лата
Брой 78 цена 1.95 лВ.
Вселена
ПърВа помощ
Класификация на елементите
Голем и те музеи по света
Промишлените роботи
Its? Животът в прериите
"ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА"
се издаВа Всяка сряда 2005 г - брой 78
ОРИГИНААНО НАЗВАНИЕ:
"Tout I'Univers"
НАСНЕТТЕ FASCICULES, SNC
ИЗДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК:
"ФАБРИ ПРИМА" ООД © 2003 г
АДРЕС: София 1111
ул. "Александър ЖендоВ" б
Тел: 02/ 971 99 40
Факс: 02/ 971 99 40
E-mail: prima@primaeditore.com
ПРЕВОД: Милен ШипчаноВ
ПРЕДПЕЧАТНА ПОДГОТОВКА: "Прима Едиторе" ООД София
ПЕЧАТ: "Делта +" - ПлоВдиВ
ГЕНЕРАЛЕН
РАЗПРОСТРАНИТЕЛ:
"Братя Герини Прее" - ЕООД
ВРЪЗКА С ЧИТАТЕЛИТЕ:
Имате ли нуЖда от информация?
Обадете се на тел: 02/971 99 40
Как да класираш статиите си? Колекцията "Цялата Вселена" се подреЖда В класьор по рубрики, като Всяка има собствен цВят.
Индикациите на Всяка картинка и номерацията В долната част на Всяка страница ще ти помогнат праВилно и удобно да подредиш енциклопедията В класьор!
ИСТОРИЯ ТА НА СВЕТА
Устраните на света
® НАУКА И ТЕХНИКА
ЖИВОТНИТЕ И РАСТЕНИЯТА
И 3 КУ СТ В АТА
ЧОВЕКЪТ И ОКОЛНАТА СРЕДА
ОчакВайте В следВащия брой
Тайланд Предпазването от бременност СаВаната Поезията Съединените щати: Войната за независимост
Промишлените роботи
Примера за роботи се срещат както В традиционните приказки, така и В научната фантастика: като се започне от тенекиения чоВек В "Магьосникът от Оз" и се стигне до симпатичная робот
от трилогията "МеЖдузВездни Войни" на ДЖордЖ Лукас. Тези предстаби доста са изпреВарили пояВата на пърВите истински роботи.
Робот от 'МеЖдузвездни Войни"
ПърВите роботи
Роботите се пояВяВат едба В началото на 60-те години. Тридесетина години по-кьсно те Вече са над 300 000.	i
Роботът е програмируема машина, снабдена J ' М със способност за приспособяВане ' към средата. Той моЖе да променя поВедението си В забисимост от получената информация. С роботи моЖе да се работи В опасна и труднодостъпна среда като атомна централа или океанското дъно.
За какВо слуЖат роботите В промишлеността?
СъщестВуВат различии ВидоВе роботи В традиционната
промишленост. Някои b слуЖат да преместВане к на предмети от едно ц място на друго. Те могат да разпределят
Ь/ части меЖду [ инструментални • машини. Други R сглобябат части чрез J слепбане или заВаряВане. * Срещат се В промишлености като абтомобилната или домашните потреби.
F Някои помагат при боядисВане: ръката на
Тенекиеният робот от филма "Магьосникът от Оз"но Виктор Флемингу 1939 г.
& 
« робота е снабдена с пистолет, който пръска непрекьснато боя
: и така поВърхностите се
I покрибат по-раВномерно.
измислицата до дейстбителността
Думата робот идба от чешкото robota, което означаВа "работа, труд". ПояВяВа се през 1920 г 8 литературата, В научнофантастичен текст от чешкия писател Карел Чапек.
техника ПРОМИШЛЕНИТЕ РОБОТИ
камера
интерфейс
Но таза схема на класически индустриолен робот камерата слуЖи за анализатор. Данните се преобразуВат В цифроВи стойности, които се предаВат на робота, и той моЖе да приспособа дВиЖенията си.
Петте сетиВа на робота Амбицията на изобретателите е да снабдят роботите с петте сетиВа на чоВека: зрение, допир, слух, обоняние, Вкус. За целта роботите се оборудбат с датчици, които позВоляВат измерВането на физически параметри като
разстояние, положение и различии характеристики на даден предмет.
Роботы на конвейер
ВъВеЖдането на роботите В индустрията, глаВно В серийното производство (аВтомобили, електроуреди и др.), Води до коренна промяна В чоВешкия труд. От тоВа засегнати са най-Вече специалистите 8 произВодстВените цехоВе. За сметка на тоВа се пояВяВат ноби професии, изискВащи по-Висока квалификация. СтаВа Въпрос за надзор, контрол и поддръЖка на роботите, а също и за програмиране, защото роботът моЖе да изпълняВа само предВарително зададени от чоВека функции. !
ВъВ Франция Комисариатът по ядрената енергия създаВа дистанционно командВани робота. Операторьт манипулира Виртуалния робот и следи на екран дВиЖенията на истинския.
ПърВите роботични приложения ВъВ Франция датират от 1976 г В "Рено". Днес В произВодстВените цехоВе почти не присъстВат хора.
Дистанционно управление Някои дейности от ядрената индустрия са неизпълними за чобешкото сыцестВо, защото са много опасни, особено В зоните на лъчение. Така ВъзникВа идеята да се създадат дистанционно упраВляеми роботи, които да заместВат хората В проблемните зони. Операторьт ги наблюдаба на компютърен екран. Той манипулира Виртуален робот, чиито дВиЖения се предаВат на истинския под формата на цифроВи данни.
о
-► препредаВане
----на информация
ДА ЗНАЕМ ПОВЕЧЕ
РОБОТИТЕ ИМАТМОЗЪК
Наричат "мозък" командная орган на роботите. Всъщност тоВа е информационна система, която ВключВа памет, съхраняВаща Всички данни, необходима за изпълнението на дВиЖенията. Процесори слуЖат за обработВане и използВане на информацията, постъпБаща от датчиците.
ДА ЗНАЕМ ПОВЕЧЕ
НОМЕР 1 В СВЕТА
I Поради причини, сВързани с организацията I на промишлеността, Япония е на пърВо I място 8 сВетобния пазар по роботика и I то още от 80-те години. И днес тя е I Водеща сила В областта.
ВИЖ СЪЩО:  АВтомобилът / Електрониката / Компютрите / ИзкустВеният интелект / Механични колоси / Домакинските уреди
ЖиВотът В прериите
До XIX В. бизоните ВластВат над американската прерия, кьдето намират изобилна храна. Те са 70 милиона при пристигането на белите заселници, които ги преследВат до почти пълното им изтребление. ОттогаВа прериите, В които се е носил тропотът на копитата им, са преВърнати 6 земеделски стопанстВа.
Непрекъснат растеЖ
Прериите разделят горите от : пустините. ПоВечето от тях са \ преходни зони, кьдето ВалеЖите i са слаби, за да благоприятстВат : израстВането на дърВета, но \ достатъчни за растеЖа на	i
треВата. Обратно, ВъВ ВлаЖните \ прерии, редоВно напояВани от i прииЖдащите реки, именно	i
изобилието на Вода пречи на : дърВетата да се разбиВат. В тези : обширни пространства Вятърът i не среща никакВо препятствие и : благоприятстВа разпространението i на някои растения, глаВно от i
При прерийните кучета доминиращият мъЖки определя граничите на "селището" си, като се спраВя с конкурентите си с Викобе и преследВания.
семейстВо Житни, които са с изобилен прашец. Тези треВи никнат непрекьснато, а листата им се подноВяВат, след като са били опасани от диВи или домашни ЖиВотни.
Подземни градоВе
ТреВата скриВа ЖиВотните от хищниците. Но размерите и гъстотата й понякога са недостатъчни да осигурят идеалната защита. Ето защо поВечето от треВопасните В
прерията са бързи и издръЖлиВи на бягане (бизони, мустанги, антилопи, зайци). Други предпочитат да се крият под земята, като по този начин се спасяВат от големите температурни разлики В прерията. Прерийните кучета В СеВерна Америка например изграЖдат същински подземни градоВе, приютяВащи хиляди ? индиВиди.
ДиВият анасон (Pimpinella saxifrage/ наричан още кози магданоз, е много ценен от стадата. ТоВа растение никне глоВно В сухи зони.
ФЛОРАТА
Прериите В умерените зони
В ЕВропа прериите са полуестестбени среди, кьдето намесата на чоВека е решабаща. В резултат от обезлесяВането, те даВат фураЖ за изхранВане на добитъка през зимата. ЦВетоВете на прерията през пролетта сбидетелстбат за учудВащото й богатство на растителни ВидоВе, осноВа за не по-малко ЖиВотинско разнообразие.
Детелината (Trifolium pretense? е бобоВо растение, отглеЖдоно отдаВна зароди отличните му фураЖни качества. Много ароматните й цВетоВе са достъпни само за пеперудите с доста дълги хоботи, благодарение на които достигат нектара.
Пълзящото лютиче (Ranunculus repens,), наричоно no-npocmo златна пъпко, е много разпростронено В прериите. Трьпчиво и леко отроВно, то не се цени от добитъка.
ОстаВена сама на себе си, прерията бързо се покриВа с храсти и тръни като тази обикноВена шипка (Rosa canina,) или още - диВа роза - пьрВи етап от преВземането на пространстВото от гората.
ДА ЗНАЕМ ПОВЕЧЕ


Сухите прерии са предпочитай терен за орхидеите. Пирамидалният салеп (Anacamptis pyramidalis? моЖе да образуВа на места красиВи килими. Този Вид с мускусна миризма дьлЖи определението си "пирамидален"на формата на цВетния си клас.
ОТ ЦЕЛИНАТА КЪМ ГОРАТА
Ako npupogama бъде остаВена на естестВения си ход, различии стадии на растителността се редуВат, започВайки от поле или обезлесен район.
•	След един или дВа сезона се пояВяВат полските цВетя (макоВе, ВрабчоВи чреВца и др.).
•	От дВе до четири години по-късно се пояВяВа истинската прерия с глухарчета, полски салВии, дВугодишни растения, гълъбоВи самогризки, детелини, Житни...
•	Ако прерията не се преВърне 8 пасище или не се намеси чобека, тръни и храсти се разВиБат, преди да отстъпят мястото на пърВите дърбета от седем до десет години по-късно. За да порасне хубаВа гора са необходимо сто години.
Семената на чернота метличино (Centaurea nigra? се търсят много от семеядните птици кото елегантното кодънко (Carduelis carduelis?.
В планината се среща още един Вид, Centaurea montana, която приличо но едър синчец и се отглеЖдо кото декоративно растение.
ПраВата оВсига (Bromus erectus} е Житно растение с Височина до 1,20 м, което об разуВа големи туфи по сухите ВороВикоВи терени В ЕВропа и СеВерна Африка.
О Sunset / FIPA
През пролетта ВлаЖните прерии биВат ЗаВладени от ята прелетни птици, които идВот да гнездят там като пепеляВия сВирец (Numenius arquata^ с характерная си силует.
ФАУНАТА
s
| Кацнало на клонче, лиВадарчето (Saxicola rubetra^ наблюдаВа Внимателно Високите треВи, след тоВа Внезапно се стрелВа В преследВане на насекомо.
Най-разпространеният бозайник на прерията, полската мишка (Microtus arvalisA е актиВен през цялата година. Тя дълбае мреЖи от подземни галерии, В които праВи гнезда от кълба сушена треВа.
Високите треВи на ВлаЖните прерии крият люпилота но дискретная лиВаден дьрдаВец fCrex сгех/ сега застрашен от ранните коситби, които разрушаВат гнездата му
Ф За да се спасяВа от хищниците, цВетната муха (Syrphus balbeatus^ притеЖаВа коремче, имитиращо идеално иВиците на земната пчела. В дейстВителност тоВа е безобидна муха.
• Махаонът (Papilio machaon) е ВпечатляВаща пеперуда с размах на крилота от 10 см и е много разпространена В ЕВропа. Винаги В дВиЖение, тя ЖиВее В цВетните прерии до 2000 м Височина.
s
• ОбикноВената богомолка (Mantis religiose,) стой обикноВено неподВиЖно сред Високите треВи на сухите терени и лоВуВа чрез дебнене. За да сграбчи ЖертВата си, тя устремяВа с голяма лоВкост напред предните си крачка, снабдени с ujBumu шипоВе.
Колите антилопи (Antilocapra americana,) со били около 35 милионо при пристигането но пърВите зоселници но сеВерноомериконския континент. Днес со остоноли по-молко от 20 000. Toju бозойник е ЖертВо но любопитстВото си: той се доблиЖоВо до лоВците, розмохВощи носни кърпи но прып ТогоВо е лесно до бъде убит.
Прериите по сВета
ЕстестВените прерии са В	:
умерените ширини на американския,	j
аВстралийския и еВразиатския	;
континенти; там летата са	j
горещи, зимите - студени, а	\
ВалеЖите - слаби през цялата	i
година. Къса треВа покриВа земята, ; а само езерата и реките задърЖат	i
достатъчно Влага, за да позволят	;
на най-здраВите дърВета да	\
поникнат. Тези суроВи краища,	j
брулени от Вятъра, са царстВото	:
на едрите требопасни, сВикнали на	:
големи преходи 8 търсене на храна. i
Американската антилопа
Степите на ЕВропа и Азия, които : се простират на 3200 км от = Унгария до Китай, са естестВеното •: обиталище на диВите треВопасни. i Някога конете на ПрЖеВалски са : бродели, събрани на хергелета от десетина индивида. Антилопите	:
сайга (Saiga tatarica) също са били на i изчезбане, преди Видът, Вече	\
защитен, да уВеличи популацията	:
си. РаВнините на СеВерна Америка	:
дълго са били населяВани от	:
треВопасни: осВен бизоните, там	i
се срещали антилопи с раздВоени	i
рога, чиято скорост достига	;
до 80 км/ч.	=
Благодарение но рьсто си и сигурностто	:
В групото, но която разчитат, големите	:
кенгуро (Mocropus gigonteus) могот до	;
посот спокойно през целия ден.
© Sunset / G Lacz© Phone / J.-P. Ferrero
Конкуренти
На мястото на треВопасните копитни, които населябат другите континенти, В обширните австралийски рабнини се срещат различии ВидоВе кенгура, които са големи консуматори на Житни растения. Изолирани В продълЖение на десетки милиони години, кенгурата, особено дребните, са пострадали от пристигането на ебропейците и от конкуренцията с другите бозайници. ЖертВи на лисиците, на диВите котки и най-Вече на бързото уВеличаВане на популациите на оВцете и зайците, много ВидоВе Валаби окончателно са изчезнали от аВстралийските прерии.
Хранителна Верига ТреВопасните от прерията слуЖат за храна на много хищници.
В Америка най-големите са ЖертВа на койотите и пумите. В Евразия станалите рядкост Вълци нападат популациите от коне и сайга. Лисиците с разВитото си обоняние нападат по-дребни ЖертВи: хранителният им реЖим обхВаща както насекоми, така и зайци,
Конете но ПрЖеВолски со прародители но Всички домашни коне. Последните оцелели се отглеЖдот В зоологически гродини.
понякога дори мърша. Големите пространства са идеално лоВно поле и за граблиВите птици: бухали, лешояди, соколи и орли търсят дребни треВопасни (гризачи, птици).
Прериите през пролетта Силните зимни дъЖдоВе или топенето на снегоВете уВеличаВат дебита на реките, които се разлиВат В околните прерии. Покрити с Вода, последните стаВат царство на прелетни и местни патици и гъски, които се радбат на изобилната храна. След наВоднябането, още пропишите с Вода почВи благоприятстВат растеЖа на множество растения, приспособени кьм Влагата, като Водното глухарче (Senecio aquaticus) и Водния морач (Oenante silaifolia). Когато В Източна ЕВропа се натъкнете на добитък, често редом с крабите и селските коне моЖе да Видите щъркели, търсещи земноВодни.
ВИЖ СЪЩО:  Гнезда и легоВища / ГраблиВите птици / Хищническият инстинкт / Храненето при ЖиВотните  ДиВите цветя
Големите музеи по сВета
Понастоящем В сВета сьщестВуВат
40 000 музея. От скелета на динозаВъра до усмиВката на "ДЖокондата", те излагат най-различни произведения на npupogama и чоВека. Най-посещаВани са музеите за изкустВа, кьдето сьЖителстВат красота и тборчестВо.
•	МУЗЕЙ НА ИЗКУСТВАТА "МЕТРОПОЛИТЕН"
Музеят "Метрополитен"е съддаден пред 1870 г и е един от ной-големите В САЩ. ПосВетен на идящните идкустВа и но орхеологията, той съхраняВо колекции от дребен Египет до модерните еВропейски школи.
Музеят "ЕрмитаЖ" (Санкт Петербург)
"Моностирите", филиал на "Метрополитен" съхраняВо много средноВековни европейски паметници, демонтирони и отноВо сглобени.
© Cosmos / М Hikjeit
•	МУЗЕЙ "ПРАДО"
В неоклосически стил, музеят "Прадо"В Мадрид, Испания, открит пред 1819 г, дълЖи същестВуВането си на страстта към идкустВото на испанските крале. Кралските колекции са осноВната част от мудея, който очертаВа историята но цялато испанско ЖиВопис.
Той съхраняВо също голямо колекция итолионски и холандски тВорби.
От двореца към музея
Някога музеите са били помещаВани В кралските резиденции. ТакьВ е случаят с "ЛуВър" В ПариЖ, "ЕрмитаЖ" В Санкт Петербург и "Прадо" В Мадрид. През XIX В. се строят специални сгради за сьхранябане на произведения на изкустВото, които имитират големите строеЖи от дреВния сВят: Британският музей В Лондон напомня явно Пропилеи 8 Атина.
< БРИТАНСКИ МУЗЕЙ Британският мудей В Лондон, Великобритания, съддоден пред 1753 г, е един от най-боготите В сВета. СъхраняВо престиЖно орхеологическо колекция от Египет, кокто и много скулптури от гръцкото и римскато циВилидоции.
Плюстрироните ръкописи от библиотекота му са сыцински биЖуто.
Мюнхен:
изящна
Рио де Жанейро: Национален музей за изящни изкустВа
Монреал:
Музей за изящни изкустВа
Берлин:
Музей "Пергамон'
Музей "Далем"
Старата пинакотека
Германски музей
Лондон:
Британски музей Национална галерия Галерия "Тейт" Музей на науките
ОтаВа:
Национален музей на Канада
Национален музей на чоВека
Рим:
Музей на Ватикана
Неапол:
Национален археологически музей
Музей
Музей "Орсе"
Национален музей за модерно изкустВо (Център "ЖорЖ Помпиду") Градче на науката и промишлеността Музей на чоВека ДВорец на откритията
Базел:
Музей на изкустВата
Мадрид:
Музей "Прадо'
Флоренция:z Галерия "Уфици"
Дакар:	\
Музей на африканското изкустВо	\
Ниамей:
Етнографски музей
Поатие: — Футуроскоп Барселона:
Музей на каталонското изкустВо
Милано: z Пинакотека "Брерау
\ Бостън: , \ Музей за / \ изкустВа I Ню Йорк: / Музей на модерните изкустВа / Музей на изкуствата / "Метрополитен"
Вашингтон:
Национален музей за американска история	,
Чикаго: Институт по изкуствата
Мексико:
Национален музей по
антропология и история	Ji
Амстердам: ч
I Музей "Рейкс" \ Музей "Стеделийк" Музей "Ван Гог"
Брюксел: Кралски музей за изящни изкустВа
Виена: Музей по историята на изкустВото
/ Ф
©!'
Шанхай: Шанхайски музей
© Cosmos /Matrix / J. McNally


Санкт Петербург: Музей "ЕрмитаЖ" Музей по антропология и етнология
Киото: Национален музей за изящни изкустВа
Токио: Национален музей за изящни изкустВа
МоскВа:
Музей "Пушкин
Атина: Национален археологически музей
Кайро:
Музей за египетско изкустВо
Ню Делхи: Национална галерия за модерно изкустВо
Пушач номер едно, тВорба на Том Веселман, поп орт, Музей за модерно изкустВо, Ню йорк Автопортрет, Винсент Вон Гог, музей "Рейкс", Амстердам изкушението на свети Антоний, Дали, Музей за модерно изкустВо, Брюксел 3 Офелия, ДЖон ЕВерет Милейс, галерия "Тейт", Лондон € Кинемакс, Футуроскоп, Поатие © Мени ни те, Веласкес, музей "Прадо", Мадрид Q Родителката Венера, по Калимах, галерия "Уфици", Флоренция © ДЖоконда, Леонардо да Винчи, музей "ЛуВър", ПариЖ С Рубенс и Втората му Жена В градината. Стара пинакотека, Мюнхен ф ХудоЖникът и негоВия модел Клио, Ян Вермеер Ван Делфт, Музей по историята на изкустВото, Виена ф Вакханалия, Клодион, музей "ЕрмитаЖ", Санкт Петербург ф Японска щампа, Утамаро, Национален музей за изящна изкустВа
Сидни:
АВстралийски музей
СъВременната архитектура През XX Век се усеща стремеЖ музеят да предстабляВа архитектурна тборба, а не само място за излоЖби. За тоВа гоВори музеят "Гугенхайм" В Ню Йорк, забършен през 1959 г Тази дълга забита на спирала бетонна рампа на шест етаЖа даВа ВъзмоЖност за продълЖителни посещения, но налага една посока на разглеЖдане. НеизползВаното поради избиВките на стените пространство и наклоненият под, който уморяВа посетителите, предизВикВат чести критики.
Музеят "Гугенхайм"в Ню йорк
О Cosmos /Matrix / J McNally
ДА ЗНАЕМ ПОВЕЧЕ
СЪКРОВИЩАТА НАЛУВЪРА
Кралска резиденция, "ЛуВър" стаВа музей през 1793 г ПреустройстВото на големия "ЛуВър" от 1983 до 1995 г показВа Останкине от крепостта на Капетингите. Пирамидата на американския архитект Пей осВетяВа от 1989 г нобите подземни помещения. Висока 21 м, тя е изградена от 603 ромба и 70 стъклени триъгълника Музеят се разширяВа също и през 1993 г след преместВането на МинистерстВото на финансите В ноВата сграда В Берси. В него се пази една от най-богатите колекции В с8ета.
МУЗЕЯТ ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО "ЛУИЗИАНА"
От 60-те година се праВят опита музеите бъдат разполагана В природни паркоВе. Целта е да се предпазят от атмосферното замърсяВане, а също да се предразполоЖи посетителя.
Теза музеи често са с Витрини и са многобройни В скандинаВските и англосаксонските страна. Построен сред гори, музеят за съВременно изкустВо "Луизиана" близо до Копенхаген В Дания е добър пример за тоВа. ф
В един парк са излоЖени скулптури, керамика, подВиЖни инсталации на Калдер и други предстаВителни предмета от съВременното изкустВо.
ФОНДАЦИЯТА "МАЕГТ"
Музеите на открито поставят експоната В пряк контакт с пейзаЖа: естетическата наслада се съчетоВа с удоВолстВието от природата.
Фондацията "Маегт" близо до Сен Пол дьо Ванс В департамента Алп Маратам е разполоЖена на прекрасно място около едно патио.
• МУЗЕЯТ "ОРСЕ"
Много музеи са разполоЖени ВъВ ВъзстаноВени стари постройки. Например музеят за съВременно изкустВо "Кралица София"В Мадридзаема биВша болница. Заплашена от разрушаВоне, гарата "Орсе" В ПариЖ биВа спасена, а В музея днес се съхраняВат тВорбите от Втората полоВино но XIX В.
ВИЖ СЪЩО:  Музеят / Велики худоЖници / Велики скулптори
Да onucBam, каталогизират, класифицират: такъВ е подходът на учените при изследВане ябленията В природата. Но как да класираме химическите елементи, неВидими с просто око? През 1869 г. руският химик Менделеев подреЖда елементите, без дори да познаВа Вътрешния им строеЖ.
Открибането на елементите
През IV В. пр. Хр. се смята, че материята моЖе да бъде описана чрез четири елемента: земя, Вода, Въздух и огън. ЕдВа през XIX В. започВа изучаВането на Вътрешния строеЖ: материята е образуВана от молекули, състоящи се от атоми. Атомите със сходни характеристики съотВетстВат на даден химически елемент. През XVIII В. ирландският химик Бойл оразличаВа 12 елемента. Век по-кьсно френският химик Лабоазие изброяба с 19 поВече. Макар че днес са познати над стотина, таблицата на Менделеев ВключВа само 63.
Класификация на елементите
Дмитрий иваноВич Менделеев (1834-1907 г)
Ползата от класификацията
ХудоЖникът, който Желае да получи даден цВят, смесВа други точно определено. Той знае кои да избере благодарение на класификацията на цВетоВете В различно групп. Известно е например, че смесВането на дВата пърВични цбята синьо и Жълто Води до
получаВането на Вторичния цВят: зелено. Подобен е подходът и към елементите. Те трябВа да се характеризират и да се подредят точно, за да могат праВилно да се използВат. Класификацията на елементите се предстаВя под формата на таблица, наричана периодична таблица на елементите.
На британская химик ДЖон Далтън (1766-1844 г.) дълЖим първата атомна теория. Тук ВиЖдаме негоВата класификация, която тВърди, че Всяка материя е идградена от неВидими атоми, а Всеки елемент е състаВен от атоми с характерно тегло.
Менделеев и предшествениците му
Веднага след като химиците	i
успяВат да характеризират	i
различните елементи, те се	:
опитВат да ги класират. През	:
1863 г. Шанкуртоа предлага	’
пърВата класификация, осноВаВаща	j
се на атомното тегло (т. нар.	i
атомна маса), като подреЖда	i
елементите от най-лекия към	i
най-теЖкия. Менделеев работи	i
след тоВа на сыцата основа и	i
предстабя подредбата си nog	i
заглаВието "За отношението меЖду	:
сВойстВата на елементите и	i
тяхното атомно тегло" Таблицата,	;
създадена от него през 1869 г, има	i
ВаЖна характеристика: тя остаВя	i
празни места за непознатите по	i
оноВа Време елементи.	i
ОкураЖаВащи открытия
В пърВата класификация клетки 31	;
и 32, разполоЖени под алуминия и	:
силиция, не отгоВарят на никой	•:
познат елемент. ТоВа не попречВа	:
на Менделеев да определи някои	;
физически и химически свойства на	:
тези непознати елементи, както	:
и теглото им. Тези клетки са	i
именуВани екаалуминий и	:
екасилиций, т. е. "притеЖаВащи	.
същите сВойстВа като алуминия и	i
силиция". ПредВиЖданията на	:
Менделеев се оказВат точни, тъй	i
като ВпоследстВие Въпросните	;
елементи - галий и германий - са	i
открити. Тази класификация сьдърЖа	i
обаче някои неточности, които са	.-
забелязани 40 години по-късно	:
благодарение на по-прецизното	i
изучаВане на атомите.	:
Нови данни: атомния номер
През 1897 г английският	i
физик ДЖон Томсън откриВа	;
същестВуВането на частици,	i
no-малки от атомите:	i
електроните. Скоро учените ще	i
характеризират други частици на	I
атома: неутроните и протоните	;
В СЪРЦЕТО НА АТОМА
електрон
СъщестВуВането на електроните, градиВни частици на ” атомите, е открито едВа пред XIX В.
СтроеЖът на ядрото (протона и неутрони) е идяснен мелко след тоВа.
ядро
с общото наименование нуклеони. Те състаВляВат ядрото на Всеки атом, около което граВитират електроните. ОттогаВа елементите могат да бъдат характеризирани по атомния им номер, който Всъщност е броят на протоните. През 1913 г.
В "На магазина алпинистите си подредиха сбоите хубави артикулы" С подобии занимателни изречения запомяме по-лесно елементите от МенделееВата таблица. ТоВа изречение напомня peg 3: Na (натрий), Мд (магнезий), AI (алуминий), Si (силиций), Р (фосфор), 5 (сяра), С/ (хлор), Аг (аргон).
ELEMENTS
Hydrogen )	Strontian
ф Лгосе f	Barytes 6в
С*гЪоп	(Г) Iron So
ф Oxygen, у	Zinc
Phosphorus д	Copper s6
Sulphur УЗ	(Q Lead.
Ma5nesia	($) Silver tyo
Lime 24	@ Gold
Soda 28	(p) Platina igo
(JJJ) Pot*sh	Q Mercury It]
Les eldments de J. Dalton
Елементите на ДЖон Далтън
неутрон
ядро
протон
англичанинът Мозли се заема отноВо с таблицата и класира елементите по атомния им номер. ОказВа се, че таблицата му се припокриВа почти напълно с тази на Менделеев! Само някои елементи трябба да бъдат преместени.
РАЗЛИЧИИ СТРОЕЖИ
НАТРИЙ (Л/а)
7 7 електрона
различии орбита.
НАСТОЯ ЩА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ
ДЕТАЙЛИ
Електроните В атома Електроните образуВат около ядрото т. нар. електронни слоеВе. Всеки от тези слоеВе сьдърЖа определен брой електрони.
Например пърВият моЖе да има само 2, Вторият - 8. Последният слой на Всеки атом се нарича Валентен. НегоВите електрони могат да ВзаимодейстВат с електроните на различен атом.
Колона по колона
Най-голямото улеснение от тази таблица идВа от подобието на елементите, разполоЖени В една колона. Всички атоми от една колона притеЖаВат еднакъВ брой електрони ВъВ Валентния слой. За елементите от пърВото семейство (IA), тоВа на алкалните метали, този слой съдърЖа 1 електрон. За семейстВото НА той съдърЖа 2 и така нататък до семейстВо О, което обхВаща редките или инертните газоВе, чийто Валентен слой съдърЖа 8 електрона. Благодарение на тези показатели, химиците са 6 състояние да определят реактибността на атомите. Редките газоВе практически никога не се сВързВат с останалите.
ОБЩА ТАБЛИЦА
ос я
1
2
3
4
5
6
7
H nydrogere
и
19
Na sodium 23,0
К
Be
1 or, urn
!	9,0,
77-----
Mg racnesiurr )	24,3
' 35---- I
Ca
scanaum
45.0


VIIa
39.1! I 40,1
37	38
Rb Sr
'ubidium strorb-^
85,51 I 87,6
55	| 56~~
Cs Ba
cesium	baryum
i 132,9,	137 3
« 
francium | 223;
o Ra
2261
Водород
метали
металоиди, неметали
редки газоВе
Y
40"
Wane
47.9
VttruTI

,	138,9
&-----
Ac
227.
zirconium
Hf  hafnium }	178,5
104 U
Unq
U'nfc-a-
L 260.
a--------
v vanadium
50,9
41
Nb
niobium
92,9
79 Ta tantale
180,9 105
Unp
Unrriper,-Ьът 262
Cr chrome 52,0 42
Mo mo'ytxtere I 859 74------
w turgstdne 183 9 106	'
Unh
Unrihex-
ium 263)
125 Mn manganese
54.9.
43 Tc technetium
99
75-------
Re
rhenium
186,2 '107
Uns
UnrWsep-tium 262
VIb VIIb
IIIb
Vb
Ив
IVb
VIII
О
N azote 14,0 15	"
В bcrt 10,8 13 Al aluminium 27,
О
2
He helium 4,0 та—
L
Fe
ter
_____552
14
Ru
ruthenium
101,1|
78	*
Os
osmium
190,2 108
Uno
Ur return
Co cobalt *45 55,9 Rh rhodium 102,9 77------4
lr iridium 1192,2
Une
Unmlennr urn
Ni
nickel
______58,7
46
Pd
palladium
106,4
75
Pt
platme
195,1
Cu
симе
63,5
47
Ag
argent
107,9
79
Au or 197,0,
Zn
zinc
____65,4
18
Cd cadmium 112,4 80
Hg
mercure
200,6
31 Ga gallium
69,7,
19
In
indium
114,8
C carbene 12,0 14------
Si
sHicium
28,1, 32
Ge (germanium '	72,6
50
ST Ti thallium 204.4
Sn
etam
118,7
82
1 Pb
ru plomb ,	207,2
As arsenic ST-244
Sb antimoine 121,8 83 Bi btsmith 209,0
IF" s soufre 32J. 34
Se selenium 52 79-°
Те tenure _ 127,6 8?
Po polonium 210
Fluor 19,0 [1'7	"
Cl chfore
35,5
Br brome _____Z9^ 53
iode
126 9
85
At astate 210
Ne neon 20.2 13------
Ar
^9
Kr
krypton
83.8
54
Xe
хёпоп
131,3
33
Rn
radon
222
“1 59 I |6О	,61	62 I
Pr Nd Рт от rreoev-*- ’eodyme romethijm I samarium 0.11 |	140,91	144,21 |	1451 |	150,4|
— ST I
U Np
uranium neptunium I 238,0,
237]
,	150,4|
[94
Pu plutonium 242,
та
Eu europium 152,0
|64
Gd
Gadolinium
157,3
65 I 66
Tb Dy
terbium | bysprosii
158,9) i™
162,5)
Jo “ Er IpTm
тмит I I erbium I I thulium
164,9) |	167,31 I 168,91
70
Yb
ytterbium
173,0
71
Lu lutef'um 175,0,
95
Am amencum _____243
96
Cm
curium
_____246
97
Bk berkelium _______24?
98
Ct californium _______249
99
Es
einsteinium
______254
100
Fm fermium ______255
101
Md render jr _____256,
102
No nobelium 253
103
Lw
lawrencium
257
ДА ЗНАЕМ ПОВЕЧЕ
РЕАЛНА И ОТНОСИТЕЛНА АТОМНАМАСА
Реалната маса на атомите е no-малка с милиардна от милиардната на килограма! Много е трудно да се работа с числа от този порядък Ето защо таблицата съдърЖа относителни атомни тегла, което позболяВа да се сраВняВат теглата на атомите. С помощта на тази система Виэкдаме, че атомът на сярата (клетка 16) е 2 пъти no-теЖък от атома на кислорода (клетка 8) и 32 пъти по-теЖък от този на Водорода (клетка 1).
Peg по peg
Когато метем таблицата от предишната страница хоризонтално, се ВиЖда, че атомният номер нарастВа с 1 ВъВ Всяка следбаща клетка. Водородът притеЖаВа 1 електрон, хелият 2, литият 3 и т. н. Елементите, намиращи се на един и същи peg, наречен период, притеЖаВат обща характеристика: стойността на атомния им радиус. Допуска се, че ядрата имат сферична форма. Големината им следоВателно се определя от радиуса. На един и същи peg стойността му намаляВа от пърВия до последния елемент по определен интервал. На следбащия peg радиусът на елементите също намаляВа, но с различен интервал.
Атомният номер
ТоВа, което характеризира неоспоримо даден елемент, не е атомната му маса, а атомният му номер. Има обаче атоми с различно тегло, които отгоВарят на един и същи елемент: те се наричат изотопи. Елементът Въглерод например моЖе да същестбуВа под формата на Въглерод 12, 13 или 14. Тези 3 атома съдърЖат съотВетно 12 нуклеона (6 протона и 6 неутрона), 13 нуклеона (6 протона и 7 неутрона) и 14 нуклеона (6 протона и 8 неутрона). Имат и различно тегло. Атомите с общ атомен номер могат да имат различен брой неутрони, като броят на протоните остаВа един и същ и характеризира елемента.
Модерните химици създаВат синтетичны елементи, частите на играта Лего са такиВа например.
ГотВарската сол (натриеВ хлорид) постаВена на пламък придобиВа оранЖеВо-Жълт цВят, характерен за сярата. Барият има черВен пламък, а медта оцВетяВа пламъка В синьо. ТоВа е прост тест за разпознаВане на някои елементи. Тук наблюдаВаме горенето на сяра.
ДА ЗНАЕМ ПОВЕЧЕ
ПРАКТИЧЕСКИ ЗАВЪРШЕНА КЛАСИФИКАЦИЯ
ПознаВаме точно 103 пърБични елемента. Учените успяха да създадат по синтетичен начин елементите от 104 до 109. Но тъй като продълЖителността на същестВуВането им е много малка, техните сВойстВа не са проучени. Колкото по-теЖки са елементите, толкоВа по-нестабилни са и е малко Вероятно списъкът да се удълЖи още.
Трите най-използВани метала со Желязото, алуминият и стоманата (тук). Докато пьрвите дВа са чисти метали, стоманата е смес, В която поне една състаВка е метал.
© Cosmos / HD Thoreau	© Cosmos 7 M Fielding / J. Matthey / S PL
ВИЖ СЪЩО:  В сърцето на атома / История на химията / Химическата лаборатория / Материя и химия / Атоми и молекули
ЧОВЕКЪТ И ОКОЛНАТА СРЕДА
ПърВа помощ
150 за Бърза помощ, 160 за поЖарната, 166 за полицията: тези номера трябба да се знаят наизуст при спешни положения, кьдето спазВането на някои прости праВила моЖе да спаси ЖиВот.
Точна намеса ПроизшестВията са на трето място сред причините за смъртни случаи след сърдечно-съдоВите и ракоВите заболяВания. ПърВата реакция на спасителя определя понататъшното разВитие на спасителната акция. Той не трябВа да заменя специалистите, а да gage максимален шанс на пострадалите да бъдат поети ВъВ ВъзмоЖно най-добри услоВия. В някои сериозни случаи е необходимо да се притеЖаВат познания и практика по спасяВане, за да се осъщестВи намеса.
Златното праВило на спасителя
СВидетелят на произшестВие има
3 осноВни задълЖения: да предпази, да сигнализира и да помогне. Пострадалият трябВа да бъде предпазен от ВсякакъВ риск от услоЖняВане на полоЖението (да не се преместВа, да се покрие, за да не настине). Но спасителят трябВа да мисли и за собстВената си сигурност и да не поема напразни рискоВе. Да се алармират професионалистите от спешната помощ, за да се намесят бързо, е моЖе би най-ВаЖната точка. За целта същестВуВат много безплатни национални номера, които са на постоянно разполоЖение. Накрая трябВа да се окаЖе помощ на пострадалия, да се Влезе В диалог с него, ако е В състояние да контактуба, да
бъде утешен и да се наблюдаВа общото му състояние 8 очакВане на намесата на специалисти.
ДА ЗНАЕМ ПОВЕЧЕ
ПОМОЩ МАЛИЦЕ В ОПАСНОСТ
Когато лице е В опасност и не е ВъзмоЖно да му се окаЖе помощ без сериозен риск, сВидетелят е задълЖен да се намеси. Всеки, които умишлено откаЖе помощ на лице В опасност, е заплашен от затвор и злоба.
C Gamma / G. bassignac
използВането на телефонии колонки по магистралите и националните пътища е бесплатно, а поВикВонето отиВа напраВо В спасителната слуЖба.
ПоЖарникарите се номесВот както при пътни происшествия, тока и при удаВяне.
най-често по телефона, Вярна
и точна информация, като не
Съобщение за тревога Вдигането на требога е ВаЖно действие, което трябВа да се осъщестВи ВъзмоЖно най-бързо след анализ на обстаноВката. ЧоВек трябВа да е В сьстояние да gage,
забраВя, че събеседникът не знае и не ВиЖда нищо. В съобщението
трябВа да се посочат мястото
на обаЖдане, Вида злополука - дали стаВа Въпрос за експлозия, поЖар, прилошабане. ТрябВа също много точно да се определи мястото на произшестВието, броят и състоянието на ЖертВите, както и пърбите Взети мерки. СъВкупността от тези сведения позВоляВа да се мобилизират съотВетните екипи. Яснотата и точността на съобщението
ДА ЗНАЕМ ПОВЕЧЕ
ОБУЧЕНИЕТО
От 12-годишна Вьзраст Всяко лице моЖе да бъде обучаВано и да получи сВидетелстбо за подготовка за пърВа помощ. Този диплом позВоляба да се придобият осноВни познания при оказбането на помощ.
произшестВие, трябВа да се обозначь мястото и да се изключи колата от контакт, за да се избегне риска от поЖар. Все пак не биВа пострадалите да се преместВат, осВен ако те не са излоЖени на непосредстВена опасност, защото несръчна манипулация моЖе да услоЖни състоянието им. В случай на злополука с електричестбо, трябВа да се спре токоподаВането и да се предупреди Електрификацията, ако стаба Въпрос за далекопроВод с Високо напреЖение. Но най-Вече не биба да се докосВа Жертбата, ако чобек не е предпазен. В случай на поЖар трябВа задълЖително да се следВат указанията на поЖарникарите и да не се отбарят Врати и прозорци. Когато пострадалият има Външни кръбоизлиВи, той трябВа да се полоЖи легнал и да се спре крьботечението с ръка и преВръзка, като не се препоръчВа прабенето на гарота. Накрая В случай на фрактура трябВа задълЖително да
се обездбиЖи крайникьт, без да се
преместВа пострадалият.
За до се освободи ударен от ток трябВа до се използВот предмета,
които не проВеЖдот ток, кото
Конкретны случаи
Когато стаба Въпрос за пътно
например хартия, дърВо или дрехо. В никокъВ случай не биВа до се използВот метолни предмета.
са залог за адекватна помощ.
ДЕЙСТВИЯ ЗА ОКАЗВАНЕ НА ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ
ЛИЦЕ В БЕЗСЪЗНАНИЕ
Преди намесато трябВа да се уверим, че дихателните пътища са свободна, като се отстранят дрехите, които могат да пречат на дишането: яка, вратоврьзка, шал, колан.
За да бъдем ефективни, без 9° им° опасност за пострадалия, тези различна техники изискват известно обучение.
• СТРАНИЧНО ПОЛОЖЕНИЕ ПРИ ПОМОЩ
Това е най-доброто положение за лице в безсъзнание, което диша, за изчакване пристигането на спешната помощ. Разполагането на лицето трябва да става Внимотелно, като полоЖението глава-врат-тяло трябва да е в права линия, за да се избегне прекъсване на грьбначния мозък в случай на травма.
При Възрастен: спасителят обгрьща с рьце долната част на гръдния кош на пострадалия и подсилва захвата си с обхващане на десния юмрук в лявата длан или обратно. Той упраЖнява бърз и силен натиск нагоре, под ребрата.
ВЪНШЕН СЪРДЕЧЕН МАСАЖ
Когато раненият не диша повече и сърцето му е спряло, трябва да се редува сърдечен масаЖ и изкуствено дишане. ДВете рьце, поставени над гръдната кост, а не върху ребрата, притискат торакса с ритъм 15 притискания към 2 вдишвания.
Притискането трябва да е силно, без 9° е брутално. Намесата на двама спасители е по-резултатна.
ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЧУЖДИ ТЕЛА Когато някакво препятствие запушва дихателните пътища и лицето нито моЖе да вдишва, нито да издишва, трябва да се отстранят чуЖдите тела.
При дете: спасителят, седнал на стол, полога детето но коленете си с главота надолу и го потупво по плешките.
ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ
Тази техника трябва да се прилага, когато лицето вече не диша, но има сърдечен ритъм. Тя се състои от 4 етапа, от които трите последни се повторят на 5 секунди.
о Спасителят отваря устота и натиска езика на пострадалия.03ащипва носа и поддърЖа гловата назад, за да освободи гърлото.0Поставя устата си над тази на пациента и подава въздух.0 изчаква той да издиша въздуха и пак му подава въздух.
При бебе: спасителят постовя бебето върху долната част но ръкото си, с глава надолу и с гръден кош в дланта си. След това му нанося леки потупвония по гърба меЖду лопотките. Л.
Спешната медицина Спешни поВикВания се приемат 24 часа В денонощието от лекари В специални центроВе. В заВисимост от слоЖността и услобията на произшестВието се мобилизират различии екипи. В много страни тази системна и организирана слуЖба не сьщестВуВа. ОбикноВено се прибягВа до слуЖбите за еВакуация на пострадалите без лекарска намеса преди пристигането В болницата.
ДА ЗНАЕМ ПОВЕЧЕ
СТРОЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ
1.	Алармено съобщение.
2.	Намеса на лекар-координатор от Бьрза помощ.
3.	Изпращане на екип за реанимация.
4.	Оценка и предВарително медицинско третиране.
5.	Тьрсене и ебентуално изпращане на еВакуационен аВтомобил.
6.	Тьрсене на място В съотВетните болнични структура.
7.	Медицински транспорт.
ПърВа помощ В мноЖестВено число
В случай на катастрофа с много ЖертВи, като земетресение, ураган, падане на самолет или атентат, Бърза помощ трябВа да разполага с почти Военна организация. ОбхВатът на
/ Serge Sibert
катастрофата понякога изискВа изграЖдането на медицински абанпост, кьдето ЖертВите според сериозността на нараняВанията им се обслуЖВат на място или биВат изпращани към най-близките болници.
Необходимо сътрудничестВо
В случай на сериозна пътна злополука понякога намесата на поЖарникарите е необходима за осВобоЖдаВане на ЖертВата от аВтомобилните ламарини. След тоВа пациентът се поема от екипа на Бърза помощ. От сбоя страна полицията регулира дВиЖението, за да избегне ноВо произшестВие и да събере информация за причината на катастрофата.
Спешна интервенция и реанимация на мястото на произшестВието.
• СЛУЖБА ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
СлуЖба, която приема обаЖданията за спешна помощ.
• СПЕШНА СЛУЖБА ЗА РЕАНИМАЦИЯ
СлуЖба за спешни интервенции на място
• МОБИЛНА БОЛНИЧНА ЕДИНИЦА
Този термин обхВаща съВкупността от аВтомобил, оборудВане и персонал, която се отзоВаба, и е ръкоВодена от Бърза помощ.
• АВТОМОБИЛ ЗА ПОМОЩ НА ЗАДУШЕНИ И РАНЕНИ
СтаВа Въпрос за камионетката на поЖарникарите.
ВИЖ СЪЩО:  Операционната зала