КОСТАДИН КОСТОВ МЕТОДИ СТАМЕНОВ ГЕОРГИ СТОЙКОВ ТОДОР ТОДОРОВ
БОРБАТА В ЕФИРА
Сканиране и обработка: www.kn34pc.com
21.02.2008 година
К КОСТОВ М. СТАМЕНОВ Г СТОИКОВ Т. ТОДОРОВ
БОРБАТА В ЕФИРА
ВОЕННО ИЗДАТЕЛСТВО СОФИЯ • 1989
„Борбата в ефира“ е научнопопулярно четиво, в което се проследяват миналото и настоящето и се посочват пътищата за бъдещото развитие на средствата за водене на радиоелектронната борба. В достъпни за масовия читател език, стил и изложение авторите дават отговор на твърде интересни и сложни научни въпроси, като са използували преди всичко чуждестранна открита литература.
© К. Костов, М. Стаменов, Г. Стойкое, Т. Тодоров, 1989 с/о Jusautor, Sofia
623
КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Двадесетият век с право се нарича век на атомната енергетика и Космоса. Но нито за миг не трябва да се забравя, че само крупните научни постижения в областта на радиоелектроника-та дадоха възможност на човека да проникне в тайните на ядрото и да полети в Космоса.
Бурното навлизане на радиоелектрониката буквално във всички сфери на човешката дейност не отмина и въоръжената борба. Днес радиоелектронните средства (РЕС) са техническата основа на сис-темите за управление и на всички образци въоръжение. Нивото на развитие на радиоелектрониката в значителна стелен предопредели появяването на нови видове въоръжения и нови съставни части на въоръжената борба.
За ролята, която изпълнява радиоелектронната техника в осигу-ряването на бойните действия, може да се съди по степента на наси-теност на войските с радиоелектронна апаратура. Ако в периода на Втората световна война на 32 войници в американската пехота съот-ветствува една радиостанция, то в наши дни американската дивизия разполага с около 3000 радиостанции, т.е. една радиостанция съот-ветствува на 5 войници, а в мотопехотния батальон броят само на радиолокационните станции (РЛС) варира от 6 до 8.
В същото време радиоелектронната техника е твърде уязвима. Тя е източник на електромагнитна енергия, която сравнително бързо и лесно може да бъде открита на големи разстояния. Такаработещата радиоелектронна техника демаскира себе си и обекта, край който е разположена. С помощта на разузнавателен приемник, монтиран в самолет, противникът може да открие сигналите, излъчвани от радиолектронните средства, да определи направлението и коорди-натите им и да създаде смущения в тяхната работа или да ги уни-щожи.
В първите години на Втората световна война воюващите страни се стремяха напълно да осигурят своите армии с радиоелектронни средства, а впоследствие, когато се оказа, че всичките тези
5
средства не са защитени от въздействието на радиосмущенията и от чуждото разузнаване, започна истинска борба в ефира. Така въз-никналата радиоелектронна борба (РЕБ) беше насочена, от една страна, към пълно изключване или силно намаляване на ефектив-ността от използуването на радиоелектронните средства от противника и, от друга страна, към осигуряване на нормалната работа на собствените радиоелектронни средства и тяхната защита от радиосмущенията на противника.
Какво е радиоелектронната борба — бойно средство, бойно осигуряване или съставна част на войната? Минало, настояще и бъдеще на радиоелектронната борба... Средства за радиоеле-ктронно подавяне и способи за тяхното бойно използуване... Защита на радиоелектронните средства... Отговор на тези и на някои други въпроси ще намерите в настоящата книга.
При написването на БОРБАТА В ЕФИРА възникнаха трудности с приспособяването й по форма и съдържание към интересите на по-широк кръг читатели. Смятаме за необходимо да посочим, че като първични източници на информация са използувани многобройни публикации на чуждестранни автори. По разбираеми причини инфор-мацията за РАДИОЕЛЕКТРОННАТА БОРБА, особено в литературата, издавана в социалистическите страни, е твърде ограничена. Чита-телят трябва да знае, че някои данни за конкретните чуждестранни образци радиоелектронни средства имат рекламен характер, във връзка с което е необходимо да се отнася към тях в определена степей критично. Много оскъдна е информацията за бъдещето на борбата в ефира. Затова книгата не претендира за пълно осветляване на темата, тъй като по редица интересни за читателя въпроси отсъству-ва информация в откритите източници. Още повече че не сме си поставили научни и изследователски цели, а само сме систематизирали достъпната ни информация от нашия и чуждестранния печат. В този смисъл сме благодарни на всички автори, писали и публикували ма-териали по въпросите, засегнати в книгата. Използуването на публикациите в никакъв случай не накърнява тяхното авторство и приоритетност.
Материалът в книгата е разработен от авторите, както следва: Костадин Костов — т. 5.4 и т. 5.6; Методи Стаменов — Към читателя, глави първа и втора, След двехилядната и Заключение; Георги Стойкое — глави трета, четвърта и пета, без т. 5.3, 5.4, 5.5 и 5.6; Тодор Тодоров — т. 5.3 и 5.5 и глава шеста.
ОТ АВТОРИТЕ
Глава първа
ОТ ЗОРАТА НА РАДИОЕЛЕКТРОНИКАТА ДО НАШИ ДНИ
Успешното водене на бойните действия сега е не-възможно без използуването на радиоелектронните средства. Появяването в годините на Втората световна война на радиолока-ционната техника се счита от някои военни специалисти за зората на масовото използуване на радиолектрониката в армията. Същевре-менно първите резултати от използуването на средства за създа-ване на радиосмущения са показали високата ефективност на радиоелектронната борба. Така че зората на радиоелектрониката е съпроводена с изгрева на новия съставен елемент на бойните действия — радиоелектронната борба, или борбата в ефира.*
1.1.	ОТ ПОЖЪЛТЕЛИТЕ СТРАНИЦИ НА ИСТОРИЯТА
Необходимостта от централизирано управление на войските още от древни времена е стимул за създаването на ефи-касни средства за свръзка. Продължително време като основни средства за свръзка се използуват флагове, факли, фенери, оръдейни залпове, вестоносци и т.н. Но средствата за управление не са само средства за свръзка. За да се управлява, най-напред трябва да се знаят местонахождението на противника и характерът на неговите действия.
Военната история познава разнообразии средства и способи за събиране на информация за противника. В древността — съглед-вачи, по-късно наблюдатели, снабдени с тръби и бинокли. Отсъст-вието на технически средства за разузнаване на противника на голяма дълбочина обуславя способа на използуването на специали-зирани подразделения за събиране на данни за противника.
* Някои западни военни специалисти наричат радиоелектронната борба още радиовойна. — Б. а.
7
Революцията в областта на управлението на силите и средствата е свързана с изобретяването на радиото през 1895 г. от руския учен А. С. Попов. Още на следващия ден това изобретение привлича вни-манието на военните. Само след два-три месеца един кораб е съо-ръжен с радиостанция. Ефектът, отчетен от специалистите, е кате-горизиран като „главозамайващ“. През 1900 г. всички руски кораби първи и втори ранг са снабдени с радиостанции. Максималната да-лечина на свръзката тогава е била 150 km. Пропорционално на уве-личаването на далечината на свръзката нараства и степента на нейното признание. . .
Годйната е 1902. Открита е принципната възможност за използуване на радиовълните за откриване на кораби на море. По време на един от сеансите на радиосвръзка между корабите „Европа11 и „Америка11, между тях преминава крайцерът „Лейтенант Ильин11. Свръзката е нарушена... Открито е явлението отразяване на радиовълните от крайцера в обратна посока. С това са разкрити предпоставките за създаването на радиолокацията и радиоелек-тронното подавяне.. .
През 1904 г. са разкрити още две направления за използуване на радиоелектрониката във военното дело. В разгара си е Руско-японската война. В хода на Цушимското сражение крайцерът „Изум-руд“ и миноносецът „Громкий11, въпреки забраната на командуващия руския флот адмирал Рождественски, използуват радиосмущения, за да лишат главните сили на противника от информация за действие™ на руската ескадра, която следи японците. Това е първият във военната история случай на използуване на радиосмущения във въоръжената борба. Той поставя началото на един от най-ефектив-ните видове разузнаване — радиоразузнаването, — тъй като за използуване на радиосмущения е било необходимо да се разузнаят честотите, на конто се е осъществявала радиосвръзката между японските кораби. Така роденото през Руско-японската война радио-разузнаване след време се превръща в ефективно средство за осигуряване на действията на войските.
Ето защо на въпроса, кога е възникнала борбата в ефира, може да се отговори: веднага след създаването на радиото и използува-нето му за осъществяване на радиосвръзка.
През 1911 г. немските войски използуват искров телеграф за съз-даване на средства за смущение на телеграфната свръзка. Шмидике изразява мисълта, че винаги е възможно да се настроят собствени апарати на дължината на вълната на противника с цел той да бъде прехванат или смущаван. За затрудняване на противника правилно да настройва своите апарати на нашата дължина е необходимо често и в определена последователност тя да се сменя.
Тринадесети март 1913 г. е исторически ден за българската
8
армия. Към 04.00 ч. са овладени фортовете Айвазбаба, Йълдъз и Топьолу. Отбраната на Одрин в главното направление е пробита. Войските водят бой за самия град. Успешно се развиват действията след разсъмване и в останалите сектори. Скоро над джамията „Султан Селим“ се развява знамето на победата... Небивалият героизъм прераства в неописуема радост от победата над противника. . . По-късно специалистите по военно изкуство ще отбележат две главни особености при провеждането на Одринската операция. Първата от тях е, че за пръв път самолетът е използуван за бомбардиране, а втората е, че за пръв път е приложено радиопротиводействието. При сеансите за свръзка между коменданта на крепостта и главното турско командуване радиотелеграфистите на 2-ра армия създават смущения в честотата, на която работи противникът.
В годините на Първата световна война воюващите страни широко използуват средствата за радиосвръзка. Затова голямо приложение във войната намира радиоразузнаването. В спомените си Макс Рон-ге, ръководител на френската служба за радиоразузнаване, пише: „.. .Нрехванатите немски радиограми даваха на френските войски ценни разузнавателни сведения. Веднъж прехванахме радиограма, с която се заповядваше да се открие заградителей артилерийски огън срещу настъпващите френски войски. Френското командуване раз-пореди атаката на немските позиции да се проведе няколко часа по-рано и войската прёмина през зоната на заградителния огън, преди той да бъде открит. . .“
А ето какво си спомня началникът на разузнаването на авст-рийския генерален щаб: „. . .Службата за радиоподслушване оказ-ваше много добри услуги на нашето командуване. Чрез нея ние незабавно разбирахме намеренията на руското командуване и водехме точен отчет на неприятелските войски. Така към края на 1914 г. беше разкрита точната дислокация на руските войски до дивизия включително. . .“
По време на Първата световна война на въоръжение в армиите на воюващите страни се появяват първите радиопеленгатори, конто дават възможност да се определят местата на разположение на ра-диостанциите на противника. По модела и по броя на работещите радиостанции се правят изводи за групировката на войските на противника, за нейното изменение и за придвижването на войските.
През 1916 г. чрез радиопрехват и радиопеленговане английското адмиралтейство получава информация за местонахождението на германския флот и за неговото придвижване. Сведенията се събират от създадената специална служба за радиопрехват и пеленговане.
Използуваните в Първата световна война средства за радиосмущения по отношение на тези от Втората световна война са като „Усмивки от старите ленти“. Аналогично е и съотношението на
9
постигнатите резултати. Това се обяснява с ниското ниво на развитие на средствата и способите за водене на борба в ефира по това време.
1.2.	В ГОДИНИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Далеч преди началото на войната се създават нови радиоелектронни средства за наблюдаване на въздушното и над-морското пространство. Те се основават на принципа на насоченото излъчване и приемане на отразени радиовълни. Това са радио-локационните станции (РЛС), наричани още радари. Първите радари са откривали въздушни цели на далечина до 40 km, а морски — на 5 km. Но още през 1935 г. създателят на съветските РЛС професор М. А. Бонч-Бруевич изказва мисълта, че по време на война за радио-локационните станции може да се създадат специални смущения, конто да затруднят или да направят невъзможна работата на радио-локаторите.
Интересно е да се отбележи, че още през 1940 г. немците провеждат опити за използуването на метализирани лентови отражатели за създаване на смущения в работата на радиолока-торите, а през 1942 г. въпросът за използуването на отражателите е напълно решен. В началото на войната обаче англо-френско-аме-риканските войски разполагат с много малък брой радиолокаторни станции, поради което командуването на немските военновъздушни сили заповядва да се прекратят изследванията в тази облает. Нещо повече — цялата документация по този въпрос е унищожена, за да се изключи нейното попадане в ръцете на противника.
Макар и по-късно, англичаните също стигат до идеята за създа-ването на пасивни смущения на РЛС чрез лентови отражатели и широко ги използуват за прикриване на масираните авиационни УДари.
По време на Втората световна война разработването на апара-тура за радиосмущения, разузнаване и други средства на борбата в ефира се разгръща с небивал темп. Рязко се увеличават областите на тяхното използуване. Средствата за борба в ефира се използуват за изпълнение на задачи с оперативно-тактическо и даже със стра-тегическо предназначение.
В литературата, посветена на Втората световна война, може да се намерят много примери на разнообразно използуване на средствата за радиоелектронна борба на различии театри на военните действия в различна среда — суша, въздух и море. За първи път в широки мащаби англичаните използуват средства за пасивни смущения през юни 1943 г. по време на нощната бомбардировка на
10
Хамбург. В навечерието на този удар екипажите на една от бомбар-дировъчните ескадрили на английската авиация получават заповед вместо бомби да вземат пълен товар от новото „секретно оръжие“. Авиационните специалисти, подготвящи самолетите за полет, са озадачени. . . На тях им е заповядано да товарят в самолетите някакви леки пакети от алуминиево фолио, напомнящи пакети с позиви. Ескадрилата самолети, натоварена с това странно оръжие, първа излита в указания район. Няколко минути преди излитането на главните сили на английската бомбардировъчна авиация, участ-вуваща в удара, в много райони на Германия е обявена въздушна тревога. Операторите на радиолокационни станции от системата на противовъздушната отбрана докладват, че по направление на Рурския басейн се движат много неприятелски самолети. При това общият брой на противниковите самолети достига фантастични цифри. Настъпва истинска паника.. .
След обявяването на тревогата във въздуха са вдигнати много изтребители от немската противовъздушна отбрана. Летците обаче докладват, че не могат да открият вражеските самолети. Операторите на РЛС продължават да виждат на екраните и да донасят на командуването за наличието във въздуха на голям брой цели. . . Минава почти час. Горивото на изтребителите е на привършване. Немското командуване все още не може да разбере тактиката на противниковата авиация. И наистина действията на това огромно количество самолети са странни. Вместо да хвърлят бомбовия си товар върху набелязаните обекти и да се върнат на собствените си летища, английските самолети патрулират в тези райони.
Недоумението и тревогата в щаба на немската противовъздушна отбрана все повече нарастват. Немското командуване не е в със-тояние да осигури огъня на зенитната артилерия и насочването на самолетите от изтребителната авиация, тъй като по докладите на операторите на радиолокационните станции противникът е нався-къде, а летците не могат да го открият никъде. В същото време главните сили на английската бомбардировъчна авиация незабелязано се приближават към Хамбург и извършват бомбардиране.
От 746 бомбардирована, участвуващи в удара, 6 са свалени от зенитната артилерия и 6 — от изтребителната авиация. Това са 1,6 % от участвуващите в удара самолети. Без използуване на противорадиолокационните отражатели загубите на англо-амери-канската авиация при удари по обекти от този тип достигат до 10 % и повече.
Операторите на немските радиолокационни станции са въведени в заблуда. Те смятат, че сигналите, отразени от диполните отражатели, са сигнали от истински цели и докладват на своето командуване за наличието във въздуха на голям брой вражески самолети.
11
Неочакваното използуване на диполните отражатели в този случай осигурява успешното преодоляване от английската авиация на нем-ската противовъздушна отбрана.
Този случай е известен и със следния куриоз. След бомбарди-ровката на английската авиация по полето в околностите на Хамбург местните жители намират голямо количество ленти от метализирана хартия и фолио. Изказва се предположението, че тези ленти са хвърлени, за да бъдат отровени домашните животни. Местните власти нареждат да се съберат лентите. Събирането се извършва от полицаи, снабдени с гумени ръкавици и противогази. Скоро вестта, че англичаните са използували отровни за добитъка ленти, се раз-пространява и извън територията на Германия. Англичаните, не же-лаейки да бъдат обвинени в използуването на бойни отровни вещества, създават специална комисия със задача да изучи въпроса за влиянието на метализираната хартия и диполните отражатели от алуминиево фолио върху добитъка.
Още по-интересен е случаят на масирано използуване на силите и средствата за радиоелектронна борба при откриването на втория фронт от съюзническите войски. Рано сутринта на 6 юни 1944 г. — един час преди началото на операцията по стоварването на англо-американските войски на крайбрежието на Западна Европа — осем бомбардировача от 617-а ескадрила излитат от Южна Англия по по-сока на Франция. На борда на тези самолети вместо бомби има нео-бикновен товар: рула от хартиени ленти и алуминиево фолио, черни от едната страна и огледални от другата. В състава на всеки екипаж освен двама летци и двама щурмани са включени още трима души, чиято задача е по определена команда да изхвърлят рулата от хартия и фолио.
В продължение на два часа английските самолети баражират по крайбрежието на Франция в направление към град Кале. През цялото време от тях се изхвърлят фолио и метализирана хартия. А когато групата самолети изразходва своя необикновен товар, на нейно място долита друга трупа. Така самолетите от 617-а ескадрила се намират във въздуха цели осем часа. На земята под самолетите английски катери буксират аеростати, на конто са монтирани ъглови отражатели.
В резултат на тези действия немските радиолокационни станции, дислоцирани по крайбрежието на Франция, запеленговат 23-кило-метров морски керван, който се движи към град Кале. На екраните на немските РЛС аеростатите изглеждат като големи кораби от конвой, съпровождащ безшумни транспорти с войска. Наличието на голямо количество метализирана хартия и алуминиево фолио съз-дава у немците илюзията, че транспортите се прикриват по въздуха със значителни авиационни сили. Едновременно с това в района на
12
Схема на маршрутите за стоварване на англо-американските войски в Нормандия през юни 1944 г.
град Булон е стоварен лъжлив въздушен десант, чийто състав се състои от манекени и ъглови отражатели вместо от парашутисти. Този десант също е възприет от немците като истински. На фона на цялата тази картина следва да се добави още масираното използуване от англо-американските войски на средства за радиомаскировка, радиодезинформация и радиопротиводействие. Целта е да се заблуди немското командуване за мястото на стоварването на главните сили.
И наистина, немското командуване решава, че десантът ще бъде извършен в района на Кале и съсредоточава там значителни сили, эставяйки почти без охрана истинския район на десанта — град Кан. По време на десанта работят 262 предавателя за радиосмущения, монтирани на кораби и самолети. Пасивни противолокационни средства се използуват от четири линейни кораба, дванадесет крайцера, шестнадесет есминеца, двадесет и четири тралшчика, пет-цесет и седем спомагателни съдове и катери. Освен това по ан-лийския бряг са монтирани и работят над 180 земни предавателя за эадиосмущения по посока на немските радиолокационни станции, эазположени в района на стоварването на десанта. Поради маси-эаното използуване на радиосмущения немските РЛС се оказват напълно подавени от смущенията, а морският десант е извършен
13
успешно. От 2127 кораба, участвуващи в стоварването на десанта, немската брегова артилерия потопява само шест.
Успехът на операцията „Овърлорд“ (под това кодово название е планиран десантът) по мнението на военните специалисти е осигурен от масираното използуване на разнообразии средства за водене на борбата в ефира. По думите на английския генерал Монтгомери пос-тигната е такава внезапност, каквато трудно бихме могли да си представим. Нещо повече, няколко дни след началото на десанта немците продължават да са уверени, че десантът в Нормандия е само отвличащ вниманието, а главният удар на основните сили ще бъде нанесен в района на град Кале. В резултат на това 19 немски дивизии, съсредоточени в района на град Кале, са обречени на бездействие.
Използуването на средствата за радиосмущения и радиодезинформация при стоварването на десанта в Нормандия през юни 1944 г. се разглежда в чуждестранната литература като най-крупната във военната история операция с прилагане на средствата на радиоелектронната борба.
За откриването на английските бомбардировачи, изпълняващи бойни задачи над Германия, немците монтират на своите изтреби-тели бордни радиолокационни станции за откриване и насочване „Лихтенщайн“. Използуването на тези станции довежда до увелича-ването на загубите на английските бомбардировачи с 20—30 %. За противодействие англичаните монтират по южното си крайбрежие предаватели за смущения с огромна мощност, получили името „Туба“, конто „ослепявали“ нощните изтребители.
Американската авиация интензивно си служи с радиосмущения срещу радиолокационните станции „Вюрцбург11, конто немците широко използуват за управление на огъня на зенитната артилерия. За подавянето на тези станции през 1943 г. американците монтират на своите бомбардировачи предаватели за смущения, конто излъчват непрекъснати шумови сигнали с мощност 6 W. С помощта на тези прости и маломощни предаватели американците намаляват загубите на своята авиация близо два пъти. По-късно апаратура за създаване на радиосмущения е монтирана на много американски самолети. Само в Осма тактическа въздушна армия на САЩ са монтирани около 6000 броя самолетни радиопредаватели за смущения.
За мащабите на използуването от англо-американската авиация на противорадиолокационни отражатели в годините на Втората световна война говори фактът, че към края на войната в САЩ се утроява производството на алуминиево фолио, а над територията на Германия са хвърлени над 20 000 t такова фолио. По данни от чуждестранния печат използуването на радиосмущения за оси-гуряване на действията на англо-американската авиация предотвра-
14
тява загубата на 450 бомбардирована и на 4500 души от техните экипажи. Бордните активни средства за радиосмущения се оказват също високоефективни. В края на войната на всеки американски самолет са монтирани по два предавателя за смущения. Освен това се използуват специални самолети за водене на борба в ефира, на конто вместо авиационно въоръжение са монтирани средства за радиосмущения. Например на борда на самолетите за РЕБ тип В-29 са монтирани по 18 предавателя за радиосмущения, 4 разузнавател-ни приемнику, пеленгатори и друго спомагателно оборудване.
За намаляване на ефективността на огъня на противниковата зенитна артилерия, управлявана чрез РЛС, отделни самолети пре-литат на малки височини, влачейки след себе си закачена на дълго въже голяма метална мрежа. Мрежата отразява интензивно радио-сигналите, на екрана на радиолокационните станции тя се възприе-ма по-добре от реалните цели и привлича върху себе си огъня на зенитната артилерия. В резултат на широкото използуване на средствата за радиоелектронно подавяне немската артилерия изразходва за унищожаването на един бомбардировач средно по 3000 снаряда, а в отсъствието на смущения — по 600—800 снаряда.
Опитът от успеха на десанта в Нормандия е използуван и при сто-варването на други десанти. Например при стоварването на десанта в Южна Франция през 1944 г. на различните типове кораби, участвуй вали в десанта, са монтирани повече от 250 предавателя на смущения. И тук на лъжливи направления съюзническите войски създават слаби смущения, за да може немските РЛС да засекат приближа-ващите се към брега малки кораби, снабдени с имитиращи средства като крупни десантни съдове. В същото време на направлението за стоварване на основните сили на десанта се създават интензивни радиосмущения, конто пречат на немските радиолокатори да открият приближаващите се десантни кораби.
Немците също използуват широко по суша, въздух и море различии видове средства за водене на борба в ефира. Освен радиосмущенията, конто се създават от отражатели, хвърляни от самолети, немците използуват пасивни смущения при изпълнение на бойни задачи на море. Известии са надводните радиолокационни примам-ки, наречени „Афродита". Това са надувни гумени балони, на-пълнени с водород, съоръжени с лека метална решетка, конто се за-държат над водата. Примамките създават на екраните на радиолокационните станции същото изображение, което се получава от подводните лодки. Германските подводни лодки носят със себе си до 100 такива радиолокационни примамки.
Първите ракети Фау-2, с конто немците обстрелват крупни английски промишлени центрове, се управляват чрез радиолъч. За борба с ракетите англичаните създават предаватели на смущения,
15
конто излъчват лъжливи сигнали и извеждат ракетите встрани от набелязаните цели. Радиопротиводействието в този случай се оказ-ва много ефективно. Тогава немците заменят радиоуправлението на ракетите Фау-2 с жироуправление, на което радиосмущенията не оказват никакво влияние.
През лятото на 1943 г. съветските оператори на РЛС забелязват, че някои немски разузнавателни самолети се виждат много слабо или почти не се изобразяват на индикаторите на станциите. По-късно при изучаване на свалени немски самолети е установено, че по тях е нанесено покритие, което разсейва или поглъща радиовъл-ните. Този пример показва, че немците широко използуват маскировъчни покрития с физични свойства, коренно различии от свойствата на класическите средства за покритие.
Успоредно с пасивните немците използуват и активни средства. За намаляване на ефективността на английските самолети, бомбар-диращи Рурския промишлен район, немците си служат с предаватели на смущения. Радиусът на действие на радиолокационната станция „Джи“, която англичаните използуват за управление на самолетите, е намален от 600 на 160 km. В резултат на смущенията английските самолети са лишени от възможността да извършват прицелно бомбопускане.
В литературата се описват случаи на масово прилагане на отражатели. При бомбардирането на Берлин англо-американската авиация използува за ориентири многобройните канали и езера, влизащи в чертите на града. За намаляване на ефективността на бомбените удари немците разполагат в езерата голям брой плаващи ъглови отражатели на разстояние 100-150 m един от друг. В резултат на това много нощни полети на англо-американската авиация се оказват неуспешни. Бомбардировачите хвърлят своя бомбов товар в езерата край Берлин.
Немците използуват ъглови отражатели с големи размери (10x10 т) за имитиране на войскови групп и на летища. В условията на не-достатъчна визуална видимост тези отражатели привличат внимание™ на бомбардировачите върху себе си. Така бомбардировачите често нанасят удари върху лъжливи цели, приемайки ги за истински.
В търсенето на средства за борба в ефира немците се стремят да привличат много специалисти. Проблемът за защитата на радио-локационните станции от радиосмущения придобива такава острота, че немското командуване обявява много конкурси, премията за конто често надхвърля 700 000 рейхсмарки, конто не се облагат с данъци. Но средствата за нападение (средствата за създаване на радиосмущения) се оказват по-силни от средствата за защита от эмущения.
Средствата за борба в ефира са използувани и на Тихоокеанския
16
театър на военните действия. В немалого на войната японските ра-диолокационни станции отстъпват по своите тактико-технически дан-ни на американските. Но към края на 1943 г. и началото на 1944 г. японците започват да въвеждат в действие мощни, висококачест-вени радиолокационни станции. Това заставя американците да оборудват своите самолети и морските си съдове със средства за радиоелектронна борба.
Въз основа на данните от радиолокационного разузнаване американците место използуват излъчването на японските РЛС като радиомаяци за извеждане на своите кораби и самолети в района на целите. Разузнавателни приемници с висока чувствителност прехва-щат сигналите, излъчвани от японските РЛС, значително по-рано, отколкото РЛС могат да открият американските кораби. Това позволява на американците да се предпазят от навлизане в зоната за откриване на японските РЛС и ефективно да използуват средствата за смущения.
Против японските станции за управление на огъня на зенитната артилерия и зенитните прожектори американците използуват подходящи активни и пасивни радиосмущения. Средствата за радиоелект-ронно подавяне широко се използуват от американците за осигуря-ване на бойните действия по море. Към средата на 1944 г. всички американски подводни и надводни морски съдове притежават пълен комплект от средства за водене на борба в ефира. Американската подводна лодка „Бетфиш“ за три денонощия потопява три японски подводни лодки, при това и в трите случая японските подводници са откривани по сигналите, излъчвани от техните бордни радиолокационни станции. Военните специалисти считат, че унищожаването им компенсира всичките разходи на американците в борбата с японските радиолокатори в Тихи океан.
Интересна е борбата на американските кораби с японските самолети, управлявани от „камикадзе", (летци смъртници). За откриване на целите самолетите използуват бордните радиолокационни станции. Американската разузнавателна служба с много труд успява да определи диапазона от работни честоти на тези станции и само за десет дни всички предаватели за смущения са преработени за създаване на смущения в този диапазон. В резултат на активните радиосмущения нощните атаки на японските камикадзе»стават рядкост.
Посочените примери от историята на Втората световна война са убедително доказателство за ефективността на новия тип оръжие — средствата за радиоелектронна борба.
17
2 Борбата в ефира
1.3	В СЛЕДВОЕННИТЕ ГОДИНИ И В ЛОКАЛНИТЕ ВОЙНИ
Очерталата се през годините на Втората световна война тенденция за широко използуване на радиоелектронните средства получи по-нататъшно развитие при разработването на нови средства за водене на въоръжената борба и най-вече на системите за управление и средствата за борба с тях. По мнението на чуждестранни военни специаписти създаването на управлявано по радиото и самонасочващо се ракетно оръжие е качествен скок в развитието на военната радиоелектроника. Това твърдение практически се до-каза в серията локални войни, водени след Втората световна война до наши дни.
Локалните войни са характерна особеност на съвременната епо-ха. За разлика от световните те обхващат малък брой държави и ограничен географски район. Разпалвайки тези войни, империали-стическите държави се опитват да възстановят загубените от тях позиции в определен район на света или да не допуснат по-нататъшно отслабване на политическото и най-вече на икономическото си влияние. Локалните войни срещу „непокорните“ народи служат на САЩ и НАТО като своеобразии полигони за изпитание и усъвър-шенствуване на нови бойни средства и способи за водене на въоръжената борба.
В разпалената от империалистическите кръгове на САЩ война във Виетнам противовъздушната отбрана на Виетнамската народна армия широко и ефективно използува зенитни управляеми ракети за унищожаване на вражеските самолети. Малко по-късно се използуват и ракети клас „въздух—кораб“.
През 1967 г. в арабско-израелската война с ракетен залп от катери на египетските военноморски сили е потопен израелският есминец „Ейлат“. Ракетата, с която е унищожен корабът, е с радиолокационна глава за самонасочване. По-късно се създават ракетите, насочвани към цента с помощта на инфрачервени, телевизионни и лазерни сис-теми за управление и самонасочване. През 1973 г. Израел използува американските ракети „Мейвърик" с телевизионна система за насоч-ване. Счита се, че оптикоелектронните системи за насочване повишават точността на попадение на ракетите, което обуславя използуването им за поразяването на цели с малки размери.
Развитието на военната радиоелектроника в страните на НАТО върви по пътя на създаването на глобални системи за разузнаване, наблюдение и свръзка. Като основа на тези системи служат косми-ческите, авиационните и земните сили и средства.
Особеност в развитието на радиоелохтроника^а в следвоенния
период е интеграцията на отделните радиоелектронни средства в единни системи, а така също усвояването на новите диапазони от честоти: инфрачервени и лазерни — в разузнавателните системи и системите за управление на оръжията; свръхниски — за свръзка с подводните лодки в подводно положение; инфразвукови — за откри-ването на подводни лодки и други.
Силно развитие в локалните войни получават средствата за радиоелектронна война. Тяхното използуване рязко снижава ефективността от приложението на радиоелектронните средства от противника и следователно повишава ефективността от управле-нието на силите и използуването на оръжията.
Развитието на борбата в ефира се извършва и в направление на създаване на средства за физическо въздействие върху системите за управление на противника и върху средствата му за смущения. Например през месец май 1966 г. във Виетнам американските самолети нанасят удари по противовъздушната отбрана на противника с ракетите „Шрайк“, насочващи се по лъча на радиолокационните станции. През 1968 г. авиацията на САЩ използува ракетите „Стандарт АРМ“, конто се характеризират с голяма скорост на полета. Ефективността от използуването на ракетите е очевидна поради това, че когато РЛС трябва да се използуват за отразяване на налета на авиацията на противника, се налага те да се изключват, тъй като в противен случай унищожаването им с ракети е неизбежно. За дезорганизация на системите за управление се планира използуването на ракети и бомби с оптикоелектронни системи за насочване — ракетите с телевизионна система за насочване „Мейвъ-рик“, управляемите бомби с лазерно насочване „Уолай“ и други.
В локалните конфликти развитие получават и средствата за създаване на активни и пасивни смущения. Голяма роля тези средства изиграха в позорната за САЩ война в Корея. По данни на специалис-тите без използуването на смущения загубите на авиацията на САЩ биха били три пъти повече. Недооценката на радиоелектронното подавяне от американците също довежда до значителни загуби на американците в началото на агресията им във Виетнам. Употребата на зенитни управляеми ракети от Виетнам рязко увеличава броя на свалените американски самолети (в някои случаи до 50—60 % от броя на излетелите във въздуха). Но американците бързо монтират на самолетите средства за радиоелектронно разузнаване и смущения, въвеждат в състава на Ударните групп специални самолети за РЕБ и намаляват броя на самолетите в една ударна трупа от 40—50 до 4—6. А от 1966 г. всеки самолет на САЩ е снабден със средства за водене на радиоелектронна борба. През 1970 г. самолетите от ударните групп са снабдени с по един-два предавателя за радио
19
смущения и с няколко предавателя за еднократно използуване, конто се изхвърлят от самолетите в районите на развръщане на виетнамските радиоелектронни средства. При ладане те не се раз-рушават, а излъчват активни радиосмущения. Тяхното управление се осъществява дистанционно от борда на специален самолет. Американските военни специалисти отбелязват, че високата ефективност на предавателите за еднократно използуване се обуславя от непо-средствената им близост до подавяните радиостанции.
Военният конфликт между Индия и Пакистан, избухнал на 21 ноем-ври 1971 г. и завършил след две седмици с пълното поражение на Пакистан, също се отличава с добре проведена борба в ефира от страна на Индия. По мнението на западните военни специалисти военноморските сили на Пакистан не са били готови за отразяване на ракетни удари и за водене на радиоелектронна борба.
Както отбелязват специалистите, в арабско-израелския конфликт през 1973 г. широко са използувани средства за радиоелектронна борба. Отбелязват се случаи на използуване на безпилотни самолети тип AQM-34M за водене на радиоелектронна борба. Тези самолети, управлявани по радиото или от програма, се приближават до позициите на зенитните ракети минути преди пристигането на ударните групп, включват предавателите на активни смущения и изстрелват снопове от отражатели, дезорганизирайки по този начин управлението на арабските зенитноракетни войски. Ударните групп, съставени от бомбардировачи и изтребители, преодоляват противовъздушната отбрана на противника под прикритието на ак-тивните и пасивните средства за водене на борба в ефира, като понасят много малки загуби. По това време в САЩ са създадени специални самолети за РЕБ на базата на бомбардирована В-52, които носят на борда си 15—18*предавателя за смущения, 2 автомата за изхвърляне на диполни отражатели и до 4 комплекта апара-тура за радиоелектронно разузнаване. Процесът на управление на тези средства от борда на самолета е напълно автоматизиран. С помощта на активни смущения се маскира пускът на управляемите ракети от самолета, което осигурява внезапност на нанесения удар.
На свой ред сирийските въоръжени сили също използуват успешно средствата за активни и пасивни смущения за дезорганизацията на системите за управление на противника. Още в първия ден на войната сирийската авиация при нанасянето на масиран удар по израелските войски губи само един самолет от общия брой на участвуващите в полета. По мнението на чуждестранни военни специалисти в египетската армия поради слабости във взаимо-действието между подразделенията за радиосмущения и за радио-разузнав^е създаваните смущения са неефективни.
САЩ и другите страни, членки на НАТО, широко използуват локалните войни като полигони за изпробване на нови средства за водене на оороа в ефира. В хода на тези войни се води активно разузнаване на тактико-техническите данни на радиоелектронните средства на противника. Проверява се ефективността на различните способи за водене на борба в ефира, ефективността от работата на новите средства в условията на противодействие от страна на противника. Въз основа на опита от използуването на средствата за радио-електронна борба незабавно се създават нови и се модернизират съществуващите.
Средствата за борба в ефира се използуват от американското политическо и военно ръководство и като инструмент за оказване на натиск върху други страни за постигане на определени политически цели. През декември 1979 г. САЩ искат от Иран да освободи амери-канските заложници, като създават от разположените в района американски бази и кораби радиосмущения и дезорганизират работа та на иранската нрционална телевизия.
Всеки нов военен конфликт потвърждава нарастващата роля на радиоелектронните средства в системите за управление и ролята на средствата за борба с тях в съвременни условия. В това отношение не прави изключение и англо-аржентинският конфликт от 1982 г. От двете страни във войната участвуват военноморски сили, авиация, сухопътни войски и морска пехота. Резултатът от конфликта е предопределен от изхода на морските сражения. Но и тук в пълна сила се проявява ефектът от използуването на средства за борба в ефира. С ракети клас „въздух—кораб“ е потопен най-новият британски есминец „Шефилд“.
В тази война има един много интересен случай. На 20 май 1982 г. двойка аржентински самолети лети на височина тридесет метра и излиза в района, където са разположени основните сили на опера-тивния флот на Англия. На разстояние 80 km аржентинските летци откриват трупа кораби, сред конто се откроява голяма цел. На раз-стояние 48 km от целта летците извършват пуск на ракетите. Отрядът бойни кораби, в който е и самолетоносачът „Хермес“, своевременно изстрелва пасивни смущения (облак диполни отражатели). Ракетите са дезориентирани и отклонени от самолетоносача. Но след като прелитат през смущенията, те се насочват и унищожа-ват контейнеровоза „Атлантик конвейър“ с авиационна техника на борда си. Случаят не само доказва високата ефективност от използуването на лъжливи, отвличащи смущения, но и разкрива нов проблем. Ракетите, отклонени от един кораб, продължават да представляват опасност за останалите кораби. Появява се необходимост от създаването на система за групова защита на съедине-
21
„Хермес"
ракетата на начал-
ния участь к	Траектория на ракетата
след пасивните смущения
Отклонение на ракетната атака с помощта на пасивни смущения
нията кораби, която да бъде в състояние за части от секундата да задействува средствата за радиоелектронна борба и зенитните огневи средства.
Като обобщават опита от използуването на средствата за водене на радиоелектронна борба в локалните войни, военните специалисти считат, че най-ефективните видове смущения са заградителните на фиксирани честоти, дезорганизиращи работата в радиомрежите за управление на изтребителната авиация; пасивните — за дезорганизация на управлението на ракети с радиолокационни и инфрачерве-ни глави за самонасочване; дезинформиращите; ответноимпулс-ните.
Основни обекти на радиоелектронната борба са: радиостанции; станции за радиотехническо разузнаване; радиолокационни станции; глави за самонасочване на зенитните ракети; средства за късо-вълнова и ултракъсовълнова свръзка в системата на противовъз-душната отбрана на противника.
Анализирайки състава на силите на страните, участнички в конфликта, и крайните резултати от сраженията с максимално използуване на средствата за борба в ефира, чуждестранните военни специалисти правят следните изводи:
— В условията на използуване на съвременни системи и средства за управление и радиоелектронна борба съотношението на силите на страните следва да се оценява с отчитане на наличните средства за радиоелектронна борба.
22
— Бойните възможности на силите се реализират в война ефек-тивност посредством осигуряване на устойчивост на своето управление и дезорганизация на управлението на противника.
— Превъзходството в ударни сили престава да бъде решаващ фактор за постигане на победа.
— По-нататъшното развитие на средствата за водене на въоръжената борба ще се обуславя от създаването и използуването на по-съвършени системи за управление и по-съвършени средства за борба с тях.
И така, появата на радиоелектронните средства (РЕС) се отнася към 1895 година, когато А.С.Попов създаде първия в света радиоприемник. През 20-те години на XX век бяха създадени средствата за свръзка, радиоразпръскване и радионавигация, през 30-те години — за радиолокация и радиоуправление, през 40-те години — за телевизия и инфрачервена техника, през 60-те години — за квантова електроника. По-нататъшното развитие на РЕС се осъществява чрез повишаване на бързодействието, шумоустойчивостта, сигурността, далечината на действие, продължителността на работа, чрез използуване на нови участъци от честотния диапазон и нови физически принципи, снабдяване със свойства за адаптация, намаляване на габаритите и теглото за сметка на внедряване на микро-миниатюрни детайли и елементи, усъвършенствуване на способите за конструиране и технологиите за изработване и други.
Глава втора
ТАЙНИТЕ НА БОРБАТА В ЕФИРА
Устойчивата работа на радиоелектронните средства оказва съществено влияние на ефективността на разузнаването и управлението на войските и оръжията. Ето защо във всички армии интензивно се разработват и усъвършенствуват средства и способи за борба с радиоелектронните средства на противника и се провеждат мероприятия за осигуряване на устойчива работа на аналогичните средства на своите въоръжени сили.
Радиоелектронната борба (РЕБ) е съвкупност от взаимно свър-зани по цели, задачи, място и време мероприятия и действия на войските (силйте) по разкриване на радиоелектронните средства и системите на противника, тяхното унищожаване с всички видове оръжия или прехват (изваждане от строя) и радиоелектронно пода-вяне, а също по радиоелектронната защита на своите радиоелект-ронни системи и средства; вид оперативно (бойно) осигуряване.
Организирането и осъществяването на радиоелектронната борба се предвиждат във всички съвременни армии за дезорганизиране на управлението на войските (силите), намаляване на ефективността от воденето на разузнаването и използуването на оръжията и бойната техника на противника, а също за осигуряване на устойчивост на работата на системите и средствата за управление на своите войски и оръжия. Според възгледите на военните специалисти съз-даването на превъзходство в силите и средствата за радиоелёктрон-ната борба, която те понякога наричат радиоелектронна война или завоюване на господство в ефира, може да бъде решаващ фактор за постигане на победа в боя (операцията).
За да бъде ефективна радиоелектронната борба, мероприятията по нея се провеждат съвместно с дейности, насочени към унищожа-вайето на радиоелектронните средства на противника. Най-ефек-тивен способ за унищожав'ането на радиоелектронните средства е този с използуването на самонасочващи се по излъчването им оръжия.
24
Както показва анализът на чуждестранния лечат, радиоелектронната борба представлява система от мероприятия и действия на войските по използуване на специална радиоелектронна техника, тактически и технически прийоми за разкриване, подавяне и поразя-ване на радиоелектронните средства и системи за управление на войските и оръжията на противника и за защита на аналогичните средства и системи на своите войски от въздействието на противника.
Определенията за същността на радиоелектронната борба показ-ват, че тя е дейност на войските, която е насочена към разкриване и подавяне на радиоелектронните средства от системите за управление на войските и оръжията на противника. Това се постига чрез провеждане на активни действия.
Освен това РЕБ включва и комплекс от мероприятия и действия на войските, насочени към осигуряване на устойчива работа на собствените радиоелектронни средства в условията на въздействие от страна на противника. Това Са преди всичко пасивни мероприятия, конто могат да се разглеждат като „отбранителна" част на радиоелектронната борба.
По официалните възгледи на командуването на Северноатланти-ческия сырз (НАТО) и преди всичко на САЩ съставните части на радиоелектронната борба са радиоелектронното подавяне, радиоелектронната защита и мероприятията по тяхното осигуряване.
Радиоелектронното^ подавяне (РЕП) представлява комплекс от мероприятия и действия по нарушаване на работата или снижаване на ефективността от бойното използуване на радиоелектронните системи и средства на противника чрез въздействие върху тях на радиосмущения. Задачите на радиоелектронното подавяне се пости-
Съставни направления на радиоелектронната борба
25
гат чрез създаване на радиосмущения, използуване на лъжливи цели и други способи.
Според военните специалисти радиоелектронното подавяне включва мероприятия и действия, провеждани от войските в боя (операцията), по дезорганизиране или намаляване на ефективността в работата на радиоелектронните средства и системи на противника чрез въздействие върху тях с електромагнитни или акустични излъчвания. Радиоелектронното подавяне представлява създаване на активни и пасивни радиоелектронни смущения, използуване на радиолокационни, инфрачервени (топлинни) и хидроакустични лъжливи цели, въздействие на средата за разпространяване на електромагнитните (акустичните) вълни и радиодезинформация.
Обекти на радиоелектронното подавяне са средствата за радиолокация, радиосвръзка, радионавигация и други РЕС, конто са основа на съвременните системи за управление, разузнаване и радиоелектронна борба.
Основните преимущества на този вид борба в ефира в сравнение с огневото поразяване са почти мигновеното въздействие върху дадените обекти; възможността за едновременно въздействие върху няколко обекта (цели), работещи на еднакви или достатъчно близки честоти и разположени на голямо разстояние един от друг; голяма-та далечина на действие; независимостта от времето като сезон и денонощие и независимостта от подвижността на обектите. За осъ-ществяване на радиоелектронното подавяне са въведени на въоръжение или се намират в.процес на разработка най-разнообраз-ни средства за радиоелектронно подавяне. Тяхната гама се разпро-стира от сложните автоматизирани земни, корабни и самолетни системи и височинните ядрени взривове до диполните отражатели и маскиращите димове и аерозоли.
Средствата за радиоелектронно подавяне, използувани за оси-гуряване на бойните действия на своите войски, се разполагат в специално оборудвани бронетранспортьори, автомобили, вертолети и самолети. Те имат сравнително голяма мощност и са в състояние да подавят радиоелектронните средства на противника както от позиции в близост до предния край, така и от зони, намиращи се извън обсега на оръжията на противника.
В настояще време за радиоелектронно подавяне на противнико-вата радиосвръзка са разработени въздушни (вертолетни) и земнй комплекси. Първите нееднократно са проверявани на учения с войски и по отзивите на военните специалисти са показали висока ефективност. Вторите се внедряват в бронетанковите и механизи-рзните дивизии. Тези комплекси освен апаратурата за подавяне
26
имат приемници за разузнаване, за целеуказване и за контрол на ефективността на подавянето.
Отчитайки опита от локалните войни, империалистите разра-ботват все по-съвършени радиоелектронни средства за разузнаване и противодействие и специализирани средства за огнево поразяване на разкрити обекти.
Средствата за РЕБ, осигуряващи бойните действия на войските, са на въоръжение в специалните части и подразделения от сухо-пътните войски. Така например във всяка дивизия на САЩ има батальон за разузнаване и РЕБ, включващ в състава си 3 роти: щабна рота (тя е и за управление), рота за РЕБ и рота за земно разузнаване. Характерна особеност на дивизионните средства за борба в ефира е това, че те могат да разузнават и подавят работата на средствата за радиосвръзка в диапазона от 0,5 до 230 MHz непо-средствено от бойния ред на войските. Някои средства за радио-електронно подавяне са с възможчости едновременно да подавят 2—3 и повече радиоцели. Това може да се извърши практически мигновено с откриването и опознаването на радиоелектронните средства, тъй като управлението на комплексите се осъществява чрез компютър.
Решаването на задачите по РЕБ в армиите на САЩ и страните, членки на НАТО, е възложено на подразделенията рота, батальон, трупа. Например в сухопътните войски на САЩ е предвидено в от-делната бригада да има рота за разузнаване и РЕБ, в дивизията — батальон, в корпуса — трупа.
Постигането на успех в боя (операцията) в значителна стелен се облекчава, ако противникът бъде заблуден. Един от методите за заблуждаване на противника е радиодезинформацията. Тя се заклю-чава в предаване на лъжливи съобщения по радиото; подправяне на радиоизлъчванията; изкривяване на действителната картина на работа на радиолокационните средства чрез въвеждане на лъжлива информация; повишаване интензивността на работата на радиоелектронните средства на второстепенни направления при запазване на първоначалния им режим на главното направление. Съчетаването на тези мероприятия за дезинформация с други подобии може да предизвика у противника впечатление за съсредоточаване на войски и подготовка на бойни действия там, където в действителност те не се предвиждат.
Радиодезинформацията може да има успех само тогава, когато се организира умело. Това се постига чрез провеждане на добре обмис-лени мероприятия, конто са в състояние да заблудят противника и да го оставят да приеме предаваните лъжливи сведения и действия, провеждани за дезинформация, за достоверни (истински). Неу-
27
мелото предаване по радиото на лъжливи съобщения с открит текст или шифровани с разкрит шифър вместо да дезинформира противника, ще изостри неговата бдителност и ще привлече вниманието му към действителния замисъл на командуването за воденето на боя (операцията). Към предаването на лъжливи команди или съобщения с открит текст се прибягва само тогава, когато времето е крайно ограничено и противникът не може да установи истината поради липсата на достатъчно данни.
Провеждането на мероприятия за дезинформация на противника започва по време на Втората световна война. Например на 9 януари 1942 г. в полунощ при воденето на Торопецко-Холмската настъпа-телна операция на Северозападния фронт като съставна част на оперативната маскировка се поставя задачата за дезинформация на противника. В резултат на успешно организираната и проведена дезинформация срещу противника в полоса от 100 km се подготвят вместо един още два удара.
Историята на Втората световна война сочи, че в Барвенково-Лозовската операция на Югозападния и Южния фронт (18—31 януари 1942 г.) за първи път се осъществява радиодезинформация, която имитира подхода и съсредоточаването на лявото крило на Южния фронт на пет стрелкови дивизии. Военните специалисти счи-тат, че в същото време военни операции, в конто не е било отделено необходимото внимание на мероприятията по дезинформация на противника, са били проведени несполучливо.
И още един пример. През Втората световна война във Великобритания операторите на РЛС провеждат радиодезинформация посредством предаване на лъжливи команди за насочване на немските изтребители, конто патрулират, търсейки английските бомбарди-ровачи. Тези команди затрудняват немските изтребители при прех-ващането на бомбардировачите. Вследствие на това, че лъжливите команди се подават на немски език от лица, чиито гласове приличат на гласовете на немските офицери за насочване, тях често ги на-ричат „гласове на духовете". Немците реагират, като назначават жени за насочване на изтребителите. Тогава англичаните привличат за осъществяване на радиодезинформацията също жени от женския армейски корпус, конто знаят добре немски език. И ето резултата — немските летци започват да се отнасят с недоверие към подаваните от своите офицери за насочване команди, като не бързат да ги изпълняват.
Един от видовете радиодезинформация е преизлъчването на сигналите на противниковите радиоелектронни средства. Като пример за такъв вид радиодезинфбрмация може да се посочи преизлъчването на сигналите на немските радионавигационни системи от англи-
28
маните. По време на първите въздушни нападения над Англия немците използуват за осигуряване на навигацията и насочване на бомбар-дировачите към земните цели средновълнови радиофарове, конто са разположени по крайбрежието на завладените от тях територии на Франция, Белгия и Холандия. Ориентирайки се по радиофаровете, немските летци определят с помощта на радиозасечници местопо-ложението на самолета и излизат точно над обекта за бомбардиране/ Опитите на англичаните да нарушат работата на тези системи посредством създаване на радиосмущения се оказват безуспешни — при появяване на смущения на една вълна немските летци използуват излъчването на радиофаровете, работещи на други вълни. Тогава за заблуждение на немците на територията на Англия са поставени няколко радиотранслационни станции, конто приемат и преизлъчват сигналите на немските радиофарове. В резултат на това немските самолети получават лъжливи засечки, изгубват ориентировка и не са в състояние да извършат прицелно бомбопускане. Един немски бомбардировач дори каца на английского летище в Девъншир, уверен, че е попаднал във Франция. В отговор на тези мероприятия към края на месец август 1940 г. немците започват да използуват за навигация на самолетите специални насочени радиофарове. Тези радиофарове създават с помощта на електромагнитни вълни тесни зони, конто летците използуват за полет към обекта за бомбардиране. Когато летецът чуе в телефон-ните слушалки непрекъснат сигнал, това означава, че той лети точно по средата на зоната. Ако се е отклонил вдясно, той започва да чува определена буква, кодирана по сигналите на Морз, а ако се е отклонил наляво — чува друга буква. Пресичането на дадена зона с друга също такава зона означавало, че самолетът се намира над цента, която е избрана за бомбардиране. Англичаните узнават посредством своя агентура за подготовката на тази система и противодей-ствуват, като преизлъчват приетите сигнапи в лъжлива посока. Немските летци, ръководейки се от по-мощните, но лъжливи сигнали, насочват самолетите встоани от цента и бомбардират празни места. Борбата на англичаните с посочените радионавигационни системи е дотолкова успешна, че немските летци изгубват вяра и престават да ги използуват дори при липса на радиосмущения. Но всяко действие поражда противодействие. Немското командуване пред-приема мерки, за да маскира радиолъчите. За тази цел немците използуват няколко мощни предавателя уж за пропаганда сред английского население. В действителност излъчванията на тези предаватели насочват немските бомбардировачи към целите. Преди всяко излитане на немските бомбардировачи ширината на диаграмата на насоченост на предавателите се стеснява до 3° без прекъсване на
29
предаването. Немските бомбардировачи летят по този лъч до пре-сичането му с лъча на другия предавател и пускат бомбите над Лондон. И ето, ражда се новото противодействие. Жителите на Лондон, конто слушат немските предаватели, забелязват, че преди въздушно нападение силата на предаванията рязко нараства. Ето защо те използуват това като предупреждение за необходимостта да се укрият в скривалищата. В същото време в околностите на Лондон се забелязва рязко отслабване на немските радиопредавания преди въздушното нападение. Скоро англичаните установяват причината на тези явления и разработват два типа предаватели. Първият от тях ретранслира немските предавания с помощта на ненасочена антена и по този начин разширява диаграмата на насо-ченост на немския радиофар. Вторият предавател с насочена ре-транслационна антена измества мястото на пресичане на радиолъчи-те вместо над Лондон над Ламанш. В резултат на това немците хвърлят голямо количество бомби над пролива.
Дезинформацията по радиото се провежда обикновено в съче-тание с други мероприятия за заблуждаване на противника. Към тези мероприятия се отнасят лъжливите прехвърляния на войски и демонстративни действия за заемане на изходно положение; разпро-страняването на провокационни слухове; построяването на лъжливи укрепления, складове и имитация за претоварване на пътната мрежа; повишаване на активността на авиацията и другите средства за въоръжена борба; лъжливите агентурни данни и други.
При планиране на радиодезинформацията се определят средства за постигане на набелязания резултат и мероприятия за заблуждаване на противника едновременно с радиодезинформацията.
Радиодезинформацията се провежда при спазване на строга тайна. До плана с мероприятията по радиодезинформацията се до-пускат ограничен брой лица. Във връзка с това се вземат мерки съз-нателно лъжливите заповеди и донесения да не предизвикат грешни и непредвидени действия насвоите командири, конто не знаят цента и задачите на лъжливите радиопредавания.
Борбата в ефира включва и мероприятия по радиоелектронната защита (РЕЗ) на собствените радиоелектронни средства.
Радиоелектронната защита е комплекс от мероприятия по осигуряване на устойчива работа на своите радиоелектронни средства и системи в условията на водене от противника на радиоелектронна борба и намаляване на взаимното влияние между собствените радиоелектронни средства до незначително. Тя включва защитата от радиоелектронно подавяне и поразяване със самонасочващи се оръжия, а също така осигуряването на електромагнитна съвмести-мост (ЕМС) на своите радиоелектронни средства. Радиоелектрон-
30
ната защита се постига чрез скриване на излъчванията на радиоелектронните средства от радиоразузнаването, защита от радиоелектронните смущения и поразяване със самонасочващи се оръжия и обучаване на екипажите на РЕС за работа в условията на радио-електронно подавяне.
От посоченото става ясно, че обекти за радиоелектронна защита са радиоелектронните средства и системите за управление на войските и оръжията.
За пръв път през 1903 г. са били предложени мероприятия по защита на радиосвръзката от разузнаване и подавяне от изобретателя на радиото А.С.Попов. Той е изказал първите мисли за създа-ване на смущения и мероприятия за защита от тях. В своята док-ладна записка до руското военно ведомство от 17 март 1903 г. по повод на организиране на радиосвръзката между Варна и Одеса той отбелязва, че е целесъобразно радиолинията да бъде не по направление Варна—Одеса, а по направление Варна—Севастопол—Одеса, тъй като се постига голямо отдалечаване на радиолинията от румънските брегове.
Защитата на РЕС от преднамерени и непреднамерени смущения се постига чрез използуване на технически способи и средства за повишаване на шумоустойчивостта и чрез провеждане на органи-зационни мероприятия.
Шумоустойчивостта се характеризира със способността на радиоелектронните средства и системи да работят с необходимото качество при въздействието на смущения. Тя се оценява с вероятност-та средството да изпълни задачата в условията на преднамерени и непреднамерени смущения. Например шумоустойчивостта на радио-локационната станция се характеризира с вероятността правилно да се открият сигналите, отразени от цента. За количествена мярка на шумоустойчивостта обикновено се приема точността на възпроизвеждане на сигналите в мястото на приемане в условията на смущения, която представлява отношение на мощностите на сигналите и на смущенията.
Шумоустойчивостта се осигурява чрез използуване на технически способи и средства за защита от смущения, конто се реализират при проектиране и конструиране на радиоелектронните средства, а също така с провеждане на организационни мероприятия по време на тяхната експлоатация.
Към техническите способи и средства за повишаване на шумоустойчивостта се отнасят тези, конто се реализират в принципите на построяване на средствата и системите, в способите за предаване, приемане и обработка на сигналите, а също така и в схемите за защита от смущения Реализирането им се основава на „разпозна-
3i
ването“ на полезните сигнали на радиоелектронните средства oi радиосмущенията в носещата честота, амплитудата, фазата, продъл-жителността, честотата на следване, направлението на пристигане, поляризацията и фазата на фронта на електромагнитните вълни в мястото на приемане и в случайните изменения на изброените пара-метри.
Техническите способи и средства за защита от смущения са получаването на необходимото съотношение сигнал /шум на входа на приемника; натрупването на сигнали в радиоприемното устройство; предотвратяването на претоварването в радиоприемното устройство; селекцията (отделянето) и филтрацията на сигналите; шу-моустойчивото кодиране; използуването на излъчванията на средствата за смущения за получаване на информация за противника и ДРУГИ.
За търсене на оптимални способи за приемане в последните години се въвеждат самонастройващи се (адаптивни) системи, конто имат възможност въз основа на анализа на смущенията и качеството на приемането да изменят параметрите на сигналите и характерис-тиките на приемните устройства. Така се свежда до минимум въздействието на смущенията върху радиоелектронните средства.
Организационное мероприятия за защита на радиоелектронните средства предвиждат рационално разпределяне на работните честоти; работа на средства, изпълняващи една и съща задача, на няколко честоти; пренастройка на честотата; работа на РЕС на по-нижени мощности и умелото им разпределяне на местността; избор на направлението за излъчване и приемане; тренировка на операторите за работа в условията на използуване на радиосмущения; съкраща-ване на времето на излъчване и други. Шумоустойчивостта на радиоелектронните средства и системи се повишава при комплексното използуване на различна многоканална апаратура, рационално построяване на групата от различии типове средства, влизащи в сис-темата, и в съчетание с провеждане на техническите мерки за защита.
Развитието на средствата за защита на РЕС от разузнаването и подавянето на противника се води успоредно с развитието на самите средства за радиоелектронно разузнаване и подавяне.
Характерно е,.че в последно време радиоелектронната борба се развива интензивно в две направления: индивидуал на защита на бойната техника (авиационната, морската и земната) от управляеми-те оръжия на противника и осигуряване на бойните действия на частите и съединенията от своите войски.
Средствата за индивидуална защита се монтират на танкове, бойни машини на пехотата, бронетранспортьори, пилотирани и
32
безпилотни самолети (вертолети), изкуствени спътници на Земята и други летателни апарати. Тези средства са проектирани да дейст-вуват автоматично. За кратковременна защита на бойната техника и за осигуряване на бойните действия на войските се предвижда широко използуване на средствата за РЕБ с еднократно действие. Към тях се отнасят снаряди, ракети и бомби за димови и аерозолни образувания, диполни отражатели, инфрачервени уловители, мало-габаритни предаватели за активни смущения на РЛС и на радиосред-ствата.
Радиоелектронната защита е насочена към създаване на най-неблагоприятни условия за работа на противниковите радиоелектронни средства. По такъв начин се затрудняват откриването, определянето на местоположението, идентифицирането и противодействието. Мероприятията по радиоелектронната защита се провеждат от съединенията и частите на всички родове и спе-циални войски, а не само от подразделенията за РЕБ. В рамките на тази защита сериозно внимание се отделя на електромагнитната съвместимост на средствата за радиоелектронна борба и средствата за управление на войските и оръжията, за водене на разузнаване и навигация. Опитът от някои локални войни показва, че неспазването на тези изисквания води до сериозни загуби в хода на бойните действия. Например една от причините за потопяването на анг-лийския ескадрен миноносец „Шефилд“ по време на Фолклендския (Малвинския) конфликт е електромогнитната несъвместимост на средствата за разузнаване, спътникова свръзка и радиоелектронно подавяне.
В чуждестранния печат се отбелязва, че устойчива работа на сис-темите за управление на своите въоръжени сили в условията на водене на борба в ефира може да се осигури с провеждане на организационни и технически мероприятия.
Към организационните мероприятия се отнасят провеждането на специална подготовка на личния състав за работа в условията на въздействие от страна на противника; създаването на мобилни и защитени пунктове за управление; резервирането и дублирането на най-уязвимите елементи от системите за управление.
Техническите мероприятия се свеждат главно до разработка, производство и насищане на частите и подразделенията с РЕС за управление на войските и оръжията, за разузнаване и навигация, притежаващи повишена шумоустойчивост. Това се постига чрез раз-ширяване на спектъра на излъчваните електромагнитни вълни, бързина в пренастройката на различии работни честоти, използуване на коригиращи кодове, адаптивно приемане и обработка на данните, увеличаване на енергията на използуваните си-
33
3 Борбата в ефира
гнали. Например в едно от американските официални ръководства се подчертава, че възможностите на РЕБ трябва да се използуват в целия диапазон на електромагнитните вълни, като особено внимание се обръща на перспективното използуване на електромагнитните вълни от милиметровия и оптичния диапазон.
Успоредно с осигуряването на ефективна защита се провеждат мероприятия за унищожаване на противниковите средства за РЕБ и за радиомаскировка, с което се цели да се затрудни противникът при воденето на разузнаване. Противодействие на самонасочващите се по излъчванията на радиоелектронните средства оръжия (снаряди, мини, ракети, авиобомби) се осъществява чрез унищожаване, радиоелектронно подавяне на апаратурата за насочване, извърш-ване на маньовър с РЕС или с обектите, на конто са развърнати.
Мероприятията за защита на радиоелектронните средства са най-разнообразни. Всяко едно от тях може да бъде ефективно и да осигурява защита само от даден вид въздействие на противника. За да се осигури защита, е необходимо мероприятията да се провеждат комплексно от всички. Всеки командир, който притежава или използува РЕС, е длъжен да осигури тяхната защита.
Третата съставна част на борбата в ефира са мероприятията по осигуряване на радиоелектронната борба.Те предвиждат наби-ране на данни за радиоелектронните средства на противника, це-леуказване на средствата за радиоелектронно подавяне, преду-преждаване на своите войски за облъчване на техните РЕС и за използуване от противника на радиосмущения и самонасочващи се по излъчванията на радиоелектронните средства оръжия.
Основен елемент на мероприятията по осигуряване на борба в ефира е радиоелектронното разузнаване — вид военно разузнаване, водещо се за откриване, прехват, анализ на електронните излъчвания и определяне на местоположението на РЕС. Получената разузнавателна информация се използува за анализ на групировката и действията на противника за организиране и водене на радиоелектронната борба.
Сведенията, конто са необходими за организиране на РЕБ, могат да бъдат получени от всички видове разузнаване. въздушно разузнаване, радиоразузнаване, агентурно разузнаване, визуално наблюдение, фотографиране и други. Най-ефективен начин за разузнаване на радиоелектронните средства е радиоразузнаването. То възниква с появата на първите средства за свръзка, но организирано започва да се води по време на Втората световна война и от тогава до сега търпи значителни изменения.
По радиус на действие и скорост на получаване на данни за противника радиоразузнаването няма равно на себе си сред другите
видове разузнаване. Обекти на радиоразузнаването са средствата за радиосвръзка, радиорелейна свръзка, радиотелеуправление, радиолокация и всяка друга техника, която излъчва електромагнит-ни вълни.
Радиоелектронното разузнаване изпълнява задачи в интерес на всички видове въоръжени сили. Особена роля играе въздушното разузнаване, включително и разузнаването със самолети и с изкуст-вени спътници на Земята. Получените данни от разузнаването за местоположението, тактическите възможности и режимите на работа на радиоелектронните средства на противника дават възможност да се разкрие групировката на неговите сили и да се изберат най-це-лесъобразните способи и средства за борба.
Радиосмущенията и противорадиолокационната маскировка на-рушават работата на радиоелектронните средства само за ограничено време. В редица случаи обаче е необходимо да се извадят от строя радиоелектронните средства за дълъг период от време. Освен това може да има случаи, когато чрез радиосмущения и противорадиолокационна маскировка е невъзможно да се наруши работата на радиоелектронните средства поради неблагоприятни условия за разпространение на радиовълните, липса на необходими-те средства или по други причини. Ето защо наред с посочените по-горе способи за борба с радиоелектронните средства се прилага и тяхното унищожаване.
През последните години като съставна част на РЕБ някои специалисти включват и поразяването на пунктовете за управление и радиоелектронните обекти. Локалните войни, водени през последните десетилетия, показват, че пунктовете за управление са обект на унищожаване (подавяне) с ракети, авиация, артилерия и диверси-онно-разузнавателни групп. Затова тук се разглежда само въпросът за унищожаването на РЕС на противника като съставна част на РЕБ.
За да се унищожат радиоелектронните средства, са необходими достоверни и точни данни за тяхното местоположение. Координати-те на радиоелектронните средства се определят посредством радио-разузнаване, въздушно разузнаване, военни разузнавачи и агенти. През Втората световна война за събиране на сведения за местоположението на радиоелектронните средства са провеждани дори специални групови и индивидуални разузнавателни действия. Такива действия например провеждат американците на Средиземноморския военен театър. Американски специално оборудвани самолети разу-знават местоположението на повечето немски радиолокационни станции. Получените разузнавателни сведения впоследствие дават възможност на американците да унищожат тези станции много преди стоварването на войските на о-в Сицилия и в Италия. Работата на
35
останалите станции е подавена чрез радиосмущения по време на стоварването на англо-американските войски през лятото на 1943 г.
Радиоелектронните средства, намиращи се на неголямо отдале-чение от линията на фронта, се унищожават от артилерията и ми-нохвъргачките. Средствата, конто са разположени на голяма дълбочина, се унищожават от авиацията или от ракетите. Методите на стрелба на ракетите, артилерията и минохвъргачките по радиоелектронните средства практически по нищо не се различават от стрелбата по другата бойна техника. Тъй като определянето на ко-ординатите на радиоелектронните цели по обикновените способи е твърде сложно, в чуждестранните армии по време на Втората светов-нг война са използувани специални средства, осигуряващи насочва-нето на ракетите по целите и извеждането на самолетите в района на радиоелектронните устройства. При това за ориентир служели излъчваните от тях радиовълни.
Глава трета
В ЦАРСТВОТО НА СМУЩЕНИЯТА
3.1. РАДИОСМУЩЕНИЯ
Един от най-често срещаните способи за нарушаване на работата на радиоелектронните средства е създаването на радиосмущения. При въздействието на радиосмущенията върху радио-приемните устройства се получават редица ефекти, конто дават пряко отражение върху изходния сигнал. Смущенията предизвикват влошаване на контрастността при визуално наблюдение, чуваемост-та и разбираемостта на сигналите. Вследствие на въздействието на смущенията се предизвикват погрешно (неправилно) сработване на крайните устройства, увеличаване на броя на погрешните сработва-ния на автоматичните устройства, намаляване на яснотата на образите върху крайните устройства за визуално наблюдение. Всичко това заблуждава операторите относно получаваната по радио-електронен принцип информация. Така че смущение се нарича всяко нежелано и нередно явление в съобщителния канал. Понятието смущение е общо за всички видове нежелана енергия, подаваща се в даден съобщителен канал с ниво, достатьчно за значително влошаване на параметрите на канала. От друга страна, смущенията могат да се разглеждат като въздействие на сигнал, породен в резултат на такава енергия.
Основна облает от борбата в ефира, в която се използуват смущенията, е радиоелектронното подавяне. Радиосмущенията тук представляват смущения при приемане на полезния радиосигнал, предизвикани от други сигнали или от смущения с радиочестота. Тези радиосмущения са предназначени за въздействие върху радиоприемните устройства на противника. Както се вижда, смущенията са странични пречещи въздействия, оказващи отрицателно влияние на работата на предавателните устройства и възпрепят-ствуващи правилното приемане на сигналите. Източниците на смущения могат да бъдат както вън, така и вътре в самата подавяна система.
Смущенията се получават в резултат на причудливите ефекти от
37
различните видове шум: прослушване; напрежения, индуцирани от линии за високо напрежение; паразитна емисия; сигнали от предава-тели, работещи на непозволена честота или на честота, различна от честотата, за която са предвидени.
При воденето на локални войни в Югоизточна Азия и Близкия изток радиоелектронните средства са подложени на въздействие от средствата за поразяване и редиоелектронно подавяне. .Радио-електронното подавяне се извършва чрез създаване на радиоелект-ронни смущения, използуване на лъжливи цели и уловки, изменение на електричните свойства на средата, в която се разпространяват електромагнитните вълни, намаляване на радиолокационната, оптичната, топлинната и акустичната контрастност на военната техника и обекти, а също така и чрез радиодезинформация.
Радиоелектронните смущения са електромагнитни и акустични излъчвания, затрудняващи или изключващи приемането на сигнали и отделянето от тях на информация с помощта на радиоелектронни средства. Действието на радиосмущенията се проявява в произволно изкривяване на формата на приемания сигнал. Радиосмущенията във вид на електромагнитни вълни, излъчвани от различии източни-ци, въздействуват на антената на радиоприемното устройство. В се-мейството на радиосмущенията се включват създаваните от работещи станции, излъчващи на същите или на близки до радиоприемното устройство радиочестоти; от работещи радиостанции, излъчващи хармонични, субхармонични или паразитни трептения. честотата на конто не е свързана с честотата на радиосигнала; от индустриални машини; от атмосферни и космически явления и смущения, предизвиквани от излъчвания на небесни тела. Паразитните електромагнитни полета могат да възникнат и вътре в радиоприемника, оказвайки влияние и на други електрични вериги. При електро-акустичното предаване на сигналите (телефон, радио и проводно предаване) смущенията се преобразуват в звуковъзпроизвеждащата система в акустични смущения. Възприети слухово заедно с полез-ния сигнал, те намаляват разбираемостта на говора и създават изкривяване на сигнала. Това води до затрудняване или пълно из-ключване на воденето на разговори и откриването на цели с помощта на радиоелектронни средства, до намаляване на далечината на действие на средствата за разузнаване и на точността на работа на автоматичните системи за управление. Под въздействието на смущенията РЕС престават да бъдат източници на информация независимо от тяхната пълна изправност.
38
3.2. КЛАСИФИКАЦИЯ НА СМУЩЕНИЯТА
Семейството на радиоелектронните смущения се състои от различии по произход, способ за формиране, ефект на въздействие, структура (специални и временни параметри) и направление на излъчване смущения.
Най-общо радиоелектронните смущения могат да се разделят на неорганизирани (непреднамерени) и организирани (преднамерени).
Непреднамерените смущения в зависимост от природата на възникване могат да бъдат естествени (природни) и изкуствени. Към смущенията с естествен произход се отнасят земните и извънземни-те радиосмущения. Земните радиосмущения се обуславят от елек-трични процеси, извършващи се в атмосферата, и на първо място от гръмотевични разряди в облаците. Извънземните, или космическите, смущения се причиняват от излъчванията на Слънцето, звездите и цялата Галактика, предизвикващи йонизация на въздуха. Освен тях към природните смущения се отнасят още спорадичните (нерегуляр-ните) електромагнитни излъчвания от околоземното пространство, предизвикани от потоци заредени частици в йоносферата и магнито-сферата на Земята; отраженията от метеорните образувания, зем-ната и водната повърхност.
Данните за някои естествени източници на шумове, „замърси-тели“ на честотния спектър в диапазона от 100 kHz до 10 GHz, показват, че смущенията от свързочни, научни, промишлени, медицински и други установки се групират по категории на градски и извънградски. При естествените смущения с честота под 10 kHz преимуществото е на страната на тези с атмосферен произход, предизвикани от електрични и магнитни бури, и разпространяващи се около Земята по вълновод, образуван между йоносферата и зем-ната повърхност.
Причините за космическия шум са излъчванията от Галактиката, в това число и от Слънцето. Този шум затихва чувствително при честоти, по-малки от 10 MHz, поради поглъщане в йоносферата и вследствие на отразяване. За честоти под 300 MHz нивото на из-куствените и естествените смущения е по-високо от нивото на собст-вените шумове на приемника.
Към естествените смущения могат да се отнесат още шумовете от антенните системи и вътрешните шумове на радиоприемните устройства.
Въздействието на смущенията може да бъде радиационно (про-странствено без непосредствен допир) и кондуктивно (по проводница кабели, шаси и другите конструктивни елементи). В първия случай това са смущения на излъчването (C,D), а във втория — на
39
Източници на
непреднаме-
_____I-____
Естествени
-—I
Изкусгвени
						1				1		
Земни				Радио-елек тронни				Източници на електро енергия		
										
	Атмо-сферни				Радиостанции			-	Г енератори на електро-енергия	
										
	Разряди в облаците				Радиоре леина свръзка			-	Преобра-зуватели	
					Навигация РЛС Радио свръзка				Линии и средства за пренасяне на електро енергия	
											
Извън-земни										
									Средства за разпределе ние на елек троенергия	
I		1		1
Слънчеви		Косми чески		Радио звезди
			XZ2 - .				j	- 						
Обору два не и маши-ни			Системи за запал ване				Промишлена апаратура и за широко потребление		
									
	Мощни съо-ръжения и устройства			Двигатели				Заваръчни апарати и нагреватели	
									
	Прибори, средства от организа ционна тех ника	 Промишлено оборудване			Транспорт ни сред ства				Ултразвукови очистители	
									
				Станове и инстру мен ги				Медицински оборудване	
									
	Конвейери						—	Системи за контрол на производств ството и ЕИМ	
								Осветителни устройства	
Източници на непреднамерени смущения
Честота, kHz
Естествени „замърсители“ на честотния спектър
проводимостта (E,F), Освен това смущенията от предавателя към приемника могат да постъпват по междусистемни (D) и вътрешно-системни (Е) пътища.
Електромагнитно поле в радиотехническия диапазон излъчват всички предмети, чиято температура е по-висока от абсолютната ну-ла. Независимо от голямото количество и разнообразие на източниците на смущения тяхната интензивност не е голяма и като правило може да се пренебрегне (с изключение на пасивната радиолокация). Наблюдава се следната закономерност: източниците на смущения с малка мощност са много повече на брой от източниците с по-голяма мощност, конто се срещат твърде рядко.
Част от шумовете с малка мощност са вътрешните шумове на приемника, конто се предизвикват от колебанията на напреженията и токовете в усилвателните прибори (лампите, транзисторите и инте-гралните схеми), а също така и от електричните колебания в рези-сторите и активните съставящи на комплексните съпротивления. При това основно стойностно значение добиват шумът от антената и
41
Шумове от антенните системи и вътрешни шумове на радиоприемните устройства
шумът, възникващ във входните вериги на радиоприемниците, конто се подлагат на най-голямо усилване. Спектралната плътност на шумовото напрежение е постоянна в много широк честотен диапазон — от най-ниските честоти до около 1012 Hz. В диапазона на по-високите честоти спектралната плътност на шумовите напрежения е функция на честотата.
На антенната система заедно с електромагнитните излъчвания с изкуствен произход (излъчвания от различии радиостанции и източници на индустриални смущения) въздействуват и електромагнитни излъчвания с естествен произход — собственият шум от съпротивле-нието на антената, който има характер на топлинен шум на активно съпротивление; шумът от космоса; шум, обусловен от флуктуа-ционния характер на поглъщането на радиовълните в земната атмосфера; шум, предизвикан от топлинното излъчване на Земята; смущения от разряди в облаците. С увеличаване на честотата мощност-та на атмосферните смущения рязко се намалява и само в областта
42
4—20 MHz има някакъв подем. На честоти, превишаващи 20—30 MHz, атмосферните смущения практически не оказват влияние и могат да не се отчитат.
Непреднамерените смущения с изкуствен произход се предизвик-ват от излъчванията на радиоелектронните средства, конто не са свързани с изпълнение на поставената задача. Масовото използуване във въоръжените сили и в гражданските ведомства на разнообразии радиоелектронни средства оказва голямо влияние върху електромагнитната обстановка и върху нормалната работа на приемните устройства. Възможността за поява на непреднамерени смущения се обуславя от редица причини.
На първо място е наличието на голямо количество радиоелектронни средства в гражданските ведомства и въоръжените сили. На различните обекти във войските и във флота, в районите на адми-нистративно-промишлените центрове и във въздушно-космическото пространство това количество непрекъснато нараства. На някои чуждестранни радиопредавателни възли има по 60—80 радиопреда-вателя в различии честотни диапазони и с различии мощности. На някои модели военни самолети са монтирани по 25—30, а на отделни кораби — по 50—60 радиопредавателя. В зенитните ракетни ком-плекси има до 10 единици приемо-предавателна радиоелектронна апаратура. По данни на чуждестранния печат на съвременните авио-носци има до 50—60 радиопредавателя и до 80 радиоприемника. Броят на РЕС на бойното поле може да достигне до няколко десетки на 1 km2. В индустриално развитите страни количеството на радиоелектронните средства се удвоява на всеки 4—5 години. Този факт обуславя удвояването на източниците на непреднамерени смущения на всеки 10 години.
На второ място, съществено влияние оказват ограничеността и многократното използуване на усвоения електромагнитен спектър. В днешно време радиоелектронните средства работят в честотния диапазон от 3 Hz до 300 GHz. В него обаче практически се използува участъкът до 40 GHz, в който най-интензивно е нетоварен спектърът от 3 kHz до 12 GHz. Използуването на по-високите честоти се затруднява от тяхното голямо поглъщане в атмосферата и от техническите трудности по създаването на съответната апаратура. Необходимостта от работни честоти за новите РЕС непрекъснато нараства. Само за развитието на радионавигацията, радио-локацията, радиоразпръскването и телевизията необходимостта от честоти в последните 10—15 години нарасна повече от 10 пъти. В същото време усвоеният честотен диапазон не винаги се използува рационално. Много средства заемат честотни ленти, по-широки от необходимите.
43
Основен и странични листи в диаграмата на насоченост на антенните системи
На трето место, нарасналата мощност, излъчвана от радиопреда-вателите, и високата чувствителност на приемните устройства също оказват влияние върху нормалната работа на РЕС. В стремежа да се увеличат радиусът на действие, шумоустойчивостта и надеждността на предаване и приемане мощността на отделяй типове радио-електронни средства нараства десетки и стотици пъти. За последни-те 10—15 години мощността на войсковите радиостанции нарасна 20—30 пъти. В същото време чувствителността на редица радио-приемни устройства се увеличи до 10"12—ю-16 W.
На четвърто място е наличието в диаграмата на насоченост на антенните системи освен на основен лист, и на редица странични листи, конто в някои случаи имат относително високо ниво.
На пето място е въздействието, което оказват както наличието на основни излъчвания на зададени (работни) честоти, така и извън-лентови и странични излъчвания от радиопредавателните устройства.
Приемните устройства оказват съществено въздействие, тъй като освен основния канал за приемане на сигналите имат и странични канали за приемане. Те са разположени извън пределите на работ-ния честотен диапазон.
На шесто място, върху нормалната работа на радиоприемните устройства влияят индустриалните електромагнитни смущения, конто в някои райони нарастват неимоверно много. Тяхното ниво значително превишава това на естествените радиосмущения от космически и атмосферен произход. Това води до ограничаване на чувствителността на радиоприемниците.
44
О'!
Основно йзлъчване
Странични излъчвания
Йзлъчване извън честотната лента
Заета честотна
1	^/z	। -f-H ।	*6	।	3^i
I 2-асуб- |<-Необходима *1 2-a хармо-1 3-a хармонична । 4-a хармонична хармонична| честотна I нична I	I
лента
Радиоизлъчване на
субхармонични
Комбинационно
йзлъчване
Радиоизлъчване на
хармонични
Интермодула ционно йзлъчване
Паразитно йзлъчване
*7з
4-асуб- 3-асуб-хармонична хармонична
Основни, извънлентови и странични излъчвания от радиопредавателните устройства
Основни и странични канали в радиоприемните устройства
Изброените причини могат да доведат до поява на непреднаме-рени радиоелектронни смущения с такава интензивност, че дори и при отсъствие на смущения от противника няма да бъдем в състоя-ние да използуваме ефективно своите радиоелектронни средства.
Непреднамерените смущения са вътрешносистемни и междусис-темни. Вътрешносистемните смущения се създават от работата на средствата в своята система или комплекс (самолет, кораб, свързочен възел и други). Към непреднамерените източници на смущения се отнасят прибори, апаратура и машини, конто могат да се намират както извън Земята (изкуствени спътници на Земята, космически станции и други), така и на нейната повърхност. Извънземните източници на непреднамерени смущения засега нямат особено значение, но се очаква техният дял непрекъсното и бързо да нараства.
Изкуствените непреднамерени смущения могат да бъдат кохе-рентни (сигнали от предаватели на РЛС, извънлентови излъчвания на навигационни предаватели и други) и некохерентни (случайни) сигнали. Всички излъчвания на честоти, намиращи се извън границите на необходимата (работна) честотна лента, са приели наименованието „нежелателни“ радиоизлъчвания. Те се състоят от странични и извънлентови излъчвания и предизвикват разнообразии ефекти на смущения в границите на работната честота.
Радиоразпръсквателните станции излъчват сигнали, конто имат различна форма на честотната лента при честотномодулирано радиопредаване и при телевизионно предаване.
Тук са налице странични радиоизлъчвания, възникващи вследствие на различии нелинейни процеси в радиопредавателните уст-
46
Излъчвани сигнали от радиоразпръсквателните станции при честотномодулирано и при телеви-зионно предаване
47
ройства. Те възникват на хармоничните на основната честота и но този начин оказват влияние на радиоелектронните средства, работещи на честоти, конто значително се различават от работната честота на пречещия предавател. Основните видове странични излъчвания са хармонични и субхармонични на основната честота, комбинационни, паразитни, интермодулационни и шумови.
Извънлентовите излъчвания се получават в резултат на модула-ция на излъчваните високочестотни сигнали, нестабилност на за-хранващите напрежения и други флуктуационни явления. Те възникват на честоти, конто са разположени в непосредствена близост до необходимата излъчвана честотна лента, и създават смущения на радиоелектронните средства, конто работят на честоти, близки до честотата на пречещия предавател.
В радиоприемните устройства приемането на сигналите се извършва както по основен канал, така и по странични канали за приемане. Основният канал за приемане се характеризира с честотна лента, която съвпада с лентата на пропускане на приемника. Страничните канали за приемане на радиоприемника са честотни ленти, намиращи се извън пределите на основния канал, в конто сиг-налът преминава и постъпва на изхода на радиоприемника. Страничните канали включват в себе си междинна, огледална, комбинационни честоти и субхармонични на честотата, на която е настроен радиоприемникът. Приемане по страничен канал се извършва при наличие на комбинационни канали на приемане, кръстосана и взаимна модулация и преобразуване на шумовете в хетероидна на радиоприемника. Страничните канали на приемане се образуват в нели-нейните смесителни и усилвателни стъпала на радиоприемника вследствие на недостатъчно високата избирателност на резонансни-те вериги в основния канал на приемане.
Енергията на страничните излъчвания в мощните радиопредава-тели достига до няколко киловата и в отделни случаи многократно превишава мощността на полезния сигнал в някои типове РЕС, използувани във войските и в народното стопанство.
По характера на въздействие върху радиоелектронните средства непреднамерените смущения практически не се отличават от преднамерените, а по интензивност понякога ги превъзхождат. Както и преднамерените радиосмущения, те предизвикват осветя-ване на екраните на индикаторните устройства на РЕС, затрудня-ване на откриването на сигналите от целите, подавяне (маскиране) на полезните сигнали, затрудняване на приеманата или изкривяване на предаваната информация, намаляване на далечината на действие и на пропускателната способност на радиоелектронните средства. Така например смущения от радиопредавателни станции предизвик-
48
ват изкривяване на образа, който се възпроизвежда върху екрана на телевизора. Въздействието на смущенията върху телевизионния образ може да бъде двустранно. От една страна, те нарушават формата на видеосигнала, а от друга страна, яркостта на изображението в мястото, където въздействуват смущенията, се изменя в сравнение с тези при неизкривен видеосигнал. Когато смущенията въздействуват върху веригата на синхронизацията, изображението може да се наруши в един или няколко реда или в няколко кадъра. Освен това смущението може да предизвика нарушаване на изображението и в места, съответствуващи на видеосигнал, който не е подложен на въздействие на смущенията. Сигналите от смущаващата радио-предавателна станция може да постъпят на управляващата решетка на лампата на високочестотния усилвател, тъй като антената и входните вериги на телевизора имат широка честотна лента. Уси-леният от усилвателните стъпала пречещ сигнал постъпва на модулиращия електрод на кинескопа, в резултат на което върху изображението се появяват смущения във вид на мрежи или тънки ленти.
Високоволтното оборудване и линиите за предаване на електро-енергия също са източници на електромагнитни смущения.
Преднамерените смущения могат да бъдат активни и пасивни. Те се създават специално за подавяне на противниковите РЕС или за намаляване на ефективността на тяхното действие. Активните смущения се създават от специални предаватели, а пасивните се създават за сметка на изменение на условията за разпространение на електромагнитните вълни (смущенията на електромагнитните вълни, конто се отразяват от различии изкуствени отражатели и други препятствия).
Активните преднамерени смущения са електромагнитни или аку-стични излъчвания, конто затрудняват или изключват приемането на сигнали и отделянето от тях на информация с помощта на радиоелектронни средства. В зависимост от диапазона те се подразделят на радиосмущения (в диапазона на радиовълните), светлинни (в диапазона на оветлинните вълни) и акустични (в диапазона на акусти-чните вълни). При въздействие върху радиоприемните устройства активните смущения изкривяват наблюдаЬаните и регистрираните с крайна апаратура сигнали или изображения, затрудняват или изключват воденето на разговори по радио и откриването на цели с помощта на радиоелектронните средства, намаляват далечината на действие на средствата за разузнаване и точността на работа на автоматичните системи за управление, довеждат до заблуждение операторите.
В зависимост от начина на въздействие върху радиоелектронните
49
4 Борбата в ефира
Преднамерени (организирани) смущения
средства активните смущения се подразделят на маскиращи, имитиращи (дезинформиращи) и подавящи.
Маскиращите смущения изкривяват структурата на приемания сигнал и затрудняват (или напълно изключват) възможността за отделяне в радиоприемного устройство на полезния сигнал. Това до-вежда до намаляване на точността на измерване на характеристики-те на сигнала. С увеличаване на мощността на смущенията маски-ращото им действие нараства. Като правило маскиращите смущения се сумират с полезния сигнал на входа на приемника, поради коего са получили наименованието адитивни.
Имитиращите (дезинформиращите) смущения имитират сигнала на подавяното РЕС и внасят лъжлива информация в него. Ефективността им се повишава с приближаване на структурата на спектъра на имитиращите смущения към структурата на спектъра на сигналите. В такива случаи в крайните устройства на подавяното РЕС се създават лъжливи сигнали или отметки на цели, конто са подобии на реалните. Това намалява пропускателната способност, води до загуба на полезна информация, увеличава вероятността за лъжлива тревога, а при въздействие върху средства за управление на оръ-жието се срива автоматичного съпровождане на целта по направление, делечина, скорост или се предизвиква пренасочване на сис-темата по цели, конто се имитират от смущенията. За разлика от маскиращите смущения, конто могат да имат достатъчно широк честотен спектър, имитиращите се излъчват в тесен участък от честотния диапазон, който е съизмерим с ширината на спектъра на полезния сигнал. Имитиращите смущения се считат за високо-ефективни поради факта, че за тяхното създаване е необходима минимална мощност.
Подавящите смущения действуват в резултат на значително пре-вишаване на тяхното ниво над нивото на полезния сигнал. Това предопределя изискването за създаване на ефективни смущения да се използуват големи мощности на излъчване.
По съотношение на спектрите на смущенията и полезните сигнали активните смущения могат да бъдат прицелни и заградителни.
Прицелните смущения имат широчина на спектъра, която е съиз-мерима с лентата на пропускане на приемного устройство. Тази широчина превишава два до три пъти ефективната честотна лента на пропускане на приемника. За да бъдат ефективни тези смущения, необходимо е да се извърши точна настройка на честотата, На която работи подавяното радиоелектронно средство. Допустимого отклонение в настройката на предавателя за смущения при зададен ефект на подавяне ще зависи от широчината на спектъра на сму-
51
Прицелни и заградителни смущения
щенията и отношението на тяхната спектрална плътност* към спек-тралната плътност на подавяния сигнал. За някои видове предавания допустиМата разстройка не трябва да превишава половината от широчината на лентата на пропускане на приемника. Благодарение на това по-голямата част от излъчваната мощност се използува за създаване на смущения, което позволява със сравни-телно малка мощност да се създава голяма плътност на смущенията. Прицелните смущения имат и друго предимство, заключаващо се в запазване на честотния диапазон и изключване на възможността за въздействие върху собствените радиоелектронни средства. Едно-временно с това прицелните смущения имат и един съществен недос-татък, който произтича от необходимостта от точна настройка на честотата, на която работи противниковото радиоелектронно средство. Точната настройка по честота за кратко време изисква използуването на сложна апаратура за управление на станцията за прицелни радиосмущения. Трудностите по създаването на прицелни
* Спектрална плътност е отношението на мощността на предавателя, раз-пределена равномерно в честотния спектър на генерираните от него коле-СчаНиЧ, Ко.л Ш/Ипа » ci лп ТОо*- C’fcKTbp, W/'lVlHz — Ь,3.
радиосмущения се увеличават при увеличаване на броя на обектите за подавяне и при използуване на бързо пренастройваща се апара-тура.
Заградителните радиосмущения имат много по-широк честотен спектър в сравнение с лентата на пропускане на приемното устройство (спектъра на полезния сигнал). Това позволява да се подавят едновременно няколко РЕС, работещи на различии честоти. Предимство на заградителните смущения е липсата на необходимост от точна настройка. Те се създават в спектър, който десетки и сто-тици пъти превишава лентата на пропускане на приемника, поради което не е необходимо точно честотно съвпадане. Ето защо те могат да се създават и в случайте, когато не са известии пълните данни за параметрите на сигналите на РЕС, конто е необходимо да се подавят, което довежда до рязко опростяване на апаратурата за създаване на заградителни смущения. Друга особеност при тези смущения е, че при неизменна мощност на предавателя спектралната плътност на мощността се намалява с разширяване на излъчвания спектър.
Например ако радиопредавател с мощност 5000 W създава заградителни радиосмущения в честотен диапазон
\f=f2-f, = 10 000-9000 = 1000 MHz, то спектралната плътност на радиосмущенията
5000
А/см = ----- = 5 W/MHz.
см 1000
И тъй като при заградителните смущения мощността се раз-пределя в широк честотен диапазон, то само малка част от нея се използува за въздействие върху приемното устройство. Това изисква за създаване на ефективни смущения да се използуват големи мощности, което от своя страна води до нарастване на използуваната енергия, на масата и габаритите на станциите за радиосмущения.
Съвременните предаватели за заградителни смущения могат да създават смущения със спектрална плътност до десетки вата на ме-гахерц от честотната лента.
Според вида на модулацията радиоелектронните смущения могат да бъдат немодулирани и модулирани. Първите се характеризират с постоянна амплитуда, честота и фаза на излъчваните колебания.
В началния период на развитие, когато радиоелектронната борба прави първите си крачки към утвърждаване, широко са използувани немодулираните смущения. Те са създавани чрез излъчване на немодулирани сигнали. За създаване на смущения в този период предава-
53
телите са настройвани на частота, близка до честотата на под^. вяната станция. Когато немодулираните смущения въздействув ' върху радиоприемното устройство, те се преобразуват в него заедьо с полезния сигнал и на детекторния изход на приемника възниква напрежение с честота на биенията между сигнала на смущенията ,« полезния сигнал. Ако разликата между смущаващия и полезния си -нал е малка и спектърът на биенията се намира в границите в а звуковите честоти, то смущенията ще се чу ват на изхода на приемника, като се затруднява приемането на полезния сигнал. Немодул!-раните смущения с голяма мощност могат да доведат до претовар-ване на приемното устройство. Такива смущения могат да с а използуват за нарушаване на телефонната и телеграфната свръзкв
Немодулираните смущения могат да въздействуват ефективно j на радиолокационните станции. Подавянето на РЛС се постига чрез претоварване на нейния приемник. Това довежда до рязко намаля-ване на чу ветвите л ността на приемника и на яркостта на сигналитэ от целите, извеждани вьрху индикатора на радиолокационнатз станция. Заедно с това чувствително се намаляват или напълнг изчезват собствените шумове и отраженията от местните предмета Въздействието на немодулираните смущения върху екрана на инди катора се изразява с появата на радиосмущения във вид на затъм
Вид на екрана на индикатора за разстояние при сигнали от цели без смущения и при мощни немо-дулирани смущения
54
нен сектор по направление на техния източник. Ако смущенията са с пс-голяма мощност, те запушват приемника на РЛС и по вида на екрана се създава впечатление за неизправност на приемния тракт на станцията.
При изменение на един или няколко от параметрите на носещото колебание на предавателя за радиосмущения може да се създадат модулирани смущения на радиоелектронните средства, конто имат вид на непрекъснати или импулсни електромагнитни колебания.
Непрекъснатите смущения представляват колебания, конто могат да бъдат немодулирани и модулирани по амплитуда и честота (фаза). В зависимост от вида на модулацията смущенията могат да бъдат амплитудномодулирани, честотномодулирани или амплитудно-честотномодулирани. Като модулиращо напрежение може да се използува и шумово напрежение.
Амплитудномодулираните смущения оказват влияние върху по-лезния сигнал, аналогично на непрекъснатите немодулирани смущения при положение, че тяхната мощност е достатъчна, за да предизвикат претоварване (насищане) на приемника. При малки мощности на модулираните смущения приемниците не се претовар-ват, но наблюдаването на целите се затруднява, тъй като смущенията предизвикват появата върху екрана на индикатора на бързо проблясване на множество извити линии на развивката. Така например смущения, модулирани със синусоидални трептения, предизвикват появяване върху екрана на индикатора за разстояние на множество проблясващи линии с формата на синусоидални криви. При увеличаване на честотата на модулация на смущенията коли-чеството на непрекъснато движещите се линии се увеличава.
Амплитудномодулираните смущения, конто се получават - при модулация на сигнала от предавателя с ниска честота, образуват върху екрана на индикатора за разстояние една вълнообразна ярка лента, а върху екрана за кръгов обзор — светли спирални линии, конто затрудняват наблюдаването на полезните сигнали.
На изхода на свързочния радиоприемник амплитудномодулираните смущения се приемат като сигнали с различии тонове. Тези сигнали не маскират напълно полезните сигнали, но затрудняват работата на операторите.
Честотномодулираните смущения предизвикват появата на изхода на приемните устройства на различии тонове, подобно на амплитудномодулираните смущения.
Импулсните смущения представляват последователност от висо-кочестотни импулси. За повишаване на ефективността на въздейст-вие импулсите могат да се модулират по амплитуда, честота, про-дължителност, интервал между тях или по няколко параметъра
55
Вид на екрана при действие на амплитудно-модулирани смущения
едновременно. Такива смущения са предназначени за нарушаване на работата на РЛС, станциите за импулсна радиорелейна свръзка и линиите за радиотелеуправление. Импулсните радиосмущения създават на екраните на индикаторите на РЛС голямо количество сигнали, аналогични на сигналите от целите, което затруднява или прави съвсем невъзможно откриването и съпровождането на реал-ните цели.
56
За повишаване на ефективността на смущенията е необходимо по форма и честота импулсите да бъдат близки до тези на полезния сигнал. В противен случай се повишава възможността за осигурява-не на ефективна защита.
Различават се синхронии и несинхронни импулсни смущения. При синхронните смущения честотата на повторение на импулсите е равна или кратна на честотата на повторение на импулсите на подавя-ната станция. Такива смущения се наблюдават върху екрана на индикатора като лъжливи белези, конто са неподвижни или се движат аналогично на белезите от реалните цели. За да се доближат бе-лезите от смущенията до тези на реалните цели,- импулсните смущения могат да се изменят по фаза, амплитуда и продължителност.
При несинхронните импулсни смущения параметрите на импулсите (продължителността, амплитудата и честотата на повторение) се изменят хаотично.
Имитационните отговарящи смущения са една от разновидности-те на импулсните. Те предизвикват поява на лъжливи отметки върху екрана на индикатора.
Най-разпространеният вид смущения са шумовите. При тях изменението на параметрите им (амплитуда, честота или фаза) се извършва по случаен закон. Те въздействуват ефективно на пове-чето типове радиоелектронни средства. Поради това че по структу-
Вид на екрана на индикатора при сигнали от цели без смущения и при действие на импулсни смущения
Ю	Ю
57
Вид на екрана на индикатора при сигнали от цели без смущения и при действие на шумови смущения
ра тези смущения са близки до вътрешните флуктуационни шумо-ве на радиоЛриемниците, те трудно се откриват и борбата с тях е затруднена. Върху индикатори на РЛС за кръгов обзор те предизвикват осветяване на екрана, като закриват белезите от целите и изморяват очите на операторите.
Шумовите смущения представляват електромагнитни колебания с хаотично изменение на амплитудата, честотата и фазата. Шумовите смущения може да бъдат с регулярна и нерегулярна структура. По-ефективни са шумовите смущения с нерегулярна структура, конто са универсалии и се използуват за подавяне на радиоелектронни средства с различно предназначение. Освен това нерегу-лярните смущения са основен вид маскиращи радиосмущения.
Шумът, параметрите на който се запазват почти постоянни в широк диапазон от честоти (гладък шум), се нарича „бял“ поради сходство™ на неговия честотен спектър със спектъра на бялата светлина. В сравнение с другите този шум притежава най-добри маскиращи свойства.
Тъй като по своята структура шумовите смущения са близки до вътрешните флуктуационни шумове, тяхното откриване и вземането на мерки за отслабване на влиянието им върху радиоелектронните средства практически е доста трудно. Влиянието на шумовите смущения върху радиоелектронните средства се изразява в маскиров-
58
ката или подавянето на полезните сигнали. Маскировката се постига чрез наслагване на шума върху сигнала, при което се извършва смес-ването им. Това сил но затруднява отделянето на полезния сигнал от шума. При това полезният сигнал частично изменя или губи харак-терните си признаци, а понякога и напълно пропада.
В зависимост от принципа на генерирането се различават преки и модулирани радиосмущения. Место се използуват комбинирани амплитудно-честотни и амплитудно-фазови модулирани радиосмущения. Те представляват незатихващи хармонични колебания, модулирани по амплитуда, честота или фаза с шум.
Да се наруши работата на различните радиоелектронни средства със смущения от един вид не всякога е възможно. Затова най-често се използуват специални радиосмущения, предназначени за подавянето на системите за радиолокация, радионавигация, радиосвръзка и т.н. Нещо повече, за подавяне на радиоелектронни средства от един и същи клас, но използуващи различии сигнали и различии спо-соби за тяхната обработка, се използуват различии радиосмущения.
Пасивните преднамерени смущения оказват съществено влияние върху работата на радиоелектронните средства. Те се образуват вследствие на разсейването (вторичното излъчване или отразяване) на енергията на електромагнитните вълни от естествени или изкуст-вени отражатели, обекти и среди. На практика отражател на електромагнитните вълни може да бъде всяко тяло с електрични характеристики, различии от характеристиките на средата, в която се разпространяват. Естествено, пасивните смущения могат да се създават и да въздействуват на радиоелектронни средства, работещи на принципа на приемане на отразени сигнали, т.е. на различните по тип и предназначение радиолокационни станции.
Възможността за създаване на пасивни смущения се обуславя от това, че белезите (метките) на екраните на индикаторите на РЛС, образувани от сигналите, отразени от различии изкуствени и естествени обекти и среди, не се различават от образуваните от сигналите, отразени от реални цели (самолети, ракети, танкове, кораби и други). Нека си представим, че в зоната за откриване на радио-локационна станция се намира на известна височина от земята някакъв отражател. Ако неговата отразяваща повърхност е доста-тъчно голяма и съизмерима с тази на самолет, на екрана на индикатора на станцията ще се появи белег, на пръв поглед много приличащ на белега, образуван от сигнала, отразен от самолета. Няколко такива отражателя създават на екрана картина, подобна на картината, получена от отразените сигнали от трупа самолети. Ако отражателите се намират много близко един до друг, сигналите, отразени от тях, ще се слеят в един общ. Това предизвиква частично
59
Частично осветяване на екрана на индикатора на РЛС под въздействието на пасивни смущения
осветяване на екрана на индикатора на станцията, маскира белезите на реалните цели, конто се намират в същия район, и силно затруд-нява, даже прави невъзможно наблюдаването на белезите от съпровожданите самолети.
Използуването на принципа на отразяването на електромагнит-ната енергия, излъчвана от радиолокационната станция, позволява да се организира противорадиолокационна маскировка на отделяй земни обекти или даже да се изменя радиолокационната картина на местността. Отражателите, поставени в определен ред по повърхността на земята или на водата, отразяват интензивно енергията и операторите на самолетните радиолокационни станции могат да ги приемат за отразени сигнали от различии обекти (цели). С групп от такива отражатели може да се имитират железопътни гари, промишлени предприятия, мостове, летища, позиционни райони на ракетни, артилерийски и бронетанкови части и подразделения, командни пунктове и други обекти, включително и кораби.
Смущения в работата на радиолокационните станции могат да възникнат и от отразяването на електромагнитната енергия от водните частици, намиращи се във въздуха, и от местни предмети (сгради, далекопроводи за високо напрежение, планински масиви и други). За радиовълните от сантиметровия и милиметровия диапазон
60
отраженията от този род имат голяма интензивност, вследствие на което буреносните облаци, дъждът, мъглата, местните предмети съкращават значително разстоянието на откриване на станцията или скриват от наблюдаване цели области от нейната зона на откриване.
Възможността за скриване на различии обекти и военна техника или намаляване на тяхната забележимост при разузнаване с помощ-та на радиолокационни станции зависи от способността на тези обекти и техника да отразяват падащата върху тях електромагнитна енергия. Различните обекти отразяват електромагнитната енергия във всички направления, включително и в направление на облъчващата ги станция. След приемане от радиолокационните станции на отразените сигнали на екраните на индикаторите се образуват белези с различна амплитуда и яркост в зависимост от способността на наблюдаваните обекти да отразяват падащата върху тях енергия. Отразяването на електромагнитната енергия от различните обекти може да бъде огледално, дифузно и резонансно.
Огледално отразяване се получава при облъчване на плоска повърхност с линейни размери, значително превишаващи дължината на падащата електромагнитна вълна. При това ъгълът на отразяване е равен на ъгъла на падане, поради което отразената електромагнитна енергия не се връща към източника на йзлъчване. Изключение има в случайте, когато електромагнитната енергия пада перпендикулярно върху отразяващата повърхност. Огледална повърхност за електромагнитните вълни се явява например гладката водна повърхност. Затова реките, езерата и моретата при липса на вълнение се изобразяват на екраните на индикаторите на радиолокационните станции като тъмни участъци.
Дифузно отразяване се получава от грапави повърхности, нерав-ностите на конто са сравними с дължината на вълната на падащата електромагнитна енергия. При дифузно отразяващите повърхности се получава отразяване на електромагнитната енергия в различии посоки, в това число и към облъчващата станция. Дифузното отразяване е характерно за болшинството от целите, наблюдавани от радиолокационните станции.
Резонансно отразяване възниква, когато линейните размери на отразяващия обект (неговите елементи) са равни на половината от дължината на вълната на облъчващата електромагнитна енергия или на нечетно число полувълни. Такова отразяване има рязко изра-зена насоченост, която се определя от конфигурацията и ориен-тацията на отразяващите елементи по отношение на вектора на нап-регнатостта на електричното поле. На практика се наблюдават всич-ките три вида отразяване.
61
Диаграма на отразената от самолет електромагнитна енергия
Отразяващите свойства на обектите се оценяват по тяхната ефективна отразяваица повърхност, характеризираица способността им да отразяват падаицата върху тях електромагнитна енергия в направление към облъчващото устройство. Ефективната отразяваща повърхност на обекта има величина, определяица се като отношение на потока (мощността) на електромагнитната енергия, отразена от обекта (целта), към повърхностната плътност на потока на електромагнитната енергия, падаща върху обекта. При това за извършване на разчети реалният обект се заменя условно с идеално отразяващо кълбо с определени размери, което отразява към радиолокационната станция сигнал с мощност, равна на мощността на сигнала от реалния обект. Такава въображаема замяна е удобна поради това,
62
че величината на ефективната отразяваща повърхност е равна на повърхността на голямото сечение на кълбото и може да бъде изра-зена непосредствено в квадратни метри.
Ефективната отразяваща повърхност на обектите зависи от размерите и конфигурацията на облъчваните обекти, от материалите, от конто са изготвени, а също така и от дължината и поляризацията на електромагнитните вълни на радиолокационните станции, облъчващи обектите. Средните значения на ефективните отразя-ващи повърхности на някои обекти са следните: изтребител — 1—5 т2; бомбардирован — 7—10 т2; тежък бомбардирован — 15—20 т2; четиримоторен транспортен самолет — 30—50 т2; чо-век — 0,5—1 т2; товарен автомобил — 1—10 т2; малък транспортен кораб — до 150 т2.
От посочените данни се вижда, че средните значения на ефективната отразяваща повърхност на различните обекти варират в доста големи граници. Тя зависи както от горепосочените фактори, така и от взаимното разположение на обекта и облъчващата го радиолокационна станция. Реалните обекти — единични или групови, — наблюдавани едновременно от различии радиолокационни станции, имат различна конфигурация, при което даже отделяйте елементи от тях имат различна отразяваща повърхност. Отразя-ването от такива обекти представлява сложен комплекс на отделяй отразявания от различии точки, интензивността на конто при изменение на ориентацията на обекта относно станцията се изменя в зависимост от това, дали ще се събират или изваждат отделяйте отражения. Така например ефективната отразяваща повърхност на самолетите е значително по-голяма, когато облъчването се извърш-ва отпред (в предната полусфера), и по-малка при облъчването им отзад (в задната полусфера). Най-малка е ефективната отразяваща повърхност на самолетите, когато облъчването се извършва отстрани (отляво или отдясно) по направление на крилото.
Глава четвърта
ИНФОРМАЦИЯ С ПОРАЗИТЕЛНА ТОЧНОСТ
4.1. ЕЛЕКТРОННИ „ОЧИ“ И „УШИ“ ЗА ЛОВ НА ТАЙНИ
Радиоелектронното разузнаване е важна съставна част на държавното и военною разузнаване. Техническите средства за радиоелектронно разузнаване, тези истински електронни „очи“ и „уши“ за лов на тайни, дават възможност да се получи информация за вътрешната и външната политика, за състоянието на икономиката и въоръжените сили на другите държави.
Радиоелектронното разузнаване е най-ефективният способ за осигуряване на бойните действия на войските. То е насочено към своевременно разкриване на замисъла на противника, към опреде-ляне на неговата дислокация, на състава и числеността на въоръжените му сили. Често в специализираната литература радиоелектронното разузнаване се нарича „електронни „очи“ и „уши“ на държавата и въоръжените сили“. Тези „очи“ и „уши“ бодърствуват както в мирно, така и във военно време, във всякакви условия и обстановка.
Развитието на радиоелектронното разузнаване се предизвиква от непрекъснатото усъвършенствуване на радиоелектронното въоръжение и на техниката за водене на борба в ефира.
Дори в мирно време, успоредно с разработването и усъвър-шенствуването на разузнавателната техника за радиопрехват, анализ и радиопеленговане, капиталистическите страни водят ин-тензивно, непрекъснато радиоразузнаване. Гигантските разузнава-телни мрежи на САЩ и на другите капиталистически държави обхващат всички континенти на планетата и действуват по суша и море, във въздуха и в космоса. Особено интензивно разузнаване (в това число и радиоелектронно) империалистическите държави водят край границите на Съветския съюз и държавите, членки на Варшавския договор. От територията на САЩ, на страните, членки на НАТО, и на граничещите със социалистическите страни държави действуват хиляди наземни постове и многобройни центрове за разузнаване. Само край границите на СССР и на страните, членки на
Варшавския договор, са развърнати повече от 200 станционарни центров© и пунктов© на радиоелектронното разузнаване, на конто има голям брой постов© за търсене, прехват, анализ и пеленгован© на радиоелектронни средства по техните електромагнитни излъчвания.
Разузнаването на САЩ и другите капиталистически страни не жали сили да проникне в държавните тайни на страните от социали-стическата общност, да получи информация за военноикономи-ческия потенциал и въоръжените сили, за важни промишлени и отбранителни обекти. Така например американската администрация практически разполага непрекъснато с богат арсенал от средства за тайна война. Това са радио-, радиотехнически, радиолокационни, те-левизионни, инфрачервени, лазерни и други средства и апаратура, конто се развръщат на изкуствени спътници на Земята, в самолети и кораби, а също така и в стационарни станции, разположени в близост до границите на социалистическите страни. Тази дейност се води и срещу останалите капиталистически държави.
Съвременната организация на американското разузнаване отразява ©дна от характерните особености на военноикономическа-та доктрина на САЩ — глобалността. Глобалност в географски план — за обекти на шпионажа се смятат без изключение всички райони на земното кълбо. Гпобалност в политически план — разузнаването на САЩ се старае да влияе в своя полза на всички основ-ни обществено-политически събития, конто стават в света. Именно затова в САЩ усилено продължава да се извършва процес на пре връщане на широко разклонения механизъм на разузнаването (Раз-узнавателния съвет) в едно от основните оръжия за осъществяване на агресивната експанзионистична политика на империализма.
Идеята за координиране на държавно равнище на действията на различните разузнавателни ведомства възниква още преди Втората световна война, през периода на така наречения американски изолационизъм, когато конкурентната борба между монополистични-те групп и ориентиращите се към тях сили във висшите сфери на държавния апарат става все по-ожесточена. Катастрофата в Пърл Харбър (внезапното нападение на Япония срещу военноморския флот на САЩ на 7 декември 1941 г.) подтиква към търсене на кон-кретни пътища за осигуряване на такава координация, за съсредото-чаване управлението на разузнавателния механизъм в един център с огромна власт.
Влиянието на събитията в Пърл Харбър положи началото на ускорена централизация на разузнавателните работи в страната, която продължава да се чувствува и след войната. Създадена е длъжност-та директор на централното разузнаване, в чиито служебни задъл-
65
5 Борбата в ефира
жения освен прякото ръководство на ЦРУ влиза и общият контрол върху дейността на цялата „разузнавателна общност“. Съобразя еэйки външнополитическите си акции с екстремистките и агресивни цели на монополите, бившият президент на САЩ Труман поиска да има на разположение единна национал на разузнавателна органи зация, която да разполага с цялата постъпваща в страната информация. Намело на тази организация трябва да стой директор, който да познава работата, да се изказва от името на Разузнавателния съ-вет и да осигурява провеждането на операции в подкрепа на курсг на президента и на главните му съветници в областта на външнатг политика.
Така възниква „разузнавателната общност“ на САЩ, побрала де-ветте основни правителствени учреждения, заети с подготовката и извършването на тайните операции и отговарящи за събирането на всевъзможни разузнавателни данни от цял свят и от космическото пространство. Това са Централното разузнавателно управление (ЦРУ), Разузнавателното управление на Министерството на отбраната (РУМО), Агенцията за национална сигурност (АНС), Управ-лението на помощник-началника на Щаба на Сухопътните войски за разузнаване, Разузнавателното управление на Щаба на Военноморс-ките сили, Управлението на помощник-началника на Щаба на Военновъздушните сили на разузнаване, Бюрото за разузнаване и изследвания на Държавния департамент, Разузнавателният отдел на Министерството на енергетиката и Федералното бюро за разслед-ване (ФБР).
Характерни черти на радиоелектронното разузнаване са използуването на съвременните принципи и методи на електрони-ката, на физиката на твърдите тела, на ракетната техника и тотал-ният характер на добиваната информация от обекти на земята и във водата, във въздуха и в космоса.
Радиоелектронното разузнаване принципно се отличава от други-те видове разузнаване (войсково, агентурно и др.). То притежава следните особености:
—	действува без непосредствен контакт с разузнаваните обекти;
—	обхваща големи разстояния и пространства, пределите на конто се определят от особеностите на разпространение на електромагнитните вълни;
—	действува непрекъснато, в различно време на годината и денонощието и при различно състояние на времето;
—	осигурява получаване на информация с изключително висока достоверност непосредствено от радиоелектронните средства на противника (с изключение на случайте на дезинформация);
Рг'
Разузнавателната общност на САЩ
—	осигурява получаване на голямо количество информация от различен характер и съдържание;
—	малко е уязвимо от въздействие и в много случаи е недосе-гаемо за противника;
—	действува скрито (в повечето случаи то е пасивно разузнаване).
По достоверност, далечина на действие, неуязвимост и бързина на получаване на информация радиоелектронното разузнаване няма равно на себе си.
Радиоелектронното разузнаване успешно решава поставените пред него задачи при условие, че радиоелектронните средства на противника работят активно (излъчват електромагнитни колебания).
Радиоелектронното разузнаване в зависимост от целевото си предназначение е стратегическо и тактическо.
Стратегического радиоелектронно разузнаване се води в интерес на правителствените органи и висшето военно командуване за доби-ване на всестранна информация за разузнаваната страна чрез ра-
67
диоелектронните й средства. Тази информация е необходима за подготовката на въоръжените сили и ресурсите на страната за война, за вземането на решения за начало на военни действия и за умелото водене на стратегическите операции. То е насочено към определяне на отбранителните и икономическите ресурси на една или друга страна, своевременно разкриване на нейните военнополитически замисли и за установяване на местоположението на базите и стартовите площадки на ракетните оръжия, а също така летищата за базиране на стратегическата авиация.
Тактического радиоелектронно разузнаване се смята за един от рсновните видове осигуряване на войските с информация чрез не-прекъснато следене на електромагнитните излъчвания на много-бройните военни устройства и системи на противника. Посредством него е възможно да се получат важни сведения за водене на бойните действия със силите на съединенията, частите и подразделенията. Взаимодействувайки си с другите видове разузнаване, то е в състо-яние да получи сведения за групировката, състава и замисъла на противника, да разкрие разположението на бойния ред на цялата оперативна дълбочина.
Като се използуват най-новите постижения на физиката, радио-електрониката, кибернетиката и някои други отрасли на знанието, се усъвършенствуват съществуващите и се разработват нови технически средства за събиране на разузнавателна информация. От основните области на приложение на тези средства могат да се по-сочат следните:
—	радиоразузнаване — получаване на сведения чрез следене на радиостанциите на противника и засичане на техните открити или шифровани съобщения;
—	радиотехническо разузнаване — събиране на данни чрез кон-тролиране работата на противниковите радиолокационни станции, на радионавигационните системи, на станциите за телеуправление и др.;
—	радиолокационно разузнаване — получаване на сведения за местонахождение™ на земните, морските, въздушните и космичес-ките обекти на противника;
—	фото- и телевизионно разузнаване — получаване на докумен-тална информация с помощта на фото- и телеапаратура;
—	акустично и хидроакустично разузнаване — получаване на информация чрез подслушване на разговори и демаскиращи звукови ефекти;
—	инфрачервено разузнаване — събиране на сведения чрез фиксиране на електромагнитните колебания, излъчвани от земните
обекти, а също и при изстрелването на ракети и при опитите с ядрено оръжие.
Техническите средства за разузнаване се разполагат на изкуст-вени спътници на Земята, самолети, вертолети, аеростати, надводни кораби, стационарни и подвижни земни радиолокационни постове.
По данни на американския печат през последните години около 87 % от средствата, отпуснати от правителството на САЩ за съби-ране на разузнавателни данни, се падат на разузнаването с технически средства, а само 13 % — на получаването на такива данни с помощта на традиционните методи, т. е. на визуалното наблюдение и на използуването на откритите и агентурните източници.
Земното радиоелектронно разузнаване намира широко приложение и се използува много интензивно от разузнавателните органи. Развръщането на разузнавателните средства на повърхност-та на земята е изключително благоприятно за създаване на мощни центрове (бази) на радиоелектронното разузнаване, въоръжени със сложна и многоцелева апаратура от стационарен неподвижен тип. На земята с най-голяма ефективност се използуват радиопеленгаторни-те средства със стратегическо и тактическо предназначение, стационарни, возими и носими радиоприемни устройства и друга апаратура за радио- и радиотехническо разузнаване.
Земното радиоелектронно разузнаване в капиталистическите страни е най-разпространеното и обширното. Това се отнася особено за мощните земни центрове за радиоелектронно разузнаване на САЩ, развърнати не само на своя територия, но и на територията на Англия, ФРГ, Италия, Гърция, о-в Крит, Южна Корея, Япония, о-в Тайван, Тайланд и други страни.
Стационарните центрове и бази за радиоелектронно разузнаване разполагат с голямо количество постове за търсене, прехват, анализ и пеленговане. Те са оборудвани със сложни устройства и всевъз-можни технически средства: антенни системи за насочено приемане, широкодиапазонни радиоприемни устройства, радиопеленгатори за далечно действие, мощни разузнавателни РЛС, апаратура за панора-мен обзор и анализ на приеманите сигнали, устройства за регистри-ране на сигналите, компютри за обработка на открита и засекретена разузнавателна информация, средства за радиосвръзка и предаване на данни и други.
Обекти за прехват са предаваните по радиото различии доклади, консултации и интервюта, засягащи политиката, икономиката и отбранителната способност на страната, а също така статистически данни за народното стопанство и други. На радиопрехват подлежат всички радиопредавания. За тази цел се използуват най-различни средства и способи за радиоелектронно разузнаване.
69
Морското радиоелектронно разузнаване като вид разузнаване започва да се използува през годините на Втората световна война и придобива особено голямо значение в следвоенния период. Морски съдове с различен тонаж и клас за подводно и надводно плаване, въоръжени с необходимата радиоелектронна апаратура, интензивно се използуват от разузнавателните служби на страните от НАТО.
Морският радиошпионаж започва да играе все по-голяма роля в разузнавателната практика на САЩ. И това не е случайно. В сравнение със стационарните сухопътни станции за радиоподслушване морските имат редица предимства. Главното им достойнство е маневреността — разузнавателният кораб може да бъде изпратен във всяка точка на Световния океан. Предимство са и по-изгодните условия за радиоподслушване, тъй като в морето радиовълните се разпространяват на по-големи разстояния, отколкото над сушата.
Десетки специални разузнавателни плавателни съдове — ловци на чужди тайни, маскирани като спомагателни кораби на амери-канските военноморски сили — кръстосват в различии крайбрежни райони в международни води. Това са корабите от типа „Оксфорд", преоборудвани от търговски кораби, и корабите шпиони от типа „Пуебло“. Снабдени с най-различна радиоелектронна апаратура, те засичат шифрованите и кодираните съобщения на другите държави.
Корабът за радиоелектронно разузнаване всъщност е подслушва-телен пост, който може да се движи неопределено време в ограничен район или месеци наред да стой неподвижен. Благодарение на високочувствителната апаратура той може да действува ефективно дори в нейтрал ни води. Той е в състояние да носи много по-голям товар радиотехническа апаратура и да взема на борда повече радио-специалисти, отколкото самолетът или подводницата.
Как функционират практически корабните постове, показват два примера, конто заедно с това дават представа и за мащабите на съв-ременното радиотехническо разузнаване на САЩ.
На 8 юни 1967 г. израелски самолети и торпедни катерн атакуват кораба от военноморските сили на САЩ „Либърти“, снабден с нова радиоподслушвателна апаратура, действуваща на разстояние над 150 km, вземайки го за египетски. По-късно се изясни, че „Либърти“ е включен в световната мрежа от електронни постове за радиотехническо разузнаване още през 1965 година. Той е един от петте плавателни съда, конто извършват „научни изследвания" и „експери-менти“ в областта на свръзката и електромагнитните излъчвания.
На 23 януари 1968 г. в Японско море, близо до пристанището Вонсан, отряд патрулни катери на КНДР залавя друг разузнавателен кораб на САЩ — „Пуебло“, навлязъл в териториалните води на Корейската народнодемократична република. Екипажът на кораба
70
бил от 82 души Около 30 от тях образували разузнавателна трупа, която в оперативно отношение не била подчинена на капитана на ко-раба. Корабът „Пуебло“ е един от 15-те американски кораби за радиотехническо разузнаване, конто кръстосват океаните и морета-та в цял свят и са предназначени главно за събиране на информация за надводния и подводния флот на Съветския съюз. Той е оборудван с най-нови прибори за електронно „гледане“ и „слушане“ и е снабден със съоръжения за прокарване на кабелни системи за хидро-чокатори, известии под наименованията „Цезар“ и „Сосус“, предназ-чачени за откриване на подводници.
С помощта на радиоелектронните си средства „Пуебло“ засича радиосигналите и предава записите на Агенцията за национална си-гурност във Форт Мид за дешифриране. В продължение на две сед-мици той е съобщавал за засечените радиограми на правителството ча КНДР, както и важна за Вашингтон информация от военен характер, включително сведения за екипировката на въоръжените сили на КНДР.
Действията на кораба „Пуебпо“ са част от глобалната разузнавателна операция под кодовото название „Пинкрут“, извършвана от разузнаването на САЩ не само в Тихия, но и в Атлантическия океан
Важно място в системата на разузнаването по море заемат под-водниците. Благодарение на тяхната скритост, голямата автономност и далечината на плаване те могат да изпълняват широк кръг разузнавателни задачи. Те играят особена роля при разузнаване на местонахождението на противниковите подводници. Разузнавател-ните подводници са снабдени с радиолокационни и хидроакустични станции, с радиотехническа, фотографска и оптична апаратура с голяма разрешаваща способност.
Радиоелектронно разузнаване по море извършват и бойните кораби. На самолетоносачите, ескадрените миноносци и другите гипове кораби са разположени много добре оборудвани радиопод-слушвателни станции. Те незабавно се появяват там, където възник-ват военни и политически конфликти. Така например американските разузнавателни кораби действуват и продължават да действуват в различии райони на света, за да разузнават радиоелектронните средства в районите и да събират съответната информация. При това не е тайна, че става въпрос за информация, която се използува за разработване на планове за въоръжена агресия.
Въздушното радиоелектронно разузнаване се води ссновно с радиоелектронни и фотооптични средства. За целта се използуват специални самолети, конто се оборудват с разузнавателна апаратура Тя осигурява водене на стратегическо и тактическо радиоелектронно разузнаване.
71
През първата половина на 50-те години самолетите на военно-въздушните сили на САЩ започват да извършват разузнавателни полети покрай съветската граница, а по-късно вече се мъчат да проникнат във въздушното пространство на СССР. При това ако по-рано самолетите разузнавачи са използувани главно за визуално наблюдение и фотографиране, сега им се възлага и извършването на радиошпионаж, чиито мащаби стават все по-големи. Цента на подобии полети е да бъдат получени разузнавателни данни за характера на съветските военни отбранителни съоръжения.
Във всички тези случаи защитниците на съветските граници успешно преграждат пътя на неканените гости, а 20 американски самолета изобщо не се връщат в базите си.
В средата на петдесетте години разузнавателните служби на САЩ решават да използуват друго средство — балони, снабдени с фотокамери. След като унищожават няколко от тях, съветските власти отправят рашителен протест, който получава широк отзвук в света.
Налага се ново връщане към самолетите. През август 1955 г. самолетът U-2 преминава първите летателни изпитания, като задоволява необходимите изисквания и дори надминава някои от тях. ЦРУ става притежател на първите десет дозвукови самолета разузнавачи за свръхвисоки полети, конто полагат началото на ави-ационните подразделения със специално предназначение.
Самолетът е снабден със свръхчувствително бордно оборудване за фотографиране на повърхността на Земята. Благодарение на инфрачервената апаратура може да се снима и нощем, и при облачно време. Специални емулсии, нанесени на лентата, позволяват да се открие всяка обичайна маскировка.
Самолетът, пилотиран от американския летец Пауърс, навлиза за пръв път в съветското въздушно пространство още през ноември 1956 година. През април 1960 г. са запланувани два полета с участи-ето на Пауърс. Първият полет на късо разстояние на 9 април протича гладко. Вторият полет се очаква в края на месеца. След като излита от базата в Пешавар, Пауърс трябва да прелети 6000 km до базата в Буда (Норвегия). Над територията на СССР маршрутът му минава над Душанбе, Аралско море, Челябинск, Свердловск, Киров и Архангелск, по-нататък над Колския полуостров, Кандалакша и Мурманск, а след това на север към Баренцево море. Изчис-лената продължителност на полета е девет часа. Полетът е определен за 1 май. С оглед на по-голяма секретност самолетът U-2 е дока-ран в Пешавар едва през нощта преди операцията.
В 6 часа и 20 минути на Пауърс е разрешено излитане. След като преминава полосата на облачността и навлиза на повече от 2000 km
72
във въздушното пространство на СССР, той пристъпва към изпълне-ние на задачата, но е свален над Свердловск от съветски ракетчици.
Експертизата на радиотехническата апаратура и на записите на магнетофонната лента, намерени на мястото на падането на самолета, установи, че всички блокове на радиоапаратурата имат условии индекси, конто показват, че тя е собственост на Министерството на отбраната на САЩ и се смята за строго секретна. Приборите са предназначени за събиране на сведения за системата на радиотех-ническото осигуряване на противовъздушната отбрана на Съветския съюз, на отделим градове, на големи промишлени и административни центрове.
За регистриране на радиосигналите са използувани магнетофони. Ако се съди по броя на касетите (шест), магнетофоните не са по-мал-ко от три броя. На касетите са нанесени скали, градуирани в часове. Касетите са изчислени за осемчасов непрекъснат запис.
Документалните данни неопровержимо доказват, че сваленият американски самолет е специално подготвен въздушен разузнавай.
По-късно на основата на самолета U-2 е проектиран нов височи-нен разузнавателен самолет TR-1, оборудван с най-сложна елект-ронна апаратура, позволяваща да се извършва наблюдение в дълбочина 1120 km. Пентагонът поръчва за следващите 5 години да бъдат произведени 35 самолета от този тип, всеки от които на стой-ност 12,5 млн. долара. През февруари 1983 г. първата партида TR-1 пристига във Великобритания, за да бъде разположена в базата в Олкъмбъри. На основата на пътническия лайнер „Боинг-707“ е построен самолетът Е-ЗА с тонове електронна апаратура на борда.
През 1983 г. южнокорейски самолет „Боинг-747“ се отклонява на стотици километри от определеното трасе и навлиза дълбоко във въздушното пространство на Съветския съюз. Замислена е разузна-вателна операция от голям мащаб, в която е задействуван целият шпионски комплекс: първо, самолетът „Боинг-747“ на южноко-рейската авиотранспортна компания KAL, снабден с най-нови средства за радиоелектронно разузнаване; второ, няколкото специални самолета разузнавачи „Орион", а също и Е-ЗА, оборудван със системата АУАКС, контролиращ полета както на „Боинг-747“, така и на съветските изтребители прехващачи; трето, трупа кораби от ВМС на САЩ; четвърто, земните станции за следене на Алеутските острови, Хавайте, в Япония и в Южна Корея; пето, изкуственият спътник „Фе-рет-Д“ с период на обиколка в орбита около Земята 94 min, предназначен за радиотехническо разузнаване в широк диапазон на често-тите.
През нощта на 1 септември 1983 г. спътникът „Ферет“ се появява над Чукотка в 18,45 ч. и около 12 min следва курс източно от Камчат
73
ка и Курилските острови Това позволява на спътника да засече обичайния режим на работа на съветските радиотехнически средства на Чукотка и Камчатка непосредствено преди нахлуването на южнокорейския самолет. Последвалото в 20,20 ч. нарушение на въздушната граница на Съветския съюз от самолета „Боинг-747“, както са и разчитали организаторите на провокационния полет, увеличава близо два пъти интензивността на работата на радио- и радиотехническите средства на ПВО, което е установено от спътника „Ферет“, извършващ в това време поредната си обиколка над този район. Следващата обиколка на спътника шпионин също съв-пада по време със закпючигелния етап от полета на „Боинг-747“ — самолетът нарушител влиза във въздушното пространство на Съветския съюз над Сахалин в 22,05 ч., а „Ферет“, който се появява в 22,04 ч. над района северно от Якутск, в 22,07 ч. вече се намира на ширината на северната част на о-в Сахалин. В това време спътникът засича работата на всички допълнително включени радиоелектронни средства на ПВО на остров Сахалин, Курилската верига и Приморието.
Историята, както е ставало много пъти, несъмнено ще установи каква роля са изиграли ЦРУ и другите шпионски ведомства на САЩ в тази трагедия и кой от високопоставените американски длъжност-ни лица е бил замесен в нея.
Космического радиоелектронно разузнаване е най-новият вид електронни „очи“ и „уши“ за лов на тайни. То се води с помощта на специално оборудвани изкуствени спътници на Земята (ИСЗ). Спът-ницитехсе оборудват с радиоелектронни, телевизионни, термови-зионни (топлинни, инфрачервени), радиолокационни, радиометрични и фотооптични средства, отличаващи се помежду си по използувани-те честотни диапазони, конто осигуряват решаването на сложим разузнавателни задачи със стратегическо значение. Разузнавател-ните ИСЗ водят радиоелектронно разузнаване на зададени цели от най-изгодни позиции в космическою пространство, осигуряват наблюдение на голяма част от земната повърхност, водят обзор на разузнаваните обекти многократно (с определен интервал) и непре-къснато, осигуряват висока достоверност на получаваната информация, която запомнят и предават с висока скорост за кратко време.
Съществуват неоспорими доказателства, че още през 1953 г. (т.е. няколко години преди изстрелването на първия американски изкуст-вен спътник) Съединените щати пристъпват към осъществяването на програма за създаване на космически апарати за стратегическо разузнаване. Началникът на щаба на американските Военновъздуш-ни сили генерал Уайт заявява тогава, че първият и най-очевидният
74
аспект на военното използуване на космическото пространство е разузнаването.
Електронните „очи“ на разузнавателните спътници — това е апа-ратурата, която приема излъчванията, идващи пряко или отразявани от земната повърхност, в различии диапазони на електромагнитния спектър.
Както признават официални лица от САЩ, ефективността от използуването на въздушнокосмически и радиотехнически средства през последните години достигна високо равнище. По данни на аме-риканския печат само до края на 1980 г. в САЩ са изстрелянй 855 космически апарата, като 316 от тях (над една трета) са за извеждане в орбита на разузнавателни спътници.
Първи САЩ използуваха разузнавателни спътници за военно разузнаване. Спътникът за радиоелектронно разузнаване на САЩ — „Ферет“ — е изстрелян на 18 юни 1962 г. Основната му задача е да определя местонахождение™ и работните характеристики на радио-локационните станции на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана на Съветския съюз и да засича информация в телеметричните и другите канали. По-късно САЩ разработват и използуват и други модели разузнавателни спътници, като „Самос", „Мидас", „Тирос", „Нимбус".
За спътник от типа „Ферет" са характерни орбити, близки до кръговите, с отдалечаване от Земята 480 — 560 km. Масата на полезния им товар се колебае от 200 до 2000 kg в зависимост от това, какъв носител се използува за извеждане в орбита. Обикновено радиошпионите не се връщат на Земята. Уловените от тях сигнали се записват от бордните устройства и след това се предават на спе-циални земни станции, разположени на Хавайските острови, в Ню Хемпшир и в Калифорния.
Първоначалната програма на спътниково радиотехническо разузнаване на САЩ се дели на три етапа. През първия етап (периода от 15 май 1962 до 15 януари 1963 г.) са изстреляни четири спътника, през втория етап (от 23 юни 1963 до 17 януари 1968 г.) — девет, а през третия етап (от 5 октомври 1968 до 16 юли 1971 г.) — четири. Тези спътници са изведени в кръгови орбити с височина около 500 km с време на една обиколка 94—95 min. Те функционират едновременно с фоторазузнавателните спътници. През юли 1976 г. са изведени в кръгова орбита с височина 630 km три спътника и всич-ки те, както твърдят американските специалисти, са евързани с радиотехническото разузнаване.
Първият спътник за морско разузнаване е изстрелян на 30 април 1976 г. на орбита с височина 1092 km. Ако се съди по характера на поставената на борда му апаратура, той е предназначен за следене
75
на атомни подводници по образуващата се след тях „топлинна следа". Вторият спътник по тази програма е изстрелян на 8 декември 1977 г., а след него е планиран и трети. Но фактически това става едва на 3 март 1980 г. поради забавяне при изготвянето на апарату-рата за радиотехническо разузнаване. Изстрелването на 9 декември 1980 г. на четвърти спътник, който да замени първия, пребивавал в орбита повече от четири години, завършва с неуспех.
В арсенала на разузнаването на САЩ са на въоръжение и така наречените спътници за предупреждение. Те се извеждат в геоста-ционарна орбита и тъй като времето на тяхната обиколка съвпада с времето на завъртане на Земята около оста й, те като че ли висят над определен район на Земята. Тези спътници са предназначени да сигнализират за изстрелване на ракети.
През всичките тези години САЩ продължават работата по усъвър-шенствуването на апаратурата за спътниците и за самолетите за въздушно разузнаване.
Бившият президент на САЩ Линдън Джонсън заяви, че космичес-кото разузнаване напълно е оправдало разходите не само за разуз-навателните спътници, но и за всички военни и космически програми, взети заедно (35—40 млрд, долара). На това основание се прави изводът, че космическите разузнавателни системи отговарят в най-голяма стелен на изискванията на стратегическото разузнаване.
Информацията, набирана чрез радиоелектронното разузнаване, се подразделя на оперативна и техническа. Оперативната информация включва сведения, конто са необходими за решаване на опе-ративни задачи на военните командувания: открита или зашифрована смислова информация, предавана по различии свързочни канали; тактико-технически характеристики и особености на радиоелектронните средства (работна честота, вид модулация и манипу-лация, диаграма на насоченост на антената, мощност и други), конто определят техния „електронен почерк"; тип на радиоелектронните системи (за радиосвръзка, радиолокация, радионавигация и др.); количество разкривани радиоелектронни системи на противника; местоположение, териториална плътност на разполагане на източниците, излъчващи електромагнитна енергия.
Анализът на получените разузнавателни сведения позволява на разузнаването да прави важни изводи от стратегически и тактически характер.
Техническата информация съдържа сведения за новите системи оръжия и средства за управление и техните електрични характеристики. Цента на техническата информация е своевременното разра-ботване на апаратура и методи за радиоелектронно разузнаване на нови системи оръжия и средства за управление.
76
4.2. ДАННИ, ПОЛУЧАВАНИ ОТ РАДИОЕЛЕКТРОННОТО РАЗУЗНАВАНЕ
Прехванатите от радиоелектронното разузнаване сигнали се анализират от специални устройства, конто влизат в състава на станциите за радиоелектронно разузнаване. Сигналите се харак-теризират с параметрите на носещото колебание, пространствените параметри, модулацията и режимите на работа. Всички те от своя страна представляват разузнавателни данни, конто се получават от радиоелектронното разузнаване.
Параметрите на носещото колебание — носеща честота и мощност в точката на приемане — се използуват като показатели на по-сочените средства, чието познаване е необходимо за създаване на ефективни смущения.
Пространствените параметри определят направлението на раз-пространение на електромагнитните вълни и тяхната поляризация. Тези данни осигуряват възможност за определяне на направлението към източника на излъчване. Когато това направление се определи от няколко точки на пространството (минимум две), може да се установи местоположението на източника на излъчване, или иначе казано — координатите на радиоелектронното средство. Определя-нето на поляризацията от своя страна осигурява възможност да се намали мощността на смущенията, необходими за подавяне на разуз-наваното радиоелектронно средство.
Параметрите на модулацията характеризират предназначението на средствата, тяхната шумозащитеност и зависят от режима на излъчване. При импулсните излъчвания обикновено се определят честотата на следване и продължителността на импулсите или пък серията импулси. Непрекъснатите излъчвания като правило се модулират по амплитуда, честота или фаза с нискочестотни колебания. В резултат на това характеристики на непрекъснатото излъчване са честотата и формата на модулиращите колебания и девиацията на носещата честота. Измерването на тези параметри позволява на радиоелектронното разузнаване с голяма точност да определи типа на разузнаваното средство.
Параметрите на режима на работа позволяват да се определи последователността на използуване на разузнавателните средства.
Взети в една или друга съвкупност, посочените параметри представляват разузнавателните признаци на РЕС. По тях може да се определят конкретни РЕС, тяхното предназначение и тип.
Место пъти разузнавателните признаци се подразделят на оперативно-тактически и опознавателни.
Оперативно-тактическите разузнавателни признаци дават
77
възможност да се получат данни относно състава, групировката, действията и намеренията на противника. Към тези разузнавателни признаци се отнасят наличието на няколко РЕС на определена площ с определено предназначение, особеностите на тяхното разпо-ложение на местността и тяхното преместване.
Така например от данните за наличие на три РЛС с непрекъснато излъчване на площ 300x400 т, при което едната от тях работи в режим на обзор на пространството, може да се направи извод, че те принадлежат на батарея от зенитен ракетен комплекс за близко действие.
Данните, получавани от радиоелектронното разузнаване, могат да се използуват и за определяне началото на използуване на бойните средства. Например, ако при изпълнение на задачи от авиацията на малки височини се открива в началото облъчване от РЛС с непрекъснато излъчване, работеща в режим на обзор, а след това от непрекъснато облъчване в режим на съпровождане, то може да се направи извод, че срещу самолета се готви пуск от зенитни ракетни ком-плекси за близко действие.
Преместването на радиоелектронните средства от един район в друг посочва и преместване на войските в новия район (ако това не се използува за дезинформация).
Опознавателните разузнавателни признаци характеризират так-тико-техническите характеристики на РЕС. Към тях се отнасят рабо-тен честотен диапазон, мощност на излъчване, честота, продължи-телност и форма на сигналите или техните серии (при импулсни излъчвания), брой на честотно-модулиращите колебания, тяхната честота и девиация на работната честота (при непрекъснато излъчване), характер на изменение на направлението (характер на обзора, ширина на диаграмата на насоченост на антената, амплитуда, честота или фаза на сигнала.
Тези разузнавателни признаци биват групови и конкретни. Груповите характеризират някаква трупа средства, а конкретните — опознавателни признаци, конто са присъщи само на определен тип радиоелектронни средства и в съвкупност отразяват отличителните му особености.
4.3. РАЗУЗНАВАНЕ
НА РАДИОЕЛЕКТРОННИТЕ СРЕДСТВА
Сведенията за радиоелектронните средства на противника, конто са необходими за организиране и водене на борба в ефира, се добиват от всички видове разузнаване — радиоелектрон-
78
но, агентурно, визуално наблюдение и фотографиране. Всяко едно от тях има своите достойнства и недостатъци. Най-ефективното от тях е радиоелектронното разузнаване. То осигурява възможност в реалните мащаби на времето да се получат разузнавателни сведения за радиоелектронните средства на противника. Тези сведения са с поразителна точност, тъй като се получават непосред-ствено от РЕС в момента на тяхното функциониране.
По радиуса на действие и скоростта на получаване на разузнава-телните сведения радиоелектронното разузнаване заема водещо място сред другите видове разузнаване. Около 80 % от добива на разузнавателна информация се пада на радиоелектронното разузнаване.
Радиоелектронното разузнаване се води непрекъснато в мирно и във военно време. Подробно™, точното и непрекъснатото радиоелектронно разузнаване се счита от военните специалисти като най-важно условие за осигуряване и за успешно водене на радиоелектронната борба.
Радиоелектронното разузнаване се води посредством откриване и прехващане на електронните излъчвания на радиоелектронните средства, радиопеленговане, регистриране и анализ на същите.
Откриването е процес, при който с помощта на апаратурата за радиоелектронно разузнаване се търси наличието на излъчващ източник на електромагнитни вълни в работния или в зададения честотен диапазон.
Радиопрехватът включва настройзане на разузнавателните устройства на работната честота на разузнаваното радиоелектронно средство, след като то е било откритс, приемане на минимално необходимо™ количество излъчвания (сигнали), което ще даде възможност за идентифициране на радиоелектронното средство и наблюдение на неговата работа.
Идентифицирането на радиоелектронните средства изисква да се определят тяхното местоположение, принадлежност и индивиду-ални особености. Местоположението се определя с помощта на разузнавателна радиопеленгаторна апаратура, а процесът на засичане и определяне на местоположението на излъчващия източник се на-рича радиопеленговане. Необходимостта от радиопеленговане се определя от това, че всяко радиоелектронно средство, което е източник на разузнавателна информация, обслужва определен орган за управление. С определянето на местоположението на радиоелектронните средства се определя и районът, където е развърнат пунктът за управление, обслужван от тях.
Извършването на анализ на открити и прехванати радиопредавания изисква тяхното регистриране. Това е особено необходимо при
кратковременните предавания и при предавания, на конто се извършва последващ анализ.
Обекти на разузнаването, конто могат да бъдат източници на разузнавателни сведения и да се използуват за получаване на разузнавателни данни, са средствата за радиосвръзка, за радиоре-лейна свръзка, за радионавигация и друга радиоелектронна техника, излъчваща електромагнитни вълни.
Радиоразузнавателните данни след получаването се обработват и анализират в земните, авиационните и морските части и подразделения. На въоръжение в тях се намира най-разнообразна разузнавателна апаратура, която може да бъде поставена на земята, монти-рана на самолет (друг летателен апарат) или на кораб (подводна лодка).
Земното радиоразузнаване се води от части и подразделения, снабдени с автомобилна и преносима апаратура за разузнаване. Така например в интерес на полевата армия на САЩ радиоразузна-вателни данни се получават от трупа армейска служба за безопасност (АСБ), която включва в състава си няколко батальона и роти.
Техниката, намираща се на въоръжение в трупа АСБ, дава възможност освен разузнаване да се води и радиоконтрол за излъчване на радиоелектронните средства на своите войски, да се създават радиосмущения и да се провежда радиодезинформация.
Група армейска служба за безопасност от полевата армия на САЩ
80
При водене на бойни действия батальонни групп се придават на армейските корпуси, а те от своя страна придават роти на щабовете на дивизиите.
Освен частите на трупа армейска служба за безопасност радио-разузнаване водят и частите и подразделенията за радиоелектронна борба, влизащи в състава на полевата армия.
През периода от 1977 до 1986 г. американското командуване извършва редица мероприятия от организационен характер за привеждане на организационната структура на подразделенията за РЕБ и тяхното техническо въоръжение в съответствие с изисквания-та, определени от тяхното бойно използуване в съвременните операции (боеве). При тази реорганизация в състава на армейския корпус е включена трупа (бригада) в състав от три батальона, в дивизията — батальон за разузнаване и РЕБ, в отделната бригада и отделния бронекавалерийски полк — рота за разузнаване и РЕБ. Тази реорганизация, както се посочва от западните военни специа-листи, цели осигуряване на по-тясно взаимодействие на силите и средствата за войсково техническо разузнаване с тези на РЕБ. Това ще позволи „да се види бойното поле“ в реални мащаби на времето и своевременно да се определят целите за поразяване.
В корпуса задачи по радиоелектронно разузнаване изпълняват батальоните за РЕБ и радиотехническо разузнаване, а в дивизията — ротата за РЕБ и ротата за радиотехническо разузнаване (РТР) и контрол.
Ротата за ради ^ектронна борба от батальона за разузнаване и РЕБ в бронетанков. ' (механизираната) дивизия извършва търсене, прехват и пеленговано, разпознаване и следене на РЕС на противника. Тук се извършва и предварителна обработка на разузнавателните сведения.
Ротата за радиотехническо разузнаване и контрол изпълнява задачи по разузнаване на цели и обекти на бойното поле в интерес на частите и подразделенията на дивизията.
Разузнавателните сведения се използуват също така за целе-указване при организиране на огневото поразяване.
На въоръжение в подразделенията за радио- и радиотехническо разузнаване се намира най-разнообразна радиоелектронна техника, която позволява да се водят ефективно радиоразузнаване, радиотехническо разузнаване и радиоелектронно падавяне.
Средствата за радио- и радиотехническо разузнаване и радиоелектронно подавяне се намират на въоръжение основно в ротите за радиоелектронна борба. Това са мобилните автоматизирани системи за радиоразузнаване AN/TSQ-114A, AN/TRQ-32(V) и AN/TRQ-37, за
81
6 Борбата в ефира
(
Мобулна автоматизира-на система за радиоразузнаване АЫЯ80-114А
Система за радиотехни-ческо разузнаване AN/MSQ-103A
Система за радиоразузнаване и радиоелектронно подавяне AN/TLQ-17A
Тип на РЕС	Предназначение	Работен честотен диапазон, MHz	Носител
	Батальон за разузнаване и РЕБ на дивизията		
AN/ALQ-151	Радиоразузнаване и радиоелектронно подавяне	2—76	Вертолет ЕН-1Н или ЕН-60Н
AN/MSQ-103A	Радиотехническо разузнаване на радиолокационните станции	500—10 000	Гъсеничен (верижен) транспортьор
AN/TSQ-114A	Радиоразузнаване и радиопротиводействие	0,5—150	Пет верижни транспортьора
AN/TLQ-17A	Радиоразузнаване и радиоелектронно подавяне	1,5—80	Верижен транспортьор или автомобил
AN/GLQ-3A	Радиоразузнаване и радиоелектронно подавяне	20—230	Автомобил с едноосно ремарке
AN/MLQ-32(V)	Радиоразузнаване	35—150	Автомобил
AN/MLQ-34	Радиоразузнаване и радиоелектронно подавяне	20—150	Верижен транспортьор
Тип на РЕС	Предназначение	Работой честотен диапазон, MHz	Носител
Група (батальон) за разузнаване и РЕБ на корпуса
Guardrail-5	Радиоразузнаване и радиопротиводействие	20—75 100—150	Самолет RU-21H
AN<TSQ-109	Радиотехническо разузнаване на радио-локационните станции и радионавигацион-ните системи	500—18 000	Автомобил
AN/TSQ-112	Радиоразузнаване и радиоподавяне	20—500	Покрито ремарке
AN/ALQ-133	Радиотехническо разузнаване на радио-локационните станции	500—18 000	Самолет OV-1D
АМЯ1_С-15	Радиоразузнаване и радиоелектронно подавяне	1,5—30	Автомобил
радиотехническо разузнаване AN/MSQ-103A, за радиоразузнаване и радиоелектронно подавяне AN/TLQ-17A и други.
За повишаване на ефективността на разузнаването, пеленго-ването и създаването на смущения в РЕС на противника може да се използуват и станции за радиотехническо разузнаване и радиоелектронно подавяне AN/ALQ-151, развърнати на вертолет ЕН-60Н „Блек Хок“ и други средства, конто се придават при водене на бойни действия.
Основните характеристики на средствата за земно радио- и радиотехническо разузнаване са показани в таблицата на стр. 83—84.
Въздушно-космическото радиоразузнаване се води с апаратура, монтирана на самолети, вертолети, космически и други летател-
Вертикалью търсене на излъчващи радиолектронни средства
85
Хоризонтално търсене на излъчващи радиоелектронни средства
ни апарати, която осигурява вертикално или хоризонтално оглеж-дане на земната повърхност.
При вертикално търсене на излъчващи РЕС антените са обърнати към земята. Това осигурява последователно оглеждане на местност-та. Вероятността за откриване на източника на йзлъчване се определя от вероятността на съвпадение на момента на обзора на района и излъчването на радиоелектронното средство.
При хоризонтално търсене се извършва последователно оглеждане на пространството зад фронтовата линия или държав-ната граница, прехващане на сигнали и определяне на направление-то към източника от различии точки. Оста на антената в този случай е насочена под някакъв ъгъл към хоризонта встрани от летателния апарат.
Космическото радиоразузнаване се води от изкуствени спътници на Земята. В последните години се предвижда за тази цел да се
86
използуват и орбитални обитаеми лаборатории. Днес се използуват изкуствени спътници на Земята от два типа — за обзорно и за де-тайлно радиоразузнаване. Първите от тях са оборудвани с панорам-ни широколентови радиоприемни устройства и регистрираща апаратура. Те се използуват за откриване на диапазона и режима на работа на радиоелектронните средства и за избор на апаратура за последващ анализ на сигналите от спътниците за детайлно разузнаване. На изкуствените спътници на Земята за детайлно разузнаване се разполагат радиопеленгатори и приемно-анализираща апаратура, предназначени за прехват, пеленговане и анализ на сигналите от предварително открити РЕС.
Разузнавателните спътници предават получените разузнавателни данни на земни станции по радиолинии или чрез доставяне на ма-гнитни ленти със специални капсули.
Глава пета
СРЕДСТВА НА РАДИОЕЛЕКТРОННАТА БОРБА
5.1.	АПАРАТУРА ЗА РАДИОРАЗУЗНАВАНЕ
Откриването, прехватът, пеленговането и анализът на излъчванията на радиоелектронните средства се извършват с помощта на специална радиоразузнавателна апаратура. Основните видове от нея са радиоприемници, устройства за панорамен обзор, анализатори на честотния спектър, изходни устройства за отделяне на сигнали от различии видове предавания, устройства за регистри-ране и документиране на получаваната информация, устройства за обработване на прехванатите сигнали, в това число за разсекретя-ване на зашифрованите радиопредавания, и други.
Радиоразузнавателната апаратура се отличава с голямото си разнообразие в схемно и конструктивно решение. Използуването на апаратурата в различно съчетание на техническите средства за търсене, прехват и анализ на сигналите дава възможност на разузнавателните органи да решават основната си задача — набирането на информация за противника, като се използуват неговите радиоелектронни средства.
Типовият разузнавателен комплекс като правило включва в състава си следните елементи: антенофидерна система; радиоприемно устройство; апаратура за отделяне на каналите, демодулация и де-кодиране; регистрираща, индикаторна и анализираща апаратура; радиопеленгатори.
Антенофидерната система осигурява приемане на сигнали в широк диапазон. Обикновено антените са такива, каквито се използуват от средствата за радиосвръзка, радиолакационните станции и другите радиоелектронни средства. Антените се включват към приемника чрез фидерните линии (системи) и входните устройства (широколентови антенни усилватели и антенни комута-тори).
Радиоприемного устройство е предназначено за отделяне на разузнавания сигнал от множеството други сигнали и от смущенията.
88
Типов разузнавателен комплекс
Радиоразузнавателните приемници по изпълнение на своите функции много приличат на обикновените радиоприемни устройства.
Апаратурата за анализ се използува за отделяне на прехванатия сигнал и за отделяне на съдържащата се в него информация. Тя осигурява измерване на временните, честотните, фазовите и амплитудните характеристики на сигналите. Получените разузнавателни данни позволяват да се определят параметрите на радиоелектронните средства, да се организират прехватът на сигналите и тяхното подавяне със смущения.
Апаратурата за отделяне на каналите, демодулация и декоди-ране осигурява отделяне на един или няколко канала от многоканал-ните предавания и преобразуване на приемния сигнал във вид, удобен за неговото регистриране.
Регистриращата апаратура се използува за декодиране на прех-ванатите сигнали. Документалният запис на даден вид предаване се използува за последващ анализ на сигналите, за статистическа обработка, за сравняване и на тази база за определяне на „почерка" на РЕС, т.е. на неговите индивидуални особености и принадлежност.
Индикаторните устройства преобразуват електричните сигнали в светлинно изображение, звук, отклонение на стрелкови прибори и други. Преобразуването е във вид, който може да се наблюдава или регистрира (фотографиране, магнитен запис и др.) През последните години в комплексите за радиоразузнаване в процеса на регистриране и обработка на сигналите участвуват и компютри.
Радиопеленгаторите като разузнавателни средства осигуряват определяне на азимута (направлението) на пристигане на електромагнитните вълни (на източника на сигналите). При използуване на няколко радиопеленгатора могат да се определят и координатите на РЕС.
5.1.1.	Разузнавателни радиоприемници
Основното предназначение на разузнавателните радиоприемни устройства е търсенето, откриването и прехватът на излъчваните радиосигнали. Те осигуряват разузнаване на разнообразии РЕС, конто могат да работят в непрекъснат и импулсен режим и имат различии видове модулация — амплитудна, честотна, фазо-ва, импулсно-фазова, импулсно-кодова и др.
В същото време разузнавателните радиоприемни устройства осигуряват и прехват на други видове свръзка — радиотелефони (едноканален и многоканален), радиотелеграф (слухов и автома
90
тичен бързодействуващ), буквопечатане (еднократно и многократно) и фототелеграф.
Съвременните радиоелектронни средства работят в доста широк обхват (дълги, средни, къси, ултракъси и инфрачервени вълни) и това поставя допълнителни изисквания към разузнавателните радиоприемници. Наред с широкия обхват разузнавателните прием-ници трябва да имат достатъчна чувствителност и да осигуряват възможност за определяне на параметрите на РЕС с необходимата точност.
В радиоразузнаването се използуват радиоприемници с пряко усилване и суперхетеродинни приемници.
Приемниците с пряко усилване са прости по устройство и надеждни при работа. Основното им предимство е широкият диапазон, в който работят. Като недостатъци може да се посочат тяхната ниска избирателност и недостатъчната им чувствителност.
Радиоприемниците с пряко усилване се използуват при свръхви-соките честоти. Те биват едноканални широколентови, едноканални настройвани и многоканални.
Широкият диапазон на работа позволява без изкривяванё да се възпроизвеждат високочестотни съставни на приеманите сигнали (импулси) и да се извършва спектрален анализ.
Отсъствието на настройвани кръгове дава възможност мигновено да се откриват радиосигнали, постъпващи на широколентовия вход.
В последните години за отстраняване на недостатъците в радио-приемните устройства се използуват високоизбирателни филтри, конто се включват в широколентовите вериги по висока честота, а също така и лампи с бягаща вълна (ЛБВ) в качеството на усилватели на висока честота. Това особено повишава чувствителността и избира-телността на приемниците с пряко усилване в диапазона на свръхвисоките честоти и те се доближават до суперхетеродинните по чувствителност и избирателност. При това те не притежават недостатъците, характерни за суперхетеродинните приемници, като приемане по огледален канал и наличие на „поразени" точки в ра-ботния честотен диапазон. Използуването на високоизбирателни филтри и лампи с бягаща вълна доведе до създаване на едноканални радиоприемници с пряко усилване в диапазона на свръхвисоките честоти с електронна настройка, конто осигуряват автоматична пренастройка по честота със скорост 100 цикъла в секунда.
Такъв приемник успешно се спряга с анализатора на честотния спектър, има висока чувствителност и избирателност и може да фиксира върху екрана на електроннолъчевата тръба на анализатора честотата на приемания сигнал в целия диапазон на пренастройката. По-често търсенето при тези приемници се извършва чрез пренаст-
91
Едноканален радиоприемник с пряко усилване
ройване на входните трептящи кръгове и кръговете на усилвателя на висока честота.
Във въздушното радиоелектронно разузнаване се използуват многоканални приемници с пряко усилване на свръхвисоките честоти. Те се състоят от едноканални приемници за пряко усилване. всеки от конто работи в тесен участък от честотния диапазон. Мно-гоканалните приемници дават възможност да се извършва радиоразузнаване без търсене. Всеки многоканален приемник включва филтри, детектори и усилватели на ниска честота.
Един от най-съвършените и най-разпространените многоканални разузнавателни приемници в авиацията в недалечното минало беше радиоприемник USD-7 (монтиран на самолет RC-135). Той покрива честотен диапазон от 5200 до 17 250 MHz. Приемникът със специал-на антена се използува и за определяне на направлението към разузнавания източник на електромагнитни излъчвания.
Друг разузнавателен радиоприемник, с който са снабдени стра-тегическите бомбардировачи, е ALR-20. Той също е многоканален приемник с пряко усилване, работещ в диапазона от 30 до 10 000 MHz. Състои се от седем високочестотни блока, с конто се покрива работният честотен диапазон. Във всеки блок се извършва елек-тронна пренастройка със скорост 60 цикъла в секунда. Като индикатор се използува деветлъчева електронна тръба. Седем от лъчите се използуват за индикация на сигналите в седемте канала, а оста-налите два се използуват за подробно изследване на тесен участък от диапазона или на отделни сигнали.
Суперхетеродинните приемници са най-разпространените в радиоелектронното разузнаване. Те имат голяма чувствителност и висока избирателност. Това дава възможност с тях да се приемат слаби сигнали. Високата избирателност осигурява възможност за отделяне от голямото количество само на тези сигнали, конто пред-
92
Суперхетеродинен приемник
ставляват интерес за разузнаването, и за определянето с голяма точност на честотата на работещата станция.
Достойнствата на суперхетеродинните приемници се обуславят от това, че в тях основното усилване се извършва в усилвателя на междинна честота (УМЧ), който е със значително по-тясна честотна лента на пропускане в сравнение с усилвателя на висока честота (УВЧ). За разлика от приемниците с пряко усилване суперхетеродин-ният приемник има два нови елемента — преобразовател на честотата и усилвател на междинна честота.
Суперхетеродинните приемници имат и недостатъци, като приемане на паразитни канали, необходимост от търсене на честота и други. Тези приемници имат сравнително тясна честотна лента на пропускане. Радиоелектронните средства обаче работят в широк честотен диапазон и като правило за кратко време, ето защо от осо-бена важност при тях е скоростта на пренастройване по честота. Необходимо е правилно да се избере тази скорост, особено при разузнаване на средства с импулсен режим на излъчване и антенн с остронасочени характеристики на излъчване.
За слухово приемане на телеграфии сигнали, предавани с неза-тихващи немодулирани импулси, в повечето разузнавателни суперхе-теродинни приемници се предвижда специален хетеродин за получа-ване на тонални честоти. За приемане на честотномодулирани сигнали в суперхетеродинните приемници се въвеждат принципно нови елементи — амплитуден ограничител и честотен детектор.
Разузнавателният суперхетеродинен приемник може да се наст-ройва по максимума на чуваемостта на звука в телефонните слушал-ки или максимума на сигнала, който се наблюдава на индикатора. Честотата се определя по скалата на настройка или посредством специални прибори, конто са спрегнати с пренастройваните елементи. Търсенето и откриването на сигналите, определянето на тяхната носеща честота се опростяват в значителна стелен, като се използуват приемници с панорамни индикатори, на конто се наблю-дават последователно всички сигнали в границите на обхвата за пренастройване на приемника. Едновременно се наблюдават сигналите, разположени в границата на обзорната лента.
А ето и примери на конкретни модели на някои суперхетеродинни радиоприемници, конто се използуват в интерес на радиоелектронното разузнаване:
Радиоприемникът WR-550 е всевълнов и работи в честотния диапазон от 3 kHz до 100 GHz. Приемникът работи със сигнали с различен вид модулация. От 3 kHz до 1 GHz е предвидено автоматично превключване на поддиапазоните и съответните антенни системи. В диапазона от 1 до 12 GHz на входа се включва преселектор.
94
Радиоприемник WR-550
В приемника е предвидена възможност за автоматично търсене и автоматичен захват на открития сигнал. Приемникът има слухов изход и визуален индикатор.
Радиоприемникът HRO-500 е изграден на транзистори и покрива диапазон от 5 kHz до 30 MHz. Той осигурява приемане на едноленто-ви и двулентови предавания с амплитудна модулация или амплитуд-на манипулация. Чувствителността му в диапазона 5—50 kHz е 25—200 piV, а в диапазона 0,5—30 MHz е 1—2 pV при отношение сигнал/шум 10 dB. В приемника са предвидени превключваеми ленти на пропускане по междинна честота (0,5, 2,5, 5 и 8 kHz).
Радиоприемникът RS-160 е ултракъсовълнов и приема сигнали с амплитудна, честотна и импулсна модулация. Приемникът е от суперхетеродинен тип и покрива честотен диапазон от 30 до 300 MHz. В него са предвидени автоматична (електронна) и ръчна настройка с цифрово отчитане на честотата и панорамен индикатор за обзор на приеманите сигнали.
Късовълновият радиоприемник RA 329 В е изграден на полупроводникови елементи по суперхетеродинна схема с четири-кратно преобразу ване на честотата. Той е с работен честотен диапазон от 1 до 30 MHz и приема сигнали с амплитудна, честотна и чес-тотно-фазова модулация, а така също и с една странична лента. Има цифрова индикация на честотата. Чувствителността му е 1 liV в
95
Късовълнов радиоприемник RA 329 В
Радиоприемник E-639AW/2
96
режим „Телеграфия'1 и до 3 gV в режим „Телефония с честотна модулация. Към приемника могат да се включват
— преобразовател (конвертор) RA-337, с който може да се раз-шири честотният диапазон към свръхдългите вълни до 3 kHz;
— приставка за панорамен обзор RA-366 за наблюдаване върху ЕЛТ на приемания сигнал в честотен диапазон от 1 MHz и спектра-лен анализ в лента от 13 kHz.
Радиоприемникът E-639W/2 е изграден на полупроводникови еле-менти и има многоцелево предназначение Той работи в диапазон от 250 kHz до 30 MHz. В него са предвидени три ленти на пропускане по междинна честота (0,5, 1,5 и 6 кН?), което се постига с помощта на електромеханични филтри. Чувствителността му е 1—2 ц\/. При-емникът работи с приставка честотомер. която дава възможност за определяне на честотата на настроика^а в цифри с точност до ± 1 kHz.
5.1.2.	Устройства за панорамен обзор и анализ
В разузнаването особено значение има своевременного разкриване на работещите източници на електромагнитни излъчвания в целия работен диапазон. Тази задача в значителна итепен се решава с помощта на панорамния обзор и анализ. За извършване на панорамен обзор на радиосигналите се използуват яанорамни радиоприемници или панорамни устройства — приставки към типовите разузнавателни приемници. Създават се също така универсалии устройства, конто обединяват функциите на панорамния обзор на сигналите в широк честотен диапазон и спектрален анализ на сигналите от всеки източник на радиоизлъчване. Характерна особеност на панорамните приемници е тази, че те работят в много широк честотен диапазон и осигуряват едновременно наблюдаване на работещите в него радиоелектронни средства.
Панорамните приемници дават възможност да се определи в динамика натоварването на определен честотен диапазон със сигнали от различии източници на излъчване и да се определят носещите им честоти. Панорамните анализатори на сигналите осигуряват възможност за детайлно изучаване и определяне на спектралните съставки на приеманите сигнали и техните технически характеристики.
Голяма разузнавателна ценност представлява възможността да се фиксира изменението на натоварването на наблюдавания често-
97
7 Борбата в ефира
Блокова схема на панорамен приемник
тен диапазон и да се установи появата на нови и прекратяването на действието на известии радиоизлъчвания.
В някои типове панорамни приемници и анализатори се предвиж-да възможността за фотографиране на изобразената върху индикатора информация. В качеството на индикатор на изхода на панорам-ните устройства обикновено се използува електроннолъчева тръба (ЕПТ), върху екрана на която се изобразяват приеманите сигнали.
В панорамните приемници анализът на приетите излъчвания се води чрез последователен или одновременен анализ.
Последователният анализ се състои в гова, че излъчванията в определена обзорна лента се разкриват последователно във времето. Тези устройства имат проста конструкция. В тях е достатъчно да има един теснолентов филтър и честотните съставки на анализира-ния сигнал се определят върху честотната скала на екрана последователно една след друга.
Към вертикалните отклонителни пластини на електроннолъчева-та тръба (ЕЛТ) се подава напрежение от изхода на теснолентовия филтър, а хоризонталната развивка се синхронизира с пренастройката на филтъра или хетеродина. В резултат на това линейната развивка може да се използува като честотна ос, дължината на която отговаря на ширината на обзорната лента.
Широколентовата част до втория смесител осигурява възмож-ност за едновременно приемане на няколко сигнала, попадащи в лентата на пропускане.
Честотата на колебание на честотномодулирания хатеродин се изменя синхронно с развивката на лъча върху екрана на ЕЛТ. В ре-
Схема на едновременен анализ
99
Приемник с панорамна приставка
зултат на това сигналите, честотата на конто попада в лентата на пропускане на широколентовия тракт последователно във времето, попадат в лентата на пропускане на теснолентовия тракт и създават отметки върху екрана на ЕЛТ. Широчината на обзорната лента се определя от лентата на пропускане на широколентовия тракт и от границите на изменение на честотата на честотномодулирания хетеро-Дин.
При последователния анализ откриването на сигналите носи случаен характер. Достоверно откриване ще има тогава, когато продъл-жителността на сигнала превишава времето за пренастройка. Ето защо такива приемници се използуват за изследване на сравнително бавноизменящи се процеси.
Едновременният анализ осигурява практически едновременно отделяне и наблюдение на честотните съставки в определена обзорна лента. Това може да се получи с помощта на голям брой филтри.
Тези приемници осигуряват висока скорост на анализа. Като не-
достатък може да се посоли, че те са сложим по устройство и имат големи габарити и стойност.
Панорамните приемници могат да бъдат специални или във вид на панорамни приставки към обикновените приемници.
Един реален пример е панорамната система PMR/USR. Тя може да се използува в земното, въздушното и морското радиоразузна ване за панорамен обзор, анализ, прехват и пеленговано на неизве-стни радиопредавания. Универсалната система покрива диапазона 1—18 GHz и позволява извършване на честотен анализ на сигналите. Системата PMR/USR се състои от комплекс основна и спомагг-телна електронна апаратура (приемник, блок за панорамен обзор, анализатор на честотния спектър, устройство за цифрова индикация, блок за запомняне на честотите, блок за индикация на пеленга, устройство за управление на приемника и друга апаратура).
Приемникът е суперхетеродинен с двойно преобразуване на честотата. Предвидена е електронна пренастройка на честотата на първия хетеродин и на филтрите със скорост 20 цикъла в секунда, която е синхронизирана с хоризонталната развивка на електронно-лъчевата тръба.
Блокът за панорамен обзор е с многолъчева електронна тръба, която осигурява пет отделни развивки. Върху екрана на електронно-лъчевата тръба с пет честотни скали се извършва временна и честотна индикация на сигналите от различии източници на йзлъчване.
Панорамного устройство PaG-148 се използува като приставка към разузнавателни приемници от УКВ диапазон и е предназначено
Панорамна система PMR/USR
101
Блок за панорамен обзор
Панорамно устройство PaG-148
102
за откриване и разпознаване на кратковременни неизвестни радиоизлъчвания. Панорамното устройство има две обзорни ленти: широка (±1MHz) и тясна (±200 kHz). Разрешаващата способност по честота е 26 kHz при широка честотна лента и 15 kHz при тясна честотна лента на обзор. Чувствителността на панорамното устройство по визуален канал се определя от стойността на входното напрежение (50 |iV) при амплитуда на сигнала върху екрана на електроннолъче-вата тръба 1 ст.
5.1.3.	Апаратура за индикация
Приетите от приемника сигнали, преобразувани и уси-лени, постъпват в междинната или крайната апаратура, която е включена на изхода на приемника, за индикация, регистриране и анализ.
Индикацията се извършва с прослушване или визуално наблюда-ване на приетите сигнали с помощта на светлинни, стрелкови, звукови или осцилографни устройства за индикация.
Най-простите индикатори, намерили приложение в радиоразузна-вателната апаратура, са светлинните. Това са неонови или специал-ни лампи. С тези индикатори може да се извърши индикация за начало и край на работата на радиоелектронните средства; за подобхват, в който са открити сигналите; за фиксиране на сигналите по зададена програма и др.
Звуковата индикация на сигналите се използува при приемане на слух от оператора на радиотелефонии и радиотелеграфии предавания. В качеството на звукови индикатори най-често се използуват слушалки или високоговорители. С тези индикатори може не само да се прослушват реч, телеграфии сигнали и други кодови знаци, но и да се определят някои данни, характерни за приеманите сигнали и източници на радиоизлъчване. Така например с помощта на звукови-те индикатори може да се определят относителната напрегнатост на полето в точката на приемане, видът на предаването, режимът на работа на радиолокатора (кръгов обзор, работа в сектор, съпровождане на цел), приблизителната честота на повторение на импулсите (по тона на приемния сигнал), характерът на сканиране на лъча на антената (по характера на изменението на силата на звука), скоростта на въртене на антената (по честотата на повторение на сериите импулси).
Место пъти светлинните и звуковите индикатори в разузнавател-ната апаратура се използуват съвместно, защото не могат да се използуват при приемане на кратковременни предавания (импулси,
103
по-малки от 20—30 p,s). За да се приеме и регистрира приетият сигнал, той трябва да се „разшири", като за тази цел се използува електронно реле.
Най-характерното съвместно използуване на звукови и светлинни индикатори е в апаратурата за предупреждаване на екипажа, когато самолетът е облъчен от противникова земна РЛС. При това светва сигнална лампичка или се подава звуков сигнал.
Най-често срещаните съвременни визуални индикатори са електроннолъчевите тръби, който се използуват и в панорамните приемници и анализатори на честотния спектър. При наличие на съответна приемна апаратура с електроннолъчевата тръба може едновременно да се наблюдават и бързо да се определят честотите на много станции, работещи в наблюдавания честотен диапазон. Това осигурява възможност да се подбира необходимият сигнал и щателно да се анализира. ЕЛТ като индикатори в значителна стелен опростяват индикацията и анализа на сигналите. В ЕЛТ е възможна амплитудна и яркостна индикация на сигналите. По-широко приложение е намерила амплитудната индикация.
5.1.4.	Апаратура за регистриране на сигналите
Подробният анализ и дешифрирането на сигналите при тяхното разузнаване се извършват в апаратура за регистриране на сигналите. В зависимост от вида на прехванатите сигнали се използуват различии способи и средства за регистриране. Регистри-рането (документирането) на приеманите телефонии, телеграфии и други съобщения се извършва ръчно от радистите оператори или автоматично с помощта на различии крайни устройства. За регистриране на сигнали от свързочните радиостанции най-често се използуват телеграфна и фототелеграфна апаратура и магнетсфо-ни. За регистриране на сигнали от РЛС, системи за радиотелеуправление и военна телевизия се извършват фотографиране на изображението и запис на магнетофон. Използуват се и други средства и способи.
В зависимост от принципа на работа и способите за фиксиране крайните устройства за регистриране може да бъдат електромеха-нични (електронно-механични), магнитни, електроннотермични, електроннохимични и др.
Електронно-механичните устройства за регистриране на сигналите преобразуват изходните електрични импулси в механични колебания на пишеща система, която въздействува на обикновена или специална хартия. Върху хартията се начертават криви, изобразя-
104
ващи в една или друга форма приеманите сигнали. В практиката са намерили приложение много на брой различии типове и конструкции електромеханични устройства за регистриране на радиотелеграфни-те предавания, като бързодействуващи устройства, работещи с кода на Морз; печатащи синхронии апарати от системата Бодо; разнообразии стартстопни апарати и много други.
Бързодействуващите устройства (ондулаторите) се състоят от пишещо устройство, лентодвижещ механизъм и касета с телеграфна лента. Под действието на постояннотокови импулси, постъпващи от демодулиращото устройство, перото се премества от котвата на електромагнитно реле в направление, перпендикулярно на движение™ на лентата, и чертае крива, съответствуваща на обвивната на сигнала. Ондулаторът записва на лента телеграфните знаци във вид на точки и тирета със скорост приблизително 500 — 600 думи в минута.
В буквопечатащите синхронии телеграфии апарати се използува двоичната система за кодиране и всяка цифра или буква се преобразу ват в серия от кодови комбинации на елементарни импулси. Почти във всички такива апарати се използува петзначен код, т.е. всеки знак (буква или цифра) се преобразява в комбинация от 5 токови и безтокови импулса. В съвременното буквопечатане се използува амплитудна и честотна (фазова) манипулация.
При амплитудната манипулация се излъчва само една честота при токовите импулси на манипулиращото напрежение. При честот-ната манипулация излъчването се извършва на две честоти, конто съответствуват на токовите импулси и на паузите (безтоковите импулси). Буквопечатането посредством метода на честотната манипулация осигурява по-висока шумоустойчивост, поради което се използува по-често.
Многобройните стартстопни телеграфии апарати може да се представят с два от най-характерните модели.
Електромеханичният телеграфен апарат модел 33 е предназначен за предаване и приемане на телекодова и смислова информация. Той е рулонен тип и се пуска в три разновидности: телеграфен апарат за приемане и предаване на съобщения, като се използува и в качеството на печатащо устройство; приемен телеграфен апарат за приемане на телеграфии съобщения; автоматизиран приемно-предавателен телеграфен апарат.
Електромеханичният телеграфен апарат LO-133 е рулонен тип и работи с международния петзначен код. Той е буквопечатащ, има два регистъра (буквен и цифров). Може да работи на четири скорости на телеграфиране: 360, 400, 600 и 800 знака в минута.
Фотооптичният способ за записване на сигналите е много раз-
105
4
Импулс Импулс
Амплитудна и честотна манипулация
пространен в радиоелектронното разузнаване. За разлика от теле-графните апарати фотооптичното записване осигурява възможност за регистриране не само на текст, но и на графична информация (схеми, карти, чертежи, фотографии и др.) При този способ на записване приеманите сигнали се превръщат в светлинни под въздейст-вието на газоразрядни лампи или други източници на светлина, конто се фокусират на фотографска хартия с различна яркост в за
106
висимост от напрежението на приемания сигнал. При него от из-ключително важно значение са чувствителността на фотографската хартия, интензивността и продължителността на осветяване, изборът на фокусного разстояние, бързината на преминаване на кадрите и други.
Известии са няколко начина за записване на приетите фототелеграфии изображения — фотографски (на фотохартия), електрохими-чен (на електрохимична хартия, напоена с химични реактиви),
Електромеханичен телеграфен апарат модел 33
107
Източник на светлине
Приводно синхрон из ирзщо и фазиращо устройство
Ж Барабан, на Ju който е закрепена
Л М	А «Г
J бланка с предава* ното изображение
Фотоелемент
Усил-вател
Барабан^ с бланка
Оптичяа система
Радио прием* ник
Усилвател на постоянен ток
Модулатор на светлината (газ ораз рядна лампа)
Приводно синхро низиращо и фазиращо устройство
Електрм* чен прео-бразоватед
Радио орада* вател
Принцип на работа на фототелеграфен апарат електротермичен (на електротермична хартия), електромеханичен и ДР-
При откриване и анализ на неизвестно електромагнитно излъчване чрез панорамни устройства или анализатори се прилага фотографирането като способ за документиране на разузнавателни данни. В този случай се използуват фотоапарати с различна конструкция и тип като приставки към разузнавателната апаратура. В някои панорамни устройства има вградена фотоапаратура.
Най-разпространеният способ за регистриране на сигналите е магнитният запис. Той се прилага широко при запис на радиотелефонии, телевизионни и други сигнали.
Магнитният запис осигурява възможност за продължително съх-раняване на резултатите от радиоразузнаването за последващ анализ. При него е възможно многократно използуване на магнитна-та лента за възпроизвеждане. Качествен запис на звукови сигнали се осигурява при честотна лента на пропускане в нискочестотния канал 50—1200 Hz. Магнетофоните, с конто се извършва магнитен запис, се развръщат в стационарни обекти, на машини, в самолети, а в някои случаи са скрити в дрехите и бижутата на човек.
108
В последимте години все по-широко приложение намират видеомагнетофоните, с помощта на които може да се извършва запис на телевизионни предавания. Видеомагнетофоните се състоят от сложим електронни и механични възли. Като пример може да се посочи еднопистовият видеомагнетофон VRX-1006. Той използува 32 и 36 m касети с широчина на лентата 50 mm и се характеризира със следните данни: честотна лента на пропускане 4 MHz; продължител-ност на непрекъснат запис 90 min; максимална грешка по време на запис ±2ns*. С него може да се извършва записване на информация 2 s след началото на наблюдението.
За намаляване на скоростта на лентата се използува многоканален (многопистов) способ на запис с честотно разделяне на канали-те. В такива случаи се използуват едновременно трупа неподвижни магнитим глави.
Видеомагнетофоните са широка гама от регистриращи средства, които през последно време претърпяват бурно развитие.
5.2.	СРЕДСТВА ЗА РАДИОПЕЛЕНГОВАНЕ И РАДИОЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ
При радиоразузнаването много често се налага определяне на местоположението на неизвестни радиоелектронни средства на противника. Определянето на техните координати се извършва, като се измерват направленията към източниците на йзлъчване от две или повече точки с помощта на радиопеленгатори. Така е възможно да се установи преместване на активни РЕС и да се определи направлението на тяхното движение както на земята, така и на море, във въздуха и в космическото пространство.
Без пеленговане и определяне на местоположението на източниците на йзлъчване е невъзможно да се водят радиоелектронно разузнаване и ефективна борба с РЕС на противника.
Резултатите от радиопеленговането могат да дадат важни сведения за местоположението и предислокацията на щабовете и войските на противника, разполагането на рэкетните войски, движение™ на механизираните и танковите части и съединения и др.
С помощта на радиопеленгаторите се определят местоположението и направлението за движение на военните подводни и надвод-ни кораби в моретата и океаните, а също така местонахождение™ и направлението на полета на самолетите. Със специални радиопе-
*1ns (наносекунда) = 1.10 9 s — Б. р.
109
Определяне на местоположението на неизвестна радиостанция чрез два пеленгатора
ленгатори се определя траекторията на полета на изкуствените спътници на Земята и на различните космически кораби.
Принципът на работа на радиопеленгаторите се базира на свойст-вата на разпространение на радиовълните по най-краткия път с крайна скорост (скоростта на светлината) и на принципа на насоче-ното радиоприемане.
Радиопеленговането се извършва с прибори, наречени радиопе-ленгатори, конто се състоят от антенна система, входно устройство, радиоприемник и индикатор.
Направлението към неизвестната радиостанция Б се измерва относно меридиана, преминаващ през пункт А, в който е разположен радиопеленгаторът.
Ъгълът, образуван от северното направление на меридиана и направлението към наблюдавания обект (радиоелектронно средство), се нарича радиопеленг (азимут). Той се отчита от северното направление на меридиана по часовата стрелка от 0° до 360°.
С помощта на един пеленгатор може да се определи само пе-ленгьт (азимутът) на излъчващия източник. За определяне на местоположението на радиоелектронното средство са необходими минимум два радиопеленгатора на достатъчно разстояние един от
110
друг. Тогава местонахождението на работещото радиоелектронно средство (т. Б) се определя от пресечната точка на пеленгите на двата пеленгатора А и В чрез измерване на ъглите а, и а2.
При радиопеленговане на неизвестен източник на електромагнитни излъчвания се извършват две основни операции: приемното устройство се настройва на честотата на пеленгованото РЕС и се срав-няват сигналите, съответствуващи на различните положения на ан-тените или постъпващи от няколко антенн. Тези две операции се извършват по възможност за кратко време.
Постъпващите в приемното устройство сигнали може да се сравнят по амплитуда, фаза и честота. В зависимост от това се различа-ват три основни метода на пеленговане: амплитуден, фазов и честотен.
Амплитудният метод се базира на сравняване на амплитудите на приеманите сигнали при измерване на ъгловото положение на ан-тените на пеленгатора относно целта. Съществуват три способа на засичане — по максимума, по минимума и по равносигналната зона.
Пеленговане по максимума обикновено се използува в диапазона на дециметровите и сантиметровите вълни, в който могат да се получат тесни диаграми на насоченост с помощта на малогабарит-ни антенн. Пеленгьт се определя, като се върти антената, имаща диаграма на насоченост с формата на остър лист, докато се получи максимална стойност на приемания сигнал на изхода на пеленгатора. Максимален сигнал се получава при съвпадане на оста на диаграма-
Пеленговане по максимума на приемания сигнал
111
Пеленговане по минимума на прие-мания сигнал
та на насоченост на антената с направлението към източника на излъчване (Ц).
Пеленгьт се определя, като се измери положението на антената а по отношение на северното направление на меридиана, премина-ващ през точката (О), в която е разположен пеленгаторът.
Предимство на способа е, че се пеленгова при наличие на сигнал и позволява да се пеленговат слаби сигнали. Практическата точност на пеленговане е приблизително 0,1—0,25 от ширината на диаграмата на насоченост на антената при ниво 0,5 от мощността.
Пеленговане по минимума се използува почти във всички диапа-зони. Антената на пеленгатора има един или два минимума. Най-често се използуват антенн с косинусоидална или кардиоидна диа-грама на насоченост. Антената се завърта до положение, съответст-вуващо на спиране на приемането. В този момент по скалата на прибора се отчита пеленгьт.
Точността при този способ е по-висока в сравнение с пеленго-ването по максимума. Недостатък е, че при пеленговане сигналът на изхода е минимален или почти липсва. Това се отразява върху да-лечината на пеленговането.
Пеленговане по равносигналната зона най-често се прилага в сантиметровия диапазон. В този случай за сметка на частично
112
АЮ
Пеленговане по равносигналната
зона
А]
Пеленговано чрез сравняване на фазите на сигналите, прие-мани от две еднакви антенн
113
8 Борбата в ефира
покриване на диаграмите на насоченост 1 и 2 на две еднакви антег се образува равносигнална посока ОЦ. Сигналите, които се приема от двете антенн, ще бъдат еднакви по амплитуда. Равносигнална! зона може да се получи и с една антена, като се премества нейнат диаграма на насоченост от положение 1 в положение 2 и обратно.
Фазовият метод се основава на сравняването на фазите на chi налите, приемани от две еднакви антенн (/Ц и Д2), които са разпс пожени на разстояние d една от друга, наречено база. При пеленге ване по този метод електродвижещите напрежения, които се индук тират в двете антенн, са с еднаква амплитуда, но фазите им са раз лични, тъй като времето за пристигане на електромагнитните вълн| в антените е различно. Фазовата разлика на електродвижещите на прежения, индуктирани в антените, е пропорционална на направле нието на пристигане на радиовълните.
Грешката на пеленговането при фазовите радиопеленгатори е е границите от 0,3 до 0,5°.
В радиоразузнаването широко приложение намират радиопелен-гаторите с рамкови антенн. Техните антенн имат формата на някаквг затворена фигура — провоъгълник, кръг, ромб. Те са вертикално ориентирани към земната повърхност и в хоризонтална плоскост имат диаграма на насоченост във вид на осморка (косинусоидална диаграма). Такъв модел е рамковият радиопеленгатор Р-100, конто работи в диапазона 1,5—30 MHz. Този радиопеленгатор е носим и при работа се поставя на тринога.
Миниатюрният пеленгатор RE-484 работи в честотен диапазон от 57 kHz до 20,6 MHz, който се покрива от 10 сменяеми бобини. Пелен-гаторът използува феритна антена, разположена вътре в кожуха (метална кутия); външна рамкова антена от гъвкав проводник, която е едновременно и ремък за носене през рамо; спомагателна антена, използувана за получаване на диаграма на насоченост с форма на кардиоида. В пеленгатора се използува слухова (по минимум чувае-мост) и визуална (във вид на часовник на ръката на оператора) индикация.
В сантиметровия и дециметровия диапазон на вълните най-често се използуват пеленгатори с тясна диаграма на насоченост на ан-тената. Прототип на пеленгатори с остро насочена диаграма на ан-тената е разузнавателната преносима станция РПС-2. Тя се състои от антена, радиоприемник и индикатор. В станцията има 5 приемни устройства, с които се покрива честотният диапазон. Те се отлича-ват по конструкцията на антените и високочестотната си част. Чувствителността на приемника е под 1 уМ. Търсенето на РЛС по направление се извършва с въртяща се антена. Пеленговането на
1 .4
Рамков радиопредавател Р-100
115
открити станции се отчита по азимуталната скала в момента на приемане на максимален сигнал.
. Най-съществен недостатък на рамковите антенн са големите грешки, конто се допускат при пеленговане в късовълновия диапазон. Това са така наречените поляризационни грешки, конто имат случаен характер и не могат да се отчитат при радиопеленговането.
Пеленгатор с остро насочена диаграма на антената РПС-2
116
Н-образна антена
Тези грешки се дължат на хоризонталната съставка на електричния вектор в антената.
Намаляването на поляризационните грешки се постига чрез използуване на Н-образни антенн. Те се състоят от две или няколко разнесени еднакви вертикални антенн или от по-сложно тяхно съче-тание. Процесът на пеленговане с такива антенн се основава на неутрализирането на хоризонталната и използуване само на верти-калната съставка на електричното поле в антената. За еднозначно определяне на пеленга се използува допълнителна ненасочена (пръчковидна)антена.
Съвременните пеленгатори се разработват с 6- и 8-мачтови антенн. Така например автоматизираният разузнавателен пеленгатор А 396/5 (ФРГ), работещ в честотния диапазон от 1 до 25 MHz, е с 6 мачтова и-образна антенна система. В центъра на системата се развръща апаратната машина, в която е разположен приемоиндика-торът.
Разработват се и автоматични пеленгатори с 8-диполни Н-об-разни антени: А-639/90, работещ в диапазона 20—128 MHz, и А-638/180 — в диапазона 60—180 MHz.
За пеленговане в късовълновия диапазон в близката зона от 50
117
Автоматизиран разузнавателен пеленгатор А-396/5
Посока към из-точника на ра-диоизлъчване
Автоматичен двуканален радиопеленгатор
118
до 350 km се използуват антенни системи с разнесени рамки. Във вертикална плоскост рамковата антена има диаграма на насоченост във вид на окръжност и индуктираното в нея електродвижещо напрежение не зависи от ъгъла на наклона, под който идва електромагнитната вълна.
Днес основен вид пеленгатори са автоматичните двуканални радиопеленгатори с визуално отчитане на пеленга, който се определя автоматично, след като приемникът се настрои на честотата на пеленгованата станция. Той има два еднакви приемника, всеки от които работи с една от двете взаимноперпендикулярни антенн.
Радиосигналите, пристигащи под определен ъгъл а от източника на радиоизлъчване, създават на входа на приемниците електрични напрежения. Тези напрежения се подават съответно към вертикал-ните и хоризонталните отклоняващи пластини на електроннолъчева-та тръба, при което върху екрана се получава светеща линия. Тази линия е наклонена под ъгъл а спрямо вертикалната ос на симетрия на тръбата, което позволява да се определи направлението към източника на радиоизлъчване.
Разглежданите пеленгатори използуват амплитудния метод за пеленговане. През Втората световна война и следвоенните години започна разработване на пеленгатори, при които се измерва разли-ката във фазите на приеманите сигнали. Разработени са фазоме^-рични секторни пеленгатори с голяма антенна база и фазометрични едноканални автоматични радиопеленгатори с малка база. Послед-ните две-три десетилетия разузнавателните органи на САЩ отделят голямо внимание на воденето на радиоелектронно разузнаване с помощта на изкуствени спътници на Земята, а също така и на определянето на местоположението на спътника в космическото пространство. Данните, получени при измерването, се предават по свързочни канали в координационни изчислителни центрове, където след обработка се определят параметрите на траекторията на спът-ниците. Едновременно с това резултатите автоматично се фиксират със записващите устройства.
5.3.	СРЕДСТВА ЗА СЪЗДАВАНЕ
НА АКТИВНИ СМУЩЕНИЯ
За създаване на активни смущения се използуват спе-циални станции. Изискванията за висока ефективност на активните смущения не могат да се постигнат само с предаватели без съответ-на система за управление. Ето защо предавателите като правило са
119
Антена	Антена
Блокова схема на станция за смущения
само един от елементите на сложния комплекс за създаване на причудливите ефекти на радиосмущенията.
Устройството на станциите за радиосмущения се определя от тяхното предназначение, работния честотен диапазон и мястото на поставяне. Устройството, габаритите и масата зависят още и от възможностите на техните носители. Станциите за радиосмущения се монтират в самолети, ракети, кораби, автомобили, бронирани обекти и други. В последните години се разработват и постъпват на въоръжение предаватели на радиосмущения с еднократно действие (ПРЕД), конто работят определено време и създават смущения на радиоелектронните средства в съответния район.
Независимо от предназначението им в състава на станциите за смущения влизат антенн, приемник, модулатор, анализатор, преда-вател и апаратура за управление.
Тъй като не винаги параметрите на радиоелектронните средства са известии предварително, станциите за смущения трябва да осигуряват възможност за своевременно разузнаване, анализ на прехванатите сигнали и настройване на предавателите за смущения.
Антените (една или няколко) осигуряват приемане на радиосигна-лите и излъчване на радиосмущенията.
Радиоприемникът усилва приеманите сигнали. В зависимост от предназначението на станцията за смущения приемникът може да бъде линеен (с пряко усилване) или суперхетеродинен. Съвременни-те приемници, използувани в състава на станциите за смущение, обикновено са панорамни.
Модулаторът (амплитуден, честотен или фазов) е предназначен за формиране на високочестотния сигнал на смущенията. Той осигурява съответствие на параметрите на смущенията с тези на полезния сигнал.
Анализаторы позволява да се разузнават параметрите на раз-крития сигнал (носеща честота, странични честоти, продължител-ност, кодов интервал, честота на следване и др.) и съответствуват ли те на параметрите на подавяното РЕС. Въз основа на резултатите от анализа се взема решение за създаване на радиосмущения.
120
Предавателят създава непрекъснати или импулсни високочестот-ни колебания с определена мощност в зададен честотен диапазон. Той се състои от генератор на високочестотни колебания и модула-тор.
Апаратурата за управление е предназначена за избиране на най-ефективния вид на смущенията в зависимост от параметрите на приемания сигнал. В нея се изработват напрежения, конто настрой-ват предавателя на работната честота на подавяното РЕС с необхо-димата точност и управляват работата на предавателя. При несъв-падение на честотите на смущавания и на полезния сигнал в апаратурата за управление се изработват команди за донастройване на предавателя. В съвременните комплекси за РЕБ ролята на апаратурата за управление се изпълнява от специализирани компютри.
Смущения в радиосвръзката могат да се създават както със спе-циални станции за радиосмущения, така и с обикновени свързочни радиостанции. За създаване на смущения обикновените радиостанции се оборудват с допълнителна апаратура, която осигурява необходимата модулация на предавателя на станцията. Тази допълнителна апаратура се нарича контролно-управляваща. С нейна помощ се извършва съвпадане на честотите на смущаващия и смущавания сигнал, формиране на структурата на смущенията и управление на работата на радиопредавателното устройство.
Специалните станции за смущение на радиосвръзката конструктивно включват в състава си елементи, конто осигуряват горепосочените дейности. В повечето случаи процесът на разкриване на сигналите, на формиране и създаване на смущения е автома-тизиран.
В състава на станциите за смущение на радиосвръзката влизат антенно устройство, антенен превключвател, приемник, анализатор, предавател, генератор на шумово напрежение, модулатор, усилва-тел и устройство за управление.
Антенного устройство на предавателя осигурява излъчване в пространството на високочестотната енергия. За приемните устройства най-често се използуват отделни антёни, но има и станции за смущения, при конто приемникът и предавателят работят на една антена. От изхода на антената полученият сигнал се подава на антенния превключвател.
Антенният превключвател осигурява последователно във вре-мето работа на приемника и предавателя към една антена. При приемане на сигнали антената се включва към входа на приемника, а при излъчване — към изхода на предавателя.
Високочестотният сигнал от изхода на антената се подава през антенния превключвател на входа на приемника. Тук той се преоб-
121
Блокова схема на станция за смущение на радиосвръзката
разува в сигнал, необходим за нормална работа на анализатора, а сыцо така в съобщения (телефонии и телеграфии сигнали).
Анализаторы позволява да се определят видът на модулацията (манипулацията), широчината на честотния спектър на приемания сигнал, спектралните съставки, носещата честота и други параметри на разкрития сигнал.
Предавателят генерира високочестотни модулирани колебания в границите на работния честотен диапазон на свързочната радиостанция. Честотният диапазон на предавателя се покрива с помощта на няколко сменяеми резонансни кръга. При възможност той се прави широкодиапазонен. Мощността на предавателя е достатъчно голяма, за да може да осигури в точката на приемане необходимото превъз-ходство на смущаващия сигнал над нивото на полезния сигнал (сигнал от свързочния предавател). Това е характерно за слуховата те-леграфна свръзка, която притежава по-голяма шумоустойчивост.
Модулиращите напрежения се създават от генератора на шумово напрежение. В качеството на първичен източник на шум се използуват шумови диоди, фотоелектронни умножители, газоразряд-ни (тиратрони, неонови тръби), полупроводникови и други прибори, които имат високо ниво на шума в широк честотен диапазон.
Шумовото напрежение от изхода на първичния източник се усил-ва в усилвателя и се преобразува по честота, след което се подава
122
на модулатора. Видът на модулацията на ВЧ колебания, излъчвани от предавателя, се определя от вида на модулацията на сигнала, който се предава по смущаваната радиолиния. Като условие за избор на вида на модулацията се взема намаляването на разбирае-мостта на речта, при което е невъзможно нейното приемане. Основ-но влияние на разбираемостта на речта оказват спектралните със-тавни, ограничени в честотния диапазон от 400 до 800 Hz. Освен това радистът престава да разбира смисъла на съобщението, когато то губи до 50 % от приеманата информация. Ето защо за създаване на ефективни смущения на различните видове радиосвръзка се създават правошумови, амплитудномодулирани, честотномодулирани шумови смущения и хаотични импулсни радиосмущения с амплитудна, честотна и фазова модулация, а също така смущения, имитиращи радиотелефонните и радиотелеграфните предавания.
Чрез устройството за управление се управлява работата на станцията — пренастройване на честотата, изменяне на модулацията, превключване към еквивалент или антена, оперативен контрол на изправността на станцията.
Като пример за станция за смущение на радиосвръзката може да се посочи американската автомобилна станция AN/MPQ-2, която представлява преоборудвана станция за радиосвръзка SCR-399A.
Апаратурата на станцията е монтирана в 2,5-тонен автомобил с ремарке. В комплекта на станцията влизат предавател, модулатор и усилвател, генератор на шумово напрежение, два радиоприемника, антенен превключвател, блок за настройка на антената, блок за връзка с антената, блок за превключване на приемните антенн, блок за управление и захранващ блок. Работният диапазон на предавателя е от 0,95 до 18 MHz е разделен на осем поддиапазона. Може да работи с два вида антенн: полуромбична и пръчковидна. Предава-телят се настройва предварително на няколко честоти в границите на работния честотен диапазон. Смущенията са модулирани по амплитуда с шум и тонални честоти, а също така и хаотично манипу-лирани (накъсани). Антенният превключвател превключва антените към приемника, предавателя или еквивалентния товар. Обхватът на приемника, работещ в късовълновия диапазон, е от 1,5 до 18 MHz и е разделен на шест поддиапазона. Той осигурява приемане на не-затихващи, тоналнотелеграфни и амплитудномодулирани телефонии сигнали. Аналогични са възможностите и на приемника, работещ в диапазона на средните вълни от 150 до 1500 kHz.
През последните години работата на станциите за радиосмущения се автоматизира с помощта на специални компютри. Така например в състава на станцията за радиосмущения AN/GLQ-3A влиза микрокомпютър тип „Интел“. Станцията е с мощност 1500 W и
123
ВЪНШЕН ВИД
Радиостанция за смущения AN/MPQ-2
осигурява подавяне на РЕС на противника на дълбочина 30—50 km. Използува пръчковидна (ненасочена) и логопериодична (насочена) антена, която се повдига на мачта с височина 10 т. Ефективната мощност с пръчковидна антена е 1275 W, а с логопериодична — 2300W. Станцията работи на принципа на временната селекция — излъчване 1,75 s и приемане 0,25 s.
Станцията за радиосмущения AN/TLQ-17A с мощност 550 W осигурява самостоятелно или автоматично търсене и прехват на
124
Предавател за радиосмущения с еднократно действие
125
целите. Работата на предавателя се управлява от микрокомпютър „Интел** 8080А.
Военните конфликти в последните години доказаха целесъобраз-ността и ефективността от използуването на средства за радиоелектронна борба с еднократно действие. Сега военните специалисти са на мнение, че те ще играят все по-важна роля в бъдещите бойни действия. Предавателите за радиосмущения с еднократно действие (ПРЕД) са прости, ефективни и евтини. Освен това по време на използуването им потребителят не е изложен на никаква опасност, защото те действуват на разстояние от него. Миниатюрните предаватели за радиосмущения с еднократно действие се доставят в райони-те, в конто са разположени радиоелектронните средства на противника. По данни на чуждестранния печат те са предназначени за смущение на средствата за радиосвръзка, РЛС за системата на ПВО, РЛС за управление на артилерийския огън и други радиоелектронни средства. До обектите за подавяне те могат да се пренесат с пилотирани и безпилотни самолети, ракети, артилерийски снаряди, диверсионно-разузнавателни групп, авиобомби, мини, въздушни ба-лони и други.
Предавателите за радиосмущения с еднократно действие работят в непосредствена близост до подавяния обект. Затова те имат малка мощност, маса и габарити, консумират малко енергия и имат голяма здравина. Задействуват се при удар в земята. Могат да работят в режим на прицелим, заградителни и сканиращи по честота маскиращи и имитиращи смущения. По излъчвана мощност ПРЕД обикновено са с малка мощност (до 0,1 W), със средна мощност (до 1 W) и с голяма мощност (от 10 до 100 W). Те осигуряват непрекъсна-та работа в интервал от 10 min до 2 h. Предавателите за радиосмущения с еднократно действие, който са предназначени за подавяне на средствата за радиосвръзка, работят в диапазона от 30 до 500 MHz.
Предавателите за радиосмущения с еднократно действие могат да работят на земната повърхност и във въздуха.
За създаване на активни смущения на РЛС се използуват специ-ални станции за маскиращи и имитиращи радиосмущения. Станцията за маскиращи смущения се състои от антена, приемно-анализираща апаратура и предавател.
Антените на някои станции имат възможност за изменение на широчината на диаграмата на насоченост и за определяне на поляризацията на приеманите сигнали. Антенният превключвател позволява една антена да се използува както за приемане, така и за предаване.
В състава на приемно-анализиращата апаратура на станцията
126
127
Приемник
Предавател
Структурна схема на станция за активни маскиращи смущения на РЛС
влизат усилвател на висока честота, смесител, хетеродин, усилва-тел на междинна честота и анализатор на сигналите. Настройката на радиоприемно устройство на честотата на разузнаваните сигнали на РЛС се объществява с пренастройващи се хетеродини. Последовател-ното превключване на хетеродините към смесителя позволява да се приемат сигнали на различии честоти в границите на диапазона на станцията.
Предавателят включва генератор на шум, филтър, усилвател на шумово напрежение, модулатор и високочестотен генератор. В станциите за прицелни маскиращи смущения шумовото напрежение, създавано от генератора на шум, се ограничава от филтьра по широчина на спектъра до величина, примерно равна на лентата на пропускане на приемните устройства на РЛС, а след това се усилва в широколентов усилвател. След усилването шумовото напрежение постъпва на модулатора, където високочестотните носещи колебания се модулират с него. След това високочестотните колебания се излъчват от антената.
Механизмы за настройване едновременно пренастройва хетеро-дина, приемника и високочестотния генератор, настройвайки по такъв начин станцията за смущения на честотата на подавяната РЛС.
Станцията за имитиращи смущения се състои от приемник, схе-
Структурна схема на станция за активни имитиращи смущения на РЛС
128
ма за запомняне на честотата, схема за задръжка, модулатор, усилвател на висока честота, краен усилвател, приемна и предавателна антена.
Сигналът от подавяната РЛС, приет от станцията за смущения, постъпва едновременно в схемата за запомняне на честотата и в приемника. От изхода на приемника сигналът се подава в схемата за задръжка, където се зъдържа за определено време. Модулаторът формира серия от импулси, конто мсдулират носещите колебания в усилвателя на висока честота. След усилване в усилвателя на висока честота и в крайния усилвател импулсните смущения се излъчват от предавателната антена. По такъв начин станцията за смущения е по същество ретранслатор на приетите сигнали от РЛС. Коефициен-тът на усилване на ретранслатора на сигнала, имитиращ цел, се определя от условието за получаване на такова ниво на смущението на входа на приемното устройство на РЛС, каквото е нивото на отра-зения от цента сигнал.
В съвременните армии за нуждите на ВВС, ВМС и сухопътните войски на въоръжение са въведени много и най-разнообразни по предназначение и принцип на работа средства за създаване на активни смущения на РЛС. Така например за индивидуал на защита всеки боен самолет се оборудва със станция за активни смущения, която нарушава работата на радиолокационните станции от състава на зенитноракетните комплекси, зенитната артилерия и радиолокационните прицели на изтребителите прехващачи на противника Обикновено тези станции се монтират в контейнери, конто се окач-ват на самолетите. Счита се, че разполагането на средствата за смущения в окачваеми контейнери е много по-лека в конструктивно отношение задача, отколкото разполагането на апаратурата непо-средствено на борда на самолета.
Използуването на окачваеми контейнери дава възможност бързо да се заменя един контейнер с друг при необходимост от създаване на смущения на новопоявили се или модифицирани и модернизирани РЛС.
Самолетите от тактическата авиация на САЩ са съоръжени с контейнерната станция AN/ALQ-119. Станцията е изградена на осно-вата на модулния принцип с кабелни съединения, което по мнението на военните специалисти облекчава ремонта и експлоатацията. В нея се използуват лампи с бягаща вълна, работещи едновременно в непрекъснат и в импулсен режим. Това осигурява покриване на честоти в три диапазона (2000—4000 MHz, 4000—8000 MHz и 8000—10 000 MHz). В състава на апаратурата влиза и микрокомпютър. С иегова помощ се осигурява автоматично управление на мощността, честотата и вида на модулацията на смущаващите сигнали в
Окачваем контейнер с модулна конструкция с апаратура за създаване на активни смущения
съответствие с параметрите на прехванатите от станцията сигнали от РЛС на противника така, че да се постигне най-ефективното им подавяне.
Друга контейнерна авиационна станция за активни смущения е AN/ALQ-131. Предвижда се тя да бъде монтирана на всички американски тактически самолети и постепенно да замени станцията AN/ALQ-119. Станцията AN/ALQ-131 е напълно автономно устройство без никакви електрични връзки с бордната апаратура на самолета. В нейния състав освен четири предавателя за смущения влизат разу-
130
знавателен приемник, микрокомпютър и автономен източник за зах-ранване. В специализираната литература се отбелязва, че станцията осигурява създаване на смущения на всички радиолокационни средства на противовъздушната отбрана, които се използуват сега, а също така и на тези, които могат да се появят в следващото десетилетие. Изборът на вида на смущенията, параметрите на модулация на техните сигнали и законите за изменение на задръжката по време на излъчването се осъществяват автоматично с помощта на компютър, който конструктивно е обединен с разузнавателния приемник. С помощта на съвместната работа на разузнавателния приемник и компютъра се постига формирането на смущения, чиято мощност, честота, вид на модулацията и временна задръжка позволяват най-ефективно да се подавят РЛС на противника. В приемника е предвиден режим за бързо преглеждане на целия диапазон от честоти в периодите от време, когато станцията прекратява излъчването на смущения. Така летецът може да оцени общата радиоелектронна обстановка по маршрута за изпълнение на бойната задача и да провери ефективността от въздействието на смущенията върху РЛС на противника.
За повишаване на ефективността при преодоляване на противовъздушната отбрана на противника широко се използуват средства за активни смущения за групова защита. Те се монтират на специални самолети за радиоелектронна борба. Планира се тези самолети да се използуват от зони за дежурство по протежение на линията на бойното съприкосновение на войските, а също при полет в бойните редове на ударните групп авиация.
Към летателно-техническите характеристики на самолетите, предназначени за създаване на смущения от зони, обикновено не се предявяват високи изисквания. В САЩ за тази цел на базата на двуместния палубен щурмовик А-6 е създаден самолет за радиоелектронна борба ЕА-6В „Проулер“. Екипажът на самолета се състои от летец и трима оператори. Откриването на РЛС на противника, тяхната пеленгация и определянето на основните параметри на сигналите се осъществява от специален приемник. Преобразуваните в цифрова форма параметри на откритите сигнали постъпват в компютъра на устройството за опознаване на типа на РЛС, откъдето се формират команди за управление на станцията за смущения.
Като станция за смущение на противниковите РЛС се използува контейнерната станция AN/ALQ-99. Тази станция се произвежда в няколко модификации.
Една от модификациите на станцията AN/ALQ-99 работи в диапазона от 64 до 10 500 MHz, разделен на 8 поддиапазона. Предава-телите на станцията са разположени в пет окачваеми контейнера
131
Сигналите на смущенията се формират в съответствие с измерените параметри на сигналите на подавяните РЛС и се излъчват от антените с ширина на диаграмата на насоченост 30°.
За създаване на смущения от бойните редове на ударната авиация се използуват специални самолети за РЕБ, създадени на базата на самолети, притежаващи високи летателно-технически характеристики. Това обстоятелство им позволява да следват ударните самолети по целия маршрут на полета им. Такъв самолет за борба в ефира, предназначен за групова защита, е американският самолет за РЕБ EF-111A.
В състава на комплекса за РЕБ на самолета, разположен изцяло в неговото тяло, влизат станции за радиотехническо разузнаване и радиоелектронно подавяне с активни смущения и устройство за управление. Станцията за радиотехническо разузнаване осигурява разузнаването на РЛС, работещи в диапазона от 30 до 15 000 MHz. Тя определя тяхната работна честота, типа, координатите, режимите на работа и тактическата принадлежност. Станцията за радиоелектронно подавяне работи в диапазона от 60 до 15 000 MHz, който се покрива от 10 предавателя за смущения, излъчващи сигнали за смущения от антенн с ширина на диаграмата на насоченост 30°. Устрой-ството за управление е създадено на базата на компютър. То осигурява автоматизирано управление на комплекса за РЕБ и авто-матизиран контрол за реакцията на подавяните РЛС спрямо избрания способ за създаване на смущения.
Самолет за радиоелектронна борба за групова защита EF-111A
5.4.	СРЕДСТВА ЗА ОПТИКОЕЛЕКТРОННО И ХИДРОАКУСТИЧНО ПОДАВЯНЕ
Във всички съвременни армии се отделя голямо внимание на разработката и внедряването във видовете въоръжени сили на различии по предназначение квантово-оптични средства и системи (КОСС) за осъицествяване на качествен скок в повишаване на ефективността на поразяване на огневите системи и оръжия. Ос-новната цел, която си поставят спэциалистите с широкото внедрява-не на квантово-оптични средства и системи, е да се реализира принципът „разузнаване—поразяване с първия изстрел“ върху осно-вата на висока стелен на автоматизация на управлението. С това ефективността на конвенционалните оръжия се доближава до тази на ядрените боеприпаси.
Квантово-оптични средства и системи се наричат такива радиоелектронни средства и системи, конто работят в оптичния диапазон от електромагнитния спектър на вълните и използуват оптични и електронни методи за приемане, обработка, съхранение (запаметя-ване) и предаване на информацията за обектите (целите) в дадена система за разузнаване или управление на оръжията.
Излъчванията в оптичния диапазон се подчиняват на същите за-кони, както и радиовълните — отразяване, пречупване и разсейва-не, — а вълновите им свойства обуславят явленията дифракция, интерференция и поляризация.
Падащият на повърхността на всяко тяло поток оптично излъчване частично се отразява (разсейва), частично преминава през тялото и частично се поглъща от него. Погълнатата част от
133
енергията на оптичното йзлъчване се преобразува основно в топлина, с което се повишава температурата на телата. Възможни са и други видове преобразуване на енергията на оптичното йзлъчване, например външен и вътрешен фотоелектронен ефект, фотолуминесценция и др. Всички тези свойства на оптичните излъчвания се използуват при създаването на КОСС за разузнаване, управление на оръжията и за оптикоелектронно подавяне. В състава на тези средства влизат оптични тела и електронни устройства, използувани както комбинирано, така и във вид на автономии устройства и възли от дадена система.
По предназначението за бойно използуване квантово-оптичните средства и системи са за разузнаване, за управление на войските (силите), за управление на оръжията, за оптикоелектронно подавяне, лазерно оръжие.
Средствата и системите за оптикоелектронно подавяне служат за създаване на смущения в работата на квантово-оптичните средства и системи за разузнаване и управление на оръжията на противника, като се цели да се скрият (маскират) обектите и да се намали ефективността на ударите по тях.
Специалистите считат, че новата облает на борбата в ефира — оптикоелектронното подавяне — в наше време придобива особено значение във връзка с приетите на въоръжение лазерни далеко-мери, средства за насочване и целеуказване на оръжията във всички видове въоръжени сили. Усилията се насочват за създаване на средства и системи, предназначени за прехващане (разузнаване) на кохерентното лазерно йзлъчване, на предаватели за йзлъчване на оптикоелектронни смущения и средства за маскировка (скриване) на войските и бойната техника от квантово-оптичните средства и системи за наблюдение и целеуказване на противника.
Предавателите на оптикоелектронни смущения въздействуват посредством мощни излъчвания с определена дължина на вълната върху чувствителните елементи на инфрачервените, телевизионните и лазерните системи за разузнаване, наблюдение и насочване на управляемите оръжия, а също така върху зрителните органи на наблюдателите и насочвачите.
При разглеждане на възможностите за противодействие на лазерните системи за насочване специалистите отбелязват, от една страна, лесното определяне на работната им честота, която зависи от типа на работещия елемент на лазера, и, от друга — трудното въздействие със смущения на лазерния лъч поради неговата голяма насоченост.
Счита се, че противодействието на управляемите авиобомби и ракети, снабдени с лазерни и телевизионни системи за насочване, е
134
135
№ по РОД	Тип, страна и година на производство	Предназначение
1	Предавател за смущения AAQ-4,, П AAG-8, САЩ, 1974	За смущаване на инфрачер-вените средства на зенитните управляеми ракети
2	Предавател за смущения ALQ-104, ALQ-107, САЩ	За смущаване на инфрачер-вените средства
3	Предавател за смущения ALQ-123, САЩ, 1974	За смущаване на инфрачер-вените средства
4	Станция за смущения А1_О-131,САЩ, 1974	За смущаване на инфрачер-вените средства
5	Станция за смущения ALQ-144, САЩ	За смущаване на инфрачер-вените глави за самонасочване на зенитните управляеми ракети
Носител
Допълнителни данни
Самолетите ЕВ-66 (AAQ-4), А-7 и F-4 (AAQ-8) (в контейнер)
Вертолетът UH-1H и самолетите от армейската авиация
Самолетите от състава на ВМС F-4, А-4, А-6 и А-7 (в контейнер)
Самолетите V-10, А-10, С-1-30 и вертолетите СН-47 (в контейнер)
Вертолетите АН-1 „Кобра" „ ОН-58 „Кайова", ОН-6А ИОН-1Н
Източникът на инфрачерве-но излъчване е импулсна цезиева лампа
Диаметър 25 ст, дължина 260 ст и тегло 170 kg. Източникът е цезиева лампа
Инфрачервеното излъчване се създава при изгаряне на авиационното гориво в спе-циална камера. Маса 67 kg
Разполага се в отвора на тръбите за изходящите газо-ве. Маса 9,5 kg
възможно да се реши с радиотехнически и електроннооптични средства и способи за въздействие. Първите осигуряват подавяне с радиосмущения на линиите на телевизионните системи за насочване, а използуването на вторите позволява да се маскират обектите по оптичен метод чрез създаване на смущения в отразения лъч за „ос-ветяване“ на целите при лазерното насочване.
Най-големи приложения са намерили некохерентните инфрачер-вени предаватели на смущения за защита на самолетите и вертоле-тите от управляемите ракети клас „земя—въздух” и „въздух— въздух“.
Основните характеристики на някои представители на инфрачер-вените предаватели за смущения са посочени в таблицата на стр. 135.
В предавателя AAQ-4 се използуват четири лампи, генериращи
Предавател ALQ-123 за смущаване на инфрачервените средства
Електронен блок
Източник на инфрачервено
136
мощни инфрачервени излъчвания в спектър с максимално йзлъчване, съответствуващо на излъчването на двигателя на самолета. Предавателите AAQ-4 и ALQ-123 подавят работата на ракетите от типа „въздух—въздух“ с инфрачервена глава за самонасочване.
Предавателят ALQ-123 се поставя в задната част на самолета. Той създава активни смущения и не позволява на противниковия самолет прехващач да извърши прехват на цента по нейното инфра-червено йзлъчване и пуск на оръжията.
За индивидуална защита от оръжията на противника, използуващи КОСС за насочване, съвременните вертолети, танкове и бойни машини на пехотата се съоръжават с източници за йзлъчване на активни смущения в невидимия и видимия спектър на квантово-оптичния диапазон.
Хидроакустичните средства са основните информационни източници за обстановката на море. Те са широко разпространени и в системите за самонасочване на противолодъчните оръжия. Появата на хидроакустичните средства предизвиква от своя страна необходимостта от създаването на специални устройства за борба с тях. Всички хидроакустични средства работят на принципа на приемане, йзлъчване или вторично йзлъчване (отразяване) на колебания с честота под 10 kHz, разпространяващи се във водна среда (шумо-и ехопеленгатори, хидролокаторни станции и др.)
Към активните способи за хидроакустично подавяне се отнася създаването на акустични смущения, лъжливи цели и имитатори. Тези средства излъчват колебания в определен диапазон, възпроизвеждат шумове, ултразвук и други излъчвания от движещи се кораби, подводни лодки и противолодъчни оръжия или тяхното маневриране за отклонение от контакта с противника (отклонение на изстреляните оръжия).
В хидроакустичните станции за създаване на активни смущения се използува следният най-общ принцип на работа: приемане на сигналите от хидролокаторната станция на противника, запомняне за определено време, усилване и йзлъчване във вид на отговарящо смущение. По време на йзлъчване на приетите сигнали се води разузнаване за работещи хидроакустични средства на противника. Този режим позволява непрекъснато да се оценява хидроакустична-та обстановка и да се създават ефективни смущения.
За създаване на лъжливи хидроакустични цели корабите и под-водните лодки използуват самоходни, буксируеми и дрейфуващи имитатори и имитационни патрони. Всички те са предназначени да имитират движението и създавания шум от кораба или подводната лодка за тяхното маскиране, създаване на сложна хидроакустична обстановка и отклонение на изстреляните оръжия. Използува се
137
Електронен блок
Преобразувател на звукови вълни

Носов отсек
Акумулаторен Блок за насочване отсек
Самоходен имитатор тип BLQ-9
принципы на излъчване на хидроакустични сигнали, аналогични на тези от истинските обекти, конто се приемат от хидроакустичните средства на противника. Освен това някои от тях имат възможност да възпроизвеждат шум от винт, да маневрират по курс, скорост и дълбочина.
Така например самоходният имитатор тип BLQ-9 е изпълнен на основата на малоразмерно електрично Торпедо, имитиращо шум на подводна лодка в диапазона 0,1—10 kHz и се открива на разстоя-ние 4—5 km. Управление™ на имитатора се осъществява по програ-ма, нанесена на перфолента, с която се задават курсы, дълбочината и скоростта на движение. При бойно използуване е възможно имитаторы да се изстреля във водата от торпедните апарати на подводна лодка, да се изхвърли от надводен кораб или вертолет.
Основните характеристики на самоходните имитатори на подводни лодки са следните: дължина — 3,25 т; диаметър — 0,25 гл; маса — 155,6 kg; скорост — 8 kn*; време за работа — 4 h; дълбочина на плаване — 15—120 гл; диапазон на работните честоти при ими-тиране на шум — 0,1—10 kHz и при имитиране на ехо — 3—30 kHz; захранване — от акумулаторни батерии.
По интензивност на шума имитаторы създава акустично шумово поле, десетки и стотици пъти по-силно от реалното поле, създавано от подводната лодка. На неговия фон е извънредно трудно да се разкрие подводната лодка, тъй като шумовото осветяване на екрана на хидроакустичните средства не позволява да се отдели полезният
* 1 kn (възел) = 1 n.mile/h = 0,514 m/s.
1 n.mile (морска миля) = 1852 m — Б.р.
138
сигнал. Те се използуват както от подводните лодки, така и от над-водните кораби като един от способите за защита от торпеда с активни и пасивни системи за самонасочване.
За затрудняване на преследването по море и за отклонение на противниковите оръжия могат да се използуват и дрейфуващи активни хидроакустични прибори, конто са закачени на поплавък, дви-жат се свободно от течението и за имитация на цел излъчват пред-варително записани шумове. Работят 15—30 min, захранвани от ба-терии, конто се активизират от морската вода, и имат маса 40—60 kg. Те се използуват от надводните кораби за отклонение на торпедни атаки.
Имитационните патрони се използуват за създаване на лъжливи цели и за отклонение на торпеда с активни глави за самонасочване. Принципът на действие на имитационните патрони се заключава в това, че намиращото се в патрона газообразуващо вещество, например калциев хидрат, при контакт с водата отделя голямо количество газови мехурчета, конто създават газов облак. Хидроакустичните сигнали се отразяват от газовия облак така, както от подводната цел. Един от недостатъците на имитационните патрони е тяхната практическа неподвижност по отношение на подводните лодки. Те не предизвикват ефекта на Доплер при отразяване на звуковите вълни, поради което сравнително лесно могат да се различават от подвижните цели.
За скриване от хидролокационните средства на надводния кораб подводната лодка може да използува хидроакустичните неоднородности на морската вода, в това число и на звукоразсейващия слой, през който не проникват акустичните вълни. Едновременно с потопяването си под него подводната лодка изстрелва имитационен патрон за създаване на лъжлива цел, създава завеси от газов облак за намаляване на шумността при маневрирането, излъчва за осветя-ване на екраните на хидролокационните средства мощни шумови хидроакустични сигнали от бордната станция за хидроакустично подавяне и изстрелва програмиран самоходен имитатор, който възпроизвежда почти всички демаскиращи признаци на подводната лодка — маневриране (чрез зададен курс и скорост), килватерна струя с газови мехурчета, отразяване на хидроакустичните импулси от подводната лодка (имитира се от ретранслатора, поставен в самия имитатор), магнитно поле (създава се от тока, протичащ по проводник с дължина 20—25 гл, на края на който са закачени антените на имитатора на шума на подводната лодка). При умело използуване на самоходния имитатор по него се отклонява изстре-ляното от надводния кораб торпедно оръжие с пасивна или активна глава за самонасочване. Предварително в района на бойните
139
140
Вариант за използуване на средствата за хидроакустично подавяне
действия на подводната лодка непосредствено преди очаквания контакт с противниковия кораб могат, ако е необходимо, да се из-стрелят дрейфуващи имитатори за създаване на сложна хидроакус-тична обстановка.
Надводният кораб осъществява хидроакустично подавяне приблизително в същата последователност при установяване на контакт с противниковата подводна лодка, като за нейното откриване под звукоразсейващия слой е възможно да използува буксируемо хидроакустично средство, а за защита от торпедната атака на подводната лодка да изстрелва дрейфуващи имитатори и да използува други средства за хидроакустично подавяне.
Тъй като самоходните имитатори се считат за едни от най-ефективните средства за защита на подводните лодки, сега се раз-работват нови способи за тяхното разпознаване от истинските цели, основани на използуването на демаскиращите признаци на различните физични полета, които създава подводната лбдка — например чрез сравняване на хидроакустичния спектър на отразените сигнали, акустична холография за обемно изобразяване на подводните обекти, усъвършенствуване на тактическите прийоми за водене на хидроакустичното подавяне.
Подготовката за водене на радиоелектронна борба на море, в това число и на хидроакустично подавяне, се води непрекъснато и скрито още от мирно време.
5.5.	СРЕДСТВА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПАСИВНИ СМУЩЕНИЯ
Различните обекти — радиолокационни цели — могат успешно да се маскират от откриването и съпровождането им с радиолокационни станции, ако в близост до тях има средства за пасивни смущения — отражатели на електромагнитна енергия с ефективна отразяваща повърхност, равна или по-голяма от тази на обектите.
Едни от най-разпространените средства за пасивни смущения са диполните отражатели, ъгловите отражатели, лещовите отражатели и преизлъчващите антенни решетки.
Диполните отражатели са основно средство за създаване на пасивни смущения от авиацията. Те представляват тънки ленти от метализирана хартия или алуминиево фолио, метализирани иглички от найлон или стъклено влакно. Дължината на диполите се подбира така, че на честотата на излъчването на смущаваната радиолокаци-онна станция те да създават резонансно (най-интензивно) отразяване на излъчвания от станцията сигнал. Такава дължина съответ-
141
ствува на половината от дължината на вълната, на която работи смущаваната станция. Ако диполният отражател попадне в зоната на облъчване на радиолокационна станция, работната честота на която съвпада с неговата собствена (резонансна) честота, във вибратора ще се възбудят интензивни колебания и той ще стане ин-тензивен вторичен излъчвател на електромагнитна енергия. Попадайки в приемното устройство на радиолокационната станция, тази енергия ще маскира полезните сигнали от наблюдаваните обекти върху екрана на нейния индикатор.
Изхвърлените от самолет диполни отражатели образуват облак, конто отразява електромагнитната енергия, излъчвана от радиолокационната станция. По този начин може да се маскира идващата след самолета трупа от самолети. Ефектът от въздействието на пасивните смущения, създавани от тези устройства, върху работата на радиолокационната станция се проявява в маскиране на полезните сигнали сред сигналите, отразени от облака диполни отражатели, в захващане от главата за самонасочване на зенитната управляема ракета на лъжлива цел — облака от диполни отражатели, в сработване на радиовзривателя на ракетата на безопасно за целите разстояние.
Скоростта на снижаването на диполните отражатели зависи от тяхната маса, размери и форма, а също така от плътността и състо-
Облак от диполни отражатели, хвърлени от самолет

142
янието на атмосферата. В спокойна атмосфера скоростта на снижа-ването на диполните отражатели е от 60 до 180 m/min при големи височини на изхвърлянето им и от 25 до 70 m/min — при малки височини. Или при изхвърляне от височини 10 000 m и 500 m се получава, че времето за престояване на облака от диполни отражатели в атмосферата ще бъде съответно 55 min и 7 min. Както се вижда, при изхвърлянето на диполни отражатели на малки височини тяхното време за престояване в атмосферата е много малко. Това е наложило някои типове от тях да се изхвърлят с парашути, с което се увеличава времето на тяхното въздействие върху смущаваните радиолокационни станции.
В хоризонтално направление диполните отражатели се премест-ват със скоростта на вятъра. В повечето от случайте отража-телите, изхвърлени от самолет, се разсейват в хоризонтална плоскост повече, отколкото във вертикална. Затова облакът от отражатели се разтяга по хоризонтала по посока на вятъра. Понякога отражателите могат да се преместват нагоре от възходящи потоци на въздуха и дълго време (до няколко часа) да се намират в атмосферата.
Особено успешно се оказва използуването на специални кон-тейнери и пускови установки за изстрелване (изхвърляне) на диполни отражатели за борба със системите оръжия, използуващи радиолокационни глави за самонасочване. Малките цилиндрични или правоъгълни контейнери (касети), конто съдържат голямо количество диполи с различна дължина на съставящите елементи, позволяват да се „покрие“ широк честотен диапазон.
В последно време в качеството на материал за изготвяне на диполни отражатели, предназначени за подавяне на радиолокационни станции от сантиметровия диапазон, все по-широко се използуват метализирано найлоново влакно или стъклено влакно (най-често с алуминиево покритие) вместо алуминиево фолио и метализирана хартия. Значително по-малкият диаметър на нишките от метализирано влакно позволява в даден обем да се вместят два пъти повече отражатели.
Тъй като на екипажите на самолетите, използуващи пасивни смущения, обикновено не са известии работните честоти и мес-тоположението на подлежащите на подавяне радиолокационни станции, то обикновено диполите се комплектуват в пакети, съдър-жащи диполни отражатели с различна дължина с разчет известна част от диполите да създадат резонансни отразени сигнали. В последно време в чуждестранната военна литература и печат се появяват съобщения за създаване на апаратура на пасивни смущения, в която диполните отражатели с определени размери се
143
нарязват на борда на самолета носител по време на полета в съот-ветствие с получената разузнавателна информация за работните честоти на подлежащите на подавяне радиолокационни станции Такава апаратура се предвижда да бъде включена в състава на комплекса за създаване на смущения на перспективните самолети.
Най-важна характеристика на облаците от диполни отражатели е величината на тяхната ефективна отразяваща повърхност, която е равна на произведението от броя на диполните отражатели в облака и величината на ефективната отразяваща повърхност на един ди-полен отражател. Ефективната отразяваща повърхност на един ди-пблен отражател зависи от дължината на вълната на подавяната станция, от електричните характеристики на средата на раз-пространение на електромагнитните вълни и от ориентирането на отражателя в пространството.
С намаляването на дължината на вълната на радиолокационната станция ефективната отразяваща повърхност на един диполен отражател рязко се намалява. Следователно за осигуряване на зададена ефективна отразяваща повърхност количеството на диполните отражатели в облака трябва да се увеличава с намаляването на дължината на вълната на подлежащите на подавяне радиолокационни станции.
Обикновенно диполните отражатели се комплектуват в пакети Количеството на диполните отражатели в пакета се подбира така, че след тяхното разсейване във въздуха да се създаде облак с ефективна отразяваща повърхност, равна на ефективната отразяваща повърхност на една или няколко прикривани цели.
За създаване на пасивни смущения на радиолокационните станции, работещи в метровия диапазон на радиовълните, е доста-тъчно в пакета да има няколко десетки диполни отражателя, докато за създаване на смущения на радиолокационните станции в санти-метровия диапазон броят на диполните отражатели в пакета достига десетки хиляди. Броят се определя като отношение между ефективните отразяващи повърхности на цента и на еди-ничния дипол. Обикновено в един пакет се поставят от три до десет пъти повече диполни отражатели в сравнение с изчисления им брой, тъй като при изхвърляне от самолета отделните ленти, влакна или иглички под въздействие на насрещния въздушен поток се изкривя-ват и слепват една с друга.
Диполните отражатели се изхвърлят с помощта на специални ав-томати, снаряди, ракети или мини.
Автоматите обикновено се монтират в тялото на самолета или в окачваеми контейнери, зареждат се с правоъгълни или с цилиндрич-ни пакети от диполни отражатели и се управляват дистанционно от
144
Пакет от диполни отражатели
кабината на летеца или по предварително зададена програма. В зависимост от разрешаващата способност на радиолокационната станция, подлежаща на подавяне, пакетите се изхвърлят от автомата с темп от единици до няколко десетки в минута. Необходимият темп се установява на земята и в определени граници може да се изменя по време на самия полет. Обикновено се използуват три типа самолетни автомати — с електромеханично, с пиротехническо и с пневматично устройство. Основните характеристики на някои амери-
145
10 Борбата в ефира
кански автомати за изхвърляне на диполни отражатели са показали в следната таблица.
Наименование	Предназначение	Носител	Допълнителни данни
AN/ALE-28 — пнев-матичен автомат	За изхвърляне на диполни отражатели и инфрачервени лъжливи цели	Самолети F-111, FB-111	Управлява се от пулта на станцията
AN/ALE-29 — пиротехнически автомат	—„—	Самолети от такти-ческата и армейска-та авиация и безпи-лотни самолети AQM-34	Има два магазина (касети с по 30 тръби)
AN/ALE-32 — елек-тромеханичен автомат	—„—	Самолети В-52, ЕА-6А (в контейнер)	Съдържа 6 касети със събрани диполни отражатели
AN/ALE-38 — елек-тромеханичен автомат	(за групова защита)	Самолети F-4 и без-пилотни самолети AQM-34 (в контей-нер)	Може да работи по команда от екипажа или по сигнал от станцията за преду-преждаване за облъчване
AN/ALE-39 — пиротехнически автомат		Самолети от ВВС и ВМС (в тялото)	Пакетите с диполни отражатели (два блока по 60 пакета) се изхвърлят поеди-нично, в серии или залпово
AN/ALE-40 — пиротехнически автомат	За изхвърляне на диполни отражатели и инфрачервени лъжливи цели	Самолети F-4 (в контейнер)	Състои се от 4 модула с по 30 право-ъгълни гнезда във всеки
AN/ALE-41 — автомат с голям капацитет	За изхвърляне на диполни отражатели за групова защита	Самолети ЕА-6А, А-3, А-4 (в контей-нер)	Управлява се от станцията за радиоразузнаване
Електромеханичните автомати низъм и канали, чрез конто се
се състоят от изтласкващ меха-изхвърлят пакетите с диполни
146
нос о ват a
част
Електромеханичен автомат за изхвърляне на диполни отражатели тип AN/ALE-32
отражатели. Блокът за управление на устройството осигурява избиране на скоростта на изхвърлянето и регистрация на количест-вото изразходвани пакети. Така например електромеханичният автомат тип AN/ALE-32 е изпълнен като контейнер и може да се окачва на самолетите. Той се състои от снемащи се Носова и опашна част за зареждане с касети с диполни отражатели. Двете части се за-реждат съответно с по три касети. Направлението на изхвърляне на диполните отражатели е надолу. Общата вместимост на автомата е 540 пакета с диполни отражатели.
В пиротехническите автомати пакетите с диполни отражатели се изхвърлят от газовете, получени от изгарянето на пиротехническа смес.
Пиротехническият автомат AN/ALE-29 се състои от блокове с тръби, в конто се зареждат цилиндрични пакети с диполни отражатели, инфрачервени лъжливи цели или предаватели за радиосмущения с еднократно действие, изпълнени на твърдотелни елементи. Цилиндричните пакети се изхвърлят от тръбите с помощта на пиропатрон, който се задействува от електричен импулс. Автоматът се окачва на безпилотните самолети от типа AQM-34H. Под крилата на самолета могат да се окачват по два такива автомата.
147
Пиротехнически автомат AN/ALE-29
Разновидност на AN/ALE-29 е автоматът AN/ALE-29A, който е вграден в тялото на самолетите от тактическата и палубната авиация на САЩ и страните, членки на НАТО. Автоматът се състои от два блока с цилиндрични тръби, които се зареждат с пакети от диполни отражатели, идентични с тези на AN/ALE-29.
Една от усъвършенствуваните системи за изхвърляне на средства за РЕБ с еднократно действие е пиротехническият автомат ALE-39, който заменя ALE-29 във ВМС на САЩ. Системата е автоматична, като изхвърлянето се управлява от детекторите на самолетната РЛС. След идентифицирането и уточняването на коор-динатите на опасността бордовото изчислително устройство взема
148
решение за характера на съответното противодействие и подава сигнал за неговото изпълнение. Има капацитет 60 малки контейнери за диполни отражатели, инфрачервени уловки и предаватели за радиосмущения с еднократно действие, комбинирани различно по десет. Трите вида средства могат да се изхвърлят по команда от пилота или автоматично един по един, или по предварително уточнена схема. Системата е разработена за самолета F-14A, но може да се монтира и на самолетите А-4, А-6, А-7 и F-4, като се предвижда нейната модернизация за всички тактически самолети от ВМС на САЩ.
Пневматичните автомати изхвърлят пакетите диполни отражатели от магазина (секцията) с помощта на сгъстен азот. Така например автоматът AN/ALE-28, предназначен за самолета F-111, е с два механизъма за изхвърляне. Всеки механизъм е оборудван с две касети, конто се управляват с помощта на пулт за дистанционно управление и програмно устройство. Информацията за неизползува-ните отражатели се изобразява на индикатор съвместно с данните за радиолокационната обстановка и сигналите, постъпващи от системата за откриване и предупреждаване за радиолокационно облъчване на самолета.
Пневматичните автомати се отличават със сложната си конструкция и изискват голяма точност на изработката, във връзка с което не са намерили голямо приложение. По-широко се използуват електромеханичните автомати, характеризиращи се с голяма надеждност в експлоатацията. Най-голямо разпространение обаче са получили пиротехническите автомати, конто имат най-проста конст-
Пиротехнически автомат AN/ALE-29A
149
Авиационна ракета ADR-8A за изхвърляне на диполни отражатели
рукция и са с по-малка маса в сравнение с първите два типа автомати.
Съвременните реактивни самолети, летейки с големи скорости, за времето на разпръскването на диполните отражатели се премест-ват на големи разстояния, поради което те не могат да се самопри-крият с отражателите, изхвърляни от техните автомати. За тази цел са създадени специални авиационни ракети, бойната част на конто вместо с взривно вещество е заредена с диполни отражатели. При изстрелването на тези ракети се създават облаци от пасивни смущения в различии направления спрямо курса на летящия самолет — напред, назад, нагоре, надолу и встрани — в зависимост от направление™ на облъчване на радиолокационната станция, подлежаща на подавяне. По такъв начин се осъществява самоприкритие на самолета. Такава е американската авиационна ракета ADR-8A.
Пасивни смущения, създавани от диполни отражатели, широко се използуват и за прикриване на морски съдове. Предполага се, че облак от диполни отражатели, изстрелвани в пакети и след това разсейващи се по определена програма, могат да скрият от радиолокационное разузнаване и да отклонят от кораба самонасочващи се ракети с активна или полуактивна глава за самонасочване. За тази цел на корабите от ВМС на САЩ се използуват реактивните установки от типа „Чафрок“ и „Декой“, а също 75-mm авиационно оръдие. Диполните отражатели могат да се изстрелват със снаряди от корабната артилерия. Поротив крилати ракети в САЩ е разрабо-тен снаряд, изстрелван от корабния тридюймов* бомбомет. С помощта на пиротехнически патрон със забавено действие от снаряда се изхвърлят диполни отражатели, създаващи пасивни смущения на ко-
*1 дюйм (цол, инч) = 25,4 mm — Б.р
150
рабни, брегови и авиационни радиолокационни станции, работещи в честотния диапазон от 1550 до 36 000 MHz.
Английските кораби от различните класове имат 1—2 трицевни бомбомета, изстрелващи снаряди с калибър 120 mm, заредени с диполни отражатели.
За изстрелване на диполни отражатели корабите се оборудват и със специални автомати, влизащи в състава на бордния комплекс за радиоелектронна борба. Тези автомати се управляват от специали-зиран компютър.
Други основни средства за създаване на пасивни смущения са ъгловите и лещовите отражатели. Използуването на тези средства позволява да се скриват от радиолокационното разузнаване война техника, различии радиолокационни контрастни обекти и ориентири, а също така да се затруднява използуването на прицелно насочване на оръжията, работещи на принципа на радиолокацията.
Ъгловият отражател се състои от три метални отразяващи плас-тини, скрепени помежду си така, че плоскостите им са взаимнопер-пендикулярни.
Според формата на пластините ъгловите отражатели са триъгълни, провоъгълни и кръгли.
Ъгловият отражател притежава едно леобикновено свойство, което се заключава в това, че падащата върху него електромагнитна енергия от радиолокационната станция след двукратно отразяване от образуващите го плоскости се насочва в същата посока, откъдето е дошло излъчването. При това отразяващите повърхности могат да заемат произволно положение към облъчваната радиолокационна станция. Това показва, че пътят на падащите и на отразените вълни при различно положение на ъгловия отражател е различен.
С А се обозначава падащата вълна от радиолокационната станция, с Б — отразената вълна по посока на радиолокационната
Ъглови отражатели
151
Път на падащия и на отра-зения лъч
станция, с а1 и а2 — ъглите на падане на вълните, с Р1 и (32 — ъглите на отразяване на вълните. Тъй като сантиметровите и милиметровите радиовълни се отразяват от ъгловия отражател, като се подчиняват на един от основните закони на оптиката, а именно, че ъгълът на падането на лъча върху отразяващата повърхност е равен на ъгъла на отразяването, ъглите а1 = (Зг а2 = (32 и вълните А и Б са винаги паралелни.
Интензивността на отразяването от ъгловия отражател зависи от размерите и формата на плоскостите му, от материала, от който е изготвен, и от направлението на падащата върху него електромагнитна вълна от радиолокационната станция.
Ефективната отразяваща повърхност на ъгловия отражател се увеличава при увеличаване на размерите на неговите ребра и при намаляване на дължината на падащата върху него електромагнитна вълна от облъчващата го радиолокационна станция. Например при дължина на реброто 0,5 m триъгълен ъглов отражател има максимал-на отразяваща повърхност 25 т2 за падаща върху него вълна с дължина 10 ст и 290 т2 за вълна с дължина 3 ст. При еднаква дължина на ребрата максималната ефективна отразяваща повърхност на правоъгълния ъглов отражател е десет пъти по-голяма от тази на триъгълния.
Най-голяма интензивност на отразяването се получава, кога э
152
Пресечен ъглов отражател
Биконичен отражател
плоскостите на ъгловия отражател са строго перпендикулярни една към друга. Затова ъгловите отражатели се изработват много прециз-но и изискват много внимателна експлоатация. От практиката е ус-тановено, че ако ъгълът между плоскостите се различава само с Г от правия ъпьл, ефективната отразяваща повърхност на ъгловия отражател намалява до 5 пъти.
Ако ъгловите отражатели са поставени на земята или във водата и са предназначени за отразяване на излъчванията на самолетни радиолокационни станции, тяхната форма може да бъде опростена така, че облъчването и отразяването да стават само в горната полусфера.
Един ъглов отражател, състоящ се от три взаимноперпендикуляр-ни плоскости, може да отразява електромагнитната енергия само в границите на един квадрант, като широчината на неговото вторично Излъчване на ниво половин мощност е около 40—50°. Това невинаги е достатъчно за прикриване на дадени обекти от радиолокационно наблюдение от всички направления.
Разширяването на диаграмата на вторичното излъчване на ъгловите отражатели се постига чрез обединяването им в групп с различна ориентация. Такава конструкция позволява да се получи почти кръгова диаграма на вторичното излъчване.
Биконическият ъглов отражател притежава свойствата на двустранен ъглов отражател, при който образуващите му са разположени под прав ъгъл. Той има кръгова диаграма на насоченост и отразява
153
основната част от падащата вълна обратно в направлението на падането й. Поради голямата сложност и малката интензивност на отразените вълни биконическите отражатели не са намерили широко приложение.
Ъглови отражатели, поставени на брега на море, езеро или река, могат да изкривят радиолокационното изображение на бреговата линия, като по този начин екипажът на самолета се затруднява да се ориентира на местността или да открие целите с помощта на бордната радиолокационна станция.
Ъгловите отражатели могат да се използуват за имитация на сигнали от земни, въздушни и надводни цели — райони с ракетна техника, бронетанкова техника, мостове на реки, лъжливи въздушни и морски цели.
Опитът от проведените учения показва, че разполагането на ъглови отражатели по маршрута за изнасяне на бойна техника твърде успешно маскира тази техника. Ако не се използуват ъглови отражатели, със самолетната радиолокационна станция може да се открие наличието и даже да се определи броят на бойните единици, движещи се по маршрута. Когато се използуват ъглови отражатели, на екрана се наблюдава плътна осветена ивица, която напълно маскира белезите от бойните единици.
Недостатък на ъгловите отражатели е това, че имат сравнително малка широчина на диаграмата на отразената от тях електромагнитна енергия (когато се използуват поединично). Много по-широка, а понякога и кръгова диаграма на вторичното йзлъчване, имат лещо-вите отражатели и по-специално тези, изпълнени на основата на лещата на Люнеберг.
Лещата на Люнеберг представлява кълбо от диелектрик, нанесен на няколко слоя. Диелектричната проницаемост на най-горния слой на кълбото е близка до диелектричната проницаемост на въздуха. В следващите слоеве тя постепенно нараства, поради което коефици-ентът на пречупване на падащата вълна се изменя в зависимост от разстоянието до центъра на лещата. Диелектричната проницаемост на слоевете е подбрана така, че радиовълните, падащи върху лещата, минават през диелектрика и се фокусират на границата на кълбото. Ако тази точка от повърхността на кълбото е метализи-рана, радиовълните се отразяват в обратно направление. Обикновено се метализира едната полусфера на кълбото, което осигурява отразяване на радиовълни в сектор от 140°. За получаване на по-широк сектор на отразяване (вторично йзлъчване) трябва да се увеличи секторът на метализирания слой. Това обаче довежда до намаляване на мощността на отразения сигнал.
За сметка на загуби в диелектричния материал ефективната
154
радиолокационно изображение на залива без ъглови отражатели
радиолокационно изображение на залива след по-ставяне на ъглови отражатели
Използуване на ъглови отражатели в морски залив
Използуване на ъглови отражатели за имитация на мост на река
155
Отразяваща повърхност (рефлектор)
Леща на Люнеберг отразяваща повърхност на лещата практически е по-малка от раз-четната. Независимо от това лещовите отражатели въпреки сравни-телно малките си размери имат голяма ефективна отразяваща повърхност. Така например леща с диаметър 60 ст за радиовълни с дължина 3 ст има ефективна отразяваща повърхност над 1000 т2.
Преизлъчващите антенни рашетки са аналогични на обикно-вените антенн, конто се използуват в радиоелектронните средства. В случая се осъществява късо съединение на антените в точката на включването на фидера (вълновода), като най-елементарната преизлъчваща антенна оешетка се състои от една двойка съединени антенн.
В двойката антенн приеманите радиовълни от елемента 1 се преизлъчват в обратно направление от елемента 2, ако двата елемента са еднакво ориентирани.
От голямо количество подобии двойки, съединени с линии с еднаква електрична дължина, е съставена решетката на Ван-Ат.
Решетката на Ван-Ат по свойството си да фокусира и преизлъчва електромагнитните вълни е подобна на ъгловите отражатели. Тя се състои от полувълнови диполи, рупорни, диелектрични и други антенн. Решетката може да се състои от три двойки полувълнови диполи, съединени с коаксиални кабели с еднаква дължина. В нея радиовълната, приета от дипол 1, се преизлъчва от дипол 6. На свой ред дипол 1 преизлъчва вълната, приета от дипол 6. Падащите и преизлъчените радиовълни преминават еднакъв път, поради което максимумът на диаграмата на преизлъчването съвпада с направле-нието на пристигането на вълните.
156
Двойка съединени антенн
Преизлъчваща антенна решетка на Ван-Ат
Диаграма на преизлъчване на антенна решетка
Максималната ефективна отразяваща повърхност на преизлъч-ващите антенни решетки зависи от дължината на вълната и от коли-чеството на полувълновите диполи. Антенните решетки имат по-ши-рока диаграма на преизлъчване, отколкото ъгловите отражатели.
За увеличаване на интензивността на преизлъчваните сигнали в антенните решетки могат да се използуват малогабаритни усилва-тели с тунелни диоди или с параметрични усилватели.
157
5.6.	ЛЪЖЛИВИ ЦЕЛИ И УЛОВКИ
За противодействие на много скъпите и с голяма вероятност на поразяване оръжия се създават сравнително евтини, но с достатъчна ефективност средства за радиоелектронна борба. Към тях се отнасят лъжливите цели и уловки (,,капани“). Те се използуват за имитация на различии реалии обекти, за претоварване на приемните канали и крайните индикаторни устройства на разузнавателните радиоелектронни средства и за привличане на управляемите и самонасочващите се оръжия. Основното изискване е да възпроизвеждат с достатъчна интензивност и точност демаскиращи-те признаци на реалните подвижни или неподвижни земни, въздушни, морски и космически обекти или само тези от тях, които се използуват за разкриване, целеуказване и за насочване на оръжията.
В зависимост от диапазона, в който работят средствата за разуз-яаване и управление на оръжията — хидроакустичен, радиоелектро-нен и квантово-оптичен, — за тях в качеството на лъжливи цели могат да се използуват ъглови, лещови и диполни отражатели, пасивни антенни решетки, пиротехнически устройства, светлоотража-тели, а също така торпеда, ракети и безпилотни средства, на които се монтират съответните имитиращи средства. Лъжливите цели могат да се създават и в резултат на локална йонизация на част от пространството при разпръскване или изгаряне в атмосферата на химичнй елементи от типа на цезий, натрий и други. Като отразяват, излъчват или преизлъчват електромагнитните вълни, изброените устройства създават лъжливи цели за хидроакустичните, радиолокационните и оптикоелектронните средства за разузнаване, за целеуказване и за насочване на оръжията.
При бойните действия в локалните войни лъжливите цели успешно са използувани за скриване от разузнаването с РЕС на военни и промишлени обекти, самолети, кораби, танкове, зенитноракетни комплекси от ПВО, мостове, военноморски бази и други. Особено висока ефективност те показват при защитата на въздушни и морски обекти от оръжията на противника с активни и пасивни глави за самонасочване (ГСН).
Използуването на лъжливите цели в съчетание с намаляване на радиоелектронната и квантово-оптичната видимост (контрастност) на обектите на фона на околната среда води до съществено затруд-няване на противника да разкрива и нанася високоточни огневи удари по важни военни обекти и война техника.
В зависимост от способа на тяхното използуване е възможно лъжливите цели да маскират обектите за затрудняване на работата на
158
операторите на РЕС за разузнаване и целеуказване или да отклоня-ват оръжията с ГСН. За доставянето, изстрелването или разпръск-ването на лъжливите цели встрани от обекта (истинската цел) в дадена зона или коридор е възможно да се използуват земни и ко-рабни установки или летателни апарати, конто осигуряват собст-вената си защита или защитата на дадена групировка.
Един от най-старите средства за създаване на лъжливи въздуш-ни цели върху индикаторните устройства на земните и авиационните РЛС са диполните отражатели.
Метализираните тела (диполи) от различен тип могат да се произведат „по поръчка“, т.е. в зависимост от честотната лента и предназначението им за бойно използуване — за самоотбрана, за насищане на зони или за създаване на коридори в пространство™. Специалистите обръщат внимание на проблема за бързото разпръск-ване в пространството, времето за задържане .и плътността на образувания „облак“ от диполни отражатели, размерите на който по ефективна отразяваща повърхност трябва да бъдат аналогични или по-големи от реалната цел (групата цели). Това означава, че устрой-ствата, предназначени за създаване на различии радиолокационни лъжливи цели за защита на самолети, вертолети и кораби (или на групировка) от различен тип, в зависимост от бойното си предназначение ще използуват различии по характеристики и количество диполни отражатели и средства за тяхното изхвърляне в пространството.
В локалните войни за създаване на лъжливи радиолокационни цели са използувани освен диполни отражатели и метализирани сфери и дискове с диаметър около 20 ст и дебелина 1 ст, като скоростта на падането им след изхвърлянето от самолета се забавя с помощта на парашутна система.
Във видовете въоръжени сили широко се внедряват и непрекъснато се усъвършенствуват средства за разузнаване и системи за управление на оръжия, използуващи инфрачервения диапазон, което от своя страна предизвика разработването на съответните средства и способи за противодействие при тяхното използуване.
Инфрачервеното излъчване с дължина на вълната 0,75—13 дт* е свойствено практически на всяко тяло, газ и течност с температура, по-висока от абсолютната нула**. Това излъчване възниква при кръгови и други колебателни движения на молекулите. Тъй като подобии движения се наблюдават при нагряване, всяко тяло, газ или течност излъчват енергията си на определени порции, стойността на
* 1 цт (микрометър) = 1.10 6 m — Б. р.
** Абсолютна нула — 0 К = -273,16 °C — Б р
159
конто зависи от дължината на вълната. Минималното количество енергия за дадена дължина на вълната е изчислено през 1900 г. и е наречено от Макс Планк квант енергия. През 1905 г. Алберт Айнщайн доразвива квантовата теория на Планк за дискретността на излъчването, разпространението и поглъщането на електромагнитните вълни. Той разглежда излъчването като поток от материал-ни частици (фотони).
По такъв начин в съответствие с квантовата теория инфрачер-веното излъчване е не само процес на преобразуването на един вид енергия в друг, но и преход на материята от форма на вещество във форма на електромагнитно поле и обратно.
Следователно използуването на приборите в инфрачервената техника е основано на регистриране или количествено измерване на енергията, пренасяна от електромагнитната вълна от излъчващия източник към приемника.
Топлинното (инфрачервеното) излъчване на всички обекти се използува за създаване на взриватели и глави за самонасочване на снаряди, авиобомби и ракети от различен клас (въздух—въздух, въз-дух—повърхност и повърхност—въздух). Оптичната система и при-емникът на инфрачервено излъчване, т.е. топлинната глава за самонасочване на ракетата, приемат топлинно излъчване от цента (ко-раб, самолет, вертолет, танк, бойна машина и други), температурата на която е по-висока от температурата на околната среда. По приетото излъчване устройството на топлинните глави за самонасочване, наречено координатор, непрекъснато измерва направлението към цента, изработва и подава команди към органите за управление на ракетата, конто осигуряват нейното насочване и поразяване със зададена точност.
Инфрачервената техника в последните години все повече се превръща в основен вид техника за наблюдение и разузнаване, за управление на оръжията и бойните средства, а също така в средство за РЕБ. Това се обуславя от положителните качества, конто притежава инфрачервената техника — универсалност на наблюдение™, скритост в използуването на инфрачервени прибори (средства), устойчивост при въздействие със смущения, голяма разреша-ваща способност, по-голяма далечина на действие от оптичните средства, сравнително малки габарити и маса, простота на Конструк-цията и висока надеждност в работата.
Универсалността на наблюдението с инфрачервени прибори се обяснява с факта, че всички предмети, имащи температура, по-висо-ка от абсолютната нула, излъчват инфрачервени лъчи и следователно са потенциални обекти (цели) за оръжията, снабдени с инфрачервени системи за разузнаване и самонасочване.
160
Пасивният принцип на действие на голяма част от инфрачервените средства и употребата на прости устройства за селекция на сму-щаващия фон ги правят значително по-устойчиви срещу активни смущения в сравнение с радиолокационните средства.
По разрешаваща способност инфрачервените средства отстъпват само на оптичните и значително превъзхождат радиолокационните системи за разузнаване и управление на оръжията.
Значителната далечина на действие се дължи на по-добрата чрозрачност на атмосферата за инфрачервените лъчи, отколкото за зидимите, и най-важното — те позволяват наблюдение на целите нощем, при липса на визуална видимост.
Мал ките габарити и маса значително разширяват възможностите по използуването на инфрачервените средства в тактическите звена, в подразделенията и бойната техника (на танкове, бойни ма-шини на пехотата, самолети, вертолети, безпилотни средства, кораби, изкуствени спътници на Земята и на различии по предназначение огневи средства и системи).
Независимо от посочените преимущества на инфрачервените средства тяхното повсеместно използуване се ограничава поради следните по-важни недостатъци: силно поглъщане на инфрачер-вената енергия в долните слоеве на атмосферата (до 1000 т), нали-чието на смущаващ фон от физичната среда, в която се намира обектът (цента), значително затрудняване на работата на инфрачервените прибори при неблагоприятни метеорологични условия (мъгла, облачност).
На основата на тези недостатъци се реализират способите, средствата и тактическите прийоми за борба с тях.
Работата на инфрачервените системи и средства може да се на-руши чрез създаване на активни и пасивни смущения, изменение на средата за разпространение на инфрачервеното йзлъчване и снижа-ване на топлинната контрастност на обектите на фона на средата, в която се намират — земна, въздушна и морска.
За снижаване на ефективността от използуването на инфрачервените системи и средства на противника в страните от НАТО се раз-работват и внедряват във всички видове въоръжени сили средства и системи за групова и за индивидуална защита на войските и бойната техника.
За групова защита от инфрачервените системи и средства най-широко се използуват способите за изменение на средата и намаляване на топлинната контрастност на обектите и бойните средства. За изваждане от строя на чувствителните елементи на инфрачервените приемници се създават специални предаватели на инфрачервено
161
11 Борбата в ефира
излъчване, конто се монтират на бойни машини, самолети, вертолети и кораби като средства за групова защита.
За индивидуална защита на танковете, бойните машини, самолетите, вертолетите и корабите се използуват средства и системи за предупреждаване на екипажите при облъчване и автоматично създаване на димови (аерозолни) завеси, изстрелване на лъжливи инфрачервени цели и уловки.
Лъжливите инфрачервени цели и уловки са предназначени за затрудняване на работата на инфрачервените системи и средства и глави за самонасочване. Излъчваната мощност от лъжливата цел трябва да бъде съизмерима или по-голяма от мощността на излъчване от защитавания обект (група обекти). Могат да се създават във въздуха, на земната и на морската повърхност. В зависимост от типа и предназначението на излъчване (за групова или индивидуална защита) имат различии характеристики. Генераторите на излъчване в инфрачервения диапазон на вълните, използувани за лъжливи цели, са в състояние за части от секундата да излъчват мощност от няколко киловата. В качеството на генератори се използуват специални лампи, пиротехнически устройства, горивни смеси и др.
Най-широко разпространение са получили пиротехническите средства за създаване на лъжливи цели и уловки, конто се използуват ефективно в борбата срещу ракети с инфрачервени глави за самонасочване. В тях се използуват смеси на основата на манган, алуминий и други метали, позволяващи да се получат висока интензивност на излъчването и по-продължително време на изгаряне. Те се изстрелват от обекта, подложен на атака с оръжия, използуващи инфрачервени глави за самонасочване. Отделяната от гях енергия е достатъчна да имитира топлинната енергия, отделена от истинската цел.
При използуването на лъжливите цели и уловки за защита от оръжия, използуващи както радиолокационни, така и инфрачервени глави за самонасочване, се различават основно два случая. Първият, когато с тяхното използуване се цели да се маскират реал-ният обект или група обекти в съответната апаратура за разузнаване и целеуказване, за да се предизвика изстрелване на оръжия със са-монасочващи се глави. Вторият случай на използуване е когато обектът се атакува непосредствено от самонасочващи се оръжия и за защита изстрелва една или няколко лъжливи цели, параметрите на конто са подобии на обекти. Тогава в сектора за „наблюдение" на главата за самонасочване едновременно ще се намират няколко цели.
Пп '‘AQf.irpiH параметри главата за самонасочване е в състояние
163
Сектор за наблюдение на глави за самонасочване
да разкрие целта и да съпровожда една от тях. За да не може тя да различава реалната цел от уловките (лъжливите цели), необходимо е техните демаскиращи признаци и енергетични характеристики да бъдат еднакви. В този случай главата за самонасочване „има работа" с групова цел и точката за насочване съвпада с центъра на масата й. В най-общия случай точката за насочване не съвпада с нито един от обектите (реални и имитирани). При сближаване на самонасочващото се оръжие към така създадената групова цел, на която размерите се увеличават, отделните цели започват да излизат от сектора за наблюдение на главата за самонасочване. За да се защити обектът, необходимо е да се създадат такива условия (взаим-ното разположение между реалната цел и имитираните), при конто в сектора за наблюдение да остане една от уловките. Тя осигурява енергетично превъзходство на сигнала в сравнение със сигнала получаван от обекта, на входа на главата за самонасочване.
Формираната групова цел може да предизвика насочване на самонасочващото се оръжие и към някаква фиктивна точка. Това е възможно, ако последните две цели, намиращи се в сектора за наблюдение на главата за самонасочване, енергетически са еднакву Тогава те или едновременно ще излязат от сектора за наблюдение или в момента на тяхното разделяне от изхода на главата за самс насочване се получава голям отскок по амплитуда на управляващия сигнал. При това насочването се срива или се извършва с голяма грешка, тъй като разстоянието за маньовър на самонасочващото се оръжие е много малко Не е изключена възможността главата з
самонасочване след преминаването през така описаната групова цел да захване в пространство™ друга групова или реална цел.
За по-голяма ефективност на защитата от активни или полуактивни глави за самонасочване на уловките се поставят пасивни (ъглови отражатели, лещи на Люнеберг, метални дискове, светло-отражатели) или активни средства.
Ефективността от използуването на лъжливи цели (уловки) за-виси от броя на лъжливите цели и от възможностите на средствата за поразяване с различен тип глави за самонасочване.
Изменението на вероятността за поразяване на обекта във функция от броя на използуваните лъжливи цели и от разхода на боеприпаси при условие, че вероятността за поразяване на обекта (лъжливата цел) е 0,5, е показано в следната таблица.
Количество лъжливи цели, броя	Количество боеприпаси, броя			
	1	2	5	10
0	0,50	0,75	0,97	0,99
1	0,25	0,44	0,76	0,94
2	0,17	0,30	0,60	0,83
3	0,12	0,23	0,49	0,73
4	0,10	0,19	0,41	0,65
5	0,08	0,16	0,35	0,58
6	0,07	0,14	0,30	0,52
7	0,06	0,12	0,27	0,47
8	0,05	0,11	0,24	0,44
10	0,04	0,09	0,20	0,37
От таблицата се вижда, че ако истинската цел (самолетът, рабът, бойната машина и т. н.) не използува за защита от ракетите (боеприпасите) с радиолокационна или топлинна глава за самонасочване лъжливи цели (уловки), то вероятността за поразяването й при обстрелване с една ракета е 0,5, с две — 0,75, с три — 0,97 и с 10 ракети — 0,99.
При използуване на лъжливи цели тази вероятност намалява и ако броят на лъжливите цели е 5, то съответните вероятности за поразяване са: с една ракета — 0,08; с две — 0,16; с пет — 0,35 и с 10 ракети — 0,58.
Уловките („капаните") за самонасочващите се глави в зависимост от предназначението си за използуване могат да бъдат управляеми,
165
да се буксират след истинската цел (обекта), да са разположени стационарно до нея или да се изхвърлят (изстрелват) от специални устройства от целта.
Управляемите уловки, както и лъжливите цели, могат да бъдат управляеми ракети с пасивни и активни вторични излъчватели на електромагнитни вълни за групова или индивидуална защита на самолети и вертолети с различно предназначение. След използуването им защитаваният обект обикновено извършва маньовър по направление и скорост.
Освен ракети за създаване на лъжливи радиолокационни цели се използуват и безпилотни средства и крилати ракети.
Въздушната радиолокационна лъжлива цел „Файроби-20“, раз-работена в САЩ, е предназначена за отклонение на противосамо-летни ракети с радиолокационна глава за самонасочване. За да създа-де ефективна отразяваща повърхност, равна по интензивност на бомбардировач, в задната й част е поставена леща на Люнеберг, а в носовата част — усилвател на радиоимпулсите, с конто се облъчва от противниковата РЛС, изпълнен на широколентова лампа с бягаща вълна. „Файроби-20“ има дължина 7 т, разпереност на крилете 3,9 т, маса около 1000 kg, скорост, близка до тази на звука. Изстрелва се от самолети или от земни пускови установки.
Друг образец • на въздушна лъжлива радиолокационна цел е SCAD. Тя представлява крилат летателен апарат с твърдогоривен ракетен двигател. На нея са поставени ъглови отражатели, предаватели на шумови и отговарящи радиосмущения. Носители на SCAD са В-52 (до 20 ракети), В-1 (до 30 ракети) и FB-111. Скорост на полета на ракетата — дозвукова, далечина на действие — 1600 km.
Във Великобритания е разработена въздушна лъжлива цел „Растон-ЛЛ“, която е оборудвана с отражатели на електромагнитните вълни за радио-, инфрачервения и видимия диапазон. Ракетата е предназначена за изстрелване от самолетите „Бакъниър“ и „Фантом".
Буксируемите уловки имат вид на ъглови отражатели и металиче-ски мрежи с ефективна отразяваща повърхност, по-голяма от тази на прикривания самолет или кораб. Уловката изпълнява своето предназначение, ако не се отделя на екраните на РЛС по ъглови координати.
С малки изключения лъжливите цели и уловки като средства за РЕБ са с еднократно действие. Те създават „отличаващата" цел (уловката) или насищат противниковите средства с имитирани цели. За тяхното изстрелване се използуват специални контейнери, закачени под крилата на летателния апарат, или системи за изстрелване,
166
Ракети, безпилотни средства и крилати ракети, предназначени да създават лъжливи цели и уловки
167
Пулт за управление по ръчен способ
Контейнери
Система RBOC
намиращи се на борда му, и реактивни пускови установки, монтирани на палубата на кораба.
За защита на всички класове бойни кораби от ракети с активни радиолокационни и пасивни инфрачервени глави за самонасочване в САЩ е създадена системата RBOC. Тя е съставена от групп много-цевни пускови установки, контейнери за съхранение на средствата за РЕБ (снаряди с диполни отражатели, инфрачервени уловки или за създаване на димни и аерозолни завеси), главен пулт за управление на системата, пултове за управление на стрелбата по ръчен способ и блокове за захранване.
Броят на пусковите установки, които трябва да носи корабът, и на тръбните направляващи се определя от потребностите на съот-ветния клас кораби. Конкретно се определят полезният заряд на взривяващото устройство, типът на диполните отражатели и инфра-червената лъжлива цел (да излъчва толкова енергия, колкото и бойният кораб, за който е предназначена).
Многоцевните тръбни пускови установки се поставят на палубата. Обикновено всяка от тях се състои от шест тръбни направляващи, групирани по двойки и насочени под ъгъл съответно 55°, 65° и 75°.
168
Главната система за управление на огъня подава команда за пускане в действие и информация за състоянието на всички корабни пускови установки. Пусковата установка е с маса 77,2 kg. Кон-тейнерите за изстрелване имат външен диаметър 112 mm и дължина 430 mm. Снарядите с диполни отражатели имат маса 4,8 kg, а тези за инфрачервена лъжлива цел — 3,6 kg. Разработва се контейнер за изстрелване, който едновременно да съдържа инфрачервени пиротехнически средства и диполни отражатели.
Към достойнствата на системата RBOC по мнение на военните специалисти се отнасят високата ефективност, ниската стойност, малките размери и маса, възможността за поставяне на кораби от различен клас за защитата им от оръжия с радиолокационни и инфрачервени глави за самонасочване, малкото време за реакция, простотата в експлоатацията и високата надеждност.
В края на седемдесетте години САЩ, Великобритания, ФРГ, Дания и Норвегия разработиха съвместно стандартна за страните от НАТО система за създаване на пасивни смущения за защита на ко-рабите от противокорабни ракети от типа „въздух—повърхност" и „повърхност—повърхност". Тази система е модификация на системата RBOC и се нарича „Sea Gnat".
Произвежданата от Франция система „Дагай" е предназначена за създаване на инфрачервени и радиолокационни лъжливи цели и уловки за защита от противокорабни ракети с радиолокационни и инфрачервени глави за самонасочване на корабите от основните класове. Системата е касетъчен тип с 10 касети с общо 132 радиолокационни или 68 инфрачервени носителя. Аналогични са и другите френски системи — „Магай" и „Сагай".
Произвежданата от Италия система „Склар" е със същото предназначение. Масата й обаче е по-голяма и като носители на радиолокационни лъжливи цели се използуват 20 неуправляеми ракети или също толкова инфрачервени уловки. Системата се монтира на корабите от основните класове и на стражевите катери.
Английските системи „Сифен" и „Портин" са предназначени за създаването на инфрачервени и радиолокационни лъжливи цели и уловки. Системата „Сифен" е предназначена за радиоелектронна защита на основните класове кораби. Като носители се използуват неуправляеми ракети — 3, 6 или 15 броя. Системата „Портин" е предназначена за радиоелектронна защита на малки и стражеви катери.
Особено внимание се отделя от специалистите на състава, харак-теристиката и способите за използуването на корабните средства за РЕБ. Обръща се особено внимание на тяхното комплексно използуване при защита на корабите от различните оръжия
169
Системи „Дагай" и „Силар"
Системи „Сифен" и „Портин"
170
Способи за защита чрез използуване на средствата за РЕБ
171
Така например за борба с противокорабните ракети на противника на разстояния, по-малки от 20 km от кораба, се препоръчват два способа за защита чрез използуване на средствата за радиоелек-тэонна борба.
Първият способ предвижда корабните системи за изхвърляне на лъжливи цели и уловки да се използуват съвместно с корабната станция за активни радиосмущения.
Облакът от отражатели (3) (или друг тип лъжлива цел — метални дискове, ъглови отражатели, инфрачервени уловки (5) и други) се изстрелва близо до кораба на разстояние, което не превишава ширината на строб-импулса (2) на главата за самонасочване. Корабната система за активни радиосмущения работи в режим на этговарящоимпулсно смущение (4) за изместване на строб-импулса ;2) на главата за самонасочване към лъжливата цел (3), която е изстреляна от кораба и се отдалечава от него с параметрите на неговото движение и възможното отклонение от вятъра. Както се отбелязва във военната литература, описаният способ за създаване на смущения облекчава пренасочването на противокорабните ракети със самонасочващи се глави към лъжливи цели (уловки) и осигурява минимално време за работа на корабните станции за смущения по единичен източник на опасност, което има важно значение при отразяване на масирана атака.
Вторият способ предвижда създаване на облак от отражатели (4) непосредствено над кораба (по други източници — два облака, с раз-чет корабът да се намира между тях), така че в началото той (или двата облака) да се намира в пределите на строб-импулса (2). След излизане на кораба от облака главата за самонасочване продължава да следи лъжливата цел, която я привлича към себе си поради по-голямата си ефективна отразяваща повърхност, отколкото тази на кораба. Основно изискване към лъжливата цел е тя да има по-голяма ефективна отразяваща повърхност и бързо да се формира (времето за реакция е в пределите на 5—10 s), което налага да се огчитат голям брой фактори, влияещи на ефективността от използуването на смущения. Към тях се отнасят параметрите на движение на кораба и на противокорабните ракети, метеорологичните условия, разположението и характерът на действие на съседните кораби и други.
Ефективността на използуване на смущения и при двата описани способа може да се повиши чрез едновременно извършване и на противоракетен маньовър от кораба.
Смята се, че засега все още е затруднена борбата с оръжията, използуващи телевизионни и лазерни глави за самонасочване. За защита от тях се разработват средства и способи за създаване на
172
димни и аерозолни завеси, за разхвърляне на светлоотражатели и осветяването им с квантово-оптични генератори.
Локалните войни убедително доказват целесъобразността и ефективността на лъжливите цели и уловки. Днес специалистите от много страни са на мнение, че при комплексно използуване с другите средства за РЕБ те ще играят все по-важна роля на театъра на военните действия. Полагат се големи усилия и се изразходват значителни средства за разработването и снабдяването на видовете въоръжени сили с все по-съвършени системи за използуване на средствата за РЕБ. Те изминаха няколко етапа на развитие, непрекъснато се автоматизират и се намалява времето за реагиране при възникнала опасност. В резултат на това екипажите не се ангажи-рат, а им се осигурява време за изпълнение на други задачи. Лъжливите цели и уловки са сравнително прости по устройство, с висока ефективност и не струват скъпо. По време на използуването им потребителят не е изложен на опасност, защото те действуват на разстояние от защитавания обект и са предназначени за отклоня-ване на опасността от високоточните оръжия.
Като средства за защита от смущения се смятат и специалните материали, поглъщащи радиовълните, излъчвани от РЛС. Цента е да се намали ефективната отразяваща повърхност на разузнавания обект. Вследствие на това се намаляват радиолокационната, инфра-червената и радиоконтрастността на разузнавателния обект. В САЩ и страните, членки на НАТО, бе приета програмата „Стелт“, пред-виждаща разработване на методи, конто усложняват откриването на самолетите от разузнавателните средства, използуващи принципите на радио- и топлинната локация, т.е. създаването на „невидими" самолети.
Основа на програмата „Стелт“ е използуването в конструкцията на самолетите и ракетите на радиопоглъщащи материали. Тези материали трябва да поглъщат и разсейват радиовълните в широк диапазон от честоти и трябва да бъдат много леки (до 1—2 kg/m2). Засега са познати материалите LAO, К-RAM, ADRAM, DX 20.
Радиопоглъщащият материал LAO се произвежда в три разновидности — еднодиапазонен, двудиапазонен и тридиапазонен. Еднодиа-пазонният радиопоглъщащ материал LAO оказва влияние върху отразяването на честоти в диапазона 4—36 GHz. Той има максимален коефициент на отразяване 25 dB в диапазона 12—28 GHz. Дву-диапазонният материал осигурява най-голямо поглъщане на честотите 9 и 3 GHz, а в диапазона 2—12 GHz неговият коефициент на отразяване е 12 dB. Аналогични данни има и тридиапазонният радиопоглъщащ материал LAO.
Тридиапазонният радиопоглъщащ материал К-RAM се характери-
173
Проект на изтребител, изпълнен в съответствие с изискванията на програмата „Стелт“
зира с коефициент на отразяване на радиовълните 20 dB при честота 3 GHz, около 35 dB при честота 10 GHz, около 33 dB при честота 13 GHz и 7 dB в диапазона 2—18 GHz.
Материалът ADRAM ще се използува в условията на линейна и кръгова поляризация при различии ъгли на радиолокационно облъчване.
Придаването на радиопоглъщащи свойства на материалите може да се постигне, като в тях се създават две отразяващи повърхности. Чрез подходящ избор на разстоянието между тях в зависимост от честотата на облъчване може да се постигне такова състояние, когато радиосигналите, отразени от всяка повърхност, взаимно да се отслабват. Тези материали са известии под името резонансни радио-
174
поглъщащи. Обикновено те са еднодиапазонни, теснолентови, т.е оказват поглъщащо влияние върху тесен диапазон радиовълни. Честотният диапазон на тези материали може да се разшири, ако те се направят многослойни с много отразяващи повърхности. Тази технология обаче не е никак проста и евтина. За това говори фактът, че само през 1982 финансова година за разработката на радиопо-глъщащи материали в САЩ са изразходвани около 1 млрд, долара.
По-ефективна технология е тази, при която основният конструктивен материал се прониква с друг, например пенополиуретан.
И още няколко думи за програмата „Стелт“. Независимо от това, че подробностите около нея са строго секретни, основните й принципи широко се обсъждат в чуждестранния печат.
Първият принцип изисква да се използуват радиопоглъщащи материали (пластични полимери, съдържащи въглерод или керамични материали) за външно покритие на самолетите и ракетите; да се използуват топлоизолационни материали, отслабващи инфрачер-веното йзлъчване на двигателите; да се придава специална форма на соплото на самолета, която да затруднява работата на топлопе-ленгаторите.
Намаляването на енергията на отразения сигнал от радиолокационната станция с 12 dB намалява разстоянието за откриване на самолета с 50 %, а с 20 dB — почти с две трети.
Вторият принцип изисква да се намаляват геометричните размери на самолетите, да се намалява тяхната ефективна отразяваща повърхност и да се разработват такива аеродинамични форми на тялото, крилото и другите детайли, които да отразяват сигналите от РЛС встрани от техния източник.
Такива модели самолети са тактическите изтребители F-19 и ATF и бомбардировачите В-35 и В-49.
Глава шеста
С КАКВО СЕ УНИЩОЖАВАТ РАДИОЕЛЕКТРОННИТЕ СРЕДСТВА?
6.1. ОСОБЕНОСТИ НА РАДИОЕЛЕКТРОННИТЕ СРЕДСТВА КАТО ОБЕКТИ ЗА ПОРАЗЯВАНЕ
Радиоелектронните средства могат да се поразяват с ракети, авиобомби, артилерийски снаряди, стрелково оръжие. Уни-щожаването на радиоелектронните средства с огън е най-решител-ният и ефективен способ за борба с тях.
Трябва обаче да се знае, че радиоелектронните средства като обекти за поразяване с огън имат някои особености. Какви са те?
Най-често радиоелектронните средства представляват единични точкови цели с максимални размери, конто достигат до няколко метра. Изключение правят големите късовълнови и дълговълнови възли за радиосвръзка и някои средства за радионавигация. Антенните им системи, повдигнати над земната повърхност, повишават възможнос-тите за тяхното визуално откриване. Това се отнася най-вече за радиосредствата с насочено излъчване, предназначени за преда-ване на информация на големи разстояния.
Други съществени особености са голямата сложност и функцио-налната взаимна зависимост на детайлите и възлите на радиоелект-ронната апаратура. Това я прави силно уязвима при механично въздействие, т.е. при огнево поразяване.
Едни от посочените особености затрудняват ефективното използуване на средствата за поразяване, а други способствуват за това.
Най-големи възможности за унищожаване на радиоелектронните средства има авиацията. Съвременните самолети и вертолети са въсръжени със специапна апаратура за разузнаване, която позволява да се откриват радиоелектронните средства и да се нанасят по тях огневи удари с бордното оръжие. А бордното оръжие на съвременните самолети и вертолети включва цял комплекс от управляемо и неуправляемо артилерийско въоръжение (оръдия и картечници), авиационни бомби, реактивни снаряди, ракети и други огневи средства, конто имат голямо поразяващо действие и могат да се насочват с голяма точност. Практически грешката при насочване
176
с използуване на лазерна и инфрачервена апаратура не превишава един метьр.
Това на пръв поглед опростява задачата по унищожаването на радиоелектронните средства на противника от авиацията, ако не се взамат под внимание някои обстоятелства. Кои са те?
На първо място, не трябва да се забравя, че съвременната противовъздушна отбрана разполага със средства за радиолокационно разузнаване (земни и авиационни), конто могат да откриват и съпровождат въздушни цели, летящи на стратосферни и на пределно малки височини, на стотици километри от прикриваните обекти, в това число и от радиоелектронните средства за управление на войските и оръжията.
На второ място, съвременната противовъздушна отбрана е въоръжена с модерни зенитноракетни комплекси, изтребители прехващачи и автоматизирани системи за тяхното управление. Те могат да се насочват с голяма точност и са способни да уни-щожават влитащата авиация, преди тя да достигне рубежа за използуване на бордните оръжия по съответните обекти и радиоелек-' тронни средства.
На трето място, в съвременни условия всички обекти, в това число и радиоелектронните средства, задължително се маскират, което силно затруднява определянето на тяхното предназначение, месторазположенйе и конфигурация, а оттук и тяхното унищожа-ване. Освен това за намаляването на вероятността за поразяване от осколки и ударна вълна апаратурата им се разполага в специални защитени укрития.
Всичко това е наложило в съвременни условия да бъдат конструирани и използувани специални оръжия, самонасочващи се по излъчванията на радиоелектронните средства на противника и по-специално на средствата за управление и насочване на силите и оръжието му за противовъздушна отбрана. Обикновено те се из-стрелват, преди самолетите и вертолетите да са влетели в зоната за поразяване на противовъздушната отбрана.
От тези оръжия най-голямо разпространение са получили противорадиолокационните ракети.
6.2. ПРОТИВОРАДИОЛОКАЦИОННИ РАКЕТИ
Противорадиолокационната ракета се насочва по източниците на радиолокационно излъчване и е предназначена за поразяване на радиолокационни станции. Тя е основно средство за огнево поразяване на РЛС от състава на зенитноракетните
177
12 Борбата в ефира
Източник за Взривно захранване вещество
Стартова стелен
Противорадиолокационна ракета
комплекси и зенитната артилерия и на РЛС за насочване на изтреби-телната авиация.
Най-голямо развитие са получили противорадиолокационните ракети, оборудвани с пасивни глави за самонасочване. Те получават информация за самонасочване чрез пеленговане на източника на радиоизлъчване. При това насочването на ракетите се извършва по основното или по страничното йзлъчване на антенната система на РЛС.
Определянето на ъгъла на място на цента и на нейния азимут се извършва чрез конично сканиране на антената или по моноимпулс-ния метод.
При кбничното сканиране лъчът на диаграмата на насоченост на антената описва конус, съответствуващ на полезрението на главата за самонасочване. Коничното сканиране на лъча се осъществява чрез въртене на отражателя или рупора на приемната антена.
При моноимпулсния метод зоната на полезрението на главата за самонасочване се образува от четири лъча на диаграмата на насоченост. Такава диаграма на насоченост се създава от обща рупорна система.
В зависимост от метода за определяне на ъгловите координати на източника на йзлъчване приемникът има един (при конично сканиране) или три (при моноимпулсно приемане) приемни канала.
При конично сканиране приемната серия от импулси се модулира
178
179
Опорен сигнал по __ъгъл на мястото
Сигнали
Генератор на опорни сигнали
Канал за приемане на сигналите от целта (РЛС)
Детектор на грешка по ъгъл на мястото
Напрежение на раз-съгласуване
Детектор на грешка по азимут
- Опорен сигнал по азимут
о
нагоре надолу
вдясно вляво вдясно
Блок-схема на глава за самонасочване с конично сканиране
180
Антена на главата за
Детектор на грешка
Детектор на грешка по ъгъл на мястото
Блок-схема на глава за самонасочване с моноимпулсно приемане
по амплитуда, ако целта не се намира в равносигналното направление. На изхода на приемника се изработва синусоидален сигнал на разсъгласуване, амплитудата на който е пропорционална на величи-ната на отклонението от равносигналното направление. Фазата на сигнала на разсъгласуване се определя от детекторите на грешките по ъгъл на място и азимут чрез сравняване с фазитё на съответните опорни сигнали (дефазирани на 90°). В резултат на сравнението на изходите на детекторите се изработват сигнали за насочване, конто след усилване постъпват в схемата за формиране на сигналите за управление и от там — на приводите, отклоняващи кормилата на ракетата, като осигуряват автоматично насочване към РЛС.
В главата за самонасочване с моноимпулсно приемане се използуват три приемни канала. Два от каналите усилват сигналите на разсъгласуване по азимут и по ъгъл на място, а третият — сумата от сигналите, постъпващи от рупорното устройство. Сумиращият канал дава напрежение, което се използува за сравняване с напре-жението на разсъгласуване по азимут и по ъгъл на място в съответните детектори на грешки. В резултат на сравняването на изходите на детекторите се изработват сигнали за насочване, конто по-ната-тък, както при метода с конично сканиране, осигуряват автоматично насочване на ракетата към РЛС.
Бойната част на противорадиолокационната ракета обикновено е осколъчна. Това се определя от обстоятелството, че на поразяване най-често са подложени антените, вълноводните трактове и приводите на антените на РЛС, конто поради специфичността на своята работа са разположени на открито. На поразяване са подложени и зенитните управляеми ракети, ако пусковите им установки са разположени близо до РЛС.
Взривяването на бойната част може да се осъществява от контактен или от неконтактен взривател.
Двигателят на противорадиолокационната ракета най-често се състои от стартова и маршева стелен, разположени една след друга. Стартовата стелен се включва при изстрелване на ракетата и осигурява висока скорост на полета. При тази стелен най-често се използува твърдо гориво. Маршевата стелен използува течно гориво и поддържа високата начална скорост по целия маршрут на полета на ракетата.
По мнение на западните специалисти противорадиолокационните ракети имат следните положителни качества: автономност на насоч-ването, което позволява на самолета носител след изстрелването на ракетата да изпълнява противозенитен маньовър или да нанася удари по други цели; възможност за използуване във всякакви ме-теооологични условия денем и нощем; малка ефективна отразяваща
181
повърхност и голяма скорост на полета, което значително затрудня-ва откриването, прехващането и унищожаването на ракетата от средствата за ПВО на противника; способност да захваща излъчването на РЛС значително по-рано от откриването й от средствата за разузнаване на противника.
Важно положително качество на противорадиолокационната ракета е и това, че при приближаването й към РЛС приетият от главата за самонасочване сигнал непрекъснато се усилва, като по
Т актико-технически характеристики	Наименование, страна разработчик					
	Шрайк AGM-45A (САЩ)	Стандарт-ARM AGM-78A (САЩ)	Мартел AS-37 (Франция, Англия)	Харм AGM-88A (САЩ)	Срам AGM-89 (САЩ)	Хаунд Дог-2 (САЩ)
Диапазон на често-тите, MHz	1550—5200 5600—10 900	390—10 900	390—5000	390—10 900	6000	—
Стартова маса, kg	117	630	520	354	1000	4000
Маса на бойната част, kg	66	120	150	70	—	—
Максимална далечйна на полета, km	75	80	120	100	300	1250
Максимална скорост на полета, число М	3	3	3	Повече от 3	Повече от 3	—
Дължина, mm	3050	4500	4120	4200	—	14 000
Максимален диаме-тър, mm	203	340	400	250	—	750
Размах на крила-та, mm	915	1080	1165	1130	—	3600
Самолети носители	F-4, F-16, F-104, F-111, А-4, А-6, А-7	F-4, ЕА-6В, А-6	„Мираж-3“, „Бакъниър", „Ягуар", „Бреге-150", „Нимрод", „Атлантик"	F-4, F-14, F-105, S-3 „Викинг", А-6, А-7, R-3C „Орион"	В-52, В-1А, FB-111	В-52
182
Противорадиолокационна ракета „Шрайк“
такъв начин се подобряват условията за неговото отделяне на фона на шумовете и се повишава точността на насочването.
На въоръжение във ВВС и ВМС на капиталистическите страни сега има над 10 типа противорадиолокационни ракети. От тях най-широко разпространение са получили ракетите „Шрайк“, „Стандарт-ARM“, „Мартел AS-37“, „Харм“ и други. Основните тактико-технически характеристики на някои от ракетите са показани в таблицата на страница 182.
Ракетата „Шрайк" е разработена през 1964 г. Тя е един от първите образци такова оръжие, което още е на въоръжение.
Ракетата има аеродинамична схема със завъртащо се крило. В нейния цилиндричен корпус, разделен на четири отсека, са разпо-ложени пасивна глава за самонасочване, бойна част, автопилот и двигател, работещ с твърдо гориво. Главата за самонасочване на ракетата се състои от приемно-усилвателно устройство, управлява-що устройство и спирална антена и използува метода на моноимпулсното приемане. Бойната част е оборудвана с контактен и неконтактен взривател. Радиусът за поразяване е 15 гл.
В ракетата не е предвидена пренастройка на честотата в полет, поради което тя може да се използува за насочване на РЛС, имащи определен диапазон от работни честоти. Това е наложило разработ-ването на 10 варианта глави, настроени по различии работни честоти на РЛС.
Откриването на сигналите от РЛС и определянето на направле-нието към тях се осъществява от бордния комплекс на самолета носител, включващ радиоприемник с пеленгационни антенн и
183
Противорадиолокационна ракета „Стандарт-ARM"
изчислително устройство. Самонасочването на ракетата се осъществява по следния начин. Приетите от антената на главата за самонасочване сигнали от РЛС постъпват в приемника. Тук те се сравняват с опорно напрежение и в резултат на това се изработва сигнал на разсъгласуване, който е пропорционален на отклонението на ракетата от цента. Сигналът на разсъгласуване въздействува на приводите на управлението, конто задействуват кормилата и насочват ракетата към избраната за поразяване РЛС.
Ракетата „Стандарт-ARM" е разработена в 4 варианта (AGM-78A, В, С, D), конто се различават по диапазона на работните честоти, чувствителността и избирателността.
Ракетата е конструирана по нормална аеродинамична схема. Двигателят й работи с твърдо гориво. Бойната част има контактен взривател. За управление на изстрелването на ракетата на самолетите носители са монтирани специални системи, състоящи се от апаратура за откриване и определяне на местоположението на РЛС и от компютър, който изработва сигнали за изстрелване и коригиране на траекторията на полета на ракетата. При получаване на данни за открита РЛС главата за самонасочване захваща целта, след което се извършва изстрелване на ракетата. Тя лети по на
184
правление на излъчването на РЛС и се насочва аналогично на ракетата „Шрайк“.
Важна особеност на ракетата „Стандарт-ARM" е това, че в блока на главата за самонасочване е монтиран борден компютър, запомнят координатите на РЛС, който при изключване на РЛС продължа-ва да насочва ракетата към нея.
Ракетата „Мартел AS-37" е съвместна разработка на Франция и Англия. Конструирана е по нормалка аеродинамична схема. Двига-телят й работи с твърдо гориво.
Главата за самонасочване на ракетата работи на фиксирани честоти в няколко диапазона и осигурява захващане главно на импулсни РЛС.
Военните специалисти смятат, че гэрепосочените типове ракети имат и следните недостатъци:
—	неголяма скорост на полета, което дава възможност на разче-та на РЛС да предприеме мерки за сриване на атаката;
—	недостаточна мощност на бойната част, което не осигурява голяма вероятност за унищожаване на РЛС;
—	липса на глави за самонасочване в широк диапазон от честоти;
—	недостаточна надеждност.
Както се подчертава в западния печат, част от тези недостающ са отстранени в приетата на въоръжение през 1983 г. американскс противорадиолокационна ракета „Харм".
За разлика от ракетите „Шрайк" и „Стандарт-ARM" ракетате
Противорадиолокационна ракета „Мартел AS-37“
185
Противорадиолокационна ракета „Харм“
„Харм“ е предназначена не само за поразяване на земни и корабни РЛС от състава на зенитноракетните комплекси и зенитната арти-лерия, но и за РЛС за далечно откриване и за насочване на изтреби-телната авиация.
Ракетата е конструирана по нормална аеродинамична схема, има голяма скорост на полета и по-добри характеристики за поразяване на цента. Главата за самонасочване е с по-широк честотен диапазон и осигурява използуването на ракетата по радиотехнически устройства, работещи в режим на импулсно и непрекъснато йзлъчване. Ракетата е снабдена с осколъчно-фугасна бойна част, която се задействува от лазерен взривател. Двигателят работи с твърдо без-димно гориво, което значително затруднява откриването на ракетата при нейния старт.
Откриването и избирането на РЛС за поразяване се осъществяват от специална апаратура за радиотехническо разузнаване, с която се оборудват самолетите носители. За изстрелване на ракетата е раз-работен прибор за управление на огъня, състоящ се от компютър и пулт за управление.
В западния печат се подчертава, че за повишаване на възможностите на стратегическата авиация на САЩ по преодолява-не на противовъздушната отбрана на противника на базата на съществуващите ракети са разработени противорадиолокационните ракети от типа „Срам“ и „Хаунд Дог-2“. Те са предназначени за

поразяване на големи РЛС, постове за насочване и управление на авиацията, РЛС от състава на зенитноракетните комплекси и самолети за дапечно радиолокационно откриване. Бойната част на тези ракети може да има ядрен заряд.
Насочването на ракетите към РЛС се осъществява с пасивно-активна глава за самонасочване и инерциална система. Откри-ването, изборът на целта и изстрелването на ракетата се извършват с помощта на бордовата система за насочване на самолета носи-тел, откриваща РЛС на разстояние, превишаващо дапечината на действие на ракетата. След изстрелването ракетата се насочва към РЛС с помощта на пасивната глава, а в случай на изключване на РЛС — по данните на инерциалната система и активната радио-локационна система за самонасочване.
Интерес представлява противорадиолокационната ракета „Аларм“, която от 1982 г. се разработва в Англия. Ракетата е конструирана по аеродинамична схема със завъртащо се кри-ло. Пасивната радиолокационна глава за самонасочване на ракетата има широколентов микровълнов приемник и неподвижна антенна решетка. В състава на апаратурата на главата за самонасочване влиза цифров процесор, който е предназначен да обработва сигналите, постъпващи от главата и от инерциалната платформа. В резултат на обработката се избира приоритетна цел, изработват се ко-манди за управление и се поддържа зададената траектория на полета. Обтекателят на антената на главата за самонасочване е израбо-тен от нов синтетичен материал, осигуряващ минимално отслабване и изкривяване на сигнала в сравнение с керамичните обтекатели. Ракетата е снабдена с осколъчно-фугасна бойна част, която се задействува от неконтактен взривател.
Във Франция също се разработва нова противорадиолокационна ракета — „Армат“. По външен вид тя прилича на ракетата „Мартел AS-37“. Максималното разстояние на нейното изстрелване е около 100 km от РЛС. Планира се ракетата да се оборудва с пасивна радиолокационна глава за самонасочване, осколъчно-фугасна бойна част и двигател, работещ с твърдо гориво. Предполага се, че като основен самолет носител ще се използува тактическият изтреби-тел „Мираж-2000“.
Във ФРГ е създадена противорадиолокационната ракета „Корморан“, която е снабдена с пасивна глава за самонасочване, работеща в радио- и инфрачервения диапазон на вълните. Това позволява при прекратяването на излъчването от РЛС ракетата да се насочва по топлинното излъчване на апаратурата на станцията.
За поразяване на радиоелектронни средства могат да се използуват и ракети, конто имат друго предназначение. Така напри
187
мер противокорабната ракета „Габриела" има глава за самонасочване към източници на радиосмущения, работещи в диапазона от честоти от 5200 до 10 900 MHz. След изстрелването й от кораба ракетата набира в началото височина около 80 m и скорост 220 m/s. След завършване на работата на маршевия двигател ракетата се снижава по направление към цента. Управлението на полета на ракетата на началния участък от траекторията се осъществява с помощта на радиовисотомер, а на крайния — или по излъчването на станцията за смущения с помощта на пасивната радиолокационна глава, или с оптически прибори и командна радиолиния, или с помощта на борден компютър.
За поразяване на земни РЛС е възможно използуването на верто-летни противотанкови управляеми ракети (ПТУР), оборудвани с глави за самонасочване към източници на електромагнитно йзлъчване. Например ПТУР „Хелфайър" се оборудва с комбинирана система за насочване, работеща в радио- и инфрачервения диапазон на вълните. На началния участък от траекторията тя се насочва по радиоизлъчването на предавателя на РЛС, а в случай на неговото изключване — по топлинното йзлъчване на радиоапаратурата или агрегата за захранване на станцията. На вертолета за огнева поддръжка „Хю Кобра" могат да се окачват до десет такива ПТУР В кабинета на вертолета са монтирани апаратура за откриване на радиоизлъчвания и пулт за управление на изстрелването на ракетите.
В локалните войни във Виетнам и в Близкия изток са прилагани различии способи за бойно използуване на противорадиолокацион-ните ракети. Ако РЛС може да се захване от главата за самонасочване до изстрелването на ракетата, то самото изстрелване се извършва от средни или от големи височини. Изстрелване от малки височи-ни в този случай е невъзможно, тъй като ракетата може да попадне в изместения център на йзлъчване, образуван от фазовите изкривя-вания на сигнала от РЛС, породени от отразяването на радиовълните от земната повърхност. От малки височини се изстрелват само ракети, които имат програмно устройство, осигуряващо насочване на началния и средния участък от траекторията на полета на ракетата по програма, а на последния — с помощта на главата за самонасочване.
След изстрелването ракетата извършва полет на малки височини. Тъй като приемникът на главата за самонасочване в този момент не приема излъчвания от РЛС, бордното програмно устройство на ракетата осигурява рязко набиране на височина до момента на влизане на ракетата в основния лист на диаграмата за насоченост
138
Схема за използуване на противорадиолокационна ракета
на антената на РЛС. По-нататък ракетата се насочва с помощта на главата за самонасочване.
Аналогично се използува и противорадиолокационната ракета „Аларм“. Изстрелването на ракетата се извършва от самолета носи-тел на малка височина на разстояние около 40 km от РЛС. След това в съответствие с програмата ракетата набира зададената височина, преминава в хоризонтален полет и се насочва към целта. По траекторията на полета й приетите от главата за самонасочване радиолокационни сигнали се сравняват с еталонни сигнали на типови цели. След захващането на сигнали от целта започва процесът на насочване. Ако ракетата не захване сигнали от РЛС, в съответствие с програмата тя набира височина 12 000 т, след което двигателят се изключва и се разтваря парашут. По време на снижаването на ракетата с парашута се търсят излъчвани от РЛС сигнали. След тяхното захващане парашутът се отделя и ракетата планира към целта.
Поразяването на РЛС с помощта на противорадиолокационни самонасочващи се ракети се смята за един от перспективните способи за борба с радиоелектронните средства. Поради това противорадиолокационните ракети постоянно се усъвършенствуват и се конструират нови. Тяхното развитие се осъществява в следните насоки: разширяване на честотния диапазон и повишаване на шумо-защитеността на главата .за самонасочване; използуване на комбинирани системи за насочване (пасивни, радиолокационни, инфрачервени и лазерни); увеличаване на далечината на изстрелването и скоростта на полета; увеличаване на радиуса на поразяване; повишаване на точността на системите за насочване.
189
В много страни се разработват глави за самонасочване, способни да насочват средствата за поразяване към източници на паразитни излъчвания от радиоелектронни средства и друга военна техника. Специалистите смятат за възможно в най-скоро време да се създа-дат глави с далечина на действие 6, 20 и 24 km и при мощност на паразитното излъчване съответно 1, 10 и 100 W. Такива глави сега се разработват в САЩ за противокорабната ракета „Харпун“ и противорадиолокационната ракета от клас „въздух—въздух" „Бразо“.
Освен това главите на ракетите „Шрайк" са модернизирани за самонасочване по източници на паразитни излъчвания от РЛС, рабо-тещи на еквивалентен товар, а също и от агрегатите за захранване.
СЛЕД ДВЕХИЛЯДНАТА
През 1953 г. в САЩ е приета специална програма за разработка на система и средства за радиоелектронна борба, наречена програма за гъвкаво реагиране — програма QRC (първите букви от анлийските думи Quick Reaction Capabiliti — възможност за бърза реакция).
Според учените, разработили тази програма, апаратурата за радиоелектронна борба се различава от другата радиоелектронна апаратура с някои особености. Основната от тях се заключава в това, че средствата за РЕБ трябва да притежават способност за бърза реакция, съответствуваща на изменящите се характеристики на подавяните радиолокационни устройства. Смята се, че в сравнение със системите оръжия средствата и способите за водене на радиоелектронната борба се изменят два-три пъти по-бързо.
Както отбелязват чужестранните военни специалисти, едно и също радиоелектронно средство в зависимост от условията и об-становката в бъдеще ще може да се използува като средство за управление или като средство за дезорганизация на управлението. Така например свързочният радиопредавател в зависимост от предназначението си може да предава информация за своите войски, но може да бъде използуван и за създаване на смущения на средствата за свръзка на противника или за създаване на дезинформация в неговата система за управление. Свързочният приемник може да приема информация, предавана в своята система за управление, но с иегова помощ може да се осъществява прехват на предавателите на противника, да се определят параметрите на неговите радиоелектронни средства.
Специализираният чуждестранен военен печат сочи, че развитието и усъвършенствуването на радиоелектронните средства за борба в ефира ще се извършват в следните основни направления:
—	усвояване на нови честотни диапазони;
—	внедряване на цифрови методи за обработване на инфор-мацията;
191
—	подобряване на техническите характеристики и елементната база.
Усвояването на нови честотни диапазони се обуславя от факта, че традиционният диапазон от 1 до 10 GHz се оказа твърде нетоварен. Диапазонът на по-късите вълни притежава много положителни свойства, но неговото усвояване е свързано с преодоляването на големи технически трудности. Дълговълновият диапазон се използува главно за специални цели, например за свръзка с под-водни лодки, намиращи се на големи дълбочини.
Счита се, че в бъдеще ще бъде усвоен оптичният честотен диапазон поради следните предимства:
—	пропускателната способност в оптичния диапазон е много по-голяма от пропускателната способност на целия диапазон на радиовълните, което осигурява висока скорост на предаване на информация;
—	използуват се антенн с малки размери, конто формират тесни диаграмм на насоченост в режим на предаване и приемане и осигуряват висока точност на информационния обмен;
—	създава се възможност за едновременно приемане на информация по голям брой канали, което е предпоставка за използуването на холографски операции;
—	оптичната памет се характеризира с най-малко време за достъп (около 10“6 s), най-голям капацитет (около 108—10* 1° byte*) и най-голяма плътност на записа (107 byte/cm);
—	оптикоелектронните средства в сравнение със средствата от другите честотни диапазони притежават най-голяма универсалност в преобразуването и кодирането на информацията, а също и голяма скритост на функциониране и голяма шумозащитеност.
Широко ще се използуват звуковите вълни, който въпреки него-лямата скорост на разпространение са незаменими при изследвания-та, извършвани в твърди материали и във водна среда.
Внедряването на цифровите методи за обработване на информацията ще повиши рязко нейната точност и достоверност. Използуването на компютри за обработване на информацията позволява да се решат много задачи: разделяне на съобщенията, постъпващи по различии канали; разпознаване на полезните сигнали и отделянето им от шумовете; обработване на информацията, постъпваща от различии източници, и определяне на техните
* 1 byte (байт) = 8 bit — осем двоични цифри, обработвани като информационна единица.
1 bit (бит) — съкращение от binari digit (двоична цифра) — Б.р.
192
координати и параметри; преобразу ване на информацията във форма, удобна за обработване от различните системи за управление на войските и оръжията, и други.
Продължава усъвършенствуването на компютрите. Учените си поставят задачата в близките десет години да създадат компютър от пето поколение, който да може да използува методите на изкуст-вения интелект.
Развитието на елементната база на радиолектронните средства е друго перспективно направление. По мнението на военните специалисти то ще се извършва чрез внедряването на нови технологии за изработване на класическите елементи и чрез създаването на нови елементи въз основа на постиженията на науката и техниката.
Процесът на микроминиатюризацията на елементната база ще позволи
—	от радиоелектронните средства да се премахнат всички меха-нични детайли и да се заменят с нови — електронни;
—	да се получат големи мощности чрез наслагване на мощности-те на голям брой генератори с малка мощност;
—	да се намали броят на съединенията между функционалните елементи;
—	активните и пасивните елементи да се разполагат в един корпус и да се намали влиянието на външните фактори като влажност, температура на околната среда и други;
—	да се намалят масата и габаритите на радиоелектронните средства и да се увеличи тяхната надеждност за сметка на неколко-кратното дублиране на отделни елементи;
—	да се използуват многофункционални процесори в радиоелектронните средства с различно предназначение.
Счита се, че след двехилядната година ще има голямо разнообразие от радиоелектронни средства, с помощта на които ще се реша-ват широк кръг задачи. Те ще се характеризират с голяма оперативност, висока точност, далечина на действие и надеждност, голяма шумоустойчивост, разрешаваща и пропускателна способност и други.
13 Борбата в ефира
* * *
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От раждането на радиоелектронната борба до наши дни са изминали около деветдесет години. Време, кратко според историческите представи, през което борбата в ефира се превърна в могыдо средство за постигане на победа над противника.
Едни я наричат радиоелектронна борба, други — радиоелектронна война, а трети — борба в ефира. В крайна сметка, след като преминахме през отделни периоди на съмнение и неувереност в нейните възможности, радиоелектронната борба се утвърди напълно като основна ударна сила срещу системите за управление на войски-те и оръжията. Ето защо авторите ще бъдат доволни, ако читателите са придобили минимум знания за неизвестната досега, покрита с тайни борба в ефира.
На вас, драги читатели, се постарахме да покажем процеса на развитие на средствата за водене на борбата в ефира от недалечно-то минало до наши дни. В близка перспектива се очаква още по-голямо засилване на ролята в радиоелектрониката в различните системи оръжия. Според западните военни специалисти радиоелектрониката и радиоелектронната борба ще заемат водещо място в сис-темата за противоракетна отбрана с елементи на космическо бази-ране, реализацията на която се осъществява в рамките на така наре-чената Инициатива за стратегическа отбрана (ИСО).
Практически във всички учения се отработват елементи от управление на силите и средствата в сложни условия на обстановката, в която се включват интензивни радиоелектронни смущения, излизане от строя на значителна част от пунктовете за управление, унищожаване на възли и канали за свръзка и т.н. И не случайно военният бюджет на САЩ надхвърли 300 млрд, долара. Значителна част от тях се планира за развитие на системите за разузнаване, свръзка и управление, в това число и на системите за водене на борба в ефира. В САЩ за целта е приета Стратегическа компютърна програма. Предвижда се до 1990 г. на въоръжение в армията на САЩ да се
194
внедрят над 86 000 универсалии и стотици хиляди специализирани компютри...
Затваряме страниците на книгата с раздвоение.
Съвременната научно-техническа революция поразява въобра-жението ни с удивителните възможности за създаване на нови и по-съвършени средства за радиоелектронна борба. Например радиоелектронното разузнаване по суша, въздух и море е въплътило в себе си последните научно-технически постижения — радио- и радиолокационно разузнаване, разузнаване с инфрачер-вена и квантово-оптична техника, телевизионно и хидроакустично разузнаване...
Прекланяйки се пред величието на човешкия ум, иска ни се да възкликнем: СТИГА! НЕКА УЧЕНИТЕ ОТ ПЛАНЕТАТА ДА ПОСВЕТЯТ СВОЯ МОГЪЩ ИНТЕЛЕКТ НА МИРА!
Оръжието и бойната техника на СССР и на другите социалистически страни, включително и средствата за водене на борба в ефира, имат изключително отбранителна насоченост. Те са гаранция за мира и страшно предупреждение към любителите на военни аван-тюри. На всички е известна миролюбивата политика на Съветския съюз, предложил програма за ликйидирането на ядреното оръжие до 2000-ата година, за общо и пълно разоръжаване. Съветският съюз и страните, членки на Варшавския договор, неведнъж са предупрежда-вали, че са в състояние да защитят социалистическите зовоевания и своите приятели от всякакви вражески посегателства.
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА
1.	Ат раже в, М. П. и др. Борьба с радиоэлектронными средствами. М., Воениздат, 1972.
2.	Брусенцев.Н. А. Военно-морская авиация. М., Воениздат, 1976.
3.	Б ъ р к с, С. Речник на съобщителната техника. С., Техника, 1987.
4.	Б ы к о в, В. И. и др. Телевидение в военном деле. М., Воениздат, 1969.
5.	Вартанесян, В. А. Радиоэлектронная разведка. М., Воениздат, 1975.
6.	Венскаускас,К. К. Радиопомехи и борьба с ними. М., Знание, 1988.
7.	Военный энциклопедический словарь, М., Воениздат, 1986.
8.	Гра н к и н, В., В. Змиевский. Из истории радиоэлектронной борьбы. — Военно-исторический журнал, 1975, №3.
9.	Дональд, Р., Ж. Уайд. Электромагнитная совместимость радиоэлектронных средств и непреднамеренные помехи. М., Сов. радио, 1977.
10.	Защита от радиопомех. М., Сов. радио, 1976.
11.	3 и м и н , Г. В. и др. Справочник офицера противовоздушной обороны. М., Воениздат, 1981.
12.	История на военното изкуство. С., ВИ, 1987.
13.	К л и м о в и ч, Е. С., Л. С. Климович. Зенитный комплекс против самолета. М., Воениздат, 1981.
14.	К л и м о в ич , Е. С. Радиопомехи зенитным комплексам. М., Воениздат, 1973.
15.	К р и к у н о в, Л. 3. Инфракрасные устройства самонаведения и управления снарядов. М., Воениздат, 1963.
16.	Л и сто, К. М., К. Н. Трофимов. Радио- и радиолокационная техника и их применение. М., Воениздат, 1960.
17.	О р л о в, В.	А.	Лазеры в военной технике. М., Воениздат,	1976.
18.	П а л и й , А.	И.	Радиовойна. С., ДВИ, 1965.
19.	П а л и й , А.	И.	Радиоэлектронная борьба. М., Воениздат,	1981.
20.	П е д а к, А.	М.	и др. Справочник по основам радиолокационной техни-
ки. М., Воениздат, 1967.
21.	П и ру м о в, В. С., Р. А. Червинский. Радиоэлектроника в войне на море. М., Воениздат, 1987.
22.	Р а д и о н о в , Б. И., Н. Н. Новичков. Крылатые ракеты в морском бою. М., Воениздат, 1987.
23.	Робъртс, С. Речник по радиотехника и телевизионна техника. С., Техника, 1986.
24.	Ронге, М. Разведка и контрразведка. М., Воениздат, 1943.
25.	С е р г е е в, Ф. Тайното оръжие на агресията. С., Партиздат, 1987.
26.	Советская военная энциклопедия, т. 7. М., Воениздат, 1979.
27.	Вестник ПВО, 1980—1988.
196
28.	Военна техника, 1986—1988.
29.	Зарубежное военное обозрение, 1975—1988.
30.	Техника и вооружение, 1980—1988.
31.	Су гробов, Д. И., Г. Л. Айзенберг. Основи на електрорадиотехни-ката и радиолокацията. С., ДВИ, 1958.
32.	X а р к е в и ч , А. А. Борьба с помехами. М., Наука, 1965.
33.	X о р б е н к о , И. Г. Ультразвук в военном деле. М., Воениздат, 1976.
СЪДЪРЖАНИЕ
КЪМ ЧИТАТЕЛЯ ............................................ 5
Глава първа ОТ ЗОРАТА НА РАДИОЕЛЕКТРОНИКАТА ДО НАШИ ДНИ.............. 7
1.1.	От пожълтелите страници на историята......... 7
1.2.	В годините на Втората световна война........ 10
1.3.	В следвоенните години и в локалните войни .. 18
Глава втора ТАЙНИТЕ НА БОРБАТА В ЕФИРА.............................. 24
Глава трета В ЦАРСТВОТО НА СМУЩЕНИЯТА............................... 37
3.1. Радиосмущения............................... 37
3.2. Класификация на смущенията ................. 39
Глава четвърта ИНФОРМАЦИЯ С ПОРАЗИТЕЛНА ТОЧНОСТ........................ 64
4.1.	Електронни „очи" и „уши" за лов на тайни.... 64
4.2.	Данни, получавани от радиоелектронното разузнаване . 77
4.3.	Разузнаване на радиоелектронните средства... 78
Глава пета СРЕДСТВА НА РАДИОЕЛЕКТРОННАТА БОРБА..................... 88
5.1.	Апаратура за радиоразузнаване............... 88
5.2.	Средства за радиопеленговане и радиоелектронно разузнаване......................................109
5.3.	Средства за създаване на активни смущения...119
198
5.4.	Средства за оптикоелектронно и хидроакустично подавяне.......................................133
5.5.	Средства за създаване на пасивни смущения.141
5.6.	Лъжливи цели и уловки....................158
Глава шеста
С КАКВО СЕ УНИЩОЖАВАТ РАДИОЕЛЕКТРОННИТЕ СРЕДСТВА? . . 176 6.1. Особености на радиоелектронните средства като обекти за поразяване.................................176
6.2.	Противорадиолокационни ракети ...........177
СЛЕД ДВЕХИЛЯДНАТА....................................191
ЗАКЛЮЧЕНИЕ...........................................194
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА...............................196
Рецензенти: проф. Спас С п ас о в, д.в.н. ст. н.с. Александър Коцев, д.т.н.
Редактор инж. Митко Ганев Художник Огнемир Киров Художествен редактор Гичо Гичев Технически редактор Цветанка Николова Коректор Татяна Георгиева
Формат 60x84/16. ЛГ-1/9. Тираж 3140 екз. Дадена за лечат на 12.VI.1989 г. Подписана за печат на 16. X. 1989 г. Печатни коли 12,50. Издателски коли 11,662. УИК 12,380. Издателска поръчка № 48. Техническа поръчка № 91108.
Код 24/95318/1307—3—89. Цена 1,01 лева
Печатница на Военното издателство