрация
—	пыли мин. концентрация на прах
~, равновесная хим. равновесна концентра¬
ция
—	радиоактивности ядр. концентрация на
радиоактивност
—	смеси концентрация на смсс
токсическая токсична ]отрбвна] концен¬
трация
удельная специфична [относителна] кон¬
центрация
—	цепей концентрация на вериги (групиране
на вериги)
электронная физ. електронна концентра¬
ция
эквивалентная хим. еквивалентна кон¬
центрация
—	энергии физ, концентрация на енергия
концентрирование с концентриране, . обогатя¬
ване
концентрический мчт. концентричен
концерн м икон, концерн
концовка' ж полигр. винетка
концы мн 1. конци (за чистене) 2. чл. съеди¬
нителни проводници
конъюнктура ж икон. конюнктура
конъюнкция ж изч. логическа операция «о»
кооперирование с производства икон. коопе¬
риране на производството
координата ж мчт. координата
—	вращения мчт. координата на въртснс
[ротация]
—	точки координата на точка
координатно-расточный	маш. координатно-
разстъргващ (нчпр. за пробивна машина)
координатный мат. координатен
координатограф м геоД. координатограф, урсд
за нанасяне координаты
полярный полярен координатограф
~, прямоугольный правоъгълен координато¬
граф
электронный електронен координатограф
координатомер м гчоД. координатомер, урсд
за измерване координати
координатор м ав. изчислително устройство
за координати
навигационный чв.. кораб. навигационен
координатор
координаты ж мн мчт. координати
абсолютные абсолютно координати
астрономические астрономични коордо"
наты
барицентрические геофиз. баринентрични
координати
безразмерные безразмерно координаты
биполярные геоД. биполярно координати
—	времени координаты по време
гауссовы мат. гаусовы координаты
гелиоцентрические астр, гслuоцгитрочно
координати
~, географические географско координати
геодезические геодезично координати
геомагнитные	геомагнитно координаты
геоцентрические сеоцентрични коорди¬
наты
горизонтальные хоризонтално коорди¬
нати
декартовы декартовы координати
естественные (канонические) -мат. есте¬
ствено координаты
косоугольные бстроъгълиu координати
(в система с ^правоъгълни оси)
криволинейные криволинейно коорди¬
наты
~, логарифмические логаритмично коорди¬
наты
навигационные корчб. навигационно коор¬
динати
обобщённые мат. обобщено координати
ортогональные правоъгълно координаты
плановые гчоД. планови координати
полярные полярно координаты
~, пространственные пространствено коор¬
динаты
прямоугольные вж. координаты, ортого¬
нальные
сферические сферично координати
угловые ъглови координати
фотограмметрические геоД. фотограмстрич-
ни координаты
~, эллипсоидальные мат. елипсоидно коор¬
динати
эллиптические мчт. елиптично коорди¬
наты
координационный координационен, съгласу¬
ващ
координация ж орг. координация, координи¬
ране, съгласуване
движений ав. съгласуване на движения
копал м хим. копал (растителна смола}
ископаемый изкопаем копал
синтетический синтетичен копал
копание с стр. копаснс, изкопаване
~, верхнее горно изкопаване^ права лопата
на бчгер)
горизонтальное хоризонтално копаене
нйжнее долно изкопаване (с обратна лопа¬
та на бчгер)
копатель мин.. с. ст. вадач; копач, нбдеопвач
—	для корнеплодов с. ст. вадачка за корено¬
плодно растения
—	шахтных колодцев машина за механизи¬
рано копане нахша>^тно кладенци
копер м 1. стр. сонетка (за набиване на пи¬
лоти) 2. мин. кула (на повдигателни ме¬
ханизми) 3. мет. ионгтка-трбшачеа (за
331
метални отпадъци) 4. падащ чук (за из¬
питвания ни-удар)
башенный спр. сонетка-кула
башенный шахтный мин. шахтова кула
(за повДигателни механизми)
вертикальный 1. вж. копёр 3. 2. вертика¬
лен падащ чук (зи изпипания на удар)
~, гравитационный вж. копёр 4.
двуногий мин. 'кула на два крака (стълба)
двухподъёмный ддунодомна кула (с два
повдигателни механизми)
~ для измельчения металлического лома со-
neтка-агешачка за метални отпадъци
~.для уплотнения образцов формовочного
песка леяр, сонетка за уплътняване на образ¬
ци от формовъчен пясък (в сухо или влажно
състояние )
дробильный вж. копёр 3
испытательный вж. копёр 4
клетьовой мин. кула на (цовдигателния
механизъм) на шихтна клетка
консбльний конзолна сонетка
~, крановый спр. к ракова сонетка (само¬
ходни )
крутильный уред за изпитвано на усуквано
(ударно)
— , лабораторный лабораторна сонетка, вж.
копёр для уплотнения образцов формо¬
вочного песка
маятниковый махало (зи изпитвания на
удар), махало на Шарли
металлический метална кула (шихпови)
надшахтный надшахтода кула (за по¬
вдигателния механизъм )
одноподъёмный едноподом на кула (шах¬
това)
паровой парна сонетка
~, передвижной мин. подвижна кула
проходческий кула на минен забой
свайный сонетка за набивано на пилоти
~, скиповый скипова кула (зи скипов меха¬
низъм )
~ со свободно падающей бабой спр. сонетка
със свободно падаща баба
строительный строителна сонетка
четырёхстбечный чотириопорна кула
шатровый шарообразна кула
~ шарпй вж. копер, маятниковый
шахтный буровой шахтова сондажна кула
копИльник м леяр, моталеnрйомнйк (за из¬
равняване. състава на метала от вагрянки)
~ вагранки вж. копильник
копир м 1. обр. мет. копирен шаблон '2. авт.
командна крива
~, резьбовой резОов шаблон [патрон-шаблон)
эталонный еталонен шаблон
копирка ж хартия за копирано, индиго
копировальный копирен, ^пиро^итн
копирование с	обр. меп.. nолига.. кфт.
копиране
—, автоматическое автоматично копиране
~, контактное контактно копиране (на фо¬
тотехнически материали )
электрофотографическое елоктгефотоке-
пирано
	КОР
копировка ж копиране
~ растра полигр. копирано на растер
копировать копирам, правя копие
копироощииа пелuгр, копирован (професия,
копия ж пелuгр, копие, дубликат
диазотйпная диазотипно копие
~, контактная контактно копие
контрольная контролно копие
~, машинописная машинописно копие
~, первичная кфит. копие за първа прожек¬
ция
~, пигментная палага■. пигментно копие
копка ж с. ст. изкопаване, вадене (нипр.-
на цвекло)
копланарный ^планарен, лежащ в същата
равнина
копна ж с. ст. купа сено
копновоз м с. ст. тракторен соно^Ои^и
копоть ж сажди; дим, пушек
коптйльня ж хран. помещение за опушване
(ни месо, риба)
копчение с хран. опушвано (за консервиране
ни хранителни продукти)
— кокиля леяр, опушване на кокила (на аце¬
тиленов пламък)
копчёный хран. пушен, опушен (с цел консер¬
виране)
кора ж 1. кора (на дърво) 2. земна кора, ли¬
тосфера
~ выветривания	геол. измерителна кора.
~, древесная дървесна кора
земная вж. кора 2
дубИльная кора за дъбене
остаточная геол.	остатъчна (изветри-
телна) кора
~, первичная външна [първична] кора
чешуистая гор. люспеста кора
корабельный корабен
кораблевождение когабеводтпт, навигация
кораблестроение с корабостроене
кораблестроительный корабостроителен
корабль м кораб (предимно военен или плат¬
ноход )
~, атомный атомен кораб, параход с атомно^
задвижване
боевой боен кораб
военный военен кораб
~, воздушный въздушен кораб
космический космически кораб
надводный надводен кораб
~ на подводных крыльях кораб на подводни
крила
~, подведный подводница, подводен кораб
~, ракетный 1. ракетен кораб. 2. воен. ко¬
раб-р ацетоно^и
~-спутник косм. кораб-спътник
флагманский воен. флагмански кораб,.
(където се намира командирът ■ на еска-
Дрита )
корвет м кораб., оспир. корвета, вид кораб
кбрд м текст. Е ^псово кадифе 2. корд,.
кордова тъкан (за външни автомобилни
гуми )
вискозный корд от вискоза (синтетична
тъкан )

КОР 	_

кордисрОт м минер, кордиерит
корснной'основен; геол. първичен, първона¬
чален
корень м I. .корен (на растение) 2. мат.
корен
~, адвснтИвный мат. придатъчен [добавъчен]
корен
—	зуба маш. основа [пста] на зъба (на зъбно
колело )
квадратный квадратен корен, вторы ко¬
рен
—■ консоли стр. основа [корен] на конзола
красильный текст, бояджийско корен
кубИчсский кубичен корСн, трети корсн
—	лопатки корсн [стъпало] на (турбинна)
лопатка
—	марСны текст, вж. корень, красйлный
—	сельфактора текст, средсн блок на сел-
фактор
—	трСтьсй стСпсны мат. кубичен корсн, тре¬
ти корсн
—	шва зав. -^l^]реи на -шев
корешок м талон (нчпр. на блок-кочан квитан¬
ции)
—	кнИгы полигр. гръб на книга
корж м мин. срутване, сриване
корзЫна ж кош, кошница
—	измсльчИтсля текст, кош на дефибратора
[раздроботсля]	(на синтетични влакна)
шбрбдбнриёниая мин. кош за товарене
скална маса или руда
—	центрофуги текст, кош [барабан] на цен¬
трофуга
коридор м коридор, проход, пътека
~, бортовой корчб. страничен коридор
воздушный ав. въздушен коридор
—	вхбда в плотные слой атмосферы ракчт. кори¬
дор за навлизане в плътни слоеве на атмосферата
—	гребного вала кораб, тунел [коридор] на
гребния вал
—	пассажирского вагона жп.	(страничен)
коридор на пътнышеы вагон
—	управления чл. коридор за управление
корка ж кора, корица
~, защйтная геол, защитна кора (на пустин¬
на почва), пустинен лак
~ накопи корица от котлсн камък
—	отлйвки кора на отливка
шлаковая мет. шлакова корица, агломе¬
рирана [спечена] шлака
корковИдный еброббразси
корм м I. храна (за животно), фураж 2. хра¬
нене (на животни)
—	из- отрубСй фураж от трицо
квашенный ферментирал (силажиран) фу¬
раж
концентрированный концентриран фу¬
раж
—, лйственный фураж от дървесна шума
или клонки
подножный . фураж от пасище, зелен
[тревен] фураж
силосованный силажиран фураж
корма ж корчб. кърма (заДен край на кораба)
крейсерская крайцср^а кърма
332
транцевая транцова [отрязана] кърма
кормлСнос с - хранене (за хора и животни)
кормовой кораб, кърмово
кормозапарник м с. ст. инсталация за запар¬
ване на фураж, запарытёл на фураж
кормопроизводство с с. ст. фуражно произ¬
водство
корморСзка ж фуражбргзачкз
сИлосная силажна фуражорсзачка
ебрисн6нка ж миячка за кореноплодни (ра¬
стения)
еорнсшлoдoграннлище с склад за корено¬
плодни
корисшбдъёмиик м гор. изваждач на корено
корнсрСзка ж корснорсзачка
короб м Е кутия, камера, кош, сандък 2. ка¬
нал с правоъгълно ссчсныс
вентиляционный топл. вентилационен ка¬
нал
~, газовый топл. газов канал
~, дутьевой мчт. канал за вдухване на въз¬
дух
изоляционный изолационна кутия
шлаебинуиеибH мет. шлаеоизпусеатслсн
канал
коробиться изкривявам се. измятам сс
коробка ж кутия, каса; кожух, обвивка
—, абонентская тлф. абонатска [абонамент¬
на] кутия .
бссступСнчатая, передач маш. безстсвен-
на предавателна кутия
—	блока поД. тр. кожух [кутия] на въжена
ролка
~, буксовая жп. буксова кутыя
~, воздушная мет. въздушна камера (нчпр.
на конвертор)
—	выводов ел. (клемна) кутыя на изводите
газораспределительная газоразпрсдели-
телна камера
—	герметизации ав. гсрнстuзаныбииа камера
дверная стр. каса на врата
—, двб-хиеоростная мчш. двустепенна кутия
—	дифференциала авто касетка на диферен¬
циала
—, дутьевая вж. коробка, воздушная
дымовая топл. домна камера
—, загрузочная мет. пълначна кутия ]кв-
рито]
—	зажигания камера за запалване
зажимная чл. клемна кутия
запарная хрчп., с. ст. камера за запар¬
ване
—	затвора воен. затворка кутия
золотниковая топл. шибърна (разпреде¬
лителна ) кутия
збльииебвая топл. пепелник, камера за
пепел
—	ймпульсная передач члн. импулсна предава¬
телна кутыя
—, испарительная изпарителна камера
—	катушки тлф. кутия на бобина
клапанная топл. клапанна кутия
клСммная ел. клемна кутыя
—	конденсатора ел. кутыя [корпус] на кон¬
дензатор

333
КОР
контактная вж. коробка, клеммная
—, коньковая текст, кутия с нлаайnойаеут-
даян
~ кр4иа хидр. корпус на кран [канелка]
красильная текст. бояджийски кюп
~ крыльев ав. клетка (камора] на носещите
крила
магазинная воен. магазин, кутия за пъл¬
нителя
г-', многоскоростная авто мnегесатnоnна
(предавателна) кутия
~ Нортона жпш. Нортонова кутия
огневая огнена камера, пеш,
~, оконная стр. каса на прозорец
отбора мощности авто силоотводна кутия
ответвительная ел. разклонителна кутия
—, паровая парна камера
~ передач авто предавателна (скоростна]
кутия
~ передач, автоматическая автоматична про¬
давателна кутия
~ передач, бесступенчатая безстепенна пре¬
давателна кутия
—	передач, гидравлическая авто хидретранс-
форматор, хидравлична продавателна ку¬
тия
~ передач, дополнительная авто допълни¬
телна предавателна кутия
—' передач, планетарная с автоматическим
управлением планетария продавателна ку¬
тия с автоматично управление
—	передач, реверсивная реверсивна предава¬
телна кутия
~ передач с бесшумным зацеплением преда¬
вателна кутия с безшумно зацепвапе (ни
зъбните колела)
~ передач с прогрессивным переключением
мнегестоnоnна продавателна кутия
~ передач с синхронизаторами предавателна
кутия със синхронизатор»
~ передач, ступенчатая степенна предава¬
телна кутия
~ передач, фрикционная фрикционна преда¬
вателна кутия
~ передач, четырёхступёнчатая авто чети-
^скоростна продавателна кутия
перекрёстная кръстата кутия
питающая захранваща камера
планетарная планетна (преДавателни) ку¬
тия
~, платинная текст. кутия на плетачните
игли
~ подач педавааейна кутия
~ подшипника лагерна кутия
~, пусковая пускова камера
~ радиЛтора ивто казанче на радиатор
раздаточная вж. коробка, распределйтель¬
ная
~, распределительная разпределителна ку¬
тия
~ реверсивного привода авто кутия на ре-
ве^ивната продадка (зиДния хоД)
релейная авто кутия на реле
рулевая авто кормилна кутия
сальниковая кутия на дойник
~ самолёта ав. носещ скелет на самолет
~ семенная с. ст. кутия за семената (на
реДосеялка )
~ скоростей вж. коробка передач
~ с крюком под. пр. кутия на куката
—, смазочная маш. мазплни кутия [камера].,,
масльонка
~, соединительная ел.	съединителна ' (раз-
клонителна] кутия
—	спичек кутия кибрит
сошниковая с. сп. кутия-ботуш (на сеял¬
ка)
~ с предохранителями ел. кутия с предпази¬
тели
ствольная воен. затворна кутия
~ сцепления авто кожух на съединителя
топочная топл. вж. коробка, огневая
~ тормоза авто кожух на спирачка
~, тройниковая камера с три изхода
управления ел. кутия (шкаф] за управление
~ уровня инспр. кутия на равнило (ниве¬
лир, либола]
фурменная мет. кутия-пръстен за топлия!
въздух за дюзите
цементационная перм. кутия (гърне] за
цементация
—	челночная текст. кутия на совалката
шпйнделная миш. вретенна кутия
~, штепсельная щопсолна (контактна] ку¬
тия	•
~, щёточная ел. чеакедъгжателпа кутия
королёк м мет. 1. метално зърно (в шлаки}
2. зрънце благороден метал 3, пръска
(Дефект в отливката)
коробление с 1. изкривяване, изго^Одане,
измятано 2. геол. сгърчвано, набръчкване
(на земната, кора)
коробчатый	кутйооерааен, сапдъкооегазтн.
кух
король м хидр. горен праг (на шлюз)
коромысло с кобилица
весовое кобилица на везна
вибрационное изм. вибрационна кобилица
~ замкЛ текст, кобилица [лост] на ключал¬
ката (флаер)
клапанное маш., авто клапанна кобилица
—	кодщА мин. кобилица на (багерни) кофа
~ насоса хидр. кобилица |лост] на помпа
корона ж 1. маш. корона, венец 2. ел. «ефокт
корона», корони^то изпразвано 3. истр.
корона, сияние (анала светещо небесно
тяло )
отрицательная ел. отрицателна корона
~, положительная ел. положителна корона
~, солнечная исгр. слънчова корона
коронйрование с ел. когепйрапо (нипр. на
предавателна ‘Д1^1^ия)
коронйрующий ел. корепйгащ
коронка ж мин. корона, коронка
—, алмЛзная диамантена корона или матрица
(при Диамантено сондиране)
армированная армирана корона (с дии-
манти )
буров&я сондажна корона
~, врубовая, подкопна корона

334
KOF

двухпёрая двуеерсска иорона (с Две пери)
дробовая шротова итвтиа (при шротово
сондиране)
звёздчатая звоздот6вазиа еорона
■— зуба меш. глава на зъб
зубчатая зъбчата «овоие
кольцевая пръстситт6разна ео-ома
—, уелкоалмазная вж. коронка, алмазная
ступенчатая стъпална итвоие
трёхпёрая трипорссте ио-она (с три пере)
корообдирка ж дърв. «твт6eлечиа, шслма-
шииа
барабанная барабеиие еовт6спааеа
гздравлЗческая хидравлична етртбслачеа
дЗсковая ' дискова етвтбепааеа
ножевая ножовз хоробелсчкс, ' шелмз-
шипз
цепная нс-ижиа еовтбспаака
корообдирочный ковттбспващ
коротковолновик м радио иъствълитн преда-
натоп
коротковолновый късовълнов, (работещ) на
еъс» нълмк
коротковолокнйстый текст, късовпаенссm
короткозамкнутый ел. съСдкнеп [свързан] ма-
еъсо, «ъсосъодипти
короткозамыкатель м ел. еъстсъедииитeл. ус¬
тройство за съединяване накъсо
короткопламенный kъстппайъаси
короткопробёжный ав. иъcтIIвтбягвaш. (от¬
личаващ со) с еъс ставт (зе самолет)
короткофокусный опт., хфт. късофокусси
короткоствольный воен, иъстцсвон (за огне¬
стрелно оръжие); гор. нксктстъбпси
коротье с стр. еъс дървен йаmсвкап
коротыш м стр. иъса грода
корпус м I. mнпт, ко-вус 2. стр. сграда, кор¬
пус, блок 3. полигр. шрифт га-моид
административный адйкнкскваmивиа сгра¬
да
—	амортизатора мзш., авто mнпт па айтвтя-
затов
больничный бтлмкчма сграде
—	вентиля -яло пи нсптил
—	генератора ел. -яло на гсис-ато-
герметизированный мзш. херметйзивант
тяло
—	глушИтеля авто -яло ма шумозаглуши¬
тел
~ днЯгателя -яло [ио-пус] па двиги-сл
диффузорный топл. дифузореи корпус
жестяной пайавкнсно тяло	•
жилой. жилище» блок
заводской заводска сграда, заводски кор¬
пус [бпоц|
—	карбюратора -яло .па ие-бу-ако-а
каркасный сеслс-си корпус (напр. на
каросерия )
—	катушкз ел. -яло пи бобкии
керамический ел. исрайнамт -яло
—	компрессора тял^) па «№0-0»-
—	конденсатора ел. тяло ни иомдонзатов
—	котла тяло на «отели
металлический метално, тяло, метален кор¬
пус
—	насоса mнпт пи помпа
—	несущий мосощо тяло
охлаждаемый охлаждано -яло
—	печи мет. тяло [корпус] на пощ
пластмассовый пласmйество тяло
—	плуга с. ст. плужко тяло
—	подшЗпнзка лагсвит -яло, лагсриа кутия
—	поршня -яло ии бутало
промышленный промишлена сграда, про¬
мишлен ио-дус
пустотелый кухо тяло
—	радиоприёмника тяло [кутия] па вадкт-
прноммик
разъёмный разглобяемо тяло
—	ракеты тяло на ракета
—	реактора яДр. корпус нс реехтор
—	самолёта -яло ]корпус] ни самолет
—	свечи зажигания авто -яло на запалителна
свсщ
силовой топл. силов корпус (сграда ни
силова централа)
—	статора ел. корпус на статор
—	судна корпус па кораб
—	турбЗны -яло [корпус] па тур-ниа
фарфоровый повцслеиово -яло
—	фары авто -нпт па фар
—	форсунки тяло пи дюза
—	фотоаппарата -яло пи фотоапарат
—	фрезы тяло па фреза
цТльный исвазглтбясйт ' [цяло] тяло
—	цилЗндра тяло ми ципнндъ-
—	элемента ел. -яло [кутия] на (акумулато¬
рен ) сломент
корпускула ж ядр. етвпусеупа, опсйоиmариа
частица
корпускулярный ктвпусеуперем
корразия ж геол, коразия, оголвано от вятъ¬
ра, денудация
корректирование с втввевке. коригирано
корректировать ковкгкрай. изправям, поп-а-
вям
корректировка ж-' в^ж. корректирование
корректор м I. ел. коригиращо ус-втистнт
2. уыф. итйпсисаков (нс изкривяванията нс
сигнале) 3. полигр. ктвокmтр (професия)
автоматический ел. евm■омаmиано етвкги-
рещо устройство
азимутальный св. азимутом ковситтв
акустический тлф. акустичен «овеи-ор
амплитудный редио ео-скто- па амплитуд¬
но изкривявано
высотный ив. височинен итрсkтт-
воздушный въздушен ктвсе-тв. комиси-
сако- па въздуха
—	искажений тле. ковси-ор ни изкривява¬
ния
—	карбюратора авто ка-бу-агорси коректор
|ктйnсисаmов|
—	компаса ав. «овсито- пи компас
магнЗтный ев. магниксм коректор
маятниковый ив. коректор с махало
мембранный топл. мембранои етрсе-ор
—	напряжения кортето- ни напрежение
—	скорости ив. ктрокттр пи скорост

335
температурный ав. температурен корек¬
тор
фазовый фазов коректор
частотный честотен коректор
электрический ав. електрически коректор
электромагнитный	а- електромагнитен
коректор
корректорская ж полигр. коргетбрcеб отделе¬
ние
корректура ж коректура
—	в гранках полигр. коректура на шпалти
ревизионная машинна ревизия
типографская вътрешна (нч печатница¬
та ) коректура	,
коррекция ж корекция, поправка
.автоматическая чл. автоматична корекция
амплитудная ел. амплитудна корекция
апертурная чл. апсртурна корекция, ко¬
рекция на входно изкривявания
~, динамическая ел. динамична корекция
—	дрейфа чл. корекция на дрейф
~ замирания радио корекция на замиране
[затихване, фадонг!
—	затухания вж. коррекция замирания
—	зацепления мат. корекция на зацспванс-
то [зъбния профил]
—	зацепления, виебтная височинна корек¬
ция на зангнването (на зъбни колела)
—	зацсплСния, смешанная смесена корекция
на за^пването
—	зацепления, угловая ъглова корекция на
зангнвангтб
—	ймпульса ел. корекция на импулса
—	искажений чл. корекция на изкривяването
курсовая кораб. поправка на курса
непрерывная непрекъсната корекция
обратная обратна корекция
подстроечная чл. корекция за дбиастронеа
предварительная	предварителна корек¬
ция (честотна), прс^фазис
релейная рслсйна [скокообразна! корек¬
ция
сеточная решетъчна корекция
—	с помощью маски тлв. колоромстрична ко¬
рекция
чл. стартстопна корекция
—	тембра раДио корекция на тембър
—	усиления.корекция на усилването
~, фазовая фазова корекция
частотная честотна корекция
коррелированный раДио' корслиран, поставен
във взаимно съответствие
коррелограф м раДио корслограф
коррелятивный мчт. корелативен
коррелятор м радио корслатор
аналоговый аналогов корслатор
гетеродинный гстсродиисн корслатор
импульсный импулсен корслатор
оптический оптичен корслатор
цифровой рчдио цифров корслатор
—, электронный електронен корслатор
корреляционный мат. корслацио^н
корреляция Ж: мчт. корелация, взаимно съ¬
ответствие
	КОР
взаимная взаимна (кръстосана] корела¬
ция
временная рчдио корелация по врсмс
двбгнгрная рчдио корелация в две изме¬
рения
криволинейная мат. криволинейна коре¬
лация
микропетрографйческая геол, микропетро-
графска корелация	,
~, минералогическая минер, . минераложка
корелация
пространственная радио пространствена
корелация
~, спиновая ядр. сливова корелация
статистическая статистична корелация
угловая рчдио ъглова корелация
корригирование с коригиране, корекция, по¬
правка
—	профиля (зубьев) мчш. коригиране про¬
фила (на зъбите); вж. също коррекция за¬
цепления
корригйровать коригирам
корродировать ебрбдйран, разяждам
корродйруемость ж хим. кбрбдируснбит, по¬
датливост на корозия
коррознеустойчивый хим.	вж. коррозион-
ноетбйкий
коррозионностойкий хим. устойчив на корозия
коррозионность ж корозибниост
коррозионный еорозыоиси, разяждащ
коррозия . ж корозия, разяждане
анодная хим. анодна корозия
~, атмосферная атмосферна корозия, коро¬
зия при атмосферно условия
—	блуждающими токами корозия, причинена
от блуждаещи докове
водородная водородна корозия (причи¬
нена от воДород)
высокотемпературная корозия при ви¬
сока температура	.
газовая газова корозия (в газова среда)
гальваническая галванична корозия
~, жидкостная корозия под действие на теч¬
ност (в течна средч)
кавитационная хиДр. кавитацоонна коро¬
зия
кислородная кислородна корозия
контактная контактна корозия ‘
локальная мсстна |локална] корозия
межкристаллитная неждукристалHа ко¬
розия
—	металла корозия на мстал
—	механйческая геол. механична корозия,
коравия
морская корозия под действие на морска
вода	'
~, низкотемпературная	nисеотгннгратурна
корозия
оспенная петниста корозия; питинг
поверхностная повърхностна корозия
—' под защитным покрытием корозия под за¬
щитно покритие
почвенная почвена корозия
~ растрёскивающая корозия с (междукри-
стално) напукване	'	'

КОР
ЗЗб
селективная селективна корозия
спонгибзная (чугунЛ) спенгйеза на чугуна
структурная структурна корозия
~, сухйя - суха (петниста) корозия
точечная точкова корозия
ударная ударна корозия	(действуваща
заедно. с ерозията)
химическая химична корозия
щелочная алкална корозия
электролитическая електролитна [олок-
агех1кмйчна] корозия
язвенная вж. коррозия, деленная
корс^тность ж стр. изтънявано по средата,
ваалявапе
корунд м мин. корунд, кристали от ддуалу-
миниед триокис
естественний естествен корунд
искусственный олекарокорупд. алунд
~, красный червен корунд, рубин
синий син корунд, сапфир
электрический вж. корунд, искусственный
корчеватель м гор. корениики, машина за
изкореняване
корчевание с изкореняване
~ пней гор., с. сп. изкоренявано на пънове
корчеватель м изнaа)^^^^^.л, машина за изко¬
реняване
корчёвка (Ж вою. корчевание
корыто с 1. спр. корито 2. миш. картер, ре¬
зервоар
~, балластное стр.. жп. еаластово корито
(вдълбаване на трасето за насипване на
баласт)
~, загрузочное под. пр. захранващо корито
(напр. на елеватор) .
~ конвейера корито на (улеен) транспортьор
~, маслрсббрнра маш.. авто маслесъейрааел-
но корито, картер	•
отливное полигр. отливна форма
толчСйнос мин. корито на дробилка (с
уДарно Действие)
шлихтовальное текст, корито на скроО-
дачка
корытообразный когитеоерааоп
корье с кора (кори} от дърво
дубильное дъбилни кори
корьедробилка ж кож. дробилка на кори
корьерезка ж кож. резачка на кори; харт.
кегетрошачка
коса. ж - 1. с. сп. коса 2. геол, тясна ивица земя,
вдадена в море [езеро] 3. кож. гладилка,
масат
^--передвигающаяся песчаная	геол, по¬
движна пясъчна дюна
~, ракушечная крайбрежна ивица [банк]
от дребни мидони чорупки
косарь м с. сп. косач
косвенный 1. косвен, непряк, страничен
2. пологат, наклонен
косеканс м мап. косеканс
косилка ж с. сп. косачка, сенокосачка
валковая валцова косачка
самоходная самоходна косачка
косинЛ ж сносёноса
косинус м мит. косинус
косинусоида ж косинусоида
кбсинусы мн. направляющие мат. косинус-
направляващи, косинус-директори
косИть 1. с. сп. кося (сено} 2. кривя, изкри¬
вявам
космический космичон, космически
космогония ж космогония (науки за произ¬
хоДи ни вселената)
космография ж космография
наемадаам м космодром (за пускане на нaе-
минни ракети)
космонавт м космонавт, астронавт
космонавтика ж космонавтика, астронавтика
космос м космос, вселена
космотрон м ядр. несметрон
косовйчник [косовИчный ход] м мин. парале¬
лен lспомагателоп] минен участък
косогор м геол, стръмен склон [скат, наклон)
косозубый миш. (който е) с наклонени зъби
(напр. зъбно колело)
косой пепегаа, кос, наведен; крив
косослонстый геол. (който е) с коси [наклонени]
пластове
косоугольный мит. осареъгълоn
косоур м спр. носеща страница на стълба
вагонный жп. стъпална . стойка
коссирйт м минер. косирит (разновиДност на
енигматит)
костедробйлка ж кестеагешачка
костёр м 1. мин. скарен крепеж (в зибой)
2. жижня, кофтор (за овъгляване ни дърве¬
сини) 3. клада, огън на открито
~ для выжигания угля . гор. жижня за полу¬
чаване на дървени въглища
~ заполненный породой мин. дървен рошет-
кой сандък, запълнен със скална маса
(за укрепване на склонове)
переносный проносима [подвижна] скара
костра ж пъздор, стъбла от лен и коноп
(след изважДине на влакното)	■■
костыледёр м жп. нгампонoйзвaждaч, крам-
пеповадач
костыль м 1. жп. крампон (за укрепване на
релсата върху Дървена траверса) 2. кука
(с извита под ъгъл горна част) 3. ав. опаш¬
на опора, рило
винтовой жп. ^рфон, винтов к^мпон
вспомогательный ав. спомагателна опаш¬
на опора
зймний ав. зимна опашна опора (плъз¬
гаща)
нивелирный геоД. пйдолачон знак
откидной ав. от^:ят^ща се aпaаa
ориентирующий ав. управляема опашна
упора
подкрыльный ав. крил на подпора
путевой вж. костыль 1
рельсовый - вж. костыль 1
строительный 1. Г-образна подпора 2. гре¬
да-стълба (с наковани летви)
хвостовой ав. опасна опора
костюм м облекло, костюм
водолазный водолазно облекло
высотный компенсирующий ав. височин¬
но компенсиращо облекло

337
защитный яДр. защятио о-поило
космический космическо обпоkпт
лётный потатолмт т-пскпо
пневматический ппенйитйчпт облекло
(със сгъстен въздух)
nротивоперёгрузхчный ав. о-лсело про-
тян протоварвамо
термостойкий то-мтустойанвт т6пе«пт
косынка стр. I. ъглова окониа, ъгъл пик
2. възлова нлаике или плочка (в метални
конструкции)
косяк м I. стр.. мин. паянки, паилоиона под¬
пора 2. стр. отвесна стоИкс (на касс на
врата или прозорец)
дверной относка стойки [с-рамнца] от
каса ии врата
оконный относка стойеа от еаса пи про¬
зорец
рыбный в»беп пасеж
котангенс м мат. kттамгонс
котел м котел
^-кнкумулятор м	еотсл-акумулико- (на
топлина)
Стомный атомен -сак-ор
барабанный топл. -арабамом [цилнмдрн-
чтп] кттоп
батарейный битсрноп итmоп, бетс-ня от
«отля
башенный кулов «отол (с висока конструк¬
ция)
безбарабанный водотрубный безбараба-
птп нодотръ-оп кттеп
бескамерный бозиамором «отол
бинарный Онпереп «отол, kт-тп с дна
флуида
битумоплавйльный стр. кттоп за -азко-
пявано па битум»
бланшзрбвочный I. текст, -лакщнром «о¬
тел (за избелване на прежди и тъкани)
2. хрен. «отол за избслваие и -афинярако
(непр. на захер) 3. харт. «отел [иазан]
за избслваис
бучЗльный текст, «отел за мерсеризация
варочный I. хрен. «отол [иазан] за ва-
Вомо 2. харт. иазам за язна-явано 3. текст.
антоелен
вертикальный топл. нсртниалоп «отол
водогрейный нодог-ссм «отол
водотрубный нтдттръбтм котел
~ водяного отопления котел зи нодмо отоп¬
ление
вулканизационный кауч. вулканизацио-
поп котел
выпарной хим. изпарителем котол [казан]
~ высокого давления коптел с високо нелягсне
газотрубный димо-ръбем [днмогароп]
котел
горизонтальный хоризонтален «отел
двухкбнтурный днуеонкурсм [днукръгтв.
дву^е^н] котел
двухсторонний днустраксн кттоп
двухходовой «отол с два димовя еаиала
[дяйтхтда]
девулканизацзбннмй вж. котёл, для ре¬
генерации
	 кот
дефекационный хрзн. дсфскациомои «отел
(зс изваряване с вар за избистрят)
—	для покрытия пЗка вж. котел, пЗковый
~ для регенерации -сгопс-ацномоп котол
дымогарный днйтгарон [димотвъОти] ко¬
тел
жаротрубный ппийъанотръ6он «отел
г-, запарной с.ст. запарнаттлтп «отол
запечный задпощеи котел
заторный хрен. кзззн зз варопс раеня
испарИтель хлед. иотоп-»зпавнкоп
камерный «иморои котол
кле|рбвочный зах, иазан за из-нстряпо [ри-
фимираис]
комбинированный комбиниран котел
локомобильный локомобилем котел
масловоздушный кореб, масло-въздушен
котел
мыловаренный «отел [еизан] зи варсмо
савун	.
—	нЗзкого давления котел с ниско налягане
оборотный дымогарно-жаротрубный ди-
могаром котел с пламъчии тръба, нъзнратми
дими» тръби и нът-ошма т-ръшатолпа дям-
па химери, шотландски котел
одножаротрубный паровой плайъамотвъ-
бен еотол с одми пламъчка тръби
отливной полигр. тягол за отпннамт (на
букви)
отопительный ттоппитопом «отол
паровозный лоиомо-инои котел
паровой пиром котел
пЗковый топл. върхов «отол (за върхови
натоварвания )
плавильный хим. еизам за скапямо [mт-
пеие]
пропЗточный «отол за импрсгмирант
противоточный топл. прт-»вт-т«тн котол
прямоточный пранттт«он котел (с при-
нуДителнс циркулация)
прямотрубный дринот-ъ-оп котол
радиационный ваднацнтмом ко-тл (с ра¬
диационни нагревни повърхнини), вж. котёл
экранированный
реакционный хим. -оие-о-
ртутный топл. живачен котел
сатурационный зех. сатурационом ио-ел,
котол зи масящамо
—	с воздухоподогревателем котел с въздухо-
подгровитол
сдвоенный дноеи «отол (с удвоена кон¬
струкция )
секционный соиционом «отел (воДотръ-
бен тип)
—	с естественной циркуляцией котел с есте¬
ствени циркулация
—	с наддувом хим. «отол зи сввъхнапнгамт
—	с принудительной циркуляцией котел с
принудителна циркулация
—	с рубашкой казан с ряза (за нагряване
или охлажДане)
стационарный стациома-ом «отол (зи¬
дана конструкция)
судовой корабоп котол
22 Русео-б ългавсея птпйтохииаоскй вочиик

кот
338
сусловарочный хран, пивоварен казан
(напр. за бира)
транспортный транспортен котел
трубный тръбен котел
турбины котел на турбина
~ .урановый топл. уранов котел (с яДрчно
гориво )
'■^-утилизатор котсл-утилизатор (за оползо¬
творяване на отработени газовч)
^-утилизатор, змеевиковый серп активен
котел-утилизатор
/vутилизатор, вертикально-водотрубный вер¬
тикален водотръбсн котел-утилизатор
цилиндрический цилиндричен котел
циркуляционный циркулационен котел
хх-, экспериментальный експериментален ко¬
тел
хх/, электрический електрически котсл
х-, экранированный екраниран котел (изпол¬
зуващ лъчиста топлина)
энергетический енергиен котсл
ядерный ядрен реактор
Ах, ярусный топл. етажен котел
котельная ж котелно помещение, котелна;
Котелна централа
отопительная отоплителна котелна цен¬
трала
хч/, Энергетическая енергийна котелна стан¬
ция'.
котлоагрегат м котелен агрегат
котлован м 1. строителен изкоп, яма 2. мин.
проучвателна шахта (изкоп) 3. хиДр. ба¬
сейн
—	для фундамента стр. изкоп за фундамент
—	зуба плотины хидр. изкоп за зъба на язо¬
вирна стёна
разрабатываемый мин. разработван из¬
коп
котловина ж \ геол. I. котловина 2. басейн
бессточная' безотточна котловина
котловый котслсн
котлонадзор м инспекция по парны котли
котлострбение.с kотлоитрогне
котойт . л* минер, котоит
котонизация ж текст, котонизация, котони-
зиранс
котбн-м- шина ж текст, кбтбимашииа, но¬
той автомат
коуш м кауш, сърцс (за преДпазване от из¬
носване на кабелно или въжено ухо)
~ для оттяжек кауш за обтежки, анкерсн
кауш
кбфель-бугель м корчб, . серспuтелна скоба
или планка (по ветрохДДите)
нагель кораб, нагсл (скрепителна клечка)
кофемолка ж хран. кафемелачка
ко-функция ж мат. кофункция
коффердам м корчб, кофердам, празна клетка
(за изолация)
кочегар м топл. огняр
хх, механический механичен подавач на го¬
риво
уголыцик корчб, огняр-въглощар (за ба¬
лансиране на въглищчта)
кочегарка ж огнярско отделение (на ко¬
телна )
кочкорез м с. ст. плуг за изравняване на те¬
рсны
кошка ж тр. поД. кранова количка
ловильная мин. «котешки крак» (инстру¬
мент за хващанч на скъсана сонДажна
щанга)
кошки мн. монтёрские чл. моитьорсеи кънки
кошма ж текст, плъст, кечс
козрцийнйвнотж физ., ел. (електромагнитна)
кберцитивнбит
коэрцитивный когрнытывси
коэффициент м мат. коефициент
—	аберрации опт. коефициент на абсрацыя
хх/ абсорбции вж. коэффициент поглощения
—	активности ядр. коефициент на активност
хх/ амплитудного искажения ел. коефициент
на амплитудно изкривяване
—	армирования стр. коефициент на ’арми¬
ране
хч/ атомный ядр. атомен коефициент
—	аэродинамического момента ав. коефициент
на аеродинамичен момент
баллистический воен., чв. балистичен кое¬
фициент
~, барометрический геод.. метеор, бароме¬
тричен коефициент
/х/ бегущей волны ел. коефициент на бягащо
вълни
/х/ безопасности коефициент на безопасност
[сигурност]
~, безразмерный топл. безразмерен коефи¬
циент
биномиальный мат. биномен коефициент
—	бокового давления распора мин. коефициент
на страничен натиск
—	буримости мин. коефициент на пробивас-
мост
/х/ вакуума физ. коефициент на вакуума
/х/ вариации вариационен коефициент
—	вентиляции коефициент на вентилация
(кратност нч обмена)
вероятностный ав. коефициент на вероят¬
ност
весовой тегловен коефициент
хх/ взаимоиндукции ел. коефициент на взаим¬
на индукция
—	видимости коефициент на видимост
хх/ вихревых токов чл. коефициент на вихрсво
токове (нч Фуко)
—	воспроизводства ядр. коефициент на въз¬
производство
—	влажности коефициент на влажност
хх/ внутреннего воспроизводства яДр. коефи¬
циент на вътрешното възпроизводство
—	внутреннего трения коефициент на въ¬
трешно тросне
х-/ водоизмещения кораб, коефициент на- водо-
ызместванс, коефициент на обемна пълнота
хх/ водонасыщёния петр. коефициент на водо-
насищане
—	возврата ел. коефициент на възвръщане
[възврата]
—	волновой раДио вълнов коефициент

339
коэ
м мм * м I и г г ? м * m
~ восстановления ядр. коефициент на въз¬
становяване
~ впрыска ав. коефициент на впръскване
~ вскрыши мин. коефициент на разкриване
[отливка]
~ вторИчной эмиссии ел. коефициент на вто¬
рична емисия
~ выгорания ядр. коефициент на изгаряне
высотный ав. височинен коефициент
~ вязкости коефициент на вискозитет (дина¬
мичен вискозитет)
~ вязкости воздуха ав. коефициент на вис¬
козитет на въздуха
~ газопроницаемости топл. коефициент на
газопроницаемост
~ гармоник ел. коефициент [съдържание] на
хармонични честоти, нлйгфанаег
~ гиромагнИтный физ. жигемагnйтен кое¬
фициент
гистерезиса хисторезисна константа
давления ав. коефициент на налягане
деления ел. коефициент на деление (напр.
на напрежение)
демпфирования - ел. коефициент на затих¬
ване
, динамический ав. динамичен коефициент
диффузии ел. коефициент на дифузия,
дифузионен коефициент
, диэлектрический диелектричен коефи¬
циент, диелектрична константа
дросселирования топл. коефициент на дро-
сели^но
ёмкостной связи ел. коефициент на капа¬
цитивна дръзка [на прислушване]
жёсткости ав. коефициент на корявост
загрузки ел. коефициент на натоварване
загрузки оборудования коефициент на на¬
товарване на машините и съоръженията
закладки мин. коефициент на запълване
запаздывания ел. коефициент на закъсне¬
ние
запаса прочности миш. коефициент на за¬
пас на якост; коефициент на сигурност
заполнения транс. коефициент на пълнено
, зарядный ел. коефициент на зареждано,
заряден коефициент
заряжания мин. коефициент на зареждане
затопления хидр. коефициент на зали¬
ване (на потопяване)
затухания ел. коефициент на затихване
застройки коефициент на застрояване
(нипр. на площаДка на завод)
~ звукопоглощения ридио коефициент на
поглъщане на звука
~ звукопроводности икусп. коефициент на
звукопроводност
~ избирательности радио коефициент на со-
пентйвност
~ изойтка воздуха топл. коефициент на из¬
лишен въздух
~ излучения ел. коефициент на излъчвано
износа коефициент на износване (изхабя¬
ване]
~ изотопного обмена ядр. коефициент на
изотопната обмяна
~ Импульса ел. коефициент на импулса
~ инжекции ел. коефициент на инжектирано
~ интегрирования ел. коефициент [фактор]
на интеграция
~ интерференции физ. коефициент на интер¬
ференция
~ ионизации ел. коефициент на йонизация
~ искажения ел. коефициент на изкривявано
~ использования коефициент на използуване
~ использования грузоподъёмности коефи¬
циент на използуване на аевагеnесймосааа
~ использования материала коефициент на
използувано на материала
~ использования площадки коефициент на
използувано на площадката (към застрое¬
ната площ се прибавят напр. пътища,
открити площадки. подземни комуникации)
~ использования тепла коефициент на изпол¬
зуване на топлината
~ истечения ракет. коефициент на изтичане
кавитационный хидр. навйаацйонон кое¬
фициент
~ кодирования коефициент на кодиране
~ компрессии 1. степен на компресия 2. кое¬
фициент на уплътняване (на почва)
~ компрессора, объёмный обемен коефициент
на компресор
~ конверсии ядр. коефициент [стопен] на
конверсия
~ контрастности кфт. коефициент на кон¬
тр астност
~ концентрации напряжения съпр. коефи¬
циент на концентрация на напрежението
~ коррекции коефициент на корекция
~ корреляции коефициент на корелация
~ кратности коефициент на кратност, кое¬
фициент на стъпка (напр. при намотки)
~ критичности ядр. критичен коефициент
~ крутки текст. суков коефициент
~ линейного разширения физ. коефициент
на линейно разширение
~ лобового сопротивления мех. коефициент
на челното съпротивление
~ лучеиспускания коефициент на излъчване
массовый ядр. масов коефициент
масштабный радио мащабен коефициент
~ механизации коефициент на механизация
~ многостаночного обслуживания	коефи¬
циент на многомашинно обслужвано
~ модуляции ел. коефициент на модулация
~ момента коефициент на момента
~ мощности ел. фактор на мощността
~ нагрузки коефициент на натоварване
~ надёжности коефициент на сигурност [на¬
деждност]
~ направленного действия антенны коефи¬
циент на насоченост на антена
~ направленности 1. коефициент на насоче¬
ност 2. коефициент на изправяно
~ насыщения стопен на насищане; коефи¬
циент на насищано
~ нелинейных искажений коефициент на но-
линойни изкривявания, нлйрфантег

коэ
340
—	неоднородности коефициент на иссдиoрбд-
ност (нчпр. на пясък по отношение на зър¬
нестия състав)
—	неравномерности коефициент на неравно-
мсрност
—	нефтенасыщения мин. коефициент на нсф-
тон асыща нс
—	обжатия мчт. коефициент на деформация,
степен на намаляване напречното ссчсныс
[дебелината] (при предварително пресува-
нч или валцуване)
обмоточный ел. обмотъясн коефициент
—	обогащения ядр. коефициент на обогатя¬
ване
—	обратной связи коефициент на обратна
връзка
—	обтекаемости авто коефициент на обтекае¬
мост (ачроДинчмичност )
—	объёмного расширения топл. коефициент
на обемното разширение
—	омыления . хим. оиап^иителиб число (при
анализ на мазнина)
—	опережения ел. коефициент на изпревар¬
ването
—	оптимальности рчдио коефициент на опто¬
мал ност
—	оребрения коефициент на оребряванс
—	освещённости коефициент на осветеност
—	оснащённости производства коефициент
на ееипираноит на производството (брой
на щампи,	приспособления,	специални
мерителни инструменти и др. на еДин Де¬
тайл )
—	отклонения чл. коефициент на отклонение,
чувствителност при отклонение
—	отражения коефициент на отражение
—	очистки ядр. коефициент [стспен] на очист¬
ване
—	ошибки раДио фактор на грешка
—	парообразования коефициент на парооб-
разуванс [изпарение]
переводной преводен коефициент, преда¬
вателно отношение
—	перегрузки ав. коефициент на претовар¬
ване
—	перегрузки зубчатых передач коефициент
на претоварване на зъбни предавки
—	передачи чл.	коефициент на предаване
(нчпр. на полупроводник)
—	перекрытия коефициент на припокриване
—	переноса ел. коефициент на пренасяне
(коефициент на захващане)
переходный ядр. преходен коефициент
пластовый мин. пластов коефициент
плювиометр йческий	ееофиз- плувиоме-
тричсн коефициент
—	поглощения 1. ел. коефициент (фактор] на
поглъщане 2. хим. абсорбционен коефициент
—	подобия мат. коефициент на подобие
—	подъёмной силы ав. коефициент на подем¬
ната сила [на поддържане]
—	полезного времени изч. коефициент на
полезно врсмс
—	полезного действия коефициент на полезно
действие, КПД
—	полезного действия, адиабатический топл.
адыабатсн коефициент на полезно действие
—	полезного действия винта ав. коефициент
на полезното действие на витлото
—	полезното действия, внутренний хим. въ¬
трешен коефициент на полезно действие
—	полезного действия, гидравлический хид¬
равличен коефициент на полезно действие
—	полезного действия зазора коефициент на
иеуплътиенбст (като сч държи сметка зч
загубите в хлабините, напр. на вентилатор)
—	полезного действия, индикаторный ин¬
дикаторен - коефициент на полезно действие
—	полезного действия, информационный ин¬
формационен коефициент на полезно дейст¬
вие
—	полезного действия лампы чл. коефициент
на полезно действие на лампа
—	полезного действия, лопаточный топл.
коефициент на полезно действие на лопат¬
ките (напр. на турбина)
—	полезного действия, механический меха¬
ничен коефициент на полезно действие
—	полезного действия, общий общ коефи¬
циент на полезно действие
—	полезного действия, теоретический тео¬
ретичен коефициент на полезно действие
—	полезного действия, термический термичен
коефициент на полезно действие
—	полезного действия, тяговый ав. тсглытс-
лен [тягов] коефициент на полезно дейст¬
вие
—	полезного действия, электрический елек¬
трически коефициент на полезно действие
—	полезного действия, энергетический енер¬
гиен коефициент на полезно действие
—	полезной работы икон, коефициент на по¬
лезна работа
поправочный поправъчен [корскцио^н]
коефициент
—	пористости физ. коефициент на порьозност
постоянный постоянен коефициент, кон¬
станта
—	потерь аеродин.. мин. коефициент на за¬
губите
—	потерь на вихревые токи ел. коефициент
на загуби от вихрови токове
—	потерь на гистерезис ел. коефициент на
загуби от гистергзыи
—	преломления физ. коефициент на пречуп¬
ване
—	проводимости чл. коефициент на проводи¬
мост
—	продуктивности скважины мин. коефициент
на продуктивността на сондаж
—	проигрыша мат. коефициент на загубата
(в теория на игрите)
—	проницаемости 1. ел. коефициент на (маг¬
нитна) проницаемост, шсрнсабылитст 2*
хидр. коефициент на (вбдб-)проиынаемост
ыло (водo-)пpопускливбст (нчпр. на почва)
—	пропорциональности мат. коефициент на
пропорционалност
—	пропускания чл. коефициент на пропускане

341
КРА
—	прямоугоньносеи коефициент на прсво-
ъгъл ноет
~ пульсации коофнцнопт ма пулсация
~ Вадятдонйацкя коофнцнопт па девиация
па радиочестота, «дефицитят ми грсшиа п-н
раднозасичамо
—	развЗтзя железнодорожной лЗнзи коефи-
циомт па разнитното па жп. лимня (отно¬
шение на Действителната Дължине на жп.
линия хъм дължината й по въздушнс ли¬
ния )	•
—	размножения яДр. ктофнп»опт ма размно¬
жавано
—	разрыхления мин. «оофицноит па рохка-
ност [-азртхkвекс]
~ распада яДр. коефициент ми разпадане
~ рассеяния коофнцнопт иа -изссйнант
~ растворимости коофициопт ма ризтнор и-
мост
~ расчетный язчйспятспсп коофициопт
~ расширения «оофицноит на разши-омис
~ расширенного воспроизводства ядр. «оо-
фициемт па разшйрено-т възпроизводство
~ реактивности ядр. «оофицноит пи рсаетяв-
мост
~ регрессии мет. kтофкцномт на рсгресия
~ регулирования ел. степен нс регулирано
~ резанзя мзш. коефициент на рязепс
~ резонанса редио рсзоианссн иоофкцномт
~ рекомбинации коефициент иа рсkой6нна-
ция
~ самоиндукции самоикдуктинмост, коефи¬
циент ма сaйоимдyицкн
~ свинцовый яДр. тпонен иосфнцномт
~ сейсмЗчностз сеизмичен коефициент
~ сжИ-ия еосфяцясмт па свиваме
~ сетльмОнян коефициент па плъзгано
~ скорости етсфнцкомт ми сеорост
~ смСнностя т6орудтваккн коефициент пи
смонкост па машипято и съоръжоиия-а
~ смСнностя рабочих еоофнцкомт па смси-
ност па рабо-инця-е (общ брой ни работ¬
ниците, разДелен на броя в кай-аслямama
смяна)
~ сминаемости техст. иоофицнсмт па мач-
еаемост (нс плет)
<-> согласования коефициент иа съгласуване
'-', спИновый яДр. Спимон коефициент
~ сопротивления коефициент не съпротивло-
пит
~ стабилизации ел. коефициент ма стабили¬
зация
~ стока хиДр. коефициент иа ттткааио
~ стоячей волны коефициент пи стоящата
нълки
~ сцепления еоофнцномт ми сцедпеккето
~ твёрдости еоофнцкомт ма твърдост, скспеп
ма твърдост
—	температурный температурен коефициент
—	теплового расширения иоофнцнсмт ма топ¬
линното разширокио
~ -оплоо-дачи еоофкцномт ни тодлоттдавамо
~ топпоnсвсдаак коефициент ма -оппопрс-
даваке
теплопроводности коефициент на топлопро¬
водност
г-, термической устойчивости ел. коефициент иа
то-мичиа устойчивост
тормозной жп. спирачен «оофицимт
~ трансформации ?л. коефициент ми транс¬
формация, пронодом «тсфйцисмт, прентдмт
отнощомис, дронодио число
~ трения коефициент па трномо
—	трения качения коефициент иа триене п-н
търиалякс
—	трения скольжения «тофкцкокт па трномо
при плъзгаме
—	трения между элементами стружки в со¬
стоянии скалывания «оофицноит па -рконо
между тпойспт»то иа стружката в момояти
ии отделяното им
—	турбулентности «оофицноит на mурбупсик-
мост
~ тяг» зв. коефициент ии -огпятспна сила
[тяга]
—	удержания яДр. коефициент ии удържане
—	упругости «оефициомт ми опастячмтс-
—	усиления коефициент ми усилване
—	устойчивости коефициент на устойчивост
фазовый фазов ктоф»цнопт
—	флегмы хим. флегмово число
хслсдUльоый топл. коефициент ми тхпем-
дамо
—	фильтрации хиДр. коофнцнопт ма филтра¬
ция
числовой числом коефициент
—	чувствительности радио еосфицксит на
чувствителност
—	шероховатости стопом [числен парамттър]
ма грапавост
—	шумоглушения сс. «оефициомт ма шумоза¬
глушаваме
—	шунтирования стопой па шунтирако
—	экранирования стопен пи оираниракс
эксплуатационный «осфнцнсит [степом] на
оkсnпоаmивепо
—	экстйоuuз рсДио, тле. «оофицкоит пи га-
соке [ма о-cпабвамс]
—	эмЗссии ел. емисионен коефициент
—	эмпирический сйдириаон коефициент (до¬
бит от овит)
—	энтропИи топл. коефяцяомт иа емmртп»н
—	эффективности коефициент па ефектив¬
ност
—	яркости коефициент ма яркост
край м I. ирей, ръ6, «амт 2. «рай, страка,
област
—	борозды ирей ма -разди
набегающий маш. настъпващ [навяващ ст]
край (не въже. ремък)
набегающий полюса ел. приближаващ се
ирай нс полюса
набегающий щётки ел. наскъдващ [дро-
дск. входен] ирай ми чотиа
отогнутый маш. разгънат [развит] край
—	полюсното башмака ел. край ма полюсмата
обувка
скошенный меш. скосен [изрязан под ъгъл]
к-ай

КРА
342
~ стороны впуска ел. входен [входящ] край
~ стороны выпуска изходен [изходящ] край
крЛксы мн текст. местни удебеления (на
прежДи )
крамбол м крамОол (ни ветроходни кораби).
къса греда за ръчно вдигане на котвата
кран м 1. кран (товароподемен)	2. кран,
канела
/х> аварийного торможёния жп. внезапна спи¬
рачка (аварийна)
аварийный авариен железопътен кран
(зи вдигане ни катастрофирал поДвижен
състав )
~ автозаправки кран за автоматично зареж¬
дано (напр. с гориво)
~, автомобильный автомобилен кран, авто¬
кран
~-балка кран-греда, тдпегродод кран
~-балка, подвесной окачен [дисящ] кран-
греда
башенный стр. кула-кран, кулов кран
башенный поворотный въртящ со кула-
кран
/х>, бензИновый бензинов кран, кран [кранче]
за бензин
береговой кораб. пристанищен кран
большегрузный кран за тежки товари,
ттжноаопажтп кран
вагоноремонтный дагонеромонаоп кран
/х, вантово-мачтовый кран-мачта с обтяжки
~, вантовый вж. кран-дёррик, вантовый
велосипедный велосипеден кран
~, вентиляционный вентилационен кран; вен¬
тилационна клапа
водолазный водолазен кран
/х, водомерный водомерен кран, кран на ни-
воненазааеля
водопрббный водепроеоп кран	(зи рав¬
нището на гоДити в котели)
водопроводный водопроводен кран
водоразборный водочерпа^ло!! кран, хи¬
дрант
водоспускной водейзнуснаатлеn кран
воздуховыпускной оеоздъздушитолон край
воздухораспределительный въздушен раз¬
пределителен кран
воздушный 1. въздушен кран, кран за
въздух 2. вж. кран, воздуховыпускной
выпускной изпускателен кран
/х, газовый газов кран
*х/, гидравлИческий хидравличен кран, кран
[крик] с хидравлично задвижвано
грейферный грайферон крак, кран с
грайфорон механизъм
<х, грузоподъёмный 1. товароподемен кран
2. (погДигителни) лебедка
~, грязовбй кран за (изпускане на) замърсени
течности [утайки]
«•», гусеничный (подвижен) гъсеничен кран
(с гъсенична ходова част)
~, двухбалочный ддугредод (мостов) кран
/х, двухпроходной [двухходовой]	двупътон
кран
декомпрессионный декомпресио!^ кран
~-деррик спр. дерикк^!!, мачтод кран
~-деррик, вантовый дери^^н [мачтод кран]
с обтяжки
~-деррик, жёсткий дориккгап боз обтяжки
(с тгърДо укрепване)
дИзельный кран с дизелов двигател
дИсковый перекрывнбй дискова клапа,
клапа	/
л/ дистанционного управления кран с да¬
лечно управление /
~ для выпуска [спуска] воздуха вж. кран,
воздуховыпускной
/х для подъёза вагонов жп. кран за повди¬
гано на вагони
~ для посадки вж. кран, посадочный
/х, доковый кораб. доков кран
~, дренажный дренажен кран
дроссельный дроселен кран
/■X, железнодорожный железопътен кран
/х, железнодорожный стреловой железопъ¬
тен кран със стрела
/х, завалочный меп. пълначен кран, кран
за зареждане; шихаевъчоn кран (ни висока
пещ)
/х„ загрузочный 1. пълначен крап (нипр. за
шихта) 2. кран за пълнено [наливано]
/х, залИвочный мостовой леяр. кран за зали¬
вано на форми (с течен метил)
запорный спирателен кран
/X, золотниковый шибърен кран
/х, кабельный кабелен [въжон] кран, кабол-
кран
/х, капельный хим. капково кранче (лабора¬
торно)
/х, катучий подвижен крап (с праволинейно
основно Движение. обикн. на релси)
/х, клапанный клапанен кран, клапан
клещевой мет. кран с (улавящи) клещи
(зи блокове)
I-х, ковочный мостовой ковашки мостов кран
/х, козловой козлови крак
/х, колбдцевый меп. кран за обслужвано на
шахтови пощи (с вертикални клещи)
/X, конИческий конусен кран, конусно кранче
/-, консольный конзолен крап
IX, консольный поворотный въртящ со кон¬
золен кран
~, контрольный контролен [пробен] кран
копровый спр. сонетка
литейный леярски крап
/X, магнИтный мет. кран с електромагнит
/х, магнитогрейферный мет. край с електро¬
магнит и грайфер
/X, маслоспускнбй маспейануснааелсn кран
/х, мачтовый стр. мачтод крап, дегйннгап
/х машинИста жп. кран-машинист, кран па
машиниста (спирачен)
~ машинИста, переносный жп.	проносим
кран-машинист
/х, маятниковый кран за двупосочно обслуж¬
вано (напр. кибелен)
/х, металлургический металургичен кран
/х, многоходовой мпогопъаен кран
/х, молотовйдный кораб. чуневиден кран
/х, монтажный монтажен кран
/X, мостовой мостов кран

мостовой стрипперный мет, мостов кран
за изваждане на стоманени блокове от ко¬
килите
мульдовый мет. мулдов кран (за зареж¬
дане на мартенови пещи)
мульдо-магнИтный магнитен мулдов кран
мульдо-шаржйрный вж. кран, мульдовый
муфтовый кран с муфа, съединителен
кран
набережный пристанищен [ксйои] кран
— на колонне кран на колона (с постоянен
или променлив обсег)
~ на пневмоколёсном ходу автокран на въз¬
душни гуми
напольный кран за (ръчно или механи¬
зирано) - движение по пода
напольный посадочный подов кран за
зареждане
настенный стенен кран, настенсн кран
однобалочнмй вж. кран-балка
операторский кфт, операторски кран (за
оператор с кинокамера)
отводной вж. кран, водоспускной
паровой парен кран
парораспределительный пароразпредсло-
тслсн кран
перевалочный претоварващ кран (за пре¬
хвърляне на товчри)
перегрузочный вж. кран, .перевалочный
•~, передвижной подвижен (стрелови) кран
переливный преливен кран (нчпр. на
ванч)
перепускной изпускателен кран (за из¬
пускане на излишната воДа, пчрч, възДух)
питательный захранващ кран
плавучий плаващ кран
пневматический 1. пневматичен кран (за
рчботч със сгъстен възДух) 2. въздушен
кран, кран [кранче] за (сгъстен) въздух
поворотно-мачтовый въртящ се мачтов
кран
поворотный въртящ се кран
поворотный настенный въртящ сс стенен
[настснсн] кран
погрузочный товарачсн кран, кран за
товарене
подъёмный подсмен [повдигателен] крап
пожарный пожарен [противопожарен]
кран, пожарен хидрант
~, пёлноповёрбтный пълнооборотсн кран,
кран с кръгов обсег или обхват (3603)
полИвочный хидрант
полукозловой полукозлово [полупорта-
лен кран (с Г-образно очертание)
полу портальный полу портален кран
портВльный портален кран
портовой пристанищен [ксйов] кран
посадочный мет. кран за зареждане (с
хоризонтално поДаване на шихтата)
предохранительный предпазен кран
(нчпр. срещу повишаване на налягането)
пристенный вж, кран, настенный
.— прицепной прокачен кран, кран върху
ремарке
	 	KPA
пробковый [пробочный]	кран-пробка,
кран с тапа [ксма]
пробный контролен [пробен] кран (нчпр.
за контролен манометър)
продувочный [продухвательный] продух-
патслсн кран
проходной спирателен кран
пусковой пусков [пускателей] кран
путевой жп. пътен [релсов] кран (за
полагане на релси)
~. разливочный I. леяр, крчн зч разливане
(на разтопен метал) 2. разловсн [разпре¬
делителен] кран (за течност)
разобщающий жп. разсдинитслсн кран
(на автоматичната спирачка)
распределительный разпределителен [ко¬
манден] кран'
регулировочный регулировъчен [регули¬
ращ] кран
рельсовый вж. кран, путевой
рельсоукладочный вж. кран, путевой
ручной ръчсн кран, кран с ръчно ' задвиж¬
ване; ръчен крик
сальниковый сал^ков кран, кран с - на-
бывъчна кутия
самоподъёмный кран с автоматично по¬
вдигане
самоходный самоходен кран; автокран
сборочный вж. кран, монтажный
—	с грузовйм магнитом кран с товарен
(електро-) магнит
—	с клещами, стрипперный колодцевый мет.
кран за изваждане на стоманените блокове
от кокили с вертикално клещи
—	с лапами, мостовой мостов кран с лапи
(за хвчщчне на ламарини)
сливной отловен [преливен] кран
смазочный кран за масло
смесительный [——смеситель] смесителей
кран, батерия
соединительный съединителен кран (спи¬
рателен )
—	со стрелой вж. кран, стреловой
—	с переменным вылетом кран с променлив
обсег [обхват]
—	с поворотной платформой кран с въртяща
сс платформа
—	с поворотной стрелой, мостовой мостов
кран с въртяща сс стрела
спускной вж. кран, выпускной
стапельный кораб, стапслсн кран
стержневой кансла, чсп
стопорный спирателен кран
стреловой стрслово кран, кран със стрела
стреловой самоходный автокран със
стрела
стрипперный мчт. крчн за освобождаване
на стоманено блокове от кокили
строительный строителен кран
судовой корабен кран
топливный кран за (течно) гориво
тормозной спирачен кран (нчпр, възД
шен )
~, тракторный тракторен кран

КРА
344
'-'-тренога «вам-т-нмога (напр. при ремонт¬
ни работи)
~, трёхходовой трипътом «раи
—трубоукладчик еран зи полагано па тръ-и
~, угловой ъглон «рап (на тръбопровод)
—, углеподъёмный жп. нъгпйшок «-ам
-'-укосина стр., жп. «омзоптм ерам (с две
ролки)
универсальный унино-салои ерам
—	управления «рам за управление, «омамдом
«рим
~, фланцевый ерам (зс свързване) с фламсц
—, цедильный ирам с филтър (за промиване)
~, четырё-одовой чотирипътом кран
~, шаржйрный вж. кран, загрузочный I
~, шихтовый вж. кран, загрузочный I
—штатив кфт. крак-статян
—	штабелёр, мостовой мостов щабопкрам (зи
складови помещения)
—	штабелёр, подвесной окачен [висящ] ща-
бспk-ам
—, экскаваторный оесеаниторсн «рин
—	экстренного торможения жп. ннозапни
[аварийна] свирачка
электромагнитный вж. кран, магнитный
—, эллинговый хслингон е-ан (зс ремонт
нс кораби)
якорный кораб, ерам |пебсдка] за «отва-и
кранец м кореб, еримсц, отнорми греда
—, носовой посон е-еиоц носови г-оди
плетёный плоте» ираксц, отбойна въз¬
главница (от въже)
пробковый иоркон кранец, тmбтймa въз¬
главница (от «ори)
шлюпочный лодеов креноц
крановщИк м поД. тр. ирековке, машинист
ма кран
крарупизация ж тлф. к-а-упизеция, постоям-
по ямдуктквмт матонарниме
красЗльный багрилен; бояджийски
красильня (красильная) ж бояджийски рибо-
-илкици, 6тндмиИмкца
«ВасЯльщие м бояджия
ерасЯтоль м хим., текст. багрило, пигмспт
~, азЗновый езиково багрило
~, акридЗновый акрядямово багрило
альголевый илголтво багрило
~, ализариновый апязкряково багрило
—, анилИновый акяпямтво багрило
—, анионный амяоммо багрило
антрахиноновый ам-рихямомтво багрило
—', антраценовый амт-ацсмоно багрило
арunйётановый ирялмстамово багрило
ацетатный ацоmатпт багрило
~, бензидИновый -омзкдиитвт багрило
~, выравнивающий изравняващо (по бля¬
сък, тон) багрило
галловый галово лсдило
~, диазотирующийся дйазо-ирашт -аг-нло
диаййнсвый-трифенйловый дяайямо--вя-
фсиклтво багрило
~ для стекла стъхл. тkсйдмо багрило (пиг¬
мент) за стъкло
дноисазЙмовый диоксназяково багрило
—диспО-смый дисперсно багрило
дифенил метановый д^епил моти ионо ба¬
грило
дихnоргрuазйоовый дйхпортриазинтво ба¬
грило
—	для валки, кислотный полигр. кисело Оа-
г-нло за налово
естественный остоствопт багрило
—, жировой маслтриз-втркмт багрило
жировой пунцовый маслено яркочервено
(пурпурно) баг-ипт
~, uодаотрёоовый нмдапт-опонт багрило
—s нидкгтHдпыИ »пднгт»дпо багрило
uодуnйоовый ймдупймонт багрило
—', искусственный изкус-нсно [снпmотнaпт]
багрило
~, кетоновый кетоново багрило
кислотный инстло багрило
кислотный хромирующий инссло хромоно
-агрило
~, кубовый «юпио биг-»пт
~, кубовый антрахиноновый актрахкмоитвт
«юпко багрило
паитный лаково багрило
ледяной подомт проянно багрило
люминесцйрующий пуминссцскткт 6аг-
Вилт
—, медоскCмпnёксный модмо kтйплоkсмт
-агрило
—, мёгалnокбмnnексный	йстaлткомппсиснт
-агрило
~, металлсодержащий мстaлсъдъpмащт ба¬
грило
йетахрCмовый йе•тaхртмовт багрило
~, меховой хож. багрило за еожн
—s минеральный йкмсрипмт [кстргакйано]
багрило
~, нейтральный мсутрално багрило
тккспЯ-опьмый окислително багрило
оксазЗновый оксазиново багрило
~, органический органично -агрило
основный осмовко бег-нло
~, пигментный пигмситпо багрило
~, пирогенный пярогскмо багрило
пищевой багрило за хранй-спнй продукт»
полушерстяной -агрило за nопувъпксми
къкиия
протравной байптвт [с-инцоно] бег-яло
~, прочный трайко багрило
прямой дярсктио -агрило
растЗтельный -асткmопмт багрило
~, светопрочный	светоуттойчиво багрило
—	, сернЗстый серко бегряпт
синтетический с»мmсmкаио [изкуствено] ба¬
грило
~, спиртовой спиртово багрило
субстантивный дярскmкт -агрило
танИновый тамкково багрило
тзазИновый тиазиново багрило
тиоиндигой^ый кубовый ТЯOЯKДЙГOЯДMT
«юпко багрило
трифеоилмeтансвый	трифснилметаново
багрило
—, феноловый фснолово багрило
—, фгаnсгёоовый фтаптгомово багрило

345
фталоцианиновый фталоцианиново ба¬
грило
хинолИновый хинолиново багрило
хиноновый хиноново багрило
хлорамИновый хлораминово багрило
хромовый хромово багрило
хромировочный багрило зи ^ромирино
~, хрбм-комплёксный хром-комплоксно ба¬
грило
хромовый протравиый хромово стип^но
багрило
цианиновый цианинодо багрило
эозиновый еозинодо багрило
красить 1. боядисвам, оцветявам, багря 2. стр.
боядисвам, покривам {намазвам] с боя
краска ж 1. боя 2. боядисване
акварельная акварелна боя
алюмИниевая алуминиева боя
анилиновая анилинова боя
антикоррозионная антикорозионна боя
аэрозольная аерозолна боя
бензрсобйкая беnзиnоустойчива боя
битумная битумна боя
бронзовая бронзова боя
быстросохнущая бързосъхноща боя
водостойкая водоустойчива боя
водяная водна [акварелна] боя
восковЛя полигр. 1. восъчна боя 2. спр.
восъчна облицовка [обмазка за камъни]
вйзкая палига. жилава [вискозна] боя
гл ифталевая глифталова боя
х-~, глубокопечатная полигр. боя (мастило)
за дълбок печат
глянцевая полигр. гланцова боя
х~, грунтовочная грунтова боя
гуашевая гваш, плакатна боя
густотёртая тестообразна [гъста, пасто¬
образна] боя (подлежи ни разреДнвй^ пре¬
ди нанасяне)
~ для кондйторских изделий боя за слад¬
карски изделия
~ дуплекс полигр. боя с два тона
живопИсная боя за живопис
защитная защитна [предпазна] боя
землянЛя землена [минерална] боя
известковая сгр. варова боя
извecоковрустбйчивая устойчива на въз¬
действие на вар боя
изоляционная изолационна боя
искусственная изкуствена [синтетична]
боя
~, казеИновая казеинова боя
керамическая керамична боя (за боядис¬
ване на керамични изделия)
киноварная цинобърна боя
кислотоупорная кйсепйnоусаойчива боя
клеевая 1. туткал на боя (с прибивка тут¬
кал ) 2. стр. постна боя
кнИжная пелига, боя за книгопечатане
—кокйльная боя за леярски форми
копировальная боя за копиране, копирна
боя
лаковая лдкова боя
латексная латтксна боя
		КРА
литОйная леярска (пгоайвопрегарnа] боя
(за покриване на форми и сърци)
литографская литографска боя, литограф¬
ско мастило
магнйтная магнитна боя
малярная спр. постна боя (за боядисване
стени и тавани)
мЛсляная маслена [блажна] боя
меловая тебеши^на боя, креда
минеральная минерална боя
z-z, надглазурная керим, надглазурна боя
необрастЛющая кораб, ^обра^нища боя
(за боядисване поДвоДната част на кораб)
несмываемая неразтворима [^измиваща
со] боя
нитроцеллюлозная нитроцелулозна боя
огнезащитная огнезащитна [противопо¬
жарна] боя
огнеупорная огнеупорна боя
офсетная боя за офсетов почат
печатная печатарска боя, печатарско ма¬
стило
^х, покрывная покривна боя (за нанасяне в
тънък покриващ слой)
радиоактивная радиоактивна боя
—, светопрочная свотоустойчива боя
х*х, свинцовая оловна боя, миниум
силикатная силикатна боя
сухая суха боя, боя на прах
х-*, термочувствительная термочувствителна
боя (променяща цвета си при изменение на
температурата )
тёртая стрита [разтрита] боя
типографская вж. краска печатная
токопроводящая аекеnговодоща боя
формовочная вж. крЛска, литейная
х-, хромовая хромова боя
штемпельная щомпелна боя, боя [мастило]
за печати
щелочеетбйкая апнапнеусаейчйва боя
эмалевая емайлова боя
х*-, эмульсионная тмулсионна боя
красковЛр текст. еагговаг, работник, при¬
готвящ бои (професия)
красковарка ж текст. багрилна кухня
краскодувка ж	спр. бояджийски пистолет
краскомешЛлка ж бъркачка за бои
краскопистолёт м бояджийски пистолет
краскопульт м стр. бояджийска пръскачка
(ръчна); апарат за боядисвано чрез пръс¬
кано (с електрическо задвижване)
краскораспылитель м вж. краскопистолёт
краскотёрка ж 1. мтлачка за бои 2. разтривки
валци за бои
дИсковая дискова мелачка за бои
краснина ж червено оцветено ядро (Дефект
на дървесина)
краснокалИльный мет. нажежен до червен
цвят
красноломкий мет. чуплив ^рошлив] при на¬
грявано до червено
красноломкость ж	мет. червена кртхнеса
[агешлйвест]
красностойкость ж устойчивост при нагря¬
ване до червено, червена якост

КРА
346
красочница ж полигр. дуктор на кутия, кутыя
за боя [мастило]
кратер м 1. геол. кратер 2. чл. кратер (напр.
на контактно тяло)
дуги ел. кратер (на анода) на волтова дъга
лунный чстр, лунен кратер
—, метеоритный геол. мстсоритеи кратер
сварочный заваръчен кратер
—, шва, незадёланный зав. незапълнен кра¬
тер на шев (Дефект)
краткосрочный краткосрочен
кратное с мат. кратно число
~, наймёншее общее иай-малко общо кратно
(число )
кратност ж мат. кратност; делимост
измсльчСиия кратност [степен, коефи¬
циент] на раздробяване
—	ионизации кратност на йонозацоята
—	пускового тока ел. кратност на пусковия
ток
—	светофильтра кфт. кратност на ивстофuл-
търа
—	циркуляции кратност на циркулацията
[обмена] (на воДа, газ)
кратный кратен, делом (без остатък) .
краузит м минер, краузит
краурйт м минер, краурит
крафт-бумага ж крафт-хартоя (от сулфатна
целулоза)
—целлюлоза крафт-целулоза, сулфатна це¬
лулоза
крахмал м хран. нишесте, скорбяла, кола
—, животный животинско нишесте, гликоген
~, растворимый разтворимо ношссте, де¬
кстрин
—, чечевичный иошсстс от леща
крахмаление с текст, колосввн^, апрсторанс
с иышсстс
крацевание с почистване с телека четка
крашение с текст, багрене, боядисване
барабанное кож. барабанно боядисване,
боядисване в барабан
—	в кускС текст, багрене иа плат
—	гладкое гладко боядисване
—	кислотными красителями боядисване с
коссли багрила
—, кубовое кюпко боядисване
—, ледяное хим. лсдгио [студено] боядисване
(с проявни багрила)
непрерывное текст, непрекъснато (по¬
точно) багрене
—	окунанием боядисване чрез потапяне
поверхностное повърхностно боядисване
—	под давлением текст, багргке под налягане
покрывное покривно боядисване
—, протравное хим. байцово боядисване (с
байцови бои)
прямое вж. крашение, субстантивное
—	распылением боядисване чрез разпръск¬
ване (с пулверизатор)
субстантивное директно боядисване, баг¬
рене със субстантивны [дырееткu| багрила
трафаретное кож. боядисване с шаблони
холодное студеко боядисване
хромовое хромово - боядисване (с хромови
багрила)
кредит м икон, кредит
банковский байков кредит
кредитовать кредитирам
крезол м хим. крезол
крейтонйт м минер, крсйтонот (разновидност
на ганит)
крейцкопф м маш. кръстоглав
вильчатый волков кръстоглав
двусторонний двустранен кръстоглав
двухшарнйрный двушаркирск	[двуста-
веи] кръстоглав
односторонний едностранен кръстоглав
крейцмейсель м кръстат секач
крейцшпуля ж текст, кръстата [кръстосана]
шпула
крекервальцы мн 1. хран. мелничарско валци
2. кауч. дробилки валци
крекинг м хим. крекинг, крскинг-процсс, крс-
коранс
—^-^<^<^н^з^йн крскинг-бснзои	(получен чрез
крекинг-процес )
высокоскоростной контактный бърз кон¬
тактен крекинг
~, высокотемпературный крекинг при висо¬
ка температура
—-газ крекингов газ (получен чрез крекинг)
глубокий дълбок крекинг
—дистиллят крскинг-дестолат
—, жидкофазный течнофазсн крекинг, кре¬
кинг в течна фаза
избирательный избирателен [селективен]
крекинг
—, каталитический каталотычек крекинг,
крскингова катализа
—, лёгкий лек крекинг, крекинг в течна фаза
—мазут крекингов мазут
низкотемпературный ныиеотгнпeратбргн
крекинг
—, окислительный окислителей крекинг
—остаток остатък от крекинг-процес
—, парофазный парофазеи крекинг, крекинг
в парова фаза
—продукт крекингов продукт
—-1^р^с^иесс в кипящем слое крекинг с прахо-
водеи катализатор, «флуид-процсс»
<—, регенеративный рсгеисратовси крекинг
—, смешаннофазный крекинг в смесена фаза
—, термический термичен крекинг
—, тяжёлый вж. крекинг, глубокий
—установка ж крекингова инсталация, ин¬
сталация, за крекинг-процес
крекйрование с вж. крёкинг
крекированный ерскиран
крекйровать декорам, подлагам иа крекинг
кремальера ж мчш. крсмалоера, зъбна рейка
кремень м минер.. петр. кремък
кремерзит м минер, кремерзит
кремневодород м хим. сuлиеоводород
кремневый силициев
кремнезём м силициев двуокис, кремък,
кремнекаучук м силиконов каучук
кремнекислота ж силициева киселика
кремнекислый силикат, силикатск

347
кремний м хим. силиций, Si
азотистый силициев нитрид
~, двусернйстый силициев двусулфид, си¬
лициев (IV) сулфид
односернйстый силициев моиосулфод, си¬
лициев - (II) сулфид
~, свободный свободен (несвързан) силиций
трёхбор истый силициев тробород
фтористый силициев флуород
кремнийорганйческий хим. органосолоцоев
крсмнОстый 1. силицид 2. силициев
крен м корчб.. чв. крей, наклоняване (на
страна на кораб или самолет); наклон
~, боковой странично наклоняване
бортовой вж. крен, боковой
остаточный ав. остатъчен наклон
~, поперечный ав. напречси наклон
продольный надлъжен наклон
кренгование с кораб. кренговаис, наклоня¬
ване (на кораб за преглеД, боядисване или
ремонт на подводната му част)
креннерит м минер, крсксрот (златен телу-
рид)
креномер м чв. иаклономср, уред за измерване
иа наклона
кренометр м ав. вж. креномер
гироскопический жороикбночеи наклоно¬
мер
крень ж удебеляване на лятната част на го¬
дошеи кръг (дефект на дърво)
креозот м хим. креозот, смес от етери иа фе¬
нола
креозотйрование с хим. ергозбтйраие, импрег¬
ниране с креозот
креп м 1. текст. креп (виД прежда. сплитка
и тъкан) 2. кауч. креп, естествен каучук
(на грчпави листове)
жоржет текст, креп-жоржет
подошвенный крсп-каучук за подметки
рифлённый рофслуваи креп-каучук
крепдешин м текст. крепдешин
крепёжный мин. крепежей, подпорен, укреп¬
ващ
крепильщик м мин. крспач, укрепвач (на
минни галерии и забои)
крепмрование с текст., харт. крепораке
крепйровать текст.. хчрт. крепорам
крепитель м леяр. свързващо вещество, крс-
пытел
крепить 1. заздравявам, усилвам; закрепя*
вам, укрепявам; подпирам 2. кораб, връз¬
вам, завързвам (здраво); събирам, свивам
( платна )
крепкий солен, як, здрав; твърд; концентри¬
ран (за разтвор)
крепление с Е мин., стр. крепене, укрепване,
укрепяване 2. закрепване; свързване 3. кож.
закрепване (на ходилото на обувка)
анкерное стр. анкерно закрепване, за¬
котвяне
байонетное байонстно закрепване [свърз¬
ване!
— бандажа жп. укрепителен пръстен иа бан¬
дажа
			1РРЕ
безболтовое бсзболтово свързване [за¬
крепване]
бетонными камнями крспенс с бстоики блок¬
чета
болтовое свързване с болтове
—	буровых скважин обсадными трубами ук¬
репване иа сондаж с обсадно тръби
~ верхняками мин. укрепване с капаци (от
разбиччни трупи)
—	в ласточкин хвост закрепване- с «ласто¬
вича опашка»
—	вразбежку мин. разредено укрепване
временное мин. временно укрепване (под¬
лежи на зчмянч с постоянно укрепване)
—	выводов чл. закрепване нч изводите
габионное габоокио укрепване (с пълни
с камъни Дървени кафези)
гаечиое свързване [зчхреnваuеl с гайки
•—■, гвоздевое свързване [закрепване] с гвоз¬
деи
—	двернйми окладами [деревянными рамами]
мин. •укрепване с дървено (поДпорни)
рамы
—	двигателя закрепване [укрепване, окач¬
ване) иа двигател (нчпр. на фундамент,
върху самолет, автомобил)
—	деревом мин. укрепване с дърво
железобетонное стр. стоманобетонно ук-
крепваие
жёсткое укрепяване, усилване; твърдо
закрепявано; мин. твърдо [неподатливо]
крепене
закладное стр. обшованс [укрепване] с
хоризонтални дъски (нчпр. на окоп)
—	камнем мин. укрепване (чрез иззиДванч)
с камък
—	квадратными окладами мин. укрепване с
квадратни рами
клеевое кож. закрепване [свързване] с
лепило, лепене
клиновое стр.. мчш. закрепване с клон
костыльное жп. закрепване с - крампоно
—	кровли мин. крепене иа горнището [та¬
вана]
—	лопатки топл. закрепване иа лопатката
(нч турбина)
—	наклонных выработок мин. укрепяване на
наклонени галерии
—	неполными окладами мин. укрепяване с
непълно рамы
—	обсадными трубами укрепяване със сон¬
дажни тръби
плавающее маш. плаващо укрепване (на
пружинни опори)
—	под клюзом кораб. укрепване до клюза
(отвора за котвената верига)
—	подхватами мин. укрепване с подпори
потолочное стр. таваино укрепване
прижимное обр. мчт. закрепване в Т-
образии канали (на масата на металоре¬
жеща машина)
~ прошивное кож. закрепване (на хоДилото
на обувка) чрез зашиване
—	рельсов жп. закрепване иа релси
рудничное руднично крспенс [укрепване

КРЕ
348
—сводчатое стр. сводово укрепваме
стенное ел. закрепвано |йомmам] към
стома
—	стойками мин. укрспявеме със стойки
стропильное стр.	гредово-ребрено ук¬
репваме
—	тюбингами мин. тюбимгоно [тръ-мо] ук¬
репваме
шарнирное мсш. шарнирно закрепяваме
креп-марокен м текст. кроп-мироесн
крепон м текст, еропоп
крепость ж I. здравина, якост, устойчивост;
хрсн. сила (непр. за чай, спиртни питие¬
та)’, хим. «тнцсмтрация 2. воен. ерепост
—	горной породы яиост па скала
—	на разрыв якост иа скъсвано
—	на растяжение якост ма опън
пробивная ел. устойчивост [съпротивле¬
ние] срсщу (електрически) про-кн
удельная мех. спецяфячки якост
крепь ж мин. ерспож (поДпорнс минна кон¬
струкция )
арочная а-ков [сводов] крсдем
бетонйтовая иропож от -отопит» [ботомпя
блоичота]
бетонная бетоном крепеж
венцбвая рамков [вопочем] «рспсж
водонепроницаемая	водонепропусклив
крепеж
—	вразбежку раз-едом ивсвсм
временная временен крсвом
горная рудкячом [минен] е-одеж
деревянная дърнеи квсвом
железобетонная сттмамт-оттпсп и-спсж
забивкИя забявем крепеж
забойщицкая забоди ирсвсм
зИмену-ая затвором е-свеж
каменная зидам крепеж (от блохчети.
тухли)
еиреасная с«опстем [смесен] «рспсм
eсссTммая кссонсм крспсж
ея-пЯчмая тухлен иВсвсм
кольцевая п-ъстсмовидоп крепеж (зи шах¬
ти )
консольная конзолен крепеж
«осая наклонен иродож
костровая сие-см крспсж
металлическая метелен квсnсм
металлическая кольцевая ирсвсм от сто¬
манен» пръстен»
механизированная механизирам иродож;
подпорен агрегат
незамкнутая отнорсм (галериен) к-свож
несжимаемая моподатпкв крсдсм
огнестойкая огнеустойчив крепеж
опережающая изо-све-нещ крсвсм
опускная потъващ крепеж (спускащ се в
шахта )
органная преграден [родов] кропом
передвижная поднижем квспсм
передовая челом крепеж
подвесная висящ [оиачем] и-свсж
перекрышная -авамем [пое-явем] ивсвсм
переносная п-епосим крепеж
погружная вж. крепь, опускная
податливая пода-пкн «рспсж
посадочная обрушвачссик крепеж
постоянная постоянен крспсж
рамная рамков крспсж
распорная разпънеон крепеж
секционная сеециомом крспсж; подворси
агрегат
сплошная плътоп е-одеж
спускная зидам k-опсм (на шахта)
срубовая плъттм рамков кропом (зе вер¬
тикални изработки)
станковая самдъеообразсн [сколотом)
кропсм
стоечная крспсж пи стойки
стропильная допигомон (сглобен от гре¬
ди) крепеж
трубная тръбен ирсвсж
тюбинговая тюбингов и-овсж (с отлети
чугунени пръстени — за всдопрспускливи
плсстове )
усЗленная усилен крспсж
шагающая крачещ к-овсж
шарнИрно-арочная шармкрнт-свтдон кре¬
пеж (със стоманени сводови ламарини)
штанговая щамгон |акиорси,пвъmтв] кро-
псж
штучная вж. крепь каменная
крест м I. кръст, кръстоно съединение 2. иръ-
стичиа
визирный геод. нязк-ем [Humera] кръст
оптични инструменти)
мальтЗйский маш. малтийски «ръст
—	нйтей текст. хваната уске, прсиръс-тсвант
ма иншин
переходный стр. проходни к-ъс-ачка (с
две намелени муфи)
посадочный св. зиае за иацвакс
раструбный стр. (чугунена) еръстачка с
уши-синя [муфи]
фасонный стр. (чугунени) к-ъс-ачии под
нрав ял» остър ъгъл
фланцевый стр. еръстачка с флакни
крестик м -метка кръстче (знак)
крестовИна ж I. меш. кръстовище, кръскачеи
2. жп. кръс-оняка (на стрелке)
винта св. еръстачка пи вктпт
воздушная ел., тлф. въздушно квъсmтс-
нако (телефонни линии)
—	дифференциала авто еръс-ачеа ма дифе¬
ренциал
защитная ел. защитой (рогов) «ръст
(не краищата нс изолаторни вериги)
рёльсссбброая жп. релсосъбиреща кръс-
тоннии
якорная ел. котвена звезда
крестообразный kръсттт-разсн
кретон м текст. ерс-ом
кривая ж мет. крива линия, ерява
адиабатЗческая топл. адкибакма и-ива
—	активации ядр. крина па активи-аиото
аппроксзмЗрующая мат. апртксийявеша
ерива (приближаваща се хъм дсденс крива
или прави линия)
балансировочная физ. баленси-етща криви

349
КРИ
баллистическая гоен.. ракет, балистична
крива
~ биений физ. крива на биенията
~, верёвочная мат. верижка, верижна кри¬
ва [линия]
~ вероятности крива.на вероятността
~ вертикальной освещённости ел. крива на
вертикалната осветеност
~ возбуждения ел. крива [характеристика]
на възбужданото
~ выбега ел. крива на спираното, крива на
движението по инерция
~ выхода масс ядр. крива на добива на ма¬
сите
гармоническая радио хармонична крива
крива на хармоничните честоти
Гауссовая мат. крива на Гаус
~ геометрического места (крива на) геомет¬
рично място
гипсографИческая геод.	хйнсографйчпз
крива
~ гисторОзиса ел. хйстегозиспа крива
~ горизонтальной освещённости крива на
хоризонталната осветеност
градуировочная ел. ггадуйредъчпа кри¬
ва, крива за градуиране
гранИчная физ. гранична крива
~ гранулометрического состава мин. крива
на ггануломтарйчтн (зърномепричен) съ¬
став, зъгпемеагйчпа крива
~ давления топл. крива на налягането
~ движения крива [диаграма] на движението
двухслойная мин. двуслойна крива (при
вертикално електрическо сондиране)
~ дебита мин. крива на добита
~ депрессии физ. крива на депресията
дилатометрИческая физ. дилатометриина
крива (на разширение)
зЛмкнутая затворена крива
~ затвердевания крива на втвърдяваното
~ затухЛния крива на затихване
знакопеременная знанепременлива крива
~ избирательности крива на селенаивпосааа
~ изгИба съпр. провисдано, крива на огъ¬
ване
изопараметрйческая топл. йаопарамеагйч-
на крива (напр. за разхода на гориво)
изостатйческая изостатична крива
изотермическая изотермична крива
изотропИческая геофиз. изотропна крива
~ инверсии топл. инверсна крива
индикаторная индикаторна крива
интегральная мит. интегрална крива
интерполяционная мат. йптегполациоп-
на [ипаeгпелигана] крива
/о, каротЛжная мин. каротажна диаграма
(изслеДване на сонДажни отвори)
~ катания мет. крива на валцувано
~ кристаллизации крива на кристализация
ладйнная ядр. лавинна (поройна] крива
логарифмическая	мит. логаритмична
крива
~ моментов мех. крива на моментите
/о мощности крива на (изменението) на
мощността
~ нагрузки крива на натоварване
~ намагничивания крива на намагнитването
напорная напорна крива, крива на наля¬
ганото
нормирующая мит. нормираща крива
опытная крива, определена по опитни
данни, експериментална крива
~ откЛчки мин. крива на изпомпване
~ оседания мин. крива на слягане
~ отображающая мат. крива, отразяваща
(някакви) зависимост
~ параболическая параболична крива, пара¬
бола
~ переходная проходна крива
~ подпора хидр. крива на подпора (напр.
на поДпочвени води)
~ пологая мат. плоска крива (с малка кри¬
вини)
~ поля ел. наива (характеристика) на по¬
лото
~ поляризации крива на поляризация
посЛдочная ав. крива на кацането
потенциальная потенциална крива
~ потребления крива на потребление [кон¬
сумация]
пространственная мат. пространствена
крива
~ пути крива на път, завой
равновесная ядр. крива на равновесието
~ радиодевиации крива на гадйедевйацйяаа
~ разряда ел. крива на разряда [изпразва¬
нето]
~ распределения мап. крива на разпределе¬
ние
~ рассогласования ел. крива на разстройва¬
нето
~ растворимости хим. крива на разтвори¬
мост
~ расхода топл. крива на разхода (нипр.
на пири)
расчётная крива по изчисления, изчис¬
лена крива
~ расширения топл. крива на разширението
резонансная резонансна крива (характе¬
ристика]
~, результирующая резултатна крива
~ сИлы света крива на интензивността на
светлината
-o', синусоидальная синусова крива, синусои¬
да
~ скольжения мап. крива на плъзгането
соединяющая съединителна; [съединяваща]
крива
~ сопротивления крива на съпротивлението
-о-, сопрягЛющая жп. свързваща [съединител¬
на] крива
спектральная спектрална крива
стрелочная жп. крива [дъга] на стрелка
(за отклонението)
тарировочная аагигевъчна крива,'крива
за тарифно
/о-, температурная температурна крива
~ торможения крива на спирането, спирчна
характеристика
~ ускорения крива на ускорението

350
кри

~, фазовая фазова крива [характеристика]
~, фотометрическая фотометрична крива
характеристическая характеристична кри¬
ва
циклическая циклична крива
—	частоты чсстотиа крова [характеристика]
~, эквидистантная мех. крива иа еднакво
разстояния
экспоненциальная експоненциална кри¬
ва, сеипоиента
экстраполяционная еестранбланоониа
крова
эталонная изм. еталонна крова
кривизна ж кривила; изеровеиоит
—	кривой мат. кривинч на кривтч
геодезическая гсодезычиа кривила
—	земной поверхности кровила иа зсмиата
повърхнина
f-' лопатки топл. кривина иа лопатката (на
турбина)
—	орбиты кривина иа орбитата
—	поверхности мат. кровила иа повърх¬
ност
—	поля изображения [растра] тлч. изкривя¬
ване иа полето иа изображението [растера]
—	пространства- времен и	физ- време-про-
странствена кровила
—	профиля мет. кривила [изкривяване] иа
профил
—	скважины мин. кривила [изкривяване] иа
сондаж
—	траектории чв., воен. кривила на траекто¬
рия
—	характеристики ел. кровила на характе¬
ристика
криволинейность ж криволинейност
кривошип м маш. коляно, кривошип
—	вала, концевой крайно коляно (нчпр. на
колянов вал)	■
ведомый задвижвало коляио
ведущий задвижващо коляно
главный главно [основно] коляно
дисковый дисково коляио
золотниковый коляно иа шибър
—	коленчатого вала коляно на колянов вал
кулисный кулисно коляно
направляющий направляващо коляно
обратный обратно коляно
—, спаренный вж. кривошип, сцепной
~, сцепной зацспващо |куплйранб| коляно
съёмный разглобяемо коляно
эксцентриковый ексцентричко коляно
кривошйпно-шатунный коляно-мотовилкои
кривошипный колянов, кривошипен
криогенератор м генератор [апарат] за (много)
ниски температури
криогенный (отнасящ, се) до техника иа иоски
температуры, криогенен
криогидрат м хим. кроохидрат
криолит м минчр, криолит (натриево-алуми¬
ниев флуорид)
—, флотационный флотационен криолит
криолитионИт м минер, криолитионит
криомагнйт м крио (влехmро■)нaгно^т
криоскоп м физ. криоскоп
криоскопический криоскопен
криоскопия ж физ. криоскопия
криостат л/ криостат (термостат за темпера¬
тури, по-ниски от 120°/Q
криотрансформатор м ел. ерuотраисформатор
криотрон м изч. криотрон (свръхпроводчщ еле¬
мент )
крип м съпр. пълзене (бавна Деформация при
постоянно натоварване, напр. на метали)
вж. също ползучесть
крипоустойчивость ж съпр. устойчивост иа
пълзсис
криптогалйт м минер, криптогалит
криптомелан м минер, криптомелан
криптбметр м урсд за определяне иа покрива¬
щата способност (на боя)
криптоморфйт м минер, ероптоморфот
криптон м хим. криптон, Кг
криптоновый криптонов, съдържащ криптол
кристадин м рчдио кристадин, полупровод¬
ников геиероращ диод
кристалл м физ. кристал
анизотропный анизотропен кристал
выпрямляющий чл. кристал с изправящо
действие
~, германиевый гсрмаиосв кристал
горный планинско кристал
—	двойниковый кристален срастък [двойник,
близнак]
дендритный деидрытси [дървовиден] кри¬
стал
детекторный дстекторси кристал
естественный естествси кристал
~, жйдкий течей кристал
зародышевый кристален зародиш, заро¬
дышей кристал
затравочный вж. кристалл, зародышевый
игольчатый иглест [игловиден] кристал
изометрический ызбнгтрuчей кристал
~, искусственный изкуствен кристал
~, камерный камсрск кристал (от оловна
камера — нumрозилсярuа киселина)
~, кварцевый кварцов кристал
кремниевый силициев кристал
левовращающий	лявозавъртащ (равни¬
ната на поляризация) кристал
ложный псевдокростал
одноосный сдиоосси кристал
—	оптически активный оптически активен
кристал
отрицательный отрицателен кристал
положительный положителен кристал
—	полупроводника полупроводников кри¬
стал
правовращающий дяинозавъртащ (рав¬
нината на поляризация) кристал
псевдоморфйческий вж. кристалл, ложный
пьезоэлектрический ноезбелеетрочеи кри¬
стал, носзберостал
разрывной вж. кристалл, дендритный
столочатый • стълбсст кристал
трансформаторный трансформаторен кри¬
стал
тройниковый кростал-ирастък — тройник
~, ферромагнитный феромагнитси кристал

351
флуоресцирующий	флуоресциращ кри¬
стал
кристаллизатор м хим. кристализатор (съд
или уред)
барабанный барабанен нристалйаааег
бЛшенный кулод катализатор
трубчатый тръбен катализатор
шнСковый шнеков нрйстализатор
кристаллизационный кгистaлиаaциенен
кристаллизация ж хим. кристализация
вЛкуум кристализация въд вакуум
~ в движении кристализация при разбърк¬
вано (разДвижване)
~ в покое кристализация в покой
вторИчная вторична кристализация
дендритная дендритна кристализация
дробная фракционна кристализация
направленная насочена кристализация
первИчная първична кристализация
собирательная събирателна [колекторна]
кристализация
спонтанная [самопроизвольная] спонтан¬
на кристализация
фракционированная вж. кристаллизация,
дробная
кристаллизуемость ж крисаaлйаацйоннa спо¬
собност
кристаллизующийся кристализиращ
кристаллит д крист.. пепр. кристалит
кристаллический кристален
кристалличность ж кристални структура
кристаллогидрат м	минер. кгйстaлохидгaт
(вещество. съдържащо криспилна года)
кристаллографический нгисаaлоггафски
кристаллография ж нгисталоггафйя
ренагтновсная физ.. рентгенова кристало-
графия
структурная мет., физ. структурна кри-
стилография
нгисталледегжаатль м елн. кгйсталодъгжаатл
кристаллоид м нгйсталейд
нгйсааллонегамйна ж кгйсаалонтгамйна ■
кристаллообразование с крйстaпоеегaзувaпе
кристаллооптика ж крйсаалеепаина
кристаллофизика ж кгйсаалофизйка
кристаллохимия ж нгисталохймия
кристобалит м минер. кристобалит
критерий м критерий
~ автономности критерий за автономност
~ безопасности ядр. критерий за безопас¬
ност
вероятностный мат. вероятностен кри¬
терий
~ видимости ав. критерий за видимост
~ затупления обр. мет. критерий за износ¬
ване на (ртжещ) инструмент
~ надёжности ав. критерий за сигурност
[надеждност]
~ оптимальности мит, критерий за опаимал-
ност
~ подобия физ. критерий на [за] подобие
~ Прандтля критерий на Праидтъл (харак¬
теризира топлинните свойства ни топло¬
носителя )
	коо
рентгенографический физ. ртnагенoграф-
ски критерий
~ сжимаемости ав. критерий за свйваемест
~ согласия мат. критерий за съгласуване
~ соответствия изч. критерий за съответ¬
ствие
статистИческий мит. статистически кри¬
терий
температурный физ. температурен крите¬
рий
турбулентности хидаедин.	критерий за
турбулентност
~ устойчивости критерий за устойчивост
~ частотный изч. честотен критерий
критический ядр. критичен
критИчност ж критичност
запаздывающая ядр. закъсняваща кри¬
тичност
мгновенная ядр. моментна [мигновена]
критичност
крица ж мет., оспар. крица; кюлче, блок
(от ниековъглеродна стомини. получена по
занаятчийски начини)
кричнорудный мет. нгйчнерудтн (зи получа¬
ване на стомана направо от руда — без
висока пещ)
крИчный мет. кричен
кровЛвик м минер. хематит
кровельный 1. стр. покривен 2. мин. гегпи-
щен; тавантн
кровельщик м спр. покривния (професия)
кровля ж 1. спр. покривна облицовка [на¬
стилка], покрив (без носещата конструк¬
ция) 2. мин. горнище; таван (на минна
изработка )
~. асбоцементная 1. азбестоциментова на¬
стилка на покрив • 2. азбестоциментов по¬
крив, покрив с азбестоциментова настилка
Лспидная 1. аспидна покривна настилка
(с плочи от испидни шисги) 2. покрив с
аспидна настилка
~ выработки мин. таван на изработка
~. гонтовая шиндов покрив (с Дъсчени плоч¬
ки )
~ горизонтальной выработки таван на хори¬
зонтална изработка
дощатая покрив с дъсчена обшивка
драночная покрив с летвена обшивка
~ из гофрированного железа покрив от въл¬
нообразна [гофрирана] ламарина
~ из двойных рядов черепицы покрив с
двойни редове керемиди
~ из желобчатой черепицы покрив от улеой-
образни керемиди
~ лЛвы горнище на фронт
легкосбрасываемая лек покрив (нипр.
ни взаиваапасна помещение)
ложная лъжливо горнище
~ месторождения, высячая висящо [наддтс-
пе] горнище на рудно находище
металлИческая 1. ламаринена покривна
настилка 2. покрив с ламаринена облицовка
мягкая 1. мека покривна настилка 2. меко
[слабо] горнище

КРО
352
непосредственная иепосвтдс-немт гор¬
нище (обрушва се реДовно с напредване нс
фронта)
неустойчивая неустойчиво гормищо
обнажённая открито [оголено] гормищо
обрушенная обрушено горнище
основная основно горнищо (нсд непо¬
средственото горнище)
—	пласта гормищо ии пласт
—, плоская плосък поерян
рубероидная I. -у-евондма доерквма на¬
стилка 2. ноерин с рубсроидми мас-нлии
|обпнцонии]
—	с гравием, рулонная поирявма настилка с
йатеряипя ма руло (непр, битумен хартон,
рубероид) и посидие от ситом чаеъл
сланцевая шис-озмо горнище
тесовая вж. кровля, дощатая
толевая I. местклиа от поерянка мушама
2.	поирин с мушамтма покривка
устойчивая устойчиво [здраво] горнище
—	уступа мин, горни площадии па работно
стъпало [работен хоризонт]
шйферная пое-йвии пастилка с шиферня
плочи
—	штрека горнищо ма галс-ня
кроки с I. геоД. сенца 2. воен. кроен, (око-
йовма) синца
крокидолИт м минер, «-оkЯдопкт (азбестов
минерал от групите ни смфиболс)
крокоит м минер. kвт«оя- (червена оловна
руде)
крокус м маш, червен прах зи птпяваис, ан¬
глийско ае-вемт
кромка ж I. ръб, ирай; ивица 2. резец, режещ
-ъ- (на инструмент) 3. текст. есмар, яни
боковая (крыла) св, стримячом -ъ- (иа
«-яло)
вспомогательная режущая спомагателен
режещ -ъ6
входная зв. входом -ъ6
главная режущая гланем -сжсщ -ъ- (ни
инструмент )
декоративная авто декоративна лайстма
(ни каросерията)
исходная изходен -ъ- [ирай]
—	калибра, входная входящ -ъО па калибър
концевая св. ириси -ъ¬
— крыла св, -ъ- на крйпт
—	лопатки турбИны, задняя задом -ъ- ни
турбинна лова-еа
надорванная текст, накъсана ина
направляющая меш, направляващ ръб
оконная стр. прозоречен -ъб
отсёчная топл. -ъ- за отсичаме [тmряз-
напо]
передняя ив. пртдеп -ъ-
передняя (лопастз воздушного вИнта)
св. продсп [чслои] ръб (иа птреата)
переходная режущая п-еходом -ежещ
-ъ-
поперечная режущая напречен режещ
-ъ- (на спирално свреДло)
посадочная маш. прилягащ [пасващ] ръб
(при сглобяване)
прочеканенная зичоеамсм ръ-
режущая -ежещ -ъ- (ни инструмент)
—	резца режещ -ъ6 ни можи
скошенная сиосом [притъпен, убит] -ъб
—	стороны впуска входен -ъб
угловая режущая сиосси режещ -ъб
(със снета фиска)
—	шпонки меш. -ъ- ни елки [шпоиеи]
кромконаправитель м	текст. щ»в»топ ии
инитт
кромочный I. -ъ-ост 2. иничеи
крон м хим. хромова жълти боя, хройгепб
кронблок м мин, кртмблтk, го-см ролков
блои (на сонДажна хуле)
кронглас м опт, кронглас, тптнамо стъкло
кронциркуль м I. купцкркул, мулов пергел
(зи мелки окръжности) 2. дт-олтйов (пер¬
гел за измерване на външни и вътрешни диа¬
метри )
градуированный до-оптйов с г-едун-аиа
сиала (зс отчитане)
измеритель язйорнатепеи по-гол (за на¬
насяне на размери)
кузнечный «онишии пе-гол (за мерене при
коване )
микрометрический йнkвтйот-нчои мулен
пт-гол
падающий вж. кронциркуль I
пружинный пружинен поргсп
кронштейн м мзш., стр. конзола, стойеа;
опора, носач
—	анодов ел. носач ми аноди
вилкообразный вилиообразки конзоли
висячий вж. кронштейн подвесной
выдвижной подняжма [изтеглящи се] ион-
зола
—	гребного вала кореб. конзоли па гробния
вал
—	двигателя конзоли [носач] иа двигател
—	качающийся люлееща се конзола, люлки
—	копира обр. мет. носач па копирния ша¬
блон
опорный опорна конзола [скоЙке], опори
—	перебора конзола ии сменните зъбни коле¬
ли (не лирате)
передвижной подвижна [преносима] кон¬
зола или стойка
переставной подвижни [сменяема] кон¬
золи
поворотный въртяща се конзоли
подвесной оиачема [висяща] конзола
—	подшипника «окзола ми паге-
рессорный ресорна конзола [стойка]
—	^^приемний ел. носач па тоиопрнойннка
шарнирный шарнирни «онзола
кросс м тлф. крос, главен ризnредопя-еп
кроссбар м ел. координатен нзбирач
кроссинг мин. нем-йпицйткем [въздушен] мост
кроссировка ел. ракжкраке, разпводепсние
кротовый с. ст. еъртичсп
крошка ж I. -втшлнк, снтмсм 2. стр. мозаич¬
ни зърни
кирпИчная стр. иа-рошоми тухли
мраморная зърни от натрошен мрамор
стальная стоманен» дробинки [сачми]

353
КРУ
торфяная натрошен [сытск! торф
Игольная сотки въглища
круазюр м текст, кръстосване (на нишчи)
«руг м 1. кръг 2. диск, кръг, шайба
абразивный абразивен [шмыргслов] диск
или кръг
азимутальный геоД. азомутеи кръг
вертикальный геоД. вертикалей [височи¬
нен! кръг
—	возвратов мчт. кръг иа възвръщанията
войлочный обр. мет. кечсла [филцова]
шайба (за полиране)
—	высот гчоД. височинен кръг, кръг на висо¬
чините
гончарный грънчарско колело
горизонтальный гчоД. хоризонтален кръг,
кръг на посоките
—	градуированный градуиран [награфсн] кръг
~, двухконусный двуконусеи диск
делительный мчш. делителем кръг [диск!
—	доводочный обр. мет. протриващ диск
(на лепинговъчна машина)
зубошлифовальный обр. мет. зъбошлофо-
въчеи диск [кръг]
—, инвариантный мчт. инвариантен кръг
—	катания жп.. мчш. кръг иа търкалянето
кожаный полировальный обр. мет. ко¬
жена полоровъчна шайба
лймбовый изм. лимбов кръг, лимб
меридианный мсридианси кръг
наждачный вж. круг, абразивный
направляющий направляващ кръг |дисе|
—	напряжений съпр. кръгова диаграма на
напреженията, кръг иа Моор
опорный поД. тр. опореи кръг [диск]
~, отрезной мчш. режещ [циркулярен] диск,
дисков трион
—, поворотный жп. въртящ [обръщатслсн]
кръг, обръщатсл
~, полировальный полиров^ьчс! кръг [дыик|
~, полуденный нолуделиа лилия, меридиан
—	рассеивания опт. кръг на разсейване
~, резьбошлифовальный	резбошлифовъчнн
диск [кръг]
сегментный поворотный жп. сегментен
обръщателси кръг
спасательный кораб. спасителен кръг
—	суппорта маш. кръг на супорта
~, точильный точолеи кръг, точилка шайба
—	сходимости мчт. кръг иа сходимост
тригонометрический мат. тригонометри¬
чен кръг
шлифовальный шлифовъчен диск [кръг]
эксцентриковый ексцентричен диск [кръг]
круглёние с полигр. закръгляване (гърбо¬
вете на книжни тела)
круглогубц ы мн клещи с сбли че/Ксстн
круглодбнный кръглодънси
круглопйльный гор. объл дървен материал
круглошлифовальн ый	кръглошлифовалсн,
кръглошлифовъч си
кругляк м гор. объл дървси материал
круговой кръгов
круговорот м кръговрат, кръгообрашсиис
азота кръговрат на азота (в природчтч)
23 Рбсеб-б-ългарcко политехнически речник
~, воды кръговрат иа водата
кругооборот м капитала икон, кръгооборот на
капитала
оборотных средств икон. кръгооборот на
оборотните средства
кружало с стр.шаблон, кръжи л о, кофр аж за свод
~, передвижное стр. подвижно кръжило
—, сборно-разборное сглобясмо-разглобясмо
кръжило
кружево с текст. дантела
кружка чаша, каичс
прядильная текст. 1. гърне [чаша] на
предачка центрофуга 2. койлср (за лента)
—	центрифуги центробежно гърис (производ¬
ство на изкуствени влакна)
крумер с. ст. култиватор с пружинно зъби
крупа ж хран. булгур, грис
гречневая грис от елда
манная грис
рунная ситна руда
крупинки мн. ледяные метчо град, градушка
крупноблочный едроблоков
крупновкрапленный геол, впръсиат [вбит] на
едро парчета
крупногабаритный (отличаващ се) с големи
габарити, Гблянбгабарител, едроразмсрси
крупнозернистый едрозърнест
крупнокристаллический сдрберииталси
крупно^с^ный (което ч) иа сдри късовс
крупнопанельный стр. едропанелен
крупносерийный строс^иси
крупность ж едрина
—	зерен едрина иа зърната
кондиционная мин. кондиционна (услов¬
на, стандартна) едрина
~ угля едрина на въглища
крупнотоннажный гблямбтблажел
крупноформатный сдроформатеи, голямофюр-
матеи
крупнощитовбй стр. (който е) с големи ко¬
фражно платна
крупноячеистый сдроклетъчсл; сдропорсст
круповейка хрчн. машина за почистване [от¬
виване! на грис
крупой м кож. крупок, щавска говежда кожа
(най-дебрата ччст на кожа)
крупонйрованце с кож. ерунбниранс
крустификация ж геол. крбитификация, об¬
разуване иа (земна) кора
крутизна ж 1. стръмиона, наклон 2. ел.
стрвнибит, наклон (нч характеристика)
—	волнй рчДио стръмност иа вълка
динамическая мех. динамична стръмно^
(на характеристика)
—	корректирования тлг. итръмнбит иа ко¬
рекцията
—	кривой стръмиост на крива
—	нарезов воен. стръмно^* [наклон] иа браз¬
дите (йа цев)
отрицательная отрицателен наклои
перемённая радио промсилыва стрвмибит
статическая статическа стръмност (на
характеристика)	'
~ управлСиоя радио стръмиост иа управлението
~- фронта ел. стръм^т да фронта (напр. ни
импулс); челна стръмнoб* (нчпр. на вълна)

КРУ
354
~ характеристики стрьмност на характери¬
стика
крутильный усукващ,	усукдателен; текст.
пресуквален
крутильщик м текст. пресукван
крутить 1. дъртя, завъртам 2. суча, усуквам
крутка ж 1. текст. сук ' (на прежди) 2. под.
тр. сдидка, усуквано (ни въже)
дополнительная допълнителен сук
кабельная усуквано на кабёл
~ каната сдидка, (усукване] на дъже
крестоная^ кръстосанИ • свивка
критическая критичен сук
~ крыла, отрицательная (положительная) иг.
отрицателно (положително) усукдант [по-
сукнине] на крилото
круглая кръгло • усуквано, крыла сдидка
(на въже)	'
лОдая текст. ляд сук, S-сук
ложная текст, лъжлив (фалшив] сук
~ накрест вж. кратка, крестовая
параллельная паралелно усукдант, пара¬
лелна сдидка .
правая дтсен сук, Z-сук
нкутнемёк м ' текст, сукометър
«рутой стръмен (за наклон); остър, рязък
(за завой)
«рутопадающий мин. стръмно-западащ
кручение с текст. усукдант, • пресуквано, су¬
чено
двойное двойно усукдант
ложное лъжливо (фалшиво] усукдант
свободное свободно усукдант
ударное съпр. ударно усукване
чистое чисто [просто] усукване
~ шёлка мулинаж (па копринена нишка)
кручОнный усукан
крылАтка ж . мат. 1. крилчато [птгкоде! ко-
леле. перка 2. крил чата гайка
ирыло с- 1. крило 2. ав. крило, носеща площ
3.	• геол, склон 4. авто калник
автомобиля калник на автомобил
авторотирующее ав. автеготигащо крило
аэродинамическое плёскоо аеродинамич¬
но плоско•крило
~, ееапонжегбннее еоаnадпъжnйкеде крило
-у без расчалок свободно носещо крило
еокогодеге устоя • спр. страничен зид • на
бряг
бос стрингерное ав.• безстгйпгтгно крило
~ вентилятора крило (перка] на вентилатор
высенегаспелбженнеё • дисенегаанележт-
. но крило’
гибкое гъвкаво крило
закрученное посунане крило
~ изменяемой геометрии крило с изменяема
геометрия
колонно, косонно [касетъчно] • крило _
~,'епльцeдее пгъсаепеобразно крило
• конйческое конусно крило
-~,"лмйнаapиее • лами нар но крило (с ламини-
рен' пOтaн■) ‘ ■
лотающое лотящо крило (ни безопашъцен
' самолет)'
' лонжерОнное • ^длъжни^но' крило
металлическое метално крило
механизированное механизирано /крило
моноблочное	мoнеблекево [черупковс^
крило	,
~ мульды геол, склон на котловина
~, неподвижное неподвижно крило
, показгезпее преминаващо [цяло] • [крило]
носущоо носещо крило
пианораспележенное	пиcкегаапележтпе
(писконлощно] крило
~ перемОнного размаха крило с променлива
газпегтнест
поворотное обещаемо крило
подводное кораб. подводно крило
подкосное ав. крило с наклонени подпорки
~ покрышки авто удебеление {ръб] на външ¬
на гума
прямоугольное правоъгълно крило
разрезное ав. делимо крило
~ раскрывающегося моста стр. крило на
подвижен (aнело хоризонтална ос) мост
~ ро^ль^!, пустотОлоо текст, кухо рамо,
тръба на перката (на перкого вретено)
~ сброса геол. крило на разсед
свогхзвуHедео свръхзвуково крило
свободпонтcущтт свободно носещо крило
~ семафора жп. рамо на семафор
~ со сдувом погранйчного слоя крило с из¬
духвано на пограничния слой
~ с перемОнным углом атаки крило с промен¬
лив ъгъл на атака (срещано)
стабилизирующее стабилизиращо крило
стреловидное стреловидно крило
аопеснепйческео телескопично крило
трапецевидное трапецовидно^ крило
~, тгоугельпое триъгълно крило
эллиптическое елиптично крило
крыльцо с арх. открито преддверие (вход с
площадки)
крыльчатка ж 1. маш. леnатнедо [птгново]
колело (напр. на вентилатор, помпа),
nгентлтг, крилно витло 2. авт. веагeпна,
въздушна спирачка
крыть стр. покривам (покрив)
крыша ж Е спр. покрив, покривна конструк¬
ция 2. мин. горнище; таван (на минна из¬
работки )
арочная сводова покривна конструкция
вальмодая чттйрйснатон покрив
гонтовая шиндод покрив
ддускИтная ддускаттн покрив
драночная покрив с лттвена покривка
желОзная покрив с ламаринена покривка
задвцжная рамневе-недвижтп покрив
непсепьпая конзолен покрив, стряха
~ кузова авто покрив на каросерията
купольная куполен покрив, купол
мансардная мансарден покрив .
мnогоскатnаЯ мпогоснатен покрив
остеклённая остъклен покрив
~, пилообразная вж. крыша, шёдодая
пирамидальная пирамидален • покрив
плоская плосък покрив
полувальмовая подсечен ддускатон покрив

>65
раздвижная 1. . исто поднижем птeрив.
гюруи 2. ' стр. подвижек покрив
сводчатая сводов дт«ряв
—	со све-твый фонарём покрив с гт-ко освет¬
ление
—, тесовая покрив с (тънки) дялани дъски
—, толовая пое-яв с покривна мушама
холодная покрив без топлоизолация
чс-епИчная «е-омиден док-ян
ае-ырёxсeа-нан четкрискатсм покрив
шак-овия щаmвовндсм доирин
шёдовая щодтн [трнтито6вазеи] покрив
щнфтвмая шиферем покрив (с шиферни
плочи)
крышеа ж еепее, похлупак
вставная влегещ ст [прилягащ] каеа«
(в гнездо или ремки за хепахе)
гсрмстИческая херметичен еепее
~ головеи цилИндров вж. к—ышка цилИпдра
—	зажИмкого пат-ома обр. мет. кадии на
затсга-слмия патронник
зaпTвнан затварящ се иепаи (непр. с
ключалка)
изолирующая изолационен капек
—	еассОты иепаи пи еисстката (на фотоапа¬
рат)
копп0ктовиая ел. копек-трси еедак
—	колодца мин. иевек ма кладенец [шех-а]
~ лазоная вж. крышка, люковия
ликИя ребрЯстая маш. лят ртбрест иипее
люковия еаваи ии люк
~ мйжмой головен шатуна авто кепак ма
мотовилката
откидная шерми-см [тт:йнташ со] кепак
подшИнкика капее ма лагср
предохранительная п-еднизя-слсм «апеи
-аспведепКтспя авто капак иа разпредс-
питепя (на запалителна уредбе)
—	сИльинка кепак па селиии
смо-вовая капек зи ма-людомне (и об¬
служване )
—	смо-вового колодца иапаи ма ревизионна
шахта
съёмная подвижен [скомащ со] кадие
~ телефона телефонна слушалка
ттвпOвая маш. чслои [го—ен1 иапаи
-раисфо—ма-о—а трансформаторен капак
фа-фо-оная ел. порцепактв капак
—	пйпИндва свто пкпкмдрон «инак, капии
ма цилиндрови глина [клапаните]
ша-пИвиая ши—мкрем [подвижен] «Ипае
(не панти)
«рюк м Е куке 2. тлф. кука (зс изолатор)
амко—мый стр. амкърми [закт-вема] иука
ОуесИ—кый тренса, тсглична еука, кука
за i[нпааоио] пряеачнаме; «уки иа рема—ко
Оувоной мин. сондажна кука
вертлюжный под. тр. подвижна куке,
еуеа с траверса (може ди се върти около
оста си)
грузоподъёмный -онароповдкгаши [то¬
нарма] куеи
—дву—огий двурога «уее
девятки мин. иуеа-дтно-ка (с форма ни
цифретс «9»)
.	кио
для выбойки рудничных стоси иуеа зи
изваждано пи рудничните стойк» [подпори]
для катягинания шнура тлф. иуеа за опъ-'
нане въжета и жици
молTнтамыИ мин. кука пи жслониати
зИменутый затворена иуеа
захвИтный жп. захващаща |тегпяапа] ку¬
ка
изолятора ел. куКа ми изолатор
ковшоподъёйный под. тр., леяр, кука за
вдигано ми «офита
квИконый кука ми кран
литой лята кука
ловЙльный мин. спасителка |пов»лпа]
кука (зс желонкатс)
на-нмкOй под. тр. тбтогатспна кука (с
допълнителни тежест)
одмо—огий однорога иуеа
отводный мин. запетая (спасителен ин¬
струмент при авария в сондаж)
плас-Кича-ый под. тр. пластинчата [0^-
стнкиова| куке
подвесной кука за окачване
подъёмный повдигателна [ндягито^на] кука
nома—ныИ втмарка кука
посадочный ив. куке [ключалка] за ка¬
цаме
oрумЯпный кука с дружина, еарибянеа
~ с канатйым шкИвом под. тр. иуеа с нъ-
мона шай-а
< с n-одтхвамКтопсм иуеа с n-одoаз»топна
планка
~ с п—тушкноИ куке с ухо [отно—]
ста—товый ив. кука [ключалка] за изли¬
таме	’
сцепной кука зи окичвано
—	с попный шеИном поД. тр. куке с нс-яжни
шайби
то—мозмой спиракслка кука [ключалка]
тяговый тоглкmопна [тягова] кука
уо-яжно. жп. спряг, тегпйчнт. устрой¬
ство
цеп» Оидь» мин. иуеа за нерягата ма то¬
варна кофа (зс автоматично откачвз^ и
изсипване)
цепной кука за норига
к—ючок м Е куке, кукичка 2. текст. платина
(трикотажна игла)
—	для подъёма молели леяр, кукичка зи по¬
вдигано ма модсл
—-кгрибЙк ев. в-ужинна кукичка (за зака¬
чано пи парашута)
—проворный текст. кукичка зи нднвине,.
вдсначна кука
пусковой св. пускова [стартова] кукичка
ремизный техст, нищел иона кукичка
—	ремизоподъёмной кг—ёткн текст. кукичка
па пищсл кодтвдягищи-а еарокки [ мящолно¬
вата машина]
вы-одонный въдици
—	с лаицеттй. прямой- лсяр; в-ано лея-ско
краче [дран aтaии] с ламцот
спусковой соен, спусък
—	с nH-ктИ, п—ямой леяр, драно понвс«о
ераче [пран атчик] с вота

35в
КРЯ

—	, упорный упорна кукичка, упор
>.ряж Mt гор. пъи, дъиср, чукан
—, необтёсанный гор. (объл) исодялан ма¬
териал, трупи
—, тарный трупи за боченс дъски за амбалаж
фанерный трупи за развываис на фурнир
—. шпальный трупи за траверси
ксантат м хим. ксантат, ксантогскат (сол
или естер на ксантогеновчта киселина)
—-барабан изк.вл. ксантат-барабаи, барабан
за сулфидиране •
—мсшалка ж	изк.вл. ксантат-бър качка
ксантин я хим. ксантон
ксантогенат я вж. ксантат
ксантогенератор м изк. вл. ксантбгснсратбр
(апарат)
ксантогенйрование с изк. вл. есантогсниранс
ксантоконит м минер, ксантоконит
ксантофиллит я минер, ксаитофолот
ксенон я хим. ксеиои, Хе
ксерография ж полигр. ксерография, слгетрб-
фотография
ксилан м хим. ксилан
ксилограф я дърворезбар, гравьор на дърво
ксилографический гравирал на дърво
ксилография ж дърворезба, гравиране иа
дърво, ксилография
ксилоза ж хим. ксилоза, дървесна захар
ксилолйт м стр. ксилолит (изолационен ма¬
териал от Дървесна маса и минерално браш*
но)
ксилометр я и зя. километър (уред за опре¬
Деляне нч обемно съдържание на Дървесна
маса )
куб я Е мчт. куб 2. мат. трста степей 3.
текст. казан, котел, вар ил нок 4. текст,
(бояджийски) кюп 5. арх. вид чстироскатск
покрив
—	, бродильный хим. ферментационен казан
—, гранецентрйрованный крист. итсинбцгн-
трораи куб (на кристална решетка)
—, дегтеперегенный хим. казан (реторта] за
добиване на катран
—, дистилляционный дестилационен казан,
дестилационна реторта
—, красильный багрилси казан [кюп]
—, обесноцентрйрёванный , крист, обсмио
центриран куб (на кристална решетка)
—, перегонный дестилационен казал
кубатура ж изм. кубатура, обсм
кубик я кубче, куб
—	для мостовой стр. паважно блокче, паве
—	штампа обр. мет. блок на щампа
кубический 1. кубичен 2. от трста степей
кубовйя ж помещение с казал за преваряване
вода
кубометр я кубичси мстър
кубрик м кораб, кубрик, помещение за еки¬
пажа иа военно кораби
кувалда ж 1. обр. мчт. боси чу к 2. вария, те¬
жък каменарско чук (за цепене на кчмъни)
кудель ж текст, къделя, повссмо
кузнец м ковач
кузнечный ковашки
кузница ж ковачница
кузов я 1. авто каросерия 2. жп. кош, сан¬
дък (на вагон)
автобусный автобусна каросерия
—, автомобильный автомобилна каросерия
—, безрамный вж. кузов, несущий
—, бескаркасный бсзсеглгтна каросерия
—, бункерный жп. бункерен кош (на вагон)
—	вагона жп. кош иа вагон
—, высокобортный грузовой високобортна
товарна каросерия
—	, грузовой товарна каросерия, каросерия
на товарен автомобил
—, двухдверный каросерия с двс врати
—, закрытый закрита каросерия
—, звуконепроницаемый звуконепроницаема
[шбноозолирана| каросерия	.
—, изотермический изотермична- {хладилна]
каросерия
—, каретный каросерия карстен тип
—, каркасный скслстна каросерия
—	ковшового типа мчт. каросерия тип кофа
—, контейнерный каросерия с контейнери;
каросерия за контейнери
—	, легковой каросерия на лек. автомобил
—	, металлический металла каросерия
—, механизированный каросерия с устрой¬
ство за механизирало товарене и разтовар¬
ване
—, несущий носсща [безрамиа] каросерия
—	, обтекаемый каросерия с обтекаема (аеро¬
динамична] форма
—	, опрокйдный обръщатслиа каросерия (нч
самосвал); обръщатслеи кош (на вагонетка)
—, отапливаемый отоплявала каросерия
—	, открытый открита каросерия
—-платформа каросерия-платформа
—рефрижератор каросерия-хладилник
—	, решётчатый грузовой решетъчна товарна
каросерия
—	, самосвальный самосвал иа каросерия, ка¬
росерия иа самосвал
—	с боковым опрокидыванием каросерия със
странично обръщане [наклоняване]
—	скипа мин., мет. кош на екип
—	с откидными бортами* каросерия с отва¬
рящо сс бортовс
—	с откидным верхом каросерия с отварящ сс
покрив
—, тентовый каросерия с брезентов покрив
—, универсальный универсална каросерия
—	, фургонный фургонна [закрита] каросерия
—, цельнометаллический цяломсталиа каро¬
серия
—, цельносварной каросерия със заварена
конструкция
—-цистерна каросерия-цистсриа
—, четырёхдверный каросерия с четири вра¬
ти
кузовостроение с производство на каросерии
кулак м 1. мчш. гърбица, ексцентрик, палец*
шоп 2. зъбец (за сцепванч и освобожДаване)
3. мин. антрацит с размери иа късовете от
50 до 100 мм
—, впускной авто всмукват^иа гърбица (на
разпределителен вал)

357
КУЛ
выпускной авто изпускателна гърбица
(на ризпреДелителен вал)
~, двойной двойна гърбица
двухпараллёльный жп. нръсаеглав с два
паралелни додача
~, зажимный затягаща [затегатолна] гър¬
бица
качЛющийся люлеещ се палец
передвижной подвижна гърбица
переключающий превключваща гърбица
~, плоский плоска гърбица
поворотный авто шенкел
~, под клетевой мин. палец [гърбица] под
коша
разжимный тормозной гърбица за осво¬
бождавано на спирачката
—	стопора зъбоц на запиращ [задържащ] ме¬
ханизъм
тормозной гърбица [ексцентрик] на спи¬
рачна челюст; спирачен палец
установочный монтажна [регулираща] гър¬
бица
—	цепи конвейера (съединителна) скоба за
верига на транспортьор
кулакИ мн клСти, посадочные мин. ексцентрич¬
ни палци за задържано на рудничната клет¬
ка (при скъсване на въжето)
кулачкИ мн режущей цепи мин. зъбоносачи
[прешлени] на режоща верига (подкопки)
кулачковый миш. 1. гърбичен, ексцентричен
2. челюстен
кулачок м 1. маш. гърбица, ексцентрик, па¬
лец 2. челюст (на патронник) 3. скрепи-
телно валче (на галова верига)
барабанный барабанна гърбица
~, декомпрессионный авто дономпгтсйеп-
на гърбица
дИсковый маш. дискова гърбица
—	зажигания авто гърбица (ни тоноризпр)-
Делителя) на запалването
—, захвЛтный челюст (на патронник)
запорный плг. грОичен управляващ диск
(на блокиращия котвен механизъм)
золотниковый топл. шибърно кръсто-
главчт
—	кардЛна карданен палец
клапанный клапанна гърбица
конический конусна гърбица
~, контактный ел. контактна гърбица, гър-
бичен диск
копировальный копирен палец
направляющий направляваща гърбица,
водещ [направляващ] палец
~, опорный опорен палтц или лост (на лабо¬
раторни везни)
огббйный отблъскващ палец
патрона челюст на патронник
—	патрона, сырой незакалепа челюст на па¬
тронник
~ подачи авт. гърбица на подаването
—	прерывателя ел. гърбица на прекъсвача
прерывателя магнето авто гърбица на пре¬
късвача на магноапо запалване
—	привода на соса гърбица за задвижване на
помпа
~, приводной задвижваща гърбица
прижимный naтиснaaелnа гърбица
пусковой пускова гърбица
~, рабочий работна гърбица
—	распределителя зажигания палец на раз¬
пределителя на запалването
~, реверсирующий превключващ палец
регулировочный регулиращ ексцентрик
[палец]
~, сердцевидный сърцевидна гърбица
—	оокораcпрадалиоал я палец на тоногазпге-
долителя
толкающий тласкаща [повдигателна] гър¬
бица
фигурный профилна гърбица
цилиндрйческий вж. кулачок, барабан¬
ный
кулйрование с текст, нулирано (изработване
на гладък трикотаж)
кулиса ж миш. 1. кулиса (основна част на
кулисен механизъм) 2. кулисон механизъм,
кулиса
брусковая блокова кулиса (задвижвана с
кулисен кимък)
—, вИльчатая нилкода кулиса
вращающаяся въртяща се (ексцентрико-
ва) кулиса; кулисен механизъм с въртяща
се.кулиса
дуговЛя дъгова кулиса
-у, качающаяся клатеща се кулиса; кули-
сен механизъм с клатеща се кулиса
криволинейная криволинейна кулиса
—	обратного хбда кулиса за обратен ход
подвйжная подвижна кулиса
поступательная постъпателно движеща
со кулиса
прямолинейная праволинейна кулиса
—	с прорезью кулиса с прорез
кулисный кулисен
кулон м ел. кулон (единици за количество
елек таичеетво )
кулонмётр м ел. кулонометр, волтаметър
весовой кулономеаъг-всзпа
~, водородный водороден кулонометр
~. мЛссовый тегловен [масон] кулонометър
объёмный обемен кулонометр
ртутный жиначтн кулонометр
—, аиакацйенпый аитгацйопен кулонометр
кульминация ж аспр. кулминация, премина¬
ване през небесния меридиан
культиватор м с. сп. култиватор
~, виногрЛдный лозарски култиватор
—-глубэкорыхлитель култиватор за дълбоко
гаагехкваnо
дисковый дисков култиватор
лапчатый ггубтг, стабилен култиватор
(с оспрев■ъахи двустранни лапи)
лесной горски култиватор
~, пугедей ливаден култиватор
надтсной навесен култиватор (без собст¬
вена хоДова системи)
ножевой ножсн [ролков] култиватор
—, овощной зеленчуков култиватор
—-. -окучник култиватор-браздин [-окопнин!

КУЛ
358
о-'-пбдебрм■щое кблтйватбр-подxраивач, под¬
хранващ [наторяващ] култиватор
прицепной прокачси култиватор
о/, пропашной окопен култиватор
—прорСжо ватсль култиватор за разреждане
(на посев)
—растениепитатель	вж. культиватор-под¬
кормщик
—, ротационный ротационен култиватор
—рыхлйтель култоватбр-разрбгквач
садовый градuнарскб-бвбщарскu култива¬
тор
ог, свекловичный цвсклов култиватор
тракторный тракторен култиватор
о/-удобритель наторяващ култиватор, под¬
хранващ [наторяващ] култиватор
—, фрезерный фрезов култиватор, почвена
фрсза
штанговый щаигов култиватор
~. чизельный чозгл-кблтоватбр
—-экстирпатор култuватбр-екиторпатор [ыз-
корслвач., грубср]
культивация ж (культивирование с) с. ст.
култивиране (на почва)	.
кумарон м хим. кумарон, бсизофураи
ку-мётр.ж радио ку-метър, Q-метър,, измерва¬
тел иа качествен фактор
куммингтонйт м мине'р. къмингтонит
кумол м хим. кумол, изопропилбензол
кумулированный хим. куму-лорви, натрупай
кумулус мчтео кумулус, купсст облак
кумулятивный хим. кумулативен, натрупващ
кумуляция ж хим. кумуляция, натрупване,
събираис
кунайф м мет. кунайф (магнитна сплав с
меД, никел и желязо)
куниаль м мет., кун и ал (сплав, съДържчщч
меД, алуминий и никел)
кунйко м мет. кунико (магнитна сплав с
мед, никел и кобалт)
кунцйт м минер. кунцит (виолетово оцветена
разновиДност нч сподумен)
купаж м хрчн. купаж (смесване на различни
сортове с■ цчл типизиране, . нчпр. вина)
купе с купе
—мягкое жп. мско, първокласно купе
спальное спално купе
купейный жп. (разделен) иа купета (нчпр.
за вагон)
купелирование с мет. еу■пслуванг (извли¬
чане на благороДни мчтали от , рчтортно
олово )
купелировать мет. купслувам
купеляция ж вж» купе^йрование
купировать текст, куп и рам, разреждам паста
купол м геол. стр. купол, кубе
—, антиклинальный антиклинален купол
—	вращения ротационен купол
—	обрушения мин. кубе на обрушване [срут¬
ване, събаряне]
—	парашюта ав. купол на парашут
~, поворотный воен. въртящ се купол
—, ребрйстый орсбрен купол
—. сетчатый мрежест, клетъчен купол
скрывающийся воен, скриващ се [потъ¬
ващ, спускаш сс] купол
соляной солеи купол (своД- в солна мина)
сферический сфсрычси	[полусферичен!
купол]
шатровый шатров [четиристранен] купол
куполообразный куполообразен
купорос м хим. мсталси сулфат
жслСзный желсзсн сулфат; зелен камък
—, марганцевый манганов сулфат
мСдный медси сулфат; сои камък
~, нйкслсвый никелов сулфат
свинцовый 1. оловен сулфат 2. минер.
англезит
—, урановый 1. уранов сулфат; 2. минер.
йохаиит
цйнковый цииков сулфат
купоросный сулфатен
купрат м хим. купрат, хидроксокупаат (III)
купрёза ж изк. вл. медно-амонячна коприна
купрйт м 1. минер. куприт, червсиа медиа
руда 2. хим. куприт, ходрбесбеунрат (II)
купрокч м ел. токоизправител с мсдсн окис,
сух |мгдиббеосен] токоизправител
купроксный нсдиоoеuиси
купромагнезйт м минер, еушрбнагнгзйт
купромарганец м мчт. мсдио-мангалова сплав
[лигатура]	’
купрон-элемент м ел. мсдсн елемеит
купферникель м мет. неднбиикглова сплав
[лигатура]
купферштейн м мет. меден щсйи
купюрование с съкращаване
курвиметр м геод., изм. Kривбнгр, (уреД за
измерване Дължина на криви линИи)
курдонёр м чрх. параден двор
курица ж стр. легло иа улук (изрязано в
мертеците)
курнаковит м минер, курнаковит
курок м воен, спусък
—	торпеды кораб.,' воен. спусък (зч изстрел¬
ване) иа торпедо
курс м 1. курс (за обучение) 2. чв.. нвг. по¬
сока, курс 3. икон, курс (на вчлутч)
□ ложйться на — вземам курс, движа сс
по направление (за самолет. корчб)
встречный иасрещси курс
заданный зададеи |пргдписан| курс
—, Истинный истински курс, курс по картата
—, компасный курс по компас, управляван
курс
магнитный магиотси - курс
—, параллельный успореден курс
пересекающийся пресичащ се курс
посадочный курс [посока] за кацане
—	по радиомаяку курс по радоофара
смСжный съссдси [близък, граничещ] курс
курсив м	полигр. курсов (вид печчтчрски
букви)
полужйрный получер курсов
светлый светъл [постен] курсов
курсограф м кораб, курсограф (апарат за
регистриране нч курса)	■
курсопрокладчик м ав.' прокарван иа курс
курсоуказатель м чв. курсов указател' '
35*
ЛАБ
«у— ум геол, м «именен нотой, сивей
ку—чаность ж техст, «ъд-авкна
куваатовкй м хим. кураатониИ, Кя
ку—ьС—ский 1. куриерски 2. жп. експресен
(зи влах)
«увьё-чик м техст. снимаемо или. чис-ечно
налчс
кусачки мн инстр. клещ» за рязане (на тел)
боковые ел. илощн за странично рязане
(ни хебел)
колОнчатые ктпн монн «лощи
п—0волтчныо клещи за тол
кусконатость ж големина [едрина] ми «ъсово-
то, зър исстост
кусковой (който е) нс късове |вараска, буци]
кусдидальмый (куспйдкый) островръх (нзпр.
покрив)
куст м 1. гор. храст 2. мин. рудно гнездо
опытный мин. опитен участък
—, свайный стр. група пилот»
кустИ—ный занаятчийски, ръчсн, примитивен
кусторОз гор., с. ст. ножица за х-ас-я
т—Икторный трактовка хрис-трсзаака
кухсн м калъп, брикет
кухня ж. домовия хрен. обществена кухня
(за хране за с хъщи)
куча ж 1. купчине 2. коото- (тухларни или
верна пещ)
—	для обжига херам, ктпттр за изпичане
(напр. нс тухли)
—	для смолоеурСния «оптор за добиване ни
смола и катран
—	для углежжСния «он-ор за овъглявано [до¬
биваме па дъ-всин въгляща]
д—евесно-угольная вж. куча для углсмо
жения
лежачая ломеш [хоризонтален] «опто¬
навозная с. ст. еупящо за тор
к ю-оль м (хренова) кофи
то—ткйдный под. тр. о-ръщакелни [из¬
сипваща се] «офа
само-аск-ынающиЙся самоокваряща со
кофа (кофа с отварящо се дъно)
ящичный кофа-сандък
кювдлам м мин. кюв^.^^^, уе-севанс с отле¬
ти пръстокн (тюбинги)
кювОт м стр. каиевка, оков (крей път).
страничка канавка (под склон)
дорожный стр. пътна канавка
кювОта (кювСтеа) ж ■ хим. еюнотка (стъклен
съд зз' промиване)
кювс-ткопа-сль м стр. оковна копачка
июл-ёт м мет. охладя-сл, столаж за охлаж¬
дано (не отливки и метални блокове)
кю—Я м ядр. кюри, единица мярка за радио¬
активност
ию—ий м хим. кюрий, Ст
кю—Ит м минер. кюрит
кя—Из м ■ . хидр. подземни гелс-ия, какал (зс
събиране и извежДсне нс псдземни води на
повърхността)
Л
либаз м 1. кореб. (мзлък шлеп с двукатен
покрив) 2. текст. (смесителнс) «амсра
ла-Япьность ж неустойчивост, ноnосттяпCт'вт»
пебипитс-	•
лабкрИнт м -1. зрх.. зх., хибер. па-к■-ипт
2. меш. па6яркиmит уплътнение, ла-иримт
маслозадё-мкваюшкй	маслсзадържащо
па6ивянmно уплътмекке
тарСлочный тарспктво ла-кримтнт уплът¬
нение
пабкрИнтмый лабкрии-си. лабн-нитов-
лаборант м лаборант .	,
лаборатория ж пи6трaкорин
аиалитКчосeан аМелк-кчиа ла6трактркя
аэродинамическая аеродинамична лабо-
Ва-т-кн
выстктвTпьтная ел. вястктвопкова ле-т-
ра-т-кн	.
высоковольтная испытательная високо¬
волтово изпнтваmолпт 0^0
высокогорная високопланинска лабова-
ттвкн
горячая ядр. гореща лаборатория
заводская заводски [производствени] ла-
боветовия
—	нзлучёний ядр. пабтра-орян за излъчвания
измерительная кзйорватоппа лаборато¬
рия
—	изотопов ядр. ла6тра-орин за изотоп»
испытательная кзвнтваmопна пебтриттрйя
исслСдова-ольская изследователска пебо-
ра-трия
лс-Иющая рекет. летяща лаборатория
механическая механична пиборе-оркн, ли*
борето-ия за механични изпитвания
—	мтвссомостн ав. лаборатория за безтеглов¬
ност
т-би-апьная космИчсская ракет. орбитал¬
на космическа лаборатория
ое—сдвкмман жп. подвижни лаборатория
(във вагон)
—адкойтт—Hчоскан радномотркана пибт-
-а-твкя
—удийчная мин, руднична лабт-е-т-кн
свстотсхнИческая па6тре-трин по осноти-
тспка техника
спект-апьная свсктралка пабоваторня.
термИчсская -оплт-ехиячесkа [mермнама)
па6тра-оркн
аумомот—Ичсскан пибт-итт-ян во измер¬
ваното на шума
экспрессная 1. мет.. леяр, експресни лабо-
Ваmтвкн (зс бързи анализи) 2. оисврссиа
па6орекорнн (за информация), оксоросяк-
формация
—	ядс-мых нсслCатвам»й ла6ови-т-ян за
ядрени изследвания .
ла-оратT—ный пабова-овои
ла-вадTр м минер. лабрадор, матриeвo-kaп-
цисн фспдщnат
лабвеат—Иm м петр. лабрадорит (интрузивна
схела)

зее
ЛАБ

лабунцовйт м минер. лабунцов^
лЛва ж 1. геол, лада 2. мин. фронт (за Добив
на полезно изкопаемо). забой (с дължини
от няколко Десетки До стотици метри)
базальтовая базалтова лада
—	безлюдной выемки добивен фронт Отз хора
волнистая дъжоста (вълниста] лада
глыбовая лада на блокове’
действующая работен (действуващ] фронт
~, кислая кисела лада (в зависимост от съ¬
държанието на силициев Двуокис)
машинная [механизированная] машинен
[механизиран] фронт
—, наклонная наклонен фронт
основнЛя основна лава (в зависимост от
силициевия двуокис)
—	по восстанию възходящ фронт
подушечная възглавничка лада
—	по простирЛнию фронт по простирание
(на пласта)
пузыристая мохуртста лада
—	с заклЛдкой фронт със запълване
—	с обрушением фронт с обрушвало
спаренная сдвоен фронт
~, струговая стругов фронт (въглищити се
изкопават със струг)
туфовая туфова лава
шаровая вж. лава, подушечная
этаж фронт-етаж
лавер м гааопгомивачка (за почистване на
въглеДвуaкиеа в захарното производство)
лавина ж лавина
ионная ел., ядр. йонна лавина
—, снежная геофиз. снежна •лавина
электронная електронна лавина
лавИнный лавинен
лавинообразный лавинообразен
лавовый мин. фронтов
лавопЛд м геол, ладода каскада
лаврионйт м минер. лаврионит
лавровйт м минер. лавровит
лавсан м ладсан (полиестерно влакно съветско
производство )
лавсонИт м минер. лавсонит
лаг м 1. кораб, лаг (уред зи измерване на ско¬
ростта и изминатия пъг) 2. икон, лаг,
закъсняване (нипр. на полезния ефект
спрямо оппускине на капиталовложенията')
винтовой птрков [нъртушъчен] лаг
воздушный ав. въздушен лаг
—, гакаббртный задбердон лаг
днищевый дънен лаг
механйческий механичен лаг, ci оросто-
мер
электрический електрически лаг
лага ж	стр. подложна [подподода| грода
лаглйнь м кораб, лаглин, лагеве дъже
лагонйт м минер. лигонит
лагранжиан м мат. функция на Лагранж
лагуна ж геол, лагуна
лаз м 1. (годйЗйопоп) отвор, люк 2. поле на
облъчване (в рентгенова техника)
котельный люк [етвег! на котел
ремонтный ремонтен люк [отвор]
смотровой наблюдателен отвор
угольный въглищен люк
лазер м лазер, квантов генератор за свет¬
линни дълни
газовый газод лазер
гелиево-неоновый вж. лазер, газовый
диодный диоден лазер
~, жидкостный . лазер с течна активна среда
~, Импульсный имп\ 1• • • н лазер
ионный йонон лаз • р
~ на твёрдом тОле лазер с (активно) твърдо
тяло, кристален лазер
—	непрерывного излучения лазер с непре¬
къснато излъчване
плазменный плазмон лазер
полупроводниковый полупроводников ла¬
зер
рубиновый рубинов лазер
—	с пламенной накачкой лазер с пламъчно
възбуждано
туннельный тунелен лазер
лазулйт м минер. лазулит, син шпат
лазурит м минер. лазурит (с лизурносин цвят)
лазурный ясно син (цвят)
лазурь ж синьо (минерално багрило)
берлинская берлинско [парижко] синьо,
железен (III) хтксациапофтгат (II)
~, железная [малярная! вж. лазурь, бер-
лйнская
медная минер- азурит
—, парижская вж. лазурь, берлинская
лайка ж велур, чортова кожа
лЛйнер м I. липотп кораб (пътнически или
товирен кораб от линейното плаване)
2. голям пътнически кораб 3. лайнер (мно¬
гоместен пътнически самолет)
лак м 1. хим. лак 2. лачена кожа, лак
авиационный авиационен лак
автомобильный автомобилен лак
акриловый акрилов лак
~, алкидный алкиден лак
аптинйслOтпый нисепйпоустейчив лак
апайнекгозйOнный пгетйвокероайоитп
лак
асфальтовый асфалтов лак, асфалапан
ацетоновый ацетонов лак
бакелИтовый бакелитов лак (разтвор
на фенолформалДехиДна смоли)
бесцветный безцветен лак
битумный битумен лак
быстросохнущий еъгaосъхптщ лак
влагонепроницаемый влагепепгенйцатм
[влагоустойчив] лак
—	воздушной сушки лак за сушене на въз¬
дух
глифтЛлевый глифталов лак (от глифпи-
лова смола)	.
~ горячей сушки вж. лак печной сушки
гравировальный лак за гравиране, пред¬
пазен [защитен] лак (през време на .изяж¬
дането )	.
—, грунтовочный лак за основа (нипр. на
покривен лак)
жаростойкий лак, устойчив на високи
температури
защитный защитен [предпазен] лак

361
звукоизоляционный	звукоизолацио^и
лак
—, кабельный лак за кабели
еангнноугOльиыH каменовъглен лак (на
основа каменовъглени битуми)
канифольный колофонов лак
~, каучуковый- каучуков лак
кислотостойкой вж. лак, актйкйслбтный
клеящий лак за залепване, лепящ лак
кожевенный лак за кожа
, копаловый копаллак
красИльный лак, бояджийско цветен [пиг¬
ментиран] лак, лакова боя
красочный бояджийско [цветен] лак
кровельный покривен (външен] лак (из¬
дръжлив на атмосферни условия)
литографской литографско лак
лодочный лак за лодки
наслоитбйейй наилббитойчйв лак
масляный маслси лак
мастичный лак за кит (използува се като
свързващо вещество)
мебельный лак за мебели
мсталлозбваккый мста.пизиран лак
нитроцеллюлозный нитроцелулозен лак
огнеупорный вж. лак, жаростойкий
■—, одибебнпоиёитиый сдиокбнпбнгитси лак
пеитафталсвый псктафталов лак
-s, пгрхлорвuннловый псрхлорвинолов лак
печной лак за псчко
печной сушки лак за псчсис
пигментированный пигментиран [цвстсн]
лак
—■, покровный покривен лак (който сч по¬
лага напр. върху лчк за основа)
полировочный пблорбввчен лак, лак за
полиране
пблйсторбльиый полистиролов лак
полохлорвонИловый полохлорвоиолов лак
половой (емайл-)лак за подове
пропИточный омпрегнационеи лак
распыляемый лак за шприцоване
силиконовый силиконов лак
синтетической синтетичен лак
скипидарный терпентинов лак
смоляной смолен лак (с повишено съдър-
жанич на лакови смоли)
спиртовой спортлак (нчпр. разтвор на
шеллак, копал в спирт)
терморе, етнвкын термбреаетйвгн лак
~, токопроводящий тоеонровбдсщ лак
троноеогтбHеой лак за тропическо усло¬
вия
флуоресцирующий флуоресцентен лак
фотографической фотографско лак
~ холодной сушки вж. лак воздушной сушки
~, цапбновыH цапонлак
цветной вж. лак, пигментированный
целлулоидный вж. лак. нитроцеллюлоз¬
ный
чстырёхчасовбй (лак, съхнещ в продъл¬
жение на четири «аса)
^•шсвро кож. лак-шевро
шеллачный шеллак (за политура)
	 ЛАМ
электроизоляционный електроизолацио¬
нен лак (за емайлиране на проводници)
эмалевый емайллак
эмульсионный емулсионеи лак
этол целлюлозный етолнелулозгн лак
лакирование с лакиране, боядисване с лак.
нанасяне на лаково покритие
~ в барабанах лакиране [боядисване] в ба¬
рабани (за малки метални преДмчти)
~ вальцами лакиране [боядисване] с валяци
~ костью лакиране [боядисване] с четка
~ масляным лаком лакиране [боядисване] с
маслено лакове (бчвносъхнещи)
~ окунанием лакиране [боядисване] чрез по¬
тапяне
~ пульверизацией вж. лакирование распы-
лСкосм
~ распылСносм лакиране [боядисваие] чрез
шприцоване или разпра шаване
~ aлсктробиаждёйысм вж. лакирование, элек¬
тростатическое
элеетрбитатйчссеое електростатично ла¬
киране [боядисване]
лакированный лакиран
лакировать лакирам
лакировка ж 1. лакиране 2. слой от лак, ла¬
кировка 3. карт. лакиране, продаване иа
блясък [ гланц]
лакировочный лакиращ, (служещ) за лакиране
лакировщик м лакирован (работник)
лакколИт м петр., геол, лаколот (интрузивно
тяло)
лакмус м хим. лакмус (рН-индикатор)
л акобумага ж чл. лаебгартоя (за изолиране)
лаковый лаков; лачен; лакирай
лакокраски ж лакова боя, пигментиран лак
лакокрасочный лакиран, боядисан с лак
лаколйфа (ж вж* лакбль
лаколь м лакол, лаков бсзор
лаебтеань ж ел. лакотъкак, лакирано (изо¬
лационно) платно
шёлковая копринена лаеотвеан
электроизоляционная електроизолацион¬
на лак^отъкан [мушама]
лакриматор м хим. сълзотворно вещество,
сълзлов газ
лаербанОт м минер, лакруанит
лактам м хим. лактам (в производството на
синтетични влакнч)
лактат м хим. лактат (сол на млечната ки¬
селина)
~ желСза жслсзеи (II) [фсро] лактат; жслсзси
(Ш) [фсры] лактат
~ натрия натриев лактат
лактоза ж хим. лактоза, млечна захар
лактометр м млскомср, лактомстър
лактои м хим. лактон
ламбСрт м изм. единица за яркост (на свч-
тчща повърхност)
ламСль ж ел.. текст. пластина, ламсла
~ коллектора колекторна пластина [ламсла]
контактная контактна пластина
регулировочная изм. пластина за регули¬
ране (нчпр. на хлчбинч)
~ самоост.■ нова текст, спирачка ламела
ЛАМ
362
ламинарный хидр. ламина-сп
ламинирование г. харт.. лийкинриис
ламинированный отделящ, со ми опис-твс
лампа ж 1. пейпе, електрическа крушка
2. (епе«-ронна) лампа
аварийная аварийна [зепасме] лампе
автомобильная автомобилна лампа
аккумуляторная акумулаторна лампа
аргоновая кфт. аргонове лемеи
г--,ацетиленовая ацетиленова [карбидна] лампа
батарейная (електродна) лампа - с бате¬
рийно т-овпоиие
—	бегущей волны (ЛБВ) редио лампа с бя-
гаша вълна, ЛБВ
безначальная (споиmвонма) лемеи със сту¬
ден катод
безопасная безопаска ламна (нзпр. за
осветление в мини)
бёзэnёктрбдная -тз спек-втдма ламоа
(тпе,k--оиии)
~, бензЗновая бензйитна [поялиа] лампи
—, ■ бестеневая ламне за осне-поикс без сянке
(непр. зс операционни маси)
б^иб^льная бсзцокълна лампа (елек¬
тронна)
—	бзлюкс вж. лампа, двухнйтевая
би спиральная ' двоИмтспивелна [бнеоярал-
па] лампи	■
блокирующая	блокираще (електронна)
лампа
бусинковая вж. лампа, миниатюрная
буферная буферна [разделителна] лампа
(олеи-ронна)
—, вакуумная 1. вакуумна [евакуирана] лам¬
па 2. вакуумна (епо«т-омна) лампа; ва¬
куумна тръ-а
—	варзмю вж. лампа с переменной крутизной
вентильная вж. лампа, , выпрямИтельная
взрывобезопасная взривобезопасна лампа
—, вибропрочная вкбвтусmтИаква лампе
водородная нодтродма лампа
возбуждающая нъзбуди-слна (слеикрон-
на) лампа, лампа в схема на задаващ гене¬
ратор
вольфрамовая 1. лампа с волфрамова спи¬
рала [жичка] 2. лампа с волфрамов катод
—вспышка кфт. светкавица
входная нходма лампа (електронна)
выпрямИтельная	изврави-олии |вон-йп-
жа] лампа, токоизправителма лампа
высоковольтная лампа зи ннстит мад-с-
момно
высокочастотная високочестотна лампа
(елек-вонма)
выходная изходна [крайна] ламее (слск-
тртпПа)
габарЗтная ссто габаритно [малко] фар-
ао. странични (габаритна) лампа
~, газомерная мин. лампа за язмсрнако съ¬
държанието ма газовото (във въздуха на -
рудник)
газонаполненная. газомаоълнсна лампа
газоразрядная 1. лампа с тлеещ разряд
(осветлителей източник със светещ газ
или пзри)	2. газоразрядна [разрядна]
(тптkтронна) лампи	чг]
газоразрядния ксеноновая kсоиоитви лам¬
пи с -лссщ разряд
~, газосветная еж. лампа, газоразрядная 1
~, галогенная' ртутная живачна хало^нна
ламва
~, генераторная генераторни (тпо«-втниа)
ламва
головная мин. поясни лампа (светилни-
кът се закрепва ни хаскате)
грушевЗдная опскm—ичоска крушка [лам¬
оа]
—	дальнего света, контрольная авто итмтртп-
на лампе за дълги [далечна] светляна
двуханбдная двуакодка (тпе«-ртнни) лам¬
па
двухконтактная вж. лампа, двухнйтевая
двухлучевая двупъасва (опсkтромма) пий-
оа
двухнйтевая авто двужична лампа (зс
Дълги и късе светлина)
двухёёточоая двурешотъчма (олсе-ронни)
лампи
двухцбксnьоая дву^е^на (епсk-вониа)
ламва
декадная счетная дскадни прсбрткmепии
[цифрова] ламее, дскатрои
демпфирующая домпфсрна лемое (слек-
троине)
детекторная детееторма (спсkтвтнна) лем-
оа
—	для карманного фонаря лампа [крушка]
за джобен фенер
~ для о-лучСния лампа за облъчвано
—	дневнTгт свОта лампа зи дневни свотлика
(луминесцентна )
дугонИя (олее-ро-)дъгова лампа
—	Дэни безопасна миньорска лампи (ма Дени)
—жёлудь (олоктвтмии) лампи тип «желъд»
—	задающего генератора вж. лампа, воз¬
буждающая
—	зИмя-ос-и тлф. (сигнална) ламва за зае¬
тост
запаянная лампа с изводя за споявано
зеркальная лампа с огледална отражателна
повърхност
измерительная электронная вж. лампа,
электрометрическая
иллюминационная	илюминационка [де¬
коративна] лампа
Импульсная импулсна (тпсктвтпка) лампа
индикаторная индикаторна (олоk--тина)
пейпе, «магическо око»
—	инфракрасного излучения лампа за инфра¬
червено излъчване, инфрачервена лампа
ионная йонна (електронна) лампа
испытательная изпитвателна |ктнmвтп-
иа, о-иптнма] лампи
кабйнная св. лемва за кабини
калИльная ветройaкстви ламва (с суеро-
со газово чорапче)
—карандаш лампа-молив

зез
ЛАМ
карбидная вж. лЛмпЛ, ацетиленовая
кармЛнная джобно фенорчо
катодная аетаа.. катодна ламп»
квЛрцевая кварцова лампа (за ултра¬
виолетови лъчи)
кенотронная кенотрон, токоиЗправителои
вакуумен диод
керосиновая газона лампа
кинопроекционная кинопрожекционна
лампа
контрольная контролна лампа
котельная лампа за осветявано вътреш¬
ността на котол (подвижна ' обезопасена
лампа)
криптоновая лампа, напълнена с
криптон (луминесцентна)
ксеноновая Импульсная ксенонова •им¬
пулсна лампа (за възбуждане на рубинов
лазер)
—	«люди» мин. лампа «хора» (сигнални лампа
при рудничния поДем)
люминесцентная луминесцентна лампа
(с тлеещ разряд)
манометрическая манометрична лампа за
вакуум (елонтренnа)
матированная матирана [матова) лампа
маячковая (електронна) лампа с дискови
изводи
металлическая (електронна) лампа с мо¬
тален балом
металло-стеклянная (електронна) лампа
с метално-стъклен балон
.—' мигающего света авто лампа на мигача
миниатюрная 1. малка лампа (крушка!
2. миниатюрна [малогабаритна] лампа (елек¬
тронна)
многоанбдная многеaподна (електронна)
лампа
многосёточная мпегогтшотъчпa (електрон¬
на) лампа
■-м, многоэлектрбдная мпегоелонтгедпа (елек¬
тронна) лампа
модуляторная модулаторна (електронна)
лампа
молочная млтчноОяла [опалова] лампа
~ никиливиния лампа с нажежатма жичка
(нишка), електрическа крушка
~ накАчки възбудителна [инверсионна] лам¬
па - (на лазер)
настольная лампа за (поставяне върху)
маса
нЛтриевая натриева лампа (източник на
жълта светлина с определена Дължана на
вълната )
неоновая неонова лампа
—	несоответствия авт. лампа за несъответ¬
ствие (на сигнал)
низковольтная ' 1. лампа за ниско напре¬
жение 2. (електронна) лампа за ниско на¬
прежение
—	обратной волны лампа с обратна вълна,
карцинотрон (електронният сноп се дви¬
жи в посока. обратна ни напредващата
вълна)
—	общего применения универсална лампа,,
лампа с общо предназначение
ограничительная ограничителна (елек¬
тронни) лампа
одноконтЛктная вж. лампа, однонйтева»
од йонитевая авто одножична лампа
езекналенпaя лампа с огледална отража¬
телна повърхност
оконечная крайна [изходна] лампа (елек¬
тронна)
опЛловая вж. лЛмпа, молочная
отбойная тлф. лампа за сигнализиране
края на разговора [за свършен разговор)
~-отражатель лампа с рефлектор, лампа-
отражател
пальчиковая вж. лампа, миниатюрна»
паяльная вж. лампа, бензИновая
^-ирреключатель електронен комутатор, пре¬
включваща [^мутираща] лампа
~ по^менной крутизны (електронна) лампа
с променлива стръмпеса
переносная преносима [подвижна] лампа
плазмонная плазмена (електронна) лампа
пламенная дуговая пламъчна [вйсокейн-
тепзйвпа] дъгова лампа
подвесная окачена [висяща] лампа
подкапотная авто лампа под капака
(зи осветление на двигателя или багажника)
подогревательная (електронна) лампа • е
индиректно отопление
—	подсвета прибора скална лампа, лампа за
осветяване на скала (на измервателен уред)
потерявшая эмИссию (електронна) лампа
с намалена емисия
предохранительная 1. вж. лЛмпа, безопасная
2. предпазна |есйгурйтелпа] лампа
преобразовательная	преобразувател на
(електронна) лампа (за преобразуване на
честоти )
приёмная приемна (елентреnnа) лампа
—--пробник пробна [индикаторна] лампа
проекционная прожекционна лампа
проекционная дуговая прожекционна
(тпектго-)дъгева лампа
пролётная клистрон (електронна лимпи}
проходческая вж. лампа, рудничная
~ прямого накала лампа с непосредствено
[директно] отопление
пустотная вж. лСмпс, вЛкуумная
—	рабочего места лампа за местно осветле¬
ние
разборная разглобяема (олтн.агоппа)• • лам¬
па
—	реактивная реактивна (електронна), лампа
ртлОйная 1.‘пампа-гопе 2. лампа за радио¬
релейна апаратура
—, реостатная ртостатна лампа
рефлекторная рефлекторна лампа, лампа-
прожектор
ртутная живачна лампа
—, руднИчная .миньорска [руднична] лампа
сверхминиатюрная снръхминиатюрна лам¬
па (електронна)
светокопировальная светокопирна [хе¬
лиографна] лампа

ЛАМ
364
11 i
светомаскировочная лампа със светлинна
маскировка
светонаправляющая лампа с насочена
светлина
светофорная жп. семафорна лампа
—— свечеобразная свсщообразна лампа
с водяным ох^л^ждением	(електронна)
лампа с водио охлаждане
с воздушным охлаждением (електронна)
лампа с въздушно охлаждане
~ с горячим катодом (електронна) лампа с
тсрмокатод
, семафорная вж. лЧмпа, светофорная
, сигнальная сигнална лампа
, соихронизОрующ* я	синхронизираща
(електронна) лампа
смесительная смссителна (електронна)
лампа
с металлической колбой	(електронна)
лампа с металеи балои
с металлической нитью лампа с метална
жичка [нишка]
—■ с механическим управлением (електронна)
лампа с механично управление
~ смёшаного света лампа със смесена светлина
— солнечного света лампа за слънчева свет¬
лика, лампа вйтaлуес (в елчктромедици-
нчта )
со стеклянной колбой лампа със стъклен
балон, стъклена лампа
софйтная софотна лампа
с переменной крутизной	(електронна)
лампа с променлива стръмиост
•~4 спиральная лампа със спирална жичка
[нишка]
спиртовая спортна [лабораторна] лампа
с пуском в горячем состоянии лампа с пред¬
варително подгряване
—■ с пуском в холодном состоянии лампа бсз
предварително подгряване
~ сравнения еталонна лампа
—• с радиационным охлаждением (електрон¬
на) лампа с радиационно охлаждане
стабилизирующая стабилизираща (елек¬
тронна) лампа, стабилитрон
стеклянная вж. лампа со стеклянной
колбой
~ стоп-сигнала авто лампа иа стоп-сигнала
~ с тормозящим полем (електронна) лампа
със спиращо поле
стробоскопическая стробоиеопuчна (елек¬
тронна) лампа
с угольной нитью лампа с въгленова жичка
[нишка]
~ с удлинённой характеристикой (електрон¬
на) лампа за регулиране (напр. зч АРУ —
автоматично регулиране на усилването)
~ с управляющей сеткой (електронна) лам¬
па с управляваща решетка
~ с холодным катодом (електронна) лампа
със студен катод
—— с экранирующей сеткой	(електронна)
лампа с екранна решетка
—, телевизионная телевизионна (електрон¬
на) лампа
~ тлеющего разряда лампа с тлеещ разряд
(осветителен източник със светещ га% или
пари)
точечная физ., сот. лампа с точковиден
източник на йретлона, точков светлинен
ИСТОЧНИК’
трубчатая вж. лампа, софйтная
~, увйШIe(ща*^анна със стъкло, пропускащо
ултравиолетово лт^чи, ултравиолетова лам¬
па
—	указателя поворота авто лампа иа пътепо¬
казателя [мигача]
~ ультрафиолетового излучения	лампа за
ултравиолетово излъчване, ултравиолетова
лампа
управляющая управляваща (елсктроина)
лампа
усилительная усилвателна (електронна)
лампа
фазная лампа за uндыеuранс . иа фазовото
напрежение; фазбуеазaтелна лампа
фазоинвёрсная фазбйивгрина (електрон¬
на) лампа
—-фВра авто лампа за прожектор, ирожек-
торна лампа
фланцевая чвто лампа с флчицов цокъл
—, холодная вж. лампа тлеющего разряда
—	цифровой индикации цифров индикатор,
догитрон
частотно-преобразовательная	(електрон¬
на) лампа за преобразуване иа честотата
читающая кфт.	(електронна) лампа за
възпроизвеждане иа оптичен звукозапис
шахтёрская вж. лЧмпа, руднйчная
~, широкополосная широколентова (елек¬
тронна) лампа
шлёмовая	(електронна) лампа с шлем
[качулка]
~, шумовая шумяща (електронна) лампа
(източник на шумово напрежение)
экранированная екранирана (електронна)
лампа
электрическая електрическа лампа
электролюминесцентная	електролуми-
неcнентна лампа
~, электрометрическая слеетрометрйчна лам¬
па
электронная електронна лампа
электрон но-вол новая вълнова лампа, лам¬
па с електронна вълна
электронно-лучевая електроннолъчева
лампа
лампадит м минер, лампадит
ламповая ж мин. ламп остер на (помещение
зч съхраняване, зчрежДчне и ремонт нч руд¬
нични осветлители и тела)
ламповый лампов
ла мподержитель м фасунга, ламподържател;
тлф. гнездо за лампа
лампочка ж лампочка, лампа
вызывная тлф. повиквателна лампочка
контрольная контролна лампочка
~ освещения шкалы скална лампичка
отбойная тлф. лампичка за свършен раз¬
говор

365
ЛЕБ
—	трёвбжоой сигнализации алармина лам¬
пичка
ланаркИт м манер. панавкнm
лангбейнит м минер. лапгбоймнт
лангИт м минер. лаигят
ланолин м текст. ланолин
ланомётр м текст, ла момотър
лансиасваниё с текст, ланпйранс
лантан м хим. лен-ек, Ьа
азотистый лантанов мят—кд
иди истый лактамов йодид
углекИслый лактамов карбоне-
хлбристый лаиканов хпорнд
ланцета ж леяр. панпекке, лемпеmе. акчик
(формовъчен инструмент)
лапа ж 1. крек (не машина) 2. стр. шив, ско¬
ба (зи свързване нс греди) 3. с. ст. шип,
клечки 4. с. ст. лзпз (ни култиватор);
лопате (плоската остра чист на орган,
който рови или загребва почва) 5. корзб.
леве, рог (на котви)
буксовая жп. буксова вилке
гусЗная с. ст. двустранна лапа (не кул¬
тиватор )
—	для -подвески котла скоба за окачване на
«отол
загребающая загребваща лоната (нс то-
верна машине)
зажИмная -стяга, вряmйckа-опиа скоба
захвИкиая челюст, с-иска
окучивающая с. ст. чар-ъ-ляще леде (не
култиватор)..
опёрная тдтрти (птдптвои} крае (на ма¬
шине)
подрезная с. ст. лада за нарязваме (на
поливни брезди)
полольная с. ст. вловачма леве
рыхлйтельная с. ст. лапа за резрохквемо,
Вазрохкваща {рихвитолиа] лапа
стрельчатая вж. лапа, гусЗная
—	цилИндра мзш. онорна поти ма цилиндър
(вместо фланец)
—	якоря корзб. лапе (рог] ма «отвита
пкпзогсванзё с обр. мет. педкмговаие. вря-
тривако
лапинговагь певимговай, ври-винам
лкпзогnрсцёсс м вж. пкпзоговаоиё
лапка ж 1. краче, лепиака; краче (на шевна
машине) 2. хим. щипка (за лабораторен
статив) 3. лепка (нс конусната опашка
нс свредел)
прзжЗмная притискащо крачс (на шевнс
машине)
—	сверла лентичка .(лапка] ми свродпт
—	хвоста вж. лйпка сверла
лапчатый зъбчат
лапы мн ловИльные мин. въмеултви-сп. жаб¬
ка за въжето
ларингофон м тлф. паримгтфои
ларнИт м минер. ларнит
ларсенИт м минер, ларсенит
ларь м 1. (голям) секаък. ракле 2. жлоб,
корито, резервоар
судоремонтный kтра-тройоиком косом
(зз преглед и ремонт ни подвоДнсти чсст)
ластик м текст. Е хастарлъе, пимучом пла¬
за хастар 2. ласкне (виД плетхс)
лйтекс м паmекс. каучуково мляко, каучуков
[млсчсн] сок
бутадиеновый -утадксптв латекс, синте-
тичти латекс от бутадиенов каучук
вулканизированный	(вулканизованный!
вулканизиран латсес
натуральный естеством пи-екс (млечен,,
сох от хеучрхсдийни растения)
неопреновый мотпртптн латскс
синтетический изкуствен синтетичен ла¬
текс (водна емулсия на синтетичен изучук)
хлоропреновый хлт-тпроиов лакскс
^-цтмОнт латексов цимент (цимент с Добав¬
ки ни латекс)
латентный физ. латентен, серят
латерИт м петр. латерит (плътне тухлено-
червенс глинести или камениста схелз)
латеритизация ж петр. латерк-нзaпнн, лз-
ттритио язвокряит (Дълбоко и продължи¬
телно изветряне нс алрминссилихатни ска¬
ли с образуване нс летерити)
лгтйт м петр. латит
латунирование с мссинговене, (електролитно)
покривано с мсснмг
латунный месингов
nатунслuтёйоая ж понрма за месинг; цветка
лсяриа
латунь ж мет. месинг (сплав ни меД и цинх)
автоматная автомате м месинг (зи обра¬
ботване на автомати)
алюмИниевая илумякион мссинг
гИльзовая воен. мосниг зи гилзи
железомарганцевая мслнзо-йамгаитв ме¬
синг
катания валцуван месинг,
ковкая асфтрйкруем мсснмг
красная чернен мссинг, томпак
листовая месингова ламарина
ли-Ойкая лея-ски мссинг
марганцевая (марганцовистая] манганов
мтсниг
морская мтсниг, устойчив ми морска вода,,
морски месинг
нЗкелевая миколов месинг
оnовЯозстая калаен месинг, морски ме¬
синг; бронз
рольная мссинг ми -уло (месингови ленте)
свинцовая оловен ’мссинг (с подобрена
обрсботвземост )
свинцовистая вж. латунь, свинцовая
лаурЛт м хим., лаурат, сол или остор пи л еури-
моната киселина
лаурвзкйт м петр. леурвииик
лаурдалйт м петр. паурдапк-
лаурйт м минер, лаурит (рутениев (IV.
сулфид )
лаутарИт м минер. лаутарит (халциев йодат)
лаутйт м минер. лаукит
лауэграмма ж крист. рекmгекограйа (по ме¬
тода) ми Лаус
лафет м 1. Воен, лифст 2. Дърв. тилде
лацкан я техст. -оно-
лебёдка ж лобтдки, вднгачка; хаспсл

зва
ЛЕБ

■г-, автомобильная автомобилна лтбедка (ав¬
томобилният Двигател се използува и за
повдигане)
„~у. барабанная барабанна лебедка
бурильная [буродая] мин. лтОедка на сон¬
да, сондажна • лебедка
,-у, грейферная грайферна лебедка
грузовая кораб., прансп. товарна лебедка
,-z, груаелюдсная мин. лтбтдки за (извоз на)
товари и хора
двухОариеИнная двуеагаеаппа лебедка
дТррикодая лтбедка на дерик-кран
желоночная мин. лебедка за желонката
—у, кабельная вж. лебёдка, канатная
. канатная въжена лебедки
канатных откаток мин. лебедка за нъжон
извоз (чрез закачване на вагонетките за
въжето )
-~, крановая кранова лебедка
—■, лифтовая асансьорна лтбтдка
мантвровая маневрена лебедка
-у, моторная моторна лебедка
напольная лтбедка (за закрепване) на
пода
настОнная стенна лебедка (за закрепване
на стена)
неподвижная неподвижна лебедка
■у~у, откаточная мин. извозна лтОедка
паровая парна лебедка
пневматическая	пневматична лебедка
(работи със сгъстен въздух)
повогеапая еOгъщателна лебедка
подъёмная подемна [повдигателна] ле¬
бедка мин.\ извозна лтбедка
посадочная мин. оОрушвачна леОтдка
приводнИя задвижваща лтбедка (към ме¬
ханизъм, съоръжение)
реверсивнни 1 реверсивна [двупосочна] ле¬
бедка, мин. извозни лебедка
«-у, ручнИя ръчни лебедка, лебедки с ръчно
задвижване
~у, рудничная шахтова лебедка; хаспел
—у с вертикальным барабаном кораб, минтвро-
ник, лебедки с вертикален барабан (обикн.
фрикционни), шпил, кабестан
у-у с нипитовтдущйм блокои лебедка с водещ
въжен скрипец
учу, скиповая мет. скипова лебедка
скреперная мин. скреперна лтбтдка (за
преместване на скрепери в добивен забой)
стационарная неподвижни [стационарна]
лебедка
•-•у, стреловая стрелова лебедка (зи повДи¬
гане и спускане на стрели)
сткойтопьпo-моптижпия строително-мон¬
тажна [строителни] • Лебедка
~ струга мин. струговИ лебедка, лебедки за
струг
судовая корабни лебедка, динч
<-у, тартальная вж. лебедка, желоночная
»■', тормозная спирачна лобедки
•■'у, трелёвочная лебедка зи • влачене (на тру¬
пи До площадката зи- товарене)
тяговая теглещи ' [ттглйтелпи) лебедки
фрикционная фрикционна [триоща] ле¬
бедка
цопная верижна лебедка
червячная чердячни лебедки
шИхтная вж. лебёдка, рудничния
—у, швартовная кораб. вързална лебедки
~, шпилтдИя вж. лебёдка с дткаинальным
барабаном
шлюпочная кораб. лодъчна лоОодки
учу, электрическая електрическа лоОтдки
учу, якорная кораб, котвен рудан [винч],
Орашпил
лебёдчик м работник, обслужващ лобтдки
ледойт м минер. льовеит
ледигйт м минер. льовигит (разновидност ни
алунит)
левовращающий пядевъгаящ, въртящ наляво
лтдеккучёnый усукан наляво
левOпелягиаевапный опт. задъхващ наляво
равнината ни поляризация
левулёза ж хим. левулоза, фруктова захар
легТнда ж лтгтнда, пояснителни бележка
(към карти, диаграми)
птгйреванйт с мет. легиране, сяливянт
~, ионно. ядр. йонно внедрявано |лтгирanт]
(чрез бомбардиране)
у-, повТгхпостпот повърхностно легиране
(в твърдо състояние)
птгИгевапный лтгйган
птгйредать лтгигам, спладям
лтгйгутмость ж лтгйгутмесa, логирища спо¬
собност
лтгневТс м стр. лека тухла (за изолация)
шамотный шимотна лека тухла
лтгневТспый лек, с малко ттгло
лтгневодолаа м леководолаз
легковой лек (за превозно средство)
лтгкевосппамтпЯющййся . леснозапалим
лтгновосстанедймый хим. подаващ ст ни ре¬
дуциране
лтгнекйпЯщйй хим. с ниска температура ни
киптне
лтгнолттучий хим. лтснолттлив
лтгнеплавнйй лтсnетеnим, топящ ст при н«-
ска температура
лтгнопеддйжпый лтспеподвйжтн
лтгнегазббкпый лтспогазглееятн
лтгнорасаворймый лтснегизтворйн
легкосъёмный 1. лтснегаагпееятм, лесномз-
даждащ (за част от механизъм) 2. лесно-
изтриващ, неустойчив на триене
птгносыпучий лтснегоплйв
лтгнеаткучий лтспоттчлйв, тънколивън, с ни¬
ска виснозпост	.
лтгнеходовбй лтноходов (за сглобка)
леграндит м минер. леграндит (цинков aато-
арсенит )
лёд м геофиз. лтд
глетчерный глетчтреи лед
~, донный дънен лтд
дрейфующий вж. лтд, плавучий
~, жильный геол, ледена жила (във еечн*
замръзнала почва)
зернистый зърнест лтд
~, искусственный • изкуствен лтд

367
ЛЕН
~, материковый 'материков [еойтийейталей]
лед
паковый ' многогодишен (полярен] лсд
пищевой лед за хранителна промишле¬
ност
~, плавучий плаващ лед
сухой сух лед, твърд въгледвуокис
тяжёлый 1. кораб. (морски леД, който
труДно се разбива от леДорезч на кораб)
2. ядр. тежък лед
~, шСльфовый шчлфон лед
■ледебурйт м мет. ледебурит (чвтектична
смес на аустенит и циментит)
лсдсрйн м ледерои (платно зч твърДч под¬
вързия )
лСдийк м 1. хладилник с лед, ледник 2. жп.
хладилен вагон, вагон-лсднок
ледиОк м геол, ледник
висячий висящ ледник (по високи и стръм¬
ни планински склонове)
~, горный планински ледник
долЫииый долинси ледник (по Долина нч
планинска река)
каровый цирков ледник (в чашообразuа
вДлъбнатина )
еонтииентальнын континентален ледник
плоскогорный ледник норвежки [сканди¬
навски] тип
покровный вж. ледник, континентальный
цирковой вж. лсднйк, каровый
шСльфовый шелфов ледник (плаващ или
частично опиращ нц Дъното ледник)
ледниковый геол, ледников
ледобур м свредел за лед
ледогенератор м ледогенератор (за производ¬
ство на изкуствен лед нч блокове)
ледозащйтный ледозащитеи
ледокол м корчб. лчдоразбивчч
ледообразование с образуване иа лед
лсдорСз м I. ледорез, ледолом (на мост)
2. корчб. лск ледоразбивач
ледосброс м хидр. лсдбизпускател (нч язо¬
вирна стена)	'
ледоспуск м ледоизпускател (нч воДнч елек¬
трическа центрчлч)
ледостав м хидр. заледяване, пълно замразя¬
ване (на рекч)
ледоход м хидр.' ледоход, влачснс иа ледени
късове
ледяной 1. лсдён; много студси 2. заледен,
покрит с лсд
лСср м корчб. леер (натегнато въже, закре¬
пено в Двчтч си края)
лежалый залежал, престоял (Дефектен)
лСжснь м 1. стр. подложка грсда (върху
нея лежи гредоредът), смок; напречния,
грсда иад отвор (за врчтч или прозорец),
щурц 2. мин. праг; подложка, основа (от
греДи и талпи) 3. чвто грсда от рамата
(нч каросерията) 4. основси камък
береговой брегова греда, брегови камък
(основа на надлъжните греди' нч моста)
дсрсвяииый мин. дървена основна грсда
(нч която опират ' ' отвесните греДи нч
крепежа )
основной вж. лСжснь, деревянный
попсрСчный стр. напречна подложна грсда
продольный надлъжна • подложка грсда
лСжка ж престояване; отлсжаванс
лСзвис е острое, резец, режеща страна ' (на
сечиво )
~ бура мин. острие [режеща част] иа бургия
~ долота рсзец иа длсто
~ зубйла резец на секач
~ коронки мин. рсжсща част иа коронка
~ резца острое [рсжсщ ръб] иа иож (напр.
стругарски )
смСннос сменяема режеща част
лсHеоuндHгб с хим. левебйндиго, бяло ян-
диго
лснеберасйтсль м текст, левкобагрило
лейебоснование с ■ вж. леHебсбедииСннс
леHеосогдинёнuс с хим. лёвкоиъсдинение
лейкосфенОт м минер, лсикосфснит
лейкофанОт м минер. левебфанйт
лейебхальцHт м минер, левебгалцuт
лсйцйт м минер. лсвцит (калиево-члу мание*
Дисиликчт)	'
лейнафос м лойнафос (изкуствен ■ тор)
лейцит м минер. лсвцит
лекало с шаблон, (чертожна) кривна
~, дuспГтчериебс жп. шаблон за диспозиция
~, измерительное обр. мчт. (измервателен)
шаблон (за работа и контрол нч криволи¬
нейна! очертания по съответните обратни
профили)
~, откосное стр. (триъгълен) шаблон за
откосии изкопи
~, пластинчатое плосък шаблон
чертёжное шаблон, чертожна кривна
лекальщик м 1. специалист по изработване
иа шаблони (работник) 2. матричар
лекоитОт м минер. леконтит
лСллингйт м минер, льолингит
лСмсх м с. ст. лсмеж (нч плуг)
долотообразный длстообразеи (американ¬
ски | лемеж
подкапывающий подкопаващ лемсж
трапецеидальный трапецовиден лсмсж
лСмма ж мчт. лема, помощна тсорсма
лемниската ж мчт. лемниската (крива)
лён м текст, лен
горный минер, минеи лсн (влакнест азбест)
лёныеи • м. ленивец, опъвателна ролка
лёнта ж 1. лента, ивица; чл. леита за звуко¬
запис 2. чл. честотна лснта 3. тчкст. лента
(полуфабрикат при преДене)
абразйвная абразивна лента
~, алюмйииев; я алуминиева лсита
~, асбСстовая теплостойкая азбестова тон-
лоуитбйчйва лента (зч изолация)
~, бандажная кауч. бандажна лсита
~, бссконСчная безконечна лента
биметаллическая биметална (двумсталиа]
леита
броневая ел. бронева [панцсрова] лсита
(зч изолация)
бумажная книжна лсита
~, гусеничная гъсенична лента; гъсенична
верига

ЛЕ!
36В
диаграммная диаграмни пен-а, диаграмма
хартия ми роло
— диелектрика ел. лента от диелектрик, ди-
епекm-яаие помта
желобчатая жлебова [упсИообразни] помта
(лентов транспортьор с услебовиДни опори)
загрузочная зареждащ лом-он -рамсвтрmьо-
запрограммированная изч. програмирана
лента
защитная кфт. защитна ивици (в кино-
прожехторен епирет)
игольчатая текст, дарачке [телека] гар¬
нитура
г-', изоляционная изолационна ,леита, изолир¬
банд
канатная плоско нъжо
кардная вж. лента, игольчатая
клейкая лспсика
конвейерная транспортна лсита; лентов
транспортьор
~, красящая мастилена [цветна] лента (зс
канцеларски машини)
~, лакотканевая ел. лснти от лакотъкак (зи
изолиране)
~, лЗпкая 1. вж. лента, изоляционная 2. вж.
лента, клейкая
~, лотковая вж. лента, желобчатая
магнИтная изч., ел. магнитна лсита
магнитофонная магинтофонии лента
мерная геод. мерка лента, втпотиа (със
стоманена ленте)
~ металлической фольгЗ ел. иница [поита|
от метално фолио
нивелировочная геод. мявепачми поите
ободная авто предпазна ленка, колим (не
вътрешната гуми)
основная текст. основа
очёсочная текст. чистачка лента
патронная воен. де-ромка поиmа
~, перфорированная перфорирана лента,
вовфопомта
пилотная изч. пилотна [водеща] лента
(с денни за управление на .придвижването
по реДосе с печатащото устройство)
пИльная триоика лсита, трном
~, пйльчатая текст, трионма гарнитура
пластмассовая ел. пластмасова пеиmа
~, полировальная птлк-овъчма покта (без¬
конечна )
породсотбброая мин. скалтокборни псм-и
порошковая зев. лентов о^оет-од (със
запресован прахов флюс вътре в лентети)
проволочная бортовая авто о-ръч на външ¬
ната ’ гума
—, прорезйненная гумирана помmа
~. разлйвочная леяр, разливъчка пеи-и (ни
транспортьор )
регистрирующая регистрираща лоита
(на самопишещ уред)
резИновая гумена псита
аудсразб0роая мин. сортировъчна лента
за руда
г—, скребковая	|птве-ктв] т-аис-
Ilортьт.р
стальная стоманена лен-е
сtнмиан	[затягащи] ленти
текстйльная вж. лента, тканая
телеграфная телеграфни лоита (хертиене)
термоизоляционная -оплтизTлираши лен¬
ти
тканая тъкана ленти
тканевая прорезйненная гумирана леика
(напр. зи транспортьор)
тормозная спирачна лсита, лоита на спи¬
рачката
транспортёрная транспортни лента, лен¬
та за конвейер
ферромагнйтная вж. лента, магнитофон¬
ная
фольговая стамиолови пеика. леика-фтпкт
хсnсдоскатаокя обр. мет. с-удеиткз-сг-
лсма поиmа (зс щанцоване)
цельнометаллйческая техст. моmаппа гар¬
нитура (ни дарех)
чесальная вж. лента, игольчатая
—, шёnкocлюдяоKя ел.	конринено-слюдеии
лоита
шлифовальная поитa зи шлифовано
штриховая пеиmа с наносени морни чер-
тичик, щрихова псита
элеваторная епсва-ориа пемmи; пситтн
олснеков
электродная лентов с.лок-вод (при авто¬
матично заваряване)
электроизоляционная електроизолацион¬
на псм-а, изолирбанд
эnектроnюйинecцёотокя олоитрта ум и мос-
цонтка лоита
пеотовсдйтепь м мзш. водач [направляващи]
ми лоита
пентооапаавйтёпь м текст. лоитоводаа
лентопротяж^ ж тлг. 1. изтегляно |пройинао
ниме] ма лентата (през епарзта) 2. помmт-
нзтеглящ механизъм
лентопротяжный мет. лем-ояз-еглнш
nёотосшзватеnь м лоитосъодкинmсп
пёнтсукладчзк м текст, лон-оиавквиа
ленточка ж лентичка; ширят; иница
—	сверла леиткака ма снводоп (зз пробиване
на метал)
ленточный лентов
леонйт м минер. лсомят
лепесток м ел. 1. пластика, всро, елочке;
ухо, краче (зс спояване) 2. лист (напр. от
Диаграмата не насоченост)
боковой страничен лист (от диаграмата
на насоченост)
выводной съединителна впас-ина. янк-
чем извод
главный гланок [тсптвсм] лист (от диа¬
грамата на насоченост)
контактный контактни пластика; краче
за спойка
—	ламповой панели, анодный аноден извод
пи цокъл (нс електроднз лампа)
монтажный монтажна пластина; монтаж¬
но ерачо
nсдсоёдйнйтеnьный вж. лепесток, кон¬
тактный

369
ЛЕС
лепёшка ж 1. текст, капка, грахулка) (де¬
фект при скробване нч прежДи) 2. хим.
едой от утайка (при филтруване)
лепидолит м минчр. лепидолит, литионит
лепидомелан минер, лепидомелан •
лепить • 1. моделирам, изработвам (напр.. от
глина) 2. лепя, залепям
лепка -ж 1. моделиране, ваяно (нчпр. скулп¬
тура) 2. арх. гипсови лепени работи (нчпр.
тавани, орнаменти)
лепнина ж арх. релефен гипсов детайл
яепнбй арх. гипсов (за лепени Детайли)
лерка ж обр. мет. плашка, флашка
лес м 1. гора • 2. дървен (строителен) мате¬
риал (необработен). дървесина
■ водозащитный водозадържаща растител-
. ноет
деловой полезна дървесина (годна зч
строителен мчтчричл)
~, дровяной дървч за горене
заповедный забранена за сечене гора,
бранище
защитный защитен горски пояс
корабельный корабен дървен материал
(нчпр. за мччти)
крепёжный мин. дървен материал за под¬
пори
круглый объл дървен материал, трупи
лиственный широколистна гора
мачтовый вж. лес. корабельный
низкоствольный 1. нискостеблена гора
2.	късометражен дървён материал
пилёный бичен дървен материал
поделочный вж. лес, деловой
рудничный вж. лес, крепёжный
сплавной дървен материал, свлечен по
река, сплавен дървен материал, сплавеняк
срубленный отсечен [повален] дървен ма¬
териал
строевой строителен дървен материал
~, сухостойный сух дървен материал
хвойный иглолистна гора
чёрный вж. лес, лиственный
леса мн стр. скеле
блочные сборно-разборные блоково мон¬
тажно скеле
висячие висящо скеле
выпускные конзолно [издадено] скеле
инвентарные инвентарно скеле
кореннйе стоящо [обикновено] скеле (за¬
почващо от земята)
лестничные стълбищно скеле
монтажные монтажно скеле
подвесные вж. леса, висячие
трубчатые тръбно скеле
леснйк м горски пазач; горски работник
лесничество с лесничейство
лесничий м лесничей
лесной 1. горски 2. дърводобивен
лесоведение с лесознание
лесовъд м лесовъд
лесоводство ч лесовъдство; горско стопанство
лесоводческий лесовъден
лесовоз м кораб за (превоз на) дървен мате¬
риал, лесовоз
24 Рyиеи■българиеи полйпехвичккв речкик
лесовозобновление с възобновяване нч го¬
рите
лесогон м мин. гораджия (Доставящ дървен
крепежен мчтериал)
лесозавод м дървообработващ [дървообработ-
вателен] завод; дъскорезница
лесозаготовка ж дърводобив (включително
До извозване нч дървения материал До гчрч)
лесоматериал м дървен материал
~ воздушной сушки сушен на въздух [от¬
крито] • дървен • материал
~ для шпал жп. • дървен материал за траверси
колотый цепен дървен материал
крепёжный мин. дървен • материал за под¬
пори
~, круглый объл дървен • материал
'-'ч пилёный бичен [фасониран] дървен мате¬
риал
поделочный дървен материал за обработ¬
ване (нчпр. зч мебели, за строителни Де¬
тайли )
распиловочный 1. вж. лесоматериал,
пилёный 2. нарязан дървен материал
столярный • дървен материал за мебели
строительный [строевой] строителен дър¬
вен материал	•
лесомелиорация ж лесомелиорация
лесонасаждение с 1. залесяване 2. залесен
участък
лесоохранёние с лесоопазване
лесоочйстка ж създаване (чрез изсичане и
изкореняване) на очистена площадка в
гора (нчпр. за нужди на строителство)
лесоперевалка дървесинна претовар на база
(от воДчн нч сухопътен транспорт) •
лесопиление с производство [нарязване, би-
чене] на фасониран дървен материал (нчпр.
греДи, Дъски),
лесопилка ж 1. машина за нарязване на дър¬
вен материал 2. дъскорезница, бичкиджий-
ница
лесопильный дъскорезен, гатерен, бичкиджий-
ски
лесопильня ж вж. лесопилка 2
лесопитомник м горски разсадник
лесопользование с използуване [експлоата¬
ция] на гората
лесопосадка ж залесяване
лесопосадочный залесителен
лесопоставщик м вж. лесогбн
лесопромышленник м работник в горска • про¬
мишленост
лесопромышленность ж горска промишленост
лесопромышленный дърводобивен
лесоразведение • с вж. лесопосадка
полезащитное полезащитно залесяване
лесораздёлочная ж мин. склад за дървен ма¬
териал
лесоразработка ж 1. сеч, сечене, отсичане
(на Дървчтч от гора) 2. сечище, участък
за сечене на дърва
лесорама ж гатер
вертикальная вертикален гатер
горизонтальная хоризонтален гатер

ЛЕС
370
—, коротышевая гатер за късометражен дър¬
вен материал
лесоруб м секач (риботник)
лесосека ж сечище, участък за сечене на дърва
лесосплЛв м свличане (спускане, сплавяне]
на дървен материал по вода
лесоспуск м трупоспускател (в язовирна стена)
лесостепь ж лесостеп
лесосушйлка ж сушилна за дървен материал
лесотаксация ж	(съставяне на подробен
опис на горите)
лесотЛска ж труповлачка, транспортьор за
трупи
лесоуклЛдчик м дъскоредачка
лесоустройством лесоустройство (система - от
мероприятия за организация и ръководство
.на горско стопанство)
лесоучасток м горски участък
лесохимия ж лесохимия
лесохозяйственный горскостопански
лесохозяйство с горско стопанство
лесоэксплуатация ж вж. лесопользование
леспромхоз м горско промишлено стопанство
(в СССР)
лесс м Петр. льос
лессингйт м минер. лесингит
лессировка ж лакиране с безцветен лак
лёссовый ' пепр. льосов
лестница ж стълба; стълбище
автомеханическая автоматична механична
стълба (пожарна)
аварийная аварийна стълба
верёвочная въжена стълба
вертолётная ав. стълба на въртолет
винтовая вита [спирална] стълба
двухмаршевая арх. двураменна . стълба
одномаршевая ирх. еднораменна стълба
подвесная мин. висяща стълба
пожарная пожарна [противопожарна]
стълба
приставная подвижна стълба, стълба (за
опиране на стена)
г-', раздвижная разтегателна стълба
спасательная . мин. спасителна стълба
стремянка вертикална стълба
шахтная мин. шахтова стълба
лестничный стълбищен
лесхоз м горско стопанство (на СССР)
летательный летателен
лётка ж меп. отвор (ни пещ за изпускане на
метал или шлака)
запасная запасен отвор
чугунная отвор за изливане на чугун,
чугунотек
шлЛковая отвор за изпускане на шлака,
шлакотек
лётный 1. летателен, авиационен 2. благоприя¬
тен за летене
'леток м ' дърв. прорез (в ложата на ренде за
поставяне на стоманения нож)
леттсомйт м минер. летсомит
летун м текст, тръноизбивач
летучее с физ. летливо вещество .
летучесть ж летливост, изпаряемост
летучий летлив
летучка ж бърза техническа помощ; летяща
бригада
а вари йно-восстановительная жп. аварийно»
възстановителна бригада (от всички. спе¬
циалности )
ремонтная ремонтна бригада за аварийни
случаи
лётчик м летец
■—инструктор летец-инструктор
~»испытатель летец-изпитател (на нови мо¬
дели самолети)
космонавт летец-космонавт
штурман летец-щурман
лещадь ж 1. мет. дъно (на висока пещ и на
други металургични пещи); леяр. дънница,
дъно (на вагрянка) 2. стр. плочка (за
зачистване на измазани плоскости) X (си¬
тен материал на плочки)
двухскЛтная дъно с два наклона, дву¬
скатно дъно	.
Кирпичная тухлено дъно
набивнЛя набито [трамбовано] дъно. (с
огнеупорна маса)
либенерйт м минер. либенерит
либетенит м минер, либетенит
либрЛция ж астр. либрация (ни Луната)
ливень м I. метео проливен [пороен]. дъжд
2. ядр., физ. порой, лавина
ионизационный йонизационен порой
каскадный .каскаден порой, каскада
мезонный мезонен порой
метеорный метеорен поток
радиационный радиационен порой
~ частиц порой от (елементарни) частици
электронно-ядерный	слектронно-ядрен
порой .	:
ливер м I. хим. голяма пипета (за пренасяне
на течност) 2. ръчна помпа (бутални)
ливингстонит м минер. ливингстонит
ливнемёр м метео дъждомер
ливнеотвод м канал за дъждовни води
ливнеприёмник м приемник за дъждовни води,
дъждовен приемник
ливнеспуск м спр. капчук,, гърло на водосточ¬
на тръба
лигатура ж I. мет. лигатура 2. пaлига.
лигатура (заедно отлети няколко букви)
лигнин м лигнин, дървесинен памук
лигнит м пепр. лигнит (виД кафяви каменни
въглища )
лигнификЛция ж харт. лигнификация
лигнолйт м спр. фибролит, лигнолит
лигностон м лигностон (изкуствено дърво)
лигнофбль м лигнофол (вид шперплат)
лигноцеллюлоза ж харт. лигниноцелулоза
лигроин м тежък бензин, лигроин
лидит м петр. лидит, пробен камък
лизиметр м хидрогеол. лизиметър (уред за
събиране и определяне ни състиви на почвена
вода)
лизин.г хим. лизин..2,6-диаминохексанрва
кисёлинг" '
лизол м хим. лизол (дезинфектор)
ликвацибиный ликвационен

ЯП
лин
ликвация ж мет., геол., мин. ликвация, се¬
грегация
внутрикристаллйтная • вътрешнокристал-
на ликвация, нееднородност в Кристала,
дендритна [микроскопична] ликвация
газовая газова ликвация
дендритная вж. ликвация, внутрикри-
сталлйтная
зональная зонална ликвация
~ • магмы геол., петр. ликвация на магмата
(форма нч диференциране)
-о-, макроскопическая микроскопична [обща]
ликвация
микроскопическая вж. ликвация, внутри*
кр металл йтиая
обратная обратна [отрицателна] ликва¬
ция (на цвчтни сплави)
~ по удельному весу тегловна ликвация
пятнистая петниста ликвация
слоистая слоеста ликвация, ликвация на
пластове
ликвидация ж мин. ликвидиране, прекратя¬
ване (Дейност)
~ аварии отстраняване на авария
~ выработки прекратяване на изработката
[производството]
отказов обезвредяване на невъзпламене-
ните заряди
~ скважины ликвидиране на сондаж (слчд
като сч прекрати използуването му)
ликвидный икон, ликвиден
ликвидус м мет. ликвидус (линия на жчлязо-
въглероДнчтч Диагрчмч)
лиллианит м минер. лилианит
лиман м геол, лиман
лимб м изм., геол, лимб, дискова скала, раз-
графен диск
азимутальный азимутален лимб
~ антенны антенен [индикаторен] скален
диск
~ радиопеленгатора радиопеленгаторен ска¬
лен диск
~ теодолита лимб на теодолит
~ угломера кръгов диск
лимбургит м петр. лимбургит
лимит м икон, лимит, граница, пределна
норма
лимниграф м хидр. лимниграф (самопишещ
уред %а колебанията на воДното равнище в
кладенци, сонДчжи)
лимонит м минер. лимонит (желязна руДч)
лимонокйслый хим. цйтрат (сол на лимоне¬
ната киселина)
лимузин м авто лимузина (тип лек чвто»
мобил)
линак м ядр. линеен ускорител
линарит м минер. линарит
лингййстика ж математическая	математи¬
ческо езикознание, математическа лингви¬
стика
линдгренит м минер.. линдгренит
линдстремйт м минер, линдстрьомит
линеаризация ж авт. линеаризация • (в-нисно
нелинейна система се изслчДва нейният
линеен моДел); тлч. линеаризация (на ' об¬
раз)
гармоническая хармонична линеаризация
~, статистическая статистична линеариза¬
ция
~ характеристик датчиков линеаризация на
датчиковите характеристики
линейка ж 1. линия, черта 2. линия (чер-
тчжнч или сметачна), линийка, линеал
3. полигр. линия (наборен материал зч
печатане на линии)
акцидентная полигр. акцидентна линийка
биговальная • полигр. бигована линия
визирная изм. визирна линия
«О', волнистая полигр. вълниста • линия
<о», дистанционная изм. дистанционна линия
делительная делителна линия (в мате¬
матически изрази)
измерительная мерна линия
~ кипрегеля гчоД. линия на кипрегел
~, контрольная полигр. контролна линия
'о-, копйрная линия с шаблони (за копиране)
~, лекальная изм. шаблонна линия (с остри
работни ребра и клас нч точност 0 и 1 • —
спЧДа към типа нч проверочните линии)
логарифмическая вж. линёйка, счётная
•o', маршрутная жп. маршрутна линийка
~, масштабная мащабна линия (зч отчитане
в различни мащаби)
~, наборная полигр. компас
навигационная чв. навигационна линия
~, направляющая направляващ линеал
~, нивелйрная геоД. нивелирна линийка
'О', орнаментированная полигр. орнаментна
линия
'О', параллактическая геод. наралактична ли¬
нийка
'О', перфориирввльная полигр. перфорирана
линия
~ пишущей машйнки, откидная притиска-
телна линийка (зч хартията) на пишеща
машина
поверочная изм. проверочна [контролна]
линия (за проверка нч праволинейно^ при
производството на калибри и инструмента)-
полужйрная полигр. получерна линия
'О', полутупая вж. линейка, полужйрная '
притирочная обр.мет. притир на линия (запо-
лучавчне на висококачествена повърхност)
проверочная вж. линейка, поверочная
'-г, резиновая полигр. гумена линия
-o', синусная изм. синусна линийка
/О', складная стр. сгъваем [строителен] ме¬
тър
~, срединная полигр. средна линия
'О', счётная сметачна [логаритмична] линия
~ с широкой рабочей поверхностью изм. ли¬
ния с широка работна повърхност (зч
проверка нч праволинейност)
-o', тахеометрическая геод. тахиметрична ли¬
нийка
'О', типографская типографска • линия
«o', топографическая топографска линийка

ЛИН
372
—, тупйя полш:., чёрна линия
угломерная ъгломерна линийка
~, усЛдочная леяр. леярски метър, леярска
линий (разгрифена с оглед - на свиването
на метала)
чертёжная чертежна линия, линеал
штурманская вж, линейка, навигацион¬
ная	.
эталонная еталонна линия
юстирбвочная полигр. центрираща линия
(при леене на букви)
линейность ж тле. линейност
~ изображения линейност на изображението
[образа]
~ настройки линейност на настройката
~ развёртки линейност на развивката
линейный 1. линеен 2. (отнасящ се) за дъл¬
жина 3. {предназначен за обслужване на
пъпни и съобщителни линии) пътен, край¬
пътен; жичен
линза ж 1. опт. леща 2. геол, леща, лещооб-
разно находище (с форма на овално пяло с
намалена дебелина в краищата)
.акустическая физ. акустична леща
анастигматическая опт, анастигматич-
на ' леща
апланат йческая апланатична леща
~, ахроматическая ахроматична леща
бифокальная физ. бифокална леща
вогнутая вдлъбната леща
вогнуто-выпуклая вдлъбнато-изпъкнала
леща
водоносная геол. водоносна леща
~, волноводная физ. вълноводна _ леща
вЫпуклая изпъкнала леща ’
вЫпукло-вогнутая	изпъкнало-вдлъбната
леща
двояковогнутая двой нов длъбната леща
двояковыпуклая двойноизпъкнала леща
~, дйсковая риДио дискова леща
диэлектрическая диелектрична леща
длинная ядр. дълга леща
длиннофокусная дългофокусна леща
иммерсионная опт. имерсионна леща
квадрупбльная физ. квадруполна леща
коллиматорная физ. колиматорна леща
кольцевЛя пръстеновидна леща
~, компенсационная уравновесится на [ком¬
пенсационна] леща
конденсор на я [конденсаторная] опт. съ¬
бирателна ]кондензорна] леща
~, короткая ядр. къса леща
короткофокусная късофокусна леща-
магнитная физ. магнитна леща
~, металлическая ридио метална леща (на
антена )
насадочная физ. леща-наставка
~ объектива леща на обектив
окулярная окуляр на леща, наблюдателна
леща
~, отрицательная отрицателна [разсейваща]
леща
~, плоско-вогнутая плоско-вдлъбната леща
плоско-выпуклая плоско-мзпъкнал"
~ подземной воды геол, леща на- подземна
вода
положительная положителна [събирател¬
на] леща
прикатбдная ел. катодна леща, катоден
фокусиращ електрод
проекционная проекционна леща
рассеивающая вж. линза, отрицательная
собирательная вж. линза, положительная
~, ступенчатая физ. стъпаловидна леща
ультразвуковЛя физ. ултразвукова леща
фокусирующая фокусираща леща
цветнЛя цветна леща
шЛриковая ридио сферична леща
электромагнитная електромагнитна леща
электронная електронна леща
электростатическая електростатична леща
линзовйдный лещообразен, лещовиден
линзовый лещов
линзообразный вж. линзовйдный
линиа-тура ж рЛстра полигр. л ин натура на
растера
линии мн линии (вж. съшо линия ж)-	.
интеференционные физ. интерферентни
линии
~, магнитные силовые магнитни силови ли¬
нии
~ постоянной [равной] мощности ел. линии
с постоянна мощност, изопони
~ спектра спектрални линии
~, эквипотенциальные еквипотенциални ли¬
нии
электрические силовые електрически си¬
лови линии
линия ж 1. линия, черта;, крива 2. електро¬
провод, електропроводна линия 3. (жична)
линия (нипр. телефонна) 4. обр. меп.
(производствена. поточна) линия 5. гринсп.
линия (напр. морска, автобусни) 6. тле.
ред (от изображение) 7. полигр. линия
(шрифтова )
абонентская тлф» абонатска линия
аварийная ел. аварийна (запасна, резерв¬
на) линия
авиационная авиационна [въздушна] ли¬
ния
автобусная автобусна линия, автолиния
автоматическая автоматична линия (про¬
изводствена)
автоматическая станочная автоматична
машинна линия (обикн. от няколко метало¬
режещи автомата, свързани в общ автома¬
тичен цикъл)
азимут"льная геод. азимутна линия
асимптотическая асимптотична линия,
асимптота
базисная геоД. базисна линия
байпЛсная обходна [паралелна] линия
балансная ел. балансна линия
береговЛя кориб. брегова линия
~ вершин зубьев върхова [външна] окръж¬
ност на зъбите (на зъбно колело)
~ визирования геод. визирна линия
вихревЛя физ. вихрова линия
~ влияния съпр. линия на влияние

373
ЛИН
внутренняя воздушная ав. нъ-рсшми въз¬
душна линяя
водораздельная хиДрогеол.- нтдтдeпиа ля-
пня, -водтдоп
воздушная 1. нъздушми линия, ляния ми
открито 2. епоkm-оп-овтд
нтпионTднaя ел. нъпмтвтдми ляния
—	ноИдим оОтона (нътрошпа] окръжност (нс
зъбите ни зъбно колело)
всасывающая сйу«акопем въздухонод
—	второго порядка мет. е—нва от нко—а сте¬
пей
выносная линяя за изнасяно (на размер
нс чертеж)
высоковольтная ел. линяя за високо иа-
дрежеико
высокочастотная ел. високочестотни ли¬
няя
—	выстрела воен. нзстролпа пйиян
геодезическая гоодозячма линия
—	горизонта зстр. линия на хоризонта, хо¬
ризонт
грузовая кораб. товарна ляния
грязевая мин. иапма линия
—	давления ляния ма наляганото (нзпр.
на дизгреми)
двухпроводная двупроводна ляния (нзпр.
телефонна)
двухпутная двойни (железопътни) линяя
—, двухсторонняя линия за днустрамни
връзка
депКкспьмая допнтопиа линия
д—окажмая хидр.. стр. дренажна пймин
дуплексная дуплексна линия
железнодорожная железопътна ляния
—	забоен мин. забойни линия
—	задержки 1. елн. закъсня-слма ляния 2.
ядр. ляния ми задържано (забавяно]
—	задержки, магнИтная изч. магнитна закъс-
нитопма линия
заземлённая ел. зизомоми ляния
закалочная мет., терм, ляния [агрегат]
за закалявано
—	зацсплСния линия ми зацопнамс [сцопваке]
(не зъбни колела)
—	изгЗба съпр. линия ми огънане [вровнс-
намо]
измерительная редио измервателна ляния
изоклинальная геофиз. изоклиналми ли¬
ния, изоклина ,
инфлюэнтная вж-. лИпия влияния
—	искусственного гт—кзTмта ав. линия ма
изкуствения хоризонт
йсвыта-ельиан йзоя-ва-епии • линия
хСбельная ел-. хзбелнз линия
коаксиальная ел. коаксиални ляния
иолпоктКниая ляния за колси-инно вол*
зуване
кольцевая пръстомонйдпа ляния
, коммуникационная комуникационна ли¬
ния, комуникация, връзки
конвейерная ■ «оинейерма пкикн, ляния
от птспсдтна-епия конвейери [тваиcптр-
тьо—н]
контактная ел. «оптаитма [твтпоИпа]. ля¬
ния
контрольная kоитртпии линия
—	контура наложеното сечения линия йа
конкура ми наложено сочонке (ни чертеж)
контурная контурна ляния (ни чертеж)
координатная мат. «оо-дями-ма ос
красная 1. зрх. ’с-воя-опиа ляния 2. ел.
чернома черта (Деление нс измервателен
уреД, опреДелящо граница на регулиране)
3.	жп. минелете.
—	курса хорсб., ав. линия Ми курса
пTйанин иачуоема ляния
—	магнИтной индукции ляния ми магми-мата
индукция, - магнитна силови ляния
междугородная тлф. междуградска ляния
международная воздушная св. междуна¬
родна въздушна линия
межевая гранична ликия
местная ел. мсстми линия
мировая физ. свстонио в—тмо (в еДинно
пространство-време
многоканальная тлф. многоканална ли¬
ния
мосгспрOводоая многон-онодиа (въздуш¬
на) ляния
многоходовая винтовая многоходова внм-
тони пкикн
монтажная монтажна пииин, конвойе—
за - монтаж	.
—	на башенных опорах мачтов елоk-ртпртвод
надземная вж. лйнзя, воздушная 1
—	на столбах стълбова линия
—	неискажённых масштабов геоД. линия на
педофорйирaм» мащаби
—	нейтральная неутрална [сродна, пултна]
пккин. моу^рала
нивелИрная геод. нинслачки линяя
низковольтная ляния за ниско нипрежемяе
нулевая вж. лйния, нейтральная
—	обрОза квTвп» мин. пяиян ма скъсвано па
говм»шотт
—	обрушения мин. ляния ми об-ушнино
—	обрыва ляния за прекъсване (ни чертеж)
—	обтекания ив. линия ми т-mнаапо
обходная жп. обходни |nаралепиа] линяя
сдосnасводная однтпртнтдна линия
однопутная жп. единична пяиян
осветйтельная освотп»тспка пянйн
осевая осова ляния
—	оседания мин. линяя пи слягаие
отвесная геоД. отнесии линия, отвос
ответвительная отkпомй-епии ляния
отводная отводем [отвеждащ] кимал
—	очистных забоев мин. ляния па добяниикс
забоя
—	падения мин. линия ма западане
пароотводная оа—оокнодни линия
пассажирская пътническа ляния
—	пеленга радио засочка
—	передачи 1. електровронод, спеk-ровронод-
ми линия 2. продавателна ляния
—	переменного тока пяиян за променлив -ок,
променливотокова ляния

ЛИН
374
~ пересечения пресечна линия (на две по¬
върхности) , пресечка
питающая 1. чл. захранваща линия 2. мчт.
захранващ тръбопровод
повреждённая повредена линия
подводная подводна линия; подводен ка¬
бел
подземная подземна линия (кабелна)
~ постоянного тока линия за постоянен ток,
постояннотокова линия
поточная обр. мчт. поточна линия
проводная жична [проводна] линия
~ прогиба чж. лйния изгиба
проектная геоД. нивелета; жп. нивелачна
линия
прокатная мет. валцова линия
промежуточная междинна линия
~ простирания мин. линия на простирание,
линия (по посокч) на разпространение
(нч пласта)
пунктирная •прекъсвана линия с точки,
пунктирна линия (на ччртчж)
пупинизированная ел. пупинизирана ли¬
ния
радиовещательная радиоразпръсквателна
линия
радиорелейная радиорелейна линия
~ радиосвязи линия за радиовръзка
радиотелеметрйческая ав. • радиотелеме-
трична линия
*■*', радиотелефонная радиотелефонна линия
разборочная демонтажна линия (напр.
в ремонтен завоД)
~ разливки леяр, линия за заливане на форми
~ разлома геоД. разломна линия, разлом
размерная размерна линия (на чертеж)
разметочная обр. мчт. линия за разчер-
таване [трасиране], трасировъчна линия
разомкнутая разединена линия (нч чер¬
теж)
~ разреза линия • на разреза [секущата рав¬
нина] (нч ччртчж)
~ разъёма линия на делене (напр. нч леяр¬
ски моДел); мин. отделителна линия
распределительная ел. разпределителна
линия
~ резания мин. линия на рязане (осовч ли-}
ния на браздата от ножа на Добивен ком¬
байн )
резервная чл. резервна [запасна] линия
~, реперная геоД. реперна линия
ретрансляционная радио ретранслацион-
на линия
~ сборки монтажна линия
~ сброса геол. разседна линия, разсед
сбросовая отклонителна линия
~ сварочного шва линия на заваръчен шев
~ сверхвысокого напряжения ел. линия за
свръхвисоко напрежение
~ связи съо^!^.. изч. линия за връзка
сгорания авто линия на горене (нч инДи-
шторна диаграма)
~ сжатия авто линия на сгъстяване (на
инДикчторнч Диаграма)
~ сигнализации чл. линия за сигнализация
~ с изломами, сплошная тонкая тънка ли¬
ния с чупки (за означаване прекъсване нч
чертеж)
силовая ел. 1. силова (силнотокова] ли¬
ния 2. силова линия (напр. нч магнитно
поле)
сильноточная вж. лйния, силовая 1
~ симметрии линия на симетрията
~ синклинали геофиз. линия на синклипалата
~ скольжения линия на преплъзване (в ме-
тчлогрчфиятч )
слаботочная чл. слаботокова линия
служебная служебна линия, линия за
служебна връзка
снеговая геол. линия [граница] на вечния
сняг
соединительная ел. свързваща [съединява¬
ща] линия
~ солидуса мет. солидус-линия (на жчлязо-
въглероДнч Диаграма)
спектральная опт. спектрална линия
~ спектра, разрешённая разделена спек¬
трална линия
спиральная спирална линия, спирала
сплошная волнистая (непрекъсната) въл¬
нообразна линия (на чертеж)
сплошная основная контура-, (непрекъс¬
ната) основна линия (на чертеж)
сплошная тонкая (непрекъсната) тънка
линия (нч чертеж)
~ среза линия на срязване
~ стана мчт. ос на валцов агрегат
~ станков обр. мет. (автоматична) машин¬
на линия
створная гчоД. ство-р-ка линия, створ
столбовая вж. лйния на столбах
строительная вж. лйния, красная 1
тектоническая геол. тектонска линия
~, телевизионная телевизионна линия.
~, телеграфная телеграфна линия
телефонная телефонна линия
~ тока 1. ел. токова линия, линия на токово
поле 2. ■ хидр. линия на течение [поток]
—токоведущая тоководеща линия
трамвайная трамвайна линия
транзитная жп. транзитна линия
трансконтинентальная	чв. трансконти¬
нентална линия
трансполярная чв. трансполярна линия
транспортная транспортна линия
~, трёхфазная чл. трифазна линия
троллейная вж. лйния, 'контактная
трубопроводная тръбопроводна линия,
тръбопровод
тупиковая 1. сляпа [глуха] линия, клон
от магистрална линия 2. ел. (отрязък от)
линия с променлива дължина
-г удара мех. ударна линия (на Две тема)
узкоколейная теснопътна [тясна] линия,
теснолннейка
~ уклона наклонена линия; линия на наклон»
наклон
*'*'» упругая еластична линия; линия на огъ¬
ване (провисване]

375
ЛИС
** упругого рассеяния ядр. линия на - еластич¬
но разсейване
~ -уровня мип., физ. линия на равнище, рав¬
нище, ниво; ' еквипотенциална линия
фидерная ел. фидерна [захранваща] линия
фокальная опт. фокална ли кия, фокусна
ос
~ фронта фронтова линия
~ центров 1. средна [централна] линия, цен¬
трала 2. маш. линия от нитове, нитова ли¬
ния - 3. маш. центрова линия, линия на йен-
трите (на задружно работещи зъбни ко¬
лела )
цепнЛя мит. верижна линия [крива]
часовая линия за електрически часовник
ширококолейная жп. широкопътна ли¬
ния, широколинеен железен път (с широ¬
чина на междурелсието, по-голяма от нор-
малнапа широчина 1435 мм — преоблада¬
ваща в повечето страни; в СССР междурел¬
сието е 1520 мм)
~ штамповки обр. мет. щамповъчна линия
(за последователно обработване на пресова
мишини)
штриховая прекъсвана [щрихова] линия
штрихпунктйрная тонкая осова линия
(на чертеж)
штрихпунктйрная утолщённая удебеле¬
на [дебела] прекъсната линия с точки (на
чертеж )
эвтектическая мет. евтектична линия, ли¬
ния [температура] на евтектично превръ¬
щане (ни желязо-въглероДна диаграми)
эвтектоидная мет. евтектоидна линия, ли¬
ния [температура] на евтектоидно превръ¬
щане (на желязо-въглероДна диаграма)
эквипотенциальная еквипотенциална ли¬
ния (на еДнакви потенциали)
экранированная ел. екранирана линия
электрифицированная електрифицирана
линия (железопътна)
электрическая електрическа линия
~ электропередачи електропровод, електро¬
проводна [електропреносна] линия; остир.
далекопровод
~ электропередачи, воздушная въздушен
електропровод
~ электропередачи, д"льняя електропровод
с голяма дължина '
~ электропередачи, магистральная магистра¬
лен [главен] електропровод
~ электропередачи, межсистёмная междуси-
стемен електропровод
~ энергии линия от енергийни централи
(напр. по водна каскада), енергиен водно-
силов път,. енергийна линия
линкор м воен, линеен кораб
линкруст м ирх. линкруста (вид книжни та¬
пети)
линнеит м минер, линеит
линовальный (служещ) за линиране
линовЛние с [линовка ж\ линиране, на.насяне
на линии (на хартия)	'
литограф м полигр. линограф (наборна ма¬
шина )
линолеум м линолеум- (настилка за пaдaв))
линотип м полигр. линотип (редолигна на¬
борна машина)
многомагазинный многомагазиен лино¬
тип
~, универсальный универсален линотип
линотипист м линотипист (печатарски ра¬
ботник )
лйнтер м текст.. остир. памучен влакноот-
делител
линь м кораб. (здраво конопено) въже (с диа¬
метър до 25 мм)
лиофильный хим. лиофилен (имащ силна
саaДетвa с окръжаващата течност)
лиофобный хим. лиофобен (имищ слабо срод¬
ство с окръжаващата течност)
липарит м Петр. липарит
липкий лепкав, леплив
липкость ж лепкавост, лепливост
лист М 1. лист (на растение) 2. лист (нипр.
хартиен. ламаринен) 3. полигр. кола
Лвторский изм. авторска кола
асбестоцементный спр. азбестоциментова
[етернитова] плоча
асбостальной азбестостоманен лист (за
уплътняване)
—биметаллический биметален лист
броневой бронева плоча, броня
вкладной полигр. вложен лист, вложка
гофрированный вълнообразен [гофриран!
лист, вълниста [гофрирана] ламарина
декапированный мет. декапиран (мета¬
лен) лист, декапирана ламарина
дырчатый перфорирана ламарина (за
сита)
~, кЛтаный мет. валцуван лист, валцувана
ламарина
катодный мет. катодна основа (при
елекпрорифинация на меД)
килевой кораб. вътрешен вертикален кил
~, коренной ивто основен [главен] лист (на
ресор )
кровельный спр. покривна ламарина
макулатурный полигр. макулатура, маку-
латурен лист
маршрутный пътен [маршрутен] лист
металлический ламарина
монт-жный полигр. монтажен лист, макет
направляющий направляващ лист (напр.
ни ресор); направляващ щит
обшивочный облицовъчен лист, облицо¬
въчна [обшивна] ламарина
опросный въпросник, въпросен лист
(напр. при Доставяне на контролно-измер¬
вателна апаратури)
отражательный отражателен щит
оцинкованный поцинкована ламарина
(стоманена)
перфорированный вж. лист, дырчатый
печатный изм. печатна кола
плакированный планиран лист (получен
при съеДинявине на два метални листа с
помощта на гореща деформация, напр.
стомана с алуминий. стомана с лагерна
сплав)

ЛИС
376
потолочный горем [тананди] щит (на ог¬
нево пространство)
приправочный полигр. лист за подлагано
[уплътнявано]
прокатанный сж. лист, катаный
путевой пътом лист; воен, заоонед за оъ-
тувемо
—	рессоры авто росорси лист
роторный роттром лист (нс електрическа
машина )
сборный полигр. титулен лист
~, стальной стоманен лист, стоманена лама¬
рини
титульный вж. лист, сборный
уплотняющий уплътняващ лист, пяс-тв
[плосък] уплътнител
~, фанерный щоеролиттн лист
футеровочный, .облицовъчен пнсm. обли¬
цовки
щкпОпьмый топл. странична стона ми
огнището (на локомотив)
—	якоря лист ма котвата (нс електрическа
машина )
лис-Иж м полигр. обом на книги (в коли)
лкс-веинтизИцин ж.	геол. -п»с-ноиитйзицйн
пкс-овамит с	хеуч., пласт. налцонаис па
листове (обикн. нз хелинДри)
—	на калйндре иалимдрираме
листоватый геол. листоват
листовой 1. листно», лис-он 2. (направен във
виД) па листа
листогИбочный лйс-ттгъващ
л истсдёржатёnь м обр. мет. притискан
листообразный пйстооб-изен
лзстоправ м мет. работник, обслужващ ля-
скоизправяща машина
nистопаавйльный пнсmткзnравнщ
листопрокат м мет. пайарн»а
листопрокатка мет. валцувано ма ламарина
листопрокатный (служещ) за валцуване пи
ламарина
листо—ез м полигр. нож [машина] за - рязано
на хартия
листорезка м вж. листорез
nзстоштайnCвочный обр. мет. ляс-ощанцтвъ-
чо»; скудемопресов
лзтейная ж понриа, лсярс» цдх
nзтёйоо-мёхкнйческзй ленрт-йехаикчои
литейный . появсик
литейщик м лсяр
лЗтера ж полигр. букве (отлята от печатар¬
ска сплав)
~, курсивная иу-сивна буква
—, ввтпясиИн главна буква
~, ск—очная малка буква
ли-с—а-ура ж научная научни пнксраmува
техническая техническа лятсве-уви
лИтий м хим-, лякнЙ, Li
азоткс-ый п»тнон мит-яд
~, водо-однс-ый - литион хндряд
~, ссрм.тиКспый ли-ион сулфат
углекислый литиев кербонзтт
~. улов истый литиев хлорид
пятктиИт м минер. пи-иомит, пепкдопи-
пятктфкпЯт м минер. питяоф»пкт
литификация ж ■ геол, пя-йфйkипйн
лятнИи м ■ ■ леяр., мет. леяи, стъбло 2. пласт.
малиннику налявои- канел
вертикальный ■ нортиКалом лсяи
вилкообразный вилкообразен лоя к
дождевой струен лсяи
кольцевой о-Ъстомтв»дои лсяк
нИжний вж. литник, ■ сифонный
питатель пснk-IIн-иксл
прямой орав понк
~, сифонный сифоном лсяк
центральный [центровой]. централен леяк
—	с круговым коллектором (сифонен) лсяк
с кръгъл шлакоуловител
щелевой ороцовек лсяк
литниковый пенктн
литогенез м геол, пй-огеноза (съвкупност от
процесите ни образуване на утаени схили)
лзтогравюра ж полигр. пк'тoгранюра, гравюра
па камък
литограф м пй-тгвиф
литография ж полигр. литография
многокрасочная многоцветна пнmогвафнн
литой лят, отлят, излят
литология ж геол. пк-тптгия (наука зц утее-
ни ■ сксли)
литопон м пйттпом (бял минерален пигмент)
литоральный геол. крайбрежен
литосфера ж лй-тсфсва (най-външната об¬
вивка на земната кора)
литр м изм. лятъв
литраж м литраж; обсм, вместимост (в литря)
—	двигателя литраж [-а-тте» обом] па дни-
га-опн
—	карбида полезом добив пи карбида (изра¬
зен с литри ацетилен)
лятвоный пк-ртн
лить мет. лея, отпнвам, изливам
литьё с 1. лоене, отливано 2. отливки, летя
заготовки [детайли]
~, алюмИниевое алуминиеви т-пянкя
aрматУаосё лята арматура, а-ма-ури»
т-пявkк
~, безопочное безкасово ^040
~, бронзовое бронзов» отливин, отливки от
бронз
бумажное разливане пи хартиена каши
(върху ситото)
~, ваграночное (чугунени) о-лине» (полу¬
чени ) от вагрянка
вакуумное вакуумно пееис. лсдно нъв
вакуум
вертикальное ^040 с вертикална наливна
система
—	в землю посмо н земята (със земно формо¬
ване)
—	в земляные формы лсомс в пясъчни форми
—	в оболочковые формы ^040 в чсрупкови
форм»
—	в песок вж. лзтьё в земляные формы
~, высокосортное нкстkокачостнеия отливе»
дефектное дофтктми отливки
~, закалённое закалени о-лянея
~, кокИльное 1. поеме в кокили, кокилмо
пеемо 2. отливе» (получени) в кокили

577
лог
o', легированное легирани • отливки
О', машинное 1. леене с машини 2, отливки на
машинни • части
о-, испрсрывиос непрекъснато лсеис
о-, оболочковое вж. литьё в оболочковые
формы
опбчное лссис в' каси, касово лссис
o', отбелённое отливки от избелси [бял]
чугун
~ по выплавляемым моделям лсеис със сто¬
пяеми модели-'
о- под давлением 1. лссис под • налягане
2. отливки (получени) по метода лссис под
налягаис
прецизионное точно леенс
о, стальное стомаисии отливки
стержневое лссис в сърцеви формы, лссис
със сърца
тбнкое вж. литьё, прецизионное
о-, фасонное фасонни отливки
художественное I. художествено • лсеис
2. художествени отливки
о, цветное 1. цвстио лееис 2. цветни отливки
о, центробежное 1. центробежно лееис 2. цен¬
тробежно отливки
о, чугунное чугунени отливки
о, штучное единични отливки
лифт м асансьор; подемник
быстроходный бързоходеи асансьор
о, гидравлический хидравличен подемник
о, грузовой товарен асансьор [подемник]
о, грузопассажирский товаро-пътнически
асансьор
о, многоклеточный	(пътнически) клетков
асансьор с непрекъснато действие (с малкч
скорост), 'асансьор «пaтсрибитср»
пассажирский пътнически асансьор
о. самолётный самолетен асансьор
~ с верхним (нижним) приводом асансьор с
горно (долио) задвижване
лифтёр м 1. лице, косто обслужва асансьор
2. с. ст. повднгчч (напр. нч пчмукоберччнч
машина )
лйхтер м кораб, лихтер, баржа, мауна (не-
счмохоДни съдове)
лйца ж текст, нчuтт^eлних
лицевой лицев, външен, предел
лицензия ж икон, лицензия
лицо с кож.. текст, лице, лицева [въишиа]
страна
o', матовое матово лице (на кожч)
~ наковальни работна повърхност на нако¬
валня
o', тиснёное щамповано лице
лоб м чело; фронт
o', бараний геол, скална гърбица
~ забоя мин. чело на забой
~ самолёта глава [предна част] иа самолет
добавит м минер. лобаныт
лобзик м резбарски лък (с трионче)
лобовйна ж челна стена, чсло
лобовбй чслси, фронтален; прслсн
лобогрейка ж с. ст. жътвар ка (без отмятащо
устройство )
ловенит м минер. ловсиыт
ловильный мин. ловился, спасителен
ловитель м 1. уловител (в спирачния механи¬
зъм на асансьор) 2. мин. ловитсл, • хващач
(изпълнителен орган нч шахтов парашут,
който се зчхвчща за воДачитч при скъсване
нч клетковото въже) 3. мин.. кучка (при¬
способление за хващане на изпуснати по
наклонени изработки вагонетки) 4. сепа¬
ратор, уловител
~ вагонеток кучка иа вагонетките
О', клещевой клещеви [сгегатслси] уловител
(нч асансьор)
О', клиновой кленов уловител
~ кокономотального таза тчкст, нишколо-
витсл (коприна)
о-, магнитный магиитси сепаратор
~ мгновенного действия	бързодействуващ
уловител
о-, ножевой иожов уловител
о-, скользящий преплъзващ [бавиодейству-
ващ] уловител
~ ударного действия уловител с ударно дей¬
ствие
o', уголковый ъглов ловитсл
о-, экинСйтриеовын ееснеигриеов уловител
[ловитсл]
ловозерит м минер. ловозерит
ловушка ж • Е уловител; събирателен • съд
(нчпр. зч изтичащо масло, воДч) 2. примка,
капай 3. мин< хващач (спасителен сонДа¬
жен инструмент) 4. елн.. ядр. уловител,
уловка, «капай» 5. зона иа хващаие или
задържаис (в полупроводниковата техника)
вакуумная вакуумен уловител
о-, гидравлическая хидравличен уловител
~ для шлВма еалбблбвиггл
о-, дырочная уловител иа електронни дупки
~ захвата вж. ловушка 5
о-, ионная йоиеи уловител, йоииа уловка
~, магнитная магнитен•уловител
~ масла уловител [събирателен съд] за масло
о-, механическая механичен уловител (зч
мчсло в дuфузuоuна помпа)
нефтяная уловител (нч мчслатч, съДър¬
жащи ■ се в отпадни воДи)
o', охлаждаемая охлаждащ уловител (на
маслени или живачни пари)
~ пучка яДр. уловкч зч снопа
o', рекомбинационная рекомбинационен уло-
вител
o', трубная мин. тръбси хващач (за изваж¬
дане на претърпели авария турбобури)
~ электронов яДр. уловка за електрони
ловчоррйт м минер. ловчорыт
лог м 1. геол. широк дол, валог (с полегати
затревени склонове)	2. стр. ребро (на
тухлч)	,
логарифм м мчт. логаритъм
o', десятичный десетичен [бригов] логаритъм
o', интегральный иитегралси логаритъм
o', натуральный натурален [неперов] лога-
ритъм
логарифмирование с логаритмуваис
логарифмировать логарытмувам
логарифмйческий логаритмичен

ЛОГ
з7"
лбгика ж мап. логика
~, математическая математичка логика
многознЛчная многозначна логика (раз¬
дел от математичка логика)
символическая	изч. символична логика
формальная изч. формална логика
логический 1. - логически 2. изч. булев (за
променливи, ноиma могат Да приемат само
две.стойности: нипр.'«1» и «О»)
логометр м логомер, логометър (механизъм
в електрически уреДи за измерване отно¬
шението . на силите ни два електрически
тока )
выпрямительный детекторен логомер, ло¬
гомер с изправител
индукционный индукционен логомер
магнитоэлектрический магнитоелектри-
чески логомер
ферродинамйческий феродинамичен лого-
мер
электромагнитный електромагнитен ло¬
гомер
логометрйческий логометричен
логотип м полигр. логотип
лоджия м арх. лоджия, лоджа
лодка ж лодка
"томная подводная воен, "томна подводна
лодка, -томна подводница
~ гидросамолёта лодка [тяло] на водосамолет
гребная гребна лодка
летающая водосамолет тип «летяща лодка»
моторная . моторна лодка, моторница
надувная гумена [надувна] лодка
пЛрусная • платноходка, лодка с ветри л но
стъкмяване
подводкая воен. подводна лодка, подвод¬
ница
резиновая вж. лбдка, надувнЛя
складная сгъваема лодка
спасЛтельная спасителна лодка
судовЛя корабна лодка
лодочка ж 1. кораб. малка лодка 2. хим. ла¬
дийка 3. контейнер, ладия (от керамика
или графит — при спичине на пресови де¬
тайли в праховата металургия)
~ для взвешивания тегловна ладийка
~ для сжигания ладийка за изгаряне
ложа ж арх. ложа
ложе с 1. легло 2. геол, легло, постоянно ко¬
рито (на реки) 3. воен, дожа (ни пушки)
бетонное бетонно легло, бетонна подложка
водоупорное водояепропускащо легло
карточное изч. подавателей [захранващ]
магазин
речное корито .на река
ложечка ж лъжичка, лъжица
овальная леяр, овална лъжица (за фор¬
моване )
полировочная леяр. формовъчна лъжица
сетчатая (лабораторна) лъжица със сито
яйцевидная леяр. яйцеобразна • лъжица
(за формоване)
ложка ж лъжица
буровЛя мин. шапа, лъжичка (зи почист¬
ване на взривни дупки и)
литейная леярски черпак
пробная - мет. пробна лъжица
шлЛковая мет. лъжица за (взимане про¬
ба от) шлака, шла кова лъжица
— шпатель (лабораторна) лопатка с лъжица
ложнозвтектйческий. меп. псевдоевтектичен
ложок м спр. легнала (ни плоско) тухла
лозейит м минер. лозеит
локализатор м локализатор (устройство за
опреДеляне ни месторазположението на
скрит Дефект)
локализация ж 1. локализация, отнасяне към
определено място 2. ограничаване (напр.
пожар* повреДа)
~ очагов пожЛра мин. ограничаване на огни¬
щата на пожар
~ повреждения .определяне мястото на по¬
вредата (нипр. на телефонна линия)
локЛтор м ридио локатор (устройство за
определяне местонахождението ни различни
обекти )
акустический акустичен - локатор
~ диспетчерский ив. диспечерски локатор
магнитный мин. магнитен локатор (за
установяване мястото на прихващане на
сондажен лост или на муфи и конусни съе¬
динители )	'
обзорный аг. обзорен локатор
световой светлинен локатор
локЛция локация, определяне на местопо¬
ложение
~ глубины измерване на подводна дълбочи¬
на (нипр. с лот)
горизонтальная	хоризонтална локация
инфракрасная инфрачервен локатор
ультразвуковая ултразвуков локатор
локомобиль м с. сг., оспир. локомобил (ком¬
бинирана паросилога уредба. състояща се
от парен котел, парна машина и спомиги-
телни устройства)
передвижной подвижен [возим] локомобил
стационарный стационарен Локомобил»
локомобил за неподвижно разполагане
локомотив м	жп. локомотив (терминът
обеДинява понятията паровоз, тепловоз,
электровоз)
~* автономный автономен локомотив (със
собствен източник на енергия)
аккумуляторный акумулаторен локомо¬
тив
бестолочный безпещен локомотив
вспомогательный помощен локомотив
вывозной диспечерски локомотив
газотурбинный газотурбинен локомотив
грузовой товарен локомотив (за поварни
влакове )
дизельный дизелов локомотив
дизель-электрический	дизелов локомо¬
тив с електрическа предавка
магистральный локомотив за движение
по главни жп. линии
маневровый маневрен локомотив
паротурбинный паротурбинен локомотив
пассажирский пътнически локомотив (за
. пътнически ’ влакове)

379
лоп
промышленный промишлен локомотив
(напр. за обслужване на заводи, мини)
рудничный рудничен [минен] локомотив
толкач тласкащ [бутащ] локомотив, локо¬
мотив-тласкач
узкоколейный теснопътен локомотив
универсальный универсален локомотив
электрический електрически локомотив
локсодрома (локсодромия) ж	ав.. кораб.
локсодрома (линията, описана при пъту¬
ване с постоянен курс, т. е. при пресичане
мериДианитч поД еДин и същ ъгъл)
лом м Е лом, лост, разбиван (инструмент)
2.	натрошени отпадъчни материали; пар¬
чета, трошка
двухконечный лом [лост] с два работни
края (обикн. чДиният остър, Другият тъп—
за набиване)
железный Е лом, стоманен лом [лост]
2.	стоманени отпадъци
колосниковый скарен лом или лост (зч
почистване на скарата)
лапчатый стр. лост «кози крак»
машинный отпадъци от стари машини
(натрошени )
металлический метални отпадъци
оборотный отпадъци от собственото про¬
изводство
~, пневматический въздушен [пневматичен]
къртач
пожарный пожарен лом [лост]
покупной отпадъци, получавани отвън
стальной стоманени отпадъци
чугунный чугунени отпадъци
шахтёрский миньорски лом [лост]
шуровочный вж. лом, колосниковый
ломка ж трошене, чупене
~ под молотом трошене с чук
~ под прессом трошене на преса
ломкий трошлив, чуплив, крехък
ломкость ж трошливост, чупливост, крехкост
ломоносовйт м минер, ломоносовит
ломонтит м минер. ломонтит
лонжерон м ав. надлъжник; авто надлъжна
греда, надлъжник (на рамата)
вспомогательный спомагателен надлъжник
коробчатый кутиеобразен надлъжник
~ крыла надлъжник на крило
носовой носов надлъжник
~ рамы авто надлъжна греда [надлъжник]
на рамата
решётчатый решетъчен надлъжник
трубчатый тръбен надлъжник
~ фюзеляжа надлъжник на тялото (на само¬
лет )
~ хвостового оперения надлъжник на опаш¬
ната плоскост (на самолчт)
~ элерона надлъжник на елерона
лопастный лопатков, лопатен, лопатъчеи;
перков
лопасть ж Е лопата, лопатка (с профил на
крило — напр. на турбина) 2. лопата,
перка (нчпр. на самолет) 3. мин. перо (на
корона на бургия) 4. крак, лапа (нчпр. на
машина)
~ батана текст. ватален крак
~ вентилятора вентилаторна перка
~ весла кораб, перо на гребло
~ винта лопата на витло
~ мешалки перка на бъркачка
направляющая	направляваща лопатка
рабочая работна лопатка (напр. на тур¬
бина)
толкающая тикаща лопата
лопарит м минер. лопарит
лопйта ж Е лопата 2. лопата (работен ор¬
ган на багер)
вскрышная механйческая мин. багер за
разкривни работи
~ для угля лопата за въглища
загрузочная лопата за загребване [на¬
сипване, прехвърляне], товарачна лопата
механйческая Е еднокошов багер 2. жп.
механична лопата (за разтоварване на на¬
сипни материали)
обратная механйческая багер с обратна
лопата
пневматическая пневматична лопата
погрузочная вж. лопата, загрузочная
прямая багер с права лопата
совковая Е вж. лопата загрузочная
2.	жп. баластова лопата
—струг багер с планировъчна [изравняваща]
лопата
тракторная тракторна риначка
формовочная леяр. формовъчна лопата
штыковая лизгар, бел
шуровочная огнярска лопата; ръжен
лопатка ж Е лопатка, малка лопата 2. ло¬
патка (на турбина), перка (на вентила¬
тор) 3. стр. мистрия 4. чрх. широк пила-
спьр
активная активна лопатка
входная • (выходная) направляющая вход¬
на (изходна) направляваща лопатка
двухэтажная двуканална лопатка (на
турбина)
~ для монтажа шин авто щанга [лост] за
сваляне на гума
замковая ключова лопатка
монтировочная вж. лопатка для монтажа
шии
направляющая направляваща лопатка
осевая осова лопатка
~ переменного сечения лопатка с променливо
сечение
поворотная завъртваща се [реверсивна]
лопатка
посадочная с. ст. градинска лопата
~ постоянного сечения лопатка с постоянно
сечение
рабочая работна лопатка
радиальная радиална лопатка
реактйвная реактивна лопатка
спиральная спирална лопатка
сопловая дюзова лопатка
тормозная спирачна лопатка
формовочная формовъчна лопатка; гла¬
дилка, щрапник
шпаклёвочная шпакла

лоп
380
~, штукатурная мистрия
лопаточный лопе-ков, поnатъчоМ
лополЗт м петр-. геол. птптпй- (форма нс
залягане ни магмени схили)
лордндИт м минер. по-амдкт
лорд м св. гумен амортизатор
лоск м лъскавни-а, гланц
лоскут м текст. оавпапк; харт. отпадъци;
хож. брак
лот м хорсб. 1. лот (уред зи измерване дълбо¬
чина на воДи) 2. подвижна котва (на шлеп
или сал — тежест, която се влачи по дъ¬
ното на реката за намаляване на скоростта)
гна—тстатКаосккИ хндростатнас» лот
*х/, глубинный дълбоководен лот
механИческий механичен лот (със стък¬
лени тръба)	.
'•'■/ручной —ъчем лот, дяп-поm; - фу-щок (по
реките — До 4—5 м)
ультразвуковой охолот
лотковый улсен, корктообразем
лотлинь м хораб. нъже за лот, потпкм
лотои м 1. улей, канел; ковято; жлеб 2. ка¬
навка, вада (обикн. облицована)
водосборный нодтсъбкраmопси канал
водосливный о-водии-елои капал
выпускной 1. изпускателен улой 2. из¬
хвърлящ ръкав (на kамснстрсшачха)
■—■. гидравлический хидравличен [лабтра-т-
рс», язонтна-елтм] канел (за изследване на
модели на хидротехнически съоръжения)
гидрометрический нодомо-ом орепявнй«
гидротехнический хидротехнически канал
(непр. за спускане на трупи, за рибоход)
деривационный оmкпоиктепсм канал, от-
кп0коино
дренажный дренажей «амил
-~,*кaаpyсoчJ^ый мин. товарачо» улей
испытательный вж. лоток, гидравличе¬
ский
лабораторный вж. лоток, гидравлический
лесосплавный мизул (за спускане на
трупи)
ма сnоебCаоый йаспосъ-кратспом улей
/г, направляющий папвавпяващ кимал
подводящий подвеждащ [водощ] улой
—промывочный мин. промином улей
хх/, разгрузочный мин. —азтоварачон улей
собирательный събн-аmопно корито; съ¬
бирателен улей
спускной 1. спускатепем [наклонен] улей
2. изпуска-елси улей
хх, судоходный опава-спом канал
траосnсатоый --амсптр-ом улей; накло¬
нен улсй (зи мсждропсрациокек транс¬
порт )
лоуренсий хим. птувемскИ, Lw (изкуствено
получен раДиоактивен елемент с атомен
номер 103)
лоция	кораб, лоция
лоцман м кореб. пилот, лоцман, «трибтвт-
дач
лощение с лъскане, излъскване; полирано,
гланцирано	• - ,	.
лощёный лъскан, излъсеа»; ооп»раи
лощилка ж гладилка, гпидяпт» нмструмомт;
птпйQтвичkа
лощило с ■ вж. лощилка
лощильный гпадкпон. (служещ) за заглаж¬
дане; nопнртвъас»
лощЗть лъскам, изпъо«най; поливам
луб м текст. пикт, ликовина
лубрикатор м лубрикатор;	(автоматична)
мазилма уредби (за мсззне под налягане)
многоточечный ймтго-оакона мазилна
уредба, цс»т-апс» лубрикатор
самосмазывающий автоматични мазилна
уродОа
лубяной текст. 1. ликов, (направен) от лико
2. грубовликисск (отнася се зз всички влак¬
на от растителен произхоД)
луг м с. ст. ливада
луда ж -сплав за капаИаисваме, композиция
лудильщик м капеИджкн (работник)
лудить ■ •«алаИдясвай
лудламит м минер, ■ лудлссмт
лужение с килайдисвако
горячее горещо kапийдкснане (с разто¬
пена сплав)
—	погружением еалайдисвиме с потапяне
(в разтопени сплав)
электролитическое опск-вопк-мо келай-
дясвант (в галванична беня)
лужёный kапаИдксаи
лузга ж с. ст. шлюпки, люсек, семенни об¬
винен
лузтовейка ж всялка за люспи (в хранител¬
ната промишленост )
лука ж 1. дъга (на сеДло) 2. кривина, завой
(на река, път)
Луна ж астр. Лука
лунка ж 1. малка кръгла ямячки [вдлъбна¬
тина] 2. обр. мет. отеъркнано, нащърбви».,
откъртен край (на острието на режещ
инструмент) 3. (кръгъл) отпечатък - (при
изпитване на твърдост по Бринел) 4.
мин. дупка, гнездо (в почва, в схили) 5. с.
ст. гнездо (за посев ни семе)	.
—	выкала мин. дълбочина па отеъртвамс
(при еДнокретно проникване на зъбе нс
ролката в скалата)
заводная мин. водеща дудка, водещо
гнездо [пегпт]
—	на передней грани резца обр. мет. 1. (взето
с шлзйфепзрзт) каналчс |упсИас] за под¬
веждане ми стружката (на предната плос¬
кост нс ножи) 2. откъртвано [износваме,
нащърбваис] на вредната плоскост ми ножа
(поради триенето от стружките)
опорная мин. твтриа дудка, опо-ио гнез¬
до |погпо]
лункокопатель м с. ст. ямкоеовач (за ссДене
нс картофи и др.)
луннйт м минер, лунят, псевдомалехят .
лунный лунои	.
луноход м луноход (автоматичен самохоДен
спарит за движение по повърхността нс
Луната по команди от Земята)
лупа ж опт. лупа, увеличител по стъкло

38'8
льд
апланатйческая апланатична лупа (с от¬
странена сферична абериция)
бинокулярная	бинокуляр на [стереоско¬
пична] лупа
визирная визирна лупа, визьор
люминесцентная воен. луминесцентна
лупа (за четене на карта на тъмно)
отсчётная лупа .за отчитане [броене]
~, стереоскопическая вж. лупа, бинокуляр¬
ная
ткацкая тъкачна [нишкоброячна] лупа
фокусирующая фокусираща лупа
штативная кфт. лупа със стойка
электронная електронна лупа
луч м (вж. също лучи мн) 1. физ. лъч 2. мат.
лъч, насочена права
ведущий водещ [направляващ, насочващ]
лъч (в радиолокацияти)
визирный визирен лъч
глЛвный главен лъч (в радиолокацията)
глисс-дный ав. направляваш. [насочващ]
лъч (при приземяване)
записывающий записващ лъч
звуковой звуков лъч
земной раДио приземен [повърхностен, зе¬
мен] лъч
ионный йонен лъч
ионосферный йоносферен лъч, лъч, отра¬
зен - от йоносферата
компенсированный компенсиран (елек-
maан)н) лъч
лазерный лазерен лъч
~ мотовйла текст. спица на кръстачката на
мотовило
~ наведения направляващ лъч
направленный насочен лъч
отражённый отразен лъч
параксиЛльный	параксиален- лъч (бли¬
зък до оспи)
~ пеленгЛтор" лъч па пеленгатор
z^, плазменный ядр, плазмен лъч
х/, плоскополяризованный плоско [линейно]
поляризиран лъч
поверхностный гж. луч, земной
посадочный вж. луч, глиссадный
преломлённый пречупен лъч
~ прожектора (светлинен) лъч [конус] на
прожектор
радиолокационный радиолокационен лъч
~ радиомаяк" лъч на радиофар
развёртывающий лъч на развивка
световой светлинен лъч
сейсмический геол. сеизмичен лъч
х/, стирающий изтриващ лъч
xz, считывающий четящ [преброяващ] лъч
тепловой топлинен лъч
—, фокЛльный фокален [фокусен! лъч
z^, центральный кфп. централен лъч (пре¬
минаващ през оста' на леща)
электронный електронен лъч
лучевой лъчев
лучеиспускание с	лъчеизпускане, лъчение,
радиация
лученепроиицЛемый	лъченепрониг^е^е^м, не-
пропускащ лъчи
лучепоглощёние с лъчепоглъщане
лучепреломление с лъчепречупване
двойное двойно пречупване. на лъч -
лучи мн (вж. също луч м) лъчи
актиничные кфт. актттни лъчц
анодные анодни лъчи
видимые видими лъчи
жёсткие твърди лъчи
икс- ос пир. хикс- [Х-]лъчи, рентгенови
лъчи
инфракрасные инфрачервени . лъчи
канЛловые канални лъчи
катодные катодни лъчи
корпускулярные корпускулярни лъчи
космические космически лъчи
остЛточные остатъчни лъчи (в спектро-
графияти )
рентгеновские рентгенови лъчи
ультрафиолетовые ултравиолетови лъч»
электронные електронни лъчи
лучистый лъчист
лучковый лъков (за инструмент) подобен-
на лък (за конструкция)
лучок м лък (нипр. за прионче)
лущение с 1. люпене, лющене, белене 2. дърв.
обелване 3. с. ст. подмятане, подметка (на
стърнища)
~ п"хоты с. ст. плитка оран, лющене, под¬
мятане
послеуборочное подмятане [лющене] на
стърнището
лущёный олющен, обелен
лущильник м с. сп. лющилник. (подобен на
Дискова брини)
дисковый дисков лющилник
~, лемешный лемежен лющилник, лющилен
плуг
отвЛльный вж. лущильник, лемешный
луяврйт м	петр. луяврит (виД нефелинов.
* сиенит)
лыжа ж плъзгач, шейна; спорт. ска
контЛктная контактен плъзгач; ел.. токо-
отнемател
~ пантограф" токоотнемател на понтографа
(нипр. ‘ ни електролокомотив)
тормозн"я спирачен - плъзгач; ав. спирач¬
на ска
лыко с текст. лико, ликовина
лыска ж плоскатина (изпилена върху цилин¬
дрична повърхност)
шпоночная плоскатина (върху вал) за
плосък клин
льдогенератор м ледогенератор (за лед на
блокове)
вакуумный вакуумен ледогенератор
кожухотрубный кожухотръбен ледогене¬
ратор
оросительный оросителей ледогенератор
рассольный разсолен ледогенератор,
трубчатый тръбен ледогенератор
льдодробилка трошачка за лед
льнозавод м ледозавод, завод за лед
льдозащнта ж ледозащита (на хидротехни¬
чески съоръжения)

382
льдообразование с 'лсдбббразуванс (по само¬
лета отвън), обледяваие
льдоскалыватель м машина за почистване иа
заледени пътища
льдохранилище с склад за лед, лсдохраиилищс
льноводство с с, ст. делопроизводство, от¬
глеждане ' на леи
льноволокно с ленено влакно	.
льнозавод • м завод за първично преработване
на лсн
льнокомбайн м леноебнбанн
льноконоплемялка ж лено-конопена мъначка
льномолотилка ж лсновършачка
льномялка ж лсночукачка, мъничка иа лсн
льноочиститель м семечистачна за леи
льноподборщик*- молотилка ж машина за съ¬
биране (слеД скубенчто) и вършссис иа лен,
ленбсвбирачеа-ввршaчеа
льнопрядение с текст, пределе иа леи
льнопрядильня ж ленопредачница
льносушилка ж с. ст. сушилка за леи
льнотеребилка ж лсноскубачна машина
льнотёрка ж леиостровачка
льнотрещбтка ж вж. льноочиститель
льноткачество с текст, лсисио тъкачСство
льночесалка ж текст, леней дарак
льняной ленсн
лыоизОт м минер. люизит
люк м люк, отвор; корчб, люк; мин. олук
аварийный авариен люк [отвор!
бункерный люк [отвор] иа бункер
вентиляционный вентилационен отвор
выпускной мин. олук за източване
глухой корчб. глух люк
грузовой кораб, товарен люк
~, загрузочный отвор за зареждане (нчпр.
на пещ)
замерный измервателен отвор (на съдър¬
жанието на резервоар)
катапультный ав. люк [отвор] за катапул¬
тираме
коллекторный ел. (контролен) отвор за
колектора
~ колодца тлф. отвор (зч влизане) в кабелна
шахга
машинный кораб. машииск люк (към ма¬
шинното помещение)
монтажный ав. монтажен люк [отвор]
(на самолет)
переносный мин. преносен олук
~ покидания ракет. люк за излизане (от
космически корчб)
погрузочный товарачси олук
приёмный просмей [зареждащ] отвор
(напр. на цистерна)
промывочный промивен отвор
разгрузочный разтоварен отвор [люк]
решётчатый кораб. решетъчен люк
у-', световой 1. кораб, светлыней люк, светлик
2. прозорец (напр. на резервоар)
смотровой наблюдателей [контролен] от¬
вор, отвор [прозорец] за наблюдаване
~ с•погрузочной камерой мин. олук с това- '
ръчна камера
~ с подвесным лотком -мин. олук с окачси
улей
~ с поперечными задвижками мин. олук с
напречни шыбъры
~ с секторным затвором мин. олук със сск-
торси затвор
• ~ с цепным затвором мин. олук с верижен
затвор
~ туннеля тлф. отвор иа (кабелен) тунел
[канал]
угольный кораб. въглищси люк
~, шуровочный отвор за добавяне иа гориво
люковой м мин. работник при олук, източ¬
вам
люковый люков
люкс м изм. лукс, 1х (единица за осветеност)
~~секунда ж лукс-секунда, 1x.s (еДиница за
количеството осветеност или за плътността
на количеството светлинна енергия)
люксометр м луеиомствр
люлечный люлков
люлька ж 1. люлка 2. стр. висящо скеле
~ подвесного конвейера люлка иа висящ
конвейер (окачена на шарнир)
спасательная мин. спасителна люлка
тележечная жп. талогова люлка (на ва¬
гон)
люмен м изм. лумен, 1т (единица за светли¬
нен поток)
~—еекуида ж лумен-секунда, 1m.s (единица
ва количество светлинна енергия)
люмснмётр м лбнсинствр
люминесцентный физ. луминесцентен
люминесценция ж лбнынесценния, студено
светене
вЫдымая видима лумин^^н^а
~, катодная катодна лбмииеинеицйя
сенсибилизированная лумоиссцснция с
повишена • чувствителност
ультразвуковая ултразвукова лбнингс-
нсиция
люминография ж полигр. лумыиографыя
люминоскбп м лумыибикон (уред за луминес¬
центен анализ)
люминофор м лумииофор (луминесциращо
поД Действие на облъчване вещество)
люнСт м люнет (нч стругова и шлифовъчна
машина )
направляющий направляващ люиет
неподвижный неподвижен люист
. •, подвЫжный подвижен люиет
поддерживающий поддържащ [подпиращ]
люист
роликовый ролков люнст
люнстодсржатсль м люкстбдържач
люстра ж буровая мин. сондажен полилей,
бурбскбн (за наблюДение на забой)
лютеций м хим. лютеций, Ьи
люфт м хлабина
боковой странична хлабина
вала хлабина на вал
клозСт клозет ' без канализация (фекчлии-
тч се ■ изгрчбват пневматично)
осевой ' осова [аксиалка] хлабина
~ подшИпника хлабина на лагср

383
МАГ
продольный надлъжни хлабина
суммарный сумарна [обща] хлабина
люфтомёр м хла-нномо-, пластини за измер¬
ване на хлабини
лючина хореб. 1. кипорта (дървена) 2. капак
ма люка (при механизираните системи)
лючок м шуровочный (малък) отвор зи доба¬
вяне иа горяно
лйда ж мин. 1. врата, капек (зс затваряне
на отвор) 2. шибър с противотежест
лямка ж о-ез-айе»он ремък
парашютная св. парашутна презрамка,
парешукеи кола»
привязная св. презрамка [колаи] зи о-к-
вързвене
ляпзс м хим. адски камък, кристален сребъ¬
рен микрит
м
магазин м 1. магазин, склад; камера 2. меш.,
воен. магазин, магазкииа кутия (ни захран¬
ващо устройство) 3. ел. (доеадма) кутия,
(докадсм) магазин (за измервателни цели)
барабанный маш., воен. барабанен мага¬
зин
. ■ . декадный ел. декадой магазин
—	для ое—фокавт изч. (входен) магазин зи
перфокарти
—	ёмкостей еоидензаторна (дткадии) кутия
—	ёмкостей, рычажный коидеизатор па (дт-
кадми) кутия с въртящ комутатор
—	ёмкостей, штепсельный щепсел ми конден¬
затор ни (декадми) кутия
—	индуктивностей (докадно) кутийно [ма¬
газинно] индуктивно CЪB-TТйBПТ»ЯО
—	затуханий ел. атемюакорма (декадми) ку¬
тия
—, магнИтный магнитом магазин
—	наборной машЗны полигр. набором магазин
ма (печатни) машина
~ подачи мзш» оодана-епен захранващ ма¬
газин
разъёмный полигр. разглобяем магазин
(не наборна машине)
—	сийт»икпада полигр. магазин ми антоматя-
^0» подавач (на печатни машини)
сопртmявпCнкИ съврт-явк-епни (декадма)
кутия, (декадма) кутия с резистор»
—	стпвтmявпC»йй, —ычажный съпротивителна
(декадма) - кутия с въртящ комутатор
—	соп-о-квпенкИ. штСпсельный - щопселма
съпротивителна (декадма) кутия
~, съёмный еисста (зи мигкиmсфсккa лента)
мигазкиЙровамко с мин. магазниириме
магазИнный магазинен, снабден с магазин
маггемИт м минер. магсмит
йегкс-вапь ж 1. магистрала, глансм път;
главна же. или нодни или въздушна линия
2. магистрали, главна пи»ин (съобщител¬
на. ■ електрическа, тръбне); гланма комуни¬
кация	.
автомобильная глинт» автомобило» оът
взрывная мин. взривна магистрала
~, водная глино» водом оът, главна - водни
ляния
водопроводная гланен втдоо-тнод
воздухопроводная глинт» въздухопровод
(за сгъстен въздух)
~, гКзовкя глинен газтпвтвтд, газона -маги¬
страли
—, железнодорожная главна же. линия
замкнутая вж. йагкс-вапь, «ольцсная
кольцевая пръстеновидна [околовръстна,
затворена] магистрала, о—ъстомонидни - - глав¬
ни линия, комуникационен пръстои
командния командни главна линия
масляная авто главе» (вазпведелитепен)
маслопровод	,
нагнетающая главен пагнотитслей нъзду-
ховод
~, отопительная гланск оттопяттпеп -тръбт-
провод (непр. на ТЕЦ)
паровая главой оаровронод (отоплите¬
лен )
ои-Иющая захранваща главна линия
~, пневматическая главен тръбоортнтд за
сгъстен въздух; мин. пневматична магн-
сmвапа
пневматическая опрокЗдная мин. обръща-
топма пневматични магистрала
подводящая мин. с»абдя-епма магистрала
распределительная	гланси разпродопи-
тсптм т-ъбоо-тнтд; мин. разд—сдс^нкслии
магистрала
тормозная авто главен сон—ичон масло¬
провод; жп. гланен спирачен въздухопро¬
вод
транзИтная транзите» главой оът (без
междинни спирхи)
шахтная водоотлИвная мин. руднична
водтттпянии магистрала
йагкствапь»ый магистрален; главен, центра¬
лен, осиово»
мИгма ж петр. магма
кНслия кистла магми
ма-трИмская първични магми, прамагми
основная осмонма магма
певвйч»ан вж. магма, йатсвй»скан
магматЯаескяИ мигмем
магнафлюкс м магнитна суспензия (метод в
магнитна дефектоскопия)
йагиозяапьный магмтзкен
магнозкофов—Ят м минер, йигиезятферкт, маг¬
нофорит
магнезиохромит м минер. магнсзктхройит,
йагнохромйт
магнезЗт м минер, магнезит, природен маг-
нознон карбонат
каустйчтсккй киусткасм магнезит (в ци¬
ментовото производство)
спёкшийся спочсм [сянтсртваи] магнезит •
метазллурйчесхий	метазургичен магне¬
зит (огнеупорен материал)
магнезия ж хим. магнезия, магнезиев о'«нс
белая магнезия албе, тсноне» мигнсзнон
карбонат

МАГ
384
жжёная печен [калциниран] магнезиев
окис
пл"вленая топен магнезиев окис
~, сернокислая магнезиев сулфат
магнесин - м ■ (устройство за предаване пока¬
занията измервателни уреДи на разстояние)
магнетизирование с физ. намагнитване
магнетизировать- намагнитвам
магнетизм м физ. магнетизъм
зейнбй земен - магнетизъм
остЛточный остатъчен магнетизъм
—.-ддррный ядрен магнетизъм
магнетик - ле магнитен материал
магнетит м - минер. магнетит, фероферит (же¬
лязна ■руди)
магнетитовый магнетитов
магнетический магнитен
магнето с авто магнето, магнет, магнитоелек-
трически генератор
~, автомобильное автомобилно магнето
~, вспомогательное помощно магнето
■—генератор авто магнетогенератор
двухискровое двуискрово магнето
магнетометр м - вж. магнитометр
магнетон м изм. магнетон (единица за магни¬
тен момент )
~ Бора магнетон на Бор, електронен магне¬
тон
ядерный ядрен магнетон
магнетоплюмбйт м минер. магнетоплумбит
магнетофлёкс - м магнитна суспензия (метод
в магнитна Дефектоскопия)
магнетохймия ж магнетохимия
магнетрон м"елн. магнетрон
~ бегущей волны магнетрон с бягаща вълна
~, импульсный импулсен магнетрон
—, ионный йонен магнетрон
коаксиЛльный коаксиален магнетрон, маг¬
нетрон с коаксиален резонатор
~, многорезонаторный многорезонаторен
магнетрон
~, модулируемый модулаторен магнетрон
~ непрерывного действия непрекъснато ге¬
нериращ магнетрон
пакетированный магнетрон с неподвижно
встроен (постоянен) магнит
~, плазменный плазмен магнетрон
~ с разрезным анодом магнетрон с разрязан
анод
стержневой магнетрон с гребеновидни
сегменти
~, щелевой магнетрон с процепни резона¬
тори
электронно-лучевой електроннолъчев маг¬
нетрон
магнетронный елн. магнетронен
мЛгниево- алюминиевый	мет. магнезиево-
алуминиев
магпиево-марганцевый мет. магнезиево-ман-
гайов
магниево-цинковый мет. магнезиево-цинков
магниевый хим., мет. магнезиев, съдържащ
..магнезий
магний м хим. магнезий, Mg
азотистый магнезиев нитрид
бромистый магнезиев бромид
виннокислый магнезиев тартарат
~, кремнекислый магнезиев силикат (мета-
или орпюг) .
марганцовокислый магнезиев перманганат
~, порошкообразный меп. магнезий на- прах
сернистый магнезиев сулфид
сернокислый -текст., харп. магнезиев
сулфат
углекислый магнезиев карбонат
хлористый магнезиев хлорид
чушковый мет. магнезий на блокове
магнийиодметйл м метилмагнезиев йодид
магнийорганйческий органомагнезиев
магнийэтйл м етилмагнезий
магнийэтилбромйд м етилмагнезиев бромид
магнико с меп. магпико .(вuсонокоеацитuвна
сплав за постоянни магнити)
магнит м физ. магнит (вж. също электромаг-
нйт)
брусковый вж. магнйт, стержневой
~ включения (електро-) магнит за включване
~, возвратный възвратен (електромагнит
~ возбуждения авто възбудителен магнит
(в магнетна-зaпалателна уредби)
вспомогательный спомагателен (елек¬
тро-) магнит
грузовой [грузоподъёмный] товарен [то-
вароповдигателен] магнит (на кран)
демпферный физ. гасящ [амортизиращ*
демпферен] магнит
~, естественный естествен магнит
искусственный изкуствен магнит
кольцевой пръстеновиден магнит
компенсационный изравнителен [компен¬
сационен] магнит
крановый вж. магнйт, грузовой
хреновой кораб, кренов магнит (в цен¬
тралната тръба на Девиационная уред —
за унищожаване на девиацияти от крена)
ловильный мин. ловилен магнит
металлокерамический	меаалоераамичен
магнит
молекулярный физ. молекулен магнит
~, направляющий направляващ магнит
~, отклоняющий отклоняващ магнит
печатающий печатащ ('електро-,) магнит
подковообразный подковообразен магнит
подъёмный тлф. повдигателен магнит
~ положения синего тле. магнит за положе¬
нието на синия цвят
полюсный полюсен магнит
постоянный постоянен магнит
прессованный пресован магнит (метало¬
керамика )
сверхпроводящий електромагнит [соле¬
ноид] с намотка от свръхпроводещ материал
С-образный С-образен магнит
соленбидный соленоиден електромагнит.
соленоид
~, составной съставен магнит; електромагнит
със слоеста сърцевина
стержневой . пръчкообразен магнит
~, стирающий изтриващ (електро^магнит

385
МАГ
тормозной 1. спирачен електромагнит
2. спирачен магнит (в електромера)
тороидальный физ. тороиден магнит
удерживающий задържащ (слектро-)маг-
нит
фокусирующий фокусиращ магнит
~ чистоты цвета тлв. магнит за чистотата
на ивета
~, элементарный физ. елементарен магнит
эталонный еталонен магнит (за градуи¬
ране и за проверка нч чувствителността
на магнитометри)
юстировочный вж, магнит, эталонный
магнитно-жёсткий магнитнотвърд
магнитно-мягкий магнитномск
магнйтность ж петр., минер, магнетизъм
магнитно-твёрдый вж, магнитно-жёсткий
магнитный магнитен
магьитовосnрийичивый магнитовъзприсмчи-
вост, намагнитваемост
магнитогидродинамика ж магнитогидродина¬
мика
магнитограмма ж магнитограма
магнитограф м магнитограф
магнитодвижущий магнитодвижещ (напр. ва
напрежение )
магнитодинамика ж магнитодинамика
магнитодизлектрик м иагьитодиелсттрит
магнитола ж радиоприемник с магнитофон
магнитометр м геод., физ. магнитометър, маг¬
нитна везна
астатический астатичен магнитометър
•■w, вращательный вж. магнитометр, крутиль¬
ный
дефлекторный дефлскторен магнитоме¬
тър, магнитен теодолит с дефлектори (за
опреДеляне на вертикалната и хоризонтал¬
ната компонента нч интензитета на гео¬
магнитното поле)
индукционный индукционен магнитоме¬
тър
<->, компенсационный	(нишков) изравните¬
лен {компенсационен] магнитометър
крутильный торзионсн магнитометър
магнитооптический иагнитоопричеь маг¬
нитометър
Н- гчофиз. магнитна везна Н (за хори¬
зонталната компонента)
подвесной геофиз. (компаснч) магнитна
везна Z (за опреДеляне на вертикалната
компонента)
~ с ферромагнитным зондом магнитометър
с феромагнитна сонда
универсальный универсален магнитоме¬
тър, универсална магнитна всзна
электромагнитный електромагнитен маг¬
нитометър
ядерный прецессионный ядрено-преце-
сионен магнитометър (основаващ сч на яд-
рвиомaгиunнuя резонанс)
магнитометрия ж магнитометрия
иагнитоиехаьйчестий • физ. иагьитоиexани’
чен, жиромагнитен
магнитооптика ж магнитооптика
магнитопирйт м минер, магнитоиирит, маг¬
нитна пиритна руда
магнитопровод м чл. магнитопровод; стомане¬
на сърцевина, стоманен жакет
броневой мантиен магнироировод, Ш-об-
разна сърцевина
внешний вж. магнитопровод, наружный
кольцевой пръстеновиден магнитопро¬
вод; тороидна сърцевина, тороиден маг¬
нитопровод
наружный ярем на магнитопровод
насыщенный наситен магнитопровод
П-образный П-образна магнитна сърцеви¬
на, П-образен магнитопровод
—, прессованный пресован иагьироировод;
пресован магнит
разомкнутый отворен магнитопровод
стержневой прътовиден [цилиндричен]
магнитопровод
шихтованный пакет [магнитопровод] от
листова стомана, шихтован магнитопровод
~ Ш-образной формы вж. магнитопровод,
броневой
магнироироьицаeмocть ж магнитна проницае¬
мост, иерисабилитет
магниторадиола ж радиоприемник с грамо¬
фон и магнитофон
магниторазведка ж магнитен метод на проуч¬
ване (напр. при търсенч на полезни изко¬
паеми)
иагнитостдn физ. магнитоскоп
магнитосоироривлёьие магнитно съпротивле¬
ние
магнитостатика ж ел. магнитостатика
магнитострикционный	иагьитосррикциояен
магнитострикция ж магнитострикция (из¬
менение на формите и размерите на тела
при намагнитване)
объёмная обемна магнитострикция
магнитосфера ж геофиз. сфера на магнитно
влияние (напр. около Зчмята или около
Друга планета)
иагьироуирyгоcть ж физ. магнитна еластич¬
ност
магнитофон м магнитофон
батарейный магнитофон с батерийно за¬
хранване
бытовой магнитофон аа битови нужди,
домашен магнитофон
двухдорджечный двупистов магнетофон
контрольный контролен магнитофон
многодорожечный многопистов магнето¬
фон
однодорожсчный еднопистов магнетофон
портативный преносим [носим] магнетофон
, студийный раДио студиен магнетофон
стереофонический стереомагнетофон
магнитоэлектрический иагьитоелстррическь
магно с мет.	(никелово-магнезиева сплав)
магьомагнерйр м минер, магнезиев магнетит
магноферрйт м минер. магнезиев ферит, маг»
ноферит
магнохромйт м минер. магнезиев хромит,
магнохромит
25 Рбсео-българсеи политехнически рсчиик

МАЖ
388
мажёф м елхим. стп-мажтф (преперат, из¬
ползуван при фосфати ране)
мЙзить маже, намазвам, смазвам; язмизнам
мазель м дъре.&летко (със скосено острие)
мазеобразный оодтбе» па мас; пастто6разон;
вазелнмтоодтбси
мазе— м	елн. мазер, микровълнов «нантон
усилвател
бегущей волны мазор с бягаща вълни
—, газо-ый газов мазер
~-гент—Итор мизер-гсиераттр, гсноририш ма¬
зер
двухлучовой двулъчсн мазтр
Импульсный импулсен мазер
—	йкппкмтт—Tвтго диапазона мазср, работещ
н милиметровия дкавазои
—	ма акомИВнтй нтдтQ0до мизор с аттма-е»
водород
—	меоре—ывиого дОйствяя мазер с непрекъс¬
нато действие
оотИческий оптически мазе-, лазер
ткважакопьиый ’ ттражатолон мазе-
парамигнИккый - парамагнитен мазер
—nтлупроводмккTвый nопупртводнкктн ма¬
зер
вучковый сновов мазер
возтнаттрный резонаторе» мазер
рубИноный рхбгиов‘мазср
фоновый фонов мазе-
мазут м мазут (остатък от нефти след от¬
деляне ни лехите фракции)
крСкикговый крекингов мазут
масляный маслен мазут (суровина зз
смазочни мис ге)
оа—афНкискыЙ парафине» мазут
смазочный мазут зе смазочни цели (вто-
.окачествен смазочен материал)
топливный го-нвом [пощен] мазут (го¬
риво за пеши. хотли)
топочный вж. мазут, тTnпивиый
флотский kт-а6ен мазут, мазут за кораби»
двигатели
йазуговодогвева-ель м иагрови-еп пи мазут
мизугтввовOд м мазу-ов-твод
мазь ж мас, мехлем; смазка
грифИтовая - графитна- смазка
~ для —омпОй смазка [наста] зи ртмък
—	для о—итй—кк абразивни [шлифовъчна]
васке, шлайфоаста
какИткия' въжена смазка
колёсная еаТран
ктнсисmCнmнан грес, ктисястентна смазка
паяльная паста за запояваме
цИнковая цинкова мас
шлифовальная Шлифовъчна [абразивна]
веста, шлаЙфниста
майка ж дупка (на заледена рехе); мсзамръз-
мапи нодка - повърхност (около извор. при
преливник)
майолика ж майолика, .художествена [декове-
тквиа] керамики
микидИм м трошенокаменна [макадамона]
настилка (ни път)
-Итуммый битумна трошенокаменна на¬
стилка
дегтярный еатракока [битумязнрака]
mртшеиткайе»иа настилка
макание с кеуч. втmавние (зи получаване ни
безшевни изделия)
микОт м макст; геомттрнчеп йтдоп
йакетК—тваине с маке-кране; гсойетвнчмт мо¬
делиране; полигр. макстнрако
макроигрегат м петр. йакроагрегат
йак—огсомёт—кя ж довСрхкостк йакртгстмо-
трия ми повърхност, йаквтгеомотркя ми по¬
върхностно очсртанио (в метрологията)
йаквог-Ифин ж мет. микрография
йаквтксспёдоваике с йекрсизспеавИие
йак—ткпКйат м метео йакрткпкйат
макрокоманда ж изч. макроктйаиаа
йаквокомптиёмт м макросъставка, йакроктм-
нокекта
йак—ткоктр6ль м макрткоиmртп (проверки ни
работете нспр. не сметачни мешини ця¬
лостно — по хрзйния резултат)
йакртко——6зин ж йакроктртзин (видима с
невъоръжено око)
йаквткOсйтс м всепоие. светът ма големите
тсли (противоположен на микрокосмос)
йак—тк—ксmаппйчтский йаквокристапем
мак—тпиквапкя ж мет. йакртпикнапин
мак-омИ— м вж. макрокосмос
мак—тмтпеeупа ж хим. йакртйтпекупа
линСйная линейна йекртйтлeкупа, мак-
ртйтпекупа с линейна структуре
в-тсmраиствеииан йакртйтлeкула с 0-^
страисгвеиа структура
-азвствпCниая разклонена йакртмтло-
куле
—, сСтчатая мрежовидна макромолекуле,
йекртйтпcкула с тйрежсиа структура
йаквомопекупЯвиый йикртйтпскулси
макроке—бвиость ж йекрткевевктсm, мекро-
грававтст (отклонения от формата на
повърхността)
йиe-овписmИаитсть ж йакроплестиаитст (оп-
реДелене след изпитване не голям брой об¬
разци )
йаквовтг-ёаность ж -грешка на форма (нспр.
повърхностни); грошка ни оформяне (в
голям мзщеб, с не отДелни подробност)
йaк-тпT—ксmость ж йаkровтристтст
йак—тпрогрaййК—твaике с изч. йекртnвтгра-
мирине, програмиране с (използуване нс)
макртктйаидк
йик-опвтнипасйость ж хидрсгссл■ микрон-о-
пускливтсm
миквтвадитг-афян ж йакрориантграфин (в
радислсгияmа )
йак—о—спьCф м гсоД. макртрепеф (едри форми
на релефе, опреДелящи общия облик ни по¬
върхността )
макросис-теми ж макросистема (в химическа
термоДинамикс)	.
мак—тсковИчоский йаквтсктвкчеи, нндям с
невъоръжено око
йак-ососттHиие с йакросъсттнние (в хими¬
ческа термодинамика)
мак—ост—оские с вж. миквост—укту—а
мак-тст-укmу-а ж физ.. мет. макрос-руи-у-а

387
МАЛ
макросъёмка ж макрофотография (на малки
предмети в едри мащаби)
макротвёрдость ж макротвърдост (опреде¬
лена слеД изпитване по ни няколко места на
голям брой образци)
аакротрещина ж макропуйнатина (виДима с
невъоръжено око)
макрофотография Ж! ВЖ* макросъёмка
макроциклический хим. макроцикличен
макрочастица ж физ. макрочастица
макро шлиф м мет. макрошлиф (изгладени,
шлифована. полирани и разядена повърх¬
ност за ниблюДиване с око или лупа)
макроэлемент м мет. макроелемент
коррозионный корозионен макроелемент
мЛксвелл м изм. максвел, мкс, Мх (единица
за магнитен поток)
максимально допустимый най-голям [макси¬
мално] допустим
максимально-токовый ел. максималнотоков
максимальный най-голям
максимётр м максимален манометър
максимум м максимум, най-голяма стойност
абсолютный абсолютен максимум
барометрический барометричен максимум
боковой ридио страничен максимум (напр.
на диаграмата на насоченост)
главный ридио главен максимум (нипр.
ни Диаграмата ни насоченост.)
годовой метео годишен максимум .
дифракционный елн. дифракционен мак¬
симум
~, диффузионный ядр. дифузионен максимум
зеркальный ядр. огледален, максимум
~ кривой мат. максимум на крива
лётний метео летен максимум
локальный местен [локален] максимум
~ нагрузки электростанции върхово натовар¬
ване на електростанция
остаточный остатъчен максимум
~ отравления ядр. максимум на отравяне
~, резкий остър максимум
~ резонЛнсного поглощения ядр. максимум
на резонансното поглъщане
резонансный елн. максимум на резонанс¬
на характеристика .
спектральный физ. спектрален максимум
суточный метео денонощен максимум
тепловой топлинен максимум
макулатура ж полигр. макулг^тура, дефектен
отпечатък; харт, хартиени отпадъци,
малаколйт м минер, малаколит, диопсид
малакбн м	минер. малакон (виД циркон)
малЛксер м хим.. стр. бъркачка (нипр. за
суперфосфат)
малахит м минер. малахит
малдонйт м минер, малдонит
малеиновый хим. маленнэг, принадлежащ на
малеиновата киселина
м"лка ж стр., дърв. ъгъл ник, ъгломер, гьо-
ния
~, закрытая затворен наклон (помилък от
90°)
открытая отворен наклон (по-голям от
90°)
маллардит м минер. малардит
маловязкий хим. слабaвискaз)н. притежаващ
малка вискозност
малогабаритный (характеризиращ се) с мал¬
ки размери [габарити)
малодебитный (характеризиращ се) с малък
дебит
малозольный (отличаващ се) с ниско пепелно
съдържание
милоннерционный физ. слабоинерционен
малокалиберный малокалибрен
малокалорийный (отличаващ се) с ниска кало¬
рийност .
малоканальный радио (характеризиращ се)
с малко канали, малкоканален
малокислотный хим. слабо кисел
малокрёмнистый хим. беден на силиций
малолегйрованный мет. еиcколетирае, (хи-
ринmеризиааш се) с ниско съдържание на
легиращи елементи
малолитражный авто малолитражен
маломасляный ел. маломаслен, с малък обем
масло
маломёрный маломерен, нестандартен (по
размери )
маломестный маломестен, с малък брой места
(напр. автомобил)
маломощный 1. маломощен, с малка мощност
(напр. автомобил) 2. геол, тънък, с малка
мощност [дебелина] (за земен плист)
малонапорный хидр. с малък [слаб] напор
малонасыщенный слабонаситен
малонЛт м хим. малонат, сол на малонатовата
киселина
~ бария бариев малонат
малонил м малонил-, малонилов радикал
малоновый ма^^нов, принадлежащ на мало-
новата киселина
малонлуглерOженпый мет. ниско [слабо] на-
въглероден
малооборбтный нискооборотен, (въртящ се)
на ниски обороти
иалооловЯннстый мет. нискокалаен, с ниско
калаено съдържание
малопроводной ел. (характеризиращ се) с
ниска проводимост
малопроизводительный нископроизводителен
малопродуктивный гж. малопроизводитель¬
ный
малорастворймый хим. слаборазтворим
малостойкий (характеризиращ се) с ниска
устойчивост, неустойчив
малотеплопроводный	(характеризиращ се)
с ниска топлопроводност
малотиражный полигр. (излизащ от печат)
с неголям тираж
малоуглеродистый мет. нисковъглероден
малоусадочный текст. малко свиващ се, да¬
ващ неголямо съкращаване на размера
(напр. за тъкан слеД пране)
малочувствительный слабочувствителен
малхйт м пепр. малхит (дребнозърнеста жил*
на скили)
мальдонит м минер, малдонит
мальтоза ж хим. малтоза, малцова захар

МАЛ
38»
мальхит м вж. ма’лхйт
маляр м бояджия
малярная ж бояджийна, бояджийна работил¬
ница
мамут-насос м маму това помпа (напр. в за¬
харната промишленост)
манассеит м минер, манасеит
манганат м хим. манганат, сол на мангановата
киселина
~ бария бариев манганат
~ калия калиев манганат
манганит м 1. минер. манганит 2. хим. ман¬
ганит, сол на манганистата киселина
манганокальцйт м минер, манганокалцит
мангерйт м петр. мангерит (мчгмена скала)
мандельштёйн м петр. мангеящейн (магмена
скала)
манёвр м кораб., ав. маневриране, маньовр
динамический	динамично' маневриране
необратимый необратимо маневриране
манёвренность ж 1. жп. маневреност, подвиж¬
ност, способност за маневриране 2. авто
маневреност, гъвкавост (бързо и плавно
преминаване на Двигател или транспортно
среДство от еДни на Други обороти, скоро¬
сти и натоварвания)
вертикальная ав. вертикална маневреност
горизонтальная ав. хоризонтална мане¬
вреност
~ двигателя маневреност [гъвкавост] на дви¬
гателя
~ корабля повратливост на кораба
манёвренный маневрен, способен за маневри¬
ране, гъвкав, повратлив
маневрирование с жп.. трансп. маневриране
маневрировать маневрирам
маневровый жп. маневрен (напр. локомотив)
манёвры мн жп. маневри
горочные гарови маневри
~ осаживанием маневри чрез бутане
~ толчками маневри чрез отблъскване
манера ж 1. начин, метод 2. текст. шаблон
за печатане или щампосване (на тъкани)
пунктирная полигр. пунктиран маниер
манётка ж авто ръчка, ръкохватка
~ газа ръчка за газ
~ зажигания ръчка [лост] за (регулиране на)
запалването
манжет м вж. манжета 1 и 2
желобчатый кож. ъглов маншет
чашечный кож. чашеобразен маншет, кал¬
пак
манжета ж 1. маш. маншета, маншет, (уплът¬
нителен) пръстен 2. текст. маншет
анодная ел. анодна (защитна) яка
защитная защитна маншета
изолирующая чл. изолираша маншета
[яка]
кожаная маш. кожен уплътнител
коллекторная	колекторна (изолираща)
маншета .
*■>, поршневая бутална уплътнителна маншета
(напр. на ръчна помпа)
соединительная съединителна маншета
резйновая гумен уплътнител
тормозная спирачна маншета (нч спира¬
чен цилиндър)
уплотнительная уплътнителна маншета^,
уплътнителен пръстен
манйльский манилов (за въже)
манипулирование с 1. манипулиране, манипу¬
лация, начин на работа [използуване)
2.	манипулиране, предаване с (телеграфен)
ключ
автоматическое автоматично манипули¬
ране, автоматична работа
амплитудное амплитудна манипулации
анодное ' ел. анодна манипулация
дистанционное манипулиране от разстоя¬
ние, телем^нипулиране	'
~ ключом манипулиране с (телеграфен) ключ
ручное ръчно манипулиране
фазовое ел. фазова манипулация
частотное ел. честотна манипулация '
манипулировать манипулирам
~ ключом предавам с (телеграфен) ключ
манипулятор м 1. манипулатор (за поднася¬
не и въртене на тежки заготовки при обра¬
ботване нч чукове. валцови машини. за об¬
служване от разстояние, напр. при бораве¬
не с ядрени материали, горещи камери)
2.	телеграфен ключ, манипулатор □ уп¬
равляемый ом управляван с помощта на
манипулатор
~ блйжнего действия манипулатор за близ¬
ко действие
~ буровой машины мин. манипулатор [дър¬
жан] на пробивен чук
вставной ядр. поставен (вътре) манипу¬
латор
гидравлический хидравличен манипула¬
тор
дистанционный манипулатор с далечно
управление, дистанционен манипулатор
импульсный рчдио импулсен манипулатор
, клавишный ел. клавишен манипулатор
координатный ядр. координатен манипу¬
латор
копирующий копиращ манипулатор
кузнечный напольный ковашки манипу¬
латор за движение по пода
кузнечный подвесной висящ ковашки ма¬
нипулатор (носен от крана)
мостовой 1. кранов манипулатор (ко¬
вашки) 2. ядр. мостов манипулатор (с на¬
длъжно, напречно и вертикално Движение.
поДобно на мостов кран)
навесной ядр. прикачен манипулатор
подводный ядр. подводен манипулатор
прокатный мчт. валцов манипулатор
сварочный заваръчен манипулатор
~ с дистанционным управлением вж. манипу¬
лятор, дистанционный
~ со сферическим шарниром яДр. манипула¬
тор със сферичен шарнир
стержневой ядр. пръчковиден манипула¬
тор
с электронным управлением ядр. манипула¬
тор е електронно управление

МАН
az, телеграфный телеграфен манипулатор
(ключ]
az, тележечный манипулатор с количка (ко¬
вашки )
шлицевой ядр. манипулатор с разрез,
шлицев манипулатор
az, шпатовый вж. манипулятор, щипцеайд-
яый
щипцевйдный яДр. щипков манипулатор
манипуляция ^ж в^Ж. манипулирование
яркостная чл. яркостна манипулация,
(импулсно) управление на яркостта
маннйт м хим. манит, манитол
манноза ж хим. маноза
мановатууииёрр м иановакуvииетър
манограф м ав. манограф, самопишещ уред
за налягането
манометр м изм. манометър
-z, абсолютный абсолютен манометър
az, автошйнный манометър за автомобилни
гуми
*>, барометрический барометричен манометър
вакуумный вакуумен манометър, вакуум-
метър (вж. също вакуумметр)
~-весы ми (вакуумен) манометър с везна
лг, водя лой воден манометър
воздушный въздушен манометър
вязкостный вискозиметричен (вакуумен) ма¬
нометър
газовый газов манометър
газоразрядный газоразряден (вакуумен)
манометър
az, гидравлический хидравличен манометър
гидростатический хидростатичен маноме¬
тър
глубинный мин. дълбочинен [забоен реги¬
стриращ] манометър
а», грузовой вж. манометр, поршневой
а», грязевой мин. калчн [шламов] манометър
датчик манометър-датчик
az. двухтрубный двутръбен манометър, U-ви¬
ден манометър (течностен)
az, демпферный демпферен манометър
az, деформационный деформационен маноме¬
тър (механичен)
az, дистанционный манометър за отчитане
от разстояние
дифференциальный диференциален мано¬
метър (за измерване разлика мчжДу наля¬
гания )
zz для топлива еж. манометр, топливный
az, ёмкостный кондензаторен (вакуумен)
манометър
az, жидкостный течностен манометър
az, индуктивный индуктивен манометър
az, ионизационный йонизационен манометър
а/, колокольный камбанен манометър (теч-
ностен )
az, кольцевой пръстеновиден манометър (теч-
uосmен )
а*, компрессионный компресионен манометър
az, контактный контактен манометър (за сиг-
uaлuзuDauе най-голямата и най-малката
стойност на налягането)
а», магнетронный магнетронен (вакуумен)
манометър
az, магнитострикционный магьитострикцьо-
нен (вакуумен) манометър
А», масляный маслен манометър, манометър
за масло
az, мембранный мембранен манометър
механический механичен манометър (с
еластичен елемент)
az, образцовый образцов манометър (с пови¬
шена точност)
az,‘ паровой манометър за пара
поплавковый манометър с плавок [по
плавък]	.
az. поршневой бутален манометър, маноме¬
тър с (уравновесяваща) тежест
az, пружинный пружинен манометър
а*, пьезометрический	пиезоелектрическв
манометър
az, радиометрический	радиометричен или
термомолекулярен (вакуумен) манометър
а-, резистивный съпротивителен манометър
<*, ртутный живачен манометър
az, самопишущий самопишещ манометър
а*, сигнальный сигнален манометър
а-, сильфонный силфонен манометър
~ с контрольной стрелкой манометър с кон¬
тролна стрелка (за установяване най-го-
лямото налягане за опреДелен интервал от
време )
~ с сопротивлением вж. манометр, резистив¬
ный
~ с термистором манометър с термистор
az, стрелочный стрелков манометър
~ с трубчатой пружиной манометър с тръб¬
на [куха] пружина
~, тепловой топлинен [термичен] манометър
~, теплозлектрйческий топлоелектрически
манометър
az, рермоиолекулярный вж. манометр, ра¬
диометрический
az, термопарный вж. манометр, теплоэлек-
трйческий
а*, топливный авто горивен манометър (за
Дизелови Двигатели)
трубчатый тръбен манометър
az, чашечный манометър с чашка, чашков
манометър
<—, шинный манометър за (въздушни) гумв
а», электрический електрически манометър
А-, электромагнитный електромагнитен ма¬
нометър
эталонный еталонен манометър
манометрйческий манометричен
маностат м маностат, (лабораторен) уред
за поддържане на постоянно налягане
мансарда ж чрх. мансарда, таванско жилищ¬
но помещение
сушильная текст, камерна сушилна, су¬
шилна камера
мансфилдйт м минер, мансфилдит
ма нтель м текст палто
мантисса ж логарифма мчт. мантиса на ло-
гаритъм

МАН
690
мЛнтия ж геол. (земна) мантия (геосферата
межДу земната кори и ядрото)
манто с текст. манто
мануль м полигр. манулов метод (в офсетова
техника)
маншон м хирг. маншон, ръкав (от тъкан
или каучук — използува се за облицовине на
вилци)
марашка ж полигр. петно (при лош печит)
марганец м хим. манган, Мп
азотистый манганов нитрид
азотнокислый манганов (II) нитрат
бор истый манганор (III) борид; манганов
(VI) борид
бромистый манганов (II) бромид
двукрёмнистый манганов дисилицид
друсернйстый манганов (IV) сулфид
иодистый манганов (II) йодид
кремнекислый манганов (II) Метасиликат;
манганов (II) ортосиликат
металлический меп. Фероманган (мин-
ганс-желязни сплав със 70— 80% мангин)
радиоактивный радиоактивен манган
сернистый манганов (II) сулфид; манга¬
нов (IV) сулфид
сернокислый манганов (II) сулфат; ман¬
ганов (III) сулфат; манганов (IV) сулфат
трёххлор истый манганов (III) хлорид
углекислый манганов (II)- карбонат
фосфористый манганов (II) фосфид; ман¬
ганов (III) фосфид
хлористый манганов (II) хлорид; манга¬
нов (III) хлорид; манганов (IV) хлорид
щавелевокислый манганов (II) оксалат
м"рганцевый манганов, манганен
марганцоватистокйслый	манганит, сол на
орто-[мета-]мантаеистата киселина
марганцовистокйслый манганат, сол на ман-
ганената киселина
марганцовка ж хим. калиев перманганат
марганцовокйслый перманганат, сол на пер-
манганената киселина
марганцовый 1. хим. перманганатен (разтвор)
2. геол., мет. манганов, манганен; съдържащ
[отнасящ се за] манган
маргарин м хрин. маргарин
маргарит м минер. маргарит, перлова слюда
маргародйт м минер. маргародит, талкит
маргаросанйт м минер, маргаросанит
мареканйт м Петр. мареканит (разновиДност
на липарипого гулкинско стъкло)
мареограф м кораб. пишещ пегел (за автома¬
тично регистриране на равнището на во¬
дата)
марзан м полигр. щега
боковой странична щега
— внизу полосы долна щега
~ для заклиним заклинваща щега
обкладнбй щега за запълване на формата
форматный вж. марзЛн, обкладнбй
мариуполйт м петр. - мариуполит (разновид¬
ност на нефелиновия сиенит)
марка ж 1. означение, марка (напр. на сто¬
мани, бетон, въглищи); качество, сорт, вид
2. марка (заводска), фирма (търговска)
3.	марка, знак, белег; геоД. репер 4. (по¬
щенска) марка
~, базисная геод. базисна марка
~ бетона марка на бетон
~, визирная геод. визирна марка
~ времени геофиз. белег [отметка] .за времето
~, грузовая н-аaa.‘товарна марка (зи дъл¬
бочина на потъването)
~ двйгателя (заводски) марка на двигателя
издательская полигр. издателска емблема
измерительная геод. измервателна марка
(зи разстояние)
инструментальная инструментална мар¬
ка (срещу взет инструмент от склада)
~ крестовины мин. марка на кръстачка;
жп. марка на кръстовината (на стрел¬
ката )
нивелйрная геоД. репер, нивелирна марка
~ провода ел. марка на, проводник
~. производственная * производствена [за¬
водска] марка
пространственная пространствена марка
(във фотограметрията)
расчётная изчислителна [проектна] мар¬
ка (напр. за бетон)
светящаяся геоД. светеша марка
~ ст"ли означение [марка] на стомана
товарная [торговая] икон. стокова марка,
търговски знак
~ углубления кораб, скала на газенето
~ угля марка на въглища
фабричная заводска [фабрична] марка
~ фирмы фирмена марка, фирмен знак
центрйрная знак [белег] за центриране
шкаловая геоД. марка [знак] на скала (на
уред, инструмент)
марказит м минер. марказит, ромбичен пирит
маркёр м 1. маркиращ знак 2. ел.. ав. марке-
рен знак, маркер; маркерен радиофар
3.	с. сп. маркир, чертилка (приспособле¬
ние на сеитбен агрегат — отбелязва браз*
дичкипи на. страничното междуредие)
граничный ив. радиофар за граничен сиг¬
нал, граничен маркер
~ конна ленты изч. маркер за край на (маг¬
нитна) лента
маркет (маркётт) м въздушна възглавница
(на преса за изтегляне)
маркиз м (маркиза ж) арх.. н-аиб. платнен
сенник
маркий лесно замърсяващ се
маркировать маркирам, отбелязвам, бележа;
с. сп. бележа . следа
маркировка ж маркировка,	отбелязване,
означаване
~ времени геофиз. отбелязване на времето
(върху лента на самопишещ уред със зна¬
ци през еДнакви интервали)
~ провода,- комбинированная ел. комбинирано
маркиране на проводниците (с цвят и ци¬
фра)
цветнЛя ел. цветна маркировка, цветев
код
маркировщик м маркирован (работник)
маркшейдер м мин. маркшайдер

MAC
маркшейдерия ж маркшейдерия, миркшийде—-
стно
маркшейдерский маркшайдерски
марлинь м конопен канав; хореб, ма-пян (въ¬
же по яхтите)
марля ж текст. марля
марматЗт м минер. марматит (ревксвидкосm
на минерала сфалерит)
маросйт м петр. йаттскт
марс м кореб. марс, ттещадка ма мачтата
мартен м мет. ма-текова пещ, ме-тем
мартенйт м мет. мартекит (магнезитовс ме¬
си за поДове на металургични пещи)
мартеновец м мет. специалист во марттиона
стомана
мартеновский мет. мартенов
мартенсЗт м мет. ма-тсмзит
игольчатый яглсст ма-теизят
отпущенный отвърнат мартеизят
пластинчатый пластинчат мартеизят
мартенсИтный йаркензккен. мартомзитов
мартенщик м сттмантленр па мартенови пещ
мартинАт м минер. мер-никт
мартЗт м минер. ма-тит (псевдоморфоза ни
хеметит)
марчевана ж мин. мирчевеи, дъекз-шсблон
(при тунелни работи)
марш м 1. рамо (не стълба) 2. геол. солено
-лато
—. лестничный рамо ма стълба
маршалйт м минер., стр. йаршапиm. кварцова
пудра, пудра от смлян кварцов пясък
марши мн марши, кисея морски крайбрежни
зомя
маршйт м минер. мершнт
маршрут м жп.. тренсп. маршрут, оът за
спеаваис
аэросъёмочный 1. маршрут па (самолета
зе) есртсИкмkа 2. геод. ред [втспеаоватсл-
ност] ма асртсикйкике, аертсиимачсн мар¬
шрут
враждебный жп. враждебен ма-ш-ут (не
състветстврващ ни избрания от диспечери)
—	движения ма-ш-ут, път за движение
замкнутый жп. затворен маршрут, мар¬
шрут «напрсд-иазад»
кольцевой 1. жп. кръгов маршрут 2. вж.
маршрут, замкнутый
—	машинЗста жп. оътои лист
межцеховой обр. мет. мсждуцсхов мар¬
шрут (по технология)
—	отправления жп. маршрут ма заминава¬
нето
—	полёта св. маршрут пи летснс. пститепсн
маршрут
—	приёма жп. маршрут ми nвкемакетт
разведочный мин. проучвателен ме-ш-ут
—	сквозного прохода жп. маршрут за креи-
знтит времкнаваие
—	следования локомотива жп. ме-ш-ут пи
поктйтmква (от контролния пост До влаха
и обратно)
станционный жп. стаиц»тиси маршрут
ступенчатый стъпален маршрут
технический технически маршрут
технологический обр. мет. техиологнчем
йеваруm. маршрут за последоватепит об¬
работване; маршрутна технология
-вИнсно-кимЙ транспортен маршрут,
път за следване
маршрутизированный имащ установен [опре¬
делен] маршрут
маршрутззацзя ж жп. маршрутизация
—	перевозок маршрутизация ма превозите
маршрутный маршрутен
маршрутоуказатель м разписани. (нспр. на
влахове, автобуси)
мИски ж Е маска 2. изч. меска, филтър
зашКmиен защитна [предпазна] маска
кислородная кислородна маска
онкИческия оптическа масха (в кинема¬
тографията)
в—отквогазовия прстивогазова маски
тексвая тле. месхе
мисканьКт м минер. маскамит» масканни
мисеи-оваиис с мескировке; маскиране
маскировка ж воен, маскировка
звуковИя заглушененс
световая снетпяипа маскировка
маскировочный маскировъчен, (служещ) за
маскировка
маслёнка ж меспьтика, масленка, масленица;
гресьо-ка
автоматическая жп. авттйатнаиа [само-
аоПсквуваши] йаспьонка (не 'въздушен спи¬
рачен цилиндър)
буксовая жп. буксове масльоика
групповая групова мисльоика (зс мазане
нС няхолхо точки)
—	для густой смИзи» грссьо-ка
игольчатая иглена масльонка
капспьиан (ръчне) . канеща месльоика
клавинкая грссьорка (със сачма и пру¬
жинка — зи пълнене с текилимит)
ктлпачкTван (обикновена) гресьо-ка (с
кепак нс резбе)
мембранния мембранна йаспьтнка
поршневая гвесьтрка с -укало (и пру¬
жине )
прссс- вж. маслёнка, клепанная
—	с клапаном, ручная масленица с клапан
(за ръчно неливане ни масло)
—	с непрерывным потоком масльоика с по-
прскъснато додаване (на масло)
фитильная фитилма мисльонка
центральная вж. маслёнка, групповая
—	ШтИуфери вж. маслёнка, кпИваниан
штифтовая щифтона грссьорка (за за-
прессвеке — без външне резбе)
маслёнщик м смезвач (работник), мин. ма-
CЛЬCKX3ДЖKЯ
масличнос-ь ж хрзн. маслено съдържание,
масленост
масло с масло
ивкацкTинто сийтпетнт [авяапятн»т] ма¬
сло	'
автойтбКльите ив-омо-илио (моторно)
масло
автотракторное автотракторно (моторно)
масло

МАС
392
амортизаторное авто амортисьорна теч¬
ност
анилиновое анилиново масло
антраценовое антраценово масло (тежка
фракция от продукта на пиролизата на
въглища )
арктическое арктическо масло (зч рабо¬
та при ниски температури)
ацетоновое ацетоново масло
бескислотное обезкиселено масло
ОсссмолИстос обезсмолено масло
бобовое соево масло
быстросохнущее бързосъхнешо масло
вагонное вагонно масло
вазелиновое вазелиново масло
вакуумное вакуумно масло (за вакуум-
машин и )
веретённое вретенно масло
высоковязкое масло с висока вискозност
высыхающее съхливо [съхнещо] масло
гарное масло за гориво, мазут
гидравлическое хидравлично масло, мас¬
ло за хидравлични системи
гидрогенизированное хидрогенирано [хи-
дрирано] масло
глицериновое глицериново масло
*->, горное вж. масло, минеральное
графитовое графитно масло
деревянное хран. дървено (маслинено]
масло, зехтин
дизельное дизелно масло, масло за дизе¬
лови двигатели
«•S дистиллятное дестилатно [дестилирано]
масло (получено чрез вакуумна Дестилация
нч мчзути)
детергентное ав. детергентно масло
~ для амортизаторов вж. масло, амортиза¬
торное
животное животинска мазнина, мас
закалочное масло за закаляване
зймнее зимно масло
изоляционное ел. изолационно масло
индустриальное индустриално масло
кабельное ел. кабелно масло
каменноугольное каменовъглен катран
картерное вж. масло, моторное
касторовое рициново масло
кетоновое • вж. масло, ацетоновое
кожевенное кожено [сарашко] масло
комбинированное леяр. масло-колофоно-
ва смес (помощен материал при форму-
ване)
компаундированное смесено [многоком¬
понентно] масло
компрессорное компресорно масло
конденсаторное ел. кондензатор но масло
костяное костено масло
креозотовое хим. креозот
кукурузное царевично масло
купоросное хим. олеум, димяща сярна
киселина, витриол
лаковое лаково масло (ленено)
лёгкое леко [тънко] масло
летнее лятно масло (моторно)
летучее летливо [етерично] масло
льняное ленено масло
маловязкое нисковискозно масло
~ масляного затвора (уплътнителна) теч¬
ност за маслен затвор
машинное машинно масло
минеральное минерално масло
моторное моторно масло, масло за дви¬
гатели
мятное ментово масло
невысыхающее	несъхливо [несъхнещо]
масло
незамерзающее незамръзващо масло
неочищенное вж. масло, сырое
нефтяное вж. масло, минеральное
обезвоженное обезводнено [сухо] масло
обкаточное масло за разработване (напр.
за нова машина или слеД ремонт)
оловянное хим. калаен тетрахлорид
осевое осово [вагонно] масло
отработанное отработено [старо, изпол¬
зувано] масло
охлаждающее обр. мчт. масло за охлаж¬
дане
очищенное вж. масло, рафинированное
парафиновое парафиново масло
пищевое хранителна мазнина
поглотительное поглътително [абсорб¬
ционно] масло
подшипниковое лагерно масло, масло за
лагери
полировальное полировъчно [мебелно] ма¬
сло
пдстное растително масло
приборное часовникарско масло, (тънко)
масло за фини уреди
промывное промивно [поглътително, аб¬
сорбционно] масло
пропитывающее импрегнационно масло
рапсовое рапично [репично] масло
растительное растително масло, расти¬
телна мазнина
рафинированное пречистено [рафинирано]
масло
регенерированное възстановено [регене¬
рирано] масло
редукторное редукторно масло, масло за
редуктори
ружейное оръжейно масло, оръжейна
смазка
северное вж. масло, арктическое
силиконовое силиконово масло
синтетическое синтетично масло
смазочное смазочно масло, масло за ма¬
зане
смоляное хим. терпентин
соляровое соларово масло
~ с присадкой (смазочно) масло с прибавки
(обикн. с ироmивокоровиоuно Действие)
стержневое леяр, сърцарски маслен кре-
пител
судовое флотско масло (за Двигатели)
сульфитйрованное хим. сулфитизирано
масло
сухое вж. масло, обезвоженное

W3
МАС
сырое непречистено [почистено, нерафи-
нирано] масло
терпентинное терпентиново масло, тер¬
пентин
— техническое техническо масло, масло за
технически цели
технологическое технологично масло
-к топочное вж, мЛсло, гарное
тормозное спирачна течност, течност за
хидравличния механизъм на спирачките
трансмиссионное диференциално масло
трансформЛторное ел.	трансформаторно
масло
турбинное турбинно масло
л*, тяжёлое тежко [гьсто| масло
**, фильтрованное филтрирано масло
флотационное флотационно масло
хлопковое памучно масло (от семената
на пимуки)
цилиндровое цилиндрово масло (за пар¬
на машина)
часовое вж. мЛсло, приборное
швейное масло за шевна машин"
шпалопропиточное масло [катр"н] за
импрегниране на траверси
экстрагированное извлечено [екстрахи¬
рано] масло'
**, экстракционное екстракционно масло,
масло за екстракция
электроизоляционное електроизолацион¬
но масло
эмульгированное емулгирмне масло, мас¬
лена емулсия
•*’, эфирное етерично масло
млслолгрегЛт м маслен агрегат
ммслобЛк м маслен резервоар, резервоар зм
масло
маслоблок м цех зл смазочни масла (ни неф¬
топреработващ загоД)
маслобойка ж хран. 1. маслобиеща [маслобой¬
на] машина 2. (ръчна) бутллка, мътилка
маслобойня ж млслобойнл
масловЛкуумный масловакуумен
млсловодоотдолитоль м масло-водоотделител,
отделител зл масло и вода (включва се към
мрежата за сгъстен въздух)
масло выжим" ние с получаване ни (расти¬
телно) масло чрез просувлно | изстискване]
маслоделие с хран. производство на масло
(оп мляко), масларство
маслоёмкость ж маслен" вместимост, обем нм
маслото (напр. в резервоар, картер)
маслозавод м хран. млслозлвод, фабрика зл
масло; маслобойна
м-слоз-ливной маслоналивен
маслозапрЛвщик м автоцистерна зл (зареж¬
дане на транспортни среДства с) масло
млсломлгистрЛль ж ив.. авто главен масло¬
провод
ммсломанометр м изм. маслен манометър
масломер м масломер (за опреДеляне на мас¬
леността )
дисковый дисков масломер
объёмный обемен масломер
илслонлпблноnный ел. ма^^онапълнен
маслонасбс м маслена .помпа
зубч"тый зъбна маслен" помпа
плунжерный плунжернм маслена помпа
поршневой бутална маслена помпа
циркуляционный циркулационна маслена
помпа
шестерёночный вж. маслонасбс, зубчатый
маслонопроннцаомоcть ж	ммслонепропуск-
ливост, млслонопроницломост
маслонопроннuаомый маслонепропусклив, ма-
слонепроницмем
маслоотбойник м 1. маслоотражател 2. про-
тивомлслон" клапа (в ротационни маслени
помпи за предварителен вакуум)
маслоотвбдnый ммслообиращ, маслосъбираш
(нипр. за бутилен пръстен); ммслоотвеж-
дмщ
маслоотделитель м маслоотделител; обезма-
слител
барботЛжный барботажей ммслоотделител
маслоотражатель м млслоотрмжлтел; масло-
отражателна шайба
маслоотстбйник м ммслоутмител, ммслоутми-
телен резервоар
маслоохладитель м ммслоохлмдител, маслен
радиатор
кожухотрубныН кожухотръбен ммслоох-
ладител
пластинчатый пластинчат ммслоохлмдител
сотовый маслоохлмдител (пип) «пчелна
клетка»
ммслоочистНтель авто маслен филтър
мaелопоnaгр)вaтель м ммелонагревател
ммслопбмпа ж кораб, маслена помпа
ммслоприемник м 1. маслен смукател, смука¬
телен нмкраНник (ни маслена помпа) 2. ма¬
слен резервоар, яма за масло, маслоприемник
маслопровод м маслопровод
напорный маслопровод под нмлягмне, на
порен маслопровод
сливной изпускателен [разливен] масло¬
провод
млслорадиЛтор маслен радиатор
млслормзбрызгивмтель м маслен разпръсква-
тел; маслена дюза
маслораздМточный ма^ор-ад-в-телен
млел ораспрел ели тел ь м маслоразпределител
маслосборник м имслосьбнрмтел. маслен - ре¬
зервоар; маслено корито
~ нйжнего кЛртерм авто ммсленм вмнм [баня]
на картера
ммелособирЛтель м вж. маслосборник
маслостбНкиН ммслоустоНчив
маслосъёмный маслообиращ, ммслоотнемаш
маслотурбонасбс м маслена турбопомпм
ммслоуклзЛтель м ммслопокмзмтел (за рав¬
нището на маслото)
дистанционный дистанционен маслопо-
кмзмтел
поплавковый ммслопокмзмтел с плавок,
поплавков маслопоказател
маслоуловитель м 1. маслоуловител 2. маслено
корито, маслен картер
ммслоупбрный	маслоустоНчив, устойчив нм
(Действието на) ммсло

МАС
394
маслофильтр м вж. масnсочйстИтеnь
маслохранИлище с маслохранилище, склад
.зи масли
масло-Экстракционный маслситекстракцконсн
маслянистость ж йаспеитст, количество [с-с-
оти] ни маслено съдържание; мазност
маслянЗстый маслен, съдържащ масло; ма¬
зд»
маслянокислый хим. буткрет (само свързано
с наименование на метел). сол ма масле¬
ната киселина
масляный мислси
мКсск ж 1. физ. маса (мярка за инертност¬
та и за гравитационните взаимодействия
на телита) 2. маса; множество, голямо ко¬
личество (нзпр. Дървесни месс) 3. ел.
масе, корпус, земя; заземяване
агломератная мин., петр. агломератна
мкск
активная (химически) активна маса, ак¬
тивно вещество
анодная елхим. имодма кал [тяня]
антикоррозионная врттивтктртзкт»на
оаста
антикоррозионная прокявоктртзкои»а
писта
атомная изм. атомна масе, маса ми атом
бесконечная физ. безкрайна меса
битуминозная ел. битумяиозиа [Ои-умии]
маса (зс .сливане)
— больше критической ядр. кадерктична мкск
битумная вж. мКсск, битуминозная
бумажная хартиена маса [каша]
—, вальцовая полигр. валцова маса
ванадиевая наиадисн катепизаттв (при
получаване нс сярна хиселине)
воздушная метео въздушна меса
газоочистйтельная маса [вълиеж] за пре¬
чистване ма газ
горная минна масе, скала
горючая хим. горяща масе, горящ ком¬
понент
гравитационная.	гранктацитниа маса,
маса
действующая ядр. действуваща маси
докритйческая ядр. под^итиина маск
древесная хзрт. дървесна маса
зажигательная спйчечная кибритена ма¬
са (зс глава на клечката)
залйвочная ел. залинъчка маса, маса за
заливане (не хебелни глеви)
затравочная ядр. изходна маса
избыточная ядр. снръх^масе
изолирующая [изоляционная] ел. изола¬
ционни маса
инертная имертма маса
кабельная ел. каболки маса (за зали¬
ване)
капсельная керам, маса за яззядвимо на
кожухе (при изпичане на керамични изде¬
лия)
керамическая ксндeнcaтсpокя ел. кера¬
мична маса за кондснзато-и
компаундная вж. мКсск, залйвочная
контактная ел. кои-актна маси [васти]
хим. комкаи-ие маса
кормовая с. ст. фуражна [кръмни] маса
крзтйческая ядр. квкткаиа маса
лёточная мет. маса зи завушвеис пи из¬
пускателни о-норк (не топилни пещи)
ловушенная хзрт. ловялна маса
—, магнйтная физ. магнитна маса
макулатурная хзрт. макулатурна маса
[каша]
—	материальной точки мех. маса ма мате-
-кална точка
модельная леяр, маса »а модсл
молекулярная хим. молекулна миси
молярная физ. моларна маса
набивная 1. херем, маса за набивано
[трей6уванс] 2. вж. мйсск, лёточная
надкритИческая ядр. иaдквнтиaиa мкск
несбалансйрованная мех. неуравнове¬
сена [мсбеленси-ана] маса
—	нейтрйно физ. маса на мсутркмо
—	нейтрона физ. маса па мсут-он
обмазочная зав. меси за о-мазвимо (ни
електроди )
огнеупорная огнеупорна маса
оползшая геол. свлсчсна маса
основная геол, основна маса (нзпр. ни
скзле ■)
отбйтая горная мин. добив, производство
очйстная хим. вречистнателка маса
плкстйческая 1. пластмаса 2. опаст»чси
материал
поглотйтельная хим. погпътйтел. ебсов-
-ент
—, подкритйческая ядр. подkрккяаиа маса
—	поезда жп. маса па влак
—, подрессоренная авто иаарестриа маса
(хоято може ди се носи от ресорите)
—	покоя физ. маса в покой (при о2/с2—»0_),
пълна маса
покровная стр. маса за еорссрвкране;
хим. покриваща миса
порзсткя порести [шупливе] месе, повсст
материал
прессовочная маса за пресоване (плест-
меси)
приведённая физ. приведена маса
промежуточная геол, мезостеза
пропйточная яйврсгнацктииа меса, маса
за импрегнираме
равновесная физ. равновесна маса
разрушенная горная вж. мКсса, отбйтая
горная
расплавленная мет.. леяр. стопилка
, синяя хим. ^^.дн^-з^^ниевз кзшз. медно-
амонячен ваз-нор
сосредоточенная . съсредоточена маса
стартовая ев. стартова маса
стеклянная стъклена масе, стъклени сто¬
пилка
студенистая пихтиеста маси
тёплая метео топла маса (въздушна)
теплоизоляционная топлоизолационна
маса

395
МАС
~, тёрочная фосфорна каша (за намазване
нч триещите страни на кибритени кутии)
тигельная керчм, маса [материал] за на¬
права на тигли
типографская вальцовая .полигр. валцова
маса за (валци нч) типографска машина
~, трамбовочная вж. масса, набивная 1
тяжёлая вж. масса, гравитационная
удельная физ. специфична маса
уравновешивающая уравновесяваща ма¬
са, уравновесяваща тежест
утфёльная (гъст сироп, от който захар¬
та кристализира — използува се при про¬
изводството на захар)
формовочная леяр, формовъчна смес
холодная мчтео студена маса (възДушнч)
шамотная шамотна маса
шлакобетонная стр. шлакобетонова смес,
шлакобетон
шпаклёвочная маджун, кит, маса за шпак-
ловане
—, эквивалентная ядр. еквивалентна маса
~, электродная електродова маса
электромагнитная електромагнитна маса
~ электрона маса на електрона
эффективная ефективна маса (нч елек¬
трон )
~ ядра маса на ядро
массив м 1. масив, блок (напр. бетонен)
2. гчол, масив (планински) 3. мин. целик,
масив 4. изч., орг. масив (при обработване
нч Данни)
~ адресов изч. масив на адресите
активный изч. активен масив
бетонный стр. бетонен блок
~, горный 1. гчол. планински масив 2. мин.
скален целик
~ данных изч. масив от данни
~ движения изч. масив за движение или про¬
мени (с текущи Данни, необхоДими зч об¬
работка с основния масив)
дислокационный гчол, дислокационен блок
инвертированный изч. инвертиран масив
(идентификаторите са ключови Думи)
информационный изч., орг. информацио¬
нен масив
лакколитовый геол, лаколитов масив
~, лесной горски комплекс;. горско насажде¬
ние, гора
логический изч. логически масив (иден¬
тификаторите са обеДинени от хчрчктер-
но свойство)
магматический геол, магмен масив
нарушенный мин. нарушен масив
нетронутый мин. непокътнат масив
основной основен масив (на информация)
переменный изч. променлив масив
перфокарт орг. перфокартен масив
подрубленный мин. подкопан масив
породный мин. скален масив
~ ротора чл. тяло на ротора
складчатый геол, огънат [нагънат] масив
трещиноватый мин. напукан масив
угольный мин. въглищен масив
J 3 * 3 3 3 3 3
~ фундамента блок на фундамента, (бето¬
нен ) фундамент
массивный 1. масивен, тежък 2. монолитен,
плътен; пълен 3. авто плътен (за гума)
массикот м минер. масикот
масс-индикатор м ядр. масов индикатор
массовый 1. физ. масов (отнасящ се До ма¬
сата) 2. икон. масов (напр. за производ¬
ство )
массоловка (массоловушка) ж харт. масо-
уловител; кашеуловител (при производст¬
вото нч порцелан)
ми^омейки ж харт. миене на хартиената
маса
массомялка ж харт., керчм. дробилка на
дървесна или керамична маса
вакуумная керчм. вакуумна дробилка за
маса
массообмён м хим. масообмсн, масообменен
процес
иассоиередача ж хим. масопредаване, масо-
пренасяне
иaссопровдд м харт. тръбопровод за (дър¬
весна) маса [каша]
масс-сепаратор м ядр. масов сепаратор
масс-спектр м ядр. масов спектър
масс-спектрограф м яДр. масов спектрограф
масс-спектрографйческий	ядр. мас-спектро-
графичен
масс-спектрография ж ядр. масова спектро¬
графия	■
масс-спектрометр м ядр. масов спектрометър
~, аналитический аналитичен масов спек¬
трометър
высокочастотный високочестотен [радио¬
честотен] масов спектрометър
динамический динамичен масов спектро¬
метър
радиочастотный вж. масс-спектрометр,
высокочастотный
статический статичен масов спектрометър
трохоидальный ииклоиден масов спектро¬
метър (йоните сч Движат по циклоидна
траектория), трохоиден масов спектро¬
метър
масс-спектрометри я ж ядр. масова спектро¬
метрия
масс-спектроскопйя ж ядр. масова спектро¬
скопия
масс-эквивалёнт м	ядр. масов еквивалент
мастер м майстор
авиационный авиационен майстор, май¬
стор по ремонт на самолети
буровой мин. 1. майстор-пробивач 2. ръ¬
ководител на сонда
вагонный жп. вагонен майстор
горный минен майстор
дорожный жп. кантонер; пикьор
контрольный контролен майстор, май¬
стор-контрольор
~-копйр полигр. копирован
литейный майстор-леяр
~-метчйк	майстор-маркировач [-маркиров-
чик]
~-модель прототип; леяр, еталонен модел

МАС
зи
***, оружейный оръжеен майстор, оръжейник
ОТК маНстор-контрольор,	майстор по
качеството
~ по добыче мин. производствен [добивен]
майстор
~ по очистке майстор по рафиниране (на
нефт)
** по ремонту майстор по ремонта, ремонтен
майстор
* по электрооборудованию майстор по елек¬
трообзавеждането, маИстор-електромонтьор
~ прокЛтм ммНстор-валиувач
—' рмзлйвки леяр. майстор по разливането
(на метала)
~, слесЛрныН ммНстор-шлосер
«^, сменный сменен маНстор, майстор на смяна
—'-станок (металорежеща. машина. използу¬
вана за оеaб)но точни работи — )naленu.
образци. или за контрол на обработващи
процеси)
—стЛршиН старши майстор
—'-стеклодув ммHстор-стьклодухлч [-стъкло-
дув], стъклодухач
—ткацкий ммйстор-тъкач
—токЛрный ммНстор-стругмр
фрезерный маНстор-фрезист
~ цОхл цехов маНстор, ммНстор на цех
—часовой маНстор-часовникар
~ часовых дел вж. мастер, часовой
—шлифовЛльный майстор-шлифовчик
— штамп инструмент за частично щампо¬
ване (при изработване на инструменти,
нипр. за щамповане гравюра на щампа вме¬
сто фрезоване на същата)
экипмжныН колар
мастерок м стр. мистрия
ммстерскЛя ж работилница
авиаремонтная ремонтна самолетна ра¬
ботилница
авторемонтная авторемонтна работилница
o', архитектурная архитектурно ателие
бмндМжнмя жп. работилница за смяна [на¬
биване] на бандажи
*■', бурозмпрмвочнмя мин. работилница зм
точене (и ремонт) на бургии
вагоноремонтная жп. вагоноремонтна ра¬
ботилница
—вальцетокМрнля мет. стругов" работил¬
ница за валци
вулканизационная кауч. вулкмнизмцион-
на работилница
грузовик-	автомобил-работилница (ре¬
монтна )
гальваническая галванична работилница
гравёрная работилница зм гравиране
—деревообделочная дърводелска работил¬
ница
закалочная калилна
заточная точилнм работилница, точилнм
инструментальная инструментална рабо*
тилница
камера- мин. (подземна) камера-работил¬
ница
красильная бояджийна
o', крепезадёлочиая мин. работилница за
(изработване ни) дървен крепежен мате¬
риал
кузнечная ковачница
o', кузовнЛя авто работилница за ремонт
нм каросерията
o', кустЛрнмя змнмятчиНскм [ръчна] рабо¬
тилница; кърпачница
o', литейная леярна работилница, леярна
o', лудильная работилница за калайдисване
о>, механическая механична работилница
o', модельная моделна работилница, моделна
o', обмоточная ел. работилница за пренави¬
ване
o', обрубочная леяр. участък за почистване
(на отливки)
o', оружейная оръжеНна работилница
o', передвижн-я подвижна работилница
o', переплётная	подвързачна работилница,
подвързмчницм ,
o', плавучая кораб'. плаваща работилница,
кор аб-р мботил ница
o', починочная работилница за (дребни) по¬
правки
o', ремонтная ремонтна работилница
o', сапожная обущмрскм работилница, обу-
щарница
o', сборочная монтажна работилница
o', свЛрочная работилница за заваряване
o', светокопировальная (светлоОкопировал-
на, хелиографна
слесЛрнмя шлосерска работилница, шло¬
сер на
o', стекольная стъкларска работилница
«*>, стержневЛя леяр. сърцарна, сърцарно от¬
деление
o', столярная мебе/ша (Дърводелска) рабо¬
тилница
o', судоремонтная кораборемонтна работил¬
ница
o', тигельная мет. участък за производство
на тигли
o', токарная стругарска работилница, стру-
гарна
точильная точиларна; точилно отделение
(напр. ни завод)
", трансформЛторная работилница за ре¬
монт на трансформатори
o', учебная учебна работилница
o', часовая часовникарска работилница
o', шЛхтнмя ремонтная минна ремонтна ра¬
ботилница
o', швейная шивашка работилница, шивач-
ница
о>, шиноремонтная работилница зм ремонт
на гуми
o', шлифовальная шлифовална работил¬
ница
o', шорная смрмчницм, смрмшка работилница
", электродная работилница [отдел] за елек*
троди
o', электроремOnтнмя електроремоптна рабо¬
тилница

МАТ
мкстЗкк ж 1. стр. кит; маджун; зкмкзкк
(използува . се и кито лепило, нзпр. ни изо¬
лационни покрития) 2. смазка за подове;
паркетин
антикоррозионная пaстивсксaсзиснок за¬
мазка
асфальтовая асфалтова замазка, асфал¬
това лепилна смес
битумная битумна замазка, битумна ле¬
пилна смес
восковКя вж. мастЗка для полов
горячая замазка зк полагане нк горещо
дёгтевая катранена замазка
—	для полов подова смазка; паркетин
зклЗвочная ел. ззлнвъчпз маса, мкса зк
заливане (на кабелни глави)
изоляционная ел. изолационна мкск
кровельная покривна замазка (обихн.
асфалтова )
резиновая каучукова замазка
суриковая маджун с миниум
холодная замазка зк Полагане нк студено
цскслёвсчная [цокольная] мкса [кит] зк
цокъл (непр. ни електрически лампа)
шлифовКльная кит зк шлифоване (зс дз
се осигури глсДхс повърхност преди боя¬
дисване)
мастикКтор м кауч. меекчкк, пластификатор
(на каучука)
мкстикКция ж хсуч. месене, омесване, плксти-
фициркне
ма ст иконапOпнёооый ел. напълнен [пълен]
със зкливъчнк мкск
мкстЗчный (служещ, предназначен) зк за¬
мазка, китовкоё
масштКб м мащаб; мярка
—	аэрофотосъёмки ав.. геод. мащаб нк въз¬
душна снзмка
вертиккльный геод. вертикален мащкб
—	времени 1. мащаб нк времето (непр. върху
ссмописнз ленти) 2. (графичен) мащаб нк
време (при топографски измервания за око-
мерна снимка, напр. минутите зс измина¬
ване на разстояние — пеш. на кон и т. н. —
се дават направо с метри)
—	высот геод. мещзб нк превишенията, номо-
грамк зк графическо определяне нк разли¬
ката между височините (при мензулна или
тахиметрична снимка)
~, горизонтальный хоризонтален мкщкб
графический графичен мащаб
десятичный десетичен мкщкб
дЗсковый дисков мкщаб, дискова скала
—	заложения геоД. мкщкб нк заложение
—	изображения хфт. мащаб на изображе¬
нието [образа]
—	карты мащаб на карта
ленточный лентова мярка, мерна лента
линейный линеен мащаб (графичен)
лучевой лъчев мащаб, лъчева скала
поперечный 1. напречен мащкб (зи рабо¬
та с линеен мащаб при повишена точност)
2.	метална линия с гравиран напречен мк-
щкб
—	по сётке координат геоД. мкщкб по коорди¬
натна мрежа
—	производства икон. обем [големина, раз¬
мер] нк производството
промышленный орг.. ихон, промишлен
мащаб
—	пружИны мащаб нк пружината (на инди¬
катор за налягането в цилиндър на бу¬
тална машина)
—	развёртки тле. мкщкб на развивка
редукционный вж. масштКб, уменьше¬
ния
стеаёойодёnи геоД. мкщкб нк старомоден
трансверсальный вж. мксштКб, попереч¬
ный 1
—	увеличения увеличителен мкщкб
—	угловой ъглов мкщаб
—	уклонов мкщкб нк наклоните
—	уменьшения з^кл^телен мкщкб
усКдочный леяр., мет. мзщзб не свиването
—	фотографирования геод. мещзб на фотогра¬
фиране (във фотограметрията)
—	чертежа мещзб нс чертеж
численный числен мащкб (изразен с чи¬
слено отношение)
—	шкгов (графичен) мкщкб нк крачки (прм
топографски измервания зс оКомернз сним¬
ка — нспр. броят нс храчките се Дава на¬
право с метри)
—	шкалы мащаб нк скалктк
масштабирование с геоД. определяне на (под¬
ходящ) мкщкб
масштабный мкщкбен
мат м 1. грубо изплетена настилка (непр.
рсгсвхи. изтривалки) 2. възглавнички [фор¬
ми] за покриване нк тръбни или плоски по¬
върхнини (напр. при топлоизолация—
3. мин. ограждащ [преграден] крепеж
(обихн. при низходящи разработка —
задържане ни обрушен митериел) 4. ма¬
тов цвят, мат
деревянный стр. еластичен дървен щи>
(подобен ни жзлузи — използува се хит»-
топлоизолационен материал в покривна
хснстррхции)
древесный мин. дървен ограждащ [пре¬
граден] крепеж
полотнище стр. еластичен дървен щит,,
еластично дървено платно
~, резиновый гумена подложка, гумена на¬
стилка
соломенный рогозка
стекnсволскойстый	[стеклянный] Твъз-
глквнички. [форми] от стъклена ватк _ (в&
топлоизолация )
строительный сж. мат, деревянный
теплоизоляционный топлоизолационни-
възглавнички [форми]
щитовой мин. вж. мат 3
математизация ж математизация (въвеждана
нс математически методи и постижения
в Други науки и области нс знание)
математика ж математика
высшая висша* математика

МАТ
398
вычислительная математика на изчисли¬
телната техника (електронни сметачни ма¬
шини )
переменных величин математика на про¬
менливите величини
прикладная приложна математика
элементарная елементарна математика
математик-программист м	изч. математик-
програмист
математический математически
материал м материал (вж. също материалы
мн)
абразивный абразивен материал
активный активен материал, активно ве¬
щество
антикоррозионный противокорозионен
[антикорозионен] материал
антифрикционный антифрикционен [ла¬
герен] материал
асбестовый азбестов -материал
асбестоцементный азбестоциментов ма¬
териал, азбестоцимент
балластный жп. баластен материал
—, быстросхватывающийся бързосвързващ
се [бързовтвърдяващ се] материал
—, быстротвердёющий бързовтвърдяващ се
материал
—■, вакуумный елн. електровакуумен материал
(в технологията на електровакуумни уреди)
взрывчатый взривен материал
видовой илюстративен материал, илю¬
страции (във фотзтелеграфията)
водостойкий водоустойчив материал
~, волокнистый текст, влакнест материал
вспомогательный спомагателен [помощен]
материал
~ высокой проводимости ел. материал с го¬
ляма проводимост
высокотемпературный материал за ра¬
бота при високи температури
высушенный изсушен (сух] материал
высушиваемый материал за сушене
вяжущий стр. свръзващ материал, спой¬
ка
газовыделяющий ел. газоотделящ мате¬
риал
гидроизоляционный	водоизолационен
материал, противовлажна изолация
горючий 1. горящ запалителен материал
2. горивен материал, гориво
гравийный стр. речен чакъл, баластра
~, графитосодержащий 'ядр. материал, съ¬
държащ графит
декапированный елхим. декапиран мате¬
риал (непосредствено преДи внасянето във
ваната за галванично покритие)
делящийся яДр. делящ се материал
~, дефицитный дефицитен материал
~ 'для пробы материал за проба [изпитване]
~ для прядения вж. материал, волокнистый
диамагнитный ел. диамагнитен материал
~, дорожно-строительный	пътностроителен
материал
дроблёный трошен материал; мин. раз¬
дробен материал
~, дугостбйкий ел. дъгоустойчив материал
дырочный физ. материал с дупчеста про¬
водимост (полупроводници),	(полупровод¬
ников) материал с р-проводимост
жаропрочный огнеупорен материал (не
се разрушава от огън, запазва достатъчна
якост при висока температура)
жаростойкий огнеустойчив материал
забоечный мин. забоен материал
загружаемый материал за . зареждане
(напр. в пещ)
~, закладочный мин. запълвачен [запълващ]
материал
заполняющий пласт., кауч. пълнител
защитный ядр. защитен материал
звукоизоляционный [звукоизолирующий]
звукоизолационен [звукоизолиращ] мате¬
риал
звукопоглощающий звукопоглъщащ ма¬
териал
изолирующий [изолировочный, ИЗОЛЯ¬
ЦИОННЫЙ] изолиращ |изолационен] материал
изотропный съпр. изотропен материал
иллюстративный	полигр. илюстративен
материал
инертный 1. инертен материал 2. стр.
пълнител, ситнеж, трошляк
~, инструментальный материал за инстру¬
менти
исходный изходен материал, изходна су¬
ровина
~, калиброванный калиброван (пръттв)
материал
катаный мчт. валцуван материал (нчпр.
пръти, ламарина)
керамический керамичен материал
~, кислотоупорный	хим. киселинноустой-
чив материал
конструкционный конструкционен мате¬
риал
~, крепёжный 1. маш. скрепителен материал;
скрепи телни де таили (болтове, винтове.
гайки) 2. мин. крепежен материал
~, кровельный стр. покривен материал
кускозатый вж. материал, дроблёный
~, ленточный лентов материал, материал на
лента, лента
лесной дървен материал
~, листовой листов материал, материал на
листове; ламарина
люминесцирющый луминесциращ материал
магнитно-жёстким вж. материал, магнит¬
но-твёрдый
магнитно-мягкий - ел. магнитномек мате*
риал, магнитномеко вещество
магнитно-твёрдый ел. магнитнотвърд ма¬
териал, магнигнотвърдо вещество
магнитный ел. магнитен материал
~ мишени ядр. вещество на мишената
монтажный монтажен материал
мытый промит материал
набивочный уплътнителен материал
наборный полигр. наборен материал (шри¬
фтов )

дао
МАТ
нмдрешётный падситов материал, ситов
остатък (слеД кито е отсят. сипнежъп)
намоточный ел. намотъчен материал
наплЛвочный мет. материал за наплавя-
ване
~/, насыпной насипен материал
/ч, невоспламеняющийся	невъзпламеняващ
се |ееторлив| материал
незамедляющий ядр. незабавящо вещест¬
во, незабавящ материал
немагнитный ел. немагнитен материал
неоднородный леяр., съпр. нееднороден
материал
—обёрточный опаковъчен материал, опако¬
въчна материя
го/, обивочный обшивен [тапицерски] мате¬
риал
облицовочный облицовъчен материал
обломочный 1. мин. натрошен скален ма¬
териал 2. спр. трошляк, чакъл
оброзноИ обрязан материал; обрезки, из¬
резки
обтирочный материали за почистване
[избърсване]; конци за почистване
оч, огнеупорный огнеупорен материал
осветительный осветителен материал
ч, отвЛльныИ [отвЛлочныИ| мин. 1. натрошен
(скален) материал 2. отпадъци
/ч, отгрохоченный пресят материал
отделочный спр. материал за довършител¬
ни работи
отечественный местен материал
4,	отожжённый мет.. терм, отгрят мате¬
риал
парамагнитный ел. парамагнитен мате¬
риал
первичный първичен материал, (първич¬
на) суровина
переплётный полигр. материал за подвър¬
зия
оч, песковой пясъчен материал, пясъци
пилёный бичен [рязан] (дървен) материал
пластический съпр. пластичен материал
подрошётный подситов материал, пресят
[преминал през ситото] материал
подшипниковый вж. ммтериЛл, антифрик¬
ционный
полировочный материал [маса, паста]
за полиране
полосовой мет. плоска стомана
полупроводниковый ел. полупроводников
материал
посЛдочныИ с. сг. посадъчен материал
оч, посевной с. ст. посевен материал
/о/, починочный материал за поправка [ре¬
монт]
/-ч, прессованный пресован материал
примесныИ примесен материал, примесено
вещество, примес
/~г, присЛдочный 1. мет. добавъчен мате¬
риал 2. зае. заварен метал; тел за заваря¬
ване
t-', притирочный материал [маса, паста] за
притриване
-о/, пробельный п-лига. нисък [непечатаем.
сляп| наборен-материал
проводниковый ел. проводников материал
/о/, прокладочный уплътнителен материал,
материал за уплътняване [набивки, гар¬
нитури]
паап«точный импрегнационен материал
профильныИ мет. профилен материал; про¬
филна стомдна
прошитыИ неткЛный шит нетъкан текстил
прутковый мет. прътов материал; сто¬
мана на пръти
радиоактивный ядр. радиоактивен мате¬
риал
радиопрозрачный материал, пропускащ
радиовълни
растительный растителен материал, ма¬
териал от растителен произход
/о/, расщепляющийся гж. материал, дОля-
щиИся
реакционноспособный ядр. вешество,
способно на реакция
регенерированный възстановен [регене¬
риран] материал
го/, сварочный заваръчен материал (напр.
заваръчен метал, флюс)
сверхпроводИмый ел. свръхпроводим ма¬
териал
г-/, своторассёнвающий физ. материал, който
разсейва светлината
светотехнический ел. светлотехнически ма¬
териал
/о/, связующий гж. материЛл, вяжущиИ
селекционный с. ст. селекционен мате¬
риал
~, синтетический изкуствен [синтетичен]
материал
слойстый ел. многослоен пресматериал,
слоест (пресован) материал
~, смазочныИ смазочен материал
го/, сплавной сплавен [свлечен] (дървен) .ма¬
териал (по вода)
строевоИ вж. матери-л, строительный
строительный строителен материал
сыпучий насипен материал, материал в
насипано състояние
сырой 1. суров материал, суровина 2. вла¬
жен материал (напр. дървен)
~, теплоизоляционный топлоизолационен
материал
теплопроводный топлопроводен материал
~, термолабйльный топлонеустойчив мате¬
риал
термопластичный термопластичен мате¬
риал
~, торморелктИвный термореактивен мате¬
риал .
г-ч, тормоэлоктродный термоелектроден мате¬
риал (за изработване на термо/елементи)
/■o', токопроводящий токопроводен материал,
електрически проводник
тонкий листовой тънка ламарина
~ тонкого помолм ситно [фино] смлян мате¬
риал

МАТ
400
упаковочный опаковъчен [амбалажен]
материал
уплотнительный уплътнителен материал;,
кълчища
упругий съпр. еластичен материал
упруго-пластический	съпр. еластично-
пластичен материал
ураносодержащий ядр, материал, съдър¬
жащ уран
установочный ел. инсталационен мате¬
риал
ферромагнитный феромагнитен материал,
феромагнитно вещество
фильтрационный филтриращ материал
флуоресцирующий луминофор, светещ
състав
флюсующий мет. флюс
формовочный леяр. формовъчен материал
фрикционный фрикционен [триещ] ма¬
териал
футеровочный мет. футеровъчен материал
(напр. за облицоване нч пещи)
холоднокатаный мет. студеновалцуван
материал
хронометражный орг. материал (получен)
на основа на хронометражни наблюдения
—s шинный починочный подръчни материа¬
ли за ремонт [лепене) на гуми
шихтовой мет. шихтов материал
шлакообразующий - мет. шлакообразуващ
материал
шлифовальный материал [маса, паста]
за шлифоване
шрифтовой полигр. шрифтов материал
экранирующий ядр. екраниращ материал
электровакуумный	вж. материал, ва¬
куумный
электродный електроден материал
электроизоляционный [электроизолирую¬
щий) електроизолационен материал
элеттротеpаийчестий	електрокерамичен
материал
электронный елн.	(полупроводников) ма¬
териал с п-проводимост
электротехнический	електротехнически
материал
**•. элитный с. ст. елитен материал (при
селекционна преценка)
ячеистый порест материал, материал с
пореста структура
материаловед м специалист - по материалите
материаловедение с иарериалозьаьие
иарериалоёитий (характеризиращ се) с гб-
лям разход на материали
материалоёмкость ж 1. разход на материали
2.	използваемост на материалите (отно¬
шение на разхода нч материалите към ма¬
сата на произвеДената продукция)
материалы мн материали (вж. също мате¬
риал м)
~ активной зоны яДр. материали на активна¬
та зона
акустические акустически материали
быстроизнашивающиеся бързоизносващи
<6е [малотрайни] материали
воспроизводящие възпроизвеждащи мате¬
риали
железнодорожные железопътни материа¬
ли (строителни)
картографические геоД. картографска до¬
кументация
машиностроительные машиностроителни
материали (които се използуват в машино¬
строенето)
нетканые текстильные нетъкани текстил¬
ни материали
оборотные 1. икон, материали, намиращ»
се в обращение 2. оборотни [възвръщащи
се] материали (напр. собствени метални
отпаДъци, претопявани в леярната нч за¬
воДа )
отравляющие отровни материали [ве¬
щества]
порошковые металлические прахообразни
метални материали, метал на прах
текстильные текстилни материали
чертёжные чертежни материали, мате¬
риали за чертане
ядерные сырьевые ядрени	суровини»
материали
материальный материален
материк м 1. материк, континент 2. геол.
основна скала; с. ст. основна почва, под¬
почва
материя ж 1. материя 2. текст, тъкан; плат,
материя
диффузная физ. дифузна материя
излучающая излъчваща материя
космическая космическа материя
мебельная текст, плат за (тапициране
на) мебели
•**', невесомая физ. безтегловна материя
шерстяная текст, вълнен плат
матерчатый платнен, (направен) от плат
матильдит м минер. мадилдит
матирование с матиране
матированный матиран, матов
матировка ж вж. матирование
кислотная матиране в киселина, химическо
матиране
матица ж стр. главна таванска греда
матка ж 1. хим. матерна луга 2. леяр, отливък
3.	кауч. матка, основна смес 4. мин. капа,
г^да
^анна- чл. хим. вана-майка, вана за при¬
готовляване на електролитни разтвори
(за захранване на работните галванични
вани )
«О', искусственная с. ст. изкуствена майка
(за отглежДанч на пилета)
матлокит м минер. матлокит, матлоскит
матовость ж матовост, матов [непрозрачен]
цвят
матовый матов; непрозрачен
маточник м 1. обр. мет. метчик за нарязване
на плашки 2. хим. матерна луга
матрац м текст. матрак; дюшек; (в спорта)
тепих
«о/, стекловйтный матрак от стъклена вата
(за изолация)

МАУ
4Д1
—		 — "— ■' 1	■" ■■
матрица ж 1. мат. матрица 2. мет., обр. меу.
матрица (напр. за хосине. щамповане, щан¬
цоване); (Долна или горна) чкст на матрица
3. мет. дюза (за изтегляне на тел); дюза,
изтеглящ пръстен (за тръби) 4. полигр.
матрица (нзпр. при стереотипен печат
или при рсдсливки и брквсливки машина)
5.	• изч. матрица (логическа схема с взаимно
перпендикулярни входни и изхоДни шини и
с логически елементи в пресечните точки)
алмазосодержащая мин- (челни част на
Диамантена пробивни хорскa. на която сс
захрепени Диамантите)
верхняя горни матрица (нзпр. ковашка)
волочильная мет.. дюзи, кзтогпнчиа ма¬
трица, Изтeгпнаеи пръстен
восковая полигр. восъчие матрица
—	выигрышей мат.'матрице ма печелившите
ходово, матрици па пт-однтс
вырубная обрязваще матрици
вытяжная матрици за изтегляме (не ла¬
марини — обихн. ни стуДено)
вычислительная изчислителна матрица
гальваностереотйпная полигр. гапвиио-
с-сртотипка матрица
гйбочнкя огъваща матрице, матрица зи
огъвано
/—, горячкя мет. матрица за работа на го-
рошт; ковашка матрица
групповая мит. групова матрица
двоЗчная изч. двоична матрице
двухбуквеннкя полигр. двубуквена ма¬
трици
де шифраторная изч. дешифрираща ме-
-рица
диагональная мет. диагонална матрица
—	для истечения мет. матрица за прссуваие
(с изтичане ни метили — ехстрюдннг
' процес)	"
—	из феррИтовых сердечников ел. феритна
матрице
~, картонная полигр. картонена матрица
квадратная мат. квад—итМа матрица
кодЗрующкя изч. кодираща матрица
корреляционная мат. ктвопацнокка ма¬
трица
—	коэффициентов мзт., ел. матрице ни кое¬
фициентите
линотИпная полигр. лико-кема ми-Вица
медная полигр. модна [месингова] маТряца
~, монотйпная полигр. монтmйока матрица
насосная хзрт. матрица под налягане
негативная мет. негативна (обратна] ма-
■■ тряЦа
/—. нижняя долна матрица (непр. ковашка)
X, обжИмная мет.' сбивкщк матрица '
обратная" 1. мет. 'обратна матрица 2. ел.
“•магряйC'»и,■ объ-Матия 'чотнрнптлюсмкк
ортогональная мИт. правоъгълна [тртт-
' -опалка] 'мат-Йца1	,
осадочная . мет.. редуцИращи [предвари¬
телна] матрица (на тръбовзлЦовз машина)
—	ошЗбок меТ.' матрица на грешките
переключательная ел. ' матрица нк пре"-
включванията, превключващи матрица '
26 Рус«т-бъ>пгарс«й политехнически речник
, пластмассовая полигр. пластмасова ма¬
трица
плотности мит., физ. матрица ма плътност,
статистически оператор
—, подсосная харт. матрица под вклци
, позитивная мет. позитивни матрица
проводимости ел. матрица за проводи¬
мостта, --матрица	.
—, протекторная хеуч. матрица зе проток-,
тора	.
разъёмная мет. разглобяема матрици, ма;
тряци от дво (или повече) час?и
~ рассеяния матрици на разсейваното, s-ма;
трици (в квантови теория не■ полето)
• самосопряжённая ядр. хермнтосс |сийо-
сдрегната] матрица
, свинцовая полигр. оловни' матрица
симметричная мзт. симетрична матрица
, словолитная	полигр. -уквтлсяриа ма¬
трица
—	с магнитными сердечниками вж.' матрица,
феррЗтовая
~ сопротивлений ел. съпр^-^тuвиу^.лка мат—»-
це, 2-мат—яца
~, сопряжённая яДр. спр^е^гнс^тс [здюнгирс-
ма] матрица
стереотипная	полигр. стереотипна ма-г-
трици
/—стол-Дц мат. стълб (холонхз] не матрица
—	столкновений ядр. матрица ма сблъскна-
‘ мията
/—строка мат. -тд ни матрица
съёмная х^ч. свободна (дсмон-крутма]
матрица
типографския полигр. типографска ма¬
трица
—, транспонированная мат. транспонирана
матрици	•
трубная мет. тръбне дюзз, т-ъ-еи нз-
тсглящ пръстен
фасонная мет. фасонни мат—нца
феррЗтовая ел., изч. феритна матрица
—, функциональная мат. функционалие ма^
трици
холостая полигр. призна матрица (на
линотип)
цоппИя |ц0ота»ан] мзт., ел. верижна ма¬
трица
шрифтолитейная полигр. щрнфmоотпквиа
матрице
~ энергии н Ймпульса матрица ма енергията
и импулса
мзтрнцедержСтель м държач ни ми-рица
матрицирование с матрици-ано
горячее полигр. го—дшт йат-кпивиио •
—■ давлением полигр. макряцирако чртз на¬
лягано [натиск]	•
холодное 'полигр. студено йатркпи-аит
матрицировать полигр. матрици-ам, отливкм
матрици
матукр м матуар (инструмент зс гравиране
ни метел)
мауерлат (мауэрлат) м стр. мадзидама сто¬
лица, подложки

МАУ
402
маухерит м минер. маухерит, никелов арсе¬
нид
ма у цолит м минер, маузелит, титано-антимо-
нов пирохлор
мах м махане, замах; едно Обръщане (на ко¬
лело)
~ крыл" опорна греда (ни вятърно колело)
ммхмётр м аг. махомстър
маховик м 1. маховик, инерционно колело
2.	вж. маховичок
дисковый дисков маховик
зубчатый маховик със зъбен венец
разъёмный съставен [разглобяем! махо¬
вик (от отделни чисти — за удобство при
изработване, транспорт. монпиж)
~ роворсм маховик на (ходо^обръщателния
механизъм
спицевый маховик със спици
сплошной неразглобяем [цял] маховик
~ управления маховик на командно устрой¬
ство
маховичныИ маховиков
маховичок м ръчно колело, - колело за ръчно
движение (нипр. на металообработващи
машина), колеръчка	'
~ подмчи колело за ръчно движение на по¬
даването
ручной ръчно колело (напр. ни метало¬
обработваща машина)
~ с лимбом ръчно колело със скала за отчи¬
тане [с лимб]
— . суппорт* ръчно колело на супорта (напр.
на струг)
ммхрЛ ж текст, ресни
ммцермтор м кож. мацератор, съд за киснене
[топене]
мацерМция ж текст., кож. мацерация, кис¬
нене, топене
углей мин. мацерация на въглищата (от¬
деляне на спори, кутикули, пришинкови
зърни от въглища по химически начин)
мМчта ж 1. мачта; стълб; кула 2. кораб. мачта
ажурная мачта решетъчна конструкция
~, анемометрическая геофиз. анемометрична
мачта
Лнкорнмя опъвателен стълб (укрепен
срещу опъване)
антенная антенна мачта
~ бМшонного типа кула-мачта; кораб, куло-
мачта
ботонолИтнмя бетонова мачта, бетонов
стълб
буровЛя сондажна кула (подвижна)
грузовЛя кораб, товарна мачта
железобетонная	стоманобетонна мачта
i , запрЛвочнмя ракет, мачта . за зареждане
(ни ракетните резервоари в стартово по¬
ложение) .
кЛбольнмя ракет. кабелна мачта (за До¬
веждане в състояние на готовност електри¬
ческите системи на ракетата в стартово
положение)
клёпаная (стоманена) мачта с нитована
конструкция
х~,крановая кранова мачта, ма чта на кран
линОйнмя стълб от (електрическа) линия
металлическая метална мачта; метален
стълб
монтажная спр. монтажна мачта -
опорная опорен стълб
—.осветительная осветлителей стълб, стълб
за осветление
переносная преносима мачта (разглобя¬
ваща се на части)
—, поворотная въртяща се мачта (ни кран)
причЛльнмя ав. мачта за привързване (ни
въздушни кораби)	.'
—, прожекторная ел. мачта [стълб] за про¬
жектор
—, разборная	разглобяема мачта; разгло¬
бяем стълб
—, решётчатая решетъчен стълб
—, свободностоящая	риДио свободно стоя¬
ща мачта
—, семЛфорная жп. семафорен стълб
—, сигнальная сигнална мачта
—, складная сгъваща се мачта (при транс¬
портиране)-
составная кораб, съставна мачта
— с оттяжками мачта [стълб] с обтяжки
телевизионная телевизионна мачта кула
телескопическая телескопична маята;
изтеглящ се стълб
—, треногая триножна мачта
трубчатая тръбна мачта; тръбен стълб
мачтовый мачтов
машина ж (вж. също машины мн) 1. машина
2. автомобил 3. апарат, уред, приспособле¬
ние (с Движещи се части)
—, абсорбционная холодильная абсорбцион¬
на хладилна машина, абсорбционен хла¬
дилник
—, аварийная авариен автомобил (за тех¬
ническа помощ при авария)
—-автомМт [, автоматическая] автоматична
машина, автомат
агломерационная мет. агломерационна
машина
адресная орг. адресна машина, машина
за отпечатване на адреси
—, алфавитно-цифровЛя	выик^сиит^ельаая
орг. буквено-цифрова сметачна машина
—-аналог [, аналоговая
изч. аналогова изчислителна машина
аппретурная кож. апретурна машина
—, асинхронная асинхронна машина (елек¬
трическа )
—, "синхронная короткозЛмкнутая асинхрон¬
на машина със съединен накъсо ротор
балансировочная маш. машина за балан¬
сиране (напр. на колянови валове)
бассастнрдвочная жп. баластировъчна
машина (универсална)
—, барабЛнная подъёмная барабанна повди¬
гателна машина
—, барабанная шлихтовальная текст, ба¬
рабанна скробвачна машина
—, без-дре^ая изч. без адресна машина
—, боскослёктopнма без колектор на машина
(електрическа)

«оз
МАШ
дероноотделочьая стр. машина за за¬
глаждане на- бетон
«•/, бетоноукладочная стр. машина за пола¬
гане на бетон, финишер
а*, биговальная полигр. машина за биговане
[подгъване], биговална машина
билетная [билетопечатная! полигр., жп.
билетопечатна машина
бланширбеочная 1. хран. бланширапа-
рат (зч попарваме) 2. кож. машина за обез-
лешване
бобинажная текст, додинaртa, машина
за пренавиване
доррорёзарелььая кауч., бортообрезваща
машина
дорвоодрeзающая с. ст. машина за изряз¬
ване на надземната част (преДи вадене на
• картофи, цвчкло)
браковочная текст. прегледна машина,
машина за окачествяване
браковочно-мерильная текст. машина
за окачествяване и измерване
браковочно-накатная текст. машина за
окачествяване и навиване
брикетная мин. брикетна машина
брйльная 1. с. ст. машина за стрижене
2. кож. машина за снемане на космите
[ обез космяване]
броневая воен. брониран автомобил, бро¬
нетранспортьор
бронз провальная полигр. машина за брон-
зиране
бронированная вж. машина, броневая
бровирдвочная машина за брониране
(на електрически кабел)	,
брошюровальная [брошюровочная] полигр.
машина за броширане, брошировална [бро-
ширна] машина
брызгозащищённая машина в защитено
изпълнение срещу [от] пръскащи капки
буквоотливная наборная полигр. букво-
отливна наборна машина
бумагоделательная хартиена [хартиеиз-
готвителна) машина
бумагорезальная полигр. машина за ря¬
зане на хартия, резачна машина
бурильная [буровая] мин. пробивна [сон¬
дажна] машина, пробивачка; сонда
бурорыхлйтельная въглищна разрохва-
ща машина (при пристигане на въглища в
замръзнало състояние)
дуросддечьая мин. машина за пробиване
и разширяване на отвора (едновременно)
бурошнёковая	мин. пробивно-шнекова
машина (с голям диаметър на пробиване —
за изземване на полезното изкопаемо)
бурылтоидечьая хран. машина за миене
на бутилки
быстрорёзальная полигр. гилотинна но¬
жица, гилотина
дыстрохддьая бързоходна .машина
бытовая стиральная домакинска пералня
[перална машина]
вагономбечная устройство за миене на
вагони
вакуум-закаточная	хран. вакуумна- за-
тварачна машина (за консервни кутии)
вакуум-обезвоживающая харт. вакуумна
обезводняваща машина
вакуумная флотационная мин. вакуумна
флотационна машина
валковая правильная мет. валцова из¬
правяща машина
валом но-трелёвочная дърв. машина [трак¬
тор] за сечене и извличане на трупи
~, вальцовая стержневая	леяр. валцовка
[валцовачка] за сърца
валяльная текст, машина за затепване,
филцмашина
вентилируемая - машина с вентилация,
машина с принудително въздушно охлаж¬
дане
~, вероятностная	мчт. вероятностна ма¬
шина, вероятностен автомат
вертикальная	вертикална машина (по
отношение главна работна ос)
взрывобезопасная	взривобезопасна ма¬
шина, машина във взривобезопасно изпъл¬
нение
взрывозащищённая взривозащитена ' ма-
■ шина, машина във взривозащитено изпъл¬
нение
взрывонепроницаемая машина във взри-
вонепроницаемо изпълнение -	.
вибрационная леяр, вибрационна машина
(за избиване на сърца)
вибрационная уплотняющая стр. вибра¬
ционна уплътняваща машина
вибрационная формовочная леяр, вибра¬
ционна формовъчна машина
виноградная универсальная с. ст.. ло¬
зарска универсална машина
водозащищённая водозащитена машина
водонепроницаемая водонепроницаема
машина
водоотливная мин. водоотливна машина
водоподъёмная водоподемник, водоподем-
на машина
воздуходувная мчт.. топл. въздуховдух-
ваща машина, въздуходувка, вентилатор
(за поДчвчне въздух под налягане)
волочильная мет. изтеглячна машина,
машина за изтегляне
вольтодобавочная ел. машина за пови¬
шаване на напрежението, бустер-генера¬
тор, волтодобавъчен генератор
вольтопонижающая ел, машина за пони¬
жаване на напрежението
ворсовальная [ворсильная] текст. кар-
дирмашина
врубовая мин. подкопна машина
врубовая ' дисковая мин. дискова подкопна
машина
врубово-отбойная мин. подкоппо-откърт-
ваща машина
врубонавалочная	мин. подкопно-това-
рачна машина
вспомогательная спомагателна [помощна!
машина

МАУ
404
встроенная вградена машина (напр.
вътре в съоръжение)
»стpахивмющаа формовочная леяр, тръс-
кащм' формовъчна машина
выбИbnМя леяр, машина за избиване (на
сърци)
выемочная мин. добивна машина
высадочная (ковашки) машина за наби¬
ва ве или сбивало (на горещо или на студено)
~ высокой печати полигр. машина за висок
почат
~ высбкон почЛти, ротационная ротативна
машинм з-а висок печат
~ высокой производительности	високопро-
. - ивводетслеа машина '
вытяжн-я текст, изтеглителна машина,
пфекмашина
вычислительная сметачна [изчислителна]
машина
вышивальная текст, машина за. броди¬
ране	.
вязальная текст, плетачна машина
гЛзовая холодильная газова хладилна
машина	,
газовоздуходувная мет. вдухващ венти¬
латор за въздух и газ
газодувная мет. газодувка, вдухващ вен- •
тилатор -за газ, газовдухвател
газонепроницаемая газонепроницаема
(електрическа) машина
глзоопЛливающла [газопал ильная] текст.
пърлачна машина
газопрёссовая машина за газопресово
заваряване
газорёжущая [газорёз-тольная] мет. ма¬
шина за газово рязане
газосварочная газозаваръчна [оксижен-
на] машина
гвоздильная машина [автомат] за гвоздей
герметическая холодильная херметична
[херметично затворена] хладилна машина
гормотИчоски закрытая капсулована [хер¬
метично затворена] машина (електрическа)
гибочная огъваща машина, огъвачка
гибридная вычислительная хибридна
[комбинирана] сметачна машина (електрон¬
ни )
гидравлическая 1. хидравлична машина
2. хидравличен двигател
гидравлическая формовочная леяр, хи¬
дравлична формовъчна машина
гистерезисная ел. хистерезисна машина;
хистерезисен двигател
гсад1нслnмя текст. гладачна машина
~ глубокой почЛти полигр. машина за дъл¬
бок печат
~ глубокой печати, многокрасочная .много*
цветна машина за дълбок печат
гл1HщовЛльнма' харт. гланцираща машина
, головкoотдосйтольн-а с. ст. машина за
отделяне на семенните кутийки (напр. ни
лена)	-
горизонтальная	хоризонтална машина
(по отношение на главна работни ос)
горизонтМльпла ковочная хоризонтална
ковашка машина
горная минна машина	;
гравировальная машина за гравиране,
граВир-машина
гребнечесальная текст. гребенна решеща
машина
грузоподъёмная товароповдигателна ма¬
шина ■
гусеничная гъсеничен (товарен) автомо¬
бил
~, двухвалковая вальцовочная 1. двувалцова
машина 2. мет. агрегат с двувалцова клет¬
ка, агрегат «дуо»
двухкоссёкториаа дву колектор на маши¬
на (електрически )
двухоборотная полигр. двуоборотна (пе-
' чатна) машина
двухпольная гребенная лён точная текст.
изтеглителна машина с -двойно иглено по¬
ле, интсрсектинг
двухполюсная двуполюсна машина (елек¬
трическа )	.
двухсекционная печатная пелига. дву-
секционна печатна машина
двухступенчатая колоди^н-я двустепен¬
на хладилна машина
двухточечная свЛрочная машина за дву-
точково заваряване
двухфазная двуфазна маагина (електри¬
ческа )
двухшбвнма св-рочная машина за (едно¬
временно) заваряване на два шева
,v, дог-з-цндннма хим. дегазираща машина,
дегазиращ апарат
док-тировочн-я текст, декатирмашина
делительная ебр, мет.. стъкл. делител на
машина
деревообделочная дървообработваща ма¬
шина
динамоэлектрическая	динамоелектриче-
ска машина; жирг. динамомашина
дисковая' ворсовальная текст, дискова
кардирмашина
~ дискрОтного деИствия изч. .машина с дис¬
кретно действие; цифрова електронна сме¬
тачна машина	,
~ для броннрованна вж. машина, брон пра¬
вочная
~ для бурения лётки мет. пробивачка на
изпускателен отвор
~ для бурения восстающих мин. .машина за
пробиване на комини
~ для выемки и нмвМски мин. машина за
изземване и товарене
~ для гребонноИ ленты, гсаднслная текст.
лисьоза
~ для извлечения, крОпи мин. машина за из¬
вличане на крепеж
~ для испытания нм растяжение машина за
изпитване на опън
~ для кислородной рОзки машина за кисло¬
родно рязане
~ для литья под д-клонием машина за лоено
под налягано

ГЛкШ
■~'для многоточечной сварки машина за мно¬
готочково заваряване
~ для нанесения клея лепиломазачка (обув¬
но производство)
~ для обработки данных машина за обработ¬
ване на данни (напр. на електронно сметач¬
но устройство), електронна сметачна ма¬
шина
~ для отливки стереотипов полигр. машина
за отливане на стереотипи, стереотипна
отливна машина
~ для перфорации и скрепления книжных
блоков полигр. блокоодрадотващ агрегат
~ для- протравливания семян с. ст. машина
(апарат] за обеззаразяване на посевен ма¬
териал
— для рельефной сварки машина за релефно
заваряване
~ для стыковой сварки машина за челно за¬
варяване
~ для термографической печати полигр. ма¬
шина за термографически печат
~ для точечной сварки, машина за точково
заваряване
~ для трафаретной печати полигр. машина
за трафаретен лечат
~ для установки крепи мин. машина за по¬
ставяне на крепеж
~ для упаковки в пакеты пакетираща машина
~ для штамповки матриц полигр. машина за
щамповане на матрици
добычная мин. добивна машина
дозировочная дозировъчна машина, ма¬
шина за дозиране
доильная с. ст. доилна машина, доилен
агрегат
г*, - дорожная - пътностроителна машина, ма¬
шина за пътни работи
дренажная стр. дренажна машина
дробемётная сачмоструен апарат (за по¬
чистване )
дробильная трошачна'машина, трошачка
дуговая сварочная машина за електро-
дъгово заваряване
дыропробивная пробивачка, щанпо’ва
преса
жаккардовая жакардова машина; жа¬
кардов механизъм
жатвенная с. ст. жътварка
жгутоидйьaя текст. тясноперална ма¬
шина, машина за кране на плат с форма на
въже
жгурооржйиьaя текст. машина за из¬
стискване на плат с форма на въже
жгутоиропйточьaя текст, машина за им¬
прегниране на плат - с форма на въже
жгуторёзальная	текст, влакнорезачка
жировальная кож. .машина за омасляв.анс
заявочная L мин. машина Устройство]
за засипване, засипвачка (нчпр. при- то¬
варене на. вагонетки) ■ 2. - мет. пълначка
(на шихта в. пещ), машина за пълнене
завёрточная хран. машина за увиване
(напр. в хартия)
завёсная сушильная текст, сушилня на
свободни дипли
загибочная обр.. мет. огъвачка, машина
за огъване
загрузочная 1, 2. вж. машина, завйлочная
1 и 2	3. товарачка, машина [устройство]
за товарене
закалочная мет. машина [преса] за за¬
каляване; агрегат за закаляване
закаточная 1. кауч. бинтовачка. 2. хран.
затварачка (на съДовч за консерви) 3. хран.
формовачка (в хлебопроизводството)
закладочная мин. машина за запълване
(на изработените пространства с пясък,
скален материал)
закладочная метательная мин. метателна
машина за запълване
закладочная пневматическая мин. пнев¬
матична машина за запълване
закройная дърв.. текст. банциг
закройнолёнточная вж. машйна, закрой¬
ная
закрытая электрическая затворена Дкап-
сулована, защитена] електрич<е:ка,.мащина
запальная мин. вж. машинка, -взрывная
запаечная машина -за запояване (произ¬
водство н'а електрически.крущки)
затирочная стр. машина за заглаждане
(на мчзилккЧ; механична гладачка
защищённая защитена машина, машина
в защитено изпълнение (напр. срчщу .ка¬
пеща воДч, срещу воДни пръски)
зеиилеириготовйрельная лчяр, земепод-
готвнтелна машина, машина за приготвяне
на формовъчна смес
землеройная	стр. земекопна машина
(напр. бчгер, гредер-елсватор)
зсмлсроино-транс пор тщая,.	земекопно-
транспортнй'Жашина- (цчар. скрепери, бул¬
Дозери,. хuдромоиuпори, земесмукачни мч¬
ит, и )
зеилерыхлирелььая лчяр, (зчме-)ррзрох-
кваща машина (*на .формовъчна смес)
зерноочистительная с, ст.. зърноочисти-
телна [зърнопречистваща| машина (напр.
вчялки, триори )
~ зонтичного исполнения	(електрическа
машина ч вертикален вал и Долен опорен
лагер)
иглопробивная текст, иглонабивна ма¬
шина
изолировочная чл. машина за изолиране,
изолир-машина
импульсная сварочная машина за импулс¬
но заваряване (електроДъговч или кон¬
тактна )
индукционная ел. индукционна машина
интегрирующая	изч. интегрираща ма¬
шина
'-'-л информационная изн.. орг. информацией"
на -машина
испытательная -изпитвателна машина
каделепрокладочьая ел. машина за пола¬
гане на кабел

МАУ
406
калибровочная кали-ронъчна машина,
машина за «апн-ронано
калибрующая	хран. егапязаттр (при
производство на захарни изДелия)
камнедробильная стр. кайснoтpoшa<^кa
камнерезная кайонт-езаана машина
кантовальная обръщащи машини, обръ-
щачка (не блока при коване)
каплезащищённая ' машина в защитено
изпълнение срещу [от] каосща нода
кардная точИльная текст, машина зи точо-
»с ма иглени гарнитури
ккрдочесаnьокя текст. дарак
ккртовязКльная текст, kарттвръзнечие
машина
ккртонасекКльнкя	текст, kарттбинаиа
машина
—, картонная '[картснсдёлатепьная] хсрт.
картонажна машина
картснсаёзапьная полигр. машина за
рязане на кав-он
кaртоносгибательоaя хзрт. кар'^^™-
вичка
картофелепосадочная с. ст. карmтфтса-
дачеи
—, карусельная карусслка машина (с вър-
тящз се масс)
карусельная кокИльная леяр, каруселна
кокклии машина
карусельная откачная ел. помпон керусс-
пдй автомат
ккскКднкя каскадни машина (нзпр. хле-
Дилни)
—, каскадная флотационная каскадно фло-
тац»тмит устройство, каскадна флотация
—, катушечная текст. машини за (изработ¬
ване на) бобини [макари, шпули]
ккшuрсвальная полигр. машина за ка-
шярако
—, кибернетическая кибернетична машина,
«й-о—мотич»т устройство
кзнскоnирсваnьнaя «кнтктпкровапиа ма¬
шина
клавиатурная полигр. клавишем монотип
клавишная вычислительная клавишна
смСтачма машини
клавишная пробивная клавишна пробив¬
на машина (ни перфокарти)
—, клеемазательнкя полигр. машина за на¬
насяно па пспйпо
,’кnёёnрсмаз очная лспклтмазичка
, кпeймйльоая марекронъчна машина
, клепальная ниттнъами машина, мнтовеaкa
, клубочная мотальная текст. машина за
навявано пи «ъл-ота
книговставочная полигр. машина зе вла¬
ги мт ми книжното тяло
—, ковочная ковашка машина
ковшовая погрузочная мин. кошова то¬
на— ачки
~1к•окоосмoтальная текст, свнпоттака машина
колёсная колосмо транспортно сродство,
инттйтбял
коллекторная ктлеккт-на машина (елек¬
трическа )
? г м
колонковая врубовая мин. гилсряйка под-
кооии машина (с опора в горнището на за¬
боя)
колотИльная техст. -неща машина
кольцевая крутИльная техст. рингово
пвоcу«алт
кольце^утИльная еж. машИнк, кольце¬
вая, крутильная	.
кольцепаядйльная техст. рингове пре¬
дачна машина
командная командна машина, командой
урсд
кольчатая (електрическа) машине , с кон¬
тактни пръстени
комбинированная нарезная мин. гепс-
рном комбайн с въртсливо-рсжсщо дойсквяо
(ни изпълнителния орган)
комбинированная флотационная комбини¬
рана флотационне машина (пневмомехи-
нична)
компаундная (електрически) комвауидна
машини, машина със смесено възбуждано
компенсированная [компенейровочная)
(електрическа) машина с компенсационна
намотка
компрессионная холодйльная - комерсся-
омна хладилна мешима
компрессорная компресор
конденсаторная точечная сварочная ма¬
шини за ктмдсизаттркт точково заваряване
(с електростатично акумулиране енергия)
ксндeнcаuиCооая паровая kондсизепктн-
»а парна машина
консnлepaсстйлочная с. ст. ктитвораз-
стялачна машина
коноплеуборочная с. ст. машини за при¬
биране ми коноп
контактная копировальная машина за
Ктиmакmпо копирано
контактная (зnёктpс-)сварсчная спдкmро-
съоротивятслмо заверяване
концевая измерйтельная измервателна
машина за олтсктварапслни гранични мер¬
ки
концервКльнкя техст. гармот
ксnuрсваnьнкя машина за копиране, «о-
енровъаиа машина
копиpсвaлыос-йнCжитёльоая орг. кови—-
но-разйиoжаваши машини
корообдйрочная дърв. kтртбспаака
корсткозаббйная врубовая мин. водковма
машина за къс фронт
корчевальная с. ст. изкореняваща ма¬
шина, изкорсни-ел, изкорснячеа
корчевальная тракторная тракmтрсм яз-
корсмнтоп-съб»рач (зз закрепване към те¬
жък верижен трахтор)
коттонная техст. ктктийаакка
крановая завалочная мет. Кракове пъл-
качма машина, кранова пълничка (нспр.
ни шихта с пещ)
красИльная текст, машини зе багрене
кркейльная роликовая текст. джигср
краскотёрочная машина зи разкривено
[йопе»т] па -о»

МАУ
крепёжная мин. подпорен агрегат (ме-
т'ално подпорно съоръжение в експлоата¬
ционни забои)
крепозадёсочnма мин. машина за пригот¬
вяне {рязане] на (елементите на Дървен)
крепеж
крecтомотасьная текст, бобинарка (за
кръстосана намотка)
кромкозагибочнмя об.. мет, машина за
огъване [подгъване] на краища
кротодренбжнмя с. ст, къртична дрена
круглая вязЛллпля текст- кръгла пле¬
тачна машина
круглая оборотная текст, кръгла дву-
опъкова линксова машина
круглая трикот-жнмя текст. кръгла три¬
котажна машина
кру^Ильная пелuгр. машина за закръг¬
ляване (ни гърби на книжно тяло)
кру^Ильно-каш провальпаа машина за
закръгляване (ни гърба на книжно тяло)
и каширане
кругсочусбчная текст, (кръгла) чорапна
машина
крутильная 1. текст. пресукало 2. съпр.
машина за изпитване на усукване
крышкоделaтосьнаа полигр. корицообра-
ботваща машина
ластичная текст, рендер
ластичная кругсовязМсьнаа текст, ла¬
стична кръгла плетачна машина, щрик-
машина
сонтообмбточнаа ел. лентонавивачка (в
паоu:водеmгоmо на кабели)
лонтопрбволочная ел. лентова машина за
брониране
лентосвЛрочная машина за заваряване на
лента
сонтосоодннИтосьнла текст, лентосъеди-
нителна машина
ленточная текст, изтеглителна машина
ленточная приготовительная текст, пред¬
варителна [груба] изтeтлителеа машина
ленточная снов-льямя текст, конусно
[лентово] сновило
сопто^^нo-барабЛннаа закл-дочная мин.
лёнтово-барабанна машина за запълване
лесопосадочная гор. лесопосадъчна ма¬
шина
линеИно-ро^ковая харт. ролкова маши¬
на за линиране
лнповЛллнла полигр. машина за линиране
листов-я поч-тная полигр. листова пе¬
чатна машина
листогибочная об.. мет. листоогъваща
машина, лuетooгъващи валци
листоподборочная	nелигр. колонаборна
машина
листопрлвИсьнля (ролкова) машина за
изправяне на ламарина или лента (напр.
след развиване от руло)
литОИная леярска машина
литографская литографска машина (с
печатни форма върху камък или метален
лИсп)
логическая	орг. логическа машниа
лощильная текст., кож. машина за по¬
лиране
лудильная приспособление за калайдис-
ване
лущильная с. ст. олющвайки, лющачки
льномяльная с. ст. леночукачка
льнотеребильная с. сп. леноскубачка
льнотрепальная гж. машина, льномяль¬
ная
ллндбброынмя с. ст. машина за прибиране
на лен
слноуыосЛсьнаа текст. хехелмашина за
лен
магнитоэлектрическая	аагеитослсктри-
ческа машина
млкаслнма главичарка (кибритено про¬
изводство )
маломощная машина (напр. )л)нтаи-
ческа) с малка мощност
маркировочная вж. машина, клейм иль¬
ная
математическая сметачна [изчислителна)
машина
иЛтричнo-грлвироваслнла.	олл^р- ма-
трично-гравирна машина
меднопрокатная мет. машина за валцу¬
ване на мед
мездрильная кож. машина за сваляне нм
подкожния слой
мерильная текст, машина за измерване
мерсеризационная текст, мерсер изирна
машина
месильная хрин. месачка
метательная мин. метателна машина за
запълване
механическая флотационная обог. меха¬
нична флотационна машина
многоЛдросnаа многоадресна (изчисли¬
телна) машина
~ многократного волочения мет. изтегляч-
на машина с многократно преминаване
(през изтеглячна дюзи)
~ многократного расширения, паров-я парна
машина с многократно разширение на па¬
рата
много^етьев-я крутильная многоклет»
кова усуквачка (в производството на ка¬
бела )
мноIoпдсюснма	многополюсна машина
( електрическа )
многоступенчатая паровая многостепен¬
на парна машина
—многоточечная заклёпочная многоточ¬
кова машина за електронитоване
многоточечная контЛктнмя машина за
многоточково електросъпротивително за¬
варяване
мпогоцилйндроваа бумагоделательная мно-
госитова хартиена машина
множительная полигр, размножаваща ма¬
шина
моделирующая изч. моделираща машина

МАУ
408
мбе^'ная (мойная] миячна машина (напр.
на ■ Детайли слчД механично или термично
обработване); текст, перална машина
мозаично-шлифовальная стр. шлифовач-
ка за мозайка .
молетйрная текст, 'молетирна машина, ма¬
шина за гравиране'на валяци
мотальная	навивачка,	пренавивачка;
' текст. бобинарка '	‘
мундштучная стержневая леяр, машина
за формоване на сърца' (с постоянно на¬
пречно сеччнич с помощта, на фасонни Дюзи)
мяльно-трепальная текст, чукачна ма¬
шина
~, набивная текст. машина за печатане
~, наборная полигр. наборна машина
~, наборная буквоотливная «Монотип»
полигр. монотипна наборна буквоотливна ма¬
шина
наборная строкоотливная	«Линотип»
полигр. линотипна наборна редоотливна ма¬
шина
наборно-пишущая	полигр. наборно-пи-
шеща машина
надOрно-nрограиийрующая полигр. на-
борно-програмираща машина
навалочная мин. товарачна машина (зч
работа с транспортьори в Добивни забои)
навесная с. ст. навесна машина (без
собствена хоДовч систчма)
навивальная навивачка
на гусеничном ходу, погрузочная мин.
гъсенична товарачна машина
надрезальная полигр. машина за заряз-
» ване - (на картон преДи подгъване)
накатная текст, машина за навиване на
руло; кауч. машина за свиване (нч ролка)
намоточная вж. машина, бобинажная
~ на перфокартах, вычислительная изчис¬
лителна (сметачна] перфокартна машина
наполнительная хран. пълначка (нч кон¬
сервни съДове)
~ на рельсовом ходу, погрузочная мин.
релсова товарачна машина, товарачна ма¬
шина на релси
настольная счётная канцеларска сметач¬
. на машина, калкулатор за маса
~ непрерывного действия машина . с непре¬
къснато действие (напр. конвейер, чле-
, вчтор)
~ непрерывного действия,	электрическая
вычислительная аналогова електронна сме¬
тачна машина
неявнополюсная неявнополюсна машина
(електрическа )
низальная машина-низачка, машина за
низане (на тютюн)
низконапорная	нисконапорна машина
(работи с ниско налягане)
ниттошвёйьая полигр. концева шивачна
(шевна! машина
номеровальная машина за номериране
обдуваемая	(електрическа) машина с
повърхностно охлаждане
одезрeпёивaющая текст, обезбутрачваща
машина, бутрачно чепкало
обёрточная машина за опаковане, опако¬
въчна машина
обеспыливающая текст, машина за обез¬
прашаване
обмёточная текст. оверлог
обоечная хран. лющачка, машина за
лющене (на зърно)
обратимая вольрбдббавбчная ел. машина
за повишаване на напрежението при дву¬
посочно включване
обрезная 1. машина за обрязване 2. кож.
машина за'крупониране
обувная обувна машина
обучаемая изч. обучаема машина (по¬
Добряваща характеристиката си в процеса
на рчботЧтч)
обучающая обучаваща машина (изпол¬
зува се при учебни процеси)
~ общего применения машина в обикновено
(стандартно] изпълнение
одноадресная цифровая вычислительная
едноадресна цифрова сметачна (изчисли¬
телна] машина
однобаровая врубовая мин. подкопна ма¬
шина с едноверижен изпълнителен орган
одноимённо-полюсная (електрическа) ма¬
шина с едноименни полюси, униполярна
машина
одноковшовая погрузочная мин. едноко-
шова товарачка
однокрасочная офсетная полигр. машина
за едноцветен офсетов печат
~ бдьбтpaтнбгб расширения, паровая парна
машина с еднократно разширение на парата
однопольная гребенная ленточная текст.
гилбокс, изтеглителна. машина с гребени
одноточечная сварочная машина за едно-
точково заваряване
однофазная еднофазна машина (електри¬
ческа )
одношовная сварочная едношевна машина
за заваряване
окантовочная полигр. кантовална машина
опаливающая (опальная] текст, пърлачка
оплёточная машина за оплитане (в про¬
изводството нч кабели)
опытная опитна (прототипна, експери¬
ментална] машина
оросительная с. ст. машина за напоя¬
ване
орудие машина-оръдие, работна машина
(която снема материал от обрчботвания
предмет )
~ основная основна машина (за разлика от
спомагателна машина — при промишлено
проектиране)
бсьбвбвязалььая текст, основоплетачна
машина
осьбвбпрбддрнaя	текст, вдевачна ма¬
шина
бтдбйно-навалочная минен комбайн
отделочная текст. апретурна машина,
апретмашина

409
МАУ
и г г г г г г г г и * * * * г I г и * и * м *
открытая вж. машйна открытого, испол¬
нения
~ открытого исполнения открити (незащи¬
тена] машини (електрическа)
, отливная полигр. отливка машини
, отмоточная текст. машина за отвиваме
, отсадочная мин. утаечна [в-тмяниа] ма¬
шина (при флотиране)
, отсосная текст. машина за изсмукване
, офсетная полигр. офсотми машина
, пакетировочная машини за пакетн-ане
(опаковане]
, паксвальоая вж. машйнк, пакетировоч¬
ная
, палильная вж. машйнк, опаливающая
, папочная херт. машина за мукава, вио-
машика
параллельного возбуждения (електрическа)
машине с пирапспио възбуждано
параллельного действия изч. машина с ва-
рапслнт дсйстнит
, паркетно-строгальная	стр. машина за
циклено на паркет
, паркетно-шлифовальная машина зи лъс¬
кано ма паркет [под]
, паровая парни машина
, паровая паровозная	жп. локомотивна
варна машина
, паяльная машина за запоявано, ооялна
машина
, пейзоваnьоая хож. вслурмишина
, пенькотрепальная текст. мъничка зи
коноп
переменного тока машииа за nртйомпнв
ток (електрическа), вройомпкноmткона ма¬
шина
, перемоточная текст. машииа за оренаня-
вако
, переплётная пмигр. машина за подвърз¬
вано
периодического действия машина за пс-
Вноднапа —а-ота, машина за работа с пре¬
късвания (непр. кранове мешине)
периодического дСЙсквия, прядильная
техст. сел фактор	.
, перфорационная орг. ворфорапнтмпа ма¬
шина
, пескоструйная пнсъктструИна машина
, петельная - текст. кличка машина
, печатная пслиaр, печатни машииа
, пиковая машина за (включване при)
върхови натоварвания
платирбиочная хож. обезлешвзщз мзши-
нз. шорвачка
плоская полигр. плоска (печзтне) ма¬
шина
плоская оборотная текст. плоске дву-
опъкова [пии«сова| машина
пnссковязаnьоая техст. линейна плетач¬
на машина
плоскопечатная полигр. опосктпсчакна
[плоска печатна] машина
пневматическая бурильная мин. вионма-
mйама [въздушна] пробивна машина
текст. машина за
меш. полуавтомат,
(ръчна опери-
мин. скилотоварачна
букалие
паровая
Е мет. пълнички (не шихта
пневматическая флотационная мин. висн
йаmкака флотационна машини
пневматическая формовочная леяр. окен-
макнаиа [въздушна] формовъчни машини
поворотная формовочная леяр, формовъч¬
ни машине със завъркваща се (ребсука)
маса; формовъчна машина ' с обръща-слни
-лана
погрузочная машииа за коварокс; мин.
товарачна машина
подвесная точечная висяща [окачена]
машина зи точково заверяваме, клещи зи
точково заваряване (обихн. висящо ■ раз¬
положени нс монтажните площадке)
~ подвесного исполнения машина с висящо
изпълнение (с горне опори в точката на
окачване)
подметально-уборочная	йоmаамо-вочкст-
наща машина (за улици)
nодошвспаишивная кож. довопйашкиа
(зс зашиване нс хоДилото ни обувката хъм
лицевети чест)
подъёмная мин. подемна (шахтови) ма¬
шине	•
подъёмно-транспортная	nодоймт-[nтвд»-
гатспит-]траисвортиа машина
полиграфическая полиграфическа [волк-
графска] мешкии
nоnзмёаизацзOооая
полимсвизи—ано
полуавтоматическая
полуавтоматична машина
ция е само поставяне и сваляне ■ на заготов¬
ката; всичко останало се ■ изпълнява авто¬
матично)
породопогрузочная
машина
поршневая
поршневая
шика
посадочная
с пещ). машина за вълнсмс 2. с. ст. досе-
дъчна машина	,
посевная с. ст. восонка . машина, сдялка
~ последовательного возбуждения (електри¬
ческа ) мзшинз с воспсаоватопмо възбуждане
~ последовательного действия изч. машина
с вослсдтватопко дсЙстннс
~ постоянного тока (електрическа) машина
за достоянси кок, отсконииткокони машина
почвообрабатывающая с. ст. почвообра¬
ботваща машина
правильная мет. изправяща машина, ма¬
шина за изправяне (на хривине)
паавйльос-гйбсчоая машина за изправя¬
ме и огъвано
прессовальная пресова машина, проси
прицелная с. ст. прикачва машини (със
собствена хоДовс чест)
прсбсраздёn очная мин. проб^с^с^^^'еляш^з ме -
шина (нспр. зс въглищи)
проворная текст, машини за вдявано
проволокошвейная полигр. телове ши¬
вачка машина
машина
буталнк парна ма-

410
МАУ
производственная производствена [ра¬
ботна] машина
продуваемая (електрическа) маши! з с
въздушнр охлаждане (с отворена генп чла-
ционна система)
прок-тная 1. мет. валцова машина 2. кож.
машина за валиране (на твърди кожи)
~, промывн-я обог. промивен апарат
~, пропиточная машина за импрегниране
~, простЛя открытая листогибочная обр.
мет. огъвателни валци
~, 'ПротнвокомпМунднла противoкоапаувдеа
машина (електрически)
протравливающая с. ст. машина [апарат]
за' обеззаразяване (на семена)
проходческая мин. проходческа машина
’ -прядильная пекст, предачна машина
~, пуговичная текст, машина за зашиване
на копчета
пульсирующая точечная свЛрочная пул¬
сираща машина за точково заваряване
~, пусковЛя пусков двигател
~, путеукладочная жп. машина за полагане
на релси [железен път]
~, пысозмщищённла прахозащитена машина
(електрическа )
~, рабочая работна [производствена] машина
разгрузочная машина за разтоварване,
разтоварачка
~, раздИрочная мет. разделителна машина
(ни метални листове, валцувани в пикет)
разливочная 1. леяр. машина за разливане
2. пълначка (напр. на бутилки)
'-', разливочно-укупорочная хран. машина
за пълнене и запушване [затваряне] на бу¬
тилки
~, размоточная текст, тропосвачка
~, разрывная съпр. машина за разкъсване
[разрушаване]
~, разрыхлительная разрохквачка
~, р-нтопришивная [рлнтошвёйила] кож.
допелмашина (зи зишивине на хоДилото на
обугката към лицевата част)
раск-тная мет. валцов агрегат [валцо-
вачка] за отстраняване овалността на без¬
шевни тръби
р-ск-точн-я машина за развалцоване,
развалцовачка
рлсксЛдоынмя	тексп. разстилвачна ма¬
шина, анлстемашина
рмсклМдывлтесьнла	текст, опъвачка,
ширилна машина
рмскроИнмя 1. обр. мет. реза вл [разкроя-
ваща] машина 2. кож. машина за крупони-
ране
~, рассЛдо- пос-дочная с. сп. разсадосадач-
на машина, разсадосадачка
растяжн-я пекст, разтегачка, ширилна
машина
растяжн-я прави^ная	1. обр. мет.
машина за изправяне чрез натягане 2. кож.
машина за разтягане (нипр. на крумни)
расфасовочно-упаковочная хран. машина
за опаковане на мерни количества (напр.
по тегло, по обем)
рас шифровочная машина за разшифро
ване, разшифроващо устройство (нипр. на
перфокарти )
реверсивная реверсивна машина, машина
с двупосочно движение
рОжущая врубовая мин. подкоп на машина
с режеща верига
резьбонарезн-я обр. мет. резбонарезна
машина
рс .'tёфнла грлвировЛллпла машина за
реле|но гравиране
росыcoпpaвйллная жп. релсоизправяща
машина
роллcосвЛроынма	апарат за заваряване
па релси
рнхтовЛслнма машина за изправяне (ни
пръти, тел)
ровничная текст, предпредачна машина
роликовая правильная - обр. мет. ролкова
машина за изправяне
ро^ковая свМрочная машина за ролково
заваряване
ротационная полигр. ротационна [рота¬
тивна] машина
ротационная гибочная обр. мет. ротаци¬
онна огъвачка
ротационная полочная обр. мет.- рота¬
ционна ковачна машина
, ротационная офсетная полигр. ротативна
офсетна машина .
ротационная печ-тная пелига. ротативна
(печатна) машина
ротационная прави^ная обр. мет. ро¬
тационна машина за изправяне
ротационная электрографическая орг.
електрографическа ротационна машина (за
ваДене ни копия)
роторная пневматическая сверлИльная
турбинна пневматична пробивачка (за ра¬
боти със сгъстен въздух)
г—, рудопромывочная мин. рудопромивачка
руловМа кораб, кор-милна [рулева] машина
ручн-я ръчна машина (с ръчно заДвиж¬
ване или с ръчно упоаглягине)
ручнЛя формовочная леяр. ръчна формо¬
въчна машина
рушильная с. сп. лющачна мгашина
рычЛжная рёзаслнма пелига. лостова ре¬
зачка
сЛдочная мет. пълначна машина
сажальная с. сп. садачка,садачпа машина
слмовонтнсИpyющaаса	(електрически)
машина със собствена вентилация
самоходная самоходна машина
^^ниров-льная	[сатинирбвочная] 1.
текст, сатинирмашина - 2. харт. каландър
(към хартиена машини)
сбнвЛллнла разбивачка (при паиготег-
лягане на храна)
сбоечно-буровМя мин. пробивно-сбивна ма¬
шина
~ с вЛлами, печатная текст. валячна пе¬
чатна машина
свМрочнмя машина за заваряван-е, зава¬
ръчна машина

411
МАУ
свеклбудбрбчная с. ст. машина за при¬
биране на цвекло
сверлильная пробивна машина, проби-
вачка, бормашина
сверлильная врубовая мин. пробивна под¬
копна машина
светокопировальная полигр. светло копи-
ровална [фотокопировъчна] машина
~ с вибрационным зачерпывающим органом,
погрузочная мин. товарачка с вибрационен
загребващ орган
~ с внутренним самовозбуждением (електри¬
ческа) машина с вътрешно самовъзбуждане
свододьоибршьевая топл. машина със
свободно движещо се бутало
~ с двумя барабанами, кардная текст. дву-
барабанен дарак
~ с допрессовкой, встряхивающая формо¬
вочная леяр, тръскаща формовъчна машина
с допресоване
~, секционная сновальная текст. конусно
сновило, лентово сновило
сельстбXбзЯйCPвеььaя селскостопанска
машина
~, семеочистйтельная с. ст. семечистачна ма¬
шина
сеноуборочная машина за прибиране на
сено
сериесная (електрическа) машина с по¬
следователно възбуждане
~ серийного производства серийно произве¬
дена машина, стандартна машина (за рчз-
лцрч от инДивиДуално произведена машина)
~ с естественным охлаждением, электриче¬
ская електрическа машина с естествено ох¬
лаждане
~ с естественным порядком выполнения опе¬
раций изч. машина с естествен ред на из¬
пълнение на командите
сетевязальная текст. машина за плетене
на мрежи
сетеподъёмная корчб, машина за изтег¬
ляне [издърпване] на (рибарска) мрежа
~, сигнальная тлф. сигнална машина
силовая двигател
~, синхронная	синхронна машина (елек¬
трическа)
ситценабивная [ситцепечатная] текст.
щампосвачка, печатна машина (върху пла¬
тове)
~ с канатным приводом машина с въжено
задвижване
складальная текст, машина за дубли¬
ране [надипляне), сгъвачка
складально-мерильная текст, машина за
надипляне и измерване
складально-накатная текст, машина за
надипляне и навиване на руло
складал ььб-рулбььая вж. машина, скла'
дально-накатная
~ с кольцевым баром, врубовая мин. под¬
копна машина с пръстеновидна ръка
~ скорой помощи автомобил за бърза по¬
мощ, санитарна линейка
скоропечатная полигр. бързопечатна ма¬
шина	*'
словолитная	полигр. буквоотливна ма¬
шина
~ с лбпарьб-зачёрпывающии органом, по¬
грузочная мин. товарачна машина със за¬
гребващ орган
смесительная бъркачка
~ смешанного возбуждения (електрическа)
машина със смесено възбуждане, компаун-
дна машина
~ с многоковшовым зачерпывающим ор¬
ганом мин. товарачка с многокошово за-
гребване
снегоуборочная снегопочистваща [сяего-
риначна] машина
сновальная текст. сновило
сортировочная сортировачка, сортиро¬
въчна машина
сортоправилъная	обр. мчт. машина за
изправяне на профили [профилни пръти]
сбртоправилььобтрезная машина за из¬
правяне и рязане на профили [профилни
пръти)
~ со стредкбвo-цепьыи	зачерпывающим
органом, погрузочная мин. товарачна ма¬
шина с греблово-верижен работен орган
~ со скребкбво-штанговым зачерпывающим
органом, погрузочная мин. товарачна . ма-
• шина с греблово-прътов работен орган
~ со шкивом трения, подъёмная мин. подем¬
на машина с триеща двигателна шайба
сиетательная мчт. машина за спичане
специализированная специализирана ма¬
шина, машина със специализирано предна¬
значение - (зч разлика от универсална ма¬
шина )
~ с принудйтельным охлаждением, электри¬
ческая електрическа машина с принудител¬
но охлаждане
~ с принудительным порядком выполнения
команд изч. машина с принудителен ред на
изпълнение на командите
~ с программным управлением, вычислитель¬
ная (електронна) сметачна [изчислителна)
машина с програмно управление
~ с противодавлением, паровая парна ма¬
шина с противоналягане (и иaрооmuчмчнч
зч Други цели)	•
~ с самовозбуждением самовъзбуждаща се
машина (електрическа), машина със само¬
възбуждане
~ с самоохлаждёнием, электрическая само-
охлаждаща се електрическа машина
стационарная машина, разположена на
постоянно място, машина с неподвижно
разположение (обикн. на фуиДамент), ста¬
ционарна машина
стачечная [стачивающая] текст, съшива-
ща машина
стачивающая швейная текст. права шев¬
на машина
стегальная текст. тегелираща машина
стержневая леяр, машина за (изработва¬
не на) сърца

МАУ
4Т2
сторжнавзя --пескодувная леяр. пясъко-
струиня га ши на за сърца (сместа се
вдухви в кугияти за сърца)
ст ржновМя поскост-рёльная леяр, пясъко-
егрсдиа машина за сърца
сторжнов-я прессовая леяр. преса за сърца
стиральная перална машина
столовая бумагодеслтеслная хартиена
машина с.гигоско сито
стр’ИrtLслнла текст, стригал на машина,
машина- за стр-джояо
стрипперная л/зд-стрицорда. ммшинм
~, строГЛЛЛиМа- Е - рендошмшк# 2. -ярус. фмлц-
илJЩнnмг - -иа^щинд.м.зз"<фfliйуи—Й -- израв¬
няване : на Дебелината урез:лаХ1ъър)ган) ■ ни
по-дебелите яге! пог на-крофта)
стрpИтеслпма- с^Юито'Лнд-■■■Jдшя*-■нл
'cрpoкOoслйвнаа полигр:- редоотливна ма¬
шина
строкопочат-ющая редова печатаща- ма¬
шина?
стыков-я конт-ктная машина за челно
електрбсъпротивително заваряване
стыковая сварочная - машина за- челно за¬
варяваме
стыков-я св-рочная полуавтоматическая
машина , за полуавтоматично, заваряване—
судов-я - Е - корабна машина, главен дви¬
гател (на - кораб) 2. машинно отделение
(на- кораб)
сукновЛльнма текст, тепавица, тепавична
машина	.
суммирующая счётная сумираща сметач¬
на машина
сyыйллnо-вытажнМа ровничная текст.
финисьор
сулшлъиглг-текст. сушилна -машина. —
сушнсьпо-гслднллнла	текст. гладачна
машина, гладачка
z—, су шил ьно-ширильная текст, сушилне-
шцрилна- машина
счётная сметачна машина-
счётно-аналитическая--	жетачно-ана.гм{-
тична - фашина
счётно-пишущая сметачно-пишеща ма¬
шина; - фактурна машина
счётно-перфорационн-я изч. сметачно-
перфорационна машина
счётно-решающая сметачна машина
счётно-цифровая цифрова сметачна ма¬
шина
счётно-электрическая електрическа сме¬
тачна машина
сшнвЛслнля полигр. подшиваща машина
тлблкоувслжннтеслнмя тютюноувлайсни-
тел ка
тлбсeтирOвочнма машина за таблетиране
~ тандем, - - паровМя парна машина тандем
текстильная ’ текстилна машина
топлов-я топлинна машина
z—, тестовлллцOвоынля хран. машина за вал¬
цоване на тесто,- . тестовалцовка
тестодел Итольnда	- тестоделителма
машин а, тестодел ител
тостозмкМточная хран. тестоформовачка
тестомесильная хран. -тестомесмчка, ма¬
шина за месено (на тосто)
тигельная печатная полигр. - тигелна пе¬
чатна машина
~, типогрЛфскмя типографска (печатна] ма¬
шина
тихоходная бавноходна машина, ниско-
оборотна машина
тонкопрядильная	темп., аеmaр, сел-
фактор, самопредач
торфодобывающая	мин. торфодобивна
машина
торцовая шовная св-рочная машина за
заваряване на челен шев
точечная вж. машИна, точечная свЛроч-
нма
точечная св-рочная машина за точково
злвлравмие
точильная обр. мет. машина за точене,
j-очмм нм машин-
~, р-вилльная машина - за. разяждане |байц-
вадке|
трамбовочная стр. трамбОвачка -
трамбовочная- - формцгиныннмa- - -/ея^ь формо¬
въчна машина с ръчно трамбоване
■~,. .трмнспортирующмя:- - машина за- транспор¬
тиране (нипр. транспортьори, )л)km■ре-
кара).
трМнспортная транспортна машина (напр.
автомобили, локомотиви^ самолети)
трансформирующая машина за превръ¬
щане на енергия (от )Дан в друг виД — дви¬
гатели. генератори)
~, Lтрeп;аll.иasяа•ьеач.ка; чепкало,- ря—бивачка;
текст, биеща машина
трехножовмя розмллнаа палuга. триножо-
ва—резачка
трёхфЛзная трифазна машина (електри¬
ческа)..
трикотМжная текст, трикотажна (пле¬
тачна! машина
тростильная текст. дублирка, машина
за «дублиране
тростильно-крутильная текст, дублир-
кач1р-есукало, -машина за дублиране и пре¬
сукване
трубогнбочнмя тръбоогъвачка, тръбоогЪ-
ваща машина
трубосв-рочная машина за заваряване
на тръби
трубоформбвочнла мет. тръбоформовъч-
на машина
трясильная текст, изтърсвачка
турбохосодйсьнла турбохладилна машина
х-х,- тягой-я автомобил-влекач, влекач
.тянульная. 1. кож* разтег.ачка, шолмаши-
на; шпанрама 2. с. ст. скубачка - (за чепана)
уборочная 1. с. сп.- машина за прибираме
(на 'реколта)’ 2. жп. (пъпни машина'зи
боласгирине, за почистВане на сняг)	_
увслжннтеслнмя	текст, увлажнителна
машина
угароочищ-ющая текст, изтърсвачка
углепогрузочная мин. въглетоварачна ма¬
шина

41З
	МАУ
, ударная бурильная мин. удари - -пробивна
машина
удКрная вруб • вкя мин. ударна подкопна
машина'	■
ударния клепальная машина за ви-ониит
с удар	•
— , углсвязКnьоая текст. машина за навърз¬
вано ни тситвк. навързваща машина
уэкозахватная врубовая мин. тясноза-
хникка втдктвни машина
укупорочная хрзн. зекварачке (ни бу¬
тилки. съДове зс консерви)
универсальная универсална машииа, ма¬
шина • с универсално ередказначсчио
уникальная машина н одкмкаио изпълне¬
ние, уникална машини
униполярная (електрически) униполярна
машина, сдиополюсии машина (за постоя¬
нен тох)
упаковочная машина за опаковано, опа¬
ковъчна машина
уплотнИтельная сур. уплътнителни ма-
шика' (зе несипи, пътни настилки, бетон)
усадочная текст, машина зи свивано
устКлостная машина зи изпитвано ма умо¬
ра (на материалите)
утомляющая хзуч., пласт, еверат за
(определяне нс) съпротивителната способ¬
ност ма умора
фактурная фектурие машини
фальцевальная 1. полигр. сгъвачни |фип-
цсвилиа| машииа 2. стр. машине за съеди¬
няваме (не лзмзрини) иа филц
фальцовочная вж. машИнк, фальцеваль¬
ная 2
фасовочная машииа за пълнено и опако¬
вано (нс точно отмерени количества)
фасонной крутки текст. ефектно врссу-
кило
фильтровальная	филтрувачка, филтър-
машина
фnанжзрсвальная еж. машина, флан^от-
гйбочная
фланцевая машина (нспр. електрическа,
електродвигател) с фланец за закрепване
фnанцёстгйбсчоaя 1. машина за водгъва-
ит, фланце*подгъвачки 2. обр. мет. машина
за обръщаме ма флавци (на тръбз)
флотационная обог. фпотапкти»и машина,
(флотатор
формовочная леяр, формовъчни машини
формовочная прессовая леяр, врссова
формовъчна машииа	■
е'-', фотокопировальная полигр. фокоkовкрт-
валиа машина
фотонаборная	полигр. фотонабор на ма"
шина
фрезерная	с. ст. (почвообработваща)
фрсзона машина, фреза
хлопкоочистИтельная техст. памуков-с-
чйскнакспна машина, (от семената). магии
ходоиКя самоходна машина
холодильная хлздилнз мсшинз; хладил¬
ник
холстовитяжная техст. ваткоизтеми-
т.-лда машина	,
центробежная литейная леяр, машина за
центробежно поомо
цепная врубовая мин. верижна подкопна
машина
цтомая модъемижя верижни пондигатол-
ми машина (стоманеното въже е заменено
с вериги)
циклевочная- стр. машина зи циклено
цилиндрическая палИльная текст. ба-
ри-амма пърлачки
цифровая вычислительная цифрова . сме¬
тачни (изчислителна! машини (електронна)
цифровая счётная цифрова сметачна ма¬
шини
цифровая управляющая машина за циф¬
рово управление
чесальная техст, дирек
шабер пая хож. машина за сваляно ии под¬
кожния слой
шабровочная обр. мет. машина за ша6рт-
наио
шКхтная подъёмная минна подемна ма¬
. шина
швейная шевна машина
шёлкомотАльная текст, машина за то¬
чене ми коприни
шелкопрядильная текст. копр»птпро-
дачма машина
шелушильная хрсн.. бслечке, 6спаана ма¬
шина
шерстомоечная [шерстомойная} текст.
машини за врано пи вълче
шерстомоечная проходная текст, пс-
ниакин
шёафовальоaя машииа за подрязване
[обрязване] (коже, картон)
ширИльнкя текст. разкегачка, ширилна
машина
широкозахватная врубовая мин. широко-
захватии подковни машине
шифровальная машина за шифроване
/ч, шлифовАльная 1. полигр. машина зи шли¬
фоване (не хемъх) 2. кож. шлифов ечеи, по¬
лированна
/ч, шлихтовАльная техст. скробвечиа ма¬
шина, скробвачка
шоекобурсвая мин. ерт6ивно-шнокови
машииа
шовная вж. машИна, шовная свКрочнкя
шовная сварочная машина за заварявано
с шевове
шовно-стыковая свАрочная машина за
челно заваряване с шононс
шовно-торцовая сварочная вж. машИна*
шовно-стыковАя сварочная
шпилтзавУ6тч мая жп. машина зи задял-
вано [сабоки-амс! ма тринерся
шрифтолитейная ■полигр. бук&оотливнс
машина
штабелёвочная машина зк стифиране
(нареждане), ^абелна машина (механиза¬
ция нс складове)

МАУ
414
шраииовысекалъьая полигр. резачна ма¬
шина
штанговая врубовая мин. щангова [пръ-
това] подкопна машина
штанцевальная полигр. машина за щан¬
цоване
ш трекбдурильнaя мин. галерийна про¬
бивна машина
штрековая врубовая мин. галерийна под¬
копна машина
шунтовая машина с паралелно възбуж¬
дане (електрическа)
щеднеочистйрельная жп. баластопречист-
ваща машина
щеринбдёргарельная	кож. машина за
скубене на четина
щёточная 1. текст., хран. машина за
четкане, четкова машина; машинна четка
(зч почистване) 2. мазачка, машина за ма¬
зане (към хартиената машина)
щипальная 1. текст.	дарачен вълк
2. скубачка (в кожухарско производство)
электрифицированная настольная счёт¬
ная канцеларска електрическа сметачна
машина
электрическая електрическа машина
электрическая полотёрная електрическа
машина за лъскане на под [паркет]
электробурильная електропробивна . ма¬
шина
элeттpбвыжииалььая	електрическа из¬
стисквания машина
элеттрогладйлъьая електрическа гладил¬
ка машина
электрографическая полигр. електрогра-
фическа машина
электродоильная с. ст. електрическа до¬
илна машина
—, электромагнитная сварочная машина за
електромагнитно заваряване (импулсно кон¬
тактно заваряване с акумулирана енергия
в магнитно поле нч трансформатори)
электромагнитная формовочная	леяр.
електромагнитна формовъчна машина
электронная вычислительная електронна
сметачна [изчислителна] машина
электронная цифровая вычислительная
цифрова електронна сметачна [изчисли¬
телна] машина
электросварочная електрическа машина
за заваряване (елчктроДъгова или електро-
съпротивителна )
электростатическая електростатична ма¬
шина, електростатичен генератор
электро шлаковая сварочная - машина за
електрошлаково заваряване
—, электро шлифовальная (ръчна) електро-
шлифовъчна машина
энергетйческая енергетична машина
этажная крутйльная текст, етажно пре-
сукало
этикетировочная - Е полигр. машина за
(печатане - нч) етикети 2. .машина за (ле¬
пене на) етикети
~, явнополюсная явнонолюсна машина (елек¬
трическа), машина с явно изразени полюси
машинизация ж механизация, изпълнение с‘
(помощта на). машини
машинист м машинист
крановый крановик, машинист па Кран
~ локомотива локомотивен машинист, ма¬
шинист
паровозный вж. машинист локомотива
экскаватора багерист
~ электровоза машинист на електрически
локомотив
машинка ж машинка, (малка) машина
взрывная мин. взривна машинка; воен.
подривна машинка
~ для стрижки волос машинка за стрижено
запальная вж. машинка, взрывная
пишущая пишеща машина	.
пишущая портативная носима пишеща
машина
пишущая электрйческая електрическа
пишеща машина
подрывная вж. машинка, взрывная
шлифовальная ръчна машинка за шли¬
фоване
якорная корчб. приспособление за спус¬
кане на котвата
машинный машинен
машиноведение с машинознание
маш и но-дСнь м машиноден (еДиница за ра¬
бота)
машинокомплект м машинен комплект
машинопись ж машинопис, писане на машина
машинопрокатный (отнасящ сч или предна¬
значен ) към или за временно използуване
на машини срещу наем
машино-смёна ж машиносмяна (еДиницч за
работа)
машиностроение с машиностроене
горное минно машиностроене
дорожное производство на пътни машини
легкое леко машиностроене
подъёмно-транспортное транспортно-пов¬
дигателно машиностроене
сельскохозяйственное селскостопанско
машиностроене, производство на селско¬
стопански машини
строительное производство па строител¬
ни машини
точное точно машиностроене, машино¬
строене с повишени изисквания по отноше¬
ние на точността
тракторное - тракторно машиностроене,
тракторостроене
транспортное транспортно машинострое¬
не
тяжёлое тежко машиностроене
химическое химическо машиностроене,
производство на химически машини (и
съоръжения)
энергетическое енергетично машинострое¬
не
машиностроительный машиностроителен
машино-час м машиночас (еДиница за работа)
машины мн (вж. също машина ж) машини

415
горные минни машини
тбрмбиригбтбвйрелььые с. ст. машини за
фураж
кузнёч но-прессовые ковашко-пресови ма¬
шини
посадочные с. ст. садачни машини, са-
дачки
/х.,,. семеочистйтельные с. ст. семечистачни
машини
~, сеноуборочные с. ст. машини за приби¬
ране на сено, машини за косене
хлоптбудбрбчьые с. ст. памукоберачни
машини
маяк м 1. фар, маяк; радиофар 2. стр. сиг¬
нален знак; колче, пикет
акустический кораб. звуков фар, фар със
звуков сигнал
/-, аэродромный летищен [аеродрумен] фар
аэронавигационный чв. аеронавигацио-
нен фар
аэропортовый вж. маяк, аэродромный
вращающийся кораб, въртящ се фар
/х-, глиссандный чв. плъзгащ се фар
<-, звуковой вж. маяк, акустический
/х, кодовый чв. кодов фар
курсовой чв. курсов фар
линейный вж. маяк, курсовой
<-, маркерный чв. маркировъчен (рчдио-)фчр
мигающий кораб, мигащ фар, фар с про-
блясъци
навигационный чв., кораб, навигационен
фар
на трещинах жп. наблюдателен знак вър¬
ху пукнатина (малка циментова плочка,
поставяна върху пукнатини на мостови
опори и своДове. за изясняване въздействието
на различни фактори)
^-■ответчик кораб, насочващ радиофар с ав¬
томатичен отговор
-^-ориентир корчб. ориентиращ фар
плавучий плаващ фар - («а специален пла¬
вателен съд)
~, посадочный ав. фар за кацане
промежуточный чв. междинен фар (на¬
вигационна слеДа)
радиолокационный радиолокационен фар
(рчДчров)	.
световой кораб. светещ фар
угловой стр. ъглов направляващ блок
(за мазилката)	.
/-, штукатурный стр. 1. майка, изравнител¬
на летва (по която мчзачът се воДи и за-
глажда еДнакво Дебчло и равно) 2. пътечка,
ивица (от мазилката, направена от ма¬
зача, за Да 'сч воДи по нея)
маятник м 1. махало 2. жп. люлков [изпре¬
варващ] лост (нч парен локомотив)
баллистический съпр., воен, балистично
махало
/х/, гидрометрический	физ. хидрометрично
махало
горизонтальный хоризонтално махало
(в, сеизмологията)
динамометрический изм. динамометрично
махало
			_	МЕД
/хх, компенсационный компенсационно маха¬
ло (нч часовник)
компенсированный	геоД. компенсирано
махало
/х, конический конусно махало
х-х, математический математично [просто]
махало
оборотный гчофиз. обръщаемо [реве-рси-
онно] махало (физично)
секундный секундно махало (просто ма¬
хало с полупчриода I сек)
сложный сложно [физично] махало
сферический сферично махало
/х/, торсионный торзионно махало
ударный съпр. ударно махало (зч изпит¬
ване на жилавост)
уравнительный уравнително махало (на
часовник)	'
физический вж. маятник, сложный
~ Фуко мех. махало на Фуко
х~, центробежный центробежно махало (нч
регулатор )
циклоидальный мех. циклоидно махало
эвольвёнтный мех. еволвентно махало
маятниковый махален; люлков
мгла ж пыльная метео суха мъгла (от Дим,
прашинки)	.
меандр м 1. хидр. меандър (подковообразна)
извивка на речно корито 2. чрх. меандър
(лентообразен орнамент с извивки) 3. маш.
меакдрова предавка (зъбна — използува се
в метчлорежещимашини)
мебель ж мебел, - мебели
мега. . . мега. . . (в наименованията на измер¬
вателни единици — увеличение милион пъти.
т. е. 10е)
мегабар м физ. мегабар (еДиницч за налягане)
мегаватт м ел.. изм. мегават
мегавольт м ел.. изм. мегаволт
мегагерц м физ., изм. мегахерц
мегаджоуль м физ., изм. мегаджаул
мегадйна ж физ., изм. мегадина
мегакюрй м физ., изм. мегакюри
мегатонна ж мегатонч (условна единица за
мощността на ядрен заряд, съответству-
вчщ на мощносттч на милион тона три¬
нитротолуол )
мегафарада ж ел.. изм. мегафарад
мегафон м ак. мегафон, звукова тръба, фу¬
ния за предаване на - устна информация
(без или с uuскочестотuа усилвателна апа¬
ратура)
мегаэлектронвольт м изм. мегаелектронволт
меггер (мегомметр) м ел. мегаомметър, мегер
(за измерване нч изолацията)
мегом м изм. мегаом
мёд м хран. мед
пчелиный пчелен мед
сотовый мед на пити
спускной центрофугиран мед
медведка ж 1. (ръчна) багажна количка,
двуколка (напр. за обслужване на жп.
гари) 2. Дърв. руканка, рукан (стъргало
с Двч Дръжки) 3. пробивачка, перфоратор,

416
МЕД

проса за дупки (нспр. при монтаж ни ме-
уелоконструхции )
мёдeoбжигательоый мсдопържнлсн, (служещ)
за пържено ми модни —уд»
медеплавильный мсдоттеилон, (служещ) за
тоноко на мод; йедодтбквоп
медиана ж мат. моднаки (не триъгълник)
медистый меден, мсдтcъдъpжащ; модоподобоп
медицИна ж авuацзOоокя авиационна меди¬
цини
—, космическая	космическа медицина
медленно действующий 6ан иодойству нищ
мед.neонслётучий хим. круднтлсmпив
йедлемный бавен; ядр. банно движещ ст (зс
елементарни частице)
йёдйсотйт м минер, модмонтит
меднение с мет., обр. мет. птмсдявачо
медник м медник^, бакърджзя
медницкая ж мддкикарска работилница, Оа-
къражиИнкпа
йёдоо-кммийчоый хим.. техст. моди т-айт-
нячон
меднолитейная ж медиа лсярие, леярна за
мед
меднолитейщик м леяр ма мод [медия изделия]
медно-марганцевый мет. модчо-мангеитв
йeдоtс-оUкёnёвый мет. медно-чикопов
меднопрокатный- (служещ) за валцуване на
мод
меднорудный геол, (съдържащ. разполагащ)
. с модна руда, модорудон
медно-свинцовый мет. йедит-тпонеи
йёдн<о-uИнксвый мет. мсдио-цкиктв
медный меден (непр. изработен от мгд);
моден (съдържащ меД — нзпр. сплав),
медосъдържащ
медобслуживание с медицинска службе (нзпр.
нс ■ рудних, зивоД)
медовИк м минер, мсляк, мтдтм камък
медовый хрен. моден, модон
медонос м хран. йодоиоснт растсико
медпомощь ж медицински [санитарна] помощ
медпункт медицинска службе, мтдйцимск»
пункт
медь ж хим. мед, Си
азотистая мсдтм нитрид
азотиткHспая модем (II) нитрат, куери-
питрак
анодная анодна мод
бромистая мсдтм (I) бромид, куерт6рт-
мид; медок (II) бромид, куnркбртмид
водородистая модсн хидряд
~ в чушках мтд ма блокове
~, гранулированная гранулирана мод
губчатая гъбеста мсд
жёлтая месинг
нОдястая моде'» (I) йодид, купртйодид
катодная «итодма [опоккропиmче| мод
~, ксовёатёрная коннорторма мод
красная чиста мод (слеД огнево рафини¬
ране)
~, кремнИстая леяр. модом силицид
легированная медна свлав
листовКя мод пи лиска, модна лемирича
неочИщенная исп—тайстт»и мод
обмоточная ел. мтд ма чaйоткa, иамтmъа
ма мод
одосхnДрзcтая модом (I) хлорид, купро-
хлоряд
основная углекИслая тситно» моде» кар¬
бонат, мтдтм (II) дяхидроксиеарбокит
отожжённая о-грята '.мтд
,-j, полосовАя модна псити
иолусернйсткя модом (I) сулфид, купро-
сулфид
прутковая мод ма врът», орътона мод
радиоактивная радиоактивна мод
рафинированная рафинирана мсд
„j, роданистая моден (I) тиоцианат, модом
(I)	роданид; модем (II) тиоцианат, модем
(II)	роданид
розетнкя мод па дисково или шайби (ра¬
финирана )
г-', самородная минер. сайтртдче мсд
сернйсткя модом (1) сулфид, купртсуп-
фяд; модт» (II) сулфид, кунрисулфид
сернокИслая моден (I) сулфат, купртсуп-
фит; мтдтм (II) сулфат, куприсулфат
синеродистая модт» (I) цианид, кувро-
цнанид; мтдс» (II) цианид, куврициачкд
сортовАя мтд пи профиля (пръти). про¬
филна мод
сурьмянистая модт» иитямтияд
сырая в нс. медь, черная
твёрдотянутая твъ-доязтогпоиa мод
техническая технически .мод
углекйслкя ■ моден (I) карбонат, куп-одар-
бонат
уксуснокИслая модом (II) aпсmaк, куври-
ицетит
фосфористая моден (I) фосфид; модом (II)
фосфид
хлористая мсдтм (I) хлорид, купрохлорид
~, хлорная моден (II) хлорид, куе-ихло-яд
хлорноватокИслая меден (II) хлорат
~, цементационная [цементная] ■ цимонтка
[у-асма] мдд
цианистая вж. медь, синеродистая
чёрная | черновая] чтрка [сурове, чорифн-
иирана, ктчнорттриа| мод
чушковая вж. медь в чушках
электролитическая [электролизная] елек¬
тролитна |елоктртаизче, катодна] мтд
межа ж геоД. мсжде, граница; синор
межатомный хим., физ. между атомом
межгакнуnЯаоый вж. межзернйстый
мёжден■дайтоый мет-. мождудондритои
междоузлие с физ. мсждувъзлио (нзпр. не
кристална решетхе)
междуведомственный между отраслов
междувиткдвый ел. (лежащ) между »айоmк»
междугородный междуградски
междузубие с меш. мождузъбид, впадина меж¬
ду зъбито (на холело)
междукаскАдный	(лежсщ) между стъпала
[стопомн], мождустъпалоп
междукр исталлИческий	между кристален
междуйOЛёкуnЯаоын мёждумопекулео, меж-
думспёк•упяаён

417
МЕЛ
мсждуполюсный ел. мшждуполюсен, (лежащ)
между полюси
междупутье с жп. междуосово разстояние
(на две успоредни линии)
междурёльсовый жп. между релсов
мсждурсчье с мсждурсчис, местност между двс
реки
мсждурядьс с с. ст. междуредие, разстояние
при мсждурсдово обработване (на поч¬
вата )
междустблпис арх. между кол онио разстояние,
стъпка между колони
междустрОчие полигр. междуредие
аeждуэлектрбдеый мсждуелектродсн
междуэтажный спр. междуетажен
межевание с прокарване на граници; разгра¬
ничаване
межевой разграничителен; граничен
мсжень ж хидр. трайно маловодие, продъл¬
жителен {сезонен] нисък стоеж на водата
(в река)
меженный маловоден
межзаводской мсждузаводски
межзвёздный астр, междузвезден
межзерн истый мет. между зърнест
межибнный междуйонсн
межконтинентальный ракет. между континен¬
тален
межкристаллитный (межкристалл йчсский) меж¬
ду кристален
аeжлааповый радио междуламшов, (лежащ)
между лампи (електронни)
мсжлисто вой ел. мсждул истов (напр. за. изо¬
лация )
аeжеуклдееый ядр. между ну клеонсн
межник м геоД. межда, граница
межопсрационный мсждуоперационсн (напр.
транспорт)
межоссвбй маш. междуосов
межпластовый геол, между пластов
межснстёмный ел. мсжду^ст^сн. (напр. за
връзка межДу )нерг^^и^т^.^и)
мсжфазовый междуфазсн, мсждуфазов
межцеховой междуцехов (напр. транспорт)
мсжийкловый междуциклов
аежчастйчныH ядр. междучастичен
мсжшпальный жп. междутр авсрсов
межъядерный мсждуядрсн
аежэлектрбдеый между елс кт роден
мсздра ж кож. мавия, л узд р а (месестата
стрина на необработена кожа)
мездрёнис с кож. обезлсшванс, шсрванс
(отстраняване на некожнапа пъкан)
— «на сбйвок» обсзлешване с тъпи ножове
■— «на срСзок» обезлешване с остри ножовс
мездрильщик м кож. обсзлешвач, шсрвач
мездрить кож. обсзлсшеим, шервам
мездря к м кож. нож за обезлешване
аезоагрсгат м пепр. мсзоагрсгат (със средно
голема зърна)
мезоатом физ. мезоатом
аезодиеамика ж мсзодинамика (в квантова
теория ни пелете)
мезозой м геол, мсзозойска сра, мезозой
мезозона ж петр. мезозона (среДна зона при
метаморфизма на скалите)
мезолит м 1. геол. мезолит (средната епохи
от каменния период) 2. минер, мезолит
мезомёр м ядр. мезомср
мезомерия ж ядр. мезомерия
мезомолекула ядр. мезомолекула
мезоморфный мезоморфеи
мсзон м яДр. мезон
вСкторный вскторсн мезон
~, заряженный зарсдсн мезон
К- К-мезон, каон
— космического излучёния мсзон от- косми¬
ческо излъчване
лёгкий лек мсзон
мю- р-мсзон, мюон
нейтральный неутрален мсзон
отрицательно зараженный отрицателно
зарсдсн мезон
~, пи- Яеммсон, пион
положительно заряженный положително
зарсдсн мезон
скалярный скаларсн мсзон
тяжёлый тежък мсзон
мезоний м ядр. мезонин (свързана система от
положителен мюон а електрон)
мезонин м арх. мсцанин, полустаж (над пар¬
терния епаж)
мезонный яДр. мсзонсн
мезопауза ж	геофиз. мезопауза (преходен
атмосферен слой между мезосферита а
термосферата —■ на височина оноло 80 км)
мезорельСф м геол. мезорелеф (за форма ни
земната повърхност между макро- а мак-
аерелеф )
мезосфСра ж геофиз. мезосфера (слой на ат¬
мосферата на височина 40—80 км)
мезотбрий) м хим. мсзоторий
мезо-форма ж мезоформа (неактивна форма)
мейергофферит м минер. аеHергоферит
мсймиин. м минер, меймики^ тунгстит, вол¬
фрамова охра
мейонит м минер. мейонит
аекбеовый хим. меконав (от меkаневата ки¬
селина )
мсл м 1. Петр. тебешир, креда 2. геол, креда
(съкратено наименовани) на крейнин пе¬
риод а креДната система) 3. изм., ак.
мел (изгънсастемни единица за височината
на звуки)	.
активированный пепр. активирана крсда
верхний геол, горна креда (серия, епохи)
ископаемый пепр. изкопаема креда
красный чсрвсна креда
~, кускбвый бучковидна крсда
~, литографский литографска креда
молотый мляна крсда, тебешир на прах
нижний геол. долна креда (серия, епоха)
озёрный езерна крсда
осаждённый хим. утаена креда, утаен
карбонат
отмученный пречистена [промита] креда
мслаконйт м минер. мслаконит, парамела¬
конит, природен мсден окис
мслалит м мслалит (керамичен материал)
% Руско-български политехнически речник

МЕЛ
418
меламин м хим. меламин
меланж м 1. хим. меланж (смчс от концентри¬
рани сярна и азотна киселина) 2. текст.
меланж, меланжиран плат
меланжйрование с текст. меланжиране
меланин м меланин (пигмент)
мелаийт м минер, мелинит (черноо цветен а
разновиДност на минерала андрадит)
меланованадит м минер, меланованадит
меланократовый пчтр. меланократов
меласса ж меласа (отпадъчен продукт при
захарно производство)
мелафир м петр. мелафир (основна ефузивна
скала)
меление с стр. покриване с креда, белосване;
кредоване (в бояДжийството)
мелилит м минер, мелилит, сомервилит
мелинит м мелини^т, пикринова киселина
(взривно вещество)
мелиорация ж мелиорация (трайно поДоб-
рявчне на естествените почвени условия)
~, агролесотехнйческая мелиорация чрез
лесотехнически мероприятия
~, гидротехническая мелиорация чрез на¬
появане и отводняване
~ земель с. ст. вж. мелиорация
~ климата подобряване на климата (в ре¬
зултат нч комплексни мероприятия)
химическая мелиорация чрез химически
изменения (в структурата на почвата)
мелкий 1. дребен, ситен 2. плитък, недълбок
мелпоблочный стр. дребноблоков
мелковкрапленный геол. дребновпръснат
мелководье с плитчина; ниско равнище на
вода
мелководный плитководен
мелкогравийный ситнобаластрен, ситночакъ-
лен
мелкодисперсный ситноразсипан, ситнораз-
пределен, ситнодисперсен
мелкозалбженный стр. плиткозаложен (за
фунДчмчнт )
мелкозём м с. ст. ситен пясък (с размер на
зърното поД 0,25 мм)
мелкозернистость ж дребнозърнестост
мелкозернистый дребнозърнест
мелкозубчатый (който е) със ситни зъби
мелкоигбльчатый крист. дребноиглест
мелкокалиберный малокалибрен
мелкокристаллический дребнокристален
мелколСсье с ниска гора; храсталак
мелкомасштабный геоД. дребномащабен
мелкомблотый ситно смлян
мелкопбристый дребнопорест, дребношуплест
мелкораздробленный ситно раздробен [на¬
трошен]
мелкоразмолотый вж. мелкомблотый
мелкорослый с. ст. нисък (зч растения),
дребен, малък (за животни)
мелкосерийный дребносериен
мелкосидящий корчб. плиткогазчщ
мелкослбйный (характеризиращ се) с тесни
годишни пръстени (за Дървесина)
мелкосортный (който е) с профил с малки
размери (напр. за профилна стомана)
мелкотоварник м стр. късоразмерен дървен
материал
мелкошёрстный късовлакнест
мелкоячеистый	дребноклетъчен; ситномре-
жест; финопорест
мелование с кредиране (при боядисване, в
хартиена промишленост)
мелованный кредиран, напълнен с креда
меловой геол. креден
мелонит м	минер, мелонит, черен гранат
мелотёрка ж мелница за креда
мСлочь ж мин. ситнеж, дребосък, прах
~, антрацитовая ситен антрацит, ситни чн-
трацитови въглища
~, асбестовая азбестов ситнеж, ситен аз¬
бест; късовлакнест азбест
брикСтная брикетен ситнеж
буровЧя 1. сондажен шлам 2. - (скален)
ситнеж от пробиване (на взривни Дупки)
зарубная подкопен ситнеж
каменная стр. ситнеж от камък (при об¬
работване нч камъка)
каменноугольная въглищен ситнеж
коксовая мет. коксов ситнеж, коксови
отпадъци
~ кирпича натрошени тухли
оборотная мет. оборотен ситнеж (при
агломерация на‘руда)
пробковая корков ситнеж
рудная руден ситнеж
угольная въглищен ситнеж; ситни въг¬
лища
шлаковая мет. шлаков ситнеж, ситеи
шлак
мель ж плитковина, плитчина, плитко място
мелькание с трепкане, мигане
цветов тле. тренкчнч на цвета
~ яркости тлч. трепкане па яркостта
мельниковйт м минер. мелниковит (колоиДна
разновиДност на пирита)
мСльница ж мелница, мелачка
~, барабанная барабанна мелница
~, барабанно-шаровая	барабанна толкова
мелница
бильная вж. мельница, ударная
~, вальцовая 1. хран. валцова мелница
2. обог. валцова трошачка
~, ветряная вятърна мелница
вибрационная хим. вибрационна мелница
вихревая вж. мельница, струйная
~, водяная водна мелница, воденица
галечная 1. мин. чакълена мелница (за
мчлещи тела сч използуват рудни късове)
2. барабанна мелница с кремъчна облицовка
(и кремъчни мелещи тела)
горная руднична [минна] мелница
дисковая хран. дискова мелница
~ для крупного размола мелница за едро
мелене
~ для мелкого размола мелница за ситно
мелене
~ для мокрого помбла мелница за мокро ме¬
лене
~ для размола растйтельного волокна харт.
(конусна) мелница за растителни влакна
419
МЕГ
для сухого помола мелница за сухо мелене
дробильная трошачка, мелница за едро
мелене, дезинтегратор
коллоидная хим. колоидна мелница
—, кольцевая пръстеновидна мелница (с
цилиндрични мелещи пела)
коническая [конусная] харт. конусна мел¬
ница
кофСйная хран. мелница за кафе
—	многокамерная шаровая многокамерна
топкова мелница
-г, молотковая чукова мелница (обикн. за
изготвяне на паах-обаuзнa гааива от въг-
лигца, торф)
мукомольная мелница за брашно
—	обдирочная	ударно-лющачна мелница
пальцевая (центробежна) палцова мел¬
ница, дезинтегратор
прутковая вж. мСльница, стержневая
пылсугольная мелница за меленс на прах
(ний-често гъглищи)
роликовая [рольковая] вж. мельница, цен¬
тробежная маятниковая
самоизмсльчёния - самомелеща мелница
(за мелеща■ тела с) използуват, късове от
мелещия се материал)
сепараторная сепараторна мелница (раз¬
деля смления материал по големина ни зър¬
ното)
стержневая прътова мелница (мелещите
тела са кръгли стоманени парчета с дъл¬
жина. равна на дължината на барабани)
струйная струйна мелница (без мелеща
тела )
трубная [трубчатая] тръбна мелница
—гольная мелница за въглища
ударная ударна мелница, мелница с удар¬
но действие, дезинтегратор
ударно-дисковая ударно-дискова мелница
центробежная центробежна мелница
центробСжная маятниковая центробежна
махална мелница (с цилиндрични мелеща
тела — ролки)	.
чилийская чашева [бсгунна] мелница,
колсргапг, бегун
—, шаровая топкова мелница
шахтная гж. мСльница, горная
электрическая електрическа мелница
мельничный мелничен; воденичен
мсльтейгйт м Петр. мелтсйгит (меланокрит-
ни алкална скали)
мельхиор м мелхиор (сплав на мед. цинк,
никел а желязо)
мельчать 1. с. сп. . издребнявам, ставам по-
дребен [по-малък] 2. кораб, (без 1 а 2 л)
става по-плитък (напр. зи река)
мельчёние с дробене, раздробяване
мсльчйть смилам; надробявам, иатрошавам
мел я сса ж гж. мсласса
мембрана ж мембрана, диафрагма; преграда
гармониковая мембрана-хармоника, сил¬
. фонна мембрана (в автоматично-регули¬
ращи апаратури)
грамофонна# грамофонна мембрана
ионообмСнная йоннообменна мембрааа
(нипр. в ипаритури за омекотяван) на воДа)
коническая конусна мембрана
металлическая метална мембрана
плоская плоска мембрана
пористая пореста мембрана
предохранительная мембранен предпази¬
тел (срещу налягане), предпазна мембрана
резиновая гумена мембрана
, стеклйнная стъклена мембрана
телефонная телефонна мембрана
мембранный мембранен
мендслСвий м хим. менделевий (изкуствено
получен радиоактивен елемент с пореДен
номер 101), Md
менделеевит м геол. менделеевит (разновид¬
ност на минерала пиаехлоа)
мендипит м минер. мендипит, хлоршпат
мендоцит м минер, мен.чоцит
менегинит м минер. мснсгинит
мСнзула ж геоД. мензула, планшет (за геоде¬
зични снимки с кипрегел)
мензурка ж мензурка (лабораторен уреД)
мениск м 1. физ. менискус, мениск (закриве¬
на свободна повърхност на течност в ка¬
пилярни тръби) 2. опт. изпъкнало-вдлъб-
ната леща, мсниск 3. обр. мет. изпъкналост
(на повърхности, межДу които с$ кове)
видимый видим менискус
вогнутый вдлъбнат менискус (при мо¬
крещи течности)
выпуклый изпъкнал менискус (при нв-
мокрещи течности)
отрицательный разсейваща леща (из¬
пъкнал о- вдлъбни ти)
положительный събирателна леща (гДлъб-
нито-изпъкнали )
~ равной кривизны нулева леща
ментил м хим. ментил (радикал)
ментол м хим. ментол
мСра ж (вж. също меры мн) 1. мярка; едини¬
ца за измерване 2. мярка (веществено въз¬
произвеждаща единицата за измерване).
мера 3. мярка, мероприятие
—	вместимости мярка за вместимост [обем]
градусная мярка в градуси, градусня
мярка
~ длины мярка за дължина
—	ёмкости вж. мСра вместимости
квадратная мярка за лице, квадратна
мярка (с две измерения)
клеймёная изм. маркирана мярка (напр.
теглилка )
концевая плоскопаралелна - гранична мяр¬
ка, измервателна плочка
кубическая мярка за обсм, кубична мярка
(с -три измерения)
линейная мярка за дължина, линейна
мярка (с еДно измерение)
метрическая метрична мярка
~ необратимости физ. мярка за необратимост
—	объёма мярка за обем
образцовая образцова мярка (устано¬
вена с висока точност)
основная основна единица за измерване
МЕР
42fr
-~, относительная относителна мярка
~ площади мярка за лице [площ]
производная производна мярка (на еди¬
ница за измерване)
рабочая работна мярка
радианная радиан (измервателна едини¬
ца за равнинен ъгъл: 1 рад =180° (я—
=* 57° 17'44,8")
~, рассСивания физ. мярка за разсейването
угловая 1. мярка за ъгъл (напр. градус.
радиан) 2. уред за измерване на ъгли (нчпр.
транспортир )
штриховая мярка с деления (напр. за
Дължина. за ъгъл)
~, эталонная еталонна мярка
мервинит м минер, мервинит
мергелеванис с с. ст. мергелуване
мСргелистый геол. мергелей
мергель м петр. мергел (сеДиментна скала
от варовито и глинесто вещество)
битуминозный (битумный] битумен мер¬
гел
гипсоносный гипсоносен мергел
глинистый глинест мергел (с повишено
съдържание на глинесто вчщчство)
доломитовый доломитен мергел (карбо-
нашното вещество ч от минерала Доломит)
известковый варовиков мергел
илистый тинсст мергел
кремнистый силициев мергел
меловой креден мергел
песчанистый [песчаный] песъчлив мср-
гсл
сланцеватый шистозен мсргсл
солсносный солен мергел
триасовый триасов мергел
формовочный леярски мергел
цементный циментов мергел
мсрСйный кож. награпен, назърнен, шагрени-
ран
мерся ж кож. грапавина, назърненост, ша-
грси, текстура
мерзлота ж геол. замръзналост
вечная (зона на) многогодишна замръз¬
налост
мерзлотовСд м специалист по геокриология
мерзлотоведение с геокриология (наука за
многогодишно замръзналите скали, почви и
грунтове)
мерзлотомёр м (уред за опреДеляне Дълбочи¬
ната на замръзналия слой)
меридиан м геод., чстр. - меридиан
~, астрономический астрономичен мери¬
диан
географический географски, меридиан
~, геодезический геодезичен меридиан
геомагнитный геомагнитен меридиан
гринвичский гринички [гринвички] ме¬
ридиан
земной зсмен меридиан
компасный компасен меридиан
магнйтный магнитен меридиан
~ наблюдателя меридиан на наблюдателя
начальный начален меридиан, нулсв ме¬
ридиан
~, небСсный небесен меридиан
нулевой вж. меридиан, начальный
~, осевой осов меридиан
меридианный меридианен
меридиональный меридионалсн (намиращ се
в направление север—юг)
мерило с икон. мерило, критерий
мерильный измервателен, мерителен
меринос м с. ст. мериносова овца
мерительный измервателен, мерителен; из -
мерващ
мерить меря, измервам; премервам; претеглям
мёр ка ж мярка
координатная геоД. координата
меркаллит м минер. меркалит
меркапталь м хим. меркаптал, тиоацетал
меркаптан м - хим. меркаптан, тиоалкохол..
тиол
меркаптид м хим. меркаптид
меркаптол м хим. меркаптол
меркурйд м меркурид (съединение на живак®
с метал)
меркуримётрия ж меркуримстрия (обемн,оана-
литичен метоД с титруване с меркурини
тратов разтвор)
меркурйрованис с хим. мсркуриране (вкарва
не на живчк в органично съединение)
меркуромётрия ж меркуромстрия (метод на-
утаечен обемен анализ с титруванч с мер-
куронитра^ов разтвор)
мерлушка ж кож. обработена агнешка кожа
мСрный 1. измервателен, мерителен 2. отмерев,
ритмичен
мероксён м минер, мерокссн (разновиДност
на биотита)
меррилйт м мерилит (минерал, срещащ сч >
метеорита)
мерсеризация ж текст, мерсеризация, мерсе -
ризиране (обработване с алкален разтвор)
мерсеризование с вж. мерсеризация
мСртсль м стр. разтвор (за. зиДане), замазка;,
хоросан
воздушно-твердСющий	втвърдяващ ее
на въздуха разтвор
огнеупорный огнеупорна замазка
мерцание с 1. свт. блещукаме, мигане 2. астр.
трепкаме, мигане
~ звёзд трепканс [мигане] на звездите
~ изображения тлч. трепка не [мигане] н\-
изображението
~ катода ел. мигане на катода, фликер-
ефект
мСры мн (вж. също мёра ж) .мерки
~ безопасности мерки за (осигуряване на)
безопасност
~ защиты мерки за защита
концевые изм. плоскопаралелни гранични
мерки, измервателни плочки
—, предохранительные предпазни мерки
—, противопожарные противопожарни мерки
[мероприятия]
профилактические предпазни [профилак¬
тични] мсрки
угловые жёсткие изм. ъглови шаблони

421
МЕС
~ элск-рЯческих неличНи морен зи слсктрн-
асскнmо величини (за веществено възпроиз-
вежедене на единици зс измерване, нзпр.
зз съпротивление, капацитет, инДухтив-
ност )
месдоза (мессдбза) ж 1. меедоза, хидравличен
мембранен дк»айтйотър 2. обр. мет. дн-
иийтйетъв за измерване на сйпято ми ря¬
зано
ёмкостная	дкиимомотър е капацитивно
дсЙствно
•мсилка ж месзчхз. бъркачка; миксер
—взбивалка резбивечка, бъркачка (в про¬
изводство ни зихерни изДелия)
—	, лопастная лопаткова масички
таёхваnкCвая тривалптва мссачка
меейть меся (тесто, глина)
•мйёсepштИхеnь м полигр. щкхсл; нож за гра¬
виране
местК мн присучек техст. дефект от заври-
ди мт
местность ж горная планинска местност
местный местен, локален
место с място
вакаотосе физ. свободно |празит^ място,
ваканция (зс разполагане нс електрон)
~ ввода вход, въвеждано (непр. ни тръбс,
хабел )
~ взятия образца място ма вземаме ми оро-а
включения ел. място не включване
~ вскрытия мин. място ма разкриваме
~ выгрузки място ма разтоварване, резmтва-
рищо
—	вылета ев. стертова площадка
геометрическое мат. гстмотвкаио място
~ для отвала мин. насипкщо. табан, халде
—	для сндОмья седалка
—, для стоянки вж. место стой яки
—, достроечное доскртоаио място (в корабо¬
строителници)
заложСния шИхкы • място ма залагане ма
шихта
—> захоронения радиоактИвных отходов ядр.
място зи погребване [заравяне] ми радио¬
активни отпадъци
—• излома сж. место перелома
контАкта ел. контактно мяско; коитактмт
нотно
—	мазкичОмия	местоназначение (нзпр. не
товар); адрес
обрыва ел. място на скъсване [прскъсвиис]
■-> отбора мяско ма (лаpo--)от»ома»о [отда¬
вано]
-- повреждения ел. място иа оонредаки
—■ перелома място ма счупване [разрушаване,
скъсваме]
плацкартное жп.. трансп. запазено място
-/ пробоя ел. място ни пробива
рабочее работно място
сбCасчосё място [площадка, позиция] за
монтаж
сдачи място на врсдиваке
~ соприкосновения вж. место контакта
стартовое рекет. стартова площадка
~ стоянки стоянка, място за стоене (парки*
раме]; сдирке
тонкое текст, утъноно място
узкое-икон. тясно място (непр. с произ¬
воДството )
управления управление, ръководство,
сграда ма управлението (нспр. взводорп^
ривление)
~ утОчки мин. място ма изтичаме (нспр. не
гез)
якорное хораб. ктmвс»т място
местонахождение с 1. резвтптжечио, место¬
нахождение 2. геол. находище
местоположение с мссттвопожсико; резnоптжо-
HHe, втлтжоиис
месторасположение с йоскоризптпожснйо; раз¬
положение, положение
месторождение с геол. находище; мин. нехо-
дишо. зелсж (естествено натрупване ни
полезни изкопаеми с земната хори)
аллювиАльное апувкалнт [наноспо] на¬
ходище
ивомигмaтйaосктт аотмагйитячнт нахо¬
дище
6апансито [6иламствто] балансово нахо¬
дище (включено с промишлено използуване)
бямскасоматйческоо -»йотасойатиант на¬
' ходищс
бnизповеpхосстосе впятkт залегнало на¬
ходище
буаоугсльосе находище на кафяня нъг-
пйша
нскрытое разкрито находище
вттвHанот нторячио находище
вывСтривания	и3нс-Р»-олно находище
(екзогенно )
вЫааботаносё изработено [иззето] находи¬
ще
гИзонос газово находище, находище пи
газ
газонефтяное газOнсфксно находище
гка—тmсвмальнтт хядрткeрйалит нахо¬
дище
гноокe-йапьнтe хино-с-малио находище
~s, гкстс-ойагйатйчeскоо	хкстeройагйитйа-
мт находище, йагмиккчнт-оновlйактпктно на¬
ходище
гнездовое гноздтнт [гнeздттбразно] на¬
ходище
железорудное железо рудно находище
жИльное жил но находище (изкопаемото
е поД форма ни жили), жила
-■>, забалансовое извъибалансоно находище
(може да бъде обехт на промишлено изпол¬
зуване в бъдеще)
s, инфильтрационное янфяптрацяоннт на¬
ходище
истощённое изтощено [обеднено] нахо¬
дище
кайсннтe каменно находище, находище
пи камък
камeнноугопьитс каменовъглено нахо¬
дище
карстовое карстово находище

МЕС
комплексное комплексно находище (ни
няколко полезни, изкопаеми)
г~, контЛктное контактно.находище
контЛктово-метаморфическое контактно¬
метаморфно находище
контМктово-иетлсоилтныеское контактно-
метасоматично находище
коренное коренно [първично] находище
криптомлгматйчоское криптомагматично
находище
крутопЛдающео стръмнозападащо нахо¬
дище
ликв-рионное ликвационно находище
линзообразное	дещообранно
магматическое	млгматично [ендогенно]
находище (образувано в резултат ни въ¬
трешни геоложки процеси)
м-гм-тогённоо вж. месторождение, магма¬
тическое
, мезотермЛльное мезотсрмално находище
метаморфизованное мстаморфозирано на¬
ходище	,
метлморфогонное метаморфогснно нахо¬
дище
метмсоммтичоское метасоматично находи¬
ще
многоплановое находище (на нефт)
в няколко хоризонта
наклонное наклонено находище
~ неглубокого залег-ния вж. месторождение,
бснзповёрхностноо
непромышленное непромишлеяо находи¬
ще, находище без промишлено значение
нефтяное нефтено находище
низкотемпературное	вискотсмпературно
находище (хидаопеамилно)
обводнённое наводнено находище
обломочное отломъчно находище
обследованное проучено находище
ортомагматИческое ортомагматично нахо¬
ждение (впръслецщ шлира, лещи всреД
мигмени скали)
ос-дочное утаено [седиментно] находищс,
утаени седиментни скали
ост-точное остатъчно находище
~, первичное първично находище
»**, перимагммтйческое псримагматично нахо¬
дище
пл-стовоо пластово находище
платформенное платформено находище
пневматолитическое	[пневмлтосИтовое]
пневматолитно находище	(образувано на¬
право от летливите вещества на магмата)
поверхностное екзогенно [повърхностно]
находище
подготовленное подготвено [готово] на¬
ходище (за изземване)
~ полезных ископаемых находище на по¬
лезни изкопаеми
поснмотлллныоское многомстално нахо¬
дище
пологозалегЛющое полегато залягащо на¬
ходище
~ природного гЛза находище на природен
газ
прожйсковое находище с малки [дребни!
жили
промышленное промишлено находище-
находище с промишлено значение
протомагматйческое протомагматично на¬
ходище
рмзвОданное вж. месторождение, обслОдо-
ванное
россыпное разсипно находище
—, рудное рудно находище
сегрегационное сегреганионно находище
сингенетическое сингенстично находище
скМрновое скарново находище
соляное солно находище
~, телетермЛслное телстермално находище
торфяное торфено находище, находище на
торф
угольное въглищно находище
фузнвное вж, месторождение, гистером-г-
матйческое
экзогенное екзогенно находище
~, элюви-льное извстрително находище
эндогённое ендогенно находище
эпигенетическое спигенстично находище
эпитермальное епитермално находище
мОсяц м лномллнстныескнй астр. аномали-
стичсн месец
—драконИчоский драконовски мессц
звёздный вж, месяц, сидерический
лунный вж. месяц, синодический
~ сидерический звезден [сидсричен] мссец
синодическиИ лунен [синодичсн] месен
(използува се за аенава ни лунните кален¬
дара )
тропИческий тропичен месец
мет-алюмин-т м хам. метаалуминат, сол на
метаалуминиевата киселина
метамрсен-т м хам. метаарсенат, сол на мета-
арсенсната киселина
метаболизм м метаболизъм, обмен на вещест¬
вата
метаборЛт м хам. метаборат, сол на метабор-
ната киселина
метаванад-т м хим. метаванадат, сол на мета-
ванадиевата киселина
мотаварисцИт - м минер. метаварисцит
мотависмутМт м хам. метабисмутат, сол на
метабисмутената киселина
метавоксит м минер, метавоксит
мет-во^фрам-т м хам. метаволфрамат
мотмгалМктикм ж астр, метагалактика
мотагидроборацИт м минер, мстахидроборациз
метмдИн м ел. метадин, метaдие-тееератор
генератор вж. метаднн
метаизомёр м хам. метаизомер
метакислот- ж хам, метакиселина (с най-
ниско съдържана) на водород)
метакремнекИслый хим.	метасиликат, мета -
силициев
метакрилМт м	хим, метакрилат, сол или
естер на метакриловата киселина
метаксйт м минер. метаксит (разновидност на
хризотила )
металл м (вж. също мет-ллы мн) мотал
активный мет. активен метал

423
МЕТ
антифрикционный амтифрикционен [ла¬
герен] метал
безусадочный мет. метал без свиване
бСлый бял метал, лагерна композиция;
бабит
благородный благороден метал
~ в слйтках мстал на блокове
вторичный вторичен метал (слеД претопя¬
ване от отпадъци)
—■, гранулированный мет. метал в а зърна,
гранулиран метал
~, - губчатый мет. гъбсст метал, метална гъба
двутавровый мет. метални пръти с двой¬
но Т-образно сечение
-^, дефинитный икон, дефицитен метал; вно¬
сен метал
~, заливочный антифрикционен [лагерен]
метал (който се залива върху черупката на
лагера)
защитный защитен метал, защитно метал¬
но покритие
~/, зеркально-полированный листовой поли¬
рана ламарина
~, зеркальный (меДно-калаена сплав)
зернёный [зернистый] вж. металл, гра¬
нулированный
~, катаный мет. валцуван метал
—-, катодный електролитен [електролизен]
мстал (получен на катоДа), метал, получен
[пречистен] с помощта па електролиза
керамический мчтaлoкчранйчен материал,
металокерамика (получена по методи на
прахова металургия)
ковкий ковък метал
~, колокольный мстал за камбани
~, легированный легиран мстал
~, лёгкий лек мстал
-—, легкоплавкий леснотопим метал
~, лемСшный стомана за лемежи (на плу¬
гове)
листовой листов метал, ламарина
~. литой термитный зав. тсрмитна сплав
(за термитно заваряване)
-~, мартеновский мартенова стомана
-—, накладной метал за плакиране (върху
метална лента)
~, наплавленный зав. взварен метал
~, основной мет., зае.. галв. основен метал
(на сплав; металът, който се заварява или,
покрива )
~, первичный първичен метал
~, переходный мет. преходен мстал
~, плакировочный вж. металл, накладной
-.'. подшипниковый вж. металл, антифрик¬
ционный
—полосовой мет. метал на ивици [лента],
чсмбср
порошковый метал на прах, метален прах
(в металокерамиката)
~, присадочный мет., зав. добавян метал;
заваръчен метал
~, прокатный валцуван метал
профильный мет. мстал на профили, про¬
филен метал
прутковый мстал на пръти, метални пръти
пушечный воен., -остар. оръдеен метал,
оръдеен бронз
раскисленный мет. откислен метал
~, расплавленный стопен [разтопен] метал,
метална стопилка
рафинированный пречистен [рафиниран]
метал
~, рСдкий мет., хим. рядък метал
самородный гчол. самороден метал
~, сварочный метал за заваряване
словолитный полие.. букволивна сплав
сортовой вж. металл, профильный
~, спечённый вж. металл, керамический
~, сырой мчт. суров [непречистен] метал
~, термитный вж. металл, литой термитный
~, типографский полигр. типографски метал,
букволивна сплав
толстолистовой дебелолистова ламарина
~, тонкий листовой тънка ламарина
тугоплавкий мъчнотопим [труднотопим]
метал
тягучий поддаващ сс на изтегляне мстал
~, фасонный вж. мстйлл, профильный
~, хладноломкий чуплив [трошлив] на сту¬
дено метал
цветной цветен мстал
чёрный черен метал
чушковый вж. металл в слитках
швСллерный мет. метални пръти с 11-
образно сеченис
шрифтовой вж. металл, словолитный
электролитический електролитен [елек-
тролизен] метал, мстал, получен с помощта
на електролиза
металлизатор м 1 апарат за метализация,
метализатор 2 пистолет за метализация
[разпрашаваге. разпръскване, разпиляване]
газовый апарат за газова [газопламенна]
метализация
~, порошковый апарат за метализация
прахообразен мсгал
электродуговбй апарат за електродъгова
метализация
металлизация ж метализация, метализиране
~, вакуумная вакуумна метализация (нч
студена или нагрята поДложка)
~, газовая газова метализация (с гчзопла-
менно стопяване на мчталч)
гальваническая галванична [елсктролиз-
на] метализация
диффузионная дифузионна метализация
(насищане на повърхностния слой най-
често на стоманени изДелия)
~, плазменная плазмена метализация
~ распылСнием метализация чрез разпраша-
ване (металът се стопява, пулверизирч и
напластява върху изДелието)
химическая химическа метализация
электродуговая електродъгова метализа-
ция (с електроДъгово стопяване на метала)
металлизированный метализиран, покрит с
мстал
металлизировать	мстализирам, покривам с
метал
металлический метален

424
МЕТ

моталлйик—тск6п м мeтaптграфскк микроскоп
мстапптбумажный	(направен) от йстап»зн-
рака хартия
йотаплтв0д м специалист по метилите
металловедение с мотапознанко (науки зс
металите н сплавите)
мсmаплтвCдчсскнй съобразен със знанията ми
за йсmалиmт
мстаппогснйаосeнИ (мотапптгённый) мотало-
гонен
йоmапптгC»ня ж геол. мотaпогония
йОтаппTгваф м	йeтaлтграф (специалист)
йотаплогвафHчсскнй йeталографсkй
мотаплог—афкя ж мет. мттaлтграфин (струк¬
турна и печстне)
высокотемпературная високотемператур¬
на йстaлтграфня
низкотемпературная	ннcкттомосраmувна
мсталтграфня
металлоёмкий (характеризиращ се) с голям
разход ни метал
мтталлтёйкость ж ихон. мeтa.лтвоглъшаис,
метил отм кост (количеството метал, раз¬
ходван зс производство ни определена ма¬
шине. механизъм, конструкция)'
моmаллTнд м нсметал, моталонд
металлоизделие с метално изделие, изделие от
метал
йтmaпптнскаmeль м мтталотърсаа
металлокерамики ж металокерамика, прахова
металургия (за получаване изделия от ме¬
тален прех чрез пресуване и спичане при
високи температури)
йemаппокс—амИаeскнй I. йeтa.пткс-ейнчск.
(изготнон) по методите ма орихона метал ур-
гня, 2. мстaлтксрамкчск,	(отнасящ се)
до методи ни металокерамиката
мemаппоконствУкцня ж мстaлтkтнcтрукпин
металлокб—д м ксуч. метален [стоманен] корд
йсmаллтлOй м йсmапн» отпадъци, стар метал
(вторични суровини)
мскаппомёт—ия ж мстептйeтркя, моталомот-
рично еертяране (метоД зи търсене ни
рудни находище)
йemалптйнквоскбn м йттaпогрефскк йиkрт-
скоп
йтmаплонOсныИ геол, мотало носен
йстаппоо6paбaкывающкй	мeталтт6рабоmващ
мстаплтт-ва6Tтка ж • мeталттбрабтквеис. ме-
калтт6ребткка
мemаппоOпmнка ж йстaлтопткка
мeталпттвгаHКчсскнй хим. оргачтйe.талсч
мeкалпоттхбды мн метални отпадъци
йсталпооа мстительный	мет. (служещ) за
пречистване [рафиниране] ни йотипй
металлоплавильный мттаптттпнпeн; йeталт-
дт6квeи. металургичен
металлопласт м ламарина с попнйсрно покри¬
тие
мeталлтпок—Ыmно с мeтапнт покритие (със
защитна или декоративна цел)
мeтаплтnвкeмнкк м мет. I. резервоар за те¬
че» метил (нс пещ, вагрянка) 2. йстапо-
ввкeйнкк (на висока пещ — честта от ог¬
нището. хоято се немирс под оста на шлн-
котеха)
йсталловВодУкцкя ж метална вртаукпкя. мс-
тапно производство
мттаппоnвткаm м валцувани йстапнн изделия
мeтаппоnупьвс—нзаmтр м пистолет за метали-
зация |разврешавачс па метил]
мeкаппо—Cжущнй металорежещ
мттаппоскбn м мет. йemаптскоп
йтmапптcтдepжашнй моталсъ.държащ, с ме-
талио съдържание
йсmаппттсвмйаeскнй мтmапоmeрмичeн
металлотермия мстапотсрмнн (получаване на
метили от окисите им)
мeталлтуптвйтспь м йeтаптулов»тeп
йттапптфHзкка ж физика на металите, йтта-
пофкзяка
мстаппохHмня ж мсmалохийия
металлоцНкл м хим. метал ациклично съеди¬
нение
мскиллошйхка ж мет. мemaпнa шихте
йeтаппувг м металург
главный главен металург
—'-ямжднС— инженер-металург
йткаппу—гКаeсккй металургичен
йстаппу—гкн ж металургия
~ бпаго-Tдных металлов металургия на бла¬
городните мстиля
вакуумная вакуумна металургия
-- извлечения урана металургия на извлича¬
нето ма уречи
—, медния металургия на медта
огиевИя огнева металургия, ояртйдта-
. пургкн
вт-ошкTван прахова металургия, йстaлт-
ксрамяка
~ —едких метИллов металургия ни редките
мотали
пвeтная цветна металургия, металургия
на цветните йдтапк
чёрная черна металургия	•
зпeкт—оnтчная eпсктрсмeтaлургяя
~ Hдeвногт топлива металургия на ядреното
гориво
металлы мн (вж. също йдталл м) мотали
благородные благо-адни метал»
земельные земни метали (главен предста-
внтел е алуминий, хъм тях спаДат скандий,
итрий и др.)
лёгкие леки метали
неблагородные неблагородни метал»
пн—офо—ные пнртфтр ми (самозапалващи
се] мemепк
рассСяиныс вж. йeталпы, редеят
—Сдкне хим. редки метал» (редко срещащи
се в природете)
редкоземельные реден земни йдтапк
или елемент» (лентен, итрий, схенДнй н
групите лентиниди)
тяжёлые тежки метал»
пвттнЫд цвети» метили
чёрные черня мотали
щёлочноземельные хим. алкалоземни ме-
тапя
щелочные хим. алкални йтmап»

425
МЕТ
метаматематика ж метаматематика, теория на
доказателствата
метамерия ж хим.. остар. мет^ч^(^1^ия
метаморфйды мн	геол. мстаморфиди
метаморфизм м геол.. петр. нетанорфизън
(прироДен процес на изменение на скалите),
метаморфоза
аддитивный адитивен метаморфизм
гидротермальный хидротермален метамор-
физъм
глубинный дълбочинен метаморфизм
— горных пород метаморфизъм на скалитс
динамический динамичен метаморфизъм
дислокационный дислокационен [динами¬
чен] метаморфизъм
контактный контактен метаморфизъм
низкий вж. метаморфизм, ретроградный
опталйческий опталически мстаморфизъм
(под прякото Действие на магмата)
пневматолйтовый пневматолитов метамор-
физъм
прогрессивный прогресивен метаморфи-
зъм
региональный регионален метаморфизм
регрессивный вж. метаморфизм, ретро-
градн ый
—ч ретроградный ретрограден мстаморфизъм
термальный термален мстаморфизъм
метаморфический геол, метаморфен, мстамор-
фичен
метаморфо^нный геол, мстаморфогснсн, имащ
метаморфен произход
метаморфоза ж метаморфоза, преобразуване
(напр. в биологията)
метамышьяковистокйслый хим. метаарсенит
(само в съеДинения с наименование на ме¬
тал )
нетанышьяковокйслыйl хим. метаарсенат (са¬
мо в съеДинчния с наименование на мчтал)
мстан м хим. метан, блатен газ
~, моторный моторен метан (гориво за Дви¬
гатели )
метанизация ж 1. хим. метанизация, метани-
зиране (нч газ); 2. геол. метанизация (на
нефта)
метанйрование с вж. метанизация t
метановыделёние с геол., мин. .метаноотделяне
метановый метанов
метанол м хим. метанол, метилов алкохол
метанонбсность ж мин. съдържание на мстан
(във въглищен пласт)
метанообйльность ж мин. количество на от¬
делящия се мстан (в мп на иззчт тон въ¬
глища)	.
метантанк (метантСнк) м хидр. метантанк,
затворен резервоар (за биологично разла¬
гане нч утайките от канални воДи)
мета^ори-н^рующий	хим. ориентиращ в
мета-положение [м-положение]
мстаположёние с хим. мета-положенис, м-
положение, 1,3-положсние
метароссит м минер, метаросит
метасиликат м хим. метасиликат, сол на мста-
силициевата киселина
~ кблия калиев метасиликат, калиево водно
стъкло
~ кальция калциев метасиликат
~ натрия натриев метасиликат
метасоль ж хим. мета-сол
метасоматизм м геол. метасоматоза (измене¬
ние на химическия състав на минерали е
природни условия)
метастабйльный хим. метастабилен, лабилен;
(намиращ се) в състояние на неустойчиво
равновесие (в термоДинамиката)
мстастаннат м хим. метастанат, сол на мста-
калаената киселина
метастибнйт м минчр. метастибнит
метательный метателен, хвърлящ
метаторбернит м минчр, метаторбернит
метаформа ж	хим. мета-форма, ж-форма,
1,3-форма
метафосфат м хим. метафосфат, сол на мста-
фосфорната киселина
~ аммония амониев метафосфат
~ кВлия калиев метафосфат
~ натрия натриев метафосфат
метафосфор исток йслый хим. метафосфит (са¬
мо в съединения с наименование на мчтал)
метафосфорнокислый хим. метафосфат (само
в съеДинения с наименование на метал)
метахлорйт м минер, мстахлорит, бавалит
нетахронатйческйй физ. метахроматичсн
метацейнерит м минер, метацейнерит (радио¬
активен уранов минерал)
метацСнтр м корчб, мстацентър
поперечный напречен [малък] метацснтър
продольный надлъжен [голям] мстацси-
тър
нетациклйческйй привидно цикличен
метациннабарит м минер, метацинабарит
мстСль ж метчо виелица
мстсор м метеор
метеорадиолокатор м метеорологичен радио¬
локатор
метеорит м геол. метеорит
железный железен метеорит, сидерит
жслезо-каменный смесен метеорит, сиде¬
ролит
каменный каменен [скален] метеорит,
аеролит
стекловатый стъклен метеорит, тектит
нетеорогранна ж метеорограма
метеорограф м метеорограф (за изслеДване
на атмосферата във височина)
метеоролог м метеоролог
метеорологический метеорологичен
метеорология ж геофиз. метеорология
авиационная авиационна метеорология
аграрная вж. метеорология, сельскохо¬
зяйственная
горная планинска метеорология
динамическая динамическа метеорология
медицинская медицинска метеорология
~, морская морска метеорология
—, прикладная приложна метеорология
—, сельскохозяйственная селскостопанска
метеорология, агрометеорология

426
МЕТ

синоптическая синоптична метеорология,
синоптика (прогноза за времето)
физическая физическа метеорология
метеосводка ж метеорологичен бюлетин
метеослужб" ж метеорологична служба
метеоспутник м спътник за метеорологични
наблюдения
метеостанция ж	метеорологична станция
~, автоматическая автоматична метеороло¬
гична станция
метеоцентр м метеорологичен център
метизы мн метални изделия, железария
метИк м вътрешнорадиална пукнатина (де¬
фект ни дърво)
метил м хам. метил-, метилова група, метилов
радикал
бромистый еж. метилбромИд
ибдистый вж. метилиодИд
фтористый вж. метил фтор йд
хлористый вж. метнсхсорнд
метил-нилин м хам. метиланилин, толуидин,
аминотолуол
мотнсмрcйн м хим. метиларсин
метил-т м хам. метилат
метнсмцотклен м хам. метилацетилен, али-
лсн, прокин
мотилбонзбл м	хим. мстилбснзол, толуол,
толуен
метилбромИд м хим. метилбромид, броммстан
метнсбутнрат м хам. мстилбутират, метилов
естер на маслената киселина
метилвинискотбн м хам. метилвинилкетон,
винилметилкетон
метилгидразИн м хам. метилхидразин
мотилгликоль м хам. метилгликол, 2-мсто-
ксистанол, метилцелосолв
метилднсусьфИд м хам. метилдисулфид, ди-
метилдисулфид
метилдихлорарсйн м хам. метилдихлорарсин
метилСн м хам. мстилен, мстилснова група,
метиленов радикал
бромистыИ метилен бромид, дибромметан
—ибдистый мстилсннодид, дииодмстан
~, фтористый	метиленфлуорид, дифлуор-
метан
хлористыИ мстилеехлорид, дихлорметан
метисенaниснн м хим. мстилснанилин
метилендиацет-т м хам. метилсндиацстат
метнсенмочевннм ж хим. метилен карбамид
метиснзоннтрйс м хам. метилизонитрил, ме-
тилкарбиламин
мети.лизопрён м хим. метилизопрен, диизо¬
пропенил
метилиодИд м	хам. метилйодид, йодмстан
метилирование с хим. метилиранс (вкарван)
на метилова групи)
метилированный метилИран
метилировать хим. метилирам, вкарвам мети¬
лова група
метисклрбислмйn м хам. мстилкарбиламин,
метилизоцианид,	метилизонитрил
мотилкаучук м хим. мстилкаучук (от ди"
метилбупиДиен )
меткостен м хим. мстилкетен, метилетенон
мета^орх-пт-н м хим. мстилмеркаптан, ме-
тантиол
метилмет-крил-т м хим. метилметакрилат, ме¬
тилов естер на метакриловата киселина
метилионоснлан м вж. метилсилЛн
метисмоыевИнл ж метилкарбамид
метнлеaтриH м метилнатрий
метиловый хам. метилов
метилол м хим. метилол-, хидроксиметил-
метилоранж м хим. метилоранж (индикатор)
мотнспонтдза ж метилпентоза
метилпиридИн м хам. мстилпиридин, пико¬
лин
метилпроизводное с хам. метилно производно -
метнспропнлкетбн м хам. метил пропил кетон,
2-пентанон
метнсродлннд м хам. метилроданид, метил¬
тиоцианат
метил?^™ ж хам. метилживак
мет нссалицилат м хим. метилсалицилат, ме¬
тилов естер на салициловата киселина
мотилсилЛн м хам. метилсилан
мотилсте-р-т м хам. метилстеарат, метилов -
естер на стеариновата киселина
метнссуслфИд м хам. метилсулфид, метил -
тиоетер
мотнстиоцнлнат м хим. мстилтиоцианат, ме-
тилсулфоцианат, метилроданид
метнстиоэфйр м вж. иетнлсусьфИд
^^лурет-н м мстилурстан
метнлфоннсгндрлзИн м хам. метисфенилхнд-
разин, асим-метилфенилхидразин
метнсфенискетбн м хам. метилфенилкетон,
ацстофенол
метнлфоринат м хам. метилформиат, метилов-
сстер на мравчената киселина
метил фосфЛт м хам. метилфосфат, триметил¬
фосфат
метилфторнд м мстилфлуо-рид, флуормстан
метнсхсорнд м метилхлорид, хлерметан
метилцеллюлоза ж хим. мстилцслулоза
~, карбоксилИрованная карбоксилирована
метилцелулоза
метилцимнИд м хам. метилцианид, ацетони¬
трил
метнсцнклобутaн м хам. мстилциклобутан
иетилцнксогексЛн м мстилциклохексап
метилциклопропан м хам. метилциклопропан
иетнсэтнсмннсйн м хим. метилстиланилие-
Ы-мстил-М-етиланилин
мотнсэтнскетбн м хам. мстилетилкетон, етил-
метилкстон
мет илэт ил целлюлоза ж хам. метилетил целу¬
лоза
метка ж 1. белег, знак, марка 2. маркиране,
отбелязване, поставяне на знак
визирная геод. визирен знак
измерительная измервателен знак
изотопная ядр. изотопен знак
контрольная полигр. контролен знак
координатная геод. координатен знак
~ отсчёта геоД. отчетен знак
~ покрышки, балансировочная знак (бе¬
лег! за балансиране на гума

417
~ полярности ел. маркИраче [означение] пи
полярността
проволочная мин. жичен белег
~ ВасовсддпДнкн маркировка ни реда на
запалването (обихн. върху блока на цилин¬
дъра нс Двигател с вътрешно горене)
стержневая леяр. марка ма сърце
~ уровня воды знак [белег] за равнището ма
водата
установочная	мзш. монтажен белег
[зиек], марки за регулиране
мёткий точен (за попадение)
меткость ж точност (за попадение)
~ -оя вж. мОткос-ь ст—ель-ы
~ стрельбы	воен. точност ми стрелбата
(нзпр. ни пушке)
метод м метод
~ • автомaтиадсктго донска елн. метод на ав¬
томатично търсено [избиране]
аддитЯвныЙ идитквек метод (непр. нс
цветна кинематография)
актявипкOиный ядр. активациомом метод
алгебраический мат. алгебричен метод
аиапнзапнбиио-балльчыи аиалкзацктнно-
-и.лов метод
аналитический aнепнткчeн метод
~ аналогий елн., геол, метод ни аналогиите
антнсовоадёняй ядр. метод ни аикясънви-
деннята
~ аоо-оксяйапяя мет. ме год ни приближе¬
нието
а-стмст—йчeскяй	ареометрячен метод
(зърно) анализ)
~ аттмногт пучка ядр. метод ма атомния
сноп
-аплкстЯаоскяй изм. балястячон метод
бдсст—ужочный безстружков метод (взи¬
мане на проба без разрушаване нс мате¬
риала )
~ . библиотечных nодпвтгвамй изч., орг.
метод ни библиотечните подпрограми
~ ОкОпия ел. метод ни биенето
-оптйстрHчeсккй -тпомствкасн метод
~ блуждающих токов мин. метод па блуж¬
даещите токове
вариационний вариационен метод
вд—тЯтнтстиый вeртнтностсч метод
весовой хим. тегловен [гравяйстр»аeн]
метод
вибрационный стр. вибрационен метод,
нкбркраис (при бетонови работи)
визуальный визуален метод
~ вихревых токов ел. метод пи них-овяте
токове
~ вращающегося кряскИппа крист, метод
на въртящия со кристал (при изпитване на
структурата )
~ вставки с. ст. метод за присаждано па раз¬
дел
~ выбега ел. метод ма движение по инерция,
метод със сайосвн-аис
вЫ6т-тчный метод (не изпитване) по
нз-ор
~ вызванных оттоицкИлтн мин. метод на
нродязвйk мято nоmснцкапк
	ЛЕТТ
газткннeтйаоскнй физ. метод, одиращ со
пи кнпетнчната тто-ня на газовете
газтйстpйчоскиИ мин. газомет-ичс» ме¬
тод
~ гибридизации с. ст. метод ми хибридиза¬
цията
~ гтйопогHчоскях па— метод па хтмтптгйч-
мято двойки (в спектралния анализ)
гравиметрический вж. метод, носовой
графический графически метод
графоаналитический г-афт-ачалктячон ме¬
тод	•
~ групп (исспCдовинйн) грувон метод (при
изследване)	.
двухслойный мет. двуслоен метод (при
термоелектролитно рефинирене на слуми
ния)
декадный ел. ддсот»адн метод
~ дефо—мациЯ метод ни деформациите
дкнамЯчсский динамичен метод
~ динамИчсского программирования елн. ме¬
тод ма динамично вртграйкраио
дифракционный физ. дифракцяоиен метод
дифференциальный диференциален метод
~ дифференцированных операций метод (на
производство) с отделни [диференцирани]
операция (зи обработване, монтаж)
диффузионный дифузнове» метод
~ дт-автк . хим. метод ма добавяне (чрез
капещ електрод — в полярографияти)
~ долЙвок метод чрез доливаке (при изпит¬
вания за определяне нс резхоДа нс гориво)
~ доступа чД—оз Tчдрддь изч. метод за достъв
чрез опашке (по реда не постъпване)
~ дВтссдпH—тванкя метод чрез дросслн-ано,
дросслтн метод
дуговой хим. дъгов метод (нзпр. при съе-
Динявине нс азот)
~ eстeсквeинтго поля мин. метод па дстсст-
нднтmо (електрическо) поле, метод на сс-
-ос-всинто потенциал»
~ задаваемой нагрузки съор • метод със за¬
даваке ма натоварването
~ замещения хим. метод със заместване
(субституция]
~ зиотлиДннн шва, об—атиоскувёнчатый ме¬
тод пи т-ратностдвднно заваряване
~ заряженного тела геофиз. метод на зароде¬
ното тяло, метод пи заряде
~ засДчек 1. геод. метод ии засечен 2. мех.
метод пи птслдатваmсликгс положения (при
определят нс траекториите нс точки от
механизми)
~ зеркальных изображений мин. метод на
огледалните образи
~ измерения метод ни измерване, измерва¬
телен метод
~ измерения, абсолютный абсолютен метод
ми измерване
~ измерения, бдскои-актный безконтактен
метод ма измервано
~ измерения, дкффс—дппкепьный диферен¬
циален метод на измерване
~ измерения, дроссельный вж. метод дрос¬
селирования

МЕТ
<ae
~ измерения, интерференционный интерфе¬
ренционен метод на измерване
—	измерения, компенсационный	компенса¬
ционен метод на измерване
—	измерения, комплексный комплексен ме¬
тод на измерване
		 измерения, контактный контактен метод
на измерване
измерения, косвенный косвен [непряк]
метод на измерване
—	измерения, нулевой пулен метод на из¬
мерване
—	измерения, объёмный метод на обемно из
мерване, обемен метод на измерване
измерСния отражения изч. метод на измер¬
ване отражението (при оптическо четенч
нч знаци)
~ измерения, относительный относителен
метод на измерване, 'метод на относително
измерване
—	измерения, пневматический пневматичен
метод на измерване (безконтактен)
измерСния потерь, ваттмСтровый ел. ме¬
тод за из^мерване на загубите с (помощта
нч) ватметър
измерения, проекционный проскционен
метод на измерване (с проектиране върху
екран)
—	измерения, рефлектометрйческий рефлек¬
тометр ичен метод на измерване (на грапа¬
вост на повърхности)
-■ измерения, сравнительный сравнителен
метод на измерване, метод на сравнително
измерване
_ изотопный ядр. изотопен метод
изотопных индикаторов хим. метод на
изотопните индикатори
_, иммерсионный имерсионен метод
импульсный ел. импулсен метод
индикаторный индикаторен метод
индукционный ел. индукционен метод
интегрирования метод на интегриране
_ .интенсивности геофиз. метод на интензив¬
ността (напр. на магнитно поле)
■~-, интерполяционный метод на интерполи¬
ране [интерполация]
интерферометрический	интерфсрометри-
чен метод
искровой изм. искров метод
испытания изпитвателен метод, метод на
изпитване
~ испытания, гаммаграфический мет. га-
маграфически метод на изпитване
-s испытания, флуоресцентный флуоресцен¬
тен метод на изпитване
—, исследовательский изследователски, ме¬
тод, метод на изследване
капельный хим. капков метод; капков
анализ
карботермйческий мет. карботсрмичен
метод (за получаване на метали)
каскадный каскаден [степенен, последова¬
телен] метод
	квартования хим. квартуване (на лчбо-
риторна проба)
I f f)
кинематический кинематичен метод
~ кодйрования	елн. метод на кодиране
[шифриране]
_, колориметрический хим. колоримстричен
метод (анализ)
комбинационный комбинационен метод
компенсационный компенсационен [из¬
равнителен] метод
_ конечных разностей мчт. метод на край¬
ните разлики (при решаване напр. нч Ди¬
ференциалните уравнения за движението на
подземните води)
_. контактный хим. контактен метод, кон¬
тактен катализ (за производство нч сярна
киселина )
~ контроля, магнитный обр. мет. метод за
магнитен контрол (зч откриване нч скрити
Дефекти в стоманени изделия)
косвенный косвен [непряк] метод
~ крепления, втачной кож. метод на закреп¬
ване на ходилото (нч обувка) със зашиване
~ крепления, вулканизационный кож. ме¬
тод на закрепване на ходилото (нч обувка)
с вулканизация
~ крепления, клссвой кож. метод на закреп¬
ване на ходилото (нч обувка) с лепсйе
криоскопический хим. криоскопски ме¬
тод, криоскопия
ксилидиновый хим, ксилидинова абсорб¬
ция (за обезсерявaие на газ)
кулонометрйческий кулонометричен ме¬
тод
лабораторный лабораторен метод
~ летучей арки стр. метод на летяща дъга
(при тунелни работи)
~ линейного программирования, индексный
индексен метод на линейно програмиране
линейный ел. линеен метод
люминесцентный луминесцентен метод
~ магистралей мин. метод на главните ли¬
нии
магнитный чл. магнитен метод
~ магнитных суспензий метод на магнитни
суспензии (в магнитна Дефектоскопия)
магнитографический магнитографичен ме¬
тод (дефектоскопия)
магнитометрический магнитометричен ме¬
тод
маршрутный своД. маршрутен метод
масс-спектрографический физ. масов спек¬
тр огр афичен метод
масс-спектромстрйческий физ. маерв спек¬
трометр ичсн метод
~ материальных балансов мин. метод на
материалните баланси (зч изчисляване за¬
пасите на нефт и газ)
меркуром-трйн-ский хим. меркурометри-
чен метод (титр^^ане с разтвори на жи¬
вачни соли )
~ мСчсных атомов ядр. метод на белязаните
атоми
микрокапиллярный - хим. метод с изпол¬
зуване на микрокапиляри (в анализа)
~ минимакса ел. метод на минимакса

429
~ многоканальной записи метод с многока¬
нално записване
~ многократного экспонирования метод за
многократно експониране (за комбинирани
киноснилми )
модели вж. метод моделирования
мaделUрaвaния метод на моделиране, мо¬
делиране
модельно-макетный метод на макетно
моделиране, модел но-ма кетен метод (при
проектиран) )
мокрый мокър метод (напр. при класи¬
фикация по зърниспосп)
~ молекулярных орбИт физ. метод на моле¬
кулните орбити
—- моментов метод на моментите
~ монтаж", индустриальный стр, промиш¬
лен метод на монтаж
~ Мбите-КЛрло мит. метод Монте-Карло-
метод на статистическите изпитвания (с по¬
мощта на моделиране на случайни процеси)
мостовой азм., ел. мостов измервателен
метод
моторный моторен метод (при опреДеля¬
н) ни октаново число)
наименьшего риска метод на най-малкия
риск
~ нлнмёнлшнх квадрЛтов мит. метод на
най-малките квадрати
~ налива в шурф и хидр. метод за наливанс
в шурф (при опреДеляне на коефициента на
филтрация )
~ наложОния мит. метод на наслагане (супер-
иоеираес]
~ непрерывного литья мет. метод на непре¬
къснато леене
неразру шлющий	метод (на изпитване)
без разрушаване (ни материали)
нитрозный хим. нитрозен метод (за про¬
изводство на сярна киселини)
номографический метод на изчисляване
с помощта на номе^ама
нулевой ел. нулев метод
~ обк-та обкатки маш. метод на сработване
(разработване]	(напр. на зъбна колела)
~ обогащения метод на обогатяване, обо¬
гатителен метод
~ обработки метод на обработване или си-
стем1атизиране (на резултати)
~ обработки материалов гЛзовым противо¬
давлением мет. метод за обработване на
материалите с газово противоналатаес
~ обратного пллвлениа метод на обратно
топене (полупроводникова техники)
~ обрЛтной связи )л. метод на обратна връзка
~ обратных деформЛций зив. метод йа обрат¬
ните деформации (на изкривяването пра
заваряван) )
~ обрез-ния метод на обрязване (в кван¬
това теория)
объёмно-аналитическиН обемно-аналити¬
чен метод
огневой меп. огневи [пирометалуpгичее!
метод; сух метод
	-	МЕТ
однованный 1. текст, сднобанен метод
(ни багрене) 2. кож. едновапсн метод (на
Дъбене)
однослоИныИ полигр. еднослоен метод
озонирования хим. метод на озониране-
~ окислСния хам. окислителен метод
опорного ядр" стр. метод на опорно ядро-
(при тунелни работи)
~ оптимизации метод на оптимизация, оп¬
тимизационен метод
оптический оптически метод
опитно-статистическиИ опитно-статисти
чсски метод (при нормирогъчни работи)
~ ортогональных лИниИ метод на ортогонал
ните линии [траектории]
~ осаждСния хим. утаечен [седимснтацион^Н
метод (инилитичен)
осциллографическиИ осцилографичен ме
тод
~ отбора и подбора с. сп. метод на отбора и-
подбора
—- очередного приближения миг. метод на
последователно приближение
парамагнитного резонМнсм метод на пара-
магнитния резонанс
пенсильванский уд-рныИ мин. метод на-
ударно-въжено сондиране
~ пл-вающей з-пятоИ изч. метод на плава
щата запетая
~ плавающей зоны мет. метод на зонално
[поясно] топене (при рафиниране на ме-
пСли)
плазовео-шаблонный	плазовс-шаблонсн
метод (в санолетостроееето)
псюс0воыно-запМрныИ (крашения) текст.
метод (ни багрен)) напояване-запарване, пед-
стим метод
~ поглощения геол. метод на поглъщането
ила насищането (за определяне на коефи
цаенпа на пор)спест)
~ подбора метод на отбираното
~ подобия миг. метод на подобието
— подстановки	мат. метод на полагането -
[субституцията]
полуавтоматический полуавтоматичен ме¬
тод
полярный геоД. полярен метод
пороговый ак. метод на (измерване ни)
прага на чуването, метод за определяне на
долната граница (на чуването)
порошковый	крист, прахов метод (в
рентгенографията)
~ последовательной смены стационарных
состояний хадр. метод на последоватслна-
смяна на състоянията (при определяне на
непостоянна филтрация на подземна гоДи)
~ поссёдoватеслных приближении вж. ме¬
тод очередного приближения
х*, потенциометрический ел. потенциометри-
чсн - метод
потОчно-кольцевои орг. поточно-пръсте¬
новиден метод, метод на (поточен) кръгов
транспорт
поточно-конвейерныИ	поточно-конвсйс -
рен метод (нипр. при строителство)

43»
МЕТ

оотTчито-асчлднёниый ооточит-разчпс-
нен метод, метод на отделни потоци (непр.
при строителни работи)
поточный орг. поточен метод, поточна
система ми ри-оти
—	приближённый приблизителен метод
—	про- (и • тшйбтк) метод пи снсmeйатнант
оробваке
—	пробным трасс жп. метод ми про-пите
трасета
—	о—тг—амйЯ—ованкя йдттд на програмиране
—	в—одккHpованкя. йодCпьно-макДmный йт-
ддлно-йа«дтдн метод па проектиране
~ о—оnT—пкH мет. метод на ортвтрцйнтд
—	простой итерации мит. метод пи проста
итерация (повторение)
ви6Tт. оотTчио-втзкцкTиныИ nоmтант-
оознцяоидн метод на работи (нзпр. при
монтаж ни машини)
—	вивнтпотeчпкапьчых лЯний	геофиз. ме¬
тод ни девкеоконцналкяко пннкк. метод на
еднаквите nоmeнцнепк
—	равных отклонений метод ми одиакня-о
отклонения
—	рИвных яркостей метод ма еднаквите яр-
ктстн (във фотометрията)
—	ридиоиктКвитго контроля метод ни радио¬
активен ктнтртп	■
—	радиоактивных индикаторов хим. метод
ма радиоактивните индикатор»	.
-аднографЙчдскнй радктграфнасн метод
ваднткавбTнный |-адноугопьный] метод
за тородспннс ма абсолютната геоложка
възраст (не основе изотопа въглероД С>*)
—адктлткaпяTнный раднтпокацйтнон ме¬
тод
раакомeт—Hасскнй раднойeтркао» метод
~ —адкттёнк метод ни радкоснчката
—	—избавления [—изведения] .метод ни разреж¬
дането
~ разнёрткя елн. метод на развивка
—	разделения изогопов метод на разделяно
ма нзттопнmс
—	разделения, ионоо-мСммый йонообмснтм
метод на разделяне
—	раздслСния, химИческий химически метод
на разделяне
—	размерности метод чрез анализ ми размер¬
ностите (в теория на подобието н прн мо¬
делиране)
—	разнесённого орнОма редно метод на прие¬
мане с разнесени интонй
разностный вж. мО-од, дяффс—онцяапьо
ный	I
~ —аз-абTткя нефтяных залежей, шИхтный
шахтсн метод за разработване ми нофтон»
залежи	.
—асаётнтоИиапитКаeский йзчяспктспит-
аналитичен метод (при техническо норми¬
ране)
—	вeгулК-тваикя изч. метод на регулярен-
(чрез алгоритъм за изработване ни управ¬
ляващи въздействия)
резонансный рсзонинссн метод
~ —eкувс—апкя мет. рeкувсрацктиeи метод
—	ремонта, индивидуальный метод на инди¬
видуалния ремонт
—	ремонта, втваг6ннт-аг—огатнай жп. ва-
гтннт-аг-eгатeи метод ма ремонт
—	—eйTчти. узловой метод ни възлов [агре¬
гатен] ремонт
рднкгОновсккЙ рeнтгe»тн метод
—снкгeнтг-ифКассккй -ентгенографкчсн
метод (нспр. за рскmгенсДиaаксстикa в
техниките )
-еитгеност-укту-ный крист, рснтгено-
скруккурен анализ
<-> сайтекихронкзапии	ел. метод ма само-
[грубе] синхронизация
~ сайттт—можCння ел. метод на сайосвирино
—	свCтпого поля хим. метод • ми осветеното
поле	•.
~ сглаживания метод ма изравняването
—	секущих ел. метод ми секу щите
сольсИнный ел. сел скис» метод
снпккттe—ййчeсккй мет. сйлкkOтсрйкчeн
метод (при получаване не метилн)
силовой силов (схсрссmек) метод (при
рязене ни метали)
скпe—оскопйчссккй метод за издитвено
(не твърдостта) с помощта на склеро¬
скоп
—	скользящего дивпДнкн	топл. метод на
пълзящото налягане
ско-тстчOй скоростен [бърз] метод
слагакельиый метод ни наслагане (непр.
при смесване нс бон или цветове)
—	случайного поиска мет. метод ми случай¬
ното търсене
сTдт-кзвдсккOвыИ хим. метод (за омеко-
тявсне на води) със стдт-вартн —азтвор
спскmрапьный сесккрапeи метод
спект—офотомст—Ичоский	хим. спектро¬
фотометр ячен метод
с—ивиДиня метод ни сравнение
—	с—Ддндй оовСрхност» метод на срсдчека
повърхност	■
—	с—сднсквад—атКантгт токи ел. метод ма
средната кнедрикиа стойност ни токе
статистЙческий статистически метод
—	статистической п—онД—ки	изч. метод ма
статистическа проверка
—, скатНчдсккЙ с-етичсск» метод
—	скрифнкации метод на разслоението, стр а-
фякапктнди метод
стробоскопический скртбтсkооячдн метод
—	стртКтдльсква, оотTаный поточен строи¬
телен метод, воттаои метод ма строккдпствт
ступенчатый стъпелен [степенен] метод
—	ступСнчатых цИклов метод на стъпелни
цикля	(при термообреботване ни мета¬
лите )
—	суммарного нормирования метод ми об¬
общено [сумарно] чтрйкрачд
—	суймК-тванкн сумиращ метод, метод на
сумиране
~ cувд—возКпкк вж. метод наложения
—	твёрдых номиналов икон. метод [системи]
на тнърди номинала

431
MET
~ тёмного поля физ, метод на тъмното поле
~ теневой геофиз. метод па сенките
—тензометрический тензометричсн метод
(зч измерване на напрежения по предизви¬
каните от тях Деформации)
термодинамический тсрмодинамичсн ме¬
тод
термометрический термометричен метод
термоэлектрический термоелектрически
метод
~>. тйтронетрнческйй	хим. титриметричен
метод
торможения [тормоза] спирачен метод
точечного преобразования метод на точ¬
ково преобразуване
трёх ампермСтров изм.* ел. метод (зч из¬
мерване) с три амперметъра
	  рр^ёх ррв>вллоче к	метд д а а риите теаа
(зч измерване на резба)
трёхслбйный мет. метод на тритс слоя
(при рафиниране нч алуминий чрез елек¬
тролиза )
триангуляционный трнангулационен метод
ударный ударен метод
~ узловых напряжений ел. метод на възло¬
вите напрежения
улътравкустйческий [ультразвуковой] ул¬
тразвуков метод
уравнивания метод на изравняване (в ко-
лориметриятч )
уравновешивания метод на уравновеся¬
ване
— ускорения частиц, резонансный ядр. ре¬
зонансен метод за ускоряване па частици
~ фазового пеленгования метод за пеленги-
ране с няколко дефазирапо излъчващи
антени
фазовоконтрастнь^ метод на контраст¬
ните фази (при работч с микроскоп)
фазрнстрйчесейй чл. фазомстричен метод
факторного анализа метод на факторния
анализ
физический физически метод (напр. на
изпитване)
фильтрационный филтрационен метод
флуоресцентный ядр. флуоресцентен ме¬
тод
фотометрический фотометричен метод
фотопластинок яДр. метод на фотоплаките
фотоэлектрический фотоелсетричесей метод
~ фотоэмульсий вж. мСтод фотопластинок
х-*, химический химически метод
хроматографический хроматографичсн ме¬
тод
~ царапания метод на драскане (изпитване
на твърДост)
~ центрифугирования ядр. метод па центро¬
фугирането
цианамидный хим. циано-амиден метод
(при получаване на амоняк)
~ циклов метод на циклите (в тврмоДuuaми-
кчта )
цифровой цифров метод
~ частичного отображения тле. метод на
частично изображение
~ частотного разделения вж. мСтод частот¬
ного уплотнения
~ частотного уплотнСния многоканален ме¬
тод [многоканална система] с уплътнение
по честота
~ частотной ннoгoкaнaльнoрти вж. мСтол
частотного уплотнения
частотный авт. честотен метод
чйсленно-графйческий числено-графичсн
метод
численный числен метод
число-ймпульсны й авт. число-импулсен
метод
х— шаблонов метод на шаблоните
шлиховой мин. шлихов метод (изследване
нч проби по обогатяването на тежкия ос¬
татък слчД промиване с воДа)
шпуровой мин. метод (за взривни работи)
с пробиване на дупки	.
~ эквивалентных величин метод на еквива¬
лентните величини
экспериментальный опитен [експеримен¬
тален! метод
экспрессный експресен [бърз] метод (зч
анализи)
~ экстраполяции екстраполационеи метод,
метод с екстраполиране
~ электрических аналогий метод на електри¬
ческите аналогии
~ электрйческого моделирования метод на
електрическо моделиране
—электродинамический електррдинамйоея
метод
элеетррйндуетннный	слектроиндук^тивен
метод
электроискровой електроискров метод
электролитический електролитен [елек¬
трод изсн[ метод, метод чрез електролиза
(за получаване нч uчжелчзнu метали)
электромагнитный електромагнитен ме¬
тод
электрометрический елсктромстричсн ме¬
тод
элеетррнрграфноссеий физ. електроногра-
фичсн метод
~ элеетрртeплoвых аналогий метод на елск-
тротоплипнитс аналогии
х— электрохимический електрохимичен метод
эманационный ядр. еманационсн метод
эмпирический емпиричен метод
энергетический енергиен метод
~ энергетического баланса метод на енер¬
гийния баланс
~. ядерный' ядрсн метод
методика ж методика
методический 1. методичен, съобразен с ме¬
тод (на работа, на обучение) 2. мет. ме¬
тодичен (зч зонална нагревателна пчщ, в
която имч метоДична зона, т. е. зона на
предварително нагряване)
метоксил м хим. метоксил-, метоксилна група
нстоесиейслота ж хим. метоксикисел ина
метоксилйрова ние с метоксил нранс (вкарван*
на метоксилна група)
мстол м хим., кфт. метол (проявител)
432
МЕТ

метр м 1. метър (основна измервателна еДа-
ница за дължина от международната си¬
стема) 2. метър (мярка за дължина)
архивный архивен метър (първи плати¬
нен еталон на единицата зи дължина в
метричната система — изготвен във Фран¬
ция в края ни 18-то столетие)
геопотенциальный гсопотенциален метър
квадратный квадратен метър
кубический кубичен метър
линСйный метър вж. метр, погонный
погонный метър, линеен метър (зи раз¬
лика от квадратен а кубичен метър)
—рулетка ролетка
складной сгъваем метър
складочный пространствен (кубичен! ме¬
тър
усадочный леярски формовъчен метър
(държи сметка за свиването на метала след
втвърДяване )
эталонный еталонен [прототипен] метър
метраж м дължина в метри
метранпаж м полигр. метранпаж
метрика ж 'мат. метрика
индефинитная индефинитна метрика (в
квантова елекпродинимики)
~ пространства-времени	метрика на про¬
странство и време
~ электровакуумных приборов елн. измер¬
ване [.метрология] на електронни лампи
(уреди]
метрический метричен
метро с вж. метрополитен
метробйт м спр. мстробит, метроизол (па¬
мучна тъкан, пропита или намазана с
асфилт )
метровка ж вж. метр, складной
метроизол м вж. метробит
метрология ж изм. метрология
метроном м метроном (ур)Д за отмерване на
такт )
-'•'-прерывЛтоль тока )л. метрономов прекъс¬
вач на тока
метрополитен м метро, градска подземна же¬
лезница
глубокого заложения дълбоко положено
метро
— мелкого заложСния плитко положено (плит¬
ко] метро
надземный надземно' [открито] метро
~ на эстакадах, нмдзОмный надземно метро
на естакади
подземный вж. метрополитен
метростроение с метростроенс, строителство
на подземни железници
метро шток 1. хидр. дълбочиномер, прът за
измерване на дълбочини 2. жп. метърщок
(за измерване равнището на течности в
резервоара )
метчик м маш., мин. метчик
анкерный анхърсн метчик
г-ечный гаечен метчик, метчик за гайки
газовый метчик за газови тръби
глухой мин. глух метчик (без промивен
канал)
для конической резьбы метчик за конусна
резба
изогнутый гмечныИ огънат метчик за
гайки
^-калйбр мин. метчик-калибър (гиД спаси¬
телен метчик)
калибровочный метчик за калиброванс,
калибровъчен метчик .
комбинированный комбиниран метчик
конический вж. мстчик для конической
резьбы
котельный метчик за котелни работи
лСвый метчик за лява резба, ляв метчик
ловильный вж. метчик, спасательный
маточный калибровъчен метчик (зи по¬
чистване и калиброване ни плашки, слеп
капо резбапи ) нарязани)
машинный машинен метчик, метчик за
машинно нарязване (на гайка)
многозаходныИ .метчик за многоходова
резба, ююгоходов метчик
наборный метчик от комплект (с три или
с два метчики)
однопроходный еднопрсходен метчик,
метчик за нарязване (на резби) в един пре¬
ход
пл-шочный метчик за (нарязване на)
плашки
прЛвый метчик за дясна резба, десен
метчик
промежуточный междинен [втори] мет¬
чик
~промывочный	мин. промивен метчик,
спасителен метчик (с промивен кинил)
раздвижной - раздвижен [разтегателен]
метчик, метчик с разтварящи се сектори
регулируемый регулируем метчик
ручной ръчен метчик, метчик за ръчно
нарязване (ни резби)
слесМрный вж. метчик, ручной
спасательный мин. спасителен метчик
(при игирия с електаебуа)
средний вж. метчик, промежуточный
станочный вж. метчик, ммшйнный
ступенчатый степенен метчик
трубный тръбен метчик .
черновой начален [предварителен] мет¬
чик
чистовой красн (окончателен] метчик
шпиндельный	мин. вретенен метчик
(спасителен )
мех 1. мях, (ковашко) духало 2. (кожухарска)
кожа
—, воздуходувный духало
гидравлическиИ мях [духало] с водно за¬
движване
кузнечный ковашки мях, ковашко духало
подкл-дочный текст. кожена подплата
~ фотографического мппмрмта мехче на фо¬
тоапарат
механизация ж механизация
~ горных работ механизация на минните
работи
комплексная комплексна механизация
~ крыл- ав. механизация на крилото

433
МЕ
малая малка механизация
~ очистного забоя механизация на добивен
забой
~ погрузочно-разгрузочных работ	.механи¬
зация на товарно-разтоварните работи
~ подземных работ мин, механизация на
подземните работи
~ производства механизация на производ¬
ството
сельского хозяйства мнxхнизaцин на сел¬
ското стопанство
~ строительных работ механизация на строи¬
тел ните работи
~ трудоёмких работ механизация на трудо-
поглъщащите работи
~ учёта механизация на отчетните работи (сче¬
товодни. статистически или оперативни)
частичная частична механизация
механизированный механизиран
механизировать механизирам
механизм м 1. .механизъм (кинематична си¬
стема) 2. механизъм (начин на Действие)
~ • аварийного торможения механизъм за
аварийно спиране
~ автовключения механизъм За автоматично
'включване
~ автоматической подачи механизъм за ав¬
томатично подаване
~ автосцепки жп. автоматичен спряг, .авто-
сцепсн механизъм
аксиальный аксиален [симетричен) ме¬
ханизъм (на мотовилката спрямо оста на
коляновия вал)
анкерный анкереп механизъм
балансирный мин. ударен механизъм (на
уДчрнч сонда)
батанный текст. ватълов механизъм
безрычажный безлостов механизъм
~ блокировки дифференциала авто механи¬
зъм за блокиране на диференциала (зч
твърДа връзка с полуосите)
блокировочный [блокирующий] блокиращ
.механизъм, блокиращо устройство
боевой текст, ударников механизъм
бумаготранспортйрующий	полигр. ус¬
тройство за отвеждане на хартиената лента
(в монотип)
~ быстрых перемещений механизъм за бърз
ход (на металорежеща машина)
ведущий задвижващ механизъм
весовой теглилен механизъм, механизъм
на теглилка
виндрбзный механизъм на вятърно ко¬
лело (за насочване оста на колелото срещу
посоката на вятъра)
винтовой винтов механизъм
~ включения включващ механизъм
воздухораспределительный мин. механи¬
зъм за разпределяне на въздуха
восстановительный хим.. мет. редукцио*
ней механизъм, редукционно действие
вращательный въртящ механизъм, меха¬
низъм за завъртване
вспомогательный спомагателен [помощен]
механизъм
28 Руско-български политехнически речник
встряхивающий тръскащ механизъм
выбрасывающий с. ст. изхвърлящ меха¬
низъм
~ выдержки времени закъснителен механи¬
зъм
выкладывающий полигр. влагащ механи¬
зъм
выключающий изключващ .механизъм
~ выравнивания механизъм за изравняване
(напр. на скоростта на шибър), изравни¬
телен механизъм
высевающий с. ст. сеещ механизъм
вытяжной текст. . изтеглителеи механи¬
зъм
вязальный с. ст. връзва че н апарат
газораспределительный газоразпределк-
телсн механизъм
гасительный гасителен [заличаващ] ме¬
ханизъм (в сметачни машини)
гидравлический хидравличен механизъм
гидромеханический хидромсханичен меха¬
низъм
гидроподъёмник хидроподсмен механи¬
зъм
~ горизонтального перемещения тележки ме¬
ханизъм за хоризонтално движение на ко¬
личката (на кран)
~. грейферный грайфсрсн механизъм
грузоподъёмный товароповдигатслеп ме¬
ханизъм
двигательный [движущий! двигателен
[движещ] механизъм
двухкривошйпный двуколянов механи¬
зъм
деблокирующий деблокиращ механизъм
дезаксиальный дсзаксмален [несиметри¬
чен] механизъм (нч мотовилката спрямо
оста нч коляновия вал)
декомпрессионный авто дскомпресор
делительный делителей механизъм
~ дистанционного управления механизъм
за управляване от разстояние, дистанцио¬
нен механизъм
дифференциальный диференциален меха¬
низъм
~ для передачи вращения в вакууме косм.
.механизъм за предаване на въртене във
вакуум
дроссельный дроселен механизъм, дро¬
сел
г-, дышловой тегличсн механизъм (на локо¬
мотив)
завалочный мет. пълначен [зареждащ,
засипващ] механизъм, пълначен апарат,
пълнач(-ка)
заводной пружинный механизъм за нави¬
ване на пружина (напр. на часовник)
загрузочный товарещ механизъм, механи*
зъм за товарене
зажимный механизъм за затягане, зате*
гатслен механизъм
~ замка двери авто механизъм на брава на
врата
запирающий [запорный]	[запиращ за¬
ключващ, блокиращ] механизъм

МЕХ
записывающий записващ [пишещ] меха¬
низъм
зарядный [заряжающиИ] зареждащ [то¬
варещ, пълначсн] механизъм
затворныИ затворен механизъм, затвор
—	, захватывающий уловителем [притискатс-
лен] механизъм
—, зевообразовЛтельный текст. механизъм
за образуване на устата (оп основнит) ниш¬
ки в Тъкачния спин)
зубчатый зъбен механизъм
—, избирательный	избирателен механизъм
■—■ изменения шЛгм ив. механизъм за измене¬
ние на стъпката (ни витлото)
измерительный измервателен механизъм
изодромный изодромен механизъм (на
центробежен-регулатор за поддържан) по-
~стоянии обороти при изменени) на товари)
, индивиду-льныИ двИжущий единично
—[индивидуално] задвижване (на машини)
, индикаторный индикаторен механизъм,
—контролен знак
, интегрирующий интеграторе» механизъм
—, исполнительный	изпълнителен механи¬
зъм
—, кмрдМнный карданен механизъм (съеди¬
нителен), кардан
—	катапультирования ав. механизъм за ката¬
пултирано
—, клапанный клапанен механизъм
клиновоИ клинов механизъм
—, колённо-рычЛжныИ лостово-кол я нов ме¬
ханизъм
—, компенсационный изравнителен механи¬
зъм
конт-ктный контактен механизъм
контрольный контролен механизъм
копиров-льный копировъчсн [копирова-
лен] механизъм
—, коромысловый кобиличсн механизъм
—, коррекционный тлг. коре^^нсн мсха-
шазъм (в дал)кaпиш)ш апарат)
крановыИ кранов механизъм
—, крейцкопфный кръстоглавея механизъм,
кръстоглав
—, кри во шип но-коромысловыИ	коляно-ко-
биличсн механизъм
—, криво шип но-крейцкопфный	коляно-кръ-
стоглавеп механизъм
—, кривошипно-шатунный кклаек-нктквил-
ков механизъм
—, кривошипно-шатунный	дезлксиМслнын
дсзаксиален	[несиметричен] ккляео-нотк-
вилков механизъм (спрямо оста на коля-
ногия вал)
кривошипный колянов механизъм
—, кулачковый гърбичсн [сксцснтриков, пал-
цов] механизъм
—, кулисный кулисен механизъм!
—. лентопротяжный лснтодвижсш механи¬
зъм (на кинопрожекционна машини, на
магнитофон )
—, мальтийский	(механизъм с) малтийски
.кръст
—, маятниковый маХален механизъм
		434
—, мембранно-пружинныИ	авт. мсмбрано-
пружинен (изпълнителен) механизъм
.—, многокривошИпный неогккклянкв меха¬
низъм
—, наборный полие.. наборен механизъм
нажимный натискателен механизъм
накопительный 1. маш. събир^^тслен, ме¬
ханизъм 2. тлг. регистриращ механизъм,
регистър (ни Далекопишещ апарат)
напорный напорен механизъм (на бргер)
направляющий направляващ механизъм
(зи Движение ни точка по определена траек¬
тория )	'
—	настройки механизъм за настройка
—, ножничный ножичсн механизъм
—. нулевой нулсв механизъм
—	обратного хода механизъм за обратен, ход
(напр. на спъргителна мишини)	,,
—	обратной связи механизъм за обратна
връзка
—	опережения впрыска авто авансов - меха¬
низъм, аванс
опрокидной [опрокидывающий] обръщащ-
[обръщатслеи] механизъм, обръщам
—, осадочный стягащ [сбиващ] механизъм
(ни листовете, които се съединяват с тол¬
кова заварки)
—, освобождающий освобождаващ [изключ¬
ващ] механизъм
—, остлнавснвающнИ [остановочный] . спи¬
рачен механизъм
—	отбора мощности силоотводсн механизъм
силоотвод
отключающий вж. иеханHзи. освобож¬
дающий
—, отливибй пелига, отливен механизъм,
отливно устройство
—	отсОчки пМра пароспиратслсн механизъм
—, парораспределительный пааааазпа)Д)ли-
телен механизъм
—, переводной жп. обръщателен механизъм
(ни стрелка)
—, передаточный предавателен. механизъм,
предавка (зи преобразуване на въртеливо
Движение в праволинейно или ' обратно);
трансмисия	,
—, перекидной гж. иехмннзи. опрокидной
—	переключения превключващ [превключва-
тслен] механизъм
—	переключения передач механизъм за пре¬
включване на скорости, предавателна [ско¬
ростна] кутия
—, печатающий полигр. печатащ механизъм
—, пит-ющий захранващ [подаващ] механи¬
зъм, подавач
—, плмнетМрный планетен [планетарсп] ме¬
ханизъм
—, пневм-п-дъёмный пневматичен повдига¬
телен механизъм
—, поворотный гж. механизм, вращЛтельный
—	подМчи подавателей механизъм, механи¬
зъм за подаване
—, подъёмный повдигателен - механизъм; по¬
вдигателно съоръжение, кран,- крик
—, поршневой бутален механизъм

435'
МЕХ
~ " поступательного движения механизъм за
движение навред
правильный мет. изправящ механизъм
предохранительный предпазен механизъм
п—с—ывИющий прекъсващ механизъм,
прекъсвач
приводной задвижващ механизъм
программный авт. ввтгвамон механизъм
~ пространственной ориентации ракет. ме¬
ханизъм за ерос-рачс-вдиа ориентация
пружинный пружинен механизъм
пусковой пусков механизъм, механизъм
за пускане в движенЯс
рабочий работен механизъм
разгрузочный разтоварващ [в■азттвавeн]
механизъм
разобщающий вж. механизм, разъеди¬
няющий
~ разряда ел. механизъм на разряда [изпраз¬
ваното]
разъединяющий ел., евт. разединяващ
|кзkпюаваш| механизъм
распределительный вазпрдддпктдпeн меха¬
низъм
реверсивный реверсивен [обръща-елен]
механизъм
револьверный рсволвдрен механизъм
регистрирующий регистриращ [записващ]
' механизъм
регулировочный регулиращ механизъм
редукционный редукторе» механизъм,
редуктор
реечно-зубчатый	механизъм със зъбна
рейка
режущий режещ механизъм
резонансный измерительный ел. резонан¬
сом измдрнате..лен уред
релейный релеен механизъм
рихтовочный вж. механизм, правильный
рулевой кормилен механизъм
рычажный лостов механизъм
самодействующий се.йоадИcтвувищ [авто¬
матичен] механизъм
самопишущий самопишещ механизъм
самоподающий механизъм с евтомитичио
подаване
~ самоподъема механизъм за антома-нчко
повдигано [автоматичен оодем]
самотормозЯщийся механизъм с ав-ома-
mиант спиране
~ свободного хода механизъм за свободе»
[неработен] ход
~ с двумя степенями свободы механизъм с
две степени ма свобода (с две нсчелни звене)
селекторный вж. механизм, избиратель¬
ный
сервомоторный сервомотором механизъм,
механизъм със сдрвтдвкгатдп
~, сигнальный сигнален механизъм
~ силовой передачи механизъм на.силовото
продаване, трансмисия
~ синхронизации евт. механизъм за синхро¬
низация, синхронизиращ механизъм
следящий евт. следящ механизъм
смещенный вж. механизм, дезакснал ь-
ный
сноповязальный с. ст. механизъм за връз¬
ване ни снопи
соединительный съединителен механизъм
~ с подвижным магнитом, магнитоэлектри¬
ческий измерительный нзйeрнатeпна си¬
стема • «ли устройство с подвижен магнит
(зи постоянен тох)
спусковой воен, свускатдлдн механизъм
стопорный бптккраш |спкваадн, завкрещ,
задържащ] механизъм
суммирующий събнраmeпeн механизъм
~ сцепления, выключающий изключващ ме¬
ханизъм на запедвандто
счётный броячо» механизъм
~, толкающий тласкащ механизъм, нзбутвач
~, топливоподающий гтр»втвтдaваmeпдн ме¬
ханизъм
тормозной спирачен механизъм, сви¬
рачка
тяговый тягов [тдгпитдпeн] механизъм
ударный ударен механизъм, ударник
указывающий вж. механизм, индикатор¬
ный
~ управления механизъм за управление,
командно устройство
уравнительный нзравнктдпeн механизъм
уравновешивающий уранновдсянащ [уран-
нтвдситeпeн| механизъм
усилительный уснпватдпдн механизъм;
механизъм със сдвводвкгаmeп
установочный механизъм за настройване
[регулирано]
фальцевальный пслигр. механизъм . • за
филцовенс
фиксирующий фиксиращ механизъм, ме¬
ханизъм за задържане (в определено поло¬
жение), фиксатор
фрикционный т—нсщ [фрикционен] ме¬
ханизъм
ходовой ходон механизъм
храповой острозъб спирачен механи¬
зъм, (задържащ) механизъм с острозъбо
ктлдпт и делец
центральный кулачковый централен гър-
-нчен механизъм
центробежный центробежен механизъм
(непр. нс регулатор)	.
цепной 1. мат. верижен механизъм; ме¬
ханизъм с верижно задвижване 2. хим.
верижен механизъм (не реехция)
часовой честннк«тв механизъм
червячный червячок механизъм
~ числа оборотов обо—отомерон механизъм,
обтроттмeр
шаговый скъпков механизъм (в пишещи
н сметачна машини)	■
шагающий мин. крачещ механизъм
шагающий ходовой крачещ ходов меха¬
низъм
шагающий штанговый лостов [щангон]
крачещ механизъм
~, шариковый сачмен механизъм
шарнирный шарнирен [ставен] механизъм

МЕХ
43»
шатунно-кривошипный кол я но-мотовил¬
ков механизъм
шатунный нотонйлерн механизъм; ко¬
ля но-мотовилков механизъм
шестерён но-реечный еж. механизм, рёеч-
ио-зубчАтый
~, щёткоподъёмный ел. четкрпрндигащ ме¬
ханизъм	'
эксцентриковый еесцентрнеов [ гърби-
йен) механизъм
электроизмерительный	електроизмсрва-
тслсн .механизъм
электромагнитный измерительный елек¬
тромагнитен измервателен урсд[механизъм],
електромагнитно измервателно устройство
—эпициклический епицикличсн механизъм
механик-водитель м авто механик-водач
главный главен механик (напр. на зчвоД)
судовой корабен механик (в гражданския
флот )
механика ж 1. механика (наука) 2. механика,
механична система, механично устройство
~ абсолютно твёрдого тела механика на
абсолютно твърдото тяло
аналитическая аналитична механика
~ взрыва механика на взрива
волновая вълнова механика
~ горных пород мин. механика на сдалитс
~ грунтбв•механика на почвите
~ жидких тел механика на течностите, хид-
ромеханика
~ жидкости и газа механика на флуидите
квантовая квантова механика
небесная астр, небесна механика
прикладная приложна механика
релятивистская релативна [айнщайнова]
механика
~ 'системы материальных точек механика
на система от материални точки
~ сплошной среды механика на непрекъсна¬
тата срсда
~ станка механично устройство [механични
системи] на (обработваща) машина
~ сыпучих сред механика на рояливитс
среди
статистическая статистическа механика
строительная строителна механика
~ твёрдого тела механика на твърдото тяло
~ тел переменной массы механика на тела¬
та с променлива маса
~, теоретическая теоретична механика
техническая техническа [приложна] ме¬
ханика
точная фина [точна] механика (в уредо¬
строенето)
физико-химическая фнзйео-ёйннческа ме¬
ханика
механико-акустический	механо-акустически
механический механичен
мехаиовооружённе с екипировка [инвентар]
от машини или механизирани съоръжения
механовооружённость ж труда стспен на ме¬
ханизиране на труда
механосборочный механомоитажеи
механострйкция физ. механострйкция (До¬
пълнителна еластична Деформация нч фчро-
ге ферuмчгиumиu тела)
механотрбн м механотрон (електронна лампа
с механично управление)
механохймия ж полимеров механохимия на
полимерите
меховщик м кожухар
мехтяга ж механично задвижване,- механична
тяга
меч м посадочный с. ст.- посадъчен мсч
сажальный вж. меч, посадочный
мечение с белязанс, маркиране, поставяне
на знаци
~ изотопами белязанс с (радиоактивни)
изотопи
~ животных маркиране на (селскостопански
или диви) животни
меченый белязан, маркиран
меш м мсш, номер на сито (англосаксонска
мярка зч гъстота на сито)
мешалка ж бъркачка, бъркалка, смесител,
миксср
~, барабанная смесителей барабан
винтовая винтова бъркачка
~, геликоидальная вж. мешалка, винтовая
грабельная [гребковая] грсблова бъркач¬
ка, бъркачка с гребла
двухвальная двувалова бъркачка
~, дисковая дискова бъркачка
~, импёллерная бъркачка с (турбинно) ,чо-
патио колело
ленточная лентова, [спирална] бъркачка
(за леплива течност)
лопастная л оп ат кова [перков а] бъркачка
~, планетарная планетна бъркачка (с пла-
uетеu механизъм)
~, пропеллерная витлова бъркачка
рамная рамкова бъркачка
турбинная турбинна бъркачка
~, центробежная центробежна бъркачка
~, циркуляционная	циркулационна бър¬
качка
червячная вж. мешЧлка, винтовая
~, шнековая вж. мешалка, винтовая
якорная котвена бъркачка (месачткя]
мешать бъркам, разбърквам; смесвам
мешкование с опаковане в чували
мешковина ж текст, зебло, ксневир (за
чували )
мешковыбиватель м с. ст. изтупвач на чу¬
вали
мешковытряхиватель с. ст. чувалоизтърсвач
меш кодер жатель м с. ст. чувалодърмач (при
насипване)
мешконаполнйтель м чувалопълнач, устрой¬
ство за пълнене на чували
мешкоподъемннк м подемник [повдигащо
устройство] за чували
мешкотаска ж транспортьор за чували
мешок м чувал, торба
балластный 1. жп. баластово гнездо 2. ав.
баластна торба (с пясък — за регулиране
височината на летене на балон)
бумажный книжна торба

437
мик
вещевой воен, всщсва раница
вихревой топл. няхрон чувал
водяной мин. воден чувал
воздушный 1. въздушен чувал 2. въздуш¬
на възглавница 3. св. резервоар за въздух
(от платнена материя). балочот (в серо¬
стат )
грязевой жп. под-аласmтвт корито (на
мостовете )
дыхательный дкхаmдпна торба (ни хис-
лорсДск спзрит)
зольный неделник
крафт-бумажный торба от жилена хиркня
припылочный леяр. торбичка зи киораша-
нане (не моДелн и форми)
пылевой торба за прах (нзпр. на прзхс-
смухзч)
спальный спален чувал (екипировка зс
експедиции )
фуражный с. ст. зобна торби
мешочек м для припудривания вж. мдаTк,
припылочный
миаргирит м минер, миаргирит
миаролйты мн. пстр. мнаропнкн (кухини в
скали)
миаскйт м петр. миасея- (разновидност ни
нефелиновая сиенит)
мигалка ж авто мигаче» пътепоказател, ми¬
гач
мигание с мигане, тревкаис
мигматизация ж петр. мигмакизецня (скало-
обрезуващ процес)
мигматит м петр. мигматит (смесена скале)
миграционный миграционен
миграция ж миграция; предвижваме; пресел¬
ване
—	атомов физ. миграция пи атомято
—	влаги при промерзании предвижваме | пре-
мествано| на влагата орк (многогодишна)
замръзнал ост (на почва. схели)
~ гИза мин. миграция на газа
—	гИзов в водонасыщенных породах предвиж¬
вано | премествано] ни газовете във во>,доне-
• сяксчи скали
гдтхкйHчдсeан геохимична миграция (не
елем ентите )
диффузно-плёночная дифузно-ципеста .ми¬
грация
—	■ ионов физ. миграция ни Йоните
—	нефти миграция на нефти
—	подземных вод предвижване [дремсстване]
на подземните нод»
—	примесей миграция ни примесите
—	серы хим. миграция на сярата
—	электронов физ. миграция ни елек-роинкс
—■ элементов хим. миграция на елементите
—	.энергии физ. миграция ни енергията
мигрировать мигрирам; предвижвам; пресел¬
вам
мигрирование с вж. миграция
мидель м ев. (вптш ма) напречно сочоцис
——бимс хорзб, мидел-бимс
—	ракеты напречно сечение ни реко-а-а
~~шпангбут хореб. средно рeбрт. мндсл-
шпамгоут
мизенит м минер. мизенит
микабестон м (изолационен материал нс ос¬
нова слюДа)
микабонд м (изолационен материал нз ос¬
нове слюде)
микалекс м ел. микалекс (пресован изолацио¬
нен материал от слюДен и стъклен прах)
микалёнта ж ел. мякалои-а (изолационни)
миканит м миканит (изолационен материал
нс основа слюДе)
гйбкий гъвкав миканит
коллекторный ктпeкmтрдн мнканит (зз
ламели )
нагревостбйкий тоептусктИанв мякани-
(за температури неД 180-С)
—, прокладочный	уплътнителен миканит,
миканит за етаптжкк [гарнитури]
формовочный формовъчен миканит (поз¬
волява формоване при повишена темпера¬
тура)
микафолий м ел. мккифолно, фолио от мика¬
нит (с книжна поДложка)
микафоль-машниа ж хмашниа за ( производ¬
ство ни) микефолно
микро- (предстевхе) 1. микро-, одна милионна
част (от основната единице), 10~ 2. ма¬
лък, много малък, миеро-
микроавтобус м микроавтобус (на основа на
лек автомобил)
мне—оавтомобйль м микролитражек автомобил
йкквтагрдгаm м петр. мнкртагрдгат
микроампер м изм. микроампер
микроанализ м хим. микроанализ
йиквоaчaпнтHчeсккй йнкртаналкmкчдн
мие-о-а- м	изм. мниробар (практически
единица зе нзлягене)
микробарограф м геофиз. микробарограф
микробпронивслKр м геод. йнкро-ерон»нспкр
йяк—тботTн м стр. мккртбоктн (бетон, с
михро1^1^1^^ )
микробиология ж микробиология
микровесовой мнкрттогловон
микровесы мн хим. микронезиа (лаборатор¬
на )
проекционные п-тдкпнтнча йккровозна
пружинные вружичма микронезиа
— с кварцевой нитью микронезиа с кварцова
кишка
торсионные торзионна мккровдзна
электрические електрическа мнировозна
микровибратор м фнз. микроня-ра-ор
микровинт м изм. микрометричен нннт (на
микрометър)
микроволновый рсДио микровълнов
микроволны мн микровълни (не непълно
опреДелен термин — използува се за вълни
с дължина Х< 1 м, а понякога н за Л<30 см)
микровольт м ел. микроволт (Дробни еДинице
зс напрежение)
микровставка ж плавкая ел. стопяема микро-
вложка
микровыключатель м ел. мянникюрди прекъс¬
вач, мякроврдкъсвич
микрогеомётрия ж мнкртгдойдкркя (качест¬
во не обработени повърхност)

МИК
.438
—	поверхности микрогсометрия на -повърх¬
ността, грапавост или гладкост на (обикн.
обриботени) повърхност
микрогетерогённость ж строОния микронеед-
нородност на структурата [строежа]
микрогорёлкм ж хам. микрогорелка (лабо¬
раторна )
микрогранйт м петр. микрогранит
микрография ж 1. яДр. микрография, микро¬
радиография 2. харт. микрография
микрогэс м водна електрическа никростае-
ция (автоматична)
микродвигатель м микродвигател
—	ориентации микродвигател на ориенти¬
ращо устройство (ни космическа обект)
микродоформация ж никркдефкрнация
микродиод м ел. миниатюрен диод, микро¬
диод,
микроз-пись м грмммпсастИнок микрозапис
на (Дългосвирещи) грамофонна плоча
мнкроэапоснйтелл м спр. микропълнитсл
микрозернИстость ж микрозърнсстост, дреб-
нозърнестост
микрозонд м геофиз. микросонда
микронзморИтось м азм. микрометър
мнкроннднкМтор м изм. измервателен [инди¬
каторен] часовник на стойка
микроннтерферометр м изм. микроинтсрферо-
метър (за изследван) грапавостта на по¬
върхнини )
мнкроисслёдованно с изследване с микроскоп
микрокмротмж м мин. мйкрокаротаж (метод
зи изслеДвин) на сондажи)
микрокмтор м азм. микро-агор, измервателна
пружинна глава (вид измервателен часов¬
ник със скила в плюс а минус)
микрокалориметр м изм. микрокалориметър
микрокииоустановка ж кфт. кинокамера зс.
снимане с микроскоп
микроклимат м микроклимат
микроклин м манер, микроклин, амазонски
камък
микрокоманда ж изч. макрокоманда
микрокомпонёнт м микросъставка, микроком-
понснт
мнкроконтрбсл м мет. контрол с микроскоп,
микроскопен контрол
микроконцентрЛциа ж хам. микрокоецентра-
ция
микрокоррозия ж никроккркзиа, галванична
корозия
мнкрокрнстасс м микрокристал
микрокристаллический	ми-ро-ри^алсн
микрокpиcтлссогрЛфиа ж микрокристалогра-
фия
микрокюри м изм. микрокюри (дробни еди¬
ница за ридаоактигност)
микрол-мпм ж радио миниатюрна ламп;*, ми¬
кролампа
мнкросиквЛция ж меп. микроликвация
микролит м 1. микролит (крастил, kaйтa
мож) да се открие само с микроскоп) 2. ми¬
кролит (синтетично произвеДен корунд)
микролитр м изм. микролитър
микролиты мн.	пепр. ми кролити (микро¬
скопични кристала)
микролюкс м изм. микролукс (тип микрооп-
тиметър )
микроманипулатор м мюкроманипулатор (до¬
пълнително устройство към микроскоп)
микроманометр -м изм. никроманонстър (за
свръх- или викуумметрични налягания от
akолa 10—100 мм воден стълб)
микромОр м изм. оптиметър (за контактно
измерван) на размери с огледална системи и
стойност на деление на скалата 0,001 мм)
микрометеорос-гия ж ниkронетеорология
микрометр м азм. 1. микрометър (ур)д за
точни линейни измервания) 2. микрометър,
микрометрично устройство (за отчитан)
към измервателни уреда)
~, автоматический автоматичен микрометър
винтовой микрометър с винт; винтово ми-
кронстричек устройство
ёмкостный капацитивно микрометрично
устройство
жёсткиИ микрометър (с неподвижна пета)
зубомёрный зъбомсрсн микрометър
индикаторный [ - индик-тор] индикато¬
рен микрометър (със скали), лостово-зъ¬
бен микрометър; пасаметър
индуктивный индуктивно микрометрично
устройство
контЛктный геоД. -контактен микрометър
ннтан-И нишков микрометър
~-нутромер микрометричен вътромер
объективный геод. обект-микрометър, ми¬
крометрично устройство на обектива
~, окулярный геод. окуляр-микрометър, оку¬
ляр по микрометрично устройство; окуляр-
на глава (ни минаоск-п)
оптический оптично микрометрично ус¬
тройство
продОльныИ пасаметър с допусков и пока¬
залци, микрометър (лостово-зъбен със ска¬
ли) с допускови показалци
радиоактивный ядр.. меп. радиоактивен
микрометър (за контролиране Дебелината
при производството на ламарини)
~, регистрирующий геоД. регистриращ мик¬
рометър
резьбовой микрометър за рсзба
рычажно-зубчатый лостово-зъбен микро¬
метър
рычажный лостов микрометър
~, фотоэлектрический фотоелсктричсски мик¬
рометър
электронный електронно микрометрично
устройство
микрометрах м вж. микрометрйрованио
микрометрИрование с микрометрично измер¬
ване
мнкрометрИpoвлтл измервам с микрометрично
устройство
микрометрический микрометричен
микромикро- (пр)Дстигка) лико-, една мили¬
онна част от милионната част (ни основната
единица), 10“12

439
мик
микромикроампермётр м ел, никроникррампер-
метър (показва 10“9 ампера при пълно от¬
клонение — за измерване на йонизчционни
токове )
микром икрон м микромикрон, пикометър
(1'рт~10~& т)	.
микроминиатюризация ж рчДио микроминиа¬
тюризация
микромир м микросвят (в противоположност
на мчкросвят)
микромбдуль м изч, .микромодул
микрон м изм. микрометър (1 рт=10"6 т),
микрон
микронаполнйтель м вж. м икрозаподнитель
микронеоднородность ж мет, микронеедно-
родност
микронербвность ж изм. микрон-равност (на
повърхност )
микронивелйрование с	геод. микронив-ли-
ране
микро-образец м микропроба (за лабораторен
анализ)
микрообъектйв м кфт., чв. микрррбеетин
микроом м изм.. ел. микроом
микроопределёние с хим. микроопределяне,
анализ (нч микропроба) по микром-тоди
микроотпечаток м	микроотпечатък, микро¬
следа (при изпитване на твърдост)
микропара ж изм. микрометричен винт с
гайката
микропереключатель м ел. миниатюрен пре¬
включвател |прекъсвач]
микропертйт м петр. микропертит
микрополярограф м хим. микрополяриграф
микропбристость ж мет.. хим. микропорес-
тост, микропорьозност
микропористый микропорест, имащ микро-
шупли
микропорйт м стр. микропорит
микропорок м микроскопичен дефект (открит
с микроскоп)
микропорошбк м микропрах (абразивен ма¬
териал )
микропоры мн. микропори (с много малко на¬
пречно сечение)
микропрйвод м нйеррзаднйжнане (с изпъл¬
нителен електроДвитчтел с мощност До
около 500 вата)
микропрограмма ж изч. микропрограма (сбор
от микрокоманда)
микропрограммирование с изч. микропрогра¬
ми ране
микропроницаемость ж микропро^^^мо^
(в зависимост от порьозността на скалата)
микропрофилбметр м микропрофилометър
(uuпврфвреuцuоuвн уред зч изслеДванч гра¬
павост на повърхнини)
микропрбфиль м поверхности микропрофил
на повърхност (с оглеД най-малките нерав¬
ности — слчДите от обработващия инстру¬
мент )
микрорадиовблны мн радио микровълни
(вж. също микроволны)
микрорадиография ж	изм. микрорадиогра¬
фия
микрорадибметр м изм. микрорадноактьр
микрорадиохймия ж нйерррадйPёнмйя
микрорайон я города градски микрорайон
(обикн. свързан с опреДелен виД транс¬
порт)	-
микрорельеф м геод. микрорелеф, микро-нерав¬
ности (нч земна повърхнина)
микрорентген м изм. микрорентген
микрорентгенограмма ж нйерорснтгсяpгранa
микрорентгенография ж lмиерорентгсногра-
фия
адсорбционная? адсорбционна микрорснт-
генография
дифракционная дифракционна рентгено¬
графия
микросдвйг м гчол. микроот-м-стване (незна¬
чително Движение на зчмни пластове)
микросегрегация ж в^ж. микроликвация
микросёйсмы мн. гесфиз. микроссизми р.мб
сеизмични вълни)
микросекунда ж изм. микросекунда (една
милионна част от секунДата)
микросистема, ж физхим. микросистема
микроскопът) • опт. микроскоп
автоэлектронный електронен микропро¬
ектор (основава сч на явлението автоелек-
тронна емисия)
бинокулярный бинокулярен микроскоп
визирный наблюдателен [в из ирен] мик¬
роскоп (в металорежещи машини)
зеркальный огледален микроскоп
измерйтельный измервателен микроскоп
инвертированный инвсрсионен микро¬
скоп
интерференционный	интерференционен
микроскоп
инфракрасный микроскоп (за наблюда¬
ване) с инфрачервено осветяване
ионный йонен микроскоп (аналогичен на
електронен микроскоп)
люминесцентный луминесцентен микро¬
скоп
магнитный электронный магнитен елек¬
тронен микроскоп
металлографический метэлографски мик¬
роскоп
микрометр (измервателен) .микроскоп с
микрометрична ск'ала
' • • монокулярный монокулярен микроскоп
отражательный электронный отражате¬
лен електронен микроскоп
поляризационный поляризационсн мик¬
роскоп
проекционный проекционен микроскоп
(с увеличено изображение на екран)
протонный елн. протонен микроскоп
, растровый елн. микроскоп с подвижен
[преместващ сс] електронен лъч
рентгеновский рентгенов микроскоп
световой обикновен [светлинен] микро¬
скоп
~ сравнения микроскоп за сравняване (Два
микроскопа с еДинна окулярна система)
стереоскопический стерермиеррскрл

440
МИК

телевизионный телевизионен микроскоп
(предава изображението върху Телевизио¬
нен екран)
ультразвуковой опт. ултрммикроскоп
ультрафиолетовый ултравиолетов мик¬
роскоп (с ултравиолетово осветяван) ни
дВекта )
флюоресценционный флуорссционен мик¬
роскоп
фотоэлектрический фотослектрически ми¬
кроскоп
шкМс-выИ микроскоп със скала (за осо¬
бено точни измервания)
электронный електронен микроскоп
микроскопирование с изследване под микро¬
скоп, микроскопиране
микроскопический 1. микроскопсн 2. микро¬
скопичен (много малък)
микроскопия вж. микроскопировмнио
Оптическая изследване под [с помощта на]
Оптически микроскоп
рентгеновская изследване под рентге¬
нов микроскоп
электронная	изследване с помощта на
електронен микроскоп
микроскопный вж. микроскопический 1
микросмещёние с вж. микросдвИг
микроснимок м кфт. микроснимка, микро-
фСтокопие
M'икросопротн■сённе с ел. микрорезистор
микроспектрофотометр м микроспектрофото-
метър
микросрёз м микроразрез (напр. да изслед¬
ван) по. микроскоп на вликни)
микро^Н^б м изм. микростилб (дробна еди¬
ници за яркост)
микростроёние с вж. микроструктура
микроструктура ж микроструктура (нипр. на
метал )
микросхема ж радио миниатюрна схема, ми¬
кросхема (електронно устройство с миниа¬
тюрна размера)
микросъСмка ж кфт. 1. микроснимка (фото¬
али киноснимки с помощта на мина-скоп)
2. микрофотографиране, ниkрксеемане
микротвёрдость ж микротвърдост
микротелефон м микротелефонна гарнитура
микротом мн. микротокове (пр)дизвикани от
местна елементи)
микротранзИстор м миниатюрен транзистор,
никротраезисткр
микротрёщинм ж меп. микроскопична пук¬
натина, ^^опу-натина
микротрнангусация ж геод. никротриаегула-
ция
микротрон м ядр. микротрон, електронен ци¬
клотрон [ускорител]
микроудобрёния мн с. ст. микроторове (съ-
Държап елементи, малки количества от
които са необходими за риспенИяпи)
микрофарада ж ел. микрофарад
микрофИльм м кфт. микрофилм (ни ръко'
паси, документи, чертежа)
микрофон м раДио микрофон
безмембрмнный безмомбрапсн микрофон
(йонен)
вощ-тельный вж. микрофон, радиовеща¬
тельный
всонапрЛвленныИ ненасочен микрофон
горловой ларингофон, гърлен микрофон
давлёния микрофон за налягане
—	двуст-р-нног- приёма двустранно насочен
микрофон
динамический димамичсн микрофон
ёмкостный вж. микрофон, конденсатор¬
ный
индуктивный [индукционныИ] индукцио¬
нен [елсктродиеаничeе] микрофон
капсюльный микрофонсн капсул
кардиоидный микрофон с кардиоид на диа¬
грама на насоченост
катушечный вж. микрофон, индуктивныИ
конденсМторныИ кондснзаторен микрофон
конт-ктныИ контактен [въгленов! микро¬
фон
/—, кристаллический кристален [пиезоелск-
трически| микрофон
ленточный лснтов - микрофон
магнитострикционныИ магнитострикцио-
нен микрофон
нагрудный пагръден микрофон
направленный насочен микрофон
—	одностороннего приёма микрофон с едно¬
странна насоченост
петличный миниатюрен микрофон (при¬
крепва се към ревера на дрехипа)
подвесн-И висящ микрофон
противошумовой противошумов микро¬
фон
пьезоэлектрический пиезоелектрически
микрофон
радиовещательный .микрофон за рмдио-
предавания
стержневой цилиндричен микрофон
студиИный студиен микрофон
сферический сферичен микрофон (без
насоченост )
телефонный телефонен капсул (миакро-
фонен)
термоэлектрический термоелектрически
микрофон (основава с) на изменение на съ¬
противлението при охлажДан) на нагрят
проводник в звуковото поле)
точечный точков микрофон
трубчатый тръбен микрофон (насочен)
угольныИ въгленов микрофон
униполярный едностранно насочен мик¬
рофон
шир-к-полOсныИ широколентов микро¬
фон
электродинамический електркдиеаничее
микрофон
электромагнитный електромагнитен мик¬
рофон
электростатический електростатичен - ми¬
крофон
—	ячёечного типа	пиезоелектрически - без-
мембранен микрофон
микрофонный микрофонсн

441
МИН
микрофотография ж микрофотография (сни¬
мане нс обекти, нсблюДавсни с микроскоп)
микрофотометр м йн«вофоmойоmър (за из¬
мерване ни оптически плътност)
двухлучевой двулъчов ми«—тфтттмeтър
регистрирующий регистриращ мккртфокт-
мстър
микрофотомётрия ж йнквтфоmтмдтркн (в
ренугенографияте )
микрохимия ж микрохимия
микроциклбн м йикртцкклтм. малък циклон
(е мелничарството)
микро шероховатость	хмнна-грапавост (на
пав ърхност )
микрошлйф м мет.. минер, мнкрош.лйф (за
изследване под микроскоп)
микро шлифпоро шок м	вж. микропорош ок
микроэлектродвйгатель м микроолсктродвн-
гател, миниатюре» аннгаmсп (с много мел¬
ка мощност )
микроэлектроника ж микроелектроника
микроэлемент м 1. хим., биол. микроелемент
(химически елементи, съдържащи се в
ратенията и животните с малхи коли¬
честве. но ее необходими)	2. местни |пт-
кал я »] елементи (предизвихвещи корозия
ни метелите) 3. елн. микроелемент
миксер м мет. смесител, миксер; бъркачка
миксеровой м мет. работник, тбcпужвеш
смсснтолна уредба
миксит м минер. миксит
микстогнёйс м петр. сйдсe>ни гчайся
мйкшер м смесител, смдсиmдп но устройство
микширование с ■ наплывом тле. смесваме ни
сигналике (на дне изображения)
микшировать смесвам
миларит м минер. миларит
миллерит м минер. милсвят, никелов сулфид
мйлли- (представке) мили-, одна хилядна
чист (от основната единица), 10"3
мяллнимоОр м изм. мяпяайпдр
миллиамперметр м ел. мкпнайвдрйоmър
милпи-ав м изм. милибар (практическа еди¬
ница зз налягане)
милливПль м хим. мйпяг-ай-дквквилднт
милливатт м ел., изм. мил имат
милливёбер м ел., изм. миляно-ер (Дробне
единице за магнитен потох)
милливольт м ел., изм. мил и волт
милливольтметр м ел. мнпнвтлmмокър
пирометрический внртмдкркчдн миля-
■ волтметър
миллигенри м ел., изм. мнлнхдмрн (Дробни
единица за индуктивност)
миллигерц м ел., изм. милядс-ц (дробне
единице зс частоте)
миллиграмм м 1. изм. милиграм (дробне еди¬
ница за меса) 2. милиграм (при теглене)
милликюри м изм. мил и кюри
миллилитр м изм. милилнкър
миллимОтр м изм. милиметър
— водяного столба изм. милиметър ноден
стълб (практически мярхи за налягане —
съкр. тт Н%0. бълг. мм вод. ст.)
квадратный квадратен милиметър
кубический кубичен милиметър
—	ртутного столбП изм. милиметър живачен
стълб (практическа единици зс налягане —
съхр. тт Нц. бълг. мм ж. су.)
миллиметровка ж мнпнйоmртва хартия
миллиметровый милиметров
миллимйкро- (представка) кино-, една хи¬
лядна част от милионната част (на основ¬
ната единице), 10”®
миллимикрон м изм. милимикрон, мантмeтър
(I пт = 10"® у)
миллимоль м изм.. хим. йклкг-амйтл, мвлн-
мол
миллиом ел.. изм. .милко>.м
миллиомметр м ел. мйлитммдтър
миллирентген м ядр.. изм. мил и рентген
миллирентгенбметр м физ. мнлнрснтгоясм<^гър
(зс измерване на гема-излъчвания)
миллисекунда ж изм. милисекунда (—едне
хилядна част от секундата)
миллистйльб м ел.. изм. • миписткп-
миллифпрПдп ж ел.. изм. милифарад
милонит м петр. милонит (раздробена мета¬
морфна скала)
милонитизПция ж геол. мклочкmнзапня
миль-Ирс м мет.. остер. мялбарс (заготовка
с форми нс ивица)
миля ж изм. миля (извънсистемна единице
зе дължина с различна големина)
английская английска миля (1609 м)
~, географическая географска миля (7420 м)
мернПя мерна миля (при изпитване нс
кораби — вж. испытания, прогрессивные)
морскИя морска миля (1852 м)
старая русская скара руска миля (7468 м)
~, сухопутная уставная скатукиа миля (в
Бритенсхете общност н с САЩ)
мимеограф м полигр. мимеограф
мнметтзИ- м минер. миметезит, миметит
мина ж 1. воен. мине (зи ззщитнн прегради)
2.	воен. мина • (зс стрелба с минохвъргачка)
3.	график, графитна сърцевина (не молив)
□ т—Или-ь мЯны чистя мин»
—	замедленного действия мина със закьеии-
mдлчт действие
ловушкп мн ка-примка
—	наведённого действия мина с насочено дей¬
ствие
—	нажИмного действия мине (със зиДейству-
)■№) ни метисе
—	натяжного дДйствня мине (със зедейст-
вувзкс) ни опън '
—	с деревянным корпусом мина с дървен
корпус	*
фугасная фугасна мина
яко-ния хореб, закотвена мина
мннсриграфня ж минор агрефия (за изслед¬
ване ни рудни зншлифи)
минс—ал м геол. минерал
вторИчный вторичен минерал
жильный жилен минерал
~, ископаемый изкопаем минерал
контактный контее-дн минерал
нерудный неруден минерал
первичный първичен минерзл

мин
442.
породообразующий скалообразуващ ми¬
нерал
радиоактивный радиоактивен минерал
—, рудный руден минерал
—, сопровождающий съпровождащ минерал,
минерал-спътник
—-спутник вж. минерал, сопровождающий
—, ураносодержащий уранов минерал
—, - фемйоссеий фемичсн минерал
минерализаторы мн петр., кчрчм. минерали¬
затор и
минерализация ж геол., керам, минерализация
~ воды минерализация на водата
—, вторичная вторична минерализация
~ органйческих веществ минерализация на
органическите - вещества (при разлагане)
первичная първична минерализация
—, рудная рудна минерализация
минералит м азбестов цимент, азбоцимент
минераловата ж стр. минерална вата [вълна]
минералог м минералог
минералогический - минералогичен, минера¬
ложки
минералогия ж минералогия
—, генетическая генетична минералогия
—	космических тел минералогия на комич¬
ните тела (метеорити и лунни проби)
описательная описателна минералогия
—	, прикладная приложна минералогия
—, региональная регионална минералогия
экспериментальная експериментална ми¬
нералогия (вкл. синтеза нч минералите)
минералообразование с минералообразуване,
образуване на минералите
минеральный минерален
минервйт м минер, минсрвит, таранакит
минСтта ж петр. минета
миниатюризация ж радио, изч. миниатюриза¬
ция, миниатюрно изпълнение
минимакс м минимакс
м^^нинйзaцйбнный миними^зационен, миними¬
зиращ
минимизация ж изч. минимизиране, намиране
на минимална форма
минимум м мат. минимум (най-малка стой¬
ност на функция)
—, абсолютный геофиз. абсолютен минимум
—, барический геофиз. баричсн минимум
—, годовой годишен минимум
~ затрат икон. най-малки разходи (критерий
за оптимaеиост)
открываемый хим. граница на откриване
(в анализ)
относительный относителен минимум
—, суточный денонощен минимум
миноискатель воен, нинртърсао
миномСт м воен. минохвъргачка
—, многоствольный многоцсннз минохвър¬
гачка
реактивный реактивна минохвъргачка
миноносец м эскадренный корчб. сскадрен
миноносец
минор м мат. поддстсрминанта
мйнреп м корчб, минреп, въже на мина
минус м мчт. минус, - знак за изваждане, от¬
рицателен знак
минусовый отрицателен
минута ж 1. изм. м-инута (време) 2. изм.
минута (ъгъл)	_
автомобиле- автрнобилрнйнута (наТрк-
симтеров автомобил)
ампер- ел. амперминута
—, метрическая нова минута (Ч^-част опъ
нов градус = една ДесчтохиляДна част. опя
правия, ъгъл)
угловая ъглова минута (Ч60-част от
ъглов градус)
человеке- икон. - оовскрнйнута
минути и й м ситна фракция (на абразивен
прах )
минутный минутен
минуто-занятие с тлф. минутна заетост (на
линия)
миньон м	полигр. миньон, колонсл (виД'
шрифт )
миоцСн м гчол. миоцсн (епоха)
мипласт м микропореста пластмаса (на ли¬
стове - ■ за изолация на акумулаторни пло¬
чи )
минор м .микропорест ебонит
мн пора ж минора, ипорка (топлоизолацио¬
нен материал )
мира ж опт. (вид изпитвателна таблица за
опреДеляне рчзДелителнчтч способност на
оптически уреди)
мирабилит м минер. мирабилит, природна
глауберова сол
мирмекит м петр. мирмекит (смес от кварц
и ф-лДипчп )
миртеналь м миртенал, миртснил-алдсхид
миртиллйн м	хим. миртилина (гликозид)
миспикель м минер, миспикел, арсенопирит
миссаль м полигр. мисал (вид шрифт)
миткаль м текст, американ, хасе
мйттель м полигр. митсл (виД шрифт)
двойной двоен митсл
митчерлихйт м митчерлихит
мицСлла ж физхим. ми цсл
миццонит м мицонит
мишень ж 1. геод. мишена, сигнал 2. тле.
мишена (светлочувствителен слой на пре¬
давателна тръба) 3. яДр. мишена 4. кораб.
мишена (пластина с отвор — при проби¬
ване нч оста на валопровоДа) 5. воен, ми¬
шена
~, буксируемая ав. мишена на буксир [за
тсглене[
— , газовая яДр. газова мишена
~, жидкая ядр. течна мишена
—, изотопическая [изотопная! яДр. изотопна
мишена
—, неподвижная неподвижна мишена
~, поляризованная яДр. поляризирана ми¬
шена
~, радиоуправляемая радиоуправляема ми¬
шена (зч летящ моДчл на самолет)
реакторная яДр. реакторна .мишена
—, ростовая воен, мишена цял ръст (фигурна)
~ ускорителя ядр. мишена на ускорителя

443
МНО
циклотронная циклотронна мишена
мнемонический мнемоничен (за по-лесно за¬
помнян) )
мнемосхема ж мнемонична схема, мнемосхема
мимическая мимична мнемосхема
—световЛя светлинна мнемосхема
мнимый 1. мит. мним, нереален, имагинерен
2. фаз., опт. недействителен
многоадресный изч. многоадресен
многомнодный ел. многоаноден
многоатомный хим. многоатомен
многовасёнтностл ж хим. многовалентност,
поливалентност
многовалковый мет. ннкговалцкв
многовМсьныИ маш. многовалов
многовенёчный миш. -ойто има няколко ве¬
неда (напр. блок зъбни колела)
иноговиткдвый ел. нногкнавивков
многовоснбвый риДао многовълнов
многогранник м многосте!], полисдър
выпуклый изпъкнал многостен
пр-вильныИ правилен многостен
посупрМвисьныИ полуправилен много^сн
иногодиапазбнный радио многообхватен, мно-
годиапазонен
многодисковый маш. многодисков
многожильный многожилен, многожичен
многозаббИный мин. многозабосн
иногозaиещённый хам. многозвенен
иногозарЯдный физ. многократно заредсй
многоз-ходный миш. многоходов (за резба)
многозначный 1. мит. многозначен (нипр.
за функция) 2. мип. мlногкцифркв, много¬
значен (зи число)
многозольный имащ високо пспелно съдър¬
жание
многокамерный некгкканерсн
иногокaнЛсьныИ ел. многоканален
многокаскЛдныИ ел. некгостъпалее, много-
каскаден
мног-килевбИ ав., кораб, много-илев (с мно¬
го вертикални стабилизатори)
иногокисс6тныИ хим. 1. (характеризиращ се)
с високо съдържание на киселина 2. (съ¬
стоящ се) от няколко киселини
многоковшовый многокошов (напр. за ба¬
гер), много-офеи
многоколёсный иног-колосон
многоколонный 1. спр. нногккклонен 2. по-
лигр. мекго-клкекв
многокомпонентный физхим. многокомпонен¬
тен
иногокoнтaктный ел. некго-кетактее, (раз¬
полагащ) с няколко контактни системи
иногокднтурный ел. мното-рътои, мпого-он-
турсн
многокорпусный	неoгккорпуссе, многосек-
ционен
многокр-сочный многоцветен
многократность ж мат. многократност
иноголаиповый ел. многолампов
многолемёшник м ■ с. ст. .мекгклснежсн плуг
многолетне мёрзлый (намиращ се) в зоната
на многогодишна замразеност
многосннёИный ел. многолюден
многолбпастный -нногклопатkов
многосонжербнный	ав. некгоеадлъжников
мног-мёрнын изм. многомерен (нипр. уред)",
многоразмерсн
многомосекулЯрнын хим. ^от^оле-улеи
многомоторный многомотор^, (разполагащ)
с няколко двигателя
многообмоточный вж. мн-говнткбвыH
многооборбтныИ маш. многооборотсн, висо-
кооборотен
многообразие с линейное мат. линейно много¬
образие
иногоопермцнбнный об.. мет. мнотооперацио-
нен
многоопорный стр. мнотоопорсн
многооснбвныИ хим. многоосновен
многоосный миш. многоосм
иног-пазовыИ ел. нектккаеалее, неогожлсбкв
многопарныИ	мтоточифтсн (напр. кабел).
-онто е с много двойки
иногоплмстИнчмтый многопластинков
многоплёчий ннкгорамеесн
многоплодие с с. ст. 1. мнотоплодие, плодо¬
витост (ни селскостопанските животни)
2. плодородност, богата реколта
ин-гоп-сюсник м ел. многополюсник
направленный насочен многополюсник
релейный	рслсйно-контактен многоно-
люсн и к
иногопостовбИ многопостов
многопоточный многопоточеи (напр. за мно-
гопаmечна обработващи' линия)
многопредёльный ел. многообхватен
многоприводнбИ (разполагащ) с няколко си¬
лови захранвания [с няколко двигателя, с
няколко задвижващи оси]
иногопровбдныи (многопрбв-сочный) много-
проводников, многожилен
мн-гопролётный стр. меотккорабее, мното-
отворен, (имащ) няколко свстли отвора
(нипр. за производствена сгриДа)
многопроходный обр.мет. многопроходен
многопутныИ жп. мнотопътсн, многоликое»
многоразрядный изч. меогкразраден
многорегистровый изч. мтоторетистров
многорезцовый обр. мет. многоножов
многоруылевдй об.. мет. мнотогнсздов (напр.
за ковашка щампи)
многорядный м1югоредов
многосверловой об.. мет. (пригоден) за едно¬
временно пробиване с няколко свредела
| свредла]
многосекцибнныИ ел. мкотосекционсн
иногосернИстый . хам. полисулфиден
многоскоростнбИ многоскоростсн
иногостан-ыник м работник, който едновре¬
менно обслужва няколко машини
многостаночный обр. мет. меoгонaиlиесе■
(за обработване)
многоступёнчатый многостепенен, неогкст'ь-
пален
многосуппортныи ^о^су^ртен (за метало¬
обработваща машини )
многот-рИфный ел. многотарифен
многотиражный пелагр. многотиражен
МНО
444
многоточечный зав. многоточков
многотрубный многотръбсн
многоугольник м мат. многоъгълник, полигон
верёвочный мех. верижен полигон
~, вогнутый вдлъбнат многоъгълник
вписанный вписан многоъгълник
описанный описан многоъгълник
правильный правилен многоъгълник
—, равносторонний равностранен многоъгъл¬
ник
силовой мех. силов многоъгълник
сферический сферичен многоъгълник
многофазный ел. многофазен
многоходовый обр. мет. многоходов (напр. за
резбч)	■
многоцветный опт. многоцветен; пояйёрона-
тичен
многоцилйндровый многоцилиндров
многочелночный текст. ннргоcоналерн
многочерпаковый	многомсрпаков- многокс-
фичков
многочлен м мат. многочлен, полином
алгебраический алгебричен многочлен
— второй степени многочлен от втора стспсн
интерполяционный интерполяционен мно¬
гочлен
однородный еднороден .многочлен
многошарнИрный многоетапен, многошарни-
рен
многошпйндельный маш. мйогов ретс нон
многоэлектродный нпогоелсетродсп
<миоггэлектрбииый многослектронсн
многоэтажный многоетажен
многоядерный 1. многоядрсн 2. хим. много-
пръст-нов
многоярусный геол. t. ннргостъnалеи 2. мно¬
гопластов
мног^оячёнковый чл. много клеткой; много-ле-
мснтеи
множественность ж	многобройиост, мно¬
жество
множество с 1. мат. множество 2. изч. мно¬
жество, колекция, набор (от определена
величини)	_
бесконечное безкрайно .множество
замкнутое затворено множество
конечное крайно множество
линейное линейно множество
счётное бройно множество
точечное точково множество
множимое с мат. множимо
множитель м мат. множится; коефициент
~ возрастания ядр. множится на нараства¬
нето
дополнительный допълнителен множи¬
тся
~ затухания ак. модул на затихването
масштабный мащабен множится
нормировочный • яДр. нормйровъосн мно¬
жится
переводной преводен коефициент
поправочный коригираш множител [кое¬
фициент]
постоянный постоянен множител
~ преобразования коефициент на подобие
(при моДелиране)	.
приводящий вж. множитель, переводной
упаковочный ядр. опаковъчен множител
фазный [фазовый] ел. фазов [ъглов] кое¬
фициент
~ шкалы коефициент (на пропорцuоиaлиост)
на скалата
мобильность ж подвижност
мобильный подвижен
мовил^йт м мовилит (марка поливинилацс-
тат)
моделизм м модслизъ.м, изработване на мо¬
дели (спортни)
моделирование с 1. моделиране, разработване
на модел 2. изследване [изпитване] с помощ¬
та на модсл
аналоговое аналогово моделиран- (за
явления, имащи различна физическа същност,
но изразяващи сч с еДнакви Дuфе^^^^1цul^.еuu,
алгебрични и Др. уравнения)
аэродинамическое аеродинамично модели¬
ран-
~, бионическое бионично моделиране-
вероятностное моделиране на вероятное -г¬
ни прон-си
геометрическое геометрично моделиране
(с геометрично поДобич)	.
гидродинамическое хидродинамично мо¬
делиране
динамическое динамично моделиране
знаковое моделиране със символи (зна¬
кови модели]
~, инженерно-геологическое инженерпо-гео-
ложко моделиране (на геоложки процеси в
лабораторни условия)
кибернетическое кибернетично модели¬
ране (с помощта на електронна сметачна
машина )
логическое логическо моделиране (с
използуване нч логически модели)	.
локальное топл. мсстно [локално], моде¬
лиран- (възпроизвеждане ч моДел на отДелни
пространствени области)	.
математическое	математическо модели¬
ране
~ поведения объекта функционално- модели¬
ране (нч процеси, които сч извършват в
обчкта)
предметно-математическое nредметтl<а-на-
тсматичсско моделиране	,
~, предметное предметно моделиране,
приближённое приблизително модели¬
ран-	.	. .
~, программное програмно моделиране
~, световое светлинно .моделиране, (напр.
проблеми за топлопреиaсяи- сч свеждат До
изслеДване на осветеност).
статическое статично моделиран-
стохастическое вж. моделирование, ве¬
роятностное
~ структуры объекта структурно моделиране
тепловое топлинно моделиране (за. из¬
следване процеси на топлоирчнасянч)
физическое физическо моделиран-

445
функциональное " вж. моделирование пове-
. дёнмя объекта
—	химических реакторов моделирано на хи¬
мически реактори (зс преминаване от лабо¬
раторни процеси хъм производство в про¬
мишлени мещсби)
~, цифровое цифрово моделиране
электронное eпeкт-онио моделирано
—	энергосистем	моделиране ни еноргос и-
отт ми
моделйровпть моделирам
моделйст м конструктор ни модели
модель ж 1. модел (при моДелирсне) 2. модел,
образец, отапти; текст, модел, фасон 3. мо¬
дел (спортен моДелизъм) 4. леяр, модел
аналоговая аналогов модел
—	Птома модсл на атома, атомен .йтдeп
бесстержневПя леяр, модел -оз сърце
воровская физ. модел (на атома) ни Бор
восковая восъчен модел
выплавляемая леяр, стопяем модел
генерационная ядр. генерзе^^Ънен модел
геометрическая геометричен модел
гидравлическая хидравличен модел
глухая леяр. неделим модел (от еднс
част )
динамическая динамичен модел
закройная техст.. хож. кройка
звёздная астр. звезден модел
знаковая знаков (символен] модел (въз¬
произвежда моделирания обект с помощта
на меци)
изготовйтельная	производствен модел,
.модел за производство
—	из двух частей леяр, .модел от две чести,
допим модел
информационная орг, информационен мо¬
дел
испытываемая модел за язднтвике, нз-
пнтаmопсн модел
кПпельнпя ядр, капков модел (на ядрото)
каркасная леяр, скелетен модел
кибернетическая	ки6овмоmнаон модел
лабораторная пи6ореторон модел
летающая ав. летящ модел
литейная леярски .модел
~ литниковой сис^тёмы леяр, модел ни пдя-
ктва [наливна] система
логическая логичен модел (използуват
се закони нс логикете)
масштПбная мащабен модел
математическая изч. маттмamйаон модел
~, мПтричная матричен модел (във форма
не таблици)
йCстчтстк геод. модол на местността
молекулярная	хим. молекулен модел,
модел на молекула
накапливающая мит. натрупващ модсл
неразъёмная вж. модель, глухая
—	нуклонной группы ядр. модел иа нукпeон-
ната груда
—	оболочек физ. слоест модел, модел ма об¬
вивките (на яДрото)
опытная одятон модел [образец], окспе-
—н.мс»талон модел
			мод
планетарная фаз. плачскироч модел (на
стома )
протонно-нейтронная ■ ядр. ертктчит-иоу-.
тронен модел
пустотелая леяр, кух модел
разовая леяр, модел за еднократно изпол¬
зуване
разрезная [разъёмная] леяр, дулим модел
—	реактора ядр. модел иа реактора
сборочная модол [шаблон] за монтаж
серийная сериен модел
сетевая мат. мрежов модел
скелетная сж. модель, каркПснпя
статическая статичен модел
статистическая сmатисmкадскн модел (ни
стом, ядро)
структурная структурен .модел
телеуправляемая модел с далечно управ¬
лявано
теоретическая теоретичен модел
функциональная функционален [киберне¬
тичен! модел
цельная вж. модель, глухая
—	частицы ядр. .модел на частицата
экспериментальная вж. модель, опытная
~, электрическая електрически модел
электронная опокmроисм .модел
—	ядра физ. модел ни ядрото-
модельный моделен
модельщик м текст. моделиер
модем м	изч. йтаупеттр■дсйодупятор (ус¬
тройство зс преобразуване нс сигнали —
съкратено от «МОдрлeтор-ДЕМ-oдyлenlср»)
модератор м забавятел, усдо ктнтоп (зз на¬
маляване на оборотите)
модернизация ж модернизация
модернизировать модернизирам
модером м жп. eдчо-eпсова калижка, модеров
модификатор м 1. хзуч., плису., мет., хим.
модификатор, модифициращо средство 2.
изч. модификатор; индексом регистър
модификация ж 1. и 2. модификация (кет.)
процес на видоизменение и кето форма илп
състояние слеД видоизменението)
аллотропическая елотх^пне форма [мо¬
дификация ]
~, кристаллическая кристална модифика¬
ция (с различна христелне' решетхе)
~, полиморфная отп»мт—фна форме [йодк-
фикация]
радиационная радиационна модификация
(нзпр. полимери)
рацемическая хим. —ацомгнжна модифи¬
кация
циклическая циклична форма
модифицирование с модифициране (измене¬
ние на свойствата)
—	полимеров модифицирано на полимсрнкс
модифицировать радио модифицирам
модулированный модулиран
модулировать модулирам
модулометр м ел. моду-ломскъв, • модуломо—
мод
446
модуль м I. модул; показател, коефициент,
отношение [зависимюст между величини]
(с оглед практическо приложени)) 2. мип.
модул (ни комплексно число и при логарит¬
мични системи) 3. арх. модул (изходни
мярки за кратни отношения в размерите
на сграДа или . комплекс) 4. елн. модул
(унифициран функционален възел)
алюминатный керам, алу.минате11 модул
(отношение между ■ алуминиев окис и си¬
лициев Двуокис)
—	в-нны текст, .модул на банята (за багрене)
—	вОкторм мап. модул или толеми на (абсо¬
лютна) на вектор
—	гидравлический керим. хидравличен модул
глинозёмный вж. мбдуль, алюмин-тный
—	деформ-ции деформационен модул (на
почва )
динамический динамичен модул
—	жёсткости физ. модул на твърдост
—	зацепления модул на (зъбно) зацепванс
[сцепване]
к-слцевоИ кауч. модул на пръстен
—	комплексного числ" мат. модул на ком¬
плексно число
кремнезёмный керам. сил икатен модул
~ кручения съпр. коравина [деформационен
модул] при усукване
~, лМмповый елн. лампов модул
—	снвнового стока жп. модул на изтичане
—	линеИного растяжения вж. модуль, про-
дOллной упругости
—	мелкости леяр, число на зърнестост (на
формовъчни пясъци)
—	нм машинном языкО изч. модул на маши¬
нен {краен] език
непрерывности мит. модул ма непрекъс¬
натост
нормальный нормален модул (на зъбно
колело с наклонени зъба)
объёмного сжМтия 1. съпр. модул па обем¬
на деформация 2. геол, модул на обемно
свиване
<^-н объёмный елн. обемен модул
одночленный мит. едночленен модул
—	ос-дки геол, модул на слягинс
~, осевон осов модул (при червячно зацепеане)
—	основности хим. модул на основността
—	перехода мат. модул на прехода
плоский елн. плосък модул
—	поперечной упругости вж. модуль сдвига
—	продольной упругости съпр. модул на ли¬
нейна деформация, модул на надлъжна
еластичност, модул на Юнг
простой мап. прост модул
х-х, пьезоэлектрический ел. пиезослсктриче-
ски модул
—	рмсст-анна астр, .модул на разстоянието
/'х резон-нса физ. модул на резонанса
—	сдвига съпр. модул на ъглова деформация
—	сечения физ. модул на сечение
силик-тный вж.' модуль, кремнезёмный
—	силы тяги жп. модул на тсглителната сила
(на локомотив)
—	скольжения физ. модул на приплъзване-
-х сопротивления ел. модул на съпротивление
—	сравнения мит. модул на сравнение"
х-х, стандартный стандартен модул
х-х стока хидр. модул на оттичане [отто-а]
х-х, торцовыИ челен модул ■ (на зъбно колело)
х-х, транзисторный елн. транзисторен - модул
—	упругости модул на еластичност; с^с.-мо¬
дуль продольной упругости
х--х упругости гр-нта модул на еластичност
[пъртавина] на (строителна) почва (кое¬
фициент на пропорционалност между вер¬
тикалното налягане и вертикалната де¬
формация на почвата), модул на Юнг
хх упругости, объёмный вж. модуль объёмно¬
го сжатия 1
циклический мит. цикличен модул
—	Юнга вж. модуль прод-сьноИ упругости и
модуль упругости грунта
модульный модулен
модулятор м раДио, съобщ. модулатор
х—, амплитудный амплитуден модулатор
х-х, бал-нсный балансен модулатор
вибрационный вибрационен модулатор
х-х, временной временен модулатор, модула¬
тор по време
х-х, гармонический модулатор на хармонични
честоти
х—, импульсный импулсен модулатор
кольцевой балансен модулатор, ринтмо-
дулатор
х-х, контЛктный контактен модулатор
магнитный магнитен модулатор
х-х, однополосный едеолееткв модулатор
х-х, плез-эсектрИыескиИ писзослсктричсски
модулатор
-х, реактивный реактивен модулатор
—	ролОйнын релеен модулатор
х-х, сверхпроводящий свърхпроводещ моду¬
латор
х-х, световой светлинен модулатор
х-х, фазовый фазов модулатор
~, ферритовый феритен модулатор
х-х, фотоэлектрический фотоеле-тричсс-и мо¬
дулатор
частотный честотен модулатор
модуляторный модулаторсн
модуляционный модулаци^ш!
модуляция ж физ., радио, съобщ. модулация
х-х, амплитудная амплитудна модулация
ххх, лмпснтудно-ылст-тнма амплитудно-честот¬
на модулация
х-х, анодная анодна модулация
~, бМзовмя базова модулация
х-, балансная балансна модулация
х-х, взаимная взаимна [кръстосана] модула¬
ция, иетeрнoдyлации
х-х, временная модулация по време
х-х, группов-я групова модулация
х»х, дельта- делта-модулация
х-х, импульсная импулсна модулация
—, Импульсно- кодовая [ИКМ]	импулсно-
кодова модулация [ИКМ]
х-х, катодная катодна модулация

<47
МОЛ
квадратурная квадратурна [амплитудно-
фазова ) модулация
г-z. кодовая кодова модулация
—г колебания модулации- на колебания [треп¬
тения]
—z. коллекторная колекторна модулация
z-z, линейная линейна -модулация .
г-z, магнитная магнитна модулация
многократная многократна модулация
—г,- негативная тле. негативна модулация
(на образа.)
z-z незатухающих колебаний модулация на
исзатихващи - колебания [трептения]
.-г несущей изображения тле. модул на но¬
сещата (честота) на изображението
, обратная обратна модулация, противомо-
дулация
—г, однократная еднократна модулация
—z, однополосная сдnол-nтова модулация
однотактная -днотактна модулация
—. остаточная остатъчна модулация
.—-, паразитная паразитна модулация
г~*. перекрёстная чж. модуляция, взаимная
— поднесущей модулация на подносещата
честота
г-г, позитивная позитивна модулация
полярная полярна модулация
.—света модулация на светлина, светлинна
модулация
--г, сеточная решетъчна модулация
скоростная скоростна модулация, модула¬
ция по скорост
—, сопутствующая съмодулация
—спектральная спектрална модуляция
г—, тональная тонална модулация
г-z, фазовая фазова модулация
г-z, частотная честотна модулация
~, широтная широчинна модулация
~, широтно-импульсная вж. модуляция, ши¬
ротная
г-z, экранная модулация на екранна решетка
—эмйттерная смитерна модулация
~ яркости яр костна модулация
моечная ж помещение за нйсnс [измиване],
миячно помещение
нPеопын (служещ) за миене, миещ, измиващ,
промивен
мозаика ж Е арх.. стр. мозаика 2. тлч.
мозайка, мозаичен електрод
мозандрит м минер, мозандрит
мозг ж, «электронный» изч. «електронен» мозък
мойка ж 1. нй-пс; промиване 2. промивно ко¬
рито, мивка, умивалник; промивна вана;
миячка, - миячна машина X авто мивка,
място [съоръжени-] за измиван- (на авто¬
мобили, трактори) 4. пералня (работно
помещение), перачница 5. мин, обог. про-
№№3'^ 1
г-г, барабанная барабанна промивачка; про¬
мивен барабан
-г, жёлобная вж. мойка, корытная
z-z, каскадная каскадна промивачка
корытная коритна- промивачка
~, угольная промива'^ за въглища
~ шерсти текст, пералня за вълна
мойщик м мияч, промива'
мокет м текст, мокст
мокнуть намокрям, наквасвам
мокросолёние с кож. насоляване; хран. по¬
ставяне в саламура
мокрый мокър, влажен
мол м кораб., хидр. вълнолом
защитный защитен вълнолом
z-z, погрузочный товарен вълнолом
~, свайный вълнолом на сваи
моляльность ж хим. мол ал ноет, молалитет
(на разтвор)
моласса ж геол, моласа (задруги от пластове)
молдавит м минер. молдавит
молдинг м авто лайстна на каросерията
молекула ж молекула
~, активная активна [възбудена] молекула
--г, ассоциированная асоциирана молекула
г—, бифункциональная бифункционална мо¬
лекула
г--, возбуждённая вж. молекула, активная
г-г, гигантская молекула-гигант, макромоле¬
кула
гомеополярная неполярна молекула
гомоядерная хомоядрена молекула
—z, дипольная диполна молекула
—изотопная изотопна молекула (предста¬
вляваща определен изотоп)
ионная йонна молекула
кольцевая молекула с пръстеновиден
стросж
комплексная хим. 1. комплексна молекула
2. молекула на координационно съ-динсние
-z, линейная линейна [правов-рижна] моле¬
кула
~, меченая белязана молекула
~z, многоатомная многоатомна молекула
нейтральная неутрална молекула
неполярная вж. молекула, гомеополярная
г—,, парамагнитная парамагнитна молекула
(с постоянен магнитен момент)
первичная първична молекула (в процеса
на полимеризация)
--г, полимерная полимерна молекула
полярная полярна молекула
радиоактивная радиоактивна молекула
~, разветвлённая молекула с разклонена
всрига
связанная свързана молекула
цепная [цепочечная] верижна молекула
молекул яр но-дисперсный	молекулно-диспер¬
сен
молекулярный молекулен; молекулярен
моленграфйт м минер, моленграфит, лзмпро-
филит
молескин м текст, молескин (памучна тъкан)
молестбйкий текст, молц-устойчив
молибдат м хим. молибдат, сол на- молибде-
новата киселина •
~ аммония амониев молибдат
~ кальция калциев молибдат
молибден м хим. молибден, Мо
азотистый молибденов нитрид
двусёрнистый молибденов (IV) • сулфид,
молибденов двусулфид

мол
448
двухлбристый йтпн-донов (II) хлорид,
ЙTПH-Д0'HOB двухлорид
пятихлористый молибденов (V) хлорид,
мтпк-донон встохлоряд
торйровпнный мет. то—иран молибден
(покрит с елемента торий)
углеродистый моля-дсмов карбид
молибденйл м хим. молибденил (рздихзл)
молибденйрование с терм, насищано .(не
стоманена повърхност) с молибден, моляб-
ддниранс
молибденит м. минер. йопкбдоннm (молибде¬
нов сулфид)
молибденовокислый хим. молибдат
молибденовый йолнбдонтв
молибдйт м минер, мтпн-днк, молчолснона
охра
молибдоманганимётрия ж хим. молибдено-
йачгиитйстрян
молибдсменит м минер, йопнбдомоккm
молибдосодплйт м	минер. мтлибдосоаалкк
(разновидност ии содалита)
молибдофиллит м минер. йтпнбдофнпиm
молизПция ж вж. поляризация
молизит м минер. молизнт
мол(л)йровпние с стекла (получаване на стък¬
лено изделие чрез придаване форма на раз¬
мекнат къс стъкло)
моллит м 1. минер. лазулит 2. хим. молит
(омекчнтел не лакове н пластмаси)
молниезащйта ж	-ръмозщщита . мълниеза¬
щита
молниеотвод д гръмоотвод, мълниеотвод
линейный тлф. мълниеотвод за защита на
линия
мПчтовый мачтов |сmълбтв| мълниеотвод
станционный мълниеотвод ни (електри¬
чески) пeнт-апа
стержневой прътов мълниеотвод
тросовый въжен мълниеотвод, мълнят-
отводно нъже
молниеприёмник м йъпиисуловккдл, (верти¬
кален) краем извод ни мълниеотвод
молниеуловйтель м вж. молниеприёмник
молния ж геофиз. мълния, светкавица
зигзагообразная зигзагообразна мълния
ленточная вж.. молния, линейная
линейная линейна мълния
плоская плоска мълния (обхващаща го¬
лями чест от облихи)
сплошная вж. молния, плоская
неточная мълния тип б-осияпа
шаровПя «ълОовядна мълния
молоко с мляко
глиняное стр. глинено мляко, глинени
каша
глицериновое глицериново мляко (в
козметиката )
известковое стр. вирнт мляко
канифольное херу. kолтфтиово [сйтпосmо]
мляко
крахмальное ннщостоно мляко
обезжиренное хрен. обезмаслено мляко
пастеризованное хрен. пастьоризирано
мляко
сгущённое хрен. кондензирано мляко
снятое хрен. бито [обезмаслено] мляко
сухое хрен. мляко на ерах
цементное стр. циментово мляко
молоковесы хрен. везна за мляко
молоковоз м анктмобял-цкстe-ма за мляко
молокогонный с. ст. млеиодаек
молокомер м с. ст., хрен. млско-мср, х:пeкт-
гъстомср
молокоохладйтель м с. ст. охладител за мляко
молокоочистйтель м с. ст. филтър за мляко
молот м чук
Прочный двустойков [сводов, рамков) чук
-ссшабокмый -сзща-ттон чук (шзботът
е заменен е долен ударник н формоизмене-
нието на зeгсmсвкитe се извършва при удер
нс движещите се един срещу друг ударници)
вибрационный вибрационен чук
винтовой фрикционный фрикционна 'вин¬
тови преси (с триещ диск)
воздушный въздушен [пневматичен] чук
высокоскоростной високоскоростен чук
(със сгъстен гзз)
взрывной чук с взривно задвижвано (за-
действуванс |
гидравлический хидравличен чук (ряДх&
се използува)
—	двойното действия двойно действуващ
чук, вж. молот, бесшпботный
двухстбечный вж. молот, прочный
—	для метания чук зе хвърляне (спооним}
ковочный ковашки чук (обихн. зе свобод¬
но ковене)
компрессорный въздушен чук (със соб¬
ствен компресор)
копровый стр. сонетка
кривошипный	кривошипом | кол я нов 1
чук; колянова проса
кузнечный вж. молот, ковочный
кулачковый гърбячча [ексцентрична)
преса; гърОнчо» чук
ленточный лонтон чук
листоштпмпбвочный чук за ссчснс иа
лемерина, тенекеджийски чук
механический механичен чук (с въздуш¬
но, перно и т. н. задвижване)
мостовой стр. мостов чук, сонетке
обжимный мет. чук за сО» н а но [прсдварн-
' телче деформация]
одностоечный одиостойкон [конзолен] чук
падающий видащ чук, чук с падащ удар¬
ник
паровоздушный паронъздушок чук
паровой пирон чук
педальный отдален чук, чук с подал по
управляване
пневматический вж. молот, воздушны
подвесной свайный стр. чук за набивано
ни сваи, сочс-ка
правильный мет. чук за изправяне (нс
кривина)
приводной чук със собствено заднижва-нс
(непр. вж. молот, приводной пневматиче¬
ский.)

449
МОЛ
приводной пневматический въздушен
I пневматичен] чук със собствен (вгриДен)
компресор (който се заДвижва от електро¬
двигател )
промывной (въздушен пробивен) чук с
водно промиване	,
—	простого дОИствия чук с едностранно дей¬
ствие
пружинно-рессорный	пружинно-ресорен
чук (механичен)
пружинный пружинен чук
пуансонный полигр. чук с щемпел (пра
буквеaтливан) )
—	работающего по циклу двигателя внутрен¬
него сгор-ния чук, работещ по цикъла на
двигател с вътрешно горснс (използува с)
енергията на смес от горивен гиз с въздух)
рессорныИ ресорен чук
—, рихтовальный гж. молот, правильный
ручноИ ръчен чук
рыч-жныИ aепaа. лостов чук
—— свлеб-Иный стр. чук за набиване на
сваи |пилоти], сонетка, пилотонабивачка
—	с доской, штамповочный щамповъчен чук
с дъска (за ноято ) вързан ударникът ни
чука)
—, фрикционный фрикционен чу-
штамповочный щамповъчен чук, чук за
штамповане
электромагнитный чук селектромагнитно
задвижване (индуктивна намотка изпъл¬
нява функцията на чука а на инструмента)
эсоктр-пневмлтИыоскиИ вж. м-сот, при¬
водной пневматический
мосотИскл ж с. ст. вършачка
бислная (бичев-я] 'вършачка с шинен ба¬
рабан
зубовая вършачка със зъбен барабан
~, клеверная дстслинова вършачка
кукурузная роначка за царевица
пдостМя проста вършачка - (само с върши-
ч)н апирап)
сложная сложна вършачка (внл. допъл¬
нително пречистване)
-—-тёрка лющачка
—, тракторная тракторна вършачка
~, штифтовая вж. м-сотИскм. зуб^-я
м-с-тHллныИ (служещ) за вършеене, (при-
надлежищ) на вършачка
м-с-ткOвый чуков
молоткообрМзный чукчеобразен, имащ форма
на чукче
м-сот-б-ец ковач
м-с-тоб-Hнм ж ковашки нагар, окалина, окис¬
ни люспи
молотовище с дръжка на чук (чукче]
молоток м чукче, (ръчсн) чук
бурильный мин. пробивен чук, (ръчен)
перфоратор
гвоздильный чукче (за гвоздей)
-^-гвоздодёр	чукче-ксрпедон, чукче с -ози
крак (за гвоздеи)
геологический геоложки чук
гладильный гладилен чук, чук за плоско
сбиване, гладилка
деревянный дървено чукче
дробящий чук [чукче1 за (трошене на)
ча-ъл
—, дыропробивной (нтвгшки) чук за проби¬
ване на дупки
—, заклёпочный нитовъчен чук, чук за ни-
товане, тлавичар
—зубильный чук-секач, клинов чук
квадр-тный чукче с квадратна пета
—кйрочкм вж. молоток, кирпичный
кирпичный зидарско чукче
—, клеп-льный вж. мосот-к, заклёпочный
каланкагый бурильный колонков проби¬
вен чук, чук с (винтова) колонка, (за -?<■■■-
държане и поДаване)
костыльныИ жп. крампонен чук
—, кузнечный (ръчен) -овашки чук
—маркировочный маркировъчен чук
обувной обущарско чукче
осМдочный чук за плос-о сбиване (ко¬
вашки )
отбойный мин. къртачен [добнвеп] чук.
-ъртач
плотничный дърводелско чу-чс
пневматический въздушен [пневматичен]
чук (пробивен)
пневматический -отбоИныИ мин. въздушен
къртачен чук
полукруглый чу-че с полукръгла пета
(полуцаландъа)
правильный тенекеджийско чукче
рихтовальный горна оправка (ковашко
сечиво )
рубильный чукче-секач
, ручной бурИльный мин. ръчон пробивен
чук, ръчен перфоратор
сапожный гж. молоток, обувной
слесМрный шлоссрс-и чу-
столярныИ вж. м-лотOк. плотничный
телескопный бурИльнын мин. пробивен
чу- па пневматична стойка
фальцовочный чукче за подтъване на
краища (на ламарина), тенекеджийско
чукче
часовой (чукче на механизма за биене
на часовник)
—, чеканочный чук за зачеkаеяваес, че-анач
~, шарообразный чукче със сферична пета
—, штукатурный гж. молоток, кирпичный
электрический бурИльный мин. електри¬
чески пробивен чук
электрический отбойный мин. електри¬
чески къртачен чук
мосoт-ыeк-прерывaтелл м ел. прекъсвач тип
чукче-наковалня
м-сотыИ млян (напр. за кафе), стрит
молотьб" ж с. сп. вършеене, вършитба
мосочнокнслый хим. лактат, сол на млечната
киселина
молочность ж с. сп. млечност
молочный млечен
моль м изм. мол, граммолекула
и-слвмкууимотр м термом^е-улсп вакуум-
метър
мб.слностл ж вж. иоларностл
29 Руско-български политехнически речник

мол

450
мольный вж. молярный
молялвний мюлал-н
поляризация ж хим. моларизация, образу¬
ване на nсдиcоцийраnй мол-кули от - йони
(процес, обратен на Дисоциацията)
молярность ж молярност
молярный моларсн
момент м I. физ., мвх. момент 2. момент, миг
абсолютный физ. абсолютен момент
асинхронный чл. асинхронен момент
~ атома, магнитный магнитен момент на
хидравличен момент
физ., мвх. жироскопи-
гравитационен момент
нрнсnт, момент на то-
момент на
[девиацио-
-л. успо-
атома
~, аэродинамический аеродинамичен момент
ведущий двигателен [задвижващ] момент
~ вСктора мчт. момент на вектор
~, ветровой стр. момент (от Действието)
на вятъра
виртуальный виртуален момент
восстанавливающий ав, кораб. изправящ
[възстановяващ, възстановителен] момент
вращающий въртящ момент
входной начален момент
~, выпрямляющий вж. момент, врсстаnавлй-
вающий
гидравлический
гироскопический
чен момент
гравитационный
~, грузовой товарен	.
вара (напр. на кран)
~ двигателя, крутящий въртящ
двигател
девиационный отклонителей
нен] момент
демпферный [демпфирующий]
кояващ [демпфиращ] момент
~, динамический динамичен момент
~, дипольный физхим. диполен момент
~ зажигания момент на запалването
закручивающий вж. - момСнт, крутящий
изгибающий огъващ момент
~ ймпульса физ., ядр. спин, момент на коли¬
чеството движение
~ инерции инерционен момент
~ инерции, полярный съпр. полярен инер¬
ционен момент
~ ин-рции, экваториальный съпр. еквато¬
риален инерционен момент
квадрупольный квадруполей момент (на
ядрото )
еиnстйосскйй кинетичен момент
~ количества движСния вж. мом-нт ймпульса
«'•л компенсационный - ел. еонпепсацйонеп
[спомагателен въртящ] момент (зч сметка
на тривнвто)
корректирующий коригиращ [поправящ]
момент
** кр-на ав.. кораб. накланящ [ереnящ] мо¬
мент
критический - - мчш. критичен момент;
чл. максимален [граничен, най-голям въз¬
можен] момент, момент при гранично хлъз¬
гане
крутящий 1. съпр. усукващ момент 2. вл.,
авто въртящ момент (на вала на Двигател)
линейный вж. нрнёnт, статический
~, магнитный магнитен момент
массы масов момент
~, маховой махов момент
механический механичен момент
~ молекулы, магнйтный магнитен момент
на молекула
~ на валу въртящ момент на вала- (на Дви¬
гател )
~, нагрузочный момент на товара, товарен
момент
несбалансированный неуравновесен то¬
вар (напр. във вибрчторно устройство)
~, номинальный номинален момент
опорный опорен момент
опрокидывающий катурващ [преобръщащ|
момент
орбитальный ядр. орбитален момент
■ остаточный остатъчен момент
~ пары сил момент на двоица сили
пикирующий ав. пикиращ [гмуркащ] мо¬
мент
пиковый върхов момент
полезный вращающий полезен въртящ
момент
полярный съпр. полярен (инврцион-н)
момент
постоянный постоянен момент
~, пред-льный граничен момент
приведённый приведен момент
~, приводной двигателен момент (мерен на
силопреДчватвлния вал)
~, противодействующий противодействуващ
момент
~ прочности вж. момСнт сопротивления се-
чСния
пусковой пусков нрнспт
~, равнодействующий среден момент
разрушающий мвх. разрушаващ нрнспт
расчётный пресметнат нонепт, момент по
изчисления
реактивный реактивен момент, момент
на реакцията
~ резания обр. мвт. момент на (силата нч)
рязането
результирующий резултиращ момент
силовой силов момент
~ силы момент на сила
~ силы относительно оси момент на сила
спрямо ОС
~ силы трения момент на силата на трисне
~, синхронизирующий ел. синхронизиращ
момент
~, скручивающий съпр. усукващ момент
~ сопротивления сечения съпр. съпротиви¬
телен момент на сечени-
~ сопротивления сечения, полярный съпр.
полярен съпротивителен момент на сечение
(спрямо точка)
спиновый магнйтный физ. спинов магни¬
тен момент
стабилизирующий мех. стабилизиращ мо¬
мент
~, статический статичен момент
~ суммы сил момент на сумата на сили

451
МОН
— тока ел. момент ми -ока (произведение от
стойността нс токи н разстоянието До
точкити ни захранване)
тормозной спирачен момент
трения момент на (силата не) триенето
-'■/ трогания вж. момент, пусковой
тяговый тягов [ктгл»mслон| момент
удельный ел. относителен [специфичен] мо¬
мент
удерживающий задържащ момент
уравнительный изравняващ момент
.-s уравновешивающий мех. уравмтвдсяваш
момент
ускоряющий ускоряващ момент
устойчивости момент на устойчивост
[скабипнтсm|
центробежный съпр. понmртбсжсн момент
(инерционен )
экваториальный съпр. екваториален мо¬
мент (инерционен)
электрический дпдккркаeски момент
электрический квадрупольный електри¬
чески квааруетпeи момент
электродинамический опокmртдн»амнао»
момент
эпскт—OйагнИmныИ спсктртйегн»ксн мо¬
мент	,
электромеханический " противодействую¬
щий опокmртйсханнчон прттнводсйскву-
нещ (въртящ) момент, момент ни възнрака
(необходим за връщане в изходно положе¬
ние)
~ электрона момент ни електрона
ядерный ядрен момент
моментомер м изм. торзиомотър
моментбметр м изм. (уред зс определяне нс
моментите на плоски фигури)
монацит м минер, монацит
монгеймйт м минер, монхаймит
монёль-метплл м момелме-ил (меднс-кихсло-
вз сплав)
монета ж билонная метална размоина монета
монетит м минер, монетит
монётник м монетно автоматично устройство»
монетен автомат (непр. телефонен)
йомоттвазйднник м автомат . за размяна ма
монот»
монитор м 1. хореб, монитор (хлас военен ко¬
рзб — речен или морсхи) 2. ядр. монитор
(за автоматичен контрол нс резличнн
взаимоотношения и условия по отношение
Дозировка, излъчване и т. н.) 3. мин. хи-
дройониттр (хидрсмехакизeция ни минни
рзбоуе) 4. тлв. монитор, в»дстконmртпнт
устройство 5. изч. монитор
мониторирование с ядр. •ктнтртл с помощта
на монктор
моноазокрпсйтель м хим. моитазтбагрило
моноамйд м хим. амид, моноейнд
моноемнн м хим. йтнтамнн
монопцетпт м целлюлозы монтацоmнлцелуло¬
за, йтнтацотат ма целулоза
мтнт-лOk м 1. авто цилиндров блок 2, геол.
монткристал 3. топл. мтноблтк, онт—гисч
блок (за подготовки не горивото, пирен
хотел и турбине)
монобромйд м хим. -ртй»д, мтнтбртмйд
моновариПнтный сдновариантон
моноволокнб с текст, мтIITвлакит (единично
по-Дебело химическо влахно)
моногидрат м	хим. мтноxидрит, 100%-на
сярна киселина •
монограмма ж монограма
монодиспёрсный хим. однодиспорссч
монбзы мн. хим. монози, монозахариди
моноизотбпный ядр. монтизоmтпо»
моноиодйт м хим. йодид, мтнтИтд»д
моноклинПль м геол, монокли чала
моноклинный хрису, оантклинсн
монокбк м ив. чсрупкова kтнструkцин
монокристалл м геол, йтчткрнскап
монокристпллйческий йтнокрксталeн
монокультура ж с. ст. 1. монокултурп (от-
глежДсне много години върху еДин участък)
2. единствена култура (за район, страна)
монокулярный опт. йонткупнрон (зс наблю¬
даване с еДно охо)
монолит м 1. монолит, блок;скеле 2. мтнтпйт
(пресувани дървени стружки н смоли)
почвенный с. ст. почвен монолит
монолитный (състоящ се) от одни блок;
геол.. стр. монолитсм
мономёр м хим. мономер
мономерный мономерсн
монометаллический однойоталон
мономинерПльный петр. однтйиноралсн
мономолекулярный хим. eдитйoлeкулсн
мононитросоединёние с йтчтннmртсъсдннснис,
мочтвнтртнронзвтднт
мононйть ж вж. моноволокнб
моноокись ж хим. окис, монтткис
моноплан м ив. ОДHTПЛTЩЧИk
высококрылый вж. моноплПн с вёрхним
расположением крыла
низкокрылый вж. моноплан с нижним
расположением крыла
~-ва—асTпь однтвптщмик-варастл (с крило,
разположено високо над тялото)
подкосный сдитолтшчик с подпряно крнпт
—	с вёрхним расположением крыла високо-
пптшмик, ддмтвлтшинк с горно крило
свободнонесущий	свтбодититссш едно-
площине
~ с нижним расположением крылП ниско-
вптщмик, однтелтшннк с долно крило
—	со средним расположением крылП сродно-
впошник. сдчтелтщчнк с крнпт, резптпт■
жено в средата на -яло-о
среднокрылый вж. моноплан со средним
расположением крыла
•—тандем сдвоен сдитвлтшикк
монополярный ядр. монополярен. однт»опя-
рсн
монополизированный ихон, йтнтптлоч
монорельс м трансп. йоит-спсов оът (ви¬
сяща линия с едни релсе)
монорёльсовый одчтрспств
МОН
452
моносахариды мн вж. монозы
моносил-н м хим. силан, моноплан
моноскоп м тле. моноскоп, изпитвател на
телевизионна тръба
моноссбй м ядр. моно^ой
ионосбсл ж хим. еднометална сол (на мтного-
основна киселина)
моностабИльный (характеризиращ с) само)
с едно стабилно състояние, монос^Ои-лен
м-носусьфйд м хим. сулфид, сдносулфид, мо-
носулфид
монотип м пелига. монотип, монотипна пе¬
чатна машина
—клавиатура монотипна клавиатура
и-нотипнст м монотипист (работник)
монотипия ж полигр. монотипия (вид печатна
графини )
монотрон м елн. монотрон, сднорезонаторен
клистрон
монотропия ж хим. монотропия
м-ноф-кЛльныИ опт. едн^о-уссн'
монофосфМт м хим. първичен [примерев] фос¬
фат
монофторнд м хим. флуорид, еднофлуорид,
монофлуорид
монохлорИд м хим. хлорид, еднохлорид, мо-
похлор ид
монохроматический опт. ноекхркматичее, од¬
ноцветен
монохроматор м опт. монохроматор
дв-Ин-И двоен монохроматор
кристаллический кристален монохроматор
—, механический механичен монохроматор
неИтронный нсутронен монохроматор
—, пульсирующий пулсиращ монохроматор
рентгеновский рентгенов монохроматор
ротационный ротационен монохроматор
и-ноцнксйыескнИ сдноциклов
монбэдр м крист, едностон
монознергетИческий физ, моноснертстичен
монт-ж м монтаж, сглобяване
-• лэр-снHмк-в геоД. монтаж [стлкбяване|
на аеро>сним1-и
—	, блочный блоков монтаж (електрически)
жёсткий твърд [неподвижен] монтаж
(електрически )
заводскои заводски [фабричен] монтаж
контрольный контролен монтаж
механический ел. механичен монтаж (ни
конструктивните елементи върху шасито)
—	, мягкий гъвкав [мек] монтаж (електри¬
чески )
навесной	свобкде,кнкссщ монтаж (със
спояване). «класичсс-и»	(слСктро^монтаж
панОльный панелен монтаж (електриче¬
ски )
печ-тный ел. печатен монтаж; (изолацион¬
на ) платка с печатен монтаж
предварительный предварителен монтаж
—	проводов свързване[съединяване, монтаж]
на проводниците
раздельный разделен [отделен] монтаж,
монтаж по групи [възли]
ручной ръчен монтаж
фильма кфт. филмов монтаж
—	шин авто монтаж на гуми
электрический слс-трически монтаж
монтажёр м кфп. монтажист
монтажная ж монтажна работилница, монта¬
жен цех
монт-жник м монтьор, монтажник; инстала¬
тор
и-нтЛжн--строИтеслныH	строително-монта¬
жен
монт-жный монтажен
монт-нит м манер, монтанит, бисмутов -и-
лурит
монтсжю м хим. монтежу (апарат за прена¬
сяне на течности с помощта ни сгъстен
въздух)
автоматический автоматичен монтсжу
—	кислотный монтежу за киселини
монтёр м .монтьор
—'-кабельщик -абелен монтьор
—'-связи свързочен механи-
монтёрская монтажно помещение
монтирование с монтиране, монтаж, сглобява¬
не; инсталиране
монтировка ж вж. монтирование
м-нтнltччесИт м минер, монтичслит, калкооли-
вин
м-нтм-риссонHт м минер, ноетнкрилкнит
мопёд м мопед (с работен обем ни двигателя:
До 50 см3)	’
мордонит м манер. морденит
морена ж геол. морена
боковМя странична морена (от страна
на леДники)
внутренняя вътрешна морена (в масата
на ледники)
—, головная челна морена (пред/ челото на
леДника)
донная вж. морОнм, основнЛя
ледниковая ледникова морена
основн-я основна [дънна] морена (по
ледниновото легло)
отложённая неподвижна морена (оста-
нала ни място слеД разтапяно на ледниците)
перомещ-еммя подвижна морена (пра
съвременните ледници)
морёнио с дърг. байцванс
морёный байцван
морепл-ванио с мореплаване
мореходность ж морсходност
м-рнскм ж Дърг. байц
морион м. манер, морион, опушен кварц
морознскл ж охладителна камера, камера за
замразяване
воздушная въздушна - охладителна ка¬
мера
—	с рлссOслныи охлаждением хладилна ка¬
мера с разеолно охлаждане
—	, туннельная тунелна охладителна камера
морозоб-Hнл ж (надлъжна) пукнатина ня
дърво от студа
морозозмщИтм ж студозащита
морозоопмсность ж опасност от замръзване
морозостойкий мразоустойчив, студоустой-
чив

453
мое
морозостойкость ж нразрустрйоиврст, студо-
устойчивост
морфография ж геол. морфография	.
морфологический гчол. морфолсжки
морфология ж морфология
морфотролйя ж хим.. крист. морфотропия
морщение с харт. набръчкване, нагъване
морщинистость ж лицевого слоя кож. лицева
набръчканост (Дефект)
москатель ж търговски химически продукти,
препарати, химикали (напр. бои. лепила)
моссит м минер. мосит, мапгапрнрсйт
мост м 1. стр. мост 2. авто мост (включващ
главно предаване, диференциал, полуоси,
носеща конструкция) 3. чл. (съединителен)
мост 4. (влектро-) измервателен мост □ ~
наводить построявам мост •
автодорожный пътен [автопътен] мост
автоматический вл. автоматичен мост
арочный сводов мост
балочно-вантовый грсдово-ваптрв мост
балочный гредов мост (строителен или
кранов)
бетонный бетонен мост-
болометрйческий ел. болохм-тричс!! мост
вантовый в антов мост (тип висяща кон¬
струкция)
ведущий авто задвижващ 1 водещ, дви¬
гателен] мост
вентильный • чл. изправителен мост
' • • вентиляционный мин. вентилационен
[въздушен] мост
висячий висящ мост (с висящи пояса)
водопроводный водопроводен мост
■->, воздушный вж. мост, вентиляционный
.~, волноводный ел. вълноводен мост
выпрямительный вж. мост, вентильный
высокочастотный ел. високочестотен (из¬
мервателен) мост
городской градски мост
двойной ел. двоен (измервателен) мост
двукрылый поворотный двукрилен [дву-
рамеnеn| шарнирен мост (за освобожДаванв
на воДния път)
двухбалочный двугредов мост (на кран)
двухпутный двупътеи мост
двухредукторный авто днуредуетореn
(заДвижвчщ) мост, мост с двойно главно
предаване
—	двухъярусный двуетажен мост (с Двч
платна -Дно над Друго)
декадный вл. декадея (измервателен) мост
деревянный дървен мост
дифференциальный ел.	диференциален
(измервателен ) мост
~ для целей водоснабжения мост за водо¬
снабдяване, акведукт
—	, дорожный пътен мост
ёмкостный чл. капацитивен (измервате¬
лен ) мост
. • • железнодорожный	железопътен мост
—, железобетонный стоманобетонен мост
задний авто заден мост (заДвижвчщ)
измерительный ел. измервателен мост
импедансный ел. мост за измерване на
импеданса
индикаторный ел. индикаторен мост
кабельный 1. висящ кабелей мост (със
стоманени въжвта) 2. ел. кабелен (измер-
aaтчлчu) мост
каменный каменен мост
кислородный хим. кислороден мост
колейный авто мост за оглеждане и ра¬
бота под автомобила
колошниковый мет. шихгов мост, мост
за зареждане
компенсационный вл. компенсационен
мост
консольный конзолен мост (от двч ча¬
сти, закрепени в бреговите устои)
короткозамыкающий вл. nакъсрсвързващ
мост
крановый кранов мост, мост на кран
ламповый ел. лампов мост, мост с елек¬
тронни лампи
линейный вл. Ь линеен, [единичен] мост
2. мост от линия
магазинный	ел. магазинен (декадой]
мост (със съпротивления)
магнитный ел. магнитен мост
негбнпый вл. .мост за (измерване на)
големи съпротивления
— , многоплёчий ел. мнргррамснсн мост
многопролётный многоотворен [много-
опорен] мост
наклонный колошниковый мет. наклонен
шихтов мост
наплавной плаващ [понтонен] мост
нелинейный ел. нелинеен мост
неразрезнбй авто мост с цял кожух
(една част — отливка, или заварена кон¬
струкция на кожуха)
неуравновешенный	ел. неуравновесен
(измерватчлвн ) .мое т
однобалочный -дnогре>дов [гредов] мост
(нч кран); кран-греда
однопролётный -днротвореn мост, мост
с -дин отвор
отвальный нас и пище и мост; мост за пре¬
товарване
паромный плаващ мост върху сдвоени
. понтон и, паромен .мост
перегрузочный мост за претоварване
передний авто преден (заДвижващ) мост
переменного тока вл. мост за променлив
ток
пешеходный пещеёодеn мост
поворотный вж. мост, двукрылый пово¬
ротный
подвесной вж. мост, висячий
подвижной подвижен мост
подкосный мост (усилен) с коси подпори
[паянти]
подрессоренный авто еластично закрепен
мост (задвижващ)
, подъёмный подемен [повдигателен] мост
показывающий вж. мост, индикаторный
полууравновёшенный ел. nолууравnове-
ссн (измервателен) мост

454
м

понтонный понтонен моет
постоянного тока ел. мост за постоянен
ток	■
постоянный постоянен [неподвижен] мост
построечный помощен [—аботсм] мост
потенциометрйческий ел. nттонциойотр и-
ао» мост
приёмный мин. приемен мост, рампа
(непр. ни сонДи}
-j, проволочный линеен нзмсрнакспо» мост,
рсохордсн мост
равновесный ел. уравновесен мост
радиочастотный ел. високочестотен (из¬
мервателен) мост
разборный жп. рззглобяем мост
разборный ведущий авто задвижващ
мост с кожух [греда] от няколко частя
разводной 1. ооднижеи мост (напр. в
машинно помещение) 2. вж. мост, двукры¬
лый поворотный
разливочный леяр., мет. разливма плат¬
форма [площадке]
разрезной [разъёмный] авто мост с ко¬
жух [г—сда] от няколко част»
рамный мост с рамкови ктискрукпин
раскрывающийся разтварящ се мост
(за освобождаване нс водния път под него)
резонансный ел. резочансси (измерва¬
телен) мост
реохбрдный вж. мост, проволочный
решётчатый решетъчен мост (с решетъч¬
ни конструкция ни носещите греди)
ртутный ел. живачен мост
саморпзгружПющий мин. саморазконар-
ващ мост
~спмоуравновёшивающийся ел. семоурев-
мтвсcяващ со мост
сваИнт-эстака,^-ный	естакада на сваи
[онпотн]
свайный мост ма сваи [пилоти]
сводчатый вж. мост, прочный
—	с ездой поверху мост с път отгоре (пътно¬
то платно е над носещите ферми)
—	с ездой понизу мост с път отдолу (пътното
платно е в долната чист ни носещите фер¬
ми )
—	с ездой посередине мост с път по средата
секционный жп. мост от ттдопчн секции,
секционен мост
серный хим. строи мост
совмещённый съвместен мост (железо¬
пътен и пъуен)
—	сопротивлений ел. мост от съпротивления
[резистори]
тахометрический ел. -ахомо-ричсн мост
телеизмерительный тe.пe-[дапдко-]йЗмдр-
ватопон мост
тензометрический ел. mонзойоmвнчон мост
(зс измерване ни удължения)
термисторный ел. тсрйнсттрон (измерва¬
телен) мост
—	. термометрический термометрнчен мост,
мостов термометър
трПнспортно-отвПльный мин. траисоор-
квт-иаскокщдн мост (при открито разра¬
ботване )
трубчатый авто тръ-сн .мост
Уитстона ел. мост ни Ункс-он, унтсто-
нон мост
универсальный ел. универсален (измер¬
вателен ) мост
~, управляемый авто управляем мост
уравновешенный уравновесен (измерва¬
телен) мост
фПзовый ел. фазов [фазоаувсmвнтслсч{.
мост
ферменный вж. мост, решётчатый
цепной (висящ) верижен мост (с веригн
вместо въжети)	.	’
частотный ел. честотен мост; честотно за¬
висим мост
шоссейный шосеен [пътен] мост
штепсельный щспсслсн (измервателен >
мост
электрический електрически мост
электроизмерительный eпскк-оизмсрве
mспон мост
электронный електронен мост
эстпкПдный естпкпдп
мостик м 1. мостче, оасарол 2. кореб. мостик
3.	ел. (съединителен) мост, мостче 4, ел.
калк-ронан проводник за нзморваmопс» мост,
реохорд 5. леяр. подпора за сърце (мосто¬
образна)
водородный хим. водороден мост
главный главен мостик
измерительный ел. нзморватопон мост
(за съпротивления), уиmсmонтв мост
изоляционный ел. изолационен мост
капитПнский кореб, капитански [навита-
цйтно»] мос-яи
керамиковый ел. керамичен мост
контактный ел. контактен мост
метиленовый хим. метилонов мост (е ор¬
ганични съединения)
— отстояний геоД. скe-дтавктгриф
переходный 1. мостче (от дъски); седло
(до воде); пешеходно мостче 2. кораб.
мостик, надлъжна площадка (обихн. ни
уинхер) 3. жп. наса-сл (зи връзка между
съседни вагони)
промерный кореб. йориmспон мос-як (не
вемесмукичкнте )
серный хим. серен мост (в органични съе¬
динения )
сигнПльный жп. сигнален [семафором]
мост
соединительный 1. мзш. съединително
[междинно] мостче 2. ел. свързващ мост
судовой корабен мостик
—, тендерный жп. томдорсн мост
удлинительный калиброван проводчик
зе измервателен мост, реохорд
ходовой вж. мостик, капитанский
штормовой команден мостик (нс военен
хореб)
штурманский вж. мостик, капитанский
мостиковый ел. мостов

455
МОТ
мостить 1. настилам, лавирам (път, улици)
2. застилам с дъски [греди); слагам йод
(дюшеме)
мосткй мн. мостче (от дъски); скеле (До
воДа)
переносные преносимо скеле
погрузочные товарно [товарачно] с-еле
мостов-я ж стр. 1. паваж, настилка 2. па-
вирана улица
асфальтовая
брусч-тая
булыжная
стилка
—, гранитная
деревянная
клинкерная	_
(със специални пухли)
м-зМиковля мозайка, мозаичен под
-—. осколочная настилка с ломен камък
торцовая настилка с дървени блокчета
[павета]
мостовой мостов
иостостр-Oнно с мостостросне
мост-уклЛдчик м-	нксткпкставач (превозно
средство )
м-тМскм ж 1. мотовилка, мотовило, намотвач-
ка, навивач-а 2. мет. моталка 3. нфп.
асфалтова настилка
паважна настилка, паваж
калдъръм- калдъръмена на¬
настилка с гранитни павета
дървена настилка
клинксрен [тухлен) паваж
навивачка, пренавивачка
бмрабЛннмя барабанна мотал-а
сёнточная лентова моталка
натяжн-я намотвачка с обтягане
прOвосоынма моталка за тел
рOлнковаа ролкова моталка
мотЛть навивам, намотавам
мотка ж. крёстов-я пекст. кръстосана на¬
мотка
мотоаптёчка	мотоаптечка, автомобилна ап¬
течка
мотобетонолом м .моторна къртачка за бетон
мотоблок м авто цилиндров блок
мотобот м кораб. моторна лодка; моторен ка¬
тер (ино има палуба)
мотовагон м жп. мотриса, вагон със собст¬
вено задвижване
мотовососнпёд м моторен велосипед (с До¬
пълнително монтиран двигател)
мотовнсо с 1. текст, мотовило; граеккеави-
вачка; хаспелмашина 2. с. ст. мотовило,
лерков механизъм (напр. на комбайн)
мотовоз м жп. дизелов (маневрен) локомотив
мотогондOс- ж ав. мотогонд^/та
дирижабля ав. мототондола на дирижабъл
[управляем аеростат]
— с пилбнной подвёскоИ мототондола с пръ-
тово окачване
мотогонки мн мотоциклетно състезание
мотодрезина ж жп. моторна дрезина (с мото¬
циклетен Двигател)	' •
мотодром м авто мотодрум (полигон зи обу¬
чени) и състезания на мотоциклетисти)
мотоинструмёнт м ръчен инструмент към ав¬
томобил (мотоциклет )
моток м текст. гранка, -ълбо (от прежДа)
моток-мер- ж авто (вътрешна) мотоциклетна
гума
мотокомпрёссор м мотор-компресор (с дви¬
гател с гътрешно горене)
мотолебёдкм ж моторни лебедка
мотос-дкм ж	моторница, моторна лодка
мотоотсёк м моторно отделение (напр. в
каросерия на автомобил, в самолет); кораб.
моторен отсек
мотопнс- ж моторен трион
мотоплуг м с. ст. моторен плуг
мотопоезд м жп. влак с дизелов локомотив
мотопокрышкм ж авто мотоциклетна гума
(външна )
мотопомпа ж моторна помпа (пожарна)
прицепн-я прикачна моторна помпа (ав¬
томобилна )
мотор м двигател, мотор
бензиновый бензинов двигател
~-весы мн изпитвателна {диеамометричеа]
везна (за стенДови изпитвания на Дви¬
гатели)
—вибрМтор спр. моторен вибратор
~-генер-тор ел. мотор-генератор, двигател-
генератор
—редуктор (елентро-)двитатсл с редуктор
мотор-ма	(опорна, фундаментна) рам-а
[рама] на двигател
моторв-гон м гж. и-товмгOn
моторесурс м моторесурс, време на експлоа¬
тация (на двигател) между два основни
ремонта
моторизация ж моторизация
моторизованный моторизиран
моторист м моторист (специалност)
мктKрн<ьпарусеый кораб, моторно-ветроходен
моторный моторен
мотороллер м моторол ер, скутср (двуколесн-
пътническо uвnотаuнепоатн- средство с
мални висоkообоаотни колела)
м-тор-рём6нтныИ м-тором-нтен
моторосборочный моткрононтажсе, (предна¬
значен ) за монтаж на двигатели
м-т-р-стр-енио с моторостроенс
мотор-стр-ИтослныИ моторостроитслен
моторчик м малък (електрически) двигател,
микродвигател
—	управления ссрводвигатсл
мотостМртер м ав. пусков двигател, мотостар¬
тер
м-тотраибOвка ж моторна трамбовка [наби¬
вачка]	j
мотоцикл м мот^1цик^л^<^т
гоночный състезателен [спортен] мото¬
циклет
дорожный пътнически [обикновен] мото¬
циклет
—-одиночка мотоциклет без (страничен) кош
—	с коляскоИ мотоциклет със (страничен)
-ош
~ с прицёпом вж. мотоцикл с коляской
трёхколёсный триколесен мотоциклет
мотоциклист м мотоциклетист
моточ-с м моточас
иотошИнм ж мотоциклетна гума (номпл)нт)
мотошлем м шлем [каска] на мотоциклетист
мотыга ж с. ст. моти-а

МОТ

456
двухколёсная двуколесна окопвачка [мо¬
тика!
конная конна окопвачка
ротационная ротационна мотика (конна
или тракторна)
мотыжение с с. ст. ръчно окопавано
мотыль м остар. мотовилка
мочевина ж хим. карбамид, диамид на въгле¬
родната киселина
мочение с ртопнвапе, накисване
~ льна с. ст. ртрпянапс на лена
мочило с с. ст. топило, яма за трнрпе (на
лен, коноп)
мочйльня ж текст. басейн за тойоне (ни
лвн. коноп)
мочка ж вж. мочение
воздушная текст. отрпнвапе на открито
паровая навлажнявано с пара
тепловая накисване в топла вода
мощение с настилан- (напр. с камък). пави¬
ране
мощность ж 1. мвх. - мощност 2. мин. мощност,
дебелина (на пласт) 3. производителност;
капацитет
~, аварийная аварийна мощност
~, активная активна мощност
акустическая вж. мощность, звуковая
анодная вл. анодна мощност; мощност,
разсейвана върху анода
~ антенны мощност на антената, антенна
мощност
балансовая мин. балансова (промишлена]
дебелина (на пласт)
~, безваттная вж. мощность, реактйвная
г—, буксировочная кораб. теглителна [бук-
сирпа] мощност
буферная хим. буферен капацитет
~ в антенне вж. мощность антенны
~, ваттная 'вж. мощность, активная
~, векторная векторна [насочена] мощност
взлётная чв. мощност при излитане (раз¬
вивана от Двигатвлите)
внутренняя вж. мощность, индикаторная
~ водоносного слоя [горизонта] хидр. мощ¬
ност [дебелина] на водоносния пласт [хо¬
ризонт]
г-г возбуждения чл. възбуждаща мощост,
мощност на възбуждането
—г вскрыши мин. мощност [дебелина] на раз-
кривка
г—, входная .физ. входна [входяща] мощност
выдержанная мин. постоянна мощност
(на пласт)
г-г, выемочная мин. добивна [изкопавана]
мощност
г-г, высокочастотная ел. високочестотна мощ¬
ност
г~г, высотная ав. мощност (развивана от Дви¬
гателите) на височина
г-г, выходная физ. изходна [изходяща] мощ¬
ност
-г, габарйтная 1. мчш. (производителност,
съобразена с възможностите на машина,
участък или цвх по отношение на габаритни
размери на изДеливто) 2. заложена мощност,
мощност но проекта
г-, гарантийная гаранционна [гарантирана]
мощност
~, гидравлическая хидравлична мощност
(напр. на помпа)
~ горных пород геол. мощност на пласт [жи¬
ла, леща, наслаги]
~ грузопотока трансп. интензивност на -го-
варопоток
~ двйгателя мощност на двигател
г-г, действительная действителна мощност
г-г, длительная дълготрайна мощност; мощ¬
ност при продължителен (работен)
режим
~ дозы ядр. мощност на дозата
г-г, допустимая ядр. допустима мощност (на
Доза )
г-г дугй зав. мощност на дъгата
~. - единичная единична мощност (електри¬
ческа). мощност на отделна машина или
агрегат
~ жилы мин. дебелина на жила
~ завода капацитет [производствена мощност]
на завода
г-г, зарядная чл. зарядна мощност, мощност
при зареждане
г-, затраченная изразходвана [употребена]
мощност
г-г, затрачиваемая работна [използваема]
мощност
г—, звукрвая звукова [акустична] мощност
г-, избыточная излишна мощност
г- излучения мощност на излъчването, из¬
лъчвател на мощност
г-, импульсная импулсна мощност
г-, индикаторная индикаторна мощност (на
Двигчте.л с вътрешно горене)
~ источника мощност на източника
г-, кажущаяся вл. привидна мощност
г-г, колебательная радио мощност на трепте¬
нието [колебанието]; люлееща сс мощност
коммутируемая чл. превключена мощност
г-г, компенсирующая ел. компенсирана мощ¬
ност
~ короткого замыкания вл. мощност при
късо съединение
~ котла производителност на (пчр-н) котел
крейсерская кораб. крайцерска [попътна,
икономична] мощност
г-, критическая физ. критична мощност
г—г, литровая литрова мощност (на Двигател
с вътрешно горвнв)
г-г, максимальная потребляемая максимална
използувана мощност
г-, мгновенная ел. момештна мощност, мо¬
ментна стойност на мощността
г- месторождения мин. дебелина на пласта
[жилата] на находище
г-, механическая физ. механична мощност
~ множества мат. мощност на множество

457
—	на валу ел. мощност на вале, (Действи¬
телна) мощност, предавана от нала (ни
двигателя), налови мощност
~ на входе вж. мощность, входная
~ на выходе вж. мощность, выходнПя
~ нагрева [накПла]	нагревателна мощност
~ на крюке 1. повдигателна свтстбИтск [то-
вероводсйносm] ми куката (не хрен) 2. (те-
глителна) мощност [тяге] ни куката (нзпр.
не влехич)
~, налоговая авто данъчна мощност (на
двнгстел — зи основа не облагане)
~ несущей ел. мощност ни чоссщате (че¬
стоти )
~ нефтеносного горизонта мин. мощност нп
иeфтовин хоризонт
низкочастотная ел. миcктаосmотна мощ¬
ност
—, номинальная номинална мощност
~, нулевая нулева мощност
остаточная остатъчна мощност
отдавПемпя ел. Е тmаевеча мощност (нзпр.
-	на мешинз) 2. полезна [аоИсmвитспне] мощ¬
ност
~ охлаждения мощност за охлаждено, ох-
пеждаша мощност
~, паразитная паразитна мощност
—', передаваемая ел. пренасяна [предавана]
мощност
печи ■ Е мощност ии пещ (нспр. електри¬
ческа) 2. производителност на пещ (напр.
тона метал не час)
пйковая върхови мощност
питПния ел. захранваща [входяща] мощност
~ плпстП геол. дебелина на власти
подводимая подавача мощност
~, подъёмная Е ктвартподeйчоcк, повдига¬
телни сптст6чосm 2. ав. подемна мощност
(при издигане не самолети)
полезная Е долсзна мощност 2. мин. 0^
лозни дебелина (не плест)
полная Е ел. пълна мощност 2. пълна
производителност; пълен капацитет (напр.
ни завод) 3. мин. вълна |цнптскне| дебелина
(ни пласт)
■— домСх ел. мощност иа смущения, смуща¬
ваща мощност
постоянная постоянна мощност
~ по теплу вж. мощность, тепловПя
~ потерь ел. загуби ии мощност, загубна
мощност
потребляемая използуване [хонс)^мир^знз]
мощност
потребная необходима мощност
почвы с. ст. мощност |дсболина| ии поч¬
нати
~, предельная пределни [гранична] мощност
приведённая приведена мощност
~ привода ел. мощност на задвижването,
нообхтднйе за задвижване мощност
присоединённая ел. присъединена мощ¬
ност
проектная Е проектна мощност, мощност
но проект 2. проектна дрт»звоаитолмтст,
производителност до проект
		МОЩ
производственная ихон, производител¬
ност; производствена мощност, производ¬
ствен капацитет
промышленная мин. промишлена дебе¬
лина (ни пласт)
проходнПя ел. проходяще [пропускпнп!
мощност; привидна мощност (не трансфор¬
матор)
пусковая пускове мощност
рабочая Е ел. ребо-на мощност 2. мин.
ри-о-иа дебелина (ни плест)
рпзрывнПя Е ел. мощност при изключване,
разривка мощност 2. мин. разкъсваща
мощност
располагаемая разполагаема мощност
(нспр. електрическа)
—	рассеяния ел. мощност на вазссИвансmт
расчётная изчислена [проектна] мощност
реактивная Е ел. реактивни мощност
2, тяга (нз ресктивен двигател)
реПктора ядр. мощност на реактора
регулируемая регулируема мощност
—	резания обр, мет. мощност при рязане
резервная запасна [резервна] мощност
свПрочная мощност ори заверяване
световая своmпнчча мощност
свободная	свободна [чсзес-а] мощност
~ сигнПла ел. мощност ни сигнала
синхронизирующая ел. синхронизираща
мощност
~ собственного расхода мощност за собст¬
вени чужди (нспр. ни електростанция)
средняя Е сродна мощност 2. мин. сред¬
ни дебелине (на пласт)
—	станка Е мощност па машината (сбор от
мощностите нс електродвигателите не
мешинета) 2. nртизвтдитопнтст на маши¬
ната
статическая статична мощност
суммарная Е сумарна [обща] мощност
2. мин. сумарна обще дс6оп»на (нс пласт)
суточная производителност за (едно)
денонощие
тепловПя ттепична мощност
термическая вж. мощность, тепловая
тормознПя [тормозящая] спирачна мощ¬
ност
требуемая заявена [изисквана] мощност
—	трения мощност на триенето
г->, тяговая Е тогпиколна [тягова] мощност;
тяга 2. кореб. вж. мощность, буксировочная
удельная Е оmчтснтдлна [специфична]
мощност 2. вж. мощность, литровая
установленная ел. инсталирана мощност
(сума от номиналните мощности на всички.
консуматори на тох)
фактическая действителна мощност
холостого хода ел. мощност пр» празен
[нснаттварсн] ход
цилиндровая цилиндрова мощност (по¬
лучаваща се от еДин цилиндър на Двигател
с вътрешно горене)
часовПя Е ихон, часова производителност
2. ел. часове мощност

мощ
45&
эквивалентная еквивалентна [равностой¬
на] мощност
экономическая икон. оптимална мощност
(напр. ни машина. уредба, инсталация)
эксплуатационная 1. работна (експлоата¬
ционна ] мощност 2. мин. работна [експлоа¬
тационна] дебелина (на плист)
электрическая електрическа мощност
эффективная действителна [ефективна]
мощност
мощный 1. мощсн, силен 2. мин. дсбел, мо¬
щен, масивен (зи плист)
моющиИ мисщ; псрилсн
мр-мор м 1. пепр. мрамор (метаморфна кар-
бонатна ■ скала)
доломитовый доломитов мрамор
дроблёный трошен мрамор
искусственный алабастър, изкуствен мра¬
мор (ситно смлян гипс, използуван за глиД-
ки мазилки и в скулптурата)
к-рр-рский карарски мрамор
мраморизация ж полигр. мраморизация
мр-морнын мраморен
му-р м тенст, моарс; полигр. муар
мук" ж брашно
буров-я мин. скално брашно, скален
прах (от сондиране или пробиване)
горная Петр. инфузорна пръст, диатомит,
кизслтур
доломитовая доломитово брашно
доменная брашно от висо-опещна сгу¬
рия
дрмнмя грисово [шротово] брашно
~, древесная дървесно брашно
известковая варно брашно, вар .на прах
известняковая смлян варовик
квЛрцевая кварцово брашно
кожёвенная с. сп. кожено брашно (тор)
кормовЛя с. сп. фуражно брашно
костанЛа костсно брашно
ледниковая геол. (ледни-ова) лентовидна
глина (фино наслоени глини а пясъци)
маHсоваа хран. царевично брашно
мраморная мраморно брашно
обоИная хран. пълно брашно (зи типов
хляб)
ПёксёвЛннмя хран. фино ръжено брашно
—пробковая -орково брашно, смлян корк
рисовая хран. оризово брашно
рудная мет. рудно брашно
рыбная рибно брашно (за фураж)
сМхарная хран. пудра захар
т-мЛс-вая мет. томасово брашно, томасо¬
ва шлака
фосфоритная с. сп. фосфорно брашно
(изкуствен пор )
шамотная керам, шамотово брашно
иукомос м хран. мелничар
мукомошмлкм ж хран. сито [машина] за смес¬
ване на брашна
мукомблье с смилане на брашно
мукомOслныИ мелничен, воденичен
мукомольня ж мелница, воденица
иукопросёивмтёсл м машина за пресяване на
брашно (в хлебозавод)
мулинО с текст, мулине, двуцветна прежда
мулинё™" ж ав. мулинетка
муллИт м 1. минер, мулит 2. мулит (огне¬
упорен материал)
мульдм ж 1. геол. мулда, синклинала (нори¬
тообразно огънати пластове) 2. мет. мул-
да, корито (за шахти) 3. мет. -о-ила-
4.	кауч. форма за вулканизация
~, злвасоыная мет. мулда за пълнснс, ших-
това мулда■
загрузочная вж. мульда, завЛсочная
замкнутая геол, затворена мулда
мартеновская мет. (мартенова) мулда,.
корито (зи механизирано пълнене на марте¬
нова пещи )
—	осед-ния мулда на слагаеето (на скални
пластове)
—	разливочной машины мулда на разливна
машина (производство на чугун)
—	сдвижения гж. мульдм оседания
мульдообрЛзный геол. корытообразен
мультивибратор м елн. нултавабраткр, ре -
ла-сапи^с!! генератор
автоколёбатёслnый самовъзбуждащ сс-
мултивибратор
~, бистабильный двойно устойчив мулти-
вибратор
ждущий чакащ [спусъчсн, устойчив)-
нултивабраткр (за превключване на елек¬
трически вериги)
запертый вж. мультивибратор, однотЛкт-
ный
заторможенный вж. мультивибратор, жду-
щиИ
коммутирующий комутиращ мултивибра-
тор
л-, моност-бИльный устойчив мултивибратор
одноразовый вж. мультивибратор, одно-
тЛктный
однотмктный еднотипен нултавuбраткр
(чикащ)
пусковой пусков мултивибратор
транзисторный транзисторен нултавабра-
тор
мультиобработка ж	изч. мултиобработка
(едновременно изпълнение на две или по¬
вече програми или последователности от
команди)
мультиал-н м ав. меоткплошеак
мультиплексный мултиплексен (за едновре¬
менно предаване ни две или повече съобще¬
ния по един канал)
мультиплекс м 1. геоД. мултиплскс (у.)д въь
фотограметрията) 2. тлг. устройство за
многоканална връзка
мультиплет м физ. мултиплст (близко разпо¬
ложени спектрални линии)
зарядовый зарядов мултиплст
—	по изотопическому спИну мултиплст по
отношение на изотопичния спин
ядерный ядрен мултиплет
иуслтипсетн-cть ж ядр., крист, мултиплет-
ност

459
мультипликатор м 1. мултипликатор, умно-
жител, размножително устройство 2. маш.
мултипликатор (устройство за повишаване
налягането на работната течност на хид¬
равлична првса през врчмв на работния ход)
3.	кфт. ннргорбеетивен фотоапарат
гидравлический хидравличен мултипли¬
катор
мультипликация ж кфт. производство на
рисувани {мултипликационни] филми
мультиполь м ел. многополюсник
мультипёльность ж излучения нIloгoпoлюe-
ност на излъчването
мультипольный многополюссн
мультипрограммирование с изч. многократно
програмиране (едновременно изпълнение на¬
Две или повччч програми)
мультиротация 1. хим. мутаротация, много¬
кратна ротация, многократно въртене 2. по-
лигр. многократна ротационна машина
мультиструг м мин. ннргрстругова уредба
мультитён м ак. нпоготрпрв генератор
мультициклон м нултицйклоп] батерия от
циклони (напр. за улавяне пепелта от
димните газове)
мульчирование с с. ст. мулчиране (покри¬
ван- на почвата)
мультсъёмка ж кфт. мултипликационна
снимка
мундштук м наустник, накрайник; струйник
~ волочильной оправки мет. накрайник на
изтеглящ дорник (при изтегляне на тръби)
~ горелки зав. дюза на горелка
отливной полигр. накрайник на отливсн
апарат
~ пресеный керчм. излаз на преса (тух-
ларска)
электродный вав. електродрдържао (на
автоматична заваръчна глава)
мунц-металл • м ковашки [оловен] месинг
(меДно-цинкова сплав с Добавка олово)
мурава ж керам, глеч, глазура
муравленный гледжосап, глазиран
муравьинокислый хим. формиат, сол на мрав¬
чената киселина
муравьиный мравчен
мурекейд м хим. мур-ксид, кисела амониева
сол на пурпурната киселина
мурманйт м минер, мурманит
мусковит м минер, мусковит, калиева слюда
муслйн м текст, муселин
мусор м 1. смет; отпадък 2. натрошени строи¬
телни материали (отпчДъци)
коксовый коксов ситнсж
строительный вж. мусор 2
мусоровоз автомобил за смст
мусородробйлка ж трошачка за отпадъци
мусороприёмник м бункер за смст
мусоропровод м шахта {канал] за смст (в мно¬
гоетажни сграДи)
вакуумно-пневматйческий вакуумно-въз¬
душна шахта за смет (свързана с вакуумно-
възДушна система нч смвтоотввжданч)
	 МУФ
сухой суха шахта за смет (сметта сч съ¬
бира в резервоар поД шахтата и периоди¬
чески извозва)
мусоросборник м резервоар за смет (под шах¬
тата )
мусороуборочный сметосъбиранеи
мусороудалсние с смттрртвeждант] сметоиз-
нрзване
муссон м метео мусон (сезонно възДушно
течение)
мутаротация вж. мультиротация
мутатор м вл. управляем живачен изправи¬
тел, мутатор
мутманйт м минер. мутманит
мутнёние с помътняване, мътнеенс
мутномер м хим. nефелонстър (за определяне
съдържаничто на суспвнДирани в течности-
вещества )
мутность ж мътност
мутный мътен; текст, убит (за цвят)
муть ж мътилка; утайка
глинистая глинеста мътилка
рудная обог. рудна утайка
муфель м мет. муфел, муфла (огнеупорен съд
за нагряване обикн. в пещи); реторта
закалочный муфел за закаляване
~-колпак камбанен муфел
муфельный муфелей, муфелов
муфта ж 1. маш. съединител (за свързване
на Два вала) 2. (съединителна) муфа (за
свързване на тръби, стоманени въжета)
3.	ел. (кабелна) муфа
автоматическая автоматичен [санодейст-
вуващ] съединител (включва и изключва
напр. при uзмeивиue на режима)
асинхронная шарнирная карданов [уни¬
версален] съединител, съединител с кръс¬
тата става, - шарнир на Хук (допуска ъглово
изместване До 45°)
байонетная байонетсн [щиков] съедини¬
тел, байонетна връзка
быстродействующая бързодействуващ съе¬
динител
ведомая тлг. задвижваща втулка [муфа]
винтовая (съединителна) винтова муфа;
съединителна гайка
включения подвижен съединител (за
включване и изключване)
втулочная (неподвижен) гилзов [втулков]
съединител
втулочно-пальцевая втулкрвр-палцов съ¬
единител (еластичен)
~ выключения сцепления авто муфа [втулка]
за изключване на съединителя
гаечная съединителна [холендрова] гайка-
гидравлическая хидравличен съединитсл-
гидродинамическая хидродинамичен съе¬
динител (предава момент само при изоста¬
ване на воДимия вал спрямо водещия)
гильзовая вж. муфта, втулочная
глухая неподвижен [глух] съединител
двойная двойна муфа (съединителна)
двухдйсковая двудисков съединител
двухраструбная (тръбен) намаейтее (фи¬
тинг)

460
МУФ

, двухст-р-ннаа фрикционная двустранен
триещ съединител
делительная делител на муфа
дисковая дисков съединт^тел; фланцов
съединител
жёсткая дисковая	неподвижен дисков
съединител
жёсткая компенсирующая подвижен раз¬
ширителен (компенсиращ] съединител (по
приетата у нас класификация този съеда-
нител спаДа към подвижните)
жёсткая нёк-мпёнсИруюшаа неподвижен
[глух[ съединител, неразширителен съеди¬
нител (неподвижен в осова Посека)
жёсткая подвижная подвижен съедини¬
тел, позволяващ значително измепявапс на
ъглите между геометричните оси на валовете
зажИмная затстатслна муфа
вуйч-тая’ зъбчат съединител (позволяващ
малки успоредни а ъглова измествания на
геометричните оси на валовет))
~, изолирующая ел. изолираща муфа
индукционная ел. индукционен съеди¬
нител
кабельная ел. кабелна муфа
~, карданная	карданов [универсален] съе¬
динител
— , ксин-вЛа -линов съединител
колодочная фрикционная челюстен триещ
съединител (еамaд)йствувuщ)
кольцевая	пръстеновиден съединител
(триещ)
компенсационная разширителен [компен¬
сиращ] съединител
—, коническая [конусная] -онусен (траещ)
съединител
контактная контактен съединител*
концев-я ел. крайна (кабелна) муфа,
кабелна глава
крестовая съединител с кръстата кулиса
(тип поДвижен синхронен съединител)
крестово-шарнирная съединител с кръ¬
стата става, карданов съединител
кулачкOвла съединител с палци, палцов
съединител (за включване ■ а изключване),
разединител
сёнт-ыная лентов (траещ) съединител
линёНная ел. линейна (съединителна) муфа
магнитная (електро-^атни-тен съединител
иасланаа маслен [мокър] съединител
(триещ)
^-маховик м съединител-маховик
, иМытовмя	ел. стълбова [крайна] муфа
(кабелна), кабелна глава
ин-годнсковая многодисков (траещ)
съединител
надвижная маншон, муфа
—, нарезн-я (съединителна) муфа с рсзба,
муфа
~, неподвижная неподвижен съединител
обгонная	изпреварващ съединител (из¬
ключва при повишаван) aбaаaтиm) на за¬
движвания гал)
однодИсковая однодисков (триещ) съе¬
динител
однооб-рOтнаа еднооС^^сн съединител
(зиДействува с) в определено положение
през еДин или няколко оборота — в преси и
чунов) )
оконечная гж. муфта, концевая
—, опереж-ющая вж. муфта, обгонпая
осев-я осов съединител
ответвительная ел. разклонителна муфа
(кабелна)
~, пальцевая (предпазен)	съединител със
(срязващ) щифт [болт, клечка]
патронная вж. муфта, втулочная
~, переходная намалител, намалителна му¬
фа (съединителна)
—	переключения превключващ съединител,
съединител за . включване и изключване
плавающая плаващ съединител (тип
поДгижен синхронен съединител)
пластинчатая ламслсн [многодисков] съе¬
динител
пневматическая съединител с пневма¬
тично задействувано
подвижная подвижен съединител
порошковая электромагнитная вж. муф¬
та с ферромагнитной смесью
п-стоаннла соединительная вж. муфта,
неподвижная
предельного м-мёнта (предпазен) съеди¬
нител за ограничаване на предавания мо¬
мент
пред-хранИтеллнаа предпазен съедини¬
тел (сuмод)йсmвуваш)
предохранительная скользящая преплъз-
ващ предпазен съединител
пр-д-ллнo-свёртнмя чсрупков съединител
промежуточная междинен съединител
проскальзывающая вж. муфта, предохра¬
нительная скользящая
пружинная пружинен съединител
пружинно-спира^ная	(еластичен) съе¬
динител със спирална пружина
х-, пружинно-шариковая	пружинно-сачмен
съединител
разветвительная вж. муфта, ответви¬
тельная
раздвижнЛя [разъединHтельнла| разеди¬
нител (позволява разДеляне на връзката в
движение, но не и включване)
разъёмная ' [расцепнМя] вж. муфта, раз-
движнМя
распорная междинна (съединителна) муфа
распределительная ел. разпределителна
муфа
расширительная вж. муфта, компенса¬
ционная
реверсивная реверсивен съединител (зи
въртене в две посоки)
—	регусат-ра муфа [втулка! на (центробе¬
жен) регулатор
редукционная	(тръбен) намалитсл (фи¬
тинг )
резьбовая гж. муфта, нлрозн-я
ремённая ремъчен съединител (еласти¬
чен), съединител с рсмъчни ленти

401
МЫЛ
рукавная ръкав, муфа за съединяване на
маркучи
—, сальниковая саеnйерва муфа [втулка]
самовыключающаяся самоизключващ ст
съсдинитсл
г-• , самоуправляемая вж. муфта, автомати¬
ческая
свинцовая ел. оловна муфа
—	свободного хода съсдинитсл за свободен
ход (преДава момент само в една посока --
напр. във велосипед)
—	с геометрическим замыканием съсдинитсл
със затворена геометрична верига, непо¬
движен съединител
~, сдвоенная шарнирная връзка с два кар¬
да нов и съединителя (и межДинен вал по-
мчжДу им)
~ с динамическим замыканием съединител
със затворена динамична верига (използу¬
ват ее инерционна сили или инДукционно
взаимодействие на електромагнитни по¬
лета )
синхронная электройидукцйбниая син¬
хронен елеетрриндуецирптн, съединител (с
иaмaгнumвaщa намотка)
~ скольжения плъзгащ съединител (хидро¬
динамичен или eлeктро^чиДукцaоиeи-aсин-
хроиви)
-, соединительная 1. съединителна муфа;
мин. съвдuн^^твлиa [тръбна] муфа 2. чл.
съединителна муфа (кабелна)
~, срезная (предпазен) съединител със сряз¬
ващо звено [срязващ щифт]
~ с силовым замыканием съединител със
затворена силова верига (сила на триене
или магнитни сили)
~ с синхронизатором, зубчатая зъбен [зъб¬
чат] съединител със синхронизатор (е трае¬
що действие)
станочная съединител на (металорежеща*
обработваща) машина
стопорная резбова тапа
~, стяжная обтегач (с лява и Дясна резба)
~, сухая сух [безмаслен] съединител
сухого трения съединител със сухо трис-
нт, сух съединител
—	с ферромагнитной смесью съединител с
феромагнитна смес (с намагнитваща на¬
мотка )
сцепления съсдинитсл (за включване и
изключване)
~, сцепная сцепен [заценващ, управляем]
съсдинитсл (за включване и изключване)
~ с eлвхт^oм;чгнUгным управлением, фрик-
цио^ная триещ съединител с електромаг¬
нитно управление
—• тарельчатая вж. муфта, дисковая
—	трения триещ съединител
тройниковая тройник, Т-парче, трипътнч
муфа (фитинг)
тросовая съединител за (стоманено)
въжс
трубная тръбна муфа (съединителна)
универсальная шарнирная вж. муфта,
асинхронная шарнирная
уплотнительная уплътнителна муфа [втул
ка]
управляемая вж. муфта, сцепная
упругая еластичен съединител
упруго-демпфирующая еластичен съеди¬
нител със смекчаващо действие (срещу
удари)
—	, фланцевая фланион съединител (непо¬
движен )
фрикционная вж. муфта трения
~ холостого хода вж. муфта, свободного-
хода
храповая острозъбсн съединител (с езиче)
—	. центробежная центробежен съедииител
(използува сч като пусков и като преДпазен
съвДинител )
цепная съединител за верига, верижен,
съединител
чугунная чугунена муфа
шарнйрная ставен [шарнирен) съедини¬
тел (обикн. в металорежещи машини)
шаровая сферичен [ябълков] съединител
шлицевая шлицов съединител (разшири¬
телен )	'
штанговая мин. прътов [щангов] съеди¬
нител
—	, штифтовая (преДпазен) съединител със
(срязващ) щифт
эластичная еластичен съсдинитсл
электродинамическая елеетррдйнанйосn
съединител
эееетррипдуецйбпная асинхронная елее-
троипдуецирнен съединител (првДчва мо¬
мент само при изоставане на воДимия вал
спрямо водещия)
электромагнитная електромагнитен съе¬
динител
муфтовый 1. съ-щиниттлтн 2. муфов
мучнистость ж брашн-ност, съдържание на
брашно
мушка ж воен. мушка (нч прицелно устрой¬
ство )
мушкель м кораб. конопаст, дървено чукчс
мыклость ж льна текст, разчесва-мост на
лена
мыло с сапун; хим. сол па висша мастна ки¬
селина
дегтярное катранен сапун
жидкое течсн сапун
зелёное зелен - [мек, течен] сапун
~, известковое калциев сапун
кусковое сапун на калъпи
медицинское сапун за медицински цели
полуядрбвое полузърнест сапун
~, стирочное сапун за пране
—	, сульфатное сулфатен сапун (изходен про¬
дукт за талово масло)
твёрдое хозяйственное с^астИчн^ твърд
сапун за домакински нужди (получен от
маслени утайки и памучно масло)	.
твёрдое хозяйственное экономичное твърд
сапун за домакински нужди (II качест¬
во)
туалетное пилированное тоалетен сапун
(с ароматни и оцветяващи Добавки)

мыл
462
нд—Oвто зърнест сапун (ней-висохо ка¬
чество )
мыловарСннс с производство ма седуч
мыловаренный сапукерски, сапунова-ск
мыловарня ж -абтткпчкца (цех, ттдопонйe|
за производство ма саду», самуиова-ке
мыловка ж текст, тсадуннвачо (не платове).
обработване н сапунен разтвор
мылонИфт м кафтон садуч
мыл^з^ ж саеучордзачка
мыльный савунси
мыть мия, измивам; текст. пора
йычктуловйmопь м текст. урсд-а за засмук¬
ване ни ниши»
мышьяк м хем. ерссн, As
-Олый арсеник, арсенов (Ш) окис
жёлтый жълт арсен (злстрспни форми
нс ерсене)
ибдистый арсенов дийодяд; арсенов тря-
йодкд; арсенов пентайоднд '
красный аорнон арсен (алотропна форми
ни ерсене)
металлический метален арсен
оятмибдистый арсенов пснтайодид, арсе¬
нов (V) йоднд
вякнхпO—нстый арсенов nонка-[nокт-]хло-
рид, арсенов (V) хлорид
-адитактИвныИ радиоактивен а—ссн
самородный минер. самороден ерссн
ссриКстый арсенов сулфид; ерсонов три-
сулфид; арсенов вовта-[вото-|супфнд
сО—ый сив арсен (cлотрспна форме)
-—ёхкбднс-ыЙ арсенов -рнЙодид, арсенов
(Ш) йоднд •
фосфористый арсенов (III) фосфид
чёрный черен арсен (cлотрспнc форма)
мышьяковистый ерсснид
мышьяковый арсенов
мюль-мишИка ж текст. сдлфактор
мю-мсзон м ядр. мю-мезон
йю-йстапл м ел. мю-мотал (магнитна же-
лязкс-нuкeлова сплев)
мюо» м вж. мю-мсзо»
мягкость ж 1. мекота 2. мека сърцевина
(не дърво)
мягчСинс с 1. смекчаване 2. кож. омекотяване,
смраждаво
~ воды омекотявано [намаляване твърдост¬
та] на вода
мягчИтсль м 1. ойeкаитсл, пластификатор
2.	хож. омекотяващо средство, ОеЙц
—, ос-Дствснный ссmсствочт омекотяващо
сродство
фдрмДчтный вж. мягаИтeпь, энзЯмный
энзИмный хож. ензимен препарат (зс
омекотяване )
мялки ж Е текст, тауквачке, мъничка (не
хсксп. лен) 2. кож. мечкечка, мачкалка
3.	с. ст. чукачка; мачкачка 4. стр. трам-
6твка
~ для кт—йTв фурежтйаакеаке
— льнямИя мъничка за лен
мясозаготовка ж изкупуване ма месо
мясорезка ж хрен. йдcтрesaaкa
мясорубки ж хрен. машина за кълцане ма месо
мясохладобойня ж хрен. кланица, обзаве¬
дена с хладилници
мЙкиос дроеспувамс (ни пере)
мя-ый 1. смачкам, омичкаи 2. кож. омекотен
(след мачкане) 3. херим. омесен (за глина)
4.	дросслирам; ' обработен, ттра6тmeн (зс
газ или пере)
мять 1. смачквам, омачквам, измачквам 2. хож.
омекотявам (чрез мечхане) 3. керем, мач¬
кам, меся, омесвам (глина) 4. текст.
очуква^ бия, мъка 5. с. ст. тъпча (грозДе)
6.	топл. дртсeпирам (газ или пере)
мятьё с 1. смачкваме, омачквано, мачкане
2. хож. омекотяваме; мачкане 3. текст.
очукване, мъчено
~ оИра дроселИрине на нара
н
ма-оганнс с 1. настъпване, навявано (на
ремък върху шейбе); жп. атакуваме (на
релси от колело — в начелото на завой) 2.
в-ъхпнтачс. удряне; жп, събиране [сгъ¬
стяваме] на влакова композиция (когато
локомотивът намалява скоростта)
воды стичено [събиране] на водата
~ зуба па зуб съвпадане |уд-нно] на зъ-
срсщу зъб (при неправилно превключване)
мабсгИ-ь (без 1 и 2 л) 1. събира се (непр.
вода), некрупна се 2. текст. набира се,
преви гънки (зи дрехз)
пибДл м стр. дебел слой от оостна боя (по
стена)
набережная ж 1. крайбрежна улица 2. кореб.
«ой
атсmвOдччая достроечен кей (ни корабо¬
строителница), атстртдчча «сйова стена
пт—mTвая пристанищен кей
прнчaпьнaн пристанищен щварmтв кой
набивать 1. уплътнявам (с набивка) 2. трам-
бунам, стъпквам 3. наковавам, набивам
(гвозДеи) 4. текст. печатам, шейптсвам
( плет )
набивка ж 1. набивка (уплътнителна); уп¬
лътнител 2. уплътняване (не леярска форма)
трамбувачо 3. техст. печатане, щампос-
венд (на плет)
асбСстоная азбестови набивка, азбестов
уплътнител
асбТсковия пропИ-анная напоена (непр.
с грефит. месло) азОтс-оне небявка
ас-Остовая про—сзЯнсиная гумирана ез-
бдстове набивка
асбСстоная сухИя сухе азбестови пабявка
асбдсттпрTволтанан набивка с избсстон
шнур |аз6остовт въже]
войлочная филцов [ксчсн] уплътнител
гсрмстИчная херметичен уплътнител
грифитК—ованная графикирапа набивка
каучуковия вж. нибИвки, —озHчтван
кожаная кожен уплътнител
кольцевая миншстон уплътнител, маншети

463
НАБ
~ краски полигр. полагане на боя (върху
формата)
лещади мет. трамбуване [набиване] на
пода (на пещ)
манжетная вж. набивка, кольцевая
маслосъёмная маслообиращ [наслрсъби-
ращ] уплътнител
машинная текст. машинно печатане
[щампосване]	•
металлическая металла набивка
мягкая мека набивка
обручей набиване на обръчи (напр. на
бъчва)
огнеупорная огнеустойчив уплътнител
пеньковая конопена [кълчищена] набивка
промасленная намаслена [лоена] набивка
прорезиненная гумирана набивка, гу¬
миран уплътнител
резиновая гумена набивка, гумен уп¬
лътнител
~ сальника набивка на саение] салников
уплътнител
саносназывающан санрсназваща набивка
сетчатыми шаблонами текст, филмово
печатан¬
— стенок мет. облицовка (на конвертор)
ткани текст. печатане [щампосване] на
платове
угольная мчт. въглена набивка
уплотнительная уплътнителна набивка,
уплътнител
упругая еластична набивка, еластичен
уплътнител
~, фильтрующая [фильтровальная] филтри¬
раща набивка
формовочной смеси уплътняване на фор¬
мовъчна смес
хлопчатобумажная памучна набивка
цветная текст. цветно печатане [щам-
посБане]
шамотная шамотова набивка
шнуровая вж. набивка, асбестопрдво-
лочная
набивной 1. (предназначен) за набиване, за
{тукв^тс 2. ^гекст. печатан, щампосан
набивочный 1. уплътпитсесH]	(служещ) зч
уплътняване, за трамбоване 2. вж. на¬
бивной 1
набирать 1. набирам, събирам 2. полигр. на¬
бирам (печатна форма)
~ высоту чв. набирам височина, издигам се
~ вручную полигр. набирам ръчно [на ръка|
~ номер избирам номер (с телефонен апарат)
~ обороты маш. увеличавам оборотите, фор¬
сирам
г-> пакет ротора чл. събирам [монтирам] па*
кета па ротора
~ рукопись полигр. набирам ръкопис
набитый набит, трамбован, уплътнен
н^бла-оператор м мат. оператор набла
наблюдательный 1. наблюдаттлскй (напр.
способност) 2. наблюдателен, (служещ) за
наблюдение
наблюдение с (вж. също наблюдения • мн)
1.	наблюдаван-; наблюдение 2. наглежда¬
не. надзор; контролиране; спазване (на
срокове )
астрономическое астрономично наблюда¬
ване
г-», деспридГрное наблюдаване б-з уреди [с
невъоръжено око]
визуальное визуално наблюдаване
~ в инфракрасных лучах наблюдаван- с
(помощта нч) инфрачервени лъчи
воздушное воен. въздушно наблюдаване
~ в светлом поле наблюдаване при нормално
осветление (за работа с микроскоп)
~ в тёмном поле наблюдаване при косо
осветление (за работа с микроскоп)
гравиметрическое гчоД. гравйнстрионо на¬
блюдение
диаскопическое наблюдаване на екран
дистанционное наблюдаване от разстоя¬
ние, дистанционно наблюдаван-
маршрутное геофиз. наблюдение [из¬
следване] по (определен) маршрут
метеорологическое метеорологично на¬
блюдаване
ночное геод. нощно наблюдение
одновременное геоД. едновременно на¬
блюдение
радиолокационное радиолокационно [ра¬
дарно] наблюдаване
синоптическое геофиз. сйноптйонр наблю¬
даване (зч прогнози на времето)
скважинное сейсмическое геофиз. сеиз¬
мично наблюдаване [регистриране] с раз¬
полагане на уреди в шахта
<-/, сплошное масово статистическо наблю¬
дение
телевизионное телевизионно наблюдава¬
не, наблюдаване на телевизионен екран
условное гвоД. условно наблюдение
утреннее метео утринно [сутрешно] на¬
блюдение
штргпилбтное геофиз. наблюдаване с ба¬
лони
наблюдения мн (вж. също наблюдение с)
наблюдения
маркшейдерские мин. нарещайдерсей на¬
блюдения
неравноточные наблюдения с различна
точност
прямые преки [непосредствени] наблю¬
дения
сейсмические геофиз. сеизмични наблю¬
дения [изследвания]
триангуляционные гчоД. три^^л^им^и
наблюдения
угловые [угломерные] гвоД. ъгломерни-
наблюдения
хронометражные орг. хронометражни на¬
блюдения [измервания]
набойка ж 1. мет. набиване, уплътняване,
утъпеБане] трамбуенкс (на поД на пещ);
подплата, обшивка (на пещ) 2. леяр, къса
набйваоеа] щампфер (при формуванч) 3.
кож. капак (на ток на обувка)

НАБ
464
—	каблук" капак на тока (на обувки)
кислая киссла подплата [обшивка] (ни
п)щ)	,	,
основная основна подплата [обшивка]
(на пещ)
~ пода набиване [уплътняване] на пода
(на пещ)
-~, резиновая гумен капак (на тон на обувки)
.—трамбовка леяр. комбинирана набивач-а-
трамбовка (инструмент зи формувс)
—трамбовка, укороченная леяр, къса ком¬
бинирана еабавачка-транбовка
~ футеровки пaдп^^^тa, -обшивка (на пещ)
набор м 1. набиране, събиране; приемане;
жп. вземане (ни воДа. гъглащи от лено-
мотив) 2. комплект, гарнитура, набор
(напр. от инструменти, от зъбна колела)
3.	полигр. набор (ни текст)	4. набор
(на кораби) 5. тлф. избиране (на номер)
6.	изч. набор, колекция, множество (от
опреДелени елементи)
акцидентный акцидентен набор
млфмвнтно-цифров-й изч. азбучно-цифров
набор
безгран-чный безшпалтов набор
~ воды вземане на вода (от локомотив)
~ вразбивку гж. набор вразрядку
~ вразрядку шпациран набор
~ высоты ав. набиране ни височина, изди¬
гане
~, газётныИ вестникарски набор
~ гирь комплект от грамове [теглилки]
грёбной тенст. комплект требени
дальний тлф. далечно избиране
-~, двухкМрдный текст. двударачен състав
—, днищевыИ кораб, дънен набор
змгос-воыныИ набор на заглавията
запасной запасен комплект
запрещённый изч. забранен набор
—	зн-ков изч. набор от знаци
—	.зубков врубмашины мин. комплект (ре¬
жещи) зъби на подкопна машина
—	зубчатых колёс комплект (сменни) зъбни
колела (на металорежеща машина)
—	зубчМтых поредмч вж. набор зубчЛтых
колёс
измерительный -омплс-т от измервателни
инструменти; ел. комплект от измервателни
уреди
книжный книжен набор
—	кодов изч. кодов набор (напр. трибукве¬
ната международни идентификация на ле¬
тищата )
—	команд изч. набор от команди
—	крыл" ав. комплект елементи на скелета на
крилото	.
—	ламп радио комплект ('елеkтроееи) лампи
линотипниИ линотипен набор
—	лопаток лопатъчсн комплект (напр. на
турбина)
математический математически [форму-
лен] набор
машинный машинен набор
? , ^«дудСнный кораб, мсждудънен набор
многоколонный много колонен набор
мн-гошрифтовOй мнкг.кшRuфткв набор
монотипныИ монотипен набор
/—, нотный нотсн набор
основы текст, вдяване на основата
~ пакётм ел. набор на пакет (нипр. на сър-
Дечнин от листова стомина)
пластин ел. 1. пакет - от плочи [пластини)
(напр. на кондензатор) 2. пакет на пла¬
стини (нипр. на сърдечния от листова
стомина)
—	плиток, микронный изм. комплект от
измервателни плочка (в кутая), комплект
от плоскопаралслни гранични мерки
прямой тлф. пряко [непосредствено] из¬
биране
рабочих набиране [приемане] на работници
ручной ръчен набор
силовой ив. скелет на конструкцията
(ни самолет)
—	сит мин. комплект [набор] от сита
скв-зн-й тлф. непосредствено избиране
(без междинни централи)
~, смешанный смессн набор
сплошной тладък набор
строкоотливной рсдоотливсн [липотинен!
набор
—	судна корабен набор, корабен скелет
табличный табличен набор
—	топлива взсманс на въглища (от локо¬
мотив )
трёхкЛрдный текст. -тридарачен състав
фрез комплект фрези (наир. модулен)
цифр изч. набор от цифри
чём-дЛнныИ комплект (от инструмента,
уреди), подреждащ се в -уфар
~ числа набиране на число (с клавиатурата
на сметачна машина)
—	шлифов-льных кругов комплект шлифо¬
въчни дис-ове
шрифтовой шрифтов набор
~ щёток комплект чст-и (за електрическа
машина )
~, эталонный изм. еталонен комплект (от
инструменти, уреди)
наборный 1. полигр. наборе^), (предназначен,
служещ) за набор 2. комплектен, прина¬
длежащ към комплект
наборщик м палигa. словослатател
—правщик словослагател-корсктор
—формулйст словослатател на (матема¬
тически) формули
набранный 1. полигр. набран 2. комплекту¬
ван, събран
набрасывание с нахвърляне, натрупване; стр-
нахвърляне, намятане (на разтвор)
набрасывать Е нахвърлям, натрупвам 2. еки¬
пирам, набелязвам
набрбо м 1. стр. нахвърляме, намятано (на
разтвор) 2. ел. есnuр. прехвърляне на
жица с тежест (за свързване накъсо на про¬
водниците на въздушни линия — проверка
за липса ни напрежение)
наброска ж, кЛменная каменен насип; заска-
ляване

465
НАВ
набросок м 1. скица (ръчни) 2. техст.
наметка
набрйзг м стр. 1. пръскане (на ■ разтвор)
2.	дтпо» слой, грунт (нс мазилка)
~ с веника пръскано (на разтвор) с метла
—	со щётки пръскане (на разтвор) с четка
набрызгбетбн м стр. напръскан бетон (с
циментов прзх)
нпбухПемость ж свособност [склонност] за
чибъ-нано
набухПние с набъбване, увеличаване ни обема
(на гел илн ■ високомолекулно съединение)
~, кислотное киселинчо набъбване (при об¬
работване ни кожи)
неограниченное физ. неограничено на¬
бъбване (при разтваряне на внсокомоле-
хулни вещества)
ограниченное физ. ограничено набъбване
(наличие ни храйна равновесни степен)
осмотйческое физхим. осмоmиано набъб¬
ване
—	полимеров хим. небъбванд ни вопнморитс
(в органичен разтворител)
—	целлюлозы херт. набъбване ни целулоз¬
ните влакна
щелочное алкално набъбване (при об¬
работване на хоже)
набухать (без 1 и 2л) набъбна
навПл м 1. ттвардчо (чрез несипвене, без опа¬
ковка), насипвано 2. куп, грамада 3.
кораб, докосване, закачане (ни друг кораб
или пристанищна стена при неумело ма¬
невриране )
навалка ж 1. натоварвано, натрупваме; ни-
хвърляне (не въглище, руде) 2. хореб.
навеждано, наклоняване (ни хореб пореди
лошо рсзпределяне на товара)
—	на конвейер насипване ни транспортьор
ручнПя ръчно- иаттварвачс, ръчно на¬
хвърляно
навалом в насипано състояние; нахвърляно
на купчина (в безреДие)
навалоотбойка ж мин. разкртшеваис и то¬
варене (ни въглище)
навалоотбойщик .а къркач-товерач (работник.
който хопае и товари въглище)
навалочник м кореб за * часивени товари
(без опаковка)
навалочный мин.	ттнавиттптм, тона—ачти,
(служещ) за натоварване .
навальцевание с обр.мет. 1. заваляваме,
съединявано чрез валцуване 2. завалявано
съединение
навальцбвка (ИС. вж. навпльцевание 1 и 2
навальцбвывание с. вж. навальцевание 1
навальщик м товарач (нс руднични вагонетки)
наваривание с зае. наве-яваие, напластя¬
вано (по методи нс заваряване)
наваривать наварнвай, напластявам
наварка ж вж. навПривпние
—	долот твёрдыми сплПвами мин. каваряванс
на твърдя сплави върху дпдта (ни забойни
пневматични чукове)
многослойная мнтгосптйнт нана-янане
30 Руско-български политe.’iниатсkи —тчшк
наведение с 1. наставинс, направляване; при-
■ цопвано 2. рехет. нодснт 3. ел. индуци¬
ране
автоматическое автоматично водене
автономное автономно нодсис
—	глянца придаване на блясък [ гланц],
лъскане
~ заряди радио индуциране ни заряд
индуктивное индуциране
инерциальное ав. ино-цитн»т масочнине;
рекет. »нт-ц»тннт нодтит
командное нодсис на команда
—	матп йативанс
—	мостП стр. втст-оянаис ни мост
—	на вТтер насочвано (на вятърно колело)
оо восокити пи вятъра
~ на рСзкость хфт. нагласяванс на фокус
—	по глазу насочване ни око
—	по инфракрасному излучению водено по
инфрачервено излъчвано
—	по лучу водене по лъч
~ оомОх редио излъчвано ии смущения,
смущаване
—	по приборам ев. насочване по уреди
—	по радиолокационной карте нодтне по
реаколткацктниа карта
программное врограмио нодено
радиолокационное радколткацйтиит на¬
сочване
—	ракеты на цель водене [насочвано] па ре¬
иотити в целта
—	спрПвок правочо па справки, събиране па
свсдсния, запитвано
телевизионное телевизионно- нодено
наведённый 1. чевравлявен, неставен, но-
дон 2. ел. ичдуцираи
навёрнутый навит, навъртян; намотан
навёртывать 1. навивам, навинтвам; завинк-
вим 2. пронъ-кам, пробивам (с ръчен свре¬
дел )
навёртка ж 1. навиване, наннитнано; завинт¬
ване 2. свредел за дърво
нивОс м стр. навес; стряха
навОска ж 1. вакка; «ука 2. окачване (напр.
товар на хуха) 3. хим. точно претеглено
[опроддлочт] количество вещество
аналитическая прдтогпонт ктп»аоствт за
анализ
—	вандрутов мин.	-окачване ни подхвати
(укрепителните надлъжна греДа в шехта)
внецентрПльная стриничио окачвиис
—	двери панта зе врата
параллельная успоредно окачване
потайная скрито окачваме
—	пробы протогпоно ктпнадстно за проба
[изпитване, анализ]
—	проводников мин. полагане ни провод¬
ниците (в шихте)
центральная централно окачване
навесной I. с.ст. наносен (за машини без
собствена ходова система) 2. окачен, (при¬
годен ) за окачване
навесный стръмен (зе траектория на снеряд)
наветренный о-ърнит към вятъра, нанот—ом
(нзпр. борд нс хореб)

НАВ
466
навешанный окачен, закачен
навешивание с 1. окачване, закачване 2'.
претегляне
навешивать 1. окачвам; заканвам 2. пре¬
теглям
навивальщик м текст, навиван, бобинар
навивать Е навивам, намотавам 2. насуквам,
произвеждам вити [усукани] изделия
навивка ж I. навиване (напр. на пружина),
намотаване (на въже) 2. насукван-
многослойная многослойно [нпргрредрвр]
намотаване
~ на барабан намотаван- (на въже) . върху
барабан
навигатор м навигатор
навигация ж 1. чв., кораб. навигация 2.
корабоплаване, мореплаване 3. период от
време (когато мвстните климатични ус¬
ловия са поДхоДящи) за корабоплаване
барометрическая барометрична навигация
воздушная въздушна навигация; само-
еетрнрдснс
инерциальная инерциална навигация
компасная компасна навигация
космическая космическа навигация
орбитальная орбитална навигация
радиолокационная радиолокационна на¬
вигация, радионавигация
трансполярная трансполярна навигация
навинтдваиный завинтен
навинчивание с нaвинтвaпе] завинтване
навинчивать паБинтва.н, завинтвам
наводить 1. насочвам, навеждам (в опре¬
делена посока) 2. прицелвам се, пример-
вам се
—	глянец вж. наводить лоск
~ лак лакирам, нанасям лак
—	лоск лъскам, придавам блясък [лъскавина,
гланц]; полирам
—	мат матирам, придавам матовост
—■ мост построявам [правя] мост
.— трубу гвоД. насочвам (оптическа) тръба
наводка ж Е иасочваиe, направляване; при-
целване 2. нагласяване, настройване (напр.
измервателен уред) 3. ел. индуциране
вертикальная вертикално насочване (напр.
на оръдие)
горизонтальная хоризонтално насочване
~, дистанционная дистанционно насочване
(напр. на оръдие)
меловЧя кредованч (при производство на
хартия)
~ моста построяван- на мост; воен. сглобя¬
ване на (поДвижен) мост
~ на куль ел. нагласяване [настройване]
на нулата
~ на р-зкость кфт. нагласяване на фокус,
фокусиране
~ орудия насочване на оръдие (в целта)
~ помех съобщ. излъчван- на смущения
— светофоров жп. регулиране па светлините
(на свчтофаровч)
~ шлака мет. покриване с ака (като сч
преДизвика образуването й
наводнение с 1. наводняване, заливане 2.
наводнение
наводной който може да се постави и разтури,
временен (напр. мост)
навоз м с.ст. оборски тор
навозить наторявам (с оборски тор)
навозить Е докарвам, доставям 2. удрям,
блъскам (с превозно срвДство)
нтвозопогрузчик м с.ст. торотоварач
крановый кранов торотоварач
навесной навесен торотоварач (за монти¬
ране нч счмохоДно ишеи)
навозоразбрасыватель м с.ст. торачка, ма-
‘ шина за разхвърляне на (оборски) тор
нч возоубор щик м с.ст. торочистачка (за
почистване на животновъДни ферми)
nаврзрёраnйлище с с.ст. торище
навой м текст.	1. навиване, намотаване
(Дейност) 2. намотка (материал) 3. кросно
(нч тъкачен стан)
основный основно кросно, кросно за ос¬
нова
секционный секционно кросно (при сек-
цuонuо сноване)
ткТцкий тъкачно кросно, основно кросно
наган м воен. наган (тип револвер)
нагар м нагар
~, жирный вж. нагар, масляный
масляный насееп нагар
пороховой барутен нагар
сухой сажди
наггрггбразгваиuе с нагарообразуване
нагель м 1. дървен гвоздей, клечка, чивия;
дюбел, тибла 2. гвоздей, болт; клинец
(за поДкова)
—, деревянный вж. нагель 1
трубчатый тръбен дюбел; тръбен болт
нагиагйт м минер. нагиагит
наглазник м дальномера предпазен капак на
далекомера
наглухо 1. плътно, до отказ (при завинтване)
2. за постоянно, завинаги, здраво (при
установяване на връзка)
заземлённый с постоянно земно съеди¬
нение, постоянно [здраво] заземен
наглядный нагледен
Нагнетание с Е нагнетяване, вкарване под
налягане (напр. на течност, газ) 2. сгъ¬
стяване. увеличаване на налягането (на
течност, газ)
—	воздуха нагнетяване на въздух, вдухване
—	газа в пласт мин. вкарване под наляган-
на газ в пласта
Нагнетатель м авто.ав. компресор, сгъстител
(за Двигатели с пълнене)
авиационный самолетен компресор (сгъ¬
стител ]
аксиальный осов компресор [сгъстител]
~, винтовой винтов компресор
воздушный въздушен компресор
высотный ав. височинен компресор, ком¬
пресор за висок полет
газовый газов компресор

467	:	 НАГ
— газотурбинныИ тазотурбинен компресор
(заДгижвин от изпускателните газове)
~ двигателя компресор за пълнене на дви¬
гателя (за повишигин) на мощността му)
двухроторныИ двухс-плстныИ лвуроторен
двулопатков (ротицаонен) компресор; ос-
моркообразен компресор
двухроторныИ трёхс-пастный двурото-
рен трилопатков	(аопицаен)н) компре¬
сор (използува се в някои трактора)
двухступенчатый двустепенен компресор
коловратныИ гж, нлrнетЛтёсл. роторный
с-п"тоыныИ турбокомпресор (с лопитно-
во работно нолело)
—, наддувочный компресор за пълнене (на
Двигателя — свръх)
—, объёмный обемен компресор (напр, бу¬
тален, пласпинког)
одн-рот-рныИ вж. нагнётЛтёсл. пластин¬
чатый
осевой вж. нмгнотатесл. аксиальныИ
пластинчатый пластинков компресор (ед-
ноаепоа)н )
поршневой бутален компресор
приводной преводен [механичен] компре¬
сор (свързан с Двигателя с механични зъбна
или друга предавка)
радиальный радиален компресор
р-тмцн-нный ротационен компресор
(напр. плистинков. винтов)
роторныИ ротационен компресор (с един
или повече роn-аа)
с двумя роторами двуроторсн (ротационен)
компресор
струИныИ струен сгъстител
турб-нлддУв-ыныИ турбо-компрссор за пъл¬
нене (на Двигателя — свръх)
центробежный центробежен компресор
нмгнётЛтёслныИ нагнетателей
нагнетать 1. нагнетявам, вкарвам под наля¬
гане (напр. течност. газ) 2. сгъстявам,
увеличавам налягането (ни течност, газ)
наг-с-вннк м св"и гривна- [глава] на свая,
свасн натлавпик
на-гор" мин. на повърхността
нагорье с геол, висока равнина, плато; въз¬
вишение
наградка ж дърв. гратово триончс, фукс-
шванц
нагрев м нагряване, загряване
автоматический автоматично нагряване
адиабатический адиабатично нагряване
"эр-дннлмHыёскнй аеродинамично нагря¬
ване
бозокнcсйтеслный нагряване без окисля¬
ване, нагряване в неокисляваща [неутрал¬
на! среда, светло нагряване
всост-р-нннИ нагряване от всички страни
высокочастотный високочестотно - нагря¬
ване
диэлектрический дислсктрическо нагря¬
ване
дуговой (електро-) дъгово нагряване
ёмкостный вж. нагрОв, диэлектрический
, зон-льный зонално нагряване
индукционный индукционно нагряване
инфракрасными луч-ми нагряване с ' ин¬
фрачервени лъчи
каскадный стъпално нагряване
конвёИерный конвсйсрно нагряване, на¬
гряване па конвейер
ккезскцаKееыH нагряване чрез конвек¬
ция, конвективно нагряване
конт-ктныИ контактно нагряване
концевой нагряване от края [челото]
(ни пръта)
косвенный непряко [индиректно] нагря¬
ване
местный местно нагряване (напр. при
зивиряван) )
непрерывный непрекъснато нагряване
нижний нагряване отдолу ()Л)кпаеп)tц)
одн-стор-нннИ едностранно нагряване
(Дефект пра mеамообаиботване)
^йчсс-иН съпротивително [омичсс-о] на¬
гряване
почной нагряване в псщ, псщно нагряване
периодический периодично нагряване
пламенный пламъчпо нагряване
п-вёpхн-стныи повърхностно нагряване
п-вт-рныИ повторно [вторично] нагряване
послёдоватослныИ последователно	на¬
гряване
~ по теплоёмкости вж. нагрёв, прямой
предварительный предварително нагря¬
ване
прерывистый терм. прекъснато нагря¬
ване
продольный надлъжно нагряване
промежуточный междинно нагряване
проточный нагряване в методична пещ
прямой пряко [непосредствено]	нагря¬
ване
—, радиационный радиационно [лъчисто] на¬
гряване
резистивныИ вж. нагрёв, омИческий
светлый вж. нмгрёв, бёзокнcлИтёслный
сквозной нагряване по цялото сечение
совмёстнын съвместно [смесено]	нагря¬
ване
спсошн-И вж. нагрёв, сквозной
ступенчатыИ степенно нагряване
тёмно-красный нагряване до тъмночер¬
вен цвят
термодинамический тсрмодинамично на¬
гряване
— токами пр-мЫшлённ-й частоты, индук¬
ционный индукционно нагряване с то- с
промишлена честота (50 Хц)
услтрлвысокоылст6тный нагряване с ул-
трависока честота (от дециметровия об¬
хват)
форсированный ускорено [форсирано] на¬
гряване
фрикционный нагряване чрез триене
(напр. при заваряван) чрез триене)
циклический циклично нагряване
циркуляционный топл, циркулационно
нагряване

НАГ
4в«
—	шипа загряване на шийката (на вел в
лагер)
экцентрйчный вж, нагрев, односторонний
—	электрическим током нагряване с електри¬
чески ток
электронный електронно нпгрявпне
нагревПльщик м нагревая, работник на (нз-
’превителне) пещ
нагревание с вж. нагрев	'
нагреватель м 1. нагревател, нагревателно
устройство 2. ел. нагревателен елемент,
нагревателно тяло 3. бързовар
—	воздуха въздушен! нагревател
высокочастотный високочестотен нагре¬
вател, индуктор (за ток с висока честота)
~, газовый гпзов нагревател
глобПровый нагревател от глобпрова сол
графитовый графитен нагревател .
донный подово нагревателно тяло (елек¬
трическо )	.
~, змеевиковый серпентинен нагревател, сер¬
пентина
—	, иммерсионный потопен нагревател
~, индукционный индукционен нагревател;
индуктор (за ток с висохс честота)
карборудовый карборундов [силитов] на¬
гревателен елемент
~, конвекционный конвективен нагревател
~, ленточный лентов нагревател
—, пароструйный пароструен нагревател
пластинчатый пластинчат [пластинков]
нагревател
плиточный нагревателна плоча
подовый вж. нагревПтель, донный
~, проволочный жичен нагревател
~, проточный нагревател за течаща^ вода
(монтира се на хрене)
радиационный радиационен [лъчев] на¬
гревател
рамочный рамком нагревателен елемент
ребристый ребрест нагревател, ребрен
нагревателен елемент
~, сводовый таванно [сводово] нагревателно
тяло (електрическо )
~, силковый вж. нагревПтель, карборун*
довый
~, спиральный спирален нагревател; нагре¬
вателна спирала (за Домакински цели)
<■", стержневой нагревателни пръчки (непр,
силитсви )
—, трубчатый тръбен нагревателен елемент
~, электрический електрически нагревател
нагревательный нагревателен
нагревать до красного каления нагрявам
(метил) до червен цвят
нагревостойкость ж топлоустойчивост
импульсная устойчивост на топлинни уда¬
ри [на резки промени на температурата]
нагружать натоварвам, товаря
нагружение с мех.,стр. натоварване
нагруженный натоварен □ предварительно —
етр. предварително натоварен [напрегнат]
нагрузка ж 1. натоварване; товарене 2. товар,
натоварване 3. меш. натовареност, заетост
(не мешинз) □ под нагрузкой ел. под то¬
вар; с полной нагрузкой с пълен товар
—, аксиальная вж. нагрузка, осевПя
активная ел. активен товар
анодная аноден товар, товар в анодната
верига
~, асимметричная вж. нагрузка, несимме¬
тричная
—	, аэродинамическая аеродинамично нато¬
варване
—, базисная [базовая] основен товар
базисная тепловПя постоянен топлинев
товар (нспр. зи технологични нужди. и
горещо водоснабдяване — без отоплението)
безопасная безопасно натоварване
—, бёзындуктKвная ел. безиндуктивен товар
~, боковая странично натоварване, страни¬
чен товар
бытовПя ел. товар [натоварване] за битов,
нужди
вертикальная вертикално натоварване
весовПя натоварване от собствено тегло
и полезен товар
~, ветровая натоварване от вятъра, ветрово
натоварване
взлётная св. товар при излитане
вибрационная вибрационно натоварване
внецентренная електрическо натоварване
внешняя външно натоварване
—, временная временно натоварване
выходная ел. товар на изхода
~, гПзовая хим. количество на разходвани»
газ
гидростатическая хидростатично	нато¬
варване
годовПя ел. годишен товар, годишно нато¬
варване
гололёдная ел. натоварване (не провод¬
ниците) от лед [заледяване]
—	двигателя натоварване на двигателя
динамическая динамично натоварване
длительная трайно [продължително] на¬
товарване
—, допускПемпя [допустимая! допустимо на¬
товарване
ёмкостная ел. капацитивен товар
знакопеременная ел. знакопроменлив товар
избыточная товар в повече (нзпр. от До¬
пустимся товар )
изгибПющпя натоварване на огъване
изменяющаяся променливо натоварване
индуктивная ел. индуктивен товар
—	инерционная инерционно натоварване;
инерционен товар
—и мспытаелльная натоварване при изпит¬
ване
катодная ел. катоден товар
колебательная вж. нагрузка,	знакопе¬
ременная
коммерческая полезен товар (ни транс¬
портно средство)
критическая ел. критичен товар, критично
натоварване

4*9
НАГ
круглогодовая птлргодйщеn (постоянен]
товар
линвйная линейно l^aтгIвчрвaив вл. ли¬
неен товар
линСйная токовая ел. лиnейnотоеово на¬
товарване
— магнитная ел. магнитно натоварване
г-/, максимальная ел. максимален товар
мгновенная моментно	(краткотрайно]
натоварване
мСстная локално натоварване
механическая 1. механично натоварване
2. натовареност (на машина за механично
обработване)
минимальная минимален	[най-малък]
товар
~ на грунт натоварване на почвата (при
строителни работи)
оконечная ел. товар в края (напр. на
линия)
на заклёпку натоварван- на нит
~ на клапан натоварване на клапан
на колесо натоварване [товар] на (вДнр)
колело
~ на лошадиную силу ав. товар па една конска
сила (показател)
—> на освсщСние вл. вж. нагрузка, освети¬
тельная
~ на ось натоварване на (отделна) ос
на площадь повърхностно натоварване
*** на режущую кромку обр.мет. натоварване
на режещия ръб (на ножа)
~ на тормозные оси жп. товар на спирачните
оси
начальная начално [първоначално] нато¬
варване
неподвижная неподвижно натоварване
(напр. от машини, съоръжения, стелажи)
неравномерная неравномерно натовар-
' ване
—пссйннетрИопая чл. несиметрично натовар¬
ване
номинальная номинално натоварване, но¬
минален товар
нормативная нормативно натоварване (по
определена норма)
~-, нулсвая нулев товар, товар нула
л/, общая общ товар, общо натоварване
рниоссеая вл. активен [съпротивителен,
омически] товар
осветительная ел. осветителен товар, то¬
вар за осветление
~, осевая осово натоварване
'-’t основная основно натоварване, основен
товар
~ от собственного вСса стр. товар от соб¬
ствено тегло
'*■'» псрсмСнная променливо натоварване, про¬
менлив товар
пиковая вл. върхов товар, върхово нато¬
варване
погонная товар на линеен мстър, линссн
товар
подвижная подвижен товар, подвижно на¬
товарване
полезная полсзсн товар
полная пълен [номинален] товар; пълна
натовареност
поперечная напречно натоварване
посадочная ав. товар при кацане
~, постоянная постоянен товар (напр. соб¬
ствено тегло на конструкцията, почввн
натиск )
предварительная предварително нато¬
варван-
прсд-льная гранично натоварване, най-
голяма носинрст (на конструкция)
приведённая приведен товар, прив-д-но
натоварване
~ при снятии стружки натоварван- (на ножа)
при снемане на стружка
.— при эксплуатации работно [експлоата¬
ционно] натоварван¬
—, пробная пробно натоварване
продольная надлъжно натоварване
—, проектная проектно натоварван-, пред¬
видено по проекта натоварване
— промышленная ел. промишлен товар
~, пульсирующая пулсиращо натоварване
~, пружинная натоварване на пружина
—, пусковая пусков товар, пусково натовар¬
ване
—, рабочая работен товар, работно натовар¬
ван-
равномерная равномерно разпр-д-л-н то¬
вар
равномерно распределённая вж. нагрузка,
равномерная
радиальная радиално натоварване
разрушающая разрушаващо натоварване,
разрушаващ товар
разрывная разкъсващо [разрушаващо] на¬
товарване
распределённая разпр-д-лено натовар¬
ване, разпределен товар
расчётная изчислително [проектно] на¬
товарване
реактивная ел. реактивен товар
регулируемая авт. регулируем товар (по
-Дин или по група параметри)
сезонная тепловая сезонен (променлив)
топлинен товар (напр. за отопление. ва
сезонни технологични нужди)
силовая ел. силов товар
симметрйчная ел. симетричен товар
скручивающая усукващо натоварване, на¬
товарване на усукване
смешанная комбинирано натоварван-
снеговая стр. товар [натоварван-] от
сняг
сосредоточенная съсредоточен товар
сплошная непрекъснат товар (разпре¬
делен върху, плоскост)
стартовая ракет, натоварване при изли¬
тане (старт[
статическая статично натоварване
строительная строителен товар
суммарная сумарно натоварване

НАГ
470
суточная 1. дневно натоварване, натовар¬
ване за денонощие 2. тле. (брой ни) ча¬
сове на предаване в денонощие
—телефонная натоварване на телефонна
връзка, телефонен трафик
тепловЛя топлинно натоварване; ел. то¬
плинен товар (за нагревателни цели)
т-ковла ел. токов товар
тормозная спирачен товар, спирачна сила
тагов"а тятов [тетлителен[ товар
ударная ударно натоварване
удельная относително натоварване (напр.
на единици площ)
узловая товар във възел (на металокон-
сгрукция )
условная условно натоварване, условен
товар
—	фаз, равномерная ел. равномерно натовар¬
ване на (всички) фази | клонове]
фактическая действително натоварване
фиктивная фиктивно натоварване
—	х-с-ст-го хода товар [натоварване] при
празен ход
центробежная натоварване от центробеж¬
на сила
—	цёпи, рабочая полезна теглителна сила на
верига
циклическая циклично натоварване
циркулирующая циркулационен товар
широкополосная авт. широколентово на¬
товарване
эквивалентная еквивалентно [равностой¬
но] натоварване (за облекчаван) на изчи¬
сленията )
эксцентрическая ексцентрично натовар¬
ване
электрическая електрически товар
—	электроэнергетической системы натовар¬
ване на електроенергийна система (всички
консуматори на електроенергия и всички
еагуби )
энергетическая енергийно натоварване
нагрузочный 1. товарен, работен; товарещ,
натоварващ 2. натоварен, зает
нмгубники мн. подложки (за челюсти на мен¬
геме)
надб-вка ж икон. надбавка, добавка
—	нм осМдку стр. запас срещу слягине
надвИг м геол. навлак
глыбовый блоков навла-
плмст-в-И пластов навлак [отсед]
склМдчатый гънков навлак
наддвёрьо с спр. издатина [надвсс] над врата
наддув м ив.,кораб. пълнене, свръхпълнеес,
принудително пълнене (на цилиндрите с
горивна смес или въздух при повии:ено на¬
ляган) )
автономный автономно пълнене (със са¬
мостоятелно заДвижване)
агрегЛтныИ агрегатно пълнене (с помощта
на компресор, турбокомпресор или комби¬
нирано )
бозагрегМтныИ безатретатно пълнене (ди¬
намично пълнене)
газотурбинный таз.ктYl'баепк пълнене (с
използуване на енергията на изгорелите
газове)
двухступенчатый пълнене с двустъпално-
сгъстяванс, двустъпално пълнене
динамИческий динамично пълнене (из¬
ползуват се колебателни явления в тръбо¬
проводите)
инерционный инерционно пълнене (с из¬
ползуване на гизодинамични явления в сму¬
кателния тръбопровод)
комбинированный комбинирано пълнене
(напр. с турбокомпресор и прегоДен ком¬
пресор )
компрессорный компресорно пълнене
механическиИ вж. нмддув с приводным
компрессором
розонМнсный гж. наддув, инерционный
рофрижерационныИ охладително [рефри-
жераторек| пълнене
ск-р-стn-И скоростно пълнене (използува
се Динамич^ното налягане ни въздуха)
~ с приводным компрессором пълнене с пре¬
воден компресор
турбокомпрессорный турбокомпресор но
пълнене
надев-нио с текст, надяванс, на-алианс
надёжность ж сигурност; изч. надеждност
—	вычислительного процесса надеждност па
изчислителния процес
—	измерОний сигурност на измерванията
—	из-саuии издръжливост [устойчивост] на
изолацията
—	машин сигурност (в работите) на маши¬
ните
—	обнаружения авт. сигурност на открива¬
нето
—	пМмяти изч. надеждност на паметта
~ пуска сигурност на пускането (в движение)
~ систСмы авт. сигурност [надеждност] на
системата
—	срабатывания авт. сигурност на задей¬
ствуваното
—	структурная структурна надеждност (на
изчислителна или управляваща система)
—	хранения информации надеждност нм за¬
пазването [съхраняването] па информа¬
цията
—	экспсуатацн-ннла експлоатационна си -
гурност [надеждност]
надёжный сигурен, надежден
надзвуковоИ надаву-ов, ултразвуков
надзёмный 1. надземен 2. мин. открит
надзор м надзор; надзираване; контрол
авторский авторски надзор (от стрина
на проектанта над строителен обект)
горный минен надзор
котельный [котл-збИ] котлонадзор
портовой [портовыИ] кораб, портови над
зор, портнадзор
санитарныИ санитарен [медицински над¬
зор
строительный строителен надзор-
технический технически надзор

471
НАК
нтдйр м 1. зстр. надир (противоположната
точка на зенита) 2. сбр.щт.. задираис,
(дълбока) драскотина, бразди (непр. при
нарушаване ни меззнето)
надкислота ж хим. всркнсeпкче. пдртксик»-
селима
надкритический ядр. надкриткчеи
Надлом м 1. начупване, непълно счупване;
мин. пречупване, нуквемс 2: начупено мя¬
сто; мин. пречупено място
надмолекулярный физ. вън от границите ни
молекулата; (немирещ се) на наайoлeкупнр-
но структурно равнище
нтднйточник м текст. горен мищkтводеч
надой м с.ст. надой, йпeктдо6нн
нПдолбы мн 1. жп. врслсзма ограда (от на¬
гъсто забити къси стълбчета) 2. воен.
преградни ктпово (противотанково пре¬
пятствие )
нтдорйт м минер, недо-нт
ладпёрекись ж хим. врскис |едрткнс. супср-
окнс| на епкепeн метал (от натрий до
цезий — нспр. натриев прехис)
надпйл м 1. зарязваме (с трион) 2. надрез,
зарязано място
надпиливать зарязвам, подрязвам (с трион)
надпись ж надпис
— нт чертеже, основнПя основен надпис па
чертеж
предупреджтелвная предупредителен над¬
пис (върху опеховхе)
трафаретная надпис с помощта на ще6лон
(от изрязани букви)
надпотолочный стр. надтавенен
надрез м 1. зарязваме, врязваме 2. врсз,
рязка (с концентрация нс напреженията)
надрезать зарязвам, врязвам
надруб м засечке, засичаме
нтдрубПть засичам, отсичам до втлтвичаmа
надрыв м 1. пукнатина; пдкт разкъсване,
п] о ъдвечд; зав. подрез 2. цедка (не гумено
изделие)	.
мад—ыва-ь скъсвам, разкъсвам (ненз/пълно).
прекъсвам
надсверливание с пробивано (на малка дъл¬
бочина, не До хрзя)
надсернокислый хим. всртксисупфак, ооро-
кснднсупфет, - версулфет
нтдсечкт изч. пробиваме, дроб - вее (на пер¬
фокарти )
надсинхрбнный ел. чадсинхрочеч
надсбль ж хим. lleртксилoл, всретл (ни ня¬
коя перокси киселина)
нтдсттвкт ж 1. наставяне, врнчаждечс. удъл-.
жанемс 2. наставка, врипадка
кузнечная ковашка наставка, удължи¬
тел (.за заДържане нс заготовката)
полюсная ел. волюсча сбувке
прибыльная ■ леяр. наставка за мъртви
глава (с тсnлсизслирcщc облицовке)
надстраивать чааскртнвай
надстройка ж надстроявано; надстройка
кормовая хореб, кърмова [ютова] над¬
стройка
г-', палубная палубна надствтИка
судовая корабнИ надстройка
фонПрная стр. недсmвтИке за гарно оснс-
тлсмис (при широко плоско застрояване)
надстрочный пслиaр. кадрсден (нзпр. знзх)
надтепловой ядр. иадтоопино»
надтбпочный чадвсщеи
надув м геол, навиваме, отвивано
надувПть 1. надувам 2. (без 1 н 2 л) навява
надувка ж надуване, вкарване на въздух
надувной надувен, който се надува
надфиль м иглена пила, nипа-ктсъй
квадратный квадратна иглена пили
круглый кръгла иглена пили
ножовочный ножовт иглена пила
плоский остроносый осmртвърха плоска
иглена пили
ромбический йдчтo-разча иглена пила
трёхгранный триъгълна иглена вила
тупоносый иглена пила с тъп връх
наезд м авто сблъскване
наездник м индикатора глава ни оп-имотъв
(зс измерване нс хелибри)
нтжПтие с натискане; натиск; налягане
контПктное ел. контактен натиск, ктнтакт-
ио налягане
плПвное плавно натискане (нзпр. педел)
тормозное спирачен натиск
нтждтк м 1. минер..петр. шмиргел (виД
хорунД) 2. (природен) абразивен материал,
шмиргел	*
наждПчный шйиргдптв. абразивен
нажйм м 1. натискаме, притискано; налягено
2. притискаща част, притискащ елемент
—	Лрбни спирачка пи Проми (изпитване
не двигатели)
пружинный пружинен натиск
нажимный натискащ, притискащ, накиска-
тeпдч, врнкискетолен
нтжбр м хож, накисване, разкнсваие (не
суровата кожа. за Дс набъбне)
наземный тренсп. назсмен, (имещ спсрa)
на земята, водон
назонйт м минер. назонит
найлон м текст..хим. наИптч (полиамид)
найтов м кораб, 1. найтов (свързване с въже
еДно към друго на две н повече непр. въжета,
дъски, греди) 2. (всяко въже, с което се
закрепват различни преДмети на коребе)
найтовить хореб. свързвам (чрез сбмстeвике)
с въже
нактл м 1. нажежаваме 2. стопен па чажсжа-
ванс, жер 3. ел. оmтппонйс (нспр. ни елек¬
тронни лемпе)
60лый нажежавано до бяпт, бяла жар
—	катода оmтвлeчио на катода
косвенный индиректно отопление (нс
електронна лампа)
хрСсный нсжежевене до чдрвонт, червени
жар
прямой дирек’-^ отопление (на електрон¬
на лемпе)
тёмно-красный мажсживимт до тъмно'
аорвсмт
накаливание с нажежавано

НДК
472
накаливать нажежавам; нагрявам (До висока
температура)
~ добела нажежавам до бяло
~ газоотвбдов формы леяр, набождане на
газоотводните канали на формата (с шиш)
накапливать натрупвам, акумулирам; изч.
събирам (в запаметяващото устройство),
запомням
накат м 1. авто движени- по инерция (слчД
засилване или по надолнище) 2. полигр.
намазване (на печатарска форма) с мастило
3. Механизъм за навиване (на готова хар¬
тия) на руло 4. стр. настилка (напр.
от Дъски. талпи, поДови елементи) 5.
стр. пълнеж (глината на кaрaтaвaиa) 6.
воен. накат, връщане (на тялото на оръ¬
Дието в първоначално положение слчД от¬
ката) 7. кож. валиран-
бандажа жп. навлек на бандажа (изтлас¬
кване на метала от кръга на търкалянето
на банДажа към външния му ръб)
~ краски вж. накат 2
~ ствола накат [връщане] на тялото (на
оръдичто в първоначалното положение слчД
отката )
фрикционный харт. механизъм за на¬
виване с триещо. действие
чистый настилка от рендосани • дъски
накатанный 1. валцуван (напр. за резба,
зъби, рифвлова повърхност) 2. утъпкан
(за път), трамбован
накатина ж стр. дъска [греда] за чсрсн таван
накатка ж 1. назъбка, назъбване, накатване,
рифелуване (получаване на ситнозърнеста
грапава повърхност чрез пластична Де¬
формация); валцуване (на резба) 2. зъ¬
било ■ (инструмент за иaзъбхa); ролка за
валцуване (на резба) 3. назъбеа] назъбена
[накатена, рифелувана] повърхност 4. при¬
способление за равномерно навиване (на
тъкан, хартия) 5. валяк (за нанасяне на
боя, лепило) 6. стр. утъпкване (на път)
«o', перекрестная кръстосана назъбка
~ резьбы валцуване на резба
~ резьбы, осевая осово валцуване на резба
** резьбы, радиальная радиално валцуване
на ртзба
резьбы, тангенциальная тангенциално вал¬
цуван- на резба
~ роликом назъбка с ролка; валцуване с
ролка
сетчатая вж. накатка, перекрестная
~ ткани текст.. навиване на тъкан (на топ)
упрочняющая обр.мет. .наклеп, наклеп-
ване, валцуване за подобряване на якост¬
ните свойства на метала (напр. повишаване
якостта на умора, на износоустойчивостта)
формообразующая формообразуващо вал¬
цуване (напр. резба, на зъби на зъбно
колело )
накатник м 1. валяк (за нанасяне на■ боя,
лепило) 2. aвm.,вови. възвратен механизъм
(на оръДив) 3. дърв. материал за подова
настилка 4. мин. настилка от тънки подпори
гидрoпnевматйчтсейH хидровъздушен въз¬
вратен механизъм
накатывание с 1. вж. накйтка 1 2. полигр.
покривам, Намазвам (с боя. мастило)
~ зубчатых колёс валцуване на (зъбите на)
зъбно ерееер
~ краски нанасям боя с валяк
~ мертй кож. щагрепирапе, гравиране
— резьбы валцуване на резба
упрочняющее вж. накатка, упрочняющая
~ формы намазване [покриване] на печатар¬
ска форма (с боя)
накатывать 1. назъбвам, накатвам, рифс-
лувам; валцувам (резба) 2. навивам (плат
на топ) 3. нанасям с валяк (боя. лепило)
4.	ут^каам, валирам
накачивание с напомпване, помпане
накачивать напомпвам, пълня с помпа
накачка ж 1. (пълнене на съд чрез) помпане,
напомпван- 2. натрупване,	«напомпване,
(в квантова електроника — съзДаване на
н-равновесно състояние на веществото под
действието напр. на електромагнитни по¬
лета )	.
магнитная яДр. магнитно натрупване (на
енергия в плазмата)
~ пневноеанеры авто напомпване на гума
накёр нива нит с обр.мет. удрян- на центра,
точкуванс
накидка ж 1. нахвърляне, намятан- 2. икон
прибавка (към цена)
накидной глух (за ключ)
накипеобразование с образуване на накип
[котлен камък]
накип-образоват-ль м наеипорбразуватеЛ] от¬
лагаща се сол (от воДен разтвор)
nакйпертлржёnие с (отложен) котлен камък
накипь ж 1. котлен камък, накип 2. пяна
известковая варов накип, варовит котлен
камък
карбонатная карбонатен котлен камък
котельная вж. накипь 1
кремнёвая еренъосн котлен камък; петр.
гейзерит
магниевая магнезиев котлсн камък
силикатная вж. накипь, кремнёвая
сульфатная сулфатен котлен камък
наеисеорбживание с хим. насищан- с кисло¬
род (чрез аерация)
наклад м полигр. наклад
автоматический автоматичен наклад
двойной двосн наклад
накладка ж 1. накладка, обшивка, подплата,
покривка (по-често като триещ елемент)
2. (съединителна) планка, лента, пласти¬
на, плоча (за снажданв и свързване напр.
на грвди. релси, в нитовани и заварени
снадка
антифрикционная антифрикционна об¬
шивка
двойная двойна планка (при нитоване)
дуговая дъгообразна накладка
зажймная затягаща [затегателна] планка
кольцевая пръстеновидна накладка (напр.
за усилване на напречен шев на цилинДричен
резервоар )

473
АЛК
контактная ел. плъзгач, плъзгаща наставка
(ни пок-приемнан)
крестов-я ел. кръстовидна накладка (гъз-
Душна мрежи)
~, лежневая жп. траверсов" накладка (поД
релсата )
Иажймная науч. притискмтелнм плоча (пра
ремонт на протектора)
плоская жп. плоска накладка, планка,
връзкм
—, поясн-я спр. поясен лист (на стоманени
греда)
рёслсоваа жп. релсова [наставка] плмнка
соединительная съединителна накладка
[планкм, връзка]
ств-сьнмя с.сп. (предпазна) обшивка нм
дървесно стебло
—, стыков-я плмнкм [накладка] при челно
съединение
стягивающая стягаща планка
тормозн-я спирачна накладка
угловЛя ъглова планка
уг-сьнлa конт-ктная ел. въгленовм плъз¬
гаща наставка (на тоноприемник)
—■, усиливающая усилваща планка
фартучная жп. И-образна накладка (рел¬
сова )
фрикцн-ннаа авто фородова нмклмдкм
[обшивка], триеща [фрикционна] накладка
нмкслднМя ж икон. 1. фактура 2. товарител¬
ница
жёсёзн-дорожнма железопътна	товари¬
телница
—	на передМчу технической документации
подробен опис за продаване на техническа
документация (цялостен проект)
сд-точная вж. H"ксмднМя 1
тов-рная вж. нлклмднМа 1
транспортная вж. наксаднМя 2
накладной нaс-жён; който со поставя [при¬
крепя] отгоре
нмкл-дчик м полигр. работник за поставяне
на листовете (в печатарска мешана)
наклеиванио с нмлепвмне, залепване
наклеивать залепвам
наклёИкм ж 1. залепване, лепене 2. етикет;
лепенка
наклёп м мет. наклеп
горячий наклеп при (пластично) обработ¬
вано на горощо
—	дробеструйный ' наклеп при дребноструИ-
но обработвано
поверхностный повърхностен наклеп
—	при прокатке наклеп при валцуване
ф-зовыИ наклеп с фазови превръщания
наклёпанный придобил повишени якостни
свойства (поради неклеп)
наклёпка ж вж. наклёпывание
наклёпывание с 1. наклеп, наклепване (из¬
менение на якостните свойства при пластич¬
на Деформация) 2. змнитвано
наклон м 1. наксанане, н"ксонавмнё, навеж¬
дано 2. накс-н; склон
боковой странично наклоняване; страни¬
чен накс-н
—	зубьев маш. наклон на зъбите (на въбнв
колело)
—	кривой меп. наклон на крива
—	орбиты ренет. наклон на орбитата
—	плмстЛ мин. геол. наклон на пласта, па¬
дане на пласта
—	постели балласта жп. наклон нм баласто ■
вото легло
—	пути н"кс-н на пътя
—	рОльс" жп. наклон на релсата
—	спиц наклон нм спиците (на колело)
—	траектории полёта ев. наклон на траекто¬
рията на полота
—	уровня мет-лла нмкс-нявмно на равнището
нм мотмлм (г индукционни пещ)
~ шкворня поворотного кулак" авто наклон
на шонкёлниа болт (напр. напречен)
нмксонOнио с 1. наклонение; накланяне 2.
геоД. ин^ин-ция
магнитное магнитна ннксинмциa
—	эклиптики естр. наклонение нм еклипти-
кмтм
наклонная ж мат. наклонена прмвм
наклонный нлкс-нен, полегат
нмклономёр м геол. нмкл-н-мотър
нлковЛсьна ж 1. нмк-вмлня 2. метео (облак-)
нмк-вмсна (гиД перест облан)
безрогая безрога нмк-вмсня
верстачная нмковмлна зм ммсм, (малка)
шлосерска нмк-вмлна
двурогая двурогм нмк-вмсня
однорогаа еднорогм нмк-вмсня
правИллнаа нмковмлня зм изправяно (на
изкривявания) .
—	прерывателя авто нмковмлня [неподвижен
контакт] на прекъсвача
фасонная (п)жке) ковмшкм плоча с
фмсонни отвори и изрози
нмколкм ж нмдупчвмне, нмбождмно; издъл-
баван)
наконечник м нмкрмИник
буровой мин. рмзрушмващ инструмент,
бургиен (щенгов) нмкрмйник
—	горОлки зав. нмкрмйник на горелката
зажимный затягащ [змтегателон] накрай¬
ник
кЛбольныИ ел. кабелен нмкраИник, ка¬
белна обувка
клёмовый вж. наконечник, зажимный
конт-ктный 1. вж. нмконёчник, кМбель-
нын 2. водощ нмкрмИник (при полуавтома¬
тично заваряване)
магнитныИ вж. нмконёчник, полюсныИ
—	микрометра, розьбовоН розбов накрайник
нм микрометър
—	молниеотвод" ел. нмкраИник на гръмоотвод
—	опыливателя с.сп. нмкрмйник на прахо-
разпръсквмчкм
—• опрыскивателя с.ст. накрайник на пръс¬
качка, разпръскван
полюсный ел. полюсон нмкрмИник, ло-
люснм обувка
—	-распылитель с.сп. нмкрмйник-рмзпра-
шител
—	сворл" мин. пробивна главм, корона

НАК
474
соединительный съоднниmопом накрайник
тангенциальный изм. тангенциален на:
крайние
—	форсунки накрайник ни дюза
‘шланговый чакрайчик ни маркуч (нзпр.
пожарникарски )
шлицевой авто шлипTв накрайник (на
карданен вал)
нткопйгель м 1. матруввашт [акумулиращо]
устройство 2. изч. намет, запаметяващо
(запомнящо] устройство 3. жп. (пулт зс
автоматично управление нс механизиране
разпределителна гърбица) 4. тлг. реги¬
стриращ механизъм
внешний външна памет
динамический динамична [циклична] па¬
мет
—	заряженных частиц физ. устройство - за
натрупвано на зародени частици
~ импульсов свт. регистър на импулси
—	информации ичфтрмапитнча памет
—	комПнд памет за команди
магнитный магнитна памет, памет- на
магнитик ленти
маршрутный жп. маршрутен на-ирай
матричный матрична памет
односторонний вж. накопитель, посто¬
янный
оперативный опсративне памет
параллельный парапспна [успоредна] па¬
мет
постоянный втсттнича памет, памет -оз
разрушаване ни информацията (изпълнява
само операция четене)
—	прогрПмм памет за програмите
промежуточный междинна памет
ртутный памет с живачни закъсникeпии
пимии. живачна памет
статический статична памет
—	стандартных подпрограмм памет на стан¬
дартните втаерограйи
—	управляющего устройства вж. нпкопйтель
команд
—	энергии акумулатор ни енергия (нспр.
пружинен механизъм )
накопление с 1. натрупваме, акумулиране;
запасявано 2. изч, запомняне, запаметяване;
запазване
—	возмущений 1. натрупване на смущения
2. натрупване пи смущенията [откп'очeчинка|
(мртоД зе оценки на нсй-голямото откло¬
нение на регулираните величина, когато
по отношение ни външните смущения си
известни само грениците нс тяхното из¬
менение )
—	данных запаметявано на данни (от из¬
числително устройство)
—	зппПсов зевасявеме
—	зарядов ел. натрупване ии заряди
—	импульсов запаметяване на импулси
—	отклонений 1. вж. накопление ошибки 2
вж. накопление возмущений 2
~ ошИ-ен натрупвано ма грешки [отклоне¬
ния]
—— продуктов деления ядр. натрупване - нй
продуктите на дeпeчо (в реекторе)
—	энергии натрупване [акумулиране] па
енергия
накопленный натрупан, насъбран, акумули¬
ран
нПкоротко замкнутый ел. свързан накъсо
нПко-сный поставен полегато |ктсо|
накрой м вриеткривамс, застъпване (нспр.
при нитовене)
накрывание с формы леяр, затваряне ни фор¬
мати
накрывка ж стр. фина мазилка
нактоуз м корзб. нактоуз, скоИка за компаса
нтлПдкть I. да наглася, да настроя; ди регу¬
лирам 2. да устроя, да организирам (нспр.
производство)
наладка ж нестройненс, нагласявано; цоч-
трувано, цдмкриречо (Двигател с вътрешно
горене); регулиране (механизъм, мзшине)
аварийная настройваме [ регулиране! спод
еверия, аварийно настройвано
—	автомата иас-ройнемо ии автомат
выносная вж. наладка, стендовая
окончательная тктичaкeпнт - регулиране
—	резца обр.мет. настройване пи кожи
—	станкП настройване на машина; регули¬
ране ни машина
—	станка многорезцовая настройване на .ма -
шина за йиогтитжовт обработване
стендовая иаскртИвемe или регулиране
(на мзшине. уред) върху стенд
—	электронных цифровых машин настрой
ване на цифрови длдкmртнни сметачни
машини
наладчик м кескройчик
налаженный чaстртeч; цеитронаи; регулиран
налаживание с вж, нтлПдкт
—	режймт работы установяване [определяне]
режиме ни работе; хим. затвърдяване [фик¬
сиране] режим ни процес
налаживать 1. чагпеснй, иаскртИвай; регу¬
лирам 2. усmртИвей. организирам
нПледь ж геол. чадпeд, ледена кора; пддeча
покривка
налёт м 1. напeе, тънък слой (повърхностен)
2. св. пребиваване вън въздуха (изразено
в прелетяно време или прелетени километри. ь
активный ядр. активен прах
восковой хим. восъчен налеп
жйдкнй метео течен чалов
километражный ев. вролотони километри
—	минерального происхождения нелеп от
минерален произход, миндрепeн налеп
—	накипи накипев налеп (в хотел)
радиоактивный ядр. радиоактивен орах
ржавчинный ръжда
—	сТжи налеп от сажди
твёрдый метео твърд налеп (скргж
слана)
**■>, часовой св. пропemонн часове, n-олeтн»о
време
налив м 1. наливано; насипване 2. товар в
наливно състояние

475
НАН
наливная ж колонка за зареждане с гориво,
горйврnълnаоеа
налипание с почвы с.ст. полепване на почва
наличник м 1. арх. декоративна рамка (около
отвор но прозорец)	2. ключник, шилд
(метална обковка на ключалка)
буксовый жп. буксова накладка
~ молота брнниK] работна повърхност на чук
~ наковальни работна повърхност на нако¬
валня
налог м с заработной платы икон, данък върху
работната заплата
наложение с 1. налагане, наслагване, покри¬
ване; тле. наслагване 2. събиране, суми¬
ране
~ бумажной изоляции ел. полагане на хар¬
тиена изолация
~ краски оцветяване
~ . оплётки ел. оплитане (нч кабел)
~ плоскостей мат. налагане, наслагане на
равнини
~ протектора кауч.,авто възобновяване на
протектора (на гума)
~ тока вл. налагане [суперпонйрапе| на то¬
кове
~ штрафа налагане на глоба
намагниченность ж намагнит-ност, намаг-
нитсно състояние; степен на намагнитване;
магнетизъм
~ насыщения намагнит-ност до насищане,
наситено магнитно състояние
остаточная остатъчна намагнит-ност; оста¬
тъчен магнетизъм
~, поперечная напречна намагнитеност
~ продольная надлъжна намагнит-ност
самопроизвольная самопроизволна на-
магнит-ност
спонтанная вж. намагниченность, само¬
произвольная
удельная относителна [специфична] на-
магнитеност
намагниченный намагнитен, магнитизиран
намагничивание с намагнитване, магнитизи-
ране
~ до насыщения намагнитване до насищане
импульсное импулсно намагнитване
начальное начално намагнитване
~, поверхностное повърхностно намагнит¬
ване
предварительное предварително намаг¬
нитване
соленоидное намагнитване със срееnрид
техническое техническо намагнитване
циклическое препанагпйтвапе, циклично
намагнитване (в различни посоки)
намагничивать памагпитван, магнитизирам
намазывать намазвам, мажа; смазвам
намазывание с намазване, мазане
~ клея кауч. циментиране
наматывание с твкст. намотаване, навиване
наматыватель м чл. устройство за намотаване
[навиване]; кфт. навивачка
наматывать нанртaван] навивам
намачивание с накисване, намокряне, нато-
пяванс
намачивать накисвам, намокрям, натопявам
намертво плътно, nеIIPOвижnP] неразгло¬
бяемо
намёт м стр. хастар, грубо йзпердащвапе■
(нч мазилка)
наметка ж 1.	(предварително) засичан-,,
белязане (при свобоДно коване) 2. текст.
тррпрсБапе; тропоска
намол м количество на смляното брашно
намолот м с.ст. количество на овършаното.
зърно
намораживание с замразяване
намотанный намотан, навит
намотка ж 1. намотка, навивка 2. намотаване,
навиване
автоматическая автоматично намотаване-
[навиване]
безындуктйвная безиндукционна намотка
бескаркасная текст. намотка без макара
~, беспрослбйная намотка без междинни
слоевт
~ бифилярная овунйщкрва [бифилярна] на¬
мотка
~ внавал [вразброс] вж-. намотка, дикая-
~, дйкая неподредена намотка
кабельная вл. кабелно намотаване
~, крестовая кръстосана намотка
многослойная ннргрсерHна намотка
~, однослойная едпрсерйна намотка
~, перекрёстная вж. намотка, крестовая
плоская дискова намотка
~, секционированная ел. секцирпйрапа на¬
мотка с отводи
сплошная плътна [сбита] намотка
сотовая чл. намотка тип «пчелна клетка»,
универсална намотка
унифилярная сднрнищ•крва [унифилар-
на] намотка
намоточный намотаващ, навиващ
намотчик м. иавивач, бобиньор
намыв м 1. затлачвлне, nаниванe, образуване
на наноси (чрез водата) 2. геол, нанос,
ртчен нанос, пулпов нанос 3. леяр.
~ закладки мин. запълван- (на пукнатини.
каверни) с пясък посредством воден нанос
~ песка вж. намыв закладки
намывание с почвы намиване на почва, нанос,
талог
намывать наслагвам, натрупвам, на^вам
(насип, язовирна стена с утаяване на на¬
поени материали )
намывной 1. наносен, утаен, отложен 2.
панивен, напластен чрез утаяване
нанесение с нанасяне
—- грунта стр. нахвърляно, нанасяне (на
разтвор — мазилка)
~ мтди влхим. пом-дяванс
~ покрытия нанасяне на покрити-, покри¬
ване
— размеров нанасяне на размери (на чертеж)
~ точек гвоД. нанасяне на точки (напр. на
карта )
нане- ■ (преДетаска) нано-, -дна милиардна.
част (от основната единица), 10“®
нанос м геол. нанос
47«
НАН

ветровбН ветров нанос
донный дънен нанос
донный катучий влачен по дъното нанос
(на реки )
ледеиkKвыH ледна-ов нанос
морской морски нанос
песчаный пясъчен нанос
речной речен нанос
наносить нанасям; навявам; натрупвам
наносный наносен
нанофарада ж изм. нанофарад
напаивать припявам, споявам, запоявам
напайка ж 1. припояване, запояване 2.
припоено (запоено, споено] парче
напалм м воен, напалм (запалително веще¬
ство)
напарник м (единият работник от работна
двойна )
напильник м пила
— алмазный диамантена пила
барётный вж. напильник, трёхгранный
бархатный шлайфпила
брусковый едра квадратна пила
вогнутый вдлъбната пила» пила с вдлъб¬
нато сечение
~, вращающийся въртяща се {дискова] пила
двунасёчный пила с двойна насечка
~, дисковый вж, напильник, вращающийся
~, драчёвый едра пила, брусовка
игольчатый иглена пила (вж. също над¬
филь)
изогнутый огъната пила (за матрачар-
ска работа)
квадратный квадратна пила
, круглый кръгла пила
личной ситна пила, пила със ситни зъби
(за заглаждане], лицева пила
**,» машинный машинна пила (за пила-ма-
шане)
мелкий вж. напильник, личной
мелкозубый Вж, напильник, личной
мечевидный пила с ромбовидно [мечо-
образно] ссчснае
наждачный шмиргелова пила, шмаргелов
притир
насадной въртяща се - (дискова] пила с
ръчно задвижване
—ножовочный ножовидна пила
овальный овална пила
остроносый пила с остър връх
**, отдСлочный затлаждаща пила, пила за
заглаждане
пазовый пила за канали [жлебове], но-
жовидна пила
—, параллельный паралелна пила (с пара¬
лелни страна)
плоский плоска пила
полукруглый полукръгла пила
полуличной полуситна пила
прорезной вж, напильник, ножовочный
рашпильный едрозъба пила, рашпили
(за дърво а неметални материала)
ромбический вж. напильник, мечевидный
~, ротативный вж. напильник, насадной
сабельный гж. напильник, мечевидный
слесарный шлосерска пила
трёхтранный триъгълна пила
тупоносый пила с ттп връх
~, фигурный - насадной фасонна въртяща се
пила с ръчно задвижване
фрезеровочный вж. напильник, насадной
~, шарнирный въртяща се пила на шарнир
шаровой въртяща се сферична пила
шлифовальный вж. напильник, наждачный
шлихтбвонный гж. напильник, отделом-
ный
шлицевой вж. напильник, п&зовыН
наплавка ж навдряванс, наварка, наплавка
автоматическая автоматично навдряване
газовая газово еавараваее
дуговая дъгово наваряване
многослойная многослойно навдряванс
стеллитовая навдряванс със стелит
~ твёрдых сплавов наваряване с твърди
сплави
электродутовая вж. наплавка, дуговая
наплавленный наварен, наплавен
наплавной на плаващи опори (напр. за мост)
наплавочный (служещ) за навдряване,- н>-
варъчсн
напластование с геол. 1. напластяване, на¬
слояване 2. пласт, слой
антиклинальное антиклинално напла¬
стяване
наклонное наклонно напластяване
несогласное несъгласно [нарушено] на¬
пластяване
перемСнное променливо напластяване
согласное съгласно [паралелно] напла¬
стяване
напластованный напластен
напл^Нв м 1 нанос; тиня, утайка 2. нарастък.
буца (Дефект на дърво, който с) използува
в мебелното паaизгaдетво за декоративни
ефекти) 3. оттичане, стичане (на неза-
съхнала боя) 4. кфт. преливане (от една
картине в друга)
~ сварного шва протичане на завъчен шев
наполнение с 1. напълване, пълнене 2. ав.,
кораб, пълнене, принудително пълнене (на
цилиндрите на двигателя с горивна смес
или въздух пра повишено налягане) 3. нож.
напълване (обработван) с минерални или
органични вещества)
~ бумаги (прибавяне на пълнители нъм
хартиената маса)
весовое пълнене при увеличено обемно
тегло (ни въздуха или смести)
~ нагнетанием пълнене с компресор [турбо¬
компресор, тазотурбо-омпрссор]
~ снаряда залИвкой гоен, пълнене ни снаряд
с взривно вещество в течно състояние
наполнитель м 1 хим. пълнител, инертен
материал, инертна добавка 2. леяр. пълни¬
тел на смес (при формуване) 3. пълничка
(мешане, уре')) 4. пълнач (работник)
активный кеуч. активен пълнител
армИрующий армиращ [усилващ] пълнител
~, волокнИстын влакнест пълнител
дозировочный дозираща пълничка

471
инертный инертен пълнител, инертна маса
[добавка]
минеральный минерален пълнител
-z, неактивный вж. наполнитель, инертный
пассивный вж. наполнитель, инертный
пылевидный прахов пълнител
стекловолокн Истый вълнитоп от стъклена
вати
—	, усиливающий вж. наполнитель, арми¬
рующий
целлюлозный хзрт. 1. целулозен пълнител
2.	пълн»тдп от целулоза (плестмеси)
чешуйчатый люспест [впистиичат) пъл-
»»топ
наполнять напълвам, изпълвам
напольный водон
напор м 1. напор; натиск; нслягсне 2. хидр.
пад (рззлнхе във височина между свобоДни
воДни равнище) 3. nтдойча [чаптрна. ма¬
нометрична] височина, напор (не помпа,
вентилатор )
—	брутто вж. напор, полный 2
ветровой нс-рово налягане
х—, внутренний вътрошма напориа височина
—	воды нодон нспор. водно налягане; нодои
пад
геометрический геометрична напорна ви¬
сочина
гидродинамический хидродинамичен на¬
пор
—	гидростанции вид ни водна цeнтрапа
—. гидростатический хнартскатичнт налягане
гравитационный гравитационен капо—
действительный вж. напор нетто
динамический динамичен |сктртстeи] ча¬
до—
избыточный манометрично налягане, ма¬
нометрична височини на иапнгаискт
инерционный инерционен натиск [напор]
канатный мин. въжен напорен механизъм
коленчато-рычажный копнио-лтсктв на¬
порен механизъм
критический температурный критична тем¬
пературни разлика
манометрический манометрично налягаме,
манометрична височина ни иапнгачeтт
металловедческий леяр. мдкаптсmатнаон
напор, статичен мадо- ни течния метал
(във формата)
минимальный холостой най-малка ви¬
сочина зи празен ход (не водна турбине)
—	нпсбст пидор ни вомди
—	нетто чист [котс'н] напор, чисто налягане
общий вж. напор, полный 2
остаточный остатъчен неетр. осmатъачт
налягане
отрицательный ттрипатопон напор
—	плотИны натиск [налягане] върху язовир¬
ната стона «
полезный полезен напор
полный Е пъпом иаетр. пълно налягано
2. общ [пълен, брутен| напор
потерянный загубен чептр. загубено на¬
лягане (нспр. при Движение на течност
илн газ в тръба)
_	НАН
—	при нулевой подтче подемна височина
(на помпа) при нулев дебит [при затворен
чавтрон кран]
пьезометрический пиезометричен нппор,
дисзомо-рична височина
рабочий 1. работно чапягенд. работен
напор 2. работен пад
скоростной вж. напор, динтмИческий
старческий статично налягане
тeйоe—атУ-ныИ тсйвeратуриа разлика
тепловой ттппннон пад
—	трубопровода напор н тръбопровод
. ■ ■ эффективный вж. напор, рабочий 1.
напорный напорен
нппртвйтёль м водач, водило; устройство за
насочване; чaпревлявеш аварат (на тур¬
бине )
—	ленты текст. водач на пднтаmа (предене)
~ ножа с.ст. водач ни кожа (нс жътварха)
направить да загладя (наострено сечиво)
напванпДнид с 1. мисочнино 2. направленно;
посока; насока
—	вектора навравпeниe [посока] на нектора
визуПльное геод. визуално нав-инпeнио
—	вращения посока ни въртенето
—	вращения часовой стрелки посока на
(въртенето ни) часовниковики стрелке
грузовое жп. ктна-ит направление (зс
движение нс вагон)
~ движения посока ни движението (нспр.
нс' влак )
—, запирающее ел. посока на нeвpтпyскечо
[запиране]
~, исходное геоД. изходно (нуповт] направ¬
ление
—	кливажи геол, направление [насоченост]
на кливаже
координатное мет. направление [посока]
на кттрдн»атна ос
~ намагничивания носока ни намагнитване
начальное вж. направление, исходное
негрузовбе жп. вж. направление, порожнее
—, обратное Е обратно направление, чаерав-
понно «назад» 2. вж. направление, запи¬
рающее
~ ориентированной структуры направление
на ориентирана структура
осевое тстнт наеренпeниe, осова посоки
~ отвеса тmвдснт иапривлсние,отвес
—	тккпоч0чня направление на ткkлоиeииотт,
откптчднно
отрицательное мет. тmвнцатопчо направ¬
ленно	'
пеленгационное редио носока на засичаие
[еeпсигиранe]
—, передающее редио посока на предавано
—	пe—окпючeннн ел, посока на превключване
—	пласта геол, иаеравпочиe пи плести
—	подТчи посока па подаването (на режещия
нож )
порожист жп. празно направление
в-eимушдсквдчм■тд жп. проанмоавдкт на
nравпeинe (при Движение без съобщения)
приёмное редио носока ма вряеманс
пвовускчTд втстке иа ерсох'скачд

НАП
478
s-, простирания геол, посока па простирането
(на пласт)
~ против часовой стрелки посока срсщу
(въртенето на) часовниковата стрелка
~ резьбы посока на резбата (Дясна или
лява )
реперное геоД. реперно направление
~ сдвига посока на преплъзване
~ силовых линий направление на силовите
линии
~ спина ядра ядр. направление [посока]
на спина на ядрото
~ спиральной канавки сверла направление
на спиралния канал на свредел [свредло]
~ тока вл. посока на тока
s-' удара посока на удара
направленность ж насоченост
~ антенны насоченост на антената
~ луча насоченост на лъча
острая ак..раДио остра [голяма] насо¬
ченост
~ связей хим. насоченост па връзките
направленный насочен
направлять направлявам, насочвам
направляющая ж (вж. също направляющие
мн)	1. направляваща, вройлO] водач 2.
мат. направляваща, директриса
боковая странична направляваща, стра¬
ничен водач
бортовая направляващ борт (напр, на
транспортьор, конвейер)
докная хидр. дънен водач
дуговая направляваща дъга
~ качающая търкаляща (сс) направляваща
~ клапана авто направляваща втулка [во¬
дач! на клапана
кольцевая направляващ пръстен
~ крейцкопфа водач на еръстргеава
криволинейная криволинейна направля¬
ваща
круговая направляваща по окръжност
крЮковая жп. водило на вагонна кука
~ кулисы кулисна направляваща, направля¬
ваща на кулиса
наклонная наклонена направляваща
пазовая направляващ канал [жлеб]
параллельная двойка успоредни направ¬
ляващи, паралели
плоская плоска [равнинна] направляваща
прямолинейная праволинейна направля¬
ваща
~ пусковой установки ракет, пускова [стар¬
това] направляваща
рельсовая жп. релсов водач
роликовая ролкова направляваща
~ салазок направляваща на шейна [плъзгач]
~ сверлильного шпинделя вретенна втулка
на пробивна машина
~ стержня яДр. направляваща (водеща! на пръта
~ стола станка направляваща на масата на
машината (напр. на фрезова машина)
~ тепловыделяющего элемента ядр.направля¬
ваща [насочваща] на топлоотделящия. еле¬
мент
~ толкателя авто направляваща втулка [во¬
дач] на повдигача
треугольная триъгълна [призматична] на¬
правляваща
трубчатая ядр. тръбовидна направляваща
~ цепи водило [водене] на верига
шарнирная направляваща с шарнир
направляющие мн	(вж. също направля¬
ющая ж) (двойка) направляващи, пара¬
лели (на металорежеща машина. на струг)
буксовые жп. буксови лица
гидростатические ёидррстатиопй направ¬
ляващи
~ задвйжки направляващи на шибър
~ задней бабки направляващи на задното
седло (на струг)
закрытые закрити направляващи (за пред¬
пазване от стружки)
канатные 1. водещи въжета 2. мин.
направляване с (помощта на) стоманени
въжета
коробчатые кутиеобразни направляващи
призматические призматични направля¬
ващи (на струг)
прямоугольные правоъгълни направля¬
ващи (на струг)
~ станины направляващи [паралели] на тя¬
лото (на машина)
направляющий направляващи водещ
напрессбвка ж запр-соване
напрессовывать запросовам
напрягать напрягам, напъвам
напряжение с напрежение (електрическо и
механично) □ включать под —м включ¬
вам под напрежение; свързвам под напре¬
жение; подводить ~ дсв-ждам [поставям
пед] напрежение; снять ~ снемам [изключ¬
вам, прекъсвам] напрежение
—активное активно напрежение
анодное анодно напрежение
антенное напрежение на антена
— базисное базисно [опорно, основно] на¬
прежение; напрежение на база (напр. на
транзистор )
~ батареи напрежение па батерия
безопасное безопасно напрежение
блокировочное блокиращо [запушващо,
запирашо! напрежение
бортовое напрежение на повърхностен
натиск (на нит)
вибрационное вибрационно ■ напрежение
(напр. при изпитване на вибрационна
машина )
витковое павивкрвр напрежение, напре¬
жение иа сдна навивка
вихревое вихрово напрежение
внешнее външно напрежение, напрежение
на страничен източник
~ возбуждения напрежение на възбуждане,
възбуждащо напрежение
возвращающееся възвръщащо [възстано¬
вяващо] се напрежение
вспомогательное помощно [спомагателно]
напрежение

479
встрОчноо протаводействуващо напреже¬
ние; обратно напрежение
вторичное 1. вторично напрежение, на¬
прежение на вторична намотки (напр. ни
трансформатор) 2. вторично напрежение
(напр. слеД допълнително обработван) на
материала )
входное напрежение на входа, входно
[входящо) напрежение
выдерживаемое издържано от изолацията
напрежение
выпрямленное изправено напрежение
высокое високо напрежение
выс-кочлстOтн-о високочестотно напре¬
жение
выходное напрежение пм изхода, изходно
[изходящо] напрежение
гармоничоскоо напрежение на хармонич¬
ните съставки [компонента]
гасящее гасящо напрежение
генераторное напрежение на генератор,
генераторно напрежение
гидр-днн"иИыоскоо хидродинамично на¬
прежение [налягане]
главное главно [основно] напрежение
~ давлСния напрежение на натиск
динамическое динамично напрежение [на¬
лягане]
длительное мех. напрежение при продъл¬
жително натоварване
д-пускЛёиоо 1. мех. допустимо напре¬
жение 2. ел. допустимо напрежение
зажигания напрежение на запалването
(за появяване на искра)
запирМющее запиращо [запушващо] на¬
прежение, напрежение в обратна посока,
блокиращо напрежение
~ изгиба [, изгибающее] напрежение при
огъване
—s импульсное импулсно напрежение
индуктированное анду-тарано напреже-
нйе
, испытательное изпитвателно напрежение
исходное изходно [начално] напрежение;
първично напрежение
итоговое общо [пълно, резултантно] на¬
прежение
касИтсльЮ', мех. тангенциално напре¬
жение
клеммное напрежение иа клеми, клемно
напрежение
к-ссёкторн-о напрежение на колектора,
колекторно напрежение
коммутирующее напрежение на комута¬
ция, напрежение за едно колекторно де¬
ление
компенсирующее компенсационно [ком¬
пенсиращо] напрежение, противодсйству-
ващо напрежение
конечное ел. напрежение в края (напр.
на линия)
конт-ктное контактно напрежение; на'
преженае на контактна система
-коронноо напрежение при -оронаранс
	НАП
к-р-тког- замыкЛния напрежение при късо
съединение
критическое 1. критично [разрушаващо]
напрежение 2. ел. критично напрежение
крутящее напрежение пра усукване
~ кручёнии вж. напряжение, крутящее
линОйное ел.	1. линейно напрежение;
преносно напрежение 2. линейно [между-
фазово] напрежение, напрежение на мрежа
литёНное леярско напрежение (в отливка)
магнитное магнитно напрежение; нмммг-
натваща сила
, ммкснмаслн-о максимално напрежение
^, мгновенноё моментно [мигновено] напре¬
жение
иеждуфМзн-е [междуф-зовоо] вж. напря¬
жение, линейна
нсжламёльное напрежение между (съ¬
седни колекторна) пластина; мсждулансл-
но напрежение
/-, мёстноо местно напрежение; напрежение
в мястото на свързване (на съоръжение)
механическое механично напрежение
модулирующее модулиращо напрежение
м-кр-рaзрадноо нокркnркбавео [мокро-
разрядно] напрежение
~ моста напрежение на (измервателен) мост
~ на вИнне елхам. напрежение на баня (елек¬
тролитна)
наведённое вж. напряжение, индукти¬
рованное
~ ни зажимах напрежение на клсмитс; авто
полюсно напрежение
на изгиб вж. напряжение изгиба
нмк-лм елн. напрежение ни отопление,
отоплително напрежение
~ нм кручОние вж. напряжение, крутящее
~ на продольный изгиб напрежение при из¬
кълчване
на растяжение напрежение на опън
насыщСная напрежение при насищане (не
магнитна верига)
начЛслноо вж. напряжение, нсх-дн-е
~ на электродах напрежение на електродите
несимметрическое несиметрично напре¬
жение
низкое ниско напрежение (напр. 380/220V)
номинальное номинално напрежение
норм-льное нормално [стандартизирано]
напрежение
нулевое нулево напрежение; напрежение
на нулата (звезДната точка)
обратное обратно напрежение
оп-сное опасно напрежение
оперативное ел. помощно напрежение (за
зихренвене на помощни верига)
опорное опорно напрежение
осевое мех. осово [аксиално! напрежение
ост-точноо остатъчно напрежение
паразитное паразитно [смущаващо] на¬
прежение; напрежение на смущаващ сигнал
перемённое 1. променливо напрежение
(електрическо или механично) 2. напрежение
при променлив ток

480
U U I I I I U Hl
—, п-р-ходно- преходно напрежение
пиковое ел. амплитудно върхово] напре¬
жение	-
пилообразное ел. трионообразно напре¬
жение
~ питания {питающее) захранващо напре¬
жение
поверхностное физ. повърхностно напреже¬
ние
~ подогрева вж. напрежение накйла
полезное полезно напрежение
полюсное авто полюсно напрежение
пороговое ел. прагово напрежение
~ постоянного тока напрежение при постоя-
пен ток, постоянно напрежение
постоянное постоянно напрежение
пртрлронос (възможно) най-високо на¬
прежение
предварительное предварително напре¬
жение
предельное 1. гранично [горно] напре¬
жение (при изпитване на материалите)
2. разрушаващо напрежение
, приёмное напрежение при приемане
при изгибе напрежение при огъване
при кручении напрежение при усукване
при образовании трещин напрежение, при
косто се образуват [появяват] пукнатини
при пределе текучести напрежение при
границата на пронеачанетр (при изпитване
на материалите)	'
при продольном изгибе напрежение при
изкълчване
при разомкнутой цепи вж. напряжение
при холостом ходе
при разрыве напрежение при скъсване
[разрушаване]
при растяжении напрежение при опън
при резонансе-л. напрежение при резонанс,
резонансно напрежение
при сдвйге напрежение при пр-плъзвант
при сжатии напрежение при натиск
при холостом ходе ел. напрежение на [при]
празен ход
пробивное чл. пробивно напрежение, на¬
прежение при пробив
продольное вж. напряжение, осевое
противодействующее протинрдеHствуващр
напрежение; обратно напр-ж-ние
— прямое ел. право напрежение, напреже¬
ние в права посока или в посоката на про¬
пускане
~. прямоугольное чл. напрежение с право¬
ъгълна форма, правоъгълно напрежение
псофометр йческое раДио псрфрметричпо
[шумово) напрежение
пульсирующее пулсиращо напрежение
пусковое пусково напрежение, напре¬
жение при пускане
рабочее работно напрежение
равновесное равновесно напрежение
равнодействующее равnрденствуващо на¬
прежение
радиальное радиално напрежение
7—. разрушающее разрушаващо напрежение
разрывное вж. напряжение при разрыве
разрядное чл. 1. напртжтнит при разряд
(напр. на акумулатор) 2. разрядно напре¬
жение, пробивно (по* повърхността) на¬
прежение
растягивающее вж. напряжение при растя¬
жении	.
расчётное изчислено напрежение, прието
по изчисление [по проект) напрежение
реактивное реактивно напрежение, реак¬
тивна съставка на напрежението
регулирующее регулиращо ■ напрежение
(използува се за регулиране)
резонансное вж. напряжение при резо¬
нансе
~ ренпH] полСзное маш. полезно напрежение
на ремък (предавателен)
сверхвысокое свръхвисоко напрежение
сетевое ел. мрежово напрежение, напре¬
жение на мрсжа
. сеточное радио решетъчно напрежение,
напрежение на решетката
~ сжатия [, сжимающее] вж. напряжение
при сжатии
~ сигнала напрежение на сигнал
синусоидальное синусоидално напр-ж-ние
синхронизирующее синхронизиращо на¬
прежение
~ скалывания [, скалывающее] напрежение
при преплъзванс
~ скручивания {, скручивающее] вж. на¬
пряжение при кручении
сложное сложно напрежение (състоящо
се от няколко отДелни напрежения)
~ смещ-ния преднапрежение на решетка
(на електронна лампа)
~ смятия вж. напряжение, бортовое
собственное собствено (начално, вътреш¬
но] напрежение
~ соприкосновения допирно напрежение
среднее 1. средно напрежение 2. средна
стойност на напрежение
~ срезывающее напрежение на срязване
стабилизированное затвърдеио [стабили¬
зирано) напрежение
стандартное вл. стандартно [стандарти¬
зирано] напрежение
статическое статично напрежение
ступСнчатое стъпално напрежение
суммарное общо [сумарно] напрежение
сухоразрядное сухоразрядно напрежение
тангенциальное тангенциално напрежение
тектоническое геол. теетонйоно напре¬
жение
текучести вж. напряжение при пределе
текучести
температурное температурно напрежение
тепловое I. топлинно напрежение 2. топ-
лоnапрегnатрст (на -Диница обем)
термическое 1. вж. напряжение, те¬
пловое 2. термично напрежение (полу¬
чено при. mврмообрaбоmвaue)
трёхфазное трифазно напр-ж-ние
ударное напрежение при удар

481
НАР
управляющее ел. управляващо	напре-^
жонно
упругое оласmначт напрежение
усПдочное напрежение от (неравномерно)
свиване, напрежение оря свивано (непр.
нс метили при втвърДяване)
ускоряющее ядр. ускоряващо напрежение
условное успTннт [ттнтситeлнт] напре¬
жение (отнесено към първоначалното се¬
чение преди мехеничното изпитване)
фазное [фПзовое] фазово ииврожсчко
~, фокусирующее ядр. фокусиращо напре¬
жение
формовочное [формующее] формиращо на¬
прежение (непр. на електрсхимичек вентил)
холостое вж. напряжение при холостом
ходе
—, циклическое циклично напрежение
частичное честнано иаврeжeчнe. част от
напрежение; напрежение, снемано от дд-
л»тeп
шПговое ел. стъпктво наврожонид (под
хоето могат Де се окажат хрзхетс нс чо¬
век г в близост със заземени съоръжения)
шлюзовое вж. напряжение, пороговое
шумовое напрежение на шума; шумово
напрежение
эквивалентное равнтсmтйчо [дквивапдчк-
но] меврджднио
эксплуатационное вж. напряженке, ра¬
бочее
электрическое дпокmрнадско наврджочно
электродное напрежение на опокmрта,
електродно чаврождннд
—	электролИзерт вж. напряженке электроли¬
тической ванны
—	электролитической вТнны елхим. напре¬
жение ни опокmртпнmма [електролизна] вана
змжттерное ел. дмиторко чаврдждмнд
эталонное дталтнно напрежение
эффективное офekтиннт чепрдждннд; ефек¬
тивна стойност ни напрежение
напряжения мн (вж. също напряженке с)
напрежения
внутренние въкрошчи напрежения (нзпр.
с отливка, изховкс)
главные главки чеврeждинн (нзпр. нор¬
мални, тангенциални)
знакопеременные знаконртмонпиви на¬
прежения; напрежения пи опън и натиск
интеркристаллйческие между кристални на¬
прежения
литейные леярски чаврсжeннн, напре¬
жения оря леоне
поверхностные повърхностни иаерсжeмнн
—, составляющие съставни чаврсжечия
напряжённость ж 1. напрегнатост; интензив¬
ност, силе; натовареност 2. наmтварднтст
(не мзшине. пещ. производство)
горения нм-ензнниост ии горенето
движения натовареност на движението
дутья интензивност [сили] ма въздушната
струя [вдухването]
задерживающая коерцнтнвии сяла не
магнитно поле)
31 Руско-български политехнически речник
i ?
колосниковой решетки наmтвароност на
скарна повърхност
—	мпгнИтного поля напрегнатост на магнит-
4^^ поле
—	поля наврогнаmтст ни оопото
—	электрического поля напрегнатост ни олск-
триаeскоmо оопe
напряжённый напрегнат; интензивон
—	, предварительно стр. проавариmдлнт ча-
врогчат (за бетон)
нтпуск м 1. пускане (нзпр. вода в резервоар)
2.	застъпване, nривткрнвамд; гънка (ни
лемерине); текст. аивпа, баске, подгъв;
зрх. каднес, издадена част (на сгреда)
3.	сбр.мет. надбавка, прибавка (на из-
ковка)
кузнечный ковашка надбавка [прибавка]
штамповочный надбавка пря щамповане
—	элементов Прочной крепи мин. съединя¬
вано с припокриване честите на аркон
крепеж
напыление с йотелизецня (зс метални по¬
крития); нанасяне на покритие (метслно
или неметално) чрез разврашаванс [пул-
веризацня]
гпзоплТменное газтплайъана йдmапнзацня
диффузионное дифузиочме йeкапизапнн
—, жКдкостное течни йотaпнзапня
лТзерное лазерна йотелнзацня
ппрофТзовое йдтaпнзепня н Парна фаза
[фаза на изпарения]
—	полимеров разпрашеваме |еулвeриsацин]
ни полимери
—	полимеров, вихревое вихрово разераше-
ване на полимери
—	полимеров в электрическом поле резвре-
шаванд на волнйeри в eлeктр»адско ролт
—	полимеров, плазменное плазмено разпра-
шавено ни полимери
—	полимеров, струйное струйно развраша-
вено на полимери '	.
—	полимеров, электровкхревбе дпдктртвнх-
рово разврашанеис ни полимер»
—, порошковое (прахова) мдтaпизецня
—, электродуговбе длоктродъгтва моталн-
зацня
наработка ж изработка, продължителност
ни работа или действие (изразени във време
или в количествен показател)
гарантийная герантирана |гараипитнии]
изработка (напр. от зcвсДc-произвоДитем
на машината)
—	до первого откТза изработка до първия
отказ (изчислява се по характеристиките
зс безоухезност не комплектуващите еле¬
менти )
—	между откПзпми изработка между два
(последователни) отказа (зс устройстве,,
хоито се поДдсват на ремонт)
—	нт откТз сродна изработка до- отказ (зе
устройства, хоито се поДдевст на ремонт)
суточная изработка за денонощно
нтрТльник м культивТторт с.ст, рТднкк нт
култиватори
—	сошникТ -алчни на ботуша (нс сеялка)

НАР
482
нарлст-ние с нарастване, увеличаване; усил¬
ване
—	активности ядр. нарастване на активността
~ давлСная повишаване на налягането
—	кислотности хам. увеличаване ни кисе¬
линността
скачкообразное скокообразно нарастване
~, цепной реакции ядр. нарастване ни ве¬
рижната реакция
нар-щивание с 1. удължаване; паставянс,
снажданс (по дължина) 2. нарастване;
прираст
—	в нмклМдку дърв. чслно удължаване' чрсз
пресядане
—	впритык дърв. челно удължаване (по
осте )
—	конвОИерм мин. удължаване ни конвейер
—	крёпи мин. удължаване [наставяне] ни
крепеж
—	кристМллм хим. нарастване на кристала,
кристален растеж
—	мощностёй нарастване ни мощностите
—	электрода удължаване на електрода
электролитическое електролитно напла¬
стяване ’
нар-щива^ наддавам, наставям, удължавам,
снаждам (напр. Дървени елементи)
нарОз м нарез, рязка
нмрезМние с нарязване; рязане
■— зубьев нарязване на зъба, назъбване
—	резьбы нарязване ни резби
—	резьбы, вихревое вихрово нарязване ни
резба
—' резьбы, скоростное вж. нарозМнио резьбы,
вихревое
—	ствол" воен. изработване ни нарсзи (на
ненале на цевта)
чорновоо грубо [предварително] нарязване
нарезМть нарязвам (резба), правя нирези
марёзкм ж 1. резба; нирсз 2. нарязване
винтИ резба ни винт
внутренняя вътрешни резба
г- выемочного учЛсткм мин. нарязване ни
добавен участък
гМзовма газови (тръбна).рсзби
—	горизонт" на косогоре мин. зарязване ни
хоризонт върху склон
двухз-ходная двуходова резба
—	зубьев нирязвинс на зъби, назъбване
круглая кръгла резба
лёвмя лява резби; воен. лев нарез
~ мерсй нож. нигрипавиес, шигренаранс
~ мётчиком -обр.мет. нарязване с метчик
ннктозихOдеия многоходова резби
никИтинная валцована резби
наружная външна резба
постоянной крутизны воен, нарез с постоян¬
ни стъпки, равномерен нирсз
прИвия дясна резби; воен, десен нирез
прогрессивная воен. нирез с увеличаващ
сс наклон
прям-угOсьнмя правоъгълни резби
равномерная вж. нмрОзка п-ст-анноИ кру¬
тизны
резьбы нарязване на резба, резбкеирязваес
спира^ная спирална [винтови] .рсзби
—	столбов мин. нарязване ни стълбове
~, треугольная триъгълни резби
—	цокоса цоколни резби (не електрическа
крушка )
червячная резба ни червяк
нарезной нарезен, който ими нирези; набразден
нарезы мн воен, нирези (не канала на цевта)
н-рифлёнио с награпяванс, рифелуванс (не
стоманена ламерине чрез валцуване)
наркоз м хам. упойка, наркоза
нарожник м дърв. късо ребро
нМрост м 1. леяр. нарастък (дефект на отлив¬
ке) 2. наслойка, утайка, отлагане; налеп;
накип 3. наристък, израстък (на Дървена
повърхност )
шлаковый шлаков нилсп
нарсарсукит м манер, нарсарсукит
нарушОнио с нарушаване; нарушение
—	герметичности нарушаване на херметич¬
ността
—	залег-ния мин. нарушение на залягането
—	контакта нарушаване на (електрически)
контакт
—	нормализации влОво (вправо) изч. нару¬
шаване на нормализацията наляво (надясно)
—	периодичности решётки ядр.' нарушавано
ни периодичността на решет-ити
~ пласта геол. нарушаване ни пласта
—	пускового режима нарушаване ни режима
на пускане
~ равновесия нарушаване на равновесието
радиационное ядр. радиационно наруше¬
ние
—	регулировки нарушаване ни регулирането,
разрстулирине
сбросовое геол, ризседно нарушение; съ¬
баряне, свличане
~ связи съобщ. прекъсване на връзката
~ синхронизации нарушаване ни синхрони¬
зацията [синхронизма], излизане от [пре¬
кратяване на] санхронизъм
складчатое геол. тънково нарушение
—	структуры нарушаване на структурата
—	сцепления разединяване, отцепване
тсктонИческое геол. тектонско нарушение
—	теплового баланса нарушаване ни топлин¬
ния баланс
—	технологическото режима нарушаване па
технологичния режим
—	устоИчивости нарушаване на устойчивостта
наряд м воен. наряд (в смисъл: 1.’задача 2.
група, подразделение и 3. назначиван) в
наряд)
■	зак-з икон- наряд-поръчки (документ
за Доставка на продукция с паоизводепв)нa-
пехническо назначени))
—	нм работу работен наряд (документ)
насМдка ж 1. набиване, надяване; нахлузвине
2. наставка; ниустнак (напр. на тръба).
накрайник; струйния (на пожарникарски
маркуч) 3. хам. пълнеж (не абсорбери и
ректификационни колони) 4. спр. щипка,
къса грсда (наД пилот, опора■ — в мостови
489
НАС
конструкции) 5. мин. набивна ' глава (за
хидравлично сонДиране)
бандажа набиване на бандаж
~ башенная хим. пълнеж на кула [колона]
~ Вентури, измерительная ^^турим-тор,
Вентуриева тръба
~, винтовая наставка [накрайник] на винт
(за съеДиняване)
~ воздушная въздушен накрайник, въздуш¬
на наставка
~ всасывающая смукателен накрайник
~ гидромонитора мин, накрайник на хидро-
монитор
глухая глух накрайник, тапа
~ горСлки зав. накрайник на горелката
дистилляционная хим. дестилационна на¬
ставка
~ зарядная наставка за зареждане, доза за
зареждане
~ игл текст, зареждане на игли
~ ,извлекаемая мин, извлекаема набивна.
глава
изогнутая огънат [крив] накрайник (ла¬
бораторен )
~, инжекторная накрайник на инжектор,
инжекторна наставка
~, коксовая коксов иълнеж
~ креPnны пълнеж на колоната
кольцевая пръстеновиден пълнеж, пъл¬
неж от пръстени (напр. рчишгови)
коническая конусен накрайник, конусна
наставка
~ монитора вж. насадка гидромонитора
~ на дымовой труб- отражател, дефлектор
(върху излизащия навън край на тръба или
комин)
~, направляющая кораб. направляваща дюза
(непоДвижно закрепена към корпуса на
кораба — за разлика от кормилната Дюза)
~ на сваи вж, насадка 4
пеизвеекаеная мин. неизвлекаема на¬
бивна глава
оптическая физ. оптическа наставка
■—■, охлаждающая ел. охладително тяло (напр,
на генераторна лампа)
~ печи мет. (огнеупорен) пълнеж на псщ
~, поворотная направляющая кораб. кор¬
милна дюза (сравни с насадка, направля¬
ющая )
поглотительная хим. поглъщащ [абсорб¬
ционен] пълнеж
~ распылителя разпръсквателен накрайник,
разпръсквател
~ регенератора пълнеж на регенератор: мет.
камерен пълнеж (на мартенова пещ)
свайная вж. насадка 4
смесительная смесителей иаустник [на¬
крайник]
смешанная смесен пълнеж
сопловая накрайник на дюза; дюза
струйная струсн хидромонитор (за раз¬
бъркване на глинеста промивка в резервоара)
тепловая леяр, топлинен пълнеж, настав¬
ка за мъртва глава (за поДДържане на ме¬
тала в течно състояние)
упрряороеnиая подредтЕ пълнеж
фасонная фасонен пълнеж
ходовая решетъчен пълнеж
хордовая хордов пълнеж
насадок м наставка; иаустник (напр. на
тръба), накрайник; струйник (на пожарни¬
карски маркуч)
гидравлический разёодрнерnа тръба, Вен-
туриева тръба, вентури^^^т^р
коноидальный хидр. конусна тръбна на¬
ставка
реактивный реактивна дюза
насаждение с гор. насаждение
смешанное смесено насаждение (от Два
или повече Дървесни вида)
чистое чисто насаждени- (от еДин Дър-
a-с-u вид)
насаживать 1. набивам, надявам, нахлузвам;
панйзван 2. с.ст. насаждам, посаждам,
засаждам
~ иглы текст. обиглям
~ под давлением набивам под налягане
[с натиск]
насванник м стр. шапка (над пилот)
насекать насичам, правя нассоей [резки];
назъбвам (пила, трион)
нас-чка ж 1. насичане, назъбване 2. рязка,
нарез, врез, бразда; насечка, назъбка (на
пила )
бархатная ситна [фина] насечка (на пила)
~ валеPн мчт. 1. насичано иа валци 2. на¬
сечка на валци
верхняя вторична [втора, горна] насечка
(на пила)
двойная двойна [еръстовйона] насечка
(нч пила)
драчёвая груба [брусова] насечка
~ зубьев насичане на зъбите (на пила)
~ крюка насичан- на кука (за изолатор)
личная ситна насечка
нйжняя основна [първа, долна] насечка
одинарная единична насечка
перекрёстная кръcтoриfanа [двойна] на¬
сечка
рашпильная насечка на едрозъба-[раш-]
пила
тонкая шлифная вж. насечка, личная
наслаивать наслоявам, напластявам
наследственно крупнозернистый мет. наслед¬
ствено едрозърнест, склонен към едрозър¬
неста структура
наследственно мелкозернистый мет. наслед¬
ствено дребнозърнест, склонен към дребно¬
зърнеста структура
наслеоственnость ж структуры в металлах
структурна наследственост на м-талите
наслоение с геол, наслояване
горизонтальное хоризонтално наслояване
косое косо наслояване
несогласное несъгласно наслояване
согласно- съгласно наслояване
насос м помпа
аварийный аварийна помпа
автомобильный пожарный ~ автомобилна
пожарна помпа

НАС

484
адсорбционный адсорбционна (вакуумна)
помпа
—, аксиТл ьно-поршневой aксиaлит-[тстнт-]
бутална помпа
артезианский ирксзиаиске помпа
ассенизационный аж. насос, канализацион¬
ный
ОТгерный багериа помпа (за транспор¬
тиране нс пспслнс и сгурне каше по тръбо¬
провод), помпа зи хид-отрачсотрт на осоол
и сгурия
балластный хореб, баласкче помпа
бензиновый бензинова помпа
бензортздаточный бeнsт-аsдиваща [6ев-
зораsпивна| помпа
бетонный помпа за ботом
бесклапанный -дsкпапанна помни
бессальниковый 6сзсалниктва помни
буровой мин. сондажни помпа
бустерный бустер ни |свтмагатeпиа] помпа
вТкуумный (нИкуум—) вакуумна помпа,
вакуум-помпи
вертикальный вертикална помни
вибрационный нн-рационна помпа
винтовой винтова помпа
вихревой вихрова помпа
водозаборный водочерпател ни помпа (зе
воДовзсмзнс )
водокольцевбй вакуумна помпа с воде»
пръстен
нтдттmлИвныи 1. отнодчнте^на помпа 2.
хореб, инарийне [нтдтотлинна] помпа
~, водоструйный водоструйна помпа
водяной водна помпа, помпа за нода
воздушный авто въздушна помпа (бу¬
тална)
восьмёрочный осйорkтт6раsча помпе
впрыскивающий веръсквакслче помпа
вращательный вж. насос, ротационный
всасывающе-нагиетательный смукателно-
нагнота-олна помои
всасывающий смукателна помпа .
вспомогательный сптйагекeпча помпа
—	высокого давления висткочаптрна помпа
—, вытяжной изтегляща [изпразваща] помпа
гТзовый газова помпа, помпа за газ
герметизированный [герметический] хер¬
метична помпа (тип потопясмс)
гёттерно-ионный йомнтптгпъшеща [Мон-
ногетерна] помпи (вакуумна)
гидравлический хидравлични помпа
—	гкдрозолоудтлёния вж. насос, бТгерный
глубинный дълбочинна помпа
глубоководный погружной дълбочинна по-
топяема помпа
горизонтальный хоризонтални помпа
грунтовой мин. помои зе глинеста промин¬
ки
грязевой 1. помпа за замърсена воде 2.
вж. насос, буровой
—	двойного действия двойнтддИcтвyваша дом¬
на
двухрОторный дву-ото-ка помпа
двухроторный ротационный осмт-кооб-
разма помпа; ос.мтрkтобразeн ктмовоств
двухходовой помпа с двустранно дей¬
ствие (буталне)
диагонТльный диагонална помпа (про*
пелсрнс помпа зс гъста течност)
диафрагменный вж. насос, мембранный
дистанционно управляемый помпа за уп¬
равление от раsсктнчнe. помпа с дистан¬
ционно управление
дифференциальный диференциална номпа
диффузионный дифузновни домна
—	для впрыска топлива авто горнвтеагчeта-
тслче помпа
—	для накачивания шин авто (нъsдyхтмегчe-
татолна) помни зе гуми
—	для подТчи топлива исто ттривопоаавашз
помпа
—	для фкльтровТнкя филтър-помпа
—	для цемента помпа за цимент (в прахо¬
образно състояние)
дозИрующий дозираща втйоа, помпа зи
дозиране
дренажный дрсчежме помпа
—	-дуплекс дуппekс-етй па (с Две взаимо¬
свързани цилиндри посредством задвиж¬
ващата ги перс или въздух)
жестколопастный осевой осдве [витлона]
помпа с неподвижни —отории лонекки
забойный мин. забойна помпа
заправочный помпа за зареждано
золотниковый шибърна помои (с шибърен
разпределител )
зубчТтый зъбна помпа
зумпфовый помпа за чсрвсис (не псДпоч-
венн води от събирателна ямс). адрваmeлма
помпа
инжекторный инжектор на [струЙна] вом-
ве, инжектор
ионизационный Йонизационни ()зхуумкз)
помпа
канализационный помпа за канални водя
кислотный помпа за кисе'лнчи (кисслин-
ноустсйчивe )
клапанный клавеима помпа
колёсный осова |внmлова| помпа (с ло-
патково реботно холсло)
г-', коловратный вж. нпсос, ротационный
колодезный помпа за кладенец
конденсатный топя, кондензати а помпа
конденсационный кондензационна (ва¬
куумна) помпа
консольный конзолна помпа (с едностран¬
но подпрян ротор)
кривошипный паровой колянова парна
помпа
криогенный криогенна |ктчдонзацнтчма]
помпи (вехуумне)
крыльчТтый к-илчи-а [крилна] помпа
линейный индукционный ядр. линейна
нндукпитнна помпа
лопастный [лопаточный] 1. турбопомлп
(спорсд формата на лопетъчните си хо-
лслз бивет: радиални. Диагонални н осови)
2.	лоппткова помпа
лопастный центробежный рпдиплна [цен¬
тробежна] помпа

485
~, маслораздаточный маслораздаваща [ма¬
ел оразливна1 помпа
масляный маслена помпа
масляный вакуумный маслена вакуумна
помпа, вакуум-помпа с маслено уплътнение
'—..массовый харт. помпа за хартиена маса
—, мембранный мембранна помпа
многоколёсный многороторна помпа
•—многоступенчатый миогостъпaлнa помпа
~, мокровоздушный пароструйна [ежекторна]
помпа (вакуумна)
молекулярный молекулярна (вакуумна)
помпа
~, нагнетательный нагнетателна . помпа '
~ наддувочный компресор за пълнене (на
Двигател с вътрешно горене)
напорный напорна помпа
нефтяной ■ помпа за нефтови продукти
[нефт, петрол]
~ низкого давления [, низконапбрный] помпа
за ниско налягане, нисконапорна помпа
объёмный обемна помпа (бутална, мем¬
бранна или ротационна)
од недействующий помпа (бутална) с
едностранно действие
~, одноколёсный еднороторна помпа
—, одноступенчатый едностъпална помпа
осевой осова [витлова] помпа
откачивающий [отсасывающий] изсмук¬
ваща помпа
охлаждающий охлаждаща помпа (за ох¬
лаждащата среда)
паровоздушный паровъздушна помпа (на
локомотив)
паромасляный маслена дифузионна (ва¬
куумна) помпа
парортутный живачна дифузионна (ва¬
куумна) помпа
пароструйный 1. инжектор, пароструйна
помпа 2. дифузионна (вакуумна) помпа
—, педальный авто крачна помпа (за гуми)
песковбчный пясъчна помпа, помпа за
черпене на пясък [на водопясъчен пулп|
питательный захранваща помпа; кораб.
питателиа помпа
пластинчатый пластинкова помпа
~, плунжерный плунжерна помпа
поворотнолбпастный осевой осова [вит¬
лова] помпа с въртящи се роторни лопатки
■—■, погружной потопяема помпа
подающий вж. насос, питательный
~, подвесной окачена (потопяема) помпа
~ под залйвом помпа под залив (разполо¬
жена поД равнището на изпомпваната теч¬
ност )
подкачивающий вж. насос для подачи
топлива
подпорный мин. подпорна помпа (за
пълнене на смукателния тръбопровоД)
~, по жар но-водоотливной кораб, пожарно¬
аварийна помпа
—, пожарный пожарна помпа
~, поршенькбвый бутална ротационна помпа
(раДиална или аксиална)
поршневой бутална помпа
		 НАС
поршневой ротационный бутално-рота¬
ционна помпа
приводной помпа с отделно разположен
двигател (не по оста на помпата)
продувочный продухвателна помпа
—, промывочный мин. промивна помпа
пропеллерный вж. насос, осевой
~ простого действия вж. наебе, однодей¬
ствующий
~, проходческий мин. проходческа помпа
(използува се при прокарване на галерии)
пульповый помпа за гъста течност [каша,
пулп]
пусковой 1. пускова помпа (за гориво)
2.	ав. пускова [стартова] помпа
—, радиальный радиална [центробежна] пом¬
па
разгоночный фракционна помпа
разрежающий вакуумна помпа, вакуум-
помпа
реактивный реактивна помпа
регулирующий помпа ■ с регулиращо дей¬
ствие
~, резервный запасна [резервна] помпа
ротационный ротационна помпа (зъбна,
винтова или пластинкова)
ротационный поршневой бутално-рота¬
ционна помпа
~, роторный вж. насос, ротационный
~, ртутно-диффузионный живачна дифузи¬
онна (вакуумна) помпа
—, ртутный вж. насос, ртутно-диффузионный
рудничный руднична [шахтова] помпа
(отвоДнителна )
ручной ръчна помпа
самозаливнбй вж. наебе под залйвом
~, самосмазывающийсЯ самосмазваща се пом¬
па
~, сдвоенный сдвоена помпа, помпа-близнак
~ с дифференциальным поршнем помпа със
стъпално [диференциално] бутало
секционный секционна помпа
сетевой мрежова помпа (за централно
водно отопление)
—, сильфонный силфонна помпа (в контрол¬
но-измервателна и автоматична апаратура)
•	симплекс симплекс-помпа (eдиоцилин-
Дровч с парно или възДушно заДвижвчне)
скальчатый вж. насос, плунжерный
скважинный вж. насос, буровой
~ с нырялом вж. насос, плунжерный
смазочный смазваща 1маслена] помпа
~ с ■ масляным уплотнением помпа с маслено
уплътнение (вакуумна)
сорбционный (вакуумна) помпа със сорб-
ционно действие (използува се газопоглъ-
щчщата способност на някои вещества)
~, спиральнотбчный индукционный ядр.елек¬
тромагнитна индукционна спирална помпа
спиральный спирална помпа (със спирал¬
ни иaгиeтaтвлиu канали)
~ с пространственной кинематикой, пор¬
шенькбвый бутална (ротационна) помпа с
пространствена кинематика, осова [аксиал-
на] бутална ротационна помпа

НАС
486
сродненмпбрный помпа за средно наля¬
гане (20 до 60 м в.сг.)
стационарный помпа за неподвижно раз¬
полагане
струйный струйни помпа
струйный питательный вж. насос, паро¬
струйный 1
судовой корабна помпа
тепловой топлинна % помпа (в хладилна
техники)
топливный горивни помпи
—	тормоза спирачни помпи
тормозной въздушна помпи (на локомо¬
тив)
торфяной помпа за хидроторф
~, трёхвинтовбй травин^ви (ротационна)
помпи
—	-триплекс помпи с тройно действие, три¬
плекс-помпа
~, трубный тръбна помпи (бутална — за
нефтови сондажи или за водна кладенци)
~, трюмный керaб, трюмна помпа (отвод¬
нителна )
турбинный (турбинного ' типа] .турбопомпи
~, турбомосокусарнын турбомолскул яр ни
(вакуумна) помпи
—	увлечения вж. насос, вихровой
~, ускорительный ускорителна помпа (не
карбуратор)	,
фекальный помпа за фе-илии води, ка¬
нализационна помпи
фильтровальный филтър-помпа (лабо¬
раторна )
~, фл-нцевый фланцова помпи (за закреп¬
ване с помощта на флинец)
форв-куумный помпа зи предварителен
вакуум (насън ила вреден)
—	-форсунка авто помпа-дюза
~, форсуночный вж. насос-форсунка
~, фракционирующий дифузно-фракционна
(вакуумна) помпи
~, цонтробёжный центробежна [радиална]
помпи
~, цепной верижна чсрпакова помпи
циркуляционный авто циркулационна пом¬
па (напр. маслена или воДне)
—, шмхтный вж. насос, рудничный
шестерённый (шестерёнчатый] вж. нм-
сос, зубчатый
шиберный вж. насос, пластинчатый
шлЛмовын помпа за гъсти течности, шли-
мова помпи
~, шт-нговый мин. щангова помпи, качалка
эжёкторный сжектор, сжекторни помпи
(струйна )
эксцентриковый ексцентрикови помпи
электромагнитный електромагнитна помпи
электромагнитный линОйныИ индукци¬
онный ядр. електромагнитни индукционна
линейна помпа
электромагнитный снирлллпопотдыный
индукционный ядр. вж. н"^, спирально¬
поточный индукционный
насосик м (малки) помпа, помпичка
зубчатый прядильный текст. зъбна пре¬
дачни помпи
~, многопоршновон (много-) бутални рота¬
ционни помпа (радиална или аксиалне)
прядильный текст. предачна помпа (пра-
епоеабл)ни) за точно Дозиране на преДачен
разтвор при производство не изкуствени
влакна)
эксцентриковый прядильный сксцеитри-
кови предачна помпа
нмс0снма ж помпени станция
~, бмгернмя битерни помпени станция (ха-
даотаанепорт на пепел а сгурия)
насдсно-карбюрацнбнныИ . помпеНо-кирбурито-
рен
насосный помпен
насосный м работни- на [обслужващ] помпа
нлсосодоpжатосл м скоби за (закрепване на)
помпата (на велосипед)
насосостроёнио с маш. пом построено
нас-сотурбИнм ж помпа-турбина
нмстмвкм ж 1. наставянс, удължаване 2. на¬
ставки, снадка, наставено парче
наставлять 1. наставям, удължавам; снаждим
2. насочвам (напр. оптически уред). при¬
целвам се
настмвнои наставен; снидсн
настмивмние с 1. накисване; извличане, ек-
стрихаране (посредством накисване), при¬
готовляване ни нистой-а 2. настойки
настМливмние с зав. навдряване ни стомани
настаснвмть изварявам стомана
настенный стенен
настил м 1. постилане, настилане; наковки
(например на под, покрив) 2. настилки
(на пъп)\. паваж; обшивки 3. текст.
настал, хиф 4. меп. шлак (полепнел по сте¬
ните на топилна пещ), налеп, налепен слой
битумный битумна настилки
двойной кораб, двойна обшивка (напр.
на палуба)
деревянный 1. дървена настилки (напр.
на мост) 2. кораб, дървена обшивка (нипр.
на палуби)
~ дороги пътни настилки
загрузочный площадки зи товарене
—защитный спр. мат
—	колошник" мет. площадки за зареждане
(ни пещ)
листовой ламаринени обшивка
—	моста, вОрхний пътно платно на мост
—	моста, нижниИ пътни скара ни мост (на¬
длъжни а напречни греда)
мостовой 1. настилки [пътно платно]
ни мост (пъпен) 2. странични пътеки, тро¬
тоар (не железопътен мост)
плитный настилка [обшивка] от плочи
—	проезжен чЛсти пътно платно (на мост)
сплошной кореб, плътни обшивка (на
палуба)
щебеночный чакълсни [трошенокаменна]
настилки
настилание с настилане, нареждане (нипр-
на дъски); павиране
487
настилать настилам (поД, паркет); наковавам
(напр. покривна обшивка); павирам (улица)
настилка ж вж. настил 1 и 2
~ ■ рештаков мин. обш^а^ [настилане) на
скат (за спускане на полезното изкопаемо
в по-ниско разположена извозна галерия)
фашйнная настилка от фашини
настилочный (отнасящ се към или предназна¬
чен) за настилане, настилсн, -облицовъчен
настильный 1. (строящ се) чрез настилане,
настилен 2. воен. (Движещ се почти успо¬
реДно на земната повърхност на неголяма
височина — напр. за куршум, снаряд)
настой м 1. извлек, запарка, екстрат (от
растително или животинско вещество във
воДа' или в Друга течност) 2. остар. вж.
настойка 1
~ ромашки извлек [запарка] от лайка
~ чая хран. чайна запарка
настойка ж 1. хран. настойка (силна алко¬
холна напитка) 2. вж. настой 1
иодная йодна тинктура
мятная ментова настойка
хвойная настойка от хвойна
эфйрно-валериановая валерианова тин¬
ктура (в етер)
настольный (предназначен за разполагане)
на маса
настраивание с настройване, нагласяване
настраивать настройвам, нагласявам
настроенный настроен
настройка ж раДио, маси. 1. настройване, на¬
стройка, наглася нт; регулиран- (Дейност)
2. настройка; регулировка (резултат)
~ антенны настройване на антена
бесподналадочная настройка без допъл¬
нително дрпастронвапе
бесшумная радио б-зшумно настройване
визуальная визуално [оптично] настрой¬
ване
~ в резонанс настройка в резонанс, точна
настройка
грубая грубо [приблизително] настрой¬
ване
дистанционная дистанционно настрой¬
ван-, настройвано от разстояние
ёмкостная капацитивно настройване, на¬
стройване с кондензатор
зеркальная настройване на огледална че¬
стота
индуктИвная индуктивно настройване
~ контура настройка на кръг
механИческая механично настройване
непрерывная авт. непрекъснато настрой¬
ване
острая точно настройван-
плавная плавна [безстепенна] настройка
предварительная предварително настрой¬
ване; предварителна настройка
~ пресса настройка [точност на работата] на
преса
~ приёмника настройване на (раДио-) прием¬
ник; настройка на приемник
программная програмна настройка
рабочая работна настройка
.	НАС
растянутая радио разлята настройка
~ режИма настройване на р-жим; настройка
на режим
ручная ръчно настройван-
~ сопротивлением настройване с (променлив)
резистор, поттnцйрнттрйчнр настройване
~ станка настройване на машина; настройка
на машина
ступенчатая стъпална настройка
тепловая термична настройка
точная точна [фина, остра] настройка
фиксированная фиксирана [твърда] на¬
стройка (напр: на раДиоприемник)
электронная електронна настройка
настройщик м обр.мет. настройчик (на ма¬
шина)
~ станка настррнчйе на (металорежеща.
металообработваща) машина
настуран м минер. настуран,	пехбленда,
уранов (IV) окис
настылеобразование с мет. образуване на
налеп (по стени на топилни пещи)
настыль ж Е мет. налеп (по стените на то¬
пилни пещи) 2. геол. прослойка, прожилка
(маса от глина или скала среД рудна жила)
~ в горловИне конвертора гърлен налеп на
конвертор
~ в ковше налеп в кофата (за разливане)
известковая варов налеп (на висока пещ)
колошниковая гърлен налеп, налеп на
пещио гърло
круговая пръстеновиден налеп (по сте¬
ните)
л вщадная вж. настыль, подовая
печная пещен налеп (по стените)
подовая подов налеп
шлаковая шлаков налеп, зашлакован-
(на пещ)
насып хран. мелничен кош
насыпать насипвам; напълвам
насыпка ж насипване; напълване, пълнен-
насыпной 1. насипен, (намиращсв) в насипано
състояние 2. геол, насипен, насипов
насыпь ж стр. насип
дорожная пътсн насип, насип на пътно
платно
дренирующая дрениращ насип, дренаж
железнодорожная железопътен насип
земляная зтмсн насип, насип от пръст
намывная наносен насип, нанос; утаен
насип
фильтрующая филтриращ насип, дренаж
насыпью в насипано състояние
насыщать насищам
насыщением насищане; наситено състояние □
активированный до насыщения ядр. акти¬
виран до насищане
~ аммиаком хим. насищане с амоняк
~ водой насищане с вода
ионное ядр. йонно насищане
~ кислородом насищане с кислород
магнИтное магнитно насищан-
~ оболочек физ. насищане на обвивките
[сертнете] (на атома)

488
НАС

радиоактивное ядр. радиоактивно на¬
сищане
розон-нсное резонансно насищане
—	энергии связи ядр. насищане ни енергията
ни връзката
ядорное ядрено насищане
насыщенность ж наситеност
колориметрическая kклоранстрuчеи	на¬
ситеност
—	цвётм тле. наситеност ни цвета
—	шрифт" полигр. наситеност ни шрифта
насыщенный наситен
—	нм холоду хам. наситен ни студено (за
разтвор )
—	при нагров-нии хим. наситен ни горещо
(зи разтвор)
натмски мн издутина, пкдкомушuна (при боя¬
дисване с блажна боя)
натёк м 1. геол. нитечно минерално образу¬
вание (от повърхностни или хидротермел-
ни води. напр. калцигни) 2. керем, натею
(натрупване на глазура)
—	сварного шва протичане на заваръчен шев
натек-ние с физ. проникване (напр. на газ
във вакуумирана апаратури вследствие не¬
достатъчна херметичност); ядр. натачане
нмтокатесь м физ. (успаойспге за дозиран)
на съвсем мелни количества газ във векууми-
•рен обем)
натёчный геол. натсчсн
нмтиркм ж 1. натЕр-вине, натривано (с цел
Да се изгледи, да с) получи лъскагина) 2.
стриване (с цел Да се раздроби)
противопригМрнмя леяр, противопригарна
обмазки
натр м осгар.,хам. натриев окис
ёдкий натриеви основа, сода каустик
нмтравка ж почистване с киселини, травление,
бийцвинс; ецване
нМтриевыИ натриев
н-трий хим. натрий, Na
азотистокислыИ натриев нитрит
азотистыИ натриев нитрид
азотнокислый натриев нитрит
алюминиевокислыИ натриев алуминит
ацетилёнистыИ натриев ацетиленид
, бонзойнокИслый натриев бензоат
борнокислый натриев борат
бромистыИ натриев бромид
бромноват-кнслый натриев бромат
виннокислый натриев тартират
водородистый натриев хидрид
двусернИстый натриев дисулфид
двууглекислый натриев бикарбонат, на¬
триев хидротснкирбонат
жслезисто-йслый натриев фсрит
жйдкай течен [стопен] натрин
ибдастый натриев нодад
йодноватокИслый натриев нодит
кйслый виннокИслый кисел натриев тар-
тарат
кйслый серн исток йслый натриев хидро-
генсулфат, натриев бисулфит, кисел^на-
трисв сулфит
~, кйслый сернистый натриев хидротен-
сулфнд, натриев бнсулфад
кйслыИ сернокислый натриев хадротен-
сулфат, нитрисв бисулфит, кисел натриев
сулфат
кйслый углокислыИ нитрнсв хадротен-
карбонит, натриев бикарбонат, кисел на¬
триев карбонат
кремнекислый натриев силикат
~, кремнефтбристый натриев флуор^ала-
кат [сали-офлуорид]
марганцовистокислый натриев манганит
марганцовокислый натрнсв перманганат
~, маслянокислый натриев бутират
~, метмборнокИслый натриев метиборит
мот-кремнекИслый натриев метисаликит
моталсныоскиИ метилен натрий
~, муравьинокИслый натриев формиат
нмдборнокйслый натрнсв перборат
надсернокислый натриев псрсулфит
осёиновокнслыИ натриев олсат
~, ортокрёмнокйслый натриев ортосалакат
~, охлаждающий ядр. охлаждащ натрий
пироборнын натрнсв пироборат [тетра¬
борат]
~, пиросер нок йслый натрнсв паросулфат
~, роданистый натриев роданид 1тноциинит]
~, салициловокислый натриев салицилат
~, салициловый вж. нМтриИ, салицилово¬
кислый
~, свинцовокйслыИ натриев плумбит
селОнистыИ натриев ссленнд
сёленовокИслыИ натриев селенит
сернист-кИссыИ натриев сулфат
~, сернистый натриев сулфид
сернокИслый натриев сулфат
синеродистый натриев цианид
стелриновокИслыИ натриев стеарат
~, теллур и сток йслый натриев телурат
~, толлуров-кHслый натриев телурат
тетраборнокИслыИ натриев тетраборат
~, тиоугсекИслый натриев тнокирбонит
трёхзамещённыИ ортофосфорнокислый
натрнсв ортофосфат
~, трёхсернИстый натриев трнсулфид
~, углёкИслыИ натриев карбонат
~, углеродистый натриев карбид
урановокИслыИ ядр. натриев уранат
фосфористокислый натриев фосфит
фосфорноватистокислый натриев хипофос-
фнт
~, фосфор новмток Ислый натриев хапофосфит
фтористыИ натриев флуорад
хлористыИ натриев хлорид, готварска
сол
хлорноватистокислый натриев хипохлорат
~, хс-рноват-кИссый натриев хипохлорат
хромовокислый натрнсв хромат
ци-нистый натрнсв цианид
четырёхсернйстыИ натриев четирнсулфид
[тстрасулфид]
щавелевокислый натриев оксалит
янтарнокислый натриев сукцинат
н-тровый натриев, нитрон-

489
НАЧ
натролИт м минер. натролит, катриево-алу-
миннен силикат
натронный сж. нТтровый
кттронмонтёбртзKт м минер. фромои-нт
натронортоклТз м минср. никриен трттклаз
кттронстнидKк м минер. нат—нон санидин,
натронсачндин
^трефил^ м минср, натрофилит
^трохая^^ м минер, натртхалцит
нттроярозйт м минср, на-роя-ози-
пТтрубок м тръбна масканка
натурный (който сс изпълнява непосредствено)
от натура
натуроплТтт ж ихон, заплащане н натура
натяг м стдгнатост; затягане
—	бандажа жп. с-сгна-ост на бандаж
гарантированный осигурена {гаранти¬
рана! стогна-ос¬
— клКна затягане на «лян
монтажный монтажна €-0™.'^-
наибольший чаИ-гтлнма стдгнаттст (на
сглобка )
наименьший кей-мелеа сmдгнаттсm (не
сглобка )
осевой осова стегнатост
—	подшКпника качения,	предварительный
предварително затягане на търкалящ лагер
предварительный продварнmопнт затягане
(нспр. не клин)
рпдкТльный радиална стдгнатост
—	текучести стегнатост с чатоварвано (не
материали) пад гранИцата па ■ пртвпачднтст
натягивание с опъване, обтягано
натягивать опънем, обтягам
натяжение с 1. опъване, обтягане; изопвано;
опън 2. напрягане; 4.0-0™.'^-; чаерс-
же'н и е
—	арматуры стр. напрягане на арматура
винтовое мзш. опъвано (под Действието)
на винта
/■-, грузовое опъване с тежест [тежести]
зТднее мет. задно опъвано (при вал¬
цуване )
—	каната овъвемд на въже
кольцевое опъваме н кръг, кръгово опъване
переднее мат. предно опъвано (при вал¬
цуване)
поверхностное повърхностно напрежение
—	поезда жп. опъвано пи влак
предварйтельное прддвариmдпнт опъвано
(нспр. нс рсмъх)
—	провода ел. опъвано па вртвтдник (на
въздушна линия)
—	пружКны опъване ни пружина
—	ремня опъване на ремък
—, упругое оласmичнт опъваме
—	цепи опъвано па верига
натяжка ж 1. обтегач, о6-оге-с.лчо устройство
2. нзmeглна (не подлежащите на нитованс
листове)
натяжной ■ опъвате-лен, тбmогаmдпдн, опъващ
науглероживание с 1. мст. навъгпeртдяваис,
обогатявано пи въглерод (не тсчнс стомене)
2. тсрм. (повърхностно) невъгпсртднвачe,
цемечтираче, помочmацня
—	гТзами газова цементация
—■, поверхностное повърхностно мавъгл-ро-
дяваме, цоментирачс
—	порошком твърда цойонтацня
науглероживать 1. иавъглeроднвай. обога¬
тявам на въглерод (течна стомана) 2.
терм, чавъглдртдявай (стоманена повърх¬
ност ), цтмонтнрам
наугольник м 1. изм. ъгптмср, винкел 2. ъг¬
лова оковка (не рзмхе)
нтуман^ м минер. наумаинт
наутофон м кореб. наутофон (мембранен
слсктрозвухов урсд за поДсванс нс сигнали)
научно-исследовательский научно-изследова¬
телски
научно-технический чауачт-кдхииаeски
научный научен
наушники мн редио йнкротдлдфтчча гарни¬
туре за глеве, слушалки .
нафталин м хим. нафталин, нифталси
—	в жИдком вйде течен нафталин
к—нстаппИчоский нафталин на Кристелк
молотый нафталин на прах
прессованный пресован нафталин (нзпр.
нс топчете)
нафтен м хим. нафксч, циклан
нафтенТт м хим. нафтенат, сол ни иафтeчт-
вати кисeпнна
нафтеновый пафтеиов
нафтКл м хим. нафтил-, нафтнптн радикал
кпфтилпмйн м хим. нафтилами)!
нафтол м хим. чафmоп,, хиартксинефкалeн
нпфтофеказKк м хим. каф-оф-назин
нафтохинон м хим. каф-охинои, дихидрт-
кснкстоиафкалии
нахлёстка ж 1. (съединение с) припокриване,
въsсндачо 2. стр. черта, нич-сема с опънат
кеиае (нетрит с тебешир или въглен)
3.	тсхст. заметнат» [несвързани] нишки
( Дефект )
нахлёстывать стр. нанасям (тсбеширенс или
въгленовс) черта с опънат качав
находйться в квадратуре (бсз 1 и 2 л) ел.
намира се [о] с фазово нзмоствечо от 90°
(четвърт период)
—	в противофТзе намира со [о] н противо¬
фаза [изместен на 180°]
—	в фТзе намира се [о] нъв фазе [снофазек,
синхронен], съвпада во фазе
начТло с 1. начело; започване, почвано 2.
остер, еричпне. основно положение
—	виртуальных [возможных] перемещений
мсх. вринцив на виртуалните премествания
—	координат мет. начало пи итордннатна
система
~ отсчёта начало на отчитане
~ схватывания стр. начало ни втвърдяване
(не бстон)
—	термодинТмикк, второе [первое, третье]
втори [първи, -ре-н! принцип на термо
динамиката
нтчТльный начален; първоначален
нТчерно грубо, вродварикел:; . ■(зе обработ"
вене )

НАЧ
490
начертательный 1. графичен 2. мат. дескрип¬
тивен
начёс м текст, развеаснвапе; влас, мъх
(отпадък при кардиранв)
начёсный разчесан, развлачеп] кардиран; с
влас
начёсывание с текст. развеачвапе (нч вълна);
кардирано (на плат)
начинка ж хран. напълване; плънка, пълнеж
начисление с процентов икон, начисляване на
проценти
нашатырь м хим. нишадър, амониев хлорид
нащёльник м стр. первазна летва; лайсна
нательный (служещ) за прикриване (на
пролуки,' процепи, фуги)
нащупывание с опипван- (напр. на повърх¬
ност с контактен uзм-рвaтeл-u уред)
наэлектризованный наолектризиран
неавтоматический неавтоматичен, (имащ) ръч¬
но обслужване
неактИвный неактивен, инертен
неактинйчный опт. неактиничен
неапйт м петр. неапит
неармйрованный стр. неармиран, без арми¬
ровка (напр. за бетон)
небаланс м ел. небаланс, дебаланс; маш.
неуравновесеност
динамИческий динамична неуравновесе¬
ност
сааийческий статична неуравпрнесепрст
небелёный (небеленый) текст..хим. небелен,
неизбелен; непречистен
неблагородный неблагороден (напр. ■ метал,
камък )
нёбо с топки [, топочное] таван на горивна ка¬
мера [на псщ]
небоскрёб м арх. небостъргач
небьющийся н-чуплив, нстррщлйв (за ма¬
териал )
невадИт м петр. невадит (разновиДност на
риолит )
невесомость ж безтегловност
невесомый безтегловен
невзаимозаменяемость ж nевзаимозаненяенрст
невзрывоопасный вризобезопасен
невихревой безвихров (за движение)
неводный безвротп
невозбуждённый невъзбуден
невозмущённый н-смут-н, несмущаван; не-
прсдизвикан	.
невооружённый невъоръжен; прост (за око)
невоспламеняемость ж nсвъзпламеняеност
невоспламеняемый пeвъзпламепнем, незапа¬
лим
невосприимчивость ж певъзпрйсноиврса
невыделанный необработен, суров (за кожа)
невысыхающий носъхнощ, неизсъхващ
незьянскйт м минер. неняпсейа
невязка ж несъгласуваност, несъвпадане;
геоД., хидр. н-свързване, н-сключвано (на
мрежа )
абсолютная абсолютно несъвпадане
~ в направлении носъвпадане на направление
~ замыкания нтсвързвант на затворена ве¬
рига
линСйная линейно н-съвпаданс
относительная относително н-съвпаданс
~ полигонометрической сети н-сключване на
многоъгълна мрежа [на многоъгълник]
угловая ъглово н-съвпаданс
~ хода н-съвпадане на хода
негабарИт м 1. изделие [предмет, материал!
nоcъртнeтcтвуБащр [-щ] на установени га¬
барити 2. мин. негабарит, -дър скалой!
блок
негабаритный негабаритен, вън от (допус¬
тимия) габаритен размер	-
н-гадйн м раДио негадин, динатронен гене¬
ратор
негармоничный н-хармоничсн
негатИв м кфт.,полигр. негатив, негативен
образ
контактный контактен негатив
контрастный контрастен негатив
полутоновый полутонов негатив
растровый расторов негатив
цветоделённый цвеароаотлеп негатив
шрифтовый шрифтов негатив
штриховой щрихов негатив
негатйвный негативен
негашёный стр. нтгастн
негерметизйрованный нехернетичон, нехер-
метизиран
негерметйчность ж нeёермеаионоса
негомогённый нееднороден, разнороден, нс-
хомогенен
негорючесть ж пeгрримрса
негорючий н-горящ, негорлив, негорим
недвижимость ж икон, недвижим имот
недёлящийся н-делящ ст
недоббй м пооoизеована част (дефектна
изковка )
недовар м нодозаварявано (дефект)
недовес м икон, н-достиг в тегло
недовозбуждёние с ел. нодовъзбуждано; не¬
пълно възбуждане (напр. на синхронен ге¬
нератор )
недоворот м нодoзaвиптвапO] навинтвало 'нт
до края
иедовулканизация ж непълна вулканизация
недовыполнение с непълно [нозавършоир] из¬
пълнение
недовыпуск м 1. незавършена продукция
2. неизпълнена продукция (по количество)
недогрёв м терм.. зав. непълно [недостатъчно]
нагряване
недогруженный недонатоварон, ненапълно на¬
товарен
недогруз м вж. недогрузка
недогрузка ж 1. недonaтoвaрване, непълно
натоварване 2. нenатовареnост (на машина)
недоделка ж 1. недовършеност, нсзавършс-
ност (напр. на операция) 2. незавършен
детайл [продукт]; незавършена продукция
недодержка ж недо държано; кфгт. недоста¬
тъчно [нсдо-] експониране
недожог м 1. неоoизraрнпе, непълно изгаряно
2. керам, нёдризпичане, непълно изпичано -
механический нчдонзгчрянч [нодризпи-
чане] по механични причини

491
—, химический недоизтаряне [недонзпичине]
по химически причини
нодокИт м 1. мет. есдoвaлцувиес; непълно
валцуван (напр.) лист 2. воен. непълно
връщане ни цевта (слеД откат)
недокись ж хам.. оста.. субокнс, окис $ най-
ниско съдържание ни кислород
недолёт м 1. ав. недoизтcглине (при кацене)
2. воен. яедолнтане (късо попедение) 3.
текст, нсдолитине (не совалката)
нодолив м лсяр, нсдоливане, нсзапълване
(на форми — дефект)
нодомёрок м маломерен материал
недомол м 1. нсдосмнланс 2. недосмлян Не¬
достатъчно смлян] материал
недомыв мин. остатък (сл)Д водно промиван))
недопоставка ж икон. непълно изпълнение ни
(Договорна) доставки
недопрессбвка ж 1. нсдопресовки, недопре-
сована заготовка 2. неуч. недолив
. недопроизводство с икон. неизпълнение ни
(запланувана) продукция
недостаток м 1. недостатък, дефект 2. икон,
недостиг, липси
—	в рабочих липси на работници
—	моталл" недостиг в а метал (в кристална
решетка )
—	нейтронов недостиг на неутроните
—	насыщения в горных породах геол, дефицит
ни насищането ни минерали
—	энергии липси ни енергия
недостаточность ж недостатъчност, непълноти
~, болков-я хам. белтъчни недостатъчност
недочёт м 1. недостиг, дефицит 2. погрешка,
празнота, липса, повреди, щета, недостатък
нодoштаип6вкм ж недощамповане, нсдощам-
повини заготовка
нОдрм мн зомлй земни недра
неевклидовым мап. неевклидов
нежилой необитаем, негоден зи жилище
независимость ж независимост
зарядовая физ. зарядни независимост
(напр. не ядрени сили)
кинетическая фаз. кинетична независимост
—	от направления независимост от направ¬
лението, нзотропизъм
незагруженный ненитоварсн; понапълнен
незмзойлённый ел. незаземен
нез-калённый нсзакален
незммерзающиИ незамръзващ
незаряженный воен, незаразен
незаряженный незареден (напр. акумулатор)
нозатвердевЛющий нсвтвърдявищ сс
незатоплённый незал?^т (напр. отводи)
незатонляемость ж кориб. еснивкдеимост (не¬
възможност Да се непълни с води)
незатоссаомыH кориб.	1. еснавкднин (за
отсек) 2. непотопим (за кориб)
незатухающий нсзитихвищ, незамаращ
неизвестное с мит. неизвестно, неизвестни
величини
~, упругое лишнее съпр. еластично свръх-
бронно неизвестно (в статически неопреде¬
лима системи )
—	уравнения неизвестно ни уравнение
	НЕЙ
неизменяемость ж неизменяемост, . неизмен¬
ност
неизмеримость ж неизмеримост
нензморнйыH неизмерим
неизолированный ел. нонзоснран
нонзотрбсный физ. неизотропен,анизотропен
неиндуктивный ел. безиндуктивен
неискажённый тле. ненз-равен, верен (за
обрез)
неисправность ж неизправност; повреда, де¬
фект	.
—	в работе неизправност при работа
~ лИмпы ел. неизправност ни лампа
—	на линии ел. повреди на линия
—	оборудования неизправност на съоръжение
—, техническая технически повреди
нейзильбер м мет. ново срсбро, алпаки (м)Днa-
ник^елове-цинк^^ва сплав)
нойлон м гж. нмйлон
нейрин м хим. неврин, вuнилтримсталино-
лиев хидроокис
нейристор м нейристор (техническо устрой¬
ство зи моДелиран) на нервни клетки)
ноИтрализ-тор м нсутралнзатор
нейтрализация ж хам.,кож. неутрализация
—	кожи неутрализация ни -ожита (след
Дъбене)
—	ракёты (химически) неутрализация ни (ре¬
зервоарите и тръбопроводите на) ракета
—	сточных вод неутрализация (напр. чрез
усредняване) ни отпадна води
неИтрализовать хам. неутрализирам
нейтраль ж 1. ел. нулсва точка, неутрила;
нулсв проводник; звезден център (при три¬
фазен тон) 2. маш. неутрална зона
~, выведенная изведени нули ^сутрила]
~, заземлённая заземена нули [нсуч-рала]'
~, изолированная изолирана нулева точка
(незаземена )
искусственная изкуствена нули [ееутрила)
—	компенсированная компенсирана нула (ан-
Дунтигно заземена)
~, н-глухо заземлённая постоянно заземена
нула
нозмзвмлённая вж. нейтр-ль, изолиро¬
ванная
~, физическая магнитная магнитна неутрал¬
ни зона (на електрическа машина)
нейтральность ж неутралност
—	ролО неутрално положение ни реле
нейтральный неутрален; ел. неутрален, ну¬
лев
нейтрино с ядр. неутрино
~, двухк-мп-иентное двукомпонентно псу-
трино
электронное електронно нсутрино
нейтродин м редИо неутрализираща схема
нейтрон м ядр. неутрон
—	большой энергии неутрон с толями [висока}
енертн
—	бомбардирующий бомбардиращ неутрон
быстрый бърз неутрон
влетающий влатищ неутрон
~, вторичный вторичен неутрон
вылетающий излитащ неутрон

НЕЙ
492
~ деления неутрон от [на] дтпо»стт
дтаТ—нин дъщерен ноу-рон
замедленный забавен неутрон
запаздывающий закъсняващ неутрон
излучённый излъчен неутрон
мгновенный мигнонсн идутрон (при Дс-
лснс)
медленный бавен неутрон
надтепловой чедтоплннсч неутрон
отражённый отразен неутрон
первИчный първичен неутрон
поглощённый погълнат идут—он
отлнрнзTнаииый попн-иsн—ан неутрон
промежуточный междинен неутрон (със
средна енергия), резонансен нсуmртн
резонансный вж. нейтрон, промежуточ¬
ный
связанный свързан неутрон
тепловой топлинен неутрон
—	утечки «изгубен» неутрон
«холодный» «хладен» ноуmртн
нейтронный ядр. неутронсИ
нейтронография ж ядр, чeутртнографин
^квантованный физ. неквантуван
некогерентность ж редио н-kтх-в-нmчтсm
неко^ующийся мет, н-коксуващ се
некомплект м восн. ндитйппдкт
некомплектность ж чоктйплдиmмтсm
некорродйруеммй м<-ктртдиpащ, устойчив ма
ктртзия. неръждаем
некручёный чеусуеен
^лег^ова^ый мет. ислсгиреи, несъдържащ,
лсгиращн ■eпeмeити
нелетучий хим. нелетлив
нелинейность ж мзт. нсличойчтст
гистерезисная нспичойчтск от хнс-орсзн-
ссч тип
—, естественная сс-ссквоча нспинсйчост
—	паразитная нспннойчо изкривявано
плТвнпя плавна чслнч-йчтсm
~ кипа касыщ-чия нспннойчост от типа
«насищане»
—	характеристики нелинейност на хереике-
рнстнеека
нелинейный неличе'ои
немагнитный к-магнито»
неметТлл м хим. етйeтал, й-mалоид■
неметаллический неметален
кёмоноэкергётKческuй ядр. нойтчтeч-ргeкнчeн
(непр. зс неутрони)
♦^кёнаpyжённпlй нечатонарси
ненадёжный несигурен, ненадежден
ненаправленный чечасочен
ненапряжённый мепаорогоат, монитонзино»
ненасыщенный ненаситен
^обкатанный но-изработсн (нспр. зс Дви¬
гател )
непОлучённ-ый ядр. кооблъче»
«^обогащённый мин. нсобогикс»
необожжённый нeнзе-ч-и. попечен
необработанный нeт6рабтmон, суров
необратимость ж реПкцик хим. нотбракнмтст
на рeеeпинте
«eтбрёsаччыИ м-тбрнзан (нспр. изховке, щам-
поена); ноокрязен
неодим м хим. нсоднй, Nd
тзотнокКслый чeодийтв нитрат
сернокКслый нсодимов сулфат
неоднородность ж нееднородност
дендрИтная мст. дондрятна нееднородност
концентрационная концентрационна не-
дднортднтст
—	поля физ. нееднородност на поло
структурная мст. структурна неоднород-
кост
неозойский гесЛ; неозойски
неокисляемый нотиисляой
неокрашенный нобоядкса»
неолКт м геол. ноолнт
неомыляемый хим. идocаеучнeй (не можс де
сс осепуни)
неон м хим. неон, No
неоновый неонов
неоперативность ж неоперативност, бавност,
мудност
неопределённость ж мат. чдопртдoпoчтсm;
неопределена форма
неопределённый мет. чoоврoдoпoн
неопределимый неопределим
неопрен м неуч. ндтпрдн. нoтnвoчон ^хлтрт-
пронон] каучук
неорбктТльный рехет, нoтр6нmалсч
неорганический неорганичен
неориентированный чдтрн-нтиреч
неосаждаемый (^-.3^
неотверждённый■ чсвкнъ—дсн (за полимери);
иенулкикизирак (зс хеучух)
неотделанный мелсо-рабо-св, недовършен
неотектбникт ж геол. чсотсккочнка
неотожжённый тсрм. неотгрят
неочищенный м-вр-ансm-ч, ндрифиниран
непараллсльнос™ ж мет. идусетрддчтст
непТрность ж нечс-ност
непарный нечетен (нзпр. за число); нeсдвтeн
непер м изм. непер
непереплетённый нoотднъ—зан (за книга)
непериодический непериодичен
непермётр м тлф. нeneрй-кър
неплПвккй всmоенй, мъчно топим
неплТвность ж е-епавчост (нзпр. нс ход)
непласт^ность ж нoвпасmианост
неплотность ж и-плътност; чдуппъmнoчтст
—	в зазорах м-уплътн-ност па хлабините
неплотный 1. чеувлътноч 2. чоплъто», рядък
неповоротливый мсповратлин, трудно управ¬
ляем (нзпр. самолет)
неподpeссбрённыK ненодресором, пт (нзмирзщ
се) под действието на ресор, нoтснгур-н
(нзпр. срещу удери, вибрации) с -ссор
неполТдкт ж чснзеравитст. н-рoдчтст (в
работата нс мешинсуе); повреди
неполномёрный 400^4^0-04, мепойoрoн
неполнотТ ж выключения непълно, изключвано
(нзпр. на съединител)
—	сгорТния непълно изгаряне
^поляризОваиный физ. иeетлярнsнран
неполярный нeптпярoн
нёпот6плённый вж. незатопленный
непотопляемость ж хорсб. новотоонмоск
непредельный хим. ненаситен

493
НЕР
иепреpывиoдёйcтвующий непрекъснато дей¬
ствуващ, (характеризиращ се) с непрекъс¬
нато действие
непрерывность ж непрекъснатост (нч разви¬
ващо се по време Действие или на простран¬
ствен обект); мат. непрекъснатост
—. абсолютная мат. абсолютна непрекъсна¬
тост
~ материи непрекъснатост на материята
~ пласта геол. непрекъснатост на пласта
~ равномерная мет. равномерна непрекъс¬
натост
непригодный nегроеn
иепрнpaбOтаниый н-разработен (напр. дви¬
гател )
непровар м 1. недо-заварявано (заваръчен
Дефект) 2. харт. непровар (неразтворена
съставка в хартиената маса) 3. стъкл.
камък (иeстопeиa съставка в стъклената
маса )
~ шва, внутренний вътрешно llсдoзaварявапс
~ шва по кромкам странично ltедoзaБарнвапе
непроводнИк м лош проводник (на електри¬
чество или на топлина); ел. диелектрик,
изолатор
непроводящий нспроводящ; -л. Oйоеектрйооn,
изо.лиращ
непродуктивный непроизводителен, непродук¬
тивен
непроизводительный непроизводителен; икон.
непроизводствен (напр. за разходи)
непрокалываемый непробиваем (за автомобил¬
на гума)
непрокрас м текст. необагрени[н-боядисани]
моста
^прокрученный текст, нсусукан, недоста¬
тъчно усукан
непромерзаемость ж н-замразя-мост
непромерзаемый неза.мръзващ
непромокаемый непромокаем, водонепропуск¬
лив
непроницаемость ж н-проницаемост, нспро-
nуселйврсс
~ для излучения непроницаемост за излъчва¬
не
~ почвы непроницаемост на почвата (за
възДух и воДа)
непроницаемый непроницаем, непропусклив
непропорциональный мат. птпропррцйрпаееп
непропрядки мн. текст, веизпредтни места
(на прежда)
непрочный нсиздръжлив; нетраен, слаб
нептуний м хим. нептуний, Мр
нептунИт м минер. нептунит
непуйт м минер. непуит
неработоспособность ж неработоспособност
неравенства мн. мат. неравенства
~ одинакового смысла неравенства с еднакво
значение
~ противоположного смысла неравенства с
противоположно значение
неравенство с 1. мат. неравенство 2. неравен¬
ство във времето (на приливи и отлива)
абсолютное мат. абсолютно (безусловно!
неравенство
~ н-ой степени мат. неравенство от и-та
стептн
~ прилИва приливно неравенств
~ прилИва, параллактическое паралакти'^
[местонр] приливно неравенство
~ прилива, полумесячное прлумесечnо [фа¬
зово] приливно неравенство
~ прилИва, суточное денонощно приливно не¬
равенство
~ прилИва фазовое вж. неравенство прилИва,
полумесячное
неравнобёдренный мат. неравнобсдрен
неравновесный неравновесен
неравномерность ж н-равномерност
временная временна неравномерност
остаточная остатъчна перавпрнерпрст
~ подачи н-равномерност на подаване [за¬
хранване]
~ регулирования авт. (степен на) неравно-
нерпрса на регулирането
~ складок шва неравномерност на заваръчен
шев
тепловая топлинна нсравномерност
~ хода неравномерност на ход [движение!
~ цветов тле. неравномерност на цветов-тт
циклическая циклична неравномерност
частотная радио честотна неравнрм-рнрса
нерадиоактйвный н-радиоактивен .
неразбавленный неразреден
неразветвлённый хим. н-разклонеи
неразделимый n-разд-лин, неразделен; -ди-
нон
неразмываемый н-размиваем, устойчив на
размиване (за почва)
^разрезнёй непрекъснат, цял (напр. за греда)
неразрушающий ^разрушаващ, (извършващ
се) без разрушаване (напр. при изпитвания)
неразрывность ж нeразеъсаносс; цялост, не¬
прекъснатост
~ потока хидр. непрекъснатост на поток
~ течения непрекъснатост на течение
неразрывный неразкъсан; цял, непрекъснат
неразъедаемый н-ръждясващ; неразяждащ се,
н-раз-дасм	.
неразъёмный неразглобяем; цял, (състоящ се)
от един кье
нерасплавленный неразтопен
нераспускающийся текст, н-разплитащ! се
нерастворимость ж н-разтворимост
нерастяжймый нсразт-гат-леш
нерасщепляемый ядр. неделим
нерациональный нерационален; мат. ира-
ционалсн
нервюра ж 1. ав. ребро, напречен сленсна
(на конструкция на крило) 2. арх. (профи¬
лирано) ребро, нервюра
балочная стр. грсдов носещ скелет (на
своД)
бортовая крайно ребро (откъм страната
на закрепване на крилото)
вспомогательная спомагателно ребро (на
крило)
диагональная диагонално ребро (разпо¬
ложено под ъгъл спрямо хорДата на кри¬
лото

НЕР
494
—	крыл" ребро ни кралото
нор-зрози-я непрекъснато ребро
прямЛя право ребро (по посока на хор-
Дата на кралото)
силовЛа силово ребро, носещо ребро
торцевая челно ребро
~, усиленная усилено ребро
форменная ребро с прътова конструкция
нереактйвный нереактавсн
нереверсивный 1. нереверсивен, без обратен
ход 2. необратим (за процес. реакция)
нерегулируемый нсрсгулирусм, неподдаващ се
на регулиране
нерёзкость ж опт, липси ни контрастност
(не образ)
нерелятивйстский физ. нерелитивистичен, не-
рслитнвсн (не намиращ с) в съответствие
с теорията на относителността)
нерентабельность ж икон, нерснтабилност,
еедкхкдекст
нержавёющий еeръмдаcващ, неръждаем
неритовый геол. есритuчсе (за плипновоДна
морски угейка)
неровность ж (повърхностна) неравност
неровнбтЛ ж тенст, нсравномерност (на
прежде)
нерудный геол. неруден
ноcбмлaнсИpовaннocтл ж неуравновесеност, не-
балансираност _
несбалансированный неуравновесен, не-
балансирин
несвИнчиваейостл ж еезавинтвас.нкст, (напр.
межДу болт а гайке)
несвязанный хам. несвързан, свободен
несгор-емый негорящ, есизтирящ; огне¬
упорен
несение с в-хты гоен. носене ни вахта
несжимаемость ж еесвиваемост
несжимаемый несвивием
несимметричный несиметричен
несинхронный ел. несинхронен, асинхронен
нескВегонйт м минер, нес-вехонат
несквозн-H непроходен, задънен, глух, сляп
(за отвор )
неелйтина ж леяр, неслнвинс, нсдocпояваее
(на опДелните струи метал във формате)
неcначивиеныH хим. нсу^-ре^, нсмо-рсщ
носйинаейостл ж тенст, нсмачкасмост
ееснинИенъй еемичkаен (за плат)
несмык-ниё с полигон" геол. нсзатварине ни
полигон (при нартни риботи)
•несовершенство с несъвършенство
~ крастИлла несъвършенство ни -ристал
—	решётки несъвършенство ни решетки
упругое съпр. несъвършени еластичност
несовпадение с несъвпадапе
нссотлИсас с 1. несъгласие 2. геол. несъгласие
(не разположени) на пластовете), дискор-
дияная, несъгласно разположение
локальное мсстно несъгласие
параллельное успоредно [стратагрифско]
несъгласие
региональное регионално несъгласие
~, стратиграфическое вж. несогласие, па¬
раллельное
~, структурное структурно несъгласие
~, угловое ъглово несъгласие
носогсасныИ геол, несъгласен, несъгласно раз¬
положен
несоизмеримость ж меп. несънзнеринкст
несократимый меп. нссъ-ритнм
несоосность еесъксност
иесобсный нс^оссн
несоответствие с несъответствие
—	размёров несъответствие ни размерите (де¬
фект )
—	структуры леяр. несъответствие ни струк¬
турата (на метала)
несоразмерный меп. несъразмерен
несортный вън от (произвеждания) асорти¬
мент
неcбхранённо нссъхриненне, есcъхраI^иваес,
незапизвине
—	зарядового сопряжения ядр. несъхраеснае
ни зарядното спрягане
—	чётности ядр. нссъхранение ни четността
несп-ренный несвързан по двойка, несдвоен,
нечифтосан
неспекаемость ж мет. неспе-аемост
неспекающийся неспичащ се
носпёлый с.ст. неузрял, зелен
несрабатывание с незадeйcтвyвиес, невключ-
ванс (нипр. на реле)
нестабильность ж нестабилност; неустойчи¬
вост
~, динамическая динамична нестабилност
—	реЛкторм, тёплбвая ядр. топлинна неста¬
билност ни реактори
нестационарный миш. подвижен, подвижно
разположен (напр. без фундамент)
нестойкий неустойчив, нетраен
нестроевой нестронтелсн (за Дървен материал)
несудоходный непроходим за кораба
несущая ж радио носсща честоти, носеща
восстанбвсённаа възстановени носсща че¬
стоти
—	звука носеща ни звука
—	изображения носсща ни образи [изобра¬
жението]
модулированная модулирани носсща че¬
стоти
опорная опорни носсща чсстота
ослабленная вж. несущая, пбдМвлённаа
~, подМвленная потиснати носеща честоти
—	сигнМла носсща на сигнала
цвёTбвМя цветни носещи честоти, носсща
ни цвети
несущий носсщ (напр. елемент на конструк¬
ция)
несхбдащнй мет. разходящ, дивсргснтсн
(напр. за безкрайни редици)
несъёмный иеснимаен, неразглобяем
нет-бельныИ воен, нещатен
нётеплопрбвбдный нетоплопроводси; топло¬
изолационен
нет,ёплбстOйкиИ (нотоплоустойчивый) нетопло-
устойчив, •гоплонеустойчив
неткМный нстъюин (текстил)
нетоксичный хим. нестровс!!
нетбынын неточен

495
НЕФ
нетрудоспособность ж нетрудоспособност, но-
—абтттсптсо6нтст
~, временная временна нoтpудтсnтст6нтет
полная пълна »omвудосвтст-нтст
частичная частична нетрудоспособност
нетто некто
—	-вес нсто-маса; чисто тегло
неувязанный несвързан; нссъглесунеи
неувязка ж несъгласуваност; недоразумение,
пропуск; мин. ч-свръзке, иссвързимост;
. грешка
неупорядоченность ж состояния нсеодрсдо-
мост на състоянието (не кристална ре¬
шетка )
неуправляемый чсуеравлнсй
неупругий н--ласкнчeч. нееъргав; корен
неуравновешенность ж н-уравчов-сeитск
—	винта, мТссовая [весовТя] ев. масоне [ста¬
тична] чeуревчтвeс-чтск ни внтлттт
—	винтТ, мТссовтя моментная динамична
иcуравнтвтcтнтст на витлото
■—, динамКческтя динамична неуравчовесе-
нтсm
магнитная сл. магнитна нссийскричност
~, остаточная остатъчна чoуравитв-с-чтст
(слсД белзнсиренс)
статическая статична ■неуравновесеност
неуравновешенный н-уревитвeсeи; ел. неурав¬
новесен, н-балансираи; исиз—авнон
неустойчивость ж неустойчивост, нсскабял-
ност; н-птсmтячсmвт
атмосферная св. атмосферна н-усmтИа»-
вост
динамическая динамична неустойчивост
колебательная ев. вибрационна н-усmтй-
аивтст
магнИтния магнитна неустойчивост
—	нейтрТли ел. н-птсттянскво на нулевата
точка
—	плТзменного шнура ядр. н-усmоИаивтст ни
впаsйoчин шнур
—	равновесия неустойчивост на равновесна
система
спирТльнпя св. свирапма неустойчивост
стакИчесеия статична неустойчивост
фазовия фазова неустойчивост
—	частоты аeсттmна неустойчивост,н-Ilосктяч-
скво на честотата
электронная тл-к-рониа чeусmтйчнвтст
неустойчивый неустойчив; ч-птскоянeч. нз-
мтичив: (херехтсризиращ сс) с понижена
съпротивителна способност
«еф м ерх. хзлс, корзб. пролет (нзпр. не про¬
мишлена сгредс) ■
нефелКн м минср, нефелин, кикрнен апуйт-
с ил и «ат
нсфелниН- м петр. нефелинит
нефелометр м хим. иoфeпомoтъ- (за измерване
нс мътност)	■
визуальный визуален нoфeпомeтър
фотоэлектрический фт■тocл-ккриасскн но-
фeптмoтъв
нефелометрия ж хим. нефелометрия, нефело¬
метр нчеп анализ
нефоскоп м мстео нефоскоп
нефрКт м псур.,минср. нефрит (от групета
амфибол н )
нефтебТза ж исфтобаза, база за неф-онк 'про¬
дукти (гориво и масло)
нефтевоз м хореб. течедр
нефтегаз м природен [зoйсн] газ (обихн.
свързан с нефтени находище)
нефтегазовый (отнасящ се) 'до нефт к гез,
исфтогазов
нефтегазодобывающий (отнасящ се) до добив
на нефт и газ
нефтегазодобыча ж добин на нефт и (приро¬
Ден) газ
нефтегазоносность ж наличност [съдържание]
ни нефт и газ н геологични неспагн
нефтеденейметр м мин. нсфтоденсиомстър
(за измерване плътността на нефте)
нефтедобыча ж нтфттдт6ин
нефтезавод м нефтезавод (рафинерия нс
нсфт)	,
нефтеколлёктор м геол. колектор на нефт и гез
(скали с пори. пухнетини или каверни,
съдържащи нефт и гез)
нефтеловушка ж нeфттрловхз. нeфтoyлтвн-
ттп (нс нсфтовн отпеДъци)
нефтенасыщеность ж геол. (степенна) итфто-
наснттност
остаточная остатъчни нофтонаснтсиоск
нефтеносность ж геол. нофтоносност
нефтеносный нeфкoнтсeн
нефтеотдача ж исфтоотдавеве, нефтодобив
(отношение мсжДу Действителния и въз¬
можния най-голям добив нс нефт)
нефтеочКсткт ж нефтоочиствано; рафинацИя
ни нефти
нефтеперегбнкт ж дeскипацин на нефта
колонная nр-ре6тmван- па нефт н дескн-
лецнтиии колона	-
нефтепереработка ж нефтопреработване, неф-
ктпрeрабттка
нефтепереработчик м рибо-инк н нефтопрера¬
ботващата [нсфтонита] nромищп-мтсm '
нефтепровод м нефтопровод, п-mртловртвод
магистральный главен [йагисmрепoч] неф¬
топровод
нефтепродукты мн. нефтопродукти, нефтени
[еeтропнн] дсриваки
неочищенные чeоаискeпн [нерафичирачи]
нефтопродукти
~, остаточные остатъчни нефтопродукти
светлые светли нефтопродукти (бензин
н нафте)
тёмные тъмни нефтопродукти
нефтепромысел м добив |дт6иванс] ни нефт
(и газ)
нефтепромышленность ж нефтена промишле¬
ност (нефтодобив и нефтопреработване)
нефтепронкцаемость ж горных пород нсфтoпрт-
ницаoйост [н-фтoпpoпускпнвтст'] на скал¬
ната маса
нефтепроявлёнке с нeфтoпpoявявапe. нефто-
проявлснио (появяване не нефт в устието
нс сонДсж)
нефтеразведка ж нофтопроучва нс, пофтотър-
сено

НЕФ
496
нефтеразвёдчик м nефтoпpoyчват-е
нефтескважина ж n-фстn сондаж
нефтеснабжёние с снабдяване с нсфтови про¬
дукти
нефтехИмик м специалист по нефтохимия;
работник в нефтохимическа промишленост
нефтехимия ж нефтохимия
нефтехранилище с нтфттй склад, резервоар
за нефт, нефтехранилище
нефть ж нсфт, земно масло, петрол
ароматическая ароматен нефт (богат на
ароматни въглеводороди)
асфальтовая вж. нефть асфальтового ос¬
нования
~ асфальтового основания асфалтов нефт,
нефт на асфалтова основа
беспарафйнистая безпарафинов нефт
высокосмолйстая нтфт с високо съдържа¬
ние на смоли
дегазированная обозгазен [дегазиран) нсфт
~ из сланцев шистов нсфт
лёгкая лек нефт, нтфт с леки фракции
мёртвая вж. нефть, дегазированная
метановая вж. нефть, парафиновая
нафтеновая вж. нефть нафтенового ос¬
нования
~ нафтенового основания нафтенов цикло¬
парафинов нтфт
неочйщеииая вж. нефть, сырая
обезвоженная обезводн-н нсфт
обессоленная обезсолен нефт (при До-
Диване от морско Дъно)
отбензИненная нефт с отстранена бензино¬
ва фракция
парафинистая [парафИновая] вж. нефть
парафинового основания
~ парафинового основания парафинов нефт
(с високо съДържанив. на парафин)
рафинированная пречистено [рафини¬
рано) зсмно масло
сернИстая сернист нтфт (съдържащ сяра)
смешанная вж. нефть, смешанного осно¬
вания
~ смешанного основания нтфт [земно наслрJ
па смесена основа
сырая сурово [непречистено] земно масло
тяжёлая тежък нсфт (с висок процент
тежки въглеводороди)
фонтанная фонтанен нефт
нефтяник м работник в нефтена промишленост
нефтянка ж полудиз-лов двигател (с нагрявна
глава и работещ на суров нефт)
нефтяной нефтен, нефтов, петролен
нехватка ж недостиг, липса
нечёткий неясен, размазан
нечётность ж мат. н-чстност
нечётный неоетеn (за число)
нечувствительный н-чувссвйа-е-н (напр. за
uзмврвaт-л-u уред)
неэкономичный неикономичен; неизгоден
иеэкpaийpoваииый радио иеекраиираи
неэластичный нееластичен
неэффективность ж неефективност, липса на
очаквания (икономически) сфткт
иеявнопблюсиый ел. псявпопрлюс-н
неявный мат. птявсп
неядовИтый хим. нсраррнеп
нивация ж геол, нивация, снежна ерозия
нивелир м гчоД. нивелир
~ -автомат нйвeлир-аБCPмас, самрёоризрп-
тиращ с- нивелир
бинокулярный двойно окуляреп нивелир
глухой нивелир с неподвижна зрителна
тръба
маркшейдерский мин. наркшайдерсеи ни¬
велир
~ с перекладной трубой нивелир с подвижна
зрителна тръба
~ с уровнем нивелир с либела
~, технический технически нивелир
нивелирование с геод. нив-лация
астрономическое астрономическа нивела-
ци:
~ базиса нивелация на основата [базиса]
барометрическое барометрична нивелация
геодезическое геодезична нивелация
геометрическое геометрична нивелация
гидростатическое хидррссатич■на ниве-
лация
гипсометрическое гмпсометрична нивела
ци
двойное двойна нив-лация
~ инструмента нив-лация на инструмента
магистральное магистрална нив-лация
~ мензулы нивелация на мензула [планшет]
механическое механична нив-лация
тахеометрическое тахонетрпопа ■ нивела-
ция
топографическое топографска нивелация
тригонометрическое тригонометрична ни-
в-лацин
нивелировка ж вж. нивелирование .
нивенйт м минер, пивспит (разновиДност на
уранинита )
нигрйн м минер, нигрин
нигрозин м хим. нигрозин (синтетично ба¬
грило)
нигрол м нигрол (марка машинно масло)
нйжник м обр.мет. долма матрица
низ м 1. долна част, долен кран; дъно; долен
етаж 2. долнище (на обувка) 3. текст.
опако, онака страна (на тъкан)
~ обуви долнище на обувка
~ трюма кораб. дъно на трюм
тяжёлый мин. тежък долен край (на сон¬
дажен лост)
низкобортный авто (който ч) с ниски стра¬
ници (на каросерията)
низковалёнтный хим. ниcеовалентеп
низководный хидр. нисерврдеH] (отнасящ се)
за ниски води
низковольтный -л. (отнасящ се) за ниско на¬
прежение
низковольфрамистый мет. (който е) с малка
легираща добавка от волфрам
низковязкий хим. (характеризиращ, се) с
ниска [малка] вискозност
497
нип
низкбгсннозёйнстыИ беден ни алуминиев окис
низкозамерзающий замръзващ пра ниска тем¬
пература
низкбкллбрнИныH . наскокалорисн (напр. за
гориво)
низкокачественный долнокачествен
низкбкнпащий еаcкккинащ,	(който е) с
ниска температура на кипене
низкбкpёйниcтыH мет. еиcкксалацаев, (койпо
е) с ниско съдържание ли силиций
низкбсeгHрбBанныИ еаcкклегирае (с под 2,5%
общ сбор от легиранате елементи минган,
силиций, хром, никел, м)Д и фосфор)
низкoмapraнцбвнстыИ (нойто е) с ниско съ¬
държание на манган
ннзкбйбсекусарныH нискомолекулен, (който
)) с ниско молекулно тегло
низкон-порныИ хидр. еаcккеапкрсе
ннзкбнлуглерOжонныH мет. (който е) с ниска
степен на еавъглеркдаваес
низкобктанбвыH нискооктанов,	(койпо ))
с ниско октаново число (зи бензин)
низк—л овянистыИ нискокалаен (за сплив)
низкобйный ел. (койпо е) с малко съпротив¬
ление, наскокмсе
низкоплавкий лесекткпин, топящ се при ниска
температура
низкопл-н м иг. наскоплощнак
низкопластИчный ннскопластачсн, (койпо ))
с малка пластичност
низкбпблимёр м хам. полимер с ниско моле¬
кулно тегло
низкопробный (кейто е) с ниски .проби (за
благороден метал)
ннзкбпронзводИтесьныH назкопроизводитслен
(kaйто )) със слаба производителност
низкопрочный (който е) с малка [еиска]
якост
низкбCёрнйстыH хим. (к-йто )) с ниско съ¬
държание на сяра
низкосортный долнокачествен, лошокачествен
низкбствOслныH гор. нискостъблен
низкотемпературный ниcкктснпературсе
низкоугсербднстыИ мет,хим. писковъглеро-
дсн, (който )) с нас-о съдържание пи въг¬
лерод
низкбчлстбтныH ел. енcкочсстотее
низменность ж геол, низана, низка равнина
речная* речна низини
низовье с реки геол, долно течение ни река
никесевокадйиовый никсло-кадмиев
никелевый никелов
никелйн м 1. манер- ни-елин (ни-елов ар¬
сенид) 2. мет.ел. никелин (никел-меД-
цинкога съпротивителна сплав)
никелиров-нио с никелиране
гмсьванбтехнИчёскбё вж. никелирование,
электролитическое
контактное контактно никелиране
эсёктр-снтHческ-о електролитно [галва¬
нично] никелиране
никелировать никелирам
никелировка	никелированио
никель м хам. никсл, N1
азотистыИ никелов нитрид
32	Русюо-българскн политехнически речник
азбтнокHссыИ никелов натрит
—, ббристый никелов борид
/-•, бромистый никелов бромид
—	в форме грМнул вж. никель, гранулирован¬
ный
—	в чушкмх никел ни блокове
гранулированный гранулиран никел, ни¬
кел ни зърна
иодистый никелов йодид
катодный катоден [електролитен] никел
~, кислый фтористый' кисел никелов фл\о-
рнд	'
ковкий ковък никел, никел за коване
лепестковый нн-ел ни плочки |пластини]
литой лят никел
марганцовистый мантино-пикслова сплав
металлический метилен никел, никел
мышьяковистый никелов арсснад
огневой металургичен ни-сл
прокатный валцуван никел
—роданистый никелов роданид [тиоцианат]
сернистый никелов сулфид
ссрнокИслый никелов сулфат
углекаслый никелов карбонат
<—, углеродистый никелов карбид
~, фосфористый никелов фосфид
~, хлористый никелов хлорид
цианистый никелов цианид
—, черновой суров [черен] никел
~, чёрный елхим. защитно никелово покритие
чИстый чист [пречистен] никел
щавесовбкHслыH никелов оксилит
~, электролитический електролитен никел
никбль ж опт. Николова призма, никол
(за получаван) на поляризиране светлина)
никбнёль м никонол (никеловакaаозионнaусnой-
чива сплав)
никотин м хам. никотин (алнелоиД)
нимоль м (устойчив на корозия аустенитсн
чугун)
нийбннк м нимоник (огнеустойчива сплав)
ниобат м хим. ниобит, сол ни ниобисвата
киселина
ниобий м хам. ниобий, N5
ннобат м минер. ниобит
нНппсль м напел, вапла, винтов [резбов]
съединител
двойной винтов [резбов] съединител (с
резба в Двата крея)
двухпрорезнбИ мин. двупрорезеп нипел
коллцёвбH пръстеновиден нипел
конёчный красн нипел
—, переходный преходен [еаналатслсн, ре¬
дукционен] нипел
~, промывочный мин. . съединител [нипел]
ни промивното устройство (с гпулнсвия
клапои)
проходной .. ниппель, двойной
редук цонный вж. ниппель, переходный
резьбовой вж. ниппель, двойной
—	с зажимом ел. нипелни -лема
сйЛзбыныИ тресьорка (с резбе)
соединительный вж. ниппель
штМнговый мин. щинтов нипел, напел на
щангата

НИР
498
эксцентричный мин. -есц-нтрйо-n нипол
(приспособление за отклоняване на сонДаж)
эл-еарPоnыH чл. пйп-е на електрод, елек¬
троден нипте
нирезист м нирезист (устойчив на корозия
аустенитен чугун)
нисходящий низходящ; падащ
нит м изм.,остар. нит (вДиница за яркост)
нйа-вйдnыH нишкообразен
пйа-вPо м текст. нйшерводао
качающийся люлсещ с- нйщервооао
рогулечный крилчат нишководач
ниaсврдйттеь м вж. нитсвод
нитсискатель м текст, нйщераърсао
нйатлбвеа ж вж. нйасрад-лйа-ль
ниа-рао-енатеь м текст. раоелйаел на нишки
ниа-роистйа-еъ м с контрольной щ-лью ниш-
еочйстао с прорез
нйт-прдаваатеь м текст, nйшкоnодавaо, по¬
давач на конеца
ниаспpитHгивааееь м текст., обув, нишко-
изтегля', ернецррnъвач
ниа-пррв0онйе м текст, вж. ниатвPо
нитеразделитель м текст. нйщерраздсе ител,
цеп
нити мн 1. текст, нишки; влакна 2. мет.
тънки (като косъм) пукнатини
крестообразные гвоД. нишкова мрсжа,
нишков кръст (на оптически инструмент)
нитка ж 1. нишка 2. текст, конец 3. единична
комуникация (напр. тръба, проводник,
кабел )
~ графика жп. линия (за Движение на вла¬
ковете) на график
игольная горен конец (на шевна ма¬
шина )
~ каната нишка на (конопено) въже
каркасная заздравяващ конец (на шев)
лицевая нишка на лицева страна
машинная швСйная конец за шевна ма¬
шина
~ накала нагревателна жичка (на електрон¬
на лампа)
~, nсреБязроная свързваща нишка
продольная конец по основата
~ р&зьбы гребен [спирала] на резба
р-льсовая жп. релсова нишка
~ трубопровода линия на тръбопровод (еди¬
нична тръба)
утка конец по вътъка
цветная тлф. разделна цветна нишка
(за разпознаване при многожични кабели)
оелnPчnая долен конец (на шевна машина)
~ червяка гребен [спирала] на червяк
швейная конец [конци] за шев, шевни
конци
нйтки мн конци
вышивальные конци за бродерия
вязальные конци за плтаснс
глянцевые гланцирани конци (апрчти-
рани и полирани)
~ для тсёnИоссеиx ц-лтй конци за технически
цели
льняные ленени конци
особо прочные обущарски конци
рыночные търговски конци, конци
хлопчатобумажные памучни конци
шёлковые копринени конци
пйткоейоатсль м пищкрйзTласевач (на ма¬
шина за шиене на обуща)
пйабмсар м опт.,изм. пиарнсаър
ниаPп м хим. нитон, Nt (остаряло наимено¬
вание на радон, Дп)
пйтраелбH м мчт. (легирана стомана за азо¬
тиране)
нитрамйд м хим. нйсранйд, амид на азотната
киселина
нитрамйн м вж. нитрамйд
нитрат м хим. нитрат, сол на азотната кисе¬
лина
~ алюминия алуминиев нитрат
~ аммония амониев нитрат
~ бария бариев нитрат
~ висмута бисмутов (III) нитрат
~ висмута, оспрвпOH основен бисмутов ни¬
трат
~ жел-за железен (И или III) нитрат, феро-
ияи фсрипйтрат
~ калия калиев нитрат
~ кальция калциев нитрат
~ магния магнезиев нитрат
~ м-ди меден (II) нитрат, куприпиараа
— нЧтрия натриев нитрат
~ олова калаен (II или IV) нитрат
~ свинца оловен (II) нитрат, пеумбрниараа
~ серебра сребърен нитрат
~ уранйла урапилписраа
~ цСзия цезиев нитрат
нитратор м хим. ^^итpааор] апарат за нитри-
ране
нитрация ж хим. нитрация, питриран-
нитрид м нитрид, съедин-ние на азота с раз¬
личии метали
~ алюминия алуминиев нитрид
~ бария бариев нитрид
~ ванадия ванадиев нитрид
~ железа железен нитрид
~ калия калиев нитрид
кальция калциев нитрид
~ крСмния силициев нитрид
~ мСди мсдтн нитрид
~ натрия натриев нитрид
~ олово калаен нитрид
~ ртути живачен нитрид
~ титана титанов нитрид
~ урана уранов нитрид
~ фосфора фосфорен нитрид
нитрил м хим. нитрил, алкилцианид
~ акриловой кислоты акрилонитрил, нитрил-
на акриловата киселина
~ бензойной кислоты бензонитрил, нитрил-
на бензо-ната киселина
~ капроновой кислоты еапронпиарйЛ] ни¬
трил на капроновата киселина
~ малоновой кислоты налрп(р)нитриЛ] ни¬
трил на малоновата киселина
~ масляной кислоты бусиронисриЛ] нитрил
на маслената киселина

499
НИТ
~ миндальной кислоты DL-бeчзалдсхндпн-
анхкдрнн, инкрнл на бедoйтиита кисе¬
лини
~ нит—тбoнзTинтИ кислоты	нитробензони¬
трил. ннт-нп на ннкрт6счзоснека киселина
— 6кснкиспоты хиартксичнкрил, нитрнл на
хидртксикисслине, апeтхтпkнсeлячи
~ ■ п—тенTновой кислоты ероентччнтрил, нн-
трял пи nртнитнтваmа киселина
~ уксусной кислоты ац-тоннкрнп. нитрил на
оцетната киселина
~ фталевой кислоты фталоня-рил, нй-рял
ни фталсвата киселина
~ янкИ-ной кислоты суeцитчочитрил, ннтрнп
на янкарната кис-пниа
ник-нпогpувва ж хим, ннт-нпова груда'
»нm—иртвачиo с мст.,терм, инкрнранс, азо-
тнрече; хим. нн-рнречо
ни-вИрова-ь 4»'-»-.^ азо-ирам
«нкрйк м хим. нн-рит, сол на азотистата иксе-
пнче
~ аммония амониев нитрит
«алия калнен нитрит
~ натрия натриев мятрят
~ серебра сребърен нитрит
~ цОзия цсзнсв нитрит
нит—ифнкаmт— м нн-рнфиеатор
ни-рифнеИция ж биохим. нитрификация (оки¬
сление нс азота в почвата)
ннт—ифнцИ—овать ниmрифнпнрем
нитроамЙ» м хим. нИтроамян
мя-роиннлйн м хим. чнmртанипнн
ннт—о6oчзапьдсгйд м хим. нитробонзалдохид
нит—т6снзйл м хим. ннтро6oнз»п
нит—т-тнзTл м хим. читрт6-нзоп, ннт—обонзсн
нитро-у-Ин м хим. нитрт-уmан
ннт—твачи- с хим. ин-ркран- (вкарване нс
китрсаррпз в органични съеДинсния)
ткислИкeпьноe ткнспнт-лнт нитрнране
миm—тглнпс—Hч м хим. нитроглицерин, гпн-
цдриитрнчк-рат, тринитртглнц-р»н
митрогруева ж хим. интрогруда
ниmвтгуаннайн м хим. мк-рогуичндя»
нитроза ж хим. нитроза (разтвор нс азотни
окиси в сярна киселина)
ниmвозаййн м хим. ннт роз амия
нитрозЙл м хим. иитрозогруда, ниmртзнлна
груда
хло—истый ннmртзнлхпорнд
ннт—озЙрованно с хим. чнтртзира»o, вкарване
{получаване] ни иитрoзтгруда
ннт—озобoнзOп м хим. ннтрозобензол, нитро-
зобензен
ннкрозогруппа ж хим. иитpoзoгpyда. ннmвт-
зилиа груда
яитрозоe—асйтeпь м хим. нитрозтбагр»по
(бейцово багрило зс памук)
ннm—озтчафтOл м хим. нитртзтнафтoл, нафто-
химоксим, мир-аноно масло
нитртeапьцHт м минср, читртkапцнт
ниm—тeлeтчатка ж вж. нит—опoппюлOза
нит—оe—исИтeпь м хим. ннтрт6агрнпт
ж нитроцелулозен лек
^и-роелей м нитртцслупозно ловяло
ннтвткснл6л м хим. интpoкcнпоп, ннтртkсн-
лен
нитролак м ннтроц-пупоз-н лак
бесцветный безцветен лек (Допълнителна
антикорозионна защита)
окрашенный пигментиран нитроцелуло¬
зен лек
ннкромагнозЙт м минср. нитромагнезит
нй-ромета» м хим. нитртмeтан
ннтвтйТт— м хим. нит-ойoтъ- (зе определяне
нс азотна и езотиста киселини в съеди¬
нения н разтвори)
нитрон м 1. хим. интрон 2. ннт—он (търговско
наименование нс пслиахрuлкuтрuлни влак¬
на )
мнт—опарафйчы мн. хим. ннтропарефнин
ннкроп—онзводнот с хим. мятропроизводне
нит—тстeдинёниe с ннтртсъoдинoинe (съдържа
една или повече нитрогрупи. свързани зс
въглероден атом)
ароматИч-сеот ароматно ннтросъодиноннс
ниm—тсеИрты мн. хим. нитрoалкохопн
нит—тттлуTл м хим. »итрттолуоп
ннт—тфoнTл м хим. ннтрофтиоп
ниm—тхлт—бoнзOл м хим. ннтртхпор6oнзоп
ниm—охло—офTрй м хим. нитртxпо-офo-й, три-
хпорникртй-mан
ннт—тцeлпюлTза ж хим. нитроцелулоза, це¬
лулозен нитрат
нитроцементация ж терм, карбони-ри-ако,
пначнрачс, нитроцeмeнтацин
нит—тшёпe м текст. нитроцелулозна (изку¬
ствена) коприни
нитроэмаль ж нитроцелулозен (емайл-) лак
нит—оэтан м хим. нитртoтан
ннтвтэфИ— м nикрт-meр, отнлон осте— пи азот¬
ната kнс-пина
нитрующий хим. ннтриращ
нить ж 1. текст,, мишке; прежде 2. мсх.
нишка 3. ел. кишке, жичка
асбОстовая азбестова нишка
~ апeтакчтгт шёлка .^-.-4. няшка [прожди]
-нспнвапьная ел. двтИчосенрални жичка
(на електрическа хрушхе)
6опойeт—Иаeскан ел. -олтмeтриана няшке
вертикальная геоД. вертикална няшка
(нс оптичен урсд)
низНриая геоД. визирка нишка
вольфрамовая ел. волфрамова няшка
[жичка]
>■», ворсовая текст. флорка нишка
го—нзтнmапьнан геод. хтриsтителчи ниш¬
ки (не урсд)
зигзагообразния ел. зигзагообразна миш¬
ка [жичка]
~ капHпьчин ел. нажсжасма нишка [жички]
кадрTновая кедртчтва няшка
кварц-вая ел. кварцова нишка
«о—дкая кордона дрожди, «орд
кручёная прссукана нишка, прссукана
прежда	_
кручёная ас-Сстовая стр. усукеч аз-остов
шнур (уплътняващ топлсизaлcцискрк ма¬
териал )
«w, латeeснан хзуч. летексие ' нишка

500
них

мотллсИческмя метална нишка [жички]
—	микрометра геод. нишки на микрометър
—	нагрев- ел. нагревателни жичка
~ нмкМла ел. 1. вж. нить, калильная 2. ото¬
плителна жичка (не електронна лампа)
—	нак-лм, активированная активирани ото¬
плителна жички
—	накМса, точечная точкови отоплителни
жички
—	накасивaннa вж. нить накМла 1 и 2
—	окулярной сОтки нишка ни окулярна мре¬
жа ' (напр. на микроскоп)
основная основна нишка, прежда за
основа
пл-вающая текст, плаващи [флотараща!
нишки
плавкая ел. стопяема жичка (напр. в
преДпазипелне вложка)
подвижная подвижна нишка (в оптични
уреда)
подксЛдбынаа подложна нишка
пблиайHднля полиамидна нишка
~, проводниковая ел. токова нишка
/-•, резьбовая гребен [спирала] ни резби
рёслсбвая жп. релсова нишка, (изолиран)
участък от железопътна релси (за нужди
на осигурителна инсталация)
сердцевинная сърцевини, сърцс (не сто¬
манено ала конопено въже)
спир-льная ел. спирална нишка [жички]
стеклянная стъклена нишка
текстильная текстилна нишки
тбрйрбвмннаа ел. торирана (отоплителна)
жички
—	трубопровода тръбопровод, линия ни тръ¬
бопровод (единични тръба)
угольная ел. въглснови нишки
уточная вътъчна нишка; вътъчни прежди
фасбннмя ефектни нишка, ефектна прежди
фибрбИноваа текст. фаброинова нишка
филаментная елементарни нишка
хсбпчатббуйажная памучна нишка, па¬
мучна прежда
швОИная шсвен конец
шёлковая копринен конец
—, шерстян-я вълнена нишка
шпульная вътъчна прежда
ннхМрт м меп. (хaомникeлег чугун с голяма
съпротивителна способност на траене)
нихром м мет. нихром (хромнllK)л-вu сплав)
ниша ж наша; мин. наша, камера
окбннла (поД-) прозоречна ниша
подбруствернмя воен. подбруствсрни ни¬
ша
рмзгружЛющая мин. разтоваръчна наша
~ -укрытие мин. ниши-скривалище, скри¬
валище
шандорная хидр. шиндорни наша
нобОлий м хим. нобелий, No
нбволаки мн хим. (mермаплае:гulчнu фенол-
■ формалдехидна смола)
новбстрбйкл ж ново строителство,нов строеж
ног" ж 1. крак; опора, подпори 2. стр. рсбро;
мсртсю
вышки мин. стойка на пирамида
копр" мин. стойки ни кули
опоры стр. стъпка ни опори
станины крак [опори] ни тяло {на мешана)
стропильная ребро (от покривен греДоред)
стропильной формы стр. надлъжница»
надлъжна носеща греди (напр. в мостова
конструкция )
телескопическая телескопии подпора
—, шарнирная шарнирни подпора, крак на
шарнир
~ шасси ав. стойка на колесника
кож м нож; резачка
бИте-льный текст, бисщ нож
—	бброздбрёза с.сг. нож на браздорсза
вращ-ющиНся въртящ се нож
врубовой мин. подкопен нож
вставной сменяем нож (нойто с) снема
напр. при точене)
высёкМслныH полигр. обрсзсн нож
гидравлический хидравлични обрезвачка
гильотинный полигр. гилотинсн нож
гладильный дърв. гладалсн нож
двух гр-ни ый двустранен нож
дисковыИ хаат.,п-лuга.,с.ст. дисков нож
~ для свинц" ел. нож за (рязин) на) кабел,
монтажен нож
дукторныИ полигр. дукторсн нож
закройный сарашка нож
зубчатый полигр. нож за перфориране
касёвбчныH дърв. фасонен нож (ни фал-
цовъчно ренде)
кегельный полигр. котелен нож
—	ковш" (копаещ или загребващ) нож ]ръб[
ни лопатата (напр. не багер)
контМктныИ ел. контактен нож (резе-
динителен )
—	косилки с.ст. нож на косачка
копулировочный с.ст. нож за присаждане
ни -алсм
крестообразный кръстообразен нож (напр.
на месомелачка)
круглыИ харт. кръгъл нож
ленточный текст,обущ. лентов нож, нож
от лента
сбпастныH с.ст. лопитков• нож (не лемежа
не плуге)
лущильныИ дърв. нож за белене, лющален
нож
мездрильный нож. нож за обсзлешивине
монтёрский вж. нож для свинц"
неподвижный |нижниИ] неподвижен [до¬
лен] нож (не книговезка обрезгичка)
окулировочный.с.ст. нож за присаждане
ни пъпка
опорный вж. нож, неподвижный
отбоИныИ текст. снсмащ [чистачсн] нож
отрезной нож за рязане; нож' за разряз¬
ване
переплётный полигр. книговезки нож (ръ¬
чен)
м. подкормочный с.ст. подхранващ лемеж
(на mороризпаеД)Лиm)лен култиватор)
п оч вофрезы с.ст. нож на почвена фроза
разрывной вж. нож, разъединителя

501
—	разъединителя ел, разделителен (контак¬
тен) нож
ракельный полигр. ракелен нож
роликовый ролков нож (за рязане на
тръби )
рольный харт. ролков нож
~, садовый с.ст. овощарски нож, косер
сапожный обущарски нож	.
~, скалывающий стр. нож за разкъртване
складной сгъващ се нож, джобно ножче
скрепера стр. (режещ) нож на скрепер
снимающий обр.мет. шабър
строгальный дърв. нож на ренде
фальцевальный полигр. фалцовалЬн нож
~, фасонный профилен нож
циклевальный дърв. нож за циклене
черенковый с.ст. черясло,	(обикновен)
нож на плуг
—	черпака вж. нож ковша
—	штампа режещ нож | режещо приспособ¬
ление, режещ ръб1 'на щампа; отрязана
щампа
штукатурный зидарски нож
ножевйдный ножообразен
ножедержатель м дръжка [чирен] на нож
ножик м платиновый платиново ножче (ла¬
бораторно )
ножка ж 1. пета, основа, корен (на зъб от
зъбно колело) 2. краче, крак (на маса, стол)
—	верстака дърв. пета |опора| за рендосване
—	зуба пета [основа] на зъб (от зъбно ко¬
лело)
—	лампы ел. 1. краче на лампа 2. дъно на
лампов балон
—	лопатки корен [основа! на лопатка (на
парна турбина)
—	пластины пета на плоча (на акумулатор)
—	циркуля изм. рамо па пергел
—	штангенциркуля изм. челюст на шублер
ножницы мн. ножица, ножици
автоматические автоматична ножица
аллигаторные обр.мет. алигаторна но¬
жица
буровые мин. сондажни ножици (при
ударно сондиране)
вибрационные вибрационна ножица
высечные ножица за изсичане (на кри¬
волинейна очертания в ламарина)
газонные ножица за трева
гидравлические хидравлична ножица
гильотинные обр.мет. гилотиниа ножица
(с двуколянов задвижващ вал)
~ горячей резки ножица за горещо рязане
~, двухдйсковые двудискова ножица
дисковые дискова ножица
~, заготовочные ножица за разкронване (на
плоски и профилни пръти)
закрытые ножица със затворена кон¬
струкция (обезопасена )
колено-рычажные (гилотинна) коляно-
лостова ножица (с наклоняващ се по дъга
нож )
—	кривошйпные кривошипна [колянова] но¬
жица
______	ном
кровельные (ръчна) ножица за ламарина,
тенекеджийска ножица
кромкокрошйтельные мет. ножица за
изрязване на краища
кулачковые вж. ножницы, однокривошйп-
ные	ш
летучие мет. летяща ножица (движи се
заедно с материала и същевременно реже)
листовые ножица за ламарина
ловильные мин. ловилни ножици (при
сондиране)
маятниковые махална ножица
медницкие (ръчна) ножица за мед |ба-
кър|, тенекеджийска ножица
механические механична ножица, ножица
с механично задвижване
—	, обрезные ножица за обрязване, обрезна
ножица
однокривошйпные едноколянова ножица
(за малка дължина на рязане)
~, открытые ножица с отворена конструк¬
ция ( необезопасена)
параллельные мет. ножица с успоредни
ножове
парнодйсковые вж. ножницы, двухдйско¬
вые
—, педальные ножица с педално управление
приводные вж. ножницы, механйческие
раздвижные вж. ножницы, буровые
ручные ръчна ножица
рычажные лостова ножица
сортовые обр.мет. ножица за профилни
пръти
супортные супортна ножица (движи се
заедно със супорта)
угловые [уголковые] ножица за (рязане на)
пръти с ъглов профил
универсальные универсална ножица
хирургические хирургическа ножица
—	холодной резки ножица за рязане на сту¬
дено
ш пар уточные текст, широкодържателна
ножица
ножной крачен
ножны мн ножница, кания
ножовка ж 1. дърв. ръчен трион 2. (ръчна
или машинна) ножовка (със сменяеми ре¬
жещи листове)
машинная ножовка за машинно рязане,
машинна резачка (за метал)
механйческая вж. ножовка, машинная
обушковая трион с едностранен ряз
приводная вж. ножовка, машинная
~, садовая овощарски трион
слесарная шлосерска [ръчна] ножовка
—	столярная дърводелски трион
ноздреватость ж геол, шупливост, порестост;
наличност на кухини
ноздреватый шуплест, порест
ноздревйна ж шупла, пора; кухина
нозеан м минер. нозеан
нозеанйт м петр. нозеанит (богата на нозеан
разновидност на базалта)
нок м кораб. нок (напр. на реята)
номенклатура ж номенклатура

ном
*02
женевская хим. женевска номенклатура
~ карты геод. номенклатура на карта
отраслевая отраслова номенклатура
~, продукции производствена номенклатура,
номенклатура на продукцията
~, рациональная хим. рационална номен¬
клатура
нОмер м абонента тлф. номер на абоната
атомный хим. атомен номер
вызывной тлф. повиквателен номер
высокий текст, фин номер
~ детали, идентификационный идентифи¬
кационен номер на детайл
~, инвентарный инвентарен номер
коллектйвный колективен [сериен] номер
(телефонен )
~ нити текст, номер на нишката
октановый авто октаново число
~, серийный вж. номер, коллектйвный
~ сйта номер на сито
~ элемента, порядковый физ. пореден номер
на елемента
~, эффективный атомный ефективен атомен
номер
номеронабиратель м тлф. (номеро-) избира¬
телна шайба
номинал м номинал, номинална стойност
номограмма ж мат. номограма
сетчатая мрежова номограма
тахеометрическая геод. тахометр ич и а но¬
мограма
номография ж мат. номография
нониус м изм. нониус
дуговой дъгов нониус
линейный линеен нониус
оптический оптичен нониус
~, спиральный нониус с (архимедова) спи¬
рала (в универсален микроскоп)
угловой ъглов нониус
нонпарель ж полигр. нонпарей, нонпарел
(6 пункта)
нонтронит м минер, нонтронит, хлоропал
норбергит м минер, норбергит
норденшельдйт м минер, норденшелдит
нордмаркйт м петр. нордмаркит (разновид¬
ност на алкални сиенити)
норйт м петр. норит
нория ж кофичков елеватор (за течни и на¬
сипни материали), нория
разгрузочная разтоварен кофичков еле¬
ватор
норма ж икон.,полигр.,мат. норма □ вводить
новые ~-ы въвеждам нови норми; не
выполнять ~-у не изпълнявам нормата;
нйже ~-ы под нормата; разрабатывать,
-х-ы разработвам норми; сверх ~-ы над
нормата
~, аккордная акордна норма
амортизационная амортизационна норма
ведомственная ведомствена [отраслова]
норма
~ времени норма за време
~ выработки норма за изработка [изработ¬
ване], трудова норма
габаритная габаритна норма
~, комплексная комплексна норма (напр. за
добив на 1 тон възлита)
~, кормовая с.ст. кръмна норма
опытно-статистическая опитно-статисти¬
ческа норма
~ поезда, весовая жп. норма за тежина на
влака
.производственная производствена норма
расходная разходна норма (напр. на
материали, на гориво)
санитарная санитарна норма
~ снабжения норма за снабдяване
~ технико-экономическая технико-икономи-
ческа норма, технико-икономически	по¬
казател
~, хронометражная норма, получена чрез
хронометражно наблюдение
нормализация ж 1. терм, нормализация,
нормализиране 2. нормализация (напр. на
масово произвеждани детайли)
светлая нормализация в защитна атмос¬
фера
~ чисел изч. нормализиране на числата
нормализованный нормализиран
нормаль ж 1. нормала, ведомствен стандарт 2.
детайл [възел, изделие! от ведомствено
установена нормала 3. мат. нормала (към
крива линия)
главная геод. главна нормала
~, заводская заводска нормала
~, оптйческая оптическа нормала
нормальность ж хим. нормалност
норматив м норматив, икономическа норма
нормативный нормативен
нормирование с нормиране
расчётное нормиране по изчисления
, технйческое техническо нормиране
~ труда нормиране на труда
нормировщик м нормировчик
нортупит м минер, нортупит
нос м 1. нос, връх (напр. на чук) 2. нос (на
кораб)
клйперный кораб, клиперски нос
~, ледокольный нос на ледоразбивач
~ напйльника връх на пила
~ судна нос на кораб
носйлки мн носилки
~ ковша леяр, носилки за кофата (ръчно но¬
сене)
носитель м 1. носач, носител 2. опора, стойка,
носеща конструкция 3. хим. подложка
(на катализатор) 4. изч. носител (на
данни), (технически) носител
~ алгоритма носител на алгоритъма
~ данных носител на данни, технически
носител
~ записи носител на запис
~ заряда ел. носител на заряд [товар]
изотопный ядр. изотопен носител
~ информации носител на информация
~ катализатора подложка на катализатор
~ кислорода хим. носител на кислород
~ команд изч. носител на команди
~, магнитный ел. магнитен носител
осаждённый ядр. утаен носител

503
ОБВ
—	ракетного оружия воен. носител на ракетно
оръжие
—, удерживающий ядр. задържащ носител
—	ядерного оружия носител на ядрено оръжие
носок м 1. носова част 2. текст. (мъжки)
къс чорап
—	ковша улей на (леярска) кофа
—	лемеха с.ст. връх на лемеж
—	молотка остра част на чукче
—	резца обр.мет. връх на нож
—	распылителя авто накрайник на разпръс¬
квана (на дизелов двигател)
—	якоря кораб. връх на котва
мотовский отнасящ се до НОТ [научна орга¬
низация на труда]
нувистор м елн. нувистор, миниатюрна мета-
локерамична лампа
нуклид м ядр. нуклеид, нуклид
короткоживущий краткоживеещ нуклеид
нуклон м ядр. нуклеон, нуклон (протон или
неутрон )
бомбардирующий бомбардиращ нуклеон
вторичный вторичен нуклеон
парный сдвоен нуклеон
—, первичный първичен нуклеон
эквивалентный еквивалентен нуклеон
нулевйк м стр. специалист по нулевия цикъл
(напр. подготовка на площадка, изготвяне
на фундаменти)
нулевой нулев
нуль м нула
абсолютный абсолютна нула (—273,15ОС)
—воёнтность ж хим. нулева валентност
—	-вектор мат. нулев вектор
—-гальванометр ел. нулев галванометър
—индикатор физ. нулев уред, указател за
равновесие (при нулеви методи на измер¬
ване); авт. нулев индикатор
—компаратор нулев компаратор
—, машинный изч. машинна нула
—орган вж. нуль-индикатор
—пункт геод. нулев пункт, нулева точка
—указатель ел. указател на нула
—	функции мат. нула [нулева стойност]
на функцията	'
—	шкалы изм. нула на скалата
нумератор м 1. номератор (телефонен или
звънчев) 2. орг. номератор (за номериране
на страници)
нумерация ж 1. номерация 2. номериране
—	колодки номерация на калъпите (обущар¬
ски)
—	нйтей текст, номерация на конците
—	пряжи текст, номерация на преждата
—	страниц полигр. номериране на страниците
нумеровать номерирам
нутация ж мех. нутация (колебание на оста
на въртящо се тяло)
нутромер м изм. вътромер
—, жёсткий калибър-пръчка, щихмас
индикаторный вътромер с индикатор [из¬
мервателен часовник]
конусный измервателна конусна игла
(за малки отвори — размерът се определя
по потъването на иглата)
микрометрический микрометричен вътро¬
мер
оптический оптичен вътромер
—, резьбовой вътромер за вътрешна резба
сферический вътромер със сферични
краища
—, цанговый цангов вътромер (за малки от¬
вори )
цилиндрический вътромер с цилиндрични
краища
—, шариковый индикаторный сачмен вътро¬
мер с индикатор (за малки отвори)
—, шарообразный вж. нутромер, сферический
нутхёбель м дърв. фалцовник, нутовник (вид
ренде )
нутч м вж. нутч-фильтр
—фильтр хим. нутч-филтър, бюхнерова фу¬
ния (лабораторна)
нутчевацие с хим. филтруване с нутч-филтър
ныряло с дълго бутало, плунжер
ныряние с плуване под вода, гмуркане
ньюберйт м минер, нюберит
ньювёль 'м нювел, невалс (топлоизолационен
материал )
ньютон м изм. нютон (единица за ■ сила)
ньютонйт м минер, нютонит (смес от алунит
и каолинит)
нюанс м текст, нюанс, оттенък
нюансирование с текст, нюансира не, тон на
цвят
нюсьерйт м минер, нюсерит (разновидност на
пироморфит)
о
обандербливание с полигр. поставяне на бан'
дерол
обапол м дърв., стр. дъска-капак (откъм
кората), таванка
—, дощатый вж. обйпол
обвал м I срутване, сриване; мин. обру-
шване, пропадане; хлътване 2. геол, сру-
тище (на големи скални маси); (снежна)
лавина
~ берега сриване на брега
—, горнный минно обрушване [пропадане,
срутване]
— формы леяр, разрушаване на формата
~ шихты мет. засипване [насипване] на
шихтата
обваливать 1. срутвам, сривам; събарям 2.
затрупвам, насипвам (околовръст)
обвалование с хидр. обвалване, обкръжаване
[укрепване] с насип или вал
обвалованный обкръжен [укрепен, защитен
с насип или вал
обваловка	вж> обвалование
обваловывать укрепвам [защищавам] с насип
или вал, обвалвам
обварка ж L маш. опорен праг [пъстрей!
(на вал) 2. зав. наваряване (напр. на изно¬
сена шийка)

ОБВ
504
обведение с очертаване, ограждане; изтег¬
ляне с туш, туширане (начертаното с молив)
обвее м кораб, (защитна) висяща преграда
обветренный подложен на (разрушителното)
действие на вятъра
обвод м 1. обграждане; обикаляно; ивица,
перваз (по краищата) 2. хидр. отклоня¬
ване, обход; отклонителен [обходен! тръ¬
бопровод, байпас 3. обвод, форма на кор¬
пуса (на кораб)
~ воды водно обграждано.
~, круговой (захранващ) пръстен (напр. на
тръбопровод за вода, пара, сгъстен въздух)
~ мйделя кораб), форма на мидел-шпангоута
~ судна обвод, форма на корпуса на кораб
~ фюзеляжа ав. пояс на тялото (на самолет)
обводка ж 1. направляваща, водач (напр.
на въже около ролка); мет. водило (при
валцуване) 2. ивица, кант; кож. вардало,
кант (на обувка) 3. очертаване, ограждане
(с черта); опасвано; заграждане (с ог¬
рада, с ров) 4. изтегляне с туш, 'туширане
(начертаното с молив)
обводнение с 1. обводняване,’ осигуряване
[снабдяване] с вода; водоснабдяване 2.
оводняване, насищане с вода (до първона¬
чалното водно съдържание); мин. оводня--
ване, навлизане на вода 3. кож. накисване,
обводняване
~ месторождения оводняване ча находище
(минно)	’
~ нефтеносного пласта овоаняване на нефте¬
носен пласт
~ скважины оводняване на сондаж
~ шкуры накисване [обводняване] на ко¬
жата
обводнённость ж 1. (степен на) обводненост
2.	наличие или количество на водата (в
почва, в земно пространство)
обводнённый обводнен, осигурен [снабден! с
вода
обводный заобикалящ, околовръстен, око¬
лен; обходен, обграждащ
обводы мн судовые форма [очертания] на
кораб .	.
обвязка ж 1. обвързване, превръзка 2. стр.
(укрепителен, свързващ) пояс; (съедини¬
телна) рамка
~, боковая стр. вертикална рамка
верхняя 1. надлъжна хоризонтална греда
(напр. на покривна ферма) 2. горен пояс
~, дверная рамка на врата; каса на врата
~, железобетонная стоманобетонен пояс
оконная рамка- на прозорец
проволочная обвързване [превръзка! с
тел
продольная надлъжно свързване
обвязывать 1. стр. обрамчвам, свързвам
чрез рамка; опасвам 2. текст, оплитам,
изплитам краища; обточвам с плетене
обгон м изпреварване; трансп. надминавано
обгонять изпреварвам, надминавам
обгорание с обгаряно, овъгляване
~ заклёпочных головок обгаряне на китови
глави '
~ клапанов обгаряне на клапаните
~ контактов ел. обгаряне [износване) на кон¬
тактни тела
~ угля изгаряне на въгленов електрод (вол¬
това дъга)
~ электродов 'ел. обгаряне на електроди
обгорать обгарям, овъглявам (се)
обделанный 1. обработен 2. стр. облицован;
обшит
обделка ж 1. дообработване; (последно) за¬
чистване, оглаждане, завършване (на об¬
работка); обработване 2. стр., мин. об¬
лицоване, обшиване
блочная облицовка с блокове (напр.
каменни)
каменная облицовка с камък [каменни
блокове!
~, капитальная постоянна облицовка
~ кладкой иззиждане (отвътре), обшиване
със зидария
~, туннельная облицовка па тунел
~, тюбинговая облицовка с тюбинги
обделывать облицовам, покривам (напр. с
камък, с тапети)
обдйр м обелена кора (дефект на дърво)
обдирать 1. обстъргвам грубо (на струг)
2.	обелвам (кора на дърво)
обдирка ж 1. грубо обстъргване (на струг)
2.	обелване (на кора)
~, ; рубая вж. обдирка 1
~ заусенцев и:-- чистване на мустаци (на
струг )
~ зерна с. ст. лющене -[огрухване| на зър¬
ното
~ коры обелване на кората
~ наждаком почистване на шмиргел
~, скоростная скоростно (грубо) обстърг¬
ване (на струг)
~ стекла грубо шлифоване на стъкло
обдирочно-обтешный (използуващ се) за грубо
обстъргване
обдйрочно-шлифовальный (използуващ се) за
грубо шлифоване
обдув м обдухване, продухване
~ цилиндров обдухване [продухване, очист¬
ване чрез духане| на цилиндрите (на дви¬
гател с вътрешно горене)
обдувание с. вж. обдувка
обдува1ь обдухвам, продухвам, очиствам чрез
духане (с въздух); издухвам
обдувка ж обдухване, продухване, очистване
чрез духане (е въздух); издухване
~ воздухом обдухване [почистване] със (сгъ¬
стен) въздух
~, дробеструйная сачмоструйно почистване
~ дробью вж. обдувка, дробеструйная
~ котла продухване на котел
пескоструйная песъкоструйно почистване
~ поверхностей нагрева продухване на на¬
гревателните повърхности (напр.на котел от
напластените пепел, сажди)
обеднение с обедняване
~ носителями тока ел. обедняване [намаля¬
ване на броя] на токоносителите (полупро¬
водникова техника)

505
~ почвы обедняване на почвата
~, равновесное ядр. равновесно обедняване
~ рудной жилы мин. обедняване на рудната
жила
— смеси обедняване	на (горивната) смес
~ топлива ядр. обедняване на горивото
обеднённый обеднен
ооезвбженный обезводнен
обезвоживание с хим. обезводняване, дехид-
ратиранс, изсушаване; пресушаване
~ нефти обезводняване на нефта
~ осадка обезводняване на утайката
обезвоживатель м хим.	1. обезводняващо
средство 2. обезводнител (апарат)
проточный обезводнител с непрекъснато
действие
центрифугальный центрофугален обез¬
воднител
обезвоживать пресушавам, лишавам ог вода
[влага];- изсушавам; изцеждам (излишната)
вода; обезводнявам (чрез нагряване, фил¬
труване)
обезволашивание с нож. обезкосмяване, обез-
власяване
механическое механично обезкосмяване
~ намазью обезкосмяване 'чрез варосване
(намазване с разтвор на гасена вар)
обезвреживание е обезвредяване, обезвреж¬
дане
~ газа обезвредяване на газ
~ сточных вод обезвредяване [пречистване]
на отпадни води
обезвреживать обезвредявам
обезгаживание с хим. обезгазяване; деаера-
ция
обезгаживать обезгазявам
обезжелезивание с воды обезжелезяване на
водата
обезжиренный обезмаслен
обезжиривание с обезмасляване
~ растворителем нож. обезмасляване с раз¬
творител
~, химическое елхим. химическо обезмас¬
ляване
~, электролитическое елхим. електролитно
обезмасляване
обезжириватель м обезмислител
обезжиривать елхим. обезмаслявам, отстраня¬
вам мазнината (от метална повърхност
преди покритие)
обеззараживание с обеззаразяване; дезин¬
фекциране; ядр. дезактивация (на бойните
радиоактивни вещества)
~ воды обеззаразяване на водата (напр.
чрез хлориране)
обеззараживать обеззаразявам, дезинфекци¬
рам
обеззоливание с 1. отстраняване на пепелта,
обезпепеляване 2. кож. обезваряване, обез-
варосване
обеззоливать 1. отстранявам пепелта, обезпе-
пелявам 2. кож. обезварявам, обезваросвам
обезлесение с гор. обезлесяване, оголване
(на местност)
обезличенный ' обезличен
	 ОБЕ
обезличка ж в работе обезличаване на рабо¬
тата (организация на работа, при която
липсва лична отговорност за изпълнението,
за поддържането на машините, инструмен¬
тите )
обезмасливание с обезмасляване
обезрепё ива ние с текст, обезбутрачване, пре¬
махване на бутрак
обезрепёивать текст, обезбутрачвам
обезуглероженный хим., мет. обезвъглеро-
ден, (който е) с отстранен въглерод [с
намалено съдържание на въглерода I .
обезуглероживание с обезвъглеродяване (при
нагряване на стомана за валцуване, коване,
щамповане, термообработване)
~, поверхностное повърхностно обезвъгле¬
родяване
обелиск м арх. обелиск
обер-мастер м главен майстор	.
обёртка ж 1. обвиване, загъване, опаковане
2.	амбалажна хартия; обвивка, амбалаж
обертон м физ. обертон
обёрточный обвивен, амбалажен,	(използу¬
ващ се) за амбалаж [увиване]
обескислороженный обезкислороден,	(харак¬
теризиращ се) с понижено съдържание
на кислород
обескислороживание с хим. обсзкислородява
не, пречистване от кислород; извличане н
разтворен кислород (във вода)
обесклёивание с вина хран. избистряме [би¬
стрене! на виното
~ шёлка текст, отстраняване на середина
(чрез изваряване на източената коприна),
обезсерициняване
обескоривание с с. ст. снемане на кората,
обезкоряване
обескремнивание с хим., мет. обезсилиця-
ване, отстраняване на силиция; намаля¬
ване съдържанието - на силиций
~ воды обезсилицяване на водата
обеспечение с 1. осигуряване 2. гарантиране;
гаранция
~ безопасности полётов ав. осигуряване бе¬
зопасността на полетите (радиопеленги-
ране и въздушна служба за времето)
~, информационное осигуряване [своевре¬
менно получаване] на информация
~, материальное 1. материално осигуряване,
осигуряване на материалите 2. материална
гаранция
~ полётов, штурманское ав. щурманско | на¬
вигационно] осигуряване на полетите
~ самолётовождения, земное ав. осигуряване
земно управление на самолета
социальное обществено осигуряване
техническое техническо осигуряване
обеспеченность ж стока осигуряване на от¬
тичането (при оразмеряване на канализа¬
ционна мрежа )
обеспыливание с обезпрашаване
~ воздуха* обезпрашаване на въздуха
дорог обезпрашаване [почистване]- на
пътищ ата

ОБЕ
56®
обеспыливатель м мин. обезпрашител, пра-
хоуловител
вибрационный вибрационен обезпраши-
тел [прахоуловител]
жалюзийный обезпрашител с жалузийна
решетка
~, камерный камерен обезпрашител
центробежный центробежен обезпрашител
обеспыливать обезпрашавам
обессеривание с премахване [понижаване съ¬
държанието] на сяра, обсзсеряване, де-
сулфурация; улавяне на сероводорода (из
газове)
~, внедоменное мет. обезсеряване извън
високата пещ
обессёриватель м десулфуратор
обессмоливание с обезсмоляване
обессоливание с хим. обезсоляване, отстра¬
няване на солите
—	воды обезсоляване [деминерализация] на
водата
—	нефти обезсоляване на нефта
обессоливать хим. обезсолявам
обесточенный ел. който е без ток, изключен
(от мрежата)
обесточивание с ел. изключване (от мрежата)
оставане без ток
обесточивать ел. изключвам (от мрежата),
прекъсвам тока
обесфенбливание с хим. ебезфeнoляване; от¬
деляне на фенола
обесфосфоривание с хим., мет. обезфосфо-
ряване
обесцвечивание с хим. обезцветяване
обесцвечиватель м обезцветител, избелващо
средство
обесцвечивать обезцветявам
обесценивание с икон, обезценяване
обесцинкование с мет. обезцинковане (на
месинг )
обесшламливание с мин. обезшламване
обесшумливание с ак. обезшумяване, намаля¬
ване на шумовете
—	фонограммы обезшумяване на фонограма
обечайка ж 1. кух цилиндър или пресечен
конус (без дъна), цилиндричен кожух;
цилиндрична заготовка (тънкостенна) 2. гривна,
пръстен, венец (напр. на главина); око-
лище, перваз (на кръгло сито)
—	барабана цилиндър [цилиндрична част] на
барабан
~ котла цилиндър [кожух] на котел
~, листовая цилиндър от листов материал
(без дъна), цилиндрична ламаринена за¬
готовка
обжаривать хран. препържвам, опържвам
(леко и от всички страни)
обжарка ж хран. припържване, опържване;
изпичане
обжатие с Е мет. сбиване (на стома¬
нен блок), набиване 2. мет. (степен на)
деформация при натиск	(напр. при
коване, валцуване) 3. пресуване, притис¬
кане; мачкане, изцеждане (за отстраня¬
ване на влага и уплътняване)
~, абсолютное абсолютна (степей на) де¬
формация (на метал между валци)
—	бетона стр. напрягане на бетона
~, боковое странична деформация
—, линейное линейна [осова] деформация
■—, относительное относителна (степен на)
деформация
~ по стСнкс мет. намаляване на дебели¬
ната на стената (при валцуване на тръби)
~ пружины [, пластическое] пластична де¬
формация на'пружина
~, радиальное радиално сбиване [набиване]
холодное 1. сбиване [набиване] на сту¬
дено 2. студена деформация
~ шва зав. притискане [натиск] на шева
ббжиг м 1. мет. пържене (на руда) 2. мет.
спичане, синтерувапе, агломериращо пър¬
жене 3. хим. калциниране 4. керам, из¬
пичане, опалване (напр. на тухли)
агломерационный агломериращо [опича¬
що] пържене, спичане
—	в кучах купово пържене
восстановительный редукционно пържене
~ в штабелях изпичане (на тухли и др.,
наредени) в правоъгълни четиристенни
призми
высокотемпературный високотемпера¬
турно пържене
~, диссоциирующий дисециационно пър¬
жене
дистилляционный дестилационно пърже¬
не (с дестилация на разложените пр<а
дукти )
—	до спекания вж. обжиг агломерационный
кальцинирующий варно пържене, пече¬
не за вар, калциниране
магнетизирующий магнетизиращо пър¬
жене
—	на порошок пържене без спичане (под
температурата на спичане)
—	на ейнтер вж. обжиг 2
низкотемпературный нискотемператур-
но пържене
, окислительный I. окислително пържене
(на руда) 2. окислително изпичане (на
порцелан, огнеупорни материали)
поворотный 1. повторно пържене (на
руда) 2. керам, повторно изпичане
политый керам, изпичане с глазура
предварительный Е предварително пър¬
жене 2. керам. предврително изпичане
роштёйна (агломериращо) пържене на
никелова руда (за получаване на никелово-
железен щейн — рощейн)
—	руды пържене на руда
спекающий вж. обжиг,	агломерацион¬
ный
сульфатиз йрующ и й	[сульфатирующий]
сулфатизиращо пържене
~, утёльный керам, изпичане без глазура
ферритизйрующий терм, феритово от-
гряване (на чугун)
хлорирующий хлориращо пържене
шлакующий шлакуващо пържене

€07
ОБК
обжигала м пещар (работник на пещ за
пържене или изпичане)
обжигальщик м вж. обжигйла
обжигание с вж. обжиг 1—4
обжигать 1. изпържвам (руда) 2. спичам,
синтерувам 3. калцинирам 4. изпичам,
опалвам (напр. тухли)
обжигательный пържилен; изпичащ
обжиговый пържилен
обжйм м вж. обжатие 1 и 3
гильзы воен, пресуване [притискане] на
шийката на гилза
обжимание с притискане
обжимать 1. мет. сбивам (стоманен блок),
набивам 2. пресувам, притискам (от всички
страни); изстисквам, изцеждам, мачкам
обжимка ж 1. (място с) намалено [притис¬
нато] сечение (на цялоизтеглено кухо из¬
делие) 2. главичарка (за оформяне на зат¬
варящата глава при ръчно нитоване) 3.
оправка, текла (инструмент при свободно
коване)	4. пресуване, притискане,	(за
получаване на определена форма)
заклёпочная вж. обжймка 2
клепальная вж. обжймка 2
~, опорная вж. обжймка, поддерживающая
плоская (ковашки) чук за плоско сби-
ване, чук-гладилка
поддерживающая неподвижна матрица
(на машина за нитоване)	.
~ фальца полигр. преса (за подвързване)
фасонная фасонна матрица (при свободно
коване)
обжимный 1. мет. (служещ) за валцуване
на полуфабрикати (за валцовите агрегати
блуминг или слабйнг) 2. пресуващ, пресов,
притискащ; изстискващ, изцеждащ
обжимочный вж. обжймный 2
обзол м заобленост, неоформен ръб (на дъска,
греда — дефект)
обзбливание с опепеляване
обзор м 1. радио обзор (на пространството);
кръгозор 2. наблюдаване, оглеждане 3.
преглед, обзор
зональный зонален обзор (на простран¬
ството )
конический конусообразен обзор (на про¬
странството)
круговой тле. кръгов обзор
~, радиолокационный радиолокационен об¬
зор, радиолокационно наблюдаване
реферативный реферативен преглед (с
кратко изложение на същността на въпро¬
сите)
секторный секторен обзор (на простран¬
ството )
обзорность ж. трансп. видимост
задняя видимост назад (спрямо посоката
на Движение)	.
передняя видимост напред
обивать покривам, обковавам, обшивам; об¬
лицовам; тапицирам
обйвка ж 1. обковаване, обшиване, покри¬
ване; облицоване; тапициране 2. обковка,
обшивка; облицовка; тапицировка, та¬
пицерия
~ двери авто тапицерия на вратата
~, кожная кожена тапицерия
~, лонжеронная ав. облицовка на надлъж-
ника
~ кузова, внутренняя авто вътрешна тапи¬
церия на каросерията
~ сиденья авто тапицерия на седалката
обивной (обивочный) (служещ) за покриване
[тапициране]
обйльность ж источника поля мат. интензив¬
ност на източника [генератора] на полето
обкалывать изчуквам (с длето Дупки в ка¬
мък, за Да се разцепи по линията на нара¬
няване )
обкат м (метоД за) валцуване на зъби на
зъбни колела (при който повърхностите
на инструмента и на обработваните зъби
на колелото са спрегнати)
обкатка ж 1. маш. разработване (на нова
или ремонтирана машина, механизъм) 2.
маш. (метоД за нарязване на зъбни колела,
шлицови валове и Др. чрез) обхождане
3.	обр. мет. овалване, заобляне (на ръбо¬
вете на многостепенна заготовка при сво¬
бодно коване) 4. обр. мет. изтегляне на“
струг (на Детайли от ламарина), спинин-
гуване 5. стр. трамбуване, валиране 6.
харт. изглаждане 7. жп. проба (на локо¬
мотив или пътнически вагон слеД ремонт)
~ вхолостую разработване без товар [на
празен ход]
горячая горещо разработване (на Дви¬
гател с вътрешно горене)
~ двигателя разработване на двигателя
~, заводская разработване при заводски ус¬
ловия
~ подвижного состава жп. проба на подвиж¬
ния състав (слеД ремонт)
~ путей жп.	разчистване на (железни
пътища (от сняг)
~ станка разработване на машината
стендовая разработване на стенд
холодная студено разработване (със зад¬
вижване отвън )
обкатывание с вж. обкатка 2, 3, 5 и 6
~ валиком полигр. оцветяване (нанасяне бои)
върху валяците
обкатывать 1. маш. разработвам (нова или
ремонтирана машина) 2. обр. мет. овал¬
вам, заоблям (ръбове на многостенна за¬
готовка при свобоДно коване) 3. стр. трам-
бувам, валирам 4. жп. изпробвам (локо¬
мотив или пътнически вагон слеД ремонт)
5. полигр. нанасям (боя върху валяк) *
обкладка ж 1» обграждане, облицоване, об¬
коваване, обшиване; покриване 2. обли¬
цовка, обковка, обшивка; (пластово) пок¬
ритие 3. (материал за) запълване, попъл¬
ване (напр. талаш, хартия) 4. полигр.
попълване (на печатарска форма с щеги)

ОББ
508
~ кирпичом стр. обшиване с тухлена зи¬
дария
кислотоупорная киселиноустойчива об¬
лицовка
~ конденсатора ел. плоча [електрод] на кон¬
, дензатор
~ котла облицоване на котел
предохранительная защитна обвивка [об¬
шивка]
проводящая ел. то ко про пускащо [кон¬
. тактно] покритие
регулирующая ел. регулираща подложка
резиновая гумена облицовка [обшивка]
свинцовая оловна облицовка
~ транспортёрной ленты обшивка [протек¬
тор] на лента на транспортьор (текстилна-
гумирана лента)
обкладывание с вж. обкладка 1 и 4
обкладывать обграждам; обикалям; покри¬
вам (за облаци)
обклеивать облепвам
обклейка ж облепване
облагораживание с облагородяване; подоб¬
ряване
~ волокна текст, облагородяване на влак¬
ното
—	древесины облагородяване на дървото
~ угля подобряване на въглищата
облагораживать облагородявам; подобрявам
облака мн геофиз. облаци
~ вертикального развития облаци с верти¬
кален строеж
~ верхнего яруса вж. облака, высокие
вулканические вулканични облаци
у--, высокие високи облаци
градовые градоносни облаци
грозовые буреносни облаци
дождевые дъждовни облаци,, дъждовно-
слоести облаци
иризйрующие иризиращи облаци (напр.
слоести )
~, к у чево-дождевые кълбесто-дъждовни об¬
лаци (поройни валежи)
кучевые кълбести облаци
мощно-кучевые мощни кълбести облаци
ливневые вж. облака, кучсво-дождовые
~ нйжнего яруса вж. облака, нйжние
нйжние ниски облаци
перисто-кучевые не ресто-кълбести об¬
лаци
—	пСристо-слоистые пересто-слоести об¬
лаци
пСристые перести облаци
/—, серебристые сребърни облаци (св,етещи
нощни облаци в стратосферата)	.
х-х, слоисто-дождевые слоесто-дъждовни об¬
лаци
слоисто-кучсвыс слоесто-кълбести облаци
слоистые слоести облаци
х~ среднего яруса облаци от средния етаж
(между 2000 и 6000 м)
«блако с облак
грибовидное ядр. гъбовидеп облак (след
атомен взрив)
грозовое мин. взривоопасен облак- от
прах	.
~ дипольных помСх вж. облако фольговых
лент
~ заряда ядр. заряден облак,
ионное йонен облак
космйческос ракет, космичен облак
мезонное ядр. мезонен облак
натриевое ракет, натриев облак
песчаное геофиз. пясъчен облак
пылевое геофиз., мин. прахов облак,
облак от прах
радиоактивное ядр. радиоактивен облай
(сл ед атомен взр и в)
~ фольговых лент облак от разпръснати
фолгови [метализирани] ленти (за ■ създа¬
ване на смущения при радиолокация)
электронное ел. електронен облак
облакомер м метео облакомер
обламывание с с. ст. кършене
облапачиванис с топл. олопатяванс, поста¬
вяне на лопатки (напр. на турбина)
актйвное активно олопатяванс
пакетное пакетно олопатяване
радиальное радиално олопатяване
реактивное реактивно олопатяванс
ббласть- ж 1. област; територия, простран¬
ство 2. облает, зона, пояс; обхват
~ абляции геофиз. облает на аблацията - (на
постепенно разрушаване на скалните по¬
върхности под действието на леда, водата
или вятъра)
абиссальная геофиз. абисална [дълбоко¬
водна] облает
активная ядр. активна облает [зона]
х^х, анодная ел. анодна облает, облает на
анодния пад на напрежението
лчу, асейсмическая геофиз. неземетръена [асе-
измична] зона
х^, батиальная геофиз. батиална зона (на
океана с дълбочина между 200 и 2000 м на
материковая склон)
~ бесконечно протяжённая безкрайна об¬
лает
х_х бесконечности мат. 1. безкрайна облает
2.	облает на безкрайните стойности
хх, бессточная безотточна облает
х~х ближнего приёма радио близка зона - за
приемане
х-х больших энергий ядр. облает на големи
енергии
~ быстрых нейтронов ядр. облает на бър¬
зите неутрони
х-х взаимодействия ел. зона [пространство]
за' взаимодействие
хх, вихрсваая • геофиз. вихрова облает
~ влияния хидр. мин. облает [зова] на
влияние
х-х воспламенения облает на възпламеняване
~ выклинивания подзСмны|х вод хидр. об¬
лает на изклиняване на подземни води
~ высокого давления геофиз.- облает на ви¬
соко налягане
гейгеровская ядр. гайгерова облает (на
брояча)

509
ОБА,
гиперзвуковая ав. свръхзвукова [надзву-
кова} област, област на свръхзвукови ско¬
рости
гистерезиса ел, облает [зона] на хистерезис
граничная гранична облает [зона]
дальнего приёма радио далечна зона за
) Z Z Z Z Z Z Z z z z z z z z z z z z z z z z z z z z z z z ,z z z z z z
депрессии геофиз, депресионна ■ облает,
депресия
дифракции физ. дифракционна облает
дозвуковая ав. дозвукова облает, облает
1а дозвукови [подаву^ви] скорости
допуска изм. поле на допуск
задания мат. дефиниционна облает
замкнутая мат.' затворена облает
засушливая геофиз. сушава [безводна]
затухания ел. облает [зона] на затихване
захвата [захватывания] радио обхват на
приемане
измерения изм. мерителен обхват, обхват
на измерване
, инженерно-геологическая инженсрне-гео-
ложка облает
интегрирования мат. интеграционна об¬
лает, облает на интегриране
интерференцбнного максимума (миниму¬
ма) облает на интерферентния максимум
(минимум)
инфильтрации хидр. облает на инфилтра¬
ция [просмукване!
инфракрасного излучения физ. облает на
инфрачервено излъчване
ионизации физ. облает[зона] на йонизация
. катодная ел. катодна облает, катодно
пространство
, карстовая геол. карстова облает
когерентного рассеяния физ. облает на
кохсрентното разсейване
колебаний обхват на	трептения(напр.
честотен )
команд изч. облает на командите
, комплексная мат. комплексна облает
констант изч. облает на константите (необ¬
ходими за обработване на данни)
контакта петр. контактна зона, контактно
поле
космйческаих скоростей ракет. облает на
космични скорости
, критическая ядр. критична облает
малых энергий ядр. облает на малки
енергии
медленных нейтронов ядр. облает на бав¬
ните неутрони
масляного давления маш. облает на мас¬
леното налягане (при плъзгащи лагери)
муссонов геофиз. облает на мусоните
нагрузки облает [обхват] на натоварване
(при изпитване на материали)
' насыщения облает [зона] на насищане
неопределённости физ. облает на неопре¬
деленост
неритовая геофиз. неритична зона, кон¬
тинентална плиткост, шелф (крайбрежна
океанска зона с дълбочина до 200 м)
~ несрабатывания ел. облает [зона! на неза-
действуване (напр. на защита, _ на- реле}
нефтеносная геол. нефтоносна облает
—	нечувствительности облает [зона] на нечув-
ствителност
—	низкого давления гедфиз. облает на ниско
налягане
—	определения функции мат. дефиниционна
облает на функция
—	пассатов геофиз. облает на пасатите
—	питания водоносного пласта облает [зона{
за захранване на водоносния пласт
^пластических деформаций съпр.зона на плас¬
тичните деформации
—подпора хидр. облает [участък] на подприщ-
ването; дължина на подпришването
полярная геофиз. полярна облает
—	приёма радио зона на приемане
—	применения облает на приложение
~ производства икон. производствена об¬
лает '
—	пропорциональности облает на пропорцио¬
налност
пустая изч. празна облает (при автома¬
тично четене на знаци)
рабочая работна облает
~ разгрузки подземных вод вж. область
выклинивания подземных вод
—	реактора, рабочая ядр. работна [актив!^
зона на реактор
—	резонанса физ. резонансна облает
сверхзвуковая вж. область, гиперзвуко¬
вая
А/, сейсмическая геофиз. земетръсна [сеиз¬
мична] зона
—	синхронизации ел. облает [зона] на син¬
хронизиране
~ слышимости ак. облает на чува вето (в-¬
зависимост от силата и честотата на
звука )
—	спектра, видимая физ. видима облает на
спектъра
спектральная физ. спектрална облает
срабатывания ел, облает [зона) на задей-
ствуване (напр. на защита, на реле)
сходимости мат. облает на сходимост
тени радио мъртва[засенчена]зона; зона на
мълчание
температур температурен обхват, темпе¬
ратурна облает
~ турбулентности физ., хидр, турбулентна
облает
упруго-пластическая съпр. еластично-
пластична облает
~ устойчивости облает на устойчивост [ста¬
билност]
частотная ел. честотен обхват, честотна
област
—	чёрного тле. площадка на гасящия им¬
пулс
чувствйтельности облает на чувствител¬
ност
эвфотйческая геофиз. евфотична зона
(плитководна добре осветена морска зона}

ЮБЛ
510
- экваториальная геофиз. екваториална об¬
лает
—■, эмйттерная емитерна облает или зона
(полупроводници )
~, энергетическая енергетична облает
ядерная ядрена облает
«■обблстьж облает на собствена проводимост
(/-проводимост] (полупроводникова техника)
■^-область ж област на електронна проводи¬
мост [п-проводимост] (полупроводникова тех¬
ника)
р-область ж област на дупчеста проводимост
[р-проводимост] (полупроводникова техника)
облатка ж 1. капсула, хапче; таблетка 2.
лепенка (за запечатване на плик)
■ооллчность ж метео облачност
переменная променлива облачност
сплошная обща [тотална] облачност
обледенелый заледен, покрит е лед
обледенение с заледяване, покриване с лед;
обледяване
самолета обледяване на самолета
«обесение с гор. залесяване
пустошей залесяване на пустеещи земи
облесенность ж залесеност
облёт м ав. 1. облетяване, обикаляно (със
самолет) 2. пробно летене (преДи пускане
на самолета в експлоатация)
облив м 1. обливане 2. вж. обливание 2 3. мет.
разлив (Дефект)
многострунный боядисване чрез много-
струйно обливане
обливание с 1. обливане 2. керам, покри-
ране с глазура [глеч]
юблйвина ж заобленост, неоформен ръб (на
Дъска, греДа — Дефект)
«обивка ж керам. 1. глазура, глеч 2. глаз и-
вапе, покриване с глазура [глеч]
обливной керам, глазурен, покрит с глазура
облицованный стр. облицован
облицовка ж 1. облицоване, обличане, по¬
криване (външно и вътрешно) 2. облицовка,
обшивка
акустическая звукопоглъщаща облицовка
защитная защитно облицоване; защитна
облицовка
каменная каменна облицовка
кирпичная тухлена облицовка
~ котла облицовка па котел
крупнопанельная едропанелна облицовка
огнеупорная мет. огнеупорно облицо¬
ване; огнеупорна облицовка
~ откосов стр. облицовка на откоси (на
изкопи и насипи)
плотины облицовка на язовирна стена
-w радиатора авто защитна броня на радиатора
термоизоляционная	топлоизолационна
облицовка [обшивка]
~ топки облицовка на пещ	.
—■, фасадная стр. фасадна облицовка
~, цементная циментова замазка
шамотная мет. шамотова облицовка
облицовывание с вж. облицовка 1
«обицбвывать облицовам; обличам, покривам
(с камък, Дърво, метал)
обложение с налогом икон, данъчно облагане
обложка ж 1. полигр. мека корица (на книга);
мека папка 2. кора, ципа, налеп
облой м обр. мет. мустаци,чепаци (на от¬
ливки, ивковки и щамповки)
облом м 1. отчупване, откъртване 2, място
[повърхност] на отчупване
обломы мн арх. профили (от които се съче¬
тават профилираните части на архитек¬
турен ред)
обломки мн (вж. също обломок м) отломъци;
отломки; трошляк
~, древесные отпадъчна дървесина
~ разрушенного строения стр. развалини
~ судна останки от кораб
обломок м (вж. също обломки мн) отломък,
отломка
обломочный геол, отломъчен
облопачивание с маш.	(комплект) лопатки
(на парна турбина)
обложенный калайдисан
облуживать калайдисвам
облучатель м облъчвател; радио излъчвател
изотопный ядр. изтопен облъчвател
~, линейный линеен излъчвател, антена
осколочный ядр. облъчвател, съдържащ
парчета на делене
промышленный ядр. промишлен облъч-
вател
~, рентгеновский рентгенов облъчвател
рупорный рупорен излъчвател
точечный точков излъчвател
облучать облъчвам
облучение с ббеъчване□вызванный ~ -м иред-
дизвикан от облъчване; инициированный
~ -м вж. вызванный облучением; подвер¬
гать облучению подлагам на облъчване;
стойкий к облучению устойчив на облъч¬
ване; чувствительный к облучению чувст¬
вителен към облъчване-
~ альфа- (бета-) частицами ядр. облъчване
с алфа- (бета-) частици
~ в реакторе ядр. облъчване в реактор
~ гамма-лучами облъчване с гама-лъчи
допустимое допустимо облъчване
~, импульсное импулсно облъчване
инфракрасное инфрачервено облъчване
летальное летално [смъртоносно] облъч¬
ване
~, локальное ядр. местно облъчване
направленное насочено облъчване
~ отражателя антенны радио облъчване на
антенен отражател
профессиональное ядр. професионално об¬
лъчване
радиоактивное радиоактивно облъчване
радиолокационное радиолокационно об¬
лъчване
~ рентгеновскими лучами облъчване с рент¬
генови лъчи
световое светлинно облъчване
сублетальное свръхемъртоносно облъч¬
ване
тотальное тотално [общо] облъчване

5П
ОБМ
~, ультрафиолетовое ултравиолетово облъч¬
ване
фоновое фоново облъчване
~, хроническое хроническо облъчване (при
работа в рентгенови и радиологични ла¬
боратории и при контакт с радиоактивни
материали )
электромагнитное електромагнитно облъч¬
ване
облучённость ж енергетична осветеност (в
точка на повърхност)
облучённый облъчен
обмазка ж 1. обмазване, намазване, измазване
2.	стр. мазилка; хастар 3. обмазка, за¬
мазка; маджун 4. зав. обмазка (на елек¬
трод )
гидроизоляционная хидроизолационна об¬
мазка [замазка!
защитная предпазна [защитна] замазка
~ изложницы мет. обмазване на кокила
~ ковша мет. обмазване {измазване] на
кофата (за течен метал)
~, меловая тебеширена [варова] замазка
огнеупорная огнеупорна замазка
шамотная мет. шамотова замазка
~ электрода зав. обмазка на електрод
обмазочный (служещ или предназначен) за
обмазване
обмазывание с вж. обмазка 1
обмазывать обмазвам, намазвам; измазвам
~ опоку леяр, обмазвам (формовъчна) каса
обманка ж минер., остар. бленда
базальтическая роговая минер, базалтов
амфибол, базалтова хорнбленда
жёлтая мышьяковая минер, аурипигмент,
естествен арсенов перисулфид
кадмиевая минер, кадмиева бленда, кад¬
миев сулфид
марганцевая минер, манганова бленда,
алабандин, манганов блясък, манганов (П)
сулфид
~, роговая минер, амфибол хорнбленда
серСбряная минер, антимонсребърна
бленда, пираргирит, антимонов (III) сре¬
бърен сулфид
~, серебряная роговая минер, кераргирит,
сребърен хлорид
смоляная минер, уранова смолеста руда,
уранова пехблеида, пехбленда
~, сурьмяная минер, кермезит, пиростиб¬
нит, антимонова бленда
сурьмя но-ссрсбряная вж. обманка,	се¬
рСбряная
~, урановая смоляная вж. обманка, смоля¬
ная	•
~, цинковая минер, цинкова бленда, блен¬
да, сфалерит
обмасливаниес омасляне, омасляване; омаз-
няване
обматывание с обвиване, обличане, увиване
обматывать обвивам, обличам, увивам
обмежеванис с геод. определяне [прокарване]
на граници
обмелСние с спадане [понижаване] на водно
равнище
обмёлка ж по трафарСтам разчертаване с
креда по шаблони
обмслбвка ж разчертаване, очертаване с креда
обмСн м 1. обмяна, размяна; замяна; (съоб¬
щителна, комуникационна) връзка 2. обменя-
ваъе, разменяване 3. икон, обмен
азотистый азотна обмяна
анионный физ. анионна обмяна
~, атомный атомна обмяна
~, белковый белтъчна обмяна
~ вагонСток мин. обмяна [обмен] на ваго¬
нетки
валютный икон, обменяване на валута;
валутен обмен
~ всщСств обмяна на веществата
водный обмяна на водата, водна обмяна
~ воздуха (кратност на) обмяна на въздуха
(вентилация )
двухсторонний двустранна обмяна (напр.
на радиосигнала); двустранна връзка
дуплексный съобщ. дуплексна обмяна
[връзка]
жировой обмяна на мазнините
~ зарядами ел. обмяна на заряди [товари)
изотопный ядр. изотопна обмяна
~ информацией обмяна на информации, ин¬
формационен обмен
ионный йонна обмяна
квитанционный (съобщителна) връзка
с потвърждаване на приемането
конвективный топл. конвективна обмяна
~, междугородный междуградска (съобщи¬
телна ) връзка
~ опытом обмяна - на опит
~ оснований хим. обмяна на основи [хидро¬
окиси)
почтовый пощенска връзка
~ программами радио, тлв. обмяна на про¬
грами
пуриновый хим. пуринова [нуклеинова)
обмяна
радиационный обмяна (на топлина) чрез
излъчване, радиационна обмяна
радиолюбительский радиолюбителска (съ¬
общителна) връзка
телеграфный телеграфна обмяна (брой на
съобщения за определено време)
телефонный телефонна обмяна (брой на
разговори за определено време)
тепловой топлинна обмяна
товарный икон, стоков обмен
химйчсский химическа обмяна, обмяна
на химически вещества
электронный физ. електронна обмяна
энергетический енергетична обмяна
~ энергией обмяна на енергиите
обменный обменен; разменен
обмСр м мерене, премерване, измерване
~, калибровый измерване с калибри
лекальный измерване с шаблони
~ мСрной вилкой гор. мерене (стъбла на
дървета) с дебеломер
микрометрический мерене с микрометър
[микрометричен уред]

512
ОББ
—. стопы взимане мярка на стъпалото (при
поръчване на обуща)
~ судов измерване на кораби (за установя¬
ване на регистровата вместимост)
обмерзание с покриване с лед; замръзване
обмерок м стр., дърв. нестандартен мате¬
риал (по размери)
обметка ж текст. общ ива не, изплитане
(напр. на илици)
обмётывание с петель текст. обшиване на
илик
обмол м с. ст. 1. смилане 2.	(количество)
смляно зърно
обмолачивание с вж. обмолот 1
обмолачивать с. ст. овършавам
обмолот м с. ст. 1. овършаване, вършеене
2. (количество) овършано зърно
обмолотый смлян
обмотанный намотан, навит
обмотка ж 1. ел. намотка 2. ел. бандаж, оп¬
летка; обвивка, покривка (на кабел) 3.
намотаване, навиване
~, анодная • анодна намотка
антирезонансная антирезонансна намотка
асфальтированная асфалтирана намотка
барабанная барабанна намотка
~, безындукционная безиндуктивна намотка
~, бескаркасная безскелстна намотка
бесколлёкторная безколекторна намотка
~, бифилярная бифилярна намотка
~, блокирующая блокираща намотка
бумажная хартиен бандаж
—	возбуждения възбудителна намотка
волновая вълнова[nослсдoвaтелна|наметка
вспомогательная помощна [спомагателна]
намотка
—	вспомогательного подмагничивания на¬
мотка за спомагателно подмагнитване (пред¬
варително намагнитване]
всыпная насипна намотка (шаблонна на¬
мотка, която се поставя в канала с насип¬
ване)
вторичная вторична намотка
высоковольтная намотка за високо на¬
прежение, високоволтна намотка
высокоомная намотка с голямо (електри¬
ческо) съпротивление, високоомна намотка
галетная вж. обмотка, дисковая
двухвитковая двунавивкова намотка, на¬
мотка с две навивки
двухпазная двуканална намотка
двухплоскостная двуетажна намотка
двухрядная вж. обмотка, двухплоскостная
двухслойная двуслойна намотка
двухстержневая двупрътова намотка
/v, демпферная (демпфирующая] успокоител¬
на [демпферна] намотка
диаметральная диаметрална намотка
,-г, дисковая дискова [галетна] намотка
г^, дифференциальная диференциална намот¬
ка
дополнительная допълнителна намотка
дробношаговая намотка с дробна стъпка
из натурального шёлка оплетка от есте¬
ствена коприна
из хлопчатобумажной пряжи памучна оп¬
летка
измерительная измервателна намотка
индукционная индукционна намотка
кабельная кабелна намотка
катушечная бобиина [шаблонна] намотка
х, кольцевая пръстеновидна намотка
коммутационная комутационна [комути-
раща, променяща поляритета] намотка
х, компаундная компаундна намотка
компенсационная [компенсирующая] ком¬
пенсационна [компенсираща] намотка
концентрическая концентрична намотка
короткозамкнутая накъсосвързана (накъ-
сосъединена] намотка
криогенная криогенна намотка
линейная линейна намотка
«лягушачья» «жабешка» намотка
/х/, многослойная многослойна намотка
х, многофазная многофазна намотка
многоходовая многоходова намотка
многоэтажная многоетажна намотка
множественная последовательная много-
ходова последователна [вълнова] намотка
г—, множественно-параллельная многоходова
паралелна намотка
нагрузочная товарна намотка
х/, накальная намотка за загряване, отоп¬
лителна намотка
zx, намагнйчивающая намагнитваща намотка
напряжения напрежителна намотка
насыпная вж. обмотка, всыпная
незамкнутая отворена намотка
х, непрерывная непрекъсната намотка
низковольтная намотка на ниско напре¬
жение, нисковолтна намотка
~ ножки пуговицы текст. обвиване (омо-
таване] столчето на копче
обратной связи намотка за обратна връзка
одновитковая еднонавивкова намотка, на¬
мотка с една навивка
однопазная едноканална намотка
однослойная еднослойна намотка
одностержневая еднопрътова намотка
однофазная еднофазна намотка
одноходовая еднехедева [проста] намотка
основная рабочая основна работна на¬
мотка (котвена)
параллельная паралелна намотка
первичная първична намотка
az, перекрёстная [перекрещенная] кръстосана
намотка
—, петлевая паралелна [листова] намотка
печатная печатна намотка
повышающая вж. обмотка, . высоковольт¬
ная
подмагничивающая подмагпитваща на¬
мотка, намотка за предварително намаг¬
нитване
~, полношаговая намотка с цяла стъпка,
диаметрална намотка
понижающая вж. обмотка, низковольт¬
ная
последовательная последовательна (въл¬
нова] намотка

513
ОБН
последовательнс-параллельная последо¬
вателно паралелна намотка
правая [правоходовая] надясно навита
намотка
приёмная първична намотка (на транс¬
форматор )
проволочная бобина (част от намотка)
противокомпаундная противокомпаундна
намотка
протяжная [прошивная] прошита намотка
~, пусковая пускова намотка
рабочая 1. работна намотка 2. изключ¬
ваща [освобождаваща] намотка (на реле)
размагничивающая размагнитваща на¬
мотка
разомкнутая вж. обмотка, незамкнутая
регулировочная [регулирующая] регула¬
ционна [регулираща] намотка
~ ротора намотка на ротор, роторна намотка
~ самовозбуждения самовъзбуждаща се на¬
мотка
сверхпроводящая свръхпроводеща на¬
мотка
секционированная секционирана намотка
(с отводи)
сериесная последователно свързана на¬
мотка
силовая - силова намотка, намотка в си¬
лова верига
симметричная вж. обмотка, шаблонная
синусная синусна намотка (намотка,
чийто брой на навивките се изменя по си¬
нусоидален закон)
слоевая вж обмотка, многослойная
смешанная вж. обмотка,	«лягушачья»
~ смещения вж. обмотка вспомогательного
подмагничивания	'
сосредоточенная - съсредоточена намотка
сотовая намотка тип пчелна пита
спиральная спирална намотка
~ статора статорна намотка, намотка на
статора
стержневйя прътова намотка
~, ступенчатая стъпална [настъпалена] на¬
мотка
~ с удлинённым шагом намотка с удължена
стъпка
~ с укороченным шагом намотка със скъсена
стъпка
токовая токова намотка
токоогранйчивающая токоограничаваща
намотка
тормозная задържаща намотка (на реле)
третичная изравняваща [третична] на¬
мотка (в трансформатор)
трёхфазная трифазна намотка, намотка
за трифазен променлив ток
удерживающая вж. обмотка, тормозная
~ управления намотка за управление, уп¬
равляваща намотка
уравнительная изравнителна [изравня¬
ваща! намотка
усилительная усилвателна намотка, на¬
мотка на усилвател
успокоительная вж. обмотка, демпферная
33 Руско-български политехнически речник
фазная [фазовая] фазова намотка
хлопчатобумажная бандаж от памучна
лента
хордовая хордова намотка, намотка съе
скъсена стъпка
цилиндрическая цилиндрична намотка
шаблонная шаблонна намотка
~, шёлковая бандаж от копринена лента
шинная шинна [прътова] намотка
шитая вж. обмотка, протяжная
~, шунтовая паралелно свързана намотка,
паралелна намотка
эвольвёнтная еволвентна .намотка
экранирующая екранираща намотка
~ якоря намотка на котва, котвена намотка
обмоткодержатель м ел. намоткодържател,
намоткодържач
обмоточный намотъчен, (служещ) за намо¬
таване
обмурованный иззидан, зазидан; облицован
обмуровка ж t. иззидване; облицоване 2.
зидария; облицовка (изДържаща на високи
температури )
ЛезоЛшйвочная неизмазана зидария
кирпичная тухлена зидария
~ кладкой иззидване
~ котла зидария на котел
набивная набивна [суха] зидария.
~, огнеупорная огнеупорна зидария
панельная панелна зидария
~, шамотная шамотова зидария
обмыловка ж деталей текст, очертаване 'на
елементите (върху плата преДи кроене)
обнажение с геол., мин. разкритие, разкри¬
ване; оголване, излаз (на скала) на повърх¬
ността
естественное естествено разкритие
~ жилы разкритие на жила
искусственное изкуствено разкритие
~ массива разкриване на масив
~ месторождения разкриване на находище
~ пласта разкриване на пласт
~ почвы с. ст. оголване на почвата
скрытое скрито разкриване
обнажённый геол, разкрит; оголен; излизащ
на повърхността
обналичивание с дърв. опервазване
обнаружение с откриване, разкриване; из¬
дирване; намиране
~ места повреждения ел. откриване на мя¬
стото на повредата
~ неисправностей откриване [установява¬
не] на повредата
~ радиоактивности ядр. откриване на радио¬
активност
обнаружитель м космических лучей ав. уред
за откриване на космични лъчи
~ ошибки раДио индикатор за грешки
~ радиоволн раДио вълнов детектор
обновление с 1. обновяване, възстановяване,
опресняване; поправяне, ремонтиране 2.
изч. актуализиране (напр. на текущата
информация)
~ памяти ' изч, обновяване [опресняване] на
паметта

514
ОБН

~ шлака мет. подновяване на шлаката
обносить обграждам, ограждам; обкръжавам
~ изгородью ограждам
обноска ж стр, шнурово скеле (при изкоп¬
ни работи )
обогатимость ж обогатимост (на полезни из¬
копаеми )
обогатитель м 1. авто обогатител, икономай-
зер (на карбуратор) 2. мин. обогатител
(работник в обогатително предприятие)
вакуумный обогатител с (автоматично)
вакуумно действие
механический обогатител с механично
задействуване
~ угля мин, обогатител на въглища
обогащать мин, обогатявам
обогащение с авто, мин, обогатяване
~, воздушное въздушно обогатяване; от¬
виване
~ в отсадочных машинах мин, обогатяване
в утаечни машини
~ в тяжёлой суспСнзии мин, обогатяване в
тежка суспензия
гидравлическое мин, водно обогатяване
~, гравитационное мин, гравитачно [грави¬
тационно! обогатяване
~ дутья мет, обогатяване на вдухвания
въздух (с кислород)
~ изотопов ядр, обогатяване на изотопите
~ кислородом мет. обогатяване с кислород
(на вдухването)
магнитное мин. магнитно обогатяване
механическое мин. механично ' обогатя¬
ване (с бъркачка)
~ мокрым путём мин. мокро обогатяване
~ на столах мин. обогатяване на концен¬
трационна маса
~ отсадкой • мин. обогатяване чрез утаяване
пневматическое вж. обогащение, воз¬
душное
~ по внёшйим признакам мин, ръчно от¬
бираме (щр външни белези)
~ по крупности кусков мин. отбираме по
големина (и форма)
~ полезных ископаемых мин, обогатяване
на полезни изкопаеми
~ по трСнию обогатяване чрез триене
~ радиоактивного изотопа ядр. обогатяване
на радиоактивния изотоп (за естествена
смес от изотопи)
~ руд мин. обогатяване на руди
ручное мин. ръчно отбирано
~ смСси авто обогатяване на (горивна) смес
сух-ос мин. сухо обогатяване, суха кон¬
центрация
~ топлива обогатяване на горивото
~ углеродом мет. обогатяване на въглерод,
навъглеродяване
~ угля обогатяване на въглища
флотационное флотационно обогатяване
~, химическое химическо обогатяване
электрическое електрическо обогатяване
электромагнитное електромагнитно обо*
гатяване
электростатическое електростатично обо¬
гатяване
обогащённый мин, обогатен; очистен; кон¬
центриран
обогрСв м загряване, затопляне; отопляване
~, внСшний загряване (с подаване на топ¬
лина) отвън
~ водяной баней загряване във водна баня
~ водяной рубашкой загряване с водна риза
(напр. на водна баня)
дуговой загряване с (електрическа) дъга
~, инфракрасный загряване е инфрачервени
лъчи
~ кабины авто затопляне [отопляване] на
кабината
~ лобового стекла авто отопляване на пред¬
ното стъкло
огневой загряване (непосредствено) на
огън
~ острым паром загряване с директна [остра]
пара
~ отходящими газами подгряване [отопля¬
ване] с отработени газове
паровой парно загряване
~ псрегрСтой водой загряване с прегрята
вода; водно отопление
, печной отопляване с печка
~ прСсса нагревателно устройство на преса
электрический електрическо загряване
обогревание с загряване, затопляне; нагря¬
ване
обогреватель м нагревател, нагревателно уст¬
ройство, отоплител
~ ветрового стекла авто отоплител на пред¬
ното стъкло
~, индукционный терм, индукционен на¬
гревател
инфракрасный нагревател с инфрачервени
лъчи
стрелочный жп. нагревател на стрелка
электрический електрически нагревател
обогревать загрявам, затоплям; отоплявам
обод м 1. венец; обръч, пояс, околище;шииа
(на колело) 2. бандаж (на колело) 3. авто
джанта
выпуклый венец (на ремъчна шайба) със
сферично изпъкнала повърхнина
глубокий авто дълбока джанта
двухреббрдный двурсбердев венец (напр.
на ходово колело на кран)
зубчатый зъбен венец, венец на зъбно
колело
канатный венец (на ролка) с канал за
въжето
клиновой венец (на ремъчна шайба) за
клинов ремък
~ колеса 1. венец на колело (вкл. шина или
бандаж на колело) 2. венец на (зъбно)
колело
~ маховика авто (зъбен) венец на маховика
~ направляющего аппарата венец на направ¬
ляващия апарат (на парна турбина)
направляющий направляващ пръстен (на
въртящ се кран)

515
ОБО
плоский 1. авто плоска джанта 2. плосък
венец (на ремъчна шайба)
~ рабочего колеса турбины венец на работ¬
ното колело на турбина
—, разъёмный [разборный| авто разглобяема
джанта
~ ротора венец на ротора
~ рулевого колеса авто венец на кормил¬
ното колело
~ с грунтозацепами венец (напр. на колело
на трактор) с грайфери
составной вж. обод, разъёмным
тормозной пръстен [венец] на спирачна
шайба
—цевочный венец на цевно колело (при
цевно сцепване)
цельный цял венец (изработен от еДно
парче)
червячный венец па червячно колело
~ шкива венец на ремъчна шайба
ободок м 1. оковка, обковка; кант, ивица
(околовръстна) 2. малък венец [обръч],
венче
дифракционный опт. дифракционен ръб
[край]
~ фары авто гривна на фара
обожжённый изпечен; изпържен; калциниран
~ намертво 1. керам, напълно [изцяло]
изпечен 2. мет. напълно [изцяло] изпържен
(До окисляване на цялото количество сяра
в руДата) 3. (изпичане при по-висока тем¬
пература с влошаване на качеството на
материала )
обозначение с 1. означаване, означение; от¬
белязване 2. знак, белег
буквенное буквено означаване
—, восьмеричное изч. осемзначно [осмично]
означаване
графическое графично означаване
двоичное изч. двоично [двузначно] озна¬
чаване
кодированное кодирано означение
матричное мат. матрично означение;
матрично изразяване
—, светосигнальное ав. означаване със свет¬
линни сигнали (на граници на летище)
световое ав. светлинно означаване (на
препятствие )
торговое търговски знак
условное условно [съкратено] означаване
~, химическое химично обозначение; хими¬
чен символ
цифровое цифрово означение
обои мн харт., стр. тапети
обойка ж 1. хран. лющачка, ударпо-лющачна
машина 2. тапициране, покриване; тапици-
ровка
обойма ж 1. кутия, кожух; блок, носеща кон¬
струкция 2. скоба, обръч, рамка 3. гнездо,
легло 4. кафез, сепаратор (на търкалящ
лагер) 5. воен, пълнител, пачка; патронна
тенекийка
~, блочная кутия [рамка] на скрипец (по¬
движна или неподвижна)
крюковая кутия на куката (напр. на кран)
многоблбчная многоролкова кутия или
рамка (на полиспаст)
неподвижная неподвижна кутия (на скри¬
пец)	'
патронная вж. обойма 5
подвижная подвижна кутия (на скрипец)
~, полиспастная кутия [рамка] на полиспаст
рессорная скоба [стреме] на ресор
роликовая кафез [сепаратор] на ролков
лагер
~ сальника капак на салник
соплового аппарата носач на дюзовия
апарат
цапфенная (носещо) легло [гнездо] на
цапфа
шариковая кафез (сепаратор] на сачмен
лагер
щёточная ел. кутия [кожух] на четка
обоймица ж подвижен ролков блок (на кран);
подвижен скрипец (при повДигане с лебедка)
обойная ж тапицерска работилница
обойный 1. тапетен 2. т^г^и^1^(^|рски
обойщик м 1. работник-специалист по лепене
на тапети 2. тапицер
оболонь ж Дърв. беловина (най-млаДия кръг
поД кората на стъблото)
оболочка ж 1. обвивка; външна покривка;
ципа 2. стр. черупка
адиабатическая адиабатна обвивка
арочная стр. дъгова черупка
~ атома, электронная електронна обвивка
на атома
~ аэростата обвивка или обшивка на аеро¬
стат [балон!
бесфонарная стр. черупка без горно
осветление
валентная физ. валентен слой
взрывобезопасная мин. взривобезопасна
обвивка
влагозащитная влагозащитна [водоизо-
лационна] обвивка
водяная водна обвивка
воздушная въздушна обвивка
газовая газова обвивка
гибкая стр. еластична обвивка
-- двоякой кривизны стр. черупка с двойна
кривина
железобетонная стоманобетонева черупка
жёсткая стр. твърда, корава,неподдаваща
черупка
замкнутая физ. затворена обвивка
заполненная вж. оболочка, замкнутая
защитная защитна обвивка
изолирующая изолираща обвивка
~ инертного газа обвивка [покривка] от
инертен газ
ионная физ. йонна обвивка, йонен слой
кабельная ел. кабелна обвивка
консольная стр. конзолна черупка
-купол стр. куполна черупка
многопролётная стр. черупка на някол¬
ко опори
многослойная многослойна [многопласто¬
ва] обвивка

ОБО
516
незамкнутая (незаполненная] физ. неза¬
пълнена обвивка, незапълнен слой
нейтронная неутронен слой
—	одинарной кривизны стр. черупка с еди¬
нична кривина
~ патрона гилза иа фасунга (за електрическа
крушка )
пластмассовая пластмасова обвивка
поверхностная повърхностен слой
проводящая (електро-) проводещ слой
~ пули мантия на куршум
ребристая стр. ребрена черупка, черупка
с ребра
резиновая ел. каучукова [гумена( об¬
вивка
свинцовая оловна обвивка, оловна ман¬
тия (отвън); оловна облицовка (отвътре —
напр. на вана)
сиалйческая. геол, сиал (остаряло назва¬
ние на земната кора въз основа на състава и*
силиций, алуминий)
симатйческая геол. сима (остаряло на¬
звание на части от земната мантия въз
основа на състава им: силиций, магнезий)
складчатая стр. черупка с вълнообразно
сечение
сольватная хим. солватна обвивка
сферическая сферична обвивка
—	тепловыделяющего элемента ядр. обвивка
на горивния елемент (в реактора)
—	теплообменника кожух на топлообменен
апарат
тонкостенная стр. тънкостенна черупка
~, урановая ядр. уранова обвивка
ферритовая ел. феритна обвивка, феритен
корпус
хлорвиниловая поливинилхлоридна об¬
вивка
цилиндрическая стр. цилиндрична че¬
рупка
частично заполненная физ. частично .за¬
пълнен слой (на електронната обвивка
на атома)
~, шёдовая стр. шедова черупка
шлаковая мет. шлаково покритие (напр.
на разтопен метал)
шланговая ел. гъвкава тръба, черво,
ръкав (обикн. за. изолация)
~, экзотермическая леяр, екзотермичен за¬
щитен слой
экранирующая екранираща обвивка, ек¬
раниращ слой, екран
электронная физ. електронна обвивка
(на атома)
ядер на я физ. ядрен слой (в слоест модел
на ядро)
оболочковый обвивен, покривен; леяр. че-
рупков (за форма)
оборачиваемость ж икон, обращаемост
~ вагона жп. вагонооборот
/■v оборотных средств икон, обращаемост на
оборотните средства
~ сушила пропускателна способност на су¬
шилня
оборачиватель м с. ст. обръщател, обръщачка
(напр. на сено)
оборачивать пласт с. ст. обръщам пласт
оборвать цепь ел. прекъсвам верига
оборка ж 1. полигр. врязване (набор на по-
къси редове с оставено място за клише)
2.	текст. волан, рюш; гънка
—	кровли мин. почистване на горнището
(операция от цикъла на напредването — за
предпазване от случайно таванно обруш-
ване )
—	текстом врязване (на клише) в текстов
набор
оборот м 1. оборот (на вал, колело); завърт¬
ване, обръщане (на 360°); цикъл 2. икон.
обращение; оборот (паричен, стоков) 3.
завой, извивка (напр. на река) 4. с. ст.
обръщане, преобръщане (напр. на почвата
при оран) 5. коляно, дъга (на тръбо¬
провод, канал) 6. възврат, връщане ■ (на
отпадъци в производството)
—	вагона жп. вагонооборот
~, валовой икон, общ оборот
—	варки харт. цикъл на варене
внутризаводской икон, вътрешнозаводски
оборот (определя се с оглед на вътрешно¬
заводския транспорт )
годовой икон, годишен оборот
грузовой трансп. товарооборот (за опре¬
делено време)
—	котла харт. цикъл на котел
~, неполный непълен оборот (по-малък от
360°)
~, пассажирский брой на пътниците (за
определено време)
—	пласта с. ст. обръщане [преобръщане] на
пласт
—	полевых культур с. ст. плодосменна си¬
стема (на сеитбообращение в земеделието)
полный пълен оборот, пълно завъртване
—	рубки гор. цикъл [турнус] на сеч ]сечене]
товарный икон, стокооборот
~ трубы коляно, дъга
оборотный 1. оборотен (напр. за средства»
вагони, станция) 2. обратен; обрыцаем,
двустранен (за посока на въртене) 3. цир¬
кулиращ, участвуващ в затворен цикъл
(напр. за охлаждаща вода)
обороты мн (брой на) обороти
—высокие високи обороти
~ двигателя (брой на) обороти на двигател
критические критични обороти (напр.
с оглед на резонанс)
минимально-устойчивые най-малки устой¬
чиви обороти
~, переменные променливи обороти
~, пусковые обороти при пускане (в ход)
—	холостого хода обороти на свободен [пра¬
зен] ход
оборудование с 1. обзавеждане, съоръжаване,
снабдяване 2.	(технически) съоръжения,
(техническо) обзавеждане; материали*
част, инвентар, машинен парк
аварийно-спасательное аварийно-спаси¬
телно обзавеждане

117
ОБО
I z z
— авиационное авиационни съоръжения
бортовое бордови съоръжения
~, буксировочное устройство [съоръжения]
за буксиране
—■>, буровое мин, сондажно [пробивно] съо¬
ръжение
бытовое битово обзавеждане (напр. на
пътнически самолет)
вентиляционное вентилационни съоръ¬
жения
взрывобезопасное взривебсзеопаснй съоръ¬
жения
водоотливное отводнителни съоръжения
~, вскрышное мин. съоръжения за раз¬
криване
~, вспомогательное спомагателно [помощно]
обзавеждане; спомагателни съоръжения
встроенное встроено [вградено] обза¬
веждане (напр. мебели)
высоковольтное (електрически) съоръ¬
жения за високо напрежение
высотное ав. съоръжения за летене на
голяма височина
гаражное гаражно обзавеждане
геодезическое геодезични съоръжения
горное минни [руднични] съоръжения
горноспасательное - мuнносnасйтелнй съо¬
ръжения
дистанционного управления устройство
[съоръжения] за дистанционно управление
добычное мин.	добивни съоръжения
доменное съоръжения за висока пещ
дробильно-подготовительное трошачни и
подготвителни машини
заводское заводски машинен парк, ма¬
шини и съоръжения на завод
защитное защитни съоръжения, защита
звуковоспроизводящее кфт. звуковъзпро-
извеждаща апаратура
~, звукозаписывающее кфт. звукозаписва-
ща апаратура
инженер но-аэродромное ав. инженерно-
летищни съоръжения
искробезопасное мин. искробезопасни съо¬
ръжения
~, испытательное съоръжения за изпитване
~, карьерное стр. кариерни съоръжения
коммутационное ел. комутационни съоръ¬
жения, комутационна апаратура
комплектное комплектни съоръжения (за
определено производство или получени като
комплектна доставка)
~, комплектующее комплектуващи съоръ¬
жения (най-често стандартни съоръже¬
ния — напр. двигатели, редуктори, ко¬
мандна апаратура, които комплектуват
специализирани съоръжения)
конторское орг. канцеларско обзавеждане
~, контрольное контролни съоръжения, кон¬
тролно обзавеждане
~, контрольно-измерительное контролно-из¬
мервателно обзавеждане
котельное котелно обзавеждане
. крановое кранови съоръжения, кранове
кузнёчно-прессовое ковашко-пресови ма¬
шини и съоръжения
лабораторное лабораторно обзавеждане
линейное ел. съоръжения към електро¬
провод [линия]
~, литСйнос леярски машини и съоръжения
массоподготвйтельное харт. съоръжения
за подготовка на хартиена маса
машинное машинен парк, машини (напр.
на участък, цех, завод)
металлобрабатывающее металообработ¬
ващи машини (и съоръжения)
металлорежущее металорежещи машини
механическое вж. оборудование, машин¬
ное
монтажное стр. монтажни съоръжения
(при монтажно строителство)
навесное с. ст. навесни машини (без
собствена ходова система)
навигационное ав., кораб, навигационна
апаратура, навигационни съоръжения
осветительное ел. осветителни съоръжения
откаточное мин. извозни съоръжения
отопйтельне-вентuляцйеннес отоплител¬
но-вентилационни съоръжения
периферийное изч. периферно устройство
печное мет. пещни съоръжения
погрузочно-разгрузочное	товарно-раз¬
товарни съоръжения
подзСмнос мин. подземни съоръжения,
съоръжения за подземна работа
nодъёмне-трансnортнее	транспортно-
повдигателни съоръжения
пожарное противопожарни съоръжения,
пожарен инвентар
прокатное машини и съоръжения за вал¬
цуване
промышленное промишлено обзавеждане
nретивообледенИтельнес - ав. противообле-
деняващо устройство
противопожарное вж. оборудование, по¬
жарное.
~, проходческое мин. проходчески съоръ¬
жения
рабочее работни машини и съоръжения
радиолокационное радиолокационни съо¬
ръжения [средства, устройства]
радиотехническое радиотехнически съоръ¬
жения [средства, устройства]
разведочное мин. проучвателни съоръ¬
жения
~ реактора ядр. съоръжения на реактора
резервное резервно обзавеждане; резервни
съоръжения
репродукционное полигр. репродукционно
обзавеждане
рудничное руднични машини и съоръже¬
ния
сантехническое санитарно-техническо об¬
завеждане
~, сваебойное съоръжения за набиване на
пилоти
сварочное заваръчни машини и съоръ¬
жения

ОБО
418
светосигнальное светлинносигнални съо¬
ръжения [устройства], съоръжения [уст¬
ройства] за светлинна сигнализация
серийное серийно произвеждани машини
и съоръжения
силовое силови (енергетични] машини и
съоръжения
~, специальное специални машини и съоръ¬
жения, специално обзавеждане (несерийно
производство )
станочное (производствен) машинен парк,
(за механично обработване)
станционное ел. станционни съоръжения;
съоръжения за централа (напр. електро¬
централа, телефонна централа)
стартовое ракет, стартови [пускови] съо¬
ръжения
строительное строителни машини и съо¬
ръжения
студийное студийни съоръжения, сту¬
дийна апаратура
такелажное такелажни съоръжения (за
вДигане, пренасяне и монтаж на машини и
съоръжения )
технологическое технологични машини и
съоръжения
типовое типово обзавеждане (типово про¬
изводство )
транспортное транспортни съоръжения
уборочное мин. съоръжения за товарене
[извозване] (на продукцията)
установочное ел. инсталационни [мон¬
тажни] съоръжения
усилительное ел. усилвателна инстала¬
ция [апаратура]
~, фонтанное мин. фонтанни съоръжения
~, фотомеханическое полигр. фотомеханично
обзавеждане
химическое химически машини и съоръ¬
жения
ходовое автомобилен [подвижен] парк
~, холодильное хладилни машини .и съоръ¬
жения
цеховое цехов машинен парк, машини и
съоръжения на цех
экспериментальное експериментално [опи¬
тно] обзавеждане, експериментални съо¬
ръжения
электрическое електрически съоръжения
электронное електронни съоръжения;
електронна апаратура
~, электроннокопировальное полигр. обза¬
веждане за електронно копиране
электротехническое електротехнически
съоръжения
электротяговое електротягови съоръ¬
жения
энергетическое енергетични [силови] ма¬
шини и съоръжения
борудованный обзаведен, съоръжен, снаб¬
ден
оборудовать обзавеждам, съоръжавам, снаб¬
дявам
обоснование с 1. обоснование, мотивиране 2.
геоД. основа
, высотное нивелачна основа
~, геодезическое геодезична основа
~, съёмочное снимачна основа
экономическое икономическо основание
обособление с обособяване, отделяне; изоли¬
ране
обочина ж стр. банкет (на път)
обрабатываемость ж обработваемост
~ резанием обработваемост чрез рязане
(напр. на метал, дърво)
обрабатывать обработвам, изработвам
обработка ж 1.обработване 2. обработка
~, абразивная маш. абразивно обработване
(цели се Да се снеме повече материал &
кратко време, Докато за шлифовъчно об¬
работване целта е точен размер при малък
припуск)
абразйвно-струйная	абразивно-струйно
обработване [почистване]
автоклавная обработване в автоклав, ав-
токлавпо обработване
автоматная автоматно обработване, об¬
работване на автомати
аналитическая аналитично обработване
(напр. на опитно получени числени резул¬
тати )
анодно-механическая	анодно-механично
обработване
-w, антикоррозийная антикорозийно обработ¬
ване
бесстружечная обработване без снемане на
стружка, бсзстружково обработване
вибрационная стр. вибрационно обработ¬
ване (на бетон), вибриране ,
~ воды обработване [подготовка] на водата;
омекотяване на водата
~ воды, докотловая обработване на водата,
преди да постъпи в (парния) котел
~, высокотемпературная високотемператур¬
но обработване
газопламенная мет. газопламъчно об¬
работване
горячая 1. термично ' обработване, термо-
обработване 2. обработване (чрез пластична
Деформация) на горещо
графическая графично обработване (напр.
на опитно получени резултати)
грубая грубо [предварително] обработ¬
ване
групповая изч. групово обработване; гру¬
пова обработка
~ давлением обработване под [чрез] налягане
(напр. коване, щамповане)
~ данных изч. обработване на данни
, дробеструйная сачмоструйно обработва¬
не, обработване със струя от сачми
защитная защитно обработване, защитно
покриване
зяблевая с. ст. есенна (Дълбока) оран
/-z излучением ядр. обработване посредством
излъчване
индукционная мет. индукционно обра¬
ботване
~ информации изч. обработване на информа¬
ция, обработване на данни

519
ОБР
кислотная 1. хим. сбработване скисели¬
на 2. мин. киселинно обработване (на
сондаж )
~, контактная электроискровая контактно
електроискрово обработаване
копировальная обработване чрез копи-,
ране (напр. на струг, на фрезмашина)
~, кузнечная ковашко обработване, изко¬
ваване
лазерная обработване с лазер (напр.
заваряване, пробиване на малки отвори,
рязане)
машинная машинно обработване
междурядная с. ст. междуредово обработ¬
ване
~ металлов резанием обработване на металите
чрез рязане
~, механическая механично обработване
многорезцовая многоножино обработ¬
ване (напр. на струг)
~, многопозиционная многопозйцйенно об¬
работване
мокрая хим. мокро обработване
—	молотом обработване на ■ (ковашки) чук,
коване
—	наблюдений обработване [анализиране] иа
наблюдения
~ на копировальных станках обработване на
копировъчни [копировали^ машини
—	начерно вж. обработка, грубая
—	начисто вж. обработка, чистовая
низкотемпературная терм, нискотемпе-
ратурно обработване
—	обточкой сбр. мет. обстъргване, струговане
огневая обработване на ■огън (напр.
стъкло)
окончательная окончателно обработване,
обработване в завършен вид
~, отделочная обработване за заглаждане
(обикн. последно, довършващо обработване)
парная (едновременно) обработване на
две еднакви части
патронная обр. мет. обработване в пат-
тронник (напр. на струг)
перекрёстная с. ст. кръстосано обработ¬
ване (на почва)
~, пескоструйная песъкоструйно обработване
[почистване], опесъчаване
пластическая пластично обработване,
обработване чрез пластична деформация
плужная с. ст. обработване с плуг
поверхностная повърхностно обработва¬
не
—	под давлением вж. обработка давлением
~ под. мрамор стр. облицоване с мрамор
—	поезда жп. подготовка на влака (за пъ¬
туване )
—	почвы, основная вж. обработка, зяблевая
—	почвы, полосная с. ст. обработване на
почвата на ивици
—	почвы, сплошная с. ст. слято обработ¬
ване на почвата
предварительная предварително [подгот¬
вително] обработване; обр. мет. грубо об¬
работване
радиационная ядр. радиационно обработ
ване
—	радиоактивных отходов ядр. обработване
на радиоактивните отпадъци
■— револьверная обработване на револверна
машина (напр. на револверен струг)
~, редакционная полигр. редакционно обра¬
ботване, редактиране (на ръкопис)
—	резанием обработване чрез рязане (напр.
на метал, дърво). обработване със снемане
на стружка
—	руды, механическая мин. механично об¬
работване на рула
~, ручная ръчно обработване
~, сверхтонкая прецизно обработване, об¬
работване с повишена точност
~ сигналов радио обработване на сигнали
~, скоростная скоростно обработване, об¬
работване по скоростни методи
~, слесарная шлосерско обработване
—	снимков 1.	(фотохимично) обработване
на снимки 2. геод. обработване на снимки
(във фотограметрията)
—	снятием стружки вж. обработка резанием
—	сосудов водяным . паром изпарване на
(лабораторни) съдове
списочная изч. списъчно обработване (ме¬
тод за обработване на данни)
—	сплава леяр. обработване на течна сплав
~ судна обслужване на кораб в пристанище
(товарене и разтоварване)
—, тепловая вж. обработка, термическая 1
и 2
, термическая 1. термично обработване,
термообработване 2. топлинно обработване
термомагнйтная термообработване в маг¬
нитно поле
термохимическая 1. термохимическо об-.
работване 2. мин. термохимическо обработ¬
ване (на сондаж за увеличаване дебита на
продуктивния пласт)
технологическая технологично обпабот-
ване
токарная стругово обработване, обработ¬
ване па струг, струговане
тонкая вж. обработка, сверхтонкая
ультразвуковая ултразвуково обработва¬
не, обработване с ултразвукови трепте¬
ния
финишная последна операция (на про¬
цес на обработване)
фрезерная обработване на фрезова маши¬
на, фрезоване
химическая химическо обработване
холодная обработване (чрез пластична де¬
формация) на студено
~ холодом обработване със студ; нискотем-
пературно обработване
центровая обработване (на металоре¬
жеща машина) между центр и
черновая вж. обработка, грубая
чистовая чисто [окончателно] обработ¬
ване
экономической информации изч. обработ¬
ване на икономическа информация

ОБР
520
электроймпульсная електроимпулсно об¬
работване
»**, электроискровая слсктройскреeе обработване
электроконтактная елсктреконтактно об¬
работване (на основа електроерозия)
электронно-лучевая електроннолъчево
обработване
электротермическая електротермичпо об¬
работване
элсктрофорезная електрофорезно обра¬
ботване, електрофореза
электрохимическая електрохимично об¬
работване
электроэрооионная електроерозионпо об¬
работване (на метали)
образец м Е образец (за изпитване), пробно
тяло, проба 2. модел; образец; мостра □
взять ~ геол, взимам образец
гладкий съпр. гладко пробно тяло (без
рязка за концентрация на напрежението)
головной прототип
десятикратный съпр.	(цилиндрично)
пробно тяло с десетократна дължина (по
отношение на диаметъра)
испытательный образец за изпитване;
изпитвателно пробно тяло
кольцевой пръстенеебразно пробно тяло
контрольный контролен образец
лабораторный лабораторен образец; ла¬
бораторна проба
литой леяр, лято пробно тяло
надрезанный съпр. пробно тяло с рязка
(за концентрация на напрежението)
облучённый ядр. облъчен образец
опытный опитен {експериментален], об¬
разец
породы мин. образец от скала [минерал]
почвы с. ст. почвен образец
пропаренный стр. пропарен образец - (на
бетон)
пятикратный съпр. (цилиндрично) проб¬
но тяло с петократна дължина (по отно¬
шение на диаметъра)
разрывной съпр. пробно тяло (за изпит¬
ване) на опън, епруветка
~, рудный мин. руден образец
стандартный стандартен образец, стан¬
дартен модел
стержневой вж. образСц, цилиндрический
типовой типов образец [модел]
~ ткани мостра (от тъкан)
ударный съпр. пробно тяло за изпит¬
ване (на жилавост) на удар
цилиндрический съпр. пробно цилиндрич¬
но тяло, епруветка
~ чистоты поверхности образец за гладкост
на повърхност
эталонный еталонен образец, еталон
образование с 1. образуване, създаване, въз¬
никване, формиране 2. геол, образуване
(напр. на пласт) 3. натрупване,напластя¬
ване
геологическое геоложко образуване
~ головки оформяне на главите (при произ¬
водство на кибрит)
~ графита мет. графитообразуване
~ жёлобов мин. каналеебразуване (в сте¬
ните на сондаж)
жильное геол, жилно образуване
защитное геол, защитно образуване
~ зёва текст, образуване на уста
у-' искр искрообразуване
~, карстовое геол, карстово образуване
~ клинкера образуване на клинкер (при
производство на цимент)
~ контакта ел. образуване [получаване] на
контакт, контактообразуване, контактуване
~ кристаллической структуры образуване на
кристална структура
ледниковое геол, ледниково образуване
~ лунок обр. мет. откъртване, нащърбване
(на режещ инструмент)
множественное ядр. масово [групово] об¬
разуване
~ мостика вж. образование свода
мути хим. образуване на утайка, утаяване
~ накипи накипообразуване, образуване на
котлен камък
наносное геол, наносно образуване
~ нйти текст, получаване на нишка (от
прежда )
~ окалины образуване на обгар [окисна кора]
осадочное геол, утаечно образуване
~, остаточное геол, остатъчно образуване
~ островков [островов] ел. островен ефект,
образуване на неемитиращи области върху
катод
~ пары елн. образуване на двойки (напр.
носители на заряд)
~ петель текст, образуване на бримка
покровное геол, покривно образуване
~ пустот стр. образуване на кухини (е бетон)
~ свода образуване на свод или мост (е на¬
сипен материал, е почва)
седиментационное вж. образование, оса¬
дочное
~ складок геол, образуване на гънки
~ смёси образуване на смес (напр. горивна),
смесообразуване
~ стружки обр. мет. стружкеебразуване
~ структуры образуване на структурата,
структуреебразуване
~ трещин образуване на пукнатини, напук¬
ване
~ тяги образуване на тяга или подналягане
(на въздушен или газов, поток във вентила¬
ционен канал)
~ усадочной раковины леяр, образуване на
всмукнатина (поради свиване на метала при
втвърдяване )
~ фантомных цепей тлф. образуване на
фантоми и вериги (от двупроводни телефон¬
. ни линии)
~ хлопьев хим. образуване.на парцалооб-
разни утайки, коагулация
~ центров кристаллизации образуване на
кристализационни центрове
~ частйц ядр. образуване [възникване на
частици
~ шума шумообразуване

ОБР
образования мн надмолекулярные физ, над-
молекулярна структура
образующая ж мат. образуваща
обрамление с рамка
обрастание с обрастване (на поДводната част
на кораб)
обратимость ж обратимост (за процес и за
смяна на посоката на Движение)
~ динамомашйны ел. обратимост на генера¬
тор (за постоянен ток)
~ реакции хим. обратимост на реакция
~ рулей ав. реверсивност на кормило
обратимый обратим
обратно пропорциональный мат. обратно про¬
порционален
обратный обратен; връщащ се (за Движение);.
обърнат (за образ); мат. обратен, рецип¬
рочен (за величина)
обращаться I. въртя се (напр. за планета
около слънце) 2. движа се, циркулирам
(напр. охлажДаща воДа в двигател) 3. бо¬
равя, манипулирам,служа си (напр. с ин¬
струмент); използувам
обращение с 1. обръщане; въртене (напр. на
планета около слънце); циркулиране, кръ¬
гово движение (напр. на воДа в охлаждаща
система); икон, обращение 2. боравене,
манипулиране; обслужване (на машина)
работа (с инструмент) 3. превръщане;
обръщане
~, вальдёновское хим. валденово обръщане
~, денежное икон, парично обращение
~ к запоминающему устройству изч. изпол¬
зуване на запомнящото [запаметяващото!
устройство (на електронна сметачна ма¬
шина )
~ матрицы мат. обръщане на матрица
~ механизма обръщане посоката па въртене
на механизъм
~ спектральных линий инверсия на спек¬
тралните линии
фазы ел. обръщане на фаза (за смяна на
посоката на въртене на електродвигател)
фотографическое (получаване на пози¬
тивно изображние върху същия кинофо¬
томатериал , върху който е направена
снимката)
обрез м 1. полигр, обрез, обрязан край (на
книга, картон) 2. нож (книговезки или
фотографски) 3. стр. (хоризонтален) от¬
стъп 4. сервитутна ивица (край път)
~ стены, нйжний отстъп на стена (спрямо
фундамента)
обрезать изрязвам, обрязвам; скъсявам
обрезка ж 1. изрязване, обрязване, отряз¬
ване, срязване 2. с. ст. резитба; обрязва¬
не 3. обрязване (при щанцоване)
~ деревьев с. ст. обрязване на дърветата
~ заусенцев мет. обрязване на мустаци
[чеплъци]
~ концов мет. изрязване на краища
~ облбя вж. обрезка заусенцев
чистовая мет. окончателно обрязване
обрезки мн. отпадъци, изрезки; текст, пар¬
цали
обрезной обрязан, изрязан
обрезный обрязващ, (служещ) за обрязване
(напр. машина)
обрезывание вж. обрезка 1
обрезывать вж. обрезать
обрешетина ж стр. дървен обшивен мате¬
риал (летви, капаци)
обрешётка ж стр. 1. обшиване (на покрив
с летви, капаци) 2. покривна обшивка (от
летви, капаци, дъски) 3. (поДмазилкова)
решетка, -скара (от летви)
~ кузова вагона жп. скелет на коша на вагон
~ под штукатурку стр. решетка [скара] под
мазилка
сплошная покрив от дъски
обрубать 1. изсичам (със секач) 2. с. ст. ка¬
стря, отсичам (клони) 3. текст, поръбвам,
подшивам
обрубка ж 1. изсичане (със секач); леяр.
почистване (на леяци и отливъци чрез
изсичане) 2, с. ст. кастрене, отсичане (на
клони)
кузнечная изсичане на горещо
~ литья почистване на леяци и отливъци
(чрез изсичане)
обрубочная ж леяр, помещение [участък] за
почистване па отливки
обрубочный (служещ) за изсичане
обрубщик м леяр, чистач (на леяци и отли¬
въци чрез изсичане)
ббруч м обръч; гривна
~ бочки обръч на бъчва
~ колёсного обода шина на колело
обрушение с 1. мин. обрушване (Добив на
изкопаеми чрез подкопаване и събаряне) 2.
срутване, събаряне
блоковое блоково обрушване
~, вертикальное вертикално обрушване
~ кровли обрушване на горнището
подсечное подкопно обрушване
подэтажное подетажно обрушване
принудительное принудително обруш¬
ване
слоевое слоево обрушване
~ столба материалов мет. разрушаване на
увиснал [засводен] стълб от материали
(в топилна пещ)
обрушенный мин. обрушен
обрушивать 1. мин. обрушвам 2. срутвам,
събарям
обрыв м 1. скъсване, откъсване; ел. прекъс¬
ване 2. място на скъсване 3. геол, стръм¬
нина; урва
береговой стръмен бряг
~ дуги разкъсване па (електрическа) дъга
~ жИлы ел. скъсване на жило (на кабел)
~ линии ел. прекъсване на линия
~ настылей мет. откъртване на налепи
(полепнала шлака от стените на топилна
пещ)
оползневой геол, свлачищен отстъп
~ плёнки кфт.. скъсване на (филмова) лента
~ поезда жп. скъсване на влак
~ провода ел. скъсване на проводник

522
ОБР

—	уточной нйти текст. скъсване на вътъчна
нишка
—	фазы ел. прекъсване на фазов проводник
—	факела топл. откъсване на факела [пла¬
мъка]
—	формы леяр, разрушаване на форма
—	функции мат. прекъсване на функция
(функцията е дефинирана само от едната
страна на точката на прекъсване)
—	цепи ел. прекъсване на верига
~ штанги мин. скъсване на щйнга
обрывать скъсвам, откъсвам; прекъсвам
обрывистый стръмен (за местност)
обрывность текст. късливост
обрызг м стр. 1. основна мазилка, хастар 2.
изпръскване, опръскване; шприц
обрызгивание с напръскване, опръскване;
текст. овлажняване, дъждуване
обрызгиватель м пръскачка
обрызгивать напръсквам, опръсквам, на¬
пръсквам; овлажнявам
обр я дка ж кож. обезлешване (отстраняване
на некожните тъкани)
обсадка ж 1, обр. мет. задънване (ковашка
операция за намаляване на ■ светъл отвор
на куха цилиндрична заготовка) 2. мин. ■
обсажда не (спускане на обсадна колона в
сондаж); стр. околовръстно укрепване 3.
с. сТ. (околовръстно) засаждане 4. нито-
теглач (инструмент)
—	трубами мин. обсаждане с тръби
обсадный обсаден; укрепен
обсаживание с вж. обсадка 3
обсахаривать хран. посипвам със захар
обсев м с. ст. засяване
обсевки мн с. ст. незасети [пропуснати] ме¬
ста
обсекать одялвам, издялвам (камък); скъ¬
сявам, отрязвам (чрез отсичане); окастрям
обсерватория ж обсерватория
~, астрономическая астрономична обсерва¬
тория
~, геофизическая геофизическа обсервато¬
рия
метеорологическая метеорологична обсер¬
ватория
~, орбитальная ракет. орбитална обсерва¬
тория
обсервация ж 1. наблюдение, обсервация 2.
кораб. определяне на географски коорди¬
нати чрез обекти, на които са известни
координатите
обсидиан м петр.обсидиан (вулканично стъкло)
обследование с обследване, изследване
~, дозиметрическое ядр. дозиметрично об¬
следване, дозиметрична проверка
обслуживание с обслужване; поддържане;
преглед
~, автоматическое автоматично обслужване
(телефонна централа)
аэродромное ав. летищно обслужване
дистанционное дистанционно обслужване
~, ежесменное техническое жп. технически
преглед прц смяна на обслужващия пер¬
сонал
многостаночное многомашинно обслуж¬
ване
предупредительное предупредително [про¬
филактично] поддържане
рабочего места обслужване на работното
място
~ стрелочного перевода жп. обслужване на
стрелка
техническое техническо поддържане, под¬
държане
эксплуатационное експлоатационно под¬
държане
обстановка ж Е обстановка, положение,
условия 2. обстановка, мебелировка, ме¬
бели
метеорологическая	метеорологична об¬
становка
навигационная кораб. 1. навигационна
обстановка 2. обозначаване с (ориентиро¬
въчни) морски или речни знаци, навига¬
ционно обозначаване
производствения производствена обста¬
новка, производствени условия
~, санитарно-гигиеническая	санитарно-хи¬
гиенни условия
светосигнальная кораб. сигнални свет¬
лини (в навигацията)
судоходная кораб. обозначаване на мор¬
ски или воден път със знаци
обстрагивать дърв. рендосвам; остъргвам,
одялвам
обстрачивание обшиване (на обувка с тегел)
обстрел м атомного ядра ядр. бомбардиране
на атомно ядро
Оистригание с с. ст. застригване
обстружка ж дърв. рендосвано; обстъргване
обсушивание с изсушаване
обсушивать изсушавам, суша
обсушка ж изсушаване, сушене
обсыпка ж обсипване, посипване
обсыхание с изсъхване; засъхване
обтачивание с 1. обр. мет. обстъргване, об¬
работване па струг 2. кож., текст. обши-
ване (с игла)
обтачивать 1. обр. мет. обстъргвам (на
струг) 2. обшивам (кожено изделие, обувка)
—	начерно обстъргвам грубо [предварител¬
но
—	начисто обстъргвам окончателно
обтачка ж обшиване (на кожено изделие,
обувка)
обтекаемость ж ав. обтекаемост
обтекаемый ав. обтечен, обтекаем; аероди¬
намичен, (характеризиращ се, с аеродина¬
мична форма
обтекание с ав. обтичане
~, безотрывное обтичане без откъсване (на
потока )
вихревое вихрово обтичане
ламинарное ламинарно обтичане
~, лобовое челно [предно] обтичане
отрывное обтичане с откъсване (на по¬
тока )
поперечное напречно обтичане'
продольное надлъжно обтичане

523
ОБУ
сверхзвуковое свръхзвуково обтичане
~ током ел. обтичане от ток; провеждане
на ток
~ шкур кож. оцеждане на кожите (след
издъбването )
обтекатель м обтекател;	(защитен) кожух
(с обтекаема форма)
антСнный радио (защитен) кожух на
антена
~ винта обтекател на витлото
~ двигателя обтекател на двигателя
~ колёс шасси обтекател на колесника
~, концевой краен обтекател (на крило)
носовой носов обтекател (на носеща по¬
върхност или на тялото на самолета)
~ радиолокационных антСнн (защитен) кор¬
пус (кожух] на радарна антена
хвостовой опашен обтекател
~ шасси вж. обтекатель колёс шасси
обтекать обтичам
обтёсанный дърв. одялан
обтёска ж одялване (на дърво); изглаждане
(на камък)
обтёсывание с одялване; оглаждане, изглаж¬
дане
обтиратсль м мин. изтривач (гумен пръстен
на устието на сондаж)
обтирка ж 1. избърсване, изтриване 2. пар¬
цал (за бърсане, почистване)
обточенный обстърган, стругован (външно)
обточка ж 1. обр. мет. обстъргване, външно
струговане 2. керам, формуване на (грън¬
чарско ) колело
алмазная обстъргване с диамант
~ бандажСй жп. обтакане [обстъргване] на
бандажите
бесцентровая бсзцентрове обстъргване
(без заготовката да е закрепена между
центри )
гидрокоппровальная хидрекепировъчне
обстъргване
~, конусная обстъргване на конус, конусно
обстъргване
~, лобовая вж. обточка, торцовая
окончательная окончателно обстъргване
~, отдСлочная гладко [фино] обстъргване
(обикн. последна операция)
~ по копиру копирно обст-ъргване, обстърг-
ване по копир [шаблон]
■—, прецизионная точно [прецизно] обстърг-
ване
профильная профилно обстъргване
тонкая гладко )фйно] обстъргване, об¬
стъргване с малка стружка
торцовая подрязване, челно обстъргва-
не I струговане]
фасонная фасонно обстъргване
черновая грубо [предварително] обстърг¬
ване
} , чистовая вж. обточка, окончательная
обтюратор м 1, 2. кфт. обтуратор, затвор
(1. за точно дозиране на експонацията н&
фотоапарат 2. за периодично закриване на
лентата в киноснимачна камера или кино¬
прожекционна машина) 3. воен, уплътни¬
тел .(на газовете в огнестрелно оръжие)
~, двухлопастный двукрилен обтуратор
(кино)
~, дисковый дисков обтуратор (кино)
зеркальный огледален обтуратор (кино)
конический конусен обтуратор (кино)
крыльчатый [лопастный) централен об¬
туратор
шторный пердеобразен обтуратор (на
кинолюбителски камери)
щелевой процепен обтуратор (при ско¬
ростни киноснимки)
обтяжка ж 1. обтягане, опъване 2. обличане,,
покриване; тапициране (с плат, кожа)
3.	обшивка, покривка; тапицерия, тапи-
цировка 4. ел. обтегач (на кабел) 5. кож.
натягане, натегляне (на саята на обувка
върху калъп)
обувь ж валяная плъстепи обувки; плъстени-
ботуши
гвоздевая ковани (с гвоздеи) обувки
клеевая лепени обувки
ортопедическая ортопедически - обувки
производственная производствени обув¬
ки (за защита от вредности)
прошивная шити обувки
~, рантовая обувки с вардало
обугленный овъглен
обуглероживание с 1. терм., мет. навъглеро-
дяванс, цементация 2. хим. ■ овъглеродя-
ване, карбонизиране; карбонизация
обугливание с овъгляване; обгаряне
защитное с. ст. защитно обгаряне (напр..
на колове)
~ изоляции мин. овъгляване на изолацията
~ крепи мин. овъгляване на крепеж
сухое текст, сухо овъгляване, суха кар¬
бонизация
~ торфа овъгляване на торф
обуривание с мин. пробиване, сондиране
многозаббйное многозабойно пробиване -
[сондиране]
скоростное скоростно пробиване [сон¬
диране]
обуривать мин. пробивам, сондирам
обустраивать извършвам строителни работи'
(свързани с пускане в експлоатация на даден
обект)
обустройство с строителни работи (свързани-
с пускане в експлоатация на даден обект)
обух м 1. винт с халка 2. гръб, затилък, тъпа
страна (на инструмент с остра част:
брадва, клин, бръснач) 3. чук с тъпи чела; .
дървен чук
обучСние с заочное задочно обучение
машйнное изч. обучение на (машинен)
автомат (за подобряване на работата на-
основа предишната работа)
производственное производствено обуче¬
ние

ОБУ
524
обушок м миньорски копач
обхват м обхващане, обгръщане; обиколка
~ дороги пътен обхват (обща широчина на
път )
, наспИнный гръбен ремък (на парашут)
ножной долен [крачен] ремък (на пара¬
шут)
плечевой раменен ремък (на парашут)
обход м 1. обхождане, обикаля не; обиколка
2.	околен [обходен] път; ел. обходна линия
~ контура ел. обхождане по контур
*ч, путевой жп. кантонерски участък
обходный обходен; обиколен, околен
■обходчик м жп. надзирател; кантонер
«ч, мостовой жп. мостов надзирател, мосто-
пазач
.. путевой жп. кантонер
обшивать облицовам, обковавам; обшивам,
покривам (с дъски, камък, ламарина)
обшИвка ж 1. обшиване, обковаване (с дъс¬
ки, ламарина) 2. обшивка (на сграДа, ко¬
раб — външна или вътрешна) 3. текст.
обшиване, поръбване; гарниране (на Дре¬
ха); гарнитура, кант
бортовая кораб, бордова обшивка
брызгозащйтная пръскозащитна обшивка
(на транспортно среДство)
*ч, внутренняя кораб, вътрешна обшивка
водонепроницаемая стр. водонепроница¬
ема обшивка
ч,	войлочная плъстена [кечена] подплата
~, гофрированная вълнообразна обшивка
деревянная дървена обшивка
~ дИска сцепления авто феродов диск на
съединителя
дюралюмйневая ав. дуралуминиева обшивка
г-', жёсткая твърда [корава] обшивка
защитная защитна облицовка
~, кожаная кожена тапицировка ]гарнитура]
~ кузова вагона жп. обшивка на вагонния кош
листовая листова [ламаринена] обшивка
матерчатая платнена обшивка
~, мягкая ав. мека обшивка
наружная кораб, външна обшивка
гч, несущая ав. носеща обшивка
—, обтекаемая обтекаема [аеродинамична]
обш ивка
-ч, палубная кораб, палуби а обшивка [на¬
стилка]
продольно-диагональная кораб, надлъж¬
но-диагонална обшивка
работающая вж. обшивка, несущая
~ распИлами стр. обшивка с полукръгли
* греди
ч,	стальная кораб, стоманена обшивка
судна обшивка на кораб
ч, теплоизоляционная топлоизолационна об¬
шивка
тормозная феродова обшивка или на¬
кладка (на спирачна челюст)
фанерная обшивка с шперплат, шпер-
платова обшивка
~ фюзеляжа ав. обшивка иа тялото (на
самолет )
обшИтый обшит, обкован; облицован
общезаводской общозаводски
общеплощадочный стр. общоплощадков,
(отнасящ се) за цялата площ на площадката
общность ж мат. общност, съвкупност
объединение с 1. обединяване, съединяване
2.	орг. обединение; организация, друже¬
ство
~, экспортно Импортное	вносно-износно
обединение
объезд м 1. обикаляно, обхождане (не пеш)
2.	околен [обиколен] път
объездной обикалящ; околен
объект м обект; единица; ел. инсталация,
уредба; участък
~, астатический изч. астатичен обект
ч, измеряемый обект (поДлежащ) на из¬
мерване
-ч, испытуемый [испытываемый] изпитва¬
телен обект, обект на изпитване
линейный ел. линеен обект, линеен уча¬
стък
ч, промышленный промишлен обект .
лч, пусковой стр. пусков обект
—, регулируемый регулируем обект, обект
(поДлежащ) на регулиране
~, рассредоточений обект [участък], който
се състои от няколко подобекта [подуча-
стъка]
лч, сосредоточенный централизиран [единен]
обект ' (без поДобекти, без поДучастъци)
~, технический технически обект, техническа
уредба
~.управления изч. обект на управление
объектИв м опт., кфт. обектив
ч, анастигматический анастигматичен обек¬
тив, анастигмат
/ч, апланатйческий апланатен обектив, ап¬
ланат
астигматйческий астигматичен обектив
/ч, астрономический астрономически обек¬
тив
асферйческий асферичен обектив
ахроматический ахроматичен обектив
длиннофокусный дългофокусен обектив
лч, зеркальный огледален обектив
ч, иммерсионный имерсионен обектив
(за запълване с течност на пространст¬
вото межДу преДмета и челната леща на
микроскопа)
короткофокусный късофокусен обектив
ч, многоейнзовый многолещов [сложен] обек¬
тив	.
ч, панкратйческий панкратичен обектив (с
променливо фокусно разстояние)
репродукционный проекционен обектив
(на проекционни и киноапарати)
светосильный обектив с голяма свето¬
сила
~ с переменным фокусным расстоянием
обектив с прогиенливо фокусно разстояние
ч, сухой обектив на суха оптична система,
сух обектив
ч, сфероцилиндрический	сферичноцилинд-
ричен обектив
ч, фотографический фотообектив

525
огн
широкоугольный широкоъгълен обектив
электронно-оптический	електроннооп-
тичесКи обектив
обективодержатель м кфт. държач [носач]
на обектива
объем м 1. обем; вместимост, пространство,
(кубическо) съдържание 2. размер, голе¬
мина
атомный физ. атомен обем
~ бака обем на резервоар
—	водохранилища обем [вместимост] на язо¬
вир
вредный вредно пространство
габаритный стр. габаритен обем
—	двигателя, рабочий авто работен обем на
(цилиндрите на) двигателя
ионизационный ядр. йонизационен обем
—	информации обем на информация, инфор¬
мационен обем
—	камеры сгорания [сжатия] авто обем на
камерата на горене
~ капиталовложений размер на капитало¬
вложения
критический ядр. критичен обем
молекулярный молекулен обем
~, молярный физ.. хим. моларен обем о<^-^<^-с
на един мол идеален газ при нормални ус¬
ловия) .
насыпной насипен обем
нулевой нулев обем
—	оперативной памяти изч. обем [капаци¬
тет] на оперативната памет
~ памяти изч. обем [капацитет] на памет
паразитный ■ паразитен обем
парциальный парциален [частичен] обем
(газова смес)
—	перевозок икон, обем на превозите
погрузочный товарен обем
полезный полезен обем
приведённый мат. приведен обем
—	производства икон. обем на производст¬
вото
—	пустот . вакуумен обем
рабочий работен обем
~, рассеивающий разсейващ обем
—	товарооборота икон. обем на товарообо¬
рота, товарооборот
■—, топочный пещен обем, обем на пещ
удельный относителен [специфичен] обем
физический физически обем
—	цилиндра обем на цилиндър
—	шахты мет. обем на шахтата (на шах¬
това пещ)
~, элементарный физ. елементарен обем
объёмноцентрйрованный крист. обемноцент-
риран
объёмный обемен; пространствен
объёмомёр м обемометър, обемомер
овал м овал
овалбид м. мат. овалоид, затворена изпък¬
нала повърхност
овальность ж овалност; отклонение от кръг-
лост, елипсовидност
•верит м минер, оверит
оверлок м текст. оверлок (машина за шиенг
на трико и поръбване)
оверлочный текст, оверлочен, двунишков
овершот м мин. овершот (спасителен уре<*
при сондиране)
оверштаг м кораб, оверщаг (при ветрохо¬
дите)
овихйт м минер, овихит
овоскоп м с. ст. овоскоп (уред за просветля-
ване на яйца)
овощеводство с закрытого (защищённого^
грунта с. ст. парниково зеленчукопроиз¬
водство
—	открытого грунта с. ст. зеленчукопроиз¬
водство на открито
полевое вж. овощеводство открытого
грунта
овощсм-йод ж хран. уредба за миене на зе¬
ленчук
овощерезка ж хран. зеленчукова резачка
овощесушйлка ж сушилня за зеленчук
овощехранилище с хранилище [склад] за-
зеленчуци
овраг м геол, овраг, ровина; урва
живой овраг, който непрекъснато силно
расте (на дължина и в дълбочина)
овчйна ж меховая кож. (обработена) овча
кожа (за кожух)
огарки мн шлака, сгурия
огарок м 1. мет. угарка, пържилен продукт,,
остатък 2. зав. угарка (остатък от елек¬
трод)
анодный аноден остатък (при електро¬
лиза)
колчеданный вж. огарок, пиритный
пиритный пиритна угарка
цинкоколчеданный цинкова пиритна угар¬
ка (която съдържа и цинк)
электродный зав. угарка [остатък] от
електрод
огибаемая ж мат. обвивна линия
огибание с огъване, обвиване (около нещо);
обикаля не; обхождане (вкл. нарязване п&
метода чрез обхождане)
огибать огъвам, обвивам (около нещо); об¬
хождам
огибающая ж мат., радио обвиваща кривая
обвивка, обвиваща
—	амплитуд обвивка [обвиваща] на ампли¬
тудите
—	модулированного сигнала обвивка на мо¬
дулирания сигнал
~ сигнала обвивка на сигнала
оглеёние с почвы геол, оцветяване на почват*
(обикн. при блатни условия)
огневой воен, огневи, огнен
огнезащита ж защита [предпазване] от огън,
огнезащита
огнезащитный огнезащитен; противопожарен
огнемёт м воен. огнехвъргачка
огнеопасный огнеопасен; леснозапалителен,
пожароопасен
огнеприпасы мн воен. огнестрелни припаси^
боеприпаси

огн
526
югнесмёсь ж воен, запалително вещество,
запалителна смес
«онестойкий огнеустойчив, огнеупорен; по¬
жароустойчив
оогсстойкость ж егнеустойчuвост, огнеупор¬
ност; пожароустойчивост
оок^^т^уш^ние с пожарогасене, гасене на пожар
~, автоматическое автоматично .пожарога-
сене
•огнетушитель м пожарогасител
бортовой кораб, палубен пожарогаси¬
тел; ав. борден пожарогасител
возймый возим пожарогасител (газов
■ агрегат )
газовый газов пожарогасител
жидкостный точностен пожарогасител
пСнный ленен пожарогасител
порошковый вж. огнетушитель, сухой
ручной ръчен пожарогасител
—, стационарный стационарен пожарога¬
сител
~, сухой сух [прахов] пожарогасител
—, углекислотный пожарогасител с въгле¬
родна киселина (сняг)
~, химический химически пожарогасител
эмульсионный смулсионен пожарогаси¬
тел
огнеупорность ж стр. огнеупорност
огнеупорный огнеупорен
огнеупоры мн керам, огнеупорни материали,
огнеупори
■—, бссшамбтные безшамотови огнеупорни
материали
—бокситовые бокситови огнеупорни ма¬
териали
~, высоюоглинозёмистые силно алуминатни
огнеупорни материали
~, графитовые графитни огнеупорни мате¬
риали
~, динасовые динасови огнеупорни мате¬
риали
доломитовые доломитови огнеупорни ма¬
териали
карборундовые карборундови огнеупор¬
ни материали
~, кварцевые кварцови огнеупорни мате¬
риали
кислые кисели огнеупорни материали
(по отношение съдържанието на силициев
двуокис)
~, корундовые корундови огнеупорни мате¬
риали
~, магнезитовые магнезитови [магнезиево-
карбонатни] огнеупори
нейтральные неутрални огнеупорни ма¬
териали (по отношение съдържанието на
силициев двуокис)
основные основни огнеупорни материали
(по отношение съдържанието на силициев
двуокис)
~, полукйслые полукисели огнеупорни ма¬
териали
силлиманитовые силиманитови огнеупор"
ни материали
тальковые талкови огнеупорни матери¬
али
теплоизоляционные топлоизолационни ог¬
неупорни материали
хромистые | хромитовые] хромитови ог¬
неупорни материали
хромомагнезйтовые хромомагнезитови
огнеупорни материали
шамотные шамотови огнеупорни материа¬
ли
шпинельные шпинелни огнеупорни ма¬
териали
огнй мн (вж. също огонь м) светлини; (сиг¬
нални) светлини
~ аэронавигационные асронавигацйенни
светлини (на самолета)
береговые кораб, брегови светлини
~, заградительные ав. летищни светлини
~, маячные кораб, фарови светлини
~, отличительные вж. огнй, аэронавига¬
ционные
посадочные ав. светлини за кацане
путевые жп. пътни светлини
~ сигнальные сигнални светлини
~, створные кораб, створни светлини
ходовые ходови светлини (на кораб)
~ Эльма метео светлини [огньове] на Елм
(напр. по върхове на корабни мачти пред
буря)
огнйво с мин. капа
оголСнис с почвы оголване на почвата, поч¬
вена ерозия
оголённый стр. оголен (за армировка); ел.
гол, неизолиран, оголен (за проводник)
оголовок м 1. стр. глава, корона (напр. на
язовирна стена); преден край, чело 2.
мин. капа
~ - мачты глава [чело] на мачта
~ опоры глава [шапка] на опора
~ трубы глава [преден или горен край]
на тръба
бгон м кораб, гаша (примка в края или в
средата на въже)
огонь м (вж. също огнй мн) 1. огън 2. свет¬
лина; (сигнална) светлина 3. воен, огън,
стрелба
аварийный аварийна светлина
бортовой кораб, бордова светлина
буксирный кораб, буксирна светлина
~, верхний мет. горен огън, горно горене
[загряване]
габаритный авто габаритна светлина
кодовый кораб, кодова светлина (сиг¬
нална )
контрольный жп. контролна светлина
(бяла светлина на гърба на главния сиг¬
нал )
кормовой кораб, кърмова светлина
~, красный жп. червена светлина (сиг¬
нална )
~, круговой ел. кръгово искрене (на чет¬
ките на колектора)
мигающий [проблесковый] сигнальный
мигаща [пробляскваща] сигнална светлина,
тактова светлина

527
направляющий направляваща (водеща]
светлина
~, ограничительный (входяща) ограничител¬
на (аеронавигационна) светлина
ориентирный светлина за ориентиране
постоянный ав, постоянна светлина (сиг¬
нална )
рулёжный светлина на писта (на летище)
топовый кораб, мачтова [топова] свет¬
лина
хвостовой ав. опашна светлина, свет¬
лина на опашката
—■, штаговый кораб, предна светлина на
котвата
~, штирнбортный кораб? светлина на десния
борд
якорный котвена светлина (за кораби и
водосамолети )
огораживание с ограждане, заграждане
огораживать . ограждам, заграждам
огородничий с. ст. градинарски (напр. за
сечиво)
ограда ж ограда
оградительный предпазен
ограждать 1. ограждам 2. предпазвам, опаз¬
вам, защищавам
ограждение с 1. охрана, защита; предпаз¬
ване, опазване, защищаване 2, огражда¬
не; предпазна ограда
дорожное предпазна пътна ограда
защитное защитно ограждане, защитна
преграда
звукоизоляционное звукоизолация, зву¬
кова преграда [защита]
—	котлованов стр. предпазна ограда око¬
ло изкопи за фундаменти
—	переезда жп. охраняване на прелеза
—	поезда жп. охраняване на влака (в гара
и при спиране на открит път със сигнали)
—	путевых работ жп. ограждане (със сиг¬
нали) на работните места по пътя
~, радиолокационное радиолокационно за¬
граждане, радиолокаиионна защита
световое светлинно заграждане, светлин¬
на защита
свето прозрачное прозрачна (защитна)
преграда
~, сетчатое мрежова предпазна ограда, за¬
щитна мрежа
снегозащитное жп. снегозащитно	за¬
граждане
стационарное постоянна охрана; постоян¬
на ограда
теплоизолирующее стр. топлоизолира-
ща преграда
—	фарватера кораб. означаване [огражда¬
не] на фарватера
фотоэлектрическое фотоелектрическо за¬
граждане, фотоелектрическа защита (с
фотоклетка )
~, шпунтовое мин.. стр, шпунтово ограж¬
дение, шпуптова ограда
ограничение с 1. ограничение 2. огранича¬
ване; стесняване, намаляване
_	ОГР
амплитудное радио амплитудно ограни¬
чение, ограничение по амплитуда
~ видимости намаляване на видимостта
диодное радио диодно ограничение
жёсткое мат. твърдо ограничение
избирательное радио избирателно огра¬
ничение
линейное раДио линейно ограничение
мощности ограничаване на мощността
напряжения ел. ограничаване на напре¬
жението
нежёсткое мат. нетвърдо ограничение
~ низких частот раДио ■ отрязване на нис¬
ките честоти
г— по максимуму радио ограничаване по
максимума [ най-гол ямдта стойност]
помех раДио ограничаване [потискане]
на смущенията (чрез изрязване на върхо¬
вете)
по минимуму радио ограничаване на мини¬
мума (най-малката стойност]
сеточное раДио решетъчно ограничение,
ограничение на решетъчния ток
~ скорости трансп. ограничение на ско¬
ростта
—	тока ограничаване (стойността) на тока
~ тока короткого замыкания ограничаване
на тока на късо съединение
хода ограничение на хода (напр. на су-
порт )
ограничивать ограничавам; стеснявам, на¬
малявам
ограничитель м 1. ограничител 2, ограничи¬
телна опора, опора, упор
аварийный ел. авариен ограничител (на
скоростта )
автоматический автоматичен ограничител
~ амплитуды ел. амплитуден ограничител
~ баллона текст. балоноразделител
грузоподъёмности	товароподемен огра¬
ничител [предпазител]
—/ дебита мин. ограничител на дебита (на
нефтен сонДаж)
~, динамометрический динамометричен ог¬
раничител
диодный радио диоден ограничител
~ карбюратора авто ограничител на карбу¬
ратора
ламповый раДио ламнов ограничител
~ максимальных оборотов ограничител на
най-високите обороти
—	нагрузки ел. ограничител на товара [на¬
товарването]
~ напряжения ел. ограничител на напреже¬
нието
—	открытия двери авто ограничител (при
отваряне) на вратата
перенапряжений вж. ограничитель	на¬
пряжения
г-/, пиковый ел. върхов ограничител
г— поворота ел. ограничител на подвижната
част на електроизмервателен апарат
подъёма вж. ограничитель хода
~ помех радио ограничител на смущения

ОГР
528
~ скорости трансп. ограничител на ско¬
ростта
~ тока ел, ограничител на тока, токов (пред¬
пазителен ) автомат
~ хбж. ограничител на хода, ограничителна
опора, упор
~ холостого хода ограничител на празен
ход
~ числа оборотов ограничител на (броя на)
оборотите
огранка ж 1. шлифоване (на стъкло); шли¬
фоване, фасетиране (на скъпоценни камъ¬
ни) 2. отклонение от кръгла форма (Де¬
фект на цилиндрично обработени тела)
огрунтовка ж грундиране, нанасяне на ос¬
нова (на 'подготвена за бояДисване повърх¬
ност)
одежда ж 1. паваж, настилка (на път);
облицовка 2. текст, облекло, дрехи
асфальтовая асфалтова настилка
берегоукрепительная хиДр. укрепителна
стена (на бряг)
бетонная бетонна настилка
дерновая обшивка [облицовка] с чимове
дорожная пътна настилка
защитная защитно облекло
компенсирующая ав. скафандър
металлическая мет. метален кожух (на
висока пещ)
~ откоса хиДр. облицовка ва откос
производственная производствено облекло
противоперегрузочная ракет, скафандър
против претоварване (от голямо ускорение)
противофильтрацибнная влагозащитна
[противовлажна] облицовка
рабочая работно облекло
щебёночная трошенокаменна настилка
«дерновка ж 1. покриване с чимове, зачимя-
ване 2. обшивка [облицовка] с чимове
одеяло с ватное текст, юрган
одинит м петр. одинит
одноадресный изч. едноадресен
одноанбдный ел. едноаноден
одноатомный хим. едноатомен
однобарабанный еднобарабанен
однобортный 1. еднобортен; едноборден 2.
еднореден (за костюм)
однобрбмистый монобромид,еднобромид; бромид
одновалентность ж хим. едновалентност
одновалентный едновалептен
одновалкбвый мет. едновадцов, (който е)
с един валец
«дневальный маш. (който е) с един вал,
едновалов
одновибратор м ел. чакащ [спусъчен] мулти-
вибратор (за превключване на електричес¬
ки вериги)
одновинтовой кораб, ав. едновитлов
одновиткбвой ел. еднонавивков
одновбдный хим. мопохидрат, еднохидрат
одноволновый раДио едновълнов
однодиапазбнный радио еднообхватен, (който
е) с един обхват
однодйсковый еднодисков
однодорбжечный радио еднопистов,	(който
е) с една писта
одноёмкостный (който е) с един конденза¬
тор
одножильный ел. едножилен (напр. за кабел)
однозамещённый хим. монозаместен, едноза-
местен
однозарядный ел. еднозаряден
однозахбдный едноходов (напр. за винт)
однозвённый еднозвенен .
однозначность ж мат. еднозначност
однозначный мат. 1. еднозначен 2. едно-
цифров
одноизотблный ядр. едноизотоиен, моно-
изотопен
одноимённый мат. едноименен
одноймпульсный едноимпулсен
одноибдистый хим. монойодид, йодид
однокамерный еднокамерен
одноканальный радио едноканален
одноканатный едновъжен
однокаскадный радио ’ едностъпален, (който
е) с едно стъпало
однокатушечный ел. едионамотъчен, еднона-
мотков
однокиловой ав. еднокилов
однокислбтный хим. еднокиселинеи
одноклетьевбй мет. едноклетков (напр. ва
валцов агрегат)
одноклиномёрный крист, моноклинен
одноковшовый еднокошов
одноколейный жп. однолинеен, еднопътен
одноколейный маш. едноколянов
одноколёсный маш. едноколесен, (който е)
с едно колело
однокомпонёнтный хим. еднокомпонентен,
монокомпонентен, с една съставка
одноконсольный стр. едноконзолен
одноконтактный ел. едноконтактен, (който е)
с една контактна система
одноконтурный ел. еднокръгов
однокбрпусный еднокорпусен
однокрасочный полигр. едноцветен
однократный мат. еднократен
однокрылый 1. едноперков, еднолопатков
2.	стр. еднораменен (за поДвижен мост)
однокубовый арх. четирискатен (за покрив)
одноламповый раДио еднолампов
однолёзвийный (който е) с една режеща
страна [с едно острие]
однолемешный с. ст. еднолемежен
однолинейный ел. 1. еднбеинеен•; еднопро-
водпиков	(напр. схема) 2. едноредов
(напр. регистър)
однолбпастный еднолопатков
одномаршевый стр. едноходов, еднораменен
(за стълба)
одномачтовый кораб, едномачтов
одномерный изм. (който е) с едно измере-
рение |с една 'размерност, дименсия]
одноместный едноместен
одномолекулярный едномолекулен
одномоментный краткотраен, мигновен.
одномоторный едномоторен
однонаправленный еднопосочен

529
ОЗА
однонйточный ед но ниш ков, (състоящ се) от
една нишка; едножичков
однонормальный хим. едненермален (за раз¬
твор )
однооборбтный (който е само) с едни обо¬
роти, еднеоборотен
однообмбточный вж. однокатушечный
однообъектйвный опт.	(който е) с един
обектив
одноокись м хим. моноокис, едноокис
одноосновный хим. одноосновен
одноосный 1. маш. едноосов, (който е) с
една ос 2. съосен, (който е) на една ос
однопалубный кораб, еднопалубен
однопламенный еднопламъчен
одноплечий еднораменен (напр. за лост)
однополосный 1. (като е) с едно платно
(за път) 2. радио еднолентов
однополуперйодный ел. еднополуперйоден
однопбльный еднотаблен (напр. за врата)
однополюсный еднопелюссн
однополярный ед!Iопелярсн, (който е) с
един полюс
однопотбчный еднепоточен
однопровбдный е'днопроводен, едножичен
однопролётный 1. стр. еднофер.мев, едноот-
ворен (за мост, покрив) 2. арх. еднокора-
бен, еднесведов (за сграда)
однопрофильный (имащ, отличаващ се) с
еднакъв профил, с еднаква специализация
однопроходной обр. мет. (изпълняващ се) в
един проход
однопроцёссный хим. сднепроцесен
однопутный вж. одноколейный
одноразрядный изч. едноразряден
однорельсовый од^релоов
однородность ж хим., мат. еднородност,
хомогенност
однородный еднороден, хомогенен
однорядный еднореден (напр. за нитов шев)
односекцибнный ^носе^ио!^
односернйстый хим. мопосулфид, едносул-
фид, сулфид •	'
односёточный ел. еднорешетъчен
односкатный стр. едноскатен, (който е) с
един наклон (за покрив)
односкоростнбй едноскеростен, (който е) с
една скорост
однослойный еднослоен, еднепластов
односменный едносменен, (работещ) на една
смяна
односрёзный едносрезен, (който е) с една
плоскост на срязване
одностворчатый еднокрил (напр. за врата)
одностоечный едноколонен
одноступёнчатый едностъпален; едностепе-
нен
односуппортный едносупортен (за металоре¬
жеща машина)
однотактный радио еднетактен, еднотактов
однотарйфный еднотарифен
однотипный еднотипен, еднотипов, типов
однотрбсовый едновъжен, (който е) е едно
въже
однофазный еднофазен
34 Руско-българ е кн политехнически речник
однофб^сный еднофокусен
одноконтурный текст, едноредов, еднефен-
турен, (който е) с едно иглено поле
еднефтбрйстый хим. монофлуорид, флуорид
еднохлCрйстыH хим.	монохлорид, однокло-
рид, хлорид
еднехбдный еднопътен (напр. за кран)
одноходовой одноходов (напр. за резба)
одноцветный едноцветен
одноцилиндровый едноцилиндров
еднецбкольный ел. (който е) с един цокъл,
ед^цо^ов
одночастбтный ел. едпочестотен
еднечелнбчный текст, ед посовал ков
еднечерпакбвый еднокофов, еднокофен
одночлен м мат. едночлен
однешарнHрный едноставен, едношарнирен
одно шкальный ел. едноскален, (който е) с
една скала
одношкHвный маш., (който е) с една (ремъчна)
шайба
одно шпиндельный едноврстенев
еднеэ.лсктрбдныH мет. сдноелсктредсн
одноэлементный ел. сднеслемснтен
одноэтажный едноетажен; геол, еднепластев
одно^орнЕ^ ел. сднокетвен
одноярусный вж. одноэтажный
еднончёйкевыH едноклетков
одограф м авто-	[автоматичен] показател
(на курса на кораб)
одометр м 1. изм. пътомер, километражен
брояч, километроброяч 2. геол, цилиндър
за изпитване на натиск па ронливи скали
одорант м хим. одорант, придаващо мирис
вещество (на газ — за сигнализация при
неуплътняване)
ожидание с математическое математическо
очакване
ожижать хим. втечнявам (газ, твърдо гориво)
ожижСнис с втечняване (на газ, твърдо го¬
риво )
—	газа втечняване на газ
~ угля втечняване па въглища (чрез дестру¬
ктивна, хидрогенизация)
ожижитель м втечнител, апарат за втечня¬
ване на газове
ожбг м изгаряне; изгорено място; рана от
изгаряне
лучевой лъчево изгаряне
—	от вспышки изгаряне от избухване
радиационный радиационно изгаряне
—	рентгеновскими лучами изгаряне от рент¬
генови лъчи
солнечный слънчево изгаряне
—, тепловой [термический] топлинно изга¬
ряне
химический химическо изгаряне
~, шлифовочный обр. мет. прегаряне (на
повърхностния слой на заготовката) при
шлифоване
оз м геол, оз (греда от водно-ледников период)
озазон м хим. озазон
озаннйт м минер, озанит (разновидност на
рибекит )

озв
530
озвучение (озвучивание] с кфт. озвучаване
(напр. на филм)
бзеро с бессточное безотточно езеро
вулканическое вулканско езеро (във вул-
кански кратер)
горное планинско езеро
карстовое карстово езеро
*•', ледниковое ледниково езеро (в ледни-
кова паДина)
минеральное вж. озеро, соляное
плотинное язовирно езеро
подземное подземно езеро
проточное отточно езеро
соляное солено езеро
озокерит м минер. озокерит, планински восък
озоление (озоливание) с опепеляване, изпепе-
ляване, превръщане в пепел (чрез из¬
гаряне)
~ газов опепеляване на газове
<■» фильтра опепеляване на филтъра
озон м хим. озон (алотропна модификация
на кислорода)
озонатор м озонатор, апарат за получаване
на озон
озонйд м хим. озонид (съеДинение на озон с
алкален или алкалоземен метал)
~ к*лия калиев озонид
каучука каучуков озонид
озониды мн озониди (озонови взривни веще¬
ства )
озонизация ж (озонирование с) хим. озони¬
ране
озонировать хим. озонирам
озонолиз м хим. озонолиза
озономётрия ж хим. озонометрия
озоностойкий езенеустойчив, устойчив на
въздействието на озон
окаймление с обшиване, обточване (с гайтан);
обкръжаваме (напр. с кант, с рамка)
окаймлять обшивам, обточвам; обкръжавам
(напр. с кант, с рамка)
окалина ж мет., обр. мет. обгар, окисна кора
или корица (получена при нагряване на
метала), окалина
воздушная въздушен обгар
~, вторичная вторичен обгар
кузнечная ковашки обгар [синтер], ока¬
лина при коване
молотоббйная (молотовая] вж. окалина,
кузнечная
первичная първичен обгар
прокатная окалина при валцуване, вал¬
цов обгар
печная пещна окалина, окалина при
нагряване в пещ
чешуйчатая люспест обгар, люспеста ока¬
лина
окалиноломатель м мет. обгаротрошач, тро¬
шачка на валцов синтер (напр. върху бло¬
кове, блуми. слаби)
окал инообразование с мет. образуване на
обгар (окалина]
окалиностбйкий устойчив срещу образуване на
обгар, устойчив срещу обгаряне (повърх¬
ностно окисляване]
окалиностбйкость ж устойчивост срещу об-
гаряне [повърхностно окисляване]
окамелок м стр. баданарка (голяма четко
за мазане)
окаменелость ж геол. вкаменелост
окаменелый геол. вкаменен, фосилен
окаменение с петр. вкаме^влне, петрифи¬
кация; геол. диагенеза
окантованный окантован, (който е) с кантове
окантовка ж • 1. текст. поръбване, обграж¬
дано, обшиване (с кант) 2. опервазване,
оформяне па рамка (при боядисване); 3.
кант; ръб 4. окрайчване, обрязване (на
каменен блок. плоча)
окантовывать 1. текст. кантосвам; обграж.дам.
обшивам с кант 2. стр. опервазвам, офор¬
мям рамка (при бояДисване) 3. окрайчвам
(камък) 4. накланям (леярска кофа), за да
отлея (разтопен метал)	5. обр язвам
(плоча, ламарина) 6. мет. кантувам, об¬
ръщам през ръб (напр. метален блок при
коване)
окатакнтсть ж геол, загладеност, заоблевост
окатывание с 1, геол, заглаждане, изглажда¬
не 2. обог. гранулиране (на руДа). свър¬
зване [спичане] па късове
окатыш м мет. къс, бучка (руДа)
окварцевание с геол. окварцяване
океанит м геол. океанит (базалт. който е
богат на оливин)
океанический геофиз. океански
океанография ж геофиз. океанография
океанология ж геофиз. океанология
окенйт м минер. окенит
окисел м хим. окис (вж. също окись и закись)
амфотерный амфотерен окис
безразличный индиферентен окис
высший вж. окись 2
индифферентный вж. окисел, безраз¬
личный
~, кислотный киселинен окис (анхидрид]
~ металла метален окис, окис на метал
низший окис (за ниската степен на окис¬
ление )
основный основен [базичен] окис
полуторный остар. двуметален триокис
(окис на тривалентен елемент)
окисление с хим., мет. окисляване
анодное анодно окисляване
~ в кислой среде окисляване в кисела среда
~ восстановление окислително-редукционен
процес
~ в щелочной среде окисляване в алкална
среда
деструктивное окисляване с разгражда¬
не [разпадане]
/■.z, жидкофазное окисляване в течна . фаза
избирательное избирателно [селективно]
окисляване
каталитическое каталитично окисляване
мокрое окисляване в разтворено състоя"
ние
,-у, парофазное окисляване в парна фаза
под давлением окисляване под налягане
531
~ примесей мет. окисляване [фришване] на
примесите (сименс-мартенов процес)
ферментативное ферментационно окис¬
ляване
фракционное фракционно окисляване
частичное частично [непълно] окисляване
электролитическое вж. окисление, элек¬
трохимическое
электрохимическое електрохимическо
[електролитно] окисляване
окисленный окислен
окислитель м ким. окислител
капельный капков окислител (при пре¬
чистване на воДи)	,
контактный вж. окислИтель наполнения
—	наполнения окислителен реактив (при .
пречистване на воДи)
—	ракетного топлива окислител на ракетно
гориво, носител на кислорода (за ракетно
гориво )
окислительно- восстановительный	окисли¬
телно-редукционен, оксиредукционен
окислительный окислителен, окисляващ, ок¬
сидиращ
окисляемость ж хим. окисляемое^ способност
за окисляване
окисный окисен
окись ж хим. 1. окис (за елементи, които не
проявяват повече от една валентност)
2.	окис (за елементи в по-висша степен на
окисляване, напр. окись железа, Ре2ОЛ,
докатэ ГеО е закись железа)
—	азота азотен (едно-) окис, азотен (II) окис
—	алюмИния алуминиев окис
бария бариев окис
—	бериллия берилиев окис
—' ванадия ванадиев окис, ванадиев (П)
окис; двуванадиев триокис, ванадиев (III)
окис; ванадиев двуокис, ванадиев (IV)
окис; двуванадиев петоокис, ванадиев (V)
окис
—	вИсмута двубисмутов триокис, бисмутов
(III)	окис; бисмутов двуокис, бисмутов
(IV)	окис; двубисмутов петоокис, бисмутов
(V)	окис
—	водная хидратиран окис
—	водсрода водороден окис, вода
вольфрама волфрамов двуокис, волфра¬
мов (IV) окис; волфрамов триокис, волфра¬
мов (VI) окис; двуволфрамов петоокис,
волфрамов (V) окис
—	германия германиев едноокис, германиев
(II)	окис; германиев двуокис, германиев
(IV) окис
дейтерия дсутериев окис, тежка вода
—	железа лвужелезен триокис, фериокис,
железен (III) окис
—	железа, сернокИслая ферисулфат, железен
(III)	сулфат
*** золота ауриокис, златен (III) окис
—	йода двуйоден петоокис, йоден (V) окис
—	кадмия кадмиев окис
—	калия калиев окис
** кальция калциев окис; негасена вар
** кобальта кобаетобкис, кобалтов (III) окис
	ккк
—	кремния силициев двуокис, силициев (IV)
окис; силициев субокис
—	лития литиев окис
—	магния магнезиев окис
—	марганца двуманганов триокис, манганов
(III)	окис; манганов двуокис, манганов
(IV)	окис, пиролузит; манганов триокис,
манганов (VI) окис
—	меди куприокис, меден (II) окис
—	молибдена молибденов триокис, молибде¬
нов (III) окис; молибденов двуокис, молиб¬
денов (IV) окис; молибденов триокис, мо¬
либденов (VI) окис
—	мышьяка двуарсенов -петоокис, арсени-
окис; двуарсенов трuбкис,арсенбв (III) окис
—	натрия натриев окис
—	нйкеля двуникелов триокис, никелов
(III) окис
—	олова калаен окис, калаен (II) окис;
калаен двуокис, калаен (IV) окис
—	пропилена пропиленов окис, пропенов
окис
—	ртути меркуриокис, живачен (II) окис
—	свинца оловен окис, оловен (II) окис;
оловен двуокис, оловен (IV) окис
~ серебра сребърен окис; сребърен перо-
кис [прекис]
—	серы двусерен триокис, серен (III) окис;
серен двуокис, серен (IV) окис; серен трио¬
кис, серен (VI) окис
~ сурьмы двуантимонов триокис, антимонов
(III) окис; двуантимонов четириокис, ан¬
тимонов (III, V) окис; двуантимонов пе-
тоокис, антимонов (V) окис
—	титана двутитанов триокис, титанов - (III)
окис; титанов двуокис, титанов (IV) окис
триэтилкрёмния триетилсилициев окис,
хексаетuедuсuеоксан
—	углерода въглероден окис
—	урана уранов двуокис, уранов (IV) окис;
уранов (VI) окис
—	урана, азотнокислая уранилнитрат
~ фтора двуфлуорен окис
—	хлора двухлорен окис; хлорен двуокис;
двухлорен шестоокис; двухлорен седмо-
окис
—	хрома двухромен триокис, хромен (III)
окис; хромен . двуокис, хромен (IV) окис;
хромен триокис, хромен (VI) окис
—	цезия цезиев окис
—	цйнка цинков окис, цинквайс
—	этилена етиленов окис, оксиран
окклюдйрование с 1. хим., мет. оклудиране,
оклузия, газово включване 2. метео ох¬
лузи я (процес на развитие на циклон)
окклюдйрованный оклузионен (за фронт *
метеорологията )
окклюзия ж вж. окклюдйрование 2
характера тёплого фронта оклузия с харак¬
тер на топъл фронт
~ характера холодного фронта оклузия е
характер на студен фронт
г— циклона оклузия [оклузионен фронт] на
циклон

СИЛ
532
оклад м I. икон, заплата, възнаграждение 2.
икон, данъчно облагане 3. мин. крепежна
| подпорна] рамка (дървена)
~. дверной вж. оклад 3
неполный дверной непълна крепежна рам¬
ка (без праг)
основной основна заплата, основно въз¬
награждение
полный дверной пълна крепежна рамка
(капа, две стойки и праг)
~, предохранительный дверной предпазна
крепежна рамка
усиленный дверной усилена крепежна
рамка
окладной икон, отнасящ се до парично възна¬
граждение
оклеивать облепвам, облепям
оклСйка ж 1. облепване; лепене (на тапети
върху стена) 2. хран. избистряно [бистре¬
не] на вино
окно с прозорец; отвор, проход; пролука
арочное стр. дъгов прозорец
~, вентиляционное вентилационен отвор
~ верхнего свСта стр. прозорец за горно
осветление (обикн. в промишлени сгради)
~. ветровое авто предно стъкло, преден
прозорец
воздушное мет. отвор за въздух
~, впускное всмукателен отвор [прозорец]
(на цилиндър на двутактов двигател);
пусков отвор
~, всасывающее 1. вж. окно, впускное 2.
смукателен отвор (на помпа)
выпускное 1. изпускателен отвор [про¬
зорец] (на цилиндър на двутактов двига¬
тел) 2. мет. прозорец [врата] за изпускане
(напр. на шлака)
выхлопное отвор за изгорели газове
— , гидрогеологическое хидрогеоложки про¬
зорец
—, глухое стр. сляп прозорец
двухстворчатое стр. двукрил прозорец
дренажное стр. дренажен отвор
~, железобетонное стр. стоманобетонен про¬
зорец
~, завалочное мет. отвор за зареждане
[пълнене]
~, загрузочное вж. окно, завалочное
заполненное водой ядр. прозорец, запъл¬
нен с вода
защитное защитен прозорец; защитен
отвор
кадровое кфт. кадрово прозорче
—, колошниковое леяр, отвор за зареждане
(на вагрянка)
~, контрольное контролен [ревизионен]
прозорец или отвор; отвор за наблюдаване
~ лавы мин. прозорец на фронт
ленточное стр. лентов прозорец, (прозо¬
речна) лента
нагнетательное нагнетателей [напорен]
отвор (на помпа)
наддувочное отвор за (подаване на)
въздух под налягане
нейтронное ядр. неутронен прозорец
~, одностворчатое стр. еднокрил прозорец
~, опускное жп., авто прозорец, който се
спуска (при отваряне)
~, откидное авто завъртващ се прозорец
(около вертикална ос)
~, паровыпускное пароизпускателсн отвор
(на локомотив)
~, перепускное преливен отвор; пропуска¬
телен отвор
~ печи мет. отвор [прозорец] на пещ (напр.
за пълнене)
~, пламенное мет. пламъчен прозорец
продувочное продухвателен отвор (напр.
на двутактов двигател)
проекционное кфт. проекционно прозорче
~, рабочее работен отвор (на стъклена
топилна вана)
~, разгрузочное мин. разтоваръчен прозо¬
рец, отвор за разтоварване
раздвижное стр. плъзгащ прозорец
(приплъзва се встрани)	.
садочное, вж. окно, завалочное
~ с двойными переплётами стр. двоен - про¬
зорец
~ сердСчника ел.прозорец на магнитепровед
~, сливное вж. окно, выпускное 2
слуховое стр. тавански прозорец, ка-
пандура
~, смотровое мет., ядр. прозорец [отвор]
за наблюдаване, наблюдателен прозорец
~, створное |створчатое| стр. крилен про¬
зорец
~ счётчика ядр. прозорче на брояча
~, тектоническое геол.	тектонски про¬
зорец
тсрцовос мет. челен прозорец [отвор]
~, форсуночное мет. отвор за дюза, дюзев
отвор
шлаковое мет. отвор за (изпускане на)
шлака, шлаков отвор
оков м мет. намотаване на метал около валии
(дефект при валцуване)
оковка ж 1. о^внване, обковаване (с метал)
2.	обковка
оковывание с валков вж. окбв
оковывать оковавам, обковавам
ококсование с коксуване (на въглища)
околка ж 1. окрайчване,	(грубо) дялане
(на камъ>к) 2. очупване (на тухла, за да
• легне на мястото)
околозвуковой околозвуков (за скорост)
околзёмный ракет, (намиращ се) на близко
разстояние от Земята, окръжаващ Земята
околокритйческий (намиращ се) в близост
на критичино състояние [в критичната об¬
ласт], околекритuчсн
окололунный ракет, (намиращ се) на близко
разстояние от Луната, окръжаващ Луната
околопланетный ракет,	(намиращ се) на
близко разстояние от планета, окръжа¬
ващ планета
околополярный геофиз. екелеполярен
околосолнечный астр, околослънчев
околоствбльный мин. околошахтов
околоцёнтровый централен

533
ОКР
окомкование с обог. гранулиране (на руДа);
свързване [спичане] в късове
оконечный ел. последен, краен
оконный стр. прозоречен
оконтуривание с геоД. очертаване, оконтур-
ване, нанасяне на очертания (върху план
или на местността)
—	выработки мин. нанасяне очертанията на
изработка
~ нефтяного месторождения мин. о контур-
ване [нанасяне очертанията] на нефтено
находище
окбнтуривать геоД. очертавам, оконтурвам.
нанасям очертания
оконцевание с окрайчване, оформяне на краи¬
ща
—	проводов ел. оформяне за съединяване
[включване] на проводници
оконцованный ел. снабден с кабелна обувка
(за край на кабел)
окончательный окончателен, краен; завър¬
шен, завършващ
окорённый Дърв. обелен
окорка ж обелване, снемане на кората (на
Дърво), обезкоряване
—	баланса харт. обелване на дървен мате¬
риал (за дървесна каша)
барабанная харт. барабанно обелване
гидравлическая харт. хидравлично обел¬
ване
пробковая обелване на червено
соковая лятно обелване
химическая химическо обелване
чистая обелване до бяло
окошко с прозорец; отвор; гише
входное ядр. входен прозорец (за броячна
тръба )
окраска ж 1. боядисване, обагряне, багрене,
оцветяваме 2. цвят, багра, боя; багрило
антикоррозионная противокорозионна
[защитна] боя
—	валиками стр. боядисване _с валяци
~, гипсометрическая геоД. хйпсемстричне
оцветяване
естественная естествено обагряне
защитная 1. защитен цвят (маскировка)
2.	защитно боядисване (за разлика от Де¬
коративно) 3. вж. окраска, антикоррози¬
онная
~ звука физ. тембър на звука
изоляционная изолационно боядисване;
изолационна боя
~, кислотоупорная киселинноустойчива боя
кистевая стр. боядисване с четка
~, лаковая боядисване с лак, лакиране;
лакова боя
масляная боядисване с блажна боя; блаж¬
на боя
многослойная многослойно боядисване;
боя, положена на няколко слоя
—	обливанием маси. боядисване чрез обливане
огнестойкая огнеустойчива боя
—	окунанием маси. боядисване чрез потапяне
~, отличительная отличително оцветяване;
отлич ител ен цв ят
—	погружением вж. окраска окунанием
—	пульверизацией боядисване чрез пулвери-
зация [разпръскване], пулверизация
—	распылением вж. окраска пульверизацией
тембровая тембър, цвят на звука
условная раз познавателен (условен) цвят
■— формы леяр, боядисване на формата (с
противопрегарни бои)
химическая химическо боядисване [оцве¬
тяване] (на метали)
электрохимическая електрохимическо боя¬
дисване (на метали)
окрасочный (предназначен. служещ) за боя¬
дисване
окрашенность ж оцветеност, обагреност
окрашенный боядисан, обагрен, оцветен
окрашиваемость ж способност за боядисване,
подаване на боядисване [оцветяване]
окрашивание с вж. окраска 1
—	в массе харт. оцветяване в маса
окрашивать боядисвам; обагрям, оцветявам
окремнение с геол. окременяване, окварця-
ване
округление с заобляне, закръгляне, закръг¬
ляване
—	по избытку мат. закръгляване към по-
гол я мото
—	по недостатку мат. закръгляване към по-
малкото
—	числа мат. закръгляване на число
округлйтель м хран. машина за закръгляне на
тесто
округлять заоблям, закръглям
окружной 1. околовръстен 2. околен, обико¬
лен; периферен
окружность ж 1. окръжност 2. обиколка,
периферия
вневписанная мат. външно вписана ок¬
ръжност (напр. в триъгълник с продъл¬
женията на Две от страните)
—, внешняя маш. външна [върхова] окръж¬
ност (на зъбно колело)
—	вп*дин маш. вътрешна окръжност (на
зъбно колело)
вписанная вписана окръжност
—	выступов головок вж. окружность, внеш¬
няя
геодезическая геодезична окръжност
граничная 1. гранична [ограничаваща]
окръжност 2. ел. гранична кръгова диа¬
грама
делительная делител на окръжност ' (на
зъбно колело)
—	качения маш. окръжност на търкаляне
[на ходово колело]
начальная маш. начална окръжност (на
зацепено зъбно колело)
—	ножек вж. окружность впадин
описанная мат. описана окръжност
~, основная маш. основна окръжност (на
зъбно колело)
производящая маш. образуваща окръж¬
ност (на зъбно колело с циклоиДен профил
на зъба)
сопряжённая мат. спретната окръжност

оке
534
~, узловая ел. възлова кръгова диаграма
фазовая ел, фазова кръгова диаграма
~ центров отверстий маш, окръжност на
центровете на отворите (напр, на фланец)
оксалат м хим, оксалат, сол на оксаловата
киселина
~ аммония амониев оксалат
~ железа (И) железен (И) оксалат, феро-
оксалат
~ железо-аммония желязо-амониев оксалат
~ калия калиев оксалат
~ кальция калциев оксалат
~, кИслый хидрогеноксалат, кисел оксалат
~ серебра сребърен оксалат
~ уранила уранилоксалат
~ церия цериев оксалат
оксалил м хим, оксалил (киселинен остатък
на оксаловата киселина)
оксалилхлорйд м хим. оксалилхлорид
оксиазобензол м хим, хuдроксиазбЛензое
оксиазокрасйтель м хидроксиазобагрило
оксиальдегйд м хим. хидроксиалдехид
оксиапатйт м минер, оксиапатит (от аппе¬
титна група)
оксиацетбн м хим. хидроксиацетон
оксибензбл м хим. хидроксибензол, фенол
оксид м хим. окис (вж. също окисел и окись}
оксидимётрия ж хим. оксидиметрия (обемен
аналитичен метоД)
оксидирование с (оксидация ж) оксидиране,
оксидация; окисляване
~ металлов оксидиране на метали (като за¬
щитно покритие и като оцветяване)
оксидировать оксидирам; окислявам
оксидный хим. окисен
оксикетбн м хим. хидрокеикетон
оксикислота ж хим, ' хидроксикиселина
оксиликвйты мн оксилцквити (порести взрив¬
ни вещества, наситени с течен кислород)
оксим м хим. оксим
окейн м хим. оксин, в-хидроксихинолин
оксисоединёние с хим. хидроксисъединение
оксисоль ж хим. хидроксисол, основна сол
оксисульфйд м хим. оксисулфид
оксифторйд м хим. оксифлуорид
оксихлорйд м хим. оксихлорид
окснцоллюлбза ж хим. оксицелулоза, хидрок-
сицелулоза
оксон и й м хим. хидрониев [о^ониев, хидро-
ксониев] йон
Оксфорд м 1. геол. Оксфорд (етаж в юрска
система) 2. текст. Оксфорд
октадиён м. хим. октадиен
октан м хим. октан
~ -коррёктор [-селектор] авто октан-корек-
тор (за ръчно изменяване на ъгъла на из¬
преварване на запалването)
октановый октанов
октаэдр м мат. ссмостен
октаэдрит м минер, октаедрит, анатаз, ти¬
танов (IV) окис
октёт м электронный хим. осемелектронна
обвивка
октил м хим. октил, октилов радикал
октилацетат м хим. октилацетат, октилов
естер на оцетната киселина
октилцианйд м хим. октилцианид
октод м елн. октод, осемелектродна лампа
~, лучевой лъчев октод
смесИтельный смисителен октод
окуляр м опт. окуляр
автбколлuмацuбнный автоколимационев
окуляр
~, гониометрический гониометричен [ъг-
еомсрен] окуляр
f-', земной земен окуляр
компенсационный компенсационен окуляр
микрометрический микрометричен оку¬
ляр
многоейнзбвый многолещов окуляр
моноцентрйческий моноцентричен окуляр
ортоскопйческий ортоскопичен окуляр
отрицательный отрицателен окуляр
положительный положителен окуляр
проекционный проекционен окуляр
угломерный ъгломерен окуляр
широкоугольный широкоъгълен окуляр
окулярмикрометр м опт. окулярен микроме-
тър
окулярный опт. окулярен
окунание с потапяне, натопяване
окунать потапям, натопявам
окупаемость ж икон, възвращаемост (не
разхоДите за създаване на производствен*
мощности или за строителство)
окуривание с хим. опушване, фумигация;
обгазяване ' (срещу вредители в селското
стопанство)
окускование с мет., обог. уедряване, агломе¬
рация (на руда)
окусковывать обог. уедрявам, агломерирам
окучивание с с. ст. загърляне
окучник м с. ст. огърляч
—	-удобритель с. ст. огърляч-подхранвач
олеат м хим. олеат, сол на олеиновата кисе¬
лина
—	натрия натриев олеат
—	свинца оловен олеат
оледенелый вледенен, замръзнал, покрит с¬
лед, заледен
оледенение с 1. вледенявано, замръзване,
заледяване 2. геол, заледяване (за хроно¬
логично опреДеляне на четвъртичните на -
слаги )
оледенённый вж. оледенелый
олеин м хим. К олеин (глицерид на олеино¬
вата киселина) 2. техническа олеинова
киселина
олеиновокислый олеат
олеофильный полигр. олеофилен
олеофобный полигр. олеофсбен
олеум м хим. олеум, димяща сярна киселина
олефИн м хим. олефин, алкен, етиленов въг¬
леводород
олефИновый олефинсв
сливенйт м минер, оливенит
сливйн м минер, оливин (в състава на скали;
Дунит,. перидотит)
оливинИт м петр. оливинит (абисална скала)

535
ОПА
олигоклаз м минер, олигоклаз (плагиоклаз
с 10—30% анортит)
олигоннт м минер, олигонит
олифа ж безир, фирнис
глифталевая глнфталев безир
касторовая безир от рициново масло
конопляная конопен безир
лаковая безир за лакове
льняная ленен безир
масляная маслен безир
подсолнечная безир от слънчогледово мас¬
ло
~, полимеризованная полимеризиран безир
~, типографская типографски фирнис
хлопковая безир от памучено масло
олифбвка ж стр, намазване с безир, безирос-
ване
олово с хим, калай, Sh
белое бял калай
гранулированное зърнест [гранулиран]
калай, калай на зърна
двусернHстес калаен (IV) сулфид
двухлориетое калаен (II) двухлорид
~, зернёное еж. олово, гранулированное
листовое калай на листове
~, односерийное калаен (II) сулфид
паяльное калаен припой
—, прутковое калай на пръчки
рольное калай на роло
сернистое калаен (II) сулфид; калаен
(IV) сулфид
~, серое сив калай (калаена чума)
технйчсокос технически калай
хлористое калаен двухлорид, калаен (П)
хлорид; калаен четирихлорид, калаен (IV)
хлорид
~, черновое [чёрное] мет. суров калай
чушковое мет, калай на блокове
оловоносный геол, калаенонссен
елеверУдный геол, калаеноруден
оловянистый калаен, който съдържа калай
оловянный калаен (за изработен от калай,
влязъл в реакция с калай, отнасящ се до
калая)
ом м изм., ел, ом
акустический физ. акустичен ом
международный международен ом
механический физ, механичен ом
обратный обратна стойност на ом (не-
препоръчвана за използуване единица ва
електрическа прсвсдимсст)
тепловой физ. топлинен ом
омбилический мат. ембеличен
омбрбграф м метео емброграф, самопишещ
дъждомер
омеднение с помедяване
омеднённый помеден
омертвление с сбс ротных средств икон, за¬
мразяване на сборстнитс средства
омический ел. омичен, (който е) с активно
съпротивление
омметр м ел. омметър
батарейный омметър с батерийно захран¬
ване
ламповый лампов омметър
логеметрHчсскuH логометричен омметьр
магнитоэлектрический	магнитоелектри-
чески омметър
~, цифровой цифров омметър
омолаживание с геол, подмладяване	(на
географския пейзаж)
—	леса гор. създаване на млади насаждения
—	рельефа подмладяване на релеф
—	вискозного раствора освежване на виско¬
зен разтвор (производство на изкуствени
влакна)
омонолнченныН стр. заменелитен
омут м 1. водовъртеж 2. вир; яма (на дъното
на река, езеро)
омфацит м минер, омфацит
омыление с еоапуняванс, осапунване
—	жиров хим, еоапунване на мазнините
карбонатное карбонатно осапунване,
еоапунванс с карбонат
—	кислое кисело осапунване, осапунване «
киселина
~, щелочное алкално осапунване, осапун-
ване с основа
омылйтель м осапунващ агент [реагент]
омыляемость ж способност за осапунване,
еоапунясмоот
омылять осапунвам
онгстрём м изм. ангстрьом	(единица ва
дължина, равна на 10“8 см) вж. също
ангстрем
ондбграф м ел. ондограф, високочестотен
осцилограф
ондулятор м. тлг. ондулатор, бърз сифонев
телеграфен приемник [заnuовач]
онду-ляция ж геоида геод. вълни на геоида
оникс м минер, оникс, силициев двуокие
(вид ахат)
онлайн м изч. онлайн (режим на линия)
оолит м петр. оолит (седиментна скала)
опак м керам. 1. бяла глина 2. грънчарски
йздслйя от бяла глина
опал м минер. опал, аморфен силициев двуо¬
кис
благородный благороден опал (иризя-
ращ	(	)
восковой восъчен опал (жълт)
деревянистый дървовиден опал (при
окременяване на дървесни останки)
молочный млечен [бял] опал
огненный огнен опал (червен)
опалесценция ж физ. опалесценция (разсей¬
ване на светлината напр. при колоидни
разтвори )
опаливание с текст, пърлене
опалка ж вж. опаливание
опаловый минер, опален
опалубка ж 1. стр. кофраж (дървен или ме¬
тален) 2.' обшивка, облицовка (на съоръ¬
жение отвън )
~, горизонтально-перемещаемая пълзящ коф¬
раж за хоризонтално изместване (при стро¬
ителство с голяма дължина)
горная минен кофраж (за крепежни ра¬
боти )
инвентарная инвентарен кофраж

ОПА
536
капиллярная кофраж за (стоманобетоно¬
ви) канали
катучая вж. опалубка, скользящая
~, консольная конзолен кофраж
крупнопанельная едропанелен кофраж
лекальная шаблонен кофраж
наборная вж. опалубка, инвентарная
несъёмная несвалящ се кофраж
облицовочная вж. опалубка 2
передвижная подвижен кофраж (за хори¬
зонтални съоръжения: канали. колектори)
подвесная окачен кофраж
подъём но- перестав на я	разглобяем пъл¬
зящ кофраж (за високо строителство)
разборно-переставная	вж.	опалубка..
сборно-разборная
сборно-разббрная разглобяем кофраж
скользящая пълзящ кофраж
стационарная кофраж за еднократно из¬
ползуване
утеплённая кофраж с топлоизолация
—	фюзеляжа ав. обшивка на тялото (на
самолет )
щитовая кофраж от отделни платна
[щитове]
опалубливание с стр. кофражиране
опалубочный кофражен
опалубщик м кофражисг
опалывание с с. ст. оплевяване
опасность ж взрыва опасност от взрив,
взривоопасност
пожарная пожарна опасност
радиационная	ядр. радиационна опас¬
ност
•“f, эксплуатационная експлоатационна опас¬
ност, опасност при експлоатация
опасный по газу мин. опасен [необезопасен]
по отношение на газ
опасный по пыли мин. опасен [необезопасен]
по отношение, на (въглищен) прах
операнд м изч. операнд (Данни, наД които
се изпълнява операцията)
оперативность ж орг. оперативност; експе¬
дитивност
оперативный 1. оперативен, действен 2. ра¬
ботен
оператор м 1. оператор ■ (работник с висока
квалификация. обслужващ сложни съоръ¬
жения или уреДби) 2. мат. оператор
алфавитный мат., изч. азбучен оператор
«>-, арифметический мат. аритметичен опе¬
ратор
вращения мат. оператор на ротация
Гамильтона мат. оператор на Хамилтон
дифференциальный мат. диференциален
оператор
г-', дополнительный изч. допълнителен опе¬
ратор
** интегрирования мат. оператор за инте¬
гриране
комплексный ел. комплексен оператор
—	Лапласа мат. оператор на Лаплас
линейный мат. линеен оператор
логический изч. булев [логически] опе¬
ратор
—	логической схемы мат. оператор на ло
гическа схема
~, массовый масов оператор, оператор на
масата (в квантова теория на полето)
—	подстановки мат. оператор за полагане
[субституция]
—	преадресации мат., изч. оператор за пре-
адресиране, оператор за смяна на адреса
проектирующий мат. проектиращ опе¬
ратор
~, рабочий мат. работен оператор
—	радиолокационной станции оператор на
радиолокационна станция (по обслужва¬
нето)
—	радиостанции оператор на радиостанция
(по обслужването)
сопряжённый мат. спрегнат оператор
—	уничтожения • ядр. оператор на унищоже¬
ние, анихилационен оператор
~, унитарный мат. унитарен оператор
~, элементарный мат. елементарен опера¬
тор
—	эрмитов ядр. ермитов оператор
операторная ж операторно помещение (напр.
за управляване на производствен процес)
операторный мат. операторен
операция ж операция
~, арифметическая изч. аритметична опе¬
рация
вспомогательная спомагателна [помощна]
операция
вычислительная изчислителна операция
~, дифференцированная обр. мет. отделна
[единична] операция
доводочная обр. мет. завършваща [окон-,
чателна] операция, операция за довеждане
до точен размер (и окончателна гладкост)
заготовительная операция за получава¬
не на заготовка; резачна [разкройваща]
операция
~, заключительная последна операция
—	контрольная контролна операция
—	концентрированная съвместна [сложна]
операция (включваща няколко обработки
при непроменяща се позиция на • заготов¬
ката )
—, логическая изч. логическа операция
машинная машинна операция
~, монтажная монтажна операция
обдирочная обр. мет. (груба) операция
за снемане на кората (на отливка, изков-
ка. прътова заготовка), обдираща опера¬
ция
основная основна операция
—	отделочная операция за фино обработ¬
ване (заглажДане)
—	пересылки кодов изч. операция за пре¬
пращане на кодове
погрузочно-разгрузочная товарно-разто¬
варна операция
~, подготовительная подготвителна [начал¬
на] операция
~, приёмо-сдаточная приемане и предаване
(на готова продукция)
промежуточная. междинна операция

537
ОПИ
проходческая мин.	(дейност по подго¬
товка и прокарване на минни изработки,
сонДажи)
пусковая авт. пускова операция
пустая изч. празна операция (команДа
за неизпълняване на операция)
рабочая авт. работна операция
—	сдвИга изч. операция за изместване
—, спасательная мин. спасителна операция
—	с переменным ' числом разрядов изч. опе¬
рация с променящ се брой разряди
спуско-подъёмная мин. спуско-подемна
операция, спуско-подемен процес
технологическая технологична операция
~, товарная икон, стокова операция
торговая икон, търговска операция
—	управления операция за управляване
~, учётная икон, отчетна операция
фИнишная вж. операция, заключительная
черновая груба Iпредварителна] опе¬
рация
чистовая чиста (окончателна] операция
элементарная елементарна [проста] опе¬
рация
опередить [опережать] по фазе ел. изпревар¬
вам по фаза (на определен фазов ъгъл)
опережение с изпреварване: текст, избърз-
ване
—	впрыска изпреварване на впръскването
(напр. на гориво в цилиндъра на Дизелов
Двигател )
—	впуска изпреварване на (отварянето на
паро-) пускателния клапан (на парна
машина )
—	вскрышных работ мин. изпреварване на
разкривните работи (по отношение на
добивните)
—	выпуска изпреварване на изпускането (в
бутални машини)
—	графика икон.' изпреварване на графика,
предсрочност
—	забоев мин. изпреварване на забоите
—	зажигания изпреварване на запалването
(напр. на карбураторен двигател); ъгъл
на изпреварване, аванс
—	лавы мин. изпреварване на фронт
—	металла мет. изпреварване на ' (излиза¬
щия изпод валците) метал спрямо (самите)
валци
—	открытия клапанов изпреварване на отва¬
рянето на клапаните (на Двигател с вът¬
решно горене)
—	подачи топлива изпреварване на подава¬
нето на гориво (напр. на Дизелов Двигател)
—	по фазе ел. изпреварване по фаза
угловое ъглово изпреварване (мерено по
ъгъла на завъртване на коляновия вал)
—	фазы вж. опережение по фазе
оперение с ав. опашни плоскости (на самолет)
—	автомобйля остар. външно разположени
части на автомобил (напр. калници, стъ¬
пала, капак на Двигателя, облицовка на
радиатора )
бипланное двуплощна опашна плоскост
вертикальное вертикална опашна плос¬
кост
высокбрасполбженное високо разположе¬
на опашна плоскост
горизонтальное хоризонтална опашна
плоскост
двухкилевбе опашни плоскости с два вер¬
тикални стабилизатора
—	кузова вж. оперение автомобйля
монопланное едноплощна опашна плос¬
кост
несущее носеща опашна плоскост, но¬
сещи опашни плоскости
низкорасполбженнбе ниско разположена
опашна плоскост
однокилевбе единична вертикална опаш¬
на плоскост
разнесённое разнесени опашни плоско¬
сти
ракеты опашни плоскости на ракета
свободнонесущее свободноносещи опашни
плоскости
стреловидное [V-образное] стреловидни
опашни плоскости
треугольное триъгълни опашни плоскости
хвостовое 1. ав. .опашни плоскости 2.
спомагателно [насочващо] вятърно колело
(на опашката на- ветродвигател)
опескоструивание с обр. мет. песъкоструйно
обработване [почистване], опесъчаване
опечатка ж полигр. печатна грешка
опечек м помощна пещ (производство на
стъкло )
опий м хим. опиум
опИливание с вж. опиловка
опиливать 1. обр. мет. изпилявам, пиля 2.
обрязвам (Дърво с трион; метал с ножовка)
опйлки мн стърготини (дървесни или метални)
~, железные железни стърготини
пробковые трошки от корк
опилкбЛетбн м стр. стърготинобетон
опиловка ж 1. обр. мет. ‘изпиляване, пилене
2.	обрязване (с трион, ножовка)
—	в перекрёстку пилене на кръст
—	косым штрихом косо [наклонено] пилене
—	круговым штрихом кръгово пилене (с'
кръгови Движения на пилата)
перекрёстная вж. опиловка в перекрёстку
~, чистовая заглаждане с пила
опиловщик м 1. обр. мет. изпилван, шлосер
2.	дърв. резач (с трион)
опирание с стр. допиране; опиране; опора
трёхтбчечнбе допиране в три точки
шарнирное ставно допиране, ставна опора
описание с описание; описване
~, алгоритмическое изч. алгоритъм
~, патентное икон, патентно описание
—	пластов геол, описание на пластове
—	проблемы изч. описание на проблема
~, техническое техническо описание; тех¬
нически данни
~, топографическое геоД. топографско опи¬
сание, топографска записка
опИсанный мат. описан
опись ж инвентарная икон, инвентарен списък

опл
5зе
оплавлСние с 1. разтопяване, стопяване (на
краища или повърхност чрез нагряване до
висока температура)	2. почистване от
примеси (чрез разтопяване)
~ поверхности зав. частично стопена повърх¬
ност (на шев - дефект)
~ футеровки топки частично [повърхностно]
стопяване на футеровката на вещно ог¬
нище
оплавлять 1. разтопявам, стопявам (краища
или повърхност чрез нагряване до висока
температура) 2. - почиствам от примеси
(като разтопявам)
оплата ж икон. 1. заплащане 2. заплата,
възнагражденение
аккордная акордно заплащане
повременная повременно заплащане
~, помесячная месечна заплата, месечно
възнаграждение
премиальная премиално заплащане
~, сдельная сделно заплащане; сделна фор¬
ма на работна заплата
~, сдСльно-прогрессивная	сделно-прогре-
оuвне заплащане
сдСльно-пропорциональная	сделко-вро-
порционално заплащане, пряка сделна си¬
стема на заплащане
часовая вж. оплата, почасовая
оплетать оплитам
оплётка ж 1. ел. оплетка, плетена обвивка
(за защита на проводници, шнурове) 2.
оплитане; текст, оплитане (на краища
против разплитане) 3. стр. връзване с
тел (на армировка)
изолирующая изолационна оплетка
~, металлическая метална оплетка
проволочная жична оплетка
хлопчатобумажная памучна оплетка
экранирующая екранираща оплетка
еплывина ж геол, малко повърхностно свли¬
чане
опоек м кож. телешка кожа (обработена)
опознавание с опознаване, разпознаване
радиолокационное разпознаване с помощ¬
та на радиолокатор
• опознавательный ав. опознавателен
опознах м геод. познавателен геодезичен знак
опока ж 1. леяр, каса (формовъчна) 2. геол.
опока (глина с високо съдържание на си¬
лициев двуокис)
верхняя горна каса
~, крановая кранова каса, каса за повди¬
гане с кран
нйжняя долна каса
парная каса-двойка (за формуване в
две каси)
промежуточная средна каса (при фор-
муване в повече от две каси)
разъёмная разглобяема каса
ручная ръчна каса
сборная съставна каса (при формуване в
две и повече каси)
свёртная вж опока, сборная
средняя вж. опока, промежуточная
съёмная отваряща [снемаща] се каса
(при безкасово формоване)
термитная зав. форма за термитно зава¬
ряване
фальшивая каса на фалшива форма;
фалшива форма
~, фасонная фасонна каса
оползание с свличане
оползать (без 1 и 2 л) свлича се (за почва)
оползень м геол, свлачище
асеквёнтный асеквептно свлачище (без
връзка с геоложката структура)
консеквентный консеквентно свлачище
(съвпада с разделителна повърхност на
геоложката структура)
многоярусный многоетажно [стъпало¬
видно] свлачище
—	-обвал свлачище-срутище (с откъртва¬
ния и свободно падане)
структурный вж. оползень, консеквСнтный
толкающий детрузивно свлачище (раз¬
пространява се по склона отгоре надолу)
опора ж 1. опора 2. стр. подпора, устой
(на сграда, мост) 3. маш. опора, легло;
лагер 4. ел. стълб, опора (на въздушна
линия)
анкерная 1. ел. опъвателен стълб 2. ел,
анкерна опора, анкерен стълб (удържа
линията и при скъсване) 3. стр. твърда
подпора, закотвяне
~, башенная мачтова опора, мачтов стълб
береговая брегови устой (на мост)
—	вала маш. лагер на вал
виброизолнниОнеая 1. протuвовйбрацйе-
нен фундамент 2. маш. вибреизелйраща
опора (машината лежи върху няколко
виброизолиращи опори, които ограничават
предаването на трептения към машината
или от машината навън)
—	воздушной лйнии стълб [опора] на въз¬
душна линия
выносная допълнителна опора (монти¬
раща се при работа на автомобилен кран)
гибкая еластична подпора
~, желобчатая роликовая жлебовидна рол¬
кова опора (на лентов транспортьор)
жёсткая корава [твърда] подпора; твърда
опора
защемлённая запъната опора
~, изолирующая изолационна опора, опо¬
рен изолатор
~, кабельная стълб с кабелна кутия
~ канатной дороги стълб [опора] на въжена
линия
—, катковая 1. ролкова опора, опора <
ролка 2. ролков лагер (напр. на мост)
качающаяся клатещ се лагер (на мост)
конвейерная спора [стойка, носач] на
конвейер
консольная 1. конзолна подпора 2.
стълб с траверса (за изолатори)
~ контактной сстй стълб на контактна [тро -
лейна] мрежа
концевая [крайняя] краен стълб, крайна
опора

13»
ОПР
лёжневая стр. подложка
—	линии электропередач стълб на електро¬
провод [електропреносна линия]
~, мачтовая мачтов стълб
маятниковая вж. опора, качающаяся
-г, мёртвая вж. опора, неподвижная
многоточечная многоточкова подпора
монтажная монтажна подпора
мостовая 1. устой на мост; мостова опо¬
ра -2. лагер на мост
направляющая направляваща [водеща]
опора
неподвижная 1. неподвижен лагер (на
мост) 2. неподвижна опора
ножевая 1. мин. ножова опора 2. призма,
призматична опора (на везни)
А-образная А-образен стълб
П-образная П-сбразен стълб
одноточечная точкова опора, опора в
една точка
переходная преходен стълб (напр. при
преминаване на реки. теснини)
плоская маш. опорна плоскост
.—, подвесная висяща [окачена] ■ опора
—	подвесной дороги опора [стълб] на висяща
линия
—, подвижная подвижен лагер (на мост)
—	подшипника опора [носач, държач] на
лагер	•
~, портальная 1. портална [рамкова] опо¬
ра 2. портален стълб
призматическая вж. опора, ножевая 2
промежуточная 1. междинна опора; меж¬
динна подпора 2. междинен стълб (само
поДДържа проводниците. без Да са твърдо
закрепени)
пространственная пространствена опо¬
ра (за удържане на въздушни линии във
всяко направление)
~, пружинящая. пружинираща подпора
—	радиатора авто подставка на радиатора
рамная рамкова опора
резйно-металлйческая маш. гумено-метал¬
на подложка (виброизолираща опора)
рельсовая жп. релсова подложка
—	рессоры авто легло на ресор
решётчатая решетъчна подпора (непъл-
ностенна)
рештачная мин. улейна опора
—, роликовая вж. опора, катковая 1 и 2
ряжевая сандъчно-скарна подпора '(на
Дървен мост)
самоустанавливающаяся самонагаждаша
се опора [подпора]
—, свайная подпора на сваи [пилоти]
~ свода опора на свод
скользящая вж. опера, подвижная
стенная стенна опора, опора на стена
(напр. на възДушна линия)
стоечная вертикална опора, стоика,
стълб
—	стрелы опора на стрела (напр. на кран)
—	ступеньки авто подпора на стъпалото
сферическая сферична опора
тангенциальная тангенциална [допира¬
ща] опора
—	токоснимателя ел. носач на токоприемник
~, транспозиционная ел. транспозиционен
стълб, стълб за разместване [транспорти¬
ране] на проводници
трёхнбгая триножен [троен] стълб
трёхтсчгчная . триточкова опора, опора в
три точки
'— турбины, подводная подводно опорно лег¬
ло на турбина
угловая ъглов стълб; ъглова опора
—, упругая еластична опора
~, ходовая ходова опора, опора при дви¬
жение
—	цапфы маш. опора на шийка; лагер
% шариковая . опора на сачма; сферична
опора
шарнирная ставна [шарнирна] опора
а-/, швеллерная стълб с П-образно сечение
(стоманен)
шпальная жп. решетъчна подпора (на
мост) от траверси
опоражнивание с изпразване, изтакане, из¬
точване
~, самотёчное гравитачно изпразване, из¬
празване на самотек
—	центробежное центробежно изпразване
оперный опорен; подпорен
опорожнение с изпразване, опразване; хим.
евакуиране
опорожнять изпразвам, опразвам
опояска ж стр. укрепване на бряг (на пла¬
вателна река)
оппанол м фирм. опанол (вид полиизобу¬
тилен )
опозйтный авто опозитен, боксерен, боксер-
(за разположението на цилиндрите на
Двигател )
оппозиция ж астр, противостояние
оправа ж рамка, ебковка, легло
ах/ объектива гривна [държач] на обектив
оправка ж 1. сбр. мет. дорник (при обработг
ване на металорежеща машина) 2. обр.
мет. дорн (ковашко сечиво); шип, пробой¬
ник (при ковашко пребиване) 3. поставяне
в рамка, сбрамчване
волочильная мет. дорник за изтегляне
(на тръби)
~, гвоздильная шип за (набиване главата на)
гвоздеи
~, гибочная дорн [шип] за огъване
—	для алмаза сбр. мет носач на диаманта
(изправяне на шлифовъчен Диск)
зажимная обр. мет. затегателен дорник
качающаяся самонагаждащ се дорник
а-, калибровочная калиброващ шип [про¬
бойник]
~, коническая конусен дорник
~, консольная конзолен дорник (закрепва
се в еДиния си край)
контрольная контролен дорник (при кон¬
тролни операции)
кузнечная вж. оправка 2

ОПР
54>
~, монтажная монтажен дорник, монтажен
тип
намоточная ел. шаблон [приспособле¬
ние] за намотаване
поводковая обр. мет. дорник за (работа
със) сърце, сърцеви дорник
~, пружинная дорник за (навиване на)
пружини
раздвижная 1. разтегателен дорник [раз¬
ширителен, раздуващ се] (за затягане на
обработваната заготовка) 2. мин. оправка
със сменяеми части за (изправяне поДвити
краища на) тръби с различни диаметри
разжимная вж. оправка, раздвижная 1
расточная обр.мет. борщанга, вретено на
пробивно-разстъргваща машина
самоустанавливающаяся самонагаждащ
се дорник
~, самоцентрйрующая самоцентрираш се
дорник
токарная дорник за струговане, стругов
дорник
—, установочная затегателен дорник
фланцевая дорник с фланец
фрезерная фрезов дорник (за закрепване
на фрезов инструмент)
~, хвостовая дорник с опашка
центровая дорник за обработване между
центри
цилиндрическая 1. . цилиндричен дорник
2.	мет. цилиндрична глава (на пробивен
прът)
шлифовальная дорник за шлифоване,
шлифовъчен дорник
определение с 1. определяне; установяване
2.	определение, дефиниция, формулировка
весовое хим. тегловно [гравиметрично]
определяне, определяне на масата
~ возраста по углероду определяне на (гео¬
ложка) възраст по въглерода
газометрйчоскоо газометрично определяне
*'*, гравиметрическое вж. -определение, ве¬
совое
~, графическое графическо определяне
~ девиации кораб, определяне на девиация-
та
~ зольности [золы] определяне на пепелното
съдържание
~, индикаторное 1. топл. определяне на ин-
индикаторната мощност 2. хим., яДр. ин¬
дикаторно определяне
~, йодометрическое ким. йодометрично оп¬
ределяне
~, качественное хим. качествено- определяне
количественное хим. количествено опре¬
деляне
колориметрическое хим. колориметринно
определяне
~, контрольное контролно определяне
~ массового числа физ. определяне на ма¬
совото число
~ местонахождения кораб, определяне на
мястото на кораба
~ места повреждения ел. определяне мястото
на повреда
микрохимическое микрохимическо опре¬
деляне (на вещества, явяващи се в микро¬
количества, напр.' в милионни и още по-
малки части от грама)
нитрометрйческое хим. нитрометрично
определяне
объёмное хим. обемно определяне, опре¬
деляне (на елементи) с помощта на методите
на обемния анализ
~, опытное опитно [експериментално]- опре¬
деляне
~ размеров оразмеряване, дименсиониране
~ серы хим. определяне на (съДържанието
на) сяра
~ содержания хим. определяне на съдържа¬
нието
~ сухим путём хим. определяне по сух ме¬
тод
~, титрометрйческое хим. титрометрично оп¬
ределяне
улътрамикрохимйческое ултрамикрохимж-
ческо определяне (вж. също определение,
микрохимическое )
хроматометрйческое хим. хроматометрнч-
но определяне
определённый определен; известен, устано¬
вен, даден
определймость ж статическая мех. статична
определимост
определйтель м 1. определител 2. мат. де¬
терминанта
главный главна детерминанта ,
дополнительный допълнителна детерми¬
нанта
—	преобразования детерминанта на преобра¬
зуването
функциональный функционална детер¬
минанта	.
характеристический характеристична де¬
терминанта
циклический циклична детерминанта
опреснение с обезсоляване (напр. на морска
воДа)’ дестилиране
~ воды обезсоляване на водата
опреснйтель м кораб, дестилатор (за обезсо¬
ляване на морска вода); хим. йбHбббме-
нен апарат
опреснять обезсолявам (напр. морска воДа)
опрессованный пресуван; зав. (който е) с
пресуваиа обмазка (за електроД)
опрессовка ж 1. стр., мин.	(водна) проба
под налягане (за изпитване на херметич¬
ност) 2. пресуване; пресовка
—	котла (водна) проба под налягане на котел
~ электрода зав. пресуване на обмазката на
електрод
опробование с 1. изпитване, изпробване;
опитване 2. вземане на проба 3. геол, оп-
робване (вземане на проба и обработване)
валовое валово опробване
—	вод (вземане на проба и) изпитване на
води; геол, опробване на води
г-, выборочное избирателно изпитване (напр.
на определен процент)

541
	 ОПТ
горячее мет. изпитване на горещо, го¬
рещо изпитване
—	задйркой геол. браздово опробване (взе¬
мане на проба)
~, контрольное контролно изпитване
кусковое геол. взимане на проба под фор¬
ма на единични късове; късово опробване
—	месторождения полезных ископаемых
взимане на проби от полезни изкопаеми и
изследването им (поДлагане на химически,
минералогически. технологически изпитва¬
ния, на обогатимост и Др.)
—	пласта геол. изпитване [епребване] на
(продуктивността на) пласт
—	под нагрузкой ел. изпитване под товар
радиометрическое яДр. радиомстрично из¬
пробване (напр. на руда за съДържание на
УУа^)
—	скважины мин. опробване на сонд^а^ж
технологическое технологично изпитване
[изпробване]
точечное мин. точково опробване (взе¬
мане на проба)
—	углей опробване на въглища (вземане на
проба)
шлиховое мин. шлихово опробване
шпуровое мин. дупково опробване (взе¬
мане на проба)
штуфное вж. опробование, кусковое
епробователь м уред за вземане на проби
ковшовый кофов уред за вземане на проби
ситовой ситов уред за вземане на проби
опробовать 1. изпитвам, изпробвам, подла¬
гам на изпитване 2. геол., мет. вземам про¬
ба (за изпи тване)
опрокид м вагонеток мин. обръщател [обръ¬
щан] на вагонетки, випер
опрокидной преобръщащ се,	(приспособен)
за разтоварване чрез обръщане
опрокидывание с I. обръщане 2. преобръ¬
щане, прекатурване (с дъното нагоре);
поваляне, събаряне (на страна)
—	вентиляции мин. обръщане на вентила¬
цията
—	воздушной струй обръщане на въздушната
струя
—	колдш мет. обръщане на иълнителното
устройство (при зарежДане на висока пещ)
—	напряжения ел. обръщане [изменение] на
напрежението
—■ пластов обръщане на пластовете
ручное обръщане на ръка, ръчно обръ¬
щане
—	фазы ел. обръщане на фаза
—	циркуляции топл. обръщане на циркула¬
цията (на воДа)
опрокидыватель м обръщам; мин. обръщател,
випер
боковой страничен обръщател
—	вагонеток, барабанный барабанен обръ¬
щател на вагонетки	’
вагонный жп. вагонообръщач
гидравлический стр. хидравличен обръ¬
щан
двухсторонний двустранен обръщач
~. круговой кръгов обръщател, випер
лобовой челен обръщател, тумбачка
механический механичен обръщач [об-
ръщател1
—	, односторонний едностранен обръщач
платформенный платформен обръщач
приводной обръщач на (посоката на
Движение на) ремък
роторный роторен обръщател
—, рудничный рудничен обръщател
—	слйтков мет. обръщач на блокове [сли¬
тъци]
—	-толкатель мин. обръщач-прибутвач
торцовый вж. опрокидыватель, лобовой
~, угольный обръщател за въглища
электрический обръщач с електрическо
задвижване
опрокидывать 1. обръщам 2. преобръщам-
катурвам, прекатурвам (с Дъното нагоре);
повалям, събарям (настрана)
опрос м тлф. запитване
опросчик м запитващо [търсещо] устройство.
(на раДиолокационна система за разпо¬
знаване на «свой» и «чужД»)
—	-ответчик запитващо-отговарящо устрой¬
ство
опрыскивание с с. ст. пръскане; изпръсква¬
не, напръсквано
опрыскиватель м пръскачка; пулверизатор
авиационный самолетна пръскачка
автомобильный автомобилна пръскачка
вентиляторный вентилаторна пръскачка
гербицйдный пръскачка за хербициди
заплечный тръбна пръскачка
лСнточный пръскачка за пръскане на
[в] ленти
~, навесной навесна ■пръскачка (без собст¬
вена хоДова система)
—	-опыливатель пръскачка-прахоразпръск-
вачка
поршневой пръскачка с бутална помпа
прицепной прикачва пръскачка (за тег¬
лене от трактор)
ранцевый вж. опрыскиватель, заплечный
ручной насосный ръчна пръскачка с
помпа
—	, садовый овошарска пръскачка
самоходный самоходна пръскачка
тракторный тракторна пръскачка
опрыскивать пръскам, напръсквам
—	формы леяр. напрашвам форма
оптика ж оптика
волновая вълнова оптика
геометрическая тсометрична оптика
звуковая оптична система за записване и
възпроизвеждане на звука	.
зеркальная вж. оптика, отражательная
ионная йонна оптика
квантовая квантова оптика
корпускулярная корпускулярна оптиг-а.
—	кристаллов физ. оптика на кристалите
лучевая лъчева оптика
молекулярная молекулна оптика
нейтронная неутровна оптика
—	. отражательная отражателна оптика

опт
542
проекционная проекнионна оптика
световая светлинна [обикновена! оптика
светосильная кфт, обектив за голяма
яркост
сменная сменяеми части на оптична си¬
стема
телевизионная телевизионна оптика
физиолотичсская физиологична оптика
физическая физическа оптика
читающая вж, оптика, звуковая
электронная електронна оптика
оптимСтр м изм. оптиметър (за измерване на
плоскопаралелни гранична мерки, калибри)
оптимизатор м изч, оптимизатор
автоматический многоканальный много¬
канален автоматичен оптимизатор
автоматический одноканальный еднокана-
лен автоматичен оптимизатор, екстремален
регулатор
глобальный глобален оптимизатор (за
определяне на най-ниския от няколко ми¬
нимума или най-високия от няколко мак¬
симума )
дискретный дискретен оптимизатор
оптимизация ж оптимизация, оптимизиране
адаптационная адаптивна оптимизация
бптимум м оптимум, най-благоприятна (напр,)
стонност [дейност]
оптически активный хим, оптически активен
оптически деятельный вж, оптически актив¬
ный
оптически одноосный крист, оптически ед¬
ноосен
оптотёхника ж оптическа техника
оптоэлектроника ж ептое.лсктронйка
опудривание с семян с, ст. нанрашване на
семена
опускание с спускане; сляганс; понижаване
—	дСки с.ст. спускане на контрабарабана
кальдер ное геол, котловинно понижаване
(на релефа)
—	клапана отпускане [спускане! на клапан
колодца хидр. спускане на кладенец
—	кровли мин. слягане [понижаване] на
горнище
—	обсадной трубы мин, спускане на обсадна
тръба
—	почвы слягане [понижаване] на почвата
суточное денонощно понижаване (напр,
равнище на вода)
~ суши геол, понижаване, потъване на су¬
шата; пропадане на сушата .
—	шйхтовых материалов мет, спускане [за¬
реждане, нахвърляне] на шихтови материа¬
ли (напр. в пещ)
опускать спускам
~ перпендикуляр мат. спускам перпенди-.
куляр
~ скважину продължавам пробиването на
сондаж	,
—	шахту одълбавам шахта
опускной спускащ, понижаващ
опушка ж 1. окрайнина на гора 2. текст.
кожена обшивка 3. текст, ива (на плат)
опылСние с с. ст. опрашване
опыливание с с. ст. напрашване
опыливатель м с. ст, прахоразпръеквачка,
опрашвачка
~, меховой кожена опрашвачка
ранцевый гръбна опрашвачка
опыт м 1. опит, проба, изпитване, експери¬
мент 2. опит, опитност
заводской заводска проба, заводско из¬
питване
~, контрольный контролен опит
критический ядр, критичен опит
лабораторный лабораторен опит
модСльный проба [изпитване] на модел
~ нагрузки ел, проба [изпитване] на нато¬
варване
производственный 1. производствен опит,
производствена опитност 2. производст¬
вена проба, производствено изпитване
химический химически опит
~ холостого хода проба [изпитване] на пра¬
зен ход
эксплуатационный 1. експлоатационен
опит, експлоатационна опитност 2. експлоа¬
тационна проба, експлоатационно изпит¬
ване
экспоненциальный ядр. експоненциален
опит
опытный 1. опитен, пробен, експеримента¬
лен 2. опитен, (които е) с голям опит
оранжевый м оранжев цвят; оранжева боя
мстйловый хим. метилоранж, хелиантин
нафтоловый хим, нафтолоранж
оранжсрСя ж с, ст, оранжерия, парник,
топлик
оранжйт м минер, оранжит, ториев ортоси¬
ликат
Орбис-псчать м текст. Орбuо-печатапе
орбита ж орбита □ выводить на орбиту из¬
веждам в [на] орбита; выходить на орбиту
излизам ла орбита
атомная физ, атомна орбита
близлежащая физ. близколежаща орбита
ббровская физ. орбита на Бор
~, валентная хим, валентна орбита
внсгравйтацйбнная астр, орбита извъв
гравитационно ноле
внешняя физ. външна орбита (на атом)
внутренняя физ. вътрешна орбита (на
атом )
гелиоцентрическая астр, хслиоцснтри-
ческа орбита
~, геоцентрическая астр, гсоцентричсска ор¬
бита
гиперболическая астр, хипсрболична ор¬
бита
замкнутая ракет, затворена орбита
заполненная физ. запълнена орбита
конечная физ. крайна орбита
мгновенная физ. мигновена орбита
молекулярная физ. молекулна орбита
околоземная ракет, околоземна орбита
параболическая астр, параболична ор¬
бита
~ планСты орбита на планета

543
ОРЕ
~, преимущественная физ, преимуществе¬
на орбита
промежуточная ракет, междинна орсила
равновесная физ, равновесна орбита
<■—, разомкнутая астр, отворена орбита
расчётная ракет, изчислена, пресметната,
предвидена орбита
спиральная физ. спирална орбита
~ частицы физ. орбита на частицата
экваториальная -ракет, екваториална ор¬
бита
электронная физ. електронна орбита
орбиталь ж физ. орбитала (еДноелектронна
вълнова функция)
орбитальный орбитален
оргалит м стр. оргалит (строителен мате¬
риал от пресувани стружки)
брган м орган (част от те'хническо съоръ¬
жение с определено назначение)
~, блокирующий блокиращ орган
возмущающий авт. възбуждащ [възбу¬
дителен] орган
воспринимающий авт, чувствителен [осе-
заващ] орган; приемен орган (напр. на
реле)
грузозахватный товарохващащ орган, то-
варохващащо приспособление
грузонесущий (товаро-) носещ орган
грузоподъёмный тбварбnбвдuгатеееи (то¬
вароподемен] орган
дистанционный дистанционен орган (из¬
мервателен или управляващ)
~, заборный захващащ |уловителен] орган
(напр. воДа, чист възДух)
запорный затварящ [спирателен] орган
знака мощности вж. 'орган направления
мощности
измерительный измервателен орган
исполнительный изпълнителен орган
командный вж. орган управления
коммутационный ел. включващо устрой¬
ство
критический яДр. критичен орган (в
който преДимно се концентрират попад¬
налите в тялото на човек радиоактивни
вещества, като напр. костите при попа¬
дане на стронций)
направления мощности ел. посочен ор¬
ган, орган за знака [регулиране посоката]
на мощността
планирующий орг. планиращ орган
пусковой пусков орган
рабочий работен орган
о--, распределительный разпределителен ор¬
ган
регистрирующий записващ [регистриращ]
орган
регулирующий [регулировочный] регули¬
ращ орган
силовой передачи авто орган [агрегат]
на трансмисията
сравнивающий авт. орган за сравняване
счётный броячен орган, брояч
тяговый теглещ [теглителен] орган, тяга
~ управления управляващ [команден] ор¬
ган, орган за управление
/V, чувствительный вж. орган, воспринимаю¬
щий
электрический електрически орган
электронный електронен орган (музи¬
кален инструмент)
организация ж 1. организация; организи¬
ране, уреждане 2. организация, дружество
кредитная икон, кредитна организация
—	массива изч. организация па масив
проектная организация за проектиране
—	производства организация на производ¬
ството
—	рабочего места организация на работното
място
—	сбытовая организация за пласиране [про¬
даване], търговска организация
~ труда организация на труда
—	труда, научная [НОТ] научна организа¬
ция на труда [НОТ|
~ управления производства организация за
управляване на производството
~, хозрасчётная организация на самоиз¬
дръжка
организовывать организирам; уреждам, уст¬
ройвам
органический хим. органичен
органка ж мин, преграден [редов] крепеж
органогель м хим. органичен гел
органогенный петр. ергаиогенен
органозоль м хим. органозол, органичен зол
органолептика ж (непосредствено) изслед¬
ване на продукти [материали] с помощта
на сетивни органи
органолйт м биолит (органична утаечна
скала)	.
органейн м текст, органзин
оргасвязь ж авт. система за предаване ва
данни
оргатёхника ж вж. оргтехника
оргстекло с органично стъкло, оргстъкло
оргтохмороприятио с организационно-техни¬
ческо мероприятие
оргтехника ж организационна техника, орг¬
техника
оргтехплан м организационно-технически план
ордер м 1. арх. ордер, архитектурен ред 2.
икон, предписание, нареждане; ордер, пла¬
тежно нареждане
—, дорический дорийски ордер [ред]
ионйческий йонийски ордер [ред]
~, композйтный композитен [смесен] ор¬
дер или ред
~, корйнфский ксринтски ордер [ред]
~, тосканский тоскански ордер [ред]
ординар м средно равнище на вода (напр. в
река)
ордината ж мат. ордината
оребрение г орсбряване (напр. на цилинДър
с възДушно охлаждане)
оребрённый оребрен, ребрест
ореол м ореол; сияние (около светлинно изоб¬
ражение или електрическа. Дъга)
газовый физ. газов -ореол

ори
544
~, диффузный кфт, дифузен ореол, разсей¬
ване
контактовый геол, контактен ореол
~ отражения кфт. ореол на отражението
плеохройчный минер, плеехроuтен ореол
темный тле. черен ореол
оригинал м оригинал; първообраз
красочный полигр. цветен оригинал
~ -макСт полигр. оригинал-макет
штриховой полигр. щрихов оригинал
оригиналодержатель м полигр. еригиналедър-
жач
ориентатор м ив, ориентатор
~, астрономический астрономически ориен-
татор
гироскопический жироскопичен ориен¬
татор
~, инерциальный инерционен ориентатор
оптйчсский оптически ориентатор
ориентация ж ориентиране; ориентация
автоматическая ракет, автоматично ори¬
ентиране
~ атомов физ. ориентация на атомите
беспорядочная вж. ориентация, разупо-
рядоченная
~ вСктора мат. ориентация на вектор
звёздная астр, звездно ориентиране
~ кристалла ориентация на кристал
оптическая оптическо ориентиране
~ по земным предметам ав. земно сриенти-
ране. видима навигация
преимущественная 1. преимуществена
ориентация 2. мет. текстура (ориентация на
кристалите в резултат на пластична де¬
формация )
разупорядоченная физ. ненаредена ориен¬
тация
~ спина физ. ориентация на спина
~ ядер физ. ориентация на ядрата
ориентир м ориентир; геод. ориентир, ориен¬
тировъчен предмет [знак], ориентировъчна
точка
~ -буссоль ориснтир-бу-сола, нланшетен ком¬
пас
земной ав. земен ориентир
контрольный ав. контролен ориентир
~, радиолокационный ав. радuслокацuснен
ориентир
ориентйрование с ориентиране
азимутальное геод. азимутно ориенти¬
ране
геомстрическос геод., мин. геометрично
ориентиране
гироскопическое геод.., мин. жиросно-пично
ориентиране
— фотограмметрическое геод., ав. фотогра-
метрично ориентиране
'ориентировать ориентирам, насочвам
ориентировка ж вж. ориентация
~, инструментальная геод. инструментална
ориентация
космическая -ракет, космична ориента¬
ция
кристаллическая мет. ориентация на кри.
сталите
кристаллографическая кристалографска
ориентация
~ срСзов ориентирано [насочено] срязване
(на кварцови кристали)
орнамент м орнамент, украшение
наборный полигр. наборен орнамент
орнаментация ж орнаментиране; украсяване;
украса; орнаменти
орнитоптСр м ав. орнитоптер (летателен
уред с баещи крила)
орнойт м петр. оркойт
орогСн м геол, ороген, орогеосинклинала
орогенСз м геол, орогенеза, планиноебразу-
ваве
ороговСнис с чем. врегевнванс, изгаряне
(дефект)
орография ж сел.л, орография
оропбя м текст., кож. оронон
ороситель м 1. ороситсл 2. с. ст. (временен)
напоителен канал
~, трубчатый (пожарна) водоносна [оро-
сителна] тръба
оросительный напоителен, поливен; ороси-
телен
орошать напоявам, поливам; оросявам
орошСнис с напояване; оросяване; умокряне
~, арычное напояване посредством напои¬
телни канали
~, внутрипбчвсннос вж. орошСние, под¬
почвенное
~ дождеванием напояване чрез дъждуване
~, зарядковое влагозапасяващо напояване
~ затоплСнием напояване чрез заливане
~, лиманное лиманно напояване
—, наземное повърхностно напояване
~ напуском вж. орошение затоплением
—, отеплительное напояване за затопляне
на почвата
~ по бороздам напояване но бразди
подпочвенное напояване чрез инфилтра¬
ция [просмукване], подпочвено напояване
регулярное редовно напояване
~, самотёчное самотечно [гравитачно] на¬
появане
~ сточными водами напояване с отпадни
води
~. удобрйтельное	наторяващо	(нагори-
телно] напояване
орт м Е мат. единичен вектор 2. мин. орт,
напречна изработка (в залеж)
~, наклонный наклонен орт
скрСперный скреперен орт
слоевой слоев орт
ортикбн м тле. ортикон (виД телевизионна
предавателна тръба)
ортит м минер, ортит, аланит
ортлерйт м петр. ортлерит (виД порфирит)
ортоарсенат м хим. ертеарсснат, сол на ор-
теарссневата киселина
— аммония амониев ортеароснат
~ натрия, вторичный вторичен натриев
ертеарсенат, натриев хидрегснертеарсенат
ортоарсенйт м хим. ортеарсенйт, сол на ор-
тоароенuстата киселина

545
ОСА
ортбборат м хим. ортоборат, ссл на ортсбор-
пата киселина
ортоводород м хим. ортоводород
ортогнёйс м петр. ортогнайс
ортогональный мат. перпендикулярен
ортодиаграмма ж ертодuа;рана (в радиоло¬
кацията )
ортодиаграфия ж ортодиаграфия (в радиоло¬
кацията)
ортодиазйн м хим. ортодиазин
ортодромия ж кораб. ортодрома
ортоклаз м минер. ортоклаз, калиев фелд-
ц]пат, калиево-алуминиев ортосиликат
ортокрем некйслый хим. ортосиликат, сол на
ертесилициевата киселина
ортоплюмбат м хим. ортоплумбат, сол на
ортооловната киселина
ортоптёр м вж. орнитоптер
ортосиликат м хим. ортосиликат, сол на ор-
тосилициевата киселина
ортоскбп м крист. ортоскоп (виД микроскоп)
ортоскопйя ж крист, ортоскопия
ортостигмат м кфт. ортостигмат (система
лещи )
ортофосфат м • хим. ортофосфат, сол на орто-
фосфорната киселина
вторичный вторичен ортофосфат, хидро-
гевортофосфат
—	железа (II) ферофосфат, железен (II) ор¬
тофосфат
—	железа (III) ферифосфат, железен (III)
ортофосфат
первичный първичен ортофосфат, дихид-
рогенортофосфат
—■ третйчный |трёхзамещённый] трстичсн
ортофосфат, ортофосфат, нормален орто¬
фосфат
ортофосфйт м хим. ортофосфит, сол на орто¬
. фосфористата киселина
ортохроматический хим., кфт. ортохроматичен
(за фотоматериал. чувствителен към
жълтия и зеления цвят на спектъра)
ортохроматйчность ж кфт. ортохренатuч-
ност
ортоцентр м мат. ортоцентър
—	треугольника пресечна точка на височи¬
ните в триъгълника
ортштёйн м геол., с. ст. ортщайн
гумусовый хумусен ортщайн
оруденелый геол. оруден
оруденение с геол. орудяване (като състоя¬
ние и като процес)
~, вкрапленное орудяванс във впръснато
състояние, о'рудяване на впръслеци
~, поли металл й чес кое нногометалне ору¬
дяванс
~, прожйлковое орудяване па жила
орудие с 1. оръдие (на труДа) 2. воен.
оръдие
навесное с. ст. навесно [окачно] оръдие
~, полунавеенбе с. ст. полунавесно оръдие
почвообрабатывающее почвообработващо
оръдие
прицепное с. ст. прикачно оръдие
—	производства оръдие за производство
~, самоходное воен. самоходно оръдие
сменное с. ст. сменяемо оръдие
хлебоуборочное с. ст. оръдие за приби¬
ране на зърнени храни
оружие с воен. оръжие; въоръжение
атомное атомно оръжие
бактериологическое бактериологично оръ¬
жие
—	массового уничтожения оръжие за масово
унищожаване
огнестрельное огнестрелно оръжие
~, ракетное ракетно оръжие
~, ракетно-ядерное ракетно-ядрено оръжие
—, термоядерное термоядрено оръжие
~, химическое химическо оръжие
~, ядернэе ядрено оръжие
осадитель м хим.	1. утаител, средство за
утаяване 2. утайник (съд)
осадка ж 1. стр., мин. слягане, улягане,
потъване, хлътване (на почва. терен); мет.
потъване, снишаване (напр. на кокса в
камерна пещ) 2. маш. свиване (на пру¬
жина); слягане, поддаване (на ресор);
стягане (при пресова сглобка); свиване,
намаляване на размер 3. обр. мет. сбиване, на¬
биване, удебеляване (при коване) 4. хпл.утайка;
мин. утаяване (обогатяване на златоносни
пясъци с пулсираща водна струя) 5. га¬
зене (на кораб)
аварийная аварийно газене
—	в ключе стр. слягане в ключа
—	в штампах сбиване [набиване] в щампи
горячая сбиване (набиване] на горещо
грузовая газене с товар
—	грунта слягане на почва
—	кормбй газене на кърмата
—	крепи слягане [улягане] на крепеж
—	кровли потъване [хлътване] на горнище
—	н*сыпи слягане ■[улягане] на насип
—	носом газене на носа
—	опор потъване [улягане] на опора
—	отлИвки леяр, свиване на отливка (слеД
охлажДането)
периодИческая мин. периодично слягане
—	плотины слягане на язовирна стена
—	порожнем газене без товар
предварительная предварително свиване
(напр. на пружина)
—	разгонкой обр. мет. сплескване
—	рессоры слягане [поддаваме, свиване] на
ресор
—	фундамента слягане [потъване] на фун¬
дамент
холодная сбиване[набиваане] на студено
~ шва зае. свиване на шева (напр. при за¬
варяване на тръби)
—	шихты мет. потъване [снишаване] на
шихтата
эксплуатационная експлоатационно газе¬
не (на речни кораби)
осадки мн. 1. метео валежи, валеж 2. петр.
утайки
—, абиссальные абисални |дълбекемop:ки]
утайки
35 Руско-български политехнически речник

ОСА
546
~, атмосферные атмосферни валежи (от
облаците или от прилежащи * въздушни
слоеве)	'
~, батиальные батиални [полудълбоковод-
ни] утайки
~, годовые годишни валежи
дождевые дъждовни валежи, дъжд
, ливневые проливни валежи (предимно
краткотрайни с променлива интензивност)
литоральные литорални утайки (плит-
ковоДни)
мелководные пеuткбвбеии утайки
моросящие ръмеж (слаб валеж и състоящ
се от много Дребни капчици)
~, морские морски утайки
неритовые неритични утайки (плитко-
воДни)
обложные обложен валеж (равномерен и
продължителен)
обломочные отломъчни утайки
~, пелагические пелагични утайки (Дълбо¬
ковоДни)	.
радиоактивные яДр, радиоактивни валежи
~, шельфовые шелфови утайки, плитковод-
ни утайки
~, шквалистые (краткотрайна) дъждоносна
или градоносна буря
осадкомёр м метео дъждомер
осадконакопление с геол, отлагане на скали,
седиментация
осадок м 1. хим, утайка, седимент; елхим,
отлагането покритие); геол.утаечна скала
2.	валеж, валежи (атмосферни)
активный яДр, активна утайка
взвешенный суспендирана утайка
~, гальванический галванично [електро¬
литно] отлагане
~, донный геол, дънна утайка, дънни утайки
~, дубильный кож, дъбилен шлам, дъбилна
тиня
илистый тинеста утайка, тиня
коллоидальный колоидна утайка
кристаллический кристална утайка
~, мелководный геол, плитководна утайка
мелкодисперсный ситнодисперсна утайка
~, отжатый остатък при филтруване, фил-
трувана утайка
~, студенистый гелоподобна [желеобразна,
пихтиеста) утайка
~, фильтрационный вж. осадок, отжатый
~. хлопьевидный парцалообразна утайка
~, электролитический вж. осадок, гальвани¬
ческий
осадочный хим. утаечен; утаен
осаждаемость ж утаимост, способност за
утаяване
осаждать утаявам, оставям да се утаи
осаждение с 1. хим, утаяване, образуване ва
утайка; отлагане, сгъстяване, -седимента¬
ция; елхим, отлагане (на покритие) 2.
метео падане на валеж [валежи]
вторичное вторично утаяване
гальваническое галванично [електролит¬
но] отлагане
дробное фракционно [дробно] утаяване
~, контактное контактно отлагане (без вън
шен източник на ток)
~, совместное [солидарное] едновременно
утаяване, съутаяване
фракционированное	вж.	осаждение,
дробное
~ хлопьями парцалбобразио утаяване, -утая¬
ване на парцали
~, электродитйческое вж. осаждение, галь¬
ваническое
осаждённый хим. утаен, превърнал се в утай¬
ка
осаживание с 1. (рязко) спиране, задържане;
дърпане, подаване назад, връщане; дви¬
жение на заден ход (на влак, кола) 2.
обр. мет. сбиване, набиване, удебеляване
(при коване)
~ вагонов жп. прибутване на вагоните
(чрез тикане)
~ поезда жп. връщане на влака назад
~ стержня заклёпки сбиване [удебеляване]
на стеблото на нит (при нитуването)
осахаривание с хим, озахаряване (хиДро-
лизно разпаДане на полизахариДи)
древесины озахаряване на дървесина [це¬
лулоза]
~ крахмала озахаряваие на нишесте
осборнйт м минер, осборнит
освежение с опресняване
~ ванны терм, опресняване на баня (солна)
~ смОси леяр, възстановяване на (качест¬
вата на стари) смеси
осветитель м 1. опт. осветително устройство
(напр. лампа на микроскоп, източник при
оптически опити) 2. осветител, оператор
по [завеждащ! осветлението
диффузный осветително устройство с раз¬
сеяна светлина
осветление с избистряне; очистване, рафи¬
ниране
~ воды избистряне на водата
~ лОса осветляване |прочистване] на гората
~ масла хран, обезцветяване [избистряне]
на маслото
~ насаждения гор, осветляване на насажде¬
нието (изсичане на малоценни, болни и
сухи Дървета)
~ стекломассы стъкл, рафиниране на стък¬
лената маса
осветлитель м 1. хим. средство за избистря¬
не, избистрящ реагент; стъкл. средство за
рафиниране 2. уредба [апарат] за избистряне
осветлять избистрям (чрез утаяване или филт¬
руване), декантирам; текст, осветлявам
освещать осветявам, осветлявам
освещОнио с 1. осветяване, осветляване 2-
осветление
аварийное аварийно [запасно, резервно]
осветление
бестоновое безсянково [не хвърлящо
сянка] осветление
боковое странично осветление
ворхноо горно осветление (естествено или
изкуствено )
внутреннее вътрешно осветление

547
осл
~, встроенное встроено [вградено, скрито]
осветление
~, газовое газово осветление
~, дежурное дежурно осветление
дневное дневно [естествено] осветление
друговое (електро-) дъгово осветление,
осветление с (електро-) дъгови лампи
~ заливающим свСтом прожекторно освет¬
ление, осветление с насочен светлинен по¬
ток [със заливаща светлина]
импульсное импулсно осветление
комбинированное комбинирано осветле¬
ние (общо осветление с местно осветени
работни места)	.
лестничное стълбищно осветление
~, люминесцентное луминесцентно освет¬
ление
местное местно [локално] осветление, ос¬
ветление на работно място
направленное 1. вж. освещение, прямое
2.	насочено осветление
низковольтное осветление (от мрежа)
с ниско напрежение
~ отражённым свСтом осветление с отразена
светлина, индиректно осветление
~, охранное защитно [предпазно) осветле¬
ние
~, потолочное таванно осветление
~ приборной доскй осветление на арматурно
табло
прожекторное вж. освещение заливаю¬
щим свСтом
—, промышленное промишлено осветление
~, прямое директно осветление, осветле¬
ние с пряка светлина
рабочее работно осветление
~, рамповое рампово осветление (в теа-
тъо )
~ рассСянным свСтом осветление с разсеяна
светлина
рудничное руднично осветление
~, сигнальное сигнално осветление
~, скрытое скрито осветление
смешанное вж. освсщСние, комбиниро¬
ванное
~, софитное осветление със софит ни лампи
уличное улично осветление
~, ультрафиолетовое облъчване с ултравио¬
летова светлина
централизованное централизирано [цен¬
трално, общо) осветление
~ шкалы изм. осветяване на скала (напр.
на инструмент)
~ щита осветление на табло
~, электрическое електрическо осветление
освещённость ж осветленост, осветеност, ин¬
тензивност на осветляване
вертикальная осветеност на вертикална
повърхност
горизонтальная осветеност на хоризон¬
тална повърхност
~, пространственная пространствена осве¬
теност
энергетйческая енергетична осветеност
(в точка на повърхност)
освещённый осветен
освинцовывание с пооловяване, покриване с
олово
освинцовывать пооловявам
освобождение с отлйвки леяр, избиване . на
отливките (от формите)
освоСние с икон, усвояване (напр. на нова
продукция), овладяване; с.c/т.ебрабетване на
нови земи
~ технологии усвояване на (нова) техно¬
логия
~ целины разработване на -целини
осевой осов, аксиален
оседание с 1. слягане, улягане; смъкване,
свличане 2. утаяване, падане на дъното на
съда (на утайка)
~ кровли мин. слягане на горнището
~ поверхности слягане на (земна) повърх¬
ност
~ почвы слягане на почва; мин. слягане на
долнище
оседать (без 1 и 2 л) 1. сляга се, уляга се,
хлътва, снишава се (напр. за пластове,
сграДа) 2. утаява се 3. пада (напр. прах,
мъгла )
осслбк м точило, точилен камък
осечка ж мин., воен, осечка, засечка (при
взривни работи)
оси мн (вж. също ось ж) оси
~ деформации, главные съпр. главни оси
на деформацията
~ инерции, главные съпр. главни инерцион¬
ни оси
координатные мат, координатни оси
~ напряжённого состояния, главные съпр.
главни оси на напрегнато състояние
~ проекции мат. 1. оси на проекцията 2.
проекционни оси
~, скрещивающиеся мат. кръстосани - оси
осколок м отломък, отломка, парче
~ деления ядр. парче на деленето
~, метеоритный астр, метеоритен отломък
~ снаряда воен, парче от снаряд
~, ядерный ядрено парче
осколочный воен, осколочек, бризантен
ослабитель м 1. ел., съобщ. затихвател, за¬
тихващо звено, затихващ елемент 2. кфт.
разтвор за намаляване на оптичната плът¬
ност на фотографско изображение
волноводный радио вълноводен затих-
вател [атенюатор]
~, перманганатный кфт. отслабител с пер¬
манганат
персульфатный кфт. нсрсулфатен от-
слабител
~ промежуточной частоты радио затихвател
на междинната честота
~ реостатного типа радио затихвател от
резисторен тип, резисторен затихвател
~, фармеровский кфт. отслабител на Фар¬
мер
ослабление с 1. отслабване, ослабване;Т на¬
маляване, понижаване 2. отпущане, раз-
хлабване 3. ел. затихване, отслабване;
потискане

осл
548
—	ветра метео отслабване [намаляване] на
вятъра
—	винта маш. отпущане [разхлабване] на
винта
—	звука затихване [отслабване] на звука
—	излучения отслабване на излъчването
—	излучения на боковых лепестках раДио
затихване на странични излъчвания
—	копирования ак. потискане, затихване на
копирефекта (при магнитен запис)
—	нИзких частот раДио потискане на ниските
честоти
—	поля ел. намаляване [отслабване] на
(възбудителното) поле; отслабване на въз¬
буждането
—	прочности формовочной смеси леяр, нама¬
ляване на якостта на формовъчната смес
—	пружИны отпущане [разхлабване] на пру¬
жина
—	радиации ядр. отслабване на радиацията
—	света отслабване [намаляване] на свет¬
лината
—	сечения намаляване на сечението
—	сигналов раДио затихване на сигнали
ослабленный отслабен, ослабей, намален
осланцевание с мин. запрашване с инертен
прах (за предотвратяване на експлозия
от въглищен прах)
осмаливание с осмоляване
осмаливать осмолявам; насмолявам, заливам
със смола [катран]
осм*т м хим. осмат, сол на осмиевата кисе¬
лина
осмиевый хим. бемиев
осмий м хим. осмий, Оз
—	восьмифтористый осмиев осмофлуорид,
осмиев (VIII) флуорид
двухлор истый осмиев двухлорид, осмиев
(II) хлорид
ирйдистый минер. иридосмин
сернИстый осмиев двусулфид, осмиев
(IV) сулфид; осмиев четирисулфид, осмиев
(VIII) сулфид
хлористый осмиев двухлорид, осмиев
(II)	хлорид; осмиев трихлорид, осмиев
(III)	хлорид; осмиев четирихлорид, осмиев
(IV)	хлорид
осмйт м осмит (осмо-ириДиева сплав с наД
80% осмий)
осмол м Дърв. борина; смолиста иглолистна
дървесина
—	пнёвый пънна борина
осмолёние с 1. насмоляване, осмоляване
2.	клеясване
—	масла осмоляване па (смазочно; масло
(поради окисляване)
—	топлива осмоляване на гориво (пораДи
окисляване)
осмолка ж осмоляване (на Дърво); катра-
носване
осмометр м физ. осмометър
осмос м физ. осмоза
осмотический осмотичен
осмотр м преглед, оглед; преглеждане
ежедневный ежедневен преглед
~, капитальный основен преглед (напр. на
котел )
—	линии ел.(контролно) оглеждане* на линия
—	котла преглед |ревизия] на котел
послеполётный ав. преглед след полет
предполётный ав. преглед преди полет
(на самолет)
профилактический профилактичен прег¬
лед
—	пути жп. преглед [ревизия] на пътя
стартовый ав. стартов преглед
технический технически преглед
осмотрщик м жп. ревизор,	преглеждач
—	автотормозов ревизор по автоматичните
спирачки
—	вагонов ревизор на вагони
оснастка ж 1. обзавеждане; снабдяване (с
технически среДства), екипираме 2. об¬
завеждане; принадлежности, екипировка
3.	мин. подемна система 4. кораб, стъкмя¬
ване, съоръжаване
инструментальная инструментално обза¬
веждане, инструментална екипировка (за
определено производство)
крепёжная сварочная мин. заваръчна
крепежна екипировка
модельная леяр. моделна екипировка (за
определено производство)
—	станка принадлежности на машина
—	столба ел. арматура [принадлежности] на
стълб
талевая мин. такелаж (въжета, скрип-
ци, полиспасти)
технологйческая технологично обзавеж¬
дане
оснащать 1. обзавеждам; снабдявам (с тех¬
нически среДства), екипирам 2. кораб.
стъкмявам, съоръжавам
оснащение с вж. оснастка 1 и 2
оснащённость ж обзаведеност; съоръженост;
екипираност; комплектуваност
оснащённый обзаведен; екипиран; комплек¬
туван .
основа ж основа
высотная геоД. височинна основа
геодезическая геодезична основа (на
снимка)
заводная вж. основа, коренная
заполняющая текст. изпълваща ос¬
нова
коренная текст, редовна основа
набивная текст. напечатана основа
—	песка, зерновая леяр. основен зърнест
състав [основна фракция] на пясък
скрещенная текст, кръстосана основа
—	смеси, зерновая леяр, основен зърнест
състав на (формовъчна) смес
—	сплава мет. основа на сплав
—	ткани текст, основа на тъкан [плат]
шлихтованная текст, скробвана основа
основание с 1. основа 2. основаване, създа¬
ване (напр. на предприятие) 3. стр.
основа (на сграда); фундамент (на съоръ¬
жение, машина) 4. основание, подставка,
подложна плоча 5. хим. основа, хидроокис

549
ОСТ
6. мат. основа (напр. на степен, логари-
тъм); основа, основна линия (напр. на
триъгълник); основа, основна плоскост
(напр. на конус)
~ балласта жп. основа на баласта
~, бетонное бетонна основа
~ горы геол, поли на планина
~ грунта стр. грунтова почвена основа
~ зуба маш. основа (лета] на зъб (на зъбно
колело)
каменное каменна основа
~, красителя основа за багрило (проявно)
~- колонны основа на колона
~ корпуса подшипника подставка на (тяло
на) лагер
~, ложновое стр. подложна гредова основа;
грсдово-рамкова основа (за Дървена по¬
стройка )
~ логарйфма мат. основа па логаритъм
~ лопатки основа [корен] на лопатка (на
парна турбина)
~ масштаба -гсоД. основа на машаб
~ машины основание [долна част| на машина
многокислотноо хим. многовалентна ос¬
новна база
неорганическое хим. неорганична осно¬
ва, неорганичен хидроокис
~, нуклеиновое хим. нуклеинова основа
[база]
~, однокислотноо одновалентна основа, од¬
новалентен хидроокис
органическое органична основа [база]
~ перпендикуляра мат. основа [пета] на
перпендикуляр
~, подвышенное мин. подкулова основа
~ подшипника поставка на лагер, лагерна
подставка
~ под штукатурку стр. основна мазилка,
грунт
—, пурйновое хим. пуринова база
~ пути жп. основа па път
разборное мин. разглобяема основа (за
монтаж на сонДа)
свайное пилотна [свайпа] основа, основа
върху пилоти, сваи
~ системы счисления изч. основа на бройна
система
скальное стр. скална основа
~ сооружения стр. 1. основа [фундамент]
па съоръжение 2. подставка [подложна
плоча] на съоръжение
~ стопени мат. основа на степен
~, сульфоновое хим. сулфонова основа [ба¬
за], сулфонсв хидроокис
~ треугольника мат. основа на триъгълник
~, упругое стр. еластична основа
щебёночное стр. каменотрошена основа,
чакълена основа
основной основен, подложен,	(служещ) за
основа; основен, главен
основность ж хим. осиовност, базисност
основный хим. основен, базисен; алкален;
текст, основен
основонаблюдатоль м текст, основен спирач
бозламёльный бсзеамелеи основен спи¬
рач
основщик м текст, сновач
особоморозостойкий	(характеризиращ се)
с изключително голяма устойчивост на
студ
особопрочный (характеризиращ се) с из¬
ключителна [специална] якост
осолаживание с бзахаряваие
~ кормов с. ст. озахаряваие [прибавяне на
малц] към фуражите
осолаживатоль м озахарител
оспина ж мет. сипаница, сипаличева повърх¬
ност (Дефект)
останавливать спирам, задържам
останоц м геол, твърдина, остатъчно възви¬
шение
останов м 1. спиране, 'прекъсване (на работа)
2.	маш. ограничител, спирач, спирачка,
спирачен механизъм (при Достигане на
определени обороти) 3. маш. механизъм
за еднопосочно движение 4. стр. ограничи¬
тел, запънка, ограничителна опора (напр.
срещу счупване на стъклото от Дръжка
на прозорец)
аварийный аварийно спиране; аварийна
спирачка
автоматический автоматичен спирач, ав¬
томатична спирачка
вагонеточный мин. вагонетков ограничи¬
тел
зубчатый острозъбо спирачно колело,
острозъбен спирач
контрольный контролен спирач, спирач
за контрола
ленточный лентов спирач, лентова спи¬
рачка	'
осевой осова спирачка
~ по требованию изч. междинен спирач
предохранительный предпазителен спи¬
рач
роликовый ролков спирач [запъвач]
торцевой храповой острозъбен спирач
със странично зацепване
фрикционный фрикционен спирач (със
спирачна шайба и палец)
фрикционный ленточный фрикционна лен¬
това спирачка (обикновена)
храповой вж. останов, зубчатый
шариковый спирач [запъвач] със сачма,
сачмен запъвач
остановка ж 1. спиране, прекъсване 2. спирка
аварийная аварийно спиране
вынужденная принудително спиране
(напр. на влак пред семафора)
кнопочная спиране с бутон (напр. на
асансьор)
пассажира в пути жп. прекъсване на пъ¬
туването	.
по требованию спирка по желание
поэтажная спиране на всеки етаж (за
асансьор)
реактора, быстрая яДр. бързо спиране на
реактора
ручная ръчно спиране

ОСТ

550
остановочный (предназначен, служещ) за
спиране
остатки мн (вж, също остаток м) остатъци;
останки; отпадъци
ископаемые геол, изкопаеми останки
нефтяные нефтени остатъци; мазут
~, пожнивные с. ст. следжътвени остатъци
порубочные гор. отпадъци след сеч
~, радиоактивные яДр. радиоактивни от¬
падъци
ретортные мет. ретортни остатъци, рей-
мовка (при дестилация на цинк в реторти)
остаток м (вж. също остатки мн) 1. остатък
2.	остатъци; останки; отпадъци
~, анодный анодна утайка [тиня]; аноден
остатък
~, атомный физ. атомен остатък
водный хим. воден остатък
кислотный хим. киселинен остатък [ра¬
дикал]
кубовый хим. остатък в дестилационен
казан; зифт, тежък катран
минусовый отрицателен остатък
—	на сите ситов остатък
—	на фильтре остатък върху филтър
нерастворимый хим. неразтворим остатък
нефтяной вж. остатки, нефтяные
—— от выщелачивания хим. остатък при из¬
вличане [екстракция]
—	от деления мат. остатък при деление
(действие )
—	после перегонки остатък след дестилация
—	после прокаливания хим. остатък след
нажежавано
—, плюсовый положителен остатък
сухой хим. сух остатък
твёрдый хим. твърд остатък
остаточный остатъчен; останал
остеклСние с 1. остъкляване, застъкляване,
поставяне па стъкла 2. хим. превръщане в
стъкловидна маса
остеклять остъклявам
остео фон м тлф. сотеефен
остов м носеща конструкция; скелет (на
съоръжение)
—	двигателя ел. статор на двигател
каменный стр. каменна конструкция
—	колеса звезда на колело (главината и
спиците)
—	корпуса скелет на корпуса (на кораб)
магнитный ел. магнитна рама, магнит¬
но шаси [тяло]
~ рамы вж. остов станины
—	ротора ел. скелет на ротора (без намот¬
ките )
—	станины носеща рамка, тяло, корпус
(напр. на машина)
—	фюзеляжа скелет на тялото (на самолет)
ядерный хим. ядрен .скелет, скелет от
ядрата (на молекула)
—	ядра физ. скелет на ядрото
остойчивость ж устойчивост (само за кораб)
динамическая динамична устойчивост
конечная крайна устойчивост
начальная начална устойчивост
—, поперСчная напречна устойчивост
продольная надлъжна устойчивост
статическая статична устойчивост (на
кораб)
остриС с 1. острие (на сечиво, игла) 2. жп.
острие (на кръстовина)
испытательное изпитателно острие (из¬
питване на твърдост)
контактное ел- контактно острие
коронйрующее ел. корониращо острие
—	остряка жп. език (на стрелка)
—	пламени връх на пламък (напр на горелка)
—	призмы нож на призма (на везна)
острога ж ръчен харпун (с няколко зъба)
острогранный остроръбест, (имащ) остър ръб
острогубцы мн секач, клсщи-секач
остроконечный островръх
остропиливать стр. наковавам покривни реб¬
ра [мертенН
острота ж настройки раДио острота [точност]
на настройка
—	резонанса физ. острота на резонанс
—	фокусировки опт. фокусировка (на лъч);
насоченост (на лъч)
остроугольник м мат. остър ъгъл
остроугольный остроъгълен
остряк м жп. език (на стрелка)
остудневание с желиране
остуживание с охлаждане, изстудяване
остуживать охлаждам, изстудявам
остукивание с кровли мин. очукване на гор¬
нището
остывание с мет. охлаждане, изстиване
осушать пресушавам, изсушавам
осушение с пресушаване	изсушаване; от¬
водняване; мин. осушаване
—	болот пресушаване на блата; отводняване
на блата
—•, опережающее мин. изпреварващо осу-
шаване
~, поверхностное повърхностно отводняване
~, подземное мин. подземно осушаване
эксплуатационное мин. експлоатационно
осушаване
осушйтсль м Е хим. сушилен агент, сушилно
вещество, сушител 2. хим. сушилня, су¬
шилна колона 3. отводнителен канал
осушйтельный отводнителен
осушка ж пресушаване, изсушаване; отвод¬
няване
осциллирующий ел. осцилиращ, генериращ
осциллограф м ел. осцилограф
—		анализатор осцилографен анализатор
~, безынерционный безинерционен осцило¬
граф
~, вакуумный вакуумен [електронен] осци¬
лограф
вибрационный вибрационен осцилограф,
шлайфосцилограф
двухлучсвбй двулъчев осцилограф
зеркальный огледален осцилограф
~, импульсный импулсен осцилограф
инерционный инерционен осцилограф
~, каротажный геофиз. каротажен осцило¬
граф

551
			 ОСЬ
катодно-лучевой {катодный1	1. катоден
[катоднолъчев, електронен] осцилс ■ граф 2.
осцилоскопна лампа
многолучевой многолъчев осцилограф
однолучевбй еднолъчев осцилограф
, проекционный проекционен осцилограф
светолучевбй осцилограф със светлинен
лъч
стробоскопический осцилограф за стро¬
боскопии измервания	'
—	с тлеющим разрядом осцилограф с тлееш,
разряд
струнный струнен осцилограф
теплозей осцилограф с пажежаема нишка
широкополосный широколентов осцило¬
граф
шлейфный	{шлейфовый] вж. осцилло¬
граф, вибрационный
~, электромагнитный осцилограф с електро¬
магнитни вибратори, вибрационен осци¬
лограф
электрон нс-лучевбй [электронный] вж.
осциллограф, катодно-лучевой 1 и 2
электрооптический електрооптически сс-
цилатор, Кео-осцилатор
осциллографический осцилографен
осциллография ж ел. осцилография
осциллометрия ж хим. осцйпонетричпе тит¬
ру ване
осциллоскоп м ел. осцилоскоп
осциллятор м ел. осцилатор, генератор
ангармонический осцилатор на нехар-
моничнй честоти
~, гармонИческий осцилатор на хармонични
честоти
~, задающий задаващ [възбуждащ] осци-
латор
~, кварцевый кварцов осцилатор
~, котловый вж. осциллятор, реакторный
—, линейный линеен [праволинеен] осци-
латор
~, магнитострикционный	магнитострик-
ционен осцилатор
основной основен [главен] осцилатор
~, реакторный ядр. реакторен осцилатор
(за опреДеляне сечението на поглъщане на
материалите в реактора и еДновременно
измерване на неутронния поток)
осцилляция ж ел. осцилация, генерация
осыпание с 1. с. ст. оронване, опадане;
окапване 2. мин. свличане (напр. на насип)
осыпаться (без 1 и 2 л) ■. разсипва се, свлича
се 2. оронва се
осыпь ж геол. сипей; свличане
ось ж (вж. също оси мн) ос
~ абсцИсс мат. абсцисна ос
~, азимутальная геоД. азимутна ос
~, акустйческая физ. акустична ос
—	антиклинали геол, антиклинална ос
апликат мат. апликатна ос
базовая основна ос; координатна ос
~, бегункбвая (направляваща) предна ко-
лоос (на локомотив)
бездифференциальная авто двигателна ос
без диференциал
биполярная крист, биполярна ос (на
симетрия )
большая мат. голяма ос (на елипса)
вагонная жп. вагонна ос
ведомая задвижвана |ведйнаl ос
ведущая задвижваща [водеща] ос, ос на
водещо колело
—, вещественная мат.	1. веществена ос
2.	сс на веществените числа
—	визирования геоД. визирка ос
—	винта маш. ос на винт
—	волновода радио ос на вълповод
—	вращения ос на въртене
.—■, временная физ. ос па времето
геометрическая мет. геометрична ос
глухая вж. ось. промежуточная
двИжущая 1. вж. ось, ведущая 2. жп.
двигателна колосс
двухоперная двуопорна сс, ос на две спори
~ диполя ел. ос на дипол
—	дороги сс на път
жёсткая 1. корава [недеформираща се]
ос 2. вж. ось, невращающаяся
—	жёсткости крыла ав. ос на огъване на кри¬
лото
задняя авто задна ос; заден мост
задающая вж. ось, ведущая
задняя поддерживающая жп. задна под¬
държаща (свободна) колосс (на локомо¬
тив )
земная земна ос, ос на Земята
зрительная физ. зрителна сс
—	инерции мех. инерционна ос
, качающаяся авто люлееща се полуос,
ос с независимо окачване на колелата;
(преден) разрязан мост
—	качания самонагаждаща се сс, ос-ксбилица
(шарнирно окачена в среДата)
коленчатая колянова ос (на локомотив)
кристаллографическая кристалографска
сс
ломаная начупена ос
магнИтная магнитна ос
малая мат. малка ос (на елипса)
мгновенная мигновена [моментна] ос
мнимая мат. 1. мнима [имагинерна] ос
2.	ос на имагинерните числа
многоопбрная мнепееперна ос, ос на ня¬
колко опори
набегающая атакуваща ос
г-', направляющая направляваща ос
невращающаяся невъртяща се [неуправ¬
ляема, неподвижна] ос
г—, нейтральная съпр. неутрална ос, неут¬
рална линия (при изпитване на огъване)
неподвижная 1. физ. неподвижна ос 2.
вж. ось, невращающаяся
~, неразгруженная вж. ось, несущая
неразрезная авто преден неразрязан
мост
несущая носеща ос
опорная опорна ос; носеща ос
z-z, оптическая оптическа ос
~ ординат мат. ординатна ос
передвижная изместваща се ос

ОТА
552
передняя авто предна ос; преден мост
~, плавающая маш, плаваща ос
поворота 1. вж. ось, управляемая 2.
геоД. ос на изкривяване
~, поворотная завъртваща се [въртяща] ос
~, поддерживающая жп. поддържаща ос (на
локомотив )
~, полая куха [тръбна] ос
~, полярная геофиз. полярна ос
~, прицепная авто едноосно ремарке (за
поДДържане на товари с голяма Дължина)
—	прокатки мет. ос [линия] за валцуване
промежуточная маш. междинна ос
разбивочная арх. модулна ос
разгруженная неиатоварена [разтоваре¬
на] ос
разрезная вж. ось, качающаяся
—	рассеивания воен, ос на разсейването (на
попаДения)
~, свободная свободна ос
секундная ос на секундната стрелка (на
часовник )
—	симметрии мат. ос на симетрия
—	скважины мин. ос на сондаж
~, сквозная непрекъсната [цяла] ос
—	склонения астр, ос на деклинация [от¬
клонение]
—, следящая вж. ось, ведомая
~, спаренная маш., жп. сдвоена ос
~, составная маш. съставна ос
—	ствола мин. ос на шахта
стрелочная жп. ос на стрелка
~, сцопная съединителна ос; жп. сцепна ос
(на локомотив)
~, трубчатая вж. ось, полая
управляемая авто управляема ос; управ¬
ляем мост
~, фокальная опт. фокална [фокусна] ос
~, холостая маш. междинна ос (напр. в
предавателна кутия)
~, центральная мат. централна ос
—	центров маш. ос на центрите (напр. на
струг)
числовая мат. числова ос
шарнирная маш. ставна [шарнирна] ос
~, электрическая електрическа ос; пиезоос
—	эллипса, большая (малая) голяма (малка)
ос на елипса
—	ядра физ. ос на ядрото
—	якоря ел. ос на котва
отапливание с отопляване (на помещение)
отапливать отоплявам, затоплям (помещение)
отбалансировать маш. балансирам, уравпо-
вееявам
отбёл м леяр, избелване; избелен чугун
отбеливание с 1. леяр, избелване (на чугун)
2.	избелване, обезцветяване (плат, хар¬
тиена маса), белене
—	масел избелване на масла
—	намазью осветляване чрез намазване (за
космена покривка на кожа)
—	окунанием осветляване чрез потапяне (за
космена покривка на кожа)
отбеливатель м оптический текст, оптически
осветител.
отбеливать избелвам, беля
отболка ж 1. вж. отбол 2. вж. отболиванио 2
—	гипохлоритом избелване с хипохлорит
луговая ’ текст, избелване върху трева
(на открито), естествено избелване
—	хлором избелване с хлор
—	электролитическим раствором елхим. елек¬
тролитно осветляване
отбОльный избелващ, белещ
отбивать 1. отчупвам, откъртвам (с уДар)
2.	клепя, очуквам, точа (напр. коса) 3.
стр. прекарвам черта с опънат канап
(натебеширен )
отбивка ж 1. отчупване, откъртване 2. кле¬
пано, очукване, точене (напр. на коса) 3.
отбелязване (чрез натебеширен опънат
канап)
—	окалины мет. очукване на обгара [ока¬
ляната]
—	песком леяр, почистване с пясъчна струя,
опесъчавале
отбирать 1. вземам; отнемам 2. отвеждам
(ток, енергия) 3. отбирам, подбирам, из¬
бирам
—	вручную обог. ръчно подбиране
—	пипОткой хим. взимам (течност) с капко-
мер [пипета]
пробу вземам проба
отблокйрованио с (отблокирбвка ж) авт.
разблокиране, освобождаване (слеД бло¬
киране)
отбой м 1. отбой, сигнал за край (напр. на
телефонен разговор) 2. отскок; рикошет;
отбиване, отразяване
—	пневматического молотка мин. отскок (на¬
заД) на въздушен чук
—	рОльса жп.	(странично) изместване на
релса
отбойка ж откъртване, къртене; мин. отбиване
~, взрывная взривно отбиване [откъртване]
~, гидравлическая хидравлично отбиване
[откъртване]
—	глубокими скважинами отбиване [откърт¬
ване] с дълбоки сондажни дупки
~, мелкошпуровая отбиване [откъртване] с
къси взривни дупки
машинная машинно отбиване [откъртва¬
не]
~, потолкоуступная таванбстъnалио отби¬
ване [откъртване]
~, раздельная разделно откъртване
ручная ръчно отбиване [откъртване]
—	снизу вворх отбиване [откъртване] отдолу
нагоре.
—	стругами отбиване [откъртване] с (въг¬
лищни) стругове
—	уступами отбиване [откъртване] на стъ¬
пала
oтббйннк-остан6в м ограничителен опор
отбойный 1. мин. къртачен 2. тлф. означаващ-
край, завършващ
Отбойщик м мин. къртач, отбивач (работник)
553
отбор м 1. отнемане, вземане (напр. на мощ¬
ност, пара); отвеждане, разходване, кон¬
сумиране (напр. на енергия) 2. отбирано,
подбиране; отбор
естественный естествен отбор
—	импульсов радио отделяне на импулси,
селекция на импулси
—	керна мин. вземане на ядка
—	лёгких фракции хим. отделяне [вземане]
на леките фракции
—	мощности отнемане [вземане, отвеждане]
на мошност
—	образцов текст, вземане на проби
—	отработавшего пара отнемане на отработе¬
ната пара (за да се използува за други
нужди )
—	пара пароотнемане
—	пара, отопительный отоплително нароот-
немане
—	пара, промежуточный междинно пароот-
немане
—	пара, промышленный промишлено паро-
отнемане, пароотнемане за промишлени
нужди
—	пара, регенеративный регенеративно паро-
отнемане
—	пара, теплофикационный топлификацион-
но пароотнемане
~, предварительный с. сш.предварително от-
биране (на семена)
—	проб вземане на проби
—	проб, выборочный частично вземане на
проби (напр. процент)
—	проб, дистанционный яДр. дистанционно
вземане на проби
—	проб, периодический периодично вземане на
проби
ручной обог. ръчно отбирано
отборка ж 1. отбирано, подбиране 2. дърв.
фалцовник, фигурно ренде 3. Дърв. фигурно
рендосвапе
отборник м обог. сепаратор, сепараторно уст¬
ройство
отборный 1. отбран, подбран 2. мин. обо¬
гатен
отбортовка ж обр. мет. подгъва не [подви¬
ване! на краища
отбортовывать обр. мет. подгъвам [подви¬
вам] краища
отбраковать бракувам
отбраковка ж бракуване
отбрбд м ферментация; степен на ферменти-
ране
отброс м отпадък, отпадъчен продукт
отбросный отпадъчен
отбросы мн, коксовые мет. - коксов ситнеж'
радиоактивные ядр. радиоактивни отпа¬
дъци
отвал м 1. насипише, табан, халда; купчина,
грамада 2. отметателна дъска (на плуг);
отхвърлян, отметател (на булДозер)
абзётцсрный вж. отвалообразоватсль
~, бульдозерный мин. булдозерно насипи¬
те (образувано с булдозер)
вСрхний мин. горно насипите
	ттв
~, винтовой винтообразна отметателна дъска
внСшний мин. външно насипище
внутренний мин. вътрешно насипище
вскрышной разкривно насипище
~, гидравлический хидравлично насипище
—	грейдера отхвърлян [отметател] на - грай¬
дер
крутой стръмна отметателна дъска
—	культурной формы културна отметателна
дъска
~, намывкой мин. напоено насипище (об¬
разувано с вода)
нйжнйй мин. долно насипище
породный мин. скално насипище
рудный рудно насинише
рухадловый вж. отвал, цилиндрический
угольный въглищно насипище
—	хвостов обогащения обог. насипище с
отпадъци на обогатяването, отпадъчен
склад
~, цилиндрический цилиндрична отмета¬
телна дъска
~, шлаковый мет. шлаково наоипише (за
изхвърляне на шлаката)
экскаваторный мин. багерно насипище
отваливать 1. отмествам; изтласквам; от¬
блъсквам 2. кораб, отплувам (напр. с
лоДка)
отвалообразование с мин. насипообразуване
отвалообразователь м мин. насипообразува-
тел, абзетцер
—	вСрхнсй отсыпки насипообразувател с
горно насипване
ковшово-ленточный кофс-лентов насипо¬
образувател
~, конвейерный насипообразувател с транс¬
портьор
~, консольный конзолен насипообразувател
мостовой мостов насйпоcбpaзуватсл
~, ленточный лентов насипообразувател
—■ нижней отсыпки насипообразувател с дол¬
но насипване	.
роторный роторен насипообразувател
~, самоходный самоходен пасипообразу-
вател
шагающий крачещ насипообразувател
отвальный мин. насипен, в ас и пищен
отвар м хим. отвара; декокт, екстракт
отваривание с 1. възваряване, варене; изва¬
ряване 2. изпаряване чрез продължително
кипене
отваривать възварявам; изварявам
отварка ж вж. отваривание 1 и 2
—	льна текст, изваряване на лена
отвСивание 1. с. ст. отвяване 2. леяр, обез¬
прашаване (на формовъчна смес)
отвердевание с втвърдяване
отвердСлый втвърден
отвердСние с втвърдяване, затвърдяване;
втвърдено място
отвсрдйтель м втвърдител (на термореак-
тивни пластмаси)
отверстие с отвор, дупка, отверстие, отвър-
стие

554
ОТВ

базовое базов [основен] отвор (основа за
центроване)
боковое страничен отвор
—, балансировочное отвор за балансиране
■—, болтовое отвор за болт
~, вдвувнбе духателен отвор (напр. на пещ)
вентиляционное 1. вентилационен отвор
2.	леяр. газоотводен канал (на леярска
форма)	•
—, визИрное геоД. визирен отвор, отвор за
визиране-
вливное мет. отвор за наливано
водосбросное [водослИвное] водоизпуска-
телен отвор
воздухозаборное въздухосъбирателен от¬
вор
впускное входящ отвор (за зарежДане,
за пълнене)
всасывающее мин. смукателен отвор
выпускное изпускателен отвор; мет. от¬
вор за изпускане
вытяжное отвор за изтегляне (на замър¬
сен въздух)
выхлопное отвор за изгорели газове,
изпускателен отвор
выходное изходен отвор, изход
—	гаечного ключа широчина на отвора на
гаечен ключ
газоотводное газоотводен отвор; мет.
отвор за газ
глухое глух [задънен] отвор
диафрагмы кфт. отвор на диафрагма
донное дънен отвор (изпускателен)
дренажное ракет. дренажен отвор
дросселирующее [дроссельное] дроселен
отвор
завалочное мет. отвор за пълнене
~, заклёпочное отвор за нит, отвор за ни-
товане
—	из под развёртки обр. мет. райберован
отвор
инжекционное инжекционен отвор (в
нефтодобива)
калибровое калиброван отвор
калибрующее калибриращ отвор
~, коллимирующее ядр. колимиращо от¬
верстие
~, колошниковое Е мет. гърлен отвор,
гърло (на висока пещ) 2. леяр, шихтов от¬
вор, отвор за зареждане
контрольное контролен отвор
—	крюка отвор [уста, зев] на кука
~, лазовое люк (тесен овален отвор за вли¬
зане )
лёгочное вж. отверстие, выпускное
—	литника леяр. отвор (във формата) за леяка
монтажное монтажен отвор
мостовое (светъл) отвор на мост
наблюдательное наблюдателен отвор, гле-
далка (напр. на пещ)
~, направляющее направляващ отвор
нарезное вж. отверстие, резьбовое
обратнное вж. отверстие, глухоел
обратной связи радио отвор (нпр. в
резонатор) за обратна връзка
оконное стр. отвор за прозорец
основное основен отвор (в системата
Допуски и сглобки)
относительное опт. релативен отвор
zv, паровпускное впусков отвор за пара
перепускное преливен отвор
—	под болт отвор за болт
—	под заклёпку вж. отверстие, заклёпочное
—	под резьбу обр. мет. отвор за (нарязване
на) резба
~ под цапфу отвор за шийка [шип]
~ под шплинт отвор за шплинт
—	подшипника отвор на лагер
полюсное ав. горен отвор (на парашут)
посадочное отвор за сглобка (с вал);
отвор с допуски за (пресова, преходна или
подвижна) сглобка	•
приёмное приемателен отвор
приточное отвор за приток (на въздух;,
отвор за (вкарване на) въздух под налягане
продольное елипсовиден отвор
промывочное отвор за промиване (в
нефтоДобива )
проходное 1. мин. проходен отвор 2.
отвор на вентил
разгрузочное I. мин. разтоварен отвор
2.	уравновесителен отвор (на парна тур¬
бина )
разлИвочное мет. отвор за изпускане
(на метала от топилна пещ)
резьбовое отвор с резба
свободное хидр. свободен отвор (без
затвор )
сквозное преминаващ (от еДиния До
другия край) отвор; проходен отвор
~, смазочное отвор за мазане, смазочен
отвор
смотровое вж. отверстие, наблюдательное
сопловое отвор за дюза, дюзов отвор
стружечное отвор за стружки (напр.
на плашка)
—	ступИцы отвор на главина
судоходное кораб. плавателен отвор
(под мост)
топочное отвор [врата] на пещ
фасонное фасонен [профилен] отвор
~, фурменное вж. отверстие, сопловое
~, цементировочное мин. отвор за цименти¬
ране (в нефтодобива)
центровое обр. мет. центрови отвор
~, центровочное обр. мет. отвор за цент¬
роване
чугунослйвное мет. отвор за изпускане
на чугун, чугунотек
шлаковое мет. отвор за изпускане на
шлака, шлакотек
шлицевое отвор на шлицово съединение,
шлицов отвор
>->, шплинтовое вж. отверстие под шилинг
шпуровое 1. мин. взривна дупка 2. мет.
вж. отверстие, выпускное
штёйновое шпуровое мет. отвор за из¬
пускане на щейна

555
~, шуровбе [шуровочное] отвор за обслуж¬
ване на пещ (напр. за разбъркване на го¬
ривото, за почистване на пещта)
—, щолевоо прорез
эквивалентное мин. равнозначен (изхо¬
ден ) отвор
электродное отвор за електрода (на Дъ¬
гова пещ )
отвёртка ж отвертка
~, боковая странична отвертка
~, вилкообразная вилкообразна отвертка
коловорбтная отвертка с колянова ръчка
~, наборная отвертка с комплект (различни)
накрайници
~, тарированная тарирана отвертка (за оп¬
реДелен въртящ момент)
угловая ъглова отвертка
отвёртывание с отвъртване, отвинтване
~ гаек, самопроизвольное самббтвuнтваие на
гайки
отвёртывать отвъртвам, отвинтвам
отвос м 1. отвес, отвесно направление 2.
отвес (инструмент) 3. стръмен наклон,
отвесен склон
жёсткий геоД. метален отвес
оптический геоД. оптически отвес
~, шахтный мин. шахтов отвес
штанговый геоД. щангов [прътов] отвес
отвОсный отвесен
ответвитель м направлений радио насочен
разклонител
ответвление с I. ел. отклонение, клон; раз¬
клонение 2. ел. извод (напр. на намотка)
3.	геол, разклонение (напр. на жила)
абонентское абонатско отклонение (напр.
от електрическа мрежа)
~, жилоподббное разклонение на жила
•—, кабельное кабелно отклони ние
—	канала хиДр. отклонение на канал
—	основного штрОка мин. странична галерия
~, параллельное паралелно отклонение
~, регулировочное отклонение за регулиране
(напр. на напрежение)
—	трансформатора (съединителен) извод
на трансформатор
—	трубы тръбно отклонение
—	штрОка отклонение [разклонение] на га¬
лерия
ответственность ж материальная материална
отговорност
ответчик м съобщ., изч. отговарящо устрой¬
ство
автоматический имеуказателен механи¬
зъм (при Далекопишещи машини)
~, самолётный радиолокационный радиоло-
кационен уред за откриване или разпозна¬
ване на самолети
отвешивание с претегляне, мерене (на тегло);
определям отвесно положение (с отвес)
отвйнчивание вж. отвёртывание
отвинчивать вж. отвёртывать
				отг
отвод м 1. отвеждане; отклонение, разкло¬
нение; ел. отвод, извод, отвеждащ провод¬
или 2. дъга, кривул (напр. за тръбни пар¬
чета) 3. отбиване (на река); изместване
(на път, линия, тръбопровод)
горный минен периметър
—	грунтовых вод отвеждане на подпочве¬
ните води
~, двойной двойна дъга (на 18(Р)
—	дороги пътно отклонение, отклонителей
път '
~ дымовых газов отвеждане на димните га¬
зове
~, земОльный землен периме'тър
—	зомОльных участков отпущане на участъци
земя
—	инструмента обр. мет. отвеждане на (ре¬
жещия) инструмент (назаД)
—	конденсата отвеждане на кондензната
вода
~ остряка жп. отместване на езика (на
стрелка )
—	от сродней точки ел. извод от средна точка
—	поверхностных вод отвеждане на повърх¬
ностните води
—	стружки отвеждане [изнасяне*] на струж¬
ките
—	топла отвеждане на топлина
—	трассы жп. изместване на трасето
—	трубы тръбно отклонение
отводить отвеждам; отклонявам, отбивам
отводка ж 1. отвеждане, отклоняване 2.
прехвърлян (на ремък от празна на работ¬
на шайба и обратно) 3. лост за изключване
(напр. на съединител) 4. кож. деспонт,
шупъл (за правене кант на подметка на
обувка)
отводный отвеждащ, отклонителен
отволока ж дърв. щрайхмус, чан
отворот м текст, ревер, хманшет, обърнат
край
отгиб м отгъване, разгъване; изправяне
отгибание с разгъване (напр. на тел или
лента на руло); изправяне
отгибать разгъвам (руло); изправям
отгон м хим. 1. дестилат, продукт на дести¬
лация 2. дестилация, дестилиране
—	виража стр. преходна крива за завой на
път
—	прыжка хидр. преходна крива на скок
~, спиртовой 1. алкохолен дестилат 2. ал¬
кохолна дестилация
отгонка ж хим. дестилиране, отделяне чрез
дестилация
—	в вакууме дестилация под вакуум [нама¬
лено налягане]
—	лёгких фракций отделяне на леките фрак¬
ции (чрез Дестилация)	.
—	под разрежением вж. отгонка в вакууме
отгонять дестилирам, отделям чрез дести¬
лация
отгружать 1. товаря и изпращам 2. стоварвам
(част от товаа )
отгрузка ж 1. товарене и изпращане 2. сто-
варяне

отд
556
отдавать в аренду давам под наем
отдать якорь кораб, да хвърля котва
отдача ж 1. добив, коефициент на полезно
действие 2. отскок, връщане, обратен тла¬
сък; откат, ритане (на огнестрелно оръжие)
3.	отдаване; предаване
аккумулятора отдаване (на енергия) от
акумулатор
~ бурильного молотка мин. отскок на про¬
бивен чук
весовая ав. тегловен коефициент на по¬
лезно действие (на самолет)
индикаторная индикаторен коефициент
на полезно действие
мощности отдаване на мощност
~ пласта мин. добив от пласт
—	по аноду ел. отдаване (напр. на енергия
или вещество) на анода
—	по катоду ел. отдаване (напр. на енергия
или вещество) на катода
световая ел. светлоотдаване, светлодобив
~ тспла отдаване на топлина
—	тепла, полезная полезен добив на топлина¬
та
упругая еластичен отскок
электронная ядр. 1. електронен добив 2.
отритване на електрона
—	ядра яДр. отритване на ядрото
отдСл м 1. отдел; раздел; част 2. геол, серия
—	инструментального хозяйства отдел ин¬
струментално стопанство
—	охраны труда отдел за охрана на труда
~ технического контроля отдел за технически
контрол
трепальный текст, биещ |батажен! от¬
дел
отделение с 1. отделяне, разделяне 2. орг.
отделение; секция 3. отделение, камера
(част от по-голямо помещение)
аккумуляторное акумулаторно отделе¬
ние [помещение]	"
багажное трансп. багажно отделение
бадьевбе мин. кофово отделение
баковос ав. резервоарно отделение
бункерное бункерно отделение (напр. на
топлоцентрала)	'
ваграночное вагрянъчно отделение (чу-
гунолеярна )
вентиляционное вентилационно [вентила¬
торно] отделение
—	водителя авто кабина на шофьора
волочйльное мет. отделение за изтегляне
выбивное леяр, отделение за избиване
(на отливки от. форми)
выпарное хим. изпарително отделение
гальваническое галванично отделение
~, генераторное генераторно отделение
демонтажное демонтажно отделение
—	дроблСния й грохочСния мин. отделение за
трошене и - пресяване
~, заливочное леяр, отделение за заливане
~, заточное точилно отделение, отделение за
точене (на инструменти)
землсподготвйтельное леяр, земеподгот-
вйтслно отделение
измельчйтельное мин. отделение за сми¬
лане
—	импульсов съобщ. отделяне [разделяне]
на импулси
испытательное изпитателно отделение
~, клетевое мин. клетково отделение
~, конверторное мет. конверторно отделе¬
ние
~, котСльное котелно отделение, котелна
~, лесодоставочное мин. отделение за до¬
ставка на дървен & атериал
~, лестничное мин. стълбищно отделение
лудйльное отделение за калайд.иовапс
~, машинное машинно отделение
~, механическое механично отделение, от¬
деление за механична обработка
моторное отделение за двигатели
наборное полигр. наборно отделение
~, насосное помпено отделение, помпена
станция
~, обрубочное леяр, отделение за изсичане
и почистване
—	пара отделяне на пара
плагйльнос мет. топилно отделение
—	плазмы яДр. отделяне па плазмата
~, подъёмное мин. подемно [извозне] отде¬
лен и е
~, помольное вж. отделение, измсльчйтс-
льнос
~, породное мин. скално отделение
разливочное хран., хим. отделение [по¬
мещение] за пълнене (течностт)
—	размола вж. отделение, измсльчйтсльное
~, рудоспускнбе мин. рудоспускно отде¬
ление
рулевое кораб, кърмил на кабина
сборочное 1. монтажно отделение 2.
леяр, отделение за монтаж [събиране] н а
формите
—, сварочное заваръчно отделение
—	сигнала звукового сопровождения тле.
отделяне на звуковия сигнал (от видео¬
сигнала )
—	сигналов согласования тле. отделяне на
синхронизиращия сигнал [импулс]
силовое енергетично отделение
~, скйповое скипово отделение
—	слоёв отделяне на слоевете
~, стержневое леяр, отделение за сърца
~, сухое мин. (помещение за) обогатяване
на сухо
~, сушильное сушилно отделение; сушилна
камера
~, травильное байцово отделение, отделе¬
ние за байцвано
~, трубное мин. тръбно отделение
углубочное мин. удълбавъчно отделение
—	угля от пустой породы мин. отделяне на
въглища от скални примеси
—, флотационное обог. флотационна секция
формовочное леяр, формовъчно отделение
~, ходовое мин. пътеходно отделение
~, холодильное хладилно отделение, хла¬
дилна камера

557
отж
~, холодновысадочное студенепресеве от¬
деление
шихтбвочное мет. шихтово отделение,
отделение за шихтоване
шлифовальное шлифовъчно отделение
—, щитовое хидр. савачно отделяне, отделяне
със савак
электролитическое 1. електролитно отде¬
ляне 2. отделение за електролиза; галванич¬
но отделение
отделИтель м отделител, разделител, сепа¬
ратор
~, лабиринтный лабиринтен отделител
~, магнйтный магнитен сепаратор
мокрый мокър отделител
~, промежуточный междинен отделител
~, центробежный центробежен отделител,
центрофуга
отделка ж Е (окончателно)	обработване,
изработване (с което се придава завършен
вид)	2. обработка, направа, изработка
(състояние) 3. текст, а прети ране 4. ук¬
раса, гарнитура □ в отделке стр. в завър¬
шен вид
•—■, атласная атласно апретиране
базусадочная несвиваемо апретиране,
апретиране за придаване па несвивасмост
внутренняя стр. вътрешни (довършител¬
ни ) работи
водоотталкивающая	водоотблъскващо
апретиране
глянцевая гланцово апретиране
декоративная стр. декоративни работи
зеркальная полиране до огледална глас¬
ност
—, инсектицидная инсектицидно апретиране
маслоотталкивающая маслоотблъскващо
апретиране
матовая апретиране за придаване на
матов ефект; стр. матиране
мокрая мокро апретиране мокра апре¬
тура
несминаемая апретиране за немзчкаемосг
~окончательная обработване за оконча¬
телен външен вид, окончателно обработване
—— поверхности ибо. мет. обработване за по¬
лучаване на (предни за ните) гладкост	и
точност на повърхност, окончателно обра¬
ботване на повърхност
~, nретuвебактсрuaпьная	бактерицидно
апретиране
—■, противогнилостная противогнилостно
апретиране
—, противомикрббная протuвонйкробно
апретиране
■—, противосвойлачиваюшая апретиране про¬
тив затепване
сверхчистовая обр. мет. свръхзаглаж-
дане, суперфиниш
~, серебрИстая апрети| •’не за придаване на
сребристи ефекти, шрьйнерово апретиране
—	«стирай-носй» апрету ра «псри-носи»
сухая сухо обработване (Довършващо)
—	тк*ни апретиране н? тъкан
—	формы леяр. заглаждане на формата (по¬
следна формовъчна операция)
химическая химическо	обработване;
текст. химическо апретиране
отделочник м текст, апретурист
отделочный довършващ; фин, гладък (за об¬
работка); апретиращ
отделывать обработвам; заглаждам; до-
обработвам, извършвам довършителни ра¬
боти; текст. апретирам
отдельность ж геол., петр. 1. напукване
2.	разпадане, отцепване; цепителност, спо¬
собност за цепене
пластовая Пластова цепителност, цепене
на пластове
плИтчатая плоч?ста цепителност
призматическая вж. отдельность,
столбчатая
ромбоидальная ромбовидна цепителност
~, столбчатая стълбовидна цепителност
~, структурная разпадане на структурата
(напр. на почва)
сфероидальная [шаровая] кълбовидна це¬
пителност
отдувка ж харт. продухване
отдулина ж трубы раздуване на тръба
отдух м леяр, душни к (газоотвоДен канал)
стл ина ж 1. отдушник 2. газоотводен ка¬
ш.-; мин. вентилационен прозорец
•тдушист•oтc ж кож. крец, подкожушвапе
(дефект)
отдушка ж хим. средство срещу неприятна
миризма
отдушник м вж. отдушина 1 и 2
отдых м металла мет. (нискотемпературно)
възвръщане [отмора] на метала (частично
възстановяване на структура и свойства
на метали и сплави слеД Деформационно
обработване)
отенйт м минер. отонит
отепление с затопляне; запазване на топли¬
ната; отопление
отоплйтель м средство за отопляване
отёска ж Дърв. одялване
отёсывание с Дърв. одялване; изглаждане
отжатие с 1. изстискване, изцеждане 2.
охлабване, отпускане
отжиг м 1 мет., терм, отгряване 2. стъкл.
отгряване, отгрев; темпериране
~. белый светло отгряване (без окисляване)
вакуумный вакуумно отгряване, отгря-
ване във вакуум
~, водородный отгряване за отстраняване
на водорода
вторичный вторично отгряване
выравнивающий отгряване за хомогени¬
зиране на структурата
графитизирующий графитизиращо от-
гряване (високо)
~, диффузионный дифузноино отгряване
(за хомогенизиране)
—	для снятия внутренних напряжений от-
г; яване за отстраняване на вътрешни нап¬
режения
~, изотермический изотермично отгряване

отж

558
низкий (низкотемпературный] нискотем-
пературно отгряване
окислительный окислително отгряване
(във въздушна среда)
промежуточный междинно отгряване
рекристаллизационный	рекристализа-
ционно отгряване (слеД Деформация на
стуДено)
светлый вж. отжиг. белый
смягчающий отгряване за намаляване на
твърдостта, смекчаващо отгряване
ступОнчатый степенно [стъпално] о1г ля-
ваие
циклический циклично отгряване
чёрный вж. ('тжиг, окисл - тельный
~, чисты I вж. стгиг. белый
отжигание с мет., терм, отгряване
отжигать отгрявам
стжйм м изстискване, изцеждане; кож. одеж¬
да не
—	угля (самопроизволно разтрошаване на
въглищата поД Действието на минния
натиск )
отжимание с (отжимка ж) изстискване, из¬
цеждане; изтласкване
отзвук м раДио отзвук, ехо, реверберация
отказ м 1. отказ, отказване 2. спиране (по¬
раДи повреДа), прекъсване, засечка
—	в действии незадействуване (на механи¬
зъм )
—	в приеме неприемаие (напр. на стока)
—	в срабатывании незадействуване (напр.
на реле)
—	двигателя спиране (поради повреДа) на
двигателя
—	заряда мин. засечка, ^възпламеняване
(на взрив)
постепенный постепенно спиране
самоустраняющийся изч. самоооттраня-
ващо се прекъсване
откалывание с отцепване; откъртване; от¬
чупване
откалывать отцепвам; откъртвам
откармливание с с. ст. угояване
откат м 1. връщане назад; отгъркаляне 2.
воен, откат
откатка ж мин. рудничен извоз (по релсов
път )
—	бесконечным канатом извоз с безконечно
въже
вагонОточная вагонетков извоз, извоз с
вагонетки
воздуховбзная извоз с пневмоеокбмотив и
~, горизонтальная хоризонтален извоз
~, двухконцевая канатная извоз с две ко-
нечни въжета
двухпутевая двупътен извоз
~, дизолевбзная извоз с дизелови локомо¬
тиви
—	замкнутым канатом вж. откатка бесконеч¬
ным канатом
канатная въжен извоз
кольцевая кръгов извоз
конвОйерная извоз с транспортьор
—	концевым канатом извоз с конечно въже
круговая вж. откатка, кольцевая
—	лебёдхой извоз с лебедка [хаспел]
~, локомотивная локомотивен извоз
людская извоз на хора
—	на отвал и^воз на насипище
одноконцевая извоз с въжена линия
однопутевая еднопътен извоз
—	по бремсбергу изеоз по бремсберг
—	1одзёмная подземен извоз
рельсовая релсов извоз
рудничная рудничен извоз
самокатная самотечен [гравитационен]
и чвоз
~, скИповая скипов изеоз
тепловозная вж. откатка, дизелетбэная
цепная извоз с безкраГна верига
электровозная извоз с електролокомотиви
откаточный мин. извозен
откатчик м мин. извозвач
откатывать 1. търкалям, отмествам (чрез
търкаляне) 2. мин. извозвам
откачивание с изпомпване; изсмукване
—	мёда с. ст. изпръскване [центрофугира¬
не] на мед
откачивать изпомпвам; изсмуквам, изтеглям
(с помпа)
откачка ж изпомпване (вода); изсмукване,
изтегляне (възДух); елн. евакуиране
—	воды водочерпене
—	насосами изпомпване
~, пробная пробно (воДо) черпене
откидной отварят се (нагоре или надолу)
подвижен (на панти), шарнирен; сгъваем
откидывать отхвърлям; отмятам; вдигам или
спускам (напр. капак)
отклОиванио с отлепване, разлепване
отклОивать отлепвам
отклёпывать разнитвам
отклонение с 1. отклоняване 2. отклонение,
деривация
—	амплитуды радио отклонение [изменение!
на амплитудата
~, асимметричное несиметрично отклонение
~, баллистическое ав. балистично отклоне¬
ние
~, боковое странично отклонение
~, вероятное изч. вероятно отклонение
~, вОрхнее горно отклонение (от номинален
размер)
восовое тегловно отклонение
—	геометрической формы отклонение от
геометричната форма
допустимое [допускаемое] допустимо от¬
клонение
~, линОйное ав. линейно отклонение
~ луча отклонение на лъч
магнитное магнитно отклонение
маятника отклонение на махалото (при
опита на Фуко)
—	межцентрового расстояния отклонение па
междуцеитровбтб разстояние
начальное начално отклонение
~, нйжнее долно отклонение (от номина¬
лен размер )
нулевое нулево отклонение

559
~, остаточное остатъчно отклонение
—	отвеса отклонение на отвее
—	от курса ав. отклонение от курса
~, относительное относително отклонение
—	от параллельности отклонение от успоред-
ността
—	от перпендикулярности отклонение от
перпендикулярността
—	от плоскостности отклонение от равнин-
иостта
—	от прямолинейности отклонение от право-
линейността
—	от симметричности отклонение от симетрич-
ността, нссиметричпоот
—	от соосности нссъосност
—	пСленга раДио отклонение на пеленг
—	по кадру тле. развивка на кадри
—	по курсу еж. отклонение от курса
~, прсдСльное гранично отклонение
—	при установившемся состоянии вж. от¬
клонение, остаточное
—	пучка физ. отклонение на снопа (от яД¬
рени частици)
регулируемое регулируемо отклонение
—	сверла обр., мет. отклонение [измества¬
не] на (оста на) свредло
—	скважины мин. отклонение на сондаж
среднее средно отклонение
среднеквадратйческое мат. средно ква¬
дратично отклонение
~, стандартное стандартно отклонение (до¬
пустимо по стандарт)
—	стрелки изм. отклонение на стрелка
~, строчное тле. редова развивка
—	струй отклоняване на струята
~, угловое ъглово отклонение
—	указателя вж. отклонение стрелки
—	фазы ел. фазово изместване; разлика във
фазите (при синхронизация)
—	частоты ел. отклонение на честотата (от
номиналната )
—	электронного луча отклонение на електрон¬
ния лъч
электростатическое електростатично от¬
клонение (напр. на електронен лъч)
электромагнитное електромагнитно от¬
клонение (напр. на електронен лъч)
отклонйтель м мин. отклонител (инструмент
за отклоняване на сондаж)
—	струй топя, отклонител на струята; де¬
флектор
шарнйрный мин. шарнирен отклонител
(за насочване на сондажа без клин)
отклонять отклонявам
отключатель м ел. прекъсвач (с подчертано
изключващо действие)
отключать изключвам, прекъсвам
отключение с ел. изключване, прекъсване
аварийное аварийно изключване, из¬
ключване при [поради] повреда
грозовое изключване Поради попадане
на мълния
двухполюсное двуполюсно изключване
дистанционное далечно [дистанционно]
изключване
	снк
замедленное закъснително [забавено] из¬
ключване
защитное защитно изключване
каскадное последователно [стъпално] из¬
ключване, изключване на стъпала
—	короткого замыкания ел. изключване на
късо съединение
мгновенное моментно изключване
—	напряжением изключване (от изключва¬
тел или реле) при определена стойност на
напрежението
нулевое изключване при нулева стойност
(напр. на напрежението)
х-, однополюсное еднопелюопе изключване
—	передачей ймпульса изключване чрез пре¬
даване на импулс
ручное ръчно изключване
~ снятием напряжения изключване чрез от¬
немане на напрежението
—	тока нагрузки изключване* на товара [то¬
ка, натоварването]
—	токов короткого замыкания изключване на
късо съединение
отключённый ел. изключен, прекъснат; ос¬
вободен, деблокиран
откованный мет. изкован
отковка ж 1. изковаване 2. отковаване (на
нещо заковано)
отковывать 1. изковавам 2. отковавам (неща
заковано)
откорм м промышленный е. ст. промишлено
угояване
откорректировать полигр. извършвам [за¬
вършвам] коригиране
откос м 1. склон, наклон, стръмнина, скат
2.	откос, полегата страна (на изкоп или
насип) 3. отрез под ъгъл 4. мин. оепдево
помещение
~, береговой откос на бряг, брегов откос
—-, верхний мин. горен склон
верховой мокър [воден] склон, мокра
страна (на язовирна стенД)
—	выемки мин. откос на иззето място
горный планински склон
дверной стр. чело на стената при отвор
за врата
двойной двоен откос, наклон 1:2
естественный естествен наклон
—	забоя мин. откос, наклон на - забой
карьерный мин. кариерен откос
~, нйжний мин. долен склон
низовой въздушен [външен, заден] склон.
въздушна страна (на язовирна стена)
одиночный единичен наклон, наклон 1:1
оконный стр. чело на стената при отвор
за прозорец
—	отвала откос [наклон] на насипищ^
—	плотины склон [откос] на язовирна стена
полуторный наклон 1:1,5
~, торцовый челен откос
—	траншСи мин. откос на траншея
~, уступный мин. стъпален прагов откос
шйхтовый мет. наклон [полегата стра¬
на] на шихта (при насипване в пещ)
ОТ К

560
откреплять 1. откачам, отвързвам 2. сбр. мст.
освобождавам (заготовка от машина)
открутка ж отвиване, отвинтване; отсукване
откручивать отвивам, отвинтвам (напр. гай¬
ка); отсуквам (въже)
открывание с отваряне; с. ст. отгрибване
(на лозе)
открывать 1. отварям 2. откривам, правя
откритие
открытие с 1. отваряне, откриваме 2. откри¬
тие
~, автоматическое автоматично отваряне
—	вентиля отваряне (откриване] на вентил
—	клапана отваряне (откриване! на клапан
—	парашюта ав. отваряне на парашут
открытый отворен, открит; непокрит
откупоривать отпушвам
отладка ж привеждане в изправно (годно за
работа] състояние; регулиране, настрой¬
ване (на механизъм)
—	программы изч. (машина) проверка и от¬
страняване на грешки на програмата
—	станка привеждане в годно за работа съ¬
стояние на машина, регулиране [настрой¬
ване! на машина
отлакировать лакирам
отлёжка ж отлежаване
отлИв м 1. изливане, изпомпване (напр. на
веда) 2. геофиз. отлив 3. стр. отливник,
подкорнизен ръб (от който водата се
оцежДа, за Да не тече по стената) 4. по¬
лигр., харт. отливане, изливане
—	бумажного листа отливане на хартиен
лист
—	цветов игра [преливане] на багри
отливать 1. леяр, отливам 2. отливам (воДа
от съД); изчерпвам (напр. веДа от трюма
на кораб)
отлИвка ж леяр. 1. отливане, леене 2. отливка
~, безопбчная безкасово леене
бесстержневая безсърцева отливка
~, биметаллическая биметална [двуслойна]
отливка
—	в землю леене в земята
—	в кокилях леене в кокили
——— вмокрую леене в мокри [несушени] форми
■— в опоках леене в каси
~ восходящей струёй вж. отлИвка сифоном
—	в открытых формах леене в открити форми
—	всухую леене в сухи форми
■—■. двухслойная вж. отлИвка, биметалли¬
ческая
дефектная отливка с дефекти
кокильная 1. вж. отливка в кокилях
2.	кокилна отливка
—, корковая вж. отливка, оболочковая
наливная керам, леене чрез наливане
неполная непълна отливка, недолив (де¬
фект )
оболочковая отливка от [получена в]
черупкова форма
•—, отбелённая избелена отливка
—	под давлением леене под налягане
—	под разрежением леене във вакуум
—, полая куха отливка (със сърце)	*
прецизионная 1. прецизно [точно] леоне
2.	прецизна [точна] отливка
пустотелая куха отливка (за намаляване
на теглото)	•
—	сверху горно леене
—	сифоном сифонно [долно] леене
сливная вж. отливка, наливная
сплошная масивна отливка, плътна
отливка
—	стереотипа полигр. отливане на стерео!ин
стержневая 1. леене в сърца 2. отливка в
сърца	,
~, столбовая керам.	батерийно [стълбо¬
ве) отливане
сторочная етажно леене
тонкостенная тънкостенна отливка
точная вж. отливка,-' прецизионная
формовочная леене във форми
художественная 1. художествено леене
2.	художествена отливка
~. центробежная 1. центробежно леене 2.
отливка, получена с центробежно леене
чёрная (механическа) необработена от¬
ливка
—	шрИфта полигр. отливане на букви
отливной отливен,	(служещ) за отливане;
леярски
отлИвный отливен (напр. за течение)
отлйвщик м леяр
отлйп м хим. отлепяне (напр. на слой боя)
отложение с (вж. също отложения мн) 1.
отлагане, утайване; наслагване, наслоя¬
ване 2. геол, наслага, утайка, отлагане
континентальное континентална утайка
морское морска утайка, морско отлагане
~ н*кипи пакипио отлагане; котлен камък,
накип
—	наносов напоено отлагане
осадочное утаен пласт; наслага, утайка
отложения мн (вж. също отложение с) геол.
наслаги, утайки, отлагания
абиссальные абисални наслаги
аллювиальные алувиални наслаги
батиальные батиални наслаги
береговые брегови наслаги, крайбрежни
отлагания
ветровые вж. отложения, эоловые
гидротермальные хuдротернапни утайки
известковые варовикови наслаги
ледниковые ледникови наслаги
морённые моренови наслаги
намывные наносни наслаги [утайки]
озёрные езерни наслаги
песчаные пясъчни наслаги
прибрежные вж. отложения, береговые
радиоактивные радиоактивни отлагания
речные речни наслаги
рудоносные рудоносни наслаги
русловые вж. отложения, речные
соляные солни наслаги
шельфовые шелфови наслаги
,-z. элювиальные елувиални наслаги
эоловые соличнй наслаги

561
отн
отлуп м 1. Дърв. кръгова пукнатина (Де¬
фект ) 2. стр. подкожушина, подкожушено
място (на мазилка)
отматывание с размотаване
отматывать размотавам
отмачивание с отопяване, накисване, из¬
кисване
отмачивать отопявам, накисвам
—	лён текст, отопявам лен
отмежевание с разграничаване, отделяне
отмель ж плитко място, плитчина, (край¬
брежна ) плиткост
—	материковая континентална плиткост, шелф
передвигающаяся песчаная кораб.	по¬
движна пясъчна плиткост
отмеривание с отмерване; дозиране
отмеривать отмервам; меря
отметка ж 1. отбелязване; означаване; бе-
лежене, маркиране 2. знак, белег, марка 3.
геоД. знак, репер; надморска височина,
кота
~, абсолютная абсолютна кота (наД мор¬
ското равнище)
—	взрыва мин. белег за момента на взрива
высотная височинна кота
градуировочная белег {знак] върху гра¬
дуирана скала
калибровочная каеибрбвъчеи белег
[знак]
кОрновая маш. белег (нанесен) с център
(при очертавне с точки)
контрольная контролен репер; контролен
знак [белег]
красная кота на нивелетата
межевая гранична кота
—	на маховикО авто белег на маховика
~, монтажная монтажен знак; стр. мон¬
тажна височина
~, начальная начален репер
нивелирная нивелирпа кота
нулевая нулев знак, пула (на скала);
геоД. нулева кота
/хх, подпорная хидр. подпорна височина, ви¬
сочина на подприщвапе
проектная проектна кота, проектна ви¬
сочина
/хх рОпера кота [надморска височина] на ре¬
пер
—	точки кота [височина] на точка (наД мор¬
ското равнище или наД условно избрана
нулева точка)
—	турбины (нивелационна) височина на тур¬
бина
/хх, условная условна кота, условна височина
/х/, чёрная кота на терена
хх/ шкалы' белег [знак) на скала
отмОтчик м Е радио индикатор (на радио¬
локатор) 2. тлф. маркирован (на време)
времени генератор за маркерни импулси
(за мащаб на време)
—	дальности (раДиолокационен) индикатор
за разстояние
гч кругового сбзсра вж. отметчик, панорам¬
ный
/хх, панорамный раДио индикатор за кръгов
обзор, панорамен индикатор
/хх пеленга радио индикатор на пеленг
—	регистрйрующого прибора регистриращ
[пишещ] орган (на съответен апарат)
/х/, трёхмОрный раДио тримерен индикатор
отмостка ж настилка, насип (край стена)
отмочка ж 1. накисване, киснене, изкисване
2.	кож. опресняване, обводняване
отмучивание с 1. шлему ване, отделяне чрез
утаяване 2.	(метоД за грануломстричен
анализ на почви)
отмучивать шлемувам, отделям чрез утая¬
ване
отмывка ж измиване; промиване
относ м карниза арх. изнасяне напред [из¬
даване] на корниз (на сграда)
относительность ж мат. относителност
относительный относителен
отношение с мат. отношение, съотношение
/х/, алгебраическое алгебрично отношение
/х/, атомное ядр. атомно отношение
/х/, базисное геоД. базисно отношение
/хх, весовое тегловно отношение
—	витков ел. отношение от брой на навивки,
коефициент на трансформация
/хх, водогИпсовос стр. водогипсово съотно¬
шение
/х/, водоцомёнтное стр. водоциментово съот¬
ношение
/х/, волновое радио вълново отношение; кое¬
фициент на стоящи вълни
/х/, геометрическое геометрично отношение
/хх, гиромагнитное физ. жиромагнитно отно¬
шение
—	длины к толщине раДио коефициент на
изтъняване (на Дипол), отношение на дъл¬
жината към диаметър (на дипол)
изотопное физ. изотопно отношение
/хх конгруэнтности мат. отношение на кон-
гру^тност
/х/ короткого замыкания ел. отношение на
тока на късо съединение (на машината)
към номиналния ток
/хх, кривошипно-шатанное маш. отношение
между (Дължините на) кол!^ш^то и мото¬
вилката (коляно-мотовилков механизъм) •
~, магнитомеханйческое магнитомеханично
отношение
/х/ масс ядр. отношение на масите
/хх, молярное физ. моларно отношение
/х/ мощностей сигнала и шумов радио от¬
ношение (межДу мощностите на) «сиг¬
нал-шум»
/хх напряжений отношение на напреженията
(при изпитване на материалите)
/хх, обратное мат. обратно отношение
/х/, передаточное маш. предавателно [пре¬
водно] отношение, число на предаване
/х/ плеч рычага мех. отношение между раме¬
ната на лост
/х сигнал-помОха вж. отношОние мощностей
сигнала и шумов
/хх сил физ. отношение на силите
86 Руско-български политехнически речник

ото
562
~, стехиометрическое хим, стехиометрично
[съ-1 отношение
фазовое ел, фазово съотношение
—	чисел витков вж, отношение витков
числовое числено отношение
—	эквивалентности мат, отношение на ек¬
вивалентност
отображение с мат. 1. изобразяване; отразя¬
ване 2. изображение; отражение
~, аффинное афинно изображение
геодезйческое геодезичен образ
зеркальное огледално изображение
конгруэнтное конгруснтно изображение
~, конформное конформно изображение
пространственное пространствено изоб¬
ражение
тепловое физ, топлинен образ
~, эквивалентное еквивалентно изображе¬
ние
отоваривание с икон, остоковяванс
отогнанный дестилиран, пречистен чрсз де¬
стилация
отогнуть да отгъна, да изправя (прегънатото)
отогревать сгрявам
отожжённый мет., терм, отгрят
отопитель м отоплитсл
отопительный отоплителен
отопление с отопление
~, водо-воздушное . водно-въздушно отоп¬
ление
~, водяное водно отопление
воздушное въздушно отопление
—	высокого давления (парно или на гореща
вода) отопление с високо налягане
~, газовое газово отопление
~, гравитационное водно отопление (без
помпено задвижване)
~, динамическое динамично (водно) отоп¬
ление (с използуване на помпи)
инфракрасное отопление с инфрачервени
лъчи
калориферное калорифер но отопление,
отопление с горсщ въздух
лучистое лъчисто отопление
мазутное отопление на мазутно гориво
нефтяное отопление с петрол
низкого давлСния (парно или на гореща
вода) отопление с ниско налягане
—	отходящими газами отопление с отпадъч¬
ни газове
панСльное панелно отопление
паровое парно отопление
f', паровоздушное паровъздушно отопление
печное отопление с нсчки
поездное отопление на влак
поэтажное етажно отопление
центральное централно отопление
электрическое електрическо отопление
©торфование с мин. еторфнванс
отощатель м керам, оностител
отощёние с опестнване
отпаивать отпоявам, разпоявам, отлепвам
' (споено съединение)
отпайка ж ел. 1. отдонвапс, разпонвапе
2.	отклонение, извод
отпечаток м полигр. отпечатък; кфт. копие
~, контактный контактно копие
—	Баумана зав. отпечатък на Бауман (струк¬
тура на основния или навирения метел,
в която са разпределени фосфиди и сулфиДи)
отпйливать отрязвам (с трион)
отпилка ж дърв. отрязване (с трион)
отполированный полиран
отпотевание с запотяване, изпотяване; на-
влажпнвапс; замъгляване
отправка ж 1. изпращане 2. пратка
~, грузовая жп. сточна пратка
~, мСлкая жп. дребна пратка
потанОннан жп. вагонна пратка
отправление с поезда жп. изпращане [зами¬
наване] на влак
отправной отправен (напр. за мястото, от-
къДето се изпраща пратка); изходен
отправочный отправен
отпрессовать 1. подлагам на нреоувапс 2.
изготвям (напр, продукция) чрез прссуванс
[на преса]
отпуск м 1. мет., терм, отвръщане 2. от¬
пущан;, разхлабвано (напр. на спирачка)
—	в масле отвръщане в масло
высокий отвръщане при висока темпе¬
ратура (обикн. межДу 400 и 600оС)
—	для снятия напряжения отвръщане за
сваляне на напреженията
изотсрмйческий изотермично отвръщане
местный местно отвръщане
~, многократный многократно отвръщане
нйзкий отвръщане при писка темпера¬
тура (обикн. между 120 и 250ОС)
—	реле авт. изключване на реле (чрез от¬
пускане на котвата)
срСдний отвръщане при средна темпера¬
тура (обикн. межДу 350 и 475ОС)
~, стабилизирующий стабилизиращо от¬
връщане
—	тепла отпускане на топлина (напр. от
ТЕЦ към консуматорите)
—	тормоза разхлабване, отпускане на спи¬
рачка
отпускание с 1. мет., терм, отвръщане 2.
отпущапе, разхлабване (напр. на спирач¬
ка, на ремък) 3. отпускане (на стоки)
отпускать 1. отвръщам 2. отпущам, разхлаб¬
вам 3. отпускам, предоставям за ползу¬
ва не 4. ел. изключвам (за действие на реле)
—	болт разхлабвам болт
—	верёвку отпускам (нат^егнато) въже
—	сталь отвръщам стомана
—	тормоз разхлабвам [отпущам'] спирачка
отработанный отработен, използуван вече
(напр. пара, газ); мин. отработен, замърсен
отработка ж отработване
отравление с отравяне
временное хим. временно отравяне (на
катализатор )
—	катализатора хим. отравяне [дезактиви¬
ране] на катализатор
необратимое хим. необратимо отравяне
(на катализатор)
пищевое отравяне с хранителни продукти

М3
ОТС
профессиональное професионално отра¬
вяне
радиоактивное ядр. радиоактивно отра-
-вяне
—	реактора ядр. отравяне на реактора (на¬
маляване на активността му чрез поглъ¬
щащи неутрони — продукти на Делене)
ртутное живачно отравяне, отравяне с
живак
свинцовое оловно отравяне
отравлять отравям, тровя
отравостойкий хим. устойчив на отравяне
(за катализатор)
отражатель м отражател, рефлектор; отра¬
жателен електрод
активный раДио активен отражател
акустический звуков отражател
~, антенный антенен отражател
бериллиевый ядр. берилиев отражател
~, биконйческий радио двойноконусен от¬
ражател
графИтовый ядр. графитов отражател
диффузный дифузен отражател
—, зеркальный огледален отражател
—	клистрона раДио клистронен отражател,
отражателен електрод на клистрона
—	нейтронов ядр. отражател на неутрони
~, параболический параболичен отражател
потолочный таванен отражател (освети¬
телен )
прожекторный отражател на прожектор
, радарный вж. отражатель, радиолока¬
ционный
радиолокационный радиолокацио^н [ра¬
дарен! отражател
—	реактора рефлектор на реактора (в зо¬
ната на Делене)
—	света отражател на светлината, светлинен
рефлектор
—	струй топл. отражател на струя, дефлек¬
тор
тяжеловодный яДр. отражател с тежка
вода
—	электронов отражател на електрони, елек¬
тронно огледало
эмалированный емайлиран отражател
[рефлектор!
отражать отразявам; отбивам, отблъсквам
отражение с физ. отразяване; отражение
~, диффузное дифузно отражение, разсеяно
отражение
—	звука отражение на звука
зеркальное огледално отражение
~, избирательное избирателно [селективно]
отражение
мешающее смущаващо отражение, пара¬
зитен отразен сигнал
направленное насочено отражение
—	нейтронов ядр. отразяване на неутроните
полное пълно отражение
рассеянное вж. отражение, диффузное
—	радиоволн отразяване на радиовълни
—	света отразяване на светлината
селективное вж. отражение, избиратель¬
ное
—	фары авто отражател на фар
отражённый отразен
отреагировать отвръщам, отговарям (на оп¬
ределено Действие)
отраслевой отраслов, (отнасящ се) за опре¬
делен клон (напр. от промишлеността)
отрасль ж отрасъл, клон, област (напр. от
промишленост )
отрегулировать регулирам
отрез м отрязък, парче
отрезание с отрязване, отсичане
отрезать отрязвам, отсичам
отрезка ж отрязване; рязане; сечене, наряз¬
ване (напр. на заготовки от прътов ма¬
териал )
—, горячая рязане [сечене] на горещо
—	заусенцев обрязване на мустаци
~, холодная рязане [сечене] на студено
отрезной отрезен, (служещ) за рязане (напр.
машина)
отрезок м 1. отрязък, парче 2. мат. отсечка
—	волновода радио отрязък [секция] от въл-
новод
~ времени промеждутък [интервал] от време
—	кривой мат. отрязък [част] от крива
несоизмеримый несъизмерима [несъизме-
рна] отсечка
—	прямой отсечка
соизмеримый съизмерима [съизмерна] от¬
сечка
отремонтйрованный ремонтиран
отрихтбака ж обр.. мет. оправяне, изпра¬
вяне (на прът, тел. лента)
отрицание с, логическое изч. логическо отри¬
цание
отрицательный мат. отрицателен
отросток м разклонение, странична тръба
полюсный полюсен разклонител (напр.
на акумулатор)
отруб м място на отсичането (на дърво)
отрубать отсичам
отруби мн с. ст. (фуражни) трици
отрыв м откъсване; отделяне
—	от землй ав. отделяне от земята (на само¬
лет)
—	погранйчнрго слоя хиДр. откъсване на
граничния слой
~ потока откъсване на потока
—	струй откъсване на струята
—	электрона ядр. отделяне на електроните
отрывать 1. откъсвам 2. изравям, изкопавам
отсадка ж 1. утаяване; обог. промиване 2.
с. ст. пресаждане
отсасывание с изсмукване (напр. воДа, въз¬
Дух)
отсасывать изсмуквам
отсев м 1. отсяване, пресяване 2. отсят ма¬
териал
мучной отсято брашно
отсевной пресят
отсеивание вж. отсев 1
— песков отсяване на пясъци (за разделяне
по едрина)
отсёк м Е отсек, камера, изолирано помеще¬
ние (в кораб, самолет) 2. сектор

отс
564
~, багажный ав, отделение {камера! за багаж
баковый ав. отделение [камера] за резер¬
воарите (за гориво)
бортовой кораб, бордов отсек
водонепроницаемый кораб, водонепрони¬
цаем отсек
грузовой 1. товарен отсек (на военните
кораби) 2. трюм, хамбар (на търговските
кораби) 3. ав. вж. отсёк, багажный
~, диффорёнтный кораб, диферентен отсек
междудбнный кораб, отсек в двойното дъно
моторный ав. моторно отделение
низкотемпературный нискотемп^ратурна ,
камера (в хлаДилник)	’
орбитальный ракет, орбитален сектор
реакторный ядр. изолирано пространство
за реактора
топливный ав. отделение [сектор] за
горивото
отсекатель м 1. отсскатсл, секач 2. отсичащ
[затварящ] клапан
—	заготовок секач на заготовки
—	струй отсекател [прекъсвач] на струята
—	эмульсии мет. емуесионеи прекъсвач (на
листовалцуващ агрегат)
отсекать отсичам, отрязвам; прекъсвам (напр.
притока на пара в цилинДъра на парна
машина )
отсечка ж 1. отсичане, прекъсване (напр. на
притока на пара в цилинДъра на парна
машина) 2. ел. разединяване, прекъсване,
изключване; отсечка (на тока) 3. секач
(ковашко сечиво)
—	впрыска прекъсване [спиране] на впръск¬
ването (на гориво)
—	золотника отсичане[прекъсване] на шибъра
кузнОчная ковашки секач
мгновоннодёйствующая токовая ел. бър-
зодействуваща максинаевотбкбва защита
—	наполнения отсичане [прекъсване] на пъл¬
ненето
—	пара отсичане [отсечка, прекъсване] на
притока на пара (напр. в цилиндъра на
парна машина)
токовая ел. токова отсечка
отскакивание с отскачане
отслаивание с 1. отслояване, отделяне, лю¬
щене (напр. на галванични покрития, боя)
2.	напластяване, наслояване, отлагане (на
пластове )
—	покрытия отслояване [лющене] на покри¬
тие
~, чешуйчатое отделяне [лющене] на люспи
отслаиваться (без 1 и 2 л) 1. отслоява се,
лющи се (за покрития) 2. наслоява се,
отлага се (за пластове)
•тслоёнио с 1., 2. вж. отслаивание 1 и 2
3.	слой, пласт; утайка
—	протОктора авто отделяне на протектора
(на гума)
отсоединение с разединяване
отсоединять разединявам, нарушавам (връз¬
ка)
отсортировывать сортирам, разпределям но
видове (или качества)
отебо м 1. изсмукване (напр. въздух, воДа)
2.	смукател
бортовой бортов [страничен] смукател
(напр. на галванична вана)
—	вОздуха сбезвъздушаване
отставание с изоставане
—	по фазе ел. изоставане по фаза
—	тока ел. изоставане на тока (по фаза)
отстаивание с утаяване; избистряне (чрез
утаяване)
—	латекса кауч. избистряне на латекса
отстой м 1. утайка, мътилка 2. утаяване,
избистряне
отстойник м утаител, утаителен резервоар
гребкбвый утаител с гребла (за почист¬
ване на тинята)
канализационный утаител за отпадъчн?
води
~, масляный утаител за масло, маслен утаи¬
тел
—	непрерывного дёйствия утаител с непре¬
къснато действие
—	периодического действия утаител с пе¬
риодично действие
противоточный противотоков утаител
~, радиальный радиален утаител (обикн.
с гребла)
~, топливный авто утаител за горивото,
филтър за горивото
шламовый утаител за тиня [кал]
отстойный утаителен, утаен, утаечен
отстраивание с (отстройка ж) изграждане,
завършване на строителните работи
отступ м 1. отстъп, свободно пространство,
свободна площадка; полигр. отстъп
началото на реда)	2.	^-образно парче
(тръбен съединител)
отступание с геол, отстъпване, регресия
отсчёт м 1. отчитане, отбелязване на показа¬
ние (напр. на измервателен уред) 2. от¬
брояване
~, визуальный визуално отчитане
—	вперёд геоД. отчитане напред (с нивелир
по яата)
дистанционный дистанционно отчитане
зеркальный огледално отчитане (с огле¬
Дало заД стрелката)
контрольный контролно отчитане
~, многократный многократно отброяване
—	назад геоД. отчитане назад (с нивелир по¬
лата)
—	по верньОру геоД. отчитане с нониус
—	показаний стрёлки отчитане на показания¬
та на стрелка
отсыпка ж отсипване; насипване
отсыпь ж геол, сипей
отсырёние с овлажняване, навлажняване
оттаивание с размразяване, разтопяване
оттаивать размразявам
отталкивание с отблъскване
~, взаимное взаимно отблъскване
~, магнитное магнитно отблъскване
электрическое електрическо отблъскваме
оттачивать наточвам-, наострям

«65
охл
■°ттёк м хран. сироп (пра избелване на ра¬
финирана захар)
оттенение с нюансирано; подсилване (на
оттенъка)
оттенок м оттенък, нюанс, отсенка; тлв.
цветен тон	'
оттепель ж метео затопляне, топене на ледо¬
вете
оттеснять изтласквам, избутвам
Оттиск м полигр. отпечатък
~, корректурный коректурен отпечатък,
коректура
пробный пробен отпечатък
~, печатный отпечатване
оттискивать отпечатвам
оттормаживанис с освобождаване [отпускане]
на спирачка
оттормаживать освобождавам [отпускам] спи¬
рачка
отточенный наострен, остър
отточка ж наостряне; точене, острене
оттрслит м минер, отрелит
оттягивание с 1. изтегляне, обтягане, опъва¬
не (напр. при закотвяне) 2. обр. мет.
изтегляне, удължаване (при коване)
оттягивать 1. изтеглям, обтягам, опъвам 2.
обр. мет. изтеглям, удължавам (при ко¬
ване)
оттяжка ж 1. обтягане, опъване 2. обтяжка
(на стълб) 3. вж. оттягивание 2
—	-ванта обтяжка (напр. на комин, мачта,
строителен кран)
—	поезда жп. дърпане на влака (неравномерно
обтягане на влака през време на движение)
проволочная телека обтяжка
—	пружины опъване на пружина
оттяжной обтегателен, опъвателен
отунйт м минер, отунит
отфильтрованный филтруван, отфилтруван
отфильтровывать филтрувам, отфилтрувам,
завършвам филтруването
отфокуейрованный кфт. нагласен на фокус
отфуговать дърв. рендосвам с ренде-гладач
отход м 1. отдръпване, отдалечаване; отмест¬
ване 2. тръгване; отпътуване 3. вж. отходы
—	забоя мин. изместване на забоя (на сон¬
даж от положението му по проекта)
—	поезда жп. отпътуване на влака
отходы мн. отпадъци; остатъци
безвозвратные неизползваеми отпадъци
высокоактивные ядр. силно активни от¬
падъци
кожевенные кожени отпадъци
радиоактивные яДр. радиоактивни отпа¬
дъци
~, шёлковые текст, копринени отпадъци
отцСживание с прецеждане, отцеждане
отцеп м жп. отцеп (един или група скачени
вагони, спускани от гърбица или изтегли-
телен коловоз при маневра)
отцепка ж откачане, откачване
отцеплять откачвам
отцепной който може да се откачи
отчеканивать 1. отсичам, сека (монети) 2.
отчеканявам, зачеканявам (нитговъчей шев)
отчисление с амортизационное икон, аморти¬
зационно отчисление
отшвартовка ж кораб, отдаване на върза¬
лата
отшлифованный шлифован, отшлифован; из¬
гладен
отшлифовывать шлифовам, отшлифовам; из¬
глаждам	’
отштамповывать щампувам, отщампувам;
щанцувам
отштукатуренный стр. измазан
отщсплСние с хим. откъсване, отцепване
отъединСние с откачане
отъёмный свалящ се, отделящ се (напр. за
капак)
отыскание с намиране (чрез търсене)
~ места повреждения намиране мястото аа
повредата
отыскивание с намиране, издирване; откри¬
ване
отяжелёние с шёлка текст, етежпнвапс на
коприната
офикальцит м петр. офикалцит
офиолит м петр. офиолит
офактуренный стр. (който е) с обработена
лицева повърхност
офлайн м изч. офлайн, режим извън линия
оформление с 1. оформяване, оформяне 2.
форма, външна форма, външност
~, конструктивное конструктивно оформяне,
конструкция
шрифтовое полигр. шрифтово оформле¬
ние
офорт м полигр. офорт, радирунг
офсСт м полигр. офсет, офсетов печат
~, высокий висок офсет
~ -машина офсетова (печатна) машина
сухой сух офсет
оффис (офис) м кантора, канцелария, слу¬
жебно помещение
охват м обхващане, обгръщане; окръжаване
~ пуансона обр. мет. заклииване на пуан¬
сона
охладитель м 1. охладител 2. охлаждаща
среда, хладилен агент
башенный охладителна кула
~, брызгальный охладител с разпръскване
на водни струи
воздушный въздушен охладител
закалочный терм, (охлажДаща) баня за
закаляване
змеевиковый охладителна серпентина
каскадный каскаден [стъпален] охладител
натриевый ядр. натриев охладител
оросительный оросителей охладител
~, пластинчатый пластинчат охладител (ра-
диаторен тип)
противоточный противотоков охладител
прямоточный правото ков охладител
рассольный охладител със солен разтвор,
саламурен охладител
ребристый ребрест охладител
трубчатый тръбен охладител
тяжеловодный яДр. охладител с тежка
вода

охл
666
циркулирующий циркулиращ охладител
(с кръгово Движение за охлажДащата среДа)
—	электродов охладител на електродите
охладйтельный охладителен, охлаждащ
охлаждать охлаждам, изстудявам
охлаждение с охлаждане, оросяване
аммиачное амонячно охлаждане
вакуумное вакуумно охлаждане
~ в колодце терм, охлаждане в шахта (про¬
дължително охлажДане)
внешнее външно охлаждане
внутреннее вътрешно охлаждане
водовоздушное водно-въздушно охлаж¬
дане
~, водородное водородно охлаждане
водяное водно охлаждане
воздушное въздушно охлаждане
~, глубокое дълбоко охлаждане
двухступенчатое двустепенно охлаждане
~, дутьевое (охлажДащо) продухване
—	дымовых г*зов охлаждане иа димните
газове
~, жидкостное течно охлаждане
—	забортной водой кораб. охлаждане със
задбордна вода
изотермйческое изотермично охлаждане
~, испарительное изпарително охлаждане
ледяное охлаждане с лед
лучйстое охлаждане чрез излъчване
льдосоляное охлаждане със смес от сол
и лед
масляное маслено охлаждане
—	на выброс охлаждане в текуща вода
(без по-нататъшно използуване на водата)
натриевое яДр. натриево охлаждане
оборотное оборотно [циркулиращо] ох¬
лаждане (с кръгово Движение на охлажДа¬
щата среДа)
поверхностное повърхностно охлаждане
принудительное принудително охлаждане
(с помпа)
промежуточное междинно охлаждане
радиаторное охлаждане с радиатори
радиационное радиационно охлаждане
радиоактивное ядр. радиоактивно охлаж¬
дане
регенеративное регенеративно охлаждане
—	резца, капельное обр. мет. капково ох¬
лаждане на ножа
—	с печью терм. охлаждане (заедно) с
пещта
~, ступенчатое степенно [стъпално] охлаж¬
дане
термосйфбнное термосифопно охлаждане
форсированное ядр. ускорено [форсирано]
охлаждане
циркуляционное вж. охлаждение, обо¬
ротное
охлаждённый охладен, изстуден
охра ж охра (минерал и минерална боя)
~, вйсмутовая бисмутова охра, бисмутов
(Ш) окис
~, вольфрамовая волфрамова охра, волфра¬
мов (VI) окис
жёлтая жълта [желязна] охра
молибденовая молибденова охра, молиб¬
дит
свинцовая оловна охра
урановая уранова охра
охрана ж 1. опазване,. охраняване; защита
2.	воен. охрана
—	здоровья здравеопазване
—	недр геол. охрана на недрата (на приро¬
дата )
—	природы охрана на природата
—, противопожарная противопожарна ох¬
рана
—	труда охрана на труда
охрянка ж (пръст, която съДържа охра)
оцинкование с поцинковане
огневое горещо поцинковане, поцинкова¬
не в разтопен цинк
электролитическое електролитно [галва¬
нично] поцинковане
оцинкованный поцинкован
оцинковочный поцинковъчен,	(служещ) за
поцинковане
оцинковывать поцинковам, покривам с цинк
очаг м I. огнище 2. спт. фокус 3. център;
източник
аварийный източник иа повреди
—	горения ядро [център] на горенето
—	деформации център [зона, пояс] на де¬
формация
—	землетрясения огнище на земетресение,
хипоцентър
коррозионный корозионно огнище
кузнечный ковашко огнище
—	пожара огнище на пожар
рудоносный геол. рудоносно (магмено)
огнище
очередь ж поредност, ред; последователност;
изч. опашка
очертание с очертание, контур
габарйтное габаритно очертание
~, заданное зададено очертание
—	зуба профил на зъб (напр. на зъбно колело)
—	поверхности очертание на повърхността
очёс м текст. дреб, отпадък
—	льна ленен дреб, изресване па дреб
очёски (очёсы) мн текст. отпадъци, остатъци
(при чесане на вълна, лен, коприна и Др.);
стр. дреб (за разтвора-мазилка)
—	чесальной машины дарашки отпадъци
очиститель м очистител, чистач; очистващо
средство
~, вихревой харт. вихров очистител
инерционный центробежен очистител
мокрый мокър очистител (напр. за газ)
—	початков с. ст. царевична белачка
—	трюмной воды кораб. трюмен сепаратор
—, фрикционный мин. фрикционен чистач
(за изтриване на налепа по гумени ленти)
~, центробежный вж. очиститель, инерцион¬
ный
очйстка ж 1. очистване, пречистване, почист¬
ване; мет. рафиниране, рафинация; с. ст.
пречистване (на семена) 2. обелване, олющ¬
ване 3. освобождаване (място); опразване
адсорбционная адсорбционно очистване

567
ОШИ
барабанная очистване в барабан, бара¬
банене
~, биологическая биологично пречистване
—	воды пречистване на вода
водяная - водно очистване, очистване с
вода
—	газа пречистване [очистване] на газ
гидравлическая хидравлично очистване,
очистване във водна струя
дробемётная [дробеструйная, дробовая]
сачмоструйно очистване
—	дымовых газов очистване на димните га¬
зове
—	забоя мин. почистване на забой
кислотная хим. киселинно очистване (на
мазилни масла), рафинация с киселина
кислотно-щелочная	киселинно-алкална
рафинация (на масла)
—	лавы мин. почистване на фронта
—	лососОки гор. почистване на сечище
—	литья почистване на отливките
механическая механично очистване
мокрая мокро пречистване (напр. на газ)
огневая огнево очистване [пречистване],
пламъчно очистване
—	от масла обезмасляване
—	от накипи очистване [почистване] от накип
—	от радиоактивных загрязнений яДр. очи¬
стване от радиоактивни замърсявания
—	от сернистых соединений бTсзсeряване
~ от хлора очистване от хлор
парофазная пречистване в парна фаза
—	переплавкой мет. пречистване чрез прето¬
пяване
пескогидравлйческая очистване със струя
на вода и пясък
пескоструйная очистване с пясъчна струя
—	сбросных вод очистване на отпадъчните
води
—, сернокислотная рафинация със сярна ки¬
селина (на масла и Други нефтени продукти)
—	-сортировка с. ст. машина [приспособле¬
ние] за пречистване
—	сточных вод очистване на канални води
сухая сухо очистване
~, тонкая фино пречистване [очистване]
ультразвуковая хим. очистване с ултра¬
звук (напр. за обезмасляване)
фильтрационная хим. филтруване
химическая химическо пречистване [очи¬
стване]
—	шпура мин. почистване на взривна дупка
щелочная алкално очистване (напр. на
нефтена продукти)
электролитная електролитно почистване
[обезмасляване]
очистной мин. добивен
очйстный пречиствателен, очистващ, (отна¬
сящ се или служещ) за очистване
очищать 1. очиствам, почиствам, изчиствам
2.	пречиствам (от примеси)
очищОнио с 1. очистване, почистване 2. пре¬
чистване (от примеси)
очкй мн, защитные мет., зае. защитни очила
~, предохранительные вж. очкй, защитные
—' сварочные очила за заваряване
очко с 1. мет. дюза (на изтеглячна плоча)
2.	ухо, халка; текст, ухо (на игла) &
полигр. око (на буква)
волочильное изтеглячна дюза
—	лИтеры око па буква (страната на из¬
пъкналия обратен образ)
—	матрицы вж. очко, волочильное
—	молота ухо на чук (за дръжката)
—	печатной формы око на печатна форма
~, протяжное вж. очкб, волочйльное
~, трубное отвор на тръба
~, фурменное мет. отвор за (горивна) дюза
(напр. в стената на пещ)
~, шлаковыпускнбе мет. отвор за изпуска¬
не на шлака
ошибка ж грешка
~, абсолютная абсолютна грешка
~, азимутальная геоД. азимутна грешка
—	аппроксимации вж. ошйбка приближения
вероятная вероятна грешка
—	визйрования геоД. визирана грешка
—	декодирования грешка при разшифроване
[декодиране]
динамйческая изч. динамична грешка
допустимая допустима грешка
—	измерения грешка на измерването
—	индикаций вж. ошйбка показаний
инструментальная геоД. инструментална
грешка
коллимационная ^лима^оииа грешка
~, кажущаяся вж. ошйбка, мнймая
курсовая грешка на курса
~, линОйная линейна грешка
~, лйчная лична [субективна] грешка
—	метода грешка на метода
~, мнймая привдна грешка
—	модолйрования грешка при моделиране¬
то, грешка на модела
~, монтажная монтажна грешка, грешка при
монтажа
—	наблюдения грешка при наблюдението
—	настройки грешка при настройката
~, остаточная геоД. остатъчна грешка
—	округления изч. грешка от закръгляването
отвёрстная десферична аберация (напр.
при електронни лещи)
относительная относителна грешка
—	отсчёта грешка при отчитането
переходная преходна грешка
~ показаний грешка в показанията (напр.
на уред)
~, постоянная постоянна грешка
предельная гранична [най-голяма] греш¬
ка (която се Допуска)
—	приближения мат. грешка на приближе¬
нието
—	проектирования грешка при проектиране
~, приборная грешка на уреда
—	прогноза грешка на предвиждането
~ программы изч. грешка на програмата
—	регулирования грешка на регулирането
систематическая системна [систематична]
грешка
случайная случайна грешка

568
ОШИ

— среднего арифметического грешка на
средната аритметична, средна аритметична
грешка
среднеквадратйче^ая [средняя квадра¬
тическая] средна квадратична грешка
средняя средна грешка
статическая статична грешка, грешка при
статични изчисления
субъективная вж, ошибка, личная
суммарная сумарна [обща] грешка
~, техническая техническа грешка
~, токовая ел. токова грешка
угловая 1. геоД, ъглова грешка 2. ел.
ъглова [фазова] грешка
фазная ел. фазова грешка
частотная ел. честотна грешка
~ человека -изч. грешка на човека (в систе¬
мата «човек-машина»)
~ шага грешка на стъпката (напр. на резба)
ошибочный погрешен, неверен
ошиновка ж 1. поставяне па гума (на авто¬
мобил ) 2. ел. шинна система, събирателни
шини, токопровод
'-'t анодная анодна шинна система
гибкая гъвкава шинна система, гъвкав
токопровод
жёсткая шинопровод, твърда шинна си¬
стема, твърд ^^провод
~, катодная катодна шинна система
ошкуривание с с. ст. снемане на кората, обез-
керсннвапе
ошлакование с мет. шлакуване, ошлакуване,
преминаване в шлака
ошланбвывать мет. шлакувам, ошлакувам
ошлакбвка ж вж. ошлакование
ошнуровка ж текст, подшиване на шнур,
галиране
ошпаривание с попарване, поливане с вряла
вода
оштукатуривание с стр. измазване
ощелачивание с хим. алкализиране
п
павильон м 1. арх. павилион 2. кфт. помеще¬
ние за снемане на филми и звукозаписи
паводксвый вuооководсн, пълноводен
паводок м прииждане на вода; пълноводие;
прииждане на висока вълна
пагинация ж полигр. пагинация, номерация на
страниците на книга с колонцифра
~, азбучная азбучна пагинация, означаване
на страниците с букви вместо с цифри
~, постатейная пагинация, при която всяка
статия има собствена номерация на стра¬
ниците; статийна пагинация
пагода ж пагода, будистки храм
пагодит м минер, пагодит, плътен лек минерал
падение с 1. спадане, падане, пад; намаляване
(напр. на сила, напрежение) 2. наклон
(на река, път) 3. срутване
~ давления спадане [намаляване] на наля¬
гането
—	мощности спадане [намаляване] на мощ¬
ността
напряжения пад' [спад, падение] па на¬
прежението
—	пластов наклон [падане] на пластовете
~ реки над [увес] на река
свободнее свободно падане
—	температуры спадане [намаляване! на тем¬
пературата
падуга ж арх. закръгляване; закръглен ъгъл
паел м кораб, пайол (Дървена настилка за
запазване дъното на трюмовете)
пажйлина ж бордюрна греда (на мост)
паз м 1. канал, жлеб, пазва; улей, длаб
2.	пролука, цепка
закрытый затворен канал [улсй, жлсб]
замковый шпунтов жлеб [длаб, канал]
~, игольный иглен канзл [отвор]
~, кольцевой пръстеновиден [околовръстен]
канал; кръгов жлеб
направляющий направляващ канал [улей]
открытый отворен канал [жлеб, длаб]
продольный надлъжен канал, надлъжен
жлеб
прямоугольный правоъгълен жлеб [улей,
длаб]
радиальный радиален канал [улей, жлеб]
~, роторный роторен канал, канал на ротор
статорный статорен канал, капал на
статор
тавровый Т-образен канал (напр. в за-
тегателен патронник и затегателна маса
на металорежеща .машина)
фасонный профилен |фасонен! канал
~, фигурный фигурен канал, профилен ка¬
нал
шпоночный шпопков канал, клинов канал
якорный котвен канал
пазить дърв. сглобявам па длаб и зъб
пазник м дърв. Е дълбач, нутовник, шнунд-
хобел 2. жлебова [ канална] фреза 3. шлиц-
машина, шлицвачка
пазовать дърв. правя жлебове [улеи, канали]
пазовйк м Дърв. дълбач; нутовник; шпунд-
хобел
пазбвка ж 1 каменоделско длето (за жлебове,
канали) 2. дърв. нутоване; правене на ну-
тове [жлебове, улеи, канали]
пазуха ж стр. пазва [междина] между дъги
—	рСльса пазва - на релса, надлъжен канал
между петата и главата па релса
~ свода пазва на свод; пространство между
два съседни свода (напр. на мост)
пазушина ж сводова дъга (над портал или
прозорец)
пайка ж спойка; спояване, запояване
—	в соляной ванне спояване в солна баня
—	твёрдым припоем спояване [запояване]
с твърд припой
контактная контактно спояване [запоя¬
ване]; контактна спойка
—	мягким припоем спояване [запояване] с
мек припой

569
ПАЛ
—	оловом спояване с калай; калаена спойка
—	погружением спояване чрез потопяване
(в разтворения припой)
—	трением спояване [запояване] чрез триене
электрическая спояване с електричество;
електроспойка
пайрекс м устойчиво на химични, механични
и топлинни въздействия боросиликатно
стъкло
пак м пак, дебел, дългогодишен полярен
морски лед
пакгауз м склад за стоки; магазия, магазин
(при жп. гара. пристанище. митница)
па кел я ж м камък за основна настилка (на
път )
пакер м 1. работник на мина, който подзижда
стените на галериите 2. гумен салник в
сондажна (или помпена) тръба (при неф-
тови клаДенци) 3. запушалка
пакет м 1. пакет (опакован материал); вър¬
зоп; кесия (за стока) 2. пакет (напр. на
статор от електродвигател)
—	воздухоподогревателя пакет на въздухо-
нагревател
~, волновой физ, вълнов пакет
~ змеевиков серпантинов пакет, пакет от
серпантини (тръби)
Импульсный раДио импулсен пакет
сварочный заваръчен пакет
—	сигналов радио сигнален пакет
акетгрсвание с пакетиране (на стока); ба¬
лиране (напр, на отпадъчни материали)
пакетировать пакетирам; балирам
паккамера ж сортировъчно отделение [цех]
в хартиена фабрика (за сортиране и опа¬
ковка на хартията)
паклеочнетйтель м устройство за почистване
[изпиране] на (памучни) отпадъци
паклить калафатя; изпушвам с кълчища
пакля ж кълчища, кълчищен дреб
паковка ж 1. текст. конфекция; намотаване
на прежда 2. текст, шпула (с навита
прежда) 3. начин на опаковане; опаковка
паковочный амбалажен, опаковъчен
пал м 1. стълб за привързване на кораби
2.	език, жабка; палец в острозъба спирачка
палайт м минер. палаит
паление с пърлене, обгаряне
палеоген м геол. пелеоген, епоха обхващаща
най-стария терциер
палеозой м геол, палеозой, палеозойски ера,
трета поред в геологията
палеозойский геол, палеозойски, от ерата на
палеозоя
палеоклймат м геол, палеоклимат
палеоклиматология ж геол. палеоклимато¬
логия
палеолйт м геол, палеолит; стар каменен век
палеонтология ж палеонтоло!ия
палеофитология ж бот. па. еофителопия
палеоцен м геол. палеоцен, най-старата епоха
на палеогена
палета ж-I.палета; дървена или ламаринена
поставка за повдигане и транспортиране
на материали или стоки 2. палета (в часов¬
ников хоДов механизъм)
палетка ж палетка; прозрачна пластинка с
нанесена мащабна мрежа (за приблизително
измерване на площи в чертежи)
палец м маш. 1. палец, шип, болт 2. клечка
[щифт] за закрепване 3. стр. хоризонтална
греда, служеща за опора на скеле 4. ръко¬
хватка на корабно кормило 5. гърбица на
вал [ос, колело], ексцснтър
~, ведущий задвижващ палец [шип]; задвиж¬
ващ ексцснтър
~ кардана палец [щифт] на кардан, карданен
палец
~, контактный ел. контактен палец, контак¬
туващ щифт
крейцкопфный болт на кръстоглав
—	кривошйпа колянова шийка, шийка на
кривошип
кривошипный маш. кривошипна шийка
направляющий направляващ палец [шип];
направляваща шийка
нажимной притискащ палец
~, опорный опорен палец [шип, болт]; опор¬
на шийка
откидной шарнирен [ставен] палец
переводной задвижващ [движещ, прево¬
ден] палец [шип]; задвижваща шийка
плавающий плаващ [свободен] палец
поршневой маш. бутален болт
предохранительный предпазен болт (срещу
претоварване )
пружйнный пружинен палец, пружинен
щифт
—	распределителя вж. палец, распределитель¬
ный
распределительный разпределителен па¬
лец; разпределителна гърбица
рессорный маш. ресорен болт
—	рессоры вж. палец, рессорный
—	сошки шаровой ябълковиден болт на
надлъжен кормилен лост
стопорный осигурителен [стопорен] болт;
осигурителна [стопорна] клечка
сцепной зацепващ палец, съединителна
шийка
—	трака гъсеничен болт; болт [чеп], свързващ
две съседни звена от гъсенична лента (напр.
на влекач)
упорный опорен палец [шип, болт]
установочный маш. фиксиращ [монтажен,
инсталационен, центроващ] болт
шарнйрный шарнирен болт
шаровой ябълковиден [сферичен] болт
~, эксцентриковый ексцентриков болт; екс-
центрикова гърбица
палисада ж 1. палисада (реДица, забити ко¬
лове за укрепване на насип, стръмнина)
2.	стобор 3. жив плет 4. праг по дъното на
река
палисадник м 1. стобор от летви 2. летви за
стобор 3. градинка пред къщата
палисандр м палисандър
ПАЛ
570
палитра ж полигр. палитра
палка ж пръчка, тояга, бастун
~, лыжная скиорска щека
палладий м хим. паладий
~, двуйодистый паладиев двуйодит
~, двусернйстый паладиев бисулфид
~, сорнокислый паладиев сулфат
палладинйт м мин. паладинит
палладйрованный хим. паладиран, покрит с
паладий
палтус м камбала (риба)
палуба ж палуба
бронированная бронирана палуба
~, верхняя горна палуба
верхняя прогулочная горна палуба за
разходки
главная главна палуба
—, грузовая товарна палуба
кормовая кърмова палуба, палуба с кър¬
мата
нижняя долна палуба
носовая носова палуба, палуба при носа
(на кораба)
средняя средна палуба
~, шлюпочная лодъчна палуба, палуба за
лодките	'
палубник м талпа (ренДосана)
палубный кораб. 1. палубен 2. унтер-офицер,
дежурен по палуба (в стария руски флот)
пальмитйн м хим. палмитин, глицеринов
естер на палмитиновата киселина
пальмьорйт м минер, палмиерит
пальцевидный	пръстббTразеп,	пръето-
виден
пальцевый маш. палцов, шипов, болтов
пальцеобразный	палкообразен,	пръето-
образен
память ж изч. памет
акустйческая изч. акустична [звукова]
памет
буферная буферна памет
быстродействующая бързодействуваща
памет
~, внутренняя вътрешна памет
~, голографическая холографска памет
магнитная магнитна памет, магнитно за¬
помнящо устройство
—	на магнитной лОнте памет с магнитна лента,
магнитнолентово запомнящо устройство
—	на магнитном барабане памет [записващо
устройство! с магнитен барабан
~, нестираемая незаличаваща се [неизтри-
ваща се] памет; неизтриващ се запис
панама ж текст, панама
пандатйв м арх. пандатив (елемент от
сферичен купол [кубе])
пандермит м мин. пандермит
пандус м лек наклон; наклонена рампа
паноль ж стр. 1. поле (въздушно поле, за¬
ключено межДу възлите на прътова кон¬
струкция); панела 2. мин. добивно руднич¬
но поле 3. поле (възДушно в стена) 4. стр.
плочник, тротоар 5. ламперия, дървена
обвивка на стена 6. част от ферма (от възел
До възел) . основна плоча на радиоапарат,
7
на която са ' монтирани частите му 8. ел.
табло, поле, плоча, панел 9. лампов цокъл
графическая авт. графична панела
~, зарядная ел. зарядно табло
~, коммутационная ел. комутационно табло
~, контакторная ел. контакторно табло [поле}
~, ламповая ел. 1. лампов цокъл, лампов
държател, лампова фасунга 2. лампово
(сигнално) табло
~, наборная авт. включвателно табло
~, приборная ел. измервателно [контролно}
табло [поле]; арматурно табло
—	приборов автомобиля авто арматурно табло
(табло е контролни и измервателни уреДи
на транспортно среДство)
пусковая ел. пусково табло
распределительная разпределително табло
—	с печатным монтажом основна плоча (в
радиоприемник) с печатен монтаж
панОлька ж ел. лампов цокъл
панОльный ел. панелен
панкреатин м хим. панкреатин
панно с арх. 1. пано (част от стена, ограДени
с орнаментна рамка) 2. картина; дърво¬
резба; барелеф (гипссв, керамичен)
панномский геол, паномски
панорама ж кино панорама; широк изглед
панорамный панорамен; панорамно (напр.
кино )
пантограф м I. пантограф (уред за пречерта-
ване в изменен мащаб) 2. ел. токоприемник
пантографен тип (при трамваи или елек¬
трически локомотиви )
пантометр м пантометър
пантон м полигр. пантоя
панхроматический панхроматичен (напр. фо¬
тофил м )
панцирь м 1. броня (напр. на кабел или кораб)
2.	метална покривка за предпазване (на
машини) 3. спряг за прикачване на руднич¬
ни клетки към теглително въже
папаверйн м хим. папаверин
паперть ж арх. входно помещение (преД глав¬
ното помещение за молитви в раннехристилн-
ската църква)
папмашйна ж папмашина (машина за произ¬
водство на картон )
пап шер м нож за рязане на картон
дисковый дисков нож (за рязане на кар¬
тон )
матричный полигр. матричен папшер
папьё-машё с папие-маше (маса от гъста хар¬
тиена каша с лепило и пълнеж)
пар м пара (вещество в газообразно състояние)
~, верхний горна пара (която се вкарва в
цилинДъра наД буталото, напр. на парен
чук)	.
влажный влажна пара
~, водяной водна пара
~, впускной влизаща (вхоДна) пара
вторичный вторична пара
—	высокого давлОния пара с високо налягане
~, выхлопной изпускана [изходяща] пара
глухой индиректна [непряка], пара
мокрый мокра пара

571
ПАР
мятый 1. отработена [използувана] пара
2.	дроселирана пара, пара с намалено
налягане
~, насыщенный наситена пара
ненасыщенный ненаситсна пара
нйжний долна пара (която влиза в дол¬
ната част на цилиндър поД буталото,
напр, на парен чук)
—	нйзного давления пара с ниско налягане
острый пряспа пара; директна пара
отработавший отработена [използувана]
пара
отработанный вж. пар, отработавший
отходящий излизаща [изпускана] пара
~, охлаждённый охладена [кондензирана]
пара
первйчный първична пара
перегретый прегрята пара
пренасыщенный преиаситена пара
рабочий работна пара
свСжий свежа [прясна] пара
сжатый сгъстена пара
~, сухой суха пара
~, чёрный сст. черна угар
чйстый с.ст. чиста угар
пара ж мех. двойка, чифт
винтовая винтова (кинематична) двойка
(винт и гайка)
вращательная въртяща (кинематична)
двойка, шарнир
вытяжная текст, изтеглачцз двойка (напр,
в предачеството)
—	задач взаимосопряжСнная мат. двойка
[чифт] взаимосвързани задачи
замкнутая мех. затворена [сключена]
двойка
зубчатая зъбна двойка, двойка зъбни
колела
кинематическая кинематична двойка
~, колёсная жп. колоос
~, открытая мех. открита двойка
плоская мех. плоска двойка
пара-положение с пара-положение (в химично
съединение)
поступательная постъпателна (кинематич¬
на) двойка
~, психрометрическая метео сух и мокър
термометър за псйхомстрични измервания
[наблюдения]
~, плунжерная плунжерпа двойка; помнен
елемент (при шприц-помпите)
резьбовая резбова двойка
—	сил мех. двойка [двсица, чифт] сили
термоэлектрическая термодвойка, термо-
елемент
цилиндрическая цилиндрична двойка
(напр. вал и подвижна втулка)
червячная червячна двойка, червячно
колело и червяк
—шаровая ябълкова [сферична] двойка
парабола ж мат. парабола
кубическая кубична парабола
и-ного порядка парабола от п-та стенен
—	провисания парабола на провиовапс (напр.
на проводника при далекопроводи)
параболический мат. параболичен, във вид на-
парабола
параболоид м мат. параболоид
врашения ротационен параболоид
гиперболический хиперболичен парабо¬
лоид
~, кубйческиН кубичен параболоид
—, эллиптический елиптичен параболоид
параболоидный параболоиде.
параводорбд м хим. нараводород
парагенезис м геол, парагенеза, съвместна-
образуване (и общо находище) на някои-
групи минерали
парагнСйс м геол, парагнайс
парагонит м парагонит, натриева слюда
паразитный 1. паразитен, междинен (за зъбно'
колело) 2. ел. паразитен (напр. ток) 3.
биох. паразитен
паразитоустойчивый паразитоустойчив
параизомёр м хим. параизомер
паракаучук м паракаучук (вид суров каучук)
паракислота ж хим. паракиселина
параклаз ж параклаза, разкъсване (и разме¬
стване) на пластове на земната кора
параллакс м паралаке
годичный (звёзд) ' годишен паралаке на<
звездите
суточный (звёзд) денонощен паралаке
на звездите
параллактический паралактичен
параллелепипед м мат. паралелепипед
~, наклонный наклонен паралелепипед
~, прямой прав паралелепипед
прямоугольный правоъгълен паралеле-
пипед
параллСли мн. 1. мат. паралели, успоредни
линии или повърхнини 2. маш. паралели -
[направляващи, плъзгачи]	(на машина)
3. геод. паралели (на земното кълбо)
закрытие жп. четирикратно водене [на¬
правляване] на кръстоглав
—	круглого сечСния направляващи [плъзгачи}'
с кръгло (напречно) сечение
—	ползуна крейцкопфа жп направляващи
[плъзгачи] на кръетоглава (на локомотив)
параллелограмм м мат. успоредник, пар але-
лограм
входной маш. входен паралелограм (при
хидравлични машини)
выходной маш. изходен паралелограм
(при хидравлични машини)
сил мех. паралелограм на сили
скоростей мех. паралелограм на скорости
параллслоскбп м уред за определяне на успо-
редност
параллель ж геод. 1. паралел 2. вж. параллели -
зсмная геод. земен паралел, паралел на -
земното кълбо
нсбСсная астр, небесен паралел
параллельность ж наралелнеот, успореднои
параллельный успореден
параллоид-аппарат м полигр. паралоид-апа-
рат
парамагнетик м парамагнетик
парамагнитный физ. парамагнитен
ПАР
572
параметр м Е параметър, величина, която
позволява да се идентифицира един елемент
между множество подобни 2. параметър,
■спомагателна променлива 3. параметър, ве¬
личина характеризираща основно свойство
на машина [уредба, процес!
——, безразмерный безразмерен параметър, па¬
раметър без дймснсйй
волновой раДио вълнов параметър, па¬
раметър на вълните
динамИческий динамичен параметър
дискретный радио дискретен параметър
—	дискриминации раДио дискриминационен
па раметър
исходный изходен [начален] параметър;
изходна величина
~ конструктивный конструктивен параметър
—	малого сигнала раДио параметър на мал¬
кия сигнал
—	надёжности параметър на надеждността
(на ДаДено изделие)
~, начальный вж. параметр, исходный
основной основен параметър
~, относительный относителен параметър;
относителна величина
рабочий работен параметър
~ состояния параметър на състоянието
характеристический характеризиращ па¬
раметър
параметрический параметричен
■параметрон м раДио параметрон
~, индуктйвный индуктивен параметрон
~, многостабйльный ннепостабuлен параме¬
трон
параметры мн параметри, основни показатели
динамИческие динамически параметри
~, конструкторские конструктивни параме¬
три; изходни [основни] данни при кон¬
струиране
проектные проектни данни, изходни данни
при проектиране
параморфоза ж минер, параморфоза
парантез м полигр. парантеза
парапет м парапет; перила; ниска предпазна
ограда
параплица ж кръстовище, пъприца, баланса
параселена ж астр. параселена (лъжлива
луна)
парасоль м ав. паросол, високоплощник
■парафйн м парафин
парафинирование с парафиниране, импрегни¬
ране с парафин
парафинированный парафиниран, импрегниран
' с парафин
парафинировать парафинирам, импрегнирам с
парафин
■парафиновый парафинов
парафинёр м парафиньор (апарат за покри¬
ване на калъпи от сирене, кашкавал със
слой от парафин)
парафиноотделйтель м сепаратор [отделител]
на парафини
•тараформаль71егИд м хим. параформалдехид
парахор м физ. парахор, характеризираща
физическа константа
парашют м парашут, ловител (приспособление,
което заДържа клетката от падане при
скъсване на въжето)
грузовой товарен парашут, парашут за
товари
управляемый управляем парашут
шахтный предпазно приспособление за
клетка на шахтен асансьор
парашютизм м парашутизъм
парашютирование с парашутиране
парение с хим. пропарване, обработка с пара
парение с ав. реене, летене на безмоторник
паргелий м астр, пархелий (лъжливо слънце)
парить 1. паря, попарвам, поливам с вряла
вода 2. задушавам нещо (в собствения му
сок) 3. изпарявам 4. паря, запарявам, под¬
лагам на въздействието на парата 5. рея се,
летя с безмоторник (на постоянна висо¬
чина )
парк м 1. парк (съвкупност от превозни сред¬
ства). състав (машинен) 2. градина 3.
депо, гараж
авиационный самолетен парк
автобусный автобусен парк
автомобильный автомобилен парк
~, вагонный вагонен парк
~, маневровый жп. парк от маневрени локо¬
мотиви, маневрен парк
~, машинный машинен парк
отправочный жп. отправен парк от коло¬
вози
паровозный жп. парк от парни локомотиви
приемо-отправочный приемно-отправен
парк от коловози
самолётный вж. парк, авиационный
сортировочный разпределителен парк; ко¬
ловози на гара за разпределяне на вагони
при композиране на влакове
~, станочный парк от металорежещи машини
~, тепловозный парк от дизелови локомо¬
тиви
трамвайный трамваен парк
~, электровозный парк от електрически локо¬
мотиви
парка ж пропарване, попарване
паркеризация ж хим. остар. паркеризация;
фосфатиране
паркет м паркет, паркетен под
«в ёлку» паркет на «рибена кост»
~ со шпунтом паркет с жлсб [улей]
~ ’ со шпунтом и гребнем паркет с длаб и зъб
~ с фальцем паркет с фалц
паркетчик м паркетчия, който произвежда
или поставя паркет
пароаккумулятор м акумулатор на кара, па-
роакумулатор
парнйк м парник
парной топъл, пресен
парнокопытные мн двукопитни (животни)
парный двоен, който образува двойка
паропровод м паропровод
паровоз м жп. (парен) локомотив
бестёндерный безтендерен локомотив
бестолочный мин. танков локомотив (с
ко тел-акумулатор )

573
ПАР
грузовой товарен парен локомотив
~, курьерский експресен парен локомотив
магистральный магистрален парен локо¬
мотив (който се Движи по магистрални
линии)
маневровый маневрен парен локомотив
—, пассажирский пътнически парен локомо¬
тив; локомотив за пътнически влакове
товарный товарен парен локомотив; ло¬
комотив за товарни влакове
узкоколейный тесноеинсеп парен локомо¬
тив
паровоздуходувка ж паровъздухопродувка
паровоздушный паровъзлушен
паровозник м машинист на парен локомотив
паровозный (парно-) локомотивен
паровозоремонтный (паро-) еокбмстиворембн-
тен
паровозостроение с локомотивостроене, про¬
изводство на (парни) локомотиви
паровозостроительный (паро-)	локомотиво¬
строителен,	(паро-) локомотивен (напр.
завоД)
паровой 1. парен 2. с.ст. оставен за угар
(напр. нива)
паровпускной паровпускателен
паровыпускной паро^пус^^л^
парогенератор м парогенератор
барабанный барабанен парогенератор
— насыщенного пара парогенератор за на¬
ситена пара
пародинамо с ел. електрически генератор за
постоянен ток, задвижван от пара, пароди-
намо
парозаббрник м урсд за вземане на пара за
проба
парозапбрный парозадържащ, който задържа
пара; пароспирателен
парозаправщик м паропълнитсл
пароизоляцибиный парбизоеационсн, коНто
изолира от пара
парокотёльный парокотслсн, за парен котел
паром м 1. ферибоот 2. сал (за превоз през
река )
железнодорожный железопътен фернбоот
паромер м паромер
паромный салов, за сал; ферибоотеи
паромочйтель м увлажнител с пара
паронагреватель м паронагрсвател
паронепроницаемость ж паронепропускливост
паронепроницаемый паронспропускасм, па-
роплътсн
парообгрёв м нагряване с пара
парообразный парообразен
парообразование с парбббразуваие, изпаре¬
ние
парообразователь м парообразувател, изпа¬
рител
пароотббр м парббтиемаие
пароотвбд м 1. пароотвод 2. отвеждане на
пара
пароотводный пароотводсн
пароотделйтель м парботделител, сепаратор
за пара
пароохладитель м пароохладител
воздушный въздушен пароохладител
повёрхностный повърхностен nарбохеа-
днтел
пароочйстка ж 1. пароочистване, прочнетване-
на парата 2. почистване с пара
пароперегреватель м паропрегреватсл
вертикальный вертикален паропрегрева-
тсл
вторИчныН междинен паропрсгрсвател
~, главный основен [главен] паропрсгре-
вател
горизонтальный хоризонтален паропрегре¬
вател
комбинированный комбиниран паропре-
гревател
конвективный конвективен паропрегре-
вател
лёнточный лентово-преграден паропрегре-
вател
малотрубный паропрегревател с тссн»
тръбн
основной основен [главен]	паропрегре¬
вател
~, параллельнопотбчный еднаквопоточен [ед-
наквотоков] паропрегревател
~, паровозный парнбебкомотивеи	паро¬
прегревател
первичный 1. паропрегревател за свежа
пара 2. паропрегревател за пара с високо
налягане (при котли с междинно прегря¬
ване)
промежуточный междинен паропрегре¬
вател
~, противоточный противотоков [противо-
поточе^ паропрегревател
радиационный радиационен паропрегре¬
вател
ребристый рсбрест паропрегревател, па-
ропрсгрсвател с ребрсстц тръби
~, шйрмовый пблурадиацuбllен ■ паропрегре¬
вател
пароподогрёв м подгряване [нагряване] с
пара
пароподогреватель м пароподгрсвател; на¬
гревател на пара
паропреобразоватоль м парбпрсбTpазовател
пароприёмник м пароприенннк
паропровод м паропровод
~, выпускной изпускателен паропровод; па-
ронзпускателиа тръба
~, дальний далскопаропровод
магистральный магистрален паропровод
подводящий подаващ паропровод
—	отбора паропровод за пороо^-монс
отвОдный отвеждащ паропровод
~, теплофикационный топлофикационен па¬
ропровод
паропрогрёв м дълбоко нагряване с пара
паропродувка ж продухване [почистване] с
пара
паропродувнбй паропродухвател^ен
иаропроизводйтольность ж паропроизвбдитсе-
ност, производителност [добив] на пар»
—	котла п»рбпрбнзводнтелпбст на котсл»

ПАР
574
суммарная обща [сумарна] паропроизво-
дителност; сумарен пародобив
удСльная специфична nарепроизводuтел-
ност; специфично паропроизводство
пароразббрный пароразпределителен
парораспределение с пароразпределяне, раз¬
пределяне на пара
—■, внешнее външно пароразпределяне
дроссельное дроселно nареразnределнне;
дроселно регулиране (на пара)
золотниковое шибърно пароразпределяне
клапанное клапанно пареразпределнне
крановое краново пароразпределнпе
—, кулачковое ексцентриково [гърбично]-па-
реразпределнпе
кулисное кулисно nареразnределнпе
—	поршневое бутално пароразпределяне
эксцентриковое сксцептрикево парораз-
пределяне, пареразпределннс чрез ексцен¬
трици [гърбици!
парораспределитель м пароразпределител
паросборник м паросъбиратсл, колектор
паросепаратор м 1. сепаратор за лара; паро-
отдел ител 2. пароизеушител
паросиловой паросилов, задвижван с пара
паросмесйтель м паросмесйтел
сопловой дюзов наросмеоuтел
паросмёсь ж парна смес, смес на въздух с
пара
паросодсржйние с съдържание на пара, на-
росъдържание
весовое гравиметрично [тегловно] паро-
съдържание
—	объёмное обемно паросъдържание
паросодержащий съдържащ пара, наросъдър-
жащ
пароструйный пароструен, инжекторен
паросушйлка ж парна сушилка
паросушйтель м паросушител, устройство за
сушене [ебсзвлажпнванс! на пара
паросъём л/ отнемане на пара (от котел)
паротеплохбд м параход
паротурбина ж парна турбина
паротурбоагрегат м наротурбоагрегат
паротурбовбз м парен турбинен локомотив,
турболокомотив
•паротурбовоздуходувка ж въздухокомпресор,
задвижван от парна турбина
паротурбогенсратор м nаретурбегенсратер
паротурбоэлсктровбз м паротурбинен локомо¬
тив с електрическа силопредавка
пароув^^жнёние с овлажняване с пара
пароувлажнйтель м урод за овлажняване
[наойшапс! на пара
пароход м параход (самоходен кораб с парна
машина или парна турбина)
буксирный параход-влекач, влачещ пара¬
ход
винтовой параход (задвижван) с витло,
витлов параход
~, грузовой товарен параход ]кораб]
пассажирский пътнически параход [ко¬
раб]
(Пароходство с 1. корабоплаване 2. предприя¬
тие, занимаващо се с корабоплаване
парта ж чин (напр, за ученици)
партер м 1. партер, най-долен етаж в по¬
стройка 2. партер (в театър)
парсСк м астр, парсек; единица за измерване
разстоянията до звездите
партия ж 1. партида (стоки.), част 2. партия,
група
~, опытная опитна [пробна] партида (напр,
изделия )
поисковая група за търсене (на полезни
изкопаеми )
парубень м стена (дървена) на парник
парус м 1. брезентова преграда 2. корабно
платно 3. стр, пандантив (елемент от сфе¬
ричен купол [кубе] върху многоъгълна ос¬
нова )
парусина ж брезент, док; груба [плътна]
ленена [конопена] тъкан
парусиновый брезентеп, дочен
парусник м ветроход, платноход
парусность ж 1. (обща) площ на корабните
платна 2. ветрилна площ [площ на нарус-
ност] на кораба
парусный кораб, нлатноходен, ветроходен
парфюмерия ж 1. парфюмерийни изделия 2.
парфюмерийна промишленост
парфюмерный парфюмериен
парцелла ж парцел (земя)
парцеллировать парцелирам (земя), разделям
на парцели
парциальный парциален, частичен
парча ж брокат
парчовая ткань ^ж в^ж, парча
парчовый брокатен, (изработен) от брокат
пары мн пари, изпарения
паспарту м полигр. паспарту
паспорт м паспорт (на машина, транспортно
средство и др.)
заводской заводски паспорт, паспорт от
завода
~, производственный производствен паспорт
— станка паспорт на машина
—, технический паспорт с технически данни,
технически паспорт
~, технологический паспорт с технологични
данни
паспортизация ж изработване (снабдяване с]
на технически паспорти, паспортизация
пассаж м стр, пасаж; тесен, покрит проход
(в сграда)
пассажир м пътник
пассажировместимость ж нътпйковмсотимост,
поемане на пътници (в превозно средство)
пассажйро-киломётр м пътнико-километър
пассажиропоток м нътникопоток, поток от
пътници
пассажирский трансп, пътнически, пътнишки
пассамстр м пасамстър, микрометър за външ¬
ни измервания
пассат м пасат, вятър с постоянна посока
(в тропическа облает)
пассатижи мн плоски комбинирани клещи
[универсални] клещи
пассёт м текст, кука за вдяване на основната
прежда в бърдото; вдевач

$75
ПАТ
пассиватор м хим. пасивиращ агент
пассивация ж пасивиране
пассивировать хим. пасивирам, обработвам
с пасивиращо средство
пассИвность ж пасивност, неактивност
пассивный пасивен,, неактивен
пассиметр м вътромер с измервателен часов¬
ник, пасиметър
пассировка ж дробене [раздробяване] (напр.
на каменни блокове)
пРстр ж паста
~, абразИвная шлифовъчна паста
аккумуляторная акумулаторна паста
рктйвнря активна паста
антикоррозийная антикорозионна паста
[■замазка]
~, вулканизующая вулканизираща паста, па¬
ста за вулканизиране
~, графИтовая графитна наста, паста с гра¬
фит
~, доводочная паста за получаване на окон¬
чателна гладкост
изоляционная паста за изолация, изола¬
ционна паста
~, наждачная шлифовъчна паста
~, паяльная паста за спояване
~, полировальная полировъчна паста, паста
за полиране
полировочная вж паста, полировальная
~, притйрочная паста за притриване
травильная паста за разяждане [етцване]
шлифовальная шлифовъчна паста
ярстрдр ж псзатворено помещение
пастеризатор м пастьоризатор
паровой парен [работещ с пара] пастьо¬
ризатор
пастеризация ж пастьоризация
пастеризованный пастьоризиран
пастила ж пестил (от плодове)
пастообразный пастообразен
пасынки мн стр. подрезки (закопани в земята
успореДни опори, межДу които се закрепва
стълб, за Да не гние стълбът в земята)
аPocмр ж пасма, гранче (за шев), чиле
патерностер м трансп. патерностер (вид не¬
престанно Движещ се асансьор) многока-
бинен асансьор
патефон м грамофон
патина ж патина (корица от основни меДни
карбонати. окиси и хидроокиси)
патока ж гликоза, захарен сироп, меласа
пртокоо6ррзс^вР1^<^льный образуващ меласа [гли¬
коза]
патринйт м минер. патронит
патрица ж полигр. патрица
патрон м 1. патронник, универсал (натр-
на струг) 2. ел. , патрон (напр. на предпа¬
зител) 3. фасунга 4. текст. цев, калем,
шпула (за вътъчна прежДа) 5. шив. кройка,
шаблон, модел 6. патрон
бескулачковий безчелюстен патронник
«■—, боевой 1. воен... боен патрон 2. мин. па¬
трон с експлозив, капсул и фитил за взривя¬
ване
бумажный текст, книжна цев, книжен
[картонен] калем, шпула
быстросменный маш. бързосменяем па¬
тронник
винтовой 1. маш. винтов патронник 2.
ел. фасунга с електротехническа резба,
фасунга на Едисон
~, винторезный маш. плашкодържач
—	Голиаф ел. фасунга тип Голиат
делйтельный делителей патронник
зажимной затегателен патронник
кулачковый челюстен патронник
мргнйтный магнитен патронник
мембранный мембранен патронник
плавающий плаващ [самонагаждащ се]
патронник
плунжерный плунжерен [бутален] па¬
тронник
поводковый водеща шайба
предохранительный предпазителен па¬
тронник
пружИнящий пружинен патронник
разжимной отварящ се патронник
самозажимной самозатягащ се патронник
~, срм•уoтрнPвливрющийoя вж. патрон, са-
моцентрйрующийся
~, срм•центрйрующuйoя самоцентриращ- се
патронник, универсал
—	Свана байоиетна фасунга, фасунга на
Сван
~, сверлйльный патронник за пробивна ма¬
шина
—, спирально-реечный спирално-гребенен па¬
тронник
~, ступенчатый степенен [стъпален] патрон¬
ник
трёхкулачкбвый тричелюстен патронник;
вж. патрон, oамоцентрйрующййся
цРнговый цангов [втулков] патронник
четырёхкулачковый четиричелюстен па¬
тронник
штыковой ел. байонетна фасунга, фасун¬
га на Сван
—	электролампы фасунга за електрическа
крушка
патронйт м минер. патронит
патронташ м патрондаш (кожено ловДжийско
изделие за патрони)
патрубок м тръбна наставка, щуцер, тръбен
отклонител
впускной впускателен тръбен отклонител
~, всасывающий смукателен тръбен откло-
нител
~, входной входна (тръбна) наставка
выпускной изпускателна тръба, изпуска¬
телен тръбен отклонител
выхлопной вж. патрубок, выпускной
~, выходной вж. патрубок, выпускной
~, напорный нагнетателна тръба, нагнета¬
телей тръбен отклонител
отводящий отвеждаща тръба, отводящ
тръбен отклонител
переливной преливна тръба
~, переходный преходен тръбен отклонител,
редуктор

ПАУ
576
подводящий входна тръба
распределительный разпределителна тръ¬
ба, разпределителен тръбен отклонится
смесительный смесителна тръба, смеси¬
телей тръбен отклонител
сточный канална тръба
—	с раструбом къса тръбичка с уширен
край
паузок м речна гемня
яаук м 1. геол. паяк (спасителен инструмент,
използуван при авария в сонДаж) 2. много-
челюстсн загребван (напр. за стружки,
камъни)
пахта ж мътеница
пахталка ж ръчна маслобойна
пахтанье с (ръчно) биене на мляко
пахтать бия масло
пачечный пакстсн; на пачки; на връзки
пачечность ж пакстност; комплектност
пачеси мн дреб
пачка ж 1. връзка, пакет, пачка 2. геол.
пачка (няколко поДземни наслоения) 3.
текст, сноп
пашина ж слабина, мишница (на обработена
кожа)
■аштёт м хран. пастет
паяльник м поялник
~, дуговой (електро-) дъгов поялник
~, молотообразный чукообразсн поялник
электрический елсктропоялник
электродуговбй вж. паяльник, дуговой
паяльный спояващ, запояващ
паяльщик м споНчик, запончик, конто споява
паяние с спояване, запояване
паянный споен, запоен
паять споявам, запоявам
пегматит м геол, пегматит
педаль м педал, крачен лост, крачник
—	акселератора авт. псдал на акцелатор,
педал за газ
—	включения стартера педал за включване
на стартера
~ главного фрикциона педал на главния
съединител
~ ножного тормоза педал на крачната спи¬
рачка
—	подачи топлива псдал за подаванс на го¬
риво
пусковая пусков псдал, псдал за пускане
(в Движение)
регулируемая регулиращ сс педал
рОльсовая жп. рслсов педал
—	стартера авт. крачен ■ пускателей [стартов]
педал
~ сцепл-ння псдал на съединителя [на ам-
бриажа]
тормозная спирачен педал, педал на спи¬
рачката
—	управления вж. педаль акселератора
педальный педалей
педогенОз м геол, педогенезнс
педометр м псдометър, крачкомер
пек м смола; зифт
дегтевой катранена смола, катранен зифт,
дървена смола [катран]
древОсный вж. пек, дегтевой
каменноугольный каменовъглена смола
нефтяной нефтена смола, нефтен зифт
смоляной смолест зифт
пекарня ж пекарна, хлебопекарница
пОкарь м хлебопекар, пекар, фурнаджия
пеклеванка ж ситно смляно и пресято брашно
пеклёвка ж ситно мленс и пресяване на брашно
пектин м хим. пектин
пектиновый пектинов
пектиназа ж хим. псктипаза
пектины мн пектини, пектинови вещества
пелагический геол, пелагичсн
полеканйт м геол, пелсканит
пеленг м раДио пеленг, ъгъл, определяш
посока (към обект); засечка
~, измеренный измерен пеленг
~, исправленный изправен [поправен] пе¬
ленг
—, истинный истински [действителен] пе¬
ленг
~, компасный компассп пеленг
~, магнитный магнитен пеленг
относительный относителен пеленг
пеленгатор м раДио пеленгатор, урсдба за
засичане
~, визуальный визуален пеленгатор
пеленгаторный пеленгаторен
пеленгация ж псленгиране, засичане, опре¬
деляне на посока
пеленгование с пеленгованс, засичане, опре¬
деляне па посока (чрез засичане)
автоматическое автоматично псленгованс
~, акустическое акустично [звуково] пелен¬
гован-
~, радиолокационное радиолокационно пе¬
ленгован-
пеленговать пеленгнрам, засичам, определям
посока
пеленговый пеленгов
пелйт м геол, пелит
подюр м пслюр, пслюрна хартия
пОмза ж пемза, попса
вулканическая вулканична пемза
~, доменная доменна [високопещпа| пемза,
псмза от висока псщ
естественная естествена псмза
шлаковая шлакова псмза
пемзобетон м пемзобетон
помзовйдный пемзбвндеп
лемзбвка ж кож. псмзуване
пОмзовый пемзов
пОна ж пяна
~, огнетушйтельная огнегасяща пяна
химическая химична пяна
пенал м инструментално сандъче
пендольфёдер м пружина на махало, махална
пружина
пенеплОн м геол, пенеплен
пенетрация ж пснстрания; дълбочина на про¬
никване (за опреДеляне непроницаемоетта
на смес)
пенетрометр м nепстромстър (уреД за опре¬
деляне на твърДост на меки пластични
тела)

8Л
ПЕР
пенистость ж способност към разпенване,
пснлйвост
вен истый пенест, пенлив
пениться пеня се, разпенвам се
пеницилайн м хим. пеницилин
аееоаккумулHтор м пеноакумулатор
пенобетон м пенобетон, студозол
пенобстономсшалка ж пенобетонобъркачка,
бъркачка за пенобетон
пеногаситель м 1. пеногасител, гасител с
пяна 2. текст, противопенещо средство,
аптипепuтел
~, механический механичен пеногасител, пе-
погаоител с механично действие
химический химичен пеногасител, пено-
гасител с химично действие
пеногашСние с гасене на пяна
пеногенератор м пенообразувател, уред за
образуване на пяна
пеногипс м пеногипс
пеногбн м пожарогасител с пяна
пенокерамика ж пенокерамика, пореста ке¬
рамика
пеномагнезйт м пеномагнезит
ценообразование с ценообразуване, образуване
на пяна
пенообразователь м пенообразувател, веще¬
ство, образуващо пяна, вещество, предиз¬
викващо пенообpазувапе
пенопласт м пенопласт, поропласт; пенопласт-
маса
жёсткий твърд пенопласт
—	С закрытыми порами пенопласт със скрити
пори
—	с открытыми порами пенопласт с открити
пори
целлюлозный целулозен пенопласт
эластичный еластичен пенопласт
пенопластмасса ж пенопластмаса
пенопорошбк м пенообразхваш прах
пеносиликат м пеносиликат; силикатен пено¬
бетон
аеносилинатоблдк м пеиеcиликатоблок
псносмссйтсль м смесител на пяна, псносм;-
сител
пено^о^нос^ ж способност към образуване
на пяна
пеностекло с стъклена пяна, пеностъкло
пснотушёние с гасене (на огън) с пяна
пенотушйтсль м пожарогасител с пяна
пеношамбт м стр. пеношамот
Пентагон м мат. петоъгълник
пснтагрйд м ел. пептагрид, преобразувателен
хептод
пентадекан м хам. нентадекан
пентадиен м хим. пентадиен
пентозан ж хим. пентозан
пентан м хим. пентан
пентановый п.ентанов
пентасульфйд м пентасулфид
пента эдер м мат. нентаедър; петостен
пентСн м хим. пентен
пентил м хим. пентил
пентйт м хим. пентол
пентод м радио пентод, петелектродна лампа
37 Руско-български политехнически речник
высокочастотный високочестотен пентод
тыходной изходен пентод
~, двойной двоен [дублиран] пентод
—	для усиления мощности пентод за увелича¬
ване на мощността
—	для усиления напряжения пентод за усил¬
ване на напрежението
лучевой лъчев пентод
низкочастотный ниокечсстотсн пентод
экранированный екраниран пентод
пснтод-смеситель м пентод-смесител
пснтоза ж пентоза (захар с молекула, изгра¬
дена с 5 въглеродни атома)
пенфильдйт м минер, ненфилдит
пенька ж коноп; конопени кълчища
~, алойная коноп, кълчища; грубо ликово
влакно от стебла на коноп и други растения;
алоен коноп
дратвенная коноп за обущарски конци
дроблённая чукан коноп
~, канатная коноп за въжета
манильская манила, манилски коноп, аба¬
ка
~, отбросная отпадъчен коноп
сизальская текст, сизал, сайзал
тоенопрочёснан фино влачен коноп
пеньковый конопен, кълчищен; направен от
кълчища [коноп]
пенькозавод м завод за първична преработка
на коноп (на ликови влакна)
пенькопрядение с конопонредачество, предене
на конопена прежда
пенел м пепел
пспсйн м хим. пепсин
пептизатор м пентизатор, пептизиращ агент
пептизация ж пептизация; пентизиране. (пре¬
връщане на необратим гел в зол)
перборат м хим.перборат (сол на перборатната
киселина)
пербромат м нербромат
первичный първичен, примерен, първоначален
первоисточник м първоизточник, оригинал
первосортный първокачествен, от първо ка¬
чество
псргалогенйды мн перхалогениди (соли на
перхалогенните киселини)
пергамент м пергамент, пергаментна хартия
настоящий истински пергамент (обработен
от тънка животинска кожа)
растйтсльный растителен пергамент, пер¬
гаментна хартия
пергаментйрование с пергаментиране
пергаментный нергаментен
пергамин м 1. пергамин (вид тънка, полупро¬
зрачна хартия) 2. стр. покривен мате¬
риал (поДобен на покривен картон)
пергидраты мн перхидрати, съединения на
водородния нрекис (Н2О2) с вода и други
вещества
пергидроль м перхидрол;	30%-тов воден
разтвор на водороден прекис
пергидросоединёния мн нерхидреокионй съе¬
динения
лёргола ж пергола; покрита беседка от ка¬
менни или бетонни стълбове

ПЕР
578
перебег м пробег; пробягване
перебелка ж преизбелване, повторно избел¬
ване (на платно)
перебеливать 1. повреждам [изгарям] платно
при избелване 2. повторно избелвам
перебивка ж 1. засичане 2. засечник 3. по¬
вторно тапициране
перебирать полигр. пренабирам (напр. реД
или текст)
перебой м 1. ел. прекъсване; смущение [не¬
редовност] в работата 2. гасене, затихване
—	в двйгателе прекъсване в двигателя
перебор м предавка, междинна предавка
зубчатый междинна предавка [междинно
звено] от зъбни колела
переборка ж 1. преглеждане; сортиране 2. стр.
тънка стена [преграда], преградка 3. по¬
лигр. пренабиране (напр. на текст)
аварийная аварийно преглеждане, пре¬
глед при аварии
бортовая надлъжна преграда
водонепроницаемая непропускаща вода
преграда
концевая кораб. крайна преграда (в кор¬
пус на кораба)
~, огнеупорная огнеупорна преграда
переборный неждиннопреводен
переборщик м сортирован
перебрасывать 1. премествам бързо; прехвър¬
лям 2. построявам [прекарвам] мост (през
ч река)
перебродить хран. прекипявам; ферментирам
переброс м 1. прехвърляне; прескачане 2.
прескачане (на искра)
переброска ж бързо прехвърляне; преместване
перевал м .- връх; максимална височина на
пълнене на висока пеш 2. превал, планин¬
ски проход
—	профиля превал на профила (на терен)
перевалка ж 1. претоварване, прехвърляне
(на товари) 2. смяна [прехвърляне] (на
валци или на валцувания предмет на други
валци)	'
перевар м преваряване (напр. на тъкани)
переваривать 1. преварявам, преизварявам,
сварявам повторно 2. преварявам (варя
повече от необходимото) 3. смилам (за
стомах )
переварка ж 1. превулканизиране 2. преваря¬
ване, преизваряване
перевес м надхвърляне на тегловната мярка
перевёртка .-ж полигр. превързва не (на на¬
бран текст)
перевертывать обръщам, преобръщам
перевешивать 1. претеглям повторно 2. за¬
качам (нещо) на друго място
перевивать 1. повторно усуквам, пресуквам
2.	преплитам, заплитам
перевивка ж Е повторно усукване, пресук¬
ване 2. преплитане, повторно заплитане
перевод м 1. преместване; прехвърляне 2.
превод (от еДин език на Друг) 3. прекопи-
ране, преваждане 4. икон. превод (напр.
на суми); обръщане, пресмятане
авторизованный авторизиран превод
машинный машинен превод
— ремня ремъчна вилка, прехвърляне на
ремька
~, стрелочный жп. стрелка; гарова уредба
за преминаване на влак от един коловоз
на друг
переводйть Е премествам; обръщам (напр.
стрелка на жп. линия) 2. прехвърлям
[премествам] (напр. ремък) 3. прекопирам,
преваждам 4. икон. превеждам (суми)-,
обръщам, пресмятам (в Други еДиници)
переводной Е преводен (вал. механизъм)
2.	прекопирен; за преваждане
перевоз м превоз, транспорт, превозване
грузовой товарен превоз
пассажирский пътнически превоз, пътни¬
чески транспорт
перевозбуждать ел. превъзбуден, възбуден
над определено ниво
перевозбуждение с ел. превъзбуждане
перевозйть пренасям, превозвам, прекарвам
перевозка ж жп. превозване, превоз
водная воден превоз
воздушная въздушен превоз
грузовая вж. перевоз,, грузовой
~, железнодорожная железопътен превоз
—, морская морски превоз
~, речная речен превоз
транзитная транзитен превоз, транзитно
превозване
перевозочный превозен, транспортен
перевозчик м превозвач
переворачивать преобръщам (напр. кораб)
переворот м превъртане (напр. на самолет')
перевулканизация ж превулканизиране
перевыполнение с преизпълнение (напр. на
план), преизпълняванс
перевыполнять преизпълнявам (план, норма)
перевязка ж Е стр. превръзка;.тухлена пре¬
връзка; свързване 2. превързваме; превръз¬
ка
американская стр. американска превръз¬
ка (на тухлите в зиДарията)
английская английска превръзка (на тух¬
лите в зиДарията)
~, колосовая превръзка на рибена кост (на
тухлите)
крестовая кръстова [кръстата] превръзка
(на тухлите)
тычковая челна превръзка (на тухлите)
фламандская фламандска превръзка (на
тухлите в зиДария)
перевясло с въже (от стебла) за връзване на
сноп, въжица
перегСлий м перехелий
перегйб м Е прегъване 2. ръб, линия на пре¬
гъване; прегъв 3. полигр. прегъване (напр.
на колите)
перегибание с прегъване
перегибать Е прегъвам, превивам 2. силно
(излишно много) прегъвам
перегнать да задмина, да изпреваря
перегной, кислый кисел хумус, хумус в тор¬
фено-блатна почва

579
ПЕР
почвенный хумус (съставна част на поч¬
вата, образувана от изгниване на животин¬
ски и растителни отпаДъци)
перегон м 1. междугарис, жп. участък 2.
прекарване, прехвърляне (от еДно място
на Друго) 3. придвижване, преместване
(в Дадена посока)
—	основы текст, пренавиване на основата
холостой маневрен ход
перегонка ж 1. дестилация; дестилиране 2.
припасванс 3. текст, навиване на прежда
върху основното кросно (на тъкачен стан)
вакуумная вакуумна дестилация, дести¬
лация под вакуум
—	вторичная вторична дестилация, рсдсстн-
лация
деструктивная деструктивна [пирогенна,
разрушителна] дестилация
дробная фракционна |частична] дести¬
лация
непрерывная непрекъсната дестилация
первичная първична дестилация
~, периодическая периодична дестилация
прямая пряка [директна] дестилация
сухая дестилация на сухо, суха дестила¬
ция
фракционная вж. перегонка, дробная
~, экстрактивная скстракционна дестилация
экстракционная вж. порогонка, экстрак-
тйвная
порогонщик м работник при дестилационна
апаратура,.дсстилатор
перегонять 1. дестилирам, отдест^нлирам 2.
прекарвам [закарвам] на друго място 3.
изпреварвам, надминавам 4. припасвам 5.
текст, навивам, пренавивам прежда
перегораживать преграждам
перегорание с прегаряне; изгаряне; ел. из¬
гаряне (на преДпазител)
перегорать прегарям; изгарям
перегородка ж 1. преграда, лека преградна
(или носеща) стена 2. отклонителна пре¬
градна плоча (за отбиване на течност или
газ)
адиабатическая адиабатична преграда
аэродинамическая аеродинамична прегра¬
ди
вентиляционная вентилационна преграда
ветровая противоветрова преграда [стспа]
глухая плътна преградна стена
диэлектрическая раДио диелектрична пре¬
града
, защитная защитна преграда
—	звуконепроницаемая звуконспропускаща
преграда, звукоизолираща преграда
изолирующая изолираща преграда [стена]
мембранная мембранна преграда
направляющая направляваща преграда
поглощающая раДио абсорбираща | по¬
глъщаща] преграда
противопожарная противопожарна пре¬
градна стена
секционная секционна преграда
тепловая топлинна преграда
фильтрующая филтрираща преграда
перогребатель м стр. смесител но устройство;
бъркачка
перогрОв м 1. прегряване 2. прегрятост
вторичный междинно прегряване
газовый прегряване (напр. на Двигател)
от (изгорелите) газове
—	двигателя прегряване на двигател
допустимый допустимо прегряване
местный местно прегряване
начальный (първо) начално прегряване
—	пара прегряване на пара
первичный прегряване на свежа пара,
първично прегряване
промежуточный вж. перегрев, вторичный
перегревание с прегряване
порегроватоль м прсгрсватсл
вертикальный висящ[ стоящ] прсгрсва¬
тсл, вертикален прегревател
~, висячий висящ прегревател
вторичный вторичен прсгрсватсл
—	высокого давления прегревател с високо на¬
лягане
газовый газов прегревател
горизонтальный лежащ [хоризонтален]
прегревател
групповой групов прегреватее
дополнительный допълнителен прегрсва-
тел
змеевиковый змеевиков прсгрсватсл
конвоктйвнo-раднациOнно-конвектйвный
тристепенен [трuстъпалси| прсгрсватсл при
включване; конвсктивиа-радиационна-кон-
вективна част
—, конвективный конвективен прсгрсватсл
ленточный лентов прегревател
—	низкого давления прегревател с ниско на¬
лягане
огнекамерный огне-камсрен прегревател
/хх, паровой парен прсгрсватсл
пластинчатый пластинчат [плочсст] пре-
грсвател
/хх, параллельнопотбчный паралелнопоточсн
Iсдиаквоnоточен| прсгрсватсл
/х-, первичный първичен прегревател, пре¬
гревател за свежа пара
/хх, подвесной висящ прегревател
/х/, полурадиационный поеурадuаиuбиеи пре-
греватсл
-х, противопотбчный противотоков прегре¬
вател
~, радиационный радиационен прегревател
радиационный шйрмовый радиационно-
ширмов прегревател
ребристотрубный рсбр-сто-тръбеи	пре¬
гревател
—	свежего пара вж. перегреватель, первичный
шахматный шахматен прегревател, прс¬
грсватсл с разместени тръби
порогровать прегрявам
перегрОтый прегрят
перегружатель м машина за претоварване,
прстоварачка, претоварач
багерный ковшевой багерсн претоварач
с кофи
-х/, грейферный грайфсрсн прстоварач

ПЕР
58 0
лСнточный лентов претоварач
~, мостовой мостов претоварач
мосто-кабельный	мосто-кабелен прето-
варач
плавучий плуващ претоварач
~, пневматический пневматичен претоварач
рудный мин. руден претоварач
скребковый верижен [греблов] претоварач
перегружать 1. претоварвам, натоварвам в
повече 2. претоварвам, прехвърлям товара
другаде
перегруженность ж претоварепост; претовар¬
ване
перегрузка ж 1. претоварване, прстоварепоот
2.	ероворврнене, ерехвъяне-- -- вовара
другаде
~, допустимая допустимо претоварване
максимальная максимално претоварване
—	приемника раДио претоварване на приемни¬
ка
~, расчётная, претоварване но изчисление,
изчислено претоварване
~, эксплуатационная експлоатационно [ра¬
ботно] претоварване
перегрузочный Е който служи за прехвърляне
на товари или стоки (от еДно превозно
средство на Друго) 2. претоварваем
перегружатель м претоварван; нветоварврчка
(машина)
перегруппировка ж прегрупиране
—	электронов прегрупиране на електроните
передавать предавам
передатчик м радио предавател, предаващо
устройство
аварийный авариен предавател
~, автоматический автоматичен предавател
бортовой бортов предавател
вспомогательный помощен [спомагателен,
допълнителен] предавател
~, главный главен предавател
■—■, глиссадный предавател за приземяване
(напр. на самолети)
длинноволновый предавател на дълги
вълни
~, дуплексный дуплексен предавател
искровой искров предавател
импульсный импулсен предавател
~, карманный джобен предавател
коротковолновый късовълнов предавател
ламповый лампов предавател
~, любйтсльский любителски предавател
машинный машинен предавател
~, мСстный местен предавател
многоканальный многоканален преда¬
вател
~, многочастбтный мпегочесререн предава¬
тел, предавател за много честоти
однотолнотый едповълпев предавател, пре¬
давател за една вълна (на предаване)
посадочный вж. передатчик, глиссадный
—, радиолокационный радиолокацио^н пре¬
давател
радиотелеграфный радиотелеграфен пре¬
давател
ретрансляционный верванолапuенсн пре¬
давател
телевизионный телевизионен предавател
передача ж 1. предавка, предавателен меха¬
низъм; трансмисия 2. предаване 3. раДио
предаване, радиопредаване, транслация 4.
пренасяне (напр. на енергия)
автоматическая автоматична предавка; ав¬
томатично предаване
балансирная балансьорно предаване; кс-
билично предавка
бесступенчатая безотепсппр предавка; без-
степенно предаване
винтовая винтова предавка
винтовОя зубчатая винтова зъбна пре¬
давка
винтовая коническая предавка с винтови
конусни (зъбни) колело
внестудийная радио извъпср,удиHне (ра¬
Дио) предаване	'
~, волновая вълново предавка
геликоидальная хсликойдно предавка
гибкая еластична предавка
—	гибкой связью предавка с еластична връз¬
ка
гидравлическая хидравлична предавка
~, гидродинамическая хидродинамично пре¬
давка
гидромеханическая хидремеррпuчпр пре¬
давка
гидродинамическая реверсивная реверсив¬
но хидродинамична предавка
гидростатическая хйдвосторuчно предавка
гиперболоидная хиперболоидно предавка
гипоидная хиноидно предаване
~, главная главно предаване; главно пре¬
давка (напр. на автомобил)
глобоидная глобоидно предавка
—	данных предаване но данни
двусторонняя двустранна предовко
дисковая дискова предавка
дискретная. радио дискретно предаване
дистанционная дистанционно предаване
~, дифференциальная диференциално пре¬
давка
жёсткая твърдо [нееластично] предавка
—	зацеплСнием предавка със запепване *
зубчатая зъбно предавка; зъбно предаване
зубчатая двухсторонняя двустранна зъбна
предавка
канатная въжено предавка
карданная корданно предовко
нлйнорсмённан клиноремъчно предовко,
предавка с Iронеповидеп [клиновиден] ре¬
мък
кодированная раДио кодирано предаване
колёсная колесно предаване
колёсногусеничная колссно-гъсенично пре¬
даване
коническая конусна (фрикционна) пре¬
давка; предавка с конусни зъбни колело
~, косозубая предавка с (цилиндрични) зъб¬
ни колела с наклонени зъби
кривошипная кривошипно предовко
круглорсменная предавка с кръгъл ремък

581
ПЕР
кулачковая 1. (диференциална) предавка
с повишено триене 2. гърбична, екснентри-
кова предавка
кулИсная кулисна предавка
ленточная лентова предавка
лобовая челна предавка
мальтийская предавателен механизъм (за
прекъснато въртеливо Движение) е малтий¬
ски кръст
механИческая механична предавка; ме¬
ханично предаване
многоканальная радио многоканално пре¬
даване, предаване по много канали
многоступенчатая многостепенна [много-
стъпална] предавка
направленная радио насочено предаване
~, нешифрбврнная радио нешифровано пре¬
даване, предаване без шифър
~, одинарная единична предавка
~, одновременная радио едновременно пре¬
даване
однополосная раДио еднолентово преда¬
ване
одноступенчатая едностепенна предавка
одноцветная тел. едноцветно предаване
—, открытая открита (ремъчна) предавка
— переднего хода авт. предаване на преден
ход
—, передняя преден ход, предавка за преден
ход
перекрестная кръстосана [с кръстосан ре¬
мък] ремъчна предавка
планетарная планетна предавка
~, плоскоремённая предавка с плосък ремък
~, пневматическая пневматична предавка
повышающая повишаваща (обороти, ско¬
рост) предавка, ускорителна предавка
понижающая умалителна предавка, ре-
дуктор-умалител
—промежуточная междинна предавка; меж¬
динно предаване
прямая непосредствено [директно] пре¬
даване
~, прямозубая предавка с (цилинДрични)
зъбни колела с прави зъби
радиотелеграфная радиотелеграфно пре¬
даване
радиотелефонная радиотелефонно преда¬
ване
реверсивная реверсивна предавка (за об-
ръшане Движението в другата посока),
обръщателна [възвратна] предавка
~. редукторная редукторна предавка
—, редукционная вж. передача, понижающая
~, реечная предавка със зъбчат гребен и
зъбно колело
~, ремённая ремъчна предавка
роликовая ролкова (Диференциална) пре¬
давка
~, рычажная лостова предавка
~, самозатягивающаяся самозатягаща се пре¬
давка, самоспираща предавка
~, силовря силово предаване, трансмисия
стереофоническая раДио стереофонично
зоедаване
студййная раДио студийно предаване,
предаване от студио
~, ступенчатая степенна [стъпална] предавка
~, ступенчато-шкивная (ремъчна) предавка
със стъпаловидни шайби
~, телевизионная телевизионно предаване,
предаване по телевизия
— трением вж. передача, фрикционная
угловая ъглова (ремъчна) предавка; пре¬
давка с кръстосани валове (на ремъчни
предавки)
~, упругая еластична предавка
ускорительная вж. передач*, повыша¬
ющая
уравнительная изравняваща [компенси¬
раща] предавка
фрикционная [триеща] фрикционна пре¬
давка, предавка с триещи се двигателни
елементи (колела, цилинДри и Др.)
~, храповая предаване със зъбен запиращ ме¬
ханизъм. (остро зъбно колело и език)
~, центральная централно [главно] преда¬
ване
~, цепная верижна предавка, верижно пре¬
даване
цилиндрическая зубчРтая предавка с ци¬
линдрични зъбни колела
червячная червячна предавка
—, червя чно-реечная червячно-гребенна пре¬
давка
шевронная предавка с шевронни зъбни
колела
шестерёнчатая зъбна предавка, зъбно
предаване
шнуровая текст, предавка с шнур (напр.
при селфакторни вретена)
штанговая предавка с щанга, щангова
предавка
~, эксцентриковая сксцентрикова предавка
~, эластйчнря вж. передач*, упругая
~, электрическая предавка с електрозадвиж-
ване, електрическа ' предавка
передающий предавателен
передвигание с преместване, предвижване
передвигать предвижвам, премествам, отме¬
ствам
передвигртель м устройство [уред, машина]
за предвижване (на нещо)
передвигртель м вагонеток перебутвач на
вагонетки
передвижение с предвижване, преместване
передвйжка ж 1. изместване 2. преместващо
устройство
передвижной возим, подвижен [нестациона¬
рен]
передел м 1. мет. преработка, преработване
(напр. чугун в стомана) 2. преразделяне,
ново делене
конвертерный мет. конверторна преработ¬
ка
мартеновский мет. мартенова преработка
~, обжиговый мет. преработка чрез изпичане
(или) изпържване, пържене, изпичане
~, отражательный мет.преработка в отража¬
телна пещ

ПЕР
582
переделка ж преработване, преправяне; пре¬
правка
переделывать преработвам, преправям
передержать 1. предържам, държа повече от
необходимото 2, прсекспонирам
передОржка ж 1. прсдържане (Държане повече,
отколкото е необходимо) 2. текст, престоя¬
ване на кнсн-нето (напр. на лен)
порОдний преден; челен; лнцсв, фасаден;
пръв
псредовИк м първенец [челник] (в производ¬
ството)
передок м предна част (на превозно средство)
предница
—	граблей предна колесарка на сеносъби¬
рачка
передувка ж мет. продувка, предухванс, до-
духванс
пороозд м прслсз (пресечка на жп. линия с
шосе); място за преминаване (на жп. линия)
—	в одном уровне прелез на сдно равнище
—	на разных уровнях прелез па различни
равнища
железнодорожный железопътен прелез,пре¬
лез на жп. линия
—	с автоматическим шлагбаумом прслсз с
автоматично повдигащи сс бариери
пережжённый прегорял, препечен
перожиг м 1. прегряване, прспичане, прегаря¬
но 2. прегорено място, прегрят, препечен
или прегорял материал
пережигать прегарям, препичам, прегрявам
персжНм м 1. засичане (при коване), стесня¬
ване 2. намаляване'па дебелина (напр. на
слой от руДа)
пережимать 1. изстисквам, изцеждам (чрез
изстискване) 2. пребиване (операция при
свободното коване за образуване на вДлъб¬
натина)
пережймка ж 1. засичане (при коване) 2. за-
сечник (ковашки инструмент)
кузнОчная вж. порежймка 2
~, фасонная фасонно [профилно] засичане
(при коване)
цилиндрическая цилиндрично засичане
пережог м прегаряме; прегряване, свързано с
химически изменения на материала; пре¬
пичаме
—	металла прегаряме на метала; прегряване,
свързано с химически изменения в метала
перезапись м презапис [презаписване] (на
звук)
порозарядка ж 1. презареждане; зареждане
отново 2. зареждане повсчс от необходимото,
презареждане
переиздание с преиздаване (напр. на книга)
перекал м прекомерно нагряване [нажежаван-]
перекаливать прегрявам, нагрявам повече от
необходимото, прспажежавам
перекантовка ж обръщане на релса (откъм
Другата страна)
порекат м бързеи с праг; напречна плитчина
(на река)
перекатывание с пре^^ъркалянс, преместване
чрез търкаляне
перекатывать прстъркалям, премествам чрсз
търкаляне
перекатить вж. перекатывать
перекачать прехвърлям [преливам] с помпа,
препомпвам
перекачивать вж. перекачать
перекачка ж 1. прспомпване, преливане с
помпа 2. помпа за препомпване
перекашивание с изкривяване; измитане
перекашивать изкривявам; разкривявам; по¬
ставям косо
перекашиваться изкривява се, нзмята сс
переквалификация ж преквалифициране;
преквалификация
переквалифицировать (ся) преквалифицирам
(се)
перекидка ж прехвърляне (на заДвижващия
плосък ремък)
перекидной коНто се прехвърля (през нещо);
подвижен (напр. мост)
перекидывать прехвърлям
перекинуть вж. перекидывать
перокислёние с правене много кисел, преза-
ки-ливанс
перекислять правя много кисел, прсзакисля-
вам
пОрокись м хим. прскнс (окис, съдържащ Два
кислороДни атома, свързани с прекисна
верига )
—	бария бариев прскнс [двуокис]
—	водорода водороден прскнс
—	магния магнезиев прекис [двуокис]
—	марганца манганов прекис [двуокис]
—	натрия натрнсв прскнс [двуокис]
—	свинца оловен прекис [двуокис], плумби-
окнс
—	цинка цинков прскнс [двуокис]
переклад м 1. мин. капа, грсда (на поДпорна'
рамка) 2. стр. горен праг; папрсчник,
напречна греда (на поДпорна рамка)
порокладина ж Е напречна греда; папречннк
2.	дъска [грсда] за минаване по нся
перекладка ж Е стр. препарсждане 2. повтор¬
но зидане [нареждане)
перекладывать преиарсждам (напр. тухли);
иззиждам наново
переклейка ж Дърв. залепване, слепване
переклёпка ж прсзаклепване
переклёпывать прсзаклспвам (напр. нитове)
переключатель м ел. превключвател, кому¬
татор
автоматический автоматичен превключ¬
вател [комутатор]
~, антОнный раДио антенен превключвател;
ключ за антенн
—	барабанного типа барабанен превключва¬
тел, превключвател барабанен тнп
~, бесконтактный безконтактен превключ¬
вател
—	ближнего и дальнего свОта авт о превключ¬
вател за късн н дълги свстлннн
—	волн радио превключвател на обхвати,
ключ за вълни
грозовой раДио зазсмнтсееп ключ, ключ
за заземяване

583
ПЕР
двухполюсный ел. двуполюсен превключ¬
вател [комутатор]
—	диапазонов раДио превключвател на об¬
хвати [вълни]; ключ за вълни
ионный йонен превключвател [комута¬
тор!
~, клавиатурный клавишен превключвател
[комутатор]
~, кнопочный бутонеп превключвател [ко¬
мутатор I, превключвател с бутони
кулачковый гърбичен, ексцснтриков [вал¬
цов] превключвател
коаксиальный коаксиален превключвател
магнйтный магнитен превключвател
—. масляный маслен превключвател [пре¬
късвач]
—	настройки радио превключвател за на¬
стройка
ножной педалей [крачен] превключвател
[прекъсвач]
обратный обратен [реверсивен] превключ¬
вател
однополюсный еднополюсен превключва¬
тел [прекъсвач]
—■, пакетный пакетен превключвател
—	полюсов ел. полюсен превключвател, пре¬
включвател за полюси
пружйнный пружинен превключвател;
тлф. жак, гнездо
—, реверсйвный реверсивен превключвател
[прекъсвач]
ртутный живачен превключвател [ко¬
мутатор!	'
рычажный лостов превключвател [пре¬
късвач]
—	телевизионных каналов тле. превключва¬
тел на (телевизионни) канали
—	тембр* превключвател за тембъра
транзйсторный транзисторен превключ¬
вател
—	шкал радио превключвател па скала;
превключвател на обхвати
штепсельный щепселен превключвател!ко¬
мутатор]
электронный електронен превключвател
I комутатор]
переключать 1. ел. превключвам, изменям
посока [сила, характер] (напр. на елек¬
трически ток); комутирам 2. премествам,
прехвърлям (напр. електрически товар)
переключение с 1, ел.превключване, променяне
на посока [сила, характер] (напр, на елек¬
трически ток); комутирапе2. превключване
[преминаване] на друг вид производство
~, автоматическое автоматично превключ¬
ване
—	антенн тле. превключване на антени
—— диапазонов радио превключване на об¬
хвати [вълни]
—	каналов тле. превключване на канали
ножное превключване с крак, педално
превключване
—	передач авто превключване на предавките
ручное ръчно превключване
—	скоростей превключване на скорости; в ж
переключение передач
—	передач, педальное крачно превключване
на предавките
—	передач ручное ръчно превключване на
предавките
переконструирование с преконструиране, кон¬
струиране нанопо
переконструировать преконструирам, кон¬
струирам наново	"
перекопка ж прекопавано; разкопаване
перекос м 1. криво [косо] прилягане [поста¬
вяне]; изкривяване, измятане 2. избързва-
не на един край (на .крана) спрямо друг
3.	стр. коса подпора
допустимый допустимо изкривяване [из¬
мятане]
~. продольный надлъжно изкривяване [пре¬
косяване, наклоняване!
перекошенный изкривен; разкривен, накло¬
нен
перекосить вж. перекашивать
перекраивать прекроявам
перекррс м вж. перекрашивание
перекрашивание с текст. повторно багрене
перекрашивать текст. обагрям повторно,
пребоядисвам
перекрёст м кръстосване; текст. пресичане
iкръстосване] на нишки
перекрёстный кръстосан
перекрёсток м кръстопът, кръстовище (на
път )
перекрестье с нишков кръст (на геодезичен
оптически уред)
перекрещиваться кръстосвам се, пресичам се
перекристрллизрция прекристализация; пре-
кристализиране
фазовая фазова прекристализация
перекручиванием 1. пресукване, препресукване
2.	презавиване, презавинтване; превъртане
перекручивать 1. пресуквам (повторно) 2.
презавинтвам, презавивам; превъртам
перекрыврть 1. стр. покривам, препокривам
(покрив); покривам наново 2, затварям
(напр. път, отвор); отбивам (река) 3.
преизпълнявам [надминавам]	(норма)
перекрытие с Е стр. плоча (межДуетажна);
покритие 2. препокриване 3. затваряне
(на път) 4. хиДр. отбиване [затваряне,
преграждане, завиряване] на река 5. пре-
мостване (на река) 6. текст. свързвателпа
точка
балочное стр. гредоред
—, безбалочное стр. безгредово покритие
[плоча]
железобетонное стр. стоманобетонно по¬
критие [плоча]
затопленное стр. топлоизолационна плоча
[плоча]
—	ймпульсов покритие [покриване] на им¬
пулси
кровельное стр. покривна плоча
~, междуэтажное стр. междуетажна плоча,
междуетажно покритие
надподвальное стр. партерна плоча

ПЕР
584
~, одиночное единично покритие
подвесное стр, окачено плоча
—	реки отбиване [отклоняване] но реката
(от коритото й)
сводчатое сводово покритие
часторсбрйстое нъсрерсбрепо плоча [по¬
критие], плоча с поставени нагъсто ребра
~, чердачное таванско [мансардна] плоча,
таванско покритие
уточное текст, вътъчно покритие
перекрытый стр, 1. покрит; нрепокрит 2.
преграден
перекрыть 1. стр, покривам; препокривам
2.	затварям, преграждам (река, път)
переламываться пречупвам се, счупвам се
перелёт м ав. прелитане
беспосадочный прелитане без (междинно)
кацане
перелетать прелитам
перелив м 1. преливник; преливно тръба
2. полигр, преливане (на цветове)
переливать леяр, лея повторно [отново] (да¬
дена отливка)
переливчатый променлив, преливащ се (за
цвят, боя)
перелом м 1. счупване; пречупване 2. място
но счупеното 3. прелом, основно промяна
в нещо [процес]
—	пути съединителна крива (на път)
переломать чупя, пречупвам, изпочупвом
переломный преломен (напр. момент)
перелопатить прелопотвам, обработвам с ло¬
пата
перелопачивание с 1. с.ст. прехвърляне с
лопата, прелопатване (напр. на зърно)
2, сменяване но лопатките (напр. на тур-
би на )
перемагничивание с пвепомогнирвапе
перемагничивать пвенрмагнйрврм, памонпuт-
вом повторно, намагнитиам циклично
перемалывать премилом; смилам повторно
перематывать ел. пренрметовом, преновивом,
пр емотавам, навивам наново (напр. елек-
т родвигател)-, навивам но друго кълбо
или макара
—	уток текст, шпулиром, навивам (на)
шпули
перемащивать вж. перемостить
перемежать редувам
перемежающиеся) , редуващ^е], сменящ^е)
переменная ж мат. променлива; променливо
величина
аналоговая аналогово променливо
~, зависимая зависима променливо
комплексная комплексно променлива
логическая логично променлива
~, независимая независима променливо, ар¬
гумент
непрерывная непрекъсната променлива
~, случайная случайна променливо
связанная свързано променливо
псрсмСнное с вж. перемСнная
персмСнные мн мат, променливи (величини)
сопряжённые свързани променливи
переменный променлив (напр. електрически.
ток)
перемерзание с премръзвоне, измръзване
перемешивание с разбъркване, размиване,
смесване
перемешивать разбърквам, размесвам, смес¬
вам	'
перемещение с преместване, изместване
вертикальное вертикално преместване
виртуальное виртуално преместване
~, возвратно-поступательное възвратно-по¬
стъпателно преместване
~, горизонтальное хоризонтално преместване
линСйное линейно преместване
~, осевое осово изместване
относительное относително преместване
~, параллельное успоредно |nавалелно! пре¬
местване
поперСчное напречно изместване
продольное надлъжно изместване
угловое ъглово изместване
перемножать умножавам, преумпожовам
персмодуляция ж радио, премoдyлацин, пре-
модулиране
перемостить 1. • стр, препавиром, павирам
отново 2. облицовам отново (откос и пр.)
перемотать пренамотавом, преновивом, пре-
мераврм [навивам наново] (напр. електро¬
двигател)
перемотка ж 1. пвепаморавоне, пренавиване,
навиване наново (напр. на електродвигател)
2. текст, бубинарна ^нулирана] прежда
—	основной пряжи текст, бобинироне (на
прежДа )
—	уточной пряжи текст, шпулироне (на
прежда)
перембтчица ж пренавивачко, пвенаморвочкр
перемочить прено-мокрям, мокря повече от
необходимото; накисвам нещо (във вода)
(напр. лен)
перемочка ж 1. накисване, етопявапе (напр.
лен) 2. текст, прсереnявапе, нотопявоне
отново
персмощСние с пвсnавивапе, павирам отново
перемычка ж 1. съединителна част, свръзка
2. щурп, носеща хоризонтално греда (наД
отвори в сграда) 3. здраво материя между
две съседни дупки (напр. при щанцоване
на лентов материал 4. хидр. отбивна сте-
ничко 5. ел. свързващ проводник, връзка,
мост; шуптйваша връзка; ярем
арочная стр. сводов щури
~, бетонная хиДр. бетонна отбивна стена
~, вентиляционная вентилационна преграда
—, водонепроницаемая водонепропусклива
преграда
воздухонепроницаемая въздурепеnреnуск-
ливо преграда
~, глухая глуха [плътна] преграда
~, дСрсво-зсмляная дървоземна преграда
~, каменная зидоринно [каменна] преграда
контактная ел. контактен мост
короткозамыкающая ел. накъсо свързващ
проводник [мост или връзка]
оконная щурц но прозорец

585
ПЕР
пожарная пожарна преграда, пожарна
стена
поперечная напречна преграда
—, продольная надлъжна преграда
~, противопожарная противопожарна пре¬
града [стсна]
~, ряжевая сандъчно-скарна отбивна стена
секционная секционна отбивна ст-ничка
—, торцовая челна преграда
чураковая преграда от трупчета
перемычечный стр. щурцов; надотворсн
поремятие с 1. изм-сване, омесване; нзмачк-
ванс 2. прсмачкване 3. премазване
переналадка ж прснастройване, прсрсгули-
ране
перенапряжОние с 1. ел. свръхнапрежение,
пренапрежение 2. пренагряванс 3. мех.
пренапрежение, пр-напрягане; претоварване
индуктивное индуктивно пренапрежение
[свръхнапрежение]
коммутационное комутационно пренапре¬
жение, свръхнапрежение
перенапряжённый пренапрегнат
перенасыщение с прснасищанеСналр. разтвор)
перенасыщенный пренаситсн (разтвор)
перенос м 1. пренос; пренасяне, преместван-
2.	полигр. пренасяне (на реД, част от
текст )
** параллельный осей координат мат. па¬
ралелен пренос на координатните осн;
транслация
—	изображения тлв. пренасяне на изобра¬
жението
—	ионов пренасяне [преминаване] на йонн
—	металла в дугО пренасяне на метал в елек¬
трическата дъга (при заваряване)
—	тепла топлопрснасянс, пренасяне на топ¬
лина
переносный преносим, прсноссн; подвижен;
портативен
переносчик м 1. преносвач 2. ел. носсща че¬
стота
переносить пренасям, премествам
переоборудование с превъоръжаване, прсоб-
завсждане (напр. с машини и съоръжения);,
реконструиране, модернизиране
переохлаждать преохлаждам, охлаждам по¬
вече от И-0TX0ДИMбTб
переохлаждОние е прсохлажданс
—	металлов прсохлажданс на метали (при
което в тях остават полиморфни превръща¬
ния )
пороохлаждённый прсохладсн
переохладитель м прсохладнтсл, уред [агент]
за прсохлаждан-
переоцОнка ж преоценка, преоценяване
перепад м 1. физ. спад, спадане (напр. на
налягане) 2. хидр. пад (разлика в нивата)
3.	праг (при голям увес на река)
адиабатный аднабатично спадане, адна-
Tатuчсн пад
—	в ступени пад в степента
—	в ступОни, эффективный ефективен пад в
степента
~ давлОния спад на налягането
критический физ. критически спад (напр.
на налягането)
—	напряжения ел. пад [спад, падсннс] на
напрежение; спадане на напрежение
—	потенциала ел. пад [падане] на потенциала
рабочий работен пад
ступОнчатый степенен пад
л-, температурный температурен пад
—	температуры спад [падане, понижаване]
на температурата
—	яркости' тлв. пад [падане] на яркостта
(на изображението)
перепадный хидр. прагов; постепенно снижа¬
ващ сс чрез прагове
перепайка ж презапояване, прсспояване, споя¬
ване повторно
перепарка ж прсзапарванс, повторно запарван-
перепечатка ж прспсчатван-
поропечатывать прспсчатвам, печатам отново
перепиливать прерязвам с трион
переплавка ж претопяване
переплавленный пр-топ-н
перепла вливание с вж. переплавка
переплавлять претопявам
переплёт м 1. полигр. подвързия 2. стр.
рамка (на прозорец), черчеве; прозоречни
рамки; ч-рчевста (без касата)
внутренний вътрешни рамкн	[крила]
(напр. на прозорец)
глухой сляпа рамка
металлический метални рамки
наружный външни рамкн [крила] (напр.
на прозорец)
оконный прозоречни рамки [крила]
створный крилна рамка, рамка с крила
переплетать 1. полигр. подвързвам 2. препли¬
там, кръстосвам
переплетение с 1. текст, плетка, сплитка
2. преплитане, кръстосване
ажурноо ажурена плетка [сплитка]
—	«валик» текст, плетка рипс, рипсена
плетка
гладко- гладка [еднолична] плетка
двухлицевое двулицсва плетка
двухуточноО текст, двойновътъчна сплит¬
ка [плетка]
диагональное диагонална сплитка [плет¬
ка] кспър
жаккардовое жакардова сплитка
~, интерлбчиое интсрлокова плетка, двойно
жарсе
клеточное панамска сплитка [плетка]
комбинированное комбинирана сплитка
креповое сплитка креп
ластичное двулицева сплитка
лучевое лъчева сплитка
—	«микромёш» неразплитаща се плетка «мн-
кромсш»
—	панама сплитка [плетка] панама
перевйвочное сплитка гацс
плюшевое плюшена плетка [сплитка]
~, полотняное сплитка лито
~, производное производна сплитка
~, рельОфное релефна плетка
рОпсовое рнпсова сплитка [плетка]

ПЕР
586
~, сатИновое атлазена [сатенова] сплитка
~, сложное сложна плетка [сплитка]
триковое трикотажна плетка [сплитка]
фактурное фигурна релефна [сплитка]
фасонное фигурна сплитка
~, шРшечное сплитка пепит
переплетённый преплетен; кръстосан
переплётная ж книговезнииа, подвързачница
переплётный книговезки, книговезен
переплётчик м книговезен, подвързван
переподготовка ж преподготовка, повишаване
на квалификацията
переполнение с препълваме
переполнять препълвам
перепонка ж ципа, мембрана; диафрагма
перепончатый ципест
переправа ж 1. преминаване; превозване
(през река и пр.) 2. място за преминаване
[прехвърляне] на другия бряг
перепревРние с угниване, загниване; мухляс-
ване; спарване
переприём м тлг. ретранслационно приемане
переприёмник м тлг. ретранслационен прием¬
ник
перепуск м Е мет. преливане на метал (напр.
от един агрегат в Друг) 2. мет. удължа¬
ване, наддаване на електродите (напр. при
Дъгови или Дъговосъпротивителни пещи)
3.	пропускане 4. преливане, пресипване
перепускРть преливам, пресипвам, отливам
перепутье с еж. перекрёсток
перерабатывать преработвам
переработка ж 1. преработване; преработка
2. икон. надработка, свръхнормена работа
перерасход м преразход
перерасходовать преразходвам
перерезание с прерязвапе
перерезРть прерязвам
перерубка ж Е срязване, прорязване 2. от¬
сичане, пресичане
перерыв м 1. прекъсване; пауза, интервал
2. разкъсване, скъсване, разрив
пересадка ж 1. прехвърляне (на пътници от
еДно превозно средство в Друго) 2. преме¬
стване 3. с.ст. пресаждане, транспланти-
ране; трансплантация
пересаживать с.ст. пресаждам, трапспланти-
рам
пересекать Е пресичам, прерязвам 2. кръстос¬
вам 3. преграждам
пересечение с Е мат. пресичане, пресечка
(напр. на линии) 2. стр. пресичане, пре¬
сечка (на път)
~, дорожное пресичане на път
пересечённый пресечен
псреслёжина ж текст. отслабено място (напр.
на прежДа)
Пересов м напречна греда (на парник)
пересол с пресоляване
пересортировка ж пресортиране, повторно
сортиране [класиране, пресяване]
переставлять премествам, размествам; пре¬
движвам; пренареждам
переставной подвижен, който може да се дви¬
жи ; нестационарен
перестРивать Е престоявам (повече, отколкото
трябва) 2. развалям се (от престояване)
[от презряване]
перестановка ж 1. мат. пермутация 2. пре¬
местване, разместване; пренагласяне
перестой м Е престой, престояване (напр. на
влак) 2. презряване, разваляне от престоя¬
ване
перестраивать Е радио пренастройвам, пре-
нагласявам 2. престроявам 3. преустрой¬
вам, реорганизирам
перестройка ж Е радио пренастройвано 2.
стр. престрояване 3. преустрояване; реор¬
ганизация; реконструиране
пересушивание с пресушаване
пересушивать пресушавам
пересушка ж вж. пересушивание
пересчёт м преизчисляване
пересыпь ж сипей
пересыхание с пресъхване (напр. на река)
пересыщением пресищане, пренасишане (напр.
на разтвор)
пересыщеннссть ж прсситепост, пренасите-
нсст
п ересыщенный преситен, пренаситен (напр.
разтсор )
переталкивать тласкам, тикам
перетапливание с претопляне (напр. масла),
прегояване
перетачивать Е точа повторно, пренаточвам
(инструмент) 2. точа повече, отколкото е
необходимо, преточвам (инструмент) 3.
струговам повторно [отново]
переточка ж Е повторно точене, препаточване
(на инструмент)	2. пренаточване над
необходимата мярка, преточване (на ин¬
струмент) 3. престъргвапе (на струг)
втори лът, повторно струговане
перетягивать Е пренатягам, престягам 2.
изопвам отново 3. изтеглям на друга страна
4.	наесжвамм напр.. леясеаа форма)
перетяжка ж Е преопъване,	преобтягане,
престягане 2. презатягане (напр. гайка)
3.	текст. изтеглена [дефектна] нишка
—	бандажа жп. пренатегляне на бандаж-
(на колело)
—	подшИпника престягане на лагер
переулок м пресечка (на улица). напречна
улица
переустройство с преустройство; преустроя
ване; реконструиране
переучёт м Е пререгистриране, повторна
проверка 2. икон. реексконтиране (на
полица)
переучитывать Е пререгистрирам, проверя¬
вам (правя пререгистриране)	2. икон.
реексконтирам (полица)
переформировка м жп. прекомпозиране (на
железопътен състав)
перефотогррфйроврние с префотографиране
преекспониране

587
перехват м 1. задържане, хващане, улавяне
2. текст., прищипоно, изтънено място (напр,
на влакно) 3. ел, захващане (напр, елек¬
трони) 4. изтънено място (шийка] утъпя-
воне
радиолокационный радиолокационно за¬
сичане, ррдиезасuчане, радарно засичане
самолётов, радиолокационный родиолока-
цйенпо засичане [прехващане] но само¬
лета
перехватчик м ав, прехващан (самолет-из-
т рсбител )
перех Еатыеать радио подслушвам (напр,
чуждо предаване)
переход м 1. преход (част от операция], ма¬
нипулация 2, преход, намалител, редуктор
(за съеДиняване на тръби) 3. преход; - пре¬
минаване, пресичане но улица, пресечка
4.	хиДр- редуктор Si. текст- преход- пасаж
~, атомный атомно преминаване
~, безусловный изч, безусловен преход
волноводный раДио вълноводов преход
вращательный радио въртящ се преход
—■, диффузионный дuфузйопно преминаване
мсждуврнбнныH междувагонен преход (на
пътнически вагони)
мостовой мост; мостов преход
~, передСльный граничен преход
условный изч, условен преход
■—■, элсктронно-дырочный елн, електронно-
дупчест преход, н-р-преход
переходник м преходно звено (или) елемент,
преходно устройство
переходный преходен
перечисление с икон, прехвърляне на друга
сметка	.
рсчислять 1. икон, прехвърлям но друга
несметка 2, изброявам
перешеек м геол, провлок
перешивка ж I. жп. сменяване широчината но
железопътни колооси 2, пвсковаврнс
перешлифовка ж прешлифоване, повторно
шлифоване
перештампбвка ж прещомповоне, повторно
щамповане
перигСй м астр, перигей
перигСлий м астр, перихелий
перидот м минер, перидот
периизомёр м хим. периизомер
периклаз м минер, периклаз
периклинальный геол, перикл и нал
перила мн перила; парапети
периметр м мат. периметър, обиколка
периметрический мат. периметрич^
период м период (междина от време)
восстановительный мет, редукционен пе¬
риод
—	выравнивания радио период но изравня¬
ване
—■, гарантийный гаранционен срок [период]
~, геологический геоложки период [ерр]
~, девонский геол, девонски период
дождлйтый дъждовен [дъжделив] период
—	замирания раДио период но затихване
	ПЕР
засушливый сух период, период без ва¬
лежи
—	затухания мех. период но затихване
каменноугольный геол, каменовъглен пе¬
риод
кембрийский геол, кембрийски период
—	колебания период но трептене
~, латентный скрит [латентен] период (напр.
при болеет)
ледниковый ледников период
~, меловой геол, креден период
менеполивнбй олабополивсп период, пе¬
риод [време] но слабо поливане (напр. на
посеви)
межремонтный междуремопрсн период
неогеновый геол, неогенов период
обкаточный авт. вазвоборварслеп период,
период за разработване (на двигател)
онислйтсльный окислителен период
ордовйкский геол, ордовишки период
~, палеогеновый геол, палеогенов период
—	переменного тока ел. период но променлив
ток
—	покоя период но покой (противоположно
на движение)
—	послстретйчный геол, оледрретичеп период
—	полураспада физ. полуживот (на радиоак¬
тивен изотоп )
пусковой пусков срок [период]
рабочий работен период
—	радиоактивного распада период но радио¬
активно разпадане
~, разгонный период но засилване [ускоря¬
ване]; бърз ход, форсиране (на двигател)
~. силурййский геол, силурски период
трстйчный геол, третинен период
триасовый геол, триасов период
четвсртйчный геол, кварсвпсвсн период
/хх шлакообразования период но шлокооб-
розувопе
юрский геол, юре к и период
периодика ж периодика, периодични (пе¬
чатни) -издания
периодический периодичен
периодичность ж периодичност
периптер м арх, периптер (античен храм,
обкръжен с колонада)
псриптеральный арх. колонален
перископ м перископ
перископический перuскепйчеn
перйстасис м вж, перйптер
псристйль м арх. перистил, правоъгълен двор
[площад], обграден с покрита колонада
перистый перест, перовиден
перитектика ж мет. перитектика
перитектический мет. перитектичеп
периферия ж периферия
пёрка ж 1. пересто свредло; циганска бургия
2. лист но ренде
винтовая винтообразно свредло
спиральная вж. перка, винтовая
~, центровая центрово свредло
~, червячная червячно свредло

ПЕР
588
перкаль м текст.. 1. перкал, калика (басмяна
тъкан) 2. памучна тъкан (за технически
цели )
перколяция ж хим, перколяция
перл м полигр, перл (печатарски шрифт)
перламутровый седсфсн, псреанутси
перлинь м перлин (корабно въже с Диаметър
4—6 Дюйма )
перлит м минер, перлит
зернистый зърнсст перлит
перлитовый псрентси
перлон м перлон (полиамидно текстилно
влакно)
пермаллой м мет. пермалон (магнитна мека
сплав с 36—82% N1)
пермалон м пермалон (американско синтетич¬
но влакно от съполимерите на винилиДен-
хлориДа)
перманганат м перманганат, сол на перманга-
пената киселина
—	натрия натрнсв перманганат
перманентный псрман-нт-н, н-пр-къснат, по¬
стоянен
пермеабилитёт м псрмеабилитст, пропускли¬
во^ [проницаемост]
пермоометр м ел. пермсом-тър
пермендур м псрмандур (желязо-кобалтова
магнитна сплав)
пермендюр м вж. пермендур
перменбрм м п-рм-норм (сплав с особено ви¬
соки магнитни свойства)
пермеометр м ел. пермебметър
перминвар м перминвар (сплав от никел,
желязо и кобалт)
пермский геол, псрмскн
пермутйрование с псрмутиране, смекчаване на
вода ■ с п-рмутит
пермутйт м п-рмутит ( за пречистване на воДа)
пермь м геол, перм 1. п-рнод 2. система
перо с 1. п-ро (за писане) 2, п-ро, езнк (напр.
за заключване) 3. р-жсщо п-ро, перо (межДу
Два съсеДни стружкоотводни канала на
инструмента — метчик, плашка, свреДел)
руля кърмилна площ
—	сверла перо [рсжеща част] на свредло
—	стрелки жп. език на стрелка
—	рессоры рссорсн лист
—	чертёжное ч-ртож-н писец, п-ро за чертане
перовскит м минер, перовскит
перпендикуляр м перпендикуляр
перпендикулярность ж перпендикулярност
перпендикулярный перпендикулярен
перренат м хим. псррснат, сол на перрсниевата
киселина
перрон м п-рон (на жп, гара)
~, крытый покрит перон
персёрбция ж хим. персор^ня
перспектива 1. перспектива (чертане в пер¬
спектива) 2. перспектива (изгледи за в
бъдеще )
~, аксонометрическая аксбиом-трuчна пер¬
спектива
персульфат м хим. персулфат, сол на персяр-
ната киселина
пертит м мин, пертит
пертурбация ж астр, пертурбация
перфокарта ж перфокарта
кодовая кодова перфокарта
~, колонная колонна перфокарта
~, контрольная контролна перфокарта
, программная програмна перфокарта
табулярная табуларна перфокарта
перфолента ж перфолента
перфоратор м 1. мин. пробивен чук, перфо¬
ратор 2. перфоратор, механизъм [ур-д]
за перфориране [пробиване]
~, алфавитный азбучен перфоратор
~, вращательный мин. пробивен чук с вър¬
теливо деНствис
~, вычислительный изчислителен перфоратор
колонковый мин. колонков пробивен чук
~, молотковый вж. перфоратор, пневмати¬
ческий
~, пневматический пневматичен пробивен чук
~, поршневой бутален пробив-н чук
~, ручной ръч-н пробивен чук
~, телескопический телсскопсн пробивен чук
— Уйтстона тлг. перфоратор на Уитстон
электрический електрически пробивен чук
перфорация ж перфорация, пробиване, про-
дупчван-
перфорированный перфориран, продупчен
перфорировать перфорирам, пробивам, про-
дупчвам
перхлорат м*хим. перхлорат, сол на псрхлор-
ната киселина
перхлорвинил м хим. перхлорвинил
перхромат м хим. псрхромат, сол на псрхром-
ната киселина
порчатка, изолирующая ж ел. изолационна
[диелектрична] ръкавица
перчаточник м шкафче на арматурата за малкн
в-щи
песОц м 1. полярна лисица 2. кожа от полярна
лисица
пескодувка ж п-съкодувна машина [инста¬
лация]
песколовка ж пссъкоуловител, утаител
пескомёт м песъкометна машина, пескомет
качающийся люлееща се песъкомстна
машина, люлеещ се пескомет
консольный конзолна пссъкометна ма¬
шина, конзолен песком-т
~, подвесной висяща пссъкометна машина,
висящ песком-т
~, стационарный стационарна [неподвижна}
п-съком-тна машина [псском-т)
центробежный центробежна пссъкометна.
машина [пескомет]
пескомойка ж промнвачка за пясък
~, драговая дражна промивачка за пясък
шнОковая червячна [винтова] промнвачка
за пясък
пескоотделйтель м пеcъкбраздсеитсл, сепа¬
ратор на пясък
пескоподача ж песъкоподаване, подаване на
пясък
пескоструйка ж 1. песъкоструйна машина,
псскоструйка 2. обработване чрез п-съко-
струйване

589
ПЕЧ
пескосушйлка ж сушилка за пясък
пескоуловитель м еж. песколовка
пескочерпРлка ж песъкочерпалка, машина за
загребване на пясък
песок м 1. пясък 2. леяр, пясък, формовъчен
материал
безглйнистый пясък, несъдържащ глина;
постен пясък
глинистый глинест пясък, пясъки съдър¬
жащ глина; мазен пясък
грубозернистый грубо [едро] зърнест пя¬
сък, едър пясък
—. жйрный формовочный леяр. мазен [бо-
патеглинест] формовъчен пясък
зыбучий подвижен пясък
~, известняковый варовит пясък
карьерный кариерен пясък, пясък от
кариера
кварцевый кварцов пясък
керамзитовый керамзитов пясък
кремнёвый силициев пясък
, крупозернистый еж. песок, грубозерни¬
стый
литейный еж. песок, формовочный
илистый тинест пясък
мелкий ситен [дребен] пясък
мелкозернйстый дребно [ситно] зърнестпя-
сък, ситен пясък
•—, новый формовочный леяр. нов формовъ¬
чен пясък; нова [свежа] формовъчна смес
отборный пресят пясък
пемзовый пемзов пясък
—, полево шпатный фелдшпатов пясък
—■, полужирный полумазен пясък
природный природен естествен пясък
разделительный формовочный леяр. раз¬
делителен формовъчен пясък; разделителна
формовъчна смес
речной речен пясък
свежий формовочный еж. песок, новый
формовочный
среднезернйстый среднозърнест пясък
стекольный стъкларски пясък, пясък за
производство на стъкло
—■, тонкозернистый финозърпест [фин] пясък
— тощий формовочный леяр, постен формо¬
въчен пясък; постна формовъчна смес
формовочный леяр, формовъчен пясък;
формовъчна смес
шлаковый шлаков пясък, пясък от шлака
пес^чиный мн пясъчни включвания (напр.
в отливки от метал)
песочница ж жп. пясъчница, пясъчник (уст¬
ройство за разпръскване на пясък)
песочный пясъчен
пестроткань ж пъстротъкана материя [кари¬
рана]
пестроткачество с тъкачество на пъстри [ка¬
рирани] материи
песчаник м геол. пясъчник
песчанистый песъковиден (с примес на пясък)
песчаный пясъчен, песъчлив
песчИнкР ж песъчинка
петарда ж петарда (сигнален взривен снаряД)
петикот м жп. обратен конус (на парен ло¬
комотив )
петйт м полигр. петит (особен вид шрифт)
петлевйдный клупов, примков, бримкообра-
зен
петледержРтель м машина [устройство] за
изработване на бримки [за запримчване]
петление с запримчване, образуване на бримка
петлеобразование с бримкообразуване
петлица ж илик; бутониера
петля ж 1. панта (на врата, прозорец) 2.
клуп, ухо, бримка, петлица 3. жп. осморка
(на жп. линия)
~, ворсовая флорна бримка
—	«восьмёркой» 1. осмообраз на бримка 2. жп.
осморка (на жп. линия)
—	гистерезиса ел. хистерезисен цикъл; крива
на хистерезиса
дверная панта за врата
запррвочнря начална [заплитаща] брим¬
ка
~, мёртвая ав. лупинг
—	Нестерова еж. петля, мёртвая
распущенная изпусната [изтървана] брим¬
ка
~, сброшенная изхвърлена бримка
~, спущенная паднала бримка
~, сцепнРя авто съединителна кука (на
ремарке)
петляние с 1. криволичене (на пътя) 2.
текст. гърчен^на нишка
петрйфикРция ж геол. петрификация
петрогенезис м геол. петрогенеза (наука за
възникване на скалите)
петрогррфия ж петрография
петролеум м нефт, петрол
петрология ж петрология (наука за скалите)
петцйт м минер, петуцит
печРтание с печатане (напр. на книги)
—	на альбумине пигментно печатане
~, основное основно [алкално] печатане
—	тканей щампиране [печатане] на тъкани
узорное текст. фигурно [пъстро] печа¬
тане [щампиране] (напр. на тъкани)
щелочное еж. печРтрние, основное
печатанный 1, печатан 2. текст, щампиран
( плат )
печатать 1. печатам (напр. текст); отпечат¬
вам 2. пиша на пишеща машина 3. текст.
щампирам (тъкани)
печатник м печатар
печатный печатен, печатарски
печать ж 1. печатане; начин за печатане 2.
печатни произведения, печат (лжлДнлвлн.
периоДичен, художествен и т. н.) 3. печат,
преса 4. печат, клеймо, щемпел 5. инстру¬
мент за определяне положението на ин¬
струмент в сондажен отвор
рэрогрРфнря текст, аерографно печатане
[щампиране]
бесконтРктная безконтактен печат, без¬
контактно печатане
~, бесчехлбвая печатане без подложка '|пой-
фер]
блинтовРя блинтов печат, блинт

ПЕЧ
590
~, высокая висок печат
~, вытравная етцов печат
глубокая дълбок печат
грунтовая фонов печат, печат но фон
иллюстратйвная илюстропионен печат
кон^Свная кон^евен печат
контактная контактен печат
~, ксилографическая ксилографичеп печат
контрастная контрастен печат
~, литографская литографски печат, лито-
печот
~, металлографская метологрофски печат
~, накладная покривно печатане, щампиврпе
офсСтная офсетов печат
периодическая периодичен печат (напр,
списания)
плоская плосък печат
рельефная релефен печат
ротационная ротационен печат, вотонсчот
фотографическая фотогрофическо отпе¬
чатване
~, цветная цветен печат
печестроёние с нещостроене, производство но
пещи
пСчка ж печка
печнйк м пещор (който изработва пещи и
който обслужва пещи)
печной печков, от [за, но] печка
печорский печорски
печь пека, опичам
печь ж 1. пещ 2. печка, фурна 3. мин. наклонен
комин, отвор (напр. в галерия)
~, агломерационная агломерационно пещ
~, барабанная барабанно пещ
— без сердечника, индукционная вж. печь,
бесссрдёчеинован, индукционная
бесканальная безканолна пещ
~, бесмуфсльная безмуфелно [безмуфлова]
пещ
~, бссссрдёчеukотая, индукционная индук¬
ционно пещ без желязна сърцевина
большегрузная голнмотенажпа пещ, пещ
с голямо вместимост
~, вакуумная вакуумно пещ
ванная вонно пещ, пещ с вана
ватсржакётная пещ с водно охлаждане
(охлажДане с воден мантел)
вертикальная вертикална пещ
вольфрамовая волфрамово пещ (с вол¬
фрамов нагревателен елемент)
восстановйтельная пещ с възстановителна
[редукционно] - атмосфера
вращающаяся • въртяща се [ротационно]
пещ
вулканизационная вулканизационна ка¬
мера, пещ за вулканизиране
высокочастотная, индукционная високоче¬
стотно индукционно пещ
—, высокошахтная високошохтно пещ
газовая газово пещ (пещ, която работи с
газово топливо)
газовоздушная гозо-въздушно пещ
газогенераторная газгенераторно камера
[пещ]
горшковая тиглова псщ
двухзбнная вж. печь, двухкамерная
~, двухкамерная двукамерно пещ
двухkаеальнан двукрилно пещ (напр.
индукционна пещ)
двухмуфсльная двумуфелно пещ, пещ с
два муфела
дистилляционная дестилационно камера
—	для обжига йзвести пещ зо печене но вар
доменная високо пещ, [доменна пещ]
дуговая (електро) дъгово пещ
—, жаротрубная пламъчнетвъбпа пещ
/•-, задутая запалена (пусната в работа)
пещ
~, закалочная пещ зо закаляване
~, индукционная индукционно пещ
калйльная отгрявно пещ, пещ за термо-
обработване
камерная камерна пещ
канальная 1. канална печка (отоплител¬
на) 2. канална пещ
карбонизационная карбонизационна пещ,
пещ за карбонизиране [новънлсреднвопс]
карусёльная каруселна пещ
~, каскадная каскадна пещ,
~, качающаяся люлеещо се [въртяща се,
накланящо се] пещ
~, качающаяся, мартеновская люлеещо се
[накланяща се, въртящо се] мартенова пещ
кupаичeoбжuгательная пещ за изпичане но
тухли; тухларна пещ
~, кйслая кисело пещ, пещ с кисела обли¬
цовка
коксовальная вж. печь, коксовая
~, коксовая коксова нещ, пещ за (производ¬
ство на) кокс, Пещ зо коксуване
-х, колодезная кладенчово пещ, нагревателен
кладенец [нагревателно яма]
~, колокольная камбопевидно пещ, пещ с
комбопообвозеп похлупак, пещ тип «кам¬
бана»
~, колпаковая пещ с похлупак
колчеданная пиритна [пържилно] пещ
кольцевая рингова пещ
конвёйерная конвейерна пещ
-х, конвекционная конвенционна пещ
~, контактная контактна пещ
—	, кузнёчная ковашко пещ
лабораторная лабораторно пещ
ленточная лентово пещ
~, литёйная леярно пещ
-*х, люлечная л юл кова пещ
~, мазутная мазутна пещ, пещ с мазутно
топливо
~, мартёновская мартеново пещ
медеплавильная •пещ зо топене но мед,
медотопилно [медодобивна] пещ
~, металлургическая металургично пещ
методйческая методична [нагревателно]
пещ (във валцовото производство)
-X. механизированная механизирано пещ
многокамерная многокомерна пещ, пещ
с няколко камери
многоканальная многоканална пещ (ин¬
дукционна), лещ с няколко канала

591
ПЕЧ
—, многооборбтная канальная многоо-орот-
на канална пещ
многоподовая многополова пещ, пещ с ня¬
колко пода
многотйгельная многотигелна пещ, пещ
е няколко тигела
многоэтажная многоетажна пещ, пещ с
няколко етажа
муфельная муфелна пещ
нагревательная нагревателна пещ
наклоняющаяся накланяща се пещ
напольная контор за изпичане на тухли
~, неподвижная неподвижна [стационарна]
пещ
непрерывная пещ с непрекъснато действие
— непрерывного действия еж. печь, непре¬
рывная
низкочастотная нискочестотна пещ
низкошРхтнря нискошахтна [нискошах-
това] пещ
обжарочная еж. печь, обжигательная
~, обжигательная 1. пещ за изпичане 2. мет.
пържилна пещ
обжиговая еж. печь, обжигРтельнря
~, ббжигово-плрвйльнря пържилно-топилна
пещ
однооборбтнря, канальная канална едно-
оборотна пещ (с един поемащ и един или.
няколко изпускащи канала)
~, однотйгельная еднотигелиа пещ, пещ с
един тигол
одноярусная едноетажна пещ
окислительная окислителна пещ
опрокидывающаяся обръщаща се [обръ-
щаема] пещ
отжигательная отгрявна пещ, пещ за от-
гряване
отопительная отоплителна печка
отпускная пещ за отвръщане
~, отражательная отражателна пещ
паяльная пещ за спояване
периодяческая периодична пещ, пещ с
периодично действие
~ периодического действия еж. печь, пе-
риодйческая
плавИльная топилна пещ
■—, плРменная пламъчна пещ
~, поворотная въртяща се пещ
подовая подова пещ
подгревательная пагрявна пещ, пещ за
нагряване
~, полукбксовря пещ за полу коксуване
~, полумуфельная полумуфелна пещ
промышленная промишлена пещ
~, проходная проходна пещ
~, пудлинговая пудлингова пещ
раздаточная разливна пещ, разпределяща
пещ; пещ-миксер; междинна пещ
револьверная револвер на пещ
регенеративная регенеративна пещ [ка¬
мера], пещ за регенериране
рекуперативная рекуперативна пещ, пещ
с рекуператор
ретортная ретортна пещ
роликовая ролкова пещ
~, рудообжигательная рудопържилна пещ,
пещ за пържене на руда
~, русская руска печка (отоплителна)
саморазгружающаяся самоизпразваща се
пещ
сварочная заваръчна пещ, пещ за заваря¬
ване
—	с внешним обогревом пещ [печка] с външно
загряване
—	с внутренним обогревом пещ [печка] с
вътрешно загряване
—	с восходящим плРменем пещ с възходящ
пламък
—	с вращающимся подом пещ с въртящ се
под
—	с выдвижным подом пещ с подвижен под
—	с • выносной топкой пещ с изнесено огнище
—	с выталкивателем, противоточная противо-
токова [противопотокова] пещ с (из-’)тлас-
качи
—	с горячим дутьём пещ (работеща) с горещ
въздух
~, серная сярна пещ
сердёчниковря индукционная вж. печь с
железным сердечником, индукционная
—	с естественной тягой [дутьём] пещ с
естествена тяга
~ с железным сердечником, индукционная
индукционна пещ с желязна сърцевина
Сйменс-Мартёновская Сименс-Мартенова
лещ
—	с искусственной тягой (дутьём) пещ с из¬
куствена тяга
—	с конвейерным подом пещ с конвейерен под
—	с наклонным подом пещ с наклонен под
—	с непрерывной загрузкой пещ с непрекъс¬
нато пълнене (зареждане]
—• с обогреваемым подом пещ с нагряван под
—	сопротивления (електро) съпротивителна
пещ
спасательная мин. спасителен комин [от¬
вор] (напр. е галерия)
—	спекания пещ за спичане (напр. при пра¬
ховата металургия)
—	с поднимающимся подом пещ с повдигащ
се под
—	сталеплавильная пещ за топене на стомана
стоманодобивна пещ
стационарная стационарна (неподвижна]
пещ
стекловаренная стъкларска пещ, пещ за
стъкло
стеклоплавйльная еж. печь, стекловарен¬
ная
сушИльная сушилна пещ, пещ за сушене
—	с шагающим подом пещ с крачещ под
~, термйческая пещ за термообработка, тер¬
мична пещ
тйгельнря тигелна [тиглова] пещ
~, томйльнря пещ за графитизиращо отгря-
ване
~, трёхзонная еж. печь, трёхкамерная
трёхкамерная трикамерна [тризонна] пещ,
пещ с три камери [зони]

ПЕШ
592
~, трубосварочная пещ за заваряване на
тръбн
трубчатая тръбна п-щ	.
трубчатая муфельная тръбна муфслна
п-щ
~, туннельная тунелна пещ
углевыжигательная п-щ, работеща с въг-
лища
~, угольная въглищна п-щ [печка], пещ
(печка] за въглища
хлебопекарная п-щ (фурна] (за печене на
хляб)
цементационная п-щ за ием-итаиия
цементообжигательная цимситоизпичаща
п-щ, п-щ за изпичане на цим-нт
~, цилиндрическая цилиндрична п-щ
чугуноплавйльная пещ за топ-н- на чугун,
п-щ за добиване на чугун
шахтная шахтна [шахтова] пещ
~, электрическая електрическа п-щ, електро-
пещ
элоктродоменная електрическа висока пещ,
^с^родом-нна пещ, нискошахтова електро-
пещ, руднотсрмична елсктропсщ
электродуговая вж. печь, дуговая
электролитическая електролитна п-щ [ка¬
мера]
эмалировбчная п-щ за смайлиран-
пешеходный п-ш-ход-н
лОшник м лом, лост
пештак м бкблоnортална ниша
пивной бирен, за [от] бира
пйво с бира, пиво
~, бархатное бира с много приятен вкус
карамельное карамслизирана бира
~, лагерное отлежала (прн складиране) бира
свОтлое свстла бира
пивовар м пивовар, който произвежда бира
пивоварОние с пивоварство, добиван- [пра¬
вен-! на бира
пивоваренный пивоварски, добиващ [правещ]
бира
пигмОнт м пигмент
пижонйт м минер, пижонит
пик м 1. връх, островърха планинска форма
2. връх, върхов момент, връхна точка 3.
кораб, краен отсек в корпуса на кораба
(носови — форпик, кърмови — ахтерпик)
—	-вольтмОр върхов волтметър
—	-трансформатор ел. импулсен трансфор¬
матор
пика ж с-кач, шило на пневматичен бстоно-
трошач (на Добивен чук)
пикап м 1. внд камионетка (лекотоварен
автомобил) 2. с.ст. класобсрачка, пикап
пикО с 1. текст, пике 2. ав. пикиране (със
самолет), гмурканс
пикел еванио с пнклуванс, пиклиране (обра¬
ботване на ксжи с разредена сярна киселина
и с сл)
пикел евать кож. пиклирам
пикел ь м кожухарски разтвор от разредена
сяр на киселина н сол, пикел
пикОт м геоД. пикет
пикетаж м мин. пикетаж (заклинване на
тюбингов крепеж, за Да не пропуска воДа)
пикирование с вж. пике 2.
пикировать ав. пикирам, гмуркам се (със са¬
молет )
пикировать с.ст. пресаждам [разсаждам] раз¬
сад, пикирам
пикировка ж с.ст. пресаждане разсаждане
на разсад
лйккер м с.ст. 1. слабоподавач 2. машина за
откъсване кочаните на царевица; пнкер
пикнометр м пикнометър (уред за измерване
относителното тегло)
пикностйль м арх. пнкиостие (близко разпо¬
ложени една До Друга колони)
пико. . . пикб, микро-микро, 1 X 10_12(np^
ставка) (напр. [пикофараД = 10_12 фарада)
пиковый върхов (напр. товар, режим)
пикофарада ж ел. пикофарад, р (= 10_Х2 фа¬
рада)
пикрат м пикрат, сол на пикриновата кисе¬
лина (трнинтроф-ибл)
пикрил м пикрил, тринитрофенолат
пикриновый пикринов
пикрйт м пикрит
пикфактор м върхов [импулсен] фактор [кое¬
фициент]
пила ж 1, трион, бичкия; режеща лента 2.
режсщ лист (на трион), ножовка, лента на
банциг 3. резачка, отрезна резачна машина
(за метал) 4. циркуляр
абразивная дйсковая 1. абразивен шмир¬
гел (Дисков)	2. абразивен циркулярен
трион
ажурная 1. резбарско трионче 2. лък на
р-збарско трионче
балансирная махался циркуляр,[трион];
циркуляр-люлка
бугельная лъков трион
~, выкружная лучковая бичкия с кръговидна
рамка
— горячего рОзания, циркуляр за рязане
(на метали) в горещо състояние
~, двуручная поперОчная двуръчсн трион за
напречно рязане; жага
двуручная продольная двуръчсн трион за
надлъжно рязане
двусторонняя двустранен трион
~, двухдйсковая двудисков циркуляр [трион]
~, дйсковая дисков трион; циркуляр, диско¬
ва ножовка
зубчатая зъбен трион
камнерезная кам-нор-зсн трион
канатная въжен трион
качающаяся циркуляр-люлка; люлков
циркуляр
конйческая трнон [циркуляр] с ■ коинчсн
диск
~, круглая 1. циркуляр, дисков трион,
циркулярен трион 2. циркуляр (машина за
работа с Дисков трион)
круглая маятниковая махалсн циркуляр
лОнточная 1. лентов трион, банцигова
лента, ножовка 2. банциг (машина)
лобзиковая резбарско триончс

693
ПИР
лучковая бичкия, лъков трион с дървена
конструкция
~, маятниковая махалеп циркуляр, цирку¬
ляр-люлка
многодисковая мпогодйснот циркуляр
~, мотоцепная моторен трион [гатер]
ножовочная вж. пила 3.
обрезная обрсзвачка
пазовая шлицов трион [циркуляр]; трион
за правене на шлицове
пилорамкая вж. пила, рамная
плоская дисковая циркуляр с плосък
диск
—	по дСрсву трион за рязане на дърво
—	по металлу резачка за метал
поперечная жага
приводная трион [резачка] с машинна
задвижване
продольная трион за надлъжно биченс
прорезная вж. пила, лобзиковая
рамная гатер, патерен трион
ручная ръчен трион, ръчна ножовка
рычажная лостов трион, лостова резачка
слесарная ръчна [шлосерска] ножовка
—	со вставном зубом трион с прикрепени
зъби, сегментов трион
—	с плющеным зубем трион със сплеснати
зъби
—	с разводным зубом трион с чапраз
столярная дърводелски трион
торцовочная трион за напречно [челно]
рязане, махален трион
труборёзная тръбоотрсзна машина, ръ-
борезачка
угольная въглищен трион (за добиване
на въглища)
холодная студена резачка, машина за
студено рязане
цепная верижен трион
цилиндрическая цилиндричен трион
циркульная циркуляр
шипорезная зъбсн [зъбонарсзсн] трион
шлицевая трион за (направа на) шлицове
электрическая електротрион, електриче¬
ски трион [ножовка]
пиление е рязане (е трион, ножовка); бичсне
пилёный 1. бичен, избичен, рязан с трион
2, на бучки (за захар)
пилирование с пилиране (на сапун)
пилйть рсжа с трион [ножовка], бича
пилка ж 1. рязане с трион 2. триончс, малък
трион
пйллерс м кораб, пилерс, стойка, подпорна
греда
пйллинг м текст, пилинг (образуване на
пъпки върху плата при носене)
пилобарабан м режсщ [трйонсн] барабан
пиловочник м труп (Дърво) за бичсне
пиломатериал м бичен [разбичен] дървен
материал
~, вагонный бичен дървен материал за вагони
—нссбрсзнбй нссбрязан бичен дървен ма¬
териал
~, обрезной сбрязап бичен дървен материла
38 Руско-български политехнически речник
строганый бичен рендосан дървен мате¬
риал
пилбн м пилон (поДпорна четвъртита ко¬
лона)
пилообразный трионообразсн, във форма на
трионови зъби
пилоправ-пилос тав м работник, точещ триони
пилорама ж гатсрен трион, гатер
пилот м ав. пилот (летец)
пилотаж м пилотиране; пилотаж, управля¬
ване на самолет
пилотйровать пилотирам, управлявам са¬
молет
пилот-сигнал м пилот-сигнал, управляващ
сигнал
пилотскважина ж направляващ сондажен от¬
вор
пильгерстан • м пилгершритовй валци (за
производство на безшевни тръби)
пильзенйт м минер, пилзенит
пильный трйонсн, на [за] трион
пйльчатый трионовидсн
пйльщик м бичкиджия, резач с трион
пилястра ж пиластьр, спънсц
пинакли мн арх. пинакли (островърхи пи¬
рамидки върху кули, стълбове)
пинакойд м минер, пинакоид, двустсн (кри¬
стал с чифт успоредни стени)
пиноль м пинола, патрон (на подвижно седло
на струг)
пинцет м пинцети [пинцет], щипци
линч-эффект м физ. ефект на Пйнч, реострик-
ция, ефект на свиване
пипетка ж пипстка, капкомер, гутатор
~, абсорбционная абсорбционна пипстка
~, газовая газова пипета
~, градуированная градуирана [награфена]
пипета
капельная гутатор, капкомер
капиллярная капилярна пипета
фильтровальная филтруваща [смукална]
пипета
пирамйда ж пирамида
~, правильная правилна пирамида
усс>ённая пресечена пирамида
пирамидальный пирамидален
пйраеограф м геофиз. пиранограф
пиранометр м пиромстър (уред за измерване
на високи температур»)
пиразйн м пиразин
пиразол м пиразол
пирамидон м пирамидон, амидофен (третичен
димвтилимиесантипирие )
пираргирит м минер, пираргирит
пирекс м пирскс (стъкло с голяма устойчивост
срещу химични, механични и топлинна
въздействия )
пиргелиометр м пирхелиомстър (уред за измер¬
ване количеството на лъчистата топлина,
изпущана от слънцето)
пиргебграф м геофиз. пирхсограф
пиргеометр м геофиз. пирхеометър
пиридин м пиридин
пирйт м пирит
пиритизация ж пиритизация
ПИР
594
пиритный пиритон
пироантимонат м пироантимонат (сол на
пироантимонената киселина)
пиробензол м пиробензол (смес от бензол,
негови хомолози и Други въглевоДороДи)
пироборат м пироборат, тетраборат (сол на
пироборната киселина)
пирог, коксовый м коксов спек, бучка кокс
(образувала се е коксова пещ)
пирогаллол м пирогалол, пирогалова кисе¬
лина
пирогснстйчсский пирогенетичсн
пирогенизация ж пирогенизация (термично
разложение), пиролиза
пирогенный пирогенен
пирография ж пирография
пирокатехин м пирокатехин, двуатомен фе¬
нол
пирокислота ж пирокисслина
пироксен м минер. пироксен
пироксилин м пироксилин
пиролиз м пиролиза (разлагане при висока
температура)
пиролюзит м пиролузит
пиренсталпурпйчсский пиренетaлургuчсн
пирометаллургия ж пирометалургия
пиренстаморфйзн м пиромстаморфизъм
пирометр м пирометър
визуальный визуален пирометър
дистанционный дистанционен пирометър
~ получения еж. пирометр, радиационный
оптический ‘ оптичен пирометър
~, радиационный радиационен пирометър,
пирометър за излъчване
~ сопротивления съпротивителен пирометър
~, термоэлектрйческий терноелснтричсски пи-
рометър
фотоэлектрический фотоeлснтричеснй пи-
рометър
цветовой цветен пирометър
пирометрйческий пирометричен
пирометрия ж пирометрия
оптйческая оптическа пирометрия
радиационная радиационна пирометрия
цветовая цветна пирометрия
пироморфит м минер. пироморфит
пирон м шип; тибла; дюбел
пиронафт м пиронафта, тежка газ за освет¬
ление
пироп м минер. пироп
пиропатрон м пиропатрон
пирописсйт м пирописит
пироскоп м пироскоп
пиростатика ж пиростатика
пиростибйт м минер. пиростибит
пиросульфат м пиросулфат (сол на пиросяр-
ната киселина)
пиросульфйт м пиросулфит (сол на пиросери-
стата киселина)
пиротехник м пиротехник
пиротехнйческий пиротехнически
пирофорность ж пирофорност
пирофорный пирофорен
пирофосфат м пирофосфат
пирохймия ж пирохимия, химия на взривните
вещества
пироэлектрйчество с пuреепсктричсстве
пирс м пристан, кей, пирс, мол
пи-связь ж пи-връзка
пистолет м пистолет (инструмент, оръжие)
~, бснзораздаточный бензинораздавателен
пистолет (на бензостанции)
~, газодуговбй пистолет за газодъгово за¬
варяване
~ -краскораспылитель бояджийски пистолет,
пистолет-пръскач
металлизаци-нный нcтaлйзациенен пи¬
столет, мстализатор
пескоструйный песъкоструен пистолет (за
почистване с пясъчна струя)
~ -распылитель м пистолет-пръскач
сварочный заваръчен пистолет
штукатурный бояджийски пистолет; пи¬
столет за (нанасяне на) мазилка
пистон м I. пистон, пръстенче за обличане на
дупки (напр. е картон, кожа и Др.) 2.
тръбен кух нит 3. воен, капсула (на патрон)
4.	бутало (в помпа)
питание с Е захранване (напр. с електро¬
енергия), токозахранващ 2. хранене, из¬
хранване	.
автономное собствено самостоятелно за¬
хранване
аккумуляторное токозахранващ от аку¬
мулатор, акумулаторно токозахранващ
~, анодное раДио анодно (токо) захранване
батарейное батерийно подхранване (с
ток), подхранване с батерия
бсстрансформатсрное бсзтрансферматерно
подхранване, подхранване без трансформа¬
тор
групповое групово захранване
~, дистанционное дистанционно захранване
индивидуальное индивидуално захранване
контактное контактно подхранване
лчг котла подхранване на котел
непосредственное непосредствено директ¬
но захранване
/ч/, о-щСствсннос обществено хранене, стол
(за хранене)
~ от сети ел. захранване от (електрическа)
мрсжа
гч., параллельное паралелно [успоредно] за¬
хранване
~ переменным током захранване с променлив
ток
псриоайческое периодично захранване
постоянным током захранване с прав ток
с псрсбоями захранване с прекъсване
г-z поплавком поплавксво захранване
топливное подхранване [захранване] с
топливо
троллСйнос текезахранване на тролеи
питатель м 1. захранващо устройство, захран¬
ващ механизъм, захранвай; текст. ксш-
кантар 2. леяр, лсяк (част от наливната
система е леярска форма)
автоматйческий автоматично захранващо
устройство, автоматичен захранван

995
ПЛА
барабанный барабанен подавач, захранващ
барабан
бункерный захранващ бункер, бункерно
захранващо устрсйство
весовой тегловен подавач, устройство за
тегловно захранване
вибрационный вибрационно захранващо
устройство
вилкообразный вилкообразен захранван
-н, винтовой винтов подавач, винтово чер-
вячяо захранващо устройство
встряхивающий вж. питатель, вибраци¬
онный
дисковый захранващ диск, дисков пода¬
вач
дозирующий дозиращ захранван [подавач]
елочный леяр, -лхообразсн лсяк (в леяр¬
ска форма)
-м., желобчатый захранващ ул-Н, улеHобTразен
подавач
звёздчатый звездообразно захранващо
устройство, захранваща звезда
карандашный леяр, тънък («като молив»)
леяк (в леярска форма)
кареточный подавач с колнчка, количков
захранван
качающийся люлково захранващо устрой¬
ство
кольцевой пръстснообраз-н захранван
лОнточный лентов подавач, захранваща
.лента
лопастной лопатков подавач, лопатъчсн
захранван
лотковый подаващ [захранващ! улсН
маятниковый махален [люлков] подавач
пластинчатый пластинчат псдавач
—, плунжерный плунжерсн [бутален] по¬
давач
т/, пневматический пневматично [въздушно]
захранващо устройство
по разъёму леяр, захранващ канал по делн-
тслната повърхнина (на фермата)
поршневой вж. питатель, плунжерный
рожковый рбгооTразеи рогов захранван
роликовый ролков подавач
сифонный 1. снфонно захранващо устрой¬
ство (за въглищен прах) 2. леяр, сифон-н
захранващ канал, канал за снфонно за¬
хранване (на отливката)
скиповой скипов захранван [дозатор]
скребковый стъргалков [лопатков] по¬
давач, всрижно-заграбващ [верижен] за¬
хранван
-смоситоль захраивач-снеситее
— спиральный вж. питатель, винтовой
тарОльчатый вж. питатель, дисковый
улитковый спирален [охлювия-н] захран¬
ван
цепной верижен подавач
червячный вж. питатель, винтовой
черпаковый кофнчков [кофов! подавач
шкивной вж. питатель, дисковый
шнековый вж. питатель, винтовой
питательность ж хранитслпост
питательный 1. хранuт-е-п 2. снабдит-л-н,
подаващ, захранващ
питать 1. храня, 2. подавам, захранвам,
снабдявам
питающий подаващ, захранващ, снабдяваш
питтингообразование с образуване на питинг,
нащърбяван- (напр. профила на зъб от
зъбно колело), образуване на трапчннкн
[крат-рчста] по работната повърхност на зъба
питч м питч (параметър на зъбно колело в
цолова измервателна система), цолов мо¬
дул (на зъбно колело)
~, диаметральный днамстрал-питч
окружной циркуляр-питч
питьевой питеен, който се пие
пища ж храна
пищевой хр»пнтее-и
пйщик м тлф. зумер, генератор на звукова
честота
плавание с плаване, плават-лсн рейс, път
~, дальнее далечно плаване, дълъг (плава¬
телен) рейс
~, каботажное Е крайбрежно плаване 2.
каботажно плаване, каботаж
прибрОжное вж. плаване, каботажное
плавать 1. плавам (за кораб) 2. плавам (за
човек, намиращ се на кораб); пътувам по
вода 3. плавам, плувам
плавбаза ж плаваща база
плавонь м флюс (за топене); топилка
плавильник м то пил-н котел
плавильный топилсн, за топене
плавильщик м мет. псщар, топилчик, който
работн на топилна пещ
плавильня ■ ж топилня, място [устройство]
за топсн-
плавить топя, стапям, стопявам, разтапям
плавиться топн се, стапя се, стопява с¬
плавка ж 1. топилсн (металургичен) процес
2.	цикъл на топилсн (металургичен) про¬
цес 3. добив, производство (при топене)
4. ■ стоп илка
бессемеровская Е б-семеров (топилен)
прсцсс 2. един цикъл от б-ссмсров проц-с
3.	една порция метал, получена прн -днн
цикъл
~, ваграночная топене [топилен проц-с] във
вагрянка; стопилка във вагрянка
— -еакуум вакумно топене, вакуумен топилсн
прсцес, топилсн прсцсс под вакуум
вакуумная вж. вакуум-плавка
~, восстановительная редукционно [възста¬
новително] топене
горновая огнищно топене
горячая горсщ топилен процес, горсщ ход
на процеса топене
~, доменная топене във висока пещ
дуговая. (електро) дъгово топене, топене
в (електро) дъгова пещ
индукционная индукционно топ-не, то¬
пене в индукционна пещ, стопилка от индук¬
ционна пещ
лнквaцнбнная еикваинопнб топснс
мартеновская мартенов топилен процсс,
топ-не в мартенова п-щ

ПЛА
596
~ но кислом поду кисел топилен процес,
топилен процес но кисел под
—	на основном поду основен топилен процес,
топилсн процес на основен под
—	на штсйн щей н-продее, топене щеНн
окислйтельная окислително топене
отражательная топилен процес [топене]
в отражателна пещ
переходная преходен цикъл, преходен
топилен процес; предварително топене
пирйтная пиритно топене, лирите топи-
лен процес
полупирйтная попупирйтпо топене, по-
луnивuрсн топилен процес
—	под давлением топене под налягане
—	продувкой топене чрез продухване, топи-
леп процес с продухване
разделительная разделителен процес, раз¬
делително топене
реакционная реакционно топене, реакцио¬
нен топилен процес
~, скоростная скоростен топилен процес,
скоростно топене
~, тигельная топене в тигел, тигелно топене
~, форсированная форсиран топилен процес,
скоростно топене
шахтная шахтно топене, шахтен [шахтов]
процес
злектропечная епектропсшсп топилен про¬
цес, топене в епскрвепеш
электронной бомбардировкой топене чрез
бомбардиране с електрони
плавкий 1. топим 2. с ниско температура но
топене 3. лесно топим
плавкость ж репимоор, орепнемеср
плавление с топене, разтапяне, стопяване
плавленный топен
плавник м плавник, рибено перка
плавниковый плавников
плавность ж плавност, равномерност, глад¬
кост
~ хода плавност [равномерност] на хода
плавный плавен, равномерен
плавучесть ж 1. nпавррелнеот (в теорията на
кораба) 2. мореходност (напр. «корабът е
в мореходпо състояние»)
остаточная остатъчна плаватслнест
отрицательная отрицателна плаватспност
положительная положителна ппаватепност
плагиоклаз м мин. плагиоклаз
плаз м кораб, плаз, чертален под (дъсчен под
в корабостроителница за ригчертивиее на
теоретичния'чертеж на кораба)
сборочный монтажен плаз (на който се
начерт^ат. в естествените им размери
всички части на кораба)
плазма ж ядр. плазма
анизотропная анизотропна плазма
высокотемпературная високотемпературна
плазма
газоразрядная газоразрядна плазма
изотермическая изотермична плазма
ионизированная йонизирана плазма
ионосферная йоносфсрпа плазма
~, магеитоактйтнан маннйтоантйтна плазма
многокомпонентная многокомпонентно
плазма
—, низкотемпературная нискотемпературва
плазма
~, горячая горещо плазма
двухкомпонентная двукомпонентна плазма
~, дуговая дъгова плазма
~, однономпонёнтная еднокемпенепрпр плаз -
мо
электронная електронна плазма
электронно-ионная елсктронно-йонна
плазма
плазмограф м ппозмегроф
плазмойд м плазмоид
плазмон м плазмон
плазмотрон м плазмотрон
плакирование с 1. планиране (слепване на
метални листове под налягане) 2. дърв.
ппррйране (лепене на фурнир върху плоскост}
плакированный плакирон; ппаривон
плакировать плокирам
плакировка	плакирование
пламсгасйтель м еннспвйквивач
пламенный пламъчен, който дово пламък
пламя с пламък
ацетилено-кислсроднос рпетйпепе-киопо-
роден пламък [факе^
восстановительное редукционен пламък
[факел]
газовое газов пламък
~, дежурное дежурен [поддържащ] пламък
~, длинное дълъг пламък
~, запальное запалителен пламък
кероейно-кислородное первеппо-кислоре-
ден пламък
кислородно-водородное кислородно-во¬
дороден пламък
~, колонниковое гърлен пламък [факел]
коптящее пушещ пламък, пламък, който
пуши
~, науглероживающее новъглеродявощ пла¬
мък
окислительное окислителен пламък
острое остър [ярък] пламък
—, паяльное поялен [спояващ] пламък
рассеянное разсеян пламък
~, режущее режещ пламък
сварочное заваръчен пламък; вж. пламя-
ацетилСно-кислородное
план м 1. план 2. хоризонтално проекция;
чертеж, схема, план
аварийный авариен план
—	выпуска продукции план зо готовото про¬
дукция
высотный нивелачен план
~, генеральный генерален план
годовой годишен план
государственный държавен план
—	-график 1. план-график (напр. за работа)
2. разписание (за движение на превозни сред¬
ства)
грузовой товарен план
—	добычи план за добива (напр. на полезна
изкопаеми)
—, задний карт, задсн план

597
ПЛА
инвестиционный план за инвестициите
исполнительный оперативен план, изпъл¬
нителен план
календарный календарен план
капиталовложений план за капиталовложе¬
нията
—квартальный план за тримесечие, триме¬
сечен план
крупный карт, сдър план
*->, мелкий карт. дрсбсн план
местности план на местност
месячный мсссчен план
народнохозяйственный народностопански
план
—оперативный оперативен план
—организационно-технический организа¬
ционно-технически план
отраслевой отраслов план
передний карт. предсн план; видсното на
предно място
перспективный перспективен план
по •производству производствен план
—' по себестоимости план за себестойността
z-z по труду план по труда
—поэтажный стр. постажен план
приходно-разходный приходно-разходен
план, план за приходите и разходите
—производственный производствен план
промышленный промишлен план, план за
промишлеността
—>■, пятилётний петгодишен план, петилетка
работ работен план
реализации продукции план за реализиране
на продукцията
сводный сборен [общ] план
ситуационный ситуационен план
скоростей план на скоростите
—	смазки план на мазанс
суточный денонощен план, план за дено¬
нощие
технический технически план
технологический технологичен план
финансовый финансов план
экономический икономически план
эксплуатационный . експлоатационен план
планёр м ае. планер, безмоторник
планеризм м ав. планеризъм, планьорсн спорт
планет м с.ст. планет; ръчен или консн кул¬
тиватор; окопвач
планета ж планета
планетарий м планетарий (уреД или помеще¬
ние за Демонстриране Движението на пла¬
нетите и други небесни тела)
планетарный 1. астр, планетен 2. планетен
(за механизъм, предавка)
планетный астр. планстсн
плрнйметр м планимстър; уред за измерване
на ■ лица на равнинни фигури
~, автоматический автоматичен планиметър
компенсационный компенсационен пла-
нимстър
~, линейный линссн планиметър
полярный полярен планимстър
—	радиальный радиален планимстър
планиметрйрова^ измервам лице с плани-
мстър
планиметрия ж планиметрия
планйр м равняч (в коксова пещ)
планирование с 1. ав. планиране (напр. на
самолети) 2. планиране (напр, на рабо¬
тата) 3. подравняване, изравняване
оперативное оперативно планиране
~, оперативно-производственное оперативно-
производствсно планиране
— производств* планиране на производството
~, технико-экономИческое теанйно-икенюни-
ческо планиране
произвбдственое планиране на производ¬
ството, производствено планиране
планировать 1. планирам (напр. работа или
сграда) 2. ае. планирам, слизам плавно
(с планер или самолет) 3. подравнявам,
изравнявам (повърхност)
планировка • 1 • еж. планирование 2. подравня¬
ване, планировка
архитектурная еж. планировка, горизон¬
тальная
вертикальная вертикално планиране
горизонтальная хоризонтално планиране
планировочный подравнитслен, изравнителен
планировщик м 1. планоснимач, планировал
2. с.ст. подравнитсл, машина за подравня¬
ване на площи
планисфер* ж геоД. планисфера
планка ж планка, пластина, ивица (метална
или Дървена); летва, рейка; плочка
бёрдочная текст, планка [летва! на
бърдо
бйтельная текст. бисщо крило
выравнивающая	полигр.	изравняваща
планка
зажимная клемна планка [рейка]
зазубренная назъбена летва, зъбна рсйка
~, запорная задържаща ■ планка; насрещна
пластинка (за влизане на езичето и лоета
на бравата)
зубчатая зъбна рейка
игольная иглена планка
игольчатая еж. плРнкр, игольная
изоляционная изолационна плочка [план¬
ка]
кегельная полигр. ксгслна [конусна] план¬
ка
кйповая кипова планка
клСммная еж. планка, зажимная
кольцевая текст. плоча за гривните,
рингова плоча
контактная контактна планка
крепёжная планка [летва, дъсчица] за
укрепване
лч, лицевая еж. плРнк*, наличная
/w, мрсломёрная авто масломерна пръчка
(за двигател)
наличная шилд ' (на брава за врата)
направляющая направляваща планка
[ивица]
нитевбдная текст. нишковидна планка
предохранительная предпазителна план¬
ка [пластина]

ПЛА
59S
прижимная притискаща планка, притиска-
телна летва
разправйтельная текст, разширитсл; цяп
соединительная съединителна планка
~, стопорная затваряща (задържаща, за-
nъватсеиа] планка, осигурителна планка
~, стыковая чслна планка
—, упорная опорна планка [плочка]
фрикционная фрикционна [трисща] планка
плановик м плановик
плановость ж плановост
плановый планов
планограмма ж планограма
планомерность ж планомерност
планомерный планомерен
плантаж м с,ст. риголване, дълбоко прекопа-
ване (До 70—10о см), плантаж
плантация ж с.ст, плантация
~, розовая розова градина [плантация]
плантир^^шйна урсд за определяне центъра
на отвор (в часовникарството)
планшайба ж планшайба, четнри ч-люст-н
патронник
~, кольцевая пръстеновидна шайба
переходная проходна планшайба (с отвор
в среДата )
поводковая планшайба за работа със сърцс
самоцентрйрующаяся Cанбиептрuраща се
планшайба
планшСт м 1. планшет (Дъска за чертане)
2. меизулен план [планшет]
планшйр м кораб, планшир, планцср, перило
пласт м пласт, слоН
~, вертикальный вертикален пласт
водоносный водоносен пласт
газовый газов пласт
— газоносный газоносен пласт
главный главен пласт
горизонтальный хоризонтален пласт
заброшенный отхвърлен пласт; изоставен
пласт
золотоносный златоносен пласт
х-, каменноугольный каменовъглен пласт
крутой стръмен пласт
—, маломощный вж, пласт, тонкий
мощный мощен [дсбсл] пласт
х-z. наклонный наклонен пласт
нефтяной нсфтен пласт
у-’, нефтеносный нефтеносен [нефтен] пласт
падающий падащ [наклонен надолу] пласт
zz, подработанный подработен пласт
гч. подстилающий долсн пласт
пологий вж. пласт, пологопадающий
—х, пологопадающий полсгатозападащ пласт
(с наклон поД 30-)
ч,	рудный руден пласт
ч, -соляной солен пласт
стоящий изправен [стоящ] пласт
z-ч, тонкий тънък пласт
х-, угольный въглищен пласт, пласт от въг-
лища
пластик м пластмаса, пластична маса
ч, акриловый акрилова пластмаса
х-х. поливинхлорйдный поливинилхлоридна
пластмаса
слоистый слоиста [на пластове] пластмаса
термопластичный термопластична пласт¬
маса
термореактйвный терморсактивна пласт¬
маса
пластикат м пластикат, пластифициран кау¬
чук, пластифицнрана пластмаса
пластикатор м пластнкатор (машина), мс-
сачка (за суров каучук)
пластикация ж пластикация, мессне; омскча-
ванс (на каучук)
пластики мн пластики
пластилин м пластилин, моделен восък
пластимёнт м пластимент, пластификатор
пластина ж 1. плоча, пластина 2. Дърв. талпа,
дебела дъска; половяк (наполовин разби-
чена обла грсДа)
аккумуляторная акумулаторна плоча
~, анодная анодна плоча [пластина]
~, биметаллическая биметална пластина
выдвижная сменяема пластинка
—	зазомлОния раДио заземитслна плоча, пло¬
ча за заземяване
~, зубчатая зъбна пластина [плоча]
—, интерференционная иитсрфсреииибниа
пластина
кварцевая кварцова пластина
коллекторная ел. колекторна ламсла [пла¬
стина]
—	конденсатора пластина на кондензатора
контактная ел, контактна пластина [пло¬
ча, лам-ла]
лучеобразующая раДио лъч-образуваща
[излъчваща] пластина [плоча]
отклоняющая отклоняваща плоча [пла¬
стина]
отрицательная отрицателна плоча [пла¬
стина]
~, офсетная полигр, офсстна пластина
[плоча]
охлаждающая охлаждаща [охладителна]
плоча
—, положйтельная положителна плоча [пла¬
стина]
—	прерывателя подвижен диск [подвижна
плоча] на прекъсвач
—, райбёстовая ф-родова пластина [плоча]'
~, светочувствительная светлочувствителна
плоча
~, сигнальная сигнална плоча [пластина]
~, стереотипная полигр. стереотипна пла¬
стина [плоча]
цинкографская полигр, цинкографска пла¬
стина [плоча] (за направа на клишета)
пластинка ж пластинка, пластина, плочка
~, вибрирующая вибрираща пластинка
граммофонная грамофонна плоча
долгоиграющая дългосвирсща плоча
—	из быстрорежущей стали пластинка от бър-
зорежеща стомана
—	из твёрдого сплава твърдосплавна (режеща)
пластинка
~, кварцевая кварцова пластинка
керамическая керамична пластинка
наварная заварена . пластинка

599
ПЛА
негативная кфт. негативно плака
режущая режеща пластинка
~, рентгеновская рентгеново плака
светочувствительная сверочувсрвuтелпа
плака
~, фотографическая фотографска плака
пластинкодержатсль м кфт. държател но
плаки (плочи)
пластйнник м вж. пластйна
пластйнчатый пластинчат, плочест, с плочки
пластификатор м пластификатор, емекчирел
пластификация ж пластификация, омекчаване,
придаване но пластични свойства (напр.
на каучук)
пластифицирование с вж. пластификация
пластифицированный nпастифuпйвап, омек-
чен
пластифицировать ппасрuфйпuрам, омекчо-
вом, придавам пластични свойства
пластический пластичен
пластйчность ж пластичност
пластйчный пластичен
пласткбжа ж изкуствено кожа
пластмасса ж пластмаса
композиционная композиционна [сложно]
пластмаса
~, литьевая пластмаса зо леене, леярско
пластмаса
~, микропористая микропоресто пластмаса
проводящая проводимо пластмаса
~, слойстая слоесто [ Пластова] пластмаса
~, термическая термична пластмаса
~, термопластичная термопластично пласт¬
маса
тсрмореактйвная термевсактивна пласт¬
маса
цветная цветна пластмаса
~, элентроизоляцДнеая електроизолационна
пластмаса
—, зпоксйдная епоксидно пластмаса
пластмассовый пластмасов,	(изработен] от
пластмаса
пластовой но пластове
пластограф м нпосрогвоф
пластометр м ппоотомсрър
алacтосбразный пластосбразен
пластырь м кораб, пластир (временна кръпка
върху пребито място на кораб)
пласть ж дърв. широко страна (на Дъска)
плата ж 1. заплащане, възнаграждение 2.
плоча, пластина, плака
аккордная заплащане но акорд
~, заработная работна заплата, трудово въз¬
награждение
~, изоляционная изолационна плоча
~ инттгральнои схемы планка [плака] с
интегрално схема
микромбдульная раДио мuкромодуппа
планка [плака]
микросхемы плака ма микросхема
монтажная монтажно плоча [плака]
печатная печатна плака
печатного монтажа плака за печатан мон¬
таж
— повремСнная повременно заплащане
~, подённая надница, дневно заплащане
~, премиальная премиално възнаграждение
~, прогрессивная прогресивно заплащане
сдельная сделно заплащане, заплащане
но парче
~, тарифная тарифно заплащане
платСж м плащане, заплащане
платежеспособность ж платежоспособност
платёжный платежен
плательщик м платец
платик м 1. дърв. вътрешен кант (на рамка)
2. плоча; стена
платино ж 1. платина 2. текст, платина
(бримкоебразувател в трикотажна машина)
губчатая гъбесто платина
кулйрнон текст, купйвоша плотина
~, отбойная текст, изхвърляща платино
(при конотмашини и рунДщули)
~, вооnрсдeлйтельпaн текст, разпределител¬
но платино
—, обвOсыворсльнрн вж. плотина, отбойная
~, сернистая плотинсв дисулфид
~, хлористая платинов хлорид
~, хлорная платинов чстирирловuд
~, пи0нйорон плотинсв цианид
платинат м платинат
платинировать нанасям платиново покритие,
пларйнивам
платинйт м платинит (легирана стомана,
съдържаща 46—48% никел)
платиновый платинов, от платина
платинодсржатсль м текст, плорипедържоч
платирбвка ж текст, плотироне
~, гладкая текст, гладко nпатиропс
плато с плато
платок м кърпа, забрадка
головной кърпа за глава
платформа ж 1. платформа, площадка 2.
платформа (открита товарна кола или
вагон) 3. жп. рампа; перон
~, бсзбсртовая жп. безбортово платформа,
безбортова рампа
бортовая жп. бортово платформа [рамно]
весовая платформа-кантар
грузовая товарно платформо
железнодорожная железопътно платфор¬
ма
монтажная монтажно платформа [пло¬
щадка]
~, опрокидывающаяся обръщаща се плат¬
форма, оомевазревавврща се платформа
пассажирская жп. пътническо платформа,
перон
погрузочная жп. товарачно платформа,
рампа
саморазгружающаяся самеразревр.рвоща се
платформа
самоходная самоходно платформа
сортировочная жп. разпределителна рампа
товарная жп. товарна платформа, товарно
рампа
траверсная транспортно платформа, транс¬
бордер
платье, с готовое конфекция, готови дрехи
ПЛА
ООО
плафон м 1. плафониера, таванно стенно ос¬
ветително тяло, тавансн стенсн осветител
2. орнаментиран таван плафон
плац м площадка; място
плацкарта ж плацкарта (билет за запазено
място във влак.)
плашка ж плашка, флашка, чслюст
винторСзная винторезна плашка, рсзбо-
парезна плашка
~, дисковая дискова плашка
квадратная квадратна плашка
^.клупповая плашка за ръчно винтонарязванс
~ к резьбонарезной головкс плашка (кръгла
или призматична) за рсзбонарезна глава
круглая кръгла плашка
~ к слесарному клупу челюстна раздвижка
плашка за винтонарезна дъска
машинная плашка за машинно обработ¬
ване
накатная плашка за валцоване на резба,
валцоваща плашка [ролка]
нсразрезная непрорязана плашка
призматическая призматична плашка
~, радиальная радиална плашка
раздвижная челюстна [раздвижна] плаш¬
ка
разрезная прорязана плашка, плашка с
прорез
~, резьбонакатная плашка за валцоване на
резба
~, тангенциальная тангенциална плашка
труборезная плашка за тръбна резба
цСльная вж. плашка, нсразрезная
~, черновая плашка за черново предвари¬
телно нарязване
~, чистовая плашка за окончателно нарязва¬
не
~, шестигранная шестоъгълна плашка
плашкодсржатсль м плашкодържач
плашкоут м понтон; плоскодънен шлсп
плашмя легнало (върху широката си страна)
плащ м наметало, пелерина, мантия, мушама,
шушлск
плёйнср м стр. равняя, пътестроитслна ма¬
шина
плейстоцен м геол, плейстоцен (среДната от
трите епохи на квартернера)
плексиглас м плексиглас (нечупливо органично
стъкло )
ллёна ж вж. плёнка
плёнка ж 1. ципа, филм (тънко покритие),
кожица 2. кфт. ' филм, лента (филмова)
безопасная кфт. негорял филм
газовая газов слой, газов филм
диффузионная дифузионсн слой
~, жидкостная тсчсн филм [слой]
~, защитная защитен филм [слой]
~, катушечная кфт. филм за касети
магнитная магнитен слой
~, магнитофонная магнитофон на лснта
масленая маслсн слой, маслсн филм
~, металлизированная метализкран слой
[пласт]
~, металлическая метален слой [пласт!
монокристаллическая монокристалсн слой
[пласт]
~х, неномoлeкyляpная ноIIOмoлcнУлсн слой
[филм]
-z, негативная кфт. негативен филм
~, обратимая кфт. обратим филм
окисная окисен слой, окисна корица
[покривка]
~х, панхроматическая кфт. nанаренатйчен
филм
пассивирующая пасивиращ слой, пасиви-
ращо покритие
поверхностная повърхностен слой, по¬
върхностна корица [покривка]
поверхностно активная повърхностно ак¬
тивен слой [филм]
позитивная кфт. позитивен филм
полиэтиленовая полиетиленов слой [филм]
полиетиленова корица
полупроводящая полупроводсща корица,
полупроволещ слой
проводящая проводсщ слой [филм], про¬
воде ща покривка [филм]
~, противоорсбльная кфт. nретйвеереелсн
филм
рентгСновская рентгенов филм
~, сверхпроводящая свръапреве^сщ слой
[филм], сврьапревелсща покривка
смазочная маслен [мазилсн] слой
токопроводящая токопроводещ спей[филм[
теноnровопсща корица
ферромагнитная фсромагнитна лента
фотографическая кфт. фотографски филм
цветная кфт. цветен филм
чёрнс-бёлая кфт. черно-бял филм
экспонированная кфт. експониран филм
ппёнкоебpaзованис с образуване на слой,
филм или ципа
плёнкообразователь м образовател на слой,
филм или ципа
плёночный слссст, филмов, ципест
плсны мн 1. пстна; кори от окиси, като дефект
в метален блок 2. подкожушване (Дефект
е отливката)
плеонаст м минер. плеонаст, цейлонит (есте¬
ствен магнезиево-желязо-алуминиее окис)
плеохроизм м опт. ппеоаройзъм, много-
пвстност
плёс м 1. еднообразен плавателен участък
от река между две точки с различен режим
на плаване 2. широко водно пространство
между острови
плессйт м минер. плесит
плСсень ж плссен, мухъл
плссневСние с плесенясванс, мухлясванс
плёсневсть плесснясвам, мухлясвам
плесневой пораждам плесен [мухъл], плесснсн
плетельный плетачен
плетёпьщик м плетач
плстСнис с 1. плетене; 2. плетиво 3. плетка
плетёный плетен, изплетен
плетСнь м плет, плетня (за укрепване на откоси
и пр.)
плехт м дясна котва на кораб
плечевой раменен

ПЛП
«01
плечо е 1. рамо, коляно, лост 2. ел. конник,
мостче
~ амортизатора лост на амортисьор
~ вибратора радио лост |рамо] на вибратор
~ коленчатого вала рамо на колянов вал
~ кривошипа рамо [коляно] на кривошип
~ моста ел. рамо на електрически мост от
съпротивление
~ мостика ел, конник, мостче (на електроиз-
мервателен мост)
~ рычага рамо на лост
~ силы рамо на сила
~, тяговое тягово рамо
плйнсбах м геол, плинсбах
плинт м 1. основа [долна част] на базата на
колона 2. перваз (за закриване отвора между
пода и стената) 3. цокъл
плинтовка ж опервазванс (на камък)
плинтус м перваз, мозаичен перваз; цокъл
[ивица в зид]; вж. плинт
плйнфа ж квадратна тухла; плинфа
плиотрон м радио плиотрон, транзисторен
генератор
плиоцен м геол, плиоцен
плиоценовый плиоценов
плис м памучно кадифе
плисовый направен от памучно кадифе
плиссе м текст, плисе
плиссированный плисиран
плиссировка ж плисиране
плита ж 1. плоча (от камък или метал)
2. основа на машина 3. готварска печка
—, анкерная анкер на плоча, подложна плоча
~, арматурная арматурна плоча,
армированная армирана плоча
армопенобетонная армопенобетонна плоча
~, армоцемёнтная армирана циментова плоча
асбестоцементная асбестоциментова плоча
базовая основна [базова] плоча
~, броневая воен, бронева плоча, броня
~, водобойная водсбойна плоча
~, газовая газова (кухненска) печка
газовая двухконфорочная газова печка с
две колела (на плочата)
гипсовая гипсова плоча
гипсоволокнйстая гипсовлакнеста плоча
гипсолитовая гипсолита плоча, лята от
гипс плоча
гипсошлаковая гипсошлакова плоча
двухсторонняя, модельная леяр, двустран¬
на моделна плоча
~, донная дънна плоча, опорна плоча
древесноволокнйстая дървесновлакнеста
плоча
железобетонная стоманобетонна [железо¬
бетонна] плоча
~, защемлённая притискаща плоча
~ звукоизоляционная зву ко изолационна пло¬
ча
изоляционная изолационна плоча
карнйзная корнизна плоча
~у, консольная конзолна плоча
конфорочная печка (кухненска) с колело
на плочата
колосниковая скарна плоча, скарник
, кондукторная водеща [направляваща]
плоча; плоча с водещи отвори
контрольная контролна плоча
/чу, кровельная покривна плоча
/чу, ксилолитовая ксилолитова плоча
учу, кухонная кухненска електрическа печка
учу, легкобетбнная лекобетонна плоча
учу, лицевая челна [лицева] плоча
учу, магнйтная мат. магнитна плоча
учу, многопролётная стр. многоподпорна плоча
.чу, модельная леяр, моделна плоча
-чу, монтажная монтажна плоча
„у, надкапитёльная стр. надкапителна плоча
уч/, нажимная натискателна [притискателна]
плоча
уч/, облицовочная облицовъчна плоча
„.у -оболочка стр. 1. плоча-черупка 2. коф¬
ражна стоманобетонна плоча
учу, огневая огнева плоча
учу, однопролётная стр. плоча на две опори
у., односторонняя леяр, едностранна (модел¬
на) плоча
уч/, опорная стр. опорна плоча; лагерна пло¬
ча [лагер] на мост
основная стр. фундаментна [опорна] пло¬
ча
/чу, отбойная ударна плоча
/w, откидная 1. отместваща се плоча, подвиж¬
на плоча 2. подвижен скарник
.чу, отражающая отразяваща плоча
/.у, пемзобетонная пемзобетонна плоча
.чу, перекрывающая покриваща плоча
/чу, перекрытия опорна плоча за настилане
на под
/чу, поверочная контролна [проверочна, урав¬
нителна] плоча
учу, поворотная въртяща се плоча
учу, поддерживающая поддържаща плоча
подколонная подколонна плоча; цокълна
плоча
«чу, подмодельная леяр, подмоделна плоча
/ч/, подовая подова плоча
учу, подоконная подпрозоречна плоча
/чу, подопочная подкасова плоча
уч., подпрёссовочная пресова плоча
учу, подфёрменная стр. подфермена плоча
/чу, подштамповая подштампова плоча
/ч/, подъёмная повдигаща се плоча; плоча за
повдигане
/ч/, полировочная полировъчна плоча
/ч/, правильная изравнителна [рихтовъчна]
плоча
уч/, прессовальная пресовъчна плоча
учу, притирочная притирна плоча, плоча за
притриване
/ч/, проверочная вж. плйта, поверочная
/чу, протяжная протяжна плоча, плоча за
протягане
у--, протяжная, модельная моделна изтегля¬
ща плоча
у-,, разделйтельная разделителна плоча
уч/, разметочная трасажна плоча [маса], плоча
за очертаване
~, распорная разпъваща плоча
ребрйстая ребрена плоча, плоча с ребра

пли
602
реверсивная реверсивна [обръщаща се]
плоча (напр. моделна обръщаща се плоча
в леярството)
рифлёная рифелсва плоча [ламарина]
рихтовальная вж. плита, правильная
рихтовочная вж. плита, правильная
сборочная монтажна плоча
свободно опёртая стр. свободно подпряна
плоча
~, слесарная шлосерска плоча
~ -спутник маш. плоча-спътник, плоча-но¬
сач (на обработвания детайл)
стеновая стр. стенна плоча, плоча за
стена
стереотипная полигр. стереотипна плоча
столярная дървесна плоскост
сушильная сушилна плоча
термоизоляционная термоизолационна пло¬
ча
трамбовочная трамбовъчна плоча
тротуарная тротоарна плоча
~, упорная ограничителна опорна плоча
~, формовочная леяр, формовъчна плоча
фундаментная 1. стр. фундаментна [ос¬
новна] плоча 2. основна плоча (на лагер)
футеровочная плоча за (огнеустойчива)
облицовка 1сбзиждане1; огнеустойчива плоча
холодильная охладителна плоча
~, цементная циментова плоча
цокольная вж. плитй, подколбнная
~ штампа, верхняя горна плоча на щампа
~ штампа, • нйжняя долна плоча на щампа
щековая челюстна плоча (на каменотро-
шачка)
электрическая 1. електрическа печка или
котлон 2. електронагревателна плоча
электромагнитная електромагнитна плоча
плитка ж 1. плочка 2. малка кухненска печка
3.	електрически котлон
~, газовая газова (малка) печка
измерительная измервателна плочка, пло¬
сък калибър
калйберная вж. плитка, измерительная
контрольная контролна плочка
кровельная стр. плочка за покрив, по¬
кривна плочка
кухонная кухненска [готварска] (малка)
печка
мерительная вж. плитка, измерительная
облицовочная облицовъчна плочка
—. отбойная вж. плитка отбоя
~ отбоя текст, изхвърляща плочка
плоско-параллельная	плоскопаралелна
гранична мярка, измервателна плочка
угловая ъглова плочка, ъглов шаблон
—, электрическая електрически котлон, елек¬
трическа (малка) печка
~, эталонная еталонна плочка
плитки мн (измервателни) плочки, плоскопа-
ралелни гранични [краищни] мерки
плитный плочест
плиточный плочков, от [на] плочки
плитняк м плочест камък, плочник
плитобалка ж стр. плочогреда
плица ж кораб, лопата (на гребно колело)
плодовод м овощар
плодомёлка ж мелачка за плодове, плодоме-
лачка
плодомбйка ж измиване на плодове
плодосниматель м плодсберачка (устройство)
плодосушилка ж (плодо) сушилка, сушилка
(за плсдсве и зеленчуци)
плодосушильня ж сушилня (помещение за
сушене на плсдсве и зеленчуци)
плоение с диплене; сгъване (на дипли с клещи)
плоёный надиплен, нагънат
плойка ж геол, микрогънка
плбйчатость ж геол, микронагънатост [на-
бръчкансст]
плбйчатый микронагънат
пломба ж пломба (оловен печат)
пломбир м клещи за поставяне на пломби-
пломбирование с пломбиране, поставяне на
пломби
пломбировать пломбирам, слагам пломба
пломбировка ж пломбиране
плоские кривые равнинни криви
плоский равнинен; плосък
плоско-вогнутый плсско-вдлъбнат
плоско-выпуклый плсско-изпъкнал
плоскогорье с плато (планинско)
плоскогубцы мн плоски клещи, клещи с
плоски челюсти
~ бокорёзы плоски клещи-секач
комбинированные комбинирани плоски
клещи
~, простые обикновени плоски клещи
универсальные универсални плоски клещи
плоскодонный плоскодънен, с плоско дъно
плоско-параллельность ж плоско-успоредност
плоскопараллельный плоскопаралелен [пло-
скоуспореден]
плоскополяризбванный плоскополяризиран
плоскорез м с.ст. двустранен култиваторен
лемеж
плоскостной равнинен
плоскость ж равнина, плоскост
аксонометрическая маш. аксонометрична
равнина
~, боковая челна плоскост; странична рав¬
нина; мат. (в дескриптивната — помощна
равнина)
вертикальная вертикална равнина
~ вертикального разреза равнина на вертика¬
лен разрез, вертикално сечение
визирная вж. плоскость, визирования
~ визирования плоскост на визиране
~ вращения мат. равнина на въртене
~, главная главна равнина
горизонтальная хоризонтална равнина
~, двойниковая крист, равнина на срастване
диаметральная диаметрална плоскост,
диаметрална равнина (на кораба)
дислокационная дислокационна плоскост
~ зацепления равпина[плоскост] на зацепване
~ излома плоскост па счупването ]на лома]
~ изображения плоскост на образа
~, касательная мат. допирателна равнина
~ колебания равнина на трептения
~, комплексная комплексна равнина

603
ПЛО
~ комплексных частот радио раввина на
комплексната честота
~ координат кординатна равнина
лучевая радиална [лъчева! равнина
наклонная наклонена [наведена! равнина
нормальная мат. нормална равнина
нулевая нулева равнина
осевая осова равнина
основная основна равнина
—отвесная отвесна равнина
~ отражения плоскост на отражението
падения плоскост на падането
~ падения волн радио равнина на падане на
вълните
перпендикулярная перпендикулярна рав¬
нина
~ поляризации плоскост на поляризацията
плавления повърхнина на топене
поперечная напречна равнина
~ преломления плоскост [равнина] на ре¬
фракция
~ проекции проекционна равнина, равнина
на проекцията
профильная профилна повърхнина
~ разъёма делител на [разделителна] плос¬
кост
~ резания равнина на рязане
~ сдвига повърхнина [плоскост] на преплъз-
ването
секущая секуща равнина
~ сечения равнина на сечението
~ симметрии равнина на симетрията; рав¬
нина спрямо която са симетрични две точки,
фигури или тела
~ скольжения равнина на плъзгането
соприкасающаяся допирателна плоскост
z-' среза равнина на срязването
стыковая челна повърхнина [плоскост]
фокальная фокална плоскост
фронтальная фронтална равнина
экваториальная екваториална равнина
плот м сал
плотйна ж язовирна стена; бент, яз, бараж
-z, арочная дъгова язовирна стена
арочно-гравитацибнная дъгово-гравитач¬
на язовирна стена, дъгово-тежестна язо¬
вирна стена
бетонная бетонна язовирна стена
бревенчатая щитовая дървен яз; гредова
язовирна стена с плосък савак
вальцовая язовирна стена с валцови за¬
твори
водозаборная водоотвеждащ яз
водоподъёмная бараж
водосбросная язовирна стена със страни¬
чен изпускател [преливник]
водосливная преливна язовирна стена,
язовирна стена с преливник
водоспускная язовирна стена с дънен из¬
пускател
водохранилищ на я водозапазваща язовир¬
на стена
высотная висока язовирна стена
донная язовирна стена с дънен изпускател;
еж. плотйна, водоспускная
габибнная габионна язовирна стена, га-
бионен яз [бараж]
глухая язовирна стена без преливник
гравитационная тежестна [масивна, гра¬
витачна] язовирна стена
~, гравитацибнно-арочная дъгова масивна-
[тежестна гравитачна] язовирна стена
дощатая дъсчен бараж [яз]
железобетонная стоманобетонна язовирна,
стена
земляная земнонасипна язовирна стена-
~, каменная каменна [каменно-блокова] язо¬
вирна стена
каменнонабрбеная каменнонасиппа язо¬
вирна стена
контрфорсная контрафорсна язовирна
стена
массйвная еж. плотйна, гравитационная
массйвно-контрафорсная масивно-контра-
фсрсна язовирна стена
~, металлическая метална язовирна стена
~, многоарочная многодъгова язовирна стена
набросная каменнонасипна язовирна стена
намывная намивна [напоена] язовирна
стена
~, насыпная насипна язовирна стена
низконапбрная нисконанорна язовирна
стена, язовирна стена с ниско налягане
основная основна язовирна стена
отводная водоотводе» бараж [яз]
полунамывная полунамивна [полунанос¬
на] язовирна стена
поперечная напречен бараж [яз]
разборная разглобяем бараж
~, ряжевая скарна [сандъчно-скарова] язо¬
вирна стена
свайно-заббрчатая пилотопреграден ба¬
раж [яз]
~ с опускным затвором язовирна стена със
спускащ се затвор
~ с сегментными затворами язовирна стена
със сегментни затвори
~ с секторным затвором язовирна стена със
секторен затвор
~ сухой кладки язовирна стена [бараж]
със суха зидария
~ с шандбрными затворами язовирна стена с
шандорни [прагови] затвори
~ с шторным затвором язовирна стена с
шторен [завесен] затвор
фашйнная фашинна язовирна стена (из¬
градена от свръзки от прътове и земя)-
щитовая язовирна стена с плосък савак.
[затвор], савачна язовирна стена
плотиностроёние с язовиростроене
плотник м (строителен) дърводелец
плотничий вж. плотничный
плотницкий строително-дърводелски
плотномер м плътномер, уред за измерване
на плътност
~, бесконтактный безконтактен плътномер-
весовой теглевен плътномер
динамический динамичен плътномер
статический статичен плътномер
плбтне-скрученный силно усукан

ЯЛО
604
плотно-прочный здравоплътен (напр. за па¬
шови връзки)
плотность ж плътност, гъстота
/ч/ анодного тока плътност на анодния ток
~ берда текст, гъстота на бърдо
~ воздуха плътност [гъстота! на въздуха
движения авто интензивност на (авто)
движението
~ заряда ел. плътност на заряд [товар]
~ заряда, объёмная обемна плътност на за¬
ряд [товар]
~ застройки гъстота на застрояване (напр.
в населено място)
~ излучения плътност на излъчването
~ ионизации плътност на йонизацията
~ ионов плътност на йоните
кажущаяся привидна плътност
линейная линейна плътност
~ магнитного потока плътност на магнитния
поток
~ мощности плътност на мощността, мощно-
стна плътност
мощности, объёмная обемна плътност на
мощността
~ населения плътност [гъстота] на население¬
то
-ч/ набйвки леяр, плътност [уплътненост] на
формовъчна смес
/чг негатива кфт. плътност на негатива
оптическая оптическа плътност
~ основы текст, гъстота на основата
~ отливки леяр, плътност [непропускливост]
на отливката
относительная относителна плътност
/ч/ плазмы плътност на плазмата
~ потока плътност на потока
~ решетки радио плътност на решетката
~ силовых линий поля плътност на силовите
линии на полето
—- тока ел. плътност [гъстота] на ток
удельная специфична плътност
электронного потока плътност на електрон¬
ния поток
электронов плътност на електроните
плотнеупакованный опакован плътно
плотный плътен
плотоход м шлюз за пропускане на салове
плохопроводящий ел. който е с малка прово¬
димост
площадка ж площадка; платформа
вагонная вагонна площадка
весовая теглителна площадка, площадка
за теглене [измерване на тегла]
выгрузочная площадка за разтоварване
вйгульная площадка (на открито) за
хранене и отглеждане на добитък
выпускная мет. площадка за изпускане
[източване] (напр. на течен метал)
— - выставочная площадка за поставяне на
(изпечени) тухли
~/Л.горновая мет. огнищна площадка
загрузочная площадка за пълнене [на¬
товарване!
заливочная леяр, площадка за заливане на
формите
колошниковая окологърлена площадка на
висока пещ
/.г, лестничная стълбищна площадка
междумаршевая междураменна стълбищ¬
на площадка
метеорологическая площадка за (извърш¬
ване) метеорологически наблюдения
моечная площадка за миене
монтажная монтажна площадка
откидная жп. площадка (подвижна) на
вагон
ч/, переходная преходна площадка
подферменная стр. подфермова площадка
(върху която се поставят устоите на мост
й пр.)
-г, погрузочная товарачна площадка [плат¬
форма], площадка за товарене
-.л, посадочная ав. площадка за кацане (на
самолет )
рабочая работна площадка
разгрузочная разтоваръчна площадка,
площадка за разтоварване; жп. площадка-
рампа
/.г, спортивная спортна [физкултурна] пло¬
щадка
строительная строителна площадка
/./, тормозная жп. спирачна площадка [плат¬
форма]
упругая жп. гъвкава площадка (на път¬
нически вагон)
площадь ж 1. лице, площ 2. площад
/ч/, активная активна площ
/ч/, вертикальная вертикална площ
водосборная водссборна зона
/ч^, габаритная контурна площ
~ диаграммы площ [лице] на диаграма
/ч-, жилая жилищна площ
а/ заряда, поверхностная ел. повърхностна
площ на заряд [товар]
~ застройки застроявана площ, застроена
площ
/ч/ изображения тлв. площ [лице] на изобра¬
жението
-ч/ испарения площ на изпарението, изпари¬
телна площ
~ контакта контактна площ [повърхност],
площ на контактуване
контактная 1. контактна повърхност 2.
контактно петно
кристаллографическая кристалографска
стена
~ крыла площ на крилото, крилна площ
~ лучеиспускания лъчеизпускателна [ра¬
диационна] площ
<чх меридиональная меридионална площ
моментная мех. площ на моментите
нагрева нагревна площ [повърхнина]
~ напластования площ на напластяване
-ч,, несущая носеща площ
опорная опорна повърхнина
осевая геол, осова площ
-ч-, основная основна площ
параметрическая крист, параметрична
площ

605
парусности площ на парусност [ветрилна
плрщ| на•кораба
полезная полезна площ
подкрановая подкранова площ
~ поперечного сечения лице [площ] на напреч¬
ното сечение
посевная • посявна площ
производственная производствена площ
/-г, складочная складова площ
рабочая работна площ
~ рассеивал ия площ на разсейването
-х резания повърхност на рязане
~ сброса .площ на разсед
—- сдвига -повърхност на плъзгане [преплъв-
ване]
секториальная лице на сектор
~ сечения лице [площ] на сечение
симметрии площ [повърхнина] на симетрия
~ скольжения вж. площадь сдвига
~ среза повърхност на срязване
фасадная фасадна плоскост, фасада
фронтальная фронтална [челна] площ
энергии площ на енергията
плуг м плуг
безотвальный плуг без отметателни дъски
безрычажный безлостов плуг (с две плуж¬
ки тела)
~ -бороздвдёлатель плуг-браздообразувач
виноградниковый лозарски плуг
~, висячий с башмаксм висящ плуг с пълзец
выкопочный навесной подкопаващ окачен
плуг
горный минеи плуг
двухкорпусный плуг с две плужни тела,
двукорпусен плуг
~, двухлемешный двулемежен плуг, плуг с
два лемежа
двухотвальный плуг с две отметателни
дъски [с двойна отметателна дъска]
дисковый дисков плуг
дорожный пътен плуг
-х, дренажный дренажен плуг
~ -канавокопатель плуг-каналокопач; вадо-
копачка; каналокопачка
конный конен плуг, плуг с конска тяга
~, касотбрный плуг за (работа в) наклонени
терени
кустарниковый плуг за изораване на
храсти, храстов плуг
лемешный лемежен плуг
луговой ливаден плуг
~ -лущильник лющилен плуг, лющилник
~ -лункодёлатель плуг-ямкокопач
многокорпусный плуг с много плужни тела,
многокорпусен плуг
многолемешный многолемежен плуг
навесной окачен плуг
оборотный обръщатслсн плуг
—, отвальный плуг с отметателни дъски
передковый колесар ков (конен) плуг
.~х, плантажный плуг за дълбоко прекопаване
на почвата [за дълбока оран], плуг-ригол-
вач
прицепной прикачен плуг
рамный рамков плуг
	ПНЕ
рисовый плуг за оризови доля
ротационный ротационен плуг
~ -рыхлитель плуг-разрохквач
садовый овощарски плуг
самоходный самоходен плуг
снеговой снегориначка
тракторный тракторен илуг
<—, угольный въглищен плуг
плужок м лопатка
плужный плугов
плунжер м плунжер, (дълго) бутало
полый кух плунжер (изработен от отлив¬
ка)
сплошной масивен плунжер (изработен
от цяло парче, а не от отливка)
ступенчатый степенен [стъпален] плун¬
жер
плунжерный плунжерен
плутонизм м плутонизъм
плутоний м плутоний
плывун м плавун, плаващ пясък
плювиограф м метео плувограф, самоиищеш
дъждомер (уред за отбелязване количеством!»
на валежи)
плювиометр м дъждомер
плюмбат м плумбат (сол на оловната кисе¬
лина)
плюс м плюс
плюсовка ж текст, фулар-машина
красильная фулар-машина за багреве,
багрилна фулар-машина
плйсовый плюсов; със знак плюс
плюш м текст, плюш
плющение с сплескване, разплескване
плющилка № приспособление за мачкане-
[разплескване, сплескване, изцеждане], мач-
кач, притискач, преса
плющить сплесквам, разплесквам
пневматик м пневматична (външна) гума-
(на велосипед или автомобил)
пневматика ж пневматика
пневматический пневматичен, пневматически
пневматогён м пневматоген (дихателен апарат)
пневматолиз геол, пневматолиза
пневмобетбн м пневмобетон
пневмодрёль ж пневматична [въздушна] ръч¬
на пробивачка
пневмозолоудалёние с пневматично пепело-
отстраняване
пневмоинструмёнт м пневматичен инструмент,
инструмент за (работа със) сгъстен въз¬
дух
пневмокар м пневмокар
пневмокостйм м пневмокостюм
пневмомёльница ж пневматична мелница
пневмопитатель м пневматично [въздушно]
захранващо устройство
пневмоподъёмник м пневмоповдигач
пневмопривод м пневматично [въздушно] за¬
движване
пневмосвал м пневмосвал
пневмосверлб с пневматично свредло
пневмосистёма ж пневматична система, пнев¬
мосистема
пневмотйль ж пневматичен повдигач

ПНЕ
606
пневмотелёжка ж количка с пневматично
|въздушно] задвижване
пнезмотопка ж пневматично огнище; пневма¬
тично отопляване
пневмотормоз м пневматична [въздушна] спи¬
рачка
пневмоторф м пневмоторф
пневмотранспорт м пневмотранспорт
пневмоуправлёние с пневматично [въздушно]
ксмандуване [управление]
пневмоцентрализация ж жп. пневмоцентрали¬
зация
победит м победит (твърда сплав със 71 до
97% U7C, 3 до 12% Со и в някои марки от
5 до 21% ТЧС)
побежалость ж промяна, менливост на цвето¬
вете
побелка ж варосване, белосване (напр. сгра¬
да)
известковая варово белосване, варосване
побережье с крайбрежие
тобйтость ж 1. псбитост (напр. на повърхно¬
стта на детайл) 2. повреда (от вятър
или градушка за растения)
побочный страничен; вторичен (напр. про¬
дукт)
повеллит м минер, повелит
поверка ж проверяване, проверка, контрол
поверочный извършен с цел да се провери,
контролен
повёрнутый завъртян
повёртывать завъртам, обръщам
поверхностно-активный хим. повърхностно-
активен
поверхность ж мат. повърхнина» лице, площ;
псвърхност
абсолютно гладкая абсолютно гладка по¬
върхност
абсолютно чёрная абсолютно черна по¬
върхност
адсорбирующая адсорбираща повърхност
боковая странична [околна] повърхнина
весьма чистая много чиста повърхност,
повърхност с клас на грапавост от 10 до 14
ветровая ветрова повърхност, повърхност,
върху която действува вятърът
винтовая витлова повърхнина
вихревая вихрова повърхност (на вектор¬
ното поле)
внешняя външна повърхност
гч, внутренняя вътрешна повърхност
вогнутая вдлъбната повърхност
водная водна псвърхност
~ водонагревательная топл. водонагревател-
на повърхност (напр. в котел)
волновая вълнова площ, вълнова повърх¬
ност
~ волны повърхност на вълната
~ вращения ротационна повърхнина, по¬
върхнина на въртене
~ второго порядка повърхност от втора сте¬
пен
выпуклая изпъкнала повърхност
геометрическая геометрическа повърхност
глиссирующая глисираща [плъзгаща се]
по водата повърхност на хидроплан [гли-
сьор]
~ горения повърхност на горенето
граничная гранична повърхност
грубая грубо обработена повърхност, по¬
върхност с клас на грапавост от 1 до 3
действующая ефективна [действуваща] по¬
върхност
диффузионная дифузионна повърхност
загрузочная товарна повърхност
задняя задна повърхност
зажигательная запалителна повърхност
сч, замкнутая затворена повърхност
~ зацепления повърхност на зацепване [сцеп-
ване]
~ звуковой волньТ повърхност на звуковата
вълна
земная земна повърхност
зеркальная огледална повърхност
змеевиковая змеевидна [спирална] на¬
грявна повърхнина
~ излома псвърхност на счупване [разруша¬
ване]
излучающая излъчваща повърхност
~ износа повърхнина на износването
изостатйческая изостатична повърхност
изотермическая изотермична повърхност
~, интегральная интегрална повърхнина
сч. испарения изпарителна повърхност
~ истирания повърхност на (износване при)
триене
исходная изходна [начална] повърхност
кардная кардна (иглена) повърхност
~ касания допирна повърхност, повърхност
на допиране
~ качения повърхнина на търкаляне (напр.
при търкалящи лаг^ои)
~ колосниковой решётки скарна повърхност,
повърхност на скара
~ колосниковой решетки, полезная активна
[полезна] повърхност на скара
коническая конусна повърхнина
~, контактная контактна [допирна] повърх¬
ност
криволинейная криволинейна повърхнина
линейчатая линейна [повърхност] повърх¬
нина, повърхнина с праволинейна образу¬
ваща
лобовая челна [фронтална] повърхност
~ лучистого теплообмена повърхност на лъ¬
чиста топлосбмяна
~ нагрева повърхнина на нагряване, нагряв-
на повърхнина
~ нагрева, внутренняя вътрешна нагрявна
повърхнина
~ нагрева, изспармтельная изпарителна на-
грявна повърхност
~ нагрева, кольцевая пръстеновидна нагряв¬
на повърхност
сч нагрева, конвективная конвективна нагряв¬
на повърхност
~ нагрева котла нагрявна повърхност . на
котел

•>07

~ нагрева, радиационная радиационна на-
грявна повърхност
—> нагрева, трубчатая тръбна нагрявна по¬
върхност
нагревательная нагревателна повърхност
наружная външна повърхност
нелинёйчатая неправолинейна повърхност,
повърхнина с неправолинейна образуваща
~, несущая ав. носеща плсщ
~, обрабатываемая обработваема повърхни¬
на, повърхнина, която се обработва
•~, обработанная обработена повърхнина
обратно отражающая обратно отразяваща
повърхност
огибающая обвиваща [обхващаща] по¬
върхност
опорная подпорна повърхност
сптйчески гладкая оптически гладка по¬
върхнина
отражающая отражаваща [отразителна]
повърхнина
~ охлаждения повърхнина на охлаждане, ох¬
ладителна повърхнина
плоская равнина, плоска повърхност
~, поглощающая поглъщаща повърхнина
подстилающая подложка [постилна] по¬
върхност
-ч/, получйстая получисто обработена повърх¬
нина, повърхност с клас на грапавост от
4 до 6
постоянной кривизны повърхнина с по¬
стоянна кривина
преломляющая опт, пречупваща повърх¬
нина
притирочная уплътнителна повърхност
(напр. седло на клапан)
~, проводящая проводима [проводеща] по¬
върхнина
рабочая работна повърхност
~ равного давления повърхност с еднакво
налягане
~ равного потенциала повърхност с еднакъв
потенциал
равнопотенциальная вж. поверхность рав¬
ного потенциала
радиационная радиационна повърхнина
развёртывающаяся мат. повърхнина, коя¬
то може да се получи като следа от движе¬
нието на права и може да има развивка
върху равнина
■— раздела гранична повърхност
~ разъёма модели леяр, разделителна по¬
върхнина на модела
~, реальная реална [действителна] повърх¬
нина
ребристая ребриста [оребрена] повърх¬
ност
~ рёзания повърхност на рязането
рифлёная рифелована [набраздена] по¬
върхност
светочувствительная светлочувствителна
[чувствителна към светлината] повърх¬
ност
свободная свободна повърхност
	пов
~ сдвига повърхнина на смесването [пре¬
местването, изместването]
~ скольжения повърхнина па плъзгането
~ соприкосновения вж. поверхность, кон¬
тактная
~, стыковая допирна повърхност
сферическая сферична повърхнина
~ теплообмена топлообменна повърхност
/-/, тормозная спирачна повърхност
торцовая челна повърхност, чело
трущаяся триеща се повърхнина, повърх¬
нина на триене
удельная специфична повърхност
упорная опорна повърхност
уровенная вж. поверхность уровня
~ уровня повърхност на нивото
фасонная фасонна повърхност
фокальная опт. фокална повърхност
гх/, фоточувствйтельная фоточувствителна по¬
върхност
фронтальная метео наклонен преходен
слой между въздушни маси, имащи различна
температура
цилиндрическая цилиндрична повърхнина,
околна повърхнина на цилиндър
<*-, чистовая чисто обработена повърхнина,по¬
върхност с клас на грапавост от 7 до 9
шаровая сферична [кълбовидна] повърх¬
нина
~, шероховатая грапава повърхност
<■-, эквипотенциальная еквипотенциална по¬
върхност
эмиссионная емисионна [излъчваща] по¬
върхност
/х, эффективная ефективна повърхнина
поверхностный Е повърхностен; лежащ, при¬
надлежащ на повърхнина; външен, перифе¬
рен 2. надземен 3. небрежен, прибързан
поверяльщик м контрольор, проверител
поверять проверявам (напр. електроизмерва-
телен апарат)
повив м слой; пояс (напр. в кабел)
~ кабеля стъпка на кабел
поводок м 1. сърце, водило (приспособление
за увличане на детайла) към струг 2. тег-
лична щанга 3. външно звено от структурна
група 4. текст, мотовилка (част от тъкачен
стан )
**/, поворотный кормилен лост
~ плунжера водач на плунжер [бутало]
(от помпа)
повозка ж превозно средство, кола, каруца
~, самодвйжушаяся самодвижещо се превоз¬
но средство
поворачивание с завъртане, завиване, обръ¬
щане
поворачивать обръщам (в друга посока),
завивам, завъртам
поворот м 1. авто обръщане, завиване 2.
крива, завой 3. завъртане на нещо (колело,
вал) около оста си
~, крутой остър завой, рязко завиване
лёвый ляв завой, завиване наляво
~ осей координат мат. завъртане на коорди¬
натните оси; ротация

608
пов

~, петлеобразный осморкообразен [крушо-
образен] завой, завой-осморка
—, правый десен завой, завиване надясно
~ на вертикали вертикален завой
~ с перекрёстным движением вж. поворбт,
петлеобразный
поворотливость ж маневреност, повратливост
поворотный въртящ се, обръщателен, завър¬
тащ се
поворотоспособность ж повратливост, спо¬
собност на превозно средство да завива (да
изменя посоката на движение)
повреждаемость ж изложеност на повреди
повреждать повреждам, развалям
повреждение с повреждане, разваляне; повре¬
да, неизправност
повреждённый повреден, развален, неизправен
повременный 1. периодичен, който излиза
през определени срокове 2. надничен, по¬
временен, изчислен по време (час, ден)
яовторйтель м повторител
повторный повторен
повторяемость ж повторяемост
повыейтель м устройство за повишаване
(напр. на напрежение)
повышать повишавам, увеличавам, покач¬
вам; усилвам
повышение е повишаване, увеличаване, по¬
качване; усилване
~ давления повишаване на налягането
~ надёжности повишаване на надеждността
(напр. на изделие)
~ напряжения повишаване {увеличаване] на
напрежението
—> производительности повишаване [увели¬
чаване] на производителността
~ скорости повишаване [увеличаване] на
скоростта
~ стбйкости увеличаване на устойчивостта
—' температуры повишаване на температура
~ чувствйтельности повишаване на чувстви¬
телността
погасание с изгасване, гасене; изключване;
запушване
~ дугй ел. гасене на (електрическа) дъга
~ света изгасване [гасене] на светлина
погашать погасявам
погашение с 1. унищожаване; компенсиране
(напр. на напрежение) 2. погасяване [по¬
гашение] (напр. на задължение)
погйб м палубы кораб, кривина [бимсова
кривина] на палубата
поглотитель м поглъщател, поглъщащо ве¬
щество, абсорбент; адсорбер
~, жидкий течен абсорбент; течен адсорбент
избирательный селективен [избирателен]
абсорбент
—, твёрдый твърд абсорбент, твърдо поглъ¬
щащо вещество, твърд адсорбент
цветной цветен [светлинен] филтър
поглотительный абсорбционен, поглъщащ
поглощаемость ж поглъщаемост, абсорбируе-
мост
поглощать поглъщам, абсорбирам; всмуквам;
адсорбирам
поглощение с поглъщане, абсорбиране, аб-
сорбация; всмукване; адсорбиране, адсор¬
бция
акустическое акустично поглъщане [аб-
сорбиране]
атмосферное атмосферно поглъщане, ат¬
мосферно абсорбиране
~ волн поглъщане на вълните
г— газов поглъщане [абсорбиране] на газовете
~, диэлектрйческое радио диелектрическо
поглъщане, диелектрическо абсорбиране
~ звука поглъщане на звуковете
~, избирательное избирателна [селективна]
абсорбция
~ излучения радио поглъщане на излъчване¬
то
~ ймпульсов поглъщане на импулсите
ионосферное йоносферно поглъщане
кислотное киселинна абсорбция, абсорб¬
ция на киселини
контактное контактна абсорбция; частична
адсорбция
~, объёмное обемна абсорбция, поглъщане в
обем; обемна адсорбция
парамагнитное парамагнитно поглъщане
[абсорбиране]
поверхностное повърхностно [външно] по¬
глъщане; адсорбция
~, полное пълна абсорбция, пълно поглъ¬
щане; пълна адсорбция
~ радиоволн поглъщане на радиовълните
~ света поглъщане на светлината
~, селективное селективно поглъщане
спектральное спектрално поглъщане, спек¬
трална абсорбция
~, щелочное алкална абсорбция, абсорбция
на основи
~ электромагнитного излучения радио елек¬
тромагнитно поглъщане, електромагнитна
абсорбция
погода ж време (като климатично явление)
погодостойкий атмосфероустойчив, устойчив
на атмосферни влияния
погодостойкость ж атмосфероустойчивост, ус¬
тойчивост на атмосферни условия
погодоустойчивость ж вж. погодостойкость
погон м 1. плъзгач, водач 2. метален прът във
форма на буква П 3. кораб, погон (метален
прът, по който се плъзга блокът на въжето
при прехвърляне на ветрилото от единия
на другия борд) 4. погон (попътен вятър —
по р. Волга) 5. дестилационни пари, дести¬
лат 6. пагони (напр. военни)
головной хим. главна дестилационна фрак¬
ция [остатък]
~, хвостовой крайна дестилационна фракция
[остатък]
погонный погонен, линеен (метър)
погонялка ж текст, перка (в ударния меха¬
низъм на тъкачен стан)
погреб м 1. изба, мазе, зимник 2. винарска
изба 3. ледник (покрита яма с лед)
~, разливочный изба за разливане
погрешность ж грешка, погрешност; откло¬
нение; неточност

609
ПОД
абсолютная абсолютна грешка
аппаратурная грешка на апарата [уреда]
вероятная вероятна грешка
~ градуировки погрешност при градуиране
(на скалата)
грубая груба грешка
динамическая динамична грешка
допускаемая еж. погрешность, допусти¬
мая
~ допустимая допустима грешка
~ измерения грешка на измерване
инерционная инерционна погрешност
(напр. при отчитане със стрелкови уред)
инструментальная грешка на инструмент
~ испытания грешка на изпитание
~ метода грешка [погрешност] на метод
методическая методична грешка
мнймая привидна грешка
гч, наибольшая возможная най-голямата въз¬
можна грешка
накопленная еж. погрешность, суммарная
~ обратного хода грешка на обратния ход
остаточная остатъчна грешка
относительная относителна грешка
~ отчёта грешка на отчитане
~ показания грешка на показанието
постоянная постоянна грешка
предельная гранична грешка
~ прибора грешка на уред
приборная еж. погрешность прибора
прогрессивная прогресивна грешка
-ч, систематическая систематична грешка
~, случайная случайна грешка
случайная динамическая случайна дина¬
мична грешка
~ сортировки грешка при сортирането
средняя средна грешка
статистическая статистична грешка
стационарная динамическая стационарна
динамична грешка
суммарная сборна [обща, сумарна] грешка
~ технологическая грешка на технологията
/•ч, фазовая ел. грешка във фазата, фазова
грешка
экспериментальная грешка на експери¬
мента [опита], опитна грешка
погружать 1. натоварвам, товаря 2. потопявам,
потапям 3. забивам (в земята)
погружение с 1. потапяне, потопяване (в
течност); потъване 2. набиване (напр. на
пилони)
погруженный 1. потопен (в течност) 2. на¬
товарен
погрузка ж товарене, натоварване
гравитационная гравитационно натовар¬
ване; самотечно натоварване
механизированная механизирано товарене
[натоварване]
пневматическая пневматично товарене [на¬
товарване!
~ самонавалсм самонатоварване
~ с выпала взривно натоварване
погрузочный товарителен
погрузчик м 1. товарач, товарачка, машина
[устройство] за товарене 2, пристанищен
работник, докер; работник-товарач
~ -автолопата одноковшовый еднокошов то*
варач-автолопата
г-ч, автомобильный автомобилен товарач, ав¬
томобилна товарачка
~ -бульдозер товарач-булдозер
вилочный вилков товарач
~, вильчатый еж. погрузчик, вилочный
% грейферный грайферен товарач
грейферный универсальный универсален грай-
фереп товарач
ковшовый кофъчен товарач
~, ленточный лентов товарач
многоковшовый элеваторный многоко-
фъчен [многокошов] елеваторен товарач
навеснсй гидравлический окачен хидрав¬
личен товарач
-ч, роторный роторен товарач
~, самоходный самоходна товарачка, само¬
ходен товарач
скребковый лопатъчен [греблов] товарач,
верижно загребваща товарачка
~, скреперный скреперен товарач
<ч, тракторный тракторен товарач
фронтальный тракторный фронтален трак¬
торен товарач
под м 1. мет. под [дъно] на пещ, пещно дъно
2. под, дъно
~ вагранки дъно [под] на вагрянка
~, вращающийся въртящ се под [дъно],
(напр. на пещ)
выдвижной изваждащ се под [дъно]
выкатнбй изтъркалващ се под [дъно],
търкалящ се (на ролки) под
~ горна под [дъно] на огнището, огнищно
дъно
•-ч, кислый кисел под, кисело (пещно) дъно
конвейерный конвейерен под
ленточный лентов под
набивной набивен под [дъно], под, който се
набива [трамбова]	(напр. на вагрянка)
наваренный наварено дъно [под]
неподвижный неподвижен под [дъно]
основный основен под [дъно]
~ печи под [дъно] на пещ, пещен под, пещно
дъно
«■ч, плавильный топилен под [дъно]
подвижной подвижен под, подвижно дъно
~, проводящий проводящ под [дъно]
шагающий крачен под
шлаковый шлаков под, шлакова вана;
топилен под
подавальщица ж текст, подавачка, разно-
свачка (напр. на прежда)
подаватель м подавач
подавать подавам, давам; докарвам, • довеж¬
дам (кола, вагон)
подавление с подтискане
податливость ж податливост; пластичност;
еластичност
«ч, динамическая динамична податливост,
[неустойчивост, нестабилност]
~ крепи податливост [свиваемост] на крепеж
податливый податлив, неустойчив, нестаби¬
лен
39 Руско- български политехнически речник

иод
610
подавитель м подтискател, депресор
податчик м подавач (уред, механизъм)
~, винтовой винтов [червячен] подавач
поршневой бутален подавач [тласкач]
цепной верижен подавач
подача ж 1. подаване; захранване; вкарване
2. хидр. дебит 3. мет. порция подаван ма¬
териал 4. доставка
автоматическая автоматично подаване
баллонная пневматично подаване [подхран¬
ване]
вертикальная вертикално подаване
весовая тегловно подаване [подхранване]
вручную ръчно подаване [подхранване]
вытеснительная подаване чрез изтласква¬
не [тикане]
горизонтальная хоризонтално подаване
~ горючего подаване на гориво
гравитационная гравитационно [само-
течно] подаване
~, дистанционная дистанционно подаване
дозированная дозирано [на дози] подаване
~ дутья 1. мет. подаване на въздух (напр.
в топилен агрегат) 2. подаване на вдухвания
агент
круговая кръгово подаване
ленточная лентово подаване
маятниковая двупосочно подаване
микрометрическая микрометрично пода¬
ване, подаване с микрометър (микрометрич¬
но витло)
минутная подаване в минута
наклонная подаване под наклон, наклоне¬
но [наведено] подаване
насосная помпено подаване, подаване
чрез [с] помпа
непрерывная непрекъснато подаване
неравномерная неравномерно подаване
облегчённая 1. облекчено подаване 2. не¬
пълна [непълноценна] порция (напр.шихта)
оборотная подаване па оборот
~ основы текст, подаване [развиване] на
основата (напр. при тъкан)
периодическая периодично подаване
~ перфокарт подаване на перфокарти
~, пневматическая пневматично подаване [за¬
хранване]
~ под давлением подаване под - налягане
поперечная напречно подаване
прерывистая прекъснато подаване, по¬
даване с прекъсване
принудительная принудително подаване
продольная надлъжно подаване
прямолинейная праволинейно подаване
равномерная равномерно подаване
радиальная радиално подаване
раздельная разделено подаване (всяко за
себе си); разделено пълнене (напр. топилни
пещ)
роликовая ролково подаване, подаване по
ролки; ролганг
■—, ручная ръчно подаване
рычажная лостово подаване
~ самотёком подаване под действие на соб¬
ственото тегло
самоходная подаване на самоход
~, скачкообразная скокообразно подаване
сквозная непрекъснато [проходно] по¬
даване, подаване от единия до другия
край
~, совместная съвместно подаване; едновре¬
менно внасяне на няколко смеси или ком¬
поненти в сместа
тангенциальная тангенциално подаване
~, толчкообразная пулсиращо подаване, по¬
даване на тласъци
~ топлива подаване на гориво, подаване на
топливо
холостая мет. празна порция (напр. на
кокс без руда)
~, храповая подаване с тресчотка [зъбчатка]
централизованная централизирано [цен¬
трално] подаване [захранване]
цепная подаване с верига, верижно по¬
даване
шнековая червячно подаване, подаване с
червяк
подающий подаващ
подбабка крепи ж къса стойка [трупче] на
крепеж
подбабок м набивка халка; оглавник, набивна
глава
подбалка ж стр. подложка под греда
подбарабанье с контрабарабан
глухое глух контрабарабан
~, зубовое зъбен контрабарабан
ре шётчатое решетъчен контрабарабан
подбивать подбивам
подбивка ж 1. подбиване (напр. на траверси);
подбивка 2. заковавано; зачукване
~, буксовая боксово подбиване
валиковая подбивка от (мазилни) вал-
чета
~ стоек крепи приковаване на отойките на
крепеж
~ шпал жп. подбиване на траверси
подбивной 1. подбит 2. текст, подложен (за
нишка )
подбирать 1. подбирам 2. събирам 3. избирам,
правя подбор
подбить приковавам, причуквам, зачуквам
подбйчник основна шина на вършачен барабан
подбзй м подложка, подбивка
подбойка ж 1. подбивка (за пътни жп. работи)
2. жп. подбиване, подбивка 3. мин. подко¬
паване (напр. в рудник) 4. с.ст. китач
(механизъм за изравняване на снопа)
винтовая винтов крик [винтова опора]
за подпираме на нит при занитването му
~, плоская плоска подбивка
полукруглая полукръгла подбивка
рычажная лостова подпора за подлагане
под (главата на нита) при занитването му
~ стоек крепи подбиване [затягане] на отой¬
ките на крепеж
подбойщик м полбивач (човек, инструмент),
полбивачка (механизъм)
подбор м 1. подбиране, отбираме, събиране
2. подбор, колекция, сбирка; съчетание
(на цветове) 3. изваждане; изтребване

е 11
~ в пары подбиране [събиране] по двойки
[ешвапе]
«одбордок платины м текст, нзхвъргачен
ръб на платина
«одббрка м 1.вж. подбор 2 . редица статии с обща
тема (във вестник)
подборщик м с.ст. класосъбирач, подбирач
барабанный барабанен класосъбирач [под-
бирач]
•	волокуша с.ст. събирач-влачка
~ -копнитель подбирач-купнител
подбрюшник м жп. подкоремна връзка (напр.
на локомотивен котел)
гибкий гъвкава [еластична] подкоремна
връзка (напр. на локомотивен котел)
подвал м 1. подземие 2. изба, мазе, зимник
3. полуподземен етаж, сутерен '
зольный изба за пепел
пивной изба бирена, изба за бира
«одвалина ж стр. обрамчващ венец [пояс]
подвалка ж лавы обрушаване на фронт
подвальный сутеренен, избен; подземен, зим-
ничен
подвальцбвка ж допълнително валцуване
(напр. при валцуване на тръби)
подваривать дозаварявам, заварявам (след
предварително заваряване); напластявам до¬
пълнителен материал към заваръчен шев
подварка ж дозаваряване, заваряване (след
предварително закрепване чрез заварка)
подвахта ж кораб, подвахта (вахтата, смени¬
ла се от дежурство, която при необходи¬
мост заема отново работните си места)
подведение подвеждане, въвеждане, довеж¬
дане; подаване; нагласяване
подведомственность ж подведомственост; под¬
чиненост
подвергать подлагам (на анализ, товар и т. н.)
подвёртывать 1. позавинтвам, завинтвам; по-
затягам 2. омотавам
подвСс м 1. окачване 2. окачалка, закачалка,
подвеска, приспособление [кука] за окач¬
ване
бифилярный бифилярно [двунишково]
окачване
блочный окачвателеп блок (на макара,
скрипец)
двуниточный двунишково окачване
гибкий гъвкаво окачване
жёсткий твърдо окачване (напр. на кон¬
тактната мрежа)
магнитный магнитно окачване
одноплечий еднораменно окачване (напр.
на контактната мрежа)
— провододержателя окачване на носещо въже
потолочный 1. таванно окачване 2. ви¬
сящ таванен осветлител, пендел
раздвижной разтегателна окачалка
скользящий плъзгащо окачване (напр. на
контактната мрежа)
шарнирный шарнирно окачване
шнуровой 1. шнурово окачване 2. висящ
на шнур осветител
	под
подвеска ж 1. окачване 2. окачалка, окачващо
приспособление, подвеска (в галванотех-
никата); висящ лагер
~ автомобиля окачване на автомобила
амортизирующая окачване на амортисьо¬
ри, окачване с амортизиращо действие,
амортисьорно окачване
балансирная уравновесено [кобилично]
окачване; лостово окачване
буферная окачване на буфери, буферно
окачване
вертикальная вертикално окачване
вертикальная цепная вертикално верижно
окачване
гибкая еластично окачване
гидропневматйческая хидропневматично
пружиниране [окачване]
глухая глухо окачване
~ двигателя авто окачване на двигателя
двухплёчая двураменно окачване
двухрычажная двулостово окачване
двухрычажная параллелограммная дву¬
лостово паралелограмно окачване
~ для педали текст, свързващ лост за педа¬
лей механизъм
жёсткая твърдо [кораво] окачване (без
еластични елементи), безресорно окачване
зависимая авто зависимо окачване
канатная въжено окачване
кантилёверная авто кантилеверно окач¬
ване
качающаяся люлеещо се [люлково] окач¬
ване
~ коленчатого вала лагеруване [окачване]
на коляновия вал
компенсированная компенсирано окачване
(напр. на контактна мрежа)
концевая авто крайно окачване
крутильная усукващо се окачване
кулйсная кулисно окачване
люлечная люлково окачване
маятниковая махално [махалообразно]
окачване
мягкая меко пружиниране, меко окач¬
ване
наклонная наклонено окачване
~ на листовой рессоре окачване на листов
ресор
независимая авто независимо окачване
некомпенсированная некомпенсирано окач¬
ване
многоточечная многоточково окачване
однорычажная елнолостово окачване
осевая осово окачване (напр, на тягов
електродвигател)
параллелограммная паралелограмно окач¬
ване; авто окачване на колела с успоредна
главина
~ передних колёс авто окачване на предни
колела
пневматическая авто пневматично окач¬
ване
~ подшйпцика, закрытая закрито окачване
на лагер
полигонная полигонно окачване

под
612
полукомпенсйрованная жп. полукомпеи-
сирано окачване (на контактна мрежа)
~ прогрессивного действия, независимая не¬
зависимо окачване с прогресивно действие
простая просто окачване
~, пружйнная пружинно [пружиниращо^кач-
ване
рессорная окачване на ресор; ресорно
окачване, висящ ресор
~, рессорная, передняя предно ресорно окач¬
ване
рессорная, задняя задно ресорно окач¬
ване
ромбовая ромбово [ромбовидно] окачване
~, рычажная лостово окачване
~, свечная свещно окачване, окачване с
вертикално движение на колелото
~ с листовыми торсибнами авто окачване
с листни торзиони
~ с прямыми торсибнами авто окачване с
прави торзиони
~ с реактивными штангами авто окачване с
реактивни щанги [лостове]
~, стержневая прътово [торзионно] окачване
тормозная спирачно окачване
торсионная вж. подвеска, стержневая
~, трамвайная трамвайно окачване
упругая вж. подвеска, гибкая^
цепная верижно окачване (напр. на кон¬
тактна мрежа, на жица)
~, шарнирная шарнирно окачване
подвесной окачен, висящ; служещ [нагоден]
за окачване
подветренный защитен от вятъра, подветрен
подвешенный окачен, висящ
подвешивание с окачване, закачване
г—, бесчелюстное безчелюстно окачване [за¬
качване]
~, верхнее рессорное горно ресорно окачване
двойное двойно окачване
двойное рессорное двойно ресорно окач¬
ване
комбинированное комбинирано окачване
комбинированное рессорное комбинирано
ресорно окачване
~, люлечное люлково окачване
~, люлечное глухое глухо люлково окачване
независимое независимо окачване
нижнее рессорное долно ресорно окачване
одинарное единично окачване
одноступенчатое едностепенно окачване
опорно-рамное жп. опорно-рамно окач¬
ване (на тягози електродвигатели)
простое просто [единично] окачване
~, пружинное пружинно окачване
рессорное ресорно окачване
торсионное торзионно окачване
трехтбчечное триточково окачване
~, упругое еластично окачване
центральное централно окачване
подвешивать окачвам, закачвам, прикачвам
подвигание с предвижване, преместване, от¬
местване
выработки предвижване [напредване] на
изработка
~ забоя предвижване [напредване] на забой
подвигать отмествам, поотмествам, предви¬
жвам
подвижность ж 1. подвижност 2. стр. кон¬
систенция (на бетон)
повышенная повишена подвижност
~ ионов подвижност на Йоните
~, поперечная напречна подвижност, въз¬
можност за напречно движение
радиальная подвижност в радиално на¬
правление
~ электронов подвижност на електроните
подвижный подвижен
подвинтить завинтвам, затягам
подвод м 1. подвеждане, подаване (напр.
пара, масло); довеждане, докарване; за¬
хранване 2. ел. захранващ проводник 3.
кюприя [капа]
~ пара подаване па пара
~, парциальный парциално [частично] по¬
даване
~, полный пълно подаване
~ тепла подаване на топлина
~ тока ел. подаване на ток, подхранване с ток
~ топлива подаване на гориво [топливо)
~ энергии подаване на енергия, подхранване
с енергия
подвода ж кола, каруца
подводить подвеждам, подавам; довеждам,
докарвам, предвижвам
подводка ж 1. вж. подвод 2. центроване 3,
тръбно отклонение, разклон от щранг
(хоризонтален), разклон
вакуумная вакуумно подаване
педальная педално [крачно] подаване
~, самодействующая автоматично [самодей-
ствуващо] подаване
~ чесальной машины текст, центроване на
дарачна гарнитура
~ шляпок текст, центроване [центровка]
на декели в дарачна машина
подводный подводен
подводящий подаващ, докарващ, довеждащ
подвоз м 1. подвозване, доставяне, транспор¬
тиране 2. доставка
~ груза доставяне на товара
~ материала доставяне [подвозване] на ма¬
териала
подвозбудитель м ел. 1. предвъзбудителна
машина 2. устройство за предварително
възбуждане
подвозить 1. докарвам, закарвам 2. доставям,
снабдявам
подвой м подложка
подволока ж 1. кораб, долната страна на палуб-
на настилка 2. таван, тавански етаж
подворотня ж пролука под врата
подвулканизация ж кауч. предварителна вул¬
канизация; преждевременна вулканизация
подвязка ж привързване, връзване
~ ремиза текст, връзване на нищела [ни-
щелковия комплект]
подвязывать привързвам, завързвам
подвяленный подсушен (на слънце)
подвялка ж подсушаване (на слънце)

€13
подгар м ел. нагар; обгаряне (напр. на кон¬
тактно тяло)
подгибать подгъвам, подвивам
подгибка ж подгъваме, подвиване
подголовок м шийка под глава (на болт)
~ болта издатък, осигуряващ болта срещу
превъртане
квадратный квадратна шийка под глава
I (на болт)
прямоугольный правоъгълна шийка под
глава (на болт)
подгонка ж нагаждане, нагласявано, пасване
подгоночный нагоден, пасван
подгонять нагаждам (плътно прилягащи по¬
върхности при сглобка една в друга),
пасвам; нагласям
подгорание с 1. вж. подгар 2. подгаряне, из¬
гаряне отдолу
подгорать подгарям, изгарям отдолу
подготавливать подготвям, приготвям
подготовительный подготвителен
подготовка ж Е подготовка, подготвяне, при¬
готвяне 2. подложен бетон; - подложка,
подстилка
~ воды водоподготовка, подготовка на во¬
дата
~ месторождения мин. подготвяне на место¬
нахождението
*** основания 1. подготвяне [приготвяне] на
основата 2. стр. подложен бетон за основа
предварительная предварителна подго¬
товка
~ Угля, мокрая мокра подготовка на въглища
подготовлять вж. подготавливать
подгруппа ж подгрупа
главная главна подгрупа
побочная странична [второстепенна] под¬
група
поддаваться поддавам се
поддающийся обработке обработваем, който се
поддава на обработване
подделка ж имитация; подправяне, подправка;
фалшификация
поддельный фалшив, подправен, имитиран
поддерживание с поддържане, подкрепяне,
подпиране
~ температуры поддържане на температу¬
рата
поддерживать 1. поддържам, подкрепям 2.
спазвам, поддържам (огън, топлина и др.)
поддержка ж 1. подпора, опора; носач 2.
под китни к (при нитоване) 3. вж. поддер¬
живание
выключающаяся изключващ се носач
(напр. в кабелни кранове)
~ для заклёпок опора на нит, подпорка за
занитване
~, заклёпочная поднитник, контраопора при
нитоване
клепальная вж. поддержка, заклёпочная
кулачковая иалцов носач
~ мотовйла конзола ва мотовилката
~, раскрывающаяся неподвижен носач, раз¬
тварящ се носач
поддиапазон м радио подобкват, поддиапазон
	пдд
поддбменник м мет. поддоменник, леярско
помещение при висока пещ
поддомкрачивание с повдигане с крик
поддомкрачивать повдигам с крик	,
поддон м Е мет. подон, подова плоча, подфор-
мова плоча 2. подставка, палета 3. корито
(за събиране на течности, стружки и др.)
4.	дъно
~ картера долен картер (при двигател с
вътрешно горене)
поддувало с Е подпухало (отвор под скара на
огнище); вентилатор за нагнетяване на
въздух 2. пепелник (пространство под
скарата на огнище)
поддувание почвы с мин. набъбване [подуване]
на долнище [почвата]
поделка ж Е изработване, произвеждане,
направа (на дребни изделия) 2. дребни
изделия
подённый надничарски; надничен
подёнщик м надничар
подёнщина надничарски труд, надничарска
работа; надничарство
подержанный употребяван, износен, вехт
поджатый затегнат, закрепен; притиснат
поджать свивам, подвивам, подгъвам
поджигатель м ел. запалващ електрод; за¬
палващо устройство
поджйм м подгъвано, прегъване; подгъв
поджимать подгъвам, прегъвам, свивам
подзаголовок м подзаглавие
подзаряд м ел. Е дозареждане, допълнително
зареждане 2. остатъчен заряд [товар]
подзарядка	в!ж. подзаряд Е
подзаряжать ел. дозареждам, зареждам до¬
пълнително
подземный подземен
подзор м Е отделяща ивица [ръб]; ограничи¬
телен [окрайчващ] бордюрен камък 2. арх.
дъсчен корниз на стряха 3. кораб, надвис-
ваща над кормилото част на кораб
подзорный наблюдателен
поджйм м Е свиване, подвиване, подгъване
2. притискане, натискане
подйгольник м текст, сърце (в шевна машина)
подина ж под, дъно (напр. на п<щ)
~ вагранки под [дъно] на вагрянка
подканатник м подвъженик
подкапывание с подкопаване, подравяне
подкапывать подкопавам, подривам, подра¬
вям
подкасательная ж мат. субтангента
подкатить търкалям, дотъркалям
подкатка ж Е дотъркаляне, преместване чрез
търкаляне 2. подвалцуване
~ конца трубы подвалцуване края на тръба
подкатывать Е премествам чрез търкаляне,
дотъркалям 2. подвалцувам
подкачать ценапемпвам•; препомпвам (до¬
пълнително)
подкачивать хидр. вж. подкачать
подкачка ж Е помпане допълнително, препоми-
ване 2. запретване (крачоли, поли)
подкисление с подкисляване
подкислять хим. подкислявам

ПОД
414
подкладка ж 1. подложка 2. текст, подплата,
хастар
вагонная вагонна подложка
двухреббрдчатая двуребордна подложка
железнодорожная железопътна подложка
~, клинчатая клинова подложка
лапчатая назъбена подложка
~, однореббрдчатая еднорсбордна подложка
рельсовая релсова подложка
подкладывать 1. подлагам, слагам (под нещо)
2. подплатявам (с нещо), подшивам
подклеивать подлепвам, залепвам (под нещо)
подклейка ж 1. подлепване 2. подлепено пар¬
че, подлепена кръпка
подклёт м устар, долен етаж; приземие
подключать свързвам, присъединявам, включ¬
вам
подключение с свързване, присъединяване,
включване
подключённый свързан, присъединен, вклю¬
чен
подкова ж подкова
подковка ж 1. подковаване (на обувки) 2.
налче, железце за подковаване
подковообразный подковообразен
подкожный подкожен
подколбнник м база на колона
подкомиссия ж подкомисия
подкоп м 1. подкопаване; подриване, подра¬
вяне 2. подкоп
подкоренной мат. под знака на корен, под-
коренен
подкос м паянта, коса подпора
подкосина ж вж. подкос
подкосный кос, полегат, наклонен
подкрановый подкранов
подкраска ж 1. леко боядисване 2. нюанси-
ране, тониране 3. багрило за нюансиране,
тонатор
подкрашивание с повторно багрене
покреплёние с 1. подпиране, укрепване, под¬
крепяне 2. воен, подкрепление, подкрепа
подкрылок м ав, подкрилка; клапа
подлёжка ж синевина (дефект в дърво)
подлёски мн стр. скеле на магарета; магаре
лестничные стр.стълбовидпо магаре [ске¬
ле]
подливка ж хоросан, варо-пясъчен разтвор
подлинник м оригинал; заверен чертеж за
снемане на хелиографни копия
подлинный оригинален (напр. ръкопис)
подложка ж подложка
подлокотник м дръжка па кресло (за опиране
с лакът), подлакътник
подмазка ж 1. мазане, намазване, поставяне
грес или масло 2. замазка, кит
~, лаковая лакова замазка
масленая блажна замазка; кит
мокрая мокра замазка
сухая суха замазка
подмагничивание с предварително намагнит¬
ване; допълнително намагнитване, подмаг-
нитване
подмагничивать предварително	намагнит-
вам, подмагнитвам
подмастёрье с калфа; помощник-майстор
подмащивание с стр. 1. павиране; облицоване;
настилане 2. правене на носещо скеле [ко¬
фраж]
подмащивать вж. подмостить
подмесь ж примес, добавка (за месене)
подметка ж подметка (на обувки)
подмёточный който е предназначен за под¬
метки, подметъчен
подмешивать 1. примествам 2. добивам (при
месене)
подмога ж стр. маказ (от покрив)
подмодель ж леяр, подмодел, подмоделиа
плоча
подмодулятор м радио подмодулатор, модула-
тореп предусилвател
подмолаживая ие дрожжёй с подмладяване на
дрожди
подмости мн носещо скеле (за строителна
работа )
висячие стр. окачено скеле
катучии люлеещо се скеле
~ на козлах скеле на магарета
подъёмные повдигаемо скеле
постоянные постоянно скеле
подмостить стр. павирам, настилам; правя
скеле [носещ кофраж]
подмотка ж допълнително намотаване; намо¬
таване отдолу
подмотбрный подмоторен, разположен под
двигател
подмыв м подмиване [подкопаване] (напр.
брега на река)
подмываемый подмиване, подмиваемост
подмывать подмивам
подналадка ж допълнително настройване,
донагласяване
подналадник м работник, който донастройва
[регулира допълнително] (машината)
поднаряд м подплата за обувки
поднесущая радио подносеща (напр. честота)
подниматель матриц м полигр. повдигач на
матрица
поднимать вдигам, качвам, повдигам; пови¬
шавам
подниматься 1. покачвам се, повдигам се,
повишавам се 2. качвам се, изкачвам се
поднйточник м текст, долен нишководач
подножие с подножие
подножка ж 1. стъпало (на кола, вагон) 2.
текст, подножка, поднож
~ автомобиля стъпенка [стъпало] на авто¬
мобил
~, откидная подвижно стъпало [степенка)
поднормаль м мат. субнормала
подноска ж поднасяне; подаване
подносчик м подносчик, подносвач
поднутрение с вдлъбване; стесняване
поднырки мн текст, вътъчни прескачания,
прескакулки (дефект в тъканите)
поднятие с 1. повдигане, издигане, качване
2. увеличаване, повишаване, покачване
антиклинальное геол, антиклинално из¬
дигане
' диапировое геол, диапирово издигане

615
капиллярное капилярно повдигане (на
течност )
подобие с 1. мат. подобие (напр. на фигури)
2. прилика
геометрическое геометрично подобие
динамическое динамично подобие
кинематическое кинематично подобие
механическое механично подобие
тепловое топлинно подобие
электрогидроцинамйческее електроли^о-
динамично подобие
подобный 1. мат. подобен 2. приличен,
сходен
подогнать пасвам, нагласявам, натъкмявам,
приготвям; пригонвам
подогрев м вж. подогревание
газовый газово подгряване
~ двйгателя подгряване на двигателя
~ катода радио загряване на катода
конвекционный подгряване чрез конвек¬
ция
косвенный косвено подгряване
многоступенчатый многостепенно [мио-
гостъпално] нагряване [загряване, подгря¬
ване]
паровой парно подгряване
последующий последващо (по-нататъшно)
подгряване
предварительный предварително подгря¬
ване
промежуточный междинно подгряване
регенеративный регенеративно нагряване
[подгряване]
ступенчатый степенно [стъпално] нагряване
[подгряване]
электрический електрическо подгряване
подогревание с загряване, подгряване, стоп¬
ляне, затопляне
подогреватель м подгревател, нагревател,
екенемайзер (при парен котел)
биспиральный двуспирален нагревател
быстротечный скоростен подгревател
водоводиной водоводен економайзер, во¬
доводен нагревател
~ воды подгревател на вода[ведепедгреватeл,
водонагревател]
~ воздуха възцухепецгревател, въздухонагре-
вател
воздушный въздушен подгревател [на¬
гревател]
~ высокого давления нагревател с високо на¬
лягане
~ дутья нагревател на (вдухвания) въздух
~ катода отоплителна жичка на катод
~ нйзкого давления нагревател с ниско на¬
лягане
низкотемпературный нискотемпературен
нагревател
пиковый върхов нагревател
поверхностный повърхностен нагревател
предвключённый предвключен нагревател
противоточный противотоков подгревател
[нагревател]
пусковой пусков подгревател
ребристый ребрест нагревател
	под
ребристый трубчатый ребрист тръбен на¬
гревател
~, регенеративный регенеративен подгре-
вател [нагревател]
сетевой мрежов нагревател
смесительный смесителей нагревател
смешивающий вж. подогреватель, сме¬
сительный
ступенчатый степенен [стъпален] нагрева¬
тел
~ топлива авто подгревател на горивната
смес
трубчатый тръбен нагревател
хвостовёй вж. подогреватель, низкотем¬
пературный
эжекторный ежекторен нагревател
~ эжекторов вж. подогреватель, эжекторный
подогревательный нагревателен, нагревен
подогревать подгрявам, нагрявам, стоплям,
затоплям
подогревный нагреваем, който се отоплява
подогретый подгрят, затоплен, стоплен
пододвигать премествам по-близо
пододвинуть вж. пододвигать
подоконник м подпрозоречна дъска, подпро-
зоречен корниз, пецпрозоречен перваз
подопытный опитен, подложен на опити
подорожный крайпътен
подоснова ж текст, долната основа на - двойна
тъкан
подотдел м подотдел
подотчётный подотчетен, който подлежи на
отчитане
подошва ж 1. пета, основа, стъпка (долна опор¬
на повърхнина) 2. мин. под, долнище 3,
подметка (на обувка)
~ выработки под на минна изработка
~ горы поли на планина
двойная двойна подметка
~, монолитная монолитна подметка
~ пласта долнище на пласт
полумонолйтная полумонолитна подметка
прошивная шита подметка
~ рельса пета [основа] на релса
~ рубанка основа на (дърводелско) ренде
~ фундамента долна част на основа [фунда¬
мент]
подпалина ж изгорено място
подпалубный кораб, подпалубен
подпергамент м пергаментов заместител, под¬
пергамент
подпиливать подрязвам с трион [ножовка],
подпилявам с пила
подпилок м пила
подпирать подпирам
подписка ж подписка
подписчик м абонат
подпитка ж подхранване (напр. на котел)
подпиточный подхранващ, който подхранва
подплетина ж текст, преплетина	(дефект
в тъкан от скъсване на нишки в основата)
подпол м 1. изба, мазе, зимник 2. сутерен,
полуземен етаж
подполье с зимник, мазе (иод пода на стаята)
подпоследовательность ж мат. подредица
под
616
подпор м 1. хидр. подприщване, забентване
2. подпираме на налягането (на входа на
помпата )
длительный продължително подприщване
обратный обратен напор [покачване на
нивото]
постоянный вж. подпор, длительный
речной подприщване на река
подпора	вж. подпорка
подпорка ж подпорна греда; подпора, подпор¬
ка, опора
подпорный подпорен
подпочва ж подпочва, подпочвен пласт
подпочвенный подпочвен
подпрессовка ж подпресоване, подпресовка
подпрограмма ж подпрограма
замкнутая изч. затворена подпрограма
открытая изч. отворена подпрограма
подпространство с подпространство; субпро¬
странство
подпруда ж подприщване (на вода)
подпруженный подприщен, забентсн (за вода)
подпрыгивание с подскачане
подпятник м петов лагер, опорен [аксиален]
лагер
верхний горен петов лагер
гребенчатый гребенен петов лагер
— качения търкалящ петов лагер
кольцевой пръстеновиден петов лагер
осевой осов петов лагер
пружинный петов лагер на пружини
роликовый ролков петов лагер
сегментный сегментен петов [опорен] ла¬
гер
—■ скольжения плъзгащ петов лагер
ступенчатый степенен [стъпален] петов
лагер
торцовый челен петов лагер
шариковый сачмен петов лагер
шаровой сферичен [ябълковиден] петов
лагер
подпятовый опорен
подпяточник м. стелка под петата (в обувка)
подработка кровли ж подработване [подкопа¬
ване] на горнище
подраздел м подраздел
подразделение с подразделение
подрамник м подрамка, рамка
подрегулировка ж точно регулиране (след
предварително или грубо регулиране), до-
регулиране
подрезание с подрязване (напр. пета на зъб
при зъбонарязване)
подрезанный подрязан
подрезать подрязвам
подрезка ж подрязване
подрезь ж надрез, разрез
подрессоренный с ресори, поставен върху
ресори
подрессориваяие с поставяне на допълнителен
ресор
подрессбрник м допълнителен ресор
подрешетина ж стр. 1. смок; надзидна греда
[столица] 2. междуребрено бичме
подрисуночный подфигурен (текст, надпис)
подрозётник м ел. подложка на контактна
кутия
подрубать 1. подсичам, подкъсявам; подряз¬
вам; 2. мин. подкопавам 3. текст, поръбвам,
подшивам, подгъвам
подрубить вж. подрубать
подрубка ж 1. подкопаване, подсичане 2.
отсичане, скъсяване 3. текст, поръбване,
подгъване, подшиване
подрудок м мин. долнище на руден залеж
подручник м помощен работник
подручный подръчен, който е под ръка (на¬
близо)
подрыв м подкопаване, подравняване; подко¬
паване чрез взривяване, взривоподкопаване
подрывать подкопавам, подсичам; взривявам
(за подкопаване)
подрывка ж подкопаване; взривяване (за
подкопаване* частично изземване на минна
маса отдолу и отстрани на изработката
подрывной взривоподкопен
подряд м договор, задължение (напр. за
извършване на някаква работа)
подрядчик м 1. предприемач 2. доставчик
3. изпълнител (на строеж)
подсадка ж 1. добавка 2. допълнителна пор¬
ция (напр. шихта) 3. подбиване (при
коване )
подсасывание с всмукване
подсасывать всмуквам
подсвечивание с осветяване
подсвСчник м осветлител, устройство за ме¬
стно [локално] осветяване
подсводный подсводов
подсекция ж подсекция
подсекать подсичам
подсечка ж 1. долен секач, подсекач (при
коване) 2. подсичане
прямая прав долен секач
фасонная фасонен долен секач
подсинивание с текст, подсинване (със синка)
подсинхронный подсинхронен
поделби м подслой
подслушивание с подслушване
подсмена ж смяна, готова да постъпи на ра¬
бота (за да замени работещата в момента)
подсобная ж спомагателно [допълнително,
помощно] помещение
подсобник м помощник
подсобный помощен, спомагателен; допълни¬
телен
подсос м просмукван, всмукател
подставка ж подставка, подложка; статив
пружинящая пружинираща подложка
— для сушки статив за сушене
фасетная полигр. фасетна подставка
подставлять 1. подставям, подлагам, турям
отдолу 2. замествам, поставям едно вместо
друго, сменявам
подстаканник м мет. подчашник (приспо¬
собление, в което се поставя или монтира
чаша — напр. в стоманоразливна кофа)
подстановка ж мат. субституция
подстанция ж ел. подстанция, подцентрала
автоматическая автоматична подстанция

617
~, аккумуляторная акумулаторна подстан¬
ция
~, выпрямительная (токо) изправителна
подстанция
закрытая подстанция в закрито поме¬
щение
комплектная комплектна [трансформатор¬
на] подстанция
открытая открита подстанция, подстан¬
ция на открито
передвижная подвижна подстанция
~, поверхностная надземна подстанция
повысительная повишаваща подстанция
подземная подземна подстанция
понизительная понижаваща подстанция
преобразовательная преобразувател на [то-
коизправителна] подстанция
районная районна [областна] подстанция
распределительная разпределителна под¬
станция
тепловая топлинна подстанция
трансформаторная трансформаторна под¬
станция
~, тяговая тягова подстанция
~, усилительная радио усилвателна под¬
станция
фидерная вж. подстанция, распредели¬
тельная
подствблок м мин. зумпф, пета на шахта, яма
за събиране на вода
подстой м шихты мет. 1. престояване на ших-
тата 2. изсъхналост на шихтата
подстраивать построявам допълнително
подстроечный радио който е за донастройка,
донастройващ
подстройка ж радио донастройка, донастрой-
ване
автоматическая автоматична донастройка
~ частоты донастройка на честота
подстропильный стр. подребрен; подфермов
подстрочный полигр. който се намира под
редовете
подстружка ж дърв. дорепдосване
подступ м 1. стр. подстъп, достъп; подход;
вход, път (за влизане) 2. отводна тръба
3. хидр. тръбно отклонение
подступенник м стъпало
подсушенный подсушен, изсушен
подсушивать подсушавам, изсушавам
подсушка ж подсушаване
подсчёт м 1. изчисляване, пресмятане 2.
равносметка, сметка 3. преброяване
подсчитывать 1. преброявам, 2. пресмятам,
изчислявам
подсыпка ж подпълване; запълване
подтаивать топя се отдолу
подталкиватель м тласкач, избутвач
подтаскивание довличане, домъкване
подтаскивать домъквам, довличам
подтачивать 1. понаточвам, подострям 2.
разяждам (отвътре, отдолу)
подтекание с протичане
подтекать протичам (за под)
подтёска ж задялване; засичане, врязване
подтёсывать врязвам, зарязвам, засичам
	под
подтоварник м върлина, подложка (под то¬
вар )
подтональный подтонален
подтопление с подтопяване,затопяване отдолу,
подгизване
подтопленный залян, подлян; потопен (за
скок)
подточить подострям, позаточвам (малко)
подточка ж подостряне
подтушевать туширам (чертеж); ретуширам
подтушёвка ж ретуширане; нанасяне на сенки
подтягивание с 1. затягане, стягане; подтя-
гане; притягане 2. изтегляне, повдигане
(до изравняване)
подтягивать затягам, стягам
подтяжка ж 1. затягане; притягане, стягане
2. притегляне, изтегляне (до изравняване)
вж. подтягивание 3. кука
подузел м подгрупа, подвъзел (на конструк¬
ция)
подуклбнка ж жп. наклон навътре, вътрешен
наклон (на релсите към оста на линията)
подуклбнок м подложна планка [бичме]
подуровень м подниво (напр. енергетично)
подушка ж легло; подложка, възглавница;
стр. шапка, подложка; тампон
балластная жп. баластова подложка, ба-
ластова възглавница
~ весов легло на везни
верхняя полигр. горна възглавница (на
матрична преса)
~, водяная водна възглавница [тампон]
воздушная въздушна възглавница
масленая маслена [мазилна] възглавница
опорная опорно легло
~, пневматическая пневматична [въздушна]
възглавница
песчаная пясъчна възглавница, пясъчна
подложка
~ подшипника легло на лагер, лагерно легло
~, противопучйнная противонабъбваща под¬
ложка
пружинная пружинна възглавница
резиновая гумена възглавница, гумена
подложка
~, рессорная вж. подушка рессоры
~ рессоры легло [възглавница] на ресор,
ресорно легло
~, смазочная мазилна [маслена] възглавница
упорная вж. подушка, опорная
флюсовая зав. подложка от флюс, флюсова
възглавница
~, фундаментная фундаментна възглавница
~, шлаковая шлакова възглавница [постилка]
подушкообразный подложкообразен, подобен
на възглавница
подфарник м авто подфарник, фар за габа¬
ритно осветление
подфёрменник м хидр. подфермен камък (в
основата на опора)
подфёрменный подфермов
подфонарный подоберлихтов; под прозорец
за горно осветление
подхват м 1. уловител, подхващач 2. мин.
подхват [крепежна греда]
под
61&
подхватывать хващам, подхващам, улавям
подход м подстъп (към мост)
воздушный ав. въздушен подход
подцапфенник м лагер ] опор а, гнездо] за
шийка
подцветка ж нюансиране, тоииране (при боя¬
дисване) па хартия
подцвечивать обагрям, леко оцветявам; нюан¬
сирам
подцветка ж нюансиране; оцветяване
подчеканивать зачеканявам (матов шев)
подчеканка ж зачеканяване, подчеканяване
(на нитов шев)
подчинённость ж, ведомственная ведомствена
подчиненост
подчистка ж 1. почистване, изтъркване 2.
подправяне
подчищать 1. почиствам 2. подправям
подшабривать шабрувам (при ниски изисква¬
ния за качество на повърхността)
подшашка ж подпорка
подшёрсток м къса, пухкава вълна; косми
[козина] под горната дълга козина
подшивка ж 1. таваносване 2. летви, наковани
за таваносване 3. таван (дъсчен или мазан)
подшипник м лагер
zw, аксиальный аксиален лагер
бакаутовый бакаутов лагер, дървен лагер
от бакаут
~, бессепараторный (търкалящ) лагер без
сепаратор [кафез]
~, буксовый буксов лагер
~, быстроходный бързоходен лагер
~, вагонный вагонен лагер
ведущий лагер откъм страна на задвиж¬
ването
внешний външен лагер (при многоопорно
лагеруване )
~, внутренний вътрешен лагер (при много¬
опорно лагеруване)
вспомогательный спомагателен [помощен]
лагер
встроенный вграден лагер
~, втулочный втулков лагер
высокий разъёмный лесно разглобяем ла¬
гер
главный вж. подшипник, коренной
~, гладкий гладък лагер
глухой глух [едноделен] лагер
гранёный призматичен лагер
гребенчатый гребенен [гребеновиден] ла¬
гер (опорен)
двойной двоен лагер
двойной упорный двупосочен опорен ла¬
гер; петов лагер за двустранно действие
(двупосочен аксиален лагер)
~ двустороннего действия лагер с двупосочно
действие, двупосочен (опорен) лагер
~, двухкольцевой лагер с два пръстена, дву¬
посочен (опорен) лагер
двухкбнусный двоен конусен лагер
~, двухрядный двуредов лагер
друхрядный шариковый двуреден сачмен
лагер
дышловый лагер на сцепна щанга
~ жидкостного трения лагер с течно триене-
закрытый закрит [капсулован] лагер
~, игольчатый иглен (ролков) лагер
~ качения търкаляш лагер
~, кольцевой пръстеновиден лагер
комбинированный комбиниран лагер
конический конусен лагер
конический роликовый конусен ролков.
лагер
~, консольный конзолен лагер
конусный вж. подшипник, конический'
~, концевой краен [външен] лагер (на вал)
коренной основен лагер
~, крейцкопфный лагер на кръстоглав
многоклиновбй многоклинов лагер
мноюрядный многоредов лагер
мотбрне-есевбй моторно-осов лагер (на
тягов електродвигател)
мотылевый мотовилкои лагер, лагер на-
мотовилка
~, наклонный наклонен лагер
направляющий направляващ лагер
~, наружный външен [краен] лагер
~, настенный стенен лагер
неподвижный неподвижен лагер
~, неразъёмный неразглобяем лагер
несамоустанавливающийся несамонагаж-
дащ се лагер
~, несущий носещ лагер
низкий разъёмный трудно разглобяем ла?
гер
~, одинарный едностранен лагер, лагер с
едностранно действие
одинарный упорный петов лагер за едно¬
странно действие (еднопосочен аксиален ла¬
гер)
однокбнусный едноконусен лагер
однорядный однородов лагер
однорядный шариковый едноредов сач¬
мен лагер
~ одностороннего действия лагер с еднопо¬
сочно действие, еднопосочен (опорен) лагер
опорный опорен лагер
опорный шариковый радиален сачмен
лагер
осевой опорен [аксиален, осов] лагер,
петов лагер
~, основной вж. подшипник, коренной
открытый открит лагер
передний преден лагер
плавающий плуващ [подвижен] лагер-
поворотный въртящ се [завъртащ се]
лагер
~, подвесной висящ лагер
подвижной подвижен лагер
пористый порест лагер
промежуточный междинен лагер
~, пружинящий лагер на пружини
радиально-упорный радиално-опорен [ра-
диално-аксиален] лагер
~, радиальный радиален лагер
разъёмный разглобяем [делим] лагер,,
черупков лагер
регулируемый регулиращ се лагер
роликовый ролков лагер

€19
самосмазывающийся самосмазващ се [са¬
мом ажещ се] лагер
самоустанавливающийся самонагаждащ
се лагер
самоцентрирующийся самоцентриращ се
лагер
—	с бочкообразными роликами лагер с бъчво-
образии ролки, самонагаждащ се лагер
~ с вкладышами черупков лагер
—, сдвоенный двоен [сдвоен] лагер
ссгмСнтный сегментен лагер
седловой седлов лагер
—	Селлерса лагер на Селерс (лагер с ябълко-
видна опора)
сепараторный (търкалящ) лагер със се¬
паратор [кафез]
—	скольжения плъзгащ лагер
скользящий вж. подшипник скольжСния
—	с кольцевой смазкой лагер с мазилен пръ¬
стен
—	со смазкой под давлением лагер за мазане
под налягане
сферйческий вж. подшипник, шаровой
текстолитовый текстолитов лагер
—, типовой типов лагер
трансмиссионный трансмисионен лагер
трения качения вж. подшипник качения
—	трения скольжения вж. подшипник сколь¬
жения
трубчатый тръбен лагер, лагер с увели¬
чена широчина
узкий тесен лагер, лагер с намалена
широчина
укороченный вж. подшипник, узкий
упорно-радиальный опорно-радиален ла¬
гер
упорный опорен лагер, петов лагер
установочный направляващ [фиксиращ]
лагер
фиксирующий вж. подшипник, устано¬
вочный
фланцевый фланцов [фланшов] лагер
цельный неразглобяем лагер
-'-, цилиндрический цилиндричен лагер
—, шариковый сачмен лагер
шарнирный шарнирен лагер
шаровой ябълковиден лагер
шатунный мотовилков лагер
шпиндельный вретенен лагер
эталонный еталонен лагер, лагер за обра¬
зец [еталон]
якорный роторен [котвен] лагер
подшипниковый лагерен
под шихтовка ж мет. подшихтовка, подших-
товаве
под шлифовать шлифовам
подшлифбвка шлифоване
подштабельный подложен под фигура с ма¬
териали
подштбпка ж жп. подбиване под релси
подщелачивание с хим. алкализиране, при¬
бавяне на хидроокис
подщелачивать алкализирам, прибавям хи¬
дроокис, повишавам рН
	под
подъезд м 1. главен вход (на сграда) 2. при¬
ближаване; пристигане на превозно сред¬
ство
подъём м 1. повдигане, издигане 2. изкачване,,
качване 3. покачване; подем 4. нагорнище
(на път) 5. мин. асансьор, подемник^,
извоз 6. стрелка 7. извивка па ходилото
на крака
~, аварийный авариен асансьор
—	арки стрелка на свод
бадьевбй издигане с кофи
вагонеточный вагонетков извоз, извозване
с вагонетки
вертикальный вертикален извоз, верти¬
кално извозване
~ винта стъпка на винт
—	воды покачване на вода
вспомогательный спомагателен подем [из¬
воз]
двухскиповбй двуклетково издигане, дву-
клетков подем [извоз]
затяжной продължително нагорнище
канатный повдигане с помощта на повди¬
гателна макара
клетьевбй клетков асансьор
крутой стръмен за изкачване склон
—	рельефа текст, изпъкване релефа (на
тъканта )
руководящий ръководен [меродавен] на¬
клон
скиповой 1. скипов подемник [асансьор!
2. повдигане с помощта на скипове
строительный издигане на строежа
—	температуры покачване [повишаване] на-
температурата
—, умеренный умерено нагорнище
шахтный шахтов	(рудничен подемник
[асансьор]
экономический икономически подем, ико¬
номически възход
подъёмник м подемник, подемна машина;
асансьор, повдигач; елеватор
бадьевбй кофъчен подемник, кофъчен еле¬
ватор; повдигателно съоръжение с кофи-
башенный кулоподемник
безрамный безрамков подемник
быстроходный бързоходен подемник
вертикальный вертикален подемник
винтовой винтов подемник
воздушный въздушен повдигач
высокоскоростной високоскоростен пов¬
дигач [асансьор]
газовый газов подемник
гидравлический хидравличен подемник
грузовой товарен асансьор, товарен по¬
демник
грузопассажирский товарен асансьор с
придружител; товаропътнически асансьор
доменный подемник [асансьор] за висока-
пещ
домкратный криков повдигач
канатный въжен асансьор [подемник]
—, клетьевбй шахтов [рудничен] асансьор;
клеткова подемна машина

под
620
ковшовый кофъчсн елеватор [подемник],
скипов подемник
колошниковый подемник за пълнене на
пещ
лСнточный лентов подемник [елеватор]
люлсчный люлков подемник
мачтовый мачтов (строителен) подемник
многокабйнный многокабинсн асансьор,
патсрностср
наклонный наклонен подемник
—, пассажирский пътнически асансьор
передвижной подвижен [преносим] (строи¬
телен) подемник
плунжерный бутален [плунжсрсн] по¬
демник; хидравличен асансьор
пневматический пневматичен подемник
поворотный обръщателен подемник
подвесной окачен подемник
рСечный рейков [грсбенов] подемник
рудничный рудничен повдигач [асансьор]
рычажный лостов повдигач
—, скиповой скипов повдигач, скипова пов¬
дигателна машина
стационарный стационарен [неподвижен]
подемник
строительный строителен подемник
—, тросовый въжсн асансьор [подемник]
цепной верижен подемник [асансьор]
шахтный мин. шахтов повдигач, шахтна
подемна машина
—■, электрический електроподемник
подъёмный подемен, повдигателен, извозен
подэра ж подера
■подэтаж м мин. подетаж
•подэтажный подетажен
-подъярус м вж. подэтаж
■поезд м влак
~, аварийный авариен влак
~, автомобильный автовлак, композиция от
автомобили или от автомобил и ремаркета
автомотрйсный автомотриссн влак
~, балластный (товарен) влак за превозване
па баласт
воинский военен влак
~, восстановительный възстановителен влак,
вж. поезд, аварийный
встречный насрсщсн влак
~, грузовой товарен влак
—, грузовой маршрутный маршрутен товарен
влак
~, грузо-пассажирский товаро-пътнически
влак
грузовой ускоренный ускорен товарен влак
—^дальнего следования далечен влак, влак
с далечен маршрут
~, дизельный дизелов влак, влак с дизелов
локомотив
длинносоставный дълъг влак, влак дълга
композиция
дополнительный допълнителен влак
курьерский експрес, експрсссн влак
маневровый маневрен влак
маршрутный маршрутен влак
междугородный междуградски влак
местный местен [локален] влак
монтажный монтажен влак, влак за (из
вършванс на) монтаж
моторвагонный мотриссн влак
опытный опитен [експериментален, про¬
бен] влак
пассажирский пътнически влак
пожарный (противо) пожарен влак
~, попутный попътен влак
порожняковый влак [влакова композиция]
от празни товарни вагони
почтовый пощенски влак
прибывающий пристигащ влак
пригородный крайградски влак
<— прямого сообщения директен влак
~, путевой ремонтный влак за ремонт на
железния път
рабочий работнически влак
рельсосварочный рслсозаваръчсн влак
рефрижераторный вж. поезд, холодильный
рудный влак за извозване на руда
санитарный санитарен влак
сборный сборен [локален] влак
скорый бърз влак
служебный служебен влак
смешанный смесен [товаро-пътнически]
влак
<~, снегоуборочный снсгориначен влак
специальный специален влак
строительно-монтажный строително-мон¬
тажен влак
~, сухогрузный сухотоварен влак, влак за
(превозване на) сух товар
товарный товарен влак
товарно-пассажирский вж. поезд, сме¬
шанный
транзитный транзитен влак
тяжеловесный тежкотоварен влак
ускоренный ускорен влак
хозяйственный стопански [работен] влак,
влак за стопанско движение
холодильный хладилен влак
челночный влак с двустранно управление
экскурсионный екскурзионен влак
~ экспресс експресен влак
~, электрический електрически влак
электросварочный електрозаваръчен влак
посзд-ма стер ска я влак-работилница
поСздка ж 1. пътуване (напр. на пътници)
2. поездка (пътуване по наряд на влакова
композиция)
~, испытательная изпитателно пътуване
опытная опитно [експериментално] пъ¬
туване
пробная пробно пътуване
посздной влаков
поездограф м влакограф, урсд за записване
графика за движение на влаковете
поездопоток м влакопоток
пожар м пожар
поверхностный пожар на повърхността
подзСмный подземен пожар
рудничный рудничен пожар, пожар в
рудник
шахтный вж. пожар, рудничный

821
пок
экзогенный екзогенен пожар (запалване
от външни причини)
эндогенный ендогенен пожар (пожар от
самозапалване )
пожарник м пожарникар
пожарный пожарен
пожароопасность ж пожароопасност
пожароопасный пожароопасен
пожаротушение с пожаро/асене, загасяване на
пожар
пожелтение с пожълтяване (на хартия)
поздний късен, закъснял
позём м тор, гюбре
позёмка ж виелица (носеща снега по земята)
позитив м кфт. позитив
позитивный позитивен; положителен
позитрон м ядр. позитрон
позитроний м позитроний
позиционйроване с позициониране, фикси¬
ране на определена позиция; последовател¬
но заставане на отделни позиции
позиция ж позиция
загрузочная захранваща позиция, пози¬
ция за захранване
промежуточная междинна позиция
рабочая работна позиция
ремонтная ремонтна позиция, позиция
за ремонт
—, сборочная монтажна позиция, позиция
за монтаж
стационарная постоянна [стационарна, не¬
подвижна] позиция
тормозная спирателна позиция, позиция
на спиране
уравнительная изравнителна позиция
холостая неработна позиция
позолота ж позлата
цветная цветна позлата
позолотйть позлатявам, покривам със слой
от злато
нозолётчик м златар
позолоченный позлатен
позумОнт м галун, ширит (сърмен)
позывные мн. радио позивни (напр. на
радиостанция); повиквателни сигнали
поилка ж поилка
пойма ж поречие, наводнявана от (пролетно)
пълноводие низина, мокрица, заливна те¬
раса
пойменный който се залива [наводнява]
поиск м 1. рлк. търсене; сондиране 2. търсене,
издирване (напр. на пропускащо място в
провод )
поиски мн дирене, търсене (на полезни из¬
копаеми )
поисковый търсачен
показание с показание [показание] (напр. на
уред)
ошибочное погрешно показание
А/, предельное гранично показание
стабильное устойчиво [стабилно] пока¬
зание
показатель м мат. показател; степен, степенен
показател; коефициент; константа; индекс
— адиабаты показател на адиабатата
—	вязкости коефициент на вискозност (при
течности); коефициент - на жилавост (при¬
метала )
динамический динамичен показател
~ диссоциации дисоциационна константа
—	жёсткости показател за коравипа [съпроти¬
ва за деформиране, неогъваемост]
—	затухание коефициент на затихване
качественный качествен показател, по¬
казател за качеството
количественный количествен показател
—	коррозии степен на корозиране, коефи¬
циент на корозия
обобщающий обобщаващ показател
общий итоговый общ краен показател
~, отчётный отчетен показател
оценочный показател за оценка [оценя¬
ване]
плановый планов показател
—	пластичности показател [коефициент] за
пластичност
—	преломления коефициент [индекс] на пре¬
чупване
—	прочности якостен показател, коефициент
на якост
~, проектный проектен показател
производственный производствен пока¬
зател
сводный общ [сборен] показател
—	степени мат. степенен показател
стоимостный стойностен показател
технико-экономический технико-икономи-
чески показател
технический технически показател
—	уцебеуклацываеместй стр. показател за
лекепелагаемост
укрупнённый уедрен показател
экономический икономически показател
эксплуатационно-технический експлоата¬
ционно-технически показател
показательный Е мат. показателен, степенен
2. образцов, показателен
покатость ж наклонност, полегатост, нана-
долнище
покатый наклонен, полегат
поквартальный тримесечен; за всяко три¬
месечие
поковка ж 1. изковка 2. коване, изковаване
~, кованая изковка, кована заготовка, ко¬
ван детайл
прессованная пресова заготовка, пресев-
детайл, пресовка
фасонная фасонна изковка
штампованная изковка в щампа [пресов¬
ка], щампован детайл [заготовка]
покой м покой
покоробиться изкривявам се, изкорубвам се,
измятам се
покоробленный изкривен, изметнат
покраска ж 1. боядисване, багрене 2. боя
масляная 1. блажно боядисване 2. блаж¬
на боя
—	окунанием, механизированная механизи¬
рано боядисване чрез потапяне

пок
622
—	формовочными чернилами леяр, боядисване
[обмазване] (на формите) с чернило
покраснение с 1. почервяване 2. леяр, обмаз¬
ване [боядисване] на формите
покрасочный боядисващ
покров м покров; покривна плоча; покривка;
обвивка; горен пласт
—	волокна обвивка на влакното
лавовый лавова покривка, пласт (покрив¬
ка) от лава
ледниковый ледникова покривка
ледяной ледена покривка [обвивка]
меренный покривка ]пласт]- от морени
растительный растителна покривка, ра¬
стителност
снежный снежна покривка, снежен пласт
покровный 1. покривен, покриващ 2. покровен
докрой м кройка, модел, фасон
шокрошйть натрошавам, начупвам
покрывало с одеало, покривка (за легло)
покрывать 1. нанасям покритие (по галва¬
нични, бояджийски и други методи) 2.
покривам, завивам
покрывной покривен, покриващ, служещ за
покриване
покрытие с 1. покритие, покриващ [повърхно¬
стен] слой 2. покриване, наслояване 3.
стр. пътна покривка 4. покривна плоча
5.	покрив
~, абразивное абразивно покритие, абрази¬
вен пласт
алюминиевое алуминиево покритие
анодное анодно покритие; анодна защита
антикоррозионное антикорозионно по¬
критие
асфальтобетонное асфалто-бетопна на¬
стилка
асфальтовое асфалтово покритие, асфал¬
тов повърхностен слой
асфальтощебёночное асфалто-чакълена на¬
стилка
беспрогбнное покрив [покритие] без на¬
длъжно носещи греди
бетонное бетонна настилка [покривка]
—, битумное битумна покривка [покритие]
, булыжное каменна настилка (с обли ка¬
мъни )
влагозащитное влагопредпазно покритие
гальваническое 1. галванично покритие
2.	галванично покриване
горячее 1. покриване на горещо 2. покри¬
тие, получено при нанасяне на горещо
—	горячим способом покриване на горещо,
гореща метализация
гравййное ситвочакълева (пътна) покривка
графитовое графитно покритие
~, грунтовое обикновен земен [черен] път
дорожное пътна настилка; паваж
защитное защитно покритие
~, износостойкое износоустойчиво покритие
изолирующее изолиращо [изолационно]
покритие
катодное катодно покритие
керамическое керамично покритие
красочное покритие от боя
лаковое лаково покритие
—	металлами, электролитическое електролит¬
но покриване с метал
—	металлизационное метализационно по¬
критие (по метода за «мета^^^:^ация»)
металлическое металолокритие, метално
покритие
—	металлом покриване с метал
наплавленное наварен слой, наварено
покритие
~, напыленное покритие, получено чрез раз-
прашаване [пулверизиране]
~, неметаллическое неметално покритие
нитроцеллюлозное нитроцелулозно покри¬
тие
оксидное окисно покритие, окисна по¬
кривка [корица]
отражающее отразяващо покритие
поглощающее поглъщащо покритие
полужёсткое полутвърда (пътна) настилка
~, просветляющее кфш. просветляващо по¬
критие
противокоррозионное еж. покрытие, ан¬
тикоррозионное
противорадиолокацибнное радио проти¬
ворадиолокационно покритие
складчатое стр. покрив с чупки
тонкоплёночное тънкослойно покритие
токопроводящее токопроводящо покритие
торкретное торкретно покритие [пласт,
слой]
фрикционное - покритие за увеличаване
съпротивлението на триене (на повърхно¬
сти), триещо [фрикционно] покритие
химическое химично покриване [наслоя-
ване|
цементобетонное цементобетонна настил¬
ка
чёрное черна (асфалтова, битумна) пътна
покривка [настилка]
щебёночное, трошенокаменна [чакълена1
настилка
электролитическое електролитно покри¬
тие
эмалевое емайлово покритие
покрышка ж външна гума (за колело на транс¬
портно средство)
автомобильная външна автомобилна гума
безбортовая безбортова външна гума (ця¬
лата външна повърхност на гумата е хо-
дилна, контактна)
безбрёкерная безбрекерна външна гума
(гума, която няма възглавничен гумиран
пласт между протектора и каркаса)
велосипедная велосипедна външна гума
запасная резервна външна гума
г-', корднаяЖордова външна гума (каркасът
на гумата е изработен от корд)
многослойная многопластова [многослой¬
на] външна гума
мотоциклетная мотоциклетна външна
гума
нескользящая външна гума с добро сцеп¬
ление

<23
ПОЛ
пневматической шины пневматична външ¬
на гума
прямоббртная външна гума с прави бор¬
тов е
—	с бортами външна гума със (странични)
ръбове
покупной 1. купен, готов (не домашен) 2.
покупателен, свързан с възможности за
купуване
пол м под, дюшеме
бесшовный под [дюшеме] без фуги
водобойный водобой
глухой черен под
дощатый дъсчен под, дюшеме
ксилолйтовый ксилолитов под
литейный леярски под
мозаичный мозаичен под
монолитный монолитен под
набивной плътен [монолитен] под (без
Фуги)
паркОтный паркетен под
плавающий плаващ под
плотничный дървен под
понурный понурен под (водонепропускли¬
ва глинена битумна или стоманобетонна
настилка пред язовирна стена)
рабочий работен под
торцовый под с дървени блокчета
фризовый щитов под (от цели паркетни
платна [плоскости])
чёрный черен под; вж. пол, глухой
чистый чист под
полати мн площадка на сондажна кула
поле с поле; обхват, облает; бяло поле (на
книга)
акустическое акустично поле, акустичен
обхват
антОнное антенно поле, поле [обхват]
на антена
бегущее ел. бягащо поле
безвихревое физ. безвйхреве поле
боковое полигр. странично поле (на книга)
бремсбёрговое бремсбергово поле
вОкторное векторно поле
верхнее полигр. горно поле (на книга)
вихревое вихрово поле
внешнее полигр. външно поле (на книга)
—, волновое радио вълново поле
вращающееся въртящо се поле
выемочное мин. добивно поле, експлоата¬
ционен участък; участък на очистни ра¬
боти
высокочастотное високочестотно поле
геомагнитное геомагнитно поле
гравитационное гравитационно поле
движущееся движещо се поле
двухмерное двуразмерно поле
дифракционное дифракционно поле, поле
на дифракция
—	допуска цепускеве поле
замедляющее забавящо [спиращо] поле
—	записи записно поле, поле на записа (напр.
магнетофонен )
звуковое звуково поле
—	зрения зрително поле
—	зрОния камеры тле. зрително поле на (те¬
левизионна) камера
—	излучения радио поле [обхват] на излъч¬
ване
импульсное импулсно поле, импулсов об¬
хват
индукционное индукционно поле
индуцированное индуктирано поле
ионизированное йонизирано поле
карьерное кариерно поле
квазистационарное квазйстацйенарие по¬
ле
квантовое квантово поле
колебательное поле на трептения; трептя¬
що поле
компенсирующее компенсиращо поле
консервативное вж. поле, потенциальное
контактное контактно поле; комутационно
табло
корешковое полигр. поле на гръб (на
книга)
круговое кръгово поле
лётное ав. летище, летателно поле
локальное локално поле
магнитное магнитно поле
магнитное аксиально симметричное маг¬
нитно, осево [аксиално] симетрично поле
магнитное внОшнее външно магнитно поле
магнитное вращающееся въртящо се маг¬
нитно поле
магнитное действительное реално [дей¬
ствително] магнитно поле
магнитное земное земно магнитно поле
—, магнитостатическое магнйтестатйчпе поле
минное минно поле
молекулярное молекулно поле
многократное тлф. многократно комута¬
ционно табло [поле] (на ръчна телефонна
станция)
наборное полигр. наборно поле
намагничивающее намагнитващо поле
—	направлений поле на направленията (в ди¬
ференциални уравнения)
направляющее направляващо поле
напряжённое напрегнато поле
—	насыщения поле па насищане
наружное полигр. външно поле (на книга)
—, невихревбе ненйхрене поле
нейтронное неутронно поле
неоднородное нееднородно поле
—, непрерывное непрекъснато поле
нестационарное нестационарно поле, по¬
движно поле
нижнее полигр. долно поле (на книга)
нулевое нулево поле
однородное, однородно поле
осесимметричное ососиметрично поле, си¬
метрично на оста поле
—, остаточное остатъчно поле
осциллирующее осцилиращо поле
отклоняющее отклоняващо поле
паразитное паразитно поле
переменное променливо [непостоянно] поле
плазменное плазмено поле
поверхностное повърхностно поле

пол
624
подкрановое подкраново поле, обсег на
повдигателен кран
постоянное постоянно [константно] поле
потенциальное потенциално поле
призабойное призабойно поле
пульсирующее пулсиращо поле
равномерное равномерно поле
радиолокационное радиолокационно полс,
радиолокационсн обхват
разведочное проучено полс
рудное мин. рудно полс
силовое силово полс
синусоидальное синусоидално поле
скалярное скаларно полс
собственное собствено полс
спектральное спектрално полс, полс на
спектър
статическое статично полс
стационарное стационарно полс
температурное температурно полс
тСнзорное тензорно полс
тепловое топлинно полс
~ тдка полс на (електрически) ток
тормозящее спиращо поле
~ тяготения вж. поле, гравитационное
ультразвуковое ултразвуково полс
управляющее управляващо [командното-
ле
~ факела, температурное температурно полс
на факела
фильтрационное филтрационна зона
фокусирующее фокусиращо [насочващо]
поле
шахтное руднично полс
шахтное по восстанию възходящо руднич¬
но поле, изкачващо се полс
шахтное по падСнию низходящо руднично
полс
электрическое електрическо полс
электромагнитное електромагнитно полс
электростатическое електростатично полс
эллиптическое елиптично поле
эталонное еталонно полс
полевод м полевъд
полеводство с полевъдство
полевой полски
полёглость ж полегна лост
боковая странична полсгналост
встречная насрещна полсгналост
полезащитный полезащитен
полезность ж полезност
полезный полезен
полёт м полет, летснс
брСющий ав. бръснещ полет
высотный височинен полет, летене на
голяма височина, много висок полет
<•-, горизонтальный хоризонтален полет, хо¬
ризонтално летене
групповой групов полет
испытательный изпитателен полет
космический космически полст
криволинейный криволинеен полет, ле¬
тене по крива линия
круговой кръгов полет
межпланетный мсждупланстсн полст
ночной нощен полст
парящий рсснс, лстенс на постоянна ви¬
сочина с изгасен двигател
планирующий планиращ полст, планиране
~ по приборам полст по бордни урсди, ин¬
струментален полст
~ ракСты, вертикальный вертикален полет
на ракета
~ ракСты, горизонтальный хоризонтален по¬
лет на ракета
свободный свободен [неуправляем] полет
слепой сляп полст, сляпо летене; вж.
полёт по приборам
тренировочный тренировъчен [учебен] по¬
лст
учСбный учебен полет
фигурный фигурно лстенс
ползун м 1. плъзгач 2. кръстоглав
вильчатый вилков плъзгач
двухпараллельный симетричен кръстоглав
двухсторонний двустранен плъзгач [кръ¬
стоглав]
закрытый закрит плъзгач [кръстоглав)
клинчатый клинов [клинообразен] плъз¬
гач
односторонний едностранен плъзгач
открытый открит плъзгач
ползунок м вж. ползун
ползучесть ж пълзене, крип
~ бетона стр. пълзене на бетон
ползучепрбчность ж крипоустойчивост, устой¬
чивост против пълзснс
ползучий пълзящ, свличащ се
ползушка ж пълзач
полиаза ж хим. полиаза
полиакрилат м полиакрилат (полимер на
акриловата киселина)
полиамид м полиамид
полиамидный полиамиден
полиаийт м полианит
полибутадиён м полибутадиен
полива ж глазура, глеч
поливалентный поливалентен [многовалентен)
м
м
м
поливинилацетал
поливинилацетат
поливинилбензол
поливинилацстал
поливинилацстат
полйвйнйлбснадл
поливинилхлорид м поливинилхлорид
полигалогеннд м полихалогенид
полигликбли мн полигликоли
полигон м 1. мат. многоъгълник, полигон
2. воен, стрелбище, полигон
вытянутый изтеглен [удължен] полигон
замкнутый затворен полигон
испытательный изпитателен полигон
разомкнутый прекъснат [отворен] полигон
полигональный многоъгълен, полигонален
полигономСтрия ж полигонометрия
полиграф м полиграф
полиграфист м полиграфист
полиграфия ж полиграфия
полидимит м минер, полидимит
полидиспёрсность ж полидисперсност
полидиспёрсный полидисперсен
полиСны мн полиени
полййадбутйлён м полиизобутилен
625
ПОЛ
полиизопрён м полиизопрен
полиизоцнанат м полиизоцианат
полинндён м полиинден
поликапролактам м поликапролактам
поликсен м поликсен
пол икислдты мн поликиселини, полимерна ки¬
селина
поликонденсат м поликондензат
поликонденсация ж лопнкондензацня
поликристалл м поликристал
поликристаллйческий поликристален
полимер м. полимер, полимерна молекула
блочный блок-полимер
высокомолекулярный високомолекулен
полимер
высший висш'полимер (с висока степен
на полимеризация)
линейный линеен - полимер
низкомолекулярный нискомолекулен по¬
лимер
—, сетчатый полимер с мрежеста структура
совместный съполимер
трёхмерный триразмерен полимер
полимеризатор м полимеризатор
полимеризация ж полимеризация, полимери-
зацнонен процес
блочная блок-полимеризация
— в суспензии полимеризация в суспензия
горячая полимеризация на горешо. тер¬
мична полимеризация
ионная йонна полимеризация
каталитическая каталитична полимери¬
зация
низкотемпературная нискотемп^ратурна
полимеризация, полимеризация при ниски
температури
~ по ступеням степенна полимеризация
радиационная радиационна полимериза¬
ция
самопроизвольная самопроизволна [спон¬
танна! .полимеризация
совместная съполимеризация
ступенчатая стъпална полимеризация
термическая термична полимеризация
холодная полимеризация на студено (при
ниски температури)
цепная верижна полимеризация, полиме¬
ризация във верига
эмульсионная емулсионпа полимеризация
полимеризованный полимеризиран, превърнат
в полимер
полимеризовать полнмепнзнрам. превръщам
в полимер
полимерия ж полимерия
полимерный полимерен
полимеры мн полимери
полиметилакрилат м полиметилакрилат (по¬
лимер на метил акр иловата киселина)
полиметилён м полиметилен
полимётр м полиметър (уред)
полиметаллический полиметален
полиморфизм м полиморфизъм, полиМОрфоза
полиморфный полиморфен
полином м мат. полином, многочлен
лол иоза ж полпоза
полипептид м полипептид
полиплан м ав. многоплощник (самолет с по¬
вече от три носещи площи)
полипрён м полипрен
полировальник м полировачка, приспособле¬
ние за полиране
полировальный полировъчен
полирование с полиране
полированный полиран, полирован
полировать полирам
полировка ж 1. полировка, политура 2. по¬
лиране
зеркальная огледална полировка
кислотная киселинна полировка
металлографическая металогр афична по¬
лировка
механическая К механична полировка
2. механично полиране
окончательная окончателна полировка
отделочная окончателна полировка_Дпо¬
лиране]
прессовая пресова полировка
рельефная релефно полиране
травлением полиране чрез етцване
чистовая чисто [завършващо] полиране
штриховая штрихова полировка
электролитическая електролитно поли¬
ране
полировочный полировъчен
полировщик м полирован
полис м полица
страховой застрахователна полица
полисахарид м полизахарид
полнснликат м полисиликат
лелнеивтсз м полисинтеза
полнсблн мн. хим. полисоли
полиспаст м полиспаст (повдигателен меха¬
низъм със система от макари)
винтовой винтов полиспаст
дифференциальный диференциален по¬
лиспаст
канатный въжен полиспаст
крановый кранов полиспаст
кратный кратен полиспаст
одинарный единичен полиспаст
подъёмный повдигателен полиспаст
потенциальный потенциален полиспаст
сдвОснный сдвоен полиспаст
степенной вж. полиспаст, потенциаль¬
ный
полиепйрт м полиапкохол
полистирол м полистирол
полисульфйд м лолисулфид
политёны мн политехи
политехнизация политехнизация
политехнический политехнически
политрспа ж политропа
политропический политропичен
политура ж политура
политэн м полтен (английско синтетично
влакно от полистирол)
полиуретан м полиуретан
полифайбр м полифайбър (американско син¬
тетично влакно от полистирол)
полихлорвинил м полихлорвинил
40 Рускс-български политехнически речник

ПОЛ
626
Rелйхлерnрён м полихлорпрен
полихроматический полихроматичен
полихромия ж многоцветност, полихромия
(използуване на много тонове в архитекту¬
рата, приложните изкуства)
полициклический полицикличен
полиэдр м мат. многостен
полиэдрический многостенен
полиэтилены . -мн полиетилени
полиэфир м 1. полиестер 2. полиетер
простой - полиетер
*4-, сложный полиестер
полка ж 1. полячка, лавица; рафт 2. горната
част на «Т> образния профил 3. легло (в
жп. вагон) 4. плевене
~ для багажа багажник (в жя. вагон)
—	тавровой - балки горната част на «Т»образ-
ния профил
—	угольника страна на ъгълник
~ швеллера пояс на U-образен профил-
полкирпича ж половин тухла
полновесный с нормално тегло
полноводный пълноводен
полнолуние с пълнолуние
пол но поворотный завъртащ се напълно (на
360°)
полнота ж пълнота, изчерпателност
полнотелый цял, плътен, без кухини
полноценный пълноценен
половина ж половина
—	картера верхняя авто горен картер (на
двигател )
—	картера нижняя авто долен картер
половица ж дъска за под {дюшеме]
половник м, кирпичный вж. полкирпича
половодув м с.ст. устройство за отвяване на
плява
половодье с пълноводие
пелевей 1. подов, за пода 2. биолог, полов
nоленонабиватель м плявонабивач.
naлонотранспертер м транспортьор на плява
половье с греди, разбичени на две
полог м коляски (дървена) скара за кош (на
мотоциклет)
пологий полегат; наведен; наклонен
nолегепацающий мин. падащ полегато, по-
легатозападащ
пологость ж полегатост
положение с положение (напр. в простран¬
ството), разположен (напр. географско);
местоположение
~ включения положение за включване
—	в мёртвой точке положение в мъртва точка
(напр. бутало на двигател), мъртва точка
—	включения положение за изключване
~, географическое географско положение
—	импульса радио положение на импулса
исходное изходно (отправно] положение
~, конОчное крайно положение
мёртвое мъртво положение, мъртва точка
—	минимума при пеленговании положение
минимум при пелонговане
наклонное наклонено положение
начальное начално положение
нейтральное неутрално (нулево] положе¬
ние
нерабочее неработно положение, поло¬
жение «изключенсо
неустойчивое неустойчиво положение
~, нормальное нормално положение
нулевое нулево (начално] положение
перпендикулярное перпендикулярно по¬
ложение
продельное крайно положение
пусковое пусково положение, положение
пред пускано
~, рабочее работно положение
равновесное равновесно положение, по¬
ложение на равновесие
—	сигнала, временное временно положение на
сигнала
~, спокойное спокойно положение
—	торможОния положение на спиране
~, устойчивое устойчиво положение
~, фиксированное фиксирано положение
холостое положение на празен ход
положительный положителен
полозки мн плъзгачи на шейна
полоз м плаз (на шейпа)
полозок м 1. вж. полоз 2. леяр, профилна
[фасонна] гладилка за леярски форми
полоида ж мат. полоида
полок м 1. площадка, платформа 2. щит 3.
каруца бОз странични прегради (за превоз
на обемисти товари)
защитный защитна [предпазна] площадка
отбойный отбивка площадка
погрузочный товарачна площадка
предохранительный вж. полок, защитный
~, проходческий мин. проходна площадка
(използуване при прокарване на шахти)
полольник м с.ст. плевачка, култиватор за
плевене
полольный служещ [предназначен] за плевене
поломка ж 1. счупвано, чупен, разрушаване
2.	повреда
полоний м хим. полоний
полоса ж 1. ивица, лента 2. писта [аерописта]
3.	плоско желязо: шина, чембер 4.- колонка
(в печатен текст) 5. полоса, район, зона
береговая брегова ивица
боковая странична лента [ивица]
взлётно-посадочная ав. писта за излитане
и кацане [аерописта]
вращательная радио въртяща лента
горячокатанная горещовалцувана ивица
[чембор]
~ деления радио лонта [скала] на деления
—	захватывания зона на захващане
защитная лосная полезащитен горски пояс
—	избирательности радио зона [обхват] на
избираемост
~, кардная текст, кардна лента
лесная горски пояс, горска ивица
—	модуляции зона [ивица] на модулации
надколонная стр. надколонна ивица, лонта
—	настройки зона [ивица] на настройката
начальная полигр. начална колонка
неполная полигр. непълна колонка

€27
ПОЛ
нечётная полигр. нечетна колонка
~, основная основна зона {ивица]
~ передачи зона на предаване
поворотная ивица за завиване
посадочная зона за кацане на самолети
~, предохранительная предпазна [предохра¬
нителна] зона [пояс]
~ приема зона на приемане
продольная текст, надлъжна ивица, райе
~ пропускания лента на пропускане
~ синхронизации лента на синхронизацията
~ спектра лента на спектъра, спектрална
ивица
~, холоднокатанная студеновалцувана ивица
[чембер1
~ частот радио зона [лента] на честота,
честотна ивица
волосатость ж текст, 1. раираност, зебренок
2. наличие на колони в тъкани
полосатый вж, полосовой
полоска ж ивица, ивичка, лентичка
прибойная текст, набивна ивица (на
тъкан )
пробная пробна [опитна] ивица
уточная текст, вътъчен колан
характеристическая мат. характеристич¬
на ивица
полоскание с плакнене, изплакване
полоскать плакна, измивам
полбсность ж образуване на ивици (дефект
на стъкла)
полосовой 1. ивичест; на ивици;	раиран
2. за чембер
полость ж кухина, кухо пространство, праз¬
нина
рабочая рабс^тна кухина, работно (празно)
пространство
~ формы леяр, кухина на леярска форма
полосчатость ж ивичност; раираност
полосчатый на ивици, на райета; раиран
полосы мн, кольцевЫе текст, кръгови черти
(дефект при багренето)
полотенечный пешкирен, предназначен за
пешкири
полотенце с 1. плоска и тънка страна на ин¬
струмент 2. кърпа (за лице или за ръце)
~, купальное хавлия, кърпа за къпане
личное кърпа [пешкир] за лице
полотёр м 1. паркетолъскачка; подолъскачка
2. чистач на паркет
электрический електрически подолъскач
[ паркет^^^'^сскачка]
полотнище с 1. платнище 2, кораб, парче
платно за ветрилото 3. лист (тънка и
плоска част на инструмент или уред)
пилы лист [лента] на банциг
—сигнальное сигнално платнище [платно]
полотно с 1. платно (на път); работна лента
[повърхност] (напр. на конвейер) 2. лист,
широка плоска част (на сечиво, инструмент,
напр. на трион) 3. платно, плат 4. • плот
(на врата)
бесконечное безконечно платно (двата
края съединени)
«V, вертелочное текст, плат от кетенмашина
войлочное филцова тъкан
~ ворот крило на врата
~, ворсованное кардирана тъкан
глянцевое гланцирана [каландрирана]
тъкан
дверное Ал от на врата
двойное двойнокардиран [трикотажен]
плат
джутовое ютена тъкан
~ для переплётов книговезно платно
дорожное пътно платно
железнодорожное железопътно платно
земляное земно платно
игольное иглено платно
игольчатое вж. полотно, йгбльное
кардное де кел но платно
колосниковое платно на скарник
~ колосниковой решетки скарно платно
~ колосниковой решетки, рабочее работно
платно на скара
кустарное грубо домашно [занаятчийско]
платно
льняное ленено платно
~ моста платно на мост
~, наждачное шм и ргелово{шлифовъчно] плат¬
но
ножовочное ножовка (лист)
~ основного элеватора платно на основен
елеватор
паковочное амбалажно [опаковъчно] плат¬
но
~ переталкивающей колосниковой решетки
платно на тласкаща скара
~, пёстроеязаиное пъстроплетен плат
~ пилы лист на трион
пйльное вж. полотно пилы
простынное хасе, платно за чаршафи
~, рамное рамен лист
суровое ^избелено платно
трикотажное трикотажен плат
~ -фай копринена тъкан
полотняный 1. платнен, от платно 2. предна¬
значен за изработване [изтъкаване] на плат¬
но [плат]
полочка ж ивичка, тясна лента; поличка
полуавтомат м полувттомат
~, вертикальный многошпйндельный верти¬
кален многоврстенен полуавтомат
внутри шлифовальный	вътрешношлифо-
въчсн полуавтомат
гайконарезной гайконарезен полуавтомат
гидрокопировательный хидрокопирен по¬
луавтомат
гидрофицйрованный многорезцовый, цен¬
тровой многоножов полуавтоматичен струг
с хидравлично задвижване
дугосварочный полуавтомат за дъгова за¬
варка
заточный точилен полуавтомат, полуав¬
томатична машина за заточване на режещи
инструменти
затыловочный затиловъчен полуавтомат,
полуавтомат за обработване на тилни [задни]
повърхнини
зубофрёзерный аъбдфреадв полуавтомат

пол
629
клеильный полуавтомат за лепене
копировательный копирен полуавтомат
копировальнофрезерный фрезово-копирен
полуавтомат
копировальный центровой копирен цен¬
тров и полуавтоматичен струг
круглогйбочный полуавтомат за кръгло
огъване
кругло шлифовальный	кръглошлифогъ-
чен полуавтомат
многорезцовый многоножов полуавтомат
многошпйндельный многовретенен полуав¬
томат
одно шпиндельный едновретенен полуав¬
томат
одно шпиндельный токйрный едл оврете-
нен полуавтоматичен струг
патронный патронников полуавтомат
прецизионный винторезный прецизен [то¬
чен] винтонарезен полуавтомат
револьверный револверен полуавтомат
резбофрёзерный резбофрезов пел у авто¬
мат
сварочный заваръчен полуавтомат
сверлильный пробивен полуавтомат
токарный стругов полуавтомат
токарвоколпровальныИ копирен стругов
полуавтомат
токарноревольвёрный патронный полуав¬
томатичен патронников револверен струг
торцешлифовальный полуавтомат за чел¬
но шлифоване
***, формовочный леяр, формовъчен полуав¬
томат
фрезерный фрезов полуавтомат
шлифовальный шлифовъчен . полуавтомат
центровой полуавтоматичен центрова струг
полуавтоматика ж полуавтоматика
полуавтоматический полуавтоматичен
полуантрацит м полуантрацит
полуацеталь м лолуалетап
полубабашка ж полигр. полущега
полубак м кораб, полубак (носовата надстрой¬
ка на военните кораби), палуба на бака
полубёрдо с текст, полубърдо
яолублагорддный полублаго^роден (напр. ме¬
тал )
полудймс м кораб, полубимс
полудлдк м полублок (напр. от акумулаторни
плочи)
полубоглед м полудогхед (разновидност на
въгл ища)
лопудFoтИнок м половинки (обувки)
полубумажный текст, лолУламучен
лопудУнкер м полудункер
полубык м полустълб
полувагон м полувагон (открит вагон с ви¬
соки стени)
большегрузный тежкотоварен открит ва¬
гон с високи степи
г-', бункерный дун-керен открит вагон
-гондола открит вагон-гондола
**• -хоппер открит вагон-копер
цельнометаллический изцяло метален [ме¬
тален] открит вагон
полувал м Е арх. полувален; молюра 2. де¬
бела [груба] говежда кожа
полуваттный ел. полуватов, с мощност по¬
ловин ват
полувёктсрный полув^^рен
полувиток. м ел. полу^вив^, полувитка
полувкладыш м (лагерна) получерупка, - че¬
рупка
пспувопва ж полувълна
полуволновой полувълнов
попувупкавнзация ж пслувулканизация
полувыемка ж полу и? коп, изкоп с един бряг
голугайка ж полугайка, гайка с намалена
височина
полугидрат м полухидрат, който съдържа
половин молекула вола
полугодие с полугодие
полугор и зон таль ж попухорнзовтапа
полуторка ж разпределителна полугърдида
полуготовий полуготов
лолугредсппбй текст, полукамгарен
полугусеничный лспугъсевнчсн
полуда ж 1. каллйд^нине 2. калаен слой,
калаено покритие
полудйзель м полудизел
полудйск м полудиск
полудрагоценный полу^ъм^нен
полудуплекс м толудуплеке
полужёсткий полукорав, полутвърд, с малка
деформация
полужйдкий полутечен
полужирный полигр. получер (напр. шрифт*
линия)
полузапруда ж полуяз, полудуна (прегражда
само част от течението)
лопузаряжснный полузареден (напр. акуму¬
латор )
полузвенб с полузвено
полуймпульо м полуимпулс
полуиндуктор м полуиндуктор
полукаблук м полуток (на обувка)
полукадр м полу кадър
попукамвдпьпыИ текст, полукамгарен
полукардан м полу кардан
полукйртер м полукартер
полукасса ж полигр. пол укаса
полу^тут^ ж ел. полубобина, полусеивня
полу^вдрат м полигр. полуквадрат
полукйслый полукисел
полуклассйческий полу класически (напр. ме¬
тод)
полуклюз м кораб, полуклюз
полукбжа ж полукожа
полукокс м полукокс
кальцинированный калциниран полукокс
полукоксование с полукоксуване
попуколИчествсппыИ пол у количествен (напр.
анализ)
полукольцо м полупръстен
полуколесд с полуколец
червячное червячно полуколело
полуколлоид м полу коло ид
полуколонна ж полу колон а
полукомпас м полукомпас

629
ПОЛ
полукомплёкт м полукомплект, половин ком¬
плект
полукристаллический пол укристален
полукровный пол у кръвен (напр. мелез между
чистокръвно и обикновено животно)
полукруг м полукръг
висячий клинометър (полукръг с градусни
деления за измерване ъгъла на падане на
пластове )
полукруглый полукръгъл
полукручёный текст, полупресукан, с нама¬
лен сук
полукрыл 6 с полукрило
полукупол м полукупол
полулапа ж ъглов наклонен керт
полулйст м полулист
полулбт м кораб, полулот
полульняной полуленон
полумагнйтный полумагнитен
полумазут м полумазут
полумасса ж полумаса, полуцелулоза
тряпичная парцалена полумаса
полуматовый полуматов
пол уматрица ж полуматрица (при вулкани¬
зация)
полумесяц м полумесец;- полулуние
полуметалл м полумотал
полумуфта ж полумуфа, полусъединитол, ед¬
ната половина на съединител
полунакладка ж полунакладка
полунасыпь ж полунасип
полуоборот м полузавъртвано, полуоборот,
полуобръщане
полуобмбтка ж полунамотка
полуобтекаемый пол уобтокаем
полуокружность ж полуокръжност
полуопбка ж полукаса
полуостров м полуостров
полуось ж полуос
плавающая вж. полуось, полностью раз¬
гружённая
полностью разгружённая напълно разто¬
варена полуос
полураз гружённая пелуразтонарена полу¬
ос
полуотбелённый полу изболен (напр. чугун)
полуотбёлка ж полуизбелвано (напр. на
чугун)
полупалуба ж кораб, полупалуба
полупереббрка ж полу преграда
полуперевйвка ж текст, полугаце
полуперйод м полупориод
~ переменного тока полупериод на промен¬
лив ток
полупериодйческий полупериодичок
полуперманёнтный полупорманентен, полу-
постоянен, полунепрекъснат
полупластйна ж полупластина (напр. акуму¬
латорна )
полуплашка ж полуплашка
полуплоскость ж полуравнина, полу плоскост
верхняя горна полуравнина
левая лява полуравнина
нйжняя долна полуравнина
правая дясна полУравнина
полуподвал м полумазе
полуподлбжка ж полуподложка
полупостоянный пелупестоянен
полупотайнбй полускрит
полуприём полуприемане
полуприцёп м авто полуремарке, седларско
ремарке
автомобильный автомобилно полуремарко
большегрузный голяметоварне полуремар¬
ке
самосвальный самосвално полуремарко
тракторный тракторно полуремарко
~ -фермовбз пелуремарко-фермевез
полупроводник м полупроводник, сомикондук-
тор
беспримесный безпримесен полупроводник
дефектный вж. полупроводник, дырочный
дырочный полупроводник с дупчоста про¬
водимост, полупроводник тип р
избыточный полупроводник с електронна
проводимост, полупроводник тип и
ионный йонон полупроводник
кристаллический кристален полупровод¬
ник
~, легированный легиран полупроводник
монокристаллический монокристалон по¬
лупроводник
однородный еднороден полупроводник
органический органичен полупроводник
пол икр металлический поликристален по¬
лупроводник
полярный полярен полупроводник
пористый порест полупроводник
примесный примесен полупроводник
простой прост полупроводник
светочувствительный чувствителен към
светлина пол у проводник,светлочувствителен
полупроводник
—	с дырочной проводимостью полупроводник '
с р-проводимост
~ с ионной проводимостью полупроводник с
йонна проводимост
сложный сложен полупроводник
~ смешанного типа полупроводник смесен тин
собственный полупроводник боз примеси,
собствен полупроводник
стекловидный стъкловиден полупроводник
—	с электрбнной проводимостью с електронна
проводимост
~ типа п полупроводник тип п
~ типа р полупроводник тип р
феромагнйтный феромагнитен полупро¬
водник
чистый чист полупроводник
полупроводниковый полупроводников
полупроводящий полупроводощ
полупродукт м полупродукт, пол уизделие,
полуфабрикат
полупрозрачный полупрозрачен
полупролёт м половин светъл отвор (напр.
на мост, на част от цех)
полупроницаемость ж полупропускливо^^ по¬
лУпроницаемост
полупроницаемый полупропусклив, полупро
ницаем

пол
630
полупространство с мат. полупространство;
част от пространството от едната страна на
една отворена повърхнина, най-често рав¬
нина
полупрямая ж мат. лъч
иолупрямоточний полуправотоков
полупустыня ж полупустиня
полуразгруженный полуразтоварен
полуразмах м 1. полуразмах; полу амплитуд а
(на махало) 2. полуразпереност (на крила)
полурама ж полурамка
полурампа ж полурампа
полураскос м 1. полупаянта; полудиагонала
2. ъглова паянта (свързва две рамена под
ъгъл) '
полураспад м полуразпадане
полурастр м тле. еж. полукадр
полуремйзка ж текст, полунищелка [увивна
нншелка]
полусвбд м полусвод
полусёкция ж ел. полусекция, полубобина
п^усинтетйческий полусинтетичен
полускат м полускат
пдпускдвдрбдень м nдпулястдвйча опашка (вид
сглобка)
полусредних м дърв. хоризонтален полукемп-
фер
иолустёлька ж полу подложка, полустел ка
полустёржень ж пол усърцевина; леяр, полу-
сърце
полусумматор м изч. полусуматор
полусухой полусух
полусфёра ж полусфера, полукълбо
полусферический полусферичен
полутвёрдый полутвърд
полутень ж тле. полусянка
полутомпак м полумесинг
полутон м тле. полутон
изображения тле. полутон на изображе¬
нието
полуторабкись ж окис на тривалентен метал
полутораплан м ав. пол уторопяан
полуторка авто камионетка (с	тонаж
Р/а тона)
полуторный който съдържа единица и поло¬
вина от някаква мярка
полутуннёль м полутунел
полутПша ж разполовен труп (на заклано и
очистено от вътрешностите животно)
полутеневой тле. пол усенчест
полуфабрикат м полуфабрикат
полуфанг м текст, полуфанг, получетворна
плетка
полуфарфбр м полупорцелан
полуфбрма ж яеяр. полуформа
полуфуганок м гладко ренде (за чиста по¬
върхност )
полу хомут м пол у хомот
полуцСнтры мн, упорные опорни полуцентри
полуцйкл м лол уцикъл
получатель м получател
г-' информации получател [адресант] на ин¬
формацията-
получение с получаване
получепрак м получапрак
получервяк м получервяк
получистовой с ненапълно чиста [не оконча¬
телно обработена] повърхност
получйстый получист, ненапълно обработен
полушаг м полустъпка
полушарие с полукълбо
полуширота ж кораб, полуширочина (проек¬
ция от теоретичния чертеж на кораба)
полу шлюз м пол у шлюз
полуштанга ж полущанга
полуштык м единичен щик [рибарски възел!
полушурф м полушурф
полущит м полущит
полуэбонит м полуебонит
полуэлемёнт м полуе^с^мент
полуэллипсбид м полуелипсоид
полуэтаж м полуетаж
пол уя корь м пол у котва
полый кух, изпразнен
полыньй ж незамръзваща водна площ (при
извор, преливник и др.)
польдер м ниско място, заобиколено с диги
(за да не се наводнява)
пблье с карстово поле
пользование с ползуване; използуване
пользователь м лице, което използува нещо
(някакъв имот)
польмётта ж палмета (стилизиран лист)
полюс м полюс
внешний външен полюс
внутренний вътрешен полюс
~ вращения, мгновенный мигновен [моментен
полюс на въртене
вспомогательный спомагателен [допълни¬
телен] полюс
выступающий изпъкнал [явен] полюс
географический географски полюс
геомагнитный геомагнитен полюс
<*-, добавочный допълнителен полюс
дугогасйтельный дъгогасителен полюс
заземлённый заземен полюс
~ зацепления полюс на зацепване
земной земен полюс, полюс на земята
кратный многократен полюс
магнитный магнитен полюс
мгновенный моментен полюс
~ мира астр, полюс на света, световен полюс
насыщенный наситен полюс
ненасыщенный ненаситен полюс
неявновыраженный неявен полюс
отрицательный отрицателен
~ передаточной функции мат. полюс [ну¬
лева точка] на предавателна функция
~ поворота полюс на завъртане
положительный положителен полюс
последовательный последователен полюс
противоположный противоположен полюс
расщеплённый разцепен полюс
сСверный северен полюс
северный магнитный северен магнитен
полюс
~ сил силов полюс
сопряжённый спрегнат полюс, конюги-
ращ полюс
~ функции полюс на функция

631
пом
—- холода полюс на студа
экваториальный екваториален полюс
—	эклиптики астр, полюс на еклиптиката
электрический електрически полюс
явный явен полюс
полюсный полюсен
поляра ж мат. полярна ос; поляра
—	крыла (самолета) поляра на крила (на
самолет )
—	профиля ав. поляра на профила
поляризатор м поляризатор
поляризационный поляризационен
поляризация ж поляризация
агрегатная агрегатна . поляризация
анодная анодна поляризация
вакуума вакумна поляризация
векторная векторна поляризация
вертикальная вертикална поляризация
—	волн поляризация на вълните
вращающаяся въртяща се поляризация
высоковольтная поляризация при високо
напрежение
гальваническая галванична поляризация
горизонтальная хоризонтална поляриза¬
ция
дипольная двуполюсна [диполна] поляри¬
зация
диэлектрическая диелектрическа поляри¬
зация
естественная естествена поляризация
ионная йонна поляризация
индуцированная индуктирана поляри¬
зация
катодная катодна поляризация
концентрационная концентрационна поля¬
ризация
круговая кръгова поляризация
линейная линейна поляризация
магнитная магнитна поляризация
междуслдйная междуслойна [междупла-
стова] поляризация
насыщенная наситена поляризация
объёмная обемна поляризация
остаточная остатъчна поляризация
плоская плоска поляризация
поперечная напречна поляризация
правая дясна поляризация
прямая самопроизвольная пряка само-
произволна [самовъзникваща] поляризация
релаксационная релаксационна поляри¬
зация
—	свёта поляризация на светлината
спонтанная спонтанна поляризация
электролитическая електролитна поляри¬
зация
электронная електронна поляризация
электрооптическая електрооптическа по¬
ляризация
эллиптическая елиптична поляризация
поляриздванность ж поляризованост
поляризованный поляризиран
поляризовать поляризирам
поляризуемость ж поляризуемост
поляризующий поляризиращ, който поляри¬
зира
поляриметр м поляриметър
поляриметрический поляриметричен
поляриметрия - ж поляриметрия
полярискбп м поляроскоп
полярка вж. поляра
~ крыла вж. поляра крыла (самолёта)
—	профиля вж. поляра профиля
полярность ж полярност; поляритет
магнитная 'магнитна полярност
—	модуляции модУпацнонна полярност
нормальная нормална полярност
обратная обратна полярност
отрицательная отрицателна полярност
положительная положителна полярност
прямая права полярност (напр. при за¬
варяване )
—	сигнала полярност на сигнала
полярный полярен
полярограмма ж полярограма
лол яро граф м полярограф
полярографический полярографичен
полярография ж полярография
полярбмсгр м полярометър
поляроид м поляроид
полярофйльтр м полярофилтър
помарка ж зачеркване, задраскване, поправ¬
ка (е текст)
помесь ж 1. смес, смесица 2. кръстовка, хиб¬
рид, мелез
пометка ж дележка, знак, белег
помеха ж Е смущение, радиосмущение* 2.
пречка, спънка
высокочастотная високочестотно смущение
диапазонная диапазонно смущение
зеркальная огледално смущение
импульсная импулсно смущение
искусственная изкуствено смущение
кратковременная краткотрайно (кратко¬
временно) смущение
нерегулярная нередовно смущение
ннскочастбгная внскочесгогво смущение
однократная еднократно смущение
переходная преходно смущение
случайная случайно смущение
телеграфная телеграфно смущение
шумовая шумово смущение
помехи мн 1. смущения, радиосмущения
2. текст, преззъдци, неправилна вдявка
активные активни смущения
атмосферные атмосферни смущения
взаимные взаимни смущения
внешние външни [чужди] смущения
внутренние вътрешни [собствени] сму¬
щения
естсствеввые естествени смущения
импульсные импулсни смущения
индустриальные индустриални [промиш¬
лени] смущения
искусственные изкуствени смущения
космические космични смущения
магнитные магнитни смущения
мсждуканапьпые междуканални смущения
местные местни смущения
метеорологические метеорологични сму¬
щения

632
ПОМ

неумышленные неумишлени (неволни]
смущения
организованные организирани смущения
промышленные вж. помехи, индустри¬
альные
~ радиоприёму смущения в [на] радиоприема-
нето
релаксационные релаксационни смущения
солнечные слънчеви смущения, смуще¬
ния от слънчево излъчване
телевизионные телевизионни смущения
~, ударные ударни [импулсни] смущения
хаотические хаотични смущения
шумовые шумови смущения
помехозащищённость ж устойчивост срещу
смущения |шумоустейчивост]
помехоустойчивость еж. помехозащищён¬
ность
помещение с помещение
аккумуляторное акумулаторно помещение
аппаратное апаратно помещение
бытовое битово помещение
бункерное бункорно помещение
взрывоопасное взривоопасно помещение
генераторное генераторно помещение
глухое помещение боз прозорци
жилое жилищно помещение
зольное пепел но помещение, помещение
за попол
изолированное изолирано помещение
(напр. за извършване на изпитвания)
котельное котелно помещение, помещение
на (парен) котел
машинное машинно помещение
насосное помещение за помпи, помпено
помещение
обслуживающее обслужващо помещение,
помещение за обслужване
общественное обществено помещение
подвальное мазе; зимник, зимниково по¬
мещение
подсобное помощно помещение
пожароопасное пожароопасно помещение
~ миксеров мет. миксер но помещение, по¬
мещение за миксери
производственное производствено поме¬
щение
рабочее работно помещение
складское склад, складово помещение
служебное служебно помещение
трансформаторное трансформаторно по¬
мещение, помещение за трансформатори
умывальное умивално помещение, уми¬
валня
хозяйственное стопанско [домакинско] по¬
мещение
чердачное таванско [мансардно] помещение
помножить умножавам
помойница ж водосборник (рудничен)
помол м 1. мелене, смилано 2. ситност на сми¬
лане 3. мливо
грубый грубо [одро] мелене
длинноволокнистый дълговлакнесто сми¬
лане (напр. на целулоза)
коротковолокнистый късовлакнесто сми¬
лане
крупный едро мелене
мелкий ситно [фино] мелене
мёртвый смилано на «мъртво»
мокрый мокро смилано* смилано на мокро
сухой сухо смилано
тонкий фино смилане
помост м 1. подиум 2. площадка [платформа)
(застлана с дъски: напр. на строително
скеле) 3. дюшеме на скеле
монтажный монтажна площадка
помощь ж помощ
лечебно-профилактическая	лечебно-про¬
филактична помощ
медицинская медицинска помощ
первая първа помощ
скорая бърза помощ
—, скорая техническая бърза техническа по¬
мощ
помощник м помощник
помпа ж помпа
воздушная въздушна помпа
~ двигателя, водяная водна помпа на дви¬
гател
питательная подхранваща [подаваща] пом¬
па
плунжерная плунжорна [бутална] помпа
подкачивающая снабдителна помпа
топливоподкачивающая герйвепедаваша
[горйвеснабцителна] помпа
ротационная ротационна помпа
~ поршневого типа бутална помпа, помпа
бутален тип
циркуляционная циркулационна помпа
~ шестерёнчатого типа зъбна помпа
помпаж м 1. помпаж (неустойчив режим на
работа на компресора) 2. прехвърляно чрее
помпа; групово преливане, пропомпване
помпйрование с мин. нагнетяване на промивка
в сондаж
помутнение с помътняване
понижать понижавам, спадам; намалявам
понижение с понижавано, спадано; намаление
~ давления понижавано [спадане] на наля¬
гането
~ напряжения намалявано [спадане] на напре¬
жението
~ температуры понижаване [спадане] на тем¬
пературата
~ уровня понижаване [спадане] на нивото
~ чувствительности намалявано [влошава¬
не] на чувствителността
понизительный който служи за понижавано,
понижаващ
понор м понор (отвесен кладенец или пукна¬
тина в карстова местност)
понт м понтийски етаж, понт
понтон м 1. понтон 2. понтонен мост
~, спасательный спасителен пентен
судоподъёмный кораб, керабеподомен [ко-
рабоповдигащ] пентен
понтонёр м понтонер, войник от понтонна част
понтонный понтонен

633
ПОР
понур м понур, дънна настилка (пред подпор¬
на или язовирна стена)
попарно по двойки, по чифтове, два по два
попадание с улучване, попадане, уцелвант
попадать 1. улучвам, уцелвам 2. попадам
(някъде, в нещо)
поперечина ж 1. разпънка, напртчник, на¬
пречно разгъваща греда 2. жп. мостова
траверса
верхняя горна напречна греда
гибкая жп. еластична траверса
жёсткая твърда [нееластична! траверса
концевая крайна напречна греда
мостовия мостова напречна греда
нйжняя долна напречна греда
подвижная подвижна напречна греда,
подвижна траверса
~ станка напречна греда [траверса] на ма¬
шина
поперечник м 1. напречник 2. (в) диаметър;
напречно
поперечная, этажная мин. етажна напречна
(напр. галерия)
поперечный напречен
поплавковый поплавков
поплавок м 1. плавник, плавок, поплавък 2.
плавник [плувец] (на хидросамолет) 3.
бушамай, ндура
боковой страничен плавник
~ гидросамолёта плавник на хидросамолет
главный главен плавник
глубинный дълбочинен буй (състои се от
два плавника: повърхностен и потопен на
известна дълбочина)
~ карбюратора плавок [поплавък] на карбу¬
ратора
опорный опорен плавник
поверхностный повърхнена шамандура
[буй]
подкрыльный подкрилен плавник (напр.
в хидросамолет)
профильный профилен буй; профилен по-
плавък
стержневой шамандура, определяща глав¬
ното течение (на река)
хвостовой плавник под задната [опашната]
част на хидросамолет
поплин м поплин
поползушка ж плъзгачка
пополнение с попълване, допълване
~ горючим попълване (запаса) на горивото
пополнять попълвам, допълвам
поправка ж поправка
~ на ветер поправка [корекция] за дей¬
ствието на вятъра (напр. при стрелба с
оръдие )
~ на давление поправка за налягане
~ на деривацию поправка [корекция] за
отклоняване от първоначалната посока [де¬
ривация]
отрицательная отрицателна поправка
положительная положителна поправка
релятивйстская относителна поправка
поправлять поправям, изправям, оправям
поправочный коригиращ, поправящ
пора ж пора, шупла
газовая леяр, газова пора [шупла]
замкнутая затворена [скрита] шупла [пора]
поражйемость ж поразяемост, степен за зася¬
гане [поразяване]
поражение е 1. поражение, поразяване 2. по¬
вреда 3. заболяване
биологическое биологично поражение,
биологична повреда*
коррозионное поражение от корозия, ко-
розиране
лучевое лъчево поражение, радиоактивно
поражение
радиоактивное еж. поражение, лучевое
~ ткани поражение на тъканта
~ током поражение от електрически ток
поребрик м 1. остър хребет 2. зигзагообразна
зидария
тротуарный тротоарен ръб [бордюр]
порез м срязване; порязване, порязано място
пористость ж порестост, шупливост
газовая газова порестост, порестост, дъл¬
жаща се на газове
кажущаяся привидна порестост
истинная истинска [действителна] по-
рестост
межкристалпйческая между кристал на по-
рестост
общая обща порестост
осевая осова порестост, ориентирана по
оста порестост
открытая открита порестост
относительная относителна порестост
ситовидная ситовидна порестост
сотовидная порестост, която има форма
на пчелна пита
усадочная порестост от свиване (на мате¬
риала при охлаждане; всмукване)
пористый порест; шуплест
порог м 1. праг 2. мат. гранична стойност
3. предел, граница
~ видимости предел [граница] на видимост
водобойный хидр. водобоен праг
~ возбуждения радио предел на възбуждане
~ восприятия граница [предел] на възприя¬
тието
входной входен праг
~ деления граница [предел] на деление (напр.
на атома)
донный дънен праг
зубчатый зъбовиден [зъбен] праг
~ ионизации предел [граница] на йониза-
цията
~ коагуляции предел [граница] на коагула¬
цията
~ ограничения предел [граница] на ограни¬
ченията
пламенный мет. пламъчен праг
~ плотины праг на язовирна стена
~ приема радио предел [граница] на прие¬
мане
~ различимости граница [предел] на разли-
чаемоот
разностный мат. предел [граница] на
остатъка, остатъчен пртдтл

634
ПОР

реакции ядр. предел на реакцията (напр.
на разпадане)
речной речен праг
—	самовозбуждения предел [граница] на са-
мовъзбуждавего
световой светлинен праг
—	синхронизации предел [граница] на син¬
хронизацията
~ скольжения предел на плъзгане
—	слышимости граница [предел, праг] на
чуването
—	срабатывания граница на задействувано,
граница на сработване
—	фотоэффекта предел на фотоефекта
цветовой вж. порог цветоощущения
—	цветоощущения предел [праг] на цвето-
възприемане
~, частотный честотен предел, честотна гра¬
ница
—	чувствительности предел [граница] на чув¬
ствителността (напр. на уред)
о-, шлаковый мет. шлаков праг, праг за
шлака
—	энергии предел [граница] на енергията
энергетический енергиен праг [предел]
пороговый изч. прагов; пределен, граничен
порода ж геол, скала
абиссальная вж. порода, глубинная
безводная безводна скала
безрудная дезрудна скала
биохимическая биохимична скала; био¬
химична порода
доковая странична скала
~, видоизменённая видоизменена скала
вмещающая скала, съдържаща полезно
изкопаемо
o', внедряющаяся вместена [включена] скала
(в полезно изкопаемо)
водопоглощающая водопоглъщаща скала
водопacыщевпая водонаситена скала
водопроводящая водо проводе та скала
~, вскрышная разкрита скала
o', вторичная вторична скала
вулканическая вулканическа скала, скала
от вулканичен произход
•—, выветрившаяся изветряла скала
о~, газоносная газоносна скала
~, гетерогенная хетерогенна скала
гибридная хибридна скала
^пади^^ьная хипаднсапна скала (въз¬
никнала на малка дълбочина)
глубинная дълбоководна скала (морска
утайка)
гомогенная вж. порода, однородная
o', горная минна маса
~, грубообломочная скала, която се разбива
на големи късове
o', жильная- жилна скала, скала с жили
~, засухоустойчивая сухоустойчива скала
o', изверженная магмена скала, изригната
[еруптивна] скала
~,- излившаяся ефузивна скала
~, интрузивная интрузивна [плутонична]
скала
■o', катакластйческая катакластична скала
кйслая кисела скала
~, кластйческая кластическа [отЛомъчна]
скала
о, коренная основна [коренна] скала
о,, крепкая здрава скала
o', криптогенная криптогенна скала
магматическая вж. порода, изверженная
метаморфйческая метаморфна- [преобра¬
зувана] скала
о, мягкая мека скала
o', намывная наноспа [утаечна] скала
нефтеносная нефтоносна скала
"о, обломочная натрошена скала
—, однородная еднородна [хомогенна] скала
o', околорудная околорудна скала
~, осадочная утаена [седиментна] скала
o', основная основна скала
o', отделённая отделена скала
о-, лластйческая пластична скала
~, пластичная вж. порода, пластическая
o', пластовая Пластова скала
О', плывунная плаваща [плавунна] скала
o', подвижная подвижна скала
o', поддувающая разбухваща [набъбваща, по¬
дуваща се] скала
покрывающая покриваща скала
о, пористая пореста скала
о,, простая проста скала
пустая безрудна [стерилна] скала
разнородная разнородна скала
~, рудная вж. порода, рудоносная
o', рудоносная рудоносна скала
~, рыхлая рохкава скала
o', сланцеватая шистова скала, листки, шисти
o', сложная вж. порода, разнородная
—. „лэйстая слоеста [наслоена] скала
соленбсная соленосна скала
~, сопровождающая съпровождаща скала
~, сплошная плътна [непрекъсната] скала
гонкообпдмочпая дребноотломъчна скала
усадочная утаена [утаечна, седиментна]
скала
o', устойчивая устойчива скала
o', щелочная алкална скала
экструзйвная вж. порода, вулканическая
эруптивная вж. порода, изверженная
o', эффузивная ефузивна [вулканична] скала
порожистый прагов, с прагове; богат с речни
подводни скали [прагове]
порожний празен, пспаговарсн
порожняк м композиция от празни железо¬
пътни вагони; празен [пенатовареп] кораб
порожняком празен, пътува празен (без поле¬
зен товар или пътници)
порозаполнйтель м порозапъпнигсл
порозиметр м порозиметър (уред за определяне
на порестостта)
пороизбл м пороизол
порок м порок; дефект, недостатък
внутренний вътрешен дефект [недостатък]
закалочный закалъчен дефект, дефект
от закаляване
о-, литейный леярски порок [дефект]
— материала дефект на материала
о,, металлургический металургичен дефект

в35
ПОР
наружный външен дефект
—	отливки дефект на [в] отливката
ллавочный дефект от топилния процос
поверхностный повърхностен дофокт
производственный производствен дефект
скрытый скрит дефект
—	термообработки дефект от термообработ¬
ката
~, усадочный дефект от.свиването (напр, при
охлаждане на материала)
поролби м поролон (от вида на дунапрена)
порообразование с nороебразуване
порообразователь м переедразувател
поропласт м поропласт, пореста пласмаса
порофбр м порофор, пореебразувател
порох м барут
артиллерийский артилерийски [оръдеен]
барут
бездымный бездимен барут
беспламенный безпламъков барут
—, быстро/орящий бързогорящ барут
винтовочный барут за пушка [карабина],
пушочон барут
цегроcйвнегерящий до/росивно горящ ба¬
рут
дигликолевый дигликолев барут
дисковый дискообразен барут, барут (изра¬
ботен) във форма на дисково [шайби]
дымный димен барут
зелёный зелен (по цвят) барут
зернистый зърнест (по външен вид) ба¬
рут
коллоидный колоиден барут
кубический чёрный черен кубичен (по
форма) барут
лОнточный лентов [лентообразен] барут
~, макаронный макаронен [макароиеебра-
зен] барут
медленно/орящий бавногорящ барут
мелкозернистый дребнозърнест барут
миномётный минохвъргачен барут, ба¬
рут за минохвъргачка
нитрогликолевый ийтрогликелев барут
нитроглицерйновый нитроглицеринов ба¬
рут
нитроцеллюлозный нитроцелулозен барут
—, охотничий ловджийски [ловен] барут
пикратный пикратен барут
пироксилиновый пироксилинов барут
пистолетный пистолетен барут, барут
за пистолети
«■*', пластинчатый пластинчат [пластинко-
образон] барут
прегреcсйниегерЯщйй прогресивно горящ
барут, барут, с прогресивно гороне
пушечный пушечен барут, барут за пушки
ракОтный ракетен барут, барут за ракета
спортивный спортен барут, барут за спорт¬
ни цели
~, трубчатый тръбен |тръбеебразен] барут
учОбный учебен барут, барут за учебни
цели
холостой ялов [маневрен] барут, барут за
маневрени цели
чёрный черен барут
~, шнуровой шнуров [шнурообразен] барут
~, шоколадный «шоколаден» барут, барут въ&
форма на шоколадени блокчета
пороховой 1. барутен - 2. праховиден
порошковый прахообразен
порошкообразный вж, порошковый
порошок м прах, прашец
~, абразивный шмиргелов [шлифовъчен] прах
прах за шлифоване, абразивен прах
~, алмазный диамантен прах
графитовый графитен прах, графит на
прах
грубозернистый [грубо-] едрозърнест прах
губчатый гъбест прах
дендритный дендриден [деицрйдоебразен]
прах
доломитовый доломитен прах
древесноугольный прах от дървени въг-
лища, дървесно въглищен прах
древесноуксусный оцетна вар, технически
калциев ацетат
~, жёсткий твърд прах
—, игольчатый иглест [иглообразен] прах
каплевидный капкообразен прах
карбонильный карбонилен прах
кристаллический кристален прах
легированный легиран прах
листообразный листообразен [люспест]
прах
~, магнезитовый магнезитов прах
магнитный магнитен прах, магнитен гра¬
нул ат
металлический метален прах
молочный (сушено) мляко на прах
мыльный прахообразен сапун, сапун наь
прах
мясной (сушено) месо на прах
наждачный вж. порошок, абразивный-
егнегасйтельиый пожарогасителен [огно-
гасителен] прах
оловянный калаен прах, калай на прах
пеногенераторный пеногенераторен прах
плоский плосък [nлескевйдеи] прах
полировальный пелиревъчеи прах, прах
за полиране
почкообразный пъпкообразен прах
прессованный пресован прах
прессовочный прах за пресоване, пресо-
въчен прах
противопригарный противопригарен прах,,
прах за защита от пригар
пульвериздванный пулверизиран прах
равноосный равноосен прах
сварочный заваръчен флюс на прах
— свинца оловен прах, олово на прах
синтетический прессовочный синтетичен-
пресевъчеи прах
~, стиральный прах за пране
сухой сух прах
сферический сферичен прах, прах със
сферични зрънца
—, угольный въглищен прах
урановый уранов прах
ферромагнитный феромагнитен прах
цементный циментов прах

ПОР
63в
чернильный леяр. прах за опрашване на
леярски форми; прах за изготвяне на чер-
нилка за леярски форми
шамотный шамотен прах
~, шарообразный вж. порошок, сферический
шлифовальный вж. порошок, абразивный
электролитический електролитен прах;
прах, получен по електролитен път
эталонный еталонен прах
~ , яичный яйчен прах, (сушени) яйца на
прах
порошковый прахов
порошкообразный прахообразен
порпецит м порпецит
порт м кораб. 1. пристанище 2. порт (изрез
в борда на кораба за оръдията или за извърш¬
ване на товарно-разтоварни операции) 3.
щормови отвор (изрез във фалшборда за
оттичане на водата от палубата)
~, береговой пристанище на брега на морето
или океана
бункерный въглищен порт (в борда на
кораба)
внутренний морскбй вътрешно морско
пристанище
вольный вълново пристанище
грузовой 1. лацпорт (в борда на кораба)
2.	товарно пристанище
закрытый затворено пристанище (за чуж¬
ди кораби, чужденци и т. н.)
~, концевой крайно пристанище
г-, лесной пристанище за обработка на дървен
материал
международный международно приста¬
нище
$ , местный местно пристанище
мировой световно [от свттовно значение]
пристанище
морской морско пристанище
назначения 1. получаващо пристанище
(за товар) 2. пристанище на пристигането,
крайно пристанище (само за даден преход)
3.	определено пристанище
незамерзающий нтзамръзващо пристанище
нефтяной нефтено пристанище
общеторгбвый общотърговско пристанище
островной островно пристанище
открытый открито пристанище (за вли¬
зане на чужди кораби)
отправления 1. отправно пристанище (за
товар) 2. изходно пристанище (за кораб)
приписки пристанище на регистрацията;
домо пр иста нище, пристанище на домувантто
промышленный промишлено пристанище,
пристанище за промишлени цели
речной речно пристанище
рудный пристанище за обработка на руда
русловый морско пристанище на брега на
река
рыбный пристанище за риболовни кораби;
рибарско пристанище
торговый търговско пристанище
угольный пристанище за (обработване на)
въглища
устьевой морско пристанище в устието на
ртка
портал м портална конструкция; портал
~, боковой страничен портал
~, автомобильный автомобилен портал [вра¬
та]
главный главен портал
~, двойной двоен портал
ордерный портал с ордер [ртд]
средний средтн портал
портальный порталтн
портативность ж портативност, преносимост
портативный портативен, преносим
портик м арх. портика
пбртланд м портланд
портландйт м портландит
портландцемент м портландцимснт
~, алйтовый алитов портландцимент
белйтовый белитов портландцимент
бСлый бял портландцимент
~, быстротвердеющий бързосвързващ порт-
ландцимснт, бързовтвърдяващ се портланд-
цимент
~, высокожелёзистый портландцимент с ви¬
соко съдържание на желязо
гидрофобный хидрофобен портландцимент
/V, магнезиальный магнезиев цимент
~, пластифицированный пластифициран порт-
ландцимент
~, пуццолановый пудо^нов портландцимент
сульфатостбйкий сулфатоустойчив порт-
пандциоент
тампонажный тампонен [служтщ за там-
пониране] портландцимент
шлаковый шлаков цимент
портновский шивашки
портовик м пристанищен работник; докер
портовый пристанищен
портостроёние с пристанищно строителство
портфель м 1. чанта (адвокатска) 2. полигр.
портфейл (напр. редакционен)
портьера ж ттжка завеса
поручение с поръчение; поръчка
платёжное платежно разпореждане, пла¬
тежна поръчка
поручень м 1. перило 2. ръкохватка [дръжка]
(до вратата на вагон, трамвай и пр )
порфир м порфир
~, гранитовый гранитов порфир
~, кварцевый кварцов порфир
~, сиенитовый сиенитов порфир
порфирит м порфирит
диоритовый диоритов порфирит
~, кварцевый кварцов порфирит
порфирный порфирен
порция ж порция, част, доза, дозирано коли¬
чество
порционёр м дозиращо устройство
порча ж 1. разваляне, повреждане 2. повреда,
развала
поршень м бутало
~, алюминиевый алуминиево бутало
~, армированный армирано бутало
~, балансирующий радио балансиращо бу¬
тало

637
1ОИ»
бесконтактный радио безконтактно бу¬
тало
бнмсгаппнчсскнИ биметално бутало
бочкообразный- бъчвообразно бутало
вращающийся въртящо се бутало
всасывающий смукателно бутало
вспомогательный помощно [спомагателно]
бутало
встряхивающий вибрационно бутало, тръс-
кащо бутало
—	высокого давления бутало за високо наля¬
гане
выпускной изпускателно бутало
газовый газово бутало, бутало за газ
гидравлический хидравлично бутало
—	двойного действия	двойнодействуващо
бутало
—, диафрагменный диафрагмено бутало
дисковый дисково [плоско] бутало
дискообразный вж. поршень, дисковый
дифференциальный диференциално бу¬
тало
—	для настройки радио бутало за настройване
(напр. в обемен резонатор)
—, дозирующий дозиращо бутало
дросселирующий вж. поршень, дроссель¬
ный
дроссельный дроселно бутало
ёмкостный радио капацитивно бутало
(напр. в обемен резонатор)
закрывающий затварящо бутало
закрытый дисковый затворено [закрито]
дисково [плоско] бутало
золотниковый шибърно бутало
клапанный клапанно бутало
кованный ковано бутало
комбинированный двумета^ю [комбини¬
рано] бутало
компенсирующий компенсационно [ком¬
пенсиращо] бутало
контактный радио контактно бутало
крыльчатый вж. поршень, створчатый
литейный леяр, леярско бутало, бутало
за леене (в машините за леене под наля¬
гане )
лйтой лято бутало
манжетный маншетно бутало, бутало с
маншета
массивный монодлоково [масивно] бу¬
тало
нагнетательный нагнетателно бутало
настроечный вж. поршень для настройки
настраивающий вж. поршень для настрой¬
ки
неохлаждаемый неохлаждаемо [неохлаж-
дано] бутало
пспрямотбчпыИ псправологочпо бутало,
бутало за противопоточно водене
«уплотнённый лабиринтово бутало
—	низкого давления бутало за ниско налягане
овальный овално бутало
опережающий - изпреварващо бутало (с
двигател с насрещни бутала)
оребренный ребресто бутало, бутало е
ребра
открытый открито [отворено] бутало
открытый дисковый открито [отворено^
дисково [плоско] бутало
отстающий оставащо [изоставащо, закъс¬
няващо] бутало (в двигател с насрещни
бутала)
охлаждаемый охлаждаемо [охлаждано] бу¬
тало
плавающий плаващо бутало
плоский вж. поршень, дисковый
плунжерный - плунжерно бутало, удъл¬
жено бутало
—, подвешенный окачено [висящо] бутала
полый кухо бутало
полный вж. поршень, массивный
приводной задвижващо [двигателно] бу¬
тало
противостоящий насрещно [обратно] бу¬
тало
проходной проходно бутало, ходово бу¬
тало (при бутални, помпи)
прямоточный едваквопогочпо [правоио¬
точно] бутало (с вграден клапан)
пульсирующий пулсиращо бутало
пустотелый вж. поршень, полый
рабочий работно бутало
разгружающий вж. поршень, разгрузоч¬
ный
разгрузочный разтоварващо бутало, урав-
новесяващо бутало; подаващо бутало
~, раздвижной разтварящо бутало [разтя¬
гащо се] бутало
разъёмный разглобяемо бутало
распределительный разпределително бу¬
тало; командно бутало
реверсивный реверсивно бутало
регулирующий регулиращо бутало
—	ремонтного размера бутало с ремонтни
размери, бутало със свръхразмери (с въз¬
можност за дообработване)
ротационный вж. поршень, вращающийся
свободно двйжущийся свободно движещо
се бутало
—	с вогнутым днищем бутало с вдлъбнато
дъно
—	с воздушной камерой бутало е въздушна
камера
—	с выпуклым днищем бутало с изпъкнало
дъно
~ с дефлектором бутало със завихрител
—	с двойными стенками бутало с двойни
стени
~ с дросселем бутало с дросел [за дроселоване]
—	сервомотора бутало на серводвигател; фик¬
сиращо [регулиращо] бутало
силовой силово бутало
скальчатый вж. поршень, плунжерный
—	с камерой сгорания бутало с горивна - ка¬
мера
—	с клапанами бутало с клапани
—	с лабиринтным уплотнением бутало с
лабиринтно уплътнение
сопряжённый свързано [съединено] бу¬
тало

ПОР
638
составной съставно [от няколко части]
бутало
—	с разрезной юбкой бутало с надлежен
разрез в долната му цилиндрична - част
.стаканообразный чашеебразие бутало
створчатый крил но бутало, бутало с
крила
ступенчатый стъпално бутало
—	с цельной юбкой бутало без прорези
с эллиптической юбкой бутало с елиптична
[елипсовидна] водеща част
тарельчатый вж. поршень, дисковый
телескопический телескопно бутало
—	тормозного цилиндра бутало на спирачния
цилиндър
треикдвый потопаемо бутало
трубчатый тръбно |тръдеобразно] бутало
трубчатый ступенчатый тръбно [тръбо-
образно] стъпално бутало
ударный ударно бутало
—	управления командно бутало, бутало за
управляване
уравновёшающий уравневесяваще бутало;
разтоварващо [облекчаващо] бутало
штампованный щамповано [горещо пресо¬
вано] бутало
электрOиевый але^роново бутало
~ -боек ударно-пробивно бутало
—	-поплавок поплавъчне бутало, бутало-по-
плавък
пори^авание е - бутално изтласкване
поршневой бутален
порыв м 1. напън, тласък, порив (напр, на
вятър); силно и рязко духане на вятър
2.	скъсване, разкъсване 3. течение (въз¬
душно )
восходящий възходящ [засилващ се] напън
[порив] (напр. на вятър)
нисходящий намаляващ [спадащ] напън
[порив]
порядковый пореден
порядовка ж стр. поредовка, перецевица
(дъска, служеща за броене на редовете при
зидане)
порядок м 1. ред, порядък 2. мат. порядък,
ред, разред; степен
алфавитный азбучен ред
ближний близък порядък, близък ред
—	величины порядък [ред, разред] на вели¬
чината
—	впрыска ред [порядък] на впръскването
(напр. на горивото в двигател с вътрешно
горене)
~. восходящий възходящ ред, възходящ по¬
рядък
дальний далечен порядък
—	дифференциального уравнения степен [по¬
рядък] на диференциалното уравнение
дробный дробен порядък, дробен ред
—	зажигания ред на запалването (в цилин¬
дрите на двигателя)
~ заправки ред на зареждане (с гориво)
—	кривой порядък [степен] на кривата (линия)
нисходящий намаляващ [спадащ, нисхо¬
дящ] ред [порядък]
номерной ред [порядък] на номерата
нулевой хим. нулев порядък, нулев ред
обратный обратен ред, обратен порядък
—	операций ред [порядък] на операциите
шахматный шахматен ред
—	уравнения степен [ред] на уравнението
посад м мет. 1. внасяне (напр. на блокове в
нагревателните кладенци) 2. количество
метал (внесен в пещ)
посадить 1. поставям, сглобявам (машинна
част с някоя друга) 2. посаждам (растение)
посадка ж 1. сглобка (на две допиращи се
машинни части) 2. кацане (на самолет)
3.	мет. внасяне (на добавки или основен
материал)	4. с.ст. садене, посаждане
5.	с.ст. насаждение, посадени растения
6.	мин. обрушал^ (нагорнище) 1. качване;
натоварване (напр. във вагон)
аварийная аварийно [принудително] ка¬
цане
десшnбиочиая б^клинова сглобка, без-
клиново закрепване
—	вгорячую вж. посадка, горячая
~, втулочная сглобка чрез втулка
вынужденная принудително кацане
—	вслепую сляпо кацане, кацане по уреди
(без видимост)
—	в системе вала сглобка в система основен
вал
—	в систОме отверстия сглобка в система ос¬
новен отвор
—	, глухая глуха сглобка
гнездовая с.ст. гнездово садене
горячая гореща сглобка
горячепрессовая горещепресева [гореща]
сглобка
грубая груба сглобка
~ груза натоварване [поставяне] на товара
—	движения сглобка за движение
жёсткая 1. неподвижна сглобка 2. ав.
твърдо кацане
~ игл текст, нареждане на игли
—	инструмента сглобка на инструмента (спря¬
мо гнездото в държача)
квадратно-гнездовая с.ст. квацратие-гиез-
деве садене
комбинированная комбинирана сглобка
коническая сглобка на конус
конусная вж. посадка, коническая
~ кровли едрушанане на горнището
—	лавы обрушаване- на фронта
легкопрёссовая Лекопресена сглобка
легкоходовая лекоходова сглобка
лОнточная с.ст. лентово [лентообразно]
садене [засаждане]
лесозащитная с.ст. лесозащитно насажде¬
ние, насаждение за лесозащита
«мёртвая» текст, «мъртво» закрепване на
вретената
мягкая ав. меко кацане
~ на воду ав. приводняване, кацане във вода
—	на конус вж. посадка, коническая
~ на палубу ав. кацане на палуба (на самоле¬
тоносач )
напряжённая набита [напрегната] сглобка

639
ПОС
~ на три точки ав. кацане на три точки
неподвижная неподвижна сглобка
~ -пассажиров - качване на пътниците
парашютирующая парашутно приземяване
[кацане]
~ переходная преходна сглобка (може да се
получи с хлабина или със стегнатост)
плотная плътна сглобка
подвижная подвижна сглобка
~ по приборам вж. посадка вслепую
прессовая пресова сглобка
принудительная принудително затваряне
(напр. на клапан)
~, резьбовая резбова сглобка, сглобка на
резба
рядовая с.ст. редово засаждане [садене]
самоустанавл икающаяся самонагаждаща
ст- сглобка
~ с большим зазором сглобка с голяма хла¬
бина
свободная свободна [подвижна] сглобка
<— с гарантированным зазором сглобка с га¬
рантирана [осигурена] хлабина
~ скольжСния свободноплъзгаща сглобка
г~, скользящая плъзгаща [свободноплъзгаща]
сглобка
слепая вж. посадка вслепую
~ с нагрСвом вж. посадка, горячая
~ с натягом пресова сглобка, сглобка чрез
пресоване, неподвижна сглобка
~ с охлаждением сглобка [сглобяване] чрез
охлаждане
—точная точна сглобка
тугая труднонабивна сглобка
ходовая ходова сглобка
цилиндрическая цилиндрична сглобка
широкоходовая широкоходова сглобка
~ шпуль текст, поставяне [нареждане] на
шпули върху вретената
экстренная бързо затваряне (напр. на
клапан)
посадочный 1. ав. предназначен -за кацане
(напр. коридор) 2. за съвместна сглобка
(по размер) 3. с.ст. посадъчен [за засаждане]
(материал )
посадчик- м мин. обрушвач, който обрушва
тавана на широк забой
посвящение с посвещение (в книга)
посев м с.ст. 1. сеитба, засяване 2. посев
бороздной брездов^ сеитба
—, гнездовой гнтздова сеитба
гребневой 1. вж. посСв, бороздной 2.
сеитба в редове
квадратно-гнездовой квадратно-гнездова
сеитба
лСнточный лентъчна сеитба
—, ловчий ловен посев (за привличане на на-
секом и-вредител и )
междурядный междуредова сеитба
однозсрновой тднозърнова сеитба, - ститба
по едно семе
односрочный тднортдова сеитба
односемянный едносеменна [точна] сеитба
перекрёстный кръстосана сеитба
поверхностный повърхностна сеитба
пожнйвый следжетвена сеитба
пунктирный пунктирана сеитба, точна
сеитба
~, разбросным разпръсната сеитба
рядовой редова сеитба
узкорйдный тесно редова сеитба
шахматный шахматна сеитба, сеитба в
шахматен ред
широкорядный широкоредова ститба
посевной сеитбен (напр. сезон)* посевен
(напр. материал)
поселок м селище
дачный вилно селище; вилен район
жилищный жилищен район, жилищно
селище
заводской заводско селище
рабочий работническо селище
рудничный миньорско селище
шахтный вж. посёлок рудничный
посеребрённый посребрен
по скрёбок м гребка
пдспеброжёние с следфермента дня
последействие с последствие, последица
диэлектрическое ел. дятлтктрическо по¬
следействие
магнитное магнитно последействие
пластическое релаксация, пластична (за¬
късняла) проява
упругое еластична (закъсняла) проява,
закъсняла еластичност, еластично после¬
действие
эластическое вж. последействие, упругое
последовательно последователно, едно слтд
друго; серийно
пдсптдоватепьндсть ж последователност; мат.
редица
бесконечная безкрайна последователност;
безкрайна редица
возрастающая мат. растяща редица
входная входна редица
выходная изходна редица
гармоническая хармонична редица
~ зажигания вж. порядок зажигания
~ импульсов радио последователност на им¬
пулсите
~ кадров тлв. последователност [ртд] на
кадрите
~ команд последователност [ред] на коман¬
дите
~ комплексных чисел редица от комплексни
числа
конечная крайна редица; редица с краен
брой членове
монотоннческая монотонна редица
натуральная естествена последователност;
редица на естествените числа
неограниченная неограничена редица
неубывающая ненамаляваща редица
нулевая нулева редица
обратная обратна последователност
—s ограниченная ограничена редица
прямая права последователност
расходящаяся разходяща ртдица
—регулярная редовна последователност
~ сварки последователност на заваряването
пос
640
сигналов последователност [ред] - на сигна¬
лите
~ состояний последователност [ред] на състоя¬
нието
сходящаяся сходяща редица
технологическая технологична последова¬
телност, последователност - на технологичния
процес
убывающая намаляваща редица
~ фаз последователност [ред] на фазите
~ функции последователност на функцията
функциональная функционална редица
циклическая циклична последователност,
-цикличен ред
~ чисел последователност [редица] на числа¬
та, числена редица
числовая числена редица
последовательный	последователен; сериен
послезвучание с поспезвучевнс
послеледниковый следледников
послепосевной следсеитбен
послесвечение с тле. послесветене (след из¬
ключване); остатъчно светене, фосфорес¬
ценция
длительное продължително поспссвсгсве
остаточное остатъчно лоспесвегспе
/х экрана послесветене на екрана
послесловие с послесловие, послеслов
послеуборочный следжетвен, спедберитбеп
пособие с 1. пособие, помагало 2. помощ; сти¬
пендия
наглядное нагледно пособие [помагало]
учебное учебно пособие [помагало]
поспевание с узряване, съзряване
посол м 1. осоляване, солене 2. нещо консер¬
вирано със сол 3. осоленост; степен на осоля¬
ване
пост м пост, място, пункт; станция
аварийный управления авариен пост за
управление
~, блокировочный блокпост, блокираща стан¬
ция
водомерный водомерен пост [пункт], во¬
домерна станция
вспомогательный спомагателен [помощен]
пост, спомагателна станция
газосварочный пост за газово заваряване
дежурный дежурен пост, дежурна станция
—диспетчерский диспечерски пост
~ дистанционного управления аж. пост те¬
леуправления
дозиметрический дозиметричен пост[ пункт]
командный команден пост, пост за управ¬
ление
контрольный контролен пост
линейный пост от (телефонна) линия
— машиниста място за машиниста
наблюдательный наблюдателен пост, на-
блюдатеппа станция
~, насосный помпена станция
откачной еж. пост, насосный
~ подслушивания, тлф, подспушвагспен пост
пожарный пожарен пост
путевой пътен пост
радиолокационный радиолокацио^н пост,
радиолокационна станция
радиопеленгаторный радиопеленгаторе»
пост, радиопеленгатор на станция
сварочный заваръчен пост
~, сигнальный сигнален пост
станционный гаров [станционер пост
стрелочный стрелочен пост
~ телеуправления пост за далечно управле¬
ние
~ управления вж. пост, командный
централизац ионный централизиран пост
постав м 1. постав (два мелнични камъни
или валц, от които само единият се върти)
2.	занаятчийски тъкачен стан 3. топ платно
вальцовый валцов постав
жерновой мелничен постав
<->, мельничный мелнични камъни, мелничен
постав
обдирочный лющачка, машина [постав]
за сваляне на ципата на зърното (напр. на
оризова арпа, овес, ечемик)
поставка ж доставка; доставяне
государственная държавна доставка
поставлять доставям
поставщик м доставчик
постамент м постамент, основа
преса постамент на преса
постановка ж на якорь кораб, заставане на
котва
постёлистый стр. с добро легло за зидария
(камък)
постель ж 1. кораб, легло (в доковата камера —
съвкупността от кил-блоковете и възглав¬
ниците върху тях) 2. лежаща страна
3.	постеля, легло 4. корито на река 5. смес
от златни и пясъчни зърна, утаени на дъното
на обогатителни съдове 6. опорна плоча
верхняя горна постилка [слой]
— из камня постилка [легло] от камък
искусственная мин. изкуствена постеля,
изкуствено легло
коксовая мет. коксово легло, коксова
постеля
ложная мет. лъжлива постеля
мягкая мет. мека постеля, мека основа,
меко легло
~, нйжняя стр. долна постилка
твёрдая мет. твърда постеля, твърдо
легло
щебёночная трошенокаменна постилка
постёлистый плосковат; цепен (за камък)
постилка ж постелка; подложка, подложен
слой
постоянная ж мат. константа, постоянна
~.Авогйдро физ. константа на Авогадро
аппаратная константа на апарата, апа¬
ратна константа
~ Больцмана физ. константа на Болодан
волновая ел. вълнова константа
вращательная ротационна константа
(напр. при спектрография)
~ времени константа на време, времекон-
станта
~ вязкости вискозитетна константа

641
ПОТ
~, газовая газова константа
~, гауссова физ. константа на Гаус
~, гравиатациснная гравиатационна кон¬
станта
—	диссоциации константа на дисоциацията
~, диффузионная дифузионна константа
~, диэлектрическая диелектрична константа
—	затухания константа на затихване
~ излучОния ядр. константа на излъчван6
~ ионизации йонизациоина константа
—	капиллярная капилярна константа
—	колебаний вибрационна константа, кон¬
станта на трептенията
космическая космическа константа
—	лучеиспускания константа на лъчеизпус-
кане
магнитная магнитна константа
~ мощности константа на мощност
—	передачи тлф. предавателен коефициент,
константа на предаване
~ Планка физ. константа на Планк
—	потерь коефициент [константа] на загуби
—	прибора константа на уреда
пьезоэлектрическая пиезоелектрическа
константа
~ равновесия константа на равновесието
—	равновесной системы константа на рав¬
новесна система
—	радиоактивного распада ядр. константа на
радиоактивно разпадане
—	распространения константа на разпростра¬
нението
—	рассОяния константа на разсейване, ди-
фузионна константа
—	реакции константа на реакцията, реак¬
ционна константа
~ решетки константа на решетката
—	связи тлф. коефициент на връзка
солнечная слънчева постоянна
~, универсальная универсална константа
—	усиления коефициент на усилване
фазовая фазова [ъглова] константа, ъг¬
лов коефициент
—	ФарадОя константа на Фарадей
физическая физична константа
—	Холла константа на Хол
~, эквивалентная еквивалентна константа,
равнозначна константа
—	экранирования радио коефициент на ек¬
раниране
электрическая електрическа константа
~, электромагнитная електромагнитна кон¬
станта
электрооптическая електрооптична кон¬
станта
—	эмиссии константа на емисията, емисионна
константа
постоянный постоянен
постоянство с постоянство, константност
—	веса постоянство на теглото
—	оборотов постоянство на оборотите
объёма постоянство на обема
—	показаний постоянство на показанията
—	рабочих характеристик постоянство на
работните характеристики
—	температуры постоянство на температу¬
рата
—	уровня постоянство на равнището [нивото]
построение с 1. построение; построяване 2.
конструкция
геометрическое геометрично построение
~, графическое графично построение
построечный строителен
постройка ж 1. построяване 2. строителен
обект; постройка, сграда 3. местостроеж
~. глинобитная кирпичена постройка
грунтеблечная постройка с пресован кир¬
пич
деревянная дървена постройка
—	из кирпича тухлена постройка
каркасная скелетна [паянтова] постройка
~, массивная масивна постройка
разборная разглобяема постройка
сборная сглобяема постройка
свайная 1. постройка на пилоти 2. съоръ¬
жение върху забити пилоти; свайно съо¬
ръжение
построчно по редове, поредно
постулат м постулат
поступательный постъпателен, постъпателно
(движение), движение напред
поступление с 1. постъпление; приход 2.
постъпване, получаване; приток
посуда ж домакински съдове
~, жаропрочная термоустойчиви домакински
съдове
—	,гончарная грънчарски съдове, глинени
съдове
калиброванная калиброваии съдове
керамическая керамични съдове
кислотоупорная киселиноустойчиви съ¬
дове
мерная измервателни съдове
~, стеклянная стъклени съдове
фарфоровая порцеланови съдове
химическая химични съдове, химична
стъклария
посылать изпращам, предавам
посылка ж 1. изпращане, предаване 2. пратка
сигнал (телеграфен), импулс
—	вйзова тлг. изпращане на повиквателен
3 сигнал; повикване
кодовая кодов сигнал
~ покоя тлг. безтоков импулс
—	сигнала изпращане на сигнал; сигнал
—	старта стартов импулс
стоповая стопов, импулс
~, токовая токов импулс
элементарная елементарен [основен] им¬
пулс
потай м ферзенк [легло] (за глава на болт,
нит, винт)
потайной скрит (напр. глава на болт); сек¬
ретен
потЛш м поташ, калиев карбонат
потемнение с потъмняване
потОние с изпотяване (на метал, пластмаси
и др.)
41 Руско-български политехнически речник

пот
642
потенциал м потенциал
—	базы потенциал на базата
биоэлектрический биоелектричен потен¬
циал
вТкторный втктортн потенциал (на елек¬
тромагнитно поле )
внутренний вътрешен потенциал
—	возбуждения потенциал на възбуждане
восстановительный редукционен потен¬
циал
диффузионный дифузионен потенциал
жидкостный потенциал на течността
~ зажигания потенциал на запалването
—	земля потенциал на земята, земен потен¬
циал
изобарный изобарен потенциал
изохронный изохронен потенциал
ионизационный йонизационтн потенциал
■—■ катода потенциал на катода
кинетический кинетичен потенциал
комплексный комплексен потенциал
контактный потенциал на контакта,
контактен потенциал
критический критичен потенциал
—	Лоренца радио потенциал на Лоренц
магнитный магнитен потенциал
мембранный мембранен потенциал
многозначный многозначен потенциал
нормальный нормален (електроден) по¬
тенциал
нулевой нултв потенциал
объёмный обемен потенциал
—, окислйте.пьнд-вдсстановйтельный ртдок-
си потенциал, окислително-редукционен по¬
тенциал
окислительный окислителен потенциал
осмотический осмотичтн потенциал
плавающий плаващ потенциал
поверхностный повърхностен потенциал
—	поля потенциал на полето
пробивной радио пробивен потенциал
производственный производствен потен¬
циал
промышленный промишлен потенциал
равновесный равновесен потенциал
—	разложения разложиттлти потенциал, по¬
тенциал на разложението
~ рассеяния потенциал на разсейване
—	скоростей потенциал на скорости
стандартный стандартен потенциал
—	тепловой энергии потенциал на топлинната
ентргия
термодинамический термодинамичен по¬
тенциал
упругий еластичен потенциал
химический химичен потенциал
электрический електрически потенциал
электродинамический тптктрддинамuчтн
потенциал
электродный електроден потенциал
элтктрокинттйчтский тлектрдкинетйчтн по¬
тенциал
электромагнитный електромагнитен по'
тенциал
электростатический електростатичен по¬
тенциал
электрохимический елсктрохимичен по¬
тенциал
ядтрный ядр. ядрен потенциал
потенциаломётр м потенциалометър
магнитный магнитен потенциаломстър,
пояс на Роговски
потенциальность ж потенциално^
потенциальный потенциален
потенциометр м потенциометър, резистор с
променливо съпротивление, регулируем де¬
лител на напрежения
—	переменного тока потенциометър за про¬
менлив ток
—	постоянного тока потенциометър за по¬
стоянен ток
проволочный жичен потенциометър
угольный въгленов потенциометър
электронный електронен потенциометър
потенцирование с антилогаритмувант
потенцировать антилогаритмувам
потери мн загуби
активные активни загуби
аэродинамические аеродинамични загуби
вентиляционные вентилационни загуби
—	в дуге загуби в (електрическа) дъга
вихревые загуби от вихрови токове,
загуби от токове на Фуко
~ в лйнии ел. загуби в линията
—	в меди загуби в медта
внутренние вътрешни загуби
~ в обмотках загуби в намотките
~ в объёме еж. потери, объёмные
~ в плазме загуби в плазмата
—	в трансмиссии загуби в трансмисията [в
ремъчната предавка]
выходные изходни загуби
гидравлические хидравлични загуби
деформационные деформационни загуби
джбулевы активни |ДжаулдBй] загуби
дипольные диполни [двуполюсни] за¬
губи
диэлектрические диелектрични загуби
добавочные допълнителни [добавъчни] за¬
губи
ионизацбнные йонизационни загуби
конвекционные конвтктивни загуби
концевые крайни загуби
лабиринтные лабиринтни загуби
магнитные магнитни загуби
механические механични загуби
—	на гистерТзис загуби от хисттрезис, хи-
стерсзисни загуби
~ на излучение загуби от излъчване
~ на испарТние загуби от изпарение
~ на трТние загуби от триене
—	на утТчку загуби от изтичане
необратимые необратими [нтвъзвръщае-
ми] загуби
неопределимые неопределими загуби
непроизводительные непроизводителни
разходи [загуби]
объёмные обтмни загуби, загуби в обема
омические ел. активни [омични] загуби

643
ПОТ
определимые определима (които могат да
се определят) загуби
~ от брака загуби от брак
—	от несогласованности загуби от несъгласу¬
ваност
—	передачи загуби на предавката
постоянные постоянни загуби
—	при очистке загуби при почистването
радиационные радиационни загуби
резонансные резонансни загуби
релаксационные релаксационни загуби,
загуби от релаксация
струйные струйни загуби, загуди в (те¬
чение на) струята
суммарные сумарни [общи] загуби
~, тепловые топлинни загуби
~, термические еж. потери, тепловые
технологические технологични загуби
удельные специфични загуби
ферромагнитные феромагнитни загуби
—	холостого хода еж. потери, холостые
холостые загуби на празен ход
электрические електрически загуби
~, электромагнитные	електромагнитни за¬
губи
энергетические енергетични загуби
—	энергии, необратимые необратими [не-
възвръщаеми] загуби в енергия
потерна ж каналче, скрито отверстие
потеря ж загуба (еж. потери)
~ высоты ав. загуба във височина
~ давления загуба на налягане
~ информации загуба на информация
~ контраста тле. загуба в контраста
—	мощности загуба на мощност
~ напора вж. потеря давления
—	напряжения загуба на напрежение
скорости загуба на скорост
~ точности загуба в точността
—	тяги загуба в тягата
удельная специфична загуба
устойчивости загуба на устойчивост
чёткости тле. загуба на яснота
—	энергии загуба на енергия
потеряй м кораб, скъсяване (на някои пояси
от външната обшивка е носа и кърмата
на кораба с цел да се избегне стесняването
по широчина на останалите пояси)
поток м 1. поток 2. поточна [конвейерна]
система на производство
аксиальный аксиален [осов] поток
~ вектора поток на вектора
—	векторного поля поток на векторно поле
векторный векторен поток
вихревой вихров [турбулентен] поток
водный воден поток
—	возбуждения поток на възбуждане
воздушный въздушен поток
восходящий възходящ поток
газовый . газов поток
грузовой товарен поток, товаропоток
грязевой кален поток
двойной двоен поток
двумерный двуразмерен поток
двуфазный двуфазен поток
—, диффузионный дифузионен поток
дозвуковой поток със скорост под ско¬
ростта на звука, поток с подзвукова ско¬
рост
—	дырок поток от дефектни електрони или
дупки
—	заряженных частиц ядр. поток от заредени
частички
~ звуковой энергии поток на звукова енер¬
гия
—	излучения ядр. поток на излъчване
изотропный изотропен поток
~ индукции индукционен поток
—	информации поток от информация, ин¬
формационен поток
ионный йонен поток, поток от йони
каменный скален поток
~, конвекционный конвективен поток
корпускулярный физ. корпускуляреп по¬
ток, поток на корпускулярни частици
лавовый лавов поток, поток от лава
ламинарный ламинарен поток
линейный линеен - поток
лучевой лъчев поток
—	лучистой энергии поток на лъчиста енергия
магнитный магнитен поток
~ метеоров метеорен поток [рояк]
—	мощности мощностей поток, поток на
мощност
—	нейтральных частиц ядр. поток от неут¬
рални частички
—	нейтронов вж. поток нейтронный
нейтронный неутронен поток
непрерывный непрекъснат поток
неритмичный неритмичен поток
нестационарный нестационарен поток,
подвижен поток
нисходящий низходящ поток
обратный обратен поток
однородный еднороден поток
осевой вж. поток, аксиальный
—	отражённых электронов ядр. поток от от¬
разени електрони
—	пара поток от пара, парен поток
пассажирский пътнически поток
переменный променлив поток
плазменный плазмен поток, поток на
плазма
подпочвенный подпочвен поток
полный магнитный пълен магнитен по¬
ток
поперечный напречен поток
производственный производствен поток
радиальный радиален поток
—	радиоизлучения поток на раднонзпъчвавс
размагничивающий размагиитващ поток
—	рассеяния ел. поток на разсейване, раз¬
сеян поток
реактивный реактивен поток
световой светлинен поток
селевой порой (влачещ слама, клечки,
листа и др.)
силовой силов поток
—	силовых линий поток на силови линии
слоистый вж. поток, ламинарный

пот
644
стационарный стационарен [неподвижен]
поток
~, тепловой топлинен поток
~, технологический технологичен поток
~, транзитный транзитен поток
—	транспорта транспортен поток
турбулентный вж. поток, вихревой
~, удельный тепловой специфичен топлинен
поток
фиктивный фиктивен поток
фотонный фотонен поток, поток от фотони
—	частйц ядр. поток от частици
электронный вж. поток электронов
~ электронов поток от електрони
■— энОргии поток на енергията, енергиен
поток
потокоизмерйтель м измерител на потока
петокораспределёнйе с разпределение на по¬
тока
потокосцеплОние с ел. пълен [общ] поток,
потокосцепление, поток свързан с всички
навивки
потолок м 1. таван 2. горна [връхна] точка
~, динамический ав. динамичен таван
плоский плосък таван
~, подвесной окачен таван
~, практический ав. практически таван
(на саммлета), работна пределна височина,
светящийся осветлен таван
~, сводчатый сводест таван
статический ав. статичен таван
~, теоретический ав. теоретичен таван
потолочина ж таван, целик в тавана, между¬
етажен целик
потолочный таванон; тавански
поточно-скоростной поточно-скоростен (напр.
метод на работа)
ПОТОЧНОСТЬ Ж ПОТОЧНОСТ
поточный поточен
потравливать 1. разяждам (е киселина) 2.
нанасям рисунки по химичен път (върху
метал, плат и пр.) 3. изпущам газ (за
самолет)
потребитель м 1. потребител, консуматор 2.
купувач
тепла консуматор [потребител] на топ¬
лина
—	электроэнергии консуматор (потребител]
на електроенергия
—	энОргии консуматор [потребител] на енер¬
гия
потребительский потребителен; консуматор-
ски
потребление с консумиране, консумация; из¬
ползуване, употреба, потребление; разход
массовое масово потребление, масово из¬
ползуване, масова консумация
—	мощности използуване [консумация] на
мощност
производственное производствено пот¬
ребление
~, собственное собствена консумация
—	тока консумация [разход] па ток
удОльное специфичен разход
часовое часов разход, часова консумация
—	энОргии консумация [разход] па енергия
потреблять консумирам; изразходвам
потребность ж потребност, нужда; необхо¬
димост
жизненная жизнена потребност, жизнена
необходимост
информационная необходимост [нужда] от
информация
суточная денонощна потребност, дено¬
нощна нужда
потроха мн карантия, дреболии (вътреш¬
ности на заклани животни и птици)
потрошить изкормим, изтърбушвам (закла¬
но животно); аутопсирам
потрясок м кречетало, пъприца
потускнОние с помътняване
потухание с загасвапе, угасване, угасяване
—	дуги загасяване на (електрическа) дъга
потушенный загасен, угасен, угаснал
потушйть загасявам, загасвам, угасвам
пофазно ел. пофазно
початкодробйлка ж с. ст. машина за натроша-
ване на кочани, кечанетрешачка
печаткеизмельчйтель м с. ст. машина за
надробяване (на ситно) на кочани, кочано-
мелачка
початкеетцелйтець м с. ст. устройство за
отделяне на кочани
початкоотрыватель м с. ст. устройство за
откъсване па кочани
печаткеечистйтель м с. ст. машина [устрой¬
ство] за почиствано на кочаните от листата
печаткеседиратель м с. ст. машина [устрой¬
ство] за събиране на кочани
по.аток м 1. царевичен кочан, мамул 2.
текст, пълен шпул
осталый прищиппат шпул (дефект на
преденето )
прядильный nрежцеве тяло [шпул]
рукавный кух шпул
г-г, трубчатый вж. початок, рукавный
уточный вътъчен шпул
почва ж 1. почва 2. долнище
бесплодная безплодна [неплодородна]
почва
~, бесструктурная безструктурна почва
г-г, болотистая блатиста почва
болотная вж. почва, болотистая
г-г, бурая кафява почва
глинистая глинеста почва
дующаяся набъбваща почва, набъбващо
долнище
жирная тлъста почва
~, известковая варовита почва
~, илистая тинеста почва
г-г, каменистая каменлива [камениста] почва
~, кислая кисела почва
г-г, кремнистая кремоземна почва
~, лёссовая льосова почва, льос
ложная мин. лъжливо долнище
г-> месторождения мин. долнище на место¬
рождение
мергелистая мергелна почва (почва, съ¬
държаща шуплив варовик)
г-г, наносная паносна почва

645
ПРА
—, дnодабпенная оподзолтна почва
песчаная пясъчна [песъчлива] почва
поддувающаяся подуваща ст почва; мин,
подуващо се долнище
подзолистая подзолтна почва
пылеватая прахообразна почва
—, солончаковая солончакова [осолена]
почва
суглинистая песъчливо-глинеста почва
торфянистая торфтста почва
тощая бедна [постна] почва
тучная тлъста почва; плодородна почва
чернозёмная черноземна почва, чернозем
почвенный почвен
почвоведение с почвознание, наука за почвите
почвозацёп м авто почвозацеп (тлемтнт от
прешлен на ходова верига) грайфер
почвозащитный почвозащитен
почвообрабатывающий почвообработващ
почвообразоваттль м пдчвддбраауваттл
почвообразовательный пдчвдcбраауваттптн
почворазрыхлйттль м почворазрохквач, кул¬
тиватор
почвоуглубитель м с. ст, подривач, почво-
дълбач
почвоуглублСние с по-дълбока обработка
(култивация, груберуване) па почва
почвоуступпый прагов, правостъпалтн
почвофрёза ж дисков култиватор
почернение с почерняванс
почечный бъбречен
починка ж 1. поправка; ремонт 2. подостря¬
не (на молив)
почка ж 1, бъбрек 2. пъпка (цветна, листна
на растение) 3. леща, ядка, гнездо 4.
рудно находище във вид - на отделна сплес¬
кана маса
листовая листна пъпка
плодовая плодова пъпка
спящая спяща пъпка
почкование е пъпкуванс. напълване
почковидный OъOрткдBйДTн; въпковиден
почта ж 1. поща, кореспонденция 2. поща,
тепеграфдпдщепcка станция
авиационная въздушна |авиационна] поща
пневматичтская пневматична поща
почтамт м централна поща
пошёрстный жп. по направление [посока]
на езика на стрелката
пошлина ж мито
ввозная вносно мито
вывозная износно мито
запретительная ограничително мито
импортная вж, пошлина, ввозная
покровительственная покровителствено
мито
таможенная вж, пошлина
экспортная вж, пошлина, вывозная
поштучный на парче(напр, работа); по брой
(за изчисления)
появление с поява
поярок м ярина
пояс м 1. пояс; колан 2, зона, пояс
~ арки пояс па дъга
— балки пояс на греда
бортовой кораб, бордови пояс
вТрхний горен пояс
верхолазный катсрачтн колан
висячий висящ пояс
внутренний вътрешен пояс
восстановительный мет, редукционна
зона [пояс] (при високопещен процес)
—	горТния зона на горене
днищевый кораб, дънен пояс
жаркий горещ пояс, гореща зона
~ жёсткости усилващ пояс
—	жил жилен пояс, жилна зона
зажигательный запалителен пояс
килевой кораб, килов пояс
климатический климатичен пояс, клима¬
тична зона
—, конИческий мет. конична зона [пояс]
(на висока пещ)
междуэтажный междуетажен пояс [зона]
ластичный ластичен колан
—, несущий носещ пояс
нйжний долен пояс
—	обшйвки пояс на обшивката, обшивен
пояс
окислительный мет. окислителна зона ]пояс]
охладИттльный охладителен пояс
—	плавлТния зона на топтнт (във вагрянка)
пожарный пожарникарски колан
подоконный подпрозортчеп пояс
предохранительный предпазен колан
—, пробковый корков спасителен пояс
радиационный радиационен пояс, радиа¬
ционна зона
рудный руден пояс, рудна зона
скуловой кораб, скулов пояс
спасательный спасителен пояс
уплотняющий уплътняващ пояс
усиленный усилен пояс
—	фТрмы пояс на ферма
фурменный пояс на дюзитт [отворите]
за вдухване (във висока пещ), фурмен пояс
часовой часов пояс
шаровой кълбов пояс
шпунтовой кораб, шпунтов пояс
поясной поястн
поясок м 1. пояс, удтбтление (на цилиндрич¬
на част) 2. (горен или долен) пояс [фланец]
на греда със сечение двойно Т 3. междуе¬
тажен корниз | перваз, ръб]
ведущий водещ пояс, водешо удебеле-
пие (на цилиндрична част)
—, кольцеобразный пръстеновиден пояс [зона]
-X, рабочий работен пояс, работна зона (на
матрица)
центрирующий итнтповъчно удебелсние
правдоподобие с правдоподобност, истинност
максимальное максимална правдоподоб¬
ност [ истинност]
правила мн правила
—	безопасности правила на безопасността
—	движения авто правила на движението
—	испытаний правила за изпитание
—	освещТния правила [норми] за осветление
—	по обслуживанию правила за обслужване

ПРА
646
—	по технике безопасности правила по тех¬
ника на безопасност
—	содержания правила за поддържане
строительные правила за строителни ра¬
боти
технологические технологични правила
[указания]
—	уличного движения правила за движението
по улиците
~ ухода вж. правила содержания
—	хранения правила за съхраняване [за
пазене]
правило с 1. маста р (помагало за мазачи) 2.
уравнителна плоча [дъска] 3. бележна точка
(при насочване на оръдия) 4. обущарски
калъп 5. изправяч (инструмент за из¬
правяне на детайли и инструменти)
правило с правило
—	большого пальца правило с винта [тир-
бушона], правило с палеца
~ буравчика правило с тирбушона [винта]
~ винта правило на винта
—	замещения правило на заместване [суб¬
ституция]
—	лСвой рукй правило с лява ръка
логическое логическо [логично] правило
оптимальное оптимално правило
~ отбора правило на избора [на подбора]
~ правой рукй правило па дясната ръка
~ решения правило на решение
~ рычага правило на лоста
~ смещения правило на отместването
—	трёх пальцев правило на трите пръста
тройное тройно правило
эмпирическое емпирическо правило
—	фаз правилото на фазите
ценное ценно правило
правильность ж правилност; вярност; ре¬
довност
правильный правилен, верен
правильный изравнителен; проверочен
правйльщик м 1. коректор 2. изправян, който
изправя (детайли и др.)
править 1. полигр. коригирам, поправям
(печатан текст)	2. заглаждам (напр.
бръснач) 3. управлявам, карам (кола)
4.	изравнявам, изправям (метални ли¬
стове)
правка ж Е коригиране [поправяне] на
грешка 2. оправяне на изковка (до точни
размери и форма) 3. заглаждане на нато¬
чено сечиво 4. ажустане (изправяне на из-
метнати валцовки)
авторская авторска коректура
алмазная изравняване с диамант (на
шлифовъчен диск)
безалмазная изравняване без диамант
(на шлифовъчен диск)
горячая изправяне на горещо
издательская издателска коректура
—	корректуры коригиране (на текст)
механическая механично изправяне
~ набора коригиране на набор
~ оригинала поправка на оригинал
—	отверстий калиброване на отвор
—	под прессом изправяне на преса
релаксационная релаксационно изправяне
(чрез околовръстно нагряване)
—	растяжением изправяне чрез разтягане
(напр. на тел)
термическая термично изправяне
термомеханическая термомеханично из¬
правяне
холодная изправяне на студено
право с право
авторское авторско право
правовиитовой дясворезбови. с дясна резба
правовращающий дясновъртящ, който върти
надясно
правовращающийся дясновъртящ се, който се
върти надясно
правоотношение, трудовое трудово правоот¬
ношение
правопутный правопътен
праворежущий дяснорежещ (напр. за свредло)
правосторонний (намиращ се) от дясна страна
правочный изправителен, изправящ
правый десен
празем м зелен опал [праз]
празеодим м празеодим
празинит м празинит
практик м практик
практика ж практика
практикант м 1. практикант, който практи¬
кува 2. стажант
практический 1. практически 2. практичен
пранг [пра-пранг] м стъпаловиден каменен
храм (Индокитай)
прачечная ж пералня
презмат^^^ ж предварително третиране с
амоняк
превентёр м превентор (защитен кран на
устието на сондаж)
превращать превръщам
превращение с 1. превръщане, конверсия,
трансформация; модифициране 2. прегру¬
пиране
аллотропическое алотропно превръщане
аусгснйгно-маргевсйгвое аустенитно-
маргензигно превръщане
бездиффузионное недифузионно превръ¬
щане
диффузионное дифузионно превръщане
естественное ядр. естествено превръ¬
щане
игольчато-троостигпос игпссго-гроосгиг-
но превръщане
изотермическое изотермично превръщане
искусственное ядр. изкуствено превръ¬
щане
количественное количествено превръща¬
не, количествена конверсия
магнитное магнитно превръщане
мартенситное мартензигно превръщане
обратное обратно превръщане
перитектическое перитектично превръща¬
не
перитектоидное перитектоидно превръ¬
щане
перлитное перлитно превръщане

647
ПРЕ
полиморфное полиморфно превръщане
радиоактивное радиоактивно превръ¬
щане
~, синтектическое синтектично превръщане
спонтанное спонтанно превръщане
~, структурное структурно превръщане
~, таутомерное тавтомерно превръщане
троостйтевое трооститно [трооститово]
превръщане
фазовое фазово превръщане
~, эвтектическое евтектично превръщане
~, эвтектоидное евтектоицне превръщане
—- энОргии превръщане на енергията
я дер ное ядрено превръщане
превышать превишавам; надхвърлям, над¬
вишавам
превышение с 1. превишаване, надвишавано,
надхвърляно 2. наднормено [свръхпланово]
изпълнение
—	уровня превишавано [надхвърляне] на рав¬
нището
преграда ж преграда
противопожарная противопожарна пре¬
града
предбанник м съблекалня в баня
предварение с изпреварване
—	впуска, линОйное линейно изпреварване на
пуска
—	выпуска, линейное линейно изпреварване
на изпускането
~ зажигания изпреварване на запалването
—	равнодОнствий изпреварване на равноден¬
ствията
предварительный предварителен
nредгйдрдлиз м предхидролиз^)
предгорный предпланински
предгорье с предпланина
преддефекания ж проддефекация (в захар¬
ното производство)
предел м граница
верхний горна граница
~ видимости граница на видимост
—	воспламеняемости граница на възпламе-
няемост [запалителност]
—	выносливости граница на издръжливост
[умора] (при симетричен цикъл)
~ давления граница на налягането
~, допустимый допустима граница
—	достоверности граница на достоверност
[на вярност]
—	измерения граница на измерване (на из¬
мервателен уред)
—	интеграла, вОрхний горна граница на ин¬
теграл .
—	интеграла, нйжний долна граница на ин¬
теграл
~, конечный крайна граница
мощности граница на мощността
~ нагружОния вж. предел нагрузки
~ нагрузки граница на натоварване
—	напряжения граница [праг] на напреже¬
ние
—	насыщОния граница на насищане
нйжний долна граница
односторонний едностранна граница
—	отчета граница на отчитане -(напр. на
измервателен уред)
~ ошйбкн граница на грешката
~ пластичности граница на пластичност
—	поглощения абсорбционен край, граница
на поглъщането
—	погрешности граница на грешка, най-
голяма грешка
—	показаний граница на отчитане [пока¬
зание]
~ ползучести граница на пълзене
—	производительности граница [предел] на
про извод ител ността
—	пропорциональности граница на пропор¬
ционалност
~ прочности граница на якост, якост
~ прочности,действительный истинска якост
—	прочности, истинный вж. предОл прбчно-
ности, действительный
~ прочности при изгибе якост на огъване
~ прочности при кручОнии якост на усукване
—	прочности при продольном изгйбе якост
на изкълчвано [надлъжно огъване]
~ прочности при растяжении якост на опън
~ прочности при сжатии якост на натиск
~ прочности при смятии якост на смачкване
~ прочности при срОзе якост на срязване
—	разрушения граница на разрушаване
[скъсване]
~ растворимости граница на разтворимостта
~ релаксации граница на релаксация
—	самовозбуждОния граница [праг] на само-
възбуждано
~ слышимости радио праг на чуваемост
~ текучести граница на nревлачането
~ упругости граница на еластичността
~ усталости граница на умора
—	устойчивости граница на устойчивост
~, физический физическа граница
~ функции мат. граница на функция
—	функции, левосторонний лява граница на
функция
—	функции, правосторонний дясна граница
на функция
предОльный 1. граничен, пределен 2. краен
3. максимален (или минимален) 4. критичен
5.	наситен (в химията)
предиссоциация ж продисоциация
предкамера ж предкамера
—	сгорания предкамера на горене
предкамерный предкамерен, форкамерен
предклапан м предклапан
прецкенденсатер м прецкендензатoр, допълни¬
телен кондензатор
предкрылок м ав. предкрилка
предложОние с 1. предложение 2. предлагане
~, рационализаторское рационализаторско
предложение
предместье с предградие
предмет м предмет
потребления предмет за потребление [на
консумация]
предмостный предмостов
предназначение с предназначение
предохранение с предпазване

ПРЕ
648
предохранитель м 1. предпазител 2. защитно
устройство
беаинерцибнный бързодействуващ {бта-
инерционен] предпазител
высоковольтный високоволтов [високо*
напртжентн] предпазител
главный главен предпазител
групповой групов предпазител
инерционный бавподтйствуващ [инер¬
ционен! предпазител
крыштвбй покривен предпазител (на
електролокомотив)
легкоплавкий предпазител с лесно сто¬
пяема сила
магистральный предпазител в магистрал¬
на линия
насыпной предпазител с насипен пълнеж
(напр, кварцов пясък)
низковольтный предпазител за ниско на¬
прежение
от грязи калник
— от скольжСния предпазител срещу плъз¬
гане
патронный патронен предпазител, бушон
плавкий стопяем предпазител, предпа¬
зител със стопяема вложка
пластйнчатый 1. ламелей предпазител
2. защитна обвивка от плочи (напр, за взри-
возащитени електросъоръжения)
пробойный защитна искрова междина,
защитен разрядник
пробочный витлов [винтов] предпазител
роговой защитна рогова искрова меж¬
дина, защитен рогов разрядник
стержневой предпазителен болт [щифт]
(действува на срязване)
тепловой термичен предпазител
тепловой биметаллический биметален тер¬
мичен предпазител
трубчатый тръбен предпазител
штТпсельный щепселтн предпазител
предохранительный предпазителен, предпазен,
защитен
предохранять предпазвам
предплужник м с. ст. предплужник
предприятие с предприятие
гидроэнергетическое хидроентргетичтско
предприятие
горное минно предприятие
—, государственное държавно предприятие
комплексное комплексно предприятие
—, крупнот голямо [крупно] предприятие
кустарное занаятчийско предприятие
мелкое малко [дребно] предприятие
народное народно предприятие
обобществлённое обобществено предприя¬
тие
подсобное помощно [спомагателно] пред¬
приятие
промышленное промишлено предприятие
торговое търговско предприятие
хозрасчётное предприятие на самоиздръж*.
ка, предприятие .на стопанска сметка
пртдпрядТнит с текст, пртдпртдене
предразварник м преднагреваттл (във фермен¬
тационната промишленост )
предсальник м предталник
предсказание с предсказване (напр, на вре¬
мето)
долгосрочное дългосрочно предсказване
краткосрочное краткосрочно предсказ¬
ване
—	погоды предсказване на времето
nртдсдартванuе с целлюлозы предварително
узряване на целулоза
представление с представяне
■—, асимптотическое асимптотно [асимпто-
тично] представяне
вТкторное векторно представяне
—	в закодированной форме представяне в
кодирана форма
гейзенберговское представяне на Хайзтн-
бтрг
геометрическое мат. геометрично представяне
графическое графично представяне
квантовое квантово представяне
комплексное комплексно представяне
ортогональное ортогопално представяне
символическое символично представяне
спектральное спектрално представяне
тригонометрическое тригонометрично
представяне
~ чисел изч, представяне на числата
—	чисТл, параллСльное изч. паралелно пред¬
ставяне на числата, представяне на чис¬
лата в паралелен код
—	чисТл, последовательнот изч. последовател¬
но представяне на числата, представяне на
числата в последователен код
пртдтопок м предогнище, предпещ, предка¬
мера на пещ
вертикальный вертикална предкамера
[предпещ]
горизонтальный хоризонтална предкаме¬
ра |предпещ]
—	для жидкого шлака пртдпсщ за течна
шлака
циклонный пиклонва предкамера [пред-
птщ]
шахтный шахтна предпещ
предупреждать предупреждавам
предупреждение с предупреждение
предусилитель м пртдусилваттл
пртдфронтальный предфровтален
предхолодйльник м предхладилник
предыскажение с тлв. предварително изкри¬
вяване, лрее.мфазвт
пртдысканит с предизбиранс
предыскатель м тлф. предизбирач
вращающийся въртящ се предизбирач
—. групповой групов предизбирач
предэхо с предварително ехо
прейскурант м ценоразпис, ценник
прекращение с прекратяване, спирант
—	колебаний прекратяване[спиране] на треп.
тенията
—	передачи прекратяване [спирант] на пре¬
даването
прелина ж запарено [загнило] място (на кожа)
649
ПРЕ
преломление с пречупване
—	волн пречупване на вълните
двойное двойно пречупване
диффузное дифузно пречупване
~ звука пречупване на звука
~ луча пречупване на лъча
~ света пречупване на светлината
—	силовых линий пречупване на силовите
линии
стандартное стандартно пречупване
преломлённый пречупен
преломляемость ж пречупваемост
преломлять пречупвам
преобразование с Е преобразуване 2. преоб¬
разование, преустройство 3. мат, трансфор¬
мация
аналого-дискретное аналого-дискретно
преобразуване
аналого-цифровое аналого-цифрово преоб-
разувание
аффинное мат. афинна трансформация
(съответствие), афинно преобразование
биракионапьвос мат.	1. бирациовапво
преобразуване 2. бирациопапво преоб¬
разуване
—	времени в импульсы преобразуване [транс¬
формиране] на време в импулси
вырожденное изродено, дегенерирало
преобразование
томографическое мат. 1. хомографично
преобразование 2. х'омографично преоб¬
разуване
—	данных преобразуване {трансформиране]
па данни
дискретно-аналоговое	дискретно-анало¬
гово преобразуване
дискретное дискретно преобразуване
дискретно-непрерывное дискретно-нспре-
късн ато преобразуване
дробно-линейное 1. дробно-линейно пре¬
образование 2. дробно-линейно преобра¬
зуване
интегральное интегрално преобразуване
—	информации преобразуване [трансформи¬
ране] на информацията
каноническое канонично преобразуване
контактное контактно преобразуване
конформное конформно преобразуване
[изобразяване]
—	координат мат. 1. преобразуване па коор¬
динатите; 2. преобразование на координат¬
ната система
коррелятивное 1. корелативно преобра¬
зование 2. корелативно преобразуване
круговое I. кръгово преобразование 2.
кръгово преобразуване
—	Лапласа преобразование на Лаплас
линейное 1. линейно преобразование 2.
линейно преобразуване
магвиго-гидродивамичсскос	маннитно-
хидродинамично преобразуване
—	модуляции преобразуване[трансформира¬
не] на модулациите
—	напряжения в частоту преобразуване на
напрежението в честота
непрерывное 1. непрекъснато преобра¬
зование 2. непрекъснато преобразуване
обратимое 1. обратимо преобразуване 2.
обратимо преобразование
обратное Е обратно преобразование 2.
обратно преобразуване
ортогональное Е ортогонално преобра¬
зование 2. ортогонално преобразуване
параппсльнo-поспсдовагсльпос паралелно-
последователно преобразуване
—	плоскости мат. Е преобразуване на рав¬
нина 2. преобразование на равнина
подобное Е подобно преобразование 2.
подобно преобразуване
—	поляризации преобразуване [трансформи¬
ране] на поляризацията
—	, полярное мат. Е полярно преобразова¬
ние 2. полярно преобразуване
проективное Е мат. преобразуване в
дескриптивна геометрия 2. проектно пре¬
образуване, преобразуване [променяне] на
проект
—	прямого кода в обратный нзч. преобразу¬
ване на прав код в обратен
ротационное ротационно преобразуване,
ротационна трансформация
—	сигналов преобразуване [трансформиране]
на сигналите
симметрическое симетрично преобразу¬
ване, симетрична трансформация
случайное случайно преобразуване, слу¬
чайна трансформация
сопряжённое спретната трансформация
Стокса мат. преобразование на Стокс
—	сообщения в сигналы преобразуване
[трансформиране] на съобщения в сигнали
структурное структурно лрeoбpaаyваве,
структурна трансформация
—	схем преобразуване на схемата
телевизионного стандарта преобразуване
[трансформиране] на телевизионния стан¬
дарт
термодинамическое термодинамично пре¬
образуване
тождественное Е тъждествено преобра¬
зование 2. тъждествено преобразуване
—	тока трансформиране на тока, преобразу¬
ване па тока
х-, точечное Е точково преобразование 2.
точково преобразуване
—	уравнения преобразуване [трансформация]
на уравнението
~, унитарное унитарно преобразуване, уни¬
тарна трансформация
/— Фурье трансформация на Фуре
~ цепей преобразуване на веригата
цифро-аналоговое цифро-аналогово пре¬
образуване
х-х частоты преобразуване [трансформиране]
на честотата
~ часгогЬ. двойное двойно преобразуване
[трансформиране] на честотата
х-> частоты, двухссточное двурешетъчно пре¬
образуване [трансформиране] на честотата

ПРЕ
650
—	частоты, ецнесётечное ецнереыетъчне пре¬
образуване [трансформиране] на честотата
эквивалентное еквивалентно преобразу¬
ване [трансформиране]
—	энОргии преобразуване [трансформация]
на енергията
преобразователь м- 1. преобразовател (напр,
на енергия); инвертор 2, умформер, маши¬
нен преобразовател 3. трансформатор
активный активен преобразовател
акустический акустичен преобразовател
амплитудно-временной	амплитудно-по¬
временен преобразовател
аналого-цифровой аналогово-цифров пре-
образовател
асинхронный асинхронен преобразова-
тел (на честота)
бесконтактный безконтактен преобразо-
вател
вибрационный вибрационен преобразо-
вател
—	вида модуляции преобразовател на вида
на модулацията
—	врёмя-ймпульсный време-импулсен преоб-
разовател
вращающийся въртящ се (машинен) пре-
образовател; едно котвен преобразовател
вспомогательный спомагателен преедра-
зовател (от каскаден агрегат)
входной автом, входен преобразовател
—	- генератор генераторен преобразовател
гидравлический хидравличен преобразо-
вател
—	данных преобразовател па данни
—	- двигатель електродвигателен преедра-
зовател, електрецвигател-преедразонател
динамический динамичен преобразова-
тел
диодный диодон преобразовател [смеси¬
тел]
дискретно-аналоговый	дискретно-ана¬
логов преобразовател
зуммерный зумерен преобразовател
—	излучения преобразовател [трансформа¬
тор] на излъчването
—	изображения тле, (електроннеептичен)
преобразовател на изображение
—	импульсов преобразовател на импулси
индуктивный индуктивен преобразовател
индукторный индукторен преобразовател
—	информации преобразовател на инфор¬
мацията
ионный йонен преобразовател [инвертор]
каскадный стъпален [каскаден] преобра¬
зувател
—	кода кодов преобразовател
коллОкторный колекторен преобразова-
тел
конденсаторный кондензаторен преедра-
зовател
—	координат преобразовател на координатите
кристаллический кристален	преобразова-
тел
~ крутящего	момента преобразовател на
усукващия момент
кусочно-линОйный мгновенный частично¬
линеен моментен преобразовател, частично¬
линеен преобразовател с мигновено дей¬
ствие
ламповый лампов преобразовател (напр,
на честота)
магнитный магнитен преобразовател
магнитострикционный магнитнострикци-
онен преобразовател
матричный матричен преобразовател
—	модуляции преобразовател [трансформа¬
тор] на модулации, модулационен преоб-
разовател
—	напряжения в ток преобразовател на на¬
прежение в ток
—	напряжения в цифровой код преобразовател
на напрежение в цифров код
—	напряжения в частоту преобразовател на
напрежение в честота
—	нейтронного потока преобразовател на
неутроновия поток
нелинейный нелинеен преобразовател
непрерывно-дискретный непрекъснато
дискретен преобразовател
обратимый обратим преобразовател
еднесёточный еднорешетъчен (събира¬
телен) преобразовател [смесител]
ецноЯкерный однокотвон преобразовател
параллельный преобразовател с паралел¬
но действие
параметрический параметричен преедра-
зовател
пассивный пасивен преобразовател
—	- пентод радио смоситслен [преобразова¬
телен] пентод
передающий предавателен преобразова-
тел [трансформатор]
пневматический пневматичен преобразо-
вател
nелуnревецнйкOвый полупроводников
преобразовател [трансформатор]
—	поляризации преобразовател на поляриза¬
цията
—	последовательного дёйствия преобразова-
тел с последователно действие
приё’мный приемен [приемателен] преоб-
разовател
пьезоэлектрический пиезоелоктричен пре-
образовател
сварочный заваръчен преобразовател
[трансформатор] (от променлив на постоянен
ток)
свёто-электрический светлинно-електри¬
чески преобразовател
—	сигналов преобразовател на сигнали
статический статичен преобразовател,
инвертор
—	счёта импульсов преобразовател на брое
пето на импулсите
термоэлектрический термоэлектрически
преобразовател
термоэлектронный термоэлектронен пре-
образовател
—	тока преобразовател на ток, инвертор

651
ПРЕ
—	фаз 1. преобразовател на (броя на) фази
2.	фазопреобразоваттл
фазовый фазопреобразовать
—	«физическая величина-код» изч. пртобра-
зовать на физическа величина в цифров
код; аналогово-цифров преобразовател
фотоэлектронный фотос^к^-ронен преоб¬
разовать
функциональный функционален прообра¬
зов аттл
цифроаналоговый цифро-аналогов прто-
браздвател
—	частота-напряжение преобразовать че¬
стота - напрежение
~ частоты честотен преобразовать
—	частоты, диодный диоден преобразовател
на честота
—	частоты, ионный йонен преобразовать
на честота
—	частоты, ламповый лампов преобразова¬
ть на честота
—	частоты, транзисторный транзисторен пре-
образовател на честота
электроакустический тлтктроакустичен
преобразовател (напр. високоговорител)
эптктрдгидравлйчтский тптктро-хйдравпй-
чен преобразовател
электродинамический електродипамичен
преобразовател
электромагнитный електромагнитен пре¬
образовать
электромашйнный слектромашинтн пре¬
образовать
электромеханический	електромеханичен
преобразовать
эпектрдннддnтйческий епектроннооптuчен
преобразовать
электронный електронен преобразовать
электрооптИческий епектрдоnтичтскu
преобразовать
~, эпектрдсветдвбй епектросвттпинтн пре-
образовател
■—, электростатический електростатичен прт-
образовател
—	энергии, магнитогидродинамйчсский маг-
нито-хидродинамичтн преобразовать на
енергия
—	энергии, магнитоплазмодинамйчтский маг-
нито-ппазоддинаоичтн преобразовать на
енергия
—	энергии, термоэлектронный тсрмотлектро-
нен преобразовател на енергия
преобразовывать преобразувам, трансфор¬
мирам
препарат м препарат
лечебный медицински препарат
радиевый радиев препарат
радиоактйвный радиоактивен препарат
препарировать препарирам
прерывание с прекъсване
прерыватель м 1.	прекъсвач: накъсващо
(напр. ток или напрежение) устройство,
накъсвач 2. преобразовател 3. превключва¬
тел
автоматический самопрткъсвач, автома¬
тичен прекъсвач
асинхронный асинхронен прекъсвач
быстродействующий бързодействуващ пре¬
късвач
вращающийся въртящ се прекъсвач
~ зажигания прекъсвач на запалването
—	- зуммер 1. прекъсвач на ауоерен генера¬
тор 2. ключ за тонална телеграфия
Импульсный импулсен
игнитронный игнитронен прекъсвач
—	излучТния прекъсвач на излъчването
камертонный прекъсвач на камтртонен
генератор
кулачковый гърбичтн прекъсвач
машинный [машинен] въртящ ст пре¬
късвач	.
медленнодействующий бавнодействуващ
прекъсвач [накъсвач]
—, периодический прекъсвач с периодично
действие
	 распределитель прекъсвач-разпредели¬
тел
ртутный живачен прекъсвач [превключ¬
вател]
сверхбыстрый свръхбърз прекъсвач, пре¬
късвач със свръхбързо действие
синхронный сихронен прекъсвач
тиратрбнный тиратронтн прекъсвач
—	тока токопрекъсвач, прекъсвач на ток
электрический електрически прекъсвач
электролитический електролитен прекъс¬
вач
электромагнитный електромагнитен пре¬
късвач
электронный електронен прекъсвач
прерывать прекъсвам; накъсвам
прерывистый прекъснат; накъсан; прекъсващ
ст
прерывность ж прткъснатост
прерывный прекъснат
преселСктор м радио стъпало за предвари¬
телно избиране или селекция
престлтктйвный преселентина!, прсдизбира-
ттлен
преселения ж предварително избиране или
селекция
пресс м преса
~ - г^г^т^ма^тт aвдомa^ччн а ресаа , пееаа-ав-
то.мат
—■, автоматический автоматична [автоматич¬
но действуваща] преса
балансирный кобилична преса
бдптдкбвдчный преса за болтове, болтова-
бивачна преса
брикетирдвочный брикетна пртса, преса
за брикетиране
брикСтный вж. пресс, дпuкетuпбвочный
—	Бринелля уред [преса, твърдомер] на
Бринтл (за определяне твърдостта на
метали )
думагдлдщйпьный пртса [машина] за
изглаждане на хартия
быстроходный бързоходна преса

ПРЕ
652
~, валковый валцова преса (напр. за бри¬
кетиране )
вальцовый валцова преса
вертикальный вертикална преса
~, виноградный машина [преса] за изстиск¬
ване на грозде
винтовой винтова преса
~, воздушно-гидравлический въздушно-
хидравлична преса
волочильный преса за изтегляне, изтег¬
ляна преса
вулканизационный вулканизационна пре¬
са
~, вырубной режеща преса (за пластмаси и
др.); преса за обрязване
~, высадочный проса за избиване
вытяжной изтеглячка, щанцова проса
(напр. за кухи тела)
гаечный гаечна преса, преса за изработ¬
ване на гайки
~, гибочный преса за огъване, огъвачка
гидравлический хидравлична проса
гидропневматйческий хидропнсвматична
преса
гильотинный гилотинна преса
гладильный текст, гладачна проса
горизонтальный хоризонтална проса
герячеытампOвочныlI (горещо-) щампо-
въчна проса
горячий преса за работа на горещо
—	двойного действия цвойнецействуваы.а
преса
~, двухколонный двуколонна [цвустейкева]
преса
двухстопный вж. пресс, двухколонный
~, двухсторонний преса с двустранно об¬
служване
дисковый дискова преса
—	для выдавливания форм проса за избивано
на леярски форми
—	для карт преса за карти, картонадйвна
машина [преса]
~ для ковки в штампах проса за щамповане
—	для отбросов проса за (пресуване на) от¬
падъци
—	для соломы проса за (пресуване на) слама
~ для холодной штамповки проса за щампо¬
ване на студено
допрессовочный проса за допресуване
г—, .дыропредйнней пробиванка, щанцова
преса
желобчатый гладачна преса, машина
[проса] за гладене на платове
жомовый пулпова проса, проса за изра¬
ботвано на пулп
загибочный проса за прегъване, прогъ-
вачка
закалочный закалъчна преса (срещу дефор¬
миране)
заклёпочный преса за нитоване
закрытый закрита преса
золотарный златарска проса
г--, запрессевечный проса за набиване (на
съединения с пресова сглобка)
изоляционный проса за (електрическа)
изолация
испытательный изпитвателна преса
калибровочный преса за калибровано
кйпный преса за балирано [за бали]
~, кирпичедёлательный тухларска преса
~, клеевой проса за лепене, [слепване]
—, клепальный проса-нитовачка
~, ковочно-штамповочный	ковашко-щам-
повъчна проса
ковочный вж. пресс, кузнОчный
~, колОнный вж. пресс, коленчатый
~, коленчато-рычажный коляно-лостова
проса
коленчатый колянова прсса
~, конгрёвный полигр. конгревна прсса
~, копировальный устройство за копиране
корытный текст, муллойпрсса
—	- котёл еж. пресс, котельный
котСльный вулканизационок котсл (с
вътрешно налягане)
кривошипный кривошипна проса
—, кремкcзагИбечный прсса за огъвано на
краища
~, кузнСчный ковашка прсса
~, кулачковый гърбична прсса
ленточный кирпичный лентова тухларска
преса
листоытампдвечный лйстещавцена прсса
литьевой 1. лсярска прсса 2. шприц-
машина (за пластмасови изделия)
лощильный пелйренъчпа преса, прсса за
полиране (напр. на хартия)
масленый маслена прсса
маслобойный прсса за добиване на масло
(растително )
~, матрицедавйльный полигр. матрична
прсса
матричный вж. пресс, матрицедавйльный
маятниковый махална проса
мсталлеlрафйчсскйй мсталографска прсса
механический механична проса
~, мнегекелСпный многокелянова проса
~, мнегеплйтный вж. пресс, мнегоплйтеч-
ный
~, мксгеплйтечный многоетажна прсса,
прсса с много плочи
мкегепуансенный мнoголуапсенона [мно-
гспробойна| прсса
много штемпельный мпогощсмпслна [мно-
гепродойна] прсса
многоэтажный вж.	пресс, мкегеплй■-
точный
~, модСльный моделна прсса
~, молот ирный молст-преса
нарезной текст, прсса [машина] за
нарязване на карти
—	низкого давления прсса за ниско налягане
~ - ножницы прсс-ножица
обжимный прсса за обемно щамповане
обжимочный притискатслна проса, прсса
за (обемно) щамповане
обмазочный прсса за обмазванс (на елек¬
троди )

653
ПРЕ
U U
—	обратного действия преса с обратно дей¬
ствие
обрезной обрезка преса, обрезвачка
обрубочный преса за изсичане [насичане}
обрученатяжной преса за натягаме на
одръчи
обсадочный преса за задънване
однопоршневой еднобутална преса
одностоечный едноколонна [едностой-
кова] преса
—	одностороннего действия преса с едно¬
странно действие
осадочный преса за набиване
отбортовочный преса за подгъване на
ръдове
отжимной цел ил па преса, изстискваща
f из цеждаща] п реса
, открытый открита преса
, офсетный полигр. офсетна преса
, пакетировочный преса за пакетиране
, паровой преса с парно задвижване, парна
преса
—	парогидравлический парохидравлична пре¬
са
пачечный пакетир^преса, пачкова преса
переплётный книговезка преса, преса за
книговезки работи
печатный полигр. печатна преса
пневматический пневматична [въздушна]
преса
пневмогидравлический пневмохидравлич-
на преса
—	- подборщик преса-подбирач (събирач]
позолотный полигр. златачпа преса, пре¬
са за позлатяване
правильно-гибочный преса за изправяне
и огъване
правильный преса за изправяне, рихто-
въчна преса
пробивной пробивна преса
—	простого действия преса с просто дей¬
ствие
протяжной изтеглячна преса, протег-
лячка, протяжна преса
профилировочно-гибочный преса за про¬
филиране и огъване
прошивной пробивна преса (напр. в ме¬
талургията) , продупчвачка
—	прямого действия преса с директно дей¬
ствие
разрывной преса за изпитване па опън
рамный преса с рамкова конструкция
растяжной разтегателна преса
реечный гребенна (ръчна) преса
рспьсогИбочпьИ преса за огъване на
релси
рессорный преса за (огъване на) ресорни
листове
ретортный ретортна преса
рихтовальный вж. пресс, правильный
—	Роквелла преса [уред] на Роквел (за из¬
питване на материали)
ротационный ротационна преса
ручной ръчна преса, преса с ръчно за¬
движване
рычажный лостова преса
салазочный челюстна преса
сборочный монтажна преса
сварочный заваръчна преса
сверлильный пробивна преса
—	с вращающимся столом преса с въртяща
се маса
сенной с. ст. преса за (пресуване на)
сено, сенна преса
скоростной преса с ускорен ход, бър-
зоходна преса
соковый преса за (получаване на) сокове
стружечный дърв. ходелмашина
стыковочный преса за челно притискане
~, тигельный тигелна преса
типографский полигр. печатарска
[типографска| преса
тихоходный бавноходова преса
z—, тракторный тракторна преса
трубный тръбна преса (в металургията)
трубопрутковый тръбно-прътова преса
—	ударного действия преса с ударно действие
ударный вж. пресс ударного действия
узорный текст, преса за (нанасяне на)
цветни ефекти (на тъкани)
упаковочный опаковъчна преса
утюжильный гладачна преса
фанерный преса за (изработване на)
шперплат
фпанцсзагибочпыИ преса за огъване на
фланци
формовочный леяр, формовъчна преса
фрикционный фрикционна преса
чеканочный преса за чеканене
чёлюстный челюстна преса, преса с че¬
люсти
червячный червячна [шнекова, винтова]
преса
черепичный преса за керемиди
шарнирно-коленчатый шарнирно-кол я но¬
ва преса
шнековый вж. пресс, червячный
шпиндельный вретенна преса
штамповальный щамповъчна преса
штамповочный вж. пресс, штамповаль¬
ный
эксцентриковый ек^ен^ова преса
этажный етажна преса
пресcанараг м пресапарат, апарат за пресу-
ване
прсссинсгрумёнт м пресов инструмент
пресслить^ с леене под налягане
прессиздёлие с пресово изделие
пресс-маслёнка ж маельонка за мазане под
налягане, лубрикатор
преесматериал м пресов материал
волокнистый влакнест пресов материал
преесмашйна ж 1. пресмашина 2. машина
за леене под налягане
прссс-пOжпикь м пресножица
прессовальный пресов, за пресуване
прессование с пресуване
вакуумное пресуване въз вакуум
верхнее горно пресуване

ПРЕ
654
горячее горещо пресуване, пресувант на
горещо
инжекционное инжекционно пресуване,
пресувант с впръскване
компрессйвное компресивно пресувант,
пресувант с натиск (при производство на
пластмаси )
литьевое летне чрез пресувант (на пласт¬
маси )
мокрое мокро пресуване, пртсувант в
мокро състояние
мундштучное ткструдирант
нйжнее долно пресувант
обратное обратно пресуване
—	при высоком давлении пртсувант под ви¬
соко налягане
—	при низком давлении пресуване под ниско
налягане
профильное профилно пресувант
сухое сухо пресувант
прямое право пресуване
фитильное - ткструзнонно пртсувант
холодное студено пртсувант, пресувант
на студено
экструзионное вж. прессование, фнтйль-
ное
прессованный пртсуван
прессовать пртсувам
прессовка УС 6УС. пртссуванит
прессовочный пртсувъчтн, за пртсувант
прессовщик м пресувач, пресъор, работник на
пртса
пртссостат м пресостат
пртссостаток м пресостатък, пртсов остатък,
остатък от пресования материал
прессовыдуванит с правово (стъкло) духане
пресс-пакТт м пртспактт, пртсуван пакет
пресспорошок м пртсов прах, преспрах, прах
за пресуване
пртссутмость ж способност за пресуване
пре^фйльтр м преса-филтър, филтърпреса
прессформа ж пртсформа, матрица за пресу-
ване
вулканизационная вулканизационна прес-
форма
многогнёздная многогнездова пресформа
разъёмная 1. отваряща се пресформа 2.
пресформа състояща се от две (и повече)
части
пртсшпан м пртсшпаи, висококачествена му-
кава [картон]
пртссшайба ж пртсшайба (при щангпреса)
прутковая пресшайба за прътов материал
трубная тръбна пртсшайба
прецессия ж пре^сия
гироскопа прецесия на жироскопа
годйчная астр, годишна прецтсия
лУнно-сдлнтчная астр, луннд-спънчтва
прецесия
—	ядра ядр. ядрена прецтсия
прецизионный точен, прецизен
прецизионность ж точност, прецизност
преципитат м К утайка 2. преципитат (из¬
куствен фосфорен тор)
ппиадбнский приабонски
прибавление с 1. прибавяне, добавяне, при-
туряне, прибавяне 2. прибавка, добавка,
придавка, притурка
прибавлять прибавям, притурим, добавям
прибавка ж 1. вж. прибавление 2. добавъчен
агент
прибавочный прибавен, притурен, добавен;
добавъчен
прибалчивание с 1. завиване на болтове; при-
Оолтвант 2. закрепване с болтове
прибалчивать 1. закрепвам с болтове 2. за-
винтвам болтове
прибивать приковавам, причуквам, заковавам,
приковавам, набивам, закрепвам (с гво¬
здей )
прибивание с набиване
прибИвка ж приковавано, заковаване
прибИть да закова, да прикова
приближение с мат. приближение, прибли¬
зителност
адиабатическое адиабатично приближение
борцовское физ. Борновско приближе¬
ние, приближение на Бори
вероятное мат. вероятно приближение
возрастное приближение на възрастта,
възрастно приближение
~. гейзенберговское физ. приближение на
Хайзенберг
гидродинамическое хидродинамично при¬
ближение	*
грубое грубо приближение
десятичное мат. десетично приближение
диффузионное дифузиоино приближение
Импульсное импулсно приближение
квазиклассйчтскос квааикласйчтскд при¬
ближение
линСйкос линейно приближение
мндгдгпуппдвбт мндгдгпуповд приближе¬
ние
неpeлятйвйстскде физ. нертпатuвйстичнд
приближение
нулевое нулево приближение, приближе¬
ние към нула
одномерное едномерно приближение
однострочное едноcкордстнд прибли¬
жение
ддндэлсктпднное сднос.лсктпдннд прибли¬
жение
последовательное мат. пдсптпдватспнд
приближение
релятивистское пепатнвистйчнд приближение
точечное точково приближение
—	функции мат. приближение на функцията
экспоненциальное експоненциално при¬
ближение
приближённо приблизително
приближённость ж мат. вж. приближение
приближённый приблизителен
ппиблизйueлпьный вж. приближённый
прибой м 1. кораб, прибой (на вълните)
2.	увеличаване на обем (след раздробяване)
3.	набиване
береговой кораб, брегови прибой, прибой
на вълните в брега
—	батана текст, набиване [удряне] на вътък
655
ПРИ
прибоина ж изравнена повърхност (на бив¬
ша трапчина, яма)
прибор м 1. урод, инструмент, апарат 2.
полупроводников или вакуумен елемент
(напр. транзистор или радиолампа) 3.
устройство; механизъм 4. стр. обков
абсолютный абсолютен уред [апарат]
авиационный авиационен урод
—	автоматического управления урод за авто¬
матично управление
—	автоматической сигнализации уред [апа¬
рат] за автоматично сигнализиране
акустический акустичен уред
амплитудный амплитуден урод
апериодический апериодичен [неперио¬
дичен] уред	*
астатический астатичон урод
—	Астона ядр. уред на Астон
астронавигационный астронавигациовои
Урод
а9роненавйгациднный аеренавйгацйеинй уред
базисный основен [базисен] прибор
бесконтактный измерительный безконтак¬
тен измервателен урсд, уред [инструмент]
за безконтактно измервано
буксирный буксирно устройство
буровой сондажен [пробивен] урсд, сон¬
дажен механизъм
буферный буферен уред, буферно устрой¬
ство	’
быстродействующий бързедеИcтвyващ
урсд
бытовой нагревательный битов нагре¬
вателен урсд
вакуумный вакуумен урсд, вакуумно
устройство	•
визирный визирен урсд [инструмент]
винтовой сцепной винтово [рсзбево] съе¬
динително устройство (при въжени ли¬
нии)
, водогрейный подогревателей урод
, водомерный водомерен уред [механизъм]
, волоуказатсльный водепокaзвaтслен урсд
, воспринимающий възприемащ [приема¬
телен] уред
вспомогательный спомагателен [помощен]
урсд
встроенный измерительный вграден из¬
морителен урсд
вызывной тлф. устройство за повикване
выпрямительный ел.	1. изправителен
елемент, вентил 2.изправително устройство 3.
детскторсн измервателен апарат
вытяжной текст, изтеглителен апарат
—	, газоразрядный елн. газоразрядна лампа
газоулавливающий газоулавящ урсд, га-
зоулавящо устройство
Гидрометрический хидрометричен урсд
—. грузовой сцеnией тегловно [гравитаци¬
онно] съединително устройство (при въ¬
жени линии)
дверной обков за врати
цнухперьеней цвейнозапйсващ [цвейне-
пишсщ] урсд [апарат]
детектирующий детсктиращ урсд
мм
—	дистанционного управления уред [меха¬
низъм] за дистанционно управление
—	дистанционной настройки уред за дистан¬
ционно настройване
дистанционный дистанционен уред
дистанционный измерительный	дистан-
циенне-измсрвателне устройство, дистан¬
ционен измервателен уред
~, дифракционный дифракцион^т урсд
дифференциальный измерйтельный ди¬
ференциално измервателно устройство,
диференциален измервателен уред
~ для звукозаписи урсд за звукозаписи
—	для испытания ламп уред за изпитвано
на лампи
—	для испытания транзисторов урсд за изпит¬
ване на транзистори
дозиметрический дозимстричсн урсд
зажимный затегатслсн механизъм
записывающий записващ [регистриращ]
апарат [уред]
защитный защитно устройство
~, звуковой сигнальный звуков сигнален
урсд [апарат]
звукозаписывающий звукозапи^аю урсд
[апарат], звукезапйснаще устройство
зеркальный огледален урсд, огледално
устройство
звукометрический урсд за измерване на
звук, звукометричсн урсд
измерительный измервателен уред [апа¬
рат, инструмент]
измерительный апериодический аперио¬
дичен измервателен урод [апарат]
~, индикаторный [часовников] индикаторен
урсд
индикаторный резьбовой индикаторен
[часовников] резбови урсд [инструмент]
индукционный индукционен (измерва¬
телен) апарат [урсд]
~, интегрирующий интегриращ уред [апа¬
рат, механизъм]
иеннолучевбИ елн. йоннолъчов урсд, йонно
лъчсво устройство; йонно-лъчсва лампа
ионный елн. йонна лампа
искрогасительный искрогасителей уред,
искрогасително устройство
искроудсржатсльный некрозадържащ
урсд, ис к розадържащо устройство
испытательный изпитвателен урсд
карманный джобен урсд, уред за (носснс
в) джоб
квантовый электронный квантов електро¬
нен уред
кислородный кислороден апарат
кислородный дыхательный кислороден ди¬
хателен апарат
командный команден урсд, командно
устройство
контактный измерительный контактен
измервателен апарат [урод]
контрольно-измерительный	контролно-
измсрватслсн апарат [урсд, инструмент]
контрольный контролен (измервателен)
апарат [уред]

ПРИ
656
лабораторный лабораторен уред
ламповый лампов уред, лампово устрой¬
ство
лучевой лъчев уред
магпитпозпектрИческиИ измерительный
магнитоэлектрически измервателен уред
маятниковый махален уред, махално
устройство
мерный измервателен уред [инструмент]
метеорологический метеорологичен апарат
многопредельный многообхватен (измер¬
вателен) апарат [уред)
многошкальный уред с много скали
наблюдения уред за наблюдение, наблю-
~атеелен уред
навигационный ав. навигационен уред
[апарат], навигационно устройство
нагревательный нагревателен [отоплите¬
лен] уред, нагревател, отоппигеп
накладной ръчен (преносим) уред
настольный уред за маса, непреносим уред
натяжной на^ателен уред [апарат, ме¬
ханизъм]
настроечный радио апарат [уред] за
настройка; лампов индикатор за настройка,
«магическо око»
нулевой нулев измервателен апарат
[уред], нулев индикатор
обкаточный однопрофильный уред [апа¬
рат] за едпопрофиппа (комплексна) проверка
(на зъбни колела)
образцовый измерительный образцов из*
мервателен апарат [уред]
, оконный обков за прозорци
. оптико-электронный оптико-електронеп
уред [апарат]
. оптический оптичен уред
, оптоэлектронный . вж, прибор, оптико¬
электронный
, оросительный оросително устройство
Орса орсатапарат
, осветительный осветително тяло, осве¬
тително устройство
отопительный отоплителен [нагревате¬
лен] уред, отоплител
панельный панелен уред, уред за вграж¬
дане
перегрузочный ав. уред [устройство] за
претоварване
переносный преносим уред [апарат]
пилотажный ав, пилотажен апарат
пирометрический пирометр^ен уред
плазменный плазмен уред
пневматический пневматичен уред, пнев¬
матично устройство
поверочный контролен [изпитвателен]
апарат [уред]
поисковый ядр. търсачен уред [апарат]
показывающий показващ уред
полупроводниковый елн, 1. полупровод*
ников елемент ' (напр, транзистор)	2.
транзисторно устройство
поляризационный попяризациовсп уред
[апарат]
U ! M И
прецизионный прецизен [точен] апарат
[уред]
проекционный проеккиопеп апарат
пусковой пусково устройство
/х/, радиационный радиационен апарат
[уред]
радиоактивный радиоактивен уред
радиоизмсригельвыИ радиоизмервателеп
уред [апарат]
радиометрический радиомегричеп уред
радионавигационный радионавигационен
уред
—	радиоуправления уред за радиоуправление
регистрирующий регистриращ (самопи¬
шещ) уред
регулирующий регулиращо устройство,
регулиращ уред [апарат]
—	Роквелла апарат на Роквел (за измерване
на твърдост)
рычажно-механический	лостово-механи¬
чен уред, лостово-механично устройство
самопишущий самопишещ уред [апарат]
/х, светосигнальный ав, светосигнален апа¬
рат [уред], светосигнал но устройство
сигнализирующий еж, прибор, сигнальный
сигнальный сигнален [сигнализиращ]
уред, сигнално устройство; предупредите¬
лен уред
сливной уред за източване (напр. на
цистерни )
смазочный мажеш уред, устройство [ме¬
ханизъм] за мазане
собственно рычажный чисто лостов уред
[механизъм]
спектральный спектрален апарат
стрелочный индикатор със стрелка, ча¬
совников уред, уред-часовник
стробоскопический стробоскопичен уред
суммирующий сумиращ уред [апарат]
сцепной съединяващ [скачващ] уред
[млеанизъм], скачващо устройство
счётно-решающий мернсброящ уред
счётный сметачен апарат [уред]; броячен
уред	*
—тепловой топлинен уред
термоэлектрический 1. термоелектричес-
ки (измервателен) апарат [уред] 2, термо-
елемент, термодвойка
технический измерительный технически
измервателен уред [апарат]
тормозной спирачно устройство, спира¬
чен механизъм
точный точен [прецизен] уред
тягово-сцепной теглично-скачващ меха¬
низъм [уред], спряг, теглично-скачващо
устройство
тяговый тягово устройство, тегличен
уред
увлажнительный увлажняващо устрой¬
ство, увлажнителен уред [апарат]
угломерный ъгломерен уред [апарат]
ударный механизъм [уред] с ударно дей¬
ствие
ударно-тяговый ударно-скачващо устрой¬
ство, ударно-скачващ уред [механизъм]

<57
ПРИ
указательный показващ уред [апарат]
указывающий вж. прибор, указательный
универсальный измерительный универса¬
лен измервателен уред
—	управления команден уртд, уртд за уп¬
равление
упряжной окачващо [скачващо] устрой¬
ство, спряг
фсппддинамйчсскйй фтродинамичтн уртд
[апарат]
фотоэлектрический елн. 1. фдтдс.пектри-
чески (измервателен) апарат [уртд] 2. фо-
тдслсоент
холодильный хладилен апарат
колотовый текст, виктл-апарат
центральный командный централен ко¬
манден уред (апарат], уред за централно
кооанпуванс
цифровой измерительный цифрово-измер¬
вателен уред
цифровой регистрирующий цифров реги¬
стриращ уред
шкальный скален уред [апарат], уред със
скала; показващ уред [апарат]
щитовой уртд с [за] включвателно табло;
вграждащ сс уртд
эксплуатационный урТд за контролиране
на работата
—, электробытовой домакински електрически
уред
электровакуумный електровакуумен уртд
эпектпдиамепйттпьный	плeкрpoизмepвa-
ттлен апарат [уред]
электромагнитный електромагнитен уртд
[апарат]
электронагревательный	електронагрева¬
телен уред [апарат]
эптктп6ннд-пучтв0й електроннолъчев уртд
[апарат]
электронный 1. електронна лампа 2.
електронно устройство [уртд]
электростатический електростатичен уртд
[апарат]
z—, эталонный еталонен уртд [инструмент];
уред (устройство] за калибриране, калибро-
въчен уртд
эталонный измерительный тталднндuз-
оепватептн уред, еталонен измервателен
уред
приборный [от] за уреди [апарати], за ин¬
струменти
приборостроение с уредостроене
точное производство на точни [прецизни]
уреди
приборы мн 1. уртдн [апарати, механизми,
устройства] 2. обков
авиационные авиационни [самолетни]
уртдн [апарати]
—	атомной фИзики уреди за атомна физика
—, бортовые ав. бордови уртдн (на самолет)
—	защиты уреди за защита, предпазни
уртдн
контрольно-измерительные	контролно-
uзоепваттпнu - уреди
оптИчтские оптически - уртдн [инструмен¬
ти, апарати]
~, реакторные реакторнн уртдн
—, санитарно- технические санитарно-тех'-
нически уреди [инструменти]
фотоэлектронные фотое^м-ронни уреди
[апарати]
—	ядсрной тТхники уреди за ядрена техника
прибыль ж Е икон, доход, печалба 2. леяр.
мъртва глава
атмосферная мъртва глава с атмосферно
налягане
балансовая балансова печалба
валовая общ доход
газовая мъртва глава йод налягане на
газсве, газова мъртва глава
гравитационная мъртва глава с гравита¬
ционно действие
закрытая скрита мъртва глава
кольцеобразная пръстеновидна мъртва
глава
пегкддтдтпЯемая лесно отделяща се мъртва
глава
литСйная леярска мъртва глава, мъртва
глава на фасонна отливка
отводная отвеждаща [отклоняваща] мърт¬
ва глава
открытая открита мъртва глава
отламывающаяся (лесно) отчупваща се
мъртва глава
плановая планова печалба
потайная скрита мъртва глава
—	повышенного давлСния мъртва глава с
[за] повишено налягане
—	с атмосфТри ым давлением вж. прибыль,
атмосферная
—	с газовым давлением мъргва глава с
[за] газово налягане
прямая централна мъртва глава
усадочная вж. прибыль, литейная
чистая чиста печалба, чист доход
прибыльность ж доходност; изгоднсст
прибыльный доходен; изгоден
приваренный заварен, присъединен чрез за¬
варка
приваривание с заваряване; приваряванс
приваривать заварявам, съединявам чрез за¬
варяване
приварка ж вж. приваривание
приведение с 1. мат. приведение, редукция,
редуциране 2. привеждане
~ в движТнит приЕтждант в движение
—	в действие привеждане [пускант] в дей¬
ствие, задтйствуваие
—	в порядок привеждане в порядък, поста¬
вяне в ред
—	дробей к общему знаменателю мат. при¬
веждане на дроби към общ знамтнаттл
—	к горизонту привеждане към хоризонта
—	к нулю привеждане към нула
—	к общему знаменателю привеждане към
общ знаменател
—	момСнтов мех. привеждане [редуциране]
на моментите
42 Русло-български политехнически речник

658
ПРИ

приведённый I. приведен (в движение) 2,
редуциран
привёртывание - с 1. притягано [закрепване]
чрез завинтване, привинтване 2. намаля¬
ване чрез завъртане
привёртывать. 1. намалявам чрез завъртане
2.	притягам [закрепвам] чрез завинтване,
привинтвам
привОс м прираст [наддаване] на тсгло (напр.
за животни): утежнявано
прививать с. ст. присаждам, облагородявам
прививка ж с. ст. присаждано, облагородя¬
ване
привинченный завинтсн
привинчивать завинтвам, навинтвам
привключёние с допълнително включвано
[свързвано, съединявано], присъединявано
прйвкусь м 1. страничен вкус, примес от
друг вкус, привкус 2, странично [добавъч¬
но] влияние върху нещо
привод м задвижване; задвижващ механи¬
зъм; трансмисия; превод, предавка; пре¬
даване на движение
—	аварийного- стержня ядр. задвижвано на
запасното сърце [стъбло]
автоматизйlреванныИ автоматизирано [ав-
тематичне] задвижвано
автоматический автоматично задвижвано
автономный собствено [самостоятелно]
задвижване
аккумуляторный акумулаторно задвиж¬
вано
—	антОнны задвижвано на антените, антенно
задвижване
балансирный балансирано задвижване,
кобилично задвижване; кобилична предавка
~, барабанный барабанно задвижване; ба¬
рабанна предавка
бсздифферснии* чьнчй дезцйфсрснцйално
задвижване
бсзредукторный без редуктор но задвиж¬
ване
дснзоэлсктрйческий бонзино-електричсс-
ко задвижване
бссступОнчатый дсзстспенне [бсзстъпал-
но] задвижване
блочный блокова предавка, блоков пре¬
давателен механизъм
—	Брауна управление на Браун
быстроходный бър.зехеце.н задвижващ ме¬
ханизъм - -
~ Вальсхарта управление на Валсхарт
/ж, вцнтовбй винтово - задвижване; винтова
предавка
винтомоторный пропелерно задвижване
~, воздушный въздушно задвижване
вспомогательный спомагателно [помощ¬
но] задвижване
выкoеocеoеocтней- високоскоростно за¬
движване, задвижване на висока скорост
—	газораспределения - механизъм за (задвиж¬
ване на) - газоразпределенисте
газотурбинный газотурбинно задвижване,
задвижване с газова турбина
гибкий еластична предавка
гидравлический хидравлично задвижване
гидромеханический хидромсхапично за¬
движване; хидромоханична предавка
гидростатический хидростатично задвиж¬
ване
главного движСния превод [предавка] на
главното движение
главный главна предавка; главно за¬
движване
гравитационный гравитационно задвиж¬
ване, задвижване под силата на тежестта
групповой групово задвижване
гусеничный гъсенично задвижване, за¬
движвано с гъсенична верига
—, двойной двойно задвижване
цнухбаваданный двудараданно задвиж¬
ване, тандем-задвижванс
/—, двухмоторный двумоторно задвижване,
двойно задвижване
двухсторонний двустранно задвижвано
дёбалансный дсбалансно задвижване;
неуравновесена [цсдалансирана] предавка
— Джоя управление на Джон
дйзель-алектрИчсский дизело-електричсско
задвижване
дисковый фрикционный циcкене-фрикцй-
онно задвижване
—, дистанционный дистанционно [далечно
задвижване
дифференциальный диференциално зад¬
вижване
z-z, задний задно задвижване
закрытый закрита предавка
запасной рулевой запасно кормилно за¬
движване
золотниковый задвижване с (шибърен)
кран
зубчатый зъбна предавка; зъбно преда¬
ване, зъбно задвижване
индивидуальный индивидуално [отделно,
единично] задвижване
индикаторный индикаторно задвижване
—, инерционный инерционно задвижване
ионный йонно електрозадвижване
канатный въжено задвижване; въжена
предавка
карданный карданна предавка; карданно
продаване
кинетический кинетична предавка; кине¬
тично задвижване
клапанный клапанно задвижвано
клиноремённый задвижвано с (преводен)
клипов ремък; клинорсмъчна предавка
[трансмисия]
—>. колёсный задвиванс с колело, колссно
задвижване
коллективный колективно [групово] за¬
движване
конусный ремённый вж. привод, клино¬
ремённый
кривошипный кривошипно задвижване;
кривошипна предавка

С59
ПРИ
кулачковый гърбично задвижване, за¬
движване чрез ексцентрици
кулачный вж. привод, кулачковый
кулисный кулиспо задвижване; кулисен
задвижващ механизъм
~ Леонарда Леопардово задвижване; Лео¬
нардова предавка
лобовой челно задвижване; предно задвиж¬
ване
магнитный магнитно задвижване
масляный хидравлично задвижване, за¬
движване чрез компресирано масло
—	машинный машинно [механизирало, си¬
лово, моторно] задвижване
маховичный задвижване с маховик
механический механично задвижване
мпогодвИгательпыИ задвижване с някол¬
ко двигателя
многоосный мвогоосно задвижване
—	, моторный вж. привод, машинный
на задние колеса авто предаване към зад¬
ните колела
—- на заднюю ось задвижване на задната ос
на передние колёса предаване към предните
колела
—	на четыре колеса задвижване на четирите
колела
~, независимый вж. привод, автономный
непосредственный непосредствено [дирек¬
тно] задвижване
ножной крачно [педалпо] задвижване
общий общо задвижване
одинарный вж. привод, индивидуальный
—	, одиночный вж. привод, индивидуальный
—■, одномоторный задвижване от един дви¬
гател, едномоторно задвижване
z-z, односторонний едностранно задвижване
~ от двигателя задвижване от двигателя
—	, отдельный вж. привод, индивидуальный
паровой парно задвижване, задвижване с
лапа
пароэлектрический пароелектрическо за¬
движване
z~. педальный вж. привод, ножной
передний предно задвижване
—	пневматический пневматично [въздушно]
задвижване
~z, поплавковый поплавково задвижване
поршневой бутално задвижване
посредственный посредствено [индирект¬
но) задвижване
потенциальный потенциално задвижване
потолочный таванно задвижване (със за¬
крепен на тавана предавателен механизъм)
принудительный клапанный принудително
клапанно [вентилно] задвижване
пространственный пространствено задвиж¬
ване
пружинный пружинно задвижване
—z, прямой право задвижване; ' права [ди¬
ректна] предавка
z—, реактивный ав. реактивно задвижване,
задвижване с реактивни двигатели
z-z. реечный предаване със зъбен гребен
[рейка]
ремённый ремъчно задвижване;, ремъчна
предавка [трансмисия]
рулевой кормилно задвижване; кормилен
превод
~z, румпельный кораб, румпелно задвижване
ручной ръчно задвижване
рычажный лостово задвижване
самостоятельный самостоятелно [инди¬
видуално] задвижване
сдвоенный двойно |сдвоено] задвижване,
близвачно задвижване
секторный секторно задвижване, задвиж*
вапе чрез зъбни сегменти
~z. сервомоторный сервомоторно [спомага¬
телно] задвижване
сильфонный силфонно задвижване, за¬
движване чрез маслен съд с надиплени стени
синхронный синхронно задвижване; син¬
хронна предавка
следящий следящо задвижване
— собственный собствено задвижване
соленоидный 1. соленоидно [електромаг¬
нитно] задвижване 2. соленоиден електро¬
магнит
z— Стёфансона превключвателен механизъм
на Стефа неон (при парни машини)
спусковой пускателна предавка; пуска-
телно задвижване
—стрелочный обръщателен апарат (на жп
стрелка); стрелочно задвижване; стрелочна
предавка
z-, тандемный тандемно задвижване
—z, тиратронный тиратронно (електро-) за¬
движване
z—, тормозной задвижване на спирачка [спи¬
рачен механизъм], спирачен превод
трансмиссионный трансмисионно задвиж¬
ване; трансмисионна предавка [трансми¬
сия]
Z-, турбоэпекгрИческиИ гурдоепекгрическо
задвижване
упругий еластично задвижване; еластич¬
на предавка
уравнительный задвижване с диферен¬
циална предавка [с диференциал]
фрикционный фрикционно задвижване;
фрикционна предавка
храповой задвижване с трешчотка [зъб-
чатка]
z-z, центральный ]. едномоторно задвижване;
групово задвижване 2. централно задвиж¬
ване
цепной верижно задвижване; верижна
предавка
червячный червячно [винтово] задвиж¬
ване [предаване]
/—, четьрёхкопёспыИ предаване към чети¬
рите колела
z~, шариковый сачмено задвижване
z—, шарнирный шарнирно задвижване
шатунный бутално задвижване
шестеренный зъбна предавка; зъбно пре¬
даване
z-z, шестерёнчатый зубчатый вж. превод,
зубчатый

ЕРИ
660
экс- центриког^й ексцснтриково [гърбич-
р( | ■' адвижване
—	еласгйм'.ый ем. привод, упругий
электрический електрическо задвижване,
ел с кт г с з а л г и ж в а е е
эпcктпсгйлпарпйчтский	тлектродидрав-
лнчп^ за/вгжване
элсктродвйгаттльный задвижване с елек-
тродвнгател
электромагнитный електромагнитнд за¬
движване
эптктрдпllевоaтй«еский	елтктропнтвма-
матично задвижване
электрсшаговый стъпково тлсктрозадвиж-
ване
приводить I. привеждам (в готовност, в
движение) 2. довеждам, докарвам
—	в движТнит привеждам [пускам] в движе¬
ние
—	в действие привеждам | пускам] в дей¬
ствие
—	к нормальным услблигм привеждам към
нормални условия
приводка ж хидр. 1. привеждане [свързване]
на разлика (между височините на нива с ну¬
левото) 2. пол игр, нагл асява нс [паев а не] на
лечатнэ машина
приводнСние с приводняване (напр, на, хид¬
роплан )
приводной задвижваш; преводен,	.рансми-
снснен
привёз м 1. доставка; докарване 2. внос;
внасяне
привозной плесен; внасян; доведен, докаран
привой м с. ст, прнсадник, присад, калем
привокзальный жп. гарсв; при гара
прнвалкн ёянын ел. допълнително включен
|свързан, съединен], присъединен
привязка ж привързване, свързване; текст.
навързване на основа
привязывать текст, навързвам (основата):
свързвам, привързвам
пригар м леяр, пригар (корица от формо¬
въчна пръст и окиси по повърхността на
отливки)	.
механический механичен пригар
—, термический термичен пригар
химИчтский химичен пригар
приглушать приглушавам, заглушавам (малко)
(напр. звук)
пригнанный пасван, напасван, припаивав;
нагоден, пригоден, дотъкмен
пригодность ж пригодност
пригодный подходящ, пригоден
пригонка ж пасване, напасване, припасвант;
нагаждаме
—	деталей по мТсту пасване [пригаждане]
на детайлите по място
—	платья докарване на дртха - - тю—мярка
плотная плътно пасвант, плътно припас*
ване
—	под давлением пасвант [припасване] под
налягане
—	по отверстию пасване по отвор
точная точно [прецизно] пасване; точна
пасовка
пригоночный насовъчен
пригонять пасвам, напасвам, припасвам; на-
голявам, нагласям, натъкмявам
пригоратмость ж склонност към образуване
на пригар, пригорятмсст
пригорание с пригарянт; образуване на при
гар
—	поршневых колец пригарянт [спичане] на
буталните пръстени
—	поршня пригарянт (коксуване, запичане!
на буталото
пригород м предградие
пригородный крайградски, лредграден
приготовление с подготовка, приготвяне
приготовленный приготвен, подготвен
приготовлять приготвям, подготвям; изработ¬
вам, произвеждам
пригрузка ж засипване: запълване
придание с жёсткости придаване неподатли¬
вост |коравина]
придорожный крайпътен
приём м 1. приегмаие (напр. на сигнали) 2.
приемане, получаване (на стока) 3. на¬
чин, метод, похват 4. полигр. при^с^ми^о
устройство
автокдпптпяuй0нный автокопепационнд
приемане
автоматический 1. пол игр. автоматично
приемно устройство 2. автоматично прие¬
мане (напр. на сигнали)
—	, блйжний - радио близко приемане, прие¬
мане на близко разстояние
визуальный визуално приемане
гетеродинный радио 1. (супер) хеттро-
динно приемане 2. приемане по метода на
биенето
дальний радио далечно приемане, прие¬
мане на далечно разстояние
двойной двойно приемане
документальный документално приемано
дуплексный дуплексно [двупосочно] прие¬
мане
интегральный интегрално приемане
коллективный колективно приемане
контрастный тле. контрастно приемано
контрольный контролно приемане
коротковолновый приемане на къси вълни
мТстный приемане на сигнали от местен
предавател
многоканальный многоканално приема¬
не, притмант по много канали
~, многократный мпдгдкратпд приемане,
приемане с разнесени антени
многолучевой оноголъчтвд приемане
—	на коллективную антСнну приемане чрез;
[с| колективна антена
—	на коротких волнах приемане на къси
вълни
направленный радио насочено приемане
~ на слух приемане на слух, слухово прие¬
мане
ддндканальный едноканапнд приемане,
приемане по елин канал

«61

оцнепелесный едиолентово приемане
оптимальный оптимално приемано
печатающий приемано с (букво) печатащ
апарат
последовательный последователно прие¬
мане
вадйестрансляцйенный	радиотрансла¬
ционно приемано
—	, разнесённый приемано с разнесени ан¬
тени
—, регенеративный радио регенеративно
приемане
~, рефлОксный рефлексно приемане
сверхдальний свръждалечно приемане
свсрхрегенсратйвный свръхрогсноратив-
но приемане
сдвоенный двойно [сдвоено, удвоено] при¬
емане
—	сигналов приохмано на сигнали
синхронный синхронно приемане
—	слуховой бзж. приём на слух
~, супергетеродинный радио супсрхетере-
динпо приемане
—	телевидения вж. приём, телевизионный
телевизионный телевизионно приемане
телеграфный телеграфно приемане
телефонный телефонно приемане, прие¬
мане по телефон
технический техническо приемане
тсхноло^чсский технологичен начин
приёмистость ж гъвкавост, послушност, от¬
зивчивост (на двигателя): способност на
двигателя да сменява (лесно) режимите на
работа
приёмка ж 1. приемано (на стока), приемано
(на готово изделие) 2. помещение за прие¬
мано и пазене на продукцията
заводская заводско приемане
инспекторская инспекторско приемано
качественная качествено приемане, прие
мане по качество
—■, количественная количествено приемане,
приемане по количество
, мсжопсрацибнная мсждуеперациенне прие¬
мано
окончательная окончателно приемане
по внСшнсму вйду приемано по външен
вид
—	по допускам приемано по допуски
—	по механическим свойствам приемане по
механични свойства
~ по размерам приемано по размери
■-- по химическому анализу приемано по хи¬
мически анализ
~, прсдварйтельная предварително прие¬
мане
—■, техническая вж. приОм, технический
приёмник м 1. приемник, (напр. на енергии я :
консуматор 2. приемник, радиоприемник
3.	приемателен съд, резервоар
—	автодйнный автодинсн (радио-) приемник;
лампов радиоприемник с автодин
автокорреляционный автокорслационсн
приемник
	ПРИ
автомобильный автомобилен радиоприем¬
ник
адаптивный адаптивен приемник
батарейный батериен радиоприемник
дсстрансферматорный	дезтрансфермато-
рен приемник
х—, бытовой домашен [битов] приемник
г-., вйцеокентвбльный видео контролен прием¬
ник
~, водосборник воцосъдйрателен съд [ре¬
зервоар]
воздушный въздушен резервоар
~, всеволновый радиоприемник за всички
(видове) вълни, всевълпов приемник
гетеродинный хотородинон радиоприемник
~, двухконтурний цнукентурен приемник
дежурный дежурен [дежурещ] приемник
детСкторный детекторон приемник
динамический динамичен приемник
длинноволновый цългевълнев радиопри¬
емник
—	для подслушивания приемник за подслуш¬
вано
дорожный портативен [туристически] ра¬
диоприемник
избирательный избирателен [селективен)
радиоприемник
у-' излучСния приемник на излъчването
—	из. учСния, квантовый квантов приемник
па излъчване
~ импульсных сигналов приемник на импул¬
сни сигнали
индуктивный индуктивен приемник
инфракрасного излучСния приемник на
инфрачервено излъчване [на инфрачервени
лъчи]
—карманный джобен [носим] приемник, ма¬
лък транзисторен приемник
кварцевый кварцов приемник
командный команден приемник
—	, комнатный стаен [домашен] приемник
, конденсаторный кондонзаторон (радио-)
приемник
контрольный контролен приемник
коротковолновый късовълнов радиопри¬
емник
корреляционный корслацисне!! приемник
~, кристаллический детекторен радиоприем¬
ник	'
~, ламповый лампов радиоприемник
магнитострикционный магнитострикцио-
неп приемник
миниатюрный миниатюрен радиоприемник
многоканальный многоканален приемник
мнегочастбтный мкогочестотен приемник,
апарат, приемащ на много честоти
—	Мбрзс приемник па Морз
иа.вйгам.чскный навигационен приемник,
приемник за навигация
—	на печатных схСмах приемник (построен)
па печатни схем и
~ на полу 1рсв тд никбвых триодах приемник с
пелупре>вcцнйкенй триоди
направленный (радио-) приемник за насо¬
чено приемане

ПРИ
662
г г
настольный домашен радиоприемник
—	на транзисторах приемник с транзистори,
транзисторен приемник
нейтродйнный веутродипен (радио-)прием-
ник	'
однополосный радиоприемник за еднолен-
тово предаване
оптико-акустический оптико-акустичен
приемник
панорамный панорамен приемник
пеленгаторный приемник за радиозасича-
не, пеленгаторен приемник
—	- передатчик апарат за приемане и пре¬
даване
, переносный вж. приёмник, портативный
, портативный портативен [преносим] ра¬
диоприемник
профессиональный професионален прием¬
ник
радиоастрономический	радиоастрономи-
чен приемник
радиовещательный приемник на радио¬
разпръскване, радиоразпрьсквателен при¬
емник
радиолокационный радиолокакиопсн прие¬
мник
радиопеленгаторный вж. приёмник, пе¬
ленгаторный
радиотепеметрИческиИ радиотелеметримен
[радиодалекомерен] приемник
регенератйвный регенеративен радиопри¬
емник
ретрансляционный регравслакионен при¬
емник
самолётный самолетен приемник, прием¬
ник за самолет
—	сантиметровых волн приемник за сантимет¬
рови вълни (вълни с дължина от порядъка
на сантиметри)
—	с батарейным питанием приемник с бате¬
рийно подхранване, батериен приемник
—	сверхвысоких частот приемник за свръх¬
високи честоти
сверхрегенератйвный свръхрегенеративен
приемник
—■ света приемник на светлина, светлинен
приемник
—	с встроенной антенной приемник с вгра¬
дена антена
сетевой радиоприемник със захранване
от електрическата мрежа
синхронный сихропен [синхронен] ра¬
диоприемник
следящий следящ приемник
средневолновый средвовъппов радио¬
приемник
стереофонический стсреофоничен прием¬
ник
супергетеродинный сунерхсгсродивен ра¬
диоприемник
танковый танков (радио) приемник
телевизионный телевизионен приемник,
телевизор
—	телеуправления приемник за [на] телеуп¬
равление -[за управление от разстояние]
температурный температурен приемник
транзисторный транзисторен радиоприе¬
мник
—, трансляционный гравслационен приемник
узкополосный теслопептов приемник
ультракоротковолновый ултр а късовълнов
радиоприемник
универсальный универсален приемник
фототелеграфный фототелеграфен прие¬
мателен апарат [приемник]
фотоэлектрический фотоелектрически
приемник
—	цветного телевидения цветен телевизионен
приемник, цветен телевизор
широкополосный широколентов приемник
электродинамический електродинамичев
приемник
приёмный приемен, приемателен, за прие¬
мане
приёмопередатчик м приемо-предавател, апа¬
рат за приемане и предаване
многоканальный многоканален приемо-
предавател
радиотелефонный радиотелефонен приемо-
предавател
пр иёмо-передающий	приемо-предавателен,
приемателно-предавателен
приёмо-сдаточный приемно-предавателен
-оиёмочный вж. приёмный
приёмщик м 1. приемач, приемчик 2 . полигр.
прнемпо устройство (на листове)
пришлое с притискане, пресоване
прижать притискам
прижигание с изгарине, обгаряне
прижигать обгарям, изгарям
прижим м 1. притискач 2. притискане
байонетный байонетен [щиков] притискач
вакуумный вакуумен притискач
винтовой винтов притискач
гидравлический хидравличен притискач
клиновой клипов притискач
механический механичен притискач
пневматический пневматичен притискач
пружинный пружинен притискач
рычажный лостов притискач
—, сварочный притискач при заваряване
трубный тръбен притискач
эксцентриковый ексцентриков [гърбичен!
притискач
электромагнитный електромагнитен при¬
тискач
прижимание с притискане
прижимать притискам
прижимный притискащ, служещ за притис¬
кане
приземление с ав. приземяване, кацапе
приземляться ав. приземявам се, кацам
призма ж призма
агатовая ахатова призма
ахроматическая ахроматична призма
—, балластная баластова призма
—	Волластона Воластснсва призма, поляри-
закионва призма, съставена от две три^енни
призми
—, волноводная радио вълповодна призма

663
ПРИ
волочСния влачтща се призма (от почва
пред работния орган на земекопни машини)
гексагональная хтксагоналпа призма
грузоприёмная товаройостша призма
дигексагональная дихексагонална призма
дисперсионная дисперсионна призма
дитетрагональная дитетрагонална призма
дитритональная дитригонална призма
диэлектрическая днелтктрическа призма
/-/, дренажная дренажна призма
клинообразная клинообразна призма
концевая крайна призма
круглая конусная кръглоконусна призма
- лоток призма-улсй
z^, магнитная магнитна призма
наклонная наклонена призма
направляющая направляваща призма
г-/ Николя призма на Никол, Николова приз¬
ма
объективная опт. обектна призма, приз¬
ма откъм страната на обекта (в оптически
уред)
опорная опорна призма
оптическая оптическа призма
полного внутреннего отражения призма с
пълно вътрешно отражение
поляризационная поляризациониа призма
/•-, правильная правилна призма
прямая права призма
прямоугольная - правоъгълна призма
сварочная заваръчна призма
спектральная спектрална призма
тепловая ядр. топлинна призма
треугольная триъгълна призма
усечённая пресечена призма
установочная установъчна призма, фик¬
сираща призма
электронная електронна призма
экспоненциальная експоненциална призма
призматйн м мин. призматин
призматический призматичен
призматоид м мат. призматоид
признак м признак, знак, критерий
—	делИмости мат. признак за делимост
качественный качествен показател [при¬
знак]
количественный количествен показател
—	сходИмостн мат. признак за сходимост
технологический технологичен признак
узловой възлов [основен] признак
прикамерок м хидр. шлюзова камтрка (пред
кесон )
материальный материална [материализи¬
рана] шлюзова камерка (пред кесон)
пассажирский пътническа жлюадва ка-
мерка
прикатка ж валиране
прикатывать лтко валцувам, привалцувам
приклад м 1. приклад (на пушка) 2. помощни
материали
прикладка ж подготовка; полигр. подготви¬
телна работа преди отпечатването (напр,
на книга)
прикладной приложен (напр. наука)
прикладывать прилагам; допирам; слагам*
добавям
приклеивание с прилепване, залепване
приклеивать залепвам, прилепям, залепвам,
залепям
приклСйка ж 1. лепент, прилепване 2. лтптнка
приклТить прилепвам, залепвам
приклёпанный занйтсн
приклепать заннтвам
приклёпка ж занитване; ннтов штв
приклёпывать занитвам, заптрчимявам
прнклйнок м клин за (заклинвант на) сглобка
приколачивать приковавам
прикосновение с допиране, допир, докосване,
съприкосновение, контакт
приклон м текст, nрuтuскателнд рамо, пендел
прикрепление с прикрепване
прикреплять прикрепим, закрепвам,	при¬
крепвам
прикругливанис с полигр. закръгляване (напр,
на гръбче на книга)
прикрытие с 1. прикритие 2. покриване
прикуриватель м запалка за цигари (напр.
електрическа, поставена на арматурата
на автомобил)
прилавок м маса; щанд; ттзгях (в магазин)
прилегание с приляганс; допиране; граничене
прилегать прилягам; допирам - (сс); гранича
прилежащий прилежащ
прилив м 1. прилив (на море) 2. леяр, надс-
Отленис, надебелявано (върху отливки)
атмосферный атмосферен прилив
земной земен прилив
квадратурный нисък прилив
лунный лунтн прилив
/х-, морской морски прилив
— под болт удеОтлтнит под болт
подпрйбыльный леяр, израстък 1удсбт-
ление] под мъртва глава
полусуточный полудтнонощен прилив
равноденственный равноденствен прилив
снзигИйный висок [сизнгнсн] прилив
солнечный слънчев прилив
суточный денонощен прилив
приливный приливен
прилипасмость ж приле^г^в^^^м^о^с^т, способност
към адхезия
прилипание с прилепване, адхезия
прилипать прилепвам
приложение с прилагане; приложение
бесплатное безплатно приложение
иллюстрированное илюстровано приложе¬
ние
приложенный приложен
прилунТние с прилуняванс, кацант на Луната
применение с прилагане, използуване, упо¬
треба; приложение
применимый приложим, използуваем ‘
применять употребявам, прилагам, изпол¬
зувам
примерзание с залтпвант от студ
примерзать залепвам от студ
примерный примерен, приблизителен
прИмеси примеси; добавки
взвешенные днсптргиранн примеси

664
ПРИ

хх, всплывающие изплуващи на повърх¬
ността примеси
грубодиспёрсные грубодисперсни примеси
засоряющие замърсяващи примеси
коллоидные колоидни примеси
растворённые разтворени примеси
сорные чужди примеси
примесь ж примес, примес но вещество; до¬
бавка, прибавка
акцепторная акцепторен примес
вредная вреден (пречещ] примес
вспенивающая ценообразуващ примес
гасящая гасящ примес
дегазирующая дегазиращ примес, дега¬
зиращ елемент или компонент
донорная елн. донорен примес
зольная пепелен примес, примес от пепел
инертная инертен |неактивен] примес
легирующая легиращ примес, легиращ
елемент или компонент
~, металлическая метален примес; мегалпи
добавки
механическая механичен примес, механич¬
но примес по вещество
хх, неметаллическая неметален примес
несгораемая нсгорящ примес
отравляющая отровен [отравящ] примес
поглощающая поглъщащ примес
посторонняя страничен [неглавен] примес
—. постоянная постоянен примес
~ типа п радио примес от типа п
—	типа р радио примес от типа р
~, флюсующая флюсуваща добавка
химическая химически примес
примета ж белег, знак; свойство
примечания мн забележки
сборные полигр, сборни забележки
подстрочные полигр. забележки под ли¬
ния
примкнуть вж. примыкать
примыкание с 1. доближаване, допиране;
граничене 2. присъединяване; свързване
3. вливане (в поток от коли)
примыкать 1. доближавам, допирам 2. при¬
съединявам (се)
принадлежности мн. сигнальные сигнални
принадлежности
принадлежности, чертёжные чертожни при¬
надлежности, принадлежности за чертане
принайтовить 1. кораб, закрепвам (части
от корабното имущество, напр. в очакване
на лошо време) 2. свързвам (едно към друго
с найтов възел — въжета, дъски и т. н.)
принудительный принудителен
принцип м принцип
агрегатный агрегатен принцип
вариационный ядр. вариационен принцип
хх взаимности принцип на взаимността
—	возможных перемещений принцип па
виртуалните [възможните] премествания
—	Гамильтона принцип на Хамилтон
хх Гаусса принцип па Гаус
~ Гёрца принцип на Херц
—	Даламбёра принцип на Даламбер
—	действия принцип на действие
детального равновесия принцип на детайл¬
ното равновесие
—	детерминизма принцип на детерминизма
~ Допплера принцип на Доплер, Доплеров
принцип
—х, допплеровский вж. принцип Допплера
—	замораживания принцип на замръзване
—	зеркального отображения принцип на ог¬
ледално изображение
х- исключения принцип на изключването
комбиваки6нньИ мат. комбинационен
принцип
х. Лагранжа принцип (правило] на Лагранж
х.х лёнца принцип [правило] па Ленц
—	наименьшего действия принцип на най-
малкото действие
л- независимости действия принцип на неза¬
висимостта на действията
~ наименьшего принуждения принцип на
най-малкото принуждение
—	неопределённости принцип на неопреде¬
леността
—	несовместимости принцип на несъвмести¬
мостта
—	обратимости принцип на обратимостта
—	отвердения принцип [правило! за затвър¬
дяване
—	огвосцгспьности принцип на относител¬
ност
—	Паули принцип па Паули
х-х подвижного равновёсия принцип на по¬
движно равновесие
—	причинности принцип на причинността
—	подобия мат. принцип на подобието
—	пропорционального рычага принцип на
пропорционалните лостове
х-х противотока принцип на противопотока
х. расчленения операций принцип [правило]
за разделяне [разчленяване] на операциите
хх симметрии принцип на симетрията
хх соответствия принцип на съответствието
хх сопряжённости принцип на спрягането
—	сохранёния энергии принцип на запазване
на енергията
—	стабильности принцип на стабилността
—	суперпозиции принцип на наслагването
[на суперпозициите]
х. тождественности принцип на тъждестве-
ността
—	укрупнения операций принцип па уедря¬
ване [на съединяване] на операциите
—	Ферма принцип на Ферми
—	эквивалентности принцип на еквивалент¬
ността
приорит м приорит
припай м пояс лсд, който опасва сушата, дез
да се отделя; виси като език от сушата
припаивание с запояване, спояване, припоя-
ване
припаивать запоявам, споявам, припеявам
припайка ж запояване, спояване
припаривание с кож. изпарване
припаривать кож. изпарвам
припасовка ж пасване, напасване, припис¬
ване, нагаждано

«65
ПРИ
црипасбвывать пасвам, напасвам, припасвам
ярипасы мн припаси; запаси
припаянный запосн, спосн
припаять вж. припаивать
припёк м увеличаване теглото на хляба след
изпичано
припекание с силно печено; препичано
припекать силно пока, препичам
приплод м приплод
яриплотйнный приязовирен
припой м припой
высокотемпературный високотемперату¬
рен припой
~, крепкий твърд припой (с висока темпе¬
ратура на топене)
латунный месингов припой
легкоплавкий леснотопим припой
меднефосфор истый меднофосфорист при¬
пой
~, мсднс-цинковый медно-цинков припой
мягкий мек припой (с ниска темпера¬
тура на топене)
оловянно-свинцбвын калаено-оловен при¬
пой
слонянный каласн припой
—	, самофлюсующий самсфлюсиращ при¬
пой, припой, който си образува флюс
свинцовый словсн припой
серебряный срсбърсн припой
~, слабый вж. припой, мягкий
~, твёрдый твърд припой
тощий слаб припой
тугоплавкий вж. припой, твёрдый
фосфсристомёдный фосфорно-мсдсн при¬
пой
приправа ж подправка
приправка ж полигр. изглаждане [изравня¬
вано] на набор за печат
припудриванис с напудряне (на леярска форма)
припуск м прибавка, придавка (за обработ¬
ване)
мсжеперацйOнный мсждуеперацйенпа
прибавка за обработвано
—	на волочСнис прибавка при изтегляне
на износ прибавка за износване
~ на калибровку прибавка за калибровано
—	на обработку прибавка за обработване
~ на пригонку прибавка за напасване [при-
триванс!
—• на пробу прибавка за проба (напр. при
големи изковки)
—	на усадку прибавка за (компенсирано па)
свиваното
номинальный номинална прибавка
общий обща прибавка
операционный операционна прибавка
промежуточный междинна прибавка
шлаковый прибавка за шлака
штамповочный прибавка за щамповане
припыл м леяр, средство за напрашаванс
[напудряно] на лсярска форма или леярски
модел
модСльный средство за напрашаванс [на¬
пудряно] на леярски модел
противопригарный средство (напр. дър
вени въглища, графит, маршалит) за
напрашаванс [напудряно] на леярската фор¬
ма срещу пригар
припыливание с леяр, напрашаванс, напуд¬
ряно
припыливать напрашавам, напудрям (напр.
леярска форма)
прирабатываться сработвам сс, разработвам
сс, улягам се
приработанный сработен, разработен, улег¬
нал
приработка ж сработвано, разработване, уля-
ганс
—, горячая сработване [разработване] на
горещо
—	колОц сработване на буталните пръстени
холодная сработване [разработване] на
студено
прирабатывание с 1. улягане, сляганс 2.
прирадетнане; притриванс на една машинна
част към друга
приращение с 1. мат. нарастване; увелича¬
ване 2. изменение, прираст
—	аргумента мат. нарастване на аргумента
—	длины нарастване на дължина
~, конОчное мат. крайно нарастване
~ координат нарастване [увеличение, при¬
раст] на координати
~, полное пълно нарастване
~ расхода пара, удельный специфично на¬
растване на разхода на пара
приращивать мат. нараствам, увеличавам
сс (напр. функция)
прирезка ж 1. изрязване 2. нарязване 3. при¬
даване (на парцел земя)
прирост м прираст, нарастване
~, годовой годишен прираст
прирубка ж задялванс; засичано; врязвано
присадка ж 1. добавка, прибавка 2. лсгиращ
слсмент, лигатура; откислитсл; дегазатор
3. добавяне, легиране, откисляванс 4. с. ст.
присаждано, допълнително садене
~, антидетонацибнная антидетонационна до¬
бавка
~, антикоррозийная антикорозионна добавка
антиокислйтсльная антиокислитслна
|nротйвеекйслйтелна] добавка
антипенная добавка против образуване на
пяна, антивспеняваща добавка
~, вязкостная вискозна добавка
депрессорная депресорна добавка, до¬
бавка, понижаваща налягането
детергентная дстергснтна добавка
дизельная дизелна добавка, добавка към
дизелово гориво
диспергирующая дисперсионна [лиспер-
гираща) добавка, добавка, предизвикваща
дисперсия
комплексная комплексна [сложносъстав-
на] добавка
легирующая легираща добавка
~ легирующих элементов добавка от леги-
ращи елементи
л*, маслянистая маслена добавка

666
ПРИ

многофункциональная nолифупкцuднал-
на [многофункционална! добавка
мОющая мнеща добавка, добавка за мнене
отощающая обедняваща добавка
полярно-активная полярно-активна до¬
бавка
~ понижающая температуру застывания до¬
бавка за намаляване температурата на
втвърдяване |заоръананс|
противоизнбеная добавка против износ¬
ване
противонагарная добавка против (обра¬
зуване на) нагар
противоокислйтельная nпдтйвддкйслйттл-
на добавка, добавка, инхибираща окисли¬
телните процеси
противосварочная масла добавка за предот¬
вратяване спичантто на маслото
универсальная универсална добавка
присадочный мет. добавъчен
присаживать добавям, прибавям
нрисёчка ж разкрояване (за сглобка)
присмотр м надзор; наблюдение
присоединение с присъединяване, включване,
свързване; присъединение
внутримолекулярное вътртшномолекуляр-
но присъединяване [свързвант]
~ воздушного провода свързване [включва¬
не] на въздухопровода
~ к массе ел. свързване на маса
коллективное тлф. колективно свързване
присоединённый прнсътдннтн; приобщен
присоединйтель м присъединително [свърз¬
ващо] устройство
присоединительный присъединителен, свър¬
зан
присоединяемость ж присъсдйнятмост, склон¬
ност към присъединяване [свързвант]
присоединять присъединявам, включвам,
свързвам
присос м 1. просмукване (на газ> пропускане
2. смукач, вендуза
~ воздуха просмукване [пропускане] на въз¬
дух
~ в конденсаторе просмукване [пропускане]
в кондензатора
присоска ж смукало, смукач
приспосабливать приспособявам; нагаждам
приспособлять еж. приспосабливать
приспособление с 1. приспособление, устрой¬
ство 2. приспособяване, пагажданс
автоматическое автоматично приспособ¬
ление [устройство]
арретйрное запъващо приспособление, из¬
ключващо (напр. стрелка на чувствителен
уред) приспособление
блокирующее блокиращо приспособле¬
ние (с което се осъществява блокировка)
визирное визирно приспособление, уст¬
ройство [уртд] за визиране; визьор
винторезное вннторезно приспособление
винтовое винтово [рсзбднд] приспосоО-
лтнис
включающее приспособление за включ¬
ване, включващо устройство; ел. включ-
вател, съединител, ключ
—, возимое возимо приспособление
встряхивающее тръскащо приспособле¬
ние
вызывное тлф. повиквателно устройство
выключающее тлф изключващо устрой¬
ство
гидравлическое хидравлично приспособ¬
ление
грузозахватное товарозахващащо при¬
способление |устройство]
грузоподъёмное товароподемно [товаро-
вдигащН приспособление
двукпрйзмсиное двуппнзмснд приспособ¬
ление, устройство с две призми
дслЙ1ельное делител но приспособление,
делител но устройство
демпфирующее амортизатор, приспособ¬
ление за смекчаване (затихване, заглъхва¬
не] (но вибрации, удари и др.)
—	для наводки на резкость кфт. приспоОлт-
нис за фокусиране
~ для отсчёта приспособление за отчитант
(на показания)
~ для перевода ремня приспособление за
прехвърляне (от една шайба на друга) на
ремък
—	для смазки приспособление за мазане
[смазвант]
загрузочное захранващо [зареждащо] при¬
способление
задерживающее задържащо приспособле¬
ние, задръжка, възпирка
зажимное затягащо приспособление,
приспособление за стягант [закртпвант]
запорное приспособление за запъване
[заключване]
запрессбвочное приспособление за наОи-
вант [запрссовант]
захватное приспособление за хващапс
[улавяне] и придържане на нещо, грайфер,
хватка
захватывающее вж. приспособление, за¬
хватное
защитное защитно [предпазващо] при¬
способление
измерительное измервателно приспособ¬
ление
индивидуальное защитное индивидуално
защитно приспособление, лично предпазно
приспособление
истирающее изтриващо [изтъркващо] при¬
способление
кантовальное обръщан, приспособление
за оОръщант
клеймйльное приспособление за марки¬
ране
комплексное измерительное комплексно из¬
мервателно приспособление
контакторное пусковое ел. коптакторно
пусково приспособление
контрольное контролно приспособление

667
ПРИ
координатное координатно приспособле¬
ние
координатно-синусное делительное коор¬
динатно-синусово делително приспособле¬
ние
копировальное копирно приспособление
крои ильное приспособление за пръскане на
вола [за овлажняване]
лабораторное лабораторно приспособле¬
ние,' приспособление за лабораторни цели
магазиноподъёмное магазиноповдигащо
приспособление
, маркировочное вж. приспособление,
клеймйльное
механическое механично приспособление
многоместное многоместно {многонози-
ционно] приспособление
множительное полигр. размножителен
апарат
монтажное монтажно приспособление
нажимное вагиcкатслно приспособление,
притискач
направляющее направляващо [водещо]
приспособление
натяжное приспособление за опъване
[обтягане]
отбойное къртещо [откъртващо, разкърт-
ващо] приспособление
отсчётное вж. приспособление для от¬
счёта
поверочное приспособление за проверя¬
ване [контрол]
поворотное обръщателно приспособление
подвесное приспособление за окачване,
окачалка
подъёмное повдигателно приспособление
полировальное приспособление за поли¬
ране
полуавтоматическое полуавтоматично при¬
способление
предохранительное предпазно приспособ¬
ление
приводное задвижващо приспособление,
задвижващо устройство
, пригоночное приспособление за пасване
притйрочное приспособление за притри-
ване
прицельное уред за прицелване [за насоч¬
ване]
противоугонное противоплъзгащо при¬
способление; жп. приспособление против
надлъжно изместване на релсов път
пусковое пусково приспособление, пус-
Кател, приспособление за първоначално
пускане
разборочное приспособление за разглобя¬
ване
разгрузочное приспособление за разтовар¬
ване, разтоварно приспособление
—, разделяющее разделящо приспособле¬
ние
разметочное приспособление за очерта¬
ване
разобщающее приспособление за разделя¬
не [изолиране]
-расточное приспособление за обстъргване
расцепляющее разкапващо [откачащо]
приспособление
регулировочное приспособление за регу¬
лиране
ручное ръчно приспособление
самоостанавливающее приспособление с
автоматично спиране, самоспиращо при¬
способление
сборочно-сварочное монтажно-заваръчно,
приспособление
сборочное приспособление за монтаж, мон¬
тажно приспособление
сверлильное приспособление за пробиване,
пробивно приспособление
станочное приспособление към металоре¬
жеща машина; приспособление за машинна
обработка
суппортно-шлифовальное суноргпо-шпи-
фовъчно приспособление, шлифовъчен апа¬
рат
сцепное устройство [приспособление] за
запепване [съединяване]
токарное приспособление за струговане,
стругово приспособление
тормозное спирачно приспособление
[устройство]
~ .точильное точилно приспособление, при¬
способление за точене
универсально-сборочное	универсално-
монтажно приспособление
уравнительно червячное червячно израв¬
нително приспособление
уравновешивающее уравновееяващо при¬
способление
установочное монтажно приспособление;
центриращо приспособление; регулиращо
приспособление
утеплительное отоплително приспособле¬
ние
фиксирующее фиксиращо приспособле¬
ние
флюсоудёрживающее приспособление за
задържане на флюс (при заваръчен авто¬
мат)
фокусирбвочное приспособление за фоку¬
сиране
фрезерное приспособление за фрезоване.
фрезовъчно приспособление
храповое запиращо [запорно] приспособ¬
ление
— , центрирующее приспособление за цент-
троване, центриращо приспособление
палочное приспособление за привързва¬
не [захващане] на товари преди окачване
на кука, такелажпо приспособление
шлифовальное приспособление за шли¬
фоване
приспособляемостью: . нриснособяемосг, при-
способимост
приставать 1. кораб, приставам, акостирам
(за кораб) 2. прилепвам
приставить вж. приставлять

ПРИ
66
приставка ж 1. приставка, наставено парче;
добавка, прибавка 2. прикачващо устрой¬
ство
~, звуковая кфт. звукова приставка
диапозитивная кфт. диапозитивна при¬
ставка
~ к радиоприёмнику приставка към радио¬
приемник
множительная кфт. размножаваща при¬
ставка
увеличительная увеличителна приставка
приставлять 1. допирам, поставям до. . . 2.
наставям, снаждам, вринаждам
приставной 1. принаден, прибавен, притурен,
присъединен 2. опрян, допрян 3. мостим
(който може да се мести)
пристань ж 1. речно пристанище 2. ксй, при¬
стан
грузовая товарен кей; товарно пристанище
пассажирская пътнически (пасажерски)
кей, пасажерско пристанище
•—, плавучая плаващ кей
рыбопромысловая рибно (промишлено)
пристанище, рибен кей
судоремонтная заводски кой (в кораборе¬
монтния завод): кораборемонтен кей
пристройка ж 1. пристройка, крило на сгра¬
да 2. пристрояване
пристраивать пристроявам
присучалыцица ж текст, работничка-налсп-
вачка
присучать текст. I. пресуквам 2. снаждам
чрез пресукване; връзвам скъсана нишка
при тъкане
присученный прссукан; привързан, снадсн
присучивание с пресукване; привързване
[снаждане] чрез пресукване
— нитОй текст, връзване на нишки
присучка ж текст. 1. пресукване, засукванс,
запридане 2. налспванс, снажданс
присыпка ж 1. посипвано, наръсванс (с пя¬
сък, прах и пр.) 2. прах за посипване [на-
прашаване]
притвор м 1. притвор 2. арх. входно помеще¬
ние (пред главното помещение за молитви)
притёртый притрит, пришлифован; калибри¬
ран
притйр м притривало, инструмент (ръчен)
за притриванс, притир
~, алмазный инструмент за (ръчно) при-
триване с диамантен прах
—■. пружинный разтегателен инструмент за
притриване
~, раздвижной вж. притйр, пружинный
притирание с притриване
'притирать притривам, пришлифовам
притирка ж притриванс, припасване; стр.
заглаждане па мазилка
—, анодно-механйческая	анодно-механично
притриване
—, взаимная взаимно притриване (на при-
теглящи повърхности)
грубая грубо притриване
~, мягкая меко притриване
отделочная притриване за окончателна
гладкост
полумеханйческая полумеханично при -
тривано
твёрдая твърдо притриване
тонкая фино притриванс
черновая чер ново [предварително} при¬
триване
чистовая окончателно притриване
приток м 1. прилив, приток (напр. на вода,
въздух) 2. приток на рска
притолока ж 1. горен праг, щури, горняк
2.	издатина [чупка] в зид
притормаживание с задействувано па спирачка
притормаживать задействувам спирачка
приторцовка	приторцовывание
приторцовывание с прогонване [пасване] на
челата на елементите [напречните сочения]
приточка ж преточвам, припасвам (към друг
детайл )
приточно-вытяжной всмукващо-изсмукващ
приточный всмукващ, вкарващ
притупление с затъпяванс, притъпяване
притупленный затънен, притъпен
притуплять затъпявам, притъпявам
притык м 1. челно допиране 2. мястото [ръб],
къдото се допират краищата па два предмета
прямой право челно снажданс [удължа¬
ване]
притягивание с притегляне
притягивать притоглям
притяжение с привличано, притегляне
~, адгезионное адхезионно притегляне (при¬
вличане]
~, взаимное взаимно привличано
земное земно привличано
магнитное магнитно привличане
~, молекулярное молекулно привличано
поверхностное повърхностно привличане
электромагнитное електромагнитно при¬
вличане
прифланцовывать съединявам на фланци
прифуговывать пасвам [нагаждам] с рендос¬
вано
прихват м прихващане (с временен характер)
~, вилкообразный вилкообразно прихва¬
щане
Г-образный Г-образно прихващане
зажимный прихващане чрез затягане
корытообразный керйтообразно прихва¬
щане
откидной прихващане на панти [шарнир]
—, рычажный прихващане с лост, лостово
прихващане
шарнирный вж. прихват, откидной
прихватка ж скоба, стяга, щипка
прихватывать прихващам (с временен харак¬
тер)
приход м икон, приход
приходовать заприходявам, записвам с при¬
ход
прихожая ж входна; входно коридорче [антре]
прицел м мерник, прицел, устройство за
прицелване

669
ПРО
прицеливаться прицелвам се, . примервам се
(към целта)
прицельный за прицелвало, за примерване,
прицелен
прицеп м ремарке; прикачно устройство
автомобильный автомобилно ремарке
арочный аркообразно [сводесто] прикачно
устройство
~ без платформы ремарке без платформа
	 	 бетоновоз ремарке за превозване на
бетон
большегрузный тежкотоварно ремарке
~ - бункер ремарке-бункер
■—■, грузовой товарно ремарке
гусеничный верижно ремарке, ремарке с
верижна ходова част
двухколёсный едноосно ремарке
двухосный двуосно ремарке
~ для грузового автомобиля ремарке за
товарен автомобил, товарно ремарке
~ - камневбз ремарке за превозване на чакъл
колёсный колес но ремарке, ремарке е
колесна ходова част
~ - контейнер ремерке-контейнер
крытый ремарке със закрита каросерия
кузовной кошево ремарке; каросерийно
ремарке
~ - лесовоз ремарке за превозване на дървен
материал [тр.пи]
~ - лестница ремарке-стълба
многоосный многсосно ремарке
низкорамный ремарке с малка товарна
ьисочина
открытый ремарке с • открита каросерия
пассажирский пътническо ремарке
~ плуга теглич на плуг
~ - ремонтная мастерская ремарке — ремонтна
работилница
— - рефрижератор рсмаркс-хладилник
саморазгружающий ся саморазтоварвашо
се ремарке
~ - самосвал ремарке-самосвал
~ , седельный седло во ремарке, пол у ремарке
~ с боковой загрузкой ремарке със странично
натоварване	,
~ с генераторным агрегатом ремарке с ге¬
нераторен агрегат
~ с кабиной ремарке с кабина
тракторный тракторно ремарке
трёхосный триссно ремарке
~ - цистерна ремарке-цистерна
~ * тяжеловоз вж. прицеп, большегрузный
шестиколёсный шестколесно ремарке
прицепка ж 1. закачване, прикачване 2. при¬
качващо устройство
прицеплять прикачвам, закачвам
прицепной прикачен, който се прикача
прицепщик м прикачван
причал м кораб. Е приставане, акостиране
2.	кейово място 3. кей 4. вързално въже,
вързало, швартев 5. ав. въже за връз¬
ване въздушни кораби; пристан за въз¬
душни кораби
причаливание с приставане, акостиране (на
кораб)
причаливать приставам (на пристан), ако¬
стирам
причалка ж 1. зидарски канап 2. шнурове
скеле (за означаване изкоп)
причальный 1. предназначен за приемане в
привързване на кораби 2. пристанищен
пришабривание с шабъроване, пришабъро-
ване
пришабривать шабъровам, пришабърс^ва^м
пришвартовка ж кораб, заставане на вързала
[на швартови], приставане, акостиране
пришабровка	вж. пришабривание
пришивать 1. приковавам, заковавам (дъски,
летви) 2. пришивам 3. закрепвам, закова¬
вам, опъвам (релси към траверси)
пришить вж. пришивать
пришлифованный шлифован, пришлифован
пришлифбвка ж шлифоване, пришлифовано
пришлифовывать пришлифовам
прищеп м с. ст. 1. присаждане на калем 2.
разрез за •присаждане
прищеплять с. ст. присаждам калем
прищепок м калем за присаждане
приямок м плитка яма, ямичка, трапче, дуп¬
ка; изкопче, шахтичка (на эамничен про¬
зорец )
проактйний м проакзиний
проба ж 1. проба, изпитване 2. образец, мост¬
ра (за анализ), проба (опитна) 3. проба
(на благородни метали)
аликвотная аликвотна проба
акустическая звукова [акустична] проба'
(за откриване на пукнатини в изковки)
аналитическая аналитична проба
арбитражная арбитражна проба, проба за
арбитраж
барабанная леяр, барабанна проба (за-
изпитване на ко,кс)
бороздовая геол, проба от бразда
буровая сондажна проба
валовая валова проба
воздушная въздушна проба (за херме¬
тичност )
выборочная проба по избор
гидравлическая хидравлична проба (за-
изпитване на плътност)
горячая 1. мет. гореща проба, вземане на
проба в горещо състояние 2. изпитване на
горещо [в горещо състояние]
~ давлением проба [изпитване] чрез [под1
налягане.
~ жидкого металла изпитване [проба[ на те.
чен метал
заводская заводска, проба, заводско из¬
питване [изпробване]
индивидуальная индивидуална проба, ин¬
дивидуално изпитване [изпробване]
искровая искрсва проба, проба на искра,
кх/нгя I о() 1 •. 1 р да, изходно изпит¬
ване [изпробване]
капельная капксва проба, изпитване ч'1'
капкуване
клиновая леяр, кливсва проба (за пр1с -
ряеане ливксетма на металите)
670
ПРО

уу, ковшовая лъжичкова проба, проба (напр.
от течен метал) взета с черпак
контрольная контролна проба, контролно
изпитване [изпробване]
~ котла, кочегарная гортща проба на котел
уу, кузнечная 1. ковашка проба, ковашко
изпитване 2. изковка за образец
уу, лабораторная лабораторна проба
лакмусовая лакмусова проба, нзпнтвант с
лакмусова хартия
литейная леярска проба
ложечная вж. проба, ковшовая
у-, микрохимическая макрохимична проба
у-, механическая механична проба, мсханнч-
но изпитване [изпробване]
-у, микрохимическая микрохимична проба
у- на бортование проба за [на] Оортоване
~ на вдавливание изпитване [проба] на вби-
ване [отбиване]
—	на вкус проба на вкус, дтгустирант
-у на воспламенение изпитване [проба] на
възпламеняване
уу на загиб изпитване [проба] на сгъвант
«у на жидкотекучесть проба [изпитване] на
(тънко) л нв кост (напр. на течен метал)
—	на изгиб изпитване [проба] на огъване
у на истирание проба [нзпнтвант] на износ¬
ване [изтриване, изхабяване]
на ковкость изпитване [проба] на ковкост
уу на осадку 1. изпитване [проба] на сбиване
[набиване] (напр. метал) 2. проба на га¬
зоне (за кораб)
~ на ощупь проба [изпитване] на опип [на
опипване]
~ на перегиб изпитване на прегъване
у на прокаливаемость проба на прокаляе-
мост, нзпнтвант на прокаляемост
у на прочность изпитване на якост, проба на
якост
у на развальцовку изпитване [проба] на
развал^ванс
~ на раздачу изпитване на разширяване
у на расплющивание изпитване [проба! на
сплссквант
уу на свариваемость нзпитвант на заваряе-
мост, проба за аанаряеодст
уу на содержание газов изпитване [проба] -за
съдържание на газовт
~ на срез нзпитвант на срязване
уу на стойкость изпитване [проба] на издръж¬
ливост [трайност, устойчивост]
уу на твёрдость изпитване на твърдост, проба
за (нзпнтвант на) твърдост
уу на текучесть леяр, изпитване на (тънко)
ливкост (на метала); нзпитвант [проба]
за подвижност (на формовъчната смес)
г-ч на трение изпитване на триене
уу, начальная начална проба, (първо-)начал-
но нзпитвант
неполная непълна проба, частична проба,
непълно нзпитвант
-у, первичная първично изпитание, първич¬
на проба
уу, продолжительная продължителна [дъл¬
готрайна] проба, продължително изпитване
уу, разовая еднократна проба
-у, сборная обща проба
ситовая снтова проба
~, сокращённая съкратена проба, съкратен»
изпитване [изпробване]
уу, составная сложна [съставна] проба
уу, средняя средна проба
технологическая технологично изпитване,
технологична проба
уу травлением проба на [чрез] разяждане
уу, ударная нзпитвант на удар, ударно из¬
питване, изпитване с ударно действие
уу, химическая химична проба
холодная студена проба, вземане на проба
в студено състояние
уу, шариковая изпитване на твърдост по
Бринел (със сачма)
шлиховая шлихова проба
пробег м пробег; изминат път
ху, безостановочный пробег бтз спирант
(напр. на влак), непрекъснат пробег
~, видимый видим пробег
х—, гарантййный гаранционен пробег, про¬
бег в гаранционен срок
у, гружёный натоварен пробег, пробег с
товар
ху, Истинный истински [действителен] пробег
-у, конёчный кратн пробег
уу, круговой кръгов проОтг, пробег в кръг
линейный линеен проОтг, пробег в (права)
линия
ху, максимальный .максимален пробег
у, массовый масов пробег
ху, межремонтный междуртмонтен пробег
ху/, наибольший най-голям [максимален] про¬
бег; радиус на действие
х—, негружёный ненатовартн проОтг, пробег
без товар
ху, непроизводительный непроизводителен
пробег
нулевой нултв пробег, пробег извън оп¬
ределения път (напр. за зареждане, до
сервиз и др.)
одиночный единичен [изолиран] пробег
(напр. на локомотив), проОтг в изолирано
състояние
у, оптимальный оптимален проОтг
ух, остаточный остатъчен пробег
паровоза, резервный изолиран пробег на
локомотива
х-у, подготвйтельный подготвителен пробег
ху по прямой пробег по права (линия)
-у, предельный пределен [кратн] пробег; мак¬
симален пробег
порожний празен пробег
~ при посадке, ав. изтъркалвант (напр. на
самолета )
ух, производйтельный производителен проОтг
резервный изолиран [резервен] пробег
свободный свободен пробег
ху, среднесуточный средноденонощен пробег
ху, средний среден пробег
ху, средний свободный среден свободен про¬
бег
~, суточный денонощен пробег

671
цикловой циклов Iцикличен] пробег
■— частицы пробег. на частива
—	частицы, максимальный максимален про¬
бег на частица
—	частйцы. остаточный остатъчен пробег на
частица
пробел м 1. пропуск 2. празнота, непълнота,
недостатък 3. промеждутък, междина 4.
бяло поле (в отпечатан текст) 5. радио
интервал между двс честотни лепти
пробёливание с 1. избелване, обезцветяване 2.
боядисване с бяла боя
пробелка ж вж. пробёливание
пробивание с пробиване, продупчванс
лётки пробиване на отвор във висока пещ
(за изпускане на течния метал)
—	отверстий пробиване на отвор [дупка],
прецупчнане
пробивать пробивам, гродупчвам, перфори¬
рам
пробивка ж 1. пробиване [отваряне] иа дупка
[отвор] в стена 2. изпушване на пукнатини
3.	материал за изпушване на пукнатини
пробивной пробивен
пробирать I. текст, вдявам 2. текст, наби*
рам при шиене 3. пробирам, отбирам; про¬
чиствам
—	в бедро текст, вдявам основа в бърдо
пробирка ж епруветка
градуйрованная градуирана епруветка
колориметрическая колориметрична еп¬
руветка
~, центрофужная центрофу^на епруветка,
епруветка за центрофугиране
пробка ж 1. тапа, запушалка, пробка 2. ка¬
либър (за отвоо), калибър-пробка 3. ел.
патрон на предпазител 4. патронен предпа¬
зител 5. струпване |запрйщнане, задръст¬
ване] на превозни средства, «тапа» 6. на¬
бивка [клечка] за запушване на дупки
—	бензобака запушалка [капачка] па бензи¬
нова туба; затваряш капак па бензинова
цистерна
бутылочная тапа [запушалка] за бутилки
вентиляционная вентилационна запушал¬
ка [тапа], запушалка, позволяваща венти¬
лирано'
винтовая винтова запушалка
—водяная водна тапа; водно затапване
(при клозетни чинии, сифони на мивки
и др.)
воздушная въздушна запушалка [тапа]
~, газовая газова запушалка [тапа]
герметическая херметична [затваряща
херметично] запушалка [тапа]
глиняная глинена тапа [запушалка]
~, глухая глуха тапа
грязевая тапа [пробка] за изпускано на
замърсявания
двухсторонняя предельная двустранен
граничен калибър-пробка
—	для выпуска ■ воздуха болт [пробка] за
.обсзвъзду шаване
для спуска масла болт (пробка] за изпус¬
кане на масло . (напр. от двигател)
__	ПРО
г~, донная дънна запушалка |предка] (напр.
в леярски кофи)
у-, защитная предпазна [защитна] тава
калйбсрная калибър-пробка
г-г, комплексная комплексен калибър
г-г, контактная пневматическая контактен
пневматичен калибър-пробка (към рота-
метър)
контрольная 1. контролен калибър-проб-
ка 2. контролна пробка (напр. на локомо¬
тивен котел )
, конусная конусен калибър-пробка
г-г, корковая коркова тапа, тапа от корк
—	крана вентил [шибър] на кран
г-г, легкоплавкая ел. патрон с вложка от
лесно топима сплав
г-г, листовая листов калибър-пробна (с не¬
пълна цилиндрична повърхнина)
г-г, литниковая леяр, лсякова запушалка
г-г, маслоналивная маслоналивна капачка
г-г, минеральная минерална пробка [тапа],
изработена от минерал пробка [тапа]
наливная наливна капачка, капачка за
наливано
нарезная запушалка [тапа] с външна
резба
неполная непълен калибър-пробиа (с
непълна цилиндрична повърхнина)
~г, нспвехецная нспрсминаващ калибър-проб-
ка
нормальная нормален калйдЪр-nредка
односторонняя предСльная едностранен
граничен калйдър-пребка
паровая парна запушалка
г-г, плавкая ел. предпазител, бушон
г-г, пневматическая пневматичен калибър-
предка (към ротаметър)
-г, пелупотайная винтовая полускрита тапа
на резба [рсзбова тапа, пробка]
прсдОльная граничен калибър-пробка
предохранительная предпазна [контрол¬
на] запушалка [пробка]
притёртая шлифована [притрита] запу¬
шалка
прокатная валцована запушалка
проходная преминаващ калибър-пробиа
г~г, рабочая калйбсрная работен калибър-
пробка
—	радиатора авто капачка на радиатор
г->, регулируемая регулиращ сс калибър-
пробка
г-г, резьбовая 1. запушалка с рсзба 2. рез-
бови калибър-пробиа, вътрешен калибър за
резба
сливная изпускателна тапа [пробка]
—х, спускная вж. пробка, сливная
г-г, сферическая 1. сферична пробка [тапа]
2.	сферичен калибър-пробиа
,-г, шлаковая мет. шлакова запушалка
[тапа]
г-г, шлицевая шлицов калибър-пробиа
г-, электрическая електрически предпазител
пробковый корков
пробник м пробник, сонда; изпробващ уред;
уред за вземане на проба
ПРО
672
пробный пробен; опитен; взет или. направен
за проба [изпитване]
пробобратель м предевземач, уред за вземане
на почвена проба
пробоина ж 1. дупка, пробито място 2. зъмба
3.	пробоина (на кораб)
пробой м 1. ел. пробив, пробиване 2. про¬
бой, пробойник
—	в . вакууме пробив във вакуум
ветвистый ел. разклонен [храстовиден]
пробив
—	диэлектриков пробив на диелектрика [изо¬
лацията]
—	изоляции пробив на изолацията
импульсный импулсен пробив
ионизационный йонизациои^ пробив
~, искровой искров пробив
~, лавинный лавинея пробив
~, междувиткбвый ел. мсждувитков пробив
неполный непълен пробив
~, объёмный обемен пробив
поверхностный повърхностен пробив
~, последовательный последователен пробив
сквозной директен пробив
тепловой топлинен пробив
туннельный тунелен пробив, пробивано
на тунсл
~, частичный частичен пробив
электрйческий електрически пробив
электролитический пробив през електро¬
лита
~, электротепловой слсктретоплинен пробив
пробойник м пробой, . пробойник; зъмба
кузнечный ковашки пробойник
ручной ръчен пробой
само Центрирующийся самоцентриращ се
пробой
~, стальной стоманен пробой
трубчатый тръбен пробой
~, фигурный профилен пробой
цельный плътен пробой
чашеобразный чашеобразен продей
, штепорсобразный винтообразен пробой
пробоотбиратель еж. пробоотборник
пробоотборник м пребевзсмач (работник или
уред)
глубинный дълбочинсн продонземач, кон¬
то взема проби от дълбоко
дисковый дисков пробовземач
дистанционный ядр. дистанционен пробо-
взомач
~ для жйдкостей пребевзсмач за точности
—	для радиоактивного воздуха пробовземач
за радиоактивен въздух
—	для топлива пребовзсмач за гориво
трубчатый тръбен предевзсмач
цепной верижен предевзсмач
чашеобразный чашосбразен nредовзсмач
прсбсотбсрный служещ за вземано на проби
проборка ж текст, вдяванс, вд.явка; вдяване
на основа в’ нищслка
~, рядогая последователна вдявка
беспрерывная непрекъсната вдявка
—	в разбивку редуцирана вдявка
—	в раскладку разместена вдявка
—	гребёнок вдявка в гребени
групповая групова вдявка
зигзагообразная зигзагообразна вдявка
зубчатая ззХбиа вдявка
~, крестовая кръстообразна вдявка
обратная обратна вдявка
~, обратная двойная обратна двойна вдявка
—	основы вдявка на основа
—	«парочками» вдявка по две нишки в зъб,
вдявка по двойки
прерывистая секционно вдяване, сек¬
ционна вдявка
прерывная прекъсната вдявка
простая проста вдявка
~, рассыпная разпръсната вд.явка
—	ремиза вдяване в нишелки
~, рядовая последователна [непрекъсната!
вдявка
~, сборная еж. проборка, групповая
сводная вж-. проверка, групповая
сквозная непрекъсната вдявка
~, смешанная смсссна вдявка
составная съставна [смссена] вдявка
ступенчатая стъпална [изместена] вдяв¬
ка
преббрный вдевачен
проверщица ж вдсвачка (на основа)
пробочник м тирбушон
пробуждать активизирам (напр. инертни ком¬
поненти в строителен разтвор)
пробуждение с стр. активиране (на инерт¬
ни компоненти в строителен разтвор)
пробуксовка ж буксуване
пробуравить пробивам със свредел
пробуравливать пробивам, просврсдлям
пробуривание с пробиване, сондиране
пробуривать пробивам, сондирам
провал м 1. пропадане, проваляно, срутвано;
провала, хлътнина 2. трап, яма (от хлът¬
ване)
—	внешней характерйстики спадано [падане]
на външната характеристика
—	грунта пропадане [хлътване] на основата
—	диаграммы нагрузки спадане [понижавано]
на диаграмата на натоварването, падане на
натоварването
карстовый карстово пропадане
—	контакта ел. провал на контактна система
—	кривой спадано в крива [графика, харак¬
теристика]
—местный местно пропадане [хлътване]
—	нагрузки спадане в товара
—	напряжения спадано [понижаване] на на¬
прежение
—	твёрдости спадано [намаляване] на твър¬
достта
провальный хлътнал, пропаднал
провар м зае. дълбочина на заваряване, дъл¬
бочина на стопяване (на шева), провар
проваривать .1- заварявам нацълбеке 2. из¬
варявам, . сварявам напълно
проведение е прокарване; провеждане
проверенный преверен,прсмuнал през контрол
проверка ж проверка, проверяване
—, арифметическая аритметична проверка

•73
ПРО
бактериологическая бактериологична про¬
верка
~ в рабочем состоянии проверка {проверя¬
ване] в работно състояние
выборочная проверка[контрол] по избор
(не на цялата продукция, а на определен
процент от нея)
~ гипотез нриверяваве на хипотезата
~ достоверности проверяване на достовер¬
ността [на истинността]
~ исполнения проверка на изпълнението
~ калибром проверка [контрол] с калибри
комплексная комплексна проверка, ком¬
плексен контрол
контрольная контролна проверка, кон¬
трол, проверка
~ на герметичность проверяване[проверка]
на херметичността
~ на идентичность проверяване на идентич¬
ността
~ напряжений проверяване [проверка] на
напрежението
периодическая периодична проверка, пе¬
риодичен контрол
~ по калибру проверка [контрол] с калибър
~ программы проверяване на програмата
профилактическая профилактичен конт¬
рол, профилактична проверка
~ работоспособности проверяване на рабо¬
тоспособността
~, сплошная пълна проверка
сравнительная сравнителна проверка
~ схёмы проверяване на схемата
~1 функциональная функционална проверка
~ целости цепи радио проверяване целостта
[непрекъснатостта] на веригата
экспериментальная експериментална
[опитна] проверка
эксплуатационная експлоатационна про¬
верка
электромагнитная електромагнитна про¬
верка, електромагнитна дефектоскопия
проверочный проверочен
проверять проверявам, контролирам
провёс м 1. провисване, провес, поддаване;
огъване 2. стрела на провисване
провёска ж стр. отвесиране
проветривание с проветряване, вентилиране
естественное естествено проветряване
[вентилиране]
искусственное изкуствено проветряване
[вентилиране]
комбинированное комбинирано проветря¬
ване [вентилиране]
~, сквозное проветряване с естествено тече¬
ние
проветривать проветрявам, вентилирам
провешивание с пи^^ране, жаловиравс
провешивать пикетирам, жалонирам
■ровйс м вж. провес 1.
провисание с вж. провес 1.
провисать провисвам; прегъвам се, огъвам се
прбвод м 1. проводник, жица; кабел, шнур
2. линия (напр. кабелна)
авиационный авиационен проводник
43 Руско-български политехническа речник
х—, антенный антенен проводник
арматурный носещ проводник
биметаллический биметален проводник
бронированный защитен [предпазен, бро¬
ниран] проводник
вертикальный вертикален проводник
верхний горен проводник (напр. в елек¬
трическа мрежа)
витой въжен проводник; навит проводник
внешний външен проводник (напр. в
кабел )
внутренний вътрешен проводник
воздушный въздушна линия
временный временна линия
вспомогательный 1. спомагателен про¬
водник 2. спомагателна линия
, выводной изводен •проводник
высоковольтный линия или проводник
за високо напрежение
х., высокоомный високоомов проводник, про¬
водник с голямо съпротивление
вязальный плетен проводник
гибкий гъвкав проводник, гъвкав шнур
~, голый гол [^изолиран] проводник
~, двухмйльный двужилен проводник
—	заземления проводник за свързване на
маса
—	заземляющий заземяващ проводник
х-ч, закорачивающий накъсо • свързващ про¬
водник
зануляющий зануляващ проводник
х~, звонковый звънчев проводник ' или жица
изолированный изолиран • проводник, изо¬
лирана жица
х-., калиброванный калибриран проводник,
калибрирана жица
х-к, компенсационный компенсационен про¬
водник
г->, контактный контактна л.ивия [провод¬
ник], тролейна жица
контрольный 1. контролен проводник
2. контролна линия
кроссовый тлф. кросова [разпределител¬
на] линия
х., круглый кръгъл проводник
лакированный лакиран проводник, про¬
водник с лакова изолация
линейный тлф. проводник от линия,
ллнееен проводник
/o', лужёный калайдисан проводник
магистральный 1. магистрална линия 2.
магистрален проводник
массивный масивен [плътен] проводник
мСдный меден проводник, медна жица
многожильный многожилен [многожичен]
проводник
мнсгопрбволсчный вж. прбвод, много*
жильный
монтажный монтажен проводник или
жица
надземный вж. прбвод, воздушный
незаземленный незаземен проводник
нейтральный вж. ирбиод, нулевой
~ некруглого сечбния вж. прбвод, фасбн-
ный

674
ПРО
нулевой нулев проводник
обмоточный намотъчен проводник или
жица
обратный 1. обратен проводник 2. об¬
ратна линия
~, общий 1. общ проводник 2. обща линия
—, оголённый оголен проводник
одножИльный сдножилсн проводник
оплетённый проводник с (изолационна)
оплетка
освинцованный доловен проводник
ответвлённый разклонителна линия
панцирный брониран проводник
переносный преносим проводник [кабел]
печатный радио печатан проводник
~ питания вж, провод, питательный
питательный захранваща линия, захран¬
ващ проводник
плетёный плетен проводник, плетенка
плоский плосък проводник, проводник
[жица] с плоско сечение
подводящий вж. провод, питательный
~, полевой тлф. 1. полски кабел 2. полева
линия
—, полый кух проводник
предохранительный защитен [предпазен]
проводник
присоединительный 1. свързващ провод¬
ник 2. свързваща линия
пропитанный импрегниран проводник
~, профильный вж, провод, фасонный
прямой директна (телефонна) линия
пусковой пусков проводник
пустотелый вж; провод, полый
~, рабочий 1. работен проводник 2. работна
линия
расщеплённый снопов проводник
•~, сварочный заваръчен кабел
сверхпроводящий свръхпроводещ про¬
водник
~*с высоким электрическим сопротивлением
проводник с голямо електрическо съпро¬
тивление
— связи линия за връзка (напр. телефонна)
сСкторный секторен проводник
силовой силов проводник или кабтл
скрученный усукан проводник
~ слабого тока проводник за слаб ток
соединительный тлф, 1. свързващ [съе¬
динителен] проводник 2. свързваща „линия
~ с оплёткой проводник с оплетка, проводник
с плетена обвивка
сплошной вж. провод, массивный
средний средтн проводник
~ с резиновой изоляцией проводник с гумтна
изолация
сталеалюмйниевый стомано-алуминитв
проводник
сталемёдный стоманно-меден проводник
схемный вж. прбвод, соединительный
телеграфный телеграфна линия
телефонный телефонна линия
~, токонесущий вж. прбвод, токопрово¬
дящий
токопроводящий тоководещ проводник
толстый плътен [масивен] проводник,
проводник с голям - диаметър
трёхжильный трнжилсн проводник или
кабел
троллейный тролтен [контактен] провод¬
ник
трубчатый тръбовиден проводник
установочный монтажен [инсталационен]
проводник
уравнительный изравнителен проводник
фазовый фазов проводник
фасонный профилен проводник
, экранйрованный екраниран проводник
электрический 1. електрически провод¬
ник 2. тлектричтска линия
эмалированный емайлиран проводник
проводимость ж проводимост
актйвная активна проводимост, кондук-
таж-
анизотропная анизотропна проводимост
взаимная взаимна проводимост
внутренняя вътрешна проводимост, анод¬
на проводимост (за лампа)
возбуждённая възбудена [предизвикана]
проводимост
волновая вълнова проводимост
, входная входна проводимост
—	, выходная изходна проводимост
динамическая динамична проводимост
~, дырочная дупчтста [дефектна] прово¬
димост
ёмкостная капацитивна проводимост
~ звука проводимост на звук, звукоппднд-
димост
избыточная примесва [електронна] про¬
водимост
—	изоляции проводимост на изолация
—	, ионная йонна проводимост
индуктИвная индуктивна проводимост
кажущаяся привидна проводимост
~ коллектор-база радио проводимост колтк-
тор-база
—	коллёктор-эмИттер радио проводимост ко-
лтктор-емитер
комплексная комплексна проводимост,
адмитаж
магнйтная магнитна проводимост
междуэлектродная междуслектродна про¬
водимост
молекулярная молекулярна проводимост
~, молярная моларна проводимост
нейтронная нтутронна проводимост
несимметричная несиметрична проводимост,
проводимост, която зависи от посоката
~, обратная обратна проводимост
объёмная обтмна проводимост
односторонняя, едностранна проводимост
операторная операторка проводимост
отрицательная актйвная отрицателна ак¬
тивна проводимост
пазовая канална проводимост
~ передачи, полная пълна проводимост на
предаването
переходная преходна проводимост,
поверхностная повърхностна проводимост

575
ПРО
полная пълна (обща] проводимост
полная акустическая пълна акустична
проводимост
полная входная пълна входна [входяща]
проводимост
полная выходная пълна изходна [изхо¬
дяща] проводимост
полная комплексная пълна комплексна
проводимост
, полная нелинейная пълна нелинейна про¬
водимост
полная обобщённая пълна обобщена [су¬
мирана] проводимост
полная отрицательная пълна отрицател¬
на проводимост
полная переходная пълна преходна про¬
водимост
—	полупроводника, примесная добавъчна
[примесена] проводимост на полупровод¬
ника
—	полупроводника, собственная собствена
проводимост на полупроводника
поперОчная напречна проводимост
приведённая приведена проводимост
примесная елн. примесена проводимост
проходная проходна проводимост
—, реактивная реактивна провод^юс^ сис-
цсптаж
результирующая резултатна [обща] про¬
водимост
световая светлинна проводимост
~, светочувствительная вж. проводимость,
световая
~, собственная собствена проводимост
~, стандартная нормална [стандартна] про¬
водимост
темновая проводимост при [на] тъмно
(напр. на фотоелемент)
тепловая топлинна проводимост, топло-
проводимост
—, удСльная специфична проводимост
униполярная вж. проводимость, одно¬
сторонняя
фотоэлектрическая фотослсктричсска про¬
водимост
характеристическая характеристична
проводимост
х-х, холодная проводимост при студено съ¬
стояние
эквивалентная еквивалентна проводимост
электрическая електрическа проводимост
электролитическая електролитна прово¬
димост
электронная електронна проводимост
проводить 1. провеждам; пропускам 2. про¬
карвам, прекарвам
«ровбдка ж 1. прокарвано, провеждане; инста¬
лирано 2. електрическа инсталация [мрежа]
3.	водач, водило (водеща част в машина)
4.	система за управление на корхмилата и
крилцата на самолет 5. мет. проводка
—, абонентская прокарване на инсталация за
(телефонен) абонат
автоматическая 1. автоматична електри¬
ческа инсталация 2. автоматично водило
боковая страничен водач (проводник, во
дило]
бытовая вж. проводка, домашняя
внутренняя вътрешна (електрическа) ин¬
сталация
воздушная въздушна (електрическа) ин¬
сталация
-х, временная временна (напр. електриче¬
ска) инсталация
гибкая меко управление, система за уп¬
равление на кормилата и крилцата на само¬
лет с въжета
—	, домашняя жилищна [домашна] (електри¬
ческа) инсталация
-х, домовая домова [жилищна] (електричес¬
ка) инсталация
жёсткая твърдо управление, система за
управление на кормилата и крилцата на
самолет с лостове
-х, заземляющая зазсмителна инсталация
звонковая звънчева инсталация
~, кабельная кабелна инсталация
--х, кантовальная мет. обръщаща проводка
лоцманская преминаване с лоцман, лоц-
манско превеждане, прекарване (напр. на
керван кораби)
направляющая водач [водило] във вал-
цовачка
наружная външна (електрическа) инста¬
лация
осветительная осветителна инсталация
открытая открита (електрическа) инста¬
лация
пневматическая пневматична инсталация
г~>, роликовая мет. ролкова проводка
~, скрытая скрита (електрическа) инста¬
лация
—, телефонная телефонна инсталация
—	товара експедиция на стоки
троллейная тролейна [контактна] мрежа
электрическая електрическа инсталация
проводник м 1. проводник (на електричество,
топлина, звук) 2. жп. придружител (на
товар )
активный активен проводник
х-х, внутренний вътрешен проводник
х-х второго рода проводник от втори род
х-х, гибкий гъвкав проводник
голый гол [неизелиран] проводник
х-х, идеальный идеален проводник
-х, изолированный изолиран проводник
х-х, изотропный изотропен п роводник
Х-Х, контрольный контролен проводник
х-х, линОйный линеен проводник
х-х, массивный масивен проводник
х-х, наружный външен проводи ик, проводник
за открита инсталация
х-х, нелинейный нелинеен прав одних
х-х, однородный однороден проводник
х-х, пассивный пасивен проводник
—	пСрвого рода проводник от п ърви. род
х-х, плазменный плазмен проводи ик
—, полый кух проводник
x-х с ионной проводимостью проводник с
йонна проводимост

ПРО
676
—	с односторонней проводймостью проводник
с едностранна проводимост
—	с электронной проводймостью проводник с
електронна проводимост
твёрдый твърд проводник
—	тепла проводник на топлина
электрический електрически проводник
проводниковый проводников
проводной проводников, жичен
провододержатель м носач на проводник
(напр. от контактна мрежа)
проводящий провеждащ, проводещ; прокар¬
ващ
провоз м превоз, транспорт
провозить превозвам, прекарвам, транспор¬
тирам
провозоспособность ж нревозоснособвост
проволока ж тел, жица; проводник
алюминиевая алуминиев тел
Анкерная котвен проводник или жица
арматурная армировъчеп тел
бандажная бандажен тел
бёрдная текст, тел за бърда
биметаллическая диметален проводник
или жица
болтовая тел за болтове
броневая предпазен [защитен, армиращ]
тел
бронзовая бронзов те'л
булавочная тел за карфици
вводная входящ [въвеждащ] проводник
или жица
ролосная свръхтънък тел, метално влакно
вольфрамовая волфрамов тел
вязальная тел за връзване
, гвоздевая тел за гвоздей
голая гола ]неизолирана] жица
—	, горячекатанная горещовалцуван тел
—	для магнитной звукозаписи проводник
|жица] за магнитен звукозапис
дивамомашйвная динамомашинен тел, тел
за динамомашиви
железная железен тел
~, железонйкелевая желязно-никелов тел
закалённая закален тел
заклёпочная тел за нитове
игольная тел за (производство на) игли
изолированная изолирана жица
инструментальная инструментален тел,
тел от инструментална стомана
калиброванная калиброван тел
канйтная тел за (стоманени) въжета
—, кан ил ирбва иная надлъжно профилирана
жичка
кардная тел за дарачни гарнитури
кйтаная валцуван тел, валцдрат
квадратная тел с квадратно сечение
-о/, колючая бодлив тел
/о/, контровая законтрящ тел, шплент
-о/, конструкционная конструктивен тел, тел
за конструктивни цели
крепёжная тел . за шплентове
крестовая электродная кръстообразен
електроден тел
круглая тел с кръгло сечение
~, латунная месингов тел
<о/, лужёная калайдисан тел
магнитная магнитен тел, магнитна жица
массивная масивен проводник или жида
медная меден тел, медна жица
/о,, молибденовая молибденов тел
/о/, мягкая вж. проволока, отожжённая
мягксстожжённая меко отгрят тел
мягкотянутая меко изтеглен тел
—	накаливания нажежаема [отоплителна]
нишка [жичка]
натяжная тел за обтяжки
обмеднённая помеднен тел
обмоточная бобипажна жица, жица за
додини
~, освинцованная пооловен тел
отожжённая отгрят [горен] тел
оцинкованная поцинкован тел
~, патентйрованная патентов тел
перевязочная вж. проволока, вязальная
переплётная тел (за подвързия, за бро-
тиране)
плавкая стопяема жица или проводник
~, платиновая платинов тел
плоская плосък тел
—	плоского сечения вж. проволока, плоская
подшипниковая тел за изработване на
елементи за сачмени лагери
—, полукруглая тел с полукръгло сечение,
полукръгъл тел
полутвёрдая полутвърд тел
~, присадочная добавъчен тел (за заваря¬
ване )
прокатная вж. проволока, катаная
профильная профилен [фасонен] тел
-о,, пружинная тел за пружини, пружинен
тел
реостатная реостатен тел, тел за реостати
рояльная 1, вж. проволока, патентйро-
ванная 2. тел за струни на пиано
~, сварная вж. проволока, сварочная
/о., сварочная тел за заваряване, заваръчен
тел
—	, сверхпроводящая свърхпроводещ про¬
водник, свърхпроводеща жица
свинцовая оловен тел
—, скрепляющая закрепващ тел, тел за за¬
крепване
скрученная усукан тел
сортовая вж. проволока, профильная;
сортов [качествен] тел
спиральная спирално навит тел
/о-, сплющенная сплескан тел
/о/, стальная стоманен тел
/о/, стальная сварочная стоманен заваръчен
тел
—. стопорная шплинтов тел, тел за изработ¬
ване на шплинтове
твёрдая твърд тел
/о/, твёрдотянутая твърдо изтеглен тел
/о, тонкая тънък тел
/о/, тонкотянутая тънко изтеглен тел
/о-, торсионная горзиопен тел, тел за (на¬
товарване на) усукване

«77
ПРО
—	трапециевидная трапецовиден ттл, тел
с траптuообпазно сечение
—, трёх гран на я три жилтн тел
тянутая изтеглен тел
углеродистая тел от въглеродна стомана
фасонная вж. проволока, профильная
формовочная леяр, формовъчен тел; тел
за изработване на гвоздеите за укртпвант
на форми
фортепианная тел за (изработване на
струни на) пиана
холодноволочённая вж. проволока, хо¬
лоднотянутая
~, холоднотянутая студтндиаттглен тел
цинковая цинков тел
—	, шестигранная шестосттнтн тел, тел със
сечение на штстосттн
шлифованная шлифован тел
шплинтовая тел за (изработване на)
шплинтове
шурупная тел за винтове (за дърво)
электродная електроден тел
—	эмалированная емайлиран тел
~ - эталон ттл-тталон, тел за образец
проволочный телен, който е направен от ттл;
жичен, жичков
проворачивание с превъртванс, завъртване
проворачивать превъртам, завъртвам
проворот м завъртане, превъртане
провязка ж текст, хваната уста, прекръстос-
ване на нишки
провязывать текст, превързвам -(нишки)
провяливание с просушавант (на слънце, на
въздух) (риба, месо)
прогазифицйроваться газифицирам ст
прогалина , ж 1. пукнатина (напр. в стена)
2. дтформационна фуга
прогар м 1. прегарянс, прогаряне 2. димна
вратичка (в муфелна пещ)
~ фаски клапана прогарянт леглото на кла¬
пан
~ футеровки прогаряне па облицовката
(напр. в пещи)
прогарание с вж. прогар 1.
прогарать 1. прогарям 2. изгарям напълно
прогИб м огъване, поддаваме, провисване
~ балки провисване на гртда
~ вала поддаване [огъване] на вала
динамический динамично огъване [под-
даване], поддавале вследствие на динамично
натоварване
—• каната провнсвант ла въжето
—, максимальный максимално огъване[под¬
давале, провисвант]
местный местно огъване [поддавант]
обратный обратно огъване [поддаваме]
остаточный остатъчно [трайно] огъване
[поддавант]
пружИны огъване [поддавант] на пружи¬
ната
~ рессоры огъване [поддаваме] на ресора
статический статическо огъване
упругий еластично огъване
прогибать (ся) огъвам - (се)
прогибомёр м nрдвисдмеп, уртд за измерване
на провисваяс^
электрический тлектрнчтски nрдвисоотр
прогнивание с прогнивант, изгнивант
прогнивать прогнивам, изгнивам
прогноз м прогноза
долгосрочный дългосрочна прогноза, про¬
гноза за по-продължнттлно време
ионосферный йоносферна прогноза, про¬
гноза за йоносферата
краткосрочный краткосрочна прогноза
~ погоды прогноза на времето
~ состояния ионосферы прогноза за състоя¬
нието на йоносферата
прогнозирование с прогнозиране, предсказ¬
ване
~ долговечности прогнозиране на дълго¬
трайност
~ надёжности прогнозиране на надеждността
~ отказов прогнозирано на дефектите [на
отказите]
прогнозИст м прогнозист, който дава [изра¬
ботва] прогноза
прогон м 1. преминаване, прокарване 2. пре¬
ход, цикъл 3. надлъжно носеща греда
[надлъжница]; тртгтр 4. стълбищна шах¬
та 5. разстояние между две точки 6. жп.
мтждугарие
верхний горна надлъжннца
коньковый стр. бнлна столйца
~ моста разстояние между крайните опори
[устоите] на мост
нйжний долна надлъжннца
промежуточный междинно разстояние
шпрёнгельный стр. мтждупрътово раз¬
стояние
прогонка ж Е поправяне на резба с флашка
2. кръгла (винторезна) флашка
прогонный стр. Е гредов 2. билтн (за билна
столица): с надлъжно носещи греди
прогонять Е пасвам 2. прокарвам (под на¬
лягане) 3. нагнетявам 4. изстисквам, из¬
тласквам! 5. удрям щампа
прогорание с 1. прогарянт, продупчванс от
изгаряне 2. изгаряне, догаряме
прогорать Е прегарям, продупчвам се от
изгаряне 2. изгарям напълно
прогоркание с гранясвант, вгорчаване
прогорклость ж граниво^, горчивост
прогорклый гранив, грамясал, вгорчил се
проградуировать градуирам
программа ж програма
автоматическая автоматична програма,
програма за автоматична работа
—	, автоматическая программирующая изч.
автоматична програмираща програма
ведущая водеща програма
—	ввода програма за въвеждано на инфор¬
мация
вспомогательная спомагателна [помощ¬
на, допълнителна] програма
~ вывода програма за изход, програма за
извеждане на информацията

ПРО
678
•	» йм •> •
u u u u u
~ вычислительной машины програма на из¬
числителна машина
~ давления и тОка програма за налягане и
ток
диагностическая диагностична програма,
програма за диагностициране
закодированная вж. программа, кодиро¬
ванная
~, имитирующая имитираща [симулираща]
програма
~, интерпретирующая интерпретираща про¬
грама
~, исполнительная изпълнителна програма
— исправления ошибок програма за поправяне
на грешките
~ испытания програма за [на] изпитване,
програма за проверяване
испытательная изпитвателна програма
кодированная кодирана програма; про¬
фама, записана в определен код
контроля програма на [за] контрол
компилирующая компилираща програма
логическая логична програма
обнаружения ошибок програма за откри-
»ане на грешките
общая обща програма
оптимальная оптимална програма
основная основна [главна] програма
перевода програма за привеждане (от една
система в друга)
~ переумножёния матриц изч. програма за
умножение на матрици
~ проверки последовательности програма за
проверяване на последователността
~, программирующая автопрограма, про¬
грамираща програма, програма за автома¬
тично програмиране
производственная производствена про¬
грама
радиовещательная	радиоразпръсквател-
на програма
~ ' радиопередач програма за [на] радиопре¬
даването
разветвляющаяся изч. разклоняваща се
програма
составляющая съставяща [обединяваща]
програма
специальная специална програма
~ с плавающей запятой изч. програма с пла¬
ваща запетая
~ с фиксированной запятой програма с фик¬
сирана запетая
~ телевидения телевизионна програма
~ телевизионных передач програма за [на]
телевизионните предавания
тестовая тестова програма, програма за
проверяване [за изпитване]
типовая типова програма
~, управляющая управляваща програма,
програма за управляване
циклическая изч. циклична програма
циклическая с разветвлениями внутри
цикла изч. циклична програма с разкло¬
нения вътре в цикъла
циклическая с циклами изч. ци.слична
програма с цикли
программирование с програмиране
автоматическое автоматично програми¬
ране
адресное адресно програмиране
~, блочное блоково програмиране
~ в условных адресах програмиране с ся вни
адреси
выпуклое изч. изпъкнало програу- пане;
програмиране върху изпъкнала повърхнина
~ вычислительной машины програмиране на
изчислителна машина
~, динамическое динамично пр цфаминакс
~, дребно-линейное дробно-линейно програ¬
миране
кусочно-линейное частично-линейно про¬
грамиране
~, линейное линейно програмиране
математическое математично програма
ране
~, нелинейное нелинейно програмиране
непосредственное непосредствено про
грамиране
~, операторное огерагооно п-отпе"”Г?н°
~, оптимальное оптимално ■ ■ р •
относительное относително програьи
ране
~, параметрическое параметрично програми¬
ране
поадресное поадресно програмиране
ручное ръчно програмиране
символическое символично програмиране
стохастическое стохастично програми¬
ране
целочйсленное целочислено програмиране
программист м програмист
программировать програмирам
программный програмен
программоноситель м програмоносител
прогрев м загряване на дълбоко, равномерно
нагряване
~ антенны загряване на антената
~ бетона прогряване на бетона
~, воздушно-сухой въздушно сухо прогря¬
ване
~ двигателя загряване на двигателя
~ котла загряване на котела
~ термоизлучёнием загряване чрез термоиз-
лъчване
~, сквозной проходно [преминаващо] про¬
гряване
электродный електродно загряване
прогреваемость прогреваемост, нагреваемост
(в дълбочина)
прогреваемый прогреваем, който се нагрява
(в дълбочина)
прогревание с прогряване, (равномерно) за¬
гряване в дълбочина
прогреватель м подгревател, нагревател (за
въздух)
~ воздуха подгревател на въздух
прогревать прегрявам, загрявам в дълбочина
прогресс 'м прогрес, напредък
технический технически прогрес

•79
ПРО
•регрессивность ж прогресивност; напредни-
чавост
прогрессия ж прогртсня
«<■', арифметическая аритметична прогресия
бесконечная безкрайна прогресия
возрастающая нарастваща [растяща] про¬
гресия
геометрическая геометрична прогресия
г~, убывающая намаляваща прогресия
прогретый равномерно нагрят
прогрохоченный пресят
прогрохотка ж пресяване (с решето, сито)
прогул м отсъствие, неявяване (на работа)
продавливание с пподъмнаме, пресовано [на¬
тискане] до продънванс, пробиване (с
налягане)
продавливать пробивам (с налягане), про-
дънвам; щанцовам
продажа ж продажба; продаване
~ в рассрочку продажба на изплащано
комиссионная комисионна продажба
оптовая продажба на едро
розничная продажба на дребно
продалбливание с продълбавано
продалбливать продълбавам
продвигание с предвижване, преместване,
напредвало
~ выработки напредване [преместване] на
изработка
продвижение с движение (напред): подаване
продевание с вдяване; провирант, промуш¬
вано
продевать вдавам!; прокарвам, провирам, про¬
мушвам
продёржка ж текст, ластик
продлевать продължавам
продление с вж. продолжение
продовольственный ■ продоволствен
продовольствие с продоволствно, хранителни
припаси, храна
продолговатый продълговатост, длъгност
продолжение с продължение
продолжительность ж продължителност
—	воздействий продължителност на въздей¬
ствието [на влияние]
~ впрыска продължителност на впръсква¬
нето (напр. на гориво)
~ жИзни продължителност на живота
~ жИзни, вероятная вероятна продължител¬
ност на живота
~ жИзни, средняя средна продължителност
на живота
—	замирания продължителност на затихва¬
нето [фадинга]
~ записи продължителност на записваното
(напр. на магнетофонна лента)
—	зацеплСния продължителност на сцтпва-
метд (на зъбни колела)
~ Импульса продължителност на импулса
~ колебания продължителност на трепте¬
нията
~ облучения ядр. продължителност на облъч¬
ване
—	обратного хода продължителност на об¬
ратния ход
~ опыта продължителност на опита
~ полёта ав. продължителност на полета
—	прогрСва продължителност на прегрява¬
нето [нагряването]
—	простоя продължителност на престоя [на
спирането]
•—■ процСсса продължителност на процтса
—	пуска продължителност на тръгването
|стартирамстд]
—	рабочего дня продължителност на работ¬
ния ден
—	рабочего цикла продължителност на работ¬
ния цикъл
—	растопки продължителност на загрявано
(напр. на двигател) продължителност на
стартирано
—	службы дълготрайност, продължителност
на работа
—	строительства продължителност на строи¬
телството
—	ускорения продължителност на ускорява¬
нето
флуорссцСнции продължителност на флуо¬
ресценцията
продолжительный продължителен,	дълго¬
временен
продольная ж надлъжна изработка [галерия)
немтuляuиOммая вентилационна галтрия
вспомогательная спомагателна [помощ¬
на] галерия
главная главна галерия
групповая групова галтрня
коренная основна галтрня
—	над выбранным пластОм галерия над
избрани пластове
основная вж. продольная, коренная
откаточная извозна галтрия
парная двойна [вдвосна] галтрия
промежуточная междинна галтрня
этажная ттажна галерия
продольно-полосатый текст, надлъжно раи-
ран (напр. плат), с надлъжни райета
продольно-рубчатый текст, надлъжен рипс
(за тъкан)
продольный надлъжен
прддопбживамис с 1. прокарвано на канал
[канавка]	(в детайл) 2. шабапднанс на
колекторна изолация
продуб м кож. продъбване, дъбене
продубленность ж кож. продъбеност
продубливать кож. продъбвам, дъбя
продуваемость ж продухватмост
продувание с продухвано
—	котла продухвано на котел
продуваттль м продухвай
продувать продухвам, прочиствам
продувка ж продухване, прочистване, дре¬
наж
—	ацетилOмдHдГд генератора продухване на
ацетиленов генератор
бесклапанная бтзклапанно продухване
вихревая вихрово продухване
~ в конвСрторс продухване в конвертор
~ воздухом продухвано с въздух
—	двйгаттля продухване на двигател

680
ПРО

—	двйгателя насосом продухване на двгател
с помпа
<-< двухканальная двукаваппо продухване
—	жидкого металла мет. продухване на те¬
чен метал
—	камеры сгорания продухване на камерата
на горене (при двигатели)
—	картера двигателя продухване карте'ра на
двигател
~, клапанная клапанно продухване
—, контурная контурно продухване
—	котла вж. продувание котла
—	котла, внутренняя вътрешно продухване
[прочистване] на котел, вътрешно обезсоля¬
ване па котел
—	котла, непрерывная непрекъснато продух¬
ване на котел
—	. котла, периодическая периодично продух¬
ване на котел
—	котла по солосодержанию продухване на
котел поради съдържание на соли
—	котла по щёлочности продухване на котел
поради алкално^
~, крестообразная кръстообразно продухване
крестобразная двухканальная дву кан ал но
кръстообразно продухване
~, круговая кръгово продухване, централно
циркулационно продухване {прочистване!
—	металла продухване на (течния) метал
~, непрерывная непрекъснато продухване
~, односторонняя. едностранно продухване
(на двигателя)
—	паром продухване с пара
периодическая периодично продухване
петлевая възвратно продухване
петлеобразная вж. продувка, петлевая
поперечная напречно продухване
~, постоянная постоянно продухване, по¬
стоянно отстраняване на пяната [шлама]
—	пространства сжатия авто продухване
на пространството на компресията
~, прямоточная правотоково [еднаквопоточ-
но] продухване
прямоточноклапанная	нравогоково-кпа-
навво продухване
—	рабочей смесью продухване на работната
смес
радиальная радиално продухване
~, реверсивная реверсивно продухване
тангенциальная тангенциално продухване
трёхканальная три^нално продухване
—	труб продухване на тръби
~, фонтанная фонтанно продухване, про¬
духване с кръстат поток
—	цилиндра продухване на цилиндъра
~, четырёхканальная четирикрилно про¬
духване
—	чистым воздухом продухване с чист въздух
~, щелевая процепно продухване (продух¬
ване през тесен отвор)
эксцентричная .ексцентрично продухване
продувочный нродухватепен
продукт м продукт, вж. продукты
—	адсорбции продукт на адсорбция
—	активации нейтронами ядр. продукт от
[на] активиране на неутрони
активирования продукт на активизиране
~, активный ядр. активен продукт
верхний стр. не^есят продукт (останал
върху сито)
—	возгонки продукт от сублимация, субли¬
мат, судлимацйонен продукт
вредный вреден продукт
—, вторичный вторичен продукт
—	деления ядр. продукт от [на] делението
(напр, на атома)
готовый готов [завършен] продукт
~, гранулированный гранулиран продукт
дистиллятный дестилатен продукт, про¬
дукт от дестилация, дестилат
—	диффузии продукт на дифузия, дифузат
—	дочерний дъщерен продукт, съпровождащ
[допълнителен] продукт
~, зернений зърнен продукт
—, исходный изходен продукт
~ катализа продукт от катализа, катализат
—	коагуляции продукт на коагулация
—	конденсации продукт на кондензация, кон¬
дензат
~, конечный краен продукт
—	, летучий летлив |изпаряващ се] продукт
надрешётный вж. продукт, верхний
~, нйжний пресят продукт (преминал през
решето )
—	обжига продукт на пържене [изпичане]
~, облучения продукт на [от] облъчване
обогащённый обогатен продукт
оборотный оборотен [циркулационен] про¬
дукт
первичный начален [първичен] продукт;
основен продукт
—	перегонки вж. продукт,. дистиллятный
побочный страничен продукт
подрешётный вж. продукт, нйжний
—	превращения продукт на превръщане
~, прибавочный допълнителен продукт
промежуточный междинен продукт
— радиоактивного распада ядр. продукт на
радиоактивно разпадане
радиоактивный радиоактивен продукт
радиоактивный, побочный вторичен радио¬
активен продукт
—	разложения продукт от разлагане [раз¬
падане]
—	раскисления продукт от разкиспяваието
—	распада продукт от разпадането
—	распада, вторичный вторичен продукт на
разпадането
—	распада, радиоактивный радиоактивен про¬
дукт от [на] разпадането
—	реакции продукт па реакция
—	сгорания продукт на изгаряне
~, третичный ^етичен продукт
продуктивность производителност, продук¬
тивност
продуктивный производителен, продуктивен
продуктовый продоволствен, хранителен
продуктообмен м стокообмен
продукты мн продукти; произведения

«81
ПРО
—	, газообразные газообразни продукти
—	горения продукти на горенето
—	деления продукти на разпадане (на делене)
—- деления, газообразные газообразни про¬
дукти на [от] делене
■— деления, катионные катионни продукти
от делене
—- деления, мгновенные моментни [мигновени]
продукти на делене
—■ деления, промежуточные междинни про¬
дукти на делене
■—■ животноводства животински продукти
[произведения]
—'коррозии продукти от корозията
—	молочные млечни продукти, млечни про¬
изведения
—	питания хранителни продукти
—	плавки продукти от топене
—	реактора ядр, продукти на [от] реактора
—	сгорания вж, продукты горения
продукция ж продукция, производство
—	валовая обща [валова] продукция
—	годовая годишна продукция, годишно
производство
—	готовая готова продукция
забракованная бракувана продукция
~, законченная готова [завършена! продук¬
ция
—, комплектная комплектна продукция
массовая масова продукция; масово про¬
изводство
—	, металлургическая металургична продук¬
ция
—, незавершённая незавършена продукция
—	, незаконченная вж. продукция, незавер¬
шённая
—, некондиционная нестандартна продукция
несортовая несортова продукция
—	, нетоварная нестокова продукция
—, однородная еднородна продукция
—, освоенная усвоено производство
—, прокатная валцувана [прокатка] продук¬
ция
промышленная промишлена продукция
—, реализованная реализирана продукция
—	сверхплановая свръхпланова продукция,
свръхпланово производство
—, серийная серийно производство
—, товарная стокова продукция
—	, чистая чиста продукция
продутый продухан
продух м вентилационен отвор; душник
продуцент м продуцент, производител
продушина ж 1. отвор 2. душник; вж. про¬
дух
проезд м Е минаване, преминаване (с пре¬
возно средство) 2. място за минаване; пре¬
сечка
внеочередной извънреден път, извънредно
място за преминаване
внутриквартальный вътрешноквартално
(място за) преминаване
—, свободный свободен път, свободно пре¬
минаване
проезда нет! пътят е затворен! минаването е
забранено!
проездной пътен
проезжать минавам, преминавам, пътувам (с
превозно средство през или покрай нещо)
проезжая часть дороги пътно платно
проезжий за преминаване с коли и автомобили
проект м I. проект 2. текст, десен
—, архитектурния архитектурен проект
—	внутренних коммуникаций проект на вът¬
решни комуникации
—	рабочий работен проект
—	сопутствующий съпътствуващ [придружа¬
ващ] проект
—- стандарта проект на [за] стандарт
технический технически проект
—	технологический технологичен проект
—, типовой типов проект
черновой предварителен проект
—	, эскизный проект-скица
проектант м проектант
проектйр м проектир
проектирование с 1. проектиране 2. мат.
намиране на проекция
—, вертикальное вертикално проектиране
~, детальное детайлно проектиране
землеустроительное земеустройствено про¬
ектиране
многогрузовбе многотоварно проектиране
—	на плоскость проектиране върху равнина
одногрузовбе еднотоварно проектиране
—	оптическое оптическо проектиране
ортогональное вж. проектирование, пря¬
моугольное
прямоугольное правоъгълно [ортогонал-
но] проектиране
—	реакторов проектиране на [атомни] реак¬
тори
типовое типово проектиране
укрупнённое уедрено проектиране Пла¬
ниране]
—-, художественное художествено проекти¬
ране
проектировать 1. проектирам, планирам 2-
мат. проектирам, намирам проекция
проектировка ж проектиране
проектировщик м проектант
проектный проектен, предвиден по проект
проектор м проекционен апарат
~, оптический оптичен проекционен апарат
—	телевизионный телевизионен проекцио¬
нен апарат
электронно-оптический	електронно-оп¬
тичен проекционен апарат
—	электронный електронен проектор
проекционный проекционен, прожекционен
проекция ж 1. проекция 2. прожекция, про¬
жектиране	‘
—, азимутальная азимутна проекция
—, аксонометрическая мат. аксонометрична
проекция
—, боковая странична проекция; мат. проек¬
ция върху помощна равнина
вертикальная вертикална проекция

ПРО
682
~, внешняя външна проекция
~, гномонИческая гндмдмuчна [централна]
проекция
~, горизонтальная хоризонтална проекция
~, диаскопИческая диаскопична проекция
изометрическая uздметрuчма проекция
~, картографическая картографска проек¬
ция
конИческая конусна проекция
конформная ■ конформна проекция
~, косая вж. проекция, косоугольная
косоугольная мат. проекция, получена
чрез успоредно проектиране, при което
направлението на проекцията не е пер¬
пендикулярно на проскциопната повърх¬
нина; клиногонална наклонена проекция
~, косоугольная аксонометрическая клино-
тонална наклонена аксонометриина проек¬
ция
~, линейная линейна проекция
многогранная многостонна проекция
хх/, наложенная наложена [насложена] про¬
екция
нормальная нормална [перпендикулярна]
проекция
хх/, ортогональная вж. проекция, прямо¬
угольная
ортографйческая ортографска проткция
хх/, параллельная проекция, получена чрез
успоредно проектиране
~, перспективная перспективна проекция
поликонйческая поликонусна проекция
полярная полярна проекция
~, прямая права проекция
прямоугольная правоъгълна проекция;
проекция, получена чрез успоредно проек¬
тиране, като направлението на проекти¬
рано е нормално спрямо проскциопната
повърхнина
~, прямоугольная аксонометрйческая пра¬
воъгълна аксондоотрична проекция
хх/, псевдоконйческая пствддкднусна проек¬
ция
хх/, псевдоцилиндрйческая псовдоцилиндрич-
на проекция
~, равновеликая вж. проекция, равнопло¬
щадная
*х/, равноплощадная панндnлдшма проекция
«хх, равнопромежуточная ранндпрдмтждутъч-
на проекция
хх/, равноугольная равно^^на проекция
хх,, стереографическая стептдгпафичма про¬
екция
~, стереоскопйческая стереоскопична про¬
екция
~, триметрйческая тпиразоерма [тримерна]
проекция, аксомооттричма проекция
*х/, фронтальная фронтална [челна] проек¬
ция
хх/, центральная вж. проекция, гномонйчес-
кая
хх/, цилиндрйческая цилиндрична проекция
/хх, экваториальная екваториална проекция
*х/, эквивалентная еквивалентна проекция
хх/, эпископйческая тпископична проекция
проём м отвор (в стена)
дверной отвор за врата
хх, люковый люков отвор (в кораб)
оконный отвор за прозорец
/х/, световой светлинен отвор
хх^, стенной отвор в стена
проёмный отворен
проецирование с прожектирано
прожектор м прожектор
хх/, авиационный авиационен прожектор
хх, береговой брегови прожектор
хх, вспомогательный спомагателен [помо¬
щен] прожектор
хх/, дуговой (елоктро-) дъгов прожектор,
прожектор с дъгова лампа
— заливающего свТта прожектор за близко
действие, прожектор със заливаща светлина
хх/, .звуковой звуков прожектор (рупорна
тръба)
х~-, зенИтный зенитен прожектор, прожектор
при зенитна артилерия
хх, изогнутый прожектор с вдлъбнат [огъ¬
нат] рефлектор
хх, ионный йонен прожектор; йонно оръдие-
Х-/, ламповый лампов прожектор
ххх, лобовой челен [фронтален, преден] про¬
жектор
~, локомотИвный локомотивен прожектор
/хх, палубный палубтн прожектор
хх/, поисковый търсещ [повикващ, викащ}
прожектор, прожектор за търсене [повик¬
ване]
хх/, посадочный ав. прожектор за (осветя¬
вано при) кацане
ххх, сигнальный сигнален прожектор
~, судовой корабен прожектор
хх/, тетродный тетроден прожектор, тетрод-
но оръдие
хх, триодный триоден прожектор, триодно
оръдие
ххх, электронный електронен прожектор;
електронно оръдие
прожекторный прожектортн
прожигание с 1. прогарянт 2. прокарване на
минна изработка с помощта на огън
ххх, лётки прогарянт па отвора за изпускано
на метал «лп шлака
~ экрана елн. прогарянт на екран
прожигать прогарям, изгарям
прожИлка ж 1. жилка (включение в камък,
дърво, метал и др.) 2. частично (едностран¬
но) удебеляване на годишен кръг (в стъб¬
лото на дърво)
глИнистая глинеста жилка
лрожйлковый прожилков
прожИлок м прожилка (много тънка жилка)
прожиривать кож. продъбвам маслено
прожог м прогарянт; прогар
прозванивание с проавъмянамт, позвъня¬
ване
прозвучивание с изпитвано с ултразвук
прозодежда ж работно облекло
прозопйт м прозопит
прозор м 1. процеп, пролука 2. клотка (от
прътова решетка)

683
ПРО
прозбрник м !• клин; подложка 2. пролуко-
мер [фугомер].
прозрачность ж прозрачност
атмосферы прозрачност на атмосферата
прозрачный прозрачен
проигрыватель м (електрически) грамофон;
просвирващо устройство
—	- автомат електрически грамофон-авто¬
мат, автоматичен (електрически) грамофон
произведение с мат. произведение
бесконечное безкрайно произведение
векторное векторно произведение
—	векторно-скал яр ное	вектгорно-скаларно
произведение
двойное векторное двойно векторно про¬
изведение
ионное йонно произведение, произведе¬
ние на ионите
матричное матрично произведение
прямое право [директно] произведение
—	растворимости хим. произведение на раз¬
творимостта
скалярное скаларно произведение
смешанное смесено произведение
—	сходящееся бесконечное произведение с
безкрайно приближение
тензорное тензорно произведение
—	. хронологическое хронологично произве¬
дение
-. частное частно произведение; частично
произведение
л ■'•ей тар ное елементарно произведение
производитель м производител
—	работ непосредствен [технически] ръково¬
дител на работата
производительность ж производителност,
продуктивност
—	вагранки леяр, производителност на ваг¬
рянката
весовая тегловна производителност
волюметрическая вж. производительность,
объёмная
—	в час часова производителност, произво¬
дителност в час
годовая годишн'а производителност
действительная действителна производи¬
телност
заданная планова [зададена] производи¬
телност
максимальная максимална производител¬
ност
минимальная минимална производител¬
ност
■—, минутная минутна производител кост,
производителност в минута
наибольшая вж. производительность, мак¬
симальная
—	насоса производителност на помпата
номинальная номинална производител¬
ност
нормальная нормална производителност
нулевая нулева производителност
объёмная обемна производителност
общая обща производителност
~ операции производителност на операцията
относительная относителна производи¬
телност
полезная полезна производителност
предельная пределна [гранична] произво¬
дителност
—	предприятия производителност на Пред¬
приятието
проектная проектна производителност
—	рабочего производителност на работника,
—	разливки мет. производителност на раз¬
ливането
расчётная изчислена производителност
сменная сменна производителност, про¬
изводителност на смяна
—	стана производителност на машината
стандартная стандартна производителност
суммарная сумарна [обща] производител¬
ност
суточная денонощна производителност
теоретическая теоретична производител¬
ност
товарная стокова производителност
—	труда производителност на труда
удельная относителна [специфична] про¬
изводителност
фактическая фактическа производител¬
ност
часовая часова- производителност
эффективная ефективна производител¬
ност
производительный производителен, резулта¬
тен, продуктивен
производить произвеждам, правя, изработвам,
извършвам, провеждам
производная ж мат. производна
абсолютная абсолютна производна
аппроксимативная анроксимативва про¬
изводна
асимптотическая асимптотичпа производ¬
на
—	вектора абсолютная абсолютна произвол¬
на на вектора, абсолютна векторна произ¬
водна
~ вектора, локальная локална [местна] век¬
торна производна
—	вектора, относительная относителна век¬
торна производна
вторая втора производна
/х. индивидуальная индивидуална производ¬
на
ковариантная ковариантна производна
конвективная конвективна производна
левая пява производна (производна от¬
ляво на точка, за която функцията няма
граница)
линейной функции производна на линейна-
функция
логарифмйческая логаритмична произ¬
водна
~ логарифмической функции производна на-
логаритмична функция
локальная локална производна; местна-
производна
неявной функции производна на неявна
функция

684
ПР'О

—	обратной функции производна на обратна
функция
—объёмная обемна производна, производ¬
на ■ в пространството; (пространствена про¬
изводна: за скаларно поле се свежда до гра¬
диент; за векторно поле е свързана с ди¬
вергенция и ротор)
—	, первая първа производна
показательной функции производна на по¬
казателна функция
хх, полная пълна производна
~ постоянной величинц производна на кон¬
станта
—■, правая дясна производна; вж. произ¬
водная, левая
—	произведения производна на произведе¬
ние
—— пространственная вж. производная,
объёмная
■хх разности производна на разлика
-х степени производна на степен
субстанциональная субстанционална про¬
изводна
—	суммы производна на сума
центральная централна производна
частная частна производна
частного производна на частно
производное с хим. производно (съедине¬
ние), дериват
производный производен, дериватен
производственник м производственик, който
работи в производството
производственный производствен
производство с 1. производство (напр. ма¬
шинно) 2. производство (като отрасъл,
напр. на автомобили) 3. произвеждане; из¬
работване
—автоматизированное 1. автоматизирано
производство 2. автоматизирано изработ¬
ване (произвеждане]
бессемеровское мет. бесемерово произ¬
водство, производство (на стомана) по бесе-
меровия метод
--х, бондарное бъчварско производство, про¬
изводство на бъчви
бочарное вж. производство, бондарное
бумажное производство на хартия, хар¬
тиено производство
•~*, вредное вредно производство
вспомогательное спомагателно произ¬
водство
х-, горное минно производство
доменное мет. (високопещпо Тдоменно]
производство
хх, дрожжевое производство на дрожди
,г~>, единичное единично производство
хх, жестяное производство на ламарина (те-
неке]
—	игрушек производство на (детски) играчки
индивидуальное индивидуално произ¬
водство
—	искусственного холода производство на
изкуствен мраз (студ]
хх, канатное въжено производству произ¬
водство на въжета
хх, карандашное молив но производство, про¬
изводство на моливи
керамическое керамично производство
кирпичное тухлено производство, произ¬
водство на тухли
ковровое килимяо производство, произ¬
водство на килими
хх, кожгалантерейное	кожно-галантерийно
производство
кожевенное кожено (кожарско) произ¬
водство
— кокса производство на кокс
хх, коксохимическое коксохимическо произ¬
водство
хх, конвертерное мет. конвертерно произ¬
водство, производство с конвертор
хх, кондитерское сладкарско производство
хх, коньячное производство на коняк
хх/, коттонное текст, котонно производство
хх, крахмальное производство па скорбяла
[нишесте]
хх, круглочулочное чбрапно производство,
производство на чорапи
хх, крупное 1. едро (серийно) производство
2.	производство на големи детайли [изде¬
лия]
х~, крупносерийное едросерийно производ¬
ство
хх, крутильно-ниточное текст. производство
на конци
хх-, кузнечное ковашкно производство
хх, кузнечно-прессовое ковашко-пресовс про¬
изводство
хх, кузнечно-штамповочное ковашко-пресо-
во [ковашко-щамповъчно] производство
ххх, кустарное занаятчийско производство
хх^, листопрокатное листовалцувъчно про¬
изводство
хх, литейное леярно (леярско) производство
хх, мартеновское хееп.мартеново производство,
производство (на стомана) по мартеновский
метод
хх, маслобойное производство на (растителни)
масла
х~, массовое масово производство
хх, массово-поточное масовопоточно про¬
изводство
хх, мебельное .мебелно производство, произ¬
водство на мебели
хх, медеплавильное меднолеярско	произ¬
водство
хх*, мелкое дребно производство
хх, мелкосерийное дребносерийно производ¬
ство
хх, металлокерамическое	металокерамично
производство
хх, металлургическое металургично произ¬
водство
хх, метизное производство на метални изде¬
лия (тел, гвоздеи, болтове, гайки, винтове,
шплентове и т. н.)
модельное моделно производство, изра¬
ботване на модели (напр. в леярството)
мукомольное мелничарско [брашнарско1
производство

«86
ПРО
мыловаренное производство на сапун
набивное текст, печатно производство
— незавершённое незавършено производ¬
ство
непрерывное непрекъснато производство
обойное производство па тапети
обслуживающее обслужващо производ¬
ство, продукция за обслужване
обувное обувно ' производство, производ¬
ство на обувки
опытное опитно [експериментално] про¬
изводство
—, основное основно производство
отделочное текст, апретурно производ¬
ство
переменно-поточное променливо-поточно
производство
переплётно-брошюровочное	брошу рно-
подвързачво производство
периодическое периодично производство
перчаточное производство на ръкавици
пивоваренное производство на бира
плановое планово производство'
—побочное странично производство
подсобное помощно [спомагателно] про¬
изводство
полиграфическое полиграфическо [пе¬
чатно] производство
поточное поточно производство
потCчно-мастовсё поточно-масово произ¬
водство
поmCчно-тёрййнсе поточно-серийно про¬
изводство
предметно-поточное предметно-поточно
производство
прессовое пресово производство
прокатное валцово производство, произ¬
водство на валцовани материали (напр.
ламарини)
прокатно-волочильное валцово-изтегляч-
но производство
промышленное промишлено производ¬
ство
прядильное текст, предачно производ¬
ство, производство на прежди
прядильно-ткацкое предачно-тъкачно
производство
резиновое каучуково производство
ремонтное ремонтно производство
ручнде ръчно производство
сахарное захарно производство
свеклосахарное производство на захарно
цвекло
серийное серийно производство
серийно-поточное серийно-поточно про¬
изводство
скорняжное кожухарско производство
ситцепечатанное текст, производство на
щампирани тъкани
сортопрокатное производство на опреде¬
лени марки валковки. сорго-валповъчво
производство
среднесерийное средносерийно производ¬
ство
—	средств потребления производство на сред¬
ства за потребление
—	средств производства производство на сред¬
ства за производство
сталеплавильное стоманодобивно произ¬
водство
—	стали производство на стомана
табачное тютюнево производство
текстильное текстилно производство
—	тепла производство на топлина
ткацкое тъкачно производство
томасовс^е мет. томасово производст¬
во, производство (на стомана) по метода на
Томас
трикотажное трикотажно производство,
производство на трикотажни изделия
трубопрокатное гръбовалковъчво [тръ¬
бопрокатно] производство
трубо-прутковое производство на тръби*
и прътове [прътови валцовки]
фабричное фабрично производство
хлопкоткацкое памукотъкачно произ¬
водство
—	холода студопроизводство
цементное циментово производство; про¬
изводство на цимент
централизованное централизирано про¬
изводство
цинковое производство на цинк, цинково-
производство
—	чугуна производство на чугун
чугунолитейное чугунолеярско производ¬
ство, производство на чугунени отливки
шинное производство на гуми (напр.
за моторни средства)
штучное вж. производство, единичное
электростали производство на епектро-
стомана
—	электроэнергии производство на електро¬
енергия
—	ядерной энергии производство на ядрена
енергия
производящая мат. производеща (линия ?
произвольный произволен, необоснован
произрастание с растене, растеж; виреене
происхождение с произход, произхождение
прокалённый 1. нагрят, загрят 2. закален
(по цялото сечение)
пройма ж 1. прорез; отвор 2. ръкавна извивка-
3.	уред за определяне калибъра на снаряд,
прокйливаемость ж нрокапяемосг, закаляе-
мост в дълбочина
прокаливание с 1. нагряване, загряване 2..
закаляване (по цялото сечение)
—	шихты прокаляване [нагряване, накаля-
ване) на шихтата
прокаливать 1. нагрявам, загрявам 2. зака¬
лявам (по цялото сечение)
прокалка ж вж, прокаливание
прокалывание с пробождане, промушвано*
прокалывать пробождам, промушвам
прокантовка ж каптиране, правене на кант
прокат м 1. валцовано изделие, валцовка
[прокат] 2. валцоване 3. износване на тър¬
каляне 4. наем на движим имот

686
ПРО

бандажа износване на бандажа
горячий 1. горещо валцоване 2. валцов-
ки, получени при горещо валцовано
круглый валцовка (прокат, валцовани
пръти) с кръгло стченит, кръгъл прокат
двутавровый вал^овка (прокат, валцовани
пръти) с двойно Т- сочоние
качественный вал^вка (валцован мате¬
риал] с повишено качество
квадратный валцоваа [прокат, валцовани
пръти) с квадратно сочоние
— , круглый валцовка (прокат) с кръгло ст-
ченио, кръгла валцовха [прокат)
крупносортный едпосортдна валцовха,
одросортов прокат
листовой листова валцовка [листов про¬
кат), ламарина
мёстный местно износване
металлический валцован мотал, валцовха
[прокат)
периодический валцовани пръти с перио¬
дично (изменящо се) - сечение
~ периодического профиля вж. прокат, пе¬
риодический
полосовой валцовани плоски пръти, пло¬
сък [ивичтн] материал
профильный валцовани пръти с профилно
сочоние, профилни пръти
прутковый валцовани пръти, прътова вал-
uовка, валцован прокат
сортовой валцовани пръти с нормален
[стандартен] профил, -сортов прокат (ъг¬
лови, 0-, Т-, двойно Т- и други профили,
релси и т, н.)
стальной ' валцована стомана, стоманена
валцовка [стоманен прокат]
холодный студемовалцонани пръти, сту-
демоналидвам прокат
цветной валцовани цветни метали
швеллерный валцовани пръти с Ц-об¬
раз но [П-образно) сечение
шестигранный валцовани пръти с ше¬
стоъгълно сечение
~ чёрных металлов валцовани пръти от
черни метали
орокатка ж валцоване
бесслитковая Оезблоково валцоване
~ в гладких валках валцоване в гладки валци
в горячем состоянии горещо валцовано,
валцоване в горещо състояние
~ в два нагрева валцоване в две нагрявания
винтовая вИнтово валцоване
~ в ковочных вальцах валцоване в ковашки
валци
в лИсты валцовано на листове
~ в один нагрев валцоване с одно нагряване
~ вручную ръчно валцоване
в чистовых ручьях валцоване на чисто,
завършващо [окончателно] валцоване
горячая вж, прокатка в горячем состоянии
косая косо [наклонено] валцовано
ленточная валцовано на лента
~ на клещах вж. прокатка вручную
на обжимном стйне валцоване на пресо¬
ваща валцовъчна машина
~ на угол валцоване на ъгъл
непрерывная непрекъснато валцоване
—, однопроходная валцоване в един проход
однопроходно валцувано
—, периодическая валцовано с периодично
(изменящо се) сечение
пилигрймовая обратностопенчато вал¬
цовано
поперечная напречно валцовано
, продольная надлъжно валцовано
свободная свободно валцовано
—	слябов валцовано на плочи, [блоково,
сляОи]
~ стекла валцоване на стъкло
тонколистовая тьнколистово валцоване,
валцоване на тънки листове
~ труб на дбрне валцоване на тръби с дорник
~ труб на оправке вж, прокатка труб в
дбрне
холодная студено валцоваме, валцоване
на студено
черновая грубо [предварително) валцо¬
вано
чистовая окончателно [чисто] валцоване
прокатный Е валцован, валцднъчтн 2. нае¬
мен, даден под наем
прокатчик м валцовал
прокатывание с валцоване
прокатывать Е валцовам! 2. возя (напр.
някого на автомобил)
прокачка ж 1. напълвано, зареждане на помпа
с вода (за да, се изгони въздуха) 2. изпомп-
вант, напомпвано 3. люлеене (известно
време), тръскане 4. текст, нанасяне на
нишката при осмдндплетачмu машини
~ колоснИков тръскане на скарник [на
о-кара]
прокйдка ж текст. 1. прокарвано на совалка
2. прокаран вътък
прокисание с прокисване, нкuснаме
прокисать прокисвам, вкисвам
прокладка ж 1. подложка, гарнитура, уплът¬
нител; уплътнителна вложка 2. уплътня¬
вано, поставяно на уплътнител 3, полагане
(на кабели, на тръби и т. н.) 4, прокар¬
вано (на път) 5. дистанционна вложка
6.	полигр, разредна, дурхшус (сляп печа¬
тарски материал за отделяне на думите)
—	аккумулятора акумулаторен сепаратор
~, антивибрационная прдтuвовибпаuиднма
подложка, прослойка за • намалявано на
вибрациите [трептенията]
асбестовая азбестова подложка
—, асбометаллйческая азбометална подлож¬
ка
бельтинговая тъкана подложка, подлож¬
ка от тъкан	,
бесканальная безканална подложка, без-
канална гарнитура
водонепроницаемая водонепроницаема
подложка [вложка)
воздушная въздушна подложка, въздушно
уплътнение
войлочная кечена [плъстена! подложка

687
волнистая вълнообразна {набраздена! под¬
ложка, вълниста гарнитура
выравнивающая изравнителна вложка
(подложка)
—	выхлопной трубы уплътнител на изпуска¬
телна тръба
—	головки цилиндров уплътнител [гарниту¬
ра! на цилиндрова глава
демяфйрующая амортисьорна (противо-
вибрационна] подложка, подложка за оме-
котявне на удари |вибраnии)
~, диамагнитная диамагнитна подложка
~ для уплотнений подложка за уплътняване
~ дороги прокарване 'на път
~, дренажная дренажна лрислойка {под¬
ложка!
~, зазорная регулираща |дистанциовна) пла¬
стинка [вложка]
заполняющая запълваща подложка
(вложка]
~, зубчатая зъбна вложка
-~, изолирующая изолираща подложка
~. кабельная полагане на кабел
<—, калиброванная пасовъчна [калибрована
подложка, пасовъчна вложка
керамическая стр, полагане [поставяне]
на керамични изделия	(тухли и пр. в
земята за запазване на комуникативни
връзки)
—	клапана уплътнител за клапан, клапанен
уплътнител
—	клингеритовая клингеритова подложка (гар¬
нитура]
клиновая клинова подложка
кожаная кожена подложка, кожена гар¬
нитура
коксовая коксова подложка, коксово лег¬
ло (напр, в леярството)
курса нанасяне на карта курса (на само¬
лет, кораб)
мёдно-фибровая медно-фиброво уплътне-
нение, медно-фиброва подложка [вложка]
межслбйная междупластова подложка
металлоасбестовая металоазбестова под¬
ложка (гарнитура]
—, пакетная ел, полагане н.а пакет [сноп]
(от проводници)
плоская плоска подложка
—, плоская гладкая плоска гладка подложка
подшаббтная подложка под фундамента
(на наковалня на механичен чук)
пробковая корково уплътнение, корков
уплътнител
—	проводов полагане [прокарване] на кабели
[проводници ]
резйновая гумена подложка, гумен уп¬
лътнител
рихтовочная пасовъчна шайба, пасо-
въчна подложка
—	сальника салникова набивка, вложка в
набивна кутия
стыковая челна подложка
текстильная текстилна подложка
термоизоляционная 1. полагане на термо¬
изолация 2. термоизолираша подложка
	ПОО
тканевая тъканна подложка
—	труб полагане на тръби, вж, прокладка
трубопровода
~ трубопровода полагане [прокарване! на
тръбопровод
—	трубопровода, бесканальная безканално
прокарване [полагане} на тръбопровод
—	трубопровода, канальная прокарване [по¬
лагане] на тръбопровод в канали
уплотнительная уплътнителна подложка,
уплътнител, гарнитура
упорная опорна [ограничителна] под¬
ложка, опорна вложка
~, упругая еластична подложка
фибровая фиброва (фибърна] подложка
[гарнитура], фибърен уплътнител
фланиевая фланцов уплътнител
эластичная вж, прокладка, упруга»
прокладочный подложен; уплътнителен
прокладывание с прокарване, полагане, сла¬
гано, поставяне; построяване
прокладывать 1. прокарвам (път, тръбопро¬
вод и пр.) 2- полагам, поставям (тръби
и пр.)
—	линию полагам (прекарвам] линия
проклеенный намазан с лепило [туткал, клей],
проклеен
проклеивание с 1. намазване с лепило, про-
клейваие 2. място, намазано [залепено] с
лепило 3. лепило, клей
проклеивать намазвам с лепило, проклейвам
—	основу текст, скробвам основа
проклейка ж вж. проклеивание
—	бумаги проклеиване на хартия
—	корешка намазване с лепило на гръб (на
книга)
проковка ж проковаване изцяло, изковаване
холодная студено коване
~ шва изчукване на шеи (след заваряване)
проковывание с вж. проковка
проковывать приковавам изцяло, изковавам
прокол м I. пробождане (напр, на гума);
промушвано, продупчване 2. пробод
—	вентиляционных каналов продупчване иа
вентилационни канали (напр. в леярска
форма)
сквозной преминаващо [проходно] про¬
биване
~ ткани пообиване на тъканта
проколка ж пробождане, промушвано; про-
бнване(с остър връх, анес щанца): нроси-
чане
проконопаченный кораб, калафатен
проконопатить вж. проконопачивать
проконопачивать калафатя, запушвам добре
пукнатини [отвори] с кълчиша
прокоп м прокопано място; ^окопаваие
прокопка ж вж. прокоп
прокоробленный изкривен, нзметнат
прокорролйровать корозирам (в дълбочина)
прокрас м пълно [основно] обагряне
прокраска ж текст, прокарване иа багрило
(в материала)
прокрашивание с боядисване, оцветяване (ос¬
новно); проникване на багрило

ПРО
688
прокрашивать боядисвам (основно), обагрям
дълбоко
прокручивание с усукване, пресукване
прокручивать усуквам, пресуквам
прокуривание с опушване
пролёт м 1. светъл отвор; разстояние между
осите на две опори (напр. на мост) 2.
междурелсие, междустълбие 3. част [уча¬
стък] в цех 4. проход (между две редици,
напр. машини) 5. междугарие 6. пре¬
литане (напр. на електрони)
анкерный опъвателно поле; анкерна меж¬
дина
—, арочный дъгов светъл отвор
береговой междубрегов светъл отвор
—, боковой страничен светъл отвор
—	вала средно разстояние между опорните
лагери на вала
—	в свету светъл отвор (между две опори),
светло разстояние
горизонтальный хоризонтален светъл от¬
вор
конверторный мет. конверторен прольот,
конвертерно отделение
косой напречно опъвателно поле
крановый кранов отвор, отвор на крана,
разстояние между опорите па крана
критический критично опъвателно поле,
критично междустълбие
литейный леярски прольот, леярно отде¬
ление; разливен участък
—	моста вж. пролет, мостовой
мостовой отвор на мост
натяжной обтяжно светло разстояние
—	портала отвор на портала, разстояние
между опорите на портала
промежуточный междинно светло раз¬
стояние
разливочный мет. разливачен прольот,
разливно отделение, отделение за разли¬
ване
расчётный изчислително светло разстоя¬
ние; оразмерително светло разстояние
—сборочный 1. монтажен [сглобяем] све¬
тъл отвор 2. монтажен участък [прольот]
—	свода отвор на свода
скрапной скрапово отделение, отделение
за железни отпадъци [шрот]
станочный широчина на (промишлено)
помещение (разстоянието между два съ¬
седни реда колони), прольот, кораб, хале
~, стрипперный мет. стринерво отделение
судоходный корабоплавателен светъл от¬
вор, светъл отвор за кораби
формовочный леяр, формовъчно отделение
—	челнока прелитане на совалката
щитовой савачен светъл отвор, светъл
отвор з а савак [затвор]
—	электронов прелитане на електрони
пролив м пролив
проливать проливам, разливам
проложение с 1. прокарване (на път) 2. по¬
ставяне, полагане
проложить вж. прокладывать
пролом м пробив, пролом; пробито място
дупка
пролбн м пролин (белтъчно вещество)
пролонгация ж продължаване [продължение]
на срок
пролонгировать продължавам срок
пролювий м поройно отложение	[нанос]
промазка ж намазване, напояване
—	резиной гумиране, намазване [ваноява-
не] (с каучук, латекс и др.)
промазывать намазвам
промасленный намаслен, намазан [напоен) с
масло; омазнен
промасливание с вaнаcпяваве. намазване [на¬
появане] с масло
промасливать намалявам, намазвам [напоя¬
вам] с масло; омазнявам
промах м груба грешка; «^улучване (при
изстрел): несполука
промачивание с намокряне, накисване, на-
влажвяваве
промачивать измокрям, намокрям, натопявам
промбункер м междинен бункер
промвал м междинен вал
промедление с забавяне, закъсняване; отла¬
гане; отсрочване
промежуток м Е междина; промеждутък;
ра ■ елящо разстояние 2. интервал, пауза
воздушный въздушна междина
—	времени интервал от време
газовый газова междина
дуговой дъгова междина
защитный защитна [предпазна] междина
защитный искровой защитна искрова меж¬
дина
изоляционный изолационна междина
искровой искрова междина, искров раз¬
рядник, искрище
междуигбльный междуитлено разстояние
—	между контактами междина [разстояние]
между контактите
межремонтный между ремонтен интервал
межэлектрбдный междуслекгродво раз¬
стояние, разстояние между два електрода
ниточный разстояние [междина] между
нишки
пусковой пусков интервал
разрядный ел. разрядна [изпразваща]
междина
—	следования междина [пауза] в следва¬
нията
ускоряющий ядр. ускоряващ интервал,
ускоряваща междина
промежуточный междинен; допълнителен
промер м 1. измерване, мерене 2. грешка
при измерване
промерять 1. измервам, меря 2. греша [до¬
пускам грешка] при измерване
промерзание с (дълбоко) замръзване
промерзать премръзвам, дълбоко замръзвам
промеривать измервам (дълбочина)
прометий м хим прометий
прометка ж текст, пропуснат вътък (де¬
фект в тъканите)
—	петель пропускане [изпускане] на бримки
«89
ПРО
промкомбинат м промкомбинат
промодёль ж прамодел, модел-майка, модел-
еталон, предварителен модел
промой 'м промивано, промивка
промоина ж 1. ' равина (бразда, изровена от
вода) 2. подмол 3. трап, дупка
промокание с промокряно, накисване, напоя¬
ване
промокать 1. измокрям ст, намокрям ст, из-
квасвам се 2. пропускам вода
промораживание с измразяване
промотор м промотор, ускорител; активатор,
роагонт, стимулиращ катализатора
промплощадка ж промишлена площадка
промпредприятие с промишлено предприятие
промстоки мн вж. промтовары
промтехкадры мн промишлено-технически кад¬
ри
промтовары мн промишлени стоки
промфинплан м производствено-финансов план
промывалка ж пръекалка (колба за промиване
на съдове, утайки)
промывание с промивано, промивка, изплак¬
вано; прочистване
промыватель м 1. промиван, миещ агент, мие-
що средство 2. миещо устройство
динамический динамичен миещ агент, ди¬
намично миещо средство [устроойтвВ
механический 1. механичен миещ агент,
механично миещо средство 2. устройство за
механично прочистване
решётчатый решетъчен промивач, реше¬
тъчно промивъчно устройство
струйный струен промивач, струйно про¬
миващо устройство
тарельчатый таролков промивач
центробежный цтнтрддтжнд миещо уст¬
ройство, центробежен промивач
промывать промивам, изплаквам, почиствам
промывка ж 1. промивано, изплаквано,	по
чиствано 2. обогатяване (на руди чрез про¬
миване ) 3. промиване (за добиване на злато)
4. пране
антикоррозионная противокдпозийно про¬
миване
~ ацетилена промиване па ацет^.лен
диффузионная дифузидммо пречистване
—	пара, дождевая дъжддддразно промивано
на пара
—	золота промивано на злато
—	кислородом промиване с кислород, кис¬
лородно промивано
—	котла промиване на (парен) котел
обратная обратна промивка
—	пара промивка на пара
—	пара, барабанная барабанна промивка на
пара
повторная повторна промивка
прямая права промивка (на сондаж)
—	руды промиване на руда
совмещённая съвместна промивка (ед¬
новременно права и обратна промивка)
—■ фИльтра промиване на филтъра
—	фИльтра, водовоздушная водо-въздушно
промиване на филтъра
44	Руско-български политехнически речиик
—	фильтрующего слоя промиване на филт.
риращия пласт
химическая химцчтско промиване
—	чугуна шлаком мет. промиване на (те¬
чен) чугун с шлака
промывной промивен, който е за- промиване
промйвочный вж. промывной
промысел м 1. занаят, поминък 2. добивно
промишлено предприятие 3. производство,
промишленост
горный минно доло, минна промишленост,
рударство
зверобойный ловджийство
китобойный китоловен занаят, китолов¬
ство
кустарный занаятчийство (дробно)
нефтяной нефтена промишленост, доби¬
ване на нефт
пушной вж. промысел, зверобойный
соляной 1, сдлапствд, добиване на сол
2.	солница
охотничий вж. прбмыселб, зверобойный
художественный художествен занаят, ху¬
дожествена промишленост
промысловый занаятчийски; промишлен
промытый промит
промыть промивам
промышленность ж промишленост
абразИвная производство на абразивни
материали, абразивна промишленост
автомобильная автомобилна промишле¬
ност
автотракторная автотракторна промиш¬
леност
авиационная авиационна промишленост,
самолетна промишленост
азотная производство на азот, азотна
промишленост
алюмИниевая алуминиева промишленост,
производство на алуминий
анилокрасочная промишленост за анили¬
нови бои
атомная ядр. атомна промишленост
атомная энергетическая	атомно-онорго-
тична промишленост, добивано на атомна
енергия
бродйльная ферментационна промишле¬
ност
бумажная хартиена промишленост
валяльная филцова промишлоност, про¬
изводство на филц
винодельческая винарска промишленост
витамИнная промишленост за витамини,
производство на витамини
военная военна промишлоност, промиш¬
леност за военни цели
горная минна промишленост
горнорудная миннорудна [рудодобивна]
промишленост
горнохимйческая миннохимичка промиш¬
леност
деревообрабатывающая дървообработва¬
ща промишленост
добывающая добивна промишленост
домашнаяя домашна промишленост

ПРО
690
— дрожжевая промишленост за дрожди
жировая промишленост за мазнини, мас-
лодобивна промишленост
каменноугольная каменовъглена промиш¬
леност
керамическая керамична промишленост
кирпичная тухларска промишленост
кожевенная кожарска промишленост
коксохимическая коксохимична промиш¬
леност
кондитерская сладкарска промишленост
консервная консервна промишленост
крахмало-паточная	скорбялно-меласова
промишленост
крупная едра промишленост
крупяная производство на булгур, грис
и др.
кустарная занаятчийска промишленост
лакокрасочная промишленост за лакове
и бои
лёгкая лека промишленост
лесохимическая дърво-химична промиш¬
леност
лесная горска промишленост
лубовелокнйстая леноконепсна промиш¬
леност
маслобойная маслодсбивна промишле¬
ност
~, маслодельная вж. промышленность, мас¬
лобойная
масложировая производство на масла и
мазнини
машиностроительная машиностроителна
промишленост
мебельная мебелна промишленост
мелкая дребна промишленост
металлообрабатывающая металообработ¬
ваща промишленост
местная местна промишленост
металлургическая металургична промиш¬
леност
меховая кожухарска промишленост
молочная производство на млечни изде¬
лия, млекепрерабетвaщa [млечна] промиш¬
леност
мукомольная брашнарска промишленост
мясная месна промишленост
мыловаренная промишленост, производ¬
ство на сапуни
нерудная• нерудна промишленост
нефтедобывающая нефтодобивна промиш¬
леност
нефтеперерабатывающая нефтопреработ¬
ваща промишленост
нефтехимическая нефтохимическа про¬
мишленост
нефтяная нефтена промишленост
оборонная еж. промышленность, воен¬
ная
—	обрабатывающая обработваща промишле¬
ност
обувная обувна промишленост
—	огнеупоров промишленост за огнеустой-
чиви материали, производство на огнеустой-
чиви материали
парфюмерно-косметическая	парфюме¬
рийно-козметична промишленост
пенько-джутовая кълчищно-ютена про¬
мишленост
—	перерабатывающая преработваща [кон¬
сервна] промишленост
печестройтельная пещестреитeлна про¬
мишленост
пищевая хранителна промишленост
пищевкусовая хранително-вкусова про¬
мишленост
плодоовощная овощарсто-зеленчукова
промишленост, производство на плодове и
зеленчуци
—	полиграфйческая полиграфична промиш¬
леност
полукбкеовая полукоксова промишленост
радиоэлектронная радиоелектронна про¬
мишленост
реакторная ядр. реакторпа промишленост,
производство на реактори
резйновая каучукова промишленост
рудная рудна промишленост
рыбная рибна промишленост
сахарная захарна промишленост
силикатная силикатна промишленост
сильноточная силнотокова (електро-) про¬
мишленост, електротехническа промишле¬
ност
сланцевая шистова промишленост, произ¬
водство на шисти
спиртовая спиртна промишленост, про¬
изводство на спирт [алкехелJ
спйчечная кибритена промишленост
станкостройтельная промишленост за ме¬
талорежещи машини, машиностроителна
промишленост
—, станочная вж. промышленность, станко¬
стройтельная
стекольная стъкларска промишленост
строительная строителна промишленост
—	строительных материалов промишленост
за строителни материали
судостроительная корабостроителна про¬
мишленост
сыроваренная сиренарска промишленост
~, табачне-махсрочкая тютюно-цигарена
промишленост
текстильная текстилна промишленост
ткацкая тъкачна промишленост
топливная промишленост за горива
торфяная торфена промишленост, про¬
изводство на торф
тракторная тракторна промишленост
трикотажная трикотажна промишленост
туковая промишленост за торове, произ¬
водство на торове
тяжёлая тежка промишленост
угольная каменовъглена промишленост
уранодсбывающая производство на уран,
уранодобивна промишленост
фанерная шперплатова промишленост,
производство на шперплат
фармацевтическая фармацевтична про¬
мишленост

691
П РО
фарфорофаянсовая порцелано-фаянсова
промишленост
ферросплавная производство на феро-
сплави. фсросплавна промишленост
фотохимическая фотохимична промишле¬
ност
• химическая химична промишленост
хлопчатобумажная памучна промишле¬
ност
холодильная хладилна промишленост
целлюлозно-бумажная	целулозно-хар¬
тиена промишленост
цементная циментова промишленост
швейная шевна промишленост
шерстяная вълнена промишленост
шйнная промишленост за (автомобилни)
гуми
электротермическая елекгрогсрмичва про¬
мишленост
электротехническая електротехническа
промишленост
электроугольная производство на въг¬
лени електроди
элементная производство на слекгроепс-
менти
энергетическая енергетична промишле¬
ност
ядерная ядр. ядрена промишленост
промышленный промишлен
пронизывать пронизвам, прокарвам; проши-
вам
проникание с проникване, навлизане
проникать прониквам, навлизам
проникновение с вж. проникание
взаимное взаимно проникване [премина¬
ване]
глубокое дълбоко проникване
межкристаллйтное между кристал но про¬
никване
—	радиоактивности проникване [преминава¬
не] на радиоактивност
—	через потенциальный барьер проникване
[преминаване] през потенциална бариера
[преграда]
проницаемость ж пропускливост, проницае¬
мост
абсолютная абсолютна проницаемост
[нропускпивосгj
абсолютная диэлектрическая абсолютна
диелектрична проницаемост
абсолютная магнитная абсолютна маг¬
нитна проницаемост
акустическая акустична [звукова] про¬
ницаемост [ пропускливо^]
—	вакуума, диэлектрическая диелектрична
проницаемост на вакуума
вакуума, магнитная магнитна проницае¬
мост на вакуума
—	влаги проникване [пропускане] на влага
вытскочaттCтная високочестотна прони¬
цаемост [пропускливо^]
—	газов пропускливо^ на газове
—	горных пород пропускливост на скалите
~ грунта пропускливо^ на основата
дифференциальная магнитная диферен¬
циална магнитна проницаемост
диэлектрическая диелектрическа прони¬
цаемост
ионная йонна проницаемост
квантовомеханйческая квавговомexal^ич-
на проницаемост
комплексная диэлектрйческая комплексна
диелектрическа проницаемост [пропускли-
вост]
комплексная магнйтная комплексна маг¬
нитна проницаемост
магнйтная магнитна проницаемост, пер-
меабилитет
начальная начална проницаемост, нача-
лев нермеабилитет
начальная магнйтная начална магнитна
проницаемост
обратймая магнйтная обратима магнитна
проницаемост
однсстсрOнняя едностранна проницаемост
оптйческая оптична проницаемост
отноейтельная относителна проницае¬
мост, относителен nермеабипитст
отноейтельная магнйтная относителна
магнитна проницаемост
полная пълна проницаемост
—	потенциального барьера проницаемост
[нронускпивосг] на потенциалната бариера
селектйвная селективна проницаемост
—	сетки елн. (коефициент на) проницаемост
на решетка
алектрйческая електрическа проницаемост
проницаемый проницаем, пропусклив
проницание с проникване, пропускане
проницать прониквам, навлизам
проолйфить безиросвам, мажа [намазвам] с
безир
пропадание с пропадане, провал; падане;
изчезване [загубване]
напряжения ел. пропадане [провал]	(в
кривата) на напрежение, изчезване на напре¬
жение
пропадиен м пропадиен
пропалывание с с. ст. плевене
пропалывать плевя, изплевявам
пропан м пропан
пропанол м пропанол
пропанон м пропанон, ацетон
пропарафйнный напоен [импрегниран] с па¬
рафин
пропаргил м пропаргил, апипсв, пропин
пропаренный запарен, обработен с пара
пропаривание с пропарвапе
—	бетона нронарвавс на бетон
древесины пропарвлне [запарване, об¬
работване с пара] на дървесина
пропариватель м нронарвач. стерилизиращ
апарат (за бутилки и др.)
пропаривать пропарвам
пропарка 5/С влс. пропаривание
пропашка ж с. ст. междуредова обработка
окопвачка
пропашник м с. ст. окопвачка (машина)

ПРО
6Э2
ручной ръчна окопвачка, ръчен култива¬
тор
—	- полольник м с. ст. плуг за разораване
и плевене, култиватор за плевено, планет
пропеллер м въздушно витло (напр. на само¬
лет )
пропеллерный витлов (напр, самолет)
пропен м пропен, пропилен, метuлетилем
пропенил м пропенил
цианистый пианист пропоннл
пропИл м 1. ряз, зарязвано; пророз, проряз¬
ване (с трион) 2. място, прорязано с трион
3.	хим, пропил
пропиламйн м пропиламип
пропилацетат м пропилацетат, валериат (сол
на валериановата киселина)
пропилбутират м пропилбутират (сол на
пропилмаслената киселина)
пропилен м пропилен
пропиливание с прорязвано с трион
пропиливать прорязвам с триоп
пропилитизация ж пропилитизация
пропионат м пропионат (сол на пропионовата
киселина)
пропионИл м хим, пропионил
прописной главен (за ■ буква)
пропитанный просмукан, напоен, импрегни¬
ран
пропитать просмуквам, напоявам, импрег¬
нирам
пропИтка ж 1. напоявано, просмуквано, им¬
прегнирано 2. импрегнация 3. гумиране,
намазване с каучук
вакуумно-нагнетательная вакуумно-пре-
сова импрегнация
водонепроницаемая водонепропускливо
импрегниране
водоотталкивающая вж. пропИтка, во¬
доупорная
водоупорная водоустойчива импрегна¬
ция, хидрофобно иоIпптгнипаме
вязкая лепкава импрегнация; импрегни¬
ране с лепкава смос
глубокая дълбоко импрегнирано
молеетбйкая устойчива срещу молци им¬
прегнация
облегчённая локо импрегнирано; слаба
импрегнация
~ обмотки импрегниране на намотките (напр.
на електродвигател)
онгезащйтная огнезащитна импрегнация,
противозапалитолна импрегнация
—	погружением импрегниране чрез потопя¬
ване
—	под давлением импрегниране под налягано
противогнилостная противогнилостна им-
прогнация
противомбльная вж. пропйтка, моле-
етбйкая
пропИточный служещ за просмукване [на¬
появане, импрегнирано]
пропитывание с всмуквано, просмукване, на¬
появано, импрегниране
пропитывать пропивам, просмуквам, напоя¬
вам, попивам; импрегнирам
проплав м претопявано, стапяно, стопяване
проплавка	вою. проплав
проплавление с стопяване в дълбочина
—	лётки мет. прогаряне на отвора за из¬
пускане на метал или шлак
—	шихты мет. стапяне, стопявано на ших-
тата
проплавлять претопявам, стопявам, стапям
пропласток м тънък пласт [пластят]
прополаскивание с изплакване, проплакване,
плакноно
прополаскивать плакна, изплаквам
прополка ж с. ст. плевено, изпловявано
пропорциональность ж пропорционалност
прямая права пропорционалност
обратная обратна пропорционалност
пропорциональный пропорционален
пропорция ж пропорция
арифметическая аритметична пропорция
геометрическая геометрична пропорция
количественная количествена пропорция
непрерывная непрекъсната пропорция
объёмная пространствена пропорция
производная производна пропорция
сложная сложна пропорция
стехиометрическая сттхидмттпичма про¬
порция
пропсы мн 1. кропожой дървен материал
2. минни подпори
пропуск м 1. пропуск (разрешение за влиза¬
не, преминаване) 2. пропускано; прекарва¬
не през машина 3. прекъсвано, (напр. на
запалване на двигател) 4. текст, пропус¬
нато вдявано
—	галева текст, липса па ннщолково копче
—	зубьев бёрда текст, липса на зъби на
бърдото
—	пара, вентиляционный вентилационен про¬
пуск [пропускане, преминаване] на пара
холостой празон пропуск Iппдхдд]
—	через каландр каландрирано
черновой чернови [груО] пропуск [про¬
ход]
чистовой чист [окончателен] пропуск
[проход]
пропускание с пропускано, пропускливост,
пропущано
—, диффузное дифузно пропускане, дифузна
пропускливост
пропускать 1. пропускам, пропущам (напр.
светлина)	2. прокарвам, прокарвам 3.
изпущам,изпускам 4. имам капацитет [про¬
пускателна способност] 5. вдявам, прокар¬
вам, прекарвам
пропуски мн текст, насоченост (на прежда).
липсващ вътък
прораб м технически ръководител; строите¬
лен техник; ръководител на работата (на
строеж)
проран м проток
прорастание с прорастване, кълнене
прорастать прораствам, покарвам, покълнвам
проращивать оставам да порасне
прореживание с с. ст. прореждане (на поник¬
нал посев, напр. царевица)

693
прорёживатель м с, ст, прореждач, машина за
прореждане
двухрбторный двуроторен прореждач
двухслёдный прореждач за обработване
на два реда
—	избирательного действия прореждач с из¬
бирателно действие
ротационный ротационен прореждач
маятниковый прореждач с трептящо дви¬
жещи се ножове
—	с поперечным движением прореждач с на¬
пречно движение
прореживать с. ст. прореждам (посев)
прорез м 1. прорез; цепка, отвор 2. прорязва¬
не, правене на отвор 3. разрязано място
прорезание с срязване; зацепване, прорязване
прорезать срязвам, прорязвам, изрязвам, пре¬
рязвам; цепя
прорезиненный гумиран, намазан с гума
прорезинивать гумирам, напоявам с гума;
импрегнирам
прорезка ж срязване, прорязване, прорязване
литников леяр, изрязване на леяци
прорезной срязан, прерязан
прорезывать еж. прорезать
пререзь ж прорез, жлеб, цепка, пролука,
отвор; прорязано [пробито] място
—	замкнутая затворен[сключен,съединяващ
се] прорез
~, косая скосен [наклонен] прорез [отвор]
наклонная наклонен прорез
~, открытая открит прорез
прорость ж враснала кора [мъртва дървеси¬
на] в стъблото; врасналост
закрытая затворена врасналост
открытая отворена врасналост
прорубание с пробиване, пресичане (на от¬
вори)
прорубать 1. пробивам (отвор, дупка) 2.
просичам, проправям (път в гора) 3. про-
сичам [прорязвам]	(створи); прекъсвам
(с остър предмет)
прорубка ж пробиване, про^чане
прорубь ж дупка в леда
прорыв м 1. пробиване 2. пробив 3. неизпъл¬
нение на време (напр. план, задача)
—	ванны пробив [пробинане) на ваната
—	воды пробив на вода (напр. през дига, в
мина )
—	газов пробив [преминаване] на газове
—	пара пробив | преминаване] на пара
прорывать пробивам; прекопавам; прекъсвам
прорывка ж вж. прорыв 1, 2.
просадка ж 1. пропадане, хлътване; снижа¬
ване 2. огъване; слягане
~, карстовая карстово пропадане
—	колёс пропадане (хлътване^ г.к колелата
—	пути пропадане [хлътване1 тга .пъъ
—	рессоры пропадане [огъване’ нз ресорите
просадочность ж хлътналост, хлъ.натина, про¬
пади алост
просадочный пропадащ, слягащ се
просачивание с просмукване; протичане
просачиваться просмуквам се; протичам
просверливать пробивам (със свредло), про-
въртвам
просвет м 1. просвет; отвор, пролука 2. хла¬
бина 3. светъл отвор, светло сечение; меж¬
дина
междубуквенный полигр. просвет [меж¬
дина] между буквите
—	двери светъл отвор за врата
дорожный пътен просвет, пътна широ¬
чина
—	между колосниками скарно светло сечение
~, поперечный напречен просвет
продольный надлъжен просвет
~, транспортный транспортен просвет
просветление с просветление; избистряне
просвечивание с 1. пропускане на светлина
(през нешо) 2. преглеждане на рентгенов
апарат, пролъчване
выборочное селективно [избираемо] про-
лъчване [проснеnлянано)
—	гамма-лучами пролъчване с гама лъчи;
дефектоскопиране
диаскопическое диаскепиено пролъчване
—	материалов рентгеноложко преглеждане на
материалите (напр. за откриване на де¬
фекти), гама-дефсктоскопия
рентгеновское 1. преглеждане на рентге¬
нов апарат 2. пропущане на рентгенови
лъчи (през нещо)
технологическое тохнологичоске изслед¬
ване с рентгенови лъчи, технологично про-
лъчване
просвечивать 1. пропускам светлина (през
нещо) 2. преглеждам на рентгенов апарат
просев м пресяване
просеватель м просовае, който пресява
просевать пресявам
проседание с хлътване, пропадане (на почва)
проседать пропадам; слягам, понижавам
просеивание с вж. • просев
просеивать вж. просевать
просек м мин. просек [изработка], просечка
~, вентиляционный вентилационен просек
спасательный спасителен просек
просёлок м междуселски път
просечка ж 1. пробиване, избиване (на от¬
вор) 2. пробит отвор [дупка] 3. леяр, ме
ханичен пригар (на отливки) 4. зъмба, ин¬
струмент за сечене (на отвори), секач
просеянный 1. разсят 2. пресят
проскакивание с прескачане
—	искр прескачане на искра
—	пламени прескачане на пламък
проскальзывание с плъзгане, приплъзваи,
(напр. на ремък)
—	поперечное напречно приплъзване
~, продольное надлъжно приплъзване
проскальзывать плъзгам, приплъзвам
проскок м вж. проскакивание
—	ионов прескачане на йони
—	пламени вж. проскакивание пламени
прослаивать наслоявам, напластявам
прослойка ж 1. тънък пла от нещо 2. напла¬
стяване, наслояване
битумная битумен слой [пласт]

ПР
694
воздушная въздушна прослойка, възду¬
шен пласт
—	. коксовая коксов пласт, коксово напластя¬
ване
масляная 1. (тънък) слой, пласт (напр.
между триещи■ повърхности) 2. напластя¬
ване [отлагане] на маслен слой
молекулярная молекулен пласт, молекулно
напластяване
цементирующая кимсвтиращ слой
прослушивание с прослушване (напр. на
двигател)
прослушивать прослушвам (напр. двигател)
просмаливание с васмопявапе, напояване [на¬
мазване] със смола
просмаливать васмопявам, напоявам със смола
протмслённый насмолен, просмолен, напоен
със смола
просмолка ж васмопяваве, просмукване [на¬
мазване] със смола
просмотр м 1. преглеждане, преглед, контрол
2.	недоглеждане
визуальный визуален преглед
зрительный вж. просмотр, визуальный
микроскопический микроскоп^и прег¬
лед, микроскопско изследване
просо с просо
просорушка ж машина за белене [люпене]
на просо, просогрухачка
проспект м проспект (широк булевард с мно-
голентсвс движение)
проспиртовывать спиртосвам
просрочивать - просрочвам, пропускам срок
(за нещо)
просрочка ж просрочване, пропускане на
срок
проссер м развалцовачка (уред за образуване
на вътрешен опорен перваз в края на ди-
могарна тръба)
про^ерсвии ж развапковапс (уплътняване
на димогарните тръби към котелната
решетка с помощта на развалцовачка)
проставлять поставям; вписвам (напр. раз¬
мери )
—	стержни леяр, залагам сърца (във фор¬
мата )
простаивание с бездействие, престой
простаивать престоявам, не работя, стоя в
бездействие, правя престой
простенок м част от стена между два отвора
(за врати, прозорци и пр.); междуотвор на
стена
межбконный част от стена между два
прозореца
простеночный междуотворен (елемент)
простйлка ж 1. подложка 2. пълнеж
картонная картонена подложка
мнсгсслCйная многопластова [многослой¬
на] подложка
простйль м простил (античен храм с издаден
напред портик)
простйльный накован в първи [подложен]
ред (при кръстосано наковаване на летви)
простирание с простиране (посока на прости-
ране на пласт)
—	пласти простиране на пласта
простой м престой, непредвидено спиране на
работата, бездействие (напр. на машини)
аварийный авариен престой, аварийно
спиране
внеплановый непланов престой
внутрисмённый въгрешносмевен престой
простой прост, еднороден; лесен, обикно¬
вен; прост, груб, долнокачествен
простота ж обслуживания простота [лекота]
на обслужването
простран м простран (синтетично влакно от
полипропилен)
пространственный пространствен
пространство с пространство
абсолютное абсолютно пространство
—	анод-катод пространство апод-катод
анодное анодно пространство
астбново тёмное елн. тъмно пространство
на Астон
аффинное мат. афинно [родствено] про¬
странство
банахово пространство на Банах
безвоздушное дезвъздушпо пространство
бесконечномерное мат. пространство с
безкрайно много измерения
вакуумное вакуумно пространство, вакуум
—	векторное векторно пространство
вещественное вж. пространство, реальное
—	взаимодействия ел. пространство на взаи¬
модействие
вихревое вихрово пространство (полу¬
чено от завихряване)
внёлсnаmочнсе извънлопатъчно [ между дис
ково] пространство
водяное водно пространство
воздушное въздушно носгравство
—	вполне гармоническое мат. напълно хар¬
монично пространство
вредное вредно пространство
—	всасывания всмукателно пространство,
пространство на всмукване
выработанное мин. изработено простран¬
ство [място], иззети изработки
газовое газово пространство (напр. в
пещ)
гильбертово мат. пространство па Хил-
берт
деформационное деформационно про¬
странство
загрузочное напълнено пространство
(напр. в пещ)
затрубное задтръбно пространство
изобарное изобарно пространство
—	изображений опт. пространство на изоб¬
раженията
изотопическое ядр. изотопично простран¬
ство
—	импульсов импулсно пространство, про¬
странство на импулси
—	ионизации пространство па [за] йонизация
капиллярное капилярно пространство
катодное катодно пространство
катодное тёмное тъмно катодно простран¬
ство

«95
ПРО
кольцеобразное плавильное nръстенодд-
разно топнлно пространство
конденсационное кондензационно про¬
странство
конфигурационное ядр. конфигурационно
пространство (в реактор)
координатное координатно пространство
космйческое космическо пространство
круксовсе тёмное елн. тъмно пространство
на Крукс
линейное линейно пространство
межвиткбвое ел. оождунавивкднд про¬
странство (напр. в електродвигател)
межгалактическое	междугалактичоско
пространство, пространство между галак¬
тиките
междендрйтное мет. междудтндрuдмд про¬
странство, пространство между дендридн
междудбнное пространството в двойното
дъно
междужелёзное ел. въздушна междина,
пространство между форомагнитнн полюси
[тела]
междупалубное между пал убно простран¬
ство
междупблюсное ел. пространство между
полюси
междуэлектродное мсждуелектродпо про¬
странство
межзвёздное междузвездно пространство
межпланетное мождупланстпо простран¬
ство
межсвайное стр. мсждупилотпо простран¬
ство [разстояние]
межтрубное междутръбно пространство
мёртвое мъртво пространство
метрйческое метрично пространство
многомерное многомерно пространство,
пространство с много измерения
— модуляции пространство на модулирало,
модулациош^ пространство
, надпсршневбе надОутално пространство
, неподвйжное неподвижно пространство
, неэвклйдово мат. неевклидово простран¬
ство
облучаемое ядр. сблъчвасмо пространство
обмоточное ел. ^.'мотъчно пространство
огневое огново [огнищно] пространство
околоземное околозсм^о пространство
околоземное космическое околоземно кос-
мичтскд пространство
околокатбдное околокатодно простран¬
ство
отражательное отражателно простран¬
ство
очистное мин. добивно пространство, до¬
бивен забой
паровое парно пространство, парен обем
(на котел)
паровое котла парово пространство [па¬
рен оОсм] на котел
плавИльное мет. топилно пространство
подсвбдное мет. подсводно пространство
предметное опт. предметно пространство
приёмное приемно пространство
г г !
призабойное призабойно пространство
промежуточное междинно пространство,
дождина
пустое пусто пространство, празно про¬
странство
рабочее работно пространство
разряжённое разредено пространство, ва¬
куум
реакционное реакционно пространство
реальное реално пространство
риманово мат. риоамдвд пространство
рудоносное мин. рудоносно [рудодобивно]
пространство
— сётка-катбд пространство мрежа-катод
[рсшетка-катод]
спИновое спиново пространство
сушильное сушилно пространство
тёмное тъмно пространство, тъмна област
тёмное анодное елн. тъмно анодно про¬
странство
топологическое тоnдлогичмд пространство
топочное пещно пространство
трёхмерное тримерно пространство, три¬
измерно пространство
ускоряющее ядр. ускоряващо простран¬
ство
фазовое ядр. фазово пространство
функциональное функционално простран¬
ство
четырёхмерное четиримерно пространст¬
во, четириразмерно пространство
эвклйдово мат. евклидово пространство¬
эквипотенциальное тквипдттмuиалмо про¬
странство (пространство, на което всич¬
ки точки са с еднакъв потенциал)
прострел м скважины мин. прострелване на
сондаж
проcтрёл^lвaeиocть ж мин. прострслватмост
простреливание с мин. прострелвано
простругивать рендосвам
простукивание с почукване, изпитване по
звука при удар
проступь ж стъпало па стълба
проступать 1. избивам навън (напр. на петно);
забелязвам ст 2. текст, престъпвам
проступание с 1. избивано на повърхността
2. текст, престъпване
просушивание с вж. просушка
просушивать изсушавам, суша
просушка ж сушене, изсушавано
просчёт м грешка в броено
просыпь м изсипвано, разсипвано
просыхание с изсъхване, просъхване
просыхать изсъхвам
протактиний м протактиний
проталкивание с избутване, Изтласкване
проталкивать изтласквам, пробутвам, про¬
вирам, избутвам
протамИн м протамин
протамйны мн биохим. протаминн
протаргол м фарм. протаргол
протаска ж 1. изтегляно, протегляпе 2. нз-
теглячка, изтеглящ инструмен
протаски мн основы текст, протусната о,
нова (дефект в тъканта)
ПРО
696
протаскивать промъквам, провличам
протачивать пробивам, разстъргвам (на
струг)
протеазы ж мн биохим. протеази
протез м протеза
слуховой слухов апарат
протеид м протеид
протеин м протеин
протёк м протичане (напр. при заваръчен
шев)
протекание с 1. протичане, изтичане (на теч¬
ност) 2. протичане (на реакция)
~, безударное безударно протичане
обратное обратно протичане
протекать протичам
протектоника ж протоктоника
протектор м 1. авто стъпало, ходило (на гума
за кололо), протектор 2. протектор, анодна
защита 3. жп. предпазител на стрелков
език
— покрышки протектор на външна гума
протерозой м проторозой
протерозойский преперезейски
протечка ж протичане, изтичане
противень м четириъгълна тава (за печене)
противобактериальный бактерициден, проти-
вебактериеп
противобродйльный протинефермонтauионен
противовес м противотежест
кривошипный противотежест на криво¬
шип
шатунный противотежест на мотовилката
эксцентриковый ексцептрикова противо¬
тежест
противовключение с ел. проnивoвклюеване,
насрещно включване, компенсационно свър¬
зване
противовоздушный противовъздушен
противовращение с въртене в противоположна
посока
противогаз м противогаз, противогазова маска
промышленный промишлен противогаз
фильтрующий филтриращ противогаз
противогнилостный претивегllиощ
противодавление с противоналягане
противодействие с противодействие
противодействовать претиводействувам
противодиффузия ж претиведифyзия, контра-
дифузия
противоизлучение с претинеизлъчване
противоион м противоИон, анти Йо ii
проиивокислбтный кисел н^^стойчив
противокоагулятор м антикоагулатор
противокоррозионный антикорозионен
противолежащий срещулежащ
противолуна ж препинелуна
противомягчйтель м ви^оме^т^-ел
противонатяг м стегнатост в противоположна
. посока
противообледенитель м протинезаледител,
труднозамръзваща течност
жидкостный течен претивозалоднтол
механический механичен претинезаледи-
тел
тепловой топлинен противозаледнтол
электротермический олектротормнеон
претнвезаледител
противоокиелйтель м антиокислител
противооребльный кфт. антнероелон
противопожарный противопожарен
противопённый агент против образуване на
пяна, aнтивспонитол
противоположение с разполагане в противопо¬
ложна страна
противоположность ж противоположност
противоположный противоположен
противопблюс м противополюс
противопоставление с противопоставяне
противопоставлять противопоставям
противопригарный противопригарен
противопылевбй противопрашен
противорадиолокация ж претивoрадиoлокаuия
противорезонанс м антирезонанс
противосвязь ж ел. преnивoвръзка, отрица¬
телна обратна връзка
противосвойлачивающий nротивестеnващ
противосияние с противосияние
противоскольжение с мерки против плъзгане
противосовпадёние с съвпадане в противопо¬
ложна страна
противосблнце с противослънце
противостарйтель м претинеcтарител, сред¬
ство против стареене
противостояние с противостоене
противоток м противоток, противотечение
протинопетек
противоточный противотечен, преnивocтpуен;
насрещен
противоугон м преnивеIIЛъзгач, жп. средство
против надлъжно изместване на релсите
клиновой клипов преnивоnлъзгае
пружинный пружинен nретинеплъзгае
противоугонный противеплъзгащ
противофаза ж обратна фаза, противофаза
противохимический вротивехимичен
противошёрстный жп. насрещен; срещу по¬
соката на стрелката
противошумный противошумен, шумозаглу-
шипелен
противоэлектродвйжущий пропивоелектро-
движеш
противоэлемёнт м противооломонт
противоядие с противоотрова
протий м протий, лек водород
протйр м протрито място (напр. сърху тъкан)
протирание с 1. протривано, протъркване 2.
стриване 3. изтриване, избърсване
протирать 1, протърквам 2. шлифовам, при-
шлифовам 3. стържа, търкам, стривам
протирка ж 1. протърквано, изтъркване, на-
стъргвапе (на ренде) 2. избърсване (напр.
на стъкла)
протирочный 1. за изтриване, за избърсване
2. за стриване
проток м проток; речен кавал |ръкав] (ус¬
пореден на основното корито), канал, съе¬
диняващ два водоема
протоклаз м преnеклаз
протокол м протокол
протокристаллизация ж протокриcпализаuия
697
ПРО
nрстCмa ж протоми (скулптура, изобразяваща
глава на животно, човек)
протомагматйческий нротомагматичен
протон м протон
вторичный вторичен протон
медленный бавен протон
—	отдачи ядр. протон на обратния тласък
[на ритапето]
резонансный резонансен протон
ядерный ядрен протон
протоногенный нротоногенеп
прототип м прототип, първообразен
проточка ж 1. струговане, обст^ване, об¬
работване на струг 2. жлеб, канал (полу¬
чен чрез струговане на цилиндричната по¬
върхност) 3. прорязване на капали
внешняя външно струговане, одстърг-
ване
внутренняя вътрешно струговане, раз-
стъргване
проточный 1. стругован, обсгъргав, обработен
на струг 2. протичащ, течащ (за вода); с
протичаща вода (напр. за езеро)
протрава ж 1. байцов разтвор, байц; стинцов-
ка 2. байцване, разяждане (с киселина)
3.	с. ст. обеззаразяване, прочистване с
химикал
алюминиевая алуминиева стипцовка, раз¬
твор за байцване на алуминий
железная разтвор за байцване па стомана
основная основен байц [байцов разтвор]
свинцовая оловен байц [байцов разтвор]
сурьмяная антимонов байц [байцов раз¬
твор]
хромовая хромов байц
щелочная алкален байц
протравитель м 1. с. ст. вещество [химикал]
за обеззаразяване на семена 2. разяждащо
[ецващо] вещество
протравить байцвам
протравка	вж. протравливание
протравливание с 1. байцване; разяждане,
ецвдне (с химикал) 2. стинкосваве 3. обез¬
заразяване (на семена)
протравливать 1. байцвам, обработвам с
байц; разяждам, ецвам 2. обеззарзаявам
(семена)
протравной байцващ; сцващ
протрактор м кораб, протрактор
протуберанец м протуберанс
протухать хран. развалям се, вмирисвам се
протыкание с пробождане, промушвано, про¬
низваме
протыкать пробождам, промушвам, пронизвам
протягивание с претегляне (на протяжна
машина); изтегляне»
внутреннее вътрешно нрегегляве
—	кабеля протегляне [изтегляне] на кабел
калибрующее калибровъчно нрогегляве
координатное координатно протегляне
круговое кръгло нрегсгляве
—	ленты протегляне [изтегляне] на ленти
наружное външно nретегпянс
окончательное окончателно претегляве
——— отверстий нротегпяне па отвори
отделочное вж. протягивание, оконча¬
тельное
плоскофасбнное плоско фасонно проте^
ляне
~, прогрессивное прогресивно nрогсгляпе
~, профильное профилно протегпяпе
спиральное спирално нрегегпяве
протягивать проте^ям, обработвам на про¬
тяжна машина
протяжение с протежение, разстояние, дъл¬
жина
протяжённость ж протежение; обща дължина;
удължсно^
протяжка ж 1. протяжка (инструмент)
2. изгerлявс6чaш• пр пP,Oгсгтегляне (на
протяжна машина)
выглаживающая изтегляне за (получаване
на) гладкост, заглаждащо изтегляне
~, горячая изтегляне на горещо, горещо из¬
тегляне
квадратная протяжка с квадратно сечение
(инструмент)
комбинированная комбинирана протяжка
(инструмент )
координатная координатна протяжка (ин¬
струмент )
круглая кръгла протяжка (инструмент)
лёнточная лентова протяжка (инстру¬
мент)
многошпбночная шлицова [мвогокливо-
ва] • протяжка
наружная външно про^ляне; протяжка
за външно нрогегляпе
^ноз^ния едвозъбпа протяжка (ин¬
струмент )
однсшnбнсчная едвекавспва [едвекпиво-
ва] протяжка (инструмент)
~, плоская плоско нрегсгляве; плоска про¬
тяжка
прогрессйвная прогресивна протяжка
(инструмент )
~ с режущими зубьями протяжка (инстру¬
мент ) с режещи зъби
~ с уплотняющими зубьями протяжка с
уплътняващи зъби
— труб изтегляне на тръби
улиточная винтова протяжка (за обра¬
ботване на винтови канали)
шлицевая шлицева [канална, жлебова]
протяжка (инструмент)
шпоночная шпонкова протяжка (ин¬
струмент )
протяжной протяжен (за машина, инстру¬
мент) служещ за прогсгляне
проушина ж ухо, съединителен отвор, отвор
за провиране
профактив м профсъюзен актив, профсъюзни
активисти
профбилет м профсъюзна карта (членска)
профболёзнь ж професионална болеет, про¬
фесионално заболяване
профбюро с профсъюзно бюро
nрофврёднссть ж професионална вредност,
вредност при [от] извършваната работа

ПРО
698
профгруппбрг м профгрупорг, организатор на
профсъюзна група
профессиональный професионален
профессия ж професия, занаят, занятие;
специалност, работа (която извършва да¬
дено лице)
вредная вредна професия
профзаболевание с вж, профболёзнь
профилактика ж профилактика, предпазване
~, пожарная противопожарна профилакти¬
ка, мерки срещу пожар
профилактический профилактичен, предпазен
профилакторий я профилакториум (лечебно
заведение)	[място] за осъществяване на
определена профилактична дейност)
дневной дневен профилакториум
ночной вощен профилакториум
профилирование с профилирано; фасонирано
непрерывное непрекъснато профил а кти-
рапо
профилировать профилирам; фасонирам
профилировка ж профилирано, давано опре¬
делен профил
профилировочный профилировъчон, служещ
за профилирано
профилограмма ж профилограма
профилограф м профилограф
акустический акустичен профилограф
гидростатический хидрсстатичсн профило¬
граф
железнодорожный железопътен профило¬
граф, профилограф за определяно състоя¬
нието на жп. линия
~, игольчатый игловиден [иглен] профило¬
граф
профилографйрование с профилографиране,из¬
работване па профил
профилометр я профиломотър, профиломстър
(урод за определяне качеството на обрабо¬
тена повърхност)
~ пьезоэлектрический пиозоолоктрически
профиломстър
~, щуповый профилометър за определяно па
хлабина
электродинамический слсктродн11а.мнчен
профилдоетьр
профиль я профил; сечение
аэродинамический аеродинамичен профил
бульббвый луковичен профил
—	ВИтворта витвортов профил (на резба)
вогнутый вдлъбнат профил
выпуклый изпъкнал профил
выпукло-вогнутый изпъкнало-вдлъбнат
профил
—	выработки мин. профил на изработка
геологический геоложки профил (напр.
на земни пластове)
геоморфологический гедмдпфдлджкu про¬
фил
~, гнутый извит [огънат] профил
—	головка зуба профил на главата на зъба
(на зъбно колело)
горный планински профил
двускатный двускатсн [двупаклдмем] про¬
фил (напр. на път)
~, двутавровый двойно Т- сечение [профил]
~, дуговой дъгов [дъгообразен] профил
закруглённый закръглен профил
—	, закрытый вж. профиль, замкнутый
замкнутый затворен профил, затворено
сечение
~ зуба профил на зъб (на зъбно колело)^
—	зуба, нормальный нормален профил на’
зъба
~ зуба, оствой осов профил па зъба
—	зуба, остроугольный остроъгълтн профил
на зъба
—	зуба, периодический периодичен профил
на зъба
—	зуба, рабочий работен профил на зъба
(на зъбно колело)
—	зуба, эвольвеитный еволвептеп профил на
зъб (на зъбно колело)
кавитационно-устойчивый кавитационно¬
устойчив профил, устойчив на кавитация
профил
—	- каландр профилиращ каландър
катаный валцуван профил
квадратный квадратен профил
клинообразный клинообразен профил
корытный кдпuтоодразтн профил
~, круглый кръгъл профил
~, крупносортный сдросортен [едросор,тов]
профил, профил (напр. от стомана) с
големи размори
—	крыла ав. профил на крилото
~ крыла, выпукло-вогнутый изпъкнало-
вдлъбнат профил на крило (за самолет)
—	крыла, двояковыпуклый двойно изпъкнал
профил на крило
—	крыла, клиновидный клиновиден профил па
крило
.—■ крыла, плоско выпуклый плоско изпък¬
нал профил па крило
—	крыла, ромбовидный ромбовиден профил
на крило
ламинарный ламннарен профил
лёгкий лок профил (профил с малко тегло
на линеен метър), дробен профил
ломаный начупен профил
~, мелкий вж. профиль, лёгкий
~, мелкосортный вж. профиль, лёгкий
—	местности профил на местността
незамкнутый незатворен профил, незат-
воремд сеченно
~, нормальный нормален профил
~, нормальный продольный нормален на¬
длъжен профил
~, коробчатый кутuедбразтм профил, кух
профил
обтекаемый обтекаем профил
овальный овален профил
односкатный тдмдскаттн профил, профил
с един склон (напр. на път)
открытый открит [отворен] профил
периодический приодичен профил
плоский плосък профил
полособульбовый профил тип «удебелена
ивица»
полосовой ивичен профил

99
ПРО
полуобтекаемый полуобтекаем профил
—, поперечный напречен профил
~, прессованный пресован профил
прокатный валцов [валцован] профил
продольный надлъжен профил
~, равнобокий угловой равностранен вин¬
кел, равностранен ъглов профил
—	резьбы профил на резба
—	резьбы, закруглённый закръглен профил на
резба
сверхзвуковой ав. свръхзвуков профил
(на крила на самолет)
симметричный симетричен профил
—, скоростной скоростен профил
сложный сложен профил
~, сопряжённый (взаимно) свързан (с друг)
профил
сортовой сортов [нормален] профил
среднесбртный среднесортов профил
стандартный стандартен профил
судостроительный корабостроителен про¬
фил
тавровый профил тип «Т», Т-образен
профил
тонкостенный тънкостенен профил
—	зуба, торцовый челен профил на зъба
угловой ъглов профил
~, фасонный фасонен профил
центровой центрова крива, центров про¬
фил
профильный профилен
профильтрованный етфилпрован
профильтровать отфилпренам
профилятор м профилатор (профилен елек¬
трод при електроискрсвата обработка)
профком м профкомитет (напр. вдаден завод)
профобразование с професионално образова¬
ние
профорг м профорг (организатор от проф¬
съюзна организация)
профорганизатор м вж. профорг
профорганизация ж профсъюзна организация
профпригодность ж професионална пригод¬
ност, пригодност за дадена професия
профработник м профсъюзен работник
профсоюз м профсъюз
прохлорйт м nрехлерит
проход м 1. проход, [работен] ход, при работа
с режещи инструменти (при стружкоотне-
мане) 2. минаване, преминаване 3. проход,
коридор; пасаж
—	по воздуху въздушен пасаж, въздушен
коридор
рабочий работен ход, работен проход
—	резца работен ход на режещ инструмент
(на ножа)
черновой начално [иеекенчателне, грубо]
преминаване на режещия инструмент, про¬
ход [ход] за грубо [черново] обработване
чистовой окончателно [завършваще]пре-
мдндване на режещия инструмент, проход
[ход] за окончателно [чисто] обработване
вроходймость ж 1. проходимост; а>зт/г<1
вост 2. авто в^доходнот
повышенная подобрена нсъдоходност;
подобрена проходимост
проходимый проходим
проходить 1. минавам, преминавам, отминавам
2. прокопавам, пробивам (тунел)
—	выработку мин. прокарвам изработка
проходка ж мин. 1. напредване, проходка 2.
прокарване (на минна изработка) 3. про¬
биване (на тунел, мина и др.)
—	вертикальных стволов прокарвне на вер¬
тикални шахти
—	встречными забоями прокарване с насрещ¬
ни забои
—	выработок прокарване на изработки
—	двумя забоями прокарване с два забоя
—	квершлага прокарване на травербан [на-
пречник]
—	с замораживанием прокарване със замра¬
зяване (на скалите)
—	скважины прокарване [пробиване] на сон¬
даж
—	с тампонированием прокарване[пробиване]
с nампенирапe
—	ствола прокарване на шахта
—	тойнелей горным способом прокарване
[пробиване] на тунели■по минен начин
—	узким забоем прокарване с тесен забой
—	широким ходом прокарване с широк ход
[забой]
—	штольни прокарване на щолня
—	штрека прокарване на галерия
—	щитом прокарване (на изработка) с щит
проходная 1. преходна стая [помещение] 2.
портиерна
проходиик м свредло (за пробиване дълбоки
преходни дупки, за сондиране)
проходной проходен
проходчик м копач, проходчик, прокопвач
прохождение с 1. преминаване, минаване 2.
прокарване
—	команды преминаване на командите
~, однократное еднократно преминаване
—	сигналов преминаване на сигналите
~ тока преминаване [nреnиеане) на ток
процарапывать надрасквам, правя драскотина
процедура ж процедура
приёмочная процедура по приемането
(напр. на стока)
процеживание с прецеждане; филтриране
процеживать прецеждам, филтрирам
процент м 1. процент 2. лихва
—, атомный атомен процент
—, весовой тегловен процент
молекулярный молекулярен процент
~, мольный молен процент, процент в мо-
лове
~, молярный вж. процент, мольный
~, объёмный обемен процент
сложный мат. сложен процент; сложна
лихва
—	смертности процент на смъртност
~, эквивалентный еквивалентен [равнозна¬
чен] процент
процентный процентен
процесс м процес

ПРО
700
, аддитивный аддитивен процес
адиабатный вж, процесс, адиабатический
адиабатический адиабатичен процес
активный активен процес
/v, алюминотермйческий алумипогермичеп
процес
аммиачный амонячен процес
анодный аноден процес (процес, проти¬
чащ на анода)
апериодический апериодичен процес
—	аппретирования текст, апрет Иране, про¬
цес на апрсгираве
арбитражный • абритражен процес
атомный атомен процес
бессемеровский мет, бесемеров процес
биологический биологичен процес
—	брожения ферментационен процес, фер¬
ментация
быстротекущий бързопреминаващ [бър-
зонрегичащ) процес
вакуумный вакуумен процес
вакуумно-термический вакуумно-термичен
процес
варочный варилен процес
вероятностный вероятностен процес
внешне необратимый външно необратим
процес
восстановительный редукционен [възста¬
новителен] процес
—	вытяжки процес на изтегляне
—	газификации процес на газификация
гауссов гаусов процес
гидрометаллургический хидреметапурги-
чен процес
гсросбpaзсваmельный	планиносбразу-
вагслеп процес
двухквантовый двукантов процес
двухтактный двутактов [горивен] процес
—	деления процес на делене
денудационный геол, дсвудакионсп про¬
цес
дискретный прекъснат [дискретен] ' про¬
цес
дифференциальный диференциален про¬
цес, процес, водещ до диференциране
доменный мет, високенсщсв [доменен]
процес
дроссельный дроселен процес, процес на
дроселиране
—	дуплекс мет, дуплекс-процес
единый технологический единен техно¬
логичен процес
жидкофазный процес на течната фаза,
течнофазен процес
~ закалки закалъчен процес, закаляване
—	замедления процес на забавяне
изобарический изобаричен [изобарен] про¬
цес
изобарный вж, процесс, изобарический
изотермический изотермичен процес
изохорический изохорен процес
изохорный вж. процесс, изохорический
изоэнтальпййный изеепгалпиев процес
изоэнтропййный изеентренеn процес
изоэнтропический вж. процесс, изоэн-
тропййный
импульсный импулсен процес
ионизации процес на йонизация [на йони¬
зиране]
х'-', исполнительный изпълнителен процес
камерный хим. камерен процес
г->, карбонизации процес на карбонизация,
циментация, навъглеродяване
карбонильный карбонилен процес (произ¬
водство на желязо от железен пентакар¬
бонил)
карстовый карстов процес
каскадный каскаден процес
каталитический катапигичеп процес
..атодный катоден процес (процес, про¬
тичали/, на катода)
кинетический кинетичен процес
—	»>*<-лый мет. кисел процес
и.ллый мартеновский мет. кисел марте¬
новски процес
когерентный кохерентен процес
—	коксования процес на коксуване
колебательный процес на трептене, про¬
цес на осцилиране
~, коллективный колективен процес
комплексный комплексен процес
конвертерный мет. конверторен процес
~, контактный контактен процес
копировальный процес на копиране
коррозионный корозионен процес
критичный мет. (стар) директен процес
за получаване на желязо във вид на кюлче
круговой кръгов процес, циркулационен
процес
кумулятивный кумулативен процес
лавинообразный лавинообразен процес,
лавинен, процес
—	лапинг лепинговане [полиране, притри-
ване], процес на лепинговане
—, литейный леярен [леярски] процес, про¬
цес на леене
ликвацибнный пиквационен	[сегрецио-
неп] процес
макроскопический макроскопичея процес
~, марковский с возвращением мат. мар¬
ковски процес с възвръщане
марковский с конечным множеством со¬
стояний мат. марковски процес с крайно
множество състояния
мартеновский мет. мартенов процес, си-
менс-мартенов процес
машйннс-ручнCй машинно-ръчен процес
~, мгновенный мигновен процес
металлокерамический мсгапекерамичсn
процес
металлургический металургичен процес
механический механичен Процес
механо-химйческий механо-химичен про¬
цес
~, многоактный многоактен процес
многоступенчатый многостепенен [мно¬
гоетапен] процес
мон^^нуй монотонен [еднообразен] про¬
цес

701
ПРО
~ науглероживания процос на манъглерддя-
ваяе, цементация
нелинейный нелинеен процес
-необратимый необратим процес
непериодический непериодичен процес
непрерывный непрекъснат процос
несаиопроизвбльный месамопроuзволтм
процос
нестационарный мтcтаuuомартн процос
неупорядоченный неподреден процос
неустановйвшийся мтустамдвuл се [не¬
установен] процес
низкотемпературный нuскотемпeратyпеII
процос
—	обжИма процес на пресовано; обемно пре¬
совано
—	обкатки процос на заобляно, заобляно;
обваляне
обогатительный мст. обогатителен про¬
цес, процос на обогатяване (напр. на руда)
обратимый обратим процос
—■, обратный обратен процес
—■ обучения процос на обучаване, учобон
пропее
одноквантовый едно^а^ов процес
однократный еднократен процос
одноцйкловый едмдuuкличен процос
—, окислИтельно-восстановИтельный	родок-
сн [дкuслителI^д-ртдукциоI^тн] процос
окислительный окислителен процес (про¬
цес, водещ до [протичащ с] окисление)
~, оптимальный оптимален процос
ориентационный процес на ориентиране,
орнтмтаuиднтн процес '
орогенйческий дрогонтн процос
основной хим. дсмонтм [алкалон] процос
основный мет. основен [базичон] процес
первичный първичен процос
перекрёстный кръстосан процес
переходный проходен процес
пирометаллургйческий мет. пнромета-
лургичен процес
политропйческий политропом процос
политропный вж. процесс, политропйчес¬
кий
поточный поточен процес
поточный производственный поточен про¬
изводствен метод
почвообразовательный почвообразовате¬
лен процос
производственный производствен процес
противоточный противоточен [противо-
поточен] процес
прямой пряк [директен, прав] процос
прямоточный правоточен [пранопдтдчен,
тдмопотдчем] нроцос
пуассоновский пулсонов процес, процес на
Пуасон
пудлинговый мет. пудлингов процос,
пудлинг-проuтс
—	пуска процес на пускано, пусков процос
рабочий работен процес
рабочий двИгателя работен процос на
двигателя
разомкнутый отворен [открит] пронес
разрешённый разрешен процес (напр.
ядрената техника)
радиационно-химИческий паДuациQпнд-
химичоскн процес
—	распространения процес на разпростра¬
нение
регенератйвный птгтнтративтм [възстано¬
вителен] процос
регулируемый рогулирутм [регулиращ се]
процос
регулярный редовен [регулярен] процос
рельефообразующий птлтфooбпаауващ
процес
рудный мин. руден процес
рудовосстановйтельный процес на реду¬
цирано [редукция] на руда, рудовъзстано-
витолен процос
самоподдёрживающийся само поддържащ
се процес
самопроизвольный самопроизволен про¬
цес
—	сгорания процос на горено [изгаряне],
горивен процес
—	сжигания топлива, факельный факелен
процос на изгаряне на горивото
—	«с замкнутой цепью» процос със затворена
верига
сйменс-мартёновский мет. симонс-мар-
тоновскн процос
складкообразовательный гьнкддбразува-
телен процес
сложный сложен процос
случайный случаен процос
случайный обрывающийся мат. случаен
прекъсващ се процос
—	сплавления процос на сплавяване [леги¬
ране], легиране
—	старения процос на стареене
стационарный стационарен процес
стохастический стохастичен процес
сухой сух процес
тектонический тектонски процес
тепловой топлинен процес
термодинамический термддuпамичем про-
цос
термодиффузибнный термддифузuомтм
процос
термоядерный термоядрен процес
технологический тохнолгичон процос
тигельный мет. тнгелен [тиглов] процос
томасовский мет. томасов процос
топочный огнищон |пещем] процес
—	трИплекс мет. триплскс-процос
тройной вж. процесс трИплекс
трудоёмкий трудопоглъщащ процос, про¬
цес, който поглъща много труд
упорядоченный подреден процес
управляемый управляем [управляван]
процес
устойчивый переходный устойчив про¬
ходен процос
физический физичен процес
—	флотации флотационен процес, флотация
фотомагнйтный фотомагнитен процос
фотохимический фотохимичен процес

ПРО
702
химический химичен процес
—	хбнинг хонинговано, фино шлифоване
цепной верижен процес
цепной сгорания верижен горивен процес,
верижен процес на горене (изгаряне]
—, циклический цикличен процес
циклический производственный произ¬
водствен цикличен процес
—	шСвйнг шевинговане
экзогенный екзогенен процес
экзотермический екзотермичен процес
электровосстановйтельный електроредук-
ционен процес
электродный ел, хим. електроден процес
электрокинетйческий елекnрокинеnиеен
процес
электролитический електролитен процес
электромагнитный електромагнитен про¬
цес
электрометаллургический слекnреметалур-
гичен процес
х-х, электронный електронен процес
электропечнбй процес в слсктропещитс,
електр опещен процес
электротермический електроnермичен про¬
цес
электрохимический електрохимичен про¬
цес
элэктроэрозибниый електреерозионен
процес, елекпреерозия
~, элементарный елементарен процес
эндогенный ендогенен процес
ендотермйческий ендетермичен процес
эпирогённый епирогенеи процес, епиро-
генеза
ядерно-каскадный ядрено-каскаден про¬
цес
~, ядерный ядрен процес
процессы мн внутрихотловые вътрешпекеn-
лови процеси, процеси вътре в котела
квазистационарные	квазистационарни
процеси
наборные полигр, наборни процеси
переходные преходни процеси
~, печатные полигр, печатни процеси
прочеканка ж шва чеканено (обработване за
уплътняване! на шев
прочее м текст. 1. разчесване, ■развлачване
2. флор, ватка, развлачен материал
прочёсанный развлачен, разчесан
прочёсывание с текст, влачене, развлачване
(на текстилни влакна)
гребенное гребенно разчесване, решене
~ на гёклях хехелно решене
прочёсыватель м предварительный текст.
авантрен, преддарак
прочёсывать текст, влача, развлачвам, из-
ресвам, кардирам
х-х щёткой кардирам с четка
прочистка ж 1. прочистване 2. отвор за чистене
прочность ж 1. якост, здравина 2. издръжли¬
вост, трайност
абсолютная абсолютна якост
х~, вероятная вероятна якост
вибрационная издръжливост на вибрации
временная временна [краткотрайна] якост
вязкая еластична якост
—	всухую якост на сухо [в сухо състояние]
(напр. на леярски смеси)
—	всырую якост на мокро [в мокро състоя¬
ние]
динамическая динамична якост
диэлектрическая диелектрична якост [из¬
дръжливост]
длительная продължителна якост [из¬
дръжливост]
~ изоляции изолационна здравина [якост],
якост [издръжливост] на изолацията
импульсная издръжливост на импулсно
натоварване
—	к воде издръжливост на вода
х~ к кислотам издръжливост на киселини
—	к маслу издръжливост на масло
—	к отбелке устойчивост [издръжливост] на
[при] избелване
критическая критична якост
—	к светопогбде устойчивост на дневна свет¬
лина
~ к свету издръжливост [трайност] на свет¬
лина
—	к стирке издръжливост на пране
х-х к трению издръжливост на триене
кубиковая кубова трайност
—	конструкции якост на конструкцията
х~ к щёлочам издръжливост на основи
~, механическая механична якост
—	к барабанному испытанию якост на бара¬
банно изпитване [на барабанна проба]
(напр. на кокс)
~ на изгйб якост на огъване
на излом якост на разрушаване (скъсване,
пречупване]
~ на истирание издръжливост на триене
[изтриване]
—	на кручение якост на усукване
—	на отрыв якост на откъсване [на скъсване]
—	на перегиб и.здръж-ливост (якост] на пре¬
гъване
х-х на пробой ел. стабилност на пробив
—	на продавливание якост на продънване
[пробиване с натиск]
—	на прорыв якост на пробиване [на пробив]
—	на разрыв якост на скъсване [разкъсване]
—	на расслоение якост [устойчивост] на
[срещу] разслояване
х-х на растяжение якост на опън
х'х на сдвиг якост пасмссnвапе, якостна пре-
плъзване
—	на сжатие якост на натиск
—	на скалывание вж, прочность на срез
х-х на скручивание вж. прочность на кру¬
чение
—	на смятие якост на смачкване
—	на срез якост на срязване
—	на удар якост на удар, ударна якост
начальная начална якост
х— окраски издръжливост [трайност] на оцве¬
тяване
~, ориентировочная ориентировъчна якост
относительная относителна якост

703
ПРО
первоначальная първоначална якост
поверхностная повърхностна якост
—	при кручение вж. прочность на кручение
пробивная електрическа здравина [якост]
на пробив
разрывная еж. прочность на разрыв
расчётная изчислена якост
статическая статическа якост
термическая термическа [топлинна] якост
ударная ударна якост, якост на удар
удельная относителна якост
—	узла здравина на възел
условная условна якост
усталостная якост на умора, издръжли¬
вост при продължително натоварване
—	фсрмCвсчнсй смеси леяр, якост на формо¬
въчната смес
хрупкая якост на грешливест [на крехък
материал]
—	цвета трайност на цвета
циклическая циклична якост, якост при
циклично натоварване; издръжливост при
циклично натоварване
эксплуатационная скснпеагакиенва из¬
дръжливост, скснпеагакиенва трайност
электрическая електрична якост [издръ¬
жливост]
прочный як, издръжлив, траен, корав; со¬
лиден
прошивалыцица ж текст, шивачка на овер¬
лок
прошивание с нрогсгляве (при което инстру¬
ментът работи на натиск), промушвано,
прошивка
прошивать претеглям (при което инструмен¬
тът работи на натиск); промушвам, про¬
духвам
прошивень м предеи. пробиващ (чрез натиск)
инструмент, дорник
бочкообразный бъчвссбразс-н пробой
клиновидный клинообразен пробой [до
пик]
конический конусен пробой [дорник]
пустотелый кух пробой [дервик]
сквозной дорник
цилиндрический цилиндричен пробой
прошивка ж 1. пробиване [промушвано]
(при което инструментът работи на
натиск); нресеве райбероване, пресово
протегляне; 2. пробивен инструмент (ра¬
ботещ чрез натиск), пресова протяжка,
пробивен инструмент 3. текст, ушиване;
обшиване, неръбване
—	в штампах пробиване в матрици
глубокая дълбоко промушване [проби¬
ване] (при което инструментът работи
на натиск)
кузнечная 1. ковашко пробиване [промуш-
ване] (при което инструментът, работи
на натиск); 2. ковашки пробивен инстру¬
мент, ковашки пробой
несквозная непреходно пробиване
—	отверстий пробиване на отвср
открытая открито пробиване [промуш-
ване] (с инструмент, работещ на натиск);
открито нресове райбероване
сглаживающая 1. окончателно [заглажда-
що, завършващо] пробиване (с пробоен
инструмент); окончателно [заглаждащо]
пресово райбероване; 2. пробой [дорник]
за окончателно [заглаждащо] пробиване
сквозная 1. преминаващо пробиване, про¬
ходно продухване 2. ■ инструмент за проби¬
ване (напр. пробивна игла)
электроймпульсная 1. електроимпулсно
пробиване 2. слсктреимпупссп пробой
электроискровая 1. електроискрово про¬
биване [продухване] 2. спскгреискрев про¬
бой, епсктреискров инструмент за пробойно
пробиване
эпeктpOоpезйонная 1. eпскгреерезивне
пребиване 2. елекгроерозивеп пробой
прошивной който служи или се използува за
пробиване [дупчене]
прошивочный вж. прсшивнCй
прошлифбвывать шлифовам изцяло
прошпйливание с пробождане с гвоздеи
прошпйливать пробождам с гвоздеи
пр^пилвв^ ж вж. прошпйливание; леяр.
наковаване на леярска форма с гвоздеи
(за уякчаване)
прсшплинmбвка ж поставяне на шлент
проявитель м кфт. проявител
беещелочнбй неапкалеп проявител
буферный буферен проявител
быстрораббтающий бързодействуващ про¬
явител
вуалирующий воалиращ проявител
выравнивающий изравняващ проявител
двухраствбрный проявител, състоящ се
от два разтвора
гидрохиноновый хидрохинонов проявител
глициновый глицинов проявител
глубйнный дъпбoкенроявяващ проявител
жёстксраббтающий твърд проявител
контрастный контрастен проявител
медленно работающий давен [бавнодей-
стуващ] проявител
мелкозернйстый дребнозърнест проявител
метол гидрохиноновый	метолхидрохипо-
нов проявител
мётCловый методов проявител
мягко работающий мек проявител
невуалйрующий невоалиращ проявител
негативный негативет проявител
нормальный нормален проявител
обыкновенный обикновен проявител
поверхностный повърхностен проявител
позитивный позитивен проявител
nрстивсвуалйрующий нретивoвoaпиращ
проявител
сверхбыстрый свръхбърз [свръхбързодей-
ствуващ] проявител
твёрхмёлкозёрнйстый свръхдребвезърнссг
проявител
тентитомётрйчёткий сенситометричен
проявител
цветной цветен проявител

ПРО
7 04
проявление с кфт. проявяване
автоматическое автоматично проявяване
—	в бачке проявяване в доза
—	в ванночке вж. проявление в кювете
—	в кювете проявяване в кювета
двухраствбрное проявявано в два раз¬
твора
дубящее дъбещо проявявано
инфекционное инфскционно проявявано
физическое физическо проявление
фотографйческое фотографно проявявано
цветное цветно проявяване
проявлять проявявам
проявочный кфт. проявителей
пруд м малко изкуствено езеро, микроязо-
вир, вир, яз, водоем
биологический биологичен микпояадвип
дождевой водоем за събирано на дъждов¬
ната вода
зимовальный микроязовир за nрезU10fу-
ване на риби
нагульный оикрдязовuп за охранване
[растоно] на риби
нёрестовый микпдяаовир, където рибите
си хвърлят хайвера
отстойный утаителен водоем [язовир]
—	охладИтель вж. пруд, охлаждающий
охлаждающий охладително езеро, язо-
вир-охладитол
рыбоводный рнОоразвъдон язовир,, рибо-
развъдно езеро
пружИна ж пружина
—	амортизатора пружина на амортизатор
—■. амортизирующая амортизационна [бу¬
ферна] пружина, пружина, убиваща уда¬
рите
апериодическая апериодична [неперио¬
дична] пружина
аппаратная апаратна пружина (на по¬
глъщащ апарат)
балансИрная балансираща пружина
бочкообразная бьчвдддразма пружина
—, боевая бойна пружина (напр. в бойно
оръжие)
буферная буферна пружина
—	вибрационного действия пружина с виб¬
рационно действие
винтовая витлова [винтова] пружина
витая 1. вита пружина 2. вж. пружИна,
винтовая
возвратная възвратна пружина
возвратно-боевая бойна възвратна пру¬
жина
—, волосная пружина от тънък (като ко¬
съм) материал; косъмна пружина
геликоидальная холикондална пружина
гнутая огъната [извита] пружина
—	горячей навИвки пружина, навита на
горещо (в горещо състояние на материала)
гребенчатая гребтнообрааиа пружина
двойная 1. двойна пружина 2. вж. пру¬
жина, двухвитковая
двухвиткбвая двувходова пружина, дву-
виткова пружина, пружина с двойни витки
двухрядная двуредна пружина
демпферная демпферна пружина (пру¬
жина, която помага за затихване [убивано
на трептенията)
деревянная дървена пружина
—, динамического действия • пружина с ди¬
намично действие
дИсковая дискова пружина, шайбообпаа-
па пружина, пружина на Болвил
заводная пускова [пускатслна] пружина
зажИмная притискаща пружина; пружина,
работеща на натиск
замочная ключалкова пружина
запорная 1. заключваща [запъваща, за¬
тваряща] пружина, пружина за заключване
2.	вж. пружИна, замочная
заневбленная предварително пластически
доформирана пружина
зигзагообразная зигзагообразна пружина
змеевидная зоттдбразна пружина
изгиба пружина на огъваното, пружина,
действуваща на огъвано
измерительная измервателна пружина,пру¬
жина, служеща за измервано
индикаторная индикаторна пружина
—	клапана клапанна пружина, пружина на-
клапаи
клапанная вж. пружИна клапана
кольцевая 1. пръстеновидна пружина,
пружина във вид на пръстен [гривна],
пружинен пръстен; 2. пръстен (пружини¬
ращ), който поема голямо натоварване
комбинированная комбинирана пружина
компенсационная вж. пружИна, компен¬
сирующая
компенсирующая компенсираща [израв¬
няваща] пружина
коническая конусна пружина
контактная контактна пружина
конусообразная вж. пружИна, конИчес¬
кая
концентрическая концентрична пружина
—	коромысла пружина на кобилица
круглая кръгла пружина
—	кручения усукваща пружина, пружина,
работеща на усукване
—	левого подъёма пружина с лява стъпка
[с ляв ход]
ленточная лентова пружина, лтитддб-
разна пружина
листовая листова пружина
манометрическая манометрична пружина
маятниковая махална пружина
многожильная многожична пружина
—	многократного действия пружина с много¬
кратно действие
многорядиая многородпа пружина
—, нажймная натискаща |иатuскаттлма] пру¬
жина, пружина, работеща на натиск
натяжная обтегателна пружина
—	неограниченного кратного действия пру¬
жина с неограничен брой действия
обратная обратна пружина, пружина с
обратно действие
—	обратного действия пружина с обратно
действие

705
	 ПРУ
•— ограниченного кратного действия пру¬
жина с ограничен брой действия
одинарная единична пружина
одновитковая едновиnкева пружина, пру¬
жина с една витка
однолистовая 1. едно-листова пружина 2.
вж. пружина, плоская
однорядная едноредна пружина
опорная опорна пружина, пружина, слу¬
жеща като (ограничителна) опора
—	останова пружина за автоматично изключ¬
ване на възел или механизъм при достигане
на определено положение
отбойная отбиваща пружина, пружина за
амортизиране на удари
отжимная притискаща пружина
отпускная отпускаща пружина, освобож¬
даваща пружина
оттяжная обтягаща [ебтегатeлна, опъ¬
ваща! пружина
параболоидная парабелевидна пружина
—	переменного шага пружина с променлива
стъпка (на витките)
—	переменной жёсткости пружина с промен¬
лива неогъвaемест !неподатливост]
пластинчатая пластинкова [пластинчата]
пружина
плоская плоска пружина, пружина от
плочка или пластинка
плоская спиральная плоско-спирална
пружина
пневматическая пневматична пружина
подающая подаваща пружина
—	постоянного шага пружина с постоянна
[непроменлива] стъпка
—	правого подъёма пружина с дясна стъпка
[с десен ход]
предохранительная предпазна пружина
прижимная вж. пружина, отжимная
призматическая призматична пружина
—• пульсационного действия пружина с пул¬
сиращо действие
разгруженная ненатоварена [пенатег-
ната, разтоварена, свободна] пружина
распорная дистанционна пружина
—	растяжения разтегателна пружина; пру¬
жина, която действува при свиването си,
след като е била опъната; пружина, нато¬
варена на опън
~, ругулйрующая регулираща пружина
—	регулятора пружина на регулатор
рессорная ресорна пружина
рычажная лостова пружина
—	сжатия пружина, която действува (на
натиск) при отпускане, след като е била
свита; пружина, натоварена на натиск
сложная сложна пружина, пружина от
няколко различни части
составная еж. пружина, сложная
—	с переменным углом подъёма пружина с
променлив ъгъл на стъпката [на хода]
специальная специална пружина
спиральная спирална [спираловидна] пру¬
жина
45 Руско-български политехнически речник
—	с постоянным углом подъёма пружина с
постоянен ъгъл 'на стъпката [хода]
стабилизирующая стабилизираща пру-
жи на
—	статического действия пружина със ста¬
тично действие
, стержневая прътова пружина, пружинен
прът (напр. работещ на усукване)
стопорная спираща пружина, задържаща
пружина; пружина на запънка (или на
ключалка )
стяжная затегателна пружина
—	сцепления зацепваща пружина
тарельчатая вж. пружина, дйсковая
телескопическая телескопична пружина
тормозная спирачна пружина, пружина
па спирачка
трубная вж. пружина, трубчатая
~, трубчатая тръбна [тръбообразна, тръ-
беста] пружина
~, тугая опъната пружина, стегната пру¬
жина; пружина (намираща се) под на¬
прежение
упорная опорна (ограничителна) пружина
уравнительная изравняваща пружина
уравновешивающая уравновесяваща
[балансираща] пружина
установочная регулираща [центрираща]
пружина
~, фасонная профилна [фасонна] пружина
фигурная вж. пружина, фасонная
фиксаторная фиксираща пружина
ходовая движеща [ходова] пружина
—, холодновитая навивана на студено пру¬
жина, пружина, навивана в студено състоя¬
ние (на материала)
цилиндрическая цилиндрична пружина
часовая пружина на часовник, часовни¬
карска пружина
щёточная четкова пружина
~, эквивалентная равностойна [еквивалент¬
на] пружина
пружинение с пружиниране, (еластично) по¬
даване [огъване]
—	валкбв огъване на валците (напр. при
пластично обработване чрез валцоване)
пружинистость ж пружинност, еластичност,
гъвкавост
пружинистый пружиниращ, еластичен, гъв¬
кав
пружинить пружинирам,	(еластично) по¬
давам
пружинка ж пружинка, малка пружина
пружинный пружинен, (еластично) подаващ
[огъващ се]
пружинодержатель м пружииодържател
пружинящий пружиниращ, който пружинира
прустит м прустит
прут м прът, пръчка
прутковый прътов
прутек м пръчка, тънък малък прът
~, катаный валцуван (тънък) прът, валцу¬
вана пръчка
квадратный квадратен (тънък) прът
круглый кръгъл (тънък) прът

ПРЫ

литой лят (тънък) прът, лята пръчка
полукруглый полукръгъл (тънък) прът
паяльный пръчка за спояване, пръчка -
припой
сварочный заваръчен електрод, заваръ¬
чна пръчка .
треугольный триъгълна пръчка, пръчка
с триъгълно напречно сечение
тЯнутый изтеглен (тънък) прът, изтег¬
лена пръчка
~, фасонный фасонен (тънък) прът, фасонна
пръчка
холоднотянутый студеноизтеглен (тънък)
прът, изтеглен на студено прът
шестигранный шестостенна пръчка
прыжок м скок
гидравлический хидравличен скок
затопленный хидр. залян (залят] скок
незатбпленный хидр. незалят скок
парашютный парашутен скок, скок с
парашут
подпёртый хидр. подпрян скок
принудительный принудителен скок
прюнель ж текст. прюнел (фина плътна
тъкан за тапициране, за горнище на обув¬
ки )
прядение с предене, предачество
~, аппаратное текст. щрайхгарно предачест¬
во, щрайхгарно предене
безверетённое безвретенно предене
ватерное рингово предене
гребенное гребенно (пенирано] предене
комвольное гребенно [камгарно] предене
кардное дарачно (кардно] предене
кислотное кисело предене, предене (на
вискоза) в кисела баня
льняное ленено предене, предене на лен
машинное машинно предене
~, мокрое мокро предене
ручное ръчно предене
суконное щрайхгарно [власно] предене
сухое сухо предене
тонкое фино предене
трехцилиидрбвое кардно предене
угарно-вигбнное вигонно предене
угарное предене на отпадъци; вигонно
предачество
хлопчатобумажное памучно предене, па¬
мучно предачество
центрифугальное центр ифу гал но предене
пряденый преден, изпреден
прядеспособность в!Ж, прядомость
прядйльнс-ткацкий предай но-тъкачен
прядильный предачен
прядильня ж предачница
прядильщик м предач
прядильщица ж предачка
прядомссть ж предилна способност, предил-
ност
прядомый подходящ за предене, предилен
прядь ж 1. усукана нишка (при армировка)
2. дилка, лента, повесмо
~ арматуры усукани нишки на арматура
~ каната усукани нишки за въже
прочёсанная изресана дилка
706
стеклянных волбкон дилки от стъклени
влакна
пряжа ж прежда
ангорская ангорска прежда
~ ангорской шерсти прежда от ангорска
вълна
аппаратная щрайхгарна [власна, ви-
гонна] прежда
асбестовая азбестова прежда
белённая избелена - прежда
~, бечёвочная прежда за канап
бумагомассная книжна прежда
бумажная памучна прежда
ватерная прежда от рингова предачна
машина
~ в два конца прежда двойка
вигоневая вигонна прежда
влевокрученая вж. пряжа левой крутки
~ в мотках прежда на чилета (гранки]
ворсистая мъхеста (власна] прежда
вправокручёная дясноусукана прежда
высокообъёмная високообемна прежда
вязальная трикотажна прежда
гладкая гладка прежда
- ~, глянцевая гланцирана прежда
~ гофре гофрирана прежда
гребенная решена (пенирана] прежда
~, грубая груба [дебела] прежда
джутовая ютена прежда
~, жирная омаслена прежда
извитая пухкава прежда
у-, камвольная камгарна [пенирана] прежда,,
решена вълнена прежда
~, кардная кардна [дарашка] прежда
компактная плътна прежда
кручёная усукана [пресукана] прежда
левой крутки лявоусукана прежда, прежда с
ляв сук
лощёная излъекана {глазирана] прежда
льняная ленена прежда
меланжевая меланжирана прежда, ме¬
ланж
мерсеризованная мерсеризирана прежда
металлизированная метализирана прежда
/х, многокруточная многократно пресукана
прежда
многоцветная многоцветна [пъстра] прежда
моточная прежда на чилета [гранки]
мытая прана прежда
мюльная селфакторна прежда
/х, начёсная кардирана [развласена] прежда
хх, некручёная неусукана прежда
..нормального кручения прежда с нормален сук
обезжиренная обезмаслена прежда
хх., одиночная прежда единочка, единична
прежда
основная прежда за основа, основна
прежда
отбелённая избелена прежда
отделанная окончателно обработена преж¬
да, апретирана прежда
очёсковая дребова прежда
пеньковая прежда от кълчища, конопена
прежда
/х, пелугребенная полукамгариа прежда

707.
пси
початочная прежда от вретена
—	со стержневой нитью сърцевинна прежда,
каркасйа прежда
суконная власна (щрайхгарна! прежда
суровая сурова прежда
угарная отпадъци от прежда
уточная вътъчна прежда
фасонная ефектна прежда
хлопчатобумажная памучна прежда
шёлковая копринена прежда
тенильная шенилна прежда
шерстяная вълнена прежда
пряжка ж тока; катарама; воен, блях
прялка ж хурка; чекрък
прямая ж права линия, права
—■, бесконечно удалённая безкрайно отдале¬
чена права линия
вертикальная вертикална права
вспомогательная помощна права
двойная двойна права
делительная делител на права
калибровочная калибровъчна права
наклонная наклонена права
начальная начална права
.сбразующая образуваща права; образу-
ватол на
параллельная успоредна права
—	пеленга права на пеленгиране [на радио-
засичане]
перпендикулярная перпендикулярна права
модульная модулна права
равносигнальная радио равносильна
права
прямо противоположный право противополо¬
жен
прямодёйствующий действуващ направо, пра-
ведейсnвyващ
прямозубый с прави зъби
прямой -прав
прямолинейность ж праволилейност
прямолинейный праволинеен
прямо пропорциональный правопропериио-
нален
прямоток м правотой
прямоугольник м правоъгълник
прямоугольный правоъгълен
прямые мн скрещивающиеся кръстосани прави
пересекающиеся пресичащи се прави
прясть преда
псаммит м геол, псамит
псаммитовый псамитов, пясъчен
псевдоадиабата ж псевдоадиабата, лъжеадиа-
бата
псевдовакуум м псевдо^акуум
псевдовёктор я псевдовектор
псевдовёкторный nсендевектopcп> лъжевек-
торен
псевдодетонация ж псевдедетенаuия
псевдЪжйдкий вж. псевдоожиженный
псевдоизомерйя ж псевдоиземерия
псевдокислота ж псевдо кисел ива
псевдокод м авт. псевдокод
псевдокоманда ж авт. псевдокоманда
псевдокомпонёнт м псевдо^А^о^ент
псевдокристалл м псевдокристал, лъжекри-
стал
пседвокристаллйческий псевдекрисnалеп
лсевдомалахйт м псевдомалахит
псевдомолёкула ж ■ пселвемoлeкyлa
псевдомономслекулярный nсевдомонемoле-
кулярен
псевдомсрфйческий псевдеморфиеески
псевдоморфоза ж псевдоморфоза, псев/допре-
връщане
псевдоожижение с псевдовтечняване, лъже-
втечняване
гетерогенное хетерогенно псендевтечвя-
ване, нееднородно псевдовтечняване
неоднородное вж. псевдоожижение, ге¬
терогенное
однородное однородно псевдовтечняване
периодическое периодично псевдовтечня-
ване
псевдоожиженный псевдонтечпен
пссвдооснование с псевдеоcпова, псевдобаза
псевдопарадбкс я псендеnарадекc, лъжспара»
доке
псевдоперйод я псевдопериод
псевдопотенциал м псевдопоnепииaл, лъжепо-
тенциал
псевдопрограмма ж авт. псевдопрограма
псевдоравновёсие с nсендоравнонесие, лъже-
равновесие
псевдсраствбр м псевдоразтвор
псевдосиммётрия ж псендесимеnрия
псевдоскаляр м мат псевдоскалар; псевдо¬
скал арна величина
псевдоскопйя ж псевдоскопия
псевдосплав м псевдосплав, лъжлива сплав
антифрикционный антифрикционна псев¬
досплав
беспбристый безпореста (плътна] псевдо¬
сплав
псевдослучайный псевдослучаен, лъжеслу-
чаен
псевдостационарный nсeвдесnаuиопареп, лъ-
жестациопарен
псевдосфёра ж псевдосфера, лъжесфера
псевдотёнзор м псевдотензор, лъжетензор
псевдофёдинг м радио псевдофадинг, псев-
дозатихвапе
псевдохроматйзм м. псевдехремапuзъмf лъже-
хроматизъм
псевдоэвтётика ж псевдоевтетика, лъжеевте-
тика
псиломелан м минер, псиломелан
бариевый бариев псиломелан
кальциевый калциев псиломелан
психоакустика ж психоакустика
психология Ж ПСИХОЛОГИЯ
инженерная инженерна псuхрелетия
психрограф я психрограф
психрбметр м психрометър, влагомер
аспирационный аспирациенеп психоме-
тър [влагомер]
дистанционный дистанционен психроме-
тър
пращевой центробежен психрометър (вла¬
гомер]

псо
708
самопишущий самопишещ [самезанис-
ващ] nсихромегър
станционный сганциовсн психрометър
псофометр м нсефомегър
птицеббйня ж - птикеклапица
птицевод м птицевъд
птицеводство с птицевъдство
птицеферма ж птицеферма
пуаз м пуаз (единица мярка за динамична
провлачност) [вискозност]
пуазб с пуазо (съкращение на руското наи¬
менование на «уред за управление на ар¬
тилерийски зенитен огън»)
пуансон м 1. пуансон, танца 2. замба
ведущий водещ пуансон
выдвижной подвижен пуансон, подвижен
[разглобяем] пуансон [щемпел]
вырубной отрезок пуансон, пуансон [щем¬
пел], предназначен за отрязване (или про¬
биване, обрязване)
высадочный набивен пуансон, пуансон,
предназначен за набиване [удебеляване]
вытяжной изтеглячен пуансон, пуансон
за изтегляне
гибочный огъващ пуансон, пуансон за
огъване
дыропробивной пробивен [пробиващ]
пуавсеп. нрехедве-нредивев пуансон
завивочный загъващ [подгъващ] пуансон
кёрнбвсчный кервовъчен пуансон
монолитный монолитен [едвеблокев] пу¬
ансон
наборный пуансон, състоящ се от няколко
части, наборен пуансон
нажимной пресоващ пуансон, пуансон за
пресоване [притискане]
ножевой вожов пуансон, режещ пуансон,
пуансон-нож
обжимный 1. пресоващ пуансон 2. сби¬
вай! пуансон
обрезной обрязващ [обрезеп] нуапсеп
основной основен пуансон; главен пуан¬
сон
отбортовочный загъващ (напр. края на
ламарина) пуансон, пуансон за бертеване
отрезной отрезен пуансон, пуансон за
отрязване
подрезной обрезен [обрязващ] пуансон,
пуансон за обрязване (на детайли)
правочный пуансон за изправяне, из¬
правящ пуансон
пробивной пробивен [пробиващ] пуансон,
пуансон за пробиване
прстечнOй пресичащ [изработващ пре¬
сечка] пуансон
прошивной пробиващ нуавсев, пуансон
за пробиване (за прошиване]
разметочный маркиращ пуансон, пуан¬
сон за маркиране [отбелязване, трасиране]
твсбCдный свободен пуансон, плаващ
пуансон
скользящий плъзгащ сё пуансон
ткCшённый скосен пуансон
составной съставен (от няколко части)
пуансон, мнегебпокев пуансон
формCвсчный оформяващ пуансон, пуан¬
сон, който дава (окончателна) форма; леяр.
формовъчен пуансон
чеканочный чекавъчеп пуансон, пуансон
за чеканене
пуан тснодержатёль м нуансеводържач
публикация ж публикация
пудельбарс м мет. къс от пудлингов метал,
ръжен
пудлингование с мен. пудлуване
мокрое мокро п^луване
сухое сухо поддуване
пудлинговать мет. пудлувам
пудлинговщик м нудпувговач, който нудлун-
гова
пудра ж пудра; фин [много ситен] прах
алмазная диамантен прах, диамантена
пудра
алюминиевая алуминиев прах, алуминие¬
ва пудра
бронзовая бронзова пудра, бронзов прах
каменная каменен прах, каменна пудра
модельная леяр, моделна пудра, моделен
прах (за опрашване на модели)
мраморная мраморна пудра, мраморен
прах
пузырёк м 1. мехур, мехурче 2. стъкълце,
шишенце
— воздуха въздушно мехурче, парен мехур
газовый газов мехур, газова шупла
кавитационный кавитационно мехурче
пузйристость ж шунпивест, съдържание на
мехури
пузыристый шу пл ив, с мехури
пузырчатость мexурчесгосг. шупливост
пузырчатый вж. пузыристый
пузырь м мехур, шупла
газовый газов мехур [шупла]
~, поверхностный повърхностен мехур, по¬
върхностна шупла
подкорковый шупла под повърхностната
кора на материала
сотовый клетъчна [клеткообразна] шупла
пук м 1. сноп; кичур 2. вързоп; връзка (напр.
книжа) 3. ръкойка (слама)
пулемёт м картечница
авиационный самолетна картечница
зенитный прогивосамопстна картечница
—, крупнокалиберный гелямокапибрена кар¬
течница
—, крыльевой картечница, поставена в кри¬
лото на самолет
лёгкий лека картечница
ручной ръчна картечница
спаренный сдвоена картечница, картеч¬
ница с две цеви
станковый картечница, поставена на
стоика [станок]
тяжёлый тежка картечница
пулемётный картечен
пулемётчик м картечник, картечар
пульвербакелйт м бакелит на прах
пульверизатор м пулверизатор
дисковый дисков пулверизатор

709
ПУН
—, красильный бояджийски пулверизатор,
боя дж иски -пистолет
пневматический пневматичен пулвери¬
затор
пульверизационный пулверизационен
пульверизация ж пулверизация; пулверизи¬
ране
пульверизировать пулверизирам
пульпа ж 1. каша, пулп 2. пулпа (продукт,
който постъпва на флотация)
~, водная водна пулпа; водна каша
~, гидрозоловая водно-пепелен пулп, водно-
пепелна каша
~, золовая пепелен пулп, пепелна каша
~, рудная рудна пулпа
шлаковая сгурен [шлаков] пулп
пульповёс м пулпомер, уред за измерване на
плътност (напр. на пулп)
пульповйдный пулповиден
пульповод м вж. пульпопровод
~, магистральный магистрален пулпопро-
вод
пульподелител ь м пул подел ител (апарат за
разделяне на пулпа)
пульполовушка ж уловител на пулпа (в за¬
харното производство)
пульпообразователь м пулпообразувател
пульпопровод м пулпопровод, тръбопровод
за пулп
~, береговой брегови тръбопровод (за пулп)
вакуумный вакуумен [смукателен] тръ¬
бопровод
пульсатор м пулсатор
пульсация ж пулсиране; пулсация
напряжения пулсация на напрежения
—	поля пулсация на поле
—	скорости пулсация на скоростта
—	тока пулсация на тока
пульсировать пулсирам
пульсирующий който пулсира, пулсиращ
пульсометр м пулсомстър
~, кислотный киселинен пулсометър
пульс-реле м ел. импулсно реле
пульт м 1. пулт, табло, командно място 2.
маса с наклонена равнина (за разполагане
напр. на измервателни и командни апарати)
~, диспетчерский диспечерски [централен]
пулт, диспечерско табло
—	дистанционного управления пулт [табло)
за дистанционно управление
измерительный измервателен пулт, измер¬
вателно табло
испытательный изпитвателен пулт, из¬
питвателно табло
—, микшерный радио смесителей пулт
—	оператора пулт [пункт, командно място]
на оператора
распределительный разпределителен пулт,
разпределително табло
—	ручного управления пулт за ръчно управ¬
ление
—	управления пулт [табло] за управляване,
команден пулт, командно табло
—• управления, наладочный командно табло
за настройване
—	управления, центральный централно табло
за управление
пункт м I. пункт; точка 2. пост, станция
3.	място, център
~, абонентский абонатен пост (напр. теле¬
фонен )
~, абонентский телефонный телефонен або¬
натен пост
~, автозаправочный бензостанция, бензи¬
ностанция
~, автоконтрольный автоконтролен пункт,
автоконтролно място
—, американский полигр. американски пункт
английский вж. пункт, американский
астрономический астрономичен пункт
[ пост]
—, бензинораздаточный	бензинораздавате-
лен пункт, бензостанция
—, вагоноремонтный вагоноремонтент пункт
—, гравиметрический гравиметричен пункт
грузооборотный товарообороте» пункт
грузоотправйтельный товароотвравен
пункт
—, грузоприёмный товароприемен пункт
—, диспетчерский диспечерски пункт
~, заготовительный снабдителен пункт;
приемателен пункт (за държавни доставки)
заправочный авто зареждащ пункт
зерноочистительный вж. пункт,	семе-
очистйтельный
—	искусственного осеменения с.ст. пункт
[станция| за изкуствено осеменяване (на
животни)
~, командно-диспетчерский	командо-диспе-
черски пункт [пост]
—, командный команден пункт, пункт [мя¬
сто], от което се командува
коммутационный комутационен пункт
~, контрольно-измерительный	контролно-
измервателен пункт; пункт [място], къде-
то се извършват контролно-измервателни
работи
контрольный контролен пуВкт, пункт
[място], където се контролира
~, кульминационный кулминационна точка
~, медицинский медицински пункт
микрофонный радио микрофонна точка,
микрсфонен пункт [пост]
~, мслочносливнбй пункт за предаване на
мляко, млекопредавателен пункт
наблюдательный наблюдателен - пункт
[пост], наблюдателна точка
~ наблюдения вж. пункт, наблюдательный
—	назначения жп. местоназначение, краен
пункт, крайна точка
населённый населен пункт, населено мя¬
сто
~, нивелирный нивелирен пункт, нивелир-
на точка
~, нулевой нулева точка
—	обслуживания сервизна станция, сер¬
визна база
оперный опорен пункт, опорна точка
~, ориентирный ориентировъчна точка,
ориентировъчен пункт

ПУН
710
—• основной основен пункт, основна точка
остановочный спирка, място за спиране
перевалочный място за прехвърляне
переговорный тлф. съобщителен пункт;
междуградски телефон, повиквателен пункт
(на междуградска телефонна станция)
—	передачи вж. пункт, передающий
передающий предавателен пункт, пре¬
давателен пост
переключательный	превключвателен
пункт, превключвател на точка
питательный захранващ пункт, захран¬
ващо място
—	nсвсрCта хода пункт [място] на обръщане
на хода
погрузочный място за натоварване, то-
варачен пункт
полигонометрический nслигопометричев
пункт, nелиговемегричва точка
—	приема вж. пункт, приёмный
приёмный приемателен пункт
приёмо-сдаточный прием но-предавателен
пункт
—	прямой засечки пункт на права засечка
радиолокационный радиепокакионеп пост
радионавигационный	радионавигацио-
нен пункт, радионавигационна станция
радиопеленгаторный радиопеленгаторен
пункт [пост], радиопеленгаторна станция
разгрузочный пункт [място] за разто¬
варване
распределительный разпределителен пункт
•—, ёемесчиттйтёльный с. ст. семеочистителен
пункт, семеочистителна станция
сливной пункт за приемане на течни
продукти (напр. мляко)
ссыпной пункт за приемане на зърнени
храни
тахеометрический тахеомегричeн пункт-
типографский печатарски [типографски]
пункт
топографический топографски пункт, то¬
пографска точка
трансляционный радио гранспациенсв
пункт, гравслациенен пост
—, трансформаторный трансформаторен
пункт, трансформаторен пост
триангуляционный гриангупациенен
пункт, гриавгупациенна точка
тригонометрический вж. пункт, триангу¬
ляционный
—	управления пункт за управление
усилите, ьный тлф. усилвателна станция
центральный диспетчерский централен
диспечерски пункт
центральный распределительный центра¬
лен разпределителен пункт
элёктродиспётчерткий епектредисnечсрски
пункт [пост]
этапный етапен пункт
пунктир•м пунктир; пунктирна линия
пунктирный пунктирен; пунктиран
пунктировка ж пунктиране, нанасяне на пунк¬
тирана [прекъсната] линия
пунктуация ж полигр: пунктуация
пунсон м замба
пунц м пурпурночервено ализариново баг¬
рило
пунцовый ален, пурпурен ярко червен
пуячёты мн каменарски клинове
пупинизация ж■ тлф. нунивизаuия
пурин м пурин
пурпур • пурпур, виолетово багрило
пурпурин м пурпурин
пуск м пускане (напр. в движение на машина,
в, експлоатация на завод и т. н.)
автоматический автоматично пускане; ' ав¬
томатично пускане в действие
блочный пускане «в блок» (напр. парен
котел и турбина без предварително под¬
гряване )
воздушный пускане [стартиране] със сгъ¬
стен въздух
—	в ход пускане в ход [в движение] (напр.
на машина а)
—	в эксплуатацию пускане в експлоатация
(напр. на завод)
~ двигателя пускане на двигателя (в движе¬
ние)
дистанционный дистанционно пускане
[стартиране]
инерционный инерционно пускане [стар¬
тиране], пускане чрез инерционен стартер
—	котла пускане на котела (в работа)
лёгкий леко [лесно] пускане
механический механично пускане [стар¬
тиране), пускане с механична сила
—	печи пускане на пещта (в работа)
надёжный сигурно [надеждно] пускане
пневматический вж. пуск, воздушный
пробный пробно пускане, пускане за
проба
ручной ръчно пускане
тяжёлый тежко пускане
холодный студено пускане [стартиране]
пускане в студено състояние
электрический пускане чрез електрически
стартер
пускатель м пускател, пускач, стартер
автоматический автоматичен пускател
автотрансформаторный	автотрансформа¬
торов пускател
взрывсбёзспасный взривобезопасен пус¬
кател
гистерезисный хистерезисен пускател
жидкостный течен пускател
кнопочный бутонен пускател
линейный пускател за основния [глав¬
ния] (електрически ток)
магнитный магнитен пускател
многоступенчатый мвегестеnевеп пуска-
тел
нереверсивный нереверсивен пускател
одноступенчатый едностенепен пускател
полуавтоматический полуавтоматичен пус-
кател
реверсивный реверсивен двигател
пускать пускам
—	вручную ръчно пускане (в движение)
,»/ в ход пускам в ход [в движение]
711
ПУТ
пусковой пусков, който трябва да се пусне
пускорегулйрующий който регулира пуска¬
нето
пустой празен, кух
пустота ж празнина, вакуум
карстовая карстова кухина
межкристаллитная	междукристалитна
празнина [кухина]
торричеллиева празнина на Торичелли
усадочная мет. кухина от свиване, всму-
кнатина
пустотОлый кух
пустбтность ж 1. кухинност 2. вакуумност
пустотный 1. вакуумен 2. кухинен [кух]
пустошовка ж празна	[вдлъбната] фуга
пустошь ж пущинак, необработена [запус¬
ната] земя
пустыня ж пустиня
каменистая камениста пустиня
песчаная пясъчна пустиня
путанка ж объркана прежда
путевик м копирен апарат, копирно устрой¬
ство
путёвка ж авто пътен лист, контролен лист
(у кондукторите)
путеводитель м пътеводител
путевой пътен
путеец м работник ила служител по желе¬
зопътния транспорт; специалист по желе¬
зопътно дело
путемётр м пътомор [киломотражон брояч,
килемотponoказател, таксиметър]
путенс-вант ж въжена стълба, вант-путенс
путеобходчик м кантонер (на път)
путеочиститель м пътечистачка, машина за
почистване на релсов път, специален ва¬
гон с приспособление за почистване на
релсов път
путспоредвигатель м жп. келевеземостaчкa
путепогрузчик м келевезепевaрaекa
путеподъёмник м келевезевдигачка
—, моторный механична [моторна] колоно-
зовдигачка
путепровод м пътeпревед (надлез или под¬
лез)
путеукладчик м жп. ролcеn<елaга‘), машина за
полагане на релси
путешествие с пътешествие, пътуване
космическое космическо пътешествие, пъ¬
туване в космоса
пути мн пътшца, коловози, линии (вж. путь)
дыхательный дихателни пътища
—, заводские заводски пътища, заводски ли¬
нии
~, подкрановые подкранови пътища, под-
кранови линии [релси]
пристанционные вж. пути, станционные
~ сообщения съобщителни линии [пътища],
пътища
~, станционные жп. гарови коловози [ли-
пии)
путь м път; коловоз, линия
бесстыковой безшевен път, път [келенез]
без фуги [без шев]
боковой страничен път [коловоз]
внутризаводской вътрешнозаводски път
водный воден път
воздушной въздушен път, въздушна ли¬
ния
вокзальный гаров коловоз
волны радио път на вълните
временный временен път
выгрузной вж. путь, выгрузочный
выгрузочный разтоваритолон коловоз, ко¬
ловоз за разтоварване
вытяжной коловоз за изтегляне (напр.
на композиция), изпоглиполоп коловоз
главный главен път, главна линия
грузовой товарен [товарачен]	коловоз
двойной двоен път, двойна линия
двухколейный вж. путь, двойной
деповский коловоз за депо
естественный водный естествен воден път
железнодорожный железопътна линия, жо-
лозон път
заводской заводски жп. коловоз
загрузочный товарачен[товарен] коловоз,
коловоз за товарене
запасный запасен [резервен] коловоз
крановый кранов път, коловоз [липия}
за кран
_< луча път [траектория] на лъча
магистральный железнодорожный маги¬
стрална жп. линия
маневровый маневрен коловоз
междустанцибнный между^аров път
МлСчный астр. Млечен път
монорельсовый монерелсев [однеролсов]
път
морской морски път
обгонный коловоз за изпреварвано, път
[лонта] за изпреварвано
обходный вж. путь, объездкой
объездной обиколен път, обиколна ли¬
ния, обиколен коловоз
однорельсовый еднеролсев коловоз [път],
однорелсова линия
окружной обиколен [обходен] път
/■>/, оптический оптичен [свеnлипоп) път
опытный опитен [изпитвателен] път,
опитна линия
основной основен [главен] път [коловоз]
ответвлённый отклонителен коловоз
[път], разклонение
откаточный мин. извозен коловоз, път
за извозване
отправочный отправен коловоз
— отражённой волны път на отразените
вълни
отстойный гаражен коловоз, коловоз за
гариране
пакгаузный магазинен [магазиен] коло¬
воз, коловоз за магазин
парковый парков коловоз, жп. коловоз
за паркиране на подвижен състав
пассажирский пътнически коловоз, ко¬
ловоз за пътнически влаково
—, переводной преводен [съединителен] ко¬
ловоз

712
ПУТ

~, питающий подхранващ път [коловоз], път
за подхранване
~, поггузо-разгрузочиый	товарачно-разто-
варачен коловоз, коловоз за товарене и
разтоварване
—, погрузочный вж. путь, грузовой
подвесной висящ [окачен] път [коловоз],
висяща линия
подгорочный вж. путь, распределители ый
подкрановый подкранов път [коловоз]
—, подъезной страничен [второстепенен] ко¬
ловоз, странична [второстепенна] линия
подэсккаваторный подбагерен релсов път,
релсов път за багер
постоянный постоянна линия, постоянен
коловоз
приёмный приемен коловоз
~, приёмо-отправочный	приемно-отправен
коловоз
~, приёмочный вж. путь, приёмной
~, рабочий работен- коловоз [път]
~, разгрузочный вж. путь, выгрузочный
~, разъездной коловоз за разминаване, коло¬
воз на разменна гара
ранжйрный вж. путь, распределительный
распределительный разпределителен [ран-
жирен] коловоз, разпределителна линия
рельсовый релсов път, коловоз, жп. линия
рельсовый бесстыковый безнаставов рел¬
сов път
ремонтный ремонтен коловоз, коловоз за
ремонтиране
—	, санный път за шейна
связывающий вж. путь, соединительный
—	силовых линий път на силови линии
~, сквозной проходен [преминаващ] коловоз
(напр. през сграда на депо)
~, смежный съединен коловоз
~, соединительный съединителен [свърз¬
ващ] коловоз
у'-', сортировочный вж. путь, распредели¬
тельный
станционный гаров коловоз
стрелочный коловоз със стрелка
судоходный корабоплавателен [воден]
път
'таможенный митнически коловоз
~, товарный вж. путь, грузовой
—	тока ел. път на електрически ток
—	торможения път на спиране, спирачен път
~, тормозной вж. путь, торможения
тупиковый глуха линия, глух коловоз
~, уборочный коловоз за прибиране на ре¬
колта
углеразгрузочный коловоз за разтовар¬
ване на въглища
~, узкоколейный теснолинеен [теснопътен]
коловоз, дековилен път
ходовой ходов [работен] коловоз
~, хозяйственный държавна жп, линия
чугуновбзный коловоз за превозване на
чугун
~, шахтный мин. шахтов коловоз, шахтова
|минна] жп. линия
~, ширококолейный широкопътен [нормален!
коловоз
экипировочный коловбз за екипиране
[съоръжаване], коловоз за снабдяване с
въглища
пух м мъх, пух, перушина
~, хлопковый памучен линтер, памучен пух
~, ткацкий тъкачен мъх
пухерйт м минер, пухерит
пухлость ж пухестост, мъхнатост
пухлый мек, рехав, пухест
пуховый пухов, пухен
пуховщица ж чистачка на пух [на мъх]
пухосббрник м камера за мъх [пух]
пухоотделйтель м машина за отделяне на пух
(от птици)
пуццолан м геол. пуцолан
пуццолановый пуцоланов
пучение с набъбване, издуване (на почва)
пучйна ж 1. гърбица на жп. линия 2. набъбна¬
ло място (вследствие замръзване на поч¬
вата) 3. трапчина (образувала се след раз¬
мразяването )
пучиться издувам се, набъбвам (за почва)
пучность ж физ. връх (точка с най-голяма
амплитуда в система от стоящи вълни)
—	волны връх на вълната
—	напряжения ел. потенциален връх; мак¬
симум на напрежението (при стоящи въл¬
ни). издуване на кривата на напрежение
~ тока ел. токов връх, максимум на тока
(при стоящи вълни), издуване на кривата
на тока
пучок м сноп (напр. от проводници, лъчи,
електрони); връзка
арматурный армировъчпо спопче, армиро-
въчна връзка
~, астигматический астигматичен сноп
—, атомный атомен сноп
—	бомбардирующих частиц спои от бомбарди¬
ращи частици
—	быстрых нейтронов сноп от бързи неут¬
рони
~, внеосевой извъносов сноп
внешний външен сноп
~, внутренний вътрешен сноп
—	волокон сноп влакна
~, встроенный зазидан [вграден] сноп
~, выходящий изходящ сноп
—	гамма-излучения сноп гама-излъчвания
гетерогенный хетерогенен сноп
—	дымогарных труб сноп димоотводпи [ди-
могарни] тръби (напр. в парен котел)
—	жил сноп жила (напр. в кабел)
записывающий записващ сноп
—	заряженных частиц ядр. сноп от заредени
частици
ионный йонен сноп, сноп от йони
интенсивный интензивен сноп
испарительных труб сноп изпарителни тръ¬
би
конвектйвный конвективен сноп (напр.
тръби)

713
ПЫЛ
лазерный лазорон сноп
~ лучей сноп лъчи
мазерный мазерен сноп
—	медленных электронов сноп бавни елек¬
трони
мезонный ядр. мозолей сноп
мигающий мигащ сноп
многорядный многоредон сноп тръби
молекулярный молекулен сноп
монохроматический менохроматиеоп сноп
моноэнергетйческий енергетичен сноп
нейтронный неутронен сноп, сноп неут¬
рони
непрерывный непрекъснат сноп
однородный однороден сноп
~, осевой осов сноп
открытый открит сноп
отражённый отразен сноп
—	охлаждающих труб сноп охлаждащи тръби
падающий падащ сноп
~, параллельный паралелен [успореден]
сноп (напр. лъчи)
парообразующий сноп нагревателни по¬
върхнини (напр.сноп тръби в парен котел)
плазменный плазмон сноп
—	плоскостей сноп равнини
поляризованный поляризован сноп
—	проводов сноп проводници, сноп, кабели
протонный протонен сноп, сноп протони
—	прямых сноп прави
пульсирующий пулсиращ сноп
—	путей жп. сноп коловози
—	рентгеновских лучей сноп рентгенови лъ¬
чи, сноп Х-лъчи
—	света сноп светлина, светлинен сноп
(лъчи)
световой вж. пучок света
—	световых лучей сноп светлинни лъчи
—	силовых линий сноп силови линии
тонкий тънък сноп
—	труб сноп тръби, тръбен сноп
трубный вж. пучок труб
фестонный фестонон сноп
фотонный фотонен сноп, сноп фотони
циклотронный ядр. циклотронен сноп
электронный електронен сноп, сноп елек¬
трони
—	электронов вж. пучок, электронный
пушение с кож. шмиргелова!^ развласяване
пушер м тласкач, урод за тласкане (на въг¬
лища към стокер)
пушистость ж пухкавост, мъхнатост
пушистый пухкав, мъхнат
пушечный топовен, оръдеен
пушка ж 1. оръдие, топ 2. съоръжение за
отваряне и затвяране на отворите (за из¬
пускане на метал и шлака)
атомная атомно оръдие
башенная куполно оръдие
береговая брегово оръдие
гарпунная харпунна пушка, харпун
дальнобойная далекебоnI^о оръдие
динамйческая-реактйвная	динамично-
роактивно оръдио
—	для забивки лётки запушвачка, устрой¬
ство за затваряно на пощен отвор
зенитная противовъздушно [зенитно] оръ¬
дие
ионная елн. йонно оръдие
многоствольная много^нно оръдие, оръ¬
дие с няколко цеви
плазменная плазмено оръдие
пневматическая пневматично [въздушно)
оръдие
причальная кораб, пушка (вързален еди¬
ничен кнехт на кея)
противотанковая противотанково ■ оръ¬
дие
реактивная реактивно оръдие
самоходная самоходно оръдие
сверхдальнобойная снръхдалекобойпо
оръдио
синхронная синхронно оръдио (напр. със
самолетна перка)
скорострельная скорострелно оръдио
танковая танково оръдие
цементная циментов пистолет, цимонто-
изхвъргае(ка!
~, электронная елн, електронен nгежектер,
електронно оръдие
пушка-гаубица гаубица, оръдие-гаубица
пушнина ж кожухарски стоки [кожи]
пушной кожухарски; с ценна кожа (за жи¬
вотно)
пушно-меховой който о с ценна [скъпа] кожа
пушонка ж хидратна вар; вар на прах
рН рН — знак за изразявано на концентра¬
цията на водородните йони в разтвори
пчслйный пчелен
пчеловод м пчелар, пчеловъд
пчеловодство с пчеларство, пчеловъдство
пчеловодческий пчеларски, пчеловъдски
пчелоинвентарь м пчеларски инвентар, ин¬
вентар по [за] пчелевъдстно
пчелоопылёние с опрашване от пчели (напр.
на цвят)
пчельник м пчелин
пшенйиа ж пшеница
ветвистая клонеста пшеница
голозёрная гелозърносnа пшеница
мягкая обикновена [мека] пшеница
озимая зимна пшеница, зимница
остйстая осилеста пшеница
твёрдая твърда пшеница
яровая пролетна пшеница, пролотница
пшснйчный пшеничен
пшено с олющено [грухано] просо
пыж м глинест патрон [запушалка, тапа]
пыжик м кожа от млад северен елен
пылеватость ж запрашеност
пылеватый запрашен
пылевидный праховидои, прахообразен
пыпевыколачиватель м прахеочиспuтол
пылегорёлка ж прахова горолка
пылезавбд м централна nрaхеприготвяща ин¬
сталация, мелница (за приготовляване на
прахове)
пььлелдвка ж. 1. прахеулавяне 2. праxеуленител
пылемер м прахомор
пылемёт м прахеuзхвъртае

пыл
7М
пыленепроницаемость ж прахененренускпи-
вост
пыленепроницаемый нраховснренусклив
пыление с разнрашававе, пулверизиране
—	краски разпрашаване [пулверизиране] на
боя
пылеобразный прахообразен
пилеобразование с прахообразуване
пылеосадйтель м нрахоутаигел
электрический	електрически прахо-
утаител
электростатический електростатичен пра-
хоутаигел
пылёссаждёние с нрахеутаявавс
пылеотводящий nрахеетводев
лылеотделёние с обезпрашаване, нрахеотдс-
ляне
гравитациCннсе гравитационно nрахеег-
деляне, гравитационно обезпрашаване
грубое грубо нрахеегдcпянс, грубо обез¬
прашаване
оt’zрсё мокро нрахоогдс.еяне. мокро обез¬
прашаване
пылеот делитель м прахоетделител
батарейный многоклетков нрахоогдсли-
тел [ебезнрашигсл], муптикикпон
гравитационный гравитационен нрахоог-
делител
диффузорный дифузорен прахоотде.лител
а-, мокрый мокър нрахоетделител [нспепо-
отделитсл]
пенный пенен нрахеетдслигел
—, ротационный ротационен нрахеотдепител
центробежный центробежен нрахеегде-
питеп
электрический електрически нрахеегдс-
питсп
пылёотдёЛйTёль-турбсциклCн м прахоотдели-
тол-турбсциклон
пылеочиститель м прах-чистител
мокрый мокър прахеочисг■игел
—	, сухой сух прах-чистител
пылесчйстна ж очистване от прах
пылепитатель м прахезахравваще устройство
лопастный прахезахравваще устройство
с клетъчно колело
шнековый червячно прахозахранващо уст¬
ройство, нрахоподавагелен червяк
пылеприготовлёние с нрахонригетвяне. при¬
готвяне на прах (напр. въглищен)
индивидуальное единично [индивидуално]
нрахенригогвявс
центральное централно [централизирано]
прахепригогвяне
пылеприёмник м приемник [съд] за прах
пылепровбд нрахенревед
пылеразделитель м. прахераздспител; прахо-
отделител, обезпрашител
пылесббрник м прахосъдирач
пылесжигание с прахоно изгаряне
^лесистёма ж камепевъглспо-нрахева си¬
стема (за изгаряне на каменовъглен прах)
пылесодержание с прахосъдържание
пылесос м прахосмукачка, прахосмукател
электрический електрическа прахосму¬
качка
пылеугсльный въглищвенрахев
пылеудаление с прахоотделяне
мокрое мокро нрахеетделянс
сухое сухо нрахоогдепяпе
пылеулавливание с нрахоупавявс
пылеуловитель м нрахоуловител.	обезпра-
шител
водяной воден нрахеулевигел
гравитационный гравитационен прахо-
уловител
двухступенчатый двустъпален нрахоуле-
вител
инерционный инерционен прахеупевllгел
масляный маслен нрахоулOвигсл
мокрый мокър прахоуловигсп
поглощающий поглъщащ нрахеулlевигел
сухой сух нрахоулсвигел
центробежный центробежен	прахоуло-
вител
электростатический	електростатичен
нрахоулевигел
пылефйльтр м филтър за прах, прахов филтър
пылинка ж прашинка
пыль ж прах
абразивная абразивен прах, шлифовъчен
прах
алмазная диамантен прах
алюминиевая алуминиев прах
буревая скално брашно (прах от проби¬
ване на дупките)
—, водяная водна мъгла, воден прах
горючая горящ [горивен, който може да
гори] прах
грубая груб [едър] прах
дисперсная дисперсен прах
древесноугольная дървееневъглищен
прах
железистая железен прах
инертная инертен прах, прах от инертни
материали
— каменного угля еж. пыль, каменноуголь¬
ная
каменноугольная канеповъгпищеп прах,
прах от каменни въглища
коксовая коксов прах
колошниковая високонещен прах
конверторная конверторен прах, прах от
конвертер но производство на стомана
конденсаторная кондепзаторен прах
космическая космически прах
летучая летящ [носещ се във въздуха]
прах
мелкая ситен прах
а-, метеорная метеорен прах
мучная брашнен прах, прах от брашно
наждачная шмиргелов прах
недоизмельчённая педocмляп прах
оборотная оборотен прах
—, плавильная топилен прах
радиоактивная радиоактивен прах
рудная руден прах
свинцовая епевеп прах
снежная снежен прах

715
■—, тонкая фин [ситен, дребен] прах
торфяная торфен прах
угольная въглищен прах
цйнковая цинков прах
■—, шлаковая шлаков прах
шлифовальная шлифовъчен прах, прах
за шлифоване
пыльник м текст. лек шлифер; прашник
пыльный прашен
пыльца ж прашец (напр. цветен)
пыльценбс м опрашвател, преносвач на цве¬
тен прашец
пырей м пирей, троскот
пьедестал м пиедестал
пьеза ж физ. пиеза (единица за измерване на
механично напрежение и налягане в систе¬
мата МТС)
пьезоадаптер м пиезоадаптер
пьезоаппарат м пиезоапарат
пьезоаппаратура ж пиезоапаратура
пьезодатчик м подавач, основан на пиезо-
ефекта
пьезокварц м пиезокварц
пьезокерамика ж пиезокерамика
пьезоклаз м пиезоклаз
пьезоконденсатор м пиезокондензатор
пьезокристалл м пиезокристал
пьезокристаллизация ж пиезокристализапия
пьезомагнетйзм м пиезомагнетизъм
пьезоманбметр м пиезоманометър
пьезоматериалы мн пиезоматериали
пьезометр м пиезометьр
пьезометрический пиезометричен
пьезомётрия ж пиезометрия
пьезомикро фон м пиезомикрофон-
пьезомбдуль м пиезомодул
пьезополупроводнйк м пиезоелектричсски по¬
лупроводник
пьезопреобразователь м пиезопреобразувател
пьезопровбдность ж пиезопроводимост
пьезопрофилбметр м пиезопрофилометър
пьезорезонатор м пиезорезонатор
пьезотелефбн м пиезотелефон
пьезотропия ж пиезотропия
пьезохимия ж пиезохимия
пьезоэлектрический пиезоелектричен
пьезоэлектричество с пиезоелектричество
пьезоэлемёнт м пиезоелемент
индикаторный индикаторен пиезоелемент
~, керамический керамичен пиезоелемент
~, фосфатный фофатен пиезоелемент
пьезоэффёкт м пиезоефект, пиезоелектрически
ефект
пьенаарйт м пинарит
пюре с пюре, пулп
~, плодовое плодов пулп, плодово пюре
пяртнерс м кораб. 1. пяртнерс, отвор за мач¬
тата (в палубата. за да мине през него
долният край на мачтата) 2. пяртнерс
(устройство, в което се опира степсът на
бушприта)
пятй Ас пета, опорна част (на ос или на вал),
опорна шийка
арки пета на арка
— видимая видима пета
	ПЯТ
высокая висока пета
гидравлическая хидравлична сета; раз¬
товарващо приспособление (при центро¬
бежна помпа)
гребёнчатая гребенна пета, гребенна опор¬
на шийка; гребенен лагер
кольцевая пръетенообразна пета, пета¬
гривна, пръетенообразна опорна шийка
конструктивная конструктивна пета
концевая крайна пета, крайна [последна]
опорна шийка
опорная опорна (илн ограничителна)
пета, опорна шийка
—	опорной плиты пета на опорна плоча
пластинчатая пластинчата пета, плоек
[пластинообразна] пета
плоская плоска пета
—	плоская кольцевая плоска пръстеносб-
разна пета, плеска пета-гривна
поддерживающая поддържаща [подпи¬
раща] пета
полая куха пета
свода пета на свод
сводовая сводова пета
сегмёнтная сегментна пета, сегментна
опорна шийка
сплошная плътна пета
~, средняя средна пета, средна опорна шийка
сферическая вж. пята, шаровая
шариковая вж. пята, шаровая
~, шаровая сферична пета, кръгла опорна
шийка, ябълковидна пета; сачмен опорен
лагер
пятиатомный петатомен
пятивалентный петвалентен
пятигранник м пстостен, ръбесто тяло с пет
стени, четириъгълна пирамида
пятигранный петостенен
пятизначный петозначен, с пет знака
пятикомпонёнтный петкомпонентен
пятикратный петорен, петократен
пятилетка ж петилетка, петгодишен план
пятистенный петстенен, с пет стени
пятистсрбнний петострансн
пятитонка ж петтонен камион
пятиугольник м петоъгълник
пятиугольный нетоъгълен
пятка ж 1. пета, опорна шийка; задна удебе¬
лена част (на микрометър) 2. пета (на
крак )
—	ахтерштёвня кораб. пета на ахтерщевена
—	зуба долната удебелена част на зъба,
основа на зъба
—	кйля кораб. пета на кила
~ напильника шийка на пила
пятнйк м 1. сводов шаблон (за означаване и
проверка на направлението на петите на
дъга) 2. дърв. чепова панта
пятнистость ж петнистост, пъстро обагряне
(дефект на кожи)
пятнистый петнист; който е с петна от друг
цвят
пятно ж петно
жировое маслено петно

РАБ
716
—	касания потно на допиране, контактно
петно
катодное катодно петно
—	контакта контактно потно, потно на кон¬
такта
солнечное слънчово петно
Z * J
р
рабдонйт м минер, рабдонит
рабйтиа м стр. рабиц
работа ж работа
аварийная аварийна работа
автоматическая автоматична работа (на
машина )
аккордная акордна работа, работа ва
акорд
аппаратурная апаратурна работа
безаварийная безаварийна работа
безопасная безопасна работа
т~, безотказная безотказна работа, работа
без прекъсвано (поради повреда)
безошибочная безгрешна работа, работа
без грошка
без смазки работа (напр. на машина)
без мазано
бесперебойная работа без прекъсвано,
непрекъсната работа, равномерна работа
бесполезная безполезна работа
~, бригадная бригадна работа работа на
бригада
буферная буфорна работа
в импульсном режиме работа в импулсов
режим
~, в критическом режиме ядр. работа в кри¬
тичен режим
внеплановая извънпланова работа
внСшних сил работа па външни сили
~, внСшняя външна работа; работа, извър¬
шена срощу външни сили
внСшняя полезная външна полезна ра¬
бота
внутренних сил работа на вътрешни си¬
ли
внутренняя вътрешна работа; работа,
извършена срещу вътрешни молекулни си¬
ли
~, возвратная възвратна работа, работа,
която се възвръща
возможная възможна работа, рабеnа,кояnо
може да се извърши
вредная вредна (напр. опасна за здра¬
вето) работа
вспомогательная спомагателна [помощна!
работа
— вхолостую работа на празен ход, движе¬
ние (на машина) на празен ход
~ выхода елн. работа на излъчвано [изли¬
тане] (на електрон)
, двухполюсная тлг. двуполюсна работа
, двухсменная двусменна работа
, действительная реална {действителна] ра¬
бота
— деформации работа за (извършване на
деформация, деформационна работа
длительная продължителна работа
днсвная■дневна работа, работа през доня
дополнительная допълнителна работа
дуплексная тлг. дуплексна работа
жестяницкая тенекеджийска работа
заключительная завършена работа, окон¬
чателна работа [обработка]
затраченная изразходвана работа
избыточная извънредна [извъпплапова}
работа
импульсная импулсна работа (в импул¬
сов режим)
индикаторная индикаторна работа
исследовательская изследователска ра¬
бота
конструкторская конструкторска работа
кратковременная кратковременна [крат¬
косрочна] работа
кровельная покривна работа (напр. по
застилане на покриви)
круглосуточная денонощна работа, цяло
денонощна работа
лабораторная лабораторна работа
лепная 1. ваене, изработване на ролофи
(за гипсови тавани) 2. изваяни предмети
максимальная полезная максимална по
лезна работа
маневровая маневрена работа
маркшСйдсрская маркшайдорска работа
т^, машинная машинна работа
механическая механична работа
~ микрохимическая микрохимична работа
многоканальная радио, многоканална ра¬
бота, работа по много канали
многостаночная многомашинна работа, ра¬
бота на няколко машини, обслужване на
няколко машини (от едно лице)
многоциклйчная (мшого) циклична ра¬
бота
т-7, надёжная сигурна [надеждна] работа
т-7, научная научна работа
научно-исследовательская научноизследо¬
вателска работа
т-, непрерывная непрекъсната работа
непроизводительная непроизводителна ра¬
бота
неравномерная неравномерна работа
т~, нсрежймная норежимпа работа, работа
извън режима
т-7, неурочная работа в ноурочено вроме
неустойчивая неустойчива работа, не¬
постоянна работа
/-7, нормальная нормална работа
т-, общая обща работа
т-7, общественная обществена работа
огнеопасная огнеопасна работа
т-, односменная едносменна ■ работа
одноциклйчная едноuиклиена работа, ра¬
бота в один цикъл
т-/, основная основна работа
т-г, отрицательная отрицателна работа
т-7, параллельная успоредна [паралелна] ра¬
бота

717
	РАБ
работа, патронная патронникова работа, обра¬
ботване в патронник (напр, на струг)
периодическая периодична работа
плавная плавна [равномерна] работа, ра¬
бота без тласъци
повременная повременна работа, работа
(която се заплаща) по време
повторно-кратковременная повторно-крат¬
ковременна работа
погрузочно-разгрузочная товарно-разтовар¬
на работа
подготовительная подготовителна работа
подённая надничарека работа
подрядная работа по договор
подсобная помощна [спомагателна] ра¬
бота '
поездная жп. влакова работа
полезная полезна работа
положительная положителна работа
последовательная nееледевагепва работа
прерывистая прекъсната [прекъсваща се]
работа, работа с прекъсване
приведённая редуцирана [приведена] ра¬
бота
продолжительная продължителна рабо¬
та
производительная производителна рабо¬
та
производственная производствена рабо¬
та
пусковая пускова работа, работа по пус-
#ане
разборочная демонтажна работа, работа
по разглобяване
~, разрыва работа за (извършване на) раз-
къеване
раскройная работа по разкрояване, раз-
кройна работа, разкройване
—	растяжения работа за (извършване па)
опън [разтегляне]
—	разширения работа за (извършване на)
расширение, работа на разширяване
рационализаторская	рационализаторс¬
ка работа
резная 1. резба, резбарска работа 2. рез¬
барско изделие
—, ремонтная ремонтна работа, работа за
[по] ремонтиране
~, рентабельная рентабилна работа
ручная ръчна работа, работа на ръка
сборочная монтажна работа, работа за
[по] сглобяване
сверхурочная извънредна работа
~, сдельная работа на парче, сделна работа
—	сжатия работа за (извършване на) свива¬
не, работа (за осъществяване на) даден
натиск, работа на сгъстяване
силы работа на силите
синхронная синхронна работа
скоростная скоростна работа
—, слесарная шлосерска работа
совместная съвместна работа
сопротивления съпротивителна работа, ра¬
бота на съпротивлението
—	с перебоями работа с прекъсване
срочная срочна [бърза] работа, работа със
срок
станционная гарова работа, работа на
жп. гара
статичная статична работа
столярная 1. дърводелска работа 2. дър¬
воделски изделия
ступенчатая степенна работа, работа на
степени
теоретическая теоретична работа
~, тепловая топлинна работа
технйческая техническа работа
—	тока работа на (електрически) ток
тонкая фина [точна, прецизна] работа
торможения работа на спирането, ени-
„рачна работа
точная точна работа
транспортная транспортна работа, ра¬
бота по транспортиране
—	трения работа на триенето
трёхсменная трисменна работа, работа на
три смени
трудоёмкая трудопоглъщаща .работа
тяжёлая тежка работа
ударная ударна работа; работа за счуп¬
ване на (изпитван на удар) материал
удельная специфична работа
умственная умствена работа
—	упругих сил работа на еластичните сили
условная условна работа
~, устойчивая устойчива [носгеянпа] ра¬
бота
~, физическая физическа работа
холостая работа на празен ход
цикличная циклична работа
черновая груба [чернова] работа
экспериментальная опитна [експеримен¬
тална] работа
эксплуатационная експлоатационна рабо¬
та
элементарная елементарна работа
эффективная ефективна работа
работать работя; действувам
—	на изгиб работя на огъване
—	на кручение работя на усукване
—	на растяжение работя на опън
~ на сжатие работя на натиск
—	на смятие работя на смачкване
—	на срез работа на срязване
работник м работник
администратйвный административен ра¬
ботник
~, временный временен работник
~, инженерно-технический инженерно-техни¬
чески работник
~, квалифицйрованный квалифициран ра¬
ботник
научный научен работник
подручный помощник
постоянный постоянен работник
~, производственный производственик (ра¬
ботник, който работи в производството.
—	умственного труда работник на умствен
труд, умствен работник

71$
РАБ

—	физического труда работник на физическия
труд, физически работник
работодатель м работодател
работомёр м работомср, уред за измерване на
работа
автомобильный автомобилен работомер
работоспособность ж работоспособност
работоспособный работоспособен
работы мн. работи
аварийные аварийни работи
авральные кораб, аврал (на военните и
гражданските кораби)
агромелиоративные агромелиоративни -ра¬
боти
акцидентные полигр. акцилентни работи
арматурные арматурни [армировъчни] ра¬
боти
аэрогеологические аерогсоложки работи
бетонные бетонни работи
брошюровочные полигр. брошуровъчни ра¬
боти
буровзрывные пробииновзриини работи
буровые сондажни работи
взрывные взривни работи
~, внеплановые извънплановн работи
водолазные водолазни работи
восстановительные възстановителни ра¬
боти
временные временни работи; сезонни ра¬
боти
вскрышные мин. разкривни работи
выемочные добивни работи
вычислительные изчислителни работи
I 'ологоразвёдочные геологопроучвателни
I у.ч н нап роу чвател ни ] р аботи
горноспасательные минноспасителни ра¬
боти
горные минни раб^ш
—	, долбёжные изкопни работи
~. дорожностроительные пъгностроителни ра¬
боти
~, дорожные пътни рабогп
~, журнальногазётные журналистична рабо¬
та (по вестници и списания)
земляные земни работи
зймние зимни работи
изыскательные търсачни работи
каменные каменарски работи
~, крепёжные укрепителни [крепежнп] ра¬
боти
кровельные покривни работи
кузнечные ковашки работи
лепные ваене, моделиране
малярные бояджийски работи
мелиоративные мелиоративни работи
монтажно-достроечные монтажно-строи¬
телни [строително-монтажни] работи
монтажные монтажни работи
облицовочные облицовъчни работи
общественные обществени работи
общестройтельные общостроителни рабо¬
ти .
опалубочные кофражни работи
опытные опитни [екпериментални] ра¬
боти
отвальные насипни работи
отделочные довършителни работи
открытые кариерни работи; работи на
открито
открытые горные открити минни работи
очистные мин. добивни [очистни] работи
планировочные стр. подравнителни ра¬
боти
планово-профилактйческйе планово-профи¬
лактични работи; планово консервиране
(напр. на машини)
плотничные дърводелски работи
погрузочные товарни работи
подводные подводни работи
подготовительные подготовителни работи
подзёмные подземни работи
подрывные подкопни [взривни] работи
подсобные помощни [спомагателни] ра¬
боти
поисковые проучвателни работи, работи
по издирване (на нещо)
полевые полски работи
породные скални работи
проходческие работи по прекарване на
галерии, пробивни [проходчески] работи
разведочные мин. проучвателни работи
регламентные регламентни работи, ра¬
боти по регламент
резные 1. резбарски работи 2. резбар¬
ски изделия
рекогносцировочные рекогносцировъчни
[разузнавателни] работи
ремонтные ремонтни работи
санитарно-технйческие санитарно-техни¬
чески работи
сварочные заваръчни работи
~, слесарные шлосерски работи
~, спасательные работи по спасяване, спа¬
сителни работи
стержневые леяр, работи по изработване
на сърца
столярные дърводелски работи
~, строгальные стругарски работи; рен¬
досва не
строительно- монтажные строително-мон¬
тажни работи
строительные строителни работи
съёмочные геод. снимачни работи
—, токарные стругарски работи
транспортные транспортни работи
чертёжные чертожнически работи
штукатурные мазачески работи
~, экспериментальные вж. работы, опытные
эксплуатационные експлоатационни ра¬
боти
электромонтажные електромонтажни ра¬
боти
рабочий м вж. работник
временный временен работник
высококвалифицированный висококвали¬
фициран работник
~, доменный работник при висока пещ,
високопещен работник

719
индустриальный работник в промишле¬
ността, индустриален, [промишлен! работ¬
ник
кадровый кадрови работник
квалифицированный квалифициран работ¬
ник
малоквалифицированный нискоквалифици¬
ран работник
машинный машинен работник, работник
при машина
непроизводственный работник, който
но о зает в производството, нопроизвод-
сnвепик
основной производственный основен про¬
изводствен работник
передовой челник (работник)
поврсмСнный еж. рабочий, поденный
подённый надничар
подзСмный подземен работник
подручный помощник
подсобный еж. рабочий, подручный
~, производственный производствен работ¬
ник
ремонтный работник по ремонта
сезонный сезонен работник
сельскохозяйственный селскостопански ра¬
ботник
списочный списъчен работник
—, строительный строителен работник
транспортный транспортен работник, ра¬
ботник по транспорта
рабочий работнически, работен
работница ж работничка
рабсила ж работна сила
равенство с равенство
приближённое мат, приблизително ра¬
венство
тепловое топлинно равенство
тождественное тъждествено равенство
равентух м текст, равонтух
равнина ж равнина; поло
абразионная образна равнина
аллювиальная геол, алувиална равнина
— , .денудационная геол, денудационна рав¬
нина
остаточная остатъчна равнина
равнина, предгорная предпланинска равнина,
предпланинско поло
расчленённая разчленена равнина
эрозионно-абразионная	ерозиенне-абра-
зивна равнина
равнйтель м харт, егутБор, лок валяк-израв-
иитол за хартия
равнобедренный равнобедрен
равнобокий равностранен
равновеликий еднакъв [равен] по големина
равновесие с равновесие
адсорбционное адсорбционно равновесие
аэродинамическое аеродинамично равно¬
весие
безразличное безразлично равновесие
вековое ядр. веково равновесие
внутреннее вътрешно равновесие
гетсрогСннос хетерогенно равновесие
гидролитическое хидролизно равновесие
	ААВ
гомогСннос хомогенно равновесие
двух фаз равновесие на две фази, дву¬
фазно равновесие
динамическое динамично равновесие
диссоционнос дисоциационно равновесие
диффузионное дифузнонно равновесие
жидкостей равновесие на течностите [на
флуида]
изостатйчсскос изостатичпе равновесие
изотопное изотопно равновесие
ионное йонно равновосио, равновесие на
йони
ложное привидно равновесие
мстастаб^йльнос мотастабилно	равнове¬
сие
z-/, механическое механично равновосио
неустойчивое неустойчиво [нестабилно}
равновесие
относительное относително равновесие
подвйжнос подвижно равновесие
предельное гранично равновесие
радиоактивное радиактивно равновесие
— сил равновесие на силито
спектральное спектрално равновесие
стиОйльнос стабилно равновесие
статическое статично равновесие
температурное температурно равновеси
тепловое топлинно равновесие
термодинамическое тормединамиене рав-
повесно
~, тсрмодиффузибннос тормедифузиенно рав¬
новесие
углекислотное равновесие на въглена ки¬
селина
устойчивое устойчиво равновесие
фазовое фазово равновесие
фотохимическое фотохимично равновесие
химйчсскос химично равновесие
электронное електронно равновесие
элсктростатйчсскос електростатично рав¬
новесие
ядсрнос ядр. ядрено [атомно] равновесие
равновесный равновесен
равноврсмённый равномерен, равпевроменеп
равнодействующая ж мат, равнодойствув;!-
ща; резултантяа
равнодСнствис с равноденствие
вссСннсс пролетно равноденствие
осСннсс осонно равноденствие
равнозсрийстый еднакво-зърнест, с однаква
[постоянна] зърноност
равнозначность ж равнозначност, еквивален¬
тност
равнозначный равнозначен, еквивалентен
рамномёрно-замедленный. равноморно-закъс-
нипелоп
равномёрно-распрсдслённый равномерно раз¬
пределен
равномСрно-ускорснный	равномерно уско¬
рителен
равномерность ж равномерност
равномерный равномерен
равноосный равноосен
равноплечий равнорамонен, с равни рамона

720
РАВ

равноnстенциальнотть ж равпепогепциялвеет,
екви потен циал ноет
равнопрачность ж еднаква якост
—	на смятие еднаква якост на смачкване
—	на срез еднаква якост на срязване
—	на разрыв еднаква якост на разкъсване
равнопрочный равен [еднакъв] по якост
равносильный равносилен, еднакво силен
равносторонний равностранен
равноугольник м мат. равноъгълник; много¬
ъгълник с равни ъгли
равноугольный равноъгълен
равноускоренный равноускорен; раввоуеке-
рителен
равноценность ж равноценност, равностой¬
ност
равноценный равноценен, равностоен
равный равен
радар м радар, радиолокатор
радарный радарен
радиальность ж радиално^
радиальный радиален
радиан м мат. радиан
радиатор м радиатор
—, анодный елн. аноден радиатор
водсматляный водемаепен радиатор
т/ водяной воден радиатор
воздухо-воздушный въздуховъздушен ра¬
диатор
воздушно-масляный въздушно-маслен ра¬
диатор
воздушный въздушен радиатор
заднёратпслбженный разположе!! отзад
радиатор
т~, змеевиковый змеевиден радиатор
7-7, катодный елн. катоден радиатор
клинчатый клиновиден [ъгловиден] ра¬
диатор
кольцевой пръстеновиден радиатор
конвекционный конвективен радиатор
, ленточный плеекогръбеп радиатор
лобовой челен радиатор
масляный маслен радиатор
многотрубчатый многегръдсп радиатор
однокслCнный едноколонен радиатор
охлаждающий охлаждащ радиатор
7-, пластинчатый пластинков радиатор
плоский плосък радиатор
~, ребристо-трубчатый ребристегръбен ра-
—^^иатор
/-7, ребристый ребрен радиатор
7-7, секционный секционен радиатор, радиа¬
тор на сектори
сотовый клетъчне-nитев радиатор, килиен
радиатор
—	с плоскими трубками радиатор с плоски
тръби
т-, теплоотводящий тенлоетвеждащ радиатор
7-7 трубчато-пластинчатый тръбне-nлаегипкев
радиатор
трубчатый тръбен радиатор
т-7, циркуляционный циркулационен радиатор
7-7, чугунный чугунен радиатор
—, электродный електроден радиатор
радиационный радиационен
радиация ж ядр. радиация
т—, вторичная вторична радиация
т.7, ионизирующая йонизираща радиация
т.7, инфракрасная инфрачервена радиация,
инфрачервено излъчване
г./, космйческая космическа радиация
7-7, маломощная радиация с малка мощност,
маломощна [слаба] радиация
7.7, наведённая индуцирана радиация
т/, первичная първична радиация
~, постоянная постоянна радиация
т—7, солнечная слънчева радиация
77, тёмная тъмна радиация
-7, тепловая топлинна радиация [излъчване]
ультрафиолетовая ултравиолетова радиа¬
ция, ултравиолетово излъчване
радиевый радиев
радий м радий
7-7, бромистый радиев бромид
т7, сернокислый радиев сулфат
т7, углекислый радиев карбонат
т—7 хлористый радиев хлорид
радийсодержащий съдържащ радий
радикал м радикал (в математиката и
химията)
алкильный алкилен радикал
т-, ароматический ароматен радикал
т—7, кислотный киселинен радикал
7-7, кратковрёменый хим. кратковременен
[краткотраен] радикал
метиленовый метиленов радикал
т-7, стнCвный еевовев [базиче^н] радикал
т-7, полимёриный полимерен радикал
~, свободный свободен радикал
т.7, углеводородный въглеводороден	ради¬
кал
устойчивый устойчив радикал
т-7, химический химичен радикал
радикальный радикален
радио с радио, радиоразпръскване, радио¬
приемник
радиоавтограмма ж радиоавгеграма
радиоавтограф м ядр. радиоавтограф
радиоавтография ж радиеавгография. радио¬
графия
радиоазбт м радиоазот
радисаккyмулятср м радиоакумулатор, акуму¬
латор за радиоапарат
радиоактивация ж радиоактивация
радиоактивность ж радиоактивност
т-7 воды радиоактивност на водата
т-7 воздуха радиоактивност на въздуха
т-7, естественная естествена радиоактивност
т-7, искусственная изкуствена радиоактивност
т-7, наведённая индуцирана радиоактивност
7-г окружающей среды радиоактивност на окръ
жаващата среда
т.7, позитронная позитрония радиоактивност
т-7, природная природна радиоактивност
7-, самопроизвольная самопроизволна радио¬
активност
т—, сйльная силна [голяма] радиоактивност
т-7, слабая слаба [малка] радиоактивност
т-7, удельная специфична радиоактивност
радиоактивный радиоактивен
721
РАД
радиоальтиметр м вж. радиовысотомётр
радиоаппарат м радиоприемник,радиоапарат
радиоаппаратура ж радиоапаратура, радио-
уреди
~, бытовая битова радиоапаратура
профессиональная професионална [слу¬
жебна] радиоапаратура
радиоастрономия ж радиоастрономия
радиоатмосфёра ж радиоатмосфера
радиоаэронавигация ж радиоаеронавигапия
радиобиолог м радиобиолог
радиобиологический радиобиологически
радиобиология ж радиобиология
—	клетки радиобиология на клетката
радиобуй м радиофар, радиобуй
радиовётер м метео, радиовятър
радиовещание с радиоразпръскване, радио¬
предаване
автоматическое автоматично радиопреда¬
ване
—, внестудийное извънстудийно радиопреда¬
ване
местное местно радиопредаване
монофоническое монофонично радиопре¬
даване
—	по проводам жичково [проводниково] ра¬
диопредаване, радиопредаване по провод¬
ници
синхронное синхронно радиопредаване
стереофоническое стереофонично радио¬
предаване
центральное централно радиопредаване
радиовождёние с радиоводене (на летателен
уред)
■—■ по проводам жично радиоразпръскване
радиоволна ж радиовълна
радиоволны, мн радиовълни
~, галактические галактически радиовълни
космические космически радиовълни
радиовысотомётр м ав. радиовисокомер
абсолютный абсолютен радиовисокомер
импульсный импулсен радиовисокомер
радиовышка ж радиомачта
радиогазёта ж радиовестник
радиогалактика ж радиогалактика
радиогидрогеолбгия радиохидрогеология
радиогониометр м ав. радиогониометър
радиогониометрия ж радиогониометрия
радиограмма ж радиограма
радиограмофбн м радиограмофон
радиография ж 1. радиография 2. рентгено¬
графия
дистанционная дистанционна радиогра¬
фия
количественная количествена радиогра¬
фия
контактная контактна радиография
радиодальномер м радиодалекометър
фазовый - фазов радиодалекометър
частотный честотен радиодалекометър
радиодевиация ж радиоотклонение; грешка
при радиозасичане
квадрантная квадрантно радиоотклонение
~, полукруговая полукръгло радиоотклоне¬
ние
радиодеталь ж радиодетайл, част за радио
радиожурнал м радиосписание, радиодневник
радиозавод м радиозавод, завод за производ¬
ство на радиоапарати
радиозащйта ж радиозащита
радиозонд м радиосонда
радиозондирование с радиосондиране
радиоизлучёние с радиоизлъчване
галактическое галактично радиоизлъчва¬
не, радиоизлъчване от галактиката
радиоизмерйтель м радиоизмерител
радиоизотоп м радиоизотоп [радиоактивен
изотоп]
радиоимпульс м радиоимпулс
радиоинженер м радиоинженер
радиоинтерфербметр м радиоинтерферометър
двухантённый двуантенен радиоинтерфе¬
рометър
многоантённый многоантенен радиоин¬
терферометър
~, многолучевой многолъчев радиоинтер¬
ферометър
~, морской морски радиоинтерферометър
радиоистбчник м радиоисточник
радиоканал м радиоканал
двухполбсный двулентов радиоканал
многолучевой многолъчев радиоканал
однополосный еднолентов радиоканал
радиокерамика ж радиокерамика
радиокббальт м радиокобалт [радиоактивен
кобалт]
радиокомпаратор м радиов^с^м^г^а^р^г^тор
радиокомпас м радиокомпас
радиоконструктор м радиоконструктор
радиоконтрбль м орбиты радиоконтрол на
орбитата
радиола ж радиола, радиограмофон
радиолаборатбрия ж радиолаборатория
радиолампа ж радиолампа
радиоларит м радиоларит (лъжекристална
кремъчна скала)
радиблйнза ж радиолеща
радиолиния ж радиолиния
~, импульсная импулсна радиолиния
командная командна радиолиния
~, космическая космическа радиолиния
управления радиолиния за управляване
радиолйт м минер.	радиолит
радиология ж радиология
радиолокатор м радиолокатор, радар
радиолокационный радиолокационен
радиолокация ж радиолокация
импульсная импулсна радиолокация
~ метеоров радиолокация [радиозасичане] на
метеори
первичная първична радиолокация
радиолот м вж. радиовысотомётр
радиолуч м радиолъч
радиолюбитель м радиолюбител
радиолюбйтельство с радиолюбителство
радиолюминесценция ж радиолуминесцен-
ция
радиомагистраль м радиомагистрала
радиомаркёр м ав. радиомаркировач
46 Руско-български политехнически речник

РАД
722
радиомастерская ж радиоработилница
радиомачта ж радиомачта, радиоантона
радиомаяк м радиомаяк, радиофар
азимутальный азимутон радиофар
береговой брегови радиофар
—	для самоориснткрования радиофар за са-
моориопnирaпо
—	для слспой пооадкк радиофар за сляпо
кацане
говорящий гтенерщ ррддофар
граничный ^раниче ррадиффр
зональный зоо^на^ен	зонални
радиофар
импульсный импулсен радиофар
курсовой курсов радиофар [радиомаяк]
маршрутный маршрутен радиофар
многозональный многозонален радиофар
навигационный навигационен радиофар
направленный направляващ радиофар
ненаправленный ненаправляващ радио¬
Фар
пограничный радиофар за гранични сиг¬
нали
посадочный радиофар за кацане (сляпо
кацане]
с визуальной индикацией радиофар с въз¬
душна индикация
** со звуковой индикацией радиофар със
звукова индикация
фазовый фазов радиофар
радиомсталл м ради омотал (никелово-желязна
сплав)
радиомсталлография ж радиемоталотрафия
радиометаллургия ж рaдоометалургоя
радиомстсорбграф м радоометооротраф
радиометеорология ж радиометеорология
радиомСтр м радиомотър
акустический акустичен радиомотър
компенсационный компенсационен радио-
мотър
пятиканальный петканалон радифмеnър
радиометрист м радиометрист
радиометрический радиометриенп
радиометрия ж радиометрия
радиомеханик м радиомеханик
радйомикрбмстр м рaдоемuкромоnър
радиомолчание с радоемълчaнио, замлъкване
[прекъсвано] на радиопредаването
радиомонтаж м радиомонтаж
радионаблюдсй ис с рaдuенаблюденио
радионаведение с радиенaсеевано
радионавигация ж радионавигация
, воздушная въздушна радионавигация
дальняя далечна радионавигация
импульсная импулсна радионавигация
космическая космическа радионавигация
радионагрёв м радиенaтрявапе, високочестот¬
но нагряване
радионаушники мн радиеcлушаеки
радиообмен м радиообмен
радиооборудование с радиесъоръжонио
радиооператор м радиооператор, радист
радиопСлснг м радиопеленг, радиозасечка
радиопеленгатор м радиопеленгатор, радиоза-
сичащ уред
—, автоматический автоматичен	радиопе¬
ленгатор
акустический акустичен радиопеленгатор
аэродромный летищен радиопеленгатор
~, бортовой бордов радиопеленгатор
—, визуальный визуален радиопеленгатор
импульсный импулсен радиопеленгатор
корабельный корабен радиопеленгатор
навигационный навигационен радиопе¬
ленгатор
посадочный радиопеленгатор за кацане
(на самолети)
фазовый фазов радиопеленгатор
радиопсленгаторный радиопеленгаторен
радиопеленгация ж радиопеленгация, радио-
засичане
радиопередатчик м радиопредавател, предава¬
тел
бортовой бордов радиопредавател
длинноволновый дълговъенев радиопре¬
давател, радиопредавател на дълги вълни
дуговой дъгов радиопредавател
коротковолновый радиопредавател на къси
вълни, късовълнов радиопредавател
магистральный магистрален радиопреда¬
вател
машинный машинен радиопредавател
—, направлсный насочен радиопредавател
портативный носим [портативен] радиопре¬
давател
ретрансляционный ротраIICлацоенен ра¬
диопредавател
стационарный стационарен радиопреда¬
вател
~, ультракоротковолновый радиопредавател
за ултракъси вълни, ултрaкъсевълнфв ра¬
диопредавател
радиопередача ж радиопредаване
радиопилот м рaдоопилет
радиопомСхи ж мн радиосмущения
радиоприбор м радиоуред, радооусnрфйсnве,
радиоапаратура
радиоприём м радиоприемало
радиоприёмник м радиоприемник
автодйнный автодинон радиоприемник
автомобильный автомобилен радиоприем¬
ник
батарСйный батериен радиоприемник
бортовой бордов радиоприемник
всеволновый радиоприемник за високи
вълни, нсенъенев радиоприемник
гстсродйнный хеторедопеп радиоприем¬
ник
детекторный детекторен [кристален] ра¬
диоприемник
коротковолновый късовълнов радиоприем¬
ник, радиоприемник за къси вълни
ламповый лампов радиоприемник
нсйтродйнный поуnрединоп радиоприом"
ник, пнуnредип
портативный носим [портативен] радио¬
приемник
профессиональный професионален [слу¬
жебен] радиоприемник

723
РАД
—	прямого усиления радиоприемник с ди¬
ректно усилване
регенеративный регенеративен радиопри¬
емник
ретрансляционный ретрапслакиепеп ра¬
диоприемник
сетевой мрежов радиоприемник
супергетеродинный еуперхетерединеп ра¬
диоприемник
—, суперрегсверагИвный	свръх-^упер] ре¬
генеративен радиоприемник
транзисторный транзисторен радиопри¬
емник
радионрннадпёжвеети ж мн радиочасти, ра-
диенрипадпежвости
радиопрожёктор м радиопрожектор
радиопромышленность ж радионромишленоет
радиоразведка ж радионреучванс
радиорубка ж радиокабина
радиосвязь ж радиовръзка
беспбисковая радиовръзка дез повикване
буквопечатающая радиовръзка с печатане
на текст |на букви]
дальняя далечна радиовръзка
двусторонняя двустранна радиовръзка
дуплексная дуплексна радиовръзка
железнодорожная железопътна радиовръз¬
ка
—■, импульсная импулсна радиовръзка
корегкевOпневая късовълнова радиовръз¬
ка, радиовръзка на къси вълни
маневровая маневрена радиовръзка
—, многоканальная многоканална радиовръз¬
ка
—, едвоcторепняя едностранна радиовръз¬
ка
~ подвижная подвижна радиовръзка
—, поездная влакова радиовръзка
симплексная проста [симплексна] радио¬
връзка
тропосферная тропосферна радиовръзка
радиосеть ж радиомрежа
радиосигнал м радиосигнал
радиескOн м радиоскоп
радиослужба ж радиослужба
авиационная авиационна радиослужба
морская морска радиослужба
радиоспектроскопия ж радиоспектроскопия
радиостанция радиостанция
абонентская абонатна радиостанция
бортовая бордова радиостанция
любительская любителска радиостанция
—	наведения насочваща (радио) станция
носимая носима [преносима] радиостан¬
ция
передающая радиопредавателна станция,
предавателна радиостанция
передвижная подвижна радиостанция
портативная преносима [пееима, порта¬
тивна] радиостанция
приёмная приемателна (радиенриемагеп-
на] станция
приемно-передающая приемателна и пре¬
давателна радиостанция
самолётная самолетна радиостанция
еамонаеграивающаяея самепиетреИвищи се
радиостанция
стационарная стационарна [неподвижна]
радиостанция
радиостудия ж радиостудио, радиопредава¬
телно студио
радиосхема ж радиосхема
печатная печатна радиосхема
радиотелеграмма ж радиограма
радиотелеграф м радиотелеграф, безжичен
телеграф
радиотелеграфия ж радиотелеграфия, без¬
жична телеграфия
радиотелеграфный радиотелеграфен
радиотелеметрия ж радиотелеметрия
радиогепeмeханика ж радиетепемехапика
радиотелескоп м радиотелескоп
радиогепеекопйя ж радиотелескопня
радиотелетайп м раднетепеке
радиотелеуправление с радиотелеуправление
радиотелефон м радиотелефон
радиетепефенйег м радиотелефонист
радиотелефония ж радиотелефон
радиотелефонный радиотелефонен
радиегеодепйг м раднетсодолиг
радиотерапия ж радиотерапия, лъчева тера¬
пия
радиотехник м радиотехник
радиотехника ж радиотехника
радиотехнический радиотехнически
радиотбрий м радногернй
радиоточка ж радиоточка
радиотрансляция ж радиетравелaкия
многопрограммная миогопрограмна радио-
транслация
радиегриангулЯгер м радиетриапгулатер
радиоузел м радиовъзел
радиоумфбрмер м радиоумформер, преобразу¬
вател за захранване на радиостанция
раднеуснлитепь м радиоусилвател
радиоустановка ж радиоуредба, радиотехни¬
ческа апаратура
радиофарфор м раднонерцспан, порцелан ва
радиочасти
радиофйзика ж радиофизика
радиофикация ж радиофикация
радиофйльтр м радиофилтър
радиофицированный рад. радиофициран
радиофицировать радиофициран
радиофевйческнй радиофовичеп
радиофония ж радиофония, радиотелефония
радиофотограмма ж радиофотограма
радиофотография радиофотография
радиефоготепеграфия радио (фото) телегра¬
фия
радиохимия ж радиохимия
радиоцентр м радиоцептър
радиочастота ж радиочестота
радиошумы мн радиошумове
радиоэлектроскопйя радиеепектрескеnия
радиоэлемент м радиоепемснт, радиоактивен
елемент
радиоэхо с радиоехо, отразен радиосигнал
радировать съобщавам по радио, радарам

РАД
724
радист м радист, радиооператор, радиотеле¬
графист
радиус м радиус
~ влияния радиус на влияние
~ выгрузки радиус па разтоварване (напр.
на багер)
гидравлический хидравличен радиус
~ действия радиус на действие
~ закругления радиус на закръгляване
~ инерции радиус на инерция
~ инерции, осевой осов [аксиален] инерцио¬
нен радиус
~ инерции, полярный полярен инерционен
радиус
~ качения радиус на търкаляне
~ колеса, динамический динамичен радиус
на колелото
~ копания радиус на загребване [копане]
(за багер)
~ кривизны радиус ла кривината
~ кручения радиус на усукване
метацентрический кораб, метацентричен
радиус
~ плоской кривой радиус на равнинна крива
линия
~ поворота радиус на завиване; радиус на
завоя
~ поворота, наружный външен (минимален)
радиус на завиване [захождане]
поперечный метацентрический кораб, на¬
пречен метацентричен радиус
продольный метацентрический надлъжен
метацентричен радиус
~ сходимости радиш на сходимост
радиус-вектор м радиус-вектор
радиуеомётр м радиусометър
радон м радон
радуга ж 1. небесна дъга 2. спектър (па свет*
липата)
разбавитель м разредител
разбавление с разреждане
разбавленный разреден
разбавлять разреждам, разредявам, прибавям
разредител
разбаланс м дебаланс; разбалансиране
разбег м 1. засилване, набиране скорост
2.	разбег, разгон 3. пусков период, пуска¬
не (на машина)
—, боковой страничен разбег, страничен раз¬
гон
~, конструктивный конструктивен (предви¬
ден по конструкция} разбег
номинальный поминален разбег
осевой аксиален [осов] разбег
~, поперечный напречен разбег
продольный надлъжен разбег
суммарный общ [сумарен] разбег
разбивание с 1. раздробяване, разтрошаване
2.	разделяне, разчленяване 3. разреждане
разбивать 1. чупя, троша, строшавам; раз¬
дробявам, разтрошавам 2. разделям, раз¬
пределям, разчленявам (на части); геод.
разбивам, пикетирам, трасирам 3. полигр.
разредявам (шрифт)
разбивка ж 1. раздробяване, разтрошаване
2.	разчленяване, разпределяне, разделяне
3.	трасиране 4. планиране 5. парцелиране
6.	разполагане 7. разреждане (на текст)
разбивочный трасировъчен; пикетажен
разбираемый разглобяем
разбирать 1. разглобявам 2. сортирам, раз¬
пределям 3. полигр. разпилявам (набор)
разблокировка ж деблокиране, освобождаване
от блокиране
разболтбвывать развинтвам, разслабвам бол¬
тове (или гайки)
разборка ж 1. разглобяване 2. сортир'ане,
разпределяне по определен признак 3. по¬
лигр. разпиляване на набор 4. разваляне
на постройка, сортиране 5. черпене (на
вода) 6. разпавирапе
неполная непълно [частично] разглобя¬
ване
—, полная пълно разглобяване
разборный разглобяем, който може да се раз¬
глобява; разглобен
разбортовка ж [раз] бортоване, разширяване
отвора на тръба
разборчивость ж взискателност, придирчи¬
вост; четливост (на почерк)
разборщик м сортирован, разпределител
разбраковка ж качествен контрол, преглежда¬
не, бракуване
разбрасывание с 1. разхвърляне, разпръсква¬
не, разпиляване 2. разсейване
разбрасыватель м разпръсквай
прицепной унифицированный с. ст. при¬
качен унифициран разпръскван
~, съёмный снимаем разпръсквай
~ удобрений тороразпръсквач
разброс м I. разсейване (на измерени вели¬
чини) 2. разхвърляне, разпиляване
аппаратурный апаратурно [апаратно] раз¬
сейване
—, допустимый допустимо разсейване
~ ионизации разсейване на йопизацията
~ параметров разсейване на параметрите
~ по времени разсейване по време
~ по импульсам разсейване по импулси
~ по скоростям разсейване по скорости
~ по энергии разсейване по енергия
~, приборный вж. разброс, аппаратурный
~ результатов измерений разсейване на из¬
мерените резултати
~ скоростей разсейване на скоростите
статистический статистично разсейване
~ енергии разсейване на енергията
разбрызгивание с разпръскване, разръсване
разбрызгиватель м разпръскван (ка); раз-
пръсквателна дюза
разбрызгивать разпръсквам, разръсвам
разбуравливать разширявам отвор със свред¬
ло
разбуривание с проширяване на сондаж или
взривна дупка
разбухание с набъбване, издуване
~ бетона набъбване [издуване] на бетон
~ модели леяр. набъбване на моделите
разбухать набъбвам, издувам се
725
РАЗ
развел м 1. страничен наклон (на предно
автомобилно колело) 2. мин, разхвърляне
[разпръсване] на скала 3. наклон на бордо¬
вете (на кораб) навън 4. двустранен наклон
на палуба (за оттичане на водата)
5.	изкорубеност (на самолетно крило)
~ колёс наклон на предните колела на авто¬
мобила към надлъжната вертикална плос¬
кост
развальцованный развалцован
развальцовка ж развалцоване, развалцовка
развальцовывать развалцовам
разваривать разварявам, сварявам добре; пре-
варявам
разварка ж разваряване; преваряване
разведанность ж проученост
разведение с 1. разглобяване, разчленяване
2.	чапразене (зъбите на трион) 3. разреж¬
дане на течност 4. вдигане (на пара) 5. с.
ст. развъждане; отглеждане; насаждане
6.	отваряне (на подвижен мост)
разведенный 1. напразен (зъб на трион)
2. разделен (мост, който е от две части —
за преминаване) 3. разреден
разведка ж 1. геол, проучване, изследване,
издирване 2. разузнаване; разузнавателна
служба
— бурением геол, проучване със сондиране
воздушная въздушно разузнаване
геологическая геоложко проучване
геофизическая геофизично проучване
геохимическая геохимично проучване
гравиметрическая гравиметрично проуч¬
ване
гравитационная гравитационно проучва¬
не
ледовая въздушно разузнаване за състоя¬
нието на ледените полета
магнитометрическая магнитометрично про¬
учване
~ месторождения проучване на находище
~ полезных ископаемых проучване на полез¬
ни изкопаеми
предварительная предварително проуч¬
ване
~, радиационная радиационно проучване
радиоактивности проучване на радиоак¬
тивността
радиолокационная радиолокационно ра¬
зузнаване, радиолокационно проучване
радиометрическая радиометрично проуч¬
ване
радиотехническая радиотехническо про¬
учване
сейсмическая вж.	разведка, радиотех¬
ническая
структурная структурно проучване, про¬
учване на структурата
~ шурфами геол, проучване с шурфове
эксплуатационная експлоатационно про¬
учване
разведочный проучвателен; за изследване, за
издирване
разведывание с вж. разведка 1.
разведывать проучвам, изследвам, издирвам,
правя минно-геоложки проучвания; раз¬
узнавам
развёрнутый 1. тлв. разгънат; развърнат;
развит 2. мат. разгънат, подробен, пълен
3.	райберован
развёрстка ж 1. разхвърляне, разпределяне
(напр. на материали) 2. полигр. разтуряне
на набор, вързан на страница
развёртка ж 1. райбер 2. мат. еволюта 3. мат.
разгъване, развиване (напр. на повърхни¬
на в една равнина) 4. развинтване (на
болт)5. разгръщане [разлагане] (на образ
в телевизионен екран)
~ бегающим лучом тле. развивка с бягащ
лъч
винтовая штифтовая райбер с винтови
зъби за щифтови отвори
двухскоростная двускоростен райбер
грубая тле. груба развивка (на образ)
дисковая дисков райбер
ждущая электронная тле. чакаща елек¬
тронна развивка
запаздывающая тле. закъсняваща раз¬
вивка
кадровая тле. кадрова развивка, развивка
на кадри
калиброванная калибриран райбер
комбинированного профиля райбер с ком¬
биниран профил
коническая конусен райбер
котельная райбер за (изработване на)
котли
круговая тле. кръгова развивка
машинная машинен райбер
г-г, механическая тле. механическа развивка
многополосная тле. многолентова раз¬
вивка
насадная сглобяем райбер, райбер, който
се набива (на тялото), дорников райбер
обдирочная еж. развёртка, черновая
однозубая сдпозъбен райбер, райбер с
един (режещ) зъб
окончательная окончателен [завършващ]
райбер
~ окружности еволвента на окръжността
пилообразная тле. трионообразна раз¬
вивка
плавающая плаващ райбер
полярная тле.■ полярна развивка
последовательная тле.	последователна
[прогресивна] развивка
,s, постоянная постоянен райбер
построчная тле. прогресивна редова раз¬
вивка
прогрессивная вж. развёртка, последо¬
вательная
пустотелая кух райбер, райбер с кухо
тяло
радиолокационная тле. радиолокационна
развивка; радиолокационен обзор
раздвижная регулируем райбер, раздви¬
жен райбер
разжимная разтварящ се [разширяващ се]
райбер; раздвижен райбер

РАЗ
720
~, регулируемая регулируем (регулиращ сс]
райбер
ручная ръчен райбер, райбор за ръчно
райберовано
сборная сглобяем райбор
—	с квадратной головкой райбер с квадратна
глава
—	с коническим хвостом райбер с конусна
опашка
—	со вставными ■ зубьями райбер с вложни
зъби
~, строчная тлв. родова развивка
~, ступСнчатая степенен [стъпалоебразенl
райбор
—	с цилиндрическим хвостом райбер с ци¬
линдрична опашка
~, торцовая чолон райбор (райбер, който
работи с челната си част)
угловая ъглов райбер
фасонная профилен [фасонен] райбор
—, хвостовая райбор с опашка
цСльная одпфбефкфв [цял] райбер
~, цилиндрическая цилиндричен райбор
~, чересстрочная тле. презродова развивка
черновая райбер за груба обработка
чистовая райбер за окончателна [чиста]
обработка
~, шаровая сферичен райбер
штифтовая щифпФн райбер, райбор за
щифтови отвори
электронная елн. електронна развивка
развёртывание с 1. райберовано, обработвано
с райбер 2. мат. развивано, разгъване
(напр. на формула) 3. тлв. разгъвано,
развръщано; развивано
винтовое винтообразно [спирално] рай¬
беровано
~, конйческос конусно райберовано
круговое кръгово райберовано
~, линСйнос линейно райберовано
отдСлочнос завършващо [окончателно] рай¬
беровано
предварительное предварително райбе¬
ровано
—, ручное ръчно райберовано
—, спиральное спирално райбероване
развёртывать 1. райберовам,	развъртам
2. мат. развивам, разгъвам (напр. формула
или повърхност) 3. тлв. разгъвам; развръ¬
щам; развивам (напр. образ)
развСска ж 1. разморвано (тегловно), пре¬
тегляне 2. претеглено келuчостне материал
развесной по тегло, на тегло
развесочная ж помещение за теглено, теглил¬
ия
развствйтсль м разклонител
развствлСнис с Е разклонение, клон 2. раз¬
клонявано; разделяно
разветвлённый разклонен,който о с много кло¬
нове
разветвлённость ж разклонено^
разветвлять разклонявам
разветвляться разклонявам сс (напр, на шосе)
развивать развивам
развилина ж вж. развилка
развйлка ж 1. разклонение (на път) 2. тръ¬
бен разклонител
развинчивание с развоптнано, оnвuпnнапо
развинчивать развинтвам, Фnнuпnнам
развитие с развитие, развой
развод м 1. чапразено [разширявано и раз¬
кривяване]	(напр. зъбите на трион);
чапраз 2. чапразило 3. преззъбица (раз¬
редени нишки в плат)
разводйть 1. разширявам, разкривявам (напр.
зъбите на трион), чапразя 2. разглобявам
3.	отварям (мост) 4. разтварям (краища)
разводка ж 1. вж. развод 2. разглобка, раз¬
глобяване 3. хидр. разклонение на тръбна
схема в сграда 4. разделяно, раздалечаване
разводной отварящ се; подвижен (за мост)
разводящий (ся) разклонен; разклоняващ сеа
разволокнСнис с текст, раовеасявапе, раз-
веакнсвапо
разворачивать обръщам в обратна посока
(превозно средство)
разворот м 1. завой, завивано, обръщане в
обратна посока (превозно средство)	2.
развивано, разгъвано 3. кораб, развъртано,
«рондон» (по р. Дунав) (остър завой на
кораб в стеснени условия)
развязка ж 1. кръстовище 2. кръстовище на
различни нива с надлези и подлози 3. изо¬
лация
развязывать развързвам, отстранявам връзка
разгар м разгаряно
~ футеровки претaряпо на облицовката (напр.
в пещи)
разгерметизация ж разхерметозирано, нару¬
шаване на херметичността
разгйб м разгъване; изправяне
разгибать разгъвам (нещо свито), разтварям
(напр. книга)
разглаживание с изглаждане, разглаждаке
разглаживать изглаждам, разглаждам
разговор м разговор
входящий тлф. входящ (разговор
~, исходящий тлф. изходящ (разговор
~, междугородный тлф. междуградски раз¬
говор
~, международный международен разговор
~, местный тлф. местен разговор
служебный служебен разговор
телефонный телефонен разговор
разгон м 1. засилване, ускорявано; бърз
ход (напр. на машина) форсирано (на
двигател) 2. междина, хлабина 3. клин
(напр. дърводелски) 4. разбег (на самолет)
—	вСтра засилвано на вятъра
—	двигателя форсиране на двигател
—	поезда ускорявано на влака
разгонка ж 1. разплосквапо (ковашка опе¬
рация)	2. хим. фракционна дестилация
3.	клин (напр. дърводелски) 4. междина,
разстояние (напр. между телефонни стъл¬
бове) 5. разбег
—вакуумная вакумна дестилация
разгонять 1. ускорявам, засилвам движе¬
нието 2. оанлипвам, забивам клин
разгораживать отделям с преграда

727
РАЗ
разгорание с свода мет, разгаряне на своди
(напр, в пещ)
разграничение с разграничение, разгранича¬
ване
разграничивать разграничавам
разграфка ж разграфиране
разграфлять разграфявам, линирам
разгружйтель разговаригсп. разтоварач; уред¬
ба за разтоварване
разгружать 1. разтоварвам (товар) 2. раз¬
товарвам [облекчавам]	(напр, електри¬
ческа мрежа)
разгруженный разтоварен; освободен от товар
разгрузка ж 1. разтоварване 2. облекчаване
от патевирвавего 3, освобождаване или
предпазване от действието на някоя сила
автоматическая автоматично разтоварване
боковая разтоварване отстрани, странич¬
но разтоварване
—	бункера, многоточечная многоточково [от
много места] разтоварване на бункер
—	котла разтоварване (намаляване товара]
на котела
крановая разтоварване с кран
—	печи изпразване на пещ
пневматическая пневматично разтоварва¬
не
полупринудительная пслупринудиmёлнс
разтоварване
принудительная принудително разтовар¬
ване
путевая пътно разтоварване
самосвальная самосвално разтоварване
самотёчная вж. разгрузка, самосвальная
свободная евебедве разтоварване
центральная централно разтоварване
разгрузочный разтоварващ, служещ за раз¬
товарване; разтеваригепеп
разгрузчик м разтоварач
вакуумный вакуумен разтоварач, вакуум¬
на ризтоварачна уредба
—, шнековый червячеп разтоварач, червячна
разтоварачна уредба
раздавание с надебеляваме, уширяване; сплес¬
кваме (глава на нит)
—	заклёпки сплескване главата на нит
раздаваться) 1. надебелявам (се); разширявам
се 2. раздавам (се) [разнасям (се)| (за звук)
раздавливание с смачкване, сплескване
раздавливать смачквам, сплесквам
раздаточная ж раздавачиа (напр. място за
раздаване инструменти в цеха), пункт за
раздаване (на инструменти)
раздаточный 1, раздавателен 2. разширяващ
раздатчик м разносвач
раздача ж 1. раздаване (напр. на инструмен¬
ти, материали) 2. разширяване, ниде-
бспявинс
раздваивание с раздвояване
раздваивать раздвоявам
раздвигание с 1. раздалечаване, разтваряне
"2. разместване, отместване
раздвигать 1. разтварям, раздалечавам 2.
отмествам, размествам
раздвижение с 1. разтваряне, раздалечаване
2. разместване, отместване
раздвижка ж 1. раздвижка, разтварящ се
[разширяващ се] инструмент 2. вж. раздви¬
жение
раздвижной раздвижен, разтеглен, ризтви
рящ се (напр. инструмент), отварящ се
раздвинуть вж. раздвигать
раздвоение с 1. раздвояване, раздвоение 2.
раздвоено, разделено на две
раздевание с слйтков изваждане ни блокови
отливки от кокилите
раздевать слйтки изваждам блокови отливки
(от кокили)
разделение с разделяне; разделение
амплитудное амплитудно разделяне
биохимическое биохимично разделяне
временное временно разделяне
гравитационное гравитационно разделяне
диффузное дифузно разделяне
—	зарядов радио разделяне на зарядите
~ изогенов разделяне на изотопи
—	ймпульсов разделяне на импулсите
ионеедмепнес Иопеобмсвне разделяне
капИлев разделяне на каналите
количественное количествено разделяне
механическое механично разделяне
магнитное магнитно разделяне
мвогокомпопептпос мпегекемnенептно
разделяне
—, многоступенчатое мвогеетепеппе разде¬
ляне
—	переменных мат. разделяне [разпределя¬
не, отделяне] на променливите
—	по амплитуде разделяне по амплитуда
—	по величине разделяне по големина
—	по крупности разделяне по едрина (гопе-
мини]
—	по плотности разделяне по плътност
—	по сортам разделяне по сортове (по марки,
по видове]
—	по частоте разделяне по честота
—	по просевам разделяне чрез пресяване
пространственное пространствено разде¬
ляне
статистическое статистическо разделяне
термодиффузибнное гермодифузиеппо раз¬
деляне
—	труда разделение на труда
хроматографическое хроматографично раз¬
деляне
центробежное центробежно разделяне
—	частот разделяне на честотата
экстракционное екстракционно разделя¬
не, разделяне чрез екстракция
электростатическое електростатично раз¬
деление
разделённый разделен, отделен
разделитель м разделител, сепаратор; раздели¬
телно стъпало
амплитудный амплитуден филтър, ампли¬
туден сепаратор [разделител]
—	ймпульсов сепаратор ни импулси

728
РАЗ

разделка ж 1. обрязване, почистване (на
отлети блокове) 2. дообработвапе; дообра-
ботка 3. нарязване (напр. на трупи, за¬
клано животно) 4. отваряне отвор за из¬
пускане на течен метал или шлака 5. офор¬
мяване [подготовка] на кабелен край (за
монтаж) 6. тухлена преграда (около ко¬
мин)
~ волокна разделяне [сортиране] на влакна
~ краёв оформяване [подготвяне] на краища¬
та (напр. на кабел)
~ лома мет. натрошаване [нарязване] на
шнхтовня материал
разделывать 1. оправям, обрязвам, почиствам
(слети блокове) 2. дообработвам 3. раз¬
ширявам (отвор) 4. размивам [разреждам]
( бои) 5. разделям, разрязвам (напр. за¬
клано животно)
разделять разделям [сортирам] (напр, руда),
деля, отделям
раздйр м раздиране; увеличаване на съществу¬
ваща цепка (в гумено изделие)
раздражающий раздразващ, дразнещ (за ве
шество)
раздробление с раздробяване, разтрошаване,
натрошаване
раздробленный раздробен, натрошен
раздроблять раздробявам, натрошавам
раздув м геол. разширяване (на жила, пласт)
раздувать 1. раздухвам 2. раздувам, надувам
раздутие с 1. раздухване [разгаряне]	(на
огън в пещ) 2. раздуване, надуване, поду¬
ване 3. напълване с въздух 4. удебеление
на руден пласт 5. леяр. повдигане на горна¬
та полуформа от течния метал
разжатие с разтегляне, отпускане (на пру¬
жина); разтваряне
разжатый отпуснат; разтворен
разжелобок м улама, долия (на покрив)
разжиг м вж. разжигание
~ вагранки разпалване на вагрянка
разжигание с разпалване, разгаряне
разжигать разпалвам, разгарям
разжижаемость ж способност да се разрежда,
разреждаемост
разжижать разреждам, разредявам
разжижение с разреждане, разредяване
разжиженность ж разреденост
разжиженный разреден
разжижитель м разредител
разжйм м разтваряне
разжймный който се разтваря (напр. инстру¬
мент), който се разтяга (напр. пружина)
който служи за разтягане
разземлёние с ел. отстраняване на заземява¬
не, отземяване
раззенковка ж фрезепковане, разширяване
(началото или края на отвор)
раззенкбвывание с вж. раззенковка
раззенковывать фрезенковам, разширявам (на¬
чалото или края на отвор)
разкернивание с получаване [изваждане] на
ядка
разлагаемость ж разлагаемост, способност за
разлагане
разлагать 1. тле. разлагам, разделям, раз¬
членявам 2.развивам, разгъвам (на карти¬
ната) 3. хим. разлагам (напр, съедине¬
ние) 4. мат. разлагам (израз, многочлен)
разладка ж 1. различие, разлика; несъгласу¬
ваност 2. разрегулиране, разцентроване,
разстройване
разлаженность ж разрегулираност, разцентро-
ваност, разстроеност
разламывать разчупвам, разтрошавам
разлив м разлив, разливане; прииждане
(на река); разливане (на лакове върху
повърхността )
разливание с разливане; наливане, напълване
разливать разливам; наливам, напълвам
разливка ж 1. леяр. заливане на формите,
разливане (на течния метал) 2. разливане,
заливане, наливане
вертикальная леяр. вертикално заливане
(на форми), вертикално леене
верхняя горно заливане, горно леене
горизонтальная хоризонтално заливане,
хоризонтално леене
горячая горещо заливане, леене с горещ
метал
~, групповая групово заливане, групово
леене
~ сверху заливане отгоре, горно леене
сифонная сифонно заливане, сифонно ле¬
ене
холодная студено заливане, заливане с
недостатъчно топъл метал
разливной разливен
разливочный вж. разливной
разливщик м леяр, (който разлива формите),
разливчик
различие с разлика, различие
различимость ж различимост, разпознавае-
мост
разложение с 1. хим. мат. разлагане, разло¬
жение 2. тлв. разлагане, разделяне, раз¬
членяване 3. тлв. развиване, разгъване;
развивка
асимптотическое асимптотно разлагане
~ бинома мат. разлагане на бином
~ вектора разлагане на вектор •
~ вещества разлагане на вещество
~ в ряд мат. разлагане в ред
~ в спектр спектрално разлагане
гидролитическое хидролитно разлагане
гидротермическое хидротермично разлага¬
не
гнилостное разлагане при гниене
~ движения разлагане на движение
двойное двойно разлагане
деструктивное деструктивно разлагане
изображения тлв. разлагане [развиване]
на изображение
каталитическое хим. каталитично разла¬
гане
~ многочлена разлагане на многочлен
~ на множители разлагане на множители
-- на простые дроби разлагане на прости
дроби

729

объёмное обемно разлагано, разлагане по
обом
окислительное окислително разлагане
пирогснстйчсскос порогеноnичпе разлага¬
не
последовательное тлв. песлодеватоепе
[прогресивно] разлагано, прогресивна раз¬
вивка
прогрессивное хим. прогресивно разлага¬
но
радиационное радиационно разлагане
самопроизвольное самопроизволно разла¬
гане
~ сил разлагано на силите
спектральное, вж. разложение в спектр
~, тепловое топлинно разлагано
—тсрмйчсскос термично разлагано
фотохимйчсскос фотохимично разлагане
—	функций в ряд мат. разлагано на функция
в род
~, химйчсскос химично разлагане
—	цсмснтйта мет. разлагане на цементита
частичное частично разлагане
~, чсрсзстрочнос тлв. прсзрсдна развивка
—	электролитическое електролитно разла¬
гане
разложйть разлагам
разлом м 1. счупване, строшаване 2. мястото
на разчупване
размагнйчснис с размагнотвaпе
размагниченный размагнитен
размагничивание с вж. размагийчснис
размагничивать размагпитвам
размазывание с размазвано (напр. на лепило),
равномерно нанасяно (на	боя, смазка)
размазывать размазвам
размалывасмость ж смилаемост
размалывание с смилано, стриване на прах
размалывать смилам, стривам на прах
размалывающий смилащ, стриващ
разматывание с отвиване, етметaвaне, размо¬
тавано
равматыватепь м размоnватeе, размотаваща
машина [съоръжение, агрегат)
разматывать размотавам, развивам, фтметанам
размах м 1. размах; амплитуда (на махало)
2. размах, разпореност (на крила на само¬
лет)
—	колебаний амплитуда на трептенията
—	крыла ав. разпореност па крилото
—	сигнала радио, размах на сигнал
размачивание с намокряно, накисвано, раз-
нисвапе
размачивать намокрям, накисвам (за да се
размекне)
размсжсванис е разграничавано; размерване,
парцелирано; разпределяно
размельчать надробявам, паситпянам
размсльчСнис с раздробяване, паситпянанe,
смилано
размСр м размер
~, базисный основен [базисен, ■базов] раз¬
мер
_	 РАЗ
браковочный браневъееп размер (раз¬
мер, при който се бракува)
внСшний външен размер
внутренний вътрешен размер
~ в свету светъл размер, размер на светъл
отвор
~, габарйтный габаритен размер, външен
[краен, определящ] размер
градационный градационен размер
грузовой товарен размер (размер, който
да се има пред вид при товарене)
действительный дойсnнunееоп размер,
истински размер
—	детали, внутриопсрацибнный вътрсшно-
операционен (междинен] размер на детайла
—	детали, выбракбвочный вж. размер, бра¬
ковочный
допускиой допусков размер
г—, допустимый допустим размер
завышенный увеличен размер
заниженный намален размер
истинный вж. размер, действительный
исходный изходен размер, първоначален
размер
калибровый калибров размер
карманный джобен размер, джобен фор¬
мат
~ кегля полигр. размер па кегел
конструктивный конструктивен размер
контрольный контролен размер
критйчсский критичен размер ■
линСйный линоон размер
максимальный максимален размер
минимальный минимален размер
наибольший предельный 1. вж. размер,
максимальный 2. граничен максимален раз¬
мер
наименьший прсдСльный 1. вж. размСр,
минимальный 2. граничен минимален раз¬
мер
наружный вж. размСр, внСшний
негабаритный извъпгабаритоп размер
номинальный номинален размер
нормальный нормален размер
общий общ размер
~, окончательный окончателен [краен] раз¬
мер
основной основен- размер
охватывающий обхващащ [включващ] раз¬
мер
первичный първичен [начален] размер
переменный променлив размер
полный вж. размер, действительный; пъ¬
лен размер
~, посадочный монтажен размер, размер на
сглобяване
постоянный постоянен размер
~, предельный граничен размер
предписанный предписан ' размер, дадсн
(напр. по чертежа) размер
пригоночный размер за пасвано
—	изделия, производственный производствен
размер на изделието
~, промежуточный междинен размер
~, рабочий работен размер

РАЗ
730
расчётный изчислителен [изчислен] раз¬
мер (размер, получен от изчисленията)
ремонтный ремонтен размер
ремонтный категорийный групов ремепгеп
размер
свободный еводедеп размер
сопряжённый допирен [съседен] размер;
спре^ат размер
тх, сопрягаемый вж, размер, сопряжённый
средний среден размер
стабильный стабилен [устойчив] размер
стандартный стандартен размер
суммарный сборен [сумарен] размер
тх, угловой ъглов размер
условный условен размер
~, установочный вж, размер, посадочный
фактический фактически [действителен,
истински] размер
характерный характерен [специфичен] раз¬
мер
черновой размер ни нсдоебрадегеп [необ-
рибегеп] детайл
т-^, чистовой чист размер, размер на оконча¬
телно обработени част ни детайла, оконча¬
телен размер
размерность ж измерение, размерност, димен¬
сия
/хх выпуклого множества мат, размерност
[дименсия] ни изпъкнало множество
размерный размерен, дименcиепеп; служещ
зи размер
размеры мн размери
«х, габаритные габаритни размери, външни
(крайни, определящи] размери
/-Х двигателя, основные основни размери ни
двигателя
г— листа размери [формат] на листи
~ реактора, критические критични размери
’на (атомен) реактор
размерять размервам, отмервам, премервим,
меря
разметка ж 1. размерване 2. разчертаване,
трасиране 3. маркиране, отбелязване
тхх деталей размерване [ризчертаване, траси¬
ране] ни детайли
модельная леяр, размерване [разчертива-
не] на модел
т—, объёмная обемно размерване
/хх, плоскостная 1. равнинно [ппоскеегно] раз¬
мерване 2. равнинно разчертаване, рав¬
нинно трасиране
т-, пространственная пространствено размер-
вине; трасиране по три измерения
разметочный с който се отбелязва, с който се
маркира, маркиращ
размётчик м ризмервач, маркирован, трасьор
размечать отбелязвам, маркирам, правя знак
размешивание с разбъркване, ризмесване
размешивать разбърквам, ризмесвим
размещение с 1. разполагане, поместване 2.
разпределяне 3. настаняване 4. вариация
размещать разполагам, помествам; настаня¬
вам, разпределям
разминать омачквам, мачкам (кожа, за да
омекне); ризмесвим
размножение с размножаване; размножение
тхх деталей размножаване на детайли
тхх дскумёнmсв размножение на документи
тхх чертежей размножаване на чертежи
размножитель размножител, уредби зи раз¬
множаване (накопил, документи и др.)
размоина ж размоина (форма на терен),
яма (размита от вода)
размокаемость ж способност зи размекване
[разкисвано, набъбване]
размокание с размекване, разкисвине, набъб¬
ване
размокать накисвам, разкисвам, размеквам
(след накисване); набъбвам
размол м 1. мелене, смилане 2. ситнина на
смляното
тх/, горячий горещо смилане
тх, жирный мазно смилане
тх, мокрый мокро смилане
непрерывный непрекъснато мелене [сми¬
лане]
полунепрерывный нопупенрекъспате ме¬
лене [смилане]
тх,, раздельный отделно смилане (напр. при
хартиено производство)
~, садкий насечено смилане
тх-, смешинный смесено мелене [смилане]
-х, сухой сухо смилане
тх, тонкий фино [еигпе] смилане
размолоспособность ж подаване ни смилане,
смилаемеcг. способност [свойство] ди се^
смила
размолотйть строшавам [счупвам] зърна (при
вършитба )
размолотый смлян
размолоть смилам, стривам (на прах)
размольный смилащ; мелничен
размораживание с размразяване
размотка ж отвиване, огмегаванс
размочаленный разбит, разнищен, разчеп-
кан
размочаливание с разбиване, разнищване, раз-
чеп^ане
размочаливать разбивам, разнищвам, раз¬
чепквам
размыв м 1. размиване, подриване, подкопа¬
ване (от вода), ерозия 2. размито място,
ровини
— формы леяр, размиване ни формата (от
течния метал)
размывание с вж, размыв
размыватель миячка, промивачка; размивич-
ки
размывать размивам, подкопавам, смивим
размыкание с 1. ел. прекъсване, изключване,
разединяване 2. разтваряне, отваряне; раз¬
деляне; освобождаване, откъсване
размыкатель м прекъсвач
тхх светофора прекъсвач на светофар
тхх тока прекъсвач пи ток; разединител
размыкать 1. ел. прекъсвам, изключвам; разе¬
динявам; отварям; разделям 2. освобожда¬
вам, отвързвам
размытие с кфт. размиване [псяепога] ни
картината

731
РАЗ
размытый размит
размягчаемость ж способност за размекване
размягчать размеквам, омеквам, омекчавам
размягчение с размекване, омекване
размягчённый размекнат, омекнал
разница ж разлика
разновес м комплект грамове за теглене
аналитический комплект грамове за ана¬
литична везна
миллиграммовый комплект милиграмове
разновеска	вж, разновес
разновидность ж разновидност
аллотропная алотропна разновидност
~ режима работы разновидност в [на] режима
на работа
разновидный разновиден
разновременность ж разлика във [по] време
разновременный различен по време
разноимённый разноименен
разномёрность ж разномерност, с различни
размери; различие в размерите
разнооттёночность ж с различни оттенъци
разнорабочий общ работник
разнородность разнородност, нееднородност
разнородный разнороден, нееднороден
разнос м 1. самопроизволно форсиране (напр,
на двигател) 2. изкоп (широка и плитка
минна изработка) 3. разнасяне, разпреде¬
ляне, разхвърляне
~ частот радио честотен интервал
разностный 1. различен, нееднакъв 2. полу¬
чен в резултат на изваждане
разносторонний разностранен (напр. три¬
ъгълник)
разность ж 1. разлцка (резултат от изваж¬
дане) 2. различие, нееднаквост, разлика
астигматическая астигматична разлика
~ векторов мат. разлика във векторите
~ давлений разлика в наляганията
■~ч конечная крайна разлика
~ масс разлика в [на] масите [веществата]
~ полярностей ел. разлика в полярностите
~ потенциалов потенциална разлика
~ растворимости разлика в разтворимостта
~ температур температурна разлика, раз¬
лика в температурата
~ уровней разлика в равнищата [нивата]
— фаз фазова разлика, изместване на фази¬
те
~ функций разлика на функции
разносчик м разносвач; раздавач
разнотйпный разнотипен
разнотонный разнотонен, с различни оттенъци
на цвета
разноцветный разноцветен; пъстър, шарен
разобранный разглобен, демонтиран
разобщать разединявам, разделям, отделям;
разглобявам
разобщение с 1. разделяне, разединяване 2.
изолиране; прекъсване, изключване
разобщительный разединяващ, изключващ,
прекъсващ
разобщитель м !. разединител; прекъсвач
2. изолатор
разогрёв м интензивно нагряване; притопля-
не, повторно нагряване
~ двигателя, внешний външно нагряване на
двигателя
~ двигателя, внутренний вътрешно нагря¬
ване на двигателя
разогревание с вж. разогрёв
разогреватель м нагревател
разогревать нагрявам силно; нагрявам пов¬
торно
разогретый нагрят
разомкнутый прекъснат, изключен (за електри¬
ческа верига); разединен; отворен; разделен
разрабатывать разработвам
разработаться износвам се, изхабявам се
разработка ж разработване; разработка
~ бремсбергами разработване с бремсберги
~ вертикальными слоями разработване с вер¬
тикални слоеве
~ верхнего пласта разработване на горен
пласт
~ в лежачем боку разработване в долнището
~ вскрыши мин. разработване на разкрив-
ката
~ гезёнками разработване с комини [ге¬
зенки]
гидравлическая мин. хидравлично разра¬
ботване
~ горизонтальными слоями разработване е
хоризонтални слоеве
горная минно [руднично] разработване
групповая групово разработване
~ диагональными слоями мин. разработване
с диагонални слоеве
диагональная диагонално разработване
~ дудками мин. разработване с къси комини
— заходами мин. разработване със заходки
[настъпи]
камерная камерно разработване, камерен
метод за добиване на полезни изкопаеми
камерно-столбовая камерно-стълбово раз¬
работване
~ карьёром кариерно разработване
комбинированная комбинирано разработ¬
ване
~ лавами мин. разработване с (широки}
фронтове
~ машины конструктивная конструктивно
разработване на машини
~ месторождения разработване [експлоата¬
ция} па находища
механическая механическо разработване
~ недр разработване на недра
~ нефтяного месторождёния разработване на
нефтено находище
~ обратным ходом разработване с обратен
ход
одновременная едновременно разработва¬
не
открытая открито разработване (на руд¬
ници)
пласта разработване на пласт
~ по восстанию мин. възходящо разработ¬
ване
подземная подземно разработване

РАЗ
732
—	полосами ивично [еепnове] разработвано
—	по падСнию низходящо разработвано
—	поперечными штрСками разработвано с
напречни галерии
—	по простиранию разработвано по простира¬
ние
последовательная последователно раз¬
работване
~, потолкоуступная разработвано с обратни
стъпала
—, почвоуступная разработване с прави стъ¬
пала
—	россыпей разработвано на разсипии нахо¬
дища
—	с закладкой разработвано със запълване
—	слоями слоево разработвано
—	с обрушСнисм кровли разработвано с обру-
шаване на горнището
~, совместная съвместно разработвано
~ с оставлением целиков разработвано с
оставяне на целици
~, сплошная непрекъснато разработвано
—	сплошным забоем разработвано с непре¬
къснат забой
—	столбами мин. стълбово разработвано
частичная частично разработвано
—	штреками галорийно разработвано
—	этажами етажно разработвано
разравниватель м педравнuтeл, равняч
—	грсбнсй брaздепедраннитее
разравнивать подравнявам» изравнявам
разрегулировка ж разрегулировка, разстрой¬
вано, нарушаване на регулировката
разрегулироваться разрогулирам сс, губя на-
теасявa.пето [регулираното]
разрежать разреждам (газ), разродявам (пред¬
мети)
разрсжСнис с разреждане, намалявано на на¬
ляганото, вакуумиране
разрежённость ж стопен на разреждане [ва¬
куумирано]
разрежённый разреден, вакуумиран
разрез м 1. разрез, разрязване 2. открит руд¬
ник [кариера]
~, боковой страничен разрез
вертикальный вертикален разрез
~, гсологйчсский геоложки профил [разрез]
горизонтальный хоризонтален разрез
~, косой кос [скосен, диагонален] разрез
~, литологйчсский геол, еитфеетuенп раз¬
рез
~, наклонный наклонен [под ъгъл] разрез
~, нормальный крист, нормален разрез,
нормален профил
оптйчсский оптичен разрез (на кристал)
полный пълен разрез
поперечный напрочон разрез
почвенный разрез [профил] на почвата
~, продольный надлъжен разрез
радиальный радиален разрез
сложный сложен разрез
~, ступСнчатый стъпаловиден разрез
тангенциальный тангенциален разрез
~, торцовый челен разрез
~, угольный открита [кариерна] разработка
на въглища, каменовъглена мина на откри¬
то
частичный частичен разрез
разрезание с вж. разрсзка
разрезать разрязвам, разделям на части (чрез
рязано)
разрсзка ж разрязване, отрязвано
~, горячая разрязване [рязано] на горещо,
горещо рязано
холодная разрязвано [рязано] на студено,
студено рязано
разрезной който служи за разрязвано; раз¬
рязан, цопнат
разрешать разрешавам, ■ позволявам; освобож¬
давам
разрубать разсичам, отсичам
разрубка ж отсичано, разсичано
разрушать разрушавам
разрушение с разрушавано, разрушение
~, вязкое разрушаване на жилав материал,
жилаво разрушение
избирательное избирателно разрушаване
кавитационное кавитационно разруша¬
вано
—	катода разрушаване на катода
—	контактов, химйчсскос химическо разру¬
шавано на контактите
коррозионное норозоепно разрушаване,
разрушавано от корозия
~, можкристаелйчнснен между кри стал но раз¬
рушавано
~, осколочное бризантно разрушавано
пластическое пластично разрушавано
усталостное разрушение на умора, раз¬
рушение слод продължително натоварване
~, хрупкое трешеово [крехко] разрушавано,
разрушавано на nрошеов [крехък] материал
~, эеокпрИенскен електрическо разрушава¬
но
элсктроэрозионнос оеонпреорозuонпо раз¬
рушавано
эрозионное орооuенпо разрушаване
разрушенный разрушен
разрушительный разрушителен
разрыв м 1. разкъсване, скъсвано, прекъсва¬
но 2. избухване, взрив, разрив, разпръсква¬
но 3. пукнатина, цепнатина; междина; про¬
бив 4. геол, разред 5. мястото на скъсва¬
ното 6. разстояние между дво тела
вязкий разкъсване на жилав материал,
жилаво разкъсване
—	изображения тлв. разкъсване на изобра¬
жението
—	котла експлозия [пръскано] на котел
(напр. парен)
—	между контактами прекъсвано между кон¬
тактите
—	пласта, гидравлический хидравлично раз¬
късвано на пласта
~ поезда скъсвано [разкъсвано] на влака
—	покрышки спукване [скъсване] на гума
—	при растяжении скъсване при опън

733
РАЗ
противопожарный противопожарно взри¬
вяване (на сгради, с цел да прекъсне по¬
жара )
~ размерной линии прекъсване на размерна¬
та линия
~ связи прекъсване [скъсване] на свръзката
~ труб спукване на тръба
~ функции прекъсване на функция
хрупкий крехко разкъсване, разкъсване на
крехък |трошлив] материал
~ цепи ел. разкъсване [скъсване, прекъсва¬
не] на веригата
разрывать 1. ел. прекъсвам, изключвам; разеди¬
нявам 2. разкъсвам; разрушавам 3. разравям
разрываться 1. разкъсвам се 2. избухвам,
взривявам се
разрывной 1. разкъсващ се 2. избухлив
разрыхление с 1. разрохкване 2. текст, раз-
чепкнане
разрыхкйтель м 1. разрохквач (на леярска фор¬
мовъчна смес или на земссмукачно устрой¬
ство) 2. мет. ройер 3. текст. разтворител,
разтварачна машина, чепкало
барабанный барабанен разрохквач
вертикальный вертикален разтворител
.—, гидравлический хидравличен разрохквач
горизонтальный хоризонтален разтвори¬
тел
ленточный лентов разрохквач
лопаточный лопатъчен разрохквач
пневматический пневматичен разрохквач
~ соломы с. ст. чепкало [разтворител] за
слама (в комбайна)
— шерсти разтворител [чепкало] за вълна
щёточный леяр, четков разрохквач
разрыхлительный разрохвателен; разчепква-
телен, разтворителеп
разры хляемость ж разрох,ваемост; разчепка-
емост
разрыхлять 1. разрохквам 2. разчепквам 3.
изтупвам, бия
разряд м 1. ел. изпразване, разреждане, раз¬
ряд (напр. електрически) 2, разряд, поря¬
дък, ранг, категория
аномальный аномално изпразване, ано¬
мален разряд
аномальный апериодический аномално апе¬
риодично изпразване [разреждане]
апериодический ел. апериодично разреж¬
дане
атмосферный атмосферно изпразване, ат¬
мосферен разряд
безэлектрбдный безелектродно изпразва¬
не, безелектроден разряд
~ в вакууме изпразване [разреждане] във
вакуум
возбуждающий възбуждащо изпразване,
възбуждащ разряд
вспомогательный спомагателно изпразва¬
не, спомагателен разряд
высокочастотный високочестотно изпраз¬
ване, високочестотен разряд
~ в газе изпразване в газова среда
газовый газово изпразване, газов разряд
грозовой еж. разряд, атмосферный
у-, дуговой (електро) дъгово изпразване, елек-
тродъгов разряд
знаковый изч. знаков разряд
импульсный импулсно изпразване, импул¬
сен разряд
искровой искрово изпразване, искров
разряд
индукционный индукционно изпразване
квалификационный квалификационен раз¬
ряд (напр. на работник)
кистевой храстовидно [разклонено] из¬
празване, храстовиден разряд
кодовый кодов шифър
кольцевой пръстеновидно изпразване, пръ¬
стеновиден разряд
контрольный контролен шифър, шифър
на контролата
коронйрующий корониращо изпразване,,
корониращ разряд
коронный коронно изпразване, коронен
разряд
лавинный лавинно изпразване, лавине»
разряд
лавинообразный вж. разряд, лавинный
лидерный водещо [първоначално] изпраз¬
ване, водещ разряд
линейный безэлектрбдный линейно без¬
електродно изпразване, линеен безелектро¬
ден разряд
лучевой лъчево изпразване, лъчев разряд
~ мОлой длительности изпразване с малка
продължителност
мгновенный мигновенно [моментно] из¬
празване
медленный бавно изпразване
многокротный многократно изпразване
мощный мощно изпразване, мощен разряд
осциллирующий осцилиращо изпразване
поверхностный повърхностно изпразване,
повърхностен разряд
пробивной пробивно изпразване, пробивен
разряд
продолжительный продължително изпраз¬
ване I разреждане] (напр. на акумулатор)
~ работы разряд на работата
~ рабочего разряд на работника
самостоятельный самостоятелно изпразва¬
не, самостоятелен разряд
сверхвысокочастотный свръхвисокочесто-
тно изпразване, свръхвисокочестотен раз¬
ряд
светящийся светещо [тлеещо] изпразване-
сильноточный силнотоково изпразване,
силнотоков разряд
систематический систематично изпразване
[разреждане]
скользящий пълзящо изпразване, пълзящ
разряд
спонтанный спонтанно изпразване, спон¬
танен разряд
стартерный стартерно изпразване, стар"
терен разряд
статический статично изпразване, стати¬
чен разряд

734
РАЗ

ступенчатый стъпално изпразване, стъпа¬
лен разряд
— тарифной сетки разряд от [ни] тирифнити
мрежа
тарифный тарифен разряд, разряд по
тарифа
тёмный вж. разряд, тихий
—, термоэлектронный термоелектренпе из¬
празване
тихий тихо изпразване, тих разряд
тлеющий тлеещо изпразване, тлеещ раз¬
ряд	„
тренировочный вж. разряд, формовочный
формовочный формовъчно изпразване (на
акумулатор)	(изпразване за формоване
на акумулатори)
электрический електрическо изпразване,
електрически разряд
разрядить ел, разреждам, изпразвам (напр.
акумулатор )
разрядки ж 1. ел. изпразване, разряд,разреж¬
дане 2. полигр. разреждане, разрядка(ни
текст), шпациране
разрядник м 1. елн. газоразрядни лампа 2.
ел. разрядник [изнразвитeлj, искрови меж¬
дини
безэлектрбдный елн, безелекгродпи га¬
зоразрядна лампа, нулод
вентильный ел. вентилен разрядник [из-
признител, отвод)
вилйтовый ел., вилитов разрядник [из-
празвигсп, отвод]
вращающийся въртящ се разрядник
высокочастотный виеекечеет•етеп разряд¬
ник
газепапелпеппыИ газенанъпнеп разряд¬
ник, газоразрядна лампа
грозовой 1. мълниеотвод, гръмоотвод 2.
мълниезищитни искрови междина
защитный 1. защитен разрядник 2. за¬
щитни искрова междини
ионний йонен разрядник
искровой I. искров разрядник 2. (за¬
щитна) искрова междини
ппиегИпчатый пластинчат разрядник
резонаторный резонаторен разрядник [из-
празпигсп]
роговой рогов разрядник
гирИтевыИ гиригев разрядник [отвод]
трубчатый тръбен разрядник [отвод]
щировой сферичен разрядник, сферични
искрова междина
зпекгрИческиИ гръмоотвод
электродный електроден разрядник
разрядный разряден, изпразващ
ризряжИть ел. разреждам, изпразвам
разряжение с ел. разреждане, изпразване
разряжённос^ ж ел. ризрсждиемесг, изпразва-
емост
разубоживание с обедняване (на руда)
разукрупнение с 1, раздробяване 2. децентра¬
лизация
ризуперядечеппыИ неподреден
разупрочнение с намаление на якостти
ризъедИние с разяждане; корозия
кавитационное кивитакиоппи корозия
—	футеровки разяждане ни облицовката [фу-
теровката] (напр. на пещ)
—	электролитическое електролитна корозия
ризъедИть разяждам, кородирим
разъединение с разединяване, отделяне, раз¬
деляне; прекъсване, изключване (напр.
на връзка)
разъединённый разединен, разделен, отделен;
прекъснат, изключен (за връзка)
разъединитель м разединител; отделител, пре¬
късвач
безудИрный безударен прекъсвач
дистанционный дистанционен прекъсвач
линейный линеен разединител [прекъс¬
вач]
переключИющий превключващ разедини¬
тел
рубящий ел. пежов разединител; лостов
прекъсвач
шинный шинен разединител [прекъсвач]
разъединять разединявам, разделям, отделям;
прекъсвам, изключвам
разъединяющий разединяващ, разделящ, отде¬
лящ; прекъсващ, изключващ
разъезд м жп. 1. коловоз зи разминаване
2. разменни гара, спирки
разъездной жп. който служи зи разминаване
ризъезжИться разминавам се (напр. с автомо¬
бил )
ризъём м 1. разглобяване 2. ел. щепсел но
съединение, съединителен ипирит
разъёмный разглобен; който се разглобява
риймовки ж дестиликиенеп остатък (при
дестилация на цинк)
район м район
—	аэродрома район на летище
вольный сведедев район
газоносный газоносен риИеп. газепеена
област
—	действия район ни действие
жилой жилищен район
леспей горски район
нефтяной нефтен район
обслуживания работни област; район ни
обслужване
промышленный промишлен район
угольный въглищен [кимеповъглищеп] ра¬
йон
экономический икономически [етенапеки]
район
райепИревапие с райониране
районный районен
рак м лучевой лъчев рак, риково заболяване
вследствие ни облъчване
ракель м полигр. ракел (тънък стоманен
нож за изстъргване на излишна печатар¬
ска боя )
рикет м полигр. ракет
ракета ж ракета
авиационния еамелсгпа ракета
атомния рикета с атомен заряд, атомни
ракета
аэродинамическая аеродинамични рикета
баллистическая балистични ракета

735
бескрылая безкрилия ракета
~ блйжнего действия ракета о малък район
на действие
~, боевая бойна ракета
высотная ракета за голоми височини
~, геофизическая геофизична ракета
глобальная глобална ракета
~ дальнего действия ракета с голям радиус
на действие
~, двухступенчатая двустепенна ракота
дымовая димна ракета
—f жидкостная ракота с точно гороно
~, зенитная зенитна ракота, противовъз¬
душна ракета
зондирующая сондираща ракета
—, идеальная идеална ракота
ионная йонна ракета
иcсеодевaтeльcная изследователска раке¬
та
~ класса «ведa-нездух» ракета тип «вода-
въздух»
~ класса «воздух-воздух» ракета тип «въз¬
дух-въздух»
~ класса «вбалух-земля» ракота тип «въздух-
земя»
~ класса «воздух-подводная цель» ракота
тип «въз,дух-пфднедпа цол»
~ класса «земля-воздух» ракота тип «зомя-
въздух»
~ класса «земля-земля» ракота тип «зомя-
земя»
корабельная корабна ракота
космическая космична ракота
крылатая ракета с крила
лодочная ракета за подводна лодка [под¬
водница!
межконтинентальная мождукентuнонтaе-
на ракота
межконтинентальная баллистическая меж-
дунOнnиноптаена балистична ракета
~, межпланетная мождупланотна ракета
метеорологическая метеорологична ракота
мнФГФсnупопчаnая многостепенна ракета
~ на жидком топливо вж. ракота, жидкостная
— на твёрдом топливо ракота с твърдо гориво
~ на ядорном горючем ракета с ядрено [атом¬
но] гориво
~, неуправляемая неуправляема ракета
~ однократного применения ракета за одно¬
кратно използуване
~, одноступенчатая едностопоппа ракета
~, оперённая опашна ракета
орбитальная орбитална ракета
ФсвоnИтнльпая осветителна ракета
парашютная парашутна ракета
посадочная ракета за кацано
~, преследующая преследваща ракота
претинеледоепaя ракота срощу подвод¬
ници
противорадифеонаииеппая проnиворадиф-
локационна ракота
противоракетная противоракетна ракета;
ракота-антиракета
противотанковая преnивоnапнона ракота
	 РАК
радиоуправляемая радиоуправляема ра¬
кета
самонаводя щаяся вж. ракОта с тФлOннФй
самонаведения
~ с атомной беотееенкей вж. ракета, атомная
сверхзвуковая свръхзвукова ракота
~ с ^ловкой самонаведения самонасочваща
со ракета, ракета със самонaсеевaща (бойна)
глава
сигнальная сигнална ракота
составная съставна ракета
~ с пфсеодеватоеьпе соединёнными ступеня¬
ми ракета с песледонатоене съединени сто¬
пени
~ сродной дальности, баллистическая бали¬
стична ракота със среден радиус на дей¬
ствие
~, стартовая стартова ракета
стратосферная стратосферна ракета
ступенчатая мнотестъпаена [степенна] ра¬
кета
~ с ядорным двигателем ракета с атомен дви¬
гател
~, тактическая тактическа ракета
nнОрдотOпеовпая вж. ракота на твёрдом
топливо
телеуправляемая ракота с дистанционно
управление [с телеуправление]
~, тормозная спирачна ракота
трёхступёнчатая тристепенна ракета
~, управляемая управляема ракета
фотонная фотонна ракета
химическая химична ракота
электрическая електрическа ракота
—ядорная вж. ракОта атомная
ракёта-мишёнь ж ракета-мишена
ракета-носитель ж ракета-носител
ранОпa-порнхвaтчок ж ранопа-прохващае
ракета-спутник ж ракета-спътник
ракетница ж ракетон пистолет
ракОтный ракетен
раннтеднржaтоеь м рансnодържач
ракетодром м стартова площадка за ракети
раноnФнOcеu м ракопопосaч
ранотенеспый ракетоносен
ракетоплан м ракотен самолет
ракетостроенио с ранотесnронпо
ракля ^ж вж. ракель
раковина ж 1. леяр, всмукнатина, кухина,
шупла 2. мивка
водопроводная мивка, умивалник
газовая газова шупла
газовая внутренняя вж. раковина газовая
закрытая
~, газовая закрытая газова скрита шупла
~, закрытая усадочная оанрита[скрита]всмун-
натина
~, земляная шупла от формовъчна или сър-
цова смес
—, кухонная кухненска мивка
~, литОйная леярска шупла
открытая усадочная открита всмукнати-
на
песчаная вж. раковина, земляная
певнрхнесnная повърхностна шупла

РАК
736
подкорковая шупла (непосредствено) под
леярската кора
сйтовая ситообразна [мрежообразна] шуп¬
ла
усадочная всмукнатина
шлаковая шлакова шупла
ракорд м начало или край на (магнетофонна)
лента
ракс м кораб. ракс (метален пръстен за за¬
крепване на стакселите и кливерите към
щанговете )
ракушечник м черупков варовик
рама ж I. рама 2. рамка, шаси
анодная анодна рама
байонетная щикова [байонетиа] рама
боковая - странична рама
брусковая гредова рама
буксирная рама за влачене [теглене]
буровая сондажна [пробивна] рама [рам¬
ка]
вагонная вагонна рама
велосипедная велосипедна рамка
вертикальная лесопильная вертикален
гатср; вертикална гатерна рамка
верхняя горна рама
визирная визирна рамка
вильчатая вилкова рама (рама във форма
на вилка)
вспомогательная спомагателна рамка
выгнутая огъната рама
глухая пълностенна рамка
горизонтальная лесопильная хоризонтален
гатер; хоризонтална гатерна рамка
гребкбвая греблова рама (рама за закреп¬
ване. на греблата)
гусеничная гъсенична рама
дверная рамка на врата; каса на врата
двойная ' двойна каса
двухбалочная двугредова рама
двухскатная двускатна рама
двухстбечная рама с две подпори
двухшарнйрная двуставна рамка
двухэтажная лесопильная двуетажна га¬
терна рамка; двуетажен гатер
декельная декслна [подложна] рама
деревянная дървена рама	.
дышловая рама на прикачно устройство
жёсткая твърда [нееластична] рама
забойщицкая забойна рама
~, золотниковая шибърна рама
камерная камерна рама
камнепйльная камъкорезачка
катушечная рамка с [за] бобина
картерная авто картерна рама, раиа за
курбелпата кутия
клёпанная нитована рамка
ковшовая черпакова [кошова] рама
коленчатая колянова рама
колосниковая скарна рамка
комбинированная комбинирана рама
консольная конзолна рама
копировальная копирна рамка, рамка за
копиране
коробчатая кутиеобразна рама
— котла, опорная опорна рама на котел
крепёжная крепежна рама [рамка|
лесопильная гатерна рама; гатер
листовая листова рама
локомотивная локомотивна рама
лонжеронная гредова рама, рама с успо¬
редни греди
матричная полигр. матрична рама
—, многопролётная многоотворна [многопод-
порна] рама
«и, многостоечная многоподпорна рама
многоэтажная многоетажна рама
множительная кфт. размножителна рамка
—, монолитная монолитна рама
монтажная монтажна рама
моторная моторна рамка; постамент (за
двигател на самолет)
нажймная натискаща рама
натяжная обтегателна рама [рамка]
несущая носеща рама
нйжняя долна рама
обвязочная поясня рама
одноблбчная сдноблокова рама
— окна, вторая втора [вътрешна] прозоречна
рамка
оконная прозоречна рамка; каса на про¬
зорец
опорная опорна рама, подпорна рама
опорная конвейера опорна рама па кон¬
вейер
отбойная крайбрежна [кейова] рама
отливная полигр. отливна рама
основная основна рама
охладительная охладителна [охлаждаща]
рама
паровозная локомотивно шаси
пильная гатсрен трион
плужная плугова рама
поворотная въртяща се [наклоняваща се]
рама, рама на горната платформа (при вър¬
тящ се кран)
подвесная рама за окачване
подмотбрная подмоторна рамка, рама на
двигателя
подшипниковая лагерно тяло, основна
рама на лагера
подъёмная повдигателна рама
полая куха рама
портальная портална рама
прижимная притискаща рамка
промежуточная междинна рама
пространственная пространствена рама
проходческая проходческа рама
решётчатая решетъчна [скарна] рама
сварная заваръчна [заварена] рама
силовая силова рама
сквозная проходна рама, решетъчна [пръ-
това) рама
складная сгъваема рама
— снаряда водач на режещата глава (при зе-
месмукачни машини)
сновальная сновачна рама, гатер
сплошная платформова [пълна] рама
статически неопределимая статически не¬
определима рамка

737
РАС
статически определимая статически опре¬
делима рамки
сушильная сушилна рими
тепловозная рама на дизелов локомотив
толкающая тикащи [тласкачна) рима
топочная лещни рима, рами ни лещ
тормозная спирачна рама
трубчатая тръбна рама (рама, изработена
от тръби)
тяговая теглитепни рама
ударная ударна рами
фронтовая предни плоча (при гръбонпа-
мъчен котел)
фундаментная фундаментна рама
ходовая ходова рама
холодильная еж, рама, охладительная
цельнолитая изцяло лята рама
цельносварная изцяло заварени рама
«х, центральная централна рама
челюстная челюстни рами
шарнирная ставна [шарнирна] рама
~ шасси рама на (автомобилно) шаси
шпульная шпулна рама
штампованная щампована рами
электровозная рами на електрически локо¬
мотив
этИжния етажна рама
рамёт м рамет (сплав от танталов карбид
и никел)
рами с 1. римия (влакнодайно растение)
2.	влйкно от рамия
рамка ж рамка
золотниковая шибърна рамка
копировальная копирна рамка, копиррам-
ки
-х, кулисная кулисна рамка
лобзиковая пильная рамка на резбарско
трионче
—, лучковая пильная рамка ни бичкия
направляющая направляваща римка
ножевая ножова рамка
троллейная лира, пантограф, токеприемва
рамка
—, усилительная усилваща рамка
nепепгагорпая пеленгаторна рамка
— чертежа рамка ни чертеж
рамный рамков; с рамка
рамочный рамкевидев
рампа ж рампа
автогружевая улична (автотовирна) рам¬
пи
автомобильная автомобилна рампа, улич¬
ни (ивто-) рампа
двухпутная двупътна римпи
двухходовая еж, рампа, двухпутная
желёзнодсрCжная железопътни рампа, ва¬
гонна рампа
кислородная кислородна рампа [батерия]
коксовая вж, рампа, коктстушйльная
коксотушйльная рампа за гасене ни кокс
тупиковая рампа на глух коловоз, глуха
рампа
ранг м ранг, класа
рангоут м кораб, рангоут
47 Руско-български непигсхпически речмик
риидбалка ж стр, бортова [бортна] греда;
настенни крайна греди (като опора за други
греди); надцекълви греда
ранец м парашюта парашутна раница
ринт м 1. кинт, ръб 2, вирдало
рантсвCй край с кант ]ръд]
рапа ж концентриран еелеп разтвор
рапйд-съёмка ж кфт, рапидно снимане
рапиды мн рапидни багрила, рипиди
рапорт м рапорт, донесение, съобщение, све¬
дение
—, сводный обобщено [общо] сведение
-х, сменный сведение ни смяната, сменно съоб¬
щение
цехсвCй цехово съобщение, съобщение
[сведение] зи цеха
раппорт м рапорт, повтор ни плетки [десен,
сплитка]
раскалённый нагорещен, нажежен
—	добела нажежен [нагрят] до бяло
—	докрасна нажежен до червено
раскалываемость ж склонност [сноеодвоет]
ди се нацелви
раскалывание с разцепване, нацепване, на¬
пукване
раскалывать разцепвам, нацепвим, напуквам
раскантовка ж разкантовка; разкантоване
раткантбвывать разкантовам (на метален
блок )
раскИт м 1. развиване, разгръщане 2. из¬
глаждане, изравняване; разплескване 3.
плъзгане (на шейна) 4. развалцуване
раскатка ж 1. развалцуване (на тръби)
2, точилки (ковашко сечиво за разплесква-
не) 3. вж, раскат
-•х, горячая развал^ване на горещо
квадратная квадратна точилки (за раз-
плескване в ковачествсто)
круглая кръгла точилка (за разплескване
при коване), кръгъл ковашки чук за изтъня¬
ване
кузнечная ковашка точилки (за разплесква-
не)
плоская плоска точилка (за разплескване
при коване)
'х, полукруглая полукръгли точилка (за раз-
плескване при коване)
полуовальная nопуепинсевидва [нелуевап-
на] точилки (за разплескване при коване)
фасонная фасонни (профилна] точилка
(за разплескване при коване)
цилиндрическая цилиндрична точилки (за
разплескване при коване)
раскатсчный служещ за изравняване [раз-
нпсcквавс, развапкувавс, гладене]
раскатывание с 1. развалцуване; овалване
(фино обработване на отвори) 2. развиване
(ни плит)
раскатывать 1. полигр, размазвам, разстилам
(печатарско мастило) 2, развалцувам 3.
отвивам с въртене
раскачивание с разпюпя.вавс. люлеене; раз¬
клащане (стълб)
раскачивать клатя, люлея
раскачка ж люлеене, разпюпявавс. клатене
РАС
738
раскисление с откисление; откисляване, редук¬
ция
диффузионное редукция чрез дифузионен
процес
осаждающее утаителна редукция
раскислитель м редуктор, разкислител, реду¬
циращ агент
комплексный комплексен редуктор (реду¬
циращ агент]
раскислительный редукционен, разкислителен
раскислять редуцирам, разкислявам, дезок¬
сидирам
раскладка ж 1. разпределяне, сортиране 2.
нареждане, разполагане 3. рамкова летвич-
ка
— лек&л на раскрои нареждане на шаблони за
разкрояване
раскладывать 1. нареждам, подреждам 2. раз¬
пределям
расклеивание с разлепване, отлепване
расклеивать разлепвам, отлепвам
расклёпанный разплескан (напр, за занитва¬
не)
расклёпка ж сплескване при занитване
расклёпывание с вж. расклёпка
расклёпывать разплесквам за занитване (напр.
глава на нит )
расклинивание с 1. избиване на клин 2. за¬
биване на клин 3. разцепване (чрез наби¬
ване на клин)
расклинивать 1. избивам клин 2. забивам
клин (за разцепване)
расклинка ж 1. клин, клинообразно тяло
2. вж. расклинивание
расклинцовка ж стр. заклинване (с дребни
плоски камъчета)
расковка ж 1. разковаване 2. изтъняване
(при коване), сплескване, разплескване
расковывать Е разплесквам, сплесквам (на
тънки листове) 2. разковавам
раскодировать дешифрирам
раскол м разцепване, нацепване
расколачиватель м 1. приспособление за раз¬
пукване на леярските форми 2. разчупвач,
трошач
расколка ж вж. раскол
раскомплектовка ж разкомплектуване
раскопка ж разкопаване
раскорчёвка ж изкореняване (напр. на дърве¬
та)
раскос м паянта; коса подпора; диагонален
прът [диагонала] в прътова конструкция
ветровой противоветрова паянта
вынесенный конзолна [стърчаща] греда
[паянта]
диагональный диагонална паянта
концевой крайна паянта
~ на вески плуга косо поставена [укрепваща]
планка от окачното устройство на плуга
обратный обратна паянта
■г'', поперечный разпънка
растянутый опъната паянта
сжатый притисната паянта
раскоска ж разширяване [разноска] (празни¬
на около галерия, запълнена със скала)
верхняя горна раз коска, горно разширя¬
ване
двусторонняя двустранна разкоска, дву¬
странно разширяване
—	дороги двускатост на път
нижняя долна разкоска, долно разширение
односторонняя едностранна разкоска, ед¬
ностранно разширение
раскбсный паянтен; с паянти; с диагонали
раскраивать разкроявам, скроявам
раскраска ж 1. боядисване 2. десен, шарка
разкрашивать боядисвам (в няколко цвята)
раскрепление с 1. укрепване, закрепване 2.
разединяване; освобождаване
раскреплять 1. укрепвам, закрепвам 2. ра¬
зединявам, разделям; освобождавам
раскреповка ж 1. разчленяване (на плоскост)
2. издадена [вдлъбната] линия на разчленя¬
ване
раскрой м 1. скрояване, разкрояване 2. крой¬
ка, модел
раскройка	вж, раскрой
раскружаливание с стр. декофриране [сва¬
ляне] на кръжило, декофриране на свод
раскружаливать декофрирам [свалям] кръжи¬
ло
раскрутка ж вж. раскручивание
раскручивание с развъртане, развинтване;
разсукване, развиване, размотаване
раскручивать развъртвам, развинтвам; раз-
суквам, развивам, размотава**
раскрывать 1. отварям, разтварям 2. разкри¬
вам
раскрытие с 1. разкриване 2. отваряне
—	профиля разкриване [отваряне] профила
(на тунел)
—	скобок мат. разкриване [отваряне] на
скоби
—	трещины раскриване на пукнатини
раскрытый разкрит; отворен
раскряжёвка ж разтрупяване; нарязване дър¬
во на трупи (с определена дължина)
раскряживание с вж. раскряжёвка
распад м разпадане
—	альфа- ядр. алфа-разпадане
атомный атомно разпадане, разпадане
■па атом
—	аустенита, перлитный перлитно разпадане
на аустенита
безмезбнный ядр. безмезонно разпадане
—	бета- ядр. бета-разпадане
взрывной взривно [експлозивно] разпада¬
не
двухфотбнный двуфотонно разпадане
диффузионный дифузионно разпадане
естественный естествено разпадане
запаздывающий закъсняващо [забавящо,
регресивно] разпадане
изотермический изотермично разпадане
искусственный изкуствено разпадане
мезонный ядр. мезонно разпадане
многоступенчатый многостепенно [мно-
гостъпално] разпадане
обратимый обратимо разпадане
—	плазмы разпадане на плазмата

739
РАС
позитронный ядр. пооотроппф разпадане
~, последовательный посеоденателпо разпа¬
дане
~, протонный ядр. протонно разпадане
~, радйоактйвный радиоактивно разпадане
разветвлённый разклонено разпадане
~, самопроизвольный самопроизволно раз¬
падане
спонтанный вж. распад, самопроизволь¬
ный
~, тсрмйчсский термично разпадане
—	цемснтйта мет. разпадане на uомнпnота
~, цепной верижно разпадане
экзотермический екзотермично разпадане
экспоненциальный експоненциално разпа¬
дане
—	электродов разпадане на оеоктфдито
электронный електронно разпадане, раз¬
падане на е.еонпрепи
ядсрный ядрено [атомно] разпадане, раз¬
падане на атома
—	ядра вж. распад, ядерный
распадаться разпадам со
распадение с 1. разпадане 2. мат. днтнперо-
вано
~ на ибни разпадане на йони
распазовка ж разцепвано с клин (правейки
предварително канал)
распаивать разпоявам
распайка ж развявано
распаковка ж разпаневане, разопаковано
распаковывать разпаковам
распалубить снемам кофраж, докофрирам
распалубка ж докофр ирано, раз кофр прано,
снемано на кофраж
распаеубеиваnь вж. распалубить
распалубленный докофрпрaн, разнофрирап
распар м 1. мет. распор (на висока пещ)
2. парено; пропарвано 3. хран. попарване,
бланширано
распаривать 1. хран. попарвам, бланширам
2. паря, попарвам 3. разпарям, поря
распахивать с. ст. разоравам, изоравам
распашка ж разораване, изоравано
распашник м плуг (за прокарване на бразди)
распа^ие с вж. распайка
распаять вж. распаивать
распороть разпъвам (с разпънка)
распил м 1. разбичвано, бичене 2. рязано с
трион 3. място, разрязано с трион 4. дър¬
вена подпора [половинка, цепенка]
распиливание с вж. распйл
распиливать разрязвам с трион, разбичвам
распиловка ж вж. распйл
криволинейная криволинейно бичоно
обычная обикновено разбuевaпо
поперечная напречно рязано с трион
прямолинейная праволинейно бичено
радиальная радиално бичене
тангенциальная тангенциално раобuенапе
распиловщик м разбичнач (работник)
распирать разпъвам (с разпънка)
расписание с разписание
~ движения разписание [план] на движе¬
нието
~ работ разписание [план] на работата
~ рабочего врОмони разписание на рaбеnпф-
то време
~ штатное щатно разписание, щат, щатен
състав
распйт м минер, распит
расплав м 1. мет. стопила 2. стопявано»
разтопявано
силикатный силикатна стопилка
расплавление с стопявано, разтопявано
расплавленный стопен, разтопен
расплавлять разтопявам, стопявам
распланировка ж бъдещ план [проект] за
строителство
расплетать разплитам
расплитбвка ж разплечвапе
расплываться разливам со (за боя)
расплывчатый тлв. неясон, размит (напр.
телевизионен образ), разлят
расплющивание с раоплнcквапе, сплесквано
расплющивать разплоскнам, сплесквам
распознавание с 1. разпознавано, различава¬
но 2. поставяне на диагноза
~ образов тлв. разпознавано [различавано]
на образите [картината]
~ сигналов различавано на сигналите
расположение с 1. разположение 2. разпола¬
гано, подреждане
~, двухрядное двуредно [днуреденф] разпо¬
ложение
днуэтажноо двуетажно разположение
встречное срещуположно разполагано; сре¬
щуположно разположение
~, групповое групово разположение (напр.
на машини)
кaснaдпен каскадно разположение
~, компактное компактно разположение
линОйное линейно разположение
~ полОй допусков разположение на допуско-
ното поло
посееденanольпФн песлоденаnнепе разпо¬
ложение
~ строк, английское полигр. английско разпо¬
ложение на родовото
~ цилиндров, звездообразное звездообразно
разположение на цилиндрите
— цилйндров, фдпФрЯднФо еднородно разполо¬
жение на цилиндрите
~ циляндрон, У-образноо У-образно разполо¬
жение на цилиндрите
~, шахматное шахматно разположение
~ электродов разположение на електродите
ступенчатое степенно [стъпално! разполо¬
жение
распор м 1. разпъвано, разпън, раздувано
2. разпънка; обтегач 3. междина между
два строителни елемента (напр. две колони)
распорка ж 1. разпънка, разделка, разпъващ
елемент; обтегач 2. разпаряно
~, нипnеная нинтона [розбова]	разпънка
~, гидравлическая хидравлична разпънкаа
~, кольцевая пръопопфебразна разпънка
крестообразная кръстата [кръстообразна
разпънка

РАС
740
решетчитая решетъчни [прътова] ризлън-
ка
сварочная заваръчна разпънкт
противоугонная жп, разпънка против
надлъжно повличане ни жп. линия
—	радиатора обтегач на радиатори
распорный който служи зи разпъване, разпъ¬
ващ, раздалечаващ
распорочный паянтен, разпънков, кого поста¬
вен, кесеподnореп
распорядок м ред, порядък
распоряжение с разпореждане
распошивальный текст, почиства ц, сл уже ц
зи почистване |за ебримчвапс]
риеnошивка ж почистване, обрим ив; не
расправка ж 1. ' оправяне, изправяне 2. опъ¬
ване, изопване (на тъкан)
расправитель м обтегачка, разтеги.ки, обте-
гична машини
расправление с вж, разправка
расправлять 1. оправям, изпривчм. изглаж¬
дам 2. изтеглям, изпъвам, изопв . м (тъкан)
распределение с разпределение; >. .-’пределяне
—, ивтомигйчеекое автоматично разпределя¬
не
априорное априорно разпределение
—	Бернулли Бсрвулиеве разпределение
бесклапанное безклапанно разпределение
биномиальное бипемиалпе разпределение
боковое клапанное странично клапанно
разпределение
верхнеклапанное горно клипанно разпре¬
деление
геометрическое геометрично разпределе¬
ние
двухкамерное двукамерно разпределение
—	графита, деидритссбразиоё дендритообраз¬
но разпределение ни графити
дрбсельное дроселно разпределение (уп¬
равление]
золотниковое шибърно разпределение
изотропное изотропно разпределение
—	информации, избирательное избирателно
разпределение ни информацията
клапанное клапинно разпределение
—	каналов тлв, разпределяне ни каналите
крановое краново разпределение
кулачковое екепепгрикове [гърбичпе] раз¬
пределение
кулйсное кулисно разпределение
ксромытлсвое кобиличпе разпределение
максвелловское Макевепсвс разпределе¬
ние
~ нагрузки разпределяне ни натоварване
(ни товари]
нижнеклапанное' долно клапанно разпре¬
деление
нормальное нормално разпределение
однокамерное сднекамерпе разпределение,
едпекамерне управление (ни парна машина)
поршневое бутално разпределение
—— по спектру разпределение по спектър
по степеням разпределение по степени
[стъпили]
по частоте разпределение по честоти
—	принудительное принудително разпреде¬
ление	"
—	работы разпределение ни работата
—	, равномерное равномерно разпределение
решётчатое решетъчно [мрежесто} раз¬
пределение
—	сил разпределяне ни силите
—	температур температурно разпределение,
разпоеделение ни температурата
—	тока разпределение ни ток
~,экненснкииaльпес екенопенциапне разпреде¬
ление
эктцёнтриксвсе екекенгрикево разпреде¬
ление
—	электроэнергии разпределение ни електро¬
енергия
распределитель м 1. разпределител, репар-
титор 2. токоразнредепигел, дистрибутор
3.	диспечер
—	автоматического опережения разпредели¬
тел с автоматично изпреварване ни запалва¬
нето
бесконтактны! безконтактен разпредели¬
тел
винтовой винтов [рездови] разпределите?
вращакщи.кя въртящ се [въртелив] раз¬
пределител
—	вытOксгс напряжения разпределител на
високо напрежение
—, гидравлический хидравличен разпредели
тел
—, дисковый дисков разпределител
—	зажигания разпределител на запалването
золотниковый шибърен разпределител
—	импульсов разпределител пи импулсите, им-
пулсов разпределител
—, клапанный клапанен разпределител
крановый кранов разпределител
—, линейный линеен разпределител
—	магнето разпределител ни мигнети [на
магпсгеге]
многоканальный тлв. мвегекапапсп раз¬
пределител
пневматический пневматичен разпредели¬
тел
—	пыли nрихоразпрeдепигеп
—	релейный релеен разпределител
щёточный четков разпределител
распределительный разпределителен
распределять разпределям
рас прессовка ж разпрсееване (на машинни
части), изваждане с помощта ни преса
распрессовывать ризпресовам
распространение с разпространение; раз¬
пространяване
~, аномальное инемаппе разпространение
—	в вакууме разnрееграпепис във вакуум?
—	волны разпространение ни вълната
—	в плазме разпространение в плизми
—, диффузное дифузно разпространение
—	звука разпространение ни звука
мнсгслучёвCё мпогепъчеве разпростране¬
ние
~ радиоволн разпространение на радиовълни

741
РАС
~ электромагнитных волн разпространение на
електромагнитни вълни
распространённость ж разпространеност
распространять разпространявам
распрЫск м разпръскване (напр. на пръски
при заваряване)
распрямление с изправяне, оправяне (нещо
изкривено); разгъване
распрямлять изправям, оправям (нещо из¬
кривено); разгъвам
распускаемость ж разплстаемост, способност
да се разплита
распускание с 1. разплитане (на бримки) 2.
разтваряне (на боя в спирт) 3. отпускане,
разхлабване
распускать Е разпускам; отпускам, разхлаб¬
вам 2. разплитам 3. разтварям (боя в
спирт)
распутица ж непроходимост на пътя (напр.
пролетно разпалване. свличане и други);
разкалян път
распутывать размотавам; оправям (объркана
прежда)
распутье с кръстопът
распушивание с разпухкване [разчспкване]
(на азбест)
распушивать 1. разяухквам, разчепквам (аз¬
бест) 2. правя долната уширена част на
комин
распушка ж уширена долна част па комин
распыл м пулверизатор, разпръсквател, вж.
распыление
распыление с 1, разпрашване, разсейване,
разпръскване, пулверизация 2. напръсква-
не
бескомпрессорное безкомпресорна пулве-
ризация, безкомпресорно разпръскване
катодное елн. катодно разпрашване
предкамерное предкамерно разпрашване
[разпръскване]
струйное струйна пулверизация; струй¬
но разпръскване
~ топлива разпрашване [разпръскване] на
горивото
распыленный разпратен, разсеян, разпръскан,
пулверизиран
распылитель м пулверизатор, разпръсквам,
разпрашител
автоматический автоматичен разпръсквам
[пулверизатор]
водяной воден разпръскван
воздушный въздушен разпръсквам [пул¬
веризатор]
вращающийся въртящ се разпръсквам
дисковый дисков разпръсквам
компенсационный компенсационен раз¬
пръсквам
~ краски разпръсквам на боя; бояджийски
пистолет
механический механичен разпръсквам
пароструйный пароструен пулверизатор
[разпръсквам]
плазменный плазмен разпръсквам
пневматический вж. распылитель, воздуш¬
ный
~ топлива разпръсквам па гориво
ударный ударен разпръсквам
центробежный центробежен разпръсквам
(пулверизатор]
чашечный чашообразен разпръсквам
щелевой процепен разпръсквам [пулве¬
ризатор]
электродуговой електродъгов разпръсквам
електродъгов уред за разпръскване (на
твърди тела или течности)
распылительный пулверизаторен, разпръсква-
телен, разпрашителен
распылять разпрашавам, разсейвам, разпръс¬
квам, пулверизирам
рассадка ж разсаждане
рассадодержатель м разсадодържач
рассадопосадочный разсадопосадъчен, слу¬
жещ за садене на разсад
рассверливание с развъртяване, развъртане,
разширяване на отвор (със свредло)
рассверленный който е развъртян или се раз-
въртява [се разширява]
рассверливать развъртявам, развъртам, раз¬
ширявам отвор (със свредло)
рассверловка ж развъртане, разширяване (на
отвор )
рассев м с. ст. 1, плоскесенч, плапзихтер
2. пресяване; отсяване
мокрый мокро отсяване
—	по фракциям крупности пресяване по
едрина на фракциите
рассеивание с разсейване (напр. величини на
размер); разпръскване
~ света разпространение на светлината
рассеиватель м разсейвател, разпръсквам
идеальный идеален разпръсквам
избирательный избирателен разсейвател
изотропный изотропен разсейвател
~ нейтронов ядр. разсейвател на неутрони
резонансный резонансен разсейвател
~ света разсейвател на светлината
~ стоп-сигнала авто стъкло на стоп-сиг¬
нала
фары авто стъкло на фара
электронов ядр. разсейвател на електро¬
ни
рассеивать разсейвам, разпръсквам
рассеивающий разсейващ, разпръскващ
рассёка ж текст. бърдна бразда (дефект
на тъкан)
рассекать разрязвам, нарязвам, разсичам
расселение с разселване, заселване на различ¬
ни места
расселина ж пукнатина [тясна долина]
рассечка ж Е разрязване, нарязване, разси-
чане 2. разсечка, просек
рассеяние с разсейване, дифузия, дисперсия
анизотропное анизотропно разсейване
аномальное аномално разсейване
боковое странично разсейване
—	воля разсейване на вълните
дифференциальное диференциално раз¬
сейване
~ звука разсейване на звука
~ излучения разсейване на излъчванията

РАС
742
изотропное изотропно разсейване
йоносфСрнос йоносфсрно разсейване
~, квантовое квантово разсейване
классйчсскос класическо разсейване
когерентное кохсрентно разсейване
комбинационное комбинационно разсей¬
ване
комптоновское Компnононф разсейвано
кратное кратно разсейвано
линСйнос линейно разсейвано
лобовое ел. челно разсейвано, разсейвано
на челно съединение
магнйтнос магнитно разсейване, разсей¬
вано на магнитен пфпфк
многократное многократно разсейвано
—	нейтронов разсейвано на неутрони
нскогсрёнтнос пнкехороптпф разсейвано
немагнитное немагнитно разсейвано
~, обмСннос обменно разсейвано
обратное обратно разсейвано
пазовое канално разсейвано
парамагнйтнос парамагнитно разсейвано
—	протонов разсейвано на протони
—	радиоволн разсейвано на радиовълните
~ свОта разсейвано на светлината
—	тспла разсейвано на топлината
тепловое топлинно разсейвано
турбулСнтнос турбулентно разсейвано
—	электромагнитных волн разсейвано на елек¬
тромагнитни вълни
—	энергии разсейвано на енергията
рассСянный разсеян, разпръснат
расслаиваомос^ ж склонност към разслоя¬
вано
расслаивание с разслоявано, разслоение
расслаивать разслоянам
расслоёнис с вж. расслаивание
расслоённый разслоен
рассогласование с радио раосъгеасувапо, раз¬
стройвано, разстройка
рассол м саламура, солов разтвор
аммиачный амонячен солон разтвор
—, естественный естествена саламура
натуральный натурална саламура
охлаждающий охлаждащ солон разтвор
~, соляной солена саламура
холодильный вж. рассол, охлаждающий
рассольный саламурен, от солов разтвор
рассортированный сортиран, отбран, разпреде¬
лен по сортово, народен, подреден
рассортировка ж сортирано, разпределяне
по сортово; отбирано
рассортировывать сортирам, разпределям по
сортово, нареждам, подреждам
рассредоточивать разсредоточавам, размествам,
разпределям, децентрализирам
расстановка ж нареждане, подреждане, раз¬
пределяно, разполагане
расстеклование с разстъкляванс
расстояние с разстояние
—9 базовое базово разстояние
безопасное безопасно разстояние
—	видимости разстояние за видимост, види¬
мост
—	в свету снопее разстояние, светла междина
зенйтнос зенитно разстояние, зенитно
отстояние
изоляционное изолационно разстояние
кодовое кодоно разстояние
~, кратчайшее най-кратко [най-малко, най-
близко] разстояние
межатомное мождуапомпф разстояние
—	мсждубалочнос мождутрндфвф разстояние
—	между зубьями междузъбио, разстояние
можду зъбито (на назъбване)
мсждуконтактнос ел. междунфппактпо раз¬
стояние; разтвор на контактна система
—	между осями колсс разстояние между
осите на колела, междуосие, база на авто¬
мобила
—	между цСнтрами разстояние между центро¬
вете, мождуцопnроно разстояние
междуэлсктроднос мнждуееонпрфдпе раз¬
стояние
~, междуядсрнос ядр. междуядрепФ разстоя¬
ние
мсжмолекулярное мнждумееекуеярно раз¬
стояние
~, мсжоссвбс мождуосевф разстояние, меж¬
дуосие
мсжпутнос разстояние между коловози
мсжцСнтровое разстояние между центр и,
мождуиоппрово разстояние
монтажное монтажно разстояние
—	по вертикали разстояние по вертикали,
вертикално разстояние
—	по горизонтали разстояние по хоризонтали,
хоризонтално разстояние
полюсное ел. полюсно разстояние, раз
стояние между полюси
~, полярное полярно разстояние
проекционное проекционно разстояние
прострйнствсннос мат. пространствено
разстояние
разрядное ел. пробивно [разрядно] раз¬
стояние
тарифное жп. тарифно разстояние
тормозное спирачно разстояние, спирачен
път [разстояние, определено за пълно спи¬
рано]
угловое ъглово разстояние
фокусное фокусно разстояние
эксплуатационное експлоатационно раз¬
стояние
расстраивание с разстройване, нарушавано
(нормалния) ход (напр. на машина)
расстраивать разстройвам, нарушавам ход
(на машина)
расстрел м носач (напречна греда-разпънка)
расстреляна ^Ж 8Ж. расстрел
расстройка ж разсъгеасувапе, разстройвано,
разстройка, раорнгулирапн
начальная начално разстройване
относительная фтнесuтоепе разстройвано
расстройство с вж. расстройка
—	работы разстройване на работата
—	хода плавки разстройвано хода на топено
—	циркуляций разстройвано [нарушаване] на
циркулацията

743
РАС
расстропбвка стр. откачване от въжета
(с които се издигат сглобяеми елементи от
кранове )
рассучивать разсуквам; разплитам; развивам
рассчитывать 1. изчислявам, пресмятам 2. пре¬
ценявам
рассыпать разсипвам
рассыпаться разсипвам се, сипя се, роня се,
троша се
рассыпной 1. насипен, сиплив 2. разпръснат
рассыпчатость ж 1. разпръснатост 2. рои¬
ли вост, трошливост, сипкавост
рассыпчатый ронлив, тргшлив, сипкав
рассыхание с разсъхване
рассыхаться разсъхвам се
расталкивание с разчукване, разклащане
растапливать 1. запалвам, разпалвам (пещ)
2. разтопявам
растачивание с разстъргване, разширяване на
отвор (чрез струговане)
растачивать разстъргвам, разширявам отвор
(чрез струговане)
раствор м 1. разтвор 2. стр. разтвор, скреп,
свързващ материал 3. разтворено^, зев
~, агрессивный агресивен разтвор
алебастровый алабастров разтвор
аммиачный разтвор на амоняк, амонячен
разтвор
антисептический антисептичен разтвор
асфальтовый асфалтов разтвор
белильный избелващ [белилен] разтвор
бинарный бинерен разтвор
буровой сондажен разтвор
~, буферный буферен разтвор
~, быстросхватывающийся	бързосвързващ
разтвор
вискозный вискозен разтвор
влажный влажен разтвор
~, водный воден разтвор
водонепроницаемый водонепропусклив
разтвор
~, воздушный въздушен разтвор
вяжущий разтвор за свързване, свързващ
разтвор
газообразный газообразен разтвор
гидравлический хидравличен разтвор
гипсовый гипсов разтвор
глинистый глинест [глинен] разтвор
глиняный глинен разтвор
граммэквивалёнтный грам-еквивалентен
разтвор
густой гъст разтвор
двойной двоен разтвор
~, дубильный дъбилен разтвор
жидкий течен разтвор
~, жирный мазен [тлъст] разтвор
идеальный идеален разтвор
известковый варов разтвор
~, истинный истински [молекулен] разтвор
—исходный изходен разтвор
капиллярноактйвный капилярноактивен
разтвор
кислотостойкий киселиноустройчив раз¬
твор
кислый киселинен разтвор
—, кладочный разтвор за зидане
~, коллоидный колоиден разтвор
~, концентрированный концентриран раз¬
твор
крепкий силен [концентриран] разтвор
масляный маслен разтвор
~, маточный маточен разтвор, маточна луга,
основен разтвор
метастабильный метастабилен разтвор
модельный леяр. моделна стопилка [мо¬
делна смес] (за стопяеми леярски модели)
молекулярный молекулен [истински] раз¬
твор
~, молярный мол арен разтвор
~, мыльный сапунен разтвор
насыщенный наситен разтвор
~, незамерзающий незамръзващ разтвор
~, неидеальный неидеален [реален] разтвор
~, нейтрализйрующий неутрализиращ раз¬
твор
~, нейтральный неутрален разтвор
ненасыщенный ненаситен разтвор
~, низкоконцентрйрованный разтвор с ниска
концентрация (на разтвореното вещество),
слабеконцентриран разтвор
~, нормальный нормален разтвор (съдържащ
един грамеквивалент)
огнеупорный огнеустойчив разтвор
отбеливающий вж. раствор, белильный
отработанный използуван [отработен] раз¬
твор
охладающий охлаждащ разтвор
пересыщенный преситен разтвор
~, песчаный стр, пясъчен разтвор
прядильный предачен разтвор (за пре¬
дене на изкуствени влакна)
псевдоидеальный псевдоидеален разтвор
рабочий работен разтвор, титруван раз¬
твор
равновесный равновесен разтвор
разбавленный разреден разтвор
слабый слаб разтвор
сложный сложен [многокомпонентен] раз¬
твор, смесен разтвор
солевой солен разтвор
~, солянокислый солнокисел разтвор
спиртовой алкохолен [спиртов] разтвор
сравнительный сравнителен разтвор
стерильный стерилен разтвор
строительный строителен разтвор, скреп
сухой сух разтвор
тёплый топъл разтвор
твё'рдый твърд разтвор
титрованный титруван разтвор (с ’из¬
вестен титър)
~, тощий постен [беден] разтвор
травильный ецващ [разяждащ] разтвор
фиксирующий кфт. фиксиращ разтвор
формовочный формовъчен разтвор
цементный циментов разтвор
шамотный шамотен разтвор
штукатурный мазачески разтвор, раз¬
твор за измазване [за мазилка]
щелочной алкален разтвор

744
РАС

эвтектический мет. евтектически раз¬
твор
эквивалентный еквивалентен разтвор
эквимолекулярный еквимелекупсн раз¬
твор
эквимолярный еквимолярен разтвор
—	электролита разтвор ни електролит, елек-
грелиген разтвор
раствор-эталон ризтвор-егилоп
растворение с разтваряне
анодное инодно разтваряне
предварительное предварително разтва¬
ряне
растворённый разтворен, приведен в разтвор
растворимость ж разтворимост
—	в воде разтворимост във води
взаимная взаимна разтворимост (един в
друг)
—	в кислотах разтворимост в киселини
—	в щёлочах разтворимост в основи
идеальная идеални разтворимост
полная пълни разтворимост
—	, предельная гранична разтворимост
растворимый разтворим
растворитель м 1. разтворител (разтварящ ма¬
териал) 2. разтворителен апарат, апарат
[инсталация] зи разтваряне
абсолютный абсолютен разтворител
барабанный барабанна инсталация зи раз¬
тваряне
безводный безводен разтворител
вытскскипящий високоврящ разтворител,
разтворител с високи температура ни врене
дифференцирующий селективен разтвори¬
тел
кислый кисел [киселинен] разтворител
легколетучий лесполетлив разтворител
летучий	вж.	растворитель, легколе¬
тучий
медлeннслeтучкй бавпелетлив разтвори¬
тел
низкокипящий нисковрящ разтворител,
разтворител с ниски температура на врене
органический органичен разтворител
селективный селективен [избирателен] раз¬
творител
средне^^щий разтворител със средно
високи температура ни врене
тяжелолетучий грудвелегпив разтворител
шнековый червячно устройство [инстала¬
ция] за разтваряне
растворить разтварям
растворный служещ [предназначен] за раз¬
твор
раттвсров6д м разгверопревод, тръбопровод
зи (строителни) разтвори
раствсрсмёт м стр. мазаческа машина, ма-
зички; ризтворонахвъргач
растворомешалка ж разтворобъркачка
раттворснагнетатель м разгверонагнегагсл,
помпи зи разтвори
растворонасбс м разтворопомпа, помпи за
строителни разтвори
—, диафрагмовый диафрагмени помпи за раз¬
твори
прямоточный нравегекева помпа зи раз¬
твори
противоточный противотокова помпи за
разтвори
растворопрсвбд м вж. ратmвсрсвдд
растворяемость ж разтворимост
растворять разтварям, привеждам в разтво¬
рено състояние
растворяться разтварям се, преминавам в
разтворено състояние
растекаемость ж способност към изтичане
[стичане, разтичане]
— краски екпенносг на боята към ризсти-
чине
растекание сразтичане, разливане, протичане
капиллярное капилярно разливане
растекаться разтичам се, стичам се
растение с растение
ароматическое ароматично [ароматично]
растение
вечнозелёное вечно зелено ристение
волокнистое влакнодайно ристение
каучукснCсноё каучуконосно растение
кормовое фуражно ристение
лекарственное лекарствено растение, бил¬
ка
масличное маслодайно растение
эфирсматличноё етеричномаслено расте¬
ние
растениевод м раегениевъд
растениеводство с риегсниевъдегво
растениепитатель м расгсниснедхраввач
растереть вж. растирать
растирание с 1. разтриване, стриване 2. раз¬
карване, разнасяне (на боя)
растирать 1. стривам, счуквам 2. разтривам,
размазвам
растирка ж вж. растирание
растирочный стриващ, разтриващ
растопка ж 1. разпалване (напр. на пещ)
2. подпалка, запалка
расторжение с скъсване, разваляне (напр.
на договор)
расторможение с освобождаване ни спирачка,
премахване на спирачното действие
раттсрцбванный нарязан на дървени блокчета
[кубчета]
расторцбвка ж нарязване на дървени блокчета
[кубчета]
расторцбвывать нарязвам ни блокчета [куб¬
чета]
расточка ж разстъргване; ебетъргвиве (на
струг)
агрегатная разстъргване върху агрегатни
мишини; агрегатно обегъргванс
алмазная ебетъргвапе [разстъргвине] с
диамантен нож; обегъргваве с малко пода¬
ване и голями скорост ни рязане
грубая грубо разстъргване [одсгъргвиве]
коническая конусно разегъргвинс [об-
стъргване], струговане ни външен [вътрешен]
конус
обдирочная грубо ризстъргване [обстъргва-
не] (при сваляне на първия пласт)

745
окончательная окончателно разтървано
[обстъргване!, завършващо обстъргване
отдСлочная вж. расточка, окончательная
х-, получистовая	ноеуокфнеаnоепф [полу-
завършващо] ебстъртнaпн [раз^ър^ано]
предварительная предварително разстър-
гвано [обстъргнано!
~, силовая силово разтървано [обтъргва-
но]
скоростная скоростно разтървано [об-
стъргвапн!, обстъргнане с голяма скорост
на ■ рязано
сфсрйчсская сферично разстъргвано [об-
стър^ане], об^ър^ано на сфера
тонкая об^ър^ано с малко радиално по¬
давано (с тънка стружка]
~, торцовая челно ебстъргнанн
точная точно ебстъртвано
х-х, цилиндрическая цилиндрично разтърсва¬
но ^Остъргване], обстъргнано на цилин¬
дрична повърхнина
—, черновая неокончателно [грубо, нозавърш-
ващо] об^ър^ано [разстъ^гвано]
чистовая окончателно [завършващо] об-
стъргално [рaосnъртвапо}
расточник м стругар, специалист по стругова¬
не
растр м полигр. растер; тлв. растер, кадър
х-, автотйпный автотипен растор
газСтный вестникарски растор
двухлинёйный днуеонеоп растор
сСтчатый мрежест растор
телевизионный телевизионен растер
х~, трёхцвётный трицветен растер
зернистый зърнест растор
контактный контактен растор
—х, крестовидный кръстенодоп растор
линейный линеен растер
однолинейный однолоясен растор
оригинальный оригинален растер
—х, проекционный кфт. проекцио^н растер
растраф м размествано на отпечатъците [фи¬
гурите] при печатано на тъкани
растрескивание с разпукване, напукване
коррозионное норозиоппе напуквано [раз¬
пуквано]
световое светлинно разпукване (разпук¬
ване под действието на светлината)
растрескиваться разпуквам со, напуквам се
растровый растерен
раструб м разширен край на тръба; муфа;
уширение (фуниевидно)
двойной двойна муфа; двойно уширение,
двустранно уширение
х-х, выгрузной разтоварваща муфа
раструбный с уширен край
раструска ж 1. разпръскване, разхвърляно
2. фира
растушёвка ж туширано, нрочорnавапо с туш,
покривано с туш
растушёвывать туширам, чортая [прочертя-
вам] с туш
растушбвка ж четка размазначка (за размаз
ване на боя)
	 РАС
растягивание с разтягано, разпъвано; удължа¬
вано
растягивать разтягам, разпъвам; удължавам
растяжСнис с 1. удължение; разтягано, раз¬
тегляно 2. опън
х-х, внсцёнтрсннос ексцентрично разтягано,
ексцентричен опън; ексцентрично удълже¬
ние
горячсс разтягано [опън] н горещо състоя¬
ние на материала; удължение,получено при
разтягано на горещ материал
хх, двухмерное двуразморно удължение; дву¬
посочно разтягано
двухосное Е разтягане н дно оси; удълже¬
ние по две оси 2. вж. растяжСнис, двух¬
мерное
линсйнос линейно удължение
х-, одноосное 1. едпеесфве удължение; едно-
осфвф разтягано 2. вж. растяжСнис, линей¬
ное
~, пластическое пластично удължение
х-х, плоское плоско удължение
~, простое просто удължени®
х-, статическое статично удължение; статич¬
но разтягано
~, трёхосное триосно удължение; триосно
разтягано
упругое еластичен опън
растяжимость ж удължаемост, разтогливесn
растяжимый който се удължава, който со
разтяга, разтеглин
растяжка ж 1. обтяжка, обтегач 2. разтя¬
гане, разпъвано
—	для вертикальной блокировки подпорка
[обтяжка] за вертикално блокирано
—	радиатора обтегач на радиатора
—	щитка стойка на калника (на автомобил)
растянутый 1. радио разлят (напр. честотен
обхват) 2. удължен, разтеглен; провлечен
проточен
расфасовка ж размернане и пакетирано [опа¬
коване] (на продукти)
расфасовывать разморвам и пакетирам
расфокусировка ж опт., тлв. дефокусировка,
раоаокусиране
расформировывание с разформирано; разпуща-
но; разтуряне
расформировывать разформирам; разпущам;
разтурям
расход м 1. разход [изразходвано, консумира¬
но! (напр. на вода, енергия) 2. разход,
разходи 3. добит 4. пролука, зов
весовой тегловен разход, разход в тогло
—	водозабора водно количество на нодопри-
хващащото [вфдфвземнфтф] съоръжение
—	водосброса [водослйва] водно количество
[разход] на преливника
—	воды 1. водно количество [добит] 2. раз¬
ход на вода
—	воды, бытовой нсnнстннп добит (на вода),
добит на водата н рока (в естествени усло¬
вия)
—	врСмсни разход на вромото
гарантированный гарантиран разход
(напр. на гориво)

РАС
74ft
годовой годишен разход
~ горючего разход на гориво
~ горючего, километровый разход на гориво
за километър
действительный действителен разход
—	жйдкости, бытовой разход (на вода) за
битови нужди
избыточный свръхразход
индикаторный индикаторен разход
—	инструмента разход на инструмент
используемый използваем разход [дебит]
(използувано водно количество)
каптируемый каптиран дебит, каптирано
водно количество
максимальный 1. максимален разход 2,
максимално водно количество
массовый 1. масов дебит 2. масов разход
~ материалов разход на материали
—	мощности разход на мощност
непроизводственный непроизводствен раз¬
ход; непроизводителен разод
номинальный номинален разход
общий йбщ разход
объёмный обемен разход, разход в обем
~ пара разход на пара
—	пара, пусковой пусков разход на пара
пиковый върхов разход, разход (на енер¬
гия) във върхов момент
полезный полезен разход
приведённый приведен разход (на гори¬
во)
путевой пътен разход (напр. на вода)
—	рабочей силы разход на работна сила
расчётный изчислен [проектиран] разход
(напр. на вода)
секундный секунден разход
среднемнегелётнйй среден многогодишен
разход
среднесуточный средноденонощен	раз¬
ход
суммарный сумарен [сборен, общ] раз¬
ход
суточный денонощен разход
тепловой топлинен разход
удельный специфичен разход
условный условен разход
часовой часов разход
эксплуатационный експлоатационен раз¬
ход
расходиться 1. раздалечавам се, отдалечавам
се 2. разклонявам се, разделям се (за
път) 3. различавам се, не съответствувам
расходный разходен
расходование с изразходване, консумиране;
харчене
расходовать изразходвам, консумирам; харча
;■асхел1омер м разходомер, дебитомер
—	дроссельный дроселен разходомер
индукционный индукционен разходомер
калориметрический калориметрически раз-
ходомер
клапанный клапанен разходомер
поплавковый поплавъчен разходомер
объёмный обемен разходомер
поршневой бутален разходомер
~, скоростной скоростен разходомер
расходы мн разходи
—, административные административни раз¬
ходи
амортизационные амортизационни раз¬
ходи
внезаводскйе външнезаводскй разходи
воспроизводственные йзвънnреизведстве-
ни разходи
дорожные пътни разходи
капитальные капитални разходи
командировочные командировъчни разходи
коммерческие търговски разходи
косвенные косвени разходи
—, лимитированные лимитирани разходи
линейные жп. експлоатационни разходи
(в жп. транспорт)
накладные режийни разходи [разноски].
нелймйтйрованные нелимитирани раз¬
ходи
общезаводские общозаводски разходи
общепроизводственные ебщепройЗBодсгве-'
ни разходи
~, общие общи разходи
постоянные постоянни разходи
производственные производствени раз¬
ходи
прямые преки разходи
складские складови разходи
транспортно-заготовительные транспорт¬
но-подготвителни разходи
управленческие управленчески разходи,,
разходи по управлението
цеховые цехови разходи
эксплуатационные експлоатационни раз¬
ходи
расходящийся мат. разходящ, дивергентен
расхождение с 1. мат. различие, несъответ¬
ствие, дивергентност 2. разклоняване, раз.
деляне (на път) 3. раздалечаване
допустимое допустимо различие (напр.
на резултати от измервания)
расхолаживание с охлаждане, разхлаждане,
изстудяване
расхолодка еж веж. расхолаживание
расцветка ж 1. оцветяване, багрене, в раз¬
лични цветове 2. разцветка, съчетание на
цветове, подбор на бои
— в рисунке оцветяване на фигура
расценивать оценявам,	определям цената
расцепитель м 1. приспособление за откачане'
[отделяне, отцепване] 2. изключвател
максимальный разединител, който се за¬
действува при нарастване на управляващата
величина пад определена стойност
—, минимальный разединител, който се за¬
действува при намаляване на управляващата!
величина под определена стойност
~, независимый независим разединител
расценка ж 1. оценяване; оценка 2. цена,
стойност 3. разценка; тарифа
единичная единична разценка
сдельная сделка разценка

747
РАС
ратцёнсчный тарифен
расцепка ж откичване, ризкачване (напр.
на вагони)
расцепление с вж, расцепка
расцепленный откачен, ризкачен
расцеплять откачвим; откопчавам
ратцёпибй който откичва; който разкопчава
расчаливать 1. опъвам въжета [обтяжки] 2.
разнищвам, разплитам (въже)
расчалка ж 1. обтяжка, обтегач (ки) 2. за¬
качалка, окачало (въжено или верижно
товарозахващащо устройство)
расчеканивание с зачекинваве. подбиваме (ни
ръбове)
расчеканивать зачеканвам, чеканя, подбивам
(ръбове или част от повърхност на метал¬
ни части )
расчерчивание с начертаване, разчертаване,
чертане; линдане [прекарване на линии]
расчёсывание с влачене, разчесване
расчёт м 1. изчисляване, сметка, пресмятане
2. плащане [уреждане] ни сметка
аналитический аналитично пресмятане,
аналитично изчисляване
аэродинамический аеродинамично изчис¬
ляване
безналичный безналично уреждане на
сметки, безкасово плащане
ведвеэнсргсгИчеекиИ ведноенергиИпо прес¬
мятане
гидравлический хидравлично изчисляване
гидрологический хидроложки баланс
графический графично изчисление
графоаналитический грифоанипигичне из¬
числение
коммерческий търговска сметки
механический механично изчисляване, ме¬
ханично пресмятане
наличный плащане в брой
—	на прочность изчисление ни якост
—	на удар изчисление зи якост ни удар
неверный псвярпе [грешно] изчисление,
^вярни сметки
поверочный проверочно изчисление, про¬
верочно пресмятане, изчисление зи провер¬
ки
—	подбором изчисление чрез подбор
—	по допускаемым нигрузким изчисление по
допускаемо пигеварвапе
—	по допускИемым напряжениям изчисление
по допускаемо напрежение
приближённый приблизително изчисление
проверочный вж. расчёт, поверочный
процентный процентно изчисление, про-
кепгпи сметки
прямой директно изчисление
—	с большим зипИсом изчисление с голям за¬
пас
сводный общо изчисление, общи сметки
силовой силово изчисление, изчисляване
ни силите
—, сметный аналитично изчисляване, ана¬
литично определяне
статический статично изчисление, статич¬
но пресмятане
табличный таблично изчисление, изчисле¬
ние по таблици
теоретический теоретично изчисление
теплсвCй топлинно пресмятане, топлин¬
но изчисление
техн ико-экснсмИчёский гсхнике-икопоми-
ческа сметка, гсхпико-икепомическо из¬
числение
—	ткани проектиране ни тъкин
—, точный точно изчисление, точна сметки
тяговый изчисляване на тягити
хозяйственный стопанска сметки, само¬
издръжка
численный числено изчисление
расчётный 1. изчисляван, изчислителен, из¬
числен; пресметнат, пресмятан, пресмятащ
2. предвиждан; проектен [предвиждан . пер¬
спективно] 2. оразмерителен
расчётчик м изчислител, специалист по тех¬
нически изчисления
навигационный навигационен изчислит-ел,.
който изчисляви [определя] пегспеге
расчистка ж разчистване, очистване
расчищать разчиствам, очиствам
расчленение с разчленение, разчленяване, раз¬
деляне ни части; разпокъсване
расчленять разчленявам, разделям ни части
расшатывание с разклащане; разхлабвано
расшатывать разклащам; разхлабвам
расшивать фугирам, правя фуги
расшивка ж 1. фугиране, фугировки 2. ин¬
струмент зи фугирине
расширение с разширение; разширяване
адиабатическое адиабатно разширение
—, внезапное внезапно разширение
—, возможное възможно разширение
—	газа разширение ни газовете
—	диапазона радио разширяване ни диапи
зони [границите, обхвати]
дифференциальное диференциално раз
ширение
—	жидкости разширение нм течности
изотермическое изотермично разширение
—	импульса ел. продължение ни импулса
—	капилляра разширение ни капиляра
линейное линейно разширение
—, многократное многократно разширение
многотmуnёнчатсе вж. расширение, мнсго-
кратное
неполное непълно разширение
—	неуправляемое неуправляемо разширение-
обратное обратно разширение
объёмное обемно разширение
—, остаточное остатъчно разширение
относйтельное огпоеителпо разширение
относйтельное объёмное егпосителпо обем¬
но разширение
—	пара разширение ни парата
псверхнссmнсё повърхностно разширение-
пблисё пълно разширение
поперечное напречно разширение
—	потока ризширение на потоки
продолженное продължено [допълнително!
ризширение; доразширяване

748
РАС

~ производства разширяване на производство¬
то
~, простое просто [обикновено] разширение
—, тепловое топлинно разширение
термическое вж. расширение, тепловое
упругое еластично разширение
расширитель м 1. радио разширител, експан-
дер, устройство за разширение (напр.
на динамичен диапазон) 2. ел. консерватор,
разширител 3. разширител; разширителен
съд
буровой сондажен разширител
гидравлйческий хидравличен разширител
кольцевой пръстеновиден разширител
(напр. на сбивно-пробивна машина)
поршневой бутален разширител
~ продувки разширител на продухването
~ ,турбинный турбинен разширител
расширяемость ж разширяемост
линейная линейна разширяемост
объёмная обемна разширяемост
тепловая топлинна разширяемост
термическая вж. расширяемость, тепло¬
вая
расширять разширявам
расширяться разширявам се
расшить вж. расшивать
расшифровка ж разшифровка [разшифрова¬
не] (напр. на аерофотоонимка). разчитане
~ рентгенограммы разчитане на рентгеногра-
ма
расшифровывание с вж. расшифровка
расшифровывать разшифрирам, дешифрирам;
разчитам
расшлакбвка ж 1. мет. почистване на шла¬
ката, разшланеване 2. почистване на сгу¬
рия
расшлифбвка ж разюлифоване; разшлифовка
расшлифбвывать разшлифовам
расшлихтовка ж текст, ебсзснробнване
расшлихтовывать обезскребнвам
расшплинтбвка Mlразшплентеване, сваляне на
шплентове
расшплинтовывать премахвам [свалнм]шплент
расштыббванный очистен от трошляк [ситнеж]
расштыббвка ж очистване от трошляк [сит-
неж]
.расштыбовщик м трошлякоочистител, трош-
лякоизхвъргач
лопастный лопатков трошлякоизхвъргач
скребковый греблов трошлякоизхвъргач
шнековый червячен [винтов] трошляко-
изхвъргач
расштыббвывать почиствам от трошляк [сит-
неж]
расщебенивать 1. раздробявам на трошляк
[чакъл] 2. заклинвам зидария с дребни ка¬
мъчета-клинци
расщебёнка ж заклинване на зидария с клино¬
видни камъчета [плочки]
расщелина ж пукнатина
расщепитель м разложител, който разлага
[разпада]
расщепление с 1. разлагане, разпадане; раз¬
граждане 2. разцепване, разпукване; на-
ситняване
аномальное аномално разпадане
~ атомного ядра ядр. разпадане на атомното
ядро
восстановительное редукционно разлага¬
не
гидролитическое хидролитично разлагане,
хидролиза
изотопическое изотопично разлагане
каталитическое каталитично разлагане
кетбнное кетонно разлагане
кислотное киселинно разлагане
магнйтно-ибнное магнитно-йонно разла¬
гане
окислительное окислително разлагане
~ лубка разцепване на техническите влакна
самопроизвольное спонтанно [самепрейз-
волно] разпадане
~ углеводородов разлагане на въглеводо¬
роди
~ фазы ел. 1. разделяне на фаза 2. разлагане
на фази (получаване на многофазен изхо
при еднофазен вход)
ферментативное ферментационно разпадане
энзиматическое ензимно разлагане
расщеплённый 1. разложен, разпаднал 2.
разцепен; наситнен; разпукан
расщепляемость ж разлагаемост; склонност
[способност] да се разлага [разпада]
расщепляемый склонен да се разлага
расщеплять 1. разлагам, разпадам; разграж¬
дам 2. разцепвам, скъсвам (химична) връзка
расщипать изскубвам, издърпвам (влакна,
нишки); раздърпвам
рас щипка ж изскубване, издърпване, раздър-
пване
расщйпывание с разчепкване, чепкане
расщспывать текст. друзирам
ратинирование с ратиниране
ратинировать накъдрям
рафинат м 1. рафинат, рафиниран продукт
(напр. рафинирана захар) 2. пречистен
метал
рафинация ж рафиниране, пречистване
адсорбционная абсорбционно рафиниране
[пречистване]
горячая рафиниране [пречистване] на го¬
рещо
щелочная алкално рафиниране [пречи¬
стване], алкална рафинация
рафинёр м рафинираща [пречистваща] маши¬
на
рафинирование с вж. рафинация
~ водяным паром рафиниране [пречистване]
с водни пари
—, огневое вж. рафинирование, пирометал-
лургйческое
окислительное окислително рафиниране
пирометаллургйческое пирометалургично
рафиниране
электролизное електрод из но рафиниране

749
РЕА
элсктролитйчсскос вж. рафинирование,
электролизное
рафинированный рафиниран, прочистен
рафинировать рафинирам, прочиствам
рафинировщик м който рафинира [прочиства],
рафиньор
рацемат м рацемат, рацемич^ смес
рацемизация ж раиемиоирано
рацемический рацсмичсн
рацион м дажба, порцион (храна или фураж)
откормочный дажба за отхранвано
рационализатор м рационализатор
рационализаторский рационализаторски
рационализация ж рационализация
рационализировать рационализирам
рациональный рационален
рация ж радиостанция
рашёл-машйна ж рашсл-машина
рашпиль м одрозъба пила, рашпила
—	грубой нассчки едрозъба пила с грубо на¬
сечени зъби
остроносый плоский плоска остроноса
едрозъба пила
пазовый едрозъба пила с канали [жлебове]
канална одрозъба пила
~, подкОвный едрозъба пила, служеща за
подновявано (на добитък)
—	, полукруглый полу-гръма едрозъба пила
рванйна ж 1. разкъсапост, накъсвано (де¬
фект на валцуван мотал) 2,пакъсапост, пре¬
късвано (дефект на тъкан)
рваный накъсан, разръфан
рвань ж отрязъци от лента, отпадъци от преж¬
да и конци
—	ровницы отпадък от продпрежда
рс с ре (измервателна единица на течливост)
рсагснт м реагент, реактив
—, анионойдный анионен реагент
антинакипный антопaнипоп, реагент про¬
тив образувано на накип
групповой групов роагонт
карбонильный карбонилен реагент
наnионоЯдный капuеннп реагент
регенерирующий регенериращ реагент
синтетический сuнтнтuенп реагент
химический химичен роагонт
флотационный флотационен реагент
роагннт-неагуеЯтор м коагулиращ реагент
реагирование с реагиране, протичане на реак¬
ция
реагировать реагирам, участвувам н реакция
реактанс м ел. реактанс, реактивно съпротив¬
ление
входной входен реактанс
поперечный напречен реактанс
—, продольный надлъжен реактанс
реактанс-рслС с роактансно роло
рсактанц м I. вж. реактанс 2. реактанс на
разсейвано
реактйв м реактив
—, групповой групов реактив
жидкий точен реактив
осаждающий утаяващ реактив
чистый чист реактив
реактивация ж реактивация, повторно активи¬
рано
реактивирование с вж. реактивация
реактивировать реактинирам
реактивность ж реактивност, реактанс, реак¬
тивно съпротивление
дифференциальная диференциална реак¬
тивност или реактанс
переходная преходна реактивност или
реактанс
—	рассеяния разсеяна реактивност, реактанс
на разсейвано
свсрхпсрсхддная снърхнроходоп [ударен]
реактанс
реактивный реактивен
реактор м 1. ядр. реактор (напр. атомен)
2. ел. реактор, индуктивно съпротивление,
дросел, дроселна бобина 3. хим. реактор
авиационный авиационен реактор
автономный автономен реактор
анодный ел. аноден реактор [дросел]
атомный ядр. атомен реактор
—	бассёйного тйпа реактор от басеон тип
~, бассСйный вж. реактор бассёйного тйпа
—	бсз отражателя реактор без отражател
—	бсз охлаждения реактор без охлаждение
бериллиевый борилон реактор
бетонный бетонен реактор
блочный блоков реактор
—	большой мощности реактор с голяма мощ¬
ност
—	быстрый реактор с бързи неутрони
виртуальный виртуален реактор
вихрсвой вихров реактор
водный гомогенный воден хомогенен роак-
тор
водо-водя ной вфднф-ноднп реактор
воспроизводящий възпроизвеждащ реак¬
тор
~ высокого давления реактор с високо наля¬
гано
восенепреиоводйтольпый високопроизво¬
дителен реактор
высокотемпературный воcенотомнeратур-
рон реактор
высокоэффективный високоефективен реак¬
тор
газонаполненный тaоонанълнеп реактор
гстерогСнный хотнретопоп реактор
у', гомогСнный хомогенен реактор
г~, горячий горощ реактор
графито-водяной трaфunпФ-нодеп реактор
графитовый графитов реактор
графито-натрйсвый графитно-натриев ре¬
актор
групповой групов реактор
двухзднный двузонон реактор
дейтСрий-натрисвый доуnорооно-натриов
реактор
демонстрационный демонстрационен реак¬
тор
для облучСния реактор за облъчвано
для подводной лодки реактср за подвод¬
ници

РЕА
75»
—Тдля производства изотCпсв реактор за
производство на изотопи
жидкстCпливный течно-горивен реактор
заземляющий заземяващ реактор
защитный защитен реактор
импульсный импулсен реактор
*»» испытательный пробен реактор
исследовательский вж. реактор, экспери¬
ментальный
-— каналового типа реактор канален тип
керамический керамичен реактор
кипящий кипящ реактор
контактный контактен реактор
корабельный корабен реактор
легксвCдный реактор с лека вода
линейный линеен реактор, реактор, свър¬
зан в линия
магнитный термоядерный магнитен термо¬
ядрен реактор
масляный маслен реактор
мнсгоcекци6ниый мнсготекциснён реак¬
тор
на быстрых нейтронах реактор с бързи
неутрони
надкритический надкритичен реактор
~ на жйдкометаилйческом топливе реактор с
течно метално гориво
—	на жидком топливе реактор с течно гориво
~ на медленных нейтронах реактор с бавни
неутрони
—	на надтепловых нейтронах реактор с над-
топлинни неутрони
—	на обогащённом уране реактор с обогатен
уран
—	на природном уране реактор с природен
уран
—	на промежуточных нейтронах реактор с
междинни неутрони
—	на твёрдом топливе реактор с твърдо гори¬
во
~ на тепловых нейтронах реактор с топлин¬
ни неутрони
~ на тяжёлой воде реактор с тежка вода
насыщенный наситен реактор [дросел]
натриевый натриев реактор
некритический некритичен реактор
нёсхлаждаемый неохлаждан реактор
низкотемпературный ниткотёмпёратурен
р еактор .
~, обменный обменен реактор
сднсзCиный еднозонен реактор
сднссекцибнный еднсcекциснён реактор
охлаждаемый охлаждан реактор
плазменный плазмен реактор
плутониевый плутониев реактор
-—, подвижный подвижен реактор
подкритйческий подкритичен реактор
прсизвCдттвённый производствен реактор
промышленный промишлен реактор
прямоточный правотсксв реактор
—, путксвCй пусков реактор [дросел]
—, размножающий вж. реактор-размножйтель
—расщеплённый разделящ [разделителен]
реактор [дросел]
реальный реален реактор
регенеративный регенеративен реактор
регулируемый регулиращ се реактор
саморегулирующийся саморегулиращ се
реактор
сверхкритйческий свръхкритичен реактор
~ с внешним охлаждением реактор с външно
охлаждане
~ с внутренним охлаждением реактор о
вътрешно охлаждане
—	с водяным замедлителем реактор с воден
забавител
~ с водяным охлаждением реактор с водно
охлаждане
—	с воздушным охлаждением реактор с
въздушно охлаждане
—	с газовым охлаждением реактор с газово
охлаждане
—	с графйтовым заместителем реактор с гра¬
фитен забавител
секционный секционен реактор
—	с жидким замедлителем реактор с течен
забавител
—, тилсвCй силов реактор
—	с подвижным топливом реактор с подвижно
гориво
—	стационарный стационарен рактор
—, судовой вж. реактор, корабельный
суспензионный суспензионен реактор
сухосуспензибнный сухо суспензионен ре¬
актор
~, теолозой вж. реактор на тепловых ней¬
тронах
теплофикационный топлофикационен ре¬
актор
термоядерный термоядрен реактор
технологический технологичен реактор
ториевый ториев реактор
—, транспортабельный превозим реактор
—, трубчатый тръбен реактор
тяжеловодный реактор с тежка вода
универсальный универсален реактор
управляемый управляем реактор
уран-графйтовый урано-графитен реак¬
тор
урановый уранов реактор
учебный учебен реактор
~, цепной верижен реактор
~, шинный релсов реактор
шлОмовый реактор с шломсвс гориво
экспериментальный експериментален реак¬
тор
экспоненциальный експоненциален реак¬
тор
—, энергетический енергетичен реактор
ядерный ядрен реактор
реактор-испаритель реактор-изпарител
реактор-конвертер реактор-конвертор
реоктор-облучОтель реоктор-облъчител
реактор-размножитель	реактор-размножител
реоктороcтроёниё с рёокmсроттроене
реакционно- инертны й реакционно-инертен
реакционный реакционен, принадлежащ на
реакция
реакция ж хим. мех. реакция; реагиране

751
РЕБ
автокаталитическая автокаталитична ре¬
акция
активная активна реакция
—	алюминотермйческая алумино-термична ре¬
акция
—	«аналитическая аналитична реакция
анодная анодна реакция
бимолекулярная бимолекулна реакция
—, бурная бурна реакция
—, взрывная взривна [експлозивна] реакция
внутримолекулярная вътрешномолекулна
реакция, интрамолекулна реакция
восстановительная редукционна реакция
(реакция, водеща до редукция)
вторичная вторична реакция
второго порядка реакция от втори поря¬
дък
—	высшего порядка реакция във висок поря¬
дък
—, газофазная газо-фазова реакция
гетерогенная хетерогенна реакция
—, гомогенная хомогенна реакция
главная главна реакция
групповая групова реакция
двусторонняя равновесна [двустранна]
реакция
двухмолекулярная двумолекулна реак¬
ция
—	деления ядр. реакция на деление
—■ замещения заместителна [субституционна]
реакция
индуктивная индуктивна реакция
ионная йонна реакция
капельная капкова реакция
каталитическая каталитична реакция
~, качественная качествена реакция
кислая кисела реакция
—, комбинированная комбинирана реакция
~, межмолекулярная междумолекулна реак¬
ция
металлотермйческая металотермична реак¬
ция
многомолекулярная многомолекулна реак¬
ция
мономолекулярная мономолекулна реак¬
ция, едномолекулна реакция
наведённая водена реакция, насочвана
реакция
начальная начална [първоначална] реак¬
ция
—	нейтрализации реакция за неутрализира¬
не
нейтральная неутрална реакция
необратимая необратима реакция
нормальная нормална реакция
—	нулевого порядка реакция от нулев поря¬
дък
<-w обмена обменна реакция,реакция на обмена
обменная вж. реакция обмена
—	образования реакция на образуване
обратимая обратима реакция
обратная обратна ' реакция
одномолекулярная вж. реакция, мономо¬
лекулярная
—, окислительная окислителна реакция, ре¬
акция, водеща до окислен продукт
~, окислительно-восстановйтельная редокси
реакция, реакция на окисление-редукция
~, опорная мех. опорна реакция, реакция
на опорите
—	опоры вж. реакция, опорная
—	осаждения утаечна реакция
основная основна реакция
первичная първична реакция
—	первого порядка реакция от първи поря¬
дък
~, побочная странична реакция
~, поверочная контролна реакция, реакция
за проверка
промежуточная междинна реакция
—	при обжиге мет. реакция при пържене
[изпичане]
—	присоединения реакция на присъединява¬
не, присъединителна реакция
радиационно-химическая радиационно-хи¬
мична реакция
—	разложения реакция на [водеща до] раз¬
лагане
—	связи реакция на връзката
сложная сложна реакция
сопряжённая спретната реакция
—	сопротивления опоры мех. реакция на
съпротивление на опора
—	срыва ядр. стрипинг-реакция
~, термоядерная термоядрена реакция
~, термоядерная цепная термоядрена ве¬
рижна реакция
—	третьего порядка реакция от трети поря¬
дък
ударная ударна реакция
управляемая ядр. управляема реакция
фотохимическая фотохимична реакция
фотоядерная фотоядрена реакция
химическая химична реакция
цветная цветна реакция (реакция, водеща
до образуване на цветно съединение)
цепная верижна реакция
частичная частична [непълна] реакция
щелочная алкална реакция
экзотермическая екзотермична реакция
эндотермическая ендотермична реакция
—, ядерная ядрена реакция
реал м полигр. регал
акцидентный акцидентен регал
наборный наборен регал
реализация ж реализация
реализовать реализирам; осъществявам
реальгар м минер. реалгар
реальный реален
реборда ж реборд, изпъкнал край, около¬
връстен ръб
ребристый ребрест, който има ребра
ребро с 1. ребро [мертек1 (от покривен сглоб)
2. ръб 3. тясна страна (на дъска. тухла)
4.	ръб [линия] на пресичане на две равни¬
ни
—	арки ребро на дъга
<-< атаки ав. атакуващ [водещ] ръб
боковое околен ръб; страничен ръб

752
РЕВ

~ жёсткости усилващо ребро (ребро ьа уве¬
личаване на неподатливостта [корави-
ната] на един детайл)
кружальное кръжил но ребро
~, литос лято [излято] ребро
~, ложное лъжливо [фалшиво] ребро, вре¬
менно ребро
—	многогранного множества мат. ръб на
мнегестннпф множество
~, надСтос надянато ребро
—, направляющее насочващ ръб
—	обтекания ав. изходящ [заден] ръб
охлаждающее охлаждащо робро
—	охлаждения вж. ребро, охлаждающее
рСжущес режещ ръб (напр, на режещ
инструмент )
спиральное спирално ребро
~, угловое ъгълно ребро, ъглеобразпо роб-
ро
усадочное (усилващо) робро срещу свива¬
но (напр, на метална отливка)
фальшйвос вж. рсбро, ложное
ревдинскйт м минер, рондинскun
ревербератор м ак. ревербератор
реверберация ж реверберация, неслознучнпн
искусственная изкуствена реверберация
—регулируемая регулираща со ревербера¬
ция
стереофоническая стереофонична ревер¬
берация
реверберометр м реверберометр
рСвсрс м обръщач, хедоебръщaч, урод за
обръщано посоката на движение [на върто-
но], реверс
винтовой винтов [резбови] ходообръщач,
ходообръщач [реверс] с розбово устрой¬
ство
вспомогательный помощен [спфматателнп]
хедоебръщае [ронорс]
гидравлйчсский хидравличен ходообръщач
[реверс]
конйчсский конусен ходообръщач [ро-
норс]
~, контакторный контакторен ровере, кон¬
та ^орон ходообръщач
планетарный планетен ходообръщач, хо-
дообръщач с планетно устройство
—	нагнетателя ходообръщач [реверс] на пом¬
пата
рычажный лостов (ходо) обръщач
цилиндрический цилиндричен хфдффбръ-
щач
реверсивность ж ходфобръщанмоcn, обръщае-
мост, реверсивност
реверсивный ходообръщаем, който можо да
обръща хода [посоката на движение], ре-
норсинон
ревсрсйр м вж. рсвсрс
рсвсрсйрованис с обръщано посоката на хода,
давано обратен ход, ревнрсuрaпе
—	вентиляции обръщано посоката на венти¬
лирано
—	двйгатсля рнннрсиранн (обръщано посока¬
та на движение) на двигателя
рсверсйровать обръщам посоката на въртене,
обръщам хода на движение, роворсирам
реверсируемость ж 1.	вж. рсвсрсйвиость-
2. способност да обръща (посоката на вър¬
тене), способност за рнверсирапн
рСверс-рсдуктор м обръщае-памаеuтое
рсвСрсор м вж. рСвсрс
—, воздушный въздушен пневматичен ходо-
обръщач, въздушен [пневматичен] обръ-
щач на посоката на въртене, въздушен ре¬
верс
~, магнитный магнитен ходообръщач, маг¬
нитен обръщач на посоката на въртене, маг¬
нитен реверс
электромагнитный електромагнитен обръ¬
щач на посоката па въртене електромагни¬
тен роворс
~, электропнсвматйческий оеоктроппнвмаnо-
чон обръщач на посоката на въртене, елек
тронневмaтuеоп ронорс
ревизионный ' ревизионен
рсвйзия ж ревизия
ревизор м ревизор
револьвер м 1. роволвор [револверна глава]
2. револвер (огнестрелно оръжие)
револьверный револверен, нейnе има револ¬
вер но устройство (за поемане на инстру¬
менти )
рсвольвСрщик м стругар (нфйтф работи на
револверен струг)
ревун м (корабна) сирена
регенерат м регенерат (материал, получен от
отпадъци)
галошный регенерат от стари галоши
~, камерный кауч. камерон регенерат, реге¬
нерат от стари вътрешни (автомобилни)
гуми
кислотный кисел рогенератСот отпадъци,
обработени с киселина)
шИнный каучук, регенериран ■ от автомо¬
билни гуми
щелочной алкален регенерат
регенсратйвный регенеративен, възстанови-
толон
регенератор м 1. радио регенератор 2. ра¬
дио радиоприемник с положителна обрат¬
на връзка 3. регенератор (уредба за реге¬
нериране)
воздушный въздушен регенератор
~, газовый газон регенератор
горизонтальный хоризонтален регене¬
ратор
двуходоротный днуфбфрфnоп генератор
многозональный многозонален регенера¬
тор
—	холода регенератор на мраз
регенерационный ретопнраuиенеп
регенерация ж 1. регенерация; регенерирано;
възстановявано 2. радио регенерация, въз¬
становявано; усилвано с положителна обрат¬
на връзка
~, водная водна регенерация
~ горелой земли леяр. регенерация на отра¬
ботена [използувана] формовъчна смес
—	катода радио регенерация на Катода

753
РЕГ
комбинированная комбинирана регенера¬
ция
~ ламп радио регенерация на лампите
»» масел регенерация иа масла
—	отходов регенерация на отпадъците
~, паро-аммиачная кауч. паро-амонячна ре¬
генерация
~, пиромeталлургйчеcкоя	мет. пиромета-
лургична регенерация
пирохимйческая пирохимична регенера¬
ция
—, предварительная предварителна регене¬
рация
—	растворителя регенерация на разтвори¬
теля
~, полная гуЛна регенерация
—	сигналов радио регенерация на сигналите
—	тепла регенерация на топлина
—	урана регенерация на урана
—	, частичная частична регенерация
—	электролита регенерация на електролита
—	энергии регенерация на енергия
—	ядерного топлива регенерация на ядрено¬
то гориво
регенерирование с вж. регенерация
регенерированный регенериран, възстановен
регенерировать регенерирам, възстановявам
регистр м изч. тлф. полигр. топл. регистър
—	адреса регистър на адресите, адресен ре¬
гистър
арифметический аритметически регистър
буквенный буквен регистър
~, динамический радио динамичен регистър
—	комОнд радио регистър на командите, ко¬
манден регистър, инсmрукциснён регистър
индексный изч. индексен регистър, реги¬
стър на индексите
—; Морской СССР Морски регистър на СССР
(институция за класификация по въпроси
на морско корабостроене и корабоплаване
в СССР)
параллель но-параллельный изч. паралел¬
но-паралелен регистър
параллельно-nстлёдсвотельный ш?ч. па¬
ралелно-последователен регистър
параллельный изч. паралелен регистър
-V, последовательно-параллельный	изч. по¬
следователно-паралелен регистър
Речной СССР Речен регистър на СССР
(институция за класификация по въпроси
за речното корабостроене и корабоплаване
в СССР)
—	, статический статически регистър
—	управления радио регистър на управле¬
нието
цифровой цифров регистър
регистратор ле Е регистратор, който регистри¬
ра (длъжностно лице) 2. твърда папка с
механизъм за закрепване на преписките
3. изч. тлф. регистратор (уред)
—, онaлсгсвый изч. аналогов регистратор
быстродействующий бързодействуващ'ре¬
гистратор	'
—	ймпульсов импулсои регистратор; импул-
^графия
4В Русхо-българекп нопигс-яичсеки речник
—, магнитный изч. магнитен регистратор
цифровой цифров регистратор
регистратор-папка	ж	nопко-региттрато
(твърда папка с машинка за закрепване на
преписки)
регистратор-сметник м рсгистратор-изчисли-
тел
регистрация ж регистрация; записване с на
нася не (на данни, сведения); регистриране
—	, автоматическая автоматично регистриране
аналоговая аналогово регистриране, ана¬
логова регистрация
—	информации регистриране [записване] на
информацията
—, фотографическая фотографно регистри»
ране
—	, цифровая цифрова регистрация, цифро¬
во регистриране
—, электрометрическая	електрометрическо
регистриране
регистрирование с вж. регистрация
регистрировать регистрирам,	вписвам [на¬
насям] в книга
регистрирующий	който регистрира, който
записва, регистриращ
регистровый регистров
регламент м регламент
—, технологический технологичен регламент
регламентация ж регламентация
регламентный регламентен
реглет м полигр. реглета
—, гартовый полигр. реглета от печатарска
сплав, гартова реглета
деревянный дървена реглета
форматный форматна реглета
регрессивный регресивен
регрессия ж регресия
криволинейная криволинейна регресия
линейная линейна регресия
регула ж арх. регула
регулирование с регулиране; нагласяване, цен¬
троваме (на машина, уред, двигател)
автоматическое автоматично регулиране
<-, овmснCмнсё автономно [тамсттонтелнс] ре¬
гулиране
—, астатическое ел. апатично регулиране '
байпасное байпасно регулиране (напр.
на турбина)
~, безрычажное безлостово регулиране
бесступенчатое безстепенно регулиране
вибрационное вибрационно регулиране
внешнее външно регулиране, регулиране
отвън
—, внутреннее вътрешно регулиране
вторичное вторично регулиране (напр.
в турбина)
гидравлическое 1. хидравлично регули¬
ране, регулиране с медиум вода 2. вж.
регулирование масленое
гидродинамическое хидродинамично ре¬
гулиране
годовое годишно регулиране
~ . грубое грубо регулиране
—	, групповое групово регулиране

РЕГ
754
двойное двойно регулиране
двухймпульсное двуимпулсно регулира¬
не
двухпозицибнное двупозиционно регули¬
ране
~, двухступенчатое двустепенно [двустъпал-
но| регулиране
динамическое динамично регулиране
диспетчерское диспечерско регулиране
—, дистанционное дистанционно регулиране,
регулиране от разстояние
дифференциально-дрзссельное диференци¬
ално-дроселно регулиране
дросселированием вж. регулирование, дрос¬
сельное
дроссельное дроселно регулиране, регу¬
лиране чрез дроселоване
—	зависимое зависимо регулиране
золотниковое шибърно регулиране
изодрбмное непряко (автоматично) регу¬
лиране (с обратна еластична връзка за
поддържане на постоянен режилг), изодром-
но регулиране
импульсное импулсно регулиране
индивидуальное индивидуално регулира¬
не
, каскадное каскадно регулиране
~, качественное качествено регулиране; ре¬
гулиране на качеството
количественное количествено регулиране;
регулиране на количеството
количественно-качественное количествено-
качествено регулиране
компенсационное компенсационно регу¬
лиране
косвенное косвено регулиране
когла регулиране на (парен) котел
мзлляное маслено регулиране, регулира-
ю с медиум масло
многолетнее многогодишно регулиране
мощности регулиране ■ на мощността
напряжения регулиране на напрежение-
о
наружное вж. регулйрование, внешнее
независимое независимо регулиране
непосредственное непосредствено регули¬
ране
~, непрерывное непрекъснато регулиране;
безстепенно регулиране
непрямое непряко регулиране
несвязанное несвързано регулиране; не¬
зависимо регулиране
обводное обходно регулиране (напр. на
турбина)
объёмное обемно регулиране
—	оборотов регулиране на оборотите
одноймпульсное едноимпулсно 1 еднокомпо-
нентно] регулиране
однолопаточное еднолопатъчпо регулира¬
не (напр. на турбина)
опережающее изпреварващо регулиране
первйчное първично регулиране
—	периода регулиране на периода
—	питания регулиране на подхранването
и г m ui
* • * ч	•
плавное плавно регулиране, регулиране
без тласъци
~ подачи регулиране на подаването
~, позиционное позиционно регулиране; ре¬
гулиране на позициите
г. ре дельное гранично регулиране
~ прерывистое прекъснато регулиране; сте¬
пенно регулиране
~, программное програмно регулиране, ре¬
гулиране по програма
~, пропорциональное пропорционално регу-
лиганз
прямее пряко регулиране, непосредствено
регулиране
~ рек регулиране на реките
~, релейное релейно регулиране
~, реостатное реостатно (съпротивително] ре¬
гулиране]
~, ручное ръчно регулиране
рычажное лостово регулиране
~, связанное свързано регулиране; зависи¬
мо регулиране
~, смешанное смесено регулиране
сопловое дюзово регулиране, регулиране
чрез дюзи (напр. в турбина)
~, статическое статично регулиране
~, ступенчатое степенно регулиране, стъ¬
пално регулиране
~ с электрическим импульсом регулиране с
електрически импулси
~, тепловое топлинно регулиране
~, тонкое фино регулиране
точное точно регулиране
~ труда, правовое правно регулиране на труда
устойчивое устойчиво регулиране
~ чувствительности регулиране на чувстви¬
телността
центробежное центробежно регулиране
~, шйберное шибърно регулиране
~, шунтовое ел. шунтово регулиране
~, щитовое савачно регулиране
~, электрическое електрическо регулиране
регулировать регулирам, нагласявам
регулировка ж 1. вж. регулйрование 2. регли-
ране, реглаж
~, вакуумная вакуумно регулиране
~, глубокая дълбоко регулиране
грубая грубо регулиране
дополнительная, ручная ръчно допълни¬
телно регулиране
~, заводская,заводско регулиране
~ зазора регулиране на хлабината [просвета,
межди н костта]
~ избирательности радио регулиране на
избирателността
монтажная монтажно регулиране, регу¬
лиране на монтажа
мощностная регулиране на мощността
(максималната)
~ размера кадров тлв., регулиране размера
на кадрите
~ размера строк тлв. регулиране размера па
диниите [редовете]
~ тембра радио регулиране на тембъра
(на звука)

755
РЕГ
—	усиления радио регулиране на усилване¬
то
—	усиления, автоматическая автоматично ре¬
гулирано на усилваното
—	усиления, бесшумная безшумно регулира¬
но на усилването
—	уровня записи регулирано пuвоnФ на за¬
писваното
—	фазы регулирано на фазите
фирменная вж. регулировка, заводская
—	— ивнтов5no тона тлв. регулирано на
тона на цвота
—	частоты радио регулирано на честотата
еувспвогееьпеспо регулиране на чувстви¬
телността
яркости тлв. регулиране на яркостта
регулировочный регулировъчен, който регу¬
лира или който со регулира
рнтуеирунмеспь ж регулируемост
регулируемый регулируем, който се регулира
регулирующий регулиращ, който регулира
регулярность ж редовност
регулярный редовен
регулятор м регулатор (уред за поддържане
на определен режим)
автоматический автоматичен регулатор
~, астатйческий изч. аспатиеен регулатор
—, баремопрИенсний барометричен регулатор,
баростат
—	безопасности предпазен регулатор; бързо-
затварящ регулатор (напр. при турбини)
бимоnaееИчнсной спиральный биметален
спирален регулатор
~, барный ядр. боров регулатор
быстродействующий бързеднйcтвyващ ре¬
гулатор
вакуумный вакуумен регулатор
носовой тегловен регулатор, регулатор
на тегло
влажности регулатор на влажността
возбуждения ел. регулатор на възбуждано¬
то
—	воздуха регулатор на въздуха, регулатор
на горенето
водушний въздушен регулатор
~ впрыскивания регулатор на впръскването
—	времени сварки регулатор на времето за
заварявано
~, всорожймный регулатор за различни ре¬
жими
вспомогательный спомагателен [помощен]
регулатор
газовый газов регулатор
—, гидравлический■ хидравличен регулатор
—	громкости радио регулатор на силата на
звука
, гидромеханический ходромеханоенн регу¬
латор
~ горения регулатор на тореното
~ давления регулатор на налягането
—	двойного действия, центробежный двойно-
действуващ ^урожимо^] центробежен ре¬
гулатор
двухnеоиuоднный двупезuuоФнеп регу¬
латор
двухрежимный двурожимон регулатор, ре¬
гулатор за два режима
—, динамический динамичен регулатор
~, дифференциальный диференциален регу¬
латор
~, дроссельный дроселен регулатор
—, дроссельный гидравлический хидравличен
дроселен регулатор
—, жалюзийный жалузион регулатор (на
въздухонагревател )
—, жидкостный точен регулатор; регулатор
за точности
—	зажигания регулатор на запалваното
~, ооеотниневый шибърен регулатор, регу¬
латор с разпределителен шибър
—, идеальный идеален регулатор
изодромный изодр^омон регулатор (регу¬
латор за поддържане на постоянен режим)
~, импульсный импулсен регулатор
~, индукционный индуктивен регулатор
инерционный инерционен регулатор
~, интегрирующий оппнграенп регулатор
—, качающийся люлеещ се [клатещ се] регу¬
латор
~, нисеетный регулатор на киселинността
клапанный клапанен [вентилен] регула¬
тор
~, комбинированный комбиниран регулатор
компенсационный компенсационен регу¬
латор
немненнспый комплексен регулатор
~, количества количествен регулатор, регу¬
латор за количество
контакторный контактен ■ [допирен] ре¬
гулатор
—	контрастности изображения тлв. регула¬
тор на контрастността на образа
~, котельный регулатор котелен тип
■— курса регулатор на курса
—	лабиринтного пара регулатор на лаби-
риптпата пара
—, максимальный предпазен регулатор, мак¬
симален регулатор
~, масляный маслен регулатор
мастпоневый махалея регулатор, регула¬
тор на Уат
мембранный мембранен регулатор
~, механический механичен регулатор
—, мнотонеanaнпый мнoгoк,лаnапон регула¬
тор
—, мпфтеnоооцофнпый мнетонозиuuфпнп регу¬
латор
~, многоступенчатый многостапенен [мно-
тесnъналеп] регулатор
мпетернжймный многорежимен регула¬
тор, регулатор за различни режими
~, моторный двигателен [моторен] регула¬
тор
—	мощности регулатор на мощност
—	напряжения ел. регулатор на напреже¬
ние
негативный негативен регулатор
—	непрерывного действия регулатор с непре¬
къснато действие

756
РЕ

—	непрямого действия регулатор с непряко
действие
—, неустойчивый неустойчив регулатор
—	натяжения нйти текст, регулатор на ос¬
новното кросно
—	сбсрCтов. электронный електронен регу¬
латор на оборотите
ограничивающий ограничаващ регулатор
сднорёжймный еднорежимен регулатор
осевой аксиален [осов] регулатор
основный вж. регулятор натяжения ни¬
ти
параллельный паралелен регулатор
поромОсляный паро-гмаслен регулатор
педальный педалей регулатор
—	перегрева регулатор на прегряването
—	питОния регулатор на подхранването
, плавающий плаващ регулатор
плоский плосък регулатор
—	, пневматический пневматичен регулатор
—	поверхностного натяжения регулатор на
псвърхноттнотс напрежение
псвсрOтный ротационен регулатор
позитивный позитивен регулатор
—	позиционный позиционен регулатор
поплавковый попловъчен [пловков] регу¬
латор
—	по принципу открыто-закрыто регула¬
тор, който работи по принципа «отворено-
затворено»
поршневой бутален регулатор
потенциальный ел. потенциален регула¬
тор
потенциометрический ел. потенциометри-
чен регулатор
предельный граничен регулатор
предохранительный защитен [предпазен]
регулатор
—	прерывного действия регулатор с прекъс¬
нато [непостоянно] действие
программный програмен регулатор, регу¬
латор с програмно действие
пропорционально-интегральный пропор¬
ционално-интегрален регулатор
пропорциональный пропорционален регу¬
латор
—, пружинный пружинен регулатор
—	прямого действия регулатор с пряко [ди¬
ректно] действие
путксвCй пусков регулатор
—	росхода регулатор но розходо
псевдоастотйческий псевдоастотичен регу¬
латор
—	с воздушным трением регулатор с въздуш¬
но триене
~ с гидровлическим трением регулатор с хид¬
равлично [течностно] триене
—	сериесный сериен регулатор
—	скольжения регулатор на хлъзгоне (напр.
на асинхронен двигател)
—	скCрсcmu регулатор но скоростта
скОростной бързодействувощ регулатор
спусковой изпускателен регулотор
стотйческий стотичен регулатор
*»» стоко регулатор но оттоко
струйный струен регулотор
ступенчотый стъпален регулатор
~ тембра радио регулатор но тембъра (но
звука)
~ температуры регулотор но темперотурата
—	тепло регулотор на топлината
термический термичен регулатор, термо-
регулотор
тсрмсзнCй спирочен регулотор, регулатор
но спирането
—	mCрмсзо. скоростной бързодействуващ регу¬
латор но спирачките
—	тормозного усилия регулатор на спирач¬
ното сила
турбинный турбинен регулатор
—	тяги регулатор на тягато
—	уровня регулатор но равнището [на ниво¬
то]
—	усиления радио, тлв, регулатор но усилва¬
не
фотоэлектрический фотоелектрически ре¬
гулатор
фрикционный фрикционен регулотор .(ре¬
гулатор, работещ с триене)
центробежный центробежен регулатор
—	частоты регулотор на честотата
—	число сборOmсв регулотор но (числото на)
сбсрстите
шаровой центробежен регулотор с топка
шунтовой ел. шунтов [паралелен] регу¬
лотор
эксцентриковый ексцентричен регулатор
электрический електрически регулатор
электрэгидровлйческий електрохидровли-
чен регулатор
электрононтОктный електрокоптоктен ре¬
гулатор
электромагнитный електромагнитен ре¬
гулатор
электромеханический	електромеханичен
регулатор
электромеханический ёмксттный електро¬
механичен капацитивен регулатор
электронный електронен регулатор
электронный программный електронен про¬
грамен регулотор
регулятивный регулационен
регуляторный регулаторен
регуляционный вж. регулятивный
редоктйровоние с редактиране
литеротурное сmилсвс [езиково] редакти¬
ране
научное научно редактиране
техническое техническо редактиране, тех¬
ническо оформяване
редактор м редактор
ведущий водещ [отговорен] редактор
научный научен редактор
технический технически редактор
редок-тироноть редактирам
редан м ав. стъпало, редан
редистилляция ж редесгилодия, повторно де¬
стилация
редкоземельный хим. редкоземен, лантаниде»
577
РЕЖ
редокспотенциал м редокспотеициал, окисли
телно-редукционен потенциал
редуктор ле 1. маш. редуктор, у молител (напр.
(на обороти) 2. хим. откислител, ра' кисли
тел; редуктор
~, ацетиленовый ацетиленов редуктор
~, бесступенчатый безстепенен редукчр
бортовой бордов редуктор
~, вертикальный вертикален (стоящ] редук
тор
водородный водороден редуктор
—	воздухопуска с манометрами редуктор за
въздухопускова уредба с манометри
—	воздушного винта редуктор на въздушно
витло
воздушный въздушен редуктор
гйзовый газов редуктор
гидромеханический хидромеханичен ре¬
дуктор
глобоидальный червячный глобоидален
червячен редуктор
горизонтальный хоризонтален (лежащ]
редуктор
—	давления, мембранный мембранен редуктор
на налягане
~, двухкамерный двукамерен редуктор, ре¬
дуктор с две камери
двухскоростной двускоростен редуктор,
редуктор за две скорости
двухступенчатый двустепенен [двустъпа-
лен] редуктор
—	дифференциальный диференциален редук¬
тор
жидкостный течностен редуктор (редук¬
тор, работещ с течен медиум)}
~, зубчатый зъбен редуктор, редуктор със
зъбни колела
кислородный кислороден редуктор
конический конусен редуктор
многопарный вж. редуктор, многоступен¬
чатый
многоступенчатый многостепенен [мно-
гостъпален] редуктор
—	обратного действия редуктор с обратно дей¬
ствие
одинарный вж. редуктор, одноступенча¬
тый
однокамерный еднокамерен редуктор
однопарный вж. редуктор, одноступенча¬
тый
односкоростной едноскоростен редуктор,
редуктор за една скорост
одноступенчатый едностепенен [едностъ¬
пален] редуктор
оптический оптичен редуктор
планетарный планетен редуктор, редуктор
с планетно устройство
повышающий увеличаващ редуктор, ре¬
дуктор, който увеличава оборотите (или
скоростта)
подшипниковый лагерен редуктор
понижающий намаляващ редуктор, ре¬
дуктор, който намалява оборотите (или
скоростта )
иостовб зав. постов редуктор
приставнбй подвижен редуктор (редуктор
който може да се поставя [да се наставя] до
някоя машина за съвместна работа)
—	прямого действия редуктор с пряко [ди¬
ректно] действие
раздаточный групов [разпределителен]
редуктор (напр. на дизелов локомотив)
реверсивный реверсивен редуктор, ходо-
обръщачен редуктор (редуктор, който може
да обръща посоката на въртене)
сварочный заваръчен редуктор (при газо¬
во заваряване)
типовой типов [сериен] редуктор
тяговый тягов [теглителен] редуктор
фрикционный фрикционен редуктор (ре¬
дуктор. работещ чрез триене)
ходовой ходов [двигателен] редуктор
цепной верижен редуктор, редуктор с ве¬
рижно предаване
—	цилиндрический редуктор с цилиндрични
(челни] зъбни колела
гч/, червячный червячен редуктор, редуктор с
червячна предавка
~, шестерёнчатый вж. редуктор, вубчйтый
редукционный 1. маш. редукционен, намаля¬
» ващ 2. хим. откислителен, редуциращ
редуцирование с вж. редукция
редуцировать 1. редуцирам, намалявам 2.
хим. откислявам, редуцирам
редукция ж 1. редукция, намаляване (напр.
на обороти. скорост. сила, налягане и т.н.)
2.	хим. откисляване, редукция
реестр м опис, списък, регистър
рёечник м геод. латаджия (който работи с ла
тата )
реечный 1. летвен 2. латен (от дата)
режим м режим (поддържане на предписано
състояние на определени параметри при
работа)
аварийный авариен режим, режим при
аварии
—	автоколебаний режим на автотрептения
аккумуляторный режим на акумулиране
апериодический апериодичен [непериоди¬
чен] режим
асинхронный асинхронен режим
атмосферный атмосферен режим (при
парна турбина)
—, аэродинамический аеродинамичен режим
безнакипный водный воден режим без
образуване на котлен камък
бескавитацибяный безкавитационен ре¬
жим (напр. при водна турбина)
бесшлаковочный безшлаков режим
/■», вихревой вихров режим
водный воден режим
водонапорный режим на налягане на во¬
дата
воздушный въздушен режим
временной временен режим
—	газификации, тепловой топлинен режим на
газификация
~, газонапбрный режим на налягане на га¬
за
газовый газов режим

РЕЖ
758
~, генераторный ел. генераторен режим
гидравлический хидравличен режим
~ горения режим на горенето, горивен режим
горячий горещ режим
гравитационный гравитационен режим
гружёный натоварен режим (напр. при
спирачките на жп .вагони)
двигательный ел. двигателен режим
~ двигателя, пусковой пусков режим на дви¬
гателя
~ двигателя, рабочий работен режим на дви¬
гател я
~ двигателя, разгонный режим на форсиране
на двигателя
динамический динамичен режим
диффузионный дифуз йонен режим
длительный 1. продължителен [дълготра¬
ен] режим 2. бавен режим
докритйческий докритичен. режим
~, дутьевой мет. режим на вдухването (на
въздух, напр. във високите пещи)
естественный естествен режим
жёсткий твърд |стабилен] режим
жидкостный точностей режим (напр. на
триен?)
~, импульсный импулсен режим
кавитационный кавитационен режим
квазистатйческий квазистатичен [лъжеста-
тичен] режим
~ кипения, плёночный слоев режим на ки¬
пене
ключевой ключов режим
компенсаторный компенсаторен режим
конденсационный кондензационен режим
~ котла, водный воден режим на котела
~, кратковременный кратковременен [крат¬
котраен] режим
крейсерский пътен режим (на самолетен
двигател )
критический критичен режим, режим при
критично състояние
ламинарный ламииарен режим (напр.
ламинарно течение)
лёгкий лек режим
~, максимальный максимален режим
~, маневровый маневрен режим
~, механический механичен режим
мягкий хим. мек режим
~, нагрузочный товарен режим, режим при
натоварване
непрерывный непрекъснат режим
~, нестабильный нестабилен режим, промен¬
лив режим
нестационарный нестационарен [непостоя¬
нен] режим
ух, неустановйвшийся неопределен режим
(режим, който не може да се установи като
постоянен)
у-, неустойчивый неустойчив режим, промен¬
лив режим
номинальный поминален режим
односменный едносменен режим
оптимальный . оптимален режим
параллельный паралелен режим (на рабо¬
та)
переменный променлив режим (на работа
на процес)
переходный преходен режим
периодический периодичен режим
~ печи, неспокойный мет. неспокоен режим
на пещта
~, пиковый върхов режим, режим на върхо¬
во натоварване
~ планирования режим на планиране
поездной влаков режим
~ полёта режим на летене
~, повторно-кратковременный повтарящо се
краткотраен режим, краткотраен режим с
[периодично] повтаряне
полужйдкостный полутечен режим (напр.
режим на полутечно триене на лагер)
~, порожный празен [ненатоварен] режим
(за спирачките на жп. вагони)
предельный граничен режим
ух, промежуточный междинен режим
пусковой пусков режим (режим, който
трябва да се поддържа при пускане или в
експлоатация)	‘
~, пуско-регулйрующий пуско-регулиращ ре¬
жим
у- работы режим на работа
~ работы, нестационарный непостоянен ре¬
жим на работа
~ работы, неустановйвшийся неустановен ре¬
жим на работа
~ работы, номинальный номинален режим
на работа
~ работы, переменный променлив режим на
работа
~ работы, стабильный стабилен режим на
работа
~ работы, стационарный постоянен режим
на . работа
~ работы, установйвшийся установен режим
на работа
рабочий работен режим
~, равновесный равновесен режим, режим
на равновесие
расчётный изчислен [пресметнат] режим
реверейвный реверсивен режим
~, регенеративный регенеративен режим
~, регулировочный регулировъчен режим
~, рекуператйвный ел. рекуперативен режим
~ самовращения режим на самовъртене
свободный свободен [произволен] режим
скоростной скоростен режим
~, синхронный синхронен режим
~, смешанный смесен режим
~, стабйльный стабилен режим, непромен¬
лив режим
~, стандартный стандартен режим
~, статйческий статичен режим
~, стационарный стационарен [постоянен)
режим
ступенчатый степенен режим
~, температурный температурен [топлинен)
режим
~, тепловой вж. режим, термический
~, теплофикационный топлофикационен ре¬
жим

759
РЕЗ
термический топлинен режим
тохноеогИенсной nнхпееогоееп режим Гро*
жим на работа, съответствуващ на техно¬
логичните изисквания)
тормозной спирачен режим
турбулентный турбулентен режим (напр.
турбулентно течение)
тяжёлый тежък режим, режим с големи
натоварвания
установившийся установен режим
устойчивый устойчив [непроменлив] ре¬
жим
форсированный форсиран режим, режим
на форсирано
—	хоееспего хода вж. режим, холостой
хееФстей режим (на работа) на празно
(напр. на празен ход на машина)
эксплуатационный експлоатационен ре¬
жим (режим на работа при експлоатация)
~, электрический електрически режим
—, энерготоеесной енергетичен режим
рОжущий режощ
роз м разрез, разрязано място; срез, прорез
резак м 1. режеща част на инструмент, ре¬
зец 2. длето, секач 3. голям остър нож,
сатър 4. мистрия 5. газова [фнсожннева]
горелка-резачка 6. работник-резач 7. сгу-
реразбиваена 8. обущарско сечиво
аuетоееневый ацетиленова резачка [го-
ролна}
бооыпженnерный бнзипжнктерна горел¬
ка-резачка
бензорезный бензинова горелка-резачка
газовый газова горелка-резачка
газокислородный тазеносееродпа горел¬
ка-резачка, газеносеередоп резач
—, двухпламннпый двупламъчен резач
двухфакельный вж, резак, двухпеамеп-
ный
заклёпочный длето [резач] за занитване
инжекторный инжекторна горелка-резач¬
ка, инжекторен резач
кислородно гuнтил(негый кислородно-
аuоnолнпова горелка-резачка
кислородный кислородна горелка-резач¬
ка
—, обдирочный нож за грубо нресnъргвано
подводный подводен резач (горелка-ре¬
зачка за работа пед вода)
—	с концентрическими каналами резач с
концентрични канали
~ с последовательными каналами розач е
последователни капали
торфяной торфен резач
универсальный 1. универсален резец 2.
универсален секач 3. универсална горел-
на-реоаена
резальный режещ, който реже
резальщица ж резачка (работничка)
рОзанио с рязане, отрязвано; разрязвано
апбднФ-мнханйеосноо анодно-механично ря¬
зано
высокопроизводительное високопроизво¬
дително рязано
высокоскоростное високоскоростно ряза¬
не, рязано с голяма скорост; обработвано на
материали, при голяма скорост на рязано
—	всухую сухо рязано, рязано на сухо
глубокое дълбоко рязане, рязане с голя¬
мо подаване (в материала)
горячее горещо рязано, рязане на мате¬
риал н горещо състояние
—	моталлон рязано на метали; обработвано
на мотали чрез рязане
поперечное напречно рязано
продольнон надлъжно рязане
профильное профилно рязано
сверхсноресnпфг свръхснеростпф рязано
(обработване на материали с извънредно
голяма скорост на рязане)
сuеевен силово рязане (рязане [обработ¬
ване] на материали с голямо подаване в
материала )
сноресnпOе скоростно рязане (обработва¬
не на материали с голяма скорост на рязане)
—	с охлаждением рязане [обработвано] на
материали с охлаждано
торцовое челно рязано
холодное рязане н студено състояние (на
материала), студено рязане
—, ультразвуковое ултразвуково рязано
электреиснревео ееснnреиснрово рязано,
еленпроиcнревф обработвано на мотали
эеонпреэроооеппее електреерезовпе ряза¬
не, ееекnроереоовnо обработвано на мота¬
ли
резательный който може да се реже, който мо¬
же да реже, предназначен за рязане
резать режа, разрязвам; обработвам (на до*
тайли) чроз рязане
рёзень ■ киль м кораб, средон ноесеп (при дър¬
вените кораби)
резерв м 1. резерв, резерва, запас 2, стр,
взамметвен изкоп
гарантийный гаранционен резерв
горячий горещ резерв
нагруженный активен [■наnевареп] ре¬
зерв]
нона гружонный пасивен [неактивен, но-
натоварен] резерв
паровой паров резерв, резерв на пара
—, тепловой 1. топлинен розорв 2. резервна
пепеесоеева централа
холодный студен резерв
резервирование с резервирано
резервировать резервирам
резервный резервен, запасен
резервуар м резервоар
водный вж. резервуар, водяной
водонапорный водонапорен резервоар
водяной водон резервоар
воздушный въздушен резервоар
вспомогательный воздушный спомагате¬
лен въздушен резервоар
газовый газов резервоар
главный воздушный главен въздушен ре¬
зервоар
~ для отходов резервоар за отпадъци

760
РЕЗ

дифференциальный диференциален резер¬
воар
— для мОсло резервоар за масло, маслен ре¬
зервоар
запасной запасен резервоар
компенсаторный изравнителен [компенса¬
торен] резервоар
масляный еж, резервуар для мосла
мерный измервателен резервоар, резер¬
воар [съд] за измерване
~, надземный надземен резервоар
напорный напорен резервоар
нефтяной нафтов резервоар
открытый открит резервоар
отсадочный -утаечен резервоар
отстойный вж. резервуар, отсадочный
питательный захранващ резервоар
подземный подземен резервоар
гчг, приёмный приемен [събирателен] резер¬
воар
промежуточный междинен резервоар
пропиточный импрегнационен резервоар
проходной проходен резервоар
путксвCй пусков резервоар
расходный разходен резервоар
регулирующий регулиращ резервоар
сборный събирателен резервоар
сливной преливен резервоар
топливный резервоар за гориво
«■V, тормсаибй спирачен резервоар
уравнительный изравнителен резервоар
холодильный хладилен резервоар
форвОкуумный предвакуумен резервоар
резервуар-хранилище м резервоар-хранилище
резерфбрд м ръдърфърд (единица за измерва¬
не на йонизиращи излъчвания)
резец м 1. нож, инструмент за рязане (при
обработване на материала) 2, режещ ръб
от режещ инструмент 3. длето, секач
абразивный абразивен режещ инструмент,
абразивен нож
автоматно - револьверный	автоматично-
револверен нож, нож за револверен автомат
автоматный автоматен нож, нож за
автоматична машина
олмОзный 1. диамантен нож, нож (стру¬
гарски или друг) с диамантен режещ ръб
2. диамант за рязане на стъкло
боковой вж, резец, подрезной
•">, быстрорежущий бързорежещ нож; нож
за рязане с голяма скорост; нож от бързо-
режеща стомана
вогнутый радиусный вдлъбнат радиусен
нож
врощОющийся въртящ се нож
—, вставной сглобяем нож (нож, който се
монтира към тялото)
выпуклый рОдиусный изпъкнал радиусен
нож
голтёльный нож за заобляне
гравёрный нож за гравиране, гравюрен
нож
гребенчатый гребепообразеп нож, нож
'с гребенообразна режеща част
державочцый нож с дръжка
дисковый дисков [дискообразен] нож
~ для рифления нож за рифеловане
долбёжный нож за дълбане (напр, при
вертикално-стъргателни машини), дъл¬
ба ч
затыловочный затиловъчен нож (нож,
за вземане задната част на режещи зъби
от зъбен режещ инструмент)
зуборезный зъбонарезен нож, нож за на¬
рязване на зъби
зубострогальный зъбостъргателен нож,
нож за обработване на зъби (чрез стъргане)
изогнутый извит [огънат] нож
канавочный нож за изработване на кана¬
ли (обикновено нож с права тясна режеща
част)
карусельный каруселен нож, нож за
каруселен струг
квадратный квадратен нож, нож с квад¬
ратна режеща част
керамический керамичен нож, нож от
керамична твърда сплав
~, круглий нож е кръгла режеща част, кръ
гъл нож
левый ляв нож, нож с обърната [извита]
наляво режеща част
лопаточный лопатъчен нож, нож с реже
ща част във форма на лопата
~, минералскёрамйчёткий минералокерами-
чен нож, нож от твърда минералокерамична
сплав
обдирочный нож за грубо обработване,
нож за снемане на груба стружка [голямо-
размерна стружка]
обкОточный обхождащ нож, нож за обра¬
ботване чрез обхождане
односторонний едностранен нож, нож с
режеща част само от едната страна
<—•, отделочный нож за фина обработка
отогнутый крив нож
отрезной отрезен нож, нож за отрязване
оттянутый нож с изтеглена глава
пазовый нож за изработване на канали
[жлебозе]; фреза за изработване на надлъж¬
ни канали върху стъргателни машини
плавающий плаващ нож
пластинчатый пластинков нож, нож с
пластинообразна режеща част
пластинчатый регулируемый пластинков
регулиращ се нож
~, подрезной подрезен нож, нож за обработ¬
ване на чела; страничен нож
полуавтоматный нож за полуавтомат
поперечный напречен нож, нож за напреч¬
но рязане
правый прав нож
призматический призматичен нож, нож
с призматична режеща част
прорезной нож за врязване (напр. при
направа на канали), прорязващ нож
профильный профилен нож (нож с опре¬
делен профил на режещата част)

761
РЕЗ
проходной проходен нож, преминаващ
нож (стругарски нож за обстъргване на
праволинейни контури)
—, проходной токарный проходен стругарски нож
пружинящий пружиниращ [пружинен] нож
прямой десен нож (нож с режеща част
само отдясно)
прямоугольный правоъгълен нож (нож,
извит под прав ъгъл)
—, радиальный радиален нож (нож с радиал¬
но подаване)
радиусный радиусен нож
~, расточной нож за разширяване на (съще¬
ствуващи)	отвори; стругарски нож за
разстъргване на отвори
—■, револьверный револверен нож (нож за
поставяне на револверна глава)
резьбовой нож за (нарязване на) резби,
резбови нож
резьбонарезной еж. резец, резьбовой
—, сборный сглобяем нож (нож, съставен от
няколко части)
^, сверлильный пробивен нож, нож за про¬
биване
~ с двумя режущими кромками нож с два
режещи ръба
~ с приваренной головкой нож със заварена
режеща част
— с припаянной пластинкой нож със споена
(режеща) пластинка
<-> со сменной вставкой нож със сменяема
вложка
составной вж. резец, сборный
стержневой стебловиден нож;
строгальный стъргателен нож (нож
за работа при стъргателни машини)
суппортный супортен нож (нож за поста¬
вяне на супорта)
тангенциальный тангенциален нож (нож
с подаване в тангенциална посока)
твердосплавный твърдосплавен нож, нож
с твърдосплавна режеща част
~, токарный стругарски нож
торцовый челен нож, нож за обработване
на чела
угловой ъглов [извит] нож
упорный опорен [ограничителен] нож
фасетный фасетен нож, нож с фасето¬
образна режеща част (с много режещи ръ¬
бове)
фасонный профилен [фасонен] нож, нож
с определен профил на режещата част
фасочный нож за скосяване на ръбове
[за снемане на фаски]
~^, фрезерный фрезов нож, фреза
~, цельный едноблоков нож
■-'. чашечный чашообразен нож
^~/, черновой нож за грубо обработване
„-/, чистовой нож за окончателно [завършва¬
що] обработване
широкофасочный нож за широка фаска
шпоночный нож за изработване на шпон¬
ки
резец-блок м блоков нож, нож-блок
резец-диск м вж. резец, дисковый
резильомётр м апарат за определяне на якост
на удар (остарял)
резильянс м якост на удар
резилы мн резили (изкуствени алкидни смо¬
ли)
резина ж гума, каучук
бензостбйкая устойчива на бензин гума
брёкерная авто брекер на гума
вулканизированная вулканизирана гума,
вулканизиран каучук
высокомбдульная високомодулна гума
— горячей вулканизации каучук [гума] от
вулканизация на горещо
* губчатая гъбеста [пореста] гума
диэлектрическая диелектрична гума
жевательная дъвка (гумена)
~, каркасная авто скелетна гума
кислотостойкая кисели неустойчива гу¬
ма, киселиноустойчив каучук
кожеподобная кожеобразна гума
кремнеорганйческая органосилициев кау¬
чук
латексная латексен каучук, латексна гу¬
ма
масло-бензостбйкая устойчива на масла и
бензин гума
масломорозостбйкая устойчива на масло
и студ гума	’
маслостбйкая маслоустойчив каучук
~, микропористая микропореста гума
монолитная монолитен [плътен] каучук,
монолитна гума
~, морозостойкая студоустойчив каучук, сту-
доустойчива гума
мостовая гума за настилане на улици
мягкая мек каучук, мека гума
натуральная естествен [невулканизиран]
каучук
недовулканизбванная	недовулканизира-
на гума
ненапблненная гума [каучук] без пълнеж
огнестойкая огнеустойчив каучук
озоноетбйкая устойчива на озон гума,
нестарееща гума
пенистая гъбест [порест] каучук, гъбеста гума
~, перeвулканизбваяяая превулканизиран ка¬
учук, превулканизирана гума
~, передовая лицева гума
полужёсткая полутвърд каучук
—, пористая порест каучук, пореста [шупли-
ва] гума
~, пробковая свързан с гума корков грану¬
лят
прокладочная уплътнителна гума
просвинцеванная утежнен (с олово) кау¬
чук, наоловена гума
прослоенная авто междупластова гума
протекторная протекторна гума
~, регенерированная регенериран каучук, ре¬
генерирана [възстановена] гума
роговая рогов каучук; твърда ебонитова
гума
сажевая каучук от сажди

РЕЗ
762
светостойкая светлиноустойчив каучук,
каучук, устойчив на светлина
синтетическая синтетичен каучук
старая стар каучук, стара гума
сырая суров каучук, сурова гума
твёрдая твърд каучук, твърда гума
теплостойкая термоустойчив каучук, тер¬
моустойчива гума
уплотнительная уплътнителна гума
—	холодной вулканизации каучук, вулкани¬
зиран на студено
электроизоляционная електроизолационен
каучук
—	электропроводящая електропроводещ кау¬
чук
ячеистая клетъчна гума
резинаты мн резинати (соли на смолните ки¬
селини с метали)
резинит м резинит, тиокол
резинка ж гума за триене
жёсткая корава гума за триене
мягкая мека гума за триене
резиновый каучуков, гумен
резино-кордный гумено-кордов
резйнс-мётоллйчёткий гумено-метален
резиноподСОнмй гумоподобен
резйно-тканевый гумено-тъканен
рёаинстметйтель м смесител на каучукова
смес, каучукосмесител
—	непрерывного действия каучукосмесител
с непрекъснато действие
резиносодержОние с съдържание на каучук
резинщик м специалист по гумено производ¬
ство
резистанс м ел. активно съпротивление, ре¬
зистанс
резистивный ел. резистивен, съпротивителен
резистин м резистин (сплав от групата на
мед, манган, желязо)
резистивимётр м омметър, уред за измерване
на съпротивление
резистор м резистор, предпазно активно съ¬
противление
антиnараайтный аптипаразитен резистор
[съпротивител|
балластный баластен резистор
высокоомный високоомов резистор, рези¬
стор с голямо съпротивление
высокостабйльный високостабилен рези¬
стор
гасящий гасящ резистор
графитовый графитен резистор
защитный предпазен резистор
измерительный измервателен резистор
ленточный лентов резистор
мётоллобкисный металоокисен резистор
низкобмный нискоомов резистор, рези¬
стор с малко съпротивление
полупроводниковый полупроводников ре¬
зистор
—, прецизионный прецизен резистор
регулируемый регулиращ се резистор
г—, сверхминиатюрный свръхминиатюрен ре¬
зистор
термочувствительный	топлочувствите-
лен резистор
эталонный еталонен резистор
резйт м резит (втвърдена термореактивна
смола)
резитбл м резитол (термореактивна смола
във втория стадий на втвърдяване)
резко ж рязане; нарязване
абразивная абразивно рязане, рязане с
абразивен инструмент
автогенная оксиженно [газокислородно}
рязаче
автоматйческая автоматично рязане, ав¬
томатично нарязване, нарязване с автома¬
тична режеща машина
~, анодно-механическая анодно-механично ря¬
зане
~, ацетилёно-кислорОдная ацетилено-кисло-
родно рязане, рязане чрез ацетилено-кис-
дороден, пламък
водородно-кислородноя водородно-кисло¬
родно рязане, рязане с водородно-кислоро¬
ден пламък
—	вольтовой дугой рязане с волтова дъга
~ в штампах рязане (обрязване] в матрици
~, газовая газово рязане
—, газо-кислородная газо-кислородно ряза¬
не (рязане с пламък от газова смес, съдър¬
жаща като основен компонент кислород)
газоплавйльная газово рязане със стопяване
—, дИсковоя дисково рязане
дуговая [електро] дъгово рязане, рязане
с електрическа дъга, електроженно рязане
кислорбдная кислородно рязане
—, кислородно-ацетиленовая кислородно-аце¬
тиленово рязане, рязане с кислородно-аце¬
тиленов пламък
~, кислородно-флюсовая кислородно-флю¬
сово рязане
машинная машинно рязане, механично
рязане
—	металлйческой дугой рязане с метална дъ¬
га
механическая механично [машинно] ря¬
зане
механйческая кислорОдом механично кис¬
лородно рязане
многослойная многослойно рязане, ря¬
зане на многослоен материал
огневая рязане с горелка
пакетная пакетно рязане, рязане на па¬
кетиран материал
поверхностная повърхностно рязане
подвОдная подводно рязане, рязане [във]
под вода
разделительная рязане (за отделяне на
парчета), отрязване
ручнОя ръчно рязане, рязане с ръчен
инструмент
слесарная шлосерско рязане (обикновено
рязане с ножовка или пила)
—	угольной дугой рязане с въгленна [елек¬
тродна] дъга
фигурная профилно рязане, фигурно ря¬
зане (отрязване на определена фигура}

7153.
РЕЗ
фрикционная рязане чрез триено
электрическая вж. рОзка, эленпродyгф-
ная
'v, элонпрфдутевaя ееентрфдъгево рязане, ря
зане с електрожен
эеннтрфкисеоредная елнкпронослороднр ря¬
зано
эеонтронептанпная ееентронептантпо ря¬
зане
эеокnрфлиnочесная електролитно рязано
электрохимическая олектрохомоене ря¬
зано
резкость ж тлв. рязкост, острота; яснота;
кфт. контрастност
резной изрязан; гравиран; служещ за изряз¬
вано
розол м резол (невтвърдена термореактивна
смола), бакелит А
резольвента ж мат. розоевептa
резонанс м резонанс
автопарамепрйеесной авпенарамотриеоп ре¬
зонанс
акустический акустичен резонанс
аплитудный амплитуден резонанс
антиферромагнитный aнтиaеромагнипен ре¬
зонанс
атомный атомен резонанс
гиромагнитный радио жороматнотен ре¬
зонанс
диамагнитный диамагнитен резонанс
дипольный диполен резонанс
доминантный доминантен резонанс
земной земен резонанс
квантово-механический квантово-меха¬
ничен резонанс
—	колебаний резонанс на трептения
ложный лъжлив |псевдо-| резонанс
магнитный магнитен резонанс
магпиnезвуновOй мaгпопезвуков	резо¬
нанс
механический механичен резонанс
многократный многократен резонанс
молекулярный молекулярен резонанс
г-' напряжений ел. резонанс на напрежения
нейтронный ядр. неутронен резонанс
пнеинёйпый нелинеен резонанс
етпйеесной оптичен резонанс
основной основен резонанс
—	паразитный паразитен резонанс
параллельный вж. резонанс токов
параметрический nарамеnроеен резонанс
плазмонный плазмон резонанс
nоследеваnольпын вж. розонй^ напряже¬
ний
сОриосный сериен резонанс
собственный собствен [естествен] резо¬
нанс
—	nекен резонанс па nеневе
ферроакустйчоский фероакуспuчен резо¬
нанс
/V, ферромагнитный феромагпопоп резонанс
цоклфпрфнный цонлетреноп резонанс
эеекпрИенсной еленпрочоп резонанс
электронный парамагнитный нлентрdнеп
парамагнитен резонанс
ядерный ядрен резонанс
резонансный резонансен
резонатор м резонатор
акустический акустичен резонатор
атомный атомен резонатор
вакуумированный евакуиран резонатор
нфлнфнфдпый пълноводен (обемен) резо¬
натор
входной елн. входен (обемен) резонатор,
модулатор
высокочастотный високочестотен резона¬
тор
выходной изходен (обемен) резонатор
диэлектрический диелектричен резонатор
квантовый квантов резонатор
кварцевый елн. кварцов резонатор, квар¬
цов трептящ кръг
коаксиальный коаксиален резонатор
лазерный лазерен резонатор
магнитострикционный магнитострикцйо-
нон резонатор
микроволновый микровълнов резонатор
объёмный обемен резонатор
оптический оптичен резонатор
открытый отворен резонатор
—, плазменный плазмен резонатор
полый вж. резонатор, объёмный
—, пьезоэлектрический поезеееентрич.нп ре¬
зонатор
сверхпроводящий свръхпроводещ резо¬
натор
тороидальный тороидален резонатор
улавливающий уефвuпееей резонатор
(напр. в клистрон)
ферроэлектрический фереелонпрочен резо¬
натор
электрический елоктричен резонатор
эталонный еталонен резонатор
резонировать резолирам, давам резонанс
резорбция ж резорбция, резорбирано
резорцйн м резорцин
результат м резултат
результативный резултатен, роз ул та ти вол!
результирующая ,ж мат. резултираща, ро-
зуепантпа
результирующий резултатен
резцедержатель м пежедъpжач, устройство
за поставяно и закрепвано на режещия
нож
быстросменный бързесмепен пoжедържач
(ножодържач, при който сменяването на
ножовете става бързо)
~ с люнетом пожедържае с люнет
дополнительный допълнителен ножодър-
жач
многорезцовый многоножов пежедържач
(ножодържач за едновременно поемане на
няколко ножа)
одноместный едноместен нежодържач
односторонний едностранен пожедържач
поворотный въртелив [въртящ се] ножо-
държач
— с поперечным кроплением резца ножодър-
жач с напречно закрепване на ножа

2М
РЕЗ

—	с продольным креплением резца ножодър-
жач с надлъжно закрепване на ножа
резцовый ножов, резцов
резчик м 1. резач (работник, който реже)
2.	резбар, гравьор
—	по дереву резбар за дърво, дърворезбар
—	по металлу резбар за метал, металорезбар
[металогравьор!
резьба ж резба
английская нормальная английска нор¬
мална резба, цолова резба
винтовая винтова резба
—	Вйтворта уитвортова [цолова] резба
внешняя външна резба
внутренняя вътрешна резба
гаечная гаечна резба, резба на гайка
газовая газова резба, тръбна резба (вин¬
това резба с уитвортов профил)
~, грубая груба резба
грузовая резба на двигателен ■ винт
двухзаходная двуходова резба, резба с
два хода
двухнйточная вж. резьба, двухзаходная
двухоборбтная вж. резьба, двухзаходная
двухходовая вж. резьба, двухзаходная
—, дифференциальная диференциална рез¬
ба, резба на диференциален винт (винт с
резба в два различни участъка на тялото ва
две отделни гайки)
г*, дюймовая дюймова [цолова, уитвортова]
резба
<—« загружённая вж. резьба, круглая
замковая затваряща [заключваща] резба
измельчённая ситна [ситноходова] рез¬
ба
квадратная квадратна [правоъгълна] рез¬
ба
коническая конусна резба
крепёжная скрепителна резба, свързваща
[скрепяваща] резба
круглая кръгла [едисонова] резба
крупная едра резба, резба с голяма стъп¬
ка (и голяма дълбочина)
крутая стръмна резба (резба с голям ъгъл
на наклона)
левая лява резба, левоходова резба
ленточная вж. резьба, прямоугольная
маслосгбниая маслоотражателна резба
мелкая ситна резба, резба с (много) мал¬
ка стъпка
метрическая метрична резба, милиметро¬
ва резба
—, микрометрическая микрометрична резба,
резба с микрометрична стъпка
многозяходняя вж. резьба, многоходовая
многонйточная вж. резьбй, многоходо¬
вая
многооборбтная многооборотна резба
гоходова резба
многоходовая многоходова резба
мбдульная модулна [червячна] резба
накатанная валцувана резба
нарезная нарязана резба (резба, израбо¬
тена чрез рязане)
*-*, наружная вж. резьбй, внешняя
нечётная нечетна [нечифтна] резба
~л нормальная нормална резба
однозахбдная едноходова резба
однонйточная вж. резьба, однозахбдная
однооборбтная еднооборотна резба
—, одноходовая вж. резьба, однозахбдная
окулярная окулярна резба
—	основная метрическая основна метрична
[милиметрова] резба
остроугольная остра резба
перекрёстная кръстосана резба
пилообразная трионообразна резба
пйтчевая резба с питчева стъпка, питчева
резба
плашечная резба, изработена с плашка,
плашкова резба
плоская плоска резба
полная треугольная пълна триъгълна рез¬
ба
полукруглая полукръгла резба
правая дясна резба, дясноходова рез¬
ба
притупленная затъпена резба (резба, на
която горният ръб на витката е затънен)
прямоугольная правоъгълна резба
—, противогазовая резба, прилагана в про-
тивогазови маски
рваная скъсана резба
самотормозящая самозадържаща [само-
спираща] резба
—	Селлерса вж. резьба, сёллерская
—, сёллерская Селерсова резба
силовая силова резба
—, сорванная вж. резьба, рваная
стандартная стандартна резба, нормална
резба
тонкая фина резба
торцовая челна резба
трапецеидальная трапецовидна резба
треугольная триъгълна резба
трехзахбдная триходова резба
трёхийточная вж. резьба, трехзахбдная
трёхходовая вж. резьба, трехзахбдная
трубная тръбна резба
трубная конусная тръбна конусна резба
тугая мъчно подвижна резба, стегната
резба
уплотняющая уплътняваща резба
упорная опорна резба (резба, пригодена
за понасяне на голямо осово натоварване в
една посока), трионовидна резба
—, ходовая ходова резба (резба за превръща¬
не на въртеливо движение в постъпателно)
цилиндрическая цилиндрична резба
часовая часовникарска резба
червячная червячна резба
черновЯя груба резба
чётная чифтова резба, четна резба
чистовая окончателна резба, окончателно
завършена резба
шлифованная шлифована резба (резба
с шлифован профил след нарязването или
изработена направо чрез шлифоване)

7«S
РЕК
штомпОвонная щампована резба
резьбовОй резбови
резьбомер м разбомер
резьбонакОтка ж резбонакатка, инструмент
за валцуване [накатаване] но резба
резьбонокОтный резбонакатен, резбовалцувъ-
чен, конто служи за валцуване на резба
резьбонарез^нне с нарязване на резба, изра¬
ботване на резба чрез рязане
черновое грубо [неокончател но] нарязване
на резба
чистовОе чисто [окончателно] нарязване
но резба
резьбонарезной резбонарезен, който служи за
нарязване но резба
резьборёз м инструмент за нарязване на рез¬
ба, резборезач
резьбоуказОтель м резбоуказател
резьбофрёзерный резбофрезов
резьбофрезерование с реабофрeзоване. фре-
зоване на резба (изработване на резба чрез
фрезоване )
резьбошлифовОльн ы й резбошлифовъчен
резьбошлифовальщик м резбошлифовчик
р^зьбошлифовОние с резбошлифоване, шли¬
фоване на резба
рей м кораб, рея
рёйбол м райбер, райбале
рёйбер м 1. райбер; зенкер 2. полигр. рай¬
бер (гладка дъска в ръчна литографна пре¬
са)
рейд м кораб, рейд
внешний външен рейд
внутренний вътрешен рейд
закрытый закрит рейд (защитен от вя¬
търа и вълните с острови, вълноломи и
др.)
открытый открит рейд (незащитен от
вятъра и вълните)
рейка ж 1. маш. зъбен гребен 2. летва 3,
геод. лата
водомерная водомерна лата
выдвижнОя удължаваща се лата
двусторонняя двустранна лата
делительная делителна рейка
дугообрОзная зубчОтая дъгообразна зъбна
рейка, дъгообразен зъбен гребен
единичноя полигр. единична линия (в
монотипа )
зубчатая зъбен гребен, зъбна рейка, гре¬
бен
инструментальная инструментален гре¬
бен; изходен контур но инструментален
гребен
качающаяся люлееща се рейка (на сел-
фактор )
клёммовая ел. клемна рейка
контОктная контактна рейка
концевая крайна летва
копирния копирен гребен
—, кремальерная зъбен гребен, зъбна рейка,
зъбна щанга
лобовая челно летва
маслоотражательная маслоотражателей
гребен оаслсотрааяваша рейка
нащёльноя лайстна
нивелирная нивелирна [нивелачна] ла¬
та
—	нитевода, качающаяся текст, люлееща
се рейка на нишководача
ножевОя ножов гребен, ножова рейка
пОзовоя канален [жлебов] гребен, канал¬
на рейка
приводная задвижващ гребен, задвижва¬
ща рейка
снегомерная снегомерна лата
тахеометрическая тахометр и чна лата
червячная червячен гребен, червячна рей¬
ка
рейкозакрепйтель м полигр. рейкокрепител
рейс м рейс
гружёный пълен [натоварен] рейс (на
вагон )
маневрОвый жп. маневрен рейс
межконтинентальный междуконтинента-
лен рейс
первый кораб, първи рейс, първо пътува¬
не
пОлный вагОна общ рейс (на вагона,*
порОжний празен рейс (на вагон)
рейсмас м вж. рёйсмус
рёйсмус м 1. чертило, щрайхмус 2. паралел¬
но чертило
рёйсовый рейсов
рейсфедер м тушовка
криволинейный криволинейна тушовка-
круговОй кръгова тушовка
линейный линейна тушовка
пунктирный пунктирна тушовка
циркульный пергелна тушовка
рейснйркуль м милиметров пергел
рейсшина ж линеал, Т-образен линеал
рёйтерж 1. ездач, скоба за кобилица но ана¬
литични везни 2. статив за оптически уред*
рёйщик м жалонер, фигурант
река ж река
равнинная равнинна река
спловнОя река за спускане [сплавяне*
на дървен материал
судохОдная плавателна река
рекалесценция ж рекалесценция (явление,
при което при бавно охлаждане на нагрята
над 900°С стомана тя потъмнява’, когато
стигне 7f&°C — точка на Кюри, — тя се
нажежава отново и светва)
рекарбюризОция рекарбуризация; рекарбури-
зиране
рекламация ж рекламация
рекогносцирОвко ж рекогносцировка, разузна¬
ване, проучване (на местност)
рекогносцировочный рекогносцировъчен, про¬
учвателен
рекомбинация ж рекомбинация (явление, об¬
ратно на дисоциация)
—	радикОлов хим. рекомбинация но ради¬
кали
электронная електронна рекомбинация
реконструировать реконструирам
реконструкция ж реконструкция

РЕК
76В
рекордер м звунезаниспач; грамофонна мембра¬
на
пьезоэлектрический nиезеелонтричоскu зву-
^записва'!
эеннтрединамИчесной електроди н^ичен
оBуHооаносвае; олектредопамоена грамо¬
фонна мембрана
электромагнитный електромагнитен зну-
кеоанисвае; електромагнитна грамофонна
мембрана
рекреационный възстановителен; за почиване
рекреация ж 1. рекреация 2. стая за нфчи■ва-
нн [възстановяване на силито]
рекристаллизация ж ренрисnaеизаuия
вторичная вторична ренросталиоаuия
—	мопалеен ренриспалооацис на металите
неполная непълна ренрисnаеиоаuия
первичная първична ронроспалиоаuия
ректификат м ректификат
ректификатор м ректификатор
ренпифонаuнOнпый рекпификauионнп
ректификация ж ректификация, фракционна
дестилация
ректифицировать рокпиаиuирa.м, дестилирам
фракционно
рекуперативный рннунор<ативнн
рекуператор м рекуператор
х-, игольчатый иглен рекуператор
керамический керамичен рекуператор
пластинчатый пластинков [плочнст] ре¬
куператор
ребристый робрест рекуператор
трубчатый тръбен рекуператор
рекуперация ж рекуперация
рекуррентный мат. ре^^ентен
релаксатор м релаксатор, релаксаuuенеп ге¬
нератор
релаксационный релаксацио!^
релаксация ж релаксация
акустическая акустична релаксация
верхняя горна релаксация
—	н диэлектриках релаксация н диелектрици
вращательная въртяща релаксация
—	деформации релаксация на деформацията
магнитная магнитна релаксация
механическая механична релаксация
—	напряжений релаксация на напреженията
парамагнитная парамагнитна релаксация
—	растворов релаксация на разтворите
тепловая топлиннЯ релаксация
термоупр^гая тормоеластиепа релаксация
упругая еластична релаксация
ядерная ядрена релаксация
ядерно-магнйтная ядрено-магнитна релак¬
сация
релаксировать релаксирам
релаксомётр м ролансемнтьр
релО с роле
абонентское aбфпапскф роле
автрййное авари 'мо релэ (което се задей¬
ствува при авария)
акустическое акустично реле
aппнппФH антенно роле
бaеaпсИрпФе бал.ыlейрпф роле
балансное вж. ролО, ' балансирное
бсзинсрцибннос бозоперnне роле
х-, беоъЯнернео рело без котва
бесконтактное безконтактно рело
бuмнтaлеочеснФо биметално рело
блокировочное роло за блокировка, бло¬
киращо роле
х, большой мощности реле за голяма мощност
/V, буксования роло за буксуване
быстродействующее бързодейстнуващо ро¬
ло
быстросрабатывающео вж. роле, быстро¬
действующее
вакуумное вакуумно роле
х, ваппмепрфвео ватметрово роле
вибрационное вибрационно реле
включающее включващо роло
х-, ведеcтруйпоо водоструйно роло
—	возбуждения роле за възбуждано
возвратноо възвратно роле
вфльтметрфнон нолпмопрфвф рело
~ времени роло за времо, роло със закъснонио
—	времени гидравлическое хидравлично роло
за време
—	вспемегатольпен спомагателно роле
х/, вспомогательное пусковое спомагателно
пусково роле
вторичное вторично роло
—	выдержки врОмони вж. релО врОмони
вызывное повиквателно роло
выключающее изключващо роло
выходное изходно рело
газовое газово роло
гальвапеметрйчоснео таеванометрuене ро¬
ле
х/, тодравеИчеснен хидравлично роле
х/, гистерезисное хостерезоспф роле
групповое групово роло
—	давления реле, което реагира на наляга¬
нето, реле за налягане
двухнатуыечпфе двубобиннф рело
двухnозиuибпнео двуnезициеппо роле
двухсnупёпчаnфн двустъналпе [двустепен¬
но'] роле
деформационное деформационно роло
—, дисковое дисково роло
х/, дистапuиепнен дистапuИеппе реле
дифференциальное диференциално рело
дроссельное дроселно реле
жидкостное точностно роле
замедляющее оанъсниnеепо ■ реле
—	замедленного дОйствия вж. роле, замедля¬
ющее
защитное защитно [предпазно] роле
—	защиты вж. роле, защитное
Х-, зуммерное зумерно рело
Х-, избирательное избирателно роле
измерительное изморително реле
х/, импедансное импедансно [съnроnовиnоено]
роле
импульсное импулсно реле
индикаторное индинаnФрнФ роле
ипдукциФппе-дипамUчнснФО ипдукиоенпф-ди-
наминно роле
ипдуниофппфн опдуниофпнф роле
оонн оо йонно [газоно, лампфнф} роле

767
исполнительное изпълнително реле
камертонное резонансное камертонно ре¬
зонансно реле
катодное катодно реле
—	клапанного типа реле клапанен тип
кодирующее кодиращо реле
~, кодовое кодово реле
командное вж. реле, управляющее
—, комбинированное комбинирано реле
~, конденсаторное времени кондензаторно ре¬
ле за време
контактное реле е контакти
—, контрольное контролно реле, реле За
контрол
контрольно-маршрутное	контролно-мар¬
шрутно реле
—, корректирующее вж. реле, коррекционное
~, коррекционное корекщионно реле, кориги¬
ращо реле
—	косвенного действия реле с непряко дей¬
ствие
—, линейное линейно реле (служи за регули¬
ране на тека в линията)
магнитное магнитно реле
магнитострикционное магнитострикционно
реле
~, магнитоэлектрическое магнитоелектричес-
ко реле
—	максимального тока	максималпотоково
реле
максимальное максимално реле
—	малой мощности реле за малка мощност
—■, манипулярное ключово реле
манометрическое манометрично реле
~, масляное маслено реле
маятниковое махално реле
■—, мгновенное бързодействуващо реле
—	мгногенного действия вж. реле, мгновенное
~, медленно действующее бавнодействуваЩо
реле
мембранное мембранно реле
~, механическое механично реле
микрофонное микрофонно реле
минимальное минимално реле
многопозиционное многопозиционно ре¬
ле
~ мощности мощпостпо реле,реле за мощност
~ направления посочно реле, реле за посока
—	напряжения реле за напрежение
~, нейтральное неутрално реле
—, неполяризбванное неполяризовано реле
~ нулевого напряжения вж. реле, нулевое
—, нулевое нулево реле, реле за нулево на¬
прежение
~ обратного тока реле за обратен ток
—	обратной мощности реле за обратна мощ¬
ност
объёмное обемно реле, реле за обем
~, ограничительное ограничително реле
~, оптическое оптично реле
оптоэлектронное оптично-електронно ре¬
ле
—	осевого сдвига реле за осово [аксиално)
изместване
	 РЕК
~, отбойное контролно реле, реле за край
па разговора (по телефона)
ответное тлф. реле за отговор
~, первичное първично реле
—	перегрузки максимално реле (реле, което
задействува при претоварване)
~, передаточное предавателно реле
—, переключающее превключващо реле, реле
за превключване
—	переменного тока променливотоково реле
~, пневматическое пневматично реле
позиционное позиционно реле
—	полного сопротивления импеданено реле
~, полупроводниковое полупроводниково ре¬
ле
поляризованное поляризовано реле
поляризованное электромагнитное поля¬
ризовано електромагнитно реле
~, поплавковое поплавъчно реле
поршневое бутално реле
—	постоянного тока постояннотоково реле
~, приёмное приемателно реле
промежуточное междинно реле (което
се задействува от първично реле или от
друго междинно реле)
противоповорбтное реле против завърта¬
не
~ прямого действия реле с пряко действие
—, _ пульсирующее пулсиращо реле
пусковое пусково реле
~, путевое пътно реле
пьезоэлектрическое пнезоелектрическо ре¬
ле
~, радиоактивное радиоактивно реле
—, разделительное тлф. разделително реле
реактаненое реактанено реле
резонансное резонансно реле
~, релаксационное релаксаиионно реле, ре¬
ле-релаксатор
ртутное живачно реле
самовключающееся самовключващо се ре¬
ле
rv, световое светлинно реле (управлява се от
сноп светлина)
—	с вращающимся полем реле с въртящо се
поле
—	с вращающимся якорем реле с въртяща се
котва
~ с выдержкой времени вж. реле времени
~, селективное селективно [избирателно! ре¬
ле
сигнальное сигнално реле
силовое силово реле
~, сильфоновое силфоново реле (в което ка¬
то чувствителна част се използува силфон)
~ скорости реле за скорост
следящее следящо реле
солнечное слънчево реле
—	соотношения логометрично реле
~ сопротивления реле за съпротивление
спаренное 1. двойно реле 2. реле, чието
действие е във взаимна връзка с друго реле
'струйное поточно реоле
ступенчатое стъпалнр реле
счётное релс-компютер

76»
РЕЛ

тахометрическое тахометрично реле
—, телеграфное телеграфно реле
телефОнное телефонно реле
температурное температурно реле, реле
за температура
тепловбе топлинно реле, температурно
реле	__
термическое вж. реле, тепловое
термостатное термостатно реле
термоэлектрическое термоелектрическо ре¬
ле
тиратронное тиратронно реле
/— тока токово реле
~, токовое вж. реле тока
трансляциОнное транслацисннс реле
трансмйттерное трансмит^ерно реле
трВхпозициднное тристъпално реле, три-
позииионно реле
удерживающее задържащо реле
/•», ультразвуковое ултразвуково реле
—	управления вж. реле, управляющее
управляющее управляващо реле
—	ускорения вж. реле, ускорительное
ускорительное ускоряващо реле (което
ускорява задействуването на някакъв про¬
цес),
фазное фазово реле
фазочувствйтельное фазочувствително ре¬
ле
фёррсдuнамйчетксё фёрсдннамично реле
ферромагнитное феромагнитно реле
~, фёрроэлектродuнамйчетксё фероелектроди-
намично реле
фиксирующее фиксиращо реле
фототёрмйчетксё фстотермичис реле
фотохимическое фотохимично реле
фотоэлектрическое фотоелектрично реле
~, фстсэлектрCиноё фстселектрснно реле
химйческое химично реле (което се ва-
действува при протичане на дадена химична
реакция)
ходовое ходово [задвижващо] реле
~, центробежное центробежно реле
частОтное честотно реле
—	частоты вж. реле, чостОтное
~, шОговое стъпково реле
электрическое електрическо реле
электроакустическое електроакустично ре¬
ле
электродинамическое електродинамично
реле
электрОдное електродно реле
~, электромагнитное електромагнитно реле
алектронное електронно реле
аяектростотйческое електростатично ре¬
ле
электротермическое ёлёктрстермuчнс ре¬
ле
этОжное етажно реле
реле-пускатель м пусково реле, реле-пуска-
тел
реле-ре гуля тор м реле-регулатор
релё-счётчик м реле-брояч, броячно реле,
реле с брояч
релейный релеен
реликтовый остатъчен
рельеф м 1. геол, релеф (на местността)
2. полигр. релеф
альпййский релеф тип алпийски
волнистый вълнообразна [вълниста] мест¬
ност
гористый хълмист релеф
— местности релеф но местност
Оползневый свличащ се терен
равнинный равнинен релеф.равнинна мест¬
ност
топографический топографски релеф
рельефный релефен; изпъкнал; ясен
рельс м релса
внутренний вътрешна релса
двухголОвый релса с две глави
железнодорожный железопътна релса
желобчатый жлебова релса (трамвайна
релса, която има глава с улей)
зудчОтый зъбно релса
изОгнутый огъната [извита] релса
изолированный изолирана релса
квадратный плоска [квадратно] релса,
четиристранна релса (на кран)
коленный колянна [колянова] релса
кольцевой водещ (релсов) пръстен, кръго
ва релса
контактный контактна релса
~, крОновый кранова релса
направляющий направляваща релса
наружный външна релса
~, несущий носещо релса
нИзкий плоска релса
одно головочный вж. рельс, одноголбвый
сднсголCвый едноглава релса, релса с
едно глава
охрОнный предпазна релса
перёвсдиCй преводна релса
переходный преходна релса
подвеснОй релса за висящ път, висяща
релса
поддерживающий поддържаща релса
~, подкрановый подкранова релса
предохранительный вж. рельс, охрОнный
рабОчий работна релса
рОмный раменна релса
тсттавнCй съставна [сложна, сглобяема}
релса
тромвОйный трамвайна релса
узкоколейный теснолинейна релса, рел¬
са за тетнслинёйка
—, ширскоnоддшвённый релса с широко-стъ¬
пало [широка основа, пета]	"
рельсовый релсов
рельсозахват м релсови челюсти
рельтссчиттйmёль м рёлтосчиттuтел
рельcспсгруачик м релсотоварач
рельсопрокатный за валцоване но релси
рельсопрокатчик м релсовалиовач
р^льсорёзка ж релсорезачка
релвсосверлйлко ж релсопробивачка
рельсосгиООтель м релсоогъвачка
рельсоуклОдчик м машийо за поставяне но
релси, рёлсспслагач
Ж
РЕМ
рельс-форма ж формсна релса (от обканти-
рана ламарина)
рельсошлифовалка ж релсошлифовачка
рсманСиц м рсманенц
ремарка ж полигр. бележка, пояснение (към
текст )
рсматол м рсматол
ремённый ремъчен
рсмснь м 1. ремък, каиш 2. кожена ивица
балатовы й балатов рсмък [каиш}
—, банкообразный чашеобразен рсмък
~, бесконечный безкраен [безконечен] рс¬
мък (ремък, на който деата края са съеди-
' нени помежду си)
блокнотный рсмък с допълнително нале¬
пени ивици по дължината му
о<, ведомый задвижван [водим] рсмък
ведущий задвижващ [водещ] ремък
~ вентилятора рсмък на вентилатор
внутренний вътрешен рсмък
—, двухслойный дву пластов рсмък
*—, звеньевой верига, преводна верига
звёнчатый вж, рсмснь, звеньевой
o', зубчатый зъбсн рсмък
клеёный лспен рсмък
клиновидный клинов рсмък, клинообра¬
зен рсмък
клиновой вж. рсмСнь, клиновидный
клйнчаты й вж. ремень, клиновидный
о., кожаный кожсн рсмък
f', комбинированный комбиниран ремък
о», конусный конусен рсмък
кремальСрный кремалисрен рсмък
о*, круглый кръгъл ремък, ремък с кръгло
напречно сечение
лСнточный лентов ремък
О', многослойный многопластов [многослоен]
рсмък
—, нарезной нарязан рсмък
о», одинарный единичен рсмък
о/, пеньковый конопен рсмък
о>, перекрёстный кръстосан рсмък
О', перфорированный	перфориран [надуп¬
чен] рсмък [колан]
—, плечевой раменен рсмък
o', плоский плосък рсмък
о, погонялочный совалков рсмък
О', погоняльный вж. рсмСнь, погонялочный
—, полупсрскрёстный полукръстосан рсмък
О', поясной пояссн рсмък
о/, приводной предавателен [трансмисионен]
рсмък
о<, привязной ремък за привързване на лете¬
ца
o', прорезиненный гумиран рсмък
о-, резиновый гумен рсмък
О', состыкованный ремък с чслно съединени
краища
o', стаканообра зкый вж. ремень, банкообраз¬
ный
o', стальной стоманен рсмък
o', ступСнчатый степенен [стъпален] рсмък
*—, суставчатый вж. рсмСнь, звсньсвбй
О', текстильный текстилен рсмък
О', тканый тъкан [платнен] рсмък
46 Р■уснф-Gъеlтарсно пфеигтехпоянсно речник
о-, трансмиссионный трансмисионен [пре¬
давателен] рсмък
—, трапецеидальный трапецовиден рсмък
о-, хлопчатобумажный памучен рсмък; па¬
мучна лента
—, псльнотканный рсмък, изработен от цяло
парчс тъкан
о-, шарнирный шарнирен ремък, верига
о-, шерстяной козиняз рсмък
ремесленный занаятчийски
ремесло с занаят
ремешки мн арх. колелца (в долната част на
дорийския капител)
ремешковый рсмъчков, за [от] рсмъчка
ремиз м текст, нищслков комплект [пакет!
О', газовый увивна нищслка
О', подвёшанный окачена нищслка
ремизка ж нищелка, нищслкова рамка
о-, задняя задна нищелка
o', кромочная нищелка за иви
ремизный нищслков
рёмизодсржатсль м нищслков завръз
рсмнсдсржётсль м държач [скоба] за рсмък
рсмнскорд м ремъчна кордова тъкан
рсмнснадсвётсль м вилка за надяване [поста¬
вяне] на ремък
ремонт м ремонт, поправка
о-, аварийный авариен ремонт (ремонт, кой¬
то се извършва при авария)
о-, агрегатный агрегатен ремонт, ремонт по
агрегати
—	вагонов, безотцёпочный жп. ремонт на
вагони бсз отделяне [отцепване], бсзотцс-
пъчен ремонт на вагони
о*, восстановительный възстановителен ре¬
монт
o', временный временен ремонт
■— второй категории срсдсн ремонт
о-, деповской ремонт в депо
—, децентрализованный децентрализиран ре¬
монт
о-, доковый доков ремонт, ремонт в док
о-, заводской заводски ремонт
о-, индивидуальный индивидуален ремонт
—, капитальный капитален ремонт, генера¬
лен [основен] ремонт
о-, котСльный котлярски ремонт
—, малый малък ремонт
о-, мСлкий дребен ремонт
—, отцёпочный отнспъчсн ремонт (ремонт
на вагони с откачване от влака)
o', периодический периодичен ремонт
—	псчи, горячий горещ ремонт на пещ
—	псчи, холодный студсн ремонт на псщ
О', планово-предупредительный планово-пре-
дупрсдитслсн ремонт, планово-прсдпазен ре¬
монт
о-, плановый планов ремонт
o', подъёмный вж. ремонт, подъёмочный
о-, подъёмочный подемен ремонт
о-, предохранительный предпазен ремонт
o', предупредительный вж. ремонт, предо¬
хранительный
o', примерный примерен [показен] ремонт

₽ЕМ
770
промывочный промивъчен ремонт (при
парни котли)
«•>, профилактический профилактичен ремонт,
предпазен ремонт
путевой пътен ремонт
~, скоростной скоростен [бърз1 ремонт
случайный случаен ремонт
средний среден ремонт
стандартный стандартен ремонт
текущий текущ ремонт
~ третьей категории основен ремонт; еж ре¬
монт, капитальный
узловой повъзлов ремонт, ремонт по
възли
уравнительный изравнителен ремонт
централизованный централизиран ремонт
частичный частичен ремонт; ремонт на
част от съоръжението
г~, эксплуатационный експлоатационен ре¬
монт
~, ямочный ремонт на пътя
ремонтёр м подвижна ремонтна уредба (за
ремонтиране на асфалтобетонови пътни
настилки)
ремонтния ж временна стоика [дирек]
ремонтировать ремонтирам, поправям, поста¬
вям в изправност
ремонтник м работник по ремонта
ремонтный ремонтен
ремонтопригодность ж ремонтопригодност,
удобство за ремонт, ремонто-технологичност
ренардйт м минер, ренардит
ренессанс м 1. ренесанс, възраждане 2. архи¬
тектурен стил ренесанс
рёний м рений
ренйт м 1. хим. ренин 2. минер. ренит
рента ж рента
рентабельность ж рентабилност
рентабельный рентабилен
рентген м рентгенов апарат, рентген
рент ген гониометр м вж. рент гено гониометр
рентгенмётр м рентгенометър
рентгеноанализ м рентгенов анализ
рентгеноаппаратостроёние с производство на
рентгенови апарати, ренmгеноанатаmосmтое-
не
рентгеноаппаратура ж рентгенова апаратура
рентгеновский рентгенов
рентгеногонибметр м рентгенов гопиометър
рентгенограмма ж рентгенограма
ассиметрйчная асиметрична рентгеногра-
ма
, дифракционная дифракциопна рентгено-
грама
порошковая прахова рентгенограма
прецизионная прецизна рентгенограма
эталонная еталонна рентгенограма
рентгенографирование с рентгепографиране
рентгенографический рентгенографичсн
рентгенография ж рентгенография
импульсная импулсна рентгенография
микросекундная вж. рентгенография, им¬
пульсная
промышленная промишлена рентгеногра¬
фия
~, структурная структурна рентгенография
техническая техническа рентгенография
рентгенодефектоскопня ж рентге нодефектоско-
пия
рентгенолог м рентгенолог
рентгенология ж рентгенология
рентгенолюминесцёнция ж рентгенова луми-
несценция
рентгеноконтроль м рентгенов контрол
рентгенометаллография ж рентгенометалогра-
фия
рентгеномётр м рентгенометър
рентгеномётрия ж рентгенометрия
рентгеноскопия ж рентгеноскопия
рентгеноспектральный рентгеноспектрален
рентгеноспектрбграф м рентгенов спектрограф
рентгеноспектрбметр м рентгенов спектроме¬
тър
рентгеноспектроскопйя ж рентгенова спектро¬
скопия
рентгеностробоскопия ж рентгенова стробо
скопия
рентгеноструктурный рентгеноструктурен
рентгеносъёмка ж рентгеново снимане
рентгенотерапия ж рентгенова терапия
рентгенотехника ж рентгенова техника
рентгеночувствйтельность ж рентгенова чув¬
ствителност
рентген - эквивалент м рентгенов еквивалент
ребграф м оеограф
реожёлоб м мин. реоулей
реология ж реология (дял от теоретичната
механика, занимаващ се с течливостта на
газове и течности и провлачането на твърди
материали)
реометр м реометър
реомойка ж сепарация (уредба за промиване
и обогатяване на каменни въглища)
реоскбп м реоскоп
реостат м реостат, съпротивление, променлив
резистор
балластный регулиращ реостат
барабанный барабанен реостат
безындукционный безиндукпионен реостат
верньёрьный понижен реостат
~, водяной воден реостат
— возбуждения реостат за възбуждане, въз¬
будителен реостат
~, декадный десетичен [декадой] реостат
движковый реостат с плъзгач
~, жидкостный реостат с течност, електроли¬
тен реостат
зарядный реостат за зареждане
~, круглый кръгъл реостат
~, кулачковый гьрбичен реостат
~, масляный маслен реостат
~, мостовой мостов реостат
~, нагрузочный товарен реостат
плоский плосък реостат
ползунковый реостат с плъзгач
потенциометрический потенциометричен
реостат
проволочный жичен [жичков] реостат
пусковой пусков реостат

771
РЕС
~, пусковой реверсивный реверсивен пусков
реостат
~, регулировочный регулиращ реостат
ступенчатый стъпален реостат
~, угольный въгленов реостат
шиберный реостат с плъзгач, шибърен
реостат
~, штепсельный щепселен реостат
~, шунтовой шунтов реостат
реостатный реостатен
реострйкция ж реострикция
реохорд м ел, реохорд, {съпротивление) про¬
водник за плъзгащ контакт
репер м геод. репер
реперфоратор м тлг, реперфоратор, приемен
перфоратор
репетйр м механизъм (в часовник) за отбиване
на часовете
репетитор м репетитор
репйтер м контролна стрелка (напр. на ком¬
пас)
репица ж опашков израстък (у животни)
реплика ж реплика (напр. в електронната
микроскопия)
репперйт м минер, реперит
репродуктор м високоговоритор; репродуктор
репродукционный репродукционен
репродукция ж репродукция
репродуцирование с вж. репродукция
репродуцировать репродуцирам, възпроизвеж¬
дам
репс м рипс (памучна тъкан в сплитка лито)
репульсация ж мин. репулсация
ресивер м ресивер, приемник
воздушный въздушен резервоар, ресивер
~ компрессора резервоар на компресора, ком¬
пресорно гърне
ресйвер-смесйтель м резервоар-смесител
респиратор м дихателен апарат
рессора ж ресор, пружина
апериодическая апериодичен ресор
~, буферная буферен ресор, буферна пружи¬
на
вагонная вагонен ресор, ресор за вагони
~, винтовая спирален ресор, спирална (ре¬
сорна) пружина
витая вж. рессора, винтовая
возвращающая връщащ [възвръщаш] ре¬
сор
~, вспомогательная вж. рессора, дополни¬
тельная
дополнительная допълнителен ресор
газовая газов ресор
~, двойная полуэллиптйческая двоен полу-
елиптичен ресор
двухрядная двуреден ресор
двухшарнйрная беcковcдльная вж. рес¬
сора, эллиптическая
двухшарнйрная консольная полуелипти-
чен ресор
жёсткая твърд [корав] ресор, трудно пру¬
жиниращ ресор
задняя заден ресор
~, идеальная идеален (нереален) ресор
кантилёверноя свободноносещ [кантиле*
верен] ресор
кольцевая пръстенообразен ресор
консольная колонен [конзолен] ресор
листовая листов ресор
~, люлечная люлков ресор
мягкая мек ресор
надбуксовая надбуксов ресор
~, незамкнутая отворен ресор
незамкнутая листовая отворен листов ре¬
сор
опрокинутая обърнат ресор
основная основен [главен] ресор
~, .паровозная ресор на парен локомотив
передняя преден ресор
пластйнчатая вж. рессора, листовая
~, пневматическая пневматичен ресор
подвесная висящ ресор
~, полушарнйрная полушарнирен ресор
полуэллиптйческая полуелиптичен ресор
поперечная напречен ресор
продольная надлъжен ресор
прогрессивная прогресивен ресор (ресор,
силата на който расте прогресивно на сви¬
ването )
~ прогрессивного действия вж. рессора, про-
грессйвная
пружинная вж. рессора, винтовая
—, реальная реален Действителен] ресор
резиновая гумена пружина, гумен ресор
сбалансированная балансиран ресор
~, спиральная вж. рессора, винтовая
стержневая ресор със сърце; прътов ресор
(действуващ обикновено на усукване)
тепловозная ресор на дизелов локомотив
торсионная торзионен [усуквателен] ре¬
сор (ресор, действуващ на усукван?)
^^рёхчетвертная эллиптйческая три четвърти
елиптичен ресор
фиктйвная фиктивен ресор
цилиндрическая цилиндричен ресор
~, четвертная четвъртит ресор
—■, четверть эллиптйческая четвърт—елипти¬
чен ресор
шарнирная шарнирен ресор
эквивалентная еквивалентен ресор
~, электровозная ресор на електрически ло
комотив
~, эллиптическая елиптичен ресор
рессора-балансир ж ресор-балансьор (ресор,
който служи и за балансьор)
рессорная ж ресорна (работилница), цех
|работилница] за изработване на ресори
рессорный ресорен, който се отнася до ресор
(или е част от ресор)
рессорщик м ресорчик (който и&работва ре¬
сори )
реставрация ж реставрация
реставрировать реставрирам
ресурс м ресурс
ресурсы мн ресурси
■—, водные водни ресурси
гидроэнергетические хидроенергийни ре¬
сурси
—, материальные материални ресурси

РЕТ
772
-г, матсриально-сырьсвыс матсриално-суро-
винни ресурси
~, потенциальные потенциални рссурси
природные природни рссурси
—, производственные производствени рссур¬
си
сырьевые суровинни рссурси
энергетические енергийни ресурси
рётзсрфордйт м минер, рьотзсрфорлит
ретикулат м стр. ретикулат (мрежеста
облицовка на бетон)
ретина ж ретина (на око)
ретинит м минер, ретинит
реторта ж реторта (лабораторен съд)} мет,
реторта (част от топилна пещ), конвер¬
тор
бельгийская белгийска реторта (за дести¬
лиране)
бессемеровская мет, бссемсрова рсторта,
бссемсров конвертор
вертикальная вертикална рсторта
вращающаяся въртящ сс конвертор
газовая газова рсторта
горизонтальная хоризонтална рсторта
—, коксовальная реторта за коксуване
— конвертера конверторна реторта
малобссссмёровская малък бссемеров кон¬
вертор
перегонная реторта за дестилация
рСйнская рсйиска реторта
силСзская силсзийска реторта
ретортный ретортен
ретранслятор м радио ретранслатор, прспре-
даватсл
активный активен ретранслатор
космический космически ретранслатор
—, пассивный пасивен ретранслатор
ретрансляционный рстранслационсн, препре¬
да вателсн
ретрансляция ж ретрансляция, препредаване
активная активна рстранслация
пассивная пасивна рстранслация
телевизионная телевизионна рстранслация
ретрансмиссия ж тлф, рстравсмисия, пре¬
предаване
рстрансмйттср м тлф, рстрансмитср; препре¬
да в а тел
ретроградация ж ретроградация
ретроградный ретрограден
ретрогрёссия ж рстрогресия, отстъпваща [ре¬
гресивна] ерозия
ретушёр м ретушер, специалист по ретуши¬
ране
ретуширование с ретуширане
ретушировать ретуширам
рСтушь ж рстуш
техническая техническо ретуширане
фотомеханическая фотомеханичен ретуш
рефлекс м рефлекс; отражение (на светлина)
рефлекс-камера ж огледална камера; фотоапа¬
рат с огледало
рефлектометр м рефлсктометър
рефлектор м рефлектор, отражател
активный радио активен рефлектор [отра¬
жател!, директно възбуждан рефлектор
диффузный дифузен рсфлсктр
зеркальный огледален рефлектор
параболический параболичен рефлектор
[отражател]
пассивный пасивен рефлектор [отража¬
тел]
угловой ъглов рефлектор [отражател]
эллипсоидный елипсовиден рефлектор
[отражател]
рефлекторный рефлекторен, отражателен
рсфлюкс м нагряване с обратен хладник;
връшанс на изпарената част
рсфокусирбвка ж рсфокусировка
реформа ж реформа
рсформин гбензйн м вж. риформин гбснзйн
рефрактометр м рефрактометър
интерференционный интерфсрснтсн реф-
рактомстър
рефрактометрия ж рефрактометрия
рефрактор м рефрактор; телескоп с обектив
рефракция ж рефракция
астрономическая астрономическа рефрак¬
ция
атмосферная атмосферна рефракция
атомная атомна рефракция
береговая брегова рефракция
—	звука рефракция на звука
земная зсмна рефракция
ионная йонна рефракция
молекулярная молекулна рефракция
молярная молова рефракция
отрицательная отрицателна рефракция
положительная положителна рефракция
—	свСта рефракция на светлината
электронная електронна рефракция
ядсрная ядрена рефракция
рефрижератор м 1. вагон-хладилник; хлади¬
лен кораб 2. хладилник
рефрижераторный хладилен
рефрижерация ж охлаждане
рсфуга ж раздробен корк
рефулёр м зсмссмукачка
рсцснзСнт м рецензент
рецензия ж рецензия
рецСпт м рецепта
реципиСнт м реципиент, приемник (съд вен
дестилат или газове)
рециркуляционный рециркулационсн
рециркуляция ж рсниркулация
речной рсчсн
решать решавам
рсшёнис с решение
графическое графично решение
—	методом подбора решение по метода зв
подбиране
неявное неявно решение
нулевое нулево решение
общсс общо решение
приближённое приблизително решение
прямое непосредствено решение
точное точно решение
частное частно решение
чйслснос числено решение
явное явно решение
рсшётина ж напречна летва (поД покрив)

773
РЕШ
решётка ж 1. решетка 2. скара 3. стъргалка
(за обувки)
активная активна решетка
алмазная кубическая кубическа диаманте¬
на решетка
атомная атомна решетка
багажная багажна решетка (напр. във
вагон), багажник
базоиентрйрованная крист. базово-цен-
трована решетка
бесконечная безкрайна решетка
вентиляционная вентилационна решетка
вибрационная вибрираща решетка, избив-
на решетка (напр. в леярството)
внутренняя вътрешна решетка
<■-, встряхивающая тръскаша решетка(напр.
ва избиване на форми в леярството)
выбивная избивна решетка
выдвижная подвижна скара
гексагональная крист. хексагонална ре¬
шетка
гетерополярная хетерополярна решетка
гидродинамическая хидродинамична ре¬
шетка
, гомополярная хомеополярна решетка
горизонтальная хоризонтална решетка
грубая груба решетка
групповая групова решетка
двойная двойна решетка
деибнная дейонна решетка
дипольная диполна решетка
диффракцибнная дифракционна решетка
~ для выбивки опок леяр. решетка за изби¬
ване на каси
~ для каменного угля решетка (скара] за
каменни въглища
дожигательная скара за доизгаряне
жалюзийная жалузийна решетка
идеальная идеална решетка
каскадная колосниковая каскадна скара
* колосниковая скара
колосниковая коническая конусна скара
колосниковая плоская плоска скара
колосниковая цепная верижна скара
кольцевая пръстеновидна скара
компактная крист. компактна решетка
контрольная мин. контролно сито, кон¬
тролна решетка
кристаллическая кристална решетка
круговая кръгова решетка
кубическая кубична решетка
ленточная колосниковая лентова скара
металлическая метална решетка
механическая колосниковая	механична
скара
молекулярная кристаллическая молекулна
кристална решетка
наклонная колосниковая наклонена скара
наклбнно-переталкивающая преднотласкг-
ща наклонена скара
напольная подова решетка, скара (в
хладилен вагсн)
некомпактная крист. некомпактна решет¬
ка
неподвижная колосниковая неподвижна
скара
неподвижная ступенчатая неподвижна стъ-
палообразна скара
обратная крист. обратна решетка
обратнопереталкивающая обратно тласка¬
ща скара
объёмноцентрйрованн ая крист. обемно-
центрирана решетка
огневая трубная огнева тръбна решетка
отводящая отвеждащо (безкрайно) плат¬
но
отражательная дифракиибнная отражател¬
на дифракционна решетка
питающая текст. подхранващо (безкрай¬
но) платно
планочная летвено платно
плоская плоска скара; плоска решетка
подвижная вж. решетка, подвижная ко¬
лосниковая
подвижная колосниковая подвижна ска¬
ра
половая вж. решётка, напольная
полумехимическая ступенчатая полумеха-
нична стъпалообразна скара
предохранительная предпазна мрежа,пред¬
пазна решетка
примитивная вж. решётка, простая
простая крист, проста решетка
простая колосниковая обикновена [проста]
скара
пространственная пространствена решет¬
ка
~ профилей решетка от профилни материали
(от профили|
прямая права скара
путевая траверсова скара (на жп. ла*
нии )
г-', пылевая скара (решетка1 за пепел
~ равного давления решетка [скара] с равно¬
мерно налягане
радиальная радиална решетка
разгрузочная разтоварваща решетка
распределительная разпределителна ре¬
шетка
ромбическая крист, ромбичиа решетка
ромбоэдрическая ромбоедрична решетка
ручная ръчна | ръчно обслужвана] скара
сепарационная сепарационна решетка
скользящая колосниковая плъзгаща се
скара
смесйтельная смеситслно безкрайно плат¬
но
ступенчатая стъпалообразна скара
ступенчатая, колосниковая стъпалообраз¬
на скара
типовая типова скара
тетрагональная крист, тетрагонална ре¬
шетка
транспортёрная транспортьорна [транс-
портиоаща| решетка
трубная тръбна решетка
турбинная турбинна решетка
турбулнзйрующая турбулентна (вихрова)
решетка

774
РЕШ

цепнОя верижно решетка; пътуваща ска¬
ра
о**, частая гъста решетка
шлаксгранулнциднная скара за гранули¬
ране на сгурия
шлакодробящая сгуродробяща скара
экранирующая екранираща Iекранна] ре¬
шетка
решето с решето, сито
жалюзийное жалузийно сито [решето]
каскадное наборное сборно [наборно] кас¬
кадно сито
плетёное плетено сито
пробивнОе [ламаринено] сито с пробити
отвори
решётник м 1. скара (в оросителната уредба
на охладителна кула) 2. покривна обшивка
3.	летви [материал] за покривка и стенна
обшивка
решётчатый решетъчен
рештак м I. улей, корито (част от греблов
или тръскащ конвейер)2. настилка на скат
(за спускане на полезното изкопаемо) 3.
перваз (от двете страни на конвейер)
реэкспорт м реекспорт
рея ж рея; рейка
ржаветь ръждясвам, покривам се с ръжда
ржавление с ръждясване, покриване с ръжда
ржавчина ж ръжда
риОс м геол, риас
рйго ж плевня, хамбар
ригель м 1. греда, прът, ригел 2. горен праг
(за врата, прозорец) 3. резе, приспособле¬
ние за заключване, ригла, сюрме 4. ригел
(напречен скалист праг в ледникова доли¬
на)
ризалит м арх. ризалит
рикордйт м минер, рикардит
рикошет м рикошет (напр. на куршум)
рйллинг-машйна ж рилинг-машина
рйнгел-оппорат м рингел-апарат
рингмошйна ж рингмашина, ринг, машина за
предене
рйншток м 1. олук 2. крайпътна канавка
3.	водосток
рйппер м разрохквач
риппшОйба ж иглен диск
рисберма ж рисберма (укрепителна настилка
на речното корито зад язовирна стена)
риска ж 1. черта, рязка 2. драскотина
рисовОть рисувам
рисс м рис (ледникова епоха)
рисунок м 1. рисунка, изображение 2. десен,
рисунък
абрисный полигр. абрисна рисунка
аксонсмётрйчеткий аксонометрично изо¬
бражение
вдОвленннй полигр. пресована рисунка
впрессованный полигр. пресована рисун¬
ка
—, жаккардовый текст, жакардов десен
клетчатый кариран десен
—, контурный полигр. контурна рисунка
перспективный полигр. перспективна ри¬
сунка
~, протекторный авто протекторна шарка
штриховой полигр. щрихова рисунка [фи¬
гура]
ритм м ритъм
кратный кратен [четен] ритъм
принудительный принудителен ритъм
~, регламентированный регламентиран ри¬
тъм вж. ритм, принудйтельный
~ производства ритъм на производството
~ работы ритъм на работата
свободный свободен ритъм
ритмический ритмичен
ритмичность ж ритмичност
ритмйчный вж. ритмический
риф м риф
береговой брегови риф, крайбрежен риф
донный дънен риф
коралловый коралов риф
островной островен риф
песчаный пясъчен риф
рифайнер м рифайнер
рифление с набраздяване, рифеловане (на¬
права на бразди с цел да се увеличи триенето
на повърхността или якостта)
рифлёный рифелован, набразден
рифлйть рифеловам, набраздявам
рйфля ж бразда, рифла, резка
риформинг м риформинг (процес)
риформингбензйн м риформинг-бензин
риформинг-процесс м риформинг-процес
рифтбвка ж набраздяване
рихтовальный изправен, оправен; който из¬
правя Оправя] изкривен материал (напр.
прът)
рихтовать изправям, оправям по ос [изкривен
материал]
рихтовка ж 1. изправяне, оправяне [на изкри¬
вен материал]	(по ос)	2. сверяване [е
шаблон, ъгълник] 3. механична деебрабет-
ка на валцувани изделия
~ пути жп. наместване на пътя [на жп. ли¬
ния]
рихтовочный който се изправя, който изправя
(изкривени предмети)
рицинолеат м хим. риципоелсат
робот м робот - (автомат, извършващ сложни
действия )
робурит м робурит (взривно вещество)
ров м ров, изкоп; яма, трап
противотанковый противотанков изков
ровнитель м егутьор (валяк за хартия)
ровнииа ж предпрежда
тонкая фина предпрежда
ровничница ж флаерджийка (работничка на
флаермашина)
ровничный предпреждов
ровность ж равномерност, еднаквост
ровный равен, изравнен
ровнять изравнявам, изглаждам
рог м (напр. на наковалня) (кснусосбраве)
край на горната част на наковалнятан
~ наковальни рог па наковалнята
рогатка ж 1. вилка 2. рогатка
роговик м кремък, хор ища йн
роговица ж роговица (на око)

Ш
РОЛ
рогожа ж 1. рогозка 2. тъкан от лико
рогожка ж панама; памучна или ленена тъкан
рогулёчница	вж, ровничница
рогулька ж 1. рогатка 2. перка (на флаер)
феаереве колело
двухплёчая двураменна перка
подвесная висяща перка
рогульчатый перков, с перка
род м род; вид, сорт
родан лс родан
родандйд м роданид, сол на реданевфдероднатa
киселина
роданин м роданин
роданистый роданиден
родий м родий
родолит м минер, родолит
родонит м минер, родонит
родохрозит м родохрозит
родстер м спортна кола, лек открит автомобил
рожок м 1. ебуваена 2. рогче
роза ж роза
*** ветров роза на ветровото
—	волнСний роза на вълненията
—	тсчСний роза на теченията
розСтка ж 1. контактна кутия, електрически
контакт 2, розетка 3. декоративен мотив
буферная буферна [отбивачна] розетка
(на автоматичен спряг)
отвоnвИтееъпая разклонителна розетка,
разклонител
поnоеечпая тананна розетка
штепсельная щепсел на [непnaнтпа] кутия
[розетка]
розжиг м запалване на пещ, раз^яване на
огнищо |пош]
розничный който со продава или купува на
дребно
ройср м 1. раорехквае, аоратор 2, подвижна
оемеnодтотвиnеепа машина (в леярното про¬
изводство )
рокада ж жп, рокада, рокадна железопътна
линия
рококо с рококо (архитектурен стил)
ролик м 1. ролка 2, ел, ролков изолатор, изо¬
лираща макара
антифрикционный анnифринuиенпа ролка;
износоустойчива ролка
■, бандажный ел. бандажна ролка
беговой подвижна [търкаляща со] ролка
боевой ударникова ролка
бочечный вж. ролик, бочкообразный
бочкообразный бъчвообразна ролка
ведомый нодена [задвижвана] ролка
ведущий водеша [задвижваща] ролка
нитой спирална ролка, извита от стоманена
лента, лагерна ролка
выводной полигр. входна (въвеждаща]
ролка [валец!
дефлекторный странична ролка (в лентов
транспортьор )
двойной двойна ролка; двоон валец (в
полиграфията)
желобчатый ролка с жлеб, ролка с около¬
връстен канал
зажимный притискаща |притискатолпa]
ролка
закаточный подгъваща [сгъваща! ролка
зубчатый зъбна ролка
игольчатый иглена ролка
~, канатный въжена ролка, ролка за нъжв
—6 компенейрующий изравнителна [компен¬
сираща] ролка
конический конусна ролка
контактный контактна [допирна] ролка
конусный вж, ролик, конический
косой коса ролка, скосена (или косо по¬
ставена) ролка
нремкoзaгИбочпый ролка за сгъвано [огъва-
пн! на ръбовете (напр. при затваряне на
консервени кутии)
кулачковый гърбична ролка
лентопротяжный еепподвижеща ролка
линовальный полигр. липеваена ролка
нажимный патиснатеена [натискаща] рол¬
ка
—накатный панатваща [рифелеваща! рол¬
ка, назъбваща ролка; валцуваща ролка
направляющий направляваща ролка
натяжной опъваща [опъвателна] ролка
несущий носеща ролка (ролка, която
носи товара)
обратный обратна ролка, контра ролка
обрезиненный гумирана ролка
опорный опорна [опираща] ролка, под¬
пираща ролка
отжимающий притискаща (оосnискваща)
ролка
отклоняющий отклоняваща ролка
оттяжной очертаваща ролка, маркираща
ролка
питательный подхранваща ролка, пода¬
ваща (напр. материал) ролка
подающий подаваща ролка
поддерживающий поддържаща	ролка
(напр. на верига), носеща (товара) рол¬
ка
подшипниковый лагерна ролка
подъёмный повдигаща ролка
полировочный полираща ролка, ролка за
полиране
правильный изправяща [оправяща] рол¬
ка
приводной задвижваща ролка [шайба],
трансмисионна ролка
прижимный прнпиcкапеена ролка
пунктирный полигр. пунктирна ролка
пуспепёеый куха ролка
резьбовой резбова ролка
резьбонакатный рнобевaецувъена [рез-
бепaкaтпa! ролка, ролка за валцуване на
резба
смазывающий мажеща ролка
сплошной масивна ролка, плътна ролка
сферический сферична ролка
nекоnодведЯщий токозахранваща [пенф•
подаваща] ролка
точильный заточваща ролка
—6 тянущой изтегляща [тетляща! ролка
фарфоровый порцеланова ролка

РОЛ
776
упорный ограничителна ролка; опорна
(подпорна! ролка
~, уравнительный изравнителна [уравни¬
телна] ролка
фрикционный фрикционна (траеща] рол¬
ка
ходовой движеща [ходова] ролка
холостой празна ролка
~, цепной верижна ролка, ролка (зъбно
колело] за верига
цилиндрический цилиндрична ролка
электродный електродна ролка, ролка-
електрод (при съпротивително ролково за¬
варяване )
рблики мн ролки; валци
гибочные огъващи ролки [валци]
калибровочные калибриращи ролки[валци]
транспортные транспортни ролки
роликовый ролков
роликоопбра ж ролкова опора, опора на [от]
ролки; ролков блок (за лентов транспор¬
тьор )
желобчатая улейебразея ролков блок
прямая едноролков блок,права поддържа¬
ща ролка, ролкова опора за плоска лента
роликоподпятник м ролков петов лагер
роликоподшипник м ролков лагер
бочкообразный ролков лагер с бъчво-
образни ролки
двухрядный двуреден ролков лагер
игольчатый иглен ролков лагер [иглен
лагер!
конический конусен ролков лагер
конусный вж. роликоподшипник, кони¬
ческий
несамоустанавливающийся несамонагаж-
дащ се ролков лагер
однорядный еднороден ролков лагер
радиально-упорный	радиално-аксиален
(радиално-опорен! ролков лагер
радиальный радиален ролков лагер
самоустанавливающийся самонагаждащ се
ролков лагер
— с бочкообразными роликами ролков лагер
с бъчвообразни ролки
<■-, сферический сферичен ролков лагер
**, упорный опорен [ограничителен, аксиа¬
лен] ролков лагер
цилиндрический цилиндричен ролков ла¬
гер
четырёхрядный конический чстириреден
конусен ролков лагер
ролл м 1. ролка, валяк; цилиндър 2. руло
3. холендър (машина за смилане на целу
лоза )
бракомольный холендър за . смилане на
брака
~, вальиевый валцов холендър
«■', дисковый дисков холендър
~, массный холендър за масата
—, мешальный смесителей холендър
отбельный избелващ холендър
перебрасывающий (бързо) прехвърлящ хо-
лендър
полумассный холендър за полумасата
промызнбй промивен холендър
роль ж, судовая кораб, екипажен списък,
рол
рольганг м ролганг, ролков път, ролков транс¬
портьор
вводный въвеждащ [подаващ] ролганг
возвратный възвратен [възвръщащ] рол-
ганг
гравитационный гравитационен ролганр
загрузочный пълначен [товарачен] рол¬
ганг
качающийся люлеещ се ролганг
косой кос [наклонен] ролганг
наклонный наклонен ролганг
~, непрерывный непрекъснат ролганг
неприводнбй ролганг без собствено зад¬
вижване
обводный обходен [обикалящ] ролганр
отводящий отвеждащ [отнасящ] ролганг
печной пещен ролганг, ролганг за пещ
подъёмный повдигащ [подемен] ролганг
приводной ролганг със собствено задвиж¬
ване
приёмный приемен [приемащ] ролганг
рабочий работен ролганг
распределительный разпределителен рол¬
ганг
~, реверсивный реверсивен ролганг
спиральный спирален ролганг
уборочный 1. очистващ ролганг 2. рол¬
ганг за окончателен транспорт 3. складиращ
ролганг
роман цемент м романцимент (смес от вар с
глинести примеси)
безмагнезиальный безмагнезиев [натур
лен] романцимент
гипсовый гипсов романцимент
ромб м ромб
ромбический ромбичен
ромбованты мн кораб, ромбованти
ромбовидный ромбовиден
ромбододекаэдр м ромбододекаедър, ромбодва-
надесетостен
ромбоид м ромбоид
ромбоидальный ромбоиден
ромбоэдр м ромбоедър (многоетен, на който
стените са ромбове)
ронга1.. м фарм. ронгалит
роса ж роса
росомётр м росо.метър (уред за измерване на
росата )
роспись ж стенопис; декориране
роспуск м 1. разпускане, отпускане (напр.
на сглобка) 2. кола, шейна без ритли за
превоз на прътов материал (напр. дърва и
други)
россйт м минер. росит
россыпи мн мин. разсипи [находища]
россыпный разсипеп
россыпь ж рудоносен нанос, рудоносна рох-
кава скала, наносно -находище
россыпью в насипано състояние
рост м нарастване, растене
— зерна нарастване на зърната (напр. в
метална структура)

т
РУБ
—	кристаллов нарастване на кристалите
—	чугунО нарастване [растене] на чугуна
(при продължително нагряване)
ростверк м скара (изкуствена основа под
сграда или съоръжение)
балочный гредова скара
■s, бетонный бетонна скара
жёсткий кораво свързана скара
нежёсткий нестабилна [несвързана ко-,
раво] скара
полужёсткий полукораво свързана скара
свайный пилотна скара
ростомер м полигр. ростмер
ростр-блок м кораб, ростър-блок [подставките
за лодките върху лодъчната палуба на ко¬
раба]
ротаметр м ротаметър
ротапринт м полигр.	ротопринт
ротОтор м полигр. 1. ротатор 2. циклостил
ротационный ротационен, въртящ се
ротация ж 1. ротация, въртене 2. полигр.
ротативна [ротационна] машина
газетная вестникарска ротативна маши¬
на
офсетная офсетна ротативна машина
ротонда ж арх. ротонда (кръгло помещение с
куполно покритие)
рОтор м ротор; мат. ротация
активный активен ротор
барабанный барабанен ротор (на парна
турбина)
вектора мат. вихър на вектора
векторного пОля мат. ротация на вектор¬
ното поле
векторной функции .мат. ротация на век¬
торна функция
~ генератора ел. ротор на генератора
гибкий еластичен ротор
двухклётечвын двойвекафезеп ротор
дисковый дисков ротор
жёсткий твърд ротор
клеточный кафезеп ротор
конусный конусен ротор
короткозамкнутый на^^^ед^Ш! ротор
магнитный магнитен ротор
массйвный масивен ротор
-у, набранный ел. събран [пакетиран] ротор
неяввепблюсвый неяввепелюсеп ротор
полый кух ротор
разгрузочный разтоварващ ротор
~ распределителя ел. вал на прекъсвач-раз¬
пределител
с насадным диском ротор с набит диск
составной съставен ротор
сплошной плътен ротор
с фОзовой обмоткой ел. ротор с фазова на¬
вивка
~ турбины ротор на турбина
цилиндрический цилиндричен ротор
шихтованный шихтован ротор
явнопОлюсныН яввопелюсев ротор
рбтор-барабан м ротор-барабан
»/f сварвей ротор-барабан	със заварена
конструкция
цельнокОванный	изцялокован ротор-
барабан
роторный роторен
рОульс м кораб, ролка, роулс (на киповите
планки и другаде)
рошпан м стр. бута (вертикална подпора в
тунелно строителство)
роштёйн м роштснн
ртутный живачен
ртуть ж живак
азотистокислая живачен нитрит
азотнокислая живачен нитрит
амидохлбристая мсркуриамидехлерид
бромистая живачен бромид
гремучая гърмящ живак, живачен фул-
минат
—, двуйбдистая живачен [II] йодид, меркури-
йодид
двухлористая живачен [II] хлорид, мер-
курихлорид
йодистая живачен йодид
едвохл6риcтая живачен [I] хлорид, мер-
курехлерид
самородная самороден живак
сернистая живачен сулфид
сернокислая живачен сулфат
уксуснокислая живачен ацетат
фтористая живачен флуорид
хлористая живачен хлорид
рубанок м 1. дърв. ренде (гладач) шлихтхо-
бел 2. текст, разрезвач (на настлан пакет
плат )
двойной двоен гладик [гладач], двоен
шлихтхобел (с двоен лист)
г—, кромочный ренде-ръбооформител
механический механично ренде
обдирочный обелващо [белещо] ренде
г~, одинарный единично ренде
радиусный вогнутый радиусно вдлъбнато
ренде
радиусный выпуклый радиусно изпъкна¬
ло ренде
г-> с двейвен желёзкой вж. рубанок, двойной
~ с одинарной желёзкой вж. рубанок, оди¬
нарный
фасетный ренде ръбоснимач, ръбозакръг-
лящо ренде
чистовой гладко [изравняващо, заглаж-
дащо| ренде
рубашка ж 1. кожух, мантия; риза 2. фурни¬
рен лист 3. пласт [един слой] от шпертплат
вакуумная вакуумна риза
, водяная водна риза
воздушная въздушна риза
воздушная охлаждающая въздушна охлаж¬
даща риза
жаростойкая огнеустойчива облицовка [ри¬
за]
нагревательная нагревателна риза
охладительная охладителна риза
~, паровая парна риза
рубероид м рубероид (листов водоизолационен
‘ материал)
бронированный брониран рубероид

РУБ
778
односторонний едностранен рубероид
рубидий м рубидий
бромистый рубидиев бромид
йодистый рубидиев йодид
сернокислый рубидиев сулфат
углекислый рубидиев карбонат
фтористый рубидиев флуорид
хлористый рубидиев хлорид
рубильник м ел, разединител; отделител;
лостов [ножов] прекъсвач; товаров прекъс¬
вач
двухполюсный двуполюсен разединител
перекидной ножов (лостов] превключва¬
тел
сетевой мрежов прекъсвач
рубин м рубин (разновидност на минерала
корунд)
рубиновый рубинов
рубить сека
р^бка ж 1. сечение, изсичане, отсичане 2.
рубка (кабина върху палуба)
багермейстерская кабина {будка] за водача
на багера
боевая бойна кабина
бортовая бордова кабина [рубка]
командная командна рубка
кузнечная ковашко изсичане [сечене]
рулевая кормилна [рулева] рубка
~ стен изработване на гредово-дървени сте¬
ни
штурманская щурманска рубка
рубрика ж полигр. рубрика
рубрикация ж рубрикация
рубчик м текст, ребър, рязка, изпъкнала
ивица (на тъкан) рипс
косой диагонален рипс
рувиллйт м петр. рувилит
руда ж руда
агрономическая агрономическа руда (ми¬
нерал, който се използува като изкуствен
тор)
алюминиевая алуминиева руда
апатитовая апатитова руда
арсенопирйтовая арсенопиритна руда
о>, баритовая баритна руда
бедная бедна руда
белая свинцовая бяла оловна руда
бинарная бинарна руда
o', бобовая бобовидна руда
o', богатая богата руда
o', болотная блатна руда
o', браунитовая браунитова руда
О', бурая железная лимонит
o', бурая свинцовая минер. пироморфит
o', вкрапленная впръсната [импрегнирана]
руда
o', вольфрамовая волфрамова руда
o', вторичная вторична руда
высокопроцентная високопроцентна руда
(руда с високо съдържание на полезното
изкопаемо)
o', высокофбсфористая високофосфорна ру¬
да
гематитовая хематитова руда
o’, глинозёмистая алуминиева руда; глинеста
[глиноземна] руда
o', гороховая грахова руда
О', грохочённая едропресята руда
o', дерновая лимонит
~ для томления руда за темпероване на чу¬
гун
o', железная желязна руда
o', жёлтая свинцовая жълта оловна руда;
минер, вулфенит
o', зелёная свинцовая зелена оловна руда;
минер. пироморфит
o', землистая землеста руда
o', зернистая зърнеста руда
o', золотосодержащая златосъдържаща [зла¬
тоносна] руда
o', игольчатая гьотит (орторомбичен воден
железен окис — желязна руда)
o', кадмиевая кадмиева руда
o', карбонатная карбонатна руда
o', кобальтовая кобалтова руда
o', колёсная бурнонит
o', колчеданная пиритна руда
О', комплексная комплексна руда
o', коричневая кафява руда
о-, красная медная червена медна руда, ку¬
прит
o', красная свинцовая червена оловна руда;
минер. крокоит
o', крепкая здрава [твърда] руда
o', крупная едра руда
О', крупновкрапленная едровпръсната руда-
•—, крупнокусковая вж. руда, крупная
o', кусковатая вж. руда, крупная
o', легковосстановймая лесно възстановяваща
се руда
o', легкоплавкая леснотопима руда
литиевая литиева руда
o', магнетитовая магнетитова руда
О', магнитная магнитна руда
o', марганцевая манганова руда, манганит
o', медная медна руда
o', молибденовая молибденова руда
О', монометаллическая монометална руда
o', мономинералъная мономинерална [едно-
мииералиа[ руда
о,, мышьяковая арсенова руда
О', мышьяковистая арсениева руда
о,, мягкая мека руда
o', нейтральная неутрална руда
—, необогащённая необогатена руда
o', необожжённая неизпечена руда
О', неразмельчённая несмляна руда
", несортированная несортирана руда
О', никелевая никелова руда
o', обломочная отломъчна руда
О', обогащённая обогатена руда
o', обожжённая изпечена руда
o', огнеупорная огнеустойчива руда
О', окисленная окислена руда
o', окисная вж. руда, окисленная
О', оловянная оловна руда
o', осадочная утаечна руда
О', основная основна руда
o', остаточная остатъчна руда

779
РУК
отбитая натрошена руда
парамагнитная парамагнитна руда
первичная първична руда
*v, пёстрая мСдная борнит
пиритовая пиритна руда
подготовленная пфдтоnвона (за преработ¬
ване) руда
полиметаллическая полиметална (много-
метална, многокомпонентна] руда
нфеиминорaеьная	мнетфмнпeраепа [не-
лuмнпорална] руда
полуметаллическая пелумоnае на руда
порошковая прахообразна руда
порфировая порфирова руда
промытая промита руда
промышленная промишлена руда
радиоактивная радиоактивна руда
россыпная разсипна [разсипваща сс] руда
ртутная живачна руда
—, рыхлая рохкана руда
рядовая обикновена [необработена] руда
самородная самородка руда
самофлюсующаяся сaмоaеусорaща со ру¬
да [сидоритна руда]
свинцовая оловна руда
ссрСбряная сребърна руда
сернистая сярна руда, сулфидна руда
соеинanпaя силикатна руда
—, сложная сложна руда
сортированная сортирана руда
сплошная компактна руда
сульфатная сулфатна руда
сульфидная вж. руда, сернистая
сурьмяная антимонова руда
сырая сурова [необработена] руда
танталовая танталова руда
теллуристая телурова руда
титановая титанова руда
трудно восстановимая трудно възстановя¬
ваща се руда
тугоплавкая трудпетепимa руда
убогая вж. руда, бедная
урановая уранова руда
фосфористая фосфорна руда
хромистая хромова руда
хромовая вж. руда, хромистая
цинковая цинкова руда
чистая чиста руда
рудсрпис м кораб, рудерпис
рудерпост м кораб, рудерпост, кърмил на стой¬
ка
рудник м рудник, мина
газовый газов рудник
жслСзный железен рудник
квасцовый стопиов рудник
—, мСдный меден рудник
металлический мотален рудник
оловянный калаен рудник
ртутный живачен рудник
свинцовый оловен рудник
серСбряный сребърен рудник
—, сСрный серен рудник
соляной солен рудник
цинковый цинков рудник
рудничный рудничен, минен
рудный рудсн
рудовоз м рудовоз (кораб)
рудодробйлка ж рудетрешаена
рудодробйльный служещ за раздробяване на
руда, рудодробилон
рудокоп м остар. рудничар, моньор, рудокоп
рудоносный рудоносен
рудомбйка ж рудопромиваена
рудообогащён нс с рудоеботатсванс
рудообразованнс с рудеобразувапе
рудоотббрка ж вручную ръчно подбиране [сор¬
тиране] на руда
рудоотделитель м рудоотделитол
рудоотложСние с рудопатруnвапе
рудоподготбвка ж рудоподготовка, руденед-
топвспо (предварителна подготовка на ру¬
дата)
рудоразббрка ж ръчна рудосортиревка, ръч¬
но обогатяване на руда
рудосортировка ж рудесерпиревнa, сортирано
на руда
рудоспуск м рудоскат
рудоуправление с минна дирекция
рудяк м каменист слой, образуван от пясък
и руда
ружейный пушечен; оръжеен
ружьё с пушка
—, двуствольное двуцевна пушка•[двуцевка,
чифте]
магазинное магазинна пушка
охотничье ловджийска пушка
противотанковое противотанкова пуш¬
ка
рукав м 1. ръкав [канал] (напр. на река)
2. маркуч, шланг, черво 3.	маш. рамо¬
— антенны раДио ръкав на антена
воздушный черво за сгъстен въздух (на
спирачка)
■—, всасывающий смукателно черво
выпускной изсипващ ръкав (в бункера
на комбайна)
выходной изходен ръкав
гибкий гъвкав маркуч [ръкав]
—	для угля, спускной снуснаnслсп ръкав за
въглища
пожарный пожарникарски маркуч
соединительный съединителен ръкав
спускной отловен канал
тормозной спирачно черво
—	циклона ръкан на аспиратора
рунооnnаеннватсеь м полигр. приспособление
за отблъскване на ръката
руки мн механическое механични ръце
рукопись м ръкопис
рукоятка ж ръчка, дръжка, ръкохватка; ма-
новела (при Двигател с вътрешно горене)
безопасная безопасна [обезопасена] ръко¬
хватка
—, вставная сглобяема [поставяща сс] дръж¬
ка
динамометрическая дръжка [ръчка] за»
динамометъра, дипамомеnричпa ръчка
**, заводная вж. рукоятка, пусковая

РУК
780
зажйояан притискащо дръжка
конусная конусна ръчка
кривошипная колянова [кривошипна] ръ¬
кохватка
—, маршрутная жп. маршрутна ръчка
откиднОя отваряща се (шарнирна] ръко¬
хватка
переводнОя преводна ръкохватка
пусковая пускова ръчка [дръжка], мани-
вела, върток
реверсивная реверсивна^Оръщателна] ръч¬
ка
рычажная лостова ръкохватка
^Опорноя осигурителна [спираща, за¬
държаща] ръкохватка
с шариком ръчка е топка (във външния
край )
тормозная спирачна ръкохватка
уравновешенная уравновесена ръчка
<->, шарнирная шарнирна [ставна] ръкохват¬
ка
шаровая сферична ръкохватка
рукоятчик м сигнализатор
рукоя/ь	вж. рукоятка
сварочная електроженна ръкохватка
рулевОй 1. кораб, кормчия, рулеви 2. корми¬
лен	"
рулёжка ж ав. 1. изтъркалване (пътека за
изтъркалване) [рулиране] на самолет 2.
рулиране
рулетка ж рулетка
рулйть ав. изтъркалям, рулирам
рулОн м руло, топ
рулОнный който е но рула
руль м кормило, рул
аварийный аварийно кормило
активный активно кормило
<—, балансирный балансиращо кормило
воздушный въздушно кормило
>■—, втпсмсгатёльный спомагателно кормило
—, временный временно кормило
~ высоты височинно кормило(хоризонтално
кормило за самолет)
*->, газовый газово кормило
горизонтальный хоризонтално кормило
(на подводниците)
—	крена ав. кормило за наклон
навесной окачено кормило
** направления кормило за посока ( вертикал -
но кормило на самолет)
—	поворота ав. кормило за завой
подвесной висящо кормило
полубалансйрный пслууравнсвётенс кор¬
мило
реактивный реактивно кормило
—реееррсйвный реверсивно кормило
хвсттсвCй ав. опашно кормило
румб м румб
—, главный главен румб
Истинный истински [действителен] румб
магнитный магнитен румб
румба грОн м елн. тороидален резонатор, рум-
Оатрон
румп м гръб [задна част] на кахла
румпель м румпел, поврътник (лост за управ¬
ление на корабно кормило)
румпельный румпелей
рундлауфцйркуль м кръговохсдсв пергел (за
измерване на часовникови клела)
рунО с руно
рупор м рупор; фуния
акустический акустичен рупор
рупорный рупорен
русло с корито (на река)
боковОе странично корито
главное главно корито
кореннОе естествено [ природно, основи»]
корито
меженное корито но средногодишни нис¬
ки води
открытое открито корито
полое пълноводно корито
русловОй стнсвнс направляващ
русловый речнокоритен
руст м стр. руст (камък с неодялано лице и
одялани прави ръбове)
рустика ж арх. рустика
рустОванный рустован (зидан с камък руст)
рустОвко ж рустовка (облицоване с рустов
камък)
рутений м рутений
рутер м стр. рутер (пътен плуг за разкопава¬
не на пътна настилка)
рутил м минер, рутил
рухляк м варовита глина, Оелопръстница
ручей м 1. калибър, изрез (във валец на вал-
цувъчно устройство) 2. околовръстен жлеб
(напр. на шайба за клипов ремък) 3. ку¬
хина (в ковашка щампа) 4. ручей
гибочный гнездо за огъване
заготовительный подготвително гнездо
—, закрытый затворен калибър
—	канатного шкива околовръстен канал на
въжена шайба
наборный сборно гнездо
обжимный пресоващ [притискащ] канал
[гнездо |
обрезнОй сдрнаващс гнездо, обрязващ
изрез
окончательный окончателен [краен] ка¬
либър, завършващ калибър
отделочный окончателен [заглаждащ] ка¬
либър
открытый отворен калибър
отрезной режещ [отрезен! калибър, режещ
изрез
пережймный прищипващо [подгъващо]
гнездо, гнездо за прищипване
—, подготовительный подготвителен калибър
подкатной притискащ калибър, притиска¬
що гнездо
предварительный предварителен калибър
—, предотдёлочный оформяващ калибър
—	прокатного валкО калибър [канал, гнез¬
до] но валцуващ [прокатен] вал
пропускнОй пропускателен калибър
, просечной прорязващ калибър; пробиващ
калибър

781
РЫЧ
протяжной изтеглящ калибър, калибър,
който изтегля [удължава]
рельсовый канал [калибър, гнездо] за
релси
~, формовочный оформяващ калибър, фор-
мообразуващ калибър
черновой груб калибър, калибър за грубо
[първично] валцуване
чистовой окончателен [завършващ] ка¬
либър, калибър за завършваща операция
штамповочный гнездо на щампа
р^чка ж Е дръжка (за държане) 2. ръчка
(за управляване на нещо)
вставная сглобяема [закрепваща се] дръж¬
ка
дверная дръжка на врата
коническая конусна дръжка
круглая кръгла дръжка
~ настройки бутон [копче] за настройване
(напр. в радиоприемник)
оконная дръжка [ръкохватка] на прозорец
~ постоянного газа авто ръчка «ръчна газ>
ручка-кнбпка топка на брава (вместо външна
дръжка)
ручник м 1. ръчен чук (с тегло от 0.5 до
1 кг) 2. четка -баданарка 3. работник за
ръчно изработване на изделия 4. едноръчна
леярска кофа
ручной ръчен, наръчен
рыба ж риба
мороженая замразена риба
копчёная пушена риба
вяленая риба, сушена на слънце [на въз¬
дух!
рыбина ж кораб. риби на (диагонално сечение
при теоретичния чертеж на кораба)
рыбовод м рибовъд
рыбоводство с рибовъдство
рыбозавод м рибозавод
рыбокоптильная ж помещение за пушене
[опушване] на риба
рыбонасос м рибна помпа (за транспортиране
на уловена риба заедно с водата)
рыборёзка ж Е машина за рязане на риба
2.	нарязване на риба
рыбоспуск м рибоизпускател
рыбоход м проход за риба, рибоход
рывок м авто рязко [отсечено] тръгване,
рязко дърпане
рым м 1. ухо (на машина за закачване изди¬
гане) 2.болт с ухо 3.халка (напр. на кей за-
завързване на кораби)	4. обица, халка
(на края на въже)
рым-болт м болт с ухо
рынок м пазар
внешний външен пазар
внутренний вътрешен пазар
рыночный пазарен
рыскание с кривулене кораб. рискаене
рыскать кривуля, риская (за кораб)
рыскливость ж 1. склонност към кривулене
(на кораб) 2. пъргавост, подвижност
рытвина ж 1. ров, изровено място; яма
2.	колорез, коловоз
рыть копая ровя
рытьё с копаене, копане; ровене
рыхление с 1. разрохкване, разораване 2.
текст. разтваряне
рыхлитель м разрохквач,машина за разкъртва
не на твърди или замръзнали почви; кул¬
тиватор
лесной дисковый горски дисков разрохвач
~, лесной комбинированный горски комбини¬
ран разрохквач |плуг]
~, лесной прицепной горски прикачен плуг
[разрохквач]
навесной прикачен плуг [разрохквач]
рыхлить разрохквам
рыхлость ж рохкавост, ронливост
рыхлота ж рехавост, порестост
~, усадочная леяр. порестост от свиването
(на метала)
рыхлый рохкав, ронлив
рыхляк м ронливи скали
рычаг м лост
блокирующий спиращ [осигурителен] лост
вилкообразный вилкообразен лост
вильчатый лост с вилка на края, вилка
включающий включвателен лост
второго рода лост от втори род
выключающий изключвателен лост
двуплечий двураменен лост
~ для выключения вж. рычаг, выключающий
~ дроссельной заслонки лост за дроселната
клапа [регистъра]
запорный спиращ лост
качающийся люлеещ се лост
клавишный клавишен лост
клапанный клапанна кобилица
коленчатый колянов лост
компенсационный компенсиращ [изравни¬
телен] лост
контактный контактен лост
коромысловый кобиличен лост
криволинейный криволинеен лост
кулисный кулисен лост, лост с кулиса
неравноплечий неравнораменен лост
ножной крачен лост, педал
ободоснимающий лост за водене на джанта
одноплечий еднораменен лост
~, остановочный спирачен лост
педальный вж. рычаг, ножной
~ первого рода лост от първи род
~ перевода стрелки жп. лост за обръщане на
стрелката
переводной обръщателен лост
~ переключения передач лост за превключ¬
ване на скоростите
~ перемены передач вж. рычаг переключения
передач
~ перемены хода лост за смяна на скоростит
~ поворота кормилен лост
~ поворотного кулака шенкелен лост
~ подачи топлива лост за подаване на гори¬
во
~ подвески лост за окачване
подвижной подвижен лост
подъёмный повдигателен лост
предохранительный предпазен лост

РЫЧ
782
—	привода насоса лост за задвижване на пом¬
пата
промежуточный междинен лост
пусковой пускателсн лост, лост за пуска¬
не в движение
равноплСчий равйорамейсн лост
рулевого управления лост на кормилна
уредба
рулевой кормилен лост
рулевой трапСции лост на кормилния тра¬
пец
ручной ръчен лост
стрелочный вж. рычаг перевода стрелки
тормозной вж. рычаг, остановочный
трёхплёчий трираменсн лост
—, угловой ъглов лост
—	управления лост за управление
уравнительный изравнителен лост
—, шарнирный шарнирен лост, лост с шар¬
нир
рычажный лостов
рычажок м малък лост, лостче
—	зажигания ръчка на запалването
контактный контактно лостчс
—	прерывателя чукче на прекъсвача
ран м рун (на микрометър)
рябизна ж вълни стост (дефект)
рябь ж 1. вълнистост 2. грапавина по обра¬
ботена повърхност (следи от обработващия
инструмент) 3. набраздяване на водната
повърхност от вятъра; капилярни вълни
ряд м рсд, редица
арифметический мат. аритметичен рсд
—, ароматический хим. ароматен ред
бесконечный безкраен рсд
биномиальный мат. биномиален рсд
~, верстбвый стр. издаден напред тухлен
ред (в зиДарията на външна стена с
Декоративна цел)
—, вертикальный вертикален рсд
—	гармонический мат. хармоничен рсд
—, геометрический мат. геометричен рсд
—, горизонтальный хоризонтален рсд
двойной двоен рсд
~, жирный мастен (алифатсн] рсд
знакопеременный ред, на който членовете
нс са с еднакви знаци
<->, знакопостоянный рсд, на който членовете
имат еднакви знаци
—, знакочередующийся алтернативен рсд
—, конечный краен ред
натуральный ' естествен рсд
петельный текст, бримков ред
равномерно сходящийся равномерно схо-
дящ ред
—, радиоактивный радиоактивен рсд
<~, расходящийся разходящ рсд
—, степенной степенен рсд
сходящийся сходящ рсд
—, термоэлектрический терноелектрически
рсд
тригонометрический тригонометричен ред
функциональный функционален рсд
~ ФурьС ред на Фурис
—	цикланов рсд на цикламите
— циклопарафйнов ред на циклопарафинитс
—, числовой числен рсд
рядно с грубо конопено платно
рядный редов, на реда
рядовой 1. обикновен, прост 2. необработен
2. необработен (за руди, въглища) 3. рсс
дов, на редици
ряж м скара (санДъчно-греДова)
ряжевый сандъчно-скарсн
с
сабинён м сабинен (туянов терпен)
сабля ж стяга (дълга дървоДелска винтова
стяга)
сабинбл м хим. сабинол
саванёлла ж дънен улей (на река)
савар м савар
сагенит м минер, сагенит
садиво м мет. пълнеж, шихта
садиться 1. кацам (за самолет) 2. свивам се
(за плат)
садка ж мет. 1. пълнеж, шихта, шихтова пор¬
ция за едно стапянс 2. пълнене на пещта с
шихтови материали 3. нареждане, подреж¬
дане (на тухли в пещ за изпичане) 4. с. ст.
садене 5. свивасмост (на плат) 5. утаяване
(напр. на солта)
~, жидкая течен пълнеж, внасяне на шихтата
в течно състояние
—, металлическая метален пълнеж, метална¬
та част от шихтата
едновременния за едно пълнене на псшта
монолитная монолитен пълнеж
~, паспортная 1. пълнеж по паспорт 2. вме¬
стимост по паспорт, паспортна вместимост
(на пещта)
садкость ж Е свивасмост 2. утаясмост
садовник м градинар
садовод м градинар-спсциалист
садоводство с градинарство, овощарство
садовый градинарски
садочный пълначсн, пълнилсн, за внасяне
на шихта
сажа ж сажди
—, активная активни сажди
активная антрацСновая активни антраце-
нови сажди
аиетилёновая ацетиленови сажди
белая бели сажди
газовая газови сажди
газовая канальная газови канални сажди
дуговая дъгови сажди
канальная вж. сажа, газовая канальная
ламповая лампови сажди
малоактивная малко активни сажди
неактивная неактивни сажди
печная псщни сажди
пламенная пламъчни сажди
полуактйвная полуактивни сажди
пылевидная прахообразни сажди
термическая термични сажди
~, термоатомная тсрмоатомни сажди

783
САМ
углербдная въглеродни сажди
сажалка ж живарник (приспособление за
запазване уловената риба жива)
сажалка ж с. ст. садачна машина, садачка
сажальщик м садач
сажать 1. садя, посаждам, насаждам 2. мет.
поставям, внасям, пълня (шахтов мате¬
риал)
сажевый саждов
саженец м с. ст. присадено дръвче, пикирана
фиданка
тажеоддуваmёль м саждоиздухвач, саждораз-
пръсквател (чрез вдухване)
~, мнегосепловбй мвегедюзев саждоиздух-
вач
~, едвесопловбй еднодюзов саждоиздухвач
ручной ръчен саждоиздухвач
сажеобразевавис с образуване на сажди
сажесдуватель м саждоиздухвач
салазки мн шейна (на машина); плъзгач;
седло; водило, водач; супорт (на машина)
боковые странична шейна
ведомые водима шейна
вертикальные вертикална шейна, отвес¬
ни водачи
~, верхние горна шейна, горен супорт
вращающиеся въртяща се шейна, въртящ
се супорт
горизонтальные хоризонтална шейна
крестовые кръстат супорт, кръстата шейна
—, матрицепередаточные полигр. шейна за
подаване на матрицата (в печатарската
машина )
ноклОнные наклонена шейна, наклонен
супорт
направляющие направляваща шейна, на¬
правляващи плъзгачи, водещи релси
натяжные опъваща [обтягаща] шейна;
опъващо седло
нйжние долна шейна
переводные полигр. преводни плъзгачи
поворотные въртяща се шейна
поперечные напречна шейна, напречен
супорт, напречни водила
~, продольные надлъжен супорт; надлъжна
шейна; надлъжни плъзгачи
резцовые ножова шейна, вежев супорт
~, рессорные ресорна шейна, ресорен [пру¬
жинен] супорт
~ суппорта шейна па супорта
тормозные спирачна шейна
~, транспортные	полигр. транспортни во¬
дачи, транспортна шейна
салазочный супортен, плъзгачен
салеит м минер, салеит
салигенин м салигенин (о-хидроксибензилов
алкохол)
салинг м кораб, салинг, площадка на мачта
(при ветроходите)
солит м минер, салит
салицилат м салицилат (сол на салициловата
киселина )
сало с 1. мас, мазнина, тлъстина, сланина,
сало 2. ледена ципа, ледена корица (по
реки, езеоа, преди напълно да замръзнат)
баранье овча лой
~, говяжье говежда лой
кишСчнос лой (тлъстина от черва)
машинное машинна грес, машинна лой
пищевое хранителна мазнина
~, растительное растително масло
свиное сланина, свинска мазнина
~, техническое техническа мазнина, техни¬
ческа грес
сОльдо с икон, салдо
сОльза ж кален вулкан
сОльник м набивачна кутия, салник; лоНник;
уплътнителна набивка
~, венлочпыH салник от кече, плъстен сал-
ник, уплътнителна кутия с кече [филц]
гальмпбртовый кораб, уплътнителна ку¬
тия на балера на кормилото
~, дейдвудный кораб, салник на дейдвуда
~, золотниковый шибърен салник, шибъ¬
рен уплътнител
компенсационный компенсиращ[изравня¬
ващ] салник, компенсираща уплътнителна
кутия
лабиринтовый лабиринтен салник, лаби-
ринтена уплътнителна кутия
манжетный маншетен салник, маншетен
уплътнител
мембранный мембранен уплътнител
~, металлический метален уплътнител
~, моторный салник Iуплътнителна кутия]
за двигател
~, поршневой уплътнителна кутия за бута¬
лен прът, салник за бутален прът
расширительный вж. сОльник, компенса¬
ционный
~, самепеджимнбй самопритискащ се уплът¬
нител, семеринг
телескопический телескопичен салник,
телескопична уплътнителна кутия
уравнительный вж. сальник, компенса¬
ционный
сальниковый салииков, коНто служи за сал-
ник, уплътнителен
сальный мазен, намазан, тлъст, лоен
саман м кирпич
самарий м самарий
самарскит м минер, самарскит
самеблекнреваться авто самоблокирам се
самоблокировка ж самоблокировка
самобортбвка ж текст, едпепрецесне плетене
на ластик (при чорапи)
самоброжёпие с самоволна ферментация, са¬
моволно ферментиране
самовентиляция ж сайевсвтилация
самовёс м теглилка на кош-кантар
самовключение с самовключване (напр. като
дефект на машина)
самовозбуждение с самовъзбуждане
~, жёсткое твърдо сайевъзбуждаве
~, мягкое меко самовъзбуждане
~, паразитное паразитно сайевъзбуждапс
самовозврат м автоматично връщане (в из¬
ходно положение)
самовозгораемость ж способност към самоза¬
палване

САМ
784
самовозгорание с самозапалване
самовоспламенение с	самовъзпламеняване,
самозапалване
самовоспламеняемость ж самовъзпламеняе-
мост
самовоспламеняющийся самозапалващ се
самовосстановление с собствено редуциране,
редуциране от само себе си, самовъзстано-
вяване
самовсч- стана вливающийся	самовъзстановя-
ващ се, саморедуниращ се
самовращение с самозавъртане, въртене от
само себе си
самовсасывающий самозасмукващ
самовулканизация ж самовулканизация, вул¬
канизиране от само себе си
самовыгружатель м саморазтоварач
самовыключающийся самоизключващ се
самовыключение с самоизключваме
самовы прямлён не с самоизправяне
самовыравнаваниё с самоизравняване
отрицательное отрицателно самоизрав-
няване
положительное положително самоизрав-
няване
самогашёние с самогасене
самодвHжущиHся самодвижещ се
самодействующий самодействуваш.
самодельщина ж любителска [профанска] ра¬
бота
самодиффузия ж самодифузия
самозаводящийся самозареждащ се, самона-
виващ се (който сам се привежда в готов¬
ност за работа)
самозагружающийся самонатоварващ се
самозажигание с самозапалване
самозажимный самозатегателен, самозатя-
гащ се
самозакаливаемость ж самозакаляемост, само¬
закалка
самозакаливание с самозакалка
самозакаливающийся самозакаляващ се
самозакалка ж самозакалка
самозакоитривaющаHcя самозапиращ се, са-
мозатягащ се, с - автоматично затваряне [за¬
пиране]
самозапирающиHся самозапиращ се, самоза-
тварящ се
самозапуск м автоматично пускане, самопус-
кане
самозаряд самозареждане
самозарядный самозареждащ се
самозатачиваемость ж самозаточваемост, са-
мозаточване
самозатачивание с самозаточване
самозатачивающийся самозаточващ се
самозатухание с самозатихване; самозагас-
ване
самозатухающий самозатихващ; самозагасващ
самозатягивание с самозатягане
самозатЯгивающаHся самозатягащ се
самозахват м самозахвашане
самонзмельчёние с самосмилане, автогенно
смилане, смилане без топки
самоиндукциям самоиндукция
самокат м 1. самодвижение, самотъркаляне
(под действие на собственото тегло) 2. ко¬
лело, велосипед
самокатчик м колоездач, велосипедист
самоклад м рамка за навиване на плат
самоколебание с автотрептене, самотрептене
санокомпёиcaцая ж самокомпенсация (напр.
на тръбите)
самолёт м самолет
атомный атомен самолет, самолет с ато¬
мен двигател
беспилотный безпилотен самолет
бесхвостовый безопашен самолет
боевой боен самолет
~ вертикального взлёта самолет за верти¬
кално излитане
винтовой витлов самолет
военный вж. самолёт, боевой
~, всепогодный самолет за летене при вся¬
какво време (и за нощно време)
воздушно-космический въздушно-косми-
чен самолет
~, высотный височинен самолет
газотурбинный газотурбинен самолет
гражданский граждански самолет (само¬
лет от гражданската авиация)
~, грузовой товарен самолет
двухбалочный двугредов самолет
двухлбдочныH двулодков самолет [водо-
самолет]
двухмоторный двумоторен самолет
двухфюзеляжный двутялов самолет
земноводный вж. самолёт-амфибия
корабельный вж. самолёт, палубный
многоместный многоместен самолет
многомоторный многомоторен самолет
многоцелевой многоцелев самолет, само¬
лет за различни цели
о дно лодочный еднолодков самолет ]во-
досамолет]
одноместный едноместен самолет
одномоторный едномоторен самолет
однопоплавкбвый еднолодков самолет
палубный корабен (палубен] самолет
~, пассажирский пътнически самолет
пассажирский магистральный магистра¬
лен пътнически самолет
~, пассажирский местный местен пътниче¬
ски самолет
поршневой самолет с бутален двигател
почтово-пассажирский	пощопътнически
самолет
почтовый пощенски самолет
~, радиоуправляемый радиоуправляем само¬
лет
ракетный ракетен самолет
реактивный реактивен самолет
санитарный санитарен самолет
сверхзвуковой свръхзвуков самолет
~ с воздушно-реактивным двигателем само
лет с въздушно-реактивен двигател
~ связи свързочен самолет, самолет за свръз¬
ка

785
САМ
—	сельскохозяйственной авиации самолет за
селскостопанска авиация
—	специального назначения самолет със спе¬
циално предназначение
спортивный спортсн самолет
—	с ракСтным двигателем самолет с ракстни
двигатели
—	с толкающим винтом самолет с тласкащо
витло
—	с турбовинтовым двигателем самолет с
турбовитлов двигател
—	с турбореактивным двигателем самолет с
турбореактивен двигател
—	с тянущим винтом самолет с теглешо витло
—	с ядсрмой силовой установкой самолет с
ядрена силова уредба
сухопутный сухоземен [сухопътен] са¬
молет
телемеханический безпилотен самолет
—транспортный транспортен самолет
трёхмоторный тримоторен самолет
турбовинтовой турбовитлов самолет
турбореактивный турбореактивен самолет
учебный учебен самолет
четырёхмоторный четиримоторен самолет
эталонный еталонен самолет, самолет за
сталон
самолёт-автомат м самолет-автомат, безпило¬
тен самолет
самолСт-амфибия м самолет-амфибия
самолёт-истребитсль м	самолет-изтребител
самолёт-корректировщик м самслет-кориги-
ровач, коригиращ самолет (за насочван?
на артилерийска стрелба)
самолёт-крыло м	самолст-крило [-летящо
крило»]
самолСт-мишСнь м самолст-мишена
самолёт-носитсль м самолет-носител, самолет-
майка
самолёт-псрсхватчик м	самолет-пресрещая
самолёт-развСдчик м	самолет-разузнавач,
разузнавателен самолет
самолёт-снаряд м самолет-снаряд
самолёт-торпсдоносец м	самолет-торпсдоно-
ссц, самолет с торпеда
самолёт-штурмовик м щурмовъчсн самолет
самолётный самолстсн
самолётовождение с самолстоводсне
самолётостроение с самолстостросне
самолётостроительный самолетостроитслсн
самонавалка ж санойатоварванс, самонатруи-
ванс
самонавсдСнис с ав. самоводсне
самонаводящийся ав. самоводсщ сс
самонаклад м полигр, автоматичен подавач
(на листове)
пневматический пневматичен автоматичен
подавач (на листове)
фрикционный фрикционен автоматичен
подавач (на листове)
самонарсзающий самонарязващ
самонейтрализация ж	самонсутрализаивя,
неутрализиране от само ссбс си
самообдувка ж санообаухвайе
самообрушёнис с мин, санообрущавайс
^Руско-български политехнически речник
самоокислСнис с самоокисление, собствено
окисление, окисление от само ссбс си
самоопрокйдыванис с самообръщане
самоопрокйдывающийся самообръщащ сс
самоориснтйрующийся самоориентиращ сс
самоостанов м автоматичен спирач
самоостанавливаннс с автоматично спиранс,
самоспиранс
самоостанавливающийся самоспирг^ш, сс, ав¬
томатично спиращ
саноотвёртывайис с самоотвъртване, санор.^з-
вийтвайс
самоотвинчивание с вж. самоотвёртыванис
саноотвййчивaться самоотвинтвам сс, само-
развинтиам сс
санооткрываййс с самоотварянс
самооткрывающийся самоотварящ сс
самобтпуск м тер. обр. самоотвръщане
самоохлаждёнис с самоохлажданс
самоохлаждающийся самоохлаждащ сс
самоочйстка ж саноочиствайс, очистване бсз
външен причинител
самопад м мин. самопад
самописец м самописец, устройство за авто¬
матично записване, самозаписващ инстру¬
мент
быстродействующий бързодействуващ са.
мописец
двухкоординатный двукоординатсн само¬
писец
импульсный импулсен самописец
координатный координатен самописец
лСнточный лснтов самописец
магнитный магнитен самописец
манометрический манометричен самопи¬
сец
—с многоканальный многоканален самописец
многоточечный многоточков самописец
—, многопозиционный многопозиционсн са¬
мописец
одноточечный сдноточков самописец
рслСйный рслссн самописец
цифровой цифров самописец
электронный електронен самописец
самопишущий самозаписващ, който записва
автоматично
самоплавкий самотопящ сс
самопоглощёнис с самопоглъщанс
самопогрузка ж самотоварене
самопогрузчик м самотоварач
самоподаватель м 1. самоподавач 2. с. ст.
автоматичен снопоподавач
самолодающий самоподаващ, подаващ авто¬
матично
самоподбучиванис с	мин. самозапълнснис
самопрсрыватсль м самопрекъсвач
самопресс м гладачка, машина за гладснс на
плат
саноприспосйбливаййe с саноприспособявайс,
адаптация
самопряд м текст, сслфактор
самопрялка ж текст, чскрък
самопуск м самопускане автопускане, стар¬
тер

САМ
786
воздушный въздушно самопусканс или
автоматично пускане
~, инерциОнный инерционно самопускане
или автоматично пускане
электроинёрuибнный електро^^р^^ен
стартер
саморазвйпчивапис с самеразвинтваве, само-
отвинтване
саморазгружающийся	саморазтоварващ се
саморазгрузко ж самеразтеварваве
тамсраалсжёниё с саморазлагане, самораз-
падане
саморазряд м вж. саморазрядка
саморазрядка ж ел. саморазряд, самостояте¬
лен разряд, саморазреждапе
самораспад м таосраападанё
саморегулирование с саморегулиране
саморегулирующийся саморегулираш се
саморёзка ж резачка ' (за форматно рязане
на хартия)
самородный самородеп
самородок м [къс] самороден метал (напр.
злато )
самосвал м самосвал
гидровлический хидравличен самосвал
инерциОнный инерционен самосвал
~, механический механичен самосвал
—	с двухсторонним опрокидыванием самосвал
с двустранно разтоварване
~ с разгрузкой назад самосвал с разтовар¬
ване назад, самосвал с едностранно разто¬
варване
—	с трёхттсрCиним опрокидыванием самосвал
с тристранно разтоварване
самсеветHщийсн самосветещ
самосин м ел. автосин, самосин (съкращение
от самосинхронизация)
тамосинхрсниаОuин ж	aвтoсиинpolJUзaция,
самосинхронизация
самосмаз м автоматично устройство за маза¬
не (на траещи се части в машини)
самосмазко ж автематичне мазане
тамссмазывание с вж. -самосмазка
самстмазывоющий самомажещ, който маже
автоматично, самомажещ се
самоспасатель м самоспасител
самостОв м вдигач
самостоятельность ж хозяйственноя стопан¬
ска независимост
самостоятельный самостоятелен
самосхвОт м грайфер
самотаска ж елеватор
самотёк м самотек,	гравитационно движе¬
ние
самотёком самотечно, гравитационно
самотёчный самотечен, - гравитационен
самоторможение с сайеспиране, автоматично
спиране, самезадържавс
тамотормоаHщий самозадържащ, самоспиращ
сомотОчка ж автоматичен струг (но не авто¬
мат), самоходен струг
самотяга ж естествена тяга
самоуплотнение с самоуплътнявавс•; самоуп-
лътпение
самоуправление с самоуправление
тамсупрочнёниё с самоуякчаване, самозаздра-
вяване
тамсуттанавливатьтя самонагаждам се, само¬
настройкам се, самофиксирам се
самсустанавливающийсн сайепастрейваш се,
самовагласяваш се, самонагаждащ се, само-
фиксиращ се
сомсустандвко ж сайеваглаcяваве, самона-
т гаждане, самофиксиране, самонастройване
тамсфлюcующийся самофлюсиращ се, само-
топящ се
самохват м сайезахвашаве
самоход м самоход, автоматично устройство
[механизъм] за задвижване (напр на пода¬
ването при металорежещи машини)
поперечный напречен самоход (на струг)
продольный надлъжен самоход [на струг]
самоходный самоходен
тамсцвёт м скъпоценен камък (с голяма твър¬
дост )
самоцентрирование с самоцентриране, само-
центроване
сомсuентрйрующийся самоцентроващ се, кон¬
то се центрова сам
самсuентрдвка ж самоцеятроване; самоцсн-
тровка
тaмсылокующийтя самошлакуващ се
тaмсэкранйрсваниё с	ядр. самеекравиране
^м^нит м минер, самсонит
самшит м чемшир
сандал м санталово дърво
сондарОк м сандарак (растителна арома¬
тична смола )
сандрик м корниз (над прозорец, врата с
двускатна форма)
сонитарный санитарен
сантехник м санитарен техник, специалист
по санитарна техника
сонтехнико ж санитарна техника
сантехнический савитарнетехвичсски
сантиграмм м сантиграм (стотна част от
грам )
сантилитр м сантилитър (стотна част от
литър)
сонтиметр м сантиметър (стотна част от
метър)
сантипуаз м сантипуаз (една стотна част
от пуаз\ пуаз — единица мярка за динамич¬
на провлаченост )
сантистОкс м сантистокс, стотна част от стокс
(единица за кинетична провлаченост от си¬
стемата единици СГС)
сантон м петр. сантон, санто^ки етаж
санузел м санитарен възел
санукит м петр. санукит
сапёр м воен, пионер, сапьоо
сопожный обущарски
сапонит м минер, сапонит
сапоги мн ботуши
сапроколл м сапрокол
сопропелит м геол, сапропелит
сапропель м сапропел (отложения, образували
се по дъната на нетечащи води)
сапун м отдушник
сопфир м сапфир

787
СБО
сарай м навес, сайван; барака; плевня
саран м сараи (американско синтетично
влакно от съполимери на винилиденхлорида)
сарапулйт м сарапулйт (топлоизолационен
материал )
сардбба ж подземно водохранилище (Средна
Азия )
сардоникс м минер. сардоникс
саржа ж текст. кепър, серж, зов, кепърна
тъкан, хастарлък
~, волнистая вълнообразен кепър
~, зигзагообразная зигзагообразен кепър
ломаная начупен кепър
—, пере1фёстная кръстосан кепър
подкладочная хастарлък
~, французская твил
саркинит м саркинит
сарпинка ж текст. басма (карирана или раи-
раша), сарпинка
сарторит м минер. сарторит
сасолйн м сасолин
сателлит м 1. спътник, сателит 2. планетно
(зъбно) колело
сателлитный сателитен, който е за [от] спът¬
ник или планетно колело
сатйн м текст, сатен (лека памучна или ко¬
принена тъкан)
сатинаж м сатиниране, придаване на лъска-
вина (на тъкан или хартия)
сатинёр м харт. шагрен-каландър: каландър
за пресоване, валцова машина за сатини-
ране
сатинет м полуатлаз (вид полуатлаз)
сатинирование с вж. сатинаж
сатинированный сатиниран
сатинировать сатинирам, придавам лъскави-
на (иа хартия или тъкан)
сатуратор м сатуратор (уред за насищане
на течности с газове)
сатурационный сатурационен, насищащ
сатурация ж сатурация, газиране, наси¬
щане с газове
сатурировать сатурирам, газирам, насищам
(течност) с газ
сафранйн м сафран (основно азиново багрило)
саффлорйт м минер, сафлорит
сафьян м марокен, сахтиян (висококачестве¬
на козя кожа — обработена)
сахар м захар
виноградный гроздова захар
жёлтый жълта захар
колотый насечена захар
кусковой захар на бучки
литой лята [стопена] захар
молочный млечна захар
~, пилёный нарязана (кристализирана във
форма) захар
плодовый плодова захар
—, прессованный пресована захар
свекловичный цвеклова захар
~, тростниковый тръстикова захар
сахар-песбк м захар на пясък, ситна
сахар-рафинад м захар на бучки (чиста ра¬
финирана)
сахар-сырёц необработена [сурова] захар
сахара . мн захари (група въглеводороди)
простые прости захари
сложные сложни захари
сахарат м захарат - (алкохолат на моноза)
сахариды мн захариди
сахариметр м захаромер (уред за измервам
на захарността. напр. в течности)
сахариметрия ж захариметрия
сахарин м захарин
сахаристость ж захарпост
сахаристый захарен, богат на захар
сахарный ' захарен
сахароварение с	захароварене, варене на
захар
сахароза ж захароза, растителна [тръстикова]
захар
сахаронос м захародайно растение
сахароносный захародаен
сбалансированный балансиран
сбалтывать размесвам; разбърквам
сбалчивание с	заболтване, съединяване с
болтове
ебалчивать заболтвам, съединявам с болтове
сбег м 1. отвор, улей, място за изтичане
2. оттичане 3. изтичане през отвор 4. из¬
тъняване [конусност] (напр. край на резба
с непълен профил)
~ резьбы край [изтъняване] на резба (с
непълен профил), завършек на резба
сбегание с 1, отвиване [отделяне] на ремък
(при ремъчна предавка) 2. отцепване на
верига (при верижни предавки)
сбегать отвивам, отделям, отцепвам
сбёжистость ж изтъняване (на дърво към
върха)
сбиваниес биене, разбиване (напр. на масло.
яйца); очукване (напр. на котелен камък)
сбиватель м биячка [разбивачка] (напр. на
масло. яйца)
сбивать 1. бия, разбивам (напр. масло, яйца)
2. сковавам 3. очуквам (котелен камък)
4.	затъпявам (напр. нож) 5. свалям, съба¬
рям 6. събирам, натрупвам
сбиваться 1. затъпявам се, ставам негоден
2. измествам се; наклонявам се 3. струпвам
се на куп
сбйвка ж 1. изкривяване, затъпяване, смач¬
кване 2. изместване 3. сковаване, сглобя¬
ване 4. сгъстяване, сбиване
сбйтость ж рисунка 1. изместване па фигу¬
рата [рисунката]	(напр. при печатане)
2. претрупаност на рисунката [фигурата,
чертежа]
сбитый 1. изкривен 2. отчупен 3, изместен
сбой м отказ [нарушение] (на работа)
сбойка ж 1. мин. свързваща изработка, съе¬
динителна галерия, сбойка 2. съединяване
на тунел, галерия 3. сковаване (дъски и пр.)
сбойный отклонен
сболтйть вж. ебалчивать
сболченный съединен с болт, заболтен
сболчивание с вж. ебалчивание
сболчиватель м гайковърт, уред за завинт¬
ване на гайки и болтове
сболчивать вж. ебалчивать

СБО
78»
сбор м 1- сбор 2. събиране, прибиране, бе¬
ритба 3. добив, реколта 4. икон, такса, да¬
нък
валовой общ добив
—	винограда гроздобер
гербовый гербови такси
—	данных събиране на данни
—	информации събиране на информация
~, таможенный митническа такса
—	урожая прибиране на реколтата, беритба
сборка ж 1. сглобяване, монтиране 2. залеп¬
ване (напр. на скроени каучукови части ва
получаване готово изделие)
~, выборочная избирателно сглобяване (сгло¬
бяване при подбиране на поДходящи детайли)
групповая групово монтиране, групово
сглобяване
дифференцированная диференцирано мон¬
тиране [сглобяване]
заводская заводски монтаж, заводско
монтиране
~, индивидуальная индивидуално сглобява¬
не [монтиране]
комплектная комплектно сглобяване [мон¬
тиране]
~, конвейерная конвейерно сглобяване, мон¬
тиране на конвейер
контрольная контролно сглобяване [мон¬
тиране]
механизированная механизирано сглобя¬
ване [монтиране]
навесная прикачено [закачено] сглобя¬
ване
неподвижная неподвижно сглобяване,
неподвижно монтиране; монтаж на място
—■, неразъёмная неразглобяемо монтиране
(монтиране, което след това не може да
се размонтира)
общая общ монтаж, общо сглобяване
окончательная окончателен монтаж
подвижная подвижно сглобяване; сглобя¬
ване на подвижен обект; конвейерно сгло¬
бяване
подузловая подвъзлов монтаж, монтиране
[сглобяване] на подвъзли
поленавссная полузакачсн монтаж, по-
лузакачено [полуприкачено] сглобяване
—, поточная поточно монтиране, сглобяване
в поточна линия
предварительная предварително сглобя¬
ване [монтиране]	,
~, прСссовая прссово монтиране, пресово
сглобяване
разъёмная разглобяемо монтиране, мон¬
тиране, слсд косто частите могат да сс раз¬
глобят
ручная ръчно монтиране [сглобяване]
селективная вж. сборка, избирательная
сплошная непрекъснато монтиране, ця¬
лостно монтиране
стационарная стационарен монтаж, мон¬
тиране на място
узловая възлов монтаж, монтаж [сглобя¬
ване] по възли, вж, сборка, групповая
—	формы леяр, залагане [събиране] на фор¬
мите
—	формы, жакСтная леяр, жакстно събиране
(залагане] на формите
—	формы, ступСнчатая леяр, стъпалообразно
залагане [събиране] на формите
сборник м 1. акумулатор 2. колектор 3. во¬
досборна яма; помийна яма 4. кондснзно
гърне 5. полигр. сборник (напр. разкази)
сборный Е сглобяем, който може да се сгло¬
бява; сглобен 2. сумарен, обобщен
сборочный монтажен, който служи за монтаж
(напр. монтажен инструмент или мо1нт<^-
жен цех)
сборщик м монтьор, монтажник
сборы мн сборове; такси
~, портовые кораб, пристанищни такси
сбраживание с фсрмснтиран^ втасване
сбраживать подлагам на ферментация
сбрасывание с хвърляне, изхвърляне, сваляне
сбрасыватель м 1. изхвъргач (напр. при пре■■
сови машини) 2. изхвъргачка; разтоваря?
3.	отклонится, отбивач
~, барабанный барабанен разтоварач [из-
хвъргач]
—	башмаков жп, изхвъргачка на спирачни
обувки (поставени по коловозите на раз¬
пределителна гара )
гидравлический хидравличен разтоварач .
хидравличен изхвъргач
~, механический механичен [машинен] раз¬
товарач, механичен изхвъргач
плужкбвый плугов разтоварач, плужи»
дъска
плужкбвый двухсторонний плугообразна
двустранна изхвъргачка
плужкбвый односторонний плугообразна
едностранна изхвъргачка
плужкбвый передвижной подвижна плу¬
гообразна изхвъргачка	‘
пнсвматйчсский пневматичен изхвъргач
~, рычажный лостов изхвъргач
стационарный неподвижна плугообразна
изхвъргачка
сбрасывать 1. изхвърлям, хвърлям, свалям
2. откъсвам (за въздушен поток)
сбрасываться изхвърля се; изпуска се, от¬
вежда сс (напр. вода)
сбрасывающий изхвърлящ, свалящ
сброс ■ м 1. геол, разсед, събаряне, свличане,
сваляне (на земя) 2, изхвърляне 3. връщане
назад, отклоняване 4. разтоварване (на
електрическа машина) 5. водослив; прелив¬
ник
аварийный аварийно разтоварване, раз¬
товарване при авария
—	в атмосфСру изпускане в атмосферата
—	газа отнемане на газ
~, косой косо свличане, кос разссд
—	нагрузки разтоварване, премахване на
товара
нормальный нормален разссд, нормално
свличане
обратный обратен разссд
поперечный напречен разсед

738
продольный надлъжен разсед
— охлаждОющей воды източване [изхвърля¬
не! но охлаждащата вода
резкий рязко разтоварване (на електри¬
ческа мошино)
сОрОсный I, отвеждащ, изтичащ 2. отпадъчен
3.	поддържащ
тОрОтовый геол, разседен
сбрОшенный изхвърлен, свален
сброшюрованный полигр. броширян, зашит
в брошура
сОывОть 1. намалявам (за вода) 2. пласирам
(напр. стока)
~ товар пласирам стока
сбыт л продажба, пласиране, плосмент
сваО м сваО (устройство за черпене на теч¬
ност от сондаж, напр. нефт)
насосный помпено устройство за черпене
на нефт
свабирование с свабираяе, нефточерпене (на¬
чин на добиване на нефт)
сваебоец м пилстонадuвач (работник, който
набива пилоти)
сваеООйный пилотонабивен, пилстснадuвачен
сваевыдергиватель м пилотовадачка (маши¬
на за изваждане на набити пилоти)
тваевытаскивание с измъкване [изваждане]
на пилоти
хвОйко ж свайка, пилот
свайный пилотен
свал м 1. куп, купище (земна маса) 2. кос
праг (в река)
воды косо течение; кос праг (не по посока
на общото течение)
сваливание с струпване, стоварване
сваливать 1, хвърлям!, изхвърлям 2. стоварвам,
струпвам 3. свалям, съборям 4. текст, за-
тепвам, степвам, сплъстявам
сваливаться абордирам, сблъсквам се (за
кораби)
свОлка ж 1. мин. обрушаване 2. сваляне, съ¬
баряне 3. яма за смет; бунище 4. зотепване
на вълна
свйлок м текст, степана вълна
СВАМ свам (съкратено наименование на стък-
ловлакнест материал, напоен със смола)
сванбергит м минер, сванбергит
свОренный заварен
свариваемость ж заваряемост
свариваемый заваряем, който може да се
заварява
свОривание с вж. свОрка
сваривать заварявам
сваривающийся заваряем, който се заварява
сварка ж заваряване; заварка
овтогенная газокислородно [автогенно]
заваряване; газокислородна заварка
автоматическая автоматично заваряване;
автоматична заварка
овтомОтноя автоматно {машинно] заваря-
воне
аккумуляторная акумулаторно заварява¬
не; акумулаторна заварка
aлюмuнсmермйтнан алуминиево-термично
заваряване; алуминиево-термична заварка
	 СВА
аргОнно-дуговая аргонно-дъгова заварка;
аргонно-дъгово заваряване
атомно-водорОдноя атомно-водородна за¬
варка; атОмно-водородно заваряване
ацетиленовоя ацетиленова заварка; аце¬
тиленово заваряване
ацетилено-воздушная ацетилено-въздуш -
на заварка; ацетилено-въздушно заваря¬
ване
ацетилёно-кислорОдноя	ацетилено-кис-
лсрсднс заваряване; о цетил ено-кислородна
заварка
безду^иая электрош лОковоя Оездъгово
електрошлоково заваряване; Оездъгова
електрсшлаксва заварка
бензиновая заваряване с бензинова го-
релко
бензОловая заваряване с Оензолова го¬
релка (смес от бензолови пари и кислород)
бесфлюсCвая Оезфлютсва заварка; без-
флюсово зоваряване
ОутО но-кислорОдным пламенем заваряване
с бутано-кислороден пламък
вакуумная вакуумно заваряване, заваря¬
ване - във вакуум
вертикальноя вертикална заварка; вер¬
тикално заваряване
верхняя вж. свОрка, потолочная
~ в защитном гОзе заваряване в средо от
защитен газ; заварка в среда от защитен газ
—	взрывом взривно заваряване, заваряване
с взрив
—	в кстCй стык заварка със скосяване (на
челото)
—	внакрой вж. свОрка внахлёстку
—	внОпуск вж. свОрка внахлёстку
—	внахлёстку заваряване с припокриване;
заварка с припокриване	*
—	в нижнем положении заваряване в долно
положение
водородная водородно заварка; водородно
заваряване
—	водяным гОзом заваряване с воден газ
—	впритык челна [тъпа] заварка; челно за¬
варяване
—	встык вж. свОрка впритык
высокочастОтноя заварка [заваряване]
с високочестотен ток
—	в тавр Т-образно заварка
гОзовоя газова заварка; газово заваря¬
ване
гааопрётсовая газопресова заварка; га-
аопрётово заваряване
газоэлектрическая газоёлёктричетка за¬
варка; гааоёлёктрическо заваряване
гелиевая хелиева заварка, зоворявоне
с хелий
—	гОлым электрОдом заварка с гол електрод
горизонтальная	хоризонтална заварка;
хоризонтално заваряване
горновая ковашка заварка; ковашко за¬
варяване
горячая дуговая горещо дъгово заваря¬
ване; гореща дъгова заварка

СВА
/90
~ давлением заваряване под налягане, за¬
варка под налягане
двухдуговая двухслойная двудъгова дву¬
слойна [двупластова] заварка
двухпроходная Двупроходно заваряване,
заваряване в два прохода
двухсторонняя двухточечная двустранна
двуточкова заварка; двустранно двуточко-
во заваряване
г-/, двухточечная двуточкова заварка; дву-
точково заваряване
диффузионная дифузионна заварка
дуговая дъгова електроженова заварка;
дъгово електроженово заваряване
~ закрытой дугой заваряване със закрита
[защитена] дъга
импульсная импулсно заваряване; им¬
пулсна заварка
индукционная индукционна заварка; ин¬
дукционно заваряване
инерционная инерционна заварка; инер¬
ционно заваряване
искровая искрова заварка; искрово за¬
варяване
кислородная кислородна заварка: кис¬
лородно заваряване
- кислор^,^|^о-апетиленовая кислородно-аце¬
тиленово [оксиженно] заваряване; кисло¬
родно-ацетиленова [оксиженпа] заварка
кислородно-водородна я	кислородно-во¬
дородна заварка
конденсаторная кондензаторна заварка;
кондензаторно заваряване
контактная контактна заварка; контактно
заваряване
крестообразная точечная кръстообразна
точкова заварка
кузнечная вж. сварка, горновая
лазерная лазерно заваряване; лазерна
заварка
левая лява заварка; ляво заваряване
(заваряване с подаване вляво)
~ лежачим электродом заваряване с лежащи
електроди
<—, линейная вж. сварка, роликовая
, магниево-термйтная	магнезиево-тер-
~митна заварка
машинная машинно заваряване, вж.
сварка, механизированная
— металлическим электродом заваряване с
метален електрод
металлодуговая електродъгово заваряване
с метални електроди
~ методом сопротивления електросъпротиви-
телно заваряване
механизированная механизирано заваря-
в а не
механическая механична заварка; меха¬
нично заваряване
многопроходная многопроходна заварка
(заварка в няколко прохода); многопроход¬
но заваряване
многослойная многопластова заварка;
многопластово заваряване
многоточечная	многоточкова заварка;
многоточково заваряване
многозлектрсдная многоелектродпа за¬
варка; многоелектродно заваряване
молотковая вж. сварка, горновая
монтажная монтажна заварка, заваря¬
ване при монтаж
~ на жёстком режиме заваряване със стаби¬
лен режим
~ наклонным электродом заваряване с на¬
клонени електроди
~ на переменном токе заваряване с промен¬
лив ток
~ наплавлением заваряване със стопяване
~ наплавкой заваряване с наваряване, на-
варяване
~ на постоянном токе заваряване с постоя¬
нен ток
~ независимой дугой заваряване с незави¬
сима дъга
~, нйжняя	ниска заварка; ниско [долно]
заваряване
обратно - ступенчатая обратно стъпало
видна заварка; обратно стъпаловидно зава¬
ряване
однодуговая еднодъгова заварка; еднодъ-
гово заваряване
однопроходная еднопроходна заварк
(заварка в един проход); еднопроходно за
варяване
однослойная еднопластова заварка
односторонняя точечная едностранно точ¬
ково заваряване; едностранна точкова за¬
варка
~ оплавлением, стыковая челна заварка с
частично стопяване
опытная опитно [пробно] заваряване
печная пещна заварка; заваряване в пеш
плавильная заваряване чрез стопяване;
заварка чрез стопяване
~ плавлением вж. сварка, плавйльная
плазменная плазмено заваряване; плаз¬
мена заварка
~ пластмасс заваряване па пластмаса
пластическая пластично заваряване; пла¬
стична заварка
поверхностная повърхностна заварка;
повърхностно заваряване
поворотная заваряване с въртене (на
заваряваните детайли)
подводная подводна заварка; заваряване
под вода
~ под флюсом подфлюсово заваряване (за¬
варяване поД слой от флюс); подфлюсова
заварка
~ покрытым электродом заваряване с по¬
крит електрод
полуавтоматическая полуавтоматично за¬
варяване; полуавтоматична заварка
полуавтоматическая дуговая полуавто¬
матична дъгова заварка; полуавтоматично-
дъгово заваряване
полугорячая дуговая полугореща дъгово
заварка; - полугорсщо дъгово заваряване

7Э1
СВА
попсрСчная шовная напречна линейна
[шевна] заварка
—, потолочная таванна [торна] заварка;
таванно заваряване
—	по шаблону заваряване по шаблон
правая дясна заварка; заваряване н дяс¬
на посока
прерывистая прекъсната заварка; пре¬
къснато заваряване, заварявано с прекъс¬
вано (на шева)
~ прерывистым швом вж. сварка, прерывис¬
тая
—	прессованием заварявано чрез пресовано
прСссовая пресово заваряване; пресова
заварка
—	прихваточными швами заваряване [за¬
варка] с прихващащи шевове
пробная пробно [опитно] заваряване;
пробна заварка
х-х, продольная надлъжна заварка, заварка
по дължина; надлъжно заварявано
~ продольным швом вж. сварка, продольная
прокаткой заваряване чрез валцовано
~ пропано-кислорбдным пламенем	заваря¬
вано с пропано-кислороден пламък
~ прямолинейным швом заварка с праволи¬
неен шов
пульсирующая	пулсиращо заваряване
пунктирная точкова заварка; точково за¬
варяване
~, рельефная релефна заварка, изпъкнала
заварка; релефно заваряване
~, ремонтная ремонтна заварка, заваряване
при ремонт
~, роликовая ролкова [линейна, шовова]
заварка; ролково [линейно, шовово! зава¬
рявано
ролико-стыковая челно-ролкова заварка,
еелпо-лиI^ейпе заваряване
ручная ръчно заваряване; ръчна заварка
сбсрочная вж. сварка, монтажная
~ сдвигом студспоnрссовф заваряване; сту-
денопресова заварка
~ с глубоким проваром заварка с дълбоко
пронарянане
~ сопротивлением вж. сварка методом со¬
противления
стыковая вж. сварка впритык
~, термитная термитна заварка; термитно
заваряване
~, термитная с плавлСнисм термитно заваря¬
вано със стопявано
Т-образная Т-образна заварка
~ токами высокой частоты заварка с високо¬
честотен ток
торцовая вж. сварка впритык
точечная вж. сварка, пунктирная
~ трСнисм заваряване чрез триене
~ угловым швом заварка с ъглов шов
угольная ъглова заварка; заваряване
под ' ъгъл
угольнодуговая ееенnродътеве заварява¬
не с въглени електроди
—	угольным эеснпрOдем заваряване с нъг-
лепфни [графитни] електроди
ударная ударно [импулсно] заваряване;
ударна заварка
ультразвуком заваряване [заварка] с
ултразвук
химико-механичсская заваряване с хи¬
мико-механична енергия, химине-мсханич-
но заваряване
химическая химическо заваряване; хи¬
мическа заварка
холодная студено заваряване, заваря¬
вано на студено; студена заварка .
шаговая стъпкова заварка; с^пконо за¬
варяване
шовная шевна заварка; вж. сварка,
роликовая
электрическая електрическа заварка;
електрическо заваряване, електрозанаря-
вапо
электродуговая електродъоова заварка;
оленnродъгеве заваряване
— электрозаклёпками заваряване чрез елек-
nрфоанитвапс
электроискровая сеокnренснрева заварка;
сеснпренcнрево заваряване
электроконтактная елентроконтaктнa за¬
варка; олекпроконпакпно заваряване
электромагнйтная	електромагнитна за¬
варка; електромагнитно заваряване
электронно-лучевая заваряване с елек¬
тронно лъчо, електроннолъчево заварявано
электропрёссовая сеокпрепросфвa завар¬
ка; електрепросево заваряване
электростатическая електростатична за¬
варка; електростатично заваряване
элоктретермйтпая	олонтретормитнa за¬
варка; елентроnермuтнф заваряване
электро шлаковая елентреыеaневa завар¬
ка; сескпрошланевф заваряване
сварной заварен
сварочная ж заваръчна, несте со заварява
или служи за заваряване
сварочный заваръчен, който се заварява
или служи за заваряване
сварщик ж заварчик
сварщик-водолаз м	заварчик-водолаз (за
подводно заваряване)
свая ж пилот (греда)
анкерная анкорен [закотвящ] полот
бетонная бетонен полот
винтовая винтов пилот
висячая висящ полот
водомерная водомерна рейка, водомерен
полот
железобетонная стоманобетонен пилот
х-х, забивная набинен полот
забОтая с подмынкой размонон пилот
(пилот, набит в земята с помощта на вод¬
на струя)
завинчивающаяся вж. свЯя, винтовая
коренная основен пилот
маячная 1. маяка- полот 2. репер
мостовая мостов пилот
х—, набивная пилот, излят I^ам^lc•гопо^ където
е нужен
несущая носощ полот

СВА
7,2
отбойная къртачен пилот
откОсная наклонен пилот
пакетная пакетен пилот
пневматическая пневматичен пилот, на
Оит пневмотичен пилот
подкосная вж. свОя, откосная
подпОрная опорен пилот
полая кух пил^о^т
прООная пробен [опитен] пилот
—, mруОсОетОнная mръдодетсиен пилот
шпунтовая шпунтов пилот
свая-оболОчка ж тънкостенен кух пилот
свО я Фронки пилот на Франки
сведения мн сведения
свежевОть освежавам, опреснявам
свёкла ж цвекло
кормовая кръмно цвекло
сОхарная захарно цвекло
свеклокомбайн м цвеклокомОайн
свеклокопатель м цвеклокопач, цвеклоокоп-
вачка
свёклсмCйка ж цвекломиячка
свёклссчuттйтёль ' м	цвеклочистач; цвекло-
чистачна машина
твеклooчиcтйтeль-погрузчик м цвеклочистач-
товарач
свеклопогрузчик м цвеклотоварач
свеклоподъемник м ивеклсвадач, средство
(оръдие] за вадене но цвекло
твеклорaзгрУачик м цвеклоразтоварач
свеклорезко ж нарязване [рязане] на цвекло
сверка ж полигр. последна коректура, реви¬
зия от машината
сверление с 1. пробиване (със свредло), про-
свредляване 2. отвор, дупка (пробити със
свредло)
глубОкое дълбоко свредловане [проОи-
воне]
глухОе 1. глух отвор, глуха дупка (не
проходна) 2. пробиване (със свредло) без
изход но отвора, глухо свредловане
кольцевое пръстеновидно пробиване (със
свредло), пръстеновидно свредловане
кОнусное 1. конусно свредловане 2. кону¬
сен отвор, конусна дупка (изработена със
свредло)
многошпиндельное многовретенно свред-
ловане [пробиване със свредло]
/•ч,, сднссторCннёё едностранно свредловане
[пробиване]
~, предварительное предварително свредло-
ване
гч, сквознОе 1. преминаващо [проходно] свред-
ловане 2. преминаваш [проходен] отвор
скоростнОе скоростно свредловане (свред-
ловане с висока скорост на рязане)
ступенчатое стъпалообразно свредлова-
не; ттъпалссОразён отвор (получен чрез
свредловане )
сверлилка ж носима [малка] пробивна машина
[пробивачка]
пневматическая пневматична носимо про¬
давачка
—, реверсивная реверсивна носима проОи-
вачка
электрическая електрическа носимо про¬
бивачка
сверлильный който служи за проОиване
(със свредло) [за прствредляване], свредлов
сверлить пробивам (със свредло), просвредля-
вам, свредловам
сверлО с свредло, свредел
олмОзное диамантено свредло (свредло с
диамантени режещи ръб(ве)
быстрорежущее бързорезно {ОързсрёЖё-
що] свредло; свредло от Оързорежеща сто¬
моно
винтовОе спирално свредло
двухстороннее двустранно [двустранно-
режещо] свредло
—	для глубоких отверстий свредло за дълбо¬
ки отвори
—	для кОмня свредло за пробиване на камък
—, зенковочное аёнкёровъчнс свредло
колОнковое колонна пробивна машина
кольцевОе пръстеновидно свредло
комбинированное комбинирано свредло
коническое конусно свредло
левое ляво свредло, левоходово свредло
лОжечное лъжично {лъжицосОразно]
свредло
лопОточное	лоаттъноо [лoпaсоoбpаноo]
свредло
мисгсауОсё	м-ноооъббоо [мнгсoёаuцoсo]
свредло
одностороннее едностранно (едностранно-
режещо] свредло
пОзовое едпоканално {ёднсжлебовс]
свредло
перовое пересто свредло, перест свредел
пёрковое вж. сверло, перовое
~, пластинчатое пластинчато [пластинково]
свредло
плОское плоско свредло
пневматическое - пневматично свредле
(свредло, работещо със сгъстен въздух)
—	под резьбу метчик
пОлое кухо свредло
~, прОвое дясно {дяснсходсво] свредло
прООсчноё свредло за вадене на тапи,
тирОушон
—, раздвижнОе разтварящо се (разширяващ»
се] свредло
ручнОе ръчно свредло, свредло за ръчна
работа
сворное заварено свредло
спирОльное вж. сверло, винтовОе
ступенчатое стъпалссброано [степенно]
свредло
твердосплОвное твърдосплавно свредло
(свредло, на което режещата част е от твър¬
да сплав)
трубчотое тръбно {mръОосбразно] свредл®
центровОе вж. сверлО, uенmрCвсчноё
центрОвочное .центроващо свредло
черновое свредло за груба обработка
[за грубо пробиване]
чистовое свредло за окончателна [завърш¬
ваща] обработка, свредло за окончателно
пробиване

7ЭЗ
СВЕ
~, шнековое червячно свредло
шпиндельное вретенно свредло
электрическое електрическо свредло
сверло-корона с корона за сърца (при сон¬
дажни тръби)
сверловка ж вж. сверление
сверловщик м който пробива със свредло,
който свредлова, евредловчик
сверлозатбчный служещ за точене на свредла
сверстать	полигр. свързвам, нареждам на
страници
свёртывание с 1. навиване, свиване 2. съкра¬
щаване, намаляване (напр. на производст¬
вото) 3. коагулиране 4. нагъване, сгъване
свёртывать 1, навивам, свивам, сгъвам; на¬
гъвам (напр. плат) 2. намалявам, съкраща¬
вам (напр. на производството)
свёртываться пресичам се, коагулирам (ва
разтвори)
свёрнутая 1. навита, свита, сгъната, нагъната
2. намалена, съкратена (напр. проДукция)
сверхактйвность ж свръхактивност
сверхбеизйи м супербензин, бензин супер
сверхвысокий свръхвисок
сверхдавлёние с свръхналягане
сверхзвёзды мн свръхзвезди
сверхзвуковой свръхзвуков
сверхкислбтность ж свръхкиселинност, пре¬
комерна киселинност
свсрхкритйчсскнй свръхкритичен
свсрхлегйрованае с свръхлегиране
сверхлёгкий свръхлек
сверхлимитный свръхлимитен, извънлимитен,
надлимитен
сверхмикроскбп м свръхмикроскоп
магнитный магнитен свръхмикроскоп
электрический електрически свръхмикро¬
скоп
электронный електронен свръхмикроскоп
сверхмощный свръхмощен
сверхнагрузка ж свръхтовар, свръхнатовар-
ване
сверхплановый свръхпланов, надпланов
сверхпреломлёние с свръхпречупване
сверхприбыль ж свръхпечалба, надпланова
печалба
сверхпроводимость ж свръхпроводимост
сверхпроводймый свръхпроводим
сверхпроводник м свръхпроводник
сверхпровбдность ж вж. сверхпроводимость
сверхпроизводйтельный свръхпроизводителен
сверхрегенератор м свръхрегенератор
сверхрегенерация ж свръхрегенерация, супер¬
регенерация
сверхрефракция ж свръхрефракция, суперре¬
фракция, свръхпречупване
сверхскоростной свръхскоростен (който се
Движи с извънредно голяма скорост)
сверхсметный извънреден, свръхсметен
сверхструктура ж свръхструктура
сверхтвёрдый свръхтвърд
сверхтекучесть ж свръхнодвижност, свръх-
течливост
сверхтекучий	свръхтечлив, свръхподвижен
сверхтвёрдый свръхтвърд
сверхтермостбйкий свръхтоплоустойчив
сверхтбк м свръхток, ток на претоварване
сверхурочный извънреден (напр. ва работа)
сверхустойчивость ж свръхустойчивост
сверхустбйчивый	свръхустойчив, свръхиз-
дръжлив
сверхцентрифуга ж свръхцентрофуга
трубчатая тръбна свръхцентрофуга
сверхчистовбй свръхчист
сверхчувствительность ж свръхчувствителност
сверхчувствительный свръхчувствителен
сверхштатный извънщатен, нещатен
свес м 1. надвие, конзолно стърчаща част от
греда 2. стряха, навее, издатина
свет м светлина; осветление
ахроматический вж. свет, белый
~, белый бяла светлина, ахроматична свет¬
лина
ближний авто къса [близка] светлина
(напр. къси фарове)
верхний горна светлина, горно осветление
видимый видима светлина
~, габаритный авто габаритни светлини, га¬
барити
глушёный екранирана светлина, некон¬
трастно [разсеяно] осветление
дальний авто дълга светлина (Дълги
фаров;); далечна светлина
дневной дневна светлина
~ друммбндов друмондова светлина
естественный естествена светлина
задний авто стоп-лампа, задна светлина
~, зодиакальный зодиакална светлина
инфракрасный инфрачервена светлина
<•—, искусственный изкуствена светлина
калильный закалъчна светлина [закалъ-
чен цвят] (светлочервено)
красный червена светлина, авто. жп.
червена светлина [червен светофар], знак
«спри», «стой»
~, линёйио-поляризбваниый линейно-поля-
ризована светлина
малый 1. авто габаритна светлина 2. мал¬
ка светлина
мигающий мигаща светлина (напр. ми¬
гащи светофарове)
~, монохроматический монохроматична свет¬
лина
направленный насочена светлина, насо¬
чено осветление
деполяризованный неполяризирана свет¬
лина
отражённый отразена светлина
падающий падаща светлина
плбеко-поляризбванний	плоско-поляри-
зована светлина
~, поляризованный поляризована светлина
потолочный таванно [горно] осветление;
вж. свет, верхний
преломлённый пречупена светлина
прямой пряка светлина
пульсирующий пулсираща светлина, вж.
свет, мигающий
~, рабочий работна светлина, работно освет¬
ление

СВЕ
794
Z z z
радиально - поляризованный радиално по¬
ляризирана светлина
рассеянный разсеяна светлина
сигнальный сигнална светлина, светли¬
нен сигнал
солнечный слънчева светлина
ультрафиолетовый ултравиолетова свет¬
лина
, холодный студена светлина
, чёрный черна светлина
. экранированный екранирана светлина,
екранирано осветление
электрический	електрическо осветление
«свет шахтёра» ж руднична безопасна лампа
марка «свет шахтёра»
светйло с светило, светилни^ лампа
светильник м осветлител, осветлители# тяло,
снетилник, фенер, лампа
брызгозащищённый освотеиnсепФ тяло
или освститсл, защитено от пръскаща вода
венчающий	стоящо есвотеuтоене тяло
или осветлител, лампион
взрывобезопасный взрнвозащнпопФ ос-
вопеиполпе тяло, взривезащйпсна лампа
висячий висящо осноплипелпо тяло, ви¬
сяща лампа; пендел
встроенный встроено [вгрaденф! осветло-
телно тяло
влагозащищённый влагозащитно освети¬
телно тяло, влагозащитен снетилник, нла-
гозащитсна лампа
головной главно [основно] осветлително
тяло, главна лампа
зеркальный огледална лампа, огледален
освоnиnее
напольный стоящо освотлотолно тяло,
стояща лампа, лампион
настСнный стенно освоnлunоепо тяло, стен¬
на лампа, плафониор
настольный осветлитслно тяло или лампа
за маса, настолна лампа
плафонный вж, светильник, потолочный
подвесной окачено [висящо] ФсвеnлuтнепФ
тяло или осветлитсл, висяща лампа
потолочный таванно есвеплитолпф тяло
или освстлител
рудничный руднична лампа
ручной ръчна [подвижна] лампа или
освстлитсл, фенер
струсзащйтный осветлително тяло или
освстлитсл, защитено срещу струя нода
универсальный универсално есвсnеитол-
но тяло или освстлитсл, универсална лампа
светильный свотилен
светимость ж свстомост, светлост
светить светя, осветявам
светиться излъчвам светлина
светлоокрашенный светло боядисан, обагрен
н снотъл тон
светлота ж светлота (напр, на цвят)
свСтлый светъл
свётность ж светлост
световод м световод
световой светлинен
свстовспышка ж светлинен импулс
свстоизмсрйтсль м измерител на светлина,
светеоиомервач
светоизмерительный фотометричен, снеnеонз-
мернаполоп
светокопировальный хелиографен, своnеонени-
рон
светокопирование с светлинно копиране,.
светлонепирапе, хелuеграанрапс
светокопия ж светлонопие, светлинно копос,
хелиографно копие
светокультура ж светлинно отглеждане (на
култури)
свстоловушка ж светлинен капак (за насе¬
коми)
светомаскировка ж оаnъмнсване, светлемаснн-
ровка
свстомаяк м светофар
свстомСтрия ж свотломегроя, светлинно заси¬
чано
светонепроницаемость ж непропускливо^ на
светлина
светонепроницаемый свотлонепропусклин, не¬
прозрачен
свстооборудованис с светлинно съоръжаване
светоотдача ж свотлоотдавапс; добив па свет¬
лина
свстоотражатсль м отражател на светлина
светопись ж полигр. фототипия, свстлонuс
свстопоглощёнис с поглъщане на светлина
свстопогбда ж дновна светлина
свстопотёря ж загуба на светлина
светопреломление с пречупвано на светлина
светопроём м светъл отвор н стена
свстопрозрачность ж прозрачност за светли¬
на, прозрачност
светопроницаемость ж пропускливо^ на
светлина, прозрачност
светопроницаемый пропусклив на светлина,
светлопрепусклнв
свстопрбчность ж устойчивост към светлина,
свотлоустойеивост
светопрочный устойчив към светлина, светло¬
устойчив
свстораспределёние с разпределение на свет¬
лината
светорассеяние с разсейване на светлината
светосигнальный светенннеснтнален
светосила ж светлосола
свстосостЯв м състан на светлината
светостойкий вж. светопрочный; неизбеляващ
(за цвят)
светостойкость ж вж. свстопрбчность
светосхёма ж светлинна схема
светотёнь ж светлосянка, полусянка
свстотёхник м светлотсxпин, освстлител
свстотёхника ж светеотexникa, осветителна
техника
свстотсхнйчсский светеоnехпичесно
свстоупбрность (Ж в^ж. светопрочность
свстоустбйчивость	вж. свстопрбчность
свстофйльтр м филтър за светлина
абсорбционный	абсорбционен филтър
за светлина
жйдкий течсн филтър за светлина [свопф-
филтър]

795
СВИ
защитный предпазен филтър за светлина
[светофилтър]
идеальный идеален филтър за светлина
избирательный избирателен филтър за
светлина
интерференционный интерференционен
филтър за светлина
компенсационный компенсационен фил¬
тър за светлина
контрастный контрастен филтър за све^т-
лина [светофилтър]
монохроматический монохроматичен фил¬
тър за светлина
нейтральный неутрален филтър за свет¬
лина
оптимальный оптимален филтър за свет¬
лина
, поляризационный поляризационен све-
тефилтър
селективный селективен филтър за свет¬
лина
сухой сух филтър за светлина [светлофилтър]
цветной цветен филтър за светлина
светофбль м светофол (суха цветна ципа от
печатарска боя)
светофор м светофар, светлофар
входной входен светофар
выходной изходен светофар
двухсекционный двусекционен светофар
локомотивный жп. локомотивен светофар
маневровый маневрен светсфар
маршрутный маршрутен светофар
односекцабиный едносекционеп светофар
подвесной висящ светофар, окачен све¬
тофар
, предупредительный предупредителен
[предупреждаващ] светофар
прожекторный прожекторен - светофар
проходной проходен светофар
уличный уличен светофар
цветной цветен светофар (с различни цве¬
тове на светлината)
светочувствительность ж светлочувствител-
ност, чувствителност към светлина
добавочная сенсибилизирана светлочув-
ствителност
общая обща светлочувствителност
собственная собствена светлочувстви-
тел ноет
спектральная спектрална светлочувстви-
тел ноет
светочувствительный	светлочувствителен,
чувствителен към светлина
светоэффект м светлинен ефект
светящийся светещ, излъчващ светлина
свеча ж свещ, кандела
авиационная (запална) свещ за самолетен
двигател
автомобильная (запална) свещ за автомо¬
билен двигател
автотракторная (запална) свещ за тракто¬
рен двигател
~ Гёфнера хефнерова свещ (еталон за си¬
лата на светлината)
~ зажигания вж. свеча, запальная
зажигательная книжна гилзо (пълна с
горяща смес) за запалване на бикфордов
фитил
замасленная омаслена (запалителна) свещ
запальная запалителна (запална] свещ
международная международна свещ
~ накаливания нагрявна [нажежаема] свещ
новоя нова свещ
пусковая пускова свещ
фильтрационная филтрационна свещ
холодная свещ за запалване през зимато
зкранировонная екранирана свещ
свечёние с светене
онодное анодно светене
катодное катодно светене
отрицательное отрицателно светене
v-s, резонансное резонансна флуоресценция
рекомбинационное ел. рекомбинационно
светене
тлеюшее тлеещо светене
холодное луминесценция
свечеобразный свещообразен
свешивание с надвссване, окачване; спускане
надолу (напр. въже)
свешивать спускам да увисне
свешиваться	провесва.м се, провисвам се;
увисвам, надвисвам се
свивать суча, усуквам; вия, свивам
свивка ж 1. усукване 2. сук (посока на усук¬
ването) 3. степен [плътност] но усукване
4.	дължина но стъпката по оста на една
витка (от провоДник, навит на спирала)
кабельноя усукване на кабел
комбанйрoвaнная комбиниран сук (съ¬
четание от кръстосан и успореден сук)
крестовая кръстосан сук
односторонняя еднопосочно [паралелно]
усукване, успореден сук
свилеватость ж неправожилност (напр. на
дървен материал)
волнистая вълнообразна [вълниста] не-
правожилност
путаная неясна центавожилцост (в дър¬
во)
свилеватый неправожилен, възловат
свиль ж 1. нишковидни включвания в стък¬
лена маса 2. възли, възлевина (в Дървен
материал )
свиноматочнии м свинарник за свини-майки
свинСц м олово
азотнокислый оловен нитрат
актиниевый актиниево олово
бромистый оловен бромид
ванадиевокислый оловен ванадат
вольфрамовокислый оловен волфрамат
~ в чушках олово на блокове
губчатый гъбесто [поресто] олово
двухлбристый оловен двухлорид [хлорид]
йодистый оловен йодид
кремнекислый оловен силикат
листовой олово на листове
металлический метално олово
молибденовокислый оловен молибдат
мышьяковокислый оловен арсенат
мягкий меко олово

€ВИ
7М
обессеребренный ОезсреОърно ^езсреб-
рено] слсвс
прОволочный олово на тел
рафинированный рафинирано олово
роданистый оловен роданид
рольный олово на руло
саморОдный тамсрсдио олово
сернистый оловен сулфид
сернокислый оловен сулфат
сурьмянистый оловен антимонид
твёрдый твърдо олово
углекислый оловен карбонат
уксуснокислый оловен ацетат
фосфорнокислый оловен фосфат
—, хлористый оловен хлорид
хромовокислый оловен хромат
цианистый оловен цианид
-w, черновОй черно [сурово] олово
четырёххлористый оловен четирихлорид
чушковый вж. свинец в чушках
свинецолкнл м алкилово съединение
свинИна ж свинско месо
свинка ж - 1. метален отлят блок 2. продълго¬
вато метално парче
свинцевОние е пооловяване, покриване с
олово
свинцевОть псолсвявам. покривам с олово
свинцовый оловен; сив, оловносив (за цвят)
свинчОк м галенит
свИнченный завинтен, закрепен с винтове
свйнчиваемость ж завинтваемост, способност
за завинтване
свИнчивоние с 1. закрепване [свързване]
с винтове [болтове] 2. отвинтване [розвинт-
ване]
свИнчивоть 1. съединявам [скрепвам] с вин¬
тове [болтове] 2. отвинтвам [развинтвам]
свИнчиваться 1. завинтвам се 2. отвинтвам се
свисать увисвам
свист м свистене, нищене
свистеть свиря, давам сигнал със свирка
свисток м 1. свирка, пищялко 2. изсвирване
буровой сондово свирка
свито ж геол, задруга, формация, серия
(напр. скални пластове с еднакъв състав)
— жил жилна -задруга
, жИльноя вж. свита жил
каменноугольная каменовъглена задруга
свйток м свитък
свищ м 1. мет. шупло (в излят метал) 2. мет.
свещ (нарушение на хода на феросиловна
пещ) 3. дупка, дупчица; цепка (в кожа)
свищеватый шуплив, дупчест, мехурчест, с
кухини
твоОодисиecущий твоОсдно носещ
свободно опёртый свободно опрян
свободный свободен
свод м свод
армированный армиран свод
арочный ор ков [дъгов] свод
Оалхи свод-бал хи (Средна Азия)
богемский куполовиден свод; вж. свод,
парусный
бочОрный дъчвсвuдеи свод
веерный ветрилообразен [ребрен] свод
ненарушенный	заоблен свод, сходящ
свод (свод с наклонена към хоризонта ос)
готИческий готически свод
—	давления свод на натиск
динОсовый динасов свод
замкнутый затворен свод
звёздчатый звездовиден свод
зеркальный огледален [плосък] свод
кОменный каменен свод
—, кирпИчный тухлен свод
кольцевой пръстеновиден свод
—, конИческий конусен свод
—кCрсдовый свод «кошова крива»
—, кстCй кос свод
крестовый кръстат [кръстовиден] свод
круглый кръгъл свод
—, купольный куполен свод, купол [кубе]
—, ложный лъжлив свод
лоткОвый склопен свод, улейобразен свод
лучкОвый вж. свод, цилиндрИческий
мавритОнский мовритански свод
монастырский манастирски свод
■~t наклОнный наклонен свод
небесный небосвод
обрОтный обратен свод
отражательный отражателен свод
с/, параболический параболичен свод
парусный сферично-куполен свод
печи свод на пещ
плоский плосък свод
полукруглый полукръгъл свод
—	рабочего пространство свод на раО-тното
пространство
сегментный сегментен свод
сетчатый мрежест свод
г**, сОмкнутый склонен свод
стрельчатый ъглест свод
сферический вж. свод, купольный
>-'у тснксстённый тънкостенен свод
—	тОпки вж. свод печи
цилиндрический цилиндричен свод
элиптйческий елипсовиден свод
твод-оОслCчко м свод-черупка, черупков свод
сводко ж -бюлетин, съкратен преглед; сводка
свОдный сборен, общ
сводообразовОние с аасвсдяваиё, образуван»
на свод
свОдчатый сводест
свойлачивоемость ж текст, затепвателна спо-
тсднстт, степваемстт, тплъстяёмстт
свойлачивание с затепване, степване, тепане,
сплъстяване
свойлачивоть текст, затепвам, степвам, сплъс¬
тявам
свойства мн свойства
адгезионные адхезионни свойства
оддитИвные адитивни [събирателни] свой¬
ства
антивибрационные антивибрационни ]про-
muвсвибраuиснни] свойства, свойство за
затихване на вибрации [трептения]
антидётоиацибниыё анmидёmснаuиснни
свойства
антикоррозионные антикорозионни свой¬
ства

7W
0&
~, антифрикционные антифрикционни свой¬
ства
~, атомные атомни свойства, свойства на
атома
~t волновые вълнови свойства
~, вредные вредни свойства
детонационные детонационни свойства
деформационные деформационни свойства
диэлектрические диелектрични свойства
~, защитные защитни [предпазни] свойства
избирательные избирателни свойства
~, изоляционные изолационни качества
[свойства]
~, изотропные изотропни свойства
ионообменные йонообменни свойства
кислотные киселинни свойства
литейные леярски свойства
—магнитные магнитни свойства
металлические метални свойства
механические механични свойства
низкотемпературные нискотемпературни
свойства, студоустойчивост
основные основни [базични] свойства
~, отравляющие 1. отравящи свойства (за
катализатор) 2. отровни свойства (за
вещество )
пластические пластични свойства
поверхностные повърхностни свойства
полезные полезни свойства
протавоизибсные противоизносни свой¬
ства
противокоррозионные вж. свойства, ан¬
тикоррозионные
~, прочностные якостни свойства
распадные свойства за разпадане
смазочные мажещи свойства
тсплозвукоизоляцибиные топлозвукоизо-
лационни свойства
теплоизоляционные топлоизолационни
свойства
теплофизйческие топлофизически свой¬
ства
термомеханйческие термомеханични свой¬
ства
технологические технологични свойства
токсИческие вж. свойства, отравляющие
упругие еластични свойства
усталостные свойства (на материалите)
на умора
ферромагнитные феронагиитии свойства
физикомехинйческие	физико-механични
свойства
физикохимические физикохимични свой¬
ства
физИческие физични свойства
фотоэлектрические фотоэлектрически
свойства
~, функциональные функционални свойства
химические химични свойства
~, эксплуатационные експлоатационни свой¬
ства
электрические електрически качества
[свойства]
электроизоляционные електроизолацион¬
ни свойства
электромагнитные електромагнитни свой
ства
ядерные ядрени свойства
свойство с свойство
абсорбционное абсорбционно свойств»
восстановительное възстановително [ре
дукционно] свойство
~ сверхпроводимости свойство за свръхпро-
водимост
эмиссионное емисионно свойство
сворачивать 1. свивам, навивам (на тръба
руло) 2. завивам, отбивам (встрани)
связанный 1. ел. свързан, съединен 2. хнм.„
физ. латентен, скрит, потенциален (енер¬
гия, топлина) 3. текст, оплетен
связи мн връзки, свръзки
анкерные кораб, котвени връзки
двусторонние двустранни връзки
~, идеальные идеални свръзки [връзки]
кинематические кинематични връзки
нестационарные нестационарни [подвиж¬
ни] връзки
односторонние едностранни връзки
стационарные стационарни [неподвижни!
връзки
~, упругие еластични връзки
связист м свързочник
связка ж 1. връзка, свръзка 2. свързващо ве¬
щество 3. свързване, връзване 4. текст...
сноп
связность ж свързаност
связующее с свързващо вещество
связующий свързващ, съединителен
связывание с свързване, съединяване; връз¬
ване
связывать свързвам, съединявам; връзвам
связь ж 1. връзка (напр. телефонна, радио-
и т. н.), свръзка 2. свързочна служба
3. жп. връзка (на влакове)
~, автоматическая автоматична връзка
~, автотрансформаторная радио самоиндук-
тивна връзка
активная активна [галванична] връзка
акустическая акустична връзка
акцепторная акцепторна връзка
анкерная котвена връзка
~, анодная анодна връзка
апериодическая апериодична връзка
Итомния атомна връзка
ацетиленовая ацетиленова връзка
балочная гредова връзка
бинарная бинарна (двойна] връзка
блйжняя близка връзка, връзка на близ¬
ко разстояние
— болтовИя болтово съединение, болтов»
свързване
валентния валентна връзка
вертикальная поп (подпора на столица
или било в покривна конструкция)
~, ветровИя противоветрова връзка
визуИльния визуални [очни] връзки
~, внутрирайонная местни (телефонна) връз¬
ки
внутрицеховИя вътрешноцехови връзки
(напр. телефонна)

свя
798
водородная водородна връзка
высокочастотная високочестотна (теле¬
фонна) връзка
гальваническая галванична връзка
—, гстерополярная хетсрополярна връзка
гибкая гъвкава	[еластична,	жилава)
връзка
гидравлическая хидравлична връзка
гидроксильная хидроксилна връзка
гомеополярная хомсополярна връзка -
городская градска (телефонна) връзка
z-z, дальняя далечна връзка, връзка на да¬
лечни разстояния
—t двойная двойна връзка
двусторонняя двустранна връзка
~, двухпроводная двупроводна връзка
диагональная диагонална връзка
диспетчерская диспечерска връзка
z—, дистанционная дистанционна връзка
донорно-акцепторная донорно-акцсптор-
на връзка
дроссельная дроселна връзка
дуплексная дуплексна (двустранна) връзка
—■, ёмкостная ел. капацитивна връзка
железнодорожная железопътна връзка
—, жёсткая твърда връзка, неподвижна
връзка
звуковая звукова връзка
—, импульсная импулсна връзка
~, индуктивная индуктивна връзка
индукционная индукционна връзка
ионная йонна връзка
катодная катодна връзка
кислородная кислородна връзка
—, ковалСнтная ковалентна връзка
комбинированная 1- комбинирана [тсле-
графо-телсфонна| връзка 2- смесена връзка
—, комплексная комплексна връзка
конъюгированная конюгирана [_спрсгната J
връзка
координативная хим. координативна връз¬
ка
, координационная вж связь, координа-
тйензя
ко» о - ково•новая радио късовълнова връзка
косвенная косвена връзка
~, космическая космическа връзка
крестовая кръстовидна [кръстата) връзка
~, критическая критична връзка
~, круглосуточная денонощна връзка
лазерная лазерна връзка
лапчатая коремна връзка (на локомоти¬
вен котел)
магнитная магнитна връзка
межатомная мсждуато^^ връзка
z~, мсждуламповая нсждуланпова връзка
междугородная междуградска връзка
международная международна връзка
межконтинентальная нсждукойтийснтал-
на връзка
жежжолекулярйая междумолскулна връз¬
ка
мсжпланСтная нсждуплайетна връзка
местная	местна връзка (напр. теле¬
фонна)
многоканальная многоканална (телефон¬
на) връзка
металлическая метална връзка
z-z, молекулярная молекулна връзка
монолитная монолитна връзка
мостиковая мостова връзка
г~>, ненасыщенная нснаситсна връзка
неполная непълна връзка
z-, неполярная неполярна връзка
—z, непосредственная непосредствена връзка
z-z, низкочастотная нискочсстотна връзка
z-z, обратная обратна връзка
z-z, обратная гидравлическая	обратна хид¬
равлична връзка
z-z, обратная изодромная обратна изодромна
връзка
z-z, одноэлектронная сдноелектронна връзка
z-z, оптимальная оптимална връзка
z-z, оптическая оптична връзка
z—z, ординарная единична [проста] връзка
,-z, основная основна връзка
z-z, отрицательная отрицателна връзка
z-z, паразитная радио паразитна връзка
z-, пассивная пасивна връзка
z-z, пептидная хим. псптидна връзка
,-z, подвижная подвижна връзка
Z—, подводная подводна връзка
z-z, поездная влакова връзка
z-z, положительная положителна връзка
z-z, полярная полярна връзка
z-, поперСчная напречна връзка
,-z, пригородная (телефонна) връзка в пред¬
градия
,-z, проводная проводпа [жична] връзка
z-z, проволочная вж. связь, проводная
z-z, продольная надлъжна връзка
z-z, простая вж. связь, ординарная
z-z, прямая права връзка
z-z, радиорелейная радиорелейна връзка
-z, радиотелеграфная радиотелеграфна връз¬
ка
—z, радиотелефонная радиотелефонна връзка
z-z, резистивная рсзистивна [съпротивителна)
връзка
—z, резьбовая рсзбова връзка, резбово съе¬
динение
z-z, селекторная сслскторна връзка, връзка
с избиране
z~, ссмиполярная ссмиполярна връзка
z—, сигнализационная сигнализационна [сиг¬
нална] връзка
z-z, сильная силна [тясна] връзка
z-z, симплексная снмплсксна връзка
z-z, синхронная синхронна връзка
z-z, слабая слаба връзка
z—, служебная служебна връзка
~ сопротивлением еж, связь, резистивная
z-z, сопряжённая вж. связь, конъюгйрованная
стропильная ребро (греда от покривна
конструкция)
телеграфная телеграфна връзка
телетайпная тслсксова връзка
z-z, телефонная телефонна връзка
z-z, тройная тройна връзка (при свързване
на атоми)

7&Э
СЕБ
~, ультразвуковая ултразвукова връзка
ультракоротковолновая улгракъсевълпе-
ва връзка
упругая еластична {гъвкава] връзка
фототелеграфная фототелеграфна връзка
фрикционная фрикционна връзка
функциональная функционална връзка
~, химическая химична връзка
~, эластичная вж. связь, упругая
~, электровалентная електровалентна {Нон¬
на! връзка
электромагнитная електромагнитна връз¬
ка
. электромеханическая електромеханична
връзка
электронная електронна връзка
сгарки мн огарки
сгиб м 1. вж. сгибание 2. прегъвка, ръб, свив¬
ка 3. коляно, свивка (на тръба)
сгибание с 1. сгъване, огъване, прегъване
2.	свиване, превивано
сгибать сгъвам, огъвам, прегъвам; свивам,
превивам
сглаживание с 1. изглаждане, изравняване
(напр. на заваръчен шев) 2. изглаждане на
пулсиращ ток (с помощта на филтър)
сглаживать изглаждам, изравнявам, заглаж-
дам
сгон м 1. дълберезбове съединение (на тръ¬
би) 2. спадане, оттегляне (на вода)
сгорание с изгаряне, горене
—	бездымное бездимно горене
взрывное взривно горене, взривно изга¬
ряне
—	вибрационное вибрационно герепе■
видимое видимо горене
~, внутреннее вътрешно горене
детонационное детонационно горене, де-
товацпонво изгаряне
индукционное - индукционно горене
неполное непълно изгаряне, непълно
горене
несовершенное вж. сгорание, пепелнес
~, полное пълно изгаряне
последующее	деизгаряве, забавяне на
горивния процес
предкамерное предкамерно изгаряне
пульсирующее пулсиращо горене
~, скрытое скрито горене
~, равномерное равномерно горене
совершённое вж. сгорание, полное
~, ступенчатое стъпално горене
сгорать изгарям
сграффито с арх. сграфито (орнаментна мо¬
зайка )
сгребалка ж гребачка
сгребание с гребане, изтребване, егребвапе
сгребать изгребвам, огребвам, сгрибвам, съ¬
бирам на куп
—■ формовочную смесь леяр, огребвам формо¬
въчна смес
~ шлак мет. изтребвам {огребвам] шлака
сгружать стоварвам
СГС-систёма единиц система единици — сан¬
тиметър—грам—секунда
сгуститель м сгъстител
сгусток м съсирен, гол, коагулат
сгущаемость ж с^^ваемост, сгъстимост
сгущать - 1. сгъстявам, кондензирам; концен¬
трирам 2. свивам
сгущение с 1. сгъстяване, кондензиране;
концентриране 2. свиване
сгущённый сгъстен, кондензиран; концентри¬
ран
сдавливание с стискаме, пресоване
сдавливать притискам, стискам, пресовам
сдача ж 1. предаване 2. даване (напр. под
наем) 3. ресто, връщане на остатък (пари)
~ в эксплуатацию предаване в експлоатация
~ готового товара предаване на готовата
стока
сдваивание с 1. сдвоявапе, дублиране 2. уд¬
вояване 3. с. ст. повторно изораване
сдваивать 1. сдвоявам, дублирам 2, удвоявам
3, с. ст. преоравам, ора повторно
сдвиг м 1. преплъзване (вид деформация поД
действието на тангенциални сили) 2. из¬
местване, отместване; придвижване (по пло¬
скост чрез плъзгане) 3, отсед, свличане, раз¬
движване, разместване, придвижване
абсолютный 1. абсолютно преплъзване
,2. абсолютно изместване
аксиальный аксиално [осово] изместване,
осово преплъзване
~, круговой циклично изместване
~, осевой вж. сдвиг, аксиальный
относительный 1. относително преплъз-
ване 2. относително изместване
по фазе ел. дефазирапе
~ фаз фазова разлика, фазово изместване
~ фаз километрИч^ниН	фазова константа
~, чистый чисто преплъзване
сдвигание с 1. изместване, отместване 2. при¬
движване, сближаване
сдвигать 1. придвижвам, приближавам [сбли¬
жавам] 2. измествам, отмествам
сдвижение с придвижване, сближаване
сдвинутый изместен, отместен, придвижен
сдвоенный удвоен, сдвоен, дублиран
сделанный вручную ръчно изработен
сделанный на заказ изработен по поръчка
сделка ж сделка
сдельно сделно, на парче, на акорд
сдельный който е на парче, който е на акорд,
сделен
сдельщик м работник или служещ, коНто ра¬
боти на акорд |па парче]	.
сдельщина ж работа на акорд [на парче]
индивидуальная индивидуална работа
на акорд
~, коллективная колективна работа на акорд
~, косвенная косвена акордна работа
сдирание с одиране, обелване, олющване
сдирать дера, одирам; смъквам, снемам, от¬
делям, цепя (напр. конопено влакно)
сдйрка ж дране, одиране (напр. кожа)
себестоимость ж себестойност
~, заводская заводска себестойност
~, коммерческая търговска себестойност
отчётная отчетна себестойност

СЕВ
асо
плановая планова себестойност
~ продукции себестойност ни продукция
технологическия технологична себестой¬
ност
~ эксплуатации себестойност на използу¬
ването, експлоатационни себестойност
сев м с, ст, сеитби, засяване
скоростной скоростни сеитба
север м север
истинный истински [действителен] се¬
вер
компасный ком пасен север (север, показ¬
ван от компаса)
магнИтный магнитен север
северный северен
севооборот м сеитбообращение
севрюги ж есетровидна риби, пъструги
сегИрс м кораб, дървен или обвит с кожа ме¬
тален пръстен, който се надява ни мачтата
сегмент м сегмент, отрез
биндИжный бандажен сегмент
зубчИтый зъбен сегмент
круговой кръгов сегмент
~, упорный опорен [притискателен] сегмент
шаровой кълбов сегмент, кълбов отрез
сегментный сегментен
сегментация ж сегментация
сегнётик м вж, ссгистодизлёктрик
ссгнстодизлёктрик м сегнетодиелектрик
сегнетоэлектричество с сегнетоелектричество
сегрегатор м разделител, отделител, сегре-
гатор
сегрегация ж сегрегация, разслояване, раз¬
деляне; мет, сегреция, ликвация
седИн м авто купе, седан
седёлка ж седло; двураменен лост, вид връзка
седиментИтор м утаител
седиментИция ж	седиментация, отлагане,
утаяване
седимётрия ж седиметрия
седло с 1. седло (напр, на мотоциклет)
2, маш, легло, гнездо 3. седло (напр, на
струг)
вставное сменяемо легло (напр, на кла¬
пан)
~ клИпини легло ни клапан
клапанное вж, седло клапана
модульное модулно седло (уред за контро¬
лиране зъбите на зъбни колела)
плоское плоско легло, плоско седло
уплотняющее уплътнително легло
седловатость ж седловатост
~ палубы седловатост на палубата
седловина ж седловина
седлодержатель м дръжка за седло (велоси¬
педно, мотоциклетно)
седлообразный седлообразен
сезон м сезон
сезонный сезонен
сейнер м кораб, сейнер (тип риболовни ко¬
раби)
сейсмический сеизмичен
сейсмичность ж сеизмично^
сейсмограмма ж сеизмограма
сейсмограф м сеизмограф
вертикальный вертикален сеизмограф
~, горизонтальный хоризонтален сеизмограф
электронный електронен сеизмограф
сейсмология ж ' сеизмология
сейсмометр м сеизмомер (уред за измерване
сътресенията на елементите е сгради, кон¬
струкции и др,)
сейсмометрия ж сеизмометрия
сейсморазведка ж сеизмопроучване
сейсмостойкость ж сеизмоустойчивост, земе¬
тръсна устойчивост (на сгради, съоръже¬
ния)
сейсмотектоники ж сеизмотектоника
сейф м сейф, киса
сСйши мн сейши
секанс м секанс
секИтор м градински ножици
секинсбиди ж секансоиди
секИнт м секант (оптически уред)
секлюзия ж метео секлюзия
секстант м секстант
сёктор м 1. мат, сектор, изрез 2, кораб, сек¬
тор (стойка на гакаборда, поддържаща
гака в легнало положение при ветроходите)
3.	кораб, съставна част ни ръчния лаг
4.	сектор (област от икономическия, поли¬
тическия, културния живот)
зубчатый зъбен сектор
круговой кръгов сектор
~ обзора сектор на видимост
ривносигнИлъний радио равносигнален
сектор
сферический сферичен сектор
сёкторный секторен, изрезан
секунди ж секунда
угловИя ъглова секунда
секундный секунден
секундомер м секундомер
секущая ж секуша, секанта
секционирование с секцаониране
секционированный секцаониран
секционировать секционирам
секционный секционен
секция ж 1. ел, секция, конструктивна еди¬
ница, блок, звено, член, група 2. секция,
участък, отсек
бункерная бункерна клетка, бункерна
секция
водянИя воден радиатор, водна секция
на охладител
волноводная раДио вълноводна секция
испирИтельная изпарителна секция, топ¬
лообменен сноп
конденсационная кондензационна секция
контИктния контактна секция
~ котла секция на котел (напр. парен}
~ обмотки бобинна секция
~ перегрева секция ни прегряването
~ радиИтора радиаторен елемент [глндор],
топливная топливна [нагревателна] сек¬
ция
— трубная тръбна секция
холодильная охладителна секция |част],
охладително тяло
«01
СЕП
селективность ж селективпост, избирателност
селективный селективен, избирателен
селектор м избирая, селектор, избиращо ус¬
тройство
амплитудный амплитуден селектор
дисковый дисков избирая
~, импульсный импулсен селектор, селектор
на импулси
~, конусный конусен избирая
~ сигналов селектор за сигнали
фазовый фазов селектор
чашечный чашковиден избирая
электронный електронен селектор
селекторный вж. селективный
селекция ж селекция, подбор
амплитудная амплитудна селекция
кодовая кодова селекция
предварительная	предварителна селек¬
ция, предварителен подбор
частотная честотна селекция
селён м селен
~, ибдистый селенов йодит
~, сернистый селенов сулфид
селенат м селеяат (сол на селеновата киселина)
селен йд м селенид (сол на селеноводорода)
селенйл м селенил
селенистый 1. селенов 2. селенид
селенит м селенит (разновидност на мине¬
рала гипс)
селеноводород лг селеноводород
селеновый селенов
селитебный селищен, населен; предназначен
за застрояване и заселване
селитра ж селитра
—, аммониевая амониева селитра
бариевая бариева селитра
известковая вж. селитра, известняковая
известняковая калциев нитрат, калциева
селитра
—, индийская вж. селитра, калиевая
~, калиевая калиева селитра
кальциевая вж. селитра, известняковая
натриевая натриева [чилска] селитра
—, норвежская норвежка селитра
/•-, природная природна [естествена] селитра
чилийская вж. селитра, натриевая
село с село
сель м поток (кален)
~, грязевой кален поток
~, грязе-каменный	каменнокален поток,
сельдь ж селда, херинга
сельсин м ел. селсин, автосин
сельсин-датчик м ел. селсин-датчик, селсин-
възприемател
сельсин-дифференциал м ел. диференциален
селсин
сельсин-приёмник м ел. селсин-приемник
сельскохозяйственный селскостопански
сельфактор м текст, селфактор (предачна
машина с периодично действие)
семафор м семафор
однокрылый еднокрилен семафор
~, электрический електрически семафор
сёмга ж сьомга, лакерда
семейство с семейство
51 Руско-български политехнически речник
семенник м семенник (растение, оставено за
семепроизводство )
семенной семенен, за семе
семеновод м семепроизводител
семеноводство с семепроизводство
семеноводческий семепроизводителен
семигранник м седмостен
семиокись м седмоокис, хептаокис
семипустотный полукух
семиугольник м седмоъгълник
семсейт м минер, семсеит
семяпровод м семепровод
~, воронкообразный фуниеобразен семепро¬
вод
спирально-ленточный спирално-лентов
семепровод
телескопический телескопичен семепро¬
вод
сенобрикетировщик м сенобрикетираща ма¬
шина
сеноворошилка ж сенообръщачка
сенодробйлка ж сенорезачка
сенокопнитель м сенокопнител, копнител за
сено
сенокос м сенокос, коситба
сенокосилка ж сенокосачка
сеноман м ценоман, ценомански етаж
сенбн м сенон
сенопогрузчик м сенотоварач
сеноподборщик м сеносъбирач
сеносоломорёзка ж сеносламорезачка
сеносушилка ж сеносушилня
сеноуборка ж севосъбиране
сенсибилизатор м сенсибилизатор, сенсиби-
лизиращ агент
сенсибилизация ж сенсибилизация, сенсиби-
л изи райе.
оптическая оптична сенсибилизация
~, химическая	химично сенсибилизиране,
химична сенсибилизация
сенсибилизировать сенсибнлизирам
сенситограмма ж сенситограма
сенситбграф м сенситограф
сенситометр м сенситометър
сенситометрия ж сенситометрия
сентистокс м сантистокс, стотна част на стокс
сепаратор м отделител, сепаратор
автоматический автоматичен сепаратор
барабанный барабанен сепаратор
вальцовый валцов сепаратор
вибрационный вибрационен сепаратор
винтовой винтов сепаратор
~ влаги, центробежный центробежен сепа¬
ратор за влага
воздушный въздушен сепаратор, циклон
газовый газов сепаратор
герметический молочный херметичен се¬
паратор за мляко
гравитационный гравитационен сепара¬
тор, сепаратор по тегло
дисковый дисков сепаратор
жалюзийный пл астин ко в [жал уз иен] се¬
паратор
жидкостный течностеп сепаратор, сепа¬
ратор за течности

СЕП
802
~ изотопов сепаратор на изотопи
-хх, инерционный инерционен сепаратор
~, камерный камерен сепаратор
коронный коронен сепаратор
ленточный лентов сепаратор
~, ленточный	электромагнитный	лентов
електромагнитен сепаратор
ленточный фрикционный лентов фрикцио¬
нен сепаратор
~, магнитный магнитен сепаратор
мельничный мелничен сепаратор
~, мокрый мокър сепаратор
~, молочный млечен сепаратор
открытый молочный открит [отворен]
сепаратор за мляко
отстойный утаителен сепаратор
~ пара сепаратор на пара
передвижной подвижен сепаратор
~, пневматический вж. сепаратор, воздуш¬
ный
подшипниковый сепаратор [кафез, ве¬
нец] за лагери, лагерен сепаратор
~, полугерметический полухерметичен сепа¬
ратор
~, пусковой пусков сепаратор
пылевой прахов сепаратор, сепаратор
за прах	*
~, пылеугольный праховъглищен сепара¬
тор, сепаратор за въглищен прах
~ пыли, инерционный инерционен сепара¬
тор за прах
~ пыли, центробежный центробежен сепа¬
ратор за прах
~ пыли, шахтный шахтен сепаратор за прах
роликовый ролков сепаратор
ситовый ситов сепаратор
спиральный спирален сепаратор
~, сухой сух сепаратор
~, тарельчатый тарелков сепаратор
~, центробежный центробежен сепаратор
~, циклонный циклонен сепаратор
шариковый сачмен сепаратор, сепаратор
~на сачми
электрический вж. сепаратор, электроста¬
тический
электромагнитный	електромагнитен се¬
паратор
электромагнитный барабанный електро¬
магнитен барабанен сепаратор
, электромагнитный подвесной висящ елек¬
тромагнитен сепаратор
электростатический електростатичен се¬
паратор
сепараторщик м работник при сепарация
сепарация ж 1. сепарация, сепариране, от¬
деляне, разделяне 2. мин. сепарация (пре-
сявно-сортировъчна инсталация)
воздушная въздушна сепарация
гравитационная гравитационна сепара¬
ция
диэлектрическая вж. сепарация, электро¬
статическая
~, магнитная вж. сепарация, электромаг¬
нитная
—, центробежная центробежна сепарация
~, электромагнитная електромагнитна сепа¬
рация
электростатическая електростатическа се¬
парация
сепарирование с вж. сепарация
сепарировать сепарирам, отделям, разделям
сепия ж сепия (кафява акварелна боя); ри¬
сунка с такава боя
септарии мн мин. септарии
септик м септична яма
септиктанк м септичен басейн (за отпадъчни
води )
септический септичен
сера ж 1. сяра, S 2. засъхнала балсамова смола
~, аморфная аморфна сяра
бромистая серен бромид
газовая газова сяра (получена от серни
окиси при пържене на руди)
~, двухлбристая серен двухлорид
дисперсная дисперсна сяра
ибдистая серен йодид
ископаемая	изкопаема [руднична] сяра
коллоидальная колоидна сяра
колчеданная пиритна сяра
/хх, комовая сяра на буци
~, летучая летлива сяра
~, молотая мляна сяра
~, моноклиническая едноклонпа сяра
~, органическая органична сяра, сяра в
органично съединение
~, осаждённая утаена сяра
~, очищенная пречистена сяра
пирйтная пиритна сяра
~, пластическая пластична сяра
ромбическая ромбична сяра
самородная самородна сяра
/хх, свободная свободна [несвързана] сяра
/х/, связанная свързана сяра (сяра в химично
съединение)
сульфатная сулфатна сяра
/хх, сульфидная сулфидна сяра
/хх, фтористая серен флуорид
/хх, хлористая серен хлорид
~, черенковая сяра на пръчки
/хх, элементарная елементарна сяра
сервантйт м минер. сервантит
серводвигатель м серводвигател; помощен
двигател
гидравлический хидравличен серводви¬
гател
/хх, шаговый стъпков серводвигател
~, электрический електрически серводви¬
гател
алектропневматйческий електропневмати-
чен серводвигател
сервоклапан м сервоклапан
сервокомпенсатор м ав. сервоко.мпенсатор
/хх, кинематический кинематичен сервоком¬
пенсатор
~, пружинный пружинен сервокомпенсатор
сервокомпенсация ж ав. сервокомпенсация
сервомеханизм м сервомеханизъм
сервомотор м вж. серводвигатель
~, гидравлический хидравличен серводви¬
гател

803
СЕР
~, главный главен серводвнгател
~, инерционный инерционен серводвнгател
~, масляный маслен серводвнгател
~, механический механичен серводвнгател
пневматический пневматичен серводвн-
~>гател
электрический електрически серводви-
г а тел
сервопривод я сервозадвижване, задвижване
с помощта на серводвнгател; сервопредавка
серворегулйрование с серворегулиране
серворегулятор я серворегулатор
серворуль я ав. сервокормило
сервотбрмоз я сервоспирачка
сервосистема ж сервосистема
сервоуправленне с сервоуправление
сервоусилитель я сервоусилвател
гдиравлйческий хидравличен сервоуспл-
вател
»■—, релейный релеен сервоусилвател
электронный електронен сервоусилвател
сердечник .« 1. ел. сърцевина, ядро; магнито¬
провод 2. ролка (напр. за лента) 3. маш.
сърцевина, сърце; ядро 4. маш. вретено
(на машина или седло)
~ атома ' атомно ядро
витой ел. навит [лентов] магнптопровод
~, воздушный въздушна сърцевина, въздуш¬
на междина
«■s дисковый ел. дисков магнитопровод, маг¬
нитопровод (събран) от (щанцовани) дис¬
кове
~ кабеля сърцевина [сърдечник] на кабел
~ каната метална сърцевина на корабно
въже
кольцевой вж. сердечник, тороидальный
•*', ленточный лентов магнитопровод
?, листовой листов (шихтован) магнитопро¬
вод	‘
магнитный магнитна сърцевина, магнит¬
но ядро
пермаллбевый пермалойна сърцевина
плаейнчатый пластинков (шихтован) маг¬
нитопровод
полюсный пол юс на сърцевина, сърцевина
на полюс
спиральный спирален магнитопровсд
или ядро
стержневой цилиндрична сърцевина, ци¬
линдрично [прътово] ядро
стрелки жп. сърце на стрелка
тороидальный тороидален магнитопро¬
вод или сърцевина
феритовый феритов сърдечни к
шихтованный шихтован магнитопровод
или сърцевина
~ якоря ел. котвено ядро, ядро [пакет] на
котвата
сердолик я минер, сардоникс, карнеол
сердцевина ж сърцевина
сердце с сърце, венец, глътка (на воденичен
камък )
серебрение с посребрявано
серебрёный посребрен, сребърен
серебристый сребрист
серебрить посребрявам
серебро с сребро
~, азотистое сребърен нитрид
~, азотистокислое сребърен нитрит
~, азотнокислое сребърен нитрат
ацетилёнистое сребърен ацетиленид
~, бромистое сребърен бромид
бромноватокислое сребърен бромат
двухромовокислое сребърен двухромат
~, иодистое сребърен йодид
~, иодноватокислое сребърен йодат
накладное сребро па тънки листове (за
покриване)
Природное природно сребро
самородное самородно сребро
~, сернистое сребърен сулфид
~, сернистокйслое сребърен сулфит
~, сернокислое сребърен сулфат
сурьмянистое сребърен антимонит
уксуснокислое сребърен ацетат
фосфористое сребърен фосфид
~, фосфорнокислое сребърен фосфат [пиро¬
фосфат]
~, фтористое сребърен флуорид
хлористое сребърен хлорид
~, хлорноватокислое сребърен хлорат
—, хромовокислое сребърен хромат
— , цианистое сребърен цнанад
серебросодержащий сребросъдържащ, съдър¬
жащ сребро
серебряный сребърен
серёжка ж обица, обичка
наклонная наклонена обица
~ рессоры ресорна обица
~, рессорная вж, серёжка рессоры
серж я серж (вълнен плат за костюми в
сплитка серж)
сериграф я сериграф
сериграфия ж сериграфия
сериесный ел. сериен, последователен, после¬
дователно свързан
серийный сериен
серимётр я сериметър
сериплан я сериплап (уред за определяне
чштотата на прежди и коприни)
серицйн я серидин (копринен клей)
серия ж серия
~, массовая масова серия
~, опытная опитна [експериментална] серия
сернистокйслый сулфитен
сернистый сернист
сернокислый сулфатен
серный серен, съдържащ сяра
сероводород я сероводород
серозелёный сивозелен
серо чём я с иноземна почва
серонбсный сероноссн
сероочистка ж обезсеряване, премахване на
сярата
сероуглерод я серовъглерод
серп я сърп
серпантин я серпантина (на път)
серпентин я минер. серпентин
серповидный сърповиден
СЕР
804
сертификат м сертификат, атестат, свидетел¬
ство за окачествяване (класифициране)
—, качественный качествен сертификат, сер¬
тификат за качество
~ судна сертификат [класификационно сви¬
детелство] на кораб
серьга ж 1. обица, халка, стреме 2. звено
(от верига)
~, буксирная теглична халка; теглич
—	, двойная двойна . обица, двойна халка
~ плуга скоба на плуг
—, рессорная ресорна скоба, ресорна халка
—, сцепная прикачва кука (халка]
—, шарнирная надлъжен управляващ прът,
надлъжна щанга (в автомобил)
серянгз ж смолен ря к (порок, предизвикан от
гъбички)
сетевйдный мрежест
сетевой мрежов
сетеобразный вж. сетевйдный
сетка ж 1. мрежа 2. радио решетка 3. сито,
цедка 4. пол игр. растер 5. текст, рядка
тъкан
анодная анодна решетка
—, антидинатронная антидпнатронна ре¬
шет к а
—, арматурная арматурна мрежа
Ауера ауерово чорапче (при газова горелка
за осветление)
~, воздухофильтрующая филтър за въздух
всасывающая смукателна цедка
—, защитная защитна [предпазна, антиди-
натронна| решетка
—, иекроуловйтельная искроулавяща мрежа
—, калильная газово чорапче, вж. сетка
—	Ауера
—, картографическая картографска мрежа
катодная катодна решетка
—, координатная координатна мрежа
ледебуритная мет. ледебуритна решетка
линейная полигр. линиен растер
—, логарифмическая логаритмична мрежа
металлическая метална мрежа, метална
решетка
предохранительная предпазна мрежа
приёмная смукателен кош (при смука¬
телни помпени уредби)
~, проволочная телека мрежа
—	Рабитца стр. рабиц, рабицова мрежа
—	резонатора елн. решетка на резонатора
сварная заварена мрежа, заваръчна мрежа
сигнальная елн. сигнална решетка |мрежа]
структурная структурна мрежа
тарифная тарифна мрежа, тарифна таб¬
лица
—, тканая тъкана мрежа
—, управляющая елн. управляваща решетка
ускоряющая елн. ускоряваща решетка
—, ферритная мет. феритна решетка
—, фильтровальная цедка, метална мрежа,
филтърна мрежа
—, цементйтная мет. цементитна решетка
—, эвтектическая мет. евтектична решетка
—, экранирующая елн. екранираща решетка;
екранна решетка
—, электродная елн. електродна решетка
сетка-фйльтр ж решетка-филтър (на помпа)
сеточный решетъчен; мрежов
сетчатый мрежест
сеть ж тлф. мрежа: верига
абонентская абонатска (телефонна) мрежа
автоматйческая телефонная автоматична
телефонна мрежа
базисная базисна мрежа
внутригородская градска мрежа (напр.
телефонна)
водопроводная водопроводна мрежа
водосборная водосборна мрежа
воздушная въздушна мрежа (напр.
електроснабдителна )
высоковольтная мрежа за високо напре¬
жение, високоволтова мрежа
газовая газова [газопроводна] мрежа
гидраг.т'щеская хидравлична мрежа
гидрографическая хидрографска мрежа
городская градска мрежа (напр. теле¬
фонна )
~ дальнего пароснабжёния мрежа за далеч¬
но паросиабдяване
~, дорожная пътна [шосейна] мрежа
дренажная дренажна мрежа
железнодорожная железопътна мрежа
~ железных дорог вж. сеть, железнодорожная
замкнутая ел. затворена мрежа; затво¬
рена верига
инженерная инженерна мрежа
ирригационная напоителна мрежа
кабельная кабелна мрежа
канализационная канализационна мрежа
кольцевая сключена мрежа
коммунальная комунална мрежа
контактная контактна мрежа
магистральная магистрална мрежа, глав¬
на мрежа
мелиоративная мелиоративна мрежа
—, междугородная междуградска (телефон¬
на) мрежа
многокольцевая	многопръстенна мрежа
нивелирная нивелирна мрежа
низковольтная писковолтова мрежа
опорная опорна мрежа
оросительная напоителна [оросителна]
мрежа
осветительная осветителна мрежа
осушительная отводнителна мрежа
отопительная отоплителна мрежа
паровая парна мрежа
паровая тепловая парноотоплителпа мре¬
жа
питающая	(електрическа) захранваща
мрежа
полигонометрическая	полигонометрична
мрежа
предохранительная предпазна мрежа
радиоприёмная мрежа на радиофициране
г-, радиотрансляционная	радиотранслаци¬
онна мрежа
разводящая вж. сеть, распределительная
разомкнутая ел. отворена мрежа; отворе¬
на верига

S05
СЕЯ
распределительная разпределителна (елек¬
трическа) мрежа
распределительная тепловая разпредели¬
телна топлопреносима .мрежа
речная речна мрежа
рыболовная риболовна .мрежа
~, сигнализационная снгнализапионна мрежа
хх, силовая силова .мрежа
телеграфная телеграфна м1режа
телефонная телефонна мрежа
тепловая топлинна [топлопреносна] мрежа
токораспределйтельная	токоразпредели-
телна [електроразпределителна) мрежа
теплофикационная топлофикационна .мре¬
жа
~, торговая търговска .мрежа
~, трамвайная трамвайна мрежа
транспортная транспортна мрежа
трансляционная транслационна [препре¬
да вател на | (радио-) мрежа
~ триангуляций вж. сеть, триангуляционная
триангуляционная триангулачна мрежа
трубопроводная тръбопроводна мрежа
электрйческая електрическа мрежа
сечение с сечение, разрез; профил
вертикальное вертикално сечение, верти¬
кален разрез
входное входно сечение, сечение при входа
~, выходное изходно сечение, сечение при
изхода
~, вынесенное изнесено сечение
~, горизонтальное хоризонтално сечение,
хоризонтален разрез
~, двутавровое двойно Т-образно сечение
действительное действително сечение
~, диаметральное диаметрално сечение, се¬
чение по диаметъра
живое 1. живо сечение; част от обшото
напречно сечение на река (или тръби).
в която тече вода, обща площ на отворите
в скарата или решетката 2. общото сечение
на отделните жички на кабел или на въже
~, золотое златно сечение
~ зуба, нормальное нормално [перпендику¬
лярно! сечение на зъба
хх, касательное тангенциално сечение
квадратное квадратно сечение
коническое конусно сечение
~, корневое ав. сечение в основата на само¬
летно крило
коробчатое издуто [кошообразно] сечение
~, косое косо [полегато, под ъгъл] сечение
крестовое кръстово [кръстато] сечение
критическое критично сечение
~, круглое кръгло сечение
лотковое корнтообразно сечение
~, мёртвое мъртво сечение (частта от об¬
щото напречно сечение на река, в която част
не тече вода в момента)
хх, наклонное наклонено сечение
хх, наложенное наложено сечение
~, начальное начално сечение
нейтральное неутрално сечение, сечение
по неутралната линия (при пластична де¬
формация)
опасное опасно сечение
опорное опорно сечение; лагерно сечение
хх, осевое осово сечение, сечение по оста
х, перпендикулярное перпендикулярно се¬
чение
полезное полезно сечение
хх, поперечное напречно сечение
постоянное постоянно сечение
,-х, приведённое приведено сечение
х, продольное надлъжно сечение, надлъжен
разрез
х.^, пролётное сечение на светъл отвор
хх, профилированное профилно сечение
хх, проходное премшнаващо [проходно] се¬
чение
хх, прямоугольное правоъгълно сечение
х, равнопрочное равноиздръжливо сечение
х, радиальное радиално сечение, сечение по
радиус
хх, расчётное пресметнато [изчислено] се¬
чение
х., свободное вж. сечение, живое
хх, сжатое сбито [свито, намалено] сечение
хх, сплошное пълно сечение; непрекъснато
сечение
хх, тавровое Т-образно сечение
х., узловое възлово сечение; сечение на въ¬
зел
х, фасонное фасонно [профилно] сечение
цилиндрическое цилиндрично сечение
.х., чистое чисто сечение
х~, яйцевидное яйцеобразно сечение
сечка ж 1. сатър [нож] 2. кълцан булгур, чу¬
кан ориз и т. н. 3. плява, ситна слама (за
храна на добитък)
сеялка ж с. ст. сеялка
арахисовая сеялка за фъстъци
х., бобовая сеялка за боб
-X, бороздная браздова сеялка
х, гнездовая гнездосеялка
хх, дисковая дискова сеялка
X., зерновая зърнена сеялка, зърносеялка
хх, зерноовощная зърненозеленчукова се¬
ялка
хх, квадратно-гнездовая	квадратногнездова
сеялка
х., комбинированная комбинирана сеялка
х~, конная конна сеялка
хх, кукурузная царевична сеялка
х>, листерная плуг-сеялка
х., навесная навесна [окачена] сеялка
х-, навесная тракторная навесна [окачена]
тракторна сеялка
х-х, пневматическая	пневматична сеялка
хх, прицепная прикачва сеялка
х., расбрбсная разпръскваща сеялка
х-х, ручная ръчна сеялка
хх, рядовая редосеялка
х., туковая сеялка за минерални торове
х., хлопковая сеялка за памук
хх, узкорядная тесноредова сеялка
х, универсальная универсална сеялка
х., широкорядная широкоредова сеялка
сёялка-культиватор	ж	сеялка-култиватор

СЖА
806
сжатие с Е смачкване, сплескване 2. натиск;
сгъстяване (напр. на горивна смес в дви¬
гател); свиване; стягане, стискане 3, скъ¬
сяване (деформация вследствие на наля¬
гане)	4. радио компримиране, свиване
(напр. на динамичен диапазон)
~, адиабатйческое адиабатично сгъстяване
бескомпрёссорное безкомпресорно сгъс¬
тяване [компримиране]
боковое странично налягане, страничен
натиск; странично скъсяване
внецёнтренное ексцентрично налягане,
ексцентричен натиск
~, двухосное двуосно налягане, двуосен на¬
тиск; двуосно свиване
изотермическое изотермично сгъстяване
конечное крайно сгъстяване [свиване]
многоступенчатое многостъпално сгъстя¬
ване [свиване]
неполное непълно свиване, непълно сгъс¬
тяване
одноосное едноосно налягане, едноосен
натиск; едноосно свиване
осевое осов натиск; осово свиване
переменное променливо налягане
~, поперечное напречен натиск; напречно
свиване
продольное надлъжен натиск, надлъжно
свиване
ступенчатое степенно сгъстяване; сте¬
пенно [стъпалообразно] свиване
ударное ударно налягане, ударен натиск
упругое еластично свиване; еластично
сгъстяване
эксцентричное ексцентричен натиск
сжатый 1. свит; скъсен 2. натиснат, натегнат;
стегнат 3. подложен на натиск 4. с. ст.
пожънат, ожънат
сжигание с изгаряне, горене
камерное изгаряне в камера
~ в слое вж. сжигание, слоевое
слоевое слоево изгаряне (на горивото)
факельное факелно изгаряне (на горивото)
сжигать изгарям
сжижаемый втечняем
сжижать втечнявам
сжижение с втечнение
~ газов втечняване на газове
сжиженный втечнен
сжижйтель м втечнител
сжим м 1. стискане, притискане 2. сгъстява¬
не; свиване 3. преса, стяга, стискал
сжимаемость ж свиваемост (напр. на газовете)
сжимаемый свиваем (който може да се свива)
сжимание с 1. свиване; сгъстяване 2. стягане,
стискане
сжимать 1. свивам; сгъстявам, компримирам
(напр. газ) 2. стягам, стискам
сиаллйтный геол, сиалитен
сиаль м геол, сиал («черупката» на земното
кълбо)
сиг м сиг (вид риба)
амурский амурски сиг
~, байкальский байкалски сиг
сигнал м сигнал; знак
абсолютный абсолютен сигнал
аварийный авариен сигнал
автоматический пожарный автоматичен
сигнал за пожар
акустйческий вж. сигнал, звуковой
аналоговый аналогов сигнал
~ бдительности сигнал за бдителност
бедствия сигнал за бедствие
видимый видим сигнал
воздушный въздушен сигнал
~ времени сигнал за време
входной входен сигнал
высокочастотный високочестотен сигнал
вызывной тлф. повиквателен сигнал,
сигнал за повикване
выходной изходен сигнал
геодезйческий геодезеп знак
двузначный двузначен сигнал
дисковый дисков сигнал
дневной дневен сигнал
железнодорожный железопътен сигнал
~ занятия тлф. сигнал за заетост
~, звуковой звуков сигнал
зуммерный фоничен [звуков, зумерен]
сигнал
импульсный импулсен сигнал
квитирующий тлф. сигнал за потвържда¬
ване на приемане, квитиращ сигнал
кодовый кодов сигнал
~, командный команден сигнал
локомотивный локомотивен сигнал
~, маневровый маневрен сигнал
~, маршрутный маршрутен сигнал
.—, мачтовый мачтов [стълбов] сигнал
~, мешающий смущаващ сигнал
~, мигающий мигащ сигнал
ночной нощен сигнал
обратный обратен сигнал
опознавательный ав. сигнал за опозна¬
ване
~, оптический вж. сигнал, видимый
~, отбойный сигнал за край на разговор
~, переездной прелезен сигнал
переносный преносим сигнал
~, пермиссивный	разрешаващ [разрешите¬
лен] сигнал
поездной влаков сигнал
~, пожарный пожарен сигнал, сигнал за
пожар
позывной повиквателен сигнал
~, посадочный ав. сигнал за кацане
~, постоянный постоянен сигнал
~, предупредительный предупредителен сиг¬
нал
пригласительный поканващ сигнал
~ прикрытия сигнал за прикриване
проездной сигнал за преминаване
проходной проходен сигнал
путевой пътен сигнал
разрешающий разрешаващ сигнал
ручной ръчен сигнал
световой светлинен сигнал
~, стрелочный стрелочен сигнал, сигнал на
железопътна стрелка
~ тревоги сигнал за тревога

807
СИЛ
~, хвостовой опашков сигнал, сигнал за
края на влак
~, централизованный	централизиран сиг¬
нал
сигнализатор м сигнализатор (уред за сигна¬
лизиране )
сигнализация ж сигнализация
~, аварийная аварийна сигнализация
автоматическая автоматична сигнализа¬
ция
акустическая вж. сигнализация, звуко¬
вая
~, быстродействующая бързодействуваща сиг¬
нализация
видимая вж. сигнализация, оптическая
двухзначная двузначна сигнализация
~, дистанционная дистанционна сигнали¬
зация
жезловая жезлова сигнализация
, железнодорожная железопътна сигнали¬
зация
звуковая звукова сигнализация
известйтельная указателна сигнализация
~, командная командна сигнализация
■—, контрольная контролна сигнализация
морская морска сигнализация (със сиг¬
нални флагчета, светлинни, звукови и др.
сигнали)
оператйвная оперативна сигнализация
—оптйческая оптическа [видима] сигнали¬
зация
предупредительная предупредителна сиг¬
нализация
~, производственная производствена сигна¬
лизация
ручная ръчна сигнализация
—световая светлинна сигнализация
~, электрическая електрическа	сигнали¬
зация
сигнализировать сигнализирам
сигнализйрующий сигнализиращ
сигнальный сигнален
сигнальщик м сигналист
сигнатура ж полигр. сигнатура
сиденье с седалка, седалище
~, жёсткое твърда седалка
катапультируемое ав. катапултируема
седалка
мягкое мека седалка
—, откидное подвижна седалка
~, убирающееся вж. сиденье, откидное
сидеразот м железен азид
сидерит м минер, сидерит
сидерический астр, сидеричен, звезден
сидеролйт м сидеролит (метеорит)
сидеростат м сидеростат (астрономичен уред)
сиена ж сиена, сиенска пръст
сиенйт м сиенит
сизал м сизал (растително влакно)
сиккатйв м с и кати в (изсушаващо вещество)
сила ж сила
~ адгезии вж. сйла, адгезионная
адгезионная сила на адхезията, адхези¬
онна сила, адхезия
адсорбционная адсорбционна сила
активная активна сила
~, аэродинамическая аеродинамична сила
внецснтренная ексцентрична сила (сила,
действуваща ексцентрично)
~, внешняя външна сила
~ внутреннего трения сила на вътрешното
триене
~, внутренняя вътрешна сила
внутримолекулярная	вътрешномолекул-
на сила
водяная водна сила [енергия]
~, воздушная въздушна сила
возмущающая смущаваща сила
~, вращающая въртяща сила
~, гидравлйческая хидравлична сила
~, гидродинамйческая хидродинамична сила
гидростатйческая хидростатична сила
гравитационная гравитационна сила,
сила на привличане
грузоподъёмная товароповдигаща [това¬
роподемна] сила
~ давления сила на налягане, налягане, на¬
тиск
двйжущая движеща [двигателна] сила
.—, действующая действуваща сила
демпфирующая смекчаваща [умъртвя¬
ваща, омекотяваща] сила
деформирующая деформираща сила
динамическая динамична сила
~, диссипативная дисипативна сила
добавочная допълнителна сила
~, единичная единична сила
~, живая кинетична енергия, жива сила
замедляющая забавяща сила
~ звука сила на звука
знакопеременная знакопромеплива сила
изгибающая огъваща сила; извиваща сила
~ инерции вж. сйла, инерционная
~, инерционная инерционна сила, сила на
инерцията
ионная йонна сила
капиллярная капилярна сила
касательная допирателна [тангенциална,
тангентна] сила
~, квазиупругая лъжееластична сила
консерватйвная консервативна сила
~, коэрцитивная	коерцитивна [унищожа¬
ваща] сила
критическая критична сила
~ Лоренца лоренцова сила
лошадИная конска сила
~, магнитная магнитна сила
~, магнитодвйжущая магнитодвижеща сила
массовая сила на масата, масова сила
~, мгновенная мигновена сила
междумолекулярная междумолекулна сила
мезонная мезонна сила
механическая механична сила '
молекулярная молекулна сила
—, намагничивающая намагнитваща сила
~ натяжения сила на опън, опън
неуравновешенная неуравновесена сила
нормальная нормална сила
~, обобщённая обща [обобщена] сила
объёмная обемна [масова] сила

80S
сил

опорная опорна сила, сила на опората
у-г, опрокидывающая преобръщаща [катур-
ваша| сила
xv, оптическая оптическа сила
осевая осова [аксиална] сила, осов на¬
тиск
~ отдачи обратен тласък, откат (при из¬
стрел от огнестрелно оръжие)
отклоняющая отклоняваща сила
отталкивающая отблъскваща сила
пассивная пасивна сила
переменная променлива сила
xv, поверхностная повърхностна сила (въз¬
никваща само при допиране на тела)
поддерживающая поддържаща сила
подъёмная подемна [повдигаща] сила
полезная полезна сила
xv, полезная лошадиная полезна конска
сила
~ полезного сопротивления сила на полез¬
ното съпротивление
поперечная напречна сила
потенциальная потенциална сила
потребная необходима сила
приведённая приведена [редуцирана] сила
xv, приложенная приложена сила
~ притяжения сила на привличане, притега¬
телна сила
xv, пробивная пробивна сила
пробойная вж. сила, пробивная
продольная надлъжна сила (сила, дейст¬
вуваща по надлъжната ос на тялото)
противодействующая	противодействува-
ща сила, сила на реакцията, противодей¬
ствие
противоэлектродвйжущая	противоелек-
тродвижеща сила
рабочая работна сила
xv, равнодействующая равподействуваща си¬
ла
радиальная радиална сила
разрешающая разделителна сила (на
окото или обектива да разграничава подроб¬
ностите )
разрушающая разрушаваща сила
разрушительная вж. сила, разрушающая
разрывная разкъсваща сила, сила на раз¬
късване
распределённая разпределена сила
растягивающая вж. сила, натяжная
XV, реактивная реактивна сила
~ реакции воздуха съпротивление на въздуха
xv, результирующая резултантна сила
~ света сила на светлината, светосила
~, свободная свободна сила
/V, сдвигающая 1. преплъзваща сила, сила
при преплъзване 2. сила на изместване, из¬
местваща сила
xv, сжимающая натиск
/V, скалывающая срязваща сила
xv, скручивающая усукваща сила
xv, слагающая съставяща сила, съставяща,
компонентна сила, компонент
xv, составляющая съставляваща сила, ко.м-
понента
срезывающая срязваща [отрязваща] сила
xv сопротивления съпротивителна сила
сосредоточенная съсредоточена [концен¬
трирана! сила
xv, срезывающая вж. сила, скалывающая
xv, статическая статична сила
xv, суммарная обща [сумарна] сила
xv сцепления сцепление, кохезия, кохези-
онна сила
xv, тангенциальная вж. сила, касательная
xv, тензорная тензорна сила
xv, термоэлектрическая	тер.моелектрическа
сила или напрежение
xv, термоэлектродвйжущая термоелектродви-
жеща сила
xv тока 1. ел. сила на електрическия ток
2. хидр. сила на течението
xv, тормозная спираща [спирачна] сила
xv трения сила на триене
х-/, тяговая тегли тел на |тягова] сила, тяга
xv тяги вж. сила, тяговая
-V/ тяготения вж. ейла притяжения
xv тяжести сила на тежестта
/V, ударная ударна сила, сила на удара
/V, удельная специфична сила
хх, упругая еластична ' [пъргава] сила
х., уравнивающая изравняваща [уравнове-
еяваща] сила
xv, ускоряющая ускоряваща сила
xv, центральная централна сила
xv, центробежная центробежна сила
/V, центростремйтельная центростремителна
сила
/V, электродвйжущая електродвижеща сила
или напрежение
/V, электродинамическая електродинамична
сила
xv, электрокинетйческая слектрокинетична
сила
/V, электромагнитная електромагнитна сила-
xv, электростаiйческая електростатична сила
/V, эффективная ефективна сила
/V, ядериая >дрена сила
силикагель л. силикагел
силикат м си икат (сол на силициева киселина}
~ алюминии алуминиев силикат
~ натрия паирич-в силикат
силикати<мор м силикатизатор
силикатизация ж силикатизация, силикати-
ране
силикатный силикатен
силикатцемёнт м силикатцимент
силикаты мн силикати
силикоалюмйний силикоалуминий (сплав}
силикокальций м силикокалций, калциев си¬
лицид
силикомарганеи м силикоманган
силикометан м силикометан
силикон м силикон
силиконы мн силикони	(полимерни орга¬
нични силициеви съединения)
силикопор м силикопор (топлоизолационен-
материал )
силикопропан м силикопропан
силикотермйя ж силикотермия
809
СИН
силикоферрйт м силикоферит
силикоэтан м силикоетан
силицид м силицид (съединение на силиция
с метал)
силиций м силиций
силицирование с силипираие (повърхностно
насищане на стомана или чугун със силиций)
силл м геол, сил (Пластова интрузия)
силленит м силенит
силлиманит м минер, силиманит
силовой силов; силенроизводитcлен; мошон
силоизмерйтель м измервател на силата [ ди¬
на момстър]
маятниковый махален дипамометър
пружинный пружинен динамометър
силоксаны мн силоксани (синтетични смоли)
силомер м силомер, дипамометър
гидравлический хидравличен силомер
маятниковый вж. силоизмерйтель, маят¬
никовый
силон м силон (чешко полиамидно синтетично
влакно)
силос м I. силоз, зърнохранилище 2. сил аж,
силажна яма
снлосёль м- сил осел (материал за топлинна
изолация)
силосование с с. ст. силажиране
силосовать силажирам
силосопогрузчик м силажетеварач
силосоразгрузчик м силажоразтоварач
силосораздатчик м машина за раздаване на
силаж
силосорезка ж силажорезачка
барабанная барабанна силажорезачка
дисковая дискова силажорезачка
силосотрамббвщик м машина за трамбуване
на силаж	"
силосоукладчик м машина за разстилане и
трамбуване на силаж
силочас м силочас
силумин м силумин (алуминиева сплав)
силуминит м силуминит (електроизолацио¬
нен материал )
силумины мн силумини (алуминиевосилицие-
ви леярски сплави)
силур м геол, силур
силурийский СИЛ у РСК II
силуэт м силует
СИЛЫ МН СИЛИ
дефокусирующие дефокусираши сили
нроизводйтельиые производителни сили
фокусирующие фокусиращи сили
я верные ядрени сили
сильванйт м силванит
сильвйн м силвин
сильноточный силнотоков
сильфон м силфон; авт. част от реле (чувст¬
вителен орган в манометри, вакуумметра,
автоматични регулатори)
си ль хром м си л хром (хромосилициева сто¬
мана )
сима ж геол, сима
еймвол м символ, знак
химический химичен символ [знак]
сименс м сименс
сименсйт м симснсит (огнеустойчив, кисели-
ноустойчив и основоустойчив материал)
симметрирование с тлф. симстриранс
симметрический симетричен
симметричный вж. симметрйчсский
симметрия ж симетрия
кристаллйческая	кристални на симетрия
осевая осова симетрия
сферйческая сферична симетрия
симплекс м тлф. симплекс, еднопосочна връз¬
ка
сймплексный симплексен, еднопосочен
сингснСз м геол, сингенеза
сингенетический геол, сингенетичен
синглет м синглет (в оптиката)
сингонйи мн сингонии (кристални системи)
сингония ж сингония (вид симетрия на кри¬
сталите )
синева ж синевина (дефект на дървесина,
предизвикан от гъбички)
синеломкость ж мет. синя крехксст (при тер¬
мообработване)
синСль ж текст, кадифен или друг шнур
синерезис .и си нереза
синерод м циан, двуциан, дициан
синеродистый цианидсн
синий м сии (цвят)
синйть боядисвам в синьо, посинявам
синклиналь ж геол, синклинала
синклинальный синклинален
синклинорий м геол, синклинорий
синклинориум м вж. синклинорий
синоптик м синоптик
синоптика ж синоптика (събиране на данни
за съпоставяне)
синоптический синоптичен; прегледен, нагле¬
ден
синтез -м синтез(а)
органйческий органичен синтез
химический химичен синтез
синтезированный синтезиран
синтезировать синтезирам
синтёктика ж синтектика
синтектонйческий сиитектеничен
сй и тср м мет. синтер
синтеркорунд м синтсркорунд
синтетический синтетичен
синтйн м синтин (използува се като изкуст¬
вено течно гориво)
синтбл м синтол (използува се като гориво за
двигатели)
синтопорш! м синтопорин
синус м мат. синус
сйнус-буссоль м синус-бусола, синус-компас
синусоида ж синусоида
синусоидальный синусоиден
синфазность ж синфазност
синфазный синфазен
синхров^^ю^ ж тле. синхронизиращ им¬
пулс, синхронмпулс
синхрогснсратор м синхронизиращ генера¬
тор, синхрогенератор
синхрбграф м синхрограф
синхроимпульс м тлв. синхронизиращ импулс,
синхроимпулс
СИН
810
синхронизатор м синхронизатор
синхронизация ж синхронизация, синхрони¬
зиране
кадровая тле. синхронизация по кадри
строчная тле. синхронизация по редове
синхронизационный синхронизационен
синхронизированный синхронизиран
синхронизировать синхронизирам
синхронизм м .синхронизъм, синхронност, ед-
новременност
синхронный синхронен
синхроноскоп м синхроноскоп
~, ламповый лампов синхроноскоп
стрелочный стрелкови синхроноскоп
синхросигнал м тле. синхронизиращ сигнал,
синхросигнал
синхрбсеесь ж тле. синхросмес
синхротрон м синхротрон
протонный еж. синхрофазотрон
синхрофазотрон м синхрофазотрон
синхроциклотрон м синхроциклотрон
синь ж синило, синьо; синя багра, багрило
синька ж 1. синка; синя [ултрамаринова]
боя 2. синьо хелиографно копие (на чертеж)
3.	светлочувствителна хартия за получава¬
не на сини хелиографни копия
синькалий м калиев фероцианид
сипилйт м минер, сипилит
сипорекс м сипорекс (вид газобетон)
сирена ж сирена (звукосигнален уред)
~, воздушная въздушна сирена
паровая парна сирена
сироп м сироп
сиропообразный	сиропообразен, сиропови¬
ден
сисмондйт м сисмондит
система ж 1. авт. система (съвкупност от
уреди, които са обединени от една обща
функция) 2. мет. система (част от мате¬
рия, която!се разглежда/отделно от друга
материя) 3. геол, система (съвкупност от
утаени пластове) 4. ел. система [съвкупност]
от съоръжения за произвеждане [пренасяне,
трансформиране] па електрическа енергия
5.	минер, сбор от фази от минерални съ¬
ставки при различни условия
абсолютная мех. абсолютна система
аварийная ав. аварийна [предупредител¬
на] система
~, автоколебательная автотрептяща система
автоматическая автоматична система
~, автоматическая телефонная автоматична
телефонна система
~ автоматического контроля система на ав¬
томатичен контрол
—адаптивная адаптивна система
адиабатическая адиабатична система
~, аккордная акордна система (на работа
и заплащане)
акустическая акустична система
альгонская алгонска система
амплитудная амплитудна система
антенная антенна система
антраколйтовая геол, антраколитова си¬
стема
антропогёновая геол. кватернерна система
апериодическая апериодична система
архейская геол, архейска система
астатическая авт. астатична система
атомная атомна система
афокальная афокална система
ахроматическая ахроматична система
базисная основна [базисна! система
балластная баластна система
~, барическая метео барична [изобарна] си¬
стема
безраскбсная стр.	безразпънкова [без-
диагоналпа] система
бивариантная бивариантна система
бинарная 1. мат. двоична система (брой¬
на позиционна система с основа две) 2. дву¬
компонентна система
бициклическая хим. бициклична система
~ блокировки вж. система блокировочная
блокировочная система за блокиране,
блокировъчна система, блоксистема
боковая литниковая леяр, странична лея¬
кова система
ботнйческая геол, ботническа система
вала система основен вал
вентиляционная вентилационна система
висячая стр. висяща система
водоотливная кораб, водоотливна система
~ водоснабжения	водоснабдителна система
~ водоснабжения, оборотная оборотна водо¬
снабдителна система
~ водоснабжения, прямоточная правотокова
[правопотокова] водоснабдителна система
~ водоснабжения, смешанная смесена водо¬
снабдителна система
водяная противопожарная кораб, водна
противопожарна система
~ водяного охлаждения водна охладителна
уредба
воздухопроводящая въздухопроводна си¬
стема
~ воздушного охлаждения въздушна охла¬
дителна уредба
выпускная изпускателна система
выхлопная система, изхвърляща паро-
въздушна смес и други
газоотводная газоотводна система
галактическая галактична система
гексогональная крист, хексогонална си¬
стема
~ генератор-двигатель	система генератор-
двигател
~, гетерогенная хетерогенна [разнородна]
система
гидравлическая хидравлична система
гидротехнйческая	хидротехническа си¬
стема
гомогенная хомогенна [еднородна] си¬
стема
гониометрическая мат. гониометрична си¬
стема
горная планинска система
готландская силурска система
грубодиспёрсная грубодисперсна система

S11
слс
гусеничная ходовая	гъсенична ходова
система
~, двоичная вж. система, бинарная
~, двойчно-десятйчная	двоично-десетична
система
~, двойная вж. система, бинарная
двухвариантная двувариантна система
уч., двухкомпонёнтная двукомпонентна си¬
стема
, двухмерная координатная мат. двумер¬
на координатна система
—, двухполюсная двуполюсна система
двухпроводная ел. двупроводна система
двухфазная двуфазна система
девонская девонска система
<ч, десятичная десетична система
дисперсная дисперсна система
диспетчерская диспечерска система
дифференциальная диференциална си-
~стема
~ дождевания дъждовална система
~ допусков система допуски
~ допусков и посадок система на допуски и
~сглобки
дренажная дренажна система
дуплексная дуплексна система
дюймовая система за измерване в дюй-
~мове, дюймов а мерна система
~ единиц система на [от] единици
~ единиц, абсолютная абсолютна система
единици
единиц измерения система мерни единици
~ единиц, метрическая	метрична система
единици
— единиц МКС система единици МКС (с
основни единици метър—килограм—секунда)
единиц МКСА система единици МКСА
(с основни единици метър—килограм—секун-
да-ампер)
~ единиц МТС система единици МТС (с ос¬
новни единици метър—тон (маса)—секунда)
~ единиц СГС система единици СГС (с ос¬
новни единици—сантиметър—грам—секунда )
~ единиц, техническая техническа система
на единици
~ единиц, электростатическая електроста¬
тична система от единици
жёсткая твърда система, неподатлива си¬
стема
зажигания запалителна система [уредба]
~ зажигания, аккумуляторная акумулатор¬
на запалителна уредба
~ зажигания, батарейная батерийна запа¬
лителна уредба
~ зажигания, транзисторная транзисторна
запалителна уредба
~ зажигания, электронная електронна запа¬
лителна уредба
закрытая затворена система
—, замкнутая вж. система, закрытая
~, замкнутая литниковая	леяр. закрита
(скрита] леякова система
защитная защитна [предпазна] система
~ защиты вж, система, защитная
идеальная оптическая идеална оптическа
система
избирательная	избирателна система
ч,	излучающая излъчваща система
чу измерений вж. система, измерительная
измерительная измервателна система
иммерсионная имерсионна система
импульсная импулсна система
z-г, инвариантная	неизменяема [инвариант¬
на | система
/-у, информационная информационна система
ч, ирригационная напоителна система
испарительная изпарителна система
каменноугольная каменовъглена система
~, кембрийская геол. камбрийска система
колебательная	трептяща система, треп¬
тящ кръг
~. квадратная крист. квадратна [тетраго-
нална] система
~, коллоидная колоидна система
коллбидно-диспёрсная колоидно-дисперс¬
на система
~ контроля контролна система
уу координат координатна система
/чу координат, горизонтальная хоризонтална
координатна система
/чу координат, полярная	полярна коорди¬
натна система
~ координат, прямоугольная правоъгълна
координатна система
~ координат, экваториальная екваториална
координатна система
~ крепления система на крепене
учу, кристаллическая кристална система
кристаллографическая кристалографска
система
учу, кубическая крист. кубична [правилна]
система
уч, линейная линейна система
~ литников леяр. леякова система
уч-, магнитная магнитна система
учу, маслоохладйтельная	маслоохладителна
система [уредба]
/чу, маслопровбдная	маслопроводна система
-чу, масляная маслена система
материальная материална система
~, меловая кредна система, креда
~ мер система на мерките
метастабйльная	метастабилна система
~, метрическая метрична система
у-у, механическая механична система
-чу, многовариантния многовариантна система
уу, многопровбдная многопроводна система
уч, многофазная многофазна система
~, модульная модулна система
уч, молекулярно-дисперсная	молекулнодис-
персна система
моновариантная едновариантна [монова-
риантна] система
-чу, моноклинная крист. едпоклонна кристал¬
на система
мультивариантная вж. система, многова¬
риантния
~ набора кораб. система на набор (на кора¬
ба)

сис
812
наладочного управления система за уп¬
равление на настройването
насосная помпена система
неизменяемая непроменлива [постоянна]
система
нелинейная нелинейна система
неподвижная неподвижна система
непозиционная нспозициопна система
~ неравенств мат. система от неравенства
х-, нонвариантная неизменяема[неивариаит-
на] система
~ обнаружения ав. система за засичане
однополосная	сдиолснтова система
однофазная еднофазна система
~ оплаты труда система на заплащане на
труда
оптическая оптическа система
оросительная напоителна система
~ освещения осветлителна система
осушительная отводнителна система
~ отверстия система основен отвор
отклоняющая отклоняваща система
отопительная отоплителна система
~ отопления, индивидуальная индивидуал¬
на отоплителна система
~ отсчёта система на отчитане
охлаждающая охлаждаща система
~ охлаждения вж. система, охлаждающая
~ парового отопления система на парно
отопление
передающая предавателна система
пермская пермска система
~ питания подхранваща система [уредба]
~ питания воздухом система [уредба! за
подхранване с въздух
~ питания топливом система за подхранване
с Гориво
планСтная планетна система
плановая планова система
плоская равнинна система
пневматическая	пневматична система
~ подачи система на подаване, система за
подхранване (напр. на работна машини)
~ подачи газа система за подаване на газ
~ подачи топлива система за подаване на
гориво
~ подвСски система на окачване
подвижная подвижна система
подкосновисячая педкесиевисяша систе¬
ма
~ подогрева система на нагряване
позиционная позиционна система
~ позиционного управления система за по¬
зиционно управление
~ посадок система па сглобки
поточная поточна система
~ практическая, единиц практическа систе¬
ма на единиците
правильная вж. система, кубическая
премиальная премиална система
~ проводов електрическа инсталация, си¬
стема от проводници (напр. в сграда)
~ производства система па производство
пространственная	пространствена си
стема
~ пространственная, координат пространст¬
вена координатна система
~ прямоугольная, координат правоъгълна
координатна система
пусковая пускова система
— равновесия равновесна система
~ разработки система на разработване, екс¬
плоатационна система
~ разработки, камерная камерна система на
разработване
~ разработки, камерно-столбовая камерно-
стълбова система на разработване
~ разработки, потолкоуступная система на
разработване с изземване отдолу нагоре
~ разработки, сплошная непрекъсната си¬
стема на разработване
~ разработки, столбовая стълбова система
на разработване
рамная рамкова система
расчётная изчислителна система
~ регулирования система за регулиране, ре¬
гулираща система
~ регулирования, замкнутая затворена си¬
стема за регулиране
релейная релейна система
~, решётчатая решетъчна система
ромбическая ромбична (кристална) си¬
стема
~ сбора информации система за събиране на
информация
~ сбросов геол, сложен разсед
связанная свързана система
сдельная сделна система
~ с дискретными переменными система с
дискретни променливи
~ селекции избирателна система, система
за селекция
~ сил система от [на] сили
~ силовой передачи система на силово пре¬
даване, силово предаване [трансмисия]
силурийская силурска система
сквозная решетъчна [прътова] система
следящая следяща система
смазки система на мазане, мазилна си¬
стема
«w, солнечная слънчева система
статически неопределимая статично неопре¬
делима система
статически определимая статично опреде¬
лима система
стержневая прътова система
, счислСния бройна система; система на из¬
числение
тарйфная тарифна система
телескопическая телескопична система
х~, термодинамическая термодинамична си¬
стема
тетрагональная тстрагонална [квадратна]
(кристална) система
топливная горивна система
тормозная спирачна система
точек точкова система
х-, травопольная с. ст. тревополна система
третичная терциерна [третична] система,
терциер

813
	 СКА
трёхфазная трифазна система
z—, триасовая триаска система, триас
тригональная тригонална (кристална)
система
триклинная триклиниа (кристална) си¬
стема
труб тръбна система, система от тръби
уплотнения авт. мултиилексна система
управления система иа управление
управления, аналоговая аналогова систе¬
ма на управление
~ управления фазового типа система на уп¬
равление от фазов тип
z—, упругая еластична [гъвкава] система
,-z уравнений система (от) уравнения
z-, функционально полная изч. функционал¬
но пълна система
шаговая авт. стъпкова система
шестерён система зъбни колела, зъбник,
ангренаж
шестиугольная еж. система, гексагональ¬
ная
, шпрёнгельная шпреигелна [прътова] си¬
стема
z-z, электрическая	електрическа система
электромагнитная измерительная елек¬
тромагнитна измервателна система
электронно-оптическая електроннооптич-
на система
z-z, электроснабжающая електроснабдителна
система
z— элементов, периодическая периодична си¬
стема на елементите
энергетйческая енергийна система
энергоснабжающая енсргоснабдителна си¬
стема
юрская юрска система
систематизация ж систематизация; система¬
тизиране
систематизировать систематизирам
систематика ж систематика
~ изотопов систематика на изотопите
~ кристаллов систематика на кристалите
систематический систематически, система¬
тично
системы мн системи
~ массового обслуживания системи за масо¬
во обслужване
~, оптимальные оптимални системи
плоские равнинни системи
пространственные пространствени си¬
стеми
—, самовоспроизводящиеся изч. самовъз-
произвеждащи се системи
~, самоорганизующиеся изч. самооргапизи-
ращи се системи
ситапарйт м ситапарит
сйто м сито
~, барабанное барабанно сито
вибрационное вибрационно [вибриращо]
сито
—, вращающееся въртящо се сито
—, встряхивающееся тръскащо се сито
грубое едро сито
—ч дисковое дисково сито
качающееся люлеещо се сито
z-z, классификационное сортиращо сито
_z, крупное вж. сйто, грубое
z-z, ленточное ивично [лентообразно] сито
,-z, мелкое дребно сито
z-z, механическое механично сито
z-z, многоэтажное многоетажно сито
„z, неподвижное неподвижно сито
z—, плоское плоско сито
проволочное телено сито
ротационное ротационно [въртящо се]
сито
z~, ручное ръчно сито
сортировочное сортировачно сито
z-z, сотрясательное друсащо [разтърсващо]
сито
стандартное стандартно сито
z-, тканое тъкано сито
—z, трубчатое тръбообразно сито
ударное ударно сито
, фильтровальное филтрово сито, филтру-
ващо сито
z-, цилиндрическое цилиндрично сито
z-z, шёлковое копринено сито
Z—, щелевое процеп но сито
ситовейка ж сптовеялка
ситовидный ситообразен, ситовиден
ситовина ж вътрешна- гнилота (дефект на
дървесината )
ситовый ситов (от сито)
ситцепечатание с щампосване (на басми)
сифон м сифон
сифонный сифонен
сияние с сияние
полярное полярно сияние
z-z, северное северно сияние
южное южно сияние
скала ж скала
скаленоэдр м крист, скаленоедър
тетрагональный тетрагонален скалено¬
едър
скалка ж 1. текст, повлекателно кросно
2.	текст, вал на биеща машина за навиване
иа ватата 3. дълго бутало [плунжер] 4. во¬
дач, направляваща
z-z, байонетная байопетна направляваща
~, золотниковая шибърен прът
~, поршневая бутален прът
z-z, расточная разстъргващ дорник, бор¬
щанга
скало с текст, повлекателно кросно
~, вращающееся въртящо се повлекателно
кросно
качающееся люлеещо се повлекателно
кросно
скалывание с 1. хлъзгане, приплъзване 2. от¬
къртване, отцепване; отчупване с удар
3.	изкълчване
скалывать 1. отчупвам; отцепвам, откъртвам
2. забождам
скалывающийся 1. хлъзгащ се, приплъзващ
се 2. изкълчващ се 3. срязващ 4. отчекващ
скальный скален, каменист
скальбл м скальопа (изкуствен мрамор)
скаляр м мат. скалар
814
СКА

скалярный скаларен
скамейка ж скамейка, пейка
скамья ж 1. вж. скамейка 2. поставка
~, буровая стол [подставка] за бургии [бур¬
ги ен стол]
светомёрная кфт. светломерна банка
фотометрическая вж. скамья, светомёрная
скандий м скандий
азотнокислый скандиев нитрат
~, бромистый скандиев бромид
сернистый скандиев сулфид
сернокислый скандиев сулфат
углекислый скандиев карбонат
фтористый скандиев флуорид
хлористый скандиев хлорид
сканер м сканер, обгледвач, изследван, ана¬
лизатор (уред)
сканирование с тлв. -сканиране; опипване;
обзор; разлагане (на образ)
сканировать сканирам, обследвам, изследвам;
разлагам образ (в телевизията)
скаполит м скаполит
скарификатор м с. ст. скарификатор (земе¬
делско оръдие. пътностроителна машина)
скарификация ж скарификация; скарифнцл-
ране (разкъртване на път. разцепване на
почва)
скарифицировать скарифнцирам (разкърт-
вам път, нацепвам почва)
скарн м петр. скарн
скарпель м	камсмодслско длето	,
шкарпа]
скат м 1. склон, наклон, скат 2. мин. наклонен
комин, наклонена минна изработка 3. на¬
клон, надолнище 4. жп. колоос
бегункбвый ходови колела, ходова колосс
ведущий водеща колоос
колёсный колоос
крутой стръмен комин [скат|
~ крыши скат на покрив
обратный обратен склон
паровозный локомотивна колоос
~, пологий полегат склон
скатанный 1. свит, навит на руло 2. сплъстен,
степан
скатоподъёмник м колоосоподемник
скатывание с 1. претъркалване 2. свиване,
навиване на руло 3. сплъстяваме, стспваке
скатыватель м текст. претривател (апарат
за реверсивно лъжливо усукване)
скатывать 1. свивам, навивам на руло 2. тър¬
калям 3. степвам, сплъстявам 4. поливам
[обливам] с маркуч (палуба)
скать суча, вия (прежда)
скафандр м скафандър
~, авиационный самолетен [авиационен]
скафандър
водолазный водолазен скафандър
космический космичен скафандър
скачивание с източване, изпускане (напр.
на шлака); изпомпване
~ шлака 1. изтребване [почистване] на шла¬
ката 2. изчукване [изтръскване] на сгурта
скачивать изпускам, източвам; изпомпвам
скачкообразный скокообразен
скачок м скок
единичный единичен скок
~ давления скок на налягането
изотермический изотермичен скок
квантовый квантов скок
~ конденсации кондензационен скок
~ мощности скок на мощността
~ потенциала скок на потен имал
— температуры температурен скок
~ фазы скок на фаза, фазов скок
~ частоты скок на честотата
~ энергии скок на енергия, енергиен скок
скашивание с 1. скосяване, срязване [отряз¬
ване] под ъгъл; изкривяване (при рязане)
2. с. ст. окосяване
скашивать 1. скосявам; срязвам под ъгъл;
изкривявам (при рязане) 2. с. ст. окосявам
скважина ж сондаж, сондажен отвор; пукна,
тина, дупка
артезианская артезиански кладенец
безрезультатная безрезултатен сондаж;
сух |ялов[ кладенец
брошенная изоставен сондаж
буровая сондаж, сондажен отвор [кладе¬
нец!
вентиляционная вентилационен сондаж
~, вертикальная вертикален сондаж
водяная сондаж за вода
взрывная взривна дупка
газовая газов сондаж
горизонтальная	хоризонтален сондаж
~, дебитйрующая добивен сондаж
~ для отпалки взривна дупка [шпур] (за
зареждане с елрив)	'
~, дренажная дренажен сондаж
—, замочная дупка [процеп| за ключ (е бра¬
ва). ключалка
инжекционная инжекционен сондаж
~, инъекционная сондаж за вкарване на
течност
искривлённая изкривена сондажна дупка
малодебитная малодебнтен сондаж
~, многозаббйная многозабоен сондаж
—, насосная помпен сондаж
~, непродуктивная вж. скважина, безрезуль¬
татная
нефтяная нефтен сондаж
отвесная отвесен сондаж
поисковая търсачен сондаж
предварительная	предварителен сондаж
продуктивная продуктивен сондаж
разведочная проучвателен сондаж
сухая сух сондаж
~, фонтанирующая	фоптанпращ [бликаш]
сондаж
скважистый шуплив, порест, дупчест
скважность ж радио коефициент на запъл¬
ване (напр. на импулси)
сквер м малка градинка
сквидж м уплътнителна гума
сквиджкаландр м каландър за уплътнителна
гума
сквозной 1. преминаващ (от край до край.
през нещо), проходен 2. решетъчен, ажурни
сквозняк м течение (въздушно) в помещение*
815
скл
скёйлер м стъргалка [стъргало] за почистване
на риба
скелет м скелет (напр. на изделие)
скелетный скелетен, от скелет
скиатрон м тле. скиатрон, тръба с тъмна
следа на електронния лъч
скид м подставка; платформа
скидка ж отстъпка, намаление, отбив
скидывать 1. свалям, смъквам; нахвърлям на
куп 2. икон, свалям, отстъпвам, намалявам
(цена)
скиммер м 1. приспособление за отделяне на
сланина |тлъстина, лой] 2. скимер (вид
под равни теле н екскаватор)
скин-эффект м	скин-ефект, повърхностен
ефект, кожен ефект
скип м 1. кофичков подемник [екип]; кофа
2. обръщаема вагонетка
~, опрокидным обръщаем екип
~, подъёмный подемен [извозен] екип
~, проходческий проходчески скип
~ с донной разгрузкой скип [кофа] с дънно
разтоварване
шахтный шахтов [шахтен] скип
скипидар м терпентин; терпентиново масло
древесный дървесен терпентин
очищенный пречистен терпентин
~ сухой перегонки терпентин от суха дести¬
лация
скипидарный терпентинов
скиповой скипов
скйпо-клеть ж скипо-клетка
скисание с прописване (за мляко), впис¬
ване
скисать вкисвам, прокисвам (за мляко)
скйфский геол, скифски
склад м склад
аварийный авариен склад
базисный базисен склад
~, береговой пристанищен склад
~ боеприпасов воен, склад за бойни припаси
брикетный склад за брикети
~ готовой продукции склад за готова про¬
дукция
~ горючего склад за гориво
~ долгосрочного хранения склад за продъл¬
жително съхранение [пазене, запазване]
запасной запасен (резервен] склад
инструментальный инструментален склад,
склад за инструменти
комплектовочный комплектовъчен склад
~ кратковременного хранения склад за крат¬
котрайно съхранение [пазене, запазване]
лесной 1. склад за дървен материал 2. дър¬
весна структура
материальный материален склад, склад
за материали
механизированный	механизиран склад
оптовый оптов склад
перегрузочный склад за претоварване
поверхностный надземен склад
~, подзСмный подземен склад
полуподзёмный пол у подземен склад
приобъектный склад на строителната
площадка [при обекта]
производственный производствен склад.
—сбытовой склад за пласмент, склад на
готова продукция
силосный силозен склад, силози за скла¬
диране
снабженческий снабдителен склад
стеллажный стелажен склад, склад с
регали
~ сырья склад за суровини
таможенный митнически склад
— топлива, аварийный авариен склад за
гориво
~ топлива, закрытый покрит склад за го¬
риво
~ топлива, открытый открит склад за го¬
риво
~ топлива, расходный разходен склад за
гориво
~ топлива, резервный резервен склад за
гориво
~, топливный склад за гориво [отоплителни
материали]
торговый търговски склад
угольный склад за въглища
центральный централен склад
экскаваторный склад с багерво обслуж¬
ване
складирование е складиране
складировать складирам
складка ж I. гънка, бръчка; дмпла, чупка
2. геол, гънка (на земната кора) 3. сгъване
4.	нареждане
антиклинальная антиклинална гънка
~, веерная ветрилообразна гънка
вертикальная вертикална гънка
изоклинальная изоклинална гънка
косая коса гънка
куполовидная	куполовидна [сферична]
гънка
~, лежачая легнала [лежаща] гънка
~, моноклинальная	моноклииална [едно-
склонна] гънка
односклбнная вж. складка, моноклиналь¬
ная
опрокинутая преобърната тънка
падающая наклонена гънка
простая проста гънка
прямая права гънка
~, седлообразная седлообразна гънка
—, симметрическая симетрична гънка
синклинальная синклинална гънка
сложная сложна гънка
складкообразование с гънкообразуванС
складной 1. сгъваем 2. разглобяем, сборен
складской складов, който се отнася до склад
складчатость ж нагънатост, нагъване
складчатый нагънат
складывание с 1. нагъване, сгъване; дубли¬
ране 2. нареждане, складиране 3. мат,
събиране
складывать 1. нареждам, слагам 2. сгъвам
(напр. хартия); надиплям (плат) 3. мат.
събирам 4. складирам
~ товар нареждам [подреждам, складирам)
стоки

816
СКЛ
склеенный залепен, слепен
склеивание с залепване, слепване
склеивать залепвам, слепвам
склейка ж вж. склеивание
склеп м нит
склёпанный занитен
склёпка ж 1. занитване, нитоване; заклепване
2. нитов шев, занитено място
~, горячая горещо запитване
плотная въздохоплътно [херметично] за¬
нитване
~, холодная студено занитване
склёпывание с занитване
склёпыва'ть запитвам, нитовам; закльопвам
склерометр м склерометър (уред за измерване
твърдостта на минерали и кристали)
склероскоп м склероскоп
склеротинйт м минер, склеротинит
склиз м 1. текст, ватълова плоча (при тъ¬
качни станове) 2. кораб, плаз (за пускане
на кораби във водата)
склодовскйт м минер, склодовскит
склон м склон
склонение с деклинация, склонение
астрономйческое астрономическа декли¬
нация
восточное източна деклинация
западное западна деклинация
магийтное магнитна деклинация
~ небесного светила склонение на небесно
светило
склянка ж 1. стъклен съд (обикновено с гър¬
ло), колба; стъкленица, шише 2. пясъчен
часовник 3. тънък прозрачен лед (дебел
до 5 ам) 4. кораб, единица за време, равна
на 30 мин. (на военните кораби)
абсорбционная абсорбционна колба, аб¬
сорбционен съд
двугорлая двугърла колба
капельная колба за титруване, Ерлен-
майерова колба
—, отсосная вакуумно шише
•—■, отстойная колба с шлифована запушал¬
ка, колба за йодно число	’
—■, поглотительная вж. склянка, абсорбцион¬
ная
промывная промивна колба
реактивная реактивно стъкло
~, широкогбрлая широкогърлена колба
скоба ж 1. скоба (за закрепване, хващане)
2. калибър, скоба 3. кораб, шегел, скоба
анкерная анкерна скоба
—, балансирная балансьорна скоба
буксирная кораб, буксирна [влекална]
скоба, шегел
дверная скоба за врата
—, гребенчатая	гребенна [зъбна] скоба
двусторонняя двустранна скоба; двустра¬
нен калибър
зубомёрная зъбоизеервагелна скоба [ка¬
либър]
индикаторная индикаторна скоба; инди¬
каторен калибър
калйберная	скоба-калибър, калибър на
скоба
клепальная нитовъчна скоба
клиновая клииова скоба
натяжная опъвателна скоба
непроходная непреминаващ [граничен] ка¬
либър
ограничительная ограничителна скоба
резьбовая однонйточная резбови калибър
с една нишка
односторонняя	едностранна скоба [ка¬
либър]
плоская плоска скоба-калибър
пневматическая	пневматична скоба-ка¬
либър
подъёмная повдигателна скоба, скоба
за повдигане
предельная граничен калибър
прицепная теглителна скоба
~, регулируемая	регулиращ се калибър-
скоба
резьбовая резбови калибър-скоба
роликовая ролков калибър-скоба
~, рычажная лостов калибър-скоба
~, сварочная заваръчна [заварена] скоба
соединительная съединителна скоба
угловая ъглова скоба
скобель м кож. нож за шерване; рукан
скобка ж скоба, скобичка
квадратная полигр. квадратна скоба
овальная	полигр. кръгла [обикновена]
скоба
~, полукруглая полигр. полукръгла скоба
прямая полигр. права скоба
фигурная полигр. фигурна скоба
скобление с 1. дърв. стържене, остъргване
2. кож. шерване, обезлешване на кожа с
шервач
скоблить 1. стържа, остъргвам 2. шервам, обез-
лешвам
скоблённый 1. стърган, остърган, загладен
2. шерван, обезлешеп
скобяной железарски
сков м 1. място на сковаване; скован шев
2. сковка [сковаване, сковано] нещо
скованный скован, закован
сковать сковавам, заковавам
сковка ж 1. сковаване, заковаване 2. вж.
сков
сковородень м 1. «лястовича опашка» (вид
трапецовидна сглобка) 2. шип, зъбна сглоб¬
ка (в края на греда)
сковывать вж. сковать
скол м 1. откъртване с удар; откъртено място
2. отломък, парче 3. нащърбване
сколачивать вж. сковать
сколецит м сколецит
сколок м 1. вж. скол 2. кройка, модел 3. текст.
работен патрон за дантели
сколотить вж. сколачивать
сколотый 1. отцепен, разцепен 2. отчупен, от¬
къртен
сколоть 1. откъртвам с удар, отчупвам; от¬
цепвам 2. забождам (с игла) 3. отковавам;
отбождам (нещо забодено)
сколоченный закован, скован (набързо)
скольжение с плъзгане, хлъзгане

817
~, боковое странично плъзгане
—, внутреннее вътрешно плъзгане
~, вынужденное принудително плъзгане
—	гребного винта изплъзване [плъзгане] на
корабното витло
жидкостное течно плъзгане
—	зубьев, удельное относително плъзгане
на зъбите
—	колёс плъзгане па колелата
~, линейное линейно плъзгане
—	муфты хлъзгане на съединителя
—	на крыло ав. плъзгане на крило
—	на хвост ав. плъзгане на опашка
—	ремня буксуване [плъзгане] на ремъка
упругое еластично плъзгане; преплъзване
(на ремък)
скользить плъзгам се, хлъзгам се
скользун м плъзгач, плъзгаща опора
~, боковой страничен плъзгач, странична
плъзгаща се опора
пружинный пружинен плъзгач, пружин¬
на плъзгаща се опора
—, роликовый ролков плъзгач
~, упругий еластичен плъзгач
скользящий 1. плъзгащ (се) 2. променлив
скоп м пишкова тиня (отпадъчен материал
в целулозното производство)
скопление с натрупване, струпване, събиране
звёздное звезден куп, звездно натрупване
ликвационное мет. ликвационно натруп¬
ване, ликвация
~, рассеянное звёздное отворен звезден куп
рудное рудно находище
шаровое звёздное сферичен звезден куп
скорлупа ж черупка
скорняжный кожухарски
скорняк м кожухар (майстор)
скородит м минер. скородит
скороморозйлка ж уредба за бързо замразя¬
ване
многоплйточная многоплочеста уредба
за бързо замразяване
—, туннельная тунелна уредба за бързо
замразяване
шкафная шкафна уредба за бързо замра¬
зяване
скороподъёмность ж ав. бързо набиране -на
височина; скороподемност
скоропортящийся бързо развалящ се, нетраен
скорорезка ж машина за бързо рязане
скороспелка ж с. ст. ранозрелка
скороспелый с. ст. ранозреен
скоростемер м скоростомер
скоростной скоростен, бърз
скорость ж скорост
~, абсолютная абсолютна скорост
акустическая акустична скорост
•— ввода информации скорост на въвеждане
[подаване] на информацията
—, векторная векторна скорост
—, вертикальная вертикална скорост
—, взлётная ав. скорост на излитане
—	витания скорост на витаенето (на частица
във възходящ въздушен поток)
	 ско
виртуальная виртуална скорост, възмож¬
на [мнима] скорост
воздушная въздушна скорост
возрастающая нарастваща скорост
волновая вълнова скорост
~ восходящего потока скорост на възходящия
поток
вращательная въртелива [въртяща] ско¬
рост, скорост на въртене
—	вращения скорост на въртене
вторая космическая	втора космическа
скорост
—	горения скорост на горене
горизонтальная хоризонтална скорост
групповая групова скорост
—	движения скорост на движение
—	движения вхолостую скорост при празен
ход
—	детонации скорост на детонацията
—	деформации скорост на деформирането
~, длительная продължителна скорост
дозвуковая подзвукова скорост, под ско¬
ростта на звука
допплерова доплерова скорост
допускаемая допустима скорост
заданная зададена скорост
—	звука скорост на звука, звукова скорост
~, земная ав. земна скорост
индикаторная индикаторна скорост
индуктированная индуктирана скорост
истечения скорост на изтичане
истинная истинска [действителна] скорост
исходная изходна скорост
кажущаяся привидна скорост
касательная периферна [тангенциална]
скорост
коммерческая търговска скорост
~, конструктивная конструктивна скорост,
скорост (предвиждана) по конструкция
конечная крайна скорост
—	коррозии скорост на корозиране
крейсерская ав. попътна скорост, експлоа¬
тационна [крайсерна] скорост
—	кристаллизации скорост на кристализи¬
ране
~, критическая критична скорост
линейная линейна скорост
максимальная максимална скорост
~, маршрутная маршрутна скорост
мгновенная моментна скорост
~, минимальная минимална скорост
—	на вводе входна скорост
—	на ведущем валу вж. скорость на вводе
наибольшая вж. скорость, максимальная
~, начальная начална скорост
—	нисходящего потока скорост на нисходя¬
щи я поток
номинальная номинална скорост
нормальная нормална скорост
обобщённая обобщена [обща] скорост
—, объёмная обемна скорост
околозвуковая скорост, близка до звуко¬
вата скорост, околозвукова скорост
~, окружная периферна [обиколна] скорост
орбитальная орбитална скорост
52 Руско-български политехнически речник

819
СЛА
чугунный чугунен отпадъчен метал, чугу¬
нен шрот
скрап-процСсс м металургичен процес, при
който се претопява старо желязо
скребок м 1. стъргало, гребло; шабер; шпател
2.	йорс (малка фасонна наковалня)
скребок-волокуша м 1. изгребвачка; изстърг-
ващ черпак (нож, лопатка, гребло] 2. кош
на драглайн
скреп м отпадъчен каучук
скрСпа ж 1. стяга, забегалка 2. връзка, свръз¬
ка
скрСпер м скрепер
гребкбвый гребио-лопатен скрепер
гусеничный верижен скрепер
канатный въжен скрепер
колёсный колесен [колелен] скрепер
~, коробчатый черпаков (кошов] скрепер
~, прицепной прикачен скрепер
~, самоходный самоходен скрепер
тракторный тракторен скрепер
~, ящичный вж. скрепер, коробчатый
скреперный скреперен
скреперование с работа със скрепер
скрепка ж стиска, кламер, притискаща (стис¬
каща] скоба
скрепление с закрепване, скрепяване; връзка
болтовое болтово закрепване, закрепване
с болтове
~, винтовое винтово закрепване [скрепя¬
ване]
заклёпочное нитово закрепване, китова
връзка
~ шпонками закрепване с шпонки
скреплять закрепвам, скрепвам, скрепявам
~ связями скрепвам с помощта на свързващи
греди
скрещение с вж. скрСщивание
скрещенный кръстосан
скрСщивание с 1. кръстосване 2. кръстопът
3.	разминаване (напр. на два влака)
~ проводов транспозиция на проводниците
скрещивать кръстосвам
скрип м скриптене
скруббер л* скрубер, газепремивиа инсталация,
мокър обезпрашител на газ
~ без'заполнителей скрубер без пълнеж
~, безнасадочный вж. скруббер без запол¬
нителей
механический механичен скрубер
~, мокрый мокър скрубер
~ с заполнителями скрубер с пълнеж
— с распылСнием жидкости скрубер с раз¬
пръскване на течността
~, центробежный центробежен скрубер
скругление с закръгляне; заобляне, закръгля¬
ване
скруглять закръглявам, заоблям
скрутка ж 1. усукване, пресукване; завърта¬
не 2. кръстосване, транспониране 3. сук;
степен на усукване 4. брой на усукванията
в определена дължина прежда
скрученность ж усуквателна способност
скручСнный усукан, пресукан
скручивание с усукване, пресукване
скручивать суча, усуквам, пресуквам; сви¬
вам, завивам
скручивающий усукващ, пресукващ
скрытокристаллический скритокристален
скрытый скрит, латентен
скрябка .ж кораб, скрабка, рашкета
скула ж кораб, скула, скул (плавен преход
от дъното към борда на кораба)
скулка ж текст, удебелен зъб на бърдо;
витвица
скутер м кораб, скутер
скуфья ж кубе
слабина ж 1. слабина (слабо място в конструк¬
ция) 2. провис (на въже)
слабоармйрованный слабоармиран
слабокислбтный слабокиселинен
слабокрученный слабоусукан
слабонатянутый слабо натегнат, хлабав, от¬
пуснат
слаботочный слаботоков
слабощелочной слабоалкалсн
слагаемое с мат. събираемо
слагающая ж съставяща, компонента
~, активная активна съставка, активна ком¬
понента
~, апериодическая апериодична съставяща,
апериодична компонента
~ вСктора тангенциальная	тангенциална
съставяща на вектора
~, нормальная нормална съставка, нормална
компонента
нулевая нулева съставка, нулева компо¬
нента
осевая осова съставяща [компонента]
~, радиальная радиална съставяща [компо¬
нента]
~, реактивная реактивна съставяща [ком¬
понента]
сланец м шист, лиска
~, амфиболитовый амфиболитен шист
аспидный . аспиден шист
~, битуминозный битуминозен шист
~, глинистый глинест пист
~, горючий горивен шист
~, графитовый графитов шист
грифельный вж. сланец, глинистый
известковый варовита лиска, варовит
шист
~, кремневый кремъчна лиска
—, кристаллический кристаличен шист
кровельный покривен шист
~, магнетитовый магнетитова лиска
~, меловой тебеширена лиска
~, мСргелистый мергелей шист
песчаниковый пясъчна лиска
—, слюдистый вж. сланец, слюдяной
~, слюдяной слюден шист, микашист
тальковый тал ков шист
~, точильный точилен шист
углистый пл яка
сланцевание с нашистяване; опрашване
сланцеватость ж шистозност
сланцеватый шистовиден
сланцевый шистозен
сланцезбльный шистопепелен

ско
818
~ осаждения скорост на утаяване
~ отвердения кауч. скорост на втвърдяване
(на смола)
относительная относителна скорост
~ относительно воздуха скорост спрямо въз¬
духа
~ охлаждения скорост иа охлаждане
первая космическая първа космическа
скорост
перегонная жп. вж, скорость, техническая
переменная променлива скорост
повышенная повишена [увеличена! ско¬
рост
~ под водой подводна скорост
~, подъёмная ав. скорост на изкачване [на
издигане]
~ поиска време [скорост] на търсенето
~ полета, воздушная ав. въздушна скорост
на летене
~ полета, путевая ав. попътна скорост (на
полета)
~ ползучести скорост на провличаяе
~ полимеризации скорост на полимеризация
~ по прибору ав. скорост по уреда
~ порога прагова скорост (максимална ско¬
рост е нагорнище)
посадочная ав, скорост на кацане
~, постоянная постоянна скорост
поступательная постъпателна скорост
потерянная загубена скорост, загуба в
скоростта
~ потока, средняя средна скорост на потока
предельная гранична скорост
приборная ав. вж. скорость по прибору
~ проходки скорост на пробиване (е тунел,
шахта, кладенец, сонда)
~, пусковая пускова скорост, скорост при
пускане (в движение)
~, путевая пътна скорост
~, рабочая работна скорост
равновесная равновесна скорост
х-~, равномерная равномерна скорост
~ равномерного движения скорост на равно¬
мерното движение
~ распада физ. скорост на разпадане
~ распространения волны скорост на раз¬
пространение на вълните
~ распространения пламени скорост на раз¬
пространение на пламъка
расчётная пресметната [изчислена] ско¬
рост, теоретична скорост
~ реакции скорост на реакцията
~, регулируемая регулируема [регулираща
се] скорост
~ резания скорост па рязане
~, результирующая резултатна скорост
сверхзвуковая свръхзвукова скорост
сверхсветовая свръхсветлинна скорост
~ света скорост на светлината, светлинна
скорост
~ сгорания скорост на горене
~ сжатия скорост на сгъстяване [коенрймй-
ране]
синхронная синхронна скорост
~ скольжения скорост на плъзгане
~, сниженная намалена скорост
среднетехническая	средна техническа
скорост
среднечасовая средна часова скорост
средняя средна скорост
~ счёта скорост на броене
тангенциальная тангенциална скорост
техническая техническа скорост
~ течения, эксплуатационная	експлоата¬
ционна скорост на течението
~, третья космическая	трета космическа
скорост
~ трогания скорост на тръгване
~, угловая ъглова скорост
~ ударной волны скорост на ударната вълна
установившаяся установена [постигната,
стабилизирана] скорост
участковая вж. скорость, коммерческая
~, фиктивная фиктивна скорост
ходовая пътна скорост
холостая скорост на празен ход
~, часовая часова скорост
~, экономическая икономическа скорост
эксплуатационная експлоатационна скорост
електрическа» електрическа скорост
скоростемер м скоростомер
скоросшиватель м папка, класьор
скос м Е скосяват отрязване «на откос» (под
остър ъгъл) 2. откос 3. двойно скосяване
[скосяване «на конус»] 4. събаряне, разру¬
шаване
скот м добитък
хм-, молочный млечен [млекодаен] добитък
племенной чистокръвен [породист] доби¬
тък
скотобоец м касапин (на кланица), колач
скотобойная ж кланица
скотовбд м скотовъдец
скотоводство с животновъдство, скотовъдство
скотоводческий скотовъден,	скотовъдски,
животновъден
скотосбрасыватель м жп. устройство за из¬
хвърляне [отхвърляне] на добитък
скбция ж арх. вдлъбната чупка (от две дъги
с различен радиус)
скошенный 1. срязан [отрязан] под наклон,
срязан косо 2. с. ст. окосен
скрап м. отпадъчен метал (за претопяване),
шрот, отпадъци
высококачественный висококачествен от¬
падъчен метал, висококачествен шрот
железный отпадъчно желязо (за прето¬
пяване )
заводской заводски отпадъчен метал, за¬
водски отпадъци
кузнечный ковашки отпадъчен метал, ко¬
вашки отпадъци
литейный леярски отпадъчен метал, леяр¬
ски отпадъци
металлический отпадъчен метал, метални
отпадъци
прокатный отпадъчен профилен метал,
валцовани отпадъци
стальной стоманен отпадъчен метал, сто-
.манени отпадъци, стоманен шрот
СЛА
820
сланцы мн шисти
слань ж кораб. дървена настилка, дървен
напол (в хамбарите)
слега ж дебела върлина; тънка греда
след м 1. мат. стъпка (на права) 2. мат.
диря (на равнина) 3. следа 4. текст. стъ¬
пало
вертикальный мат. 1. стъпка на права
във втората (вертикалната) проекционна
равнина 2. диря на равнина във втората
проекционна равнина
горизонтальный мат, 1. стъпка на права
в първата (хоризонталната) проекционна
равнина 2. диря на равнина в първа проек¬
ционна равнина
метеорный метеорна следа
многолучевой многолъчева следа
светящийся светяща [осветявагна се] следа
следование с пътуване (с влак)
следоуказатель м 1. маркировъчен знак; пъ¬
теуказател 2. маркьор, маркер, чертилка
следствие с следствие
слежение с съпровождане, следване; просле¬
дяване, следене
автоматическое автоматично следене
—	за целью следене [проследяване] на целта
непрерывное непрекъснато следене
слёживаемость ж слягване, склонност към
слягане
слёживание с слягане (напр. на пластове)
слезник м капчук; водобран
слепой 1. глух, затворен (напр. път) 2. сляп
[извършван на тъмно] (полет) 3. нечетлив
(печат. подпис)
слепок м калъп; отливка; копие (от статуя
и пр.)
гипсовый гипсова отливка
слесарный шлосерски
слесарня ж шлосерна (работилница)
слесарь м шлосер; железар (работник)
слесарь-водопроводчик м шлосер-водопровод¬
чик
слесарь-газопроводчик м шлосер-газопровод-
чик
слесарь-инструментальщик м шлосер-инстру¬
менталист
слесарь-ремонтник м шлосер-ремонтчик, шло¬
сер по ремонта
слесарь-сббрщик м шлосер-монтьор
слёт м смъкване, изхлузване; падане
—	нитей с початков текст. смъкване на ниш¬
ки от шпули
слив м 1. стичане; изливане, отливане, източ¬
ване 2. хидр. преливник
~, аварийный авариен отток
механизированный механизирано изли¬
ване [източване]
сливать 1. изливам, отливам 2. сливам, смес¬
вам заедно
слйвки мн каймак
сливание с 1. декантиране 2. отливане, от-
цеждане
сливкомёр м масломер
сливкоотделитель м устройство за отделяне
на каймака (при млекопреработващи ма¬
шини и центрофуги), каймакоотделител
сливной изливен, отливен, преливен; слпвен
слйвочный каймачен
слизь ж слуз, слузесто вещество
слип м слип (съоръжение ва издигане и спус¬
кане на кораби във водата)
слипание сслепване, долепване, слепяне, аглу-
тиниране
слипаться слепвам се, долепвам се, аглути-
нирам
слйпперы мн жп. двойни траверси
слитковбз м вагон [вагонетка] за превозване
[транспорт] на отлети блокове
слитковый на блокове, на кюлчета
слитколоматель м трошачка на блокове, бло-
котрошачка
слйток м мет. блок (отлят). кюлче
~, квадратный квадратен блок
круглый болтовой кръгъл блок
~, кузнечный ковашки блок
~, листовой плоский плосък [листов] блок
литой лят блок
~, многогранный многостранен блок
многокристаллйческий	многокристален
блок
непрерывный непрекъснат блок, блок от
машина за непрекъснато леене
неуспокоенный стальной неуспокоен [ки¬
пящ или полуспокоен] стоманен блок
~, обжатый пластично деформиран блок,
валцован [пресован] блок
плоский плосък блок
~, полый кух слитък
полукристаллический полукристален блок
~, сплошной плътен блок (ва разлика от
кух)
успокоенный стальной блок от спокойна
стомана
сличать сравнявам, съпоставям, сверявам
сличение с сравняване, съпоставяне, сверя¬
ване
словарь м речник
«■-, двуязычный двуезичен речник
иллюстрированный илюстриран речник
~, карманный ' джобен речник, речник малък
формат
—, многоязычный многоезичен речник
~, научно-технический	научно-технически
речник
~, политехнический политехнически речник
—, терминологический терминологичен реч¬
ник
толковый тълковен речник
словник м словник (списък на думите или
термините за даден речник)
слово с дума; текст; реч
~, входное изч. входна дума
~, выходное изч. изходна дума
кодовое кодова дума, кодов текст
командное командна дума
машинное машинен текст
словолйтный буквоотливен, букволеярен
словолитня ж букволеярна

821
ело
словолитчик м букволеяр
словолитчик монотипист м букволеяр-моно-
типист
слоеватость ж слоевидност
слоевой слоев
сложение с 1. събиране, сумиране; събиране
(напр, на силите на няколко компоненти)
2.	структура, направа, устройство; строеж
3.	текст, дублиране, скатяване
вСкторное векторно събиране, събиране
на вектори
~ сил събиране на сили
скалярное цифрово събиране
сложённый дублиран, скатен
сложить 1. мат, да събера 2. да складирам, да
струпам 3. да сгъна, да свия
сложность ж сложност
сложный сложен
слоистость ж слоестост, наслояване
волнистая вълнисто наслояване
горизонтальная	хоризонтално наслоя¬
ване
диагональная диагонално наслояване
клиновидная клиновидно наслояване
косая косо наслояване
лСнточная лентово [лентообразно] на¬
слояване
линзовйдная лешообразно наслояване
многоэтажная	многоетажно наслояване
перекрёстная кръстосано наслояване
полосовйдная зонално [ивично] наслоя¬
ване
прерывистая разкъсано наслояване
слоистый слоест
слой м слой, пласт
абсорбционный абсорбционен слой
адгезионный адхезионен слой
адсорбционный адсорбционен слой
~9 азотированный азотиран слой
активный активен слой
антикоррозийный анти[противо]-корезисн
слой
антифрикционный антифрикционен слой
атмосферный атмосферен слой
~9 атомарный атомен слой
базовый базов слой (в транзистори)
~9 балластный баластов слой, баластен слой
барьСрный преграден [барие^р^^г^] слой
блестящий блестящ слой
верхний горен слой
вихревой вихров слой
/V, внСшний външен слой
водный воден слой,воден пласт
водонепроницаемый водонепропускащ
слой
водоносный водоносен слой [пласт]
водопеглошаюший водопоглъщащ слой
[пласт]
водоупорный водоустойчив слой [пласт]
выемочный пласт (полезно изкопаемо),
който се изважда от мината
гидроизоляционный	хидроизолационен
слой
<~9 годичный годишен слой [кръг]
горизонтальный хоризонтален слой
граничный граничен слой
грунтовой почвен [подпочвен] слой
диффузный дифузионен слой
дренирующий дрениращ [дренажен] слой
заграждающий заграждащ [преграден,
преграждащ] пласт
закалённый закален пласт
запирающий преграден [бариерен, запи¬
ращ] слой
защитный защитен слой [пласт]
зернистый зърнест пласт [слой]
~ износа износващ се слой, слой на износ¬
ване
изоляционный изолационен [изолиращ]
слой
изотермический изотермичен слой
инверсионный инверсионен слой
ионизированный йонизиран слой
ионосферный йоносферен слой
легированный легиран пласт ]слой]
лицевой лицев пласт [слой]
~9 металлизированный	метализиран пласт
[слой]
мономолекулярный мономолекулен слой
~9 наварной наварен пласт [слой]
наклёпанный наклепан слой (слой с уве¬
личена здравина вследствие на студено де¬
формиране )
~9 нанесённый нанесен пласт {слой]
наплавленный вж. слой, наварной
наружный външен пласт
непроницаемый непропусклив пласт
нефтеносный нефтоносен слой [пласт[
нижележащий долнележаш слой
~, нитрированный азотиран [нитриран]
пласт
облачный облачен слой, слой на облаците
облицовочный облицовъчен слой [пласт]
обращающий астр, най-вътрешния пласт
на слънчевата атмосфера
одноатомный едноатомен слой
одномолекулярный едномолекулярен слой
однородный еднороден [хомогенен] слой
оксидный оксидиран пласт
охлаждающий охладителен [охлаждащ]
пласт
пассивирующий пасивиращ слой
пахотный с. ст. орница, орен пласт
переходный преходен пласт, преходен
слой
песчаный пясъчен пласт {спойI|
плазменный плазмен слой
поверхностный повърхностен пласт
поглощающий поглъщащ слой
пограничный граничен [краен] пласт
подвижной подвижен пласт
подпочвенный подпочвен пласт
подстилочный долен [постелен] пласт, на¬
стилка
подушечный авт, додпротекторен слой
(на външна гума), възглавница на гума
~9 покровный покривен пласт [слой]
~9 нолунроводЯший нолунроведещ слой
пористый порест пласт

ело
822
~ полезного ископаемого пласт [слой] на
полезно изкопаемо
почвенный почвен пласт [слой]
/~, предохранительный предпазен слой
преломляющий пречупващ слой
проводящий проводещ слой, пропускащ
слой [пласт]
~, промежуточный междинен пласт [слой]
~, проницаемый пропусклив пласт
противопригарный леяр. противопригарен
пласт [слой]
рабочий работен слой [пласт]
'у, рассеивающий разсейващ слой
светопоглощающий свето поглъщащ. слой
«-/, светочувствительный светлочувствителен
слой
~, смазочный мажещ пласт
теплоизоляционный топлоизолационен
слой
теплостойкий топлоустойчив слой
турбулентный пограничный турбулентен
граничен слой
~ угля въглищен пласт
фильтрующий филтрационен слой [пласт]
фрикционный фрикционен слой
цветочувствйтельный цветочувствйгелен
слой
цементированный цементиран пласт
цианйрованный цианиран пласт [слой]
эвтектоидальный евтектоиден пласт [слой]
~, электронный електронен слой
*у, эмиссионный елн. емисионен слой
эмульсионный емулсионен слой
слом м събаряне, разрушаване; счупване
служащий служител
служба ж служба
аэродромная аеродрумна [летищна] служба
аэрометеорологйческая аерометеорологи-
ческа служба
~ времени служба за точно време
~, гидрологическая хидроложка служба
~ движения служба «Движени»
диспетчерская диспечерска служба
дозиметрическая ядр. дозиметрична служ¬
ба
~ железнодорожной сигнализации служба за
железопътна сигнализация
~ информации информационна служба
караульная воен, караулна служба
~, космическая космическа служба
~ мер и весов служба мерки и теглилки
~ погоды служба за прогноза на времето
~ путй служба по поддържане на железния
път
радиологическая ядр. радиологична служ¬
ба
~ радиолокации служба по .радиолокациите
~ радионавигации служба по радионавига¬
цията
~ радиосвязи служба по радиовръзка
~, санитарная санитарна служба
~ связи свързочна	[телеграфо-пощенска]
служба
солнца служба за наблюдение на слън¬
чевите явления
спасательная спасителна служба
~ тяги жп. тракция
~ широты служба за наблюдение на сезоните
служебный служебен
служка ж дърв. «чирак» (поставка за поддър¬
жане далечния край на дъска и пр. при рен-
досване и т. н. )
слуховой слухов, акустичен; за слушане
случай м случай
несчастный нещастен случай
~, смертельный смъртен случай
тяжёлый тежък [труден] случай
слышимость ж тлф. чуваемост; степей на
чуване
слышимый чуван, слушан
слюда ж слюда
алюминиевая алуминиева слюда
~, биотйтовая биотитова слюда
железистая желязна слюда
~, жемчужная маргарит
~, калиевая калиева слюда
листовая вж. слюда, пластинчатая
литиевая литиева слюда
магнезиальная магнезиева слюда
магниевая манганова слюда
медная медна слюда
пластинчатая люспеста слюда
~, природная природна слюда
~, свинцовая оловна слюда
урановая уранова слюда
~, хромистая хромова слюда
слюдистый слюдест
слюдка	вж, слюда
слюдяной слюдена
сляб м сляб, валцован блок, плоча
слябинг м слабинг, валцова машина (за пред¬
варително валцуване)
смазать да смажа, да намажа
смазка ж 1. мазане, намазване, гресиране
2. мазилно средство [грее, мазилно масло}
автоматическая автоматично мазане
~, автомобильная автомобилна смазка
антикоррозионная анти [яротиво] коро¬
зивно мазане, антикорозионна смазка
~, алюминиевая алуминиева смазка
~, барботажная барботажна смазка
~, буксовая мазилно вещество за букси
[втулки], втулкова смазка
вагонная колоосно масло, вагонна смазка
~, водоупорная водоустойчива смазка
~, водяная водно мазане, мазане с вода
~ вручную ръчно мазане, ръчно гресиране
~, гидравлическая хидравлично мазане
~, граничная гранично мазане
графитовая графитова смазка, мазане с
графитова смазка
~, групповая групово мазане
густая гъста смазка, грее
~, жйдкая течна смазка, течно масло
зимняя зимна смазка, зимно масло; ма¬
зане за през зима
индивидуальная индивидуално мазане
капельная капково мазане
/—, капиллярная капилярно мазане

823
СМЕ
кольцевая пръстенно мазане, мазане чрез
пръстен
комбинированная комбинирано мазане
консистентная гъста смазка, грес; греси-
ране, мазане с грес
лСтняя летна смазка, летно масло; лятно
мазане [мазане за през лято]
—	маслом мазане с масло
местная местно мазане
морозостойкая студоустойчива смазка
~, мыльная сапунена смазка, мазане със
сапун [сапунена емулсия]
наружная външно мазане
—	насосом гресиране с (ръчен) текаламит
~, незамерзающая	незамръзващо (зимно)
масло
непрерывная непрекъснато мазане
—	окунанием мазане чрез потопяване
~, оросительная оросяващо мазане, мазане
чрез оросяване
периодйческая периодично мазане
подбйвочная мазане с подбивка (от
конци) (при жп. втулки)
—	под давлением- мазане под налягане
полужидкая полутечна смазка; полутечно
мазане
полусухая полусухо мазане
пбльстерная филцово мазане, мазане с
помощта на филц (мазилка възглавница)
предохранйтельная	предпазващо [пред¬
пазно] мазане
~, прессовая пресово мазане
принудительная	принудително мазане
противопригарная леяр. противопригарна
обмазка
проточная 1. стругово мазане 2. жлебово
мазане
пульверизационная пулверизационно ма¬
зане, мазане чрез пулверизация
—	разбрызгиванием мазане чрез пляскане
роликовая ролково мазане, мазане с
ролка
ручная ръчно мазане
самотёчная гравитационно мазане
смешанная смесено мазане
сезонная сезонна смазка, сезонно масло
струйная струйно мазане, мазане със
струя (поД налягане)
твёрдая твърда смазка, грес
точечная точково мазане
тугоплавкая труднотопима смазка
фитильная фитилно мазане, мазане чрез
фитил
~, центральная централно мазане
центробежная центробежно мазане
цилиндровая - цилиндрово масло
циркуляционная циркулационно мазане
эмульсионная емулсионна смазка, емул-
сионно мазане
смазочный мажещ, който маже: който е от
[на] мажещото средство
смазчик м мазач, смазвач
смазывание с мазане, намазване, гресиране
смазывать мажа, намазвам, гресирам
смальта ж шмалта (синьо кварцово стъкло)
сматывание с текст. отвиване, отмотаване,
размотаване; намотаване
сматывать отвивам, размотавам; намотавам
смачиваемость ж мокреща способност
смачивание с 1. навлажняване, овлажняване
2.	мокрене, умокряне
смачиватель м мокрител, мокрещ агент
смачивать мокря, намокрям, умокрям; на¬
влажнявам, овлажнявам
смачивающий мокрещ; овлажняващ
смальтин м минер. смалтин
смежность ж съседство, близост
смежный съседен, - близък, граничен
смена ж 1. сменяване 2. смяна (работна)
3.	смяна (работнически колектив, който ра¬
боти в определено време)
—	батареи смяна на батерии
—	времён года сменяване на годишните вре¬
мена
дневная дневна смяна
единая единна смяна
—	кадров кфт. смяна на кадрите
ночная нощна смяна
~, рабочая работна смяна
сменный 1. сменен; който се отнася до смяна
2.	сменяем ; който се сменява
сменщик м работник от . следваща смяна
сменять сменявам, сменям
смерзаемость ж способност за смръзване
смерзание с смръзване, слепване от студ, за¬
мръзване
смерч м смерч, силна вихрушка
смесеобразование с смесообразуване
вихрекамерное смесообразуване във вих¬
рова камера
внешнее външно смесообразуване
внутреннее вътрешно смесообразуване
~, воздушно камерное въздушно-камерно сме-
сообразуване
газовое газово смесообразуване
~, предкамерное предкамерно смесообразу¬
ване
прямоструйное правоструйно [правоточ¬
но] смесообразуване
смешанное смесено смесообразуване
~, струйное струйно смесообразуване
смесепровбд м смесопровод
смесеразрыхлйтель м леяр. смесоразрохквач
смесймый смесим, който може да се смесва
смеситель м 1. смесител, смесител но устрой¬
ство; смесителен пулт 2. звукооператор
3.	смесител, бъркачка
~, асфальтобетонный асфалтобетонов сме¬
сител
барабанный барабанен смесител
бегункбвый смесител с подвижни валци,
колерганг
вертикальный лопаточный вертикален
лопатков смесител
—	видеоймпульсов радио смесител на видео-
импулсите
—	«вращающаяся бочка. смесител «въртяща
се бъчва.
—	газогенератора газгенераторен смесител
газовый газов смесител

СМЕ
824
газогенераторный вж. смеситель газогене¬
ратора
~, гребкбвый смесител с гребла
диафрагменный диафрагмен смесител
диодный диоден смесител
дырчатый решетъчен смесител
закрытый затворен смесител
инжСкторный инжекторен смесител
~ импульсов им пулсов смесител, смесител
на импулсите
карусСльный каруселей смесител
~, кольцевой радио балансен смесител
конический конусен смесител
корытный коритообразен смесител
кристаллический радио кристален [по¬
лупроводников] смесител
крыльчатый пер ков смесител, смесител
с бъркалка
лСнточный лентов смесител
лопастный вж. смеситель, лопаточный
~, лопаточный лопатъчен[лопатков]смесител
маятниковый люлеещ се смесител
механический механичен смесител
~ периодического действия смесител с пе¬
риодично действие
передвижной подвижен смесител
плужный плугов смесител
пропорциональный шнСковый пропорцио¬
нален червячен смесител
распределительный разпределителен [раз¬
пределящ] смесител
роторный роторен смесител
струйный струен смесител
~, тарельчатый тарелков смесител
ударный ударен смесител
центробежный центробежен смесител
чашечный чашечен [чашообразен] сме¬
сител
шнековый червячен [винтов] смесител
смеситель-дезинтегратор м	смесител-дезин-
тегратор
смеситель-карбюратор м	смесител-карбура¬
тор
смесйтель-питатель м	смесител-подхранвач
смесйтель-увлажнйтель м смесител-увлажни-
тел
смеейтель-укладчик м машина [смесител]
за полагане [разстилане] на смеси
смесйтельный смесителей
смСска ж 1. смесване 2. смес, смеска
смесовой смесов, служещ за смесване
смесь ж смес
азеотропйческая вж. смесь, азеотропная
азеотропная азеотропна смес
антинакипная противонакипна смес, смес
против образуване на котлен камък
бедная бедна смес
~, бСдная горючая бедна горивна смес
бензйно-воздушная бензино-въздушна
[гориво-въздушна] смес
бетонная бетонна смес
~, бинарная бинерна смес
богатая богата смес
~, богатая горючая богата горивна смес
взрывчатая взривна смес
газовая газова смес, смес от газове
газо-воздушная	газо-въздушна смес
газообразная газообразна смес
гетерогенная хетерогенна [нееднородна,
разнородна] смес
~, гипсобетонная гипсобетонна смес
гомогСнная хомогенна [еднородна] смес
горючая горивна смес
горючая недетонйрующая недетонираща
горивна смес
~, горючая обедненная обеднена горивна смес
горючая обогащённая обогатена горивна
смес
горючая нсрсoбoгaщёинaя преобогатена
горивна смес
горючая самовоспламеняющаяся	само-
възпламеняваща се горивна смес
горючая свежая свежа [прясна] горивна
смес
горючая совершённая нормална горивна
смес
~, двухкомпонентная двукомпонентна смес
~, двойная вж. смесь, бинарная
детонирующая детонираща смес
едйная формовочная леяр, единна формо¬
въчна смес
естественная формовочная леяр, естест
вена формовъчна смес
железографйтовая желязографитна смес
~, зажигательная запалителна смес
замораживающая замръзваща смес
~, изоморфная изоморфна смес
~ изотопов смес на изотопи
кислотная киселинна смес, смес от ки
селини
консервирующая консервираща смес
~ кормовая с. ст. хранителна смес
механйческая механична смес
многокомпонентная	многокомпонентна
[многосъставна] смес
~, многофазная многофазна смес
неоднородная вж. смесь, гетерогенная
обеднённая обеднена смес
обкладочная облицовъчна смес
облицовочная формовочная леяр, облицо¬
въчна формовъчна смес
обогащённая обогатена смес
~, общая формовочная	обща формовъчна
смес
однородная вж. смесь, гомогенная
освежйтельная формовочная освежителна
[свежа, нова) формовъчна смес
отработанная формовочная използувана
[отработена] формовъчна смес
охлаждающая охлаждаща смес
~, пароводяная пароводна смес
~, паровоздушная паровъздушна смес
парогазовая парогазова смес
песчано- гравелистая	пясъчно-чакълна
смес, баластра
~, песчано-масляная пясъчно-маслена смес
песчано-цементная	пясъчно-циментова
смес
~, порошковая прахова смес

825
смо
пусковая пускова смес (при двигатели
с вътрешно горене)
пылевоздушная праховъздушна смес
~, рабочая работна смес
равновесная равновесна смес
растворная разтворна смес
~, реактивная реактивна смес
~, реакционная вж. смесь, реактивная
резиновая каучукова смес
синтетическая формовочная	леяр, син¬
тетична формовъчна смес
—старая формовочная леяр, стара формо¬
въчна смес
~, стержневая леяр. сърцева смес, смес за
сърца
~, теоретическая теоретична смес
термитная термитна смес
—, топливная горивна смес
топливо-воздушная гориво-въздушна смес
тощая бедна смес
тощая формовочная леяр. бедна [постна]
формовъчна смес
~, тройная тройна смес
~, тряпичная парцалена смес
<■»', уплотнительная уплътнителна смес
формовочная леяр. формовъчна смес
—формовочная единая вж. смесь, единая
формовочная
~, формовочная быстросохнущая бързосъх-
неща формовъчна смес
формовочная глинистая глинеста формо¬
въчна смес
~, формовочная жирная мазна [тлъста,
блажна]. -формовъчна смес
~, формовочная горелая вж. смесь, отрабо¬
танная формовочная
формовочная наполнительная пълнежна
формовъчна смес
фрикционная фрикционна смес
цементационная цементационна смес
~, цементная формовочная циментова фор¬
мовъчна смес
~, шамотная шамотна смес
шамотная формовочная шамотна формо¬
въчна смес
эвтектическая евтектична смес
эвтектоидная евтектоидна смес
~, экономическая икономична смес
смета ж сметка, изчисление, бюджет
сводная проекто-сметка; проекто-сметна
документация
сметана ж сметана, каймак, кисел
сметный бюджетен
смешанный смесен
смешение с смесване
смешиваемость ж смесваемост
смешивание с смесване
смешивать смесвам
смещать измествам, отмествам; премествам,
размествам
~ по фазе дефазирам, измествам фазата
смещаться измествам се, премествам се
смещение с изместване, преместване
~, боковое странично разместване [измест¬
ване, преместване]
хм, вертикальное вертикално изместване
горизонтальное хоризонтално изместване
горных пород разместване на скали
лч, допплеровское доплерово отместване
лч изображения тлв. изместване [размест¬
ване] на картината
ч,	изотопическое изотопично отместване
лч, катодное поляризация на катода
ч,	комптоновское ядр. комптоново отместване
лч, магнитное магнитно изместване
лч, продольное надлъжно изместване
лч, сеточное радио преднапрежение на ре¬
шетка
лч, угловое ъглово изместване, ъглово от¬
местване
х~, фазное фазово изместване
лч, электрическое електрическо [диелектри-
ческо] разместване
смещённый изместен, разместен; преместен
сминать смачквам; измачквам, размачквам
смитсонит м минер. смитсонит
смола ж 1. смола 2. катран
лч, акриловая акрилова смола
ч,	алкидная алкидна смола
лч, алкилфенбльная	алкило-фенолна смола
лч, альдегидная алдехидна смола
лч, анилиновая анилинова смола
лч, анилйно-формальдегйдная	вж. смола,
анилиновая
лч, анионообменная анйонообменна смола
лч, балатовая балатова смола
лч, безводная безводна смола
лч, бензойная бензоева смола
лч, генераторная генераторна смола
лч, гидрофильная хидрофилна смола
хм, гидрофобная хидрофобна смола
лч, глифталевая глифталова смола
лч, горная асфалт
лч, древесная дървесна смола
лч. естественная естествена смола
лч, ионообменная йонообменна смоля
лч, искусственная	изкуствена [синтетична]
смола
лч, каменноугольная каменовъглена смола
лч, карбамидная карбамидна смола
хм, карбоцепная карбоверижна смола
лч, катионообменная катионообменна смола
лч, конденсационная кондензационна смола
лч, копаловая копалова смола
хм, кремнийорганйческая силициевоорганич-
на смола
хм, кумароновая кумаронова смола
хм, лаковая лакова смола
хм, меламйновая меламинова смола
хм, мочевйно-формальдегйдная карбамид-фор
малдехидна смола
хм, натуральная вж. смола, естественная
лч, новолачная новолачна смола
лч, полиакриловая полиакрилова смола
хм, полиамидная полиамидна смола
хм, поливиниловая поливинилна смола
л,/, поливинилхлоридная поливинилхлоридна
смола
хм/, полимеризациенная полимеризационна
смола

смо
826
~, полистирольная полистиролна смола
полиуретановая полиуретанова смола
полиэтиленовая полиетиленова смола
полиэфирная полиестерна смола
природная природна смола
—, растйтельная растителна смола
резольная' резолна смола, бакелит
~, синтетическая синтетична [изкуствена]
смола
сосновая боров катран, борова смола
~, стеариновая стеаринова смола
—, сульфамидная сулфамидна смола
термопластичная термопластична смола
термор|^^ктйвная термореактивна смола
~, тяжёлая тежка смола
—■, уретановая уретанова смола
фенбло-альдегйдная	феноло-алдехидна
смола
фенбло-формальдегйдная феноло-формал-
дехидна смола
эластичная еластична смола
—, эпоксидная епоксидна смола
смоление с смолене, насмоляване
смолёный насмолен
смолистость ж смолистост
смолистый смолист
смолить смоля, насиолява.и; осмолявам; ка-
траносвам
смолка ж 1. смилане, млене 2. насмоляване,
катраносване, зифтосване 3. смола (смес
от колофон и пълнители)
смолка ж урановая настуран [уранит]
смолокурение с добиване на катран
смолокурня ж катранджийница
смолообразный смолообразен, подобен на смо¬
ла
смолообразование с образуване на смола
смолоотделён не с смолоотделяне
смолоотделйтель м смолоотделител, катрано-
отдел ител
смолоотстойник м катраноутаител
смолоприёмник м катраноприемник
смолоуловйтель м катраноуловител
смолы мн 1. смоли 2. катрани 3. балсами
4.	пластмаси
смольё мн борови пънове, смолници
смоляк м 1. торф, съдържащ много смола
2. борови пънове, смолник
смонтированный монтиран; вграден
смонтировать монтирам, сглобявам
смородина ж френско грозде
смотритель м наблюдател, пазач
—	маяка пазач на фара, фаропазач
—	шлюза пазач на шлюза
смотровой наблюдателен; контролен; реви¬
зионен
смочйшь да наморя, да навлажня
смушка ж астраган, ценна агнешка кожа
смыв м размиване, отмиване (напр. на почва)
дождевой отмиване от дъждовете
—	шлака, непрерывный непрекъснато отми¬
ване на сгурията
—	шлака, периодический периодично отми¬
ване на сгурията
смываемость ж смиваемост; йзмйваемост, из-
пираемост
смывание с 1. измиване, отмиване 2. смиване
смывать 1. измивам, отмивам 2. промивам
3.	смивам, отнасям; завличам (за вода)
смывка ж 1. измиване, отмиване 2. промиване
3.	смиване, отмиване; завличапе (за вода)
4.	промивен разтвор
смывной смивен; промивен, измиващ; за из¬
миване
смыкание с съединяване; скачване; свързва¬
не; зацепване
—	контактов затваряне [съединяване] на
контактни тела
—	шестерён сцепване па зъбни колела
смыкать съединявам, затварям; склонявам1
смычка ж 1. съединяване, сближаване 2. мя¬
стото на съединяването
—	ходов свързване на трасетата на жп.
линии
смягчать 1. омекотявам 2. сиегчанаи [намаля¬
вам] (напр. наклон на път) 3. пластифи-
цирам
смягчение с 1. омекотявано 2. намаляване-
силата на удара [амортизация] 3. намаля¬
ване) [смекчаване] (напр. наклон на път)
4.	пластифициране
смягчитель м омекотител, пластификатор-
смягчающий смекчаващ, омекотяващ; пласти-
фициращ
смятие с смачкване
смятый смачкан
смять смачквам
снабжать снабдявам, доставям
снабженец м работник по снабдяването, дос¬
тавчик, снабдител
снабжение с снабдяване, доставяне
материальное материално снабдяване
—	паром снабдяване с - пара, пароснабдяване
—, продовольственное - снабдяване с продо¬
волствие, продоволствено снабдяване
~, техническое техническо снабдяване
энергетическое енергийно снабдяване,
снабдяване с енергия
снаряд м 1. уред [инструмент, машина] пред¬
назначен за техническа цел 2, снаряд (ар¬
тилерийски )
артиллерийский воен. артилерийски [оръ¬
деен] снаряд
~, бактериологический бактериологичен сна¬
ряд
~, баллистический балистичен снаряд
~, бризантный воен. бризантен снаряд
~, бронебойный воен. бронебоен снаряд
~, буровой сондажен комплект (от сонда¬
жен лост и сондажен инструмент)
грейферный грайферен снаряд
дноуглубительный снаряд [уред]	за
вдълбаване на дъното, драга, дънодъл-
бачка
дымовой димен снаряд
зажигательный запалителен снаряд
~, землеройный	земекопачка,	земекопна
машина
землесосный земесмукачка

827
сно
землечерпательный драга, земечерпалка
~, осветительный осветителен снаряд
осколочный вж. снаряд, бризантный
~, разрывной избухлив снаряд
~, ракетный ракетен снаряд
реактивный реактивен снаряд
~, противосамолётный противовъздушен
[противосамолетен] снаряд
телеуправляемый далекоуправляем сна¬
ряд (снаряд, управляван от разстояние)
трассирующий трасиращ снаряд
~, ударный ударен уред
~, учебный учебен снаряд
фугасный фугасен снаряд
химический химически снаряд
снаряды мн съоръжения (напр. за физкул¬
тура )
снаряжать снабдявам с всичко необходимо
[с пълен екип], екипирам
снаряжение с 1. снабдяване, екипиране
2. снаряжение, екипировка
снасть ж Е корабни въжета 2. рибарски или
ловджийска уреди [такъми, принадлеж¬
ности]
снашивание с износване, изхабяване; изтърк¬
ване (напу. ча дрехи)
снашиваться износва се, изхабява се, из¬
търква се
снег м сняг
Снеговой снежен
снегозадержание с снегозадържане
снегозащита ж снегозащита
снегозащитный снегозащитен
снегомер м снегомер
снеголом м счупени от сняг дървета
снегоочиститель м снегориначка, снегорин
автодорожный автомобилен пътен снего-
чистач (снегорин]
двухпутный двупътна снегориначка
~, городской градски снегочистач, градска
снегориначка
однопутный еднопътна снегориначка
плуговой плугова снегориначка, плугов
снегорин
плужный вж. снегоочиститель, плуговой
/v, плужно-щеточный плугово-четков снего¬
чистач [снегорин]
роторный роторна снегориначка
таранный таранна снегориначка
шнеко-роторный	червячно-роторен сне¬
горин
~, щёточный четков снегорин, четкова сне-
гочистачка
снегоочистка ж снегочистене, чистене ' на сняг
снегопад м снеговалеж
снегопогрузчик м снеготоварач, снеготова-
рачна машина
снегораспашник м снегоринач
снегосбрбс м снегоизхвърляне
снегосвалка ж снегоразтоварище; снегораз-
товарване
энеготаялка ж снеготопилка
энегоуббрщик м снегочистач
снегоход м снегоход
снежница ж снежница, снежавица (вода от
стопен сняг)
снежный снежен
снесённый 1. съборен, разрушен 2. отмъкнат,
отнесен (от вода)
снести вж. сносить
снижением 1. снижаване, снишаване; понижа¬
ване, намаляване; намаление; спадане 2. ав.
спускане, снишаване
~ давления намаляване на налягането
~ самолёта спускане [снишаване] на самолета
~ себестоимости снижаване [намаляване]
на себестойността
снижаться снижавам се, намалявам се, сни¬
шавам се
снимать 1. снемам, свалям; откачам, премах¬
вам 2.' намалявам, .снемам (товар, налягане}
3.	снемам [вземам] размери 4. фотографирам
5.	наемам под наем (напр. квартира)
~ заусенцы снемам [премахвам] мустаци [за-
усепъци] (от детайли)
~ мерку вземам мярка, вземам размери
~ стружку снемам [вземам] стружка
снимкодержатель м държач на снимка, сним-
кодържач
снймок м снимка
~ в камере Вильсона снимка в камера на
Уилсон
макрофотографйческий макро фотографска
снимка
~, микрофотографйческий микро фотографска
снимка
~, моментальный моментна снимка
перспективный перспективна снимка
~, плановый планова снимка
~, радиографический радиографична снимка
~, рентгеновский рентгенова снимка
~, стереоскопический стереоскопична снимка
фотографический фотографска снимка
сновальный текст. сновачен
сновальщик м сновач
сновальщица ж сновачка
снование с текст. сноване
сновать снова, приготвям основа за тъкане-
сновка ж текст. 1. сноване 2. наснована част
[глава] от прежда
сноп м сноп
сноповязалка ж сноповързачка
сноповязальный сноповързачен
снопонбс м снопоносач (приспособление зее
събиране на няколко снопа на едно място)
снопоподаватель м снопоподавач
снопосушилка ж стряха [сайван] за сушене
на снопи
снос м 1. събаряне [разрушаване] (на сгради}
2. отвличане 3. отнасяне (от вятър. вода}
4.	поднасяне (на превозно средство) 5. кораб.
снос, отнасяне (на кораба от курса)
сносить 1. събарям, разрушавам (постройка}
2.	отнасям, отвличам (от вода. вятър)
3.	поднасям се (за превозно средство}
сноска ж полигр. бележка под черта или под
линия

еня
828
снятие е снемане, премахване (напр. на му¬
стаци от детайл), намаляване (напр. на¬
лягане), отстраняване
собачка ж 1. езиче (за заключване), жабка
2. спусък (на пушка) 3. запънка, задръжка
4.	стр. четвъртинка тухла
~, блокировочная блокиращо езиче, блоки¬
раща запънка
ведущая водещо езиче, водеща запънка
запорная затварящо [заключващо! ези¬
че, ключалково езиче [запънка1
~, захватывающая захващащо езиче, за¬
хващаща жабка, захващаща запънка
~, подающая подаващ спусък, подаващо
езиче
предохранительная предпазен спусък,
предпазно езиче, предпазна запънка
~, пружинная пружинен спусък, пружинно
езиче
стопорная спиращо [запиращо] езиче,
спиращ спусък
~, тормозная	спирачно [спиращо] езиче,
спираща задръжка
~ тормозного сектора езиче [запънка] на
спирачен сектор
фрикционная фрикционна запънка, фрик¬
ционна задръжка
~, храповая жабка [езиче] за острозъбен
спирач; клинка, жабка
собиратель м събирател, колектор
собирать 1. монтирам, сглобявам 2. събирам,
прибирам (напр. реколта)
соболь м самур
собор м катедрала
собранный сглобен, монтиран, събран
собственность ж собственост
государственная държавна собственост
лйчная лична собственост
общественная обществена собственост
~, частная частна собственост
событие с събитие
вероятное вероятно събитие
достоверное сигурно, вярно събитие
~, исходное ядр. начално събитие
невозможное невъзможно събитие
~, независимое независимо събитие
~, несовместимое несъвместимо събитие
~, противоположное противоположно съ¬
битие
случайное случайно събитие
~, элементарное елементарно събитие
совелйт м совелит (термоизолационен мате¬
риал)
совещание с съвещание
диспетчерское диспечерско съвещание
производственное производствено съве¬
щание
технйческоС техническо съвещание
совидён м совиден (пластмаса за синтетично
влакно)
совместймость ж съвместимост
~, психологйческая психологическа съвме¬
стимост
совмещать намествам до съвпадане (напр.
на отвори)
совмещение с съчетаване; комбиниране; съв¬
падане
совмещённый комбиниран, съчетан
совок м зидарска гребалка [черпак], лопатка
совпадать съвпадам
совпадение с съвпадение, съвпадане
~, двойное двойно съвпадение
~, запаздывающее закъсняващо съвпадение
~, йстинное истинско съвпадение
~, случайное случайно съвпадение
тройное ядр. тройно съвпадение
~ фаз съвпадение на фазите
~, частйчное частично съвпадение
~ шЗга резьб съвпадане стъпката на резбата
ебвпрен м совпрен (марка съветски изкуст¬
вен каучук)
согласие с съгласие
согласный съгласен
согласование с съгласуване, напасване, коор¬
диниране
~ вращСния съгласуване [координиране]
на въртенето
~ входа авт. съгласуване на входа
~ выхода съгласуване на изхода
~ импедансов съгласуване на импедансите
~ нагрузки съгласуване [координиране] на
натоварването
~ полных сопротивлений вж. согласование
импедансов
согласованность ж съгласуваност, координи¬
ра ноет
согласованный съгласуван, напасван, коорди¬
ниран
согласователь м адаптер
согласовать съгласувам, напасвам, координи¬
рам
согласовывать вж. согласовать
соглашение с договор
трудовое трудов договор
согнутый сгънат, прегънат; изкривен
согнуть да сгъна, да прегъна; да изкривя
согревание с сгряване, стопляне
согревательный съгревателсн
согревать сгрявам, стоплям
согрСть вж. согревать
сода ж сода, натриев карбонат
аммиачная амонячна сода
~, двууглекйслая сода бикарбонат
кальцинированная	калцинирана сода
(безводен натриев карбонат)
каустическая сода каустик, натриева ос¬
нова
~, кристаллическая кристална сода (натри¬
ев карбонат, десетохидрат)
питьевая сода за пиене (сода бикарбо¬
нат, натриев бикарбонат)
~, природная природна сода
содалйт м минер, содалит
содержание с 1. поддържане (на машина или
инсталация) 2. съдържание	(напр. на
книга) 3. състав
~ балласта съдържание на баласт
~ в исправности поддържане в изправност
~ влаги съдържание на влага
~ воды съдържание на вода

829
СОЕ
—	золы съдържание на пепел, пепел но съ¬
държание
—	кислорода съдържание на кислород
конечное крайно съдържание, краен съ¬
став (в крайния продукт)
—	летучих съдържание на летливи вещества
начальное начално съдържание, начален
състав (в изходните реагенти)
~, процентное процентно съдържание; про¬
центен състав
текущее текущо съдържание
техническое техническо съдържание
ячейки запоминающего устройства съдър¬
жание на клетка от запаметяващото устрой¬
ство
содержать 1. поддържам (напр. машината в
добро състояние) 2. съдържам
содовый содов, съдържащ сода
соединение с 1. свързване, съединяване, скач¬
ване 2. съединение, свръзка, шев 3. сглобка
4.	хим. съединение
авиационное авиационно съединение
аддитивное адитивно (присъединително]
съединение
адсорбционное адсорбционно съединение
алифатическое алифатно (мастно] съеди¬
нение
алициклическое алициклично съединение
~, ароматическое ароматно [арилио1 съеди¬
нение
ассоциированное асоциирано [притък-
мено, присъединено] съединение
ациклическое ациклично съединение
—, байонетное байонетно съединяване [свърз¬
ване]
бесскосное безкосен (тъп, челен] заваръ¬
чен шев
~, бес шпоночное безшпонково съединение
бинарное бинерно съединение
боковое 1. дърв. сглобка на ръб 2. страни¬
чен надлъжен шев
болтовое болтово съединяване; болтово
съединение [връзка]
~, бортовое бортов шев (ъглов шев при зава¬
рява не на цилиндричен съД)
—	в гребень дърв. чепово съединение
—	в гребень с пазом дърв. съединение на
длаб и зъб [нут и федер], съединение на
перо и вдлъб
—	в замок Дърв. сглобка на длаб
винтовое винтово (резбово] съединение
—	в лапу Дърв. съединение на зъб
—	в ласточкин хвост съединение (сглобка]
лястовича опашка
—	внакрой вж. соединение внахлёстку
—	внахлёстку съединение с препокриване
водонепроницаемое водонепропускливо
свързване
—	в паз съединение [сглобка] на ухо
—	в поддерева Дърв. получелно снаждане [при-
сядане], полупокрита сглобка
—	влотай скрито съединение, скрита връзка,
скрит шев
—	впритык съединение на тъпо, челно снаж¬
дане, челна сглобка [чрез просто допиране]
—	встык вж. соединение стыковое
—	втавр вж. соединение, тавровое
—	в ус Дърв. косо снаждане; косоъглово съе¬
динение
—	в фальц фалцово съединение
—	в шпунт вж. соединение, шпунтовое
высокомолекулярное високомолекулярно
съединение
—, галоидное халоидно съединение
~, герметическое херметично съединяване
—	гетерополяркое хетерополярно съедине¬
ние
гетероциклическое хетероциклично съеди¬
нение
гибкое гъвкаво съединение, гъвкава свръз¬
ка
гладкое гладко съединение, гладка свръз¬
ка
глухое вж. соединение, неразъёмное
гомологическое хомоложно съединение
—	гребнем в паз Дърв. съединение сглобка
на длаб и зъб [на перо и вдлъб)
~, жёсткое неподвижно (твърдо] съединя¬
ване, неподвижно свързване
—	жирного ряда мастно [алифатно] съединение
жирное вж. соединение жирного ряда
заклёпочное нитово съединение; китово
съединяване
заклёпочно-сварное нитово-заваръчно съ¬
единение
—	замазкой лепилно съединение
замковое ключалково съединяване, клю-
чалкова връзка
—	звезда-звезда ел. свързване «звезда-звезда»
—	звезда-треугольник ел. свързване «звезда
триъгълник»
звёздное ел. звездно съединение, свърз¬
ване [съединяване] в звезда
—	звездой вж. соединение звёздное
—	зигзагом ел. зигзаговидно свързване, свърз¬
ване в зиг-заг
зубчатое зъбно [шлицево] съединение
изомерное хим. изомерно съединение, изо¬
мер
изоциклйческое хим. изоциклично съеди¬
нение
кабельное кабелно съединение
канатное въжено съединение
~, каскадное ел. каскадно свързване
карбоциклическое хим. карбоциклично
съединение
карданное карданно съединение, кардан-
на връзка
~, кислородное кислородно съединение, кис-
лородсъдържащо съединение
клёммовое ел. клемна връзка, клемно
съединение [свързване]
клиновое клиново съединение, клинова
връзка
коленно-рычажное коляно-лостово съеди¬
нение, коляно-лостова връзка
~, комплексное хим.	комплексно съедине¬
ние, координационно съединение
контактное ел. контактно съединение

СОЕ
830
~, крепежное скрепително [закрепващо]
съединяване, подкрепваща (крепяща} връзка
кривошипное кривошипно съединяване,
кривошипна връзка
кулачковое гърбично съединение
~, лабильное лабилно [неустойчиво] съеди¬
нение
~ ласточкиным хвостбм дърв. съединение
«ластовича опашка»
лобовое челно съединение, челна връзка
~, междувагбнное междувагонно съединение
мелкопазовое вж. соединение, мелкошли¬
цевое
мелкошлицевбе малкоканално [малкошли-
цево] съединение
металлоорганическое металоорганично съ¬
единение
многосерннстое хим. полисулфид
~, многоточечное сварное многоточково за¬
варъчно съединение
~, еногошнбночноё	многоканално [много-
шлнцево] съединение
молекулярное хим. молекулно съединение
~, муфтовое съединение с муфи, муфено
съединение
~ на массу ел. съединение [свързване] на
маса; заземяване
напряжённое напрегнато [намиращо се
под напрежение] съединение (напр. вин¬
тово)
~ на резьбе вж. соединение, резьбовое
насыщенное хим. наситено съединение
нахлёсточное вж. соединение внахлёстку
качельное съединение посредством дър¬
вени клечки
~, ненапряжённое ненапрегнато съединение
ненапряжённое болтовое ненапрегнато
винтово [болтово] съединение
ненасыщенное ненаситено съединение
неподвижное неподвижно съединение,
неподвижна връзка
~, неполярное неполярно съединение
~, непосредственное непосредствено [пряко]
свързване
неправильное неправилно [погрешно]
съединяване [свързване]- (напр. на провод¬
ници )
непредельное вж. соединение, ненасы¬
щенное
неразъёмное неразглобяемо съединение
', несимметрическое асиметрично съединение
неустойчивое нестабилно съединение
низкомолекулярное хим. нискомолекулно
съединение
-, ниппельное нипелно съединение, съеди¬
няване чрез нипели
■, органическое хим. органично съединение
■, пазовое вж. соединение в паз
■, параллельное ел. паралелно свързване
[съединяване]
, параллельно-последовательное ел. па¬
ралелно-последователно свързване [съеди¬
няване]
, паяное споено съединяване, съединяване
чрез спояване, споено съединение
перекисное прекисно съединение
перекрёстное кръстосано съединяване,
кръстосана свръзка
переходное преминаващо [проходно] съе¬
динение, преминаваща връзка
плотное плътно съединение
подвижное подвижно съединение, подвиж¬
на свръзка
полимерное хим. полимерно съединение
полярное полярно съединение
последовательное ел. последователно [се¬
рийно] свързване [съединяване]
~, последовательно-параллельное ел. после¬
дователно-паралелно свързване [съединя¬
ване]
~, постоянное постоянно съединение, по¬
стоянна връзка
предельное вж. соединение, насыщенное
прессовое пресово съединение, пресова
връзка
прямое право съединение, права връзка
разборное разглобяемо съединение
~, раструбное съединение с постепенно раз¬
ширяване (на тръбата)
резьбовое резбово съединение, рсзбова
връзка
сварное заваръчно съединение, заваръчна
връзка, заваръчен шев
сварное пробочное електронитово съеди¬
нение
~, сварное стыковое челно заваръчно съеди¬
нение
смешанное ел. смесено свързване [съеди¬
няване]
~ с нормальной цепью хим. съединение с
нормална верига
~ с открытой цепью хим. съединение с от¬
ворена верига
стыковое челно съединение, челна връзка,
челен шев
сферическое сферично [ябълково] съеди¬
нение
тавровое Т-образпо съединение
~, телескопическое телескопично съедине¬
ние
м, торцовое челна сглобка
треугольник-звезда ел. свързване на три¬
ъгълник-звезда
треугольник-треугольник ел. свързване
на триъгълник-триъгълник
трубное тръбно съединение
угловое ъглово съединение, ъглова връзка
Ь-образное	О-образен заваръчен шев
~, упругое гъвкаво [еластично] съединение,
гъвкава връзка
фланцевое фланцово съединение, съеди¬
няване на фланците
~, V-образное V-образен заваръчен шев
фрикционное фрикционно съединение,
фрикционна връзка
химическое химично съединение
Х-образное Х-образен заваръчен шев
цепочечное верижно свързване [съеди¬
няване]
циклическое циклично съединение

«31
СОЛ
~, шарнирное шарнирно съединение, шар¬
нирна връзка
~, шаровое сачмено съединение
шиповое дърв. сглобка на шип
~ шйпом дърв. сглобка на зъб и длаб
шлицевое шлицево [многоканално] съе¬
динение, шлицева [многоканална] връзка
шпоночное шпонково [шпонъчно] съеди¬
нение
~, шпунтовое дърв. съединение на перо и
длъб [на нут и федер]
штСпсельное ел. щепсел но съединение
штифтовое щифтово съединение
—, штыковое байонетно съединение
~, эластичное вж. соединение, упругое
~, электрическое електрическо съединение,
електрическо свързване
соединённый съединен, свързан
соединитель м съединител, скрепител
винтовой винтов съединител
проволочный телен съединител, телен скре-
пител
рСльсовый релсов съединител [скрепител]
шарнирный шарнирен съединител
штСпсельный щепселен съединител
соединительный съединителен, свързващ
соединять съединявам, свързвам
созвездие с съзвездие
созревание е съзряване, узряване, зреене
~ бетона стр. зреене на бетон
промежуточное междинно съединение
соизмеримость ж съизмеримост
соизмеримый съизмерим, сравним
сок м сок
дубильный дъбилен сок
млСчный 1. млечен сок 2. латекс
плодовый плодов сок
~, фруктовый вж. сок, плодовый
соковарка ж 1. соковарка, уред за варене на
сок 2. варене [изваряване] на сок
соковыжималка ж изстисквачка	(преса,
уред за изстискване на сок)
сокол м стр. К маламашка (за мазачески ра¬
бота) 2. лом (голям железен лост) 3. трам-
бувачка
сократимость ж кратност, съкратимост
сократимый мат. 1. който може да се съкра¬
щава 2, който подлежи на съкращение
сокращать 1. съкращавам 2. скъсявам, нама¬
лявам
сокращение с съкращение; скъсяване, нама¬
ляване
сокращённый съкратен
солдатик м 1. ножодържач (в металорежещи
машини) 2. кука за укрепване на леярска
форма
солевар м солар, който добива сол
солеварСние с селедобиване, соловаренС
солеварня ж солница, солодобивен завод
солевой солен
соледробйлка ж мелачка [дробилка] на сол
солемёльница ж мелница за сол
солемСр м соломе р
солСние с солене, пеcеляваис, осоляване
соленоид м соленоид
соленоидный соленоиде»
соленбсность ж соленосно^
соленбсный солоносен, съдържащ сол
солёность ж соленост
солёный солен
солеобразованне с селеебpaзуванс, образу¬
ване на сол
солерастворйтель м разтворител на сол, соло-
разтворител
солесодержание с съдържание на [по отно¬
шение на] сол
допускаемое допустимо съдържание на
сол [соли]
~, критическое критично съдържание на сол
[соли]
~, остаточное остатъчно съдържание на
сол [соли]
солесос м солосмукач
солестбйкость ж устойчивост [стабилност]
спрямо соли
солидол м солидол (вид грее)
сопидопoнaгнeтатсль м преса за впресоване
на солидол (вид грее)
солидус м мет. солидус, солидуслиния
солить соля, осолявам
солифлюкция ж геол, солификация
солка ж	солене, посоляване, насоляване,
осоляване
солнце с слънце
солнцестояние с слънцестоене .^^оии,
когато слънцето е най-отдалечено от еква-
тора)
~, зимнее зимно слънцестоене
~, лСтнее лятно слънцестоене
солод м склад, малц (за бира)
солодение с малцоване
солодильня ж вж. солодовня
солодовня ж работилница за малц [слад]
солодовый малцов, сладов
солододробйлка ж малцодробилка, дробилка
на малц
солодбз м малцова захар, малтоза
солодосушИльня ж малцосушилня, сушилня
за малц
солодорашёиие с приготвяне на малц [слад,
подкваса]
солома ж слама
соломенный сламен
соломит м слам ит (плоскости от пресована
слама)
соломка ж сламка, тънка клечица
спичечная кибритена клечка
соломокопнитель м копиител на слама, ела-
мекепнитеп
соломоловушка ж задържател на слама
соломонабиватель м сламонабивач
соломоподъёмник м сламоповдигач
соломопрСсс м сламопреса
сепомopaзбрacыватепь м сламоразпръсквач
соломорезка ж сламорезачка
барабанная барабанна сламорезачка
~, дисковая дискова сламорезачка
соломосилосорёзка ж	сламо-силорезачка
соломотранспертёр м сламетраиснертьер
сол
832
соломотряс м сламотръс [коне] (в комбайн
или вършачка)
грабельный греблов сламотръс
каскадный каскаден сламотръс
клавишный клавишен сламотръс
—	комбайна сламотръс на комбайн
конвейерно-роторный конвейерно-роторен
сламотръс
конвейерный конвейерен сламотръс
платформенный платформен сламотръс
роторный роторен сламотръс
ступенчатый стъпаловиден сламотръс
~, элеваторный елеваторен сламотръс
солонина ж осолено (предимно) говеждо месо
солонцы мн солена почва
солончак м солончак, засолена почва
соль м Е сол (химично съеДинение), готвар¬
ска сол
~ АГ сол АГ (хексаметиленДиамин-аДинат)
~, азотистокислая нитрат
~, азотнокислая нитрит
—	азотоводорбдной кислоты азид [ацид]
(сол на азотовоДороДната киселина)
алюмйниево-натриевая натриев алуминат
аммонийная амонячна сол
английская английска сол
анилиновая анилинова сол, анилинов
хлорид [хидрохлорат]
бариевая бариева сол
безводная безводна сол
—	бензойной кислоты бензоат (сол на бен-
воената киселина)
бертолетова бертолетова сол, калиев
хлорат
бескислородная безкислородна сол
—	борной кислоты борат (сол на борната
киселина)
—	броиистонодор6дной кислоты бромид (сол
на бромовоДороДната киселина)
—	винной кислоты тартар ат (сол на винена¬
та киселина)
вторичная кислая двузаместена кисела
сол
—	галоидоводородной кислоты Гхалогенид
(сол на халогеновоДороДната киселина)
—	гидросёрнистой кислоты хидросулфат (сол
на хидросеристата киселина)
~, глауберова глауберова сол (натриев
сулфат )
горькая горчива сол - (воДен магнезиев
сулфат)
~, двойная двойна сол
двузамещённая двузаместена сол (сол
на киселина, в която Два протона са заме¬
стени с метални йони)
жёлтая кровяная жълта кръвна сол (кал¬
циев фероцианиД)
каменная каменна сол
кислая кисела сол (сол, в която има про¬
тони. които могат Да бъДат заместени с
метални йони)
комплексная	комплексна сол (сол —
координационно съеДинение)
красная кровяная червена кръвна сол
(калиев ферицианиД)
минеральная минерална сол
~, морская морска сол
нормальная нормална [напълно заместе¬
на, некисела] сол
однозамещённая еднозаместена [първич¬
на] сол, (сол на киселина, в която еДин от
протоните е заместен с метален йон)
окисная окисна сол
оксижённая калаен хлорид
основная основна сол (сол, която при
разтваряне Дава хидроксилни групи)
—, первичная първична [еднозаместена] сол
—	перкислоты персол (сол на перкиселина)
пищевая вж. соль, поваренная
~, поваренная готварска сол, натриев хлорид
самосадочная самоутаена сол
~, сегнётова сегнетова сол
—смешанная смесена сол
~, средняя неутрална сол
сурьмяная антимонова сол
~, тройная тройна сол
—	угольной кислоты карбонат (сол на еъ-
глената киселина)
~ угольной кислоты, кислая бикарбонат
—	уксусной кислоты ацетат (сол на оцетната
киселина )
цианистая цианид (сол на циановоДороД-
ната киселина)
—	циановой кислоты цианат (сол на циано¬
вата киселина)
сольват м солват, еолватирано вещество
сольватация ж солватация
сольватный солватен
сольволиз м солволиза
сольфатара ж солфатар (вулкан. който
слеД главната ерупция отДеля само серни
газове )
соляной солен
солянокислый солнокисел
соляриграф м солариграф
соляризация ж 1. кфт. соларизация, преос-
ветяване 2. подлагане на въздействието на
слънчевите лъчи
солярий м арх. соларий
соляриметр м солариметър
сом. м сом (риба)
сомкнутость ж склопеност; затвореност; съедп-
неност
сомножитель м съмножител
сомольнокйт м минер, сомолнокит
сонометр м сонометър (уреД за изучаване
трептенията на звучащи струни)
сообщение с съо6ш.)ни); връзка
автомобильное автомобилно съобщение
воздушное въздушно съобщение
~, городское градско съобщение, градски
транспорт
—, дальнее далечно съоощение, далечна връз¬
ка
железнодорожное железойъ тно съобщение
~, международное сухопутное международно
сухопътно съобщение
межпланетное междупланетно съобщение
~, местное местно съобщение

888
соп
пароходное параходно съобщение, кора¬
боплаване
пригородное крайградско съобщение
прямое пряка (директна] връзка
телефонное телефонно съобщение, теле¬
фонна връзка
сооружать изграждам; съоръжавам, снабдя¬
вам, обзавеждам
сооружение с 1. построяване, издигане, из¬
граждане; строеж 2. постройка; съоръжение;
инсталация, устройство, уредба
берегоукрепительное брсгоукрспваше съ¬
оръжение
~9 водозаборное водохващащо (водопреград-
но] съоръжение
водозапбрное водозадържащо съоръжение
водонапорное водонапорно съоръжение
водоприёмное водоприемно съоръжение
водопроводящее водопроводно съоръже¬
ние
водопропускное водосточно съоръжение
водоразборное водоразпределително съо¬
ръжение
~, водосбросное водопрелнвно съоръжение
волноотббйное вълнолом
~, гидротехническое хидротехническо съ¬
оръжение
головное приемно съоръжение
***, дноукреп йтельное дъноукрепващо съ¬
оръжение
дорожное пътно съоръжение
искусственное изкуствено съоръжение
надшахтное надшахтно съоръжение
наносозадёрживающее наносозадържащо
съоръжение
оросительное напоително съоръжение
подзСмное подземно съоръжение
подпорное подпорно съоръжение
подъёмное подемно [повдигателно] съоръ¬
жение
портовое пристанищно съоръжение
регуляционное регулиращо съоръжение
рыбопропускное рибепропускашо съоръ¬
жение
ряжевое скарово съоръжение
сбросное преливно съоръжение
свайное пилотно съоръжение
сплавнбе съоръжение за пропускане
(спускане] на салове
станционное гарово съоръжение
транспортное транспортно съоръжение
фашйнное фашинно съоръжение
энергетическое енергетично съоръжение
соосаждёние с съутаяване
собсность ж съосност, съвпадане на осите
соОсный съосен
соответствие с съответствие
однозначное мат. еднозначно съответ¬
ствие
соответствовать	съответствувам, отговарям
соотношение с съотношение
йтомное атомно съотношение
количественное количествено съотноше¬
ние
молекулярное молекулно съотношение-
объёмное обемно съотношение
эквимолярное еквимопово [равномолово]
съотношение
сопка ж хълм
сопло с дюза, наустник
быстродействующее бързодействуваща
дюза
воздушное въздушна дюза
впрыскивающее впръсквателна дюза
выхлопное изпускателна дюза
выходное изходна дюза
газовое газова дюза
двухступенчатое двустепенна дюза
дроссельное дроселна дюза
~, игольчатое иглена дюза
измерительное измерителна дюза
инжСкторное инжекторна дюза
кольиевбе пръстеновидна дюза
компенсирующее компенсираща дюза
~ Лаваля лавалова дюза
мСрное измерителна дюза
многодырчатое дюза с много отверстия
нагнетательное напорна [нагнетателна]
дюза
нормальное нормална дюза
однодырчатое дюза с едно отверстие
обдувочное дюза за издухване
округлённое кръгла дюза
паровое парна дюза, парно гърло
пескоструйное песъкоструйна дюза
питательное питателна [захранваща] дюза
приёмное приемна дюза
пульверизирующее пулверизираща дюза
разбрызгивающее разпръсквателна дюза
распылительное разпрашителна [раз¬
пръсквателна, пулверизационна] дюза
расходомёрное (разходо^змервателна дю¬
за
реактивное реактивна дюза
~, смесительное смесител на дюза
струйное струйна дюза
суживающееся стесняваща се дюза
телескопическое телескопна дюза
уравнительное изравняваща (компенси¬
раща] дюза
ускоряющее ускоряваща дюза
щелевее процепна дюза
эжСкторное ежекторна дюза
сопловой дюзов
соплодержатель м дюзодържач
^поликонденсация	ж съпеликондензацкя
сополимСр м съполимер
сополимеризация ж съполимеризация
сопоставимый сравним, съпоставим
сопоставление с	съпоставка, съпоставяне,
сравняване
сопоставлять съпоставям, сравнявам
соприкасаться допирам се, докосвам се; кон¬
тактувам
соприкосновение с допиране, докосване; кон¬
тактуване
сопроводительный съпроводителен, придру-
жителен
сопровождение с	съпровождане; следване,
следене; придружаване
53 Руско-Сглгерскн гхлитезхвк^ски ротам

соп
834
~, автоматическое автоматично съпровождане
звуковое звуков съпровод
непрерывное непрекъснато придружаване
~ с упреждением съпровождане с изпревар¬
ване
сопромат м съпромат [съпротивление на мате¬
риалите]
сопроматчик м съпроматчик, който се зани¬
мава с въпросите на съпротивлението на .ма¬
териалите
сопротивление с 1. съпротивление (противо¬
действие на масата на телата срещу вън¬
шни сили) 2. електрическо съпротивление
3.	съпротивление (система от проводници,
служещи за намаляване на напрежение или
ток или за превръщане на електрическата
енергия в топлина или светлина), резистор
~, активное ел. 1. активно съпротивление
2, резистор
акустическое акустично съпротивление
асинхронное асинхронно съпротивление
г.», аэродинамическое аеродинамично съпро¬
тивление
балансное тлг. баланено съпротивление
балластное баластно съпротивление
~, безваттное	безватово съпротивление
~, безындукционное безиндуктивно съпро¬
тивление или резистор
безъёмкостное безкапацитивно съпротив¬
ление или резистор
блокировочное блокиращо съпротивление
взаимное взаимно съпротивление
~, видимое привидно пълно съпротивление
вихревое вихрово съпротивление
внешнее външно съпротивление
внутреннее вътрешно съпротивление
~ воздуха съпротивление ва въздуха, въз¬
душно съпротивление
~, воздушное вж. сопротивление воздуха
волновое вълново съпротивление, съпро¬
тивление на вълните
вредное вредно съпротивление
временное временно съпротивление
~ всасыванию съпротивление при всмук¬
ване
входное входно съпротивление
~, высокоомное високоомно съпротивление*
или резистор
выходное изходно съпротивление
вязкое съпротивление от вискозност
(на средата)
гасящее гасящо съпротивление или
резистор
гидравлическое хидравлично съпротивле¬
ние
гидродинамйческое хидродинамично съ¬
противление
гидромеханическое	хидромеханично съ¬
противление
гидростатическое хидростатично съпро¬
тивление
~ давлению съпротивление на налягането
~ движению съпротивление на движението
действительное действително съпротив¬
ление
действующее действуващо [активно] съ¬
противление
~, демпферное демпферно [гасящо] съпро¬
тивление или резистор
деформации съпротивление на [срещу!
деформиране
динамическое динамично съпротивление
диффузионное дифузно съпротивление
диэлектрическое диелектрично съпротив¬
ление
добавочное допълнително съпротивление
или резистор
~ дороги пътно съпротивление
х-ч, ёмкостное капацитивно съпротивление
жйдкости съпротивление на течност
~ заземления съпротивление на заземява¬
нето
защитное защитно съпротивление или
резистор
хмх изгибу съпротивление на [срещу] огъване
~ излому съпротивление на [срещу] счупване
хмх излучения съпротивление на излъчване,
излъчвател но съпротивление
~ износу съпротивление на [срещу] износ¬
ване
~, импульсное импулсно съпротивление или
резистор
~ изоляции изолационно съпротивление, съ¬
противление на изолацията
индуктивное индуктивно съпротивление
~ инерции инерционно съпротивление, съ¬
противление на инерцията
х-ч, истинное истинско съпротивление
хм истиранию съпротивление на [срещу]
триене
кажущееся привидно съпротивление, им¬
педанс
х— качению съпротивление на търкаляне
хмх, керамическое керамичен резистор, рези¬
стор с керамично тяло
хмх, комплексное комплексно съпротивление
хм, компенсирующее балансиращо [изравни¬
телно] съпротивление
контактное контактно съпротивление, съ¬
противление на електрически контакт
ленточное лентово съпротивление или
резистор
х-, линейное термическое линейно термично
съпротивление
~ короткого замыкания съпротивление при
късо съединение
хмх коррозии устойчивост [съпротивление]
срещу корозия
хм/, критйческое критично съпротивление
хчх кручению съпротивление на [срещу] усук¬
ване
лобовое ав. челно съпротивление
магазйииое магазинно съпротивление
магнитное магнитно съпротивление
~ материалов съпротивление на материалите
(на якост), якост (на материалите)
межелбйное междупластово съпротивле¬
ние
хм, местное местно съпротивление
х—, металлическое метално съпротивление

835
механическое механично съпротивление
х—, нагревательное нагревателно съпротивле¬
ние или резистор
х~ нагрузки съпротивление на [срещу] на¬
товарване, съпротивление на товара
нагрузочное товарно съпротивление или
резистор
—	надрыву съпротивление на раздиране
—	на изгиб вж. сопротивление изгибу
-> на кручение вж. сопротивление кручению
-■> на срезывание съпротивление на срязване
~ на удар съпротивление на удар
-х, нелинейное нелинейно съпротивление
х-х, непрбволочное безжично съпротивление
или резистор
нормальное нормално съпротивление
х-х, образцовое образцово съпротивление или
резистор
обратное обратно съпротивление, съпро¬
тивление в обратна посока или посока на
непропускане
—	, объёмное обемно съпротивление
~, ограничительное ограничително съпро¬
тивление или резистор
~х, однопредельное еднообхватно съпротивле¬
ние или резистор
омйческое активно [омическо] съпротив¬
ление
—	, основное основно съпротивление
остаточное остатъчно съпротивление
, отрицательное отрицателно съпротивле¬
ние
-х, параллельное паралелно [шунтово] съ¬
противление, шунт
переменное променливо съпротивление
или резистор
переходное преходно съпротивление, съ¬
противление на контактния преход
поверхностное повърхностно съпротивле¬
ние
—	поезда съпротивление на влака
ползучести съпротивление срещу пълзене
[крип]
_х, полезное полезно съпротивление
х-х, полное пълно [общо] съпротивление
,-х, полное акустическое общо акустично
[видимо звуково] съпротивление
х-х, полное кинетическое общо кинетично съ¬
противление
полное механическое общо механично съ¬
противление
,-х, полное электрическое пълно електрическо
съпротивление [импеданс]
х—, полупроводниковое полупроводниково съ¬
противление, съпротивление на полупровод¬
ник
~, поперечное елн. напречно съпротивление
,-х, последовательное последователно (свър¬
зано) съпротивление или резистор
х-х, постоянное постоянно съпротивление
х— почвы почвено съпротивление
х-х, предохранительное предпазно [защитно]
съпротивление
—, проволочное жично съпротивление или
резистор
	con
—	продавливанию съпротивление на [срещу]
пробиване
—	продольному изгибу съпротивление [якост]
на изкълчване
—	прокатке съпротивление срещу валцува¬
не, съпротивление при валцуване
профильное профилно съпротивление
~, прямое право съпротивление, съпротив¬
ление в права посока или посока на пропус¬
кане
~, пусковое пусково съпротивление или ре¬
зистор
х-х, рабочее работно съпротивление или
резистор
—	раздавливанию съпротивление срещу раз-
трошаване
—	раздиранию съпротивление срещу ]на]
разкъсване (специално за каучук)
—	раздроблению съпротивление срещу раз¬
дробяване
—	разрушению съпротивление срещу разру¬
шаване
~ разрыву съпротивление на скъсване
—	расслоению съпротивление срещу разслоя¬
ване
—	растяжению съпротивление на скъсване
(при опън), съпротивление на опън
х-х, расчётное изчислено съпротивление, съ¬
противление по изчисления
реактивное реактивно съпротивление, ре¬
актанс
регулировочное регулиращо съпротивле¬
ние или резистор
х-х резанию съпротивление при рязане
х-х, результирующее резултантно съпротив.
ление
световое светло съпротивление (па се¬
ленов или Друг фотоелемент)
светочувствительное светлочувствително
(фоmочунсmвйтелно] съпротивление
—	сдвигу съпротивление на приплъзване
—	сжатию съпротивление [якост] ца натиск
—	скалыванию съпротивление [якост] на
отчекване (специално за Дървен материал)
—	скольжению съпротивление [якост] на
плъзгане
х-х, сложное сложно съпротивление
—х, собственное собствено [вътрешно) съпро¬
тивление
—	среды съпротивление на средата
—	срезу съпротивление на срязване
х^, стабилизирующее стабилизиращо съпро¬
тивление
—	старению устойчивост на стареене
темновое тъмно съпротивление (на се¬
ленов или Друг фотоелемент)
тепловое топлинно съпротивление
~, термическое термично съпротивление
—, тормозное спирачно съпротивление
х—, технологическое технологично съпро¬
тивление
х-х, тонкоплёночное тънкослойно- съпротивле¬
ние или резистор
—	трения съпротивление на триене
-х, тяговое теглително съпротивление

сон
ем
—	, угольное въглсново съпротивление или
резистор
ударное ударно съпротивление, ударна
якост
~ УД&ру вж. сопротивление, ударное
~, удельное специфично съпротивление
х->, удельное магнйтное специфично магнитно
съпротивление
упругое еластично съпротивление
~ усталости устойчивост срещу умора, из¬
дръжливост
~ утечки съпротивление на утечката
~, характеристическое характеристично съ¬
противление
~ царапанию съпротивление срещу надраск-
ване	драскотини]
~, шунтирующее шунтиращо съпротивление
или резистор
эквивалентное еквивалентно съпротив¬
ление
электрическое електрическо съпротивле¬
ние
эталонное еталонно съпротивление или
резистор
эффективное ефективно съпротивление
сопротивляемость ж съпротивяемост
сопротивляться съпротивявам се
сопрягаемый който може да се свързва [съеди¬
нява]
сопрягать съединявам, свързвам; допирам
сопряжение с 1. съединяване, свързване;
съчетаване 2. съединение, сглобка; възел
винтовое винтово съединение
гвоздевое дърв. съединяване |свързване]
с гвоздеи
гибкое гъвкаво [еластично] съединение;
еластична връзка
~, жёсткое твърдо[неподатливо] съединение;
твърда (неподатлива] връзка
коническое конусно съединение
нагельное дърв. съединяване с тибли
~ настройки контуров тле. спрягане на на¬
стройката на контури
свободное свободно съединяване, свобод¬
но свързване; свободна сглобка
столярное дърводелска сглобка
~, цилиндрическое цилиндрично съединение
сопряжённость ж спрегнатост; свързаност
сопряжённый спретнат, свързан, съединен
сопутствовать съпътствувам, придружавам,
съпровождам
сор м боклук
соразмерность ж съразмерност, съответност
(в размерите)
соразмерный съразмерен, съответен (по раз¬
мери)
сорбент м сорбент
сорбирование с сорбиране, сорбция
сорбирующий сорбиращ
сорбит м сорбит (структурен компонент на
стомана )
—	закалки закалъчек сорбит (со/^<^г^гт, полу¬
цен при закаляване)
~ бтпуска сорбит, получен при отвръщане
сорбитизация ж сорбитизация, образуване на
сорбит (в стоманата)
сорбйтный сорбитен
сорбция ж сорбция, сорбиране
физическая физическа сорбция
химическая химична сорбция, хемосорб¬
ция
сорвать разкъсвам; скъсвам [събарям] резба;
прекъсвам; развалям
сорлйнь м кораб. сорлин, рулево въженце
(тънко въже на лодките за задържане на
окаченото кормило)
сормайт м сормайт (твърда метална сплав)
сорность ж замърсеност
сорный замърсен, боклукчив
сорт м 1. сорт, качество 2. сорт, вид
сортамент м асортимент, мет. сортимент
(съвкупност от видовете, типовете, сор¬
товете и размера на валцуваните или ко¬
вани изделия)
сортимент м вж. сортамент
сортировальный сортировъчен
сортирование с вж. сортировка
сортировать сортирам, отбирам, нареждам,
разпределям по качество или вид
сортирбвка ж 1. сортиране, отбиране, нареж¬
дане, разпределяне по качество или вид
2. с. ст. сортировачка
~, автоматическая автоматично сортиране
~, барабанная 1. барабанно сортиране 2. ба¬
рабанна сортировачка
~ вагонов жп. разпределяне на вагони
винтовая винтова [спираловидна] сор¬
тировачка, сортировачка «змейка»
вибрационная вибрационна сортировачка
гравитационная	1. гравитационно сор¬
тиране 2. гравитационна сортировачка
зернобобовая	зърнено-бобова сортиро¬
вачка
зерновая зърносортировачка
ленточная лентова сортировачка
мембранная мембранна сортировачка
~ перфокарт сортиране на перфокарти, сор¬
тировачка за перфокарти
~, проточная сортиране във водна среда
ремённая ремъчна сортировачка
ручная ръчно сортиране
~, сухая сухо сортиране
~ угля сортиране на въглища
~, центробежная	центробежно сортиране
сортировка-веялка ж с, ст. сортировачкв-
веялка
сортирбвка-грохот м ситова сортировачка,
сортировачка-сито
сортировочная ж 1. жп. маневрена гара 2. сор¬
тировъчно отделение [помещение] (в завод)
сортировочный сортировъчен
сортировщик м 1. сортировач (работник)
2. маневрист (жп. работник)
сортность ж качественост
~ бензина качественост на бензина
сортовой сортов, качествен, доброкачествен
сортоиспытание с с, ст. сравнително изпит¬
ване на сортове, сортеизпитване
сортопрокатка ж мет. валцуване на профили
837
СОС
сортучка ж амалгама
сосать изпомпвам
соскабливать изтърквам; изстъргвам; изче-
гъртвам; остъргвам
соскальзывать смъквам се, свличам се; из¬
плъзвам се
сосна ж бор
сосновый боров
соснйк м борова гора
соссюрит м минер, сосюрит
состав м 1. състав (съдържание) 2. смес,
препарат 3. влаков състав, влакова компо¬
зиция
большегрузный жп. тежкотоварен състав
(влак]
весовой тегловен състав
~, воспламенительный възпламенителен съ¬
став
гранулометрический зърнометричен съ¬
став
заданный зададен състав
-ч, железнодорожный железопътен състав
-ч, зажигательный запалителен състав
запальный вж. состав, зажигательный
~, зерновой зърнен състав
изотопный изотопен състав
капсюльный капсулен състав
~, лётный ав. летателен състав
личный личен състав
механический механичен състав
минералогический минералогичен състав
модСльный леяр, моделен състав
молекулярный молекулен състав
наличный наличен състав
неполновесный жп. влаков състав под
нормата по тежина, непълнотегловен вла¬
ков състав
,-ч, объёмный обемен състав
х-ч, оксидирбвочный състав за оксидиране,
оксидиращ състав
х-ч, осветительный осветителен състав
переходный междинен състав
/->, пиротехнический пиротехнически състав
подвижной жп. подвижен състав
г-ч, поездной жп. влаков състав, влакова ком¬
позиция
пригородный крайградски (влаков) съ¬
став
-ч, пропиточный йммпеенационен състав или
средство
простой обикновен (влаков) състав
противогнилостный противогниещ състав
-ч, противонакипный противонакипсн състав,
състав против образуване на котлен камък
л-, профессиональный професионален състав
ч-ч, ситовый ситов състав
ч-ч, спектральный спектрален състав
ч—, списочный списъчен състав, състав по
списък
ч-ч, трассирующий воен, трасиращ [отбеляз¬
ващ] (траекторията) състав
х-ч, тяжёлый тежък (влаков) състав
ч-ч, тяжеловесный тежкотоварен (влаков)
състав
ч-ч, фазовый крист, фазов състав
ч-ч, формовочный леяр, формовъчен състав
(състав на формовъчна смес)
фракционный фракционен състав
ч-ч, химический химичен състав
-ч, численный числен състав
х—, эпектроподвижндй слсктроподвижен съ¬
став
элементарный	ечлементарен състав
составитель м съставител
составление с съставяне
~ графика съставяне на графика
ч-х плана съставяне [изработване] на плана
~ проСктов съставяне [изготвяне] на проект
ччг уравнений мат. съставяне на уравнение
составлять съставям
составляющая ж съставяща, съставна ча«т,
съставна, компонент, компонентна
х-ч, активная активна съставка
ч-х, безваттная вж. составляющая, реактив¬
ная
ч-, вертикальная мат.	вертикален комкв-
нент, вертикална съставяща
г-, гармоническая хармонична съставяща
горизонтальная мат. хоризонтален ком¬
понент, хоризонтална съставяща
ч-ч, ёмкостная ел. капацитивна съставка
—, касательная мат. допирателна съставяща
~, мнймая мат. имагинерна съставяща, има¬
гинерен компонент, имагинерна част
г-ч, нагрузочная ел. товарна съставка
ч-х, нормальная мат. нормална съставяща
ч-ч, нулевая ел. нулева съставка
-ч, обратная ел. обратна съставка
ч-ч, переменная ел. променлива съставка
ч-ч, поперечная ел. напречна съставка
—, постоянная ел. постоянна съставка
-ч, радиальная ел. радиална съставка
х-ч, реактивная ел. реактивна съставка
чч/, симметричная мат. симетрична съставяща
г-ч, структурная структурна съставяща, струк¬
турна компонента
-чх, тангенциальная мат. тангенциална, до¬
пирателна съставяща
ударная ударна съставяща, ударна ком¬
понента
х-ч, фазовая фазова съставяща, фазова ком¬
понента
составляющие мн съставящи, компонентни;
съставки, компоненти
составной съставен, сложен
состояние с състояние
-ч, агрегатное агрегатно състояние
х-ч, активное активно състояние
—х, аморфное аморфно състояние
~, атомное атомно състояние
хчч, валентное хим. валентно състояние
~, взвСшсннос суспендирано	състояние,
състояние на кипящ слой
возбуждённое възбудено състояние
х-х, воздУшие-сухес хим. въздушно-сухо съ¬
стояние
—х, вращательное въртящо [въртеливо] съ¬
стояние
-ч, второе предСльное второ гранично състоя¬
ние

сос
838
высокоэластйческое високоеластично съ¬
стояние
газокристаллйческое газокристално съ¬
стояние
газообразное газообразно състояние
~, гибридное хим. хибридно състояние
—, деформированное деформирано състояние
дисперсное дисперсно състояние
жидкое течно състояние
исходное изходно [първоначално] състоя¬
ние
замкнутое ел. затворено състояние (напр.
на верига)
зернистое зърнесто състояние
ионизационное йонизационно 1йонно]
състояние
квазвстационарное квазистационарно съ¬
стояние
квантовое квантово състояние
коллоидное колоидно състояние
конечное крайно състояние
~, кристаллическое кристално състояние
критическое критично състояние
мезоморфное мезоморфно състояние
металлическое метално състояние
метастабйльное метастабилно състояние
напряжённое напрегнато състояние, съ¬
стояние под напрежение
—	насыщения състояние на наситеност, на¬
ситеност
—	невесбмости безтегловно състояние
кевозмущённое нсвъзбудено състояние
нерабочее неработно състояние
неравновесное неравновесно състояние
нейтральное неутрално [инертно] състоя¬
ние
~, несвязанное	несвързано [свободно] съ¬
стояние
неустбйчивое неустойчиво състояние
нормальное нормално състояние
нулевое нулево състояние
опасное опасно състояние
ориентированное ориентирано състояние
парообразное парообразно състояние
■—, пассивное пасивно [неактивно] състояние
первое предельное първо гранично съ¬
стояние
переходное преходно състояние
пластическое пластично състояние
—	покоя състояние на покой
полужидкое полутечно състояние
поляризованное поляризовано състояние
предельное гранично състояние
промежуточное . междинно състояние
рабочее работно състояние, работна го¬
товност
—	равновесия вж. состояние, . равновесное
равновесное равновесно състояние, съ¬
стояние на равновесие, равновесие
разрешённое разрешено [допустимо] съ¬
стояние
резонансное резонансно състояние
свободное свободно [несвързано] състоя¬
ние
связанное свързано състояние
скрытое скрито [латентно] състояние, ла¬
тентност
смолообразное смолообразно състояние
собственное собствено състояние
стандартное стандартно състояние
стационарное стационарно състояние
стеклообразное стъклообразно състояние
сырое 1. Дърв. влажно състояние 2. су¬
рово [необработено! състояние
твёрдое твърдо състояние
термодинамическое термодинамично съ¬
стояние
тестообразное тестообразно състояние
~, техническое техническо състояние
упругонапряжённое	еластично-наирег-
нато състояние
установившееся установено състояние
устойчивое устойчиво състояние
фазовое фазово състояние
~, хрупкое крехко състояние
чистое чисто състояние
эксплуатационное експлоатационно съ¬
стояние
~, электронное електронно състояние
энергетическое вж. состояние, квантовое
ядерное ядрено състояние
состоять състоя се
сострагивать дърв. рендосвам (повторно)г
изстъргвам
сосуд м съд, съд-вместил ише
аккумуляторный акумулаторен съд
—	для электролиза съд за електролиза
—	Дьюара дюаров съд (съД за топлинно изо¬
лиране на газове и течности)
измерительный съд за измерване, измер¬
вателен съд
испарительный съд за изпаряване, из¬
парителен съд
калиброванный калиброван съд
кристаллизационный съд за кристали¬
зация
кровеносный кръвоносен съд
~, мерный вж. сосуд, измерительный
напорный напорен съд
~, отстойный съд за отстояване [престоя¬
ване]; съд за утаяване, утаителен съд
перегонный съд за дестилация, дестила¬
ционен съд
~, поглотительный абсорбционен съд
разделительный съд за разделяне
седиментаииснный седиментационен съд,
съд за седиментация
~, мравнИтельяый изравнителен съд
фильтровальный филтруваш съд, съд зь
филтруване
~, фильтровочный вж. сосуд, фильтроваль¬
ный
флорентийский флорентинска стъкле¬
ница, флорентински съд
сосудистый съдов
сосуды мн съдове
о-, сообщающиеся скачени съдове
сосун м смукач
сотканный изтъкан, тъкан
83,
СПЕ
сотоблбк м обемно-пространствена клетка;
килиеобразен [клеткообразен] блок
сотовый 1. клетъчен, килиен, във вид на во¬
съчна пита 2. от пита (за мед)
сотопласты мн килиеобразни [клеткообразни]
плоскости, сотопласти
сотрудник м сътрудник
научный научен сътрудник
сотрясать раздрусвам, разтърсвам
сотрясение с сътресение
соты мн восъчни пити
соударение с сблъскване
~ второго рода елн. удар от втори род
~, двойное двойно сблъскваме, двоен удар
~, лобовое челно сблъскване, челен удар
неупругое нееластично сблъскване
~ первого рода елн. удар от първи род
упругое еластично сблъскване
софйт м 1. ел. софитпа лампа 2. стр. софит
сохнуть съхна
сохранение с запазване, съхраняване
~ вакуума запазване на вакуума
~ тепла запазване на топлината
~ энергии запазване на енергията
сохраняемость ж съхранясмост
сохранять запазвам, съхранявам
социальный социален
соцсоревнование с социалистическо съревно¬
вание
сочетание с 1. съчетание, комбинация 2. съ¬
четаване, комбиниране 3. свързване, съеди¬
няване
сочиться сълзя, капя по малко, цъцря; из¬
пускам <ок
сочленение, с 1. свързване, сглобяване, съчле-
няване 2. сглобка, съединение, съчленение
вилкообразное вилкообразно сглобяване,
вилкообразна сглобка
жёсткое твърдо [неподвижно, неразгло¬
бяемо] сглобяване [свързване]
карданное карданно свързване
колёнчатсе колянно свързване; колянна
сглобка
сферическое сферично съчленение, сфе¬
рично съединение
шарнирное шарнирно свързване
шкворневое шенкелно свързване
~, мсжтелёжечное	междуталигово	съеди¬
нение
сочлененный съединен, съчленен; скачен
сочленять свързвам, съчлснявам, съединявам,
сглобявам
сбшка лг 1. подпорка, двунога 2. поставка
за пушки в помещение [пирамида]
рулевая авто кормилен надлъжен лост,
кормилна надлъжна щанга, управляващо
рамо
сошлифбвка ж притриване
сошнйк м с. ст. 1. палешкик 2. ботуш на ре-
доссялка 3. рило
анкерный котвен ботуш (на редосеялка)
откидной шарнирен ботуш (на редосеялка)
постоянный постоянен палешник; постоя¬
нен ботуш (на редосеялка)
спад м пад; падане, спадане, намаляване
~ нагрузки	намаляване на натоварването
[товара]
~ температури температурен пад, спадане
[намаляване] на температурата
спадать спадам, падам, намалявам
спаивание с спояване, запояване
спаивать споявам, запоявам
спай м 1. споено място, спойка, лоялен шев
2. леяр. неспояване, несливане [неслетина]
(дефект в отливката)
~, горячий гореща спойка
~, холодный студена спойка
спайка ж t. спояване, спойка, запояване
2. споено място, лоялен шев
спайность ж минер. цепителност, цепливост
спардек м кораб. 1. горна палуба в трипалу-
бен кораб 2. лека площадка над предната
надстройка на кораб
спаренный сдвоен
спаривание с сдвояване, събиране по двойки
спаривать сдвоявам, събирам по двойки
спарник м тракционен прът; сцепна щанга
спасатель м спасител, член на спасителна
команда
спасательный спасителен
спаянный споен, запоен
спаять вж. спаивать
спёйсер м спейсер (дупкопробивна преса)
спек м мет. спек
спмкаемость ж спекаемост, агломерируемост
спекаемый който може да се агломерира
[да се спича)
спекание с спичане, агломерация, агломери¬
ране
спекаться спичам се, агломерирам се
спекающийся спичащ се, агломериращ се
спектр м спектър
абсорбционный абсорбционен спектър
акустический вж. спектр звука
амплитудный амплитуден спектър
атомный атомен спектър
вибрационный вибрационен спектър
видимый видим спектър
водородный водороден спектър, спектър
на водорода
вращательный вж. спектр, ротационный
вторичный вторичен спектър
дискретный дискретен спектър
дифракционный дифракционен спектър
дуговой дъгов спектър
~ звука спектър на звука
~ излучения спектър на излъчването, еми¬
сионен спектър
импульсный импулсен спектър
интерференционный интерференционен
спектър
инфракрасный инфрачервен спектър
искровой искров спектър
линейный линеен спектър
максвелловский максвеловски спектър,
спектър на Максвел
магнитный магнитен спектър
~ масс еж. спектр, массовый
~, массовый масов спектър
микроволновый микровълнов спектър

СПЕ
/ч, молекулярный молекулен спектър
•ч нейтронов неутронсн спектър, спектър
на неутрони
-ч, непрерывный непрекъснат спектър
-ч, нормальный нормален спектър
оптический оптичен спектър
~ поглощения спектър на поглъщане, аб¬
сорбционен спектър
-ч, полосатый ивичен спектър
полярографический полярографинси спек¬
тър
прерывистый прекъснат спектър
«ч, радиочастотный радиочестотен спектър
~ разложения спектър на разделяне
«ч, рентгеновский рентгенов спектър
рентгеновского луча вж. спектр, рентге¬
новский
ротационный ротационен спектър
сверхвысекочастдтный свръхвисокочссто-
тен спектър
•>г, световой светлинен спектър
селективный селективен [избирателен]
спектър
~ скоростСй спектър на скоростите
солнечный слънчев спектър
ч,	сплошной вж. спектр, непрерывный
»ч, фазовый фазов спектър
/ч флуоресценции спектър на флуоресцен¬
цията
частотный честотен спектър, спектър на
честотата
«ч шума спектър на шума
гч-, электромагнитный електромагнитен спек¬
тър
/ч, электронный вж. спектр электронов
»ч электронов спектър на електрони, елск-
тронов спектър
гч-, энергетический енергетичен спектър
спектральный спектрален
спектроболбметр м спектроболометър
спектрогелиограф м спектрохслиограф
спектрогелиоскоп м спсктрохслиоскоп
спектрограмма ж спсктрограма
спектрограф м спектрограф
быстродействующий бързодсйствуващ
спектрограф
инверсионный инвсрсионсн спектрограф
кварцевый кварцов спектрограф
гч-, линзовый лещов спектрограф
магнитный	радиочастотный	магнитен
радиочестотен спектрограф
«ч, массовый масов спектрограф
•ч, радиочастотный радиочестотен спектро¬
граф
ч,	рентгеновский рентгенов	спектрограф
парный сдвоен спектрограф
светосильный	ввeеocплйв пеекроггааф
-ч с дифракционной решёткой спектрограф
с дифракционна решетка
гч/, универсальный универсален спектрограф
спектрография ж спектрография
спектгодснсбчгаф м спсктредснсограф
спеетгокомпагатог м спектрееемпагатер
спектрометр м спектрометър
высокочастотный високочестотен спек¬
трометър
двухкристальный двукристалеи спектро¬
метър
динамический динамически спектрометър
ч, звуковой звуков спектрометър
ионизационный йонизанионен спектро¬
метър
кристаллический кристален спектрометър
~ масс масов спектрометър
~, микроволновый микровълнов спектро¬
метър
ч,	нейтронный нсутронен спектрометър
-ч, полупроводниковый полупроводников
спектрометър'
ч,	радиочастотный радиочестотен спектро¬
метър
/-ч, рентгеновский рентгенов спектрометър
спектрометрия ж спектрометрия
спектрополяриметр м	спектрополяриметр
спсктрополяриметрня ж спеетроnеляримет-
рия
спектгопгоёетег м сnсктроnрееетер
спектгосенситбметг м спсетгосенситометъг
спсетгосенситомётгия ж спектросеиситоме-
трия
спектроскоп м спектроскоп
ч,	дифракционный дифракциоиси спектро¬
скоп
ч, интерференционный интерференционен
спектроскоп
спектроскопия ж спектроскопия
ч, абсорбционная абсорбционна спектро¬
скопия
/ч, атомная атомна спектроскопия
ч, вакуумная вакуумна спектроскопия
/ч, звуковая звукова спектроскопия
/ч, инфракрасная инфрачервена спектроско¬
пия
ч, магнитная магнитна спектроскопия
ч, микроволновая микровълнова спектроско¬
пия
-ч, молекулярная молекулна спектроскопия
ч, нейтронная неутронна спектроскопия
/ч, оптическая оптична спектроскопия
ч, протонная протокна спектроскопия
ч, радиочастотная	радиочестотна спектро¬
скопия
ч, рентгеновская рснтгеноза спектроскопия
хч, сцинтилляционная сцинтилациенна спек¬
троскопия
/ч, эмиссионная емисионна спектроскопия
ч, ядсриая ядрена спектроскопия
спектрофотометр м спектрофотометр
двухлучсвой двулъчсв спектрофотометр
/ч, кварцевый кварцов спектрофетомстъг
-ч, фотоэлектрический фетоепсктрнчсн спек-
трофотомстър
спектрофотометрия ж спектрофотометрия
спСлость ж I. зрелост 2. с. ст. годност на поч¬
вата за оран
спСлый зрял, узрял
спёртый спарен; застоял (за въздух)
спермацСт м спермацет (материал за козме¬
тика и парфюмерия)
141
СПИ
сперрилит м минер. сперилит
спессартин минер. спесартин (минерал)
специализация ж специализация
—	, отраслевая отраслова специализация
~, предметная предметна специализация
специализированный специализиран
специалйст м специалист
специальность ж специалност
специальный специален
спецификация ж спецификация
специфический специфичен, особен; свойст¬
вен
спецлатунь ж специален месинг
спецовка ж работно облекло, работна дреха
спецодежда ж работен костюм [ комбинезон];
специално работно облекло
спецприсадка ж мет. специална добавка
спецприспособлёние с специално приспособ¬
ление
спецпрбфиль м специален профил
спецредактор м редактор-специалист
спидометр м спидометър, скоростомер, кило¬
метр опоказател
спиленный отрязан (с трион)
спиливать отрязвам с трион
спилка ж отрязване (с трион)
спилок м кож» цепеня к (тънка кожа)
—. лицевой лицев цепеняк
спин м ядр. спин
—, изобарный изобарен спин
изотопический изотопен спин
~, каналовый каналов спин
~, насыщенный наситен спин
полный пълен спин
~, противоположнонаправленный	противо¬
положно насочен спин
~, электронный електронен спин
~, ядерный ядрен спин
спинакер м кораб. спинакер (виД ветрило
при яхтите), допълнително триъгълно плат¬
но за спортни платноходки
спинка ж облегалка (на стол), облегало
спйновый спинов
спинтарископ м спинтарископ
спиралеобразный спиралеобразен
спираль ж спирала, спирална крива
~, архимедова архимедова спирала
вйсмутовая бисмутова спирала (измер¬
вателен уреД)
х/, гиперболйческая	хиперболична спирала
зигзагообразная зигзагообразна спирала
—	Карню спирала на Карню
х, крутая ав. стръмна спирала (фигура на
висш пилотаж)
ленточная лентова спирала
х/, логарифмическая логаритмична спирала
Х-, нагревательная нагревателна спирала
параболическая параболична спирала
х, пологая ав. наклонена [полегата] спирала
(фигура на висш пилотаж)
пространственная	пространствена спи¬
рала
Румкбрфа румкорфова спирала [намотка]
хх, электронагревательная електронагревател¬
на спирала, реотан
спиральный спирален
спирт м алкохол, спирт
~, абсолютный абсолютен алкохол
Х-. активный амйловый активен амилов ал¬
кохол
хх, алифатический алифатен алкохол
Х-, аллиловый алилов - алкохол, алилалкохол
Х-, амйловый амилов алкохол, амил алкохол
аминобензйловый аминобензилов алко¬
хол
аминоэтйловый аминоетилов алкохол
анисовый анисов алкохол, анисалкохол
— ароматического ряда алкохол от аромат¬
ния ред
Х-, бензиловый бензилов алкохол, бензилал-
кохол
бутиловый бутилов алкохол, бутанол
х/, виниловый винилов алкохол
х-х, винилэтйловый винилетилов алкохол
Х>, винный вж. спирт, этиловый
вторично-третичный	вторично-третичеи
алкохол
X,, вторичный вторичен алкохол
Х-, высший висш алкохол
-х, гептиловый хептилов алкохол, хептанол
х/, двухатомный двувалентен алкохол
~, денатурированный денатуриран алкохол,
денатуриран спирт
хх, дециловый децилов алкохол, деканол
Х-, древесный еж. спирт, метиловый
хх, жирный маетен алкохол
х, изоамйловый изоамилов алкохол, изо¬
амил алкохол
х, изобутйловый изобутилов алкохол, иэе-
бутилалкохол
Х-, изопропиловый изопропилов алкохол,
изопропилалкохол
хх, кумйновый куминов алкохол
метиловый метилов алкохол, метанол
хх, многоатомный многовалентен алкохол
хх, муравьиный мравчена киселина
х, нашатырный амонячна вода, амониев хи¬
дроокис
х/, ненасыщенный ненаситен алкохол
х, непредельный вж. спирт, ненасыщенный
низший низш алкохол
-х, нитробензйловый нитробензилов алкохол
хх, нормальный вж. спирт, первичный
х, обезвоженный безводен алкохол
х*, одноатомный едновалентен алкохол
хх, октиловый октилов алкохол, октилалие-
хол
хх, очищенный пречистен [отдестилиран] ал¬
кохол
х, первичный първичен алкохол
х, предельный наситен алкохол, алкохол на
наситено съединение
х, пропаргиловый пропаргилов алкохол
хх, пропиловый пропилов алкохол, пропанол
разбавленный разреден алкохол
х, ректифицированный ректифициран спирт
[алкохол]
хх, слабоградусный нискоградусен алкохол
]спирт]
стандартный стандартен спирт
спи
842
сухой сух спирт
твёрдый твърд спирт
терпентиновый терпентинов алкохол
~, третичный третичен алкохол
трёхатомный тривалентен алкохол
чистый чист спирт, чист алкохол
этиловый етилов алкохол, етанол
~, этйловый-сырёц обикновен етилов алко¬
хол
сиирт-ректификат м ректвфипиран алкохол
I спирт]
спирт-сырёц м суров спирт
спирт-сырёи м, древесный суров дървен спирт
спиртной алкохолен, спиртен
спиртование с 1. спиртуване, спиртосване
2.	избелване
спиртовать 1. алкохолизирам 2. спиртувам
3.	избелвам
спиртовка ж I. обработване със спирт 2. спирт¬
на лампа 3. спиртник
фитильная фитилек спиртник, фитил на
спиртна лампа
спиртовой алкохолен, спиртен, спиртов
спиртокислота ж хидроксикиселина
спиртомер м спиртомер
спиртомётрия ж спиртометрия, алкохоло-
метрия
спиртобкись ж хидроокис, алкохол окис
ениртопрOчный устойчив на алкохол, алко-
холоустойчив
енирторастворймый разтворим в спирт
спиртоустойчивость ж аnкохолоусгойчивосг
спипа ж 1. спица (на колело) 2. игла [шиш]
ва плетене
~/, вязальная игла за плетене
колёсная спица на колело
крестообразная кръстообразна спица
литая лята [отлята] спица
~, полая куха спица
проволочная телена спица
профильная профилна спица
пустотелая куха спица
радиальная радиална спица
тангенциальная тангенциална спица
свииы мн спицов савак [затвор]
спичечный кибритен
спйчки мн кибрит
~, безопасные безопасен кибрит
сплав м 1. мет. сплав 2. свличане [отнасяне,
спускане) на дървен материал по река
алюминиевожелёзный алуминиево-желяз¬
на сплав
апюмйниевоеaгниёвый алуминиево-магне¬
зиева сплав
алюминиевомёдный	алуминиево-медна
сплав
алюминиевый алуминиева сплав
анодный ел. хим. анодна сплав
антикоррозионный антикорозионна сплав
антифрикционный антифрикционна сплав
лч, белый бяла сплав, бял метал, композиция
/к., бинарный бинарна [двойна] сплав
вольфрамовый волфрамова сплав
вторичный вторична сплав
высококо»рцигйвный виеококоерннтивна
сплав
высоколегированный високолегирана
сплав
высокоплавкий сплав с висока темпера¬
тура на топене, труднотопима сплав
высокопроницаемый високо- [лесно-] про
пусклива сплав
~, гетерогенный хетерогенна [нееднородна]
сплав
графитизирующий графитизираща сплав
двойной еж. сплав, бинарный
~, двухкомпонёнтный еж. сплав, бинарный
деформируемый деформираща се [подхо¬
дяща за деформиране] сплав
~, доэвтектический подевтектична сплав
жаропрочный еж. сплав, жаростойкий
~, жаростойкий жароустойчива сплав
жароупорным еж. сплав. жаростойкий
~, железный желязна сплав
~, железомёдный желязно-медна сплав
жёnёзонйкёлевый желязно-никелова сплав
железоуглеродистый желязно-въглеродна
сплав
железохромнйкелевмй желязно-хром-нике-
лова сплав
~, зазвтектйческий надевтектична сплав
~, износостойкий износоустойчива сплав
исходный изходна сплав
~, кадмиевый кадмиева сплав
у-, катодный катодна сплав
кислотоупорный киселиноустойчива
сплав
ковкий ковка сплав
контактный ел. контактна сплав, сплав
за контактно тяло
коррозионноустбйчивый корозионноустой-
чива сплав
~, лёгкий лека сплав
~, легкоплавкий леснотопима сплав
линотипный линотипна сплав, сплав за
нуждите на линотипните машини
литейный леярска сплав
~, литой лята сплав
~, магниевый магнезиева сплав
магнитный магнитна сплав
~, магнитомягкий еж. сплав, высокопрови-
цаемый
магнитотвёрдый еж. сплав, высококоер
ци^вный
учу, малолегированныи слабо легярала сплав
/чу, марганцевый манганова сплав
~, меднооловянный	медно-калаена сплав
—у, медноцйнковый медно-цинкова сплав
уч, медный медна сплав
металлический метална сплав
металлокерамический	металокерамичв.':
сплав
ч., многокомпонентный многокомпонентна
сплав
молевой гор. поединично сплавяне
~ Монеля сплав монел
монотипный монотипна сплав
наплавочный твёрдый твърда наваръчна
сплав

843
спл
z~, немагнитный немагнитна сплав
z~, нержавеющий неръждясваща сплав
~, низколегированный вж, сплав, маполе-
гИрованний
иизкоппавкий вж, сплав, легкоплавкий
никелевый никелова сплав
/->, нихромовый нихромова сплав
однородный еднородна сплав
однофазный еднофазна сплав
скапиисстбйкий сплав, устойчива срещу
окисление
опсвянистын калаена сплав
оловянный вж, сплав, оловянистыи
~, первичный первична сплав
z-, ппатиножелёзиый ппатиио-жспязна сплав
плотовой гор. спускане на дървени трупи
със сапове (по вода)
, подшипниковый лагерна сплав, сплав
за (изработване на) лагери
порошкообразный прахообразна сплав
z-z, поршневой бутална сплав, сплав за изра¬
ботване на бутала
прецизионный прецизна сплав
промежуточный междинна сплав
рафинированный рафинирана сплав
реверсивный обратима сплав
z--, реостатный рсестатиа сплав, сплав за
съпротивителен проводник
самозакаливающийся саме^закаляваща се
сплав
сверхлёгкий свръхпска сплав
сверхтвёрдый свръхт-върта сплав
свинцовый оловна сплав
~, стереотипный полигр. стереотипна сплав
—■-, сурьмянистый антимонова сплав
z-z, твёрдый твърда сплав
теплостойкий теплоустойчива сплав
~, термомагийтный тсрмсмагнитна сплав
типографский печатарска сплав
титановый титанова сплав
~, тройнОй тройна сплав, трикомпонентиа
сплав
тугоплавкий трудистспима сплав, сплав
с висока температура на топене
ферромагнитный феромагпитна сплав
фрикциОнный фрикционна сплав
цветиОй цветна сплав
цинковый цинкова сплав
чёрный черна сплав
~, чствертнОй четигикомпоиситна сплав
шрифтовой сплав за букви
эвтектический евтсктична сплав
z—, электротермический	елсктроте^пина
сплав
z'-z. эмалевый емайлова сплав
сплавина ж плуващ пласт от материали по
повърхността иа сзсро, блато
сплавить 1* сппавям, сплавирам; псгирам
2. сппавям (дървен материал)
сплавка ж заварка чрез стапянс
сппавлСние с мет. сплавянс; легиране
сплавленный стопен
сплавлять вж. сплавить
сплавной сппавеи (от сплав, за сплав)
спланированный изравнен, подравнен
сплачивание с дърв. свързване, съединяване;
скачване; слспваис (на плоскости, дъски по
тясната им страна)
~ в замОк дърв. свързване на длаб
~ в наконСчиик дърв. долспвапс; сглобяване
[сковаване] иа дъски на дпаб и зъб (върху
напречни дъски в двата им края)
~ внахлёстку спажданс с припокриване
[със застъпване]
~ в ножОвку дърв. съединяване [сиаждане]
на дъски и др. с косо срязани ръбовс
~ в паз и гребень дърв. свързване чрез длаб
и зъб
~ впритык вж. сплачивание на гладкую
Фугу
~ в прямоугОльный шпунт свързване [снаж-
дане] чрез правоъгълен фалц [ъглов длаб]
~ вразбСжку свързване чрез просто застъп¬
ване
~ в трсугОпьиый шпунт дърв. свързване чрез
триъгълен зъб [перо]
~ в четверть дърв. свързване чрез ъглов
длаб [фалц]
~ в шпунт дърв. шпунтово съединение; свърз¬
ване чрсз псро и вдлъб
~ круглым пазом дърв. свързване чрез объл
жпсб
~ на вставных шипах дърв. свързване с
тнбли [вътрешни шипове]
~ на гладкую фугу дърв.- свързване чрез про¬
сто допиране
~ на рейку дърв. свързване с общо перо
[зъб]
~ на шипах дърв. свързване на чеп [зъб,
перо]
~ на шпонках дърв. свързване с тибли
[шпонки]; свързване с кушаци
~ обвязкой рамково свързване
~ прямОй крОмкой дърв. свързване чрез чел¬
но допиране (на кантовете, на дъските)
~ прямоугольным шпунтОм дърв. свързване
чрез правоъгълен дпаб
~ рСйкой дърв. свързване с общо перо
~ треугольным пазом дърв. свързване чрез
триъгълен жлсб [длаб, вдлъб]
сплачивать свързвам; съединявам; скачвам;
сглобявам (дървени части)
сплСсень м сиаждаис, снадка, сплетка (на
въжета )
сплетать изппитам, оплитам; сплитам, пре¬
плитам
сплстСние с изплитане, оплитане; сппитаис,
преплитане
сплетённый изплетен, оплстси; сплетен, пре¬
плетен
сппит м текст, сплитка
сппошнОй 1. непрекъснат 2. ппътси, компак¬
тен 3. пъпсн, цялостен 4. еднороден
сппОшность ж еднородност, компактност, не¬
прекъснатост
сппыв м геол, свпичаие
~ откОса свпичанс на откос (напр. на изкоп)
сплывать отплувам (по течението), отнася
ме водата "

«44
СПЛ

сплюснутый вж. сплющенный
сплющенный сплескан, сплеснат, смачкан
сплющенность ж 1. сплеснатост 2. прищип-
иатост
сплющивание с сплесквано, смачкване
сплющивать сплесквам, смачквам
сподумен м минер. сподумен
споласкивание е изплакване
споласкивать	изплаквам, плавя, изплавам
сползание с 1. пълзене (напр. на материала
при натоварване) 2. хлъзгане, плъзгане
надолу 3. смъкване, свличане 4. разплитане
—	горных пород свличане на скали
вползать 1. пълзя 2. хлъзгам се, плъзгам се
(наДолу) 3. свличам се 4. разплитам се
спонголит м спонголит (лек топлоизолацио¬
нен пълнител)
спонсбн м кораб, спонсон (надстройка върху
борДа на кораба)
спорт м спорт
спортзал ж спортна зала
спортплощадка ж спортна площадка
спортсмен м спортист
способ м начин, способ, метод
абсорбционный абсорбционен метод
автоклавный автоклавен метод
агрегатный агрегатен метод
аддитивный адитивен метод [начин)
адсорбционный адсорбционен метод
—	алмазного бурения диамантен начин на
пробиване [сондиране]
аммиачный амонячен метод
анодно-механический	анодно-механичен
метод [способ, начин]
башенный кулов начин [метод]
вакуумный вакуумен метод
веСо-весовой физ. тегло-тегловен метод
весо-объемный физ. тегловно-обемен ме¬
тод
восстановления редукционен метод
вращательного бурения начин на сонди¬
ране чрез въртене
/х/ вскрытия начин на разкриване
~ выемки начин на изземване [изкопаване]
газ лифтовый газолифтов начин
гидравлический хидравличен начин (на
разработване)
гидреэлeктроиeталлургйчeскйй хидроелек¬
трически металургичен метод
—	Гбмера мат. правило на Хомер
горячий горещ метод [начин] (напр. ва
нанасяне на покрития)
графический графичен метод
двухванный двуванен метод
дистилляционный дестилационен метод
—	добычи начин на добиване
дозиметрический дозиметри-ен метод
залегания начин иа залягане
—	замораживания начин [метод] на замразя¬
ване
~ изготовления метод на изработване
измерения метод [начин] на измерване
~ изображения метод на изобразяване
~ использования начин на използуване
испытания метод на изпитване
—	калибровки метод на калибриране
камерный камерен процес (метод)
контактный контактен метод
~, кустарный ръчен [занаятчийски] метт»
[начин)
иеmаллеттрийческйй металотермичен на¬
чин [мотед|
мокрый мокър метод [начин|
—	обкатки 1. метод на разработване (на ноъа
машина); изпробване 2. метод на обхождане
(на зъбни колела при обработването им)
3.	метод на обтъркаляне [оваляне] (при
коване) 4. метод на трамбоване, валираве
—	обогащения начин на обогатяване
—	обработки метод [начин] на обработване
объёмно-объёмный	фи*. ебемне-ебеиеи
метод
~, огневой огневи начин [метод], •пйремо-
тод
еднеnрецёссный еднопроцесен метод
оптический оптичен начин [метод]
основной основен метод
—	отражённых волн метод [начин] на отразе¬
ните вълни
—	панельного строительства метод на панелна
строителство
пиреиеталлургйчоскйй вж. способ, огне¬
во й
—	питания начин [метод] на захранване
—	преломленных волн метод [начин] на пре¬
чупените вълни
—	продувки начин на продухване
~ пропйтки начин за импрегниране
~ проходки начин на прокарване
пудлинговый пудлингов метод
—	регулирования метод [начин] на регули¬
ране
репродукционный репродукционен метод
светокопировальный светлекепиртн метод
сейсмический сеизмичен начин (на проуч¬
ване)
—	сжигания начин на изгаряне
~ скоростного бурения скоростен начин на
сондиране
—	стандартного строительства метод на стан¬
дартно строителство
сухой сух способ [метод]
~, ударно-вращательный	ударно-въртелив
начин
—	ударного бурения метод [начин] на ударна
пробиване [сондиране]
ферритный хим. феритен метод
флотационный флотационен метод (на¬
чин]
фотомеханический	геоД. фотомехан^^н
метод
хозяйственный стопански начин
экономичный икономичен начин
~ эксплуатации	начин на разработване
элекшрейскревей електреискрен метод
(на обработване)
элегтрокон-тактный електроконтактен ме¬
тод
электролитный електролитен метод

М5
СПО
электротермический електротермичен ме¬
тод
''•'t »nёкгро»розйбнный електроерозивен ме¬
тод (на обработване)
~, эмалевый полигр. емайлов метод (на ко¬
пиране)
способность ж способност; свойство
абразивная абразивна способност, спо¬
собност да шлифова
~, абсорбционная абсорбционна способност
адгезионная адхезионна способност
адсорбционная адсорбционна способност
аккумулирующая акумулираща способ¬
ност
антифрикционная анти (противо] фрикци¬
онна способност
амортизирующая амортизираща способ¬
ност
ассимиляционная способност към асими-
яиране, асимилационна способност
бродильная ферментираща способност
включающая включваща способност, спо¬
собност за включване
водопоглощающая водопоглъщаща спо¬
собност, способност към поглъщане на вода
водопропускная водопропускаща способ¬
ност
водоудёрживающая способност за задър¬
жане на вода
воспламеняющая	възпламенителна спо¬
собност
восстановительная редукционна способ¬
ност
вспенивающая разпенваща способност,
способност за образуване на пяна
высшая теплотворная	най-гол яма топ-
nонроизводитеnна способност
вяжущая свързваща способност
газотвбрная газообразуваща (газотвор-
на] способност (способност към образуване
на газове)
грузопропускная	товаронропускатеnна
способност
дезактивирующая	дезактивираща спо¬
собност
детонационная	детонираща способност,
способност за детониране
~ деформироваться	способност да (се) де¬
формира
диспергирующая диспергираща способ¬
ност, способност за диспергиране
диссоциирующая дисоциираща способ¬
ност, способност за дисоциация (разла¬
гане]
~, диффузионная дифузионна способност,
способност за дифузиране
жаропроизводйтельная	топлинен ефект
~ закаливаться способност да се закалява
замедляющая забавяща способност, спо¬
собност да забавя (напр. химическа реак¬
ция)
избирательная избирателна (селективна]
способност
излучательная излъчваща способност
г-, ионизирующая йонизираща способност
испарительная	изпарителна способност
испускательная изпускателна способност
истирающая триеща способност
катаnизацибнная катализационна спо¬
собност
~ к коагуляции коагулираща способност,,
способност към коагулиране
клеящая лепяща способност
у' к намагничиванию способност към намаг¬
нитване
коагулирующая вж. спосббность к коагу¬
ляции
~ к обработке способност (пригодяемост]
за обработване
~ к окислению способност към окисляване
~ к присоединению присъединителна [асо¬
циативна] способност
красящая багреща способност
кристаллизационная	кристализационна-
способност
кроющая покривна способност
~ к холбдной деформации способност за-
хладно деформиране
лучеиспускательная лъчеизпускаща спо¬
собност
лучепоглощающая лъчепоглъщаща спо¬
собност
люминесцентная луминесцентна способ¬
ност
моющая миеща -способност
нагрузочная товароносимост
~ насыщения способност към насищане
~ нести перегрузку способност за претовар¬
ване, евръхтовароепособноег
несущая товароспособноет
низшая теплотворная долна работна-
топлотворна способност
окислительная	окислителна способност
осахаривающая озахаряваща способност,
способност за озахаряване
отражательная отразителна способност
охлаждающая охлаждаща способност
парообразующая	парообразуваща спо¬
собност
~, пенообразующая	ценообразуваща сгтс--
собност
—поглотительная вж. еноеббность, абсорб¬
ционная
~ подвергаться обработке обработваемост
покупательная покупателна способност
поражающая поразяваща способност
преломляющая пречупваща способност
~ принимать закалку закаnяееоег
г--, провозная превозна способност, превозо-
способност
~, производительная производителна (про¬
изводствена] способност
проникающая проникваща способност,
способност за проникване
пропускная	пропускателна способност
пропускная дорбги пропускателна спо¬
собност на пътя
, пропускная канала тлФ, пропускате не¬
способност на канала (линията]

СПО
846
пружинящая пружинна способност, спо¬
собност да пружинира
~, прядильная предилна способност, пре-
днлноет
—, разрешающая опт.. разделителна способ¬
ност
рассеивающая разсейваща способност
растворяющая разтворител на способност,
способност към разтваряне
~, реакционная реакционна способност
редукционная редукционна способност
режущая режеща способност, способност
да реже
рефракционная	рефракциопна [пречуп¬
ваща! способност
связующая свързваща способност
селективная еж. способность, избиратель¬
ная
смазочная вж. способность, смазывающая
смазывающая мазилна [мажеща] способ¬
ност, мазилноет
•-s смачивающая умокряща [навлажняваща]
способност
собирательная	събираща способност
(напр. на лещи)
сцепляющая сцепваща [съединяваща]
способност
топлеаккуиулйрующая	теплеакуиулй-
раща способност
теплотворная тоnлеnрейзнодйтелна [тсп-
летнерна! способност, калоричност
тормозная спирателна ]спираща] способ¬
ност
тяговая ттглитслна [тягова] способност
удерживающая задържаща способност
фиксирующая съобщ. фиксираща способ¬
ност
флотационная	флотационна способност
эгализирующая егализираща [изравня¬
ваща] способност
эманйрующая излъчваща [тманираща]
способност
эмиссионная	емисионна способност
эмульгирующая емулгираща способност
способный способен
справка ж справка, информация
справочник м справочник
спрОдер м мазачка, разстилачка, шредннг-
машина
спрессованный пресован
спрессовывать пресовам, притискам
спринклер л спринклер (воДотръбна противо¬
пожарна система. правеща воДна завеса);
автоматичен клапан (противопожарен)
спрос м търсене
спрямление с 1. свързване 2. изправяне
(напр. на път)
спрямлять изправям (напр. път. речно ко
рито)
спуск м 1. спускане, спущант; слизане 2. спу¬
сък (механизъм за пускане), спусък (в
огнестрелно оръжие) 3. изпускане (напр.
възДух от автомобилна гума) 4. улей за
спускане на трупи 5. спускане (на кораби
във воДата) 6. наклон, нанадолнище 7. от¬
стъп, чело (празно място на печатна стра¬
ница при заглавие)
аварийный аварийно спускане; аварийно
изтичане
автоматический автоматически спусък
антенный раДио антенен отвод
~, боковой кораб. странично спускано (на
кораб във воДата)
вертикальный ав. вертикално спускане
винтовой витлов улей
возвратный възвратен спусък
ливневый изпускател за дъждовни води
механический воен, механичен спусък
, неправильный полигр. неправилен от¬
стъп
—	пара изпускане на пара
предохранительный воен. предпазен спу¬
сък, предпазител
—	пружины пружинен спусък
—	со стапеля кораб. спускане на кораб във
вода, слизане от стапеля
—	шлаков мет. изпускане на шлака
—	шлюпки спускане на лодката (на воДа)
спускать 1, спущам, спускам; изпускам (напр.
възДух, вода) 2. полигр. правя отстъп
спускной спускатслен, изпускателен (напр.
кран)	'
спутник м спътник
искусственный изкуствен спътник
метеорологический иетеоролегйчoн спът¬
ник
неуправляемый неуправляем спътник
—	связи спътник за свръзка
срабатывание с 1. задействува но, влизане в
действие 2. износвано, изхабявано 3. сра¬
ботване, постигане на съгласувано на дей¬
ствията
невыясненное неизяснено износвано
правильное правилно износвано
самопроизвольное самопроизволно [про¬
изволно] износвано
—	рслО ел. сработване Iпускане в действие,
заработвант! на релето
срабатывать задействувам
срабатываться износвам ст, изхабявам с е
изтърквам се
сработанность ж I. изтърканост, изхабеност
2. съгласуване, съгласуваност
сработанный износен, изхабен, изтъркан
сработка ж износване от триене
сравнение с сравняване; сравнение
сравнивать сравнявам, правя сравнение;
изравнявам, подравнявам
срастание с срастване; образуване на кри¬
стални срастлеци [близнаци]
сращивание с удължаване, наставяно, снаж-
дант
—	впритык снаждане чрез просто допирано
—	заикем	Дърв. снажданс [пресядаве] със
зъб
—	с косой накладкой Дърв. снаждане чрез
коса накладка
—	с прямой накладкой	Дърв. снаждане с
право пресяданс

847
СРЕ
~ проводов снаждаис [присъединяване] на
проводници
сращивать снаждам, наставям, удължавам
среда ж среда
~, агрессивная агресивна (разяждаща] среда
агрессивно коррозионная	агресивио-ко-
розионна среда
аиизотрСпная анизотропна срсда
взрывоопасная взривоопасна среда
влажная влажна срсда
~, внешняя външна срсда
восстановительная	редукционна [въз¬
становителна] среда, редукционно действу¬
ваща среда
газовая газова среда
гомогенная хомогенна [еднородна] среда
двухфазная двуфазна среда
диспергирующая вж. среда, дисперсная
>->, дисперсионная вж. среда, дисперсная
дисперсная дисперсна среда
диффузиОнная дифузна среда
—, дугогасящая дъгсчасяша среда
жидкая тсчна среда
закалочная закалъчна срсда
замедляющая забавяща сведа
защитная защитна [предпазна] среда
изолирующая изолираща [изолационна]
срсда
изотрСпиая изотропна среда
искусственная газовая изкуствена газо¬
ва среда
кислая кисела среда
контрастная контрастна среда
корродирующая ^роди^ща среда
коррозиОнная вж. среда, корродирующая
межзвёздная междузвездно пространство
многослойная многослойна [многопла¬
стова] среда
негомогенная нехомогеина [нееднородна]
среда
исизотрбпиая анизотропна среда
нейтральная неутрална среда
обменная обменна срсда
, однородная вж. среда, гомогСнная
однофазная еднофазна среда
окислительная окислителна срсда, окис¬
лители о де и с т в у в а ща с р еда
окружающая окопна [окръжаваща] срсда
охлаждающая охлаждаща среда
парогазовая паро-газова среда
передающая	предаваща [предавателна]
среда
z-. питательная подхранваща [изхранваща]
среда
поглощающая поглъщаща [абсорбираща]
среда
преломляющая пречупваща среда
проводящая проводеща срсда
проницаемая пропускаща среда
..ч/, рабСчая работна среда
разделяющая разделяща среда
регулируемая авт. регулираща се среда
рсзистйвиая съпротивителна [резистср-
на] среда
теплообменная топлообменна среда
~, теплспсрсдающая тсппспредаваща среда
~, упругая еластична срсда
~, ферромагнитная феромагнитиа среда
фильтрующая филтруваща срсда
щспочная алкална срсда
средневолновый сгедновълнов
сред^^^снИн^^Т! сгсднсхагмоничеи
среднегодовбй средногоди ш е н
срСдиее с мат. средно, средна стойност
~, алгебраическое сгсднсалчебгично
арифметическое	средноаритметично,
средна аритметична стойност
—, гармоническое сгеднсхагмснuчио, сред¬
на хармонична стойност
геометрическое срсдночесмeтричнс, сред¬
на геометрична стойност
квадратичное средноквадратично
логарифмическое сгсдиологаритмично,
средна логаритмична стойност
~, пропорциональнее вж. срСднее, гесметри-
ческое
средневолскиИстый срсдновлакиест
среднезерн Исты й срсднозърнсст
среднеквадратичный сгсднсевадратси
среднсппан м ав. сгсдноnпсшник
среднесуточный средноденонощен
сгедистемпсратугный сгеднотемпeратуген
среднсучлерэдистый сгедновъгпсродеи
средний среден; неутрален
средник м 1. стр. между колонно поле 2. сле¬
пият материал, който се поставя, за да се
получи междуколоиио поле 3. средняя (не¬
що. което се намира в средата), сърце 4.
мост (на бичкия)	5. фриз (на таблена
врата)
средства мн средства вж. средство
'“*'9
~^9
внсб юд жСтные извънбюджетни средства
денежные парични средства
защйтиые защитни средства
лечебные лечебни средства
материальные материални средства
нормируемые - нормируема [нормиращи
се] средства
, оборОтныс оборотни средства
~ сбращСпия вж. средства, оборОтиыс
общественные обществени средства
основные основни средства
~, персвОзочныс превозни средства
платёжные платежни средства
~ потребления средства за потребление
~ производства средства за производство
~ продукции вж. средства производства
~ связи средства за свръзки, свързващи
[съобщителни] средства
.—, собственные собствени средства
транспортные транспортни средства
труда средства на труда
тИчовыс тсглитспии [тягови] средства
средство с средство (материал)),
(начин на действие)
средствс
средство
средство
средство
средство
абсорбиращо
адсорбиращо
аииснактивно
протuвочииещe
абсорбирующее
адсорбирующее
аниоиоактйвное
антигийлостное
I

848
антидетонацибиное антидетонационно
средство
антикоррозийное антикорозионно сред¬
ство
антисептическое антисептично средство
~, аппретирующее текст. апретиращо сред¬
ство, средство за а прети ране
белящее избелващо средство
~, боевое воен, бойно средство
водоотнимающее водоотнемащо
яяващо] средство, дехидриращо
возбуждающее възбудително
дащо] средство
воспламенительное възпламенително [въз¬
пламеняващо] средство
вспенивающее ценообразуващо [разпен-
ващо] средство
выщелачивающее извличащо [екстрахи¬
ращо] средство
вяжущее свързващо средство; съобщи¬
телно средство
дегидратирующее
нимающее
дезактивирующее
ство
дезинфекционное
ство
дезодорирующее
дымообразующее
ство
жирорастворяющее маслоразтварящо сред¬
ство
закаливающее
средство
инициирующее
дащо] средство
мающее
обесцвечивающее	обезцветяващ агент,
обезцветяващо средство
окислительное окисляващо (окислително]
средство, окислител
омыляющее осапунващо средство, осапун-
ващ агент
отбельное вж. средство, белящее
охлаждающее охлаждащо средство
[обезвод-
средство
[възбуж-
вж. средство, водоот
дезактивиращо сред-
дезинфекционно сред-
дезодориращо средство
димообразуващо сред-
закаляващо (закалъчно]
иницииращо [възбуж-
средство
средство
коагулирующее
консервирующее
корродирующее
матирующее матиращо средство
мбющее миещ агент, миещо средство
мягчительное	омекотяващо средство
обезвоживающее вж. средство, водоотни-
коагулиращо
консервиращо
кородиращо средство
очистительное очистително средство, пре¬
чистващо средство
пенообразующее	ценообразуващ агент
/~, поглотительное	вж. срёдство, абсорбй-
рующее
порообразующее порообразуващо сред¬
ство
предохранительное	1. предпазно сред¬
ство 2. консервиращо средство
притирочное средство за притриване
пропитывающее импрегниращо средств0
противогнилостное вж. средство, аити-
гнйлостное
~, противокоррозионное вж. средство, ан¬
тикоррозийное
nрогивонакинное средство против обра¬
зуване на котлен камък
противопригарное леяр. противопригарно
средство, средство против образуване на
пригар
~, раскисляющее редукционен агент, ре¬
дукционно средство, редуктор
растворяющее разтварящо средство
связующее свързващо средство
связывающее вж. средство, связующее
смазочное мажещо средство, мазило
(като материал за мазане)
~, смачивающее умокрящо [навлажняващо}
средство
сушильное сушилно [изсушаващо] сред¬
ство
~, травильное средство за разяждане, сред¬
ство за ецване
~, транспортное транспортно средство
~, эмульгирующее емулгиращо средство,
емулгатор
срез м 1. разрез, разрязано място 2. срязване
3.	скос, изтъняване (чрез косо рязане)
4.	пререз (тънка пластинка за микроско¬
пично изследване)
~, косой кос [наклонен] разрез
срезанный срязан, разрязан
срезать срязвам, разрязвам
срезок м отрязък, отрязано парче
срезывание с срязване, отрязване
сродство с сродство, сходство; афинитет
~, остаточное хим. остатъчен афинитет
стандартное стандартно сходство
~, химическое химично сродство, химичен
афинитет
срок м срок
~ амортизации срок за амортизиране
—, гарантийный гаранционен срок
~ годности срок на годност
~ давности давностей срок
~ испытания срок на изпитване, изпитва¬
телен срок
межремонтный междуремонтен срок
~ службы 1. срок на служба 2. срок на екс¬
плоатация [на използуване]
— поставки срок на доставяне, срок на
доставка
~ эксплуатации срок на експлоатация
србсток м	1. настав, снадка 2. срастлек
(кристали, сраснали един с друг) 3. кон¬
креция (чуждо образуване в утаечни скали)
~ сваи стр. пилотен настав	.
срочный 1. срочен, спешен, бърз 2. който се
извършва в определен срок, срочен & ч
сруб м 1. дървена стена от обли греди 2. че¬
тириъгълна форма от объл дървен материал
(служеща за основа на дървена къща, за
обшивка на шахта и пр.) 3. сеч, сечене
(на гора)
срубать 1. отсичам, изсичам 2. строя, градя
(от обли греди)

849
СТА
срубленный 1. отсечен 2. изграден [построен]
с греди
срыв м-	1. скъсвано [сривано, събаряне]
(на резба); чупене (на зъби от зъбно ко¬
лело) 2. проваляно [пропадане]	(напр.
изпълнението на плана)
срывание с сриване, срутване; проваляне
срывать 1. късам, скъсвам, откъсвам 2. сри¬
вам; счупвам (напр. зъби) 3. провалям,
осуетявам
ссуда ж заем
-<•, беспроцентная безлихвен заем
долгосрочная дългосрочен заем
—, краткосрочная краткосрочен заем
ссудный засмен
ссудодатель м заемодател
ссудополучатель м заoиеnолучаmoл
ссужать давам на заем
ссучивание с текст. усукване, пресуквано
ссучивать усуквам,.пресуквам
ссыпка ж 1. насипване, изсипване 2. място
за насипване [изсипване]
ссыпкой 1. за насипвано 2, за приемано на
зърнени храни, зърнепрйтматoлтн
ссыханис с разсъхванс
ссыхаться Дърв. разсъхвам се
стабиливбльт м стабилитрон, стабиливолт,
стабилизаторна лампа
стабилизатор м ав., раДио, кораб, стабилизатор
[ураннонеситтл, крепител]; хим. забавител,
стабилизатор; ртктификанионна колона
~, боковой ав. страничен стабилизатор
~, вакуумный раДио вакуумна стабилиза-
торна лампа
вертикальный ав. вертикален стабилиза¬
тор
водородный радио водородна стабили¬
заторна лампа
~, газоразрядный радио газоразрядна ста-
билизаторна лампа
~, гидравлический	“
тор
~, гироскопический
затор
горизонтальный
лизатор
~, гравитационный
затор
ионный раДио йонно стабилизаторна лам¬
па
камертонный ел. камертонен стабилиза¬
тор (на честота)
кварцевый ~	"
на честота
магнитный
—	мощности
—	нА кала ел.	,
(напр. на електронна лампа)
—	напряжения ел. стабилизатор на напреже¬
ние
—	пламеня стабилизатор на пламъка
поперОчный напречен стабилизатор
пьезоэлектрический	писзо^1ектри«тесхи
стабилизатор
рычАжный лостов стабилизатор
хидравличен стабилиза-
жипоскопичен стабили-
ав. хоризонтален стаби-
гравитационен стабили-
раДио кварцов стабилизатор
ел. магнитен стабилизатор
стабилизатор на мощността
стабилизатор на отопление
—	тока стабилизатор ма ток
торсионный усукващ [тораионок] стаби¬
лизатор
~, ферререзенансный	ел. ферорoзенайссй
стабилизатор
хвостовой ав. опашен стабилизатор
электровакуумный	ел. електровакуумна
стабилизаторна лампа
электромагнитный електромагнитен ста¬
билизатор
электронный ел. електронен стабилизатор
стабилизация ж стабилизация; текст. ста¬
билизация, фиксиране
автоматическая автоматична стабили¬
зация
—	амплитуды стабилизация на амплитудата
—	антОнны антенна стабилизация, стабили¬
зация на антените
—	аустенита термообр. стабилизация на
аустените
—	бензина стабилизация на бензина
—	выходного напряжения стабилизация на
изходното напрежение
—	данных стабилизация на данни
—, гироскопическая	жмроскопна стабили¬
зация
—	дуги ел. стабилизация на дъгата (елек¬
трическа)
~, импульсная импулсна стабилизация
кварцевая раДио кварцова стабилиза¬
ция (на честота)
магнитная магнитна стабилизация
—	напряжения стабилизация на напрежение
~, непрерывная непрекъсната стабилизация
параллельная паралелна [успоредна] ста¬
билизация
—	параметров стабилизация на параметрите
последовательная исследователиа стаби¬
лизация
—	скорости стабилизиране на скоростта
~, структурная структурна стабилизация
тепловая топлинна стабилизация
—	тока стабилизация на ток
—	уровня стабилизация на равнището [ни¬
вото]
—	фазы стабилизация на фаза
—	частоты стабилизация на честота
—	числа оборотов вж. стабилизация скбрости
электронная електронна стабилизация
стабилизированный стабилизиран
стабилизировать стабилизирам
стабилизовать вж. стабилизировать
стабилйт м стабилит (виД изолационен ма¬
териал)
стабиловбльт ел. вж. стабиливбльт
стабильность ж стабилност, устойчивост,
стабилитет
амплитуды стабилност на амплитудата
антидттонаиибнная антидетонационна
стабилност (на гориво)
долговременная дълговременна [продъл¬
жителна, трайна] стабилност
~, кратковременная	крат^врема	ста¬
билност
-^магнитная маг стабилност
54 Русмо-български политехнически речник

СТА
850
—	напряжения стабилност на напрежение
—■ параметров стабилност на параметрите
—	размСров стабилност в размерите
—	синхронизации стабилност на синхрони¬
зацията
температурная температурна стабилност
термИчсская топлинна [термична] стабил¬
ност
—	тСппива стабилност иа горивото
~ траектории стабилност на траекторията
—	урОвня стабилност на нивото [равнището]
фазовая ел. стабилност на фаза, фазова
стабилност
химическая химична стабилност
—	частоты стабилност . на честотата
ядерная ядрена стабилност
стабильный стабилен, устойчив, постоянен
став м 1. станок, подставка, линия 2. упсй,
част от водоотливиа уредба 3. комплект
[набор] от тръби във водоотливиа уредба
или улеи при верижен транспортьор
буровой пробивен станок
конвейерный транспортна [конвсйерна]
линия
рештачный улейиа линия
стИвсиь м 1. капак на прозорец; сенник
2. хидр. савак
ставить 1. поставям, слагам, турям 2. построя¬
вам, издигам; поставям, инсталирам (напр.
телефон) 3. организирам (работа, произ¬
водство )
— на хранение оставям на склад
ставка ж 1. размер (напр. на заплата),
нормиран размер на надница, ставка; та¬
рифа 2. поставяне 3. построяване
дневная дневна ставка
мСсячиая месечна ставка
налоговая данъчна тарифа, данък, данъч¬
на такса
поеuпсмeтгбвaя покилометрова [килсме-
тражна] тарифа [ставка]
почасовая часова ставка
~, процентная процентна ставка
тарифная тарифна ставка
фрахтовая навпо
часовая часова ставка
ставпюга ж поставка; магаре (за поставяне
на предмет, докато се работи)
ставня ж вж. ставсиь
ставрида ж ставрид (вад риба)
стадИйио стадийно; фазнс [по фази]; степенно
стадиОи м стадион
стадия ж стадий, фаза, част от процсс
гидротермальная	петр. хидротсрмалеи
стадий
—	графитизации мет. стадий [фаза] на гра¬
фитизация
магматическая петр. магмен стадий
пегматОидиая петр. пегматоиден стадий
пнсвматолйтовая	петр. пневматолитов
стадий
промежуточная междинен стадий
—	разрушСния стадий [фаза] на разрушаване
эволюционная еволюционен стадий
стаж м стаж
производственный производствен стаж
трудовОй трудов стаж
стажёр м стажант
стажировать стажувам, минавам [карам] стаж
стажирОвка ж 1. стаж 2. стажуване
стакан м 1. втулков лагср (едноблоков)
2. черупка 3. чаша, кухо цилиндрично тяло
без дръжка 4. пикса, чаша (разширение
на взривна дупка или сондаж)
батарейный батериен съд
буферный буфсрсн втупков лагер
лаборатОрный лабораторна чаша
—, монслИтный стр. монолитна «чаша» (обем¬
но-пространствен блок. 4-те стени на кой¬
то са свързани с пода, но без тавана)
монтажный монтажна чаша
нажИмный притискаща втулка, притис¬
каща чаша
оросительный оросителиа чаша
рессОрный рссорсн втулксв пагср
толстостенный дсбелостенна чаша
упСриый спорен втулксв лагер, спорна
втупка
химический	вж. стакан, лаборатбрный
стаканчик м чашка, чаша, черпак
стаксепь м кораб, стакссл (триъгълно плат¬
но)
стапагмйт м сталагмит
сталагмомСтр м сталагмсметър (уред за из¬
мерване на повърхностното напрежение нл
течност)
сталактИт м сталактит
сталебстОи м стоманен бстсн (с пълнител
стоманени стружки), стоманобетон
стапсбстОиный стоманобетонен
сталевар м стоманова^ стамонодобивиик,
стоманодобuвчuе
сталсварСнис с стоманодобиване
стапепитСйиая ж стоманолеярна
сталслитСйный стоманолеярен
сталслитСйщик м стсманолсяр
сталеплавильный стоманодобивен, стсмано-
тспилеи
сталеплавильщик м вж. сталевар
сталепгбвопсчиый стомаиснотелсн
сталепрокатный за валцуване на стомана, .
стсмановапцовъчеи
сталепрокатчик м валцьор на стомана
стаперёз м стоманорсзачка
сталинИт м 1. сталинит (лята твърда сплав)
2. сскурит (специално стъкло)
сталкивание с изтласкване, избутване
стапкиватсль м изтласквач, избутвач
стапь м стомана
авиаеонстгукциОнная	авискоиструктив-
на стомана	’
автоматная автоматна стомана, стомана
за обработване на автоматична маЬина
(напр. струг)
азотированная азстираиа стомана
азотируемая стомана за азотиране
■—, алитИрованная алита^иа стомана
алмазная твърда стомана (бързорежеща
стомана )
алюминиевая алуминиева стомана

851
СТА
анормальная анормална [ненормална]
стомана
антикоррозийная антикорозионна сто¬
мана
—, арматурная армировъчна стомана
аустенитная аустенитна стомана
балочная гредова стомана
бандажная бандажна стомана, стомана
за (изработване на бандажи)
безуглербдистая безвъглеродна стомана
бес пузыристая стомана без (газови)
шупли, безшуплеста стомана
—	бессемеровская бесемерова [конверторна]
стомана
бймсовая корабна стомана за напречни
греди
м, болтовая болтова стомана, стомана за
(изработване на) болтове
ббристая борна стомана
борная вж. сталь, ббристая
броневая брокева стомана
булатная Дамаска стомана (стомана, по¬
лучена чрез навъглеродяване на дребни же¬
лезни парченца)
буровая стомана за сонди, сондажна сто¬
мана
быстрорежущая бързорежеща стомана
вакуумированная вакуумна стомана
вальцованная валцувана стомана
ванадиевая ванадиева стомана
воздушно-закаливаемая самозакаляваща
се [въздушно закаляваща се[ стомана
волнистая вълниста стомана [ламарина]
волочёная изтеглена стомана
вольфрамистая вж. сталь, вольфрамовая
вольфрамовая волфрамова стомана
воронёная оксидирана стомана
-> в прутках стомана на прътове
~ в слйтках стомана на блокове
—	высокого электросопротивления стомана с
голямо електрическо съпротивление
высококачественная висококачествена сто¬
мана
—, высоколегированная високолегирана сто¬
мана
Eыео’комарганпбвиетая	високомапганова
стомана
высокоомная стомана с голямо електри¬
ческо съпротивление, високоомна стомана
высокопрочная високояка стомана
высокосортная вж. сталь, высококаче¬
ственная
высокоуглербдистая	високовъглеродна
стомана
высокохрбеиcтая високохромова стомана
(стомана с голямо съдържание на хром)
вязкая жилава стомана
~ Гадфильда гадфилдова стомана (износо¬
устойчива манганова стомана)
гаечная гаечна стомана, стомана за (из¬
работване на) гайки
горячекатаная горещовалцувана стомана
графитизированная графитизирана сто¬
мана
дамасская Дамаска стомана
дву(х)таврбвая стомана с профил двой¬
но Т
~, декапированная декапирана стомана
~, деформируемая деформираща се стомана
(стомана. определена за обработване чрев
деформиране)
дннамная динамна стомана, електротехни¬
ческа стомана
~, динамная листовия динамна листова сто¬
мана
~, дозвтектбидная подевтектоидна стомана
~, дуплекс дуплекс стомана
жаропрочная огнеустойчива стомана
~, жаростойкая вж. сталь, жаропрочная
~, жароупорная вж. сталь, жаропрочная
~, железокремнйстая	силициева стомана
~, желобчатая корытообразна стомана
закалённая закалена стомана
~, закаливающаяся закаляваща се стомана
заклёпочная нитова стомана
~, за»вгектбидная	надевтектоидна стомана
~, зетовая стомана със 2-образен профил,
Z-образна стомана
~, зубильная стомана за изработване на се¬
качи
износостойкая износоустойчива стомана
износоустойчивая	вж. сталь, износо¬
стойкая
~, инструментальная	инструментална сто¬
мана
калиброванная калибрирана [калиброва¬
на] стомана
карбидная карбидна стомана
—, катаная вж. сталь, вальцованная
~, качественная качествена стомана
~, квадратная квадратна стомана (стомана
с квадратно сечение)
кипящая кипяша стомана
~, кйслая кисела стомана (стомана, полу¬
чена в кисела пещ)
кислотостойкая киселиноустойчива сто¬
мана
~, кислотоупорная вж. сталь, кислотостой¬
кая
~, кислотоустойчивая вж. сталь, кислото¬
стойкая
клапанная клапанна стомана (стомана
за изработване на клапани)
~, кобальтовая кобалтова стомана
кованая кована стомана
ковкая ковка стомана, ковко желязо
~, конвертерная конвертерна стомана
конструкционная конструктивна стомана
конусная конусна стомана
~, корабельная корабна стомана
~, коррозиеустбйчивая	корозионноустой-
чива стомана
коррозионноустбйчивая вж. сталь, кор-
розисустбйчивая
~, корытная коритообразна стомана
~, котельная котелна стомана, стомана за
изработване на котли
>->, котельная листовая котелна листова сто¬
мана, котелна ламарина

егл
«St
красйЪстб йкая устойчива на червено сто¬
мана (стомана, която е устойчива при на¬
гряване До черсено)
кре1мне1ммргани.свая силициево-манганова
стомана
кремнемарганцсвистая вж. сталь, крем¬
немарганцевая
кремнистая силициева стомана
—, крипбустбйчивая стомана, устойчива сре¬
щу пълзене
—, крйчная стомана, получена по стари ди¬
ректни методи
~, кровельная покривна ламарина
круглая кръгла [обла] стомана
крупнозернистая	едрозърнеста стомана
крупносортная тдросортна стомана, сто¬
мана на големи профили
-х, кузнОчная ковашка стомана, ковка сто¬
мана
— легированная легирана стомана
ледебуритная лтдтбуритна стомана
лемешная плугова стомана
х-х, ленточная лентова стомана
листовая листова стомана, стоманена ла■
марина
литая лята стомана
-х, лужёная калайдисана стомана [ламарина]
магнитная магнитна стомана
х-х, магнйтно-мягкая магнитномем стомана
—, магнйтно-твОрдая	магнитнотвърда сто¬
мана
иалодеферийpyющaяся малкодоформира-
ща со [слабедoфориираша сс, лошедсфермй-
раща се] стомана
малолeгйренанная	нисколтгирана сто¬
мана
~, маломагнйтная	нискомагнитна стомана
иаленйкeлeвaя	нисконикелова стомана
(стомана с ниско съдържание на никел)
малоуглеродистая	нисковъглеродна сто¬
мана
марганцевая манганова стомана
иарганцoнокреинйcтая	манганово-си¬
лициева стомана
марганцовистая вж. сталь, марганцевая
/чх, мартеновская мартенова стомана
Мртенсйтная мартензитна стомана
~, машиностройтельная машиностроителна
стомана
мОдистая медна стомана
~, меднофосфористая мсдно-фосфорна сто¬
мана
х-х, мелкозернистая дребнозърнеста стомана
х-х, мелкосортная	дтoбносеттна [дрoбнесот-
това] стомана, стомана на малки профили
-х, многослойная многопластова [многослой¬
на] стомана
—, модифицированная	модифицирана сто¬
мана
молибдОнистая вж. сталь, молибденовая
х-х, молибденовая молибденова стомана
-х, мостовая мостова стомана, иесшеcгTен-
телна стомана
х-х, мостостроительная вж. сталь, мостовйя
х-х, мягкая мека стомана
**. науглербженная	навъглсродона стомана
яезакаливающаяся незакаляваща ст сто¬
мана
нелс тированная нслсгирана [въглеродна]
стомана
немагнитная немагнитна [антимагнитна]
стомана
~, нержавеющая неръждясваща стомана
~, нестандартная нестандартна стомана
неуспокоенная	неуспокоена [полу^о-
койна или кипяша] стомана
низколегированная	вж. сталь, малоло-
гйронанная
низкоуглтродистая вж. сталь, малоугле¬
родистая
, никелевая никелова стомана
никслекремнИстая никсл-ейлицисва сто¬
мана
~, никoлoиолйбдёноная никел-молибдентова
стомана
х-х, никoлхтоиовая	хром-никелова стомана
нормализованная нормализирана стомана
обессеренная обезсерсна стомана
~, обручная стомана за (изработване на}
пръстени [гривни]
х-х, обыкновенная обикновена стомана
—, огнестойкая огнеустойчива стомана
х-х, окалиностбйкая стомана, устойчива на
газова корозия, огнеустойчива стомана
х-х, омеднённая помеднтна стомана [ламарина]
х-х, освинцованная пооловена стомана, по¬
крита с олово стоманена ламарина
<~, основная основна стомана (стомана от
основна стоманоДобивна пещ)
х—, отожжённая открита стомана
х-х, отпущенная отвърната стомана
х-х, оцинкованная поцинкована стомана [ла¬
марина]
х-х, парамагнитная вж. сталь, немагнитная
х—, перегретая прегрята стомана
х-х, пережжённая прегрята [Прегоряла] сто¬
мана
х-х, перекалённая презакалена стомана
x-х, перлитная псрлитна стомана
х-х, плакированная платирана стомана
х-х, пластичная пластична стомана, ковка
стомана
х-х, подОлочная	обикновена мока, лoснееб-
Tабетваща сс стомана
—х, подшипниковая лагерна стомана, сто¬
мана за (изработвано на) лагери
х-х, полированная листовая полирана листо ■
ва стомана
х-х, полособульбовая стомана под форма и,
одёбелсни ивици
х-х, полосовая вж. сталь, лёнточная
х-х, полуаустенйтная	полуаустснитна сто¬
мана
х-х, полукруглая полукръгла стомана
х-х, полуспокойная	полу^о^йна стомана
х-х, пелуфoтpйтная полуферитна стомана
х-х, прокатная вж. сталь, вальцованная
/х/, простая углеродистая проста [обикновена]
въглеродна стомана
х-х, прбфмльная профилна стомана

$53
СТА
пружинная пружинна стомана
прутковая стомана на прътове, прътова
стомана
пудлинговая пудлингова стомана
-х, пузырчатая шуплеста (шуплива] стома¬
на, стомана с шупли
-х, пушечная оръдейна стомана (стомана
за изработване на оръдейни тела)
равнобокая равностранна ъглова стомана
хх, раскисленная разкислена (дезоксидира¬
на, обезкислородена] стомана
-х, рафинированная рафинирана стомана
резервуарная резервоарна стомана (сто¬
мана за изработване на съдове, резервоари)
рельсовая релсова стомана (стомана за
изработване на релси)
рессорная ресорна стомана
хх, ресс^|рн^-п;^^.^1^^^^я	ресорно-пружинна
стомана
рифлёная рифелована стомана
-х, рифлёная листовая листова рифелована
стомана
хх, роликоподшипниковая стомана за изра¬
ботване на ролкови лагери
-х, рядовая обикновена {търговска] стомана
самозакаливающаяся самозакадяваща се
стомана
сварочная заваръчна стомана
-х, еверхвысокопрбчная свръхвисокояка сто¬
мана
~, свинцовистая оловна стомана (стомана,
съдържаща олово)
сегментная стомана за изработване на
сегменти, сегментна стомана
х, серебристая сребърна стомана (неръж-
дясваща полирана калибрирана стомана)
сернистая стомана с повишено съдържа¬
ние на сяра
хх, еиnикохрбеовая силициево-хромова сто¬
мана
х, сипьнопегйровaннaя вж. сталь, высоко¬
легированная
-х, слаболегйрованная вж. сталь, малолегйро-
ванная
х, сйменс-мартеновская	Сименс-Мартенова
{мартенова] стомана
слабохрОмистая	нискохромова стомана
хх, сложнолегйрованная сложнолегирана сто¬
мана
-X, снарядная воен. снарядна стомана, сто¬
мана за (изработване на) снаряди
хх, сорбйтная сорбитна стомана
хх, сортовая сортова (профилна] стомана
хх с осббыми свойствами стомана с особени
[специални] свойства
хх, специальная специална стомана
хх, спокойная спокойна стомана
—, средиелегйрованная среднолегирана сто¬
мана
хх, среднелистовая	средноnиетова стомана
— ереднееоpтная среднопрофилна [средно-
еортна, ередносоргова] стомана
-х, ереднеугneрОдиcтая средновъглеродна сто¬
мана
хх, стандартная стандартна стомана
-X, ствбльная вж. сталь, пушечная
строительная строителна стомана
~, судовая вж. сталь, судостроительная
х, судостроительная корабостроителна - сто¬
мана
хх, сырая сурова стомана
~, тавробймсовая стомана за Т-образня
(корабни) греди
хх, тавровая стомана за Т-образни греди
хх, твёрдая твърда стомана
хх, теплостойкая - топлоустойчива стомана
хх, теплоустойчивая вж. сталь, теплостбвкая
хх, тигельная тигелна [тиглова] стомана
хх, титанистая титанова стомана
хх, титановая вж. сталь, титанистая
хх, тОлстая листовйя дебелоnиетова стомана,
дебела стоманена ламарина
~х, толстолистовам вж. сталь, тОлстая ло¬
товая
хх, томасовская томасова стомана
хх, тонкая листовая тънколистова стомана
хх, тонколистовая вж. сталь, тбнкая - листо¬
вая
хх, тОпочная пещна стомана, огнищна сто¬
мана (стомана за изработване на пещи *
огнища за пещи)
хх, торгОвая търговска (обикновена] стомана
хх, трансформаторная трансформаторна сто¬
мана, листова електротехническа стомана
трёхгранная тристенен стоманен ярофил
хх, тройная тройна стомана
хх, трубная тръбна стомана, стоманени тръби
хх, тугоплавкая труднотопима стомана (ете-
мана с висока температура на топене)
турбокотлостройтельная гурбокотпoсгpои«
телна стомана
хх, тянутая изтеглена стомана
хх, углерОдистая въглеродна стомана
хх, углеродистая качественная качествена
[подобрена] въглеродна стомана
хх, углеродистая литая въглеродна лята сто¬
мана
хх, углобймсовая ъглова стомана за корабни
греди
хх, углобуьбоаввя вж. сталь, углобимдсовая
хх, угловая ъглова (винкелна] стомана*
хх, узорчатая декоративна стомана
хх, улучшаемая подобряема стомана
хх, улучшенная подобрена стомана
~, универсальная универсална стомана
хх, фасонная фасонна (профилна] стомана
хх, фасонная листовая	листова профилна
(фасонна! стомана
хх, феррйгная феритна стомана
хх, фосфористая фосфорна стомана
хх, химически устойчивая химически устой¬
чива стомана
<х, хладноломкая трошлива (чуплива] на
студено стомана
■X, хладностОйкая студеноустойчива стомана
хх, холоднокатанная студеновалцувана сто¬
мана
хх, холоднотянутая	студеноизтеглена сто¬
мана
хх, хромистая хромова стомана

СТА
854
-хромоалюмйн некая хром-алуминисва сто¬
мана
хромованйдиевая хром-ванадиева стомана
хрОмсвая хромова стомана
~, хгомовoльфгaмoвaя хрсм-вслфрамсва сто¬
мана
хрсмокремийстая хром-силициева стомана
хромомаргандевая хрсм-мангаиова сто¬
мана
хромомолибденованадиевая	хром-молиб-
ден-ванадиева стомана
—хромомолибденовая хрсм-мслибденова сто¬
мана
хрсмийкелевая хром-никелова стомана
цементированная	цементована стомана
—, цементируемая ^м^тираща се стомана,
стомана за цсмснтираис
цементуемая вж. сталь, цементируемая
цнаийрсваииая циаинраиа стомана
~, циркОииевая цнрксисва стомана
~, цереdинcтая вж. стапь, циркОниевая
~, шарикоподшипниковая	стомана за (из¬
работване на) сачмени лагери, лагерна сто¬
мана
швСлперная П-сбразна стомана, улейна
стомана
—, шестигранная шестостеина стомана
широкополосная широколентова стомана
штампОваиная щампована стомана
штамповая стомана за (изработване на)
щамии и щаици
штрйпссвая лентова [ивичиа] стомана
автсктСидиая свтсктоидиа стомана
электрическая електротехническа стомана
эпектрСдная електродна стомана
электромагнитная електромагнитна [елек¬
тротехническа] стомана
~, электротехническая електротехническа
стомана
стальбетСн м стоманобетон
стальмасса ж стоманомаса
стальнОм стоманен
стапь-серебряика ж вж. сталь, серебристая
стамСска ж тясно и плоско длето (за дърво)
стан м 1. вапцсва машииа, валцамашина, вал-
цсвачка 2. текст, тъкачен стан, разбой
автоматический 1. автоматична валцова
машииа 2. текст, автоматичен (тъкачен)
стан
балочный валцовъчна машииа за (изра¬
ботване на) греди
баидажепгоеaтиый машина за вапцсваие
на бандажи
бандажный вж. стан, баидажепгоkaт-
ный
барабанный вопочИпьиый изтсглячиа
барабанна машина
~, бельгийский белгийска валцовачка
~■, броне^ска-тный машина за валцсваис на
броня
быстроходный прокатный бързоходна
вапцсвъчиа машина
вапкСвый трубоправйльяый валцсва ма¬
шина за изправяне иа тръби
—	винтовОй прокатки 1. винтова валцовъчна
машина 2. машииа за винтово валцоване
волочильный изтсглячиа вапцсвачка
вытяжиСй изтеглячна валцовачка
гладильный валцовачка за изглаждане
—	горячей правки вапцовъчна машииа за
изправяне на горещо
—	горячей прокатки валцовъчна машина зв
горещо вапцоваис
грибовидный гъбовидиа валцсвъчна ма¬
шина
двойибИ-дуо двойна двувалцсва машина,
двойна дуо-машииа, двоен дуо-стаи
двукпетевбй двуклсткова вапцсвъчиа ма¬
шина
двухвапкОвый	вж. стаи, двухвалкОвый
прокатный
двухвалкОвый прокатный двувапцова вал¬
цовъчна машииа, дуо-машииа, дуо-стан
~, двухцспибй вопочИпьиый двуверижна из¬
теглячна валцовъчна машина
дйсксвый дискова валцовъчна машин»
—	для горячей прокатки вапцсвъчиа машииа
за горещо вапцсваие
—	для прокатки прОфилей профилна валце-
въчиа машииа
—	для топстопистовочо железа плочовалжс-
вачка (валцовъчна машина ва. изработван#
на стоманени плочи)
—	дпя холОдиой прокатки валцсвъчна маши¬
иа за студено валцоване
—	дбппсль дуо валцовъчна машииа двое»
дус, двсен дус-стан
дресснрОвочный д^^^въчна валцсвъч-
иа машииа
—	дуо вж. стая, двухвапкбвый прокатный
~, жестепрскатиый валцовачка за валцо¬
ване на тсиске [ламарина]
~, заготОвочный вапцсвачка за заготовки
[полуфабрикати]; подготвителна валцова ма¬
шина
загстОвсчный волочильный изтсглячиа
машииа за заготовки (предназначени за из¬
тегляне)
~, зигзагообразный зигзаг^ообразна валцо¬
въчна машина
калибрОвочный калибрираща [калибро-
ващ,а[ вапцсвачка
калибрОвочный прокатный вж. стан, ка¬
либровочный
калибрСвочиый трубопрокатный капнбрра
въчиа тръСсизтсглячиа вапцовачка
катальный 1. валцова валцовачха 2. лс-
лигр, валцова печатна машииа
—	квартс четигнвалцова валцовачка, квар-
то-стаи
кОзочко-прокатный ковашкс-валцова вап-
цовачка
~, колёсный вапцсвачка за (изработване - иа»
кслсла
—, колёсопрокатный вж. стаи, колёсный
—	косСй вальцОвкй валцовачка за косо вал¬
цоване
косСй прокатки вж. стаи кссОй вальцСвка

«55
СТА
кровельный валцовъчна машина за вал¬
цоване на покривна ламарина
—, кромкопрокатный валценъчна машина за
оформяне краищата на листовете
крупносортный валцовъчна машина за
(валцоване на) голсми профили
линейный линейна валцовъчна машина
листовой листова валцовачка, валцовъчна
машина за лаиаеина
листозагйбо-ный листоогъваща валцо-
вачка
, листопрокатный вж. стан, листовой
~, маятниковый волочильный люлееща се
[махална] изтеглямна валцовачка
маятниковый трубосварочный	тръбоза-
наръчна махална [люлееща со) машина [вал¬
цовачка!
мелкосортный валцовъчна машина за
(изработване на) малки профили
мслкосорт^овой вж. стан, мелкосортный
—, многовалковый мнегевалцова валцовъч-
на машина
—, ииогонлеттвбй многоклеткова валцовъч-
на машина
многократный волочильный многократно
изтегляща валцовачка, валцовачка за мно¬
гократно изтегляне
молотковый вж. стан, молотовой
молотовой чукова валцовачка
напольный правильный валцовачка за
окончателно [пълно| изправяне
—	неирерывной сварки машина за непрекъс¬
нато заваряване
—	непрерывной прокатки вж. стан, непре¬
рывный
непрерывный . непрекъсната валцовъчна
машина (валцовъчна машина за непрекъс¬
нато валцоване)
—, нереверсивный нереверсивна валцовачка
нотегранйро"альный полигр. машина за
печатане на ноти
обжимный деформираща валцовачка, вал-
ионички за първоначална деформация, вал-
цовачка за получаване на разкат, валцо-
вачка за блуми и слябн, блоковалцевачка
—, обкатный налценачка за заобляне
одно^етовой тднеклеткона валцовъчна
машина
однократный волочильный еднократно
изтегляща валцовачка, валцовачка за едно¬
кратно изтегляне (на тсл)
одноцепнбй волочильный тднонетйжна
изтеглячна валцовъчна машина (за тел)
отдОлочный валценъчна машина за окон¬
чателна обработка, калибрираща валцовачка
периодический периодична валцовъчна
машина
—	периодической прокатки валцовъчна ма¬
шина за периодично валцоване, периодич¬
на валцовачка
петлевой огъвачка, валцовачка за точно
огъване (дъгата на котелни плочи)
<х>, петлевой проволочный вж. стан, петлевбй
пилигрймоный пилгерова вал^въ-на
машина за тръби, иилгерувачка, пилгср-
шрит
пйльгерный вж. стан, пилигрймовый
~, плющильный машина за сплескване, сплес-
квачка
полосовой валцовъчна машина за (изра¬
ботване на) ленти
~, полуавтоматический полуавтоматична вал-
цовъчна машина
полунепрерывный полунепрекъсната вал-
цовъчна машина, валцовачка за полунтпре-
къснато валцовано
~, последовательный	последователна вал-
ценачка
~, правильно-профилировочный изправящо-
профилираща валцовъчна машина
правильный изправяща валцова-ка
провелочноптекaтный	валцовъчна ма¬
шина за валцоване на тсл
~, проволочный вж. стан, птенелочнопто-
катный
~, прокатный валцовачка, валцовъчна ма¬
ши на
~, прокатный линОйный линейна валцовъв-
на машина
прокатный многовалковый инеговалцена
валцовачка, м'ноговалцева машина
прокатный многоступенчатый многосте¬
пенна валцовъчна машина
прокатный одноклетевбй едноклетъчна
валцова машина
промежуточный прокатный валцовачка
за междинно валцовано, междинна валцо-
въчна машина
проталкивающий избутваща [тласкаща]
валцова-ка
~, протяжной изтеглячна валцовачка
прошивной прошивна машина
радиально-прокатный	радиално-валцо-
въчпа машина
z-w, ра’ибrочный размотав-аща машина
раскатный мет, валцов агрегат [валцовач-
ка] за отстраняване овалността на безшевни
тръби	,
раскато-ный вж. стан, раскатный
реверсивный реверсивна [обръщатслна,
обратима] валцова-ка
редукционный редукционна валцовачка
—, реечный	рейкова валцова-ка, рейкова
машина
рельсобалочный валцовъчна машина за
релси и греди
рельсовый вж. стан, рельсопрокатный
рельсопрокатный релсоналцонъчна ма
шина
■—--рйллинг мет. валцов агрегат за отстра¬
няване овалността на безшевни тръби
рилинг-агрегат
роликовый толкевалцонъчна машина
—, свгрочный заваръчна машина
сортовой валцовъчна машина за профилна
стомана, профилна валцова-ка
сортовой прокатный вж. стан, сортовой
«х», сортопрокатный вж. стан, сортовой

СТА
886
ереднелй<•говбй среднелистова валцовач¬
ка, валцовъчна машина за (валцоване на)
вредно дебели листове
г-', сталепрокатный (валцовъчна) машина за
валцоване на стомана
/ч/ ступенчатый степенна валцовачка
го стыковой сварки машина за челно зава¬
ряване
л./, толстолистовОй дебелолистова валцовач¬
ка, валцовъчна машина за дебели ламарини
тонколистовой тънколистова валцовачка,
машина за валцоване на тънки листове
л/, грёхвапкбвый тривалцова [триовалцовъч-
на] машина
грёхкпегевбй триклеткова валцовъчна ма¬
шина
тру боза гибочный	валцо¬
вачка
грубонравйпьпый тръбоизправяща вал
цсвачка
трубопрокатный машина за валцоване на
тръби, тръбовалцовъчна машина
трубосварочный тръбозаваръчна машина
универсальный универсална валцовъчна
машина
формовочный формовъчна валцовачка
[машина]
~ холОдного волочёния валцовачка за сту¬
дено изтегляне (на тел)
—	холОдной - прокатки валцовачка за студено
валцоване
цепной волочильный верижна изтеглячна
валцовачка
о*, черновой машина за груба обработка
-•у черновой прокатный валцовъчна машина
за грубо обработване [валцоване]
четырёхвалксвый четиривалцова машина
[валцовачка]
чистовой прокатный валцовъчна машина
за окончателно [чисто] обработване [вал¬
цоване]
широкополосный валцовъчна машина за
(изработване на) широки ленти
штрйпсовый валцова машина за (изработ¬
ване на) ленти, лентовалцовачка
шгрипеоправйльный валцовачка за из¬
правяне на ленти
стан-тандем- м гандее-вaлповачка
стан трио м валиовачка трио, стан-трио, вж.
стан, грёхваnкбвый
стандарт м стандарт
«>, ведомственный ведомствен стандарт
государственный държавен стандарт
групповОй групов стандарт
действующий действуваш стандарт
—	классификация класификационен стандарт,
стандарт за класифициране
комплексный комплексен стандарт
межотраслевой междуотраслов стандарт
общесоюзный общосъюзен стандарт (за
СССР)
—	ограниченного применения стандарт с
ограничена валидност [приложимост]
определяющий определящ стандарт
основной основен стандарт
отраалевбй отраслов стандарт
первичный първичен стандарт
полный пълен стандарт
размерный размерен -стандарт, стандарт
за размери
—	размеров вж. стандарт, размерный
терминологический терминологичен стан¬
дарт
технических условий стандарт на техни¬
чески условия
—	технологического процесса стандарт на
технологичен процес
о> типоразмеров стандарт на гйнорав■ерн
частный частен стандарт
стандартизация ж стандартизация
стандартизовать стандартизирам
стандартный стандартен
стандере м кораб, куха стойка (за подвал-
ката ила за трапбалката), ста ндере
станина ж рама, тяло (на машина), легло
(на струг)
арочная сводеста рама [рамка]
балочная вж. станина балочного тйжа
—	балочного типа тяло [рама] от гредови тиж
вертикальная вертикално тяло, верти¬
кална рама
—, горизонтальная хоризонтално тяло, хо¬
ризонтална рама
—	двигателя рама на двигателя
дугообразная дъгообразно тяло, дъгооб¬
разна рама
задняя задна рама
закрытая закрито [затворено] тяло, за¬
крита [затворена] рама
—	замкнутого типа вж. станина рамного
типа
—	колонного типа рама от колонен тип, ко¬
лонна рама
кольцевая пръстеновидна рама
консОльная конзолна рама, конзолно тяло
коробчатая кутиеобразно |корйтообраз*
но] тяло, кутцзобразна рама
одноногая еднокрачно тяло, еднокрачна
рама
опорная опорна рама
о?, открытая открито [отворено] тяло, от¬
крита [отворена] рама
о открытого типа вж. станина балочного
типа
передняя предна рама
—	П-образная вж. станина, коробчатая
поперечная напречно тяло, напречна
рама
—	портального типа рама [тяло] от портален
тип, портална рама
о> пресса рама [тяло] на преса
протяжная тяло [рама] за протегляне
(при протяжна машина)
—	рамного типа тяло [легло] от рамов тип
разъёмная разглобяема рама, разглобя-е
МО ТЯПО
сварная заваръчна рама, заварено тяло
С-образная С-образна станина
цельная едноблоково [монолитно, цяло]
тяло, едноблокова рама

857
СТА
шестеренная гъбна рама
станиОпь я станиол
стаикоёмкость ж машuиоnочлъшаемост
станкозавод я. машиностроителен завод
станкостроение с машиностроене; производ¬
ство иа (металорежещи) машини
станкостроитель я маши псстроитсл
стинкочИс м машииочас
стиниИт м станат (сол на калаената кисе¬
лина)
стиинИи я минер. станин
стиниИт я станит
станОк я 1. машииа; струг; стан 2. работни
маса, тезгях 3. колесник, кслссарка
ибразивно-стрезнОй	абразивно-стрезиа
машииа
автоматизированный автоматизиран струг;
автоматизирана машииа
автоматический автоматичен струг [ав¬
томат]; автоматична машина
автоматический ткацкий	атсюиттичии
тъкачен стан
— автоматический токарный	aтсомттччин
струг
—автоматный стругов автомат, автомат
агрегатно-револьверный агрегатнс-револ-
верна	машина;	агрегатно-ревопвереи
струг
агрегатно-токарный	агрегатно-стругар¬
ска машина; агрегатен струг
агрегатный игрегитен струг; агрегатни
машина
—, ажурный деревообрабатывающий ижуреиа
дървообработваща машини
алмазно-растОчный диамаитенс-разстърч-
ваща машина [струг]	(разстъргващ струг,
който работи с диамантен режещ инстру¬
мент )
инОдно-механический	инодно-механичии
машина
—*, аиОднс-мсхиничсский стрезиСй анодно
механични отрезиа (резачна] машини
бипинсИрный деревообрабатывающий би-
лаисириа дървообработваща машина
г—, бипиисИрный тсрцСвсчный балансиреи
челеи струг
—, балансировочный билинсирни машина
баидижирбвочный машина за баидажираие
биидИжио-гибсчный мишиии за сгъване
иа бандажи
—», бандажно-растОчный машини [струг] за
обстъргване ии бандажи
бандажис-тОкарный бандажен струг
барабанно-фрезерный барабанис-фрезова
машина
барабанио-шлифовальный барабанно-шли¬
фовъчни машина
бесkсиcОльнс-фгёзсгиый безконечна фре¬
зова машини
бесксисбльиый безконзолна машина
бесцентрово-токарный безцентров струг
бесцСнтрово-шлнфовальный бсзцен^овс-
шлифсвъчни машииа
—», бесцентровый безцеитрова машина; без-
цснтрсв струг
~. бесчелибчиый ткИцкий безсовалков тъка¬
чен стан
бимсогйбочный бимсоогъвашд машина,
машина за огъване ни бимс (напречните
греди в корабите, под палубата)
блокоскпёечиый блоеосбработваш агре¬
гат
бобйнный бсбинии машииа
болторезный болтонарезен струг; болтс-
иирезии машииа, виитонирезни машини
бгоиигбвочиый машина за попаганс иа
защитна обвивка (на кабели)
буксйиовый буксинов тъкачен став
бурильный еж. стаиОк, буровОй
буровой мин, ссидов [пробивен] апарат,
борапарат
бугозипгИвочный машини за изработване
иа бургии
бугсзитбчный машина за иатсчваие [та-
чеие] ни пробивни коронки
быстроходный бързоходна машини; бър-
зсхсдеи струг
<->, валь^нирезнОй вилцснарезси струг; вил-
цонарсзна машина
вальце^ный вж. станСк, вильцеиирез-
ибй
—*, вальцесвИгочиый	валцозавиръчна ма¬
шини
вильцетскИрный валцов струг, струг за
обработване ни валяци
вапьцсшлифовИпьиый валцошлифовъчна
машииа, машини за шлифоване иа валжн
вальцОвочиый вапцсвъчиа машииа, вал-
цсвачка
вапьцСвый вж. станОк, вальцОвочиый
верстачный сверпИльный пробивни ма¬
шина за маса
верстИчный токарный (малък) струг, мон¬
тиран върху маса [тезгях]
вертикИпьнс-прстяжнСй вертикални пре¬
теглящи машииа
—*, вертикИльис-ристОчиый	-
стъргващ струг; вертикална обстъргваща
машина
вертикальнс-сверлИльный	вертикални
|с,тояща| пробивна мишиии
вегтикильно-стгсгИльиый	вертикален
струг, кируселеи струг, струг с вертикал¬
на сс
—, вертикально - фрезерный вертикална [стоя¬
щи] фрезова машина
вертикальный вертикална машина; вер¬
тикален струг
вибрационный вибрационна машина; ви¬
брационен .струг
выбропрессующий вибгопресоваша ма¬
шииа
виитовОй правильный виитоизправяиа
машини; винтс контрол на мишиии
винтсрСзный винтснарезеи струг
внутришлифовалънмй вътрешнсшлифс-
въчиа мишиии
волочильный телоизтсглящи [изтеглячии]
машини

СТА
858
врезной фрОзтрный фрезова машина, ра¬
ботеща -рсз врязване
—, вырубной дълбачна машина
~, высскИльный 1. машина за дълбано
2. машина за сечено, секачка
высокопроизводительный високопроиз¬
водителна машина; високопроизводителен
струг
высокоточный винторезный много точен
(прецизен] винтонарезен струг
вытяжной изтегляща (изтеглячна] ма¬
шина, изтеглячка
~, газопрёссовый машина за газопре^сово
заваряване, газоnттсона машина
гайковысадочный машина за поставяне
иа гайки, гай^нав^и-ка
гайконарезной гайконарезна машина;
гайконарезен струг
гвоздильный машина за изработване на
гвоздей, гвоздей на машина
гибозакалочный машина за огъване и
закаляване (на ресорни листове), шпренг-
машина
гибочный огъваша машина, огъвачка
—, гидравлический закалочный волновака-
лъчна машина, машина за закаляване с
вода
гидтонопировaльный хидронепиртн струг
гкдрофицйронанный хидрофицирана (снаб¬
Дена с хидравлични съоръжения) машина;
хидрофициран струг
~, гиперболоидальный правильный хйпетбел-
на изправяща машина
глинесшрогальный глинообрабетнащ струг,
грънчарско колело
гнутИрный извивачна машина, извива-ка
гобслСновый ткацкий стан за тъкане на
гоблени
~, гончарный грънчарско колело
горизонтально-протяжной хоризонтална
протегляща машина, хоризонтална протяж¬
на машина
~, горизонтально-расточный хоризонтално-
разстътгваша машина; хоризонтално-раз-
стъргващ струг
горизонтально-сверлильный хоризонтал¬
но-пробивна машина
горизонтально-строгальный хоризонтал-
но-стругонаша машина, хоризонтален струг
горизонтально-фрезерный	хоризонтална
фрезова машина
—, гравировальный гравир-машина
~, давильный иeднинатски изтеглячен струг
~, двойной обрезной двойна обртзна [об-
рязваша] машина
~, двухзёвный ткацкий двуустов тъкачен
стан, тъкачен стан с две усти
~, двухколонный двуколома машина
двухколонный стружечный Дърв. днуко-
лонна стружкова [стружкеетделяща] ма¬
шина
~, двухрез цбвый двуножова машина
двухстбсчный вж. станок, двухколон¬
ный
~, двухшпйндельный двунрстенна машина;
двуврстснсн струг
~, делительный 1. Дърв. цепеща машина
(при изработване кибрит) 2. делител на ма¬
шина
деревообделочный вж. станок, дстсвееб-
табаmываюший
деревообрабатывающий дървообработва¬
ща машина
дсревоотрогальный дърводелски струг
диагональный вальцовый диагонална вал-
довъчна машина, диагонална валцовачка
дисковый анOдне-мсханйчеоний дискова
анодно-мсханична машина
дисковый волочильный дискова телоиэ-
теглячна машина
дисковый обрезной дискова обрсзна [об-
рязваща] машина
дисковый окорочный дисков (Дърво^бел-
ваш струг
дисковый строгальный Дърв. диоке-рен-
досваща машина
дисковый шлифовальный диско-шлифо
въчна машина; дискова шлифовъчна ма¬
шина
—	для арматурных работ машина [устройст¬
во] за арматурни работи
—	для внутренней шлифовки машина за въ ■
трешно шлифоване
—	для гибки машина за огъване, огъва-ка
—	для гибки арматуры машина [уотройстне)
за огъване на арматура	"
—	для глубокого сверлТния машина за дъл¬
боко свредлава^ [дълбоко свредлопроби-
нгнс!
—	для гнутья арматурных стсржнОй машина
[уредба] за огъване на арматурни прътове
—	для контроля гильз воен. машина за про¬
веряване (контролиране] на гилзи
—	для лапинговИния машина на притриване
[лепинговане], лспинг-машина
—	для обточки бандИжсй струг [машина)
за оботътгнайс на бандажи
—	для обто-ки валов струг [машина] за об-
стъргване на валовс
—	для разрезки слитков машина за рязане
на лети блокове
доводочный шлифовальный	полчищ!»
шлифовъчна машина, хонмашина
доильный с. ст. доилна клетка
/V, дэлбёжный дълбачна машина, дълбачкз
~, волотоваправочный клепачна машина за
длета
~, донно-сшивной Дърв. дюбелно-свързваща
машина
~, доньеобрезнбй	дънеебpязваша машин»
дровокольный Дърв. дървеоттйвачяа ма¬
шина
дугосварочный уредба [машина] за слек-
тродъгово заваряване
дытоптебйнечный полигр. пробива-па ма¬
шина, продуп-вачка
жаккардовый ткацкий жакардов тъкачен
стан

«5Э
СТА
загибочный подгъваща машина, огъваща
машина, абкант*еашена
желебошлифовальный машина за шлифо¬
ване на жлебове [канали]
загибочный огъваща машина, огъвачка
закалочный закалъчна машина
затОчно-шлифовальный точилно-шлифо-
въчна машина, точилка машина
—, затОчный точил на [наточваща] машина
затыловочный затиловъчна машина; за-
тиловъчен струг (струг за вземане задната
част от режеща витка напр . на фреза
или червянен инструмент)
затяжной кожарски тезгях
зубодолбёжный зъбодълбачна машина,
аъбодълбачка
—, зубообхатный зъбообхождаща машина
~, зубозакругляющий
зъбозакръгляваша ма-
шина
зубоотдёлочнын
зъбообработваща
ма -
шина
зубопритирочный
зъбопритрнваща
ма-
шина
зубопротяжней зъбонротетnяща машина
зуборезный зъбонарезна машина, зъбо-
обработваща машина
-V, зубосгрогапьный зъбостъргателна маши¬
на, зъбодълбачна машина
зубофрёзерный зъбофрезова машина
зубофрёзерный обкатный зъбофрезова
•бхождаща машина
зубохонинговальный зъбохонинговаща
машина, машина за хонинговане [притри-
ване] на зъби
~, зубошевинговальный зъбошевинговъчна
машина, машина за шевинговане на зъби
-—, зубошлифовальный зъбошлифовъчна ма¬
шина
инструментальный инструментална ма¬
шина, металорежеща машина; машина за
изработване на инструменти
испытательный изпитателен стенд
калёвочно-строгальный дърв. профилна
рендоевачка, хобелмашина
~, калёвочный дърв. профилна рендоевачка
канатного бурения вж. станок, канатный
канатно-ударный въжено-ударна сондаж¬
на машина
канатный въжена сондажна машина (за
обработка на скалы)
канатный буровОй въжено пробивна ма¬
шина
~, хаигбвочный ръборендосвачка, окрайч-
вачка, машина за окрайчване
картононарезальный фрезерный картоно-
резачна фрезова машина
карусельно-токарный каруселей струг
~, карусельно-фрезерный каруселно фрезо¬
ва машина
карусельно-шлифовальный	каруселно-
шяифовъчна машина
карусельный каруселна машина; карусе¬
лей струг
~, карусельный портальный каруселно-пор-
тапна машина
клепальный	нитовъчна машина, нито-
вачка, занитвачка
~, клёпкострогальный дърв. машина за "ьч-
варски дъски
ковровый стан за тъкане на килими
~, кокильный леяр. кокилна машина, ма¬
шина [устройство] за кокилно леене
кокономотальный басейн за точене на ко¬
прина
коленчатый шлифовальный коляно-
шлифовъчна машина
колёсно-токарный вж. станок, колесо¬
токарный
хоnёcoтохарный колоосен струг, струг
за обработване на колооси, бандажен струг
колОнковый шлифовальный колонна шли¬
фовъчна машина
~, комбинированный комбиниран струг;
комбинирана машина
комбинированный точильный	комбини¬
рана точилка машина, комбинирано сочило
конвейерный закалочный конвейерна за-
калъч на машина
кондукторно-сверлильный шаблонна свре-
длопробивна машина
~, хoнcдльно-еcерпИпьный	конзолна [ра¬
диална) пробивна машина, радиална гвред-
лопробивна машина
консольно-фрезерный конзолна фрезова
машина
~, консОльный конзолна машина
контактно-копировальный полигр. кон¬
тактно-копирно устройство
—г контурно-шлифовальный машина за шли¬
фоване по (на| кенгур
хоннeрaвнйгеnьный машина за изравня¬
ване на краищата, кантовъчна машин*
иoopIl•^нaгно-раегCчный координатно-об-
стъргваща машина; координатен струг
копировально-строгальный хопирно*етър-
гагелна машина
копировально-токарный копирен струг
копировально-фрезерный копирно-фрезо¬
ва машина
копировально-шлифовальный	копирно-
шлифовъчна машина
копировальный копирна (металорежеща)
машина; копирен струг
корректурный полигр коректурна маши¬
на, машина за коректури
крегезапёлочный машина за обработка
на елементите на лървен крепеж
лч, кривошипный гибочный колянова огъ»
вачна машина, колянова огъвачка
кривошипный ткацкий колянов [криво-
шипсн] тъкачен стан
кромкозагйбочный фланиово-огъвачна ма¬
шина, ф"анноогъвачка, ръбос|ъвачка
хроехообрезнбй машина за обрязване на
ръбовете, ръбообрезвачка, ръборезна ма¬
шина
—, кромкообтбчный машина за обстъргване
на ръбовете, ръбообстъргвачка

МИ
СТА

кгоокоcтгогильиый 1. дърв. ръбо^и^с:*
вачка 2. стъргателна машини за обработ¬
ване на ръбове
крошйльный тютюиорезачка
круглопалочный дърв. машина зи (изра¬
ботване на) кръгли прътове
круглопйльный циркуляр
егугпопйльный маятниковый махилен
[люлков[ циркуляр
круглсст-рснальный 1. дърв. мишиии за
мепене ни фурнир 2. еръглсстърчатслна ма¬
шини
круглсткИикий кръглстъкачен стаи
кгучлофгёзегиый кръглофрезова машини
кругло шлифовальный машина зи кръгло
шлифоване, кръглсшлифовъчии машини
кулачковый правильный гърбичиа изпра¬
вящи [оправяща} мишиии
кулачкОвый ткицкий гърбичси тъкачен
стин
пикирОвочный лакировъчна машина
—, лентоткИцкий пасмантериен тъкачен стаи,
лснтотъкичен стин
лентоткИцкий бесчелночный безсовалков
пасмантериен [лентотъкичси] стаи
леитофрёзерный лентофрезови машини
ленточный спилОвочиый дърв. лентова
машини зи циклене
ленточный пИльиый лентов трисн, бан¬
циг
ленточный гебгсскпёивиюшнй дърв. лен¬
това ръбоcлепваша машииа
ленточный шлифовальный лситова шли¬
фовъчни машина
лесопильный гатер
листозигИбочный листсогъвачна машина,
листссгьвичка
листопгавйльный листсизправяща [листс-
оправящи] машини
листорёзный листсрезии машини, гило¬
тини, гилотинии ножица
t литографский литографска машини
, лСбзиксвый дърв. лъкчс зи дърворезба
, лсбсвОй вж. станОк, лоботокИгный
, лсбсвОй токИрный вж. стииСк, лобстс-
карный
-ч>, лоботокарный челен [дииев, биидажен1
струг, струг за челис сбрибстване
—, лощильный дърв. полирсвъчна машииа,
пслирсвичка
лучевой машини за елсктроискрсви обра¬
ботка
лущильный дърв. белачии машини
льисткзцкий лсистъкачси стан
маятниковый шлифовальный махилна
[люлееща се[ шлифовъчни машина
оелеообдyльиый зубофгСзегный милксмо-
дулиа зъбснирезна фрезови мишиии
мерильный текст, метрична машина
металлографический полигр. остaлочгa-
фичии машини
металлообрабатывающий металообработ¬
ваща машина
металлорежущий металорежещи машини
мм
мехинИческий ткИцкий мсхаиичси тъкачен
стан
оногоиl^стгуоeнтальный мнсгсйиструмеи-
тална [многоножова] машини
многспйльный дърв. оtиproциpкyпягни
машииа, миогодискова (циркулярни) ма¬
шина
оногоnозицибниый многопозициониа ма¬
шина
многорезцОвый многоножова машина:
многсиожов струг
онсгосуnnсгтиый миогосупсртна машина;
оиогосупогтеи струг
многоцелевой обработващ център
многочелнОчный револьвСрный ткИцкий
мисгоссвалеов револвсрен тъкачси стаи
многочелночный ткИцкий оиочоcсвалесв
тъкичси стан
многошпйидельиый оисчовгстеина ма¬
шина
оногошпйндельиый сверлильный йного*
вретенна свредлспгсбивиа машина
~, миОжительный полигр. множителей [раз¬
множителен] апарат
монтажный монтажна машина
мылсстгсгапьиый машииа за стъргане па
сапуна
мяльный текст, омекотителна машииа
навивальный текст, иививични машина;
вж. стаиСк, навйвсчный
иавйвочный машина за навиваие иа жру-
жиии, пружииоиавивачка
наждИчиый шмиргел (машина), тачил*
иакИтный вж. стаиСк, никИточиый
иикИточиый валцсвъчна [иаеатвиша] ма¬
шииа
иамОточный намстъчни машииа, устрой¬
ство за навиване иа бобини
—иарезиОй нарязваща машина; гeвбснагев-
иа машина
настСльно-токарный (малък) струг, мон¬
тиран иа миси
—, настОльис-сверлИльный свге^л^o^иp•бив-
ни машина за маса
иастОльиый машина за миса
— непрерывного дСйствия машина с непре¬
къснато действие, мишиии с автоматичен
цикъл ни работа
исжевОй балансировочный стенд за ба¬
лансиране иа ножи при нсжов барабан
иожеточйльиый ножсзаточваша машина,
точило за ножове
исжиОй крачна машина
исжСвочиый мишииии ножовки
исжСвсчный раздвижнСй лък за ножовки
сбдйгочно-обтбчиый струг за грубо об¬
работване [за грубо стругсваие]
—, сбдйрсчис шпифсвИльный машина за
грубо [предварително] шлифоване
обдирочный машина зи грубо [предвари¬
телно] обработваие
сбкИтный зубошпифсвйльный обхождаща
[закръгляваща] зъбошлифсвъчна машина
сбкИтиый гeэьбсфгёзегиый	обхождщца
(закръгляваща] зьбофрезсва машина

«*1
СТА
обмоточный намотъчни машина
обрезной обтязнаша машина, обрезвачка
ебтOчиий обстъргваща машина, струг
овально-токарный	машина за овално
струговане
одноколонный едноколонна машина
однопйльный	Дърв. единичен трион;
лентотсза-ка с сдна режеща лента
одностоечный сднос^й^ни [едноколон¬
на] машина
одношпйндельный едновретенна машина;
едневрстенен струг
окорочный	Дърв. коребсла-ка, машина
аа обелване на кората
~, опиловочно-зачистной машинна пила за
зачистване
—, опиловочно-отрезной	лентова отрезна
машина, банциг
опиловочный механична [машинна] пила
~, оплёточный машина за оплитане (на ка¬
бели и проводници): текст. машина за оп-
лиmане на нишки
епенесббтечный маса [тезгях] за сгло¬
бяване на каси
~, орудийный лафет (на оръдие)
орудийный токарный оръдссн струг,
струг за обработвано на оръдейни тела
~, есoтонатный струг за обработване на оси
отбортовочный подгъваща машина, ма¬
шина за подгъвано на кантове
~, етделочне-тастечный	окончателно об-
стър^аща машина; струг за окончателно
обстъргване
отдСлочный обработваща машина, маши¬
на за окончателна обработка
отливной полигр. отливна машина
отрезной отрезна машина, резачка
офортный полигр. офортни машина
офсСтный полигр. офсстна машина
~, пазбвочный машина за (изработване на)
жлебове [улси, канали]
—, пизорёзный вж. станок, пазбвочный
~, пантбграфный фрезерный пантографна
фрезова машина; пантограф
паркетнострогИльный Дърв. машина за
рендосвано на паркет
паркСтный торцовочный Дърв. машина за
рязанс на паркет
~, патронный токарный патронников струг,
струг с патронник
педальный псдална машина, машина с
крачник, кра-никова машина
перевнвочный вж. станок, навивальный
передвижной подвижна машина, возима
машина
передвижной буровой пробивна [сондаж¬
на] подвижна машина
~, псрфорационны й полигр. перфорационна
машина, перфоратор
печатный полигр. печатна машина
нилозатбчный машина за точене на пили
■ лентови рсжсщи инструменти (триони.
бакцигови ленти. бичкии)
пиленасснатсльный пнленазъбвиша ма¬
шина, машина за назъбване [насичана)]
на пили
пйльный Дърв. механичен трион
планстатне-внуттишлифовальный	пла¬
нетна въттешношлифовъ-на машини
~, планетарный планетна машина, машина
с планетно задвижване
~, плашечный вж. станок, нарезной
~, плашечный нарезной машин» за наряз¬
ване (на резба) с плашки
плишкозитбчный машина за наточване
^-^0] на плашки
~, плашкозатылбвочный шлифовальный шли¬
фовъчна машина за затилованс ва плашки
~, плеснополитенальный плеокополuровъч-
на машини
плеснептuшйтечный машина за плоско
притриванс
—, плосношлифоналъный плоскошлифовъчни
машина
~. плющильный 1. валцовъчна машина (за
ленти): изтеглячна на лентов материал-
2. сплесквачка, машина за (раз)плсокнанс
—	по дТрсву дърводелски струг
позолотный	полигр. злата-на машина-
полировальный полиревъ-на машина, по-
лирова-ка
полировочный вж. станок, полироваль¬
ный
—	по металлу металообработващи машини
поперечно-строгальный	напречнестът•
гатслна машини
~, поперСчно-токарный напречен струг, на¬
пречна стругова машин»
портальный портална машина
~, правильно-калибровочный изправящо-ка-
либрирна машина, изправя-ка-калибрович-
ка
птавйльне-еmрезнбй uзптавяше-еттезна
машина, машина за изправяно [оправяно]
и отрязване
~, правильный машина за изправяно [за-
опраняне!, изправя-ка, оправя-ка
~, прецизионный прецизна [точна] машина
~, приводной задвижваща машина, предава¬
телна машина
~, прирезной машина за отрязване (на Дър¬
вета)
присучИльный текст. пресукваща ма¬
шина, пресуква-ка
~, притирочный машина за птиттиване
пробопечатный кфт. пробопечатни ми¬
шина
превелечневелочUлъный ттлеизтсглячнa■
[тслоизттгляШа] машини
птонелечнениибтечный шелонавuваши ма¬
шина, тсло)^^»^»
~, nродбльне-коnитенальный надлъжно^-
пирна машина; надлъжнокепиттн струг
—, нределъие - рёнатсльный	надлъжнорсзич-
ни машина, надлъжна рсзички
продол ьно-свсрл Ильный надчъжнопр^-
бивня иашин*. надлъжнеснрсдлопребкнFа
машини

8Й2
СТА

продОльно-строгальный	надлъжностър*
гателна машина
продольно-фрезерный	надлъжнофрезова
машина
протяжной протяжна машина, машина
за претегляне
~, профильношлифовальный профилношли-
фовъчна машина
профильный профилна машина, машина
за изработване профили
~, прошивнОй 1. палигр. машина за шиене
на коли [на книги], машина-шивачка 2. ел.
хим. машина за електрохимично пробиване
прошивочный 1. протеглячка 2. пробивач-
ка [продупчвачка]
пружино-загибочный машина за подгъ¬
ваме (краищата) на пружина
~, пружино-навивальный машина за нави¬
ване на пружини
пружинонавйвочный еж. станОк, пружй-
но-нalейрanъный
прутбвый ткацкий рутенов тъкачен стан
радиально-сверлильный радиа лнопробив-
на машина, радиална свредлопробивна
машина
раздвижной ножОвочный разтегателна
ножова машина
разметочный разчертаваща [трасираща]
машина, ^всир-машина
~, разрезной разрезна машина, машина за
разрязване
разборочный маса [тезгях] за разглобя¬
ване, демонтажна маса [стенд]
~, разрывной машина за разкъсване
рамный шипорезный дърв. рамкова ши-
порезна машина
~, распиловочный дърв. гатер; машина за
разрязване [нарязване]
растОчный разстьргваща машина, хори-
зонгалноразетъргваща машина [борверк]
ребровый дърв. гредоразбичваща машина
ребрОвый круглопйльный дискова [цир¬
кулярна] гредоразбичваща машина
ребрОвый ленточнопйпъный лентова гре¬
доразбичваща машина
—, реброекпёивяющий дърв. слепваща ма¬
шина (за фурнир и др.)
револьверный револверен струг; револ-
верна машина
~, револьверный токарный револверен струг
~, рёе-»но-фрёмерный машина за фрезоване
на зъбни гребени
—г резательный резачна машина, ножовка
резинорёзательный	машина за рязане
на гума, гуморезачка
резцезаточный ножонаточваща машина, то¬
чило (за ножове)
резцОвый ножова машина; машина за
(изработване на) ножове
резьбонакатный резбовалцовъчна машина
резьбонакаточный	вж. станОк, резьбо¬
накатный
резьбонарезной резбонарязваща [резбона-
резна] машина; резбонарезен струг
резьбообрабатывающий резбообработва
ща машина
~, резьбосверлильный резбонарезна машина,
работеща с метчик .«
~, резьбофрёзерный резбофрезова машина,
машина за фрезоване на резба
резьбошлифовальный резбошлифовъчна
машина, резбошлифовачка
рёйсмусный 1. чертил на машина 2. дърв.
щраймус
рейсмусовый вж. стянСк, рёйсмусный
рельсогйбочный релсоогъваща машина,
релсоогъвачка
рельсоправ ильный релсоизправяща [рел-
сооправяща] машина
рельсорёзный релсояарезна [релсореже-
ша] машина, ре^сопезачка
рельсосверл ильный релсопробивна маши¬
на, релсопробивачка (машина &а пробиване
на отвори в релси}
репьсошпифовЯпьный репсошпйфовьчна
машина, релсотлифовачка
ремизовязальный текст. машина за из¬
работване на нишелки
ретуш провальный кфт. уредба за рету¬
ширане
рифельный рифелна [набраздяваща] ма¬
шина
рихтовальный	изправяща [оправяща]
машина
роликовый правильный ролкова изпра¬
вяща [оправяща] машина
~, ротационный полигр. ротативна [рота-
пионня] машина
рубильно-правильный машина за рязане
и изправяне (из теп)
рубильный дърв. раздробяваща машина
~, ручнОй ръчна машина
~, рычажный печатный полигр. лостова пе¬
чатна машина
самоходный обгаботваша машина е ав
тематично позициониране
сборочный монтажна машина; монтажен
тезгях, монтажна маса
—, сверлильно-долбёжный пробив но-дълбач-
на машина
—, сверлйльно-револьверный	револверна
евредлоnробивна машина (пробивна ма¬
шина с револвврна глава)
сверлильный евредлопробйвня машина,
машина за евреnnоране
сверлозатОчный машина за наточване на
свредла, свре^•лоняточваlна машина
—, еверхпргнизчбяный свръхточен струг;
свръхточна машина
скоростнОй скоростна [бързоходна] ма¬
шина: скоростен струг
специализированный специализирана ма¬
шина
специализированный токарный спецнали
зиран струг
специальный специална машина; специа¬
лен струг
соломхорубйлъиый еляеорезячкя, маши¬
на за надробяване на слама
етволонярезнбй воен, машина за мар язва*
не на оръдейни тела

863
СТА
f f f
стнолеnрешнжнбй воен, машини за пре¬
тегляне на оръжейни цсви
отволотизвёрточный воен, машина за
оайбетенанс ни оръжейни цеви [оръдейни
тела]
ствелооветлйльный машини за пробиване
ни оръжейни цеви [оръдейни тела]
стсклорСзный стеклорезна машини
столярный дърводелски тезгях
отрогальне-килСвечный Дърв. профилна
рендосвачка
строгальный стъргателна машина; Дърв.
рендосва-ка; хобел-машини
стружечный Дърв. рендосвачка за дребна
стружка |шалаш1 (за получаване на Дърве¬
синно влакно)
■w, суконный ткИцкий тъкачен стаи за сукно,
сукнен тъкачен стан, тъкачен стан за
щрайхгарни тъкани
оуnстфйнишный машина за суперфиниш,
супсрфинишни машини
тибикорёзальный mютюнетсзачки (маши¬
на за нарязване на тютюн)
mаблтте-ный машини за изработвано ни
таблетки, mаблеmитаща машини
типографский печатни [типографска, пе¬
чатарска] машини
ткацкий тъкачен стан
/-ь, ткацкий автоматический автоматичен тъ¬
качен стаи
ткИцкий бИсонный пасмантериен тъкачен
стан, пасмантерийна мишина
ткИцкий беззимбчный тъкачен сшин със
свободно [летящо] бърдо
гкИцкий бесчелночный бтзоеналнов тъка¬
чен стан
ткацкий гёкельный хохол-машина
ткИцкий жаккардовый жакардов тъкачен
стан
ткИцкий зимё-ный тъкачен стин с ходов
спирач
ткацкий натетечный тъкачен стин с ни¬
щел киви машина
ткацкий кружевной дантелен тъкачен
стан
ткацкий кулйрный кулир-машина
ткИцкий лОвой крутки вж. стинок, гкИц-
кий лОвой рукй
ткацкий левой рукй лян тъкачен стан
ткИцкий мсханИчсский механичен тъкачен
стан
ткИцкий многочелночный многоcoвaлкен
тъкачен стан
гкИцкий одяочслнбчный	тдносовалкон
тъкачен стан
ткИцкий прИвой крутки вж. оmинек, ткац¬
кий прИвой рукй
<-/, шкИцкий прИвой рукй дссен тъкачен стан
шкапкий прутковый р^гснив тъкачен стан
ткацкий рапИрный рапирна тъкачна ма¬
шина
~г, ткИцкий с верхним боем тъкачен стин с
горно бисне
ткИцкий снйжним боем тъкачен стан с
долно биснс
~, ткИцкий складИльный нигъвачни мишини
~, ткацкий суконный вж. сша^н^<^1^, сукон¬
ный ткИцкий
ткацкий узкий тесен тъкачен стан
ткацкий широкий широк тъкачен стан
ткацкий эксцСнтриковый сноuснттннен
тъкачен стан
~, ткацкий челночный совалков тъкачен
стан
тенИтно-нuнтеттзный винmенарсзсн струг
токарно-давильный машина за стругова¬
не и пресоване, струг-преса, оттугопртсева
мишина
гонатне-затыленочный	задшилонъ-сн
струг
токарно-лобовой чслсн [бандажен] струг
токарно-обдИрочный струг зи груба об¬
работка, машина за грубо струговане
~, тенИтне-отттзней отрезен струг
mекИрне-nелитевалъный оттугоне-полuре-
въчни машина; полиронъ-сн струг
гонИрно-таогечный струг за разоmъргнинс
(на вътрешни повърхнини)
mокИтне-теволъвТрный револвсрен струг
токарно-свсрлИльный сттугопробинни ми¬
ши ни
—, токарно-фасонный	мшшина ]струг- за
профилно сТ-руГОе', щ
шонИрнo-цeнтгровей	1. центрови	с^т^^у^г
2. струг за центровано
токарно-шлифинальный счруг за шлифо¬
ване
~, гонИтuыйуг, стр стругона машина
~, токИрный многорезцовый многенежен
струг
~, mонкераотбчный струг за фино тазстътг-
ване (ни вътрешни повърхнини)
терцoнальный 1. чслсн струг; мишини за
чслно обработване 2. Дърв. челно рендос¬
ваща машина
~, торцовочный вж. сшанен, тетцoвйльиый
~, то-Ильне-обдитечный машини за грубо
наточвано [течене]
—, точИльный гочилни машина, точило
трансмиссионный mтансииоиенпи маши¬
на, машина с трансмисионна предавка
трепИльный текст, бисща машини
трёхнэльценый mривалцена машини
~, грёхпйльный обрезной Дърв. трилентена
обрсзна машини
трё.хстетенний сгрогИльный mтисmранне-
стъргигелна машини
трубоволочильный ттъбеизттглнчни [шръ-
беизгтглнша! машина
шрубогйбочный	машина,
тръбеогъвачка
трубонарезной тръбонарезна машдна,
тръСои»^^ сгруг
—', трубоотрезной ттъбеоттезна машина, ма¬
шина за огрязване ни тръби; тръСмгрозсн
струг
шруборёзный машина за рязане ни шръби
~, тюлевый текст. машина за (изработвано
ни) шюл, стин за тъкане на шрол

ОТА
864
f f f
ударно-канйтного бурения мин, въжено-
удариа пробивна (сондажна] машини
ударно-канИтный ударис-въжеиа машини
ультразвуковой ултразвукова машина
универсально-гйбочный универсалии огъ¬
ваща машина
универсально-затСчный универсалии те-
чилна машина, универсално точило
универсальный универсалии машина
универсальный тскИрный универсален
струг
универсальный фрезерный уииверсална
фрезова машииа
универсальный шлифовальный	универ¬
сална шлифовъчни машина
упакОвочиый спаксвъчии машина, епа-
ковачка
фипьцОвочиый полигр, сгъвична машина
фанеропильный дърв. шперплаторсзички,
машина за рязаис на шперплат
фанерострогальный машина за реидос-
ваие ни шперплат
фасётно-фгёзегный полигр, фасетио-фре-
зсва машииа
фасОино-строгапьный дърв. 1. фассиио-
рендссваща машииа 2. прсфилно*( фасон¬
но-] стъргателиа машииа
фисбиио-токИгныЙ	nрофилноcтгуговаша
машина; профилен струг
фасОино-шлифсвИльиый профилиошли-
фовъчна машина, машина зи префилие
шлифоване
.флаижирбвсчиый машина за флаицира-
ие, флаицоогъвачка
фсрмОвсчный леяр, формовъчни машина
фотокопировальный полигр. фотокопирно
устройство
фгёзегио-сбтбчиый	струго-фрезсва ма¬
шина; рстацисиисфрезова машииа
фрезерне-етрезнОй	фрезово-стрезии ма¬
шина
фрСзерно-сверлильный фрезово-пробивна
машина
фрСзерный фрезова машииа
фрезерный зубобкатный зъбеобхождаща
фрезова машииа; зъбсзакръгляваща фрезо¬
ва машииа
фрСзсрный с верхним шпйидепсм фрезови
машииа с герио вретено
фрезерный с карусельным стелСм фрезова
машина с каруселиа маса
фуговальный дърв. рендосвачка, абрихт-
машина
фугОвсчный вж, станОк, фуговальный
хлопкоткацкий памукотъкачси стан
. хоииигсвапьный хоиииговъчни машина,
хонинг-машини, хоиинг
цеитгигбвочный опт. центрираща уредба
цеитрсвСй Е центрова машина, машииа
с цеитри; 2. цеитрови струг
центрОвочный машииа за изработване иа
цеитрови отвори, цеитровъчни машииа
цеииодолбёжиый	верижнодълбачна ма-
шинав верижна дълбачка
циклевапьный дърв. цижличка, циклична
машина, изглаждачка
цилиндгогaстбчный	струг (машина] за
разстъргванс иа цилиндри
цилиндрошлифовапьный машина за шли¬
фоване на цилиндри
циркульный циркуляр
чсрвячно-фрСзерный	червячнс-фрезова
машина, машииа за фрезоване иа червяци
червячис-шпифсвИпьный червячие-шли-
фсвъчиа машина
четырСхпИпьиый сбрезибй дърв. четири-
лситова сбрсзиа машина
чистсвСй гслсмИльный машина за оконча¬
телно изтегляне
шабрОвсчный шабрсвъчиа машина, ма¬
шина за шаброваие
шевинговапьиый машина за шсвиигсва-
ие, шевииговъчии машина
шеечнообтбчиый струг за обстъргваие ни
осни шийки
шёлкоткацкий еопгинотъеачси стаи
шиногйбечиый машина за огъване ии
шиии
шипорСзиый дърв. шипсрезна машииа
шлифовально-дисковый	дисково-шлифо-
въчиа машииа
шлифовально-лСнточный	леитс-шлифе-
въчна машина
шпифовально-отдепсчиый	машииа за
окончателно шлифоване
шлифовально-отрсзнСй	шлифовъчио-от-
рсзиа машииа
шлифовально-полировальный машииа за
шлифоване и полиране, шлифсвъчис-поли-
ровъчна машина
шлифовальие- притйречный	мишиии за
шлифоване и притриване
шлифовальный шлифовъчни машииа
шпифовИльный со свободной пСитсй дърв.
шлифовъчна машииа със свободна лента
шлицефрёзерный машина за фрезоване
ии каиали (шлици], шпицофрезсви машииа
шлицешлифовИльный машина зи шлифо¬
ване на канали [шлици], шлицешлифевъч-
иа машина
шпипосверпильный машина за пребиване
[сврсдпсване] иа траверси
шпСиечие-долбёжный шпоиъчио-дълбичии
машина
шпОночно-строгальный машина за стру¬
говане иа шпонки; струг за обработване иа
шпоики
шпОночнс-фрезерный	шпоиъчио -фрезова
машииа
шпоночный шпонъчиа машина, машина
за (изработване иа) шпоики
шпунтовальный вж. стаибк, фуговальный
штамповальный щампевъчни машина,
машина за щамповане
—, эксцентриковый ткИцкий ексцснтрикои тъ¬
качен стаи
электрифицйрованный автоматический
електрически автоматична машина

865
СТА
~, эnектронепуnьсный елекгроймпулена ма¬
шина
элсктройепуnьеный копировально-про¬
шивочный епекгроиепуленя копирно-про-
бивня машина
электроискровой електроискрова машина,
машина за електроискрово обработване
~, электроискровой копировально-прошивоч¬
ный cпехгроискрова копирно-пробивна ма¬
ши на
эпехтрохопировЯлъный слехгрохопирня
машина; електрокопирен струг
—, электронно-лучевОй електроннолъчева
машина
~, электрохимический елехтрохиеичня ма¬
шина, машина за елехтрохиеичня обработка
~, электроэрозибяный слехгроерозивия .ма¬
шина
~, юстировальный машина [уредба] за юсти-
ране [проверяване, регулиране, настрой¬
ване]
станОк-автомат м автоматична машина, ма-
шина-авто.мят; автоматичен струг, автомат
сган6х-пЯпинг м ляпинг-мяшиня, .машина за
лепване [притривяно]
стянок-сврёдел м свредлопробивна машина,
.машина зя свредловане
сганОх-хбнииг м вж. стянОк, хонинговаль¬
ный
станочник м който работи ня машина; стру¬
гар
станционный гаров; стянционен
станция ж 1. станция; централа 2. жп. гара
~, абонентская ябонатня централа, центра¬
ла за абонати
авиаметеорологйческая авиационна [ле¬
тищна] метеорологична станция
~, автОбусная автогара
автозаправочная вж. станция, бензоза¬
правочная
—, автоматическая телефонная автоматична
телефонна централа, АТЦ
~, автомобйльная вж. станция, автОбусная
агрометеорологическая агрометеор ологич-
на централа [станция]
—, аккумуляторная	акумулаторна станция
активная тел. активна станция
~, атомная тепловая атомна топлинна цен¬
трала
атомная энергетйческая ятомна енерге¬
тична централа
~, ацетиленовая ацетиленова станция [цен¬
трала]
~, аэрологйческая аерологична станция
бензозаправочная бензостапция
биологическая биологична станция
— биологической очистки	биологично-пре-
чиствателня станция
вагономбечная	вагономиячна станция
~, ведомая радио. подчинена[допълнителна]
(радио)станция
ветровая силовая вж. станция, ветроэлек¬
трическая
ветроэлектрическая вятърна електроцен¬
трала
55 Руско-български политехнически речвик
вещательная рядиоразпръсквятелна стан¬
ция
внеземная извънземна станция
водолазная водолазна станция, водолаз¬
на база
водоочистная вж. стЯнция водоочйстки
водоочйстки водопречиствателна станция
водоподъёмная помпена станция
воздуходувная въздуходувня станция
выпарная	изпарителна станция (напр.
в захарното производство)
газогенераторная газгенераторна стан¬
ция [централа]
гeлиоэлeктрйчecхяя хслиослехтроценгряля
генераторная генераторна станция, си¬
лова центряля
—, гидрометеорологическая	хидрометеоро¬
логична станция
гидрометрическая	хидрометрична стан¬
ция
гидроэлектрическая	водноелектрическа
централа, ВЕЦ
головная жп. централна гяря
горноспасательная минноспясителня стан¬
ция
горочная сортировочная жп. разпредели¬
телна гара
гравиметрическая	гравиеегрична стан¬
ция
—, грузовЯя жп. товярня гяря
депОвская жп. тракция, станция, депо
~, диспетчерская жп. диспечерска станция
железнодорожная железопътна гяря, же¬
лезопътна станция
~, заправочная бензоетанция; екипировъчна
гяря
зарядная зярядня станция, станция за
зареждане
земнЯя земня (радио) станция
~, зерноочистительная	зърноочистителня
[зърнопречиствателня] станция
~, зОнная зоння гяря
~, инкубаторно-птицеводческая с.ст.	ин-
кубяторна птицевъдна станция
~, ионосферная станция зя изследване на
йоносферата, йоиосферна станция
испытательная изпитвателна станция
исследовательская изследователска стан¬
ция
карантинная карантинна станция
~, карротажняя каротажна станция
кинотеодолйтняя фототеодолитна станция
кислородная кислородна станция [цен¬
трала]
—китобОйняя китобойна бязя
компрессорная компресорна станция [цен¬
трала]
~, компрессорная водолазная	компресорна
водолазна станция
конечная жп. крайня гяря
~, контрОльно-семенная с. ст. контролно-
семенна станция
корректирующая тле. коригираща стан¬
ция
~, космическая космическа (радио--) станция
866
СТА

~, легненеделaзния леководолазна бази
лесозащитная лесозащитна | горска за¬
щитна] станция
•—, машИнно-тракторная машинно-тракторна
станция
междугородная телефонния междуград¬
ска телефонна станция
—, межпланетная	мтждуплгапетна станция
исгсетелегUчсскан метеорологични стан¬
ция
микрегидтеэлeкттйчecкан иикрохидте-
сленгти-тсна [иинреноднееленттичтсна]
централа
мостоиспытательния	мостоизпитвателни
станция
наблюдательная	наблюдателна станция
насосная помпена станция
нисосния пожИрния пожарна помпена стан¬
ция
натяжная опъвателна станция (напр. при
транспортни ленти )
~, ни-Ильная вж. станция отправления
оборотния обръщашс-лиа станция (в кон¬
вейер. ескалатор, въжена линия)
—■ обслуживания сервиз, станция за техни¬
ческо обслужване
—■, объединённая жп. смесена гара
— отправления жп. отправни (начални] гара
опытная опитни станция
орбитальная орбитални станция
оросИтельная оросителна [напоителна]
станция
очистная пречиствателни станция
•—, паросиловая паросилона централи
—, паротурбинная паротурбинна станция
пассажирская жп. пътническа гари
писсйнния тлф. пасинна станция
перегрузочная	жп. претоварачни гари
—, передающая раДио предавателна стан¬
ция; ридйенрединагтл
пересадочная гара, ни която се сменя
ллакъш; гара, ни кояго стана прехвърляне
ла друг влак
л-, пиковия ел. върхови централа
пограничная жп. гранична гари
погрузочная говарни гара
портовия пристанищна гара
приводная задвижваща станция (напр.
във въжена линия)
приемная раДио приемна станция
прилИвния гидроэлектрическая приливни
хидроелектроцентрали
■—, промежуточная жп. посрсдни гара
промышленная	промишлени [заводска]
гари	r
проходная вж. станция, гранзИтния
радиовещательная	тaдиотaзнтъокнаттл-
па станция
у—, радиолокационная радиолокационни [ра¬
дарна] станция
радиопелснгаторная радиопелснгаторна
[радиозасечна] станция
радиорелейная	радиорелейна станция
ридиотслсгрИфния радиотелеграфна стан¬
ция
радиотелефонная	радиотелефонна стан¬
ция
—, разгрузочная разтоварна гара
распределительная центрИльния	1. ел.
централна разпределителна Iпод-] станция
2. жп. централна разпределителни гара
реакторная ядрена [атомна] електроцен¬
трала
релейния релейна станция
—, ретрансляционная раДио ттттанслацuон-
ни [нренртдиваmтлна! станция
тудеcертитбвечнан станция за рудесор-
тиранс
ручная телефонния ръчна телефонни цен¬
трала
сейсмическая сеизмична станция
—, силовИя силова [слсктро-! централи
оинепmИ-тсния синопти-на станция
, соргитевочния разпределителни [сорти¬
ровъчна] гара
спасательная спасителна станция
сOботнтнно-пиосижИтония пътнически га¬
ра [станция]
таможенная митнически гара
телевизионная телевизионна станция
телеграфния телеграфни станция
телефонная телефонни станция [централа)
теплосиловая гоплесилеви [тсриuчни)
[слектро-] централи
х—, теплеэнснтрй-еоная термична тлткгте••
централа, топлоелектрическа централа,
ТЕЦ
техническая жп. техническа гара
товарния вж. станция, грузовая
х—, транзитная	транзитна гара; транзитна
станция
трансляционная раДио mтанслациенни
станция
тупиковая жп. челни гари
х~, узловИя възлова гара
участковая участъкова гара; у-истъкони
станция
учрсждСнческая телефонния ведомствена
j учрежденска] телефонна централи
фильтровальная филтронъчна станция
фогогелеграфнин	тле. фототелеграфии
станция
х-, центральная смазочния	централна ма¬
жеща уредба
, элтнтри-ссная електрически централа,
тленгтоценгтала
электросиловая елекшросилона централа,
електроцентрала
х-х, энергтги-еоная енергийна централа, елек¬
троцентрала
стапель м кораб. стансл
береговой брегови сгапел
х-, горизонтальный хоризонтален сганел
х-, наклонный наклонен стапсл
поперечный напречен сгапел
продольный надлъжен стапсл
стИnсль-блон м огапел-блек
огИnель-палуби м стапел-палуба (на плаващ
Док)

867
СТЕ
старение с стареене (изменение на свойствата
с времето)
~, атмосферное науч, атмосферно стареене
(стареене под влиянието на атмосферата)
~, естественное естествено стареене (ста¬
реене при естествени условия)
~, искусственное изкуствено стареене (ста¬
реене при изкуствени условия)
магнитное магнитно стареене
~, озОнное стареене под влиянието на озоня
~, световОе светлинно стареене, стареене под
действието на светлина
—	смСси леяр, стареене на формовъчната смес
~, тепловое топлинно [термично] старсснс
(стареене под въздействието на топлина)
~, ускоренное ускорено стареене
стареть старея
старица ж старо речно корито
сгарнпОст м кораб. сгярнпоет (част от ах-
терщевена при едновинтовите кораби),
предня кърмова стоика
старт м старт, тръгване
—	ракСты старт на ракета
стартер м стартер, пускяч; пусков електро¬
двигател
автомобильный автомобилен стартер
~, инерционный инерционен стартер
пневматичсский	пневматичен стартер
ручной ръчен стартер
~, электрический инерциОнный електрически
инерционен стартер
егаргетбnный тле. старт-стопен [пускателсн-
спирачен]
стартовый пусков, стартов
статампер м статампер (единица за ток в
системата CCS)
статвольт м стятволт (единица за напреже¬
ние в системата CGS)
стятгёнри м стятхенри (единица за индуктив¬
ност в системата CCS)
статика ж статика
аналитическая аналитична статика
геометрическая геометрична статика
графическая графична статика
—	корабля статика на кораба
небесная побесня статика
—	сооружений статика ня съоръженията
статистика ж статистика
—	Бозё-Энштёйня статистика ня Бозс—Айн¬
щайн
варияциОнняя вярияционня статистика
~, демографическая демографска статистика
~, квантовая квантова статистика
классическая класическа статистика
~, математическая мате-матична статистика
симметричная вж. статистика Бозё-Эн-
штёйна
—	Фсрми-Дирака статистика на Ферми—Дирак
статистический статистически
статический статичен
статкулОн м статкулон (единица за количе¬
ство електричество в системата CGS)
статом м статом (единица за съпротивление
в системата CCS)
стЯтор м статор
вращающийся въртящ сс статор
~, дуговОй дъгов статор
качающийся люлеещ со статор
~, разъёмный разглобяем [разделяем] ста¬
тор
статоскОп м статоскоп
статфарад м сгягфяряд (единица за капаци¬
тет в системата CGS)
стационарный стационарен, постоянен, ста¬
билен, неподвижен
стачивать точа, наточвам; изтънявам
ствол м 1. стъбло, дънор 2. цов (на пушка),
тяло (на оръдие) 3. стр. тяло (на колона)
4.	шахта (напр. пожарна)
~, аварийный аварийна шяхтя
~, буровОй сондажна шяхтя
~, вентиляционный вентилационна шяхтя
вертикальный вертикална шяхтя
водоотливной водоотливна шяхтя
~, воздухоподающий въздухоподаващя [вен¬
тилационна] шахта
~, воздушный въздушна шяхтя
~, всасывающий смукателна шяхтя
~, вспомогательный	спомагателна шяхтя
—, вытяжнОй изтегляща [изсмукваща] шахта
~, грузолюдскбй шяхтя за товари и хора
~, закладочный шяхтя зя зяпълвячсн мате¬
риал
хпетъевбй клеткова шахта
подъёмный подемна [извозна] шяхтя
пожарный пожарна шяхтя
—, скиповой скиповя шахта
~, слепой сляпя шахта (без непосредствен
изход на повърхността)
~, эксплуатационный експлоатационна шях¬
тя
стволовой сигналист, работник ня повърх¬
ността ня шяхтя
створ м 1. створ (вертикална плоскост,
минаваща през две точки) 2. крило (на
врата. прозорец)
~, дверной створ [крило] на врятя
гидрометрический	хидрометричен створ
~, окОнный крило на прозорец
створаживание с съсирвано
створаживать съсирвам
створка ж крило (на врата, прозорец)
ствОрчатый крилен
стеарат м стеарат
стеарин м стеарин
~, технический техничен стеярин
стеариновый стеаринов
стеарбкс м омскотител, съветско производ¬
ство
стеатит м 1. минер. стеатит 2. ел. стеатит
(изолационен материал)
стебель м стъбло [тяло, опашка] (напр. на
клапан)
—	затвора тяло ня затвора
—	клапана опашка [тяло] на кляпяня
стеблеизмелъчйтелъ м стъблорезячкя
етеблеотв6д м с. ст. стъблоогстранитеп
стоблеруб м с. ст. стъблорез, резачка ня стъ¬
бла
~, ротациОнный ротационен стъблорсз
868
СТЕ

стеблеулевйтель м с. ст. стъблеулсвител
стеблИстый стъблсст
стёганки ж памукл пйка
стежка ж 1. шиене на изделия с пълнеж (юргани,
памуклийки) чрез тегели 2. юр га иски те¬
гел (бодове)
стежОк м бед (при шиене)
мишИнный машииеи бед
~, петайиОй скрит бед
~, пунктирный трепески
ручиСй ръчен бед
~, челнОчный совалков бед
стеклСние с 1. остъкляване 2. гланциране,
придаване ни гланц
стсклйть 1. гланцирам (кожа) 2. остъклявам
стекло с стъкло
~, автомобильное автомюбилио стъкло
алюмобсросиликатнее алумииобсрсспли-
катио стъкло
алюмосиликатное алуминневе-силикатис
стъкло
ампульное ампулнс стъкло, стъкло за
ампули
~, аппаратное апаратно стъкло
армированное армиране [подсилено] стъ¬
кло
базИпьтевое базаптсвс стъкло
барИтовсе баготовс стъкло
безопасное безопасно стъклс (не дава
парчета при счупване)
безоскСлочисе вж. стекле, безопасное
бёмскее чешке [бохемско] стъкло
бсрисе боратие стъкло
~, боросиликатное боросиликатнс [йсиско]
стъкло
бутылочное бутилково стъклс, стъклс за
бутилки
~, вакуумнотехийческое стъклс за вакуумни
апаратура
—, ветровОе предно стъкло, ветробрин
—, водомСрное водомерно стъкло
~, водоуказательиое водомерно [водопоки-
зателио| стъкло
~, велийстсе вълнообразно стъкло
вольфрамевсе волфрамсво стъкло
—, вупканйческое вулканично стъкло, об¬
сидиан
выдувнОс стъклсдувво стъкло
~, глушёное непрозрачно [матово] стъкпе
гнутое извито [огънато] стъклс
двойнОе двсйие [двуплистсвс] стъклс
двухкомпснёнтное двукомпонентно [би¬
нарно] стъклс
~, двухслОйнес двуслсйис стъклс, стъкло
дуплекс
декоративнее декоративно стъкло
длинное дълго стъкло
дымчатое опушено стъкпе, тъмно [непро¬
зрачно] стъкло
желОбчатее вж. стекпО, рифлёное
жйдкее ведно стъкло (воден разтвор на
натриев силикат)
закалённое закалено стъкло
~, защйтисе предпазно стъкло
зеркальнее оглсдалнс стъклс, стъкло за
огледала
йСисксе йенско стъкло
известкСвее калциево стъкло
изоляторное изслатсрие стъклс
иллюминаторное стъкло на илюминатор
~, кадмиевее кадмтсвс стъклс
кИлиевое калиево стъкло
кальциевое калциево стъкло
каслйисвое каолиново стъкло (стъкло,
което се получава с добавка на каолин)
кафедральное катедрално стъклс
квИрцевое кварцово стъкло
Клйигери клин^све стъкло (тнп водо¬
мерно стъкла)
кСбапьтсвое кобалтово стъкло
кблбечиее стъкло за колби
контрОльнсе контролно стъкло, кситрсл-
ис презсрче
кремнезёмное вж. стеклО, квИрцивсе
кристаллизованное кристализирано стъ¬
кло
~, лабораторное лабораторно [химически
устойчиво! стъкло
лИмпевое лампенс шише, лампене стъкло
листовСе листово [плоско] стъкло
питОе лято стъкло
магиезиапьиее магнезиево стъкло
~, мислом^нее	маслспсказателис ]:масло-
мерне] стъклс [прозорче]
~, маспеуказательиое	вж. стсклО, маспо-
мёрнее
~, матирСваинсе матиране (матово] стъкло
матовое вж. стеклО, матирОваннес
мериее измервателно стъкло; измерва¬
телно [показващо] прозорче
металлизированное оeтaпизираис стъкло
многокомпонентное	оlногекоопонснтио
стъкло
~, миегсслОйное многослойно [многопла¬
стово] стъклс
мелибдСиевсе мслибдеиеве стъкло
~, мслОчисе млечис [матове] стъкло
мутное мътно [непрозрачно] стъклс
мюллерсвс о>юлереве стъкло
никладнОе вж. стекпС, многослойное
нИтриевсе натриево стъклс
иатгоизвестkбвое натриево-калциево стъ¬
кло
небьющссся нсчупливо стъкло
/-*, обесцвеченное обезцвстеио [прозрачно]
стъкло
еблицСвочиое облицовъчно стъкло
г--, обыкновеннее обикновено [иатрисвс-кал-
цисве] стъклс
z-г, едниИриое нормальное единично нор¬
мално стъкло (плоско прозоречно стък¬
ло с дебелина 1,,—2,4 мм)
едииИрисе утонённое утънеио [тънко]
единично стъкло (плоско прозоречно стъ¬
кло с дебелина 1,5—1,Э мм)
г-', скСиисе прозоречно стъкло (стъкло за
прозорци )
окрашенное оцветено стъклс
—, епаловее спално стъкло

869
СТЕ
~, опорное опорно стъкло
оптическое оптично стъкло (стъкло за
оптични цели)
опускнОо свалящо сс [спускащо сс] стъкло
(във вагони, автомобили)
орЯнжевое оранжево стъкло
оранжерСйное оранжерийно стъкло, стък¬
ло зя оранжерии
~, органическое органично стъкло
орнаментное орнаментно стъкло
отбортОванное шлифовано (по краищата)
стъкло
отожжённое отгрято [тер.мообработено|
стъкло
очковое стъкло зя очила
песчаноо пясъчно стъкло (стъкло, за
чието производство е използуван кварцов
пясък)
поворотное авто завъртащо се стъкло
~, покровное покривно стъкло
полевошпатное фелдшпатово стъкло
полимОрноо полимерно стъкло
полое плоско стъкло
полуторное стъкло, съдържащо окиси
на тривалентни мотали
посудное домакинско стъкло (стъкло за
домакински уреди)
предмОтноо предметно стъкло (на мик¬
роскоп )
прессованное просовяно стъкло
призматическое призматично стъкло
прозрачное прозрачно стъкло
прокатное валцувано стъкло
промышленное промишлено стъкло
простОо обикновено [просто] стъкло
пулостОйкоо непробиваемо (устойчиво на
куршуми] стъкло
рассОивающее разсейващо стъкло
растворимое разтворимо стъкло
рифлёное рифелувапо [грапаво] стъкло
рубиновое рубиново стъкло
— ручной выработки ръчно произведено сть-
кло
светотехническое светлотехническо стъкло
свилеватое неправожилно стъкло (стък¬
ло с дефекти)
свинцОвое оловно стъкло
сигнальное сигнално стъкло
силикатное силикатно стъкло
смотровОо прозорче [стъкло] зя наблюда¬
вано |зя гледане]
среднорассёивяющоо средно разсейващо
стъкло
~, строительное строително стъкло
сырОо необработено стъкло
~, термоизоляционное термоизолационно
стъкло
термометрическое стъкло зя термометри
термостойкое топлоустойчиво стъкло
~, техническое техническо стъкло (стъкло
за технически цели)
тОлстое зеркальное дебело огледално
стъкло
трохслбйноо трислойно [трипластово]
стъкло, стъкло триплекс
тройное вж. стеклО, трСхслбйное
трубочноо тръбно стъкло, стъклена тръба
тугоплавкое труднотопимо стъкло
тянутое изтеглено [плоско] стъкло
увеличительное увеличитолпо стъкло
увиблевоо увиолово стъкло (стъкло.
прозрачно за ултравиолетови лъчи)
узорчатое орнаментно стъкло
ультрафиолетовое ултравиолетово стъкло
урановое ураново стъкло
утолщённое удебелено стъкло
—, фигурное фигурно [декоративно] стъкло
фосфЯтное фосфатно стъкло
фоточувствйтельное	фоточувствигелно
стъкло
хЙмико-лаборатбрноо	химично стъкло,
стъкло зя химични съдово
химическое химическо стъкло
химическое аппаратное вж. стоклО, хи¬
мико лабораторное
хрустальное кристално стъкло
художественное художествено стъкло
цвотнОе цветно [оцвете‘но| стъкло
часовое часовниково стъкло
шлифОванное шлифовано стъкло
~, щелочнОе ялкялно стъкло
электровакуумное електровакуумно стък¬
ло
сгехлобегбн м сгьклобегон
стеклоблоки мн стъклени блокове
стеклование с встъклявянс, превръщане в
стъкло
стекловар м стъкловяр
стекловарение с егъхповяренс
стскловЯта ж стъклена вата, стъклено кочо
стекловатый стъклен
стскловйдность ж егъкловilдноет
стекловидный стъкловиден
стекловдЙлок м вж. стскловЯта
стекловолокно с стъклено влакно
стеклограф м стъклограф
стеклография ж стъхлографпя (графически
работи върху стъкло)
стеклодСл м егьхподобивчих
стеклодСлие с егъхлодобиванс
етсхподержагопъ м сгъкподьржягел
стеклодув м стъхлодухяч, стъклар
стехложелезобегдн м егъкпожелезобег■он
стеклозавод м стъклярски завод
стекпоиздёпие с стъклено гстъкларско] изде¬
лие
сгехпохерамИт м стъкло керамит
етехпопёнта ж стъклена лонта
стекломасса ж стъкломаса
стекломатериал м стъклен материал, стъкло-
материал
етехпоеaшИна ж машина за изтегляне на
стъкло
проссовыдувная пресодухячна машина
стокломи калёнта ж сгъклoмпкaпента
стехпонаполнИтепь м стъхлопъпнигеп
етекпообраббтка ж обработка на стъкло
стеклообразный стъклообрязон
егеплообрaзование с стъклообразуване
етехпообрaзующйй стъклообразуващ
ССТ
970
сшоклоочисшйшель м сгънле-истачна
вакуумный вакуумна стъклечиста-на
записной запасна [резервна] стъклочи¬
стачка
механИческий механична отънлечиотачна
пневматический пневматични стъклочи¬
стачка
у, эленmрИчеоний слентти-есна стъклочи¬
стачка
стеклопласт м вж. стоклоплИстик
сmснлоплИсmик м стеклопластик (пластмаса,
усилена със стъклени нишки)
отoнлепедъёиник м авто стъклеnевдигач
шссторОнный зъбен стъклепевдига- (стъ-
клоповДигач, който работи посредством
зъбни колела)
стoклоптHжа ж стъклена вита, стъклена
прежда
оmoнлот0з м стеклорез
стoклооиазни ж стъклена смазка, стъклооиазка
стoклесырьё с суровини за стъкло
оmoнлетoнстелИm м стъклен текстолит, стъкло-
тенстелит
оттклотёхники ж сгънларона техника
стеклоткань ж стъклена тъкан, тъкан ош стъ¬
клени влакна
с^моцс^нш м сmъклецимтнт
отoнлоэмИль ж стъклееиайл, стъклен смайл
стеклянный стъклен
стекольный стъкларски
сmoнблъня ж стъкларница
стекОльщик м стъклар
стсллИж м 1. сгелаж, етажерка, рафт; скелс
2.	стоИка (за Държане на нещо) 3. мет.
подставка (в мартеновска пещ)
качающийся люлков сгелаж, люлкова
стойка
клСточный клеткон регал (магазинен),
клсткова етажерка
монтажный монтажен стелаж, стелаж
[рифт] за (поставяне на Детайли при)
монтирано
охладительный мет. охлаждаща подставка
сварочный стелаж със заваръчна кон¬
струкция
стержневой леяр, стелаж [етажерка] за
сърца
сушИльный сушилен рафт
стеллИт м стелит (металонерамична сплав)
у, кобальтовый кобалтов стелит
стсллой ж стелой (специална стомана с мал¬
ки хистерезисни загуби)
ошoлрИи ж стелтаи (твърДа керамична сплав)
стОльки ж кож. стелка, подложка, шабанха-
сшар
сгел юги ж 1. пътека [платформа] за придвиж¬
вано на изделия в пещ (нагревателна или
сушилна) 2. настилка от дъски (напр.
преД машината или на строително скеле)
3.	столица (Дълга, среДно Дебела греДа)
стелющийся оmелoш сс, пълзящ
стен м сшен (единица за сила)
стена ж стона
у, берегоукрепительная брогоукртпваша сте¬
ни
у, бетонния бетонна стени
боковая странична стени
брандмауэрная	противопожарна стена
бревенчатая дътненогтедова стена
у, брусчатая гредова стона
у, бутовая стопа от ломен камък
— в дни кирпича сгена с двойна гухла
у, внутренняя вътрешни [преградна] стена
у, водобойная водобойна стона
в пелкирпи-а стена с половин тухла
нходнИя входна сгена
габионная гибионна стона
глинобитная кирпи-ена стена
у, глухая кал канна [сляпа] стона
у, дощИтия дъсчена стена
у, защитная предпазна стена
у, каменния каменни [блокова] стени
у, капитальная носеща стени
у, каткаснин скелетна стени
кирпИчния тухлена стсни
у, контрфорсная нонтрафорсни стени
у, крупноблочная стена от големи блокове
у, крупнопанельная едропанелна сгона
массивная масивна стена
у, монолИтния монолитни стени
у, нанеснИя птина-oна сгони
наружная външни стени
у, ненесущая ^носещи стена
у, неоштукатуренная нтизиaзана стени
у, несущая носсщи стена
у, облегчённая олекотена стена
у общия общи сгтни
у, огнестойкая огнеустойчива сгтни
у, опорния подпорни стона
у, откосная завършък на стена: чело [стра¬
ници] ни стени
подпорния вж. сшенИ, опорния
у, путевИя крайпътна подпорна стена
у, разгрузо-ния вж. стена, опорная
у, рубленая	стена, направена от дървени
греди
у, сливнИя слиниа сгони
у, сплошная плътна стена, стени без отвори
по нея
сырцовая стена с нспечснп тухли
у, торцовая калканна [оmранична| стена
у, фихвОрнения паянтова стени
у, фронтальная фасадни стсни
у, фундаментная фундаментна стени
—, шпунтовИя шпунтови стени
у, щипцовая калканна стени на двускиттн
покрив
стенИ-фундамснт ж	стени-фундамент, вж.
стенИ, фундаментния
стенд м Е стенд, специално обзаведено мя¬
сто за изпитване (на изделия) 2. щанд
(място за излагане и показване) 3. работни
площадка [платформа]
у, билансйрный стенд за балансирано
у, испытательный изпитвателен сшснд
у, кавитационный лабораторно устройство
[стснд] за изпитване ни турбини за канига-
ция
у, намоточный работно устройство за нави¬
ване ни намотки

«71
СТЕ
псредвижиСй подвижен стенд
поверочный ел. контролен стенд
правильный устройстве за изправяне
регулирОвочный стсид за рсгупираис, ре¬
гулировъчен стенд
~у сбСречиый монтажен стсид, специално
обзаведено място за монтаж
сварочный заваръчен стсид, специално
ебзаведсис за заваряване място
тормозиСй стенд за изпитване на спирач¬
ки; дниамометричсн стсид
стеид-кИитовИтель м стенд-обръщаи, стсйка-
обгъшач
стСидер м 1. стендер, метални водопроводна
тръба (напр. пожарна помпа) 2, водовзема-
тел; водочсрпещо копяис (за черпене вода
от уличен хидрант)
стСика ж стеничка, (малка) стена
бсксвИя странична стсиа
водсбСйная водсбойна стсиа
водосливная преливна стена
—	водяиОй рубашки стсиа на водна риза
гимнастическия гимнастическа стена
дополнительная крыла ав. допълнителна
стена иа крилата
забрапьиия задръжка стена, скара
защитная предпазна стсиа
—	кстла, фронтальная фроиталиа стсиа иа
котел
—	кузова, передняя преден щит ни каросе¬
рия
ледозащйтная ледозащитии стсиа
—, лобсвая челна стена
иапСрная напорна стена
направляющая направляваща стена
несущая носеща степа
—, облицовочная облицовъчна стсиа
обратния обратна стени
одевающая обличаща стена
етИпливаемия пСчи отоплявана стсиа ии
печка
охлаждающая охлаждащи стена
перевальная пСчи преливна стсиа иа
(тспилна) пещ
подпорная подпории стена
причальная ксйева пристанищни стсиа
продольная надлъжна стсиа, спомагате¬
лен надлъжни к
разделительная разделителна стсиа
—, ребристая оребрена стена
соединительная съединителна [свързва¬
щи) стена
упругая спастичиа [пружинираща) стена
фасИдиия фасадна стена
шведския шведски (спортна) стени
шпунтовИя шпуитови сграда, шпунтова
степа
стёнка-бИлки ж стена-греда
стеиметр м стеиметър (единица мярка за ра¬
бота в системата единици МТС)
стеиисй стснеи
стеньга ж кораб, стенга (продължение на
мачтата )
стСпеиь ж степен
— безопасности коефициент иа сигурност
~ бслизиы стспси иа бслстИ
белСния степен на избелване
~ беспорядки крист, степен на непсдрсдс-
нест [иа безпорядък] (в кристалите)
валентности степен ни валситисст, валсит-
иест
влИжнести стспси на влажност
везбуждСния степси иа възбуждане
втерИя мат. втори степен
выгорания стспси ни изгаряне
вырождСния степси ни израждане
вытяжки степен ни изтегляне
гидрОлиза степси на хидролиза
графитизИции стспен ни графитпзираие
~ давления степен на налягане
деформации степси ни деформация
диспСрсности степен па диспсрсиост
диссоциации степен ии диссциация
дреблСния вж. стСпеиь измельчСния
~ завершённости реакции степен ни завърше¬
ност на реакцията
зигрязиСиия степен на онечистванс
извлечения степси на извличане
измельчСиия степси иа раздробяване
изнОси степен иа износване
ионизИции степси иа йенизация
хислбтнссти стспен на киселинност
ковилентиссти степей ни ксвалситисст
~ контактирования стспси иа контактуване
~ кОнуснссти коиуснсст, стспси ни кеиус-
иест
концентрации стспеи на концентриране
критическия деформации критична сте¬
пен иа деформация
крутки стспеи ии усукване
—	мочки степен ни упсегяие [овлажняване]
~ набухания степен иа набъбване
z— нагрСва степен на нагряване [иа иагря-
тост]
~ нагрузки степен иа натоварване
—	надёжности стспеи [коефициент] иа си¬
гурност [на надеждност]
г- наполнения степен ии пълнене (при дви¬
гатели с вътрешно горене)
~ насыщенности стспеи на насищане
—	испрсдСпьиссти степси ии испаситеност
(напр. при въглеводороди)
—	неравномерности степен [коефициент] иа
неравиомерност
—	неравномерности вращСиия маховика стс¬
пеи ии нсравномсрност (на въртене) на ма¬
ховик
—	несимоётрии стспси ии неспметричисст
—	нечувствительности степси ни нсчувстви-
телиост
—	ебессСпивания	степси иа обезсоляване
—	обогащения степен иа обогатяване
~ обработки степен ни обработване
—	сбуглерожениссти степен иа навъглерсдя-
ваие
—	егиеопИсности степси иа сгисопаснсст
—	огиестОйкссти стспси иа огиеустойчивсст
—	едиечлени мат. степен ии еднсчлсн
—	окислСния степси ни окисление, окисли¬
телно състояние, фермалиа валеитнсст

872
СТЕ

—	ортогональности степен ня перпендикуляр¬
ност [ортогоняnноет]
—	оснОвности степен на алкализиране
—	отжйма степен на изстискване [изцеждано]
(при производство на изкуствени влакна)
—	очистки степен па очиствано
—	парциальности стспсн на парциално^
первая мат. първя стопен
—	перекрытия степен | коефициент] на пре¬
покриване (напр. в зъбни предавки)
—	порегрОва степен ня прегрявано
—	пластичности стопен на пластичност
—	подвижности стопен на подвижност
—	полимеризации степен на полимеризация,
полиморизационня степон
—	полярности степен на полярност
—	помола степен на смилане
.—■ пористости степен на пористост, порис¬
тост, шупливост
превращения стопсн ня превръщане
—	продельная крайня степен
—	разбавлОния степон на разреждянс
—	размола вж. стОпснь помола
—	расширения степен ня разширение [раз¬
ширяване]
—	реакции стопен на реакция
—	регулирования авт. степен на регулирано
—	саеоразгбна степен на самофорсиранс
|еаеоyехорнвано|
—	свобОды степен на свобода
—	связанности степен на свързаност; степен
на асоциация
—	сгорания степен ня изгаряне
—	сжатия степен на сгъстяване, степен на
компримиряне
—	сжигЯния вж. степень сгорания
—	скорости степен на скорост
—	сухости степен на сухост
—	твёрдости стопен на твърдост
—	текучести стопен на подвижност, течли¬
вост
—	точности степен на точност
третья мат. трета степен
—	турбулентности стопен на турбулснтност
—	улавливания пыли степсн на обезпраша¬
ване
—	уплотнения степен па уплътняване
—	упорядочения крист. степен на порядък
[на подреждано] (в кристалите)
—	уравнения мат. степен ня уравнение
—	усадки степон на свивано
—	успокоения степон на успокоявано
—	устойчивости ав. степен на устойчивост
[на стабилност]
учёная научна стопен
—	формализации степен ня формализиране
[ня формалности]
—	черноты степен на чернота
—	чистоты стопен ня чистота
—	шлакования стопен на шлакообразуване
[на ошлаковано]
—	щелочности стопен на ялкялност [на ос-
ноnноег]
экономическая тОчности икономическа
степсн на точността
Эффективная черноты ефективна стопен
на чернота
степной степен
степс м 1. степс (гнездо за мачтата на лод¬
ките с ветрила) 2. чашя, гнездо в палубата
(за вретеното на иигила)
степь ж степ
стер м стер (единица за обем)
сторадиЯн м стерадиан (мярка за простран¬
ствен ъгъл )
стереоавтбграф м егереоавгограф
стореовысотомёр м стереовисотомер
стереограф м стерсогряф
стереографический егереогряфичен
стереография ж стереография
стероодаль номОр м егереодаnокомср
стороодиаскопйя ж стерсодиаехопия
стереозапись ж стереозапис
стереозвук м стереозвук
стереоизображение с	сгсроообряз, стерео¬
изображение
стереоизомер м стереоизомер
стереоизомерия ж стереоизомерия
стереоизомерный стереоизомерен
стороокЯмера ж етероокамера
етероохаргбгряф м стореокяргогряф
стереокино с	стсрсокино, стереоскопично
[обомно] кино
стереокомпаратор м стереокомпаратор
стороомОтр м стереоеетър
топографический топографски стсрео-
мотър
~, чстырёхкоррёхгорный чстирикорокторон
еторооеогър
стереометрический стореоестрnчой
стереометрия ж стереометрия
етореоеодёль ж стереомодел
стереопара ж сгороодвоИкя.
сторооплан й граф м сторооплани граф
стороопластЙнка ж стороограмофоння плоча
сторооприббр м сгорсоурод
~, угломерный ъгломорон стсреоурод
стороопроёктор м стереопроектор
стороорядиография ж стсроорадиографин
стороорснтгонограмеа ж сгсроорснггоногрямя
етсроорeиггонография ж етсрооронтгснoгра-
фия
стереоскоп м стереоскоп
зеркальный огледален стереоскоп
~, линзовый лешов стереоскоп
ронтгёновский рентгенов стереоскоп
стереоскопический стереоскопичен
сторооснИеок м сгсроосниеха
стереосъёмка ж еторооенимано, стереофото*
гряфиряно
стереоспецифический стороосnоцнфичеи
етор0оеноцифйчносгъ ж стсреоспецифичиост
стереотелевидение с стсрооголовизин
стереотип м полигр. стереотип, стереотипна
форма
круглый кръгъл стереотип
плоский плосък стереотип
ротационный ротативен [ротационен]
стереотип
стереотипёр м полигр. стереотипер
873
СТЕ
отереетипйтованиo с полигр. стереоти пиранс
оmoрoегипиренаmь полигр. огтрoотипuрам
стсреотИпия ж полигр. стттoоmинин
бумажная	хартиена [книжна] стерео¬
типия
гИпсовия гипсова стереотипия
горячая гореща сттртетиnин
сухИя суха стереотипия
сырая влажна сгерсотипия
отoртогИnный стереотипен
оToртогруба ж стoртеттъба
стереофильм м сшс ртофил м
отoртефонИчoоний ошoтеофо ничем
отoттефенИя ж стереофония
огстoофотегтиммёттйя ж отoттофотегта-
иетрнн
оттрoофотогрИфия ж отсрoефотографин
отoртофетооъёика ж	стoтсефетографиранс
отoртехимия ж отoреехииия
стереоэкран м отoртетктян
огoрoеэфф0нm м отттoотфткт
нулевой нулев стсреоoфoнт
отгоснепйчсский ортеокепичтн отттoо-
сфект
поoндоснопй-oоний псевдоскопп-сн стс-
рoеoфoкm
усиленный усилен стoтoоoфснт
стерженщик ,1/ леяр, сърцар, койго изработни
сърна
стОржень м 1. леяр. сърце 2. прът, сгъбло
3.	ядр». сърцевина (в електромагнит)
аварийный яДр. аварийно стъбло, авариен
прът
—	арматуры аринронъчтn прът
—	болтИ тяло ни болта
буровой сондажен [пробивен] прът
буферный буферен прът
визИрный геоД. визирна рейка [лата]
—	вйлки лост ни вилка
—	винтИ тяло на винт
винтовой винтово стъбло
висящий леяр. висято сърце
ннтцентронносжатый ексцентрично сгег-
нато сгъбло
внутренний леяр. вътрешно сърце
вытяжной леяр, изработено с шаблон
сърце, надлъжно шаблонно сърце
—	для бобйн носач за бобина, бобинен носач
диэлектрйчсский раДио диелектрично
сърце
дугогасящий дъгогасящо сърце [стъбло]
зажатый вж. стТржснь, защемлённый
—	зиклёпки тяло на нит
~ запИльный воен. запалителен капсул; де¬
тонатор
зипирИющий блокиращо сърце, блокиращо
сгъбло
защемлённый запънат прът
измерительный	измервателно стъбло,
измервателен щифт [прът]
~ изолятора сърце [сгъбло] на изолатор
килйборный калибърно стъбло [сърце],
стъбло |сътцт|-калибът
—	камертона тяло ни наиеттона
—	клИпана клапанно стъбло
~ келенны тяло ни колони
кольцсвСй леяр. пръстеновидно сърцс
, компенсационный яДр. компенсационен
прът
консольный конзолно сърце; конзолни
щанга
/-/, нетрoкmитOночный яДр. коригиращ прът
z~, лишОйный лентске сърце
иаслоизиoтйтoлъный иаcлоизиернателна
пръчка
z-, масляный леяр. маслено сърце (сърце
със свързващо вещество масло)
~ мИягники прът ни махало
мсталлИчсский леяр. метално сърце
нагренИттльный ел. нагревателен прът
или пръчка
направляющий водещ прът [болт, щифт],
водеща щанга
наружный леяр. външно сърцс
неподвижный неподвижно- сърце
обелечненый леяр. черуп^но сърце
г-', опорный стр. опорен прът
~ петеиённего сечСния прът с променливо
сечение
nеочИне-иИоляный леяр. пясъчно-мислено
сърце
понететный Е леяр, въртящо се сърце
2. завъртащо стъбло, хелиноuдално стъбло
поднИжный подвижно сърце
подвязанный леяр. привързано сърце
—, поршневой бутален прът
поясной поястп прът
предохранительный яДр. предпазен прът
регулирующий яДр. регулиращ прът
~ ртзцИ тяло на ножа
г—, резьбовой родСоно сърце; винтово стъбло
тетерный ел. ротореи прът, ротор но
стъбло
сборочный леяр, сърце, състоящо се ош
няколко части
~ снсрлИ тяло [опашка] ии свредло
сквозной цяло сърце
слспой леяр, сляпо сърце
z_, составной вж. стСржснь, сборочный
стопорный 1. мет. спиращо сърце 2. оси¬
гурителен щифт
сырой леяр. сурово сърце
Z-Z, топливный яДр. горивно стъбло, горинер
прът
торсионный торзионсн прът, тетзиенне
сгъбло
трубчатый 1. тръбно стъбло 2. леяр.
тръбно сърце
тяговый теглич
управляющий яДр. управляващ прът
упругий еластичен прът
z-z, фасонный леяр, фасонно [профилно] сърце
формовочный леяр, формовъчно сърце
цОльный цяло сърце
стержневой 1. пръшов 2. леяр, (предназначен)
за сърце, сърцев
огержнтвьтИлниниттль м сътцеизшласнва-
сттржнoдттжаштль м сърцедържател
отержнеизвленатель м сърцеизнажда-
стерилизИшор м стерилизатор
СТЕ
874
стерилизация ж стерилизация
горячая стерилизиране иа гсрсщо [при
псвишсии температура)
пучевИя пъчсва стерилизация
— облучСнием радиационна стерилизация,
стерилизация чрез сбпъчванс
холОдная стерилизиране на студено [при
ниски температури]
стсрилизОванный стерилизиран
стерилизевИть стерилизирам!
стерильность ж стсрилнсст
стерИпьный 1. стерилси, обеззаразен 2. биол.
безплоден
стерня ж с. ст. стърнище
стерпИнг м стр. количка «японка»
стёсывать издялвам
стетоскОп м стетоскоп
стсфаийт м минер, стсфаиит
стсхисметрИчсский стсхиомстричсн
стехиометрия ж стехиометрия
стибиконит м минер, стибиконит (антимоно¬
ва охра )
стибйн м стибии (антимоноводород)
стибнИт м минер, стибнит
стивидСр м кораб, стифидср
стипсбИт м стипсбат, основа [подножие] ии
кслоиа
стилометр м стилсметър
стилоскОп м стилоскоп
СТИЛЬ М СТИЛ
—	ампйр стил ампир
архитектурный архитектурен стил
~ барОкко стил барок
~, бирОчный барсков стил, стил барок
~, готический готически стил
классический класически стил
пожногетйческий псевдоготически стил
мивритИнский мавритински стил
—	реиессИнс стил ренесанс, реиесаисов стил
—	рококО стил рокско
рсмИиский рсмаиски стил
стильб м стилб (единица за яркост)
стильбСн м стипбсн (а,$-дифени летилен)
стипьбИт м минер, стипбит
стИльщик м текст, разстилвач
стимул м стимул, подбуда, - подтик
стимулирование с стимулиране, насърчаване
стимулировать стимулирам!, насърчавам, да¬
вим стимул
стимулятор м стимулатор; стимулиращ агент
стиральный перален
стирИние с изтриване, заличаване; изтърк¬
ване, износване
—	зИписи изтриване иа запис
стирИть Е изтривам, изтърквам 2. излича¬
вам, избърсвам 3. псра, изпирам
стирйп м стирил
стиребетби м стр. стирспсрбстои [стирсбс-
тон)
стирОл м стирол
стирепСр м стирспср
стлИиец м топило (разстлани стъбла от лен,
коноп и др. на открито за естествено отоп¬
ляване )
стпаиьё с 1. настилане (на лен, коноп и др.
за отопляване) 2. топене, кисиепе, угии-
ваис (на лен, коноп)
стлйще е цсх за отопляване на ликови влакна
стег м купа, купен (сено, слама и подобни)
стегсвбз м рсмаркс-платформ^а за всзсне на
купи
стоговИть складирам иа купи (сено, слама и
подобни)
стогсметатсль м сеноподавачка, сламопеда-
вачка, сеиокладачка
~, крановый передвижиСй кранов псдвижсн
сеиопевдигач
~, иивсснОй универсальный окачен универ¬
сален сеиоповдигич
—, тракторный тракторна ссиспсдавачки
элеваторный	спсватср на <-с поподавичиат
~, шарнИрно-рычажный	шарииркс-лестсва
ссисподавачка
стогометатсль-волокуши м сспоподавач-влач-
кИ
стогосбразователь м с. ст. еупссбрaзуватeл
стОечный подпорен, подпорксв
стоимость ж стойност; цена
~, восстановительная възстановителна стой¬
ност
дСнежния парична стойност
~, инвентарния инвентарна стойност
~, меновая размеини стойност
~, нарицательная нарицателна стсйисст
начальная начална стойност
~, номинальная исмииалиа стойност
оценочная оценителни стойност
—	переработки стойност ни преработването
г-г, покупнИя покупна стойност
потребительная	потребителна стойност
, прибавочная принадена стойност
продажная продажна стойност
—	продукции стойност ии продукцията
—	рабОчей сипы стойност ии работната сила
[работната ръка!
рыночная пазарна стойност
сметная пресметната стойност, ппаисва
себестойност
строительная строителна стойност
тарифная тарифни стойност
фактурния фактурна стойност, фактурна
цена
стОить струвам, коствам
стОика ж 1. вертикална опора; поп (при по¬
крив); дирск 2. вертикален прът, вертикали
(при ферми); 3. стълб, колони 4. стсйка
5.	тезгях; работни маса
амортизационния шиссй ав. износващи се
[амортизационна! стойки иа шасито (на
самолет )
балансирная бапаисириа стсйка
бортевИя кораб, бортови стойка
винтевИя винтова стсйка
выбиваемая избиваема стойка
гидравлическая	хидравлична стойка
дверная страница на рама на врата
г-г, двунОгая двукрака стсйка
двухвСтвенния двукрила стойка
~ для шпулей стойка за шпули

875	 СТО
инструментальная инструментална стои¬
ка, стойка за инструменти
~, кабельная кабелен стълб
качающаяся клатещ со стълб, клатеща со
колона
/х, килевая ав. опашня стойка
х, комбинированная	комбиниран тезгях
контактная ел. контактна стойка
концевЯя крайна колона
— кОрпуса плуга стълбсц на плужното тяло
крепёжная минна подпора
лСсрная кораб, стойка за лсерито
/хх, механическая механична стойка
опОрная подпора, подпорна стоика
~, органная преградна стоика
~, отбойная отбивна стойка
~, откОсная наклонена стойка
~, податливая податлива стоика
/хх, постоянная постоянна стоика
~, промежуточная междинна стойка
раздвижная I. удължаваща со стоика
2. мин. подвижен дирск
рамная рамна стойка
~, распОрная разпорня стоика; подпорен
дирек, разпънка
/~, решётчатая решетъчна подпора
/—, рудничная вж. стоика, крепёжная
сновальная сновалня рамка
—, спаренная сдвоена стоика
~, стальная стоманена стоика
~, стсннЯя стенна подпора
суппортная супортна стоика, супортня
подпора
хх, телескопическая телескопична [удължа¬
ваща со] стойка
трубчатая тръбна стойка, тръбна подпора
угловая ъглова подпора, ъглов стълб
—	шассй вж. стоика, амортизационная шассй
стойкий устойчив, стабилен, трасн, издръж¬
лив
етоИковыдОргиватоnь м стойкоиздърпвач
стОйкость ж трайност, издръжливост, устой¬
чивост, стабилност; съпротивителна способ¬
ност
~, ангидотонанибнная антидетоняционна ус¬
тойчивост
/х, антикоррозионная антикорозионна устой¬
чивост
/х/ деталей трайност [издръжливост] на (ма¬
шинните) детайли
детонационная устойчивост спрямо дето¬
нация
—	инструмента трайност [издръжливост] на
(рсжсщия, работния) инструмент
—	к действию низких температур устойчи¬
вост на ниски температури
—	к действию температур устойчивост на
температурно въздействие
/хх к истиранию	устойчивост на изтриване
/х, коррозионная корозионня устойчивост
/х к старению устойчивост срсщу стареене
/х, межремонтная штампов междуремонтна
трайност [издръжливост] на щампите
/х, механическая	механична издръжливост
/х против истирания вж. стойкость к исти¬
ранию
/х против коррозии вж. стойкость, антикор¬
розионная
/х против раздавливания вж. стойкость про¬
тив смятия
хх прОтив смятия устойчивост [издръжли¬
вост) срещу смачквано
/х, радиационная радиационна издръжли¬
вост, устойчивост на радиация
размерная 1. устойчивост в размерите
2. трайност на (размерите ня) режещия
[работния] инструмент
— резца трайност [ издръжливост) на реже¬
щия нож
/хх, температурная вж. стОйкость к действию
температур
/хх, тепловая топлинна устойчивост
/хх, термическая вж. стойкость, тспловЯя
~, термоэлектрическая	гсреоeлeкгричecка
устойчивост
~, физическая физическа устойчивост
х-х, химическая химична стабилност [устой¬
чивост]
хх, экономическая икономическа издръжли¬
вост
хх, эрозиОнная устойчивост спрямо ерозия
стОйло с 1. жп. място зя преглед п ремонт
(напр. на локомотиви) 2. стояло [легло]’
за добитък
/х, локомотивное локоеоги•-ен канал (в депо)¬
— подъёмки жп. канал за подомон ремонт
хх/, разборочное канал за демонтаж
/х, ремонтное ремонтен канал
/хх, смотровое канал за преглед (напр. на
локомотив )
хх, экипировочное жп. екипировъчещ кана.*
(за локомотив)
стоймя изправено, стоешком
сток м 1. място зя оттичане (канавка, улей)
2. хидр. отток, стичане, оттичаме
хх, естественный естествено оттичане; ес¬
тествен отток
/х жидкого шлака оттичане на точната шлака
[точната сгурия]
/хх, поверхностный повърхностен отток; по¬
върхностно оттичане
~, подзОмный подземно оттичане; подземен
отток
стокер м стокер, щокер, въглсподавач
стокс м стокс (единица за динамична вискоз-
ноет в системата едикиии CTC)
стол м маса, плот
/х, аппаратный тлг. апаратна маса
/X, браковочный маса за окачествявано, бра-
ковъчна маса
хх, верстальный полигр. мяся за свързвано-
на страници
хх, вибрационный вибрационна маса
/х, вращающийся въртяща се маса
/х, вращающийся дробомётный въртяща се-
сачеоеетна маса
-х, вращающийся прОсса въртяща се маса на
преса

сто
876
вспомогательный помощна (спомагател¬
ни] маси
встряхивающий тръскаща [вибрационна]
маса
гидтеnнoвмашйчoонuй хидрепнoвиатuчна
маса
хх, горизонтальный хоризонтална маса
двухнезицибнный поворотный днупози-
■цнонна въртяща ст маса
дска^рный текст. денагир-машина
делИтсльне-nенорOгный въртяща се де¬
лител на маса
дозировочный	доз^онъ-ви [дозираща]
миси
дробсмётный оачмемoтна маса
хх, загрузочный	пълнач ни маса [пълнеща
маса, пълнил ни миси]
заказов гише [място] за поръчка
зарядный зарядна миси
хх, измерительный измервателна маса
инспекторский контролна миси
хх, испытательный изпитвателен пулт или
маса
качающийся люлееща се миси
классификационный класификационна ма¬
са, маси за класифициране
колосниковый скарна .маси
контрольный тлф. контролен пулт или
маси
концентрационный мет. концентрацион¬
ни маса
крестовый кръстата маса
круглый дтлИтельный кръгла делиттлна
миси
круглый поворотный кръгла въртяща сс
маса
лабораторный лабораторна миси
лОнточный ленгова маса
хх, лйчный лично бюро
~, магнИтный магнитна маса
хх, монтажный монтажна [ментъотска] маса
наборный полигр. наборна маса
накладной допълнителна маса
хх, нарезной кроячна миси
оборотный завъртаща се [обръщаща ст]
маса
опускной снемащи се (наДолу) миси
-х, охладительный охладителна маси, миса
за охлаждане
переборочный сортировъчни маси
передвижной подвижни маса, предвиж¬
ваща сс миси, возима маса
—■, перекидной 1. прекъсваща маси 2. пре¬
хвърляща маса
—■, пескоструйный пе^коструйна маси
печатный печатна маси
поверочный ел. контролен [измервателен]
стенд или пулт [маси]
хх, поворотный ебтъщателва [завъртаща сс]
маса
-х, поворотно-подъёмный зинъ^ащо-повди-
гаща ст маси
■хх, подвИжный подвижна маси
хх, подъёмно-качающийся педoмнo-люлеoш.и
се маса, вибрационно-повдигателни миси
х-х, подъёмный повдигателна маси
хх, посадочный пълнички маса, пълнещи миси
~, прСссовый пресова маса
приёмный приемна [приемателни] миси
х, приставной нагаждаща се платформа
—х, прокатный налцовъ-на маса
проходной дробеструйный проходни сач-
моструйна миси
проходной пескоструйный проходна пт-
^коструй!!» маса
пусковой пусково табло [пулт]; стартова
площадка (на ракети)
рабочий работна маса
размОго-ный грасажна маси
раскладочный текст, вж. стол, смотровой
раскройный вж. стол, нарезной
распределительный ел. разпределителен
пулт или маса [табло]
-У, роликовый ролкови миси
роторный роторна маси (при сонДиране)
рудетaзббрный маса за рудооортитенна,
маса за ръчно рудоебогитянанo
сборочный вж. стол, монтажный
световой копирни маси
~, сОточный мрежеста маси
смотровой контролни маса
хх, оел0ме-сuлеоор0зный с. ст. платформи
на слаио-cилажоттза-на
хх, сортировочный маса за сортирано
сотрясательный тръскаща се (вибрацион¬
ни] маса
оптавечный бюро справки
хх, ставо-вый машинна маси
хх, универсальный делйгтльный универсал¬
на дслитслни миси
~, формовочный леяр. формовъчни маса
хх, чертёжный чертожна маси
хх, шариковый сачмена маса [платформи]
столб м 1. стълб; мачта 2. нино, равнище
анкерный опъвателен стълб
хх, А-образный ел. А-образсн стълб, А-стълб
х-х, вСнтильный ел. изправителен стълб, стълб
ош изправителни (вентилни] елементи
нсреяльный страница на шлюзов а нрага
водяной нодсн стълб
хх, вездуmвьй въздушен стълб
хх, восстающий възходящ стълб
хх, ньОмечвьй добивен стълб
хх, гальванический галваничен сгълб, стълб
от галванични елементи
деревянный дървен стълб
хх, закладочный запълна-тн стълб
хх, километровый	километражен стълб
— конденсата ниво на кондензат
хх, контрольный контролен (телефонен) сгълб
хх, контрфорсный кевтрафорое*в стълб
хх, опорный опорен сгълб
хх, оттяжной обтяжел стълб
-х-х, подпорный подпорен сгълб
пятовый стълб с пета (върху която се
опира Дъга на своД)
разрезной разнловнтслтн стълб
/V, раочлoвСввый разчленен стълб
хх, ртутный жиначен стълб
хх, рудный руден сгълб

877
СТО
~, сдвСениый сдвоен стъпб
селеновый сл. селенов стълб
сигнальный сигнален (телефснеи) стълб
~, створный створен стълб (на хидротехни¬
ческо съоръжение и пр. за изследване на те¬
чението в даден отвор)
телеграфный телеграфен стълб
тлеющего разряди ел. стъпб ни тлссщс
изпразване или разряд
углсвОй ъглов стълб
~, указательный указатслси стъпб
~, упбрный подпорен стълб
столбец м полигр. коленка; шпалта
стОпбик м стълбчс
~, маркировочный тлф. маркирсвъчно стъпб-
че
~, пСтсльный бримкси стълб
~, пикСтиый жп. пикстне стълбче
~, термоэлектрический термсслсктричеи
стълб
трассировочный трасировъчне стълбчс
стелбостИв м стълбопсстчвяч
стОлбчатый стъпбест
столСшница ж горна дъска иа маса, гериица
столкновение с сблъскване
—	атомсв сблъскване иа итсми
~, бековОе странично сблъскване
~, двсйиОе двойно сблъскване
~, ионизИрующес йонизиращо стълкновение
~, лобевОе челно сблъскване
~, мсжмепекупярисе междумопекулне сблъс¬
кване
~, исупругсе нееластично сблъскване
—	псездОв сблъскване ии влаксвс
~, трейнСе тройно сблъскване
~, упругое еластично [пъргаво] сблъскване
—	ядер сблъскваис на ядра (атоми)
столкнуться сблъсквам се
стопОвая ж 1. столова (стая) 2. маса за хра¬
нене
столяр м дърводслец-мебслист, стол ар, дър¬
воделец
столярная ж .мебелна работилница
столярный дърводелски, столарски, мебелен
степ стой, спри, стсп
стоп-анкер м кораб, стоп-инкср (най-голяма-
та ат спомагателните [маневрените] кот¬
ви на кораба)
стоп-кадр м кфт. стоп-кадър
стоп-крИи м жп. висзапиа спирачка
стоп-рычаг м спирачен лсст
стоп-сигнИл м сигнал за спиране
стоп-мсханйзм м спиричси механизъм
стоп-якорь м кораб, главна кстви (използу¬
вана за снемане на кораба от плитковина)
степИ ж полигр. топ (мярка за хартия), рис
~, метрическая метричен топ
стОпср м 1. запънка, възпирка 2. съединител¬
на част 3. затворачка; приспособление за
затваряне отвора ни леярска ксфи
дозИрующий дозираща спирачка
~, зубчатый зъбна запорка; зъбна затворачка
канИтный вж. стопор, трОсовый
~, клетевой клстксва спирачка
— литСйнего ковша затворачка ни леярска
кофи
~, палубный кораб, спирач ии Легеф
~, пластинчатый осигурителна пластинка
(против самоотвинтване на гайки и по¬
добни )
подпапубный кораб, псдпалубен спирач.
(за задържане на котвената верига в са¬
мия клюз)
~, пружинящий пружинна спирачка
~, рулевой кораб, кормилен спирач
~, трОсовый въжсн спирач (за котвената
верига)
~, фрикциСииый фрикционни запънка, фрик¬
ционен запсрси механизъм
~, хриповОй зъбсн запорен механизъм
цепнОй кораб, всрижсн спирач (за котве¬
ната верига)
~, якорный кетвси спирач
стспорезки ж резачка
стопорСние с запъваие, възпиране, задържа¬
не; затваряне
стОпорить спирам, възпирам, запъвам, за¬
държам; затварям
стОперный запорси, спиращ, запиращ, за¬
държащ, осигуряващ; затварящ
сторнировать стсриирам, вписвам сторие
стСрие с стсрнс (поправка в счетоводна книга)
сторожСк м 1. стрелка [езиче] ии всзии 2. за¬
пънка, предпазител 3. сзначитслие колче
(за пикетите по жп. трасе) 4. пазач
(знак за откриване на геодезична точка)
сторона ж страна
базисная базисна страна (страна, която
служи за база)
~, бековИя мат. околна страна; странична
стрина
втерИчная вторична страна (напр. на
трансформатор )
входиИя вхсдяща страна (на валцовъчен
стан )
выпускнИя изходяща страна (напр. на
валцовъчен стан)
завИпсчния пълначна страна (страна,
от която се пълни, напр. пещ)
~, зИдияя задиа страна (на пещ)
кОксовия коксова страна (ни коксови псщ),
~, коротковолнОвая късовълнова страна
пинСйная тлф. пинсйиа страна
~, пицсвИя пицсва страна
машинная машинна страна (напр. на
коксова пещ)
навСтренная наветрени страна (страна¬
та на кораба, изложена на вятъра)
нагистИтсльная иапериа (нагнетатслиа)
страна (на помпа)
испроходиая 1. нспреминаваща страна
(на калибър) 2. неработни страна (на тур¬
бинни лопатки )
нерабочая лСпасти вж. сторона, иепро-
хедиИя 2.
— параллелограмма страна иа паралелограм1
[успоредник]
первичная първична страна (напр. на
трансформатор )

сто
878
передняя прсдна страна (на пещ)
правая лице, лицсва страна
проходная преминаваща страна (на ка¬
либър )
рабОчая работна страна (на п*щ. на ло¬
патки от турбина и др.)
~ треугольника страна на триъгълник
тыльная лопатки задна страна на лопатка
(на турбина)
—	угла рамо на ъгъл
—	хода страна ня ход
сторцевать ]. съединявам, допирам челата
(предните краища] 2. оформявам [правя,
обработвам] чело, преден край
сторцОванный 1. с допрени краища [чела]
2. с обработено чело [край; напречно ссче-
нио]
стОчка ж заточване, наточване; изглаждане
стОчный 1. стичащ се, оттичащ се, сточен, во¬
досточен, дренажен 2, отпадъчен (за води)
егоHх м 1. вертикална опора, стълб, колона
2. тухлен комин (в дървена къща) 3. леяр.
вертикален лсяк, отливък 4. вертикален
щранг [тръба]
водопровОдный водопроводна вертикална
тръба [ щранг]
газовый вертикална газова тръба
канализационный вертикална канали¬
зационна тръба
литникОвый леярски вертикален леяк,
отливък
—, обратный обратен щранг [тръба] (за огла¬
дената вода )
—	отопления вертикална отоплителна тръба
подшипниковый лагерна стойка
стоянка ж 1. спирка, пияця 2. престой на
транспортно сродство 3. място за престоя¬
ване; паркинг
автомобильная пияця зя таксита; пар¬
кинг зя автомобили
безгаражная 1. място зя паркиране на
коли (без гараж) 2. безгяряжно престоя¬
ване (на открито)
~, боксовая боксово [изолирано] място зя
престояване (на автомобили)
манежная .мансжно място зя престоявяно
(на автомобили и)
платная платен паркинг
—	поезда престояване ня влака
—	самолета стоянка на самолет
тупиковая челна спирка [станция]
якорная котвена стоянка [място зя пре¬
стояване ня котва]
стоячий 1. стоящ, вертикален 2. застоял
(за вода)
стравливание с разяждане с киселина [байц¬
вано, ецване]
стравливать разяждам с киселина [байцвам,
ецвам]
страница ж страница
стратегия ж стратегия
оптимальная оптимална стратегия
смешанная смесена стратегия
—	управления стратегия ня управлението
.стратигрЯфия ж стратиграфия
стратификация ж стратификация
страгифдреис м егратиформис (слоестооб-
разни облаци)
стратоизогйпса ж стрятоизохипся
сграгохуеулюе м	сгратокуеуnюс (слоесто-
кълбести облаци)
стратонавт м стратонавт
стратопЯуза ж стратопауза
стратостат м стратостат
стратосфера ж стратосфера
страхование с	застраховано, осигурявано
—	автомобиля застраховане на автомобила
добровольное доброволно застраховане
окладное данъчно [щатно, служебно] за¬
страховане
социальное социално застраховане
страховать застраховам; осигурявам
страховка ж застраховка; осигуровка
страховой застрахователен, осигурителен
страхОвщик м застряховягел
стрОжень м основно течение [поток]; талвег
стрёйнор м мрежест филтър
стрела ж 1. стрела; стрелка 2. рамо (напр.
на кран) 3. кораб, греда, която държи ко¬
раба върху стапеля
—	арки стреля на дъга [арка]
вантовая стреля [рамо] на багер (носена
от въжени обтяжки)
грОйфсрная гряйферна стрела, рамо на
грайфера
грузовая товарна стрела
—	дуги стрела на дъга
—	изгиба стрела на огъването
~, крановая кранова стреля; рамо на крац
—	подъёма вж. стрела свОда
портальная портална стрела
—	провОса стреля на провисване, провис
—	прогиба вж. стрела изгиба
—	прогиба россОры стрела на прописването
[огъването] на ресора
светящаяся	светеща [сигнализираща]
стреля
—	свода стрела на свод
телескопическая	телескоп на стрела
тяжеловесная кораб, тежкотоварна стрела
упорная кораб. опорна стрела (на спус-
ково устройство)
шарнирно-сочленённая	шарнирно съеди¬
нена стрела
стрелка ж 1. стрелка (в измервателни уреди)
2. жп. стрелка 3. стрелка (знак за посока)
автоматическая жп. автоматична стрелка
английская кръстовидна стрелка; ел.
трипосочсн превключвател
астатическая астатиння стрелка
безлафстная жп. безлафстна стрелка
воздушная въздушна стрелка (за тро¬
лейбуси )
входная входна стрелка
выходная изходна стрелка
глухая трамвайная глуха [затворена]
трамвайна стрелка
головная главна стрелка
двойная двойна стрелка

М9
СТР
—	дистанционного управления стрелки с
дистанционно управление
~, железнодорожная железопътна стрелка
индикаторная индикаторна стрелка
компасная компасна стрелка
контрольная контролна стрелка
контрольная динамометра	контролна
стрелка ни дивамеметър
копьевидная кописнидна стрелка
лафСтная жп. лафттии стрелки
~, магнитная магнитна стрелка
~, ианoврOвин маневрени стрелка
минутная минутна стрелка
ноженйдния вежеебтазва стрелка
ножтобразная вж. стрСлки, нежoвИдная
~, орудййная воен. оръдейна стрелка
Аг, основнИя вж. сшрТлка, головная
~, отжймная жп. възвратна стрелка
охрИнная жп. предпазна стрелка
писсйвная пасивна сгренки
перекрёстная жп. крушовидни жп. стрел¬
ка
~, пошёрстная попътни стрелка, сгртлки,
от която излиза нлакът
nроmиноmётcтвия насрещни стрелка; сгрел-
ка, в която нлиза нлакъг
рабо-ия диваиOиemра	работна стрелка
ни дuваиомсгъри
~, ризмОрная размерна стрелка (стрелка
за означаване на размерите в чертежи)
сбрИсывающая жп. огттлки-изхвътга-
~, секундная секундна стрелка
семафорная семафорни стрелки
~, сигнальная сигнална стрелки
симметрическая жп. симетрична стрелки
указательная указателна [пеназваща,
указваща] стрелка
часовИя -асов» стрелка
оттoлнедoржИmoль м сгттлкедътжач
стреловйдность ж стреловидност
—	крыла, обратная	вж. стрсловйдность
крыл», отрицательная
—	крыла, егтицaгтльвин	ав. отрицателна
[обратна] стреловидност на крилото
—	крыла, положительная ав. положителна
отттлонидвеот ни крилото
стреловйдный стреловиден
стрСлочник м отттлечвин
отр0лочньй стрелочтн, който сс отнася до
жп. стрелки
стрСльбище с стрелбище — полигон
огтТль-атьй стреловиден, заострен
стремнйн» ж бързоток
сгрОмя ж огртиo, зенгия
огрoиHнни ж подвижни сгъваема стълба; въ¬
жена стълба
~, кату-ия	платформени колелца сгълба
стрОнга ж 1. плетка, плитка, дилка; сноп
пресукини нишки, част от нъже или кабел
2. тънко въже, връв
стрендь ж 1. тънко въже 2. снопчо нишки от
нъже, дилки
стресс м стрес
стригИль м стригач
стригальный стриги-тн, за стригане
стригальня ж с. ст. стригалия (място за
стригане, напр. на овце)
стригальщик м вж. стригаль
стрйжк» ж 1. стригано; подстригване 2. ря¬
зане, подрязвано, изрязване
сгрИмср м ел. стример, канал (образуван
от заредени частици)
стрингер м 1. стрингер, надлъжник (на¬
Длъжна греДа — връзка) 2. кораб. ав. на-
длъжник, стрингер (наДлъжна греДа, слу¬
жеща за връзка в корабен скелет)
бортовой бордов стрингер
—, днИщеный дънен стрингер
~, люковый люков стрингер
~, машинный машинен стрингер (стрингер
в машинното отделение на кораба)
палубный пилубен стрингер, прибордов
пояс
разрезной прекъснат стрингер
~, скуловой скулов стрингер
хвостовой ав. опашен стрингер
стрйнгер-ободок м ав. стрингер, образуващ
изходящия ръб на крилцето
сгрйппер м 1. стр ипор, съблека- (за събли¬
чане на стоманени блокове от формите)
2. ^нсоСтрка
стрйппер-кран м мет. с^иптр-крии
стр И ПС м стр И ПС
сгребймнульо м раДио оттебиращ [отлтнти-
ращ, избиращ] импулс, сmробиинулс
стробоскоп м стробоскоп
сгтеботихбитmт м сттоботихомеmър
строгальный стъргалтн, за стъргане; Дърв.
за рендосвано
строгальщик м работник, който работи на
сгъргатолна машина; Дърв. рендоснач
строганит с стъргане; Дърв. рендосвано
—	вертикальных плоскостОй стъргане [рен¬
досваме] на вертикални плоскости
—	кромок стъргане [рендосвано] ни ръбово
~ наклонных пенoрхвооmoй стъргане [^11-
доснино] ни наклонени повърхнини
—	по копИру стъргане [струговане] с копи¬
ране [по копирен шаблон]
—	по способу обкИтки стъргане [струговане]
по метод» на обхождано
продольное надлъжно стъргано
профильное профилно стъргане [рендос¬
вано]
тонкое точно стъргане [рендосване]
~, черновое грубо стъргане
чистовое завършващо [окончателно] стър¬
гане
строгИшь рендосвам, стържа; струговам
строевой годен за строеж, строителен
строСние с 1. строеж, структура 2. строеж,
постройка, сграда, конструкция 3. строснс
аморфное аморфни структура
~ Итома строеж [структура] на атома
бале-вое прелётвеo грсдон строеж, стро¬
еж с форми
блочное крист, блоков строеж, блокова
структура
нОрхнес горно строено (на път)
внутреннее вътрешен строеж

СТР
880
~, волокнИегое влакнест стросж'
~, геологическое геоложки строеж, геолож¬
ка структура
—	горных пород строеж [структура] на ска¬
лите
грубoхриcталлйчосхоо	грубокристалня
структура, грубохриеталон стросж
губчатое гъбеста структура
дендритное до ндритен[дендритов] строеж
дондритня структура
заводское 1. заводски стросж, заводско
строителство 2. заводска структура
зернистое зърнест строеж, зърнеста струк¬
тура
кристаллическое кристален строеж, кри¬
стална структура
крупнозернистое едрозърнест строеж,
едрозърнеста структура
крупнокристаллическое вж. строение,
крупнозернистое
макроскопйческое макроскопичен строеж
~, мелкозернистое	дребнозърнест строеж,
дребнозърнеста структура
—	металла строеж [структура] на мотала
микроскопическое микроскопичен строеж
надарочноо надсводова конструкция
надсводное вж. строСнио, надарочноо
надрессорное иядресорна конструкция,
надрссорно строено
надшахтное нядшяхтня конструкция
~, нйжнее жп. ниско строителство, ниско
строено (земни работи)
пластинчатое пластинчат стросж
пролётное връхна (мостова) конструкция,
.мостова конструкция
~ пути, вОрхноо жп. горно строснс на път
—	путй, нйжнео долно строснс на път
, рыхлое рохкяв строеж
^сверхтонкое свръхфин строеж
химическое химически строеж, химическа
структура
хозяйственное стопански стросж
цепное хим. верижна структура
циклическое цикличен стросж
—	ядра строеж на ядрото
стрОонный строен; строежен
стрОжка ж изглаждане, рондосванс; стърга¬
но; струговане
строитель м строител
строительный строителен
строителство с	строителство; строеж
антисейсмическое противоземетръсно
строителство
~, бесплановое	безпланово строителство
~, блочное блоково строителство; блоков
стросж
высОтноо високо строителство
гидротехническое хидротехническо строи¬
телство
городское градско строителство
гражданское гражданско [жилищно] стро¬
ителство
дорожное пътно строителство
железобетонное стоманобетонно строител¬
ство; железобетонен строеж
жилищное жилищно строителство
капитальное капитално строителство
крупноблочное сдроблоково строителст¬
во; монтажно строителство с одри елементи
крупнопанельное едропанелно строител¬
ство
лосодорожное
пътища
мелиоративное
ство
незавершённое
строителство на горски
мелиоративно стронтел-
незавършено строителст¬
во; незавършен строеж
Опытное опитно строителство
подзОмное подземно строителство
потОчноо поточно строителство
nогочно-екороетнбо	поточно-скоростно
строителство
промышленное промишлено строителство
сядово-парковоо строителство на градини
и паркове
сборное сглобяемо строителство
еоИсеоетдИхоо устойчиво на земетресения
строителство
сОльское селско строителство
~, скоростнОо скоростно строителство
стадийное стадийно [етапно] строител¬
ство
типовое типово строителство
транспортное транспортно строителство
стрОить строя, градя, изграждам
егроИдегапь ж строителен детайл
стрОйкя ж стросж, строено
стройматериалы мн строителни материал»
стройплощадка ж строителна площадка
стройучасток м строителен участък
стройуправление с строително управление
етройфинnnан м строителен финансов план
строка ж тле., полигр. ред (напр. от растер,
от страница)
абзацная полигр, абзацев род
концовЯя полигр. краен ред
красная полигр. нов ред, новоредне
линотипная полигр. линотипен род
Отступная полигр. рсд с отстъп
— развёртки тле. ред от развивка
строкомёр м полигр. родомер
строкорёз м полигр. редорезачка
строхоеобирaтолъ м полигр. редоеъбигячка
стронцианит м стронцианит
стрОнций м стронций, St
азотнокйслый стронциев нитрат
брОмистый стронциев бромид
сернистый стронциев сулфид
сернокислый стронциев сулфат
~, углекислый стронциев карбонат
хромовокислый стронциев хромат
етронциохальцйт м минер. стронци(^1^^^.лцв'т
строп м окачало; краново въжо с кука; то¬
варозахващащо устройство
кольцевой примка, примково окачало
строп-контСйнер м окачало зя контойнср
строп-пакОт м окачало зя пакети
стропила мн ребрен сглоб (от покривен гре¬
доред); ферма (покривна); мортоци
висячие висящи покривни ферми.

881
СТР
/w, наеденные подпрени [седящи] покривни
ферми
страцНлыцик м такелажник; окачвич
стропбвка ж еткачваие, закачване (на кра-
нови въжета)
строфоида ж мат. строфоида
строчить минавам иа шсвиа машина, правя
тегел
строчка ж 1. ред (в книга) 2. текст, шев,
тегел
ажурная ажурен шев
декоративная декоративен шев
многорядная многерсдеи шев
струбцина ж ръчна стиска, винтова стяга,
ръчне столарско менгеме
прессовая пресова винтова стяга, пресе¬
ве менгеме
простая проста стяга, ръчне менгеме
хомутовая хемстио менгеме, стяга с
хомот
струбцинка ж вж. струбцина
струг м 1. струг (общо наименование за всич¬
ки рендосващи дърводелски инструменти)
2. ренде 3. струг (общо наименование за
всички машини за изравняване на земни
площи )
~, вогнутый дърв. вдлъбнат . струг [рукан]
выпуклый дърв. изпъкнал струг jруеан]
—	, дорожный пътен струг [равияя]
зубчатый зъбсн струг
~, путевой железопътен струг
самоходный самоходен струг [равняя]
~, тракторный булдозер
угольный въглищен [каменовъглен] струг,
въглскъртачки
ударный ударен струг
струг-снегоочистйтель м сисгориначка, сне¬
горин
струг-экскаватор м екскаваторси струг, екска-
ватериа равначка
струемер м струсмер, стгуейзосрвач
стружка ж стружка (метална, дървена * др.)
~, брикетированная брикетирана стружка
витая вити стружка
высокая висска стружка, стружка с го¬
лямо радиално подаване
древесная талаш, дървссиа стружка
дроблёная начупени стружка
коническая витая конусно завита стружка
короткая витая късе завита стружка
кровельная талаш за покривен материал
—	нидлСма къртеща се стружки
~, непрерывная непрекъсната стружка
низкая ниска стружка (стружка с мал¬
ко радиално подаване)
~, обратная обратна стружка
плоская витая плоска завита стружка
прямая права стружка
пылеобразная прахообразна стружка
~ скалывания стъпаловидна стружка
сливная непрекъснати [слята] стружка
спиральная вж. стружка, витая
ступенчатая стъпалосбризии [степенна]
стружки
~, суставчатая съставна стружка (стружка,
образувана от свързани помежду си малки
елементи)
сыпучая пръскаща се стружка
~, токарная стругарска стружка (стружка,
получена при струговане)
угольная въгпеиа стружка
шлифовальная шлифовъчни стружка
(стружка, получена при шлифоване)
стружкозавнватель м стружкозавивач
стружколбм м вж. стружколоматель
стружколома ние с чупене ни стружки
стружколоматель м стружкочупач, стружко-
трсшач
жёсткий накладной твърд [стабилен] пда-
тираи стружксчупач
накладной	платиран (напр. с износо¬
устойчив материал) стружкетрошач
напайный споен стружкечупач
приварной заварен стружкечупач
пружинный накладной пружинен плати-
раи стружксчупач
регулируемый регулиращ се стружксчу-
пач
универсальный накладной универсален
платиран стружкочупач
стружколоматель-хомутик м стружкочупач-
хеметче
стружкообразование с образуване ии стружка,
стружкообразуваис
стружкоотражатель м стружесстелсиител,
стружксетражател
стружкоплита ж талашит; талашитии плоскост
стружкоприёмник м стружкспсемач, стружко-
присмиик
стружкоразбиватель м стружксраздслитсл
стружкоразделйтель м вж. стружкоразбива¬
тель
стружкоудалёние с стружксотдепяие, отделя¬
не ии стружките
стружкоуловйтель м стгужесупевIйел
струйный струси
структура ж структура, строеж
адиагностйческая адиагностична струк¬
тура
алгоритмическая алгоритмична струк¬
тура
алеврйтовая алсвритсва структура
аморфная аморфна структура
амбрфно-кристаллйческая	ам^рфно-кри-
сталиа структура
андезитовая андсзитсва структура
антиферромагнитная	аитиферомагнитна
структура
атомная атомна структура, структура
иа атома
~, аустенитная аустсиитна структура
~, афанитовая ифинитова структура
афйровая афирови структура
~, биоморфная биоморфни структура
биполярная биполярна структура
бластйческая бластична структура
бластовая вж. структура, бластйчик■ я
блочная крист, блокова [мозаични] струк¬
тура	'
96 Руск обълпфскя
речник

ОГР
•82
, брекчиевидная брегчисва структура
веерообразная геол, ветрилообразна струк¬
тура
,г^, видманштёттовая	мет, видмаищетева
структура
воздушная въздушна структура
вслскийстая влакнеста структура
вращательная рстационии структура
вторичная вторична структура
вытянутая изтсглеиа структура
гепицитсвая хелйцитсва структура
геологическая геоложка структура
z~, гетеробластическая	еж. структура, не-
lравиомСгно-зсгиИcтая
гетеробластовая вж, структура, неравно¬
мерно- зернистая
гстерогСнная хетерогенна структура
гиапИнсвая хиалинсва [стъклена] струк¬
тура
rw, гиапспилйтевая хиалспипитсва структура
гипидиоморфная хипидиоморфна струк¬
тура
гипокристаллическая хипскристипиа стру¬
ктура
глИнистая глинеста структура
глобулярная глебуляриа структура
гнейсовая гиайссва структура
—■, голoкpиcтaппйчecеая холскгисталиа струк¬
тура
гомеобластическая хомсобластичии струк¬
тура
z~, гомогСиния хомогенна структура
г-., гранИтевия граиитсва структура
чрaиоблacтйчеcеaя граисбластичиа струк¬
тура
гранофИрсвия гранофирова структура
графическая графични структура
чгубoигбльчaтая сдроиглеста структура
грубооблОмочная грубообломъчна струк¬
тура
двухфазная двуфазна структура
двухъярусная геол, двуетажна структури
— дсидрйтиая мет, дсидритна [дсидритеви]
структура
дефектная	крист, дефектна структура
диабИзевая диабизова структура
дииОпастическия диабластичиа структура
диапйревия диапирсва структура
дискретная дискретна структура
диспокИциОиная	крист, дислскацисииа
структура
дисперсионная дисперсна структура, дис¬
персионен стрссж
жИдкостеи структура ни течностите
, зернистая зърнеста структура
, зональная зсиалиа структура
, игОльчатая иглеста структура
, иСиния иониа структура
, карбидная мет. карбидна структура
, катакпастическая катакластичиа струк¬
тура
квиз.1ивтектйческия	квазиевтектичиа
структура
пластическая пластична структура
компактния компактна структура
i и и и
kгuптеkгйсталлйчесеaя кгuптокгигтална
структура
—, кристаллизационная	крнсталнзащишнна
структура
кристаллическая	кристална структура,
кристален строеж
~, егucталпеблacтйчесkaя кгuсталсбластuч-
ни структура
~, крупнозернистая едрозърнеста структури
kгупиoйчбльчaтая мет. едрсиглсста' струк¬
тура
кгуnнсслОйиия едреслоина [дебелсслси-
ни] структура (на дървесина)
—, педебурйтная мет. псдсбуритна структура
лепидобластическая лепидсбластична
структура
листоватая	листовидна структура
пежнеэвтеетйческая вж. структура;. кви-
зиэвтектическая
—, лОмкая чуплива структура
магнитная магнитна структура
мартенситная мет. мартеизитни струк¬
тура
мелкезерийстая	дребнозърнеста струк¬
тура
металлическая метална структура
микрокристаллическая	микгскгuсталиа
структура
мсзайчиая мозаични структура
молекулярния молекулна структури
монеклиническия	крист, монокпииични
структура
иалОжеииая наложена структура
—, некомпактная некомпактна структури
неоднородная иеедисродиа структура
—. непепнееристиппйчссеая испълискристал-
на структура
неравномерно-зернИстая негaвнемсры<сзъг-
иеста структура
нефтеносная нефтеносна структура
—, еблСмечния етлемъчна структура
еднорОдния еднородни структура
однофазная еднофазна структура
одноярусная едноетажна структура
еснСвиия основна структура
сстИтечиия остатъчна структура
пегматитовая	псгматитева структури
пепепевая пепел на структура
первичная първична структура
перлитная вж. структура, перлИтсвая
перлитовая перлитиа [перлитова] струк¬
тура
песчаниковая пясъчна структура
ппастИичатия плсчкова [Пластова, лами¬
нарии] структура, пластинкова структура
платфОрмеиния платформена структури
ппотиозсрнйстая ппътнсзъриеста струк¬
тура
ппСтная ппътиа структура
покрОвния покривна структура
пслиериcтиплйчесеая	поликристилиа
структура
полнокристаллическая ■ пълискристилии
структура
пслСсчатая ивични структура

«S3
СТУ
пористая пореста структура
порфиробластическая	порфиробластова
структура
~, порфировая порфирова структура
порфировйдная порфировидна струк¬
тура
«м, пространственная пространствена струк¬
тура
протокластическая нротохпасгична струк¬
тура
равновесная равновесна структура
равномeрнoзeрнйcгая	равноеорнозърнс*
ста структура
радиальнолучйстая	радиялнспъчиета
структура
рязнозорнйстая рязнозърнеста структура
реликтовая рсликтовя структура
.	решётчатая решетъчна структура
ритмическая ритмична структура
сЯхарная захарна структура
—, сверхтонкая евръхфина структура
сетчатая мрежеста структура
~, сидеронитовая	сидсролитова структура
скелетная скелетна структура
~, складчатая гънкова структура
~, ехрытохрйстaлпйческaя екригохристална
структура
сланцеватая шистозня структура
слоистая слоеста структура
соляная структура на солта
~, сорбйтная сорбитна структура
сОтовая клетъчна структура
~, среднезсрнйстая ероднозърнсега структура
стЯли структура ня стоманата
~, стекловатая стъклена структура
~, сферолитовая сфсролитова структура
— твёрдых тол структура на твърдите ве¬
щества
тектоническая токтонична структура
тонкая фина структура
трёхчёрная тримерна (грирязесрна] струк¬
тура
грёхфaзная трифазна структура
~, трсостйтная трооститна структура
~, гресcгитовая вж. структура, троастй^ая
ферромагнитная фсримагнитна структура
фсррйтная фсритова структура
функциональная функционална структура
чешуйчатая люспеста структура
шаровая кълбеста структура
шаровидная вж. структура, шаровЯя
эвтакситовая свгахеигова структура
~, эвтектическая свтсктична структура
—, ячеистая вж. структура, сОтовая
структурный структурен
егрухгурообрязсванио с етрухтурообразуване
струна ж струна (стоманен тел, напр. за
армиране )
струнка ж струна, корда; струнка; свръзка
струнный струнен
струнобетОн м струнобетон
струнобстОнный струнобстонон
струнодержатель м сгрунодържач
струномёр м струномор, кордомор
струя ж струя
вентиляционная вентилационна струя
—	винта ав. струя на витлото
вихревая вихрова струя
водосливная водосливна струя
воздушная въздушна струя
восходящая възходяща струя
~, газовая газова струя
гидравлическая хидравлична струя
дождеобразная дъждообрязня струя
исходящая вОздуха изходяща струя на
въздуха, изходяща въздушна струя
~, ламинарная ламинарна струя
нисходящая низходяща струя
—	пара парна струя, струя от пара
песчаная пясъчна струя
радиальная радиална струя
реактивная реактивна струя
рОжущая режеща струя
свободная свободна струя
—	топлива горивна струя, струя на ■ гориво
туманосбразная	■еъглосбразна струя
турбулентная турбулентна струя
стрюверйт м стрюворит
студенистый пихтиест, желиран
студень м 1. пача, пихтия (от месо или риба)
2. гол
студйть изстудявам, охлаждам
студия ж студио; ателие
—	звукозаписи студио зя звукозапис
~, речевая говорителко студио, студио зя
говорено
~, телевизионная телевизионно студио
стук м чукане, тракане
глухой глух удар, глухо чукане
—, детонационный	детонационен
—	двигателя чукане на двигателя
—	клапана чукане на клапан
—	пОршня чукане на буталото
сту^о м стуко, изкуствен мрамор
стул м стол
—	наковальни 1. стол на наковалня 2. ша¬
бот, стол
—	подшипника опора на лагер
—	цокаля цокълен пояс [венец]
ступень ж 1. стъпало 2. степен, стадий 3. стъп¬
ка
~, активная активно стъпало, активна сте¬
нен
барометрическая	барометрична стъпка
—	валентности степен на валонтност
~, выссксвакуумная виеоховакуумна сто¬
пен, виесксвакууенс стъпало
—	высокого давления стъпало на [с] високо
налягане
~, выходная тлф. изходно стъпало
геометрическая геометрично стъпало
—	давления стъпало [стопен] на налягане
—	испарения стопен [стъпалО] на изпарение
колсенйхсвсИ решётки стъпало на скара¬
та, скарно стъпало
лопаточная лопятъчня стопен
—	низкого давления стъпало на [с] ниско
налягане
~, оконОчнгя радио крайно [изходно, мощ¬
но] стъпало

СТУ
Ж
~ пароперегревателя стъпало на паропрсгрс-
вашел
~ ракеты стспсн на ракета
реактивная реактивна степен
регулирующая регулиращо стъпало, ре¬
гулираща стопен
~ сжатия стспсн ни сгъстяване [комприми-
ранс]
~ скОрости скоростно стъпало,•стспсн на
скоростта
~ турбины стъпало ни турбини
ходовая скОрости ходови [работна] сто¬
пен ни скоростта
экономическая скорости	вж. ступень,
ходовая скорости
ступСнчатость ж стъпалевидвеот
ступСнька ж сгъпалце, стъпило
ступйца ж главина (на колело)
~ вентилятора вентилаторни главина
~ колеса главина на колело
коническая конусна главини
~, разрезная разрязани [разделяща ст] гла¬
вини
~, разъёмная разглобяеми главина
~, фланцевая главина с фланец
шлицевая шлнцова глинини
ступицемер м уред зи измерване на глинини
(на жп. колела)
ступка ж 1. хаван, хавинчс 2. трошачка
агатовая ахатово хининче
алмазная диамантено хининчс
пневматическая пневматична трошачка
механическая механична трошачка
— ударного дСйствия ударни трошачка
фарфоровая порцеланово ханинчс
стусло с шаблон (за рязане на Дъски, летви
поД ъгъл)
стык м 1. -ело; повърхнинито, с които дне
гола со допираш челно 2. фуга, шсв (челен)
3.	челно съединение, чслна сглобка 4. шен
~ бандажей челно допирано ни бандажите
~ бетона работна фуги ни бетони
~ внакладку съединение с просто поставяно
оггоре
~ внахлёстку съсдинтнит с припокриване
[чрез възондавт]
~ вполдёрева Дърв. полунтофилво снаждане
с прано [правоъгълно] пресядано; платоно
сглобяване
~ впритык челно тъпо съединение; челни тъпа
сглобки
дроссельный дроселово съединение
~, изолирующий	ел. изолирано място ни
допир, изолиращо релсово съединенит или
джонш
кольцевой пръстеновидно чело, пръстено¬
видно челно допирано
косой косо [полегато] допирно съедине-
нио, съединение (челно) на откос
крестовый чслно съединение	на к ръст
монтажный монтажни сглобка, монтажно
съединение
~ на «есу жп. висящ настав
~ на шпале жп. подпрян настав
открытый отворен настав
~, паяный споено съединение
перекрытый припокрито с плочка допир¬
но {покрито] съединение, покрит шев
~, поперечный напречно съединение
потайной фрсзсвнене допирно [скрито]
съсдинснит, скрит шев
потолочный гинанно съединение, гананен
шсн
прерывистый прекъснато съединение,
прекъснат шен
~, пришлифованный nрoтнифовиво съеди¬
нение, прошлифован шон
~, прямой срещно [чслно, Тъпо] съединение
~, рельсовый насшан, джонт
сварной челно заваръчно съединение,
челен заваръчен шсв
—, оплетней непрекъснато челно съединение
ступенчатый стъпално (-елно) съединение
~, температурный температурни фуга, топ¬
линна междина
стыкование с съединяване (челно), сглобя¬
вано (челно); настаняне
стыковать съединявам, допирам (челно),
сглобявам (челно). наставям, свързвам
(краища на Две части)
стыковка ж 1. наставяно (напр. на тръби),
(челно) съединяване; (челно) съединение
?. свързване (напр. на космически станции)
стыковой който ст отнася до челно съеди¬
нение
стынут» 1. изстиним, замръзвам 2. втвърдя¬
вам сс
стягивание с стягане, затягане, притягане
стягивать стягам, затягам, притягам
стягиваться стягам се, затягам сс
стяжка ж 1. стягане 2. стяга, сшегалка, скоби
3.	стр. циментова замазка
~, винтовая винтова стяга; винтов стяг
(при вагони)
~, запасная резервен стяг, резервна съеди¬
нителна щанга (на парен локомотив)
~, натянутая нагтгниг стяг (на вагон),
нашетата купли
рельсовая релсова стяга
рычажно-винтовая лестоно-нивгона стяга;
лостово-вингов стяг
~, центральная главна съединителна щан¬
ги (на парен локомотив)
~, эксцентриковая еноцевшринева стяга;
екоценгтинов стяг
стяжной затегаттлтя, огегагтлев
субатомный субатомен
субвулкан м субнулкаи
субвулканйческий оубвулнивн-тв
субгармоника ж субхармовини
субинтервал м мат. субинтервал
сублимат м сублимат
сублиматор м сублиматор
сублимация ж сублимация; кондензация
сублимирование с сублимиране
сублимировать сублимирам
субмарина ж подводница
субмикроколйчество с	хим. субмикроквлн-
чсстно
субмнкрбн м субмикроя
885
еубеихрсскспИчеехиИ субеикроскспйчон
суб^кись м субокис
субподрядный ПCДйЗПЪnHйTCnCXИ
субподрядчик м подизпълнител
субпродукты мн карантия
еубрефрaкция ж субрсфракция
субстантйвнос^ ж субстантивност
субстанция ж субстанция
~, еeжхриcтаnnйчоекая междухриетяпна суб¬
станция
субститут м субститут, заместител
субституция ж субституция, заместване
субстрат м субстрат
субстратостат м субстратостат
субстратосфера ж	субстратосфера, тропо¬
пауза
субтйтр м кфт. субтатър
субтропйческий субтропичен
еубэлохтрОн м еубопокгрон
суглинистый песъчливо-глинест (за почва)
суглйнок м песъчлива глина, нсеъчливс-глй-
носта почва
мСргелистый	мергелня посъчливо-гли-
носта почва
сугрОб м снежна пряспа
суда мн плавателни съдовс, кораби
~, однотипные еднотипни [подобни] плава¬
телни съдове
судак м бяла риба
судно с кораб, плавателен съд
~, атомное атомен кораб
беспалубное бозпялубсн кораб
~, буксйрнос влекач, буксир
винтовОо винтов кораб
~, всдсеётпсо кораб с всдсеегон [водо’
струен] двигател, катер
всОнпсо военен кораб (в най-общия
смисъл)
вспомогательное спомагателен помощен
кораб (обикновено във ВМС)
гидрографйческое хидрографски кораб
~, гпадхспалубнсе гладкопалубен кораб
гсnсвнОе челният [първият! кораб от
серията
госпитальное санитарен болничен кораб
гребноо гробен кораб
грузовое товарен кораб
грУзс-паееажИрсхсо	товарно-пътничсски
кораб
— дальнего плавания кораб зя далечно пла¬
ване
~, двухпалубное двупялубен кораб
двухъярусное двупалубон пътнически
кораб (с две пътнически палуби над глав¬
ната палуба)
железобетонное железобетонен кораб
~, кабельное каболон кораб
каботажное каботажсн кораб, кораб за
крайбрежно плаване
китобОйное китобоен кораб
колёсное колосен кораб, кораб с гробни
колела
композитное композитен кораб
кснгОИнорнсе контейнерен кораб, кораб-
контойноропровсзач
		 СУД
nогкоnалубнсо лекопялубен кораб
— лодсвсгс плавания кораб зя ледово пла¬
ване [плаване в ледово]
/-V, ледокОльное nедсразбивач
лйнсйнсгс плавания лайнер
лоцманское лоцмански кораб (кораб.
който се направлява от лоцман)
морско вж. судно, есрехсднсе
~, есрохсдпсе морски [мсрохсдон] кораб
мстсрнсо моторен кораб
~ на воздушной подушке кораб на въздушна
възглавница
наливное танкер (кораб за наливни то¬
вари )
на подводных крыльях кораб с подводни
крила
несамохОдное несамоходен кораб
нефтеналивное гaнкср-петролоносяч
сднсвингсвсо еднсвитлов [едновинтов]
кораб
однопалубное однспаnубсн кораб
окоанексгс плавания океански кораб, ко¬
раб зя океанско плаване
океанское вж. судно скоансхсгс плЯвания
ссгрохйпънсо кораб с остър кил
палубное палубон кораб, кораб с палуба
паров^ параход, парен кораб
парусное вотроходен кораб, ветроход,
платноход
пассажирское пътнически кораб
патрульное патрулен кораб
плоскодОнное плосксдьнен кораб
подвсдное подводен кораб, подводница
пожарноо противопожарен кораб
полнснаббрноо пълнонаборсн кораб
полупалубнсе полупалубен кораб
~, портОвоо пристанищен кораб, катер
промысловое промишлен кораб
прямсббртнсо правобордов кораб
примостённое кораб с отвесни бордово
рейдовое рейдов кораб (който се движи
само край брега на морето)
~, рофрижерЯторноо хладилен кораб
рочноо речен кораб
~, рыболОвнос риболовен кораб
еамсхОднсо самоходен кораб
сорййное сериен кораб
~ смешанной конструкции композитен ко¬
раб
~, епардОчнсе спардечен кораб
спасательное спасителен кораб
спортивное спортен кораб
стальное стоманен кораб
стОечное неподвижен кораб (който се
използува като пристан. плуващ склад
и пр.)
сторожевОс стрсжози кораб
еухсгрузноо сухоговaрсн кораб
таможенное еитничарсхи [митнически!
кораб
теплохОдное моторен кораб (кораб с
дизелова или газотурбинна салова уредба)
техническое технически кораб
гсваропасеажйрексо	товарно-пътнически
кораб

886
СУД

шетгенеo търговски кораб
транспортное транспортен кораб
турбИннос турбинен кораб (кораб с тур¬
бинен Двигател}
учСбнот учебен кораб
холодИльнос вж. судно,рефрижераторное
судно-крин м кораб-кран
судоверфь м корабостроителница
судовладелец м нерабевладегел, котабоnри-
тежател
судоводитель м корабен навигатор, водач ни
кораба, корабен водач
судовождСнис с кораСоно^^ю, корабна нави¬
гация
судовой корабен
судоподъём м норабонадтвт (изДигане на
потънали кораби)
судоподъёмник м 1. нетабопедеивик, корабо-
повдига-, ^рабо^вли^-но съоръжение
2. басейн за издигане на кораби ни високо
ниво
гидравлический хидравличен корабо^-
вдигач [нотабоподеиник]
поплавковый плаващ [поплавков] кота-
бепевдигач [нерибоподсмвuк|
судоремонт м нерабереиевт
судосборщик м корабен монтьор
судостроение с корабостроене
судоходность ж корабоплавателно^
судоходный корабоплавателен
судоходство с корабоплаване
сужСнит с 1. свиване, стесняване 2. изтъня¬
ване (в краищата)
внезапное внезапно стеснявано
мСстнот местно изтъняване; контракция
еоmаmечноo остатъчно свиване; остатъчна
контракция
отвооUmoлъвеo относително свиване; от¬
носителна контракция
nелнеo пълно свиване
nенoречнеo напречно свивано [контрак¬
ция]
ранвеиoтнеo равномерно снинант, равно¬
мерно стсснянанс
оеорoдеmO-сввее съсредоточено свцнане
—, удОльноо специфично [ет•весишслнеГ сви¬
вано
условное условно снинанс
суживаться стеснявам сс, свиним ст
сук м Дърв. 1. чсп; чвор 2. клон
сукно с сукно; шаяк; платно (в целулозно-
хартиената промишленост)
бoзнбтоенеo вскитдuране сукно
бсоневСчвеo безкрайно платно (в целу¬
лозно-хартиената промишленост )
бильярдное сукно за (обличане иа) би¬
лярд
валечнеo сукно за (обличане ни) валяци
нСрхнсо сукно за горно облекло
грубое лоден; шаяк
мокрот харт. мокър филц
сушильное харт. сух [сушилен] филц
фильтровальное филтърно платно
ферисввеo формено сукно, сукно за мун¬
дири
сукнонИл м шепавичар
сукновалки ж вж. сукновальня
цилиндрИческия цилиндрична тепавица
сукновальный штпавичен
сукновальня ж тепавица
сукномойка ж пералня за филц [сукно]
сунносуmйлна	оуннооушйтoль
суннеоуmйтoль м сушилня за филц, сушилен
цилиндър
суковатый съкониг, -епат, чнорест
суконный 1. сукнен 2. щрайхгарен
сунтУm м текст. съсук
сунтУтиви ж текст. гърчел, участък (на преж¬
да) с увеличен сук
сукцинит м минер. сукцинит
сулема ж сублимат, живачен двухлетид
сульвинИт м сулнанит
сульфазол м сулфазол
сульфимИд м сулфамид
сульфан м сулфан
сульфат м сулфат (сол на сярната киселина)
—	аммония амониев сулфат
—	бария бариев сулфит
—	жслТза железен сулфат
—	кИлия калиев сулфат
—	кальция калцитн сулфат
—	мОди мсдсн сулфат
—	нИшрия натриев сулфат
сульфИд м сулфид (сол на сероводорооа)
—	аммония имонисн сулфид
—	бИрия бариев сулфид
—	кадмия кадмиев сулфид
—	кИлия калиен сулфид
—	кИльция калциев • сулфид
—	моди моден сулфид
—	молибдСни молибденов сулфид
—	натрия натриев сулфид
полупроводниковый сулфид с полупровод¬
никови свойства
—	свинца оловен сулфид
—	тoдкезoмoльвеге метИлли сулфид на редне-
зсмсн метал, сулфид на линшанидсй йон
—	тигИна титинов сулфид
—	тория ториев сулфид
—	тяжёлого металла сулфид на тежък метил
—	хрома хромен сулфид
~ цИнки цинков сулфид
оулъфидизатер м оулфидизаmот
оульфидuзaцвн ж сулфидизация
сульфидирование с оулфидитаве
сульфйднос™ ж сулфиднеот
сульфирование с оулфевйранс, сулфутиравн
сулфетuране
сульфИш м сулфит (сол на серистата кесееина)
—	калия калиОн сулфит
—	натрия натриен сулфит
сульфитИт^ м сулфит-игор (апарат за сул~
фитиране )
сульфитация (Ж в!^С. сульфит^ова^^
сулквитирование с сулфати па нс (напр. воДа
за котли); сулфишация
сульфитный сулфитен
сульфвт-смотр м оулфишемер (уреД за измер¬
ване съДържанието на сулфит)
сульфогруппа ж сулфогрупа

887
СУП
сульфокислота ж сулфокисслииа, сулфонсва
киссЛииа
сульфон я сулфои
сульфсиамйд м сулфонамид
сульфснИл я супфоиил
супьферация	вою. сульфирование
сульфосбль я сулфесел
сульфсугопь я супфовъглиша
сульфохлорИтср я супфохлсратср
сульфсхлорид я супфсхлсрид
сульфуратср я сулфоратор
супьфуризИция ж супфсиираие
сульфурйл я супфсрил
сульфуримётр я сулфомер
сумИх я сумах (храстовидно растение), смрад¬
лика, тстра; дъбилен екстракт (от сумах')
сумерки мн здрач, смрачават
сумка ж тсрба, чанта
инструментальная инструментална чанта
сумма ж' сума, сбор
~, алгебрамческая алгебрични сума
арифметическая аритметична сума
—ч векторния вектсриа сума
[ёктсрев сума ст вектори
о,, геометрическая.геометрична сума
—	ряда сума на реди
—	событии сума от събития
статистическия статистически сбор
суммариыи сумарен, сборен
суммИтср я суматср, събирач (уред за съби¬
ране или част от изчислителна машина)
асиихрОнныи изч, асинхронен сумитер
—, комбинациОнныи комбинационен суматор
о-, накапливающии натрупващ сумитор
пневматическим пневматичен суматор
—	параллельного дСиствия суматср с пара¬
лелно деиствие
параллСльныи паралслси суматор
—	поспёдоватсльиеге дСиствия сумитор с
последователно дсиствис
пспныи пълеи суматср
—	с .рупповым перенесем суматор с групов
пренос
о» с запоминанием суматср с памет
~ с запоминанием перенОссв суматор със
запаметяване ии преносите
—	с одновременным переиОсем суматср с
едновременен пренос [с паралелен пренос]
—	сс сквезнЫм перенесем суматср с межди¬
нен пренос
трёхвхсдевыЯ суматор с три входа
цифрсвОи цифров суматор
суммирование с сумиране
алгебраИческсе алгебрично сумиране
геометрическое	геометрично сумиране
суммировать сумирам, събирам
супергенерация ж радио супсргсисрация
сунеггеиегатег я супеггснератег
супергетеродин я радио супсрхетередин, су-
перхетерсдииси приемник
супегикеисседn м тле, суперйконескеп, ико¬
носкоп С' пренасяне ии изображението
Суперикалаидр м супереаландъг
супермаллои м супермалои
суперсОпСжка ж, . ' полигр, мска корица [об¬
ложка] (ии книга), супсрсбпсжка
суперобмазка ж антисептична паста
суперсртикОи я тле. супсрортикси, сртикси
с пренасяне на изображението
суперпигимичнетйзм я супегпагамагиeтизъм,
свгъхпарамагиeтизъм
суперпериед я супсрпериод [свръхперкод]
суперпозИция ж суперпозиция
супсггсгснегатог я супсгрсгеиегатср, свръх-
геисратор
суперрефракция ж супсгрсфгаеция
супертИнкер м супертанкер, сврг^х(топажен)
таикср
суперфильтр я супегфиптъг
супсрфиииш я супсрфиииш
тОнкии тънък [фии] суперфиииш, супер-
фиииш със снемане ии тънък ппист материал
~, чистовОи завършващ [скоичатспс-nj су-
перфиииш
суперфинишИрсвание с супсрфинишпраие
суперфиииш-прецесс я процес супсрфи ииш
суперфосфат м суперфосфат
аммонизИрованныи амсиячси суперфос¬
фат, имонизираи суперфосфат
—, гранулИрованныи гранулиран суперфос¬
фат
o', двоинси двоен суперфосфат
~, нситрализОванныи неутрализиран [неу¬
трален] суперфосфат
о-, обогащённыи обогатен суперфосфат
o', порошковидные прахообразен суперфос¬
фат
о, престои прост [обикновен] суперфосфат
супсриентрифуга ж суперцситрсфуга, свръх-
цситрсфуга	,
суперэмитрби я	тле. еж. супегuкенссеби
супесСк я вж. супесь
Супесь ж глинест пчеък
супинИтср я супинатор
суппорт я супсрт
О', бпОчныи блсков супорт
о/, бокевОи страничен супорт
о-, веерообразныи ветрилообразен супсрт
о,, вСрхнии гсрсн супорт
вертикальныи вертикален супорт
-о, чuдгекеnигoвaльный	хидрокопиген су¬
порт
—	для обтОчки шаровых повСрхностеи су¬
порт за ебстъргваис ни сферични повърх¬
ности
—	для фасОннеи. обтОчки супсрт за профилно
обстъргваие, фасонен супорт
o', кичИющиися люлков [кслсбасщ се] супорт
—	кенсСпьиого типа супсрт, конзолен тип
О', копировальныи копирен супорт, супорт
за копиране
о-, крестСвыи кръстат супорт
o', летучии плаващ супорт
—	мсстевОге типа супорт мостов тип
o', етрезиСи 'вж. суппорт, пеперечныи
-о, поверСтныи завъртващ се супорт, обръ¬
щащ се супорт
o', подрезнОи	подрезси супорт (супорт,
служещ за подрязване)

СУР
ме
но-
~, поперечный напречен супо^
~, продольный надлъжен супорг
~, револьверный револверян супорт
~, резцовый ножон супорт, супорт за
жове
ручной ръчен супорт
сверлильный пробивен [онтедлев] супорт,
супорт за пробивине със свредло [за свред-
леване!
строгальный сшъргатслсн оупорт, супорт
за стъргано, оунорт за струговане
фрезерный фрезерен супорт
шлифовальный 1. шлифовъчен оунорт,
супорт за шлифовано 2. точилен оуперт
(поДложка за опиране на сечивото)
шпиндельный нретентн супорт
сургуч м червен восък
сурик м миний, миниум
~, железный желсзсн миниум
~, свинцовый оловен миниум
суровый суров, необработен; нтбондuсан
суровьё с суровина, суров [веебрибетен]
материал
суррогат м заместител; подправка, фалши-
фикит
сурьма ж антимон


азотистая антимонов азид
азотнокислая антимонов нитрат
жёлтая жълг антимон
молочнокислая
пятисёрнистая
пятифтористая
пятихлористая
антимонон лактат
антимонов псто^улфид
антимонов петефлуерuд
антимонов пстехлорид
серая син антимон
сернокислая антимонов сулфат
трёххлбристая антимонов грихлорид
чёрная черен антимон
сурьмянистый антимонов, антимонид
сурьмянорудный антuиоворуден
сусаль м варак, тънко фолио
сусальный нарамв, варичен, ош варак
сусло с 1. шира, мъст 2. спиртна каши
ниннот винена шира, шира за вино,
нена мъст
<•-, виноградное вж. сусло, винное
~, начальное първа [начална] шира, винена
мъст
ни-
нс перебродившее	нкИ>ермзншитnлa мъст
[ шира]
осветлившееся мъст {mира], ксято сс
избистря
~, пивное бирени мъст, мъст за бира
—, солодовое малцови мъст
сvолэзаренвьH за наренс ни шири
оуолoиёр м мъошеиср
суспсндИрованис с суспендирано
суспендированный суспендиран
сп^наия ж суспензия
—, абразИвния абразивна суспензия
—, высенееинaн висо^о^н» суспензия, сус¬
пензия с голямо сленшричеоне съпротивление
— графИш» суспензия на графит, графитна
суспензия
~/коллоидная колоидна суспензия
~, магнитная магнитна суспензия
низкобмная вuснееиви суспензия, сус¬
пензия с милко електрическо съпротивление
~, полирующая полиращи суспензия, сус¬
пензия зи полиране
суспензоид м суспензоид
сустав м състав
суставчатый ставен, със стани, шарнирен
сутки мн денонощие, 24 часа; дсн
—, звёздные звездно денонощие
~, солнечные слънчево денонощие
суточный денонощен
суфле с суфле (в кулинаретвото)
суфлёр м отдушник
суфляж м жп. подбивано, подбивки (на си¬
тен чакъл поД релси)
суфляр м суфляр (газов
сухарь м камък, плъзгач; вложка
~ кулисы кулиссн камък
направляющий направляващ камък; на¬
правляващи нложка
~ подшипника лагерни нложка, нложка ни
лагер
резъёмный разглобяващ сс [разглобяем]
камък; разглобяваща се вложка
установочный фиксиращ [устивенъ-oнГ
камък; фиксиращ» вложки
эксцентриковый снсцснттинов камък
[плъзгач]; ексцентрикова нложка
сухарик м арх. дентикул и [зъби] (за украше¬
ние на корниз)
сухоббкость ж външни едностранно умърт¬
вена дървесини
сухой сух
сухопарник м сухопарник, парен дом
— котла сухопарник ни котел
цельноштампбванный изцяло щампован
парен дом
сухопутный сухопътен
сухостой м изсъхнали нееmос-снй дърнсши
сухость ж сухост
сухофрукты мн сушсни плодове, ошин
сучение с сучснс, усукване, пресуквано
сучёный сукин, усукан
сучильный текст, пресунвагелтн, сучилен
(ипириг)
сучильщик м текст. пресукван
сучйть 1. суча, усуквам, пресуквам 2. протри¬
вам
сучковатость ж -спато^, наличие на • чеповс,
оъневитест
сучковатый чепат, чноресш
сучколовйтель м чтпоулонитсл
сучкоотделйтель м вж. сучколовйтель
сучкорёзка ж чспорезачка
сучок м 1. чоп, чнор 2, клонче, вейка, съчка
заросший сраснал чеп
~, здоровый здрав чсп
игольчатый игловиден чоп
карандашный тъмно просмолен чсп
~, лапчатый разклонен чсп (Два или група
чепове )
несрбсшийся несраснал чеп
~, ослабленный ослабей чеп
~, роговой рогов [ продълговат] чеп
сквозной проходен [минаващ изцяло] чеп

ш
СУШ
сросшийся сраснал се чеп
суша ж суша; зомя
сушёние с сушено, изсушавано
сушёный сушен, изсушен
сушилка ж 1. сушилка, сушило 2. сушилня
атмосферная атмосферна сушилня
аэрофонтанная аерсфснганна сушилня
~, барабанная барабанна сушилня
вакуумная вакуумна сушилня
вальцовая валцова сушилня
вакуумвальцбвая вакуумно-валцова су¬
шилня
вибрационная вибрационна сушилня
воздушная въздушна сушилня
вращающаяся въртяща со сушилня
высокочастотная високочестотна сушилня
~ для овощей сушилня зя плодово
~, дисковая распылительная дискова раз-
пръсхватеnна сушилня
жалюзийная жалузийна сушилня
закрытая затворена [закрита] сушилня
зерновая с. ст. зърносушилня
индукционная индукционна сушилня
калориферная калорифер на сушилня
камерная камерна сушилня
канальная канална сушилня
~, конвейерная конвойорна сушилня
конвекционная конвекционпя сушилня
конвекционно-контактная конвекционно¬
контактна сушилня
~, конденсатор.я коидснзаторна сушилня
~, конденсац: онная	кондензационна (кон-
донзна] сушилня
контактная контактна сушилня
коридорная коридорна сушилня
~, корытная ксрйгообразня сушилня
ленточная лентова сушилня
механическая механическа ■ сушилня
~ непрерывного действия сушилня с непре¬
къснато действие
огневая огнева сушилня
панельная панелна сушилня
паровая парна сушилня
~ периодического действия сушилня с пе¬
риодично действие
пневматическая пневматична сушилня
подовая подова сушилня, огнищня су¬
шилня
пологая полегата сушилня
производственная	производствена су¬
шилня
~, противоточная противотокова [противо-
Йотокова] сушилня
прямоточная нравогоксвa [nравспогскс*
ва] сушйлня
радиационная радиационна сушилня
~, рамная рамкова сушилня
распылительная разпряшаващя [разпръс-
квaтспнa] сушилня
реверсивная реверсивна сушилня
рефлекторная рефлекторна сушилня
роликовая ролкова сушилня
ротацибнная ротационна сушилня
~ с вагонетками сушилня с вагонетки, ваго-
нотъчна сушилня
~ с естественной циркуляцией сушилня е
естествена циркулация
~ с замкнутой циркуляцией сушилня със
затворена циркулация
~ с искусственной циркуляцией сушилня с
изкуствена циркулация
~ с мешалками сушилня с бъркачки
сопловая дюзова сушилня машина, дю-
зова сушилня
~ со смешанным потоком сушилня със сме¬
сен поток
стеллажная ряфтова (стелажна] сушилня
~ с электрическим обогревом сушилня с
електрическо нагряване
тарельчатя дискова (чйниосбразна] су¬
шилня
~, транспортёрная сушилня с транспортьор
~, трёхступёнчатая шахтная тристепенна
шахтна сушилня
трубчатая тръбна сушилня
туннельная тунелна сушилня
турбинная турбинна сушилня
универсальная передвижная универсал¬
на подвижна сушилня
~, центробежная центробежна сушилня
непная верижна сушилня
шахтная шахтова (шахтообразна] су¬
шилня
шххтная стационарная стационарна [не¬
подвижна] шахтова сушилня
шкафная шкафна [шкафообразня] сушилня
ящичная сандъкообразня сушилня
сушило с вж. сушилка
барабанное барабанно сушило, барабан¬
на сушилня
вертикальное многопблочное леяр. вер¬
тикална |хулосбрaзня] еногоотИЖеркова
сушилня
горизонтальное барабанное хоризонтално
барабанно сушило
~, двухходовое двуходово сушило, ■ ■ двуходо-
вя сушилня
диэлектрическое диелектрично сушило,
диелектрична сушилня	"
естественное естествена сушилня, естест¬
вено сушило
~, искусственное изкуствена сушилня, из¬
куствено сушило
~, многозонное многозонна сушилня, мно-
гозонно сушило
многопблочное многоподовя сушилня
~, многоярусное рольганговое многоетажна
ролганговя (рслхсвсnъгнa] сушилня
одноходовое одноходово сушило, однсхо*
дова сушилня
переносное преносно [проносимо] сушило
~, проходное проходно сушило
рамное туннельное рамкова тунелна су¬
шилня
рольганговое ролковспъгно [ролгангово]
сушило, сушилня с ролков път
стержневое леяр. сушилня [сушило] за
сърца
~, телёжечное количковя сушилня, сушил¬
ня с колички
СУШ
890
т*, тупикСвое затворена,] задъисна] сушилия
этажёрочисе сушилИя с етажерки (раф¬
тове]
сушильныи сушилен
сушильня ж сушилно помещение, сушилия
сушипыщик м коите работи при сушилнята
сушйть суша, изсушавам
сушитель м сушитсл, сушилен агент
сушки ж сушене, изсушаване
атмосферная атмосферно сушсие, сушсие
иа открит въздух
/—, вакуумная вакуумно сушене
воздушная въздушно сушсие, сушеис на
открито
высокотемпературная високотемператур¬
но сушене
выссксчастОтиая високочестотно сушсие
—	дополнительная допълнително сушеис
естественная естсствсие сушеис
~, индукционная индукционно сушсие
—	инфракрасными лучами сушене с инфрачер¬
вени лъчи
искусственная изкуствено сушене
т*-, камерния камсрио сушеис
конвективная конвективно сушене
лучистая лъчево [лъчисто] сушене
—	материалов, диэлектрическая диелектрич¬
но сушсис на материали
—, мягкая керам, меке сушене
огневая огиево сушене
~, паровая парно сушсие, сушене с [на]
нари
пигесоппевая парсдюзове сушене
подвальная подземие сушеие
—, предварительная предварително сушене
—, радиационная радиационно сушене
распылИтепьная сушене чрез разпръск¬
ване
~, сОлнцевая слънчево сушене, сушсие ии
слънце
тепловИя топлинно сушеие
—	термейзлучеиием	сушене с термоизлъ--
ване [теплеизлъчваис]
—	тСками высскси частоты вж. сушка, вы¬
сокочастотная
ультразвуковая	ултраввуоово ^^^и^ее
форсированная	ускорено [форсирано]
сушсие
циклическая циклично сушсие
сушильныи сушилен
суэзит м минер, суезит
сфагнум м 1. сфагнум (блатисто растение,
образуващо торф) 2. торф (от това расте¬
ние) 3. изолационен материал (на плочи
или прах от такъв тор)
сфалерйт м сфалерит, цинксва бленда
сфен м сфеи, титанит
сфеисид м сфеноид (клиновиден кристал)
сфенелит м геол, свсиолит
сфенСэдр м сфсноедър
сфСра ж 1. сфера, къпбс 2. сфера, област
(на действие)
—, небесная небесна сфера
—	притяжСиия сфера на привличане [притег¬
ляне]
сферИческии сферичен, кълбовиден
сферичность ж сферичност, кълбовиднсст
сфероид м сфероид
сфероидальныи сфероиден
сфероидизация ж сфероидизация, сфероиде-
зирине
сфероконИческии сфсрокоиичси
сферокристаллы мн сферокристапи
сферопИт я сферолит (минерално образувание
със сферична форма)
сферСметр м сферомстър
~, прецизиОиныи прецизен [течен] сфере-
метър
сферосйдерит м сферсскдерит
схват м настав, връзка; вж. схватка
схватки ж 1. стрсмс, хсмст, скоба от армирс-
въчно желязо (за оформяване на ръбове
при мазачески работи, с която се крепи дъс¬
ка) 2. свръзка ни настав
схватывание с свързване, втвърдяване (на
цимент, бетон)
схватывать	свързвам; втвърдявам се (за
бетон, цимент)
схСма ж схеми
автотрансформаторная	автотрансферма-
торни схема
алгоритмическая' алгоритмична схеми
— иитиссвпадСини изч. схема иа несъвпаде¬
ние
бинарния двоична {бинарна] схема
бинарния пересчётная двоична броячни
схеми
-*-, бпОчная блокова схема
буферния буфсриа схема
вибрациСниая тлг. вибрационна скеми
~, вОдио-шламовая	мет . водно-шламова
схеми
воздушно-пылевая мет. въздушно-пра¬
хова схема
вспомогательная спомагателна [дспт-лив-
тепна] схема
встречис-параллСль на я	насрсщне-пара-
лелиа схеми
~ выполнения логИческеи операции схема
за логични операции
~ высокочастотная високочестотна схема
/*-, гасящая гасяща схема, схеми зи гасене
(напр. на поле)
двоиная пересчётная еж. схеми, бинар¬
ния пересчетиия
двухвёнтильная полуволновая двуиентил-
на пслувълисва схема
двухполупериодная двупол у периодиа схе¬
ма
т-, двухпрсвОдная двупроводна схема
двухсистёмния двусистемни схема
~, двухступёниия двустепенни [двустъпап-
ни] схема
двухтИктная радио двутактиа [противе-
тактна] схема
декИдния пересчётная изч. декадиа [де¬
сетични] броячна схема
-*-, декодирующая изч. декодираща [деши¬
фрираща] схема, дешифратор
т*-, детекторная детектор ни схеми

891
динамическая динамична схема
диОдная диодня схема
днбдно-регенерат йеная	диодно-регене¬
ративна схема
—	дискрСтного действия схема с дискретно
действие
дифференциальная диференциална схема
~, дуплексная тлг. дуплексна [двупосочна]
схема
—	задержки изч. схема за закъснение [заба¬
вяне, временно запаметяване]
замкнутая затворена схема (напр. на
газова турбина)
—	запрОтя изч. забраняваща схема
избирательная селективна схема
~, измерительная измервателна схема
—	«ИЛИ» изч. схема «ИЛИ»
имитирующая имитираща схема
импульсная импулсна схема
инвСрсная инверсна схема
~, интегральная интегрална схема
—, интегрирующая интегрираща схема
каскадная каскадна [стъпална] схема
~, кинематическая	кинематична схема
ключевая ключова схема ,
комбинированная комбинирана схема
(на производство)
комбинационная комбинационна схема
коммутационная комутационна схема
компенсационная компенсационна схема
компонОвочная компановъчна схема, ком¬
пановка
конструктивная конструктивна схема
контакторная контакторня схема
корректирующая киб. коригираща схема
линОйная линейна схема
логическая логическа схема
лучевая лъчова схема
микроэлектрОнная микрсслокгрснна схема
мнемоническая мномоничоска схема, мне¬
мосхема
многолинСйная	■многолинейна схема
~, многофазная многофазна схема
мно! оэломёнтная многсеnееентнa схема
еоноcтабйпьная изч. моностабилня схема
(с едно устойчиво състояние)
монтажная монтажна схема
мОстиковая мостова схема
мОстиковая однофазная	мостова одно¬
фазна схема
мОстиковая трёхфЯзная мостова трифазна
схема
~, накопительная	натрупваща схема
нсйтродйнная неутрализираща схема
обратная вж. схСма, инверсная
ограничивающая ограничаваща схема
однолинейная однолинейна схема
однополупорйодная	одхспслуnериодна
схема
односистёмная односистемна схема
однoтaхгная однотактна схема
опрокидывающаяся Е преобръщаща со
схема (схема, която може да смени състоя¬
нието си) 2. тригорна схема
организационная организационна схема
		 СХЕ
~, основная основна схема
открытая отворена |открита] схема
параллельная паралелна схема
—, переключательная прсвключвателна схе¬
ма
поресчётная броячна схема
печатная печатна схема
пневматическая печатная	пневматична*
печатна схема
~, повОрочная схема за контрол [проверка],
контролна схема
позитивная позитивна схема
полуволновая пол у вълнова схема
~, полудуплексная полудуплексна схема
полуоткрытая полуотворена |пспусгхри-
та] схема
~, полупроводниковая твёрдая елн. полу¬
проводникова твърда схема
полуторная двуизходня [двуизвсднa|
схема
~, последовательно-параллельная	последо-
вягелно-пaрялслна схема
последовательная	последователна [се¬
рийна] схема
потенциометрическая	псгонциоеетрична'
схема
приведенная приведена схема
—	приёмника схема на приемник
принципиальная принципна схема
пространственная пространствена схема*
противомёстная прсгивоеостна схема*
(напр. на телефонен апарат)
прсгивоссвпадОнии вж. схОма антиесв-
падёний
—	пупинизации схема на пупинизация (напр.
на телефонна линия)
пушпульная протйвстакгна [^'.шпулна}
схема
развёрнутая разгъната схема
—	развёртки схема за развивка
разомкнутая отворена схема (напр. на
газова турбина)
—	распада ядр. схема на разпад
расчётная изчислителна схема
ролОйная релейна схема
рофлёксная рефлексна схема
еаессннхронизйрующaя еаессинхронизи-
раща схема
сборочная сборня схема
~, световая светлинна схема
светящаяся светеща схема
—	сдвига изч. схема зя изместване
—	с двумя устойчивыми состояниями изч.
схема с две устойчиви състояния; двуста-
билна схема
сёриосная серийна [последователна] схема
силовая силова схема
—, сймплексная тлг. симплексна [еднопосочг-
ня] схема
ехеnётная вж. схСма, структурная
слОжная сложна схема
спусковая тригсрня схема, тригор
совпадений ядр. схема на съвпадения,
изч. схема «И»

892
ССЕ

соединений схема ни снързвине [съеди¬
нение]
структурная структурни [скелетна] схем»
счётная бтенчна схеми
г~>, тарифная тарифна схема, тарифно раз¬
писание
твёрдая твърда схема
тепловая топлинни схема
технологическая технологична схема
токопрохождения схема на преминаване
ни токи
~ торможения противотоком схеми за спи¬
ране с обратен шок
транспозиционная т'тансnoзйциевва схт-
ма, схема зи кръстосване ни проводници
г-, трёхкбнтурная ттиковтутва схеми
трёхлинейная трилинейна схема
трёхфазная мостовая трифазни мостови
схема
триггерная григерна схем»; пускови
схема
упрощённая опростена схем»
функциональная функционална схеми
цепочная верижна схема
~, цифровая цифрова схема
шунтовая шунтова схема
эквивалентная еквивалентна схеми
электрическая електрическа схема
~ электропроводки схем» [план] ни електри¬
ческа мрсжи
схематический схематичен, схематически
сход м 1. наклон за слизане; слизане 2. от¬
севка 3. падане, смъкване, свличане 4. съ¬
биране, струпване
~ колёс авто. прибравоог ни колелата, ъгъл
ни събиране ни колелата
—	с рельсов излизане от релсите, дттзHли-
тиве
~ стружки отвеждане ни стружките
сходимость ж мат. сходимост
~, абсолютная абсолютна сходимосш
~ интеграла мат. сходимост ни интеграла
неравномерная веранвеиерна сходимост
~ последовательности векторов мат. схо-
дииеcш ни последователност от вектори
~, равномерная равномерна сходимост
—	ряда мат. сходимост ни роди
сходня ж 1. дебела дъска-стълба (с наковани
напречно Дъсчици и с перило) 2. мостик,
стълба (от кораб До брега)
сходящийся сходящ
абсолютно абсолютно сходящ
~, условно условно сходящ
сцеживание с изцеждане, о^ождане, дткан-
тиранс
сцеживать изцеждам, одеждам, дснавтираи
сцементированный стр. циментирин, 3»^^^
тиран
сцена ж сцена
сцеп м !. спряг, купли, сцепка 2. дне или
понечс машини, свързани за съвместна ра¬
бота
сиёпка ж 1. спряг, сцепка, купли, съедини¬
тел 2. скачване, закачване
аварийная авариен спряг
автоматическая жп. инmеиаmичев спряг
агрегатная агрегатен спряг
буксирная буксирно она-нивс
~, винтовая винтов спряг
~, гибкая сласти-сн спряг, гъвкаво ска-ване
жёсткая швърд спряг, шнърдо скачване
предохранительная вж. сцепка, аварийная
ручная ръчно она-вавт, винтов спряг
универсальная универсална •сцспки
центральная централно скачване, центра¬
лен спряг
~, шарнирная шарнирно съединение, шар*
нирно скачване
сцепление с 1. сцепление, зацепнант; 2. ко-
хезия; адхезия, прилтпнилост 3. окопчвине,
скачване, славяне 4, съединител, амбриаж
(фрикционен тип)
автоматйческое	агоомаиично за^ивн^те
гидравлическое	хидравлично зацепване
[сценнввеГ
глухое глухо зацтпнане, глухо скачване
двухдйсковое днудиоконо съединение
[сцепление!; днудискон съединител
~, дисковое дисково сцепление, дисково
сътдиненит; дисков съединител
~, жёсткое шнърдо [нееластично] свързване
~, зубчатое зъбно съединение, зъбно сцеп-
ванс
~, клиновое клиноно съединение, клиноно
свързване
комбинированное комбинирано свързва¬
но, комбинирано съединение
колбдочное чслюсшсн съединител
~, коническое вж. сцепление, конусное
конусное конусно сцепление, конусно
съединение
косозубчатое сцепнинс ни наклонени зъби
косозъбно зацопнант
кулачковое палцсв съединител
магнитное 1. електромагнитна връзка
2. електромагнитен съединител
масляное мислен (дисков) съединител
междувагбнное	иeждунагевво свързва¬
не, иеждунaгонвa връзка
механическое 1. механични връзка 2. ме¬
ханичен съединител
многодисковое 1. мвегедионово съедине¬
ние 2. многодисков съединител
~, мокрое мокър съединител
однодйсковое 1. еднодисково съединение
2. тдведuскев съединител
полуцентробёжное	1. пол у центробежно
съединение 2. пелуцентребтжтн съединител
разъёмное 1. разделящо се зацепнине,
подвижно сцепнинс 2. разглобяващ се
[разделящ ст] съединител
ручное ръчно скачване (на вагони)
сухое сух съединител
трёхдйсковое шридискон съединител
фрикционное	1. триещо съединение
2. фрикционен [шриеш] съединител
храповое 1. зицтпнзнт със зъбен механи¬
зъм 2. зъбен съединител
центробежное	центробежен съединител

8ЬЗ
СЧЕ
червячное 1. червячне зацепваие, червяч-
нс скачане 2. червячен съединител
сцепляеместь ' ж адхезввнест,. првлепиалост
снсппять скг/ччам, свързвам; сцепвам, зацеп-
вим, скопчивам
сцепной сепващ, зацепващ; за сцепване, за
скачване
сцСпщик м жп. прикачвам
сцинтиллометр м сцинтилсметър
сциитиллоскОп м сциитилесксп
сциитилляциОиныи сцинтилациоиеи
сцинтилляция ж 1. сциитилация (моментно
светване) 2. трептене (напр. видимото
трептене на' звездите)
счаливать свързвам, съединявам (напр.
въже )
счалка ж свързване, съединяване
счёт м 1. сметка 2. бресис, смятане
бухгалтерский счетоводни сметка
контокоррентный контексрентна сметка
расчётный разчетна сметка
текущий текущи ' сметка
счётный 1. сметачен 2. счетоводен, сметкево-
ден
счетовод м счетоводител
счетоводство с счетсвсдствс
счётчик м 1. брояч, преброително устроиство
или схема 2. броячна тръба 3. електромер
~ активной энергии електромер за активна
енергия
—	альфа-частиц ядр. бреяч ни алфа-частици
—	ампСр-чисОв амперчасев електромер; елек¬
тромер за постоянен ток
—	антисовпидёний ядр. бреяч иа аитисъвпа-
дсиия
антрацСновыи антраценов бреяч
астатИческии иститичен брояч
барабанный барабанен брсяч
—	бСта-частйц ядр. брояч ии бета-частици
бииИрныи двоичен [бинарен] брояч
—	вар-чисОв електромер за реактивна енер¬
гия
—	ватт-часСв вж. счётчик иктивнои эиСргии
вибрициСииыи вибрационен брсяч
—	врСмени брояч на време; измервател на
време
газовыи газомер
галСидныи хапсгенси брояч
—	гамми-излучеиия брояч ни гама-лъчснис
—	Геигери брояч ии Гаигер
—	Геигери-Мюллера брояч иа Гаигер—Мюлср
двоичиыи двсичси брояч
двухтарифныи . двоиио или двутарифен
електромер
дИсковыи магнитоэлектрическии дисков
мигнитослсктричсн брояч
дифференциальныи диференциален брояч
дугевСи дъгов брояч
жВдкестиыи течностен измервач
—	импульсов брояч ни импулси
иидукциОнныи индукционен брояч
интегрИрующии интегриращ бреяч
вснизацвОнныи иенизацвсиен брояч
~ ионов бреяч иа иени, иеисброяч
искровбй искрев брояч
—	кадров кфт. бреяч ни сивмквте [ни кадри)
у—, квантовый квантсв брояч
кислородный раздсдемср за квслерод
количества энергии вж. счетчик амперь-
часов
коллекторный колекторен електромер,
електромер за постеяиеи ток
кслскСльиыи камбаиовидеи брсяч
кельцевСи кръгов бреяч
~ команд брояч иа кемИндите
ееитгельиый контролен електромер
кристаллИческии кристален бреяч.
люмвиесцёнтиыи луминесцентен брояч
~, максимальныи максимален електромер
маятниковыи електромер с михалс, елек¬
тромер иа Арен
мембранный газовый мембранен газомер
механйческий механичен бреяч
многотарйфный многстирифеи електро¬
мер
монетный брсяч ии менети
моторный метсреи брояч
накапливающий натрупващ брсяч
нейтронный неутронен брояч
—	оберСгев брояч на ебороти, обегетемег>■>
тахсметър
образцовый образцов електромер
у-, объёмный уред за измерване и отчитане
пс сбем
однотарйфный едиотарвфен електромер
сптИческии сптичеи брояч
ссттииныи брояч с острие
—	Оттисков брояч ии (печатиитс) удирв
пВковыи върхов електромер
погружаемый пстспяем брояч
пропорциональный пропорционален бреяч
—	претСчныи брояч за обменящи сс смсс
разрядныи разряден брояч
—	рисхСда разходомер
—	рисхОди пара разходомер за пара
реактИвныи трёхсистёмныи	реактивен
трисистсмси брояч
реверсИвныи реверсивен брояч
регистрирующии регистриращ брояч
ртутныи жввачсн електромер
самотасящиися елн. самогисящ сс брсяч
или броячна тръби
стрСлечиыи стрелкови елсктрсмср
суммарныи сумарен бреяч
Сцинтилляцисиныи сцвитилацисиси [вс-
кров] брояч
торцСвыи челеи бреяч
трубчатыи тръбен брояч
феггедииамйчесевй фередвнамичеи брсяч
—	фотСиев брояч на фетени
фрикционный фрикционен електромер-;
фрикционен брояч
—	цВкпсв брояч ии цвкпвте
—	частиц брояч на частици
—	Череиксва бреяч иа Черенков
злектрИческви електромер, електрически
бреяч
электродинамический	елевттродииамиче»
брояч [електромер)

СЧХ
Ш
~, электролитический електролитен брояч
[електромер]
~, электромеханический електромеханичен
брояч
электронный електронен брояч
—	электроэнергии електромер
—	элементарных частиц ядр. брояч на еле¬
ментарните частички
—, эталонный вж. счётчик, контрольный
счёты мн сметало
счисление с изчисляване, пресмятане, сбор
~, графическое графично изчисляване
считать 1. броя, преброявам 2. смятам, пре¬
смятам
Считка ж съчотсно, сверяване на препис с
оригинал
счищать изчиствам, очиствам, почиствам
сшибатель м чук, бутач
сш'ивЯние с 1. зашивано, съшиване 2. закова¬
вано
сшивать 1. съшивам, зашивам 2. съединявам
с гвоздеи, заковавам
сшйвка ж съшивяне, зашиване
сшитый 1. съшит, ушит 2. закован, съединен
с гвоздеи
съСзд м 1. пътна петлица; пътна площадка
(за почивка и авариен ремонт на превозни
средства) 2. свързване (на два успоредна
коловоза)
съезжать 1. слизам, спущам се (не пеша)
2. отмествам со встрани 3. изнасям се, на¬
пущам (къщя, квартира) 4. отстъпвам, нама¬
лявам (цена) 5. смъквам се, свличам со
/за дреха)
съОм м Е снемано, сваляно 2. добив
—	мощности отнемане на мощност [снсргия]
—	стружки снемано [сваляне] ня стружки
съёмка ж кфт. снимане; снимка
аэромагнитная аерсеягнитна снимка
буссольная бусснЯ снимка
—, вертикальная вертикална снимка
~, воздушная въздушна снимка
высокоскоростная снимано с голяма ско¬
рост
~, геодезическая геодезична снимка
~, геологическая геоложка снимка
глазомерная охоеорня снимка
—, горизонтальная хоризонтална снимка
i равимстрйчоская гравиметриина снимка
графическая графична снимка
~, дсnреееибнная депресио^а снимка
детальная	детайлна [подробна] снимка
дистанциОнная дистанционно снимано
~, замедленная забавено снимане
звуковая звуково снимано
изохроматическая йзохрсматйчнс снимано
инструментальная инструментална снимка
комбинированная комбинирано снимано
контактная контактно снимано, контактна
ениехa
магнитная магнитна снимка
~, маркшейдерская еaркшаидерсха снимка
маршрутная маршрутна снимка
мензульная мензулия снимка
мотаппсеотрИчоехая	метяпсесгричня '
снимка
микромв^й^ая еихроеагнитня снимка
~, моментальная моментална снимка
~, наёмная снимка пя повърхността
немая нямо снимане, снимане без говор
общая обща снимка
~, ортогональная ортогоналня снимка
~, основная основна снимка
панорЯмная панорамна снимка
~, плЯновая планова снимка
— площади площна нивелация [снимка]
полевая полска снимка
полигональная полигоналня снимка
полигонометрическая полигоноестричня
снимка
подвОдная подводно снимане, подводна
снимка
прОфильная профилна снимка
радиометрическая радиомотрична снимка
~, растерняя растерно снимане, растерна
снимка
~, рекогносцировочная рскогноенирсвъчня
снимка
рентгеновская рентгенова снимка
~, рентгснсетруктурная рентгеноструктурня
снимка
скоростная скоростно снимане
стереоскопическая	стереоскопично сни¬
мане, стереоскопична снимка
структурная структурна снимка
тахссеогрИчоcхая гахометрична снимка
теодолитная теодолитна снимка
топографическая топографна снимка
фотограмметрическая	фогограестрична
снимка
~, фотографическая фотографско снимане,
фотографска снимка, фотоснимка
хронометражная хронометряжна снимка
съёмник м 1. ел. (токо)сноеатоп, (токоприем¬
ник 2. скоба, теглич, изтегляч (уред за
изваждане на машинни части)
съёмный снимаем, който се снима; разгло¬
бяем
съёмочный кфт. снимачен
съёмщик м снимам
съестнОй хранителен
съехаться сблъсквам се (за превозни сред¬
ства )
сыворотка ж суроватка, цвик
сыпь ж Е изсипване; сипоно (напр. на зър¬
нест материал) 2. мет. обрив (повърхно¬
стен дефект на отливка)
сыпучий Е насипен 2. ронлив; сиплив, сипещ
со
сыр м кашкавал
сырСц м нодсобрабоген продукт, полуфабри¬
кат
сырёц-кирпйч м ноизпечена|нссnanснa] тухла
сыровар м сиренар, кашкавалджия (майстор
на сирене. кашкавал)
сыроварение с сиренарско; производство на
сирено
сыроварня ж сиронарпица, кашкавалджий-
ница, мандра

8«5
ТАК
сыродСлит с правене [приготвяне] на сирене,
кашкавал
оытен 1. необработен, суров 2. влажен
сыромятный нспродъбсн (за кожа)
сыромять ж непродъбена сарашка кожа
сырость ж влажност, нлага
сырьТ ж суровини, суровина
~, вторИчнот вторични суровини
исходное изходни суровини
промышленное промишлени суровини
—, отльcнохозЯнсгвевнес	селскостопански
суровини
сырьевой суровинен
сычужина ж сирище, мая за сирене
сычужный сирищен
тэбин м ссбин (еДиница за измерване на зву¬
ка поглъщането )
т
тибИк м тютюн
~, лиогонен тюгюн ни листа
нюхательный смфие
~, трубочный тюгюн за лула
табаковод м тютюнопроизводител
твбанонедогве с тютюнопроизводство
тибаневизИтель м тюгюнонизи-на машина
тaбинорёзнв ж тютюнорезачка, тюшюнорезиЧни
машина
тибИчньн тюшюнон
таСИнишь кораб. греба в обратни посока (за
Да завия или за Да Дам обратен хоД на лоД¬
ката )
табель м 1. таблица, листа, списък 2. при¬
съствена книга или дъска 3. жетон с номср
ни работники
твбттгнг м минер. шабергиг
таблСтка ж таблетка, хип-е
тaСлете-вын таблтгъчев, ни таблетки
таблица ж таблица
арифметическая аритметична таблица
—	вmеивьх весов таблица на атомните тегли
—	выдержек кфт. таблица на ткспевациигс
—	допусков таблица на допуските
~, испытательная (телевизионна) изпитвател¬
на таблиц»
~, летарифиИчеонaя логаритмична таблица
—	логарифмов вж. таблИци,	логарифмиче¬
ская
—	мер таблица ни мерките
переводная преводна таблица
~, периодическая периодична таблиц»
~ распределения вероятностей таблица за
разпределяно ни вероятностите
расчётная изчислителна таблица
свойств водяного пИри таблица за твнй-
стната ни водната пара
орaнвительввя сравнителна таблица
—	умножения таблица за умножение
~ функций таблица ни функциите
—	элеиёнген Менделеева Менделеевита таб¬
лица ни слОмснШитт
таблицы мн таблици
логарифмические логаритмични таблици
митсмиmUчеокuе маттмати-ни таблици
твхеоитШрИчтOкие тахеометриини таблици
табличный табличен
гибло с табло, контролна дъска
диспетчерское дисптчетоно табло
uндинИшервоo индикаторно табло
многоламповое мвогелаипово табло
одноламповое однолампово табло
~, онетевес светлинно табло
~, светосигнальное светосигнално [светлин¬
но сигнално] табло
сигнальное сигнално табло
~, указательное индикаторно табло
~, электролюминесцентное тлткттелуиивто-
цтвтне табло
табулирование с шaСулитaвт
тибулогтзииз ж mибулoгpимa
табулятор м табулятор (като изчислителна
машина и като приспособление към пишеща
машина )
десятичный десетичен табулятор
твбулHгот*иеношИп м полигр. • тa■булaгет-ио-
нотип
гинот м грес, солидол
гивOт*нресо ж гокало-йит
гавот-шприц м вж тинСш-пресс
гивСгниаз ж гттоьорна
гинр м пле-огтсди
тинро с дамга, бтлтг, клеймо, знак (на До¬
битък )
тавровый Т-образен
шинресгЫневый Т-образно съединен
газ м тас, гърне, кана, леген; басейн
ноновоиетвлъный онйлего-тв бассйн
тайги ж тайга (сибирска Девствена гора)
шайлик м фини камилска вълна
твйитт м 1. временник, измерител ни време
2. генератор ни временни интервали
тийз м тайз (шахта на базата на синтетични
смоли)
таймограф м 1. хронограф (уреД, който за¬
писва промените на ДаДен процес във вре¬
мето) 2. уред за проверка точността ни
часовници
твймвнтот м тайитактет (контактор комбини¬
ран с реле за време)
гвнвиолйг м минер. тайноли!-
тайфун м тайфун
шинтлвж м такелаж, корабни въжета
бегучий подвижни въжета
~, стоя-ий неподвижни въжета
^колИкн^ м такелажник (работник, който
закача и откача въжета на кран, кораб)
тИкси ж такса
ганозгор м mаноагот
таксация ж • таксация (инвентаризация на
горския фонД, опреДеляне на прираста и
Др.)
таксй с такси, таксиметров автомобил
шаненронать таксувам, определям такси; из¬
мервам!
тиксомС^ м таксиметър, тикоииештов апарат
таксомотор м вж. такой

ТАК
89в
таксофон м таксофон (монетен телефонен
апарат )
такт м такт (отработения цикъл на двигател,
на конвейер и др.)
восходящий възходящ такт
~ впуска вж. такт всасывания
~ всасывания всмукателен (впускателен)
такт
~ выпуска изпускателен такт
рабСчви рабетси такт
~ расширения такт ии разширение (работен
такт)
~ сжатия сгъстителеи [ксмпресвеиен] такт
тактность ж тактиест
~ двигателя тактиост ни двигателя
талер м полигр. 1. плеча, фундаментни пло¬
чи 2. фундамент (на плоска печатарска
машина) 3. маса за връзване иа фсрмв
талёрка ж талсрка, диск
тИлв мн скрипни, система от ролки за въжета
подъёмные повдигателни сфииши
о, шлЮпочные кораб, скрипни за повдигане
ии педки, лодъчни скрипни
электрические електротелфери, електро-
макари, електрически скрипни
таллий м хим. талии
таллий, азотнокйслый талисв нитрат
бромистый талиев брсмид
йодистый талиев исдвд
роданистый талиев редииид
сернистый талвев сулфвд
сернокислый талвев супфит
<о, углекислый талиев карбонат
о-, фосфорнокислый талисв фосфат
~, фтористый талиев флуорвд
ох, цианистый талиев цванид
талон м талон; купон
талреп м кораб, обтегач (приспособление ва
отпускане или опъване на корабни въжета)
металлический метален обтегач
~, тросовый въжен обтегач
талый сисжногазтопен, размръзнат
таль ж макара-скрипец
винтовая витлсв скрипец
дифференциальная диференциален скри-
пец
канатная въжен скрвпец
крановая крапов скрвпец
механическая механичен скрипсц
~, планетарная планстеи скрипец, скрипсц
със зъбис предаване [със зъбчатка]
~, подвесная скачен ск^псц-макара
o', ручная ръчна макара-скрипщ
~, цепная верижен скрипец
о/, червячная червячен скрипец
о-, шестеренная макара-скрипец със зъбчигка
[със зъбни колела}, зъбиа макара
о/, электрическая електрсмакара, макара
с електрическо задвижване, електротелфер
тальвег м талвсг
тальк м талк
тйльковый тал ков, от талк
тамбур м 1. преддверие; челен коридор 2.
барабан (на въртяща се врата) 3. тамбур
таможенный митнически
таможня ж. митница
тампон м тимпеи
тампонаж м тампсиаж, тампенвране, пълнеж,
уплътняване
тампонирование с тамвонвраве, уплътняване
~ горных пород тампенираие ии скапи
тампонировать тимпенирим
талалит м таналит (виД антисептик)
тангаж м ав. таигаж, надлъжно люлеене
тангенс м мат. тангенс
тан гене-буссоль ж тангенс буссла, тангенс
компас
тан гене-гальванометр м таигенс-галваиометьр
тангенс, гиперболический хипсрбсличен тан¬
генс
тангенсоида ж тангенсоида
тангенциальный тангенциален
тангйр м полигр. таижир, таижирка, таижир-
иа пластинка
тандем м тандем, тендем (напр. парна маши¬
на с Два цилиндъра)
тандем-ксмпрёссср м тандем-кемпгссог
таидем-машина ж тиидсм-машииа
тандемный та вдемеи
танйд м хим. тиивд
тинВн м таиии, дъбвлно вещество, двталона
квселвна
танк м 1. воен, таик 2. гелям съд, резервоар,
цистерна
о*, быстрохОдныи бързоходеи таик
грузовОи резервоар ии танкер
~, кислородныи рсзервсар [цистерна] за те¬
чен квслсрод
о, колёснс-чBсенвчиый колес ио-гъсеннчеи таик
o', плавающии вж. танк-амфибия
таик-абфибия м таик-имфибия
тан к-бульдСзер м танк-булдозер
таик-паровОз м тендър, пирен локомотив
тИнкер м танкер, кораб-цистерна
тинкётки ж воен, малък таик, танкетка; пек
ссеи автомобил
тИнксвыи таикев
танксдрОм м танксв плац
таикостррСеийеС тинкостроене
таниИт м таиат (сол на танинови киселини
таииин м таиии (смес от глюкозиди на гало’
вата и Дигаловата киселина)
гаитИп м тантал
о*, азОтистыи танталов нитрид
o', брОмистыи таиталсв бромид
танталит м тантал (сол на танталова кисели
на )
тИри ж опаковка, амбалаж; тара (тегло на
опаковката )
возвратная амбалаж, кситс трябва да се
връща, сборотеи амбалаж
o', групповая групов амбапаж
o', жёсткая твърд амбОлаж
o', мерная амбалаж [тара], кеитс се взмерва
o', миегосборбтиая многосортен амбалаж,
амбалаж за многократна употреба
мягкая мек амбалаж

897
невозвратная невъзвратим амбалаж
~, оборотная оборотня опаковка, оборотен
амбалаж
~, однократная еднократна опаковка, опа¬
ковка зя одна употребя
раздаточная съдове [амбалаж] зя разнася¬
но (напр. на храни)
складская складова опаковка, складов
амбалаж
специализированная специална опаковка,
специален амбалаж
~, стандартная стандартна опаковка, стан¬
дартен амбалаж
ящичная сандъкова опаковка
таран м 1, таран (стара стенобитна машина)
2. застроена носова част на кораб (за на¬
насяне на удар) 3. хоризонтална грсда за
набивано, пробивано
буровой сондажен ударник, сондажен та¬
ран
—, гидравлический хидравличен ударник [та¬
ран]; водно сърнс, пулсираща помпя
тарелка ж 1. тарелка, чиния (напр. на изо¬
латор). диск 2. чиния 3. дефлегматорна
преграда
барботажная барботажня чиния, съд за
бярботиряно
буферная диск на буфер
~, водоотделйтельная водоотделителнЯ та¬
релка
дофлог^^цибнная дефлегмяционна тарел¬
ка
дисковой бороны диск на брана
испарительная изпарителна чиния, изпа¬
рителна тарелка
клапанная плоската глава [тарелка] на
клапан
клапанной пружины тарелка ня клапан -
ната пружиня
~, колпачкОвая звънчева тарелка
колпачная вж. тарОлка, колпачкОвая
оросительная оросителна тарелка
решетчатая решетъчна тарелка [плоча],
решетъчен диск
сетчатая мрежеста тарелка, мрсжост диск
~, теоретическая теоретична тарелка
~, холодильная охлаждаща тарелка
тарСлочный дисков, като чиния, чинисобра-
зон
тарОльчатый вж. тарелочный
тарирование с■ 1. тариране, определяне тег¬
лото на тарата 2. проверяване (напр. на
уред) чрез сравняване 3. калибриране;
юстиряно
тарированный който е тарирян
тарировать тарирям; проверявам (чрез срав¬
няване); юстирам
тарировка ж вж. тарирование
тариф м тарифа
единый одинна тарифа
—, железнодорожный железопътна тарифа
загородный извънградска тарифа
зОнный .зонна тарифа
льготный привилегирована тарифа
57 Руято-български политехнически речник
	 ТАС
морскОй морска тарифа (тарифа за пре¬
воз по море
пассажирский пътническа тарифа
пословный тлг пословна тарифа, тарифа
по думи [срички]
таможенный митническа тарифа
фрахтовый 1. нявло 2. фрахтова тарифа
тарификация ж определяне на тарифи, тари¬
фикация
тарифицировать определям тарифа, тарифв-
цирям
тарифный тарифен
тарник м материал зя амбалаж
тарный тярен, амбалажен, опаковъчен
тaрсеaториaлы мн вж. тЯрник
тартание с изчерпвано [добив] на нофт или
водя
поршневое бутално изчерпвано
тартать добивам нефт чрез изчерпвано с ко¬
фи
тартрат м тяртарят (сол на винената кисели¬
на)
гартрониnмочёвина ж хим. таргрснилурон
таск^ка ж влячилка
тасманит м минер. тасманит
тастатура тастатуря (съвкупност от клавиши
на уред и подобни)
татархайт м минер. тятярхяит
таурин м таурин
тау-сагыз с тау-сягиз (каучукодайно растение)
таутомер м ^в^мер
таутомерия ж гавтсморйя
анизотропная анизотропна тавтомсрия
хотс-онОnьная когсонсл на тявгсеерия
хотсимйдная когсимвдиа тавтомория
таутомерный гявтоеорон
таутохронйзм м тавтохронизъм
тяфтЯ ж текст. тафта
тахеОмстр м гахиеотър
автородухнибнныИ авгсродукциснон та-
химетър
~, круговой кръгов тахимотър
тахеОметр-автомат м гахйеотър*автсмаг
тахеометрический гaхймстрйчсн
гяхеомсгрия ж тяхиметрия
тахилит м тахилит
тахогенератор м тахогенератор
тахо грамма ж тахогряма
тахОграф м тахограф
гаходинаес с тяходинамо
тахОметр м гяхсеегър
вибрационный вибрационен тяхомотър
дистанциОнный дистанционен гахсеетър
дифференциальный диференциален тахо-
метър
ёмкостный капацитивен гaхоеогър
жидкостный точен гахомогър
импульсный импулсен гахоеегър
индукционный индукционен тахомотър
магнитный магнитен гахоеегър
механический механичен гахоеегър
~, приставной центробежный (принаден) цен¬
тробежен тахоеотьр
~, радиоактйвный радиоактивен тахомотър
розснаневый резонансом гахсмогър

ТАХ
898
~, самопишущий самопишещ [оамезаписнащ!
тихоиетър
~, стробоскопический сmтебеонопичен тихо-
мстър
фрикционный фрикционен mахемстът
хтеноиеmтUчoониH хрономстри-сн тахо-
метър
центробежный центробежек mахеметът
элсктрИчсский електрически mихеиетът
швхосндп м гихеонеп
тихостат м шахосшат
тИчки ж 1. ръчни колички (с еДно колело)
2. шисне, съшининт
таяние с mептне, разтапянт
гИяшь топя се, разтапям со
гвордОнис с втвърдяване, швърдсснс
вншенлИнвет автоклавно втвърдяване,
втвърдяване [твърдеенс] в ангоклан
~, воздушное въздушно втвърдяване, нтвър-
дявано на въздуха
гидранлйчсскоо хидравлично втвърдявано
~, дисперсионное дисперсионно втвърдява-
нс, дисперсно твърдесне
—	при наклёпе втвърдяване при закльепна-
нс [студено деформиране]
—	при старении втвърдяване при старссно
ускоренное ускорено втвърдяване
твердОть втвърдявам се, твърдея
твердомер м твърдомср (уреД за измерване на
твърДост )
—	по Бринеллю твърдомер на Бринел
—	по РТксу mвърдеиет ни Рткс
—	РоквСлла твътдеиср ни Рокнел
—	Ш5 пп ера mнърдемсT на Шоптр
—	Шэра твърдомер ни Шор
твёрдость ж твърдост
абразивния абразивна твърдост
активния активна твърдост
вторИчния вторична твърдост
дпнвиИ-тония динамична твърдост, твър¬
дост, която се измсрв» с динамични методи
тошествеввин естествена твърдост
зикИлки твърдост на закалката, твърдост
след закаляване
критИ-тския критични твърдост
магнИтная магнитна твърдост
—	маятниковая махали» твърдост, вж. твёр¬
дость по Герберту
минералов твърдост на минералите
—	на вдавливание твърдост ни [при] вСинане
—	на истирание твърдост ни износване (от
шрптнт)
~ отпуски твърдост слтд отвръщането
петнИ-ввя първична твърдост
по БринОллю твърдост по Брпнел
пенТрхвоcгвин повърхностни твърдост
—	по Вйккерсу твърдост по Впкерс
~ по Вюсту твърдост по Вюсш
—	по Герберту твърдост по Хтрбсрш
—	по Маршелю твърдосг по Мартел
—	по Мартенсу твърдост по Маршснс
-М по Мзосу твърдост по Моос
—	по РокнТллу твърдост по Рокнел
—	по онлoтеиешту вж. твёрдость по ШЗру
— по склероскопу твърдост по склероскоп
~ по Ш'ру твърдост по Шор, онлтроиеттич-
на твърдост
природная естествени [природна] твър¬
дост
~, радиальная радиална твърдост
снлетоиeттИ-ecкaн онлетоиешри-ии твър¬
дост
оклстоскепйчecкaн склероскопи-на твър¬
дост
средняя спсдна твърдост
статИ-тския статични твърдост
~, тангенциальная тангенциална твърдост
торцовия челна твърдост, твърдост в чс-
лете
~, ударния ударна твърдост
~, царапания твърдост на драскано
шариковая твърдост,	измерени със
сачма
шлифовальных кругов гзърдосш на шлифо¬
въчните дисконт
mнётдешHвугын изтеглен н шнърдо състоя ние
твёрдый твърд
твиндОк м кораб. твпндтк (межДупалубно про¬
странство в корпуса на сухотоварен кораб)
швин м туин (вълнен или памучен плат за
горно облекло)
твиндСчный многопалуб^н
творило с 1. нарно корито 2. варна яма, вар¬
ница 3. отвор (в бент, на хоД и пр.)
творйть 1. гася вар 2. меся, тазиеонаи свър¬
зващо вещество с води
творог м извара, отвара, урди
швережпсгьH съсирен
творожишься съсирвам сс
тейлорИт м минер. тайлотит
текрев м текрон (испанско синтетично вла¬
кно от полиамиД)
тскс м шекс (мярка за Дебелина на влакна,
прежДа )
тскербп м тснттоп (виД кланов ремък)
тсксш м 1. гекст (печатарски шрифт) 2.
шексг (от печатно изДание)
~, машинописный машинописен ттксг
~, виСерньн наборен текст
параллельный полигр. паралелен текст
подсттечвын полигр. тексш под чертички
(обикновено на Долната част на страни¬
цата )
~, рукописный ръкописен шсксш
текстилни м текстилни (прежДа от хартия)
тскстИль текстил, тъкани, текстилни изделия
шскстнльвыH текстилен
шенстИльшин м текстилец, текстилен работ¬
ник
mеногИльшпав ж текстилка, работнички в
текстилна промишленост
шснотебанёлпт м гтксшоСaнтлиш
текстолИт м текстолит
листовой листов текстолит
плИточвьн текстолитова плочи, текстолит
ни плочи
тсногУри ж текстура (строеж на скала; реД
в разположението на микроскопични кри¬
стали )

$99
ха, беспорядочная безпорядъчна текстура
ха, волокийстая влакнеста текстура
гОрных псрОд текстура ни скалитс
губчатая гъбсста текстура, псрести текс¬
тура
диагонИпьиия диагонална текстура
ха древесВны текстура пи дърветс
жилковатая петр. жипссбразиа текстура
компактная компактна текстура
а, пииСииая лииеииа текстура
ха, лйнзовая лентообразна текстура
магийтния магнитна текстура
ха металла метална текстура, текстура иа
метала
микрослбистая микропластсва {мвкгослее-
ста] текстура
ограниченная ограничена текстура
ха, париплСльиия паралелна текстура
ха, пСлиия пълна текстура
полосатая ивични текстура
ха прокати текстура ии валцования метал
ха, рекристаллизации текстура ии рекриста-
пизацията, рсктристализацисина тексту¬
ра
ха, сланцеватая шветозна текстура
ха, слсИстая слссста [Пластова] текстура
гм, сферическая сфсрвчна [кълбовидна] тек¬
стура
— фазовых превращении тскстуфа ии фазо¬
вите превращения
а, флювдапьиая флуидна текстура
лм, холСдиогс деформирования текстура ни
[след] студено деформиране (напр. валцо¬
ване )
, чешуичатая люспести текстура
шарсвИя вж. текстура, сферическая
ха, шлаковая шлаксва текстура
теkстугдиаггамми ж текстурна диаграма
теkCтуггснтгеноггИмма ж текстурна рснтге-
нсгрима
тектОника ж тектоника
тектонИческии тсктоничсн
тектбр м пневматични тегкгетпсмпа; бетси-
шпринмашина
текучесть ж 1. течливост, подвижност 2.
прсвлачваис 3. текучество, честс сменява¬
не (напр. на работна сила)
большая вж. текучесть, высОкая
~, высОкая голями |висска, добра] течливост
-м, жйдкости течливост на течност
мИпая мапка [слаба, лсша| тсчлввест
метИлла тсчпивсст ии метала
ха, ийзкая вж. текучесть, малая
ха, пластйчиая пластична подвижност (теч¬
ливост!
	рабСчеи сйлы тскучсствс иа работната сила
ха раствОри подвижност ни разтвори
ха твёрдых метИллов прсвлачваие ни твърди¬
те мсталв
ха формОвочныи смссв леяр, течливост [по¬
движност] ии формовъчната смес
текучии течпвв, подвижен; течащ
тееBший тскущ; течащ
гелимон м арх. опора във вид на мъжка ста¬
туя
	ТЕЛ
тепеавтОграф м телеавтограф (уреД за жично
преДаване на ръкописи)
телеавтоматики ж телеавтоматика (автома¬
тични системи, които се управляват от
разстояние)
тслеампегмётг м телеамперметъг
тепеаппагатBги ж телеапагатуга
тепеваттмётр м телеватмстър
телевещание с телевизионно разпръскване
телевидение с телевизия
двусторбисс двустранна телевизия
мехиийческое механична телевизия, теле¬
визия с механична развивка
объёмное обемна телевизия
прикладное прилежна телевизия
проекционное прсекциснии телевизия, те¬
левизия с проектиране иа образ
промышленное промишлени телевизия
спужСбнос служебна телевизия
стсреоскопйчссксе стерескопвчна телеви¬
зия
~, цветиСе цветни телевизия
~, чёрне-бепос черис-бяла телевизия
—, элсктрСннос електрснии телевизия, теле¬
визия с електронна развивка
тепеввзия ж вж. тепевйдсние
тепевИзор м телевизионен приемивк, телеви¬
зор
цветнОи цвстеи телевизионен приемник
или телевизор
тепевспьтмётр м телеволтмстър
тепевыкпючИтсль м тслспрскъсвач, прекъсвач
с тслекомаидуваяе
тепсгигрометр м тслсхвдрсмстър
телегрИмма ж телеграма
телеграф м телеграф
абсиеитскии абонатен телеграф
~, беспрСволочныи безжичен телеграф
буквепечатающии бвевопечатащ телеграф
запИсывающии записваш телеграф
~, звуковОи телеграф за слухово приемане
~, машйииыи Е щамбаИи (само на граждан¬
ски кораби). 2. машииеи телеграф (на воен¬
ни кораби)
иадтенальиыи надтсиалси телеграф (апа¬
рат за телеграфиране с надтонални че¬
стоти )
оптическии оптичен телеграф
печатающии (бу•ево)печаташ телеграф
псдтснИльныи псдтоиалсн телеграф
~, прСвспочныи жичен телеграф
теиапьиыи тонален телеграф
~, цснтральныи централен [главен] теле¬
граф
телеграфирование с тслеграфиранс
встречное иасрсшие тслсграфираие
ха, высскочистОтное високочестотно телегра¬
фираме
дуплексное дуплексно [двупосочно] теле-
графпраие
ха, многократное миегскратие телеграфиране
ха, иидтсиапьнес иидтеналнс телеграфиране
(телеграфиране с надтонални честоти)
— на несущих частотах телеграфиране ии
носещи честоти, честотна телеграфия

ТХЛ
9Ш
~, сднопсnоеноо однолснтово телеграфе-
рано
—	переменным ^ком телеграфираме с про¬
менлив ток
подтональнос подтонално телеграфирано
(телеграфираме с подтонални честоти)
симплексное симплексно	{еднопосочно]
телеграфирано
тональное тонално телеграфирано
л/, частОтное честотно телеграфирано
телеграфировать телеграфирам
телеграфист м телеграфист
телеграфия ж вж. телеграф и телеграфирова-
нио
искровая искрова телеграфия
—	постоянного тОка поcтсяннотоксвяетоп-
графия
~, радиочастОтняя радиочестотна телегра¬
фия
телеграфный телеграфен
телсжка ж 1. количка; толожка, талига 2.
талига (предна или задна ходова част на
локомотив, вагон и др.) 3. полигр.количка
иа плоскопечатни машини
автомобильная мотокар
автомобильная электрическая оnохтромо-
токар
аккумуляторная електрокар
аэродромная летищна количка, летищна
кола
багажная багажна количка
бсгункбвая предна едноосна талига (напр.
на вагон)
балансирная талига с балансир
~, безбanaнсирнaя талига без балансир
безрельсовая безрспеова количка
бсзчслюстная талига боз челюсти
буксирная буксирна талига
буровая пробивна количка (тележка!
—, вагОнняя вагонна талига
вальцОвая полигр. валцова количка (на
печатарска машина)
волочильная изтеглянна вагонетка (ко¬
личка]
вулканизациОнная вупкaнизанисяяз ва¬
гонетка
грейферная грайфсрна количка
грузовая товарна количка
грузоподъёмная тсвяроповдигагелня ко¬
личка
грунтовая назомен транспортьор, назсмна
количка
движущая двигателна талига
двухколёсная двухслесна талига
двухОсная двуосна талига, двуосна колич¬
ка
.~z, дофехтсехбпная дефектоскопия тележка
динамометрическая динамоеотрйчна те¬
лежка
и--, домкратная криковя количка
загрузочная пълнител на [товареща] ко¬
личка
зЯдняя задна тележка (на локомотив)
~, инструментальная инструментална колич¬
ка
кабельная кабелна количка
ковшовая кофъчна [кошова] количка
колошникОвая гърлена вагонетка [ко¬
личка]
конвейерная конвейсрня количка, ко-личнв
от конвейер
крановая кранова количка [котка]
ленточная полигр. лентова количка
—	лесопильной рамы количка на гатор
локомотивная локомотивна талига
—, люлочная люлкова количка
монорСльсовая однсрсnеова количка
—	мостовОго крана количка на мостов кран
~, минная .минна количка
монтажная монтажна количка
мотОрная моторна количка
~, напОльная обикновена количка
натяжнЯя опъваща количка
—	одномоторная едномоторна талиги
одноОсная едноосна талига
~, одноОсняя локомотивная едноосна локо¬
мотивна талига
однорельсовая вж. тележка, мoнсрепь-
совая
опрокидывающаяся обръщаща со вагонет¬
ка [количка]
оттяжная мин. изтегляща (издърпваща)
количка
паровОзная талига ня парен локомотив
~, пассажирская талига на пътнически ва¬
гон, пътническа талига
передаточная предавателна вагонетка (за
вътрешнозаводски транспорт)
—9 передвижная пронсевач (платформа с
един . или няколко коловоза)
передняя предна тележка (на локомотив)
~, поворотная обръщаема количка [тележ¬
ка]
подающая подаваща количка (при валцо¬
ване на метали)
подвсснЯя висяща количка
~, подъёмная повдигателна количка
подъемно-транспортная	nовдига■тоnнс-
транспортна количка
поперечная напречнаД напречно движеща
се] количка	'
—9 прицепная передняя предна талига на ре¬
марке
промежуточная междинна талига
~, противовесная противотежестна колич¬
ка
—9 пусковая ав. пускова количка
—9 путевая пътна талига
~, путеизмерительная пьтоизморватопна та¬
лига
~, разгрузочная рязтоварачня [разтоварва¬
ща] количка
—9 разливочная мет. разливна вагонетка
[количка]
рСльсовая релсова количка, релсова та¬
лига
—9 рОликовая ролкова талига (талига с
ролкови лагери)

»01
ТЕЛ
ручнИя ръчна количка
t, самоходния самоходни количка, кир
сС0ро-нин вж. тслСжка, монтажния
ft, сбрасывающая обръщащата {изхнътлнша]
колички, разтоварваща количка
t, скиповая скипова количка
~, стилетизлнно-вая мет. сгеизветизлuвва
вагонетка количка
t, стартовия ав. стартова количка
, гёльфтрния ттлфсрн» количка
тепленOзвия талига с дизелов двигател
ft, ттхнолегпчтоная технологична количка,
вагонетка за превозване [придвижвант] на
тежки детайли (при обработването)
.t, трехосная триосна талига
ft, ттеллoйнвн количка с ттелтHне захран¬
ване
ft, тяговая гтглптелна [тягона] количка
ft, узкоколейная ттонолuнсйна талига, тесне-
линсйна вагонетки
ft, усиленная усилена талига
ft, ходовИя ходови количка [вагонетка] (във
възДушно-въжени линии)
—, холеcтвн свободна количка, свободно за¬
движвана количка
ft, цельнолитая изцяло отлята количка
чслюстнИя челюстна талиги
ширвпрво-cвязиввин шарнирно свързана
талиги
~, шлаковая шлакова количка, колички [ни-
гоношка] за шлака
~, электровозная галпга ни електрически ло¬
комотив
телОжки мн колички, вагонетки, талиги
свободные свободни колички
сочленённые свързани колички [вагонет¬
ки]
гoлoизиoтТвиo с гелтизитрване, пзмернине на
дадена величини ош разстояние
«^0^^^ ж кфт. гтлекаиера, (фото) камери
за сниминс от дилтчно разстояние
тoлсномзвди ж телткоминда (команДа, по¬
ДаДена от разстояние по опреДелен канал за
свръзка)
тoлoкинoиатогтафия ж тoлткинoиатегтафия
тoлтнине с тслокино; телевизионно кино
(уреДба за преДаване на кинофилми по те¬
левизията )
телекинопередатчик м геленпвопредавигтл
гoлoнивоnтеёкция ж шелекивепрожтнаия
тoлoноиИндовзниo с телткемандувавт (коман-
Дуване на ДаДен процес или обект от разстоя¬
ние)
гoлoнеммyт;а■цин ж гтленеиугааин (комутация
от разстояние)
г'oлеконттблъ м теленонттел (контрол от
разстояние. без непосредствена връзка с кон¬
тролния обект)
гoлoков’lйT>льныH гелoкенгролей, вж. «0x0-
контроль
шoлeктиcтвллизИаия ж тoленристализицин
гОлскс м гтлено, далткопис
телеметр м телеметър
тoлoиoтрИя ж телеиешрuн (техника за измер¬
ване от разстояние)
телемеханизация ж тoлoмтхaнизиаин
гелoмехавинв ж телемеханика
тoлoиетбр м геледвигагтл
тoлoебъoнтИн м кфт. шoлoоСентuв
тoлтепoрИтет м moлеепoтатот
гелебпгпнв ж moлтептпка
тoлoотнлючёниo с гтлтпзклю-ване
шслтпертдИтчик м гелтnтедаваmoл, тoлептoда-
вач
тoлoпoтедИчз ж гелтпртданaве, предаване ош
разстояние
шoлoпитбмoшр м ттлтпuтоитт'ът, дистанционен
пиромстър
тслспсихрСиoтт м тoлoпсuхремoтър, дистан¬
ционен психромешър
тoлonускИттлъ м толепускашел
тoлертгпотрация ж шелерегиотрзаuн (реги¬
стриране на ДаДен процес от разстояние)
гслтттгулнронзнис с телтрегулиране
mслтртгулЯтот м ттлертгулашор
телеттнггеногтафпя ж mелеттнггтнегтафия
тслттевтгевоокопнн ж ттлтренmгтносноnuя
телесвязь ж теленизповва връзка
телесигнал м телесигнал
телтопгввлизатет м телтопгвализзmот
штлтопгвилизааин ж телтсигнализааин
телескоп м телескоп
f, зенИтный зенитен телескоп
ft, зтрнальве*отрижИтoльныH оглсдално-етра-
дяващ телескоп
зеркальный огледален телескоп
~, лИнзовый лещон mтлтснеп
нейтронный неутронсн телескоп
t, рефлекторный рефлекторен телескоп
ft, счётчиков телескоп ош броячи
экваториальный екваториален телескоп
электронный електронен телескоп
тслесноnнтевзвис с ттлтсноппрaне, вкарване
ни части едни н друга (при телескопно
устройство )
телеонопИчссниH телескопичен
mслсотсттеонСn м ттлтстеттесноп, стереоско¬
пичен далекоглед
телетайп м ттлтшип, гелттийн, далеко нсчаmише
устройство
телегaвн м ттлсганк (танк. управляван от
разстояние чрез раДиовълни)
ттлeтахбмсmт м телетахеиетър
mелеттвзСиттр м шелетевзометър
mелешермOмешт м телетттиометър, дистанцио¬
нен термометър
шелеунИзИтсль м гелеуназател
mслтуnтивлтнис с телеуправление, дистан¬
ционно управление
телефон м 1. телефон; телефонен апарат 2. те¬
лефонна слушалки
ft, беспроволочный безжичен телефон
ft, головной телефон [миктетслсфенна гар-
витута] зи глава; наушни слушалки
ft, громнегенетЯшиH телефон-високоговорител
ft, дивзмUчссниH диниийчни телефонна слу-
шилка
— капсюльный телефонен капсул, кипссло-
зана телефонна слушалка

ТЕЛ
£03
конденсаторныи кондензатории [електро¬
статична] телефонна слушалка	р»
кристаллИчсскии вж. телефСи, пьСзоэлек-
трическии
оптИческии светлинен [оптичен] телефон
пспевОи полски тслсфси
пьезеэлектрическии пиезселектричиаС те¬
лефонна слушалка
термйческви термичен телефон
электродинамИчсскии епектгодинамвчни те¬
лефонни слушалка
электромагнитный електромагнитна те¬
лефонни слушалка
этилСииыи еталонен телефон
тспсфСн-автсмИт м тслсфснсн автомат, (мо¬
нетен) тслсфонеи апарат (с автоматично
таксуване )
телефонирование с телефонираие
висок^(^>^{^(^тот^!ое	високочестотно теле-
фснираие
'■о, мисгокрИтное вж, тслефонйрованвс, вы¬
сокочастотное
о, низкочастотное ивсксчсстетно тслефонв-
ране
телефеиВровать телефонирам
телефонистка ж телефонистка
тслсфснИя ж телефония, вж. телефонйроваиве
автоматическия автоматична телефония
с, беспрСвслочная безжвчиа телефония
—, дуплексная дуплексна [двупосочна] те¬
лефония
телефСииыи телефонен
тепефонСгриф м тслефоночгаф
телефотСметр м телефетс метър, дистанционен
фотометър
телсфотемСтрвя ж телефотометрия
тепецеитрапизИция ж централизация с из¬
ползуване на телеустроиства
теллур м телур
азотнокИслыи тслурсв нитрат
белыИ бял тслур
—, дву хлСристыи телурев хлорид, тепуров
двухлорид
~, листовСи листовиден тспур
селСнистыи селенов телур
телпурИт м тел урат (сол на телуровата кисе¬
лина )
теллурИд м телурид (сол на телуроеоДороДна-
та киселина)
телдурил м тел урвл
теллурИя м телурип, днатомова [инфузорния]
зсмя, кизслчур
теллуристыи тепурид; телурен
тслпурйт м телур пт (сол на телуристата кисе¬
лина)
теллвгсвйсмвт я телурсбисмут
теллугеведсгСд я телуреведсрод
теллуровыи телурсн; тслурид
тСлс с тяло
абсолютное бСлее абсолютно бяло тяпс
абсолютно глИдксе абсслютис гладко тяпс
абсолютно иевпгBгсе абсолютно иепру-
жинирсщс [нееластично] тяло
абсолютно твёрдое абсолютно твърдо тяло
абсолютно чёрное абсолютно черно тялс
абсолютно шероховатое абсолютно гра¬
паво тялс
аморфное аморфно тяло
аиизотрСпиое анизотропно тяпо
~, атсрмичное атсрмичие [иетермичне] тяпс
барицентрическое барицеитрично тялс
белкОвое белтъчно тялс
вИпа тяпс иа вала
весОмее митсриалис тяпс, тяпс, ксетс вм»
тегло
—	вкладыша тялс ни впсжката [па втулката]
—	вращСния рстационис тялс
газообразное газообразно тялс
гладкое гладко тяпс
двухмерное двумерно тяпс, тялс в дву¬
мерно пространстве
жёсткое твърдо [неподатливо] тялс
жйдксе течно тяпс
идеально-пластическое идеално пластич¬
но тяло
с, идеально впручоплистйческое вдеилис ела¬
стично-пластично тялс
взотрСпиое изотропно тялс
инорОднее чуждо тялс
интрузивное интрузивно тялс
—, космическое космическо тялс
—	кривошйпа тяпс ' [раме] иа кривешипно
кспяис
кристаллическое крвсталис тялс
линСинс упругее лиисиио еластично тяпо
~, магиВтиое магнитно тяпс
материальное материално тялс
мСпющес мливие тяпс (напр. от топкое»
мелница)
моистрОписе монотропно тялс
накИла нагревател, тялс ии нагревател
—, иемагийтное иемагнитие тялс
неоднороднее иссдиородис тялс
несжимИемее иесвиваеме тяпо
иссущсс носещо тяпс
нетвёрдое иствърдо тяпо
—, нечёрнее иечсрие тяпс
обтекаемое аеродинамично тялс
однородное еднородно тялс
орбитальное орбитално тяпс
осесиммстрИчнсе осевосвметрично тялс
—	плотйиы тяпс на язовирна стека
~, плОхе обтекаемое исаеродвиамичие тяпо
—полукристаллическое пеликристалис тяпо
—, полимерное полимерно тяпс
о.-, пСрвстее поресто тяло
—	пбршня тяпс ии буталото
проводящее прсводешс [проводимо] тяпо
прозрачное прозрачно тяпс
~, промежуточное мсждвино тяпс
—, рабСчсе работно тяло
рассСивающее разссиващс тялс
—	регулятора, рабочее работно тяло на регу¬
латора
—	резца тялс ии ножи [иа резсца]
—	рСтсри тяпо иа рстсри
о*, руднее рудне тяпс
—	сверлИ тяпс в и свредло

903

светящееся светещо тяло
серое сиво тяло
сложное сложно тяло
стекловидное стъкловидно тяло
сыпучоо ронливо тяло
твёрдое твърдо тяло
топпоотдаOщсо топпостдаващо тяло,
отделящо топлина тяло
~, грёхмОрнсо триразеернс тяло
удобосбгекаемоо вж. тело обтекаемое
упругое пъргаво [еластично] тяло
уnругоплаегИчесхсе еластично-пластично
тяло
усечённое пресечено тяло
фотометрйческое фогсеогричпс тяло
цвотнОо цветно тяло
—	шатуна тяло [стъбло] на мотовилката
—	шлюза тяло на шлюз
—	электрода тяло на електрод
—	якоря тяло на котва
тОльфер м телфср
канатный въжсн толфср
электрический електротелфер
тольферйст м телфор^т механик, който управ¬
лява толфор
тОльцо с биохим. толцс
бОлое кровяное бяло кръвно телце
красное кровянОе червено кръвно телце
телятник м с. ст. телчарник
тембр м тембър
темнеть тъмнея
тёмно-золёный м тъмнозелен (за боя)
тёмно-красный м тъмночервен (за боя)
тёмно-синий м тъмносин (за боя)
темп м темпо, темп
темпера ж 1. минерална боя 2. картина, из¬
пълнена от такива бои
температура ж температура
абсолютная абсолютна температура
абсолютного нуля температура на аб¬
солютната нула
—	абсолютно чёрного тела температуря на
абсолютно черно тяло
адиабатическая адиабатична температу¬
ра»	а
—	аустенизации мет. температура на аустени¬
зация
безразмерная безразмерна [бездимепсион*
ня] температура
~ бОлого каления температура на нажежавя-
ко до бяло
~ Бойля температуря на Бойл
—	в кЯмеро сгорания температура в горивна¬
та камора
внОшняя външна температуря
внутренняя вътрешна температура
—	воды, оегссгвонная естествена температуря
пя водата
~ воздуха температуря на въздуха, околна
температура
воспламенения температуря ня запалване
~ воспламенения плазмы температура на за¬
палването па плазмата
—	восстановления температуря на редукция
—	в помещении стайна температуря
			ТЕМ
вспышки температуря на пламвансто, плам¬
на точка
—	выпаривания температура на изпарване
~ вырождения ядр. температура на израж¬
дане
газов температуря на газовстс
~ гёливая температуря на хелий
г-/, годовЯя (сродна) годишна температуря
z—, гомологическая хомоложна температура
—	горения температуря на гороно
градуировочная градуировъчня темпера¬
тура, температуря при градуирано
граничная гранична температуря
действйтельная истинска [действителна]
температуря
~ деформации температуря на [за] деформи¬
рано
деформации под нагрузкой температуря
ня деформирано по налягане
динамическая динамична температура
~ диффузии температуря на дифузия
допустимая допустима температуря
заданная зададоня температура
—	закалки температуря на закаляване
—	заливки леяр, температуря на заливане
(на формите)
—	замсрзЯния температура [точка] на за¬
мръзване
—	замораживания вж. температура замерза¬
ния
х— застывания температуря па изстиване
[втвърдяване]
~ затвердевания температура на втвърдява¬
не
избыточная излишня температуря
—	излучения температуря на излъчването
инверсионная инверсна температура
—	испарОния температура на изпаряване
истинная истинска температура
исходная фкз. изходна [начална] темпера¬
туря
—	каплопадИния температура на прсхапвяне
кинетйческая кинетична температуря
—	кипСния температура на кипене
—	кОвки температуря на ковано
комнатная стайна температура
комфортная -комфортна температура
—	конденсации температуря на конденза¬
ция
—	конденсированной ртути температура на
кондензиран живак
конечная крайна температура
—	конца порогОнки температуря на завършва¬
но на дестилацията
—	красного каления температура на нажежа¬
ваме до червено
—	кристаллизации вж. температура затверде¬
вания
—	критическая критична температуря
критическая плазмы критична температу¬
ра на плазмата
—	Кюрй температура [точка] на Кюри
—	лйквидуса температуря на ликвидуса |лих-
видус-линията]

ТЕМ
904
—	литья шемптрагура ни лсснс
—	магнитного превращения температура ни
магнитното превръщано
~, максимальная максимални температура
минимальная минимални температура
минусовая отрицателна [минусова] mтм*
птратура
мокрого moтиOметтв температура на мокър
mттиеиетът
—	нигрТви температура на нагряване
—	никали штмнeратута на нажежавано
—	насыщСния тсмптришура ни насищане
—	ни-Или кипСния температура ни ничалете
[започването] на кипев-тто
—	ничИли кристаллизации температура на на¬
чалото [ззпечнанoто] на кристализацията
вичИльван начална темптритури
нтcтицuевИтввн непостоянна температура
нИзкия ниски шoипетaтура
—	нормализации'температура на нормализа¬
ция (нипр. на ошlелтнв)
f', нормальная нормална температур»
—	обжига температура ни изпичано
окружающая окръжаваща температура
ft, оптималЕния оптимални температура
—	отжиги шеинтрашурa ни отсяване
относительная относителна шеипeтатура
отпуска шеипеташута ни отвръщане
отрицательная вж. температури мИнусо-
ная
—	отходящих гИзов температур» ни изхо¬
дящите [излизащите] газоне
—	охлаждающей среды температура ни ох¬
лаждащата среда
—	парообразования температура ни пиро-
оСтазунaнешо
—	перегрева шемперигура на прегряване
—	псрегрСва пара температура ни прегряване¬
то на парит»
пстеиёвван променлива mемпетзтута
—	перехода температура на преходи
пститснтU-сокин ^^«^■^-11» темпера¬
тура
—	плавлСния температура ни топене
—	плазмы mеипeташута на плазмата
~ пламени температура ни пламъка
—	превращения температура [точка] на птт-
връщанего
повСрхвеcтнин повърхностни тсипститути
ft, положительная положителни температура
посшеHнвин постоянна температура
поттнциИльнвя петoнаиилви температура
предСльная граничная [пределна] штмпс-
татута
приведённая приведена• температур»
—	пуски, предельная гранична пускови тем¬
ператури
рвСечвн работни шсипстатути
равновесния равновесна температура
f, радиационная радиационна температури
—	разложения температури на разлагане
ft размят-Ония температура ни размекване
-t растворения шемперагури ни разтваряне
—	растворСния, критИческия критична шемптри-
тура ни разтваряне
расчётная изчислена [птoоитmнита] «0^
nттатута
-t реактори ядр. тoипeтатути на реактора
ft реакции реакционна температура
ft, ртншрпошиллизваиu температура на рс-
кристализация
-t оаменосплимoнТнин температура ни само¬
запалване
—	снИрки вж. температура снарочния
сварочная зава.ръчна ттмпeташута, тем-
пoтатура ни заваряване
—	сжигания гтинттaшурa ни запалване
ft сжижОния температури ни втечняване
ft смСси температура ни смести
-t смешения температура ни смесване1
tt спекИния шеинeрaгути ни снuчавт
ft, срОдняя средна температура
~, стабильная стабилна температура
ft, стандартния стандартни температура
tt, стационарная постоянни [сmациенатнaГтeи-
псригута	'
ft отснливзипн гтиnтратура на остъкляване
ft сухого mтриOиeттв температура на сухия
тстмемттър
ft, субнтuгнчecкaн су^ри^-ни [неднтuши--
ни] штипттагура
—	сушки темшература ни сушене
—	охнИтьвивпя ттинeтaгути ни свързване
jзатнътдннавт! (на бетон)
-таяния ттипeрагута ни шопснс
ft «вердОния вж. температур» затвердевания
ft гсну-тоши тсмпeтaтута ни провла-инс [на
ттчлинеот|
ft тсриодпвииU-ecная шттмединаиичви тсмнс-
татута
ft точки росы температура ни оросяване
ft, условния условни температури
ft, усреднённая усреднена [средна] mтиптта-
тура
ft, уогавевнвmаноя установена температура,
постоянна ттиneрагута
ft факел» гемпeтaтуi)а ни факела
ft, хирингсриошИ-тоная характеристична гем-
пттагута (на Д°бай)
—	хранСния шсиперагута на пазене [на съ¬
храняване]
ft хрупкости ттинcрзтура ни нрсхкеог
ft, цветовая цветна температури
ft цтментИцпи ттиnтташури ни цементация
ft, чёрная черна температури
/ч/ шприцевания теинтригути ни шприцоване
ft, шумовИя елк. шумов» ттиneтатута, шем-
петитута ни шуми
ft, эвгтнгИчтонин свшснтични температура
ft, эквивалентная еквивалентна [равностой¬
ни] температура
ft, эмпирИческия смпuрйчвз mсмнстаmута
ft, энергетическая енергетични шсмнтритура
ft, эффективная ефективна • температура
ft, яркостная яркостна температура
температурный температурен
905
ТЕО
гоепературопрсвсдноегъ ж топлинна [тем¬
пературна] проводимост
гомпорaгурсетОИкиИ устойчив към температу¬
ра
томпeрaтуроегбйхоеть ж температурна устой¬
чивост [издръжливост]
темперирование с гсеnсриранс
темплёт м темплст, шаблон
~, горячий горсщ темплот [шаблон]
гоепорaтор м томnсрагср (контролен и дис¬
печерски управленчески уред)
тенакль м полигр. тенакел, закачалка, стой¬
ка, подставка
тенардит м тенардит
тОндем м тендем, тандем
тСндом-компрессор м тондом-ком пресор
тенденция ж тенденция
тОндор м жп.. тендер (возило към локомотив.
носещо запаси от гориво, вода и др.)
гсндор-хсндонсатор м тсндср*хсндензатср
тёндр м вж. тСндер
гоневынОсливоегь ж сонхоиздръжливосг, из¬
дръжливост на сянка
гоновынссливый издържащ на сянка, сенко-
издръжлив
тенсвОй сенчест, засенчен; тъмен; обратна
страна на нощо
^^б^аф м тснзограф (регистрираща тен-
зометрична апаратура)
тензодатчик м тензодатчик; тензорен брояч
тензОметр м тонзоеоrьр
~, динамический динамичен гензсеетър
ёмкостный капацитятивсн гепзсеегьр
~, звуковОй звуков ■ [акустичен] гензоеотър
индукционный индукционен гонзоеотър
интерференционный интерференционен тен-
зоеотър
~, магнитный магнитен тонзсесгър
еоханйчееиИ механичен гензсеетър
~, спгихомоханИчоскиИ	оптично-механичен
гонзсеотър
~, оптический оптичен гонзсеогър
—, полупроводниковый полупроводников ген-
зометър
~, прОволочный вж. гензсеогр сопротивле¬
ния
~, пьезоэлектрический пйезоелекгричоеки тен-
зомотър
регистрирующий регистрираща гонзоеог-
рична апаратура
рычажный гснзсестър по Мартенз—Ке¬
неди, лостов гонзоеотър
~, сопротивления съпротивителен те^оме-
тър, жичков тензометър
~, стрелочный стрелкови гонзсмотър
струнный струнен гонзсмсгър
фотоэлектрический фотселехрйчен гензо-
мотър
~, электромеханический эпектроесханйчеп
тонзоеотър
гонзсеетрирсванио с тензометриряно, измерва¬
но с гснзоеотър
тонзсмотрйчсехий тонзомотричон
тензометрия ж гонзоеегрйя
гонзопресОpaзоватолъ м гензопрооОразувател
тОнзор м тснзор
галилеевский тензор на Галилей
—	давления тензор па налягането
—	деформации тензор на деформацията
—	инОрции тензор на инерцията
хосссиммегрИчоскиИ коссейеeтрйчeн [янти-
симетричен] тензор, скосен тензор
—	лучистого давления тензор на лъчисто на¬
лягане
метрический метричен тензор
—	напряжений тензор ня напрежението
симметрический симетричен тензор
—	сопротивления тснзор на съпротивлението
тСнзорный тснзорсн
гонзоэффёкг м тензоефсхг
тония ж арх. ивица (в архитрава на дорий¬
ския ордер)
теннантит м тоняитиг (самороден медно-арсе¬
нов сулфид)
гонсрИг м тенорит, меnяхониг (черна медна
руда)
гонсилОн м тепсилсн (американско вискозно
влакно със силен блясък)
тент м сснник, платнен навес, тснта
тень ж сянка
аэродинамическая аеродинамична сянка
звуковая звукова сянка
теобромин м теобромин
теодолйт м теодолит
аэрологический асрологичен теодолит
~, буссольный бусолсн теодолит
висячий висящ теодолит
гОрный минон [рудничен] теодолит
магнитный магнитен теодолит
оптический оптичен теодолит
повторительный повторителей теодолит
подвесной висящ [пригоден за закачва¬
не] теодолит
рудничный еж. теодолйт, гОрный
—	с верньерсе теодолит с нониус
—	с накладным уровнем теодолит с яздеща
либела
—	с эксцёнтронной трубой теодолит с ексцен¬
трична тръбя
универсальный универсален теодолит
фотограмметрический фотограметри^ен те¬
одолит
гоодaлит-Оуееолъ м теодолит-бу^ла
теорема ж мат. теорема
—	взаимности теорема на взаимността
—	Кастиль^но мех. тсорсма на Кастиляно
—	Котельникова теорема на Котел ников
—- ЛаплЯса теорема на Лаплас
—	об изменении количества движОния теоре¬
ма за измервано количеството ня движение
обратная обратна теорема
оптическая оптична теорема
~, сохранения энСргии теорема зя запазване
[съхранение] на енергията
госрогИчосхий теоретичен, теоретически
теОрия ж теория
—, автоматическото регулйрования теория на
автоматичното регулирано
—	автоматов, абстрактная абстрактнят^-
рия зя автоматите

906
ТЕО

автоматов, структурная структурна тео¬
рия за автоматите
—	идсОрбции теория на адссрбвранете
—	Итсма теория на атома
бтома, бСровская вж. тсСрия БСра
~, атомистВчсская атомистични теория
~, атомная атемиа теория
атемие-мспскупяриая атсмисмолекулни те¬
ория	’
~, безмсментная ебспСчск бсзмомситиа тео¬
рия за черупките, черупкова бсзмомситиа
теория
—	БОра теория иа Бср за атома, атомна тео¬
рия иа Бср
—	вапСитнеств теория за вапситисстта
—	всроятностеи теория ии вероятностите
—	взаимсдеиствия теория на взаимодсистви-
ето
—	везмущСиии ядр. теория ии псртурбациите
(смущенията]
возрастная ядр. теория за възрастта
вописвИя вълнова теория
гидродинамическая хидредвнамична тео¬
рия
—	горСния теория ии горсието
—	групп мат. теория ни групите
—	двОиствениоств тссрвя иа двсииствеиостта,
дуалиа теория
—	дисссциИции теория иа двсоцвацвята
—	ДирИка ядр. теория иа Дирак
диффракцибиная изображения двфрак-
циениа теория на изображението, теория
ни дифракционного изображение
диффузиСииая дифузиоииа теория '
—	„дырок“ вж. теОрия ДирИка
—	замедления ядр. теория на забавянето
зСниая ел. зониа теория
—	игр теория иа игрвте
—	излучСивя теория ни взлъчваисте
—	Импульсов теория за импулсите, импулсни
теория
—	видикИтерсв индикаторна теория, теория
ии Оршвапд
—	информации теория за информацията
вОнния ионна тсорвя
кИпельиая ядр. капкова теория
каскадния каскадна теория
квизипииеииая	квазилииеина [лъжсли-
неииа| теория
квИнтсвая квантова теорвя
квнетйческая гИзев кинетични теория за
газовете
классическая класическа тссрия
—	колебании теория иа трептенията
кентрикцибииая геол, кеитракциеина те¬
ория, теория иа контракциите
координационная координационни тео¬
рия, теория на координацията
корпускулярная корпускуляриа тссрия
~ массового эффСкти теория за масовия ефскт
—, мезСиная мезсииа теория
мезОнния ядериых сил мезонии теория за
ядрените свпв
~ механизмов теория иа механизмите
—	мнСжеств мат. тсорвя на множествата
молекулярная молекулярна [молекулна]
теория
молекулярне-квистИческая мюлекулярне-
квнетвчиа теория
~, моментния обслсчск моментна теория за
черупките, тссрия за момсититс иа черуп¬
ките
—	МСра спр. тссрия иа Мер
—	ииибСпьших касательных напряжении спр.
тссрия за наи-гопемите тангенциални на¬
прежения
~ наибольших нормальных напряжении
спр. тссрия за наи-гслсмвте нормални на¬
прежения
—	напряжении тссрия за напреженията
Сбщая обща теория
—	стиссйтепьиости теория на относител¬
ността
—	ошйбск тссрия иа грешките
~ пластичности спр. теория за пластичността
—	погрешности вж. теСрия ошйбск
—	подСбия теория на подобието
—	попзучеств мат. тсорвя за превлачваиетс
[пълзенето]
—	познания теория на позиаиистс
—	пСля теория иа полето
—	поля, квИнтовия кваитсва тссрия на по¬
лето
—	поляризуемости теория за пепяризуе-
мостта
—	прОчнсств якостна теория
—	рассеяния теория на разсеивансто
—	рсзоиИиса теория за резонанса
—	света, квантовая квантова теория за свет¬
лината
—	связи тсорвя на свръзките
—	соединении тсорвя ни съсдинсивята, ксм-
бииатсрвка
специальная относВтельиоств специална
теория за относителността
струиная струииа теория
—	техийческси устОичивости тссрия за тех¬
ническата стабилност
—	удИри теория на удара
—	управляющих систем тссрия иа управлява¬
щите свстсмв
—	упругости теория иа еластичността
—	устОичввссти тссрвя иа устоичивестта
—	чйсел теория ии числата
элсктрелВтиои диссоциации теервя на
електролитната двсовваввя
электрСниая електронна теория
—	электрОннего октета тссрия иа електронния
октет
—	электрОннси пИры тссрия ии електронната
двсика
—	ядра теория иа ядроте
теппйиа ж оранжерия; парник
теплИчныи оранжериен; парников,
теплС с тсплииа
акквмвпвгованное акумулирана тсплвна
~, джбулево джаупсва топпина
—, затраченное загубсиа тсплииа
избыточное излишна топлина
излучаемое излъчвана топлини

007
ТЕП
uонельзениввет използувана топлина
rt, ненвенаиOннее конвенционна топлина
лучИсшос лъчиста топлини
накопленное натрупана [акумулирана] то¬
плина
обратимое обригима топлини
освобождающееся освободени топлини
еотИтечвес остатъчна топлина
ешбреснес отделена [изхвърлена] топлина
отработанное отработени [използувани]
топлина
отражённое отразени топлина
отходящее вж. тепло еттабетанвес
псрсгрСви топлини ни прегряването
— подведённое подаване [подведени] топлина
полезное полезна топлина
потерянное загубена топлина
ридиогОннос яДр. радиогснни топлина
располагаемое разполагаема топлина
рассеянное разсеяна топлина
расходуемое изразходвана топлина
тсгевсTИтевзввес ртгтвпрптани топлини
сообщённое дадена топлина
сушки топлини на сушене
уходящее изходяща | отпадъчна] топлина
экзотермическое екзотермични топлини
эндотстмUчсонес енлошермичвз топлини
гепловннуиулнруюшин акумулиращ топлина,
тенлоануиулпращ
тсплонлагомёр м топлонлагемiер
шсплевлагеебмёв м обмяни на топлини п вла¬
ги
тепловоз м дизелов лекеиетин; мотриса
газогенераторный газгенераторсн локо¬
мотив
грузовой товарен дизелов локомотив
гтУзе-писсвжИрокий товарно-пътнически
дизелов локомотив
магистральный магистрален дизелов локо¬
мотив
мивсвтOныH маневрен дизелов локомотив
пассажирский пътнически дизелов локо¬
мотив
промышленный промишлен дизелов леке*
могин
руднИчный минсн дизелов локомотив
узкоколейный шеснеливсен дизелов локо¬
мотив
универсальный универсален дизелов лоно*
мошин
экспериментальный опитен дизелов локо-
мошин
тепловозный който се отнася до дизелов локо¬
мотив
тсnлонезооmте0виo с строено ни дизелови лене-
мютпни
тепловой топлинен
шеплевосприйичuвоошь ж ■топленъзпрйтичи■
восш
moплонесптuHтиo с теплевъзприншие
тепловыделСние с отделяне ни топлина, топло-
ошдсл я не
шенлеёиниH теnленмoститoлев, поемащ топ¬
лина
теплоёмкостъ ж топлинен капацитет, mопление-
стимест; специфични топлина; шоплосмно^ш,
топлоп еглъщаемест
атомния атомен топлинен капацитет, атем*
ни шопловиосшпмесш, атомни шоплоеивеош
х,, несовИя тегловна шоплоoивоот
х—, изобарная изобарн» шоплотивоот
изохорная изохорн» топлоемносш
Истинная истинска шоплоoивост, истин¬
ски топлинен капацитет
ивооения масов топлинен капацитет
молекулярная молекулен топлинен кое¬
фициент
мольная вж. теплоёмкость иолHтнвн
модерния молярка [молни] mоплоoиност,
молсн топлинен капацитет
объёмная обемен тепливoв коефициент
удОльния относителна [специфична] гоnле*
oинеот, специфичен топлинен капацитет
шенлозигрвты мн. топлинни загуби
теплозащита ж теплозащита, тттиеизелaцuн
шсплоизлучатсль м теплеизлъчнаmoл
теплоизлучение с теплоизлъ-ване, топлинно
излъчване
тoплоизиoтнтeлъвыH топлоuзиoтнаmoлoв
тoплоизелИреванный шоплопзолиран, шермо
изолиран
теплоизолятор м теплеuзолатер, moриеизо-
латор
■ теплоизоляционный топлоизолационен, moрмо*
изолационен
теnлоизелHaия ж топлоизолация, тттмеuзо-
лация
тonлоиовбльзевиние с теплеизползувaве: из¬
ползувано ни топлини
moплоиошечвин м топлинен източник, източник
на топлини
тoплолбмноcтъ ж топлинни крохмст, топлин¬
ни ттетлинест
шoплоиигиоттвлъ ж топлинни магистрали
топломСр м топломер
тс пломб щиостъ ж топлинна мощност
тonловзнеплёнис с събиране [акумулиране,
натрупване] на топлина
тoплонИnтяжёнис с топлинно напрежение
топлони пря жен ноеть ж топлинна напрегнатост
тoпленoптеницИсмоотъж топлинна венрепус*
клиност
тсплевсптевйцИoиый нтпропушащ топлина,
тоnловеnрепуоклпв
ттпловосИтoлъ м топлоносител
нторИчный яДр. вторичен топлоносител
жндне*мешиллйчoский яДр. шoчве-мешaлев
топлоносител
промежуточный междинен топлоносител
шенлеебмОв м шонлеебмoн
внешний външен шoплоебмoн
внутренний вътрешен шонлеебиев
~ излучением шоплообмси чрез излъчване
конвективный конвективен шоплоебмев
лучистый лъчист шеплеобмoв
нтошиционарный нестационарен [вoноотея*
нсн] шенлеебиoн
периодический периодичен шенлеебме•н

ТЕП
908
,-z, ярстивоnогОчный противотоков [противо-
лотоков] топnсбмоп
прямотОчный правотоков [правспстохсв]
гоплосбеен
z-z, радиационный радиационен {лъчист] то-
пл собмен
слОжный сложен гспnссбмен
стационарный стационарен Постоянен]
теплообмен
z-z, турбулентный турбулентен теплообмен
теплообменник м топлообменник
адиабатический адиабатон топлообменник
z-z, внутренний вътрешен топлообменник
-z, вОздухо-воздушный въздушен топлообмен¬
ник
z-z, воздушно-маслянный въздушно-маслен то¬
плообменник
всдоеaслянный Rодсмасnен топлообмен¬
ник
лл, выясенCИ изнесен топnсобеенйк
—, газоводзушный газо-въздушон топлообмен¬
ник
—, двухтрубный двутръбен топлообменник
двухходовОй двуходов топлообменник
z-z, жидхсмоталnИчосхиИ ядр. точнсмотапон
топлообменник
z-z, змеевикОвый■ спираловиден [змеевиден] то¬
плообменник, серпантинон топлообменник
ксжухогрубный хсжухогръбон топлообмен¬
ник
~, кожухструбный*кондснеатср кожухотръ-
бон тспnссбеснник*хсндонзагор
кожухстрУбныИ-нягрсватолъ кожухотръбсн
топлообменник-нагревател
сднсхсдовсИ одноходеп топлообменник
оросительный ороситолон топлообменник
пароводянОй пяро-всдон топлообменник
паровОй парен топлообменник
—9 пластинчатый пластинчат топлообменник
z-z, поверхностный повърхностен топnобеон-
иик
промежуточный междинен топлообменник
противоточный противотоков [протйвопс*
токов] топлообменник
-Z, прямоточный правотохсв [прявопотоков]
топлссбменик
~, радиационный радиационен топлообмен¬
ник
ребристый рсброст |ореброп] топлообмен¬
ник
регенеративный	рогонораторон топло¬
обменник
смесительный смесителей топлообменник
—9 спиральный вж. теплообменник, змоови-
хОвый
—9 трубчатый тръбен топлообменник
топлообменник-калорифер м топлообменник-
калорифер
гоnлосбеённик-ссушитель я тсппсобмонних-
изоуш итол
топлоОбмённик-парогоноратор м топлообменник-
парогенератор
гоплсобмённоcгь ж топлообмонност
гоплссбсрОт м гопnссборст
теплообразование с топлообразуване, образу¬
ване на топлина
геплообращёние с топлинна циркулация
теплоотвОд м тоnnсствсд, гоппссгвсждянс
геплоотдагчих м топпсотдавагел, топлсиз-
пускатсл
теплоотдача ж топлоотдаване, отдавано [отде¬
ляне] на топлина
внутренняя вътрешно топлоотдаване
конвективная	кснвсхгивно топлоотда¬
ване
лучистая лъчисто топлоотдаване |топлс-
отделяне]
—	трубопровода топлоотдаване |тоnлсотдоля-
не] на тръбопровода
геплопадёние с топлинен пад
теплопередача- ж топлопредавяне, топлопрона*
сянс
—	излучСниом топлопредаванс чрез излъч¬
вано
изотермическая изотермично топлопредя-
вано
~z, конвективная конвективно гоnлспрсда-
ванс
z-z конвекцией топлопрсдявянс чрез конвек¬
ция
ламинарная ламинарно топлопредавяне
|топпспронаеянс]
—	лучеиспусканием гсплсnредявяне чрез лъчо-
изпускане
zz, радиационная радиационно топлопредя-
ванс
—9 слОжная сложно гсnnсnредяване
стационЯрная стационарно [непроменли¬
во] топлспрсдявянс
турбулентная турбулентно топлопредя-
ване
Гоплоnороnад м топлинен спад, топлинен пал
тоnnсnорохсд м топлинен преход-
гоппоппотноетъ ж топлинна плътност
теnлоnсгnотИтсль м топлинен поглъщам, то-
плопоглъщач
теnnоnсгnощёнио с топлинно поглъщане, те-
пnспогльщано
гопnопсдача ж топлоподаване
топnсnоnиморизания ж гоплспопйморизация
топпопотёри мн. топлинни загуби
гоплопотробпёнио с използуване [разходване,
потребление] на топлина
геnnоnреоОрaзованйс с тсплспреоОpaзувано,
трансформирано на топлина
тоnлсnриОмних м приемник на топлина, топ-
.^приемник
топлопровОд м топлопровод
тсплопровОдность ж топлопроводност
удельная относителна топлопроводност
теплопроводный топлопроводен
теплопрозрачность ж топпсПрозрячнсет, топ-
nоnроnусхливосг, диатсрмичност
теплопрозрачный топпспрспуехлив, диагер*
мичен
топпопрсйзвсдйгопьносгь ж тсппспроизводй*
гслноет
топпспроизводйтепьнын топлспройзводйтопон
тойпспронйцаоеостъ ж гсппспропуекпйвое'»
«0в
теnлспгбчиость ж топповздгъжлввост, вз-
дръжливсст ии тсплииа
теплссббрник м топлссъбирател, топлинен
акумупатср
теппссСть ж тспломрсжа, топлофикационна
мрежа
тсплосиловси топлосвлсв (напр. електроцен¬
трала )
теплоснабжение с топлосиабдяваие
централизованное централно тсплоснабдя-
ване
теплосодержание стсплссъдържаиис, тсплинис
съдържание
теплостОикии теплоустоичив
теплсстОикость ж теплоустоичивост
теплссъСм м топлсстнемане
теппотИ ж тсплииа
—	абсОрбцив абсорбционна топлина, топлина
ии абссрбцията
—	адсорбции адссрОцвсниа тсплииа, отделе¬
на прв адсорбция
—	иссоциИцив тсплииа иа асоциирането
Итсмиая атомна топлина
—	взрыва тсплииа иа взрива
внутренняя вътрешни топпииа
—	везгОики сублимацисниа топлина
—	воспламенения тсплииа иа възпламенява¬
не
—	восстановления топлвна при редукция,
редукционна топлина
—	выхлопа топлвна ии изпусканите изгорели
газове
—	гидратИцив тсплииа ни хидратация
—	гистерСзвса загуби (тсплвна] ст хвстер-
езвс
—	гсрСиия тсплииа на гсрснс
—	диссоциации топлини ии диссциацвя
—	замерзания, удСльная специфични [отно¬
сителна] топлина ии замръзването
—	затвердевания топлина иа втвърдяване
—	взлучСивя тсплииа ии излъчването
—	вонизИции топпииа на [при] ионизация,
иенизационна тсппина
—	вспарСния вж. теплотИ парообразования
—	кипСиия вж. теппстИ парообразования
—	коксования топлина на ксксуваие
—	ксиденсИцив кондензационни топлвиа,теп¬
лина на (при] ксидсизация
—	кристаллизации кристапизацисниа тепли¬
на, топлини (отделена) прв кристализация
—	лучеиспускания топлина ии лъчсизпускане-
те
пучВстия лъчвста тсплииа
мСльиия молни тсппини
—	насыщенного пара топпииа на иасвтената
пара
—	иситрилизИцив топлвна на [прв] неутрали¬
зация
—	образования топпииа ии образуването
—	екислСиия топлина ии окисляване
—	отвердевания топлвна иа втвърдяване
—	парообразования тсплииа ии [при] изпаря¬
ване [парссбразуваис]
—	псрегрСва тсплииа ни прегряването
—	плавлСния топлина иа тепеие
	ТЕП
—	ппивпСнвя, скрытая скрвта тсплвна иа
тспсие
—	поглощения тсплвна ии поглъщане
—	полимеризации топлина иа [прв] полиме¬
ризация, полимеризациоина топлвна
пОлная пълна тсплииа
—	превращения топлина на [при] превръща¬
не
—	превращения, скрытая скрита топпииа на
превръщането
—	разбивлСния тсплвна ни разредяванс
—	разложения тсппина иа [при] разлагане
—	распада вж. теплота разложения
—	риствсрСивя топлина ии [при] разтваряне
—	реИкции реакционна топлвна
—	связи енталпия иа връзката, тсплвна ни
химическата връзка
—	сгсрИивя тсппина иа изгаряне
—	сжИтия теплина ии сгъстяване [свиване]
—	сжижения тсплииа иа втечняване
скрытая скрита тсплииа
—	смешения тсплииа иа [прв] смссване
—	соединения топлвна иа [прв] образуване
[съединяване]
сообщаемая придавана топлини
—	сублимации сублимацисниа топлвна
—* схвИтывания тсплииа при връзване [втвър¬
дяване]
—	трСиия топпииа ни [ст] триенето
удельная специфична топлина
—	фазового превращения тсплииа иа фазо¬
вото превръщане
физическая фвзична топпииа
химйческая химична тсплииа
—	эффективная ефективна топлина
теппетвСгнссть ж калоричност, теплетвср-
иест, теплвиси сфскт, топлопревзводител-
исст
высшая гсриа теплотвсгнест [калорич¬
ност] гереи теплвиси ефект
изобарная изсбариа тсплотворност
взехОрная взохориа тсплстворнест
—	калориметрическая калсрвметричиа тсппо-
твогисст
иВзшая ииска топлспровзведвтелиост, долен
топлииеи сфект
отрицательная отрицателен калоричен
ефект
пслсжйтельная положителен калорвчен
ефект
рабСчая работна калоричност, рабстиа
топлстворност
удельная специфична тсплотворност
теплотвСрныи нагревателен, образуващ то¬
плина, топлствсреи
теплстСхиик м тсплстсхиик
тсплотСхники ж тсппстехника
промышленная промишлена топлотехни¬
ка
теплотехийческии топлотехнически
тсплсулсвитсль м тсплсуловител
теплоупбрнссть ж топлсустоичивсст, издръж¬
ливост иа топлвна
тепловстейчввость ж вж. теппоупбгность
ТЕП
910
теплоустойчивый топлеустейчив, тттиоусmей*
-пн, издръжлив ни топлина
теплофизика ж теплефизuна, физика на то¬
плината
теплофикационный топлофикационен
шеплефинваин ж топлофикация
тoплофнльmт м топлофилтът, топлинен фил¬
тър
тсплофицИровашь тоnлофицuтаи
теплоход м моторен кораб (кораб с Дизелова
или газотурбинна силова уреДба)
теплоцентраль м топлоцентрали
штплоэлткттогтнствmер м тстиотлсктрегснoтв-
шор
штплеэлтнтроцентрИль вж. «ермеелтн«роцевтри*
ли, ТЕЦ
теплоэнергетик м теплетнoтгттин
moпле9вoтг0тина ж топлоенергетика
тёплый топъл
тепляк м топлик (временно съоръжение за
преДпазване от стуД)
терапИя ж терапия, лечение
ультравьоонечacтСтнвя улmривиcокечест•еш-
н» «трапия
ультрафиолетовая ултравиолетови «тта*
пия, лекувано с ултравиолетови лъчи
шТрбий м тербий
штргИл м ттргал (френско полиестерно влакно)
mтрдoсиёв м сиенски пръст
гетебнлнв ж с. ст. скуба-ка, машини за ску-
бане
«■ореОИть скубя; тегля, дърпам
герТть «рия, търкам, натъквам; стринам на
прах
шерилОн м терилен (английско полиестерно
влакно)
штритИл м «сритал (италианско полиестерно
влакно)
тёрки ж 1. кухненско стъргало, готварско тoв*
дс 2. сгтивачна; пердаша 3. апарат (ма¬
шина] за онъ^авант ни люцерново семс
~ для штукатурки иалaизшки, псрдашка
(за заглажДане на мазилка)
терлингуаИт м терлингуаит
терм м шсрм (практическа еДиница за количе¬
ство топлина)
дублетный двоен терм, дублет
квартСтный кваргтг, четворен шсрм
мультиплТгный мултиплтштн терм
нечётный нечетен шсрм
ротационный ротационен шсрм
синглСтный синглетон шсрм
спектральный спектрален шсрм
триплСтный «риплттен (тросн] шсрм
чСтный четен шсрм
шТрмв ж води с температура над 20°
абсолютния вода с температура над сред¬
ногодишната moипeрагура на земята (наД
34°С)
относительная вода с тoипeташута над
средногодишната температури ни въздух»
тoрмзнидаи м тттиакидам
штрмИль м термал
тСрмина ж термини (топлинни условия на
атмосферата )
гёрмики мн. шoриицu (устойчиви и силни въз¬
хоДящи конвенционни токове)
шОрмин м термин
научный научен термин
технический технически шермпн
терминология ж терминология
заводския заводска тетиинолегйя
—	технИчсския техническа терминология
шсрииев м тсрмийон
термист м шетиисш, конто сс занимава с топ¬
линната обработка
шетмИошор м тетиuоmор, ттрмотезиотет
mетий« м термит, термитна смсс
илюмПниеный алуминиев термит
магниевый магнезиев термит
термитный тсрмитен
термИчсский термичен
шермИн ж тсрмия
тетмовк«йввый тттмеaк«uвтн, mерипчeсни акти-
нсн
шсриеаиптриёшт м термичен амперметър
тетиеинИлиз м термичен анализ
тсрмезнтиСитшт м шетмоaнтмемешът
mтрмеантриаИт м тoтиезншрацпm
шсриеСиллбв м шттиоСален
шермобзрСгтаф м moтиебареграф
mтрмобитокаиерз ж mттмоСарокамтра
шсриеСирСмoшт м mетиобароие«ър
шсриебиосёйн м шетмоСаотйн (за по-бърэо До¬
биване на необхоДимата якост на бетонни и
стоманени стоманобетонни изДелия)
mетиебвшиття ж тттиоСа«етия
шетмобпмeталл м mетмобпие«ал
тттмобинлистннни ж «ериобиnлаотuна
mетмlоСрпкeтйтонание с «етиобрикетuрант
шсрмонИл ж термовил (френско синтетично
поливинилно влакно)
тoриевнлИдьш м топлоизолационен пълнеж
mериовольшиё«р м «ттмонолгмт«ър
тсриoвyлкaнизaaин ж тттиични (топлинна]
вулканизация
тетионьнлю-aтель м тттмеnтткъсвач, термти-
-ен прекъсвач
mетмегвльвввСие«т м «триегзлваномеmът
шттмоге-трншот м тетиогенттатор
mсриогиубоиёт м шермометримен дълбонеиет
термограмм» ж териогрзиa
mтрмегигрСгтаф м тетиехигрограф
термограф м термограф
mттмографн« м тттмогтафиm
термография ж «ериогтафия
шет^модз«-ин м «ттиедаш-ин
mетмедвнгзшелъ м гттиедвигaттл, шсриuчев
двигател
mсриодттёншор м ттриодттeкшот, шттмоосe.зa*
шел, «ттиеда«-пн
mермедивзминз ж ттриедивамuнa
<v, биологическия биологична mермедuнaиuнв
—	магнИтных явлТний тетиодuнзиuки на
магнитните явления
—	необратимых процессов термодинамики ни
необратимите процеси
—	неравновесных процессов термодинамики
на ветанвентонише процеси

9Н
— обратимых процессов термодинамика на
обратимите процоси
прикладная приложна термодинамика
статистическая статистическа термодина¬
мика
—, теоретическая теоретична термодинамика
гехнИчсехан техническа термодинамика
физическая физична термодинамика
химическая химична термодинамика
термодинамйческий гересдинаеичон
тормсдиффузия ж термична [топлинна] ди¬
фузия
гореоединйца ж единица зя топлина, термосди-
ница
термозит м термозит (изкуствена пемза)
тсрмозитоботбн м тормозитобстон
тормозО^ м термоеонда
тормсизпучaголъ м тсреойзлъчвагеп
горесизпученйе с торесизпъчвано, топлоиз-
лъчване
горесизспягср м гермойзопятор, топпсйзс-
лятор
гореоизсляцибнны й термоизолациснеп
термоизоляция ж термоизолация
термоиндихaторный термоиндикаторен
гореоиoни‘зaния ж тереойснизанйя
термокамера ж термокамера, топлинна ка¬
мера
тормокароттаж м гереокaрогаж
термокарст м термокарст
гермохатбд м тореокатод
термокаутер м термокаутер (инструмент за
пирография)
термскoaгупятор м термичен [топлинен] коа¬
гулятор
термокомпенсатор м гересхомпенеятор, тер¬
мичен компенсатор
термокомпенсания ж термична компенсация,
тореохоеnонс•^ция
тореохсепрёсеср м торесксеnросор
торескбнд м термоконд (кондензаторна кера¬
мика)
термоконтрОль м термокоитрол
гормохрaска ж термична боя
тормолйт м тор молит (термоизолационен ма¬
териал )
термолюминесценция ж гереспуеиноецен-
ция
гормоеaгнотйзм м гореоеагнстйзъм
тересеaгнйтный тереоеагнитон
гермоеeгаеорфйзе м гормоеотаморфизъе
термОметр м термометър
армирОванный армиран термометър
л, босшкальный бозскалон термометър
биметаллический биметален термометър
бронированный брониран термометър
влажный вляжон термометър
—* водорОдный водороден термометър
воздушный воздушен термометър
высохсградyсныИ виескогрядусон термо¬
метър
газовый газов термометър
л, гелиевый холиов термометър
л/, гидравлический хидравличен термометър
	ТЕР
, двухжйдксегный двуточностен термоме¬
тър
~, дилатометрический дилатометр и чей термо¬
метър
дистанционный дистанционен термометър
л, дифференциальный диференциален термо¬
метър
л/, жидкостный термометър с точност, точен
термометър
л-, защищенный защитен [армиран] термо¬
метър
калориметрический хапорймстричен тер¬
мометър
л*, кварцевый кварцов термометър
л^, кОмнатый стаен термометър
компенсационный компенсационен термо¬
метър
контактный контактен термометър
контрольный контролен термометър
л/, лабораторный лабораторен термометър
магнитный магнитен термометър
максимальный максимален термометър
л/, манометрический манометричен термоме¬
тър
—	масляной ванны термометър зя маслена
вяна
медицинский медицински термометър
л», метастатический есгаетатичон термоме¬
тър
л/, механический механичен термометър
л/, минимальный минимален тормо.метър
л/, многсзaписныИ енсгозаписвящ термоме¬
тър, термометър с многоточково записване
л>, образцовый образцов термометър
—9 одножйдкоегныИ термометър с одна теч¬
ност
—9 сднсзаписный еднсзяпйевящ термометър,
термометър с одноточксво записване
л/, оптический оптичен термометър
л/, палочный пръчковиден термометър
паровой мапомегричеехиИ паров еанс-
метричен термометър
л/, паро-жидкостный пяро-течон термометър
пращсвОй прашков термометър
радиационный радиационен термометър
—	Реомюра термометър на Реомюр
лг, ртутный живачен термометър
л/, самопишущий самопишещ термо-метър
—	с двумя контактами термометър с два кон¬
такта
г>», сигнальный сигнален термометър
—	сопротивления съпротивителен термоме¬
тър
л-, спиртовОй спиртен гореоеетър
л/, стержневой прътов термометър
л, сухой сух термометър
л-, термопарный пиромстър, термос^м^^
вж, термОметр, термоэлектрический
л-, термоэлектрический тореоелскгричон тор-
мюмотър
л/, технический технически термометър
—	Фаренгейта термометър на Фаронхайт
л/, химический химичен термометър
—	Цельсия термометър на Целзий
л» электрический епекгрйчсехй термометър-

ТЕР
Э12
—	электромеханИчсскии електромеханичен тер¬
мометър
л/, элeетгсcопpoтивйтепьный елеетгссъпго-
твввтслен термометър
элеетретеплсв6 и слектготегмuчен термо¬
метър
—	этапОииыи еталонси термометър
термсмстрИчсскии тсрмометричси термо¬
метър
термометрия ж термометрия
тсгмомeханйческий тсрмомсханвчен
термемикрефСи м термомвегофон
термсмбст м термсмест
тсрмонатрйт м минер, термонатрит
тегменейтгaльиостъ ж термонсутгалност, то¬
плинна исутрапнсст
термоиит м тсрмсивт
термеебраббтаииыи теплообрибетеи, термс-
обработси
термообработка ж термообработка, топле-
обработка; термообработване
высокотемпературная високотемператур¬
на термообработки
местная местиа термообработки
поверхностная повърхностна термообра¬
ботка
повтОриая псвтерни (втора] термообра¬
ботки
чистВчиая частична термообработка
гермоекнслитепьиыи термсокислителен
термопара ж тсрмодвсика, термоелемеит
бесконтактная безконтактна тсгмодвойки
бвметиллйческая биметална тсрмодвоики
вакуумния вакуумна тсрмедвеика
встроенная вградена тсрмсдвсика
дифференциальная диференциална тсрмо-
двсика
защищённая брсиираиа тсрмсдвоики
естественная естествена тегмсдвойки
железс-кснстаитИнсвая тегмодвейки жс-
пязс—ко иста ити и
железе-копСлсвия термсдвсика желязс—
ко пел
инерциОнная внсрцвснна тегмедвойка
искусственная изкуствена п^одисики
коленчатия кспянсва [коляина] тсрме-
двоика
пСитечиия лентова тсрмодвоика
мапоинсрцибниия слабсинерционна тер-
мсдвоика
медь-кенстаитИнсвая термодвоики мед —
константан
многоспабиая миоготсчксва тсрмсдвоика
неизолированная исизслираиа термсдвси-
ка
иеитрОииая исутрсина тсрмодвоика
не9еганйговaииая исекраиврана термо—
двсика
никель-нвхрОмовая тегмсдвойеи ивксл-
ивхром
ппитвне-плитинсрСдисвая	тсрмодвоика
платина—плати иеродии
ппИгииевая платинова тегмедвойки
поверхностная повърхностна тегмодвой-
ка
погружённая потепяема термо^сики
nолувcеусcтвeнная пелувскуствсиа тсрмо-
двоика
.-у полупровсдиикСвая полупроводникова тср-
медвоика
серсОрб-константаиевая термсдвсАка срсб-
ро-константан
стандартная стандартна тсрмсдвеика
тОчечиая точкова термсдвсика
тру-читая тръбиа тегмсдвсйка
хромёль-алюмёлевая тегмодвсйка хро¬
мел—алумел
экранированная скраиираиа тсрмодвоика
этилСниая сталоииа тсгмодвойеа
термопарныи термодвоиксв, термселемеитеи
термопитрои м тсрмспатрсн
термопласт м термопласт, термопластична
пластмаса
термоп.^^стйфвкацйя ж термични [топлинна]
пластификация
термопластическви термопластичен
термопластичнссть ж термспластвчисст
термопластИчныи термопластичен
термеплистмасса ж термсппастмаса термич¬
ни [термопластична] пластмаса
термспслимёр м термвчеи полимер
тегмопелимepизaцвя ж термвчиа [теплиниа]
полимеризация
тегмопелягвзИция ж термепoлягизация
термспрёи м тсрмопреи
термопреобразсватепь м термспрссбразува-
тел
бескоитИктныи безконтактен термопреобра
зуватеп
контактныи контактен тегмспгсобгазyва•
тсл
крестообразныи кръстообразен трсмопре-
сбразуватсл
п^спри-ор м термоелектричсски уред
токоприёмник м термоприсмивк, тсплепри-
смивк
прОволочныи жичксв термспрвсмник
термопсихрOметг м тсрмспсихромстър
термсреактивныи тсрморсактивен
терморегсисрат м тсрморсгсиерат
терморегулирование с тсрмсрсчуп пране
двухпсзицибнисе двупозийисние термо-
рсгулираие
терморегулятор м терморегулатор
бшиетаплВческви биметален терморегу¬
латор
двухклапинныи двуклапаиен терморегу¬
латор
двлатометрИческии дилатемстричеи тер¬
морегулатор
ивод^мныи взодромеи терморегулатор
электрИческии електрически терморегу¬
латор
терморегуляция ж тсрмсрсгвлигаие (регули¬
ране на температурата на даДен обект
по опреДелен вакон)
тегмогезйстсг м тсрморезвстср, термистор
термсрелё с п^ореле, температурно рспе
тСрмес м термос

913
	ТЕР
гoрмеceнcпбилuзИгер м «0^^4011 [топлинен}
ствоибuлuзатет
штрмосигнИл м шoриосигнал, термичен ['топ¬
линен] сигнал
гoрмocигнaлизИцпн ж штриocигнaлпзацин
пожарния пожарна тoриоcпrвaлизацин
«стиесйлв ж тттиоопла, тенлеоили
тстмеcивхтбнв ж mттиеоuнхтони
шoрмесuфOв м шсриеоифен
тсриоскоипoвойтенанный тoтиокеиnoноитав
тсриескOн м тoтмоскеп
«oрмооеnретuвлТвиo с тoтиоcъпротивлeниe,mтт-
иисшер
«ттиоcпан м тттмооnойка (спойка в краищата
на провоДниците в термоелемент или тер-
мобатерия )
тетиеорбошен м вж. шсриоопИй
«стиоc«абилйн м «oтиоотабилин (пластифи¬
катор . в произвоДството на лакове)
mстмоcтвбнльныH ттриес^абилтн
«oтиоcтвбйльностъ ж ттриоотзСилnост
«oтиоcтир^ёние с термично [топлинно] ста¬
реене
термостат м шетмос«ит
биметаллический биметален термостат
воздушный въздушен термостат
жидкостный течен термостат
зональный зонален термостат
епетваиенный операционен. термостат
полупроводниковый полупроводников тер¬
мостат
сильфонный силфонсн mттместаm
стационарный стационарен термостат
тстиoотaтйтенвнвс с mсриоотатuтанс, термп-
ране
шсриеcтвшИчсский термостати-он
термостойкий термоустойчив
тстиеcтейкооmъ ж тетмоуотойчинеот, шсрмич-
на [топлинна] стабилност
тстиеоттнкцин ж териооттинаин
тетмеcушнв ж топлинно изсушаване
тoтиесф0рз ж шттмоофтра
тстиотелефбв м шттме«елтфон, «ттмофов, тер¬
мичен знукопзлъ-нагтл
тсриет6к м mттиетон
паразИтный паразитен «ерие«он
сОточный ттmешъчев тетиотон
гетмoтpaнзumомёгт м тoрие«танзитоис«ът
(уреД за измерване интензивността на
топлинен поток)
«oрие«твнсфетмв«ет м тoтме«тзвоформатот,
термичен трансформатор
—, повышающий повишаващ тттмогтансфот*
иишер
понижающий понижаващ тттио«танофор*
миг^р
— ситшаввоге шИпа тoриетрансформа«ор сме¬
сен шил
mстмеуптечнёнвый мет. топлинно уякчен
тстмеyпpугестъ ж «oтиетлас«ичнесm
«oрмеуcтиuбннв ж топлинни уредба
тстмеуcтбйчивоотъ ж mттиоуотойчйнеош
«oтиеуcтейчuный термоустойчив
тoтиофйзпнв ж териефизuка
58 Руско-български политехнически речник
«oриофикcaцин ж ттриофикозаин; тстиофин-
оитавo
тoтиефиктйтовaтъ тoрмефuноuтии
«oтиофСлъ м шермофол
шoтиофСн м moриефон, вж. шoтметелефеи
термофосфаты мн. шсрмофосфитп
тoрмохйиия ж тетиехuиия
mериехтоийтеввнис с топлинно яромиринс
тттмочyвcтвйтельный mетмочунствuштлтн, шо-
плечунотвителтв
«етиеmкаф м «трмотнаф
тётие-эдо тттмоелектродвижтща [«oри<•.т.^oн-
ттеиототва] сила
«етиоэлен«тИчесний mттмеслтнттичтски
тетиеэлтктрИчеотне с ттрмееленттичеотне
шетмоэлек«тбд м тттмотлтнmред
«етмоэленшредвИжуший шермеел oктреднижom
теTмоэлентTбднь й термеслектроден
шстиеэленштC нп ы й mетиеелсктровсн
mетиоэлекштOвы мн mсриоелткmрони
шетмоэлеиёвт м териоелсмсвт; териеднойки
бесконтактный безконтактен териеелеиевт
бииeтиллйчoсний биметален шстмеелсисвш
вакуумный вакуумен mстиослсмснm
контактный контактен тсрмеoлсиoвт
ковцсв«тйчсский концентричен тетиотле-
мснт
— погружСния потопием moриоелемснm
полупроводниковый полупроводников ТСр-
иослсиевш
проволочный жичкон [жичен] тoтметле-
монт
пустотный вакуумен [кух] тетмоелемен«
тетмеэмйссuн ж тoтиеoииcин, тoтмоoлoктров-
ни емисия
тoтиеэнётгин ж штрмотнeтгuн, шенливви твор-
гпя
термоэффСкт м шттиоoфенш
mттиеЯдттный• термоядрен
шТрмы мн Е елн. тoрий 2. арх. шсрм и (римски
бани )
спектральные елн. опoнштилвп шсмп
горСн м «трон (румънско полиестерно влак¬
но)
штрпСн м «ттпoв
терпентИн м терпентин
вoнoаuИнокuй всвсцuанонп терпентин
mттnснтйнвый терпентинен, терпентинов
терпёны мн хим. тсрпсни (циклични наси¬
тени или ненаситени въглевоДороди)
шерnйв м гтрпин
терпингидрИш м ттрпинхидрат
штрпинён м терпинен
тoтпинoел м терпинеол
терпинолён м терпинолСн
терпуг м 1. рсндс 2. рашпили (груба Дърво¬
делска или обущарска пила)
шсрризПт м шеразит
тсррвнетв ж теракоти
ттррвнетеный шстанотсн
тoттaтиуи м терариум
шеррИси ж тераса
аккумулятивная геол. събирателни [аку-
мулашинна] тераса
береговая брегови тераса

ТЕР
914
~, влОженная вложена тераса
~ выветривания тераса _ на изйетрявяне
~, галочная чакълеста тераса
~, дОльтовая делтова тераса
денудационная дснудяционня тераса
древняя древна тераса
~, заливная вж. терраса, пОймонная
луговая вж. тсрасса, пойменная
морская морска тераса
~, нагОрная нископлянинекя тераса
озёрная езерна тераса
~, открытая открита тераса
пойменная зяливня торяса
— размыва рязмивня тераса
~, речная рочна тсряся
скульптурная скулптури^ тсрася
структурная структурна тераса
тохгснйчecкaя	вж.	терраса, струк¬
турная
эрозионная еж. терраса размыва
торрасор м машина зя терасиране
террасирование с терасиране
тсррацсвый теряцов, вж. торрацо
торрЯцо с теряно (мозайка)
терригОнный торигонон (сухопътен произ¬
ход)
террикон м вж. горрикОних
геррихОних м ■ конусовидно наситите, табан
территория ж територия
торрофазорйт м ■ тсрсфaзериг (вид етернит.),
азбестови плочки
тёртый настърган; стрит (на прах)
терфонил м терфенил
тОрния ж полигр. терция
двойная двойна терция
герчуг м вж. тсрпуг
тёс м тънки дялани дъски
~, кровельный тънки и тесни дъсчици зя под-
покривня ламарина
тесЯк м особен вид брадва (за дялане и из¬
глаждане )
тосанио с дърв. дялано
тёсаный дялан
тесать дялам с брадва
тесёмка ж ширит, лента
тосина ж тънка дялана дъска
тёска ж дялане
грубая грубо дялане
получйстая получисто дялано
чистая чисто дялне
тослалюминесцёнция тесnялуеинсецснция, лу-
мипесценция на Тесла
тосло с тесла
теснина ж теснина, жерло
гееових м каеонсдопски чук
тесовый дъсчен, от тънки дялани дъски
тест м тост
тест-генератор м изпитвателен генератор
тестер м изпитвателно устройство или уред,
тестер
тОсто с тесто; пластична смос; каша
~, бумажное хартиена каша [маса]
~, гипсовое гипсоВо тесто
~, глиняное глинено тесто
дрожжевое тесто, приготвено с мая
~, жидкое шликер, течно тесна, каша
известковое варовиково тссШ [каша]
кислое тесто с мая
~, клёИксвсе каша зя лепене, лепило
~, сдОбное козуначно тесто
елсгное тесто за кори
цементное циментов разтвор
тееговяпьцбвха ж машина за валцувано [то-
чепо] на тесто; точено {валцуване] на тесто
гоетовапьцОвсчныИ геcтовяпнувъчен, зя вал¬
цуване [точено| на тесто
госгсдопитолъ м разделител на тссто, гостоде-
литсл
тесто^т м 1. машина зя точено ня ■ тесто 2.
точено на тесто
геетсеосИпка ж 1. тсетоеecaчха, машина зя
месене на тесто 2. керам. гестосесеигол
горизонтальная цилиндрическая хоризон¬
тална цилиндрична тсетоеесачкя
~, рычажная лостова геетоесcачкя, лостова
бъркачка
гоетсеоеИпьный за замосвянс на тесто
тестообразный тестообразен
гоегоперсгружагсль м прстоварачкя ня тосто
гостофореОвха ж машина зя формоване на
тесто
гсстпрограмеа ж тестова програма, програ¬
ма за контролиране
тсстфйльм м тестфилм, изпитвателен филм
или лента
тесьма ж текст. лента, ширит, колан, бие
бельевая лснтя [ширит] за больо
—9 бесконечная безкрайна лента (лента,
на която двата края са съединени един с
друг)
водящая водеща лента
~, выводящая извеждаща [отвеждаща] лен¬
та
—, канительная сърмена лента, сърмено бие,
сърмен ширит
~, обойная тяпетня лента, тапицерска лен¬
та
гегаграмма ж тстаграмя
тетива ж 1. страница на стълба 2. струна,
корда, силно опънат тел [кабсл] 3-. то^ва
(въжето, което опъва листа на бичкията)
гетраазохрасигеnъ м геграазсОагрило
«трая^^т м тегрaанетат
тетраборат м тетраборат
готрабромбонздп м тотраОроебснзоп
готрабрсейд м гстряОроеид, четирибрсеид
готраброеиндйго с тстраОроеиндигс
тотраброемотан м тотрабрсеестан
готрабромэган м тстраОроеотан
гограбрсмэтилён м тотрабрсесгипон
гограгохеаэдср м гсграхехеяедър
тетрагидрат м тегрaхидраг
геграгидрИд м тстрахидрид
тотрагидробснзбл м тстрахидробонзсп
готрагидроняфгапин м тетрахидрснафгапйн
геграгидроняфгбл м тстрахидрснафтол
тотрагидрспиррбп м тотрахидрспирсп
гограгидрохинбн м тотрахидрохинон
тетрагон м тетрагон
тетрагональный тетрагонален
■915
ТЕХ
тетрадекан м тетрадскаи
тетрадимИт я тетрадимит
тетрадь ж 1, тетрадка 2. кола от книга
тстразСн я тетразен
тетриз-л м тстразол
тет^а^А^^Л^Сензбл я тетраиодбсизол
тетрииодметан я тстраисдмегаи
тетгийодпвгрОп я тетгайсдпигсп
тетриисдатан я тстгайсдетан
тстриисдэтвлёи я тетгайодстипси
тетракарбенип я тстракарбснил
—	кС-альти тстраеаг-сиил ии кобалта, кобал¬
тов тстракарбоивл
—	ийкеля тетракар-сивл иа ииксла, никелов
тетгакаг-сиил
тетралин я тетралин, тстрахидрснафталии
тетгиметипаммбяий я тетрамстиламснии
rетгиметвпбензбл м тетраметипбсизол
тетрамСр я тетрамер
тетриметилён я тстраметилси, циклобутан
тетрамствлснгпикСпь я тетраметилсигликол
тетгаметилсндиамйв я тетрамстилсидвамви
тетриметвл-псвс с тетгаметuлеалай
тетгиметuлтвоийн я тстримстилтисиин
тетрамин я тстрамин
тстринитрсдифенил я тетганвтродифснuл
тетраивтресседвиёиие с тетраиитросъедиие-
ние
тетраоксибеизбл я тетраоксв-еизсл
тстрасксикиспота ж тетгасксикиселина
тетрасихарид я тетгазахагид
тетгисвпьфйд тетрасупфид, четигвсвлфид
тстратисиИт я тстратиоиат, четиритионат
тетрафСрм я тстрафсрм
тетгафтегметаи я тетрафлуормстии
тстрифторэтИн я тетрафлуерстан
тетгифтсгэтипён я тстгафлуогетипен
тетрихлог-ензОл я тстрахлср-сизел
тетрахлсрид я 'тстрахлсрид
тетрихлсрметан я тетрахлормстан
тетгахлегхuиСи я тетрахлорхинои
тетрахлсрэтИн я тетгахлогетан
тетрахлорэтилСн я тстгахлогетвлсн
тетгаэдсг я четиристенна пирамида, тетра-
едър
концентрации концентрационен тсатрсдър
правильный праввлиа четиристенни пи¬
рамида, правилен тстраедър
ромбИческии рембичсн тетрасдър
—	состояния тетрасдър иа състоянието
тстрагональныи тетрагонален тетриедър
тетраэдрит м тстрасдрит
тстраэдрИческии четиристенен
тстриэтипимм-нии я тстраствламснви
тетраэтил-повс с капаси тетрастил
тетраэтипсвинСц я тетраствполово, елсвеи
тетраетип
тетрйл я тетрил (тетранитрометиланилин)
( взривно вещество )
тетрСд я елн. тетрод, чегигиелсктгодна лампа
высскочастСтныи високочестотен тетрод
выхсднСи изходен [краси] тетрод
лучевСи лъчсв тетрод
—	переменнси крутизны тетрсд с променливи
стръмисст
полупроводникОвыи полупроводников те¬
трод; тиристор
тетрСза ж тетроза
тефпОн я тефлон ( политетрафлуоретилен)
тефрйт я тсфрвт (ефузивна скала)
тефрсйт я тСфрсит
тех-юрб с техническо бюро
техkснтгбль я технически контрол
техмВиимум я технически минимум
тсхиадзСр я технически надзор, технически
кеитрсл
тсхиёцви м технеции, технетви
тСхиик м техник
гСрныи мвнен техивк
дСменныи техник при висока пещ
—	пс шйхте мет. техник пс шихтата (който
се занимава с опреДеляне и поДаване на ших¬
тата )
учисткОвыи участъков техник
тСхиика ж техника
авиициСниая авиационна техивка
автотранспортния автотранспортна тех¬
ника
—	безопИсноств техника на безспасността
боевая боина техника, восина тсхивка
вакуумния вакуумна техники
—	взрывных ра-Ст техника ни взрививте
работв
—	высСкеге давления техника на високото
налягане
—	высОквх напряжении техники иа високите
напрежения
высокочастОтная	високочестотни	тех¬
ника
вычислительная взчислвтспиа техника
—	глубокого охлаждения тсхивки иа дълбо¬
кото охлаждане
гОриия миина [руднична] техника
дезактивициСииая ядр. дсзактивациснна
тсхивка
дозиметрическая дозимстрична техника
дсрСжиая пътии техника
гч, измерительная измервателни техника
изетОпиия ядр. взотопна техника, техни¬
ка на изотопите
коммунальная комунална техника
г*, космическая космическа техника
криогСиная криогенна [студова] техника,
техника иа дълбокото изстудяване (ст —100
До —200°С)
лазерная пазсриа техники
—	мСчеиых атемов ядр. тсхивка ни -слязаиитс
итеми
z-z, осветительная ссвститепиа техника
~ производства производствена техника
-ч, противопожарния противопожарни тех¬
ники
радиочастСтиая радиочестотна техника
~ регулирования техника иа регулирането
рентгеновская рентгенова техники
—, репродукционная репродукционна тех¬
ника

ТЕХ
91$
санитарная санитарна техника
сварочная заваръчна техника
—	связи съобщителна техника
~, слаботочная вж. гсхниха слЯбых токов
~ слабых токов техника на слабите токово,
слаботокова техника
сильнотОчнок вж. тОхника сильных тО¬
ков
—	сильных токов техника на силните токовс,
силнотокова гехниха
~, строительная строителна техника
холодильная хладилна техника
эnехгрОннс-вычиеnИтельная електронно¬
изчислителна техника
~, ядерная ядрена техника
гохниKC-экснсеИчесхий техникс*ихономичос
КИ'
гехмихуе м техникум (средно професионално
училище )
технический технически
техницйзм м арх, практицизъм
техногенОх ж технсгенезйе
технолог м технолог
~, смОнный сменен технолог
гохнслсг-нсреирОвщих м гехнспсг*нормеров•
чик
технологический технологичен
гохнопсгИчносгъ ж технологичност
технологичный вж. технологический
технология ж технология
—, вакуумная вакуумна технология
—	выссхсгс вакуума технология на високия
вакуум
—	изготовления технология на изработване¬
то
—	машиностроения технология на маши-
нсетрсепего
~, механическая механична технология
—	обработки технология на обработването
—, прецизиОнная прецизна технология
—	приборостроения технология па уредострое¬
нето
->■ процесса технология на процеса {на про¬
изводствения процес]
~ ремонта технология на ремонта
—, тОнкая вж. гехнсnсгйя прсцизиОнная
~ топлива технология на горивата
химическая химична технология
холодильная хладилна технология
—, электровакуумная слехгрсвахуумвя тех¬
нология
технсрейрсванио с техническо нормиране
гохнсрук м технически ръководител
гохсбепуживанио с гохничееко обслужване
техосмОтр м технически преглед
техотдел м технически отдел
техперсонал м технически персонал
техплан м технически план
тохnсеощъ ж техническа помощ
техпомощь, скорая бърза техническа помощ
техпромфинплан м тохнико*производетвон и
финансов план
тохпропагандя ж техническа пропаганда
техрСд м гохничоеки редактор
тохсовёт м технически съвет
гохуеn6вия мн технически условия
точоиекЯтспь м елн. устройство ■ [уред] за
определяно [търсоне] място на утечка
точСнио с 1. течение, поток 2. течение (на¬
чин на движение на тела)
адиабатическое адиабятно течение, адиа-
бятен поток
атмосферное атмосферно точение
~, бароклинное бароклинно точение
Оарстрбпнсо баротропно точопио
безвихревОо безвихрово течение, ламина.-
рен поток
береговое брегово точение
беспорядочное разбъркано [безпорядъчно!
точенио
бурное бурно теченио
верхнее горно течение
вотровОо течонио пa вятъра
вихровОо вихрово точоние, турбулентен-
нстох
воздушное въздушно гочопие
всnнсвОо вълново течение
восходящее възходящо точоние
встрёчноо насрещно течение
вторичное вторично точонио
входящее входящо течение
гЯза газов поток, течонио на газ
глубинное дълбочинно точение
гравитационное гравитационно течение,-
гравитационен поток
двухмёрню двуразеерно точоние
дозвуковОе течение със скорост, по-малка
от звуковата скорост
дснное точенио по дъното, дънно точенио
дрСйфовое драйфово течение (движение
на ледове по течението или с отклоняване
от него)
жидкости течене [течонио] на течности
изстерейчоексе изотермичен поток, изо¬
термично точоние
классическое класическо точение, хлаеи-
чен поток
кольцовОе хръговсвъргсnивс течение
конвекционноо конвекционно течение
хснйчеексе конусно течение, конусен по ■
ток
ламинарное ламинарно течение, лаеинарен
поток
мИстнос мастно теченио
~ металла течение [протичане] на мотала
(при пластична деформация)
многофазное многофазно точоние
морскОе морско теченио
хоадиаОатИчесхоо nоадиабатичнс течение,
неядиабатичен поток
непрерывное непрекъснато теченио, не¬
прекъснат поток, постоянно течение
неразрывное непрекъснато [нераз^ъ^а^^^г^]
течение, непрекъснат поток
~, ноустансвйвшоося течение, което не сс е
установило, променливо теченио
нижнео долно течение
нисходящее низходящо течение
обратное обратно точенио

917
ТИН
— одномСрнос одноразмсрно ше-сние, одно¬
размера поток
однородное еднородно течение, еднороден
поток
екезвUчсснос океанско «ечение
околозвуковое течение със скорост, близ¬
ка до•скоростта ни звука
окраИнос пенраuшво течение
оссное «е-енпе [поток] по оста, осово гечс-
ние, аксиален нешен
осесимметрИчнос осооимсттичво гсче-
нпе, осесuмeттичсн поток
-г, отливное отлинно шсчтнит
—, паризИтное паразитно течение, паразитен
пете к
—, пврвллсльноо«тУннес nаталoлнеоттуНве
течение, пaтaлелвесттуен поток
периодическое периодично тсчсвис
плзстИ-сскос пластично течение, пластич¬
но изтичане (напр. на металите)
плеонее плоско [равнинно] течение, рав¬
нинен поток
плеснее nотсвцивльнее равнинно потен¬
циално течение, равнинен потенциален по¬
ток
небечвеo странично течение
поверхностное повърхностно течение
-ч педnенСтхнеотвос педпенътхвоотне тече¬
ние
пепoт0чвое напречно течение, напречен
поток
неотоHнноo постоянно течтнис, постоянен
лоток
ползучее провла-нане [пълзене] (напр. на
металите)
петснаиИльвос потенциално течение
прибрСжнос крайбрежно шсчевuс
придонное придънно течение
прплИнное приливно течение
прилИвне-етлUвнее приливно-отливно те¬
чение
пространственное пространствено те-т-
ние, пространствен поток
прямолинСйнос праволинейно течение
пульсирующее пулсиращо течение, пулси-
ращ^ • поток
—, рзнвеи0тное равномерно течсвuе, равно¬
мерен Поток
разрывное разкъсано течение, разкъсан
поток
рсакций протичане ни реакцията
сверхзвуковое свръхзвуково течение, гт-
чсние със свръхзвукова скорост
оимиештUчве• еосвес симетрично осово те¬
чение, симетрично осов поток
среднее средно течение, среден поток
•w, сиСтиннос смесено шсченит, смсссн
поток
отaauенвтнее стационарно [постоянно] те¬
чение, постоянен поток
сточное отто-но тс-енис
струйное струйно теченит, струен поток
сферИ-тскос • сферично тсчснис
, тепловое топлинно [топло] течение, топ¬
линен • поток
f f f I
трёхмСрнос триразмтр но mс-свис
турбулСнтнос турбулентно течение вж.
тсчСнис, вихревое
—, установившееся течение, косто се с уста-
венuло, постоянно течение
экваториальное екваториално штчсвис
тОчки ж 1. улей 2. изпускателен отвор 3.
изшичинт
течь ж 1. изтичане, гаенс 2. течение 3. отвор,
дупка (през която течност или газ изти¬
чат) 4. тека
—	в шне изтичане [протичане] проз шев»
«пиаНн м хим. шиазин
тиазол м. хим. тиазол
гИгсль м 1. мет. шигел, поти 2. полигр.
натиска- • [възглавница] ни плоски печатар¬
ска машина 3. шигел (порцеланов съД е
лаборатории )
аварийный мет. авариен шигел (резервен
тигел за аварийни нужДи)
вращающийся въртящ се тигсл
графитовый графитов шигел, графитни
поти
—	Гучи гу-он шигел (порцеланов тигел за
филтруване )
кварцовнИ кварцов тигтл (в лаборатории)
иoтзллйчoоний метален шигел
пливИльный мет. топилен шигел, шигсл за
топене
платиновый платинов шйгел (в лабора¬
тории )
—	с тoтмйmеи шигел с термит
фарфоровый петаoлавов шигсл
фильтрующий филтър • шигел
шамотный шамошен [шзметев] шигел
шИгель*маmИвз ж полигр. зиттuкзннз, плочни
преси (виД плеска печатна машина)
тигельный шигелтн, тиглов
шиглНИг м тиглин (керамичен Диелектрик)
тидбл м тидол (конДензаторна керамика)
тик м 1. дюшеклък 2. шикСно дърво
mик*дтoллъ ж тъкан зи работно облекло
«П^ер м 1. тиктр, приемник ни излъчвано от
дъгов предавател 2. прекъсва-, накъсван'
тикднд м шиконд (конДензаторна керамика)
тиксотропия ж шиноетреnин
тиксотропный тиксотропен (който може Да
коагулира многократно и бавно)
шИльди ж тилда (печатарски знак)
шилбза ж скроС от сстср и целулоза
шимИг м тимаг (керамичен материал за кон¬
дензатори )
тиманНт м «иманиш
тИмберс м дялана греди (с опреДелени размери)
тимол м тимол
тимпан м арх. тимпан (поле на фронтона)
тйнз ж тиня, слуз, луга
шингуинш м тингваит (алкална жилна среДа)
кнвтаoный кварцов тингваит
Шииёнз ж тинтокс (американско полиамиДно
влакно)
шинидур м мет. тинидур
тин-кил м боракс
тинктури ж шивн«утa
тинбл м тинол
тин
31$
тинтомСтр м ■ тиитомстър, колерв метър (уред
за определяне на цвят)
тисипьдегид м тисалдехид
тиоамид м тиоамид
тиоантимснат м тисантвмснат (сол на тиоан-
тимонена киселина)
тиоарссниг■ м тисарссивт (сол на . тиоарсени-
ста киселина)
тисацстИпь м тисацетал
тиегликбпь м тисгликел
тиоиидйге с тиоиндиго
твокирбамид м тиокарбамид
твокарбсиат м тискарбсиат (сол на тиовъг-
лена киселина)
тиокарбсиил м тискарбсиил
тискаучук м тискаучук, серен каучук, рези¬
нит; тиокол
тиекетИль м тискстал
тискетби м тиокстси
тиокиспета ж тиокиселина
тиокОл м твокоп, тискаучук, пердуреи, рсзв-
иит
твскрезОл м тискрсзел
тиСл м тиол, тиоалкохел
тиомочсвииа ж вж. тискарбимид
тиенифт-л м тиснафтсл
тиснил м тиснил
~, хлСрвстыи тионвлхлорвд
тиссИхар м тиозахар
тиосернокИслыи - вж. тиосульфат
твесосдвиёние с тиосъсдииеиис
твосбпь ж тиесел
тиоспирт м твоалксхол
тисстаииИт м тисстанат
тиосульфИт м твосупфат (сол на тиосярна
киселина )
—	кИпия калвсв твосупфат
—	иИтрия натриев тиесулфат
тиосульфоквспета ж тиосупфонсва киселина
тиоуретаи ж тисуретаи
тиофСн м твефен
тиефеибл м тисфеиел
тиофид м тиефвд, алтакс
тиофливин м тисфлавин, жълто багрвле
тиефссгёи м тисфссгеи, тиокарбоивлхлерид
тиофссфат м твофссфит
тисхр-м м твсхром
тиоцианат м тиоцианат, рсдиивд (сол на
родановоДородната киселина)
твоэфир м тисетер, сулфоетер
тип м тип, образец; модел, вид
—	связи хим. вид свръзка
товарныи товарен тип
типаж м типаж, твпове
типизация ж типизация
типизировать типизирам
типВческии типичен, характерен
типевСи типов, стандартен
типОграф м 1. печатар 2.	, (наборна
машина)
типогрИфия ж печатница
~, газетная печатница за всстнвпи, вестни¬
карска печатница
типографскии печатарски
типографщик м печатар
типолитография ж типолитография
типСметр м полигр. типометър
типсмётрия ж типсмстрия (типографска мер¬
на система)
типоразмёр м типоразмер
типсупевитель м устроиство за захващане на-
типов лост
тир м 1. стрсл-ищс 2. тир, смазка (от смола,
колофон и мае)
тирИж м тираж
норматИвныи нормативен тираж
/X/ * Сбщии общ тираж
срёднии среден тираж
тиражиость ж твражнсст
тирант м стр. разпъика
тиритрСи м тиратрон, газеиапълиеи триод
двухсёточиыи двумрежов тиратрон
~, ймпульсныи импулсси тиратрон
лсгИческви логичен тиратрон
nолвпревсдниеОвый попу•пгсведнвков ти¬
ратрон
~, элсктрическии електрометрвчен тиратрон
тирё с твре
тиристор м тиристор, управляем полупровод¬
ников двсд [вентил]
тирит м 1. ел. тирит 2. минер, тирит, ■ фер¬
гусонит
тиритсвыи тиритов
тирезИн м тирозин
тирслит м тврелит
тВскипьныи полигр. прессв (в печатница}
тВскальщик м ра-стник на преса (в печат¬
ница)
тИсканье с полигр. вадсне на отпечатъци
(с помощта на преса)
тВскать полигр. вадя отпечатъци (с помощта
на печатарска преса)
твскВ мн. 1. стиска, менгеме 2. клещв (в
гребенна текстилна машина)
быстродёйствующие -ързс деиствуваще
менгеме
~, -ыстрозажимные бързсзатегателис мен¬
геме
—	всрстикИ, задние задис менгеме иа тезгях
верстачные менгеме за маса [за тезгях}
винтовые винтеве менгеме
~, гИзевые газове (с газова резба) менгеме
—	для епОк леяр, стискв [ске-й] за формовъч¬
на каса
~, зижймиые затягащо [стягащо] менгеме
—	зижймы для труб тръбне менгеме, менгеме
за затягане ии тръбв
кепёнчатые вж. тиски, шарийрные
~, кузнёчные ковашко менгеме
лекальные калибреио [лекалне] менгеме
мИтричные полигр. матрични стиски
машинные машинно менгеме
настольные вж. тиски, верстачные
~, иепсвсрбтиые нсзавъртищо се .менгеме
параллельные паралелно менгеме
плИвающие плаващо менгеме
~, ппсмбигСвсчиые ппокбажии клещи
пневматические пиевматичне ■ менгеме
певорСтные вж. тиски, универсальные

910
поршневые полигр. бутални стиски, бу¬
тално монгомо
ручные ръчно мснгемо
слесарные шлосерско менгеме
станочные вж. тиски машинные
столярные дърводелско менгеме
стуловые ковашко |крьгоОсжнс] мен¬
геме
~, универсальные универсално менгеме; за¬
въртащо се менгеме
шарнирные шарнирно монгсмо
эксцентриковые сксцснтриксвс менгеме
тиснением 1. полигр. отпечатвано чрез натиск,
отпечатвано с преса 2. щамповано (върху
плат )
блинтовбо полигр. блинт
горячее горещо [топло] отпечатвано чроз
натиск
~, золотОй фольгой отпечатване чрез натиск
на златно фолио
конгр^вное вж. тиснение, рольефноо
красочное цветно отпечатване чроз натиск
—	матриц полигр. отпечатвано на матрици
чрез натиск
переплётное кпиговсз^ отпечатвано чрез
натиск
плОское плоско отпечатване (чрез натиск)
рольСфноо релефно отпечатване чрез на¬
тиск
тиснёный отпечатване чроз натиск; щампован,
рифолен
тисОчки мн. малко менгеме, малки стиски
косые косо малко .менгомо
ручные ръчно малко менгомо
тис м тис, тисово дърво
титан м 1. титан, 2. апарат зя възвиранс на
вода (за битови нужди)
йОдистый титанов трийодит
сернистый титанов сулфид
сорнсхИслый титанов сулфат
трёххпдриегыИ титанов трихлорид
~, хлОристый титанов хлорид
~, чогырёххпдриетый титанов тсграхпсрид
титанавгит м титанавгит
титанЯт м титанат (сол на титанова кисели¬
на)
титанйл м титанил
титанит м титанит
титановый титанов
титанбль м титанол (съветско влакно от поли¬
винилхлорид )
гитяномягнетИт м титансеагнотйт
титбн м титон
титр м 1. титър (концентрация на разтвор за
титруване) 2. титър (мярка за определяне
дебелината на влакно)
кондициОнный кондиционен титър
международный международен титър
—	шёлка титър на коприна
титрование с титруване; титриране
—, алкалиметрическое япкалсмегрично ти-
труване
амперометрическое aмперомотричнс ти-
трувяне
	 ТКА
ацидиметрическое aцидиеетричнс ти
труване
визуальное визуално титруване, титру-
вапс с визуално отчитано
~, вслътаепёрнсо всnгаеnсрсмстрично титру-
вано
высокочастотное високочестотно титрува-
не
гальваноеотрИчоскоо валват-мстрично ти-
^увяне
~, индикаторное индикаторно титруване
хислстс*сснсвное хисопиннс*сенсвнс ти-
труване
~, компенсационное компенсационно титру-
ванс
хсенnокесеогрИческсе коеплоксоестрично
титруване
хсндуктомотрИчеехсо кондуктометр и чно ти-
трувано
хуnснсеотрИчосхсо купонометричио ти¬
труване
обратное обратно титруване
охеидоеотрйчоскоо оксидомегрично титру-
ване
—, поляроеотрйчоское попярсеотрично титру-
ване
потонциоеегричосхое потенцио-метрично
гитруване
спектрофотометрическое снехтрофстомет-
рично гигруванс
электрометрическое епсктрсеотрично ти¬
труване
титрОванный титрувян (с известен тигър)
титровать титрувам; определям титър
титрдвка	вж. титрование
гитрсеегрйчоскиИ титрсеетричон
титул м титул, титулен лист, титулна [първа,
началка] страница (на книга)
тиурЯм м тиурам, тиуряд, тускс, туядс
тифдрук м полигр. тифдрук, дълбок почат
тифон м тифон (уред за произвеждане на зву¬
кови сигнали)
тихит м тихит
тихоходный давнохсден
тханоняправйтопь м устройство зя направлява¬
не на тъканта
тханерасправитоль м изправител па тъканта
ткань м текст. тъкан
авиациОнняя авиационна тъкан
ажурная ажурена тъкан
асбестовая азбестова тъкан
баллонная балонна тъкан, тъкан за бало¬
ни
барежевая рядка прозрачна тъкан
~, беленная изболена тъкан
бельевая тъкан зя бельо
/V, бопсзоеёлъная тъкай с рядка щампа
брючная тъкан [плат] зя панталони
бумажная памучна тъкап
—, валяная тепана тъкан
вафельная вафолна тъкан (за кърпи)
влаговпитывающая вnягспспиващя тъкан
водонепроницаемая нспропускаща водя
тъкан, водонспропускаща тъкан
~, ворсованная кардирана тъкан

ТКА
920
~ в рубчик рипсена тъкан
г-, вышитая бродирана, везана тъкан
гВзония тъкан «газ»
хч, гардИнная тъкан за пердета
гИбкая гъвкава тъкан
гидрофобная хидрофобни тъкан
гладкия гладка тъкан, тъкан Сез фи¬
гури
гобеленовая гобленови тъкан
гофрированная клоке, гофрирана тъкан
гребённая камерна тъкан
ч,	грубая груба тъкан
даиИоненин дамаскова тъкан, Дамаски
хч, двойния дублс
двухлицевая двулицена тъкан
/-г, двухсторонная двустранна тъкан, вж.
ткань, двухлицевая
ч/, дткорашИвния декоративна тъкан
джутовая юшсни тъкан
жаккардовая жакардова тъкан
изоляционная изолационна тъкан
— намвелъввн камерна тъкан
ч/, Оперния копърна тъкан, тъкан диагонал
клёш-агая карирана тъкан
/w, коженая кожени тъкан
кордная кордона тъкан
костюмная костюми» тъкан, плат за
костюми
ч,	махровая хавлиени тъкан, бримкови тъ¬
кан
мебельная мебелна тъкан, тъкан [плит] за
мсбсли
/ч, иoтоoтuзOвaввзн мерсеризирана тъкан
~, иomзллИчoокан сИтовая метални сигона
тъкан, метална плешка за сига
/ч, итшечввя зебло, плат за чували
>4, многослойния многослойна [многопласто¬
ви] тъкан
хч, наСивнИя щамповани тъкан, ща^^ин
плат
непромокаемая непропусклива тъкан
/ч, нСрвная биол. нервна тъкан
.-х, оСИновния мебелна тъкан, тъкан зи тапи¬
циране
ч/, огнестойкая вж. ткань, огнеупорния
-ч, огнеупорная огнеустойчива тъкан, огнеу¬
стойчив плат
хч, одёжная плат за горно облекло
/ч, пальтовая плат за манта [балтони]
парашутния • парашутна тъкан, плат за
парашути
х-х, плашо-ния плат за кърпи (за глава, за
нос )
/ч, плотная плътни [гъсти] гъкан, плътен
плат
хч, подклздечнзн плат за хастар, ръкави, джо¬
бове
—, покровная тъкан [плит] зи покривки
хч, приборная техническа тъкан
хч, проволочная штлена тъкан, телтна плетка;
тъкан ош метални нишки
птонИтивнзя импрегнирана тъкан, им-
презиран плат
хч, прорезИненная гумиран плат
хч, противопожарния противопожарен плат
хч, противошумная шумозаглушител ни тъкан,
шумозаглушителен плат
хч, рСдкая рядка тъкан
хчУ , тубашoчнин тъкан за ризи
сатИновая сатенена гъкан
-ч, сИтовая тъкан [плат] за сити
х—*, стеклянная стъклена тъкан, тъкан от
стъклени влакна
-ч, суконния сукнена тъкан
хч, суровия сурови [необработена] тъкан
хч, moхнU-тонaн техническа тъкан
-ч, шрубчития маркуч, тръбна тъкан
ч/, узорчатая фигурни тъкач
—х, фасонния фасонна гъкан, плат с релефна
фигури
—/, фильтровальная филтърна тъкан
—л, хлен-з«оСумaжнзя памучен плат
ч-, шелковая копринени тъкан
—х, тёлкенин сн^вия тъкан зи мелничарски
сита
—х, шерстяная вълнена тъкан
х—х эластИчная еластична тъкан
тканьё с 1. тъкане, тъчене 2. тъкани изделия
«кать тъка, тъчи
ткзчoсгве с тъкачество
—х, жаккардовое жакардово тъкачество
тление с 1, «леене, горснс без пламък 2. гние¬
не, изгниване
тлеть 1. тлея, горя без пламък 2. гния 3.
ел. шлея (напр. за разряД)
тезт м «оар
шовйр м 1. сгока; продукти; 2. обработена
[гешови] кожа 3. рудна смес готова за топе¬
не 4. сурова тъкан 5. добитък за продин
хч, актированный фактурирана [продадени]
стока
хч, бринOнзнвый бракувана сшока, бракува¬
ни продукция
—х, готовый готови стока, гогови изделия
—х, громоздкий обемиста стока
—х, загаренный опакована стока, опаковани
продукти
хч, лицевой лицев плат
хч, пушной кожухарски кожи
х—<, скобяной дребна железария
хч, ходкий много търсени стоки
хч, штучный стоки ни парче
«овИрный стоков, сто-он; товарен
шеввтенТд м стоковед
теватентдтниo с сшекознанuo
«енатеобй0в м стокообмен
шензтоеборO« м стокооборот
теватоогправИгтль в изпращач на стока, екс¬
педитор
шевитеполучИгoль м получател ни стоки
тевироптоизнодИ«oлъ м стокопроизводител
товары мн стоки, продукти
хч, москатСльные бояджийски стоки, боя¬
джийски материали
хч, народното потребления стоки за народно
fmитеке] потребление
-ч, продовольственные хранителни стоки
-ч, промышленные промишлени стоки
хч, скобяные железарски стоки

921
—	широкого потребления стоки за масова
консумация [употреба]
теждСствениссть ж мат. тъждественост
теждествснныи тъждествен
тождество с тъждество
ток м 1. тск, електрически ток 2. поток 3.
хирмаи; гумно; зърнена площадки
~, абсегбциОииый а-сср-киснси тек
—	автоэлектрОннеи эмВссвв вж. тек хелОдиси
эмиссии
~, актИвныи активен ток
аиСдныи аноден тек
интСнныи антенен ток
безваттиыи вж. тек, реактИвныи
~, беспорядочныи электрОиныи безпорядъчен
електронен тек
-г, биении ток при [на] биеие
биоэлсктрИческии -вслектрически тек
-и, блокирОвочныи блокиращ ток
~г, блуждающии блуждаещ тск
~ в ампСрих ток в амперв
вИттныи ватов [активен] ток
—	включСиия ток ни [прв] включване
—	ве вторИчнои цепВ тек във . вторичната ве¬
рига, втсрвчеи [индвктиран| тск
-г, вез-вждаюший възбуждащ ток
—	возбуждения тск иа [ст] възбуждане
-/ вСздухи вж. ток, воздушныи
воздушныи въздушен тек
—	в первИчиси цепВ първичен ток
-г в первеи цепВ вж. тек в первИчиеи цепВ
втсричнеи сбмсткв тск в [на} втзричн^г^та
намотка
-г вторИчныи втсрвчсн ток, вж. тек вс вте-
рИчиеи цепВ
-х, вхсдиСи входящ тек
~, вызывнОи повиквателен ток
выпрямпеиныи изправен ток
выссковОльтныи тск прв [С1 ввсеко на¬
прежение (напр. на мрежата)
—	высОкегс напряжения тск при [с] ввсско
напрежение (напр. на мрежата)
—	высОкеи частоты ток с висока честоти
—	выхсдиСи изходящ ток
~ гальванИческии ■ галваничен ток, ток от
галваничен елемент
гармонИческии тск ии харменичивте (съ¬
ставки)
городскСи гридскв тек, ток ст градска
мрсжа
двухмСрныи двуразмсрен тск
—, двухфазныи двуфазен тек
г-г, деиствИтельныи ' деиствителен [налвчсн,
съществуващ в мсмеити]
—, деиствующии деиствуващ ток
г-г, дёсятисеквндиый ■ десетсекундеи тск
дифференциальные ■ диференциален ток
диффузиСиныи дифузиснеи ток
ёмксстиеи капацитивен тск
—	жВдкости поток от течност, движение
[течение] ни течност
—	зажигИния възпламенителен тск
~ замыкания иа зСмлю ток прй съедииеиве
към земя или зсмно съедииСнис
			 ТОК
зипИздывиющии пс фИзе закъсняващ пс
фаза ток
запИльныи вж. тек, зажигания
зарядиыи заряден тск, тск за зареждане,
зареждащ тек
-г, затухИющии затихващ ток
звуковСи ток със звукова честота
земиОи земен ток
зуммерныи зумерси тск
г-г, ймпульсныи импулсен тек
г-г, индуктИроваиныи индуктиран тск
—' индуктИрующии индуетuгащ тск
г-г, индукторныи ток в индуктор, индуктореи
ток
г-> индукции ток на [прв] вндукцвя
г-г, ионизационный йонизационен ток
г-, вОииыи иснен тск
г-г, катОдныи катсдеи ток
г-г, квизистицвеиИрныи лъжспсстсянси тск
г-г, колебИтельныи трептящ [осцилиращ] тск
коллСкторныи колекторен ток
г-г, компенсациснныи компенсационен ток
г-г, кенвекцвСниыи 1. ксивеициенен тек 2.
конвенционен поток
—	коитрОпьиСи частоты ток с [ни] контролна
честота
г-г, кСитурныи контурен тск
г~, керСиныи тек прв короивраис
—	еегСтесгс замыкания ток при [иа] късо
съедвиеиие
г-г, коррозиснныи ко^венсн [ксрсдвращ) тск
кгатеевгемеииый злектрИчесивЛ кратко¬
временен [краткотраен] електрически тск
г-г, критИческии критичен тск
г-г, ервгсвей кръгсв тск (напр. по колектор)
г-г, пвиеиныи лвнеен тек
г-г, максимальныи максимален тек
г-г, мгиевеиныи мсментен ток
г-г, мешающви смущаващ тек
г-, миграционный миграционен ток (в поля-
рографията)
г-г, микрофСнныи микрофоне. тск
г-г, минимaпьный минимален тск
г—г, миочсфИзиыи многофазен тск
г-г, модулированныи модулиран тек
-г, модулИрующии модулиращ тск
г-г, иавсдённыи индуктвран тск
~ нагрузки вж. ток, нагрузочныи
г-г, нагрузочныи товарен тск
—	накИла отеплитслси тск
г-г, иалсжениыи наложен [супсрпеивраи] тек
~, нимагиВчивающии иамагнuтваш [магие-
тизираш| тск
направлснныи иасечеи ток
г-г, ничИпьиыи начален тск
г—, иесиивсевдальиый ■нссииуссидеи ток
—	насыщения ток на [при] насищане
—	иесущси чистоты тск иа носеща честота
г-, иесущви носещ тск
—	иВзкого напряжСивя ток прв [с] нискс на¬
прежение
~, нИзкеи частоты ток с ниска честота
~, номииальныи номинален ток
иулевОи сСтечиыи елн. нулев решетъчен
тск

ток
922
—	сбрагнсгс направления ток с обратна по¬
сока, обратен ток
——— обратной связи ток на обратна връзка
—	обратной nсеnёдсвaтольнсети ток с обрат¬
на последователност
/хх, обратный обратен ток, ток в посока па
нопрспуекано
обратный сСточный обратен решетъчен
ток
объёмный обомен ток
общий общ [сумарен] ток
—	сднсгс направления вж. ток, однонаправ¬
ленный
однонаправленный еднопосочен ток
—	сднссохундныи ёдносохунден ток
однофазный однофазен ток
оперативный оперативен ток
~, опережающий по фазе ток, изпреварващ по
фаза
—	остаточного разряда ток на остатъчния
заряд '
/хх, остаточный остатъчен ток
ответвлённый отклонен ток, ток в клон
/хх, отклоняющий отклоняващ ток
/хх, отключаемый изключван [прекъсван] ток
~, паразитный паразитен ток
параллельный паралелен ток
—	нервйчпсй обмОтки еж. ток, первичный
—	первичной цепи еж. ток, первичный
~, первичный първичен ток, ток в първична
ворига
/х/, перезаряда ток на [при] презареждане
перезарядный еж. ток перезаряда
«•х/, перекрёстный кръстосано течение, кръ¬
стосан поток
<х/, поромСнной величины ток с променлива
стойност
переменный променлив ток
—	пeрохсдногс режима ток с проходен режцм
порохсдныИ прехсдеп ток
порисдИчоехиИ периодичен ток
/хх, пиковый върхов ток
пилообразный гриснообрязен ток
~ питания ток на захранване, захранващ
ток
/хх, поверхностной утОчки повърхностен уте-
чен ток
х-, поверхностный повърхностен ток
~ поврождОния ток при [на] повреда (на
изолацията) «погрешен» [«дефектен»] ток
/хх пОглощСния ток на |при] поглъщано
/хх подогрева ток на загряване; отоплителен
ток
X— покОя Е ток при покой, ток при невъве¬
дено състояние,	2. установен ток
положительный положителен ток
/хх поляризЯции ток при поляризация, поля-
ризauиснон ток
~, поляризационный вж. ток поляризации
/хх помОх ток на смущения
/хх, пороговый прагов ток
/хх, постоянный постоянен ток
/хх, продельный граничен ток
~, предзарядный сёточный елн. продзарядон
решетъчен ток
/х/, прерывистый прекъснато-продължителен
ток
/х, ■ приведённый приведен ток
—	проводимости ток ня проводимостта
/х промышленной частоты ток с промишлена
честота
/хх, промышленный промишлен [индустриален]
ток
/х/ пространственного заряда ток на простран¬
ствения заряд
-хх, пространственный пространствен ток
/х/, прямОй ток в права посока, ток в посока-
ня пропускане
/х/ прямОй последовательности ток с права
поел едов ател ност
/хх, пульсирующий пулсиращ ток
/хх, пусковой пусков ток
/х/ пучка ток на [в] сноп (напр. електронен)
-хх, рабОчий работен ток
/х/ развёртки елн. ток на развивка
/хх ■ разговорный разговорен ток
/хх размыкания ток при [ня] прекъсване
[изключвано]
разрядный ■ разряден ток, ток при [на]
изпразване
/хх ряссОяния разсеян ток, ток при [па] раз¬
сейване
/х, реактивный реактивен ток
/хх, регулирующий регулиращ ток
/х, результирующий резултиращ ток
-хх, роксебйнaцисннс-гонерациснный рохсе*
бинациснно*гонeрационсн ток, ток ня реком¬
бинация и генерация
& самоиндукции ток на самоиндукция
/х/ свЯрочный заваръчен ток
еворхвыссхочастбтный еж. ток, ультра-
высокочастотный
/хх, еворхпорохддныИ свръхпроходон ток
#х • сверхпроводимости ток на евръхпрово*
димост
/х/ свободного режима ток с [ня] свободен ре¬
жим]
свободный апориодичоский свободен апе¬
риодичен ток
/хх, свободный переходный свободен прехо¬
ден ток
/хх, сглаженный изгладен [филтриран] ток
/х, сОточный решетъчен ток
/х, сигнальный сигнален ток
сильный силен ток, ток с голяма стойност
/хх, синусоидальный синусоидален ток
синфЯзный съвпадащ по фаза ток
синхронизирующий синхронизиращ ток
/х, слабый слаб ток, ток с малка стойност
—	смещения ток на размествано
/х/ согласования ток на {при] съгласуване
/—, согласующий вж. ток согласования
хх-, сопровождающий разрядника ток, при¬
дружаващ [съпътствуващ] изпрязнитоля
/-, сопряжённый ток при спрягано
/хх, срОдне-квадратичный средноквадратичен
ток
стационарный вж. ток, установившийся
/х, суммарный вж. ток, общий
/х,* телефонный телефонен ток

ш
—9 теллурИчсский (емисионен) «ок от «^урон
катод
шейненей ток при [на] тъмно (напр. на
фотоелемент )
тoипoтитурно*егтзнИчoннын ттиnoтатурне
ограничен шок
moтмеэлoкmтИ-oоний тoтиетлoкттичтоки
шок
~, moрмоэлoнштOввьй тoтиеoлтк«тенoн ток
—	шлСющего разряди шок на тлеещо изпразване
или разряд
—9 шерйезней спирачен «ок, ток при спирант
штинофотйИренавный трансформиран шок
~, ттёхфaзвын трифазен ток
тяговый тягов «ок, «ок в контактен про¬
водник
~, удИрный ударен шок
ульmтввыоокочисmбшный	снръхнисокоче-
стотен ток
управляющий управляващ шок
—9 уравнительный изравнителен шок
~, установившийся установен «ок
~ ушСчки токови загуби
~, фИзный фазов ток, «ок вън фаза
фирaдИчoснин фараден ток
/чх, флуктуационный флунтуадиовев шок
~, фокусИрующин фокусиращ «ок
~, фотоэлектрический фо«оoлoк«тичoн шок
фотеэмuссибнвый фотоoиисиопoв шок
—	холодной змНсии «ок при {ни| студена еми¬
сия
—	холостого ходи ток ни празен ход
~, часовой часов шок
—, шумовой шумов шок, «ок ни шумов сиг¬
нал
~, эквивалентный еквивалентен шок
электрический електрически ток
х—, эмиссионный емисионен ток
—	эмИссии шок ни емисия, емисионен шок
эффективный ефективен ток
токарная ж 1. стругарна (работилница) 2.
сгружня; струг
токарный стругарски
токарь м стругар
гOнать-uвсттумoнтальщин м стругар-инстру¬
менталист, стругар, неНшо изработва ш^тру-
менти
тOнитъ-кзтуооёлъшин м стругар на каруселен
сШруг
тбкатъ-тoвелъвТтщик стругар на револверен
струг
тбнзть*скетеотвнн м стругар-скоростник (кой¬
то работи с големи скорости на рязане)
«оки мн. 1. шокове 2. потоци
блуждающие блуждаещи шоково
г—, вихревые вихрови «окове, шоковт на Фу¬
ко
гитйенйчесниo хармони-тски текевo, то¬
кове на хармонични честоти
~, коррекционные тлг. корткционни токо¬
во
магнИтныс магнитни «оненo
йиктенихттвьo иинтсвихтовu токове
неуравновешенные неуравновесени шоко¬
во
	 шол
~, паризИтные паразитни «ененo
~, ползучие пълзящи текенo
почвенные почвени «оковт, «окове проз,
почни
~, сИльныт силни шоково
слИбые слаби тоненo
сторонние чужди [външни] шокове
ли, уравновешенные уравновесени «окенo•
— •Фуко вж. шоки, вихтoвьo
токонедущиН mоноводoш
геновтищзтoль м комутатор ни полярността
на токи
теневьй токов
шонезищйтвый текозаши«тн
текоизиoтйтoльный «енеизиттвaттлoв
токонссущин mононосoш
тонеогрзничй«oлъ м токеегтаничиттл
mонеотнбд м Е шокео«нод 2. гокеотвeждаве
шокоподвбд м текеnеднтждавт
х—и, скользящий пълзящо шекоподавивo, пъл¬
зящ «енопедана«oл
mенопеднодЯщuй токозахранващ
токопрeтынз«oлъ м текоптткъсвач, комутатор •
токоприёмник м mекоптuтиник, тоноон.oмamoл,
текензтиаттл
бугельный дъгов шокептитмBuк
дуговой вж. токоприёмник, бугельны*
~, ка^щиН^ вж. токоприёмник, релиневы№
~, кольцевой пръстеновиден текоптиoиник
пивтбгрифный пантографен токоприемник
—х рОльсоный релсов токоприемник
роликовый ролков токоприемник
скользящий плъзгащ токоприемник
штанговый пръшов fшинген| mокенриoи-
ник
шекоптонСд м шокепровед, «ононодoши всрига
[система], електрически проводник
тоноnронСдный mонопроводтн
токопроводящий вж. mоноптонбдный
«окопрохождёние с преминавано ни «ок
mонорисптoделёвие с тенорвзпттдтлoние, раз¬
пределение на шенонт
mокерзсптoдoлйтoль м токеразпрoдтлитoл, упра¬
вляващ прекъсвач, комутатор
тонеовийИmoлъ м вж. текептиёмник
токосъём м тоносвтиавт, «екептиoиант, mоке-
взтманс
токосъёмник м вж. токоприёмник
токоферол м mекефттел, витамин Е
шексИчoский тенои-тв, отровен
тексИчностъ ж mекси-нест, отровност
радиологическая радиологическа токсич¬
ност
гол м тринитротолуол
толевый пенривноиушаиен (направен от по¬
кривна мушама )
толсИт м толеит
толидИн м толидин
толИл м толил (еДновалентен органичен раДи¬
кал )
толкИнис с тласкано, избутвант
mелнзттль м изтласква-, изСутнач; плъзгач;,
повдига-
винтовой винтов тласкач

тсл
924
хри-свИдныи ^-оо-разен [чър-ичеи] тлас¬
кач
гидравлИческии хидравличен тласкач
-ч, гидропиевматическии хидрспиевматичен
тласкач
двухходевСи двуходов тласкач
—	зитвСра тласкач ии затвора
качИющиися люлеещ се тласкач
—	клапана избутван [тласкач] ии клапан
одноходовОи еднсхсдев тласкач
печнОи пещеи тласкач, тласкач [избутващ]
при пещ
пневматВчсскии пневматичен тласкач
-ч, поршиевОи бутапеи тласкач
рСечныи реихов [чре-снов] тласкач
рОликовыи ролков тласкач
-ч, тирёльчитыи дисков [тарспксв] тласкач
~, цепиОи верижен тласкач
электрочидгавлйчесkий слсктрсхидравли-
чен тласкач
толкать тласкам, избутвам; повдигам
телкИч м 1. бутич, тикач (локомотив, тикащ
композиция-, самолет с тикащо витло;
работник, който тика нещо) 2. чукалс,
тълкач
пиевматИческии пиевматичеи тикач
толсбат м арх. толобат (носеща конструкция
на купол)
толокнО с евссеис брашно
тслбчь чукам, кълцам
тотстопистныи дсбелоп истсв
телстелистсвби вж, тспстолистныи
телстомёр м дсбсломер
тспстопоирытыи кситс е покрит с дебел слеА
(напр. електрод); дс-елсслсеи
топстсстСиныи дсбелостеи
тОлстыи дебел
телуидйи м топуидин
топуСп м толуол
телуслсульфехлсрид м толвОлсвлфохлерид
телухииСи м телухинен
толчение с счукваие, стрвваие; чукаис (на
ситно, на прах)
толчёныи счукан, скълпаи (на' ситно)
телчея ж 1. чутурна трошачка 2. хаваи, чу-
тура
-ч, гидравлическая хидравлична чутурна тро¬
шачка
мСкрая мскра чутуриа трошачка
парсвИя парии чутурна трошачка
сухИя суха чутуриа трошачка
тслчкомёр м урсд за измерване иа раздробява¬
нето | стриването]
толчкообгaзный импвлсоебгазен
тслчСк м удар; тласък; вмпулс
иидукцвСниыи индукционен удар
йоиизациСнныи мснизационеи удар, удар
ии Хсфмаи
—	нихрузии ел. товарен удар, удар прв
включване на товар
пусковОи ел. пусков удар
сеисмИчсскии сеизмичен удар
тСпщи ж дебелина, маси, пласт, ебем, слеи
защитная предпазен [защитен] слои; пред¬
пазен масив
_ч, иадрудиая надруден мисвв, иадрудиа ми¬
си
нефтепроизвсдящая нефтопроизвеждащ ма¬
сив
ч плистИ дебелина [маса] иа пласти
«ч, псдкг-вeльиaя псдпокривеи пласт, псд-
пскривна маса
потопСчния вж. толща, псдkг-вeльиая
ч/ порСды скалси масвв
ч,	пОчвенная почвен пласт, печвсиа маси
ч, рудсиСсная рудоносен масвв
ссляиИя сспсн пласт
ч,	угпенСсная въглсиоссн масив [въглсносна
свита]
тепщемёр м дебелом ер
толшииа ж дебелина
ч зу-и дебелина ии зъ-а
зу-и по делитепьнси еегBжнсств дсбслииа
иа зъ-а пс дслитслиата окръжност
—	зу-и пс дугС дебелина иа зъба пс дъгата
зу-и пс хОрде дебелини иа зъба пс хордата
~ зу-и, угловая ъчлсва дебелина на зъби
вСинои сболОчки елн. дсбспвни на иеината
обвивка
ч,	нормальная нормална дебелина (Дебели¬
на, измерена по нормалата напр. на аъб)
—	перектрытия дсбслви иа покрвтие
—	пласта дебелина иа пласт
—	пряжв дебелина иа преждата
слОя дсбслвиа иа спои
~ срСза дебелини на срязването [ни раз¬
реза]
срСдияя стружки средна дсбслииа иа
стружката
—	стружки дебелина иа стружката
.-ч, суммарная сумарна, обща дебелина
толщиномер м вж. тепщемёр
индикаторныи индикатореи дсбслсмер
/•ч, микрометричсскви микрометричен дебе-
лсмер
„ч, радиоактивныи радиоактивен . дсбслсмер
толщиисмётрия ж измерване ии дебелини
-ч, ультразвуковая ултразвуково измерване
на дебелина
Толь м покривна мушама (напоена с нафтови
отпадъци мушама, насмолена мушама)
асбСстовыи азбестова покривни мушама
беспесбчныи -сзпясъчна покривна муша¬
ма
беспокрОвныи вж. толь, беспесочиыи
крСвельныи покривна мушама
песСчиыи покривна мушама с пясък |с
пясъчна посипка]
тспь-кОжи ж вж. тель, беспесбчиая
тбмиии м хидр. турбина ТсмииН
томиейгование с томасиране
тсмиеирсвить мет. тсмасврам
темасевскии темассв
томаешпИк м мет. томасова шлака
томИт м дсмат, червеи домат
тембуи м шамандура, -уи (за означаване на
мястото, къДето е пусната освободената от
кораба котва)

ш
ТОП
томильный за гсепсрсванс; за нагряване;
нагряващ
томить ■ 1. гоепсрсвае (чугун)* нагрявам про¬
дължително 2. запарвам, задушавам (напр.
зеленчук)
томлОние с 1. тоепсрсвано на чугун; продъл¬
жително нагрявано 2. запарване, задуша¬
вано (напр. зеленчук)
томлОние табака нажълтявяно (на тютюна)}
сушено - на сянка; ферментираме на зелено
томОграф м томограф
томография ж томография
томпак м томбак (вид месинг)
словЯниегый калаен томбак
томпак-инвар м инвар-томбак
томпак-латунь ■ м ееcинг-гомбак
томпаковый тсмбахов
томсенолит м минер. томсенолит
томсонит м томсонит
тон м 1. тон (^еук с определена честота на
трептене) 2. тон (оттенък на цвят)
— биений тон на биения
~, вОющий виещ тон, вибраращ тон [звук]
~, комбинационный комбинационен тон
—, нулевой нулов тон
сенсвнсй основен тон
—, огноейтопъный цвоговсИ относителен цве¬
тен тон
—	рисунка, ■ оеногнеи полигр. основен (цве¬
тен) тон на фигурата
слОжный вж. тон, комбинационный
~, собственный цветовой собствен цвотен тон
суммарный сумарен тон
~, цветовой цвотон тон
часгОтнс-есдулйрсванныи чостотнс*есду*
лиран тон
~, чистый чист тон
тон-фелътр м те^^^р, звуков [акустичен],
филтър
тоналит м петр. тоналит
тональносто ж тоналност
побочная странична [вторична] тонал¬
ност
тональный тонален
тонарм м резонатор (рамото. което носи мик¬
рофона с иглата на грамофон)
тонатопъс с звуково студио
тонина ж 1» тънкост, фишст 2. дебелина,
калибър
тонирование с кфт. тонирянс, озвучаване
—	фильма озвучаване на филм
тонкий тънък; фин; ситен
тонковолокнистый тънхсвляхнссг
тонкодиспёрсный фино- [ситно-] дисперсен
тонкозернистый еитнсзърнсег, финозърност
тонксизмелъчённый фино смлян
тонхолйетовсИ тънкопйстов (напр. материал)
тонкомёрный тънък
тонхоеОлстыИ ситно счукан, ситно смлян
тонхснтрблъ м кфт. гонкснгрсля
тонкссдлОмочный ситноотлоеьчен
гонкоппастйнчатый дреднопластинхов
.тохнопыпeвагый във вид на ситон прах
тонкораздрсдленныИ фино [ситно] раздробен
тонкораеныпснный фино пулверизиран, сит¬
но рязпрашсн
тонхорясгертый фино стрит
тонкорунный тънкорупен
тонхосnсИетый тьнкоелссет, гънкоппастов, ля-
меларон
гонхоетвОпъный гънкостебпон, с тънко стебло •
тонкостённый тънкостенен
тОнхосгь ж тънкост; [фидост], ситост
—	помола ситост [финост] на смиланото
—	порошка финост [ситост] на праха
—	размола вж. гонкссгъ помола
—	сукна тънкост на плат
тонхсгннутыИ гънксизгегпсн
тонкошёрстный тънхсвъпнсн, от фина вълна
тонмейстер м тонмайстор, звукооператор,
тоннмёссер м урсд за измерване на гопa, из ■
еорвател на тон
тОнна ж тон (мярка за маса и тегло)
американская американски тон
английская английски том
—	брутто бруто тон
брутто-рогисгрсвaя друторегистър-тон
~, весовая тегловен тон, тон тегло
корОткая вж. тОнна, американская
метрическая метричен тон
—	нОтто ното-тон
негто-рогйстрсвая вото регистър-тон
обмерная товарен [фрахтов] тон
—	охлаждения хлаnстон (мярка за студо~
производителността на хладилниците)
регистровая регистъртон
фрахтбвая вж. тОнна, обмёрная
тоннаж м тонаж, товяроносимост
валовОй регистровый	бруторогистър-то-
на, бруторогистър* тонаж
наливнОй наливен тонаж
—регистровый рсгистър-тонаж
~, регистровый нетто ноторогистър* тонаж
~, сухогрузный сухотоварон тонаж
—	шассй товаронссиесст на шасито
тоннолоетроенио с гунелсетрсене
тоннОль м тунел
трубопровОдный тръбопроводен тунел
тоннСльный тунелен
тоннСльщик м тунелджия, който работи по-
тунели
тонно-килсеОгр м тон-километър
тоннсмётр м тон-метър
тонфильм м тонфилм
топ м 1. топ (връх на корабна мачта) 2.
мет. горон слой при разделно топено на
медно-никелова руда с натриев сулфид
топЯз м топаз
восточный източен топаз
топазолйт м топаз^ит
топонЯнт м кораб. топенант (въже от по¬
движния такелаж на ветроходите) 2. то¬
пенант (стрелово въже при товарните
стрели на корабите)
топйть Е паля (псщ), разпалвам 2. топя,
разтапям, стопявам, разтопявам 3. пото¬
пявам, потапям 4. варя
тОпка ж 1. огнище (на пещ) 2. ■ палено

шоп
926
_, бездымная бездимно огнище, бездимна
псщ
вихревая вихрово огнище
внСшняя външно огнище
внутренняя вътрешно огнище
водотрубная водотръбна псщ
выносная предни [изнесена] псщ
,-и, газовия газова пещ, газово огнище
газогенераторная газгенераторна псщ, газ-
генераторно огнище
горизонтальная хоризонтално огнище
—, двухмерная двукамерно огнище
х-х дчя гИзи газово огнище, огнище за газ
-j для жИдкого топлив» огнище за течно
гориво
~ для угольной пыли огнище [пещ] за (ра¬
бота с) въглищен прах
дровяная огнище за дърви
закрытая затворена пещ, затворено огни¬
ще
—	кИмерная камерно огнище
колосниковая огнище със скара
комбинированная комбинирани пещ, ком¬
бинирано огнище
компаса шапчица на компаса
х-х, коробчатая кушитоСразно [кухо] огнище
котТльная котелно огнище
—	котли вж. тенна, кошСльная
лoгнотoгулйруoмвн лесно регулираща се
псщ
хч-,- мазутная мазутпо огнище
механИческия механично огнище
—	ни иснусствевей дупё псщ с изкуствена
тяга [с изкуствено вдухване ни въздух]
х—., наружная външно огнище
~, нефтяная нефтено огнище
~, нНжняя долно огнище
~, однокамерная однокамерн» псщ
х-х, открытая отворена псщ
н»ровезввя локомотивно огнище (на пещ¬
та )
—	пирового котл» огнище ни парен котел
х~, передняя предно огнище
~, пневматическая пневматично огнище
—	под дивлТнитм пещ под налягане
—	под разрежСнием псщ под вакуум, вакуумна
псщ
полу^ония по.лугазово огнище
х—х, пелумeхaнйчeония nолуитхавична псщ
ньлтгазенан прахо-газово огнище
nылтожигвттльвия пещ [огнище] с прахо¬
образно гориво
~, пьlлeугольная прахо-въглищно огнище
хч, рибо ающия работеща псщ
~, радиальная радиално огнище
х—х, регСтшван регоршна псщ
ру-нИя ръчно огнище
х~ с верхней подИчей топлини огнище с горно
подаване на горивото
—	с выпуском жИдкого шлаки пещ с изпуска¬
не ни гтчната шлака
—	с горизонтальной келоовuкевей решёт¬
кой огнище с хоризонтална скарна рсшстки
—	с движущимися колосниками псщ е подниж-
ни скара
сдвоенная сдвоена [двойна] псщ, сдносно
огнище
—	с дутьём под решётку огнище с вдухване
ни въздух под скарата
—	с кзчзюшимиоя нелесвuнзйu огнище с
люлееща се скара
слоенИя пластово огнище
слоенИя винповнепepeтaлlнивиюшaн сло¬
ена псщ с наклонени тласкаща скара
—	с нзнленвей колосниковой рсшеткой пещ
fегнищт| с наклонена скара
—	с непрерывной засыпкой огнище с непре¬
къснато пълнено [засипване]
—	с нижней подачсй топлина огнище с долно
подаване ни гориво
—	с нижним дутьём огнище с долно вдухване
—	с персжИмом пещ със стеснснис
—	с ручным обслуживанием вж. топки, руч-
нИя
—	.с цепной колосниковой рсшСткой псщ
[огнище] € верижна скара
~, торфяная торфено огнище, огнище зи
торф
~, труС-игая тръбни псщ
/чх, угольная въглищно огнище
х—, факельная факелно огнище, огнище [птшГ,
работещо с факел
х—х, фИнепьно-споeвaн факелно-слоена пещ, фи-
нелне-спотно огнище
цикленнзн циклонно огнище
хчх, шИхтная шахтово огнище, шахтови пещ
шИхтве-мТльничнин	mах«ене-мелничве
огнище
х-х, тахшвз-цтnван шахтеве-втрuжве огни¬
ще
х-х, экранированная екранирано огнище
шепнuй 1. лесно запалим, птове разпалващ
2. лесно горящ, лесно разгарящ се 3. при¬
годен за гориво [за отопление] 4. блатист;
-урлин
топливный горивен
топливо е гориво
г-х, абсолютно сухос абсолютно сухо гориво
~, ввuзаиOнвее авиационно гориво
автомобильное автомобилно гориво
/чх, автотракторное автотракторно гориво
~, интидетензциСвное интuдетеuaaиевно го¬
риво
/ч, арктическое дИзельное дизелово арктично
гориво
хчх, зтейнос итойно гориво
беззольное Стзпепелве гориво
хчх, бинарное двойно [Синтрно] гориво
биологическое биологично гориво, мате¬
риал за биологично нагряване
г—, бункерное бункерно гориво
х-х, бутоугольвее нафявовъгпишве гориво
/—х, бытовое гориво за бишони нужди
хчх, воздушно-сухос въздушно сухо гориво
х-х, вторИчное эталонное вторично еталонно
гориво
х—х, вторИ-ное ядерное вторично ядрено го¬
риво
/чх, выоековпaжнее гориво с голяма влаж¬
ност

^27
ТОП
высококалорИинсе висококалорично го¬
риво	г
высокеоктаиевсе висскесктаиове гориво,
гориво с високо октаново чвсло
высекесёгнвстее вuсееосегнuстс геривс,
чориво с голямо съдържание иа сяра
высскссСртное висококачествено червво
газевее газове гориво
газогенераторное газгенсратсрис гориво
газообразное газосбразис чериве
чизетурбиннее газотурбинно горивс
генераторное генераторно чориве
гстерсгСниее твёрдое ракСтиое хетсрс-
чеинс твърдо ракетно гориво
гибрИдисе ракетное хибридно ракетис го¬
риво
-z, гидрИревиинсе хидрираие гсриво
гидрогенизицибииое метСрнее хвдречснв-
зиравс гориво за дввгителв (с вътрешно чс-
рене)
двухкомпонёитиее двукомпонентно го¬
риво
двухкомпеиёитиое ракетное двукомпонен¬
тно ракетно гервво
двухесиСвиое двуосиевно чорвво
дстоиИрующее дстоииращс горивс
дйзспьисе дизслсвс■ гориво, газьол
дисперсное дисперсно гориво
~z, дистиллятное дйзельнсе лекс дизелово го¬
ривс
древСсисе дървесно гориво, гориво от
дърва
естёствеиное естествено гориво
жйдкее течие горивс
жидксметалпическее тсчиомсталио гориво
запальное запалващо гсривс
зСльное пепелис гориво, гсриве с мнечс
пепел
искусственнее иcевствсно чориве
каменноугольное еаменовъглищно го¬
риво
кир-юратное карбураторис чориво
котёпьиее котелно гориво
крисгСиное рикСтное криогенно ракетно
чсриво
кусковОе гориво на буцв [на блексвс]
лёгкое леко чсривс
лёгкое дйзепьное лекс дизелово гориво
пёгеоиcпaряющсеся лесисuзnарявашс се
гсриво
мипезСпьиое нискспепслио горивс, гори¬
во с малкс пспслис съдържание
малокалорИиное нискокалорично гориво
мслкориспылеиное сuтисгазпрашеио го¬
риво
z-z, мсталлйчсское метално чсриво
метиллйчсское ядернсе ядр. метално ядре-
ие гсриве
метиста-ильное ракётное	метастабилис
ракетно гсриве
многозольное ввсокспспслио чсриво, го¬
ривс с висске съдържание иа пепел
мисгскомпсиеитное многокомпонентно го¬
риво
моторное гориво за двигатели (с вътрешно
чсренс)
иитурнее еж. тОппиво, естёствениое
недетонйгвюшее недетенираще [противе-
дстонuгaшо] геривс
л/, иефтянОе иефтеие гориво
иизкесСртиое нискокачествено геривс
z-z, обеднённое обеднено горивс
z-z, обогащённое обогатено гсриве
z-z, обогащённое ядсрнее ебсгатене ядренс
чориво
z-z, сдноксмпонёнтиое едисесмпснснтис го¬
риво
сднскомпсиёнтное ракётное едиоксмпо-
иситне ракетис гсриве
ссневиСе ссневис горивс
z-z, стра-Стаиное ядр. отра-отсне чсриво
—-, первичнее эталСиное първично стапеинс
чоривс
ли, подвижное ядернее подвижно ядре¬
но горивс
прирСдисе природно гориво
прямегСиное дестилационно геривс
лв, псевдожидксе лъжстсчие гориво
пусковСе пускевс гсриво
пылевидное праховидио геривс
z-z, пылеугельисе пгахсвъглuщне геривс
—	раздельнои подачи гориво зи отделие пода¬
ване
--и, ракётисс ракетис гсриво
zz, распыленное распрашене [пулверизирано]
гсриво
z-z, реактивное реактивно червве
/v, реакторное рсакторие гсриве
л-, регенерированное ядр, регенерирано [въз¬
становено] чсриво
-z, самовоспламеняющееся самовъзпламенява-
щс ■се гориво
~, сиитетйчсское синтствчис [изкуствено) чо¬
риво
—	спИицевое прахове гсриво
z-z, смесевбе твёрдое рикётисе смесено твърде
гориво за ракети
z-z, смешанное смесено чсривс
сеставнСе твёрдое ракётное еж. тбппиво,
смесевбе твёрдое ракётисе
z-z, спиртовСе спиртно чсривс
z-z, стехиемстрИческое стехиомстрично чсри-
ве
твёрдое твърдо чориво
zz, твёрдое молекулярное твърдо молекулно
горивс
теплостСикое тсплоустоичиво чориве
~, термоядерное термоядрено гсриво
z_z, технологИческсе тсхнслсгичие гориво, го¬
риво за технологични нуждв
тракторное тракторно горивс
тяжёпсе тсжко гориво
углеводорОдное въглевсдорсдне гориво
—, унитарное унитарно гсриве
—, урановсе уринсвс гориво
услОвнее услсвио червве
химйческое ракётиое ракетно хвмвчнс
гсрвво

топ
92&
энергетическое енергийно гориво, гориво
за енергийни нужди
~, эталОнноо еталонно гориво
этилированное отилиряно гориво
~, ядорноо ядрено гориво
тспnйвсйепдnъзсванио с използувано на гори¬
во
тснливсеер м гсривоеор (уред за измервано
равнището на горивото), разхсдсеор за
гориво).
~, гидростатический хидростатичен гориво-
мер
~, ёмкостный обемен горивомор
поплавковый плавников горивомор
~, суммирующий сумарен [сумиращ] гори-
вомер
тсnлйвсйигаийо с горивоподхранвано, под¬
хранвано с гориво
тсплйвсподaча ж горйвспсдявяно, подаване
на гориво
принудительная принудително приведа-
вяно
—	самотёком гравитационно горйвспсдаване
тсnлйвсподаЮщий горивоподаващ, който по¬
дава гориво
тсnnйвспслгсгсвха ж горйвопсдгстсвка, под¬
готовка «а гориво
тсплевсRсдкaчмвaющиИ roрйвснагнотагоnен,
зя подавано на гориво от резервоар
тснлйвспсдсгрeватопъ м нагревател на гори¬
во, устройство за нагрявано на горивната
смос
топливопровод м горивопровод, тръбопровод
зя гориво
всасывающий смукателен горйвспровсд
~, нагнетательный нагнетателей [напорен]
roрйвспрсвсд
топливоснабжение с гсривссняддяванс, снаб¬
дяват с гориво
топливохранйлищо с склад за гориво
гспсграмеа ж топограмя
—9 приведённая приведена топо^ама
—	турбины топо^ама на турбината
—	турбины, эксплуатационная експлоатацион¬
на топограмя на турбината
топОграф м топограф
топографический топогряфичен
топография ж топография
барическая баричня топография
топологический топологичон
тополОгия ж. мат. топология
алгебраическая алгебрична топология
~, дискретная дискретна топология
комбинаторная комбинаторна топология
многомерная многрразеерна топология
гооретикс-енсжеcтвснная теоретико-мно-
жоствсна топология
тОполь ж тополя
белый бяла топола
~, чёрпый черна топола
топор м 1. брадва, секира 2, боен сокач
(ковашко сечиво)
дсnъшсй голяма брадва; голям секач
двусторонний брадва с две остриета
двухсторонний кузнечный двустранен ко¬
вашки сскяч
—	для валки дерСвьев дървярскя брадва, бал-
тяк
—	для раскалывания брадва за цепене
долбёжный дълбаеща брадва
дрсвоеёчныИ дърварска брадва
кузнечный ковашки секач
малый малка брадва
односторонний брадва с одно резило; ко¬
вашки сскяч с едно резило
~, плотничный дърводелска брадва
пожарный пожарникарска брадва
полукруглый кузнСчный полукръгъл ко ■
вашки секач
столярный вж. топОр, плотничный
угловОй ъглова брадва
угловОй кузнСчный ъглов ковашки сскач
~, фасонный профилна брадва
фасонный кузнСчный профилен ковашки
секач
топорик м брадвичка
топорище с дръжка на брадва
гспсчный пещен, огнищен
топе м топс (вълнена гребеннорешена лента
за предпрежда)
тОпсель м кораб, топсел (вид ветрило)
топтимберс м кораб, горната част на дървения
(дялания) шпангоут
топь ж блато, блатисто място, мочурище
тор м 1. мат. тор, торус (ротационно тяло,
получено при въртене на окръжност около
ос, която не я пресича) 2. тор (единица
мярка за налягане) 3. валяк (архитектурен
детайл)
торбанит м торбанит (вид шупливи бутилиноз-
ни шисти)
торбернит м торбернит
торговля ж търговия
внешняя външна търговия
внутренняя вътрешна търговия
государственная държавна търговия
книжная търговия на книги, книжна тър¬
говия, книжарско
кооперативная кооперативна търговия
мировая световна търговия
~, оптовая търговия на одро
~, розничная търговия на дробно
~, частная частна търговия
торгово-промышленный	търговско-промиш¬
лен
торгОвый търговски
торгпред м търговски представител
торгпредством, търговско представителство
торОц м 1- чело; челна страна 2. челна по¬
върхност (на машинна част) 3. блокче
(дървено за паваж)
базисный базисно чело (чело, взето за
база )
—	балки напречно сочоние на грсда; чоло на
греда
—	вала чело на валя
~, задний задна челна■страна
—	зуба чело на зъбя

ТОР
—	кирпича челна страна [малка стрина] ни
тухла
перСдний предна челна страна, предно
чело
—	полюс» ел. чело на полюси
—	потmвенеге кольца чсло ни бутален пръстен
—	поршня чело [лицс] ни бутало
—	рОльси чело ни релси
—	стапеля челна страна на стапел
—	фланца челна страна [чело] ни фланец
шориинИт м торианит
mетuй м торий ТЬ
азотистый ториев азид
азотнокислый ториев нитрат
~, бромистый торисв бромид
губчатый гъбест [шуплест] шориН
нтейнснUспый торитв силикат
йТтзнтейвенИслый «ориев мстасиликат
бтшектсйвскйспый торитв ертеоилuкат
сернИстый торисн сулфид
~, ссрнокИслый «ориев сулфат
углеродистый ториен карбид
уксуснокИслый ториев ацетат
фосфорнокислый «оритв фосфит
фтбристый «орисн флуорид
хлористый «оритв хлорид
тотнревинньй покрит с торий, «ор^ин
ториш м ториш
торкрет м торкрет
шетнте«-Сстов м горкрет-бетон
шорнрТт*нУmни ж пневматичен пистолет за
тотнртmuтане, пневмиши-на шокртш-пеипа
торкретирование с геркрттираве
торкретировать торкте«ирви
тетктетйассз ж «отктттиаоа
mотн^тйиmйнз ж тернтттивтива, тетнртт-
шнрицмашива
mорнрё«чин м теткреш-ин (работник, който
торкретира)
торможение с спиране, запиране, задържане
(със спирачка)
~, аварийное внезапно [аварийно] спиране
ивтоматUчеснос 1. автоматично спирине,
2. автоматично забавяне иа някакъв про¬
цес
зэтодинимИчтоное аеродинамично спиране
—	н атмосфере спиране [задържане, заСа-
вянс] в атмосферата
—	вихревыми шоками ел. спиране с вихрови
«окове
—, вынужденное принудително спиране
геветзшетное генераторно спиране
гидравлическое хидравлично спиране
двустороннее двустранно спирант
динимUчсоное дивиии-во спиране
—	замедления спиране със забавяне
интервальное интервално спирано
кв«зфотеmИчеокес катафорети-но спиринс
—	колебаний крыла, зэтедuвзмИчсокое аероди¬
намично спирант с трептене ни крилати
/ч,, непбдечнее спиране с челюстни спирачка
—, ковденсИшотвое кондензаторно спиране
л,, контрпарное спиране [с контра пара ни
локомотиви
53 Рускв-българскя нопвшехвичеех:м речник
—	котешнuй замыканием спиране с малко
[кратко] включвано; спирант с малък ход
(на спирачния механизъм)
мехзнUчеокее механично спиране [задър¬
жане]
многократное многократно спиране
—	йеmером спирант [задържане] -рсз двига¬
теля
одностороннее едностранно спирант, едно¬
странно задържане със спирачка
еоmзвенечвес спиране за простой; спира¬
не ни гара [спирка] (за влак)
—	пИри спирано с пара
плИнное плавно спирано, постепенно [бсз
тласъци] спиране
пнонмитИческое пневматично спирано
п^лнос пълно спиране
~, принудительное вж. тотйежСвие, вынуж-
донное
—	противовключСнисм спирант с противо-
включнанс [с обратно включване]
радиационное ядр. радиационно спиране,
радиационно задържане
ттикmИввее реактивно спиране
—	реакции хим. спирант [забавяно] ни ровк-
цияти
реверсИвное реверсивно спирант
ттгеветвтИнвес регтнтрaтинво спирант
рОзкос рязко [внезапно! спиране
рекуперативное рекуперативно спирине,
възстановително спиране
рСльсовос электромагнитное тлтнгтемаг*
нишно релсово спиране
реостатное реостатно спиране
ручное ръ-но спирант; спирант с ръ-на
спирачка
служебное служебно спиринс
смТшинное смесено спирано
оепенеИднее оепснейдне спирант
<%, ступТвчиmот ошеневве	[стъпаловидно]
спиране
Эноштенвее екстрено [внезапно, извънред¬
но] спиране
х—', эпснштИ-сокее електрическо спиране*
~, электродинамическое	елешрооиинамнчно
спиране
электромагнитное тлтк«тоиагнитво спира¬
не
элтн«рописнма«йчеснос тптк«топнтвиашич-
но спирант
эпскштофетсгИчссное спткгтофотс«вчве
спиране
тормоз м опитaчни, спирачен механизъм
аварийный аварийна спирачка
х-х, автоматИческий автоматична спирачки
ив«емоСИпьный автомобилна спирачка
х-х, зэтооuввйИчесний аеродинамична с ни-
рачка
хх, СитзСИннын барабанна спирачки
—, баmмзчвый плъзгачка спирачка
х—, Сорговой бордова [ръчна] опuтачни
быстродействующий	бътзодсйcтвунаши
спирачки
/хх, вакуумный вакуумна спирачки

ТОР
930
'верёвочный дnnиео.еeтрйчна въжена спи¬
рачка
— веретена спирачка па вретеното
~ Вестингауза спирачка на	Вестинхяуз
винтовой винтова спирачка
~, вихревОй индукционна спирачка; вихро¬
ва спирачка
внешний външна спирачка
внутренний вътрешна спирачка
~, воздушный въздушна спирачка
~, вспомогательный спомагателна [допълни¬
телна, помощна] спирачка
гидравлический хидравлична спирачка
гидравлический вихревОй хидравлична ви¬
хрова спирачка
гидравлический масляный хидравлична
-.маслена спирачка
~, гидродинамический	хидродинамична
спирачка
~, гидроеeханИчоехйй хидрсмоханична спи-
рячка
грузовой тежостиа спирачка
трузоупбрный спирачка, задействуваща се
■от товара
двойной двойна спирачка
двусторонний двустранна спирачка
—9 двух хспсдсчныИ двучолюстна спирачка
динаесеотрИчоекий динамсмотрична спи-
рачкя
дисковый дискова спирачка
~, дисковый двухпоршневдИ дискова спи¬
рачка с дво бутала
дисковый трансмиссионный трансмисион¬
на дискова спирачка
днфференци^лный диференциална спи¬
рачка
дифференциальный ленточный диферен¬
циална лентова спирачка
добавочный еж. тормоз, вспомогательный
дульный воен. 1. гърлсн спирач (на оръ-
<ие) 2. боен спирач (пружинно-маслен или
пневматичен )
единый обща спирачка, единна спирач¬
ка
замкнутого типа спирачка затворен тип
запаснОй запасна [резервна] спирачка
зубчатый зъбна спирачка
инерционный инерционна спирачка
v- Казанцева спирачка на Казанцсв
—, камерный камерна спирачка
канатный въжена спирачка
карданный карданна спирачка
.—, клещовой челюстна спирачка
клиновОй клинова спирачка
колёсный барабанна |холоИна] спирач¬
ка
холCдoчнo-дИехсвыИ дисково-челюстна спи¬
рачка
колОдочный еж. тОрмоз, клещевой
конический конусна спирачка
~ короткого замыкания спирачка за късо св¬
оди пение
крановый Кракова спирачка
кулачковый внутренний вътрешногърдич*
-да |вътрошнсоксцснтрйксва] спирачка
—	Кунце-Кнорра спирачка на Кунц-Кнор
лСнточный лентова спирачка
ленточный внутренний вътрешнспонтсва
спирачка
ленточный, короткоходовой лентова спи¬
рачка с ■ малък ход на електромагнитите
~, ленточный наружный външно-лентова спи¬
рачка
лОнгсчныИ плавающий лентова плаваща
спирачка
~, псхсестИвныИ локомотивна спирачка
магнитно-рСльсовый магнитно-релсова спи¬
рачка
~г магнитный магнитна спирачка
~, маневрОвый маневрена спирачка
масляный маслена спирачка
~ Матросова спирачка на Матросов
еодпеннодеИегвующиИ бавнодсйетвуваща
спирачка
еохакичеехин механична спирачка
многодисковый многодисковя спирачка
наружный външна спирачка
натяжнОй натсгателна [натягаща] спи¬
рачка
непрерывный непрекъснато действуваща
спирачка
—	нити текст. нишксобтогяч
нитяной въжена спирачка
нормально замкнутый нормално затворена
спирачка
~, нормально разомкнутый нормално отворе¬
на спирачка
~, одинарный единична спирачка
сднскаеоркыИ однокамерня спирачка
~, сднохолбдочныИ еднсчопюетня спирачка
осевой осова [валова] спирачка
~, оснОвный основна спирачка
остановочный ръчна спирачка
—	отката воен, боон спирач, еж. тормоз,
дульный
—	открытого типа спирачка отворен тип
паровёй парна спирачка
—, педальный псдална [крачна] спирачка
пластинчатый пластинкова спирачка
пневматический пневматична спирачка
—, полу жёсткий полутвърда [полу подаваща]
спирачка
—	посадочный ае. спирачка за кацане
предохранительный предпазна спирачка
—9 псрсшхсвыИ спирачка с прах
—	Пропи спирачка на Прони
~, простой простя спирачка
путовой пътна спирачка
рабочий работна спирачка
—	разОмкнутого типа еж. тОрмоз открытого
типа
~, реактивный реактивна спирачка
регулирОвочный регулираща спирачка
рекуперативный рекупсрятивня спирачка
~, рельсовый релсова спирачка
ромённый ромъчна спирачка
~, реостатный реостатна електрическа спи¬
рачка	.
рулев^ кормилен спирач
ручной ръчна спирачка

931
ТОР
U (	* i Hill
рычИжныи лостова спирачка
т~, самозатегмИжввиюшийся самоспвраша [са-
мозадсйстввваша] спирачка
с внутренним зажймсм спирачка с
вътрешно затяга ие
~ с виутренивми ислСдиими спирачка с
вътрешни челюсти
—	с защёлкеи спирачка с ключалка, спирач¬
ка със запъика (със зъбец]
, сисльзящии плъзгаща спирачка
, солеиСидиыи солсвсидии спирачка
с протввсвСссм спирачка с противотежест
с симсусилением сервоспирачка
с сегвсмстОгом спирачка със сегводвuги-
тсл, сервсдвигателна спирачка
, стОпорныи стоперна спирачка, спирачка
със запъика
, стсяиечныи спирачка за престои (напр.
ръчна спирачка на автомобила)
с трСсом БОудени спирачка с жипо
, суммарныи сбща [сумарни] спирачка
, сумм^рующии лСитсчныи сумираща лен¬
това спирачка
—	с усилИтелем торможСния спирачка с уси-
литсл иа спиращото деиствие
~ с храповым естанСвсм спирачки с острозъб
механизъм (за заключване)
—	сцепления стягова спирачка, съединителна
спирачка, амбриажиа спирачки
—	с цепным седСльным устрСиствем спирач¬
ка със сцепвищо седлове вcтрействс
тарельчатыи вж. тОрмсз, дВсковои
тСндериыи тсидерна спирачка
трансмиссиОнныи трансмисионна спирачки
—	трСния вж. тОрмсз, фрикциСнныи
универсальныи универсална спирачка
фрикциСнныи фрикционна [триеща] спи¬
рачка
—	Фруда спирачка ии Фруд, динамометрична
спирачка иа Фруд
цснтральныи авт. централна спирачка
цеитробСжныи цеитребсжиа спирачка
rv, цепиСи верижна спирачка
чсрвячиыи червячна спирачка
четырёхкелёсиыи четириколесна спирач¬
ка (спирачка, действуваща на четирите
колела)
экстренного тсрможСиия внезапна спи¬
рачка
элсктрИческии електрическа спирачка
электгемигнUтиый електромагнитна спи¬
рачка
электромеханИческии електромеханична
спирачка
электрСнныи електронна спирачка
электроnневматйчесиий электгопневматвч-
на спирачка
элсктреnгйводный спирачка с елсктро-
задвижване
якорныи кораб, кетвеи спирач
тСрмоз-, виит, воздушныи въздушно спирачно
витло
тормозить Е спирам, задържам, запирам
(със спирачка) 2. задържам, намалявам
(притока на нещо)
тормозиСи Е спирачси 2. спирач
териаде с териадс (силен тропически ураган)
тербид м терсид, вж. тСр
тороидальныи тсроидеи
терспит м теролит
тсрСи м тсрон (изотоп на радона)
терОс м терос (леДена грамада в леДено поле)
тсрпСда ж терпсдо, торпила
претивопОдечная торпеде срсщу подвод¬
ници
.экструдера торпеде ии екструдер
торпедирование с 1. тсрпсдвране (взривяване
в сонДаж) 2. торпилиране
терпедИровать 1. торпедирам (взривявам в
сонДаж) 2. торпилврам
тсрпСдо с торпедо (на карусерия)
тогсиоггамма ж тогсвоггама
терсиогриф м тсрзиограф
торсвегрифИроваиве с торзвографиране
терсвСметр м тогзвемстъг, торзвенеи динимо-
метър
ёмкестиыи капацитивен терзвсметър
—, индуктИвныи индуктивен торзвомстър
тсрсибн м терзион, усукване
торсиСиныи тсрзионеи, усукващ
тортвеитИт м минер, тортвеитит
тертби м тортон
торф м торф
болОтиыи блатен тсрф
брикетйгованиЫй брикетиран торф
верхсвСи чорен тсрф
— воздушиси сушки сушеи на въздух тсрф
вслсинВстыи влакнест тсрф
высекезельиыи ввсоиоnепслси торф
высушенныи изсушен тсрф
гидривлИческии хидравличен тсрф
дёрисвыи чвмов тсрф, торф иа чвмсве
древСсиыи дървесинен торф
жИрныи тлъст торф, битуминоземен торф
землВстыи землист торф
корневСи кореноввдсн тсрф
kрешкеебгaзиый свтиссбразен торф
кусксвСи бучксобгазсн торф, торф на.
буци
лесиСи горски тсрф
листоватыи листовиден торф
лугевОи ливаден тсрф
малозСльныи иискспепелси торф
мишИнныи машинен торф
мохсвСи мъхев тсрф
иаливнСи торфени брикети, тсрф иа
брикети, прссуван във форми торф
иВзВиныи нвзинеи торф
низовОи вж. торф, низВиныи
осСковыи торф ст острица
перехСдиыи прехедеи тсрф
прессОваиныи пресован торф
г--, резиОи рязаи торф
сапрспепсвыи сапропелсв торф
слсйстыи вж. тсрф, листоватыи
смелйстыи смелвст торф
сфагновыи сфагенов торф
7—, тростнкбвыи тръствксв торф
формОванныи формован [офСрмеи] торф
фрСзерныи нарязан [фрезовия] торф

ТОР
932
чСрпанный гребан торф
торф-сырСц суров торф
торфобрикеты мн торфени брикети, брикети
от торф
торфодобыча ж тсрфсдсдйв, добивано на торф
торфозаложь ж торфен залеж
тсрфсхбке м тсрфсхске, торфен кокс
торфолеум м торфсnеуе (изолационен мате¬
риал от торф)
торфонасОс м торф^смукач, торфена помпя
торфообрaзсвак ие с тсрфоoбрaзувано
преплита ж тсрфспnсча (изолационна)
торфоразработка ж торфоразработка, доби¬
ване на торф
торфорёзка ж торфорезачкя, резачка на торф
торфорезка-плуг торфорезячка плуг, плужня
[плугова] тсрфсрсзячка
торфосос м вж. торфонасос
торфофанёра ж торфослойна плоскост за
облицовка
торфошлак м торфошлака, торфена шлака
торфяник м 1. торфище, торфено блато, тор-
фон пласт 2. торфсхспач
верхсвсИ горно торфище
низовОй дспнс торфище
торфянистый съдържаш торф
торфянОй торфен
торцеванио с 1. обработване на челна страна
(на детайл) 2. павирана с дървени павета 3. ту¬
пане (дообработване на прясно боядисана
повърхнина чрез удари със суха четка)
торцовЯть 1. обработвам челната страня на
нещо 2. павирам с дървени блокчета 3.
обработвам повърхност (боядисана с блаж¬
на боя) с туп-чотка
торцовка ж 1. обработка на челна страна на
предмет 2. павиране с дървени блокчета
3.	тупяриряне с туп-четкя [четка тупаркя]
4.	туп-чотка, четка тупарка 5. моханичон
трион [пила] зя заглаждане на чола [краища]
маятниковая дърв. махален трион,заглаж-
дач (на чела, краища на предмети)
~, приводная дърв. ремъчнозадвижван трион,
заглаждач ня чсла [краища] ня предмети
торцовый 1. челон; напречен, лицев 2. на¬
правен от дървени блокчета [павета]
тОршсн м 1. торшен (рядка памучна тъкан)
торшон (рисувателна хартия с грапава
повърхност )
торшОр м стоящо осветително тяло или осво-
тител, лампион
точОнис с 1. струговане 2. точено [наточване]
~, автоматическое автоматично струговане
—, алмазное диамантено струговане, струго¬
ване с диамантен нож (режещата част е
диамантена )
десцОнтрсвсо дозцентрсво струговане
—	внутренних nсвОрхнсегеИ струговане на
вътрешни повърхности, разстъргвано
—	вОгнутых поверхностей струговане на вдлъб¬
нати повърхности
вручную 1. ръчно струговане 2. ръч^
точене [наточвано]
~ в торСц струговане на челото
~ в центрах струговане между центри
~ выпуклых поверхностей струговане на
изпъкнали [релефни] повърхности
~ затыловочное затйловъчнс струговане,
струговане за затиповане
кснйчеехих поверхностей струговане на
конусни повърхнини
круглое кръгло струговане, струговане на
кръгла повърхнина
лсбсвОо чслно [фронтално] струговане
многорезцОвое многокожсво струговапо
мокро струговане, струговане с
точностно [водно] охлаждано
нокруглсе нскръгло струговане
обдирочное грубо струговане
—	овЯльных повСрхностой струговане на овал¬
ни повърхнини
—	окончательное окончателно [завършващо]
струговане
—	по копиру копирно струговане
пслучиcтсвбо nсnускончатоnно [полуза-
вършващо] струговане
~ пснерОчнсо напречно струговане
—	с пспорОчнсИ подачой струговане с напреч¬
но подаване
по шаблону вж. точёнио по копиру
~, предварительное предварително стругова¬
не
продольное надлъжно струговане
—	с продольной подачой струговане с надлъж¬
но подавано
~, ехсрсcтнсо скоростно струговане
тCнхое фино струговане, струговане със
сваляне па тънка стружка
—	торца струговане на челото
торцовое вж. точСнио, nсдОвОо
~, точное точно струговане
фасонноо профилно струговане
~, цилиндрическое цилиндрично струговане
черновОо вж. точСнио, обдирочное
~, чистовОе вж. точОние, скончaтопънсо
~, эксцентрическое эксцентрично стругова¬
не
точёный струговян, обстърган, обработен на
струг
тОчечный 1. направен ня точки, който о във
вид на точки 2. точков
точило с точило
наждачное шмиргоповс точило
~, ноечансо пясъчно точило
~, элоктрскснтактпсе елсхтрохонгахгнс то¬
чило
точйльный точилен, който се отнася за точило
точильщик м точиляр
точить 1. точа, наточвам, остря 2. струговам,
о^стъргвам
точка ж 1.точка (препинателен знак; точка
на земната повърхност; белег, оставен на
нещо) 2. вж. точенио■3. наточвано
~, абснОнтехая абонатен телефонен, пункт,
абонатен телофонон пост
—	автотипии полигр. растерови точки, точки
на растера

S33
ТОЧ
внилпикшйчесная геод. аваланшичва точка,
аналакти-ев пункт
анилИновия анилинови mочна
вnпинuтйчеснзн опт. иплавитu-на точка
х-, зсийптетUчсокан мат. иоимпшетичви шоч
ки
—	СалИнси ел. точка на баланса, балансови
точка (напр. при мост)
безразличния физ. безразлични mе-на
бесконечно удалённая безкрайно отдалечт-
на точка
верхняя критИчсския мет. горна критична
шо-на, горна критични температура
нОрхняя мaргтвоНтнин мат. горна (шем-
нтратурва) миртснзитни mочна
верхняя мёртвая горна мъртва точка
внутренняя мёртвая вътрешна мъртва
гочка
——— возврата възвратна точка, мъртва точка,
пределна точки
—	воспламснСния «о-ка (температури]	ни
възпламеняване
—	нращТния точка [ценгър] ни въртене [ни
завъртант]
—	вспышки вж. те-нa воспламенения
высотная геод. височинна то-ка
высшая кулминационна точка, кулиивв-
ция
геодезическая геодезична точка
х—, гиперболическая хипстСеличиа точка
гранИчния гранична точка
двойная двойни точки
—	дивергСнции вж. точки тзохооймооти
дифференциальная диференциална точка
дренажния дренажен пункт
жёсткая жп. твърда [стабилна! шо-ка
дымовая димни точка (при изпитване на
петрол за горене)
заовяя критИчсския зидна критична точка
.—, задняя узловая геод. задна възлова точка
х-—, закреплённая геод. закрепени точка
~ замерзания точки [температура] на за¬
мръзване
—	застывания точка [тсйнeтитура] ни охлаж¬
дане [ни втвърдяване]
—	затвердевания «о-ка [температури] ни втвър¬
дяване
—	зацепления гочка на зацепнине [ни ^0^
вавт!, гочка ни допиране [съсдинннанс!
(напр. при зъбни колела)
звёздная звездна точка, звезден пункт
(в статистичния метод)
—	изгИба «о-ка на огъване
изобecтй-ссная изоСтс^ти-на те-на, изо-
Сесщи-он пункт (в спектографията)
—	изображения точка ни изобразяване
изолированная изолирана точка
изолированная материальная материална
изолирани точка
изотропния изотропни точка
изоэлектрИческая хим. uзеепенгричвa точ*
ка
искомая търсени точка
исходная изходна точка
~ квппеnиоТнuн точка [температура] на про-
капнанс
—	касИния допирна точка, точки ни допиране
—	кипения точка [температура] ни кипсне
—	конвсргСнции вж. течкз сходИмости
контрольная контролни «очка, контролен
пункт
контурная геод. контурна гочка, ситуаци¬
онна точка
новфигvpaтl^внзн новфигутаmинна точка
кратния кратна точка
криогидратная хчм. ктиохuоратна точка
критическия критична точка
критичсская сушки критична «очки fшем-
птта«ута] ни сушснс
круговая кръгова точка
—	КюрН, зншифеттем^гнИшния ивтифтреиаг-
нишна точка на Кюри
—	Кюрй, парамагнитная парамагнитна точка
ни Кюри
—	лИквидуса шечни [штипттa«ута] ни ликвиду¬
са
—	ивнсииaльвоге объёма точка ни максимал¬
ния обем
йатттuапьвзя иашттиапва точка
маятниковая махална точка
—	мартенсИтного превращения «очка [«0^
nерв«ута| ни мат«епзишвого превръщане
йётшнин мъртва шо-ка
х—, мёртвая паропровод» мъртва «о-ки ни. паро¬
провод
—	минимального объём» точка ни минималния
обем
—	нав-щ^и мерна [прицелна] точка
—	нигружОния го-к» ни натоварване
нaиньоmaя зърхова точка, връх
наружная мёртвая външна мъртва «е-на
—	насыщения точка на насиитане
нтйштaпьная неутрална точка
немая радио точка ни замлъкнано, няма
Стззнукова] «о-ка
неподвижния неподвижни точка
несвобOонaн мигттиaльнзн несвебедна ми-
гериапва «о-ка
—	неустойчивости течни ни неустойчивост
нинспвциевнвн вж. «о-ка, нивелИрная
винспнрнвн нивелирна [вивсла-ва] точ¬
ка
нижняя критИчсския долна критични точ¬
ка [шемпeрашута]
х.х, нижняя йвтmснcнтвин долна мартевзи«ни
точка [шсипeрагурa]
нижняя мёртвая долни мъртва точка
нулевая нулсна точка; начална [изходна]
точка
x-z, нулевая мстИлли нулеви точка ни метала
нулевая пОчи нулева точка на пещта
х./, нулевая прибора нулсна точка ни уреда
х- нуля вж. точка, нулевия
огненИя воен, гнева шо-ка
—	опознанная геод. идентифицирани «о-ка
[вън фотограметрията]
опорния опорни точка
—	опорм опорна те-на, точка ни опорат»
оптeоeлHсмзн епрсотпнсйа точки

теч
934
осветйтельиая есвститслна точка, освети¬
телно тяло
—	ссениечс равнодСнствия тсчка ии есенне
равноденствие
основная основна тсчка
осОбая специални [особена] точка
ответвления течки на разклоняване
ствСтиия отговаряща течка
—	отвСда точка иа отвеждане, отвед, водо-
взсмиа точки
—	отиссймссти точка ии относителността
относительная етносителна точка
—	отсчёта точка иа отчитане
—	падСивя тсчки иа падане
паровИя тсчка [температура] иа кипене
[врене] ии ведата
—	перегиба инфлексии тсчка
передняя критическая предна критична
точка
передняя узповИя геод. прсдиа възлова
точка
—	перелСма точка ни пречупване
переменная променлива тсчки
—	пересечения пресечна течка
—	перехСда преходна тсчка
перитектИческая хим. перитсктична тсчка
—	питания точки на захранване
—	плавления течка [температура] на тспене
—	плавлСния, конгруэнтная хим.	конхру-
ентна течка ии тспене
плюсовая геод. плюсова течка (при ниве¬
лирането)
поверочная постоянна точка, рспер, кон¬
тролна тсчка
—	поверхности тсчка ни повърхнина
—	подвСса точка ни окачване
подспутниковая подспътникова течка
—	пскОя елн. точка иа поиои
постоянная постоянна точка
постоянная температурная точка иа по¬
стоянна температура, постоянна темпера¬
турна тсчки
—	появления хрупкеств точки [температура]
ии появяване ни крехксст
л/ превращения точки иа превръщане
—	преломления точки ни пречупване
—	привязки точка на привързване
~ приложения сйпы приложна течка ии си-
пата, тсчка ии приложение ни силита
~, произвСдиая мат. производна точка
прицеливания вж. тОчка иавСдкв
—	приведения течка иа привеждане, реперна
точка
—	присоединения тсчки ии присъединяване
—	рибСчая работна течка
—	равноденствия точка ии равноденствието
радиотрансляционная радиотранслацион¬
ни тсчка
—	разветвления вж. тОчка етвствлСиия
—	разпсжСивя хим. течка на разлагането
—	ризмягчСивя течка (температура] иа омек¬
ва иетс
—	разрыва точки ни разкъсването (на скъс¬
ването]
растровая полигр. растерни точка
—	расхсдймоств тсчка на разходимостта
реечная геод. рсикова [патова] течка
рСперная реперна тсчка, точки иа привеж¬
дане
рСпериая температурная температурна ре¬
перна точка, тсчка за привеждане ни темпе¬
ратура
—	ресы тсчка иа оросяването
—	самовоспламенения точка (температура] иа
самозапалване
—	самокасания точка на самсдспираие
—	сбечаиия точка иа отделяне [на изместване)
сварнИя заварена точка, точка ни заварява¬
не
световИя светлинни тсчка
связующая свързваща тсчка, тсчка на
свързването
—	ссдповая мат. седпсва точка
серная течка [температура] на врсисте
ни сяра, сяриа точка
~ совпадения течка иа съвпадане
~ соединения течка иа съединяване [на свър¬
зване]
.— сОлидуса тсчка [температура] иа сслидуса
—	солнцестояния точки иа слъицестсснете
—	сеприкссиовСиия мат., дспириа тсчка
срСдияя средни точка
стиидИртиая кож. стандартна тсчка (зи
грубост)
~ схОда тсчка ни съвпадане
—	схедймости точка иа схсдимост
—	текучести точка на провлачаис
термометрическая термометрична тсчка
тригонометрическая тригонометрична точ¬
ка
троинИя троина точка
узлсвИя възлова точка
фазовая фазсва точка
—	фИзовоге перехода течка [температура)
иа фазово превръщане
—	фИзовегс превращения тсчка [температура)
ии фазово превръщане
фундаментальная геоД. осиовна [фунда¬
ментална] точка
характеристическая характеристична точ¬
ка
/V, эвтектическая евтектична тсчка [темпера¬
тура]
эвтектСидная евтектоидиа точка [темпера¬
тура]
эквивалентная вж. тОчка эквивалентно¬
сти
—	эквивалСитиссти еквивалентен пункт, екви¬
валентна точка	"
эллиптическая елиптична тсчки
—	экстремума екстремна точка, тсчка иа
есигсмвма
—	ясиогс видения, бпижаишия опт. наЗ-
-лизка точки ни ясно виждане
—	ясного видения, дИльияя сит. дипечна
точка ии ясне виждане
тСчнесть ж течност
абсолютная абсолютна точисст
везмОжиия възможна точност
высСкая ввсска точисст

$35
ТРА
—	геометрической формы точност на геомет¬
ричната форма
—	градуировки точност на градуиране
графическая графична точност
допустимая допустима точност
~ измерения точност на измерваното
линОйная линейна точност
математическая математическа точност
—	наблюдения точност на наблюдението
—	обработки точност на обработване
—	отдОлки точност на окончателното [.за¬
вършващото] сдрад>отвяно
сгнсеИгeпьная относителна точност
—	опёнки точност в оценката
—	показаний точност в показването
—	пос-Ядки точност на сглобката
—	прибОра точност на уредя
—	размеров точност на размерите
—	регулирования точност па регулиране
статистическая статистическа точност
~, техническая техническа точност
трОбуомая искана [необходима] точност
—	управления точност на управление
—	формы точност на формата
угловая ъглова точност
эхсноеИчecхая икономична точност
тб^ый то«он
тОщий пестен, беден (с малко съдържание
на определящото вещество)
травЯ ж трова
кормовая с. ст. фуражна тровя
многолетняя многогодишна трева
—, морская морска трева
сОрная бурен, плевел
~, суданская суданка
траверз м траверс (линия от точка на брега*
перпендикулярна на талвега на реката)
траверс м I. еж. траверз 2. напречна преграда
на окоп 3. посока, перпендикулярна на
курса на кораб 4. водсогклснйгоп, буна
5.	напречна греда
траверса ж напречна греда, напречния, тра¬
верса; напречен носач
вибрационная пневматическая леяр, пне¬
вматична вибрацион^ траверса
—	прОсся, подвижная подвижен напрсчник на
преся
—	рамы напречна греда на рама
—	станка суппортов напрсчник ^портова
шейна] ня струг
травертин м травертин, бигор
травильный байцван: за байцвано
травйльщик м който байцва, който едва,
байцовчик
^двймость ж свойство да се байцва
травить 1. байцвам, оцвам, разяждам 2.
охлабвам, отпускам по малко (напр. въже)
3.	изпускам газ (напр. от напомнена гу¬
ма )
трЯвка	вж. травлОнио
травление с байцване, ецване, разяждано
( химическо )
анодное анодно байцване
беловое	окончателно	|чйетс] байц¬
ва не
бОлое вж. травлОние, бопсвсе
~, гальваническое галванично байцване
глубокое дълбоко разяждане, дълбоко
байцване
глянцевое гланцово байцване
динамическое динамично байцване
йсннсе йонно байцване
катодное катодно байцване
кислОтное киссло байцване, киселинно
байцвано
матовое .матово байцвано
—	на цинке разяждане па цинкя^
окисное окисно байцвано
~, офортное офортно разяждано [дяИнвaне]
повОрхнсетнсо полигр. повърхностно раз¬
яждано [байцвано]
~, полутоновое полигр. полутоново разяжда¬
не
рельефное полигр. релефно разяждане
сетчатое полигр. мрежесто разяждане
~, статическое ел. статично байцвано
~, ускоренное полигр. ускорено разяждане
химическое химично байцвано, химично
разяждано
холодное хладно байцвано, байцване на
студено
~, цветнОе цветно байцвано
~, чорнсвсе грубо еш^:*«^е
электролитическое олоктролитично байц¬
вано
эпохгрсхймичеекоо опоктрохиейчно байц-
ване
травлённый байцван; гравиран (хими-ески)
травма ж травма, нараняване
травматизм м травматизъм
производственный производствен трав-
матизъм
гравсхссйлха ж с. ст. косячка за трсва
травополье с гровопслйо
травопОльный тревоп^сн
травосСяние с с. ст. сосне на фуражна трева
травосмСсь ж трев^ме^ тревна смеска
травянистый тревист
травяной тровен
травящий разяждащ, байцващ
трагант м трагант (лепило или сгъстител при
щампосване на платове)
траектория ж траектория
—, абсолютная абсолютна траектория
~, базовая стабилизации базова траектория
на стабилизацията
баллистическая балистична траектория
—, восходящая възходяща траектория
гладкая гладка траектория
заданная зададена траектория
—	движёния траектория [път] на движението
изогональная изогоналня траектория
информационная киб. информационна тра¬
ектория
—	иОна траектория на йон [на електрон]
криволинейная криволинейна траектория
круговая кръгова траектория
крутая стръмна траектория
навОсная вж. траектория, крутая
наклонная наклонена траектория

ТРА
936
нистйпьиия успоредни (иа земята) траек¬
тория, бръснещи траектория
~, србитИльная ор-вталиа траектория
отлСгия вж. траектория, настильная
относительная относителни траектория
~ пслСта ав. траектория на летене[ полета]
—	ракСты траектория иа ракета
—	частиц траектория на частици
—	элсктрСна вж. траектория вдиа
—, эквивалентная еквивалентна [рависстои-
на, равнозначна] траектория
эллиптВческая елипсовидна [елипсиа] тра¬
ектория
трак м гъсенична лента (на трактор),
звсно от гъсенична верига; прешлен
тракт м 1. тлф. тракт, път, канал 2. главен
път, автострада
вопиовОдныи вълпсвсдсн канал
—	звуиопередачв зввкспгедавателен канал
~, исииснdльиый ксаксвилеи каиал
—	иетлИ, газовыи газов тракт [иаиал] иа
котела
охлаждающии охлаждащ каиал
~ пИра канал [тракт] за пара
—	питатепьиси воды тракт [иаиал] ни под¬
хранваща всда
~, усилИтельныи усилвателен каиал [тракт]
трактор м трактор
бспбтныи блатен трактор (трактор, който
може да се движи в блато)
буксИрныи траитср-впсиач
вездехОдныи всъдехсден трактор
воСиныи воеиси траитср
~, гусеничныи верижен траитср
~, двудугев-и сварочныи двудъгсв заваръчен
траитср
двухколёсиыи двуислессн траитср
дИзельныи дизелов траитср
дорОжныи пътсн траитор
~, жuдкетбnлuвиый течисгсрввен траитср
карбюраторныи карбураторси трактор
колёсно-гусеничныи вж. трактор, пелу-
гуссничныи
~, иопёсныи иелссен траитср
иопёсныи пропашиСи междвгедевй иоле-
ссн трактор
~, косо чСрныи трактор за наклонени терени
лесиСи горски траитср
маломОщныи маломощен траитср
~ С-щего низначСния траитср с общо пред¬
назначение, универсален траитср
~, огорОдныи градинарски траитср
однеСсныи едиоосеи трактор
~, паровОи парен траитср
~, пахотныи трактор за оран
~, полевОи универсален траитср
портальныи портален трактор
пслвгBсеиичный пспуверижеи траитср
пропашнОи междурсдев траитср (служи
за разораване реДовете межДу поникнали
растения )
садСво-огегСдиый зепсичуково-градинар-
ски траитср
, садСвыи овсщарскв трактор
сварочныи заваръчен трактор
—	с чидгетгаисфегматегем траитср с хидро-
трансформатор
z-z, седельиыи седлови траитср
сельскохозяиствснныи сепскостспанскв
трактор
ссрВиныи траитср от сериинс производ¬
ство
z-z, скоростнСи скоростен трактор, траитср
за скоростна обработка
z-z, скрСперныи сирепсрен траитср
~ с ле-ёдиси трактор с лебедка
—	специального назначения трактор със спе¬
циално предназначение
—	с прицСпсм траитср с ремарке
—	срСдиеи мОщности траитср със средна
мощност
телеуправляемыи трактор, управляван от
разстояние, траитср с дистанционно упра¬
вление
—	тйпи «самехОдное шасси» траитср тия
«самохсднс шаси»
-W, тихохСдныи бавнсходси трактор
транспортныи транспортен траитср ■
z~, трелёвочныи влекач; траитср, сиабдеи
с ле-едиа за извличане
трёхиепёсныи триколесен траитср
узкега-агUтиый лозарски трактор, тесно-
хедов [тесен] трактор
универсальныи универсален траитср
унивсрсальныи сварочныи универсален
заваръчен траитср
~, пепиби верижен траитср
~, элсктрИческии електрически траитср
трактор-агрегат м трактор-агрсгат
траитор- корчеватель м тгактор-изксрецител
(служи Да изкоренява, изважда от земята
пънове и други)
трактор-культиватор м траитср-иултиватср
тгаkтор-ивстерСз м траитср-храстсрез, хра-
стоиосач
трактор-псъёмник м трактор-повдигая
трактор-погрузчик м трактор-товарач
трактор-самосвал м трактор-самосвал
трактор-снегоочиститель м тгактср-сиечсрии
трактор-струг м тгактсг-рииачка, равиячиа
(напр. снегорин, земеравнячка и пр.)
трактор-тандем м трактор-тандем, сдвеен трактор
трактср-телиач м трактор-тласкач
трактор-трубоукладчик м траитср за поставя¬
не иа тръби
траитср-тячач м трактор-влскач
траkтер-эеckаватог м трактор-екскаватор
тракторист м тракторист
тракторныи тракторен
тгаитегеедии Вии ж тгактогссдинuца, едини¬
ца-трактор
тгактегосб-гочиый тгикторосглобяем, трак-
торемонтажсн
тракторостроение с тгактсростгосне, произ¬
водстве ии трактори
тракторостроитель м тракторостроител
трактриса ж мат. трактриса
трил м трал (хидрографски, минен, риболовен)
рыболОвныи риболовен трал
937
ТРА
штапТнис с ловене на риба (с трал); левтвс па
мини, тралене
тральщик м «рал-ик, ипночиошич (кораб)
ттaйбевзнuе с вж. трамбовки
штаибOвзвныН трамбуна!!
шримСевaть трамбувим
трвйбOвнз ж Е ттамСуваве, ошъпквияс, наби¬
ване 2. граибенна, трамбуна-ка (уред за
трамбоване )
взрывнИя «твибонка «жаби», нооcкичиши
[взривна] трамбовка
~, дИзсльная вж. ттаибенна, взрывнИя
заеошревван заострена «таибонна
—, коронния къса траибевкв
—, механИчсская 1. мсхинични трамбовка 2.
механични ттаибуване
~, молотковая чукова трамбовка
—	, нормальная ручная обикновени ръчна
грамбовка
~, плоская плоска грамбовк»
пвтнйaтИчсокан пневматична трамбовки
ручная ръ-на «таибонкa
~, формовочная леяр, формовъчна траиСов-
ка
~ ферйOвечней смОси леяр, уплътняване ни
формовъчната смсс
—	хлопкоечиотИшслъ mтaибовнa ни памуко-
чистачнати машина
~, шаровая сферична ттамбевна
~, экскаваторная Сагерна трaиСовнa
триибOвечвый «таибевъчон
ттайбOвшик м трамбуна—
трамнИН м трамвай
трамваНный трамваем
шримплИн м гтаиппин
лыжный сни-шавци
шрИвеа м кораб, кърмова готди (греда на дър¬
вен кораб, образуваща кърмата, на която
е закрепено кормилото), трантц
транзИстор м транзистор, полупроводников
шриод
~, бсздрСНфевый Сездттйфов грввзиогот
~, германиевый германиев транзистор
диффyзuOвво•оппиввеН дифузиевво-cнла-
вен транзистор
~, диффузионный дифузиовсв транзистор
~, дрСИфовый дрейфов транзистор
канальный канален [попсвп| транзистор
миктеcппанвСй иикреоnпантн транзистор
~, переключающий превключващ штавзиошот
~, планарный планарен транзистор
плоскостной плоскостей транзистор
~, nопевей полови транзистор, канален тран¬
зистор, униполярен транзистор
~, сплавной спланен транзистор
~, «о-ечный точков транзистор
униполярный увинопятев транзистор
эпитаксиальный oпи«иноиапов гтавзиошет
травзнстет*мOзи м транзистор тип 'мсза
шринзИогор•«oттед м транзистор тетрод
шривзистотизацин ж трввзиогетизааин
транзисторный транзистор?”
шринзИт м транзит
транзитивность ж трaвзигиввоот, подвижност
транзитный транзитен
mтавзпmтев радио транзитрон, mравзиттовтн
гoнoтитот
mтвнсийинззы мн. биохим. трансаминази,
аминофeтази
mтвнсвй пна и яя (ж вж. mтиноимuнИтевзниo
«TвновминИтевиниo с шрансииивавин
штавсбOтоoр м mрансбордьот, ферибот
ттвнонoроИпь ж. мат, шравсветзвпа
mтиногтТооuя ж гтаногеесия
mтанодУктот м магнитен усилвател [с обратни
връзки]
транс изомер м ттaноизоиoт
ттвнонтucтзлпuзваин ж «тaвcнтио«ипизицин
mтвноктuотзлпй-еский шравскрисгиличеони
ттвнскютиoный «ринскютитн
ттзнспИтевввиo с транслация, предаване, пре¬
мествано
ттзнолUтовзmъ транслирам, предавам; пре¬
мествам
триволЯтет м радио гтaнолягор, предавател
трвнопнциOвный травопваuонев, предавателен
тTИвслHция (Ж в^ж» mрзволИтензнис
~, нuбтзmетнин тлг. вибраторна «ринглация,
вибраторно предавано
~, нНпе-ния ти. вилкова [гонилна] шраво-
ляния
—, дуплексния дуплексна [двупосочна] штвво-
паaин
дуплексния телефонния дуплексна [дну-
посочни] телефонна штанспааин
~, исправляющая гтввопацин [птсоивинс! с
корекция ни изкривяване
—, камертонная тонална транслация
—	радиовещания раоиеразnтъоннaгепвa штиво-
пацин, радиопредаване
~, регенеративная вж. триволHция, издран-
ляющая
стирготбnния старт ■ стопна штавопацин
«тиномстuпазы мн. биохим. ттаноиетилази
ттинсйисоuеввыН трансмисионен
«TИнсмИооия ж 1. трансмисия, силови преда¬
ване 2. предавателен вал; предавка
~, ивгомитИ-еснин автоматични трансмисия
~, звгомитизИровиввия автоматизирани транс¬
мисия
бсздиффэтeви-апьвзя	бтздифepeнаиaлни
трансмисия
бесступенчатая безогтптвва предавка
~, гидтивлUчсонзя хидравлична предавка
главния главна трансмисия, главни пре¬
давка, главен предавателен вил
механИческая механична предавка
многоступенчатая многостепенна предав¬
ка
вeaвтомaгйчecнзн неавтоматична транс¬
мисия
—	непрерывного действия гтв^^сии<е я с не¬
прекъснато действие
полуавтоматическая полуавтоматична пре¬
давка
попубeccтyпёнчaтвн пелубсзотсnтвна пре¬
давка
~, неmелечнвн тининни fвuонши! трансмисия

938
ТРА
прогрессивная прогресивна предавка [тран¬
смисия] (трансмисия, на която предавател¬
ните числа представляват прогресивен чис¬
лов ред)
ступОнчатая степенна предавка
~, электромеханическая електромеханична
предавка
трансмиттер м транееитор, автоматичен теле¬
графен предавател с перфолента
—	кодовый кодов трaнсеитер
транемутапйя ж трянсмугация, преобразува¬
но (превръщано)
—	эпоеёкгсв транс-мутация на елементите,
превръщано на ело.монтито от един в друг
транспарант м ел. транспарант
трансплантация ж тр.ънсплантаашя, присаж¬
дано
транспозиция ж мат. транспозиция
—	проводов ел. транспозиция [кръстосвано]
на проводници
траис-пслсжОнне с грансnсnсжонио
транспонирование с транспониране
~ натрии транспониране на матрици
транспорт м Е провоз, превозвано, пренася¬
но, транспорт; трафик 2. техниката за пре¬
возвано [за транспортирано]
авияцбнный авиационен [въздушен] гране-
порт
автсгрузсвсИ автсгсварон транспорт
автодорожный вж. транспорт, автомо¬
бильный
автомобильный автомобилен транспорт
х~-, авторефрижераторный транспорт с авто¬
мобили-хладилници
аэрозольный транспортирано в аерозол но
състояние
безрельсовый дсзролссв транспорт
~, бес перегрузочный транспортирано боз пре¬
товарвано
~, вертикальный вертикален транспорт; по-
вдигагсnнс*гранепсртнй механизми
~, вибрационный вибрационен транспорт,
транспортирано чроз вибриране
внеуличный извънуличен транспорт
~, вноцохсвдй извънцехов транспорт
хх, внутренний вътрешен транспорт
~, внутризаводской вътрешнозаводски транс¬
порт
внутрипостроечный повдигателни и други
строителни транспортни устройства
внугрицохсвсИ вътрошно*цохсв транспорт
водный воден транспорт
воздушный въздушен транспорт
~, войсковой транспортиране на войска,
войскови транспорт
вспомогательный спомагателен [допълни¬
телен, помощен) транспорт
хх, гидравлический хидравличен транспорт
хх, городской градски транспорт
гравитационный гравитационен |еаесто-
чен] транспорт
-х, грузовой товарен транспорт
-х, грузс-нассажйрекйй	товарно-пътнически
транспорт
гужевой коларски превоз
,х, дорОжный вж. транспорт, автомобильный
железнодорожный железопътен транспорт
заводской заводски транспорт
колёсный колосен транспорт, автомобилен
транспорт
конвейерный конвейерен транспорт
хх, космический хсееичон транспорт
линОйный маршрутен [линеен] транспорт
маршрутный маршрутен транспорт
междугорОдный еуждугрядехй транспорт
/x,можспорацибнныИ междуспзрациоиен транс¬
порт
х~, межстанбчный мождумашинен транспорт
„х, еежцохсвОй междуцехов транспорт
хх, механический механичен транспорт
монорельсовый моноролсов f■одисролссвJ
транспорт
морской морски транспорт
хх, назОмный назомон транспорт
х—, непрерывный непрекъснат транспорт
хх Общего пользования транспорт за обща
ползуване
пассажирский пътнически транспорт
пневматический пневматичен транспорт
хх, подзСмный подземен транспорт
хх, промышленный промишлен транспорт
рСльсовый релсов транспорт
хх, речной речен транспорт
х, роликовый ролков транспорт
рудничный рудничен транспорт
z-x, самотёчный грaвиганиовон|caеоточсн]траяс-
порт
х, санитарный санитарен грапспорт
х-х, скоростной бърз транспорт
хх, сухопутный сухопътен транспорт
хх, трубопроводный тръбен [тръбопроводен!
транспорт
-х, узкоколейный железнодорожный тосно-
линосн железопътен транспорт
х-х, уличный уличен транспорт
x-х, учреждОнчоский учрежденски транспорт
хх, холодильный хладилен транс-порт
электрический електрически транспорт
транспортабельность ж транспортируемое!,
удобство за транспорт; преносимост
транспортабельный лесно преносим!
транспортёр м 1. транспортьор; конвейер 2.
голям вагон за превозвано на голоми и
тежки товари
хх, барабЯнный барабанен транспортьор
хх, дсхсвсИ страничен транспортьор
вертикальный вертикален транспортьор
хх, вибрационный вибрационен транспортьор
хх, винтовой винтов транспортьор, шнок, ви¬
да
хх, воздушный въздушен транспортьор
хх, выгрузнОй разтоварващ транспортьор
хх, гидравлический хидравличен транспор¬
тьор
хх, грабельный гроблов [гребков) транспор¬
тьор
хх, грейферный грайфсрон транспортьор
грузовой товарен транспортьор
хх, гусеничный верижен транспортьор

939
ТРА
дИсковыи дисков транспортьор
желОбчатыи транспортьор с улси, улеен
транспортьор
закрытыи цепнОи скребиОвыи затворен
[закрит] верижно-лопатиов транспортьор
звеньевСи мночесеиционси транспортьор
~, вгСльчатыи вчлси транспортьор
внерциСнныи инерционен транспортьор
—, китиСвыи ролков транспортьор
кичИющиися люлеещ се | клатещ се] транс¬
портьор
иовшСвыи иефъчеи транспортьор, елева¬
тор
кручевОи кръгов транспортьор
лентечныи лситов транспортьор, транс¬
портна лента
лотиОвыи улеси транспортьор
летисобгИзный улейеобгазеи транспортьор
люлечиыи люлиов транспортьор
меиорельсевыи еднсрслсов [моиерезсов]
транспортьор
мостсвОи мостов транспортьор
овощнСи транспсртьср за плодове
отвИльныи транспортьор за отпадъци,
транспортьор за насипи
питИтельныи рСльсовыи релсов подхран¬
ващ транспортьор
плИвиющви плаващ транспортьор
пластИнчатыи пластинисв транспортьор,
плочксв транспортьор, рулстиов транспор¬
тьор
пиевматИчесиии пневматичен транспор¬
тьор
пиевматИчесиии всасывающии пневмати¬
чен засмукващ транспортьор
пиевматИчесиии нигнетательныи пневма¬
тичен иагиетителеи транспортьор
поверСтныи въртящ се [обръщателеи]
транспортьор
подвеснСи висящ транспортьор
педвижиСи подвижен транспортьор
подводящии подаващ [подвеждащ] транс¬
портьор
полотняно-планчатыи платнено-ппанков
транспортьор
полугусеничныи пслувсрижен транспор¬
тьор
, поперСчныи напречен транспсртьср
, промежуточныи междинен транспортьор
, газбСгсчиый сортиращ транспортьор
, распределИтельныи разпределителен транс¬
портьор
рСлииевыи ролков транспортьор
скребкбвс-kевшевый	лопатко-кофъчен
транспортьор
скребиОвыи лспаткев [грсблсв] транспор¬
тьор
сотрясательныи еж. транспортёр, иачаю-
щиися
—	се шлаигсвои леитеи транспортьор с тръб¬
на лента
спиральныи вж. транспортёр, ввитсвСи
—	с прижИмиси леитеи транспортьор с при¬
тискаща леита
мм
~, стационарныи стационарен [иепрспссим]
транспортьор
тИнковыи танков транспортьор
телиающии шагсвыи тласкащ стъписв
транспортьор
трСссвыи въжеи транспортьор
~, трубныи тръбен транспортьор
универсальныи универсален транспортьор
цепнОи верижен транспортьор
цеnечне-скгебиОвый всрижно-попитъчсн
[верижно-грсблов] транспортьор
цепОчие-плаичатыи верижис-плаиков транс¬
портьор
цепечно^шагевыи верижие-стъпиов транс¬
портьор
~, цепСчнс-ячеистыи верижно-клетъчен транс¬
портьор
челнокСвыи севапксв транспсртьср
чсрвячныи вж. транспортёр, виитевОи
шигИющии вж. транспортёр, шагсвыи
шаговии стъпиов транспортьор, крачещ
транспортьор
шиеисвыи вж. транспортёр,	виитевОи
транспортёр-вигСи я вачси-трииспортьег
транспортёр-перебОрщии я транспортьор-сср-
тирсвач, сортировачна лсита
транспортёр-элеватор я транспортьор-елева¬
тор
транспортёрныи транспортьореи, ксито се
отнася за транспортьор
транспортир я транспортир
тгинспсртUгевание с транспортиране, превоз¬
ване, пренасяне
транспортировать транспортирам, превозвам,
пренасям
транспортировка $с вж. транспортирование
транспортник я служител или работник пс
транспорта
транспортныи транспортен
трансуран я трансуран
трансурановыи трансвгаисв
тгансфегкаг я трансфериар
тгaнсфигугИция ж преобразуване, трансфор¬
миране
—	цепСи ел. преобразуване ии вериги
трансфокатор я кфт. трансфокатор
трансформатор я 1. трансформатор 2. пре¬
образувател
—	безопасного иапряжСивя трансформатор зи
б.	опасно напрежение
—, бифвп4гный ел. бифил ярси . трансформатор
блОчиыи блоков трансформатор
—	броневого тйпа вж. трансформатор, бре-
невСи
броневОи маитвен [брониран] трансформа¬
тор
бустерныи вж. трансформатор, вольте-
дебавсчиыи
воздушныи въздушен трансформатор
всльтедсбавечныи волтедобивъчеи транс¬
форматор
вращающиися въртящ се трансформатор
вхедиСи входен трансформатор

ТРА
940
вызывной тлф, сигнализацио^н ттаво*
форматор, повиквателен mтавофетматор
выпрямИтсльный изправителен трансфор¬
матор
ныоекевелътвый трансформатор за високо
напрежение, високоволтов ттавсфетматот
—	высокой чистоты вж. mрвноферйвтет, нысо-
нечзсшетныН
высенечисшетный високочестотен транс¬
форматор
выходной изходен mравоформатет
гидродинамический хиотооинайи-ев транс¬
форматор
гидромеханический хидремсхиничсн транс¬
форматор
гтезеупбтвый иъпниoуотой-ин [гръмо-
усшойчин] трансформатор
овухебибтечный двуна^^иен трансфор¬
матор
двухтактный (изходен) двушик^!! транс¬
форматор
двухшпёйфевый овушлaйфев трансформа¬
тор
дифференциальный диференциален штaво-
фотиитот
—	для ручных электрических приборов шринс-
фетматер за ръ-ни електрически уреди
—	для электропечи трансфоривгер за тпектре-
псшu
—	зижигИния трансформатор за запалване
зиземпUгoпьвый зазтиитепев трансформа¬
тор
звуковой звуков трансформатор
идеальный идеален трансформатор
измерительный измервателен трансфор¬
матор
измерительный напряжения измерват-тлен
трансформатор на напрежение
изолИрующий изолиращ mравсформагет
uйnсдзноныН импедансен трансформатор
Импульсный импулсен трансформатор
иcпьшагельныН изпитвателен трансформа¬
тор
каскадный каскаден гранофетиашер
непъцсней тороидсн mтансфетиагор
кемпoвсзцибввый компенсационен транс¬
форматор
корректирующий коригиращ тринсфорив*
шор
линОНный линеен трансформатор
йзноийзлъный максимален трансформатор
йипейOшный маломощен mтансформи«от
масляный маслен трансформатор
йзчгевыН стълбон штанофетйaтор
йтжниокздный йтждуошънаптн трансфор¬
матор
йoжлзйпевый вж. mринофетйзтет, мoжнво*
кадный
между-сшупСнный мтждуо«onoнoн [ мсжду-
стъпалсн) mтанофориитет
микрофонный микрофонен шривсфотиа*
тор
мнегезйпёрвый трансформатор за голям
вторичен шок
йвегевиmкбвыН	мвеговaвивкев транс¬
форматор
йвогеебмеmечвый вж.	штвнофетматет,
йнегевиmкбвый
йвегопестевей онИточный йвогепос«ен за¬
варъчен трансформатор
многофазный многофазен •ттивсфотиатор
модуляционный медупааиевсн трансфор¬
матор
мощный йешен трансформатор
нагрузочный товарен mривофотматот
—	никИла трансформатор за отоплителна ве¬
рига
—	напряжения трансформатор ни напреже¬
ние; наложителен измервателен шравсфот-
йашер
вoтезовйруюший вoтoзениращ шринсфор-
йашет
—	нИзкой чистоты пионочесшошев трансформа¬
тор
—, нuзкечзогетвый вж. mтинфетмИmет нИз¬
кой частоты
—	обратной связи трансформатор за обратна
връзка
еднонuткбный oдневиmкон трансформатор
еовоебйбmочвый вж.	трансформатор,
одвовиткбвый
однофазный еднофазен ттанофотйитор
осветИтсльный осветителен штвнофотмишот-
отклоняющий отклонителсн mтинсфотмa
шор
отсасывающий поглъщащ трансформатор
пзнаырныН вж. трансформатор, броне-
ной
паяльный поялен штaвсферматер, штaво-
фoриитот за споявано
переходный прсходсн трансформатор
нечвей пощен трансформатор
пИконый върхов [импулсен] трансформа¬
тор
питающий захранващ трансформатор
плвннотorулнтуoмый трансформатор с план-
но регулиране
поворотный въртящ трансформатор
повысИгольный вж. mтинсфетмзтет, по¬
вышающий
повышающий повишаващ трансформатор
ползунковый (авто) трансформатор с плъз¬
гач
понижающий понижаващ шраноформа«от
понизИтсльный вж. mрзнсфотмвтет, по¬
нижающий
—, пепoт0чный трансформатор за напречно
регулиране на напрежения
z—, песmеHвнеге тока mтинофотматот за постоя¬
нен шок
пробинной изпитвателен . шривофориаmер
за високо напрежение, пробивен шринсфор-
йишет
продольный трансформатор за надлъжно
регулиране на напрежението

941
промежуточной частоты трансформатор зя
междинна честота
~, промежуточный междинен трансформатор
~, пусковой пусков трансформатор
путевой трансформатор за захранвано на
релсови вериги
~, пушпульный вж. трансформатор, двух¬
тактный
пягистсржневОй потсърдечон трансфор¬
матор
радиочастотный вж. трансформатор, вы¬
сокочастотный
раздвижнбй регулиращ (авто) трансфор¬
матор (с подвижен магнитопровод)
разделительный вж. трансформатор, изо¬
лирующий
~, распределительный разпределителен транс¬
форматор
рассеивающий разсейващ трансформатор
~, регулируемый регулиращ со трансформа¬
тор
регулировочный регулиращ трансформа¬
тор
~, резонансный резонансен трансформатор
, релейный релеен трансформатор
—	с большим рассСяниом трансформатор с
повишено разсейване
сварочный заваръчен трансформатор
—	с воздушной изоляцией вж. трансформа¬
тор, сухой
—	с воздушным сердСчником вж. трансфор¬
матор, воздушный
—	связи трансформатор за връзка
секционированный трансформатор на сек¬
ции, секционен трансформатор, стъпален
трансформатор
~ с естественным охлаждением трансформа¬
тор с естествено охлаждане
сетевой мрежов трансформатор
, сСточный трансформатор в решетъчна ве¬
рига
—	с желСзным сордечнихсе трансформатор С
фёромагнитна сърцевина или мягнитопро -
вод
—	с зазОром трансформатор с въздушна меж¬
дина
силовой силов трансформатор
симметрирующий еймегрирящ трансфор¬
матор
~, сИнусно-хссинусный вращающийся си-
нуснс*хосинусон въртящ се трансформа¬
тор	'
—	с масляным охлаждОнисм вж, трансфор¬
матор, масляный
~ согласующий съгласуващ (синхронизи¬
ращ] трансформатор
—	с поромённым коэффициентом регули¬
рования вж.	трансформатор, регулиро¬
вочный
—	с расщеплённой сдеoтхсй трансформатор
с разделена намотка, трансформатор с
намотка, която има няколко извода
	ТРА
—	с сухой изоляцией трансформатор със
суха изолация, сух трансформатор
стабилизирующий стабилизиращ грянс-
форматор
~, стержновОй ядрен трансформатор,, транс¬
форматор ядрон тип
~, стрОчный тле. трансформатор за р.едова
развивка
~, сухой сух трансформатор
телефонный телефонен трансформатор
—	Тёсла трансформатор на Тёсла
—	тОка токов трансформатор; измервателен
трансформатор зя ток	.
—	тока, нрсхсднсй проходен токов трансфор¬
матор	.
тороидальный вж. трансформатор, коль¬
цовой
трёхобмдтсчный тривигхов трансформа¬
тор
трёхфЯзный трифазен трансформатор
тяговый тягов трансформатор .
универсальный универсален трансформа¬
тор
уравнительный изравнителен трансформа¬
тор
—	усиленный усилен трансформатор
фазный 1. фазов трансформатор, транс¬
форматор свързан във фаза 2. трансформа¬
тор на броя на фазите
фазовый вж. трансформатор фазный
—	частоты честотен преобразувател
широкополосный широколентов трансфор¬
матор
экранирующий екраниращ трансформатор
~ электросварочный заваръчен трансформа¬
тор
трянеформaтсриый трансфор матореп
трансфсреаторострсён ие с трансформаторо-
строене
трансформация ж 1. трансформация 2. прео¬
бразувател
трансформирование с вж. трансформация
—	аэроснимка трансформиране на .аеросним-
ка
трансформйровать 1. мат. трансформирам 2.
ел. трансформирам, преобразувам
трансформируемый трансформиращ се, който
(може да) се трансформира
трансфузия ж крОви преливано ня . кръв
трaнецендснтноегъ ж трянеценденгнсег
трансцендентный транецендснген
транцы мн. кораб, кърмови талпи
граншеехснатёnъ м скопохспяч, ханапохо*
пач
траншёя ж окоп, канал
внОшняя външен канал
внутренняя вътрешен канал
~. вскрйшная разкриващ канал |изкоп]
въёздная входен изкоп [канал]
групповая групов изкоп [канал]
для кабеля вж. траншея, кабельная
—	зуба плотины изкоп |кaнал| зя зъб на
язовирна стена
кабельная хабспен канал или капната
капитальная капитален изкоп	[канал]
942
ТРА

ирутИя стръмси изиеп [каиал]
Общая общ каиал [взиоп]
х—, одинИрная единичен иаиал [изисп]
пИрная двоен иаиал [изиоп]
хх, подготовительная	подготвителен иаиал
[изисп]
—, развСдочния проучвателен взисп [канал]
хх, разгрузочная иаиал за разтоварване
разрезнИя разрсзен канал [взиоп]
хх, сйлосная с. ст. силезен канап, свлозиа ями
хх, сиспьзящия подвижен канап [изкоп]
трубопровОдная тръбопроводен каиал, из¬
коп за тръбопровод
тупикСвия глух канал [изкоп]
трап м 1. трап (стълба на кораба) 2. подсв
сифон
хх, водолИзныи ведолазси трап
~, зибСртныи задборден трап
кормовСи кърмов трап
междупалубныи мсждупал убеи трап
пассажИрскии стълба [трап] за пътници
хх, трюмныи трап в хамбара
хх, въезднОи входен взиоп [иаиал]
трап-бИпиа ж трапбалка, греда-стълба
трапецеидальныи трапецовиден
трапСция ж трапец
хх, чимиастйчесиая гимнастически трапец
хх, прямюугСпьная правоъгълен трапец
хх, равнобедренная равнобедрен трапец
хх, равнсбСчная еж. трапСция, равно-Сд-
рсиная
рулевая кормилен трапец
хх, шириИрная шарнирен трапец
трапецОид м трапецоид
трапецОэдр м трапецссдър
хх, геисиченальныи хсксагсналси трапсцос-
дър
хх, тетрагональныи тетрагонален трипецссдър
хх, тригональныи тригсналси трапецосдър
трапп м трап (магмена основна скала)
трасс м трас (вид скала)
трИсси ж трасе; път
воздушная въздушно трасе
хх, межпланетная междуплапетио трасе, меж-
дуплаиетен път
хх, перевальная път [трасе] през преход (през
превал)
трассант м икон, трисиит
трассат икон, трасат
трассирование с 1. трасиране (напр. на път)
2. разчсртаване на дстаили (за обработване)
иамсрИпьиее трасиране върху прсеит,
каицеларсис трасиране
~, пелевСе полсис трасиране, трасиране ии
полето
техническое техничссис трасиране
~, эиенсмИческсе ииономичесис трасиране
трассИровить трасирам; разчертавам (детаилв)
трассирОвка t вж* трассирование
трассировщик м трасирвач
траулер м траулер
трафирСт м 1. трафарет, шаблон, модел 2.
настилка иа концентрационен шлюз
трафаретка ж ша-лсика (четка за боядисване
върху шаблон)
трафик м трафик; съобщение, комуникация
хх, внутреннии вътрешен трафик
хх, входящии входящ трафик
хх, всхедйщии изходящ трафик
междугерСдныи междугридсив трафик
хх, междуиарОдныи международен трафик
хх, мСстныи местен трафик
еиенечныи краен трафик, трафик, самс
между две станции
хх, прИгородныи трафии в предградВе
хх, служебиыи служебен трафик
хх, тспефСнныи телефонен трафик
хх, транзИтныи транзитен трафик
трифлёние с нагаждано на цилиндрите иа
шамповъчиа машииа
трахибазальт м трахибазалт
трихИт м трахит
хх, кварцевыи кварцов трахит
требование с 1, искане, изискване; исиаие
(първичен документ)	2. рекламация
хх, техническое техническо изискване
хх, эксплуатационное сисппоатациснис изис¬
кване
требования мн изисквания
~, качественные качествени изисквания
хх, кснcравктИвные конструктивни изисква¬
ния
хх, технйчссиве технически изисквания
тревОга ж тревога
водяиИя тревоги от наводнение [ет веда]
~, воздушная въздушни тревога
-хх, пожарния пожарна тревога
хх, учебния учебна тревоги
трСгер м трсгср [несич]; носител
трСилер м рс-марие, тежкотоварна платформа
трек м 1. иолодрум; писта 2. ядр. слсда
.—, иоиизициОнныи ионизациониа [ионии] сле¬
да .
трелевать гор. извозвам, извличам (дървен
материал от сечище)
трелёвка ж гор. извозване, извличане (на
Дървен материал от сечище До основните
транспортни артерии)
лебедочиия извличане [подвоз] с лебедка
хх, трИкториия извличане с траитср
трелёвщик м извсзвач, псдвсзвач (на дървен
материал, извличане от сечище)
трелои м трслои (полиамидно модифицирано
влакно от ГДР)
трельяж м дървена решетка за пълзяща зе¬
ленина
тремолВт м тремолит
тренажёр м ав. треиажср (съоръжение за тре¬
ниране), симулатор
тренд м кораб, основа ии котви (откъдето се
отделят ■ рогата с лапите)
трСнзель м 1. узилс (от юзДа) 2. пира, сбръ-
ший иа посоката иа движение
хх, большСи голяма лира
хх, мИлыи малиа лира
трСиве с триене
хх, виртуальное виртуалио триене
хх’, виСшиее външно триене
внBраеинее вътрешно триене
— в ОпОрах триене в спорите

$43
ТРЕ
вращСния триене при вършене
~ всухую сухо «риснс
—	второго рода вж. «рённе кичОния
вязкое лепкаво триене
гидродинамическое хидрооиваии-не трие¬
не
гранИ-ное гранично триене
~ движения триене при движение
динамИ-тское динамично триене
дИсковое дисково триене, триене ни диско¬
ве
жИднес«вос течно триене
—	зводИния триене при задиране |при заяж¬
дано]
кажущееся привидно триене
капиллярное капилярно триене
—	ка-Ония «ритнс при търкаляне
кинт«Ичеокос вж, «рОнис движСния
неншBн«нее контактно триене
итх»вUчoскоo механи-но триене
—	молекулярное молекулярно триене
епетнес статично триене; тритнс в апара¬
та
—	пОрного род» вж, трённе скольжСния
—	понТтхнесшей повърхностно триене
пенТрхвео«ное вж. шрОнис поверхностей
покоя триене при покой
полу жидкостное полутечно тритнс
полусухое полусухо триене
прсдСльнос вж. «рённе, гринИчное
—	скольжСния триене при плъзгано
сйСшввнес смесено триене
сOбошненнес вж. трённе, внутреннее
статИ-тскос вж. трённс покоя
сухос сухо триене
турбулентное турбулентно триене
—	холостого хода триене при празен ход
—	чИстое чисто тритно
шарнИрное шарнирно триене, триене н
шарнира
«тсвuреннв ж. трениране, штенптоннв
спортивная спортна тренировка
«тснегв ж триножник, тринога, ттиктачтн
статив
треногиН	с три крака
«тснежнин м вж. «тснеrв
тртвmBпьтср м разединител, отделител
«TСпBпнв ж 1. мъничка, мъналка (за мънене
на лен, коноп и подобни) 2. биещо крило,
Сиеща перка
«TтпBпе с вж. трсnBлнв
mттпBпъныН мъпачен, за мъненс
ттспBпьшин м мънач, работник на мъначна
машина
трепанис с мънене, чукане (на лен, коноп);
биснс, разбиване, разчепкване (на влак¬
нест материал)
—	льн» мънене ни лен
машИннос машинно мъненс
—	хпеннв мънене ни памук
трёпанный омънен, разчепкан, развла-ен,
разбит
трепИть мъня, чукам (лен, коноп); разчепквам,
разбивам (памук и подобни)
«рспОл м трепел
треск м тлф. пукано
штТонугъ пукним сс, раз-упвам се (със звук)
трест м тръст, стопанско обединение
—	дорожный пътно обединение, пътен «ръст
ебщтс«тоН«слъныН обединение (тръст] за
общо строителство
сгреИгсльне-йовтBжныН о«реи«тлно-иен-
й^ентaжве обединение
—	мСстноН промышленности обединение ни
местната промишленост
строительный строително обединение
трест» ж гръсти, огоптни сшъбл» ни лен, ко¬
ноп
тртсmИтенвнис с организиране (създаване] ни
тръстове [ебсоивсвuя]
трстИчный «трцперсн
трстник м мск припой (калай 67%, олово
33%)
треугольник м триъгълник
внтоnолЯтнmй aвгополнртн триъгълник
векторный мат. векторен триъгълник
впИсанныи вписан триъгълник
—	входа хидродин. триъгълник ни скорости¬
те при входа
—	выход» хидродин. триъгълник ни снете*
сгигс при изхода
замкнутый ел. затворен !скпючен] три¬
ъгълник
координатный координатен триъгълник
косоугольный вж. треугольник, остро¬
угольный
вoранвестетенвuй втравнеотрансн три¬
ъгълник
опИсанный описан триъгълник
*•», остроугольный о^^оъгълен триъгълник
открытый ел. отворен [нтсключсн] три¬
ъгълник
параллактический астр, паралакши-ен три¬
ъгълник
плоский равнинен триъгълник
поветеmвый жп. обръщат^^ триъгъл¬
ник (за обръщане на локомотиви)
подобный подобен триъгълник
полярный астр, полярен триъгълник
правильный вж. треугольник, равносто¬
ронний
прямоугольный правоъгълен триъгълник
равнобедренный таннобсдттв триъгълник
равносторонний равностранен «риъгъл-
ник
разносторонний разностранен триъгълник
разомкнутый ел. вж. треугольник, откры¬
тый
—	сил триъгълник ни силите, силов триъгъл¬
ник
силовой вж. треугольник сил
—	скоростей триъгълник ни скоростта
скоростной вж. треугольник скоростОй
соединительный съединителен «риъгъл*
ник
сферический мат. сферичен триъгълник
(триъгълник в геометрия върху сферична
повърхнина)
—	токов ел. триъгълник ни текенс«o

ТРЕ
944
тупоугольный тънсъгъnон триъгълник
фарфоровый - порцеланов триъгълник (ла¬
бораторен)
шарнирный шарнирен триъгълник
треугольный триъгълен
треф м пика (детайл за предаване на въртене¬
то във валцов стан)
трёхарочный тридъгов
трёхагомный гриатсеёк
трёхбарочный ^иванен
трёхвалёнтный тривалентен, от трета ва¬
лс птссг
трёхвалхбвый гривялнов
грёхвапьцбвка ж 1. машина за трикратно
валцуване 2. трикратно валцуване
трёхвингсвбй тривинтов
трёхгранник м тристен
трёхгранный тристонон
трёхмйльный ^ижи^н
трёхзамощённый трсйнсзамоетон
трёхзахбдный триходов (напр. винт, червяк)
трёхзначный тризначен
трёхэбнный тризонен
трёхйбдистый трийодон
грёхкаехадный гриегъпяпон, трихясхаден
трёххолёсный триколесен, с три колола
трёхкомпонёнтный трихоепопентои
трёхконёчник м трикрaИних
трёхкднгурный трихснтурсн
трёхкрасочный трицветен
трёхлинейный 1. трилинеен, с три линии
2. трилинейна пушка (с калибър 7,6 мм)
трёхлйегный трили^ен
трёхпбпаегный трипспятхов, трилопатъчен
трёхеанHг м минер. триманит
трёхмаршёвый трирамон [трикрилен] (за стъл¬
ба)
трёхмачтовйк м тримачтов кораб
трёхмСрный тримерен, триразморон
трёхмОстный ^иместо^ с три моста
трёхмотбрный с три двигателя, ^^двигателен
трёхнджник м триножник
трёходмбтсчный тривитков
трёхбхись ж триокис
—	азОтя азотон триокис
—	ванадия ванадиев триокис
—	вольфрЯма волфрамов трчские
—	молибдСна молибденов триокис
—	сёры серен триокис
—	урана уранов триокис
—	хрома хромов триокис
трёхоеисвныИ гриссновон
трёхОсный триисов [триосон], с три осн
грёхвлёчий ^ирамоно^ с три рамопа
трёхпапудный трипялубсн, с три палуби
трёхпольо с ст. триполио, триполна система
на засяване
трёхпОльный трикрилен [зя врата]
трёхпдnюеный ел. грипслюеон, с три полюса
трёхнровсднбй тримило^ с три жила, три-
проводон
трёхпроходнбй трипътон [за кран]
трёхпролётный трйсгвсрон> с три светли отво¬
ра
трёхпрядный продеп с три нишки
грёхnрсцёнгныИ трипроцонтсн, трипроцентов
грёхпутный жп. гринъген, с три коловоза
трёхразмёрный вж. трёхмОрный
трёхрядный трироден, триродов
трёхсгйбный който о тройно сгънат
трёхслбйный трислоен, гриплаетов
трёхетвбпъный трис^О^н, трицевен
трёхсгвдрчатый трикрилен (за прозорец)
трёхсторонний тристранен
грёхступёнчагый тристепенен, трис^палсн
трёхтонка ж тритонен камион
трёхтбчочный триточков
трёхфазный трифазен
грёххлсрйстый трихлорсн, трихлорид
трёхходовой трипътсн, триходов
трёхцвётный трицветен (напр. печат)
грёхципиндровый трицилиндров
трёхчотвортбх м тухла 3/4 (три четвърти)
трёхчлён м мат. тричлон
трёхчлОнный тричленен
трёхшарнйрнын тришарнирсн
трёхэлокгрддныи триолсхтродон, с три елек¬
трода
трёхэтажный триетажен
грёхъядорныи триядрен
трёхъярусный трикотвсн, с три котви
трёчеанйт м трочманит
трощётка жг вж. трещотка
трещина ж пукнатина, цепнатина
внешняя външна пукнатина
внутренняя вътрешна пукнатина
—	внутрипластовая вътрсшноппастсва пук¬
натина
водородная водородна пукнатина (пук¬
натина. вследствие на водородна крехкоет)
—	волосная капилярна [косъмна] пукнатина»
—	в порОдо геол. пукнатина в скалите
—	в фОрмо леяр. пукнатина в леярската фор¬
ма
—	выветривания пукнатина от изветряване
«V высыхания геол. пукнатина от съсъхвяне-
[изсъхване]
~, горячая гореща пукнатина
~, деформациОнная деформяционня пукнати¬
на
жильная геол. жилна пукнатина
—	закалки вж. грёщйна, закалочная
закалочная захаnьчна пукнатина (пук¬
натина. която се образува при закалката)
звездообразная звездообразна пукнатина
(по покритие)
зияющая леяр. геол. отворена [зееща] пук¬
натина
~, капиллярная вж. трёщина, волосная
~, кольцевая пръстеновидна пукнатина
коррозионная хорсзиснна вукня^н^
лучевая лъчева пукнатина
макроскопическая макроскопична пукна¬
тина
еожкристаплйчосхая мсждукриегяпна пук¬
натина
еёжппасгсвая междупластова пукнатина-
~, мерзлотная геол. зайрязителна пукнатина
микроскопическая микроскопична пукна¬
тина

945
морозная пукнатина, получени вследствие
ни студ (иа замръзване]
морсас-диная мразе-сиии [мразова] пук¬
натини (по Дървета)
—	напластования пукнатина ет напластяване
иаружиая вж. трСщина, виСшияя
—	стдСпьиссти разединител ни пукнатина
—	откОса геол, пукнатина в сиат (вследствие
плъзгане на пластове)
открытая открита пукнатина
поверхностная 'повърхностна пукиатвна
радиальная радиална пукнатина
—	разрыва геол, разсед
сбрСсевая геол, разседна пукнатина
сердцевинная сърцсвинна пукнатина, пук¬
натина в сърцевината иа дървете
сивезиая преминаваща [прехедна] пук¬
натина, дълбоко проникнала пукнатина
—	смещСния геол.	пукиатвна ет раз¬
местване [изместване] (иа пластове)
сСлнечния слънчева пукнатина (пукна¬
тина в дърво вследствие напичане от слън¬
цето)
температурния (пукнатина, образувала се
поради температурни изменения)
тепловая вж. трещина, тсрмИчсская
тсрмИчсския термична пукнатина
тсрцСвая челна пукнатина (пукнатина
в челото на дървена греДа, Дървен стълб)
раансkаисраппйческия трансиристалиа пук¬
натина, преминаваща през кристалите пук¬
натина
усадочная 1. пукиатвна от свиване (при
охлажДането на течния метал) 2. съсъх-
ваща фуга
—	усталости вж. трещина, устИлсстиая
устИлсстная пукнатина от умора (на
материала)
—	усХшив Дърв. пукиатвна прв изсушаване
[изсъхване] (иа дървето)
хслСдная студена пуииатииа
шлифСвечния шлифовъчна пукнатина (по¬
лу чаваща се по шлифована повърхност)
трещиноватость ж напукансст
трещиноватыи напукан; пукнатииси
ррещuнообаaзевaнuе с пуинатинссбразуване,
с-разуваис ни пукнатини
ррешиностбйкссрь ж устоичивост | издръжли¬
вост] срещу напукване [пукнатини]
трещотка ж раесчерка (ръчен колянов инстру¬
мент с възможност за закрепване на свред¬
ло или друга работна част)
сверлильная ръчнс ислянсво свредло (за
пробиване на метал)
ргещбтки-kпюч ж келяисв ключ със запъика
раиазйи м хим. триазви
триазОл м триазсл
триангулятор м триангулятор
триангуляция ж тГuаичвлация
дополнительная допълнителна ргианчв-
лация
местная местна триаичулация
ссновнИя основна триангуляция
раиаайльный хим. трварвлеи
триас м триас
60 авсис-&ългааскй политехнически речиик
	_ ТРИ
триасовыи триасев
равафИл м равифвл (австрийско триацетатно
влакно)
равицерамйд м раиацетимвд
триацетат м триацетат
—	целлюлСзы целулозен триацетат
тавацерилцеллюлСза ж три ацетил цел улез а
триапетин м ррвицерин
триб м малис превсдие колелце, пииьси
—	аииериоче ислеса иолслце за аииср нвте
[иетвените] колела (в часовник)
веисельиыи сменяемо малис ислслце
заведнОи 1. спусиателен [пускателси]
пвиьои, спускателио малио зъбне ислелцс
2. навиващо се ■ (с пружина) спускатслио
колелце
—	мииBтиой стрелки малис колелце за мв-
нвриата стрелка [иа чассвиик]
мвнуриый минутно зъбис колелце
ссиундныи секвидааио [ссиундно] зъбно
колелце
хсдсвСи задвижващо [дввгатслио] зъ-ие
колелце (в часовник)
цСвсчиыи цевис [тръбно] малко зъ-но
колелце
трибка ж. вж. триб
раuбопюмuнecцеиция ж тгвбспвмвнесцсиция
(слабо светене при триене, счупване, раз¬
дробяване )
таuбомета м уред за измерване силата и кое¬
фициенти иа трисие, ррвбсмстър
трибомСтрия ж таибсмеррвя (методи за
измерване силата на триене)
таuбоэлеитайчестве с тгибослскраичествс
рри-аеммeтан м хим. трибаомметан
таи-аомпаепаи м хим.	1,2,3-равбрсмnгспан
раибромфендл м хим. трвбрсмфеиол
тавбBиа ж три-уиа
таибвтвлсупьфйр м хим. трибвтилсв’пфит
тавгатаОи м елн. тригатрон, управляем гa•з-
ряднии
триггер м елн. трвгег•; пусиовс всPГСйCPве
дииамВческии динамичен равгса
миогеBаевиевый мпочоаавившен тгuгеа
реостатныи реостатс» тригер, реостатис
пусково устроистве
статИческии статичен тгигса
стаBйный струен тавгер
управляющии управляващ тригср
таuгидаар м таихидаат
ррвчвдайд м раихuдгвд
триглицерИд м триглицерид
триглиф м арх. триглиф
трвгеиИпьиыи тригсиапся
тригонометрИче^ии тригонометричен
тригонометрия ж раигоисмергия
плОская равнинна равгснеметгия
прямолинСиная	вж. тригономСтрия,
ппСская
сферическая сферична тригонометрия
тригситавектиэда м трвгснтрйсетаедъг
три гонтритетраэда м тригсиррйтетрасдъа
раuдекан м хим. тридскан
тридимит м тридимит

ТРИ
946
■•трИер м с. ст. триор, цилиндър, едро сито
(машина за чистене и сортиране на зърне¬
ни култури)
быоmтехеоный бързоходен шриор
дИсконый дисков триор
дИсконый еонет6шервый дисков сднорото-
рен «риет
лопастный поп»тнен [пепа«ъчев] ш^ор
оонOсввый дИсковый двоен дисков триет
универсальный универсален шриор
aилuворПчсснuй цилиндричен «риор
цилиндрический быстроходный цилиндри¬
чен бътзохоосв триор
цилиндрИческий тихоходныИ биввехе-
дсн цилиндричен триор
гтиеров»гъ с. ст. триорираи, печиошвай и
сортирам семсни и зърно
Триеста ж трпссти (японско триацетатно
влакно)
шриuоойд м mтиНедид
«рииедйт«»в м mрийодит«ав
триклИний м арх. трапезария (в римския дом)
триклИнный крист, гри^инен, ттиговалов
ттинпевтв
ярико с 1. грико, плешиво 2. трикотажно из¬
делие (облекло)
бтЮчвес трико за панталони
интетпдчвес двулицено трико
костюмное трико зи костюми
шринO-nинС с ттино-пине
трикотаж м трикотаж, плетено изделие
ажурный ажурен трикотаж, трикотаж
с кишки «ламе»
борговой рсбрен трикотаж jтатoнтi
верхний горен трикотаж, штинегaж за
горно облекло
вотоевый кардиран [тазвпасев] трико¬
таж
глИдкий гладък [сдвопиатн] шрикогаж
онухлuцсней двулицен трикотаж
жаккардовый жакардов трикотаж
интсрло-ный интерлоков шрикогаж
каперный кипърен трикотаж
—, нулНрвый соновишкон трикотаж, кулиртн
шрикогаж
, ластичный ластичен трикотаж
однояйцевой товолиaсн шрикогаж
осневевязИпъныИ кешенов шрикогаж, основ-
неппсгъчтн трикотаж
плиссированный плисиран трикотаж
покровный шрикогаж с покривна плешка,
освонвоплсшсн шрикогаж
рельСфный релефен шрикогаж
z~, уго-новнзaпьвый нътъ-тн трикотаж
футерованный подплатен трикотаж, двоен
трикотаж
штинртзбп м штикттзол (смес от о-, т-,
р-крезол )
трмлан м грилап (канадско триацетатно
влакно)
шTииСт м mтu.мет, тримерна молекула
шримс«ип»йНн м «рийтmилаиuн
шрийoтипбснзСл м трuмттппбснзоп
ттийс«илбутвн м ттuмеmилбутаи
«римт«ипён м ттuис«ппсв
«тимештйчссний mтоичсв, mтиис«тuчсв
трНминг*миmйни ж кож. тримингмишина
трИммер м радио 1. тример, довасттеИващ
кондензатор 2. гатср с няколко циркуляра
3. ав. тример [yтаввенсоuшел] (допълнител¬
на плоскост към кърмилата и крилцата в
самолет)
mтийопoнулHтныН три молекулен
триморфИзм м шрuиорфизъи
mтийетфвыИ mрииорфсн
ттиuмтт»т м тринитраш
ттинuгтоанипйв м гривигтоавилив
mтuнuгтеСензбл м	'
mтинигтеглицерИн
«Tинитрекрезбп
mтиниттомеган
тринu«робoнзел
м тривитрогпиаттин
штивигроктезоп
«тивитроит«ав
тринитротолуол
ттивиттефтнел
м
.	.	м
шринишрешолудл м
mтини«тефсндп м
mтинем м мат. шрином
трИо с. мет. трио вж. mтие*ошан
триод м триод, гриепенгродна лампи
вакуумный вакуумен триод
высокочастотный високочестотен триод
генераторный гснтта«етсн ■ триод
гтнттBтотный с насосной системой гене¬
раторен триод с помпени система
двойной двоен триод
осттн«ервьИ дстекторсн триод
крСмнисвый полупроводниковый силициев
полупроводников триод
кристаллИчсскиН полупроводников триод,
транзистор
модуляторный модулаторсн триод
енонТчньй краен (изходен, мощен! триод
полупроводниковый полупроводников
триод, транзистор
нуmnупьиый триод н противога^тп» схема
—разборный разглобяем триод
регулировочный регулировъчен триод
шрпео*гсноео м штиео-хеноео
ттиео-гснттBтот м генераторен триод
гтиед-нoнт0о м «риод-птнтод
«Tиео-уоипИ«сль м усилвателен триод
триоз» ж хим. триоза
трибкись ж триокис
«TиеноиСевзбл м «тиокоибсвзеп	(пиро-
галол, флорглуцинол или хидроксихидро-
хинон)
ттиенсийттипён м ттиоксиит«иптн
«рио-стан гривалцови машина
триплан м ав. триппощвин
трИплекс м 1. триплекс (ттиппастене стъкло)
2. триплекс (всяка уредба, състояща се от
три независими единици)
«тНплтнс-птецёсс м мет. триплекс [троен]
процес (напр. топене в електропещ—ва¬
грянка —електропещ )
трипер м
триплИт м
триптан м
триптофан
трипугиИт
трисихaтНд м «ризах-арид
трисилан м трисилан
«^сульфИд м трисулфид
гриплет
триплит
триптан
м триптофан
м грипугиг

047
ТРО
грисуълфсхиCлста ж трисулфонова киселина
тритЯн м тритан, грифонилмоган
триготраэдр м тритстраедър
тритий я тритий
грйтиоаnьдогйд м тритиоалдехид
трйтиохарбснаг м тритиокарбонат
тритионЯт м тритионат
тритОн м тритон (ядро на трития)
трифан м трифан
трифойипамИн м трифеиилаеин
грифенилкардсийл м трифенипхардонйл
трифенилкардинбл м трифснилкарбинсп
грифенипмётаи м грйфенйпмеган
трифонилмотйл м трифенилметил, тритил
трифонилфосфаг м трифонипфоефат
трифтсрдонздп м трифлуорбонзол
трифбрий м арх. трифорий (горна странична
галерия със сводови отвори в готически ка¬
тедрали )
трифторйд м трифлуорид
трифтормотан м трифпуореетан
трифторэтаи м трифлорстан
грихпсрбeнзсл м трихпсрдспзоп
трихлорйд м трихлорид
трйхпсреоган м трихлормоган, хлороформ
трихлорфонол м грихлорфоноп
трихпсрэгак м трихлоротан
трихпсэтипёи м грихлсетилеи
трицел м трицол (английско триацетатно
влакно)
триэдр м мат. триодър
триэтаноламин м тристаиспамин
триэтипапюейний м триогилапуеиний
триэтиламйн м триотилаеин
триэтипарсйн м триетиларсин
гриэтипдср м триетилбор
триэгипвйееут м гриетилдисеут
тризтилолово с трйстипхапаи
триэтипфссфaг м триотилфосфат
трОганио с тръгване, потегляне
трогаться потеглям (напр. с автомобил)
троетёс м дълъг гвоздей (приковаващ три
дъски)
тройник м тройник (Т-образна тръбна схват¬
ка), тещик; тройниково съединение
ввёртный завинтвящ со тройник
~, вилкообразный вилкообразен тройник
волноводный вълноводеп тройник
двойнОй двосн тройник
— двумя отводами тройник с два отводя
[с две дъги]
иОнный йонсн триплет
косой кос [наклонен] тройник
~, переходный проходен [редухтивон] трой¬
ник |Гощих|
переходный с отвОдом проходен [родукгй*
вон] тройник с отвод [с дъга]
~, пространственный переходный простран¬
ствен преходен [родухтивеп] тройник
проходной преминаващ [проходен] трой-
■них
прямой пряв тройник
прямой с сгвсдсе прав тройник с дъга
раструбный тройник с уширение (в края
на тръбата)
фасонный профиnоп тройник
флйнцовый фланцев тройник, тройник с
фланци
шаровой кълбовиден [сферичен] тещик
тройникОвый тройников, отнасящ со до трой¬
ник
тройной троон
троллёй м тролей, токоприемник
троллейбус м тролейбус
двухэтажный двуетажен тролейбус
троллейкар м тролойкяр
троллСйный тролсен, контактен
троллей электробус м трслоИ*епектроОус
тромалйт м тромалит (прахообразен магнитно
твърд материал)
тромб м ураган, циклон, силна вихрушка
тромп м арх. вид сферичен купол
тросстИг м мет. гроостит
—	закалки зякалъчен ^истит
игольчатый иглост тристат
—	отпуска отпусков тристат
троостйтный тросстигон
трооетопёрпйт м гросетспорлит
грссетоссрбйг м трооегоеорОит
тропа ж пътека
тропик м тропик
—	КозорОга тропик на Козирог
—	Рака тропик на Рака
тропикализация ж тропикализация
аппаратуры тропикализация на апарату¬
ра
тропихоустОйчивость ж. трспихсустсИчивост
трспихоусгдйчивыИ тропикоустойчив
тропопауза ж геофиз. тропопауза
тропосфера ж тропосфера (долният пласт на
земната атмосфера)
трос м въже (стоманено или кълчищно)
анкерный анксрно (котвено] въже
буксирный буксирно въжс, буксир, вл скало,
влска л но въже
вытяжнОй опъващо въжо (при парашути)
гибкий гъвкаво въжо; жило
х—, грозозащитный ел. гръмозащитно въжо
заземляющий заземяващо въже
~ закрытой конструкции въжс със затворена
[закрита] конструкция
кабельной рабОты въжо за кабелни рабо_
ти
ххх комбинированной свивки . въжс с комбинира¬
но усукване [с комбинирани суково]
круглопрядный въжс с кръгла дилка
х.., круглый кръгло въже
х-х левой свивки въжс с - ляво усуквано, въжо
с ляв сук
х-х, льнянОй ленено въже
х-х, манильский въжо от манилски коноп
х-х, натяжнОй опъващо въже
несущий носещо въжо
овалъноnрядИлъиый овално предено)усука¬
но] въже
однопрядный въжо с една дилка
х-х, односторонной свивки въжо с едностранно
усуквано
оттяжнОй обтягащо въже; обтяжка
пеньковый конопено въжо
948
ТРР

плОскии плоско въже
nлесиеnаядиый въже с плоска дилиа
педвеснСи нссещс въже
псдъёмиыи ■ подемно [ повдигащо ] въже,
подемен кабел
~, пежарныи пожарно [пожарникарско] въ¬
же
—	полузакрытеи конструкции пспв-рсниааие
въже, въже с полузатворена конструкция
—	правои свВвки въже с дясно усукване,
въже с десен сук
~, привязнСи въже за привързване
причальныи кораб, вързал нс въже, вър¬
зало', швартов
паОволечиый теленс въже
предСльныи несBший надлъжно носещо
въжс
~, прямСи право въже
аасрВтепьный въже от растение [от расти¬
телен материал]
аacчалечный ав. изпъвище въже
аBлевОй кормилно въже
сбОрочныи събиращо въже (в рибарска
мрежа)
~, свитетВчныи въже от изкуствен материал
~, смолёиыв смелсис [иисмслеио] въже
~, спиральныи спвралио въже
стипьиСи стеманеие въже
раёхпаядный трвдвлксво въжс
~, раОссвей ра-Сты въже за въжени рабств
тяговыи тсглвчнс [тсглвтелно] въжс, въжс
за теглене
четыаёхпаядный четврвдилксвс въжс
швартОвыи вързапне въже, вързало, швар¬
тов
~, якорныи иствено въже
тассообаазный въжеподобеи, иеито прилича
на въжс
тростИльщик м 1. пресуквам ни въжета 2.
дубпьср (аа-сриuе на дублириа машииа)
трсстит м вж. раоостйр
трсстИть 1. суча, усуквам, пресуквам 2.
съединявам, сниждам
тростиИи м тръстика
раосрникОвый тръствков
тротил м тротил (взривно вещество)
таотваа м тротоар, плочиви
зубчатыи платфОрменныи жп. назъ-сна
платформа, назъбена [авфеловаии] рампа
~, платфОрменныи жп. платформа [рампа]
за -агаж; магазиИна рампа
трохил м арх. трсхвл (закръгление при кор¬
низ и пр.)
трохОвда ж мат. трсхсида
трощСние с ду-лираис, скатяване (на прежда)
треяиии ж (тризъб) сскач за. обработка иа
мсии порсдв камъни
равба ж 1. тръба 2.. водсстеи 3. комин
~, автохсппвмацвбнния ивтскедимароани тръ¬
би
акустическая слухова [акустична] тръба
анкерная иииерии [закотвяща] тръба
анкерная дымогарная аикерна двмсхедпа
[димегарни] тръ-а
асбестоцементная азбестоциментови тръ¬
ба
астрономическия асрасисмвчиа тръ-а,
астрономичен далекоглед
аэрациОниая аерацисина тръ-а, тръба за
асрация
аэродинамическая аеродинамична тръба,
аеродинамичен иаиал
аэродинамическая сверхзвуковых сkсaо-
стеи аеродинамична тръба [аеродинамичен
каиал] за свръхзвукови скорости
баипИсния отвеждаща [ерводна| тръ-а
бишмИчиая башмична тръба (най-долна
част от обсаДна тръба)
бааемeтаUчecкaя барометрична тръби
безмуфтовая безфпанцсва тръби
-есшСвная безшевна тръ-а
/—, бетОниия бетениа тръба
бетсиспитиая тръба за педвсдне бетони¬
ране
бурИльная сондажна [пробивна] тръба
буровИя вж. труба, бурИльная
ввапьцбванная завалцована тръба
ввсднИя въвеждаща тръба
ведущая водеща тръ-а
вентипяциОниая 1. вентилационна тръба
2. мин. вентилационен ксмвн
—	ВенрBав тръба на Веитурв
~, визирная визирии тръ-а, далекоглед
~, вихревИя вихрова тръби
внутренняя воен, вътрешна [сменяема]
цев
ведегреииая водогреика тръба
всдесрвСдния водоотвсждаша |всдсотвсд-
иа| тръба
водоприёмная всдсприсмиа тръба, водо¬
сточни тръба
ведспаирСчная всдсвливиа тръба
водопровОдная водопроводна тръ-а
ведепрспусиная всдспрспускаща тръба
ведсааспаeдeлйтeльнaя	водоразпредели¬
телна тръба
водоспускная всдснзпвсеатслиа тръба
всдсстСчная водосточна тръба
ведянИя водни тръба
всздухсвс^сывающая въздухссмукатепна
тръба	'
воздуходувная въздухсдувна [въздухс-
вдухватслиа] тръ-а, тръба за вдухване иа
въздух
~, всздухспрсведная въздухопроводии тръба
воздухораспределительная въздвхсгазnре-
делитспиа тръба
~, воздушная въздушна тръба
вслнистиая въписсбразиа тръба
волийстая жаровая вълнсс-разиа пла-
мъчии тръ-а
велечёния изтеглена тръба
—	впрыска тръба за впръскване
впускнИя впускатслиа тръби
~, всасывающая смукателни тръ-а
вупкиийческая вулканична тръба
выводиИя изходни тръба
гч», выпускнИя изпускателна тръба

949
вытяжная изоиуквателва тръба (за из¬
смукване на газове, течности), вентила-
пионна «ръба
выхлопная	изпускателна (ауспухна)
тръба
газовия газова «ръби
газоотводная газоотводна тръба
гизоподводяшвн гaзеподанашa «ръба
газопроводния газопроводна тръба, газо¬
провод
газосборная газооъбитагoлни «ръби
галилСен» галилеева (зрителна) тръба
гИбкая огъващи сс [гъвкава] тръба
.—, гидродинамическая хидродинамична «ръ¬
ба
гладкая .гладка тръба
гладкая жировая гладка плимъ-на тръба
—	глушИтсля тръби на заглушител, ауспух-
ни тръба
голия гола тръба
гончарная пръстена [каменинова] тръба
горизонтальная хоризонтална тръба
горячукатанная геттшoвaлаувиI^а тръба
горячетянутая готтшеиз«тглсва тръба
граммoфoнooбpaзнaн воBсьввющин грамо-
фонообразна, смукателни тръба
двойная новаeвштИчссквн двойна концен¬
трична тръби
двухнопТвчaтвн двунепявева тръба
дтйонудния дейдвудни тръба
деревянная дървена «ръба
—	для обдувания тръба за еСоухн<ивт
—	для продувки тръба за продухване
дозвуковая аэродинамИческия аеродина¬
мична тръба [аеродинамичен канал] ..за
подзв^^ова скорост
дренажния дренажна «ръба
дуговая дъгови тръба
дымовая комин, оuмвв «ръба
дымовая аэродинамИчсския аттеоинайи-
чна димни «ръба, аеродинамичен димен
канал
оьиoвытнжвBн дииовентилационва тръби,
дииеcмуна«oлoн комин
дымогарная димо^на [димни] тръби
оыиехеонaя дииехедви тръба
оьр-втин надупчена [дуп-то«а, перфори¬
рана] «ръба
дьт-игия пироная надупчена парна тръба
мировИя пламь-на «ръба
жестянИя тенекиена [ламаринена] тръби,
кюнец
заСорная пълнеща гръСа
загрузо-ния пълначни тръба, тръба за
пълнено, зареждаща тръба
закладочная запълваща тръба
запИльная западна тръба; нигрявни тръби
зрительная зрителна тръба
измерительная измервателна тръба
иг оль-атая иглссша «ръби
изогнутая огъната «ръба
изогнутая всасывающая огъната смука¬
телни тръба
изолированная изолирана тръба
	ТРУ
х., Импульсная вэтодинимИчe<скaн импулсна
аеродинамична тръба, импулсен аеродина¬
мичен кинал
кввишвцuOннин кавитационна тръби
л-т, канализационния канализационна «ръ¬
ба
кардИнная карданна тръби
кардИнного вИла тръба ни кабинния вил
/-/, кИтиния валцувана тръба
керамиковая вж. труб», нетимUчoонвя
кетимИчecкaн нетаии-ви fнимoнuнови] тръ¬
би
кипятИльная загтсвaгтпвa тръба, тръби
зи (нагряване до) завирано, бойлерова
тръби; ведеизnати■тoп^^и гръСа (във водо-
тръбен котел)
клёпаная занишсна тръба, нитонани тръби
коленчатия колянови тръба, тръбно коля¬
но, тръба с коляно
коллекторная нелтншетва тръби
кепенoлooбpaзввя ноaоьввюшвн знънецо-
образни смукателна тръба
колевневвя колонкова тръби
кольцевая воздушная пръстеновидна въз¬
душни тръби
компенсаторная вж. «руСИ, компенсацион¬
ния
компенсационния 1. компенсационна гръ-
би, изравнителни тръба (в отоплителни уред¬
би) 2. лири
конденсационная кондонина [невдтвза-
горна| тръба
ноllшрелъввн контролна тръба (в проти¬
вопожарното дело )
коренная самостоятелен комин
кошСльная котелна тръби
лигИ я лята тръба
пеиaввн геол, пробит (чрсз ломено ни
скалите) тунел [канйл]
—	магистральная магистрални [главна] тръ¬
ба
—	Мaвнecмaви мантсманони тръба
иaннeомaвовонан вж. труб» Манне^Ин»
иaолoзaпl^нвaн мислонилизни тръби
маслопроводящая маслопроводна тръби,
маслопровод
г^, масляная вж. шруСИ, йаопепрoводHшан
вигвттИттпьвин нагнстаттлна [випотна]
тръби
накладо-ния 1. допълнителни «ръби 2..
покриваща «ръба, покривна «ръба
напорния вж. грубИ, вагвешаштпьван
ванрвнпHюшин направляваща гръСа
насидная набити [надяната, висшантваГ
«ръба
васOоно-номнрТсcорван поинсне-немnрс-
оетна тръба
всизелИронaвнвн ^изолирани тръби
втфтe-гизоnренСовия нефто-газопроводни
тръба
нефтепроводная	нефтопроводни тръба»
нефтопровод
нивтлИрная нивелирна тръби
г->, обводная околовръстна ■ [околна] тръби

ТРУ
950
~, обдувочная вдухвятоnна тръба, тръбя за
вдухвано
обогреваемая нагрявана тръба, тръба,
която се нагрява
обогревательная подгревятолня [подгря¬
ваща] тръба
~, обогрёвная вж. труба, обогреваемая
обсадная обсадна тръба (в сондажни.
уредби)
~, огновая вж. труба, жаровая
сдноогвёретна я тръбя с один отвор
однослойная воен. однопластовс тяло (на
оръдие), однонnаетсва цов
оптическая оптична тръба, наблюдателна
тръба
опускная спускаща тръбя
~, оребрённая	орсбрсна тръба, тръба с
рсбря, роброста тръба
~, освинцованная пооловсна тръба, тръбя,
покрита с олово
осмолённая насмолена тръба
~, отбортОванная тръбя с подвити [подгъна¬
ти] краища на отвора
ответвительная разклонена [разклонява¬
ща со] тръбя
отводнЯя отвеждаща тръба, отклонителна
тръба [отбивна] тръбя
отводящая отвеждаща тръба; възвратна
[обратна] тръбя
отопительная отоплителна тръбя
~, отсасывающая йзсеуквятоnня [изсмуква¬
ща] тръба
паровая парна тръбя
~, паровпускная парспускяголня тръбя, тръ¬
ба зя вкарвано на пара
паровыпускная вж. труба, пароотводная
—, пароотводная пaрсогвождящя тръба, па-
роизнускятсnня тръба
пароперегревательная нярспрсгроватслня
тръбя
—, парсперопусхная няропропусхяща тръба
пароподводящая нярснсдвождяща [паро-
подаваща] тръба, наропуекягсnня тръбя
паропродувная пaрспрсдухвятспня тръба
~, паропровОдная паропроводна тръба, па¬
ропровод
парораспределительная нярорязпродсnитсл*
па тръбя
~, переговорная разговорна тръба
~, переездная тръба под надлез или подлоз
передаточная проходна [редукторна] тръ¬
ба
~, переливная проливна тръбя
перепускная вж. труба, переливная
переходная преходна [редукторна] тръ¬
ба
перфорированная вж. труба, дырчатая
песочная пясъчна тръбя, тръба за пясък
—, печная комин
~, питательная захранваща тръба
~, пламенная плямъчня тръба
погружная потоп яем а тръба
— водачи топлива горивонаnйвна тръбя, тръ¬
бя за подавано на гориво
подающая захранваща тръба, подаваща
тръба
м,	подводящая вж. труба, подающая
подзорная кораб, кормилна |холепортова]
тръбя; далекоглед
подъёмная възходяща тръба
полиэтиленовая полиетиленова тръбя
~, предохранительная предпазна тръба
прессованная пресована тръба
прйзменная опт. призмсна тръба
~, прогарная коминна тръба, комин, димна
тръба
~, продувательная продухвагопна тръба
~, промежуточная глушителя междинна тръ¬
ба на (шумо-) заглушителя
промывная промивна тръбя
протОчная тръба за течаща водя
прямобсная прави^ва тръба, обикнове¬
на [проста] тръба
рабочая работна тръбя
~, разводнЯя циркулационна (околовръстна]
тръбя
разводящая разпределителна тръба
раздвижнЯя раздвижва [разтягаща со]
тръбя, телескопична тръба
рязОрванная спукана тръбя
ряспОрная разделителна тръба, дистан¬
ционна тръба
~, распределительная разпределителна тръ¬
ба
раструбная уширена тръба, тръба с уши¬
рен край [муфа]
~, раструбная всасывающая разширена [уши¬
рена] смукателна тръба
расходомёрная разходоморна тръба
~, ребристая роброста [сроброна| тръбя
регуляторная регулаторна тръба
~, рециркуляционная родирхупайисння тръ¬
ба
рудная мин. комин (стръмна рудна жила
или стръмна минна галерия)
~ рулевой колонки кожух на кормилната
колона
~, самотёчная сямотечна тръбя
сборная сглобяема тръбя
сбрОсная водоизхвърляща тръбя
сварнЯя заварена [заваръчна] тръбя, тръ¬
ба със заварен шов
еворхзвуковaя аэродинамическая аероди¬
намична тръба [аеродинамжчен канал] за
свръхзвукова скорост
~, свободная свободна тръба; воен. свсдсдоп
цев
свободностоящая дымовая свободностоящ.
комин, свободностояща димоотводна тръбя
~, связная дымогарная свързана димогарна
[димоходна] тръба
~, сдвоенная сдвоена [двойна, удвоена] тръ¬
ба
~, сифонная сифоння тръба
сквозная преминаваща [проходна] тръба
сливная проливна [отливна] тръба
— с пёсхсnъкией отводами еногохолянна
[многоотводня] тръбя
соединительная съединителна тръбя

ТРУ
95»

—, спиральная спирални тръби
спирально-сваренная спирално заварена
тръба
спускная изпгазнителиа [изпускателна]
тръба
—	с резь-Си тръба с резба
ссыпиИя тръба за изсипване, зъанопрвс-
матслиа тръ-а
стапьиИя стемииеиа тръба
—	ствслИ воен, тръ-а иа (оръдеиис) тяпс
хх, стСчиая канализационни [сттсчиа] тръба
стыисвИя фрезсваиа (челно) тръба (за
челно съединяване)
—	с флИицами тръба с флаици, флаицсви тръ¬
би
—, телескопическая телескопична тръба
топстссрСнная дебел остен иа тръби
~, тснессрСниая тънкостенни тръби
жн, ■ транспортния пренасяща тръ-а
троиникОвая тръба-троинии
тянутая изтеглена тръ-а
хх, угпсвая- ъглсва тръ-а
удпиийтельиая тръба-наставиа, тръбна на¬
ставка
~, уравнительная изравнителна [уравнител¬
на! тръби
фасСниая профилни [фассина] тръба
—х, фпаицСваииая фланцована тръ-а, тръба
с фланец
~, футерованная облицована тръба
холоднотянутая студеисизтсглена тръба
цельнокатаная валцувана, безшевна тръ¬
ба
—, цельнотянутая взтсглеиа -сзшевна тръ-а
~, цементная циментова тръба
центральная воздушная централна въз¬
душна тръба
—, циркуляционная циркулацисииа тръ-а
~, чугунная чугунена тръба
шарнирная шарнирна тръба
х-х, шпИмсвия шлимсва тръба
эжСкторная аэродинамическая аеродина¬
мични инжектории тръба
экономаизсрная ексисмайзерна тръба
~, экранная сираи на тръ-а
эксплуатационная експлоатационна тръ¬
ба
электросварная електрозаваръчна тръ-а
~, якорная котвени тръба
трубка ж 1. тръбичка, малка тръ-а, тръ-ица
2. пула (направа във форма на лула) 3.
воен, запапка (на снаряд, бомба и др.)
~, а-сср-цвСиная абсорбционна ислсиа
хх, атмосфСрная етдушна тръ-ичиа
балансировочная карбюратора балансиро-
въчпа тръбичка на карбуратор
барометрическая барсметрична	тръ¬
бичка
хх, бетатрОнная бстатронна лампа
—	Брауна елн. -раупсва тръ-а
вакуумная вакуумна тръ-а, ваивумна
тръбичка
вакуумная резИисвая вакуумна каучуко¬
ва тръба
—	Вентури тръба иа Венрвaй
хх, визВриая визирна тръбичка, визвриа тръ¬
ба
хх-, вихревая вихрсва тръ-вчиа [тръ-а]
ведемёриая ведомериа тръ-ичиа, водомер¬
но стъклс
~, ведоуказатспьная вж. раУбеа, всдомСр-
ная
~, возвратная възвратна тръба
хх, газоаиздепйтельная газоразделитспна тръ¬
ба
газосветная нееиова тръ-а; луминесцен¬
тна тръба
~ ГСислера газоразрядна тръ-а иа Гаис-
пер, иоина тръби
—, гйбкая гъвкави [еластична] тръбичка
~, чидрсдвиамВческая хидродинамична тръ¬
бичка
-хх, головная воен, чслиа запалка (запалка*
поставена на главата на снаряДа или бомба¬
та)
горелки тръбичка ни горелката
хх, гофрированная гофрирана тръ-а, копи¬
рана (гумена) тръ-а
градуИроваиная градуирана тръ-вчиа
двоииИя гидродинамическая двеина хид¬
родинамични тръби
двухлучевая електронна двупъчева ссци-
поскопна лампа
дентальная зъбслекарска лампа
дистанционная 1. воен, запалка ии врсме
(възпламенява снаряда определено време
слеД изстрелването) 2. дистанционна тръ¬
бичка
—	для бпизкофОкусией терапИв лампа за
бпизксфсиусна терапия
—	дпя мягийх лучСи вж. таУбка, мягиопуче-
вИя
—	для ппавпСиия тръ-а за топене (в лабора¬
тории )
** для просвечивания	материалов пампа
за прссветляваие ни материала
хх, дреифовая ядр. дреифсва тръба
дренажния дренажна тръ-ичиа
дучсгисВтельная дъгсгасителна тръ-а
хх, едвийчная ел. единична тръба
жиклёра пръсиач, тръ-ичиа иъм жигпьср
на карбуратор
зи-Ориия чИзов тръба [тръ-ичиа] за взе¬
мане [събиране] на газ (за анализи)
хх, зажигательная детонатор на запалка; за¬
палка за възпламеняване ии взрив
х-х, зипивиИя наливна [пъпивтелна] тръбичка
хх, запИпьная. воен, запапка (на снаряд, бом¬
ба )
—, зипИяниия спсеии [заварена] тръба, глу¬
ха [задънена] тръба
хх, запИяиная стеклянная стъклена споена
тръба, стъипсиа глуха [задънсиа] тръ-и
хх, запоминающая запомняща електронни
пампа
хх, зарядная ел. зарядна тръ-а [лампа]
защищённая aенргСиовскaя рситгеисв и зи
щвтсии [обезопасена] пампа
хх,знииоппчжагт1Ю1ца.я зиаиопечатаща електрон¬
ни лампа

ТРУ
952
~, измерительная измервателна тръбичка
изолировочная вж. трубка, изоляционная
~, изоляционная изолационна тръбя
импульсная импулсна тръбя [лампа]
индикаторная индикаторна тръба [лампа]
индикаторная радиолокационная индика¬
торна радиолокационна тръба [лампа]
—, индукциОнная индукционна (силова) тръ¬
ба
ионная рентгеновская йонна рентгенова
тръба
~, испытательная	пробна тръба; тръба
|ханan] зя изпитвания
капиллярная капилярна тръба [тръ¬
бичка]
~, капилярная для сжигания капилярна за¬
палка тръбичка (в лаборатории)
каскадная 1. електронна стъпална [кас¬
кадна] лампа 2. секционна рентгенова лам¬
па
~, катодная електроннолъчева тръба [лам¬
па]
кипятильная загрователна тръбичка, из¬
парителна тръба
~, кислорОдная рОжущая тръба за рязане с
кислород;' горелка зя кислородно рязане
~, кольцевая бетатронова лампа
~, комбинированная Пито изм. комбинирана
тръба на Пито
~, контрольная контролна тръбичка
~, контрольная предохранительного клапа-
пана контролна тръбичка на предпазния
клапан (напр. в парни котли)
~, контрольная радиатора контролна радиа-
торна тръбя
~, литникОвая леяр, пеяксва тръба
~, люминесцентная	луминесцентна тръба
| лампа]
~, магнитная магнитна [ индукционно-сило¬
ва ] тръба
—	магнитной индукции тръба за магнитна
индукция
~, манометрическая манометрична тръбичка
~, масляная маслена тръбичка, тръбичка за
масло
~, мерная измервателна тръбичка
~, ми крогопсфОнная микротелефон, еIихрсге*
лефонна гарнитура
мягкопучовая мсколъчсва лампа
~, нагревательная нагревателна тръба, тръ¬
бен нагревателен елемент
—	накаливания нажежаваща запалня тръдич*
ка
~, накопительная тле. тръбя с натрупване
ня заряди, акумулаторна лампа
напорная нагнстателня тръба, тръбя под
налягане
~, неоновая неонова тръба [лампа]
низковОльтняя электроннолучевая ниско-
волтова електроннолъчева лампа
одинарная гидродинамическая единична
хидродинамична тръба
х—, окулярная опт. окулярна тръбичка [тръ¬
бя]
х., острофбкусная елехгронпсnъчева тръбя
с фино фокусирано
осциллографическая осцилографна тръбя
[лампа]
отбОрная тръба [тръбичка] зя вземано па
проби (в лаборатории)
отсчётная тръбичка зя отчитане
пароотводная пароотводна тръба
паяльная поялна тръба, духалка (за
спояване )
передающая предавателна (телевизионна)
тръба
передающая накоплением зарядов тле.
продавателна телевизионна лампа с натруп¬
вано на заряд
питЯющая питатолна тръбя (която по¬
дава питателна вода от помпата до парния
котел )
—	Пито вж. трубка, комбинированная - - Пито
~, пновмометрйческая пнсвмометрична тръ¬
бичка [тръба]
поглотительная вж. трубка, адCсрднйОн-
ная
поляриметрическая полнриестрйчня тръ¬
ба
приёмная приемна (телевизионна) тръбя
[лампа]
приёмная телевизионная вж. трубка, при¬
ёмная
приёмная со штриховым экраном тле.
приемна лампа [тръба] с щрихов екран
проекционная проекционна (телевизионна)
тръба [лампа]
х-х, пьезометрическая писзсеогричоска тръба
радиаторная радиаторна тръба
разрядная тръбя за тлоещ разряд
~, рентгеновская рентгенова тръбя [лампа]
самозащйтная еаеспредпязня лампа
еворхвыесксвбльтная рснтгОновская свръх-
високоволтова рентгенова лампа
с двумя фокусами лампа с два фокуса,
двуфокусна лампа
л», секционированная есхниониряна елек¬
троннолъчева тръбя [лампа]
ежигагепьная зяпалня тръбичка (в ла¬
боратории )
силовая силова тръба
слуховая слухова тръба
~, смазочная мажеща тръба, мязилня тръба
—	с накаливаемым катОдом електроннолъ¬
чева тръба с тормокагод
х-х с накоплением зарядов електроннолъчева
тръба с натрупване на заряди
снарядная воен. запалка за снаряд
стеклодувная тръба за стъклодувни цели,
егьхnснядувна тръба
стеклянная стъклена тръбичка
стОпорная леяр. спиращ [задържащ] ка¬
нал
—	струйная струйна тръбичка
структурная рентгеновская рентгенова
структурна лампа [тръба]
счётная ядр. броячна тръба
телефонная микротелефон, михрстелё-
фонна гарнитура

953
ТРУ
mетвпсн«Uчсонвн терапевтични лампи
шсрйOйeттUчeснвн 1. шстйейстр и чн» тръ¬
бичка 2. «срйеисmрова тръбички
mстйеcтвmИческвя тсрмостати-н» тръби
—	шOтйезв откати воен, цилиндър ни спирачи
на откати
mрёхэптн«тСонвя тевтгТновcнвн триелек-
mтедна рентгенов» тръба [пaипиГ
шуnефСнуcввя елекгреннепъчева «ръби с
грубо фокусиране
Й-образная Ч-образна тръби
ударния воен, ударна запалка (запалка,
действуваща при удар)
ускоряющая ядр. ускоряваща тръби
урвввUтсльввя уравнителна тръби
фильтровальная филтърни [филтрираща]
тръбичка
хлеpкaлъциeвия хлоткапаитва тръби (в
химически апарати)
центральная шрапнСли воен, централни
тръбички в шрапнсл
электроннолучевая епткштеннепъчева «ръ¬
ба [лампи]
трубный «ръбен, «ръбест
шTубодТт м ттъСоизвлекич
шрубоосржИ«спъ м ттъСедътжатеп, щангоно
mтлс
трубонСл м перфоратор зи гръСи
шруСепи«СИныИ ттъСелтнттв, за лесно ни
шръСи
штубопенни ж гтъболевна (спасителен уред
при авария в сондаж)
нeоcвобoждaющaнсн I^теcвoбoждaнаща се
т^болонка
—	освобождающаяся освобождаващи се тръбо-
ловки
шрубеиуфши ж тръба-муфа, тръбна муфа
трубонарезной штъбетсзтн, ттъбениртзов
mрубообрвзный тръбовиден
шрубеоСрсзвOИ «^Сообразен, штъСоебтнзнащ
шTуСоотнСо м штъбоошвод
шTубеечмcтИтспь м штъСоо-иститсл
трубопровод м тръбопровод
—	аварийний авариен тръбопровод
байпасный обходен [байпасен] тръбопровод
СипаотвыИ баластен тръбопровод
бтнзИвеньИ бензинов тръбопровод,
вакуумный вакуумен тръбопровод
нтвтипнциенныИ вентилационен тръбопро¬
вод
водоотлИвный воооотпивен тръбопровод
~ нознрИт» ттциткупациовен тръбопровод
возвратный вж. трубопровод нозврИта
воздушный въздушен тръбопровод, въз-
оухепновео
впускной пускателей тръбопровод
воаоьвиющиИ смукателен тръбопровод
выпускной изпускателен тръбопровод
высокого давлСния тръбопровод за високо
налягане
выхлопной изпускателен тръбопровод
выходной изходен тръбопровод
гИзовый газон тръбопровод, газопровод
гИбкий гъвкав штъбептенед
—	гиотвнпПчсокеге шетйозв вж. штубепревео,
гпотоmорйезвOй
—9 гиотететйезней хuороспuтвчсв тръбопро¬
вод, mръбептевоо за хидравлична спирач¬
ки
глИнный главен тръбопровод
гравитационный гравитационен тръбопро¬
вод
гуммированный гумиран тръбопровод
дстиввапOнныИ деривационен тръбопро¬
вод
—	для аварийного выход» тръбопровод зи
аварийно изпускано
—	для подводв дугья тръбопровод зи подаване
ни нъздух
дренажный дренажен тръбопровод
заборный външен тръбопровод (в цистер¬
на)
закладочный запълващ тръбопровод,' тръбо¬
провод за запълване
—изолированный изолиран тръбопровод,
кИбсльный кабелен канал
кольцевой пръстеновиден тръбопровод
магистральный глинен [магистрален! тръ¬
бопровод
масляный мислен тръбопровод, иислеnро*
вод
нигветИгепьньН вигнститтпти тръбопро¬
вод
напорный вж. трубопровод, ввгвтгагтль-
ныН
насосный помпен тръбопровод
нефтяной нефтен штъСеnтевео, нефтопро¬
вод
—	нИзкого давления тръбопровод за ниско
налягане
ебвеонеи околовръстен [околен] тръбопро¬
вод; ноооооcтаннщ тръбопровод
обдуно-ныН одухваттпсв тръбопровод
осушительныИ отводнителен тръбопровод
отводной отнлевишспти водопровод
ошнрьгьН открит тръбопровод
—	отработивше™ пари тръбопровод за отра¬
ботена пара
ехпижовюшиН охладителен тръбопровод
пировой парен тръбопровод, паропровод
нетепусквеи преливен [отливсн] штъСенте-
вод
питательный подхранващ тръбопровод
питИющий вж. трубопровод, питательный
пневматИ-тский пневматичен тръбопровод
подносной висящ тръбопровод
подводящий захранващ [подвеждащ] тръ¬
бопровод
подзСмный подземен тръбопровод
, присоединИтельныИ присъединителен тръ¬
бопровод
пылеешнодHщий прaхСетнтждaш тръбопро¬
вод
рабочий работен тръбопровод
тизгтУзе-вый разтоварващ тръбопровод
распределительный разпределителен тръ¬
бопровод
самотёчный овиешечтв тръбопровод
оавигИтвьй санитарен тръбопровод

ТРУ
954
сбСрныи сглобяем тръбопровод
—	свСжего пИри тръбопровод за свсжа пари
—	сжИтеге вОздуха тръбопровод за сгъстен
въздух
сифСиныи свфонеи тръбопровод
сливиСи преливен тръбопровод
спускнеи изпускателен тръбопровод
соединИтсльныи съединителен тръбопро¬
вод
тОпливныи горивен ргъбспрсвод,тръ-спрс-
вод за гсрвво
раинспсрреаный транспортиращ [траис-
псртен! тръбопровод
тупииСвыи глух [задънен] тръбопровод
туабUниый твгбuиси тръбопровод
уравнитсльныи уравнителен [изравните¬
лен! тръбопровод
шарнИрныи стивсн тръбопровод
ррубопаевОдиый тръбопроводен
трубепрсвОдчии м тръбспровсдчик
^аубспаееарkа ж валцуване иа тръ-и, тръбо¬
прокатни
трB-сnаоеИтиый за валцуване иа тръби, тръ-о-
валцовачеи
1аубеаaспаeдeлйтель м раъбеаазнределuтел
тавбсаисшиайтель м тръ-сризширитеп
равбегСз м тръ-срезачка
рСлиисвыи ролкова тръбсрезачка
цепиОи верижна тръбсрезачиа
тру-срезка вж. тавбоаёз
трубсуилИдчии м 1. трубспслагач (работник,
който полага тръби) 2. машина за полага¬
не ии тръби
равбечUср м иомииочистач
таBбечеа ж тръбичка
дистаициСиная дистанционна тръбичка
сифОнная свфоина тръбичка
таубошйнa ж тръбен [кух] проводник, тръбо¬
видна швна
трубчатка ж 1. тръ-иик, сноп от тръ-в в
топлообменник 2. инсталация за непрекъс¬
нато дестилиране ни нефт
таBбчарый тръбсст, тръбен
труд м труд; ра-ста
высекепаеuзвсдИтепьный високопроизво¬
дителен труд
«V, живОи жив труд
затраченныи взразхсдваи труд
квалифицИрованныи квалифициран труд,
квалифицирана рибета
ксллеитВвиыи колективен труд
кустарныи заиаятчиисии труд
лйчиыи личсн [индивидуален] труд
машВиныи машинен [механизиран] труд
мёртвыи мъртъв труд
мсханизИроваиныи механизиран труд
наёмиыи наемен труд
ниучныи научен трвд. научна рабсти
иепаеизводВтельиый непроизводителен
труд
общесрвениеисебхедймый сбшесрвеnенееб-
ходим труд
общественный обществен труд
свешссрвлённый овсщсствеи 'труд
опИсныи ' епасеи труд, опасна гaбета
паинвдИрельный принудителен труд
пасвзвсдИрельный производителен труд
ручнСи ръчеи труд
умственныи умствен труд
фвзйческии физически труд
таBДДUсциплйиа ж трудова дисциплини
тавднсвесппимeияюшвйся тру'днсвъзппаменя-
ващ се
раудиовосстииевймый тгудисвъзстансвuм
равднелетучий трудиспетпив
ррудноебаабат ы ваемы и т гвдиосбрабстваем
раудноnлавки^i тгвднстопuм
таудисааствоаймlяй	ррудн<1газрвсрuм, сла¬
бо разтворим
равдовей трудсв
трудодень м трудоден
равдеёмкuй трудспоглъщащ, иоито поглъща
мночс труд
PауДСёMKОCPЬ	трудспсгпъшасмсср, псглъ^^а*
нс на много труд
таудсспесебнесрь ж трудоспособност, ра-стс-
спссо-иост
тавдоспос0биый равдоспесс-еи, работоспосо¬
бен
тавдочас м PГBДсчас
трудящиися трудещ, трудещ се, работещ
рависиллйи м тгвксuлин [алкалоид]
таустйт м минер, трустит
трюк-мишиии ж кфт. раикмашuиа
трюм м 1. трюм (отсек в Двойното дъно на
военен кораб) 2. хамбар, трюм (на търгов¬
ските кораби)
вСрхнии гсреи трюм
гпИвныи гпавси трюм
грузовОи хамбар, товарен трюм
кормовСи кърмсви трюм
машВиныи машинен трюм, трюм на маши¬
ната
иижнии долен трюм
тряпИчныи парцален
тряпии ж парцал, текстилни отпадъци
трянkорB-kа ж резачка иа парцали
тряпьё с парцали
трясение с тръскане, изтърсване
трясйлиа ж тръскачка, изтърсвачка
трясйна ж тресавище, блатиста мсстисст
тряска ж клатене, вибриране
тряс^т-п м тресачка, друсачиа, вибратор
трясти друсам, газдрвсвам; тръсиам; клатя
трясуи м тръсина (за отсяване); вибрарса,
стръскващ механизъм
трясучка ж 1. вид дрспла 2. тр^ичии
руИл-ден-а м памучна тъкан за ризи
ту-а ж туба, тубичка
рBбвс м 1. ту-ус (тръбна част на микро¬
скоп) 2. тубус (допълнителен отвор на кол¬
ба )
диафрагменныи диафрагмен ту-ус, ' кс-
лвмарса
зрИтельныи зрителен тубус, тг-ус на
окуляра	*
—	микроскОпа тубус на мвкрсскспа
—	ебъеитВва обективен тубус, тубус ни обек¬
тива
«St5
ТУП
тугой опънат, стегнат
гугопагЯнугый силно опънат
тугоплавкий труднотопим, с висока температу¬
ра на топено
тугоплавкость ж груднотсниесст
туор м туер (верижен кораб)
туз м вж. тузик
тузик м малка лодка с дво гребла (ва един.
човек)
тук м еинeраnоп тор
туходробиnка ж. с. ст. мелачка [трошачка]
за минерални торово
тухоеошалха ж с. ст. бъркачка за минерални
торове, торобърхачкя
тухспровбд м торопровод, провод за торове
тухораздраеывагёnъ м тсрорязпрьсхвячкя, ма¬
шина зя разпръскване [за разхвърляне]
на минерални торове
тукосмеситель м вж. тухсмёшалха
тукосмСсь ж смсс от минерални торово
тулиевый тулиов
тулий м тулий
тулйт м тулит
туман м мъгла
~, адвективный адвентивна мъгла
впутримaccoвый вътрешномасова мъгла
водяной водна мъгла
~, высОкий висока мъгла
городской градска мъгла
густОй гъста мъгла
—	испарёния мъгла от изпаряване, изпари¬
телна мъгла
~, лакокрасочный лакова мъгла, мъгла от
лакова боя
лёгкий лека мъгла
лодянОй ледена мъгла
~, масляный маслена мъгла, еfaсnс във форма
па мъгла
~, металлический метална мъгла
~, мОкрый мокра мъгла
морской морска мъгла
муссонный мусонна мъгла
низкий ниска мъгла
~, призСмный приземна мъгла
радиационный радиационна мъгла
смешанный смесена мъгла
~, сухОй суха мъгла
утренний утринна мъгла
фронтальный челна мъгла
туманность ж 1. замъглсност 2. мъгливост
3.	^мъглявина
внегалактическая извъпгялахтичсека мъг¬
лявина, спирална мъглявина
волокнистая	влакнеста мъглявина
газовая газова мъглявина
—	галактическая галактическа мъглявина
диффузная дифузна мъглявина
неправильная неправилна мъглявина
планетарная планетна мъглявина
пылевая прахова мъглявина
светлая светла .мъглявина	,
спиральная вж. туманность, внегалакти¬
ческая
тёмная тъмна мъглявина
туманный мъглив
туманообразннй мъглообразон
гуеаносбpазование с образуване на мъгла
ультразвуковое ултразвуково образуване
на мъгла
туманообразоватоль м еьглообрязувягсл; аоро-
золен апарат; пръскачка
ранцевый гръбноносилга пръскачка, гръб-
ноносим аерозолен апарат
садОвый овчарска пръскачка
тумба ж. 1. нисък стълб 2, постамент; под¬
ложка 3. бордюр 4. ъглов камък 5. нощно
шкафче
защитная - предпазён стълб [камък]
ограждающая ограждащ бордюрен камък
причальная вързал (стълб край пристан
за привързване на кораби)
тумблер м ел. двупозиционон прекъсвач, ЦК-
ключ
тумбочка ж участък с рифоловяно (в изтегля-
чен цилиндър)
тунгар м елн. аргонова изправителна лампа
тунгстенит м тунгстенит
тунг м тунгово (субтропично) дърво
тундра ж тундра
туннОль м тунел
автодорОжный явтопътон тунел
~, багажный багажен тунел, тунел зя (пре¬
возвано ня) багаж
~, базисный базов тунел (преминаващ през
основата на планина, възвишение)
безнапорный безнапорен тунел
вершинный тунел, минаващ под връх
водоприёмный водоприсмен тунел
водопроводный водопроводен тунел
водосборный водосъбиратопеп тунел
~, водосливной водснрепйвёп тунел
гидротёхпйчоекиИ хидротехнически тунел
~, гОрный 1. планински тунел, тунел прсз
планина 2. рудничен [минен] тунел
городской градски тунел, тунел в град
—, двухпутный двупътон тунел
деривационный деривационен тунел
железнодорожный железопътен тунел
/V, кабельный кабелен тунол
канализационный канализационен тунел
коммунальный комунален тунел, тунел за
пошоходци, подлез
напОрный напорен тунол
однопутный однопътон тунел
переходный преходен тунел
—, пошохОдный пошоходон тунел
подвОдный подводен тунол
~, подводящий довеждащ [докарващ, пода¬
ващ] тунел
станционный станцитс!! тунел
~, судохОдный плавателен тунел
сушильный тунелна сушилня, сушилен
тунол
теплофикационный топлофикационен ту¬
нел
—, экскалаторный е^калаторен тунел
туннельный тунелен	"
тупйк м 1. глуха линия, глух коловоз 2. ту¬
пик (еовёрпа крайбрежна птица)
вытяжнОй изтеглйгоnоп глух коловоз
956
ТУП

~, погрузочный глух коловоз за товарене
шупиневый задънен, глух, криен
шупИшь зишъпявим [ес•трuс], изхабявам
тупбвк» ж туп-чтшка; «упарки (при бояджий¬
ски работи)
тупоН тъп, загъпсн; заоблен, разширен ни края
тупоносый тъпоно^ с шъп нос '
тупоугольный ^^ъгълен
гур м 1. плсшсн кош (без дъно, изпълнен с
камъни, чакъл и пр. за предпазване на бре¬
говете от разливане) 2. nеойснне пътуване
ни железничарска бригади
шутбиоийегт м гутСuдuиеmър
турбидимСтрия ж турбидиметрия
шурбИна ж турбина
аксиальная вж. турбИни	осенИя
акшИвния активна турбина
~, акшИнния осенИя активна осова турбина
актИвния с пре«uнедвнпСвuсй активна
турСИна с nтегивовaпнгаве
~, внтUнно-ттвнциевввя ангивво-ртанциевва
турбина
~,аммuИчнвн амонячна турбин»
атомния атомни турбина
Ишомная газовия вж. турбИни, атомно¬
газовая
хх, атомно-газовия атомно-газова турбини
базисния базова турбина
—	БИнки турбин» Банки
~, быо«техеоная Сързехедна [виоекооборо«-
наj турбина
хх, вттгинИпьнан вертикална турбина
хх, винтовИя витлови турбини
вцхрсная вихрова турбини
—	нИхрсвого тИпи турбини нихрСн шип ,
х, вихрсc«туИная вж. «урСИни, вихренИя
~ внутреннего сгорания турбини с вътрешно
горене
водяная водни турбини
хх, возбудительная възбудителни [възбужда¬
ща] турбина
воздушная въздушни турбини
воnеиoгaшсльния спомагателна турбини
—	высокого давления турбина за високо наля¬
гане
„j, вьоеневапбрная вж. шурСИн» высокого
дивлёния
газовия газова турбина
газенатовая гизенитва турбина
генераторния генераторна турбини
гидравлИческия водни турбини
главная главни турбина
горизонтальная хоризонтални турбини
двукратния двукратни турбини, турбина
на Банка
х., овухнапьвая давилова турбина
~ двух давлений турбина зи две налягания
[за двоИно налягане!
х. двух или трёх давлСниН турбини зи двойно
или тройно налягано
х., онухдИононая вж. турбИни, двухколёсная
х., двухкСтnуcнaн двунетпуова турбина
овухногб-ввн днуnо«ечна турбина
„х, двухрбтотнин двутогорви турбини, двой¬
на . турбини
двуредния дву^ови [двуредна] турбини
двухогупевчвтвн двустънапна турбина
хх, днухципUндтенвн двуaилиндтова шурСи-
н»
диагональная радиално-осова турбина
дИсковия дискови турбини
~, дозвуковая турбина, работеща, със ско¬
рост под скоростта ни звука
хх, Жерар» шурСина Жерар
~ ЖенвИля турбина Жонвал
закрытия затворена турбина (чието ко
лело работи в затворена камера)
хх, заднего хода турбини за задсн ход
~ закритИ-сското давления турбини зи вао-
критично налягане
—	замкнутого тИпи, воздушная въздушна
турбина затворен тип
хх, инвсрсИвная инверсна турбина
~, камерния камерна (веони) турбина
—	Канпиви шурСина на Каплан, турбина с
обръщали лопатки
ковшовая -ишона турбина,	турбини
ни Пслшон
~, кожуховая котелни водна турбини
хх, комбинированная комбинирани турбина,
активво-ттактивва турбина
хх, компаунд не.ипаувд-«утбива
-х, компрессорная компресорна турбина
-х, кевдeнcиаиеввин кондензаторни турбина
нонИчсснвн конусни турбина
-х, котСльная котлони [котелни] турбина
лобонИя челна [фронтални] турбини
zx, лопастная лопатна [псркови! турбини
пOпаошно-рсгупИтутмaн ленагве-ттгули-
рища се турбина, турбина с регулиране
ни лонагнигт
хх, йвпoйбщввн малка турбина, турбина с
малка мощност
хх, мвогoвaпьввя ивогевипена турбина
йвогоневёчнан мвогоневсчнв турбина, тур¬
бина с много венци
~, многоколёсная многоколслна турбина
~, многокорпусная .ивегекорпусвa турбина
йвогее«Сорв»н турбини с много пироеmnт^*
мания
-х, многопоточная многопоточна турбина
~, многесеnпевая инегедюзеви шурСина
многостранния вж. шурбИни, йвегесеnле*
н»я
/-Х, многоступенчатая иJ^огоcтъпалиа турби¬
ни
ивегоцилИвотовая инегециливдрева тур¬
бини
~, модельная моделна шурСина, турбина-
модсл
х-х, мнгего пИри турбина за отработени пара
хх, в»кпенвая наклонена турбин», турбина с
наклонена ос
хх, нинповнеcттУИвая наклеввеоттуИва тур¬
бина
хх, наnорнеcштуИввя ^порнос-груйна тур-
Сини
натурная работна шурСина
хх, неосев^я веооонв {втансиапви] шурСина

957
ТУР
—	низкого давлОния турбина за ниско
налягане
низхонапОрпая нискснаnсрна турбина
обратимая обратима турбина
—	обратного хода турбина за обратен ход
-хх, одиовальная однмялова турбина
х-х, одпoвaпъпая радиальная одновалова ра¬
диална турбина
-хх, одновенёчная одновоночна турбина
однодйсковая однодиcхсва радиална тур¬
бина
-хх, одноколёсная турбина с одно колело
-хх, одноколёсная евободноcтруйная свободно-
струйна турбина с одно колело
ххх, однокорпусная ёднсхсрпуена турбина
однометровая еднометрова турбина (тур¬
бина-единица, турбина с диаметър на коле¬
лото— 1 т)
ххх, одпопсгОчная однопоточна турбина
ххх, односопловая еднодюзовя турбина
одноструйная одноструйна - турбина
-хх, одноступенчатая едностъпална |одпосто*
понна] турбина
одноцилиндровая одноцилиндрова турби¬
на
ххх, осевая осова |<ахеиялпя| турбина
открытая отворена турбина (с отворена
работна камера)
отработавшего пара турбина за отработе¬
на пара
-хх, паровая парна турбина
—	Парсонса турбина на Парсонс
—, парциальная парциална турбина
—	Пёльтона турбина на Полтон
—	переднего хОда турбина .зя продон ход
пиковая върхова турбина, турбина за
върхов товар
/хх, поворотно-лопастная турбина с оОръ-
щасми лопатки, турбина на Каплан
—, подООная подобна- турбина
—, полная пълна турбина
последовательная вж. турбина, много-
ступснчатая
—	постоянного давления турбина за постоянно
налягано
-X, предвключённая продвключоня турбина
х^, предельная гранична турбина
приводная двигателна [задвижваща] тур¬
бина
хх-, пропеллерная нрополорна [витлова] тур¬
бина
противодавлёнчоская турбина с противо-
налягане
ххх, прямопотОчняя вж. турбина, прямотОчная
хх, прямотОчная правотохова |правопотско*
ва] турбина
хх-, прямотОчная пропеллерная прявоточна про-
полерна |витлова| турбина
-хх, пульсирующая пулсираща турбина
-хх, радиальная радиална турбина
радиально-осова я радиално-осова тур¬
бина
расширительная разширителна [ск'^.^
зионна[ турбина
-хх, реактивная реактивна турбина
ххх, реверсивная реверсивна турбина
хх-, ртутная живачна турбина
ххх, сверхбыстро хОдна я свръхбързоходна тур¬
бина
—	сверхвысОкого давлОния турбина със [за]
свръхвисоко налягане
ххх, сворхвыескспaпбpпaя вж. турбина сверх¬
высокого давлОния
—, свобедная свободна турбина
-хх, сводсднocтpyйнaя свобод^струйпя тур¬
бина, турбина със свобода струя
~ с горизонтальным вЯлом турбина с. хори¬
зонтален вал
л/, сдвоенная сдвоена турбина
-хх, сдвоенная двухколёсная сдвоена турбина,
с две колола
-хх, сдвоенная спиральная сдвоена спиргын<
турбина
-хх, сифОнная сифона турбина
смешанная смесена турбина
—	с отбОром пара турбина с парсстпемапе■
спаренная чифтова (водна) турбина
хх-, спиральная спирална (водна) турбина
~, сроднейапбрная ероднснаnорна турбина,
турбина за средно налягане
—	с промежуточным подвОдом пара турбина с
двойно налягане, турбина с междинно по¬
давано на пара
—	с противодавлСнием турбина с противона-.
лягане
—	срОдной быстроходности турбина със средня
скорост
хх-, струйная вж. турбина, струйно-ковшОвая-
ххх, струй но-ковшовая турбина Пелтон
ххх, судовая корабля турбина
хх-, станционная силова турбина, енергийна
турбина
х-х, тангенциальная тангенциална турбина,
турбина Пелтон
х-х, теплофикационная топлофикационна тур¬
бина
■хх, тихоходная Оавноходна турбина
—	ТОманна турбина Томан
~, грёхципиндрсвая гриципиндрсва турбина
—	Френсиса турбина Френсис, вж. турбина,
радиапьно-оеёвая
—, фронтальная челна турбина
хх-, центробежная центробежна турбина
~, центростремительная центростремителна
турбина
хх., центростремительно-центробежная центро¬
стремително центробежна турбина
х-х, чогырёхкдрпуcнaя чёTйрйхорнуепа тур¬
бина
ххх, чтажиая етажна турбина
турбинный турбинен
турдйпсетрсёпйе с турдйнсетрсспе, произ¬
водство на турбини
турбинщик м гурдйпоетрсйтеn
турбинка ж малка турбина, турбинка
турбоагрегат м турбоагрегат
турбоальтернатор м турбоаптернягор, син¬
хронен турбогенератор
турдсасратср м турбоаератор

ТУР
$58
руабе-Bа л туг-сnгс-ивач, рвгбссваедел
PBабевснPилЯPса м ругбовеирuларсг
рвабеввнто■ей турбовитлов (напр. самолет)
турбовОз м турбинен лскемотив
PBабевсздвхсдBвка ж твабйиен вдухващ вен¬
тилатор
руабсгазсдувка ж турбинен виссисиапорси
вситипатср
рур-сгсиеаатоа м твг-сченсрарог
—	переменного тСии твабсалтсгиарсг^ тур-с-
гснсратор за прс-меилив тои
—	постоянного тОиа тур-сдииамс, турбогене¬
ратор за псстсяиеи тск
руабогсиеаарориый твгбсгснерарсгсн
руабсх■снеаатоаестасёнис с тугбсгснсгатого-
стрсене, производство ии твгбсгсиегатоги
PBрбодетанДеа м рурбсдетаядсг, експанзивна
турбина, рвгбсгазшиг^lтсл
руабсдиэельчпекрасхСд м турбодизелсв епек-
ргсхсд, кораб с турбсдизслсв електродвига¬
тел
руабоkомнрессса м твгбокомпассог
PBрбсгс7ёл м тур-окотсл, блск-иотел за тур¬
бина
рвр-омашйна ж твгбсмашииа
тBрбсмBфта ж рвгбссъедииuтел [туг-с-
куплунг], хидросъединител
твабонагисрарсль м вж. руабсксмпаессоа
PBP-сиасСс м твг-снсмна, руа-uииа помпи
вспсмогатсльныи пусковОи спомагателна
[помощна] маслена турбспсмпа
высоесиаnОаный виссксиаисрна тур-спом-
па, туг-спсмпа за виссис налягане
еондеисатеаный ксидсизна тур-спсмпа
мИсляныи маслена твгбсnсмпа
парсвОи парна турбопомпа
питательныи подхранваща [захранваща]
турбопомпа
ра-Счии работна турбепомпа (за разлика
от резервната)
резервный резервна [запасна] турбопом-
пи
руа-спарсв-з м тугбслсиоморив
турбоnсаедача ж тугбспаедавка
твабспёчь ж мет. рврбс-мартеиовсив конвер¬
тор
турбОпСсзд м турбсвпаи, гизстуг-uнсн впаи
туа-спрйвод м рур-сзадввжване
кондснсациСнныи исидсизацисинс турбс-
задвижваие
—	с пастиведавлёнвем тврбсзадвнжваие с
паетuвсиалягаие
PBP-саеикрUвный ругбсрсаетивсн (напр. са¬
молет)
рвабостреение с руг-сстгосне, производство
ии рвг-иии
рва-ссв'шйлка ж ругбссушвлеа
рурборгансформатор м твр-страисформатср
рурбсуставСвка ж тур-иниа инсталация, тур¬
бинно устрсиство
рврбсэксгавстеа м тугбсеисхаустсг, въздухс-
смукателен твг-свентилатср
рвабсэпектасnаВвод м рур-селситрсзадв^^жвa'
ие
туабоэпeктасхОд м твабослеитасхсд, кораб с
тур-ослскргодвичарсл
турбулентность ж твабулситноср
анизстрСпная анизотропна рвгбулеитност
гм, атмосферная атмосферна рвгбвлснрнеср
изотрОпная изотропна ■ руабупентнсср
лскИльния местни [локална] твгбулснт-
нест	*
—s неоднородная нееднородна турбулеитност
едиерОдиая■ еднсрсдиа ругбвпснтнсст
турбBпСитиый турбулентен
турбупёнция ж тус-улсипия, завихгенсср,
турбулизатор м туг-впизатср, завихритсл
туа-улимёта м метео турбулимстър
турель ж воен, картечен или оръдеен кръг,
въртяща се подставки за еръдие или кар¬
течница
туризм м туризъм
турилпи ж хим. турила
турИт м турит
турлСи м турпси (турско полиестерно влак¬
но)
турмалИн м минер, турмалин
туриС с турнс
турникСт м въртящи се врата
руабн м турсн
турьит м турит
тусклыи мътен, у-ит; непрозрачен, матов
рвскиерь гу-я яркост или -лясък
туф м туф (шуплеста варовита скала; скала
от късове вулканически материала)
иглсмеаарйвиый агломери^асн туф
андсзИтовыи андезитов туф
-азальтсвыи -азалтсв туф
вулканическии вулканичен туф
диа-азсвыи диа-азсв туф
известиСвыи бигор, травертин
иварцевыи кварцов туф
кремнИстыи вж. туф, кремневыи
крСмневыи силициев туф
лunарйтовый липаритови въглища
~, мСргепьиыи мсрчелси туф
осИдсчныи утасчсн туф
пСмзовыи псмзов туф
спсйстыи спосст туф, туфит
туфо-етОи м туфобетси
туфо-аёкчия ж туфсбреичия
твфочённый туфогенеи
туффит м , туфит
ПёHPСЧИС-CЛСйCTЫЙ лентсвс-спссст туфит
тухлыи развален, вмирисан
тухнуть 1. угасвам 2. зачнивам, развалям се,
вмирисвам се
тухолит м рвхолир
тучи ж с-лак (предимно тъмен, дъждовен)
туши ж труп (на.заклано и очистено от вът¬
решности животно)
тушё с текст, спип, чриф, туше
тушевать туширам, налагам , сенив с туш
тушевка ж туширане
тушёние с 1. часеис, изгасване 2. задушаване
(на ястие)
иСиса чассие иа исис
иСиса, мСкрее мокро гасенс иа исис

>59
тяг
~, кокс», сухое сухо гасснс ни кокса
пожар», актИннот активно гасенс ни по¬
жар
тушишь 1. гася, изгаснам 2. задушавам (зар¬
зават, месо, ястие)
тушь ж шуш (специална перна или цветна
боя )
~, ввшогтвфИчеоквя авmегтaфоки туш
л», жИдквя тсчсн шуш
литографския литографски [пс-атароки!
шуш
~, рисовальная рисувален туш, шуш за рису-
винт
сухИя сух шуш
~, твёрдая твърд шуш
шуэр м «утр (верига по дъното на канал или
река за придвижване на кораби; кораб,
който се движи с помощта на такава ве¬
рига )
тыльный заден, обратен
шь-0н м 1. -елото ни тухли, положена на¬
пречно в стената 2. напречно сечение пи
патаптпспипедви форми 3. сгъргащ пред¬
мет
тэнИг м «тнит
ТЭЦ ж : топлоелектрическа централа
тюбик м тубички, иипна «уби (за лепило,
паста и др.)
тюбинг м тюбинг (чугунен пръстен за обли¬
цовка на тунел); облицован с такива пръ¬
стени тунел; метален блок
вСсрный вегтuпоеСразтв тюбинг
нснаевый ненс-сн тюбинг
—, каркасный скелетен тюбинг
~, никладной надеваем тюбинг
нодвеовей окичен [окачван] тюбинг
рИмный рамков тюбинг
тюбинговый тюбингов
«юбингоуклИдчик м гюбингеnoлагич, машини
за поставяно на тюбинг
тюбингщик м шюбингопосшавич
шюк м денк, бали, вързоп
тюковщик м денк-ия, Силяр, който приви Си¬
ли |освновс]
mюнойeтaгсль м	балонзхвърлящо устрой¬
ство
шюнопегтуз-ин м товарач ни Сали [дсвнонс]
шюкоподъСмник м повдига- ни били
тюноукл»очик м подреждан ни Сали
шюлОнь м тюлен
тюль ж «юл
шюлкв ж тюлка (морска риба)
гюрингИт м тюрингит
тюфляк м дюшек
СетонныИ бетонна настилки
габионный настилки [дюшек] за габион
дренажный дренажни настилка
гетиеизопяциенныИ термоизолационни на¬
стилка
~, фашИнный фашинсн дюшек, настилка от
фашина
тяга ж 1. шеЕлент, ттгпителвa [движеща]
сили; гяга 2. тяга [тракция] <3. теглене
[шяги] (ни комини) 4. съединителен прът,
предавателни щанги ■ (в машина) 5. из¬
тегляне или изтеглени линия (на корниз)
ввтейебИльвин автомобилни тяги, тегле¬
не нв автомобили
анкерная инктрни «яга, гяга ни анкерни
връзка
буксИрная буксирни панти
неншипЯшорвая теглено [шяги] пи вентила¬
тора
вентиляционная вж, тяг», втнгипЯгетв»я
взлётная ав, теглишелна сила [тяга] при
излитане (ни самолет)
—	виншВ теглишелна сИли [теглене, гяга] ни
витлото (напр, на самолет)
внешняя реактИвния външна гтглигтлна
реактивна сила [тяги]
~, внутренняя реактИвная вътрешна реак¬
тивни шегпиштпна сили
воздушная въздушни тяга, въздушно тег¬
лене
—	воздушного ниншв геглигепви сила [тяга]
нв самолетно [въздушно] витло
гИбкая гъвкав съединителен пръг [щанга]
двИгателя ттглиттлна сила [теглене, гя¬
га] ни двигателя
двоИнИя двойни тяги, двойно теглене
—9 декоратИвния денотагинве изтеглена ли¬
ния ни корниз
дИзсльная вж, гяга, тепловозная
дроссельная пръг [щанги] за газ
дымососная тяга нв комин, смукателни
тяга
еотествсвн»я естествен» тяга
~, жёсткая нсnодоaнаща се [устрой-ина] нв
огъване опъвателна щанги
животния животински тяга, животинска
теглителва сили
зелегвикевзн прът [щанга] ни пирориз-
нртделитслн
искусственная изкуствена тяга
кинИ^ия въжено теглене, въжени гяга
~, клапанная клапанна система лс^с^тове
конния вж, тяга, лошадИная
косвенная косвени «яга
~, кратния кратна тяга
—	к топливному насосу лосг нв горинонагнт-
тагелна помпи
кулисная кулисна щанга
~, литровая лигрова ^^^0^^ сила, литро¬
в» тяга
~, пебев»я реактИвния челни реактивна «ег-
литтлна сила [тяга]
~, поmидИвзн конска гяга, конска «тглпттл-
н» сили; теглено от кон
~, механИческия механично «тглтне, меха¬
нична тяга, механични ттглиттлна сила
~, многократния йнегент»гно теглене нв
влаков състав (теглене с два или повече ло¬
комотиви)
могеровaгеввин двигаттловиговна гяга
днигагепевагевва тегпитепна сила
*--, в»гвсшBшепьв»н вагвтгигелва щанги;
нагнетателна тяга
~, направляющая направляваща щанга; на-
птанпявиш (съединителен) пръШ

тяг
960
насОсная помпена тяга
начальная начална тяга
одиночная единична тяга, единично тегле¬
не
~, опрокинутая 1. обърната тяга 2. обърната
щанга
осовая аксиална теглителна сила, ахсиал-
на тяга
~, парная двойна предавателна щанга
паровая парня тяга, парно теглене, тег¬
лено с пара [с парен локомотив]
паровОзная вж. -тяга, паровая
—, пароструйная тяга на нарсегруеп компре¬
сор с ниско налягано, тяга на паростру^н
вентилатор
педальная подал на система от лостове
пороводная превключвателна щанга
перестановочная регулираща щанга
нnaзеовая плазмена тяга, плазмена тег-
лителна сила
подвесная висяща щанга, висящ прът
подокОнная изтеглена линия на подпро-
зорочсн корниз
—	поездОв тракция, влакова тяга
—	ползуна кръстоглавна щанга, щанга на
кръстоглав
положительная положителна тяга
~, попорёчная рулевая напречна предава¬
телна кормилна щанга
потребляемая вж. тяга, потребная
~, потрОбная необходима тяга
принудительная принудителна тяга
~, продольная рулевая надлъжен кормилен
прът
профилированная профилен съединителен
прът
пружи^ая 1. пружинно теглене, пру¬
жинна тяга 2. пружинна щанга
~, прямая пряка тяга, пряко теглено
радиальная кулисня щанга на парен
локомотив
—	ракетного двигателя тяга |тсгnигелпа си¬
ла] на ракетен двигател
—	ракОты тяга |тегпитеппа сила] на ракетата
располагаемая разполагаема тоглителня
сила, разполагаема тяга
реактивная реактивна тетите/лня силя,
реактивна тяга
—	реактивного сопла тяга |теглитеnна силя!
ня реактивната дюза
регулирующая 1. регулираща щанга [прът]
2. регулируемо [регулиращо со] тоглсно,
регулируема тяга
~, рулевая предавателна кормилна щанга»
управляващ прът
—	рулевого механизма лост ня кормилния ме¬
ханизъм
—	рулевой передачи лост [прът] на кормилна¬
та предавка
свободная свободна тяга, свободно тегле¬
но
'■-ч еоодинйтолъпая съединителен прът, съо-
динито.лпа щанга
~, сцепная 1. тяга [теглене] чроз сцепване
[закачано]; буксирна тяга 2. закачвящя се
щанга
~, тепловОзная дизоnоnокоеогйвна тяга
тормозная 1. спирачен прът, теглич 2.
спирачна щанга
—, тракторная тракторна тяга, тракторно
теглене
трубчатая тръбна щанга
~, удельная специфична [отноейгёпнa] тяга
|теглитолна сила]
~, удельная реактивная специфична реактив¬
на тяга |теглителпа силя]
—, уменьшенная намалена тяга, намалено
теглене [напр. на комин]
уейпeппaя усилена тяга, усилено теглено
[напр. в комин]
форейрованная вж. тяга, принудйтель-
ная
эксцентриковая ексцентрикова щанга,
ехсцсптрйков прът
электрическая електрическа тяга, елек¬
трическо теглене, теглене с електрическа
енергия, -еnектричпа тракция
тягач м авт. влекач
—, автомобильный автомобилен влекач
артиллерийский артилерийски влекач, вле¬
кач на оръдио
базовый колёсный базов колоссн влекач
—, буксирный буксиреп влекач
~, воздохОдный всеходон влекач, влекач с
висока проходимост
гусеничный верижен влекач
—	для работы на сногу влекач за заснежен
терсн [път]
~, дорОжный пътен влекач
~, копёcно-гуеёничпый кслеено-всрижеп вле¬
кач
~, колёсный колосон влекач
—	на пнёвеагйчёекйх шинах влекач с пневма¬
тични гуми
одноосный едноосен влекач
—	повышенной проходимости влекач с по¬
вишена проходимост
~, полугусеничный попуверижен влекач-
седСльный ссдлови влекач
~, еольсхохсзЯйетвенный селскостопански
влокяч
—	со съёмными гусеницами влекач със сме¬
няем™ вериги
—	с прицОпом влекач с ремарке
~, трёхОсный триосен влскач-автомобил
четырёхосный четириосен автомобил-вле¬
кач
тяговый тягов, теглителон; трахционен
тягомОр м тягомер, динамометър
тяготение с привличано, гравитация, при¬
тегляне
тягучесть ж 1. рaзтегпивосг, ковкост 2.
прсвпачноег, вйек•впсет
тягучий 1. - ковък, разтеглив 2. провла^^
гъстотсчон
тяж м теглич, теглощ ремък; обтегач; свръз¬
ка, свързващ елемент

961
УВЕ
тяжеловСсныи тсжио натоварен (напр. ва
влак)
тяжёлыи тежък
тяжёние с спъване, сбтягаие, взспване (напр.
на проводници)
магиВтисе мачнитис притегляне [привли¬
чане]
электрическое електрическо [електроста¬
тично] привличане
тяжесть ж тежсст
тяжии ж кож. щслванс; разбиване, щссване,
чефосваие
ряиBпьшиk м взтечляч (работник, който из¬
тегля материал)
тянутыи изтеглен
тянуть 1. течпя, влеки 2. изтеглям (метал)
3.	прсиарвам, полагам (например телефонна
линия) 4. изсмуквам, всмуквам
—	вгорячую горещо изтегляне, изтегляне ни
чсрсщс
—	вхолСдную студено взтсчпянс, изтсгпяие
ни студено
тяпка ж 1. сатър 2. мотвиа
У
уаит-спирит м тежък бензин, вaйт-спигитyс
убИвить вж. убавлять	'
убавление с намаляване, скъсяване; понижа¬
ване; отнемане
убавлять намалявам, скъсявам; псивжавам;
отнемам
убавляться намалявам се; спадам
убежище с убежище
~, противоатомное пгсривсарсмнс убежище
— ПВО пгсрввсвъздушнс убежище, противо¬
въздушно скривалище
подзСмное псдзсмис убежище, подземно
скривалище
~, щепсвСе сиспис убсжншс
убивать отъпивам, трам-свам, набивам (напр.
път )
убирИть 1. при-ирам 2. събирам, при-ирам
(реколта) 3. подреждам, разтре-вам, по¬
чиствам 4. наиатавам, надиплям (тъкан)
Bббй м илаие (на животни)
убОрка ж 1. почистваис; разтре-ванс, подреж¬
дане 2. прибиране (на реколта) 3. иадвп-
ляис, навиване (на тъкан)
влажная жп. мскрс почистване (на ваго¬
ните)
вы-срсчиия селективно [подбсрно] при¬
биране, прибиране (на реколта) според
узряването	.
двухфазная двуфазно [двустаинс] при¬
биране
запсздИлая заиъсняпс прибиране
комбаиновая исм-аииовс прибиране, при¬
биране иа рсислта с иомбаии
однофазная еднофазно [сдноерапнс] при¬
биране
потСчная поточие прибиране
риздСльиия раздслис прибиране
~, скоростнИя сиерестно прибиране
—, сухИя жп. сухо почистване (на вичсни)
—, трёхфИзная трифазно [трверипнс] при¬
биране
—	урсжИя при-вранс иа реколти
—	якоря вдигане иа кетва
убСаечный служещ за прибиране иа реколти;
жетварски
убывИнве с намаляване; спадане
у-ывИть намалявам; спадам
убывающии намаляващ
убыль ж 1. загуба; фвра 2. нималсивс; спа¬
дане
~, вессвИя загуба ии тсглс, фири в тсчлс
—	веды спадане на водата
—	груза вж. убыль, весевая
естественная естествена фира, естествени
загу-а
убытки мн загуби; вреди
аварИиные авариинв вреди, иварвинв за¬
губи, врсдв от аварии
убыток м загуба, щета, врсда; ущърб
убыточность ж нсаснрабилисср, иеизиос-
лост, иедсхедиост; причиняване иа загуби
убы^очныи нерентабилен, исизгодси; губещ,
които неси загуба [врсда, ущърб]
увИп м 1. малка долина [впадвна] 2. степваие
(на тъкан); слсивапс иа тъканта (при
тепане)
увИлиа ж 1. стспване (на тъкан) 2. омесване
(на тесто)
увИпьчввссть ж отклонение ии иоса иа ко¬
раба от евгса под деиствие на вятъра
уваривание с сваряване, увиранс
BхиазвИт м уваровит
увсличСиие с увеличение; увеличаване; уго¬
лемяване
—	в вСсе увеличаване в тсгло, увеличаване
ни теглото
—9 лииСинее лвнсино увеличение, удълже¬
ние
—	микроскОпа увеличение [увеличаване] на
мuкгсскспа
—	мииросиСпи, С-щее общо увеличение ни
микроскопа
—	мвирссиОпа, предельное грииичнс [макси¬
мално] увеличение ни мвскрсскспа
нормИпьное нормално [естественс] уве¬
личение
сптИческсе оптичсскс увеличение
пслСзнсе пспсзио увеличение
псперечисе напречно увеличение
продСльиое иадпъжнс увеличение
—	скСрссти увеличаване па скоростта
—	температуры увеличаване иа температу¬
рата
угловСе ъгпсвс увеличение
—	числа о-саОтсв увеличаване иа с-сгорuре,
форсиране (на двигател)
увслИчснныи увеличен
увеличивать увеличавам; уголемявам
увеличитель м увеличител, увеличителен ' урсд
увсличИтельныи увеличителен, които увели¬
чава
61 Рускс-бълчарскв политехнически речник

УВЕ
962
увёрстка ж	полигр. връзвано (на набор),
нареждано и скрепяване на набор във форма
увлажнОние с навлажнявано, овлажнявано
—	воздуха овлажняване на въздуха
~ дутья мет. овлажнявано на вдухвания
въздух
—	кожи навлажнявано на кожата
увлажнённый навлажнен
увлажнитель м 1. увлажнитоло напарят 2. овла¬
жняващ агент
барабанный барабанен свлажнигел
~, камерный камерен овлажпитеn
—	пара овnажпйгеn на пара
щёточный чсткоо овлажнитсл
увлажнительный овпяжпитопен
увлажнять овлажнявам, навлажнявам
увОд м отклонявано; отвеждане; отвличане
—	автомобильного колоса отклоняване [за¬
насяно, отвеждане] на колелата на автомо¬
била
—	сверла отклоняване [отвличано] на свред¬
лото
УВЧ (установка высокой частоты) уредба за
[с] висока честота
увязка ж Е съгласуване, координиране 2. об¬
вързване, увързване, свързване
графическая геод. графично координиране,
графично свързване
—	плЯнов обвързвано [свързване, координи¬
рано] на плановете
увязывать Е съгласувам, координирам
2.	свързвам, обвързвам
угар м Е въглоохае 2. отравяне с въглеохие
3.	окисляване с образуване на окисен слой
4.	угар; загуба ня метал при обработка
5.	текстилни отпадъци
барабанный текст. отпадък от тамбурата
ворсовальный текст. отпадък при шяр-
дониряното
гребнечесальный текст. отпадък при ре¬
шенето
кардсчесаnъпыИ текст. отпадък при вла¬
ченото
—	пряжи текст. отпадък от прежди, от конци
л<, хлопковый памучни отпадъци
—	шСрсти вълнени отпадъци, вълнен дрсп
угарный окислен, от окисляване; отпадъчен
угасание с изгясвянс, гасонс; затихване
—	дуги изгясванс [гасено] на (електрическа)
дъга
угасать угасвам, загасвам, затихвам
углеводородный въглеводороден
углеводороды мн въглеводороди
алифатические алифатни въглеводороди
алициклические алициклсм въглеводо¬
роди
ароматические ароматни въглеводороди
ацетилСновые ацетиленови въглеводо¬
роди
л., ациклические ациклична въглеводороди,
алифатни въглеводороди
—, бензиновые бензинови въглеводороди
гидроароеатИчесхио хидроароеатпи въг¬
леводороди
~, диСновые диенови въглеводороди (с две
двойни връзки)
жирные мастни [наситени] въглеводороди
изопарафиновые изопарафинови въгле¬
водороди
канцёрогОнныё канцерогенни въглеводо¬
роди
~, nинёйныо линейни въглеводороди
— метановые мотанови [парафинови] въг¬
леводороди, парафини
енсгоядорныо ароматические еногсядро-
ни ароматни въглеводороди
л/, насыщенные наситени въглеводороди
л», нафтСновые нафтонови въглеводороди,
циклани, нафтони
нонасыщенныс ненаситен и въглеводороди
непредельные вж. угловодорОды, ненасы¬
щенные
~, олефиновые олофинови въглеводороди
парафиновые парафинови въглеводороди
—, полиметилёновые полиметиленови въгле¬
водороди
л/, полициклические вис. углеводороды, епо-
гоядорйыо ароматические
л/, продольные вж. углеводороды,насыщен¬
ные
лл, разветвлённые въглеводороди с разкло¬
нена верига
л, торпсновыс терпснови въглеводороди
циклические циклични въглеводороди
циклические нёфти циклични въглеводо¬
роди на нафта
этиленовые отилонови [олефинови] въг¬
леводороди
углеводы мн въглехидрати
л>, есноеёрпыо мономерни въглехидрати
полимерные полимерни въглехидрати
углевоз м въглсвоз (кораб за превозване на
въглища )
углсдсржЯтоль м държач на въглонов електрод
угледобыча ж въгледобив, добиване ня въг-
лища
угледробилка ж вьгnегрсшачхя
угледробильный въглстрошачен
угледрсОпёппе с	въглотрошено, трошено
|разгрошавяпс] ня въглища
углежжСнис с	вьгпищарегво, добиване на
дървени въглища
л,, костровое въглищарство [въглодсдйвапе]
в жижни
кучное вж. углежжение, костровое
л/, Яенсо вьгпедсбивано в ями
углекислота ж Е въглена киселина 2. въгле¬
роден двуокис (воден разтвор)
твёрдая твърд въглсдвуокис
углекислый карбонатен [карбонат]
углокОп м въглекопач
угломОйка ж въгnепроеивячхя
углеебльпый хсИтс смила въглища
углонОсность ж въгnенссносг
углеобогащение с въглеобогатяваяе, обога¬
тявано на въглища

963
УГО
углсобтззонBвuс с въгптебтизувиве, образу¬
ване нв въглищв
углеешкBшчин м въглеизвозвач
углonoтегтужИшoлъ м нъглтпрегевара-
угпспегтУзчин м въгпт«он»тач
углеподВчв ж подаване нв въглища, подхран-
вант с въглища
углеподъёмник м въглеповдигич
угптптойЫнкв ж промиване нз въглища, нъг-
^промивка
углсптойЫвечный въглеnроиинев, служещ
за промиване нв въглища
углттвзтвбСшнв ж въгледобив
углсрСзка ж въглероди-ка, ртзачк» ни въг-
лишa
углерод м въглерод
, аморфный аморфен въглерод
газифицируемый газифициращ сс въгле¬
род, въглерод, който можс да сс газифицира
графИтв графитен въглерод, въглерод нв
графити
—двусё^ истый днуотренъглтред, въглеро¬
ден двусулфид
~ звкИлки закалъчтн въглерод
карбИдный вж. углерод, связанный
мОченый ядр. белязан въглерод
несвязанный несвързан [свободен] въг¬
лерод
—■, оgноcёрвисшый шиокарбонип
— отжигв въглерод ош отсяването (при тем-
пероване на бял чугун), отгревен въглерод
радиоактивный радиоактивен въглерод
свободный свободен [несвързан] нъг-
лтрод
связанный свързан въглерод
сернИстый серовъглерод
твёрдый твърд въглерод
трёхнвпёншныИ штивалтнгтн въглерод
чстытёххпСтuсшый въглероден чеширп-
хлорид
углеродистый	въглероден, който съдържа
въглерод
углеродный въглероден, съсдинсн [свързан]
с въглерод
у^рудовои м въглерудовозен кораб, въглт-
рудовоз
углеседержИщuй въгпесъgържаш, съдържащ
въглища
углесос м въглтомука-, машин» за пзсмун-
нане нз въглища (с вода при хидравлично
добиване на въглища)
угпсшттмйчсонuй натСотттмичтн
углефикация ж въглтфинaаия
углехНмия ж химия на въглищата
угли мн въглени [въгленови] електроди
~ ,ныоокоинттнсйнвыт висенеинштнзинви въ¬
глени електроди
гомогСнные хомогенни въглени тпенштеоu
эпенштоштхнUчтсние тленштетехни-тони
(въглени) електроди
углистый въглищен
угловИ-тыН ъглов, ъгловат, с ъгъл
углоной ъглов (който образува ъгъл; който
се намира на ъгъл; който има форма на ъгъл;
който се отнася за ъгъл)
угломСр м ъглоитр, уред зи измерване ни ъг¬
ли, говиомешът
—	зеркальный огледален ъгпемет
нистольный ъглейoр за миси
~, опшИчсский оптичен ъгпомет
~, рефлексиСнный рефлтнсиентн ъгломер
[говиемсшър|
—	с невuуоей ъгломер с нониус
л/, универсальный универсален ъгломер
угпемТт-нввдт»нш м квадрантов ъглеитр
угломерный ъглоиттен
угпоnелoвящ»н ж ъгпеполевнша, бuсткттuоа
у^оснНм м с. ст. ъглосним (на навесен плуг)
углуСк» ж удълСочавант, удълСавант (напр.
на шахта)
углубление с 1. уgъпбе-ав»пе, вдълбочаване
2. вдлъбнатина, удълСочсние 3. кораб.
потъване, потапяне (на корабния корпус;
на корпуса на мина, закотвена за дъното)
4.	потъмняване (на цвят)
~, отеднсе средна дълбочини нз гизтнс (на
кораб)
—	суднв дълбочина ни газтнс (на кораб)
—	цнТт» потъмняване ни цвета
углублённый уgълбечсн, ндълбо-ев
углублять удълбочавам, удълбаним, вовлСо-
-иним
углы мн ъгли
всршинBльвыс вертикални ъгли
внСшнис в»ктсстлежBщuс външни кръст¬
ни ъгли
—9 внутренние пвнрсошлсж»щис вътрешни
кръстни ъгли
двойниковые ъгли нз gвойнuнувапеге
дополнительные допълнителни ъгли (ъг¬
ли, които се допълват до друг ъгъл)
нвкттошпсж»щис кръстни ъгли
односторонние едностранни ъгли
~, противолежащие противолежащи ъгли
птехеоИйеоши авто ъгли на проходимостта
смежные съседни ъгли
соответственные вж. углы, соответствую¬
щие
~, соответствующие съответни ъгли
эйлеровы ъгли ни ОНлер, ойлсрови ъгли
угол м ъгъл
ззимутВльный азимутен ъгъл
—	абсолютной скорости ъгъл на абсолютната
скорост
аксиальный аксиален ъгъл
апертурный опт. апертурен ъгъл
вошролябИчтскuИ астролзСичон ъгъл
—	втИки ав. ъгъл нв втика
—	втВки для посадки ав. ъгъл ни атака при
кацане
—	втВки, дектитйчoснuй поднритичoв ъгъл
ни ишаки
—	игВки, закритИ-сский падктиши-ен ъгъл
нз атаки
—	атИки, критический критичен ъгъл нв
атака
—	вгВки, постоянный постоянен ъгъл нв
агики
—	бокового скольжСния ъгъл ни странично
плъзгане

УГО
964
—	боисвОго увОда ъчъл_на странично измест¬
ване	“
—	бросания ъгъл иа хвърляне
—	брэгговскии ъгъл иа Бреч
валСнтныи валентен ъгъл
~, вертикальныи вертикален ъгъл
~, вершИнныи върхов ъчъл, връхно противо¬
положен ъгъл
—	ветри ае. ъгъл иа вятъра
—	вИдимоств ъгъл иа видимост [на полезре¬
ние, ии иаблюденве]
—	ввзйаованвя ъчъл на визиране
—	вврижИ ъгъл на завоя [иа завиване],
ъчъл иа наклона
—	«в лИпу»	ъчлсва трапецовидна схлсбка
—, внСшнии въишси ъгъл
—	виBраеиисго трСиия ъчъл на вътрешното
триене
внутреннии вътрешен ъгъ«
~ в сблС е-ъл керт
вОчнутыи изпъкнал ъгъл
~ возвышения ъгъл иа възвишението
—	всзмвшСнвя махев ъгъл
~, впИсиииыи'вписан ъгъл
—	в плИне ъгъл в план
—	вращСиия ъчъл на завъртане [ии въртене]
вспомсгИрепьиый заднии задси спомагате¬
лен ъгъл
—	встрСчв ъгъл иа срещането
—	вхОда вхедеи ъгъл
вхедиОи еж. угол вхОда]
вхсдящии входящ ъгъл
~ в чСтверть ъгпсв фапц
—	вылети ае. ъгъл иа излитаис''
выпрямленныи изправен ъгъл
увысода изходен ъчъл .
выхедиОи еж. учел выхода
чалссвыи кораб, галссв ъгъп (предните
долни ъгли на всички ветрила)
~, гистерСзисныи хвстерсзвссн ъгъл
глИвныи зИдиви главен заден ъгъл
—	гелСвкв зу-и ъгъл иа (наипсна ии) глава¬
та иа зъба (на конусно зъбно колело)
—	горизонтальнои навСдив хоризонтален ме¬
рен ъчъл
горизонтальныи хсрвзонталси ъчъл
горизонтальныи обстрела еоен. хоризон¬
тален ъгъл/на с-стрсла
—	дивлСиия ъгъп на предаване иа силата [на¬
лягане]
—	двугранныи двустенен ъгъл, двустранен
ъгъл
—	деввацвв ъчъл иа отклоненисте
—	делИтельного кСнуса ъгъл иа дслвтелиия
конус
—	деривации	воен, ъгъл на деривацията
дирекционни и дирекционен ъчъл
—	диэлсктрИчсских пстСрь ел. ъгъл ни дв-
елсктрическа загуба
~, депелийтсльныи допълнителен ъгъл
—	дрСифа кораб, ъгъл ни дреифа
—	естественного откСса ъгъл иа сстсственвя
наклон
жёсткости винисл [ъгъл] за прсдаваие ни
исраввиа (ии детаила)
—	загиба ъгъл на прегъване [на сгъвиа)
—	заднего зазСра вж. угол, зИднии
заднии зидси ъгъл (на режещ ръб)
—	заипИнивиния ъгъл ии заклииваис
—	закручивания ъчъл на усукването
—	заострения ъгъл иа заостряне; илиисв
ъгъл, преден стружисв ъгъл
—	заострения илВна	еж. учел заострения
—	запаздывания ъгъл па закъснение
—	зитСчии ъгъл на наточване
затыпСвсчиыи	еж. угол, затылсчныи
~, затылсчиыи задси [твлсв] ъгъп (на ре¬
жещ ръб)
—	захвИта ъгъп на захващане, ъгъл ии за¬
хапвано
—	зацеплСиия ъгъл иа сцепваие
—	зениовИния ъгъл иа фгезеикoваис [иа
зснкерованс]
—	зрСивя ъгъл ии зрснвстс, зрителен ъгъл
—	изгйба ъгъл на сгъване
—	взображеивя кадра кфт. ъгъл на прожек¬
тиране
—	исирввпСния ъ-ъп ни изкривяване
—	ИлВнИ ИЛВИСв Ъ1ЪЛ
—	иеивсргСицви геоД. ъгъл на конвергенция
—	кситИита ъгъл па контактуване [дспиранс]
—	иОнуса ъгъл (при върха) на конуса
—	иСнуса впИдин ъгъл при върха на вътрсш-
ния [основния] исиус
—	иОиуса выступов ъгъл ва външния [пери¬
ферния] конус
иОнусиоств ъгъл иа исnвснсср, ъгъл (при
върха) на исиус
—	ириевОи граничен [пределен] ъгъл
—	крСна ае. ъгъл ва наилсви, ъгъл ва накло¬
няване
—	кривизны ъгъл ии кривината
~, критИческии иритвчсн ъгъл
иритВчссиви итИии ав. иритичсн ъгъл иа
атака
—	крутизны ъчъл на наилона, ъгъл па стръм-
ността
—	иавчСния ъгъп на усукване
—	курса еж. угол, курсовСи
кBaсовОй ав. кораб, курсов ъгъл, ъгъл
на курса
~, квасовОй вСтри курсов ъгъл ни вятъра
—	мигнВтнсгс никлсиСния ъгъл иа магнит¬
но иаипсисиие
—	Маха махов ъгъл, ъгъл на Мих
—	между гранями крист, ръ-ен ъгъл (на
кристал )
—	между двумя плоскостями двустенен ъгъл
—	межосевби междуосов ъгъл, ъчъл между
осите
—	мСста ъгъл иа мястото
—	мСста цСлв ъчъл иа мястото [ни цслта]
—	мёртвыи ав. мъртъв ъгъл
—	мСстиости еж. угол места цепв
многогранныи мнсчсстсиеи ъгъп
—	многоугольники ъгъл на многоъгълника
—	на-Ора высоты ав. ъгъл на набиране [взе¬
мане] иа височина
—	иаилСни ъгъл иа наклона

965

—	наклОна линии зацеплОния [ъгъл на на¬
клона] на линията на сцепваяе
—	наклОна линии зуба ъгъл на наклона на
линията на зъбя
—	наклона порОдной оси наклон [ъгъл на
наклоня] на предната ос
направленный ориентиран ъгъл
—	нарОзки ъгъл на резбата
—, паружный външен ъгъл
—	нОжки зуба ъгъл на основата на зъбя
нормальный задний нормален заден ъгъл
~, нормальный перОдний нормален преден
ъгъл
нулевой,нулов ъгъл
—	обзОра кораб, ъгъл на обзора
—	обхвата ъгъл на- обхвата
—	опорежОния ъгъл на изпреварване
—— опорежОния впуска ъгъл на изпреварване¬
то на всмукваното, ъгъл на изпреварването
при втичано
—	опережения зажигания ъгъл на изпревар¬
вано при запалването
—	опорежОния подачи тОплива ъгъл на из¬
преварвано па впръскването
—	опорежОния по фазо ъгъл на изпреварване
по фаза
описанный описан ъгъл
оптимальный оптимален ъгъл
—— оптических осёй деиетвИгепьпый действи¬
телен ъгъл на оптическата ос
—	Острый остър ъгъл
—	отклонения ъгъл на отклонение
~ откОса ъгъл на откоса
—	откОса карьера ъгъл на откоса на кариера
отливнОй полигр. отливсн ъгъл
—, огпосИгспьныИ закручивания относителен
ъгъл на завиване
■— относйгепьной скорости ъгъл на относи¬
телната скорост
—	отражения ъгъл на отражението
—	отрицательный отрицателен ъгъл
~ отставания ъгъл на закъснение
—	отстявЯния по фазе ъгъл на закъснение
по фаза
—	падОния ъгъл на падането
параллактический парапахтичеп ъгъл,
ъгъл на паралакса
—	передачи ъгъл на предавано (на движе¬
н ието )
—	порОд^й преден ъгъл (на режещия ръб)
—	пересечения двух линий ъгъл на преси¬
чаното на две линии
—	пикирования ав. ъгъл ня пикирането
—	планирования ав. ъгъл на планирането
[плъзгането] (на самолет)
плоский равнинен ъгъл
—	поворОта ъгъл на завъртането
—	поворота колёс ъгъл на завъртането на
колелата
—	поворота сечСния балки ъгъл па завърта¬
ното на гродово сечение
—	повышения вж. угол подъёма
—	подъёма 1. ъгъл па изкачвано 2. вж.
угол набора высоты 3. ъгъл на възвише¬
нието
_	УГО
~ полёта ав. ъгъл на nотенето [на полота]
полный пълен ъгъл
/ч/ ноnожйтоnъпый положителен ъгъл
попунОппый полупълен ъгъл
~ пОля зрения ъгъл на зрителното поло
—	пОля изображения ъгъл на полето на изо¬
бражението
/ч поляризации ъгъл на поляризация
полярный полярен ъгъл
поперечный передний преден напречен
ъгъл
—	поправки ъгъл м поправка, ъгъл на ко¬
рекция
посадочный ав. ъгъл на кацане
потая ъгъл на форзенкя
~ потСри скорости ав. ъгъл на загубя на ско¬
ростта
~ потёрь ел. ъгъл на загуби
—	предварёния вж. -гол опорежОния
предельный граничен ъгъл
.ч, преломления ъгъл па пречупването [на
рефракцията]
при вершине резца ъгъл при върха на ре¬
жещия ръб [розсца]
—	приводнения ав. ъгъл на приводняване
—	призмы, преломляющий пречупващ ъгъл
[ъгъл на пречупвано] на призмата
прилежащий прилежащ ъгъл
—	проекции ъгъл на проекцията, ъгъл на
проектиране
—	прокатки мет. ъгъл на валцовано
пространственный пространствен ъгъл
противолежащий противоположен [про-
тивоnежящ, срещуположен] ъгъл
—	прОфиля резьбы ъгъл на профиля на рез¬
бата, резбов ъгъл
прямой прав ъгъл
~ рязвЯла колёс авто ъгъл на разкрачването,
ъгъл на страничния наклон на кололатя
~ развала передних хслёе вж. угол развЯла
колёс
развёрнутый пълен ъгъл
~ развёртки ъгъл ня развивката
~ раскрытия шва ъгъл на скосяване на (за¬
варъчен) шев
~ распиливания ъгъл на разпръсквано на
горивото
~ рассеивания ъгъл па разсейването [на
дисперсията]
расцепнОй ъгъл па разцепване
—	регулирования ъгъл на регулиране
—	рСзания ъгъл ня рязането, рсжещ ъгъл
рыскания ав. ъгъл на лъкатушене
—	сбсга резьбы ъгъл на края на рсзОятя
(с непълен профил)
<-/ сдвига ъгъл на изместване, ъгъл на пре¬
мествано
~ сдвига фаз фазов ъгъл; ъгъл на фазовата
разлика, ъгъл на фазовото измествано
г-> сдвига щёток ъгъл на измествано на чет¬
ките (при електромашина)
скЯшивания ъгъл на скосявано
склонСния 1. ъгъл на понижение 2. ъгъл на
отклонение [девиация] 3. отрицателен ъгъл
на мястото

УГО
965
—	скольжСния ъгъл нв плъзгане¬
— скоси ъгъл ни скосявано
—	скосв кромки ъгъл ни скосявано нз завиря-
ваните краища
—	скрещивания ъгъл нз кръстосването
—	0kтУчuнвнuн ъгъл нв усукваното
х, смОжный 1, прилежащ ъгъл 2. съседен
ъгъл
—	смсщСния ъгъл нз измествано, ъгъл ни
премествано
—	сйипBсйOсшп ъгъл ни ма-капе
—	снижСния ъгъл ни снижавано
—	сноса ъгъл ни отнасяното [ни отвлича-
псшо]
—	сOСсшвсннеге вращения ъгъл нз собстве¬
ното завъртане ^ртсне]
—	соприкосновения ъгъл нв gопuтвпс, ъгъл
ни контакта
—	спирИли зубьсв ъгъл нв наклони нз (нпш-
певишт) зъби
—	спирИли червякв ъгъл на червячната онп-
рала, ъгъл ни спиралата на червяка
—	срОзв ъгъл нз срязване
■ст* стоянни нв земле ъгъл нв стоене (на са¬
молета върху земята)
—	стоянки самолёта вж. Угол стоянки нв
зсмлО
—	оттслевUдпосшп ав. ъгъл нз оштеповиg-
пеош (на крило)
—	стрелы вж. .гол оштспевUднеошп
—	стыкового швв ъгъл ни челния шев
—	сходв колёс авто ъгъл ни събирано ни ко¬
лелата
—	сходИмости ъгъл на охеguйеош
—	схождСния ъгъл нз сближаване
—	съёмки ъгъл ни снемането (за фотоснимка)
—	тингиж» ъгъл ни надлъжното клатено нз
самолета, ъгъл ни тангажи
х, тслСсный шслтстп [пространствен] ъгъл
—	штвскшOтиu полёта ъгъл ни штаенгетията
ни полета
—	трОния ъгъл нз триенето
—	трОния при покос ъгъл ни триене при по¬
кой
—	шрОния скольжСния ъгъл ни триене при
плъзгано
х, штёхгтИнныН шристснтн ъгъл, штисдът
х, шупой тъп ъгъл
—	удВрв ъгъл ни удара
—	уклона 1. ъгъл ни наклони, увес 2. преден
ъгъл ни режещия ръб [на резеца]
—	укосины ъгъл нз паянти [ни стрелата ни
кран, на багер и др.)
—	укрытия ъгъл ни прикритието
—	упрсждСния вж. угол опережения
—	установки Е ав. ъгъл нв поставянето 2. ус-
шановъчсп ъгъл (ъгъл между главния ре¬
жещ ръб на стругарския нож и посоката
на подаването)
~, установочный вж. угол установки
—, фИзный вж. угол, фазовый
~, фВзовый ел. фазов ъгъл
—	фИкслв топлива ъгъл ни горивната струя
—	фетйевечнеге уклона леяр, ъгъл ни фор¬
мовъчния наклон, ъгъл нз леярския наклон
аснштBлъный атншт»пеп ъгъл
~, часовой часов ъгъл
х, елсктричсский епеншричеони ъгъл
уголок м 1. ъглов профил, винкел но желязо
2. ъгълче
~, наборный полигр. наборен ъгъл
—	жёсткости ъгълник за осигуряване ни не¬
податливост
ветаввоббкuй пераввесштаптп [тазне-
сштинтнГ ъглов профил
нтокBшпый валцована ъглова стомана,
валцован ъглов профил
уголь м въглища
~, звгохгOвпыН ившехшевпп в^лища
х, активированный активиран- въглен
актИвныИ вж. уголь, активизированный
х, вппехшOнвый алохтенпи въглища
~, бездымный бездимни въглища
~, беззольный бтзптnслпи fиaпконтпслни]
въглища
х, СОлый бели въглища (водната енергия)
~, беспламенный Стзнпaйъчни въглища
~, беспламенный сухой сухи [неошпи| без-
пламъчни въглища
х, бишуйuвезвый битумпнозни въглища
—, богхёдевый	богхедови въглипха (вид
екстракционни въглища)
богхёдский вж. уголь, богхёденый
бтпксшUтенвнный брикетирани въглищв
х, бумажный хитшисни въглища
х, бункерный бупкерни нъглищи
~, бурый кафяви (каменни) въглища
х, влИжный влажни въглища
~, волокнИстый влакнести нъгпuши
высококалорийный висококалорични нъг-
пиша
~, высокосортный висококачествени нъг-
лища
х, гИзоный газови въглища
гИзоный жИрный газови мазни въглища
х, гвзогтнттBшетный газгснераторни въг-
лища
глИнистый глинести въглищи
x,	голубой сини въглища (образно име на
вятърната енергия)
готOmповый гтахенидни нъглищи
y.	гт»фишuзИтов»нный графит-изпрани нъг-
лища
х, грехечёный пресети въглища
х, гумусовый хумусови [хумусни] въглища
х, дпuпноnпBйснный дългеплаиевни {дъп-
геnпамъчни] въглища, въглища с дълъг
пламък
—	для адсорбции хим. въглища [въглен] зв
адсорбиране
х для дуговых ламп въглен зи дъгови лампа„
дъгов въглен
х, дейсвпый доменни въглища
х, дрсвСсный дървени въглища
х, жuвешньй животински въглен
х, жИрный тлъсти [мазни] въглища
х, зсмлИстый вж. уголь, бурый
х, зольный пепелни въглища, въглища с
високо пспслно съдържание
х, ископаемый изкопаеми въглйщз

967
УГО
~, иИменныи иаменнв въглища
~, кеннСлевыи иеиелски въглища
кеннельсиви вж, уголь, кеннелевыи
кОксовыи искссвв въглища
хх, иеисующиися коксуващи се въглища
коаотkопламенный иъсопламеиив [иъ-
сопламъчии] въглища
~, кестянОи иостнв въглища
хх, кетСльныи жИрныи паансиорлсвв тлъсти
[мазни] въглища
иетСльныи специИльиыи спсцвалнв пар*
исистлсви въглища
кровянСи кръвнв въглища
~, кавnнскусиов-й едри въглища
—/, кузнСчныи исвашии въглища
~, кулачныи юмрвиообаазнв [бвчиовидни]
въглища
~, кусковОи бучисс-разни въглища, въглища
на -уци, сдрв въглища
лсгковоспламеняющиися лсснсзапапващи
се въглища
~, лечСбныи лечебни въглища
лигнИтовыи личиитни въглища
листоватыи листовидни въглища
милсвлИжныи въглища с малиа влажност
~, малозОльныи нисиопепслии въглища
матовыи митсвв въглища
мСливи ситни дребни въглища
мелкозсрнИстыи дребнозърнести въгли¬
ща, дре-ии въглища
~, мытыи пасмврв въглища
некСксBюшийся исисисуващв се въглища
~, исо-сгищённыи несбегатени въглища
нссортирОванныи	несортирани въглища
исспсиающиися иеспичащи се въглища
~, низкокалорииныи нисксиалсриинв въг-
лища, въглища с ниска калоричност
низкосОртныи нискокачествени въглища
~, обогащённыи сбсчатени въглища
~, с-сжжённыи даиксм сухв [постни] без-
пламенни въглища
—, сбесцвечивиющии	с-сзцветяващв въг¬
лища
~, однорОдныи едисрсдив въглища
~, оиоkсОвинный ксксвванu въглища
отбСриыи стбраий [пед-рани] въглища
орсщёиный спекающиися постии спичащи
се въглища
~, паревИчныи парсвв въглища, въглища
за парни иотли
паревСзныи въглища за (парив) лсисмс-
тиви
— первои группы, -урыи кафяви въглища
първо качество
~, пламенныи	пламъксвв [пламъчни] въг-
пища, въглища с гслям ппамъи
хх, ппОтныи плътни въглища
пелОсчатыж иввчнв въглища, въглища на
ввицв
~, пелу-итумин-зныи пслвбuрвминознв въг-
Лища
пелу-пестящии nслвблссрящв въглища
~, полужИрныи пслврлъств [пол ум аз ии]
въглища
хх, промытыи пром^тв въглища
пылевйдиыи прахссбразив въчлвщи
размельчённыи раздробени [ииситисни]
въчлищи
ух, размОлотыи смлени въглища
растИтельныи растителни въглища
аетеатиый ретеарен въчлен
аядевей обикневсив въглища, несорти¬
рани [непресети] въглища
хх, сИжистыи саждеств въглища
ух, самевезгеаающuйся	самюзапалващв се
[самевзгарящи] въглища
хх, самевесnламeиЯюшийся	са.мсзапалващв
се въглища
хх, сапропСлевыи сапрспелитпв въглища
хх с бсльшВм содержанием влИгв въглища с
челямо съдържание на влага
ух/, слибсспекающиися слабсспичащв се въг-
лвща
хх, слинцсватыи шистсвв въглища, плочеств
въглища
—	с мИлым выхсдем летучих въглища с
мапис съдържание на летливи вещества
смслВстыи смслив [битумов] въглища
хх, соатиаСваииый сортирани [пресети] въ¬
глища
хх/, спекающиися спичащв се [иаменни] въ¬
глища
/х, сыпучии въглища сувсиан
хх, сырОи мсири [сврсви] въглища
тОщии постив въгпвща
хх, трвдиовеспламeиЯющийся трудно запал¬
ващи се въглища
/ху, фитИльныи сърцевинси [дъчов] въглсн
/ч, чёрныи черни въглища
ух,, ша/тиый шахтови [свгсви; руднични]
въгпвща
ух/, шлакующиися шпаквваши се въглища
/х/, элсктрОдныи слситрсдеи въглен
хч, эпскрасре/нВчсский елеитгорс/ничссиu
въглен
/—, энсргетИчесиии енсрчиини въглища, въг-
лвща за снергииив цели
~, эффективныи въглсн за (светлинни)
ефекти
угспь-срСх м орс/ссбгазнв въглища [брикети]
угсль-штыб м въчлищсн прах
угСльник м 1. испянс (тръбна чугунена част)
2, ъгълиии, винкел; ъгпсвзмерварепен ин-
струнснт 3. ъглов профил
—	-атИии ваталсв триъгълник
■х/, бимссвыи кораб, бимсов ъгълиии
ух, боаPСвСй кораб, бсрдсв ъгълиии
-хх, ввёртныи	заввитсно ислянс (тръбно)
двоинОи двсино ислянс (тръбно)
дополнИтсльныи допълнително (тръбис)
иопяно
хх жёсткости	ъгълиии за увеличаване ии
здравината [неподатливостта]
х-х, конСчныи краинс (тръбно) ислянс
х—, крестовСи Т-образна пииия, линеал
хх, пскИльныи еталонен ъгълиии, ъгъпник-
иапи-ър, ъгъпиии-образец
~, на-Оаиый полигр. на-среи ъгълиии
х-ч, сбвязечныи псясеи вииксл
—, сбдСлсчныи кораб, сбшввен ъгълиии

УГО
968
переставной 1. подвижно коляно (тръб¬
но) 2. подвижен ъгълник [винкел]
~, норехсдпыИ проходно (тръбно) коляно
~, плОский 1. плосък ъгълник 2. плоско ко¬
ляно
плОтничный дърводелски ъгълник
повёрочный 1. контролен ъгълник 2. кон¬
тролно коляно
поворотный 1. оОръщатоnпс коляно 2. об-
ръщатолон ъгълник
прямОй 1. право коляно 2. пряв ъгълник
путевОй релсов път с равпораеопеп ъг¬
лов ПрофИЛ
~, равнобОкий равностранен винкел; рав¬
ностранно коляно
раздвижнОй полигр. раздвижен [разтега¬
телен] ъгълник
~, складнОй сгъваем ъгълник
слесЯрный шлосерски ъгълник [винкел]
—	с пОлкой ъгълник с робро
тавровый Т- образен винкел
универсальный 1. универсален ъгълник
2. универсално коляно
установочный 1. устяновъчен ъгълник
2. установъчно коляно
фланцевый коляно (тръбно) с фланци,
флянцово коляно
цоховОй цехов ъгълник
чертёжный чертежей ъгломср; ъгълник
(линеал) за чертано
угольный въглищен
угольщик м 1. въгловоз 2, параход, на който
зя гориво в котлите се използуват въглища
(ос тар.)
угОн м жп. изместване; надлъжно повлича не
(по оста)
—	пути надлъжно повличано [плъзгянс, из¬
мествано] на релси (по оста на пътя)
—	рОльсов вж. угон пути
угорание с металла	намалявано [изгаряне]
ня метала (в резултат от претопяване)
угорать изгарям, окислявам со (за метал)
удаление с 1. отстраняване, премахвано
2. отдалечаване; отдалеченост
—	воды отстраняване на водата, обезвод¬
нявано
—	воздуха	обсзвъздушаванс, отстраняване
на въздуха
—	газов отстраняване [премахване] на газо¬
вете, оОезгязявано
—	золы отстраняване на пепелта (напр.
в котлите)
—	кислорода	отделяно [отстраняване] на
кислорода, обезкисnорсдявяне
—	хстёпьпсй накипи отстраняване на котле-
ния камък
—	окалины	отстраняване [премахване] на
металния окис [окиснятя корица, окаля¬
ната]
—	сёры отстраняване на сярата, оОозесря*
вяно
—	солОй отстраняване на солите, обезсо¬
ляване
—	шлЯма отстраняване на пянатя [шлама],
почиствано на пяната
—	шлихты одезсхроОвано (на тъкан)
удалённый отдалечен
удалять Е отстранявам, премахвам, огпееае
(нещо) 2. отдалечавам
удЯр м удар; тласък; сблъскване; внезапно
натоварване на машина
аэродинамический аеродинамичен удар
акустический акустичен удар
—	батана текст. набиване на вътъка, вата-
лов удар
—	взрывнОй волнй удар м взривната вълна
х—, впонёнтронныИ ексцентричен удар
х., водяной водон удар (в парни двигатели)
воздушный въздушен удар, въздушен
тласък
~, вполнО ноупругий напълно нееластичен
удар
-х, вполне упругий напълно еластичен удар
газовый газов удар
х., гидравлический хидравличен удар [во¬
ден удар]
~, динамический динамичен удар
звуковОй звуков удар
-х, знакопеременный зпахоnрсеспnив удар
—	клапана удар [чукано] на клапана
косОй кос удар
—	молнии удар на светкавица, гръмотеви¬
чен удар
~, мягкий мек удар
х-х, ноупругий нееластичен удар
обратный обратен удар
осовОй осов [aхсиаnон| удар
~, пароводяной пароводен удар
х-х, поперОчный напречен удар
продольный надлъжен удар
-х, прямОй пряв удар
—	Прямой молнии прав [директен] удар на
светкавица, прав гръмотевичен удар
сОлнечный слънчов удар
тепловой топлинен удар
упругий еластичен удар
-х, фронтальный челон [фронтален] удар
центральный централен удар
эксцентричный вж. удар, внонёптронный
ударник м 1. челник, първенец, ударник
(работник) 2. ударник [бабка], (инстру¬
мент, извършващ удари); чук 3. воен. удар¬
ник
—	взрывателя воен. ударник на взривател
х-х, дистанциОнный дистанционен ударник
—	инорциОнного действия ударник с инер¬
ционно действие
-х мгновенного действия ударник с мигно¬
вено действие
ударно-хрупкий трошлив при удар
ударный ударен
ударопрочный устойчив на удар
ударостойкость ж устойчивост на удяр, удя-
роустойчивост
ударять удрям
удваивание с удвоявано
удваивать удвоявам
удвоёние с вж. удваивание
удвоенный удвоен
удвоитель м удвоител

969
УЗЕ
—	напряжения ел. удвоитсл ни напрежение
—	чистоты ел. удвоител нз честоти
удСльно-лёгкий относително лск
удТльно-тяжёлыН ешнесuшспне штжък
удТльный относителен, специфичен
удлинение с удължаване; удължение
абсолютное абсолютно удължаване; аб¬
солютно удължение
~, вдоишИннос ошвесПшслъвес aдuшuвне от¬
носително удължение
—	вепекеп удължаване [разтегляне] нв влак-
наша
глИнное главно удължение
дейсшнUшепънее деИсшвишслне fтсaпве]
удължение
допустимое допустимо удължение
кенСчпес крайно удължение
критическое критическо [критично] удъл¬
жение
—	крыл» удължаване пз крилата, крил но
удължение
линОйное линейно удължение
мСстное мсстно удължение
остBшечнес остатъчно удължение
~, остающееся вж. удлинение, остаточное
относительное относително удължение
ешнооUттпънос остBшечпое ешпосишепве
остатъчно удължение
непнес пълно удължение
•—, плвсшUчеокес пластично удължение
нтсgСпьпее гранично удължение
—	при разрыве вж, удлинение, разрывное
—	при растяжСнии удължение при опън
продольное надлъжно удължение
разрывное удължение при скъсване
состтgешOчеввое съсредоточено удълже¬
ние
—ствшПческос статично удължение
шсйпст»шутное шемnерашутве удължение
~, тепловое шеплuвпе [шсрмичво| удължение
удСльнос вж. удлинение, относительное
упругое еластично удължение
условное условно удължение
эффективное ефективно удължение
удлинённый удължен
удлинИтель м удължител; удължител на ли¬
ния
—	внтСнны удължител нв антена, антенен
удължител
—	цИркуля удължител пи пергел
удлинять удължавам
удобензносймый лесно нанасян, удоСвонаво-
сим (напр. боя)
удобоебpaбaшын»сйыИ лесно обработваем х
удобееСтткаеиоcтъ ж »ттодпнаиичнесш, псо-
пообтeнаемосш
удобеобттнBейый аеродинамичен, птсвообше-
каем
удебеукпвды ввсм ый лесно полагащ се, удоб¬
но полагащ сс
удобоуправляемосшь ж лткоуптавпятмоог
(напр. на превозно средство)
удобоуправляемый пеовоунтивляем
удобрСние с 1. с. ст. наторяване, тоттпе
2. шор
~, изогнос азотен шор
зммовUйнее амониев шор
есшеошвспнос сстествсн тор, оборски шор
жИдкос шечтв шор
известковое варовит шор
искусственное изкуствен шор
—', калИйное калиев шор
йипетBлъвос минерален шор
туковое вж. удобрСнис, минеральное
удобрения мн с. ст. шетене
~, взбшно*фбсфотныс	азотно-фосфорни
[сложни] торово
вййиа-пе-ниттвшные амонuево-нuшт»шнп
тотове
бвкшстиBпьвыс бактериални шотеве
гранулированные гранулирани тороне
двоНныс двойни торово
комбинированные комбинирани торово
комплексные комплексни шотенс
косвенные косвени шетенс
йвогесшетOвпuе многостранни торово
—, нитрИтныс нитратни торове
~, едвосшетенние едностранни шетевс
органИческис органични шетове
прямые същински шоровс
сложные сложни торово
сйТmвнныс смесени шотоне
стимулИрующис стимулиращи торове
фосфатные фосфатни шетевс
~, фосфорные фосфорни шеренс
удобренный наторен
удобрИтсль м вж. удобрСние
удобрять наторявам, торя
удочки ж лула ни бояджийски пистолет
удой м с. ст. мптнен»дой, млснодоСин
удойность ж йлечвост, дойност
удойный млечен, доен
ужИмин» ж мет. сиaчканеош, прпшuонaшоот,
изнтивевоош	(дефект)} nедкежушвавс
уз» ж пчелен клей
узел м 1. машетр. възел, групи дегаНли, мон-
ширини в одно; връзка, свръзка (в конструк¬
ция) 2. (централно) място за извършване
ни определена деНност 3. възел (на въже)
4.	възел (мярка за скорост, равна на 1 мор¬
ска миля в час)
бесСдочный бессдъчен fмотсни] възел
СссОдочный двойной сложен [двоен] мор
ски възел
~, беседочный простой прост моряшки въ¬
зел
Сетенный Сешонен нъзтл, бсшенепедгеш-
ниттлтн възел
бочёнечвый кораб, Съ-нсн нъзтл
Ст»мmкOшеный Ст»ишкетен възел
буксовый буксов възел
—, нзвuмозвйСнЯсйыИ взаuмозимтвяти (мон¬
тажен) нъзтл, взаимозаменяема (монтажна)
група
— н ззхлёсш възел с наметка
нИль-втыИ вилкообразен възел, випне*
образно съединение
вспомогательный спомагателен [нnиошсн]
възел (монтажен)

УЗЕ
970
—	в удавив змвиче (морски възел за завърз¬
ване в някой преДмет)
выбленечиыи иръстсввден възел
х, гачныи гаксв възел (за кука), ухс, ку-
ксв възел
х, геометрИческии чссметричеи възел
х, члИвныи главен (монтажен) възсл, главна
(монтажна) чрупа
голсвиОи хидр. комплекс ст /вдрсте/нu*
чесив съсръжеивя
железнедоаежный железопътен възел
—	, жёсткви твърда [несгъваеми] връзка, кс-
рава връзка (схватка]
замкнутыи затвсрси (монтажен) възел;
заключена [зарворсна| връзка
х, канИтныи въжен възел, възсл ии въже
клёпаныи заивтсн [нвтсв] възел
иолсбаиии възел на трептенията
кем-иийасванный жп. исмбвнваин въ¬
зел
—, кситИктныи ел. иснгаитеи възел, контакт-
не гнездо
крестес-разныи жп. кръстссбразен въ¬
зел
мерсиСи мсрсии възсл (1,852 им/час)
наитовыи наитсв възел
наиладнОи възсл [съединител] с накладка
исразъёмныи нсразглс-яем възел, нераз-
члобяеми връзка
х, нИппельныи	нипелна [резбсва] връзка,
нипелеи [резбсви възсл]
одинарныи бесСдочныи	(единичен) бс-
седъчен [мсрсив] възсл
одинарныи гачныи сдвивчсн иуисв въ¬
зел
спОрныи подпсрсн [опорен] възсл
плСскви плосък възсл
плетВиныи възсл ни язовирното съоръ¬
жение
педшВинвисвыи лачереи възсл
приёмно-усилИтельныи радио приемио-
усилвателен възел
х, паомeжBтсчиый	междинен (меитажсн)
възел [слсмсит]
прямОи прав [«женски»] възел
радиотрансляциОнныи радиотранслацио¬
нен възел [пункт]
расспредепитсльныи разпределителен въ¬
зел, разпределителен пункт
х. раиСнныи тлф. раиснии [окръжна] цен¬
трала
х. аиствСрный бетонов възсл, възел [база]
за стрсвтслсн разтвор
х> решётки крист, възел на (кристална)
рсшстка
рИфовыи рифов възел, възел-осмсриа
х, рудныи мин. рудничен възел
х, сииитарныи санитарен възел
х, с-Срныи монтажен възел, монтажна група
х, свирнОи заваръчен възсл, заваръчна връз-
иа
х, связи тлф. свързочен възел [център]
х, силсвСи свлсва връзка, сипсв възел
(напр. в машина)
скоростнОи скоростен възел [механизъм]
х, стаидартныи стандартен [ментижен] въ¬
зел, стандартни връзка
х, срепеаный	кораб, стсперен [запиращ,
спиращ] възел
—	стоячеи велны възсл ни стсяща вълни
х, счётныи броячен възсл
х, стыковыи възел с челие съединяване
х, ткИцкии тъкачси възел
х, рековедУщвй ел. рсиспасвсдещ [рсисвс-
дещ] възел, рскспрсвсдещ пуиит
раансnоарный транспортен възел, транс¬
портен пуиит
х, раевгСльный жп. триъгълен възел
х, феретелегаафный фстстелегрифен възсл
iцсиръа]
х, шарнИрныи шарнирна връзка, шарнирен
възсл
х, шкОтовыи кораб, шиотсв възел
х, шлюпечиыи кораб, лсдъчсн възсл
х, шпульныи текст, възел на преждата
узелксватссрь ж текст, възлсватсст, наличие
на възли
узелкОвыи възлест, с възли
узелби м възслче
узкии тссеи
B3коза/ватный с тссеи захват; тссиссбхватен
узкоколСика ж жп. реснолинейка, дековилка,
рсснслвнсйни жслсзиица
взкеиелейный теснслинссн
BзионелОсный раДио тесислентсв, за тссен
коридор
узисрядныи реснсасдсв, рсснсгсдсн
узкость ж тссиста, ограниченост
узисшиИльныи с тясна скала
узлИстыи възлсст, с много възли
узлевСи възлсв
узлсвязИтель м текст, нишксвръзвач, възло-
връзвач
узполсвВтепь м 1. съчксвлсвитсл 2. въз-
лсвлсвирел, -ара-ан
узОр м 1. пъстгсцвернсср; шарка; аиcунии■,
десен 2. звездичка (дефект при плетенето )
х, выпуклыи релсфси десен
х, ипСтчатыи кариран [иа квадрати] десеи
—, миогскрассчныи многоцветен десен за-
печат
х, фисСиныи дссеи с ефеитни фичури
х, цветиСи цветсн десен
узОриыи изпъстрен с шарки [с гuсвнии]
узерчатссть ж изпъстрснсст (с фигури и др.)
—	древесины взнъстаснсср на дървесината
узОрчатыи вж. взСаный
указатель м 1. указател, индикатор 2. пъте-
псказател; пътен знак 3. справочник, виа.*
затсл
х, апфавИтиыи азбучен указател
—	вертикальнои скОроств Барометър, пока¬
зател ни вертикална скорост
—	вСтри ветрспсиазател
х, визуальныи визуален [зрителен] показа"
тел
—	всздушиси скОрести ав. въздушен пока¬
зател на скоростта
—	чпубииы дъпбсисмер

«71
—	давлёния масла показател на паnягапсго
на маслото
дистанционный диегапционон показател
(напр. при измерване)
дорожный	пътепоказател, пътен знак
знаковый радио маркерсн указател (ин¬
дикатор]
именной именен указател
—	крёна ав. наклономер (уред, показващ по¬
ложението на самолета във въздуха, спря¬
мо хоризонта)
~, маршрутный жп. маршрутен указател,
маршрутно разписание
—	мёртвой тОчки показател [белег] на мърт¬
вя точка
мигающий мигащ (светлинен) знак
[сигнал]
—	направления ав. курсов указател, курсо-
указател
—	направлОния движения знак за посоката
на движение
—	направления посадки ав. показател на
посоката на кацане (на самолет)
—	напряжения ел. показател на напреже¬
нието
—	у орудийный воен. оръдеен знак, оръдеен
указател
—	переОзда предпролозон знак
—	поворОта указател на завоите
позиционный ав. показател на положе¬
нието (на самолета)
—	полюса ел. показател на полюса
поплавкОвый указател [индикатор] зя
ниво, поплавков индикатор
предметный предметен указател
—	пройдСнного пути показател на измина¬
тия път, хилсестрспсказател
—	равновесия, неподвижный неподвижен
показател на равновесие
—	равновСсия, подвижный псдвйжеп пока¬
зател на равновесие
световой светлинен показател
~, сигнальный сигнален укязатсл
—	скОрости схоростоеор, показател на ско¬
ростта
—	скорости, индикаторный индикаторен - по¬
казател на скоростта
—	снОса показател на отклоняването [от¬
насянето] от курса (напр. на кораб)
—	состава шихты леяр, показател на състава
на шихтята
стрелочный 1. стрелочен указател (при
жп. стрелка), стрелочен знак 2. ел. стрел¬
кови индикатор
—	температуры охлаждающей воды показа¬
тел ня температурата на охлаждащата вода
трёхмерный радио триразмсрон показа¬
тел
—	угарного гЯза показател ня въглсокис
—	уклона някnснопскaзятеn (пътен знак.
показващ наклона на пътя)
—	уровня нивспсказатсп; пивсеор
—	уровня бензина показател м нивото на
бензина, бонзйпоеор
	 УКЛ
—	уровня воды показател на нивото на во-
дятя, водопсказатоn
—	уровня горючего показател на нивото на го¬
ривото, гсрйвсеор
—	уровня масла, стержновОй масnсйзеорва-
гопна пръчка
—	уровня, пишущий зяписвящ указател на
нивото
—	уровня топлива вж. указатель уровня
горючего
—	ускорения	показател на ускорението
циферблатный циферблатна [часовникова]
стрелка [показалец]; циферблатен показа¬
тел
—	числа оборотов сбсрстоеер
указательный показателен, указателен, указ¬
ващ
укатанный валиран; загладен; отъпкан
укатать вж. укатывать
укатка ж вялиряне; утъпквяне, трамбоване
укатывать валирам; отъпквам (път), из¬
равнявам с вяляк
укладка ж полагано, поставяне; нареждане
—	бетОна полагано [изливане] на бетон
~, горячая горещо полагане [на догоп]
—	пути жп. полагано на релсов път
холОдная студено полагано (на бетон}
—	шпал жп. полагане на траверси
укладчик м постявяч, родяч, полягач, който
нарежда или поставя нощо (механизъм или
работник )
кабельный кабслополягяч
механический механичен полагач, меха¬
нично устройство зя полагано [поста¬
вяно]
укладывание с вж. укладка
укладывать 1. полагам, слагам, поставям
2. нареждам, подреждам; сееегвяе 3. на¬
стилам, полагам (бетон) 4. текст, навива¬
но, надипляно (тъкан)
—	в штабели нареждам [стифирям] във фи¬
гури
уклОн м 1. уклон (низходяща минна изработ¬
ка), хаспелна галерия 2. наклон (на жп.
линия); увос (на река)
~, безвредный безвродон наклон
—	виража надвишонио (на външната иви¬
ца на пътя спрямо вътрешната при завой)
~, врёдный вреден наклон
~, гидравлический хидравличен наклон, раз¬
лика в налягането (отнесено към единица
дължина на потока)
капитальный капитален [разкриващ] ук¬
лон
—	клина наклон [ъгъл] на клина
хсепонейрующиИ компенсиращ наклон
критический критичен наклон
крутой силен [голям] наклон
—	линии жп. наклон на линията
~, литСйный леярски наклон
—	модСли леяр,- няклон в модела, леярски
наклон
обратный обратен наклон
панОльный панелен наклон
полевОй скалсн [по скала] наклон

УКЛ
972
пологий полегат [слаб] наклон
поперСчный вaптсчсв наклон
предСльный крисн fгрaпичсн] наклон
приведённый приведен наклон
продольный надлъжен наклон (напр.
на река, път)
промежуточный междинен наклон
пьсземештИчссний пиезомешричеп наклон
скоростной жп. скоростен наклон
фиктИнный жп. фиктивен наклон
—, штамповочный щимпонъчев наклон, на¬
клон в матрицата (за лесно изваждане на
пресования детайл)
~, эквивалентный еквивалентен наклон
уклонТнис с 1. отклоняване, отместване
2. навеждано, наклоняване
беневее	ав. сштaнпчве отклоняване
—	отвСс» отклоняване ни отнеса
—	отнОсной линии вж. уклонение отнОсв
уклономСр м наклономер (уред за измерване
на наклона)
йBнгвиковьй михалсн ванловеиср
укпевеуназИштпь м	нзклонопоказзштл, вж.
уклономСр
уключин» ж ключ (за греблото на лодката)
уклоняться отклонявам се
укбвки ж ошспсп на екевиване (мярка за
обработеност на детайл чрез коване),
оковки
укол м боднине, пабеждант, пробождано
укомплектование с комплектувано
укомплектовывать комплектувам, попълвам
укорИ-ининие с скъсяване, свиване (вследст¬
вие на натиск, при охлаждане и т. н.)
'унорИ-иввшь окъсяваи, правя по-къс
укоротИть вж. укорачивать
унетечСпuе с вж. укорЗ-ининие
абсолютное абсолютно свинине
однородное равномерно свинине
отвосUгсльнес относително свиване
непсрёчпес вапттчво свинине
удСльнос вж. укетеченис, относительное
—	шв» свинине ни заваръчния шсн
■укос м 1. паянга, полегата подпори (нз нсщо)
2. с. ст. количество окоссно ссно
укосина ж 1. наклонени подпор» 2. стрела
(подвижно рамо наклонено) ни крап 3.сво¬
бодно носещи греда
—	комСЗИнз подпорна греди ни комбайна
—	крИни подпора [подпорна греди] ни крана
украшСнит с украшение, украса
укрепление с 1. укрепване, заздравяване;
засилване, уяkчававе 2. укрепление
—	СТрегв укрепване ни Сряг
—	гидроэлектростанции укрепване ни водни
епткгтесшаваия
—	груза укрепвано [закрепване] ни шеват
—	грунта заздравяване ни почнз
—	кИСтля укрепване на киСсл
—	нИсыпи укрепвант ни насип
—	порбд укрепяване ни скала
—	фашйнзми укрепвано с фишини
~ фундамента укрепяване ни фундамент»
[основата]
укреплять	укрепявам, заздравявам, зиян-
чанам
укрупнСние с уедряване, уголемяване
—	зсрнЗ крист, уедряване [нарастване] нз
(кристалните) зърни
укрупнять уедрявам, уголемявам
укругкв ж текст, скъсяване при пресу^
ване
у^ынист-остъ ж пекрпвaтмеош, покривнос-т
—	крИски покривнос-т нз боя
укрытие с прикритие; скривалище
вспомогательное	спомагателно скрива¬
лище
уксус м оцет (воден разтвор на оцетна кисе¬
лина)
зтейзшUчсскпИ ароматичен оцсш
нИнный вж. уксус, виноградный
виноградный винен [гроздов] оцет
~, древесный дървесен оцет
пивной оцет зз домакински нужди
пишеней оцет за добавка към храни, хри-
нuшспсп оцет
~, плодово-ягодный	плодов оцет (от со¬
чен зърновиден плод)
солодовый малцов оцст
~, спиртовой алкохолен оцсш
тувлОтныН тоалетен оцеш
уксуснокИслый ацетатен [ацетат]
уксусный оцстсн
укупоркз ж 1. машин» за затваряне ни Су-
тилни, 33^3^-^ 2. запушване (на бу¬
тилки) 3. опаковане, а.ибапптапс 4. ам¬
балаж, опаковка
укупорочный 1. служещ за запушване 2. ам¬
балажен, опаковъчен
укупорщик м опи^н-ик
улЗнливзнис с хващант, улавяне
—	воды хващано [улавяне] ни водата
—	растворителей хващанс [улавянт] ни раз¬
творителя
—	шлИкв леяр, улавяне [отделяне, отстраня
ване] ни шлакига
улавливатель м уловител
улавливать улиням, хващам
улсН м кошер (пчелен)
р3йечвый рамков кошер
Улсй-лсжИн м хоризонтален кошер
улексИт м улексит
улету-пнинис с 1. изпаряване 2. извогрявивс
3.	сублимация
улетучиваться 1. изпарявам се 2. извешрявам
се 3. сублимирам
улИтка ж 1. спирални камера, ехлюнuав
2. охлюноеСтизсн шрuпттнев епсйепш в
цвскпеттза-на 3. охлюв^Сна-зна, спирал ни
крива
улиткообразный охпюнооСтазен
упИгечный спирален
улица ж улица
вТсрная сштСпочнвн жп. ветрилообразни
стрелкова улица (на жп. гара)
кепъатвзн пръсштнеебризна [околовръст¬
на] улица
~, магистральная главни [магистрална] ули¬
ца

973
УМЯ
однопутная еднопътна улица
окружная обходна [обиколна] улица
пучковая стрелочная жп. снопова стро-
лочна линия
стрелочная жп, стрелкова [стрелочня]
улица
транзитная транзитна улица
улов м улов, лов (на риба)
уловитель м уловител, устройство за хваща не
(и отделяне) ня нещо
инерционный инерционен уловитсл
иОнный йонон уловител
улучшать подобрявам
улучшение с подобрявзпе, усъвършснств у-
ванс	'
термиче^ю термично подобряване
ульманйт м улманит
ульрихйт м улрихит
улътраахуетиха ж уnтраакусгиха
упьтраакуетйчсекйй вж. ультразвуковой
упьтрааудиОн м радио улгряяудисн (вид
решетъчен детектор)
ультрадйн м радио ултрадин (вид смесително
стъпало )
ультразвук м ултразвук
ультразвуковой ултразвуков, упгряякуети*
чон, свръхзвуков
ультракороткий ултракъс
ультракоротковолновый улграхъсовъппсв
упьтрахраеный ултрачсрвсн
ультрамарин м ултрамарин (боя)
улътрaеелходиспёреныИ	ултрадреОнодйепор*
сен
упьгрaмотaмсрфйзм м уптрамстаеорфизьм
ультрамйд м ултрамид
упьгряеикрсянЯпиз м улгрaеихроaпaлиз
ультрамикровесы мн. упграмйхровезпй
крутильные торзионни улграейкрсвсзпй
улъграмихромётод м ултраеикрсмотсд, метод
на ейкрограеовс
ультрамикрОмотр м уптрaмикроесгьр
упътрамихрбн м улгрaеихрон
улъграмихронёхс м упграеихрспсхе
упътраеихроопроделёнио с	ултраейкрсспрс-
деляне, определяне в уптраеикросхалага
ультрамикроскоп м улгрямикроексн
ультрамихроскопйчосхий уnтраейкроскспичон
ультрамикроскопйи ж ултряеихрсскопия
уnьтраеихротрёщина ж упграеихрссконйчпа
пукнатина
ультрамихрохимйчесхиИ уптрае1икрохймичсн
ультрамикротом м урсд зя получаване на
еврьхтънхи прорези (за изследване с елек¬
тронен микроскоп)
упьтраоптиеётр м ултрасптиестър
упьтраусхорйтолъ м ултря (силон) ускорител
ультрафарфбр м ултряпорцелан
ультрафильтр м ултрафилтър
ультрафиолетовый ултравиолетов
ультрацентрифуга ж ултрацспгрсфугя
упьграцонтрифугйрсванио с упграцонтрсфу*
гиране
умангит м умангит
умбра ж умбра (кафява минерална боя)
уменьшаемое с мат, умаляемо
уменьшение с 1, намалявано, умялявано-
снижявяне, спядяне 2. намаление
абсолютное абсолютно намаление
уеонъшйтопъ м мат., кфт. умалитол; редук¬
тор
—	давлОния ^мали^л [редуктор] на наля¬
гането
умеренный умерен
умножать умножавам
умножение с 1. мат. умножение 2. размно¬
жавано (на копия), откопирвянс 3. увели¬
чавано (на броя)
—	с запоминанием промежуточных норопс-
сов изч. умножение със запаметяване на-
междинните проноси
—	со сдвигом сумматора изч. умножение с
изместване на сума^ра
умножитель м умножител, умножявящо ус¬
тройство
вторично-электронный вторичноелектро-
пеп умножител (при катода)
вторично-эмиссиОнный вж. умножитель,
вторично-электронный
высокочастотный елн. високочестотен
умножител
двоичный двоично устройство за умно¬
жение
круговой кръгов [цикличен] умножител
многокаскадный еногоcтъnаnоц- фотослок--
тронон умножител
—	напряжения умножител на напрежение-
однокаскадный едностъпален фотоелек-
гропеп умножител
полупроводниковый полупроводников ум¬
ножител
—	с магнитной фокусировкой умножител с
магнитно фокусирано
—	с сОтками решетъчен умножител, умножи-
тел с решетка
—	с электростатической фокусировкой умно-
житол с електростатично фокусиране
фотоэлектронный фстоелохтропеп умно-
жител
—9 циклический цикличен умножител
—	частоты умножител на честота, чеетотоп-
умножител
электрОнный електронен умножител
электронный высоковакуумный високо-
вякуумен електронен умножител
уморСнио с кож. обе:змазнявяне (на кожи)
умформер м машинен преобразувател (напр.
на постоянно — променливо напрежение) ,
умформер
паровой паропресдрязувягсn
сварочный заваръчен преобразувател
[умформер]
умывальник м хидр. умивалник, мивка
уеягчЯееостъ ж оеeкстяеессг (напр. на вода}
умягчать омекотявам, смекчавам
умягчСние с омекотяване (за вода); смекча”
ване
—	воды омекотявано на вода
—	воды, псрмутйтовоо омскотяване на вода
с пермутит

УМЯ
974
*** воды, частичное частично омеистяваие ни
вода
—	жёсткости намаляване твърдостта (яа во¬
дата)
—	kарвснйасванвем смеиотяваис чрез иатис
ииранс
—s реагёнисе рсагсиио смеиотяване
еодo-взвееткСвое	есдо-вааово омеистя-
ване
регмВчсеиее термично емеиотяване
умяччитепь м омеиетврел, омеичитсл
вмягчйрсльный смеиствтелеи
унавОживание с с, ст, наторяване
унавОживать с. ст. иитсрявам, тсря
ундеиИн м уидеиан
ундеиаиОл я ундеиансл
уидецйл м ундецил
ундсцвлён м ундецвлен
ундуляция ж ондулация
универмаг м универсален магазин
универсал м . 1. универсален струг 2. универ¬
сално [вее/сдне] превозно средство 3. геод.
универсален теодолит
унввеаейльный универсален, Бееерганен
унБИёаевтёр я университет
унвиальныи уникален
уивмётр м физ. унвмеръa
уивиОд я уникод (кондензационен продукт
от анилин и уротропин)
унвнопЯансерь ж ел. униполярност, еднепо-
лярнсст
униполярныи униполярен, еднсполяаен
уиитИз я илсзетиа чинвя
унификация ж унификация, уеднаквяване
уиифвлЯаиый 1. еднсжичен, еднсжичисв
(проводник или кабел) 2. едноившиев
унифицИрованныи унвфвцвран, уеднаквен
унифицировать унифицирам, уеднаквявам
унифСрма ж	униформа, служсбнс облекло
уничтожение с уиищожаваие, унищожение
— пираллИкса геоД. унищожаване [премах¬
ване] на паралакси
унэс я 1. стиасянс, отвличане 2. увличане,
увлеи (на твърди частици) 3. увличане ни
всда ст парата (в парен котел)
вторИчныи вторично увличане
капельныи увличане ни иапив
унтертОн я тон, нисък с ситава
УНЧ я (съкратено) усилвател на нисив че¬
стоти
упакСвии ж 1. спаксвиа, ам-алаж 2. опако¬
ване, пакетиране
завсдсиИя заводсиа спаксвиа, заводски
амбалаж
морская мсрсиа спаксвиа, опаковка за
превозване през море
мягкая меиа спаксвиа, меи ам-алаж
~, твёрдая твърда спаксвиа, твърд амбалаж
упииОвочиая ж помещение за спаксвиа, спа-
исвъчна, опаковъчно отделение
упакОвсчныи опаковъчен, имбалижсн
упакОвщик м опаксваи, ра-стнии пе опако¬
ването
упаиСвывиние с спаисваие
упаренныи изпарен; сгъстен чрез изваряване
упаривание с 1. сгъстяване чрез изваряване;
изпаряване 2. фира прв изпаряване
упаривать 1. изварявам; изпарявам 2. про-
пирвим
упарввaрель я апарат за пропарвиис [изваря¬
ване]
упариа ж изпаряване
упёк м 1. изпичане, опичане (иа ястие) 2, фира
при печене
уплотнение с 1. уплътнение, уплътняване
2. сбвване, сгъстяване (за Да стане по-
плътно) ни неще, свиване 3. иабввка, уп¬
лътнителна подлсжиа (или втулка)
асбестовое азбестова набввка
бесконтактное безиситаитио уплътня¬
ване
—	бетСна уплътняване иа бетон
~, Баиуумнсненаснвцаемсе вакуумнсие про¬
пускливо уплътнение
~, ввнрсвОе 1. бвнтобс уплътнение 2. вин¬
тови иабивии
~, внСшнее концевСе външно ираинс уплът¬
нение
—9 всденепроивцаемее всдонеnрспуеиащо уп¬
лътнение
всдянСе ведне уплътнение
всзду/онепаонвцИемое въздв/оиеnгсnус-
иащс уплътнение
~, воздушное 1. въздушно уплътнение 2. въз¬
душна набивка
—9 вОилечиое 1. иечене [филцове] уплътне¬
ние 2. филцови иа-ивиа
—9 веаетиикОвое уплътнение [иа-ввии] с
фпаисц
—	вераЯхввинием, уплътняване чрсз стръси-
ване
—9 герметическое херметично уплътнение
гидравлИческее хидравлично уплътня¬
ване [уплътнение]
глубВииес дъл-счиннс уплътняване
—9 графврВасваннсе графитна набивиа
—	грунта уплътняване ни почвата; уплът¬
няване на основата
—	из паклв уплътнител ет кълчища
—	из пряжи уплътнител ет исицв [от прежда]
кСжансе 1. исжсиа иабивии 2. уплътня¬
ване с исжа
иельцсвОе пръстеновидни иа-ивиа
иембвнИаеваииос исм-вивранс уплът¬
нение
ионИческое исиусна иабивии
kсираkрнсе иситаитнс уплътнение
лабирИнтовое 1. лабиринтна набввиа 2. ла-
бuгвнтно уплътняване
манжСтнсе 1. маншетна иабивиа 2. мин-
шетне уплътняване
масляисс I. маслена иа-ивиа, маслси
уплътнител, 2. мислено уплътняване
~, мсмбраннее I. мембранни иа-ивиа, ла-
бигинрен уплътнител 2. мембранно уплът¬
нение
нспедвйжисс неподвижна (уплътнителна)
иа-ивиа
паaснеnгсницИемее 1. нспгспуеиаща пари
иабивиа 2. пагоненрспвсиаемс уплътнение

975
УПР
плос^е плоски (уплътнителни) набивка
л/, подвИжнос подвижни (уплътнителна)
набивка
принудительное нрuнудuшспне уплътня¬
вано
промежуточное Е междинно уплътнение
2. междинни нибинки
—	рабочего дня уплътнявано на работния ден
резИновос 1. гумен» [каучукова] (уплът¬
нителни) набивка 2. гумено уплътнение
сальниковое 1. пойнuково fсипнпконо!
уплътнение 2. сапвинови нибинки
сзйеподжййпое симоовинищи се (уплът¬
нителна) набивка, симесвивищ се уплът-
нишел
—	е двойным грСбнсм уплътнение с двоен
гребен
—	сильфонное 1. сuпфовен уплътнител
2. оппфоневе уплътнявано
~ с помощью выступов ошъпапоебтизпе уп-
пъшнснис
съёмное сменяемо уплътнение
—	шокв уплътнявано по шок
торцевое чслно уплътнение
фештонес уплътняване с филц; филцово
уплътнение
' фетйOвечпей смСси леяр, уплътняване ни
формовъчната смес
~ тпУрей въжена набивки
уплотнённый уплътнен, наСиш (напр. бетон);
сгъстен (за да стане по-плътен)
уплотнИтель м 1. уплътнител; устройство зи
уплътняване 2. текст, уплътнителна фуния
—вакуумный вакуумен уплътнител
•—■, вибрационный вибрационен уплътнител
конусный конусен уплътнител
—, сальниковый силни^в уплътнител
уплотнИтельный уплътнителен, уплътняващ
уппошнЯсмеошъ ж уплътнят^^1
уплотнять 1. уплътнявам 2. сбинзм, сгъстявам,
пресовам
упор м 1. опора, подпора; легло 2. ограничи¬
тел, запънки
аррстИрующиИ заключващи опора; за¬
ключваща запънка
беевей бойни опори; бойни ключалка;
боен ограничител
~ в пушй жп. ограничител на глухи линия
—, вращающиИся въртяща се опори
, выключающий изключваща опора [33-
пънни]
~, жёсткий твърди [неподатлива] опори
многопозиаиСнныИ пенстСчный мнегоне-
зиаиенни ниnттчни опора
, многопозициСвныИ продольный йнегопо•
зиаионва надлъжна опори
ноподвИжныН вж. упор, жТсшкиН
пйжний полигр. долни опора, долна марка
ограничительный ограничителни ' опора,
ограничител
откидной подвижна [отваряща се, шар¬
нирна] опора
откидной кз-Иющийся шарнирен люлеещ
се ограничител
откидной овзтечвый шарнирна заваръв-
на опорв
пстеошзнвOй подвижна опора, опор», на¬
годен» за местене
плИточный плочест» опора, опора от
плочки
непстСчпый пинрсчни опори
птсдехтзвПшслъпыИ предпазна опори,
предпазен ограничител
продольный надлъжни опора
пружИнный пружинни опор», пружинен
ограничител
телиkоный полигр. ролков» опори
ов»точныИ ззвиръ-нз опора
тупиковый вж. упор в пушй
усшзневечный центрираща [регулиращи,
фиксираща] опора; монтажна опори
упорный опорен, подпорен; ограничителен,
спирателен
упорядочение с подреждано, привеждано в
рсд
управление с управление
вварИйное аварийно управление
звшей»шUчсскос »ншем»шичве управление
адаптивное адаптивно управление
бустерное ав. бустсрно управление
нЗкуумнос вакуумно управление
—	нведей и вынеgой авт. управление ни въ-
нсждинтшо и извеждането
—	в йошиввой й»сmшзбт врСмсни авт. уп¬
равление в реален мащаб ни времето
внОшнсе външно управление, управлс-
нис отвън
—	в функции врСмени управление във функ¬
ция ош времето
—	в функции нагрузки управление вън функ¬
ция от в»шев»рн»нтшо
~ в функции пушй управление вън функция
от пътя
—	в функции скорости управление нъв
функция от скоростта
—	в функции шокв управление вън функция
от шока
—	в функции ускорения управление нъв функ¬
ция от ускорението
—	в функции частоты управление нъв функ¬
ция от чссгошити
—	выполнением комИно изч. управление ни
изпълнението нз командите
высотное управление във височина (напр.
на балон, подводница, самолет)
гидравлическое хидравлично управление
глИнное главно управление
государственное държавно управление
—	горного давлТния управление на земния
[минния, рудничния] натиск
дальнее озлс-но управление, телеуптан*
лтние
—, двурукое ры-Ижное днуръчно лостово
управление
gиопТтчетоkое дuопсчстоке управление
(управление, което се реализира от дис¬
печер)
дистанционное дистанциевве управление

УПР
97В
дифференциальное диференциално управ¬
ление
дорожноо пътно управление, пътна адми¬
нистрация
дуальное двойствено [двойно] управление
дублированное дублирано [двойно] уп¬
равление
жёсткое рулевОо твърдо кормилно управ¬
ление
завйсимое зависимо управление
золотниковое шибърно упрявлснис
импульсное импулсно управление
индивидуальное индивидуално управле¬
ние
интегральное интегрално управление
—	интенсивностью управление на интензив¬
ността
~, хнспочпоо ръчно бутално управление
~, комбинированное комбинирано управле¬
ние
~, контакторное коптакторно управление,
(управление, което се реализира чрез кон¬
тактори)
—9 контроллерное контролсрно управление
—9 хсевеппсо косвено [непряко] управление
—	космическим кораблём управление с кос¬
мически кораб
—	крОвлой мин. управление на горнището
(за рудник)
~, кулачкОвое управление с профилна шай¬
ба [с гърбица, палец]
лСвое ляво управление
~, лОвоо руловоо ляво кормилно управление
механическое
~, многократное
—	на расстоянии
цибнное
~, непосредственное	непосредствено [ди¬
ректно, пряко] управление
~, ножное крачно [педялно] управление
—	операциями	изч. управление на опера¬
циите
оптимальное оптимално управление
педальное управление с подяли
пневматическое пневматично управление
полноо пълно управление
попОлюсное управление по полюси
по проводЯм управление по проводници
пофазноо вж. управление, нонОпюепоо
правое дясно управление
правое руловОе
механично управление
многократно управление
вж, управление, дйетан-
упрявлс-
дясно кормилно
предварително
изборно
принудително
управлс-
нио
—, проceпeктИвпое
управление
~, принудйтсльноо
нио
~, программно-дистанциОнноо	програмно-
дистанционно управление
~, программное програмно управление
реактйвное реактивно управление
рогулйруемое регулируемо [регулиращо
се] управление
— режимом, автоматическое автоматично
удрявлени на режима
е
~, релСйно-контакторное	релеИно-хонгах-
торно управление
реостатное реостатно управление
~, рулевое кормилно управление
рулевое боз усилителя - - - мильа уродО;
боз усилвател
~, рулевое с еорвсеохапи-мое кормилна
уредба със сервомеханизъм
рулевое с усилителем кормилна уредба
с усилвател
ручное ръчно управление
~, рычажное лостово управление (управле¬
ние, което се осъществява с лостове)
сОточное авт. решетъчно управление
(електронно )
следящее следящо управление, управле¬
ние със следено
смешанное руловоо смесено кормилно
управление
—	с накоплением информации управление с
натрупване на информация
—	с обратной связью киб. управление с об¬
ратна свръзка
~, стройтельное строително управление
~, ступенчатое стъпално управление
тиратрбнноо тиратронно управлонио
тросовое въжено управление
фазовоо фазово управление
функциональное функционално управление
—	ходом пёчи управляване хода на пещта
централизованное централизирано упра¬
вление
центральное руловоо централна кормилна
уредба
~, цикловое упрявлснис по цикли, циклично
управление
—, цифровое цифрово управление
частичное частично управление
~, числовОе программное цифрово програмно
управление
~, электрогидравлйческое еnсхтрохидрявnич-
но упрявлснис
~, электронное електронно упрявлсние
элоктрОнно-иОнное електронно-йонно уп¬
равление
—, элохгрспневеaтйческоо епсхтропневеатич-
но управление
управленческий управленчески, свързан с управ¬
лението [ ръководенето]
управляемость ж управляемост
управлять управлявам, ръководя
упреждСнио с изпревярване
упрочнСние с заздравяване,	заякчавяне,
уякчаване
~, деформациОнноо деформационно уякча-
вано, уякчаване вследствие на деформация
~, закалочное зякялъчно уякчаване
еохaпйчоскоо механично уякчаване
~, пластическое вж. упрочнение, механй-
ческое
—, повёрхностноо повърхностно уякчаване
—	при старении уякчавяне при старесно
~, радиационное радиационно уякчаване
—, хиеихо-тореИчесхоо	хиеихо*тормйчно
уякчавяне

Я77
УРА
электройеиасвОе елеитаоискрово улича-
ване
упрочнять заякчавам, заздравявам
упругость ж 1. гъвкавост, еластичност
2. пъргивини (на газове)
акустическая акустична еластичност
весстаиовйтельная възстановителна елас-
твчнеер
—	вторСго рСда с,лисричнеер от втерн род
—	газа еластичност на газа, податливост
|евйваемсет^ ни газа, пъргивини ни чаза
~, зидСржинная фиксирана (задържана)
еластичност
—	ии взчйб елиеричнеер на огъване
—	на растяжение еластичност иа епън
на сдввч еластичност на преплъзвине
объёмная ебемиа еластичност
остаточная	остатъчни гъвкавост, сста-
тъчии слаернчисер
—	пИра пърчавииа иа парата
—	пСрвсге рСда еластичност от първи рсд
—	при изгибе вж. упругость на взчйб
—	при кручении еластичност при усукване
—	при растяжСнив вж. упругость на растя¬
жение
—	при сжатии еластичност при натиск
радиальная радиална еластичност
сосредоточенная съсредоточени еластич¬
ност
~, тангенциальная	тангенциална еластич¬
ност
ударная ударна еластичност, гъвкавост
при удар
упругни чъвиав, еластичен
упряжка ж впряг
парная чифтсв впряг
упряжнОи 1. впaечирелен 2. служещ за свърз¬
ване иа вергсйетвс с машииа
упряжь ж 1. компсзuционна*течлврелна урсд-
би (еиетема) 2. сбруя (приспособления за
впрягане)
—, внитсвИя винтов спрях
нссивсзная прекъснат спрях
сквозиЯя непрекъснат спрях
ура-отка ж	текст, втъкаване, Бработване
уравнение с 1. мат. уравнение 2. изравнява¬
не, уравняване 3. полигр. изравняване,
подравняване
алгебааИчееиее алгебрично уравнение
апаеиеимйавюшее апроксимиращо урав¬
нение
базисное базисно [основно) уравнение
—	Бернулли уравнение на Вернули
биквадратное бвивадратис уравнение
бниомнчееиее бвнемие уравнение
—	БОльцмаиа физ. уравнение на Болцман
~, буквенное буквено уравнение
—	Ван-дер Ваальса уравнение ни Вин-деа-
Ваалс
всиреаное вектсрис уравнение
возвратное възвратно уравнение
—	велисвСчс двнжСния уравнение ии вълно-
встс движение
велисвСе вълново уравнение
—	времени геофиз. уравнение на времето
62 Руско-български яолитехяически речник
—	врсрОй степени уравнение ет -втсри степен
—	ГамильтСна уравнение ни Хамилтеи
гидродинамическое х-ндродннамнчне урав¬
нение
—> гвпеагееметайчссkое хuпсргеометгнчно
уравнение
~ гсрення уравнение на горенето
—	давления изравняване [уравняване) на
налягането
—	движения 1. уравнение на движението,
2, уравняване [изравняване) иа движението
двучленное двучленно уравнение
~ динамики, Общее мех. обще уравнение на
динамиката
~ двиИмнив, ссновнОе мех. основно уравне¬
ние на динамиката
дифференциальное диференциално урав¬
нение
—	изотермин реакции уравнение ии нзетеа-
мияти на реакцията
интегральнее интегрално уравнение
внречаальве-диффe|аенциaльнсе интеграл¬
но-диференциално уравнение
иррациональнее иаацвсналнс уравнение
~ истечСння 1. уравняване [изравняване]
ни изтичането 2.'уравненве ни изтичането
каноническое мех. кансивчие уравнение,
уравнение в канонична ферма
квадратите ивадратис уравненве
квадратнее неполное иепълио квадратне
уравнение
—	КСльвина уравнение на Келвин
—	КСплера уравнение иа Кеплер, Кеплсровс
уравнение
—	кайвой уравнение на ирнва
~, критериальнсе мат. уравнение на ирнре*
риите
ивбВчееисе кубично уравнение, уравне¬
ние ет раера степен
—	Лагранжи мат. уравнение иа Лагранж
—	Лапласа мат. уравнение ни Лаплас
s-s лннеинсе линсиис уравнение, уравнение
от първа степси
машинное машвине уравнение
~, молекулярнсе хим. молекулно уравнс-
иве, уравненве на (химвчссиа) реакция
—	момСнтев уравнение на моментите
неопределените мат. неопределено урав¬
нение
—	непрерывности уравнение за непрекъс¬
натост
—	п-си степени уравнение от п-та степен
однороднее хомегсине уравнение
сснсви-е осисвис уравнение
—	первеи степени уравненве ет първа стс-
пеи, лвисинс уравненве
—	плОскости в ераёзка/ лв/n.oтасзово уравне¬
ние на равнина
показательное мат. псиазатслис [експо¬
ненциално] уравненве
—	прямои в сраезиа/ мат. сраезовс уравне¬
нве ни права
—	ПуассСна уравнение на Пуасеи
—	ра-бт уравнение иа рибетата
~ равновесня уравнение ни равновесие-х-

УРА
078
равносильное равнозначно уравнение
—	размСрностсй мат. уравнение нв димен¬
сиите
разностное уравнение, в косто променли¬
вите сс различават по даден признак или
група признаци
реакции хим. уравнение ни реакцията
Сага елн. привило ни Сага
.—■ связи уравнение ни връзката
с двумя нтизнСсшными уравнение с две не¬
известни
—	сил уравнение нз силите
скалярное соларно уравнение
состояния уравнение ни състоянието
ошсхйейсштИчсокес хим. сгехиомешри-но
уравнение
—	шсnлевеге билИнсз уравнение ни топлинния
балзнс
—	тсплеебмевв уравнение нз шоплоебмена
—	теплопроводности уравнение ни топлопро¬
водността
тсрмохимИчсскос шсрмохпмично уравне¬
ние
тождественное мат. тъждествено уравне¬
ние
шринсцтдёншное трaвоцтдтвшно уравнение
—	трТшьсН сшСпсни уравнение от трста оше-
псн, вж. уравнение, кубИчсскос
—	трёх йойёвшен уравнение ни трите йейсп-
га, штийеисншве уравнение
штигопейештИчсскос штиговоисгрuчно
уравнение
условное мат. условно уравнение
функциональное мат. функционално
уравнение
х»ракшсристИчсоkос характеристично
уравнение
химИчсскос химично уравнение
эквивалентное вж. урзвнСнпс, равносИль-
шое
экоnевевциальвес експоненциално {пе-
кaзaгелве] уравнение	.
уравнения мн уравнения
движения, дифференциальные диферен¬
циални уравнения нв движението
—	равновесия, дифференциальные диферен¬
циални уравнения ни равновесието
энСргии плЗимы уравнения за енергията
ни плазмата
уравнивание с изравняване; уравняване
уравнивать изравнявам; уравнявам
уравнИтсль м израввигеп, уравнитсл; компен¬
сатор
уравнительный	изравнителен, изравняващ;
уравнителен, уравняващ; компенсиращ
ураввевеmеввоогь ж утанневтствоош, еба¬
ла пcитаносш
уравновешенный уравновесен
уравновешивание с уравновесяване, създа¬
ване ни равновесие
гидрзнлИ-сское хидравлично уравновеся¬
ване
оинзйИчсснее динами-но уравновесяване
—	самолета уравновесяване нв самолета
оша.тИчтокес	статично уравновесяване
утивневёшинзшель м уранвовтоuшсл
уравновешивать урaвновтоявaи
урагВн м ураган
уралИш м уралит
урЗн м уран
изогистыИ уранов нитрид, уранни^^
высокообогащённый висеkоебегашсв урин
двусс^Ис^й уранов двусулфид ^сул¬
фид, бисулфид!
еошТсшвевный естествен уран (уран с
естествено съдържание на изотопите),
природен уран
метвллйчсский метилен урин
недСлящийся втделнш сс уран
обеднённый бсдсн [обеднен] уран
обогащённый обогатен уран
природный вж. урЗн, тсшеошвсввыИ
углеродистый уранов карбид
урановокИслыИ уранов уранат
фтористый уранов флуорид, утанхткси-
флуорид
хлористый уранов хлорид fштшрахпорид]
урвнИш м ураниш (сол на урановата киселина)
урвнИл м уранил [диоkоиутав]
—, взошнокИопьй	уранилниграт, уранилов
нитрат
уксуснокИслый уривилаатшаг, уранилов
ацетат
хлористый уранилхлерид, уранилов хло¬
рид
уранинИт м уранинит
уринИт м уранит
урановый уранов
уранография ж уранография (описание на
звездното небе)
уранопилИт м минер, уранопилит
ураноспинИт м минер, ураноспинит
ураносфсрИт м минер, ураносферит
уранегвппНг м минер, утипогапит
урвношНл минер, урано^л
утанешетиввиш м минер, утавеготианиг
ураноторИт м минер, ураноторит
уранофан м минер, уранофан
ураноцирцИт м минер, ураноцирцит
урЗт м урзг (сол на пикочната киселина)
урацИл м урацил (пръетенен уреид)
утбатuзааuн ж арх. урбанизация
урбанИзм м арх. урбанизъм
урбанИст м урбанист (специалист по плани¬
ране на градове)
урбинИт м минер, урСинит
урОз м 1. гранични [делителни] линия 2. кант
(напр. на подметка) 3. отрязване, отси-
-зне, скъсяване 4. намаляване, сънища-
нане
—	воды урез (линия на водата край брега);
крайбрежни ивици нв водата
уретВн м урегин
уровень м 1. равнище, ниво 2. либела, рав¬
нило, терзия
абсолютный абсолютно ниво [таннйш,е]
акцепторный электронный »катнгорне
елткштопво ниво
ВтомныН атомно ниво fтавнише]
—	бТлеге тле. Сяло равнище [ниво!

979
УСА
—	верхнего ОьОфа	хидр. ниво на горния
бйоф
верхний фурм леяр, горно ниво на дюзите
видимый видимо равнище [ниво]
~, виртуальный энОргии физ. виртуално ниво
на енергията
—	воды ниво на водата, водно ниво [ рав¬
нище!
—	высоких вод ниво ня високи води
~, гидростатический	хидрост.^^^ ниво
—	громкости ниво на силата (на звука)
—	грунтОвых вод ниво на подпочвените води,
водно огледало
деИсгвйтоnьный действително ниво
~, динамйческий динамично ниво
доверительный мат. доверително ниво
~, дырочный елн. ниво на дупки, ниво на
дефектни електрони
—	жидкости ниво на течността
занятый елн. зяето [■енергийно] ниво
—	излучения ниво на излъчването
измерительный измервателно ниво
—	интенсивности звука ниво на интензив¬
ността на звука
—	исходный изходно равнище [ниво]
~, контрольный контролно ниво, контролно
равнище
локальный локално [местно] (енергийно)
ниво
~, мензульный мензулна либела, мензула
еeгяегябйnьныИ мстаетабилно ниво
—	механизации ниво [равнище, степен] на
моханизяция
микрометрический микрометрична ли¬
бела
—	мОря морско равнище
нейтронный ноутронно ниво
норегуnИруоеый нерегулируемо равнище
[ниво]
—	нижнего бьёфя ниво ня долния бйеф
низкий ниско (водно) ниво
~, опорный опорно ниво, базово ниво
оптический оптична лиОсля
—	отсчёта ниво, спрямо което се извършват
измерванията
—	паводка равнище [ниво] при прииждане,
високи води
пиковый върхово ниво
поверхностный повърхностно ниво
подпОрный ниво на подприщвано
tv помОх тле. ниво на смущения
~, поперОчный напречна либеля
—	приёма радио ниво ня приемания сигнал
пьезометрический пиозоеетричнс ниво
[равнище]
~, рабОчий работно ниво
—	радиации радиационно ниво
рамный рамков нивелир, рамкова либсля
расчётный изчислително (водно) ниво
регулируемый регулируемо [регулиращо
се.| равнище [ниво]
резонансный резонансно ниво
свободный свободно (енергийно) ниво
слесарный нивелир, шлосерска либела
спектральный спектрално ниво
—	срабатывания ает. ниво на задействувано
среднегодовой средногодишно (водно)
нивО
сродноеОеячный средномесечно (водно)
ниво
~, среднесуточный средноденонощно (вод¬
но) ниво
статический статично ниво
~, сферический сферична лиОсля [равнило]
угловой ъглова либела [равнило]
—	чорнёе чёрного тле. уnтрачерпо [свръх-
черно] ниво
—	чёрного тле. черно ниво
—	шумов ниво на шумовете
электронный електронно ниво
—	энорготйчоекии енергийно ниво
урсвноеОр м нивомер; пивопохазягеп
весовОй тегловен нивопскязагсп, тегло¬
вен нивомер
~, гидростатический хидрсегатйчсп нивопо-
казагеп
~, динамометрический динамометриче!! ни-
вопохязагел
ёмкостный капацитивен нивомер, капаци¬
тивен пивопскязател
ионизационный йспизанйонсн пйвопсхя-
зятел, йонизационон пивоеер
~, контактный контактен пивсеер, контактен
пйвоnохязател
линейный - линеен пивсеор, линеен ниво-
показател
механический механичен нивспсхазатол
поплавкОвый нивомер [пивопсхазагел] с
поплавък
~, пьезометрический пиозометричен ниво-
показател, пиезоеетричон пивоеор
радиационный радиационен нивопоказа-
тел, радиационен пйвоеер
регулйрующий регулиращ нйвсеор
~, фотоэлектрический	фотослоктричон ни-
воеер, фотоолоктричен нивоnохазятсл
~, электрический електрически нивомер,
електрически пивопскязагеп
~, эпоктроконтактпый еж. уровномёр, элек¬
трический
урОвни мн управления нива на управление;
стопени на управление
ус м издатък, шип
усадка ж 1. свиване 2. слягапе (на почва)
3.	уплътняване (на каучукова смес при вул¬
канизация) 4. с. ст. засаждане с дървета
(напр. на път, ограда) 5. скъсяване (на
стружка )
—	бетОна съсъхвяне [свивано] ня бетон
воздушная въздушно свиване
—	в твёрдом состоянии леяр, свиване в твър¬
до състояние
двойная двойно свиване
—	до зятвердовЯния леяр. свиване до втвър¬
дяване
допсрлйтняя леяр, допсрпигпо свивяне
—	закладки слягапе пя запълнснис
~, замедленная забавено свиване
затруднённая затруднено свивано
линейная линейно свиване

980
УСА

лвтСиния леярско свиване
ебъёмиия сбемнс свиване
~, огневая термвчие свиване, свиване прв
нагряване
остаточная остатъчно свиване
—	пс длине свнвинс пс дължниа
nеслеneапйтиая	слсдперлвтие свиване
—	пс ширине свиване в ширечвиа
—	при зирвеaдевaннн свнвине - прв втвърдя¬
ване
—	при Обжиге вж. усИдка, огневИя
расчётная взчвслеио свиване, свиване
пс изчисление
свебСдния свс-сдие свиване
термическая термично свиване
уеадечный 1. съсъхващ; свиващ се 2. утае-
чсн, пгоиз/едяш ст утаяване
усаживаться 1. свивам се 2. слячам се
усвИнвать 1, усвоявам 2. асвмвлврим
усвоение с 1. усвояване 2. асимилирано; аси-
милиция
усвсЯемееть ж спесс-нсст ди бъде усвоен
[асимилиран], всвояе^tоер
BевсЯемый вевеяем, исито мсже да бъде ус¬
воен [иеимвлваaн]
усёнок м остър външен ъгъл (от пресичане
на две повърхности, стена)
усечённые пресечен
усик м издатък; мустии
усики мн пИльцев с. ст. ограничители (на
режещия апарат на комбайн)
усиление с усилване; подсилване
—	антенны усилване иа антената
—	высСкеи чиерорЫ усилване ни високи че¬
стота
—	звукев-И чиерерЫ усилване на звукови
честота
ненизациСнисе исннзацнснне [газево]
усилване
~, кавтHчеекое тле. критично усилване
~, линСинсе тле. линеине усилване
—, лочИческее изч. лечично усилване
—	нНзиеи частоты усилване иа нисии честота
номинальное тле. иемвнилне усилване
Общее обще усилване
предварительное радио предварително
усилване, пгедуснлвaне
—	промежуточнеи чистоты радио усилване
на .междинна чеерсрa
прямСе раДио пряко [днаеирие] уснл-
ване
рабСчее тле. рабетие усилване
регенеративное раДио	аeченерaривие
усилване
резонанснее резонансно усилване
рефлексное радио рефлексно усилване,
усилване с рефлексна схеми
—	тОка усилване иа тоии
—	шва усилване на [заваръчен] шев
функциональнее изч. функционално усил¬
ване
—	экрана тле. усилване на скрина
уснленный усилен
усиливать усилвам; подсилвам
усйлне с 1. сила; усилие 2. натоварване
аисвИльное вж. усИлие, ссев-е
бсксвСе странични снпи
ветаовСе натоварване от вятър
внитевОе винтово усилие
виBтаeинее вътрешна сила
в разрезе разрез ни сипа, сила ни рязане
вращательное въртяща сила, сили на
въртене
вращающее еж. усилие, вращательное
вытягивающее сили ии изтегляне, из¬
тегляща сила (напр. при пластична дефор¬
мация )
дробящее усилие [сила] за раздробяване,
раздробяващи сила
~, зanаееебвсчнсе свла на пресоване [запре-
севанс]
~, нзчвбИющее сгъващи сипа, свла на сгъ¬
ване
измерительное сила прн измерване, из¬
мервателно усилие, измервателна сила
иаитВчееkое критична сила, критично
усилве
каурЯшее въртяща сила, сила на въртене
~, натяжнОе сила на опъване [на обтягане,
иа спън]
сиружиСе пе-рнферна снли
опрокидывающее обръщаща сила, сила
иа обръщане [на прекaрвавaне|
~, осев-е есови [аксиална] сили
отжимающее стискаща [паириекaщa] сила
~, полезное полезна сила, полезно усилие
псперечисе напречно натоварване
предельнее гранично [разрушаващо] на¬
товарване	'
привсднОе задвижващи ^^^N^110»^,
преводна] сила
~, продСльнсе надлъжна сила, надлъжно
усилве
пусисвСе пускателна сила, сила [усилие]
при пускане (в хоД, в Движение)
~, рабОчее аaбсриa снли, рибетис усилие
~, радиальное радиална сили
разрушающее разрушаваща сили, раз-
рущаващс усилие [натоварване]
разрывающее сили [усилие] иа разкъс¬
ване, сила ни опън
—, разрывнСе вж. усилие, разрывающее
аaетЯгнвaющее сили [уснлве] на спъване
[ни разтягане]
расчётнее взчвслсна сила, взчнсленс
усилве [натоварване]
рсактИвнсе реаитивна сила
—	рСзання свла [усилие] ни рязаис
—	рязания, вертикальное вертикална снли
[вертикално усилие] ии рязане
—	резания, хлИвное главна сила [усилие]
на рязаис, главни режещи сила (напр.
при стружкоотделяне)
—	рСзаиня, касательное тангенциална свла
ртингеицвилнс усилне] на рязане
—	резання, нормальнее иермапиа [перпен'
дниулярна] сили [усилне] иа рязаис
—	резаиня, ссевОе осева [аисиална] сила
[ссове усилие] ии рязане

481
УСИ
—	резания, радиальное рядиалня сила [ра¬
диално усилие) на рязане
—	сдвигающее сила [усилие] на проплъзване
)ня измествано!
—	сжимающее силя [усилие] на свивяне (на
сгъстяване, на компр^^ино]
~, скалывающее сила на срязване
скручивающее усукваща [пресукваща]
сила, усукващо усилие
сосредоточенное съсредоточена силя, съ¬
средоточено усилие [ натоварвано]
срёзывающсо усилие [сила] на срязване
~, статическое статична силя, статично на¬
товарване
суммарное сумарна сила, сборна сила
гангенuиаnъноо тангенциална сила, тан¬
генциално усилие
голкаwщоо тласкаща сила, силя на тлас¬
кано
~, тормознОе спирачна [спираща] силя, спи¬
ращо усилие
тяговое тогпйгспна сила, гоглитолпо
усилие
ударное ударна сила, сила на удара
~, ускоряющее ускоряваща сила
центробежное центробежна сила
центростремительное центростремителна
сила
элементарное елементарна сила, елемен¬
тарно усилие
усилитель л/ 1. усилвател 2. активен пълнител
(напр. на каучукови изделия)
—	аварийной защиты ядр. усилвател на ава¬
рийната защита
~, апериодический апериодичен усилвател
—	бегущей волны елн. (микровълнов) усил¬
вател с бягаща вълна	'
белый бял усилвател, Ояла активна при¬
бавка (каолин и др.)
буферный радио буфорсн [разделителен|
усилвател
—— видеоимпульсов	усилвател на вйдосие-
пулси
—	видеочастоты тле. усилвател на видео-
честота, видооусилвaгол
вспомогательный	вспомогателен усил¬
вател
~, вторичный ел. вторичен усилвател
—	высокой частоты усилвател на висока
честота, високочестотен усилвател
высокочастотный вж. усилитель высОкой
частоты
~, гальваномагнитный ел. магнитен усилва¬
тел с галванична връзка
~, гидравлический хидравличен усилвател
громкости	радио усилвател на сила
(на звук), .могяфон
групповой тлф. групов усилвател
двусторонний усилвател зя двустранна
(телефонна) линия
двухпроводной усилвател за двупроводна
(телефонна) линия
~, двухтактный ел. двутактен [пушпулон]
усилвател
детекторный вж. усилитель, кристаллй-
ческий
диэлектрический диелектричен усилвател
дроссельный дроселен усилвател, усил¬
вател с дроселна връзка
~, дроссельный лЯмповый дроселен лампов
усилвател, лампов усилвател, лампов усил¬
вател с дроселна връзка
~, дуплексный дуплексен усилвател, усил¬
вател за дуплексна (телефонна) линия
звуковой звуков [тон] усилвател, усил¬
вател на звукови честоти
золотниковый гидравлйческий хидравли¬
чен усилвател с разпределителен плунжер
избирательный усилвател на селектив-
ността
измерительный измервателен усилвател
—	изображения тлв. усилвател на (телеви¬
зионно) изображение, видсоусилвател
~, импульсный импулсен усилвател
инвертор усилвател-инвертор
~, интегрирующий интегриращ усилвател
каскадный	(.еногo)cтъпалеп [каскаден]
усилвател
квантовый квантов усилвател
хриcталлИчоехиИ полупроводников усил¬
вател
~, ламповый лампов усилвател
линейный линоен усилвател
~, линОйный операциОнный	изч. линеен
операционен ус илвател
погaрифм.ИчоехиИ	логаритмичен усил-
си' сл
~, гегвио-рбнный магнетронся усилвател
~, магнитный магнитен усилвател
хч-, - - хянйчоский механичен усилвател
~, ’микрофОнный микрофонен усилвател
многокаскадный еногосгъш лен [много-
каскадсн] усилвател
(многокаскадный гидравлический хидрав¬
личен енeгсcтъпален |мпогокaскaдон] усил¬
вател!
Х-, многоступенчатый	епогсстопонен [мно-
гсегъпаnен] усилвател
~, модулируемый	модулируем [модулиращ
се] усилвател
~, молекулярный молекулярен усилвател
—	мОщности усилвател на мощност, мощен
усилвател
—	напряжения усилвател ня - напрежение
нерегулируемый нерегулируем усилвател
~ низкой частоты усилвател на ниска че¬
стота, пиекочосгстеп усилвател
х-, низкочастотный	вж. усилитель низкой
частоты
х-ч-, Общий тлф. общ | колективен] усилвател-
одиночный кауч. отделен [самостоятелен)
усилвател
х~, однокаскадный ел. едностъпален усил¬
вател
сднскасхадпыИ гидравлйческий	хидрав¬
личен едностъпален усилвател
~, оконёчный краен усилвател
оптический квантовый оптичен квантов
усилвател

УСИ
982
~, параллельный магнИтный изч. паралелен
магнитен .усилвател
нарзмсштИчеокиН пзрамстричсн усилна-
шсл
парафИзный парафизсн [фазо-инвсрсен]
усилвател
переходный тлф. проходен усилвател
пневматИ-сский пневматичен усилвател
непеоевей лентов усилвател
полупроводниковый полупроводников
усилвател
~, последовательный магнИтный последова¬
телен магнитен усилвател
—	постоянното шок» усилвател ни постоянен
шок
—9 предварительный предварителен усилва¬
тел, птсдусuлвател
—	приСма тлг. усилвател нз приемането
—	промежуточной частоты усилвател нз
междинна честота
промежуточный междинен усилнигсл
пушпульвый вж. усилИтель, двухгИкшньй
~, резистИнный. съпротивителен [КС-]усил-
вишсл
—	тезен3вспый резонанссн усилвател
—	реостатный вж. усплИшсль, рсзистИнный
ртутный кфт. жини-ен усилвател
—	с зазсйлHюшеИ сОшкой усилвател със за¬
земена общ» решетка
—9 симметрИчный	симетричен усилвател
—	с катодноИ связью тлф. усилвател с ка¬
тодна връзка, усилвател с общ анод, като¬
ден повторитсл
следящий следящ усилвател
—	с пспестеgcшненней связью усилвател с
непосредствена [пряка] връзки
—	с обратной связью усилвател с обратни
връзка
стробИрованныИ стробиран [манипули¬
ран] усилвател
струйный струен усилвател
сшупСнчатый вж. усилйшсль, кзскЗдный
шелсфепный телефонен усилвател
—	тон» усилвател нз шок
шт»волнциенвыИ	тлф. предавателен
[трaнслaциовен] усилвател
трансформаторный трансформаторен усил-
наттл, усилвател с штансфетиатотна връзка
штёхkaснagвый штиошъпалсв усилвател
узкополосный теоволевтон усилвател
урановый кфт. уранов усилвател
фотоэлектрический фотоeлсншрпчев усил¬
вател
ч»ошешне*избит»шсльный	чеошошоизбирз-
«слен усилвател
широкополосный широколентов усилва¬
тел
шумопонижающий mумов<имaляващ усил¬
вател
эпскштемзшИнный слткгтоиашивсв усил-
нашсл
электромеханический елскттоисхапи-св
усилвател
~, элснттевньй електронен усилвател
ускорение с 1. ускорение 2. ускорявано
абсолютное абсолютно ускорение
~, боковое странично ускорение
вертикальное вертикално ускорение, ус¬
корение вън вертикални посока
вращательное ускорение при вършене,
въртеливо ускорение
—	вращСния ускоряване на въртенего
—	вшетеге порядна ускорение от втори по¬
рядък
~, горизонтальное	етииеншаппеo сcетсe-
нпс, ускорение във вертикална посока
гравитационное гравитационно ускоре¬
ние, ускорен» вследствие силата нз при¬
вличано
деб3нечвос добавъчно ускорение
—9 дополнительное эпеkшрOнен допълнително
ускорение на електроните
—	заряженных чистИц	ядр. ускорение на
заредени частици
зейнее зсмно ускорение, ускорение нз
зсмнеше привличане
индукционное индукционно ускорение
касательное тавгтваиално ускорение
—9 кегстёншнес кехерешво ускорение
конвектИвнос конвективно ускорение
—	Кориолиса ускорение нз Кориолис
линОйное линейно ускорение
йгненевпее моментно ускорение, уско¬
рение ни момента
—	на прямоН передаче ускорение ни дирсншна
придавка
начальное начално ускорение
петйапьпос 1. нормално ускорение 2. ус¬
корение по нормалата
обратное обратно ускорение
~, объёмное ак. обемно ускорение
относительное	онносиелнио усооснние
—9 ештиц»штпьнес отрицателно ускорение,
закъснение
—	петвеге порядка ускорение от пърни по¬
рядък
nстспеопее преносно ускорение
пенетешнее вж. ускорСнис Кориолиса
непнес пълно ускорение
попетечнес напрт-во ускорение, ускоре¬
ние в напречна посоки
—	поршня ускорение ни буталото
/-/, пеcшупaшспънеге движения ускорение
на постъпателното движение
—	при трогании с мСстз ускорение при тръг¬
ване от място
пусковое пусноно ускорение, ускорение-,
при пускане в (движение)
радиальное радиално ускорение
разгона вж. ускорение при «рог-Инии е
мСста
тсзен3нсвее резонансно ускорение
—	свободного падСния ускорение при сво¬
бодното падине, земно ускорение
сСкшетпое секторно ускорение
~ сИлы «яжссти зсмно ускорение, ускорение
на теглото [на силата на тежестта]
срСднсс средно уснортнис
стехиошИчсоkое стохастично ускорение
шaнгснaиaпънос тангенциално ускорение

983
трансверсальное вж, ускорение, псперСч-
нсе
угловОе ъчлово ускорение
• центробежное центро-ежио ускорение
центрестремйтсльиое ценраоерремително
ускорение
—	частиц ядр- ускорение иа частиците
ускОренныи ускорен
ускорИтель м физ., елн., ав., хим. ускорител
бсиовОи страничен ускорител
быетаодСйетввющйй кауч. -ъгзодейетвв-
ващ ускорител
—	взлёта, ракСтныи ракет, ракетен стартов
ускорител
волневОдиый вълпсвсдеи ускорител
—	впрыски ускорител ии впръскване (на
гориво)
—	вулканизации кауч. ускорител на вулка¬
низацията
—	вулканизации, высоксakрнвиый	високо-
аитввсн ускорител ни вулканизацията
высокоактИвныи кауч. внсоисаитивсн ус¬
корител
ныескОвСльтиый високоволтов ускорител
высокочастОтныи високочестотен ускори¬
тел
—	замСдленнего дСиствия ускорител със за¬
бавено деиствие
—	заряжённых частиц	ядр. ускорител на
заредени частици
Импульсныи импулсен ускорител
иидукциОиныи индукционен ускорител
каскадныи каскаден [стъпален] ускорител
кибернетИческии кибернетичен ускорител
—	коррозив ускорител на корозията
круговОи резонансныи ядр. кръгов ре¬
зонансен ускорител
линСиие-циклИчсскни	ядр. линсинс-ци-
кличеи ускорител
пинеиныи линссн ускорител
—	мачнСто ускорител ни магнсти (в двига¬
тели с вътрешно горене)
нсреверсИвныи нсгсвегеuвен [необратим]
ускорител
осевСи ав., ракет, осов ускорител
открытыи I. стисрсн ускорител 2. открит
ускорител
—	пластификации хим. ускорител на пласти-
фниацията
—	псд давлением ускорител (рa-отеш) под
налягане
порехсвСи стартовыи ав. барутно стар¬
тов ускорител
ракСтныи ракет, ракетен ускорител
аeaирйвный ав. реактивен ускорител
—	реакции хим. ускорител на реакцията
асвеаейвный реверсивен [обаъшaтслен]
ускорител
резонансныи елн. резонансен ускорител
сбрасываемыи ракет, изхвърлящ [из-
тпaеивaш] ускорител
свеа/высекечистбтный сваъ/ввссиочссро-
тен ускорител
еВльнофсивсйавюшвй ядр. свлнсфсивсй-
ращ ускорител
		 УАЛ
спаренныи ав. сдвоен ускорител
~ с перемСиным пСлем	яДр. ускорител е
прсмсиливе поле
~ с постоянным пСлем	ядр. ускорител с
псстсяинс псле
стартовыи ав. стартов ускорител
схватывания ускорител на свързването
(на бетона)
~ твердСння ускорител ни втвърдяването
(на бетони)
циклИческии ядр. цикличен ускорител
циклИческни индукциСнныи цикличен
индукционен ускорител
циклИческни аезоиaисиый цвилнчен ре¬
зонансен ускорител
электрСнныи елскргснеи ускорител
электрОнныи линСиныи вж. ускорители,
лниеиныи
эпсkPаеcрaтUческйй ядр. електростатичен
BCkсрйтел
—	элементарных частиц вж. ускоритель
заряжённых частиц
усkерйрель-йижеkгеа м ядр. ускоритсл-ви-
жеитор
ускорИтель-насбс м nемпa-вскоайрел
ускорИтельныи	ускорителен, ускоряващ
ускорять ускорявам
услСвне с условие
бстатрСиное -етатрспие условие
достаточнее дсстатъчно условие
жестокости условие за неподатливост
[рвъгдоср1
ивИитовее квантово условие
краевСе физ. гранично условие
—	ЛаппИси астр, условвс иа Лаплас
необходимое необходимо услсвнс
—	непреаЫвиссрв деформации условие зи
непрекъснатост ии деформацията
периодИчностн условве за перйсдuчисср
пластичности условие за пластичност
—	прочности условие за якост
—	связи, пассивнее	мех. пасивно условие
на свързване
услСвия мн. условия
адиа-Итные аднабатни условия
атмосферные атмосферни условия
ведомственные технические ведомствени
технически условия
внутренние технические вътрешни (напр.
вътрешно-заводски) тсхничсскв условия
геологические геслсжин условия
гидрологические /идголсжий успсвня
чеанегеопогйчееkuе миинс-гсслсжии ус¬
ловия
горнотехнические миннотехнически ус¬
ловия
гранИчные граничив условия
дсговСрные договорни вслсвйя, условия
на [по] договора
жёсткие твърди [стабилни, нснгсмeнлв-
bb] условия (напр. на даден процес)
—', заводскНе технические заводски тс/нв-
чесив условия
—	залегИния	геол, успения пи залягането
йе/Одные нз/сднв условия

УСЛ
984
климатические климатични условия
комнатные стайни условия
кримвйе мат. гранични условия
кдаайе и начальные мат. гранични и
начални условия
—, критические ядр. критични условия
лаборатОрные лабораторни условия
м^теорологические	мотоорологични ус¬
ловия
начальные начални условия
—	повоесессти ав. условия на безтегловност
нормальные нормални условия
нормальные термодинамические нормални
тормодинамични условия
—, Общие гохнИчоехио общи технически ус¬
ловия
погодные метеорологични условия
—	подОбия условия зя подобие
—	поставки договорни условия, условия
на доставката
—	приёмки приемни условия, условия за
приемане
приёмочные вж- услОвия приёмки
~, природные природни условия
—	производства, стабильные стабилни [по¬
стоянни, непроменливи] производствени ус¬
ловия
производственные производствени усло¬
вия
—	рабОты, стационЯрные постоянни [ не¬
изменни] условия на работя
рабочие вж. услОвия труда
—	равновесия условия зя равновесие
—	реакции хим. условия на реакцията
санитарно-гигиенические	сянитярно-хи-
гионни условия
санитарные санитарни условия
—	сравнимости условия на сравнимост
стандартные стандартни условия
стационарные постоянни условия
тепловые топлинни условия
технические технически условия
—	труда условия на труда, условия на ра¬
бота, работни условия
—	труда, безопасные безопасни условия на
трудя
—	труда, вредные вредни условия на трудя
—	устойчивости условия зя устойчивост
—	физические нормальные нормални физи¬
чески условия
—	эксплуатационные	експлоатационни ус¬
ловия
условность ж условност
услОвный условен
усложнёнио е усложнение
услуги мн услуги
уеоворшепегвование с уеъвършенетвувяне,
подобряване
техническое техническо уеъвършепетву-
ванс |псдодрявонс]
уеовeршОпетвовагь уеъвършспетвувям
усовй-к м рогова релся (на жп. кръстовина)
уобл м фиря (при осоляване на кожи)
усоленный осолен
успокоСнио с 1. успокояване, заглушаване,
подтискано, амортизирано 2. затихване
(напр. на трептения) 3. мет. успокоявано
(напр. на стомана); отхисnяване, обезкис-
пгване
~, воздушное въздушно успокоявано
гидравлическоо хидравлично успокоявано
жидкостное вж. успокоение, гидравли¬
ческое
—	колебаний затихване [замирано] ня треп¬
тения
~, магнйто-индукционное магнIlгонндукцй-
онно успокояване, еaгпигоиндухционнс за¬
тихване
—	прибОра успокояване на уреда
—	стали мет. успокояване |сгкиеляване] на
стомянятя
~, электромагнитное електромагнитно успо¬
коявано [затихване]
успокоитель м 1. амортизатор, демпфер; ус-
покоигеп, заглушител 2. отхиепигеп, раз-
хйспйтеп
~, воздушный въздушен амортизатор [демп¬
фер!
жидкостный течон амортизатор [демпфер]
—	качки, гироскопический кораб, жироскопи-
чен успокоител на клатенето (на кораба)
крыльчатый амортизатор [демпфер] с
псрки
магнитный магнитен яеоргизягор [демп¬
фер]
маятниковый махалон успокоител
поршневой буталон амортизатор [демп¬
фер]
~, электромагнитный еnекгроеягпигсн амор¬
тизатор [домпфор]
усреднение с 1. неутрализиране 2. вземано
на средня проба чрез усредняване 3. усред¬
няване, свеждано към одна сродна величина
4.	намирано на сродня стойност
усреднитель м 1. усрсднитсл 2. неутрализатор
усреднять 1. усреднявим 2. неутрализирам
3.	вземам сродна проба чроз усредняване
уссингйт м усингит
усталость ж умора (на материала)
динамическая умора при динамично на¬
товарване, динамична уморя
—	диэлектрика умора на диелектрика, ди¬
електрична умора
коррозиОнняя корозионня умора
—	материалов умора на материалите
—	металлов уморя на металите
моханйчеекая механична уморя
—	от напряжений уморя от напрежение
—	от перемОнной нагрузки умора от промен¬
ливо натоварване
пластическая пластична умора
—	при изгибе умора при огъвано
—	при удЯро умора при удар
термическая топлинна умора
усталый уморен (напр. от натоварване)
устанавливать 1. поставям, намествам!, за¬
крепвам (напр. детайл е машина) 2. ин¬
сталирам; монтирам, сглобявам 3. наглася¬
вам, настройвам, - пагъхеявае; регулирам

85
УСТ
4.	установявам, доказвам вилu-исшо ни нещо
усшанСн м ограничител, фиксатор
призматИчсский призматичен ограни¬
чител
регулируемый регулируем (регулиращ
ст] ограничител
угловой ъглов ограничител
фасонный профилен (фасонен] ограничи¬
тел
установишь вж. устанавливать
установка ж 1. поставяне, наместване, за¬
крепване 2. инсталиране, монтиране, сгло¬
бяване 3. нагласяваме, нитъкмявин). регу¬
лиране 4. уредба, инсталация 5. приспособ¬
ление, уред, уредба
абонентская тлф абонатни уредби
.—абсорбционния абсорбционна уредба
абсорбционния осушИтельная абсорб¬
ционна сушилна уредба
абсорбционная холодильная хладилни
.абсорбционна уредба
авиационния силовИя летищни силова
уредба
автоматическия автоматична уредба
автоматическая нигрев3шепьвая автома¬
тична нагревателна уредба
—	иншейашИчсокоге регулирования уредба с
автомати—но регулпранс
агломерационния игпоиттициовпи уредби
аглемттИтУюшан вж. установка, игломо-
тааиеввзя
адсорбционная	адсорбционнз уредби
азотния азотни уредби, уредба зи азот
аккумуляторная акумулаторни уредба
ииипьгамицибввая уредба за амалгама
—, аммиВчнзя хопедИльнин	аиовя-не-xли-
дилни урсдСи ,
анеgне-йтхавИчсск» я	анодно-мсхани-на
уредба
аспирационная аспирациоинз [нтнгила-
циевнз| уредба
асфальтовая	асфалтова уредба, уредба
за асфалт или зи асфалтиране
атмосферно-вакуумния хим. ашмесферве-
вакуумна (напр. дестилационна) уредба
атомния с газовым цИклом атомна уредба
с гизон цикъл
—	атомния силовИя атомна силов» уредба
атомния с паровым цИклом атомна уредба
с парен цикъл
атомния энстгстИчток»я енергийни атомни
уредба
блочная Слонови [Спочн»] уредба
бойлерная бойлер на (нагревателни) уред¬
ба
—■, брикетния	брикетна уредба, уредби за
(производство на) брикети
СУннттнан Сунктрпа уредба
СуровИя пробивна [сондажна] уредба
нaгонойбeчнaя уредба зз миенс на нагони
вакуум-крис-тилизациСввая	уссоба за
кристализиране под вакуум
вакуумная вакуумни уредба
вакуумная сушильная вакуумна сушилна
уредба	’
накуум-охладИтельная уредба за охлаж¬
дане под вакуум
ватечпая хран. уредба за натснс
вентиляторная	вж. установка, аспира¬
ционная
нeштенасбcная всгропомпснз станция
нeштоетеcйтeльнaн втшроваnоитслна уред¬
ба
ветросиловая всштосилева уредба
ветроэлсктрИческая	всшроспскшрнчссна
уредба
нм^|^1^|^^куумная вибтовaкууива уредби
виншейетOтная нитпомогорна уредба
внутренняя вътрешна уредба
водоотливная водоотливна уредба
водоочистительная	воде-птсчнcшвашеляа
станция
недolнoниж3юшaя мин. нодопонпживища
уредба
ведоyмяг-Игтпьния	воооеиcкчnтелна
уредби
ве.здухетaзттдИгепьвая уредба за тазте-
дяване па въздуха
временная	1. временно нагласявано
2» временно монтиране 3. временни уредби
ныпзрнЗя 1. изпарителни уредба 2. уред¬
би за запарвант
выпарная одноступенчатая едностъпални
[сдненернуспа] изпарителна уредба
выпарная, ивoгocтунёнчal'зя многос'^-
пална [иногонерпуоnа! изпарителна уредба
ныоенон3куумнaя висок-онаку-умна уредба
газебзппеннан газо-балопна уредба
газогевстaт■ерilaн газгенераторна урсдСи
газодиффуз ионная	ддр.	гаоодифунна
уредба
газоочистИштлы1зя газоочистителна уред¬
ба, уредба зз очиствано иа газове
гизеnогпошИгепьвия уредба зи абсорби¬
рано [поглъщано] нв газове
гизерзздИше-ван газетазнтеотлпштлва 1гз-
зерзздинишслва| уредба
—х газораспределения уредба зи гaзорaзптт-
деляне; реглиж, центровано на гaзеразнте-
деленисго
гaзотзоnттдeлИтeпьнзн	вж. установки,
гизерзздИшо-ван
газешутбИнвaн газотурбиняа уредба
газефтанцнонйрующaя уредба за фран-
циепиравс ни газовете
генераторная гтвтрашотви уредба
гидравлическая силовИя водос^ова (хи¬
дравлични, водна] централи
гидpoaккуиyляциСнван	хидреикуиулвра-
щи станция [уредба]
гидросиловая	хидросилоза уредби; вж.
установки, гидравлическая силовИя
гидротранспортная хидтоштинопотшни [ве-
догтивспотшна! уредби
гидротурбинная хидретурбиини уредба,
хидро-турбпнни станция
глубинная насосная дълбочинни помпена
уредба [отаваия]
~ глубокого замораживания уредба зз дъл-
боно замразяване

УСТ
986
грануляционная гранулираща уредба,
урсдбя зя гранулиране
грубая грубо поставяно [нагласявано]
(напр. на уред)
двухпозициОнная электронагревательная
двупозиционна електронагревателна уредба
двухэnехтрбдпая сушильная двуспекгрод*
на сушилня уредба
деаэраторная дсаераторна [сбезвъздушя*
ващя] уредба
дезодорирующая инсталация за дезодо-
ри ране |сбсз.еирисвaнс]
дорсвопропйточная импрегнираща уред¬
ба, урсдба за импрегниране на дърво
дистилляциОнняя дестилационна урсдба,
дестилационно устройство
диффузиОнная дифузионна урсдбя
дождевальная дъждевалня урсдба, уред¬
ба за изкуствено дъждуване [оросявано]
—	для быстрого заморЯживяния уредба за
бързо замразяване
—	для кондиционирования вОздуха клима¬
тична инсталация
—	для микросъемки кфт. урсдба зя микро¬
снимки
—	для мокрого обогащения мин. уредба за
мокро обогатяване
—	для мОйки автомобиля уредба за мшено
на автомобила
—	для обезжиривания уродба [устройство]
за обезмасляване (напр. за почистване от
смазка )
—	для обогащения мин. урсдба зя обогатя¬
ване (напр. на руда)
—	для распыления металла устройство за
разпрзшавано на метал (напр. при метала-
зиране)
—	для реверсирования урсдба зя ровореи*
рано, реверсивна уродба
—	для сухого обогащения мин. уредба за
сухо обогатяване
—	для титрирования хим. устройство за тн-
тровяне
—	для элсктрОлиза уредба зя електролиза,
олектролизна уродба
доильная с. ст. доилна уредОя, урсдба
за доено (напр. на крава)
домовЯя осветительная домова [жилищна]
осветителна урсдба
дренажная дренажна уродба
дробемётная еачесеегна урсдОя, сячмо-
мотно устройство
дробеструйная еaчеоегруйпя урсдба, сач-
^^^струйно устройство
дробильная трошачна уредба
дробильно-сортирОвочная грошачпо*прс*
сявня [трошaчнс-еортировъчна| уредба
~, дутьовЯя мет. уредОя [устройство] за
подавано [вдухвано] на въздух или друг
агент
~, душевая уродба (с душ) за баня
дыеонaгпeтaтепьпaя	димюнягнетателня
уродба
дымосОсная димосмукателна уредба
заводская заводска уродба
—	зажигания устройство за дснтроване на
запалването; рсглаж, центровка |нентро-
вано] на запалването
закалочная закалъчна уродба
запасная запасна [резервна] урсдба
звуковая	звукова урсдба, сзвучитепнз
уредба	_
зсмпeприготовитeльпая леяр, сеееопод-
готвителня уредба
зерноочиститсльняя с. ст. зърнссчйсги-
тслня уродба
измерительная уродба зя измервано, из¬
мервателна уредба
—	индукционного нягрсва уредба за индук¬
ционно нагряване, индукционна нагрева¬
телна уредба
—	инструмента нагласяваме[регулиране, на-
гъхегванс| на инструмента
испарительная изпарителна• уредба
испытательная изпитвателна уредба
калориферная калорифсрня урсдба, хапо-
рифорно устройство
камерная мОечная авто миячна кяморна
станция; миячна камерна уредба
камнедробильная хаеспотрошачпа уредба
канализациОнная канализационна уродба
канальная сушильная канална сушилна
урсдбя, канална сушилня
~, ханатпо-ехрспсрпяя	въжспо-екрепсрнз
уредба
катапультная ав. уредба за кзгзнулти-
ряно
каскадния стъпална [каскадна] урсдба
каскадная холодйльная	стъпална [кас¬
кадна] хлядилня уродба
кислородная	уредба за получаване на
кислород, кислородна уредба
—	клапана	регулиране [патькенванс] па
клапана
~, коксовальная коксова урсдба, уродба за
коксувано
командная командна уредба
комбинйрованная комбинирана уредба
коммутаторная	тлф. комутаторня [но¬
мератор на] урсдба
компрессорная	компресорна уредба
~, компрОссорняя холодйльная компресорна
хладилна уредба
конденсационная кондензационна уред¬
ба, урсдба за кондензиране
—	контактного элсктрони^ова	усддба за
контактно елехтронагргвано
—	контактной эпсхтрозахалки	урддба за
контактно спсктрсзакапгвапс
котСльняя котелня уродба
котельно-эпергегИчссхая	хотопнс-снор-
гийна уредба
~, ленточная электроискровая олсхтрсис-
кровя лентова уродба
лотковая сушйльная улсйня сушилна
урсдОд, улсйня сушилня
еаепспзпCрная мяепонагцстятопня [мяс-
,адсемиp<еирз.щз| уредба

987
усх
машйниая 1. машинна уредба 2. машин-
ие поставяне [меирврaне] 3. машинно на¬
гласявано [регулиране]
—	мСжду центрами поставяне [иачласяване]
между цснтритс (ни струг)
—	метаплнзациднная метализацнснна уред¬
ба, уредба за метализация
—	мсханИческси записи урсд-а за механично
запнсваис [за механичен запис]
~, микрометрическая микрометрично нагла-
сяваие [поставянеС (на апарата)
мнсгси-нтуриая элeктаеисkаевИя шлифо-
вИльиая многопрсфвлна слектгсискрсвa
шлифовъчна уред-а, уредби за мнсгоnрс*
филно елеитрсиекгсвс шлнфсванс
многокорпусная выпарная .мисгоисрпусна
изпарителна уредба
миогеераугсвaя мноIСCTгвчсвa уредба
мСечная авто миячна станция, миячна
уредба
—	иа глаз нагласяване [сегупвгanс| ни сис
[с прсстс око]
нагревательная нагревателна [стоплител-
ни] у'редба
—	наилСиная наиббаa наклонено наглася-
наис [поставяне] на урсда
~ на нуль изч. нулиране
наружная 1. външно нигласяваие [натък-
мяваие] 2. външно инсталиране [монти¬
ране]
нисСсная помпена уредба, помпена стан¬
ция
—	ни фСкус нагпасяваие иа фокус, фокуси¬
ране
нефтеперегонная уредба за дестилация
па иефт
ебeсcёpивиюшия мет. уредба за с-сзсеря-
ване, сдсзесрявaшс всргсйсрвс
ебeефeндливaюшaя хим. уредби за от¬
страняване иа фснслвте
обжигательная уредба за изпичане, уред¬
ба за пържснс (напр. на руда)
обмывочная вж. устанОвки, мОечная
сдогатйтепьная мин. обогатителна уред-и
сгиeгacйтепьная гИзсвая газсва пгсрввс-
псжариа [сгнегаснтспна] уредба
одноконтурная элeитаевскаовИя шлнфо-
вИпьная однопрофилни елсктгсuеkрсвa
шлифовъчна урсд-а
.оконечная	тлф. краииа (телефонна)
уредба
опреснИтельная уредба за сбе^^^<^.лмване
на морска вода
~, Опытная опитна уредба
оросительная оросителна урсд-а
~, ссадИтепьная утаечна уредба, уредба за
утаяване
осветительная осветителна уредба
открытая открита уредба
открытая сушильная открита сушилна
уредба, открита сушилия
стопИтепьная отоплителна уред-и
счвстнИя псчистватслна уредба, уредба
за почистване
паровоздушная парнсвъздушна уредба
пaасkстёпьнaя пaрнсксрслнa уредба
пиаспаeoбpaзoвaтепьнaя	нaгснрссбрaзс-
вателиа уредба
~, паросиловая пaанссилсвa централа, пар-
носилова уредба
пирстуадВннaя парвотурбннна уредба^
~, паротурбИнная иенденсациСиния ’парнс-
ругбиннa кондензационна уредба
пaаетва-йннaя силовИя пaгнотур-иини
силова уредба
пиаеруадйннaя тсплофикациСнная	пар-
нетврбиниa топлофикационна уредба
~, перечСнная дестилационна уредба
передвижная камнедробильная подвижна-
иaмснстгошaчнa уредба, подвижна каме-
нстрсшачка
—, пескогидравличсская счйстния леяр, пя¬
съчно-хидравлична почиствателна урсд-а
пескоструиная песъкостауйнa уредба
печиИя всщна уредба
пневматическая	пневматична уред-а,
пневматично устроиство
~, пневматйчесиая всденaпеаиaя пневматич¬
ни всдснaгнерaтслнa уред-а
погрузочная товарачно устгсйстно
погаУзочнс-а<aзгрУзсчния	тсварис-раз-
товарнс уерасйсрно
подвижная радиопеленгаторная подвижна
ради^елс^^^онни урсд-а, автомсдип за1
радиозасичане
подвижная телевизионния подвижна те¬
левизионна станция, исла [автомобил] за
извънетвдвйне тслсввзвснно предаване
подъёмная повдигателно устгсйетво, пов¬
дигателна инсталация
пеленая дойпьиая пслска дснлиа уредби-
пслимеризациОнная	пслимсризацнсииа-
уредба
—	пс едиСи прямСи подравняване в права,
поставяне в права лииня [в створ]
предварительная предварително наглася-
ванс (напр. нагласяване на инструмента
извън машината)
—	прибОра, горизонтальная	хоризонтално
поставяне ни уреда
наuёмопeрeдaюшaя радио присмс-прсда-
ватслна уредба
~, пробоот-Орная	уред-а [встрейетвс] за¬
вземане на пробв
промышленная промишлена уредба
промышленная хслсдйльная промишлена
хладилна уредба
nаехОдчeckaя подъёмная	прсхсдчесии
[прокспна, пробивна] нзвсзиа уредби
пусковая пускови уредба
пылеnрнгстсвйтельнaя у^ед-а за израдст-
ваие [приготвяне] ни прах
пылесосная	прахосмукачка уредба
пылeBгопьиaя уредба за въглищен прах,
уред-а за приготвяне [мелене] на въглнщсн
прах
пылеулавливающая пга/овлсвитслиа уред¬
ба, филтър (против прах)
радиотелеграфная аидвс.релегрaфнa уред¬
ба

УСТ
988
размСльная мелнична уредби
рафинировочная уредба за рафиниране
реактИвная уредба за (пускано ни) ра¬
кети
реантИнная пусновИя вж. уошивенка, ре
активная
тeгенстациенпан ттгтнстацuопни уредба,
уредби за тсгспсрuтинс
регулирующая регулираща уредба
редукционная редукционна уредби, ре¬
дуктор
ректификационная рсктификационна
урсдби
рekупeтaциOнная	текупсрааиевна (топ¬
лообменна! уредба
рентгеновская рентгенова уредба, рент¬
генов зпарзт
рефрижераторная хладилна уредба
рудод^б^^^я рудесиипаша уредба,уред-
би за раздробяване ни руда
'*« TУgоoшдспйтслънан тудеешgс.пuтслвз уред¬
ба
туgептoмьнl^ан тУДопреиивна уредба
самоходния артиллерИИская воен, само¬
ходна артилерийска уредби; оийохедне ар¬
тилерийско оръдие
самоходная пуснонИя самоходна пускова
уредба (напр. за ракети)
овИречвия уредба за заваряване, зава¬
ръчно устройство
снетхйешвaя силовИя свръхмощни сило¬
ва централи, свръхмощна силова уредби
овешеоигвaпьпaн	свстосигнални уредби,
уредба за светлинни сигнали
строо-Нстная уредби за пречистване на
сярата (напр. при коксуване)
оейeoчиcтйтlепьвaн стиечиcшзчна уредба
силовИя силова уредба, силова централа
сильнеше-вая силнотокова уредба
скороморозильная	уредба зз бързо за¬
мразяване
скреперная скреперна уредба
г-, скрытия ел. скрита (епскшрu-еока) ин¬
сталация
олaбешечнзя слаботокова урсдСи
, ойeceптигетевИгспьния леяр, омеооnрu-
гешонитспна уредба, уредба за приготвяно
ни формовъчни и сърцови смсси
смелоneтeгбннaя уредба зз дестилиране
нз смоли
сетшитевочная сортировъчни уредби, сор¬
тиращо [ разпределящо] устройство
сталеплавильная мет. стомано-топилни
уредба
стартовия стартова уредба
стационарная стационарни (неподвиж¬
ни] уредби
стсреотИпная полигр. уредба за получа¬
вано на стереотипи
струговая стругов» уредба, стругарско
устройство
~ сгупОнчзшия форф леяр, стъпално разпо¬
лагане [поставяне] на формовъчните каси
сушИльная сушилна уредба, сушилня
шслейСхавИчеcкaн шслсисознйчпа уредби
телефонная телефонни уредби, телефонна
станция
геплооuловая топлоси-лона уредби, шен-
посвпови централа
толчСйная уредба зз кълцано [стриване,
чукане]
шетйозвaн спирачни уредба, спирачно
устройство
точния ше-не нагласяваме, шечве поста¬
вяне, шечпе регулирано
—, травИльная полигр. съоръжение (устрой¬
ство] за разяждане [сцвинс]
—, трансляционная	радио хравтпааиовна
[предавателни] уредба
штапопетшётная шравсnершне устройство,
штавопершве съоръжение
трубопрокатная	уредба [устройство! за
валцоване ни тръби
шуйавообтaзующан уредба [устройство]
зз образуване на мъгла (напр. в противо¬
пожарното дело)
туннельная сушИльная тунелна оуmилва
уредба, тунелни сушилня
шурбИнная турбинна уредба, турбинна
централа
шутбогтнет3шотнзн гурбогтвттагетпа
уредба
тутбоkемnрТсоерная шурбеноинтосетна
уредба
шуTбокомптСсоорван холодИльная шурбо-
компрссорни хладилни уредби
тушИльная изгасяваща уредба, уредба
за гасене (напр. на огън)
углсaдоерСцибвпзя уредба зз адсорбира¬
но ни въглерод
углеобогатительная	въглеобегашишспна
уредба, уредба зз обогатяване ни въглища
углспейOпьнзя уредби за мелене нв нъ-
илища
углтптойЫвочнзн въгпептемивва уредба
угпеомecйтeпьвзя въгптоисоитспиз уредба
упругая еластична система, еластични
уредба
ускорИтсльная уокетигтлва [ускоряващи]
уредба
флотационная флотационни уредба
хлетaшотная хлетираша уредба, 'устрой¬
ство за хлориране
холодИльная хладилна уредба
центробежная лигОНная леяр, уредба зи
цсвштебсжне леене
m3хтвая подъёмная мин. минна повди¬
гателни уредби, минсн асансьор
шлифовальная шлифовъчна уредби, шли¬
фовъчно устройство
эжСкторная ожент-орна уредба
экспериментальная опитна [еkонтрийев-
шипни! урсдСи, уредби зи извършвано ни
опиши
эпскгтогтзфичеонан ел., мод. тлсктро-
графична уредби, устройство зи оптншро-
графия
эпектpозакИлочван тлеkштозакилъ-на уред¬
ба

989
УСТ
электроискровая еnохтрсиехровя урсдба,
уродОз за епектроиекрсвз обработка
—, электрокардиографическая	епсктрохяр-
диографна уродба, устройство (япярзтурз]
за спскгрохярдйограф!lряне
эпохгрсесгалпургйчоcкзя спехгромотапур-
гимна уродба
электронагревательная	електронагрева¬
телна {опоктроотоплйтопна] уредба
электроннтяющая	елоктрозяхранващя
урсдба
электроплавильная елсхгрогопипна уродба
электросварочная уродба за елсхтрсзaвa*
ряванс, електрозаваръчно устройство
электросушйльная епехгрсеушпппа уред¬
ба
электроэнергетическая електроенергийна
уредба
~, энергетическая енергийна уродба, енер¬
гийно съоръжение
эрлйфтовзя транс, орлифтна уродба,
пневматична повдигателна урсдба
ядорнзя двигательная атомно-двигатслна
урсдба
ядорнзя силовая зтомна силова урсдба
ядернзя энергетическая атомна енергий¬
на урсдбя
установление с установяване, определяне
—	размеров определяне {установявано] на
разморите, оразмерявано
~ разряда определяне на рязродз (напр.
на работник), класирянс
—	режима установяване {определяне, уточ¬
нявано] нз режима (напр. на работа)
—	соединения тлф. установявано на свръзка,
свързвано
—	тождества идентифицирано*
устанОвочный монтажен, инсталационен; ре¬
гулировъчен, центриращ (напр. винт)
установщик м 1. монтьор-регулировчик
2. ракет, устройство зя регулиране на ра¬
кетата
устаревать остарявам, излизам от употреба
устарСлый остарял, излязъл от употреба
устилЗть постилам, застилам; покривам
устОй м I. устой I брегова опора] 2. сгъстен
горен слой нз точност; каймак (на мляко)
анкерный анкерен {котвен] устой, котве¬
на опоря
бсреговОй брегови устой, брегова опора
~, коробчатый четвъртит устой
~, обсыпной насипен устой, устой от насип
—	плотины устой [опора] на язовирна стсня
~, раздельный разделящ [разделителен]
устой
решётчатый прътов [ решетъчен] устой,
решетъчна опора
рычажный скарсн [еaндъчпс-cкароп] ус¬
той
свайный пилотен устой, пилотна пора
устойчивость ж 1. устойчивост, неподатли¬
вост 2. издръжлнвсе-
зхеиЗльнзя аксиалня {осова] устойчи¬
вост, поподатnйвоег в аксиялнз посока
асимптотическая	<яеимптстичпз стабил¬
ност
атмосферная 1. устойчивост нз атмосфе¬
рата (на атмосферните влияния] 2. агродин.
въздушна стабилност
аэродинамическая аеродинамична устой¬
чивост
безусловная безусловна устойчивост
боковая странична устойчивост
~, вирЗжная авто устойчивост (стабилност)
при завои
~, гидротермическая хидротермична устой¬
чивост
—	горёния дуги зае. устойчивост в горенето
нз (олокгрйчсехатя) дъга, стабилност нз
електрическата дъгз
—	движения стабилност [устойчивост] нз
движението
деформационная	устойчивост (неподат¬
ливост] нз деформирано
ДйпзеИчоекзя динамична устойчивост
—	изображения тлв. устойчивост (стабилност)
на обряза
кавитациОнняя кавитацнониа устойчи¬
вост
~, колебательная ав. устойчивост на трепте¬
ния
коррозионная	корозионнз устойчивост,
устойчивост (издръжливост] срощу корозия
—	лстЗтельного зппзратз ав. устойчивост на
летателния апарат
~, механическая	механична уегоИ|iйвсег
{издръжливост]
г-' нз изнОс устойчивост на йзпзеянс> износо¬
устойчивост
—	нз курсе ав. кораб, попътна [ пътня] устой¬
чивост, поддържано [спазване] нз курся
(на движение)
поперечная	напречна устойчивост, на¬
пречна стабилност
приема радио стабилност на приеманото
~, продОльнзя надлъжна устойчивост, на¬
длъжна стабилност
—	прОтив извОся вж. устойчивость нз на¬
нос
—	против истирЗния	издръжливост срещу
триене
~ против коррозии вж. устойчивость, кор-
розиОннзя
путовЗя ав. устойчивост нз самолета от¬
носно надлъжната му ос; попътна устойчи¬
вост
—	рзбОты стабилност на [в] работата
—	равновесия стабилност нз равновесието
радиационная радиационна устойчивост
—	радиоприёмника стабилност на радио¬
приемника
—	регулирования стабилност нз регулирането
—	режима стабилност да режима (напр. на
работния режим)
—	сооружения издръжливост нз съоръже¬
нията, стабилност м съоръженията
статическая статична устойчивост
термическая топлинна устойчивост (из¬
дръжливост]

УСА
990
~, рермо/имИчeекaя термс/имнчни уерсйчн-
всст 1 издръжливост]
упругая еластична всрсйчивсср
—	упругого равновесия стaбилиеет на елас¬
тично аaвнсвееие
услОвная условна всрсйчивеет
химИчсския химична стабилност
элекPасдинимИчеcкaя електродинамичиа
стабилност
—	эмульсии встейчuвсст [издръжливост] на
емулсията
~, эрасзибннaя ухтоичивест спрямс срсзия
устОичивыи 1. устсичив, стабилен 2. издръж¬
лив
устранение с	отстраняване, премахване
устранять отстранявам, премахвам
BетаСйетво с 1. направа, ветаействс, кси-
струиния 2. механизъм, урсд, апарат, при-
епсесдпенне 3. уредба, инсталация 4. раз¬
положение, подреждане, организация
~, aвaаUйисе 1. авариинс устроиствс 2. ава¬
риен механизъм [уред] 3. авариина урсд-а
авирНинсе тормозиСе авариинс спирачно
устроиствс
автоматическое автоматично ветрсйерве
иврсмитНчеексе стСпориое автоматичис
спирачно вергсйсрвс
иврсмирИчеексе раИнепсатнсе автоматич¬
но транспортнс устроиство
~, автссцепиСе уетгсйетвс за автоматично
свързване, автосцепка
~, aиуетвчееkое запоминающее изч. акустич¬
но запомнящо устроиство
амсртнзйрующее амортизиращо ветгсй-
ервс, {амортизатор
анализирующее анализиращо встгойетво
аналоговое изч. аиалсгсвс устроиствс
~, анИпогсвсе вычислительное	изч. аиалс-
-■свс-изчислитслнс верасйервс
анисрисе аиксрио [котвено] устроистве
~, инОдное ел. анодно устрсйервс, аиодис
пгвсnсеодлснвс
аитвсдпедснИтсльнсе усргсйервс против
сдледеняване, противосдледснирслнс ус-
тгсйетвс
~, арифмстйчссксе изч. аритметично уетрсй-
ство
аспирациОннсе смукателно [aенигaцн-
снис] устроиство
~, -лсиuаСвечиое -лсиигaщ механизъм, длс-
иираща урсд-а; блсиврaшс nгвепоесблсиве
блокирующее блскнращс устроиствс,
дпскйгaшс приспссс-леннс
блСчное блсксв механизъм
дрызгапьисс пръскащо [пулвсризиранцс]
устроиствс
~, брЫзгaпьис-оассйтельисе пръскащо оро-
ситслно BCPГСЙCPBО
бу•исИаиое букевгис [влскачнс] уетрсй-
ствс
буферное 1. буферна уредба, буферен ме¬
ханизъм 2. буферна иснетрвицвя [направа]
быераедёйетввющее зижймнсе -ързсдей-
етвввaщ затегателен механизъм [урсд, при-
спосоОлснис]; Оързсдейетвввaшa затегател¬
на kснетгвkция [направа]
~, вaпспевеаОрнсе встрсйервс [паиснсесбле-
иве, механизъм] за завъртане ни вала
— ввОда изч. устроиствс за въвеждане ни
информацията
ввСдное 1. вхсдио веPГОйствс, входен
[въвеждащ] механизъм [уред]; входна [въ¬
веждаща] уредба 2. радио, тлф. входно
[въведнс] устроиствс, усргейство за въвеж¬
дане на данни
весовОе всзна, теглитепнс всPГСйетвс
взлётно-пссИдсчисе ав. веррсйервс [■вгед*
Оа] за излитане в кацане
виОрациОнное вибрационно устгсйервс,
вибрационен механизъм
винтовОе натяжнСе винтсвс [резбово1
натс-ателис устроиство
включающее включващо устроиствс,
включващо приспособление
~, внBраеннее запоминающее изч. вътрешно
запомнящо усргойерво
~, воде-еиное всдобсиио вергсйсрвс [съо¬
ръжение]
~, водезабОрное всдс/вaщaшо [всдовземно]
съоръжение
водомерное водомерно устроиствс, водо¬
мер
ведеетвОдное водоотвеждaшо съоръжение
всдссчвствтельнсе	всдспгсчиервaрепнс
всргсйсрво (напр. при котли)
всдспсдгстсвйPсльнсе всдснодгорвителнс
встгсйсрво (напр. при котли)
водоnропвекиСе всдсuзнуекaтслнс съсръ-
женис
ведоаaспаеделВтельиое	всдсгaзнгсдсли-
телно устроиство
водееООаное всдсеъОнгaтелнс [иаптажпо]
съоръжение
всзваaшaюшее жп. възвръщащо устгсй*
стно
~, вездухоаaспаеделUрсльиее въздв/срaзпге-
делителнс уергсйствс
~, воздухонагревательное въздухснaггевaтел-
не устроиство
воздухораспределительное въздв/саaзпре-
дспитслио встгойсрво
/хх, ваaшaюшесея зипсминИющсс въртящо се
запомнящо устроиствс
вепемсгaрсльнсе	спсмагатслнс [пс-
мсщнс] приспособление [механизъм] 2. спс-
магатслиа уредба
~, всррЯ/ивaюшее тръскащс [вибрационно]
устроиствс
~, вхедиСе вхсдис устроиствс
~ выводи изч. устроиство за нзвсжданс на
информацията; вз/едие усргойсрве
/хх! вывсдиСе вж. устаСйерво вывода
выключающее изключващо уергсйетвс
~, выталкивающее устроистве за изтласк¬
ване, тласкач
выхсдиСе изходнс всргойсрво

$01
~t вычислительное изчислително устрой¬
ство
газозабСтное газеоъбитагтпвo устрой¬
ство
гизообсвое ^оза^^ващо устройство
rеверашерпее гсвттатетно устройство
гйбечнес приспособление зз огънзнт
(напр, на армировка)
гвезgообразУющее с. ст. гвтздеебтазу-
нащо устройство
гравитационное гравитационно устрой-
стно
громкоговорящее	радио високоговори¬
тел ни уредби
грузовое товарно устройство
грузозахватное шенaтезахнашaшо устрой¬
ство; устройство зз закачане ни шенат
грузоnтпёйнее говатоприеиnо устройство
двсрнос приспособление за врата
—, декодирующее декодиращо устройство
делИтсльное делително устройство, де¬
лител
дСмпфсрное успокоително [демпферно,
амортизиращо] устройство
динамИческос запоминающее изч. дина¬
мично запомнящо устройство
диOоно*ковдсвсатотвос запоминающее изч.
диедпе-новдевззтетне запомнящо устроИ-
стно
диспергирующее устройство [уредба] за
диспсргиринс
—■ для авшомзтИчсского регулирования ско¬
рости устройство за автоматично регули¬
ране ни скоростта, (авшеиашичев) регулатор
на скоростта
—• для выравнивания шсйптрзшУры устрой¬
ство [уред] зз изравняване на гтинeрагу-
рзгз "
для запуск» холодного двИгателя уоштей-
стно [приспособление] зз пускане (н движе¬
ние) ни студен двигател
~ для нигрОна воздух» устроИство за нагря¬
ване на въздуха
для подогрТва топлина устройство за на¬
гряване па горивото 1на горивната смсс]
—	для регулировки впрысни топлива устрой¬
ство зз регулиране впръскването па гори¬
вото
~ для сСкторного полИна с. ст. устройство
[уредба] за секторно поливане
—	для холесшеге хода устройство за празен
ход
дожоовЗльнос дъждови-лни уредба, дъж-
донал но устройство
дозИрующес дозатор, дозиращо устройство
[nриспеообпсние|
дренажное дренажно съоръжение, дре¬
нажно устройство
дробильное ттошачво устройство, што-
ща-не приспособление
дтбеспьпос дроселно устройство
дугогасйшспъвос устройство [приспособ¬
ление] за гасент на (електрическа) дъга
дутьевос ноухнаттппо устройство, устрой¬
ство за вдухване
	уст
дымовы-тяжнСс дииеизтсгляще [оимоиз-
смуннащо] устройство
gыйеоеопес вж, устройство, дымевытнж*
нос
дышловое прикачно [шегпичпе] устрой¬
ство fприоnеообпевие]
заборное захващащо [хвашзшо] устрой¬
ство
загрузочное устройство зз зареждане,
захтапвзшо (подаващо, пълнително] устрой-
сгво
зздТрживзющсс задържащо устройство;
закъснигелно устройство
зажигательное запалващо устройство,
приспособление [устройство] за запалване
зажИмное 1. зaштгaтспво устройство [ при¬
способление], загтгагелен механизъм [уред]
2. зaшегигтлва уредба
зажИмнос фиксирующее устройство зи
фиксиране чрез затягане [стягане]
заземляющее ел. заземяващо устройство
замасливающее устройство [уредби] зз
импрегниране (напр. на влакна)
запирающее спиращо fзапитaщоГ приспо¬
собление [устройство], спиращ механизъм
[ утто!, спираща уредба
—, запирающее блокирующее блокиращо
запиращо устройство, устройство за запи¬
ране [спиране] чрез блокиране
записывающее кфт. тлг. записващо ус¬
тройство, записваща уредби
—	ззпеиин3ющтс изч. запомнящо устройст¬
во, памтш
запоминающее ивегекташвого дСИствия
запемняше устройство с многократно дей¬
ствие, многократни пзмеш
зaпемив3юшес на пТвшочвом СарабВнс
запомнящо устройство ни лентов барабан,
лтнтоно-СaтзСавна памсш
запоминающее на магнИтной лОнгс - зз-
по1ивнше устройство с магнитна лтнги,
магнитно-лентова памет
запоминающее на магнИтном СарабИне
запомнящо устройство с магнитен барабан
иагпитно-батаСанвa памет
запоминающее на магнИтных дИснах за¬
помнящо устройство с магнитни дискове,
магнитно-дискови нaйеш
запоминающее однократного действия за¬
помнящо устройство с еднократно дсНсш-
ние, еднократна пимсш
запорное заключващо приспособление
запорное фиксирующее устройство за
фиксиране чрез заключване
ззпр3ночвес зареждащо устройство
засыпное мет. устройство за пълнено
[насипване]
зихвагьвиюште захващащо устройство,
приспособление зи захващане
защитное защитно устройство, птсдпа*
зиттл
—	звуковой сигнализации устройство за
подаване на звуков сигнал
звуkоптиёйпес радио знунеприсипо ус¬
тройство; микрофонно устройство

уст
992
.* J .1
золотникОвос шибърно устройство, ши¬
бърен механизъм
измерительтс устройство зя измерване,
измервателен урсд
импульсное импулсно устройство
~, индикаторное индикаторно устройство,
индикаторно приспособление
интегрирующее интегриращо устройст¬
во, устройство {урод] за интегрирано
искроуловитель ж искроуnавящс ус¬
тройство, приспособление зя улавяне на
искря
йспслпйгопъпсе йзнъппитеппс устройство
/V» исправляющее поправящо {коригиращо]
устройство; тлг. устройство зя поправяно
{регенерирано] (на импулса)
кзпгсвзлъпсе устройство [механизъм,
приспособление] зя наклоняване (напр,
на вагони)
кзптЗжнос каптажно съоръжение
кзтОдноо ел, катодно устройство
клавишное клавишен 1бутонен] мюх-зни-
.зъм- |урод], клавишно приспособление; кла¬
вишна уродбз
клeeпзеaзывающсе	полигр, устройство
[ приспособление] за намазване с лепило
кодирующее кодиращо [шифриращо] ус¬
тройство
кодовое кодово устройство
хсмапдпо-уейnйтслъпос
ващо устройство
комбинаторное	комбинирано съоръже¬
ние
ксенопезцйднпсо хоепопcйрзщо устрой¬
ство
коммутирующее - ко-мутиращо устройство,
комутатор
хопгзкгпос тлг. контактно устройство
контрольное контролно устройство, кон¬
тролна урсдба
копировЗльнос полигр. устройство зя ко¬
пирано
коррскциОннос коригиращо устройство
лакирующее лакиращо устройство, при¬
способление за лакиране
лёдозащйтнос хидр. ледонроднязпо съоръ¬
жение, съоръжение зя предпазване от лед
{от заледявано]
лентопротяжное тлг. nонтодвижещо ус¬
тройство
х-, ленточное запоминающее изч, лентово
запомнявящо устройство, лентовя пзмют
nнстовыходкоо полигр. пистоизвожда що
устройство
мзгнитноо ззноеипзющос изч, магнитно
запомнящо устройство, магпитнз памет
езсnсрзспродолИгоnьпоо	мя^орязл^одо-
пптолпа инсталация [уредбя]; еaепоразпрс*
делително приспособление
мЗтричноо зансейпЗющоо изч. матрично
запомнящо устройство, мзтричнз пзмот
момбрЗннос мюмбрзнно устройство
~, многократное автоматическое автоматичес¬
ко многократно устройство, автоматично
устройство с многократно действие
х,, епсгоегуп0пчзгсс коммутационное	епс-
гоетьпаnпо комутационно устройство
многоступенчатое пороключающос много
стъпално превключващо устройство
~ мнОжительнос епсжйгоnно устройство,
устройство зз размножавано (на печатни
копия)
моделирующее моделиращо устройство
наборное тлг. набиращо [наборно] ус¬
тройство
нзвсснОс окзчно устройство, приспособ¬
ление зя окзчвянс
пзгровЗтольпоо нагревателно устройство
нагрузочное товарещо устройство
нажймноо притискащо приспособление,
притискащ механизъм [урод]
направляющее направляващо [водещо}
приспособление, направляващо устройство
~, патяжпОо опъвателно устройство
обеспыливающее обезпрашаващо устрой¬
ство
обрсзнОс оброзно приспособление, обро-
зон механизъм
однократное звтомагйчоексо автоматиче¬
ско однократно устройство, автоматично
устройство с еднократно действие
оконечное тлф. крайно устройство
оросительное	напоително съоръжение
оевогйгольпсо	свстингото стройств»©-
<-откаточное авт. устройство, предназначе¬
но да привежда в някакво изходно състоя¬
ние
отклоняющее отклоняващо устройство,
отклонится
отключающее 1. изключващо [прекъсва¬
що] устройство 2. устройство, коото отключ¬
ва [откзчвя] някакво съединение
отопительное отоплително устройство
отрсзнОс режещо {отрязващо] - устройст¬
во, приспособление за отрязване
охладительное	вж- устройство- охлаж¬
дающее
охлаждающее	хлаждя^щоо	егтОиегвоc»
пакетирующее	пакетиращо	устройств,,
приспособление за пакетирано
пзрзшютное парашутно (спирачно) ус¬
тройство
пзроочиcгйголъпсо устройство зя прочист¬
вано на пара
пар^опарацнОнноо устройство за сепа¬
рирано [отделяно] нз парз
породЗточноо 1. продавателно приспо¬
собление, продавателен еохяпйзъе; трянс-
еиеисппо приспособление 2, продавателна-
[трансмисионна] уредбз
передающее /плг, предавателно устрой¬
ство
переключающее тлф, превключващо ус¬
тройство, превключвател
перфорирующее перфориращо устройство¬
печатающее печатащо устройство
х,, питательное подхранващо {подаващо}
приспособление, подхранващ	механизъм!,
подхранваща уредбз
пишущее пишещо [записващо] устройства

993
УАТ
nовеаОриое сбръщaрелнс встройерве [пгu*
еноесблеиис|
погрузочное товарачис ветгойерво, те-
взрачно првспсссблснве
погаB3очно-аизгаBзсчн'ое	тсварно-разтс-
варне устроиство
подающее подаващо приспособление, по¬
даващ механизъм
подвеснОе скачно приспссс-леивс [вс-
ргойервс]
поддерживающее поддържащо [подпв-
ришс] приспособление, поддържащ меха¬
низъм
подъёмное повдигателно веррейсрве
подъёмнс-раaнепортнсе	повдигателно-
транспортно ветгойсрво
полуавтоматическое полуавтоматично ус-
тгойсрве
полугусеничное пспувегижно устроиствс
песИдечнсе ав, устроиство за (aвромaтич-
нс) иацане на самслст
прeдсхаинНрепьнее предпазващо nгuепс-
с-сОлснис, предпазващ механизъм [уред],
предпазваща [предпазна] уредба, предпа¬
зител
nаеодаaзуюшее тле. преобразуващо ус-
троистве
у-, приводнСе задвижващо [двигателно] ус-
трсйерве, задвижващ механизъм
приёмное радио приемно устроиствс,
пгuсмителнa уред-а; приемателен апарат
приёмно-передающее	раДио приемис-
предаватслнс всргсйсрво
■—прижИмное притискащо всргойсрве, при¬
тискащо приспособление
пасбивнОе перфориращо [пасОивaшо]
ветройсрво
продувочное пгсдухвaрепнс устроиствс,
пгсдв/вaтелнa урсд-а
промывочное промивно устроиствс, ^1-
епоесблсние за промиване
nаоривовибаициОнисе устроистве [при¬
способление] за удвванс ии ввбаaцuитс
[тгснтенвятa|, демпфер
nаетивоебледенврельное устроиство за
предпазване от сблсдяваис [заледяване]
пасривссткaтнсе воен, уетаойерво за пое¬
мане ни отката [връщането назад] (напр.
на тялото на оръдие при изстрел), Оеен
спирач (на оръдие)
паетивепежaансе противопожарни уред¬
ба, противопожарно приспссс-леиве, про-
твнспсжарсн урсд
противоугОннее жп. пгсрнвоплъзгaшо
всргсйство (против надлъжно плъзгане на
жп. линиите)
прошивиОе прсОнвио приспособление,
пробивен механизъм
пусковое пусково усррейетве, пускова
уредба
путсвСе жп. пътно устроиствс, пътно паи-
споседлсивс, пътно съоръжение
пылеочистительное	прахеочнетителни
уредба; паaхоочисрителсн уред [апарат],
прaхеочиетителне устроистве
радиопередающее радиопредавателно ус-
троиствс, радиопредавателна уредба, ра¬
диопредавателен апарат [урсд], радиопре¬
давател
радиоприёмное аaдuоприемaтелпо встгсй-
стно, аидиопанемителен апарат, радио¬
приемник
разбрызгивающее разпръскващо приспо¬
собление, разпръскващ апарат [уред], раз¬
пръскваща уредба
развёртывающее 1. тле. развиващо ус-
расйство 2. кфт., тлг, анализаторно уетгсй-
ервс, анализатор (на образ)
разгрузочное 1. разтоварващо [изпраз¬
ващо] устроиствс 2. вергсйсрво за уравно¬
весяване ии осовия натвси (при турбо-
машини )
разделительное разделително [разделящо]
устроиство; разединител
разлагающее тле. уредба [встройсрво]
за разлагане на с-раза
разобщающее разединител
разрешающее тлг. разрешаващо уетрсй-
ство
разъединяющее еж. уетаОйервс, разоб¬
щающее
рикётнее спасИтельное раистно спаси¬
телно всргсйсрво
распределительное разпределителен апа¬
рат [уред, механизъм],разпределително при¬
способление, разпределителни урсд-и
распиливающее	разпръскващо уетаой-
стно, разпрашаваща уред-а
расцепляющее откачнащс [рaзедннявaшс|
уеррсйетвс, разединител
—	реверсИвное реверсивно устроиство, ре¬
версивен механизъм
регистровое тлг. рсгистрсвс всррсйсрво
регулирующее регулиращ уред [мехинй-
зъм], регулиращо приспособление
релСинее релеиио встрсйервс, репсен
механизъм
рефлСксное рсфлеисне устроиство
рулевОе авто кормилно верройетво, кор¬
милна уредба
рычажное лостово верройетво, лостов ме¬
ханизъм
самоо-учИющее верройсрве [уред, меха¬
низъм] за самоо-учаванс
еaиитaанс-те/нйчееиое	сaнитaрнорсх*
ничесио устроиство [съоръжение]
—	световОи сигнализации устроиство [уред,
уредба] за светлинна сигнализация
светосигнальное жп. еветлоеuгиaпно
устроиствс
сепaаВауюшее сепариращо [разпреде¬
лящо] ветрсйетвс, сепаратор
сигнальное сигнално встрейсрво
силосорСзнее с. ст. вергойство [апарат]
за рязаис ни силаж
сuи/аенизВауюшее снн/гонuзнаaшо ус-
троиство, синхронизатор
сйтсвсе ситов апарат, ситове приспособ¬
ление
сифОииое леяр, сифонна леяисва система
63 Рвеие*О'ълхaаеин пслире/пвчесив речник

УСТ

следящее следящо устройство
■—■, смазочное мажещо приспособление, ма-
жсщ апарат [механизъм], мазилна уредба
смссИтсльнос смесително устройство, оие-
сп'^^ апарат, смесител
смотровое ревизионно съоръжение, кон¬
тролно устройство [приспособление]
спусковое кораб, спусконо устройство
(приспособление за бързо откачане на дол¬
ните блокоее на лодъчните тали при спус¬
кане на лодката на вода)
стабилизирующее ошиСилизирашо устрой¬
ство
станционное тлф. станционно устройст¬
во, ошаваиевна уредба
■—, ститИ-сскос запоминающее изч. статично
запомнящо устройство, статични памет
ошитзющтeоя зинеиипИюшее изтриваща
се памет, многократни намеш
стопорное спирателно [запиращо] при-
сIIеcеблтвис, спирателен механизъм [уред]
стружкоот водящее	сгтужкоошве'жозщо
приспособление, оттужнеетвтжоаш механи¬
зъм
судовое корабно устройство, корабно
приспособление
судоремонтное кораборемонтно устрой-
ошве, кораборемонтно съоръжение
судостроительное	котабеоштоишепне ус¬
тройство, корабостроително съоръжение
суммирующее сумиращо [събиращо] ус¬
тройство, сумиращ апарат
сцспнос жп. скапващо устройство, уоштоИ-
стно зи скачване
■—счётное броящо устройство, сметачно
устройство
, счёшнеттmающтс сметачно устройство
, считывающее брен-но устройство, брояч
, тСлс» изшбн но-голе фон нсс	телниниооноо-
шспсфонво устройство, видеотелефон
шслсизмттИшспънес дапскоизмервагслпо
устройство, уред за измерване от разстоя¬
ние
— штпсмсханИчсоkет штпсисханичне устрой¬
ство
■—, шСплофикааиOвнос] топлофикационно ус¬
тройство, гснлификиционво съоръжение
шеkезгтзнИчинзющсс ел. шокеегравичава-
Н1,о устройство
^, шекеоъёивес ел. тенеnритиве [шокосне-
маиго, шокевзе^lзu^о] устройство
топлиннос топлинно jнaгртвaтспно!усштей-
сшно, геnпивво съоръжение
шOпе-вое пещно устройство, пещно съ¬
оръжение '
■—t шетмозвOс спирачно приспособление, спи¬
рачен механизъм; спирачна уредба
гтавопнаи0ввет радио травопациовво
[предавателно] устройство
штанспортнес гтапоноршитзще устройст¬
во, транспортно съоръжение
тяговос жп. тягово устройство, тягово
съоръжение
.—, тяго-дутьенСт шнгово-вдухвагелво усшроН-
шно (напр. в котли)
_		 994
уплотняющее уплътнително [уплътнява*
ше! устройство [ приспособление]
управления устройство зз управление
управляющее управляващо устройство
л-, уравнивающее изравняващо приспособ-
лснис [устройство]
г-, усилительное уоипвзгтпво устройство,
усилващо съоръжение
успокоительное успокоително [демпфп*
ращо, убиващо шртнгтпинша] приспособле¬
ние
фазовое ел. фазово устройство
финсашернес тле. фиксиращо устройство
фиксирующее фиксиращо [закрепващо,
заключващо] устройство
z-, фильтрующее хидр. филтрационно [фил¬
триращо] съоръжение
фокусИрующее фокусиращо устройство
z~, фешотсгисттйрующтс фешорсгиоштиращо
устройство, уред за записвано ни фотогра¬
фиите
, фотоэлектрическое фотос лскт-рп-но усгреИ*
стно, фототпснштичев уред
~, фурменное мет. дюзово устройство, дю-
зоно приспособление
ходонсе ходово устройство; ходов механи¬
зъм
~ холостого хода устройство за празен ход
аевшробежнес центробежно устройство
центробежен механизъм
шагающее крачещо устройство, крачещ
механизъм (на комбайн, екскаватор)'
г-., mваршOннос кораб, вързал но устройство
mлюпе-вес кораб, лодъчно устроИство
штепсельное щепсслно уоштеИошне; щеп¬
сел но съединение
~, шунтирующее ел. mунтuраще устройство
~, эжекторное тжекшотво устройство
элекштовигтевИгсльвет епснттевагтевз*
шслно устройство [съоръжение]
~, эпсkгтевнес спекгренве устройство, елек¬
тронна уредби
~, эпскшрOнно-неnитовапьнос електронно ко¬
пирно устройство
электропередающее слекгреnредавашелве
устройство
~, элсkTтетстмИчсоkое тпснштешсрипчво ус-
■шройошве, тпснттоштриично съоръжение
~, эвстгешИчсокос енергийно устройство
~, якорное котвено устройство
уступ м 1. отстъп, вдаgснесш, издатина
2. мин. стъпило 3. праг [стъпален взл[
—	вИли стъпало [коляно, праг] на нали
~, зЗдниН тле. заден праг
ошружнолематслъньй праг [изстъп] (на
режещия инструмент) за чупено ни струж¬
ките
уступчатый стъпаловиден, стъпален
устье с мин. устие, отвор (на щолна, сон¬
даж); изходен отвор
—	рскИ устие ни рсна
—	шахты изход [изходен отвор] ни шахги
усушка ж 1. изсушаване, оуmене, съхнене
2. съсъхнинт; фира поради съсъхнане

995
УЧА
—	дровесинн съсъ -ване, свиване ня дървеси¬
ната от съсъхвяно
усы мн.	1. мустаци 2. фитил чета, стърчащи
влакна
усыхЗнио с съсъхвано (на бетон), съсъхвянс,
фира (при изсушаване) '
усыхать изсъхва; съсъхва се, намалява
се во обем или тогло (от изсъхване}
утепление с 1. затопляно 2. топлоизолиряно;
топлинна изолация
утеплённый затоплен; с топлинна изолация
утеплитель м Е топлоизолатор; топлоизола¬
ционен материал 2. отоплителен калъф
утеплять 1. затоплям 2. топпойзолиряе:
покривам с топлоизолационен материал
уточка ж Е загуба от изтичане 2. изтичане;
пропускано (да изтича) 3. загуба [намаля¬
вано! нз работна сила
—	вОздухя загуба [изтичане] нз въздух
—	газя изтичане нз газ
магнитная магнитно разсейвано, магнит¬
на загуба
—	мЯслз изтичане на масло
—	нейтрОнов ядр. загуба [изтичане] на неу¬
трони
—	пЗра изтичане ня паря
сОточная радио загуба (от изтичане) в
рошотъчна верига
утилизатор м утилизатор, опопзстворигол
утилизация ж утилизация, оползотворявано
утилизировать оползотворявам
утйль м вторични суровини, използуваомн
отпадъци
утильзавод м завод зя преработване ня отпа¬
дъци [на вторични суровини!
у^льскл-д м склад за вторични суровини,
склад зя отпадъци
утильсырьё с вж. утйль
утильцех м цех за преработвано ня отпадъци
уткя ж кукз, рогатка
—	арматуры кукз нз армировка (в стомано¬
бетонни елементи )
утлегарь м кораб. утлогар (от рангоута на
ветрохода)	'
утОк м текст, вътък
~, грунтовОй основен вътък
нйжний долен вътък
основной вж. уток, грунтовОй
утолстить вж. утолщать
утолщать удебелявам
утолщОнио с Е удоболонио, надебелявано
2. удебелявано
утолщённый удебелен
утомлСние с умора; изтощение
утононие с изтъняване (на пласт, жила)
утончать изтънявам
утОплонный потопен
утОр м йърв. вътор [канал, вроз, жлоО] ’нз
дъга за бъчва
клёпочный вътор нз дъска зя Оъчвя
утОркз ж вътородълОач
уточнёнио с Е уточнение 2. уточнявано
уточнять уточнявам
утрамбованный трамбув-н, утъпкан
утрамбОвка ж трамбувано, у^пкв-яо
утрамбовывать трамбув-м, стъпквам, уплът¬
нявам чроз трамбув-но
утрсйтепь м угроител
—	напряжения ел. утроито-л ня напрежение
—	частоты ел. утроител ня честота
утруска ж загубя [фиря] от изтърсвано
утфель м сироп (гъст, готов за подаване на
кристализация за получаване на захар)
угфоломeшЯлхя ж бъркачка на гъстия сироп -
(за получаване на захар)
утюг .и Е ютия-2. стр. валяк
дорОжный пътен валяк
утюг-гладилка м гладилка, гладило (за по¬
лиране на камък)
утюжёнио с Е глздоно (с ютия) 2. изравня¬
вано на път (с валяк)
утюжить Е гладя с ютия 2. изравнявам път
с валяк
утюжка ж вж. утюжёнио
утяжолёнио с утежняване
утяжелитель .и утежните^!	(напр. глинести
разтвори и др. за утежняване на коприна)
утя ж и нз ж леяр, външна всмукнатипя
утяжка ж изтънявано, утоняв-не
~, кузнечная ковашко изтънявано (чрез
ковашко изтегляне)
—■ при гибко изтъняване при огъване
ухЗО м дупка, трап (на път)
ухвЯт м желязна кука (за закрепване на тръби
към стена)
ухОд м обслужвано и поддържано (на ма¬
шина )
—	за машиной поддържано и обслужвано на
машина
гохпИчеехиИ техническо обслужвано
—	частоты ел. отклонение [измествано, не¬
стабилност] на честота
уцёнка ж преоценявано, определяно па по-
пиека цена
учалка ж скачване [свързвано) (на шлепове
във воден влак)
участок м участък
блокировочный блокировьчон [блокиращ]
участък
,-w, вентиляционный вентилационен участък
вредный вреден (за здравото) участък
вспомогательный спомагателен участък
вьомочпыИ мин. добивен участък
горный планински участък (напр. на
жп. линия)
двухпутный жп. двупътон участък, двой¬
на жп. линия
диспетчерский жп. диспечерски участък
дорОжный пътон участък
железнодорожный железопътен участък
заготовительный подготвителен участък
земельный парцел (земя)
мягистрЗльный магистрален жп. участък
моечный миячен участък
монтажный монтажен участък
нефтяной нофтон участък
очистнОй доОивон участък
подготовительный подготвителен участък
поливнОй с. ст. поливен участък
прессовый пресов участък

УЧЕ
996
паИчородный жп, краиградски жп. уча¬
стък
паонзведервенный производствен уча¬
стък
у—, пружИнныи пружинен участък, участък
за (производство на) пружини
рабОчни работен участък
аaзбеаочный демонтажен участък
регулИрующии регулиращ участък, уча¬
стък, иейро регулира
развСдочныи проучвателен участък
рессОрныи ресорен участък, участък за
(производство на) ресори
рудийчныи минен участък
сслйте-ныи иасслен участък
слесарныи шлосерски участък
станОчныи механичен [машинен] участък
столярныи дърводелски участък
строИтельныи строителен участъи
тепловОзныи жп. участък с дизелова
тяча
раaскрОаuи, аитИвныи ав. активен участък
ни траекторията
~ раaскрОаuи, вертикальныи ав. вертикален
участък на траекторията
— траектории, пассНиныи ав. пасивен учас-
тъи ни траекторията
шИхтиыи мин. мниен участък
шИ/товый шй/тов участък
ух,, эксплуатациОнныи мин. експлоатационен
[дс-нвеи] участък
~, электрифицИрованныи жп. електрифици¬
ран участъи
~, электромонтажныи слеитрсмонтажси уча¬
стък
учёт м Е сметка, пресмятане 2. рсввзвя, про-
всриа
~, бухгалтерскии счетоводна сметка
матервальныи 1. митервапии смстиа
2. материална проверка
~, етaтuетUчсеkUй статистическа сметка
учетныи 1. контролен, отчетен 2. ревизионен,
проверочен
учётчик м регистратор, отчетник
учИлище с училище
высшее техническое виеше техническо
училище
фaбаИчнс*зиводекСе	фабрично-заводско
училище
учреждение с учреждение
~, амбулатОриос амбулаторно учреждение
~, больийчнсе болнично учреждение
лечСОиее лечебно учреждение, лечебно
заведение
патентное патентно учреждение, патентна
служ-а
уширСние с разширяване; разширение
у—, деплеаевеиее разширение на Дсплср
относительное относително разшнрснис
уширитель м разширитсл
ушиС с ухо (напр. на кука)
вертлюжнее скоба ни кука
двухлИпчатсе	ел. двоино [с два края]
ухо, двоси [с два ирая] иабелсн никгaйнви
—, однспaпчирсе сл. ухо с едни краи, кабелен
накраиник
~, подъёмное повдигателно ухо, ухо за за¬
качване
—	рессОры ухо на ресор
—	рессОры, аварииное авариино ухо ии рссср
—	рессОры, дополнительное допълнително
ухо на ресор
—	рессОры, основнОе основно ухо ни ресор
ушковина ж 1. халиа 2. междузъбне ни бърдо
ущСлье с пролом, дефиле, клисура
ушемйрспь м жп. нгu/вaтka, прищипка, спи¬
рателен клин
ущСрО м щета, загу-а, ущърб
уэвеллит м мин. усвелит
ф
фИОрика ж фа-рика
агломерационная агломерационни фаб¬
рика
/-у, амальгамацибииия амапгамационна фа-
0^^
аппретурная апретурна фабрвиа
-Очечная фабрика за бъчви
—, брикетния брикетна фабрика
бумагопрядильная фабрика за (произ¬
водство на) книжна прежда (напр. книжен
канап)
бумажная хартиена фа-рнка, фабрика за
( производство на) хартия
~, дро-Вльная трошачка фи-гвкa
чч, ианИтиая фа-риии зи (производство на)
въжета, въжена фа-рика
ху, ииртенИжиая фабрика за (производство
па) картони, картонажна фабрика
иартСнния вж. фабрика, ииртсиИжная
—, консервная консервна фабрика, фабрвиа
за (производство ни) консерви
~, ирисИльния	-сяджииивца, фа-рика за
боядисване
~, пьиспрядйльиая лснснгедaчни фа-рнка,
лснопгедaчнuцa
льнотиациия пеистъкачиа фа-рнка
мСОельная мебелна фа-рнка, фадрвиа за
(производство на) мебели
мыповИренния фабрика за (nаоизводерво
ни) сапуи
у-у, иабивнИя фабрики за щaмпоевиие на
платове
~, нВточиая фабрика за (производство ии)
ионцв
с-сгатйтельиая обогатителна фабрика
уч, с-уинИя обувна фа-рвиа, фабрика за
(производство ни) о-увии
ух, отдельная	фа-рвиа за обезцветяване
[за избелване]
у,, отдСпочная фабрика за окончателно об¬
работване ии тъкани, вж. фa-анка, аппре¬
турная
у—, парфюмСрная фабрика за (производство
ни) парфюми

997
ФАЗ
nтвЬкоткИакан тъкачни фибрин» за ко¬
нопени платове
проиьнечвая мин, промивна фибрина,
нте^^инне-обoгашишслва фибрина
прядИльная предачни фибрина, прсдич-
ница
прядИльно-ткацкая предачно-тъкачна фа¬
брики
резИновая фибрина за (преработване ни)
каучук
тудепpoмьвнaя	тудопромивна фабрика
тудоcоpтитбночнан рудесоттитовъчна фа¬
брика
спИчт-ная кибритена фабрики, фабрики
зз (производство на) кибрит
шaСaчнан тютюнева фабрики
ШтkогИльвая штногилва фабрика
ткацкая тъкачна фабрика
трикотажная трикотажна фабрика
углеобогатительная	нъглсобогатuтсппз
фибрин»
фанерная фибрина зз (производство ни)
шперплат
ферментационния фабрики зи (производ¬
ство на) ферментационни продукти
флотационния флотационна фабрики
хлопкопрядильная наиукопрсдачна фа¬
брики
хлопкоткацкая памуко-ъни-на фабрики
целлюлозная фабрики за (производство
ни) целулоза
чулочная чорапна фабрика
швейная шивашка фабрики
шёлкопрядИльная конрипептедa-пици,
фабрика за (производство ни) копринен»
прежди
шёлкоткацкая фибрина зи (производство
на) копринени тъкани, нептинетънaчпз
фибрина
шерстоткацкая	фибрина зз (производ¬
ство нз) вълнени тъкани
Hшичвия фабрики за (производство ни)
сандъци [ щайги)
фиСрикИт м фабрикат
фиСринЗция ж фабрично производство
фзСрйчно-ззводоhеИ фабрично-заводски
фаСрИчныН фабричен
фЗза ж 1. ел. фази, фазов ъгъл 2. ел. фазов
проводник, фаза ни намотка 3. фаза, ста¬
дий
аморфная аморфна физа
внешняя външни фаза
внутренняя вътрешна фаза
, газовия газова фази
газообразная газообразни фаза
гранИчния мет. гранична фаза, физа по
границите на зърната
дисперсная дисперсна фаза
жИдкзя точна фази
изСьгечвая отделила сс при пресищане
(на тазгветa) фаза
инттрметаллИческзя интсрмста.лна [меж-
дуиттaпни] фаза
карбИдная мет. карбидна фаза
kовСчнзя краНна [последни] фаза
кристаллическая кристална фаза
критИчсския критична фаза
лунная лунни фази, фаза на Луната
~ Луны вж. фЗза, лунная
матштнcИгнзн мет. митттнзитнз физа
мёртвая мъртва фаза (напр. в електро-
термията)
мтгасгзбйпьвая истаотабипва [неустой¬
чива] фаза
многокомпонентния	многокомпонентна
фаза
—	модуляции фази нз модулирано, модули¬
раща фази
нз-Ильная начална фаза
неводная невеgвз фаза
опсрсжЗющзя ел. изпреварваща фаза
или фазов ъгъл
отсшающая	ел. изоставаща фази или
фазов ъгъл
пиронИя парна фаза
петвИчнaн първи-на [нървевa-aлнa! физ»
промежуточная междинна физа
противоположния ел. противоположни
фази
равновесния равновесна фази
расщеплённая ел. разделен фазов провод¬
ник, съставен фазов проводник (напр.
от електропровод)
сдвИнутая ел. изместени фаза
оинхтеввая синхронна фаза
ойсшёнвзн ел. ошмссшсни фаза
твёрдая твърда фази
устойчивия ел. устойчива фаза
фазирование с вж. фазирСвк»
фззирбвк» ж	ел. настройки [регулирант]
по фаза
фИзный фазтн, фазов
фазовращатель м ел. физевъргнще [фазеип*
всрсно] устройство
фазовый вж. фазный
физевыраввивигтпь м физеизтаввигел
физеинвёртот м ел. фазомвтр-тор, фазой!!-
версно устройство
фазоиндикатор м фазов индикатор
физокомпсвсИтет м ел. фазокомпенсатор
фазометр м физомср
—	для ёмкостной нагрузки фазомср зи капа¬
цитивен товар
электродинамический тпткштедивaмuчсн
фаземет
физериощтnИгепъ м физор издел я що устрой¬
ство
фазорегулятор м ел. фaзоттгупашор
индукционный индукционен физоргу-
питот
мостовой .мостов фазеттгулaшот
плазменный плазмен фaзерегулагет
ттеcшИшньй	реостатен фaзертгупaшот
физеомесИшспъ м фазесмесигтп
фазотрон м ядр. фазотрон
кольцевой пръстеновиден фазотрон
риоuИльно-сСкшетный тадиапве-откгертп
фазотрон
сСкторный секторен фазотрон

ФАЗ
998
~, спирально-сСкторныи енигaлнс-есктсгси .
фaзоргон
фaзсвиaзaтель я фазопсиазател, фазов инди¬
катор
фаи м фаи (вид рипсен копринен плат)
фаинштёни я мет. фaйншейн, фин камъи
фииялвт м минер, фаиалит
фИисл м 1. факел (при горене); фаиел (над
висока пещ) 2. конусовиден поток от тсчнест
или газ
воздушныи въздушен фиисл
—	горСлин фаиел ни горелката
зажигИтельныи запалителен |горивен]
факел (напр. при котли)
корОткни спа- [малък] факСл
матовыи матов |нсеветъл] фаиел
~, непаeаьBвный непрекъснат факел
пусковСи ракет, пусков факел (напр.
ракета )
сигнальный кораб, сигнален факел
—	тСппвва струя течно горивс (впръсквана
в двигателя)
яриегсрЯшuй ярко горящ фаиел, факел
с ярък цвят
фаиепьиыи факслси
фаиолйт м геол, факолит
фаисймилс с фаисвмилс
фаитНс м фаитвс (пълнител за каучук)
-Слыи -ял фактис
тСмныи черен [тъмен] фактис
чСрныи вж. фаитНс, тёмныи
фактор м 1. мат. фактор; множ в тел, коефи¬
циент; отношение между две величини
2. причина
атомныи атомен фактор
версятнсетиый коефициент на вероят¬
ността
водоцемёнтныи ведо-цнментов фактор
хазовыи газов фактор
—геологИческни геоложки фактор
—■, грануломстрИчсскни зърномс‘ррвчеи |ггa*
нулсметричеи] фактор
демои uзйрвющий дсйснuзuрaш фактор
динамИческии динамичен коефициент
ионизирующии ионизиращ фактор, исни-
затор
—	НнтснеИвнсерц аидСры иесфвцнент ни
интензивност на гaдстaрa
—	иситрaстисети кфт. исефицвеит иа ион-
трастност
масштабныи мащабен фактор; мащаб ни
скалата
—	прессования	коефициент ни пресоване;
иоефицисит на деформация
~, рaзмaгивчивaюший фактор [коефициент]
иа размигнитване
~, рсшИющии решаващ ' фактор, решаваща
причини
~ сжимИемссти коефициент ни егъетясмоет
стауитBриый ядр. структурен фактор
ремпсаaтBаный температурен фактор
экономИческни икономически фактор
факториал м мат. факториел
фактура ж 1. ввд на сбра-стиата ни повърх¬
ност на дадси детаил 2. икон, фактура
бороздчатая повърхностна обра-стиа иа
-разди, набраздена (при с-гaОствaнстс)
повърхност
—	, бвгрвcтия Оучковидиа [хълмовидна] по¬
върхностна! обработка
х■рвбсдугрйcтия	ггубо/ълмоввдиa [гру-
бобучковидна] повърхностна обработка
грубошлифоваииая чру-сшлифовиии пе-
върхинии, с-ра-стване ни повърхнина чрез
грубо шлифоване
зсриИпьная огледална повърхностна сО-
рабстиа
иаупнобyгpйcтая едробучиовидна |едге*
хълмоввдиa| повърхностна обгaдстиa
ирвннoшлuфдвaинaя	сдрошпвфована
!грубошлифована] повърхностна с-ра-стиа
пёнтсчния нвични повърхностна! •обра¬
ботка
—	, лощёная лъскави повърхностна обработка
мелкс-угристия	дгсднсбучсетa повърх¬
ностна сбработки
—	, мелиорифельная дрсбноаифeлувииa [сит¬
но кръстосано набраздена] повърхностна сб-
рa!0ориa
рифлёная	риф^.луваиа [кръстосано иа-
браздена] повърхностна обработка
тсиисшпифдваниая гладио [фнис] шли¬
фовани повърхностна обработка
—, тСчечиая точковидни повърхността об¬
работка
шлвфСванная шлифована повърхностна
обработка, повърхностна обработка чрез
шлифоване
штриховая щрихова [защрихована] по-
въг/неетнa 0-^-0™;!
фактурныи повърхностно обгaдотсн, външно
обгaдорен
фип м кораб, фал (въже за издигане на плат¬
на, сигнални флагове на кораб)
фапииь м кораб, въже за завързване на лодии
или иорад за брега
филрёп м кораб, фалреп (въже заместващо
перилата на заДборДния трап),
фипь ж	топии; ръкохватка (на секретна
брава вместо външна дръжка)
фильиманит я минер, фалимиввт
фальц м 1. подгъв, подгъвка, фалц 2. дърв.
длад, дълдси, фалц
вИпвиовыш 1. вапяисв подгъв, вапяиова
подгъвка 2. дпад [дълбеи] ни валяи
вертuиaльиый вж. фильц, стоячни
горизонтальныи вж. фильц, лсжачии
двоинСи 1. двоен подгъв, двоен фалц, двои-
ни подгъвиа 2. дърв. двоси длад [фалц,
дълОси]
пежИчии хоризонтален фалц [подгъв],
лсжащ [полегат] филц
параллСльныи паралелен [успореден]
фалц, паралелно сгъване
попсрёчныи напречен фалц, напречно
сгъване
продСльны^	надлъжен фалц, надлъжно
сгъване
престои 1. прост фалц [подгъв] 2. прост
длад [дълбси]

999
ФАР
стоячий I. изправен {стоящ] филц 2. из¬
правен [стоящ] дляб
угловОй 1. ъглов фалц [подгъв] 2. ъглов
дляб [ дълбок
удЗрный ударен филц, ударно сгъване
фальцаппарЗт м полигр. фалц-пярат, сгъвач¬
ки мяшиня
Оезлёнточный Оезлентов фалцапярат
вращЯющийся въртящ се фалцапарят
двойной двоен филц-парат
лСнточный лентов филцапярит
одинЯрный	дърв. единичен -парят зя
филцово
простОй вж. фальцаппарат, одинИрный
удЗрный	полигр. ударен филц-пират
фальцгобель м дърв. фалцовник, машина зи
направа ни филц {дл-б]
фальцгОбель м вж. фальцгОбель
фальцовИнио с 1. филцов-но, изработвано ни
филц [подгъв], подгъвано 2. дърв. изработ¬
вано ни длиб |дълбои|
фальцовИть 1. подгъвам, ф-лцовзм, изработ¬
вам [правя! подгъв 2. дърв. правя дляб,
вдълбавам [фзлц|
ф-льцор м фялцувач, работник ни фялнеa-
шиня
фильцмашйна ж полигр. фи-шм-шина, сгъ¬
вачка машини
хассcтпзг полигр. касотнз фалнм-шина,
касетки сгъвачня мяшина
хаесcтпо-пожовая полигр. кзеогпо-пс-
жовя фалцеашипа, комбинирани сгъвачни
машини
ножевая полигр. ложова фалим-шини,
ножова сгъвячнз машини
односгйбния	полигр- сгъва чия машина
нз едни гънки
трёхо гйОная	полигр. сгъвачка машина
на три гънки
фальцеёйеслъ м дърв. фяnнсрaвпяч
фальцовки ж . фальцов-нио
—	в три сгиба полигр. сгъвано нз три гънки
—	гармОшкой полигр. хармониково сгъвано
кассетная	полигр. к-сотно фалциряно
[фaпнувaцо|, касотно сгъвано
машинния полигр. мяшинно фа.лциряно
[фaлнувапо|, машинно сгъвано
—	ни уголОк полигр. сгъвано на ъгъл
параллельная полигр. пaрaпоппо [успо¬
редно] филциряно |фапнувапо], паралелно
сгъвано
ручнЗя полигр. ръчно фалцирано [фал-
цувино|, ръчно сгъвано
фальцовочный фалцовъчсн, сгъвачен
фальцОвщик м ф-лцув-ч (работник)
фальцхёОепъ м вж. фальцгОболь
фальшборт м кораб, филшОорд
фальшивки ж	леяр, фалшиви [лъжливи]
форма
первичная леяр. първични фалшиви форума
постоянния леяр. постоянни фалшив- фор¬
ми
фальшкиль м кораб. 1. фяпшкил (при дърве¬
ните кораби) 2. баластен кил (при кило-
вите яхти)
фальш шпзнгОут м. кораб. фалшиво ребро
филь-рц м минер. галенит
фаматинит м минер. фяезтипит
фзнг м сплитано на влакна
фангломорЯт м геол, фангломерат
финорз ж 1. шперплат 2. фурнир
авиациОнния авиационен шперплат, шпер¬
плат, предназначен зя (изработвано на)
самолети
—, армированная армиран шперплат
вон^^<^1^<иннзя фурнирян шперплат
водостойкая водоустойчив шперплат
гофрированная гофриран [вълнообразен]
шперплат
декоративная декоративен шперплат, де¬
коративен фурнир
имитированная имитиран шперплат
~, клееная лопен шперплат
кровельная покривен шперплат
лущёная болен шперплат
массивная масивен шперплат
многослойния многослоен [ многопластов]
шперплат
—, ножовая цопон [стърган] шперплат
облицовочная облицовъчен шперплат
огноетсИхяя огнеустойчив шперплат
пилёная бичон шперплат
пслурaдиaпьная по.пурадизпси шперплат
радиальная р-диалон шперплат
строгания блинд-фурнир, цопон [рязан]
шперплат
~, гапгспциЯпьпaг ппаегсв шперплат
—, тёплая топлоизолационен шперплат
толовая многослойна покривни мушама
фяпёра-перехпёИха ж обикновен шперплат
фянерйт м слоест дървен прос.материал,
шперплат
фанерный шпсрплятов; фурнирен
фзноровЯнио с фурнирано [фурнировано]
фантастрон м елн. фантастронсн (импулсен)
генератор, фантастрон
финтом м тлф. изкуствени [ финтом ни] ли¬
ни я
финтОмный изкуствен (напр. телефонна
линия), фантомен
фЯрз ж фар (на автомобил и др.). прожек¬
тор
~, авиациОнния ав. навигационен фяр
автомобильная автомобилен фяр
—	ближного свота фар зя къси светлини
(на автомобил)
—	д-льного свОта фар зя дълга светлини (на
автомобил }
инфракрасная фяр с инфрачервени лъчи
комбинированная комбиниран фяр
пecneпящая фар със евсглоnрихривягсn
поворотная въртящ се фар
подкрыльная фзр над кяппихя
посадочная ав. фяр за ханяпе
противотуманная авто фяр против мъгли
самолётная самолетен фар
светомаскировочная вж. фИрз, нос-лепя-
щяя
—	с ззпаснОй лампой-фар със з-пясн- лампа
1000
ФАР

— с параболическим отражателем фар с
параболичен отражател
широкоугольная фар с широк ъгъл на
разсейване в хоризонтална плоскост
фара-прожектор м фат-nтежткшот
фарада ж фарад (единица мярка за електри¬
чески капацитет)
международная международен фарад
фаридОй м фарадей (електрохимична еди¬
ница за количество електричество)
фарадизация ж фарадизация, елткшриззцин
стабИльная стабилни фарадизация
фарадмёт-р м фитидиттът, уред зз измерване
на капацитет
фарватер м фатвагет, воден пъш
фарингоскоп м фарингоскоп
фариному-тр м фарипоиетът, aлтйреиттът
(уред за определяне бухване на тестото
при втасваш)
фармаколит м фармаколит
фармакология ж фармакология
фармакосидерит м фвтйакеопдетпш
фармакохИмия ж фармацевтична химия
фармзцСвт м фармацевт
фармацевтика ж фармацевтики, аnгткатогве
фармация вж. фармацСвтин»
фИртук м 1. супеттвз дъска (на струг)
2. калъф, покривна (на машина) 3. пре¬
стилка 4. памативтва обшивки [покритие]
(на подпрозоречен корниз и пр.)
фИртучный спуснат надолу (като престилка)-,
покривит,; обшивсн
фарфор м 1. порцелан 2. порцеланови изделия
СытовоИ 1. домакински [битов] порцелан
2. домакински [битови] порцеланови из¬
делия
высоковольтный порцелан [nераспапеви
изолатори] зз високо напрежение
декоративный осkеташивтн порцелан;
изделия от декоративен порцелан
зё^ровс^И зегеров порцелан; порцела¬
нов нонус ни Зтгср
изоляторный изолаторен порцелан; изо-
лашетви изделия ош порцелан
изоляционный вж. фарфор, изоляторный
корундовый корундов порцелан; изделия
ош корундов порцелан
мягниН мтк петцтпав; изделия ош мек
порцелан
вeгпизутбнинньИ	нтглазиран порцелан;
изделия ош нeглазитан порцелан
стекловидный стъкловиден порцелан;
изделия ош стъкловиден порцелан
твёрдый гвърд порцелан; изделия ош
гвърд порцелан
технический технически порцелан, пор¬
целан зи технически цели; изделия ош гтх-
ви-токu порцелан
хозяйственный домакински порцелан
цирконовый цирконов порцелан
электротсхнИчсскиИ електротехнически
порцелан; тптнттичтоки порцеланови из¬
делия
фарфоровый порцеланов
фарш м кайма, кълцано месо
фзрmмсш3лkа ж мтлачни на кайми, месоме¬
лачка
фИ^тул м 1. повдигателна вилна (за изди¬
гане и спускане на сондажни щанги) 2. по-
вдигишелни уредба; асансьор
фас м лице, лицева [предна] страна ни неше
фасЗд м стр. фасада, лице; лицеви страни нв
сгради
боковой странични фасада
глЗнныИ главна фасада
дворовый фасада откъм двора, дворни
фасада
задний задна фасада
облицовочный облицовъчни фасади
псрСдний предна фасада
шотцевыИ челна фасада
фзсТш м 1. фасттна, стена ни кристал или
шлиф 2. полигр. фасет
направляющий	полигр. направляващ
фассш
фиссшИроввшь 1. фасе-ирам, изрязвам ни от¬
кос или стъпало ръба ни кристал 2. полигр.
фасе-прам
фасст-ирСнк» ж 1. фасе-иранс, изрязване ко¬
со или ни стъпало ръба ни кристал 2. фа-
„егиране
фасТшна	вж. фзсТш
фвски ж 1. скосен ръб на нсщо (напр. на ре¬
жещия ръб на нож) 2. острата страна (на
нож, брадва) 3. подгънат крий fканш]
—	нЗлз фиски на вала
выходная изходни фаска
—	рабо-ая клапан» работни фиска ни клапан
—	сверл» фаски ни свредло
спиральная сверлЗ спирална фаска на
свредло
фасовать разиттвии, разтеглям и опаковам,
пакетирам (след размерване)
фасонни ж разтегляне и опаковане, пакети¬
ране
фaсевочвaя ж помещение [отделение] н ма¬
газин [фабрики] зз размернине и пинтши-
ране (на сипкава стока)
фасонщик м който размерни и опакова (сип¬
кава стока)
фасон м образец, модел; кроНка, фасон
фасонИрованис с фасониране, профилиране
фасонка ж фисонка, фасонна [профилни]
плоча
фасонныИ фасонен, профилен; изработен по
модел
фзссаНт м минер. Фасаиш
фЗсций м арх. фасций (три гладки леко из¬
пъкнали една над друга ивици в йонийския
архитрав)
фвхСИум м греди-праг (в язовирна стена или
шлюз, където опират вратите) птешино-
дсйстнунищи ни налягането
фахверк м прътова [фихветневa, паянтова]
постройки
фацелИт м минер, фаиелит
фицОт м стр. закръгление, вътрешно закръг¬
лен ъгъл (на корниз), вж. фасОш
двоНноН полигр. двоен фацет
мОдный полигр. мсден фацет
1001
ФЕН
направляющии вж. фасет, направляющии
плОскни полигр. плосък фацст
— стереотипа полигр. фацет ни стереотип
фацетировать вж. фиестkровить
фицетиаевки	вж. фисетиаСвкa
фауна ж фауна
фИция ж геол, фациес
абиссальная вж. фИцвя, глу-оковОдния
-атиИльиая -атвалси фацнес
глубокевОдная дълбоководен [aбиевaлсн]
фациес
—, ископаемая изиопием фациес
—, континентальная континентален фицисс
лагунная лагунен фациес
педивкСвая лсдивиов фацисс
лимнйчееkaя вж. фИция, езериая
литоральная вж. фИция, паибаёжнaя
мелиевОдная плириоводен фациес
морская мерсии фациес
назСмиая иадзсмеи фациес
озёрная езерен фациес
пелагВчесиая пелагвчсн фациес
пресновОдная пресиоводен фациес
прибрежная придрежен фацнес
пустынная пустинен фациес
речнИя речен фациес
фашина ж фашниа (сноп сухи прътове)
сапная фашина за подкоп [подкопавано
лмясто]
тяжёлая тежка фашниа
фашинник м 1. пръчки [прътове] за фашини
2. фишвиен дюшеи
фашинныи	фашвиен, направен от фашини
фаэтСи м фаитеи (скриваща се каросерия на
лек автомобил )
фаялит м минер, фаялит
фаянс м фаянс
—■, глинозёмистыи фаянс на -азата ии алу¬
миниев еивс
известкОвыи варовиков фаянс
мягиии вж. фаянс, известкОвыи
полевошпатовыи	фелдшпитов фаянс
еииuтaрио-етрсИтельиый санитарно-стро¬
ителен фаянс
твёрды и твърд фаянс, фелдшпатов фаянс
фаянсовыи фаянсов
фебр м филц, исче, плъст
фёвии ж горелка за газ [луковица]
фСдинг м раДио затихване, замиране, фа-
динч
фединг-хеисОд м елн. хеисод с променливи
ст^м^сст, хеисод за АРХ, антифадингсв
хсисод
федоровит м мин. федоровит
феиервСрк м фоисрверк
фёиицуг м фаиицуг (при изтегляне на тел)
фсиИльныи фскапси [нужннчен, илозетен]
фелландрСи м феландрси (пръстен терпен)
фельдшер м фелдшер
фспьдшпатизИция ж фслдшпатизация
фельзит м фспзвт
фен м 1. електрическо сушило 2. метео
фьон (сух, топъл вятър)
феназин м фсназвн, дибснзопиразвн
фснаиНт м минер, фенакит
фенантрен м фенантрен
фенантрОл м фенaнргол
феницетйн м фенацетин, а-етскcиaцcтaнвлuд
феницйп м фенацвл
феиициламии м фенаципамвн
феиетидин м	фенеридин, а-етсkсuaиuлuи
феиствл м фенетил
фсиетвлмечевйнa ж фенетил карбамид
фенетОл м фенстол, етоксибензол
фенВл я фенил
фенипалаийи я фенилаланин
феи влацетапьдс гйд м фен вл ацсталдехид
фсинпицетИт м фенипацстат (сол на фенил-
ацетната киселина)
фсиилацетвлёи м фенилацствлсн
фснилaцерби м фси вл ацетон
фсннлОсизвламии м фенвлбензвламин
фсинлОеизилкетОи м фенилОснзилкетон
фснил-сизоИт м фенил-сизоат
фснилгидризин м фснилхвдризин
феиилгидразби м фенилхвдразон
фенилгuдаоксuлaмйн м фенил/идpoкcиaпaмин
фснилглииоиОль м феннлглвиол
фснилглицин м фенвлгпицвн
фенилдихлоаирсйн м фснuлдu/погaгеин
фенилди/лорфосфйи м фенилдuхлогфоефвн
фенилен м фенилен
феинпеиднимии м фенилсндвамин
феивлеимечевина ж фенилен карбамид
фснилйаовинис с хим. фснилиране (въвеж¬
дане на фенилова група в органично съеди¬
нение )
феиипйаовaть хим. фенвлнрам (въвежДам фе-
нилова група в органично съ.динение)
феинлиар-ин-п м фснилиaгдинол
феиипмaгнийдаомйд м фснилмагнсзиев бро¬
мид
фсиилмигиuйхлорйд м фснилмагнезвсв хпс-
рнд
феиипмочевини ж фенвлкaгбaмuд
фсиилмышьяи м феннларсси
фснилниргимйн м фснилинтрамин
фенилнитромсрaн м феннпнuргомерaн
фениловыи фенилов
феинлееаебад с фснuлсгсбго
фенилврерИи м фенил уретан
фенипформиИт м фснвлфсгмиaр (сол на $е-
нилмравчената киселина)
фенипциинид я фснипциаивд
фснuлэрuлaмйн м феннлстиламин
фенилэрилён м феиилстилси, стирол
фенокристаллы мн	фенокристали, фене-
кгнери
феиоисил м феиоксил
фенОп я феиол, кар-опова киселина
двухатомныи двуатомен фенол
многоатомныи многоатомен феиол
одноатомныи едноатомен фенол
тгё/aтомный тгиaтомсн фенол
фснолаза ж фенопаза
фенелаитии м фснопakPuн, пактофснин
фенолальдсгид м фенол алдехид, фенолов ал¬
дехид
фенОлег м фсиолег, иоито се занимава с фено¬
логия

1002
ФЕН

фонолОгия ж фонология (отдел от биология¬
та, който изучава периодичността на яв¬
ленията в живота на растенията и живот¬
ните, а също и съотношенията между тези
явления и климатичните фактори)
фонол кетон м фенолов кетон
фонолокиелотЯ ж фенол хярОоnова киселини
фонопохеидЗзз ж ■фополохеидяза
фонопоопйрт м фенолов алкохол, фенолов
спирт
фенолфталеин м фенолфталеин
фонОльный фенолов
фонолят м фенолят (съединение на фенола
с метален хидроокис)
фонОмон м феномен
фопоппЗеты мн фопоппяегй, фонолови пласт¬
маси
фонофИзы мн фонофази (сезонни явления на
живата природа)
фонтиизин м фонтиазин, тиодифонилямин
фенхОн м хим. фенхон
ферберит м форОорит (природен железен
волфрамат)
форгянйт м минер, форгянит
форгусйт м фергусит
форма ж - 1. стр. форма, прътовя конструкция
2. с. ст. форми, сеnехс стопанство, чифлик
-рочния дъгова [рамкова, сводова] форми
Ярочная с затяжкой рамкови форма с
обтегач
—, балочняя гродова форми, форма-гроди
~, бeзрзохдопaн	р-мкова (0оздпaгоняnпя)
форма
дезряохдепан б-лочнзя рамкови бездиз-
гонална гродова ферм-
Остр-спорная вж. форми, б-лочния
Оосшарнирняя	ношарнирна |бозегявпа]
ферм-
бортовая кораб. бордова ферма (реше¬
тъчна конструкция по борда на дървени
речни несамоходна кораби)
в-нтовая винтови [въжени, кабелна] форм¬
ах, висячая висяша ферма
внешне статически неопределимая външ¬
но статично посnродолиея форма
внутренне статически неопределимая въ¬
трешно статично неопределима ферма
гиnерcгатИчесхзя хиперетатичня форма
~, главния главня форма
двухраехдензя двуди-гонилн- форми
диягонЗпьпая диагонални форми
—■, животноводческая с. ст. животновъдна
форма
клёпанная	нитована ферма, форма с
нитови свръзки
коновОдчоскзя с. ст. коновъдня форма
консольная конзолни форми
консОльно-Зрочная	хопзолпо-р<аекова
форма
—, хонсОпьнс-ОЯпочнзя	конзолно-гредова
форма
коробчатая кутиооОразна |пълноетенпа,
закрити] форми
корОбчатого сечОния вж. фОрмз, хород-
чатая
криволинейная криволинсйня форми
ломинния начупена форма (ферма, на
която поне един пояс представлява начупена
линия)
механизированная с. ст. механизирана
еолехоегопапеха форма
еногораекОснзя мнсгодйaгопаnня форма,
епсгорошотьчпа форма, епсгопсдхсепа фор¬
ма
многорeшётчaган вж. форма, енсгсряе-
хбсная
многоугОльняя многоъгълна форма
z-^, мостовИя мостова форми
нз шзрнирзх шарнирни форма, форми
нз шярнири | нз цилиндрични стави]
х—, норззрезнЯя непрекъсната [цяла] форма
одпоегёнчагая одноотоини форма
параболическая паряболичня ферма
z~, nарзnnельпзя успоредни форма
пломоннИя	с. ст. племенни [расова]
(животновъдни) ферма
плОския плоски форма
полигональная полигонялня [многоъгъл¬
ни] ферми
х—> пслупяридспИ чос кая	полупароболичяа
форма
х,, полураскосная пол уподкос ни форми
х, промежуточная стропйльная междинна
покривни форма
простЯя простя форми
х,, пространственн-я пространствена форма
разрознИя прекъсната форма
р-мния вж. ферма, безраохбеная
раехCспан подкосни |дизгопяппа| форма
ряепсрпян форми с обтегач [с рязпън]
решётчатая решетъчна форми
х,, ссгмСнтная сегментни ферми
с оздОй по вОрху форми с път горе
—	с оздОй по низу форма с път долу
—	с оздОй посредине форми с път по сродята
х,, серповидная сърповидни форми
х,, сквозн-я вж. форми, решётчатая
есетaвнзя съставни [сложни] форма
сплошн-я пъпнсетонпи форма
~, с полурзскОсной решёткой форми с полу-
nсдхоспини, К-форми
х, с рзехсснои решёткой форма с диагонали,
форма с диагонална решетки
статически неопределимая статически
неопределима форма
~ с треугольной решёткой форми с триъгълни
рошоткз
стропильная покривна форма
~, трипециевиднзя трапецовидна форма
треугольняя триъгълни форма
—, трёхрасхдспая триди-гон-лня [трипод-
косни] форми
французская френски форми
х-, шарнирния ставни [шарнирна] форми
х---, шпрёнгсльнзя шnрепгоnнa [прътови] фер¬
ми
формОнт м формонт, ензим
вноклОточный извънклетъчен онзим, ок-
тоонзие

Ю03
—, внутриклеточный въшттшвокпсшъчсв ен¬
зим, сндесвзнм
екиcпИ-eпьве*воcотзвовUттпьныИ	окис-
лиштпно-възотавовиттлтп ензим
фттитвтваиOввьИ ферментационен
ферментация ж ферментация, фетиевшитивт
фттитвшИревaшь ферментирам
фетментвьй ферменген
фтрмтвтегриф м фетие^^тогтаф
фОрмиН м фермий
фернико с фернико (сплав, желязо—никел—
кобалт )
ф^одо с фсродо (азбестова тъкан на основа
от месингови нишки)
фереп м ферон, апофермент, а пос нз им
ферран м фсран (биметал: стомана —алуми¬
ний)
фсррИш м фераг (сол на желязната киселина)
феррИт м форнт
авизештеnвьй анизотропен фериг
игольчатый нглтсг фериш, фериш с иглт-
сша (игловидна] структура
иaгвишеиЯгний м»гниш1юмек фтрнт
изгвитооштиkциOвныИ магнитострикцио-
нсн фериш
магвигегнетдьй и<игвитетвътд фериш
—, свободный свободен (несвързан] фериш
фтрришизИаия ж фeтитизааия
фтрри-ныН фсритон
фтттишообтззенавит с фститеoбpaзунаIlТ, об-
T<азунзвт ни фтриги
фертитоеСтазуюшиИ фeтитоoбpaзувиш, който
образува (или епос обе твува за образуване
на) 4срити
фтрриторНт м минер, фури-орит
феррицианИд м формцианид (сол на ферициа-
новата киселина)
ферроалюмИниН м фсроалюминий
ферробор м фе/хСс^
фттревивИоиИ м фетенавадиH
ферровольфрам м фтроволфрим
ферро—гИпс м фтрогипс, фсрев
фсррооС с вж. фтродо
ферроиндукгер м тлф. фетоиигништв индук¬
тор
ферро кИрш м фс рскарт (прахов магнитен ма¬
териал )
фертокеСзпьт м фетоkеСaлт
фетропИгы мн геол, фероли-и
ферромагнетизм м фетомигнетизъм
фетреизгвТтин м фсромагнстик, фттоиaгни-
тсн материал или втштсшве
ферромагнИтныИ феромaгнитев
ферромарганец м фсромапгав
феррометр м фетоиeтът, уред зи измерване
нз магнитните качества нв иагетиали
фертейелиСдСп м ферейепиСgеп
феррон м вж. ферро—гйпс
ферронИкель м фероникел
фсттопиеСиИ м фсрониоС
фсрронН- м форонит (листов материал от
азбест и каучук, армирани с метална мрежа)
фсрронитт3ш м фттенитташ
фо^они хром м фсревпхром
фсрrгтилaтпна ж фтроплзтин»
	ФИД
ферротeзенBно м фстотсзевапо, фсреиагви-
шсн резонанс
ферреоилйg м ферооuпид (чугун с 14,5 до
18% силиций, киселиноустойчив)
ферросилиций м феросилиций
ферросплав м фетесппaн
доменный доменна фетесплaн
мeтвлпоkсрвмИчеоkий	мешало керам и чна
фетооnлaн
йeшаллешстйИ-сокий мсшалетериична фс-
тосплав
эпсkттойeталпургUческий тпеk-теитталут-
гична фстосnлив
электротермический спскттетстмичнз фс-
тооnлан
ферроcтвшй-соkий фсросгишичсн
фсртешйп м пол игр. ферегвн
ферротитан м фетогигив
феттофИльтр м феромагништн филгър
феррофлюкс м фстофпуkс (вид дефектоскоп)
феррофосфор м фсрефеофер
фертехтOй м ферохрем
ферроцианИд м ферецианид (сол на фероциа-
новата киселина)
ферсманИт м минер, ферсманит
фестон м арх. фесто!!, гирлянди
фсгр м филц [фина плъст], кс-с
фСгтоньй филцов
фсхрИль м фсхрил (желязо-хромс-алуминиева
сплав)
фИСрв ж 1. фибър; нулквн фибър 2. фибри;
жилка; нишна
фйбровый 1. фибров, фнбърсн 2. н^нов
фиброПн м текст, фиброин
фиброке м стр. фиброке (топлоизолационен
материал )
фиСролИш м 1. фибролит (строителен мате¬
риал) 2. силиманит
фибротСкс м фибро-скс (покривен материал)
фиброферрИт м фиСрефсриш
фигур» ж 1. мат. фигура (част от равнина,
ограничена със затворена линия) 2. външно
очертание на предмет 3. образ, изображе¬
ние, фигур»
геометрИ-есная геометрична фигура
инвариантная мат. инвариантна фигура
ивгерфсренциевпзя крист, ившстфттсн-
ционен образ, иншетфстепциоппа фигури
конгруэнтная	контрутс-н» фигура
плоская мат. плоска [равнинни] фигура
фигурныН фигурен
фигуры мн фигури
—	вьоmтго пилотажа ав. фигури ош [на]
висшия пилотаж
—	ЛихштвСТтгв фигури на Лихтенберг
подобные мат. подобни фигури
—	Хладн^ныс хлиднитни фигури (за изуча¬
ване трептенията на мембрани)
фйдер м 1. ел. фидер, захранващи линия
2. хим. захранващо устройство
ангУнныИ радио антенен фидср
волноводный радио нъпnонодсн фидер
нысеночвстOшный високочестотен фидср
gвухпренедныИ двупроводен фидер
коаксиальный коаксиален фидер

1004
ФИД

концентрИческии вж. фидер, иоaкеиИль-
ныи
магистральныи магистрален [главен] фи¬
дер
обаИтный обратен фндср, обратен захран¬
ващ проводник
ответвляющии разклонителсн фвдер
отсасывающии вж. фидер, одаaтный
токоиееBщuй тсконгсводещ ]роионосеш|
фидер
экранИрованныи екраниран фвдер
фИдсрныи фидерен
фйзниа ж физика
агрономическая	агрономическа физвиа
Итомная атомна фв.о ии
биологическая ' и.люгична фвзвка, био¬
физика
квантовая квантова физвиа
классическая класическа физвиа
,-г. микроскопИче^ая мак рос иепвв ни физвиа
молекулярная молекуляиа физвиа
~ меря физвиа ии морето
иситрСииая нсутронна физвиа
~ плИзмы фвзвиа ии плазмата
—	прикладная приложни физика
—	гeпятввИетеиaя релативвстична физика
—	реитгеиовеиuх лучСи физвиа ни рентгено¬
вите лъчи
~, ерaрветВчссkaя статистическа физвиа
—	твёрдого гёла физвиа на твърдото тялс
теоретическая теоретична физика
~, химическая химвчна физвиа, фuзнкохв*
м в я
экспериментальная опитна физвиа
~, эпеитрОиная електронна физики
—	эпeмeнтaривl/ частИц физика на елемен¬
тарните частици
ядсриия ядрена физика
физике-математИческни фвзвкс-матсматичеи
фuзиио-мсхииИчеекuй	фвзвко-механичсн
физико-химИческии физико-химвчсн
физиологИческии физиологичен
физиолОгия ж физиология
физиотерапия ж физиотерапия
физИческви физичен
фиксИж м кфт. фиисаж
л, -ыстрыи бърз фиксаж
~, дубящни дъ-ящ фиксаж
фиксатор м 1. маш. фиксатор (уред, устрой¬
ство за фиксиране, напр. на положението)
2. кфт. вещество за фиксиране
фиксация ж фиксираше, установяване, за¬
крепване; фиксация
фиксирование с вж. фиксация
фиксировать закрепвам, установявам; фви-
сирам
фиктИвныи фвитввеи
филамСнт м текст, филамент
фипдйероа м елн. полеви транзистор
фвлС с фвлс
филёнка ж 1. опервазсис полс [площ] (върху
стена, на врата и др.) 2. чстка-линарка
(за изтегляне на линии) 3. самата изтегле¬
на пиния, перв аз
фипёнчатыи	тадлси, линиран (с четка-
линарка)
филиал м филиал [клон, отделение] (напр.
от предприятие)
филихрИи м 1, воден знак (ии хартия) 2. хар¬
тия с водни знаци
филииг-машина ж фипнич-машина, цирку¬
лярна машина за влачене ии копринени
впаина
фипипрёи м фuлuнаен (вид синтетичен кау¬
чук)
филлер м сърцевина, ппънии; пълнеж, пъл¬
нител (напр. към битум)
филлит м минер, филвт
филлоисСра ж филокесгa
филлокссроустОичивыи устоичив на фипо-
ксера
фильер м изтеглячна дюза
~, ипмазныи диамантена изтеглячна дюза
валкОвыи валцова дюза
вспочИльныи вж. фильСр
фильёра ж 1. взтсглячиа дъсиа, изтеглячна
плоча; матрица за изтегляне на тел 2. дюза
(за точене на вискоза или синтетична смола)
aвпьеaодеaжИтель м държач ни взтсглячиа
дюзи
фильм м 1. кфт. филм 2. тънка покривни
ципа, фвлм
~, документальныи документален фвлм
дублИрованныи ду-пиран филм
~, звукевОи звуков фвлм
~, коаорkомeтрИжный	късометражен филм
—, мультипликациОнныи мултипликационен
[рисуван] филм
нaBчио-понупяриый	научно-популярен
фвлм
немОи ням [незввисв| филм
озвученныи озвучен филм
панорамныи панорамен филм
полнометражныи пълнометражен филм
стереоскопИческии стереоскопичен филм
~, узкоплёночныи рсснслснтов филм
~, учёбныи учс-си филм
хроникальныи хроникален фвлм
~, худОжественныи художествен филм
~, цветнОи цветен филм
~, широкоплёночный широколентов филм
~, широкоэкранныи шuрокоскгaнеи филм
фипьмокОпия ж испнс ни филм
фильмопозитив м позитив на филм, филмов
позитив
фильмосиОп м филмоекоп
фильмостат м филмо^тит
фильмотСиа ж филмотека
фильтр м Е филтър (урсд, машина, материал
в др. за филтруване) 2. оптично стъкло зи
филтруване на лъчи 3. уредба зи филтру¬
ване на електрически токове
~, a-еор0цuенный хим. абсорбционен филтър
~, адсорбциОнныи хим. адссрбцвонен фил¬
тър
aиуетВчееиий акустичен филтър
~, амплвтудныи ел. амплитуден филтър
aнuонйтовый авиолитов филтър
асбёстовыи азбестов филтър
1005
	ФИЛ
х- бикшетиИльвьИ биол. бактериален филтър
ха, барабанный барабанен филтър
х—, бснзИновый авто бензинов филтър, фил¬
тър за бензин
биологИческий биологичен филтър
хх, бумажный хартиен филтър
СысштедТйошнующий Сътзодейс-вувиш
филтър
верхних частот радио филтър за високи
честоти, високечесшотсв филтър
нис^новый мислен [висцинов] филтър
а—, водяной воден филтър
_-a, воздушный въздушен филтър
хах, неИлочпый плъстсн филтър, филтър ош
нсче
a-a, волноводный вълllенеgен филтър
a~x, вращающийся тетааиовсв [въртящ се]
филтър
.-а, всасывающий смукателен [смучещ, всму¬
кателен] филтър
	■, ншотИчныИ вторичен филтър
х~а, гИзовыН газов филтър
аах, гофрИрованный гофриран [вълнообра¬
зен, нзнъдрсн] филтър
ха, грзвИйный чзкълеп филтър
—	грубоИ очйсшки филтър за грубо птс-uс--
ванс
a-а, грязевой утаителен . филтър
а-а, губчатый гъбссш филтър
а-а, двухбзрибИввыИ онубитиСанен филтър
а~, двухслойный двуслоен филтър
аа, дИсконый дисков филтър
аа, дифференцирующий тле. диференциращ
филтър
—	допплеровской чаошошь ел. филтър зз доп-
леронв честота
—, дроссельный тлф. дроселен филтър
ёмкостный тлф. капаци-пвтн филтър
-■а, забивной мин. набивсн [0^113x0111 фил¬
тър
~, ззгрзжоЗющиН тлф. заграждащ [загти-
ди-тлеи] филтър
задерживающий радио олимппа-ор, за¬
държащ [поглъщащ] филтър
закры-ыН затворен филтър
~, ззпирЗющиИ тлф. възпиртв [спирателен]
филтър
aa, защИгвыН радио защитен филтър
х»х, измерИ-сльный изиервaгептн филтър
индуктивный индуктивен филтър
ха, интсгрИрующий тле. ивгтгтираш филтър
~, ипшстфетеваиевпый ингерфетенаиоптп
филтър
—, ионообменный йеnеобменен филтър
~, кивЗльвыН тлг. канален филтър
х-а, кИпельвый кипнон филтър
нассСтныИ мИслявый касттен маслен фил¬
тър
-а, кашиевйшовьИ катионитов филтър
аа, кварцевый 1. тлф. кварцов филтър
2. механичен филтър ош -исш кварцов пясък
керамИчсский керамичен филтър
х-а, коксовый коксов филтър
а'а, kопдсноaтерныИ тлф. кондензаторсн фил¬
тър
х-, корзИвчатыН ношвuчнев филтър
а-а, кристаллический кристален кварцов фил¬
тър
ха, лТнточный ел. лентов филтър
ха, пuнСИный тлф. линеен филтър
ха, мигвИтвыН магвишсн филтър
/—х, иaгвишооштиkциевный изгвитосттинцио-
пев филтър
х-х, мЗслявый авто мислел филтър
магСр-втыИ тъканеи [платнен] филтър
хч, медленный баввофипгтуващ [бинводейст-
НУНИЩ] Филтър
х-—, мембранной мембранен филтър
х-х, мсханИческиН механичен филтър
ха, мешочны“! филтър от зеСлэ, kевснитев
филтър
х—, микропористый	иинтоnортст филтър
хч, мектый мокър филтър
ах, мостиковый тлг. мостов филтър
хах, вабинной филтър с пълнеж
ха, вагвегашепывьИ нагнетателей филтър
ах, нвпорныН напорен филтър
хах, направляющий тлг. направляващ фил¬
тър
х-х, нсИштенный псутронсв филтър
хх непрерывного оТНс-вия филтър с непре¬
къснато действие, вспттнъснзше дтйс-ву-
нищ филтър
а, вижвс-исшбшвыИ	вж. фильтр вижних
-зс-ош
хх нИжних частот радио филтър зи ниски
честоти, виско-естотсв филтър
обмСнной реакции ядр. филтър с йоне-
Tазиснва реакция
хх, обратный обра-он филтър
ха, объёмный обемен филтър
_х, опший3пыный оптимален филтър
ха, оптИческиН оптичен филтър
хх, откры-ыИ о-крит филтър, гранигиаие-
нсн филтър
ха, nзтвплСпыныИ паралелен филтър
хах, пзтее-иcшйшепыньй	натонте-ио-взгепев
филтър, филтър за пари
хх, пзштеввый патронен филтър
ха, пeтнИчньИ първичен филтър
хах периодИчсского дТНстния филтър с перио¬
дично деИствит, периодично действуващ фил¬
тър
ха, перколяционный	перкелз-ет, нтткелa-
цпопеп филтър
хах, песочный пясъчен филтър
ха питЗвия тлг. филтър пв подхранваното
хх, нпиошUв-вшыИ плистинков филтър
х-х, ппснмзшНчсский штУСчвгьй пневматичен
тръбен филтър
х—, nевСтхноошный повърхностен филтър
хх, поглощающиИ поглъщащ филтър
хх, пепеcевей радио лтнтон филтър
х—, полосовой зздТрживающий левшон за¬
държащ филтър
х—, поляризационный поляризациове! фил¬
тър
хх, поляризованный поляризиран филтър
х—, пористый порсст филтър
х~, последовательный nеопсоева-с.лсн филтър

1006
ФИЛ

предупредительный предпазен филтър
приёмный приемон филтър, приемащ фил¬
тър
проволочный жичков [то.лон] филтър
~ промежуточной часгогы филтър зя меж¬
динни чостота
промежуточный междинен филтър
простОй прост филтър
протиЕопомёховый радио протпвосму-
титолон [противосму-щ-ваш! филтър, фил¬
тър против смущения
прсфипзхтИчоекоИ защиты филтър зя
профилактични защити
пыловОй еж. фильтр, пыльный
пыльный филтър за прах, противопра-
хов филтър
развязывающий вж. фильтр, раздоли-
тольный
раздслйтсльный радио разделителен
[разделящ] филтър
~, рИмный рамков филтър
, р-мочный вж. фильтр, рИмный
резонансный тлф. розонзнсон филтър
Z-, рук-вный рък-вон |тръдон] филтър
еворхвыеских чистОт филтър зя свръхви¬
соки честоти
световОй светлинен филтър, филтър за
светлини
г~, сглаживающий	изглаждащ [изравните¬
лен] филтър
секционный еОгчагыИ секционен сптов
[мрежест] филтър
сетчатый мрожост филтър, ситов фил¬
тър, филтър със сити
,~, схnЯдчягыИ нагънат [вълнообразен, го¬
фриран! филтър
скорый бърз [ОързсдеИегвуващ] филтър
смОнный смонявящ се ^1011011] филтър
. сорбциОнный сорбционон [поглъщаш]
филтър
спектральный спектрален [оптичен] фил¬
тър
егохnГнпыи 1. стъклен [оптичен] филтър
2. мохзничон филтър от стъклен памук
стсрилизациОнный стерилизационен фил¬
тър
сукОнный сукнен филтър
с холодильником филтър с охладител
тарСльчатый т-ролков [дисков] филтър
топловОй топлинен филтър (за запазване
от mоплоtззл7>чвaнг)
тхЯповыИ тъкансн [платнен] филтър, фил¬
тър от тъкан
тонкой очистки фиЛтър з- фино прочист¬
вано
тОпливный филтър зя гориво, горивен
филтър
груОчaгыИ тръбен филтър
угольный въглонов филтър, филтър от
(активни) въглища
ультразвуковой ултразвуков филтър
фашинный фишинон филтър, филтър от
ф-шини
цветной цветон филтър, филтър за цве¬
тове
~, нопгрсО0жпый центробежен филтър
щоловОй процепен филтър, филтруващ
(за с&нтлчна) гроцоп
~, электрический електрически филтър
~, элехгрсмохянИчосхии електромеханичен
филтър
фипътр-цихпдн м филтър-циклон
фильтрЯт м филтрат, отфнлтрувяни [филтру¬
ване | точност
фильтрация ж - филтрация, филтруване
грубия грубо филтруване
двойн-я двойно филтруване
~, контактния контактно филтруване
тОнкия фино филтруване, филтруване
със задържано ня фино диспергирян мате¬
риал
фильтров-льный филтров, филтърен
фильтрование с вж. фильтрация
~, хсптЯхтпоо	хопгзхгпо филтрирано
—	гЗзов филтриране па газово
—	под вИкуумом филтрирано под вакуум
—	под дивлониое филтрирано под налягано
фильтровать филтрирам
фильтрпрСсс м филтър-преся (за филтриране
под налягане)
~, кИмерный камерна филтър-преса
~, листовОй листови- филтър-преси (преса,
при която материалът излиза под форма¬
та на листа)
рИмный рамков- филтър-проса
фильтруемость ж филтруваша способност,
способност да се филтрувя, филтрувaеесег
фильц м текст. филц
фипанеирсвапио с финансирано
фипaпеИрсвять финансир-м
финифть м ос тар. вид омайл
финишер м стр. финишер (бетонообработ-
ваща машина)
финишный финишон, евръхфипо обработен
фиолетовый виолетов (багрило)
фиОрд м фиорд
фирма ж фирми
фйрмонный фирмен
фирн м фирн (втвърдена снежна кора)
фирнизация ж фирнизация (процесът на
преминаване на снега във фирн)
фирнйс м фирнис
фйстуля ж фистула
фистуло грЗммз ж ренте, фистулогря ма
фиетуnогрaфия ж ренте. фистулогрзфия
фитиль м Е фитил (шнур за газена лампа)
2. фитил (шнур в средата на свещ) 3. фи¬
тил (за възпламеняване на експлозив)
4.	леяр. фитил (шнур във формата за обез-
газяване на отливката)
фитинг м фитинг (свързваща част. при тръбо¬
проводи )
фитобиология ж	фитобиология, биология
на раетопигга
фйтовродИгопь м фйгсвродигеп, вродитол нз
ряегониггя
фитохпИмзт м фитоклимит
фитОл м фитол (высокомолекулярен, ненаси¬
тен, едновалентен алкохол)
фитопланктОн м хидр. фитопланктон

1007
ФЛО
фитопрепарат м	фитопрепарат, растителен
препарат
фвто/имйческий фвтохимвчен, химия на ра-
стеннята
фитохВмвя ж фирехвмия, химия ии расте¬
нията
фвш--Ипии ж	фвш-алиа (извита греда в
носа на кораба)
фйшиа ж ел. 1. Оукса; подвижна контактна
иутвя 2, щепсел
флавОи м флавон (жълт растителен пиг¬
мент )
флаг м флаг, знаме
воСиио-мерскОи военноморски флаг, флаг
(знаме] ни военен флот
государственный държавно знамс, дър¬
жавен флаг
сигнальный сигнален флач
тсргСвыи търговски флаг, търговско
зиаме
фпИгмаи ж воен. 1. командуващ (морска)
ескадра 2. кораб (морски или въздушен),
ни исито се намира kомaндввaщuят ескад¬
рата 3. чин във военноморската служба
фпагштСи м кораб, флагшток (прът за за¬
крепване на знаме)
флИер м флаер (предачна машина)
фпижбк м флагче, баи раче
сигнальныи сигнално флагче
флаиОи м флаисн (малка стъкленица)
фланг м фпаиг, ирай, страна
фланелевый фланспси, бархетен
фпинСль ж фланела, бархет
флИнеи м фланец
нутрсннии вътрешен фланец
рaшaюшийея вж. флИнец, евоб0дный
лухОй глух фланец, задънен фланец
иирсплённый закрепен фланец
ольцсвбй пръстеновиден |пгъетенов]
—	фнсц
—	, авариСй заварен фланец
—	, пдриый оперен |подпорен, лагерен] фла¬
нец
псрсдвижнОи подвижен [изместващ се]
фланец
псрс/Одный преминаващ [преходен] фла-
иец
~, плОсини плосък флансц
—, поводкОвый флансц с водещо [увличащо]
сърце (при обработка на струг)
подвижиОй вж. флИисц, псредвижнОй
приварнОй заварен флансц
~ приклёпанный занвтен фланец
прилИтый отлят (заедно с тръбата) фла¬
нец
припаянный запоен |пгипосв] флансц
промежуточный междинен фланец
развальцованный ризвалцован флансц
свободноповорачивающийся свободно за-
^ртв-щ се флансц
свободный свободен флансц
соединительный съединителен флансц
—	с рсзьбОй фланец с резби, резОов флансц
стОпорныи оеuгвгвтспсн фланец, запиращ
(задържащ] флансц
упОрный опорен флансц, подпорен фланец,
ограничителен фланец
фпанжйровать снабдявам с флансц, поставям
фланец, фланцован!
фпанжирОвка ж фланцовано, фл аншвра не, по¬
ставяне ии флансц
фланцевание с вж. флaнжиaОвии
фланцевать вж. фланжировать
фланцевый фланцев
флат м хартия ни листове
флаттер м ав. флатер
флСгма ж хим. флсгма, дефлегматор ни фрак¬
ция
фпегматизИтор м флегмaтизaтоа
фпегматвзИцвя ж флегм атизанв я
флейц м стр. флаЙцовиа (широка плоска
мека четка)
флейцевание с стр. боядисване с фпайцовиа;
минаване с първа четка
флексОмстр м флеиеомстъг, апарат за из¬
пробване ии огъване
флеисура ж геол, флексура, моноклинилиа
гъниа
флексурос-разный флскев■■ аосдрaзсн
флеп м авто 1. иолаи, предпазен пояс 2. джаи-
това леита (която се поставя между Джан¬
тата и гумата)
флёр м текст, ирсп, воал, газ (тънка про¬
зрачна тъкан)
фпёртнеа м ав. флетнер
флсц м мин. хоризонтален пласт от полезно
изкопаемо
флёцеЕый коИто се състои от хоризонтални
пластове
фпйгель м 1. арх. пристройка: странична по¬
стройка 2. къща в двора на голяма сграда
фпйгельшлиг м мин. странична галерия
(в. рудник), отклонение ст главната гале-
Г в я *
флии м парче кожа (за ток)
флинт м флинт, флинтсно стъкло
~, -арИтоны^ бaгирев флиит, -арвтово флвп
тово стъкло
лёгивй лсио флинтсно стъкло, леи флиит
осСбый специален фпвнт, специално
флвнрово стъкло
тяжёлый тежъи фпвнт, тсжио флинтовс
стъкло
фпйнтгпас м флинтглас, фпиитово стъкло
флВппер м бертова лента (на външна автомо¬
билна гума), флипер
флогопйт м минер, флогопит (калиево-маг¬
незиев силикат )
флоиеиооОразонаиве с мет. ф^оkсноо-гaзу-
ване, образуване ии флоисив (напр. в
стоманени валцовки)
флоиeночyвcтв^^рспьноеть ж мет. фпсисио-
чувствитслност, чуветвирепноер	[сипон-
ноер| към (образуване на) флскени
флОиены мн мет. флсиснв (дефект в стома¬
нени валцовки )
фпои-печать ж текст, флоиово печатане
ФЛО
1008
флокуляция ж флокулиция, ушаяниве jнои-
гулиривт! под формата на парцалтс-з утиН-
ки; слепване в» ситвезърнсоша у-зйкз в
парцалтс-з форма
флор м 1. кораб, флор, нет-иkилва вътрешна
подпора зз плоско дъно нв кораб; с-омансв
лист, служсщ за заздравявано па ъгли па
кориС 2. флор, ризицз; тъвън пласт влакна,
снеман ош озрин
неполный вепълсв флор
непрерывный непрекъснат флор
огkрьшьИ о-крит флор
флора ж 1. вж. флор 1. 2. флори, тaоти-тлнесш
флорсн-тИва ж флорентински съд, флортв-
шина
флоридИв м флоридин (глина, богата на
калциев, магнезиев и алкален окис)
флорицИн м флорицин (полимеризувано ри¬
циново масло)
флотшийбётс м кораб, долната -аст пи дялан
дървен шпавгоуш (при дървените кораби)
флот м 1. флот, флоти (в най-общ смисъл)
2. флот (обединение на военноморски или
въздушни сили на даден военен театър)
>->, веТнне*йотскей	военноморски флоти,
воеввемотоки флот
—, воздушный въздушна флота
каботажный 1. наСотижтв флот (за го¬
лям и малък каботаж) 2. флот зз крайбреж¬
но плавало, крайбрежен флот
—, йетсней морски флот, морска флота
~, течней рсчсн флот, речна флота
рыбопромысловый риболовен флот, рибо¬
ловна флога
шотгеный търговски флот, търговски
флота
флотЗ-ор м 1. мет. флотатор 2. маИстор-
спениалист по флотация
флошИция ж флотация (обогатяване на по¬
лезни изкопаеми)
агитационная мет. aгu-aаиовви флота¬
ция, фло-иране
вВкуумпая мет. вакуумна флотация
коллективная колтЕ-инна флотация
маслинная мислени флотация
пенная пявови флотация
плёночная 'ципови флотация
—, селектИвная оептkгивва [разделна] фло-
шиция
фло-Илия ж флотилия (речно или морско
военноморско съединение, понякога влиза
в състава на флота)
флотИровать флотираи
флотИрусмость ж флотируемост (способност
на руди да се флотират)
флотИрусмый нойго може ди се фло-ири,
който се фло-ира
фпошогравишааин ж фпетoгтавишааин
фло-ековатвшта- м флотонов центрат (кон¬
центрат, получен чрез флотиране)
фпо-емиmИви ж флотом а ши ви, флотационна
машина
агишициOнввн аги-ааиевва фле-оиаmини
каскадния нискиова флошоматини
механическая	механична флошеиaтйна
йпогоkИмeтпвн
шина
пнсвми-Ичсонин
многокамсрна флешеиa-
пнсвмишнчни флотоиа-
шпна
субвэриаибннвя	суСвериц^ша флота¬
ционна мишинв [флотоииmйви)
фпешетeвгён- м флотационен реагент
флуктуация ж флуктуация
флуорен м флуорен
флуорссцеИн м флуоресцеин
твошнарййый ризтватии флуоресцеин
флуоресцентный флуоресцентен
флуоресцСнция ж флуоресценция
—, ртзенaнопан резонансна флуоресценция
флуоресцировать флуоресцирам
флуорИметр м вж. флуорометр
флуорог^““» ж флуоро^»“»
флуоро граф м флуоро^в^
флуо^ир^ия ж флуорогрифея
флуорометр м фпуереитшър
флуороие-рия ж флуорометрия
флуетескдп м флуотосноn
флуетефбтй м флетофотм, трифлористин
фпювшПренивис с флюатиринт (покриване със
защитен пласт от флюат)
флюаты мн флюатп (водонепропускливи за¬
мазки, състоящи се от магнезиев, цинков
или алуминиев флуоросиликат)
флюгарка ж 1. въртележки върху койив (за
предпазване от връщането на дима от вя¬
търа) 2. кораб, флаг [малко флаг-е! па
лоонз, показващ къи кой кораб се числи
3.	ве-тенеказашел
флюгер м втттоnена.за-тл
флюидпёчь ж флуидови пещ, пещ за флуид
флюидсушйлни ж флуидни сушилни, сушилна
пи флуид
флю идусши новна ж флуидна инсталация
флюксмСтр м флуктиешът, погономтр
флюктуация (ж в^ж * флуктуация
флюетсоцсИн м вж. флуорссцсИн
флюорит м флуориш
флюорограф м вж. фпуорOгтвф
флюорография	вж. флуоро грИфия
флюоромстр м вж. флуетейсшт
флюороскоп м вж. флуороск^
флюс м мет. флюс, -опилки
восстановИтсльный	редукционен [въз-
ставенишспен] флюс
~, глИнистый глинен флюс
глинозёмистый гл иноземен флюс
известковый наров флюс
кварцсвыИ кварцов флюс
кИслый кисел флюс
кремнезёмистый	оилиаисводвуокисcи
флюс
окислительный окислителен флюс
основноИ основен флюс
наошееСтазный nио-оебтазсн флюс
паяльный поялсн флюс, флюс за спояниве
псмзенйдный пейзевиgен флюс
ноктенпый покривен флюс, защитен
флюс
порошкообразный прахообразен [прахо-
видсп] флюс

1009
ФОН
~, св-рочный флюс зя з-в-рявзне, заваръ¬
чен флюс
~, етохловйдный стъхnссОразон флюс
~, шлИковый шлаков флюс
флюсоаппирЗт м флюсоапарят
флюсовЗнио с флюсувзно, покривано [обра¬
ботване ни мотал] с флюс
флюсОвщик м флюсовяч, който флюсувя
флютбот м флютбот, русло
ряжевый схарво-еапдъчоц флютбет
свИйный пилотен флютбот
фляги ж 1. минорка, моторки 2. дамаджана,
бидон, гюм
флянец м флянсц
фойо с фоайе
фок м кораб, фок (долно право платно на
предната мачта на кораб)
рззрознОй разрязан фок
фок-мачти ж фок-мачта (предна мачта на
платноход )
фок-рой м фок-рой [фокроя] (долният хоризон¬
тален прът на фок-мачтата)
фокальный фокялон
фонометрия ж опт. фонометрия (методи ва
измерване на фокусното разстояние на оп¬
тични системи)
фОкус м фокус
геометрический	геометричен фокус
главпый опт. глявон фокус
действительный опт. реяnоп [дойегвй-
топоп] фокус
, зИдний опт. зядон фокус
~ кОитура фокус нз контури
лОвый моментный ляв фокус м моменти
линойный линеен фокус
мнимый опт. привиден [епйе] фокус
передний опт. преден фокус
прИвый моментный доеоп фокус	мо¬
менти
—	профиля вж. фОкус кОнтурз
—	профиля, аэродинамический аеродинами¬
чен фокус ни профиля
сопряжённый опт. спретнат фокус
фокусирование с фокусирано, нагласявано
[н-стройв-не] ни фокус; фокусировка
фокусировать	фокусирам, нагласявам [на-
стройв-м] нз фокус
фокусирОвка лс !« в^ю. фокусирование
г*, внутренняя кфт, вътрешно фокусирано
~, газовия гязово фокусирано
жёсткая твърдо Jнепроменливо] фокуси¬
рано
—	звуки фокусирано ни звук¬
ах, знакопеременная зпaкоnроеоплйво фо¬
кусирано
~, знакопостоянная	зпaхопоетоянпо [зна-
конопроеопливо| фокусиране
магнитная магнитно фокусирано
<—, мягкая меко фокусирано
нипрИвлонная насочено фокусирано
—	по направлению вж. фокусирОвка, нипрЗв-
лонная
—	по- скорости фокусирано по скорост
—	по фЗзо фокусиране по фязи
сОточная решетъчно фокусиране
фЗзовзя фазово фокусиране
фззопоремённая фазопромонnйво фокуси¬
рано
частйц фокусирано на частиците
ценгроОежп<с-эпeктрocтaтИчеехaя центро-
бежпо-опохгрссгагйчпс фокусирано
элeхтроститИчоехaя електростатично фо¬
кусирано
фокусирующий фокусираш
фОкусный фокусен
фОлио с полигр. фолио
фольги ж фолия, вяряк
алюминиевая алуминиеви фолия
золотЗя златни фолия, златен взрзк
изоляциОнняя изолиращи [изолационна!
фолия
листов-я листови фолия
мОдния модни фолия
могзплИчеекяя моталня фолия
опсвяпиcтзя станиол, кяпяоня фолия
свинцовая оловена фолия
серОбряннзя сребър^ фолия
тит-новия тит-новя фолия
фОльговый фол ион, който о от [зя] фолия
фон м 1. фон, основа (напр. цветна) 2. радио
шум, пукот; трощоно във високоговорител
музык-льный музик-лон фон
низкочастотный пиексчоетсгон фон
[брум]
основной основен фон
—	перемённого тОкз фоп от променлив ток
—	радиоприёмники радио фон на радио¬
приемники
—	рентгенограммы	фюн на peнтопнггземз
свСтлый тле. свстъл фш
шумовОй тлф. шумов фон
фонИрь м 1. стр. прозорец за горно осветле¬
ние; оберлихт; оркор 2. ав. остъклена част
от кабината на с-молота 3. фенор; фир
4.	полигр. ипицйяn, буква с големи размори
зя започв-не на нови тава в книги
аккумуляторный акумулаторен фонор
[фар1
зэрициОнный -ор-ционен оборnйхг
хх, вслосипСдный велосипеден фяр
—	вОрхного свётз прозорец зя горно освет¬
ление
~, взрывобезопасный взривобезопасен [взри-
всоОезснаеен] фонор
вытяжной вентилаторен оберnихт
гзбиритный авто габаритни светлини,
г-Озритни лампи
~, двухламповый зИдний авто двуnаепсви
задни фярово [светлини]
двухскИтный двускатон оберnйхт
дуговой дъгови лямпи [фонор]
з-дний авто зидно осветлото, заден
фар
•х, хареЗпныИ джобон фенер, джобно фо-
норчо
хх, клОтиковый кораб. клотикова светлини,
клотиков фонор
<х, контрольный хспгроппя лампа, контрол¬
но осветление
64 Руек•■^бългaрехй поnйтохпйчоекй рсчник

ФОН
1010
конькОвыИ билен о0ерлu/т (прозорец за
горно осветление по билото на покрива)
лаборатОрныИ кфт. лабораторна лампа
ло-овОИ преден [челен, фронтален] фе¬
нер, предно осветление
иапаaвпЯюшиИ мин. направляващ фе¬
нер, направляващо осветление
—9 номернОй авто лампи за осветяване на
номери (на автомобила)
проекциОнный кфт. паосицвонни иамсра
прожСкторныИ рефлектор
ручнОй ръчен фенер
световОИ 1. светлинен фенер 2. прозорец
(за осветление)
хх, светосигнальный еверлинносигнилеи фе¬
нер
сигнальный сигналси феиср
-х, смотровОй наблюдателен горсн прозорец
^ебсглихт]
трапецеидальный трапецовиден оберлв/р
треугольный триъгълен обсалвхр
шёдовый шедов обеалв/р
фонд м икон, фонд
амортизационный амортизационен фонд
безлюдный безлюден фонд
—	дИнных фонд (иaтгвпвиис] от данив
жвлСи жилищен фонд
запИсный запасен фонд, фонд ет запаси
—	зара-отноИ платы фонд иа работната за¬
плата
земСльныИ земеи фонд
материальный материален фонд, фонд
от материали
~ накопления фонд от натрупване
'■х нОвых освоений фонд за новн усвоявания
-х, оборОтный оборотен фонд
—	обращения вж. фонд, оборОтныИ
общественный 'обществен фонд
есиовнОй основен фонд
~ потреблСння фонд за потребление [за раз¬
ходване]
премиальный премиален фонд, фонд зи
премии
производственный производствен фонд,
фонд за производство
-х, уставиСИ уставен фонд
фондоёмкость ж фондопоглъщиемоср
фоиВчесивИ фонвчсн, звуков
фСновый фонов
фонограмма ж фсисгрима, звукозапис
интенсивная кфт. интензивна фсиограма
оптИчсския оптична фсночаими, ептичси
запвс
фотографическая кфт. фотографвчиа фо-
нограма
фонОгриф м фонограф (уред за механично за¬
писване и възпроизвеждане на звук)
фонелйт м фонолит
фонОметр м фонометър
фоиОи м физ. фоион
фонтИн м фонтан, водосиои
газовый газов ' фонтан
—9 газоисфтянСИ газонефтен фонтан
ненаерывнодёйетвуюший непрекъснатс-
действуващ фонтан
нсфтянСй нефтен фонтан
фоитаиВровинне с фонтаннране
фоитаиВрснить извирам като фонтан, фонта-
нврам
фснтBри ж текст, иглено псглс, глава
фоавииввм м преден вакуум
феагрёйфеа м полигр. форграйфер, прсдиа
хватка (механизъм от офсетова печатна
машина за поДаване на хартиените листове)
фордевНид м кораб. 1. попътен вятър 2. курс
ни кора- пе посока пи вятъра
фоажaа0вшиk м пекар пи маслодайните се¬
мени в маслобойна
фОрзиц м полигр. форзац, приставка (при
поДвързване на книги)
форкамера ж предна камера, предиамера
(напр. в дизелов двигател)
ф-рлсйфер м мет. пълнач (работник, който
пълни топилни пещ)
фСрма ж 1. форма 2. леяр, леярска форма
3.	формуляр
аллотропическая	алотропна форма
аэродинамическая аеродинамична форма
/х, ОсзопОчиая леяр, -сзиасона форма
буквоотливная	полигр. -уивоотливии
форми
—	в двух опОиах леяр, форма в две иасв
«■X, вегетативная вегетативни форма
—	в землС вж. фСрма в пОчве
хх в нескольких опОиах леяр, форми в ияиолио
иасв
внешняя полигр. външна ферми
внутренняя	полигр. вътрешна ферма
—	в пОчве леяр, форма в земята [в почвата]
вгишaюшaяея леяр, въртяща се ферма
врСменная леяр, еднократна форми, фор¬
ма за еднократно използуване
<х в сОСре вж. фСрми, сО-раниая
—9 вулканизациОнная вупкаинзационна фор¬
ма, форма за вулканизиране (напр. на
гуми )
/х, гармонИчсская хармонична форми
/х, гсометрНческая геометрична форма
гидратНрсванния	хим. хидратна форми
/х, гвдратния вж. фСрми, гидратВроваиния
/хх, гИпсовия гипсова форма, форми от чипс
/х, глВняная леяр, глинена ферми
/X, горелая леяр, обгорена ферма
/х, двойная печатния двойна печатна форма
/х, двзъюнктИвния изч. двзюиитввиа форма
/х, дифференциальная мат. диференциална
форма
/х для питья леярска форма, форма за леене
/х/ для лвтья под давпСннем форми [коиипа,
матрица] за лссне под налячанс
хх, закрытая леяр, закрита форма
/X, закрытая пОчвеиная закрита земна [поч¬
вена] форми
хх, заморСжеиная леяр, замразена форма
хх, земляная леяр, земни форми, ферми в
земята
/х, изменяемая отлнвиая полигр. изменящи
се форма за лесне
/х, интегральная мат. интегрална ферма
/х, каноническая мат. канонична форма

<011
кнаорзшИчвая мат. квадратична форма
кирпИчная леяр, тухлена форма
нонИльная леяр, нокилви форма
кузнечная ковашка форми, ковашка Ma-
шрица
ливошИпвая полигр. линотипна форма
литТИвая леярски форми
литографская пт-Итвая печатни лито¬
графия форма
мЗ-ричная мат. матрична форма
машинная полигр. машинна форма
мстaллИчвонaн 1. леяр, метална форми,
кокила 2. металла матрица
мсталлИчсская фу-ттевaлвaн металла
облицована форма, металла облицована
конилз
мттзлпегтaфПчсснaн	полигр. мтшaлогтз-
фични ' форма
мeтaо-зСйпьнзн	мстасшибиплз [лсстз*
Силва] форма
мтхaвизИтевaввaн мтшaппИчсcкaн	леяр.
механизирана металла форма [кокила]
многогнездонВя леяр, многогпсзденa фор¬
ма, мвегогпсзденз нонила
многоместная мсшвлпИчсокaн мнегогнсз*
довз металла форма [кокила]
монотПпная полигр. меношпнпa форма
нагруженная леяр, зашислата [пришис-
наша, вaшонаттни] форми
вегашИнвая негативна форма
неизменяемая отливная полигр. ^^“0-
вяща со форма за лссвс
—	неразъёмная металлическая леяр, нераз¬
глобяема ■ метална форми [кокила]
оболС-коная леяр, черупкова форма
об-енЗемая обтекаема [аеродинамична]
форми
еднoгнeздевBя леяр, сдногпезgенa fсдпо*
месшнз) форми
одноместная вж. фетмз, еднегнтздевBн
оплаты форма [пичип] нз заплащало
о-кры-зя леяр, открита форма
откть-aн почвенная леяр* откригз зсмли
форма
отливная отливпа форма
песо-ная леяр, пясъчна форми (форма,
изработена от пясъчна формовъчна смес)
песчаная вж. форма, песочная
печатная полигр. печатна форми
подсушенная леяр, подсушели [повърх¬
ностно изсушена] форми
пепупocтoЯннвя	леяр, пепупоошоянна
форми
постоянная леяр, постоянна форма
почвенная леяр, форма, пзработтна в
земя [в почна]
—	представления чИсел изч. форма пи пред¬
ставяне нз числиш»
присушенная вж. форма, подсушенная
рабочая работна форма
разборная полигр. леяр, разглобяеми фор¬
ма
разлИво-пая	мет. рззлинъчви форма,
форми [калъп] зи разлинавт
разовая вж. форма, нрОмепвая
	ФОР
разъёмная разглобяема форма
—	распИов ядр. форми па разпадане
сборная сглобяема форма
сборная мсшвлпИчсоквя леяр, сглобяема
метална форма (метална форма, състояща
се от няколко части)
собранная леяр, заложели [събрала, мон¬
тирана] форми
совершённая нормальная изч. съвършена
нориалва форма
сожжённая вж. форма, горСлая
оеошaввИн металлИ-тская леяр, сглобяема
метална форма [кокила]
с-етеошИnния полигр. ошстсошипнa форма
сухИя леяр, сух» [изсушени] форма
сырая	леяр, мокра [посушена] форма
типографския полигр. типографски [пс-
чашни] форми
шрСхепСчнзн леяр, шрикаоови форма,
форма н три каси
чугувния леяр, чугунен» форма
цСльная леяр, сдвоблоков» [петaзгло*
Сяема] форми
этажная мпегемёcтпзн мстзллИчсонвн
леяр, мвегемссшна етажна метални форми
[мaшриаa!
формалИн м формалин (воден разтвор на
формалдехид )
формальдегид м фетмaпgтхпд, мравчен ал¬
дехид
формамИд м формамид, метанамид
формИлта ж ак. форманта
формИт м полигр. 1. формат (размери, напр.
на книга) 2. наборно поле 3. образец, от
който се копира
актовый канцеларски формат
влыбемпьй албумен формат
~, аnшСнзтоний aп-екзроkи формат
—	в вессмпаоавшую долю формат осемнаде¬
сетина (1/18 част от хартиения лист)
—	в восьмушку формат осипни (1/8 част от
хартиения лист)
■— в двенадцатую долю формаш дванадесе¬
тина (1/12 част от хартиения лист)
—	в оетек восьмую долю формат четиридесет
осмива (1/48 каст от хартиения лист)
—	в штПоцзшы вторую долю формат тридесет
и вторини (1/32 част от хартиения лист)
—	в четвёртку формат четвъртина (1/4 част
от хартиения лист)
—	в шестнадцатую долю формат тссшнaоесе*
тина (1/16 част от хартиения лист)
двухдольный 1. формат в-оринз (1/2
част от хартиения лист) 2. формат нън
фолио
—— изображения тле. формат пи (шепснпзион*
пия) образ
—	кЗор» вж. формИш изображения
кармИнныИ джобен формат
—	кнИги формат на книга
кнИжный формат за книги, кппжтн фор¬
мат
—	лисшВ формат па лист
стандартный сгивдир-тп формат
чсршсжВ формаш па чертеж»
ФОР
1012
форматки ж форматен лист хартия; чортожон
лист с определени размори
форматный форматен, по формат
форматор м форматор
формация ж формация
вулканическая вулканична формация
хзеенноугО.льнзя	хямоновъгnищна фор¬
мация
морская морска формация
формиЗт м формиат (сол на мравчената ки¬
селина)
—	мёди формиат на медта, модон формиат
—	нИтрия натриов формиат
формил м формил (радикалът на мравчена
киселина )
формирование с 1. формирано [образуване,
съставяне! на нощо (напр. на акумулаторна
плоча)	2. жп. композиране (на влак)
3.	прсд-вяно форма ня нещо
—	хитзпизЗторз хим. формирано ня кятяли-
зяторя
—	нйтей оформявано ни нитовете
—	поездов композирано [съставяно] нз вла¬
ково
формировать 1. формирам (напр. акумула¬
торна плоча) 2. композирам (влак) 3. при¬
давам форма (на нещо)
формирОвки	1 а	• формирование, 2. фор¬
мовано, формовка
формование с вж. формовки
формовать 1. леяр. формовам изработвам
(леярска) форма 2. моделирам
формОвкз ж 1. леяр, формовки, изработване
на леярска форма 2. моделирано
бозопОчнзя бозк-сова формовка
вакуумния вакуумна формовки
—	в глино формовки в глини
—	в земле формовки в пръст [в зомя]
в излОжницих формовки в кокили
—	в кускЗх формовки от отделно изработени
части от формата; формовка нз чисти
—	в опОких вж. формОвки опбчная
—	в пОчво формовка в зсмят-
в стержнях сърцовя формовка
'— в стопку групова формовка
—	всухую суха формовка
—	всырую влажна [мокра] формовка
—	в штИмпо оформявано [формообразувано]
в матрица [щямпя]
—	выпрямителя ел. формирано на изправи¬
тел
—	в ямо формовка в ями
гривитициОнния гравитационни формовка
индивидуальная индивидуална формовка
мзшйннзя машинна формовки
мОкрая вж. формовки всырую
~ нз воск формовка с восък, восъч^ фор¬
мовка
опбчнзя к-сова формовка, формовка в
к-с-
открытая нОчвопнзя открита формовки
в земя [в почви]
~, пластическая пластично формирано, пла¬
стично формообразувано
—	под давлСниом леяр. формовано [формовка!
под налягано
—	по модСли формовки по модел
по выплзвnяоеые модСлям формовки със
стопяеми модели
—	по контрольным модСлям формовано [фор¬
мовки] по контролни модели
~ по контрольным сочёниям формовано [фор¬
мовка] по контролни сочения
—	по нзбивнОй песОчной фОрмо формовки с
трамбованя пясъчна форма, формовка с
пясъчни модели
~ по образцу формовка по обрязец [по мо¬
дел]
—	по сколОтным моделям формовка по схо*
летни модели
почвенная вж. формОвкз в почво
—	по чистой модСли формовка по чист [ес¬
тествен, н-тур-лон] модел
—	по шиблОну формовка по шаблон, шаблон¬
на формовка
—	протяжным шздлспсе формовано [формов¬
ка] с изтеглящ со шаблон
—, ручная ръчна формовки
—	с воргйхзnъные шпинделем	формовано
[формовка] с вертикални ос на завъртано
(на касяга)
—	с горизонтальным шпинделем формовано
[формовка] с хоризонтални ос на завъртано
(ня хасятя)
—	с модельной плиты формовано [формовкз)
с моделна плочи
~ с перекидкой формовано [формовка] с
прехвърляно, формовано с обръщано
—	с рубашкой леяр, формовано [формовки!
с жякот
стОпочная вж. формОвкз в стОпку
—	с фильшивой опОкой формовано [формов¬
ка] във фалшива [в лъжлива, във временна)
каса
трёхопбчнзя трикзсова формовки, фор¬
мовка в три к-си
ударная кож. ударно формовано
художественная художествена формовки
шзблОннзя вж. формОвки по шаблОну
~, электрическая ел. електрическо форми¬
рано (напр. на изправител)
эт-жния отяжни формовка, отяжно фор¬
мовано
формовОй няправон от форми; формови
формовочная ж леяр, формовъчна, формовъч -
то отделение
формОвочный формовъчен
формОвщик м формовчик, формувзч
фореодepжaтenъ м форжодържач
неподвижный неподвижен форесдържa,-
подвижный подвижен формодържач
формоизменение с формоизменение, измене¬
ние нз формата
чистое спр. чисто формоизменение
формообразование с формообразувяно
окончательное окончателно [завършващо);
формообразувяно (напр. при безстружковс
формообразуване)
формоочнетйтоль м полигр. фсреосчиегйтоn
1013
ФОР
формуемость ж формируемост, спосо-ност ди
се формова
фОрмула ж 1 мат. формула, уравнение
2. полигр. формула
—	БаИСса формула на Байес (формула за
вероятността на хипотезата)
випсвИя хим. сборно (сумарно] уравне¬
ние, сумарна формула
—	вероятности гвпОтез вж. фСрмула БаИСса
дифференциальная мат. диференциално
уравнение
интерполяционная мат. внтсрполацнон-
не уравнение, интeаnолaцвоннa формула
—, каноническая хим. мат. канонично урав¬
ненве, канонична формула
~, квадратурная мат. формула за квадра¬
тура
лВизы опт. формули за лещата
математическая математически формула
молекулярная хим. молекулна формули
—	Ньютона формула (уравнение] ни Нютен
обобщённая мат. обобщена формула
перспективная	переепекривнa формула
~ ПлИнка формула (уравнение] ни Плини
—	пОлней веаоатносрв формула (уравнение]
за пълната вероятност
предельная чраинчиа формула
приближённая прв-лизителии формула,
формула за nавблвзврелнв пресмятания
~, пространственная	хим. пространствени
формула
~ размСрноств формула (уравнение] за раз¬
мерността
расчётная изчислителна формула, фор¬
мула, възприета прв изчислеивя
редукциОнная редукционна формули
рекуррентная мат. рсиурентиа формула
—	сйлы тяжести формула (уравнение] за
силата ии тежестта
стереохимическая пгоетаaнсрвенa химич¬
ни формула
етехиометаВчсския хим. ете/веметрвннс
уравнение
структурния хим. структурна формула
суммарная хим. сумарна [сборна] формули
удвоенная удвоени формула
химическая химична формула
цепная верижна формула
элсктрОнная елеитроина формула
эмпирНчесиая емпирични формула
формуляр м формуляр, -ланиа
формфактор м ядр. формфактор
фОрмы ■ мн ферми
мИлые полигр. малин формв
—	равновСсня	аероДин. фигурв ни равно¬
весие
форпНи м кораб, форпни (краен носов отсек)
форпОст м преден пост, aвииноер
фоапаёсе м пгедпреси, фор преса
фоапаеесовaние с предварително пресоване,
предпрееовaне
фоааeитuфикИция ж фоpаеитификaцня, пред-
реитификация
форсИроваине с вж. форсвабвиa
—	двйгатепя ффрсирине на двнчителя
—	кетла форсиране иа иотела
—	nаоцёееa форсиране ни процеса
—	тяги форсиране на тягата
—	'Ода печв форсиране ходи ни пещта
форсИровать 1. форсирам, ускорявам, усил¬
вам 2. воен, форсирам [преминавам, атаку¬
ва м]
форсирОвки ж форсиране, форсировка
фоастеаВт м форсрервр (магнезиев силикат)
форсунка ж 1. дюза 2. горелка, гогввоаиз-
пръсивач
водянИя водна дюза, дюза за води
—	высОкоче давлСния горелка за висеио на¬
лягане
дву/комnонёнрнaа двукомпонентни дюза
дВзельная дизелови дюзи, дюзи зи двзе-
лово чорвве
~, закрытая затворена [закрита] дюза
игСпьчатия вчлена дюзи
исросНионая черепии [дюза] за чорвво таз
(петрол]
, контрольная ионтролна дюза
мазутная горелка [дюзи] за мазут, мизут-
ни чорспии
мехииВческая механични горелка; меха¬
нична дюзи
нефтянИя гсрслиа за иафти
—	нВзкегс давлСния гсрслиа за ивсис ни-
пяганс
открытия отворена (открита] дюза (го¬
релка]
паровИя парии дюза, дюза за пари
пароструйная вж. форсунка, паровИя
~, пневматическая пневматични дюза
пусковая пускова дюза, дюза за пускане
в движение (напр. на Двигател с вътрешно
горене)
пыпеугспьиая горелка за въглищен прах
~, смссИтельная смесителна дюза
—	с метловйдным пламенем чорслиа с метло-
обризсн пламък
струйная ракет, струйна дюза
трB-чaрaа тръдии горелка
угольная вж. форсунка, пылеугольная
фаиельния леяр, фаислиа гсрслиа (за
сушене на форми)
центробежная центробежна дюза
центроОСжния тангенциальная ракет.
центробежна тангенциална дюзи
форт м укрепление, форт
фортификация ж фортнфнкицня
фОрточка ж 1. малио вентилационно прозорче
(в голям прозорец) 2. чнше 3. полигр. вря¬
зано заглавие
фОрум м форум (обществен площад в римски
град)
форфИшер м мет. форфишер, агрегат за пред¬
варително рафиниране (на метал)
фсашaпьтеа м тлф. предварителен комутатор,
предкомутaтог; (телефонен) исмвриреа за
далечна връзка
форшИхта ж мин. форшахта, паедшa/ри
форштСвень м кораб, фершсвси, носов упор,
носова грсда
брускОвыИ ивадритна носови чреда

ФОР
/014
—	из гнутых листОв носови греда от огъната
ламарина
—, литОй лят- [отлята! носова греда
форштОс м удължител (на лабораторни ин¬
сталации )
фосген м фоегоп (безцветен задушлив отро¬
вен газ)
фосгенит м фосгенит
фОспор м фоспор [фос^ди] (вид прах за пра¬
не)
фоссодз (НС 8Ж. фбспор
фосфИт м фосфат (сол на фосфорната кисе¬
лина)
—	алюминия алуминиев фосфит
—	аммОния амониев фосфат
вторичный	вторичен фосфит, ортофос¬
фат
—	кальция калциев фосфат
кислый кисел ортофосфат
—	мИгния магнезиев фосфит
—	мОрг-нци манганов фосфит
—	нИтрия натриов фосфат
нормальный нормален фосфат
первичный първичен |едпомегяnоп] фос¬
фат
нпЗвпоный топон [стопсн] фосфит
третичный тротичон [гримотялон] фосфит
фосфатазы мн фосфатази
фосфатиды мн фосфатиди
фосфит изИци я ж фосфатиране, фосфатизяция
фосфзтировзнио с вж. фоефaтизЯния
ускоренное ускорено фоефaтиряно
—	воды фосфатирано на водата
фосфид м фосфид (съединение на метали с
фосфора, производни на фосфина)
—	злюмйния ялуминиов фосфид
—	жслОзз жолозон фосфид
—	кЗльция калциев фосфид
—	Оловз кал-он фосфид
—	хрОмз хромов фосфид
~ цинкз цинков фосфид
фосфин м фосфин, фосфороводород
фосфит м фосфит (сол на фосфористата ки¬
селина )
фосфо^нс м фосфогипс (отпадъчен материал
при производството на фосфорна киселина)
фосфоний м фосфоний (радикал. подобен на
амония)
фОсфор м 1. фосфор 2. фосфоресциращо ве¬
щество
азотистый фосфорен -зид
допыИ бял фосфор
бесцветный безцветен фосфор
жёлтый жълт фосфор
крИсный червен фосфор
кристаллический кристален фосфор
еогзлпИчоский метилон фосфор
обыкновенный обикновен фосфор
первичный първичен фосфор
пятисорнйстый фосфорен потосулфид
пятихnдриетый фосфорен ногохлорйд
рздисихтИвный рядиоякгивеп фосфор
грёххпдрйстый фосфорен трихлорид
фиолетовый виолетов фосфор
чёрный чоров фосфор
фо^форбрОнзи ж фосфорен бронз
фосфоресцОнция ж фосфоресценция
фосфоризация ж фосфоризация
фосфорил м фосфорил
фосфористый фосфидон; фосфид
фосфорйт м минер, фосфорит
фосфориты мн фосфорити
фосфорный фосфорон
фосфорография ж фосфорография
фосфороскОп м фосфороскоп
фосфОры мн фосфор и
фот м фот (мярка за осветеност)
фот-сскундз ж фот-секунда
фот-чис м фот-час
фотИрий м свогпйнопечобон кабинет
фото-ктив-ция ж фогоaхтивизяция, фотохи¬
мична активизация
фотоиппирИт м фотоапарат
аэросъёмочный фотоапярят зя въздушни-
снимки
вертикальный	полигр. вертикален [от¬
весен] фотоапарат
горизонтИльный полигр. хоризонтален фо¬
тоапарат
зеркальный оглодялен фотоапарат
киноплёночный фотоапарат зя кинофилм
малоформатный	малоформатен фото¬
апарат
пластиночный фотоапарат зя пл-ки
плёночный фото-пират зя филм
ропродукциОнный репродукционен фото¬
апарат
скляднОй сгъваем фотоапарат
стереоскопический стереоскопичен фото¬
апарат
ящичный фотоапарат-кутия
фото-тельО с фотоателие
фотобомба ж самолетна осветителна бомба-
фотобумагз ж	фотохартия
фотовосстановлСнио с фоторедукция
фотовспышка ж светкавица зя фотоапарат,
фотосветхявица
электронная електронни фотосветкавипа.
фотогзльваногрИфия ж полигр. фото галвано-
гряфия
фогогзпьванОеогр м фотогапвяномогър
фотогидрОлиз м фотохидролиза
фотогСн м фотоген
фотогравюра ж полигр. фотогравюра
фотограмметрия ж	геод. фотограметрия
фотограф м фотограф
фотографирование с фотографирано
вругривахууепоо вътрошповяхуумно фо¬
тографирано, вътрешно фотографирано
воздушное въздушно [с-молотно] фото¬
графиране, аорофотография
хонтЯктпоо контактно фотографирано
фотографировать фотографирам
фотографический фотографски
фотография ж 1. фотография (метод за по¬
лучаване на образ) 2. фотография (получе¬
ното по този метод изображение) 3. фо¬
тографско атслио
автоматическия автоматични фотография

1015
ФОТ
~, инфракрасная илфричсрнсви фотография
(фотография, получена чрез инфрачервени
лъчи)
— nреизнедошвснного процСсса снимки пи
производствения процес
тaсшттнuн полигр. рaошттени фотография
~, рентгСновская рентгенова фотография
~, скоростная скоростна [бърза, моментал¬
на] фотография
оnеkшрезонaльвия оптк-розепaлпи фото¬
графия
~, точвия точна фотография
художественная художествена фотогра¬
фия
цветнИя цветни фотография
чётнo-бТпaн четво-бнли фотография
фотодИ-чик м фешоnедaвaч
фешодсшТкшот м фотодетектор
фотодиод м фотодиод
~, германиевый гермавиен фотодиод
диффузионный дифузионев фотодиод
плоскостной плоскостей [плосък] фото¬
диод
~, полупроводниковый полупроводников фо¬
тодиод
шечсчный точков фотодиод
фотодиссоциация ж фотедиcoцииция
фотозапись ж фе-ортгисттaция, фотозапис
автоматИчсския автоматичен фотозапис
фешоивиаиaшет м фотохимичен инициатор
фотоинклинометр м геофиз. фетоuнклuно-
“0-^
фошоинфетмBцин ж фешеивфopмaцин, фошо-
штлтгтзфия информация
фотоионизация ж физ. фотойонизация, фо-
-етпткштu-нз Ионизация
объёмная обемни фотоИонизация
~, сшупТвчатая степенна [с^пилни] фото¬
ионизация
фо-оистС-пик м физ. източник пи фошопп
фотопзшочпик	*
фотокамера ж фотокамера, вж. фошоаппарЗш
фо-онанИл м фетoкaвaл, фототелеграфе! на¬
лил
фотокИрши ж фошокарша, фотоплан
фешоkaршСгрзф м фошекзтшегрaф
фотокарточки ж фотоснимка
фешоkвсk3g м тлг. фото (штлтгрифне) стъпало
фотонз-Злиз м фотоии-илизи
фошокишилизЗ-ор м фотона-илизи-ор
фотониш-Сд м елн. фотоки-од, фетеe.пскттонтn
катод
~, массИвный масивен фотоки-од
~, моззИчный мозаи-ев фотона-од
непрозрачный непрозрачен фотонат-оо
оксИдный окиссп фотона-од
~, полупрозрачный полупрозрачен фотокз-
тод
прозрачный прозрачен фотони-од
~, сложный лепирав [сплгвен] фешекашед
щелочной алкилен [основсв] фотока-од
~, элементарный	сптмсншaтсн фотока-тод
фошенuноnупс“ёш м ав. фо-окар-т-пиц»
фешонепотй“сшт м фетоколеримттър
фотонСнната ж фошостая
фошеkонттблпст м фетоконштелыор, фошоепек-
шри-еп регулз-ор (напр. на температура)
фотокопирование с фошекепирaнт, изниждинт
нв фо-окопие
фотокопия ж фотокопие
фошепвботвшOтин ж фотолаборатория
фотолампа ж фотоламп»
фотолиз м фотолиз»
фешепи-егтBфuя ж фотолитография
фошолюк м ав. фотоо-нор (отвор в самолет
за фотоапарат)
фотолюминесценция ж	фетолу“пнтоцснаин
фешепю“инефбт м фошелумивофор
фошомзгнйшный фотомагпитеп
фотоматериалы мн фотоматериали
изохроматИчсскис пзохроматични феше-
ми-триали
~, инфрахроматИчсские инфрахромашични
фотоматериали
отшехтомaшПчсскuс етшохре“aшични фо¬
томатериали
~, nзвхремвшUчсонис пaпхтомaшичнu фошо-
мз-триили
фешомсзСп м ядр. феше“езен
фошемстсотбгтзф м метео фошомсшеерогрaф
фотоиё-од м фошемешео, фотографски “сгоо
феше“стт м фотометър
визуальный вж. фотометр, зтП-епьпыИ
~, знёздный знсздтн фотометър
~, зрИтельный зрителен фотометър
интегральный ив-тгтзпеп фотометър
интсгрИрующий интегриращ фотометър
~, клиновой клиновиден [клинов! фотометър
компенсационный компенсационен фото¬
метър
кен-тBошный контрастен феше“сшът
линейный линеен фотометър
мерцающий проблясващ f“пгaшГ фото¬
метър
мигающий вж. фотомстр, метцBюший
объективный обективен [физичсв] фото-
мс-ър
~, поляризационный поляризациове! фото¬
метър
—	равной яркости фотометър на еднакви
ярнос-
—	с масляным пятном фотометър (работещ)
с маслено нешне
ошуnТв-и-ыИ Пульфриха стъпален феше-
мтгър пи Пулфрпх
физИчесний вж. фотомстр, объективный
фотографический фотографен фотометър
~, фотеэпснштИчсснпй фошеcлткштпчсп фето-
“0-^
фошемeштйтонзнuс с фошемeтритaнс
фоше“С-тИчссний фотометричен
фешомТттин ж фотометрия
~, визуальная визуална фотометрия
гсшстехтOмнaн хсштрехремзши-нз фото¬
метрия
звёздная знездвз фотометрия
объективная обективна [фпзпчпз] фото¬
метрия	.
пламенная пламъчва фотометрия
субъективная субективна фотометрия
1016
ФОТ

фотомехинизм я кфт. фетемеханизъм
форомe/aивкa ж фотомеханика
фетомезавка ж тле. фотомозайка, фороелси-
трвчна мозайии
фотомонтаж я кфт. фотомонтаж
фетОн я 1. физ. фотон 2. полигр. лумвтвп
фотонабор я	полигр. фотонабор (набиране
по фотографен метод)
фетеиейтаОн я яДр. фотеневргои
форооkвслёние с фстoоииелсние
фереокеидйаовaнве с вж. фотооивслёнве
фотооаигuнaл я полигр. фотоогигвнaл
фотоотпечаток я фотокопие, фотеотпечатъи
фотопаввль-н я фотостудио, фотопаввлион
форонитопбгия ж фсропaрологвя
фотеперевОд я фотoиопвгaне, фороnревaж*
дане
фотопсасдaтчвк м тлг. форопаедaвaтсл
фотеперсиОс м форс/вмвчне прснасяие (напр.
на електрони)
фетепйк я яДр. фстопви, фороелскравчен пик
[връх]
форопнабмeта я фетопиаемeт■ьа, фстo&лeиррв-
чеи пuасметъа•; фотoeлеиррвчен термометър
фотоплан я фотоплан
фотопластинка ж	фотоплака, фотографска
плака
фотоплёнка ж кфт. фотолента, филм
катушечная ролков фвлм, фвлмеви лента
на рспии
форепедп0жкa ж фстоподложки
фотопопигсномётава ж геод. фетополичоно-
мераиа
форонопuмepвзaцва ж	фотополвмернзацвя
форополяаегаИфвя ж	фотопoлягоггaфuя
форопаеобpaзовaтель м форснрсoбpaзввaтсл,
фореслекрричен преобразувател
форепаuёмнвк я 1. апарат за телеграфии фо¬
токопия 2. фероелеменр
фетепаоводвмоcть ж форопаеведвмсер, фс-
тоелситричиа проводимост
фотеnрер0н я ядр. фотопаорен
форспулемёр я ав. фороииаречници (в само¬
лет)
фоторазведка ж фоторазузиаваис, фотограф-
ие разузнаване
фотоаиепaд я форoризnaдaне, фотолиза
фоторасщепленне с ядр. фсторизцепване
фетеаеaицва ж фотореаицвя
фоторeгucтаaцна ж фотoаегиcтрaцвя
фотоpeгucтаaтоа м форерегисррaтор
скоростнОй скоростен фотоаегветгaроа
фоторедBкроа я ферередвктег
фороаезйстоа я фотоаезветор, фотоcъпрорвв-
лсиие
фотореле с фотореле
фоPоаепаодУkциа ж полигр. фоторепродукция
фотосвязь ж тлг. фотовръзиа
фотоееиcв0uлизaроа я	фотоceнcибилизaроа
фотосеневбилизaцвя ж фотосенсибилизация
фотосёртеа я полигр. форееегер
фотосИнтез м фотосинтеза
фотослОИ м елн. фотослой
форосмecитель м фореcмecвтeл, фотоелеитрв-
чен смесител
форесиВмоk я фотоснимки
фересопротивлёнве с ел. фотосъпрстввлсние,
форегезuстор
фотоста-впизИтор я фстоcтaбвлизитоа, фо-
рохимичен вн/ибврса
фороетиаСние с фотостаресне, стареене под
влияние ни светлината
фотостат я фотостат
фотосфёра ж геофиз. фотосфера (видимата
ярка повърхност на слънчевото кълбо)
фотое/ёмa ж геоД. фотесхеми
многомаршрутная многомaршаBPнa фото¬
схема
одномaршpBтнaя	сдномaршрвPнa фото¬
схема
уточнённая уточнена форое/емa
фотосъёмиа ж 1. фотографиране 2. съставяне
на фотоплан
фототелеграмма ж фототелегрими
фототелеграф я фототелеграф
фстетепе граф Иаовaнве с фототeлегаaфиаине
фототелеграфия ж фототелеграфия
—9 цветная цветна фототелеграфия
фотсреодолВр м фототеодолит
фстотерипНя ж фототерапия
фотетехивиа ж фотографски техивиа
фототипИческвй полигр. фототипсн
фетотВпвя ж полигр. фототипия, еверлоnечир
дуплекс дуплексов еветлопечир, дуплеи-
сова фототипия
многокрасочная многоцветна фсретвпва,
многоцветен еветлопсчaт
фототИпный полигр. фототипен
фототОи я ел. фототои, фотоелсиравчен теи
фототопография ж геод. фототопография
форотаиизйетор я фстотгaнзвероа
форораaнсфоамaтоа я геоД. фототаинсфoрмa-
рег
форетаaнсфоамИаевaнве с геод. ферогриис-
формиране
фототаиингулацuя ж геоД. фотoтpиaичвлaциа
аналитическая аналитична фототриангу-
лацвя
графическая чрафичиа фототрвангулация
днухмаршрутиия	двумиршГуPии фото-
тгиaнгулaцuя
плановия планова фотoтриaнгвлaциа
пространственная	проетааисрвени фото-
тгuaнгупaцвя
радиИпьная радиална фстoтpвaнrвлaциа
форотаu0д я фсротгиод
форстубвс я кфт. фотерв0ве
фотоумножитель я	(слеитронсн) форсвмно-
жител
фотоупаУгость ж вж. фстоэлaетйчиоеть
форовсвпйрель я фотоуевлвител
форофuльмпечaть ж полигр., текст, фотофвл -
мои печат
форофорёз я хим. фотофорсза
феPО/вмВчесkвИ фотохвмвчен
фото/Вмва ж фоTе/вмuя
фороха0миа ж кфт. фере/ремва
фотохаонбчаaф я фотoхгоночаиф
фотоцвнкогаaфвя ж полигр. фотoцинlkоrаa*
фия

1017
ФРА
фотоэnзстйчноегь ж фотося-стичност
фотоэлектрический фотсeлохтричон
фотоэлектричество с	фотоелектричсство
фстоэпоктрокслорйеотр м фотослоктричон
копсримотьр
фсгоэлохтрслюеипecцёпция ж фотослоктрич-
на пуеиноснопция
фотоэлектрОн м елн. фотоолохтрон
фотоэлоктропирОмотр м фотоопохгропироео-
тър, фотоелоктричон термометър
фотоэломОнт м фотоепомонт, фотоклетка
~, вакуумный вакуумен фогоопомонг
вёнтильный вентилен фотсопееопт, фо-
гооломопг с прогряждзщ [запиращ) слой
г-зовый вж. фотоэлемСнт, гззонзпОл-
нонный
, газонаполненный гязопапъnнеп [напъл¬
нен с газ1 фотсоnоеопг
—, жопозоеопёпсвыИ	жопязо*еопонов фото-
сломснт
иОнный йонон {гязопянъппеп] фогоелоеопг
к-лиевый калиев фотоелоеенг
кристаллйческий вж, фотоэлемент, по¬
лупроводниковый
купрохеный еодпоокисоп фогсоnоеопг
моззйчный тле. мозаичен фстсеnомопгl
мозаичен фотокатод
полупроводниковый полупроводников фо-
тооnомонг
пустотный вж. фотоэлемент, вИкуумный
рсзистйвный	вж. фотоэлсмСнт с вну¬
тренним фотоэффектом
—	с внСшним фотоэффектом фотослоеопг с
външен фотоефект
—	с внутренним фотоэффектом фстоепомопт
с вътрешен фотоефект
с вторичной эмиссией фотоеломонт с вто¬
рична емисия
солоновый селенов фстсопоеопг
—	с заграждающим слОом вж. фсгсэпоеепг
с ззпирЯющим слОем
-а с ззпирЯющим слОом фотоопомопг с пре¬
граждащ [запиращ! слой
~ с управляющей сОткой	фогселееепг с
управляваща решетка
с электронным умножителем фогоопоеопт
с електронен умножител
цезиевый цозиев фстоепемонт
щолочнОй апкапон [основен] фогоопемепт
—	электровакуумный епекгровахууеон фо-
гоеломепт, вакуумни фстсeлекгроппа л-мпа
электролитический електролитен фото-
елемент
эмиссионный вж. фотоэлемент с внСшним
фотоэффектом
фотоэмйссия ж фотоомисия
фотоэмульсия ж фстсоеулсия
йдорния ядр. ядрена фсгсомупсйя
фотоэффект м фотоефект
всктори-льный векторен фотоефект
вОнтильный вентилен фотоефект
!.в ззпир-ющом слоо фотоефект в преграж¬
дащ [запиращ] слой
внешний външен фотоефект
внутренний вътрешен фотоофект
двухфотОнный двуфотонон фотоефект,
двуфотонон фотосnохтричоп ефокт
—, избирательный избирателен [селективен]
фотоефокт
интегральный	елн. интегрален фото¬
ефект
обратный обратен фотоефект
селективный вж. фотоэффёкт, избира¬
тельный
ядерный ядр. ядрон фотоефокт
фстсячёИхз ж елн. фотоклетки, фогоепоеепт
фоулерйт м минер. фоулорит
фрактография ж фрактография (метод за
микроскопско изследване лома на метали)
фракционирование с фр-кциониране, разде¬
ляно на фракции
—	нефти фряхниснйрано ни нофт
—	смазочных мисол фр-кционирано ня мя-
зилни мзслз
~, холОдноо студено фракционирзне
фракционированный сортиран, фр-кционир-н
фракционировать	фрзкционирам, раздолям
м фракции
фракционный фракционен, принадлежащ към
дадена фрикция
фрЗкция ж фракция; партида; част
альбуминная албуминова фрикция
зргбннзя -ргоновя фрикция
бензиновия бензинова фракция
/ч>, бснзОльная бонзолня фракция
всплывн-я плуваща отгоро фракция
выеохсполиеёрпзя високопсnиеорпа
фрикция
!, газовия газова фракция
гззсИпeвзя гизьоловя фракция, нзфтовя
фракция
головн-я главна [основна] фрикция
дистиллятная дестилатна фракция
—, грубия груби фрикция
/ч>, ключевая ключова фрикция
/ч/, крупния одра фракция
/чг, лёгкая лока фракция, фракция от леки
въглеводороди
летучая летлив- фракция
магнитния магнитна фракция
мёлкия дробна фракция
нефтянИя	нафтова фракция, фракция,
при която со получав- н-фти
/чл, последняя послодн- |оетaтъчнa] фрикция
промежуточная междинна фрикция
~, пусковИя начялна [първа] фрикция
пылевидная прахообразна фракция
/ч/, еипихзговая силикатня фракция
тОнкая ситни [фини] фракция
тяжёлая тежка фракция, фракция от
тежки въглеводороди
угловодородния въглеводородни фракция
<ч/, узкая тясна фракция (дестилат. който
се получава в много тесен температурен
диапазон )
~, хвостов-я вж. фр-кция, послёдняя
фрамуги ж стр. горно (хоризонтално) крило
нз прозорец (над кемпфера). надкомпфорон
прозорец; фрамуга

ФРА
101&
~, глухВя пеошвaрнше се горно крило на
прозорец
ошкидвая отварящо сс горно крило пи
прозорец
фрамужный	фринужев, пagкемпфстев
франко с франко
франко-нагон м франно-вигон
франко-завод м фрипно-ззвод
фрЗнций м франций
фрахт м фрахт [навло] (такса за превозване
по воден път)
фрахтование с фрахтовало (заплащане на
наело, таксуване на превоз по воден път)
фрахтовать фрахтовим, плащам (или вземам)
пинло
фрегаг м кораб, фрегата
фрез» ж Е фреза (режещ инструмент)
2. специален инструмент за обработване нв
нечвa-з 3. ост. фрезови машини 4. фреза
(машина за добиване на торф, за правене
на пътища, за обработване на почва)
~, влмИзная диамантена фрези, фреза с
диамантени режещи ръбове
болотная блатна фрези
~, бочкообразная	бъчнообразна фреза
~, быо-тотёжyщaн	Сътзоттжтщи фреза,
фреза, uзтaбе-евa ош бързотежешa стомани
нив-онИя винтова фрсзз
вогну-зя вдлъбната фрсза
выпуклая изпъквали фреза
глобоидальная кълСооСтззвз [сферична}
фреза, глобоидна фреза
глобоидальная -трня-ная чернячна гло-
боидвз фреза
~, гребенчатая гребелна фреза, грсбспооб*
разна фреза
~, групповая групови фреза, съставна фрсза
двоИнИя двойна фреза
~, двоИнИя угловая двоИва ъглова фрсза
двузубая двузъба фреза
двурезцовая	днувожова фреза, двурез-
цонз фреза, фреза с дни режещи ръба
~, двусторонняя двустранна фреза
gвухкенценaя двуопишковз фрези
gнухуглевaя двуъгловз фреза
двухугловЗя нсоим“eттПчнзн дву^лона
птоuмтттичнa фреза
~, дИсковая дискова фрези
~, дорожная стр. пътна фрезов» машина
(за обработване на основата на пътя),
пъшнесштоuшсп на фрезова мгшппз
затылованная за-иловали фрсза, фрези
със зашиловави зъби
~, зенкевочнвн зеннтровъ-нз фреза, фреза
за зенкеровано
~, зубезakTуглЯюшия зъбеззктъгпнвишз
фрсза, фрези зз закръгляване пи (ръба на)
зъбите
зубеешдёлечнзн фреза зз окевчиштпне
обработване па зъби
~, зуборезная зъбортзвз [зъбевитезниГ фре¬
зи, фрези зз нарязване пи зъби
— из бысштотТжушсй сшЗли фрсзи ош бързо-
режещи ■ ■ стомани
пнс-тумeнтaльпaн uвошруменшипви фреза
~, калёвочная филцов^на фреза (при дър¬
вообработването )
kвнлснИдввн кзпкооСрззпи фрсза
~, кольцевая пръстеновидна фрсза
комбинированная	комбинирали фреза
~, кенИчсонзн конусни фреза
концевая фрези с опашки, опзшнова фрсза
kепйрвия вж. фреза, копировальная
копировальная копирли фреза
~, нтупнозуСaн	тдтезъбз фреза, фреза с'
едри зъби
~, кукурузная	фрези [фрезова “amппa]'
зз (прибиране нз) царевица
~, лТвия ляна фрези, луноходов» фреза
леворежушaн вж. фрТза лТная; птноTеже-
ща фрсза
~, летучая плаващи фреза, свободно по¬
движна фрези
~, лобовЗя челни [фронтални] фрези
~, мелкозубая	дрсбнозъби фреза, фрези с
малки зъби
модульная модулна фрези
~, “ошетввн почвенная механизирани фре¬
зова машина зи обработване ни почни
наборния сборни [монтажни, наборна)
фрсзз, съставни фреза
насиднИя ниСинн» фреза, фреза, която
сс набива [наставя]
~, ебдИтечнин фрези зз грубо обработване,
грубо обработваща фреза
~, одиночная единични фрсза, отделни фрези
~, однозубая сднозъби фреза, фреза с едип
зъб
едвеcшотенняя дИсковая едностранна'
дискова фреза
~, однеугповИн сдво^лови фрези
осенЗя осова фреза
~, осшрезишСченния осшрозъба фреза, фрези
с остро фртзевинп зъби
~, еоштеконТчнaн фреза с остри краища
~, ешдТлечнaн фрези зи екопчиштппе [зи-
вътшвaще! обработване
~, о-рсзвИя отрезви фрези, фреза за отряз¬
вано
пазовая канални фрсзз
пальцевая палцова фрези
~, пЗрвзя дИсновая двойна fндвоепa] дис¬
кова фреза
подвеслИя фрсзз зи окачване; висяща
фреза
~, полая куха фреза
полукруглая полукръгла фрези
~, почвенная фреза [фрезова мamивз] зз
обработване па почва
прИная оясвз фрези, дяоноходонa фрези,
дяовережтшз фреза
птaветежущaн вж. фрОза, прЗввя
предварительная	предварителна фрези,
фрези за предварително обработване
прорезная прорязваща фреза, фреза зи
прорязване
простая конйчесная прости ковуспи фрсза
профильная профилна фреза
~, пустотСлая куха фреза, фрези с кухо тяло
радиальная вж. фрСза, радиусная

1019
ФРЕ
—, радиусная	радвусиа фреза, радиална
фрези
регулируемая регулируема [регулираща
се| фреза
~, рсзь-овИя рез-ова фреза, рсздсиарсзиа
фреза	ч
лх, резьбонарезная	вж. фреза, резьбовая
~, аеИкснaаeзиaя	фрсза за нарязване на
(зъбни) грс-ени, ггсдснонaгезнa фрсзи
~, сООрния сглодясма фреза, съставна [мон¬
тажна] фреза
—	с винтовыми зудьями фреза с ввитовн
[ввнрообрaзнв, спирални] зъбв
—	с вставными зудьями фреза с подинжив
[посрaващв сс, сменяващи се] зъбв
—	с вставными ножИмн фрсза с подинжив
[поставящи се, сменяващи се] ножове
—	с за-Срной частью фреза с подвижна
[отделяща се] чист
—	с затылОваиными зудьями фрсза със за-
тилованв зъ-в
симметричная евмсррвчнa фреза
свмметрйчная двв/вгловaя диуъчлсиа
симетрична фреза
—	с иснВчесивм 'востОм фрсзи с конусни
опашиа, конуеноопaшкови фреза
—	с крупным зубом фреза с големв зъбв
—	с мСлквм зубом фреза с малин зъбв
~ се вставными зудьями фреза с подинжив
[ноетaвaшв се] зъ-в
составная сж, фрСзи, сборная
—	с еетаеkенечиым зубом фрсза със заостре¬
ни [заострено завършващи] зъби
/хл, спИреиная	сдвоена [чифтосапа] фреза
лх, ступСнчатая	степенна [стъпална] фрсзи
с цвлвидайческйм 'востОм фрези с цилин¬
дрична опашка
торцСвая челна фреза
трёхсторОнняя тГйетгaииa фрези
тру-чатая рръбеери [тръбна] фреза
/х,, у-повИя ъглова фреза
—, фильцОвечная фалцоиъчиа фрези, фреза
за ' филиовине
хх., фасОнния профилна [фасонна] фрсзи
хх, фигурная еж. фрвза, фасОнная
хч, фуговальная дърв. дли-сва фреза, (дър¬
воделски) фрези за направа ни дпабове
х—, 'иостевая опашисви фреза, фреза с опаш¬
иа
лхл, цСпьная едиоблоиови [мопсдлокова] фрсзи
цйлвндаВчесиaа цилиндрична фрези
хх, червячная червячна фрсзи
хч, черновая фреза за грубо обработване,
грубо обработваща фреза
/х/, чистовая фрези за оиончително завърш¬
ващо обработване
хх, шаровая сферична фреза
х, шлицевая шлицсиа [жле-сии] фреза
л", шпОночния фрсзи за одработвине ни шпсн-
иеив иаиали
л-х, шпунтовая	дъре. шпунтоиа [перова]
фреза, фреза за направа ни псри [федерв]
в дъскв
фреза-дира-Ии м барабанни фреза [дарадан-
на фрезова машини] за обработване на почви
фреза-развёртка ж фреза-райбер, райбероиъч-
ни фрсза
фрСзер м фреза (режещ инструмент)
мигийтиыИ магнитни фреза
фасетный полигр. фасстни фрсзи
фрезерный фрезов
фрезерование с фрсзов-нс, обработване [ря¬
зане] с фреза
/хл, вв'аевОе ви/рово фрсзоване
хх, врезнОе врязващо фрезоиинс
/х, встречное сж. фрезерование прОтив
педИчв
-хл, двустороннее двустранно фрезоване
/чл, ием-uиВаевaниое комбиниране фрезоиаие
/у, кснйческое конусно фрсзовин.
/чл, копИрное копирно фгезовинс
/хл, круглое кръгло фрезованс
хх, леОоЕОс	фронтално [челно] фрезоиаие
лх, мИятниковое махално фрезоване
/х, обдирочное грубо фрезоване
обкИтиее оиолно [околовръстно, еО'одно]
фрезсваис
/х, еОъёмиое обемно фрезоиаие
хч, осевОе осово [аксвапио] фрезоване
/чл, етдСлочное окончателно [завършващо]
фрезоване
/х, пИзовое каиапнс фрсзов-нс, фрезоиаие
ни иаиали
/х, nерuфеаВчееkое периферно фрезоване
/х, плОсксе плосио фрезоване, фрезоване на
плоскости
плосиостиОе вж. фрезерование, плОское
/х/ по кОнтуру ионтурно фгезовaне, фрезови-
пе пс контур
/х по копИру иопврно фрсзоване
/х по кругу фрезоване пс окръжност, фрезо¬
ване ни цилиндрични повърхности
/х, пОлисе торцОвое пълно чслио фрезовин.
/х пс подаче фрезоване по (посока на) по¬
даването
/х, попутное попътно фрсзов-нс, еднaивопо*
сочно фрсзсваие
/х по спОсобу обкатив фрезоване по способа
пи обхождането, фрезоване чрез обхождане
/х по шаблОну еж, фрезероваине пс копИру
/х, предварительное	предварително фрезо¬
ване
/х/, прорезнСе прорезно фасзовaне, пгораз*
ващо фрсзовии.
/х, паоcтаaнервснное еж. фрезсроваине, объ¬
ёмное
/х прОтив подачв фрезоване срещу (посока¬
та на) подаването
/х резьбы фрсзоване ни резбв, изработване
ни рсз-в чрез фрсзоване
/х, ротациОнное ротационно фрезоване
/х, свер'скоаесрнСе свръхекогостно фрезе-
ване
скоростиС. скоростно фрсзоване
/х/ с прерывистой подачей фрсзсваие с пре¬
къснато подаванс
/х/, ступСнчатое стспсиио [стъпаловидно] фре-
зоване
/х, тОниое фрезоване с (вземане на) тънка,,
стружка, точно [фвно] фрезоване

ФРЕ
1020
гсрнсвоо челно фрезоване
трёхсторОнное тристранно фрозовано,
фрозовяне от три стрини
угловОо ъглово фрозовано, фрезоване под
[в] ъгъл
фзсОнноо профилно [фасо^о] фрозовано
циnиндрйчоекоо цилиндрично фрозовано,
фрезовяно на цилиндрична повърхнини
чорновОо -грубо фрозовано
~, чистовОо охснчагоnно [ завършващо] фро-
зоване
эксцентричное ексцентрично фрозовано
‘фрезерованный фрозован
фрезеровИть фрозовам
фрсзсрОвки Ж в^Ю а фрозоровЗнио
фрезерОвщик м фрезис^ който работи на фре¬
зова машини
фрезованне с вж. фрозоровЗнио
фрозовИть вж. фрезеровать
фрохвёпгз ж ел. фрс^онта (вид изолационен
материал)
фроОн м фроон (хладилен агент)
фрОскз ж арх. фрески (стенна картина с
постни бои върху мазилка)
фрибОрд м кораб. фриборд (разстояние от
нивото на водата До непрекъснатата па¬
луба на кораб)
фригидИрий м арх. фригидирий (хлавна зала
в римски бани)
фригоригрИф м метео фригоригряф	(за¬
писващ уред за регистриране на стува)
фригоримётр м метео фригориеотър
фригОрия ж фригория (единица мярка за
стув)
фриделит м минер. фриделит
фриз м 1. арх. фриз; бордюр (пояс в края на
стена, пов таван и вр., украсен с фигури)
2.	добела мъхости тъкан 3. корниз ни ме¬
бели
фрйзер м машина за получ-в-но [пригот¬
вяно! нз сладолед
фризби м фризон (отпавъци от точене на
коприна; прежва, изпревена от отпавъци
при кипринитичгнгти)
фризонёт м фризонот, кайняр (вътрешна не-
Доизточена част на пашкули)
фрикцион м фрикционен [триои] съединител
[спряг, змбриаж|, фрикцион
ОортовОй борден фрикцион
— микрометри фрикцион на микрометър
фрихниснйрованио с фрикциониране, гуми¬
рано чроз фрикция
фрйхционирсвaгь	фрикниснирае, гумирам
чроз фрикция
фрикционный фрикционен, триещ
фрикция ж 1. триене 2. стривзне, разтриване
3.	втриване, гумирано чроз втриване
фрйтта ж керам. Е фритз (материал за стък¬
ло. отчасти стопен в пещ) 2. фрита (смес
за глазури) 3. основни маси зя производ¬
ство на мок порцелан
фрйттор м тлг. кохорор
фриттовЗние с фритовано, спичано на прахо¬
образни м-ториали
фриттовЗть фритовам, спичам прахообразни
материали
фришовИнио с мет. р-финир-не, рафинация
фришевИть мет. рафинирам, прочиствам
фрондолйт м минер. фрондолит
фронт м фронт; граници (развеляща маси въз-
вух с различен произход)
знтзрктйчоский	геофиз. антарктйчоекй
фронт
арктический геофиз. арктически фронт
атмосферный геофиз. атмосферен фронт
—	волны елн. фронт на вълна
—	волны, косинусоидЗльный	косинусови¬
ден [косинусов] фронт на вълната
—	волны, крутОй стръмен фронт на вълната
—	волны,- прямоугольный правоъгълен фронт
нз вълн-тя
—	волны, удЗрной удзрон фронт нз вълната
—	волны, фЗзовый фазов фронт на вълн-тя
вторйчный вторичен фронт
—	гОрных рзбот фронт на минм работи
грозовой геофиз. буреносен фронт
—	забОев мин. фронт нз забоите
—	импульсз елн. фронт на импулс
—	импульса, зИдний елн. зядон фронт или
тил на импулс
—	импульса, нзклОнный елн. наклонен фронт
на импулс
—	импульса, порОдний елн. продон фронт
ня импулс
—	ионизИции елн. фронт [граници] нз Йони-
ззния
косоугольный косоъгълон [наклонен]
фронт
мнимый мним фронт
отвЗльный мин. фронт нз табян; фронт
ни нисипищо
перСдний продон фронт
—	пл-мени фронт ни пламъка, фронт на го¬
рене (напр. при двигатели с вътрешно
горене)
—	погрузочных работ фронт на товярячни
работи, фронт [линия] зя товироно
полярный метео полярон фронт
причИльный кораб фронт зя акостиране
[пристявино|
—	рибОт фронт за работа
разгрузочный фронт зя разтоварвано
—	рязрожония фронт ни р-зрежд-не [разро-
дяване]
—	сж-тия фронт ни сгъстявано [компресия]
тёплый метео топъл фронт
—	ф-келз тОпливи фронт ни горивния фа¬
кел (напр. при двигатели с вътрешно го¬
рене )
холОдный метео студен фронт
фронтиспйс м полигр. фронтолиз
фронтогенСз м метео поряждяне ни фронта
фронтолиз м метео фронтолиза (размиване
на фронта)
фронтОн м арх. фронтон (триъгълно поле
пов покрив; триъгълно украшение над про¬
зорец или врата)
фрукт м плод
фруктовый плодов
1021
ФУН
фруктоза ж фруктоза, плодова зихир
фтун-озuдaзв ж биохим. фтукшозиgззa
фTукшохтвпПлишс с пледохтaниппшс
^^^3!!^ м лентов сепаратор
фталазИп ' м фталазин
фталимИд ■ м ■ фталимид
фтвлсИвы мн фталеини
фтал йл м фтал пл
фталимйд м фталимид
фталоцианИны мн фшалоцпаппвп
фтор м флуор
фторапатИт м минер, флуереапзшuш
фшетбепзбл м флуорбснзеп
фшорИд м флуор ио (сол на флуороеодородната
киселина)
—	алюмИпия алуминиев флуорид
—	аммония амониев флуорид
—	СВрия бирптв флуорид
—	бора борон флуорид
—	железа фтрофлуерид, жслсзсн флуорил,
флуорно желязо
—	нЗлия калиев флуорпд
—	кальция калциев флуорид
—	лИтия литиев флуорпд
—	“Втвия магнезиев флуорил
—	натрия натриев флуорид
—	осрсбтa сребърен флуорид
—	цйнна цинков флуорио
фторирование с флуорирано
фтористый флуорид [флуорило^
фшореСотBш м флуотоберaш (сол на боро-
флуороеодородната киселина)
фтороводород м флуоренедоред
фтороие-рия ж флуорометрия
фторопласт м тефлон
фшетептён м фпуотептсн■
фторосиликат м флуорос^и^-, спппкофпуе-
рид (сол на силикофлуороводородната ки¬
селина )
—	алюмИния алуминиев флуоро^ли^'
—	аммония амониев флуо^с^ики'
—	нЗлия калиев флуоросиликиш
—	магвия магнезиев флуо^с^ики-
—	нИгрия пашриен флУо^с^ина'
фтороформ м фпуерефоти, штифлуорисшaн
фшотоптопзнбgпее с флуорно производно
(съединение)
фшетшрихлормешйп м Луyтештиипетймтзвн
фшоршрихлорат»! м фпуорештихлерсшзн
фторхлетэшaи м флуорохлетсшaн
фуга ж длаб, кавал в ребро нз дъски
фугВнон м дърв. гладик, глади- (ренде ва
окончателно рендосване)
футВс м воен, фугас
фугВслый фугассп
фугонЗнис с 1. дърв. рендосване 2. плъшпо
прпшисннанс и залепвано на дъски па ребро
3.	центрофугиране
фуговать 1. дърв. рендосвам 2. плъшпо при¬
тискам и залепвам на дъски па ребро
3.	центрофугирам
фуговка	вж. фугонЗпис
фуговщик м цснтрефyжвик, риСотлпн при
центрофуга (в зихзрвз фабрики)
фуксИн м фуксин (багрило)
фульвен м фулнсн (изомер на бензол)
фульгурИт м геол, фулгуриш, «гръмотевична ■
оштепa»
фульминат м фулипнит, изоцианат
фуляр м фулзр (тънка памучна или копри¬
нена тъкан )
фумараза ж биохим. фумараза
фумарола ж геол, фумарол» (газов извор *
пукнатина на вулкан)
фупгисйды мн фупгицидп (препарати ва.
борба с вредни гъбички и плесени)
фупдЗмент м фундамент, основа на страда
бсшенпый бетонен фундаиспш, бсшопна
основа
бутовый фундамент [основа] с ломен?
камък
тПСкий еластичен (тънкзн] фундамент,
еластична основи
—	глубокого заложСния дълбоко положел■
фундамент, дълбоко положела основа
~, железобетонный ошемaпоСсшонсн фунда¬
мент, стомапоСетоппа основа
~, жёсткий нсподвшлин [ нееластичен] фун¬
дамент, неподатлива освона
кВменпый	кaисн^небпекон фундамент,
кa“епнобпековз оспонз
кеооенпый	касшъъевн ^еоеытнг■ фунда¬
мент, касетъчна освони
кирпИчный тухлен фундамент, тухлена
основа
келыасвей птъотспообрaзсп фундамент,
нтъотснообрaзнa основа
~, кетСлыпый основи [фундамент] нз парен?
котел
•'—г , лТпшечпый	пвичсп фундамент, пнпчпи
оснона
—, мвссПнпый масинеп фупдаиспш, масивна
основа
машйппый судна машинен фупдзмспш нв-
кораб
—	мСпkеге заложСния плитко положен фун¬
дамент, плитко заложена основа
—, “епелйшный монолитна основа, моноли¬
тен фупдаиспш
—	па снЗях вж. фупдВмспш, снИйный
—, отдельный о-ослсп [единичен] фупдамепт,
ошдтлпа основа
—, плИтный фупдамепт [основа] от плотове■
[от плочи]
рельсовый релсов фупдамепт, релсова'
оспонв
сборный сглобяем фупдамепт, сглобяема'
основа
свВИвыИ пилотен фундамспш, нuпешпз■
основа
сплошной	непрекъснат фундамент■ не-
прткъсвзшз основа
спусковой	спускан фундамент^ основа,
която со спуска
столбовой сгьлбов фупдамепт, стълбове ■
основи
—	судна, кошСльный оспона [фундамент);
па корабел парен котел
~, упругий вж. фундВмспш, гПбкий

ФУН
1022
шлЗковый шляков фундамент, шлакова
основа
фундаментный	фундимонтон, зя [от, на]
основа
фупдиеопгссгрсёп ио с фупдимопгоегроопо
фуникулёр м фуникулер, зъбчата железница
функции мн 1. функции, зависимости 2. дей¬
ствия, р-Ооти (напр. на машина. механи¬
зъм )
обобщённые обобщени функции
~, ортогонЗльныо мат. ортогонялни функ¬
ции
сферические сферични функции
циnиндричоекио цилиндрични функции
шаровые вж. функции. сферические
~, элсмент-рные елементарни функции
функционал м мат. фунхнионяп
фунхниснзпИзе м арх. фупхнйопализъе
функционирование с функциониране
функционировать	функционирам [работя,
действувам]
функция ж 1. мат. функция, зависимост
2. действие, работа
ивгохорропяниОппзя	мат. явтоксрепи*
ционня функция
автоморфная автоморфни функция
аддитивная мат. адитивни функция
алгебраическая алгебрична функция
амплитудния частОтния амплитудно че¬
стотна функция
~, знипитИчесхзя япзлигичпа функция
аппроксимирующая апроксимиращ- функ¬
ция
асимптотическая -симпатична функция
—	бета бети-функция
булева ивч. булева функция
булевская еж. функция, булева
—	вСктор вж. функция, вСкторная
вСкторния вскторня функция
~, вещественная вощоствоня функция
—	взаимной корреляции функция ни взаимни
корелация
~, водородопо.д^^н^я волновЗя всдорсдопс-
добна вълнов- функция
возрастающая нараств-щ- функция
волновая вълнов- функция
—	восстановления функция ни възстановя¬
ване, възстановителни функция
~, веnоеoг.агоnьнан Мэльёрз спомагателни
[помощна] функция на Молиор
~, высхaзывзтоnьпия съждителня функция,
логически функция
высхЯзывзтопьнзя порохОдов звтомЯти
съждигелпя функция ни проходите ни ав¬
томати, логически функция ни проходите
ни автомати
—	гамма г-мя-функция
гармоническая хармонична функция
—	Гельмгольца функция ни Хоnехоnц
гиперболическая хипордопйчни функция
~, гипоргоометрйческая	хипоргоомотричнз
функция
гомогСнная хомогенна функция
голоморфная хспсеорфнз функция
двузнИчнзя двузначна функция
—	дёльтз дслтя-функция
диссипативная диеинягйвня функция
дифференцируемая	диференцираща со
функция; функция, която може дя се ди¬
ференцира
дробнолинёйная дробнолинойна функция
единичния единична функций
~, измеримая измерима функция, функция,
която може да се измори
импульсная переходная - проходни импулс-
пи функция
интегральная интегрални функция
/хг, интогрИльния похaзИтоnьпзя интегрални
похазятолпя функция
~, интегрируемая интегриращ- со функция,
функция, която може да се интегрира
интсрполйрующая	йнторnоnйрящя со
функция
иррациональная ирациопяпня функция
хисхИдпия каскадна |стъпяппа] функция
квидритйчния вж. функция, квадратния
/х, квадратния квадратна функция
—, комплексная комплексни функция
~, конёчнзя крайна функция
корреляциОннзя королационни функция
круговЗя кръгови функция, ЦйXЛИЧПЯ
функция
—	ЛягрЯнжз функция ни Лзгранж
линСйния линейни функция
логирифмйчоскзя логаритмични функция
еeроебpфнaя мороморфна функция
~, многозначная многозначна функция
монотОнния монотонни функция
—	монотОнно возрастающая монотонно на¬
растващ- функция
—	монотОнно уОывИющия монотонно пяея*
лявищи функция
~ надёжности функция ни надеждност
~, невозрзстающия неняряетвящя функция
~, ноогранйчоннзя неограничен- функция
неопределённая неопределени функция
непрерывная	непрекъснат- функция
нерзниопИnьпяя нерационални функция
~, ноубывИющзя нонаеaлгвящя функция
нечётная нечетна функция
неявния неявни функция
~ нулевого порядки функция от нулов по¬
рядък [нулов род]
оОритймия обратима функция
обратния обратна |ипвереионни] функция
~, обр-тния тригономстрйческая	обрятна
тригонометрични функция
огряниченнзя огр-ничсн- функция
однознИчния однозначна функция
однородная однородна [хомогенна] функ¬
ция
определённая определена функция
ортогональная ортогоналня функция
сениnnИрующaя	оецилиращя функция
—	первой стОпени функция от първа егоноп
первообразная	примитивна функция
/х, переключательная превключватслня функ¬
ция
~, переходная проходня функция
периодическая	периодична функция

1023
ФЮЗ
плавния плавна функция
хч, поглощения функция на поглъщане
хч, подынтегральная подинтeгаaлиa функция,
функция зад знака за иитeгаваaие
поиазИтепьиая	показателна функция
-ч, постоянния постоянна функция
хч, потенциальная потенциална функция
~ потСрь функция пи загубата
-ч правдоподобия функция на подобие
-ч, прерывающаяся прекъсваща се функция
Z4, прерывная прекъсната функция
хч, паибпижaющиа прв-лизителии функция
хч, прС-ная пробна функция
г-ч, произвОдная производна функция
хч, производящая	произвеждащи функция
х, прямоугОльная	правоъгълна функция
равномСрно непрерывная	равномерно
непрекъсната функция
радиальная радиална функция
-/, разрывная вж. функция, прерывная
-ч aaепросрaаненвa функция на разпростра¬
нение, функция ни Грин
-ч риссСяння функция ни разсейване
хч, риционИльния рационапиа функция
ху, регулярния регулярна функция
— рНска функция ни риск [иа рисковане]
х, самодвойственная самодвойствсни функ¬
ция
свловИя силова функция
хч, симметрическая симетрична функция
—/, скалярная скапарна функция
-ч, слОжная сложна функция
хч, собственная соОствсна функция
хч, составная сложна [съставна] функция
z-ч состояния физ. функция ии състеянвето
хч, спИновая физ. спинова функция
хчх, степенния степенна функция
хч, ступСнчатая стъпална [скокова] функция
хч, тепловИя топлинна функция
хч, тОчсчно разрыннИя точково прекъсната
[прекъсната в отделив точив] функция
хч, трaнецендеитиия ргaнецсндситнa функция
хч, таuгономераВческaа тригонометрична
функция
хч тёти тста-фуниция
хч, убывающая намаляваща функция
,-ч, фазовая частОтная фазова честотна функ¬
ция
хч, факторвИпьиая факториалии функция
хч, 'ириитервстВческая характеристична
функция
хч, цСпия цяла функция
хч, целенИя целена функция
хч', циклометрическая циилометавчнa функ¬
ция
хч, чётная чстни функция
хч, эвольнёитиия енолнеитни фуниция
х, эквипотенциальная	еквипетенцвална
функция
хч, экспоненциальная експоненциална функ¬
ция
хч, элементарная елементарна функция
хч, эллиптическая елиптични функция
хч, эмпирическая	емпирична функция
хч, явная яини фуниция
фуит м фунт (мярка за тегло = 500 грама)
фурИж м фураж, храиа за добитък
фуражная ж с. ст. фуражна, място [ра-стил-
ница] за приготвяне ни фураж
фурИн м фураи
фуранОза ж фураноза
фургОи м фургон
фургОн-блок м фургои-блои
фурВл м фурил
фурми ж дюза, отвор за вдухване ни въздух
в металургична пещ
/у, верхняя горна дюзи
хч, воздушная въздушна дюза
z-ч, зиписнИя запасна [резервна] дюза
'ч/, охлаждаемая охлаждаема дюзи
хч, пОдоиая подова дюза
хч, регулируемая регулираща се дюза
хч/, шпаиовая -мет. шлаисва дюза, дюза за
шпака
фурменный дюзои
фурнёль м вертикална [ възходяща] шихта
(при тунели)
фваивтУаa ж фурнитура (спомагателни ма¬
териали — метал, пластмаса и пр.х за изра¬
ботване на мебели и пр.)
фурфуран м фурфуран
фурфурИл м фурфурил
фурфурОл м фурфурол
фус м утайка, мехаинчив примесв
фуееордспUрепь м сепаратор, утантел
фуст м сърцевина па иолона
фут м фут (мярка за дължина, равна на
30,48 см)
футеровать облицовам [оОзиждам отвътре]
с огнеупорни материали (пещ и др.)
футерОвка ж облицоване [обзнждане] с очне-
упорни материали
хч, внутренняя кирпИчная вътрешна тухлена
облицовка
хх, дни-сония двиасова огнеупорна облицов¬
ка; обзнжданс с динасовн тухли
-ч, доломИтовая доломвтова огнеупорна об¬
лицовка
хч, иНслия ивсели огнеупорна облицовка
~, мигнсзВтовия магисзитова огнсвпорнa
облицовка
~, ии-вниИя надввпа огнеупорна обпицовии
иеИтрИльная неутрална огнеупорна обли¬
цовка
хч, огисупСриая огнеупорна [огнеустойчива]
о-лнцсвиа
хч, оснОвния основна огнеупорни облицовка
", шамСтния шамотови огнеупорна обли¬
цовка
футляр м калъф, кутия
футор м езиче за покрнваие отвора за ключа
в брава
футориа ж подложка (за уплътняване напр.
при фитингови съединения)
футштСи м водомерна лата
фут-ламбёрт м фут-ламберт (единица мярка
за светлост на светеща площ)
фюзеляж м ав. тяпо ни самолет
балочне-лонжерОнный	гаедсвс*нaдлъж-
ивиово тялс ии самолет

ФЮЗ
1024
бВлочпый Грудово тяло нз самолет
тaонбоно-тзсч3лочный тяло нз самолет
с напречни и диагонилви изпъващи елементи
фОрмепный пръ^но ^^“0^1 тяло пи
самолет
фюзсляж-мопонОк м “енекок fчтрупконе]
тяло пи самолет
фюзслЯж*пелу“ононбк м пепумелекек [пепу-
чсруnkене] тяло па самолет
фюзеляжный па [за, ош] тяло па самолет
фюзёп м геол, фюзеп
фюнили-псчь ж мет, фюнили-псщ, пещ за
фюмйпгенaне
фюмипгонаппе с мет, фюн^^вало
X
хвСазНт м минер, хибззпш
ханёл ж хзнсл (фенолформалдехидна пласт¬
маса)
хвз м 1, зидвиши част ош обработела конска
кожа 2. личалото на шоп плат
хайло с гърло пи комив; преход ни пещта
към комина или gи“ехедa
хзнвссйш м минер, хикисит
ханифос м хакифос (смесен изкуствен тор от
карбамид, калиев нитрат и двуамониев
фосфат)
хИки с 1. каки (защитен кафявозелен цвят)
2, плат със защитно зелен цвят 3. военни
униформа ош такъв плат
халВш м хилиш (горна къщна дреха за мъже)
рабочий работен халат
халцедон м минер, хилпсдои
хальнантИт м минер, хилкзнтит
халькоалюмИт м минер, хил коал умит
халькозин м минер, хилкозив
хвпьнемспйш м минер. хилкомелиш
халькопирит м минер, хaлкоnитиш
халькотрихИт м минер, хзлкотрихпт
хвлыkофиппйш м минер, халкофилит
хвлымстзйш м минер, халмерзпт
халява ж 1. ръкав 2. копчов, горнище па бо¬
туш
хамей ж хамсия (риба)
характер м хитиктет; овейсшно, качество, ес
шссшне
—	“Сошнесшй характер |впд] ни мссшнесшшa
—	нагрузки характер [вид, сошссшве] ни па-
шеварвантшо
—	повреждения характер [вид, есшесшне] нв
повредиш»
—	рсжИмв раСоты харак-ер [вид] ни режима
нв работ»
триОдный елн. шриодсп характер
хитвншстибгтвф м хирaктстиогтaф, уред зи
записване ни характеристики
характеристика ж 1. мат. хитинтттистика
(в логаритмите) 2. хзтикшериошиkи; вид,
тсшсошве 3. крива [графика диаграма]
автоматИческая автоматична характеристи¬
ка
амплитудная радио амплитуди» характе¬
ристика
амплитудно-фазовая	ииппuшуднефизенa
характеристика
амплитудво-частотпая амплитудно честот¬
на характеристики
анодная анодни характеристика
внедно-ое-очнaн иподпе-тетсшъчни харак¬
теристика
аэродинамическая аеродинамични харак-
шетиошикa
без торбая мат. мопошонпи характеристика,
статична характеристика
безразмерная мат. безразмерна [безди-
мепсионни] характеристика
вентильная невшилпа хaрик-етиошики
весовая тегловна характеристика
винтовая днИгатсля ав. винтова харак-т-
ристина па симолстсп двигател
внСшняя нъвшви характеристика
внутренняя вътрешни характеристика
возрастающая пзрзсгнзщз характеристика;
характерис-ика пи нарастване
нольт-ампОрвая ел. характеристика папрс-
жтвит—-ок, вол-заперна харак-трис-ика
вепьшнтс“eннaн вж. характеристика, нолыш*
секундная
вепьш*оскунgнaн ел. характеристики ви-
пртжепие—вртме,нелш-сткундвa характерис¬
тика
—	нрвщИющсто момента характеристика пи
въртящия момелш
—	нрТмслп срабатывания характеристика ни
времето за задтНсгвувавс
врсменнИя характеристика по времс [в
зависимост ош времето]
высокочастотная нйсекечестешпи харак¬
теристика
—, выое-нaн двИгателя ав. височинна харак¬
теристики па самолетен двигател
габаритния размерна [габаритна] харак¬
теристика
гидравлИческая хидравлична характерис¬
тика
гидродинамическая	хидродипамична ха-
рзк-ерио-икз
гидрологическая хидроложка характерис¬
тика
гиперболическая хипстбепичлa характе¬
ристика
горбатая мат. немепошеппи fпесшзшичпa]
характеристика
графическая графични характеристика
—	двйгишсля характеристика па двигателя
—	двИгатсля по нагрузке характеристики ни
двигателя по натоварване
—	днИгаттля по расходу топлива характерис¬
тика па двигателя по разход вз гориво
—	двИгателя по чИслим оборотов характерис¬
тики ли двигателя по -иопеше пи оСорешйШт
двусторонняя двустранна характеристики

1025
~, детСкторняя равио детекторнз характо-
риегикя
~, дипаеИчоехая динамична характеристика
дугов-я дъгова хярaкторйегихя
естСствснн-я естествена хяряхтористиха
жёсткая ол. твърдя хиракгориетикя
зарядния ел. зарядна хяракториетихя, хя-
рзхгориегика ня зареждано
зяхвЯтя характеристики нз обхвати
~, защитния предохранителя защитни [пред¬
пазна] хяряхгориегики ня предпазител
идеализированная идеализирана характо-
риегика
~, импупъепая олн. импулсна характерно!ики
~, индивидуальная индивидуална хзракторйетйкa
искусственная изкуствен- харяхгериегиха
кавитациОнная кавитационгз характерис¬
тики
~, катОдная катодни хярахторисгиха
кйпоезтйчоскзя кинематична хяряхгорис-
гихя
~, конструктивния конструктивна хар-кто-
ристика
~ котлЗ хяряхгорисгикя ня (пирон) котол
крутопадающая стръмпопадяща харахго-
риегика
лОвая лява хярахгерисгиха
~, линОйнзя линойн- характеристика
линОйная пружины линейни хярзхгорисги-
кя ни пружина
~, линСйния турбины линейни харякгерисги-
кя на турбина (напр воДна)
~ логарифма мат. харяхгориегикя нз псгя*
ритъм, логаритмични хзрякгорисгикя
~, логарифмическая вж. харахгорИстиха ло¬
гарифма
магнитная магнитна - хяряхториетика
~, еeханИчеекая механична хяракгорисгихa
модуляционная радио модулациоинз ха-
ряхгериетиха	_
~, монотОнная вж. хзрзхгорИстйKЗ, ОезгОр-
О-я
~, монотОнно-пИдающая монотонно [равно¬
мерно] падаща хяракторисгйха
мощностная мощностни хярякгориегикя,
хярахгорисгихя на мощността
нагрузочная товарня характеристика, ха¬
рактеристик- на нзгсвaрвянего
н-кИльная отоплителни характеристики;
хярахгориегихя ни отоплителни вериги
няпОрная напорна характеристика, хзрзх-
гериегикя ни н-ляганото
~, ничИльная начална хaрaкгориегика
~, нелинейная нелинейна хярахгориегихя
~, ниспадающая вж. хзрзхгерИсгикз, пЗда-
ющзя
обезличенная обезличена хярaхториегика
~, обобщённая обобщена хaрякгориетиха
~, оборотная оборотна характеристика, хз-
ряктериетикз на оборотите
~, оперативния оперативни характеристика
опытная опитни хяракториегикз
~, отвлечённая отвлечена характеристики
65 Руско-български ПОnйГ0XПйЧ0CKй речник
		 ЗАХ
пЗдающзя падаща харяхгорисгикя
параболическая п-риболичнз хяряхгорие■•
тик-
паспортния паспортна хяракгориегикя, хя-
рахгорисгика по паспорт
переходная проходна харахгорисгихя, хз-
рякгеристйха ни проходен процос
повышЗющзя повишаваща со характерис¬
тика, наряствяща характеристика
пограничния гранична хяракгериегихз
полётная полотна [летателни] хяряхгорие-
^3 (на самолетен двигател)
пологая полегата хярахтерисгикя
предельная вж. харахторИегйха, погра¬
ничния
приближённая приблизителни характерис¬
тика
приведённая приведена хяракторисгихя
прочностная якостни харахгористихз
пусков-я пускови характеристика
ряООчзя рябсгня хяракгориегихя
ризгОннзя харякгориетихя нз форсираното
(на Двигател), ускорителна хярахгорисгика
,-z, расхОдния разходна хярякгорисгихя, хя-
ракгериетиха на разхода, (напр. на елек¬
троенергия )
расчётная харахгориегихя по изчисления,
изчислителни хяракгориегика
z-z, рогулирОвочная регулираща [регулацион¬
на] харякториегикя
регуляторная регулаторна харзкгориеги-
ка, хярахгериетиха на регулатор- (напр.
на двигател)
розонЗнсная резонансна характеристика
резон3ненaя входнОй цопи радио резонян-
снз хяракгористихз ни входната вериги
резонанензя колончатого вИла резонансна
харяктеристйхз. ни ксляновиг вил
релейния релейна харяхгористйха
—	россОры харзхгориегихя на ресори
само гзсящая реактори ядр. еяесгяснща хя-
рахгориетихя ни реактори
световЗя светлинна харякториетикя
свОдния общи [сборни] харакгориегихя
~, седлообразная седлообразна хaряхгорие-
гихз
сОточния радио решетъчна хярякгориегика
сквозн-я ак. проходна [преминаваща ] ха-
ряхгориегика
скоростнЗя скоростни харахгористиха, хя-
рахгеристиха нз скоростта (напр. на дви¬
гател )
совмещённая съвместни [съчетани] харак-
торисгихз
~, спсктр-льная спектрална характеристика
—	сгзбИпьноеги ридио харяхгориетикя ни ста¬
билността
статистическия статистична хярякгорие-
тики
статическия статична характеристика
стендовая стондови характеристики, хи-
ракторйстихя (снети) от стенд
~, стоимостная стойностна характеристики
ступСнчатая стъпална [степенни] хяракго-
рйетика

ХАР
1026
суммарная сумарна [сборна] /aгaитерие*
твиа
твёрдая твърди /aгaктсгиетииa
тепловая топлинна характеристика
теплотехническая топлотехническа харак¬
теристика
термИческая вж. 'aгakтеаИcрви-, тепловая
техническая техническа хaгaктериствии
типоиИя типова характеристика
тОионая ел. токова характеристики
тормозная спирачна характеристика
раинефоамИроаниа трансформаторни '--
рakтерветвka
трапецеидальная частСтная трапецовидна
честотни характеристика
тяговая тягова /aгaитерuстикa
тяговая автомобИля тягсва характеристика
иа автомобила
тяговая гНОией связи тягона характерис¬
тика ни гъвкава свръзка
универсальная универсална '-^^1^^-
тиии
упругая еластична 'aгaитегветвиa
—	ускорителя /aгakтериетвки ни ускорителя
устойчивая устойчива [непроменлива] ха-
ф-зовая фазова /aрaктернетнкa
фазсм-стОтная фазочсстотна хaгaктсгuе*
тика
фотодиОдная фетедиедни хaгakтсриетииa
—	хслостОго 'Оди характеристика ни празния
ход
частОтная честотна /-р-ктеристиии
частОтно-фазовая чсстотно-фазова хaгaи-
тегuстuka
чaетОтнс-эиергетНчееииа чеcротнo-eнepге*
тична характеристика
шунтовая шунтов- хaгaктсрветик-
экономическая икономически характерис¬
тика
экспериментальная опвтна [скспеавмен-
тална] /-г-ктервстиk-
эксплуатационная експлоатационна /aгaи-
электрИчсская слеитгичсеиa '-^^0^^-
тиии
электрическая пСчв електрическа хaгaите-
риетвиa ни псщта
электрОдная електродни хaг-kтериетвka
электромеханическая електромеханична ха¬
рактеристика
эмиссионная елн. емвсвониа '^-^•1^^-
тниа
энергетическая енергетична х-гaитерве-
тиии
/aриктеаUстuки мн /aгaктериетики, вж. хи-
риитерИствка
геометрические сечСнвя геометрични ха¬
рактеристики ии сечението
лётные ав. летателни 'aрaктериетикu
механические мсханвчнв характеристики
хaаaктеавст ичес инй 'ар -ите аветичен
характсрегрИф м /aрaктегсгрaф (уред за авто¬
матично чертаене на криви)
хaаиктабн м хар-итрсн (електроннолъчева
тръба за изписване на цифри и букви)
'ирц м смола
'-ти ж сслсиа иъща
хауз м изкуствен резервен водоем
хИузинг м кожух; кутвя, в която е поместен
механизъм или възсл от уредба
хнатиа ж дръжка, ръчка, ръкохватка
'нОйный иглолистен
хвост м опашиа (на самолет, на инструмент
и др.)
—	ИнкерноИ вВлив опашиа [дръжиа] иа ан-
иернита вилка (напр. при часовник)
—	ветродвигателя опашиа [опашвви] иа вя¬
търния двигател
иВпьчатый Билсо-разна опашка, опашка
във ввд иа вила [вили-]
—	инструмента опашка ии инструмента
квадратный квадратна опашка
—	комвты опашка ни кометата
комптОновский комцроновеиa опашиа
(напр. в спектроскопията)
иоиНческиИ конуси- опашки (напр. на
свредло)
~. пИеречkвн лястовича опашиа (виД дърво¬
делска сглобка)
—	лопатки опашка на лопатката
—	мётчики опашиа ни мстчвиа
—	молотиа опашка иа чук
—	пОезди опашка [краИ] на влака
—	развёртки опашиа на райбер
—	р-иСты ракет, опашка ни р-исти
—	сверлИ опашиа иа свредло
цилиндрический цилиндрична опашиа
хвОстни м 1. опашка [заден краИ] ни неще
(напр. машинна част) 2. гланвииа (напр.
на зъбно колело) 3. етърчвшки (приспособ¬
ление в задната част на возило за закачане
напр. на ремарке)
'востовйк м 1. и-кг-Инии, опашка, швп 2.
скрита обсадни колони
'вестевОИ 1. опашен [опашиои]; заден 2. ир-си
'воеPОхаинИпuше с 1. мин. /нссро/pинилише
(място, пригоДено за хващане на отпаДъчни
утайки, напр. при промиване на руди)
2. отпадъчен сипад
хвоерЫ мн 1. патоин (остатъци след Дестила¬
ция) 2. ялонвци (максимално обезрудени от¬
падъци; неизвлечени от яловицата парченца
руда)
'ёгОомвт м минер, 'егбомит
хегвеИрЙP м минер /сгвеHтир
хедер м 1. 'сдср, жетварка 2. класо-срии
хемилюминесценция ж хсмилвмииecцeпция,
химична луминесценщия
хемиебрбциa ж /емвcорбцна, 'вмвчни ад-
еордцuа
хемвейнтез м 'емuеинрез
хемосорбция ж вж. /емuсбабциа
хемосфера ж метео хемосфера
'емотрбинии ж 'смотрении- (в електрохи-
мията )
1027
ХЛА
хсмоштеnИзм м биол. хт“етропизъ“
хс“ешренИческйй биол. хемешропичел
хё^ер м с. ст. бтлачки (машина за белене на
мамули от царевица)
хёскс])* пйк кер м с. сш Ссрaчно-бопaчнa нз ца-
реница
хёскст-штёgет м куkурузеСтричka
хё-овит м минер, хстовиш
хиистолИт м минер, хиастолит
хиггинсИт м минер, хигиисиш
химводоочистна ж химическо птт-иствaвс па
водата
химзавод м химичен завод
химигрЗфия ж полигр. химиграфия
химизИция ж химизация
химизИровать химизирзм, извършвам химиза¬
ция пи нсшо
химИзм м химпзъм
—	почвы химпзъм па почни-а
—	шахтных вод химпзъм на рудничните
[мипвиге] води
хИмик м химик
хй“ик-экопётш м хиииx-скоnет-
химпкИлип мн химикали
химикЗты мн вж. химикалии
химиотерапия ж химиотерапия, химична ге-
рапия
химиотропИз“ м вж. хемотропИзм
хиииотттилизация ж химична стерилизация
химИчески актИнныН химично активен
химИчески снязинвыН свързан химически
хпмйчсскп стоНкиН химично ус-оН-ин {ста¬
билен]
химИчески чИстый химично чист
химНчтскиН хпмичсп
хИмия ж химия
агрономическая агрономпчла химия
злзпишИчтокзн аналитична химия
биологИческая биологи-па химия, био¬
химия
—	брожения химия л» ферментацията
Сьшен3н битова [домашна] химия
—	дрсвесИны химия л» дървесината
—	жиров химия на мазнините
кнИвтоная квантови химия
—	ножёненного производств» химия па коже-
леше производство
коллоидальная колоидна химия
коллоидная вж. х$иия, коллоидальная
макромолекулярная мakремепткупвa хи¬
мия
мешвппутгИчссквн “сшзпутгичнз химия
минеральная химия ла минералите
вторганИ-сская неорганична химия
лефтявИя нефтохимия
общая обща химия
опитния опитва [скспетииев-aлви] химия
органИческия органична химия
—	пИщи химия на хранителни продук-и
плазменная плазмен» химия, химия нз
плазмата
препаратИвная пторгaпйчсокин нpeпнa<тa'la
неорганична химия
препаратИвная органи-тская прeпнaтишa
органична химия
—	почвы химия ва почвз-и
прикладная приложна химия
пространственная птестт<ивошвевa [о-рук-
тутнз] химия
радиационная радиационна химия
оивтттИчтоk3я син-е-ичнз химия
ттетстИчтcкaя шеере-ичви химия
физиологическая физиологична химия
физИчсская физикохниия
экспериментальная вж. хИмия, опытная
яотрвая ядрена химия
—	ядерного тетючсте химия па ядреното го¬
риво
—	ядерных реакциН еж. хИмия, ядсрнзя
химкомбинат м химкомбинат, химичен ком¬
бинат
химозИл м химозин (фермент, предизвикващ
съсирването на млякото)
химогрСвика ж хпмотровика (в електрохи-
мията )
хй“оcшСИkоcты ж химична устойчивост
химпотлотигель м химичен абсорбент [поглъ¬
ща ч]
химсостав .и химичен състав
химфИк м химичен факултет, факултет по
химия
химчИстка ж химично чистене
хивaзепйн м хивазолив
хинализарИн м хинализарин
хинальдИн м хплилдип
хингидрон м хпвхиоров
хинидНн м хинидин
хилиззрИл м хивиззрив
хивИв М ХИНИН
сернокИслыИ вж. хивИв, хпериошеведетед-
пый
хпетис-оводотOдвыН хлороводородев хи¬
ппи
хинеkсипНп м хиноксалин
хинолИн м хинолин
хинол м хинол
хИнтерланд м хинтерланд, територия [земя,
област], която се намира зид морско nтйо-и*
лпщс
хиепНш м минер, хколит
хИщничесниН хищни-сски
хладагент м хладилен згтвг (работно веще¬
ство, което осъществява обратен кръгов
процес )
хладноломкий шрошмин на студено
хладноломкость ж -реmливост нз студено
хлзднохруnносты ^ж вж. хладноломкость
хладоСоНвя ж кланици; кланици с хладилник
за месото
хладокомбинат м хладилен комбинат
хпaдовоойтспы м с-удоноси-ел
хлaдоптоизнодИтспьвеcть ж студоnтоизноои-
шспност
хладостойкий устойчив пи студ
хлиооошейкоошы ж усшеН-ивесш ла сгуд
хпзоештkУчсcть ж -т-линост нри ниски тем-
псра-у^и
хладо-ёхвика ж хладилна техника
хлaде-рaвспорш м хладилен транспорт
хладецсн-т3ль ж хладилна aтвтрaлa
ХЛА
1028
хпадоящни м ледник (сандък от топлоизола¬
ционен. материал, снабДен с лед)
'лам м строителин отпадъци
хлеб м 1. хляб 2. зърнени храни (за произ¬
водство на брашно и хляб), жито
хлеОныи хлебен
'лсбезавОд м хлебозавод, завод за производ¬
ство ни хляб
хлебозаготовительный отнасящ се до зърно-
доставиа
'лсдозaгср0вкa ж зъгнодоетaни-
/лсбоkоннИтель м с. ст. кл-д-чи- (устройство
за направа на копи от пожънати зърнени
храни)
'псбопекария ж хлебопекарница, фурна
хлебопечение с 'лсбопсчсне, производство на
хляб в хлебни изделия
хлебопоставка ж доставка иа зъриенв храни
'ле0оnаодУkты мн хлебни продукти
'лсборезиа ж рязане ни хляб
'пе-оедача ж с. ст. предаване на зърнени хра-
нв
'лебоубСаka ж с. ст. пгибuа-не на зърнени
храни, жътви
'леи м одор; кошара
— свииСй исчвна
'псаитИт м хло-нтит (никелое диарсенат)
'ПопковОд м с. ст. пaмукопговзводител
/лопкенедсрве с. с. ст. пиму ие производство
/лопиов0дчееиий п-мукопгоuзводuрслсн
хлОпковый памучен, памуков
хлопкокомбайн м памуиокомОайн
памукообризен
хлвпкоочистйтсль м naмвисчuетичкa
слопкоочнстительный паму исчнстичсн
хлопкоочистка ж пречистване ни памук
хлопкопрядение с п-мвкопгедaчеерво
хлопкопрядйльиый памукопредачен
'лопкосажапиа ж с. ст. пaмукое-дaчк- (ма¬
шина за саДене на памук)
'пснkоевшUпкa ж с. ст. сушилня за памуи
/лспkеубОакa ж с. ст. прибuа-нс [Орине] на
памуи
/попkевб0аочиыИ с. ст. отнасящ се до пгибв-
ране [бране] на памук, п-мукеобирачен
хлОпои м памуи
aцетвлВаовaнныИ ацетилиран памуи
длинноволокнистый дъпговпакнсст памук,
памук с дълги илаина
иероркеволокнИсрыИ късовлакнест памук,
памуи с иъси влакна
неочВщеииый неомагинеи памуи
'лСпоk-сыаСц м су^ов [нсомагансн] памуи
'попч-тник м памук (растение)
хпопчaPо0вмИжныИ памучен
'попьенВдныИ н-гц-ловuдси, вън вид на пар-
цапв [фъ^^ъци]
хпопьео0аизовaиие с о-разунанс иа парцали;
сдг-звв-нс ии парцалчета (за утайка)
хпСпья мн парцали, парцалчета, фъндъцв;
пухи-вв късчета (в течност)
иорсВпьные парцали за г-знлaсавaне
Облачные облици ни п-рц-пв
хлор м хлор
аитйиныИ активен хлор
трё'фтбавстыИ хлорен трифлусрид
алeкраолирИчссквИ електролитеи 'пор
хлорИль м 'порил (трихлорацеталдехид)
хпоаaпьгидаат м /пор-л/идг-т, тгихлорaцет-
-пде'нд
'ЛОримНи м 'пор-мии, монохлоримни
'леаaнгuдайд м хпогaнхuдгид
—	кислоты киселинен /псаaи/идавд
'лораиВл м ^0^1!^
'поаaийлИйи м хлор-ивпвп
хпср-т м хлорат (сол на хлорната киселина)
—	аммОння амониев хлорат
—	-ария бариев хлорат
—	иИпвя иалвсн 'лор-т
—	нИтрвя натриев 'лорат
~ стрОнция стронциев хлорат
хлоратор м хлог-тсг, урсд-а за хлориране
вакуумный вакуумен хлорaрог
напОрный напорен хлоратор; хпоратор под
налягане
хлораторная ж /лорaтогнa (помещение), ра¬
ботилница зи хлориране
'порaтершиk м хлоратор (работник, който
хлорира)
хпорaуаaт м /поривгaт
хпоpицeрaльдегИд м 'рорацет-лде'ид
'пора цетамйд м хлор ацстимид
хлерацетйл м
'псрацетОи м хлор-цетон
хлорацетофенон м хлорацетофенон
/пса0ензел м хлорбензол [моиохлорОензол,
фснвлхлсгйд]
'лоабутaдйёи м хлогбвтaдuсн, хлоропрен
/псанвиВл м хлорвинил
/лоагвдаaр м хлог/uдгит
хлоргИдрИн м 'лорхвдрвн, хлороводород
'пСрсис м 'порсис [дuхпогдиетилов стер]
'ЛоазaмещёиныИ заместен [евдерuтувгaн] с
хлор	’
хлорИд м хлорид (сол на хлороводородната ки¬
селина )
—	алюмйивя алуминиев хлорид
—	аммОивя амониев хлорид
—	-Ирия б-рвси хлорид
—	ООра боров хлорид
—	жслСза железен хлорид
—	иадмня иадмвен хлорид
—	иИлня и-лвсв хлорид
—	кальция калциев х-порвд
—	магния магнезиев хлорид
—	марганца манганов хлорид
—	медв меден хлорид
—	натрия натриев хлорид, готварска сол
—	ийкеля никелов хлорид
~ Слова иапасн хлорид
—	радия радвев хпорвд
—	свинца опевсн хпорвд
—	сере-ра сребърен хлорид
—	сСры ссрен хлорид
—	тит-ни титанов хлорид
—	урИна уранов хлорид
—	хрОма хромов хлорид
—	пВнка цинков хлорид
—	циркОния циркониев хлорид
хлорИн м хлорин, пер/лорввнвлсви смола
1029
хлоринИция Ж в^Ж. хлорирование
хлорирование с хлориране, обработвано с
хлор
жидкофазное хлорирано в точна фаза, точ-
^ф-зно хлориране
—	воды хлорирано ни водата
—- стОчных вод хлорирано на отточните води
хлорированный хлориран, обработен с хлор
хлорировать хлорирам, обработвам с хлор
хлористоводородный I. хлороводороден 2, хид-
рохлорид
хлористокислый 1. хлоригон 2. хлорит
хлористый 1. хлоридон 2. хлорид
хлорит м хлорит, сол ни хлсриегaгя кисели на
—	н-трия нзтриов хлорит
хлоркИли м вж. хлорид кИлия
хлоркаучук м хлор-каучук, хлориран каучук
хлсрхроздл м хлорхрозоn
хлорлигнин м хпсрлигпип
хлормет-н м хлормет-н
хлорнaфтзпйн м хпорпафгяпип
хлорнитробонзОл м хпорпитродонзсп
хлорнсвaгиетокИелый 1. хипохлоритон 2. хи-
псхпсрит
хпорноватокйепыИ 1. хлор-тон 2. хлорат
хлорнокислый I. порхлорятон 2. перхлорат
хлорный хлорон
хлорозурат м хлоро-ур-т
хлороводород м хлороводород
хлорохanьцИг м хлорохялнит, хидрофилит
хлорОкись м хпорохис, хлорен окис
—	углорОдз въглероден хлорокис
—	фОсфорз фосфорен хлорокис
хлорсеетр м хлсроеотър
хлором и цотин м хлсрсеицотип (антибиотик)
хпсрсочйcткз ж 1. прочиствано от хлор 2.
пречистване с хлор
хлороп-л м минер, хлоропал
хлоропласты мн биол. хлорсппяегй
хлороплатинат м хпорсплатипят (сол на пла-
^^хлороводороДната киселина)
—	кИлия калиев хлороплатинат
хлсропсгпощaоеоеть ж аОеордируоеоет [по-
глъщаемост] ни хлор
хлоропрОн м вж. хлорОутздиён
хлорспрсизвсдныо мн хлорни производни
хлоростиннИт м хпорсетапят
хлорофилл м хлорофил
хлороформ м хлороформ
хлорпяряфйн м хлориран парафин
хлорпикринм хлорпикрин,трихлорнитромо™н
хлорпроизвОдноо с хлорно производно, произ¬
водно ня хлор
хлорпропИн м хлорпропян
хлортопусл м хлоргопуол
хлору тлев одорбды мн хпсрсвьгпеводореди
хлорфонОп м хлсрфонсп
хлорхромИт м хлорхроеяг
хлорци-н м хлорцизн
хлорэтйл м хпсрогил, огилхпсрид
хлыст м 1. отсечено и ок-строно дърво 2.
вършини, горната тънка част ни дърво
хмелёвка ж вид долнокачествен тютюн
хмелевОд м с. ст, хмелевъд., който отглежда
хмол
	ход
хмслевОдство с хеоловъдствс, отглеждано ни
хмол
хеолeстдeлйтолъ м отдолитол ни хмел, хмопеот-
допитоп
хмель м хмел
хмСльник м място [нгвз], засято с хмел
хОбот м Е хобот (напр. в машина) 2. горни
част ни лафети на оръдио или картечници 3.
чист от стрел-тз ни повдигателна машини,
движоша со вертикално 4. стрела (на
багер, кран)
—	манипулятора р-мо [хобот] на манипула¬
тор
ход м 1. движение, ход 2. работа, вървеж, дей¬
ствие 3. ход (напр. на бутало. на бабка)
4.	ходов механизъм 5. ход [стъпки]	(напр.
на резба) 6. процес (напр. химичен. техно¬
логичен) 7. вход, отвор (напр. за газ) 8.
колоос 9. коnохсд, холороз 10. [междуосие
11. трясс ни жп. линия 12. ход, спусък, хо¬
дов механизъм (на часовник)
автомобильный автомобилен двигателен ме¬
ханизъм, двигателно устройство на авто¬
мобил
автоматичсский автоматичен ход, автома¬
тично движение
активный активен ход (напр. работен ход
на чук)
активный плунжера активен ход ни бута¬
лото
анкерный янкорон (ходов) механизъм» (в
часовник)
Ояnанеовый бяпяпеов ход, ходов еохяпй
зъм в часовници с баланс
доепарпый празен |порядотоп] ход (нала
рен двигатее), сух [без пара] ход
бесшумный безшумен ход, безшумно дви¬
жение
боковОй страничен ход
буссольный бу^лен ход
быстрый 1. бърз ход, бързо движение 2.
механизъм зя бърз ход
—	вверх ход нягоро, възходящ ход (напр.
на бутало)
—	, верхний вж. ход вверх
—	винт- стъпка [ход] ни резби
—	винтовой линии стъпки [ход] ни винтови
линия
~ вниз низходящ ход, ход нздолу (напр. на
бутало)
возврЯгпо-поетупагопьпыИ 1. възврятно-
постъпатслно движение 2. механизъм зя
възврaгнс*посгъпaгёпоп ход
возвратный възвратен [обратен, възвръ-
щятопоп] ход
восходящий вж. ход вворх
восходящий поршня горен ход [ход ня¬
горо] ни бут-лото
—	впуска ве.еухятолон ход (напр. при бу¬
тални двигатели с вътрешно горене), впус-
к-телсн ход
всасывания всмукателен ход (на бутало)
вспомогательный геоД. епсезгятолон ход
встречный насрещен ход, прогивоход
гч/ выпуска йзпусхятопоп ход (на бутало)

ХОД
1030
~, выравнивающий изравнителен [изриння-
взш] ход
~, выталкивающий еж. ход, выхлопа
—	выхлопа изпускателен ход (ни бу-зло)
вялый бантн ход
главный 1. главен’ ход, главно движение
2. главен механизъм за движение
глубокий дълбок ход
гедевеН годишси ход (напр. на темпера¬
турата )
торя-ий нИнвы ел. хим. горсщ ход па тлтк-
тTопизa-a
гружёный шевитен [тaботтл! ход
•—■, туоспично-нелёолый верижно fгъссличле]-
кептоеп ход, полувт^жен ход
гусеничный авто верижен [гъсеничен]
ход
двоНлоН дносп ход
диагопИльныН геод. диагонален ход
—	домсплой пОчи мет. ход пз доменниги пещ
дорожный шосейно двигателно средство
жспезледетежвыН железопътно превозно
средство [усштеИошне]
, жёсткий петлисти-тв ход, неподатлив хоД
, зИдпиН задев ход, обрзгтн ход
, зВмкпушый геод. зигнорсл ход
, зольныИ кож. обезкосмяване, процес пз
обезкосмяване
зуба косезубеге колеса сгъпкз пз зъбз пз
колело с наклонени зъби
, китВльныН пътеки зз ръчни количка
, колёсный авто кол ссен ход
, косогорныИ наклонено траст (шосейно или
на жп. линия)
, кривой мат. ход л» крина линия
луч» елн. ход л» лъч
, мигиоштBпьвый магистрален ход
, маятниковый мзхзлсп ходов механизъм
, максимальный максимален ход
, “Оолслвый Синел ход
, мТлзульлый геод. мензулен ход
, мёртвый мъртъв ход, неработен ход
, механИчсский механичен регулатор (в ча-
u и г г г г и г м м и и г г и * м и
•а	««	»	Лв _	*——■ .л.	—	..		 ._		 .......	_	. .

, мнегегуотличньй нлетовттuжтл fмлего-
тъссни-сн] ход
, мягкиН мек ход, еластичен ход
, нагнстИтсльныН лaтвт-a-епеи [прссевзщ!
ход (напр. при помпа); -тaвопотшитaщ ход
(напр. при пневмотранспорт); ход пи сгъс¬
тяване (на буталото)
, насосный помпел ход, ход пз помпи; по¬
даващ гориво ход (при двигатели с вътреш¬
но горене)
, непрерывный непрекъснат ход, непрекъс¬
нато движение
, лтрзнлемТрлый птрзвлоиетеп [втсnекоеп,
нтnпавтв! ход
, лстзнлоппечий анкерный неривворимевеп
авктрен механизъм (в часовник)
, лстевлый неравен ход
, псовобедпый псовобеосн ход (в часовник)
, нивелИрный геод. нивелиртп ход
, нисходящий вж. ход вниз
нисходящий поршня ход па Су-зло-о на¬
долу
о, оСрашвыИ обратен ход, задев ход
обратный реакции обратен ход на реин-
ция-з
о,, огневой кивал за отъв, огнен кивал, про¬
вод зи отън
о', одилЗрныИ соипичсп ход
о, одиночный геод. единичен [тдвентaттн] ход
основной геод. основен ход
о. огдИчи рессоры обратно пружиниранс л»
ресорите
о- отпускИния път за отпускане [път нв осно-
СомОввзи^ (на спирачка)
о- подИли ход [път] нз педалите
о-, псрСолий преден ход
о- псчИ мет. ход пз пещта
о- плавки мет. ход па стопил каша [нз шопе*
пето], ход пз процес» (напр. на стоманодо¬
бивен или чугунодобивен процес)
о, плЗнлый плинтп ход, ход [движение] без
тласъци
о плснмвшИчтонuИ вж. ход, ппсвмонелёопый
о', пнсвмокелёсный ход [днижснuт! ви колели
с ппениашйчпй гуми, пневматичен ход
о, полезный полезен fтзбеттл] ход
о, полезный поршня полезен [работел] ход
па буталото
о', полигональный геод. полигонен ход
о', полигономстрИчсский вж. ход, пелигепaль*
пый
о, полный пълен ход, ход fднйжслйс! с пълни
скоросш
о, полный автоматический пълтп автоматичен
ход
о', полный вперёд кораб, пълтл ход напред
о', полный единичный пълтл единичен ход
о, полный поршня пълен ход ла буталото
о, полный регулятора пълсл ход па регулз-
шора
о, полугусеничный вж. ход, гуосличло-ке-
лёсный
о, полурaвuеплсчий анкерныИ пелутaвнетa-
мелсн ивкертн механизъм (в часовник)
о- по полно трасе по полуизкоп
о- поршня ход ли Су-ало-о
о', прямой вж. ход, передний
о, рабочий 1. работел ход 2. работна скорост
рабочий поршня работен ход ла бугалошо
о, равномерный равномерен ход; равномерно
движение
о-, равноплСчий анкерный ривнерзмтнтп ин-
керел механизъм (в часовник)
о', разомкнутый геод. птзи-верев ход
о', рСверсный 1. реверсивен ход, реверсивно
движение 2.механизъм за реверсивно днижт-
ние
о- резьбы стъпка [ход] па резби
о, расширения ход л» разширяване [ли експан¬
зия]
о>, тевлый равен ход, равно движение
о,, свободный свободен ход, неработен ход
о,, сжЗ-ия вж. ход, нвгнтшВшсльный
о, свободный сцсплСния игра [хлибипз] па
съсдиви-тля

1031
ХОЗ
~, синфазный р-вноф-зон ход, рявпсфязнс
движение
синхрОнный синхронно движение, син¬
хронен ход
смотровОй ревизионна гзлория
—	сообщения воен, ход зя съобщение (напр.
в окоп)
спокойный спокоен ход; спокойно движе¬
ние
средний сроден ход
стылый мет. студен ход (напр. на про¬
цес)
суточный дононощон ход (напр. на темпе¬
ратурата)
съёмочный геоД. епимячон ход
тахосмотрИчосхий геоД. тахомотричон ход
—	температуры метео ход [движонио] на
температурят- (колебания на температу¬
рата за определен период)
теодолитный геод. теодолитен ход
~, тихий бзвон ход, ход с пяеяпоцй обороти
топочный огнищен ход, димоход, фукс
~, ускоренный бърз ход (напр. на су порт),
ускорен ход, ускорено движонио
—	фИкола път на пламъка
форсированный форсиран ход, ускорен ход
холОдный студен ход (напр. на топилен
процес)
~, холостой празон ход, неработен ход
хропоеётрбвыИ хронометров механизъм (за
задвижване в часовник)', хронометров ход
~, цепной ворижно-гъсоничон ходов моха-
низъм
цилиндровый Е ход [движение] ни цилин¬
дър- (в часовник) 2. механизъм зя задвиж¬
вано нз цилиндъра (в часовник)
часовОй 1. часов ход, одноч-сов ход 2.
часовников ход; зздвижвзщ часовников мо-
хапйзье
чистый чист [правилен. р-вноморон] ход
(на процеса във висока пещ)
швейцарский швейцарски механизъм зя
задвижвано (на часовник)
~ эксцентрика ход пи ексцентрика
хОдкость ж бързсподвижнсст
—	судна дързсnсдвижпсет ни кораба
ходовОй Е пътен 2. ходов 3. свободен, подви¬
жен 4. пътеходен
ходозае0длитоль м хсдсзадявйтол, заОавигоn
ни движението
ходОк м мин. нътеходна изр-ботк- [ходник]
(в мина)
вентиляционный вж. ходок воздушный
~, воздушный воптйпзнионня|въздушна] шях¬
тя (в мина, тунел и др.)
ходомёр м спитомер, уред зз измервано стъп¬
ката [хода] ни резби
ходосгрaпичИголь м хсдссгряничитоп, огра¬
ничител ня хода ]движониото]
хсдспоремёнпый с променлива стъпки
ходоуменьшйтоль м ходсумалитол, редуктор
на движението
хозбриг-да ж стопанска бригада
хоздоговор м стопянсхи договор
хозодинйцз ж етспянека единица
хозрасчёт м стоnянекз смотка; самоиздръжки
ОригИдный бригадни етспзнеха сметки
~, внутризаводской вътрешнозаводски сто-
пяпекя смоткя
~, индивидуальный индивидуални [личпа]его-
нaнека сметка
цеховОй цехова егопaнехя сметка
хозрасчётный който о пя стоп-нск- сметка
[еaесиздрьжхa|
хозяйственный стопански; икономически
хозяйство с. 1. стопанство 2. икономика
автомобильное автомобилно стопанство
~, бухсоееазочпсё вгулхсмазячно стопяпсгво
вягОнноо жп. вагонно стопанство
вОдноо водно стопанство
~, гИзовоо гязово стопанство
грузовОо товзръчно стопанство
депОвскоо жп. локомотивно стопанство.
дорОжноо пътно етопяпегво
единоличное крестьянское с. ст. еднолич¬
но [частно] селско стопанство
заготовительное ехладсхОо подготвитоn-
но-складово стопапство
~, заточное стопанство зи заточвано [наточ-
вяно] (на инструменти), работилница зя
заточвано
~, зерновОо с. ст. зърнено стопанство, сто¬
панство зя (производство, прорaдотвaпо, съ¬
хранявано ни) зърно
~, инструмент-льное инструментално стопян-
ство
коллективное с. ст. колсктиво стопанство
хоееёрчеекоё търговско стопанство, тър¬
говско предприятие
~,хсптрОльпо-измёрИтёльпсо контролно-измор-
в-телно стопанство
~, кооперативное 1. кооперация 2. с. ст.
кооперативно стопанство
леснОо горско стопанство
личноо лично [частно] стопанство
локОмотивню вж. хозяйство, допОвскос
мЯсляноо маслено стопанство, стопанство
зз мисля
материальное еaтёрияnно стопанство, ми-
теризппя служби
мировОо световно стопанство
нирОдноо народно стопанство
обобществлённое обобществено |ссциаnй-
зйряно| стопанство
оОщоственноо обществено [ссциялистичое-
ко] стопанство
паровОо пирово стопанство
плановоо планово етспяпегвс
пнёвезтйчеехоё пневматично стопанство,
стопанство за сгъстения въздух, компресорно
стопанство
подзСмнос подземно стопанство
~, подсОбноо спомагателно (земеделско) сто-
нянетво
рсмОнтнос ремонтно стопанство, ремонтни
служба
рыбное рибно стопанство
~, сельское с. ст. солско стопанство
ссмсновОдческое сомовъдно стопанство, сто-
пяпегво зя производство ня семена

хоз
1032
~, силадсиСе складово стопанство
смазочное мазачно стопанство
советскее съветско (сепсио) етопaнерво,
совхоз
теплевОе топлинно сропaнерво
~, тепловОзное двзспоио стоnинерво, мо-
ррисне ероп-нство, дизеплокоморввно сто¬
панство
рсвaаиое тонарио еренaнетве, тонарна
служ-а
транспортное транспортно стопанство
~, чертёжное чертежно стопанство
энергетическое енсргиИно етопaнерве
хозяин ж матка (основната нерудна, в която
се намира полезното изкопаемо)
'ОkBPОлИр м минер, 'оку-топит
'олестераза ж биохим. холеетерaзa
'олееPерВи м 'елссрсгвн
'слейветегаaммa ж раДио холеnисроггaми
хеленверегаa фвя ж раДио холспuерогр-фна
'опйн м биохим. 'СПНИ
хепп м хоп
'опм м хълм, могила, рид
'олмВетыИ хълмист
'Спод м, студ, мраз
глуОСиий дълбок студ, ниска температура
(близка До абсолютната нула)
вскBсервенный изкуствен студ
холодильник м 1. хладилник (Домакински)
2. хладилник {лабораторен) 3. охладителна
уредба, охладител 4. охлаждам (устройство
към валцовачка за охлажДане на горещи вал-
цавк и )
~, aбеоа0ци0нныИ a0сеа0циенен хладилник
(хладилник, охлажДан с абсорбционен хлади¬
лен агрегат )
—	Аплина хпадвпиви ни Алия, тръ-оикл-ои
хладилник
ангидридный анхидриден хладилник
-Ишенный иулов охладител, охладители-
купа
~, бытовОИ домашен хладилник (хладилник,
пригоден за Домашно ползване)
веаPикИпьно-оаоеВтепьныИ нертuиaлно-оао-
сирелсн охладител
~, вертикальный вертикален охладител
~, внурасннвй 1. вътрешен хладилник 2.
леяр, вътрешен охладител
водянОИ воден охладител
воздушный въздушен охладител
—	высСиеге давлеивя 'ладвливи за високо
налягане
дсмИшивИ вж. холодильник, бытовОИ
змеевниСвыИ змееввиев охЛадитеп
каскИдныИ вж. холодильник, -Ишенный
~, квартирный кн-атврен 'ладилнии
~, кислОтный квселниси охладител
~, иежв'отаУбныи кожухотръ-сн охладител
кСиссный кексов охладител, охладител за
кокс
келлёиреаныИ колекторен охладител
иелсснвкевыИ си-ривисв [сиaаси| охлади¬
тел
исльцевОй пръстеновиден охладител
кемпаееевенный компресорен хладилник
~, лёдоселянОИ ледосс-пен хпадвпиви
—	Лй-ихи 'ладилнии на Либих
~, масляный маспсн охп-дитсл
мехаийческвИ хпадвпиви, р-ботсш с хла¬
дилна машини
наружный 1. външен хпадвпиви 2. леяр.
външен охладител
—	нйзксге давлСния хладилник за нисио на¬
лягане
~, обаaтный обратен хладилник
одноэтажный едноетажни [плоска] хла¬
дилна иимери
~, оросИтелный огосирелеи охладител
~, открытый чугунный стирит чугунен охла¬
дител
~, ппастВичатый пластвиков [пластинчат]
охладител
плйтевыИ вж. холодильник, ппастВичатый
~, поверхностный повърхностен [видвреитси]
охладител
поглотительный вж. 'следВльнии, аОсерО-
циСний
погружённый потопен охладител
портОвый паисрaнвщси хладилник
произвОдственно-заготовИтельныИ прсвз-
Бедствсно-складов хладилник
производственный производствен хладил¬
ник
~, промежуточный междинен охладител
~, паотвворечныИ противотоков [противопе-
роисв] охп-дитсл
прямотОчный правотокон [паaнопотоион]
охладител
распределительный разпределителен схпа
двтел, разпределителен хпадвпиви
~, ребрИстый ре-рест охладител
секционный секционен охладител
~, скоростной скоростен [интензивен] хла¬
дилник
—	смСшаннеге тИпа хпадвпиви смесен тип
—	с паралпСльным тОком охладител с успоре¬
ден поток
—	с псаеиаёстным тОием охладител с кръсто¬
сан поток
спир-льный спирален охладител
термоэлектрический	регмIоелеитричсеки
хладилник
раaнсnоарныи транспортен хладилник
раУбчитыИ тръбен охладител
фурменный мет. охладител ни дюза, дюзен
охладител
цепнОи верижен охладител l/лaдилHик]
/х/, циркуляционный циркулационен охлади¬
тел
шариковый сачмен [сферичен] охладител
(лабораторен )
эжвктора струен иондсизатор, струен охла¬
дител
элеираИчесивй епектричсекв хладилник
электаеkомnаесси0нный компресорен хла¬
дилник, с консумация на електроенергия
~, ячейковый илетъчсн охладител
~, ящичныИ сандъчсн охладител
хеподйльиик-аитомоОйль м хпадиливк-аитомо-
бил, хладилна коли
1033
ХОМ
холодильник-вагон м хладилен нагон
холодильный хладилен, охлажда п^охладит-слт]!
холодильщик м специалист по хладилна тех¬
ники
хеледнонддпый студсвонодтл, хпaдпеводсп
холодл окатанный о-удевевaпаовзн, валцован
на сшуотно
хелоднеебтaббтвнньй обработел в студено
състояние, сшудтвоебрабоштн
холоднотянутый ошуgтлеизшегпел, изтеглен ва
студено
хелодноштв“пбнзлый ошудтнощaиnовaп, щам¬
пован л» студено
холодный студен, хладел, охладел
холодеnтoизвoдUтeпылоcшы ж ошуgоnреизноои-
шспносш
~, объёмная ебемпа отудоnтеизводитсплеош
удОльлвя специфична ошуgепреизвоgиштп-
лосш
холодоптеизнбдстве с сшудоптоизнодсшво
холодостойкость ж устой-ивос- па студ, сгу-
доу^-ой-ивосш
холостой 1. призтв fнтрaбоштп, пепзшевaттлГ
(напр, ход) 2. свободен (напр, шайба)
3.	халосен, ялов (напр. патрон)
—	сброс воды свободно пидавс па вода
хелеасллюлезa ж хопоцепулози
холст м 1. лснсно или памучно платно 2.
зсбло,	3. руло ваша 4. лев-она бо¬
бин»
клсёпый гумирано платно
лощёный излъскаво [загладено] платно
~, лвждВчлый mииргепоне [шмнргслно] плат¬
но
хелошUпв ж грубо fпентно] платно
холщовый плзшвсн, лснсн
хомут м 1. хомот, хамут 2. скоба; стреме
—	автосцТпки хомот {скебз1 зи автоматичен
спряг ( вагонен )
—	для труб кливонз пло-з fпедпетa], плочи
с клин
ззжИмный ззшттишепел [затягащ] хомот;
притегателен хеиеш; притегателна скоба
закрепляющий закрепващ хомот; закреп¬
ваща сноба
закрытый зи-воттвa сноба; зa-нетеп хо-
мош
~, обсИдный обсидел хомот (стяга за скачане
и въртене на обсадни тръби)
опорный мин. опорна [подпорна] рамки,
подпорна сноба
ошкрь-ьИ 1. сттеие, Ситла (при армиро-
въчни работи) 2. скоба (желязна)
поднеслой леяр, висяща скоба, висяща
рамка
рессорный ресорна скоба
обOтечпый монтажна ранни, монтажна
скоба
сшяжной зиштгишелва [ притегателна] скоба
тяговый тсглпчтн хомот
упорный опзрнз скоба, отрaвй-иштппи ско¬
ба
шарнИрный шарнирна скоба
штанговый щзлгонз скоба, щанген хомот
хомутин м 1. хомош-с [химу-чт]; скоба; стяга
(малка) 2. сърцс (при струг) 3. воен, хо-
мушчс (на мерник)
бысштезвжймный Сързезa-тги-тлнa [Сър*
зезaшягaщи! скоба
—	несон скоби [хемешче] па везни
~, самозажИмный санози-ятища се скоба
~, свободный рессоры свободна сноба ва
ресор, свободна ресорна сноба
~, токарныИ стругарски хомот, стругарска
скоба, стругарско сърце
усгвловочлый воен, хзмушче пз мерник
фрСзсрный фрезова сноб»
шлифовальный шлифовъчна сноб»
хоп м глини (брусова) зи фино шлифоване,,
хоп
хондрИллв ж хондрила (каучуконосно расте¬
ние)
хбнинг м хенхнзве, фило шлифоване, пришри-
ванс
х6нuлг-птецТсо м вж. хбпинг
хДлпнг-ствлДк м ховинг-машинз, машина за
хонвапт [nтишривзвт, фипо шлифоване]
хонингование с вж. ховилт
~, жИдкосшпое шсчно холнилт, хонванс с (из¬
ползуване ’ па шсчпосш)
зстнапьлес огледално хонванс
еколчBшслылес окончателно [зaвърmвaшеl:
хонвавт
предварительное предварително хонванс
шеннес фило хонванс, хонванс със слсман
па -ъпък пласт мз-триал, точно хоннзв»
чистовое вж. хонингование, екелчашспьвое
хонинговать хонингован, фило шлифовам
nриштивaм, заглажоам фило
хоппер м хопер (вид саморазтоварващ се вагон}
хорда ж хорда
концевая мат. криНни хорда
—	крыла ав. хорда на крилото (при самолет}
(правата, която свързва преДния и изходя¬
щия ръб на профила на самолетното крило}
—	пOnзошu ав. хорда на самолетната перка
[самолетното витло]
—	лопа-ки хоро» нз профил» нз лопатка
—	профиля мат. хорда на профил
средняя аэродинамическая средна аеро¬
динамична хорда
хранСлис с пизтнс, запазване, съхраняване-
безгаражное авто Стзгарижво съхраня¬
ване [пазене]
~, воздушное въздушно пззснт [съхраняване^
тарИмнос авто гаражно съхраняване [па¬
зене], гариране, пазене в гараж
~, долгосрочное продължително пазене [съ¬
храняване]
—	информации пазтвс [съхраняване] па ин¬
формация
ктатконремспнее крагковртмелво пазене
[съхраняване]
~, полузакрытое авто пазтвс [съхраня¬
ване, тaрuрaвеГ под нанес (но не в закрит
гараж)
стеллажное пазене [съхранявант] върху
стелажи
ш3тнес пазтвс [съхранявант] в опаковка
ХОМ
1034
хранилище с хранилище, място зя съхранявано
| пазено] ля нещо
т-рноо склад [хранилище] на м-тори-ли
в опаковки
хранить пазя, съхранявам, залязвам
—	в укупоренном виде пазя [съхранявам] в
затворени опаковки хрип м 1. лапен, жабка,
хпипхя; запънка [език]	(за спиране на
острозъби колела) 2. кука зя въже (за вди¬
гане на тежести) 3. кука ни прът (за
корабни въжета и верига) 4. кучки [брус]
(за поДлагане под колело)
хрзповйк м зъбон запиращ еохзпйзъе, остро-
зъбен спиряч
~, зубчатый зъбон спирячон механизъм
~, роликовый ролков острозъбон спир-ч
~, торцовый челен оетрозъОоп спирач
фрикциОнный фрикционен острозъбон спи¬
рач
хрзповичбк м малко (запиращо) зъбно - ко-
nеnо с остри зъби, хрипово колелце
храповой спир-чен, който възпрепятствува
обратното завъртано (на колело)
хрзпОк м дървен обратен клапан (в края на
смукателна тръба на помпа)
хроООт м хребет, било, гребён
водораздельный водор яздслсн хребет
гОрный планински хребет, било, пла¬
нинска воригя
хризОн м хим. хризон
хризоберилл м минер, хризоберил
хризоидин м хризоидин
хризоколла ж минер, хризохоли
хризолйт м минер. хризолит
хризопр-з м минер, хризопраз
хризотил м минер, хризотил
хризофЗн м минер. хризофян, хсиптсфйnиг
хриеезтйн м хрйеезтйн
хром м 1. хром (мотилон олоеопг) 2. хром, хро¬
мови кожа 3. хром (жълта боя)
изотнохИеnыИ хромов нитрит
бОристый хромов бромат
~, волъфраеокйепый хромов волфрамят
жёлтый жълт хром (боя)
роданистый хромов роданид
сернокислый хромов сулфат
хромядор м хром-дор (вив строителна сто¬
мана )
хромИль м хромал (хромо-алуминиева сплав)
хромЗй м хром-манган
хром-нсйль м хрсеансип (хром-силиций-ман-
ганова стомана)
ИромИт м 1. хромат (сол на хромената кисели¬
на) 2. опт. хромит (оптична система)
аммония амониев хромат
~, нИтрия натриов хромат
~, стрОнция стронциев хромит
хром-термОграф м хроматограф
хроматйзм м хромятизъм
—	положения хромятизъм ни положението
—	увеличения хроеитизъм от увеличаването
хроматирование с хрсеирипё
хроезтйЧёекиИ хроматичен
хроматограмма ж хроматограмя
хроматограф м хромятогряф
хроматографйровать хроматографирам
хроматографический хроеaтсгрaфйчоп (напр.
анализ)
хроматогрИфия ж хроматография (хромато-
графичен анализ)
~, абсорбционная абсорбционна хроматогра¬
фия
~, автоматическия автоматична хроматогра¬
фия
~, адсорбционная адсорбционнз хроматогра¬
фия
~, бумажная хартиена [книжни] хроматогра¬
фия, хроматография нз хартия
восходящая възходящ- хроматография
гззоадсорбцибнния газоядсорбционня хро-
м-тография (напр. на стомана)
гИзов-я газов- хромятография
~, двухмерная двумерни [двурязмерни] хро¬
матография
йопоодмоипaя йонообмонна хроматография
— ОумИго вж. хроматогрИфия, буеaжпая
нисходящая намаляваща [низходяща] хро-
мятогряфия
осИдочния утаечни хромятогряфия
~, распределительная разпределителна хро¬
матография
гонхоелОИнзя тънкослойна хроматография
хроеaтсмётрия ж хрсезтомотрйя (обемен ана¬
лиз с използуване на хромат)
хромёль м мет. хромол (хром-никелова сплав)
хромирование с хрсейрано
гЗзовоо г-зово хромиряно
гальваническое галванично хроеирянё
декоративное декоративно хромирзне
~, диффузионное дифузионно хрсейряно
жидкостное точностпо хроеиряпе
износоупбрноо износоустойчиво хроеиря-
но, твърдо хромирзне
~, пористое поросто хромирзне
сплошное плътно хроейрзпо
твёрдое вж. хромйровзнио, износоупОр-
ноо
горесдиффузиднпоо торесдифузйснно хро-
мирзно
электролитическое електролитно хроми-
рзно
хромировать хроеирям
хромировка ж вж. хромйровзнио
хромировочный 1. хромирищ, който хромира
2. който со хромира
хромировщик м хромировчик, който хромира
хрОмистый хромон, съдържащ хром
хромит м 1. минер. хромит 2. хромит (сол
на хромистата киселина)
хромoaвтогйпйя ж полигр. хроеоявтотиnия
хроеoaпйтйрованиё с хромояпитировано, по¬
кривано с хром-алуминисво покритие
хроесальбуейн м хроеоалдумйн, хромирин
албумин
хроеоалюмйпий м хрсмоaлуеипиИ
хрсесбуеага ж хромови хартия
хромовокйслый вж. хромИт
хрОмовый хромов
хромогены мн хромогени (органични съеДине¬
ния, в чиято молекула се съДържа хромофор,
(035
ЦАП
/аомогаaвюаи ж полигр. хромогравюра
^смолит-гриф м полигр. хгомолирочгaф
хромолитография ж полигр. хромо.пвроггaфиа
(метод за работа; продукт; печатница, в
която се 'работи по този метод)
хромомагнезит м /рсмсмaгнсзuр (огнеустой¬
чив материал )
/аомомaчнсзИровыИ 'рем-мaчнсзиров
/аомомaгнeрИр м минер, 'гсмомlaгпетвт
/ромомaргaнцевыИ хром-манганов
/рсмонUиепсный хрсм-никслсн
/ромоийкель м мет. хгсмпвkел
/ромспрореИд м биохим. хгсмопгстсид
/ромсеuлuцИаовaнuе с хромосвлициране (вид
термообработка)
/ромоек0n м 'ромоеисп (уред за синтезиране
на цветове или цветни образи); цветни
рсленвзвоннa приемна тръ-а или кинескоп
/аомссфСаa ж геофиз. хромосфера
/ромотеаапИа ж хгомотeгaпuа
хромотИпия ж полигр. /гомотипва
/ромотвпогаaфиа ж полигр. хгоморипоггaфиа
/ромера0пы мн хрсмстрспи (група органични
аэобагрила )
хромофОр м хромофор (функционална химична
група към органични съеДинения)
хромофотография ж хромофотография
/ромофототИпua ж 'рсмсфототипвя
/ромоцuнкогаИфвя ж полигр. хромоцвниогги-
фня
'рСмпни м Оихромит (търговско и техническо
име на натриев или калиев бихромат)
/аониксuмёта м хрон-ксвмстъа (меДицински
уред)
/аонaксиметрйа ж хгонaксимстгва
хронический хроничен, продължителен или
инцидентен
/аон0гаиф м 1. хгоночрaф (самопишещ уред)
2. хронометър, часовник със стоп-секун-
домеани срасли-
печатающий печатащ хгоночаaф
—■ пс-Бупаижё воен, хронограф на Буланжс
(медни цилиндърчета за измерване на на¬
лягане при огнестрелно оръжие)
/роноkИатa ж /гснсмстричнa и-гт-
/аон0мера м хронометър
карманный джс-сн хронометър
конрaкрныи контаитен хронометър
~, полвсеkундный полуссивнден 'рсномеръа
стопОвый 'роиометър за маси
хронометр-ж м хронометраж; 'ронометрврине,
вгемсизмсгнaнс
выборочный взбвгaтелно 'гонометгигaне
комплексный комплексно хгонометгuгaнс
—, непрерывный нспрсиъснато 'гспсмерри-
раис
суммарный евмaгно [с-орнс] хронометрв-
ране	_
/аонометрИаевaнве с вж. хронометраж
/аономeтрИаовать хгонометрирaм, измервам
време
/ронометрВср м /гсномстгиср, времевзмеавaч
хрономСтрия ж хронометрия, ваемсизмсавине
/аононa-пюдёния мн 'рономсргичнв наблю¬
дения
/аонопсреицвсмётава ж /аенспетенцвеметpнва
хроноскОп м хрсиссисп (електрически часов¬
ник за измерване на много къси межДини от
време)
хрупкий чуплив, троилин, крехъи
хаBнкоерь ж чупливост, тгошлuвоер, игс/исст
~, водородная водородни игехкост
~, коррозиОнная иорозионна кгсхкоер
межиристаппичесиая мcждукгиет-лнa игс'-
иоер
низkотсмпeаируанaя нucиоремпep-рвгни
кгсхкоер
~, отпускная игс'иоср при отвръщане
— прв старСнив игс'иост прв стирсенс (напр.
на стомана)
травильная крехкоср, получав-нс при [ет]
ОаИцване, баИцовъчна ирсхиост, вж. 'ауп-
кость, ведерСдная
ударная ударна крехкост
хаветaпь м 1. кристално стъкло 2. изделия от
кгиерилно стъкло 3. планински кристал
0огемеивй чешив [че'еии] кристал
~, гСрный планински кристал, кристализи¬
ран иварц
—, сввицСвый оловен кристал
хрящ м 1. едрозърнест пясъи с чаиъп 2. грубо
домашно платно 3. хрущял
хрящевСй 1. чакълссто-пссъчлив 2. хрущялен
ц
ЦАГИ - сокр. Центральный aэасчвдасдвнaмн
чесиви институт съкр. - ЦАГИ — Централен
аеродинамичен институт
цИнга ж илсщи, затягащи челюсти; втулксв
патронник, цанга
зажимная затсгателнв челюсти [илещв]
~, подающая подаващи челюсти, подаващ
втупиов п-ргоннвк
~, разжВмная гaзтв-гяши се [разтягащи се]
чслюств, г-зтн-гашa се цанга
циигббепь м дърв. цанхобеп; зъ-нии (зъбно
ренде )
цапбн м вж. ципонпИк
цanонйаовиние с цапониранс, намазване с
цапонлаи
цапонлИк м цапонлаи (вид нитроцелулозен
лак)
цапфа ж шийка, цапфа, шип
—	веретена врсгсина шийка, шийка ни вретено
~, гребенчатая грсбснна шийки
коническая конусни шийка
ионцевая ^^4- шийиа, шип
иореннИя коренна шийиа, основна швйии
—	кривошипа 1. шийка на испянов нал 2.
шийки [шип, цапфа] ни кривошип
плСская плоска шийка
~, поворотная въртяща сс [въртелива] шийиа,
шснисл
~, пСпия куха шийки
промежуточная междинна шийка
средняя срсдиа шийка
цилиндрическая цилиндрични шийка

ЦАП
1036
шаровая сферична [ябълкова] шиНка,ябъл¬
кова пеша
цзпфелмашНлв ж машин» за шлифоване пз
шийки (в часовникарството)
азпфeло-ввбk м вж. цзпфспмзшйна
царапать драскам, одрасквам
царИпиви ж драскотина, рязна (по повърх¬
ност )
aитИnka ж еошрозъб инструмент зз свличане
корзги нв дърво или зз взораснваве [за
нанасяло нз драскотини]; стъргало със
зъбци
царга ж 1. царга 2. ранна [чсрченс] па прозорец
3.	пръстен, метален цилиндър в ноттл, пещ,
комин 4. оноли щс (на сито, решето)
цнсль ж мухъл, плесен
анссшй 1. цъфтя 2. цвсшяовзм, плсстнновa“
(за хляб, вода и др.)
цвст м цвят
бТлый рзнноиншенойнный бял равномерен
fтввнометно ипшензинен] цняш
бепешпе*сетыИ Сла-лосин цвят
бирюзовый шюткеaзнооин цвяг
ведле*зслёный водпезсптл цвят
нбтопонеге крыла гзрвзвовечтртн цняш
вторичный вторичен цняш
ншетесшспСнлый втотестепсвеп цвят
грунтовой цвят на фона [основата]
/х/, деnелнUшспыный допълнителен цвяг
дьм-aшьй цняш на пушек
сдилйчлый сдпнпчсл цвят
—	зелёного мха мъхевозептл цвят
—	нвлОлия цвят на важеживзвс
лазуревый небесносин цвят
лИповый липов цвят
пУлле-бСпый луввоСял цвяг
“влйлене-kтaслыИ мaлпловечсрвсл цвят
“уснВшлый м ус кител цвят
насыщенный лзсигсв цвят
/х/, не нвсыщсвиН ненаситен цвят
основной основен цвят
отличительный отличителен цняш
—	отпусна цняш ни отвръщане
пстнИ-пый първичен цвят
переходный преходен цвят
nстлз“Уштевый седефен цвят
—	побежалости бегъл цвя-, цвят при нагрява¬
не (на стомана), вж. цвет отпуска
петпещёплый погълнат цвят, цняш, коИшо
сс поглъща
ржИн-илы ръждив цвят
свинцовый елевлоопв	[епенсп] цняг
остсбтйсте-бепый ореСтиошебнп цняш
остсбрИcто-сТтый отсСтпсшооин цвят
сОрвый 1. серен цвят (сяра във виД на си¬
тен прах) 2. серен [жълт] цвят
сОрный жёлтый сярн^м^' цвят
сёро-голубои сивоси! цвяг
сирСнсвый люляков [снтшловполсшон] авя-
—	опопеней кости цвят ли слонови кост
сесшввлей съставен цвят
спентральвыН спектрален цвят
фиелётеве*ойлий ниелсшоносин цвят
фиепешеве*упыштвмзтИлевый	ниолстово-
упшримаривов цвят
Hтке-кт3сный ярко чернел цвят, цивобър
цвст» мн цветове
ахроматические ахроматичпи цнстонс
деnеплUшепылыс допълнителни цветове
тёплые топли цветово
холодные студени авсшенс
хроматические хтеииши-ни цветове
цвстёнис с 1. цъфтене, цъфтеж 2. nлессннснaне,
мухляснавт
— воды плествновaве [мухлясване, жиСувяо-
винс| ли вода
цвстлИн м цветарник
цветной цветен
цвСшвосшь ж тле. цветност
цнешпоспепOй м далтонист
цнсшевеоепие с авешезвзвие
авешенед м анстaр (който отглежДа цветя)
цнсшевеосшне с цве-aтсшне, цнсшонъдстно
цнсшовосnтоизнсдСнис с възпроизвеждано ва
цняг
цнешеgелевие с полигр. цнттеошдслнвс
цвстекоттекшет м тлв. устройство з» кориги¬
ране л» цнс-овт, aвешекереншот
цнете“ет м копотиисшът
цвсшонеоныИ авешовоосн
цнсшеещущёлвс с ансшеуосщaнс
цвстопсредачв ж кфт. цвешонтедзвaве
цвсшопеглешён ле с авешепотпъшaвс
цнтшетзсоёнлис с аве-орззстйвзвт
цвешесшбйкеошы ж ансшоуотойчинеот; трайност
нв багрило
авсшефйльшт м цнсшсн филтър
цвс-очувсшнИ-елылесшь ж цвсшочунотвuттлпесш
цТнка ж 1. цтн; пръчна ош «фенер» (на цевт*
колело) 2. текст, масур, цев; шпули
цевочный ценен, от [па] цсн
цсньё с 1. воен, горна -ист от ложата пи пушна
2. стебло, пръг
цедйлка ж цедки, цедилки
цсдИть цедя, прецеждам
цсж м прецеден риз-нор
цОзпсный цезиев
цёзий м цезий
СромистыН цсзпсв бромид
бте“нонзтонИслый цезиев бромат
кИслый углснИслый цезиев бикарбонат
/хх, углекйслый цезиен карбонат
хлористыИ цезиев хлорид
хлерленвтоkИспьй цезиев хлорат
цианис-ыН цтзисн цианид
цсйлонИш м минер, цсИлонит
1^10^0^грамма ж диаграми пз Цейвср
цсйнсрИт м минер, цейнерит
aсИшпунa ж аиИшлуnи (специален киноснима-
чен апарат)
цеИхгауз м вещеви воентп склад
цскованис с (челно) зтвнерунаве, заравняване
(напр. леглото около отвор за болт)
цсковни ж 1. -слсн зтвкер, зтннср зз челна
обработвано 2. фрозенн fуширснпс] ли от¬
вор (за главата на болт) 3. вж. атнев3лuс
^^0^! м цсладоп (минерална морскосиня.
боя), целило! (порцелан с блеДозелен или,
сивозелен цвят)

1037
ЦЕЛ!
цел-нёзы мн цол-нозови бои (органични син¬
тетични бои )
целиноли мн цел-ноли, цсnяноnовн бои
цслостин м минер, цслостин
целик м 1. нёлих (предпазен стълб-опора,
стълб-ориентир при изкопни работи) 2.
подвижна чист от мсрник ня оръдио 3. нещо
цяло [непокътнато]
бортовОй бордови [граничен] цолик [стълб]
мождукаморный мин. мсждук-морон цо-
лик’ [стълб]
междуэтЗжный мин. междуетажен целик
[ стълб]
~, нздштрёковый мин. нздгялориен цолик
[стълб] (предпазен целик, оставен над гале¬
рията в мини)
охолоетвслъный мин. о колоша хтов цолик
[стълб]	(предпазен целик. оставен около
шахта)
охр-нный мин. предпазен цолик [стълб]
~, пограничный граничен целик [стълб]
~, пограничный граничен цолик [стълбI
поддерживающий мин. поддържащ [под¬
пиращ] целик [стълб]
~, подхрОвeлъпый мин. подтзвапон целик
[ стълб]
~, подшгрёковый мин. подгалорион цслик
[стълб] (предпазен целик. оставен поД га¬
лерията в мини)
предохранительный 1. вж. цолик, охрИн-
ный 2. подпорен цолик [стълб]
противопожарный противопожарен цолик
[стълб]
угольный ъглов цеnих [стълб]
упОрный вж. цолик, - поддерживающий
шИхтный мин. мшнон целик [стълб]
штрё новый мин. гзлор ион целик
цолин- ж с. ст. целина
целлит м целит (хивриaцетилцглулизa)
целлозОльв м цолозол в (техническо наименова¬
ние на моноетиловия етер на етиленгликола)
целлоидин м целойдин (чист целулозен ни¬
трат )
целлон м цолон (пластифицирана ацетилце-
лулоза)
цоn(n)отекс м стр. цолотохс (плоскостей изо¬
лационен материал от растителни влакна)
целлофан м целофан
цсллулОза ж вж. целлюлоза
цёппупсйд м целулоив
целлулоидный цо.лулоидон
цоллюлОзз ж целулозя
белёная изболен- целулоза
вискОзная вискозна цолулозя
восстановленная редуцирани възстановена
целулоза
гидратизйрованная хидратизирзна [овод-
нони] целулоза
~, древОснзя дървесна целулоза
жёсткая твърдя целулоза
кислотная киселинни цолулоза
погходeлйезя лесно избелваща со целулоза
—, лиственная целулоза - от листа
моносульфйтнзя мспсcулфитпи целулозя
натрОнния нитронова цолулоза
~, небелёная нодолонз |ноиздопспа| целулоза
облзгорОжонния облагородени целулоза
огбепeннзя вж. целлюлоза, белёная
~, регенерированная регенерирана целулоза
~, солОменная целулоза от слями, сламени
целулоза
~, сульфатная сулфатни цолулоза
~, сульфитная сулфитни цолулозя
~, тряпичная целулоза от текстилни отпадъци
~, хвойная целулоза от хвойна, хвойнови
целулоза
~, хлопковая целулоза от памук, памучна
целулоза	'
~, щелочн-я алкални целулоза
целлюлозный целулозен
цОлоо с мат. цяло число
целостИт м астр. цслостат
целостность ж цялостност
це.лый цял, непокътнат
цель ж цол
~, радиолокационная р-диолок-ционни цол
цельзиан м мин. целзиан (барuееu-алумuнuгв
силикцт)
HёЛЬнCДОрёвЯпПЫЙ от цяло дърво
цсльнокОванный цялостно изкован, изкован
от один блок, изцяло кован
HолънохдрпусныИ еднокорпусон, с однодпсхсвс
тяло
цельнолитым отлят нацяло
цельнометаллический изцяло метален, изцяло
от метил
цельносварной изцяло заварен
цельност-льнОй изцяло стоманен
цельнотянутый изтеглен нацяло, безшевен
цольнсформдвинпыИ изцяло формован
нельпошгампОвзпный изцяло щампован
цОльный 1. цял, монолитен, одноОлоков, ця¬
лостен 2. норизродон; н-турилсн 3. пълпсмяе-
лон (за мляко)
цемСнт м 1. цимент 2. лепило, кит
иллйтовый алитов цимент
алюминИтный япуеиняген цимент
ангидритовый знхидритов цимент
ангидрйто-глинозёмистый анхидрито-а.лу-
минитон цимент
асфальтовый асфалтов цимонт
баритовый баритов цимонт
безус-дочный носвивзщ се цимент
бeсхлйпкорпыИ дозхлинкороп цимент
бокситовый бокситов цимент
ОыстрорзеширHющиИся бързоразширявящ
се цимент
Оыстроехвагывающийся Оьрзоевьрзващ со
цимонт
дыетрОтвордеющий бързовтвърдяващ со
цимонт
водонепроницаемый ОезусИдочный водо¬
непропусклив носвивзщ се цимонт
водонепроницаемый расширяющийся во¬
донепропусклив разширяващ се циме^ш
высокопрОчный високоякостен цимонт
гидравлический хидравличен цимонт
гидрсгёхпИчосхиИ хидрогохпйчоехи цимент
гидрофобный хидрофобен цимент
гипсовый гипсов цимонт

ЦЕМ
юз»
гвпсо-гпuнозёмиетыИ гипео--лумвнaрсн ци¬
мент
гВпсо-шпИионыИ	гвпео*егуавсн [чвпсс-
шлакон] цимент
глинозёмистый илумниитен цимент
o', глвнозёмный вж. цемент, глинозёмистый
o'," дОмсИный вuсокепсшен цимент, цимент
със сгурия от високи пещи
дорСжныИ пътен цимент, цимент за пътно
сргоирелсрво
зуОнОй зъболекарски цимент, цимент за
зъ-слеkaгеив цепи
о-, изнеети0но-пуццолИноныИ в-ронвко-нвцс-
лансн цимент
о/, извеети0но-шпaионыИ наронвио-шпаисн ци¬
мент
о-, кислотоупорный киеспиноуеройчив цимент
ипИдочный цимент зи зидане, цимент за
зидарски [строителни] цслв
О', мигнезиильныИ магнсзвев цимент
о/, мaлоклйнвеаный елaдоклвиkсгсн цимент
о-, мaлереамИческиИ ел-борегмвчсн цимент
o', мeдлelннoc'вИрывиющийса бaвнортнъгда-
b^ се [б-нносвързн-щ] цимент
многохлйнкерный еипноклuнкерен цимент
О', мраморный мраморен цимент
—, натур-льный естествен |н-твгaпсн| цимент
—, нефелВнеиый нефелинов цимент
—, огнсупОрный огнеустойчив цимснт
o', основной основсн цвмент
—, стдСпсчный ангидритовый анхидритсБ цв-
мент за украса [за гaгнитврa]
о*, песчаный пясъчен цимент
oz, плавленный топен цимент
o', пластвфицВаонaнныИ пластичен цимент
o', пеарлaндекий портл-ндцuменр, поатлиn-
дсв цимснт
—	портландцемСнт вж. цемСит, nоатлИндскuн
о-, пробуждённый аитинвзврал се цимент (ня¬
кои от съставките на който се пробуждат
по-късно и тогава започват реакции)
пуццопИновый пуцолаиои цимент
о, аaешваающuИса разширяващ се цвмснт
О', романский гсмaн*цимeнт('ваp<с-ч,z^янсел ци¬
мент, без Да се изпича суровината до ска¬
чане)
o', сСрныИ ссрсн цимент
~, силви-тныИ силви-тсн цимент
—, смолянОй смолен цимент
—	СорСля вж. цемент, магисзвИльный
o', специальный специален цимснт
супьфатно-шпИиовый сулфатс-шлакои цв-
мент
о-, супьфaроетбйиuИ еулфaтоуероИчви цимент
o', тампон-жный тампси-жен цимент, цимент
за тамисниране
~,т-рный цвмент с тарата (с опаковката)
~,таaееоиый трасов цимснт
трИсеиый трасов цвмент
о-, шпИковый сгуроцимснт, шпаков цвмснт
o', шпakе-евлиkaтный шл-ио-свлвиатсв • цв-
мент
цимент-пушии ж циментов пистолет; пневма¬
тична циментова помпа
цемeнтaроа м цим^пт-тор; лепило
цементационный цемснт-циснен (при повърх¬
ностно закаляване)
цементация ж 1. цементация, повърхностно
заиапяванс 2. циментиране 3. начин за отде¬
ляне ни срсбро от самородно злато
o', гИзсвия газова цимент-ция
—	грунтОв циментиране ни основите
жйдиая течна цементация
о*, жидкостная вж. цементация, жидкая
—	крСмнием повърхностно закаляване чрсл
силициИ, силицириие
—науглероживанием циментиране чрсз нанъг
родяванс
o', твёрдая твърда цементация
—	хрОмем цемснтвране чрсз 'ромир-нс [с
хром]
цементирование с циментиране; вж. цемен¬
тация 2.
цсментйровать 1. цuмснрuр-м 2. цемснтирам
(повърхностно закалявам)
цементИт м цементит
oz, азСтистый -зорuер цементит
—, вторичный вторичен цементит
о-, зсрнИстый зърнсст цементит
o', избыточный излишен цементит
o', легированный пегвран цсмсnрир
o', первИчныИ първичен цементит
o', сфсроидапьныИ сфсричсн цементит
o', трстИчный третичи! цс.ментвт
o', шаровидный вж. цсментИт, сфероид-пь-
ный
о/, эвтектический ситеитвчен цементит
о-, эвтеитОвдныИ евтситондси цементит
цсментИрныИ цементвтсн
цементник м цимeнтонгоuзвсдервснии
цементный циментов, циментен
цементобетОн м циментобстон
цсментовОз м цвмситовез (специално транс¬
портно среДство за превозване на цимент)
цементомёт м вж. цемент-пушиа
цсментомешапиа ж цuментoбъакaчкa
цсмянии ж 1. керамична добавка 2. старо
мме на. цимснт
цен- ж цени
o', ОрОсовая дъм пвнгои и цен-
o', ннвтавзaнодсkaя нътрсшноз-нодсиа цена
o', нОпьния сис-сдни [произволна] цена, цена
ни свободен пазар
—	делСиня стойност ни едно деление
—	делСиня шиИлы ероинеер ни едне деление
ни скапати
о-, сдйная единна цени
o', единичная единична цен-
o', зигстсвВтепьния цен- на производител
|доет-вчикl, изкупвателна цени
о-, закупочная покупна цена
о, мирОвая световни цена
—, облагаемая цена за о-лагане
оптСная цена на едро
o', основн-я основни цен-
o', отпуски-я вж. ценИ, фабричная
~, предельная гранична цени
прейскурантная цена по ценоаазпве [пс
каталог], каталожна цени

1039
расчётная изчислена цела (цена, получена
по изчисленията)
розничная цела па дребно
рыночная пазарна цепи
сниженная намалена цена
твёрдая твърди цена
фабрИ-ная фабрични ценз
—	Импульса стойност л» импулса
цОввик м ценник, ценоразпис
ценности мн ценности
вaпю-ньс валутни ценности
миштти3пьвыс мз-триалви ценности
ценность ж цснпосш
номинальная номинална ценност
—	информации стойност [цспнеош] на инфор¬
мацията
цепома! м цепомзп (първият кат на горната
креда)
цеп ши бЗр м цтнтибaт (единица мярка за на¬
лягане)
центипуЗз м цевшипуаз (единица мярка за
вискозитет )
цтншвет м цен-нeт (мярка за тегло — руски
центнер = 100 нт)
американский aнттикивокн цситнср (ра¬
вен на 50,802 кг)
английский англиИски ^1'!^ (рав^н на
45,36 кг)
ат!шт м 1. център (среДище, средоточие, гео¬
метричен център) 2. център л» струг (на
подвижното или неподвижното седло) 3. цел-
-ър [-тзn-ивkз] н обработвал па струг де¬
тайл 4. средищно населело място
иомивиcштв-Uвло-еСщеошвевлый адмиви-
отришинво-общсошвтн център
~, знтйнвыИ активен целгър
~, вси““еттИчеокий хим. център па асимет¬
рия, асиметричен център
~, аэродинамический аеродинамичен цсвгър
—	величины център пз формата, център нв
плавателнос-та
—	водоизмещения кораб, център па нодоиз-
мсстнането
вращающиИся въртящ сс център
—	вращения център на вършсвс
вьчuопИштлывый изчиопитспсл център
—	гармопИческого движения център нз хар¬
монично движение
—	трафигизИции център пз графитизация
—	давления цсв-ър н» налягане
gепепнUшсльвьй kриc-aлпизaaии оенъп-
витолсв център ни кристализация
—	жёсткости център нз стабилност |ви лс-
пооашпuноош, пи нстлзcшичноот]
зИдний задев [неподвижен] център (в
задното с)Дло на струг)
зародышевый център на зародиш {пи кри-
стилизация)
—	зарождения хим. център пз зараждане, за¬
родиш
—	изгИбв център нз огънавт
—	изображения тлв. асвшът на изображение
—	пннОрсии крист, център пи симетрия, цен¬
тър пз инверсия
	ЦЕН
инСрции асптът л» инерция; инерционен
център
колебаний целгър нв треп-евия
z_z, колёсный нолсссн център (колело без бан¬
Дажа), звезда па колело
коррозионный център ли корозия
кривизны цсвшър ла кривина
кристаллизационный център па кристали¬
зация
круга център л» кръг
кручСния център л» усукване
мисс цсвшър па масата
“гловенный вращения моментен център на
въртене
“гповТпньй скоростОй момси'^ център па
скоростта
наружный външен център (напр. в струг)
пеnеовПжпый вж. центр, зЗднпй
обриСВ-ынающий обработващ център
ебт3тпоге равенства крист, център ли об-
рaшвоте равенство, цсн-ът пз симетрия
zw, обратный обтaттл център (напр. в струг)
объёмного водоизмещения кораб, цспшър ва
неооизнестнането
окружности център н» окръжност
оптИчсский оптичен цен-ът
—	параллельных сил център л» успоредни,
сили
„z парообразования цсп-ът па naтееСрaзуни*
него
z^z, плИниющиИ поднижсв [нпaнaш! атв-ът
(напр. в струг)
z^z понет<етв цсвшър на завъртане, център на
въ^тве
~ подобия мат. център п» подобието
~ приведения център на редуциране
—	проСкциИ център ла проектиране (при
централно проектиране)
птомьmптлльй промишлен цснтът
таоиakBльвыИ мат. радикален център,
цсвшър па радикал
радиовещательный радиоразпръсква^^!
целгър
радиоприёмный радиоприема-тлев център
—	распределения център на разпределяне
—	рекомбинации център на рекомбинация
полупроводници )
—	све-е-увошвU-ельвоо-u кфт. център ла ове-
то-уветви-ел пост
—	симметрии център нв симетрия
штпснизи0пный шелтнизиовтв център
z~, шсппеней леяр, топлинен цсп-ът
z—, торговый търговски целт'!^
трТлия център пз триенето
тяжтсги център ли тежестта
z— тяжести сечения цсвшър нз -тжес-ша вв
сечението
z~z тяжтсги шнётgеге 'Тлв цев-ър в» тежестта
нв твърдо тяло
—	удИра център па удари, ударен целтър
упорный вж. центр, зВдвий
~ циклона метео център на циклона
хозяйственный стопански център
—	шИра мат. център нз кълбо
z-z шарнИра център на шарнира
1040
ЦЕН

централизация ж, централизация; централи¬
зирано
горочная жп. гарова централизация, гаре¬
во централизирано
диспетчерская диеnотчорехо централизи¬
рано
контрОля централизирано [централизация]
ни контроля
~, еехзнИчёcхзя жп. еохинйчнз централиза¬
ция
нормальная жп. нормални централизация
ролОйнзя жп., релсйнз централизация
ролёйно-кОдовая жп. рслсйно-кодовя цен¬
трализация
релОйно-шИговия жп. релеИпс-стъпхова
централизация
силовЗя жп. силови цопгрзnиззниг
управления централизация - [централизи¬
рано] ни управлението
электрическая електрически централи,елек¬
трически централизация
центрзлизОвинный централизиран
центральный централен
цонгрИрсвзпиё с центровано, центриране
—	заготОвок центриране на заготовките
—	инструмента центрирано на инструменти
—	лучЗ фокусиране [центриране] ни лъч
—	по внутреннему диЗмотру центров-не по
вътрешния диаметър
по длине центроване по дължина
—	по наружному диЗмотру центровано по вън¬
шния диаметър
—	рИстри тле. центриране на растера, цен¬
трирано ни образа
—	рОтора центров-не нз ротора
'центрировать центровам, центрирам
центрирОвка еле» центрирование
центрирующий центриращ, който центрира,
цонтрировъчон
центрифуга ж центрофуги
ОзрзбЗннзя барабанни центрофуги
быстрохОдния бързоходня центрофуги
нитрациОнная хим. нитрзционня центро¬
фуги
нормальная нормална [обикновена] цен¬
трофуга
о^здитольния вж. центрифуга, осЗдочния
осЗдочния утаителни центрофуги
осветляющая избистряща центрофуги (цен¬
трофуга, която избистря)
отжймная изстискващ- центрофуга
~, отстОйная вж. центрифуга ос-дочная
подвесная висящ- |охячоня] центрофуга
~, пробирочная опитна [пробна] центрофуги,
центрофуги за изпробвано
разделяющая вж. центрифуги, сепариру¬
ющая
еаеозягруж3ющaяея само пълнещи се цен¬
трофуги
симоразгружающаяся езеоизnразвзща со
|саеоразтоварвзща со] центрофуги
—, сепарирующая сепарираща [разделяща]
центрофуги
скоростнИя бързсоборотпа [скоростна, Оър-
зоходнз] центрофуги
фильтрующая филтруваща центрофуга
центрифугальный центрофужен, центрофугален
центрифугирование с центрофугиране
гИзовоо ядр. газово центрофугиряне, раз¬
деляно ни г-зовоте чроз центрофугиране
~, ос3дйгопъноо утаително [утайв-що] цен¬
трофугирано
—	бетонов центрофугирано ни бетон
центрифугировать центрофугирам
цонтробёжка вЖ. центрифуга
центробОжный центробежен
цонтровЗльный цонтровъчон
цонтровЗнио с вж. цонтрировзнио
центровка ж 1. вж. цонтрировзнио 2. изработ¬
ване ни обратни цонтри в детяйля зя оОрябсг-
вано 3. настройвано [нопгриряне| на обработ¬
ващата машина 4. центровка ня двигател с
вътрешно гороно 5. свредло с център
винтЗ ав. центровка на винта
критическая ав. критични центровка
~, нейтральная ав. неутрална центровки
—	самолёта цснтровк- ни самолет
цонтровОй центров
цонтрОида ж. мех. центроид (масов център
на тяло)
неподвижния неподвижен центроид
подвижния подвижен центроид
нентроискИтель м цонгрогъреaч (при траси¬
ране )
цонтроизмётчик м инструмент зя отбелязвано
ни центри, център
центроплан м ав. сродно крило, централни
чист на самолетно крило
цёнтростроеИгольный центростремителен
центурий м центурий (химичен елемент)
цёны мн цопово (дървени или метални летви
в скробвачна машина, употребявани за раз¬
деляне на слепените нишки при скробва-
нето )
цеолиты мн минор, зоолити
~, искусственные изкуствени зоолити
цОпи мн вориги
—, гзлъвзнИчоехио галванични вориги
параллСльно соединённые ел. успоредно
свързани (токови) вориги
последовательно соединённые ел. лоепедо-
вягеппо свързани (токови) вериги
цопнОй верижен; кръгов; контурен
цепочка ж 1. верижка, синджирче, линоц 2.
серия, род
ёмкостная ел. капацитивни верига (в
трансформатори )
радиоактивния ядр. рядиоякгивпа верига
—	распИди ядр. воригя ни рязпадзнего
~, рОжущия режещи вериги
цопОчный верижен, контурен, кръгов
цепь ж 1. вериги (напр. метална) 2. вериги
(низ от свързани помежДу си неща или съ¬
бития) 3. воригя (низ еДнакви атоми, свър¬
зани последователно еДин с друг) 4. ел.
воригя, кръг
абонентская абонатна вориги
аварийной сигнализ-ции воригя зя [на1
аварийна сигнализация
активния ел. активни верига

1041
БЕЗ
активная электрическая ел. слектавчееиa
-итввн- верига
~, анИлсгсвая -налогона верига
-нисрная кораб, котвени верига
~, анСдная ел. инсдна вервга
апериодическая раДио -периодична верига
— ОИзы елн. 0-зои- верига, верига ни базата
(в транзистори)
бапИнсная тлф. Оилаисна [уравновсся-
висда] всрига
бaлинеUаниа еж. цепь, балансная
л/, дeзаeaитйвная ел. безге-kтввнa верига, -и-
тивна всрига
ОезындуитИнн-я ел. безвидуитвина[неви-
дуиривн-l иерига
бесконечная -сзираИна верига, иервча със
съсдинснв помежду св кг-uшa
бесшумная Осзшумна всрига
«w 0леииа0вкв вервга за бпоkвг-нe, вж. цепь,
блокировочная
бпоииаев.очнaа -пскигaши всрига
боковая хим. странична всрига (в алифат-
но органично съединение)
буисНрная кораб, буксирна вернчд, ве¬
риг- за впачсне ни буксир
ведущая 1. задвижваща [водеща] верига
2. члавна верига
~, велосипедная велосипедна всрвга
вентиляционная вентилационна вервча
ии-рациОнная вибрационна верига
инСшняя ел. външна верига
внутренняя ел. вътрешна веричи
-х, водорОдная хим. водородна вериги
— возбуждения ел. възбудителна исрвча
~, воздушная въздушни иервча
ух, временная ел. временна всрига
х, вру-оная мин. подкопна вериги
/х', вспомогательная ел. помощна [спомага¬
телна] верига
х, вторИчния ел. вторична всрига
х, втулочная втулкова всрига
х, втулочная пластинчатая втулко-плaетви-
иова всрига
/хп, врупочнс-адпикoвaа втулио-ролиови ве¬
рига
/х', втBпочно-абпиио8aа пластинчатая втул-
ио-рслиова . пластинкова всрига
х, входная раДио входна всрига
вызывнИя тлф. повиквателна верига
высокочастотная тлф. високочестотна ве¬
рига
х, выходн-я радио взходиа всрига
/х/ ГИпля Галов- всрига
/V, гальваническая ел. галванична вервча
хх, главная ел. главна верига
х, гОрная планинска верига
х, грс-енная текст, гредснии всрига
х, грузон-я товарна всрига; тов-гоповдвчa-
тспна | подемни] верига
/х', грузоподъёмная вж. цепь, грузовая
/х/, гусеничная гъсенична вегuч-
/'', двумерная дввгaзмсрн- верига
/х', двусторонняя зу-чатая двустранно зъбни
исрвга
х, двв/иинИпьниа тлф. двуканапна вервга
/х', двухпроводная ел-двупроводни [двупровед-
нииена] верига
/х', дву/радния двуредна веавч-
/'', депВтепьная станка делвтеп на вервча на
машината
х, демпфирующая ел. деиферна [заглушитсл-
на, подтискаща] исрвга
/'/, дифференцирующая тлф. диференцираща
верига
~, дпиннозвённия верига с дъпчв [продълго¬
вати] звена, дългозвенни вернх-
—	для прсдохранёния от скольжСния верига
за предпазване ет хлъзгане, исрвча протии
хлъзгане
долбёжная дълдична вервча (при Дълбач-
ни машина)
~, ёмкостная ел. и-п-цитиви- всрига
—	зажвг-ния авто всрига на запалването
~ зиземлСиня ел. зазсмитепни {зaзсмав-щa]
верига
заземлённая ел. заземени вервги
~, з-минутия ел. затворена верига
запаснИя запасна [резервна] верига
*х, зарядная ел. зарядна верига
~, звонкСвая тлф. повиквателна [звънчева]
всрига
землемерная земемерна всрига
■хг, зу-чатая зъбни всриха
~, зу-чатая пластинчатая зъбни пластни-
иови всрига
х, идеализированная ел. вдеипни [идеалвзв-
ран-] вериги
х, избирательная раДио избирателна [селек¬
тивна] всрига
измерительная ел. измервателна вериха
~, Импульсная елн. импулсна всрвга
Х-, индуктивная ел. вндвирввнa верига
интсгрUауюшaа тлф. внрсчририщи верига
искусственная тлф. изкуствени [фантом¬
на] верига
х, испытательная ел. изпитвателна верига
х, исходящая - тлф. изходна исрвга
х, кабельная тлф. кабелна нсричи
*х, иапв-рСв-нная кили-гоиaнa всрвга
х, кинемaтВчсекия кинематична веричи
х, клуппная текст, вервга с клупеин [щип-
ив]
х, кuнемaрИчеекaа неопределённого движё-
ния ивнсматвчиа всрвга с неопределено дви¬
жение
х, иинемaрИчесиaя определённого движения
кинематични ■верига с определено движение
х, клапанная ипапаниа всрвга
х, колебательная ел. трептящ кръг или контур
х, иопьцев-я пръстснова всриг-
х, конвейерная конвейерна вервча [лсити]
х, контрольная тлф. контролна верига
х, концентрационная ел. концентрационнаие-
рвга
х, исра-Сльная кораб, иог-бнa всрига
х, короткозамкнутая ел. [на]късосъедвнсна
вериги
х, ксретkозвённaа верига с иъсв звена, иъсе-
звенна вериги
х, иораeирИавюшaа ел. иоавгиаищa вервча
66 Рвеие-Оъпгaаскв пслврехнвчееив речивк

БЕЗ
1042
—	коррекции высоких частот ел. верига за
коригиране на високи честоти
—	коррекции вйзких частСш верит» за корити-
рано па ппскп честоти
крИвовая крзловз верит»
нруглозвСнпaн kтъгпезвслвз вериг», ве¬
рига с кръгли знсвз
крючкОвая всрига с куки, кукссшв верига
лев-очная лентова (плоски! верига
линСИния ел. линейни верит»
линТйнвя размСрная линейна размерни
верига
логическая логична нерити
—мигвИшнзя ел. магнитна вериги
мсжкаскадпая тлф. мсждус-ъ^лна [меж-
Лукасвилла] верига
мерная нсрптв за земемерпп работи, мерла
вериги
", микрофонная елн. микрофоннз верига
млегезвСллaн многозвенна верига
", “погон6нтурнaн авт. млетоконтурнa не-
рига
—, мпегетЯопaя млегoтegевa (многoтедлaГ нерита
", многофазная ел.■ многофазни верига
", ме-оциkпешвин авто мотоциклетна верига
—	лакИлв ел. отоплителни вериги
накальная вж. цепь лвкЗлв
натяжная опъвателни [лзшсгaшепнaГ всрига
незамкнутая ел. псззшверснa (невключени,
певклю-ева] верит»
/—, нсkaпиСтбвaпнвн ■ лекипибтовзви всрига
нелинейная ел. нслинеИл» верит»
,, нсобратИмая необратима верига
нттззнсшвлёнпвя хим. неразклонева нс-
рига
—	пИзкой чиоше-Ы вериг» пз писк» честота
", нормальная нормална верига
обобщённая обобщена вериги
обратная обратна верит»
—	ебтaшней ’связи ел. вериги ла обратна
връзка
одноконтурная авт. одноконтурна всрига
однонаправленная всрига за едно напран-
лтлит
", оонопронедпaн сопептенеgникевa верига
<—, однорядная еонотеоенa ’ fелнереопa] вс-
рига
", оперативная ел. оперативни верига
основная тлф. основна всрига
ешвтшвпёвлвя ел. разклонена вериги
о,, оттяжная изтегляща всрига
nвтвппТпылвн ел. паралелни [успоредна]
вериги
nзрзлпспьлезнсныeвaя размОрная nитaпеп*
по [ус потсоне]*зненпa’ размерна верига
О', пассивная тлф. пасивна норита
о,, пассивная элснштИчсонзн ел. пасивна елек¬
трически вериги
", пстнИчнaн ел. първична всрига
o', передаточная предавателна [преводна] ве¬
рига
", переключающая ел. превключваща вериг»
—	пстелеов изч. верига ла проноса
—	питЗнпя вж. цепь, питательная
О', пишИшспьвaн ел. захранващи всрига
o', пластИнчатая пластинкова верит»
o', плоская электрическая рвнлилна [плоска]
^0^^^^» верига
о,, ппоcкoзвeлl>eнaн плоска fnпеокозвслпa] ве¬
рига
плоскостная размСрная равнинна размерни
вериги
", подъёмная повдигателна fnеоемпи] верига
о,, полимерная полимерна нсрита
o', последовательная ел. последователна верига
поcпёдoвaтeльно-пвтзплёпьлaя ел. nесле-
ловaшепво-пaтзпепвз вериги
—	постоянного шок» вериги пв постоянен шок,
пеcтoявношекони верига
o', приводнИя задвижваща верига; предава¬
телна [шрапснисиовва] нерити
o', пробная тлф. пробва [опитва] норита
простЗя прости всрига
", простИя кинематическая проста кинема¬
тични верига
", птеcштапошвеппан кинelмaтИчеокaн пространст¬
вена кинематична верига
", пространственная размСрная пространстве¬
на размерна верига
птотинобукcбночнaн авто вериги прошив
Сунсувзвт
—	птотиноснольжепин авто верига прошив
плъзгане
o', протяжная протяжна вериги (при пла-
етична обработка)
o', прямая прана верига
o', птяиозвёнввн верит» с прави знтпз, прано-
знтвли всрига
o', пусконЗя пускова всрига
—, пугтнЗя вж. цепь, рельсовая
О', рабочая тлф. работни всрига
", радиовещательная радио рзgиеризптъе-
ква-елНи верига
—	радиолокационных станций нерити пз р»’
оиопекициевви станции
разборная разглобяема верига
твзвс-впевввя хим. ел. разклонена верит»
", твзве-впёввaн рСльсовая жп. разклонени
релсова верига
o', разговорная тлф. разговорни всрига
тззлелИштпывзя разделителни всрига
", размОрная размерна вериги, план пи раз¬
морите
", разомкнутая ел. отворена [прекъсната] ве¬
рига
", разрядная ел. разрядна верига
О', разъёмная вж. цепь, разборная
распределительная разпределителна верит»
реакционния физхим. реакционна нтригз
", рОжущая мин. режеща всрига
резервная резервна [запасни] всрига
", резонансная резонансна вериг»
", релейния релейна вериги
рСльсовая жп. релсова [линейна] нтригз
", роликовая ролкова [гзлова! верит»
роликовая пластИнчатая репкено-плaсшuп*
кона всрига
", ро-орния роторна нерити
—	сз“ензсттейнu раДио нтригз пи оaмепa-
сштойнaпсше

1043
ЦЕХ
—	с большим затуханием вериги с голямо за¬
тихване
сварнИя заварена вориги
~, свзрнЗя калиброванная заварена кяnиОро-
вана вориги
сварн-я обыкновенная обикновена зави¬
рени верига
~, св-рочная ел. заваръчна вериги
<х, сдвОенная вдвоонз вориги
—	с двойнОй настрОйкой вериги с двойни на¬
стройки
~, селСкторная тлф. избирателни [селектор-
ня] верига
сотки елн. решетъчни верига
—	сигнализ-ции воригя зз [нз] еигнзлизз-
£ цияти
силовЗя ел. силови [мощна] вориги
—, симметричная тлф. симетрични верига
скребкОвая мин. гроблова воригя, вориги
с гребла
скребкОвая транспортёрная транспортна
гребкова вориги, гробкова вориги за транс¬
портьор
скоростнЗя стинкИ вориги ни скоростите
[скоростна вориги] на мишинзти
смешанная ол. смесени верига, вориги с
последовател но-па рил ел но свързвано
сноговИя авто вориги за движонио в сняг,
верига против плъзгане
—	с перееённыеи пар3мотраей верига с про¬
менливи параметри
~ с -постоянными пирамотрами вориги с по¬
стоянни параметри
~ с распорными звёньями вориги с капрочници
стартерния ел. стартерни вериги, (електри¬
ческа) вериги зя стартери
судовИя хорябня вериги
такелажная кораб, гзхоnзжн- воригя
тологрИфная телеграфни верига, теле¬
графна линия
телефОнния телефонни линия или верига
тёреоэпёXгрИчёсхзя ел. гормоопоктричёска
вериг¬
ах/, тОковзя ел. токова верига
тормозная спирачна верига
транспортёрная транспортни вориги, кон-
войорна вериги
грехф3знзн ел. трифазни верига
тяговая тоглитолна верига
углорОдния хим. въглеродна верига
угловЗя размерния ъглов- размерна верига
управляемия авт. управляема верига
управляющая тлф. управляваща вериги
«■х,, фззоврзщИющзя физозивъртища [фaзсвьр*
тяща] верига
ххх, фазседвигающзя ф-зоизеоств-ща вориги
«■х фантомная тлф. фантомна [изкуствена]
верига
фасон н озвоннзя верига с профилни [фа¬
сонни] звена, профилозвонна вериги
«х>, физическия тлф. физическа верига
фиксирующая тлф. фиксираща [стабили¬
зиращи] верига
фрезерная фрозовъчна верига
цветнИя тлф. цветна верига
~, черпаковая чёр'лаковя вориги
шарнирная шарнирни [етавна| верига
штампованная щ-епсвъчна [щамповани]
вериги, вериги с щамповани ёnёмёптй
~, электрическая електрически вериги [ли¬
ния]
«хх эмитторз ел. емитерна воригя
~, энергетическая енергетични вериги
~, эталонная -еталонни верига
/хх, якорная кораб, котвени верига
— якоря ел. роторни ворига
цёралуейн м цорапуеин (сплав на алуминий
и церий)
цоробрОн м биохим. цородроп
цорозин м цорозин (жълт или бял восък, по*
лучен от планински восък)
цорозит м церезит (хидравлична добавка към
циментов разтвор)
цорий м цорий
азотнокислый цориов нитрат
/хх, еёрпокИепыи цориов сулфит
/хх, трёхклбристый три■лорисг цорий, цориов
гри■лорид
углекислый цериов карбонят
~, чeтырёхфгбристый цориов чотирифлуорид
церит м минер. цорит
цорус(с)йт м цорусит (оловен карбонат)
цот-н м цотин (-■оксадокин)
цотён м хим. цотон
цотйл м хим. цетил
цёгйлинегат м цотилацог-т
цох м цех, отдел, отделение
~, агломерационный агломерационен [елёков]
цох [отдел] (от металургичен завод)
/хг, амильгимациОнный мет. -м-лгае-циопон
цох
аммиИчный амонячен цох
анодйровочный мет. цох за инодирино
-Х-, аппретурный текст, апрстурен цох, апро-
турно отделснио
«х», бессёе0ровекий мет. дёеёмёров цох, цох
с бесемерови круши
«хг, бобинИжный текст, бобинзжон цох
«хх, вЗрочный харт. вярилен цох, цох за вире¬
но [изварявано]
~, волочильный мет. йзгогпячон |гогпячон]
цох
«хх, врёдный цох - с вредности
вспсмогагёпьпый спомагателен цох
~, г-зовый газов цох
~, гaпьвзпИчёехий гзпв-нйчен цох, цох за
гилванизиряне
гипсовЗрочный керам, гипсовиръчон цох
~ горячей обриООтки вж. цох, горячий
горячий цох зя гореща обработка (на
метали и др.)
деровообдОлочный дърв. цох зз дървообра¬
ботване, дърводолон цох
/хх, динИсовый мет. динасов цох, цех за под¬
готовка на динасов (огнеустойчив) мате¬
риал
«хх, доломитовый мет. доломитов цох, цох зи
подготовки ни доломит
«хх, дОмонный виссхоnёщоп цох [отдел] (от
металургичен завов)

ЦЕХ
1044
дострОечнс-монтажныИ срроирелно-мснт--
жсн це'
дро-Вльный мет. трош-чен [г-здаобuре-
пен] цех, трошачка
•*, дуОНльный кож. дъ-нпси цех, це' за ща¬
вене (на иожв)
жиронОй храм, топвлсн це' (зи мазнини),
топилня
заготовИтельныИ 1. цех зи заготовив 2.
снабдителен цех
зак-почный закалъчен цех, цех за термо-
еОриботиа, цсх за закаляване
закрОечный кроячси цех, кроячно отделе¬
ние, кгоачнвпa
~ защитных покрытий цех зи защитив покри¬
тия
инcраумeнрaльныИ	инструмснт-лсн цех
(отдел]
каландровый текст, цех за кaлaндаваине
карамельный хран. карамелеи цех, цех за
производстве на к-р-мсли
— иСикоче чугуна леяр, цех за (пгевзводетне
ни) ковък чугун
коксовальный цех за коксуване
иоиее'вмВчеекий иоисохимвчен цех
колЛёктеаныи ел. колекторен цех, цех за
изработване на иелсирори
конвСртерный мет. конверторен цех, цех
с конвертори
копрОвый вж. цех, дреОВльный
~, коапуcомoнтaжныИ це' за монтиране ни
тела [корпуси]
г~, исапвеос0аaбЯрыиaюшвй цех за сОаиОсрвaнр
на тепа [корпуси]
иеапуссе0даочный вж. цех, корпусснои-
тажный
котСпьно-зиготонИрспьныИ	котелно-под¬
готвителен цех
иорСльие-еб0аечный иорслно-монр-жен це'
котельный иотспно отделение, котелен
це'
красИльный бояджийски цех, бояджийско
отделение
квзнёчне-nаеесСвечный	ковашко-прсоив
цсх, ков-шко-пгееово отделение
~, иузнСчно-теамИчссквй ковашко-тсрмичен
цех
кузнёчно-шримп0вочныИ иов-шко*шaмnо-
въчен цех
кузиРчный кои-шин [ковачен] це'
кузевнОй к-ресерен цех
ликирСвочный пакировъчен це', п-киро-
иъчно отделение
лееепВльный дъскорезен (гатерен] цр'
лсеопропИточный цех за импрегниране ни
дървен мaрсавaл
писропаокaрный лветов-лцовъчен цр', цех
за валцоване ни лвстовр
литРИныи леярен цех, леярна
~, мартеновский мет. мартенов цсх, це' с
м-грснонв пещи
миссозигоPовИрепьныИ керам, земепедге-
рнuррлен [мaсоподготвирелсн] це'
машинный машинен цр' (напр. в електро¬
централи )
мaшиноеб-аочныИ м-шиномснт-жеи це'
меднолитРИный мсднолеягсн це', цр' за
песне ни мед в меднв сплави
метиппизицибиныИ мет-лиз-цвонен цр',
цех за метализация
—	мррaппВчреиu/ конструкции цех зи (произ¬
водство на) мст-лив ионергукцви
~, мсриппоебpa0aтывaющuИ мрт-лс<сбгaдор•
в-щ цс', цр' за метaлее0гa0ств-нр
—	металлопокрытий цех за (нaнaеянр ■ ни) ме¬
тални покрития
металлурчВчесинИ метaлугчвчрн цр'
~, механический механичен [мишнИен] це'
[отдел]; це' за механична обра-оти-
мс/aное00аочный мсхаио-монт-жри цр'
~, модельный леяр, моделен це', моделно от¬
деление
ментажныИ монтажен це', монтажно етде-
лснве
метОрный моторен цех, моторно отделение
набОрный полигр. наборен цсх
ООжиговыИ 1. мет. пържипен цех 2.
керам, цех за печене
ебилИдечный полигр. цр' за пгвчсrване на
фермите
обмоточно-зигетсвИтельныИ вж. цех, оО-
мСточный
о0м0рочнo-изелацв0иный вж. цех, об¬
мёточный
оОмёточныИ ел. цех за изработване на
намоткв
одаибaтывиющвИ сОра-ети-щ цс', це' зи
сбрaборвaнр
обслуживающий обслужващ цех
окр-сочныИ бояджийски це', ОсяджиИннци
Опытный опитен [експериментален] цр'
основнОй основен цех
отделочный цр' [отделение] зи окончателна
обрaбсри-
—, отжигательный це' за стгрянанр ■ (напр.
на метал)
—	отражательны' прчРИ мет. це' с отража¬
телни прщв
печатный полигр. псчатарсив цех, цр' зи
печатане
—	печей мет. пршрн цр', пещнс отделение
пластмассовый пластмасов цсх, це' за
о-работн-нс ни nлaетмaеи
подготовительный подготвителен цр'
подсобный помощен [спомагателен] цех.
предмСтнсй специализации цр' с предметна
специализация,	предметно специализиран
цех
прСссовый пресов цех, пгсеоно отделение
прОнолечныИ мет. тслоизтсчпящ [теловал-
щовъчрн] цех
производственный производствен цр'
прядйльныИ текст, прсдичсн цех, пгедaч*
не отделение
—	аргенсаaцвв землВ леяр, цр' [отделение] зи
рсгснерир-не на формовъчната смес
рельсепаекИтный релсовал цовъчен цех,цех
[срдспснир] за в-пцов-нс ни релси
аем0нтно-мe'aнИчесkвИ	асменрне-мр/и-
нвчен цр'

1045			 ЦИК
~, ремOпшпе-сттоUшельпый рс“епшне-ошрои-
-елеп цех
ремонтный тсмелшсл цех
рессорный ресорен цех, цех зз изтaбе-нaпс
па ресори
тулеобжигaшслыпый мет. рудопържилтн
цсх, цех за пържене на руда
ручной формовки леяр. цсх [отделение] за
ръчна формовки
обOточпе*снИточпый мoнтaжпе-зaнaтъ-сп
цсх
сборочный монтажен цсх, монтажно отде¬
ление
сварочныИ заваръчен цсх, заваръчно отде¬
ление
— сСрото чугуна леяр. цсх [отделение] зз сив
чугун
силовой силов fенсргисп] цех [ешдсп|
слесарный шлосерски цсх
сортопрокатный мет. цех зз валцоване па
ки-есшвеви нилцонки
сталелитейный стоманолеярен цсх, ошема*
нелтнтвa
сталеплавильный ошемипешепипен цсх, вж.
цсх, сшапепишёйпый
отстеешИпный полигр. ошсрсешuнсп цсх
столярный дърводелски цех, дърводсл^
/>■', сушИльный сушилен цех, сушилно отде¬
ление, сушилня
шетмИчеокий термичен цех, термично отделение
шехнепегИчсскоИ специализации цсх с тех¬
нологична специализация, шехлепег^^члo-спe-
циализирил цсх
ткацкий тъка-по отделение, тъкачен цех
шенBтпый стругарски цех, стругарно от¬
деление
томасовсний мет. шемaсев цех, цсх с То¬
масови пощи
штaвUлыный бойцовъчен цех бвйцовъчпе отделе¬
ния
транспортный штaнспотшсп цсх, транспор¬
тен отдел
~•, трубный тръбен цех, штъбопроuзнооителеп
цех
шруболитСйвыН шръбептнттл цех, цсх зи
леене нз шръСи
шрубеnтокaшпый штъбонaпцонъчеп цех, цсх за
валцоване па шръбп
шурСИвный силовой турбинно-силов цех,
шурСоепттгиеп цсх
фасон пол ншёйный цех за (летне нз) фор-
мови отливки
формовочный 1. леяр. формовъчен цех,
формовъчно огделснит 2. текст. цсх [отделс-
лис! за получаване на влакно (от изкуствени
материали)
холодной обработки цех зз студена обработка
холодной прокатки цех зз студено валцоване
холодной штамповки цех за студено щам¬
поване
— цветного лигья цсх за цветни огливкп, цех
(ешоепение| за лсенс пз цвсшни метили и
сплин и
центрифугальный центрофугален цсх, цсп-
шрефутaпле отделение
цинкографский полигр. цинкографе! цех,
цинкография
I i *
-■>, чугунолитейный чугунепеяте!^цтх, чуту-
волеярпа
шамотный mзмешсп цсх, цсх зз nеогешенкз
на шамотни материали
— штамповочный щи“невъчеп цех, цсх за
щамповано
—, экспериментальный експериментален [опи’
ген] цсх
эпскштозaкИпечпый тлек-роззкaпъчтп цех,
цсх за елекштозaкилянинт
эпекштбпизный електролизен цех, цех за _ елек*
штепизa
эпсктротем6нш!ый елскттотемонте! цех,
цех зи ремонтиране па тлсктрооъеръжтлuн
электросталей данИльный	епекштесто“и-
нелснтс! fепекшросшомaнетопuпе!Г цсх
энергетический енергетичен [силов] цех
[отдел]
цсх-nеотaнщИн м цсх-доставчик
цсх*поттебИшслы м цеХ’Hешрсбишеп, цсх-кепоу-
мзтор
цсхком м цехов комитет
цеховой цехов
циан м циан (сол на циановоДородната кисе¬
лина)
~, бромистый цианов бромид, бтемецuзл
цивлвзИд м цианов азид, цпилазид
цпвнамИд м цианамид, цианов амид
—	кальция калциев цианамид
—	лИшрия натриев цианамид
цпалЗт м цианат (сол на циановата киселина)
цuв!гтуппв ж циинотрупа
—	нЗлия калисв цианид
—	кальция калциев цианид
—	мСди меден цианид
—	лИтрия натриев цианид
—	остебтИ сребърен цианид
чёрный черен цианид
цизнизЗция ж цианизация, аиa!uрa!е
цианИрование с 1. ^31^310 (насищане на
повърхностния слой на стоманени Детайли
с въглерод и азот) 2. циaнuтaлс (цианиДно
извличане на злато и сребро от смлени руди)
—	в твёрдой срсдС циавиралс н твърда среди,
твърдо циавиринт
гВзонос тизоно циaвитзне, циани^нт в
газона среди
~, жИдкостное течно циавиринт, циалприлт в
шс-ни среда
цианистыИ цизпидсп [цианид]
циB!еСе!збп м ции!обснзоп
циЗловый цианов
цив!егруnпa вж • цивнгрупп»
цианометр м цизномешър
цпапошНпия ж полигр. цua!ешипuн
цивлоурЗш м циaвеутaш
цивнеутHт м циавоурит
циaпефеогёп м циaвофоотсл
цпанпл&н м циапони стопилн»
цигСНкв ж кожи па цигаНскз овца
цигОйконый ош кож» пи цигайска овца
цикл м цинъл, кръг, кръговрат (в астроно¬
мията )
Зв-омишП-сскиН автоматичен цикъл (напр-
на обработан)

ЦИК
/046
бинарный бинарен цикъл
водорОдный физ. водородёп цикъл
—	воспроизводства яДр. цикъл на възпроиз¬
веждано [на възпроизводство]
—	вычислений авт. цикъл ни изчислоният-
гИзовый физ. газов цикъл
гИзовый Дизеля—Отто гязодизолов цикъл
на Дизел—Ото
гИзо-дизельный вж. цикл, гИзовый Дизе¬
ля—Отто
газотурбинный газотурбинсн цикъл
гистсрСзисный ■исторозиссн цикъл
~ двигателя цикъл на двигателя
двухтактный двут-ктов [двут-ктон] цикъл
действительный рабОчий действително ра¬
ботен [истински работен] цикъл
—	Дйзоля цикъл на Дизол, дизелов цикъл
жидкий течон цикъл
замкнутый зятворен цикъл
—	записи и считывания авт. цикъл на запис
и ЧОTёП0
знякопоегоЯпный нзгружёний знахоnостоя-
поп цикъл ни н-преженият-, цикъл с постоя-
поп знак ни напреженията
идеальный идоалон цикъл
инфильтрационный геол. инфилтрацио^н
цикъл
—	Кирнб цикъл ни Кзрно
каск-дный хaсхядон [стъпзлон] цикъл
(напр. в хладилната техника)
коммутационный ел. комутационен цикъл
магматический геол, магмагичеп цикъл
многочленный хим. многочленен цикъл
—	намигничивания магнитен цикъл
—	нагружОний цикъл на натоварваният¬
— напряжения цикъл на (променливите) на¬
прежения
незамкнутый нозатворон [отворен] цикъл
поеиееотрИчный пёеиеетричёп цикъл
ноеиееогрИчпыИ нагружений несиметри¬
чен цикъл ни нягсвярваниягя
ноеиееогрИчпыИ нипряжОний носиметри-
чоп цикъл ни напреженията
нуловОй нулев цикъл
обобщённый Карно обобщен цикъл
Карно
«'■' обработки цикъл ни обработката
обратимый обратим цикъл
обратный обратен цикъл
обратный тепловой обратен топлинен ци-
къв
—	операций, открытый открит цикъл	опо-
р-цият-
паросиловОй паросилов [оцоргиоц] цикъл
паротурбинный парогурОицоIl цикъл
—	поред-чи цикъл № продаваното
—	порорзООтки цикъл m прорзбогвзцётс
пслуззмкцугый полузатворен цикъл
продольный знакопоегоЯнцый пулсиращ
цикъл (от нула до максимум и обратно)
—	программы изч. цикъл на програмата
—	производства вж. цикл, нроизвОдcгвоццыИ
прсизвОдетвоцныИ нроизводетвёц цикъл,
цикъл ни производството
прямОй топловОй прав гсппицоц цикъл
пульсирующий цагружОций пулсиращ ци¬
къл m цятоварваниятя
работы цикъл на работата
рабОчий 1. р-Оотон цикъл, технологичен
цикъл 2. последователност [цикъл) работи
(при двигатели с вътрешно горене)
~ размножения ядр. цикъл ца разеиожавацо
(на горивото)
роЗльный реален [дойствигоnоц] цикъл
регенеративный рёгёнорагйвон цикъл
рсмОнтный ремонтен цикъл, цикъл нз
ремонти
едОрсчцыИ монтажоц цикъл, цикъл № еоц-
тзжз
еиееотрИчцыИ цзгружОциИ еиеётричёц ци¬
къл m цатовaрваиинга
суточный мин. дононощон цикъл
теорстический тёорётичец цикъл
теоретическия рзббчий гооротичоц рибо-
тоц цикъл
топловОй тсплицоц цикъл
тореодицзмичёехий вж. цикл, тепловой
тёхноnогИчёCхий технологичен цикъл
топливный топливон [горивен] цикъл
трИцспсртный грицсnсртон цикъл
углеродный въглероден цикъл
— хспсдйпъцой машИцы цикъл ни - хладилната-
мяшиня
хсподИпъцыИ хладилен цикъл
чстырёхт-ктный чотиритяктоц цикъл
эквивалентный Карцс еквивалентен цикъл,
цикъла нз Карцо
эксплуатационный охсплоатациоцоц [ро-
еонгёц] цикъл
эрсзиОнцыИ орозисцоц |ёрозивоц] цикъл
цихn3цы мн циклани, циклопарафици
циклевИнио с върв. ^^0^; изглаждай
циклёвка ж вж. цикловИнио
циклизЗция ж хим. циклизация, циклизирацо.-
образувяно нз пръстени
циклический цикличен циклов
цихлИчцый вж. цйхnйчёекйй
циклёдутац м цикподутзц
цйклобутёц м циклобутон, ЦИKЛсОуГЙЛёЦ
цихловзцио с цихловаце, циклични работя,
работа по цикли
цйхлогёкеадйёц м цйхпо■ёкеадйон, дихидро
бензол
цихлогёке3ц м цикпохёхеац
циклогекеацОп м цйкпохокеацол (цикличен на¬
ситен алкохол )
циклогсксанОн м цихлохохсянон, кетохекез*
еёгйпёц
цихлогопгЯц м цйкпохоптзц
циклограмма ж циклограмз
циклограф м циклогр-ф
циклография ж циклография (метод за изуча¬
ване на циклични движения на човека)
циклОида ж мат. циклоид-
циклоидальный цихпсидоц
ЦйхлОйДцый вж. цикпоид3пъцы•И■
цйкпоеёр м обсроглмёр
1047
цил
циклон м 1. метео циклон (атмосферен вихър)
2. циклон (уредба за отДеляне на твърди
частици от газ)
битиарИныИ батериен цвипон, мвлрвци-
ипон
конВчрекий конусен циклон
цилиндрический цилиндричен цвипон
циклоп-рифИны мн хим. цвипопарафини
цвипепснтаднён м хим. циклопситадири, при¬
роден каучук
циклопентан м хим. цикпопе1П'-н
цвилопентанОн м хим. цuкпопснрaнон, ието-
nрнтaмррилрн
цвилопаопaн м хим. циклопропан
циклотрОн м ядр. циклотрон (уредба за уско¬
ряване на материални частици с електри¬
чески товар )
взехаенныИ изохгснсн циклотрон
иельцеиСй пръстеновиден [пръстенсн] цик¬
лотрон
аaдиИльнс-сСктоаный р-диaпно*еекроген
циклотрон
секторный секторен циклотрон
спиаaльнс-секроаныИ спиаaлно-ееироарн
циклотрон
цвипсфОн м елн. щвклофон, електроннолъчев
комутатор
цВипя ж дърв. цвили
оправочная цвили с рамка [с дръжка]
фасОнния профилна цвипа
цвиОвка ж цилиндричен фрезенк
цилиндр м 1. цилиндър (геометрично тяло)
2. цилиндър (машинна част) 3. конструк¬
тивен елемент 4. цилиндър (лабораторен
урре)
блочный блоков цилиндър (на парна ма¬
шина)
возвратный връщ-рслсн цилиндър
во.здвхедBвныИ въздуховдухв-релен ци¬
линдър
нетаахuвaющиИ тръси-щ цилиндър
—	высОкоге давлСния цилиндър с инсоио на¬
лягане
чидаиилвчреkиИ хидравличен цилиндър
главный главен цилиндър (напр. на преса)
глИвный тормозиСИ аето главен спирачен
цилиндър, спирачна помпа
—	диейнОчс действия цилиндър с двоИно дей¬
ствие
двухпорбчный двупоточен цилиндър (в
турбина)
дву'ерённыИ двустенен цилиндър
дрзаисвальный изместен [взв‘ънaиевaлрн, дез-
аисв-при] цилиндър
дспВтрльный делителей цилиндър
диэлсктрИческнИ радио диелектричен ци¬
линдър
дУкроаныИ полигр. дукторен цилиндър
жНдиестныИ течностен цилиндър
зaчаBзочный мет. пъпначсн цилиндър
(напр. на пещта)
закрывающий леяр, затварящ. цилиндър
золотникОвый шибърен цилиндър (напр. в
парна машина)
игольный текст, иглен цилиндър
колёсный тормезнОй авто, иолесрн спира¬
чен цилиндър
компрессорный компресорен цилиндър
ир-сочныИ полигр. оцветяващ цилиндър,
цилиндър зи нанасяне на цнетеве [бои]
круглый мат. кръгов цилиндър (с кръ¬
гово напречно сечение)
круговСй вж. цилИндр, ирухлый
масляныИ миспсн цилиндър, цилиндър за
масло
мСрный измервателен цилиндър (в лабо¬
ратория) , градуиран цилиндър
нагнет-тсльный 1. nаееев-ш [сгъстяващ]
цилиндър 2. леяр, уплътнителен цилиндър
(за уплътняване на формата)
нагревательный н-гррв-рслсн цилиндър
нaпаaвпающuИ направляващ цилиндър
нисссный пемпРн цилиндър, цилиндър ни
помпи
~ низкого давления цилиндър за нисио наля¬
гане
овИпьный мат. овален цилиндър (цилин¬
дър с овално напречно сечение)
основнСй основен цилиндър (напр. при
зъбни колела)
охлаждающий охлаждащ, цилиндър
пировСИ парен цилиндър
передаточный полигр. предавателен ци¬
линдър
печатный полигр. печатащ цилиндър (ци¬
линдър, който печата)
питающий текст, захранващ валяк, вхо¬
дящ валяк
плунжерный удължен {плунжрген] ци¬
линдър
пневмитвчесивИ пневматичен цилиндър
подающиИ полигр. подаващ [зихгинвиш]
цилиндър
пОпый иух [празен] цилиндър
поршнсвСИ бутален цилиндър
паесеуюшиИ леяр, пресоващ цилиндър
(при уплътняване на формите)
приёмный леяр, приемателен цилиндър
прямОй мат. прав цилиндър, взприиси
цилиндър
аa-Очий ра-отсн цилиндър
аaепаедепВтрпьный ризnаеделвррлен цв-
лвддъа
аaешиаИррльный разширителен цилиндър
аебрИстый рс-рсст [орс-рри] цилиндър
силовОИ ав. сипеи цилиндър, енергиен ци¬
линдър
смещённый вж. цилИндр, дезaкеиaпьныИ
ео0иаaющий полигр. събиращ цилиндър
сортировальный еортврaш [серриревъчрн]
цилиндър
—	сс съёмной холОвкоИ цилиндър със сваляща
се Iдсмонтир-шa се] глина
—	с пировОИ рубашкой цилиндър с парна рвзи
стоячий прав |стоаш, изправен] цилиндър
сушИльныИ сушилен цилиндър
тормозиОИ спир-чен цилиндър
управляющий елн. управляващ (вснсптсв)
цилиндър

цил

фальцевальный филцов [филцоващ] ци¬
линдър
формный псчашсп цилиндър (на ротацион¬
на или офсетова машина)
цилиндрический цилиндричен
ципинотеug м мат. цилиндроид (цилиндър с
елипсовидно напречно сечение)
ципипотененйчсокй'й конусно-цилиндричен
цимол м хим. цимол (рметилизопропилбен-
зол )
цинЗш ж оловна глеч, оловна пспсл
цинеол м хим. цинеол
цинк м цинк
азотИс-ый цинков лпшрпд
aзешнонUопыЙ цинков нитрат
/хх, амальгамированный знзпгимuтaв цинк
бтемuошый цинков бромид
втотичпый вторичен цинк
гранулированный гранулирай цинк
оисшuлпнаиелный дестилационен цинк
-V, пиошеней цинк па пио-ент, листов цинк,
цинкова ламарина
ххх, “ешaлпичсокuй метален цинк
х-х, нерафинированный ^рафиниран цинк
х-х, ттоиотиплитбвaллый Tсоecтипирaл цинк
ххх, рольный вж. цинк, листовой; валцовал цинк
оaмербоный оимотооон [природен] цинк
ххх, остниошенйслый цинков сулфит
~, серпПстыН цинков сулфид
<«, сернокИслый цинков сулфат
х-х, синеродистый вж. цинк, цианистый
сырой суров [необработен] цинк
технический тсхни-тски fшъттеноки] цинк
ххх, шетг0ныИ вж. цинк, технический
ххх, углекйслый цинков карбонат
х»х, уксуснокИслыИ цинков зцешиш
ххх, фосфористый цинков фосфид
ххх, фтористый цинков флуорид
/хх, хлористый цинков хлорид
-хх, хлорноватокислый цинков хлорит
-хх, хтемевекUопый цинков хромат
цианистый цинков цианид
-хх, электролитический тлскшролиттн цинк
цинкат м цинкат (сол на цинковата киселина)
цплкдимсшйл м хим. цинко^е-тил
цивкИш м минер. цинкит
цинкование с поцинковане (покриване на стома¬
нени изДелия с тънък пласт от цинк)
~, гальвзвйчсскос галванично поцинковало
/V, герЯчес гереще поцинковане
~, диффузионное дифузиовло поцинковало
-хх, нИс^с кисело поцинковане
-Х-, неншaншнес электролитическое контактно
слсктрелитло поцинковано
“ешаллпззцидпнос мешaпиззаuонве поцин¬
коване, поцинковане чрез мстализация
-х мешооем цементации поцинковане по метоо»
пз циментиране
х~, электтелишИчеокое електролитно поцин¬
коване
цинковать поцинковам
цинкСвщин м поцинкова-, който поцинкова
цИнконый цинков
цинкограф м полигр. цинкограф
цинкография ж полигр. цинкография
1048
цплнонСслыН цивне!осен, съдържащ пипк
цu!енkи ж рогозка
цинубель м Дърв. зъСвик, зъбно рОпОе
ципуСлёние с назъбване (със зъбно ренДе)
цuтёпa ж тина (в соловарница)
цирк м геол. циркус
цирков м минер. циркон
цирков»' м хим. цирконат (сол па цирконовата
киселина)
цирконисвыИ хим. цирконов
цирконий м хим. цирков
~, aзе-иошьИ циркониев пuштuо
•хх, бромистый циркониев бромид
хх-, ссрнокИслыИ циркониев сулфат
/хх, фтористый циркониев флуорид
хлористыИ циркониев хлорил
цитkонИтовв!Ис с покриване с циркониев слой,
циркелиравт
циркулировать циркулирам, намирам со в дви¬
жение
цИркуль м пергел
/хх, дслИшспыныИ оепитспсй пергел
/х/, измерительный измервателен пергел, пер¬
гел за отмерване
-х-, и!Cшту“eнтИлы!ый инструменталов пер¬
гел
/хх, круглыИ нръгъл пергел
/хх, микромстрИ-сский микрометричен пергел
/х/, пулсной нулев пергел
пропорциональный пропорционален пер¬
гел
~, простой прост [обикновен] пергел
/хх, пружИнный пружинен пергел
прямбН пран [прян] пергел
хх-, твзиСшечный разитрнитслтн [маркировъ¬
чен] пергел, шрa■сuренъчтл [шрасажелГ пер¬
гел
-Х-, рычИжный лостов пергел
— с оугой пергел с дъга
/хх с постоянными концами пергел е постоянни
краища
-хх со смОнными концИми пергел със сменяеми
краища
цИркуль-измерИтсль м нтрттп’измттвзч
аИткулы*шолщемет м петгсл-дсбсле“ст
циркульный 1. кръгъл 2. птргтлтп
циркуляр м циркуляр (писмо)
циркулярка ж Дърв. циркуляр, кръгъл трион
циркуляционный циркулационен
циркуляция ж циркулация, крътообрзщтние
/хх атмосферы атмосферна циркулация, цир¬
кулация ни атмосферата
/хх атмосферы, общия обща циркулация пи
атмосферата, обща атмосферна циркулация
хх-, ео-Тошвеввия тоштотнсва циркулация
/хх, искусственная изкуствена циркулация
/хх, насосная помпена циркулация (циркула¬
ция, предизвикана от помпа)
/хх, полная пълни циркулация
хх, принудительная принуди-слна циркула¬
ция
-Х-, холодная студена циркулация
цис м хим. цис
ЦUC*U30“Ст м хим. цис-изомср
цис-конфигурация ж хим. цис- конфигураци я
1049
циеОидцый хим. цистдс^
циссОидз ж мат. цисоида (крива от трета
степен)
циетоИц м хим. цистеин
цистСр^ ж цистерна
автомобйльная автомобилна цистерна
балластная кораб, Озл-стни цистерна (на
подводниците )
жолeзнсдоpОжцая железопътна цисторця
пожИрния nожарца цистерна
секционированная цистерна на секции,
секционни цистерна
екпядех3я скл-дова цистерна
судов-я хорябца цистерна
трацспсртцая транспортна цистерна
уравнительная кораб, изравнителна цис¬
терн-
фокальная цистерн- зи фокалии
цистИц м хим. цистиц
цис-тринс-изомерйя ж хим. изомерия цис¬
транс
цитздОль ж цитадели [крепост, опора]
цитоплазма ж биохим. цитоплазма
цитохимия ж биохим. цито■иеия
цитр-ль м цитрзл (ненаситен алдехив)
цитрЗт м цитрат (сол на лимонената киселина)
—	аммОния -мониев цитрат
—	кальция калциев цитрат
цитрИц м хим. цитрин (разновиДност на квар¬
ца)
циферблат м циферблат, цифро^к
воорооОр3зцый вж. циферблат, сОхтсрцый
с0кторцыи еохгороц циферблат, циферблат
със секторни скала (напр. при везни)
снир3льцый спирален циферблат (със спи¬
рална скала)
цифра ж цифра
арЯбехая арабска цифра
дрОбнзя дробна цифра
знИчзщзя значеща цифри
римския римска цифра
цифровой цифров
цицоро с полигр. цицер
цоколёвка ж ел. е■ома ца цокъл (напр. на
електронна лампа)
цОколь м 1. ел. цокъл, основа; фасунги 2.
стр. цокъл
видовой винтов цокъл
двуххсцт3ктцыИ двуко^и^ен цокъл; щиф-
тов цокъл
миниатюр^й миииятюроц цокъл
сдцохoцтИхтный ёднскоцтяктоц цокъл
октальный цокъл с осом шипа, оееошйлов
[оееoкряк] цокъл
~ Свана сванов [даИоцётец] цокъл
фланцевый флянцов цокъл
фокусирующий фокусиращ цокъл
цйпицдрйчеекиИ цилиндричен [бзйоцотёц]
цокъл
штыковОй Озйонотоц цокъл
штыревой вж. цд■опъ Свaца
~ ЭдисОна оди^тв [винтов] цокъл
цОкольный ел. стр. цоклов, нокълоц
	 ЧАС
цунЗми мн- цуцаеи (големи океански вълни в
резултат на поДвоДни вулкани. земетресе¬
ния)
цыппГтцик м с. ст. пилчзрник
цындвка ж рогозка
ч
чаовОд м работник, занимаващ со с отглеждано
№ чяй
чзовОдство с отгпождаце m чий
чай м чяй
чал м дебело въжо или кабол с клуп (за при¬
вързване на кораб, лодка или самолет)
чалить привързвам кораб, лодки или самолет
към брега
чйчка ж 1. вж. чзл 2. привързване m кор-О или
самолет
чальмерзит м минер, чалмерзит
чзц м кож. каца (за щавене на кожи); чобър;
кязян
агитационный агитационни каца (при
флотация )
бродильный ферментационна к-цз
водянОй каци [чобър] зз води
выпарцОИ изпарителен кязян
дубиль^й дъбилна к-ця, дъдйпёц съд;
дубя; басейн зз дъОоно
запИрцыИ каци зя зап-рв-цё
затОрный пивоварна кяця
красИлъцыИ бояджийски каца, бояджий¬
ски съд
мбочный съд зя йзмивацо
есчИльцый съд [каця] за цaкисванО
Окислительный съд зя окисляване
осадочный уг-итолц- каца, каца [съд]
за утаявано
осветлйтсльный съд [каци, дзеойц] зя из¬
бистря но
отстОйный вж. чат оеaдсчцый
пожарцыИ пожарна каци; пожарен съд
[даеойц|
травильный съд зя байцваие
фйnьтрaниОнцый фиптряцисцоц съд [ба¬
сейн], каци за филтрирано
цоеeцтаниОцный вини зя цомоцгяция
чан-отстОйник м съд [хацз]-угяигоп
чарок м шлифовачка, полиров-чка
час м час
часовой 1. часовников, чaесвцйк-рекй 2. ци
час, часов, зз одиц ч-с
часовщик м чaеовцикар
чЗсти мн части (напр. машинни), детайли
взаиеоззмоцяёмыё взаимозаменяеми части
запаецыо записни |розорвци] чисти
сменяемые емёцяоми чисти
еоегзвцЫё съставни чисти
частица ж физ. частица
aбсолlЮгцо нёИтральцзя -дсслютцс цеутр-л-
ци частица
—	Ильфа ядр. алфа-частица
—	бОта яДр. бота-частица

ЧАС
1050
—	ОопьшОИ опСр-вй ядр. частица с холями
рнергия
вторичная ядр. вторична частица
дираковская физ. дир-конска частица
заряженная заредена ч-ериц-
венизВруюшaя йонизираща частица
иоплСидная колоидна частица
космическая ядр. космичесиа частица
микроскопическая микроскопична частица
неделимая неделима частица
незаряженная незаредени частица
х~, релятивистская репативиствчна частица
—, ускоренная ядр. ускорена частица
элементарная елементарна частица
г~, ядерная ядрени (атомна] частица
частичный частичен
частное с мат. частно
частный чистен
частеиСл м 1. елн. поредица от нертикалнв им¬
пулси върху екран 2. ограда (от колове)
частость ж честота, повторяемост
—	nогаешноереИ честоти [повторяемост] на
чаешkире
—	случайного события честоти [пеитеаяемост)
ни събитията
частотИ ж честота, фреквенция
—	ОиСний честоти на биснията
Оекеиая раДио странична честоти
випСнтная валентна честота (в спектро¬
скоп ията )
инОрациСиная вибг-нионнa честота
а/, вызывнИя тлф. повиквателна честота
высСкая висока честота
—	хармОнни сл.честота ни хармонични съставки
хиаемaгнВтния раДио жиром-гнuрни чес¬
тота
гироскопическая жироеиопичнa чеерори
~, главния главна честсти
гранИчния гранична чеерорa
дискретния дискретна честота
запаснИя раДио запасна [резервна] чрерорa
звуиовИя звукова честоти
зериИльния раДио огледална честота
—	кадров тлв. честота на кадрите
—	книосъРмин кфт. честоти на киноснвмиврр
комплексная тлф. комплексна честота
контрольная тлф. контролна честота
круговая кръчона [ъглова] честоти
модулированная модулирана честоти
модулирующая модулиращи честота, чес¬
тота на модулация
несущая носеща чрерорa
иНзкая нвси- честота
~, нормированная тлф. нормирана честсти
нулевая нулева честота
основная основна честоти
а/, ■парциальная парциална честота
поднесущая педноеешa честоти
подтональная подтонална чрерорa
предельная крайна [гранична] честсти
промежуточная радио междинна честота
промышленная ел. промишлени честота,
честоти 50 Hz
аИзносPнaя вж. частота ОвРнвИ
резонансная ел. резонансна честота
евра'высОkaя свръхвисока честота
—	снгн-пои честота ни сигналите
—	скольжСння честота на плъзгането
собственная кепс-Инвй собствени честоти
ни трептенията
спектральная спектрална честота
саеднргеомeтаИчeckaа сррдвогсомсраuчнa
честоти
средняя средна честоти
стандартния раДио стандартна честота
суперная радио суперна честоти, епом-*
гателна честота
х~, тонИльная тонална честота, звукова чес¬
тота
лх, угловая вж. частотИ, kaвгевИa
л, циклотронная циклотронна честоти
—	■ цИклов честоти на цвилите
эталонная еталонна честота, вж. частот^,
стандартная
чистОтный честотен
чaсреремСа м ел. чеерорсмеа
ив-рациОнный вв-ранионси чрсроромра
/х/, хртеаедВнныИ раДио 'етеродинсн често-
рсмра
/хх, пьрзоэлритрВческиИ nuезоепсиргическв че-
еротсмрр
чиетотенасобpaзовaтрль пррсОpaзввител [транс
форматор] ни честота
частОты мн чрерорв
свеaхвысОкие свръхвисоки честотн
х-х, хиаaктраветИчрскuр хaгaитсгиервчнв чес
тотв
чисть ж 1. част (напр. машинна), детайл 2-
срделрн иъс ст нещс 3. страни на нещс
(напр. горна, долна и т. н.) 4. еадслн-
съст-ика ст нещо
/х/, апиинОтния мат. -ликнотна част
беговая авто ходило ни външна гума
бортовая авто ръб на външна хума
<-х, ведущая водеща . [нинравляваш-] част
~, верхняя горни част
весовая тегловна чист
х--, взаимозаменяемая взаимозаменяема част
х-х, глух-я 1. хпуха [без проходен отвор, за¬
дънена] част 2. неразглобяема част
гелевн-я челна [предна] част
дрфСктния дефектна [неизправна, нечод-
ни] част
зИдияя задни част
/хг, заменяемая заменима [сменяема] чист
/хх, запаснИя запасна [резервна] част
концен-я крайна част
/'', кермов-я кораб, кърмова част (на кораб)
крепёжная 1. крепителна [укрепителна]
част; подпорна част 2. сирепирслнa [првире^-
пвтрлна] част, свързваща част
/хх, легкеаaствегИмaя леенорaзтвоаим компо¬
нент, леснорaзрвогимa част
~, пегиопетучая лренолррлив компонент
/х/, лИтниковая леяр, част от пряксн-та систе¬
ми (на формата)
/'', леОовая челна [фронтална] част; предна
част
матерв-льная материала част
мишВиная машинна част, машинен детайл

I061
ЧАШ
мсталлИчсская шИхты леяр. металлата
част от шихшиши
мвИмая мат. мнима {веттзпнз, инагинер’
ла] чзсш
надводная надводни чист (напр. на кораб)
направляющая направляваща [водеща] част
нарезная нарязана част (напр. на болт), реэ-
бонв часш
вИжвяя долна чзсш
лиснекиnящвн нисконрнш компонент (ком¬
понент. който ери при ниска температура)
носовИя кораб. носови -ист (на кораб)
объёмная обемна -ист (част, изразена
чрез обем)
окулярная опт. окулярни чист (на оп¬
тичен уред)
опорная опорна чист, подпорна част;
ограничителни чзсш
основная основна чзсш
ешвешсшвтнвзя отговорна [важна, същс-
ошвенз] чист
передняя предна -ист; лицева [фасадна]
чзсш; челна -ист
переходная проходна [междинна] часш
—	по несу вж. часть, весовая
—, поворотная суппорта въргяща [въттелuнaГ
чист ла супо^и
—, поднИжНая подвижна часш
подводния подволна часш (на кораб)
—	по объёму вж. часть, объёмная
птигOпечнвя нагодена -асш, писнанз часш
проезжая платно (нз шосс, меош — без
бинксгишс и тро'^^-^
~, рабочая работна часш
~, рСжущая режещ» чист
~, резьбовая резбони часш
~, смСвная смснна [сменяема] часг
соединительная съединителна часш
—, сеошввлaн съставна чист
стандартния стандартна часш
техническая техническа часш
токонсдУщая ел. шокеnренсжоишa часш
тяговая рсиня шстлишепнa работна часш
нз ремък
~, фасонная профилна [фасонна] часш
~, хвеcтевBн опзшс-на часш, часш от [na]
опашката
ходовая ходова чзсш (напр. на превозно
средство )
—, хозяйственная стопанска часш
часы мн. 1. часовник; всеки измервателен
уред с циферблат и стрелна 2. часово
~, анкерные 31^0^! [ котвен] часовник
антимагнИтныс прошиномагнишел часовник
~, aошрепемUчсские асшрономи-сски часов¬
ник
~, Втоиные атомен часовник
балансовые часовник с баланс, балансов
часовник
~, башенные кулон часовник (часовник, кой¬
то е на кула)
бортовые ав. бордови хронометър, часов¬
ник [хренемс-ър] па борда
водяные 1. воден часовник, часовник с
вода 2. водомер
ншорИчпые зависим «асовник, часовник
без собствен двигателен механизъм
гЗзоные газомер
тиреныс жироскопи-ен часовник
групповые групов -зсонник
индивидуальные индивидуален [ли-сп] ча¬
совник
~, индикаторные индикаторен -асонппк, ин¬
дикатор
карманные джобен часовник
—, кварцевые кварцов часовник
конттOльвыс контролен часовник
~, “Зточвыс часовник-майни
маятниковые махалеп часовник, -асонппк
с махало
г-, механические механичен часовник
~, нзтУчвыс ръчен часовник
—, лзстОлвыс о-слеп часовник
нвошепьвыс часовник за маса
образцовые образцов часовник; часовник-
образец [мостра]
псрнИчные вж. часы, маточные
—, песочные пясъчен часовник
печатающие пт-зтищ часовник (часов¬
ник, отпечатващ часа, контролен. чассовшж)-
~, программные програмиран часовник
пружИнныс пружинен часовник
~, нЫлевеоопептевицaс“ые нспропускащ
прах и вода, часовник, херметичен часов¬
ник, часовник-хорме-ик
~, резьбовые рсзбови часовник, уред за из¬
мерване на рсзбп (напр. стъпката)
—	с боем биещ часовник (часовник, който от¬
бива часовете )
оветхутечные -зсонвпк с предварително
нагласяване (на определен интервал от
време )
сигнальные сигнален часовник
~, синхронные синхронен -зсонник
~, солнечные слънчев часовник
стенные стснсл часовник, часовник зи
стсни
~ с эпскштенеgзaг6gем часовник с електри¬
ческо задвижване, електрически часовник
—	с элскштеnтиведем вж. часы, элскштUчео*
кис
тЗбсльныс часовник за (отпечатване на
времето върху) контролни карти (напр.
при иДване на работа и излизане от работа)
~, шOчнье «0-0! -зсонник
уличные уличен -асонппк
~, элсктрИческис електрически часовник
эпекште“схaнUчеокис спсктремсхзпичсп ча¬
совник
~, элскштенетнйчпые вж. часы, мЗшочные
элеkштеоскундпыс електрически оекулде-
“ст
эталонные стaленсп часовник
часы-буоПльни к м чзеов11ик-.бууоиини( -Суоил^
пик
чаша ж чИша
~, агломерационния мет. агломерационна ча¬
ша
Сетуннвя леяр. копергaнтевa чиния
залИвочная вж. -Зша, литниковая

ЧАШ
I8S2
клозС^ая клозетнз чиния
~, литникОвая леяр, логковз чаша
—, шлаковая мет. шлаков- чаша
чашооОрЗзный чашковиден, ч-шибр-зон
чашка ж 1. чашка, чаша 2. гцоздо, кръгъл
длзб 3. блюдо ни воз^
—	восОв блюдо возни
—	дифференциала касетки (кутия] за диферен¬
циала (за преводните кололи цa дифороц-
циаnи]
чОзни г-хипзндр м текст. чезииг*х-пaндър
чок м 1. чок (банков) 2. касови Ооложкя (в
магазин)
чокЗ ж клочки, щифт, чеп; н-прочоц клин
разводная р-зцопон- клочка, шплйцт
чохaц м 1. чок-н-чх-, дпотсвидоц чук 2.
щандя, лоаеон
чокИнить м 1. чок-ця, з-чох-игвае 2. калибро-
вам (чрез пресоване) 3. сока
чоханха ж 1. чеканено, соченио; щзнцуванеЗ.
калибров-не (чрез пресоване) 3. з-чох-ця-
взне (напр. на нитов шев) 4. длстовйдоц йц-
струмонт за чок-цоно, ч-хацх-
~, кривслицОйцaя 1. кривопицоИнс чок-цоцо
2. криволинейна чок-нх- (инструмент)
~, объёмная обемно чок-цоно
плоския вж, чохацха, ппсcкоcтцая
плоскостн-я плоскостно ЧОX-ЦОЦё
—, лHёвеитИчоекая 1. пневматично устрой¬
ство зя чох-цоно 2. чеканено със Cгъстоц
въздух
—, ручнИя- 1. ръчно чеканено 2. устройство
[ицструмоцт] зя ръчно ЧОK-ЦОЦё
ссвмещёцнaя съвместш (напр. криволи¬
нейно и плоскостно) чохицоцо
шОвная чох-ноио ца шов
чох-цщик м чокинзч, който чок-ци
чоnн5кж 1. текст, совялкз (на тъкачен стан
или на шевна машина) 2. мялкз лока лодка,
варка
челночный совалков
чолО с пещно гърло
чолов0кс-д0цъ м човекоден
человеко-минути ж човохомийут-
чолов0кс-чае м човекочас
чепохйт м чопокит (вид дърводелско лепило)
чОлюсть ж челюст
чепрак м чапрак (най-плътната част на обра¬
ботена кожа)
чепраков-нио с кож. хрупоццр-цё (на кожи)
чсрвотОчина ж дърв. червсндии-
чорвяк м 1. червяк, Оозкраец винт 2. вида,
охлювиця 3. чорвячни проса, шпрйце-шици
/-/ ирхимОдов -рхиеедов червяк, червяк с ар¬
химедов- спиряла
быстроходный Оързоходоц червяк
-г, ведущий 1. зядвижвящ [водощ] червяк 2.
главен червяк
голиксиД-льцыИ холикоидоц червяк
глобоидальный сфорообрязон [глобоидсн]
червяк
двухзихбдный двуходов червяк
—, коцвехсцый хоцвохсоц [изпьхц-л] червяк
коцкавцыИ конкивон [вдлъбнат] червяк
ло всзвхОдцые лево■одов [ляв] червяк
лёвый вж. червях, ловозихбдный
многоз-хОдный многоходов червяк
ецогсходовсй вж. червяк, еногсзахбдцыИ
однозихОдный ёдцсходов червяк
одтходи ый вж. чорвяк, однозихОдный
<-/, пЗдающий пздзщ чорвяк
подающий подаващ чорвяк
привоз-хОдный доеноходов [доеец] червяк
/х/ правообсрэтцый вж. червяк, прзвозихОдный
прИвый вж. чорвяк, правозихОдный
разрсзнОй получервяк, разрязан червяк
руловОй кормилен червяк
/—, еaеотореозящий саесепиращ чорвяк
спир-льный спирален червяк
горбидцыИ тороидоц червяк
транспортёрный транспортоц червяк,
трацепортйр-щ чорвяк
цилиндрический цилицдричёц чорвяк
~, эвопьв0нтаьи оволвоцтоц червяк
червячный чорвячон
чордЗк м мансарди, мансарден етаж; таван,
тав-цски етяж; поднoкривцо нрсегрицегвс
[лоеещёцйё]
чордaчцый т-в-нски; м-ис-рдоц
чородовЗнио с редувано, периодично сеоняцо,
нослёдв-цё
чередоваться редувам се
чёрёцск м дръжки (на нож или друго сечиво),
чирон
чёреп м чироп; йзлочоц- глини; пирчо от счу-
лёц гnйноц съд
чоропйца ж I. керемида 2. керемиди (като съ¬
бирателно)
—, армированная ареир-ц- коромиди
асnидцая -снидц- хороеид-
~, волнистая вълнообразни керемидя
nj, г.лaзИрованцaя глазирани |глоджоеанз] ко -
ремиди
гпИцяцaя глинени коромиди
~, гсллaцдcкия ■опиндеки коремиди
гончарная пръстени керемида
~, желОбчатая упойоoбpaзна - керемиди
/кг, карцИзная корнизня керемида
конькОвия керсмида-капак
~, крОвельная покривни керемида
—, пенгочцая лентови (теглена) керемида
лоткОвая у.лойовидня керемида
~, марсСльская м-рсйпехи коромиди
одножелббчатая однсупойн- [турски] ке¬
ремида
~, пазовая филцова керемиди; вж. чорепйца,
марсельская
плоская плоски керемиди
~, римская римски керемиди, вж. черепйца,
одцсжeлдбчaтая
г-г, тит-рския вж. черепйца. ид,нижeлббчития
штампОвзццая щамповани коромидя
чёронйчцих м коромидчия
чёрeлИчцыИ хёремидёц
чоропОк м вж. чороп
чорeпяцОИ грънчарски
чёрцёниё с пичерияване (напр, туширане на
чертеж, направен с молив); пoчeрняцо (на
предмет)
чeрцётъ почерням

1053
ЧЕТ
чериВла мн мастило
интогаИфеиuр -врогг-феке мастило
апвзирйневые полигр. апизариново мастило
инипВисвыр полигр. анилиново мастило
гектогрaфИчреkир полигр. хситохрафско ма¬
стило
гравёрные полигр. гравьорно мастило
копировальные полигр. мастило за копи¬
ране
питогрИфсивр поли-р. литографско мастило
—, формОвочные леяр, противопригарны об-
мазин (черпила, чернилиа]
чернить почерням [нанасям с черно], чсрия
черновОй 1. иойтс р написан ни чернова 2.
грубо о0гaборен, недообработрн
чранезрм м е. ст. чернозем (почва)
чеанолреьр с широколистна гори
чернорабочий м о-щ [неквалифициран] ра-
Оотнии
чранеслвв м сушени черив сливи
чернота ж. 1. чернота 2. несъвпадане ни отвори
за болтове
чёрный 1. чсрен 2. необра-отен, хрубо сдра-
Оетен
чернь ж 1. -рюнирониа (оиисни покривка) 2.
черни боя; чернило
платиновая черни платвна
черпак м 1. черпак; кепче; чрс-алка 2. иофи
[иош] ни еисиaв-роа
черпакОвый иофъчен, иойтс е с иофв (или
е от кофа), исйто р с черпак (или е от чер¬
пак)
черп-пиа ж черпалка, чсрп-по, съд за хрсбане
черп-иве с чреОане; uзгге-вaне
черпать чарби, загребвам; черпя, изваждам
(воДа, пясък и пр.)
черпачрк с малък черпаи
черпанный черпаиои
черта ж 1. черта, линия 2. дърв. чертич (за
нанасяне черти по трупи)
берегов-я брегова пиния
городская чертв [очертание] на хр-ди
дрОбная мат. дро-ни черта
тСпстая дебели [силно почернена] черта
[пиния]
тОниая тъниа черта
чертёж м чертсж
/V, вспомогательный спомагателен [nемешен]
чертеж
габаритный г-б-гирсн чертеж, чертеж с
[на] основнв външнв размери
дет-пИрованный вж. чертёж, дстИльиыИ 1.
дстИльныИ 1. дстаИпен [подробен] чертеж
2. чертеж на дст-йл
заявочный чертеж за пСръчка [зи заяви-]
~, идСИный ндрри чсртсж
испопнВтепьный изпълнителски чертеж,
чертсж за взпъписиве [за изпълнител]
всхСдный взходрн чсртсж
конструктивный иснсрруитинсн чертеж
—, монтИжный монтажен чертеж
нсмОй -панков чсртсж, чсррсж*сбг-зен
епсрицвОнный операционен чсртеж, чср-
теж за операция
отчётный ясен [отчетлив, четлвв] чертеж
патентный патентен чсртсж
перспективный перспективен чертеж, чер-
тсж в цраепсктини
пскОнечный иовашин чсртсж, чертеж за
взионка
проСктный проектен чсртсж
~, просkнв0нный проскнuонсн чертеж
рабОчий р-ботри чертеж
~, аизбИвечныИ свтв-нионсн план
рсмОнтный ремонтен чсртеж, чсртсж за
ремонт
с-Срочный вж. чертёж, монтажный
рееаетВческий теоретичен чертеж
технический технически чертеж
тс'нелсгНческнй технологичен чертеж
унрлВченный увеличен чсртсж
лм, узловОИ иъзпои чертсж, чсртсж на възел
устанОвочный 1. инсталационен чсртеж,
монтажен чертеж 2. регулировъчен чертеж,
центриращ [встaноиъчсн] чсртсж
эксплуатационный експло-тaнвенсн чер¬
теж
чертёж-эскНз м чертсж-скица
чертёжная ж чертожна (напр. маса, стая и
др.), чертожно отделение
чертёжник м чертожник
чертёжный чертежей, който е от [на] чертеж
чратйпкa ж 1. чертилка, уред за чсртинс (с
туш) 2. чертилка, урсд за разчсртаване на -
детайли [за трасиране]
параллСльная успоредна чертилиа
чертйть чертая
— тушью туширам, чертая с туш
чертОи м стр. връв, канап (за разчертаване на-
плоча, върху която ще се прави мозайка с
различни цветове)
черченвр с чертане
—, машиностроительное машинно чертане
(чертане на машинни части и машини)
чесалка ж чрсОен, чссало
чес-иве с текст, разчесване, чесане, влачене -
чесать текст, развпичвам, реши
чёска ж чесане, влачене (на текстилни суро¬
вини)
четвсрИк м мярка с четврв мерив рдвницв за
н-евnно тсгло (в мелничарството)
четвёрка ж ел. чсригижвлсн ки-рп, кабел с
чртврв усук-нв жила
четвсриОй четворен (с четири пъти по-големи
размери)
четвсрСк м тлф. четворка телефонии стълбове
четнсртВна ж дърв. четвъртини (от обла гре¬
да)
четвертичный геол, четвъртичен
четнертСи м стр. рухпa*червъгринки
чРтнсрть ж 1. дърв. ъглов длад, филц 2. стр.
зъ- (в зидарията) 3. стара руси- мярка за
тсчнв в сиппиин м-тсри-ли
-■V Луны астр, четвърт луна (фаза на луната)
четнертьвопнонСИ радио четвъртвълиов
четнерчёный фалцонан; с ф-пц (за дъска)
чётивй тлв. ясен, рязък, фокусиран
чёткость ж тлв. ясност, осраот-, рязкост (за
образ)

ЧЕТ
1054
— изображСния тлв» яснота (рязкост] па образа
чётность ж четност
чё-ный чсшсп (Делим на две без остатък)
чстырёхИшомвыН чсшuрuзшеисп, който има че¬
тири атома
чсшьтёхнaлёншный хим. чт-приваловшс!
—ешьрёхттaнвиk м 1. мат. чстиристс!, четири¬
ъгълник 2. геол. тетраедър
че-ьрёхттaнвьИ чстирис-слеп
чс-ырёхжИпьвый четирижилтн
чешырёхзвёввик м чстирпзнснсн, с четири звена
чсшытёхкепёовый четириколесен, с четири но-
лели
чсшытёхко“пененшный хим. чсширико“пенсв-
штв, който сс състои ош четири компонента
—ешырёхkтa-вьИ четирикратен, чсшнорсл
чсшытёхлOпвс-лый чстирилопитсн (за витло)
чстытёхмётлыИ чешитиистсп, чстирипзмсрсп
чогырёхмёсшвыН чешuтимссшел
чешытёх“етOтныИ четиримоторен, с четири мо-
тетa [двигатели]
чсшытёхСкиоь ж хим. чсшuтиокио
четырёхполье с с. ст. чттирпполис, чсшитuпеп-
па система
чсшытёхпелюолин м ел. чсшитипопюcлик
актИввый икгинтв чсшuрunопюоник
пассйнныН пасивен четириполюсник
чсшырёхпбпюсныИ чсширипепюоел
—сшытёхптопё-вый чсшириешнерсн, с четири
светли отвора
чсшвьтёхотйСлый полигр. който е стьват на
четири
чсшьтСхошетеллий чстuтиотрaнсп
—тшытёхошуnелчaшыИ чсшитисшепслсп, чсшпрп-
ошъпaлсл
четырёхтактный чсширишантон
четырёхугольник м четириъгълник
чсшытёхугепыныИ четириъгълен
чстытСхаuлйлотоныИ чсшuтицилилоров
чстытёххеооней 1. чсшитипътев (напр. кран)
2. четириснотесте•н (напр. автомобил)
чстырёх-лённыИ -е-иричлснен
четырёхэтажныИ -0^^043x0!
—ефёр м 1. шевица, Сортова ленти; гумирана
ивица плаг, залепена па боттонишс обръчи
на автомобилна гума 2. памучно платно зз
маркучи
чехол м калъф, покривка, обвивка
чсчснИцв ж опт. леща (оптична); леща (за
ядене )
aхтомвшИчеоквн опт. ахроматична псшa
—счсницсебрaзлый птщонилсв, пешеобтaзсп
B^yH^m^H люоnеобтззсв (с покривен мате¬
риал, нареден като люспи); люспест, покрит
с люспи
чсшуя ж люспа
чигирь м градинарски долап, водно градинар¬
ско колело
чИзсль м вж. чИзепь*купьшивBшет
чИзсль-культиватор м нпо култиватор за дъл¬
боко рaзтохквиве па почната
чилИшь 1. поправям, кърпя 2. подострям 3.
ремонтирам (сграДа)
чипелйло с чиполипе (виД италиански бял
мрамор)
чИслв мн числа, вж. числб
“втИческис яДр. магически числа
нормальные нормални числа
~, случайные слу-иНни числа (в статисти¬
ката )
численность ж численост
чИслспвый числен
числИтспы м мат. числител
число с 1. число 2. брой 3. оага
~, абсолютное абсолютно число
—	Анегалте число па Авогадро
алгебриИ-тскос мат. алгебрично -псло
алкогольное хим. алкохолно число
—	Архимёда мат. архимедово число
атомное атомен номср, атомно число
~, ацттилСвовое ацетиленово число
ацетИловос зцсшuлеве число
~, бтемнее хим. броило число
всщСствтннес мат. нсшесшнспе число
веоетеонее брой на водородни атоми, водо¬
родно число
~, велненес вълново число, дължина на въл-
пата
гидроксИльнос хим. хидроксилно число
гипсркСмnпсkонос мат. хunсткомппскопе
число
дейсшвUшепыное мат. действително, реално
число
~, оuонетсиеппес дисперсионно число
дистилляционное дестилационно ■ число
отебнее мат. дробно число
зопотес златно число (съДържание на
злато )
изотопи-тскос физ. изотопно число
именованное мат. число с означение
~, итрзаиенaлпое мат. при^олилно число
—, йОднос хим. йодно число
кардинальное мат. кардинално число
квВншонос физ. квантово число
~, кислородное хим. кислородно число
кисле-вос хим. киселинно число
коксовое коксово число
комплексное мат. комплексно число
копе-пес мат. краНно число
~, координационное кеотоипеаиопно число
ктaшвес мат. кратно число
критИ-тскос оборотов авто критично чпс’
ло па оСотети-с
—	крутни, неcшеHнное текст. сукова константа
“aгвИтвес ннaпшевес физ. магнитно кван¬
тово число
массовое физ. масово число
—	Маха мех. число па Мах, махово число
“Сопот медно число
—, “енgспесвоkее хим. Менделееве число, чи¬
сло (номср] па атома
мпИмое мат. нереално (имагинерно] чи¬
сло
“нотознaчнес мат. многозначно число
нвшутBпьвес мат. натурално fесшесшнспе]
число
неделимое мат. неделимо число
поизнОс-пос мат. неизвестно число
—	Неnетеве мат. вспороно число
—	лечёглое мат. нсчсшпо число

1055
ЧУТ
цормализовацноо изч.нормализирано число
ноейцальцоё оборОтов нсмин-nцс число ци
оборотите
оборОтов в минуту число {брой) ца обороти,
то в еицут-
обр-тноо мат, обратно число
Общее общо число
однозначто мат. одцози-чнс число
октИновос октаново число
ствлёчёццоо мат. отвпочоцо [абстрактно]
число
относительноо мат. огцоситолцс число
отринИтопьцсо мат. отрицателно число
пОрвоо мат. първо число
передаточцоё продавателно число, число
или отцсшециё № продаваното
~ поренОса преноецо число (при електролиза)
подхсроннОё мат. подкоротю число (число
поД знака за коренуване)
положительное положително число
поправочное мат. коригиращо число
порядковое 1. вж. число, згсмцсс 2. поредно
число
-■>, простОо просто число
—	Пуaсесцa число № Пу-соц
раз.м0рноо дймоцеиоццо число, диеёцейоц-
ц- воличиц-
ринисц-nьноо мат. рациоц-лно число
—	РойнОльдси ройналдово число
родЗновоо роданово число
сложное мат. сложно число
*>», емошзццсо мат смсссно число
*■*>, еоетзвцсс мат. съставно число
~, сродное I. мат сродно число, ерёдца стой¬
ност 2. сроден Офой
~, грзцецсндоцтцос мат. гранецоидоцгцо число
—	углсрОдтс въглеродно число
tf. Фарадёя число на Фарадой
флегмовое флсгмово число
~, цолоё ма. цяло число
~, нот-нсвоо цетацовс число
цетёновоо цетовово число
чётное мат. чотно число
числовОй числон, числов
чиепопсхaзИтопь м чиелспокззатоп
чистильщик м чистач, който чисти
чиститель м текст, чистачен валяк
—	пряжи цишкочиетач
чистить чистя, почиствам; прочиствам, из¬
чиствам
чистка ж чиегёцё, почиствяно
химическая химическо чисгёцо
чистовОй окончателен, завършен [завършващ]»
който о за окончатолца обработки
чистодёл м малки пилички (за почистване на
контакти. прекъсвачи и др.)
чистокрОвцый с. ст. чистокръвен, породист
чистопородный вж. чистохрОвцый
чистотИ ж чистоти (напр. на обработена по¬
върхност); липса оцочистотяв-цо
—	обработки чистоти	обработката
—	поверхности чистота ца повърхността(напр.
на обработената)
—, химйческая химична чистотя
—	цвОта холсгиеотричн- чистоти
чистошёлховыи текст, чисто копринен, от
100 % коприня
чистошерстяной текст, чисто вълнен, от
100% вълни
чистый чист, свободен от примеси или ^0-
чиcтяв-ция
—	для ацапиза чист зя анализ
—	химически химически чист
читка ж полигр. изчитане
чкаловйт м минер. чкаловит
чпоц м 1. мат. член 2. отделен елемент от сис¬
тематичен род
крЗйний мат. краоц чпец
Общий мат. общ члон
—	отношёция, последующий мат. следващ
член на отцсшециёго
—	отношения, предыдущий мат. нрёдёц [про¬
хождащ] члон на огношоциётс
—	ряда мат. чnоц на род
свобОд^й мат. свободен член
срОдний мат. сроден член
члёцёцио с разчленяване
архитектурное -р■йтехтурно чпецёцё [р-з-
члоияв-но|
чувствительность ж чувствитолцсст
~, абсолютная ак. абсолютни чуветвигопцсет
баллистическая воен, балистични чувстви-
толцосг
—	восОв чувствитолцсет ца возни
динамическая динамични чувствитолцсст
~ к дотсцации воен. чувствиголцоег към до-
тоцзция
—	к надрыву чувсгвиголцост към рзздир-но
(напр. на плат, хартия), р-здир-омост
~, хоцтрИстцая опт. контрастни чувсгвитоп-
цсег
—, коррозиОнная ксрсзисцн- чувствитопноег
~ к трёнию чувствителност към триене
—	к удИру чувегвитопцост към удар
—, цсмицaпьная иоеии-пц- чувствитолцоег
—, отноеИгольцая отцоеитопи- чувствителност
порОговая гр-цични чувствитолцост, мицй-
малня чуветвитолцост
—'(Пределния крайни [грацичца] чуветвитёпцост
—	приСм^ки радио чувствигопцсет № радио»
приёеиих-
***, свотов-я евётпсчувсгвйгёпнсег,чуветвйтёпцоег
към - евогпица
—	ср-О-гывииия чувствителност ца задзй
етвуваното
цвотовЗя цветна чувствителност, чувстви-
топцост към цветово
чувствИтёпьцыи чувствителен
чугЗл м чугзл (желязно-алуминиева сплав)
чугун м чугун
злюеИциёвыИ алуминиев чугуц
амсриканский кОвкий aеорих-нехй ковък
чугун, чорон ковък чугун
~, ангифрихниОнцыИ ицтифрихцисцоц чугув
армированный -реир-ц чугуц
аустенитный аусгоцитон чугуц

ЧУГ
1056
белосердечныИ иСиинИ бядоеърдечрн ковък
чугун
ОРлыИ бял чугун
ОРлыИ иСиинИ вж. чугун, белосердечный
иСиинИ
ОрсеРмеаевеивИ Орермраои чугун
ваграночный иагрянъчсн 1иагряниов] чу¬
гун, чугун от вагрянка
— в чушии' чугун на Опоиове, Олоиов чугун
~ в штыиИх вж. чухун в чушках
высококачественный ввсоиоиичеернен чу-
чун
выеекокaемнВcтыИ нuеокоевлиниее чугун
высдкдмарганцдвиcтый ввсскоманганов чу¬
гун
выескепаОчныИ ввеокоаи чугун, чугун с
холями якост
высокеуглеа0дисрый ввсоксвъглсаоден чу¬
гун
гемитИтовый 'емaрирев чучун
чсрСпый етеричен чугун
чаaфвтвзВаоеaнный zрифитизваин чугун
дСменныИ ввсскеnешсн чугун
даРвеенеBгольныИ дъ р ееноеъгл ищец чугун
жиаоет0йkвй очнсвстоИчвв чугун
жНдкиИ течен чугун
закалённый з-к-псн чугун
зеркальный ечлсдален чучун
зеанВерыИ зърнест чугун
ииелеревnбаный ииерлвноуеройчве чугун
иСиинИ иовъи чугун
КОКСОВЫЙ коксов чучун
иеааозиререйивй иогозвонноуеройчвв чу¬
гун
<~, иаемнВеPЫй силициев чучун
ЛРгВаовaнныИ лсгир-н чучун
ЛвтСИный леярски чугун
мИгнвеный мачнсзисИ чучун
магнйтный магнитен чучун
мaлокаемнИстыИ нвекоевлиниее чугун, чу¬
гун с ниско съдържание ни силиций
мaлелехйаевинныИ внс^лс-вр-н чучун
мaлевхлррОдвстый нuсконъглсгодрн ■ чугун
мaлофесфоаистый ннсиофссфорсн [е ннсио
съдържание на фосфор] чугун
марганцОвый манганов чугун
мартеновскнИ мартенов чугун
машинный машвнсн чугун
медистый меден чугун (чугун, съДържащ
мед)
мрлксзсанВсрый дребнозърнест чугун
модифицированный модифициран чугун
нр горСлый първичен [нов] чучун
немагнитный нем-гнитсн чугун
немодuфицИaевaнныИ немодифициран чу-
хун
нйирлрвый никелов чугун
оОессСренный обсзсеген чучун
с0ссфбсфоаенныИ с-сзфссфоррн чугун
обыкновенный обикновен чучун
обычный еж. чугун, обыкновенный
отбелённый взбелен чугун
nеардр^льный преработвасм [пррхеден, су¬
ров, нсе] чучун
~, пеаР'едныИ пае'едеч чучун
перлИтный перлитен чучун
nсалитогаaфИPный пралито*чрaфuтсн чу-
чун
—, пеапврофеааИPныИ перлвте-фсритен чугун
nлотнозсанВсPЫй плътнезърнсет чугун
плОтный еж. чугун, плотназсрнйсрый
попенВичатый полуснв [половинчат, ме-
лиран, пъстър] чугун
приа0дно-легВаоеaнный природно легвран
чугун
~, првсадочныИ чучун за добавка
промежуточный междинен чугун
аифинИаееaнный рафиниран чучун
евра'паОчный снгъхак чугун
ееррлоееадёчныИ кСвивИ снстлссъгдечен
иовъи чучун, ирвък чучун със свстла [дяла]
сърцевина
есанВеPыИ чучун с повишено съдържание
на еаг-
сСрый сне чугун
еинрррИчрекий синтетичен чугун
— се сфероидальным графИтем сферографитен
чучун
специальный специален чугун
саеДHРЛсгИаовинныИ саеднолсгирaн чучун
стилистый стсманизиран чугун
сфероидальный еж. чугун сс сфраовдaль*
ным графИтом
твёрдый твърд чугун
рёмно-е^аый еж. чугун, чёрныИ кОиквй
ромИеоесквИ ремaсб■и чучун
углерОдистыИ въглероден ' чугун, чучун с
повишено съдържание ни въглерод
фсррИтный фсрвтсн чугун
фосфористый фосфорен чугун, чугун с
повишено съдържание ни фосфор
'а0мисрыИ хромов иугун, чугун с повише¬
но съдърж-ниР ци 'ром
чёрный ксикнИ черен иовъи чучун
чушковый чучун ни блокове
~, шведскиИ шведсив чугун
штыкоиСИ еж. чугун, чушковый
—, эетрктИчссквИ евтекрвчрн чугун
элриPродемрнный рпектронисокопещен чу¬
гун
чугунка ж 1. съ д [гърнс] от чугун 2. чугунена
псчка
чугунный чугунен
чугуноеОз м чугуновоз, вагон [нагснетии] с
кефа за транспортиране ни чучун
чугунолитейная ж чвzуно.лсяан-, чугснолем-
рсн цр'
чугунолитейный чвгунолеарен
чугунолитейщик м чугвнолсар
чугуноппаиВпьныИ чугунодр-неен, чугунсте-
пилси
чугунщик м чугунои-р (при високи пещи)
чупС и м 1. ел. (изолационен) чорап 2. (памучно)
чорапче
чулочновязальный чорапоппетачсн
чупОчный чорапен
чураи м трупа (за шперплат)
чурбан м пън, иютюи, дръвник

1057
ШАГ
чурка ж 1. трупчс, кюшюче 2. кюлче, Силвинки
метал
чушка ж Сипвивни, кюл-е нетал, блок мешал
чушковый на Слонове, па блокчета
чуmкеле“ м блекештошaчкa
чушнопем3шспь м вж. чуmkеп0“
ш
шабазИт м минер. шабазит
шибал» ж трупче (заготовка за Дървено изДе¬
лие)
шИбср м 1. шибър [шаСтр], уред [инструмент’]
зи шабровинс, стърга— 2. полигр. шиСет
зз работа върху цинкови плочи 3. харт.
гъвък нож при хартиени машина
всшвнпеИ шибър, който се поставя и зи-
крепна в друго псше
жслобчатыИ шибър с жлеб
механический мсхани-ен шибър
плоский плосък шибър
полировочный попиронъчсн шибър, ши¬
бър за полиране
полукруглый полукръгъл шибър; шибър с
жлеб
прямой пран шибър
—, сердцевидный сърцевиден шибър
слесарный шлосерски шибър
штёхтрBпныИ шриръбтсш fштuзъбеп] шибър,
шибър с три режещи ръба
е-“, фасонный профилен [фасонен] шибър
четырёхгранный чстuтит'ъбтсш шибър, ша-
Сър с четири режещи ръба
шаблон м 1. шаблон 2.калибър 3. образец [мо’
дсл] (по който Да се изработват. изделия)
блочный блоков [блочсп] шаблон
вращающийся леяр. въртящ се шаблон
контрольный конштептн шаблон, шаблон
[калибър] за проверяване
~, контурный контурен шаблон, шаблон за
ковтуриге
пТлше-ный ивичсн maСпеп
лanтaвпHюшиИ водещ, [виnтaвпяниш] ша¬
блон
псптехоонOй лепртминaнaш [нсптохоgен]
калибър [шаблон]
предельный граничел калибър (maбпепГ
прокатный шаблон [калибър] зз валцоване
протяжной леяр. шаблон за пто-етлявс
проходной преминаващ fпроходсн] кали-
Сър fmaблон]
пустотСлый кух шаблон
путевой жп. пътен шаблон
~, радиусный радиус-шаблон, шаблон за про’
нтрянавт ли радиуси н изделията
ризмСшочлый шаблон зи раз-ертавале [за
шрасиринт|, трaоитовъчтн шаблон
резьбовой резСон шаблон, шаблон за
(проверка на) рсзбп
сбOтечпьй монтажен шаблон
сСтчатыИ ситов шаблон
угловой ъглов шаблон, шаблон за (про¬
верка на) ъгли
установочный 1. монтажен [инсталацио’
нсн] шаблон 2, центриращ шаблон; регули¬
ровъчен шаблон
фасонный профилен [фасонен] шаблон,
профилен калибър
цспштенOй шаблон зи центриране
цилиндрИчсский цилиндричен шаблон
чертёжный шаблон за чсршалт, чертожен
шаблон
швблонИронапис с шаблолпралс
шаблонировать шабловирам
шаблонный шаблонен
тиблепеостжa-тпь м шaбпепооътжaч
шабош м стол (на наковалня)
шЗбрелие с шаброванс fшaбстовaнс]
шИбрить шибърова“ [тибсронaм]
шибронЗвис с вж. шЗбренис
шабровка	в^ж. шабрение
шабтеночпыИ тaбровъчтл, който с за [ош]
шибър
шабровщик м шиброви—,специалист по швСъро-
ваве
шаг м стъпки (на резба); стъпка, крачки, ход
—	винта стъпни па (резбата на) винта
—	винт», оейошвUшспьлый ав. кораб. дтйсшнИ’
шелли стъпки ни витлото
—	винт», изменяемый променлива стъпка на
самолетно витло
—	винтовой лйпии вж. шаг нилтВ
—	воздушного винт» стъпни па самолетно вит¬
ло
дслИтсльный gепu-сплз стъпка
оиa“сштaпыпый диаметрални стъпки; дпИ’
мeттaптл цолов модул, пич
—	заклёпок вж. шит, заклёпочный
заклёпочный нпшона стъпки, стъпни между
нитонешс, мтждулптис
—	зацсплСния стъпки ни зaценнзне-е
—	зуСьев стъпка ни зъбно колело
—	кадра кфт. стъпка пи кадъра
кадровый вж. шаг нЗдра
—	квантовИния авт. стъпка пи квантовало
коллекторный ел. колекторна стъпки
—	нрОпи стъпки па крепеж
круговой кръгова стъпка
линейный линейна стъпка
лебоней вж. шаг, 'торцСвый
—	лопаток стъпка на лопатките (напр. в
турбина )
—	взкашки стъпка нз ликаткаги [ва валцов -
каша]
—	парСзни вж. шаг резьбы
нормальный нормална стъпни (напр. на
цилиндрично въбно колело с неуспореДни .за
оста му зъби)
—	обмотни ел. стъпка ни намотка
—	обрушСния мин. стъпка па обрушивало
окружной вж. шаг, круговой
осевой осова стъпки (напр. при зъбно за-
цепване)
основной оспонпв стъпка
ешлеоUшслылый ошпеоuтслпa стъпки
нстсмепныИ променлива стъпки
пСшсльный текст. широчина па бримката
полюсный ел. полюспи стъпка
67 Руско-български пепишехпичеокu речния

ШАГ
1058
—	по оецовцсИ охружцосгй стъпка по сецов*
нита охръжцоет
~ по пазИм ел. х-н-пи- стъпка
поперечный ц-прёчни стъпка
—	программы авт. стъпки ня програмата
~, продОльный цадлъжиа стъпки
—	пружи^ стъпка m пружиня
—	резьбы резбови стъпки, стъпки розби
~, результирующий ел. рёзуnт-цгна стъпки
—	ротора ел. стъпки ни ротор
—	сётки елн. стъпки (на навиване) ца ре¬
шетки
—	скрутки ел. стъпки иа усукв-цо, к-доnц-
стъпкя
—	спир-ли стъпки ца спирала
гсрцсвыИ чё.пци стъпка
угловОй ъглов- стъпки
укорсчоццый съкрятонз [екъеёца] стъпка
—	цспи стъпки нз вериги
частичный ел. частични стъпка
шагИющий крачещ
шагомОр м 1. хр-чкомор 2. стъпхсмор
—, кnицовсИ клишв етъпксеор
грёххснтахгный три контактен етълкоеор
шагроцйрованйё с шагроииряцё, получивяно
ни шзгрон
шагренировать шагренир-е, придавим шагро-
цов- повърхност (на кожа, платно. хартия)
шагрОнь ж 1. шигрон (грапава повърхност на
кожа, хартия, плат) 2. вид шагренир-ц-
кож- 3. кож- от коремни чист ц- акула
(естествено шагренирана)
шЗйба ж шайба; диск
боевЗя ударников- шайба, уд-рцихов ма¬
ховик (о. тъкачен стан)
буфор^я буфорни шайба
вОйлочная филцови -(уппътнйтепц-) шай¬
би, филцов (уплътнитёпоц] пръетоц
—	ГрОвора гроверов- ^пружиццa| шайби
дйсчaнниднная дистанционни [разделител-
ни] шайба
дрссceльцая дроселна [дросел ирищи] шайби
—, замковая 1. осйгуритёлцa [nрёдпязця^ шяй-
б- 2. заключваща шайби
защитния предпазна [з-щитни] шайби
звёздчатая звездообразна шайба
зубчатая зъб^ шайба
измерительная измервателни шайба
изолирующая изолираща шайби
кзчЯющзяся люлеещи се шайби
хвадрaгцaя квадратна шайби
клиновая клиновя шайба
кольцев-я пръегоновидца шайба
коцИчecхая коцуена шайба
хоцгзктнзя конгакгца [дспйрца] шайба
контрольная контролни шайба
кО^рящая контрираща шайби, контра-
шайба
кОнусная вж. шИйба, конйчёcхaя
кос-я кося [ехоеёня] шайба
кулачкОвая сксцснтрикова шайба, гърдйч*
ца шайба
лапчатая липести шайба, зогоркз, сигуркя
магцИтцая магнитна шайби
маслоуловйтсльная маслоуловителня шай¬
ба, мясnсеьОирячня шайба
цажИеиая цатиекятолиа [пригиекятелиа]
шайби, опорна шайба
сграцичИтольная ограничителна шайба
огхидцЯя отваряща со шяйОя, шяриирця
шяйОя, подвижни шайби
плоския плоска шайби
поворотная сОрыцагелца шяйОя, върте¬
лива шайби
пидвидкввая шайби с водещо [увличащо]
сърцо (при работа на струг)
подкладнЗя подложки шайби
подковообразная псдковоoбрязця шайба
прeдoхрaнйтопьцая осигурителни [пред¬
пазна] шайба
прижимная притискащи шайба
прскладочцая вставня шайба (шайба. коя¬
то се поставя между	междинна
(уплътнителна) шайба
простия простя шайба
лрCфиnьцая профилна шайба
пружинния пружинни шайба
~, раздолИтопьцая разделителна шайба
разрезнЗя разрязани шайба
распорная дистяицисциа шайба
регулировочная рсгулировъч^ шайба
розИцовая гумена шайба
~, стОпорная осигуритопця шайба
сферическая сфСрич^ шайба
съёмная разглобяем- [сномищи со] шайба
тярОльчитая чиниообразна [дискообразна]
шайби
тярёпьчягая упругая чициёодpaзня [дис-
хосдразия] пружиш!- шайба
тормозная спирачни шайба
уплотнительная уплъгнигеnца шайба
упОрная опорка ш-йб-; сгряничигеnна
шайби
упругая гъвкава [еластични] шайб-, пру¬
жинни шайба
уравцИтепьцая изрявиитолця шайба
уегаьОзсчцая еоцтaжия [инсталационни]
шзйба; центрираща [регулираща! шайби,
фиксираща шайби
~, фасОнная вж. шайба, профильная
хсккеИцая ■схойна шайба, шайба зя хокой
чёрная 1. груби [грубо оОряОогоняj шайба
2. чорца шайби
чистия 1. фини [фино обработена] шайба
2. чиста [почистеия| шайби
шлифовальная шлифовъч^ шайба
штампCваицан щаепсвяця шайба
~, эксн0цтриковая ексцснтрикови шайба
шаИда-хапИОр м шайба-калибър
шийки ж 1. стр. кян чок (специална мистрия-
кофа за полагане и разстилане на разтвор)
2. чобърчо (съв за воДа)
шапацда ж кораб, м-унз, шялзцда (малка
плоскодънна гемия с разтварящо се дъно)
шалёвка ж 1. шиада [шки дъски] 2. оОхсвява-
Цё с шинди
шамозит м минер, шамозит
шамот м ш-мот
глицсзёмистыИ глинен шамот

<059
ШАХ
кварцевый кварцов ma“ош
фасонный профилни (фасонни] шамотпи
изделия
mимO-лыИ тзмешеп
шандор м тaнgет (предпраг в началото на
дънен изпускателен канал на язовир)
тинитСтрaф м manитогтзф (уред за получа¬
ване на отпечатъци)
шИпка ж 1. шзпни (напр. за глава) 2. геол.
окислена торна част ли руди (напр. пиритни
руди)
шир м мат. кълбо, сфера; глобус
~, воздушный ав. Силов, въздушен балон
-—, впИсанный мат. вписано кълбо
запИльныИ вагрявнз (запалка] глава
земной земно кълбо
~, опИсанныИ мат. описано кълбо
привязноИ привързан балон
снсше“етвый светломерна сфера
~, фето“еттИческий фошемсшти-нa сфера
шар-зово м Салон-совда, сондажен балон
шар-пилош м ав. пилотно балелчс, пипешсл
балон
шaтжИт’Maшйвa ж mиржир-ниmинa, пълвзч-
па машина
шаржирование с 1. съставяне па шихта [шаржа]
(напр. при топене на чугун) 2. пълнене, под¬
хранване (напр. на топилен агрегат)
шЗрин м сачма; малки топка, топчици, сферич¬
на
~, непттелыныИ ковгролни сачма (сферична]
кровяной кръвно шслцс
подшипниковый сачма зз лагер, лагерна
сачма
шИриновый сачмен; снабден със сачми
mвтинеgттжa-тлы м си-неоържa-
maTИkопооmИнвин м сачнсн лагер
двойной упорный сачмен лагер с двойна
опора, онойноепитaшсе{двоiНlоепетен] сач¬
мен лагер
двухрядный двуреден сачмен лагер
магпИтпыН магнитен сачмен лагер
uсрaзбJтвьИ радиально-упорный ридиал-
пе*енерсн неразглобяем са-мен лагер
—, лсов“еycтaвaвпuвиюш.uйон неcзневaгиж-
дащ се са-мен лагер
одинарный упорный единичен опорен осов
(аксиален] лагер
г". однородный еднореден сачмен лагср
~, плавающий плаващ (подвижен] сачмен ла¬
гер
тagиaпьне-упетный тaоиaлне-aкоиaлен сачмен
лагер
~, радиальный радиален сачмен лагер
разборный тиоиИпьвO’уnетвьй разглобяем
рaлиaпво-aноиипен сачмен лагер
~, оимеуcшaвaвпивaющийсн сaненaгижлaщ сс
си-нев лагер
~, сдвоенныИ твоuальло’упетный нонос! ра-
оизпво-зкоизпев сачисп лагер
сфсрйчссний сферичен сачисн лагер
штвло“иооиенн ый трансмисионенсачмен ла¬
гер
—, упОрный опорен [осов, зкоиипен! са-мсп
лагер
фиксирующий фиксиращ сачмен лагер
шарнИр м 1. шарнир, пинта 2. шарнирни сглоб’
ки
~, нПльчитый шарнир-вилка, вилкообразен
шарнир
— Гука шарнир ни Хун, хуково съединение
двойной оносн шарнир
—, кардИнный карданов шарнир
ключевой ключов шарнир
маятниковый михалсв шарнир
—, “естеней мостови стана
лссенстшСнный несъвършен шарнир
подьйжныл подвижен шарнир
угловой ъглов шарнир
универсальный универсален шарнир, вж.
шарнИр Гука
~, шаровой сферичен шарнир, офттuчпafнбъп-
конв] става
шарнирный шарниров, който е с [от, за] шар-
пир
шаровИдный оичмеобризел, оaчиевuосн
шаровка ж с. ст. разкопаване, разчистване
шаровой мат. кълбон, сфери-сп
шарообразный къпбееСрaзтн, офсреебтазсл
шарошка ж 1. вид фрези (шлосерска. Дърво-
Делена и др.) 2. назъбена ролнз (в хартие¬
ното производство) 3. шръСо-ио-ичнз, о-ук-
начни
правильная ролка [фреза] за уравняване
[изправяне] (напр. на шлифовъчна шайба)
профильная профилна ролка [фреза]
шассй с авто колесник, шаси 2. раДио шаси
(ноgошзнкз! за монтиране па -асти-е на ра¬
диоапарат
безрамное авто безрамно шаси, шзси-
каросерия
~, вездеходное авто ноехооно шаси
~, грузовое авто товарно шаси
—, гусеничное авто верижно шаси
—, gпuнлеСaзнос авто дългоСизво шаси
нетотноСaзнос авто късоСазно швсп
~, низkотaмпос авто лионорaнве шисп
ноуб^ающссся ав пеnриСитзш сс колес¬
ник
пенлaвкбзес ав. лодков колесник
раиное авто тaнне шаси
самоходное с. ст. самоходно шаси
~, штёхkопёолос штинолтово шаси
убирающееся ав. прибиращ сс колесник
шатёр м похлупак (за покриване на машини)
шз-кий неустойчив, нестабилен
mвттOный maштов, пирамидален (за покрив)
шв-ув м мотовилка, Сисла
—, вилкообразный вилкообразна мотовилка
вилообразный вж. шатун, вилкообразный
вИльчатыН вж. шатун, вилкообразный
~, тлИнный главна мотовилка
прицепной вторична мотовилка
шатунный мотонилкон [биелсн], койшо е ош
[зи, вз| мотовилка
шахматный шахматен
шахта ж мин maхшa, рудник
буронЗя сондажна шахта
вен-ипяаиевнaя вентилационна шахта
вер-икИпыния вертикална шахта

ШАХ
im
водоотливная водоотливиа fотводнителни]
шахта
вспомогательная помощни шихта
~, выданная взвози- шахта
~, иытяжнИя смукателна шахта
газовая газова шахта, рудник с газ
газсныходная хизоизхедна шахта
главная хпаена шахта
~, глубокая дълбсиа шахта
деИетвуюшaа действуваща шахта
—	дОменной прчв шахта ни висоиа пеш
~, ретСетврнния естествена щaхр-
загрузочная пълначи- шахта
исследовательская изследователски руд¬
ник [изследователска шахта]
и-бсльная тлф. кабспна шахт- или ипа-
денсц
каменноугольная иамсновъчлсн рудник
капитальная главна шахта
котельная кораб, котелна шахта
—	лйфта шахта за асансьор, подемни шахта
магистральная магистрална [главна] шихта
~, мишВниая кораб, шахта на машиннето
отделение, машинна шихта
мСпиая плвтиа шахта
накпОнная н-илонена шахта
~, нсгИзоная негазое- шихта [нсгазов руд¬
ник], рудник без газ
опИсная пс хазу рудник, опасен по чиз
~, опасния пс пыли рудник, опасен по пра'
Опытная опитна шахта, опитен рудник
—	пРчв пещна шахта, шахта за висока пещ
~, подзСмная подземна шихта, подземен руд-
нии
псдъемная вж. шахта лифта
—, разведочная проучвателна шахта
слепая сляпа шахта (без непосредствен из¬
хоД на повърхността)
епИнневия мвна [рудник] за доОив-нс ни
швств
сопян-я солен рудник
угольная въглищен рудник
эксплуатационная експлоатационна шахта
шaхрёа м миньор
шахтёрский минеи, рвднвчaгекв
шахтный шахтри, шахтев, рудничен
шaхроф0н м щa/тофон (преносим руДничен те¬
лефонен пост)
ш-шии ж 1. дървено паве, дървено иуОчс 2.
пиве от камъи 3. шашка (експлозив) 4. ипв-
нови нпожиа 5. полигр. оцнетенв квадрат¬
чета ии лвтоzг-фекa печатни форма 6. Ос-
тоннв или каменни блокове пе дъното на
бъгзорск
~, дымовИя ес)H; димни шашка
запИпьния bok, детонатор
~, иСлетия цепено [дялано] пиве
мозИвчиая малио [мозаично] пиис
мостовая паве (дървено или каменно)
подрывная мипоподринна шашиа
поаоховaя вон, барутна шишиа
~, тОповая воен, тротилови шашиа
ши-бра ж вид мстли (от конопени еорви;nор-
цали, лико и Др., закрепени на прът)
шварт м кораб, шварт (запасна котва на кораб)
шеартОи м кораб, върз-лно въже [вързало,
швиарои] (за привързване на кораба към бре¬
га )
швaатовИть кораб, привързвам [нгикаспим|
кораб иъм пристан или самолет иъм земята с
въжс
швартовИть вж. шниатоиИрь
швартОвиа ж кораб, привързване на кораб иъм
пристан или ни самолет иъм земята
ширлев-нир с швелуиане, пслуксксуваис
швСллер м П*о-г-зен стоманен профвл
швСллерный П-образсн, улеен, когuроодг-зсн
ширльг-з м газ от швслуеанс
шиель^^ м швелов кокс, иокс ет шеелунанр
шверт м кораб, швсрт, подвижен квп
ОокоиСй страничен швсрт
выдивжиОИ подвижен шверт (шверт при
яхтите тип «компромисс)
швея ж швв-чк-
швинсвИнир с шинцов-нс (начин за обезлешване
на кожи)
швицрвИть кож. шнвцовам
шнырОи м 1. иъсо нарязаин дърв- за хореие
2. торбичка с пясъи (за поДхвърляне на тън¬
ко въженце, воДещо Дебелото корабно въже)
шеврлйн м шевелви (топлоизолационен мате¬
риал )
шёиер м режсщ инструмент (във виД на зъбне
колело или гребен) за обр-ботв-не на зъ-ни
колела, шриер
~, и-ризНиный абразивен шеиер
—, дВсиевый дисков [дискообразен] шеиер
аРРчныИ чре-енен .шеирр
~, 'воетов0й спашисв шевер, шеиер с опашка
шёиер-рёнка м вж. шёврр, рСечный
шёвеа-шсереана ж шсвер-зъбно колело (ше~
вер във форма на зъбно колело)
шРевиг м 1. вж. щенинхев-нир 2. машина за
шевинховаир
шСвинг*пренесс м 1 вж. шевингование 2.
шсвинх-процсс
шриннгов-нве с шснвнхонанс, фино окончател¬
но обгaдетвaне на (цилиндрични) зъ-ни ко¬
лела с шеиер
шевни-свать шевинговам
шевиОт м текст, шевиот
шеврСт м шсврет (мека еластична хромова
овча кожа)
шрирО с шевро (мека лъскава кожа от ярета
или телета)
шрнаенный шсвронсн, (зъ-но иолсло) със
стрслковидни зъбв
шеелйт м минер. шеелит
шРИии ж 1. шийиа (напр. на ос или вал) 2.
устие [гърло] ни руднична шахта
— е-па шийиа ни вал
квадратная квадратна шийиа
~, коническая конусна швйиа
коренная основна швйка (напр. на вал)
мотыпевая мотоввлиови шийиа, испянсва
шийка
опорная опорна шийиа; ограничителна
шнИка
осевая осова швйиа
/v, цилиндрическая цилиндрична швИиа

С061
ШЕР
шатуцияя мотовилковя [колянова] шийка
шелёвка ж тънки дъски, шинди 2. обковаване
с шинди
шёлк м коприна
атласный атпазоца коприна
ацетатный ацетатии изкуство^ коприна
вискОзный вискозни копри^
~, грубоволокн истый груОовлакнесгa коприни
йекуеегвоццый йзкусгвёца кснрйца
крученный nрееукацз коприна
~, ее.дцоаееиачцыи модно-амонячна коприна
натуральный естествена коприни
нитрЗтншй нитратна коприна, колодиова
коприна
синтетический синтетични [изкуствена! ко¬
прина
ерёднёволохцйетый сродновлакноста ко¬
прина
гоцксвсnокцистыИ тьнксвлакноега копри-
ца
~, утяжелённый утежнена коприна
центрифугальный центрофужяа коприни
шёлк-сырСц м сурови коприцз, грож
шолховИца ж фиОроинови нишки
шолковод м Оубар, копринзр
шолковОдство с бубарство, хопринарсгвс
шелковОдческий бубарски, хопринярекй
шёлковый копри^н
шёлкомотальня ж евйлоточнлня, точилия на
коприна
шёлкомотание с свилоточене, точоцо ца ко¬
прина
шолкопряд м копринени пеперуда
тутовый чорцичовя буба
щсnхoирядёцйё с нродоцё ца коприни, коприно-
лрёдячёетво
шёлкопрядильня ж кспринопродячцйца
шолкоткЗчоство с коnрицстъкячоетво, тъкачо-
ство ни коприни, свипотъкaчоство
шеллИк м шолл-к
шолухЗ ж люспа, черупка, обелка, шушулки,
кожица (на плод)
шолушёциё с Оолоне, пющёце (на кожата)
шелушений сдолоц, олющен
шелушить беля, лющя, олющвам
шолыга ж вътрешно сводово сечонио
— тОпки тявян [цобо| на локомотивна пощ
шельтердСк м кораб. шелтървск (горна лека
палуба на кораб)
шольф м 1. геол, шелф, щит (поДвоДно продъл¬
жение на суша) 2. надлъжни гроди в сколот
на дървен кораб
шолюговЗнио с укрепвано to песъчлив бряг
чроз засаждано то върбови храсти
шелюговать сядя върбови храсти (за укрепване
на песъчлив бряг)
шепёрка ж флядор (вид бояджийска четка за
нанасяне на тънки линии)
шОпинг м напрочно-стъргятопня машина, шо¬
пинг-машина, шопинг
йпрардизация ж шёрирдиз-ция, шерардизиря-
но (поцинковане с цинков прах)
шериданит м минер, шериданит
шерл м минер. шерл. шорл (черен железен
турмалин)
шорс■овЯnьный цaгрзпнвящ, който цаграnявя
Шерохованио с цзгряпявяио на повърхцост,
разрошване повърхцостта на гума (с груба
пила и по друг начин)
шероховатость ж грапавост, грапавини; ня-
бърчёцсст
огноеИтопьнaя относителна грапавост
~, усиленная усилена гр-павост, усилена ца-
Орьчкяисет, изкуството създадото цорявност
[грапавост]
шероховатый грапав; набръчкан
шорс■свaтъ паграпгвае; набръчквам
шорохОвка (ж вж. шороховацио
шерстомОйка ж 1. вьлиоперaчхя (машина за
пране на вълна) 2. пералня зя вълни 2.
предприятие зя първична обработка на вълна
шёрстоеОйця ж порилто зи вълни
ш0рcгопряд0цио с текст. вълцспродячоство,
предене ни вълто
шорсть ж текст, вълни
ангОрския ео■ер, ацгорсха вълна
~, верблюжья камилска вълто
грОбенния к-мг-рни вълна
грубия груби вълна
~, грязная непрани [сгрява] в^то
древесная дървесинно влякцо, дървесна
вълна
зяводехая фабрична [тадяшкя] вълня
з-ячья ззешкя вълна
искусственная изкуствена вълня
~, кязоиновая казоииовз вълна
камвольная еж. шерсть, гребёццан
~, кардная кярдця [влячоця] вълня
кашмирская кашмирски вълна
крОличья ззошки косъм
~, мeрицОcовая морицоеова вълни
ми^раль^я -минерални вълна (шлакоза
вълна, азбестова вълна и др.)
немытая немита [сгрява] вълня, вълня ца
руно
овОчья овчи вълна
~, расщипанная рззчгпкято вълто
регенерированная възстановени |рогоцори-
раця] вълни
соснОвая елова [дървесна] вата
сгехлHццая стъклена вълця, стъклен памук
~, стриженная стригани вълня
тОщ-я атрофирана вълна
убОйняя гздашкя вълни
чёсаная влачена вълця, вж. шорсть, кард¬
ная
шлаковая шлаковз вълна
~, ягнячья я^сшки вълня
шорстЯцих м вьппстокетипон, работник от
вълнснат- проеишпётоет
шерстянки ж. 1. пямучно сукно, коото няподо-
бявя вълцгн плат 2. хартия ня хяляндрсв
валяк
шорстянОй въш^
шёрт м кремък
шорфовЗнио с кож. тришсно, изтрашвано (из¬
тъняване краищата на скроено парче кожа)
шорхОбель м върв. рондо-дълбич
шершавость вж. шероховатость
шоршЗвый грапав, цорявон
П052
ШЕС

шест м върлина, прът
шестерёнка ж зъбно колелце, вж. теошетнЮ
лобовая челно зъбно колелце
червячная чсрвячно зъбно колелце
тсошсрСппый 1. койго е ни {еш] зъСво колело,
кейше има вид на зъбно колело 2. зъбсл, за¬
движвал чрсз зъбно колело
тссшерёнечныИ вж. тсошсрСнный
шестерёнчатый вж. шесшстСнньй
шестёрка ж тлф. mтошжиптл кабел, кабел с
шсст усукани жила
теcшетвй ж зъбно колело
бесшумная безшумно (движещо сс) зъбно
колело
блочная блоково зъбно колело
ведомая задвижвано зъбно колело
ведущая задвижващо зъбло колело
винтовая зъбно колело с винтови зъби, хе-
ликвидно зъбно колело
—	внутреннего зацеплСния зъбно колело с
вътрешно зацепвзвт, нътрсшно зацспваще
зъбно колело
внутренняя вж. теошетвй влу-рсвнсго зи-
асплСпия
геликоидальная хелиkоилве зъбно колело
гиперболоида-льная хипетболоиово зъбно
колело, зъбно колело с хипстболеuоеп про¬
фил па зъбите
гипоидная хипоидно зъбно колело
дифференциальная диференциално зъбно
колело
доходо-пая зъбно колело (като режещ
инструмент) зи окончателно обработвано
кольцевая пръстеновидно зъСво колело
конИ-сская конусно зъбно колело
коронная зъбно кептпе’коровa, корона
косозубвя зъбно колело с наклонели [коси]
зъби
малая малко зъбно колело
ебkа-е-нвн обхождащо зъбно колело
—	наружного зацепления зъбно колело с
външно зицепвант, вънmлозицтннишо зъбло
келсле
паразИтвая паразитно зъбло колело
—	пОрной передачи зъбло колело за първа
скорост
передаточная вж. шестерню, паразИшная
передвижная плъзгащо сс зъбно колело,
изместващо се [придвижно] зъбно колело
псрсключЗемвя превключващо се [прт-
нкпючнaс“е| зъбно колело
л/, планетарная планетно зъбно колело
~, приводная задвижващо зъбно колело, птс-
лaвaшепне (ттaнсмисиевно] зъбно колело
притирочная при-рин-що зъбло колело
(като инструмент)
промежуточная междинно зъбно колело
распределительная разпределително зъбно
колело
рсверсИвная реверсивно зъбно колело, зъб¬
но колело за обръщане посоката пи движе¬
ние
реечная требслно зъбно колело
~, сaшеппИ-вaя вж. шестерню, планетарная
свободния вж. шсо-срнй, холостИя
~, скользящая вж. шестернЮ, передвижная
—	с косыми зубьями зъбло колело с коси
fвaнповсви! зъби
—, смОнная сменно [сменяемо] зъбно колело
~, солве-нвя цтвштипве зъбно колело (в
планетна предавка)
—	со спиральными зубьями зъбно колело със
спирални зъби
~, спИренная вдвоено [сдвоено] зъбно колело
—	с прямым зубом зъбно колело с прани зъби
ступенчатая степенно [стъпаловидно] зъб¬
но колело
—	с угловым зацеплОлисм зъбло колело с
ъглово зицтпвзве
~, ширТлы-aшaя кетевa, вж. шестерня, ко¬
ронния
холовЗя хеgеве зъбно колело
холостая свободно [неработно] зъбно ко¬
лело
храповйя спиращо зъбно колело (с остри
зъби )
~, цевочная фенер, цевно зъбно колело (за
преДаване на въртящ момент, между два
взаимоперпенДикуяярни вала )
~, цилиндрическая цилиндрично зъбно ко¬
лело
чттнЯ-лан чсрвя-во зъбно колело
шевронная шев^нно зъбно кептле, зъбно
колело със сштелкенионu зъби
шестстгй■шТвст м зъбно нолтле’штнср, mенер
шсошинaлтншный mествилентен
шестигранник м мат. mтсшесшсп, тяло с mсош
стени
внутренний вътрешен шестос-ен
шестигранный шеошосшенеп
шсстпбкись ж хим. mтошеекйс
mеошиеснСвный хим. теошеовенен
тесшипревеgпбй ел. шссшптонодникон
шестисторблвий mссшоcшринен
шео-uугOльпик м мат. шестоъгълник
шестиугольный шестоъгълен
шИбер м шибър [задвижки]
воздушный въздушен шибър, шибър за
въздух
вращающийся въртящ се шибър
гЗзоныН газон шибър, шибър зз таз
дымовой димов шибър, шибър за дим
запорный спирателен шибър
золовСй шибър зи пепел
пылсной шибър зз прах
распределительный разпределителен ши¬
бър
регулировочный регулиращ шибър
—	хепеопоге лутья мет. шибър зз хладен
нъздух (за вдухване)
—, шл»коный шибър за шилаки
шИло с 1. шило (обущарско и сарашко) 2.
каменарски пробивен uвсттунснш или ин¬
струмент зз грубо одя^ане па • плоскости
3.	Ударни чист пи пневматичен пробивен
-ук
прямое прано - шило
типографское полигр. шило (печатарско)
1063
шип
шйммв м. странично ипатене ни предница ни
моторно иозвпо (пораДи неправилен мон¬
таж )
шиммированир сидр, грубо настройване (регу¬
лиране) (ни магнвт, ни гсaкрог)
шВиа ж I. шини (сменяем околовръстен обръч
на колело) 2. плосиа вввчна стомана [чем-
беа] З е. шина, шинеи проводник (плосък
правоъгълен, електрически проводник) 4.
иетемоОвлна или испиеонсднa гума 5. шини
(поДложка при счупване на кост)
аввациОнния самолетна гуми
aвтСбвениа aнробвенa гума
автомобильная автомо-впиа гума
инСдная ел, анодна (тскопгоиодещa] шина
ОаплОнная гума-О-лон, -апонна хума
Оес кИмерни я безкaмсгнa гуми (без въ¬
трешна гума)
ирпосипСдиая велосипедна гума
—	высокого давлСния чума за инсоио наля¬
гане
хОнечния хума за състезателно бягане
грузовая гума за иамнон, камионна гума,
товарна гума
заземляющая ел. заземяваща шина
иатСдния ел. катодна шина, катоден реко-
пронод
пехкоиИя гума за псиа копа
массНиная плътна [масивна] гуми, бандаж
мсталлИчсская мерална шини
многополОсная ел. съставна (от няколко
ивици) шини, мнохопспюзни шини
мотоциклетная чума за мотониклст, мото¬
циклетна гуми
нескользящая иеппъзхаща ср гума (авто¬
мобилна гума е особен релеф против плъз¬
гане)
—	ийзиого даипСнвя гума за нвско налягане
нулевая ел. нулева шнии
питающая ел. з-/г-ннaш- шина
пнсвмирВчееkaа пневматична гума
—	повышенной проходимости гуми с повишена
про/едимоет (за труДен терен)
подушечная пол у пневматична хума не-
пневматична гума от шуплив каучук)
пепупневматическая сж. шВна, подушечная-
проиопоустОИчивая гума, исято не ср спук¬
ва при пробиване
аaепаРДРлВтельнaа ел. разпределителна швна
самолётная самолетна гуми
с-Вриая вж. шВни, ео-uрзтсльния
син/рониз-ци0нная ел. шина за син/ао-
низация
собирательная ел. еъ-игaтслн- шина
сосдвнВтепьния ел. съединителни [свърз¬
ваща] шина
—	с грунтозацепом грайфер ни гума, гуми с
nочиозaнепнuк	'
сплошная вж. шйни, м-ссВиная
спущенная спаднала хума
стандартния ет-нд-гтнa чуми
еунеабaппОннaа евпег-aлснни чума
расмезн^а спирачни хуми
тракторния рГ-ктогнa гума, гума за трак¬
тор
трековая бандаж (метален) на вигонно
колело
ш Ина-баллСн ж вж. шйна, ОаппСнная
шйна-гуемaриk м чума-чуем-тни (гума, на¬
пълнена с еластична маса)
шйниа ж ел. ивичеи проводник
швниоиать рсжа на дълги в тесни парчета
(напр. месо), нарязвам ни ситне (напр.
зеленчук )
шинкОвка ж рязане ни дълги в тесни парчета
(напр. месо). нарязване ни ситно (напр.
зеленчук)
швиодержатрль м ел. швирн носач. швнедър-
жач
шиномонтажный авто иойте служи за монти¬
ране ни чуми
щинонрохед м ел. шинопровод, швина система
высоковольтный ел. шинопровод за висоио
напрежение
закрытый ел. закрит [затворен] шинопро*
вод
низковОльтный ел. шинопровод за ниско
напрежение
штепсельный ел. щепсслен шинопровод
шинорсмОнтный иоИто служи за рсмонтвранс
ни хуми
шйны мн шнив
гВОине ел. гънк-ви [еластични] швив
двойные двойни гумв
жёсткие ел. неподатливи шинв
нaпрaнпающир н-нг-нлаиaш.и плоскоств,
пир-пспи (напр. на струг). водила
—	постоянного тСии ел. швин за постоянен
ток
роликовые ел. ролкови швнв
сдиОенные вж. шйны, двойные
спаренные вж. шйны, двойные
шип м 1. шип [шийиа, цапфа! (на вал, ос)
2. швп за съединяване ни отделив чиств 3.
издатина (напр. на поДкови). предпазваща
ет хлъзгане
вкладнСй вграден [имонтuг-н] швп
—	епепупетаи дърв. nолвекавт шип [чеп]
—	ипорaй Дърв. сирит швп [чеп]
истаинОй вмъкнат [ииаран, набвт] швп
[чеп]
/", zпy/3й глух [сирит] шип
диейнСИ двоен шип
/чх, конИческий конусен швп
иосСИ сиосси [иес] швп
—	ирейцкОпфа болт на иръстсглав
круглый кръгъл шип
—	лИсточкии 'вост швп лястовича опашиа
нaпаaнлающвй направляващ шип
одинарный единвчен швп
отирытый Дърв. стирит швп
плОскни плссъи шип
петиИнСИ вж. швп впсрИИ
/'', прорезнОИ Дърв. прорязан [изрязан] швп
/х/, nвcротрпый кух швп
с-Срочный леяр. сиоба за съединяване на
иасвте от полуфсрмитр
сивезнОИ нормален [минаващ от ирий дс
край] швп

шип
1064
сплошной цяпоетец [плътен] шип, ёдцо-
блоков шип
трапёЦеидапьныИ трапецовиден шип
цилиндрический цилиндричен шип
шаровОй сячмообразен [сферичен] шип
шипОвник м шипки, див трснд-фил
шипорёз м дърв. шипорез
шипун ж nяця, цяхип
шйренйо с разширявано
ширйлка ж ширилни машини, разпъвачка
ширина ж широчина
—	в своту широчина ца (светлия) отвор, све¬
тъл отвор
гаОарИтцая въцшця (^1^^) широчини,
габаритни широчица
—	зёва широчина ня отвор (на гаечен ключ)
—	колой жп. широчина коловоз, между¬
релсие
—	колой, цормaльнaя жп. цормална широчина
ця коловоз
—	междупутья мождуосова широчина
—	цапусха широчина ця припокриваното (напр.
при занитване или заваряване на листове
с припокриване)
—	по бёрду текст, бърд^ широчиця
пОnцая пълна [общи] широчина
лрОёхтйрОвочцая проектна широчина
пути ширсчйцa га пътя, вж. ширита колой
раООчая рябогца широчиця
расчёттая изчислен- [изчиеnитёnця] ши¬
рочина
~, рогйстровая кораб. регистров- широчини
(на кораб)
—	строки тле. широчина род (от изобра¬
жение)
—	стружки широчина ца стружката
угловИя ъглова широчина
—	фарватера хидр. широчина фарватер
—	ф-ски широчина ца фаехятя (напр. на
ножа)
~ шва широчйця ця шева
—	шлицИ широчина на шлиц- [ня хяцaла]
энергетйческая физ. енергийна ширита
ширма ж параван; преградя
защиттая защитна [продпязвящя] прегра¬
ди
широковощИнио с радиоразпръскване, рядио-
продявяце
широковещательный рядисразnръсквягоnон,
радиопредаватёпён
шйрсксизлучагёпъ м ел. Е широколентов из¬
лъчвател 2. ширикиивлъчвaши исе^титt^гIни
тяло
ширококолейный жп. шйрохолйцёен
широкополосный радио широколентов
широкорядный широкоредон
широкоугОльный кфт. широхоъгълен
широкоэкранный кфт. ширсхоокрянон
широтЗ ж широчина (географска)
аетроцсейчёскaя астрономическа широ¬
чина
географическая географска широчина
магнйтния мягцитиа широчина
нОрдовая вж. ширина, сёверная
сгворцая севсрта широчита
южная южна широчина
ширпотреб м стоки зя широко употребленио,
консумативни стоки
ширстрёк м кораб. шир^рок (горният пояс
на борДовата обшивка)
шить 1. шия, съшивам 2. бродирам, вози
3.	приковавам, сксвявае
шитьё с шиоцо, подшивано (напр. на книга)
—	в цакйдку полигр. подшивано ца тетрадки,
тетр-дно подшивано
—	в тИчку полигр. брошурно подшйвяцо
—	та мОрлю полигр. подшивано ця книжта
тяло
шифор м стр. шифер; шифёрцй плочи [отер-
цитсви плочи]
крОвольный покривен шифор, похрйвцй
шифорни плочи
шифо^ый шифороц; оторцйгов
шифр м 1. шифър 2. ицицияn•; монограм; сим¬
вол; зцзх
шифратор м авт. шифратор, кодер
шихта ж .мет. шихта, пълнеж, дзжбя
дОмонная виеохсnещна шихта
исходная изходна шихта
крупнокусковЗя шихта от одри парчета
легковОстая покстёгпсвца [локя] шихта
магнйтнзя магнитна шихта
мОлкая дробна [ситня] шихта
еeтялпИчecхaя метална шихта
нообожжентая ^пържена шихта
Обжиговая пържен- шихта
осцовнaя оеновца [Оазисца] шихта
осцОвная (химично) основня шихти
порошкОвая ситна [дробни] шихти; пра¬
хови шихти
пылеватая прахообразна шихти
еицтётИчоехая сингёгичця шихта, шихти
от синтстич^ мятерияnи
твёрдая твърди шихти, шихти от твърди
материали
грё■компонёнтнaя трикомлснентна шихти,
шихта от три кuмпu^^(^^та {съставки]
шихтариих м вж. шихт-рня
шихтарця ж 1. шихтов двор -2. площадка за
приготвята ца шихти
шихтоваnьцыИ шихтов, който со отпяся до
шихти
ши■товальщих м шихтов-ч, който приготвя
шихтата
шихтовацио с 1. шихтовано, пълцёне ца пещта
(с шихти) 2. приготвята ца шихтата 3. на¬
пластявано; царежняцо и стягяцг цa листове
зя еягнитопрсводи (в електрически машини
и уреди)
шихтовать мет. шихтовам
шихтовка ж вж. шихтовЗнио
шихтбвщик м вж. шихтовЯльщих
шихтосеесйгеnь м мет. шихгосео.cитеп; ус¬
тройство зя смесвано ня шй■татя
шйшельнта м леяр, сърц-р, който приви леяр¬
ски сърца

1065
шИшнв ж 1. леяр. сърце 2. шишарка 3. текст.
пъпна
шкалВ ж скали (графична и таблична)
абсолютная шсмпeтa-Утпия абсолютна тем¬
пературна скали
—, СараСИввая раДио барабанна скала
~, бсзлу^енИя скала без лули
—	Бофорта скала ни Бофорт, скали нв ветро¬
вете
~, всрльТтвaн нониусла скала
~, весовая тегловна скала
—	встрон вж. шкал» Бофорта
~, ноно“oгaтспылaн спомагателна [пемешли]
скали
~, гр-оусная гридусна скали, скала в гра¬
дуси
~, грубия груби скала
онухсшерOнннн двустранни таблици
~, оеcяшиСИпьнaя дссттСалва таблици
оссяшИ-нaн десетична скала, десетични
таблица
дутовЗя дъгова скала
запоминающая запомнящи (в изчислител¬
ни машини) скали
—	зарплаты таблица на заплатите • [заработ-
кишс]
~, зеркЗльвая огледална скала
—	зурлИс-ос-п скала па зърнсст^сш-а
квадратИчсская квадратична скала
~, квадратичная вж. шкалй, квадратИчсская
—	КОльнивв скала пи Келвин
~, криволинейная криволинейна скала
круглая вж. шкала, круговая
~, круговая кръгови скала
линОИнзя линейни скала
~, логарифмическая пегaтuтмuчпa скала, ло-
гaтишии-нa таблица
—	• масс, физИчеснвя физическа скала па “a-
спше
—	масс, химйческая химична скала па “3-
ситс
~, международная ^е“пттaтутлaн междуна¬
родни шейпттaшутлa скала
~, мсшрИчтсния “0'^413 скала
~, микроскопическая микроскопична скала
—	пaсшTейкu скала за вaоштойкa
неподвижная неподвижна скала
пстaнпомттнaн псрaнвенсрнa скала
~, еолоошетелнян едностранни скали, едно’
с-ривна таблица
~, онтВлоная онгивова скала (за гориво)
~, окулярная геоД. окулярнз скала
—, оснонлИя основни скала
птремОвлая променлива скала
поонИжная подвижна скала
полулогарифмическая пелулетaришничлa
скала
—	прибора скала ни уреди
—, прямолинейная праволинейна скала
равномерная равномерна скала
растянутая разлята [разтегнати] скали
—	Реомюра скали ла Реомюр
~, светящаяся снстешa fесвешепa] скала
~, сТрия кфт. сини снала
—	сТрых цвстов скала л» сините цветове
	 шкв
—	сИних цветов скала пи сини цветово, сип
еталон
~, сИняя сивя скала, вж. шкала сИнпх цве¬
тов
спектральная спектрална скала
~, спиральная спирална скали
счётная сметачна скали
—	твёрдости скала fтaблицa! за тнърлеошшa
—	твёрдости Мбосса Моосова гиСлица зи шнър-
оеошшa
—	тсмпсратур, абсолютная шетиооипa“Иче’
ская абсолютната шермеgинaмичнa скала пи
шенпeрaшутaшa
—	температур, ил-етлaцuенaпылaн ив-етпи-
аиелaлнa международни скали пи шемптри’
тутa-a, международни шсмнерaшутвa скали
—	температур, стоградусная стоградусна, шсм-
нерa-урвa скала
~, шемпттaшутвaя шеинерaшутнa снили, ска¬
ла пи температурата
~, углеродная въглеродна скала, въглеродни
таблици
угломСрная ъгле“трлa скала
—	уроннсй квантования авто снзла на линаша
па квантовант
—	Фаренгейта скала по Фaтслхийш
физИчсская масс физична скала ни масата
—	ФорСля скали па Форсл (за опреДеляне сте¬
пента на оцветяване на водата)
химическая масс химическа скали на ма
спшо
цвсшпЗя цнстпа скала, скала па цнстонсшс
—	ЦСльсия скала по Целзий
частотная ел. чсстетпa скала, скала па
чесшешuшс
числовая шс“пстaшут числена -зСлица
{скaпa] на шемнeтa-утaшa, числели шемптра’
шурна скала [таблица]
шни!' м. Дърв. шип (обикновено кръгъл);
чиния
направляющиН лтяр, водсщ[направляващ]
шип
шканцы мн кораб. задна горна палуба
шкаф м шкаф
вЗкуум-сушйльный вакуумна сушилня
воздушный сушИльный въздушна сушил’
ня, въздушен сушилен шкаф
вулканизационныИ вулканизациове!
шкаф, вулканизационнз камера
вытяжной смукателен fнсншилaцuевс!]
шкаф
духовой фурна (в готварска печка)
инструментальный иноттунтнтaлтн шкаф
нИбсльный ел. кабелен шкаф
копировальный полигр. копировало! апа¬
рат [шкаф]
пссгетaсмый огнсусшойчин шкаф
распределительный ел. разпределителен
шкаф, разпределително устройство fшaбле]
сушПльный сушилен шкаф
—, силовой ел. силон шкаф, силово (разпреде¬
лително) устроИство
холодильный хладилен шкаф
шквал м шквал (внезапен силен порив на вя¬
тър; внезапна буря — силен вятър с Дъжд)
шкв
I08S
шин-ри ж 1. сдгар, горяло; мррaлноокиснв
иерипи (при коване) 2. пръжки 3. прегоря¬
ло стъкло и пещта 4. шлака, сгур
щкв-аив мн пръжки (останки при топене на
сланина, лой)
шивСрень м 1. шениелое ^гсг■твkaпен осов)
болт 2. средни (при коло с животинска
тяга )
пенсаОтныИ шепиелсн болт
шини м 1. пгсд-иaрслн- шайба, предавателно
(ррaнсмuсионне1 копспо 2. кораб. макара,
скрипен 3. шлифовъчна шайба
борОздчатый вж. шини, жспС-чатый
—, врдОмый з-дввжиан- шайба, задвижвано
иолспо
ведущий задвижваща шайби, задвижва-
ще колело
выпуклый изпъкнала [рслсфна] шайби,
изпъкнало [релефно| иолело
~, дввхдйекоиыИ двуднс^на шайба, диудис-
ково копспо
дифференциальный диференциални ш-Иба,
диференциално копспо
—, жепООчатый жлебова шайба, шайба с ка¬
нали, жлебове копеле
~, звОчИрый зъОне иолело, зъбна шайба
—, кан-тный въжена ш-й-и (за въжено пре¬
даване), въжено иолспо
илиноиСИ вж. шини, kлиноаемёниын
илвноремённый шайба за клиновиден ре¬
мък, колело за клиновиден ремък
—, комбинированный комдинврана шайба,
иембииврано иолспо
~, конИческий конусна шайба, конусно иопепс
~, кОнусный вж. шини, коиНчрский
иеnаОвыИ иолспо на Кьорс
—, ма'евСИ ма'оенкова шайба, м-'оввиово
копеле
многоступенчатый многостепенна [мис-
гостъпална] шайба, многостепенно кепсло
нaпаивлЯюший н-нгинляв-шa шайба, на¬
правляващо [водещо] иолело
натяжнОИ опъвателна шайба, опъвателно
иопепс, одрегaрелн- рсли-
едвед Исковый еднодвсиоиа шайба, рдно-
дисксве копспо
еднервчьрвОй едноканална шайба, рдно-
канално иолспо
стводнОй отвеждаща [отkлонав-ш-] шайби
[роли-], етесждащо [оркпонявaшо] иолспо
еркпонаищвй вж. шкив, отводнОИ
псредаточныИ предавателна шайба, пре¬
давателно иолело
плОский плоска шайба, плоско иопепс
—, приёмный приемна [пгиемaрслн-] шайба,
приемно (пгuем-тслно| копспо
nаемсжBречныИ междинна шайба, меж-
диннс колело
риООчвИ работна шайба, аидорне иолспо
раздвижиСИ разтваряща се [раздвижна]
шайба, разтварящо се [раздинжио] копеле
—, разъёмный разглобяема шайба, г-згпсбас*
мс ИОПРЛО
—, асвРаеВвный реверсивна шайба, ревер-
снеис колело
ремённый ремъцна шайба, ремъчно иолспо
рулонСИ кораб, иормвпно иолело
—, срвпСнчaтый стспснна [етън-псо-гизнa] ■
шайба, степенно [стъпaпообгизнеl иолело
тормозиСИ спирачна шайба, спирачно ко¬
лело
ррaнсмвссиСнныИ трансмисионна шайба,
трансмисионно копеле
рар/срунёнчaтый тристепенна [раиетъп-п-
на] шайба, тристепенно колело
холостСй свс-одна [негa-отнa| шайба, сво¬
бодно копспо: нез-клинсна ни вала ш-ИО-
нРльныИ цялостни [едноблеиева] шайба, ця¬
лостно ИСПРПС
цепиОИ верижна шайба, верижно иопелс
цилиндрический цилиндрична шайба, ци-
лвндрвчис колело
~, широкий широка шайба, широко иолело
шнуровОИ шнуров цилиндър (в предачна
мошино )
У-образныИ У-образна [клинов-1 шайба
шкИпер м кораб. 1. капитан ни търговски кораб
2. вън военноморския флот — домакин (за¬
вежДащ имуществото на кораба)
шкОпа ж школа
— фидричне-занодсиСго обучСния школа за
ф-0гично*зaводскс обучение
шкот м кораб, шиот (въже за опъване и управ¬
ляване на платно)
шкура ж кожа (сурова, необработена, одрана
с козината)
шкурСнир с дърв. изглаждане с шиуриа
шкурка ж 1. стъклена /aгтвя,
шкурка 2. малиа кожичка
ОСличья исжа от к-тегвц-
водостОйкия нодовсройчuн- шкурка
/", кар-купеная кожа ст кар-купси- овца,
aетгaгaнен- кожа
киа0оаУндовиа иaабоаундони стъклена
х-ГPва, к-гбогундовa шкурка
нажд-чная шмиргелова стъклена хартия
стеклянная стъклена /игтиа
шлифовальная шлифовъчна стъклена хар
твя, шлифовъчна шкурка
шпих м 1. заметка, Замятине ни въже около
неща при завързване 2. взривен заряд ни
р-кста, иойте екеплодuрa на определена
височина
шпагбИум м жп. -aгиеги (при жп. прелез)
шпИгтов м 1. чеп, тв-па (дървена клечка за
скрепяване на Дървени части) 2. подпора,
за закрепване ни хорните чиств на иера-на
мачта
шлак м 1. мет. шлак- 2. сгурия, сгур
активный мет. активна шлака
ОСлый -яла шлаиа, печеивца, сгурия от
исрамвчин пещи
бессемеровский мет. бсермерови шпаиа
~, 0уаеBхольный шпаки [сгугиа] от кафяв»
иамснни иъглища
вaга-ночный нагрянкои- шпака
веесринонИтельныИ нъзср-ноивтрлни (ре¬
дукционна] шп-и-
ивлиaнВчрский вулканична пана

1067
ШЛА
глинозёмистый шлак- от алуминиев окис
гранулированный гряцуnиряия шлаки
доменный виесхопощиз шлаки
дорожностроительный сгурия [пш-ка] зя
пътно строителство
л/, жидкий гёйца шлзкя
захЯгцыи шляково включение, включена
(в металн-т- отливки) шлаки
известковый варовикова шлака
хaеенноугоnъный кзееисвъгпеця шлака;
кямоцовъглеця сгурия
кярбИдцый карбидна шляки
кислый киселя шлака
ксцвёрторный мет, конверторна шлака,
шлаки от коцвгргср
котёльный сгур [сгурия] от парен котел
кристаллический кристална [кристализи¬
рала] шлака
крик^й шлзкя от стари директни и ра¬
фика цион м процеси
кузнСчный ковашка шпяхя
лёгкий лека шлака
пиггйный мет, погреха шлаки
мярг0цовсхий мет, мартеновски [еярге-
цсвa] шлака
металлургический мет. метaлургичця шла¬
ки
нейтральный мет. ^утр-лня шлаки
охиелИтёльцыи охйепигепиа шлака
осцовцОй мет. основни [Оизична] шлаки
отвЗльный отпадъчни шлака
первичный първични шлаки
порогрётый прегрята шлаки
похрсвцый леяр. покривна шлзкя
пудлинговый мет. пувлингова шлака
раекнелйгёnьный мет. откиелигелця шла¬
ка
свИрочный заваръчни шлака
синтетический синтетична шлаки
стекловидный стъкловидни шлаки
тсеЯссвский мет. томасови шляка
тспсчцый пощця шлака
тяжёлый тежка шлака
чёрцый чорня шлака
ЩёлсчцОй мет. аnкзnиз шлаки
эпeхгроcтапеппавИпьныИ шлака от олок-
грстопёно стомана
шлаходотсц м егурсОетсц
шлакоблОк м сгурсдлсх, блок от сгуроОогсц
шпаковЯнио с отделяно на сгурия, шпахувяцё
шлаковата ж шла ков а вълна
шлаковать шлакован, отделям шлака ] сгурия]
шлаковик м 1. шлаково включело в отливки
2. шлякоуловитгл 3. шлаков- камер- 4.
сгуроняпёп (втвърден налеп от сгурия
върху метален блок)
шлаковика ж шляхсвица (евро включение на
шлака във валцовка)
шлахсвбз м шляковоз, вагон [вагсцётха] с
кофа зя граепортиряио на шлаки
шлаковый шлаков
шлахсгрунгоноеецг м сгурсзомец цимонт
шлаксдрсбИnха ж шпяхотрошачхя, машина зя
ряздр<обгвацё ца шлака
шлаколомание с ризтрош-випе шлак-
шпахслоеaтёпь м вж. шлаходробилка
шлакообразование с шлякссОразувацг
шла ^образовИ толь	м шлакообряаувагел
(агент, който стимулира шлакообразува^-
нето)
шлакооОразующио мн шлaхосОрaзувaщи
шпахоотддйщик м сгурочисгяч (при парен
котел)
шлахсотдопйголь м шпаксотдолитоп
шпяксогетдйних м шлахоу^яиник
шляхопообх м егурспгеьк
шлахспортланднёе0нг м егуропоргпандцйеонт
шляхоприёмцик м шлаксприёеник
шпакопроницаомоcтъ ж стр. сгуропропускпй*
вост
шлаксенимЯголь м устройство зя събирай
[почиствяцо] на сгурия или шлякя
шлакоуОдрха ж шлякссчиетха, очиствано ца
шлака
шпaхоувпaжцИтолъ м агент, служещ за овлаж¬
нявано шлаки
шпaхсудaпёниё с шпахоотетрaцявацо, сгуро-
огстрацявяне
шлакоуловитель м шлакоуловител, егуроуло-
витол	"
цёцгрсдсжцыИ цоцтрсдожоц шпахоуповйгоп
[егурсупсвйгёл]
шлацoуcтсйчивоеть ж шпякоуетсйчивоег
шляхоцоеецг м егурсцимеит, шляков цимснт
шлам м 1. шлим, рудоц пулп, рудця каша 2.
тиня [кал], получени при утаявано и фил¬
триране на точност 3. котелна тиня 4. анод¬
на олоктролигця тиня
агддцый ел. яцсдон шлям
карбидцыИ карбиден шлим, карбидна кял
|тиця]
хатяпизатсриый катализатсргц шлим
мёднсэпeктропйтный	моднoeлeктропйгён
шлям
/м, еегаплйчоехий мотяпёц шляе,еотяпня утайки-
угольный въглищ^ шлам, въглищна кял
[тиня]
электролитный електролитен шлам, елок-
гропиTЦя утайка
шпам-дясеОйц м угяйгепёц дясоИц, шламов
б-сойн
шламовщйк м който со занимава с шпяеувацо,
шламовчик
шл-иовый пулпов, шламов
шпаеоцахопйтёпь м вж. шлам-даееОйн
шлаеосОpaзсвание с шл-мув-не, плзвено, про¬
мивано с водя ця някои материали
шламостдолитоnъ м шляесстдолитоп
шламоототдИних м шлзмоутзитол
шлаеоссдорж3нио с шламосъдържяние, съдър¬
жание ни шлим
шлaесудaпецйо с шпяессгдепяне, огдeляцо на
шлям
шпамоудалйголь м шлямсотдолитоп
шланг м - маркуч, - черво, ръкав, гъвкав- тръбз-
бронированный дрониряц маркуч
буровой проОивоц [сондажен] мяркуч
вОд^й маркуч зя водя
водяной вж. шланг, вОдцый
воздушный мяркуч зя въздух
ОЛЕ
1068
тйбкий гъвкав [мск] маркуч, гъвкаво черно
мсшаллИ-ссний метален маркуч
.—, напорный маркуч, който работи под високо
налягане, нaтне-aштлве черво
пожарный пожарникарски мзрну-
—, прорезиненный гумирал маркуч, изрнуч
ош гумирана тънал
рсзИновыИ каучуков нарнуч
шенопеовелHщий шокопронеждащо черво,
черно с шоков проводник
,шлейф м 1. ел. шла-Нф; mлaИф’виСтaшот 2.
ел. отрязък ош линия 3. с. ст. брава, грипа.
нли-ка 4. пишещи чист от есцuлaшор 5.
опашна пи нанос
абонентский тлф. абонатно отклонение па
телефонна линия
—	осциллографа пишеща част па осцилограф
снлем м 1. шлсм, ниска 2. калпак [нръшлпк]
(напр. на котел)
авиаторский aвиaшетс•ки шлем, aниишет-
ска шипни
водолазный водолазен шлсм
зaшИтвьИ предпазен шлем
помИрный пожарникарски шлем, пожар-
винарска каска
~, противогазовый nре-uвегaзевa киски, пре-
шивогaзен шлсм
~, снaтеч!ый вж. шлем, сварщика
—	сварщика шлсм на заварчик
шлемофон м кисна с вградени телефонни слу¬
шалки и ларингофон (обикновено ва тан¬
кисти и летци)
тлёппст м мет. тлспер (устройство за из¬
местване на валцованите изДелия от оста
на валцовъчния цех)
шлйнер м шлинер (рядка глинена каша или
суспензия; суспензия от емайлова смес)
шлukетоптонOg м тръбопровод за шликер
шлипс м шлипс, ловящи ножици
шлир^) м 1. • жилна (Дефект в стъкло) 2.
було (замъглена част от глазура на кера¬
мично изДелие)
шлИры мн геол, жили н пзригнатп сни^и, раз’
личинащи сс ош основната маса
шлиф м 1. шлиф, полирана и сцнива мсшалва
повърхност 2. херметично съединение, пепу-
чено чрез потриване ли частите една към
друга 3. тънка, добре шлифована пластинка
от минерал
шлифзстлд с шлифовъчен материал па зърна
шлифовальный шлифонъчсп
шлифов-льщин м шлифова-, който шлифова
шлифование с Е шлифовано 2. шниртеловаво
алмИзнос диамантно шлифовано, шлифо¬
ване на диаманти
aпбgпе’мсхaпйчсокес анодно-мсханично шли¬
фова не
бссаСлштовес бсзцевгроно шлифовано
внОшнсс външно шлифонале
внутреннее вътрешно шлифовано
врезное врязващо шлифовано, шлифоване
чрез врязваме
~, труСос грубо шлифоване
девеоечпос оновчaштпне [зaнърmнaше] шли¬
фоване
зеркальное огледално шлифоване
конусное конусно шлифоване
круглое кръгло шлифовало
мектес мокро шлифоване, шлифоване с
ше-по охлаждане
~, обgИте-вес вж. шлифонЗнис, грубое
окончательное вж, шлифование, оовеооч’
пое
~, отдСлочнос вж. шлифование, оенеgечнее
псрифсрИНнос периферно шлифоване
~, планетарное планетно шлифоване
плоско плоско шлифоване
подрезное подрязващо шлифоване; -слно
шлифоване
пенстС-пее пипрсчво шлифовало
— пепетСчной подачсй шлифовано с нaптсчне
подавало, шлифоване н дълбочина, вж.
шлифование пепстечпее
попутное слвиквопеоечпо [попътно] шли¬
фовало
/-v, прецизионное прецизно [точно] шлифовано
прuтUтечвос претриване, нриштивaще
шлифоване
сквозное преминаващо [проходно] шлифо¬
вано
скорос-лот скоростно шлифоване
~, сухос сухо шлифоване, шлифовано бе*
шсчве охлаждане
—, шевнос фино шлифоване (със снемане на
тънък пласт материал)
торцовое чсл-о шлифовано
фасонное профилно шлифоване
фигурное вж. шлифование, фасонное
цилилорП-сскос цилиндрично шлифоване
черновое вж. шлифование, грубое
чистовое вж. шлифовИнис, доводочное
~, элскттоисктонOе елскшреиоктево шлифо¬
ване
эпек■-техимичеокее елекштехимичпе шлифоване
шлифовать шлифовам
шлифовка ок в^ж. шлифование
шлифовщик м вж. шлифов-льщин
шлифбк м -руп-с-nеопежкa (на което се сла¬
га шкурка)
шл^по^ш^ м шлифовъчен прах
шлих м мин. шлих (концентрат от тежки
минерали)
шлИхша ж текст. скроС, чур (тъкачен клай-
стер за скробване)
шлИхтин м Дърв. тевлТ’Гпаоа- (с Двоен лист)
шпихшенaпьшин м текст. скроСна-, който
скроСна
шлихт-овИние с 1. текст, скроСнитс, чуроовaвс
2. Дърв. рсндосванс с тевое-глaоaч
шлихтовать 1. Дърв. рендосвам с рендс-гла-
дач 2. текст. скроСним, чутеонaм
шлих-овна ж вж. шлихтование
шлиц м шлиц, шсстл кивал (напр. на вал или
ос). жлеб
~, слепой сляп fнсптехоотп, зaшветепГ жлеб
[шлиц, канил]
шлицевать шлицоним, изработвам шлицп [на¬
лили]
шлицевой шлицев, коНшо ими [е с] шит
1069
ШНУ
шлюз м 1. хидр. шлюз (корабоплавателно съо¬
ръжение по река или канал) 2. мин. плавипно
корито (за плавене на руДи, златоносен пя¬
сък и др.) 3. саиаи, шибър, затвор
z-z, беекИмраный без ии мерен шлюз
—, водоспускнОИ хидр. изпускателен шлюз;
сан-к, затвор (на язовирна стена)
t, гоповнОИ хидр. челен [първи от nоардвн.a]
шлюз
ft, дну'kaмеаный двукамерен шлюз
днвхнйточный вж. шлюз, днв'кaмеаный;
шлюз с ■ пaгaлелно р-зпспожснн иамсрв
камерный хидр. камсрсн шлюз
—, концентрационный плавипно корито (за
увеличаване на концентрацията)
лесосплавныИ шлюз за спускане [пропус¬
кане] па дървен материал
многокамерный хидр. мночоиамерен шлюз
морскСИ морски шлюз
cднcкaмраный хиДр. еднcиaмеарн шлюз
оросИтсльный хиДр. напоителен шлюз,
напоителен саваи
t, пИрный вж. шлюз, дну'нирочныИ
подпорный хиДр. водопасхр-дсн шлюз.
поплавкОвый хидр. шлюз с шамандури
пертОныИ nрвср-нишсн шлюз
прилИвный хиДр. преливен саваи
промывнОй хиДр. промивен шлюз
речнОИ вж. шлюз, подпОрный
рыбный рибен шлюз
ры-оподъёмныИ гибоповдвх-тслсн шлюз
ft, еудо/0дный плавателен шлюз
ft, шахтный хидр. шихтри затвор [саваи]
эфёпьный вж. шлюз, конценраици0нныИ
шлюз-реzвлЯроа м регулиращ савак [шибър]
шлюзовИние с хиДр. 1. построяване на шлюз
2. пгопвекaнс [прекарване] прсз шлюз
шлюзовать 1. построявам шлюз 2. пропускам
кораб, дървен материал в др. през шлюз
шлюкср м хиДр. по-лъщ-тсл (Дренажна шахта
в отводнявани места)
шпюп м кораб. 1. шлюп( класвоенни кораби във
ветрохоДния флот) 2. ивд встрилие етъкма*
ване (клас «бермуДски шлюп» — при яхтите)
шлюп-алиа ж кораб. висилка за сп-свтелни
подив
шлюпка ж поди- (гребна, с ветрилно стъкмя¬
ване или с механичен Двигател морска лодка)
спасИтельная еп-еирслнa лсдиа
шлЦмбва м 1. шило, жило, длсто З^а-отният
инструмент прв пневматичен чуи за пробива¬
не
шляпа ж шапка
шляпка ж главичка (на болта-винт, гвоздей)
— клапана гп-в- на клапан
шмапьта ж шмалта
шмипьтИн м минер. шмалтиж
шмаух-ианИл м топлоеъздушен канап
шмaу'-пгcнёсс м подсушаване, шм-в'унaне
шмуцрОль м полигр. шмуцрол (хартиена лента
в ротативна машина)
шмуцтИтул м полигр. Шмуцтитул
шнек м винтов транспортьор; спиралоевдиа
ос; шнеи, вида, о'пюнипа
двв'/едоней дввходои шнеи [винтов транс¬
портьор] двуходони види
— дроОНльный трсшачсн шнеи, раошичии;
види
лопастнОй лопаткси шнеи
одноходоиОй едноходси шиси, едно'одоиа--
вида
питательный з-/р-нв-ш [подии-ш] шнеи, .
nод/рaни-ш- ивда
~, пылеугельный шнеи за (подаване ни) пра-
/ообг-знв въглища
распределительный разпределителен шнеи-
скребкОвый хребачен шнеи
смссИтельный смесителей шиси, см«:в^^-
на вида
~, таИнепоаPHыИ рр-нспогтuгaщ шиси, вин¬
тов рг-нсногтьог
ft, угольный шнеи за (транспортиране ни)
въхпвща
шнек-nарсе м шнси*прсеa,ивнроиa паес-
шнек-рыхлИтель м шпск-разрохкиач
шиск-смесИтель м шнеи-емреврсл
шнур м 1. ел. шнур, двужнчсн електрически
проводник 2. връв, тънко въженце
аркИтный гапиррн канап, г-лир-на връв»
~, асбСстоный аз-естов шнур
бикфОрдое Овифордои фитил
бронированный тлф. защитен [Оаенигaн]'
шнур
0ыстаохcращвИ бързо-орящ фитил
ft, витОЙ усукан шнур
ft, дстонИрующий детонаторсн шнур [фитил!
ft, запИпьный запалителен шнур, възпламе¬
нителен фитил
ft, коммутаторный тлф. номериторен шнур’
ft, крОссовый тлф. иросов шнур
ft, кручёный вж. шнур, витОй
ft, медлeнногоаЯщий бaвнcгоращ фвтил
■ft, микротелефОнный тлф. шнур за микроте¬
лефон, телефонен шнур
ft, огнепревОдный вж. шнур, запальный
ft, оевервтспьный ел. осветлителей шнур
<t, отбИвочный стр. рaзчеатaрспсн канап „
ианап за разчертае-нс
ft, плазменный физ. пл-змси шнур
ft, ппОсквй плосък шнур, плосък фвтил
ft, подвеснОй ел. шнур за окачване (напр..
на осветлител)
ft, прокладочный уплътнителен шнур, нади--
въчно въжс, набввъчна връв
ft, разбНвечныИ стр. разбввъчен [р-зпреде-
лящ осн] шнур; р-зчсррaтелен шнур [ка¬
нап]
ft, розеточный тлф. шнур за свързване към
розетка; телефонен шнур
ft, вплорнUррльный уплътнителен [уплътня-
вaш] шнур, уплътнителна връв
устинОвочный ел. монтажен шнур
шнуровать полигр. шнуровам, надявам листо¬
ве пи шнур
шнурОвиа ж полигр. прошнуроване
шнуаодражaрепь м ел. носач [държател] иа
шнур
шнурОи м тънък шнур, шнурче. връвчица
шов
1070
шов м 1. шов 2. стр. фуга, пролуки, междина
3.	допирна лиция ца земм пластове (в
сечение )
ангисойееИчоскйй стр, противозёмогръс-
ца фуга
боковОй стр-ничсн шов
валиковый вж, шов, угловОй
вергихаnъцый вергикалец шов
вОрхциИ горон шов
—	в закрой вж. шов в чОтворть
~ вникл-дку вж. шов внахлёстку
—	вцяхпёсгку шов с припокривай на краи¬
щата
В-образный стыковой В -оОразец чолёц
шов
—во^утый вдлъбнат шов
—	в подрезку з1.1ьлненз {пълна] фуга
—	впритык вж. шов, стыковой
—	в пустошовку стр. цозапъпиеця фуги
—	встык челсн шов {чопно съединение]
—	в четверть ^лодл-бово сцяждяно
выпуклый изпъкцяп шов
~, галтёльный вж. шов, углогой
герметический хореотичёц шов
~, гладкий гладък (равен] шов
~, горизонт-льный хоризонт-лен шов
двоИцОй прерывистый двоон прекъснат
шов
~, двухцИгочцыИ двунитов шов
двухрядный двуродон шов (напр. нитов)
двухерезцыИ двуер'озен шев (нитов)
~, двухсторонний двустранен шов
дву■егорснний U-обрЗзный двуегрянец
IIoбpaзоц шов
доформацисццый стр.дгфсреяциснця фуга
~, заклёпочный занитон [нитов! шов
законопаченный уплътнен (с кълчища) шов
залспцоццыИ занъпцои [гладък] шов
затор 1 ый загладен [зачистеш шов
зачохацецныИ зачекаиоц (нитов) шов,
подбит шов
I-oбpaзцыИ стыковОй ЬоОрязон челен шев
клоовОй 1. елцD.•елепвяшя фуга 2. шов чроз
залепвано, лепено съсдино^о
клёпанный вж. шов, заклёпочный
кольцевОй прьетоиовидоц шев
—, коцтрсnьный контролен шов
, косОй кос шов
круговой кръгов шов
—, лобовОй чопоц [фронтален] шев
лОжный стр. лъжлив (привиден, фалшив]
шов
еаслоппОгный нопропуекящ масло шов,
уплътнен против масло шов
еногсрЯдцый еногорёдон (нитов) шов
ецсгосрёзный мцсгосрозон шов
—, енсгоерезцый заклёпочный многоcрозоц
нитов шов
—, монт-жный есцтяжоц шов, шов при мсц-
тяж
накладной псхривоц шов
на■лёеточный шов с припокривано
~, цоппстныИ цоппътон шов
нопрeрывцый непрекъснат шов
цижный долен шов
—, цсрмЯлъный цсреялон (гладък, рявёц] шов
сблогчёцный облекчен [вдлъбнат] шов
одицОчный одиничоц (нитов) шев
сднорЯдцый одцсродоц (нитов) шов
~, сдноерезный ёдцосрозон (нитов) шов
~, односрёзный заклёлочцый односрозон цй-
тов [занитен] шов
осадочный стр. слягищ- фуга
оецовцОи основен шов
огбсртОваццый стыковОй чолоц шой с под¬
вити кряищя
~, параллельный успсродоц (нитов) шов
панцыИ споен [зипоен] шов
плОский плосък шев
л/» плотный плътоц шов
подварнОй шов с подз-варкя, подз-вареи
шов
—	под расшивку стр. изработена фуга
подчохаиёцный зячёханец (нит^шев,(ни-
тов) шов със зачгкацоии ръбово и ^tobo
~, пОлный угловОй пълен ъглов шов
поперечный напрочон шов
~, нстайцОи скрит шев
нотспОчцый тавански шов
—, прерывистый прекъс^т шов
~, прихватнОй шов зя лрй■вящянё (прева
заваряване)
прОбочный шов с електрически [гялообраз-
ци] нитово
продОльцыИ надлъжен шов (напр. нитов)
прорознОй прорезоц шов
прочно-плОтный здрявоплътон (нитов)
шов
—, прочный яхостоц [здрав] шов
рабочий стр. р-ботна фуги
рaсчокaцоцный зячекяноц [подб*ит1 (нитов)
шев
—	ромня шов (съединявано] ца рсмък
рОликовый ролков шов, шов от ролково
заварявано
сьирнОй заваръчен [заварен] шев
—, сварочный вж. шов, сварнОй
—	с цахпадхой шов с подплати [с няклядкя]
спИлнным вж, шов, паяцый
—, спиральный спир-лон [спираловиден] шов
—, еплсшцсй вж. шов, непрерывный
—	с подваркой шов с подзив-ркз
етячнси текст, съодициголон шов
~, стсбсльчатый текст, шов «зад игла»
—, стыковой чолон [тъп] (нитов) шов
~, тамбур^й текст, ворижен шов
~, температурный стр. температурни (дипя-
тянисиа| фуга, топлинна междини
термический вж. шов, геепорягурный
—, торцовый фронтaпоц (напречен) шов
тОчочный точков шов, шев при точково за¬
варявано
»«’, гре■рHдный триреден (нитов) шев
угловой ъглов шов
укрепляющий укропв-щ [усилвящ] шов
и--образный огыасвпЧ U - образен чолен шоф
уллотцяющйй уплътняващ [унпъгцйтопои]
шов
усaдсчцыи шов зя свиване
*** усИлоццыИ вж. шов, выпуклый

1071
ШПА
флИвгоный флангов [надлъжен] шсн
У-образныИ стыковой V-образсп челен шсн
~, Х-оСрВзный Х-образсв шен
цепной верижен (нитов) шсн
~, чскИвный -енинев |подбит) (нитов) шев
~, чслночныИ совалков шсн (напр. в обув¬
ната промишленост)
maхмaтвьй шахматен (нитов) шсн
шоколад м шоколад
шомпол м I. мин. шомпъл (прът за зарежДане
на взривните Дупки) 2. шомпъл, протрива-
шел (за почистване на ръчно огнестрелно оръ¬
жие)
шонкинИт м шонкиппт (еДрозърнеста базична
скала)
тоопйтовaнис с помета-лянинс [мешализпранс]
(чрез пръскане)
mоенИровaть понеталяним (чрез пръскане)
mеепирСвшин м нтъокaч-нттaлuзaшер, работ’
нин по нeтa.пизитaвс
шорнин м 1. кож. сараи, седлир, химушчия 2.
каишар
шершвСлп м шсснозабоНна въглерезачна ма¬
шина
шортИт м минер. шоршиш
шоссС с шосе
~, aсфaлышобсшевпее асфалтобетонно шосе
асфальтовое асфалтово шосе
~, щебёночное чакълесто шосе, шосе с чакъл е-
па нaотипka
шоссСйный шосеен
шофёр м шофьор, водач ли “ешерле превозно
ореосшне
шофёр-любитсль м шофьор-люби-сл
шофёр’профессионал м шофьор-професиова-
лист
шпагИш м канап
шпаклевание с вж. шпаклевка
шпаклевать 1. шпаклован 2. зашивам [съши-
вам| кожи (без Да личи шевът)
шпаклёвка ж 1. шпанлонка; шпакловано 2.
дърводелски маджун, киш, шпакловки
казеИновая назсинони шпакловка, кизеп-
пон киш
—, клеенЗя шушналова [лепилна) шпакловка,
-у-кaпов киш
лИноная линони шпакловка, ликов киг
масляная маслена шпакловка, мислел киш,
маслен маджун
~, эмульсионная енулсионва шпакловка
шпаклёвщик м шпаклован, който шпаклови
шпИла ж жп. штaнстоa
~, Срусколая четвъртита штaвттсa
~, деревянная дървена гоaветоa
железобетонния стоманобетонна -ранстоа
металлическая метиапа шранетсa
~, о-рясённая разиграни fрaзхпaбтнa] -рИ’
нерси
~, переводнВя жп. стрсло-на [подвижна] ^3-
нерсз
~, полукруглая полукръгла шрансрса
продольная надлъжна штaвероa
пропИтанная импрегнирана траверса
—, стыковая лaотaвлa [джон-она] траверса
шпалСра ж 1. редица дървт-и, храсти (от
двете стрини ли пътя) 2. мрежа или рс-
шешки за закрепване на hu^u сс растения
шпалСрный нареден н едва редица
шпaлонOокa ж жп. шрaнстсевесa-
шпaпопоgбеИka ж 1, жп. штинстсепеоСuнaЧ’
ка 2. подСивкз [подбивант] па штaветсu
—, вибрационная вибрационни штaвтроопоg-
бивични
шпaпеnтопйшкa ж импрегниране на штaнстоu
шпалопропИточный импрствациолел, който
служи за импрегниране
шпaпоте.зкa ж штaверсетезaчъa
шпИльник м материал за траверси
mпaлышмamйнa ж кож. шпалтмашинз
шпангоут м 1. кораб. шпангоут, напречно реб¬
ро 2. съвкупност ош напречни ребра ли кораб
~, бетшевей бордови шпангоут, бордово на-
птс-ле ребро
днищевый дънел шпангоут (при надлъж¬
ната система на набор)
оополвU-епывый допълнителен шпангоут,
допълнително вапре-во ребро
кепцсвей краен шпангоут, крайно пиптеч’
но рсбро
нот“еней к^мон шпангоут, кърмоно ни-
нтсчве ребро
леоевей носов шпангоут, носово надлъжно
ребро
поворотный обръщат-слсн шпангоут, обръ-
щателно напречно рсбро
продольный надлъжно рсбро (при наДлъж¬
ната система на набор)
промежуточный междинен шпангоут, меж¬
динно нaпре-ве рсбро
рамный рамов шпангоут (при напречната
система на набор — борДов шпангоут с уве¬
личени размери и якост; при наДлъжната
система на набор шпангоути с повишена
якост. образуващи ребрените рамки на кор¬
пуса)
трюмпыИ шрюмсп шпангоут (за разлика от
твинДечния шпангоут)
усиленный усилен шпангоут, усилено ви-
прочно ребро
шпирка ж попарвант, заливане с вряла вода
(напр. на заклано животно)
шпарутна ж текст. muтекелържи-тл, раз-
пълна, -ампир (при тъкачен стан)
наличния ролков muреколътжaттп, рол’
кова ризпъвки
—, кольцевая пръстснсн широкодържа-тл
шпаг м минер. шпат
~, алмазный корунд
СурыН aвнстuш; магнезит
гетный карбонат
горькиН доломит
~, желСзвыН сидерит
~, известковый калци-
~, исландский исландски килцит
магпсзuалыньИ магнезит
~, марганцевый родохрозит, манганов шпаг
~, плавиковый флуориш
~, непевей фтллшпаш
тяжёлый Сириш

ШЛА
1072
цВикевый смирсонвр, цинисв шпат
шпИтсль м шпакла [шпахпа]
шпатлёвка ж 1. замазка, маджун, инт 2.
шп-кловане
шпИтовый шпатов
шпИ'тепь м ■ шпакла, шпател
шпИция ж. 1. полигр. шпация, раздслиа 2.
кораб, междина между съседни напречни рсд-
р- ни иораб 3. междвна между чрaнвчсшв
чреди, дъсив
двухпунктовая полигр. днупунитона шпа¬
ция, раздслиа ет дни пункта
ипниоиНдная полигр. клиновидна шпация
круглая полигр. кръгла шпация
полукруглая полигр. полукръгла шпация
пунктов-я полигр. пунктови шпация
шпёдер м вж. шпСдвнг-машйна
шnёдинг-kaпaнда м и-л-ндър-гумор-зетвл-ч
шпединг-машйна ж шпедииг-машина, гумораз-
стил-чиа
шпединговИние с гумиране на плит
шпСИза ж мет. шпсйза, «сладко» (отделя се
като сто пилка при преработване на меДни,
оловни и Други руДи)
шпраaк м Е реч от наковалня 2. подбоИник;
Т-образно парче, единият ирай ни иеето
влиза и дупката ни наковалнята 3. йорс
(малка тенекеДжийска наковалня)
шпвгИт м кораб. шпигат (отвор но 6орДо но
кораб зо оттичане но воДо от палубата)
шпигель м мет. огледален чучун
шпвк м. сл-нин-
шnиеогёзкa ж 1. елaнинорез-чиa 2. рязане ни
сланина
шпиль м 1. островъгхa част [връх] ни сграда 2.
короб. шпил, руд-н с вертикален вал (за
навиване но натоварено въже, во вдигане
котвата на коробо и Др.)
якорныИ котвен шпил
шпйпьиа ж 1, шпвпка; -сзглав -опт с резби в
двата ирая 2. щифт, ипечии 3. одущaгекв
гвоздей с широка хлава 4. фуриет за коса
деревянная дървена чивийии [ипечиа]
конИчсская исиусна шпвпка
нипривпЯюшaа водеща [нaнг-вланaш-|
шпвпка
резь-онИя рез-сеа шпвпка
сапОжная кож. обвщaгсkc пиренчс (с
широка главичка)
соединительная съединителна шпилки
етСпоанaя осигурителна [енириш-, задър¬
жащ-, зanигaщa| шпипка
устанОвочная рсгл-жн- шпвпка,ценрговъч-
на [гсчвлир-щa| шпвпиа
шпвнхипСт м мартиниа (на прозорец); оливка
шпйндспь м вретено (напр. на струг)
винтовОИ ввнрово [резбовс] вретено
—, вспомогательный фрСзсрный спомагателно
фрезово ерстсно
дополнительный фрСзсрный допълнвтелно
фрезово вретено
~ клИпииа вж. шпйидель, кл-панный
клИпанный стъ-ло на кп-п-и, клапанно
стъбло
иеиВчесинИ иснусно вретено
коnиаcвИльныИ копирно врстсно
планетарный планетно вретено
подъёмный повдигателно [подемно] вре¬
тено
пСпый иухо вретено
пустотСлый вж. шпИндель, пОпый
~, аиерОчныИ г-зстъагв-щc врстсио, вретенс
за гизстъгхвaнс, бcршингa
сверлИльный пробивно врстсне, борщ-нги
стсржневСИ леяр, сърцевс вретено, вретено
[сс] ни сърце
универсальный универсално вретено
фрСзсрный фрезово вретено
шарнирный шарнирно [ставно] вретено
штамповый щамповъчно врстсно
шпВндрпьный вретенен, иойто р за [от] вретенс
шпииРпь ж минер, шпинсл
шплинт л* шплсит, разцепена (метална) клеч¬
ка
~, пружВиный пружинен шплснт
разводной разцепена клечка
шплинтовИть з-шплснровaм (осигурявам гайко
с тел)
шпон м Е полигр. дуг/шуе, разреди- 2. Дърв.
фурнир; цепен еднослоен шперплат; блвид
шпСниа ж 1. маш. шпонка, надлъжен клин 2.
Дърв. тиОпа, илин, дюбел; тъниа пластинка
вОгнутия маш. вдлъбната [нгьи-та] шпонка
врезная жле-сви [врязана] шпонка
—	Вудруфи вж. шпСниа, сегментная
выдвижная маш. подвижна [ изваждаща се)
шпонка
вытяжная взтеглвми [изтегляща ср]- шпсниа
гнездовая чисздова шпонки
двойная двойна шпонки
деревянная стр. дървена твбла
дИсковая дискова пластини-; сегментна
[дискова, ввдгуфови] шпони-
за-ивнИя залнени шпонка, шпоииа зи за¬
биване
зизBдаенниа н-зъден- шпоииа
закладная чисздова [жлсОсва, канална)
шпонки
затяжн-я илинова [з-тяхaшa| шпонки
илинов-я Дърв. ипинова тв-ла
ионИческая дърв. конусна твбла
косИя продСльная дърв. надлъжно скосена
тибла
ерBгпaя 1. Дърв. обли чвввйки, обли тибла
2. маш. о-ли шпоииа
метиплВчеееaа 1. Дърв. метална твОпа
[шпоииа] 2. маш. метална шпоииа
—	на лыске шпоииа [илви] за изпилена ос;
плоска шпонки
направляющая н-пр-вланaш- шпонка
нитяжнИя затягащ илви
~, нИзиая илинов-я дърв. писка клиноиа тиО¬
ла
~, обратния ионтъа*клвн
парния двойна шпоииа
псредвижнИя подвижна шпоииа, призми*
твчна шпицони шпоииа
ппОская плоска шпоииа
поворОтная обръщателсн илин

1073
ШРИ
~, полукруглая 1. дърв. полуобля тибла 2.
полукръгла шпоцка
поперечная дърв. ияпречця тибля; напреч¬
на шпонки
призматическая дърв. прйзеягичиа тибла
продОльная дърв. надлъжни тибла
радиальцая р-дизлна шпоцкя; рядиапца
тиблз
—	с выступом издаден клин |шпонха|
—, сегментния сегментна [вудруфова] шпоц-
кз, дърв. тиблз Вудруф (за свързване
на надлъжни греди)
скользящая свобода [подвижна] шпонка
—	с ухпОное шпонка с наклон
гяцгоцниЯпьияя тангенциална шпонки
торцОвая чолня шпонкя
уетaцОвочцaн задържащ [фиксиран!] клиц
фрикциОнная фрикциош!- [триещя, сед¬
лова] шпонкя
хвостовая дърв. тибля за настявяпо ни
краон опоеонг, тибли ця Вудруф за цястявяцё
центров-я центрова шпонка
цилиндрическая цилиндрич^ шпоцх-
шпОцсчцый шпонков; дюбелей, тиОлсн
шпор м кораб, шпоря [поти] (на мачтата)
шпора ж 1. хивр. зъб ^a всдспрогрядио съо¬
ръжение) 2. Оуни; водостклснитоп 3. шип;
напречна клинообразна издатина (на преш¬
лен от тракторна верига), почвозяцоп
шпрёнголь м 1, шпроцгоп [обтегач] [опъващ
елемент. подсилващ ферма и. пр.) 2. допъл¬
нителна усилваща конструкция 3. кораб.
шпринг (остар.)
шпрёнгольный шпронгепец, прътов, обгогя*
чон, опъвичсн
шприц м шприц, спринцовки, църкяло
—	для густОй смазки текaлемиг
—	для смазки спринцовка [църхяло] зя ееязхa
масляный маслено ньркanо, масленица
шприц-машина ж шприц-мишинз
шприц-пистолОт м шприц-пистолот, пистолет
зз шприцовано
шприц-пресс м шприц-проса
шприц-фОрма ж шприц-формя
шприцовЗнио с шпрйцовaце, впръеквзцо,шпри¬
цовано
шпр^ка ж текст, совалково вретено, сърце
шпулодоржатоль м текст, шпулодържич, при-
гисхяч
шпулька ж масур, мак-рички зя предачна
или ты-чня машини
шпуль^к м бобиняр, шпуляч (работник при
тпулачка или вивинарkа)
шпуля ж текст. шпула, цев
деревянная дървонз шпуля, дървени цев
оснОвная текст, основни шпули, шпули
за осцовя
шпулярник м текст, вътъчна шпули
утОчняя текст, рамка [гатер] за шпули
шпунт м 1. дърв. шпунт, зъб, фодор, длзб 2.
шпунтов елемент 3. кораб. изрози по кила,
робрятя, въпнсроза и хъреовятa опора за
закрепвано дъските 4. шпунтово съедино-
цие - па дъски, шпунтов- стона
горизоцтaпьцыИ хоризонтален шпунт
68 Руско-български лопйгёхцйчеекй ро’шик
пЯдяющий мин. падащ шпунт
прямоугольный - правоъгълен шпу^
гряпоноилaпьцыИ трапецовиден шпунт
трёугCпьцыИ триъгълен- шпунт
шпунтгеОёпъ м Дърв. улойно рондо; цутсвнйх
шпунтйни ж хивр. шпунтова дъска [шпунтов
епеееиг] (за шпунтова ограда)
шпунтовальный шпунтов
шnуитовЯцие с Дърв. жлоОувзцо; шпуцгувяне,■
изработвано ця жлоб - [длаб] -и зъб
шпунтовать дърв. шпунтувим, правя длзО и зъб
шпунтбвник м дърв. вж. - шпунтубель
шпунтубель м върв. вж. шпунтУбсль
шпур м 1. мин. шпур, взривни дупка 2. мет.
изпускателен отвор (в шахтна пещ)
~, восстающий мин. възходяща: взривни дупки,.
врубовый мин. подкопка взривцa дупка
~,цие■одHший мин.низходящи взривна дупки
шпуровОй 1. мин. шпуров 2. мет: който со от¬
нася до изпускателния отвор - на пощ
шпуршгоиц м мет. шпурщойц
шрапнёль м воен. шрзпнол
шраффйровинио с защрихОвапо (напр. на
сечение в чертеж)
шраффйровать защриховам (напр. сечение в чер¬
теж)
шриффирдвхи ж вж. шраффйровинио
шродер м с. ст. шродор (машина за преработ¬
ване на царевица)
шрОкингорит м минер, шрокингори
шрифт м полигр. 1. шрифт (очертание на бук¬
вите) 2. шрифт (пълен комплект печатар¬
ски знаци за определен набор)
aкцйдецгцыИ полигр. aкцидонтоц шрифт
-фИшио*ппaх-тиый	-фишнo-плaх-тон
шрифт
афишный полигр. гфкшоц шрифт
блоковый полигр. блоков шрифт
выделительный полигр. отделящ шрифт
~, готический полигр. готически шрифт
жирный полигр. черен ...тлъст] шрифт
книж^й полигр. шрифт зя книги, книжен
шрифт
курсивный полигр. курсивсн шрифт
~, латинский полигр. латински шрифт, латино
— литографския полигр. литографски шрифт
~, модный полигр. моден шрифт
цог-гивныИ полигр. цогaтивоц шрифт
нсрм-пьцый полигр. нореaпон шрифт
цОгныИ полигр. нотон шрифт
основнОй полигр. ссвсвоц шрифт
~, полужирный полигр. попучороц шрифт
плОтный полигр. плътоц шрифт
прсписцсй полигр. шрифт зя главни букви
прямой полигр. пряв шрифт
рукописный полигр. светъл шрифт
светлый полигр. светъл шрифт
~, ет-цд-ртцый полигр. егяндяргоц шрифт
~, строчной полигр. шрифт ци малки букви
технический полигр. технически шрифт
~, узкий полигр. тесен шрифт
цветнОй цвотоц шрйфт
широкий широк шрифт
шрифт-хaееa ж шрифтови каса, каси за бук¬
вени знаци, словоеп-гатопска к-с-

ШРО
1074
шрот м 1. с. ст. шрот (обезмаслено кюспе) 2.
стоманени топки (за топкови мелници)
3.	ловджиИски сачми
шрот-эффект м шрот-сфскт, сачмен ефект
(шум в телефон или високоговорител вслед¬
ствие колебания на тока)
штабелевание с нареждане па фигури, стифи-
ране
штабелевать нареждам във фигури, сшифприм
штабелёвка ж вж. штабелевание
mшaСсптнез м штaпспершло отсосшно зз превоз’
вине на подредели дървени и други материи’
ли
штабелёр м фuтутертga-
m-aбептунпaдчик м фигурореоачка
mшaбелUронaшы вж. штаСелевИгь
тшaбелитевнa ж вж. т-aбелевaнит
штабель м 1. фигура от складиран [нареден]
дървен материал, тухли, камъни, предмети
2.	ракла, стиф
шшЗбин м 1. лзИстни, летва 2. сшълбче, краче
штат м кораб. щиг (от върха на мачтата до
носа на кораба)
шшакёш м Дърв. ттснп дъски (за ограДа)
штикТшвый ограден [зaттaден! (с тесни Дъски)
штамб м стъбло (на дърио)
шт-ИмСий м команден шепегтаф (на кораб)
ш-ВмСоный принос-облсн
штамп м 1. щампа; «аищи 2. щемпел, печат
3,	псчаш, клише
боковой обрезной чслна обрезна шaнцa
нОрхниН горна щинца
нсшaнвеИ закрепваща се [поставяща сс
н държач] щавци
вырезной изрсзвз [изрязващи] шанца
вырубной изсичащи щавци; дълбачва щав-
ца
высадочный лабинва щавци fшимпа], шам¬
ва зи набивано
выстчлеИ дълба-ла щавци
вытяжной изтегля-ва щавци, шaвцa за
изтегляне, изтеглящ поасов
гИбочный огъваща щавци, щавци зи огъ¬
ване
горячий щампа [шaнаa] зи горещо щампо¬
ване
—	для горячей штамповки вж. штамп, готHчий
—	оля хепеопей штамповки вж. штамп, хо-
пеопьй
дыропробивной щинца за пробиване [зи-
продупчнаве], пробивна шaнцa
загибочный щинца за подгъвалт [за подви¬
ване]
заготовИ-тльныИ подготвителни шaвцa;
щавци за (изработване ви) заго-онни
заклёпочный зивuшвaшa щавци, нптонъчла
щинца
закрытый закрита [зaшветтлa! шaвцa
fщaмни]
зaпрсообвечный пресоваща шинцa
калибровочный кaлиСтовъчвa шaнцa
клсИмИльпыИ щампа [шилаa] за щемпсло’
нане
клепальный вж. штамп, заклёпочный
кене-ныИ ковашка щампа [щaлцaГ
кепьцсней пръстснова [пръстеновидна] щам¬
па
комбинированный комбинирана щинца
[щампа]
кте“кезaгйбечпыИ щинца за подгъналс на
ръбовете
нузнТчлый вж. штамп, ковочный
листоной щампа зз листов материал
маркировочный маркираща щампа
мпогеоnсрaцибпньй илетеепсрaциоллa
щампа | щавци]
мпегопуaвоевныИ нлогеnуaноелнa шaпцa
мпе[отучьсвбй многоканална щампа (ко¬
вашка щампа с канали за изтичане на ме¬
тала )
“0летоньй -укова шaннa, щампа, кояго
работи при -ук
псполвйжныИ неподвижна щампа
пйжвый долна щампа, шaвц-мaшрuца
обжИмныИ обемна [обхватна] щампа; при-
'искащи [пресова] щампа, матрици
обрезной обрезна шaвцa, щавци за обряз¬
ване
обрубноИ шaнцa за отрязване
ебOечнбй изсичаща шaвцa, щинца зи из¬
сичане
еgпоопсрaauбппый сдвеоnстaцuонпa щам¬
пи, щампа за сова операция
опытный опитва [тнспттинел-алвa! щампа
етботтOвечньй щампа за външно подгъна¬
ло [за кангонсшт]
ешоепочньй щампа за оконча-елню об-
риСешнaвс,зaвърmнащи (обработването) шa“’
па
открытый о-кри-а щампа
отрсзвой отрязва [еттнзниши, режеща]
щинца
перфорационный пробивна [перфорираща]
шавцa
плунжерный плувжерпа щампи
подвижной 1. подвижни щампи 2. пуансон
подкладной подложка щампа
последовательный nеслтоенaшепнa [про¬
гресивни] шaвцa, сложна щалца с няколко
пуансона и матрици
правильный изправяща щампи [щавци],
калиСтенъчнa щампа [шaнца!
прессовый пресова [nреоонaщal щампа
пробивной пробивна щавци
прогрессивный вж. штамп, nоопедонaшепь*
пый
просОчный nтсоuчaшa (прерязваща] шaваa
— простото действия щампа |щaваa| с просто
действие, просто леИо-нунaщa шaннa
тaзбетшбночлыИ щампа за вътрешно кан-
«^3110 [за разпрягант)
тaзмТшечвый трасираща [нaркитaщa! щам¬
пи [шивци]
г-', разрезной разрязваща щинца
растяжноИ изтегляща jтaзтегпнши] щам¬
па
тУчней ръчна щампа [щaвциГ
сборный сглобяема {оложва,съошaнвa! щам’
па [шапцa]

1075
ШТА
сбОрочный щ-мпа за сгпс-яване, монтаж¬
ни щампи
сСкторный сектоси- щампи
—	совмещСниего действия щампи [щанца] за
съвместно действие
совмещённый вж. штамп, комбинирова¬
нный
составной вж. штамп, сООрный
ухловОИ есноврн надпис (на чертеж);
бланков печат (на чертеж, за попълване с
Данни)
~ удариего выдавливания щампа за ударно
шaмпосвaне
фисОнный профилна [профилираща] щам¬
пи [щанца I
—, фальцОвочный щампа за филцоване (за
правене и притискане на подгъв край ръба
на листова заготовка)
фпанцдеечный щампа за фпaнновaнс (за
завръщане ръба на щанцовано изДелие)
формОночный оформяваща [формовъчна]
щампи
холОдный щампа за студено щамповане
~, н^льныИ цялостна [сдно-лсиова] щампи
~, чеианечный щампа зи з-чсианяе-нс [за
подбиване]
черновСй щампи ^-1^-] за грубо е0аa0от-
е-нс, груба щампи, [щанца]
чвсрcвОй щампа за окончателно одрибот-
ванс
штимпонИние с Е щамповане 2. щанцоване
штампОванный Е щампован 2. щинновaи
штампснИть Е щамповам 2. щ,-н11овам
штампОвии ж Е вж. штампои-ние 2. щампован
[щaннонaн] детайл
—	вдИепивинисм ш-мпев-нс чрез еnасесвaне
(натискане]
—	выдавливанием ш-мпонине чрез притискане
—	вытяжкой Е щамповане чрсз взтечпянс 2.
щамповане чрез всмукване
—■ чНОкой щамповане чрез огъване
гвдрсизрывная Е хuдрoизгиено щампова¬
не 2. детайл, получен чрез 'идаовзрвино щам¬
поване
-ч, горячая Е горещо щамповане, щамповане,
на горещо 2. щампован .детайл [щампсвиа],
получен в горещо състояние
—	встеченвсм Е щамповане чрсз взтвчане 2.
щампован детайл, получен чрсз изтичане
—, ком0инВровинниа комбинирано щамповане
листовИя щанцоване [ш-мпои-нс] ни ла¬
маринени детайли; л-мaгинсн дстайп, по¬
лучен чрез щамповане
многократния многократно щамповане
многcаучьри-я Е многоканално щампова¬
не, щамповане с (щампа с) няколко канапа
2. детайл, получен чрез многоканално щам¬
поване
многоопeранвбнная мнегоопег-ниопно
щамповане
молотовИя Е щамповане с чуи 2. детайл,
получен чрез щамповане с чуи
~ на мОпотах вж. штампОвиа, молотов-я
—	на прСссИ' Е щамповане с преса, nгреоио
щампеи-не 2. детайл, получен чрез прссеее
щамповане
объёмная Е обемно щамповане 2. детайл,
получен чрез оОемне щамповане
окончательная окончателно [зaвъгшеaше]
щамповане
—	осаживанием шaмновки чрез сплескване
(ни материала)
последовательная последователно щампо¬
ване [ш-ннов-нр]
предварительная предварително щампова¬
не [щиннов-нe|
~, промежуточная междинно ш-мпееaне[шaн-
нcнине]
—	прошИвкей щамповане [щанцоване] чрез
продиване [чрсз пробой]
рельСфная Е рслсфно щамповане 2. ре¬
лефно щампован детайл
—	с нытяжиой щамповане с вэте-ляне
~, секционная секционно щамповане
тОчния Е точно щамповане 2. течно щам¬
пован [щ-нцои-н] детайл
фасСнная Е профилно щамповане 2. профилно
щампован детайл
хепОдная 1. щанцоване [щамповане] на
студено 2. ш-нвовин детайл
щрaмпеишuк м щампович; щанцовач; иойто
щампова [ш-нцов-]
штaмподеажaтель лс щамподържач [ш-нuсдъг-
жач]
штaмппаёсе л< щ-мппгее-
штaмпусмоеть склонност [епоеобноет] (па ма¬
териала) иъм щамповане
штИнга ж лост, метален прът, щанги
бурильная сондажна [^001^1-1 щанги
~, буровая вж. штИнги, дурИльная
~, вы-ивнИя взОинни щанга (щанга за изби¬
ване но обсоДно тръба в сонДожен отвор);
прът за взбиванр
—	для проверки контИитен ел. пост [щанга]
за проверяване ни контактите
~, зубчатая зъбна щанга, зъбен пост
квадратния ив-дг-тн- щанга
повИпьния спасителна [ловили-] щинча
(при сонДожни работи)
—, нaнаaвпЯюшия нaпг-нпаиaш- щанга, на¬
правляващ прът
ет-СИная мин. от-вени щанга
~, передающая предавателна щанга, преда¬
вателен лост
пвсрсррлaа бурильная иуха сондажна щанга
раОсчая работна щанга, аa0оррн лост
~, р-здивжная удължаващи се щанча
—, аaепОанaя дистанционен [разделителен]
прът, дист-ннвонни щанга
~, реаитНиная реактиви- шанга; въртящ ср
прът [иойто нгрдaвa въртящ момент)
соединительная съединителен прът, съе¬
динителни щанги
~, тензометрическая тснзомсрричсн лост
~, рсиспавёмникa ел. лост [щанга] на тоие-
приемник
—	топиИтепя клапана прът [лост] за орвaаанр
на клапа; иодвлвчен прът [лост]

ШТА
1075
толкающая глaех-чи- щaцгa, тласкач;
лост [прът], който продави тласък или
натиск
—, труОчягзн тръОосОрззия [тръбна] щанги
удЗрняя ударни щанга
штингоцглудицсмер м шуОпор*дьлОсксеор
шт-нгонзудсмёр м шуОпоn*зъдоеор
штацгонииегруеецт м. шублорон ицсгруеонт
штaцгоцройсмуе м шудпор*чоргипхa
штангенциркуль м шублер |шуппор]
ризмёточный трaезжоц шублер
шгяцгол.ержЯголь м щангодържзч; вротоно-
държич
шгяигеобгирaгепь м мин. щацгоиздърсв-ч
штЗнгол м щяндол (сгъстено чрез полимериза■
ция ленено масло)
шт-ноц м щинци
штaцновИнио с щанцоване
штанцевать щинцовим
шт-пель м текст, щ-пол [пяпор, фъндък]
(снопче текстилни влакна. взето за проуч¬
ване)
штЗпольный щзполон
шт-пик м дърв. 1. рамкова порвязнз петвичхя
2. логвичхя зз прикривано ни фуги 3.
овалник (виД ренде е полукръгъл вДлъбнат
лист )
штат м орг. щит
цорогистрИруомый нерогйетрйращ се щит
регистрируемый регистриращ со щит
— р-ООчих шит за работниците
штатйв м статив, триножник
домкратный статив тип крик, криков
статив
ицорниОцный кфт. ицорционон статив
цигрУдный кфт. цосим [ръчоц, ц-гръдоц]
статив
наплечный кфт. статив с раменни опори
(който ее опара в рамсто на работещия е
него )
нaетсnьный статив [триножник] зя миси
раздвижнОй разтварящ со [изтеглящ со]
статив [триножник]; огъваем статив
фрихнисццый кфт. фрикционен статив
шаровОй кфт. сферичёц статив
шгaгив-троцдгa ж кфт. статив-тринога
штaгцыИ орг. щ-тоц; постогноц
штИуфор м гроеьорхa зя мазано с гъсто ма¬
зило (напр. грес) под налягано
штовонь м кораб, шевен (Дебела греда, офор¬
мяваща носовата част на кораб)
штойгор м мин. мшнен кондуктор (работник,
който завежда рудник)
штейгерит м минер. щойгорит
штоиц м мет. камък [щойн] (межДинен про¬
дукт при получаване на цветни метали от
РуУв)
бёлый мет. бял камък [щойп]
вязкий мет. висхозец камък [щойц]
мОдный мет. моден камък
цИхоловыИ мет. никелов камък
перегретый мет. прегрят камък ^0^]
тОщий мет. постен [беден] камък |щоИц]
штёйнгут м оеобец вид фиц фая^
штёк^р м ел. щекер
штомеёйеопь м чокянкя, чеханачкя
штемпелов-нио с шоеиeповaно
штемпелевать щомполовам
штСмпсль м 1. щемпел, почит, клеймо 2.
пуaцссн, пробойник; проОойця част от просй
зз мог-лци изделия 3. машинен чук за раз¬
дробяване (напр. на златни и сребърни ру¬
ди) 4. щемпел зз 113^^-110 на проб-тз при-
изпитвзно ни огъвано
—, резиновый гумец почит
шгецгоnь м ел, тръбичка, чроз която со ева¬
куира или пълни с газ колбата паепз
штСпссль м ел. щопсел
двойнОй ел. двоон щепсел
—, двухпроводной ел. двупроводните щепсел
дву■штифтовый ел. двущифтов [двоен!
щепсел
иепытЯгепьцыи тлф. йзпитвaтопон [про¬
бен] щепсел
еногсшгйфтовей ел. многощифтов щеп¬
сел или съединител
патронный ел. патронен щепсел
предохранительный продпaзёц щепсел
переходный ел. преходно щепсел но съо-
динонио
соединительный ел. съединително [свърз¬
ващо] щепселно съединение
трёхпроводцбй триnрсводниксв щепсел
штепсельный щопсолон
штернбергит м минер, щорнборгит
штиль м (пълно) затишие, безветрие ^3 моро>
штифт м щифт; чеп, хnочицa; гвоздойчо без
глава
ведущий маш. 1. задвижващ [водещ] щифт
2. главен [основен] щифт
задерживающий задържащ |сгрaиичите-
поц] щифт
закрепляющий съодицитопон [свързващ,
ззкропвзщ| щифт
замочный вж. штифт, предохранительный
замыкающий вж. штифт, прeдо■ранИтёпъ-
цый
захватывающий щифт за зяцопвяце; съе¬
диняващ щифт
конический коцусон щифт
хоцт-ктцый ел. хсцгaктон щифт
хCцусныИ вж. штифт, конИчёсхий
копйрцый копирен щифт |няпоц|
еод0пьцый мет. моделен щифт
направляющий направляващ щифт
обводнОй вж. штифт, нaпр-впГющиИ
сгрaцичИгольный ограничителен щифт,
фиксиращ щифт
останОвочный вж. штифт, ограничитель-
цыИ
пИльцовый вж. штифт, захватывающий
порфopиpрсВaццый перфориращи игли,пер¬
фориращ щифт
продо■рзцйтопьный предпазителен [прод-
п-зон] щифт
прйгцзццый шлифован щифт (за осигуря¬
ване на плътно влизане в отвора)
пружинный пружинен щифт
разводной разтварящ се щифт

1077
ШТР
распределительный разпределителен па¬
лец (в Двигатели с вътргшно горене)
сквозной преминаващ (през целия отвор)
щифт
оесоилитспылый съединителен щифт
стопорный вж. штифг, предохранитель’
пый
унизИтельныИ щифт-показател
упорвыНо порсн щифт; ограничителен щифт
установочный монтажен fцтнштевъчсл,фик’
сирищ] щифт
фиксИрующиН вж. штифт, установочный
цснт^^вомлый цепттонъчсн [цевшронaш]
щифш
-ч, циливдрИчесний цилиндричен щифт
шлицевой шлицев [канален] щифт
штыковой ел. байо леген щифг
штНфтин м щифтис, клт-ица
штифтовой •шиф-ен, койшо с за [с] щифт
штих м щих (единица мярка в обущарството)
штихель м 1. дърв. резец за граниравт по
лърно 2. сечине, употребяващо сс в часов’
пикaтотвеше
ттaвитовaпыный полигр. щихел за гриви-
рант н полиграфия-а
коипегтaфичеокий ксипогтaфичен щихсл
.шшйхнaо м въттеитр, уред за измерване ни
вътрешни размери (напр. Диаметър на от¬
вор)
плдикЗторныИ иноикaтерсл нъштомет
микромстрИ-тский микрометричен вътро’
мер
раздвижной разтварящ сс въшре“ет, удъл¬
жаващ сс нъштоиср
регулируемый регулиращ сс нъшреиср
сборныИ сглобяем нъштемтт
сфсрИчсский сфери-сл нъштомср
цСльный цял [цялостен] нъшромтт
цилиндрИческиН цилиндричен въттенет
mшuхnтСбст м мерна пръчка (за измерване ни¬
вото на течност в резервоар — напр. на
горивото в дзигател с вътрешно горене)
шток м 1. геол. щок (внедрена безформена скал¬
на маса) 2. мин. рулен щок, рудно тяло 3.
маш. бутален прът 4. мат. шеглиттлев или
предавателен прът, теглич 5. кораб. прът на
котва
двухсторонний поршнсвоИ двустранен Су¬
шилен прът
-чх, золотниковый шибърен прът
зуб-ВтыИ зъбел (предавателен или тегли’
телен) прът
нл-палный клапанно стъбло
вескно-зной поршнсвоИ лсnттиuнaнaщ [пс-
проходен] Сушилен прът, едностранен Су¬
шилен пръг
еоносшетенпuИ поршневой вж. ш-он, вт-
скнозвбН поршневой
-V, подъёмный повдигателен прът
nоршнсней Сушилен прът
рудный мин. рудно тяло (внедрено всреД
утаечни скали полезно изкопаемо)
сквозной преминаващ[нтехелеп](бутален)
прът-, двустранен бутален прът
эксценттuкеныИ ексцентричен прът
—	якоря кораб. прът [кръотенuщт! на нотн»,
вaптечпик
штоквСрк м геол, щоме^ (главна дебела рудна
жила )
штольня ж мин. щолвя jгaпттин| (хоризон¬
тална или малко наклонена минна изработ¬
ка)
вентиляционная вентилационна галерия
fшолнн]
верхняя гетпa галерия [шепннГ
визНрная визирпа fвaоочнaщи! галерия
[щелвя] (при пробиване на тунели)
водоотливная нолоо-пиввa галерия {шеп’
пя]
веоосбтOcпaн водоотливна fнеgоошнсжоa*
ща] гaлстин [щелня!, дренажна галерия
испытательная мин. изпитвагелва гале¬
рия fщопвя!
ключенИя ключова гaпттuн [щолня]
напорная хидр. напорна галерия [шелнн]
х-х, вaпрaвпЯюшaн направляваща [водеща] та-
лтрия (при пробиване на тунели)
вйжвяя долни галерия
передовая мин. предна fчсппa] галерия
развОдочная мин. проучвателна галерия
[шел ля]
эксплуатационная мин. експлоатационна
галерия
штольцИт м минер. щелцuш (природен оловен
волфрамат)
штопать кърпя, изкърпван; занрежвам
штопка ж 1. яма, кръпка 2. кърпене, кърпеж
3.	жп. крачна подСинка (за поДбиване на
баласт под жп. траверса) 4, колци зз кър¬
пено
штопор м 1. ширСушел 2. ав. свредел (при фи¬
гурно летене )
крутой ав. стръмен свредел
ловИльный геол. ловящ шuтбуmел (за из¬
вличане на скъсано въже от сонДажен от¬
вор)
плЗский ав. плосък [с малка оштъмлипaГ
свредел
ш-опори-ь ав. лс-я н свредел
штора ж штaвснитaвт, щори; псрое
шторм м силна буря (в метс)
штормтрап м кораб. кораСва въжена стълба
ш граб» ж стр. зъб (на временно прекъсната
зиДария, къДето ще бъДе направена пре¬
връзката)
вИвтсная стр. зъбчато прекъсване на зи¬
дария [стсни]
—	уСТтом стр. стъпаловидно прекъсвано па
сгтни
убёжная вж. ш-раСВ уССтои
штраф м икон. глоба; наказание
шгтёнсп м проСина-на, mзипъп
штрек м мин. гипттuя, щрек
анкумулИрующиН сборна [събирателна] ги-
лерия
Сбр-оный странична {граличва! галерия
бутовый скална галерия
вентиляционный нтнтилационви галерия
-х, вспомогательный спенагa-тпвa гипстuя

ШТР
1078
выемочный доОвена [сисnлсиP-цвснн-] га¬
лерия
«v, главный главна галерия
двухпуревОй двупътиа хилсрня
диигонИльный диагонали- галерия
кснценраaнвОнный ионнснрр-нионн- [съ¬
бирателна] г-псрвя
~, керринОй основна ч-перия
—, наилОнный наклонена халсрвя
ехнееСИ огневи галерия
еднопутребИ едпспътпа галерия
сснсинОИ основна [главна] галерия
ч-, сриaрсчныИ взвезни галерия
очистный вж. щраеk, ра-Отающий
~, парный двойна [успоредна] галерия
—, подгетсвИтепный подготвителна галерия
подэтажный подет-жи- ч-перия
~, пожарный пожарна галерия
пепевОй ялова галерия
—, поперСчный напречна ч-перия
продСльный надлъжна галерия
промежуточный вж. штрек, педэтИжный,
междинна галерия
аиОСтaющвй р-дстна ч-перня
~, развСдочный проучвателна галерия
~, с-Срочный вж. штрек, аккумулирующий
~, таИнепсатный транспортна галерия
—, этИжный етажна г-первя, вж. штрек,
кореннОй
штаекфИпьта м филтрираща галерия
штрвпс м стоманена лсита, чембер; щрипс
(за производство на тръби)
щтаи' м черта, драска, щри', пиния
штрвхов-ть щрихси-м, защриховам
штрихОниа ж 1. щрв'снане 2. шри'овк-
штаихов0й полигр. щрихси
штроп м сиачапо
штрспИпыцик м леяр, пабвиач, трим-ое-ч (на
формовъчното смес в леярската каса)
ШPаОсеa ж стр. щрсс (Долна част на тунелен
изкоп)
штуки ж 1. парче, къс; отделна -рейка 2.
топ плат или гранче прежда исн-чснатв
штукатур м стр. мазач
штукатурить стр. мажа, взмазнам (с мазилка)
штукатурка ж стр. 1, мазилка 2. разтвор за
мазилка 3. мазане, измазваир
~, aкветИчсеkия стр. акустична мазилка
— без драив груба .мазилка, външни мазвлиа
с н-рои разтвор
гидроизоляционная /вдгоизолaциснни ма-
звлиа
/", гИпсовая хвпсова мазилка
~, хл-диая гладка [изгладена, пердашена]
мазилиа
декоративния декоративна мазилка
железния фвне загладена циментов- за¬
мазка [мазилка]
зивиоnечлешИюшaя звукопоглъщащи мазвлиа
~, известкОвая в-рова мазилиа
извесркСвс-гВпеоиaя иaге-гипесвa мазил¬
ка
известиСно-цементная в-гс*нвмснтсвa ма-
зипка
обыкновенная с-ииновена мазилиа
—	под намёт груба мазилка (изравнена само
с мистрия)
~ под привИлс мазилиа по летва
—	под шубу вид грапава мазипка
—	пс прОволочной сСти р-бицсии мазилка
~, аУCPСиaннaя аизфвrвpaрa на блокове ма-
звлиа
—	с кИмриной крОшией мозаични мазипиа
—, ев/Ия су'- мазилка
~, цемСитния циментови мазилиа
штвкитуршве м мазач
штурвал м кормилно иолспо, исрмвле (напр.
в кораб)
штурман м кораб, щурман (на военните ко¬
раби) 2. помощник-капитан,	но
корабдводене (на гражДанските кораби)
3.	ов. щурман. н-ивгaрсг
штурмовНи м ав. щурмев самолет
штуртрОс м короб, щуртгсе (въже или верига
в кормилното преДаване), кормилно въже
штуф м геол, голям къс руда
штуцер м 1. тгъ0осъединврел, тръдор-зилонв-
тел 2. гърло, маншон; къса настави- (напр.
към котел, резервоар) 3. шутцер (приспо¬
собление за намаляване на напречното се¬
чение в тръбопровод)
впускнОИ пвекaтепнс гърло
выпускнОИ изпускателно гърло
—, продувательный	пгсдухи-рслно гърло;
тръбен отклонител за продухване
штыд м ситнеж (от трошлив. чуплив мате¬
риал )
aнтр-нВтоиый антрацитов еитнсж
штыбсотдрасыиатепь м свтнсжсвз/иъггaч
штыбопогрузчии м еитнсжотов-рaч, товарач
ни ритнсж
штык м 1. щии (на пушка) 2. 0-пваниа, кюл¬
че [Олои] метал 3. особен вид възсл ни де¬
бело въже 4. мярка за дълбочина (на пре■
копаване)
штыксв-ние с стр. ръчкаме на Оетонни смес
(за уплътняване)
штырёк м ел. щифт, краче (напр. на лампов
цокъл)
штырь м Е ел. щифт, прът, шиш; подпора
(напр. на изолатор), конзола, носач 2.
стъбло: отвесна сс, около която се въртв
нещо 3. твбла, илип 4. назъбен хвсздсй
вынолнОИ ел. щифт за отвеждане
—, зaсгшённый назъбен гвоздей
~, изоляторный ел. изолатори- подпори [кон¬
зола, носач, куи-]
опОрны^ спорен щифт, опора
рулев^ кораб. кормилна сс
—	связи радио свързващ щифт (напр.
резонатор )
веринСисчный ел. монтажна подпора [кон¬
зола, кука] (напр. на изолатор)
шуби ж стр. груба сдр-бстиа ни иамъи; Оуна
шухИ ж ледена иаша (на реко преДи зомръзва-
нето й или при топене на леДа)
шугсвый леденоиашест
шугос0аСс м хиДр. изпвек-трл ни ледени каша;
лсдонгснуекaш преливник, лсдопропуеки-
тсл

1079
шум м шум
бёлый равио бял шум, шум в целия често¬
тен сО■в-т
дробовОй елн. шум от еaчмёц офокт
коллекторный тлф. колекторен шум, шум
комутатора
норм.aльцый нсре-лон [естествен] шум
повёр■нссгцыИ повърхностен шум
nрсизвсдствоцныИ производствон шум
шум^с™ ж шумност
шумОвки ж понсгриОхa, шлaхсгридхя
шуеогnушениё с заглушавано ни шум, шумо¬
заглушавано, сОозшуеявaцо
шумоглушитель м шумозаглушител
шумоз-тушёние с вж. шуеогпушецйе
шуесеер м ак. урод зя измервано на шуми,
шумоизмервич
субъективный субективен шумоизморв-ч
шумопеленгатор м шумопеленгатор, шумо-зя-
сочник, шуесулсвитол, поеокочув-ч
шунт м ел. шуцт, паралелно съединение (па¬
ралелен клен на електрическа верига)
внугроциий ел. вътрешен шунт
г-nьвацомотрИчоехиИ ел. г-лв-ноеогричоц
шунт
ёмкостный ел. х-п-нитивоц шунт
измерительный ел. измервателен шунт
и^ук^нный ел. ицдуктивоц шунт
хоебицИровaцныИ ел. уциворе-лон |хое*
бииир-цl шунт
магнитный ел. е-гиитоц шу^т
наружный ел. външен шунт
розоц-цсный ел. розон-цеон шунт
тореoмaгнйтныИ ел. тореом-гиигои шунт
уциворcaльный вж. шунт, ксмдинйpoвяц-
ный
штОпсольный ел. щопселоп шунт
шуцтИров-цио с ел. шунтирзно, пярялопно съе¬
динявано [евързвацо|
шунтировать ел, шунтир^, свързвам пара¬
лелно
шунтировки ж еж. шунтировало
шу^овОй ел. шунтов, пзр-попио свързaц
^0^110^
шурОвка ж добавяно [допин-но] ня гориво
шурОнщик м шихтобъркич, шихтовчик (в цвет-
нота металургия)
шуруп м 1. винт зя дърво 2. турфон (витло за
закрепване на релса върху траверса)
полукруглый полукръгъл винт зя дърво
полупотаИцОИ пспуехрит винт (за дърво)
потaйцОи скрит винт за дърнп
шуруповёрт м дърв. гии^oзaвиггнaч
шурф м 1. мин. шурф [езпхя, плитка] шa■тa
2. мет. шурф (отвор е пещта за вземане на
проби)
р-зв0дочцыИ проучвателен шурф
шурфовИнио с шурфувано (прокарване на шар¬
фове)
шурфовать копая [правя] шурф
шуст м виен, устройство зя чистене и изправяно
пи псбитоетй в капали цз огнестрелно оръ¬
жие
шуцлЗк м продпизон лак
	 ЩЕЛ
шуцлйния ж уnичц- линия (линия на кръсто¬
вище)
шхОры мн шхер и (скалисти островчета и поД¬
воДни скали ди бреговете на фиорди)
шхуна ж кираб. шкуни
щ
щaвёЛёвохИелый хим. ске-л-т, схеалятон
щивОловый хим. оксялоц, окс-лов
щебенить застилам с чакъл или грсшпнх
щобоцИстый чакълест
щобёцкa	щ0боцъ
щООень м ситен трошляк, чукан чакъл
бёлый Оял трошал, бял чакъл
—. дорОжцыИ пътен чакъл, чакъл зи шосо
оет0ствонцый естествен чакъл, естествен
грсшпгх
искусственный изкуствен трошляк, нягро-
шёц (от пи еДри парчета) чакъл
хирпИчцыИ тухлен трошляк
лёгкий лок трошляк
чёрный чорен чакъл, чорон трошпнх
шлаковый шлаков трошляк
щогОль м кръстонидон възел (за привързване
и вдигане на греви и пр.)
щекИ ж 1. челюст каеоистрсшачка 2. рамо
на вал 3. страници (странична плоска част
на нещо)
—	Ярки чело нз ярка [свод]
—	вЗли рамо ни вил
—	дробилки челюст на (к-еове-) трошачки
зажимная затс-телни челюсти
—	клина скосената егрaцa нз клина
хсцтaхгцaя <л. кснтaхтци челюсти
нажимная притискащи челюсти
направляющая жп. направляващ- [nрод-
п-зн-] плочи (за исиви лагери на вагони)
нопсдвИжц-я неподвижни челюст
подвижния подвижни челюст
—	снОди вж. щекИ Ирки
—	тискОв челюст ни монгомо
щековОй чолюстоц
щекОлди ж розе, сюрмо, мандало (ни врата-1
езиче (ни брава); зaпъцк-
щолеватый пропукяц, с пукнатина, с цопна-
гини, с прорози, с пролука
щоловОй с тясна пролуки [с тясна междина]
процепен
щелистый еж. щоловОй
щёлок м хил. луги; пополни води, лишия
белильный белилни луги
Оолый харт. бяла луги
едкий апхапц- луга, натриев хидроокис
зспьцый пополц- |попопяна] води
—, хaлИИныи разтвор ни к-лион хидроокис,
потзшнз лугя
хзнanиз-ниОнный отпадъчна [хaиaпизa-
ционни] лугя
х-устичоекий каустичня луги, еж. щёлок,
Одкий
крСпкий ксицоцтрирaиa луга
мыльный сапунена луги
ЩЕЛ
1080
пИ-рисный вж.. шёпек, нИтроныИ
пaштевыИ вж. щёлок, содоныН
оберешпый обетешвa луги
~, отраСо-авныИ упо-реСтна [използувана]
луга
содовый содова луга
~, стирИльныИ луги за пране
~, сульфИтвыИ сулфигви луга
~, -ёрвыН харт. черви луга
щёпеноошgслйшспъ м анaтиш зи отделяне па
луги,, лугоешgелuштл
шёпекептенбд м провод Iшръбептевоо] за лута
шслеченис с aпнaпuзирaнс
Шслочеcшбйкий устойчив [стабилен] спрямо ос-
лона
Шёпечecт6Иkеоты ж устойчивост [стабилност]
спрямо основа
щёлочеупорный aлкипоусшойчив, вж. щёло’
чесшойкий
ШспочUшь aпнaпизитии
щёлочнозсмСльный алкалоземен
щепечпеИ алкален. основен
шепочнеошы ж алкалнос-, основност
щёлочь ж основа, луга; алкали
~, Тдная алкална основа
щелчок м 1. налеп при щиннеонaле (на тъ¬
кан) 2. щракване, изщракнант (звук)
шслы ж 1. процеп, пролука, цепнатина; про-'
рсз; пукнатина 2. стр. -ессв окоп
воздушная воздушна пролука, въздушен
процеп
врубовая пробив [процеп] н минерални
пластове (за по-лесно разкърт^ване)
выпускная изпускагелна пролука [меж-
диви]
— для связи радио свързващ процеп (напр.
в резонатор)
заруСвая вж. шслы, врубовая
щспВ ж трески; резинки (за преработка в
целулоза), шсхлелегuчсл тaпam; съчки, клон¬
ки, нейни
нронельная шивоа
щепИть разцепвам ли трески, цепя, дялан
щепка ж треска (отпаДък при Дялане на дър¬
вен материал). клс-ни
щеп колон па ж • улон и тел па трески, шрескехвa’
шич
щс-Иви ж четини
щётка 1. чстка 2. минер. ктuошиппa друза 3.
ел. проводник (въгленов) [епек-тuчтокa чст-
ка]
~, армированная ел. армирана елекшри-сони
четка
вальцовая валцова четки
/v, волосяная четка ош косми
вращающаяся нъттншa се чешка
гвоздсв-я стр. четна с гвоздеи, гвоздей па
чешка • (за мазачески работи)
графИтная ел. графитни [графитова] четка
~, двоНвИя ел. двойна четка
gвухопеИная ел. лнуппaотонa четка
дИсковая дискова четка
~, дорожная пътна чешка
нароная четка зи разчесване пз вълнени
платове
коллёншетвaн ел. нептнтернa чешка
контИн-ная ел. контин-ва четка
“aпHтвaя стр. бояджийска четка
мОдная ел. медна четка
“тднеcёточнaн ел. “тонемтсжовa [ медно-
мрежести] чешка
мтшaплUчтонaя метални четка
~, металлографН-лая ел. метaпотрaфuшнa чеш¬
ки
механИчсская механична чешка (четка с
механично заДвижване)
моечная миячна четка, четки за миене
ошрuаaтепьвaя ел. о-тиаa-тпнa четка, чеш¬
ка за оттиаa-елвия полюс
плюсовая вж. шёшнa, положительная
~, новорешвaя вж. шС-кa, вращающаяся
полонИя чешка за (мислс ли) дъски
положительная ел. положи-елна чешка,
четки на положителния полюс
~, пепембИнaн uооомuсшa четка, чешка за
миене нз под
пепе-ёрвaя четка па питкт-епъткaчнa
~, nооуоомейлaн чешка зз миспс ли съдове
пошоле-лaн чешка за танин
проволочная ттлена четка
сапожная четки за [не-uо-ванс пи] обувки
слоистая опеuошa [nпио-ивкова! чешка
собира-ельная вж. шё-кa, коппекшорнaя
~, стсклоочистИтеля авт. чешка па стъкло-
чио-a-нa-a
угольная ел. нъглтнз четка
угопыво’ГтафUшвaн ел. нъгптпегтафишва
четка
эпеншро-ехнU-еснан елек-ри-тска четка
шешkоgттжa-епь ж -ешкеоътжaч
щёточный четкарски
щипСц м стр. 1. триъгълна чист ли фронтон
(заключена межДу билото и Двете стрехи на
Двускатен покрив) 2. било [ръб] ли покрив
щипок м мзтан (напр. за памук)
ШUплдlыИ стр. 1. фронтове* 2. днускитев (за
покрив)
щипцы мн клещи, щипци
тИзоныт газони щипци [клещи]
паяльные поялникови клещи, клещи зи
спояване
пломбuтенечныс клещи за плонСирант
щит м 1. щит (напр. на оръДие) 2. предпази¬
тел, ограда (напр. около машина) 3. свсго-
бран (напр. край жп. линия) 4. шaСпе, лъсна,
пулт 5. санак 6. зитнор ла язовирни стена
7.	ламаринен лис- (елемент от кофраж)
8.	панел
бтенсвей брониран щит, бронирана плоча
нетронои авто ве-теоттижaшел, не-те-
оттaжиттпел щит
гсологИчсский геоложки щит (суш а
прастари кристалинни скали)
гетвый мин. миньорски забоен щит
оиоnСшчттокий диспечерсно гибло или пулт
— для снегозадержания шиш за снегози държа-
ле, свегебтaн

1081
ЭЖЕ
дрОссельный хидр. дроселен затвор
зздсйныи еж. щит, гОрный
з-градитоnьцыи заградителей [продпaзоц,
Оaрзжоц| щит
з-хп-дцси подпорна стона ни мост (от
греви)
кабельный тлф. х-болио тябло
—, хомaцдиыИ командно табло
хомеyтяниОцный тлф. комутационно таО-
ло
линОйный тлф. лицойно табло
многоп-нельцый ел. многоп-поnпо тябло,
модулно [сохциоиир-но| тябло
—	опалубки стр. кофражно платно
—, опор-циОццыи еж. щит, командный
~ от грязи авто хяnиих
подшИпцикa капак ни лзгор
прохОдчсский мин. тунелен шит, щит зя
про■одкa
р-спродоnИголъный ел. р-зпродолитолцс
тябло
сигн-льный сигнално тябло
силовОй ел. силово тябло
сцеговсИ вж. щит для сногозадоржИния
тоннельный еж. щит, проходческий
уnрзнnОция табло зз упрявлснис
щаг-ющий мин. кричощ щит
—	шaцдсрa хидр. шяндорна преграда
шaцддрныИ вж. щит шaцдCрa
—х штопсольцый ел. щепселш тябло
щитовОй хоито о за табло, щитов, от щитово
щитОк м ел. 1. тaОоnхя (напр. за номинални
данни) 2. малко табло, псдтaдпо 3. малък
щит, щитче 4. хидр. малък савик [затвор]
вотрОЕбй вотрсп-зцс [ ветрозащитно] стък¬
ло
-у водителя бордно табло [дъска] (напр. на
автомобил. самолет)
групповой групово тябло
грязевой вж. щит от грязи
инструмент-льный инструментални дъски
~ хсцгрсльиых приООров табло с ксцтрслцй
уроди
оградительный предпазни ограда (сколи
машина)
щитCх-зяхрыпсх м ав. кляпа з-дхрилк-
щитсх*подхрыпох м ав. профилирани клапа
лслоцОчныИ леяр. подмоделни |подк-сов-]
дъски
прибОров арматурно тябло
щитообразный щитообразен щитовиден
щуп м 1. nрсбцих, сонда 2. оеоз-тол, пипяч,
опипвяч 3. полигр. чист от автоматичен пода¬
вач на печатарски машина 4. кухо свредло
(за Дървесина) 5. подвижни чист [калибър]
от изеорв-толоц урод
копировальный копирен опипвич, копирен
осоз-тол [датчик]
магнитный ел. е-гцитц- сонда
еaелоеерный авти м-сnоморц- пръчки,
сонда
щуплО с текст, шпулен лиляч
э
эдОц м абанос
эО0цовый -б-носов
эбонит м ебонит
микропористый еихрсnсрост ебонит
эбонитовый обонитов
эбулиометрия ж обулиомотрия
эбулиОметр м обулиоеогър, обулиосхсп
эбулиоскОп м оОупиоехоп
эбулиоскОпия ж ебуnйсехопия
эвакуация ж евакуация; отстранявано, про-
мa■н-цо; опразване
эвакуировать евакуирам; стcтряцянае, пре¬
махвам; опразвам
эвапоратор м хим. изпарител
эвзпсрaния ж хим. изпарявано (на течности)
эвапорОметр м метеи овanсроеогьр (уред за
изпаряване, изпарител)
эвзпорсеётрия ж овaпорсеотриг
эвдиОметр м хим. ёвдиоесгър
эвдиомегрия ж хим. овдиоеотриг
энехтaнтa ж мат. овоктaнг-
эвёкция ж астр. овокция (периоДична неравно¬
мерност в Движението на Луната пив влия¬
нието на слънчевото притегляне)
эвердур м мет. овордур (сплав на мед, силиций,
манган)
эвкалипт м овкaпйптово дърво, евкалипт
эвклЗз м минер, овклаз
эвксппбид м хим. овхопоид, опколоид, CЬЩЙЦ-
ски колоид
энольв0цгa ж мат. овслноцт-, инволюта
плоская плоска оволвоцт-
сферическая сферична онолвонтя
эвольвёнгн ый ёвопвёнтон
эвольвонтомёр м оволвонтомор (уред за про¬
веряване профила на еволвентни зъби)
эволюта ж мат. онолюта
зволютОида ж мат. еволютоидя
эволюция ж еволюция
эвтектика ж мет. овтоктика
графитовая графитни ёвгоктикз
карбидная карбидни овгоктикa
х-х, пёДёбурИгцaя лодобуритна овтоктикз
фосфйдная фосфида овгокгихa
эвтектический мет. овтохтичон
эвтектоид м мет. онтоктоид
эвтектОидный овтохтсидои
эвтропйя ж крист. овтропия
эгяпизЯгор м хим. огализятор, йзрaвнигоп
эгяпизaния ж огaпизaния, изравняване
ЭГДА съкратено хидр. олоктрохидродин-еич*
. ца аналогия
ВЕДА-мётод м хидр. огдя-метод (егектрохидро*
динамичен аналогичен метод за изучаване
движението на поДпочвен поток)
эгирин м минер, огирин
эгрик-ц м арх. огрйхaц (орнамент с глава на
иеен )
эжСктор м ож.октор, из■вьрг-ч, пароструйни
помпа
воздушный въздушен ожокгор

ЭЖЕ
1082
водоструйный воднссррвИнa помпа, водно-
струси ежектог
пареиОИ парен ежскрса
эжёиция ж ежскригaнс, изхвърляне, увли¬
чане
эйлвтИн м еулитви, 0всмвров супфвд
эйнштСйний м хим. айнщайний
эиаэпрмёнт м хим. си-епемент
80-1^ м ривaреа
грогаaфВчрсквй гесzа-фски екватор
~, геомагнитный геомагнитен екватор
~, земнОИ земси еин-тог
лунный лупси сив-тор, син-тор ни Луната
—, махнВтный магнитен сиватор
небрсный небесен екватор
~, паралпактВческвИ парипактвчен екватор
экваториИл м астр, сквaтогвилсн телескоп
экваториальный сkв-рсгu-лен
эквивалент м икон. хим. еквивалент
—	антенны раДио изкуствена антена, екви¬
валент на антена	.
—, водянСИ воден синвн-лснт
Бездушный въздушен еквивалент
—	поглощения физ. сиввиалент ни поглъщане
—	риООты, теплсиСИ топлинен еквивалент на
р-бстат-
—	снСти синвн-лснт на светлината
~ снСти, механический механичен еквивалент
на светлината
—	тспп-, мехаиВческвИ механичен еивввиленр
на роплвнaрa
—, термИческнИ механичен еивввaлрнр на то¬
плината
~, тротИловый ядр. тгорвлсв екеве-пснт, си-
Бивалент тротил
фотсмсраВчесkий фотометричен еквива¬
лент
'имВчсскиИ химичен скнив-лсит
числовой числен еквивалент
электрический тепла елсктрвчсн еквива¬
лент на топлината
электрОнный електронен сивввaленр
эпектаохвмИчрекиИ слситасхвмвчен екви¬
валент
энергетический физ. енергетичен еинвиа-
псит
эквивалСнтность ж еквивалентност, равностой¬
ност
эквивалентный Е синив-лситсн, равностоен
2. хим. еквивалентен, с сднаива валентност
экнидистИнти ж мех. еиввдветанта
эквимолекулярный сиввмолекулярри, риенс-
молекулярен
экеинОир м равноденствие
эквипотенциальный физ. еквипстенпвален
эинвфИзный синвфазен, раинсфазсн (напр.
електрически ток, трептения)
экер м сиер (топографски инструмент за
построяване на ъгли на местността)
дву/зереaльный днусгледален скер
днухнаИзменный двупризмен скер, еиер
с две призми
иаеетоо0аaзный иа'ьстос0аaзрн еиер
~, стражИтсльный отражателен еиер
прИзменный првзмен сиер, сиср с призма
экзарация ж геол, ледников- др-екотин-
экзсмпляр м екземпляр, -рой
контрольный полигр. конргслен екзем¬
пляр
~, обязательный полигр. задължителен ек¬
земпляр
прОдный вж. экземпляр, сигнальный
сихн-льный пслигр. сигнален екземпляр
экзогСиный геол, екзогенен [външен]
экзосфСра ж геофиз. екзоефеги
экзотрамИчеекий екзотермичен
эезстеамйя ж скзстсрмия
экзоэнсагетйчеееий екзоенеггетичсн
эиип-ж м еквпаж, личен състав
—	еBлни сивпаж [личен състав] ни кораб
экипировать екипирам, съоръжавам, с■нa0ла*
вам
экипирОвка ж Сkвпвгонka, съоръжение, сна¬
ряжение, сна-дяване, съоръжаване
эккер м вж. экер
эклИмстр м г-еоД. склвмстъа fвегтвкaлен ъгло-
мcг|
эипйптики ж астр. еипвптвиа
эимолИн м ркмопвн (антибиотик)
эколОгия ж екология (взаимоотношение чо¬
век—окръжаващо среДа)
экснемaИзра м 1. виснемaйзра, водонагревател
2. спестител
барабанный барабанен виснемийзеа
-*-, всдянСй водсподгаевaтел, вионсмaйзеа зи
вода, водозирсплвтел
воздушный въздушен подгреи-тел, вионемиИ-
зер зи въздух
~, гп-дкотрубный иксиом-Изср от хладив
тръ-и, гпИдиотгъ0сн висном-Изер
хруппевОИ групее ииоисм-йзср
змесввиОзый змвениисв икснсмaйзсг
~, индивидуальный автономен [вндинидвa-
лен] висном-Изер
—	к-р0юа-тоаa иксном-йзер ни кaг0вгaтор
ионнеитВнный конвективен икснсм-йзсг
—	истпа еж. эиснем-Изср, водянСИ
аидиaниСнный а-лиaцвонсн вионом-йзер
аеОаИстый сребрен lгеОгсст| иконом-изер
секционный секционен икоиомaйзег (ико
номайзер, съставен от няколко секции)
эконСмвии ж икон. виоиомви-
эионемВст м икон. икономист
эконОмить икономисвам, пестя
экономический икон. иконсмическв, стопански
экономичность ж икономичност
экономичный вксномвчсн, пестелив
эконОмия ж икономия
~, политическая политическа икономия
эконОмный вж. ЭКОНОМЙЧНЫЙ
экран м екран, ^1x^’1-; кфт. скран (за
прожектиране); хиДр. екран (на язовирна
стена)
акустический акустичен сир-н, -кустичи-
прсграда
битумный хиДр. асфалтова прегради, ас-
ф-лтое скран (на язовирна стена)
водянСИ воден екран
~, гауnпевОй тлф. групов сиран (напр. на
кабел )

1083
экс
~, guффузпэ’ешрaжaюшuй лифузне-тaзоей-
вищ екран
—, ёмкостный ел. капацитивен скрин
жароупорный огнеустойчива прегради, ог¬
неустойчив екрап
зaшUшвьй защитен [предпазен] екран
жемчужный бисерен екран, киноекран
искроной искрон [птешuвеиокров! екран,
ионтеугиоuштл
наскИдвыИ елн.. стъпален екран
—, катодный елн. катоден тнрав
люмuпеонйтующuй луминесцентен екран
нигвИтвыН магнитен екран
мe-aппизUтонaввыИ мeтaпuзuтaн екран;
киноекран, покрит с алуминиев кристален
прах
мнегоопеИвый тлв. многослоен екран
~, “езaUчныИ елн.. мозаичен скрав (напр. на
кинескоп)
—, оптИчсский оптичен екран
— плотины хиДр. екран па язовирна стона
нетпеш«ющий физ. поглъщащ екран
—, проекционный кфт. проекциовои екран
—, просвСчивающиИ нтозтачтв екран
птотинофильшрaцuблвыИ вж. экран-мИска
хидр. птешuнефuлтрalluевлa престилка, во¬
донепропусклив еластичен плас- по вaпот-
ната страна на хиотетсхвичтоне съоръжение
слоИстый слоест скрин
стсклонИт ный опн.сшъклсп [сшъкпенuоевГ е кран
сцинтиллирующий физ. оаиншилириш тн¬
рав
шсnпоней топлинен скрап
—, шсnпозишUтньИ вж. экран, шопловои
шепечный псшеп заслон [екран]
универсальный универсален екран
—, флюоресцирующий флуоресциращ екран
широкий кфт. широк скрин
эпснштооuлaмUчсонuй спекштеgипг^ми-сн за¬
слон [скрин]
эпснштелюмилeоаТлшлый спекшрепунипсс-
цевшеп екрап
эпекштемaгвИ-вый електромагнитен заслон
(скрив]
эпекштеллый електронен екран
эпекштесшaшИчеоkиИ сленштес-aшичтв за¬
слон {екрaв!
экран-масна ж екран-маска (противофилтра-
ционна престилка)
экранирование с екраниране
влТшлсс външно екраниране
магпйшпое магнитно екраниране
мaгпишеошaтИчеонес вж. экранирование,
магвИтвос
эптнштоошaшU-сснос епснштоошaшичве скри’
ниране
экранированный 1. екраниран [зaшиштпГ 2.
екраниран [снабден с екран] 3. екраниран
(прожектиран па скрин)
экранИровать екранирам
экранировка ж вж. экранирование
экранирующий хидр. веоелепровuцaем, пред¬
пазен (сяой)', екраниращ, заопевянaщ
экранный екранен, екраниран
эксгаустер м въздухосмука-нз, ткохaусшст
гЗзовый газон тнсхиусштр, газосмунач
пароструйный пaтоо-тутл ексх-ус-ср
—, цтнштебТжлый цсвштеСтжтл снохaусштт,
цснштебсжтл възоухеонукaч
эксОдра ж арх. ткототa (полукръгла Дълбока-
ниша)
эксикация ж енсиниция (сушене на препара¬
ти )
эксикатор м хим. ексина-ор (съД за сушене на
влажни материали и препарати)
энскина-ор м багер, копачна, екскаватор
автомобильный автомобилен екскаватор
бИшенныИ кулов екскаватор
вонтыmней багер зи откриване ли полезни -
изкопаеми
гиотaнлйчтоний хидравличен енокaнa-ер
—, грейферный грайфсрт! [челюстен] екска¬
ватор, екскаватор със загребващи челюсти
гусеничный верижен [гъсеничен] теснини’
тор
кИСельный кулов екскаватор с въжево пре¬
даване	,
нaвашно-бamеввый вж. экскаватор, н»-
бсльный
навaшпе-снртбкевыИ въжевоизтртСващ екс-
кина-ор, въжтвегттСлев екскаватор
карьСрныИ кариерен ткскани-ор
нонmеный кошов енонaвa-от
“негенонmOный инотенефuчнен [ много-
кофъчен] ТЕснина-ор
мвогечтрнaнбный вж. экскаватор, много-
нонmеный
—	на железнодорожном ходу ткокaнa-ет па
релси, релсов екскаватор
—	ни пвенмоколеоне“ ходу nненмaшu-нехолен
екскаватор, екскаватор ли пневматични хо¬
дови нолтла
—, одноковшовый еgвонефеп екскаватор
отнИльныИ вaсuпоеСтaзувaш екскаватор
поворотный ебтъщитслтв багср
—	прянЗя лопзша екскаватор с прана пенaтa
~, роторный тететсн екскаватор
—	с лопатой лъжи-ков [лопатов] Сигер
~, скребковый скреперен екскаватор
струговый стругов [стържещ] екскаватор
торфяной енснивагор зи торф
~, грилшейвый траншеен екскаватор, ка*
палокопич
универсальный универсален fмпогоцслев1
екскаватор
~, цепной верижен екскаватор
шагающий крачещ екскаватор
экскаватор-драглаИн м ткскaвa-еT’ОTaгпaйв
энскaнaшот’кaвaвокопa-тль м ткокaвaшст-кaлaн’
конопа—
экcкaвaтероотреёвuе с скокивaшороо-тоенс
энонaвaшершин м батерисш, машинист ли ексна-
натор
эксканЗция ж тесниниция; изкопаване с екска¬
ватор

экс
1084
экспандер м 1. радио устройство зя разшире¬
ние (напр. на динамичен Диапазон), екепяn-
дор 2. рззширитол, ехепaидор (стоманена
пружина) 3. и^рто!! материал (пълнител),
предотвратяващ 0^3^™
эхепeдиниОцный охсподиционоц
экспедиция ж експедиция
экспедирование с разширявано, охепяуидиряце
эксперимент м опит, скенёриеоиг, йзлйгвaцо
эхепоримоцтaлъцый окепёрйеоцгanоц, опигёц
экспериментатор м експериментатор, който прави
опит
экспериментировать ёкелёрймоцгйрaм, правя опит
экспорт м експорт
экспертиза ж окспортиза
экеплaцaдa ж арх. ёкепnзцaдз (1. широка цен¬
трална улица с алеи 2. площаД прев мону¬
ментална сграда)
эксплуатациО^ый икон, експлоатационен
эксплуатация ж икон. охеплсятaния, използу¬
вано
техцИчоехяя технически експлоатация
хищническая хищнически [жестока] екс¬
плоатация
эксплуатировать експлоатирам
экспозиметр м кфт. окепозиеотър, светломер
оптический оптичёц ёксnсзйеотър, светло¬
мер
фотохимический фотохимичен окспсзиеё*
тър
~, фотоэлектрический фотсолохтричоц окепс-
зимотър
экспозиция ж експозиция
эхспсмотр м еж. экспозиметр
эхспоцaт м експонат
экспонента ж мат. ёкепононг-
экспоцонни3льцый мат. окепснонни-поц
экспонирование с кфт. експониране
экспонировать експонирам
экспонОмотр м еж. экспозиметр
экспорт м икон. изшс, експорт
экспортёр м износител, експортьор
экспортировать икон. йзцяене, експортирам
экспортный експортен, износоц, който о обект
на из^с
экспресс м жп. експрес
вкспресс-анализ м бърз [експресен] aцaпиз,
придлизиголец aцaлиз
экстензометр м ёкетоязсеотър (за измерване
на увължението при изпитване на опън)
эхегёнеИвный екстензивен
экстерьер м арх. екстериор
экстйнкция ж геофиз. екетиикция (отслабване
на светлината в атмосферата вследствие
на поглъщане и разсейване на лъчите)
экстирпатор м грубор, ксронгч
экстрагирование с хим. екетрахирaце
экстрагировать хим. екстрахирам, извличам
экстр-кт м екстракт, извлек
~, ацётОцовый ацетонов екстракт
водный воден екстракт, воден извлок
густОй гъст екстракт
дудйльцый кож. дъбилен екстракт
жидкий гёчец екстракт
красильный багрилен екстракт
—, спиртовой япкс■спеи екстракт
~, сухОй сух екстракт, сух извлек
~, хрОмовый хромов екстракт
цвстОчный цветен екстракт, цнетон извлек
эфир^й сторон екстракт, сторон извлок
экстрактор м 1. хим. охегрaхгср, екстракцио-
нон апарат 2. воен, изхвъргач (напр. на
гилзата) 3. изхвъргач (напр. на детайла
при щанцоване)
экстракционный окетрaкниснон
экстракция ж екстракция; ёхетря■ирaио, из¬
вличано
жидкофазная точнофазни екстракция, екс¬
тракция в точната фазз
непрерывная цопрокъен-т- екстракция
— растворителями екстракция цa разтвори¬
тели
—, фракционированная фрикционни екстрак¬
ция
эхстр-ординарцый извънреден; цеоОичяёц
экстраполирование с мат. екстраполирано, из¬
вършвано цз екстраполация
эхетряпопИронaгь мат. екстраполирам
экстраполяция ж мат. екстраполация
экстритбк м ел. еаеоицдукцисноц ток, скстра-
ток
экстрёмум м мат. ёкетромум
экстронцый бърз, цоотложон
экструзивный геол. ^с^удивг^ вулх-исхи
экструзия ж 1. геол, о^трудия 2. изстисквано
экс цёдра ж ниша (полукръгло вдълбаване е
стена )
эксцентрик м маш. ёкецоцтрик
двойной двоен ексцентрик
двусторОн^й двустранен ексцентрик
~, криволинейный криволинеен окецоцтрйк
~, круговой кръгов ексцентрик
сднсеторОццйй одцоетр-ноц ексцентрик
рaспрёдолитопъцый рязпродепйгепоц екс¬
центрик
~, еёрдновидцый сърцообрязец ексцентрик
ступСнчатый стъпален [егелёнец] ехецец-
трик
эхсцОцтриксный маш. окецонтров, оксцоигрй*
ков, който о от [с, нз| окецонтър
эксцентриситет м маш. окецонтричносг, окс-
цонтрицитот
эксцентрический маш. ексцентричен, който
имя окецоцтрйчцост
эксцентричность	вж. эксцентриситет
эл-стик м гума, еластични гумз
элaстифик3гор м епзстифйкятор (вид имек-
чител )
эластичность ж ол-етйчнссг, гъвкавост
эластичный ол-стйчоц, гъвкав, пъргав
эластомер м олистомор (еластична пластмаса)
элатерйт м минер, ол -торит (минерална смо¬
ла)
элев-тор м 1. елеватор (уреДба за изДигане на
сипливи материали) 2. зьрно■рaцилищо,
силоз 3. вдигзч (в сонДажна уредба)
винтовОй транс. витлов елеватор
йсдоcтруИцыИ водоструоц оповaтор,■йдрс*
елеватор

I.F"
ЭЛЕ
зериоиОй 1. елеватор за зърненв 'ранв 2.
силоз, зъгно/г-!Iипище
кармИнный вж. элеватор, кевшОный
иовшОвыИ иофвчиов елеватор, елеватор с
исфн
колёсный иолссен епев-тог, елев-рсг пи
копспа
лСнточный лентов епев-рсг
мнсхоксишОвый мнсхоисфичкон [иофвч-
иои] елси-тор
наипСиныИ наклонен елсе-тор
пaаоергBИный пaгсетгв■ен елев-роа
плавучий плаващ спеи-тор
пневматВческвй пневматичен рлевaрог
сИлосный свлозсн епенaтог
—, сиипенОИ сивпое подсмнви, сивпова по-
идих-телна уредба
ееаеОкОный хгсдлов елеватор, повдигате¬
лен транспортьор
цспиОИ верижен елеватор (повдигателен
транспортьор )
чсрпакОвый вж. элеватор, иовшОвыИ
эпеиИтса-погаУзчвк м елеиaтог-тоиaрaч
эпевИроаныИ елеваторсн
эленИроашuк м еленaтогиет, иойтс обслужна
спеи-рор
элсктрСт м ел. спсктрст; диелектрик
эпсерризaниа ж 1. епектгвзaнвя; елситризи-
ране 2. слсктготсг-ниа
эпсерризовaрь елеитризиг-м, ниелектрвзврам,
възбуждам слсктгвчсн ронaг
элСктрви м ел. спсктгсеnенuaлвет (напр. елек¬
тротехник. електроинженер )
эпеkтгифиеaнва ж електрификация; електри¬
фициране
—	быта епектрифии-ния на -вта, битова елси
грифии-ция
—	железных дорОг електрификация на жп.
пинии
—	промышленности електрификация ни про¬
мишлеността
силовИя вж. эпритрнфикИция промышлен¬
ности
эпеkтаифuнВаовaрь спекррифвцирaн
эпектрНчесивИ електрически
электричестве е електричество
атмосферное атмосферно елекргичссрво
гальваническое г-пв-ничнс електричество
грозонСе гръмотевично [атмосферно] спси-
ррuчестнс
динамИчсское динамично слеиргичссрис
земнОе земно електричество
индуктированное вндуктиаaнс електри¬
чество
контактное кснтаитнс електричество, ион-
таитно електродвигателно напрежение
[с. д. н.]
отрицательное отрин-релнс рлеkргичссрвс
положительное положително електриче¬
ство
своОСднср сво-одно електричество
связанное свързано електричество
смелях.Се смолено спскрричеерио (отри¬
цателно електричество, получаващо се при
триене но смола)
статическое статично електричество
стеклянное стъклено рлектгuчеерис (поло¬
жително електричество, получаващо се при
триене на стъкло)
трСния слекрричсерво (получаващо се) прв
триене
элсетроaвтсмИр м елсирро-втсн-т
электроавтоматика ж елсктгсaитонaтикa
элеитро^х^^хат м електгсaчгегaт
эпсктрсаитИинссть ж епсктгсaкривнсер
эпскргоakуетик м елсkтгсaкветии
эпсктасaеустuкa ж слектгсaквстикa
элсктроaквстВчссkUЙ елекргс-куеричсн
электроанализ м епектго-нaлвз
элеkтасаиемОмета м метео спситгс-нсмоме-
тър, спситрнчсн aнемснетър
электроаппарат м елсктгичеекн апарат
эпеерасaпнaрaтурa ж епситричесиа aп-гaтвГ-.■
електрически aнaг-ти
защитная предпазна електгоaнaг-туг-
электрс-ал-нс м О-п-нс ни слектгсенсгхиатa
эпектроОСйлер м слсктгичсн бойлер
эпсктасдаUтиa ж спеитгuчнa сaмсОгъеничиa•
эпеkтао0Bй м слсетгuчсееa ш-нaнлвгa
элекPасОBа м рлрктропго0ив-ч, рпситросонда.
эпектрСОве м акумулаторен авто-ус, спекргс-
бус
контактный ргслсИОвс
элсктрсв-г-н м електрон-гон, вахен с епсиргв-
чсска тяга
мотОрный вагон с електродвигател
электаенсгРтенО с елсиррнчсеко вретено (вре¬
тено със самостоятелен електродвигател)
эпеkтрсви0аaтоа м елеитрони0г-тср, електри¬
чески ввдрaрог
эпскрровлaгсмёа м слеkтрнчсеkн влагомер
электровоз м жп. електролокомотив, слеитри-
чесив локомотив
аккумуляторный акумулаторен елсктгсле-
исмотив
кИОсльный иабспен елсиргспсисморив
контaкрныИ контактен елеиPгслоком1отиI-
маневрОный маневрен епектгопсkснстнв
пассажВрсквй пътнически електголскснс*
тив
подземный подземен Рлситгспоксморвв
руднИчный минен спркргспоконсрив
рсвaаный товарен електролокомотив, епеи-
ррспокснорив за тснaгнв влакове
троллСИный вж. электровоз, кситИктныИ
ш-'тный вж. электровоз, руднИчный
элсктаснсзОвдймсеть ж епскргсвъздудuноет
элеитровоздв'одувкa ж електрическа въздухс-
дунка
электровозостроение с маш. епеитголсkонстн-
вссргсенр
элеитасвооавжённость ж слситровъоръженост
— трудИ слсктгоиъоръжсност ни труда
элеитаов0аот м електгспоидвгaтспн- макара
элрктаоноеnлимснйрель м електрическа запал¬
ка; воен. електрически детонатор
1086
ЭЛЕ

электрогазоочИстна ж елтк-ти-тске гaзеочuст’
навс, електрическа гaзоно-uсшuштплa уредба,
спткшти-ески тазов филтър
мокрия мокро елтkштичсоке гaзеечисшнa ле
эленштетaйневётш м електрически таНкозавинт-
нач [нининач]
эпснштегснстaшот м тптк-ретеиетaшет, елек’
штuчтоки ттнстaтот
элтk-тбгтaф м елекштегтaф
эпсkштогтйяы м елек-ри-еоки грил
эпснштео м електрод
хх, амальгамированный елн. амилгамирин
електрод
~, армированный мет. армиран електрод
бсзнеgотбgпый бсзнедороден fнапковеде’
роден) елек-рел
биполярный елн. биполярен елек-род
висящиН висящ ^3-0!] електрод
но-доохлаждаемый веооехлaжлaнaн тлтн’
шроо
водородный нодородсн тлен-род
вращающиИся въртящ се електрод
хх, нопоиоташспьлый спомата-тлел [nемешсп]
епекштео
хч, тазовый тазов електрод (метален електроД,
чиято повърхност е наситена с газ)
голыИ гол [втизолuтaв] електрод
хх, графИтоныН графитен електрод
двухполюсный двуполюсен електрод
дополнительный допълнителен тпек-тел
жалюзИНвый жалузитв елен-род
зажитающиИ запалващ слтк-тел
х—, заземляющий заземяващ елек-тео
хх, uноukaтотлый индикаторен електрод
х, кИдмиевый кадиите електрод
киломТльный нипенслтл електрод
кЗпсльвыН кипнон епек-тоо
катушечный бобивеп електрод
качественный качсстесл [дебело nоктншГ
елеk-рел
хх, кИслыН мет. кисел тлснттел
лу, новгИнгвыН контактен електрод
мОдныН меден елек-род
х, “сшaлпuзUтовaнньИ нетализирин електрод
х, мсшaлпUчеонuй метилен елекштеg
х, псплИвкий истопим тлтнгрод
нтnпaвншийсн вж. элсн-теg, лоплЗнний
нормальный нормален електрод
обиЗзанныИ обмазан елек-род
х, обмотанный обмотан [оСнит] електрод
х/, обратИмыИ обратим електрод
х>, оплетённый вж. электрод, обмотанный
х^, ешрaжaшспьвьИ елн. ештижa-тпен елен-
трод
хх, е-тицaштпыный отрицателен електрод
X—, офлюсованный мет. офлюсован [покрит с
флю^ електрод
хх, пИрный сдвоен електрод
хх, плЗвкий топим ^^1^0
хх, nлa-uвUтонaнвыИ плигинирав слек-роо
х, нпaшивеный платинен тлекштед
г-, подносной вж. электрод, нисящиИ
/х, поджигающий елн. запалващ електрод
х, подовый мет. • подов електрод
хх, покрытый покрит електрод
хх, положительный положи-тлел електрод
хх, полусфсрИческий полусфери-сн елекштед
х, послеуcкотHющий елн. послсускорянищ
електрод
хх, приёмный присмсн елек-тед
хх, промежуточный елн. междинен електрод
—, птушненьй пръч^н епсн-тед
хх, роликовый ролков електрод
хх, сa“OCnснaЮШUЙCЯ сииоспичищ с0 ^040!]
елск-род
снИрочвый електрод за заваряване, зина
ръчен спек-род
х/, сО-чатыИ елн. рсшстъчеп електрод
— с uзпосеупбтны“ покрытие“ електрод с
износоустойчиво покритие
хх, собирающий елн. събирателен електрод;
колектор
хх, специальный лсгUтевaнньй специален лт-
гитaн [сплзвсв] електрод
хх, стВльвой стоманен елткштед
хх, ошaндaршньИ стандартен електрод
х, стеклянный стъклен електрод
~, стержневой пр^гонилсн електрод
хх с шовной обмВзноН електрод с тънка об¬
мазка
х/, стыковой чслел електрод, електрод зи
чслсн допир
х, шепсшеебмaзaллый дсбслоебмaзaн електрод
хх, шонноебмaзaлный шънкееСнaзaл електрод,
вж. элсkштед с тонкой обмИзной
хх, шетиозHший елн. спиращ [зиgържaш] елек¬
трод
х, точечный точков елек-род
хх, шруСчaшьИ тръбен електрод
хх, угольный въгптвен fгрaфuшон] епсншред
х, универсальный универсален електрод
хх, управляющий елн. управляващ електрод
хх, ускоряющий елн. уснорянищ тлткшрол
хх, фасонный профилен електрод (в електро-
меДи ципата )
фокусирующий елн. фокусиращ електрод
хх, холодный елн. студен електрод (напр.
катоД )
цсншрaпьньй 1. централтп ^000^ тлтк’
«род 2. цев-тaпве жило на запалва свещ
(в Двигатели с вътрешно горене)
эталонный еталонен електрод, вж. элск’
троо, нет“aлыный
элсkшрелнUгaттпь м епткшроднитaштп, електри¬
чески днити-тл
хх, асинхронный асинхронен слек-тедвигaшеп
~, балансИрный балансов ептнштодвuтaшеп
х, бесколлекторный бтзколткшеттн епек-ре-
двигатсл
хх, невшипH-отвыИ вентилаторен тлен-родни’
гатсл
~, взрывобезопасный взривобезопасен елен-
шродниги-тл
хх, высокоскоростной високоскоростен елек-
шроднuгaшеп
хх, высокочастотный високочестотен елен'^
двигаштл
—, двухфазный двуфазов спткштеgнитaшеп
зaкрь-ьИ затворен тпенштоднигaшеп

1087
ЭЛЕ
зaщищёцный з-щитоц електродвигател
индукциОнный индукционен електродви¬
гател
колn0хтсрцый колекторен електродвига¬
тел
хоепЯуцдныИ ксеп-уцдон електродвигател,
електродвигател със смссст възбуждай
г*., коротхозaехнутыИ накъсо съединен оnёх-
гродвигaтоп, електродвигател с накъсо съе¬
динен ротор, aсии■ронон електродвигател
с кафозон ротор
модифицированы^ специален модифици¬
ран електродвигател
нормальный иормaлоц електродвигател
обдун-омый оОду■в-н електродвигател
однофазный однофазен електродвигател
открытый открит електродвигател
параллельного возбуждСня електродвига¬
тел с пaряпелнс вьзОуждяцё, шунтов елек¬
тродвигател
—	пёрёеёццогс тока електродвигател зя про-
мeцnив ток, променливотоков електродви¬
гател
—	последовательного возбуждОния електро¬
двигател с последователно нъзбуждaце, се-
рйец електродвигател
—	поcтояцнсгс токи електродвигател зя по¬
стоянен ток, псcтогицотохов електродвига¬
тел
реверсивный рёнёрсйвен^одрятие} електро¬
двигател
редукторный редукторен	[умилителен]
олоктродви г-тол
—	репульеисцныИ ропулсинон електродвига¬
тел	'
~ с вцошним рОтором електродвигател с вън
шон ротор
сСриссный вж. электродвигатель после¬
довательного возбуждОния
сорИИцый сериен |еёрийнсnрсизвождaн]
ол о кт р одв и г а тол
синхрОицыИ синхронен електродвигател
—	со ееОш-ццые всзбуждециёе елехтрсднигя-
тол със смесено възбуждано
трё■фЯзцый трифазен електродвигател
тяговый тягов електродвигател
флИ^овый фланшие електродвигател, олок
троднигатол с флзншоно присъединявано
шунтовОй шунтов електродвигател, елек¬
тродвигател с паралелно възбуждано
электродвижущий елек^три,движгщ
элохтродогидр-тор м оnоктрсдо■идрaтср
эпохтродотоц-тор м опоктродотоц-т•ор
замедленного действия опоктрсдотси-тср
със з.-къснитолно действие
мгновенного действия опоктрсдотсизтср с
мигновено действие
эпоктрсдиaгцОcтихa ж ёпохгрсдиaгиссгйкa
электроди-лиз м ёпектродиaпизa
элохтродиц-мих- ж елохгрсдиизеихa
эпёXтродицaмИчосхий олокгрсдии-енчон
эпохтродиц-момотр м опоктрсдин-еоеотьр,
електрически силомер
эЛeктpoдoдepжaгепь м	епохгрсдодържягел,
опоктрсдодържaч
винтовОй винтсв[розОови {елсктрододържач
водооxпaждaомый водоохлиждиом слектродо
държач
хпeщообр-зный хпощовидон електродо
държач
пружиный пружинен ёпокгрсдодърж-ч
электродоилка ж сл о хтродоилкя, електрически
доилен зпарзт, -грогит
эпёхтродолб0жних м олоктрсдъпОaч
электродомкрЗт м елехтрокрих
элохтродОенa висок- опоктрспощ, електри¬
чески висок- пощ
электродрель ж електрически (ръчц-) пробивни
машина
элохтрсдрон-ж м хиДр. олоктрсдренaж
электроду!-- з/с електрическа дъги, волтови дъга
элохтродугсвдИ олоктродъгов
электроёмкость ж електрически капацитет
элоктроззнИрка ж олокгрсз-в-рянaно; олок-
грозaнaрх-
эnёктрсзaкaлкa ж олоктричоско закалявано
контактная контактно олокгрсзaк-ляв-но
пснОрхцсстц-я повърхностно олохтроз-к--
лявано
элоктрозамодлитопь м епехтрсзяхьснитёп
электрозащита ж елохгрозящитя, олоктри-
>10^3 ззщити
элсктроизмерительный олоктрсизеорн-толон
эпохтроизспЯция ж опоктрсизсляция, елек¬
трически изоляция
элоктроиндукция ж олоктронидукция, елек¬
трически индукция
эпохтроинструм0цт м електрически инструмент
(напр. електрическа пробивна машина)
электроинтегратор м спекгрсиитогрягор
электроискровой олокгрсиекрсв
эпёхтрохaлорИфёр м калорифер! въздухоотопл и-
тол| с електрически ц-грон
эпоктрохамёрa ж олекгрокяеора
элёKтрохaмИц м електрическа камини; елоктро-
лъчовз пощ
электрок-р м трансп. електрокар
эпокгрох-рa	электрок-р
эпохтрокaрОорунд м епохгрохaрбсруид
эпохтрох-рдисгр-ф м електрсхярдиогряф
-лохтрох-рст-ж м мин. олохтрскaгогяж
эпоктрокaртОц м епохгрохяргоп, проошпан
эпокгрох-рщих м електрокарист, водач h
електрокар
элохгрох-тор м електрически нож, епоктрскяу-
тер, термокаутер
эпохгрохор-михa ж елехгрскорaмихя
электрокинетики ж елехгрохииегихa
эпёXгрсхецетИчеехий опокгрскицотичон
элокгрсхпёпк- ж епехтрозяиигвяне•; опокгрс-
нптовки
эпёхгрохсебaйц м олоктроксед-йн, коеб-Иц
с електродвигател
эпоктрокспирон3пъный епекгрскснирён
эпоктрохоррОзия ж епохгрохсрозия
элохтрохотёл м електрически котел
элоктрохр-ц м епокгрокрaи, електрически крин
эпохтропзбсрзтбрия ж електрически лаборато¬
рия
электрол-к м ёлекгрслaк

ЭЛЕ
1088
электрол-мпа електрод импа, електрическа пам¬
па
электролебёдка ж електрическа лсОсдиа
электролиз' м хим. епскргспuз-
апектаспизёа м спектгопвзьог, електролитен
елемент
9леkтаслйзннk м елеитролиз-тор (работник в
електролитен цех)
апеетрслuзснИть спекрролuзвр-м, правя елек¬
тролиза
9лeктаспНр м хим. електролит
амфотСрный амфотерен електролит
ивспыИ кисел електролит
мСдный меден слекргспuр
сИльный силен електролит
сп-дый спад електролит
составной сложен [ион0инврaн] електро¬
лит
щелочнОИ основен [апиапен] електролит
электролитический елситропнтен
электролитный вж. электрслнтНческвй
элекраол00знк м малък електрически триои
[циркуляр]
эпеkраспюминеенСннва ж слеитропвмuнесцсн-
цвя
электромагнетизм м електгсм-чнстизъм
электромагнит м електромагнит
ОлскИаBюШий блокиращ елеитронaгнвр
грузовОИ товарен електромагнит, повдига¬
телен епеитгсн-гнит
грузоподъёмный вж. эпситрсмихнИт, гру-
зовОИ
длвннс'едеиОИ електгсмaхнир за дълъг
'ед
kоаерко'едев0й електромагнит за малъи
[къс] ход
—, псдkовос0аaзныИ подковообразен елекрге-
мичнит
подъёмный повдигателен елскррснaчнит
поляризованный непагuзuг-н [пслагизо-
ван! електромагнит
еелрнСвлныИ еолрнсвдрн електромагнит,
соленоид
размыкающий електромагнит, иойтс раз-
единяна
стержневОИ ядрси [с ядро]елситрсмачнит,
пръчковиден електромагнит
тормознСИ спирачен електромагнит
тяговый тягов елсктгсн-чнвт
электромагнитный електгсн-хнитсн
электромашина ж слеитгснaшвн-, епекрги-
чесиа машина
эпсктасмaшиностасСнвр с	ел)ктрсмашннд-
строене
эпеkтасмeтaлпBагия ж електгсмет-лургuя
эпсктасмСта м епситрсмстър
енaдаИнтный киадрантсн елситгомстъа
странный струнен елсирронетъа
эпсктаеметрИчеекuИ слеитрснетрвчен
электромСтрия ж спектрометрия
эпеетрсмехИнвк м слектрсмехании
эпектаомсхИнвkИ ж елсктронс'-ники
электромеханический елсктаонсх-нвчсн
электремо-Вль м авто слситромобил, електри¬
чески -нтсно0uл
элскрасмслстОк м епектгичсеии чук
электромонтажник м вж. электромонтёр
рпрктаомснреа м електромонтьор
эпсктасмот0а м електродвигател
электрСи м 1. физ. електрон 2. електрон
(сплав на магнезий)
0ом0aадИавюШий ядр. бомбардиращ елек¬
трон
валСнтный валентен слситрон
енешниИ външен електрон
внутренний вътрешен електрон
вторИчный вторичен електрон
вы-итый ядр. взбит слситрон
комптОновский комптонов електрон
конверсионный конвсгеuонен електрон
оптИческий оптичен електрон
осциллИрующий сецuлuрaщ слситрон
перейчный първичен електрон
положительный положителен спсктрсн, по¬
зитрон, -нтuелектгсн
аиееСянный разсеян електрон
сеоООдный свободен слситрон
связанный свързан електрон
тяжё'пый тежъи електрон
сививaлСнриий сивин-лентен [равностоен]
електрон
электрСн-вольт м слекгон-вслт
эпсkтрснихаёв м електрон-чравaнс, спектри-
чесио н-чгяв-нс
высокочастотный виеоиочесротно(слсктро-)
нагряване
индукциОиный (епеит^ро-) вндуицвонне на-
чряеанс
ионтИитный (спсктро-) контактно нагря¬
ване
электронагреватель м слсктрuчсеии нагрева¬
тел
эпеитроиаппИвка ж спекргсн-н-ркa
эпеетаонaс0с м електрическа помпи
электрОннка ж електроника
квантовая квантова епектрснии-
медицинская медицински електроника
промышленная промишлени електроника
те/нслехИчеее-я технологични електрони¬
ка
энеахервчесkaя рнеахервчнa елрираснвиa
эпеитреийт м елситрснит (листов електро¬
изолационен материал)
электаеннепучрвей електроннолъчев
элеираСнный рлеираонен
эпсkтаоногр-ммa ж слсктроночг-ни
элсктаонсгаaф м слситронсгг-ф
электронография ж спсктрсно-рафия
электронОм м елеитрснож, спсктрок-утср
электрсн-живцы мн електрически ножицв (за
рязане на ламарина)
элсkтрссОсгаёв м епекрронaчгянaне
эпрктаео0оаBдсиинuр с 1. елеитгссъсръжaвaнс,
електгоо0з-нежлaнс 2. електросъоръжения,
електрически съоръжения
вскроОезопИеное вскаоо0сзописсно електро¬
съоръжение
элеитрссбрабОтка ж спсктрсс-ра-стка; слек-
троо-работи-не

1080
ЭЛЕ
злоктрооп рокиды витоль м оnоктричоехи обръ¬
щан
электрооптики ж оnекгроопгикя
элохтрооеaжд0нио с олоктроуг-гв-ио
элёхтрссеесе м олоктроссеоз-
эnёхгрсствёрткa ж електрическа отвертка
элохтрссгсплёнио с електрическо отопление
эпeктроoтрйнaтопьньй електрсогриня'гопен
электроочистка ж епокгричеехс прочиствано
эпоктропaйкз ж електрическо споявано, олох*
троспойкз
эпохтрoпaхотa ж елохгроорaи (оране с елек¬
трически трактор)
электропаяльник м електрически поялник,
олоктропоглиих
электропередача ж 1. епекгрспроиaегио, опох-
тропредявяне 2. електропровод
эпeктрспорфорaтормелоктропорфорaгор [опох-
тричоски пробивен чук]
элокгрспочостроенио с олоктропон^оетроёио, про¬
изводство на олоктропощи
элсктропёчь ж ёпохтропощ
дуговая дъгови олоктропощ
закалочная закаляващи [зaк-льчн-| опох*
тропощ, елёкгрспощ за закаляване
индукциОнная индукционни елоктропощ
низкочастотная цисхочостотн- олектропещ
однофазная одцсф-зц- епоктропещ
пОдоная подова оnокгропощ
сопротивления еъnротивитолцa опохгрс-
пощ
трёхфИзния трифазна олоктропощ
электропил- ж епехгротриси, елехтродaиниг,
елохтрсгятор, опокгрснсжсвкз
электропл-вка ж опохтрстспоио, олоктротопи*
лен процос (напр. глектростголlaи<oдoбltгeн
процес )
электроплит- ж електрически фурна |пощ|
эпeкгролпйтха ж електрически котлон
электроплуг м електрически плуг
электропогрузчик м олектротовзрач
эпeкгропсдогрeн3топь я олохтрич0и нагрева¬
тел
эпохтропсдcтaнцйя ж електрически подстан¬
ция [лодцёнтрaпa]
эпёхтропсдъёмник я олоктроподоеиих, опох-
гроповдигaч, електрически асансьор
электропоезд я електрически нлзк
электроположительный олохтрспслсжеголои
электрополотёр я електрическа подо*[п-pкeтo-^
nьек-чк- [чистички]
электроприбор м електрически урод [-парат,
устройство, механизъм, конструктивен ело
монт (напр. тиристор)]
бытовОй дсезкйцехи електроуред
электропривод м олоктрозадвижняно, задвиж¬
вано чроз електрическа енергия
аккумуляторный акумулаторно задвижва¬
но
групповой групово [трaцемисиоино| за¬
движвано; групови lтpинcе^иеиоциa| предавка
индивидуальный вж. электропривод, оди-
цсчный
одинОчцыИ единично[индивидуално] елек¬
трическо з-днижнaцо; единични електриче¬
ски продявкя
тр-нсеиееиснцый еж. эпeктрonpйвoд1/груп*
повОй
элоктрсприёецйк м еnохтрсприемяик (елек-
троприо^^-ч|
электропровод м електропровод; далекопровод
электропроводимость ж електропроводимост,
електрическа проводимост
молекулярная молекулярни олоктропрово
дймоег
уципоnHрная униполярна олохтроnрово-
димост
элохтрслитИчоехaя опехтрслйтця електро¬
проводимост
электропровОдка ж електрическа мрсжи |иц»
ст-лиция] (напр. в сграДа)
электропроводность ж олоктропрснсдцост, вж.
эпокгрснрсводймоегъ
ионная йонна ёпехтропровсдцост
молярная молярна олохтропрсвсдйеоет
удОльния специфична олоктропроводност
эхвинaлёцтнaя окнин-лонтн- олектропро-
всдцоет
электрОнная олоктроннз опехгропронод-
ност
электропровОдны й електропроводен
элоктропрогрёв м опохгрсзaгргв-но (напр. на
бетон )
электропроигрыватель м електрически грзмо-
фш
эпоктропроеЫшпонноеть ж олоктропрсеишло*
ност
электропроцедура ж опоктропроцедуря, (ло-
чобна) процедури с електрически уроди
эпeкгропушкa ж олокгрсзaпушвaчхa (напр.
за високи пещи)
электропылесос я електрическа прахосмукач¬
ка
эпeктрорздиaтор м електрически радиатор,
олекгрорaдиaтср
отопИгепьцыИ отсплитопоц олохгрсрядиa*
тор
элёхтрсрадйографйя ж опоктрсрaдисгрaфйя
электроразвёдка ж епоктрспроучвaце, проуч¬
вано с помощта цз електрически уреди
(напр. на земни пластове)
эnоктрорaфинйров-нйё с мет. олоктрср-фини*
рано; опокгрсряфиияция (напр. на метал)
эпохтроpeзьОoнaрeзaтёль м електрически роз-
Осиaрезяч, уред за електрическо ц-рязнацо
нз розОя
эпохтрорeфрижepaтор м подвижна хладилна
уродба (консумираща електрическа енер¬
гия )
эпохтроруО-нох м дърв. опоктророцде, елек¬
трическо роцде
электрос-мосв-л м електрически е-еосв-л
эпоктроcОpacынзтопь я воен, електрически из-
хвъргач (напр. в оръжие)
электросв-рки ж електрозаварки; олоктроз-*
н-рян-нс
— вручцую ръчно олокгроз-варгваио; ръчни
електрозаварки
69 Руско • български нспитохничоехй речник

ЭЛЕ
1000
—	давлением тптк-тезaвaткa jепeкттoзaвaтн’
нане] -рсз налягане
духовИя дъгова електрозаварка [дъгово
спек-тозавaтннaве, слтнштооъгоне заваря’
вивс]
ковгИкшная ковшик-ва електрозаварка; кон¬
тактно ептkттезивитнвивт
контактния точечная точкова ковшакшна
елек-тозaвитkи
машинная машинно слтк-тозивирявaве;
машинна елтkттозaвaткa
—	плавлОвием ептк-тозaнaтнвивт -рез стопя¬
ване; слекштозивaTка чрез с-опявант
то-очная течнове епеншрозивaряниве; точ¬
кова сптkтрезинитkа
элснштосвaтечный еленштозиватъчев
элскштеовaтщuн м тленшрезaнирчик, тлектро-
жснист
eлснштосвсчa ж авто спсншрооовттпснис [^0^
штичтоно осветление] (в автомобил)
элскштосветле с епткшри-еоке серсдло, елек¬
трически задвижвано свредло
электросвязь ж тлф. електрическа връзка;
слсктрuчсокu съобщения
эленштеоeпaтaтет м тленштосепaтaшер, елек¬
трически отnaтa-ет
элсkттосСшы ж епсншроитежa, тпек-рuчеокa
мрежа
елсkшроcигнaпизaция ж тлекшрооигнaлизиаин,
ептншти-токa сигнализация
aлскштесuсше“a ж тпскшреснстгийнa система
электроскоп м тлскттоокоп
8ленштослесaть м шлеceр’Слтншреттхнuк, шло’
отт-елткшроитхaвик
9пeнштеснaбжСпис е епткшроолaбонвaле
внСшнее външно елтнштеснaСлявaне
внуттсллес вътрешло [заводско] електро¬
снабдяване
электросопротивление с електрическо съпро¬
тивление
объёмное удСльнос специфично обемно
епткшри-тсне съпротивление
~,певетхпесшнее удСльнос специфично повърх¬
ностно елск-тичтоно съпротивление
удельное специфично слскттичсоке съпро¬
тивление
элскштоотеgсшнб с епен-ти-еоке стоостве
9птнштоcтaлсnлaвйлыцик м слскттесшеиaношо-
пил-ик
эпснштоcшaпь ж слсктрестоиaнa
электростанция ж епекшроцевшрaпa, елек-ри-
-сска централи
Зтомвая атонна тлекшреатвттaли, АЕЦ
базисния базисна [основна, водещи] елен-
штецев-рaпa
нештнлaн вятърна спскштецспшрaпa
тaзешутбUввaн тaзешутбивнa елекшрецев’
трала
гидравлическая хидравлични [водна] тлтк-
-роaтнтрaпa, водноелектрическа цтвграли,
ВЕЦ
дИзсльная дизелова елтн-реаевшрaпa
заводскИя заводска спткшрецтнттaпa
крупная мощна епткшроцев-тaпa
мощная вж. элскштеcшaлаuн, крупная
нaсеснеaнkумvля■тетнaн пеннeнo-aкумупa’
горна елткшроаевштaлa
—, переносная преносна елеkштецтнттала, вж.
элтн-теошaнаин, подтижная
пйконая върхови елен-рецевштaпa
подвижная подвижна елтн-тоцтв-тaпa
полснИя вж. электростанция, поднИжная
приливная водна епеншроцтвшрaлa с пре¬
ливник [преливни ошевa|
птемьmпсввaя промишлена елткшроцтв-
-тaпa
стационарния неподвижна [ошaцuевaтлa]
слткштецтв-рипи
шспловИя шет“uчнa [топлинна] ^^'^110!’
трили, шеnпетпенштu-тcна централа, ТЕЦ
шеnпефикaaиOлнaя теnпефикaциеннa слек-
шрецтвштaпa
'япония жп. тягона елек-тоаенштaпа
эптнштоошaттст м авто елтншрос-ар-ер, елек¬
трически с-aт-тр
элсншроотa-иka ж епткштеошa-uнa
эпсншроcшa-И-еоний слтктреошaшuчтл
элскштосшсkпС с спекштоошъкпе
элснштеошсиелйз м тлтк-теошелопизa
элскттосштUжka ж о-тижеве с електрическа
машинни
элснштооштUнаин ж епекшрос-рикция
электросчётчик м слентренер
эпснштошaбпе с епен-рu-тоне табло, епеншре-
шaбле; онсшлинне шaСпе за сигнализация
алек-ро-Иль ж елтнштоонрuптa.тлтнштонaкaра,
задвижвана ош електродвигател
элсктрешепыфтр м тптнште-тлфтр
эптkштештnлошТхвuka ж тпек-то-еппошехлик■a
элтkштешттanйн ж елтн-тешстaпия, лекуванес
спткшрuчтотво
элскттошст“Uчсский тлснштоттрмичтн
элскттотст“йн ж сптк-тешттния
промышленная промишлена слекшроштр-
мия
элсkштошст“б“е-т м спскштетстиемттът, слек-
трuчсокu шсрномешът
элснтрошет“еоСрaбСшka ж спткштоттрмеебрa’
Сошка
элсkттотТхник м електротехник (практик—спе¬
циалист в областта на електротехниката)
элтнштошТхлинa ж тптк-то-тхвuкa
сипывеш0-нaн силнотокова слтн-тешехникa
спaСе-ечвaя спaСошекенa елтк-то-ехникa
эптнтроштхнйчсоkиИ тлскшроттхничтски
эпен-то-Иния ж полигр. елтк-тетиnия, тилна’
лотлпия
эпенштетuшaв м бързовар (електрически уред
за възвиране на воДа)
элснттешOн м ептк-тuчеокu шок
элеkштешСр“ез м елткшреоnитачки, електри-
-тска спирачка; спирачен слткштемaтниш
эпен-то-тaншот м елтk-тичтоки шрaк-от
эпснштештaнопотш м епекшти-есни штaвопет-
элек-тешрaвоnоршёт м тпткштошрaнопоршьор
элснштошутбенбз м мл.шурбоелтк-ти-ески локо¬
мотив
электротяга ж ептк-ричтокa тяги
эпск-то-Hгевый ептншре-ятов
#91
ЭЛЕ
элекрговcр-н0вкa ж с■леkPГичсеко съоръжение
или инсталация, слекррсвгедО-
заирыт-я сирвта електроинсталация
открытая открита елеетгсинетaл-цва
электроутюг м слситгичсек- ютня
эпekррсфНпьра м електрофилтър, елсиргичесив
филтър
мОкрый мекър [влажен] електрофилтър
пластинчатый пп-ствниов електрофилтър
таудчирый тръбен слекргофuлтъа
электрофОр м спскргофор, пa0сг-тогнa елеи-
ргссрaтвчнa машини
электрофорез м електрофореза
электрофотография ж епсктгофстсгр-фва
элсктасфстепюминРснСнння ж слситрофсто-
лунuнеенснцuя
элеитасфрёзеа м 1, електрическа фрсза (фре¬
за, задвижвано електрически.) 2. слситгu-
ческв задвижвана фрезова машина
элeкррофвх-ноk м дърв. спектгсгсндс*гпaдич,
електрическо ренде за финс рспдсснанр
эпеkтаехинВчееинй елекргохвмнчсн
электрохимия ж електгохиния
эпеитро'Од м спситроход (кораб, който се за-
Движво от електродвигател)
электрохозяйство с епекргсероп-нетвс
электрехопсдВльнви м електрически хл-диливи
электрохаснОмрта м. елскрро/гононетър, слеи-
PГuчссиu 'ронснетър [часовник]
эпеитрсцемёнт м слситронвнснр
эпсктрснeнтpaлизИнна ж спеирричееии цен-
тгaлвзaнва
эпсктаонснраaль ж електроцентрала, елек¬
трическа нснррaп-
эпeктаснeнтаифBги ж слсктрсцснтгсфуги
электроцепь ж електрическа вериги
9пeитрснёх м елекрронсх, цех за (nровзводетвс
на) епсергичсекu изделия
электрочасы мн електрически часовник
первИчные главен слеиргuчсекв чисовнии,
спектричееии часовнии-майки
эпеkтаечвхBн м спсктгсчухун (чугун, получен
в електропещ)
элeиррошнйль м хаспсл, електрически рудан
эпектасштaОслёр м спсктгонaрежл-ч (на ма¬
териал във фигури, форми)
эпеkтрошвавnевёат м епеитрвчсеии ввнрсз--
евнтиач
эпекрасэнёагва ж електроенергия
элеетроэгозu0нный слсктгоегозuонсн, слси-
тговеkгси
эпекрроэр0зuа ж електрическа ерозия, рлеи-
тгоегозва
эпекравм м минер, епскргун (самороДка сплав
на злато)
элемент м 1. мат. спсмснт, отделна неразгло¬
бяем- част [детайл] 2. хим. елемент (хи¬
мически) 3. ел. спситгuчеекв елсмснт (за
получаване на ток) 4. мат. безкрайно малка
величина, диференциал
аккумуляторный акумулаторен елемент
(отделна клетка на акумулатор)
akрйвный ел. активен спсмснт
алгоритмический авт. алгоритмичен еле¬
мент
ирхuрсктонВчсеkUй арх. aгхирсиреничен
елемент
~, ОвметаплВческнй биметален елемент
венчающий арх. завършващ [нснч-сш] еле
мснт
~, всдоналвенОй ел. водсиаливсн [първичен!
елемент
нсснгuнвмaющuИ авт. приемащ елсмснт
[орган]
вепомoгaтрльныИ спомaч-рслсн [ помощен]
елемент
вторичный ел. вторичен елемент, акуму¬
латор
~, нходнОИ авт. входен елсмснт, входен орган
выпрямительный ел. изправителен елемент
ны'однСИ изходен елемент, взхсден орган
газовый хим. газов елемент
газонаполненный ел. напълнен с газ еле¬
мент, газов елемент
г-льванВчссквй ел. галваничен елсмснт
хотСный стр. готов елемент
—	Даниэля ел. елемент ни Даниел, данвелое
рлемрит
декоративный арх. декоративен елсмснт
—	деформ-цив елемент ни деформация
дочСрний яДр. дъщерен елемент
естественный радиоактивный ядр. есте¬
ствен a-Дuс-крuвсн елемент
жёсткости мех. елсмснт на неподатливост
[на здравина]
задСржив изч. з-иъснитспен елемент, заиъс-
нителна линия
запоминающий авт. з-п-нетaи-щ слемсит
заурановый вж. элемСнт, раансврИневый
взмеаврельный овт. измервателен елемент
—	изображСния тлв. елсмснт на изображение
иекBесрвенный аидuсиетИвный ада-uзквет-
иен г-дuеaитивен елемент
~, исполнительный овт. изпълнителен еле¬
мент
не'0дный ядр. взхсден елемент
иИдмиевый ел. иадмвсв [вестонов] елемент
—	КаллО ел. галв-ничен елемент ни Кале
киа0uдсодpaзуюшuИ мет. ииг0ндоо0ризу-
b^ елсмснт
—	комИнды авт. елсмснт ни командата, коман¬
ден елсмснт
конструктивный вж. элемСнт, конструкнвв
—	конструкции стр. мат. кснcтгвиривен еле¬
мент, елемент ни kснстгуkцва
концентрационный ел. концентрационен
елемент
~ крСпв елемент ни ирспсж, крспсжсн еле¬
мент
лсгНауюшнй мет. легвгaш елемент
логический авт. логически елемент
локальный локален елемент, микроелемент,
микрох-пв-ничсн рлемснт
магниевый ел. (г-лванвчсн) манганов еле-
мснт
матерВисквИ ядр. м-йчнисив елемент, елр-
мсит-майки
мИтричный мат. матричен елемент, еле*
мент на матрици

ЭЛЕ

1092
. м0дно-нИцховыИ ел. модцо*цииксв (гид*
н-иичоц] елемент
, мякрогзnъв-нйчёехий вж. элёеёцт, похaль-
ный
, мОкрый ел. ниливон [мокър] (г-пвзцичон]
сломснт
цaгревaтёльцыИ ел. нагревателен еломеент
цaпйвцдt ел. иaпйвёц (гaпвaцйчон) елемент
ноеeт-лпИчоехиИ цоеeтaпон опомоцт
цосбр-гИеыi ел. побратим елемент
нёcтaОИпъныИ ядр. цостзбипон сломснт
несущий стр. носощ елемент
цсрмaпъныИ ел. иоре-лоц [типов, еталонен]
сломснт
обратный ел. обратен елемент
одновалентный хим. одновaпёцтоц елемент
~ пИмяти изч. елемент ни памотти
норвИчцыИ ел. първичен оломонт
пороключaтёлъцыИ превключвателен еле¬
мент
преобразующий авт. преобразуващ еле¬
мент
. почЗтающий полигр. почитащ [почитаом]
ёпёе0нг
плОский стр. плосък оломонт
просесвaццый пресован елемент, пресован
детайл
лриёецый авт. приеман [приемащ] еле¬
мент, приемащ орган
лрирОдцый радиоактивный ядр. природоц
рaдиозкгивоц елемент
пробОльный полигр. нопочитащ [сляп] оло-
мо^
прОбный ел. проОёц сломент
прсгр-еецыИ авт. програмен оломоцт, про-
гряеёц орган
промежуточный авт. междинен елемент,
еeждицёц оргaц
nротивовхлючоцныИ ел. противовключен
[ насрещно свърза^ елемент
— , пусковОй авт. пусков елемент, пусков
орган
~, работающий на изгйб оломеонт, подложен
на сгъв-цо
работающий иа растяжСние оломонт, цa-
говароц ця опън
работающий на сдвиг елемент, цзтов-рои
ни срязвано
работающий на сж-тио елемент, натоварен
ни натиск
—, рядиояхтИвный хим. радиоактивен елемент
разделительный явр. разделителен елемент
разложСния тлв. оломонт ни разлагано (ня
изоОрзжоцио]
растянутый стр. елемент, подложен на
опън
рсгулирОвочный ел. регулиращ сломент
редкоземельный хим. родхозомоц оломонт,
рядък елемент
ролойный ролооц оломонт
решающий авт. рош-в-щ елемент
сборный стр. монтажен оломоцт; сглобяем
олоеоцт
светочувствительный тлв. светлочувстви¬
телен сломент
связующий маш. свързващ оnоеёцг
следящий авт. следящ елемент, следящ
орган
соегзвцОИ маш. съставляващ елемент, съ¬
ставна част; съставни хоепсноцт-
стабилизирующий авт. стабилизиращ оло-
монт (елемент, който стабилизира)
сгaбйЛЪцыИ хим. стабилен елемент
етaцдaртныИ стандартен |етaцдяргизирaи]■
ёлоеоцт
стандартный иoрмализОванцый нормати¬
вен стандартен олоеёцг
строИгёпьцыИ строителен оломонт, оло-
монт от егроитопц- конструкция
сухОй сух (галваничен) опомоцт
су■сн-ливнОй ел. водси-ливон галвяни
чоц елемент
тепловыделяющий ядр. гоплоотдопгщ еле¬
мент
гоплочувствитопьный топпочуветвнтопон
о-ломент
термоэлектрический	гореоелоктричосхи
елемент
тОплинный 1. ядр. гсривоц сломент (ни
реактора) 2. ел. олоеоцт зз запалвано
—	, грзнеплутсционый явр. тряцеппутсцов ело
м^т
—	, трансур-новый ядр. трансуранов елемент
тяговый тягов ёпёM0HT
угопьцыИ ел. (галваничен) въглен [въгло-
нов| оломюнт
—	управления авт. олоеоцт от управлението
управляющий авт. управляващ опоеоцт
упругий еластичен ■ [гъвкав] елемент
форригодиОдный форито*диодоц елемент
фиксирующий авт. фиксиращ елемент
фильтрующий ел. филтриращ оломонт,
филтър
фотоэлектрический фотоелоктричсски оло
монт
хиеИчёехий химичён оломоцт
чистый хим. чист елемент
чувствительный чувствителен елемент
х--, электролитический електролитен оломонт
эпоктроц-грёватопьный олохгронaгровaто*
лен ёпоеоит
~, электроотрицательный	елокгрссгрицaг■о-
пон (галваничен) олоеоцг
эпёктрспспожИтёпъный опохгропсложигё
лон (галваничен) сломент
электрохимический олохгро■имичои оло-
зонт
этзлсццый еж. элсмСнт, норм-льцый
элементарный оло.еоцтaроп
элом0цтныи 1. ел. олоеоцтон, единичен; моду
лон 2. хим. епееоитёц
элеолит м минер. олоолит
эпорсц м ав. крилце |олёрои|
элимицaтор м ядр. слимшн-тор, преграден фил
тър
радиоактивный ядр. рaдиоaктиноц оли
мtиц-тср
эпёхтростзтйчоехии ядр. електростатичен
опиеинaтор
эпиеиц-ния ж мат. елиминирано

<093
ЭМУ
алинвИр м мет. ел инвар (специална легирана
стомана)
эллинла 1 .кораб.хулипт (съоръжен иза строи¬
телство или ремонт на кораби) 2. ав. хан¬
гар за подслонявало ла въздушен кораб
или Салон
эллинговый кораб, холеитов
эллипс м мат. слипси
эллипсограф м спuпоогтaф
эллипсоид м мат. елипсо^о
—	втaшТвин мат. ротационен слипсо^
—	деформации мех. епuпсеuо ла деформация¬
та
—	инСрции мех. елипоеио ла инерция, ивер-
чсп сли^оил
—	напряжений мех. елunоеuо на напрежения¬
та
эллипсоидальный мат. елипсоиден
эллиптический мат. елипгичсв
эппunшUчлоошы ж мат. спиптичвеош
элонгация ж астр. тпевгaция (виДимото ъгло¬
во разстояние на еДна планета от Слънцето)
эпешрСн м ядр. слоштов (магнитен гама-спек-
штонстът)
эльно-Нт м спветит (съветска марка твърДа
сплав)
элюви-льныИ геол. улуни-лев
элюниН м геол. сл уний
элюИрованис с спиране, промиване, отми-
винт
эмалевый смаИлов, смийлтв
эмалирование с емайлиране
эмалированный емайлиран
эмалировать емайлирам
эмалировка	эмалирование
эмалировочныИ тмай.лироеъчсв
эмалировщик м с“aйлирен-uk, който тмай-
лира
эмИль ж 1. емаНл (стъклооб разна глазура)
2.	равна .[гладки] смайлоподоСна повътхвоот
3.	емайллак
бесцветная безцветен смайл
грунтовая грунтов [основен] емайл
живопИсная живописен емайл
зубная зъбтл тиеИл, зъбла глсч
масляная маслен емайл
непрозрачния непрозрачен смайл
ЮкрСевая понринтв [покриващ] смайл
прозрИ-лая прозрачен емайл
<■—, стскловИдная стъкловиден смайл
гехлИ-есная технически смайл
фарфоровая порцеланов емайл, порцела¬
нова глазура
художественная художествен [декорати¬
вен] смайл
электроизоляционная	епсн-роuзо.пaаио-
пен смайл
дм-велин м емайллак
эмальпСчь ж псщ за (изпичане на) емайлирани
изделия
эмальцСх м цех за емайлиране
эмЗл м ядр. тмив (еДиница за радиоактивност)
эманация ж 1. яДр. еманация (процес на из¬
лъчване) 2. газообразно всвюсгво, продукт
па рagиеизлъчвaвс [ризпидавт] 3. ошаре ваи-
M1сневaвuс на радон
—	радия яДр. еманация ла радия
—	шврия яДр. еманация ла шотuн
э“aпемсшт м ядр. с“aнемстът
эмбарго с икон. ембарго, забрана (на внос
или износ)
эмИссия ж елн. 1. емисия [излъчване, отдслянс]
2. емисионен поток 3. тлскштелсн шок
aвшоэпекштеппaн aвшеепткштеннa емисия
вторИчная в-ори-на емисия
ионная вж. эмИссия ионон
—	uелен елн. йонна емисия
оамоnтoизвOпьван елн. автоемисия, сaие-
о-еншелнa емисия
тепловая елн. шст“ос“uоuя, термична еми¬
сия
шттмоaншо эпek-тOвнaн термична aншеепсн’
-тевлa емисия
штт“оuоннaя шттмойоввa емисия
тст“еэпeнтреввaн елн, шсрмоспткштенлa
емисия
удСльная елн. специфична сипсия
фотоэлектрическая фе-еепеншти-еонa еми¬
сия
фо-оэптнштелвaя елн. фо-отлек-ронни е ми»
сия, вж. эмИссия, фешоэптk-тИчеснaн
холодная елн. студена емисия
—	-ас-Иц елн. емисия па (слеисншaтпи) ча¬
стици
эптк-тевнaя елек-реннa емисия
зми-ирони-ь елн. тии-прим; излъчвам
эиПттср м елн. снишер
шетиоэпсктрOввый шттмеепткштолтп тми-
шер
эмпирИческиН емпиричен
эмпора ж арх. снпотa
эмульгатор м сеулта-ор; ангивизагор па сеул-
тация
эму легация ж емулгиране (получаване на ему»'
сия чрез разбъркване)
эмульгирование с вж. эмупыгaаия
эмульгировать тиултитaн
эмульсор м вж. эмульсор
эмульсионный емулсиове!
эмульсирование с вж. эиупыгaаuя
эиульсификашор м хоиегснизaшет (апарат вл
хомогенизиране )
эмyлыcификaаин ж тмулсификиция (процес л
производството на светлочувствителна емул¬
сия )
эмульсия ж емулсия
абразИвная абразивна емулсия
нелoмacлянaн веоо“aслсвa емулсия
коллоидная колоидна емулсия
масляная маслена смулсия
мелкодисперная финеоисnетсвa емулсия
охлаждающая охлаждаща емулсия
овешо-увcтвUшепьвaя свтшлечувошвиштппa
снулсия
фотографическая фотографска емулсия

ЭМУ
109^<®
ядерная ядр. ядрена емулсия
эмул^си-риа ж машвии [уредба] за получаване
ни емулсии
эмульсСвд м хим. емулсовд (колоиДен разтвор
с течно Дисперсно фаза)
эмульсбл м емулссис масло, смулсИоп; масло,
корто може ди емулира във води
эмульсор м смулсор
внинтвотаспНа ж хим. сн-нтисррсnuя
анинтвора0пный енинтвотропсн
энаргИт м минер. ениггвт (меден сулфоарсе-
нат )
эндевиОаaрер м радио обемен резонатор
эндегСнный ендогенен
эндоскопНя ж едноскспвя
эндСсмсс м хим. сндссенсзa
эндосметИчеекuй хим. ендосемотичен
эндстрамВчрсkuй ендсрсгмuчсн
энергСтик м енергетик, специалист пе енег-
гетвии
энергетики ж енергетика
-темная яДр. атомни енергетика
ядерная ядрена енергстика
энрргетИческий енергиен
энергия ж енергия
~ Ильфи-частИц яДр. снерхия ни алфа-части¬
ците
~, атомная атомни снсргвя
~, взаимодействия енегхиа на взaвнедсИсPвие*
тс
внBррснняя вътрешна енергия
внвтанaтсмнaя вътрешна атомна енергия
внутриядерная вътрешна ядрена снсрчвя
—, иОдная водна енегг-а
возбуждения физ. снсрхия на възбуждане
вели енергия ни вълните, вълнова енергия
~ вхОда ел. енергия ни входа
вЫ/сдa ел. снсргия на изходи
~ гамма-взпучСния ядр. снсргвя ни гама-
взлъчиането
гельмгОльцена функция на Хрлн/спц, сно-
бодни снсргия
гвдаaвпВчсския вж. энСргвя, еОдния
гистерСзисная /верегезвенa снсргвя
гравитациОнная Гравитационна енергия
—	дввжРнвя енергия на движението
~ деформации енергия на деформирането
-j, диеесцвинвСнн-я gвесцвaцвснн- енергия
дульная воен. дупна енергия, енергия (на
газовете) прв дулото [гърлото] на оръдие
звуковИя звукова енергия, снсргия на
звука
избыточная излишна енергия
/-/ излучения снсргия на излъчването
г-, изменения фОрмы вж. энСргвя дсфсрмИцнв
—	всииз-цви енергия ни йонвз-цватa
z-z кнИнтон енергия ни квиитите, вж. энСргия,
квИнтовая
квИнтоная квантова енергия
ивнетВчсская кинетични енергия
z-z испсОИний енергия на трептенията
ионСчная крайна рнсггва
,-z, критИчсская ядр. критична енергия
лучИстая лъчиста енеггиа
м-гиНтн-я магнитна енергия
—	магнитного пОля енергия ни магнитнстс
попе
механическия механични снсргвя
молекулярная молекулна енергия
начИпьная н-ч-лн- енергия
—, нулеи-я нулева енергия
~, обменния с-мении енергия
—, С-щая с-ща снсргвя
объёмная обемна енергия
остИточния остатъчна снсргвя
—	перезарядки ел. енергия ни презареждане
поверхноетниа физ. повърхностна енергия¬
— поиСя енергия ни покой
~, попСзния полезна снсргия
—, потснцвИпьния потенциална енергия
—, nотсннвaпьния деформации псреннu-лнa
енергия на деформирането [на формовзнрнс-
нвето]
—	потСии хиДр. енергия ни пстока [на тече-
ниртс]
прилВения снсргия на приливите
~, разрядная ел. разрядна енергия, енергий¬
на изпразване
—	расп-да физ. енергия на разпадането
—	аисшснпСния ядр. енергия пи а-знениaнстс
~ рсИицив хим. енергия ни реакция, реак¬
ционна енергия
—, рсзон-исная ядр. рсзонансна енергия
репатвиВстеиaа рсл-твина [стнссвтелна-
енергия
—	ГснргСнсвеkсгс изпучСния енергия ни рент¬
геновото излъчване
~, световая светлинна енергия, енергия н&
светлината
свобОдная сеоОедна. енергия
~, связанная свързан- енергия
—	связи хим. снсргия- па свързването
~, скоростная вж. энСргвя, квнетUчееиaа
скатая скрита енергия
сС-стиснная собствена енергия
сОлнечная слънчева енергия
—	есетсанва снeггэа на състоянието, вж
энСргвя, потенциальная
тсппси-я топлинна енергия
~, термоядерная тегнсалгенa енергия
~ уд-ри енергия на удара, вдaгнa енерги»
удСпьная специфична енергия
упругая енергия ни еластичността, пър
гаиа снсргия
химическия 'вмвчни енергия
—	частИц физ. енергия на ч-етвнврс
эпскраUчеекaя електрическа енергия
—	элеитаВчесисгс пОля енергия на епектрв
чрсиете поле
эпeетгсевнeтИчeckaя	епектрсквнетична
енергия
~, электромагнитная електромагнитна енер
гия
—	элсктрОнов слн. енергия ни електроните
ядсрная ядрени енергия
энеагсaееумупатса м снеггс-квнупaтог, енер¬
гиен акумулатор, акумулатор за енергия
анергс-ази ж енергийна база
энергс-апИнс м енергиен баланс
энсргоблОк м снергвен -пои
1095
ЭРГ
эпергеноетужёпuе с твсргонъет'ъжиниве
эвстговоетужённосшь ж тлетговъеръжтвоош
эвергевыослёпuс с физ. о-отлянт ла енергия
энергоёмкий снстгенегп ьщзщ
9перге“amuвосшреепuс с енстгоиaтинеошреС’
пс, nтеизволотво ла енергийни мишини и
съоръжения
энергоноситель м твтртенеси«тп
энсргопитанит с подхранване с енергия
энергопоезд м евтргенлик, тптнштичтсkи влак
эпстгопетреблСние с консумация [разхол] на
(тлснште-| енергия
эвсргесСты ж твтргонттжa, енергийна мрежа,
електрически мрежи
энергосистема ж тнсттеоuоттиa, енергийна
система, тпенттичтокa систем!»
энергоснабжение с светгооваСлнвавт, ептн-те-
овиСоявине
эвергостИнция ж епткшреат.нштaлa, енергийна
централи, силона централа
эвсргорсоурсы мн снсргиИни ресурси
энергоустановка ж енсргиИни уредба
энергохозяйство с снергиИно стонaвстве
энергоцёх м енергиен цех, силов цех
энёрж ж евтрж (техническо название на огне¬
устойчива легирана стомана)
эвзИмы мн ензими, ферменти
энзинaтUчсоkий свзимсн, фтрневгев
эвнaтna ж арх. 011x3^3 (орнамент на фриза
във виД на гирлянда)
энсонИт м стр. свсонит (топлоизолационен
материал от напластен картон)
эв-аз^ис м арх. твтаза (издуване на колона
в среДата й)
энтальпия ж тнгалпия, шенпеоълържaвие
—	жИлкосши, ттхви-еокaн техническа твгал-
пия [тонлеоъоътжa!^uс] на шечвоотшa
—	пЗра, -тхвU-еокaн технически твшалпия
[шонпосъоътжaвит| па параши
удСльная специфична ев-алпия
энтропИя ж свттения
молярная нолонз твттеnин
нултнИя ву.лена твштонин
эозин м тозив (натриеса сол на тетрабром-
флуоресцеин; общо наименование на някои
изкуствени органични багрила)
эозоИский м ленaнбрuй
эенёмСтuй м прсдни“^^!’!
эолоныН геол. солови, солите!!
эоцОл м еоцтв
эоцСновый соаенев
эпсИрогенёзис м геол. енuтегсвезa (бавни от¬
весни Движения на земната кора)
эпигспёз м геол. спигенсза (промяна в минерал¬
ния характер на скалите)
эпигенетИчсскиН геол, спигсвешичсн
эпидёрма ж опио-орма
энилиаокеп м опнли-сноп (проекционен апа¬
рат )
эпидот м минер. епиоот
эниkовтивтвтaпыньй тnиковтивтвшaптн
эниобъекшИн м опт. тпиобскшив, енидиионенсп
оСектгн
эпипалеолИт м геол. тпипалеолит
эпископ м опт. епископ
эпистИль м арх. спис-ил (греДа върху колони)
эпицСнтр м геол. епицентър
—	взрыва епицентър па взрива
эпицИкл м тпицинъл
эпициклоида ж мат. епицинлоиди
сфсри-ссная мат. сферична тпицинлоидз
эпоха ж геол. астр. епохз
ворхвотрстИчвая тетво-ттциервa споха
вттхнечсшвттшИчнaн горвекнa-трвттвa ене’
ха
вюрменая ледниковая вюрмска птдвuненa
епоха
оивВвшсная дививтска епоха
х~, ледниковая ледникова епоха
исшaппегснйчтckaя нттипегтннa споха
миоценовая ииоценскз споха, ииопен
х~, нсогТненaя неогенва спохи, неотсп
нсолитИчсская неолитна епоха
лижнсчетвсртИчная лопвонвaштрвттнa спо¬
ха
палеогёновая пaлтоттпевa [nилтоттunaГ епо¬
хи, палеоген
плиоценовая плиоценова споха, плиоцен
поздвсюрсная следю^Еи споха
nослслеовuк<^вaн спедпедвинонa споха
рaввсштиaоевaн лепнешриaоовa	[т<ивно-
штииоенa! епоха
рaвве-сшвстшИчвaя рaвнеквaшттвттнa епо¬
ха
х-х, рaнвсютоkaя делнеютcкa [тaвнеюрскa|
енехa
—, рИсс-чая ледниковая риска ледникова спохи
хн' современная съвременна епохи
сртдвешрuaоонaн ортднештиaоевa споха
х-х, отсдвеютокaя средногорска споха
эеатвенaя соцевовз тпохз, соцен
эпюр м мат. 1. склопена проекция, склопен
образ 2. мех. графично мащабно изображе¬
ние (напр. на сили, моменти), диаграма
—	давлСниН мех. диаграма [схеми] на наляга¬
лото
~ изгибающих моментов диаграм!» ли огъва¬
щи монснши
—	момОлшов мех. диаграма fохема] ни момен¬
тите
—	нагрузки диаграма [схема па вaтевaрнинтше
—	напряжений диаграми [схеми] ни напреже¬
нията
—	поперечной сИлы диаграма [схома] па на¬
пречните сили
—	скоростёй диаграма [охтмаI на скоростите
эпюра ж вж. эпюр
эра ж геол. ери
азойская изоИсна [aрхaИоka! ери
х-х, aпьгСвтнaя алгонсна ери
~, архСйския архайски ери
kaИве.зеИоkая каИнозоИски ери
х—х, мезозойская мезозойски сра
х-х, пaптезеИокия нaпсозоИоku ср-
х—, претсрозейокaя нрошетозойонa его
х-х, эозойская ^зойсха три
эрбиН м србий, Ег
эрг м физ. срг (мярка за сила)
эргометр м ергонс-ър
эргономика ж сргевеиин
ЭРЗ
1096
эрзЗц м зaееегйгоn, сурогат
эрёктор м стр. Олохспспггяч. блохопярожд-ч
эриомСтр м ориоеогър
эрйтрёц м оритрон |Оут-диои|
эрйтрйц м оритрин (воДен кобалтов арсенат)
эркор м арх. оркор
эрклоз и орклоз (отпадъчна стъкломаса)
Эрлифт м ерлифт, въздушна помпа
эрсдИрсвзцный орсзисц
эрозйостбйхссть ж устойчивост [издръжли¬
вост] срсщу ерозия
эрОзия ж ерозия
боковИя стряцичиa ерозия
воргихaпьцaя вертикална ерозия
горизонтальная ■сризсигaпнa ерозия
дсццaя дъ^я ерозия
кaвигaциCцнян кавитационна ерозия
подциксвая ледников- ерозия
лицейцaя лицеИця [ровинна] ерозия
<-•, метсОрная метеорна ерозия
площадная плоскостнз ерозия, изм1ивано
— почв ерозия на почнитя
рёгроccИнцaя регресивни ерозия
струйчатая Ораздовя ерозия
электрическая електрическа ерозия
эрратический ерягичоц, блуждаещ
эрстед м изм. огрстоя (евиница за интензив¬
ност на . магнитно поле)
эрстодеётр м ел. оорстодомютър (уред за из¬
мерване на напрегнатост на магнитно поле)
эруптивный геол. еруптивен
9скИдра ж 1. кораб. ескадра (съединение от
бойни кораби) 2. ав. ескадра (голямо съе¬
динение от самолети)
эскадрилья ж ав. оск-дрила, орляк (от са¬
молети )
эскалатор м транс, ескалатор
вск-рп м стр. воен. сск-рп (изкопано препят¬
ствие, виД ров)
эехaрпИров-цио с изработвано [направя] нз
сскирп
эскиз м скица (от ръка). наброска
конструктивный конструктивна (ръчни)
схин-
рабочий р-Оотц- (ръчна) скици
экскйз-чсртёж м ехин-, чергеж-ехинa
экскйзный ски^р-н (от ръка)
9ееИцёЦ м кораб, ссмшнсц, сскадрсн миноносоц
эспарто с оспарто (влакнест материал; хар¬
тия, изработена от такъв материал)
эспланЗди ж оcппяцядя (много широка улица;
площад прев монументална сграда)
эссОцция ж ёсоцния
эccсцИг м минер, осонит
эстакада ж оег-к-д-, рампа; виадукт
бунхёрцзя бункерна оегякaдя
жолозцодорОжн-я жп. рампа
перегрузочная рампи зя претоварване
пошсхОдная лёшёходёи мост [надлез]
разгрузочцая р-зговaрцa римша, р-мпя зз
р-зтов-рвино
трaцсnортнaя транспортна [комуникацион¬
на] естакада
эстамп м полигр. отпечатък от гравюра
истёры мн остери
эстрйх м вж. эетри■гйпе
эстрихгйпс м остри■гипс (вид силно изпечен
гипс )
эстуЗрий м геол, остузрий
этИж м стаж
нздзОмцый надзомон етаж
подвЗльный сутерен
цОхольцыИ призомон [партороц| стзж
этажСркз ж стажёрки
эгЯжцсеть ж стр. огзжисет
эгЯжцыИ отaжоц
эталОн м еталон
вторичный вторичен [образцов] еталон
гссуд-ретвоцныИ държавен отaпоц
—	ёмкости отялон	вместимост
мождуц-рОдный международен от-поц
основцОй основен от-лон
первичный вж. эталОн, оеновцОИ
рабОчий рядогёц еталон
свстовОй светлинен ог-пси
тзрИровзцныИ т-рирaц отялон
типовой типов еталон
третичный трогичои отилон
этзпонИров-цио с етялоцирaие
эгяпснИровягь еталонирам
этзпснцый еталонен
этан м хим. отан
эгацИт м ставит
этанол м отан ол, етил aлхо■оп
этИп м етап, стадий, фази
этЗпность ж 0^11^0^ псcлодсн-толносг
—	работ ог-пцсст [последователност] ни ра¬
ботите
з^рифик-тор м хим. оеторифик-тор
этерификация ж хим. осторифихaция, остёри-
фицирзно
этерифицйровать хим. осгорйфйцйрзе
этернит м етернит
этикетировать етикетирам,, поставям о-икоти
этикетка ж отикот, огикотче
этил м хим. етил
брОмистый етилов бромид
йОдистый етилов поди г
сернистый отилон сулфид
фтОристый етилов флуорид
хлОристый етилов хлорид
ни3ииегыи отилон цианид
этил-гмйн м хим. огил-мин
эгипанипИн м хим. отил-нитш
этилиройн м хим. етил-роин
этипaногaг м хим. етилацетат
эгип-ногипоц м хим. стил-цетилен
этилбонзоИт м хим. ёгилдоизо-т
этилбензОл м хим. стилОён-ол
этилбут ил целлюлоза ж хим. отпл бут и л цо.лу-
лозз
эгилгидрaзИц м хим. огип■идр-зин
этилгликоль м хим. отил гл икол
этилОн м хим. стилон
этилснгликОль ж хим. огилоигликсл
этилирование с отилирзнс
этилировать отилирам
этйпеорх-пт3н м хим. ёгипмeрхапгяи, стилов
меркаптан
этиnеорфйн м хим. отилморфин
t097
ЭФФ
эхвлмочсвИна ж хим. етвлкарбамил
этвПмышьяи м хим. етил арсен
этвпнИррий м хим. стилн-трий
этвлннтрИт м хим. стилннта<-т
эрилнитpйр м хим. стилен нитрит
этВловый етвпси
этилсульфИт м хим. ствлсулфат, деуствлон
сулфат
этuпфсгмвaр м хим. нипфсрми-т
этилхлсаИg м хим. етвл/лсрид
этвлцсллюлОзи ж хим. етил целулоза
этв л эти пен хлииСль ж стил етилен гл и коп. дути-
пснгпвиол, двхндгокев0ут-и
этвиВл м хим. етвнвп
этвидль м етвпсл (лак. получаван като вто¬
ричен продукт )
этоисВл м хим. ртОИсВЛ
этрОл м строп (пластмаса)
эфрдрйн м хим. сфсдрвн
эфёпь м свтнсж, ситно смлян рудонессн ма¬
териал
эфемерйда ж астр, сфс.мррвли (изчислено по¬
ложение на небесно светило в бъдещ момент)
эфемсрИды! мн астр, ефемррвдн(сборник астро¬
номически таблици)
эфИр м хим. стер или сстер
аппВповый -лилов стер
aнUпсиый амилов етер
ОезнСдный безводен стер
~, 0врВповый бутилов етер
иапсрьянсисэтИпсвый	иaлсгuaнс-ерилсв
стср
нииНпсвый винилов стер
гнаяиСпсвый хи-яиолов етер
—, двипл Вповый дн -л илов стер
~, двОурйпсвый двОутвлсв етер
диивнйпсиый дивинилов етер
дuмсрйпсиый двметвлсв етер
дuниррсгпинсрйнсвый двиитрсглинсрвнси
стер
двфснВловый дифенилов стер
дu/псгэрйпсиый дихлсгстuлси стер
диэтипёнсвый дветиленси стер
дuэрИпсвый диетвлов стер
~, изопропВловый изопропилов етер
кВслый ивсеп естср
метИлоный метилов стер
непОпный слОжный непълен естер
пОлный слОжный пъпен естер
~, петропёйный петрелов етер
наост0й стср; прост стср
прсстОй метВпоный вж. эфИр, мстВпсвый
сёрный серен [диетвлов, обвкноиен| стср,
стер на сярната киселина
спСжныИ естер
смешанный простОй смесен стер
смешанный слОжный смесен сстс‘р
средний неутрален стер
^искусный ацетатсн естср
фениловый фенилов етер
этВловый стилов етер
эфирИт м хим. еавг-P
эфнpизaщиа ж сетсризиг-не, етегвз-нва
эфйрный еррарн. естсрсн
эфиронОс м етерично [стегодaйно] растение
эфиронОсный етеричен, стсрол-сн
эфлеррcцённuя ж 1. сф.лсрсененниа (загуб¬
ване на воДа от кристален хидрат) 2. вз-
нистявaне, вздвиане (на цвят)
эффект м 1. мех. ефект (производителност на
сила) 2. последица, яипенве 3. въздействие,
действие
анСдный ел. аноден сфсит
антСнный раДио антенен ефект; намале¬
ние на насоченото действие на антсна
ОaаемеррUчесинИ д-рсмсррuчсн ефект
ни'аевОИ ел. ви/гсв ефект
гсомагнИтный ядр. хсс-магнитси ефект
гироскопический физ. жирсекспичсн сфекг
динатрОнный елн. дин-тронсн сфеит
—	ДОпплери доплсрое сфсит, ефсит на Доппср
дробоеСИ елн. сачмен ефеит
дрОссельный дроселен ефеит
—	Зёебеки ефсит ни Зссбек (непосредствено
превръщане на топлинната енергия в елек¬
трическа)
—	Зёемани сфеит ни Зееман (йaгнитосптичнс
явление )
зеркальный огледален ефеит
индукциОнный ел. индуктивен ефеит
иапИндрсвый к-п-ндрои сфсит
—	Керра сфсит ни Кср (ел)нтросптичнс явле¬
ние)
ирасвОИ краищсн ефсит
мигистрСнный раДио нIaхнсPГСнен ефеит
мигнВтный елн. магнитен ефеит
мвирофОнный радио мвирофонен сфеит,
микрофоння
ни'ов0И маш. м-'ов ефсит
ночнОИ раДио. исщен ефсит (изменение
на свойствата но радиовълните през нощта)
пИрный ядр. сфсит ни слисян-нстс
—	ПельтьС сфсит на Пептве
пироэлектрический нuгсепектаuческв
ефект
понСрхнсстныИ елн. повърхностен сфсит
полезный полезен иссфицисит; добив
паоcтаaнетвенный	геол, пгоетг-нстве■
ефеит
пьезоэлектрический елн. нвсзселеетгвчс-
сии сфеит
р-дйометрйчесиий елн.	г-дuонетрuчев
ефект
аспиксиниСнныИ рсл-ке-нионен ефеит
сиетсвОИ физ. светлинен ефеит
,-z, стеаРсеkспИческиИ стереоскопичен сфсит
„у, срасОсекспИчссkuй стасОсеисnвчен сфсит
сумеречный радио сфсит ни [прв] емгaч--
нанс (изменение но свойствата но радио¬
вълните при смрачаване)
тепловой топлинен сфеит, теамсефсит
z—, рсамсмeхинйчеекий рсамс.нсх-ничен ефеит
теамсвпаBгий рргнссл-сричрн сфеит
реамоэлектайчесkиИ ел. тсгнселсктгвчсскв
сфсит
Тиндаля ефеит на Твида п, твндилси ефеит
z-z ТОмссна-ДжОуля сфсит на То!мсси-Джауп
тснесн-джaвлсв сфсит
ударный ударен ефсит, ефсит на удара

ЭФФ
10Ж
фотогальванИчсский фотогилвиничтн ефект
фото гальваномагнитный фетогaпвaне“aт’
пишсн сфткш
фотодинамИческий фотодинзии-ск тфскш
фешеоuффузu0нный фото,дифyзйенсI! сфскш
фотоэлектрИчсскиИ сл. фошеепснштичсоки
ефекш
—	Холла ефекш на Хол
шумовой елн. шумов ефекш
—	Эдисона ефект па Едисол, еgисевен ефекш
экономический икон. икономически ефекш
эффективность ж ефективност, резултатност,
ефикасност
—	нaпишaпевпежТний ефективност па нипита-
ловлежевuяши
~ нагоди елн. ефективност па катода
—	присЗдки ефективност на добавката
—	экранирования радио ефективност на Скри’
нuтaвсше
эффективный ефективен, резултатен, ефикасен
эффузНе м геол. вулканит [ефузив]
эффузИвныН геол. сфузивев (разливев]
эффузия ж ефузия (1. изтичане на газове през
големи отвори 2. разливане на вулканична
лава )
эхйл м арх. схип (част от капи тела на колона)
эхо е ехо
блНжлес радио близко схо
запаздывающее радио закъсняващо схо
обтaшвес обратен сигнал, еСтатве ехо
эхо-эффект с ефекш пи ехото
эхоглутИшспы м тлф. зишихни-тл за отразени
сигнали; ехо затриои-ел
9хеgефскшескбп м ехелсфeктооkоп (ултразву¬
ков Дефектоскоп на принципа на ехото)
эхеuзмстйтслы м тлф. тхоизнсрвиттлтн уред,
схом^
эхолот м схолош (уреД за опреДеляне Дълбочи¬
ната на воДоеми), ехеоепga
эхе“cт м тлф. схомср, тхоизмтрнаштлсв уред
ешелон м 1. ешелон (влаков състав с общо ме¬
стоназначение) 2. носвен влак 3. воен, ко¬
лени, следваща оnттдспсн път
эшсленUтенaнuс е сmтповитант
ю
юбка ж поли, сгряха (напр. на изолатор, ни
бутало ц Др.)
—• изолятора пола [стряха] па изолатор
— поршня пола [стряха) па Сушало
ювелИр м Сижугтр; златар
ювелирный 1. гъвък, фин 2. зпитaтокu; Сижу-
шсрсн
Юге’весшOк м югоизток
юто’BеошечвыИ югоизточен
юго-зИпад м югозапад
юго-зИпидныИ югозападен
южный южен
юз м 1. повличане, -ъ-рузовт 2. Хюг (букао-
печатащ телеграфен апарат)
юзйсш м хюгист (телеграфист на апарат Хюг)
юзом с влачене, е шъштузевс
юнга м кораб, юнга
юпИтср м 1. освстли-тлсй уред с рефлектор
[слънце], прожектор (за снимки) 2. плант-
шита Юпишср
юра ж геол, юра (вторият периоД от мезозой-
ската ера)
альпИИская алпийска юра
нТрхвяя горна юра, черва юра
—, нНжвяя долна юра, черна юра
отТовян средна юра
юрисконсульт м юрисконсулт
юрский геол, юрски
юстИрныИ невттептв
юстировальный нев-толтв, nревсре-св; мон¬
тажен, калибровъчсн
юc-Uтевaпвый кипиСтенaн; сверсн; правилно
нагласен; центровав; регулиран
юстировать регулиран, нагласявам, настрой¬
вам; калиброван, ленaрнин по мярка; све¬
рявам (уред, часовник и др.)
юстировка ж регулиране, нагласявано, ва-
отреИвaвс; сверяване (напр. на уред), цев •
тровино; лонитвaне по мярка
юстировщик м юстировщик, регулировав, кой
шо нагласяна	'
юш м кораб. юш (кърмовата част на главната
палуба на кораба)
юферс м кораб, блок [сктuпта! за опъвано ня
неподвижните корабни въжета
юфштный юфшен, от юфш
юф-оный вж. юфтевый
юфть ж юфш, юфштна кожа
~, яловичный говежди юфш, юфш ош kтивтmки
кожа
юфтяной вж. юфтевыН
я
HСпеkе с ябълка (плод)
HСпеня ж ябълково дърво [ябълки?
явление с явление; дейс-вис, въз действие:
последица
апериодическое aпстuооuчпе [н<псриоднч
но] явление
~, бепезнепнее болезнено явление; болезнен-
въздсйствит
~, вулканИ-сскос геол, вулканично явление
~, гидродинамИчсскос хuДтолuваиuчне явле¬
ние
кaто-еное геол, карс-оно явление
~, штnпевес топлинно явление: 'топлинно въ• -
лейстние
~, шттмемaгнйшвес шттненaгвитво явление
~, шстиеэлекштUчеокос ^ттнотпокштичтске яв¬
ление
физИ-тскос физично явление
химИческос химично явление
явнокристаллический яеяоктио-aлтв
неноnСпюсный ел. яннополюств
янвыН янсв, видев, очевиден
ягода ж естки сочсн зървонидон плод (кат»
ягода, малина и др.)
ял м отрова

1089
кaтaлизaторцый катализаторня отрови
кaтялитИчоекиИ вж. яд, хaтanизaгорцыИ
контактный контактна отровя
промышленный промишлени [ицдуcтриал-
цa] отронз
радиоактивный рaдиояхгивцa огров-
растительный растителна отровя
Ядорцый ядр. ядрсн
ядовитость ж отровност
ядовитый отровен
ядохимикат м отронен хим-шкал
ядра мн ядра еж. ядрО
поляризОванцыо поляризирани ядои
—	aтоецого долёния ядра	[от] атомното
делено
ядро с 1. ядро, ядки; зър^ 2 хим. пръстен 3.
Дърв. сърцевина (на дърво)
aромaтИчоехсо хим. ароматичен пръстоц
-томно. -томно ядро
'-т, боцзсльцсо бензолно ядро
дочернее ядр. дъщерно ядро
—	древесины ядро [сърцевини] на дървесини
(ня дърво]
■— Земли ядро цa Земята, зомно ядро
земноо вж. ядро Зомлй
иехОдцоо явр. изходно ядро
—	клОтки ядро на клетка, клетъчно ядро
кометы ядро ня комета
—	ксндёне-ции ядро нз кондензация, хон*
доцз-ниснно ядро, кондензационен център
кондоцсИрсвaцноё хим. кондензирано ядро
хрйcтялизяnиОцноо крисгaлизaниоццо яд¬
ро, крисгaлизaцисцон център |з-родипl|
лОжноо лъжливо ядро (напр. е дървесно
стъбло)
материнское явр. майчини ядро, ядро-
майка
—	ц-сыnи н-еипцa сърцевини
ориентированное явр. ориентирано ядро
сскОпочцоо яДр. отлимъчни ядри
оет-точноо явр. сет-гъчцо ядро
плотины гръбнак [ядро] на язовирна етоца
(напр. при земен насип)
нромeжугочцсё яДр. промеждутъчно ядро
рaдйоaхтйнцсо рядисaхтивцо ядро
~ сечОния ядро нз сочсниото
—9 составное ядр. съставно [елсжнс] ядро
егaбйльцоо ядр. стабилно ядро
—	сублимации ядро ни сублимация, суОлима*
цио1шо ядро
чёгно-цечётнсо явр. чогио*цечетно ядро
чётно-чётное явр чотцо*четцо ядро
яз м хидр. яз
язви ж язва; разяждано (местно)
коррозионная корозионня язва, хсрсзиоя-
цо разяждано
язвицa ж дупка, н-щърОяв-не, цядряехвaие,
вдnъОиягиця
язык м 1. език (рязговороц] 2. език (напр.
на камбана, на обувка и пр.)
алгорифмический изч. алгоритмичен сзик
программирования изч. прогрзмюн език,
език зз програмиращ
язычОк м маш. озиче, малък език (пластинка
за ограничаване, заключване и пр.)
	 ЯМА
нaлрявпHющий полигр. направляващо ези¬
че
яИнсскпaд м с. ст. склад за яйци
яхорцый котвен
якорь м Е котви (на кораб) 2. ел. котви (на
електрическа машина) 3. ел. котви на елек¬
тромагнит) 4. котви [анкер] (на часовни¬
ков механизъм)
адмиралтОйский кораб. адмиралтейскз кот¬
ва
бaрaбaццый ел. д-р-бaин- |ципйндрйчц-i
котви
блОковый кораб, блокова котва
винтоеой кораб, винтова [витлова] котва
вращающийся ел. въртяща со котви
—	гсцсрагорa ел. котва нз гсцсрятор, гсцс-
р-торни котва
гладкий ел. гладка котви
—	ГОля котви ни Хол (за речни кораби)
двурОгий двурогое- котви
дисковый ел. дискови котни
зубчатый ел. зъбна котни
—	индуктора тлф. котви ц- индуктор
хпCточцый ел. клетъчна котви
кольцевой пръстеновидни котви
кормовОй кораб, кърмова котви
—	ма^ита ел. котеа на (електри-) магнит
—	Мартина котви ни Мартин
мёртвый кораб, мъртви котви
однорОгий однороги котвя
плавучий кораб, плаваща котвя
поворотный ел. въртеливи [въртящи со?
котвя
псж-рцый пожарна котви
пОлюсный ел. полюс на котвя
р-вцсnлОчий рaнисрaесииa котви (е ча¬
совников механизъм)
—	ролО ел. котви нз реле, когвя-рслс
рельсовый жп. релсова котня
сгaцснCй кораб. главня |р-дстнз| котва
стержновОй ел. сърцова котва, еърнс-хотвя
—	Трбгмзц- кораб. котви ни Тротмоин
—ципицдрИчёекий ел. цилиндрична котва
чстырё■рсгии кораб. четириляпя [четири ■
рога] когвз, «многорожки»
шихтCвaццыИ ел. шихтована котни
яннспдпюеныИ ел. янцспспюснa хотн-
ял м кораб. 1. (вид лодка); гсмия; платноход
2. лодки от воеиоц кораб
Hпих м кораб. малък ял (вж. ял)
ями ж яма, трап; изкоп
аварийния -вaрийц- я.мз
бУцхсрцaя кораб, бункер (въглищен), въ¬
глищна ^3
бучильная стр. ями зя иaхиевяце, омес¬
вано и втасванс глини
воздушная ае. въздуш^ яма
выгребная изгребнз ями; клозстня ^3
жомовая ями зя ферментираме (напр. на
отпадъци от цвекло при захарно производ¬
ство)
извоегхОвая вaрциня
литойная леяр, погрехa яма
езепоеОсрнзя мaелссъОирячня яма

ЯМБ
ноо
пемОИная помвИни ян-
потенцвИпьиая ел. потенциална «яма»,
минимум ни потенциал
~ прОфиля жп. профили- яма
ремОнтная мет. ремонтна яма
силОсная с. ст. силсзиа яма
еиuноьИя мет. сивпова яма
смотрснИя 1, наблюдателен отвор, дупка,
люк; 2. авто наблюдателен взиоп (канал
за обслужване и ремонтиран* но транспорт¬
ни среДство опДолу), ■контролна шахти
творйпьния н-рнвнa, трап за хассис на вар
угольная кораб, въглищна ями
шлаковая ■ шпаков- [сгуриИна] яма
ям-ур м амоконичкa, ансgълОaчk-
янтарный ксхлиО-гсн
янт-рь м кехпвдар
~, чёрный чсрсп ке/лuОaг
япСнии ж япсииа (ръчна Двуколка)
Яр м стръмен -рях; дълбок овраг
ярд м ярд (английска мярка за Дължина
= 0,9144 м)
ариомёа м ел. уред за измерване ни яркост, нв-
тонстър
яркость ж ■ааиоср, Олясъи, еверлост, еверлвянеет
лейcтвИтепьнaа ефективна яркост
кИжущаяся привидна яркост
ярлык м етикет с надпис |дaнни]
баг-жный -агажеи етвиет
ярлы^Си м етвкртчс; бележка с данни
ярм-риа ж панавр
'ярмарочный панаирен
ярмС с ел. ярем
мигнИтнор ел. магнитен ярем
аронuзaнвя ж с. ст. агсниз-циа; яровнзвг-нс
ааунСк м Дърв. ъгъпнви-ша-псн (за ъгли
45° и 135°)
ярус м 1. ред, редвца (за преДмети един наД
Друг) 2. кат (за етож) 3. вътрешен стаж,
-апион (в театър) 4. рифт; молеца 5.
спой, пласт - 6. геол, стъпало, съвкупност ст
пластове утисчнв скалв
Ярусный ни рсдоее, ни спсеес [пластове], ни
стажв [катове]; етажен
яруеспсgъёмнвк м кораб, -еaвеьог [подемник]
(межДу палубите)
ярь-мсдЯнии ж зелена Ося от ледси скис
•Яхта ж кораб, яхта, плитнсхсдка
ячейии ж 1. клетка, ивпия, камера 2. Оремиа
и мрсжа, плстввс в др. 3. шупла, голяма
пора
воздушная въздушна илетка
запоминающего устройства авт. илетиа ст
з-пaнстян-шс встгсйерво
—	каупера клетка на кaвпсг
крвсррОннaя овт. криотронна илстк-
~, кристаллическая кристална илетк-
сОтсная с. ст. гнезде [килийна, клетиа!
питссбр-зив (като пита ва меД)
типовИя стр. типов- илетиа
эпементИрная елементарна илетиа
ячСистый геол, гиездссбр-зен; шуплсст
ячмСнь м с. ст. рчсмви
Яшма ж минер, яспвс
Ящви м сандък; кутвя; чсимсдже; щайга
аккумуляторный ел. акумулатори- кутия
выдввжнСИ чсимедже
—	завИсимоств жп. шкаф на зaвиевмсетите
зирЯдный воен, зарядна раила
зОльный пепелник (за парен котел и по
Добни)
инструментальный маш. инструментален
сандък; uнетрвм!cытaлни кутия, инструмен¬
тално чекмедже
кабельный ел. кабслси сандък, каделна
кутия
мСрный мерен сандък, измервателен съд,
сбемен дозатор
стирытый стсржневСИ леяр, открита сър-
цеиа кутия, открита кутия за взр-Оств-не
ни сърца
пескодувный стержневОИ леяр, прсъкодуи-
ви сърцеи- кутия, иврия за взгa0ствaне иа
сърца чрез песъковдухв-не
паедсхрaнВтепьный ел. предпазна кутия
разъёмный стсржнсвСИ леяр, разглобяема
сърцси- кутия, рaзглсОян-шa се иутвя за
взр-дсти-нс ни съриа
аaепрсдепИрепьный ел. г-знгсgспнтслн-
кутия
ссменнОй с. ст. семинна кутия, сандък за
ссмени (напр. в машина во сеене)
стержневСй леяр. сърцен- кутия, кутия зи
взр-дсти-нс на сърца
рвсайпьиый сандък за хассие на вар
упакОвочный опаковъчен сандък, сандък
за сп-иони- (на стоки)
цемeнтaнвСнный сандък [гърне] за це-
нeиг-цва, нс.нентaцuонсн сандък, Цемент а-
ннонно гърне
црпиСИ короб, верижен сандък, сандък за
веригите
~ шпОлы жп. ирай ни тг-нерс- (който е
извън релсите)
Ящичный сандъчсн, сандъксн

СЪСТАВИТЕЛИ:
НИКОЛАЙ П. ГУСЕВ
ДМИТРИЙ А. ТОМИЛИН
Ипж. АЛЕКСАНДЪР ЛАКЮРСКИ
Проф. к. т.н. ипж. АНГЕЛ Н. ПИСАР* '
К.х.п. АТАНАС Л. ЙОВЧЕВ-
Ипж. ГАНЧО Г. СТАНЕВ
Инж. ГАРАБЕД С. МУМЖИЯН
Ипж. ГЕОРГИ Т. ПОПОВ
Инж. ГЕОРГИ С. НИКОЛОВ
Ипж. ДИМИТЪР И. СТАМЕНОВ
Инж. ЕРИХ А. МАРТОН
Инж. ЖЕЛЮ Т. ЖЕЛЕВ
Ипж. КОНСТАНТИН В, БОЖИНОВ
НИКОЛАЙ К. ПАШОВ
Ипж. ПЕТЪР Г. ИВАНОВ
СТЕФАН Г. ДЖАМБАЗОВ
ТОДОР X. МИНЧЕВ
Проф. ТОМА В. ДОБРЕВ
Проф. ТОМА И. ЧОНКОВ
Проф. ипж. ХРИСТО Д. ЕРИНИН
Доц. ипж. ХРИСТО С. НИКОЛОВ
РЕДАКТОРИ:
Ипж. ГЕОРГИ Т. ПОПОВ
Ипж. ФЕЛИКС Ф. МАЧУЛЬСКИЙ
Инж. ПЕТЪР Г. ИВАНОВ
ДМИТРИЙ А. ТОМИЛИН
Първо издание
Литературна група Ш-2
2900000000
Темати-сп №	1-^-—
Издателски № 6682
Художник ЖЕКО АЛЕКСИЕВ
Художник-рсдактор ГЕОРГИ ГАДЕЛЕВ'
Техпичеоки’TeоaкшеT ПАВЕЛ ГЮРОВ
Коректор ДОРА БУКУРЕЩЛИЕВА
Дадсва за набор на 3. VI. 1975 г.
Подписана за пс-ат' на 19. III. 1976 г. •
Излязла от печаш па 30. III. 1976 г.
Фетмaш 70X 100/16
Печатни коли 69
Издaшепоки коли 89,42
Тираж 25 0004-87
Цена 8,83 ле.
Държавно издaт■епlсшее „Техника", София
Държ а в-? а печаши ина „Т. Димигров“ . кл. 1, Сс^им.

Забелязани по-съществени грешки в
«РУСКО-БЪЛГАРСКИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ РЕЧНИК»
Стр,
Ред
Напеча-зло
Да сс чего
По нина на
17	дясно, отгоре 15
aзсошренвa
азеотропна смес
кор.
19	ляно, огторс 5
гuдтеокеп йчсский
гироскопический
м
39
ляно, о-долу 22
аэронылйшсль
aэроопьлйшсль
п
112	дясно, ошгорс 8
(мяр-
(мярка)
9»
116	ляно, отдолу 26
незaшихвaшa обратна
вълна
незaшихвaшa вълна
»>
130	ляно, огдолу 14
гизгеветaтерен
{гaзгенттaшотсп]
aнтетa
139	ляно, отгоре 8
Gg
G1
печати.
165	дясно, отгоре 8
Tедорд
реборд
автора
205	ляво, отгоре 34
неВслос
крИснос
печати.
210	ляно, о-горо 20
магнитен
матнегиш
кор.
215	ляно, отдолу 19
нСволсн
оводлсн
печати.
234	дясно, отдолу 6
неправилно отклоне¬
ние
пентaвuлно положе¬
ние
кор.
385	ляво, ошгорс 19
мaгнишевеснтий“чи*
ный
мaгпишевеонрuймчu*
вость ж
ангора
420
ляно, огторе 7
180° (л=
180°/л=
ъ
446
ляно, огторс 2
(зависимост между ве¬
личини]
[зaвиои“оош] между
величини
м
589
ляно, отдолу 14
пссочиный
пссо-ины
я
592
дясно, отгоре 10
слабоподанач
оaмопооaвaч
п
723
дясно, ошгорс 23
радиотелефон
радиотелефония
»»
733
ляно, отгоре 20
рaзтыхkйтспы
разрыхлИтель
печати.
744
дясно, отгоре 19
[ароматично]
[аромагво]
кор.
748
дясно, отдолу 24
тaсщсnьвaты
расщипывать
печати.
748
дясно, отдолу 17
абсорбционно
адсорбциовво
автора
773
ляно, ошгорс 25
хоиеополярна
хомlеполятви
>9
831
ляно, ошгорс 31
междинно съединение
междинно узряване
»»
849
дясно, отдолу 1
маг
магнитна
печати.
905
дясно, отдолу 11
за измервано
за изменение
кор.
921
ляно, о-торс 18
бuелекштuческu
Спослен-три-тски
звгора
950
дясно, отдолу 14
свободен
свободна
кор.
953
ляво, отдолу 25
шръСеобтaзсп
шTъСоеСтнзaн
автора
954
ляно, отгоре 31
ттубеnолaгaч
ттъСеnелaгaч
»»
956
ляно, отдолу 5
овухдйскееaн вж.
шурСИна, gвухкепёо*
лая
свободная
двухдйсковая
двуц^^кова шурСина
957
дясно, отгоре 10
свободная
печати.
959
дясно, отгоре 34
[усшроН-ива]
{ус-еИчивa]
кор.
966
дясно, отгоре 16
активИзированныИ
активированный
автора
974
ляно, отдолу 25
параллакса
параллакса
пе-а-и.
1033
дясно, отгоре 31
точно хоннап
точно ховнапе
Я
1045
ляно, отдолу 28
шрaвйпьныйСоИ-
цовъ-евцсх
шрaвUпыньй	байцо-
нъчев цсх
я
1091
дясно, отдолу 6
манганов
(мангана-) магнезиев
авт.