Текст
ь Ъ и Г A Р (. К л АКАДЕМИЯ НА н Т н о г р а <|> с к и и Ц с т и т у 3
Н А У К И Т Е
Al IACTAC III>| 1МОНСКИ
КАМИЛАРСТВОТО В БЕЛОМОРСКА
ТРАКИЯ
и ЗДАНИЕ
НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ СОФИЯ — 1958
НА НАУКИТЕ
Отговорен редактор
-кор. 11ВЕТАН ТОДОРОВ
УВОД
Камиларството в миналото, «хобечо пр*з втората половина на XIX в., било важен ломинък на българс.кото -а ».*•• -не от Беломорска 1 ракия. До Първата световн.а войча с ками.тарстао е ^анимавала значителна част от населението в тоз-' <эа; чай-вече в Деде-агашка, Софлийска, Гюмюрджинска и <са--а г
Днес етнографското и исторического зна-ение -а •.амигаос_вото още повече се увеличавэ, зашото то е то1-- -: а.но гзче’иало в
пределите на нашата страна, а в Изто*-на и За~адна Бел* ->эрска Тракия няма възможност да се проучи.
Камиларството е разпространено -давно в облас—а от р ’Дес~а на изток през Марина, като се включва в Малгарска околия. При все че надсловът на студията ни е Камиларството в Беломорска Тракия, в нея се засягат и никои съседни области Източма Тракия, Родопско, гдето повече или по-малко е съ_- *= вал гоя поминтк, упражняван от тракийските българи.
Малко са сведенията за камиларството -ас е са давала мимоходом във вестници, списания и книги * В
‘За камиллрство у нас се говори в следимте нзддквм ст
кн. I. Цариград 1872, стр. 63—64, А. Ш о и с в — Лэ живота о оовии—его м българите във вилаетите, Пловдив 1894 (на стр. 33—34 а 41—<2 яви» terra све ння за камилите, камиларството и за прнвързаностга tu -иселеняе* камилите) Т. Карайовев — Материали за изучаване на Охримая» млмт. Сборами » народни умотворения, наука и книжнина. София 1903, ст?. S Ст. Н LL1 д к о з — Из Беломорска България, Пловдив 1907. стр 3<—•». А - -о» С-рая им ' 3 —
В южните земн, София 1918, стр. 32, Иван Батакляев Град ।агар Пдзлр-джик, исторнко-географски преглед. София 192?. с р Зс Д-Р С История на град Сливен (опит), т. 111. 1929. стр 4с—4
Десантът при Шаркьой из спомените на един редник. С -4 <с-ча с личка
с камили натонарепис припаси,със следим я текст . го_ волс-чс , -jv и.
Мраморно море*); X р. В а к а р е л с к н — Бит на тракиРсюгте ммостКо бык гари, София 1935, стр. 47-48, Източнородопската об/ - I
стр 51 (съобшава се за камнлски преыос в каком род /чи жохни) Гзячо Ив. Г а не в — Принос гъм изучаване на едногьрбятз *а* * s ) <ас ?усе Зо (дава сведения за разпространението на едногърбата '/‘Л
и болестите й); Вестник Арденна ДО Ks.-wiu \ Ш.
(поместена е снимка с надпис .На р ' - - камили в околиостта
джали. В Източннте Родопн и досега сз запазени ' ' с 4
Попов - село Дервент. Дедеагашко I 1720-Ъ
се дават кратки бележки за камиларството' Ан С ‘ *
ностният образ на източния дял от Зана дна 1раюн. уф- 1^4 <и.у им
сведения за камиларството в с Ьинккой) и еи и 1 е темвои
вотни под наше небе. СП Наша родима. София г II, ор. 9(..«.ептемв. н 1.до. стр. 20. и др.
4
.кпюрс
ните. ллмите и могат захлас караха да се не нн j вргме. н в Кърджилн
„.м.иапстною полуЧИЯ по време на РМ1НВ предстаяа эа ками• > р ИЛваха камилари, ,а . cm тонна война, когато • каМиларите бяха от 1я X-’ сьс r'“"'T' KX'V'l«"«.........ка околия Дотогава и мотто
lpi-и..прелнм"" ОТ II с „угтинята - с ли.
’ м, нн.бра*тнит камплатаto бих МНОго учуден как
............“(Хат «Рет "»и"и" КаТ° ЛС"а ,0ГаВа СЪ< „амилпте л» Р1.Т нат "Р жияотни. а камиларите пи
стояхме около тайнетне кротките жинотни, за Ла
- - прмира*с -юл *°РемиТе ';акъсРи0 а ко и от време на хватала треска (маларшя). о 1934 г. Пред 19.37—1940г
УДОсГДумваше"место пъти да наблюданам малки кервани ‘.мипи конто пренасяха бакалски стоки и тютюни от по десетинлi к<. . ’ ородОПСКИ селиша. А през годините Г9пГ^4\Д&Х на Житния пазар идваха место пъти еп анчета от камили с камилари-бьлгари от Дедеагашко и турни оГпомн’РДжинско. От това време са и никои от материалите и С"ИМ Оснояннте материали за тая студия обаче събрах през време на пътхванинта си, конто предприех през 1954 и 1955 г. За целта посетим гр. Гополовград (Кавакли), гр. Кърджали, гр. Момчнлград (Мастанли), с. Джебел (Шейх Джумая), Момчилградско, и никои др\ги селища, в конто живеят преселници-тракийци главно от двете камиларски села в Ьеломорието, Еникьой и Дервент, а съшо и от с. Калайджидере, Гюмюрджинско, и с Теслим, Малгарска околия.
Данни за камиларството получих и от други жители на Беломорска Тракия и на Родопско, чиито имена съобшавам в края на книгата. Особено пенни сведения ми дадоха следните лица: старияг камнлар дядо Киро Янев Деведжиев, родом от с. Калайджидере, Г юмюрджинско, а сета жител на гр Тополовград; търновският митрополит Сифроний (Стойко Чавдаров Недялков), бълг арин-тракиец от с. Еникьой, Дедеагашко; Датко Янчен Пьрнаров от съшото с. Еникьой. бивш камнлар, сега жител на гр. Кърджали; Атанас Иорданов Атанасов, родом от с. Теслим, Малгарска околия, ка-милар в Тополовград, и др. Съдействие получих и от Анастас Сп. Разбойников, известен тракийски деец и изеледвач.
Като приложение към студнята давам сведения на камилари и други жители or Беломорска Тракия и от Родопско. Те са инте-ре<ни не само като градивен материал за проучването ми, но и като сведения за теглилата на българското население в Западна Тракия Хенпа,«7,т „Гм СТВНа В<?ЙНа В това от"О^ние особено е Н разкаэът на Мата Бечева Ьакържиева, родом от с Чобан-? ;iTraU'k'0 "ra Ж""1ка 'Р Кърджали, от който се ииж-С'2.1 , ХХи7но™™Тапс’к Г₽Ъ"'''а “'’’‘Т ИЗВ1>РШ*"" "рез l-'.иво говорят за юлямата прнвърэанюст^Гбъ"" Т1'""’
към своята земя " Р ст на оългарите от Тракия
•анк < то:, поминък. Те "фмставяГинт "г'"*33''" " п₽еданин. СВЪР’ р-'. .атериал, „о „ като жни0 свн;1е7е’В^ не саи0 h-IT0 фолкло->-1Х ь. яамиларство в Ьеломорска 7раКИЯ 0 ₽аэвито "1,ез
I НАЧАЛО, РАЗВОЙ И РАЗПРОСГР АНЕН.'Е НА КАМИ ЛАРСТВОТО
От никои писмени сведения може да сь до\ - те из» илата е била позната на племената и народ‘if- обитзвали iai-ите
земи, особено тракийския юг до Со.4;-, j * с <тори-
ческо време.
Първи сведения за ка.мили, мивали през българсжм зешя. » лава „бащата на историята и етнографията* ' ,t; ,д - ----- --25
преди нашата ера. Херодот, като разчазв: -г ~ и а - -~лса през Тракия и за пътя му през Мигдмнжя към Тер «а двешкля гр. Солун), пише: .По пътя лъвове нападем av.- ~е г иит>-носели припаси. Те излизали нощя от леговкпата ЕЯ ее западали нищо друго, нито добитъка, нито хората, а то- 'з- a z л Чудя се на причината, конто е карала возете .2 - ? сжат
от всичко друго, ада нападат само камилите "? эсг -е тю-га- те нито са виждали това животно, нито са _о т озз аваля. *
Доколко обаче самите тракнйски племем. коего са васеляаалм нашите земи, и старите гърци са познава а-ю-лат i
като транспортно средство, нямаме сведг- я - зме ’i-.a
данни, дали камилата е била използ\вана кз'О * по-късно — от славяните. а съшо и от бъ.тгцжге зрез то-к Средновековие. Но има известие, че при об.адл- : " славяните в края на VI в. (597 г.) обсадните мао. - ’ к?и~ с
още кървави пресни кожи на токх-шо эвчлзг =олсэе хами.* и. за да бъдат неуязвими от огъня и кипяша-з смола*.- Огывт я ки-пящата смола са били хвърляни вър\\ обсадчнте ..т > о* . тените на крепостта. При обсадата на Со.’)- ох ,_е у.- к. • о i били употребявани при обсади със сте-об-.-- • vj.j ' 5и,- ’
нени за пръв път със сурови. Във връзча с тоз . с - б ценне - -
1 1Ьнорн ci старата ис 1 геогрвЛмв ив Траки* Я Ммалаяк-ирсведоха Г И. К j и а р о в 1 Д е ч е в. Н S . - * / ‘
ха Алон, Хр. М Данов. И в. Be и с i.. к с в. I Д - л». Р Г а н i е аа.
Зл. Р а к е в а. Второ разшнрсно иан.к- С.< - ' с
- Подбранн нзворн за исгорввта на В -- • Г"" \ '
и д-р С г. Масле в. под релкинита па L \ » • ' - V
6
и-кпоос - тлли при обсадата на Солун славяните са заклали '"’’Хи КОНГО « волгли със себе си, или те са принад. Т/, " "Легки жители. На той въпрос може ла се отговори по-лежали и .ЛП1(ГИ₽ втопата възможност.
,*”','ТС1;'^дХигийекия писател Theophanes през 717 г. в Траки,, „аспнала такава люта зима, та в предложение на столпи земнта не « показала от замрьзналия снят и иэмръзнали множество коне, и ли (к. м) и други животни, конто били докарани тук от арабите.’ Съпюто съобшение ни е дадено и от Nicephoros.
Във Византия през последните векове камилата е била изпол-зувана. Така при разграбване имущество™ на Иван Кантакузин в 1341 г. в Южна Тракия са били задигнати говеда, овце, свине, ка-гьрн. магарета и двеста камили (к. м.).* 3 * * *
Основание да се допуска, че камилата е била позната у нас през първото ни царство, ни дава „Християнската топография1* на Козма Индикоплевст, в която между другото има сведения за едно фантастично животно с две гърбици, наричано (^льБЛК'допхрдоусъ.'’
В писмо на цар Калоян до папа Инокентий 111 от ноември 1204 г. се казва, че царят изпратил като дар на палата между другото camelum unurn.3 В. Н Златарски тълкува това място в смисъл, че била изпратена „една камила-" В посоченото съчинение (стр. 102) Иван Дуйчев обаче се запитва дали тук не става въпрос за италианското ,cammeo“ — „скъпоценен камък**.7 В
По всичко изглежда, че камилата е била също позната и през второто ни царство. На една миниатюра в Иван Александровото евангелие, което се пази в Ьританския музей в Лондон, е изобразен превоз с камила " Във връзка с тая миниатюра трябва да се отбе-лежи, че Евангелието е написано по поръка на цар Иван Алексан-дър в 1356 г. от някой си монах Симон. От тая рисунка в Евангелието мож-е да се допуске, че камилата е била позната у нас като превозно средство в последните десетилетия на XIV в.
* Chronographs. 1, ed С. de Boor. стр. 396, 24—27.
- Ори sc и la historic?, ed. C. de Boor, стр 53. 27—54, 1.
3 Подбрани изворн за нсторията на Византия, лревели Г. Батаклиев и
1-р С т. М а с л е в, стр 30]
• Есгествйэнанието в срезновековна Бьлгария, Сборник от исторически извори
от акад. Ut* Кристаноаи проф И. Д\ й ч е в, Софии 1954, стр. 480 и 481 и лбр 49
Ив Дуйчев — Препкската на нала Инокентий III с българите, Годи шпик ха Софийским \ниверситет. Ист,-фи.т факултет, т XXXVIII, 3, София, 1942, стр. 66, XXX. 44-47. ' '
В И Златарски — История на българската дьржава през средните екоов г III, София 1940. с 206.
Ср пшг Ив. Дуйчев — Из старата българска книжнина, II. София 1944, стр 24.
* Богдан Филов — .Миниатюрите на Лондонского евангелие на нар г^И iGu,HJpa 134 га6ли“и “ьв фототипия и 5 таблици в иветна автотипия, София 1434 стр 84, а по оригинала fol. 228—230 (fol 175 *, 176 и 176 v)
Начало, развои и раапрогфже™- „ иамиларстмпо
। лктмотт• дмли'угггиикояиуч'А ДЛк’1"*; Т4НвГ41.|ЩЛи1СЯс1.ДШГ\ к ?
9 9
пежнч *»у7И1Ш\'щ1(м»|у'к снчал
Фиг. I Рисунка на хамила от евангелисте нз Ивэн сзндър
Но тия данни все пак не ни дават основание да гвърдим, -е през Средновековието камилата у нас е била изполэхэана = стипаи-ския живот. Положителни сведения обаче v-маме -е ка.«;-.*ата е служела като товарно средство в българските земи едва в лървите столетия от турското владичество.
За турците камиларството е било не само сред—во за тминък но е служело и за военни цели. Те използували ил -~е = походите си срету Унгария. Един турски историк описва похода на султан Сюлейман в Унгария. Покрай всичко друге з кервача са участвовали и „пет до шест хиляди камили, натоварени с припаси*
Сведения за камиларство в нашите земи ни дава и френският пътешественик, лекар и естественик Пиер Белон дю Ман. конто посетил през 1546 г. между другите градове на тракийския юг и днешното с. Шапчи, Гюмюрджинско, и Фере. Той съобщава. че турците са добри работници и умеят бързо да товаря: и разтоварят коне и камили (к. м.).1 2
1 Сп. Читалише. г III. КН. I. Царнград 1872. стр 63—64: .Беше 18-и на месеца Мухарем (23 април 1543 г ). когато реченият султан ос двп стили .атэ за *н«а експелииия н Маджарско. Никита друг път не бе вземат no-предпаз педнн мерки и по-голямо промишление за сиабдяването на многоороЛна*j си велсчд с по гребни припаси. С а к а д ж и и (водоносци) вървяха напрел с пълнюе < »• .а меилинн 1одир тях вьрвяха повече от хилнда кагъра. конто носеха такъмнте на султана хаэнди След тях и де ха деветстотин коне бет 1сл«*а» (езецм! < до шест хиляди камили, и а т о в а р е н и с п р н и а с и (к мл.
2 Пиер Белон дю Май — Наблюдения на множество редки иоележи-телнк неша. вндени и Гърция, Азия. Юдея, Египет. Арабшч н дру.» чтждн страна Превод с коментар, Софин 1953, стр. 189.
А Примо**’'
Хйлжи К ал фи съобшава (средит , А гурсиият Г^еСнТа’е"улт»"‘«"т1- “амиЛН бИЛИ " Гр
Н« XVII •.), че оборите н<
1ибол (Ролостеиско). зеМН намираме и и един гур
1 Линии камили Я ремонта иа дьржан
.ни документ’ от 717 ' >> „с тройки, конто <•< нами
иите обори (икъри) за К • “ и ( к0 (6л„„, до Саилентрал)
ралл в село Яхър (Яхърк. , платонг, произвеждиин
Феликс Каин» сьобшзаз'X ЦК7Ь • I ' *ои' " « » " и л и (:^хм:ки;.т“<;Ги^^рик.\.. .<• ^a.
камили.
к-
Фиг. 2. Гравюра от Ф Каниц
К. Иречек лише, че зад дългия дървен мост през Марина в Хо "са СслужиМ"иРаЛз: ТСТ°РНИ ЯХЪРИ 38 МН0Г0 Ст°™" “ конто са служили за артилерията на турните н техните покипи ‘решу .Ушария, и че той лично вилял в Бургас един кеован камили от Димотишкп мятпвэпии" Jr ‘ ^дип пгрван камили
таключааа" кЦлатТ^ тези м."" °' аНХИалски" солници, като .памилата я т<зи места е дошла заедно с турците и с
(IW- IMB), PW"|,,|'M4 p L^B“'«Mle ПмитЫеике C1 H,E|U(|t (|v
ПбГ""™ - Дьр»»им бнблио™, 1В1С|1Л Ко.
Я,Ч,а »*«» « «Ыгарк. и турни.
тях пак изчезяа ' Ир*чеи -плменава и друг камилски керваи. който посетил котл<,н^к<) 1 (» *лмилзр« ’чг»~о ч1- треминалп от Турция. ПОТВ’Ърждаяи сг и от н •-/! 1влч^лта «ягдочителите чамилар СТ ВОТо ми» < иг го вэели г/т гурпит» от Анадилъка. пт Кюрдюстзи* Пктър Вълчев Пепеля-нов» За туре кия ромзход на камиларството като препитаниг говори о<и» и типа. •- бъл гариге к аз ват место rie-
nt'f/ми,1ък и ()еяс -.мг । и • ч «> • 1V а Т дябва да е сп<>-
мене гыно така че у бьлгарг кг/тг» «а еление «а Гранин се срешат
фамилии имена Деве 1*иеяи.
Преминавамето из камиларството а ,ългарим е ставало достэ отдавна. В тона ни убеждава- ледни-- Z -'яг’глегва ? гр. чЧрджали
от 1923 • живее три кие >>»-* - - - родом от
с. Ьникьой, Дедеагашка сколия •2-годии|еи к «* '- на младинм се заиимавал с камиларствл — бала и я дяди яу гыно са били камилари. Ьашите и делит ia -зрит» «ами...»?,< :и.- -Школа Девелжиеви от с. Калайджядере м рд -елеаи пред 1424 г. в Тополовград (ло-ра-л - зчам.- э г • 3 зяжои
селища иа Южна България г сретжт фими.-- ?- мена Деведжиеви
или Камиларови (какъвто е случает рода - жи э гр Чирпан
и другаде), чиито родовн кореш са гжършш Бея ^ето ММ нзобпго с Тракия. В Малгарска ними яиа
мною далеко от него в Родостевска околям явя с Деяеджмк i
милче). В с. Еникъой, Дедеагашка пкошя. жжа ш—оса мера. КОНТО се казна _/< аеконак, а в '\лмя ирмгяа гбяяша з
пашенска) околии има с Лелепер? 3 аяш %
и мало кам ил а реки рол (Камил джарог погоняя ИМ штурман
български род - И в южните родопсин <жа— се кредит фишаш имена и названия на селища, местности в ~ор езгъ.заьи с ками-
дочпна стаиимя в се -эмира «рье.
ларство? В Дупнишка Рила над работничес^’* к с. Самораново. северозападната част на ^и- а, с наричан Камила. Естествено името на эърха —. м<->ло - на. че отдалеч той наподобява гьрбигитэ ма каиыа» во за -»ас е шжме уподобнваиею.‘ Не само в Беломорска Тршшо в I срсщат селища с подобии назвав и-.. Се. ла
ДЖНЙСКИ названия се срешат и в старте мредеж ш рощяат. В Т ьрновски окръг, Еленска l махала Деведжи. домят на ноято ге «эстли» в жителите на съседните две махали лашкьон^и “
ришка (сега Толбухинска) околия ско село). Разбира се, мьчно може лишни имена, а то важн и за сампте селища, за да тия данни могат да се вземат каю довод, за
околия, към облива хоне а ”нн слала и Тч?цяя заед но с
има с Деведжякьон Гламилар» ла се *че опгогж са тмя се--1 се вили доколко пснва~а на кзмнлар-
ството.
.те bwr*n«* Пммав
1 К. И речек — Кнхжесию Бълг1рм< 1889. стр 139, 777. .
» По личин сведении h.i Xhjcux с- г
’Сганимир Попон — Село Дер
Софии 1941. стр 14 15. [ешцвдсж '••auu, » ч*
‘ Туристичесм карта на Рнл*. \ 1М> х,Чччцн» >и си
ь Сннсък на населеиите места в амчг»
гнешмта. Софин 1924. стр. 66-
1еж*г»4м* с
^ — 19'20
д Пр"‘“,в<ИИ
. пго местности и селища с турски „.кто Иэточна И Западня 1ракин. конто
Но. к оия се грешат в л-лгапско население, а сега населен» ЧЙГкамиларски названия на турски "ХХгэренк. О;»«"°шаМиИмО.ГОвДед«»гашка околия и в землище ня местности и сел
е3 п»л Малгара. тппго говорит и честите фамилии
10 За₽стари""остта на 1аМ"Л’Р1 Цеееджиевн, Камнларови и пр. За нмем на бмгари-тракийнн - Д _
Ри> 3 (лари каыилари: Киро Янев Девелжиев, 74-годишсн, < с КалаЯзжидере, I юмкфджинско, и Аданас Йорданов ана ы । lec.iHM, Малгарско, cei а и двамата жители на
ip. Тополовград
неговата <таринност «’вилетелствуват и народимте песни Спорен повечето осведомители тмя песни са се пеели много отдавна. от времето на техните лалечни дели и прадеди.
Доколкото може да се заключи от събраните сведения, ками-ларстною е било най-силно развито в Дедеагашка околия. Българите от селата Еникьой, Дервент, Бадома и др. се занимавали предимно С камиларство. Камилари са оили и турците от съшата околия, осо-бено от селата 11айнар (Шахинлар), -ос* ел ер и др. Източнотра-кийского население отглеждало камили я радовете Кешан, Малтара и Ипсала. В f юмюрджина е имало големи собственный на камили.
наричани керванбашии. Те се занимават с камил арство 1 era. „В Гюмюрджина имаше един турчин на име Кьор Аф\з, coii’o .«маше 60 камили, друг Кьор Фера г пък имаше към 50 камили, а турчинът пък Дели Ибиш в града имаше 50 камили иве. Кьостелер имаше други 20 камили. В село Кушланли, Гюмюод .чинена околи-. Георги Шопов, родом от село Еникьой. Дедеагашко. имаше 20 камили. Българи-камилари в Гюмюрджина не е имало а само в селата Кушланли и Калайджидере- (съобшава Датко Чнчев ПърнаровГ
Камилари са били и жителите на с. Испитли. по-рано в Свиленградско, а сега в Гърция, между реките Арда и Марина.
Гръцкото население в Беломорска Тракич не се е занимавало с камиларство. Статистиките на гръцката държава вече не ни съос-щават за съшествуването изобшо на камили в Беломорието
1 Ии. Б а т а к л и е в. Ан Си. Разбойнико в н Ив < 1 ракия, географски и исторически преглед. Софии 1946 стр. 79.
Д ||рНМО1ИКИ
кямилитг н Одрипския вилаег
.е.янии обш брои н. • Дедеагашкин санджак З^рибл»»' й0„е„.| С.....*Д I юмюрлжински» с»нлжак
-‘Г “‘ТРОДОС енски» « Сам антор,.,
rimnaionn - W*' «Ьиниалнин турски календ,,р
е’ ,е,и скелемин. "очерп^ 6или 1|о(.0„ени „ „Якои окот.
......V непълнн, ТЪЙ като н приведените от Кара-<"л““ме)'добнтък Ос»е» " «’ (.;латз Еникьой, Дервент
„ „ крайне петочин- а намилите ,|0 сведения на по
_..1 околия, О|( 2000 Може с основание
осведомители е Л’оигна^а камилите в Олринския нилает, .............. бил 6266, както излила от
дана
пре«
5<Х)0. "
юиуска
камилите е сыне намалил.
никои НИДОВС йовев Дании < и Бадома, Делеа»ашка
«обшиит ЙХ.я\е е
....*• 1927 г-— 24" оЛТички бьлгарски села а Западна Траки» камиларството
В и.Т1 ,, с Еникьой дедеагашко. Гова село е едно и голем» селиша в околинла. През 1878 г. селото е икало 1054 души, през 1900 г. — 1ЫЮ. а през 1920 г. само 031 Еникьой е купно село с кореняшко бъл1арско население, коего nptiw XVII в е било пръснато из дедеагашките планини на колиби, чиню имена и места се помнят и сочат и сега. Един от най-добрите познавдчи на Източна и Западня (Беломорска) Гракин пише. „Съби-рането под името Еникьой е станало в това преходно място вероятно през XVII в. по искането на турската власт, конто пи-лесно е ад.министрирала купимте села Еникьойци най-лесно се движеха на юг към Дедеагач — поряди това те основаха село Нлевните (Да-мето) и бь.тгарската махала в града. При сьбирането на с. Еникьой от сыцото население е било основано и ново село Г>адома.“1 Турското название на селото е Джедидкьой. Така е отбелязано и в одринските турски салнамета (календари).
Пнтересни данни за селото и за неговото минало дава гър-новския; митрополит Софроний (Стойко Недялков Чавдаров), родом от l. Еникьой, Дедеагашко. В написаните от него спомени метем следното за родною му село:
япа-i В ю*ните разклонения на Родолите, на север от Дедеагач и типите стпямиРа алома* в лросторната котловина, обградена от че-Еникьой. Югоизточно^ оГен^*’”6^^’Се Иам,,ра бългаРското село ват, че по-панп Еникьои има развалили от къщи. Разказ-избягна/близости до'.""л0. Там Наричали го Перенкьой. За голячо движение ня дернент, гдето минавал път и имало
"’Л" таз» Эдстност пХГойТ " Д«андаРми. селяните иеренкьой и са основали ново село
напус-
в тези
Сборник
„ ,г» „, Vi, "энриалн за изучанане Одрипския виляет,
Г . Р TV " кни*нин“’ Х|К. София 1403. сгр. ЗК.
.. с p.TTV..........ПОРИ’‘«™ "Р^лед. Софин 1446. стр. 1Н«
..... L I.,,, ’Vi V'i'/hh HdPn"",c"iiini образна източния лил ш
мьчнодог. ».пни оаири и каизри, гдето се иамира сега Еникьой. Това гряова да ге еггнесе към XVI] в.
На изгочното вьзвитение чаир наречено 1азарипа, се иа-мират селскитг гробиша. Там има параклит ,Св. св Кирил и .Мето-дий (н параклита (Църквкчката) се открива красива г ледка*. на изток устието на р. Марина с Енос; на юг — Дедеагач, Бялото море с остров Па мот раки На западная баир е построена църквич-ката Св. Марко-, на север - а яа юг — .Сл Атанас
и „Си. Иван Кръстител*. В гориата «ахала на селото ?е намира <норийската църква .Св в. м. Димитър ки'. награде на през 1843 г., и двуетажното до нея голямо селгко у->.'нше .Са. св Кв-рил и Метолий", градено през 1865 г. Тези оърк»и-- - дата- ’йен около селото се посешаваса от почти вс.--- огато със
Служби, курбани, водосвети и гофри — трапезн — се ваше празникът на светията.
Поминъкът на жителите на Еникьой е бил каииларствп (де-Веджилък), 1емеделие и скотовъдство. Оиия, конто имали за главен поминък земеделие (ленчперлик), изпить^ oc~i добена ог обстоятелството, че нивите им се намира.<а -а т селото з эав-нината между Дедеагач и Еникьой. Затова те а -• т:и- де-* и да прекарват доста време от годината вън от елот в --=д те си и харманите в равнината Постепенно там в рав- • земе-
делски стопанин си построявал кол и ба. поде.- - - мше.
за да приюти хората си и добигька и земедг.тгк - .-?эентзг ”.з се ибразувало от еннкьойця ново селите, наречево Племнгте. Други заможни еникьойци, особено э< меделпи. .: -2 3 г. а-з освободителна война (1877—1878 гл са се -с, ~ Еникьой
край гр. Дедеагач и образовали дне ъ.тарс:-. <зх' .эзр-а.-и] голямата българска махала на северозападнатз -аст -л тада чал-ката българска махала на североизточната страна -а Дгдна ^’т Като заможни и прочути със своето тру до.-• б*т тес’е.тивсст u
продължение на няколко десетилетия тези г.о=. - Деде-
агач са успели да закупят големи прострагст53 ?о< - чо.’ на града и по тоя начин, конто имаше нужда да < г. от градската обтинска мера, трябваше да ч купувд от -.' ас е. конто пък не желаеха да продават земите си никоих ?c?o .t
начин, макар да им данаха високи цени.-
Интересен момент в историята на това камнларско сели т представят стремежите му за просьета на роден е.- а 1 -ас* ттс м\. -борбата между Екзархията и Патриаршие ’
Учението и богослужението в Еникьой срез половина
на XIX в. ставало и на български. и на гръцкн у'т ><м' г насетне в селото е имало доста силно движение а ч З - лтос-а о <> i пьркна, което завършило с бунт. Гова с бгто приз s ' чогато от „Булгарията" в с. Калайджмдере г лмюр i ъпмеко. гос т ласкал Иванчо да учи децата на родне чег"о - немо, [.оез 18, или 1874 I. даскал Иванчо се лремества в Енпк ой усърдно х--л лецата на родна книга в едва стара мша. По не к.те i много бил изгонен от грьцките власти усоо с< .-а > ко. ко о н.-ч само с гръцки учите л Едва в 1886 в Евшем* «т бдлгвр-
14
гчнгел учител 1ияи, и Вълчо е взема у...
стам свешеник
Наиионалното бърэо са L.._ гъпротнвата на — **•.
nvriHXHC»P, Дедеагашко. След него » 2Д SS5»* -’’о" А-анасов Т^избя^аз през 1908 г. п Българии и частме в ny*,l,nt- pirgHCKO-
В с. Белина, П 2. ние и просветителните идеи
э българско с и от п0.ВЪЗрастните въпреки усвоявани от «ладмейстм които оше скланяли към J никои родове
тиката”'патриаРшвя' ой„„ от яреме оше е било земеле-
^ Главният поминък на ей семейства са притежавали и „инн ,„ето в *>'8огновълството и з маслиновн дървета, бадеми и С пааа^дови аървета . о3» . Р ва еникьойци, а през много
камяларството е ои™ .Еникьойци бяха наи-добрите ка-
СОДИНИ - единствен^> препи ясе във връзка с про.
Хилари, след "два „ ,лз г. минал през тука със сто ка-годите султан Мурад ' „ занимавали не само до свьрз-
иили -! С кэмиларство Цариград със Солун през Дедеагая,
нането с желеэопътиа ' 1 нв сам0 д0 насилственото им
Гюмюрджнна Ксанти - Р те ’вм места в Беломорието, но и „згонване през , Ж11ВОТ в южните ни покрайнини
"“ Т°“ “сеТше В Беломорска Тракия. гдето камиларството да е бшю така7и. но развито, както в Еникьой. И на тин еникьоици, които ”“ са е занимавали с камиларство, населението от беломорскиесе-ёёша им 'назвало кд.ии.гпре. Това говори до каква степей е било развито камиларството в с. Еникьой. От еникьоиски камиларски род
— ----- т когото дължа
е и сегашният търновски митрополит Софроний, на не ма.тко сведения за своего проучване.
Осведомителите сочат слепните камиларски
семейства от
Еникьой.
От Горна'а махала: Георги Попчев, конто отпосле, по на-стояване на съселяните си, станал свещеник и служил 32 години; Никола Чавларов Недялков, Петър Вълчев Пепеланов, Манол Кюс-киев, Лимо Ив. Башков, Димитър Ергенджиев, Иван и Димитър Андонови, Никола и Митрю Кочиванови, Стоян Ушев, Иван Чолаков, Иван Никол чев, конто бил мобилизиран през Балканската война с камилите, върнал се от войната с разнебитено здраве и починал, Атанас Петров Чирпанкин — съшо мобилизиран през 1912 г. с ка-'и ,ите. но нзчезнал и не се върнал вече в селото, Иван Къркелей-кии, еорги плрмиткин и Атанас Сариев Караджовкин.4
на ^Стойко Чаиларов Недялков от Еникьой, Деле-. ..... „ пяив посоч. съчингние, стр 102.
о^паииятз на Тракия от гъриите в края на май 1920 г. той не
! му били вече избягали в Бтл
' По бслежки от 1910 г. п
дГашкг. сета търнокки митрополит Софроний.
J Ан С it Разбойнико
Пь “ 1ИЯ,а ' ...• •!«" Hd маи 1У/,) *• w- "v
•шкьой. при Все W псвечЕто от съселянитс U ммя вече изиятали в ь” -. '!а и |'н , 'м>'Ран в Тесалия Фарсалска околия, на 10 март 1923 г
йа И СЪСс1ЯМИ ио по "ьтя починал в парахода; бил свален и погрс-
*г-• иа . и " f’oMd каммаР" ta °стаиали сираии без бати. Народът ги с
еыта иа майките им, които са ги отгледали.
От Чучуровата махала: Янчо Атанасов Пърнаров /мрял ма остропите в заточение, Никола Янчев Пърнаров, Датко Ян-Пърнаров, Петко Митрев Лафчиев, Митрю Петков Лафчиев. Димитър Петков Лафчиев, Вълчо Мандраджиев, Георги Гърталишев, Ива Кирев, Недялко Вълчев 1афчиев, Вълчо Недялков Лафчиев Киол Иванов Дили! руев, Атанас Русинов !аф^иев, Русин Атанасов Лафчиев, Датко Аитрев Гърбучев, Георги '-’итров Гърб чков, Митрю I еоргиев 1 ъроучков, дошъл с камилите си в Бьлгария. сега жител на с. Джебел, Момчилградско, Петър Тодоров Пърнаров Тодор Петров Пърнаров, Георги Атанасов Пърнаров. Петър Георгиев Пърнаров, Димитър Идинджиев, Митрю Василев Думузов, Недялчо Ми-трен Думузов, Ангел Папанов, Киро Дими*ров -ала? - акирен Димитър Кирев Калайджикирев, Вълчо Христов Кайреков, Петко Иванов Деведжипетков, Вълчо Стоев Авджиев. Стоял Вълчев Авджиев. Митрю Киручин и Датко Кирз чин, Димитър Иванов Инг -лиза, братя Карпузанови и др.
От Дунската махала: Ангел Въл-ев Кескинов. Иван Марков Цънката, Вангел Вълчев Дилигр1-- р г-оргиен Дели-груев, Димитър Митрев Пандов. ''анол Ди.' " Пан лов Атанас Николов Паслиев, Никола Атанасов Паслиев дс.- о- Еникьои в Кърджали с камилите си, Никола Димов Еараоланов н син из Димо, Яню Вълчев Дилигруев. Датко Кирев Бодзрс- грю и Димо Илиеви Караянчеви, Ангел Каравланов, Димитър ечиколов. Иван Дяков, дошъл с камилите си в Кърджали. Въ“еортиев Сариев, Яни Петков Бодз ров, Петко Карасанон др
От К у в и т с к а т а махала: Митрь 11ваь.из лелебечев Петко Вълчев Сариев, Русин Ангелов Годжеманов, дош а • лите си в Кърджали — той пръв почнал да оре с ками- да "и впряга в ка-руиа. Годжеманов починал в Кърджали на 75-годи:п-а възгас’ 'авер Стоиков Годжеманов, Димитър Кирев Калзйдж зпмитрое Ник :ла Димитров Калайджиев, Георги Кирев Каракачанина. Димитър Георгиев Каракачанов, Ангел Калайджидимитров. Димитър Аггелов Калайд-жиев, Стойко Коджеманов, Ангел Стоев ке са. д кл-
милите си в Кърджали, Васил Николов. Ангел -‘од кемзнов. Стамо Николов и др.
Че камиларството е било сил но развито в с. Еникьой потвър-ждава се и от изказвания на някон от жителите мз
„Село Еникьой, съобщава Датко Янчев Пърнаров — е сърцего на камиларството. Имаше 360 къщи. От тях едва около сто къшн се занимаваха със земеделие. Най-малко 250 семейства се занима-ваха с камиларство, други със скотовълство и ма.тко със земеделие. Камиларите бяха поставени нзй-добре. И най-беднмят кам -ар и\'аше по пет-шест камили, а повечето бяха с по пегн.. десет, с по един катер Някои имаха и повечко."
Лрез 1912 г., когато дойде България. в нашего село Еиикюф имаше около 1000 камили. Повечето бяха камиларе ( Ангел Стоев Годжеманов).
‘ Последний- зрима камилари при иавлимнет» на кгэрсют ;оброво.щн • Дедеагач през ноември 1912 г. били збити и opium зав язни н лм-г'ена » Кувитскош дере. Сьздадена била легенда че неамннат. кръв на кам.чариге пикала за отмъщение.
д При-о"сиМ
и»меделии. Имаше и камилар»
село имаше камили К()й (1 Миозина имаха подвайсег
камили и нървехме наели , натоварен багаж пр<
Там стояхме близу година
те да ги ползунат. Кат.
едм». к
поя*4*:
д ДЯДО мИ
село
'I*Tt
011 " Лях. по-
• '’"г0 6 Л г" мН л°
1924 г. с
.лпр козаре< н се.ю о”4 1 ’ цялото
' ОЙ по ТРИ- 1Г.ьрза Мирчова Касабова;
--гьэ-0*н" осей 1:-..... “ п-ьпн^мр
1931 Г- иМ „маше ДО Лмйге- От/"И|‘"'Ф Л'...
Ь>'“’ ч"и'е‘го.ия баша - с б»,-
- не даииди» „ Болгарии, пилою ГГ1„
минахме. гЬлпсала. Там -
гю«т» „„ ' „О » п>« ’Р |„ез топ» време камилите ни г,й. беш< "НКР""₽* е би камили. Г Р . те да ги ползунат, Кат. ръв ф,реал» ’ „ далеки на _Р^ и си [Н вземахме ц„
разгребен" "J lfeK1) С11 поэна к „очиахме да ги завьжлам.
ни освободи»" унИщожени. Шитрю Стоев Ушев)
камили иял j тях живсл V г
“"'™мам пет "ам"л" " „ ,50_ 400 кыни. Наполоэината и пине, КинкиФ "маше ***mm камили. Един имаше Терэи $|НЧ1|
Имаше към I' Rvorac Ямбол, Котел, Чирна «’« ,Кн"ашеР ’0 «** Ра60Теол Продавали един килограм сол кХ"”р’ АнхиаЛ0 То’А 1п°р« PvcKO-туреката война наши ка среш» два килограма жито. А Р за боядисване в I абрек, мипри от Еникьои карала 'намалели и в Еникюф. Ниман, П ’, 1925 г. камилите ояха си Дедеагач За Солун. камили,. СИ много работа Трена^аса • от Дедеагачк0 за Шепчи „
взеха да намаляват. А дотом™ на камилите сс евърш
;Т^камХШнямаше. а сета станаха от каруиите по-бол-(Мирно Николов ТаоакоВ" камиларско селище в Де
жХ’Л'т.* ’ 5»
или както по-после започиало ла се нарича само с името Д р
•то раэраснало и забогатяло. Като привилегировано то р будем ivx на свобода и дори дързост пред турците. ; црлеби
•'• --анп през 1667 г и от турския пътешественик Ьвлия Отбелязва гои Хаджи Калфа, а Бертрандон де ла Брокиер в •? го нарича Кулонн, което значи I ълъбарник (срв. фр. colon , Ь,1Ь" Много години след основаването м\ селяните били задължени . > пазят беклеметата по главните пътиша, по конто е минавала < кята пота и казна, и в случай на разбойнически нападения л1
' н Си. Разбойников - Нарпдностнняз образ на иэточния i Umhw Тракия, Офня 1944. стр. |0|. ;|
С,-.?1 । >> «сн«.ннята на анюра на ньичиестниетп селитето Кул0,,1*гt,.rr,
< -а .!411к стагмпоим» на Девает Ch Schifer. It- Voyage d()
1 a Bcoqnltn Paris 1892, up 17K и мбележка 5. „
- — кантонцу спираз ia починки и ношувания на керна"-1 |Д
чми-мри о-в .емстата << ,и )|ОИp,IHHJUH на дълги рззетонн" Ь,И111 ia, ifcitit нзложсии на разбойнически нападения-
притичват ня П0М0П1. Тпгавэ главни поминъии са били земеделието и животновъдстволо. От въвеждането на залължителната военна служба в турската армия за Дервент започва стопанско замогване което продължава до свързването на Нариград и Солун с железо-пътна линия. През тоиа време голяма част от дерв^нтци се занимават с кираджилък, като са използували прелимно камили и катъри. с конто са пренасяли главно манифактгрни и бакалски стоки както и обилните произведения на зе мята, чорето и животновъдството. Раз-бира се, през това време земеделието и животновъдството не са загубили напълно своето знамени*, но провес вг >е има камиларството.
В 1878 г. Дервент е имал 1320 жители, през 1900 г — 1920, а през 1920 г. — 1580. Слоред повечето осведомители по време на Балканската война (1912 г.) селото - и тало 400 -;ъ_м. :поред Л Милетич2 селото е броило 320 семейства По гъшото време около 50—60 семейства са се занимавали с камиларство. Осведомителката Кица Иванова Чалъмова изброява с лед ните а • -лар? като ги раз-
пределя и по махали:
От махала Кочковица която се камина -а севеэоиз*оч-ната част на селото: Иван Николов Ча.тьмов. Атака. Николов Ча-лъмов, Тодор Димитров Чалъмов, Иван Камб\ров. Тсдог г 4 Баринов, Стамо Тодоров Узунов, Иван Тодоро= ^ов (синове на Тодор), Петко Тодоров Кавадаров, Никола Бакърджиев (братя) и др.
От Долната махала: Янко Петров (Петр' в Чикси l.ttko Янков Арнаудов, Петко Каракашев, Тодор Каран ашев Никола ’ з-ракашев, Атанас Делков, I руд Георгиев и др
От Диковската махала: Димитър Тодоров Скакалок Христо Димитров Скакалов, Иван Димитров Караде..к< г и др.
„Всички те се занимаваха с камиларство, onolrra -?мня — от дете оше. От майка и баша зная, че в нашто село е - <'• камн-лари открай време. Имаше къщи с по 15 камили др>ги с по шест, осем, по-долу от пет камили къша нямаше. зашото не отър-ваше’ С камилите правихме кираджилък карахме / чан-
дале) и паламуд. Дърва карахме на тухларннцата в града. Зимно време работеха много в Дуган Хисар, другого време в Кърд.калъка. Такирдаа, Гюмюрджинско. В Кешанско имаше т\зли — солници оттам нашите караха сол. Камиларите живееха наи-дооре. Наи-добре облекани, ядене, пиене. Дори до восъка си докзрваха Дооъ? бе живота на тях. Моят мъж беше камилар. Имаше 8—1' камили Помина се млад - през 1918 г. През 1923 г гъгните ни штерни-раха в остров Крит. През 1924 г. домдохме тука. В Кавак. и (1о-половград) се занимавахме с камиларство до 1937 г." (Кица Иванова Чалъмова). _ _
След окупацията на Тракия жителите на Дервент, както повечето’тракийски българн, бяха интерннрзни ВО разните острови на
ГЕГанимир Попов - Село Дервент. Дедеагашко. I. 1П&-НЯ София 194,1 2ТРПРоф.ИД-Р л- Милстнч - РИДОМ И ДОДО *ДО 1913 г., София 1918, стр 295.
- Hjj r.r рството!» ‘F*
.ДЪНЬАЗиА ЬИЬ^пОЛК 1
.КБ БАЗОЙ*- Пдоц>*_1
Д ЛрЛЧОЛСКИ
„„ „„ии жестокости. конто ни са лоб,, "илклите беж.нпи- Опелелите от „,1т '
„ л.-тяи. на тсжкия окупапиоиен режим „ащ бт<-',гаРи вслед „ 3|селиха предимно в южните наш» ;
от жителите на с. Дервент се заселила ------------------ повече от 250 семей
с. Бадома, което f)I кираджидък с кам'??' грпаиитд г\->, г- ’
я
На-
ЕгеЛско море
всстни от Раэк0;,,‘^
раинята I .
наха родните си ми т
нрапнинн. ПОЛОИНИЭ1.' •_ |Дето живеят с Орешник, Тополов-РЭД^». ,де ства hj преседници-дервентин.
с uuiincTHoro е било застъпено и _ - , ™VK4O
СТО» -а оХо Ли а* Т. ». на десетнна километра от с. Де ’
Мтнма иасг о, сел.ните се занимаяали с киралжнлък с ка„„лР Гамкла Д»™ "Р'пи1ам,,е.; иг на СМЯНИТЕ °т 1>ал,„,;,
Се.1отоР(о 1912 г. е имало 70 семейства? Влизо една трета от Hil селеннето са били камндари. 1е са пътували с кервани най-вече от Дедеагач ю Гпргас Между старите камилари преди /912 г. По.и? рестни са Деведжи Атанасони, малкият и големият Атанас, pH,h Делипетков, Сток’ Янъков (ПехЛиван Стою), Деведжи Стойко, ДИМ()' Карабънков. Стони Кэрагяуров и др
.Баша мн е камнлар — разказва I ритор Стоев Пехливанов
И дядо ми е камнлар. До Балканската война в двете села Дерт, и Бадома имаше над 1200 камили, а заедно с Еникьой - , 2000" ад
Сравнително по-слабо развито е било камиларстьото в д агаижото село Кърка. В Кърка имаше двама българогласни ' копани, конто се занимаваха с камиларство. Гърците с камилап ' f не се занимаваха- (Киро Янев Деведжиев). Във връзка 7 т' п° тряова да се отоележи и съобщението на Христо Димитров (°
?s.v,“xr- ” ,р“"
; йя.’яхяхгей-ггг-*’"
........
— 20 семейства се жители на селото
Л .
5»:йг?Х' гт’Ахгкриг- ........................г-
острая всеми лен i inj,Xnp'lllXJ в мпрето До 49 . на r,,1Pa’Ofla и умря ^-яени ивах” СТ ? nVr,3-TP”^ поСето Хл Т ПРисти™ето и.! .
» Алии при NJ Ьсякпй СЯ Hjeiue това " " ”арии. Четиридесс!
* 'Ч( '"’ж по CJPf х ,(?’НП\,И той нареди Чеппени^ I ИМаШе На""’т‘‘ хора тртгаде (Ставка Кпл сЛеИ’ 0,,ю беше там р кръст да ни отпуска hj ;p3vnT)ld ролом о, с. ДепйеЕнГв?“" бйха интерннрани
Ан Сп РлбоймиЛ ' 29 ' ^ителка на гп Рк 1с'еагашко, 47-годн пнт
ср ,й_57 -О6е!б1.„зр.ХоГР„аХЖ',Н',и!г В* "о.подрХ :
Пм , „ м За"«"а Траки», Соф.,!, ,9,о
7 Г^Г -Л’..........-₽—а ~„те б„;,р...............
• ...^«Хй^1Гт^Пд.рЛ.М,,.
d София 1918, стр 297
11акмаков ( 1акмика), Иван Божея Г адаиои Иордан Атанасов Йорданов, Панайот Иорданов, Иван Димитров Диман. Панайот Г торгов (11/ишмана), Павло Манолое, Киро Георгов Парагко Иванов, Михал Божилов Чакмакон и др — в село о камиларството е било добре развито, говорят ни и иного от спомените на теслимпи „В Теслим най-много камили и'.'аше ляда Иван Чг лака. юя' дядо — Иван Божев I адаков, имаше око о 40 к-. i Чимитрова Галанова). .Аз бях камилар а илар бе: - г башата за -’- а ми — Иордан Атанасов През 1913 г., когато *ап -- - на Тракия дойдохме с /самилите си. По-малките д-ja родителе-- -и чато-вариха в кошове на камилите. Благополучно минахме гргница-а * камилите. Дядо ми, башата на жена ми, той де а?з * о •»-
град) с 15 камили.“
„Теслим е чисто българско село, ня та чи~о . ~ли - и~о "ьрпи Когато дойдохме от Теслим през 1913 г . гиревик се в Сливе после дойдохме в Кавакли
.Камиларството е най-старото превоз.-.о р^д -ьо Наг-чапр-д всичко се превозвало с камили. Нашите -змилг;- < - =а: * ’ ia
Бургас, за гр. Габрово, Сливен“ (Киро Михалев 'Лагк д-ез».
И сета никои жители на това село с възди_. а -«т за
камиларството като препитание. ..Много х'баь си ж. з-_- -милите. Имаше семейства, к вдето башата с двамата *эе ра-ботеха камиларство. Наш татко имаше осем -а- -г . . тди-надесет души. Ние тогава бехме все малки В Кавакли - -
15 март 1925 г.“ (Неделя Михалева Божилоэа
Доколко населението от дедеагашките та Еникси Z- ве.--Бадома и никои други селища от Беломорнето е б?.-о сжваю i това занаятие, личи и от един обширен рдзкзз -зт два-А. Шопов в книгата му .Из живота и положение™ -а във вилаетите“, издадена в Пловдив през 1893 г. гдето е кд дг -гото са дадени и някои анекдоти за камилите 1
1 .Между дружипата имаше един стар камнларен л с - • - - Д'Д\--
който им разправяше, че двоицата му синове правили кигаджилъ,- - ~ - -
болско, Бургаско и Одринско. Хубавото софлнйско вино тс i “< тъз вт.’"' <♦ той эахвана да ни пее стари песни, комтое пеял в ел <• <дч..-.к-е.
Горите ечаха от гласа му.
— Ех 1 Де ми е сета тоз тежък камилски керван де > > о * F ->а-милски звънци. конто цепеха гората и отдалече чзвестямха >*'-
раджни ’ — викашс камиларинът, като възторженс си - ; -.ч ча
млалите голини. УдившелноИ тон беден сеинин нзммрмше . я статности в дружбата си с камилите и дълбоко съ>. i.i-r. i... -с :: хз- ,-.j
когато весело е пеял след тих А някои от съсетяните мх о -
— Абе, бае Атанасе, когато правеше кирадж ч»к след кач ,-t < ?с-
камнлите вървеше ?
— След камилите, след камилите, пред к с нге ;оу:,« 5-?#
— Ами истина ли е, че камилата хъркл и плюва яркз ч. с$екд с 'е -с познава ?
— Разумен хайваннн е камилата, слуша »е к. ч и егне а к.*и да стане, стая не иска да я ковеш, вето и • i мари.. • ;е • е ^осз о ♦ иле' а нс като коня и вола да се р.иболява и и w -pa лк е нз ->рем^ в» л » .kv не яде всякой лен овес. Не подкопи кони сс .-ви го ла •> < * ... л ?
че ше осакатее, не те да тн вьршр paOvi » <ллч < > .и ,р? , .
Камиларството e сыпествувало като занятие на тракийскин българи доста отданна, но достиг а своя разцвет през XIX в. При чините за тона са «давно две: вьвеждането на редовна армия h
Фиг. 5. Паламудово дърпо край Бяло море — гр. Дедеагач
Турция през 1828 г. и липсата на всякакъв друг превоз по онова вре.ме, особено необходим за превозването на паламудовия желъд от Беломорска Тракия, а най-вече от Делеагашка околия, за които
и вола — летала Камилата не е тъй, нейните царвули не се скъсват. Ах ' Поверен при я тел. по-добър друг ар от камилата не съм имал. ..
— Абе, бае Атанасе, ами истина ли е. че камилата постоянно дьвче дъвка и чс децата, като нилят легнали камили, отиват га подлагат ръка и викат: дадни и мгн дъичииа ?
Истина е зер. том не й дадет храпа, тя си изважда из корема храната, която • ила прели един или два дни, и си я дъяче и предьвкваис топа се поминува. За сиромаги хора като нас екамилата, не иска много храна"(стр. -11 — 42).
ИИ говори и писатели Антон Страшимнроа/ г пм.ждажто на пеао. иата армия, които се «уждаел, огромна текстил" и ов’ш^“ материалу се засилват кожаг тв<г , и -шпи ‘ " Г шарпеи Па ла w V ЛОйият 'роизводството на аби ,5 шаяии
Паламудовият же се пр- ,т 4ви>
необходим като дъбилио ^ше^тво за прокарване на железмипата която г балканските дьржави прсииква -а Смирна, който обезоенява лелеага.. миларството, но то остава да ъ ie до 1912 г., пък и по-късно, бе ъвс и железни пътиша. А беломорские както по високите планински иес вите морски и крайречни места
След съдбоносния Ньойски д .р тракийските българи в продължени* за д
камилите. е бил >бработване на кожи, свързва Цариград със Солун, в де много евтин паламуд от Тояа спира цъфтежа на кава ouie. зашито Беломорието слабо свърззно със шосейни камили еднакво добре вьрвят л дюсгта. така и по песъчли-
ноември 1919 г. одини напуснаха
родните си места и се заселиха пре дим нс - чраинини на
родината ни. Някои от бежавшие ляха .
А населението, което се занимавасы с камилаэство, особено в Де-деагашка околия (най-вече от селата Еникьой Лврвуит। докара и камилите, с конто дълго време си вадеше прехрака чз-
правиха и българите от с. Тесаки ктеяеккя шджак, 3Рез 1913 г, когато избягаха в Ьългария и някои от - астама
камилите си в гр. Кавакли (Тополоэград
Обезбългаряването на Беломорска реки я арез 919—1925 г. не трябва да се разбира в абсолют?- смисъ.- след тия злопо-
лучии години там останаха българи. Между тях. кодкогго и малко да са били на брой, е имало и камилари. ~ак2 -а.тгимер според Стойко Недялков Боюн друков (за подробностм вж. разказа му) в Дедеагач и след 1923 г. били останали слединге камилари: Не-дялко Попчев, Стоян Караоланов, Атаиас Лафчиев (починал през 1953 г.), Вълчо Попчев и др., които карали дърееки вылита от пла-нината Индере за тара Дедеагач и за лърк
Камиларите-българи и въобще българлте са -хивеели добре през време на демократичния ре^-* -з Зенизе.*. Поло кението обаче на българите се влошава. когатс злението на Гърция се поема от крал Георги през 1934 г след възст ановяваието на монар-хията. Особено се влошава поло;кенеето на бъ.тзгнте в Беломорска Тракия в началото на 1941 г., малко преди X.тлерева ермания да завладее балканските държави. ръцките властиици отново при-бягват към познатата мярка на нзмъчвл-е и обезвредим не на тра-
*. Антон Страшим и ров В кхкните «ми София 191К На стр 32 авторы нише : .Северозаi 1едевгзч ннзмиата бавн> «дата открива с
километри обширна плош. иета от прочуе адамх ic.™ isohc i "е с.» род 1Ъ '
стволест и могуш. жслъды на койт скдър* много тлнин От -хе 'ь\1учи.1 н< н град Дедеагач нлзваннето си коего е т\ р- хе <. iptu-;-сво Кел i обширните теэи паламу толи лесове, конто се с j»ok8j< от 6>».i >рсч ч .ей 1ер-
вент, Бадомд. Ново село. Шахан-тар* е бил носен . хлм » л м ч Oipmh 1Лашн
предпрнемчнви хора нече са <аелн кои цех <- s ре ч ., . v .,i е ,.щ ..
на самого мисто.*
1 Стан и мир Попон — Село Дер«х<т Декагашко 1. 1720—19Д) Софи* 1941, стр. 54.
.тАпиигпнин 1 През месеп февруари 1941, кнйските бългирн чрез ""Р Р- р Мяхалата в Дедеагач В| мает” кнтерннра мМ“""7а/ХХи Недилко Поимев остров Хиос Между тиж |изане „ Б(.ломорИето пре. 1941
|| след алополучнот ft българин. Останаха и не-
IQI4 г все още остан.। т\к-там ,.ТГ1 _ гтапият каминлп
Л-КПГ1ПИ в Дедеагач, между кои г Р •
колонна българи в ледс • ЛагЬчиев съию ка.милар, сега
юндруков).
Ж» кжолите при тип интерниранин лмчат много добре от някои oi при-" isх ражаoi а особени от разказа на Мата Бечева Бакърджнева, родом от 1'/ж1жьой Дсаеагашио, сега жителка на гр. Кьражали (вж. материалите)
II КАМИЛИ. OPI АНИЗАУИЯ НА КЕРВ^НИТЕ
Видове камили. Отглеждаие и накипи на камилите
Видове камили Почти вси'чки камили в Беломорска Тракия и Родопско, пък и сега, доколко~о ги гм-, з тс-огъс’'и — с една гърбица. Те са най-пригодни за климата и природата на Бе-ломорието и южните родопски покрай - и - Н: -д->г~эрблте
камили има и двхгърби, наричани 7- га бнлз зва^-а
от кръстосване на двугърба мъжка камил - а -Женската тюлия се казва чая
Беломорските камилари употребяват т -• ----- -а ?ъ-
стосване с едногърбите. При кръстосване < ед-о* оба
камила се получава пак едногърба, която е с - дрз - - . - ->сн'-з и дълголетна.
Мъжките камили, произлезли от кръстосване : ед- "-рс :ьоь са много силни. Носят голям товар — от 2'Х» .* л - a леч-
ските — до 250 оки
При кръстосване пък на мая с едногърба мъ.*жа . л~а ге получават камили, конто се казват кадл.ир И -с са : зэдръж-ливи. Мъжките камили от тоя родсе товаряг до -эистэ очи. а кеч-ските - до двеста и двадесет.
В Беломорска Тракия обикновено разгъкдз* . ’-тс бод деве Те се използуват и от туриите, защото са ^ай-прнгсд- -а климатичните и природните условия.
Беломорските камили са бавноходи. В Мала Ау*.я »мало t бър-зоходи, които се казвали жим деве Обикчовенатд качала коч*о се среща у нас и е известна под името бо Ло къ* десетата с* о-дина тежи около петстотин килограма, висока е около два четра < е дълга около три метра
По цвета на косъма камилите биват нзп--есто свет^окасч (бозимеви) и тъмнокафяви, но има чисто черни и чис'о бели От-глежданите от тракийските българи камили са обнк-'Овено ,ч?-неви — бежови.
О т г л е ж д а и е и н а в и ц и и а камилите. 'Ла теве ’< мдр г стар стил (март докузу) всички камили отново се ''УСкаг о паша, но не заедно. Мъжките камили льоковеге се отделят о кен-ските. които се разласват. През чи\арн камиларите нзбират една здрава и красива мъжка камила и я хранят за разплод Тогавд -о-
ifi.T cf нярича исерик. За оплождане на пегдесет женски камили пусквт един льок. Когато исерикът се усили мною и ие го пускаt при женскитс, той почва да реве, да гърди (л а б у бот и), стана много неспокоен. През това време мъжкарът се завързва със здран
Г '*
Фиг. 6. Оглавник на хамила Тополовграа
Синджир за гюлепчета. лите мъжки (Димитър Ив. Галаков/. - ~ ...........—
r.xoHHhn^TO раДпасаната ками'1а е първескиня - опложда се м иърви път, — стопанииът помага пои адйхш»ивтП
льока към нея. Р завъждането, като насочва
железен кол, забит в земята. Тия синджири се казват Ако исерикът не е завързан, може да издуши остана-камили, които през това rdpmp mv ' ULIdHd v прел гова време му се „подчиняват*
Камили Оргяяиоиия яа керяаямт»
25
След «аплождането (след качвапетп) гиракът трябва да раз-карва женена га камила около десетина иииути, га да не изпииае семето.
Женските камили се иаричат канжици ба пръв път се за-плождат към четириг олишна възрас валкого камилче обикновечо бозас, докато навърши една година Г1ървег <и^ята до раж да мето се казва кайлйк. След като роди, поч^а да се гарта чак^и- Женската
камила било на паша, било на път с катера, било в обора сама не се отдели от исерика, конто я е оплодил. чак до -ия-петия месец на бременността. Временността на камилата трае дванадесет ме-сеца и дванадесет дни.
Малкото камилче се нарича дуру мне. Така се нарича до _на-вьршване на една година. На всяко дурумче на шията връзват ои-ници (мъниста и „търнови майки1* — двойни оодли, Това че правя, за да може камилата на време да се запложда. да не урочасва да бъде здрава и дълголетна.
Новороденото камилче, което оше не може да се дър.ни на краката си, за пръв път се нахранва (насуква) с мляко от майкаt см. Дурумчето до една годишната си възраст се казва сч ! ччя<» (млечно пърле). През пьрвата си година то не само оозае. но и пасе както и големите камили Когато майката основе <е запложда, дурумчето се отдели и се казва вече еж дуру и у. 11ка се нарича до двегодишната си възраст Между две-и тригодишната си възраст е хаутдана дурум и се готви вече за товарене. Правч му се малко и леко самарче, с което ходи два-три месеца
, после 30, 50 до 80. След трин, става вече млада камила. не (одно вече за работа ли е пък женено, казна се кай/пп.
бгт ник.къв товар, за ла сникне, и се злвърэва о здрава мъжка и , 6 . м поивикне на път < катера. След това почна ла се товар,
мила, «а ди Привнкнг > In п| нп < ПЛ„ ..
I лек товар Откачало с 20 окн дншната си вырвет дурумчето мьжко. ка<ва се вече гиринд шин юлям товар и дълы пт>т, ако
Лко t за ii<j
Тая възраст на младите камили камиларите сравняват с „полатките" у кокошките. Когато младите камили започват осемгодишната си възраст, почват да им никнат азийте кучешките зъби С тин зъбн камилите пречупват младите клончета на дърветата, а често пъти случайно могат да причинят и нараняване на чонека. Затова кучешките чьби бинат пречупвани, за да не стьрчат над другите и да няма възможност камилата да хапе хората. С тин зъби камилите могат да лосмат доста вилове храни, особено листа от дървета, затона камиларите само пречупват остриегата на „азинте**, но не ги изваждат изияло.
С увелнчаване възрастга на камилите се увеличава и техният гонар Най-много камилите се товарят между десет и петнадесет-голишнага си възраст, като говарът им достига от 200 до 250 оки След двадесетгодишната си възраст, а най-вече след двадесет и пг14т.1 нм година, когато почват вече да стареят, товары им се на-мыяна и с ги, а до сто оки.
Всяка камила се тоеари с един а гьш чувал и се пр«вързва ( един и сыпи въжета. Тойа се лрави, ггьрвл. за за има ред и, второ, което с най-иажиото, за шот л чувалите и въ*етата са иагодени с оглсл «а тихиата издържливос’ и вырасг (Димитчр Ив. Гадаков).
Камилите се товарят седиали за удобство, ко това е трудно за камилата, която се страху вала и- от тежък товар а от азпра-вяието с него Камиларите разкатват. те камилата казалк .Ако съм права и 500 оки ие ме ллашат/ Някъде товасят камилите посредством рампи.
Фвг. 9. Камила мирнее Н“ "
Камилите обнкновено живеят до тридесет тридесет и пе । годишма възраст, но има случаи, когато жинотът на камилите сги1;, „ до четиридесет и две гол кии. „Старата камила на Митрю Ьодур()Н иг село Еннкъой, Дедеа! ашко, сега н Тополовград, умри на четири десет и две юдини. От гая камила имаше цял кернан“ (Ангел Стоек Гуджеманов).
Камилите обнчат много тютюневия дим. „Мне имахме бял льок, разпраен Датко Пьрнаров, конто беше се много втеракиил (пристра стил) към тютюневия пушек Щом видеше, че никой от керван джиите пуши, веднага отиваше при него ла го мирише.“ Затона камиларите гледат пред камилите да не пушат, особено пред ду р\мчетата, които много лесно се пристрастяват към тютюневия пушек.
.Мъже, които пушат, но не познават тая привичка на камилите, мисляг, че камилите ги гонит да ги хапят, и почват да бягат.
Камилата е най-кроткото животно. Мъчно может да минеш под корема на някое голямо животно без страх, но под корема на камилата човек спокойно може да мине без никакъв страх и опасност Тя е спокойна и умна, бързо и лесно се привързва към сто-паннна си. Съперничи и в тона отношение само коняг.
Слокойствието на камилата и помага, за да се брани от никои диви жнвотни. Така например вълкът се страхува да нападне камила, зашото тя не бяга, както повечето домашни и други животни. ,Прели много години, преди да ни изпъдят гърците от нашите места, камилите ни бяха в местността Гяур адъ Тоя остров е там, където Марица се влива в морето. Тогава бяха на паша в това място и нашите камили. Вървях да ги видя какво правят. Гледам отдален, че една наша женска камила се отделила от другите камили и до нея се чернее вето. Мисля си, че това е малкото ка-милче. Като наблнжих, видях, че черноте е вълк. Аз започнах да внкам и вълкът избяга. Женската камила беше затулила дурумчето между краката, за да го пази от вълка, и наблюдаваше вълка да не би да я издебне и да се нахвърли над малкото. Иначе вълкът върху стара камила не се хвърля. Майките много пазят малките камилчета. Пазят ги и мъжките — льоковете14 (Киро Янев Деведжиев).
Стригане на камилите. Камилите се използуват не само за пренос на товар, но и за хубавата им и мека вълна. Стригането на камилите започва обикновено от Гертьовден, продължава почти иелии месеп май и завършва по Костадиновден — 3 юни. Камилите се стрижат както овиете и със съшите овчарски ножици Камилата се стриже легнала Първо се стриже гърбът, после коремът, задните крака и най-сетне шията При стрнгане краката на камилата не се връзват — тя стон кротко. Обикновените беломорски камили, 6o:t Оеле, дават средно до един килограм вълна, а в редки случаи — до два килограма, а тюлиите (двугърбите камили) дават почти двойио повече вълна.
След като камилите са вече остригани, намазват се с течност, приготвена от катран и зехтин в съотношение три към едно. Катран । г и зехтинът се стоплят дотолкова, доколкото, когато се по-' тами ръката в течността, да може да се търпи. Гледа се намазаната
Иаинл1< Г>р« 4И/ »д.1м«
на мрнатпк*
камила да нс се мазане се прани,
И ьхие, до тетири-пгт чага Това П Д Се почисти кожата на камилата
Двадесет дни след ггьрвото ыачаы, ноля, обикиомио «а «„рею ™ " ““"?ит' “ л‘арм’
и Г,ТИЛЛ,. .. W ‘ ”'“:Ka ?'13 “’м“м’
о мазане е лак с катран и две оки катран и една ока
и вълва-
се добре и от ново се иама«вэт В-орш зехтин в сьотношеиие две към едко ,ехтин. Второю намазван? се прави, за дГом^ме кожата та по-скоро да никне
Камилската вълна, ако и да е порядка и алакната да са по-к-ьси, е много мека, хубава и топли. Най-мека е обане въ. чата на малкитг камилчета (дуру мчетатэ). Тя служи за травене ча егя^зкъе вид нлагове за дрехи От нея се правят мвого «хбаве' и топли одеяла, известии с названием камилски одеяла .В Олрия дадох на д-р Атанасов вълна от моитт камили - -. jm много хубвии
дрехи. Беше много доволен- (Датко Янчгв Пър аров)
Камилската вълна я купувало както българското население от Беломорска Тракия за правене хубави плат ве *ai- i терпите гърците. Но най-много са купували камилска вълн- - дц;»_-неже .на гюстелки и завивки от камилска вълна* — пя.*.' жу бае* и човек не изстивал. „Завнеш ли се зим но време камила-.-» дея.та. соба (печка) не ти трябва* (Киро Янев Деведжиею
По време на стрижбата на камилите турскит- от Беломорска Тракия (когато Западна Тракия е бкла д *• жко нладичество. б. а) изкупували всичката вълна от амил *е-'ъл-
гари. Особено усърдни клиенти в това отноше- лг ~* офицери от Дедеагач. .Офицерето от Дедеагач ।- Е-тч-"Г и зимаха сичката вълна от камилите в тавахм- '-?ият. тя -.1 лг -гата година пак додат.* Камилската вълна се продавала дал п -скт.по, отколкото овчата (Стоян Атанасов Девед.- ев»
М л я к о т о на камилите се пие, зо оългаро. * -.змнл. рм
обикновено не го изпол.зуват. .Камилското мляко се «де -»ие. българите, него идем. Не искаме да лишаваме дурхмчета^от мляко Те трябва да сисат, за да бъдат със здрав ч--м*' .Д-"к -ке-
наров).
Me сото на камилата се яде. То е тлъего и в- о «нас, българите, беше грях да идем немного месо (?с*а.-<ме си ч да умре спокойно камилата и когато се разбаимпк -д-чваше. не я преколвахме” (Датко Пърнаров)
II турните не ядат месото и. Могли да «дат спогед J само дясната половина на камилата. но W1 - 1 ги товаи
ложение предпочитат изобщо да не ядат месо ъа ками а (Киоо Чмев
Деведжиев).
Болести и лекуване на пространените болести по камилите у плаха. Тая болеет i милите отмаляват (клепнунат! и миларите твърдят, че от уплахата движел по гръбнака на камилата.
Киро Деведжиев разправя, че гаряне, а турските камнлари пък
камилите Блва от наи-раэ-е болестта сеч»к болеет от камиларите познават по това, че тшите на ка-устата нм се нзкрмвявзт Кзмн-। се ооразхвл червей, който се
тая болеет са лекували чрез из-ч лек\ва. н, като тос ле девали.
Л |!римпн<ки
М>
। грсели червея, «лграждаяи го откъм опашката и откъм глапата и го нзпаждали било чрез разрнзване на пожата, било пък чрез и tapBiit с нагорешено желязо
Друга болеет е шарката, при конто глэните на камилите <( под)вали, а бърнитс се напуквали. Лекуваието на тая болеет става чрез сироп от захар (шербет). Поливат ее устата и главата. I |о яреме на лекуваието камиларите гледат камилите да не са блию до огън и ОГ1.НЯ1 ла бъде закрит. Вярва се, че ако огънят е откриг и камилата io вили, лекуваието е б< «полезно.
Камнлската голямя шарка хвата и хората. От нея боледуват и камиларите.
Най-лошата болеет обаче за камилите е спирането на пика пето. Тан болеет се казва капус. Лекуваието на камилите става с една шилеста блатиста трева, конто расте във воднестите, н бла-тистнте места. Тая трева се казва динчик. I ревата се вари и < нея се «алива болната камила. От капус страдат само мъжките камили
Камилите tn карат да лнгат с „Къх! Къх а ги карат да ставят с „Де-е!".
Храпа и работно време на камилите
Българите-камилари от Източна Тракия и Беломорска Тракин смятали за свой покровител свети Георги, затова започвали работ-ната година по Iеоргьовлен — Ь май. На топ ден те са правели водосвет Свещеникът вземал от свстената иода и с босилек поръевал камиларите (собственипите, керванбашиите, савраните и чи-раците), члевовсте на техните семейства и самите камили.
Преди да лочиат редовната работа — пренасянето на стоки и пр.. — камиларите си докарва.ти с камилите ио няколко товара дърва от гората, за да осигурят гориво на семействата си за през лятото.
Камилите лътували лятно време обикновено през нотта — от около десет часа вечерта докъм девет-десет прели обяд. Денем през лятото камилите пасат, а камиларите почиват.
На обяд. когато камилите почиват, те се оставят гърбом към слънцето. Когато почиват, те не трябва да бъдат и срещу вятъра.
Нощно време, когато се наложи по една или друга причина керванът да не пъпва, стоката (товары) се разтоварва и се по-i таен на куп. Около стоката се нареждат камилите да почиват Камилите имат много развит слух и чуват отдалеч стъпките на чужд ее м\тгТ7 Ч>ЖЛ° ЛИЦе’ Те бърз° стават- нареждат
е на кръг с главите към стоката и ритат. По тоя начин не поз-воляват разбойник да наближи стоката
1имитЬровд?нРИТе ЛпГВЗ1И । (работната си голина с камилите по ,|имитровден - « ноември На тоя ден всички камилари тоябвало • И / н/инк")3 г<сгсВеТС "г ( ПеЛ празника те гна(каяват семействата
И ВСИ1К0, което е необходимо за през зимата — със зачэп пшн h-iTce попригитвя^°заР3Ва1 П° НЯК0ЛК0 пъти и АъРва с камилите’
I вят за зимата, камиларите от селото се събират и
зэкарват камилите ка зимна паша на остров Гяур ала,* раз по лож ей грешу Град Фере в устието гъдеТ0 се влива Марина в Бяло море Камили ге па^ат докъм <рая на февруари локато помнат да при-ижлат волне на Иарииа. На иг г ров яур ада наемного са пасли
Фиг. 10. Камила на паша — Того, oenpai
камили от селата Еникьой и Дервент Освен *"- 'CTv5 v аэл - — л за камилите е имало и на други местности ме.кд' Ешх 1 -'ере Когато камилите са пили на паша, брице. *е-
давало.
Като се зарърнат камилите по селата, те се отлг-влт ъ и»’е камили нкарват по домовете за два-грн дни »• се ~'v т
1 I oeopi Пки ни I I .Г .никни 1рнъг>н <
тон Страшимиров хава свс гения и •
и пашите иреде 1И остана и острой I Я)р ада " X* ’,J 11
17 км дълт>1 и предсгавлям новече от hOOOO к Ос’р^ъ- v. .теми непроходимо лесове, също и o.jjij конто пред \'Г
гонт пеликанн и стада диви cbiihh 1итр ала ' - •ч" *ч -
пасите на добнтька от с. Асами, което бе <е >' '
ференските бъ-иарскн iv.ia ?.< >•!. .мревкт е о < ' \ . г ст
остров Спа с Ас. р. и остан.» н Т\рин>. г * < ч '< • ‘ '’’Д
на эдравословна н т^чна земи * хСрв. В юаинк зк' Ссс»* ‘ '
♦2
Л Примотки
работа ла карат стоки от Дедеагач, Шепчи, Ксанти, Драм.т, , ««ала и др. Жеискитс кямили пък пускат и селените мери и,. и.,,,,, нл пьрнар, който и гимс, и лете е гелей
Зимно време мьжкитс камили се хранят и обора съ< <у|.|Ч| сено, ni.pH.ip и др. Врынлт се на ж ли н яхъра, както нонет. и м\летата Всяка сутрин, Преди да се тръгне нл работа, камилари (
•I’m* II I pi.пи н.ни । м камили (опплопгрял
а най место чиракът, става през иощта и три часа и ги нахранва с бурчак (урон).смлнн и галян с топла вола и сол. На всяка камила ге таначва по едва зобилница (торба) с по три килограма бурчак г .лед като се нахрапят, камилите се напояват.
караач (бряст), върба, । на
Нощно време, когато камилите ядат, трябва ла гори, да свети кандилце, газениче. На тъмно не ядат.
„ .1иГпГИК,^,лЛ.М"‘”° "ИСГ" ЖИ"ОТ,,Н " о6°Ра им е «'.ого сухо .ha плата по рождение е чисто животно- (Киро Янен Ле-
веджиев) Ядаг клончетата на дръвчетата • i -
лр- Пв"т м"ог°вада иэ^ и
ft..n.cXrz;c^",x?;; л\ня ™,,а г—' т₽ябва
пои рело,,,,,, „,ш. „ сат
да се се
разболива от краста На на сол
След нахраниян»- <, / тсгля на път.
камидит» през дема се аааа по Г70
апоявамгго из камилите кйрваиът по-
Принадлежности на камилите
пог лед камила-з „ , пртаджжж*™ „ ка
познана- и -ииидл
"*'*"*’1 твото, с кескрийана голаост за-
гемията има ™
±____ . "рииахтежиостм, камжтата имя
пръв конто
На милари, явяват, че ако (Киро Янев Деведжиев;
Най-важният предмет, сгьрзаи жжюта й камилата, е Самары или, как то с* и; - ча '
Фиг. 12. .Аут* ~ канадски саыр
Най-често аутете се правят < т кам! дари Н»
ЙЙтя камиларе. Моят батю Георги беше
ауте, най-добрият манстор на ауте н 1юмкр.1^>'на з от на-у'чих ла правя ахте. Оставите 6Гаш и другнте ммсларе ; it , Имаше и не кам'иларе, самардж кои о работе ха само кыимврс самаре, само ауте“ (Киро Янев [свел*3'<’В). пп.
Не само в Гюмюрджинска и Дедеагашка околня е имало про-«1УТИ шйс?ори на камиларс.........мари Изкусн ийстор.
е имало и в някои селища на Из очна Грек
3 К*мии«рството в Бвлсморсм Трвмв
.. бит HK'pt р.нниго . Най-добринт майе гор на ауте в с 1еслим Ь.варскэ околии, беше моят баша Иордан Атанасов Иорда,1П„ |мц правешс ауте на цялата околия" (Атанас Иорданов Атанасо(!( В мннллото един аут мо!"ьл да се налрани едва за четири дни По време на 1900 1908 г. един обнкновен камилски самар стр> вал около 20 i роша.
•Риг. 13. .Аут’, i.irjdH итдолу
Правят се три вида аути в зависи.мост от големината на камилите (фиг. 14).
I. Гол ем и а ути. Дълги от 1 м до 1,20 м <„от шест до седем пели’), а дълбоки около 60 см — надолу към корема предна нисочина 43 см и височина отзад 43 см.
2 Средни аути. Осемдесет см до един метър и двадесет <м дълги Сот пет до шест педи“) дълги и от 50 — 60 см широки.
3. Малки а ути Те се правят за дурумчетата. Дължината на малките самари е около 60—80 см, а широчината им — от 40 до 50 см
II трите вида самари се лълнят със саз (блатна трева). От-иътр< се обличат с нова конопена тъкан, а отвън — с козинява м .тафчийска тъкан, рядко с кожа Вътрешната част на самарите се пълни с дребен саз, конто е мек и не убива камилите.
' нътрешната страна на аудите се оставя място за гърбица- 1 Гона място обикновено е по срелата на Самара. То не се пълни
Камили. Орг Жил.U
1 H.I TJCltfM-!.
много плътно, а се оставя малко х ,
прайм легло (итак) в самана. , . г“ 3
прайм подълбоко и ши-
Освен по другите киче с тиа на , ’ 3 и .
Фиг. 14. .Аути' (самари) от камилите ни А н . Атанзсов — Тп олпн'рзц
марджия проличава и по това. доколко добре : :* i
гърбицата на камилата (за всички частина а\тагл<-
Най-важната конструктивна част на аугсе са - •л'гс Те биват прёден атап, конто се поставя в начат го ? —
предната част на изпълнения със саз аут (на 15—: : t от а-ЛОТО на самара). На 10—15 см от тоя атап се казва ладен атап. Всеки атап се състои от по две п у - - : лява и дясна. Двете половини на этапа се закре* л с е.пн.1 вена кама, конто се поставя в издълбаните на еднлкв? икс - на дёз отвора на двете половини на этапа. Тая кама се Двата атапа се закрепват един о друг с пве дръвх : лявата и дясната страна на самара), наричэнн , - • и -.ntr?ан •
за атапите с яки сиджими, върви, които се нарнчат , . . се скъсат сергиите, скенджите се отварят, ’ се ' .; . • чб? и аутът не може да издържа товар — самарьт отс.’з ва.
Всички обаче дървени части се държат вьрх\ 'плоска -• < х саз от четири елйка (два преднм и 1 а за ? чета, вшити дълбоко във вътрешната стра
<r rt, »vrt»r (таял нече негоден. Затом <а едини се иэбират м1(Г), ираии (иджнми
Н.» лявята скенджя има прикрелено по ед но здрано и добп. сплетено вьжеице, дълго от I м до 1,20 м. Iona въженце се нари । катърйжи !ЪК и служи та връзване на следвашата камила при Път '*
Лясчо пвипо на Звания етвп
Нолчап
Гюлбен^ (лрепасва гр под ши я га на нанипа^а)
Фиг. 15. .Аут* клмнлеки самар
ване. Натърджилъкът се поставя ’ара, зашото камилите от малки лявата страна на предната камила. Старите ноинишьият строй и ред в казармата на кервана, катера и изобщо веджиеву
винаги от лявата страна на още се приучват да застанат камилари разправят, са взети от тяхното устройство на камиларството (Киро Янев Ле-"* с«нджата?мииам°Х втория°зЛ'*атап ЭЭКЗЧва за десния кРа|' пая ее лппйипа пга» »»— Р я Зален атап, лрепасва целия самар, «ден агап и се завърэва за лявата скен-’оя «ачив два пъти аута. Това вьже се a ju см под опашката на самара. Пол * въже крьстосва
са-от че
пая се провира под левия джа Въжето опасва по марича юрем* То минава ah нисоката част на акта "од опашката
мапречно самара Л ’ ьР^ицата) същото
Ками ,Яи
*’ "Р’мяит*-
Външната греда иа сама
лото на гьрбйцата, се качиа ювпк част’ глето е лег-
пата мутафчийгка тъкам) се каз^а „ Меклото самара исозиня-двете страни на аута) Ладпипа?а ' ^’ваиие™ * общо и за
бел, л покрииката М\ г* Ka-.Pa Ра ПОЛ опа и кат а се казва 'пчелик Та се тъче на бяла
Гюпчелия
Фиг. 16. .Аут. — камилсхи самар
основа и се везе с черно бикме (правят веэенцата) _ з др^гм случаи — с черна прежда от Козина (казъл) на два ката. От дзете страни на гьопчелика според везмото поставя* по едно оглехал-це — малки, кръгли огледалца Те се поставят не само за краса но в тях се виждат и следващите камили (Днмитър "ддажов Чя-стото пък между ювака и гьопче шка се парит осе w. >сето обикновено е облечено в бяла кожа. Юсекчет. дреддазва сама?! от дъжд, по него се стича дъждовната вода
На лявата скенджа има завързано въкенце. коего се казва предна каясь, а на дясната страна от самого vn «. се ост а ня зъ-женце за задна каясь, на което се зашива коланът и се казва холан бтии. И предната, и залната .каясь* служат за затягам за самара.
На горния край на предния дгап. гдето завършь. доте Ч*® ляво и дясно, —обикновено се закована e i- > п’осча кетизча плочка, прегъната елнпсовидно на две и протопчем, •.« е’.-ч»-сочина и от двете страни. Нрез двете д\ -а тд <е о
.mi t пы желязия мука, конто co казва чикмй и служи за закач j •<< н< Hl.Hill.l (КЛОПО/н)
lb поп* части (бузите) на самарз ct казваг денгени. а об/к-, „ , котик Страните на самара се казват стёци (един ч
F.i .решиите стеки на самара нямат нарочни названия Задната .,,, Н) цта завършва с привързана волска опашка Ипашката с< (нч 1.1Вн на самара само за украшение - друго предназначение тя ням., ................. p.i< j. |>и на един обикновен камилски самар са илжинл около 1,20 м, нисочина при гърбииата — 60 см, ни сочни» откнм опашката (задна) — 55 см, а при маната — 44 см 3.1 и може имарьг да се задьржа добре, когато камилата се лнижи по наклонен път („*//'< трап* и „вы трагг), трябва задната част на аута да е по-висока от предната.
( лмарт т се прнврьзва о камилата с кодами, които минават под корема и пол шията.
Коремният кплан се състои от два колана — преден и задев Прс.тннят колан е закачен за скенджата, а задният — за юре исто — въжето, което държи целия самар (задната каясъ е част от । решето’). Тин два колана са изплетени от сиджим и се казват колан бати В тая част те са дълги около 30 см. От самара на-дол\, от „ко.юн ба шиите", частите на тия колани, които препасват вече корема на камилата, са тесни, изплетени козиняви ивици, широки от 4—6 см, и се казват преден колан и заден колан. Двата колана завършват с по една халка, наречена имён. Халката е от хвойна и е много здрава. Халката е от дърво, зашото, ако е от желязо, къса въжето.
Двата колана под корема на камилата се съединяват с друг колан, наречен тикер халка. И тоя колан се състои от две части : по-голяма част — плетена козинява ивица и по-малка — от тъе-
Ф*и 17. .Аут*
камилски самар (части на .колан 6аши“)
Кяммлм г>ргани|апия щ игпмяитн
мичка „Шик*р халка* е гьпщ много важна мм т
дър*и коланите здраво и не позволява на ™ 'амэря «
пито на^ал а зъхгжы 3 3’ 3 л<* ге ме< ™ чм"“
:Ха’та (фиг 17»: "MaP3 -а п-рва «
Фиг. 18. Обкидан и камили — Т. йдовгрва
Аутът се закрепва не само с описания A.jp- г- <и' э ае И с гюлбёк(т), конто се препасва пре Гюлбелт
се препасва през шията чрез еано въже. яко эазър а и се казва гюлбёнт колу. На него е завързан Гюлбенът обикновено е козинява ивица, тъл двадесет сантиметра. Широчината е сыцдта. гюлбени — колани. Дължината на ' ' 1 ;
та на камилата. Гюлбенът на шията служи при -ежък камилата върви нагоре „въз трап* и държ! самара
назад. ,
К) л ар. За да се направо един к ‘ _v'
един чапраз и един акрап. Юларът се прав» н^же. v.i ’ камиларите. Нан-х>бави въжета за ю.’лр-' ' "• 1 м, .... < * ' _
мага ..Али паши четрасъ“. Към 1906 г. в । к - i - 9 r кз-мпи е оиьаг pax'v я nt по голе»
струвал около двадесет гроша. К.иру мина — според големината на ками, и е W*’
Чалбур — въже, с което се »апьр<пат камилите о самапит, .1.1 in.pHHT една след друга. I ин нъжета са много здрани. /hr,, .
1 »• осем мора. Приютят се от камиларите.
Ч удоне С гях се покривят камилите зимно време при стул " 'II./КЛ III.рвата камила, която ноли катера, се покрива не сам., t чуя, но они и с черга, тъй като тя води катера и кервана и най мною се поти.
Между 1'1()0 1908 г. един чул струнал около 50 гроша В 11» I юмюрджина е имало много добри мутафчии, които са изработ нали такива чулонс. Добри и изкусни майстори мутафчии имаме и през 1941 — 1'144 г. Гюмюрджинските мутафчии снабдяваха с кози-няви тъкани пялата околия.
Освен чулоне за камилите камиларите при пъгуване са носе ли и за себе си разни постелки и завивки, които се състояли oi овчи кожи, наречени постакии, и о г черги и чулове, кои го служели за постелки и за завивки. За лично запазване от студ и дъжд камиларите носят огне и ямурлуци, прш отвени от овча вълна, а не от камилска, която полива много вола. Но не всички камилари си правели нмурлуци от овча вълна. Имало и такива, които си правели ямурлуци и от камилска вълна. „На еникюфци ямурлуците бяха от камилска вълна* (Киро Янев Деведжиев). Употребяват и чулето, което се прави от Козина.
Устройство и организация на керваните
Керванът се състоял от около 100 до 120 камили, а понякога достигал и до 150. Той не трябвало да бъде много голям, за да можел да се днижи по-бърже и по-лесно да се прехранва из пътя. Камилите не вървят като обикновено стадо. Керванът си има свои по-делекИЯ и своя организация. Той се състои от по-малки групи, които се наричат катера или катара. Един катер обикновено се гьстон от 12 до 15 камили. Катерът се води от един чирак. Чиракът е винаги с магаре, което води камилите. Освен чиракът всеки катер си има по един савранин, — най-често той е собственикът на камилите. Гой се грижи за прехраната на камилите и на чирака. I лавната работа обаче на савранина е да намира товар кирия на кервана. Затона много често савранинът се движи с кон, за да може да изпренарн! катера, по-бързо да отива в селището, отгдето или окъдето камилите отиват, за да може о време да уговаря кирия та — цената за превоза на стоката.
I лин кернан обикновено се състоял от 8 до 10 катера. Всеки к...ер < г управлявал от по един савранин. Ог всички саврани се из-бира кернанбашията — отговорник за целия керван. Керван >а-,пиит . обикновено е бил най-грамотният от всички саврани, за да може i;i \говаря с тьрговците цената за преноса, да разпределн u.iDHTc от ‘ „кирия।а- между савраните и най-после — да има из-....... in тори к ’ пред самите саврани, та при нужда да ги пред-
„ Ч1НИ.11.И.Л, 1ДСГО трябва. В известии случаи керванбашише 6»i hi и 11.линии ме/кду савраните и чираците.
Хамили Организация яа керааните
ла не изморява кервана. Дългогодишният кзмилзргхяZ е по каэад че «а всеки ичмииэт път от около десет километра (два часа) “амИЛИ,Т'„ ' Л ” " ла "а"Р»ят .’«шан- - почивка.
материте.
Първият катер става
При пътуване керванът има слеания реа Кеоваибашивта
, «амлпвяя kf-np^ua ——______ и _ _ сРиакоашията
казал, !« на всеки ичмикат път от около ае'сет'к^оиетрТнва 'часа) камилите трябва ла си оочинат, за направят .кешан- - починка През която камилите « изпикават Мястото. гдето почивал камилите се казна кешЛн ери. На това място става разменяваие на катерите. Първият катер стана послеаеи. вторият прън и т и. Това се правя зашото очите иа първата камила в катера се иэиомват от напрев жение през ношта и имат нужда от точив**
Първата камила на катера е непременно мъжка — льок. След мъжките камили вървят женските, а след -ях — малхите д рум-чета, коиго често игриво припкат и стмгат ... чъ жмите камили, ка* гърсят сянката ИМ при СИЛНО СЛЪНйе
На всеки кз. ер има по един (Зунсзар — последиата камила, обикновено 10 15-годишна и добре *ране-з. На чеговня са isp се закача (турга се) голям чан (.гонка). В мичалого освен тая .гонка на дундари са поставили и други две дог*. дд *два о-гол-ни чана, завързани на здрави сиджими Те се зака^ват : -и -а а тите Сиджимите на чановете минават през г к лбе-!/-е. Ча-.овёте t спуска’ до коленете на дундара и се поставят само э яреме, когато катерът е на път и когато камилите са иатое-др*- -за се оавн.
за да може савранинът или чиракът да ---ва -ей до тед-ата ча-мила е в катера. Щом лопните престанат да се - Вс- камилар^т разбира, че катерът е прекъснат. няко/ камил; са лзос*ана. и • са се откъснали от другите. Тогава чиракът се зръша э задна диря — да търси камилите. Шом слънцето припече, камыарят сзаля тия два чана от последната камила. Те не са вече - кии. иш-'о савранинът следи с очи катера. Когато клопотът е ~рг" се- . -справе-добре, на една обикновена камилска стъпка • -.гз-ъл * трясэа да у дари девет пъти. Не у дари ли девет пъти. чаны -ее добое у регул иран и не е добре изработен (Димитър Ив Гадаков).
Камилите обикновено вървят навързани една за друга за са-марите. Завързват се за катърджилъка. Първата камила — мъж-ката — е на дясната страна. От лявата и стра-а застава вторзта. третата и т. н., така че да образу ва една праэз редида — зои няшки строй. Всяка камила от катера и кервана си знае *о^нс своего място — до коя камила трябва да се връзва и зас’ава ле може един път да се връзва до една камила. а друг път до друга.
Когато никоя камила не върви с кервана. а се дърпа и ОМ ава* на юлара й се поставят шипове, наричанн
За един час камилата без товар изминав! около пе. ли-о-мегра, а когато е натоварена — четири
Ако из пьтя дурумчето се подплашн от чето» то се врыца там, гдето е сукало последен път, т. е. гдето са почивали чзмилнте (на кегиан ери). Затова при пътуване се леда да не се плашат. особено малките.
Ония камили, които се отделят от латерите се хазват \л..-мани. На техните аути камиларите поставят инчаги о- м; а ко-iaro се отделят от катера или кервана, чиракъ’ и размере това
ио лопката.
III. ТРАНСПОРТ С КАМИЛИ В МИНАЛОТО И ДИЕС
До Балканската война (1912 г.) камилите са били основного транспортно животно в Беломорска Тракия, а до окончателното за-вършване през 1872 г. на железопътните линии от Дедеагач през Кулелибургас за Цариград с клонове за Одрин и България (през Свиленград, тогава Мустафа паша), а после от Дедеагач за Солун, те са били редом с катърите единствените транспортни животни по тия места. С камили са пренасяли всички колониални и манифактурни стоки, цялата домашна и занаятчийска промишленост и многото блага, конто давала земята и животновъдството, а най-вече цвет у -шото тогава овцевъдство.
Българските камилари от Беломорска Тракия пренасяли въгли-ша, сол и разни бакалски стоки по цяла Източна Тракия (Одринско), Бургаско, Айтоско, Сливенско, Ямболско, Новозагорско, Старозагор ско и другаде.
По време на Кримската война през 1853—1856 г. и изобщо прели Априлското въстание много камилари са пренасяли дървени въглища (кюмюр) от малкотърновските кюмюрджийници до приста-нишето Василико (сега Мичурин) и оттам за вътрешността на Турция (Киро Янев Деведжиев, Атанас Йорданов Атанасов). Това продъл-жава до освобождението на тия земи. „През 1906 г. бях в Лозен-градско, в Малък Самоков. Тамо носехме кюмюр от балкането, сваляхме го долу в морето, на скелето“ (Пеан Марков Карпузанов)
От беломорските селища гр. Дедеагач, с. Шапчи, Гюмюрджин ска околия, градовете I юмюрджина, Ксанти, Драма, Кавала, Енидже и др. българските камилари пренасяли бакалски и манифактурни стоки за Кърджали, Хасково, Мастанли (сега Момчилград), Куша-кавак (сега Крумовград), с. Шейх Джумая (сега с. Джебел, Мом-чилградско), Даръдере (сега Златоград), Егридере (Ардино) и око-лиите им, за Устово — търговския център на тогавашнатз Ахъче-лебнйска околия За тия селища са докарвали и сол от солниците, коиго са се намирали между Ксанти и Гюмюрджина.1 Солниците
' Шишков — Из Беломорската равнина, ньтнн бележки и впечат-Нловлие 1907, стр. 31 Гук метем: .Солниците (тузлата) са на едно мястп •М И пои ОТ Ьоругьол между села га Фенер. Саксалъ, Палазлъ и Марония в меи-
। । нари<м«и L И л и с к о г о к ьр ь е Селата Б у л а т к е и Чепелн поминува i Н.К..ИГР1ГГЛНО от работой на солниците Морската пола се отвежда в приготвените И (партии» места След изпарснието и кристалнэирането солта се копае и събирз
са известии на местного население с обшото т
Кеиимт место в народнит* nt - - рлата и се сло-
мили са пренасяли бакалски стоки /г- л камиларството. С ка-Гоие Делчев). “ от ДРама Незрокоп (сега
За източнотракийските камилапи
Енос, до Сароския залив, посетавзна и от Х, 'У източно от милари. 07 Мпалнотракийските ка-
От селищата в източнородопските окотии гя₽™ л вежлаи от край време хубае тюти,». ками.тХ-е 4 4. П₽ои’' тюн за I юмюрджииа, Ксанти, Еяидже - ап -я ' r .. РVасяли гю' градове имало големи фирми и оежии ° ия беломорски
неви склалове, наричани от честного ' насе.44" 'Zc"- “"“Г ’’ЮТ"" ставало манипулирането. обработването °"Т0 '
„От Кърджали, Мастанлъ г Шм "... _
карахме тютюн за 1 юмюрдл --бел)
от Кържалийско само тк £арахмс
На една ока ни плашаха кирия по осел ладове.
рахме бакалски стоки навсякъде Стока карахме за Кърджали- (-
През 1890 и 1891 г. камилари от с. F ядере, Гюмюр-джииско, са карали от Дедеагач за гр. Габрово па. . . * необходим при боядисването и дъбевете на кожи
От Устово и другите абаджийски с-лиша на Ахъчедебийска кааза (сега Смолянско), в конто по онова време абаджвйстаото и домашната промишленост са били в разцве -та в камили са пренасяли родопски китеници (кичени ха.шщд\ паяли аба и готом дрехи за турското население Абите, шагайте и отоевте дрехп км-раджиите са карали до Портолагос при Bopvrw * и оттзм за остр вите и вътрешността на Турция.1
От Беломорието на източнородопскн~е >о.* камиларите са прекарвали жито, риба, сулини и др А от Гюмюрджнва я от мюрджинските села, гдето в миналото имаше богатм т ; здс-въди, родопските абаджии са закупу вали вълнз гю време на стр. бата на овцете и с катъри и камили са я карали по родимте си селища Устово, Райково, Левочево. Аламидере, Петковс Карл ково и др., гдето ставало обработването и. големи xapapu.
Вълната са поставили в чували, конто родопското население нарича и сега оше
пред литого нл големи купоне, покричи сг i ксремиен чг><» t след. тр<з всичкото креме на г иди пата сс продам. Со.ишин г д * и» кл ** рдаление'о на публичния отомаиски дълг и солта се продана но опте енд иегы в здато. Гоаишно се произвеЖда от пег до гесег чнлиона оки ctu. FhA’ ч . те алхчввят за ра< »-тата си в солниците и натура с процент 10.*
1 ,Греносът от Устово до Портт се язя р им е с коне и чаммлм. обаче се предпочиташе чисто камнлекинт пренск като о-е» ин мтзн в 5 стою г твика пели кервани камили от по КМ)—150 камиди i Ti&jpexj гогояа*а сток- ас на всяка камила тонареха по чегнрн & и аокаго на чинепе вагех о те
бали. Керваннте камили при мдване в Nctobo , л гнала ра.- « 1 < ек сведете мо?-ска сол от Тузлата и др 01 Ксанти нл устовсьпте гърговш на м <' о св’ т ренос съшо докарваха и брошовското (хубав вълнен лаг* чое-с -> са и е ч?ез Портолагос за раПона на технмя претстзвитед* | Ан.тс* с 'а * «е*»’
Л. Примории
К.1МИЛИТС са били важно транспортнп животно не само в мирно нргме Те <и били иэползувани за пренос и през време на войн,,
Турции при всичкм пойми е прибивала и използунала камилския пренос. ,
11ре ♦ гурското нладичсство никои български камилари от |и. ломорска Тракия са работили в Сливенския балкан. Карали са дьр пени вылита, необходими за леене подлета за турската армии Съшо и в /Чалко Търново са работили беломорски камилари Там
Фит 19 Камили в служба на българскатл армия. Гюмюрджина 191-1 г.
те са прекарвали вылита, необходими за Малък Самоков, гдето са леели подлета и топове за турската армия.
Датко Пърнаров разправя, че през декември 1912 г. взели по две-три мъжки камили от Еникьой, Дервент, Бадома и други села и ги изпратили на фронта, в Чаталджа и Одрин Камилите пренася-ли патрони. брашно, ориз и други продукти. Те били на фронта до последний момент, до пробиването му (фиг. 19).
.Тюлията на бай Иван Марков които сега живее в гр. Топо-ловград — казва той, — бете ранявана 4 пъти с куршуми. Изле-куваха я и пак пренасяше патрони и храни на фронта. Льокят на баша ми съшо е раняван с три куршума. И него излекуваха и пак пренасяше патрони и храни къде Одрин. Брат ми след падането на Одрин отива в мегтността Чекведжи бахча, |дето е имало мною рансни камили, познава башината ни камила и отсетне, излекувана от един ветернарен лекар от сръбската армия, се връша с нея в Бннм.ой Заодно с нашатл камила се яърнэха и други реквизирани камили — около 4(H) на брой.”
Т рангнорт г м*Или , «ииалпто и 1Игг
А пре« Първата светоча война и нап итр
„рибягвали до такъв лревоз Така наприм-о Д В°ТИ ^асти са рэкетирами 250 камили В тая война камитите биЛМ
дВс посоки един към Сливекгкия балкам XL ° " иэпратеми в фабриките, а други към Драма на ф™нт, _ <арз чъглиша 33 мунииии Дори до свършвам. на иойнаТ камили- ЛТ ХРа”И И зувани. .В Сливен и аз взех участие заедио ~ъС Сто ? изпол’ Той ни беше керванбашиата През воймата ъркеланов
срам плашаха 60 стотинки- (Датко Пърнаров " 'ЛИН КИЛ°’
И в най-ново време, в Подготвителяия период ча поспедната (Втората световна) воина, се прибягна д0 каnnLr, а рек.изирали камилите на Атанас Йт.м.иое \т,«а£ ?'’’"oa' [рад за едни или други превоз. до С г к - '™олов-
през годините 1939, 1940 и 1941 Tu“ е 6ило
При лрогонвангго на тракийските
ШД никои успели да д |т малка част йот ,
ците от дедеагашките села Еникьс э и .
никои гюмюрджински села довели и оределите о- --ките грабежи и золумства камили.
През 1924/25 г. град ! ьрджали зреттълне каши които са имали над 500 камили. И в друг -околии имало бежанци с камили вакли (Тополоград): .През 1925 300 камили ** Общият брой на слива над хилида.
Към ЭХ» камили ? «мало и з Ha-г. в Кавак.ти еяикюфцр дойдохме с камилите по окоеа эгеме се нзпи-
Фиг. 20 Нренасянс на 1ю»юнм 0i I» ' » • 111ч ’
Злакирадско (сеи МомчнлгркмЯ. Снцмча ^.3
и „пинов». съвсем неблагоприятна обстановка, българскит, „ к. Ди„пска Тракия се олитват и в сегашните си мег,., ?итмс?м ла .>родължат вековиото си занятие. 1она се оказал,, Хе достз трудно занюто старого основно транспортир живот,,, ио ти» места бе мулето or една страна, а от друга новите пр,-«зни "рГлства -карупите, автомобилите. камионите почват и ту,,
Фиг 21. Оран с камили — Тополовград
да си пробиват път. Така или иначе камиларството продължава да съществува до 1932 г, когато се построй линията от Кърджали до Момчилград. След това маршрхтът на камилите се ограничана главно от Кърджали до съседните му околии — Златоград, Ардино, Момчилград, Крумовград и др.
Използу ването на камили в стопанско-търговския живот про-дължава и след 1932 г. Камиларят Атанас Йорданов Атанасов oi с. Теслим, Малгарска околия, сега жител на Тополовград, раз-правя „През 1933 г. от Мастанли (Момчилград, б. а.) натоварихме сол, брашно и други бакалски стоки от търговеца Владимир Сулина 1жиг н и ги закарахме на баша му Никола Сулинаджиев, търговеп н
Устово “
Камилите продължават да бъдат вътрешно търговско транспорт но средство между източнородопските околии и малко по-
^СНО. Пре’ 1935 г. в елио родопско издание < р КьрЛ*али има и около I.V) камили. конто по / беляэва "Л стоки за Златограл,-' ™ Р• л оа ,0 и) пре.
и .Много пъти сме холили уставо г „ карахме с на------- Е-е-е. Устово Къле -
Сулинаджиеви колко пъти карахме стока с кзяили. ~э?ия~ ни по-срешна много добре — нагости ни и ни нажран* като родники. То-гава бехме седем-осем момчета — лъвчета. Залкана лревэемахме Тона Устово, пълно със стока Къде ти Ямбо.', Славен имнямашс такнва дюкяни! С нашите камили за последен закарадме стока в Устово през 1939 г.
На Хаджи Георги в Даръдере (сега Златогрл. о. аЛ иял мест mv карахме стока с камилите.
По турските махали в Кърджалийско ^токатз и нсичко сме превозвали с ка* ИРС
Малкочев).
1 Иаточнородолсмп 06.WT кТ;-'1*1'и""1чз=,. 0^51
градска, Златоградскд, Крумовгралска • * Р4-1
4Л
л При мотни
., КъОДЖМИ "ма камиЛИ Л0 към,'938 г С'лел това *ЛНИ и, „ «руги продали и Тополовград. Чирпан и и Хасково Н х„ , , ,к,а„и та голима скръб на бившнт. им стопами |<уп „Т’ите гн ишамили. А в Момчплграл има камили до 1943 , с,,., "Z b Тополовград са останали 28 камили, които се разпределяа
Фи1 23 Камили, танрегнати н каруиа — Тополовград
по собственник така: Атанас Йорданов Атанасов (от с. I еслим) има ]7 камили, от които 14 товарни иЗ малки - дурумчета; Марко Не делков Kapnvзанов (от с. Еникьой) — пет големи токарни камили, Митрю Стоянов Ушев — три товарни и едно дурумче; Димитър Иванов Галаков — две големи камили, които ги впряга в кола Дв* камили има и в стопанството в Тополовград. С тях орат.1
Колкото и малко на брой, камилите в Тополовград вършат полезна paGoia в стопанския живот на града и околията. Превозваг вгякакъв вил товар, карат лърва, кюмюр, пясък за строежите и др. глилирз. Хтанас Йорданов Ананасов разправя: „Сега карахме руда
Ни».л- камилари hi ip Тополовград литии време откарват по една-две ка-4НЛМ » НгиЛьр и нянои ipynt крайморскн селища за любигелски цели на летов-. 0>(им«и каю беду мни и др).
1 с , мимтта
в село Маджарово (в Яталжик). И хубава работа имя
1)1ОТо кьдето минава камилата, друГ добили Нас’ за'
излъди„ юре ките. Уж камилите X™ . ала
в Тополовград с камилите орат (фиг 2 .,р"а’
правеха през 1937, 38 и 39 г. с двете камили я Т°Ва
станция в гр. Чирпан, а ги впрагат и й кола (фиг *23? ST °ПИТНа ло >9.38 г Руси,, Ангелой Колжемано.
през другото време ги впрягаше и в кар-па камилите, а
Тракийските българи не за първи път ваг
лата в земеделието. Оше в края на мина чиа
Добруджа, в чифлика камила се впрягала за
използуват ками-luv п край на миналия век. към 1892 г., в на Холевич в Балчишка околия, двхгърбата оране с плуг, а съшо и за жътва.
Фиг. 24. Жътва с камили в чифлика на Хояевнч — Ба.теишче
Преди няколко години Зоологическата градина закупи в Тополовград от Митрю Петков Лавчиев, еникьойец, 16 камили. Осем ос-танали за Зоологическата градина, а осем продали в Германия. Едната камила се продаваше от 45000 до 50 000 ’в Преди две-три години Зоологическата градина закупи повторно камили от тополов-градските камилари за замяна с други животни от други зоологически градини в Европа.1
* Според д-р Г ан чо Ив Г«КеВ през 1МБ I «Е околия е имало
92 камили. Във пръзка с това съобщенме ше трябва и « че ю нового
административно деление част от селишата на Елховска околия сеп се числит към Тополовградска околия.
Ц Камиларството в Беломорск* Тр*кни
IV БИТ НА КАМИЛАРИТЕ
Облекло. Както в миналото, когато камиларството е било н разнвета си, така и сега, в своя залез, облеклото на камиларите не се различавало сыцествено от това на околното население. Дрехите на камиларите били същите, както и на останалите селяни Мъжка-та носия на камиларите от Еникьой и Дервент се състояла главно от широки потури (шалвари), каплама, бял пояс, калцуни и кал-пак от агнешка кожа. „Носехме силефлък. Вътре пищол — алтъ-петлак, ножа му ьътре, праханта* (Киро Янев Деведжиев) А ню се отнася до облеклото на жените на камиларите, то с нищо не се е отличавало от общото женско облекло в тая облает (фиг 25, 26 и 27).»
Отношен пята между камиларите са били много добри, дружески. Место пъти в миналото камиларите се сдружавали и образовали сборни кервани (кеврани) от по 100—150 камили, раз-пределени по на няколко катера. Керванът се управлявал от кер-еамбати, а катерът — от савранин Тия сборни кервани са ходили ла пренасят разни стоки из селищата в Беломорска Тракия и старите предели на родината ни Парите от превоза камиларите са си делели с оглед на това, кой колко камили имал. Тия сдруже-ния между камиларите били организирани на принципа на граж данското дружество. Керванбашията се отнасял справедливо и покровителств\вал всички камилари, конто са имали пълно доверие в него.
Селяните пък, конто имали по една-две камили и нямали сметка да ходят редовно с кервана или с катера, давали своите камили на други камилари, конто са имали повече, та заедно да ги стопа-нисват. Стопанисването на камилите по тоя начин беломорското население наричало ямак.
По съшия начин се стопанисвали и малкото овце и кози, когато бедните селяни не са могли да издържат отделни овча’ри и козари.
Камиларските сдр^жения са били много разпространени до края на миналия век Наи-често сборни кервани са се практикували
г. елг.и "" ",:исание »а^ем/отов тракнйските околии ни дава Христо Вака-. Ьит lid тракнйските и малоаэнйските българи. София 1935, стр 159 -227.
~___________________яа шюсларят'*
--- -— - -_____________________51
между ролнини, особено между брзтя и х
например в с. Еникьой е бил mwn JP бРатовчеди Така
в който влизали четиричата братя Катай-^ Калзйджиевмят керван. ратя калайлж -ви и четврима братовче-
Фиг. 25 Камиларско семейство — Никола Чавааров Нелегкие с жена си и майка сн. Снимката е правена в Деаеапч през 1912 -
Ди от съшия род. Тоя керван се дума i и е бил с тег на т, сериозсч u дисциплиниран. Не по-малко популярен е бил и Лафчиевнят керван, в който влизали шест души братя и братовчедн — камилари Про-чУт е бил Гуджемановият керван. съставен от камиларите на у-джемановия род.
Такива камиларски сдружения е имало и другаде: н U/I.(j Ведома и Дервент. Дедеагашка околия, в Калайджидере, I 1Ом ' джинско, в с. Теслим, Малгарско, и ДР-
Между камиларите нимало псувни Ге са се движели като КИ| джин между гьрговци и гю-образовани лк>де и всичко това е влим..
Фиг. 26. Камиларско семейство - Ангел Ст. Коджаманов с жена си. Снимка от 25. V. 1920 г„ правена я Дедеагач
Какю на обносимте номежду им, така ,ш0 и Н1 нсреД об|негтвото. I Ь.к по начало граций кит- 7 тихи люде.
^яно* лържане
Л1эрн са мирни и
Фн|. 27. Камиларско семейство от с. Еннкьой Дедеагаико Агыас Николов Паслиев с жена си и дынернте си. жители на гр. Кърджали
i \ного момчета в миналото са се пазарявалн като чираци \ камиларите. Отначало вьзнаграждението им се состояло в храна и една-две камили годишно. Много еникьойевчета s миналото са се уславяли у турци-камилари, затото те им платал скъпо - по две камили и по десет турски лирн годишно. Младежите са стояли
голики, докато си спечелят чрез труда си По и Toiава вече замисляли ла се годяват и женил
v турците НЯКОЛКО един кат?р камили,
Яс си сьм либс меракль. клер камили дл имам, ранена кони /ы ивам, гежка кнрия да лигам, жълтн алия» ла зимам
По-голямата част от живота си камиларите са прекарвали ньн на открито — на път, в полето, в гората. Чистият въздух им пометал да водят до голяма степей хигиеничен живот. I ова се е ()Т. разявэло твърде добре на тяхното здраве и дълголетие.
.Камиларите живеят повечко от другите. Повечето живеят над осемдесет години. Никои от тях и над сто години. Например дядо Иван Чакмака от с. Теслим, Малгарско, умря над сто години Той умря в село Клисели, Карагачка (Одринска) околия, през 191G г (Атанас Йорданов Атанасов).
Бълтарката-тракийка усърдно е помагала на мьжа си при от-1леждането и изхранването на камилите, но тя не е ходила с кервани по кирии и печалби. Девойката е копнеела за либе-камилар (либе деведжие) :
Костадине ле, либе ле. яс съм си, либе, мераклъ, катер камили да карат, жълта ченица да купуваш, жълти алтъне да вземаш...
Старите хора от селата Еникьой, Дервент, Бадома, Калайджи-дере и другаде съобщават и това, че момите в гаданията си за же-нитба [с късане на листенца от лайкучка (подрумниче) и други] на първо място са включвали момците-камилари. Това предпочитане е намерило отражение и в израза „Със една камила да е, ама деве-джия да е-, разпространена в Беломорска Тракия. И сега още въз-растните камилари разказват: „Нашите моми всички бягаха на ка-миларе, защото жените им не работеха. Земледелии не искаха. Те викаха „Какъвто да е, но камилар да elu „Камиларето ходяха, ходила, кат дойде Нетровден, керванбашиите се връщаха по селата и като ги литаха „къде ще подите", назвала: „Ще подим да си видим депата 1 Стояха два-три дена, седмица и пак се връщаха при кате-рите. После се връщаха на Димитровден. 1 огава пущаха камилите в 1я>р ада“ (Стоян Атанасов Деведжиев).
Разбира се, това не е случайно. Ето как повечето камилари единодушно разказват; „Камиларството беше на почит в селото Всички моми се надпреварваха да се оженят за камилар, тьй като се смяташе, че то е по-състоятелно съсловие1' (Петър Вълчев Пе-леланов).
Взаимопомощта между камиларите е била добре развита, шато <е случвало да умре никой от тях и остави непълнолетен <ИИ момче, камиларите медали на всяка цена да залазят камили-. иа починалия си друтар. През това време те вземат момчето в керваиа, грижат се за него като за свое дете и го приучват на
кэмиларския живот и дружески обноски (Киро Янев Деведжиев Л1аиас Йорданов Атанасов, Кипа Иванова Чалъмова, Старите камилари от Беломорието не искали да губят ^леновет1- от негласната камиларска задруга.
Сродяване. Вэанмопомошта и лружбата помежду си ками-чарите засилвали и чрез сродяваг^ Нравна градипия е било . родя-ването между камиларски семейства — синът на един качилар да вземе дъшерята на друг ка лидар и обратно Но това сродяване е ставало не само от нужда за взаимоломо i и дружба, но и да се залазят камилите между камиларските родове, тъй като не само синовете са полу навали ка лили като наследс_зо от барите си, но и дъшерите.
Взаимопомошта и особено пък сродязането с пел да се запази това занятие в рода се забелязва сало -амилари’-; у ов-арите в Беломорието и в Родопско тая гр жа не - разв>-а до такава степей.
Семейните отношения межд камила;»-'е-:ъпрузи са били здрави и морални, тъй както са бяли -ист- - .-зошевията на повечето гурбетчии в тая облает, като например у Ийжжии. бакър-джии, зидари, овчари и пр.
Камиларите са отсъствували дълго време от домове-е и семействата си. Това е намерило отражение в едва ’ река -о-оворка. добре известна и на българите-камилари Лжджл парась карась дул. кенди бекяр" (На камилари парите са э жеяа стэица. а той сам), конто и нашите, и турските камилари са несли ка припев. Покрай доброто материално състояние на камиларя. оодчер-тава се, че той е винаги сам — без же ед. а женз ч без мъж, поради дългото му отсъствие. Но аъдрею! яългото и често гурбетчийство съпружеската вярност в камиларските семейства е била на голяма висота. Изневяра почти ае е им. и жената се разделяха само от мотиката и лопатата* (Кипа И? нова Чалъмова). Отношенията между редпел сеца съ с са много добри, загрижени и човечни
Моралът винаги е бил отражение к само аа икоеомически и производствени отношения, но и на вмижческот - *'**
хьт от турчина-властник е бил дълбок селение от Беломорска Тракия .Жената - ’ ет0 ке зайде и тя
вътре, криеше се от турчина“ (Кипа Иванова Ча-ъмом
Народности о’чувство. През време на турского владиче-ство българите-камилари от Беломорска Тракиа са изпитвали съшия гнет от страна на турчина-властник. както ост_ население. „В нашто село Дервент, разправчше майка ми. >дто -1Н-‘ вал турчин и сретал камилар с катер ками и. -акарвал да слезке от магарето, за да се качи той. Га с ре шали и v нови на-
вуща — вземали му ги’ Това е било прети да до.\де дошла Русия, камиларите не слизали вече от мддрет 'i i г\рци е 4с смеели да вземат навущата на селяните. Ч.шка ' • ?а-пла^чше това, че в Дервент турците яхвалн бъл е да гм косят иэ село, а те се смеели. Един турчин бил я\ндл Т\н\л Д ми'.'ов. д .а го разнася из Дервеня. Га дошла Русня. дчдо V.a.i' дчдото а То-
wp' намерил същия турчии, туря му гем (юлар) от капини. яхнал го и турчинът го занел в Дервент, в кафенето. Гурчинът бил от село Шеймар - Шехалар- (Кица Иванова Чальмива).
Камиларите имали високо народное i но с ьзнание. I она се вижда „ от пазказа на Кнрил Петков Пехливанов, От съшия том разказ, който сё огнасн за 1863 г. и от който предавай* само една малка част се вижда че оше в оиова време Петко войвода - Киряков е бил техен закрилник, а те били готови на всякакви жертви заднего-'
Народностното самочувствие на българите от ioh край след Освободителната война значително пораства. Действително Ьеломо* рието остана в границите на турската държава, но революционно-освободителните борон в Източна и Западни 1ракия след Берлин скин конгрес (1878 г) не стихнаха, а отново се подеха, комитет-ските организации се разшириха и обхванаха все по-широки слоене от населеннето, докато най-сетне се дойде до създаване на масо-вата Македоно-одринска революционна организация. Камиларите не стояха настрана, те взеха участие главно в подготовкага на Преображенского въетание (19 aeiycT 1903 г.) като куриери, преносвачи на комитетски пота, литература и оръжие.1
Камиларите са били винаги добри българи — с подчертано народностно чувство. Много камилари като войници в гръцката армия избягаха и се върнаха в Бьлгарин само с дрехите на тях, какъвто е случаят с Дагко Пърнаров и миозина други.
Трябва да се отбележи и това, че i рьцките и турските власти с основание са подозирали българските камилари, че участвуват в революционните борби, но и едните, и дру гите са ги търпели, зашото нм са били необходима тъи като са поддържали със своите камили един толкова нужен за тях транспорт.
Забави и и три. По време на почивка и път камиларите, а особено чираците, савраните и керванбашиите, са се веселели и за-
* Става дума за полковник Тодор Браннов родом от с. Дервент, Дедеагашко, внук на Михал Димитров и племенник на осведомигелката.
- .Петко Киряков срешиал едим керван камили Камиларите били от с Ени-кьой, Дедеагашко и веднага го познават. Петко Киряков им казва, че го гонят преки жандаре и аскерн н че адашът мт (стана дума та Петко Радев от с. Калай-джидере Гюмюрджннско, който участвувал в чет’ата на Петко войвода) и той се криел и шесесрешнат на Круша лланнна Тогана камиларите с една дума му дали тетни дрехи — широки потури долама и пояс. Той сс облякъл с камиларските дрехи ндкривява калпака, качвд се на магарето и станал саврднии на катера и тръгнал намело на керына Когато катерът ингна.т до моста на река Струма, Петко войвода (Киряков) отново се преоблича в своите комнтски дрехн и поема кьм Круша п.танина. където ю чака.т адашьт му Петко Радей" (Кирил Петков Пехли-нанов о I-год мшен редки от с. Калайджндерс. Гюмюрджинско, а сега жител на <р. Асеновград) За тая случка осведомитетят знае от баша си Петко Пехливанов, ’в'??*- аружшита на Петко войнам по време на Руско-п рската война пред 1Н,/-Чг ори .мгонването на ту ранте от Дедеагашко (записано на 16 февруари )ч.5/ ( (р Асеновград» v ’ 1
По снедение на пионом Данаил Н и к о т ч е в. снешеник. родом от с Еникьой 1едеа1ашк<. а сега жител на град Кърджали, по време на куччт.шке - Преобра-°Т ° ЕНИ'“ЮЙ 6ИЛ" Д*мип-Р Калайджнеи. Петко
' ? y"Jt“ " мтв°Рени ’ Одрипския затвор, в коЛто престояват
. ..J ; ,, J'" И 'ЧИТеЛЯТ " CvWT0 Вк1''° Атанасов Тюрксджиев. който бил
I \7ЛВ°ЛЮиИ&НННН Т,ПеТо°Т WWipa оба“е тоЛ У<™м иэбига и - ар* * и стана сште ни к в с бяла, Видпнско. тдето и умира.
бавлявали I 1еели камилареки пародии песни и са свирили на им* струмвнти. Най-любим техен инструмент е била пищялката — едно-цевна и двуиевна. (айдага рядко се у пот ре бя вал а от камиларите, эашото според тях бучемето на гайдата пречело на камилата да чува
Турците-камилари пък свирели на тамбура и место се събирали на мохабет и веселие Те чисто ты у чал и заедно с българи по кирия
Камиларите устройвали забави и и'ри и на остров Гяур ада през лролетта, когато са отивали да си поемат камилите от зим-ната паша.
На острова и на 6peia при устието та Мариаа а идвали камиларите от трите прочу ти камиларсю* селиша Еникьой Дервент и Бадома. Тук се събирали 6л изо двеста камилари • много ишс селяни, за да подкарват от острова камилите, нито рой -адми-навал 2000.
Островът и устието на .Марина са се славен* хубавия си к богат риболов. Там довели много и хубаза 5*ла рибз
След като младите надавили достать»-^ ри' токрай Марина лумвали много огньове, на конто са екл - яеверче-а и са пьржели риба. Песни и свирки огласили острова я рек-.'з Старите ядели и пиели, а младите И1раели, пеели и се веселели. За ~ия эе-селби и игри Киро Янев Деведжиев раэпраэя .Всяка псоле- в яср ад-'i ставаха веселой. Ние, младите, тогава си изб и ради с еди- дъ э-водител. Тамо те имаме съдилите. Той те събере волки млади -те ни определи лесет души стражари, дзама съдш‘ . ед — секре-тар. Като се направи това, съднята казва : .7 .к _де гъд . ..-ди-ните!“ Поставяме едно перде (завеса, б. а.) и пред -ег лос_ л^ ,е един чувал, където uie стоят виновннте, коит ше езди съдл-га. Стражарите ще докарат виновннте, конто стъпват из wy-ала и съ-дията ги пита:
— А бе, момче, вярно ли е, че тн си казал лошз дума на Кера и че... Ти ли скьса роклята й?
Момъкът се опитва да се оправдава и кззва .Вярно. чевярво'-, а през това време стражарите, конто стоят зад пегде~о, дръпват чувала и виновннте, конто стоят на него, палат Останлмте ючват да се смеят. А през това време старите продъл ^ава~ да яда и пият.“
Борба между камили — пехливанльк. Животъ на камилите е интересен и с борбата помежду им. с тъи наречени-пех uieaHjbK. Най-интересна е обаче борбата между камили* тюли и. Тая борба в миналото е била традиция в камнларстесто. Зотова почти всеми камилар-савранин в миналото хранел наи-добрия си ЛЬОК за борба с други камили Преди да се пуснат мъжкмте камили, на устата им са поставили предпазители. за да не се хапят Тия предпазители се казвали бунжйци (*Д- ч- бунжзк' и се поставили като юлар.
Борбата между камилите обикновено ставала на широко място -на селския мегдан или край селото.
Камиларите пускат 4 5 двойки камили Запомнят да свирят ( даули и тынки. Камилите ыгреперват и почват борбата, при коян, ге си служат най-вече със шиите и с юрната част на краката ( ллешките
Ьорбаы продължава от един до осем часа. Борещите се камили сами си подбират кой на какъв другар отгонаря
Когато камилата почувствува, че ще падне, че е победена, гн ct мзлравя и почва да бита. Победителят-льок пък тони победения си другар около десетина метра. През това време музиката не престана и победителят-льок стой и чака друг партньор. Борбата между камилите продължана дотогава, докато на мегдана остане само един победител. Ако борбата не се завърши в същия ден тя продължава и на следния ден
За такива борби камиларите разправят често и интересни случки. Стамат Ив. Панчев от с. Еникьой, Дедеаошко, сега н Кърджали, съобщава: „През 1922 г. в Дедеагач стана борба межд\ камилите на един т)рчин и един българин. Турчинът дойде нарочно от Писала, близо до Кешан, с камилата си льок, а българинът беше от нашто село. Камилата на турчина беше тюлия, много голяма и силна, с едра вълна, а камилата на българина — обикновена, едно-гърба, средна на ръет.
Пехливанлъкът между камилите беше разрешен от гръцката обшина в Дедеагач.
След като се събра много народ, пуснаха борците-камили. Борбата започна и всички очакваха голямата камила да победи малка та на българина. След малко боричкане малката камила влезе под корема на голямата, прехвърли я и почна да я хапе. Тюлията на турчина изрева и го удари на бяг към българската махала, гдето е спала вечерта (в дома на Стоян Караоланов). Затвориха вратите и по тоя начин голямата камила се спаси от малката, която я гонеше
След пехливанлъка на камилите гръцките общински власти поэволиха на нашия камилар да развеле камилата из града, за да получава бакшиш.
К а м и л а р с к а астрономия. В миналото българите-камилари не са си служели с часовници. Денем са се ръководели по слън-цето, а нощем — по звездите (Стоян Атанасов Деведжиев).
Най-важни звезди, пътеводители на керванджиите, са били :
Терезиите" (Везните) — три светли звезди, които изгряват на Илинден рано сутринта на източната страна на небето. Според някои камилари „7 ерезиите“ са наредени „като оралица — рало* (Стоян Атанасов Деведжиев).
.Елкерът" (Ралица) или „6-те звезди' изгряват на Петровден и се гагубват през месец май на следната година. От небето из-чезват само за два мееаца. „Елкерът* се появява на североизточ-ната страна на небето (Киро Янев Деведжиев). Според друг камилар .Елкерът* е купчинка звезди. Тиязвезди нашите войници през Ьздк,1н( ка г а и Първата обшоевропейска война наричали квачка, за-шото ।им <исзди жглеждали „като квачка с пиленца, 6—7 звезди ''»• но, на един куп' (Стоян Атанасов Деведжиев).
„Керлах кърапка ити Керлах къппн- тля,
З.ездэ. която изгргпи към Ю часа вечеД. , покяиог' „“"к7п"р1но „ли по-късио Тя е звезда. която имиэаог изгои и гдее преэ7ти и август. По грейливостта прилива иного „а Зорина итом в миналото, когато камилите са били едно о -кновните превозни средства. .Керван къранка- е ставала причина да се измамва? много лмилари - керваилжии да тръгмт пред» полсНОШ „ д, поПадат В разбойнически гасади в беклемета. Затова тая звезда е саързана с много и различии предания и песни
„Сабах алйазъ - Зориииата - най-светлата и любима звезда на камиларите. Тя е била в миналото тяхната локровителка и ть-теводителка при дългите пътувания и лошите ггьтщца. тьлни с раз-бойниии (Киро Янев Деведжиев, Вожака Димитрова "адакова. гтоян Атанасов Деведжиев).
V КАМИЛАРСТВОТО В НАРОДНОЮ ТВОРЧЕСТВО
Пялостният бит на тракнйските българи-камилари е проникнал и в словесного творчество, най-вече в песните. 1о заслужена особено внимание, тьй като ни показва как смяната на едно главно препитание с друго (н случая земеделие и пастирство с камилар-ство) довежда до внасяне на ново съдържание в народного творчество.
Това се потвърждава и от една приблизителна статистика на песенните мотиви, записани от жители на камиларските села.’ Така напр. от с. Дервент, Дедеагашко, има записани 5 народни песни из животновъдския бит. От тях 2 са за овчари, а 3 за камили и кзмиларство От с. Еникьой, Дедеагашка околия, имаме записани, обнародванн и необнародвани 27 песни на животновъдски теми От тях само в две се говори за овци и кози, за овчари и козари, а в останалите 25 — за камиларство. Почти същата картина се полу-чава и за песните из скотовъдния бит, записани от жители на с. Ка-лайджидере, Гюмюрджинско, и на с. Теслим, Малгарска околия.
Ако и да не е събрано напълно песенното творчество на тин села, посочените примери говорят убедително, че камиларството в тях е било толкова развито, че основните мотиви за овци и кози, за овчари и козари са подменени где повече, где по-малко със сю-жети и мотиви за камили > камилари.
Записаните 41 български камиларски песни (заедно с вариан-тите и 2 на турски език) се раэпределят по селища така: 27 от с Еникьой. 2 от Дервент, Дедеагашка околия, по една от дедеагаш-ьото село Лъджакьой, от Дедеагач и от с. Теслим, Малгарска околия, .» от с Калаиджидере, Гюмюрджинско, по една от селата Кара-кхрджали и Баетлъ, пак същата околия, и по една от гр. Устово и от с. Заберново, Малкогьрновско.
Не може да се каже, че тоя брой е изчерпателен, защото за-сега няма възможност ннто да се обходят всички камиларски бе-жански семейства у нас, нито пък да се направи анкета в самите селища, главно в Еникьой и Дервент. Тия песни обэче позволяват
' Статисгикатэ г наорав»на вы основа на сборницми : ВасилСгоин — Ькягарсин народ... . но от Импчна н Западна Тракии. Издание на ТракиАския
с I 22стр.; м Михайлова (исоб|мромани пестй И
да се вади иа <и по лавии осооености се отличава камиларсклто народно творчество, осоъеио чаролната песен, и какви основии мотиви ее оиертават в нея, въ.з основа на които може да се направят никои изводи за камиларското занятие в миналото.
I. Най-документални и иитерегни откъм съдържание са песните, евързани с о т г л е ж д а н е т о и иэползу ването на камилите за работа главно е Долма Марина. Тх злите, Родопско (Ах'ьчелебийскл), Странджа. Чермпморигт и Анадола (Мала Азия». Гия песни дзват не само оби тен татепнал за различимте страни от живота иа камиларите и за тяхната трудпво-производителна дей-ност, но носят в себе ги нан-хараэтерните оспбености които ги обособяват в отделна трупа.
а. Остров Гяур ада е бил тясно .тзач живота и поминъка на камиларите в Беломорието. Според -дна пе>--* кiтиларите се стягат да отидати да приберзт камил иг*- от з мната паша в острова. II Димитър се стяга за път Близ ' праща -а и/а. но манка му не го пуска:
— Бре не моя аа. снят» •**" та мв см ошг малгж? : не можеш за <гыма« пик лу *ъв кал за батжзш.
Синът не поелхшвз * а си. Насред яътя водите па 'Ларина прииждат и заливат всичко Остапал г - едн" . <* ви г
гаму сз кунак стирал» гаму са йгън стккым. к.
Току то присти! нал и, камиларите заспали - ’ . епва
— Сините, rujaiu. rnuwffc ръкйте та см пллмчгм М CV BMAIWC, IK к* ЗЯМ Млрииа пт брига ялли л
Ouie при тия думи Лиге изчезнал под водатд а Димитър за тьнал в тинята. Виждвйкм неявбежши сп Ч»н, .
гарите сн да му помог нат. като им обе им в а -д*-жуиввп кжмма-
— Члак км.ини. илагте iuc нн им. «мзат, ше ш там сн Miner Ема ммнла, Ялате, юлжаш. «лате '
Със СЪЩНЯ почти сюжет е и песента ,От Фере хабер дошлоло пак от с. Еникьой. Th е по-подробиа и пострадалите камилари от прииждането на Марина са вече двдма
Димитър ’«оз лез остана
Мпрчо мм в кал батыса
Края г на песента е сходен с никои от iec ите. в които се говори за ватрупването нд млад камилар (Я со шипи те (Тх длите! а Беломорска Тракия, а именно
Димйтровата мАйчииа ло небу глйсове ми пускашс, ло эёмя с1лзи рбнеше, руса си коса гйнеше, та я на ni.ni фЪрляшс.
Във варианта на песента „Сичките сбират да тръгат“ — „Съм-нало ден Димитровден“ — е характерна клетвата, която майката отправя към чичо си, който е станал причина за смъртта на ней-ния син:
— Срико лю, мили, срико ЛЮ, лано ти око изтече, дето камила не пое, та си Димитра юстави, та си се назад повърнал, камила да си събере, та ми под лед юстана, а Мирно н кал батиса.
б. Работене в Тузлите е мотив, тясно свързан с песните за майчина скръб по загинал син-камилар. Тия два мотива се срещат най-често в песни, които почват със стиха „Имала майка, гледала“.
Извозването в миналото на паламудовия желъд до кожар ските фабрики във вътрешността на страната и на солта от сол-ниците, наричани тузли, са спомогнали камилският транспорт да се развие до завидна степей и да се задържи на това равнище за доста дълго време. За извозването на паламудовия желъд няма за-сега нито една камиларска песен, а за Тузлите съществуват девет варианта, които са едни от най-хубавите в камиларското народно творчество. В песента „И мал а майка, гледала* и нейните варианти се пее:
Пуста е керъ излсла, царева Туэла голяма. Всички сбират да тръгат, тёжка керня да вдйгат и Кустадйн сбира да тръга.
Или:
Вървёли, шо са вървёли, ду Тузлата са допрели. Ни к нал и да ми налйват, никой се найэм ни наё. Де са наело, наело Костадйн баш пехливан.
Почти във всички варианти на песента работата на камиларите завършва с нещастен край:
Ни стоя Костадйн, ни чака, той сн ми влёзе в Тузлата. Не бйло мйло, ни много, та си Тузлата обдри и си Костадйна пощупа...
1ози край на камиларите не е случаен От знаем за затрупвания (пощупвания) при' товареке
много камилари на сол от го-
л,мит« солииии. От друга страна е известно, ,е в Беломорието а именно покрзй брега, на ияколио места е имало „скоро дър«аии солииии (тузли), гдето са работели много камилари като киоаджии Затова тия песни със своите варианти имат документален характер
в. Работата на камиларите е била тясно свързана и със съ-седната на тих покрайнина - Родопско (Ахъчелебийско) Извозването на голяма част от бакалските стоки от Беломорска Тракия за вътрешността на родопските околии се извършвало - камили Пренасянето пък на родопските шаяци и други произведения на до-машната индустрия, а по-късно и на родопските тютюни до беломорските прис.аниша е ставало до голяма степей съшо с камили. Затова в песен от с. Н.никьой майка оплаква сива си Митрн . Според песента майка му не те го забрави:
как ще те майке забрави
коса ми катер камили от двора, Мйтрю, извадип! и на керйя потёглиш.
В нея се посочва и мястото, гдето е работел младият камилар:
И ти ми, Мйтрю, ходеше.
в АхЪчелеби на долу.
В оплакванията майката нарежда, че са го очаквали с катер камили да се върне и годеж да правят, да вземат .Кера хубава-. Вместо това се получава вест, че Мйтрю се разбелял тежко, занесли го в Гюмюрджинската болнипа и там починал.
г. В по-далечното и по-близкото минало дедеагашките камилари са работели и в Сгранджа, отгдето са извозвали от жизниците дър-вени въглища за държавните мини в Малък Самоков, гдето се теели гюллета за турската армия, като са ги пренасяли до черномор-ските скели. Затова в песен от с. Заберново, Малкотърновско, девойка се сърди на либето си и го обвинява, че тя е бал на. а той не я спохожда, че сърцето му е каменно, но момькът й нап< мня:
Ми я си съм ергатин, чус ергатин — камнларнн: денньй паса камилите, вечер пазе парика хъзяа.
Умело е подчертано тежкото и безправно положение на арга-тина-камилар, което още повече се влошава и от това, че през ношта той пази и парската хазна.
д. Българите-камилари са работели и във вътрешността на страната (Сливен, Ямбол, Бургас и др.), както и да.теч по Мала Азия — в Анадола. В песента за болния камилар по подобие на познатия мотив за болния овчар в нашия епос е док\ ментирана и Мала Азия като място за работа на българските камилари:
— Я те да йда. нале ле. с мойте катёр камням ф Анэддл пдлье широко тежка кнрйя да карам, кирйя жЪлта пшенйца.
> Д py жбата между камиларите, особено когато га на и ьт, е много добре илюстрирана:
СъбрЛлн са се, събрлли псйчкитс другАрн камнляри да яд^т, джянъм, ла пйят.
Но и когато се веселят, те не забранят залълженията г и за следння ден:
- Йжте и пйЯте. йолдашлар, утре тс рано да вървйм.
Идно съмнение обаче ги смущава — да не би никой от тиа да се разболее, защото няма кой да го гледа. Според песента
Илю са бдлан разболя, яругари народ го гледалн цела ми одна нидёля.
И брат му го е гледал една седмица. Ала след тона Илю останал сам — под дърво високо и до вода студена. На дървото гарванче грачело, а Илю му думал:
— Грачи ми. грачи, гарванче,
яс га умра. загина.
от мбето месо да ядеш.
от монте кървн да пинш.
В песента личи не само другарстното и взаимопомощта между камиларите, когато са на път и когато се разболеят: другарите гледали болния си другар ден, два, седмица; брат му и той толкова В нея е отражена и повелята на всекидневието — те продължават работата и остават умиращия си другар на грижите на гарванчето
3. .Г1 и ч н и я т ж и в о т на к а м и л а р я е бил изпълнен с тр< ноги, надежди и радости, да стане млад камилар е любима тема на наролния певец. Момчето Русин казва на майка си, че те да иде на Гюмюрджина:
млад дёвсджне да стана, ьатср камили да водя, ранено кбнче ла ивам*
На тая романтична картина, която тъй много привлича младе-жите, майката противопоставя друга и съветва сина си да не ходи
— Бре ни мой пода. Русине, денеджнлЪк е |урбстлък, гурйетлък, оше иссрлйк.1
4 И животът на сирачето не е отминат в песните на камиларите. Останал Иванчо сирак — без баша и майка. Отгледала го буля му. Като поотрасъл, той се обръща към буля си:
— Буле ле, мила, буле ле, яс ага да ида, буле ле, нах Гюмюжннска касабо,
• Иар.шч — изгнаничество. робство
ила.1 демджия да -таиа катер камили да аода лифтер «аил»' да trLmrrr
Повечето пародии песни из бита на камиларите са свързани с отделяй действителни случки. В малка песен от с. Еникьой се разправя, че една майка имала и гледала до два сина По-големият син, Недялчо, говори на майка си
— Яс ше да йда *але .к у Стайка баш кллмзра млад изиеткир дд бъда катер наняли да одя.
Слугувал той около година и половина и се раэболява от телека болеет:
— Иди ми, мал*- поручай до две жени, до две басар*» на глава да ми побаят белки ми д<>де ту Case
Но докато да доидат баснарките, душа . чо з*
„Тая песен е от нашто село Еник b за Делчо Ан-елов л'зра-баджаков, камилар. Ергенин беше. Имаше към 25-26 години Раз-боля се от делипонта (пневмония, б. ал. Иглом (простуди се. 5 а), когато фащаше камилите от Гя)р ада Това стана къ и 1905—ГЛ’6 г. — разправя осведомителката Мата Ангелова Токмакова от го Тополовград.
5. Майчина скръб по загинал син—к а «и лар з Т>-злата е значителен мотив в народната поезич на бълтарите от Бе-ломорието.
Песента разправя за майка със седей сина-ленен'з. ^редьият се назвал Костадин. Тон се сгодява за баш момата э селото. И Костадин пита Яна:
— Яно ле, първо лвбпэе на ш\ си. Я но. мераклъ -
Отговорът е:
— Яс си сам, 1и6с мердклт катер камили да одиш. ранено кдкче да яваш
Костадин стъкмил катер камили и купил кочче хртнено, но
Пуста < керъ1 излелд царева Тузла голчма
Наложило се само на работа да останат:
Всички събнрат и грЪгат тёжка керйч аг дигат и Костаднн сбира та тръга.
1 Hepfi кирия, превод, товар »а извомияс
5 Кэмилрпвото н Re-iOMoncisi Трмяи»
Д ЦриМОВСНИ
Ы»
Майката изпраша Сина си и другарите му изнън селото, .от в».н Дервеня*, и им пожелана да идат и пак със здраве да дойдат, ио им эаръчва на връшане, когато дойдат до Пьджата, да й по ръчат и тя на Баня да отиде.
Камиларите тръгнали и стигнали самите солииии .на I уз-лата ушлили*. Т\зладжията ги предупреждава :
ВлАкайте. Лблдаш, в Тузлата и на шубе си селите, че е Тузлата мешсфсш
Никой от камиларите-кираджии не се наел да насипва чу на лите със сол от Тузлата. Наел се само Костадйн
Ннкнало да ми налива, че Тузлата се събори, та Кусгадин удари между дёсната ръчииа и мАлого му сърчицё.
Костадиновите другари се чудят кому първо да кажат дали на .Яна мо.ма хубава**, или на „старата му майчица*. На връ-щане майката на Костадйн ги пресрешнала и запитала къде е Ко-стадин.
— Лслйо стара, по-стара. за тебе лъжа не бйва.
К\стадии, леле, загнна. таму гя^р1 сградмли.2
Тоя мотив е най-любимият в песенното творчество на двете камиларски села, особено на с. Еникьой. Докато повечето варианти (седемте) завършват с мъката на майката по умрелия й син, само един завършва с мъката на любимата:
Пуснала глас до небо и бйстри сълзи до земн. Руси си коси мъкнеше и ги на тръне фърлеше
В повечето варианти смъртта на сина-камилар е дадена алего-рично — с похвата на традиционната песен
Там си сватба лраеше, той мн остана, остана баш пехливанлък да край.
За отбелязване е и вариантът, изпят от Анастасия Ангелова I у джема нова, жена на камилар, родом от с. Еникьой, с неизвестен досега момент:
Лёльо ле стара, ио-стара, ние го тамо остаехме. и и арена т^зла голяма, силноыу паря на помош там му гяур сградйхме.
‘ / чур I роб.
1 Сьщата песен ни е пожата оше в селем варианта — шест, слушан и от бит «и жители на село Еникьой, и една си село Дервент.
.Силному паря на ломош* се яряна ал _
тй„ на той моти» ** "ръв ™ въ»
Този мотив е документ я реалните опасности, с които е бил сьпроволен тоя поминък.
6. Любовям и семейни песни
а. Един от най-рабпространените мотиви в качиларгката народна поезия е желаиието на момата за .либе-деведжие, катер камили да води, хранено конче да язди‘
Тоя мотив се явява в шест варианта (пет от село Еникьой и един от Дедеагач). Някъде той е даден много поетияно. Обърнато е внимание на външния образ на либето дори и на звъици-е на камилари:
Катер камили аа ьжи алсно кляче да ива.
Вай леле* цървено вссче да носи, чифтер т$нчовс да иъика?
Във всичките варианти девойката предпочита момъ^камилар прел момците от другите съсловия. Камилар?" е ладен в х>бава и напълно подхоляша за времето романтика. Пр-дставител ността на момъка и неговото предпочитане от момите е пред? всичко этра-жение на известно благосъстояние.
Но не само това. Тоя мотив е толкова популярен, се среша не само в споменатите шест варианта, но и в песе та . [мала чайка, гледала*1, изградена върху мотива майчина скръб до заг -ал син — камилар в Тузлата. От седемте варианта на тая песен саме э един не се говори за „катер камили да води, хранена коня да тза* Тоя израз с малки разновидности се среша и в други оше десет чамм-ларски песни върху други мотиви. В 23 от 33-те камиларски песни тоя мотив е налице.
Камиларите казват, че когато са отивали в Лефиджилер ха то-варят жито, момите закачливо им пеели
Не тали лйбе ерелийче. ам гали лйбе нбанжнйче, ябанжнЛче — камнларче.
И завършвали, че ябанжийчето-камнларче е
применено — насолено, фёсчедо му накрнвёни.
Девойки питат своята дружина:
Ни доЯдс ли ти либето либето денеджйягл
На това тя отговаря, че той те той те по Димитровден
нови Шим кмин за граднм, раина щим свлаба да прайм.
А когато либето й .чуждо чуждинче, чуждо камнларче* — загине, тя година време нито косата си оплота, киго в градинка влиза.
6 <1 ггмгйнии морал, та отношении™ между родители и . ...kLuthoto камиларско семейство ни разкаэва песента ми Л нел трсйнуеа- (от с Еникьой). Ангел, който пяло лито е г,„„ .... пжка’кврня н, КърлжалнйскО, ко,aw се cpeina cJ.H4O си и запит на ъч новини и има много с< рязболява
от неговото село, научала, че баша му се оженил траве от него и новата му майка При тая вест той н не стана:
Уткан му каза ерику му, Аппл са болен ра»боля, Лежал с малу ин млогу, гой са със душа раздели.
Песента разкрива голямата обич на сина към рождената му манка и здравото му разбиране за съпружеска вярност.
В друга песен е разработен мотивы семейна изневяра при заминаване на съпруга на чужбина. Стоян камилар се връша у лома и залавя невярната си жена Купринка с младото аргатче.
Почти всички песни с такъв мотив са заимствувани от общото наше народно творчество. Затова те се явяват не само като отра жение на съществуваши елементи в бита на камиларите, но изобщо на българина. Така например песента „Невесте Караджовице*1 може la се вземе като показателен случай на перифраза на друга песен от наролната ни поезия, в която момъкът — овчар или друг занаятчия съветва братовата си жена да се огледа във водата и която вили във водата, на нея да го похвали. В посочената песен момъкът — овчар или друг занаятчия — е станал камилар. Такива случаи има много и в родопското песенно творчество.1 Това по-казва, че варианты (песента) е създаден, когато камиларството е било основно препитание.
И песента за дружбата между камиларите „Събрали са се, събрали" се явява подражание на общеизвестен мотив в нашата народна словесност. Тая песен за дружба и другарство между камилари стон особено близко до широко известната родопска песен ,Яжте и пиите, йолдашлар“ 2
7. Интересно е, че само в песента от Устово „Задали са се тихове прахове* камилата се вестява в нашия исторически епос. Тук образът на камилата е поставен наред с любимите за-
1 Вж. Ела се вие, превива, записа Г _. . ~
и предговор Таси Примо Бьлирски писател, София 1952, стр. 86.
' Песента е позната и на нашия гилям пост Пенчо Славейков Вис. песните* българсхи иаролми песни, < \ "____ у_____ (
’„** [ю*и Псиев. Книгоиздателстно и книжарннца .Казънлъшкадолина*' 1422. с гр. 194 Като сс има пред вид, “ СТНС1Ы.1И Беломорието, «а да нредлагат своя труд и стока, нански <....... — ~ *’---
Владимир Примовски, редакция .Книга на отбрани от Пенчо Славейков, под редакция , София , че родопските занаятчия нанред са кръ-*77- -----. и.мали са близки сто-
отнпшения с беломорского население и голяма част от годината са прекар-НйЛИ " ....орските селища, а пък българите-камилари са шетали и из родопските
.......ого"е"° и< Ахъчелебнйско (днешното Смолянско), със своих- нервами и (а.-набдиияли сс.шшата с бакалеи стоки,лесное да се обясии пренасянето на гоя " “МИВ и в народного творчество на беломорских- българи и по-и ' ? ,<,рс*ото "арпдип творчество. Ею зато камиларскага несен .Съ-и!’р.* Cl рили с< мнивэ катп перифраза на родопската .Яжте и пийге.
ирилнини, лозяэти от обшоиародяия ми фолклор. Когато Руса ро-биня била засгавена ггт турците да хвърли зетето си, гя му мапря-нИ.|а .люлчица* и тихо му запила:
Наиии ми найми, мамино чодо
♦люнэ ст-мжа — теО мзйчипа
♦елеиэ гр*-ва гебе постежэ роса га рог и — теб#- ха клпя.
ветр*и ще духяе — тебе ле да мошит леве* tiir мииат — теЛ те илрэнят
8. Не лилсват песни и за ония разбойнически и ап але-н и я над камилари, пътували из страшим пътиша, когато че са познавали часовника, а са се ръководели в сво*-то тът’ ване по звезди-те. Такава е песента, според която Димо кереамджи замръкнал у далечна леля. На вечерта се похвалил, эе спечелмл до два кемера с алтъни. Лелините му сииове го причакват и у биват и си поделили камилите със жълтиците, кервана със тока-а
Освен песните, в които пряно се говори за камиларския бит, камиларите са имали любими песни от об сото песен^о твор чество на Беломорска Тракия. Както те разправят, гаихва сз .Сеера брата калесва" и „Индере, стара планина* И двете са записани от кьойци. В първата песен сестрата калесва брата си на богата со щавка и го пита, зато портите му се късно отварят и затварят Другата е хайдушка — комитска песен. Тя сгорел <а-миларите е от времето на македоно-одринското революоиое- д» нс --г Навярно тя е от доста по-рано, от епохата на хаидутс^эото. -о отчови по-дета от беломорското население по време ча Преображен гкот^ въетание.
Тая песен е допаднала на камиларите ве само дорад • хай-душката романтика, но и поради това че в нея се говори i за лю-бимата им планина Индере, отгдето според сведеничта на камила-рите те са карали въглиша за Дедедеагач и Х'ъркх
От записаните пет приказки. евързани с камиларството, чети-рите са с турска тематика. Едната е приказката .Настрадин ходжа и камилите-, тъй характерна за турското словесно ’эорчество, а другата—приказката „Загубена печалба*—покрав другото отразява и разбойническите нападения в Турция, от конто тъа иного са страдали българите през XVI11 и XIX век. Останалите две приказки -•Деведжи, деведжи- и .С камили на хаджилък* —са съшо турски едната има правей характер, а другата — религиозен. Интересна е и приказката „Кичук Аллах-, която сякаш е създадена, за да до-каже, че камиларството не е служено само като препитание на турците, но и на българите. Дори дотолкова е било то българско, че според народния разказвач турското население не гое познавало отначало.
В баснята за мъкага на камилите народнага мъдрост умели е подчертала, че камилите всичко прошават на \мирлшнч си стопанин.
1 Деле — камила, н емнсьл на камили
ил <дно мьчно могат да му простят — загде го през всичкото вреМг на живота им ш е заставил магаре да ги води. Произходът на г,1и басня не е български, но тя дотолкова е побългарена, че и много добре е вплетен битът на българина-камилар от Гранин.
Тан басня е широко разпространена между турските и Гп>л ирските камилари. Тя место се използуна за политически усминания и подмятэния н различна посока.
Народният певец не е отминал и преданието за лъжлината Керван кьранка, конто е станала причина н отколешни времена се .изкърдиса* пял керван — камилите с камиларите, стоката съ< жълтиците.
В това малко, но хубаво предание < е оглежда лоетическата душа на българина-камилар и неговият бит. Но не само това. Пре данието ни разкрива оше и ония страшни времена, когато пътища-та са били пьлни с разбойници и трудовите хора не са били сигур ни нито за живота си, нито за припечелената стока.
Към това предание по сюжет трябва да отнесем и приказката за „Загубената печалба- — за ограбен от разбойници камилар. Тежка картина се открива пред камиларя — направил е голимо за-дължение за изхранването на своего семейство и на камилите си. Разбойници му откраднали повече от камилите и всичката стока Оставили му само четири. Заплаква той тьжна песен. Но приказката, като всяка приказка, завършва с надежда — синът на камиларя е поотрасъл, ще работят заедно, те купят други камили и ще платят направеното задължение. И това той чува в песента на лопките на трите камили, водени от стария льок.
*
Пословиците и поговорките, свързани с камиларството, не са много. Всеизвестна е евангелскэта мисъл, че по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в рая. Тя има не само религиозно-нравствено значение, а и практично, реално. Според Киро Янев Деведжиев беломорските лодкари са назвали „камила" ие само на животного, но и на гимиджийските дебели въжета, понеже, като са винаги мокри и не могат да се приберат както сухи-те въжета, при събирането им се образуват гърбици, подобии на камилските Повечето от пословиците, поговорките и миелите, свързани с камиларството, са от турски произход и имат най-често обществено-политически и нравствено-поучителен характер.
В живота на камиларите някои изрази са добили силата на поговорки, както например „Деведжийлен ко путан Адам капусу боюк омаал“ косто значи който поддържа приятелство с камилар, портата му трнбва да бъде висока.
Камиларството като препитание на една част от тракийските бългэри е намерило доста голямо отражение в народного творчество, и то най-вече в народната поезия. Както се вижда от напра-яения нратък преглед, такива песни има най-много там, гдето ками-п-ця тного е било упражннвано масово и е давало облик на целия экономически и духовен живот в селището.
Кмилартютс я HapniHGTo г*>рчети> 71
Редината особености, главно тематични, лохазват известна обо-собеност на песните. Сыиевременио обаче те пазят в основата си характерни черти на нашия общенароден ’радиционен фолклор. Затона в много случаи между на мил арените и другите народни песни се наблюдават повече прилики, отходно отлики. Това се дължи и на факта, че камиларството. колкого и да е било разпространено в някои райони, като икономическа проява в нашата страна не е било характерно явление. Камиларството не - залет чало в бита и съзна-нието на нашия народ, както например овиарството г дедина други поминъци.
Ако е необходимо накратко да се харак-»ризира намиларската народна песен, ще трябва да се каже за вея v тя се о-личава с подчертан битов характер, разкрива конкретин отношения и дава реална представа за самого занятие, ^аэбюэ - -ия песчи имат и своята художествена стойност.
Не е излишно да се каже, че сравкителн з конхретната ~ема-тика и силната емоционалност на камиларои-- тесня :е дължат и на жизнеността на песенного творчество в чамиларсюгге села. Тъкмо в тия села песните са се създавали л последчо зреме дру-жински от по-изтъкнати с дарбите си девобки оягъжеия жеав. Тази така да се каже институция, конто била хараятег-а за -ия села в тяхното минало, ше бъде разгледана др ~аде
изводи
От всички данни може да се заключи, че камилата през Пър-вото и Второго българско царство е била известна Доколко обаче тя е била използувана и за пренасяне на товари, за тона нямаме прекл сведения
У нас камиларството като занятие е пренесено от турците след XIV нек. Това преминаване е станало посредством южнотра кийското българско население, което възприело камиларството направо от турските колонисти в Южна Тракия, които са идвали тук с камилите си.
За турския произход на камиларството като занятие ни говорят названията на разните принадлежности на камилата. Както в Из-точна и Западна Тракия. гдето камиларството е било сравнително добре развито, когато те са били в пре делите на Бъл гария, така и в сегашните източнородопски околии, гдето камиларите са преселени и гдето живеят последните камиларски семейства, камиларството навред е известно с турското название деведжилък или дъведжий-ство, а камиларите — с названието деведжии. Турски са назва-нията и на камилите.
Турците са били камилари оше преди идването си на Балканская полуостров. В Азия те са били в допир с перси и араби също камиларски народи. Поради това турците са заимствовали от тях имена или названия Например керван е переписка дума, а катер или катар е арабска
Турско е и част от народното словесно творчество — песни, приказки и пословици, които българските камилари от Тракия из-пълнявали редом с богатото свое народно творчество.
Накрая не може да не отбележим и народното словесно бъл гарско творчество, евързано с камиларството. То ни говори, че пре питанието на тракийските българи с камиларство е съществувало много отдавна Народното творчество за даден поминък не се съз-дава 4а късо време.
Независимо от своя произход и упражняването му в продъл-жгние на векове, камиларството така силносе е вкоренило в бита на тракийските българи, особено до края на Първата световна война, че те < право го ценят като свое любимо занятие и препитание.
Си тоя преглед мож* -лично мелите. Именно от мето ।--------
заетоот другаде »а яти-, упражняло лото, пази качтстната на чужлата култупа ги, така и к много от формит» на работа В
иаправи извод. О проличава ясне
иенгн и от метокак едио наняло от мъжете я мина-
- т .г_.. ... „а , 1 В Т<*РМИНОЛОГИЯТа
графските проучвании оолегяо "мо^т”]^ - 7М °ТНОШение етн°-произхода на много други занаяти заетя , СПРЗВЯТ с историята и отгде, например мутафчийствггто, м*д^агС-й' ^раио и неизвестно колкото всяка друга наука ^«^ос’воти и други никои, от
HAPOJHH ПЕСНИ
ИВАНКА СЕЛИ В ТЛ_1ИНК1
Иванна седи в градинка под червёния тренд-фел.
Ой лёле. лёле' Под дрёбно дърво везеше и дрёбни съязи ронеше.
Ой лёле. лёле' Я де н зачу леля й, тя си на Иванна думаше:
Ой леле. леле ' — Зато ми везёш и плачиш ? — Лёльо ле, мила лёльо ле,
Ой леле, леле'
не ли си чуда, разбей, мене е майка га<лд
Ой леле, леле далеко, лельо, далеко рез девет сёгз ? десе~
Ой лёле. леле’ за либе, либе -Мнят мерян. лельо ле
Ой леде леле! на либе, на деае киж. катер камилз? да смз.
pi йена нон* да вад;
Слушана от С г а я к a Pj «е ti* г " f а ЭС-гс дзшжа средни образование, родом от Егпиьов Декпвва лит. «ка ангелка на гр Кърджали.
14 май 1954 г., Кърджали
Забележка. Тая песен се е пгела :е
връщал от тежка кирия.
Вариант .
Иванна седи в градинка
Вай лёле ! под църнёния трен дафел и дрёбно вёзмо везёше.
Вай леле' и дрёбни сьлзи ронеше.
я майка и я питаше:
Вай леле' — Шу ти, Ив ’нке, та пл’чеш ? — Майче ле, сНра, по-стара.
яга ме лйташ да тк*жа:
яс нямам мегам -а эезмс.
Вам леле' я имам мера к на либе. на либе, на дёвежиз
Вам леле' натёр намилн да и.
алено копне ла ява.
Ван леле иърэено Е>есче 1 кн. чифтёр тунмояе л ;-пкат
Записал i ь р н о в к к и -• г ч »т р ноли С ? > р о в а а то-гава Стойко Чавааров Нелилков ток\-ц? u-»s’ с.- • - И--
риград 1911 ।
Песеигл е записана н селе ’ >• ’ к а
А ||римов<мн
Л __
Н Л р и
Ивлим сели н градинка под чернении тренд’фел, лем дрёбно везмо вёзеше, сей дрябни сЪлзи ронеше, а майка и я питаше:
НеЭнке, моя лЪшеро, uio ги незмото не везёш, ам дрёбни сЪлзи ги рониш ?
Слушана от Стами от гр Дедеагач, а от 1920 i 17 май 1954 г.
Вари
ИвАнка седи в градинка под червения трендафил. Тя дрёбно вёзмо вёзеше и дрёбни сълзи ронеше, а манка и я питаше: — Иванке ле, моя дъшеро, ти то си вез.мото ни везёш, эм дрёбни сълзи ти рониш ?
а и г 2
МаЙчо лю, стара, по-стара, яс нймам мерЗк на вёзмо, яс имам мерак на любе, на любе, на дсвежие, катёр камили да вдди, хранено конче да йзди, тёжка керия да кйра, керия жълта пшеница.
Ии. Панчсв, 59-годишен, I кдас, р<»ДОм жнтсл на гр Кърджали.
а и т 3
— Мале ле, ти, Иванкина, яс ня мам мерак на вёзмо, моят мерак е на либе, на либе, на дёведжия, катер камили да води, ранено конче да ява, на конче песни да пёе, чйфте чанове да цънкат.
Димитров Карагюлев. отделение, родом от с. в гр Тополовград
Слушана от Никола милар, сега служат. 58-годншен, 4-то Дедеагашка околии От 1925 i живее 25 октомври 1954 г.
В а р и а н । 4
бивш ка-ЕникьоЙ,
Иванка седи в градинка под червения трендафил Тя дребно вёзмо везёше, дем бйстри сълзи ронеше, а м’ика и я питаше: — Ивзнке, моя дъщеро,
то си везмото не везёш, що дрёбни сълзи ти рониш ? — Мале ле, ти, Иванкина, яс нямам сёвдя на вёзмо, мойта е севдя на либе, на лйбе, на дёведжия.
Слушана от Я н ю Вълчеа Делигру де в, 75-1одншен, бивш камилар. сега земеделеи, I клас, родом от с. Еникьой, Дедеагашко, сега жнтсл на гр. Тополовград
23 октомври 1У.М г.
Вариант 5
Иванка седи в градинка
Вай леле ле, вай леле ле• п^д червения тръндафель, хем дребну везму везеше,
Вай леле ле, вай леле ’ хем дребни сълзи рунеше.
Я майка хи я питаше:
Вай леле ле, вай леле' Дъщерку, милна дъщерку,
Пародии песни
у си веамоту ни везеш, дребни сълзи лу руниш-
Вай, дъшерку, вай лед* 1 Майку ле, стара майчице, я нямам мерак на вечму.
Вай леле, вай лел₽ Моят я мерак на либе, на либе, на днвежие, катер камили да оди,
Вай леле, вай леле ' хранену конче да ява,
теряемет да се р„вям тежка кигк,В’Й леле- мй леле1 ка кирия да кара иирия желта чинила, нах Г, х ВаЙ Леле’ вай
Стамбул града гуляма, Вай леле, вай нах Стамбул града гуляма, бели грошове да збира помлогу желти алтъне, Вай леле, вай
леле I
леле'
Слушай от Д а • . 0 н , Записала Мара М < t зЯ 16 май 1954 г
леле I
Кърожддм
VHE ГАЛИ ЛИБЕ ЕРЕЛИЙЧЕ
Не гали либе ерелмйче, ам г ли либе ябанжийче, ябанжийче — ками/ирче. Ерлийче либе всяка вечер всяка вечер — добър вечер, напременёно, ненагодёно. Ябанжийче либе, камил арче, сирёк2 вечер — добър вечер, пременёно, нагодено, фёсчето му накривено.
.Тая песен ни пееха момите от село Лефвдхмвер. Г жвмврвжшкжж околия, когато минавахме през селото с каммлпе. В Лефшшер чэ-рахме разни стоки Оттам карахме жито — йошура за Ггг« -.агава. Йошурът беше го откупил Иван Манастиглияга (Изав аалов 4 а.» Това беше предн 1900 г.* — разправя дядо Я ню
Слушана от Я н ю В ъ л ч ев Д е л иг р j ;с» и от друга а* 23 октомври 1954 г.. Тополовград
\/ МИЛЕ ЛЕ. МАРИ ХУБАВА
— Миле ле, мари хубава, ни дойде ли ти либето, либето деведжйята ?
— Няма го, дружки, няма го, той ни отйде да дойде,
той ще да дойде, да дойде подзиме, по Димитровден. нови шим къши да градам, ранна шим сватбз да прайм
.Яс бях деведжия до 1923 г., когато скроите та интервмраха в о-в Крит. С деведжилък са се занимавалн и баша ми шт ми За-гов.т се казваме Деведжиевн* — разправя дядо Нико. а
Слушана от Никола Янев Деведжиев. 65-г о лишен {юдем от село КалаЛджидере. Гюмюрджннскз околия л от 1924 «гтел на гр. Тополовград.
24 октомври 1954 । , Тополовград
1 Ерелийче или ерлийне — моча или честен човек
2 Сиркё — ридко, от време на време
момък 01 съ цото село
tpt шя
И МАЛА
Нмалл м Ака. 1лсдяла юр селем синя левёнта. |л*и ГИ мААкя глёда ги деж и големи стАналн Срёднин Кустадин зовёхя Кустадин мййцн думаше:
Хаи it Mt, миле, пдзгоди я сёлото на баш момЛта, за Ина мима чубава!
— Синг ле. Кустадйне ле, н >ми сп Яна ни дават.
Дават я, мале, дават я 1 Гън се сгодили. слобили.
Кустадин Янн думаше:
Яно ле, льрво либбве, на ту си, Яно, меракль? — Ас си сам, либе, мераклъ катёр камили да одиш, ранено конче да яхаш.
— Ти ку си. Яно, мераклъ, яс сн сам още по-мераклъ. Дюздйсал катёр камили и купил конче ранено. Пуста е керь1 излёла царева Тузла гол ям а. Всички сбират да тръгат тёшка керия да вдйгат и Кустадин сбира да тръга Станали, та ми трьгнали майка ми пр’та, изпрата, вънка ми, отвън Дервеня2 и си ми ръча, поръча: — синове, мои синове, и лак със здраае да додите! Ага ми дойде Нанята, Вйнята, оше Лъжата
МАНКА. I ЛЕЛАЛА
и мАЙЦН Да сте казАли и майка на БАня да дойде. Вървёли, шу са вървёли, до Тузлата се допрёли, та на Тузлата ушлили. Тузлалжията думаше:
- Влйзайте, йблдаш, в Тузлата и на шубё1 си сАдите, че е Тузлата мешефёш I4 Никой се нас, ни наё, наёло се е, наело Кустадин баш пехливАнина. Ннкнало да ми налива, че Тузлата се сьбори, та Кустадина удАри между дёсната ръчйца и малого сърчицё Кусталиновн йолдаше те се чудом чудеха, кому напрёж да кажат:
Яни ли мома хубава ил на старата му майка? Кустадйновата м^йка те си на пьтя срёщнали и си ги тихом питаше: — Де е Кустадин, къдё е ?
Лёлйо ле, стара, по-стАра, Кустадин, деле, остана, в Мерамль5 сёло голямо баш пехливанлък да прАи Кустадинови йолдаше, ела ми право кажите! — Пёлйо ле, стАра, по-стара, за тебе лъжА не бйва. Кустадин, лёле, загйна, таму му гяур® зградйли в Мерамлъ село голямо.
Слушана от Комки
66-го-
Н и д t л к it в а К з р и \ । j н о в j bi,-, <1-txгоиацинн см,та -р р— 01< .кдслгашка околия Сега живее в Тополовград
24 гжтомгри 1954 г. -------
/><•/>5 - кирки прети товар за илюзващ
- с Дервент Делсагашко.
, Шум гвмненне, на трек.
Неправо, неси1урип.
/ «^О^гроГ10 М‘ Р'амли СоФл*»гкэ околия.
п«гмы
81
Имала майка, гл лала о четворина синове, ^ИНИЯ Кустадин 4ORAia Каталин майпи думаше ? Хайле ме, мале, поглани н селото на баш момата.
,а Яна мома хубава' Сине ле, Кус тал им*- ле
тебе си Яна ни дават!
— Дават я, мале, дават я, ЯС съм у Янини утивал, с майка и дума думахме, с баша и каул сечехме, дет мёне Яна ще взё.ме Тъй се славили, слобили, мало главёни ходили. Стана Кустадин, отиде ) Яна мома хубава. Той си я верно питаше — Яно ле, първо либбве, на то си, Яно, мераклъ, какъв занаят да фана ? — Либе ле, Кустадйне ле, я си сам, либе, мераклъ млад дёведжия да станиш, катёр камили да вбдиш, ранена коня да яваш. Дюздйсал1 катер камили, купил конче ранено.
Всйчки ми собрат да тръгат на царева тузла гол яма, гёжка керйя да вдйгат и КУстаДйн ми тръгваше. Майка ги край сёло изпрати
?ГЭ ми дойде •
„ *Та още Лължата и *аАц* ла пе чага/и и майка на Б*, м Янки обуша за гулим “ исак-тдеави гдоуде.} н на - -.лат? 7щ.тиля почиалм да мм а тузл2дЛ31Ята . шаге: - Вре г ваш, аваа. оехливан че е тузлата мепеэеи • устадим л зз г згя
ни чака, дя сехж та почва за ми аа.ъ к. Тъй се тузлата об >•_ та ми Ку стад.-.-.з "юиггаа. Кустадиновн-е брата три лена са го рмадж. лорзе ми - стазин? <=< га-
и са се ааэад аърыли.
Майка ги аа ггьт тссггз^-а и си ги верно пйтагле
— Сйнове, моя овоае.
всички отндегге, з?..з гте.
Кустадин. къде ос-зна -— Мале ле стара, г «тара. К) стад; и, мал с. устава в Мерамли* сёло голямо. там се сватба траеше, той ми остана, остана.
баш пехливанлък да трав.
Й1Р"^ИТ |
Слушана от Я н ю Вълчев J е • а .* р е > ' -•» '’жвш
камилар, сега земеделеи, I как, родом ст селе Еивкым lezeiru*.-. Сега живее а Тополовград.
23 октомврн 1954 г.
Осведомителя? разправя, чс гая -иымл;»- t<t * S(- л несла в ЕникьоЛ. наЛ-вече по Величдеи.
* Дюлдисъ./ сгъкмил, събрал.
• ^сак.юсани ттуце черненн чех.
Обори — съборн
село Мерхлман межп 4
ДС\.1 Л*..|ИЯ
К*ч«марсгяою и Келоморсва Трякяа
Л ||римон<*«
Ы
Нир
Имала майка, глёдала едннчек сйна Костадин Гл^да г° мййка, изглёда, нарастив Костадйн, порйстна, та си го майка изпрйти, на паря служба ла служи Служил ми, колко служил ми. Костадин се в село завърна. Майка Костадину думаше: - Костадине, синко Костадине, хан да те майка углавн! — Майо ле, стара майо ле, за кого да ме углавйш ?
— Синко ле, синко Костадине, в нашто сёло за тебе момЛ мунасйп нямаме — Йма си, майо, има си, в долнет край, долна маала, Яна ми мома убава. убава още газдава Костадйн на Яна думаше: — Яно ле. първо лк’бове, кэкъв ли занйят да фана, на какао си, Яно, мераклъ ? Яна на Костадин думаше: — Я си сам, любе, мераклъ катер камйли да имаш, ранена коня да яваш.
Слушана от Станка срелио образование, родом от жителка на гр. Кьрджали.
14 май 1954 г.
л н 1 2 тёжка керия да дигаш. Дюздйсал катёр камили, купил си кбнче ранено. Де се задйде, зададе цйрева тУзла голяма. Всичките сбират да тръгат и Костадйн сбира да грьга. Ari са тймо ушлйли и на работа са фанали, тежка керия да ди1аг, Костадин йолдйшум думаше:
Дигайте, йолдйшум, дигайте и на шубё си сёдите, че е тузлата мешевёш ’ Оше си дума думала и тузлата се събори, че потупи Костадйна Костадинови верни йолдаши тия се чудом чудеха, кому си първо да кажат: дали на старата майчица, ил на първото му люббве. Като се назад върнали, Яна ги на път посрёшна и ги за Костадйна питаше. Костадиновите йолдаше тия и верно казаха Пуснала глас до нёбо и бистри сълзи до зёмя, руси си коси мъкнеше и ги на тръне фърляше.
Ружевл Геор1иева, 30-годншна, село Гннкьой Дедеагашка околия. Сега
В а р и а и 1 3
Кустадине ле, йолдашине, няма ли да идиш нах Гюмю-жина ? — Ще дпйда, брате, ще дбйда. Майка му тихо думаше: - Синку ле, синку Кустадине, ти, синку, ага отиваш и на майка си да кажиш, майка на Баня ще дойде, Янки обута да купи
це било чалко, ни млого Кустадин сбира да тръга Майка му тихо думаше — Сиику Кустадине, Кустадине, майка с тебе ше дойде.
Янки обуша ла купи.
Слушана от Кос т э j
аишен. ролом от - ^ч- j.Jear^a?.'L 'У* ? *• - » а я о в. 72-го-
деление От 1925 г » гр <Аман-» > *аелеа 4-то пт.
27 октомярм 1954 г. 1
В ари а я• 4
J пер*, сине, и гривни. Кусталин мина, камина , ** >ило ни мало, ни млого, ’a6fp
• талин го -фла пошупа. ‘ а**а му хабёр душлоло: ’'У'талина тудла защупа.
Имала майка, гледала дур четворица синове, малкият Кустадин зовеха Майка го пита, разпитва — На шу си, сину, мераклъ, мераклъ, още севдалъ '* — Майчо лю, стара, по-стара я си съм, мале, мераклъ. катер камили да водя, ранена коня да явам, чифте чанове да цънкат Дюздисал1 катер камили, обейнал2 коня ранена и тръгнал кер да керова Майка го пратом изпрата, отвънка, отвън селото, селото, оше Дервене и му си ръча, приръча : — Синове, мой синове, одите, къде одите я га Лъджата да дойде, тува да сте ми дошлили и Яна на Лъджа да дойде, Яни обувки да купит! Станали и си тръгнали. Вървели, то са вървели, до Мерамлъ са опрели, тамо са кунак сторили, тамо е сватба имало. Станали и си тръгнали Вървели, що са вървели, ду тузлата са допрели. Никнали да ми наливат, никой се наюм ни нае,
де са наело, наело Кустадин баш сехливанин Я Кустадиисаи йолдаше тие на Кустадие дмаха:
Бре. явас, яваш, техливан. че е тузлата мешевег_ Оше лю дума думала, пуста се тузла йоборн и Кустадяяа пошупа. Кустадинови дрчгарм тие три деле риваха, дур К у ст ад ив а вскарэт. Тварили я си трьгаали. Вървели, шу са вървели. ду Мерамлъ са дудрели Тамо е сватба ям ало.
Станали и са вървели. Вървели, щу са зървели. ду Дервен са ду прели. А Кустадинова майчжоа. тя ги на ггътя чакяше. - Добър дев мн стара ^ел чинку — Дал бог добро, мои синове Бре дей е мой сив <у сладив ? — Лельо ле. стара, по-стара. на тебе лъжа не бнва. ние гу, лельо, остаиаме. в Мерамлъ село голяма Там му е сватба ималу, баш пехлнванлък да бые А Ку ст ад ннова манчнца. ду небу глас му пускаше. ду земя сълзм ронеше.
в ь л ч е а. риаон и» село Еникьов
Слушана от И в.« и Д. я к ов Дедеагашка околия. 77-годншен. ка'1 ар 'е етаеленж 19 къемврн 1455 г Мошчмлград
' Дюздисал стъкмил. прнготаал. 1 (¥га*л.« «ил входам
। Л
Че са Туэла।а обори, та Костадниа удари между малуто сърчице, между лината ръчица Костадинови дру|ари. те са чулум, чудиха, кому ли напред ла нажат дали на старата майчица, или на Яна мома хубава. Костадинова майчица, гя си ги на път посрещна и си ги верно питаше:
Костадинови другари, , бре де е Костадйн, къде е f — Лельо ле, стара, по-стара, ине го тамо i гоихме, в Мерхамлъ село голямо, баш пехливан да бъде. На Яна мома хубава, на нея право казали.
ВI p * O'
I кички тс сбират да гръгвт, гежмя кгрин да ядигат н парена ту «ла голяма.
И Костадйн сбира да гръга. Майка го прага иифэта, отит, яка, uiHi.li Дервене. и н.। Костадниа «аръча Сннове, мои С'ИНОНГ, ша ми дойде Банята, и майци да сте казали, и майка на Баия да иде. Ями армаган да купи, шиклосани1 обувки. Като са тамо ушлили, Тузладжията думаше:
Ьре яваш, яваш, пехливан, яс г тузлата мешеаеш! Никой се нак»м ни нас. Де са е наело, наело Кустадин луда гидия, майнало-* ла ми налива.
Слушана от Кнрнка Тодорова К ь р к а л и в а, родом or сгло ЕникьоП, Дсдгагашко, 50-голишна, ломакиш». Сега жителка насело (жебеа. Момчнлгракка околин
20 н'иемврн 1955 г , с. Джебел
В а р и а и г b
Имала майка, (лсдала дур седемтина синуве, среднет Кустадин викава. Гледа гу майка, отгледа. Гату rj ляму порасте, Кустадин майци думаше:
Хайде ме, мале, оглави в селу ту за баш му мата, та Яна мома убава I
Сине ле, Кустадине ле, тебе си Яна ни дават, от и си, с ину, фукара. — Дават я, мале, дават я, Яна сватуне изпрати. Га ми са Кустадин углами. Кустадин Яни думаше:
111) ти е драгу, любе ле? Яна Кустадин думаше:
Мен< е Драгу, любе ле,
Шикмлани червенн Майна uj 11<11Н4Л11
катер камили да одиш, ранену конче да иваш. Дюздиса Кустадин, дюздиса, дюздиса катер камили, и купи конче ранену. Пуста се тузла утори, сичките сбират да тръгат, на Мюселинска тузлия. Г! Кустадин сбира, тръгнува. Майка гу прата, изпрата и Кустадину думаше:
— Сину Кустадине, Кустадине, одите, каде одите, яга ми дойде Банята, Банята, сину, Дъжата и майци да сте казали, майка на Баня да дойда, Яни убущу да купи и шиклосани папуце!
qfJ с» та*) беят ги гр* •''< »
и ня дев* 'лии л>и '* „ Влихйт*-, Йолдат в ту мата я Иа шубе ги с™*т^ „е е ту <латэ исшеяеш ’ Нихтуй са на* м ни на* Кустэдим луда гндия майналу да ыи налива, чи са тузлата у бори тай Кустадин притисва Чи си Кусгадина извадяа и на раба гу кладаа та в Мархамли утведаа тану му гяур сградива.
И мала майка, гледала петима сина и мала, среден Костадйн зовеха. Гледа ги майка, нзгледа. Като големи станали, Костадйн майци думаше: — Хайде ме, мамо, поглави за Яна мома хубава' Майка Костадииу думаше - Сине Костадине Костадине, тебе си Яна не дават.
— Иди я, мамо, поищи, ако ми Яна ни дадат, я ща камилар да стана! Та си Костадйн дюздисал до един катер камили и едно конче хранено И си го майка поглави за Яна мома хубава. Съмнало лете, пролете. Костадинови друтари, всички събират, събират на тежка керия да ходят Майка го прата, нзпрата и на Костадниа думаше — Сино ле, Костадине ле, ходите, къде ходите, я га ми дойде Банята. Банята, сине, Лъджата. на майка да сте казали.
ш*а ев Бан да зсаде Став ас-с за .а тръгмав де са -вид»
в ыре=а - -га а - и. Всичкагте давав —сад. ни стоя - и»—здвв. зв -дха. Туэладжкг~а ву зверя — Брв, ваш, техлпвам. че тузлата е кжкя На стоя <х*ада; ав -ла той си мв элеле в тудВнта. Не било мала яи * -ос та ее туз.’ат _ -ост и си Костном .та. Костиввовм Зргтоэс' до три са де 13 тешив, дор Кости--д изрият Кости ияови йолдаше. тме св назад W4 з’ и в село св отнват Костдднвова «ай-- .1 гч ги на ткта посте ща и за Косгадия питаше: — Всиччи ход. vc. домдохте, Костадйн к%де остана :
Пелня^о мила (мо.'якл и тесе лъм не с нив. Костадйн. лелио. Очтаиа S Ме рам л к село годчмо. тамо се сватба ;ае зе.
А Цримопгкн
Ностядня. лелйо, остана, блп пе».1ннанл1*к ла праи.
Бабичкл лума ЛолдаШем:
Поли пи, медей льжите,
Йолдаше, право кажите!
Лелйо ле мила, лелйо ле Костадин, лелйо, остана н царева тузла голяма.
< п, В..... - в I. в I........... ' ' " ' ИМИ.....
IV -П, пит камилар. от cwo Еникьой Делса. мнко, а от 1925 , ,к„ ,. ! IU СС.Ю Джебе*, Момчилтрадско
?П ц-кгыври 1955 г с. ДжебеЛ-
Вирион 5
Смчкнтг сбират да трыат в МерамлЬ сёло тилймо. на пая Тузла голяма телка кирня да вдигат. И Кустадин сбира да тръга с негово конче ранено, катер камили заодил. Майка го прата, изпрата отвънка, отвън селото и си чу ръча, заръча: — Сини» ле, Кустадйне ле, одите. к аде одите, и пак със здраве дойдите на нашия личен Великден ! Ага ми дойде Банята, Банята, оше Лъджата и майци да сте казали, манка на Баня да дойде, Яви обута да купи и шиклосани папчце1 Я кат си там у шлили с техните катер камили, тие се чу дом чудеха, как да влнзат в тузлата, че е тузлата мешевеш. Никой се наем ни нае в гтустата тузла да влезе. Костазин се викна, провикна: — Бре, атте, атте йолдэшлар, шо стоим, та гледаме J Никна чи Кустадин да пълни и тузлата се събори. Кустадин под солът остана, та си се викна, провикна:
Йолдаши, беним, йолдашлар, я ia н село подите, мною здраве да носите на старата ми майчица и на мойто първо любе, на Яна мома убава, право да не сте казали. Кустадиновите йолдаше, гие се чудом чудеха: — Боже ле, мили Господе, кому ли напреж да кажем на старата ли майчица или на Яна хубава ? Костадиновата майчица, тя ги на пътя чакаше, с негово конче ранено, с негови катер камили и си ги вярно питаше : — Синове, мои синове, къде е Кустадин юстанал ? — Лелйо ле, стара, по-стара, тебе лъжа ни бива. Мне го, лелйо, остаиме в Мерамлъ село голямо, баш пехливан да бъде. — Синове, мои синове, яла ми право кажите, къде Кустадин юстана ?
- Лелйо ле, стара, по-стара, тебе лъжа ни бива.
Кустадин, лелйо, остана в пустата тузла мешевеш и таму му гяур сгралихме.
Н н к о л о н a lidjKiiHj 74-ГОДЯШНа,
..... C?'UaHLrn T0J' ра Нн"ол"“‘‘ Табакова, 74-годншна, , ’ 1‘омакинв- родом от Село Еникьии Дгасаглшко, до 19.55 г.
~ ” ^?П^5Р',С-' "Г| *",“и «• си--
хребет, а емж-ы на другарн, приятели.
МИ1РН) ,||
^ди1рю ,ин Митру
иаИ '•«* т‘ мяйкэ 53 бри Ви йога ми кат«ф камили от л’М’Р « Митрю, ичиадиш и на керия НОТёгаш. И ти ми, Антрил ходени н Ахьчелеби нагбре и I к>М1орджински надолу. И ти се, Митрю, заеърна. по' касъм, Митрю, си дойдг да нземеш Кёра хубава. Кёра ми чака. примака, кога ли те се завърнеш. с катёр камили да дойдеш, ние годёж да направим
ХДЙЧИН МИТИН,
и Кера да го оимчи _
С телена кктха босилема и бешлиъ оюе <к горе Ала се хабер получи "ктрю се тежцо р^болял в са го н»го завели " , ' мипа
лабёр и к ера подучи «И Гюшожунска-а болнипа. че Митру си е починал, починал, с нс /здъхнал рано в чеделя трина Ь ера се с -ерно «б ти 1аб ли, ie лаллака.
Слушана m Дат» о Я и . f „ i ъ».а®.,к -»мм рз ** в село Еникьой, Дедеагашко, бивш камня; И мвкж. ’
। ръиката армия П».рис» се «аселвз t -- ~цг i - nrwi ча
н гр Кърджали.
17 май 1954 г., Кърджали
ОЙ ЛЮБЕ ЛЕ МИЛЕЮ JPA
Ой любе ле милну драю, милну драго и по-драго! Къкб сърце и ти носиш -Каменеву, дървенену, та не дойдеш да ме вйдиш, да ме вйдиш, да те виде? — Ой любе ле, милну драгу, милну драгу и пб-драгу' Кък да дойда да те виде, да те виде, да ме вйдиш ? Ми я си съм чус ергатин, чус ергатин — камиларин
Записал Горо
рии-Дэскалчи н м
HU xopci
денньч таса а -лг-е вечер пазе дарпкэ гь парика гъзаа н мзнрека. — Ой любе те, ммли ipvy милну драгу и>-драп
И на тва ли не се ся~ьш и на тва ти да те уче Вързи коне еа съяеаньие здкличн си царока 1ъз=^. тури кличе’ ф (Мзувзта. ч'е си ела да ме видит.
да ме вмлиш, да те виде
Г о р о в пап* । К о * - " - ' -
юнн 1432 село За -ерноа) 4 ’ч—ъ ткчо
ВРЕ ОВЧАРЮ В ' ДОВАРЮ
Бре овчарю, воловарю. ндведй ме о г таз гора да поглёлнзм нашто еёч» нашто сёло о1 ъм орй бгън гори, мётла мете
Нём горн, и взмете мойта майка мочт тйтко’
Тг имели и глёлалн денет децЛ момйчета. В нсяко сёло по едно дали, мСне село не стигнало Га ма дАли каМИлАрю, дл му пАса кямйлите, камнлите — пушините дёнем лежат - вёчер пасат. по сред нищем вола пиит
и v . . М а полова. ।4 гоиннша. ”> селе. О,
ОМ.ЫН . от Р м с " k ' м d ' и. лй. .«ion Леле.....
rnn.ru. Момчнлградско. Родители™ и <аот село 1мжакиоЛ. Дслеагашко
15 май 1954 i
РУСИН СИ МАЙЦИ 1УМА1Ш
Русин си майци думаше: — Яс ше да ида, мале ле, нах Гюмюжннска касаба, млад дёвежня да бъда. катер камили да водя, ранено кОнче да явам’ — Бре ни мой пода, Русине, девежилък е гурбетлък, гурбетлък оше исерлик.' Русин майка си ни слуша, та стана Русин, отиде нах Гюмюжинска касаба, млад деведжия да бъде. Мало и млого пустоял. Русин се болен разболя. Русин си ръча, поръча до старата си майчица: — Де да е майка да дойде, мёне е твърде усилно. Де го е зачула майка му. Руснновата майчица, ношът е денем стбрила,
та при Русина отиде.
— Зато ме викаш, Русине ? — Викам те, никам, мале ле мёне е твърде уейлно, в сёлу да ме занесёт; ку лежа, в сёло да лежа, ку умрй, в сёло да умра I Та го в сёло донёсе, дали му скёмле да сёдне Русин си майци думаше: — Подай ми мале, подай ми моето назлъм2 кеменчё, да си Русин посвири, белки ми дойде хубавоI Даде му майка кеменчё и си Русин посвири и майка му си го питаше: — Сйно Русине, Русине, ни дойде ли ти хубаво ? — МАле ле, стара, мйле ле, бще ми пб-лбшо станува, яс ше да умра, загина.
шдна Hi Я ню В ъ л ч и в Делигруев, 75*годишен, 6ив<н ымилар. сета безелей I клас, родом от село ЕникьоА, Дедеагашма околия Сега живее в Тололовград
23 окточврн 1954 г
ИМАЛА МАЙКА, ИМАЛА
Имала майка, имала, двама е емна глёдала. гол. мия Дёлчо зовеха
Нгерлш. - ллгнниматво, робство
iy6w. нежаиеж, имусен
Нидёлчо майци думаше: Яс ша да ида, мАле ле, у СтАйка баш камилАра,
ft
изметкйР да м бъда. * rfp камили ла бди ГпУг^а ** ни мм"го ro/ина Л™’" пол-ииа. лЛ ю “ &>л^ рэчбыа 7т тёжиэта бол-ст усйлна д^лчо си майки думав.
Иди ли нале, порукам До JM т'.еии JM. бвсарки ?а f,13ba да «и побаят, ’^’хи «и -<де баво
•о шайка му. отиде.
° 1 баирк- да додат, и* Делчо ду’па излёзе
Лаи -и « м ю , гги
- 1XFV РззблЛИ
<хэтл фа них -
н Тпполг и'paj 'гг jT.
25 и»•имкри 1954
СИЧКИ к СГ.иРПд.- Т'-Ъ -
Сйчките сбират да тръгат имане да си прибират И Димйтър сбира да тръга. имане да си прибира Башу гу збрлен пру вада, я майка му гу на пуска.
— Бре. ва во* пуха, ешь льо.
ТИ V» си 0U- ИАЛУС?-не м. доли й/.дд да б они ту йъв кх~ да ба’асас Димггър «дика ва слуша стана Димигъс тале
Вървяли, ту са върв- -д\ срадя пъте Марла Марица йода плуйнъла. Едничку мясту сувичк\ там\ са кунак ст рил» гаму са огън стькнали. Лёгнали малку, пуспали. сепна са Ангел, пробуди.
Станите. «лдаш. ставите, ръките да си полюбим — я са вйдиме, на видим. Марица ют бряг излила Оше л у дума думава. Ангел пуд ода устава. Димйтър йъв кал батйса Той си юлдлшем р\ моне - Елате. юлдйш, ёлаге. ше ии дам, юлдаш, ше дам ен башет Ёма камнла. ёлате, юлдйш. ёлате 1
r,M •
P“rpJn«J<vA' U.W..U « «ле »«•«•«•
ОТ XAbf Р дошлоло
От Фер* дошялло:
МНОГО ♦ <ЫЛ Д0И1Л.М1, jj подат, Д1 см гьбдра! камнлн нсмчки камилЗре ft сэ гтанЗли. трынЗли И Димитър иска да иле. а майка м) ги не пуска. - Бре. ни мои пода, снно льо, тн ми си Оше мьничек, на можиш пьти да вървиш, на можиш ода да бродит1
Са ила, мамо, са идя с мойте верни другйри. Те са стандлн, тръгнали. Га са тамо ушлйли, снчкнге камили събрЗли н Димигьр ги събера Всички се назад връшаха. Димигьр там\ остана. П\стэ се Марина за леди, не може каик да вървй
Димигьр ПО лед вьрвёше, Димигьр под лед остана. Мирно мн и кал батиса. Митрювите друт&ри, че се чудом чудеха, как на майка му да кажат. Де е зачула. зачула Димитровата майчица, от път на път търчйла, другарето е питала:
Бре, де е Димигьр, къдё е > Лслйо ле стара, по-стйра, и тебе лъжа не бйва, Днмйтър под лед остйна, Мнрчо ми в кал батиса. Димитровата майчица до нёбу гласове ми пускаше, до земя сълзи ронеше, руса си коса гинеше, та я на пътя хвърлеше.
Слушана от Калина Георгиева Башкова, 70-io.uuuh,i H.ipjuoiH.i т'чмкиня, от село Еимкьлй '1.<де.<г.Н1 ко, а от 1924 । телка на ip Кърджали.
23 текемврн 195.5 г.
Вариант 1
Съмнало ден Димитровден, всички събират да тръгат на ная Адъ голяма, имане да си събират. И Димигьр тръга да поде, иманг да си събере, а майка му гу ни пуска. - Бре нимон пода, сину лю, че ми си оше мъничко, мъничку, оше слабичку, ни можиш имане да събереш. Димитър майка ни слуша. Стана Димитър отиде с негови верни друтари камили да си събере.
Сьбера Димитър, събера, само едничка остана. Димитър се назад повърна *змила да си събере.
'JHMMTTP лол лед остана W‘*o я кал батиса
Сичкн са назад върнаа, само Димитър нямаше. Ага н село отлили Димнтровите друтари, те се чудом чудеха. как шат на майка да кажат Димитровата майчица, тя ги на пътя чакаше и си другаре питаше: — Синове. мои синове, кале Димитър юстана ?
- Дельо лю, стара, по-стара, тебе лъжа не бива.
Събера (имитър, събера, всички камили събера, само едничка остана и той се назад повърна, камила да си събере;
Димитър под лед юстана, а Мирчо н кал батиса. Димитровата майчица,
Пароли*
™ "а сРи*а ги думаше-- Срико лю, кили, грико лаио ти око изтече, лето камила ни по«-та гИ Димитра югТави та ги се назад понъриал камила да си събере та ми под лед юстана а Мир о в кал батиса
••грамотна, лпчакиия т селп Ел телка на гр Топот.,wpiJ „ г
19 март )Ч57 г София
• «•а
У ЗАГЙНАЛО МАМО ЧУЖДО ЧУЖДИНЧЕ
Загинало, мамо, чуждо чуждйнче. чуждо чуждйнче, чуждо ябанжийче.
Иванкина майка, тя Иванка пита — Иванке ле, моя едничка у майка.
едничка у майка, едничка у баша. Какво ти е стбрилу туй чуждо чуждйнче.
С л у шана от А н г v д село Еникьой Дедеагашко. а 26 октомври 195-1 ।
туй чуждо чужлмче. ял жди ка-ииларче?
За години зреме ко. а ве пела и за друга эреме в гоатинка не пяла.
Ой, мале и, >« Иванкина мдика.
тебе ку е мале. - «до-г tvm-дннче.
а на мене е, мале. огъраото либе.
Т. Тонна ков. Ч--- диев ргспм л-от 1925 г. котел н *нг»ж~ти.
ЗБИРА МИ АНГЕЛ. ТРЪЙНУБА
Збира ми Ангел, тръйнува с негови кътер камили нах Гюмюрджина касаба тежка кирия да кара Пудал е Ангел, дуудал до Кърджали града гуляма, пяло си лято пролетя. Де са срико му зададе, той си го вярно питаше: — Срико льо, милин срико льо, шу има, ерику, шу няма, лу нршто село гулямо
Слушана от Иван Г «. о р • t село Еникьой. Дедеагашко. сега кип нз г
Записала Мара И л к о а
25 декември 1955 i
и нашта рода гулям-— Убаве здравс. Ангеле, енчки ти здраве прмвадлт И башу ти са утке ни. и той ти здраве изпраша тоню на манка машевд и млого ти здраве провала Уткък му кап ерику му Ангел са болен рЗ’бо.'ч Лежал е мал\. ни млату той са със ту ша раздели.
ьрб I Ч к .И V1HIUCH
\ |)рим*>н<кн
НА ГН А РИЛ
НлгвАрм.! ( тонн, ндтндрнл изгони Kdrtp кдмилн със жито ж Мп пченвиа. Crown Колриики думаше:
Либ* Копрйнке, Копринке, и та д.» ила, либе ле, жълта пченйцз ла карам, да карам, ла я продавай н Салуна »рйда голяма. Сега са дошли, либе ле, катлъшки гл’дни години, жълта пченица да прода и много пари да взёма. Късно за вода да ни ходни», ти да се рано лрибираш! Стоян си конче възсёдна и си катера замйна за Со лун града голяма. Вървели, шо са вьрвёли, широко поле минали. стигнали гора зелёна, Стоян аргатем думаше: — Заприте малко катарат, ние да си малко почйнем, студёна вода да пийнем! Я та са назад завърна, чи съм тевтёрче забрйвил под Копрйнкину възглавие; вие ше ме тука чакате Чи са е Стоян завърнал и си към сёло заминал.
( ТОНН, НАТВАРИЛ
Ai.» си Н сёло отишъл, то бёше нош — полунош, Стоян на врата похлопал — Стами ми, либе, отвори, чи съм тевгёра забранил I Копринка булка хубава, тя се чудом чудеше и на Стояна думаше: Лйбе Стояне, Стойне, сега е нош — полуиош, сега се врата не отвйря. Стоян се чудом чудеше, чи си нратата разчули, разчупи, оше разсёче и си ми вътре той влёзе. Га глёда Стоян, то глёда : Манблчо младо аргйтче, той при Копринка лежёше. Стоян Копринки думаше: - Лйбе Копринке. Копринке, дали те млада къйдйсам’ или те млада парёсам ? Копринка дума Стояну: — Либе Стояне, Стояне, де да ме млада парёсаш, по-добрё млада кьйдйсаш, да са хората не смёят. Извади Стоян нбжчето, та й главата одрёза като на пиле летрбвско.
Слушана от Ирина Атанас она Йорданов а, 47-годиш-на. IV-to отделение, родом от село Баетли, Гюмюрджинска околия, а от 1424 г. жителка на гр. Тополовград.
21 октомири 19.54 г
СТОЯН КАЛУДКА
Сгоян Калудка питаше: Любе Калу дне, Калудке, я ин далёко да и да с мойте катар камили, далечен кяр да керувам. При кого да те оставя, кое те глуша аргатче ?
Слуша ме, слуи»а, любе ле, Манолчо младо аргатче.
Та стана Стойн, та тр1гна,
• у6нМм погубым
ПИТАШЕ натвари катйр камили. Вървёли, щу са вървёли, до срадё пътя отишлй. Стоян йолдаше думаше:
Иолдаши, ве Стоянови, кйрайте катар камили, яс ще се назад завЪрна, яс съм си кесата забравил, песета с тескерёта под Калудино възглавие!
“У “ата₽ та се Стой и завърна. Кът се Стойн завърна не кайле Калудка да ’ ЭМмНаЙЛС КалУ**а седи с МанОлчо малко аргатче печено йгие ядёха червёно вино пиеха,
КИНИ, 1924
Слушана <п Банк, Легко.а Гр.,сй неграмотна до» от селе
г. жителю на гр. Къраж^м <идер*
22 май 1954 г
ъ^-годишна юма-
Г|оммиживгчо гу.
СТОЯН КАЛУ ДКИ ДУ МАШЕ
Стоян Калудки думаше: — Кутру аргатче най-слуша. мяй-слуша и най-работи, “р„ тебе да го оставя > Калудка дума Стояну: — Любе Стояне, Стояне, най-слуша и най-работи, Манолчо младо харгатче, него при мене оставиI Чи стана Стоян, та тръгна, закара катёр камили надблу нах Анадбла. Вървёли, то са вървёли, до сред пътя ушлйли. Стоян аргйтем думаше: — Аргйте, мои аргате, карайте катёр камили, яс те са назад повърна.
че съм кемерът забравмл под Калудшно въз -а&-е Чи га се Стоян тоеърна, вънка р.а дорн тор ка:
Либе Калудке Кал\ дке, ст ан и ми. либе. атворе, че съм кемерт- заб-авил пот тбите възгл^аае Дордё Калудка да стане, Стоян самичгк ггге ря. Га видя Стоян, то гледа Манолчо при Калудка седеше. пёкано ягне ядеда и руйно вино пиеда. Стоян се люто раэсърдм, извади ножче фреягнмче. та й главата одрёза. главата от бялата шпика
Слушана от М а р и я х В ь л ч е в а. 50-' '. _ т. . -годом от село Калайджндере. Гюмюрджняско аот - . • ’Ът*~-и Р-
Кърджали.
22 декември 1955 г.. Кърджалн
\/ НЕВЁСТО
- Невёсто Караджбвице. мър де отйде Караджа? — Няма го, няма, дёверо, той ми отйде, отйде, в Гюмюржйн поле широко, катёр камили да води, тёжка керйя да вдйга, керйя жЪлта пченйца.
КАРАДЖОВИЦЕ
бели грбшовс да вземд. пб-млого жълти алтъче.
— Невёсто Карал новине, мър хайде да поглавлш в сёлото на баш чом1*а — Девере', милнч дё^го. за кого ли те печ ивч.
Б сёлото момй чмаме-
1 Дорч — дворн
А ||рим<«ски
Невест*» Керлл*,’“И1,с' ч^сто «Одиш на герЖ над герма надникни, мН и то виднш в герйня. м исго си MJ поглави — Деверс», милин деверо, ие думай г и тая дума, чн е ит 6<»га грехотИ
ТИ
и от хората срамота. Яс имам, имам, дёверо, от твбег бр<|та детёнце, детёнпе — малко момчёнце
Невёсто Караджовице, хубана мома род няма, д ьлббка иода брод няма
Ангелова Токмакова, 5H.iojKUllld от село Еиимьой, Дедсагашко, а от 1925 ,
Слушана о» Mjib wwkmh*. неграмотна, родом «нпее в гр Тополовград
2.5 „мтомври 1954 I .. Гополонгр-'
Вариант I
__ Невясту Караджонице, мър де стиле Караджа ? _ Той ми \тиде, деверю, в Гюмюрджинско поле широко, ранено конче да ява, катер камили да оди, тежка кирия да носи, кирня жълта чиница — Невясту Караджовице, мър хайде да ia земиме! — Деверю, мили деверю.
ни думай ти тяве думи, дено са нс за думане! Яс имам, милин деверю, ут тоюгу брата дятенце. Мълчн ми, мълчи, деверю, да на ни чуят оратаI
— Мър невясту Караджовице, дълбоко море — брод няма, честана гора - пъть няма, ялова жена грях няма.
Чу тз нз 25декемнрн 1955 i от Злата Митрюва Деведжнева. 57 ги шшна, Чнтрю Ив Дсведжиев, 64-годишсн и Митрю Сиракы. 7к-го-лишен всичъите ролом от село Еннкьлй Дедеягашко.
\/ ИМАЛА МАЙКА. Г. И ТАЛА
Имала чайка, глёдала двачина тина имала, малкия Иван, казваха. Остана Иван сираче, без майка Иван, без баша, та го буля му изглёда. Като голям караете, Иван були си думаше:
Буле ле мила, буле ле. яс uia да ида, буле ле, над гюмюжинсха касаба, млад деаеджия да стана, матёр камили да водя, ‘Мне чаиове да цъмкат. А буля му ся думаше;
Ку идиш, брате, бре иди. були и оше по-драго! Та стана Иван, отиде нах Гюмюжйнска касаба. Мало е млого посидёл, съмнало лёто-пролете, всички събйрат да тръгат на Селенйцка1 касаба, тежка керия да карат. Ивановите стопани и тия сбират да тръгат и на Ивана думаха: — Иване, наш чираче ле, ние ще, Иване, да йдим на Селенйцка касаба,
Cf 4fMUr
И“1 из ip Солун .елениика касаба — Солуна града
,жка херня да карам* Върксли, ию са вървёли и на Селении ушлили. Натварил Иван, натварил „ёгови катёр камили. Закйчил чйфте чунтове, оТёхка кбнче ранено. Чунтове жадно цЪнкзха, Иван по-жадно отпева. Вьрвёли, шо са вървели, до срадё пЪтя допрели Иван си болен разболЯ, Иван си башёйку думаше __ Мёне е лошу станалу, яс та да умра, загина. А башёйку му думаше: — Хайде ми, хайде, Иване на Искюлската* касаба,
™ има млого икиме, ИЛЗЧе ",е т* «*име-И на Игкюп са ушлили. а Ис*юпските икиме
У? илач« «Мали Иван ила- пие пе *J™**k> ГО литаше:
Иване, младо, зелёно, *и дойде ли ти хубаво? - Башёйку, ««им башей1п не да ии дойде хубаво. оше ми по-лошо става. Яс ша да умра, загина Я подай ми десна ръ«ипа ръката да ти цел -з Ага си а сёло иди”* на буле здраве каждое, чи ма е млого гледала.
Слушана сл Я н ю камнлар, сега земеделец. околия Сега живее в гр
Вьл«г| Делигр» еж 'н-.^кщ
I к-iac родом <тт геле ёшшьов Дезеагхои Тополпиграх
23 октомври 1954 г.
БОЛНИЯТ К А МИЛА Р И ГАРВАНЧЕТС
Даню майци си ромоньи — Я ще да ида, мале ле. с мойте катёр2 камили ф Анадол полье широко, тешка кирия да карам, кирия жълта пченица. — Сину Иване. Иване, бре немой пуда, сини лъо, нафтам го кажат дальёко. дальеко, сину, нёздраво' Иван майка си не слуша. станали и съ тръгнали Га са на път вървели. тин са каул правили: — Кой кък се разболяеме. сърайлен3 ще го глёдзме Иван се больен разбеле, сички го наред глёдаха. кой по ден, кой по два деня браг му го гледа най-млого. най-млого цяла неделя.
' Искюч гурското название на гр wHC мир r 0T ,f(-
1 Катер но ред (обяснението v В Стони
нан — Ю-15 камили, забележка автора!;
1 Сърайлен по ред.
д | |рнм1>м * н
i.ir' беме млади ергени, вис на сватба пудах ге ( вашите кбнье хранени, за бех од ।незло паднала 13 м» коньете гт.пгяха Г
13 ма на крайЪт одмахна, la in ма мама изхоами
f ДОДЬГЛ”. Н умр1»<налн, мЛ11Го медане. , веке <кгани( ’ Чгрна челня. j Циана немсик черно гарванче. ц.1лэ носеше, у сенкя праньеше мрвамче ни г.ине: •‘’п. t L. черно глрнанче. .I. >-. добр» направил. ' си ме голкис пригляваш 2 Знзнн ли. Даню. по......и.
Цели Ив Ст. > TV'tvn . ...—.............—пин.
. ген. Киракилжалн (Каракурджали. бележка автора), ГюмюРи|( S-a& lSl ' 'Р КаГЛИ (ССГЛ ТОПОЛОВГРад-
J Трам»ГСофнн 1«39, сгр. ЗПЬ -Зб7. № «14
I \J СЪБРАЛИ СА СЕ. С ЬЬРАЛИ Събрали са се, събрали всичките другйри камилари та яды, джанъм, да пйят. Като ядели, пиёли, добра дума думали: — Яжге и пийге, йолдашлар, угре ше р’но да вървим, дано се некой не разболей, каквй ше го, джанъм, прайме ? Илю са бблан разболя, другари нарёд го гледйли цела ми една нидёля.
Брат му го най-млого глёдаше и гой ми една нидёля. И той го, джанъм, острей.
Илю самйчек остана под едно дърво високо, до една вода студёна. На дърво гарван грачеше. Или» гарванчу думаше: — Грзчи ми, грачи, гарванчи, ис га умра. загина, от моето месд да ядёш, от мойте кърви да пииш I
°т Книа Иванова Чалмова ио мъж. J тепли «пайлова Димитрова, 70-годншна, домакиня, 3-то отделение. ,, Л‘‘РЬент. 1еаеагашкз околии, з сега жителка на <р 1
22 '.кгомнри 1954 I.
Йпдляяа цикл иллиурус.
|| нем*
6pnr<mi> И ТОЙ rtf под th.. Неф п> при «ам, един 1 , i уста mi волз носгше, < KpK.llbl mv t_ Дли*' |.>рвлнче inii.iiiit:
Mt коньете гъпгяха. in,к । и сльёзе от конче, си ма мама изхрани и аз голимо порйснах. _ I ледай ме, гледай, гарна», дорде ми душа изльезе Да ти са халал, гарванче, мойте я< ни крьфтове. J
ли,
нов, 56-годнн1ен. н I Ин. Парлакоп, 17-' , '• ' . .. ........................,
Цаваклм (сегз Тополовград, бслсжка
IldJH
ЗАДАЛИ СА ( F с
-C™XOBH riPAXGBF
Заддли га се тихою- прахове, (МЛ прймонсне — три сиидлира [>-Л.
|Ми напреж иьрви Руса Русалка руга девойка попова пирка
попова Шерка кралюиа сноса
ПЛсле ги кара турчин сейм-,<Ин । урчим на Руска тихо говори
Ой руско, Руско, попова -рг , попова п|ёрко, кралюва снохо. хвЪрли си Руско малото лете ше re продэдём за мома мяст > - Ой турчиие ле. ти друга ияро. как ше си хвьрлем малкото д га сам лижалз девет године и съм си пила биле биляно, там съм добила от сърпе чедо. от сърцё чедо, от бога дарба.
Ой Руско, Руско, попова щерк , попова щёрко, кралюва снохо, хвЪрли си, Руско, малого лете, да г и не сечём твоятз глава
rVSUT*”"-
ЧВаи ₽v“a
залу яая-i } '1М)Гва Людмила, заявляла го и апяда т._
*"• w’niw’ ’°”®.
зелена ттх-ка _ т*-г _
постелка, роса а г»-? _
fc-r>, - 1а <Г,П^
ветрел me jyXBt _ 7еб ше я люшве,
“*ше Шшагт - теб ас хранят Паями м«. паями мамшю я>до, да ладе д> щ, пораснеш.
*
пар да т- • е, да -j -
— — ~с»ляяилта, да чуея къае е мана, € • А -;а — - лада хбюпо. огървеш от в> турце
пйсар да чи см на г мама къдё да я
Слушана от Стана Ах Мавр галева клас. мхнаджийка пт гр. Устово.
Лятото на 1955 г гр. Усто»-.
у ЗА.МРЫхНА
Замрькна Дймо керванджи у иегова лёля далёчна, далёчн.) лёля, незнайна, незнлйна и непознага, с нёйни деве г синове.
Те го добре лосрёшнаха Сёднали да ми вечёрят Вечёра са вечёрали. Та си Димо изкарал нёгови до два кемёри, до два кемёри с алтъне. Да си ги Дймо прибран, да <е Дймо похвйли на дёвег сина лелёни и на нёгова лёля незнлйна. неэн йна и непознага
ДЙМО КЕРВАНДло'
Те кът кемери зиделв. кемёри пълни с алтьав ге са мисъ.' намаслили, те да си Дима ' .< парите да му разделят Те на майка св думаха: — Мамо ма, стара маичвце, ги да си Дима събудмш, предн звёздата да изг?ен. звёздата Керлы Къравка Hue да го посрешнем на тйя сграшни пътиша, кемёри да му вэёмнме. кемёри пълни с ал*ст? керван товарен с счапе. Дймо ми легка и засл!
1 Гчхове — тихи.
2 Деве - камила, и смисм на шимми
КамнларстМ10 « be •PMopik* Гр««н»
4 UprtMOHiKH
ЧЛ
дваж пяха, «риж иовгорихи Та стйна Димо керванлжй откйра Димо кернана, кервйиа, дёсет катара, кернана ло сто камили. Страшни пьтиша стигнали Тамо си Дима срёщнали нёговите братовчсди, та му главата одрезли и му парите вземали и oine кервйн камили, кервйна говарен с имёнс
, -лдн не «аспЛ, днмпна ЛС думаше: г». ‘и ”3 £ чёдн сёстрино, - Я"М0 Чимн я стами. « ста,,и’ С д”я* пйха’. п'тЛ”Теа\а грим повтбриха дваж пяа . I auie:
* *"«• р?"° ' if нс е изгрялэ, KepBiiH Къранка п н м> думаше : Пък СИ МУ стани.
_ я стами, , IIIM’A „е,ли«. Димо. «“« ""ха’
Слу““"кам»™Ьр2ки F* П°"о“ °’ смо T,;a,B" "koL
"Тда г “ ' Р Тополовгр»..
Л от .цел |
22 октомври 1*54 1
Д и М и г рив.1 J а д а к о н а, 45-годиц11(,
СЕСТРА БРАТА КАЛЁСВА
Сестра брата калесва да го гости, да го сложи трижгодинско руйно вино, гергьбвденско вакло агне. Тя не го е калёсала, да го гости, да го сложи, люм си го е калёсала, да го лига, разпитова: — Брате, брате, мили брате, шот си порти геч отварят, геч отварят, геч затварят,
дали мислиш да се жениш, или мислиш да забёгниш?
— Сёстро, сёстро, мйла сёстро, яс не мйсля да се женя, люм си мйсля да забёгна от комшие касканджие.
Овце купих не заягних, крави купих — не затёлих. коне купих — не затяйчих, затуй мйсля да забёгна
Слушана от Ста маг Ив II а и чей и от други лица
.Това е деведжиПска песен, ако и н нея да не се споменава иамили и камиларе Песената се пес особено ношно време <н ками.ир-който иэди магарсто.’
17 май 1454 г., гр Кьрджали.
ИНДЕРТ, СТАРА ПЛАНИНО
Индере, стара планино!
Имала майка, глёдала дур четворица синове.
Раова ги майка, израства, дур ду големи нарастат. Малкият Димитър викаха. Рас на Димитър, порасна, .{имитт.р бати си вйкаше:
Ь-’ше ле, я мой, баще ле, * ,це ла пода, да пода
на наш го стадо гулёмо, в Индере стара планинз, на наш то стйдо голямо. Стана Димигьр утйде, пйсе ги Димйтър, изпаса, три ги години писало, пет ги стотйни сторило.
В Индере стара планина, пусто кумйтско излёзе, пуста се бомба хвърлила
Н Индер*' стара планина лНзнаха Димигра, вързаха. б,кар букаи на крэка и дрёбни гинджири на ръка, fa го на кошари отведоха гэыо г" R* рно питала __ Ти ли си, Димитре, ти ли си 1И Ли си баш хайдутина в Индере стара плаиина д, го пътя ббреше?
Ой ви царюве жандарм яс съм си стадо пределйл, вьрнах се стадо да сбирам, пуста се бумба хвърли, Мсне за хайдутин фанаха, чи е Димитър хайдутин Второ Ивана доведоха и него верно питала: — Ти ли си, Иване, ти ли си. ти ли си баш хайдутина, в Индере стара планина ? Трети са Митра довели: — Ти ли си, Митрю, ги ли си, ти ли си баш хайдутина.
в Индере стара планина. дето пътя бореше ? Отвёдоха на Дедеагачка касаб. гамо го мапус стбриха. .Лежали, шо са лежали
Ло два ми, грИ ии месеци ?а’оД'™ ™ 7 °ЗРЯНС“а ГИ мапус сториха.
Лежали, що са лежали п‘ ми, 3„ гри Г1)лини « болен разболя. ДЯМИ ьр аисмо пишете — Ьате ле, Петко, бате ле, J 33 и тува да дойдеш. «ене е лошо станало, □а дойдеш да че убйдиш «а Одривска касабо! Ьапо му писмо получи. я 'а ~исч- то чеТ“ше и.дребня еълзи рбвеше. Дямйтър пита, разпита — Бате ле, Пеню мераклъ, ‘ДО и.ча бате, то няма, по (пшто село гуля но, по наштз рода ро длина? — Хубаво здраве, Димитре1 — Бате лк Петко севдалъ кък права, бате ге. шо правя моего стадо гулямо и мойте ст д?.ж к) чета -— Хубаво. здраве. Дямитре — Бйте ле, Петко мерам!, хубаво да сте тле дали, моею стадо гулам-и менте Зерта куяета
Слушана от Иван J л * - a th - с: - - м ит село ЕникьоГ Делеагашко. през 1878 г 4-то отделеямс лк • <• ua? era мяте.» на гр. Кърджали.
19 декември 1955 г. гр. Мс*чи-г:м_
DEVE YL’KSEK W.AD Ч 1?СА\
Deve yviksek atamadnn urgani, tuttum Kizm memelenni, ye ktim yamma, sorduin baktun: — Nerelisin, deveci?
Jskenderli!
(,'ek develen yoku^a
Aman, amanl Sulansm aman
Akin s'iy 2.’ ?- ansm ama:;. deveci Sordini: ?ач' т.
— \ereLism
— Jskenderk deveci'
Kiniun dudaklu deveci, ince belli, deveci var. aman’
не и о ж а*
,в.ич«то Никите.
11НТЯ* От
- От Тег ли А ма и.
1П,рЛЯ ВЪЖ**0»
"е’.и.
Скендерл"’’ ь<ыилнте ня гор дивя ।
Я
Да се напоят камилите, дето гекаг чешмите, да се размъти нодата. Iледа го и го пита:
От де си ?
От Скендер, камилар|
Устните ти червени, камилар1( тънкото ти кръетче, ками/,.', аман, аман I
не я Дснед ж и ев. от с Калайдж^ Ill-то г»т вменив, камиллр. сега жиц । ‘"
QtyllllB* ’’I К И 1' " Г.^ниско, 75-годишен.
T*M^ryS I9M >.
,,,..........и» • ............ ........
Р«"Г"“ ““’° 1'"ГП
develen sulinsin
Aman, aman I
Akan caviar bulansin’
Aman, amanl
Dcve yuksek, alamadim urgam
Aman, amanJ
U K DEVEI ERI SUI ANSIN
Deveciye sordu nereli, asil nerel Aman, Jskenderli I
Meyva grtbekli, dolgum memeli Sallama kiziznn gobegini Dti$urursun bebegini.
Тег ли, камилите да се напоят ’ Ох, ох!
Изворнте 01. oil Кам млата
(Нревод)
Пита камиларя от къде е, той е '
от къде
Ом. ом’
да се размътят.
висока, не можах да хвърля въжето.
От Скендер!
А <рела утроба, пълни ненки, не друсай, мойто момиче, рема че те изеипеш бебето.
КО-
СИ,
Слриль in Н н к о । j Я не и Деяеджиев, 70-1 одишен, иинш мнир cci i теме,клеи родим от село Калайлжидере, I юмюрлжин *• 1 •" -'ни сегл жигел на гр Тополов1рад
22 отломи р и 1454 г.
Слушана от Никола
' ' ' ' г1И '' •1'атприя, 6 а ) и Мала Азия, прочу! сьс своитс 1
МИСЛИ и пословиии ВЪВ ВРЪЗКА С КАМИЛАРСТВОТО
се м
стяга'*
I. Я качилата, я ка.чи.шря в снись. .р.ч. .
знае какво може да стане, че всичко се м*ни
± Камилата баяна въреи, но Пален чтила човек, който бавно, но неотклонно следва лоставената са laSwT Напомня ни латинската мисъл: .Който бавно ход, 1ат_ .
3. Камилите от магаре се вобят. Ооев в * ква < употребява се и в преносен не вина™ умните юрз за-два- намело на обшествения живот в държавата.
4. Камилата поискала рога, та остана (a j бе? . — човек който се надценява; иска това, което не за<- -а&з
э Приятелите на камиларите тряоеа оа , *
Освен буквалното значение горното изречение се потребим з преносен смисъл — богатите се приема? о- бога*’
Ь Майката не плане, когато детето й паОнг ~ . . а плаче, когато падне от магарето. Преносно з-ачея сет висок пост и да падне човек. не трябва да съжа.тява а ла = - ал за когато падне от малък.
7 Камилата си загубил, та за юлара плаче^ .ив rsneu ко ми iama, а юлара, — Да не съжалява човек загребает ?
а за голямото, което е загубил.
8. И камилата ходи в Мека, но хаджия че с-дао — Нс нсеки човек, който изпълнява външната обредност на даденс религия е добър и благороден.
9. Пораснал си колкото камилата. но акъ.л: ти < ел-«а. за от уиште и. —Казва се за човек, който е едър. но с стран;—ен ум.
10. За пара хамила не искам, доведи ми намола mj 1000 пари Освен в буквалния смисъл употребява се оше и в сммсъл че човек трябва да предпочита скъпото и хубавото в животх
II. Каквато е камилата, такъв и ками.игр^т ₽ смисъл, че всяка работа зависи от този, който я върши
12. Ка нилата колкото и бързо да ходи, керванът lu к.рц. Освен конкретното значение казва се. за да се подчергае. -е мовек. колкото и да се стреми в живота напрел, в зависимее е и от оо-щественото развитие. .
13. Камилата с краката си и нравна т иожс за -Употребява се двояко: 1) че копитата на камилата са меня и човек, който е добър
102
/разтърсването) на камилата
И 11отре«р«пнета ( ят топор на камилата. кои,,, т„аг N и н > ca''-'Р'1 (*УТ*>4 °₽и "О«чко стока „„
ХХтм от лаете стра» ’ " .панагом" (отrapt на самара) д,,, н«от» « постена „о стръмни и калолни места, ,
арстокс .ОЛ" Л°ХсМТ самаритс и всичкО. което е поста.,, ,,,, «сто ст спнрдт. Г’-’?'*” ..е до първото починно мае го ,,,
отгор». naaajl л°$®п"н.лият багаж от .потреперването- „а милнк «‘постав» намно,о часто не само във вески,.............
Горнатэ мисъл се и- в обтествено-политическия на на вин живот на к;миХР’ Много пъти лошото ръководство на иа рода, особено в Турину предизвиква недоволство чч
рода от отделим '' ' на ГЛавите им масите, което се стомрв комилата теми на главата и
15. Неизядемата £ * 0 пътуват> „оставят над товара и чувал Место пъти камиларите, • И когато сеното не се изяжда
със сено или трева за др * б в цуВала за по-нататъшни». "“^"npZZ' -Х,е₽ лнешната’ работа ла не се оставя за утре. ..„^пичпп не се гхнии.— Най-често се казна
'съ^мчовет 'той™ эаема виден пост в политико-обществен,,., живо’т на стрзната.'но се крие зад други и не изказва открито и Д°6,1 Г™ кТХёТнаклрпй ка милата да прискочи трап - Кална се за човек конто е пресметлив и не се излага на рискове.
18 Потрнбаа ли но камилата трева. тя изпъва шията ... Често се спотребява както в камиларския жияот, така и н ооик ството - кадърният си намира това. което му е необходимо
19. Веднъж попита.iu каиилата
— Стръиното ли обичаш или надолнището .
.4 тя отговорила: 1
— И дзете господ да ги порази f Дай ми равно поле Камиларите твърдо вярват, че камилите са казали някога гич д)ми, които във всекидневието се употреияват в смисъл, че е ио-лесно да се следва установения! ред в живота, отколкото гьреят нови пътища както в областта на науката, гака и н тико-обществения живот
20. Погълнал камилата със самара — Казва се за човек.
21 Ако камилата се понесе от вятъра, то козата па неб» то' — Щом големите хора се подават на клюки и дреона-вости, то какво оставн за обикновените.
Запелу и к । Нонсчетп от тин мнели и пословная съм у 'V ' "• гурш-камилари н Гюмюрзжнна през 1941 — 1944 г като ат'1' "
да се поли-
лаком
търси
приказ™. БАСНИ. ПРЕДАНИЯ И СПОМЕНИ ПГЬТЕПИСИ)
НАСТРА1ИН ХОДЖА И КАМИЛИТЕ
<П р а 1 н
Настрадин Ходжа се покачил ча г-на конто стоял, и като сякъл, минал един
— А бе, ходжа, зато сечею тоя дал -не може бе' Няма да падна паднеш ' му казал непознатнят те падна' — отговори.’ ходжата
— Ах, mt — Ах. сече дала.
елиа круша и сякъл клона. И их казал: паднещ '
*я№- и си заминал, и тоодължавал ла
Сякъл ходжата дала и след малко тад-а.- заед“ вето и
брадвата.
Брех, тоя човек позна. че ше падна. р знае огг ие
\мра! — говорил си ходжата и се ззтгал да -• -астлгае
Е— Ей, човек' Ти позна. че ше падна от дала - познает
и кога те умра.
Непознатият пътник м\ казал
— Ще броиш от днес четиридесет гена _ - --.в
ще умреш!
Ходил ходжата с магаренцето кагоре-- о.*г -с - .а ~а~а i порела, нито пък сън го фащало.
Когато изминали тридесет и девет дена =.а -г* тт* хо-
джата отишел сам да си изкопае гроба и като о зк а/ зле нал
в него и зачакъл светците да дойдат да мд азема~ туе
Като чакал в гроба, той отдалече зачул кл -п кзиили t си казал:
— Чакай на живот да видя светците. кои’о еземдт душите на людете, какви са, та тогана да се раздели с г ъ л •а. -а.
Катерьт камили наближавал. Настрдди- Ходжа помести.'. че светците идват да му вземат душата и карат ками'ire да му говорят греховете. Когато камилите н^ближмли гроба, той се пова-вдигнзл Те се плахнали. почнали да тичат i хвърлв.’ товара
Отначало камиларите се уплатили, но като видел.к че от гроба станал Ходжата, помнслилм. че народно ги ашн. грабнали г° и го прибили от бой и пак си го хвърдили в гроба без да чака да види светците с гърбиците - камилите
Слушана от I е л ч \ и КирчевЯмко* S.- *н. <?i сг .. дарен. Kdvmobi радско грамотеи ме ' че <.-мие «и
Село Бреи Kpvмовгракко ? ' •*
д (||,иыияски
той на-останало
♦ЛГУЬЕМА ПЕЧАЛИЛ (При к а >« >)
пя,нася ИЗ плвнннския ПЪТ, конто ВОЛИ за р.1Н ,н*'м ' InaHWH се връша от далечна печалба. Но турни.
Кашмяр "Хи< ми о опасен «вой. н дълбоко лере pj Динкин ГО пр п ре • иманс а <ЪДЪлжеиието, което -У ПРГ’и нТр/нмне на семейството си и катера камили,
Ml и повечето камили. Останал той само < четири
Мими- Нт рви < 01 ехото подсма с< и от първата ка
^"/“Дарн. лиокь. който * водил много камили. а сега е оста,,.,., сшю гр^^и, «амила ват «ираи.» «VW»’ би< СЯК8Ш п°втаря
— ЬиН I рош борчум I..1
Но тят се обнадежвз. Син i t му f вече поотраснал и Щ(
ч МИ1()П Ilk П.КМ1ЯГ нови камили и ц,е
нтправения борч и затананиква Той сякаш чува, че звъ кеиът на втората камила започва ла лее. ла говори по-весела песен
— Иоденеджек I.. *
Клолотът на третата камила се обажда в изпревара
— Нерден?*
д и зиме то на най*малкэта камила се обажда пък
— Ондан — бендан I.. ‘
КИЧУК АЛЛАХ
inpHKd i Ж й|
Едва камила елязла в една градина, демек в едно бахче I ра-динагз исята със зеле. Камилата почнала да хапе една зелка и вдигнала главата нагоре
Градината била на турчин бахчованлжия. Съседите му турне, като Видели какво правя камилата, се развикали:
- Комнп лар/ елате да видите какно прави Кичу к Аллах'’’(h земя’1 го веема, на небето го вде'
Съседите на градинара велнага се стекли. Гледат и не вярват ил ПчИ| ' зта хапне от зелката на земята и пак вдигнс лавата към иебег() Инкой не е смеел да отиде до камилата. Тур
че камилата с малкият Аллах, изпратен като замест-ник г.щммий Аллах, и не смеели да я изпъдят.
" •4’1 след като се иахранила добре, легнала в градината и ............. г
Cf ° 33 и'1ПРзтения Кичук Аллах и се чу да правят На другия край на селото живеели няколко
нмэм мпаяелщ
»Ue г» лмлга!
От «v- ?
. rweir
- мжм lfCl(oa
•змнла пт кервана **1*' от тралнната м Ча "betaяте гм
Миали бългапм , «угнали за Сливеи бзлкаи ,а rom., ,”’р* f,T ело
-грунта дошли да иилмт аллажомго пдо 2“ кар.*1 *'* *k Р Г-У готп турмит* *'че били «аяочюли ла о к„2’',к Аллэ’ 'рел *° деде* •• Грежовет* си. и ла искат опро-
Бмиарите-камилэри като видели старая из дню Мйтрю как ххбавг. ге махра-/ э -.г турчина, лаг м* ли е < ю.лми ърди » и .аим , турпи. които лотогава не били -wAjav < ,И7, - Бре коыиплар’ Това • е никак - '/ (тара га камила на дядо Митр*. Je ej<Mo*a •. у нас. Тръгиали са к км левей. ките бкжая* да -swrr V.-1W. n
Българите залочиали да се пр.«ива- от -мя/а -^2-енлали ла молитва останали засрамечи и ст^
ведени главк е«ин по ндапмг ЧОММЛЖИЯта. който ги е забл
Лило Мйтрю влезнал и. ... . .
пълен морем гордо крачила към катера, г- .др -1Г. ,и_- х л„
на селото.
ДЕВЕДЖИ ДЕВЕДЖ.
(П р »• к a i о а*
Много деведжии са се движили от Сол - д. <г-
наши стоки. Един от тях цели десет -одм-• •’* — <-е
си разии стоки. Деведжията место пъ~и си i>. -/ ’д -с
скъпо пренасям, с такова богатство се занимала', а и то
няма Подхвърлят ми една никаква кирия и т- с. дставдм 5еде-Чакай да видя и аз, не мога ли ла стана богат като гея ктго ми дават стоката? Та те са ли хора от майка роденв'• V.-ax яр тър и Хасан да бир дър ц
Един ден натоварил от Цармгрзд 40 ка**нлн вместо да
я закара в Солун, той я разпролал Събира парите то два отмва в Сол\н и оттам натоварил стока мотива дс -з-"~од-ах ъбрдг много злато. Продава и камилите и избчгва в Чала Азич тотънал като игла. Тук се прекръетва на др\го нме п эа о-т..’ търговия Всички го обикнали Бил добър. Оженил се ’ма* вече гве леей Пари събрал много
Измамените търговци от Цармград •• Con - л?дь. ^ава1»* д< 'о гърсят. Нзпрашат свои хора чак в Мала Азия Чрез вла<тта оое-Ш&ли голяма награда, конто го открие Ед»»^ о. нзпрвтенмте го познана Съобщава на властта. Зад’ържат го Сьдчт деведжията. о неговите сьграждани доказват, че той е местей чоггк .• че
* кодил. Тьрговците изгубыт делото Но един ог стари с
регьл
Борда вар бир шей! (Тука има нешо >
— Какао ла се правя ? питали остааалн е <кдии
|lt<
ж и все
*з ше нрием
к «,ино' Ше направим 0Ш« «Дин опит. Там, К-,,Л(.ТО hni кзкяо i • д две-три години наш полицай и *«• “ ’,,гана не “ ла
........
Х.Г-,= ь“г;р; “ J ui< запомнен» да викаш: .левелжи. левелжи, ленеджи'-А«о гё Хрне. то, ава веднага те ги эадържиш. сигурно той „«. бъле гьшият, koiото търсим*
Така и станало След няколко години, когато деведжията вече ct успокоил, тайният агент отина в града, където живел и се про викна: „Деведжи, деведжи, деведжи!- Същият човек се обръща Агенты го )ланя и го предана на властга Съдът го съди и ос ьжда, задето откраднэл стоката, парите и избягъл.
Старият съдня събрал по-младите сълии и им ооеснил :
- Така се откриват много крадци. Деведжията е свикнал сьс эзнаяга сн. макар че много години не го упражнява вече. Но у него тоя занаят е \ живал. Ако чу извикаш и след петдесет години де веджи, той ще се обърне, но мене ако ми извикате „деведжи няма да се обърна, но ако ме повикате „кад ь ефенди“, веднага tne сн обърнэ маната, макар че сега сьм стар и не съм вече съдия 1
Разка зал X а а ж и Ч о лак.
Записала Мара М и к а П л о н ।
С КАМИ. Ill НА ХАДЖИ I ЬК
(II Р И К .1 з к 3|
Прели много голини тръгнал голям керван джилък в .Мека Върх\ всяка камила и мало качен веш доста дни под палещото слънце и камилите нито оглазнявали Като наближили Мека, една от ИГ' ' “
НИТО >силията ломогнали. Камилата не искала да другнте камили. Тогава водачът викнал:
~ Спретг всички1 Дайте да видим, кой е Да м\ поискам? тескерето'
дал. Всичко бито реловно, ездачэ
с камили за ха богомолец. Вър-нито ожеднявали, _ . --- камилите спряла
“ ?У^!Л,р.а1Н0'. Ез11ачът се мъчел л* Я върне, но нито боя, вьрви заедно с
кърху тая камила.
tГ ваны спрял и поискали тескерето на
но водачът пак се усъмнил и казал на
от *амилат* и се съблечи!
се с ьблече. Но когато насила ю съб-
гоя човек. Той ю
----- »t и пилечи !
I-U44LT не искал да (
' з ' пр,облегла и^скала 7 ездачът е жена- Ь-Дна хубава да отиде в Мека да види как се
аИа*1 Римлинката,
камилата тръгнала с другите, с
Прнш^.и басни „реланин и Сгитени
Нито един т толкова много люДе нс па -
низ друговерец, но камилата разброда За наг ?аме*дУ m ливотио И затона лопира с нея лткзва ка““лата е гяяшено
Римлинката е искала да отиде по тоя забранено на хора от друго «ероизпопедания ,, е,<а ,,и,ото ' ,аХ и до лнес « пази Чуждите конс'Х XT" ™ Т” далече от Мека и не се лопушат до *^нлманскат, саХня"0
Рпиш Х,1Ж, м,ра
ч о ж а <
•М и I а а я « » а.
вчрванич
I
- Дядо Ангеле, кажи, зато камилата е декомта -
— От ней вземат вгълна и кадят летит» я '
п т.лдл! дела * а и яъзрастнитг. когато са оолни; когато върви керван камили лецатз „ вират под въжетата, а майките викгг отсреша Бързайт<- л м бързайте и гледайте да се приврете пут курена’аа камила-а \а фе ни фат треска !“
— Ам ти даль ни знаиш, оти камилата е хеку-кт а - 4и та с малкеть госпуть. Запумии: камилата е малкетъ госпуть. мтва ле-кува! Има и друго дать гу кажа и не о Га са сберат ха Хаджилъка на Вельден да се молет упр _ тял >е. . .4И,-..
Аку мулитвата им е чуена и приемена от го камждатз тзнва права, аку мулитвата им не е приечена хт г споде. ~ гам ча-т-лата си лежи, ни става и зима да плаче, дх й тече^ сълзгге *т очите.
Разказал дядо Ангел Кал -и. ♦»- ,с
грамотен, родом от село Еникьои Ллд-.тг’ _ з - эг^. □ чд-
ка, Кърдж.1лийско Това вчряане . чъ.-» . ;г
— Земи „илиьк“ ут нугата на камилата, стопи п ндмажи са, дето имаш рематнзъм, зачина. Напрдви гьр >—6 пъте и -лкакви больки ни устанват.
Такъв „илиьк* клади ав една кутмйка. загуры ч губаво, лавки кутийката и след 5—6 месеца оттрн капачето и xv-ч ката i ще нидиш, вътре нито не устанало. Яс съм правил сыцхтч -чщ\ — казва Иван Гърбучков.
Истинъл чиляк яку легне на камилекх хълще и са \вие с ка-милску халще хтгоре замина му исгмммта Тлкабаснла мчд камилата и нейната вьлна билям носи лчк Ззтва оолите накадва 1 наше места с камилска вьлна.
Камилата с гост де дума, как мнслиш тн. .иг- на не* зикаме малкеть госпуть.
.\|1 >4 1 а '1 > Г‘ X 4 н I О В 4-
I 11Л
МИКЛ Г А НА КЛМИЖН lh Л I Н Я|
... Мног> камили: днеста ли са били.
Гд«" „.рбажм (,рмл к дм нервам. Дуй*. „рем.
зи са «или. но ' „,. излизала. Ритал с носите,
денежиит. са мрг *>“’ * м1,рд;,Ля. Мнмил се «нос.....................
махал г ръиете, нл«
,.,.тнт мэал на Леи»1"' ‘ > Никайте мн «ргатете ла си питам
—• А ОС. н( IIIM им j ।
как к, им съм направил!
Дритете веднага 1011,ЛИи . мМПаМ ? Дали хакъ ви съм изял, А б₽е' ТлТсъм'ян держал, дали без дреки и цървули (Тм\«Хжал“ к"*^е мн. оси ни .мирам, оти лушата ми „и “и"М ' А л, иАпбажи ние сме от всичко дополни, и от парите, и
* о', т тпе*ите За тебе лпшо ни можим да кажим!
"Т "”Н'тог а оти .........срам? - добавил болният камилар
- ШоМ е гъй - казали аргатете. - повикай и камилите и
- казали аргатете, — поникай и камилите и
тих да попиташ.
- Викайте ги' заповедал умирашият камилар.
Докзралн м\ и лиата кервана пред къшата — в големия двор с внеоката камилска врата Дворът се изпълнил с камили, болният камилар се показал от проэореца и извикал на камилите. Те изпъ-нали шнн и загледали своя ст\ панин, а той им заговорил
А бе, камили. мои животин, какво лото сте видели от мене' Жадни ли ви държах, гладни ли ви оставих или на път поливка ни ви давах ? Да не би лоши ауте да ви съм правил и рани да сте пол\навалило гърбонете и1ърбицитеэ Кажите, кажите, мои животни'
Старият 1ьпк1., най-старата камила и от двата кервана, излезъл наи-напред и отишъл под лрозореца на умиращия камилар и казал
— Чурбажи, наш стопанин, от всичко сме доволни от тебе ни гладни ни държа, ни жадни ни огтави, из пътя и почивка ни си давал и <убави аути ни прави, зла за едно ни е тежко и мъчно1 — За какво5
— Лето ни осгавн през всичклто време магаре да ни води ' отговорила старата камила.
Пи pjjkj и и. juju Я н ю В ь । ч е н Д е л и i р у «. и, 75-годииц н, ьлчи.мр go 1913 । cita ШмеМяеи. I KMC родом от село Еникьой, Делегацию. сега жятел на гр. Тополовград
23 окглмври I95д । Тополовград
КЕРВАН КЪРАНКА
(П реда и ис)
било t много отколе, когато керванжиитекамиларе сахате не 'а имали а се познавали кое време е през нощта по звездите: Тер-jHHTt Алкерът. Керван Къранката и Зорницата. Тогава един голям керван 1амръкнал край ел но разблйническо село в една кыца. Кер-
Приты* басни предании -
У*. ---------- и 1ПГм,нни ,
нинжин’1^ и камилите били изморени спали. Заспали първия дълбок сън пт камиларите трепнал и се еъбудил. te ааглелал в утришиата трепкалива н където изгревала и трепкала Зорницата бм гъ",ото място ,,ЙЛИЬ1 <иезда и z ....
гяхната Зориица, та бързо събудил j 3 “ тях*зта _ Ставайте бърже, другар.' -спа.1и ;;;^лал5Ге - J uie се скрие. Ей на, сега ше се разсъмнр " VjPHHuaT3
набързл, тък лили ’ алтъни л
г»т лългия път л.
- ««ли каТп ,ак4м“ь " ”• I ЯШ п. Бдиния’ ’И>РЛуНа, ско,ва1 и съшото място от-се «значила друга водачка, зругари. J псоро
И камиларите станали Измили лите, натоварили тежка керия, припасали нали
ками-
за ^ло Нош ото ясен к-ърли. а тагък някъде ‘ звезди. гэеели и най-на аебе’о пп Илин-свомте сарая и хоро _Д «амят < любят
на дълъг път.
Било е лятно време. Месецът гри ден. Могло книга Да се чете и рига :з --към източната част на поръееиото не'л светлите три звезди — Терзиите. Те ден, когато вили, юди и русал-си излиза* играят по планини, овчарски колиби и зндрй млади и красиви овчари.
Вървели, вървели камиларете, камилите - ; . чирачетата почнали ла дремят керван навлязъл в дълбоко и тъмио - .
а звездите се скрили. Когато магарето и първата ками V \ -
млад савранин с кремъклийка през рамо и чи$т- т,. <. ? 10я-стигнали до беклемето (място за почивка, кантоьче ’ . кали пушки. Савранина паднал до беклеметс .
ворче. Топлата му кръв се смесила със с
паднал в пусия. Пушките пукали и не спирали. Разбсоб-градили целия керван, доубили останалите живи к- 1враю
аргате и чираци. Четиридесет дни е текла кръв от <зе w i до беклемето. Задигнали всичката стока, пр камилите в и непознати земи, припасли кемерите със злато.
Оттогава сетне тая звезда, която изгряв и и
която едно време е подмамнла керванжиите-кач ста? • дз преди да изгрее Зорницата, се нарича Керван Кърз-<а.
Керван Кьранка се знае и помни от стар»-г кд- ? и тя е станала причина отколе, преди много годна i. да t изкзли. да се изкърдиса цял един керван — камилар ке ка лите. erv ката с кемерите и за то то от изворчето при беклемето кл четиридесет дни е текло кръв от ззколените камилар
По p<i.»K<»JHit
L На Амдо Киро Ч vea Деве 2 сиев Vie-u._-< ч< Ill-го отделение, родом от село Калайджн сре vk»-!-.* нор жител нл ip Тополовград.
2.НаБожаиа Димитрова Г макиня, о: камиларски род. родом от се'-» Те»- « 'Ь >х*ч * •» от 1925 г. жнтелм на гр. Топол-h.iui
22 август 1954 г.
Д HpMNONlfcH
„I скги ДО АХЬЧЕлели С КАМИЛИ (1410 г)
нпсетн мкогостралална Македония, но рабо.
' П '1“ 2 Македонии бе к.т.н пъкьл. Мллдотурцитс -•не сг илмсннха В М* Тона бе едно от най-ужасните
обе.«орт* "’онсгиivционния режим Не беше нреме да
лриснопаметни деле боатя да плачет, на гдето и сам той
р^ожл. " X б«ка" - грехове. Аз ИЭМГ"И«
би бил штэнен Д • " ше обнкалям из Родоните
плана Ингах на дяда Милетия, че ш
Ахъчелебийско.
Н.0<2< юли, събогл, 19Ю г с трена мминах or Дедеагач за Схема Осечен «их нан просто. Елин чал ьр беше всички., ми багаж п«™,.а I кече Това е новият град.гдето българншината телърва «Раасил« иХсе усиди f радът е гърговски. До 24 000 души само работннии по тютюневите фабрики има. 1>ъл1арите има! па раклне и \чнлише.
В Скече се намернх и с наши камилари-родмини I уджеман Стойко, КараЙолав Стоян и Петър, Попчев Недялко и пр. Керванът тръгваше за Горно Райково. па и моят път бе за там.
Тръгна.х с камиларите. Щом излязох от града, пред мене се нэлремиха много стръмнини, каменисти бърда, по които се търка-1чха остаткам от стари крепостни стеки; на други се белеят гръц-ките манастирн, а в подножнето им теме Скеченската река. Пътят нърри все към север, с многобройни криволишки и на много места развален и неудобен
Керванът бавно крачеше по шосето, виеше се от хълм на хълм, като стнгнахме първото ханче — спирка Мустафчево. Тук раз-говарихме камилите Стъкмиха огън на поляната, лонесоха студена, бистра като сълза балканска букова вода, насядахме около огъня, кур ди саха джезвите и скоро подадоха в алатурка филджани (без ъжка) камиларско кафе. То бе на мястото си. Преди кафето гръгна от уста на уста паурчето, за да отвори ищах за вечеря, па да развърже езнците. Като ненадеен гост, па и рода, аз бях на особено внимание, толкоз повече камиларету чакаха да чуят нещо ново от иене, чунким съм човек учен, опеен, чак от Стамбол ида
.Между мойте камилари се намираха мнозина да четат и лишат, мой по българскн. кой по гръцки и твърде се интересуваха от по-литыката. Зер бай Ганю, под каквато форма и да е, едно е у него постоянно н явно всичко тегли с везните на политиката.
Между монте камилари аз бях много рад. Най-ученият между
Потев, евършил трети клас на Дедеагашкото ой се интересуваше от много работи. Юнак — среден
гълен, лице широко, червендалесто, подвижен, той ме запоз-
г местнг-»ст по пътя и особено ме учуди със своите °*с "и ~ * жива песнопойка,
ВвВМ^ивбг/т^^л дожима вечеря Кърска вечери. Сготвиха ми ММ^ — п*.иФ авата манл*а според техник вкус е орис със
Йеарта мм» погт-леха и покриха ме с мнпга
_ м/рЪЛФ*' ‘ували, и к
4 рано иа другия леи те стакат, товара k,wu„
ве>дэ сяоите на гп.т Аз тръгнах с ел„и да Л " ВГеии П0‘ * „yoaiut, когато пътят праяи сджо ^каЛЛД * Зората "„СОКИ б-ьрла, <" конто се гл«ат разкло»»»,. Роипи °',„МГТ’ ’» МакаР П*л л”°' ГуТр““ ,р-ч"г' * РОС"» ст X п С“"' п,ра са г. разами много птички Пърыта мъж.а ками-, WCTaTa льокь, оглушав» долииата със с ноя зат,.^ .клог^Той JZ”"3 лодннен глас Ла не мине със скука и ккии.ир,.
определении водам иа камилата - масарето. зХ„ X
та „ съглашаи с тона на жъикца. Песета е иа -и а- ,л ? * И3раэ иа един кры идеи, които кълнува- мома-3 . »ом-»,Т кам» ларски деиа. Той със задушевно -ктзо. П11,а„к ъ/А £ напев, нарежда снова, шо копнее иеговата Г/ъдеха -тогивч
Яс няма* играм на веэж, MR «еле *.
нс имам мера, из ,ыг> на либе, иа асэо.м вай зеле ле
катер ками.1 и да ози алено конче за «ва вай леле .те иървено ве.чс ла неси, чифтер тунчове за оъякат
И тъй продължават да се редят песен lt-д -.-:еч едез и-друга по-хубави и по-мили по своята напевна вскрека гъ/ г <а душа, изразена в тях Пее той, а потта му тече • -е.’и’о — 2ъ:.-с изгорено, опьнато, но нишо — той е доводов • ты е'.етво времето изтича, пътят се дократа, па и с'ънне~ с зед-ъж по-силно, камилите не могат да вървят и трябва да .про -trie ва конак. Достигаме до върха Елидже. На едка лоляаа _ :-.х_-а Елидже дереси разтоварват камилите и се разполо-.ахме. Тука _• прекараме нощта Утре пак рано ше потеглих. Накладе се буев огън Джезветата пак се завреха. Всеки пие карего <. ?азг?5з'-
за дневни случки, като се докосва, разбирз се, пак до поштшота.
Тъкмо на пладне гледаме двама младежм, яежнв, измореяж. запъхтени, с вилосипеди — спрели се край път» и - :здраэйха Запознахме се: Михаил Д. Балючев, родом от Костурсх в Скече, и Константин Димитров, бакалин в Скече л.а всех, зъ.-гарин предприели българско дело с велосипед» 11 ?и"
стигнат на панаира Рожен (27 юли). След кафето м раз сворите те продължиха своя път, но на много места те носехз нз ?ам. кэои.е
носачи (велосипедите). и_ _
Привечер бай Недялко Попчев, който вече н<к -
довели - с това да покаже, че е ,ннтелеген'ен , - v
качим на един от върховете на Елидже Аз <е «кхияи в
по пня балкан и споменн далечни. стрешни. но ми. в
главата ми. Спомен от 1903 г, ко г а баша мн в гора аз му хляб носе\ и през какви премеждия микамх.
Закатернч
кодеше. а
Нами»мг
, К, I ♦. i t ’
ДОИНН1 1'>
ЦДДЙГ4Г •-It обр—
' на Тона бърЛ° Не 6еШС най'ви<'<>|О)Г(, : Lilli От Скеч< до тона МЯСТО е ОТ лене! ,
° .. (Нтакат оше до Райково лесе! часа г>к
' .„нн бъпчини на чело < врьх Елиджик. (>7
...................................... "и„(с,,,
........ г„я,рг6ен. който тение от северна га страна , «П|’. ’X :,а «.лорвмы: оттук водят начал.,
',Vkh I лилже. Мустафчс и много други баричкн Ц " „ „„.„кч горнею места овикновено е да ро< „ илен нелридьлжителен дъжд. (дне на върха поты ::апратихме надоле. Скоро ни настиг на мъгла, Слизането бе лесно и бързо. Дойдохме
Всеки пне кафето си qd( Изведньж дойде помак огьня, говори на един , вика, колкото му глас .п р,,,,,
граиалня гьга плтнинекяте ьечер по тии па ЧГСП! и ' рки Нис с на върха е ммиларите
6с ОКОМ! един И половина по терски, бета сопэ — с орадва, вален турски езнк. всички седят. 1ои Кара се.
— Кои си гн ? Зато — Аз съм коружия
e иг . по-гъ ста lniRexa вечеря. Ядохме.
застана на
се караш г
„......_г..... тука. Камилите ни зян с торил и в г,
нива. Нзели рьжта Ще платите глоба!
Заладе се и др\г помак. Отдалече се кара. Гой пък бил панина на нината и искал глоба.
Часы е дна полуночь
— Отлети стс дошли, там да сн идите! Хайде! — заповедна Карайолзн Стоян, който много добре говори по турски и е кабаыи човек.
— Ако имате зян едно зьрно, Ше ни го платиме гройно. Нис не сие качаци, нне сме тука всякога. А за сьдене да дойдите в Палас, там пред мюдюрина. А тука работа нямате ! Вън от денко-нете 1 Гова е ерзак малъ ^държавна стока)! Хайде!
Звзмага помани поотхладнеха. (''тидоха край токарите настрани и си шушукат.
Имаше едно младо, сьрбез арабче (негърче), Али, елхга па Стояна, отиде при помаците и и.м каза
— Ен или ще дойдите на нашия огън, или ще си идите от там Що значи това да си говорите там тайно ?
,л rJnnXil ГИ- Помэи”те си отидоха. уж да викат джандарми и станат мин о . ИЩ° Рекли Да могат изкопчи някоя пара, като ПО(-Ле И Г ' топан,|н, а другият — лъдарин. Много се смеехме варите-^Аз поставили Недялко и Али да обикалят то
да стана: дъжд С Ч'Вали и се събудих, но не можах
Стана nnar/10’ ч-'валите се намокрили, та много тежаха Пал<и Тн< има ноенси*3 И па^ пРодължихме пътя си. Стигнахме Не се ииждат голе ми ’ Пътят кР”воличи низ чудесни места,
палат Огтзна ми птл п ’ камъни- Казват, че тамо е имало
’Иби .Лобп|ОйаЩмипКОЛ? 3 4 Часа* ,Ji°M стигнахме помаш-Т)к Поне Р’Ша“, заваля дъжд. Рядко е минавал
"" «ожег* м*-че .. Сега ДЪ*Л”ЬТ бе пороен. Камилите
’ С"реха. Разтовариха на една поляна, а
багни, преланиа » —
-Т""и" " cnowww (пъттсй(
ИЗ
иене ге и
казаха да вървя все по шосето и то ш»
благодари/ на мойте добри камилари и трт'"8”'' г-6ог7Их
Дьжды си вали и аз си ш-рвяг
„ост излитвах, като се намерит тъй гр.х ’ ”* Н’какеа пр„ят. ит0 и сякаш всичко иаоколо шуШ7изт, “Д '<>* *Р»м» Д3 стигмах край село фатово На път ми я-л» и “ тодорчо. едно наивно, красиво, горсхо д.т. FT, a"eeut _ това българче — ла го открадна. Питах rr/A J™ * 5 м“'6"’ « и те имали. Отидохме. Излете стара жеяз „ ”
Д, нешях нипк. да мема, а исках отмора и дюкявчето - това бе една дупка и „3, шекер и пр Почва г- разпитът. Каза и -море. Заплака старата майка и взе да 3 .
додили „кумити-, а сега и остана може Д« ее раздели никога. Горвата майка.
приятели. Аз станах вече гост Тодорчо ие да - -
сухо грозде. Аз дадох подходната благослови?. Е_ - к-. ’
дишка се изтръгна от старческите гърди и «айкгга. i -- (е у настоятеля терзи Вълчо Иван Чолакоа. Качмха изморен, мокър и i ладен. Седнах. Почнаха се - •> .
сетне излезе, че той е бил заедно с наш
ския затвор лрез 1905 г., когато аз следвах в д;. зс- i неделя ходех на затвора. Той ме помнил. Неизка^во :> .
му. Дадоха ми закуска и пожелала да остана • га. Н а —яб-ваше да отида в Райково, а оттам на Рожен.
Бай Вълчо ме заведе в църквага иучи.'те’о - д и заедно с брат му Тома ходих в Райкове Гостузах -ц, -аз
А. Бочуков. Чудни хора! Богат прием. На другая дез с пзама с Радослава, Васил К. Ганзуров и В Чешитев и еднг о гн-е хо-дихме на Рожен. Минахме край Караманд.кз. Сти.-.гхче -с гра-ницата до Каракулас. Минаването бе свободно до ~г it- ’стзд' панаира, който става на 27 юли.
Аз бях като дете рад, като стъпих на бълтагс!-1 -tчя Aj хватах острите хвойни и не ме бодеха' Валех се по тр<ва_х ка-е.» се по дърветата, тичах от камък на камък, пеех. демамагах /.замени стихове от Ботева и Вазова, съчинявах стнхове ' мелодия. Аз бях блажен тоя ден, загцото бях на поклонение на свобод=а i -'у4Я-Панаирът бе пъстър. Населеннето от Широка
Станимашко и Ахъчелеби празнуваха том сьбор Когато са оиди ко-митите, сборът на 27 юли е било времен), копго ^14.
види своя хубавеляк син — бунтовник, сестра — ооа з *.«. * дата родопчанка своя съпруг и децата баша и'.
бил една колкото весела, толкова повече трегателн^ ка
Описаниего на Стойко Чавдаров Не’.ялков Рдйкояо,
колкзта му в родопските села I бряо и 1А ь
*'чми и[к гною • Г<«юиирск । Т|мч**
д Ириски
У оучеиикв ей Петър I. Лампорт., ,, Па»»мжЛИ. ГАет0 ' * ;и ЙПГЧ1ТЛГНИИ и спонгин Продажа,.....Gi,
•""О™ пст-мя г ''Л кианпИО1 (а бромо, Фетово. Аламилерг Ми колмятл ги по и (<. rr(HP^H « Арля. глгго г лило (1С<(1
Стойко"’члнлароь'"ыуиа с яодвча Хмвн <, л, .. ни Ьук. гдето гостум у брати Младсноим и , Скече и госту**' У ,гдмин гъ< е',ими" Лаги., приема радушно и ТОПЛО. На 17 ашугт при |,1М се срешв С митрополит Милгтий на и, t Стойко потегля »а Емииьой рпдното м.,
••»"« » <‘л" П(П( гги Добрин нор»
Макрелон молили на ме» тносгти л »........
Ни И жгуст < идея, м да ' ГИГИ» I 15 .пи у» т потеглтп СюлеЛмяно*. нойю ги (1И1.1 » I ЮМИфЛЖИН.» м Пари» рал От I |омк>рлжини _ .•е-т»» ‘ «он п1.1'-пн< Чмидярон ,аю.р1пна < лум» •
.............. .Г .... ,МК »» 11.»д-р<»ит» ЛИН»,... . чнцлн.,, , i.i, нирим мойта ж-ген
Каре м ияИчо. нлдодн» Ларсы гс, млЯчн. неон
II другмш песен »а път:
I ледлЯ мг, । .с. дай, ы.сяч» .н снссм Г1.ы туна, vip« «< 1ЫМ1' Vip. пи iioi.c на ipJi СимЛнл1
Тали гкскуриия попрани »дрви<-1о ми. А» осетих, ч« ун< ли ц . жипота си. На и мною други работ и ползунах.*
И* спомипн* на < । п и । u 'I л и । а р о н II с t н л к . и ., |ч|,. umv-iiin 1лп».р|||нл ccMiiiupiiion и Паряграа, <<*ы нг.пн.< ..
MMIpOIKMHI < .пфроанЛ.
FA3MA3M на камилари
И НА JRVFH 1ИЦ.А
лък 6мл е овчари и э Чада Дгж овин, продал гм и купил каммли
маме клмиларствот
намерихме от петнадесет нами-к
със Самаре к едко малко 1ур*м*е.
В Кърджали всички беше претив»- 5еж»-лмте - е. -рието бмха като червем в Кърдмалм Нямахде гъде да по къшнте. В Кърджали бехме см дошли с Т < Тлш>-
ловграл, тогаиа Кана к л и, б д.) бете олевата эоловни дев. а в \ърд жали се продана пет лева Лагом доАдогме тук а • j&hcml
Започнах да работе с камилите. \apax сърм. » га. эыдвша и нсчкаквм стоки. Отпосле карах в весь* .и -ч—• -пг*ата с-.юое?жжя Първатл година илкарах ххбавн пари — 20 •<' тем. мд о v>6pe Кдининт кнлограм брашно беше 5 *ена. а пъа о жмах 2 JW те»
И сега пма oiue хлеб « камиларите ю ti м места Mcao’v ю нисочмните не може оше да чинам камн> Лосх'то е тиа, че от-
ските власти пречах много на камиларите миалап е hjA-чХ''чл'.
и нан-нкономнчното животно Тч е кввот»о за с»;хи»ас- '*дс кгто
мае.
lib
СТОЯН АТАНАСОВ JII Н1./1ЖИ1 В . I IV-IO (ттдмсиие. ролом tn село Ъя,,Ом, (
S........ — о...р-тилно спюли.-пю, 1*3)
с яойдеио ОТ турните, ала йога неацам,
КГИЛ н 1-.ИИКЮФ гп.рно < имало един бг„а,
М.Л1 А.ИЯ • ‘ < л ка.,|ыл ||р,.к„|и му гур.ки, ала той
1.ИЛ ...шкап, «аю бей И «мал много камили
< н.ш < тарин кямилярин
много камили имял
Отне наш дядо Андрей бил юлям ками I | лтко ми едва го жло хем камили 'Vl ' • । Нашего семейство
। <емеделието, ...... —э н наш го село
..., Псхливаиа и синовете му Глигор, Митко, Тодор батата и имаха към 1.5 камили;
лоне, б. а ), кпзи. Офни |Я камили. един чш|п олове р i.hkoBO мреме камиларето б а) бнха : Стою I ‘ ге бяха нар<
помни имаха, хем олон< p!G
ГЯТКО МИ ИМ;цц( 200 оф ни и 300 |<(ми (Ьадома, Дел car ашко
АЛ..—_ -т-
; Димитър и Ниде.1'1., Г^ргиеяЛт с“ело”Пиреикю<|. -то «та е бракуваио селише (игж. пало село, б. а.); Мйтрю Раев и син му Стоян; Атанас Стоянов и брат му Георги, прекора нм беше Денеджиени; Никола Митрон Кралчев; Илия Николов Кралчен; Стою Каракювци (Карагяурон) и син му Стоин; Тодор Кзракювеца; братя Дймо и Стамат Карабо-юковнн и синовете на Дймо: Диню и Никола Карабоюковци; Peopi и $1заджмята и син му Дймо; Димитър! ърка и син му Шилян; Стам п Камиларов, браг на Димитър Гърка, сега живее в гр. Ямбол (Стоян Камиларон е от Дунконци корен в Ьадома); Атанас Каваноюв, Стойко Кнсьо Николов и други камиларе.
В село Кърка гъркоманите и те имаха камили. Гам български песни пент, а гръцки лриказват. Това показва, че са били бъл га ре Г ьркоманнте от Кърка обичаха камилите, но гърците от села та и градовете не ге занимаваха с камиларство.
II в гурските села имаше камили Шайнар, Дедеагашко, и I г мюрджина и в други села. Турците в IЮмюрджина имаха мною камили Конто имаше камили, турците го уважаваха и имаха i;i хубав човек
От татко знам, че дядо Андрей е бил камиларин. II татко, Атанас Андреев, беше камиларин, и яз, Стоян Атанасов, до 1912 i бях камиларин. Камиларче станах през 1894 г., тогава бях 16-17-юдишен Зимно време бях на училище, а през лятото с ками тите. В гурско камиларето бяха на почит. В мое време в Ьадома имаше над I.И) камили. Пролетно време От Гергьовден до Петров к н камилар то от нлшето село карахме стока от Гюмюрджина за Ki p i жали в Помюрджина имаше един евреин Кел Исеф (Иосиф) io’ijhihk на присяга армия, на турската войска в Кърджали От ' ^'Тзхм‘ °ln,i, Захар, брашно, ечмик и други неша за войни 4.11 '’Рл'к,'1и * 1°сле пък, от Петровден сетне, отивахме в Текир-
‘И(}, |И'7,',’' а/ пРи(танишен град н Турция. От Текирдаа, от ки1 чифлия, Юргюч чифлия, Сърткюф чифлия ка-
и........,Г1 1|а i>0jCT0,
т< села. Гам работехме до Кръстовден. После ду-
*3 apjr> ihiu
другим н аашжте камили вместо Гопчев си въз-
в кот это остаря.
gu,»*'" • Р лепит гптзм s>M1X4, бело. като прото, бел ииформату.. г^Т'4 и *vlflVTo /сятпо -»* К,РГ-«Л«.. ” Г^боя м" »Т
ПГ< tp-лат» м Ьуяаир. щ<х,_0 .«„амТ, ”’Л’“Р1 и «.яаки»,
хор» Г>рф»*ия или», и Min»" , ГалиЛп?*,?1 '’Ра»°Р"о " Бало товарвэмм*- ж итого. В Гамбол работ-7up п лР»»стаиишето раз-
се «|гыпажме в село в bajowa След ’ою° ‘етковде'’ и оттам , алма (паша. б. а./ в Гяур ала Кгго т.т-L 1*имп« камилите на после се връшахи* •> •ГК Ни ОКдбодчи Ка*т<лите в острова.
и пиенс Лесет души сая вечер те е 7<>- * "^«хме вече «деве у лругия Никоя вечер връ-веакс г. / - /ас• аругият зечер-
нч.ртм г гайлата и кой когато си - и хорото се
И ло три всяки си поде в гыпв <"<--*-9 2 . J'tX7n с канчето. до сабэжлаин — г песиите и с гайда-3 ^4et аруг комшие
Недялко Попчев, камилари от Б-чг;-*,» аг ач и яз (И Ьадома бехме най-вер -държаха рекорд. Толкова бехме ме э> ли-J ечмик давахме им сушено грозде — -а :, < другарувахме много, от малки оше Той - .. раст работеше при гърка Дракото, тьгхое^ Дедеагач. Башата на Недял-о бешг <а <?--Недялко взе камилите. Недяяко Попрев беое и умни българи. Извънредио добър бълтарвж ' песнопоец. През месеи март I 41 г. Неллно “ . -
пелишев и други българи от Дедеагашсо ъ 5^ *0^-тернирани в остров Хиос. В острова тше ахпершраав Г ато-чение) българи и от Македония. Недялко Пссче* гмрч э с-рова.1
На 9 март (.март докузуч глшахме лыже ммжжите —
пак в Гяур ада ду Гергьовден. И от Гергыкде» -ак
къра да работим. Камилите носят малля-е камадчета .ег:« 2 ie-сеци. Малкото камилче до годината се зармча i - Ка-о ставе на дне години, почва да се товари лея тоьат — - 5< до ' <жм А енлните мъжки и женски камнлв ги товедяхмс ло иок З^м-а време сме товарили мъжките камили до 2'?. «жм.
Когато натоварва.хме камилите със стока. ia два -аса ты-ваче лавахме половин час почивка, колкото да се азпвкэе сабвтъкх Тая починка наричахме кешан ери. На допанте смезехме сатеряте: първият катер ставаше после леи Първата чамжез ксчт? эараеше след магэрето, носеше най-големия кд по- i9 омег Клосотьт чанът, беше от тунч. Най-задвата кам^та - с со дв^ -г-х Като спре да се чуват задните два чана, <--> з^-ejx че гчлед-
ните камили се откъснали от катера.
Лятно вре.ме, когато ггътуваме с камю те. ако е млот) пек-ливо, том зайде слънцето на еди= час. weave <••-< woa. Само можете саврането да стоят - кафе та ' < техче -t> часа м
пак тръгвахме.
новград) родом от гр Дек.оач ’J-roa* <ь х 1
НОВГраД, ГръЦкии ВМСТИ «К ’ог»4 ’
гробища, затова другарите му б-.’м р ** * * ||п» една маслина
.«.пишно вадехме от 5000 до 6000 оки „,1Л, Оштз ЖМ1.Л се продавшие or .42 по 42 пари ,и
*” * ,ио от 40-1>0 лири О1 паламулов желъл ДуХГ).,.,х„ мал» сче дяд0 Генчо и други. Дил» Генчо е «мал
гтр™»""' в Делеагач идиама и чужди търгонц,, »аг пала“У^ *' , француза конго прекупуваха желъда ,„
‘'"У’" . Лпёонпё “илоиаки. Хараламби, Диката Т1рг„„„„
а Никите търговии взимала паламуда от на,, от «лат, !T. Fm,L Дервентет, Домузлере псички имала палам, ioi «раета Лзкарваха с милнони килограмм желъл. Ти,, Г(. имаха и камили, и маслини
От Бадома всички камиларе работехме общо. Всеки собственик получавшие такава част от печалбата, колкото камили имаше Еникюф беше по-голямо село и около сто семейства се занимавэха с ка.чиларство (тия сто семейства имаха около 700—800 камили) Качнларето образуваха около 5—6 кеврана (кервани). Един кевран имаше от 100—150 камили и се делеше на катери. Всеки катер се управлявшие от савранин В Еникюф най-стегнатия кевран бете Калайджийвет — в него влизаха камилите на четворицата братя Каланджиеви и братовчедите Калайджиювци Калайджийвет кевран се думаше — стегнат. сериозен, дисциплиниран Сетне Лафчиювият кевран — от шест души братя и братовчели Лафчиюфци. Прочут беше и Гзджемановия кевран.
*
Ние имахме калабалък женски камили, мъжките ги проданахме Имахме само една мъжка камила за гуумлук (за разплод). Когато *мря тая камила, роди ни се мъжко дурумче. Изхранихме го с хляб, захар ров (бурчак) и пшеница — само и само да стане кубав т\\м ато поотрастна. пуснахме камилата между женските. И турни ге 'мридисваха - оставаха им очите и ме питаха • Лродэваш ли я
Ч%Н- е П₽Олавам А г'РНите викаха .И мал, маммза Tvnu3CbH ,,'kV-aea гт°к;1. I ос под да я поживи') За тая влез в MOHTe^iR?*' 8ИКЗШ/ос ми тая мъжка камила, пък ти камили Аia аз м/аГеРа камили) и ( и избери две най-хубавите s X “ ”4и,ие халжи кара
• ' ' "1И1, аачпка яожшп* (Ч?”' как1° “ стРнжат и овците. ' Стрижен",,, '’.М.аР’’ аута, на камилата и
• **й-сетие шията Ншит? ь \ П‘Р "а ПОСле от К0Рема. задните ноги • и ните (краката) не се завързват на камилата.
...... “ «.
,я стой «ирно. Ьдна «амила д, д,„ най
Овнгте дават повеяно. Кзмилскзтз 1ЧЗ ? ППЛО8ЧН оКа яълма
Кзмилската вьлна купувахз нэй-ммог0 и
иного хубаво Тургкиге Г»4»И’ери 07 Дедезгач ХУ?П и купуваха всичката вьлна от камилите Акг 3 внашето село по ю гроша, камилсизта г* продавали 87,343 ^Р^ше
милската вьлна е мека като памук (В 70я По 20 ГРСШЗ- Ка-късва разказа, отива в лругатз стая и гтм ^I?"30 Стоян "Р*' пакулче малко камилска вьлна и насълзеи мИ оХТ ЛОИа<‘” 9 *лн0 я пази от някогашните негови камили Камитгжята °' Т” 8ълна чего я държал под выглавнииата си Из /V*3 9 Пакул‘ плаква и казна, че много м> е мъчно » эслиг-г 'Т0Ж* Г< раз’ милите). P°aWTO MV село я * «а-
Селяните вярвиха пушена на камилскзта
1и българи. и Т’.рии», чг вьлна. ше бъдз^ здрае.и
ако ct
накадят от
Слушал съм. че камилите в Мала Азия а п. доялм но ние нашите камили не ги дояхме. Дояхме гИ само ia <o-v ^яков деца от селото бяха бол ни от кашлипи, • -,лхз гж с чамнлско мл яко, като им дадсхз лэ пиинат камилско ыдясо в ваха, кашлицата спираха. Камилското мляко - » тъсто. по-тлъсто от овнешкото.
Дрехите на камиларето бяха сыците и на лр'. - се-ляни. Камиларето когато бяха на път носех^ ке~ - зе'е* тлат. Имаше едни кепи от Кешан, от Козина, едав сив -ахивз - < тх-щаха вода. Сетне човалите бяха всички от -• -с да -е * шаг иода.
Освен кепите за нас и чуловете за камилите аосехме голес-нати стомнички, за да лежат по-лобре на самаригтс. Т - стом ички бяха за вода и прибираха от 4 до 8 кила =чда Вс-л ламиларнн си носеше 2 тенджури (бакърени) с калашедат-э от ~ях се поставите в една торба, а другата — в друга торба. В ген .-лгите се поставите орнз, фасул, зехтин в шише за ла св травим манджи. когато сме на път. Торбите бяха козиневн. Едната торба ивърз-вахме на едната страна на Самара на камилата, а дрхгата — на другата страна. Торбите се завързвлха за връзчите. ком-о бяха от сиджим. Носехме си и лъжици, повечето бяхл лърве^и. Носехме и обикновени ножове за резане нз \ляб. Носехме и чмюшк 1 с тасмичкь Гакива чикийки с тасмички носеха най-много савраните.
Всеки един савраннн сн носеше пишоле |?еволверн) .алгь-пьтлак* шестаци, украсени с черни \красен«> черенн (дрьжкн» Имаше и пътлаци „карадэа алтъ гтътл^к* (черного чч ге^олверис
Помг» -«КН кямиларин носеше гакъя пътлак. И някои от чирапит, ""‘"ю/чХ'рскик0ХйсНт»эИ"«Л»«’ ла се сродяяат помежду ги г, чтмит те да не отиват в некамиларски семейства Ожени ~.
я 6 да м) ладе 5 камили и дяди му ще ладе 5 камили и "е “т Камнларето се полържаха много.
са сипа станаха
Камнларето сахате (часовници) не носехмс, пък тогава и ияра им немахме Денем по слънцето се водехме, а нощем по заездите
РЪе Т°Гр — купчинка звезди Пашите войници през Ьалканскала и Първат? обшоевропейска война ги казваха „квачката" — ка то квачка с пиленца, 6-7 звезди на един куп, на едно. По турски тин звезди се казват е.жёр.
Терзйн — везните, като оралица - рало. I урпите ги казнат терзал.
Keep i н-к ь ран — керван-къран значи разоойници кевране (керване> се изсекли Слушал съм това: един кевран тръгува път да върви. Добре, ама кевр»н-кързнка тя не била хубавата звезда (.сабах алдазъ“) — зорницата, ам била лошата — ранната звезда Кевранът тръга и като отива долу в Беклемето, заграждат го раз-бойници — хайдхте —и изколват камиларето и им вземат и парите, и стоката, и камилите.
Сабзх-алдазъ — това е Зорницата, най-хубавата звезда и приятел на камиларето Що.м се покаже Саб^х алдазъ, вече ками ларето тръгат, тръгаха лятно време и селяните на работа
Между нас, камиларето, се думаше много за разбойници, хай-Д)Тс Веднъж тръгнахме от Мюсюлинските солници (Източна Тракия — до Енос; с камилите; карахме сол. Кундисахме в един орман (гора), казва се Колич орман ь. Тогава между нас се приказваше много за разоойници. Стою Карагяуров, който беше в нашия кевран, си правеше майтап и си думаше: .Може ли да дойде сега Каб-лею (известен турчин — разбойник в Мюсюлинската околност). е теш ли. слънцето като остана 4—5 метра на заходане, от ор-мана излезе един турчин с маузер и патрондаши. А пък ние от кенрана оехме се разположили; кой манже прави, кой кафе вари и Дойде термина и вика: ни
И ни» Акшам хаиР)сум, чорбаджилар! (Добър вечер, чорбаджии!) и ние му рекохме:
И тай Ргр'п1УР’и^МДИМ’ (Седни- седни, господине!)
Добпе ама сваРихме кафе и почнахме мухабет
гнал От север и кГЛи83 4313 Се мръкна> стевни се. Той даде си въорьжени хопа г п доилоха и от тук двама, и от там двама И ние седнах.ме и на' тях^аЛе * Кръстосани> и първият — пет души «реме да ги лягаме сварихме. Мухабете продължи Дойде
Pa<«4in
••я аиммларн и
-фуги ЛИНЯ
I2I Тютк-нюэ варсъи вериниз» <дк, „„
Ние им дадохме тютюн. И първия' *1? Г“ н лайт* ни'» Ишитимиз карму Кабле> кой’° Jfl^' кзза
Ишитиниз вар, гюрли ми,-. • ,ц" ™ 'Т' 3 <абл«то Ч
го виждали!) али сме го, но не сие
Тогаиа той каза:
— Кабл*1 беи! Ама ишити и. м калсьн! /"Аз съм Каблето' Чуваши и мата тука да си остане!)
Тогава той заедно с др се I) и си тръгнаха.
С камилите ходе* 17 20 ;од. лошо нито не ми се случвало. ад».н место за разбойници и напади ни-
- ^‘Рзи ни^ Му, лаф бурда о, виждали ди где, ду-
кэ'ахэ; .- оркма' (Не пойтг
само това ми се случи. Друго С'и д у магме кзмилаоетп
Бсрекет версъи.
На едно холено с камилите --
лири Ние работехме с |Я камили. Т аж находя пари. Един разношен широк >,ивот имахм* пари, нито за храна, нито за пара, нито за обле» - э= си изкарахме с камилите'
камиларето се ее притесв-’н за «ивот
Пловдив, квартал Бслслм.рт» 1* Вгяртзрк з-
ГЕОРГИ НЕЕВ КАРАБАДЖАКОВ (96-голишен, неграмотен, бивш камилар рол v с<-.
Деде а га i им околий)
Баша ми беше земледелец, яз останах сирах стс-ах -тта у камиларина Стою Карагяуров. Той имаше 10—2 камил тогава бях 16-17-годишен. На годината ми плашаше то г г . Т -гава една камила се продаваше по 15 лири, после то 1 тс ?
В Бадома имаше 10—12 къщи камиларе. j Енг- г цялоти село беше камиларско. То е едно високо място, ч* и с ка- -о дрхто да живеят людете, само с камиларството живееха. До 1924 г имаше камиларе, докато да ни интернират гърците Камиларето ’-\а оългаре.
Гьрците не бяха камиларе. само в гръцкото натрнаршнското) село Кърка, Дедеагашка околия, имаше 2-3 камиларе, то ояхз гъркомани. Повечето от Кърка живеха с браве (овци и с добитък.
Аз имах десет камили, а другите камиларе от нашего село имаха 150 камили. С камилите карахме стока от юмюртжина за Ксанти, за Серес (Сяр). Но повечето работехме от I м pi.к <’ за Кърджали. И денем, и ношем работехме с камилите и мулетата. По лътищана не можехме да се разминим. Ходнхме и в b'pui u раме стока. И в Турция ходехме, навсякъде, в Родосто и дрхгаде
В Беломорието живот си жнвехме. Конто имлше камили. оеше чорбаджия. Те-камиларето - без пари не остзвахэ '\ного хзоав живот си прекарахме са камилите, ала измрехэ. Яз нмд\ ка До 1924 г., докато да ни интернират в гр. Волос, в гр. арса.
\ UpHM'IMBH
.......... Х?лиГа’м"...........................
'"’/’.z: I..,,,,,,.-—
'*£ прои... колкого от гъроитт. Лошо нешо е гона , £с’ак.х., л.т «И«». К» най «убавит. наши места.
|К феяруарИ 1457 » , । р ||ло„ |И)(
ИВАН ЛЯНОВ вЬПЧЕВ
iPomm.o .МО Ым«ы>л Демгашко. 75-гоиишсн. бинш камнлар. IV-io отдел...и, <> |ч?2 । «шел на ip КърджалИ)
Ваша мн беше камиларин Дяко Вълчев Гой умри на 7Н години, н Еникюф си умря, на Архангеловден. 11очнах да работа камиларство на 18-годишна възраст Баша ми имаше различно число камили Един умираха и катера ставаше на 5-6 камили, други се раж.та ха и катера ставаше по-голям Нашею село имаше до Юоо камили Бадома - към 5O-G0, а в Кърка имаше към 20-30 ка мили, ала най-мното камили имаше н I юмюрджина. Турците бяха нан-големите камилари.
Най-много сме работили в Гюмюрджина, Кьрджали, Злато! рад, Крумовград R турско време (1909 г.) карахме кюмюр в Сливен.
В Кърджали дойдох през 1922 г., избягах от Софлу. Камилите останаха тамо в село Мандра. Като дойдох тук (Момчил град), карах камъни \ един човек, който правеше дюкян Аз му карах камъни с волска кола един месец. Като евърших работа!а, дойдоф в Кърджали Влезох у Стоян Деведжиев, на дядо Киро Деведжиев, който живее в Кавакли, брата. Плащаше ми 1000 лена ме сечно като чирак-камиларин А него една година стоях. Като дои доха монте домашни, жена ми и децата ми, децата бяха три, едното у мрело и тя донесе дне. Това беше през март 1922 г. Сетне аз к\пих камили и зработихме тука: Фотиново, Чорбаджийско, Злато град. Крхмовград - тука работехме. Карахме бакалия захар, сол брашно. а оттам на врыцане - тютюн. Тогава ни плашаха раз-1ИЧНО от растоянието зависеше. когато карахме тютюн от Зла п Град’ плаи1а*а ми по 1 лев. от Фотиново и Чорбаджийско -
Аз купувах мъжки камили — те са товар, все по 200 кг. От 1922 до 1929 ма нах.
по-силни, по-издръжливи г. все с камили се за ни
час, дорде се
- >та гомпт. В ъачилии говарехме към 4-5
Арлин,, Ьгчгптя (глн, «г "риготвяхме , хтринта) и тръгвахме за мхранич Оттам като ,н в.еми.рлницата ~ еа"н час, дорде се пре. нощта вземем обратно и вечерта към 2 часа
Камилите издържат на лед снят
ги -Раним Саде на вода не мог ат 7, Г ВСИЧК° издъРжат- каго •' иа 1 18 часа тонзрена хии издъР*ат- Камилата издържа
(и тиварехме на Та-г>п • Л3 Не Се Раиоварва. От Гюмюр-’ Ta”Ph““. пгеам Хасково, ги раэтоварвахме.
« м.м,ри и wuj
Това 6*uie през Ьалкангката война (|Q|? г и
>• Камилата на път мНОг0 И из ядене камилата издържа Вечен™
кила слама, издържа пял леи Не иде 1 Т° и 3-4 плвече зелено. *иог° Лятно чр₽ме члс
На ,ЮДа ' Държа иного Но
ла издържат без вода Ония ка лили й гт ШИТе хамили не ногат вола, са други. Нашите камили (туха лет «държат без
ломорието) лятно време трябва да -> 4 *°ЧТ0 дойдоха от Бе-
Камилите са много кибар, оби«ат иста- "
Те изкарват (.серат-) малко боклх Те се /рана я чистотата. много, познават си ги, но никои хапя- м’\г'?'Гйр'Ват КЪм Гоните
Сега, когато се отвори Беломорието през 1941 г върнах, ход их в Дедеагач — тогава рабг -^д иа . *
лене, кюмюр, от Гюрген баир за Кърка <- — шаха 2 лева на килото. Работех с ^ес- и , път 1400 кила Едната камила товарах по понякога и пет. На една камила се гатя -както дойдеше. Когато Болгария ге ' ^т?т/“И > -СР ИАТРГЛИХ Г иями пита- TOn-ir.,,- £ .
г. аз пах се въг-ча гарата. Тогаэа чи пла. камили и вдигах .а един . 1 повала кюмюр овар от 2-Ю-250 кила, се изтеглих с камилите, товарих си багажа ' аз
Когато бях в Дедеагач, рек-оф 2, отита -
Вжмах наи-първите, наи-эдрааите качали . О -а, - .....J...
да насека дърва, а те през това времс се борят. -te -о- :э 'е разделят, не могат да се надвият, и две"? ясерич <ii~- А и разделих, вързах ги поотделно. Отидох си в къш, = ’ .
нала, гледам двама люде стоят с тетрадки
вечерно време, не знам какво събнраха там. Т- • - -
— Бай Иване, твои ли са тия камили3
— Мои са !
- Дървата продаваш ли ги ?
— Не ги продавам!
Единият ме пита, колко живеят. Аз ч т"овз_='' -с - эсят колкото конете, а понякога и .30 и 40 гОдннн.
Другият ми вика:
— Познаваш ли Ангела Кескина от Джебе? -
— Познавам го! — му викам аз.
Той каза
— Аз му съм зет! — и си отидоха.
Откарах камилите в дама и ги вързах Сипах м .лама. Сут-ринта като отидох, едната камила стой права, мирно, чуди се, че е яла хич. Тя се разболела, болна. На 5-ня ден умря. Дру -j-a те- а да реве. И тя не еде. На седмнцата и гя хмрч. Чарач зчаюгте ми викаха:
— Бай Иване, ти дойде с 9 камили. а останаха Те са от-ровени.
Аз им казах, че отровен добитък живее 24 часа — през това време или ще оздравее, или ше \мре. Г1ък мойте камни» «здържпха една седмица.
Когато камилата е болна от с< мя ^замайване из главатак гх'ри Се със нагорещено желязо на гламта. корема, краклтл Кога о <з-
IM
гмг. ыъжмтв омияа хяаша я напун не може да пикае. Лекар ,.„ш болеет « «Д»' 'Г* на шилеста, във иола растс,
........ валта расте От ней ше свариш и ще залееш ками .. тяни озлраиег От тая болеет страдат само мъжките
МИ И Жснскитс камням от тая болен не страдат.
Ына К.1М1.Л1 на Датко Митрюв Ьодуров иэдържа -II дена ьим не* лика. Докторите искала да я оперират ла видят от какво страда, но Датко беше богат, не позволи и камилата на 44-ия ле|| умри. -
Месото на камилата го ялат, то е съшо като биволското, но повечето камиларе не г о ядат, понеже ги е г рях Толкова години са ГН хранили, га и месото ли трябва да им ядат. Млекото им е благо каго тар, но повечето камили не дават да ги доят.
Камилите се борят помежду си. Техният пехливанлък е мною лош Която камила остане долу, кога е побелена, тя умира. Камилите умнрат, понеже си приплитат така краката и шиите, че се за-тушават. Преди да пуснат камилите на борба, занързват им устата с мрежа, да не могат да хапят. Един турчин от Ипсала, викаха го Чакьр Хасан, неговата камила изяде 120 стари крини, доведе камилата си в Дедеагач да се бори с камилата на Недялко Карпу злнов. Камилата на Недялко Карпузанов беше по-малка, но надви гая на турчина. Недялко получи голям бакшиш.
Камиларите мамят камилите така „На, олум, олум! Йола1 Йола 1*
Аз монте камили ги продадох на Димитър Иванов от Кавакли, на Атанас (Атанас Иорданов Атанасов, родом от село Теслим, Мал rape ко, сега жигел на Тополовград, б. а.). Хубав живот си прека-рахме с камилите. за нищо не оставахме ни голи, ни гладни Ала сега времената са други!..
19 и 2(1 декемврн 1955 i , гр. Момчилград
МИТРЮ АНДРЕЕВ ИВАНОВ-СИРАКА (7N-ioлишен. камилар, <п село Еникьой, Дедедгашки) Дядо ми Иван имаше 6 камили, а баша ми имаше 8
..и гшчн имаше о камили, а оаща ми имаше а камили Аз гегзнах сирак още от малък и ме даваха да чиракувам у разни мндрей Димов чиракувах като камиларски чирак и от това чирам ване г печелих 10 камили и почнах камиларския занаяг. Ходих гмилите до Гюмюрджина, Солун, Кърджали, Златоград, Ардино, ^румовград и чак до Габрово. Кевран баши на нас беше Петко Ни-10-юдишен. Кевран башията го казвахме савран. Той се гри-жешс да намира кирия. В 1901. г. отидохме в Сливен със сто (100) «авранът ни беше пак Петко Николов. Заминахме през . . ' Гам ни 83еха * ' лири гаранция. В Сливен стояхме цяло лято июни зулове нринасяхме въглища за фабриката.
МИТРЮ ИВАНОВ ДЕВЕДЖИЕВ
(Ролом ел село Еникьой, Дедеагашко)
“игруи^д^лХтр^лей /^ИТР’° БУДУРОВ Пазарехме се от Ди-У ру леи. Сяка година си зимах пу адна камила
• 25
Рим ™ ,a н
---------_ a JPyr« ЛИЩ
Тогам стана» и сайбня («*
ис си и машите камили Ягзно г К|>'тго чирак,Мжм.
,акът от гурбаджията, хем кирият,Р',Д*ИЙС|<"те " си
камила. Затва мочите викаха* СЪг ' ' ни се палаше от Хем джия да е- От Тузлата при Ип^^На ^«ла да в ама закаруиахме в Кърджали на ' Чу '13TBaP^^X Ди То
сия, ама никога не ни излъгэ сичи / Лай«ме ч, г " го разни стоки на иного мяста'. пом„, ,и"'2'Лаш' 10 Носехм, време мина ' ™ гъд, см, жод <ли. »«
Сяка гулим। на свети Кири., „
дишнэ, жена на Мйтрю Ленеджиек ,2" ~Jo6aB" Зита. 57-го-към разказа на мъжа си - J0«aMaxa « ,1^”"” 4 пО"съези„и рану зимахче да рюкаие: .Хайзе *-J . ,'л ’ ала. Още
льокь. Стегаита са да ги погрешней и- — - :1е 3°йде tamer
сядуваха на зелената пуляна, п чах* Аъж вету на-
жените варим кафе, гипуваме раки? и ™лит* Ja пас<" пък ние вейке на курбет. Така правеха гички в ДСв ‘e'WMMe
вяту си на печалба. Неска ,П0(- . . иъжу-
ден и така се редят дорде тръгват вс ' - <ЖЬ зр'Т4т
(един льокь води цял керван, в конто алкзат
стопани). Ние тачехме много камилата, оти тя ’ вак, на Бъдни вечер и на Кръ -
да къснат и камилите. <агме
АНГЕЛ СТОЕВ КО ДЖА МАНОв
(62-годмшен. камилар родом от седо ЕикъоС Дежягга - .
живее я гр. Кърджада»
Цалият мой род е камиларски: дяде
все «МИЛаре. Га пудахме на Солун, raTtc .'эе.да де 'з-з?.зше де сме и викаше. «Ние идим нах Селеняк, ей сэа е .Де ~ * В Турция и в България ни уставихме ни селх -и гэад да -е сме утишли да караме кирия. Помня на татка д чите оше с гд "з сли-рахме на пучивка: „Ха сега, свалейте дисагнте i?= -акъчът за кафе1, накладите огьнът и сюр жедвеи, ама девед.-к %, tec яп синжирли каймакли бир лира япар. Сза.* тс г д: лъс- т\ мърва ляп (Жава са дълги и тесни дисаги, в конто се сь ’ ?ат 10—15 хляба и се пре.хвърля през товара на камичти,.
Адна гудина със сто камили лревозмхме д ?од»н о от един чифлик, собственост на Расим бей. жито, кое-о проа ъ.'4 ме^д Толкова много имаше. Платиха ни по 5 roouu на \ ) и пне се надпреварвахме кс ,бря сва меса на джали дойдахме, г.________л . .
мили, Мйтрю Будуров с 14 камили. Русин \н его? с - кг> .м Атанас Паслиев с 13 камили, Мйтрю Кармиев ' Петко Блюв с 10 камили, Мйтрю Гърбучков с 10 кам.-.
1 Всеми камилар си е косел и так*** з*
1Jxapni джезвето и чашки
»й повече да товара • ут гог:за чс'ачл ага Текир-даз кирасъ*. Демек теж< <е?мя. Ь -хкр-ira нлпуснахме Трак я 6t чс с -
Ilnr. 1411 i приз лягото карахме сол за Кърджали Ич пъти г„ кату се измокри, лурле илим в Кърджали, сичкия, "o/ « ступи Ж ммжи Чулан го «арахме Иэлязе добър чопен ||е нн зе ни един .рош за солет. Сояет н.иехме от I юми.рлигиигка,;, ту,” при Портола.ос. Тугава и на пряшникът, и иа дундарът, и „а нас улекна. На керваибашията викахме лршдиик, пък на тон. дет,, върни нъй-утзад, М> викахме dyndapem.
ПЕТЪР ВЪЛЧЕВ ПЕПЕЛАНОВ
lbS-l0AHiiic»i иммо«и. бивш скотогьдец-камилар. родом о< село Еникьой.
Дедеа! ашко)
На въпроса, откъде е дошло камиларството в Еникьой, I |е. пеланов отговори:
Според както чувах от баша ми, бог да го прости, в нашето село първо са дошли старите Коджамановци, Караолановци с ками ли от Анадола — Мала Азия и се )становили в нашето село. След тях полека-полека и други хора си купили камили и се почнало камиларството. Един от големите камилари в село беше Недялко Чавдаров Андреев на ЯО години, имаше 20 камили. Съшият бил много мохабетчия и зевзек, обичал, като се ръкува, да ощипва ръ-ката на ръкувашия се и затова в село Дуганхисар са го наричали .еникьоиската шипка**. Баша ми Вълчо Митрев Пепеланов — бепи камилар и имаше 20 камили. Беше съдр\ жник с Киро Калайджиев, който имаше 18 камили, също и Петко Николов, 1 руд Николов нмаха по 18 камили, Басил Николов 1ергелчев имаше 12 камили и много други оше имаха камили. Общо взето, селото имаше около 8(H) камили Разбира се, лонякога са намалявали или увеличавали Недялко Марков от нашето село имаше около 16—17 камили, особено имаше една, която беше кръстосана с днугърба камила, роша-ва и силна, носеше до 300 килограма товар. Една Юдина се устрой ха борби с камили в Дедеа1ач и бяха докарали камили чак от Писала, Кешан и другаде. Двама турий искараха техните камили да се борят. ала едната си отвърза устата (при борба на устата на камилата се ооставя здрава мрежа, за да не се хапят, тъй като те се борят много л сстоко и се изхапват страшно) и почна да кьса цели чирчста от другата, тогава ги разделят с бой и големи сопи и си л\м ги раггэрвават. Тогава българите и гърците изкарнат камила ia на Недялко Марков и яъпреки че е дошла от дълъг път, тя почва ld ес бори с турската камила и я смъква на земята, след това тур ' ,г’ камила х\ква да бята, преследвана от тая на Недялка, която 1 тованинът и едва успокой и с мъка хванал и завързал. На стопа ним, «здоха облога от 20 кила пшеница и 4000 драхми
la въпроса, къде са карали кирия, Пепеланов отговори Н.»к(якъде наши камилари са холили: н Сливен да носят oi
(ч.1лиша )з града. Също така са ходили в Странджа бал цр*жмват талины - кюмюр. Ходили сме да превозваме и " -‘ръша ган до село Киречилер, Ксантийско, овча тор, за да произ
* по л у ан тютюн Редовно превозвахме морска сол от туз-п< ала (на юг край Ьяло море, източно от Енос) и Пор
127
и на
толагос Нрсволвахме и тютюн от и,_
гъпЮ та*а и вся^акви стони от Гюми п?^*алийско за ГН,МИ)П^ reap»’*"' » "«»» сметка гол от КъР1*’-ти Г10^"’’
джал„. въдето продажи» «Квъпо Им’ " Г° ”«’Рвахме до""’ пътя НИ фата дъж, валя ни четири деия dh'bB е^ин случай Из ли. солта се стопи «половив, и ,ие
Много камили, когато ггъг ла- « ’ е “«рет
Камили имаше и в - ахме иерван
слуга у арап Мустафа бей (негър; ./аи_ *«о . Моят 6aUla е бил слечелил от него. Такъв беш#- рез __ г °^Иг<и я камилите сие
НИе заплата за всяка година се дават- Г-** '3Риа»о въэнагзаАде ла. Така много наши хора, конто са ели !?ГЗТа и по еляа ками’ ре, се снабдила с камили. И така*-•аХ-24’'*’ 9 камила-само в нашето село, но и в съееяюп*\ « разшири не
както и вс Калайджндере, Гюм. " Л2'
по-малко камилари. Знам, че имаше един п>я '
тирите си сина, които имаха 40 каммти 5МЯ с че-
ко, орезиието м> не зная. им3 = '
имаше 13 камили. и ЛитРю
Камиларството беше на почт
преварваха ласе оженят за камилар - .
по-сьстоятелно съсловие. Когато - .... т .. J Дши
ме от гурбет. от лълга керйя. като -?"• ...т
чановете на камилите и цялото ы e —IJllle
Цел празник беше. Ех. кые е тоя живот? Няма - като ~ -
било на сън • •
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ГЪРО - <05
(Родом от сели Еннкьом Дс1еаглш«о кдч.• --
н Махалата Дедеагач. Чиракуванетл ыу гр. гы- .5-гВ-- -
то даплащале в пари получавал и по сама Сжд и
61.л(арн1с от Западна Тракия — Ьед<ариетт :е -
Като станаха 15 камилите. яс се ^тзелих започнат да си
работя са.мичек, за моя сметка — разказва ’лт ^ърбучков.
Със други мои кумшии прендсяхме :av..*>•=.! стек; мк^р-джина, Ксанти, Кавала, Драма. Серес. Сапп ч тимхме от гюмюр-джина за Мастанлъ, Кърджали. Хасково. Ноы Загога, Стара Заго-ра, Сливен. Пудали сме и в Бхргас, Кав^кли Ортакъой. -ош'кавак
и много други села.
Татко ми разправеше, като п\да.’> в Клвдл'и. имя една Караибрамова чешме. тя била обиколенл със чес’Д гора там из-
лизали да ги убират.
Като ни изгоннха гърците от Тракия. до длхче зъб със камилите И тук зехме да преияечме кирия. Помня си като неска^ Ье през лятото 1932 г. Натварн\м< к.с)’е с ^а‘ч*ицз на 1одур Енизенгина н тръгнахме Камиларите а -< *
рнята нощно време, отн камилите на топлен»’ u. лл 3 BUM. вървнм к по едно време сме < ; / Inv ,а видим? На
кой гм чуе. Били сме измерены много. » ^ьмн .
е било, други люд, ли са ще найдем и като попоне Еиизенгина. Тогава яс ра.
едната камила товара няма.• били. не зн.н м Да се върнем наэат «ну си П1.тихме 150 килограмм нареница н ботех със старин камилар /' ахмс да караме разни стоки <а
Пак със нега едно ля < > ,Рджали до Ивайловград зимах ()ргакь"й (сега Иванлов,р нпъщаке от Ортакьой, га замнехме - 5 ; И.. ХтХйската «ста гора. Бай Ата
първет .кашан . на . • то? беше кон като куршум раван
Ни« амичак със камилите. Га по ел но яреме гледам, два-
и н. със ллеги б.ш.... ПО една брали на раката преметната плат
„Т мен. Смръэнах се ньрху магарето. Магарето и камилите сё верит по пъти Мене отведоха на страна, хемен имеше IOO метра от шосето
— На де in дате, момче?
- Нах Кърджали I - никам яс и пял се треса. Помислих: туф те остана, ше ме заколят.
Пхгледнаха ме и питаха.
Хемен извадих от джеба си три кутни чигари
и кибритят и
г и дадох на тях.
Двамнната си пошуптяха няню и ме пуснаха:
- Ха вър си със камилите! Младо момче си, да не плаче майка тн!
Га са затърчах, та дорде цял не потънах във зной, не можах да стигна камилите. Хеле по едно време гледам камилите са запряли ла пасът и бай Атанас Паслиев седнал на земята, запалил си огън, вари си кафе. Изпи две кафета и нито не дума.
— Бате Атанасе, зашо ме остави самичек, камилите се изтепаха, върът и пикаят. Зашо ни запря на определено™ място ?
— Георги, запали една чигара, на пийни и тва кафе, сига не е време за разправяне, тува е балкан! — тъй ми рече бай Атанас и тръгнахме.
След два деня дойдайме ав Кърджали Разтварихме Яс утидах да паса камилите. Га са стемни, дойдаха у бай Атанас Паслиев Седнахме във дама. Леля донесе софра, нареди дървени лъйци, кладе един гуууулям църен ляб, донесе една пълна пръетеиа купа със фасу л, разчена лябът и рече:
- Ха насам. ха насам късните, оти сте гладки, ут такъв длак пъг идите Като се наядахме, децата утидаха да си легнаг. Уста-найме свата, сватята и яс (На бай Атанас яс никах сват). Той зафати да дума:
— Тяве пушини - двамината, със длегите бради и с острите нажаии и мене запряха. Шуту имех в дисагите, дадах го. Ни ринга, лето <ехме, и нея ладах. Молих се кату на госпудя да ме не хабат, да и- закачат и тебе, оти сме бежанци и живеем с кираджильк .мнлиха га. Пуснаа ме Иугледнах гурата — високо неботу - ни иидеп. Ja са върнаэ, ни бива Тугава дяхнах коня и напреж Ут 0,(3 ненке няма да пудаме във Ортакьой. Ше си мълчиш. Ние сме а ни чм ,афн 'ИИ'Та тяхни ръки. Жено, и от твойта уста да
,то
Така к стана. Нейк? ии \Тилай
нИ стана за наш то убираие. "Ортакьой и никът₽ дума
Да беше жни смта Атаиаг Паслиев и -г6 к пи........ ' -
Легка нито у тяж, пито v ,ма / ? Р • и ж- ги проездах. Млого ми е болиг, * ’*”.' И ' във Чирпан и от ял ни помня имеп, из л/' m камили
ге ги прпдадаэ, 1 впряг аха
“и купи к а-
СТОЙКО НЕДЯ.1КОВ FZ^H1p . <Ofe
(Родей през lq2^ ' "'Р -Ь i a III <д-
през 1944 г. след иэтеглян^ . , - . \ *л* а Гжилрнй
njr-P*T^ от ГАЛ.ж/риег |
В българската махала в Те<^ага
И след 1922 г. През сынзга
Гърция и севърназ
Майка ии и баша ми са от Екшы-
токыши и земеделии. Аз съм та
родйтелите ми са бягали - :еагач. Пом«
7-8 години, в Дедеагач имаше ь.-...
избирали. Ьяха си остана.ти тамо - в Дедеагач Тогава
бяха: Недялко Попчев ник на - -
зное, Атанас Лафчията (той
к Дедеагач), Вълчо Попиев. Всички тия
кюмюр и измени въглиша от Ивдере -за Делеагач — гарата — и за Кърка.
Докато беше жив Венизелос, има
гарите живеехме добре, много добре живеед - ка арите живееха добре. Гръцката интелегеаш-- от Дедеага- -?-де .Да отидем в българската махала да вид1 ? ,
български песни/ Но когато дойде през 19 4 -. Ге\ ?п тогава камиларнте започнаха да ходят да работ-’ с --- - ъ- тоне
и демокрацията се свърши.
Когато през 1941 г България завл - ето
камилари пак си работеха. Единият от тях Нед-’ко "\лпчеэ, беше интерниран през 1941 г., месец феврхарг, « серев X с >• imo умря. След като българите се нзтеглихд трез есе--г ча 44 г., българите-камилари пак си останаха в Дедеаи- С -ът ш с-ария камилар Атанас Лафчиев, конто )мря треди 2 -одннн — Стоян Атанасов Лафчиев, — е осьден отгръцкатав.шлст -л д - ? атвор. Сега е в Сол у нс кия затвор. Искали да го осыч’ като комхнист Адвокатнте му казали пред съдиите. когато се ледало дч.тото. че ЭКО искате да го ось п омхнист заедно с дружите бъ
те не са такива. Тогава гръиките съдии казали, е и съдчт че на о комунистн, .1 като Жената
всичкия имот и покъщнината и са взелм гьрцнте. почеже а оилн оългари. Камилари гърцн почти не е нмало лило е гнркомани • ’арн, конто са се занпмавалн с камплзрет ;о. жина камн.при е
9
KtMMJtpetBOtO и к- морсч* 1,ММ>4
А Лрнможм*
гмрсеи гръцко-българгки » <ик
"" " *' ' ‘"’.’J1 | (ело сслнните и ceia оше говоря'
” "h ' 11 л\ нягсрос." („Затвори вратата ди i«
Клж гни порта нами Иен мес.1 няг<цн.
»«лг-»и вятъра яътрс')
Н.МН I I II Ь’1'11 В /II Л1П РУЛ в
..........«у-........... •...-.....'V7':' м;хХ“>л'Л1,....................
||) '-| ни amici I" О 111 МомчИЛ1радски;
Ваша ми беше камиларин. С камиларство се занимаваше и Ар.п мн Аз, като станах на IX години, две години ходих като ка миларин с блца ми. кОйто имаше 16 камили. По тона време баша ми имаше и един слхга за камилите ла помага.
Когато станах 21-годишен, ходих с четата на Бойко Делидимон година и половина. Когато стана нашего тракийско въстание (Преображенского въстание през 1903 г, б. а.), аз бнх оше малые. С камилию \о.те\ от 1905 ло 1908 г., когато се обяви Хуриете. През IJI2 г., когато се освободи Бьлгария, аз постъпих войник в бъл'арската армия \« заедно с други другари подържахме фронта с храни и муницни Оттам се нърнах, като ладна Одрин на 13 март 1913 г., и ме npaui.n в Сърбия за втората война И оттам, като се привърши воин гл, огидохмс н Гравия и заедно с домашнитс, които бяха из-' тати в Хасково, се нърнахме пак н Еникьой, Дедеагашко. И през 1915 г почна Общоевропейската война. I ри години бях в 8-ми опълченски полк и през 1918 г. се уволнихме. На 9 март 1923 i п.рците ни интернираха в гр. Лариса, голямо колкого Джебел, и после, к iro ни освободила през 1925 г., дойдохме в България И от-гогава часам съм все в Джебел. Оше като снърши европейским война, аз свьрших с камиларството.
Нашият камиларски живот с най-тр\дният. Ние вечерно време не си -наехме ни почивката, ни леглото, пяла нош пътува.хме.
Чоят баша е бил у един турчин дванадесет години слуга За юна време той спечелил шест камили и се завърнал в к'ыпи. Тогава бил ергенин
Пега нашего село е разту рено. От 490 къши останали са 40-50. О< т1иа..ите са съборени, Нашите лозя в село са обърнати в вини фугия ни имлт беше КЪМ Дедеагач. Затова „Дамето4 — нивите. ! । рада - сега г и владеят гърците Сега гърците в I ним ой се занимават г».с земеделие.
iLaiiiMie ipooHnia си стоят така, както сме ги оставили, само ' » ' и f 1 ли и и «к । .• ни II параклисчето си стон. Селото си ви-
р 1мг, кш 1тл Беломорието си бе наше до 1914 г.
pMOjlUH- Н Лнни) И1М1ЛМ г*г «• ”
131
1927 г. и ,4 ге лгы)
|>иад’и«„ И1
Т.гн
ИВАН Маркинf4г
•К-Л кар, 1V• '•»r U .1^
P*J) и
11р< 1 I /<•.» г, тогэва биу на |г f
Софлу, Ч” 1 Одрин, ' идвахнр й ь,
Загорай пре. Кортен с и « ч2В1
га»...... кк.м Ьпарна <.
{иа Туиджаь Слимиско. Пялог, |,инкг,с
през гарата , И .аи през I „ме
таркьои, съшата Терека гранипа, и ги 'оилогме па» на Та.
Дедеагач. - мс "а* "рез Одрин. гож1ч
1 c\f\r - 2--.. ~
. - — с
арскэта армия с
сехме кюмюр от оалкането, свалгхме ’ 'a40k0R Тамо но-
Koi это дойде 1/1.. ария п камилите работел /е в
камилите. Капитан Димитров ме взе гГ досТО, пристанище край морет
ГЬ. От гарата потеглиаме за . . .\ -лиха ме в 5-та дунавска дивизия. .. ..
камилите. Раооте.х и в Стравджа. Си- - .
гене Хисар. Там стояхме 4 месеца. На .. .... .....
ми за иэвършената работа и си ни ладом tn. оттам ооратно за Малгара, от Малгара а оттлм пристигнахме в Дедеагач - родното мя вободихме и работехме в Ксанти. Потт на камилите и в Гюмюрджина и оттамо в Хаск. = \
Сыцата тая година (1913 г.) през К иърнахме пак в Дедеагач, защото тня места с- во е зтгиаха България. Раоотихме пак с камилите. Об эи се ' ~-'z ~
воина. Отидохме войнипи три години. Оставнх’-; <а ?т. -- - е.* Като се върнахме, не можахме да заварсм ач .' *е. 5а . ч ги изгубили камилите бяха измрелн. От во • -
дихме през 1918 г. В 1920 г. дойде Гърция в Бело ос тез 1923 г. ни интернираха със семействата — цчлот село з-й В* ус (пристанище — град). Там стояхме от март до сезтемдс : г После дойдоха комисии - български, французкн.анг.' ск — ’ ” таха, кьде желаем да идим. Ние казахме з родните ?<• vr< j. Пгез това време ни качиха на влака и ни свзлиха във Волу: '~ие ех е от Волге тринадесет гари навътре — яън Фареала ।
Вол у с на параход и ни свалиха на Сопун, от Солу - э Клиа — ьсе параход, — оттам в Дедеагач.
Когато пристигнахме в Деде . грыжа кам по 5000 драхми помош, за да можем та взлезем на. ля*' бяха да дени на всяко семейство.
През 1924 и 1925 г. раоотихме по тютюмнте в тюиевнте ни»и с надница. чн юмдои пк.
Като се завърнахме в [едеагач пре. - Лойдохме в
'И И през месец октомвр • ' ? с. ;J
Свиленград, тука бьлгарето ни ^ьрк. ха
Л Прямот «и
им гам дохмг н Клнакли М1Н1НЛХ и /!<»•’• 104 иа |.|\« стоялме една дойдохме раинамс и
„ Умбпл от Ямбол я Елхоио
7"'* ' НП‘,К?1 ('’ХГаНа|5 ле.м Оттам по Димитрове.. «,Т(|
б.л.лрего ни' брата, П0СЛе на 25 март аз
] ГеАмен (Златен дол). Тона беше през ГМ(, , година и на 25 март, стар стил, следната годин;, гтка и Лжебел. Става вече 30 години и тука се прех гичиндисвахме с тютюна. Доводки сме.
21 декемарн 1955 iс Джеб»
ИВАН СТОЙКОЙ /И ВЕЛ/КИГВ
(Я2-гпдншен,
потом пт село Гнмкм.Н, Ледеиг..п1ко. от ммнлярско семейств Thp.one,. и Дедеагач. а от 1923 i жнтел на гр. Кърджали)
Нашият корен е камиларски и е стар Прадядо, дядо и нашият баша са били камилари. Ние прели мною години сме се изселилн от Еникьой, може да има 70 години. Диамата ми братн Вълчо и Никола, бяха камилари. По-малкият, Никола, почина на 7э-годишна иьзраст, през 1947 г., а по-големият, Вълчо, умря на /8-годишна възраст. през 1949 г. II двама га умряха в Пловдив.
Когато слезохме от Еникьой в Дедеагач, ликвидирахме с ка миларството и се заловихме с търговия. Ьратята ми дойдоха през 1920 г. в България, а аз през 1923 г. — в Кърджали и се занима-вахме с мандраджийство и саламджийство.
Оше от турско време нашите камиларе идпаха в Бургас, Ямоол, Сливен. Жито караха, вылита.
Моят баша, Стойко Деведжиев, е умрял на 72 години, през 1917 г., а дядо мн, Петко Чакъров (на жена ми баша), също е бил камилар.
70°,о от население™ в Еникьой се заниманаше преди 60-70 години с камнларство.
22 декемнри 1955 г., гр. Кьрлжали
ГЕОРГИ ИВАНОВ БАШКОВ iP< том от ело Гнииьой Делеагашко. камилар, починал Ража .ала Калина Георгиев.i Гмчнл пи 7П-ГОДИ1ИН.1, неграмотна, домакиня. родом от село Еннкьой, Дедеагашко, сги жнтелка иа гр Кърджали)
Мъжа ми, Георги Иванов Башков, сбил много беден. Биле чи рак при кадъните, стоял е много години при турците На 12-годишна ныраст се па за рил да им слугува. Ага се оженила неговата чор балжийка, с лисаги на коня и гакарал парите. Като навърши 15 години и той стана собственик на камили. Ожени се на 30 години и я* 60 \ мря В България дойдохме през 1920 г. Четири години <тоях*»е н Каваклн, а в Кърджали сме от 1925 г. Като отидохме в Каваклн, 3-4 години се занимавахме с камилите и ги продадохме Тук. в Кърджали, се занимаваме с тютюн.
И жт.т ми, 1еорги, разправеше, че когато са идвали тука с и турско време. само тютюн са резали и продавали. Той рзшраынн, помня му и думите .Само тютюн н Кърджали са ре-
JPVF» .,М(И
133
,али < лит фурнички бил града „ откакто Глл.арии ло.пла, Намал., права , >•’ ла Ис..
(крива лила улица) и П1ИЛИТ( г/ ‘шло - ’*"* '
ги брми- Туха. игл» ти. . /й та«а. н,мало 3“чэ‘
(ала н 1-ърлжали е имало палки дюк ,ило 11иви и ,ийа J /3 И камиларето оттук карали тк.тк,. " ” 8 '« резали тк.т^
тука - храни « Г»-м«фздин, ' ;юти'"
прели ла дойдем тука, к«,7(, си .
«риирам ИИ п. Вол у с '•:. ците веке беха дошли Като стан I — Всичко на мисто’ Никой а -И какво да ни кажат --в Дедеагач - — -
Като отидохме в Дедеагач (тогава нХ спираха далеч, отт>к до гдавната метра) и дотам ни закараха с лодки
Гърците ичаха намерение ла чи „ча- .а топят в морето, но после друга запове една свирка и кои знае какво стаиа н и рекоха да се качим на парахода и эа<Т а другаде ше ни носят Два пеня и -за зе излезем на сухою. Като излезохие т гари, кой по села и стояхме от март до Б. - /г7/ ‘ пак в Дедеагач и в Еникьой.
Когато ни казаха във Во.- с ше лой,_ ... врыцаме, маиката на Георг 3 ми, се пр«тел7 7-' . гава беше бол на. Едни стягат багаж, дрхти тцЧа- да онова, а тя береше д\ша. Но в това време довода останем още. От тая заповед всички се отчадх.
време баба умря и Георги си я погребе, както трябва, г. 77 Той даде пари на гърци, попа да и чети молитв* "огре'ахме я э грьрките гробища. След десетина де кара в Дедеагач и Еникьой. Яс казах това эе^г
анахме Гър-
-з «Х2Т4 гърокт' ------: ^«ки да . __Q
- ла ни карат уж 9 Еъ.--г»,
_1С*’ пристанище и улица (эазстгнгча*.
казаха: се/ото навън ‘
а да эъраи зарадвахме. "араходите около 500
Кичмо
в да нм по-
-чжилала .иг а на СЬирн4
- аДОХЛ ияб. 7
- за 5ъ.тгарнч
*aepa гь-'SeiMe докато «и разпредедхха кой по . - J на зъззахме
23 JKBCMfM N&3 к, ф. Кмммаь
МАТА БЕЧЕВА БАКЪРДЖ1(ЕВ X
годишна. домакиня рамотнз, от село Чо£лкыМ1. Доезг»ы«о .еп *г»ужл ш гр. Къражалм)
Когато идваха камили в нашето село, мал 'лаха всички деиа да ги чакат и да се примушат през тчх, за да се ^дзболчват от малария. Население™ вярва оше. че като пдк?а- -лата <ър1 ага с която е прикутлено полного лете, то оздгаз-еа. а<елен *ето вярва още, че болният, независимо от какво i oo-'t^ акс се акад--с пушек от камилска Козина, то» оздраэ^ва Това о 'раве^с нашего население, коего беше чисто бъ.' арске Чак'1 бо г на леглото, го налкадаг. Жените вярмт и * -елке ext и е деца промушат под корема на камилата. • да се азбо <яат
В нашето село Чобанкьой нчма е \а\ • к^мн.'а о \j-
мили идва.ха много место, защото стокип в« < 1М KJ JXJ- v т
A llplIMOHihtt
It л t an .ж кярахл 1ЫГМН («т.н ми, б. niiUHti измрнзшс
нино, р.кнн. эахар, сапун, орис. <»г Чобанкьой _ И вълма и (олеми чояали •• лр Нашетг» село к, Мюон ки ии рама паем» Имаше ш ли i ори
Елин лен ни влнгнаха рано и ии закараха в балками. ()т цр< с картечници, отзал с картечници — и ние в среда га. И пяла сел-мит ни Kjp.n i в балкава. Закараха ни в Дуган Хисар и тогас всички села се мдшнаха н Дедеагач в управлението ла пита г, зашо сме иитччшрани. II после ни нърнаха в село. Раэкарваха ни из балкам.,. I.IIIIHIO мьжете ни бяха избегали в балкана. Раэкарваха само гия жени, чип к» мъже бяха се прехньрлили н България.
Сле I ihj месеца пак ни закараха в Дедеагач Н шарада ни блажа и добитька. Багажа го изкарахме във, на двора, а доби гыса го нзехме с нас. До Кирка ни закараха. Там има река. Не ни оставила да минем през моста, а през реката да газим. На Кирк.) ни качиха на вика, а добитика го оставихме в Кърка. Мокри до криста, нзлнгахме един до дрх i и вив нагоните за добитые После в Дедглгач ни разтовариха и там ии чакаше парахода. Никой не ис-каше да се качва. Те, гьрците, дойдоха с камшици и ни качиха в парахода t.iHii от машите умреха въя вагона, като ни качиха на парахода, след 5 6 дена пътуване, почнаха да умират от простуда (млн мокрн), от глад, яъшки ла те ядат. Като умре никой от бе-жанците, прислужниците го хвашаха за краката и се подиграваха .Алилулия! Алилулия!* и го хньрляха я морето Хвърлиха елка жена и един мьж Стана Георгева Тойчежикова и Никола Полиен Ге.хнпте момчета бяха войници в гръцката армия. Като чуха, че гях яото село е интернпрано, отидоха в Чобанкьон, после отиват в Де леагач ;ij hi гърсят, но ги намират на бряга, изхвьрлени от морето (И ина г да се оплачат на гръцките власти. Те не вярват на tori, кието казват войниците, но като отинат на 6peiа, нидели, че тона, киеги говорили момчетата, е било вярно И съобщилн на управа!а на парахода да не ги хвърлят така, а ла им връзват тежки железа, и ла потъват веднага. Оттогана после, когато умираха бежанците, нръзеа.ха им железа и ги хньрляха в море го със железата. Из пътя .мреха около 50 д\ши и всички ги хвърлиха сьс железа в морето Нода имаше хубава, но чешмите ги эаключваха. За 10 драхми Даьаха една чашка вода Конто има а пари, ужинеха, а конто пинала — те иэмреха.
На нсичкн станции капитана на парахода слизаше, за да види 1 1,1 НИ ирис 1.11 Но НИКОЙ hi ни прие, зимо пре.in иие да
'"'i' I К1 । чини11 бмдв прис i in нзли, а и i><\ t ihk.iiio, че ние, бьл-। ipiii» сме ИЛИ живи хора, че гртягки1с ноиници, кло са били н Mip.ii.i, нис, жените, сам удирали и i ме in изяждали. Загона никои ..... и'и"" Karo iпрехме и Пирея, дойде лскар и околийския на млниг и ни нре1леж.|ат \ж че сме бодни. Но лекары каза, чс болин, а <м< бодни от глад. Сварила ни фасул, с морска
1 ""io я.и от тоя фасул, посинеха му устата и след два дена И *«р. < Коиги да слезем к присганишето Суда (о-в Криг), умреха
р' <1 И
Wh 4^
H<> ГЬрГИ'г Яг 130-“- J __ий на у лмпата гно» •" л- наашг св«»я ладе един
ги ft дойдем, «а
F» и детеги и. никсЛ не пострада, но от
дж млади жени Иэкараха Ги от паоат г и „о,ребкат н rexHirre гробища *' гьрсит, rtr
дм f' - ‘.’.а ла
градина и в иея иаправена гробница JK глФк койТо .... едно място и в , : и . . (
гроб и ги погребала тамо! Това , г Ржа
леигт месеци се изиклии иапълно ''Г/'”*2’0 -,а .
една умре в пара хода, в паражода ‘ L
Цели къши се затворила. Oi НЯКйи h ' ' ! и '
дру| и - всички измреха. Бежавшие и ? а * иЛ кДт много рошкови има — цели гори За една ' ‘ '' *>ы*'** Там
След три месеци започналме да пасЛ^3 Ja<1U 1Яда ^риа Там имаше пленици турци В една ка«*** «*** Почнахме да плачем, турските Д Л Л\Ме ~ и « тне
- Не се бойте много .... , ниците къде сте и ' •' в <- -
Тении фотографнраха. b'c/X. . ките ни. - илм и чим-
В казармата бехме като във затвор о- -стен» - Ю метра, а от дркгата - , -
порти, където пазеше войска. жсдезия
На Велиден гьрците нарочно дойдо.а под сенките с яйца червенн. порток, правят за Велиден.
Ние станахме ла върим и да направим
най’ГОлемин гра д в остров Крит. И игивзме на оялак. Като^-йвамё на портите, войниците не ни пускат, бият ни, чукзт - El-> - '
Анастасия Георгова се направи на у мрела. - -.-ем
че жената е умрела и ние бехме повече — те се - с н>
лезихме и не можаха да ни спрат
Като отидохме в Ханя, беше второ Възкресе , .
куване, 6. а.), околиският управител се връша^г с - з - . от черква. Като видя толкова народ, той се \riL i н _х ;нае добре гръцки, да дойде при мене!“
При него отиде Захо Костов, тон грьлки -наеше iso. И той отиде и каэа:
— Ние сме от три месеца тука. Ня.мл kjkbo д: :е . ?чва пасем Всеки ден децата умирзт.
Като ни изслуша, ни каэа дз си вървнм н че е зре й*/ да ни дават по половин килограм хляб нз чоеек всеки лен чзти се върнахме, каруците с хляб бяха вече утиш.ж
После от Америка дойде една кена от кр.«<т
данаше хляб, орис, Захар, а на ма.тките тепа — xo-kf?фи-, млеки II тя н Ханя стоя до края с нас. 1ч замни рс - ' ’
нин - и пне За из пьтя ни дате хляб, кашклка не ю помня. Дойде един параход и ни кам' ы -
миче — тракинка — беше голена за рьк <' •4V4 'р J лойае
хе качило из парахода и не .ккаше Г и'Х « <е начраа» запоиед парахода да нс гръгвз, и ct с Ч .
I 3b
A UpHwniiCKrt
. <in. ,u>>ni i от пристани Той съ< списки про ipoiiePKJ II лочна нона проверка от
h'P«HJi-ie и свали жените, чийто мьже бяха в Ььлгария.
•' ||„р.,хоы цшх тия, конго остана» с.алеаи, почнаха л., к.,.,а, Парахола «мни............ върнахмг с ............«сечено крана.
(.Ктjн.।\ме много МЗЛКО.
Мъжете казаха. че тая работа с ренане няма да стане, но Д;1 съберем пари и ia фатим един адвокат н Ханя, ia и ние да излеэем Стирах ж пари, отидохме в Ханя при адвокат и за че!ири дена адвокат, г нареди и юйде парахол и ни взе и нас. Нашият параход беше много хубав — бомбардировач. Като отидохме в Дедеагач, бежанцитс, конто бяха тръгнали с предишния параход, таман слизала от они параход. Слнзахме «едко те от техния и ние от нашим. Из пътя станало голямо премеждие. Щели ла се издавят, та
отишъл ipvr пара ход да ги сласява.
(И Дедеагач отидохме в село. Но нсичко беше пръснато и имот, и добнтък, и багаж — всичко беше раздздено на гръцкит е бежлнци от Кавказ.
II от Чобэнкьой голи, без нищо, ни пратиха н Ььлгария Дой-дохме пре 1 1923 i , една седмица след убийството на Алекгандьр Стамболийски
23 зскемнри 1955 । , гр. К сряжали
ГЕОРГИ НИКО ЮВ ОЛИНАДЖИЕВ (64-iojiuikii Гнили i bprouiu cel J служащ. гр. Устово)
В Устово докарваха с камили тежки стоки — бакалия — ив по-големи количества До Балканската война в Устово редовно ка-раха стоки с камили. Като дойдеха керваните, изпълваха целия долей паззр. където бяха покритите сергии Ние, братята и баша ми с камили превозвахме от Ксанти сол, а по-късно и от Мастанли (сега Момчилград) Отту к камилите к ара ха най-често хаби и готова аблджийска стока за Портолагост и Дедеагач и оттам с параходи-за островите и Анадола. Стрико Иван караше с камили хабите си до Портолагос. Като дойдеха два кервана, към 250-300 камили, из пт тваха цялото Устово.
Камилите носеха двоен товар на мулетата, а понякога и троен. От Ксанти камиларите говареха камилите не само сол, но и сапу н — по два големи човала.
В нашия край камили не е имало, те идваха откъм Гюмюрд-клнски и Дедеагашко. След Балканската и Обшоевропейската война камиларите от Дедеа! ашко и [ 1<1мюрджинско се прехвърлиха в Момчилград, Кърджали и др.
19 април 1954 г., гр Устово
КЕРА СТОЯНОВА ПАВЛОВА ' .............. ролом 01 Село Млнастир. Гюмюрджннско,
сега живее в гр Кърджали)
Iрп пяти баба къша градйла, градйла, не стойла, градйла и '» гаиила I i бйг име тринайегз (1413, 6. а) годйна купихме поста нихме п турните я ияорйха После пак се върнахме и пак къща
Ракин Иа мм
(ралйхм. И 1920 г лам ajf I ;
СЛе Па* «О,.»
В ”•' • • 'О ийчахче Дехм* И пак игбй.
или караха вгйчко. FhIIJeT, 3
МИЛЯ” '" "аед^ е п?см0ЛЙ'4° и п^'утТ1И^Мха и с
1111(11 си, пак се наяд*, и катоя^вХ Т адмилет0 П/0ЙЛ('О «а-
Нйе купунахме житб, ии<? Л т ^-йлите )Ia,1a * на‘ Ono-дедахме. Камиларето Го кйрах, °алк ис*° ‘"я — -а
краха ' ,.ар’сгт' - .с....
Камиларето всйкаквн песни ~ бакалие
Н1В1ЛЧО Табаков (пр< ел '?;"««*« какк бит камил.рка, тя зиле камиларски ’м"»" ' «т '
Като илваха камиларето в ’Ч1„‘"1 елйк катёр на там друг Hd лйэашс ла ги вили. л„й.1ат • ;УР-лав
човали, наполнят хамбарите, „уснз.
„JCJT, а те не спали цй.та но.lSrHa. трьтнат към 7-8 часа, когато’зайдеС;
Камиларето имаха но 5 q
л^рето бяха все от Енйкюф 30 ^ми. и - ами
най-мною камйли. и дедеагач - -3>, ,.шаше
Бйхме без кахър хора, затова стигам. 7н нйма да стйгните тйя годйни. години. Вне. млиитг.
На три места съм градйла къщи в Хасковс -
жаля за Манастир, за нашего сёло Ач =ят У -ка* ас“ 4 ах натан! Пилето на чилйята си пёе' Н-п. ' ’ 'ДЬ0 МЯС7°- б- *-) на прилет, агй запёеше' °* стигаше ^клвичкач
23 дежемврн l4w гп
10КЛАД НА ОДРИНСКИЯ КАДИЯ ЗА ИЗВЪРШЕН Of ЛЕД НА ДЪРЖАВНИТЕ ОБОРИ ЗА КАМИЛИ И ДРУ1 И ПОСТРОЙКИ В СЕЛО ЯХЪР, ОДРИНСКО
Сшласно изладеният светейши фермам за извършване оглед и ремонт М държявните оборя закамияй и м разрушения пленник и амбар «а ечмик в село Ахьр, Одринско. адресиран до одринския управител, негово превыхолн гелстно хаджи Али наша, с чин на велик ве.знр, славен маршал
Отидохме с поменатин везир и наша скромност при казания обор, плевник и амбар за ечмик и заедно с Сами ефенди, градски кмег, покровител на писателнте, и царския архитект, Есеид Мустафа ефенди, прегледахме н констатирахме, че една трети от пленникае сънкршено разрушена, осганали са само каменните му стени, на които е нужен ремонт на горните им пояси; нужно е съшо да се прередат керемидите на целия покрив на пленника, на амбарите за ечмик и на оборнте за камили Слег юна поменатият архитект из-мери пленника, амбара за ечмик и обора и в съгласие с незаинтере-совани граждами мусзлмани. сведущи по сгради и покриви, съетави следння опис:
Плот на покрива иа разрушения плевник п квадратни аршина* - J2O по цена 60 акчета-’ кв. аршин равно на 64 920 акчета; пирали грешка спздат се 60 акчета или (>4 Н60 акчета.
Ремонт на кэменнага стена, разрушена от двете страни
Ю7 квадрзгни аршина по 30 акчета кв аршин, равно на 3210 акчета.
Ремонт на разрушения на едно мисто покрив 120 квадратни аршина по 60 акчета кв аршин, равно на 7200 акчета.
Пререждане на кере шлите на останалата част от пси рива на пленника - 2000 кв. аршина по цена 3 акчета квадратен аршин, равно на 6<НЮ акчета.
Нререждане керемидите на амбара за ечмик 1684 квадрат ни аршина по цена 3 акчета кв аршин, равно 5052 акчета.
Необходимо е сиенита на 10 броя стълбове по цена 150 ак чета единим, равно на 1500 акчета.
Пререждане на керемидите на покрива на обора за камили 1л *12 квадратни аршина п.) ценз 3 акчега на кн аршин, равно 46 536 акчета.
• А р ill мн ранняив к iq ЬЯ см
ipt< и. it шири 1кк I., I, рямммп н.| ( jn.i пара, iiap.i-г» • «ли чпнривесета из греша, кепги .. равнина н. сегаШНИ наши 20 сютннки
/Il.tuuij иа <МГ»ИНГ*Ии 1ГИ1Н1
иГ*Д * ^Р^инте <Лфи
• IV)
резолюция,: 1 т°зи иглелен
—I на од-
на од.
"с равняват на
)о ыоит на едка врата — &И) акчет;, Или ВгмШО 135018 акчета И/||. . ? дням и ос» мнадесет акчгта 4”< н триДегет н
Написал С-шиит Сейхан дги^ ( лро< ти ’Р« ‘ ' ’ “адия мз Р Одрин
Пемзт: (чете се само имело, Дбду,11а (| оре на Фмото ноле, в лявг, . , .. Казаните орали да бъдат ремонта , протокол сьс съглэсието на хаджи ''
ринските казарми. Подпис иеч*ТЛин “ 1 Ф36*’-1
Доклад иа велики» ее<ир д0 г 7. ,
•в «сини мъл е слож-.» . •
На I «ан Сьгласио с подписания и по .. uMUU ИЯ Л ИЯ Абт\1И. Г43г/ ' *Jt4 ПрОТ-жоЛ
ринския кадия модуллах — t ,4 « ззрави а- ~-1124 12 iponia и 6 пари.
Написаните в този огледен протока- >. :и ^С1ечи сАматз 1124 I _ гром и 6 пари.' 3 тан. Дата: 17 шевал 112?
На другата страна на до»
Доклады на смирения е: Изпратгча г аг- .йа .d-tJ...7 /. направи оглед за ремонтиране на дкржавните олг. за - на разрушения плевник и амбар за - . . -
ринско4. Одринският управител, негов< тре?ъ- -э =с.'<*к незир Али паша, кметът на Ьдирне и ар.-.течт--- _ -и г,рг казэните ci ради и по законен ред кинет р_-от една трета е разрушен и че г осгаиала ам., . :ria.
че покривите на амбара за ечмик и на оборк е за ш е - т-даят от пререждане на керемидите и че ре • - : . е — аа
гридесет и четири хиляди. деветстотин пет те ет тем . е- ’ --з те блаювотите да видите в получения 'И.теде аради според огледния протокол могат да ълг -.l р-рани за хилида гроша. Благоволете да издадсге s - . -- вед
до поменатин велик везир, за да се изпратн • * - •-> :.к. .г -с менагите сгради могат положително да бъдат рем01-без нзключение на нещо за хнляла гроша. Лзда&ане* х принадлежи на Негово Величество моя султан.
Горе на бялото поле е сложена следка* ре?о. издаде запонед и плагежна заповед съгласно доклада. IH шевал 1)29 г. (26 сепгември 1717 г.).
Издаде се заповед и платежи. -IX шевал 1129 г. (26 септември 1717 г.).
' i>. > - , -t* • •• 01 • '
1 K)i (iob ip) равнина се на 1КЧк - I । и и । р о ш — раннем а на *" нЛР" * Г .1 >1 .1 II .1 р I — Р । '' "l.l • ' '
1 А \ । р село меж гурн.
________X । । > I о । Р и in । |’ ' '" 1 Hiproa oi Ilin ' ......ни.'
к oi ПК) гроша — 10Ь, 110. 1'20 и 123 w пр
Мустаф) iHiui.1 и Одрин.
ичега.
• тит»
Nr«w .им-л е * "°*
ОСВЕДОМИТЕЛИ
। в.,.,, я.е.д... »«м«.™ m-то •»««*•• “мхр
Вг. Д41 ... е кишжш'ре, гт»»•-> « 1™ ....................... из
я.т. й .р.цкла дрмин нзбягва в Бългзрия. Отнлчало се засели в 'Р Хасково. а
"Л^.ТАр »«.<«« митрополит Софропп (Стойко Чаи-<рив). родом <>г с ЕннкьоЯ. Тедигашко Сю гавършвлш из 1J ct" ннир >ш jj.miehj HjpojHii песни от родного сн село, между * « м __ и _ .........
импрпсп песни. По-големилт му брат НИКОМ. < бил ММИМр ‘г. .' .
квмядпм от Емнкм* ( Чавдзров Недмюв про 1910 г.. к-н-ши ывьр.шм семкнаригга в Оариград. нътувэ m Kc.ihih <Сксче) до Ахъче.п-ои К .ми 1'»' м. м това гтъпване. там и аисте мшиирскя пёенй предлммт • i атерналите
4 Иконой Да на ил Ни колче в, свешеник. родом от с. Еникьои, Де-
деагашки а сега жнтел ил гр Кърджали.
5. Ананас Йорданов Атанасов 55-годишен, камнлар. IV-to отделение рпю4 от . Тес им. Малгарско. Атанасов е камнлар по наследство, баша «г, дяди мх са били съшо камилари Сега той живее в Тонолов(рад н има нанятого камили — 17.
h Н. елв .Михалева Бола нова, 65-год hi и на, родим от с. I селим. Мдлгарско. сега жителка на гр Тополовград.
7 К про Михалев М а л к о ч св 50-годишен, бивш камилар. родом от с. Теслкм, Ma.ii дрека околия, жнтел на гр. Тополовград.
К Стам т Ив. Панче в. 59-годии1ен бивш камнлар, родом oi i р. Де-деагач. I клас. Сега живее н гр Кърджали
9 . П е т ъ р В ь л ч е в Послано в. <>ь годишгн, бивш ками глр, родом от с ЕннкьоА, Дсдсэгашко сега жнтел на гр Кърджали
10 Стоян Атанасов Д е в е д ж н е в. 79-годишен бивш камилар, родом иг с Еникьой. Ледеэгзшко, сега жнтел на гр. Пловдив
II Г. 1. р г а ,М ирчида Касабова, 59-годишни д . лкння, г рдмотд, родом от с Еникьой Ледгагашко. сега живее в гр. Кърджали.
12 .1 и и о И I и < и Караян ев 74-годншен родом от с Еннкъой, Лсдг-.ijiuKO бмвш камилар, a ceia е карунар. /Китсл с на гр. Кърджали.
13 А н г t л С т о е в К о а ж е м а п о в. 62-годнтен, бивш камилар, родом от с ЕникьоН, Дсдеагаино, жнтел на гр. Кърджали.
14 Кипа Иванова Чал», мова но баны Михайлова Димитрова. 70-го-JBMM, ломамоп!*, Ш*то отделе НИ- родом от с. Дервент, Ледсаглшко, жителка на гр Тонолгитрал
>. ' р 'i.p Стоев П । «лнванов. 74-годшиен. Ill-и» отделение, родом ' ' - 'ма Ь ж п. к<- Пр>. < 1'<24 > тт 5аселв.1 в Тополовград. а после — и гр. Кърлжалм.
I '• Ч и - - Н г > < > в 1 - . и । р е в 75-год и шен. камнлар до 1413 i . сега зе-«*•*••• ' -ля родом о, 1.ИНКМШ Дедсагашко, жител на гр. Тополовград
* ' а . I • г р г а К а р л г ю л с в, 5Л-годиики бивш камилар. I V-iu ' " •' Еиикьии |. пагашко От 1925 г. живее в ip Тополовград
* 1 * ' " 1 I и и т р о е л I .1 । л к о и а 4'>-годишна. домакини, баша и
‘ **’’ * г* 1 MjaiapiM- Oi 1925 i с жителка на iр. Тополовград
19 . ДимвтърИяэнг, »Гл,< ,
Тг<^ Мэмврсмл. ТгЛ ряи.^ ,г / -
, )Ч|4 г. ОТ-.МЛ-. •
Омчвмло ЖМ.ГТМ.-. па* ____
1о11<<Ж'ВГраД-
20 Никола Я«»« J t » » . в .
«мо. 1».-““ ,голоЖТ>’*-„ п
21 Г. орги Леев Караб. „ _ 1(.ц ..13ПНО. сега жител из гр.
1 ' 72 Мир -о Ниголое Т»'.,.<<,ч ,
Еникьой. Дедеагашко а ст 1925
21 Митр*> Стопят У L. -, ЛИ1НКО- 01 W‘ ' жин’ • Tooc-v е та „ет камили Камилари са били и -х. .
24 С т а н к а Гужева-Геп . R v
юыакимя. ролом ст с. Е.никм.Г Тгдга.-^ г
25. Банка Летона Г р у круга на камнлар. родим пт с. Еникы 1 ; ;
гр Кьрв1*али.
26 Д с л ч у н Кирчен Ян - \ xioBipajcKO. грамотен е, но не е тедкл ((i ,
27. КомннНедклковаКтр кинн, съпруга на камилар. родом от с Ени v .. . дялко Карпуэянов има 3-1 камили. който в -д . * 3
ство живее в гр. Тополовград
’ "Т |<ИЧ г
’ «а гр Та.
ЧМа » lr,(u а. . Г г’м* <п с. Гвапма
пент, Дедеагашка околия. земеделеи. IV-to отлленме От ;< < - х
маяли.
2ч. Мата Ангелова Токмакова. - - _
родом от с. Еникьой. Дедеагашкп, жители с и •? Т .-•ч---.
30. Ангел Т. Токмаков. бХ-гпдиптсн < • •
Делеагашко. След нзгонването на българнте ст >е • - • • - . - -
град.
31. Ирина А т а я ас о в а И о р д а н о в j прута на камилари Ат. Йорданов Атанасов родом - : Б. -1925 г. жителка на гр. Тополовград
от
Устово. сега жител на гр. Пловдив
Id
с
служат, от гр. Устово.
I Ми Трю Андреев Иванов
Еникьой. Дедсагашко, сега живее в гр. Кърдж un
Мит рю Иванов Деведжиев. род 4 " -
fiMHiii камнлар. сега живее в гр. Кърджали. _ ,
36. Ангел Стоев Коджеманов оЗ-годпгдсн ^: * -
деагишко. От 1924 г. живее в гр. Кърджали.
37 |1и , ,.Р В..л..с„ П.
В1-.1-к.1мнлап. родом от с ЕннкъоЙ, Дедеагаш*л t • . - 1сд»-
ЗЯ. Георги Димитров Гърбхчкон м"’’
амшко. сега живее в гр. Кърджали л . ; ,• "3-го-
39. II в I Н Д и к о в в ь I •
I II бити К.1 МИлар |\-и» 1 _ к
10. Стой ко Н v it л к ов Боя
। ръико училище, дошил в България пре» ' "
Гпломорнсто, сега жнтел на с. Джебел Мончичр. .. \н г Мв»см-
'>1 е."гf и.
L лмыажк. 9— • *•
Днеб. > Моччил-р.ы. ко киве- кямт ' • "
43. Иван Стойкое Девед* 1 * * , - • ^ит<, ю Гр Къг • ** '
II. В а_________
МИ. ар, родом ОТ С. ЕННКЬОЙ Дс1слг.Н11ке. I е чилградско.
42. Иван Марков К .» г 41
1 И I МОМЧИ II р 1.Ь ко КИВС (
43. И и а и Стоиков Д е в e т * ” ‘ .
Jcai -ники, от камиллреко семеист1к’ « 01
Л Примлнски
И
и ,<1 , , Mini mAi.ihHIIM, < Г» I АНП Ik.l Н<1 J4 К г р л С.................
к HtChO, шмикння HrrfMMUIIMi
I, < in । пил, 70-ki.ihiiiim нирлмотня н»мамн1>1
I, ...............<•••'•'...............
г: Х'.' ’р';*":,1, ........................ «*•................. •
\ : ..>...........«.....г
......'.'УЛ .........•» ...... ло»-.-....-
' ' IU l|> KkpJA.I'H „ м Л Рп |(>м <•! • I Hllkboh. Дедг.п <1111
И К ир.м Т о i <• Р О н • К ь Р к ' ’f" Г t МОМЧНЛ1 раДСКЗ околии
С?|”нн..н.1 II.III.10H.I, 711-1О.И11ННЛ. OI с. Man.icnip, i к.ми.р --------------( житель* ни гр. Кьрджзлн.
>(| I । I I, о 11 । । । р <' к. ' Р К ьрл1К»1.1И.
d К < л к и л I с < р । н е и л I - .
। г нн * >>н I» । in 'Р hi>pi*.iin
S ’ 3 । । т л М и г р о и J Л е м с 1 ж и с п л,
4 ш и н-4-ir i.Hiicii ।----------
Ц |.р 1Ж4ЛН
Хил аи Нолик, гр Кт>р икали.
51 А и г е л 1\ л л о и и о I», Kh-i <<Л1111си, Гннкми! Деклгашко, сем житсл пл с. I лгдка, Кгрджалинско
1.4111 к о и .1, 7(»-KUMiiitia, 01 с Ьнккьон, Дедеа.......
I, 57-rcuniinia, и Мнтрн> Ив. Денед и 1в.1мат.1 от С. Ьпикьой, Дедеагашко, л сем жители на ip.
KjlOBHOU. Sh-K.JHIIICII, клмнллр, неграмотен, ро ЮМ О1 I
РЕЧНИК
A з и f. .1 тип — ку|с1(»кит> (w'm иа
........... " = ^,„ии ........... ' '
.там. I-' »P*»» 1,3 ' ' a *- т f ,
алксрът (Pa.wua) — intent .
сг дагубва от неб,то само два Meretu’- ’°®rZ± а т а п и прелен атап и млен ага копирукгивнн части на аута.
аут. ауте - камнлекм самар. В. , h
си правехие аутстс.•
аш и р । ма Облсклото, обвивка та
оа ft ни ни ог орлица от мъинста , при.же
женските камили, за да не урочаемт а на .п г
б а с а р к и — баички, гледачки врачкг
к» pa
шт
pci о
апжтдлт
Иди мн, мале, порукам до две жени, две басаркн на глава да ми пылят белки ми доле тубавс.
б.д г и с вам — здтьвам, погъвам .Камалита ь к,-
Още лу дума тумана. Димигьр йъв кал батгиса.
о <| ш с и к у батю, по-голям брат .ХзЛ ь т , -
6t пае ме, бе к л е м с т а — хан кант^нчс 7 ;
на камилари. Беклгмгтата са ностроннани па дълги _ . =
iii.inmara за taiunra от разбойнически папалсш -я
боль — задната част на самара, под ।-ли.г
боздеве обикновевата порча камил s« ,<1 , ’ ' -
11 ||гломорнсто. Цисты на кпеъма нм с .бодинев* — гк- > ” - -
ЛН)1 Cl кипи Гни- ц нг
1 К Я р, бука и СННДЖНри с нар............. . ье ьваис -г. и
М'Нг K.iiipii (мулета) и магаргта снони
б у и ж и к — предка .«пел, който а постатя и р.г тз
нс cv X.HIHT
б \ р ч ,1 К — урон, un i тргва. бнльс, i KI по \рлч кд»
Ik сч v фпчг :
Цървсно всем» л Н"» чифтср тунчоис и "к'г
всадник — конник, г। там
I с ’• — късно : .Ген се и in '
1 и р н п д ж и н на (H.iinii и <
•пдннн
г Ь о в ч г л II к — |1Окрнвка1.1 п.1
мьжката м» ча с*д •»»*.?...ыне м трн .3WHIHUT4- |uJ«»a «с’' ** !,rj
ипашката.
Г юл Гн н(0 — коланм К..... - •
г юлбе ит-колу — кьжението м* » "Г* чМ
А ПрНМПЛСКН
ip(l. .ННЛАИР „<
N> Ы I1'*•" *•**** •
I роб •
__ Км га пи' •»<*<’ '1|
тяму му 1"УГ ••1»*»л"ли
и МсрамлТ. п'ло голямо.
и .ii /и Оставн го. «че 1,|Л'' 1‘т" П1И
' н..е1жни камилар. ленеджилкк - камиларспи.. |( ,
..жю.ь.| - клмиларка. жена на камилар.
’ К.. - ........
ннГтр'в.' конто се употребят! при ..................... мьжкиц к.(
•• (запимаване).
_________________________крина, тясил улица .1 а до дох ме и Кьрлжалн, нямаше iip,i(1,t ииш. Всичвобе дракма-чакмл t ,
мн । л р после диата камила от катера._____
| \ Н 1 Л р С т ДУР?МЧС | Ю.1 1 II С 3 л Н1П1.Ч4Г малюп' камилчета от ел ид до двегодишна възраст.
, „ „ „ четири сиджимчета. тве предай и гос иднн. дълбоко шиит т.н яыромммп стрми м аута КойСТруктивнип масти (втйпитс) сс държат за тин ш,-
A
Л MH/IH or
• IP
д< »e
к.|мм.ирчс e м г к T -v и i r <• " ii и ч rt К to.ncTT* .h.invc i pa я м .i-ч а к м a
— камнларяг, който кара керлана.
малкото камилче до с/имгодишна ньзрлст.
nnMionuM. капаем ил: . Дю писал катер камили.*
нме на камнлчети след 1апложданс на магната Гаки <(
срлнйче или с ре л и Л че — мома или момък от едно и сыцо с.ло, срслин — честен човек. слиосслец.
Ж и h-j е н с — вид бързокоди камили в Мала Ашя.
и ini ; а я с ь вкжение, инкрино на дясната скеиджа.
Зорницата — най-снетлатл прсдутринна звезда и най-добрия1 нктснолип . немцем из камиларите.
If iMvTKap — слуга, ратай, прислужник: .Той бе изметкир, дукат умрс
,1 м с ч халка от xbohii.i (хвийново дърно), с конто гаимрптат преднн» л |.11ннп коланя.
п . j к 1 и с а и и п а и У и с червенн чехли :
Янки у бу та да купим и исаклосани папуш
и. ерик мъжка камила. която се храни за разплодник, за мъжкар. не р in к пленннчество, робе тво : „Да те чупа Гбспод от исерлик '
— Брг ин мои пода, Русине, дсвсджилък с гурбстлък. г\ рбетлък, ошс исерлик.
Hi г н> п — пргкото название на гр Скопнс , Искюпска касаба - гр Скопие
Нанне на Ионон \шлнлн.*
Йо л j a in — ipvrap, пктник, спътник
Кустадйнови Йолдаше, гс Се чудом чудеха, кому напреж ла кажат
Наткине на жгнекага камила ю първото и раждане, обикновсни
1 I huh.pinudiK то на Тригодишна в-ьзраст к а и Ж " К, камжици жснска камила.
"i'1' ii спиране на пикаенг От тан болеет стралат само мъ/ккнп
'•ряст чнито листа се давл като храпа на камилите.
‘ipacieii, (miihb T.irt с касканжие, остави го"'
» а а р — нж. капр
На । парил, < тони, наюврмл иеижи катар камили
*"го жj,,ца пченйца.
иЭтг р - част от голям к,ради гя стой и <л по-мэлги броЯ каМИЛи >Kj И н
, N «W»P«T.. „„ . . ,,„Х,е ««. о.
М»« «. .. йми,.„ "С Нинам мера» на МОЯТ мерам . иа * ,мг « «о. » ипр «««.« а
или:
Артэте, моя зрг»?.
«РЗйт.; катер <3W1<T3 »с m*’ са начал попам катл1к — недостиг иеаонмък глддни
Ка1«рл ж и л!к — въжаяпе на ками -** -атам ?••
на следвашата камила “*9 » «то и ютърм«ямпл
к а у л — съгласие : .Каул ли е да доле
С майка хи дума afitaiw. с баша й каул сечехме ДОТ МСНс Яна ще ВЗ^Ме.
кс мер — кесня : .Той си оставил «ешера.-керванбашйя — отговори.>гчт. вода^т
нсичкн .саврани* от кервана.
Кер ван К ьранка - много егктла п . . чипа да се заблудят ношем керванджинте-камглар?
кс ру ня й п е ч t л я . .На гурбет камиларето * •
керъ - кнрия, превоз , товар за илвозваи-
П^ста е керъ нзлела.
царева тузла голима
к е ш а н (к v ш а н-е р и ) — място за почмвка >• пр :а . ~u t~ . ш
ОТ ОртакьоА, га замнехме първня кешан навл - -
кличет — ключ :
Вързн коне на склванкне. зйкличн сн царем гыня. тури кличет ф паззвата.
колан б а Ш й — колан за затяганс на аута uuihbj t н • а :ъ биват: «предан колан’ и .задан колан*.
колчак — обшннката (облеклото) на преднитс «ист и с->
кутро — кое : .Кутро с това село ?’ к ъПойсвам — убивам : .Той я къАдйса Л ь о к мъжка камила.
Мате в а — машеха. v.
мая — название на женската камила. получена от ^ъс хк»
мкжка камила с женена едногьрба.
м е ш е ф е hi — нездрав, несигурен. съмнитехн епс^гч тага, нчма да стане!"
— Вливайте. йо-иаш в тузлата и на тубе си садите че е тузлата мешефеш
милин —ми Hl
Деверо, милмн девере, за кого л» те поглвй.
н сёлото «ома нямаме
му на сип (муиаейб) — уместно, иг*' ” ч' ' IV * наейп !• ‘
В наш то село за тебе МРМЙ мснасйн ивыаме
Камимрстиото Ьиломорск» Тр»"*
ОООра —
^ДЬ «->«» • ............
м вби Той * нами»» ЧМИМ
SX.^ л «
.Ов”р" *У п ошагэ
Ткц сг tv из та обирн.
Т» ын Костадниа иошупа
и-™а«етя© лр«о прилично на аъба Расте много я „ ,^.ю цели гори от паламузови дърт-та Паламудо.
. .и.ъинп нс теп во танин сс употребявал много г, ко-• "и ’„«по и.ни^жтона паламудовия желъд до кожарските yy^jyggpilt, Химии™ пр^-ио О' '«»' Еникьоя „ “...............
’ ГЮмЯр«.« - диви* Пь« «О»у иерюе ««"’" «
на’ влрважа с лаи»л JTT наше Сб1)' — брой нгмат
яейгамбер — пророк < светеи.
ООП И иг - есеи. .М»«яе свети Илне и подзиме дойде
Той те ла дойде. да дойде, подлине, по Димитровден нови шим MIIUI1 да градим. .
поста» ис. -ни — овча кожа, която служи на камиларите за постсля подплавам — лошмцвлм. шуши» тимп говоря .Ге си пошуптяха нещп а ме trvuuu лл св подл *
полу л я — «трупа .Пощупи гу тузлата.1
ii редка качсъ аъжсяцс гавърчано на ллвага с кейджа на аута (самари р г ll н . » — камнларлт «сойти води кервана. лбикновеио керванбашията
лу св я мсада .W.' - бита на теин и нльпунаха ни камиларето
Савранин най-често .всннкът на камилите. който сс движн с кон « '«грсварви иитера’ ia ja мо*- дз i оваря керияга" — иената на прсвога на <’Триса та
с вл — о«вэ .Ceut Hi t живот, ти мазвам '•
*йб.'в .обгтвгнн- на «мот стока или жииотпи .Вики сайбии и I.нике-Ф и*<1 г мй-мамл .кймнли ашг» »рави полон.
саваажия водоиосии.
с с м • — 'ашайваие болеет у камилите.
-«' > беи. 1 на .^ы. .т.п. гл уплака при конто \ шитс на камилите „кпн-•у «кт' у малаш г
Ссд*В*а М М Плите камилар нодадд над Селении м
•4.ИМГ *
Сгони СИ КОИЧ'. БЪЙСДИ. и си катара сам и на за Сплуя града голима, w Селениика каезба
— вгж.ица । и .# х. <4/, коню idKpt пихт, гаиързват ед но о др\ю.
еврея редко лучзймг. < • време на ир< ме
Ябанжнич.., .in6t_. намиларче сари- вг и-р дп/л.р ветер.
' ‘ Г* 1 '.тр.1 П».с майка »о. серит, му и роднниигс ли» плачи Я • ЫЖЪТ, В Им въогът !•
Девет брага наред лежит мйлка гесра на насилу, ма я|снлу, на купчиху.
‘ ‘ ' “ * “ 'айн дрьачета които «акрсииат дна на атака.
-••пт» рай — ,р Ааемгаилрин в Мала Азии
• • II
Т • р J * и »• <В» злит । ff 5ЛМВЗЯИ пр* ГГЪТуы* ’Г, -
нарол** л»-гни
т» н ч с: в е — зжъмии аж.%
-J2T* *» “ «•
т юаня — вил кайма
т нее - TH я Ьве хаЯд .
У III л и л и — опиши .Упмили и щ „ * .* .
Ф р н т - всички : Фрит са гг
'Ъ5И7 дипггата зсядди Paiiuy либе як
X a у г j а н a д у р у м — циклит ct готвят за товарене: «Стане ли дурумч-тс т малы. аут и почва ла го товара с ле- reap и ,-. .tt
Ча л б у р — ----- -
ИГ^ м ч U край Ни ч
Ш а р к а зрит-, (.бърните') се напукват
ui и к ё р-х а л к а — коланът к< мн лата
шубе — съмнение. на трек
въже. с коего се затлеет uwrrr ижа ,
слс — вид ямурлук - -
е л и • — бодлива драка, алирзс.
игаре иигара: .Савранина запали «пре в -рчя .х — • и мм! — жеяезна мука оставена на мелом ыош. зам» « гж предння атап. На тая кука се закачв- .молота"
Ифтс р — чнфт, двойни .Чвфтёр г|нчок И tw*- •
. 1 — болеет по камилите. при конто гхавите ан а мярнг. а ам-
— Днгайте. Яолдашзм, днгаГч и на шубе си селите, че е тузлата мешефеш
Ювак — външната страна на аута (самара». гдето с -а -у;« «_а^-ю ла р — оглав на камилите. Правят го самите к**- о*.-к.«е^г т 5\«с
юремё — ГЪЖение. което се закачка за десняя «ри« скензмгга ммнаая •юл втории заден атап, препасва цезия самар и се завъэла за мвата сневлжх
Юсюкчё — мястото между .ювака* и .гъовчеликг вея мясл «а самара обикновено е облечено с бела кожа
Я, яс — аз: .Я немах мерак за мнаат. •*< «мах мерак w
Ниша гу. млн. наша гутой нс е юна* за жж и яс не cvw «ома « 1КГ ' ч йыам лйбе по-каиагм
ябанжми — другое? ’си
А Примове* и_ _
Am НИи лйбе ябанжйЛче. ибанжййче камиларчс.
ж..п HI камили И други домашни товарни или дойки животин. Но ‘ ~ , Рвении който има повече. Приходите от ползуването на
й* Я 4,1 между собственнка на жнвотните и тоя. който г и
*”»отынге се к ти налолояина между iv
""“7“ . - turn .» пгрешнк. «И» »' кое,° е ',0 Ре«-'°- »’Р«-ко притидеш за гърбниата на камилата.
ПОКАЗАЛИ!
Абн 21. 43
Авалнсв Вълчо Сгоев 15
Xhjaiicb Стоян Вглчев 15
А1Ь голема г в смнсг.л на Гяур гм) 96
алии 26
Азия 72
АЛгоско 42
аираин 4I
А.таыидере (сегл Полковник Серафимово)
43. 114
Али Мурада.» 116
ал»ер ЮЯ \мерима 13.5
Aujju.u (Мала Азия) 61 43 и 95 (и пе-
сен). 136
Анддолъка 9
Андонаки 118
Амдоновн братя, Иоан и Димнтър 14
Андреев Аганас 116
Андреев Недялко Чавддров 126
Анхалло 16
Апрнлспо вьегание 42
Аран Мустафа беЯ 127
Арма река 11
Арам село 114
Арднио (Егридерс) 42. 46. 122. 124
Арнау job Пежо Инков 17
Асеновграа (Станимака) 17. 56. 117
Аынасов Агана. Йорданов 4. 10, 34. 35,
42 45 46. 48. 54 55. 124
Агаиасив Иорддн Йорданов 19
Агднасов Сгоян I lb
। • j" h)pr ь и и зад» H) 35
Aihmj |8
а» и» <имарн) 33. 35. малки дуги 34.
• |*ГНИ JX TH .И lu.leMH МУТИ 34
\||. »елебм н7 (н несен), 113
X . ин n-GHth ка околия 42. 43
А•। гсЛгбнЛ.ко 68
нпирмл 37
Бакърджиели Никола и др , братя 17
Бдлкансклта волна (1912 г.) 123
Балусгра I15
Балючсв Михал Д. Ill
Банчем Станка Кр.нва 18
Нанята 80. 81, 84. 85, 86
Башкин Димо Ив. 14
Башков Георги Иванов 132
Башкова Калина Геор1иека 9П 132
БеЛлнското кг.рье 42
беклемс 16
бел част от самара 37
Белина, село в Русенско 14
Беломорски кварта/i 121
Берлински кош рес (1878 г.) 56
Бертрандон де ла Брпкиер 16
Беюлу — 116
Бинкос (на Туиджа) 131
Блюв Не гко 125
Бодуров Янн Меткое 15
Бодурон Длко Киров 15
1юдурон Дагко Мптрюв Г24
Бод у ров Митрю 28. 124, 125
Божилова Недели Михалева 19
боз деве 23
богиневн 23
Бочуков Радослав А 113
Боюндру кив Стойко Недялков 22. 129
Брайнов Тодор 56
Британски музей 6
Булатке, село в I юмюрд/кинско 42
Бук гард 114
Булднр II/
бунджнк (ни) 57
Бурга. 8. |б, 18, 19.63. 86,91, 121, 127
13'2
Бх риски 19, 42
Бурунди 42. 43
б\рчак (урлв) 32
Б|.лгарска махала (в.кдегнач) 117
Билл юли т.н Вндннски 5b
|».и»»м II, 12, |8, 19, 14
116 117 118 121. 122
1м«ыы (Ба» |,|Г.|. сеЛ<> В I
М( 9 '2
(dilhHHI >
!►«» крал исва Мага Бечева
45. 52 . 54 . 57.
127
ГОМГЛрЗ ЖШН'Ки
4. 22. 133
Bahjpr.ici.ii Хрнсго 50
Васнлнко (Мичурин) 42 г »лг;лыдоплрохч/. (>
BellHje.ro. 21
Византия Ь
Волос, град 121. 131, 133
Hl ' ’• " 1
Н-м*е» Иван *3. **• |?2
Гкброж- 'Iм 16 124
I .iftpo*1 •*л<’ * Сжишисад
I j,миом Ьлжэка Димитров, |«y-л |)(М
I й ,акл»1 Лимикр И» Л ?7 и 4
I алМ«* Ияип 1хг*»-я 14
tаила 37
I 4ли<«*«' О алиноли) > 17
| янчея I ан<»о Ия Г»
I ati<vp<'” Ви г К Из leopm 'рън*и крал 21 |сор1иен I рт 17
I eopi иск Димнтър и Нелал ю | р
Георгиева Синка Ру ж. «и, 77
Георгов Киро 14
I еоргоя ПанаЙот (Шин чана) 14
I ергслчен Васнл Николок I? гергьлнден (б май) 30 |ермания 44
Гледка 107
гнринджия 26
Годжеманов Ангел Стоек 15
Годжеманов Манер Стойком 15
Годжеманов Русин Ангелов 15
Голямо Индере (сега Дрангово» ^ло 6 Момчилградска околия 45
I орната махала (с. Еникьий) 14
Горов Горо 87
Грудева Бянка Петрова 93
I рудчето, учнтел в Еникьои от пре и Освобожден ието 14
Гуджемановият кериан 51, 118
Гуджсманов Ангел Стоев 28
Гуджеманпва Анастасия Ангелова 66
Гуджемаи Стойко 110
Гърбучков 125
Гърбучков Георги Димитров 127
Гърбучков Георги Митрев 15
Гърбучков Дат ко Митрев 15
Гърбучков Иван 107
Гърбучков Иван Георгиев 91
Гърбучков Митрю Георгиев 15
Гърка Димнтър и снн му Щилян 116
Гърташнлев Георги 15 гьончелик 37
Гюверджнк дервенг (с. Дервент) 16
। юлбён (т) 39
иолбёнг колу 39
гюлюпчё 24
Гюмюрджин поле 93 (в песен!
Гюмюрджмна 4, II, 14, 15, 16. 33, 39 40. 42. 43, 14. 64, 102. 114. 115 Но 121. 122. 124. 126. 131. 133
I юмюрджинскд болннца 63. 87 (к песен!
I 'омюрджннска касаба 88 Ч ч
I юмюрджнпска околия 3. 33
I юмюрджинскн санджак 12
I юмюрджинско 4, 17. 136
I юрген баир 123
I н\р ада 28. 31, 54. 57. 61 65 89 II' Г25
Дампп |,f|
,'**теио 1П«
тоЛгг, )М
нк "*» 132 еиият \Пиа
iw>. 1Л6
” •- • — - ' <
> . * в
Г*ДЖ»- _ _ к
18
33
70
Дсведжием -
ДНЯ) 9
деве длил», дсэедлл^г-ж - ~2
Деве конам 3
а'“™‘ £ « 4 - ::
_ • < ту
7' гз -
: . . . . -J
Дедедгашти додюа 31
Дедеагашка кэсэг* « тесин
Дедсагаикз ок<от j 1
Дедеаг ашки wогытж 3
Дедеагаоию 16. 56. " 136
Дедвтруея tiaert; Зи»е« / *-
Де. игрмсв г . Ге у яся .5
Делмгруев Кяро ('вшил 5
Де.;игруе> Яшо 15 79 ' ч«.
95 108
Дели тимов Бойко ! Зо
Дели И6.1Ш Г
Дел» Митрю 1."
Делкгетъов Еяч> '
Делков Агаме 17
тенгевн — 48
Дервент 4 12 1с. ' ' - 21 31
44 45 50 52 >4 55. 36 57 60 6о S3 S % И' 27 137
lepewi vt (Д.. и 1 Гсржч. сета С ко-К'вцч * МО' •*!<-'. С' . ЧНСМ .'хО-дяя ИЗ
.че<ч . (Шен\ Мим-я . рл-
ск< i 15 >ч ’.а- 32
(«едиткьоа 12 |mk4I4 118
InailMMlJ Ы4*4Л4 17 (мыли 14
U'V'tlpub II И I4 Н«Ч «при) 34 biMHipon Икай 19
(Мматрон Константин 111
Димитров Мнил 55, .56
Immiir Андрей 124
Ihmothiuku 8
лннчнк. трсва 30
loApya «a 49
Доган Хнсяр 17. 126. 13-1 махала (с Церяент) 17 (оыухдере lia
Дракито Гърка 117
1рама 14. 32. 42. 45. 127
ТуИмев Иган 6
. Нмуэон Мнтри Влси.н н 15
Негялчи МиТрео 15
ту идар 41
Дт иска та махала (с. ЕникьиЛ) 15 Дулнишка Рила ч дуру мче — 25
1ядков Иван 15
дядо Андрей 116 дядо Генчо 118 лило Янювпя род 127
Евангелие (Иван Александрово) 6
Евлия Челеби 16
Еднрне (Одрин) 139 едем дуруму 25
Елеяска околия 9
Елидже, връх елнцн 35
Елкерьт (Ра л и на) .58, 120
Елхояо 132
Елховска околия 49
Енндже 42, 43. 127
Еннзенгина Тодор 127
Еннтенгина 128
Еникьон (Еникюф) 4, 9. II, 12, 13, 14 15. 16. 18, 19, 21, 28. 29 31 44 45’
48. 50 51 53. 54 56. 57 58 60 61,
63 65, 6 7 68. 77, 78. 80, 81, 82, 83,
М 66. 87, 88, 89, 90, 9|. 94 qy’ g.5'
105 10’ юл, 116, 118, 121, 122, 124. 125. 126 127. 129, 130 1.32 1.33 137'
Енги 13. 31 43. 126
Ема (название на камила» 61, 89 (в лесе»)
Ертеяджиев Димнгър 14
г тек ЗА
Жим деве 23
Зиб« рново 60, 63 87
1. лгэргин В Н 6
Злаклрад (Дарьлгре) 42, 1b. 47, 122, 124 4> финна 59 |08
И мл я Аммана ър, нарб
Иоан Кантак тмин 6
Иванин Димни-р 174
Паяной Митрю Андреев (С и рака) I/а
Ниппон Параско |Ч
Идниджнел |1егир 15
Ингнлв«.1 1нмиг1<р Иннинг I • имеч 38 lltiaepi 69. 48. I ?9
Юк.!, (рад И 58. 118, 124 126. 131
Иречек И 8. ч исерйк 24 Испит ли село II
Йорданов Атанас
Иорданов Йордан Атанасов 34
Йорданов ИанаЛот 19
Йорданова Ирина Атанасова 92
Лошуры 79
Кабле 1 о, 120. 121
Кавадаров Легко Тодоров 17
Кавакува (до Булаир) 117
Канала I I. 32, 42, 43, 127, 131
Каванозон Атанас 116
Кавказ 136 кайляк 25, 26 КаЛрекон Вьлчо Христов 15 Калайджндере, село н Гюмюрджинска око-
лия 4. 9, 10, II, 13. 43. 52. 54. 56. 60,
79, 93. 100, 109, 115, 127
Калайджиднмигров Ангел 15
Калайджидимитров Димнгър Кирев 15
Калайджиев Лимитьр Ангелов 15
Калайджнев Кнро 126
Калайджиевнят керван 51, 118
Калайджикирев Кнро Димитров 15
Калоян, цдр 6
К'алоинов Ангел 107
Камбуров Иван 17 саггео 6
Камила врьх 9
Камнларов Стамат 116
Камиларлвн 9, 10
Камнлджароглу 9 канжик 25 калу с 30, 124 Карабаджаков 121 Карабаджаков (елчо Ангелов 65, 89 Карабоюковнн братя Днмо и Стамат и енновете нл Днмо 116
Карабоюкопцн Диню и Никола 116
Карабъйков Днмо 18
Каравланов Ангел 15
Каранолел Никола Димитров 78
Карагяуров Сток» 120, 121
Карагяуров Сгоян 18
Караделкон Иван Димитров 17 Караджовкин Аганас Сариев I I
Караджовкин Иван 14
Караибрахимова чешма 127
КараЛивев Т 12
ка О, ром * Леткр НО
к/р.й'.лаи Стоим НО Ц2
К^2ы**»нина Кирек I еор( и I ;
(О(,т мной ДНИТГТЪО (еортиеп | ;
kJрачашси Никола 17
Кярл*л"' " И' ”0 1 ‘
Kjpa<aH,e*’ Л>аор i<
Карату•”< ИЛ
К а рам У Р-'*3^ *’
Караии<вгиа I одор 116
Кара*и,И11И (Карн нур'ж» Сто», |
КарахК«ии (Карл, аурой, Стоим ( ,о,
Караоланои Днмо Нимолив 15 КарДоланом Нимола Димив д
Кара1' ллновин 126
Карасанои 11етко 15
Караиисн Ми»рю 125
Караннчеии Митрю и Ддж> Илневи
Карлуков© 43
Карпуланови, братя 15
Карпузанов Иван Марков 42 131
Карпузанон Марко Недялков 4м
Карпу танов Недялко 124
Касабовл Бърза Мирчева 16
катёр (катар) 15. 40, 50. 54. 72. 77
кагьрджнлък 36, 41
каясь (вредна и эадна) 37
Квачка (Елкерът) 58, 120
Кебабче 131
кевран (керван) 50, 72
Келебечев Мит рю Иванов 15
Кел Исеф (Йосиф, 116
керванбаюн 50
Керван Кьранка (керван къран» 5м ’<» 97. 98. 108, 109, 120
Кешан, । рад 58, 117. 119, 131
кешап (кешан ери) 41
Кешанско 17, 18
Кнрев Иван 15
Кнречилер, село в Ксантнйско 126
Кнрменли, тара 131
Киручнн Датко 15
Кнручин Димнгър 15
Кнскннов Ангел Вьлчен 15
Китера, о-в 115
Клисели. село блнэу до гр Одрнн 54 клопот 38
Коджеманов Ашел 15
Коджеманов Ангел Стоев 15, 52. 125
Коджеманов Русин Ангелов 49
Коджеманов СгоЛко 15
Коджемамовци 126
кожарство 21
Коэма Инднкоплевст 6
колан башй 37, 38
Кодич орманъ колчак 38
Константин, село в Еленска околия 9 Кортен 131
Костурско 111
Котел 16
Котленски 9
Кочивановн Никола и Митрю 14
153
Кра-'чп. Ник*.*""040» >'6
Примем i,**1?* И
*Р*~гангиГщ g*3 *1 Q
124 127 Куи,Л»ва«) < -;г .-и’«<к.а ад.ии/13- • к-
'С‘е**«> режа и,»
Ч 46 I 2J
43. И() |ц
к-7.
’ф7°° 16 кла Геад, КУРУ'*»» |Д ^У’ьлан,1и e г_________
тик И *п*'Р»»жвс«а
*>"Р Афут И
Клрлюетаа 9
87 ЭД 91 53 > *
® пч ЬОК.ТЛЯ^*. - - - — -г»
Къркелекм Иван -
Лариса 130
Лафчиев А тати, л >,
Лафчигв Атиас Pvcmob 15
Лафчт^в Въло Недкиоа 5
Лафчигв Джми-< Зсюв 5
Лафчигв Ч.*грю ~етъоа 15
Лафчвез Нсдвлкс- Зълчея ;5
Дафчиев Петко Ла. Эо
Лафчиев Пегк» Митча 15
Лафчкев Русви Атавасс» 15
Лафчиев Стоян A~inac\w >
Лафчиевият керван 51 11ч
Левочево 43
Лефидмчдер <
Лиденградсмс 42, 131
Лондон 6
Лыжата (Банята, S. 66. 81. >3 М 8
86
1ъ1^акы > *8
лъоь 24
Маади 43
Мавродаеы Ст та А.теъслндрова 9*
Маджаров (Ятаджяк» 49
Македония 110. 117
Чекедонсниринсча ревкхлеимомна орса-кимцмм 56. 69
'Ur \ni,i (An.iiaaa) 63, )ini |(Г|, 115 • 16. 119, 126
Muiapa 10. II. 13)
Мдлглрскл околии I 9
Ммгарско IЯ
Мелко I ьрнояо 14
Мдляичеи hiip« Михалев 19, 47
Мальм Симонов 42, 14. 63, 131
Министр, село н Гюмюрджинска околии 136. 137
Мавастнрлннта I1n.iu (II.ir.ioh Иван от с Манастир) 7м
Манара село 122
Мандра тжисв Вълчо 15
мандраджилстяо 132
Манилов Павло 19
Манолова Руменка «8
Маринов Тодор Узун 17
Михайлова (Илкова) Мара 60. 79, 107, 129
Мариин, река 3, 8, II, 13, 31, 57. 61, 89. 90
Марков Иван 44
Марков Иван Цьнкаг.г 15
Марков Недялко 126
Мароним 42
Махалага (българската махала в Дедеагач) 22, 127
мая 23
Мека 101, 106. 107
Мерам.п. (Мерхамли) 80 81, 83, 85. 86
Мерхамлттйска к аза 85
Места, река 3
Мигдоння 5
Милетнй. митрополит 114
Мйтрю Сирака 94
Момчилград (Мастанли) 4. 42. 43. 46, 48, 83, 99. 122, 124, 127, 136
Мордтлъ 131
Мраморно море 117
Мурад II. султан 14. 16
Мустафа Есеид 138
Мустафчево ПО
Мюсюлински солниии 120
Наджнр 23
Нааьров Да<во 79
Настрадин Ходжа 11*3 (в приказка)
Нгврокоп (Гойе Делчев) 43
Недилкив Никола Чавдаров 14. 51
Нейманова Ьомня 8U
Негебьр 48
Николов Влил 15
Инколои I ру а 12о
Инколое Негко 124. 12b
Николов Сгэмо 15
Нинолов Слойки Кисьо I In
11нкол'1« н Дайан । th
Иимолч< в Инд и 14
Nicephorr» 6
Нона Затора Г27, 131
Н/1ИО hllGpi ко 12
НьоДгки договор(29 иоември 1919 i j 21
Одрин 12. 14. 113, 124. 130, 131
Олрннска касабо чч (к ц'С« и)
Одрннски виляет 12
Одрннски ыпюр 56
Одрннски К.1.1 ни 138
Одрннско 10
Оборн «а дьржлвин камили 138. 139
Орешник, село и Топологи радска околии 18
Ортакьой (Ивлй lOHi рад) 127, 128. 129
Острогни, село и Момчилградска околии
Павлова Кера Стоянова IЗб
Палаэлъ 42
наламудов жельд 62, 118
иаламудово дърво 20, 21
Иампоров Петър Г. 114
канатом 102
Пандой Димитър Митрев 15
Пандов Манол Димитров 15
Панчев Стамат Ив 58, 78. 98
Парлаков Д. Ия 96
Паслиев Атанас 125, 128
Паслиев Атанас Николов 15, 53
Паслиев Никола Атанасов 15
Пашмакли (Смолин) 114
найме (миндале, бадеми) 17, 134
Пепеланов Вьлчо Митрев 126
Пепеланов Петър Вьлчев 9. 14, 126
Пепел и шив Стами 117
Перстгкьой 12, 116
Пег ко вой вода Кири ков 56
Петково 43
Петров Янко 17
Пехлнвана Стою 116
педливанлък 57
Пехливанов Григор Стосв 18
Пехливанов Кнрил Летков 56
Пехливанов Петко 56
Пехливанов Петър Вьлчев 54
Пиер Белон дю Ман 7
гшшялка 57
Плевнитс (Дамего) 12
Пловдив 8. 19, Г21, 122, 132
Пловднвско ИЗ
Попчев Вьлчо 21
Попчев Георги, 14. 129
Попчев Недялко 21, 22, НО, 111, 117, 129
Портолагос 43, 12b, 227. 13b
постакии 40
шшаупвание (aaipyпвДНе) 62
11рси6раж<немо bi.iijhiic (19 август
1903 г ) 5b, 130
Примоиски Владимир 68
П\рфаи 131
Пьрнаров I сорт и Ai.iiiacou 15
lli.pH.ipoe . (aiко 28, 29. 44, 45, 56
Пг.рнаров Датко Янчев 4, II, 15, 29 87
lli.pnapoH Никола Янчев 14
Пьрнарив Петър Георгиев 1.5
Пьрнаров Петър Тодорив 15
Пьриарои Тодор Петров |j 11 ярмарок Ямчо Аганесов IS
Риги Heiko /, Рэев Мйтрю Hh Раев Стоян Митри> lib Разбойников Атанаг (нагон i . i, Райкой 43 III) из Родопс ко 3, 23. 61 г.з Родостп (Текнрдаа) |7 щ |?| |й
I -5I
Родостенска околиц Ч Рожей III, 113 Руси и 55 Рускотурската война 1*77 78 , 57
Сабах алдазь 59, 12н савранин 4(1. 5<) саклеме 32 Саксалт». село в I юмюрхминска околия
4 2 саламджийство 132 Сами ефенди 138 Самораново, село Ч Самотраки, о-в 13 Сариев Вьлчо Георгиев 13 Сариев Петко Вьлчев 15 Сароски залив 4.3. 117 Сарънвашв Костадйн I\-opi ><< и m.j Саръшабан 126 Свилен1рад Ч, 42. 131 Свилен! раде к л (Мхстафалашснска) оке дю.
9
Свиденi радско 8 Селении (Солу и) 95 Селеницка касабд 94 (в песен) семя 123 (в песен) сенек 29 Сеймен (Зллен дол) 132 Сейхан Абдул 139 сергии 35 Симон, монах 6 Синекли 131 Сиракл Мйтрю Андреев 85 Скакалок Димш ьр Годоров 17 Скакалов Хрипи Димитров 17 IS Скендери (Александрии) 100 скенджи 35 Славейкок Пенно 68 славянн 6 Сливен 8, 19. 15. 47, 63. 105. Г22. 124 126, 127. 131 132 Слнвенскпн бллкдн 41, 45 Сливснско 42 Сыпля» 114 Смирна 21 Сидун 5, 6. 14. 16. 17. 21 42 92 124, 125. 127. 131 Солу на ip.ua 92 (в несен) Солунски затвор 22, 129 Софии 86, 91 Софлнйска околии 3 С оф л у 81, 122. 131
'-.’лтан Стлеймаи 7 '-гиейчажж Датто 111 С*Р (Серес । 121. | 2-СъртютВ чифяяя на
Табаков B-K.14G 137
Табаков Мирко Нишмея 16 iar>ak<«a * и. м Никьтоав и», 41 таыбх ра :.Г ирак 35
Ьтаркмж ел jj
। грм... (Ведите) > Ц - |0б |21)
Терзи Ян« 16
Терма 5
Тесалш» 14
Теслам. село в ',1аиирска икшия 4. 16.
18. 1м 21 46, V 51 54 ПО. 9U 109 124
Theophanes 6
Тодсрин .1жкал»ян Касталии бабин 47 loKujkue .Aarед Т -
Токмакова Мата Ангелина Чч 65. М Таюухывсха Добряшка. .«ыня Ч Тополовград (Клвамм) 4 Я, 10. 16, 17.
- . . К. Я Я В 44
45, 46 4* 49 ПО *’ *9 во. Si. 88.
S9 91 42 ч, у5 % Чй 1Ф Ц15 108 им 115 124 >27. 131. 112
1 х ыа ко-швцн нрн Итсдда Мюселим) 125
Г\ 3.1 ди (Гммя>|ыжннсклте vuihmmui) 43 126. 127
туздвте 61. 63 об So U 52. S3 '• 85 во
ПНЧияе 77
Ткипев Никола 134 «киии 22
ГшркедАнеа Ьии< Хиндса 14. 56
ТьрНОЬеКИ икры 9
[грнчн-кн ч. К .< I СифрОНнЯ Стейки 4jB upe-e Н. 1»ЛК<В) 4 12 4 1‘ 34
113. 114
Ул иив Ин С 96
Уа>н..а Иван 1ок»|ык
У луной Симе Ъ'ъцхь
Умирав 7 8
у стожт 4. 42. 43. 40 47 об. 05 Ч life
У цкв M*»»pv Стоек 16
У оке Мп-рю Сгиянйв 48
гм
>ШЖЖ I »МЖЖ 14 Хм* Та®* л®
♦.ЦЧ.ЖМ ГГМ 1«* ..
ф>>т> г»п • С»1ИММ1»1 <«<мив Н I»
Фамяс Ь<»*мА Я
‘•еВСр *1 . АЛ •
*cjw rjuj If J! 61. HI. 91). 1
**ж*« ha an 6
Фмпиамво l?2
X_ija>« A.iH гмшк 13Я
ХАДЖИ Вимем Mjp«x
Хдджм I eop и 47
Ххаж* Tei'fVHtit lawp 14
Х1АЖИ Кдлфл 8. 16 НА
Хеджи Мехмед дгэ 139
Хаджи Чгмак П16, Ю7, 127
иЯилш (кжжвлм) 41
ХаПребгм град Н
Хами рад 135 136
Харааамбм 118
ирари 43
Харыанлп 18. 83
Хясково -12 48. 87. 122. 127 130, 131, 137
хаутддид дурум 25
Херодот 5
Хиос, остров 22 117
Хоаевич 49
Xvpeen 130
Парвград 14. 17 21. <2.77.89 105. 114
Чаыькоа Ивин (Чдгмдкд) |У, 54
Чмъров Пети о 132
Чамър Хасан 124
Чалбур 40
Чдлъаоа А га на с Нимало» 17
Чалъмлв Иван Николов 17
Мальмов Тодор Димитров 17
Ча-тьмсна Кипа Иванова 17 55, 56, 96
Чамаков Михал боагмдпв 19
чдяом- 78
Ча па л мв Ангел 15
Чаталджа 44
Ченведжм бахча, местност «рай Одрин 44 Чеятеяе Хисар 131
Чепсли 42
Червем аръ<.т 115
Черножлрието 61
Чпиитсв В 113
чиамя ЗЯ
Чирпан 9. И», 48. 1'1
Чирг1«ианн Лглнас Петров | |
Читквф мифами 116
ЧоблнкмЛ. село 2'2. 133, 131 136
Чоммвновп 114
Чолавов Иван 14
Чилимов терди Вълчо Иван 113
Чорблл *и(ккп. tv ю Г22
11орл\ 131
чулеп» 40
чудовс 40
Чумерил 131
Чучхрон.н > махала (в с. кннм.оП) 15
ШлЯнар (Шахннлар), село II, 56. 1 |б
Шапчн. село t I юмюрджннска околии 7
16. 32. 4 2
шарма 30
шаяни 21
lllirtx Джуман (Джебел). село в Момчнл-градска околия 42, 43
шикбр халка 38
Широка лька. село в Асеношрадска околия 113
Шопов А. 19
Шопов Георг и 11
Ювяк 37
юлар 39. .56
юргюч чифлия 116
юреме 38, 37
юсекче 37
Язаджнев Димо Георгиев 116
Язаджмята Георги 116
Ямак 50
Ямбол 16, 47, 63. 132
Ямболско 19, 42
ямурлук 40
Янков Делчун Кирчен ЮЗ
Янъков Стою (Пехливан Стою) 18
Яхър (Яхъркьой), село в Одринско 8.
Бележка На странной 36 и 37 (в текил и клншето) иаименованнето .гьопче-лик' да се чете .гьовчелик*.
Снимиите на ками, и и камилари от 1ополошрад са нравени от мене.
АП
ВЕРБЛЮДОВОДСТВО r .
ЭГЕЙСКОЙ ФРАКИИ » »«ыиг,м
АНАСТАС Г1РИМОВГКИ
(РЕЗЮМЕ)
Верблюдоводство в прошлом особен г > было важным занятием болгарского^"Т* новине XIX в. вой мировой воины верблюдоюдством^^!^0?' До П??
ГюмюрНджинаТ°и Кин™™ “ oco6e"M ’ Я**» Леж»
TJS.-2S ХЖ
нашей страны, а в Восточной и Эге невозможно. -са^иан не
BL Верблюдоводство распространено главным образом в области между р. Места и восточным побер-жьем ; ,р „1а - алгарскям районом включительно. .Хотя наш очерк и водство в Эгейской Фракии*, пн охватывае* зг - -районы Южной и Восточной Фракии. Родооскм горы. г1е н тод И1И иной мере занимались верблюдоводств ??а-.< <е ~ v дрь
Верблюдоводство в Болгарии схще<твовал о -ого лег тому назад. Ввели его фракийские болгары, поддерживавшие 'лазкле хозяй
ственные отношения с турками в длительна о эпоху их владычества Болгарское население начало заниматься верблюдоводством почти с приходом турок, которые использовали вербе одов в своих войнах против Венгрии.
Поскольку можно судить по собранным сведениям, верблюдоводство было больше всего развито в Дедеагачском районе. Болгары в селах Еникьой, Дервент. Бадома и др занимались преимущественно верблюдоводством. Этим же занимались и ’хрки. населявшие этот район, особенно в селах Шайнар (Шахннлзр'. Кьестелер и ар Восточнофракийское население разводило верлю дов в городах Ке-шан, Малгара и Писала В Мдлгарском районе существует седа Деведжи (Верблюжатник г Средн турок в ' !-ом^рдж^ча были
крупные владельцы верблюдов, так на-ываемье ,кереан башни*. Они занимаются верблюдоводством и r настоящее время Болары занимались верблюдоводством в I к ми рзжине. а лишь в селах Куш ланли и Калайджидере.
А ПрИЫПЯСИН
НспАпи.д.ж разводили И жители сел Испитли, прежде г.ни
> < п»ЙО»М л и иастонщег время R реции, И мгждур»,„ ( гпаДСКШО раной», •»
АГ1М и Ч'л^“М,,а(е1ение я Эгейской Фракии верблюдоводством а греческая государственная статистика о существо^...............
А^Хюдов'н Гейской Фракии уже не упоминает.
1Ъ.ПЙЛ1..1ОВОДГТВОМ занимались южнофракипгкие болгары издавна. »о оно О...6ГИ,... npoiiMia.i" н XIX веке. ->то объясняется прежде „ еоЛанж м .. Гтрнин в 1в28 году регулярной армии и ..гсуктви. ••., ' ’ других средств транспорта, особенно необходимых ™„
пепевожн желхдей валоновского дуба ва.тонеи из Эгейской Фря «ин главным образом из Дедеагачгкого района. С созданием per у. 7ЯПН0И армии, нуждающейся в огромных количествах текстильных i« г)6\вны\ материалов, развивается кожевенное производство и про изводство домотканых сукон Валонея, перевозившаяся на верблю-дах была крайне необходима в качестве дубильного вещества при обработке кожи С проведением железной дороги, связывающей Кон стантинополь с Солониками, всюду в страны Балканского полуострова проникает большое количество дешевой налонеи из Смирны, обесценивающей дедеагачскую. Это пагубно отражается на развитии верблююводства, но оно все же продолжает существовать, так как в Эгейской Фракии до 1912 года и даже позже были слабо развиты шоссейные и железнодорожные пути сообщения, а верблюды одинаково хорошо передвигаются как по высокогорным местам и шоссейным дорогам, так и по пескам и речным долинам. После заключения фатального Нейиского мирного договора, фракийские болгары н течение двух-трех лет покинули родные места и поселились в южных пограничных районах своей родины. Некоторым беженцам уда лось привести с собой свой скот и население, занимавшееся верблюдоводством, особенно из Дедеагачского района (больше всего из сел Еникьой и Дервент), привело своих верблюдов, при помощи которых долгое время находило себе пропитание,
В начале работы дается краткая историческая справка о начале, развитии и распространении верблюдоводства в Эгейской Фракии;
рассматривается организация караванов, разведение и привычки верблюдов, виды верблюдов, корм, рабочее время верблюдов, упряжь, транспорт на верблюдах в прошлом и в настоящее время. Описывается и быт, одежда верблюжатников, взаимопомощь, родство, семейные отношения, национальное чувство, забавы и пляски, астрономия верблюжатников и пр.
Целостный бы г фракийских болгар-верблюжатников отразился в словесном творчестве и особенно в песнях. Оно говорит о том, как переход от одного вила занятий к другому (в данном случае от •''«л»делим и скотоводства к верблюдоводстве) приводит к возникновению нового (одержения в народном творчестве.
Народное творчество, посвященное данному занятию населения, иг создается в короткие сроки, а и течение многих лет. Народные гргни иерблюжатииков отличаются подчеркнутым бытовым характером рю крынают конкретные отношения и дают ясную картину са-
,------ ' -J-CTO, Пи п,Гни
Исследовании. которые „„ и "•"
myvn О ГОЫ, U> ПОЛНОСТЬЮ «ПнггЛ 1Рп»'^а va„
„ТИК ос-ЛнВО практик..... ,'Г;
чужой культуры как R -... ’ ^*Раняет нгр СвоАгт^
формах, работы. ^»*могвв, 7а< „ во ,4мпг®’
Независимо от »рг>всхлжДеи„ и миггл,
ДОВО.1ГТР.ОМ, оно таи г-.г^,
ства существования , -фракии - в кг-
НИЯ Первой ’провой влйиы. етя ОШ, г ' "чис г а кормильцем
В приложении к очерку лаютсв ' «
Г их жителей Э . .
ны не только в качег- ериал- «рая n4w Wepw..
ются и доказательством тягот '> ' ‘ ,ал"-
фракии до и после Первой мировой mAbL 8 ^апал"ой
чиво свидетелствук.т о большой nwwr., .
Фракии к своей (Ле wrap в Эгейской
Прилагаем также 41 народите ,,wcl. г
сказки и предания, мысли и - ... ...... ..... ..«•
ством. Они интересны не тол как < . . ... J
как жиное свидетельство пана ..... ....;. Д ” ...
н Эгейской Фракии в XIX веке.
. p, fva0E des dromadaires et le METIER des CHAMELIERS DANS LA THRACE MERIDIONALS
(Etude ethnogfjphique et de folklore)
anastase PRIMOVSK1
RESUME
L'elevage des dromadaires et leur emploi au transport dan- e nasse. suFtout pendant la seconde moitir du XlX-eme si£cle, etait pour la population bulgare de la Thrace meridionale un important mover de gagner sa vie Jusqu'a la premiere guerre mondiale une bonne pertie de la population des districts de Dedeagatch, de Soflou, de Co-motmi et de Xanthie s’en occupait activement.
L’importance de l’£tude ethnographique et historique de I’emploi des dromadaires augmente d’mteret, car cette profession semble entitlement disparue aux confins de notre pays, tandis qu’en Thrace orientalr et dan> |e bassin septentrional de la mer F.gee il n’y a plus moun de I’etudier.
L u^age des dromadaires est repandu prmcipalement dans la regi e comprise entre la riviere Mesta i I’Est, la Maritza, у compris I’arron dissement de Malgara. Quoique notre etude soit intitulee; .LWvage de^ dromadaires dans la Thrace meridionale*. on у fait mention £gale-ment des regions du Rhodope et de la Thrace mf'ridionale et orientate ou a existe plus ou meins ce moven d’existence, pratique par les Bulgares de la Thrace
L emploi des dromadaires dans notre pays a existe longtemp" avail etc mtroduit par les Bulgares de la Thrace qui eurent des rapporh economiques etroits avec les Tures durant leur longue donn nanon par ces dermers L’usage des dromadaires fut done adopte par a population bulgare presque depuis la venue des Tures qui firent u$aXe des dromadaires dans leurs guerres contre la Hongrie.
efi |uger de-' renseignements recueillis, les dromadaires furent Лаш Im9 н.Пои{ dans district de Ded^agatch par les Bulgares
dan» If» viii^65 ДП|кеи,1’ Dervent, Badoma, etc... et par les Tures .hainar (Chahinlarj, Keusteller et autres. La population Matora ft elpVa,f des dromadaires dans les villes Keshan,
II *psa,a; рапч 1 II arrondissement de Malgara il у a un village " Omd|l (chamdie,) Pafln, |es Tures a Co.notuui il ) avail de
L
K'r’>n bMm. n, p 1У a pa« eu <j ; ^ouchanh et de* (him»!,»,.
metier de no* jnur* „л,лг> t-ulgare* q • etaient eonf’ne?* aJX Jjrt habitant* du vil'.age |«.-
«ilut entre le fkuve* Aida и .....
Das de patient dionaie. > '.a Tnrace
La pop на’ < .qt*e de La Thrar dromadaires. D'aiileur* le* stat^t . ' 3 r " r‘4’
na* desormat* de Гехшегке de rf r e * "''и"
La profession de dnneher* •* y ‘ n 1 ' meridionale une occupanor pnmoic.3i - a d ’existence, et re a deputs longttmr .
Iforissantt qu au XIX >e et 2~ то*9^пм ne
creation d'une armee regulfae au se - > Err- _ ~ c~ 13
I absence de tout a
a I’expedition du chene vert dan e a . -district de Dedeagatch. L’armee ; __ --- . tantes quantites de materiel >v > e > particular la preparation des draps --chene, dite .palamoud*. transported pa; 2? necessaire aux tanneui' pour le tanruge tion du chemin de fer reliant Ccn : -Etats balkaniques penetre a ties oor xarche z .. . ~~
e. sartout du
•let dinjpor-
'tunu ant en
•*ait ties
D£deagatch. Cette circonstance cor'nbja I’elevage des dromadaires qui ne subs;’.2 t-c --ndionale de la mer Egee jusqu’en 9 _ que ~
1 arret ce
Thrace .ue-
inanquaient de chaussees et de cte-ns ie 1
assuraient le transport tant dans les regions e’ e? jles mec-
tagneuses que dans les endroits sabk-^eux. -
A la suite du trade nefaste de Ne._d. > le
tneridionale durent evacuer en deux et tro s ms eurs pour alter peupler les confins menriioniux de n des fuyards parvint ’ emmener le aD:‘
tants de D^deagatch. compris cs _ ~ 1 en mesure de reprendre leur profess chameliers eur penne
tait de izagner longtemps encore leur vie.
Un bref арецч, hrstonque est donr.e su: ‘ . £
tetn»nt et I’extens.on de leu . - '
nale; I’orgamsation des < anes - = habitudes des dromada es les especes de- -et heuresde -tai.nl, leu-tt de nos |ours. La ’ ments, les rapports c 4 ' * / _ .
npports de fanulle, leurs st > ei les jeux I’astron e du c
La vie des cha . e ' ' - ' .
polondement es a ' cb v ч • -
s Nous \ \o\ons comment -e\te< du к
patres en chamehers) fail surgir de ’ouveatx .ex e.
A Prlmov*kl
I.c nrnfessions Sf crtc lentemenf et i|
l r fnikh.fr qui ^iTm^tier du chamelier est I’objet du folklore Г- faut bleu des arm» es. L chansons populates du chamelier
d-.' tout. cette < ^,и1'7;вйкЬеяе sa vie тёте. dies d*cdlent des snnt гагн1епме* par les de |a profess(on Evidem-
euth.ns concretes et donnent ufie idee reun
merit, ces chansons ont aussi ime . profession, venue du
II apparait des non breuses etudes^ q
dehors, pratiquer dans le p j. ^rangfcre aussi bien dans sa termi-fraits earn tt ‘ristiques (t < trava)| Independamment de son origine nologie que dans les formes d i tra “ chamelier avait si forte-
et de sa pratique seen , «P Thrace meridionale surtout
ment penetre la vie des Bulgares nl.’i|c avaient le droit de
lusque l.i fin de la prcmtirc guerre mondiale, qu Us avaienl droit de le sentir coniine leur gagne-pain propre „merits fournis nar
Fn annexe .i I etude sont donnes 17 renseignements tournis par des charneliers et autres habitants du bassin septentrional e a mer
FgCe et du Rhodope. Ces renseignements nous interessent aussi bien comme materiel conslructd pour I’^tude, qua titre d'mformation sur les souffrances endorses par la population bulgare en Thrace occiden-tale, avant et apres la premiere guerre mondiale. Ces recits revelent eloquemment le grand attachement des Bulgares de la Thrace meri-dionale a leur sol natal.
Ci-iomts >ont egalement 41 chansons populaires (avec les vari-antes). Instoires et legendes, pensees et proverbes, lies i cette profession A part I’mteret qu'ils representent comme materiel de folklore, ils soul aussi le temoignage vivant d un developpement puissant de la profession de chamelier au XIXе siecle en Thrace.
Съ>1ЪР7КАНИЕ
Увнл . ................
I Начат, развей и раэтгхтюанеяи, .
II Камили. Организация на ►грВаи.7Г 'а ьит Видове камили. Отглсждаи^ и t
ш.
IV. Бит на камиларите
\ . Камиларството в народною твоп*ц-стш
Изводи ....
Приложения...............
Народим песни; . .
1. Иванна седи в градинка
2. Вариант 1 ..................... • • . .
3. Вариант 2 ............. ........ . .
4. Вариант 3
5. Вариант 4 ....
6. Вариант 5. ....
7. Не гали либе ерелийче
К. Миле ле, мари хубава
9 Инала майка, гле’дала
10. Вариант I ....
11. Вариант 2 ...........
12. Кустадиие ле. йолдашнне варнан*
13. Вариант 4 .........
14. Вснчките сбират да тръгат 1Вариант 5
15. Вариант 6 ..........
16. Вариант 7 ........................
17. Сичките сбират да тръгат (вариант >) .
18. Митрю ле. майчин Митрю .
19. Ой любе ле, милно драго
20 Бре овчарю, воловарю......... ....
21. Русин си майци думаше....................
22 Пмала майка, имала (Делчо се болей разбым» . .
23. Сичките сбират да тръгат.................
24. От Фере хабср дотлело
25. Съмнало ден димитровдеи (варн <ит I).
26. Загинало, маме, чуждо чуждииче
3
5
23
23
ЗП
33
40
42 тй
80
72
75 П
77
78
78
78
7»
79
79
80
81
«2
82
83 Я4
84 S
96 87
87
87
86 йх
89
90
90
91
91 9?
9?
93
93
94
94
27. Збира ми Ангел. тръйн\вд . . ... .......
28 Натварил Стоян, натмрил............
29. Стоян Калудка питайте . ........
30. Стоян Калудки думаше
31. Невесте Караджмиие
32. Вариант I .............................
33. Имала майка, следам................
С. i Ji.p* НИК
Н |«>.1НЯВТ КДМНМф И I ДрН'И'К'ТО I Lin*' ЫЛЙЦН 1И рПМПМКН) I, ,
, )M I ... I 6p I HI ‘4.
<b Лаллан < i re Титове 97
l7 UMpt.KHJM Днмо керМИДИТИ 97
1Л Сестра Лраи КЛЛтчМ 98
: ‘ Ни и ре < « ips и 1ihhho 9Я
р» pt., vriknek aiamadini iirgeni (турска нарплм несен). 'н(
<t £ек «IvH-krl Milun*in (ту река napoina песен) . |oo
x|m."i *i moi ловвни яки epi «•».* t камнларс твото loi
Прмлм« Ласин npr i.ihhh и (Ппменн (пьтениси) iii.i
I Нагтрадин Холжа u намилнсг (примазка) Iпл
2 •QiyOciu псчалба (примазка* . IO I
1 Кичук Алла» (прнказка) . . . , , . lot
I Девелжи. дснеДжн'.. (приклка) 105
.5 С камилн на хаджнлък (ирнкаэка) |по
fi Нирван ни (три)....................... . . 107
7 Мъката на камилигс (басни) .... ЮН
Н Кернан Кърлнка (предание)......................................... Ц>8
9 От Сиене до Ахъчелеби с кдмили (имении из отмените на
Стойко Чап ирон Недилков нт 1910 i ., inxviUO ивьршил гемина ри ятя н I lapiii рад. сега гърнонскн мнгрппилнт Софроний . . 110
Разкам' на камнларн и на други липа
I . Кирп Янек Депгджиея . .
2 Стони Атанасов Деведжнен
3 Георги Леев Карабаджакон
4 Иван Диков Вт.лчев..............
5 Митрю Андреев Иванин — С и рак и
6 Minpio Иванов Деведжиен
~ Ангел Стоев Коджаманов .......
л Легьр Вмчев Пепеланои ...............
9 Георги Димитров Гърбучков . ......................
Ю. Стойко Неделков Боюндруком.....................
II. Вангел Вълчев Делигруден...............
12 Иван Маркин Карпу закон
13. Иван Стойкое Деведж йен .............................
Н Калина Георгиева Ганжова (разказва за съпруга си Геор'н Иванов Башков, камнлар от с. Еникьой, Делеаглшко, починал)
15. Мата Бечева Бакърджнсва............................
16. Георги Николов Сулинаджнсв
17. Кера Стоянова 11авловд ....................
.loK.iai на одринския кадия та изнършен огп. ) на лт-ржапшис обори u кд-милн и ipyiH постройки н гч.ю Axi.p, Одрипско
Пене тпмнтели ....
Речник .......
Карта
Покадллеи
Резюм. на русин . .
PriKiMi на фрепски ...........
115 115
I 1Б 121 122 124 124 125 Г26 127 129 130 131 132
132 133 136 136 136 138
I К) 143 149 150 157 160
” "*к.ирспггго и , т»мсня
'''Мжямча
Лалена
Набор и
Tea яя-меа* Ии,,ч д Ча . ,
*я«ЯМ» п Ш а » , , - , Пета. моя ылть.
•ppwar -.,«:« Т*м« яо
за набор на I» X j -
книжно КМ>- II H «в П. лам 9 ж Ueea Oja а*
лечат .о начатия»та яа Ем-ароятз жммв Смрва у. Им» £«*«, 13
Погмаа .4 :