ш
I
^^
Ш
Шш

1
и

1ия
ЕШ10
ш
194
III»
въ
ОСВОБОДИТЕЛНАТА РУССКО Т
1877—1878
Въспоменания на запасния подполковникъ
С. И. Кисовъ
СОФИЯ
Придворна Печатница Бр. Прошекови
1902

ф
№
573
и
ъ к * «X
1РК4 И
^ЯТУ „Г то*^ V
(ТУ
898457
,^ч/ /)р! ЗиЛ

Пр^дговоръ къмъ първото издание.
Признавамъ, че .въспоменанията ми за действията
на 3-я дружиш^ отъ българското опълчение еж. рас-
хвърлени, ««лдо^та^ъ с^фематизирани и даже бл-Ьдни.
Нека читателя, обаче, т&ьде сниеходителенъ къмъ вой-
ника, който се е р-Ьшилъ да изложи своите бележки съ
язика на единъ простъ смъртенъ. Едно само в-Ьрвамъ,
а то е, че съмъ постигналъ п/Ьльта си: да бъда на-
пълно искрененъ и правдивъ въ расказътъ си. Ако има
пропуски и пробели, то нека се знае, че т-Ь не еж
умишленни. Ако има повторения, то . т-Ь гце ми се из-
винятъ съ това, че действително и въ събитията, които
азъ описвамъ, съществуваха такива повторения. Нека
читателите не търсятъ въ моите въспоменания некакви
политически тенденции, защото азъ, действително, не
съмъ ги ималъ при излаганието на тези си въспо-
менания.

Пр^дговоръ къмъ второто издание.
Насърдченъ отъ приемътъ, който се направи на
„Въспоменанията ми за действията на 3-я дружинп у
отъ българското опълчение", както и по поводъ пра-
зднуванието 25-лътието на шипченската отбрана, рт>-
П1ихъ да издамъ второ, иллюстровано, поправено и до-
пълнено издание, което вече се отнася не само за дей-
ствията на 3-я дружина, но въобще за дъйствията на
българското опълчение въ освободителната война.
МатериялитЪ за допълнение на второто издание сл
черпени отъ официялни Данни и отъ б^тЪжките, които
мнозина участници бт>ха любезни да ми пов-Ьрятъ.
София, Юлий 1902 год.
с. И. к.

Царь Освободитель Александръ II.

I.
— На пролеть, навярно, ще имаме война съ Турцпя,
казваха едни отъ офицерите отъ кишиневския гарнивонъ, ко-
гато се издаде манифестъ за мобилизацията на една часть отъ
русската армпя (2 Ноемврий 1876 г.).
— Не, война съ Турция нима да имаме, казваха други:
мобилизацията се прави само да се сплаши Турция, за да бхде
по-отстжпчпва.
— Ще видпмъ, какво ще бвде, казваха трети, а сега
варното е това, че слЪдъ няколко днп, съ пристпганпето на
запасните войници, ще требва да се занимаваме усилено.
Сл-вдъ мобилизацията казарменнигв помещения на 54-ий
ибхотний минский полкъ, расположенъ въ гр. Кишиневъ, се
оказаха твърди тесни, и за туй няколко роти се расноложиха
изъ града и околните села, въ числото на които роти попадна
п 2-ра, въ която се числяхъ и азъ. Ротата се расположи въ
Дурлештп, село бедно и мръсно, населено нрЪимущественно съ
власи. Войниците се разместиха по 10 — 15 челов^ка въ к&ща.
Азъ живеяхъ съ ротния си командпръ — поручикъ Пулло
— въ една кжща, състояща отъ двъ 1 тъмнп и влажни стаи.
По-го.твмата часть отъ деньтъ пръкарвахъ въ занятие съ
войниците — прЗшмущественно съ запасните — и то когато
не валеше дъждъ, или снътъ, защото занятията ставаха подъ
открпто небе, при всичко, че времето бе твърде студено.
Повече отъ два месеца азъ не бтзхъ ходилъ въ града, но пакъ
особенна тягость въ селото и не чувствувахъ; впрочемъ, нвмаше
кога и да я почувствувамъ, защото целъ день бехъ заетъ съ
войниците, а по-голямата часть отъ дългите зимни нощи пръ-
карвахъ въ четение. Едно само ме безпокоеше : ревматизмътъ
ми, спечеленъ една година преди това въ Сърбско-Турската
война, който силно започна да ме мжчи, види се благодарение
на тъмната и влажна стая. По т&зи само причина азъ очаквахъ
съ нетърпение деньтъ, въ който ще напустна селото, и този
день дойде.

- 8 —
На 2 Априлий 1877 г., когато се върнахъ на квартирата
си отъ утринното занятие, ротния командиръ, който четеше
едва що получената градска корреспонденция, " ме посрещна съ
сл^дующигв думи: Поздравлявамъ ви съ новото ви назначение,
и, съ тия думи, той ми подаде едно предписание отъ полка,
отъ гори на което бъчпе написано: „Бързо".
Азъ прочетохъ предписанието, отъ което узнахъ, че съмъ
зачисленъ въ пешия на Негово Императорско Височество Ни-
колай Николаевичъ старший, Главнокомандующия на дМству-
ющата армия, конвой. — Разбира се, че това назначение беше
за мене неочакванъ приятенъ сюрпризъ; и за туй, безъ да
губя време, сл^дъ като испълнихъ всичките формалности но
службата : подавание рапортъ и явявание на началството си,
азъ замнеахъ, споредъ както се казваше въ предписанието,
„незабавно", за гр. Кишиневъ и то пеша, защото, въ про-
тивенъ случай, требваше или да пратя денщика си въ града
за фаетонъ, или да чакамъ връщанпето отъ града на артел-
ната ротна кола. Както въ първия, тъй сжщо и въ втория
случай, требваше да изгубя неколко часа, а може би и цель
день, което азъ именно и избегвахъ. Азъ, както се казва, го-
рехъ отъ нетърпение, часъ по-скоро да се науча нещо по-по-
ложително за моето назначавание въ пешия конвой, Въ пред-
писанието се казваше още, да се явя на подполковникъ Ка-
литина.
При всичко, че отъ с. Дурлешти до града имаше по-ве-
че отъ два часа пжтъ, азъ не забелезахъ, кога прпстигнахъ
въ Кишиневъ.
— Въ пешия на Негово Императорско Височество конвой
. . . каввахъ си азъ въ слухъ, вървейки по пжтя . . . Както
ц да е, азъ бехъ доволенъ, веселъ и щастливъ.
Въ Кишиневъ извънредно движение: улиците препълнени
съ много и разнообразенъ народъ, и по-големата часть военни.
Между тези последните се забелезваха офицери и войници,
частите на които не квартируваха въ Кишиневъ. Най-резко
се забелезваха между многочпслената пъстра тълпа, както по
вънкашенъ изгледъ, тъй и по възбудено състояние, иерусалим-
ските дворяни — евреите, които току сновяха нагоре-надолу,
а онези, които се спираха на улицата, беха силно възбудени и
силно жестикулираха съ рхце и глава, когато се разговаря-
ха. — Та имаше и защо да б&датъ възбудени ! Настоящето и

— 9 —
бъдъщето имъ се усмихваше, като имъ обещаваше добра пе-
чалба: никои отъ т^хъ даже б-вха успали вече да направятъ
добъръ гешефтъ .... А дребните търговци, разбира се, пакъ
евреи, току посрещаха вървящите по улицата офицери и имъ
предлагаха своите стоки и услуги.
— Ваше високоблагородие ! Азъ пмамъ добри мушами за
дъждъ и башлъци; много ефтпно ще ви ги дамъ, викаха едни.
— Ваше благородие, имамъ единъ чифтъ добри походни,
по поръчка направени, ботуши. Тамамъ за васъ, ваше благо-
родие, и ефтинп, настъпваха други.
— Ваше благородие, се прилепваше трети, купувамъ
вехти дрехи, кревати, юргани, маси и др.
И всичките тия любители на гешефта до толкова безочливо
се увираха, щото, до гдето ги не пзхокашъ, не се махваха.
Съ пристигванието си въ града, азъ отпдохъ направо въ
комендантското управление, което, впрочемъ, беше по пътя ми,
да питамъ, къде е квартирата на подполковникъ Калитина, и
отъ тамъ — направо у този последния. Щомъ ордпнареца
унт.-офпцеръ, доложи за мене на подполковникъ Калитина, той
ме прие въ кабинета си, гдето го сварихъ надъ целъ купъ
книжа: прикази, закони и инструкции. При влизанието ми въ
кабинета, подполковникъ Калптинъ стана отъ местото си, а ко-
гато му отрапортувахъ, че се явявамъ по случай назначението
ми въ негово распореждание, той ми подаде ръка съ чувство
на собственното си достойнство, но мундиря си незакопча —
нещо, което ми направи впечатление.
Подполковникъ Калитинъ, человекъ още младъ, на 34 — 35
години, ми направи впечатление на человекъ жлъченъ, нер-
возенъ и не съ малки претенции; но за туй пъкъ целата му
фигура и движенията му показваха решителность и смелость.
— Радвамъ се, че ще имамъ подъ моя команда офицери
— българи, ми каза той. Азъ се надевамъ, че ще ми бъдете
добъръ помощникъ въ трудната ми нова длъжность.
Следъ това, той ми каза, че требва да се представя на
генералъ Столетова, а сутре рано да се явя въ казармата на
подолския полкъ. Съ това се свърши моето представление на
подполковникъ Калитина, безъ да се науча нещо за пешия
конвой.
Отъ квартирата на подполковникъ Калитина азъ отидохъ
право у генералъ Столетова. За мое щастие, той се случи

— 10 —
у дома си и веднага ме прпе. Сл-вдъ като му отрапортувахъ
за назначението ми и казахъ чпнътъ и фамплията си, гене-
рала ми подаде р&ка и любезно заговори съ мене. Той ме по-
пита : отъ кждв съмъ родомъ, где съмъ се училъ и зная ли
турски, а когато му отговорпхъ на последния въпросъ утвър-
дително, той почна да се разговаря съ менъ турски. Оказа се, че
генерала говоряше тоя язикъ добри и свободно, но само съ из-
в^стенъ акцентъ.
Генерала ми разказа, че ившия конвой на Негово Импе-
раторско Височество ще се сформирува отъ българските добро-
волци пристигнали отъ Рум&ния, Сърбия и България, които,
той — генерала, вече билъ приелъ, пр-вди три дена, и че въ
този конвой бдели да бвдатъ зачислени всичките офицери —
българп, които служатъ въ русската армия. На свършвание ге-
нерала, както по щубди и подполковникъ Калитинъ, изразп на-
двжда, че ний българите - офицери ще бвдемъ добри помощници
на своето началство.
— Отъ васъ, българите, ще се изисква повече, отколкото
отъ русейте, свърши той.
Отъ квартирата на генерала азъ изл г бзохъ упоенъ отъ ра-
дость. Та имаше и защо да се радвамъ!
Шшия конвой ще се сформирува отъ българскитъ 1 добро-
волци. Значи, конвоя ще баде основата на бжджщата българска
армия! мисляхъ си авъ. И съ това радостно настроение, азъ
се опжтихъ за квартирата на подпоручика Иваницки, мой дру-
гарь, съ когото живйяхъ на една квартира преди заминава-
нието ми въ село. Искахъ да се науча, да ли е свободна стаята,
която азъ заемахъ но преди, за да се прибера пакъ въ нея,
а сл^дъ туй мисляхъ да отида да се срещна съ другарите си
— офицери Българп, за да споделя съ гвхъ радостьта си.
Подпоручика Иваницки не намтфпхъ дома, но стаята се
оказа свободна. Азъ казахъ на денщика му, че ще донесатъ
др^хигв, пор&чахъ му да ги наредятъ въ стаята ми, и поне-
же бъчие време за вечеря, отидохъ да вечерямъ. Гостпннпцата
61* препълнена, прйимущественно съ офицери, между които азъ
съгледахъ на една маса поручиците Филова и Шиварова, ро-
домъ българи.
— А ? . а, Кпсовъ, какво чудо се е случило та си напуст-
налъ топлата селска квартира?! извикаха те едногласно, като
ми направиха место до твхъ.

— 11 —
Азъ не губяхъ време и, безъ да имъ отговарямъ на въ-
просите : „кога дойде, где се спрв, и защо си въ парадна
форма " запптахъ ги, явявала ли с& се на началството?
— На кое началство? ме запитаха гв въ недоумение.
Оказа се, че гв не само не беха се явявали, но и пред-
писание за това не биха получвали : те се числяха въ други
полкъ. Тогава азъ имъ разказахъ за назначението ми въ
пешия конвои, за явяванието ми на подполковникъ Калптина
и генералъ Стол^това и за формируванието на пешия конвой
отъ български доброволци. — Радостьта на другарите ми бъше
безмерна. Норучикъ Фпловъ не се сдържа отъ да не удари по
масата и да извика: „живъемъ" ! — Той си имаше тая при-
вичка, съ която пзражаваше избитъка на радостните сп чув-
ства. Въ това време при насъ дойде поручикъ Мавродиновъ.
— „Вьшь патронъ" ! скомандува поручикъ Фпловъ съ
веселъ смехъ, като потупа по рамото поручика.
— Лесно е да се смеешъ, но и тп да беше на мое место
наверно щеше да пзгърмпшъ, като чуеше командата, отговори
Мавродиновъ сконфузено.
Работата се състояла въ това : поручикъ Мавродиновъ,
назначенъ началникъ на почетния караулъ прп особата на Не-
гово Императорско Впсочество, билъ поканенъ на общата тра-
пеза — на обедъ. Когато обеда се свършилъ, Негово Импе-
раторско Впсочество скомандувалъ съ високъ гласъ : „вьшь
патронъ" ! Всичките офицери по командата бръкнали извед-
нъжъ въ джебовете си. Поручикъ Мавродиновъ, като чулъ ко-
мандата и виделъ, че всичките офицери я испълняватъ, безъ
да забележи, че офицерите пзваждатъ отъ джебовете си портъ-
сигарите си, извадплъ револвера отъ кобура сп и го взелъ на
изготовка, н само когато седевшия до него офицеръ му пошеп-
налъ на ухото, той скрилъ револвера. Това обстоятелство,
впрочемъ, не избегнало отъ прозорливпя погледъ на княза.
Беше средъ нощь, когато азъ се завърнахъ на кварти-
рати си, Норучикъ Иванпцки още не спеше и чакаше моето
пдвание. Той много се зарадва, за гдето се върнахъ пакъ въ
града, а още повече за моето назначение въ пешия конвои.
Следъ като си попрпказахме за новпте впечатления и пред-
стоящата война, азъ отпдохъ въ стаята да сп легна, по-
неже на другия день требваше да стана рано. Моя деп-
щикъ Лилитка беше ми вече наредилъ стаята, а палата на-

— 12 —
редба се състоеше въ следующето : въ единия ягълъ на стаята
ми — вехтия, на почекъ куненъ, креватъ, върху кревата го-
л"бмъ напълненъ съ слама чувалъ, покритъ съ бъмъ чаршафъ,
а връзъ чаршафа тънъкъ въяненъ, отъ твърди прието качество,
юрганъ, до кревата една малка небоядпсана маса, а до нея —
двъ 1 дъсчени столчета, схщо небоядпсани. На масата наредени:
чаша съ подстаканникъ за чай, тенекиена захарница съ ключъ
и една четка за дрйхи. Въ другия хгълъ на стаята ми се кра-
суваше съндъкъ, с&що дървенъ, но боядисанъ съ червена боя
п обкованъ съ тасма отъ тънко тенеке. На сгъната окачена
мушамата, а до съндъка на едното отъ столчетата беше туренъ
единственния най-цвненъ пр^дм^тъ — самовара. Цененъ, каз-
вамъ, за това, защото твърди често обеда и вечерята пре-
карвахъ само съ него . . . впрочемъ, друго-яче и неможеше
да баде. (х^
Една година преди това, съ височайши приказъ бехъ
произведенъ въ първи офицерски чинъ. При производството
получихъ определената за обмундпрувание сумма, съ която си
направихъ всичко нуждно и си набавихъ най-потребните неща.
На 8-й Юний, с&щата година, азъ заминахъ за Сърбия, като
распродадохъ всичкия си имотъ, не исключая и офицерската си
униформа, която преди едипъ мйсецъ бехъ облекалъ. Изва-
дените, отъ продажбата на вещите ми пари, ми послужиха
за пжтни разноски до Сърбия и за прехрана, а когато се за-
върнахъ отъ Сърбия всичкия ми имотъ беше на гърбътъ ми,
а именно : сръбска куртка- мундиръ, панталони, единъ чифтъ
чизми, сръбска шанка и шинель; а въ джобътъ нито счупена
пара. Сл-вдъ това не 64 чудно, че препълнената ми съ имотъ
стая кънтеше, когато се говореше въ нея.
Отдавна бъчпе минало срйдъ нощь, но азъ никакъ не
можехъ да заспя. Въ главата ми се тълпяха всевъзможни мисли и
въспоменания. Прппомнихъ си, съ какъвъ ентузиазмъ, съ какви
надежди, съ каква вЗфа въ пълния уенвхъ се впустнахме ние
преди н-вколко месеца къмъ Сърбия, а отъ тамъ — за България,
за да се сръчцнемъ съ вековния ни врагъ — турчинътъ. Ири-
помнихъ си несполуката и нашето разочарование и неволно се
замислихъ. ... Но махнете се тъмни мисли! . . . Слъчгъ това,
мислите ми — мрачните ми мисли — отстъпиха место на но-
вите ми впечатления щубзъ деньтъ. Пъчпий конвой, българска
армия и свбодна България ! И като започнахъ да правя въз-

— 13 —
душни палати, азъ дадохъ пълна воля на фантазията си, която
ме понесе на въздушните си крила татъкъ далеко, задъ тихия
б-влъ Дунавъ, по грандиозната и величественна Стара Планина
и триндафиловата градина — въ свободна България ! Азъ впж-
дахъ, мисленно, радостьта на народа, виждахъ да се развива
българското знаме надъ старата българска столица, В. Търново,
любувахъ се най-насетне на храбрата българска войска, укра-
сена съ знаковете за храбрость, за юначество, показано въ
боевете съ противника. . . .
На 3 Априлпй — рано въ 7 3 / 4 часа сутреньта — азъ
бЪхъ на определеното отъ подполковпикъ Калитина место —
въ казармите на подолския полкъ. Съ влизанието си въ двора
на казармата, азъ забелезахъ въ него извънредно движение:
дворътъ беше препълненъ съ доброволци — българи. Но преди
да продължа. — считамъ за неизлишно да се повърна неколко
месеца назадъ и да кажа неколко думи за българските
доброволци.
~ Въ Сръбско-Турската война, презъ 1876 год., въ Сърбия
беше организиранъ български доброволчески отрядъ, състоящъ
се отъ 2 батальона българи и 2 батальона старо- сърбиянци
и черногорци, командуванъ отъ руски офицери. Сл-Ьдъ прими-
рието, между воюющитв, този български отрядъ беше отведенъ
на зимни квартири въ гр. Крагуевацъ, перспектива не съвсемъ
привлекателна, още повече, че братята сърби не съвсемъ братскп
чувства питаеха къмъ българските доброволци, които рамо до
рамо съ сърбскигв войницп, като пмъ показваха пршгвръ отъ
храбрость п самоотвърженость, юнашки се биха съ общия ни
врагъ — турчинътъ.
Щомъ отряда пристигна въ Крагуевацъ, началството обяви
на добровоците, че ех разрешени отпуски, а тъй с&що и увол-
нения отъ сръбската служба, и за туй, който отъ доброволците
пожелае да се въсползува отъ казаното разрешение, требва:
офицерите да подадатъ рапортъ, а доброволците устно да
заявятъ.
Известието за приготовлението на Руссия за война съ
Турция привличаше закалените въ битките съ турците бойци
— и за туй една голема часть отъ доброволците се въспол-
зуваха отъ това разрешение. Едни отъ техъ заминаха за Руссия,
ирвимущественно въ южните градове — Кишпневъ, Одесса,
Бендеръ, Аккерманъ и др., другата — останаха въ гостоприемната

— 14 —
Румжния, п всички да чакатъ, когато русскитъ 1 войски тръгнатъ
за къмъ Дунава, за да се присъединятъ къмъ тйхъ, както това
е бивало и други п&ть, когато Руссия е воювала съ Турция *).
Т^зи доброволци, заедно съ русския кадръ, и послужиха като
кадръ за пКшшя на Негово Императорско Вясочество конвой.
По-голямата часть отъ българския доброволчески отрядъ, обаче,
остана въ Сърбия, но повечето отъ офицерите напустнаха сръб-
ската служба п азъ съ гвхъ заедно се завърнахъ въ Руссия
— въ Кишиневъ, и си постхпихъ въ полка, въ които се числяхъ.
Тия доброволци, които б"Бха дошли въ Кишиневъ, с& биле
лишени отъ всвкакви средства за прехрана и за туй еж имали
голъчма нужда отъ матернялна помощь. Тая помощь се явила отъ
страна на Кишиневския исправникъ Иванъ Степановичь Ивановъ,
родомъ българинъ. Благодарение именно на него, около хиляда
души доброволци биле размйстени по ханищата и на частни
квартири. На най-беднигв отъ гвхъ се отпущало по 20 ко-
пейки на день. Раздадено пмъ било облекло отъ онова, опре-
делено за испращание въ Сърбия. Матерпялнитъ- средства, съ
които разполагалъ Г-нъ Ивановъ, обаче, ех петощавали, макаръ
п да пост&нвали значителни сумми, ту отъ концерти, ту отъ
любителски спектакли, и г-нъ Ивановъ навярно е щ-блъ да
обяви на доброволците да се разотидать. ако не го е поддър-
жала надеждата, че войната съ Турция е неизбежна. И той
задържалъ тия доброволци въ Кишиневъ, при всичко че на-
чалникъ штаба на армията, генералъ Непокойчицки, лично му
бплъ казалъ, че намира за неудобно да приеме тия хора въ
видението на штаба.
— При това, тия хора не ще ни с& нужни за въ б&-
джще, въ случай ; че се обяви война на Турция. Вий смело
можите да пмъ предложите да се разотпдатъ, казалъ генералъ
Непокойчицки.
Но И. С. Ивановъ, ув^ренъ, че тия хора, изобщо добри
запознати съ месностите въ България, ще б&датъ полезни, въ
случай на война съ Турция, не пмъ казалъ да се разотидатъ.
И наистина, още въ Ноемврий м-цъ 1876 год., когато дошелъ
въ Кишиневъ генералъ Отолътовъ, който, въ това време, съ-
стоялъ въ распорежданието на Великия Князъ Главнокомаду-
ющия, казалъ, подъ секретъ на И. С. Иванова, че е възможно
*) Подъ Севастополъ, пр-Ьзъ 1854-55 год., отрядъ отъ български волонтири
е вземадъ участие въ боеветъч
^

— 15 —
да се организира българско Опълчение, на което въ такъвъ
случай, генералъ Столетовъ щелъ да бвде назначенъ за на-
чалепкъ. Освенъ това и Иванъ Сергвевичъ Аксаковъ билъ пи-
салъ на г-на Иванова, подъ никакъвъ прЕдлогъ, да не распуща
доброволцпгв, като за издържанието имъ испратилъ 2,000 рубли
и объщалъ да пспрати форменно облекло и въоружение, въ
случай че се обяви война на Турция.
Най-посля, на 30 Мартъ, генералъ Столетовъ съобщплъ
на И. С. Иванова, че войната е вече решена и скоро ще се
обяви, като го помолплъ, да свика на другия день всичките
доброволци въ ерменското подворие, за да му ги предаде по
списъкъ.
На 31 Мартъ сутриньта биле събрани, на определеното
место, всичките доброволци на брой 700 души, и г-нъ Ива-
новъ, като ги поздравилъ съ предстоящия, въ скоро време,
походъ въ родните места, обявилъ имъ, че те отъ днесь пос-
тжпватъ подъ командата на генералъ Отолътова, като начал-
никъ на бвд&щето българско Опълчение.
Доброволците съ големъ въсторгъ посрещнали това съоб-
щение и огласили подворпето съ сърдечните викове „ура*,
„да живее русския Царь" и „майка Руссия" ! Следъ това до-
шелъ .генералъ Столетовъ, когото доброволците въстърженно
привътствували.
Тези, именно, доброволци пълняха двора на казармата
на подолския нолкъ. Те бЕха облечени въ най-разнообразни
костюми, като се започне отъ потури, опинци и калпакъ, едва
ли не до фракъ, канела и чанта. — У н^кой отъ техъ дре-
хите беха съвсвмъ нови и чисти, но за туй у повечето — бЕха
отъ съмнителна чистота и здравина.
Едни отъ доброволците сновяха изъ двора, други пъкъ,
събрани на купчини, си приказваха и се смъяха, а трети се
бЕха събрали при гимнастиката, по която н^кои отъ техъ,
твърде легко се катеряха, а по-тежичкитв, съ своите непох-
ватни движения, възбуждаха смехъ и шеги отъ страна на дру-
гите доброволци. Щомъ влезохъ въ двора, доброволцитъ за-
мълчаха и даже онези, които се бЕха покатерили по гимна-
стиката, слЕзоха отъ нея и всички застанаха мирно. Мнозина
отъ гвхъ познавахъ още отъ Сърбия. По между имъ азъ за-
бЕлъзахъ неколко, които служеха въ командуваната отъ мене
рота. Азъ се епръхъ при едного отъ тъхъ и моментално се
видйхъ заобикоденъ отъ множеството.

— 10 —
— Кога ще бждемъ приети на служба и обмундпрувани,
ще има ли война еъ Турция ? п пр. — Тези б-вха въпросите,
които се чуваха отъ всбкжд^.
Въ двора забелезахъ много съндъци и денкове отъ разни
форми и величини, види се, съ въоръжение и обмундировавие.
Въ 8 часа въ казармите се събраха нвколко офицери отъ
разни части, а най-после дойде и подполковникъ Калитинъ.
Съ пристиганието на този последния, пристъпи се къмъ об-
мундпрувание на доброволците, и за тъзи цбль се развързаха
денковете и раствориха съндъцитб съ въоръжението и снаря-
жението, и започнаха да се раздаватъ по ротите, — работа
твърди бавна и отегчителна, — при всичко това, тя се из-
върши тъй редовно и бързо, щото на втория день добровол-
ците, напълно обмундпрувани и въоръжени, излвзоха на учение.
Отъ всичките доброволци се организираха 3 дружини, по
две роти въ всека. За командири на дружините се назначиха :
т 1-ва дружина подполковникъ Куртьяновъ, за 2-а дружина
майоръ Редкинъ и за 3-я дружина подполковникъ Калитинъ.
Всичките предмети за обмундирувание, снаряжение и въ-
оръжение беха испратени за пешия конвои отъ Славянския
Благотворптеленъ Комитетъ *). Те състояха : А) обмундирование :
1) твърде красивъ двубортенъ отъ тъмно зелено сукно мун-
диръ, нареченъ по-после „българка", съ прегъната яка, безъ
талия, съ хлястикъ отъ отзадв, съ джебове отъ страните п
съ медни копчета. Освенъ съ красотата си, „българката" се от-
личаваше и съ това преимущество, че не стягаше ненавик-
налия къмъ стегната военна униформа доброволецъ; 2) пан-
талони, също отъ тъмно зелено сукно, безъ канти и къси —
за въ ботуши; 3) калпакъ, отъ черна агнешка кожа, съ дъно
отъ зелено сукно, а вместо кокарда бронзовъ кръстъ; ботуши
съ дълги кончеви и 5) шинель отъ сиво сукно; освенъ това,
*) Щомъ се отвори войната между Сърбия и Турция, въ Сърбия започ-
наха да се стичатъ отъ всичките страни младежи — българи, за да взематъ уча-
стие въ борбата противъ нашия в^ковенъ врагъ. Тукъ се б^ха събрали и българ-
ските войводи : Панайотъ, Илю, Цеко, Желю и Филипъ Тотю, които бЪха организи-
рали отделни чети. По поотб, отъ Руссия пристигнаха българцгБ : генералъ Ки-
шчлски, ппдполкпвникъ Кисяковъ и И. Ивановъ съ пълномощие отъ Славянския Ко-
митетъ да дъйс:вуватъ пр^дъ сръбското правителство за да се разреши оргапизиранието
на единъ български отрядъ. състоящъ отъ 40,000 души, който отрядъ да проникне
въ България. Въоръжението, снаряжението и обмундируванието на отряда пгвше да
бъде за сметка на Славянския Благотворит. Комитетъ. Сръбското правителство испър-
вомъ се съгласи, но подиръ отказа. Приготвените отъ Сл. Комитетъ пр^дм-Ъти за
въоръжение п пр. останаха и се дадоха на българското опълчение.

— 17 —
раздадоха се на всеки доброволецъ по една риза, бели гащи,
навуща и пешкири; Б) Снаряжение: 1) дв-Ь кожени поясни
подсумки, 2) две торби за вещите, сухарите и патроните, и
3) манерка за вода и готвяние ястие, и В) Въоръжение: 1)
пушка „Шаспо", съ тесакъ вместо щикъ, и 2) патрони съ
кнпжни гилзи.
Доброволците беха прикомандпрувани за продоволствие
къмъ пешите мастни полкове и получаваха увелпченъ окладъ.
Щомъ се обмундируваха и въоръжиха доброволците, не-
забавно се пристъпп къмъ усилени занятия — толкова повече,
че очаквахме пристигванието на Императора. Програмата за
обучението на доброволците беше за сега най-кратка, а именни :
ружейни приеми, поврати ; отдавание честь, маршпровка по
взводно и ротно и церемонияленъ маршъ. Особенно се об-
ръщаше внимание на церемониялния маршъ. Всвко учение, т. е.,
пр-вдъ обвдъ и после об^дъ, обязателно се свършваше съ про-*2'-': л . .'* г ^т,
пущание доброволците по неколко пъти церемонияленъ марш-!;; -^
Никакви словесни занятия съ доброволците не се произвеж^^
даха, освенъ титулуванието на прямото си началство и Импе-
раторската фамилия.
При всичко, че повечето отъ доброволците беха запо-
знати съ пушката, т. е. знаяха да правятъ ружейни приеми,
да стрелятъ, до нейде какъ да я пазятъ, знаяха да марши-
руватъ, понеже новечето отъ техъ беха въ Сърбия, гдето и
вземаха горещо участие въ битките, но имаше още много да
се желае въ това отношение. Освенъ това, всеки день при-
стигаха отъ влашката Бесарабия и други краища по неколко
доброволци, които незабавно се зачисляваха въ пешия конвой
и, следъ като се обмундируваха и се въоръжаваха, въ същия
день влизаха въ строя.
Учителите — офицери и унтеръ- офицери, съ голема енергия
се заловиха за работа: да учатъ своите въспптанници — до-
броволците. Първите изведнъжъ обикнаха своите усърдни и
разбрани ученици, а вторите се побратимиха съ последните.
Честите разкази за турските зверства, извършвани надъ бъл-
гарския народъ, още повече действуваха на добродушната и
състрадателна русска натура. Доброволците пъкъ, които съ
обичъ и почитание се отнаеяха къмъ своите учители, отъ своя
страва, съ големо усърдие и трудъ се стараяха да научатъ
онова, което имъ показваха. Учението се продължаваше отъ
2

— 18 —
зори до пладне — 12 часа, и отъ два часа, следъ обедъ, до
мръкване. При всичко, че доброволците не беха навикнали
къмъ такъвъ усиленъ и еднообразенъ трудъ, гв съ голямо
прилежание и търпение прекарваха целия день въ новото си
занятие. Въ часовете за почивка и въ празднични дни едни
отъ доброволците се събираха на купчини и изучаваха име-
ната на началството си, други правяха ружейни приеми, трети
маршируваха, четвърти се катеряха по гимнастиката и т. н.
Следъ такова съ присърдце занятие, не е удивително, че до-
броволците показаха извънреденъ уснехъ : къмъ деньтъ за
смотра те имаха изгледъ на стари войници.
Очакваше се пристигванието на Императора Александръ II
въ Кишиневъ. На 12 Априлъ 1877 г. още отъ сутрпньта
улиците се пълняха съ многочисленъ народъ, който отиваше
на обширното поле на северо-источната часть на градътъ —
нлощадь „Ришкановка", за гдето се отведе и войската отъ
кишииевския гарнизонъ и се построи въ две линии — пехотата
въ първата, а артилерията и кавалерията въ втората линия,
за предстоящия императорски смотръ. И едните и другите
очакваха предстоящето обявявание война на Турция. Следъ
56-й п. житомирски полкъ беше построенъ пешия на Негово
Императорско Височество Главнокомандующия на двйствующата
армия конвой, въ двувзводни колони. Доброволците отъ пешия
конвой пмаха извънредно добъръ войнишки изгледъ: „стойка"
и „виправка" добри, лица весели и засмени, а красивия имъ
мундпръ, „българката", и черния съ зелено дъно калпакъ имъ
придаваха още по-добъръ войнишки изгледъ. Началството, като
гледаше своите еднонеделни ученици, беше уверено, че тези
балкански левове нема да отстжпятъ на северните орли. Наис-
тина, учители и ученици, уверени въ пълния успехъ на пред-
стоящия смотръ, съ нетърпение очакваха идванието на Импе-
ратора, още повече, че войските отдавна беха построени и
изравнени по жалоньорите. Най-после, въ 10 часа сутреньта,
даде се условния знакъ, отъ поставените за тъзи цель вой-
ници, за идванието на Височайшия инспекторъ — Царя.
Раздаде се командата „емир но, жалоньорп по своимъ мес-
тамъ" и пр., която команда, като ехо се разнесе по обширното
поле, покрито съ войски отъ всичките родове оржжия. Въдвори
се мъртва тишина. Само тукъ тамъ още се виждаха адютанти
и ординарци да препускатъ конете си, но скоро и те заеха

— 19 —
местата сп. Слйдъ това цялата неподвижна отъ хора сгвна се
преобърна въ внимание : всеки съ усилено биене на сърдцето
си, очакваше появяванието на Императора, всвки искаше да
види Царския ликъ и да чуе думата Му. Особно съ голямо
нетърпение чакаха българските доброволци : тв знаяха, че
отъ думата на Царя завпсеше свдбата на милото нмъ отечество,
— сждбата на България.
— На плечо ! по полкамъ на караулъ ! се раздаде изново
командата, а сл^дъ нея музиката на десния флангъ засвири.
— Здорово двти! поздрави Царя конвойните.
— ■ Здравье желаемъ, Ваше Императорско Величество! от-
говориха последните гръмогласно, а слъдъ това завикаха „ура"
и музиката засвири „Коль Славенъ". Срещу десния флангъ на
п-вшия конвой Императора поспре коньтъ си и съ весела ус-
мивка се обърна къмъ Негово Императорско Височество съ нъ-
какъвъ си въпросъ, а слъдъ отговора на този последния, Царя
каза: „молодцамп вигляднваютъ", пустна коня си ходомъ и
като пронизваше съ погледа си доброволците, поздрави ги съ
с&щите думи.
Продължителните френетически „ура", които ц-впяха въз-
духа бъха отговора на Царското поздравление.
— Малодцами стоите! извика още веднъжъ съ весела
усмивка Императора и замина къмъ левия флапгъ, последванъ
отъ цълъ батальонъ — свита.
Българските доброволци направиха добро впечатление на
Императора и на свитата му. Мнозина отъ генералите въскли-
цаваха: „каме молодцн!" Едип отъ гвхъ сравняваха добро-
волците съ казаците, черкезите и гвардейцигв. Доброволците
п учителите сияеха отъ радость и въсторгъ, но още не бързаха
да исказватъ своята радость, защото предстоеше най-главното
— церемониялния маршъ.
— А какво ли ще бжде, ако се оскандалимъ на цере-
мониялния маршъ, неволно си помислихъ азъ, и тъзи мисъль
се четеше въ очите на всичките офицери отъ пешия конвой.
Само доброволците, засменп, както се казва, до уши, съ диг-
ната глава на горе, гледаха право въ очите своите учители,
като че искаха да имъ кажатъ: „небойте се, нема да се по-
срамимъ ..."
Следъ като обиколи всичките войски, Императора съ сви-
тата сп отиде въ центра на площадьта, спре се предъ фронта

— 20 —
на войските п слезе отъ коня. Сжщото направиха и всичките
членове отъ Царската свита.
Даде се команда, всичките офицери да се събератъ при
Императора. Офицерите се събраха и се построиха въ кржгъ,
въ центра на който се намираше Царя съ свитата си и духо-
венството, съ преосвещенний Павелъ на чело. Тогава пзлезе
нащувдъ пр^освещений Павелъ, въ пълното си епископско об-
лйчение, и отвори подадения му 01Ъ Императора пакетъ. Удариха
барабаните „за молитва и и по командата, войниците си снеха
шапкптв. Присжтствувавшпя народъ направи с&щото. Сл4дъ
това, пр^освящения, обърнатъ къмъ войските, отчетливо и съ
ясенъ гласъ прочете Височайшия Манифестъ за обявяванпе война
на Турция, Тържественнитв слова на тоя Господарствененъ
актъ беха изслушани съ благоговейно мълчание, което се не-
пр^късна и следъ свършванпе на четението.
Това неочаквано въ Кишиневъ събитие, и при такава
тържественна обстановка, произведе на вспчкп силно впечат-
ление. Подиръ прочптанието на манифеста, започна се моле-
бенъ. Най-напредъ се зачу пението: „Христосъ Воскресе изъ
мертвихъ", после това биде исибто трп п&ти „Съ нами Богъ!
РазумМте язици и покоряйте ся, яко съ нами Богъ!" А ко-
гато беше произнесено: „Приклоните колана, Господу помо-
лпмся", Негово Императорско Величество гръмогласно искоман-
дува : „Батальони иа колани!" По командата на Царя него-
вите войски тихо коленичиха. Само знамената високо се раз-
виваха надъ главите имъ. Следъ като се провъзгласи „много-
л^тпе" за Царя, за Царицата и пр., преосвященний Павелъ
излезе напр^дъ съ наижтетвенно благословение на три страни
и поръси войските съ вода. Негово Императорско Величество,
като се обърна къмъ брата си, силно го пригърна и няколко
п&ти го целуна. Главнокомандующпя благоговейно целуна рж-
ката на Царя.
Следъ молебена преосвященний Павелъ каза дълбоко про-
чувственно слово, като благослови Негово Императорско Впсо-
чество Главнокомандующпя, съ иконата Св. Спасъ, а войската,
въ лицето на нейния представптель Генералъ Драгомирова,
началника на 14-а п. дивизия, съ иконата Св. Богородица. Ето
и самото слово:
„Едпнъ ти, съ своя веренъ народъ, възлюби погазенптв
съ петата на исляма Християнски народи и не само съ думи,

— 21 —
но съ „дъло" и съ „истина". Твоя царственъ глаеъ, въ всич-
ките дни на Твоето царувание, непръстанно се възвишава за
защита на угнетенитъ. Не отколъ Твоето държавно слово стана
велико двло на любовь къмъ тъхъ: То спръ кръвопролитието
и избави отъ съвършенно погубвание на наполовииа раскъса-
&Ч8
9Г.у
Н. И. В. Николай Николаевичъ, Главнокомандующий на дМствующата армия.
ната Сърбия. Сега Ти съ Августвйшиятъ си синъ — съ Твоя
наслъдникъ, идишъ къмъ насъ, на пръдвла на русското Цар-
ство, къмъ пръдълитъ на поробившия нашитъ по въра и кръвь
братия, идишъ на мъстото на съсръдоточението на Твоето

99
храбро войнство, ва ново още по-велико дело „любви" къмъ
поробения ... Ти ндишъ къмъ насъ, за да заповъ-дашъ на
Твоите войски, ако не съвсвмъ да унищожатъ, то съкру-
шително да расклатятъ отъ самите основи вратата на ада,
която горделиво се нарича Висока блистателеа порта и съ скъ-
пата руска кръвь да искуппшъ, съ огънь и мечъ да избавишъ
поробените отъ жестокия тиранинъ, да ги избавишъ отъ животъ,
пъленъ съ адски мжчения, да исцеришъ техните рани, да
вдъхнешъ въ тъхъ новъ животъ и да имъ подаришъ человъ 1 -
чески правдини.
„Благословенъ Грядий во име Господне" русский Царь,
православенъ Царь, правдивъ и кротъкъ отъ Бога пазепъ Царь.
Царя на Царете е увънчалъ твоята любовъ къмъ Руссия
съ неувядаемия въиецъ на твоята мирна слава, съ вожделенния
усп^хъ на твоите велики пръобразования и дела за благото
на народа. Царя на Царете, който явно за всички Те пази,
като зеницата на окото и който те опази, като най-обичния
отъ всичките свои помазанници и то въ най-опасните минути
на твоя животъ, очевидно, за велики дЕла, — нека Той да
увенчае твоята глава съ новъ вЕнецъ отъ слава, съ в^нецъ
подобно на оня на Твоя АвгустЕйши чичо, освободителя на
Европа, благословеннпя Александръ, нека да увенчае и Тебе
съ вънецътъ на Освободителя на угнетенитв християнски на-
роди! Да ти помогне Той да извършишъ за твхно добро всичко,
каквото желае да извърши Твоята благородна любяща душа п
да ти даде радостьта дълги години, до старость по-дълбока,
отъ оная на Твоя Августейши чичо и приятель, Императора
Вилхелма, да се ут-вщавашъ съ щастието на облагодетелствува-
ните отъ Тебе народи и съ заслужената си слава.
Благочестивий Гоеподарю! Жребия за войната е вече хвър-
ленъ. Като баща на татковината, измоли благословението Божие
и дай бащинското си благословение на Твоите славни войски,
които винаги еж биле готови, по Твоята заповедь. да защи-
тятъ всеко свято и право дело. Осенени отъ небесните и земни
благословения, предвождани отъ техния доблестенъ въсторжен-
но любпмъ Вождъ, отъ Августейшия Твой братъ, дано те, —
Твоите войски, те зарадватъ съ подвизите си и съ славните
победи, както до днесъ еж те радвали съ техния превъсхо-
денъ войнишки духъ, съ порядъка и благочинието си, и въ
победното си шествие, дапо да минатъ и онзи пределъ, до

— 23 —
който, въ началото на своето царувание, достигна Славния
Вашъ родитель, Императоръ Николай, който предписа на Пор-
тата миръ въ Одринъ, Отъ блйсака на подвизите и победите
на твоите войски нека да се затъмни месеца и да заблести,
като слънцето, Христовия кръстъ". Следъ това, Императора и
свитата Му се качиха на конете.
Царя даде знакъ, че ще говори.
Въдвори се мъртва тишина, такава тишина, щото, ако
человекъ си затвореше очите, неволно би си помислилъ, че се
намира въ некоя пустиня, гдето наоколо му не се намира нито
едно живо схщество. Даже конегв, гвзп благородни животни,
като че чувствуваха важностьта и тържественностьта на мину-
тата и стояха мирно. Съ напрегнато внимание и съ силно
биенпе на сърдцето окржжавшите Императора очакваха да
чуятъ думата Му. Най-послъ 1 ето Царя се повдигна на стръ-
мената и съ острия си погледъ прониза окржжавшнгв го; но
сега веселата усмивка беше изчезнала отъ лицето Му; напротивъ,
забелязваше се угриженость, замисленость и тревога. Съ рас-
треперенъ гласъ, гласъ, който идеше отъ дълбочината на сърд-
цето Му, Императора започна да говори.
Речьта Му, беше ясна и прочувствувана. Между другото,
Той повтори казаното въ манифеста, че всичкит-в Му старания,
да се избегне кръвопролитието останали напраздно и за туй, за
запазвание честьта на русското оръжие и достолепието на
Руссия, Той обявява война на Турция за защита на поробените
славяни. — Гласътъ на Императора въ края на речьта за-
почна да се прекъсва, а когато произнесе думите: „обявявамъ
вонаа на Турция' 1 , Той пстерически заплака. Сълзите, като
порой бликнаха изъ очите Му п оросяваха посребрените Му
мустаци. Царя се силеше още да говори, но отъ силно въл-
нение и отъ сълзи неможа да продължи. Окржжавшите Царя
офицери беха трогнати отъ речьта Му: очите на всичките се
преаълниха съ сълзи и между техъ се чуваха хълцания.
Чувството, което беше обхванало, както Царя, тъй сжщо и офи-
церите се продължи, обаче само минута. Свършека на Царската
речь се посрещна отъ офицерите съ нови „ура", които, като
се подзеха отъ войниците отъ десаия и левия флангове, понеже
войските беха построени „покоемъ", като ехо се разнесоха
татъкъ далеко къмъ центра. Но не само Царя, офицерите и
войниците проливаха сълзи отъ умиление, не само войниците

— 24 —
и офицеригЬ викаха „ура", — тукъ на обширната равна
поляна, може да се каже, биха се стекли всичкптъ Кашпневски
граждани, които бъха обладани отъ с&щитъ чувства, съ които
бъха обхванати и Царя и офицерит-в и войниците и цълия
славянски народъ.
Чудно нъчцо! Пръми няколко минути окр&жавшитъ Царя
бъха обхванати отъ чувството на ужасъ, тъсно свързанъ винаги
съ понятието за война, а сега, въ очптв на всички се четеше
тържество, пълно съзнание на тъхния спръмо отечеството и
пръстола дългъ, ръшптелность, самоотвърженность и любовъ
„къ Батюшкъ-Царю и .
Тръбва ли да кажа нъчцо и за чувствата на българскптъ
доброволци? Това ми се струва да е излишно; излишно е още
повече, че описанието на чувствата, съ които бъха обхванати
поборницитъ за свободата на милоти си отечество — България,
не би се удало нито на най-въщото перо. Ще кажа само това,
че доброволцитъ чуха думата, която съ голъмо нетърпънпе
очакваха да чуятъ, думата отъ която зависеше, ще бвде ли
България свободна, плп не. Повтарямъ, тъ чуха съ собственнитъ
си уши оть устата на всесилния Императоръ, че той опълчава
войскпгв си сръщу въковния врагъ изобщо на славянитъ и
особено на българитъ. Никой не се съмняваше, че България
ще баде свободна. Е, тогава можаха ли сърдцата на българ-
ските доброволци да не затупкатъ по-силно, можеше ли душата
на многострадалния българинъ да се не зарадва? Слъдъ това,
кой би билъ въ състояние да опише он&зи бурна радость,
която кппъше въ душата на българския доброволецъ? Азъ
ще кажа само това, че тъ пзказаха своптъ радостни чувства
съ извиквание на гръмогласното „ура", хвърленпе шапкптъ
нагоръ въ въздуха, които ловяха съ щпковетъ си. Влковетъ
ура още дълго връме цъпяха въздуха и струва ми се, тъ би
се продължили безконечно, ако да не бъше подаденъ знакъ
да млъкнатъ.
Офпцерптъ заеха своитъ мъста. Раздаде се команда за
церемониялния маршъ. Всичкитъ движения въ връме на постро-
яванията на пъшпя конвой, а с&що п церемониялния маршъ се
извършиха тъй спокойно и стройно, съ такъвъ тактъ и войнишка
„вьшравка", щото не б"вше за въчзванне, че тъзи еж добро-
волците, които с& приготвени за Императорски смотръ само
въ една неделя.

— 25 —
При минаванието на доброволците въ церемонияленъ
маршъ, Царя по няколко п&ти извика „Славно, прекрасно лети" !
Мнозина отъ свитата на Царя, а тъй сжщо и офицерите
отъ другите части не върваха, че доброволците ех приготвени
за смотръ въ една неделя.
— Помилуйте, възможно ли е въ една недвля да се при-
готвятъ за Царския смотръ? казваха тъ\
— Какъ мина смотра? питаха офицеритъ отъ другите
части ония — отъ конвоя.
— Твърде добре! Государь Императоръ расхвали „бул-
гарцитъ" (тъй наричаха русите българите по онова връме) на
слава, отговаряха последните.
Въ деня на Царския смотръ бъ издадена слъдующата
заповъдь по войските отъ Главнокомандующия :
„Стотини години тегне турското иго надъ християните
— наши братя.
Горчива е тъхната неволя. Всичко, що е ск&по за чело-
въка, светата Христова вера, честното име, придобития съ
кръвь и поть пмотъ, всичко е поругано, осквернено отъ ти-
ранина.
Не пздържаха нещастните, възстанаха ервщу прпгвени-
телитв, и ето вече две години се лее кръвь християнска; гра-
дища и села изгорени, имуществото разграбено, жените и
дъщерите обезчестени, населението, въ нвкои места, до единъ
исклано.
Всичките постъпки на нашпя Монархъ п на иностран-
ните правителства за подобрение положението на християните,
— останаха безуспешни.
Мерата на дълготърпенпето на нашия Царь-Освободптель
— се истъщи.
Последното Царско слово е казано :
Война на Турция е обявена!
Войници отъ поверената ми армия!
На насъ падна жребието — да пепълнимъ Царската воля
и светия заветъ на нашите предки.
Не за завоевание отиваме ний, а за защита на пору-
ганите и притеснени наши братя, за защита на християн-
ската вера.
И тъй : напредъ ! Нашето дело е свето, съ насъ е Богъ.

— 26 —
Азъ съмъ ув^ренъ, че всЪкий, отъ генералъ до редникъ,
ще испълни свято дългътъ си, и нвма да посрамп русското
име. Нека да баде и сега то страшно, както и въ миналите
времена. Нека да не ни спиратъ никакви прегради : пи труда
и лишенията, нито пъкъ упорството на врага.
Мирните же жители, къмъ каквато ввра и къмъ каквато
народность и да принадлежатъ, както и гвхното имущество,
нека бждатъ за насъ неприкосновенни. Нищо не тр-вба да бжде
взето бъзвъзмездно, никой не треба да си позволява произволи.
Въ това отношение, азъ изпсквамъ отъ всичките и отъ
всвкого най-строгъ норядъкъ и дисциплина; въ гбхъ е нашата
сила, гаранция за успаха, честьта на на нашето име.
Напомнямъ на войските, че съ пр^минуванието на на-
шата граница, нпй ще встжпимъ въ отъ памтивЪка дружест-
венната ни Рум&ния, за освобождението на която е проляно
не малко русска кръвь.
Азъ съмъ уверенъ, че тамъ ний ще сръчцнемъ схщото
гостоприемство, каквото еж срещали нашити щуЬдки.
Азъ изисквамъ, щото за това гостоприемство всичките чи-
нове да отплащатъ на братята румени, нашит* приятели, съ
пълна дружба, съ спазвание техния порядъкъ и безотв-втна
помощь срещу турците, а когато се попска, то и да се за-
щитятъ техните домове, както бихме защитплп собственните си".
Въ с&щия день, т. е. на 12 Априлъ, войските отъ Киши-
невския гарнизонъ се упжтиха за Влашката граница: едни по
еухо — ившн, другп съ железницата. Пешия на Негово Импе-
раторско Височество конвой остана въ Кпшпневъ.
Доброволци продължаваха да пристигатъ отъ далечните
градове на Рум&ния, — като Турно-Северинъ, Александрия,
Букурешъ п др. Отъ тъхъ се узна, че доброволците, които
съставляваха българския отрядъ въ Сърбия, на 7 Априлъ на-
пустнали сръбската служба и се готвяли да пристигнатъ въ
Еишиневъ. За да не дохождатъ и подиръ пакъ да се връщатъ
въ Румжния, испратиха се хора да ги събератъ всички и да ги
задържатъ тамъ до второ распореждание.
Слйдъ Царския смотръ се започнаха трескаво занятията
съ доброволците п наедно съ това се приготовляваха за походъ
и дълъгъ походъ. Тъп като обмундированието и снаряжението
стана на бързо, следователно, не беше добре примерено на
всекп доброволецъ, а особенно ботушите, то сега требваше

— 27 —
всичко да се исправи, още повече, че мнозина отъ добровол-
ците се оказаха съ наранени крака.
Офицерите съ голяма енергия се заловиха за работа. Кол-
кото се отнася до доброволните, те не знаяха, що е уморявание,
при всичко, че биха буквално ц^лъ день на крака и съ вушка
въ р&ка.
Новопристигвавшите доброволци въ сжщия день се обмун-
дируваха, въоружаваха п се туряха въ строя.
Те, както се казва, отъ кожата си излизаха отъ усилие,
да изучатъ онова, което беха изучили дошлите неколко деня
по-рано.
— Требва да се очудва човекъ на способностьта и усър-
дието на тези „булгарци", казваха русските офицери и унтеръ-
офицери; дошлите вчера и онзи день не можатъ да се отли-
чатъ отъ дошлите преди неделя! . . .
Наистииа, това беше нещо невероятно за русските офи-
цери! Щомъ дойде доброволеца, дава му се пушка въ рхка и,
като го поучаха неколко деня, приготовляваше се за Царски
смотръ. Впрочемъ, русското началство беше увлечено — упоено
отъ добрия исходъ на Царския смотръ, отъ войнственния из-
гледъ на доброволците и отъ твхната твърде красива униформа,
за туй то не забелезваше онези недостатъци въ техната под-
готовка, които требваше да се донълнятъ. Отъ друга страна,
то, началството, не вземаше въ внимание обстоятелството, че
повечето отъ доброволците не само беха до нейде запознати
съ пушката п строя, т. е. знаяха да правятъ ружейни приеми,
стреляха и маршируваха, но беха вече действували въ боевете
противъ неприятеля. Най-сетне, то е испущало отъ предъ видъ
и това обстоятелство, че почти всички доброволци беха хора
интелегентни, — цветътъ на българския народъ, които съ пълно
съзнание на своя дългъ къмъ отечеството беха напуснали майка,
баща, братъ, деца, работа, съ една речь — всичко мило и
драго, п бехж тръгнали, да прпнесатъ живота си въ жертва
за освобождението на милото си многострадално отечество, —
следователно, като такива, те по-скоро можаха да усвоятъ еле-
ментарните познания по военното искуство.
Като българинъ, азъ се радвахъ за отзивите на русските
офицери спрямо доброволците : насъ българите ни дигатъ и
слагатъ, като народъ способенъ, усърденъ и нравствененъ. Но
отъ друга страна, меиъ ме беше страхъ, следъ първото впе-

— 28 —
чатленпе и ентусиязмъ, да се не разочаруватъ въ големия
успехъ на доброволците, още повече, че за добрата имъ под-
готовка имаше още много да се желае. До сега доброволците
се учаха да правятъ ружейпи приеми, да маршпруватъ — це-
ремонпяленъ маршъ и да тптулуватъ началството си. а кол-
кото се отнася до другите отдели па военното искуетво, гбмъ
ни веднъжъ не имъ бв расказано или показано. Между това,
навярно щеше да се започне да имъ се вдълбяватъ безъ нужда
въ главите разни прицелни линии, жгли, траектории, офицерски,
унт.-офицерскп и ефрепторски караули и пр.
Организирание на Българското опълчение.
Съгласно приказа по действующата армия, основанъ на
Височайшето повеление, пешия на Негово Императорско Висо-
чество почетенъ конвой, на 17 Априлъ се преименува въ Бъл-
гарско Опълчение, като се развърна въ 6 дружиненъ съставъ, въ
всека дружина отъ по 5 роти. Дружините образуваха три бри-
гади: въ първата бригада влизаха 1-а и 2-а дружпни, въ вто-
рата — 3-я и 4-а и въ третята — 5-а и 6-а. За началникъ
на опълчението бе назначенъ генералъ-майоръ Столетовъ, който
съ приказъ по опълчението отъ 18 Априлъ, подъ «Л@ 1, обявява,
че встъпва въ командуванпето му. Щаба на опълчението се
състоеше: отъ началникъ щаба, старши адютанти по строевата
и домакинската части, младший адютантъ, ковчежникъ, интен-
дантъ, главнпй врачъ, офицерп-ордпнарцн п ппсарски персоналъ.
Бригадните управленпя се състояха: отъ бригадния адютантъ,
бригадния свещенникъ и писарския персоналъ. Дружиннпя ко-
мандиръ въ опълчението се ползуваше съ правата на началникъ
на отделна часть. Щаба на дружината се съетоеше : отъ дру-
жиненъ адютантъ, ковчежникъ-квартирмейстеръ, офицеръ-заве-
дующъ оръжието, дружиненъ врачъ, старши дружпнни : меди-
цински и ветерпнаренъ фелдшери и, най -насетне, писарскп
дружиненъ персоналъ. Щата на ротпте въ дружините бе с&щня,
какъвто е въ пешите полкове.
Съгласно схщото Височайше повеление, бе заповедано да
се сформируватъ и 6 български конни сотни, които щеха се
числятъ къмъ опълчението.

— 29
Генералъ СтолЪтовъ, началникъ на Българското Опълчение.

— 30 —
Отбдъ пр^връщаеието на пешия конвой въ 6 дружиненъ
съставъ, азъ б"вхъ зачисленъ въ 3-я дружина, за командиръ на
която беше назначенъ поднолковникъ Еалитинъ.
Тъй като не всички офицери биха пристигнали, то азъ
бехъ назначенъ временно за командующъ на 3-я рота; осв^нъ
това, съ същия приказъ по дружината «Д0 1-й, съ който бехъ на-
значенъ да командувамъ рота, беха назначени и следующите офи-
цери, които се намираха на лице : поручикъ Поповъ — ков-
чежникъ-квартирмейстеръ, поручикъ Филовъ — командующъ
4 а рота, штаб. капитанъ Сгеселъ — командующъ 5-а рота, пря-
порщикъ Людеицки — командующъ 1-а рота и дружиненъ
врачъ Вязанковъ.
Съ окончателното организирание на българското опъл-
чение, енергията и ентусиазма на офицерите се удвоиха, тъй
като сега всеки знаеше своята часть и всеки началникъ, отъ
горния до отделенния, полагаше гол^мъ трудъ, за да подготви
своята часть за в^роятво-прйдстоящия смотръ, — нтщо по
вече, да я подготви до такава степень, щото въ решителната
минута да има пълна в^ра въ своите юнаци. Тези же послед-
ните съ всичката си сила се стараяха да оправдаятъ надеж-
дата на своето началство. Едно обстоятелство смущаваше учи-
телите и учениците, и то бе, че частите на Кишиневския гар-
низонъ, — изобщо русската армия — отдавна беха вече минали
румънската граница, беше даже известно, че на реката Прутъ
— близо до Галацъ — е имало артиллерийски бой, между
предните русски войски и турските на Дунава броненосци, а
българското опълление стоеше още въ Кишиневъ.
— До кога ли ще ни държатъ тука ? се питаха опълченците
— офицери и долни чинове.
Най-после, отговоръ на това питание последва на 25
Априлъ. Още на 24 сутриньта въ дружините се получи за-
поведь да се испратятъ на железнопътната станция отъ всека
дружина по 30 человека опълченци-работници, които да това-
рятъ на вагоните колята, обмундируванието, въоръжението,
изобщо, всичкото имущество. Въ това време въ дружините,
освенъ приетите на 21 Априлъ 12 коля съ по 2 коня, не-
маше никакво имущество. Съ приказъ по опълчението се обяви,
че на 25 съший Априлъ опълчението тръгва въ ноходъ по
железницата за въ Плоещъ (Румъния), гдето ще се прекара

— 31 —
съкратения куреъ на обучението. За туй се предписваше, дру-
жините да се приготвятъ за походъ, който щеше да се из-
върши по следующия начинъ : опълчението се раздали на два
ешелона; — първия, съ който заминава и генералъ Столетовъ,
въ съставъ, отъ 3-я, 4-а и 5-а дружини, тръгва въ 8^2 часа
сутриньта ; втория, въ съставъ 1-а, 2-а и 6-а, тръгва въ 12
часа пр"Бзъ деньтъ. Първия ешелонъ, подъ командата на под-
полковникъ Калитиаа, втория — подъ оная на майоръ Кур-
тьянова. За първия ешелонъ беше назначенъ единъ офицерски
вагонъ, за втория — два такива. Въ първия ешелонъ щвха да
се пом^стятъ всичките офицерски коне, а въ втория — подем-
ните; съ първия ешелонъ отиваше д-ръ Вязанковъ, а съ втория
— докторите Угрюмовъ и Пановъ. Въ време на похода, про-
доволствие за опълченците и фуражъ за конете предписваше
се да се взематъ отъ компанията Грегеръ, Горвицъ и Коганъ.
Макаръ и да беше известно, че опълчението ще се спре въ
Плоещъ, гдето ще прекара съкратения курсъ на обучението,
радостьта на офицерите и опълченците беше неописуема, по
случай тръгванието имъ въ походъ.
— Все по- близо ще бадемъ до цельта, казвахж си те.
При тръгванието се отслужп молебенъ на площадьта. при
казармите па Волинския полкъ, отъ българския архимандритъ
Анфилохий Михаиловъ. Следъ това, въ присжтствието на всич-
ките офицери отъ дружините и множество българи, кишиневски
граждани, преосвященний Павелъ, който схщо прис&тствуваше
на молебена, благослови генерала Столетова съ иконата на
Христа Спасителя и произнесе следующето слово:
„Благославямъ Васъ и Вашите сподвижници съ св. икона
на Христа Спасителя, любящия и кроткия Бого-человекъ, който
положи своята душа за спасението на человечеството, за да ви
напомня за Вашия дългъ — до последня капка кръвь да се
биете съ врага на християнството, съ поработителя и жестокия
м&читель на нашите братя по вера и кръвь. Вечната слава,
която венчава спасителните трудове, спасителните страдания и
смъртьта на Бого-человека, нека тя ви служи за залогъ на
това, че и васъ, подвижниците за святото дело, избавителите
на угнетените отъ робството народи, ви чака вечна слава и още
по-голема слава въ вечностьта.
Доброволци българи! Ний знаемъ за страданията на ва-
шите братя, за жестокостите на турците само по слухъ и опи-

— 32 —
сания. Но когато само сме слушали и чели расказигЬ за
турските зверства, въ нашите жили е застивала кръвьта, а
мнозина еж си протягали ржцвте напр^дъ, като да ех искали
да хванатъ и одушатъ дивия зв^рь — мжчителя ... А вий сте
биле свидетели,, зрители на турските зверства. Мнозина отъ
васъ сте изгубили близки, скжпи за васъ лица : родители,
жени, деца, сестри, братя и какво сте чувствували, какво сте
претърпели вий, като сте гледали гбзи зверства?!
Богъ отмъститель ви вика да отмъстите за невинната
християнска кръвь, която вика къмъ небето... Васъ не требва
да ви подканятъ къмъ самопожертвувание, къмъ борба съ не-
приятеля до послъ\дня капка кръвь: вий горите отъ нетър-
пение да бждете Божий бичъ, който смъртелно поражава врага
и пригвенителя на вашите братя. Нека ви помогне Богъ, да
поразите враговете си и да избавите вашите братя отъ робство.
На защитниците на угнетенпте по право почива благо-
словението Божие. Да даде Господъ сила на нашия Царь, на
Неговото доблестно войнство, за да съкруши общия црагъ. При-
зовавамъ на васъ благословението Божие ! "
Подпръ това, преосвященния пор&си доброволците съ
св. вода.
Въ деньтъ на тръгванието на опълчението, кишнневскитъ'
българи предложиха на офицерите похапка, приготвена на
железноп&тната станция, а на опълченците дадоха по чаша
ракия, хлебъ и печено месо. Въ време на закуската се пиха
наздравици за Царя и Главнокомандующия, които беха под-
хванати съ въстроженно „ура" отъ офицерите и опълченците:
Главенъ распоредитель на угощението беше кишеневския житель
българинъ Увалиевъ. Въ това време архимандрита Анфплохий
Михапловъ раздаваше на опълченците съ хубава подвързия
евангелия, молитвенници п псалтири.
Когато опълчението потегли за железноп&тната станция,
много младежи-българи спираха по пжтя г. г. Увалиева, Ива-
нова и другите представители на местната българска ко-
лония, а некои направо — ротните командири, като моляха
да б&датъ приети въ редовете на ротите. Разбира се, тия
молби и желания на минутата се испълняваха: младежите се
записваха отъ ротните командири въ памятните имъ книжки
и, ако имаше пушки, на минутата имъ се даваха на ржцв.

— 33 —
II.
На 25 Априлий сутриньта, първия ешелонъ, съпровожданъ
отъ множество народъ, пр-вимущественно българи, числото Щл
които въ Кишиневъ е голъчмо, пристигна на желязно пхтната
станция. Тъй като имаше още време до определения за тръг-
вание часъ, началството направи репетиция за заемание отъ
опълченците местата си въ вагоните. Репетицията се извърши
бързо и безъ бъркотия, за което началството остана твърди
задоволно.
Най-сетнв, не въ 8 х / 2 — , а тъкмо въ 11 3 Д часа по
пладне се удари първия звънецъ, а слвдъ това — по коман-
дата — ротите заеха местата си въ вагонитв, което се не-
пълни съ с&гция редъ и тишина, при всичко че мнозина отъ
пспроваждачпгБ се хвърляха къмъ приятелите и роднини опъл-
ченци, да се прощаватъ. Ударп третия звънецъ. Локомотива
засвири, запжхтя и тръгна. Многочисленния народъ съ неумол-
каеми „ура" испроваждаше добл^стнитЕ синове на България,
като имъ благопожелаваше добъръ уенвхъ. . . . Подиръ това
опълченците занвха войнственни песни.
Азъ се настанихъ въ вагона при опълченците, както и
мнозина други офицери. Тренътъ бързо носеше цветътъ на
българския народъ, — българското опълчение — покрай Ки-
шиневъ, който все повече и повече се отдалечаваше и, най-
насетее, съвсемъ се скри отъ погледътъ ни.
— Прощавай на веки Кишиневъ! каза единъ отъ опъл-
ченците.
Вероятно, мисленно всичките казваха сжщото.
— Защо на веки? се обади другъ, нима мпелишъ да
мрешъ ?
— Не. Не се готвя да умирамъ, отговори първия, но
какво ще търся въ Кишиневъ, азъ ще си остана въ свободна
България.
Наистина, никой не допущаше, че България не ще б&де
неосвободена.
Преди 5 — 6 месеца азъ пжтувахъ по сжщата Кишинево-
Унгени-Плоещска железнопжтна линия. Тогава по станциите
немаше голема навалица отъ публика и пжтницп, сега, напро-
тивъ, на станциите, особенно въ Румъния, се тълпеше безчи-
сленно множество народъ, преимущественно военни. Целата
з

— 34 —
т&зи пъстра тълпа, като талази се движете: офицери, войници
и граждани сновяха насамъ нататъкъ; крясъците, смеховете,
псувните, сърдития — нресипналъ глаеъ на комендантите на
^елезно-пжтните станции, свирението на локомотивите и звън-
тението на станционнигв звънци се сливаха въ едно общо
фучение.
Комендантите на станциите, уморени отъ непривичната и
хлопотлива работа, едва се влачеха насамъ нататъкъ съ книга
на р&цв. Отъ пресипналия имъ гласъ и зачервенелите имъ очи
се познаваше, че повече отъ денонощието те прекарваха въ
работа. Офицерите постоянно се обръщаха къмъ техъ съ разни
въпроси, молби и искания, а гражданите и потниците — съ
жалби.
По запасните линии стояха готови за отп&тувание тренове,
но всеки тренъ чакаше своя редъ, което чакание на некои
станции се продължаваше по неколко часа. По такъвъ начинъ
трена, който возеше опълченците, пристигна въ гр. Плоещъ
на 28 Априлий. Въ време на п&туванието, опълченците полу-
чаваха топла храна, приготвена на станциите.
Градътъ Плоещъ е расположенъ на равнината на югъ
отъ склоновете на Карпатските планини, не далеко отъ реката
Теляжина; покрай самия градъ, отъ неточната му страна, про-
тича речицата Дъмбова.
Плоещъ, казватъ, ималъ около 5000 к&щи. Постройките
му представляваха смесъ отъ источна и западна архитектура;
улици прашни, тесни и криви, а въ дъждовно или зимно време
— кални. За туй пъкъ почти всека к&ща имаше големъ дворъ
съ добри фруктови градини. Населението на Плоещъ е 30 — 35
хиляди души, преимущественно българи. Отъ българите, впро-
чемъ, една часть усивла да се порумянчи, така щоте, само
фамилиите свидетелствувала за българското имъ происхождение,
като напр., Станчулеско, Добреско, Драганеско и др., а другата
часть напълно си запазила язика и обичаите. При все това,
виждаше се, че българското чувство не беше угаснало и у
Плоещското население и че въ жилите му течеше българска
кръвь. За доказателство на това служи радостьта и симпатиите,
съ които Плоещското население посрещна българското опъл-
чение тогава, когато кръвните Румени, особенно интелеген-
цпята, се отнасяше, ако не враждебно къмъ опълчението, то
поне хладнокръвно.

— 35 —
Опълчението се расположи въ града по квартири. На 30
Априлий то се премести и расположи на избраното за лагеръ
место, между речицата Дъмбова и р. Теляжина, на около 2*/ 2
верстп на свверо- истокъ отъ градътъ. Избраното за лагеръ место
бъчпе съвършенно равно и песъчливо (чакълъ). Само на свверъ
отъ лагера, на растояние около 3 версти, все пакъ отъ юго-
западъ къмъ свверо-истокъ, се простираше една верига отъ не-
големи хълмове, които послужиха на опълчението за стръмби-
щенъ валъ. На това место българското опълчение прекара,
посрвдъ успленп занятия, целъ м-всецъ. Тукъ опълченците се
учаха да стръчгятъ. да мушкатъ; тукъ се распалваше оная, почти
угаснала, искра отъ добл-встнпя войнишки духъ, преданность
къмъ отечеството, храбрость п самоотвърженность, съ които еж
се отличавали нашите прадеди въ времената на великите бъл-
гарски царе Крума, Симеона, Асвня п др.
Въ гр. Нлоещъ сварихме, пристигналите отъ Турно-Се-
веринъ около 1000 души български доброволци.
По-горв бе казано, че слйдъ примирието между Турция и
Сърбия, българския доброволчески отрядъ беше отведенъ на
зимни квартири въ Крагуевацъ и че една часть отъ добро-
волците напустнаха сръбската служба и се върнаха: едни въ
Рум&ния, други въ Русспя, а другата — по-голймата часть
остана въ Сърбия. На 7-й Февруарий 1877 г. двата български
батальона биле отведени отъ Крагуевацъ въ прпдунавската
кръшость Кладово. Числото па доброволците отъ тия два ба-
тальона, въ това време възлизало на 1400 — 150О человека.
Следъ сключванието на мира между воюющите, тия два
батальона станали непотребни, но при все това, сръбското
правителство не ги распущало. Споредъ думите на майора Чи-
ляева, командувавшия едпна отъ батальоните, то — сръбското
правителство, задържало доброволците съ цвль да сформирува
една руеско- българска дивизия, която, ужъ, щела да служи
като гвардия на краль Милана. Обаче, въ първите числа на
Априлий била получена заповедь за расформируванието на бри-
гадата, което се извършило на 7-й сжщия месецъ. На до-
броволците биле раздадени по 2 дуката и по единъ паспортъ
и имъ било казано, че еж свободни да вървятъ всеки кж-
дето ще.
Още въ сжщия день мнозина отъ доброволците минали
на отсрещния брегъ на Дунава, въ гр. Турно-Северинъ.

— 36 —
Вечерьта Георгп Нпколаевъ и Янко Жечевъ, които биле
произведени въ Сърбия въ офицерски чинъ, получили покана
отъ известния български патрпотъ, Драганъ Цанкова, да оти-
датъ незабавно при него въ хотелъ Европа. Николаевъ и Же-
чевъ на минутата отишле въ казания хотелъ, гдето сварилп
Др. Цанкова и княза Нарпшкина, членъ отъ московския бла-
готворителенъ комитетъ.
Др. Цанковъ, като распиталъ Николаева за численностьта
на всичките доброволци, казалъ му да ги събере и да имъ на-
прави имененъ списъкъ. Г. Николаевъ, съ другаря си Жечевъ,
събралъ тия доброволци, и по тоя начинъ отъ техъ е бплъ
сглобенъ едпнъ батальонъ, подъ командата на майоръ Мпниха
въ 4 ротенъ съставъ. За командующп на ротптъ въ тоя батальонъ
с& биле опрЕдвлени: на 1-а рота поручпкъ Алабинъ, 2-а яод-
поручпкъ Нпколаевъ, 3-я поручикъ князъ Оболенскп и 4-а рота
подпоручикъ Жечевъ.
Между това доброволцитЕ се готвялп съ вечерния тренъ
да напуснатъ Турно-Северпнъ. Некои отъ техъ даже биле
вече заминали съ утрънния тренъ. Неописуема била радостьта
на тия борци за българската свобода, когато се научили за
сформпруванието на батальона.
На следтющпя день всичките доброволца, на брой 650
человъка, се явили прп Др. Цанковъ, гдето пмъ билъ на-
правенъ общъ имененъ списъкъ.
На 10 Априлнп батальона, по распрежданпе на Цанкова,
тръгналъ съ вечерния трепъ за къмъ Букурещъ. Но въ връме
на движението послЕдвала заповЕдь, батальона да слЕзе на
Краповската желъзно-п&тна станция, гдето престояли неколко
деня; Др. Цанковъ и князъ Наришкпнъ, обаче, продължили
пжтя си за Букурещъ, като дали заповЕдь на батальона да
чака второ распореждание. Разбира се, на доброволцитЕ биле
оставепп порционни дневни пари.
Въ Крайово биле зачислени въ батальона още до 30
человЕка, доведени отъ некой сп Никола Поповъ, отъ г. Русе.
Следъ неколко деня батальона отпхтувалъ право за
Плоещъ, гдето се расположилъ въ едно театрално поме-
щение и въ хана на Плоещския гражданпнъ Иванъ Котленски,
българпнъ, родомъ отъ гр. Котелъ.
ДоброволцитЕ отъ тоя батальонъ, до зачнслението имъ въ
опълчението, всеки депь редовно излизали на учение, обаче
безъ пушки, тъп като нвмало такпва.

— 37 —
Тпя доброволци за пръвь пъть чули въ Плоещъ отъ Др.
Цанкова, че ще се формирува българско опълчевпе, което, за-
едно съ руските войски, щвло да земе участие въ войната за
отвоювание свободата на поробеното си отечество.
Отъ Плоещъ Цанковъ бплъ заминалъ изъ селата и гра-
дищата да кани българи-доброволци за да постъпватъ въ ре-
довете на опълчението. По такъвъ начинъ численностьта на
тоя батальонъ, до пристигванието на опълчението отъ гр. Киши-
невъ — 28 Априлпй — достигнала до 1000 человЪка. Тия добро-
волци тутакси бидоха распредвлени по частите на опълчението.
На 2-й Май сутриньта Великия Князъ, Главнокомандующия,
пристигна въ Плоещъ. На квартирата на Великия Князъ ка-
раула при входа, както и вътрешния, беха отъ 1-а и П-а
дружини отъ опълчението. Въ същия день пристигпа въ Плоещъ
и Князъ Карлъ. Почетния караулъ за срещата на Княза на
гарата беше 1-ва рота отъ 1-а дружина. Когато трена, който
возеше господаря на румънското княжество, спре на станцията,
барабанчиците удариха за среща и Киязъ Карлъ бърже слезе
отъ вагона и се прътърна съ Главнокомандующия. Подпръ
това Главнокомандующия представи на княза началника на
щаба си, неговия помощникъ, началнпка на артилерията и пн-
жинеригв, походния атаманъ и началника на българското опъл-
чение, които беха построени на десния флангъ на почетния
караулъ. Князъ Карлъ мина пр"вдъ фронта на караула, прие
ординарцигв : офицера, унтеръ-офпцера и редника. Слйдъ това
Княза и Главнокомандующия съ свитите си отстъпиха, да на-
правятъ место за церемониалния маршъ: почетната рота мина
по отделение твърде стройно и „молодцовато", тъй щото Князъ
Карлъ останалъ очуденъ, когато се научилъ, че тия хора ех
постъпили въ строя на 12 Априлпй.
На 2-й Май лагера бъше еьвевмъ устроенъ, палатките
бъха расположени по дружпнно — въ една линия, отъ средата
въ колона, т. е. 2-а и 3-я роти въ първа линия, задъ гвхъ
1-а и 4-а — а 5-а задъ тези последните. Построиха се кухни,
колиби за продуктите, коновръзи, а още слъдъ 2-3 деня, пръдъ
всека дружина стърчаха напълнени съ слама човали, въ видъ
на человъчески фигури, върху които опълченците искарваха
отдавна затаения си ядъ противъ турците. А отъ 3-й Май за-
кипв лагерния животъ: започнаха се редовни занятия. До-
броволци продължаваха да идатъ.

— 38 —
За приемание пристигвающпгЪ опълченци беше назнечена
компспя подъ председателството на полковникъ Корсакова и
членове д-ръ Боневъ и Иванъ С. Ивановъ. Но пръ-дъ впдъ на
това, че полковникъ Корсаковъ бе навначенъ председатель на
друга компспя, на която би възложено да приеме вещите п
въоружението отъ агента на Московския благотворителъ комитетъ,
г-на Щербакова, и да следи ва обмундпрованпето, въоружението
и снаряжението на опълченците, то на 9 Май се назначи нова
комисия, подъ председателството на И. С. Иванова и членове
майоръ Мпнпхъ и д-ръ Вязанковъ. Тая комисия приемаше
опълченците, а полковникъ Корсаковъ ги въоръжаваше, об-
мундпруваше и ги испращаше въ ротите, заедно съ вещевата
ведомость, въ която се вписваха всичките вещи, въоружение
и снаряжение, дадени на опълченците.
Инструкцията за приемание на доброволци беше следую-
щата: 1) да се изследва п узнае пропсхождението на желаю-
щите да бхдать приети подъ знамето на опълчението; 2) да
се освпдвтелствуватъ желающпте да постхпятъ въ опълчението,
годни ли ех за служба; 3) да се състави списъкъ на приеманите
опълченци, а тъй схщо и проектъ на заповедьта за зачисленпето
имъ въ дружините; 4) да се представятъ тия списъци въ
щаба на опълчанпето п въ дружините; 5) да се представляватъ
въ щаба на опълчението списъците на неприетпте, съ бележки
за причините.
Както се вижда отъ инструкцията, въ нея не беше казано,
отъ каква възрастъ да бхдатъ приетите опълченци; за туй
комисията приемаше старци 60 — 65 годишни и младежи 14 — 15
годишни. Между приеманите имаше баща съ синовете си.
Напримеръ, съ приказъ отъ 18 Май, опълченеца отъ 5-та
дружина Цеко Койчевъ се превежда въ 4-та дружина, а
Георги Рашковъ отъ тъзи последната — въ 6-та дружина, за
съвместно служение съ бащите сп.
Следъ всека война между Руссия и Турция, изъ България
ех се изселвалп съ хиляди български семейства, които ех
намирали радостенъ приемъ и покровителство въ Княжеството
Румхнпя п въ южните предели на обширното Русско Царство.
Тези преселенци, или ех се заселвали изъ градищата и селата,
мли ех избирали добри и плодородни места и ех се заселвали
на техъ, на които впоследствие се израствали градища и села,
като Александрия, Болградъ и други. По тоя начинъ е била

— 39 —
населена почти цЪлата Бесеарабия всключително отъ Българи
преселеницп, въ която броятъ повече отъ дв-боге български села.
Независимо отъ това, всека пролетъ отъ България еж прииж-
дали въ Рум&ния хиляди българи, прЪимущественно градинари,
дърводелци, работници по мушппгв, които до сега, вероятно,
и понятие нвмаха за сформпруванието на българското опълчение.
За туй, щомъ опълчението пристигна въ Плоещъ, испратиха
се отъ всвка дружина по нбколко человъка — опълченци,
добре запознати съ страната, за да извъстятъ на казаните
работници за сформируванието на опълчението и да ги поканятъ
да пост&пятъ въ редовете му. Наистина, тази мЪрка не закженя
да даде своя добъръ резултатъ : дърводелци, градипари, овчари
облъчени съ потури, опинци и кожени калпаци, започнаха да
се явяватъ. Между дошлите имаше много интелигентни българи
отъ преселенцитЕ, така с&що сърби, старо-сърбиянци, гърци,
черногорци и. чудно нъчцо, имаше цигани и турци. . . Такъвъ
единъ турчинъ постъпи и бъчпе зачисленъ въ 3-я дружина. 1 )
— Защо ли се приематъ разнородцитъ, когато българското
опълчение требва да се състои исключително отъ българи?
питаха се опълченците. А още повече да се приематъ турци!
Опълченците не крияха своята неприязненность къмъ
своите другари по оръжие сърби, гърци и други, и не испу-
щаха случай, да ги не боднатъ съ остри и обидни присмивки :
— Ей, орача сърби! ... да ви е известно, че у насъ
нема „натракъ" а само „напредъ". . . . Капитани! по бал-
каните нема гемии и не се ловатъ чпруза, казваха на гърците.
— Защо не отидешъ при своите? казваха опълченците
на турчина, името и фамилията на когото не помня, да станешъ
баши-бозукъ и да колишъ мирните българи? Въ опълчението
можатъ да те убиятъ, освенъ това, намъ ще ни готвятъ свинско.
— За туй ще се бия съ моите едноверци, отговаряше
турчина, защото убиватъ и мхчатъ мирните жители; а колкото
се отнася до ястието, азъ и сухъ хлебъ може да ямъ, а по-на-
татъкъ каквато баде волята на Аллаха. — И той исказваше това
тъй смирено и добродушно, щото съвършено обезоръжаваше
своигв другари — българи, които по-после го обикнаха и
') Този турчинъ съмъ го виждалъ до 1888 г. въ Пловдивската митница, гдЬто
служеше, като митнишки стражаръ. Той е билъ турски войникъ, служилъ е въ
видинския гарнизонъ, отъ гдъто е избъталъ. Въ вр^вме на Сръбско-Ту реката война,
той бъ 1 постжпилъ въ българския доброволчески отрядъ, съ който е вземалъ горъчцо
участие въ войната съ турцитъч

— 40 —
се отнасяха съ него по другарски, а особено следъ битките,
въ които нашия турчинъ се би съ своите единоверци не по-
лошо отъ българите. За жалость, не тъй се отнасяха къмъ да-
лото другите народности, оеобено, „брачата" сърби, но за това
ще споменемъ по-долу. Впрочемъ, въ 3-та дружина имаше ня-
колко гърци, които съчувственно се отнасяха къмъ българ-
ското свето дело. Едпнъ изъ между т"вхъ особено се отлича-
ваше съ своята превързаность къмъ българигв и съ пълната
си готовность да се жертвува за православните — българи.
Този гъркъ 1 ) беше, побелелия вече и закаления въ бо-
евете съ общия ни врагъ — Турция, — Караискаки. Кара-
искаки беше старецъ прехвърлилъ вече 60 годиви. При всичко
това, въ време на походите той винаги вървеше нр-вдъ ротата
не въ редовет^. Той бъчпе освободенъ отъ учение и въ време
на похода не влизаше въ строя. Той не говореше по бъл-
гарски, твърди слабо се обясняваше по турски и наричаше
опълченците „мой двтча". Караискаки беше приетъ въ офи-
церския кружокъ на 3-я дружина.
— Караискаки ! Гърците не обичатъ българите, а ти
си дошалъ да се биешъ за техъ? попитваха го офицерите,
— Азъ съмъ се билъ и ще се бия съ общия врагъ на
народите на Балканския Полуостровъ, а като православни хри-
стияни ний требва да помагаме на българите, както и те ни
помагаха въ възстанието ни — „ заверата и .
Съ прпказъ по опълчението, още когато това последното
беше въ Кишиневъ, се предписваше продукти и провиянтъ за
опълченците да се приематъ отъ компанията „Коганъ, Горвицъ
и Грегеръ", но тъй като приеманите отъ тая компания про-
дукти винаги биваха недоброкачествени, то съ пристигванието
ни въ Плоещъ, съ прпказъ по опълчението се заповедваше, въ
случай че компанията продължава да отпуща недоброкачест-
веннп продукти, такива да се купуватъ отъ пияцата, а за да
бадатъ артелщиците добре запознати съ местните цени на
предметите за продоволствие, испратпха се отъ всека дру-
жина по трима опълченеца въ ближните градове и села за да
събератъ сведения за цените на казаните продукти. — Тязи
мерка отъ страна на началството има добро последствие : отъ
*) Въ 1891 година, пр^зъ м-цъ Мартъ, садбата ни събра пакъ наедно съ 80
годишния старецъ Караискаки, само не на бойното поле вече, но въ 1У-ия полицейски
учасгъкъ въ столицата на свободна България!

— 41 —
пазаря се купуваха добри и пр-вени продукти, за туй и храната
на опълченците беше вкусна и питателна. Готвеше се првиму-
щественно чорба, пилафъ съ орисъ, каша отъ житенъ и миси-
ренъ болгуръ п гречнева крупа, а по нвкой пжтъ вместо чорба
се готвяше яхния.
ОпълчевцЕтъ 1 предпочитаха житната, а особено мисире-
ната каша. Разбира се, чорбата и яхнията се готвяха по бъл-
гарски — съ добро количество пиперъ, за неудоволствие на
кадровите долни чинове, които, впрочемъ, скоро привикнаха
къмъ лютото.
Въ Кишиневъ, и на първо време въ Плоещъ, когато чис-
ленностьта на ротите беше незначителна, храната се готвеше
за две роти въ единъ котелъ; но когато отъ 12-ий Май чис-
ленностьта на ротите се увеличи, то съ приказъ по дружината
се заповеда на всека рота да си готви отделно, съ който при-
казъ се заповедваше сжщо на ротите да избератъ кашавари, ар-
телщици и коняри.
Офицерите отъ 3-я дружина се храняха отъ офицерската
кухвя, която се устрои въ дружината и която се завеждаше
отъ единъ ротенъ командиръ. Готвача беше отъ кадровите
долни чинове. Ястието беше вкусно и питателно, — а въ
с&що време и ефтпно: не надминаваше 12 среб. рубли въ йгб-
сяцъ, разбира се, въ сжщата сумма влизаше и виното.
Щомъ пристигпа дружината въ Плоещъ, заповеда се на
ротните командири, да се погрижатъ и купятъ ротни артелни
кола съ по два коня, които кола обязателно требваше да 6&-
датъ въ ротите къмъ 15 Мая.
— Защо ли еж тези кола, когато се очаква отъ Киши-
невъ опълченския обозъ? казваха ротните командири; — при
това отъ где ще намеримъ подходящи кола?
Тоя взглядъ на ротните командири не беше правиленъ,
защото подходящи кола лесно можаха да се намерятъ: руме-
ните за пари отъ дънъ-земя биха ги извадили!
Къмъ средата на Май месецъ въ опълчението пристигна
кадра за българските конни стотни, които, съгласно Височай-
шето повеление, требваше да се организиратъ, а именно офи-
церите: ротмистрите Лосевъ, Неверовъ и Лукашевъ, щабсъ-
ротмистрите Язиковъ, Ризенкампфъ и Муратовъ, капитанъ Бураго,
щабсъ-капитаните Ермоловъ и Ковалевъ, поручиците Сомовъ и
Сухонинъ, и 60 кадрови долни чинове.

— 42 —
Първия отъ казанитв офицери — щаб.-рот. Язпковъ, е
отъ българско происхождение. Въ врвме на Руско-Турската
война — въ 1829 год. — неговия баща билъ взетъ отъ единъ
висши офицеръ, който го въспиталъ и усиновилъ, като му далъ
и името си. Той останалъ въ Руссия, гд^то се оженва 2а рус-
скиня. Отъ тоя бракъ е билъ роденъ младия Язиковъ, който
впослвдствие постънилъ на военна служба и сега, по собственно
желание, бв прикомандируванъ къмъ българското опълчение.
Щабсъ-ротмистръ Язиковъ не знаеше български, но живо
се интересуваше отъ отечеството на своите прадеди българи.
Той съ нетърпвнпе очакваше щастливия день, когато ще види
сформпруванп конните български сотнп, за туй бъше твърдя не-
доволенъ отъ отлагание формируванието на сотнигв, а по-послв,
когато се то съвършенно отложи, той съ явно неудоволствие
напустна опълчението.
За командири на сотнитв бвха назначени: на 1-а конна
сотня капитанъ Бураго, 2-а щаб.-ротмистръ Ермоловъ, 3-я щаб.
ротмистръ Скалонъ, 4-а щаб.-ротмистръ Рпзенкампфъ, 5 а рот-
мистръ Лосевъ и 6-а ротмистръ Муратовъ. Останалите офицери
и кадровитв долни чинове се распръдвлиха по сотнитв. Бъл-
гарскитв конни сотни се завеждаха отъ фдпгелъ- адютанта пол-
ковникъ Стакелберга.
Въ първата половина на Май мъсецъ пристигна въ Шоешъ
опълченския обозъ. За приеманието на тоя обозъ, състоящъ се
отъ 102 кола отъ немски образецъ, съ по два коня отъ де-
пото на полковнпкъ Моравски, бвха командирувани майоръ По-
повъ и поручикъ Астафьевъ. Въ всвка дружина бвха дадени
по 14 кола съ по два коня. Другитв кола останаха въ рас-
порежданието на щаба на опълчението. Служащитъ въ обоза
редови и унтеръ-офицери бвха кадрови. Назначението на
обоза бвше да вози слвдъ опълчението првдмвтитв за въоръ-
жение, снаряжение, обмундирувание, а тъй също сухаригв и
провизията.
На 10 Май пристигна и командира на 3-я рота щабсъ-
капитанъ Поповъ, комуто и првдадоха ротата. Къмъ това число,
впрочемъ, бвха пристигнали почти всички офицери назначени
въ 3-я дружина, като се исключи капитанъ веодоровъ, коман-
дира на 1-ва рота.
Ето офицерския съставъ на опълчението:
Началникъ на опълчението генералъ Столвтовъ.

— 43 —
Началнпкъ щаба на опълчението подполковнпкъ Ринькевичъ
Старши адютантъ по домакинската чаеть щаб.-кап. Ильинъ.
„ „ „ строевата часть щаб.-кап. Сухотинъ.
Ординарци щабсъ-ротмистригв Нев-вровъ и Лукашевъ.
Младши ординарецъ поручпкъ Сухонпнъ.
Интендантъ на опълчението полковникъ Исаевъ.
Прикомандируванъ при щаба ротм. Чиляевъ.
Прикомандирувани: капитанъ Яновпчъ и Ефремовъ.
1-а Бригада.
Бригаденъ командиръ полковникъ Корсаковъ.
Бригаденъ священнпкъ архпмапдрптъ Анфилохий Михаиловъ.
1-а Дружина.
Дружпнепъ командиръ подполковпикъ Кесяковъ.
Командиръ на 1-ва рота капптанъ Илишевъ.
„ „ 2-ра рота капитанъ Стражевски.
„ ,, 3-та рота щаб.-капитанъ Полянски.
„ „ 4-та рота щаб капптанъ Красински.
„ „ 5-та рота щаб. -капптанъ Колесинскж.
Дружиненъ адютантъ поручикъ Новицки.
Дружиненъ ковчежнпкъ поручпкъ Зякпнъ.
Субалтьоръ-офицери : подпоручиците Дъмовъ и Стояновъ,
българи отъ Бессарабия.
Прикомандирувани : щаб. -капитаните Любановски ц Лам-
бухинъ.
Прикомандирувани: поручиците Прилуцки, Оаллогубъ и
Савелеевъ.
Прикомандирувани: прапорщпкъ Валднеръ.
Старши врачъ надворпп съвйтникъ К. Боневъ.
П-а Дружина.
Дружиненъ командиръ майоръ Куртяновъ.
„ адютантъ поручикъ Богушевски.
„ ковчежнпкъ „ „ „
Командиръ на 1-ва рота капитанъ Медински.
„ „ „ 2-ра рота капитанъ Гурски.
„ „ „ 3-та рота щаб.-капптанъ Малининъ.
„ „ „ 4-та рота поручикъ Морозовъ.
„ ' „ „ 5-та рота поручикъ Обнински.

— 44 —
Ирпдошле щаб.-капптанъ Волгинъ.
., поручикъ Соколски.
„ „ поручикъ Шиваровъ, българпнъ.
„ „ поручикъ Скорняковъ.
„ „ юнкеръ Андрей Блъековъ, българинъ.
я „ юнкеръ Марпнъ Поповъ. „ „
„ „ юнкеръ Коста Паница. „ „
„ „ юнкеръ Атанасъ Узуновъ. „ „
„ „ д-ръ Савва Мирковъ. „ „
Полковникъ князъ Вяземски, командиръ на 2-а бригада.
П-а Бригада.
Бригаденъ командиръ полковникъ князъ Вяземски.
„ адютантъ поручикъ Астафьевъ.
„ священнпкъ понъ Драгановъ.

45
Ш-я Дружина.
Дружиненъ командиръ подполковникъ Калитинъ ( турке-
„ адютантъ подпоручпкъ Паликорповъ | станцн.
„ ковчежнпкъ поручикъ Бъмяевъ.
Зав^дующи ор&ж. поручикъ Иоповъ. | турке-
Командпръ на 1-ва рота капптанъ Феодоровъ. | станци.
„ „ „ 2-ра рота щаб.-кап. Усоевъ.
„ „ „ 3-та рота щаб.-кап. Поповъ, туркестанецъ.
„ „ „ 4-та рота поручикъ Филовъ, българинъ.
„ ., „ 5-та рота щаб.-кап. Стесель.
Субалтьоръ-офицеръ поручикъ Живаревъ, туркестанецъ.
„ „ „ „ подпоручпкъ Добровскп.
„ „ » „ Кисовъ, българинъ.
» „ « „ , Лазар овъ.
„ „ „ „ „ Гуджевъ. българинъ.
„ „ „ „ прапорщпкъ Большевъ.
„ „ „ „ докторъ Визанковъ, българинъ,
ГУ-а Дружина.
Дружиненъ командиръ мапоръ Рвдкинъ, туркестанецъ.
„ адютантъ поручикъ Карастелевъ.
я ковчежнпкъ поручикъ Ащцувевски.
Командиръ на 1-ва рота капитанъ Р. Николовъ, българпнъ.
„ ,, „ 2-ра рота щаб.-кап. Михпда.
„ „ ,, 3-та рота щаб.-кап. Киселовъ.
„ „ „ 4-та рота щаб.-кап. Крепцъ-Брпстъ.
„ „ „ 5-та рота пор. Кащалинскп, туркестанецъ.
Субалтьоръ-офицеръ: поручикъ Спмански.
,. „ „ „ „ Заб-влппъ.
„ „ „ „ докторъ Угрюмовъ.
Ш-я Бригада.
Бригаденъ командиръ полковнякъ Графъ Толстоп.
У-а Дружина.
Дружиненъ командиръ подполковникъ Нпщенко.
„ адютантъ поручпкъ Рудолинъ.
„ ковчежнпкъ поручикъ Иващенко.

46
Командпръ на 1-ва рота капптанъ Сухомлиновъ.
я „ „ 2-ра рота капитанъ Амосовъ.
„ „ ,, 3-та рота щаб.-кап. Розановъ.
„ „ „ 4-та рота поручикъ Червявски.
я „ , : 5-та рота поручпкъ Фонъ-деръ-Ховенъ.
Субалтьоръ-офицерп: поручикъ Ильинъ.
Павиовъ.
я
»
,, Плещинскп.
11
п
р Сахаровъ.
П
11
Войцеховски.
11
Г>
„ Ламбухинъ.
V
»
„ Рутковски.
»
1)
щаб.-кап. Пуцята.
»
»
капптанъ Поль.
11
Т»
подпоручпкъ Николаевъ.
11
11
„ Маклотенко I.
»
»
„ Маклотенко II.
У1-а Дружина.
Дружиненъ командиръ подаолковникъ Бъчшевъ.
„ адютантъ поручикъ Рубцовъ*
„ ковчежникъ поручикъ Сократовъъ.
Командпръ на 1-ва рота щаб.-капитанъ Васильевъ.
„ 2-ра „ „ „ „ Якобсонъ.
„ 3-та „ „ , „ Шоетакъ.
„ 4-та „ . „ „ „ Мещевъ.
„ 5-та „ поручикъ Лпнкольнъ.
щаб.-капитанъ Новлянеки.
поручикъ Плещински.
Мнозина отъ поименованптъ 1 офицери б"Бха преведени по-
послй въ дружините отъ второто опълчение, осв1шъ гор^поиме-
нуванитъ 1 офицери, въ дружините приидваха и излизаха още
много други.
| ; Въ първата половина на Май йгвсецъ въ разни числа
придойдоха въ дружината слЪдующигв офицерп: подпоручикъ
Божински въ 1-ва рота, поручикъ Термински въ 4-та рота,
щаб.-апитанъ Товаровъ, щаб.-капитанъ Севрюкъ, щат. -капптанъ
Мйстниковъ, поручикъ Крушнпковъ и капптанъ Григоровъ.

— 47 —
Както се вижда отъ бЪл^жкигв — ерЕщу името на всеки
офицеръ отъ 3-я дружина, почти половината биха туркеетанци
— офицери, безъ съмнение храбри, калени въ боеветъ по
туркестанскитЕ песъчливи степп, но за туй хора съ характеръ
грубъ, съ особенъ възгледъ на войната, всички съ високо за
себе си мнвние, което и не крияха. Това последно обстоятелство
не прЕмина, да не послужи за раздвление на офпцеритъ отъ
3-я дружина на два лагера, но за това ще кажа по-послъ.
Сега ще кажа, изобщо, за всичките офицери и кадровигв долни
чинове, дали те напълно отговаряха на своето назначение или
не. Наистина, въпросъ твърдЕ деликатенъ, на който м&чно е
да се отговори положително или отрицателно. При всичко това,
азъ мисля, че тъ не съвсъмъ отговаряха на своето високо
назначение и то не че бъха офицери отъ долна проба ; напро-
тивъ, назначенитъ офицери въ опълчението бъха интелегентни
и се отличаваха съ знанието на службата. Но мое мнвзие най-
големия тЕхенъ недостатъкъ се заключаваше въ това, че тъ бъха
отъ разни войскови части, расположени по всичките краища
на обширното Русско Царство.
Тукъ имаше офицери отъ армията, гвардията, младата
гвардия, стрЕлковитъ гвардейски и негвардейски, линейнитъ
сибирски и туркестански батальони, както и кирасири и ка-
валерийски офицери. Тукъ имаше стари закалени службисти и
юноши, които едвамъ започваха да служатъ. Тези офицери отъ
разно общественно положение и войнишки закалъ, мисляхъ азъ,
на да ли ще можатъ да се снлотятъ тъй тъсно, щото задружно
и въ пълна гармония да посъятъ въ сърдцата на своите уче-
ници — опълченци онъзи начала, които еж необходими за
единъ добръ нравствененъ, дпецпплиниранъ и самоотверженъ
войникъ.
Колкото се отнася до долните чинове, азъ ще кажа, че
едната часть отъ техъ не съвсъмъ отговаряха на своето наз-
начение. Те, както и офпцеритЕ, бъха отъ разни части. Ос-
венъ това, една часть отъ гвхъ бЕха отъ запаса на армията
и сами имаха нужда отъ учители. Но най-главното, между техъ
имаше и такива, които обичаха и да си попийнуватъ. Впро-
чемъ, друго яче неможеше и да бвде : кой командиръ на частьта
би си далъ най-добрия унт.-офицеръ, а за себе си оставилъ
посрЕдственнитЕ ! Менъ лично ми еж известни още отъ 1872
год. двоица унт.-офицери отъ батальона, въ който азъ слу-

— 48 —
жахъ, които, както се казва, въ неделята седемъ деня биваха
„подгулявши" и тбзи унт.-офицери сега беха въ опълчението
и просвещаваха „ булгарците " ! Съвсбмъ друга щеше да б&де
работата, ако се назначеха въ опълчението, както офицерите,
тъй сжщо и кадровите долни чинове отъ частите расположени
въ южните губернии, въ които части имаше много офицери и
унт.-офицери — българи — отъ колонистите, които безъ съм-
нение имаха по-определено понятие за българите.
До каква степень некои отъ офицерите имаха см&тно по-
нятие за България, служи за доказателство следующето обсто-
ятелство. Когато въ 1876 год. ний българите се приготовля-
вахме да тръгнемъ за Сърбия, моя батальоненъ командиръ,
майоръ Потемкинъ, наскоро дошелъ отъ северъ, ми зададе
между другите и следующия въпросъ.
— Кажете, моля ви, кой е вашия български князъ и
много ли войска имате? — А когато азъ му раеправихъ за
положението на България, той въскликна. — А, а значи, вий,
българите, съвсемъ сте поробени?!!
Въ началото на Май месецъ съ приказъ по опълчението
се обяви, че до второ распореждание, виновните въ извърш-
вание на углавни престъпления — опълченци ще се предаватъ за
свдение въ полевия садъ, а съгласно приказа по сжщото опъл-
чение, отъ 22 сжщий Май, въ всека дружина се учреждаваха
дисциплинарни свдилища, въ съставъ : — председатель ротенъ
командиръ — капитанъ, двама офицери — ротни командири —
членове, и деловоцитель — субалтьоръ-офпцеръ.
Въ 1-ва дружина се назначиха: председатель капитанъ
Стражевеки, членове щаб. -капитаните Лобановски и Рогозински
и деловодитель поручикъ Лебедевъ.
2-ра дружина, председатель — капитанъ Медпнски, чле-
нове поручикъ Сокальски и Шиваровъ и деловодитель пору-
чикъ Скорняковъ.
3-тя дружина, председатель щаб.-капитанъ Усовъ, чле-
нове щаб.-капитанъ Поповъ и поручикъ Живаревъ и делово-
дитель подпоручикъ Кпсовъ.
5-та дружина, председатель капитанъ Сухомлиновъ, чле-
нове щаб.-кап. Пуцята и поручикъ Рудолиаъ и деловодитель
поручикъ Рутковски.
6-та дружина, председатель щаб.-кап. Васильевъ, чле-
нове щаб.-кап. Якобсонъ и поручикъ Сахаровъ и деловодитель
Плещински.

— 49 —
Съгласно същия прпказъ по опълчението, когато споредъ
престъплението, виновните не се съдятъ отъ полевия съдъ, те
се привеждатъ отъ началника на опълчението въ разряда на
щрафованигв, а когато извършатъ ново престъпление, исклю-
чаватт» се отъ редовете на опълчението, като недостойни да
служатъ въ тбхъ и да съдМствуватъ за освобождението на оте-
чеството си.
Въ първите числа на Май месяцъ се разнесе по лагера
слухъ, че жителите отъ г. Самара (Руссия) скоро щели да
испратятъ на опълчението едно знаме, което щело да се даде
на една отъ дружините.
Тоя слухъ за знамето се сбъдна. То се донесе отъ са-
марскпя кметъ — Кожевенникова, п члена на кметството Ала-
бина. Това знаме на 6-й Май се прикова на дръвцето, освети
се и се предаде на 3-я дружина.
Известието за пристпганието на депутацията отъ г. Са-
мара съ знамето привлече въ Плоещъ много българи отъ да-
лечните български центрове, като Кишиневъ, Болградъ, Измаилъ,
Рени, Браила и др.
Деньтъ — 6 Май — отъ сутриньта беше облаченъ. При
всичко това, на разсъмнуванпе започнаха да прииждатъ на
тълпи плоещскпте жители съ своите гости — българи — отъ
другите градове. Извършванието на церемонията беше назна-
чено въ 2 часа следъ обедъ. Къмъ това време дойде въ ла-
гера на опълчението Негово Императорско Височество Главно-
командующня, Николай Николаевичъ, съ Августейшия] си синъ
Николай Николаевичъ младший, конвоиранъ отъ терските ка-
заци. Генералъ Столетовъ посрещна Великия Князъ и му по-
даде строевой рапортъ. Великия Князъ поздрави опълченците,
които беха построени въ взводни дружинни колони. По средъ
лагерния площадъ бе приготвено всичко потребно за освещение
на знамето. На една голема маса, покрита съ черковна пок-
ривка, беха турени Св. Евангелие, Кръста, походните дру-
жинни икони^ чаша съ св. вода, а тъй също платнището на
знамето и лентите съ дръвцето. При масата чакаха архиман-
дритъ Анфилохий и священ. П. Драгановъ. Тукъ беха също
и упълномощените отъ г. Самара: градския кметъ Кожевен-
никовъ и члена отъ кметството статския съветникъ Алабинъ,
които, както се каза по горе, беха донесли знамето.
Ето и описанието на самото знаме:

— 50 —
Широко платнище, съшито отъ трицветни плата: бълъ,
аленъ и сибь, съ ленти отъ с&щитъ цветове. По средата на
платнището — черенъ кръстъ украсенъ съ златни арабески;
въ средата на кръста: отъ едната страна на знамето образа
на Иверската Св. Богородица, а на другата — изображението
на българските святители Кирилъ и Методий. На алената
лента — шитъ съ злато наднисъ: „Болгарскому народу". Дръв-
цето черно съ позлатена скоба, украсено съ сребърно, позла-
тено съ емайль, копие въ старо русски стиль ; на скобата над-
писъ: „Болгарскому народу, городъ Самара, 1876 год."
Това знаме е било приготвено за Априлското възстание
още въ миналата година, но поради несполуката на това въз-
стание, завършено съ кланетата въ Батакъ, Перущица и проч.,
то не е било испратено по назначение до настоящето връме,
когато се представи възможность да се предаде на българ-
ското опълчение.
Великия Князъ, като обиколи опълчението и се спри при
аналоя, заповяда на барабанчика да удари бой: „на молитва"
и се оп&ти къмъ масата, приготвена за освъчцение на зна-
мето. Даде се команда: „Дружини на молитву, шанки долой!"
Войниците взеха пушките си за молитва и си снеха шапкитЕ.
Следъ това 6е извиканъ отъ строя унт.-офицера отъ 3-я дру-
жина Марчинъ, който 6е назначенъ за знаменосецъ.
Когато настъпи врЕме за прибивание на платнището къмъ
дръвцето, самарския прЕдставитель Кожевенниковъ подаде на
табла на Негово Височество чукче и гвоздеи. Великия Князъ,
като се прекръсти три пжти, заби първитЕ три гвоздея: горъ,
по средата и долу на платнището, а подиръ това предаде
чукчето на АвгустМшия си синъ. Подиръ Негово Височество,
Великия Князъ Николай Николаевича младши и други вое-
началници единъ следъ другъ забиха по единъ гвоздей: гене-
ралъ адютантъ Непокойчицки, генералъ Столетовъ, бригадните
командири, началникъ штаба на опълчението, дружиннитв ко-
мандири и офицерите отъ 3-я дружина. Подиръ техъ Великия
Князъ подаде чукчето на пристжствувавшия при тоя обрядъ воевода
Цеко Нетковъ. Този последния, като взе чукчето, пръкръсти
се и като заби гвоздея, каза: — Дай Боже на добъръ часъ '
Нека русския Богъ да ни помогне щастливо да свършимъ
великото дело!
Следъ двдо Цеко забиха по единъ гвоздей пръдстави-
телитъ отъ Самара, архимандритъ Анфилохий, попъ П. Дра-

51 —

— № —
гановъ, представителя на кишеневското българско общество
И. С. Ивановъ и старшината на нлоещската депутацня, Пвавъ
Котленскп, на когото Негово Виеочество каза: „Дай Боже по-
скоро да се свърши въ ваша полза."
Най-после, забиха гвоздеи и опълченците отъ всека
дружина по единъ. Последния гвоздей бе забитъ отъ знаме-
носеца на 3-я дружина, унт.-офицера Антонъ Марчинъ.
Подиръ това, Негово Виеочество Главнокомандующия,
върза лентата на бантъ на знамето, дигна го оть масата и го
подаде на Сттвтова, който, споредъ руеския уставъ, коленичи,
за да приеме знамето, и стоя всичкото време на колани до като
архимандритъ Анфилохий чете надъ полунаклоненото знаме
победоносна молитва и го поръси съ св. вода. После, Негово
Виеочество взе отъ Столетова знамето и саморжчно го подаде
на знаменосеца Марчпна; за асистентъ на последния бе наз
наченъ опълченеца Булапчъ.
Още отъ сутреньта гжети и тъмни облаци се носяха но
небето, а когато знаменосеца вдигна знамето и платнището
зашуме въ въздуха, на тъмния горизонтъ блесна светкавица,
раздаде се страшенъ гръмъ, а следъ малко заваля дъждъ, който
поръси осветеното вече знаме.
— Добро начало, добъръ знакъ. Това е за щастието на
България, гдето Богъ поръси нашето знаме, казваха опълченците
и прпе&тствувавшпте българи.
Барабаните удариха „ отбой ". Опълченците си туриха
калпаците, по команда взеха на рамо, а следъ това на караулъ,
и знаменосеца, по средъ общия викъ „ура" и биението на
барабаните, предшедствуванъ отъ дружинния адютантъ, отнесе
знамето въ 3-я дружина.
— Поздравлявамъ ви, юнаци, съ зиамето, извпка Главно-
командующия. Надевамъ се, че вий юнашки ще послужите
подъ него и ще избавите вашите братя отъ турското робство.
Разбира се, че тия слова на Великия Князъ беха посрещнати
съ въсторженнп „ура* отъ опълченците п отъ приежтетвував-
шето множество българи.
Най-после, дружините въ взводна колона минаха покрай
Главнокомандующия въ церемонияленъ маршь.
Требва ли да казвамъ, че тозп день беше едпнъ отъ най-
тържествените дни за опълченците, особено за тези отъ 3 я
дружина? Щомъ опълченците се распустнаха, следъ церемо-

_ 53 —
ниялнпя маршъ, гайдитъ, кавалите п цигулкигв засвирпха
около 3-я дружина п сговорния хоръ на песнопойците раз-
весели околностьта. Опълченците отъ другитБ дружини и мно-
жество граждани отъ Плоещъ се тълпяха около 3-я дружина,
поздравляваха: първигв — своигв другари, а вторите съоте-
чественницигв си съ знамето, като имъ псказваха хиляди благо-
пожелания. Тържеството се продължи кжсно до вечерната заря.
На 7-й Май представителите на българското въ Плоещъ
общество дадоха объдъ на депутацията отъ г. Самара и на
офицерите отъ българското опълчение, съ генералъ Столътова
за чело. На тоя объдъ се ппха много наздравици. Първитв
двъ бъха предложени отъ генералъ Столътова и Ив. С. Иванова
за Императора. Слъдъ много наздравици г-нъ Алабинъ пи
наздравица за българското опълчение, като завърши така:
„това цветенце да даде раскошенъ нлодъ за щастието и сла-
вата на България и Руссия."
Въ отговоръ на тая наздравица генералъ Столътовъ пред-
ложи такава за Самарцигв и тъхнитъ представители — ви-
новниците на вчерашното тържество. На тоя тостъ г-нъ Ала-
бинъ отговори :
„Не на насъ, господа, се пода тая честь. Ний сме само
една нищожна часть, едно малко жгълче отъ нашата Руссия и
не едни ний съчувствуваме на васъ нашите братя: тя цълата
е на едно съ насъ! На насъ се падна само щастието да се
явимъ пръдъ васъ първп изразители на нейните всенародни
чувства, за туй позволете ми да предложа тостъ за славата,
честьта п процъвтяванието на Руссия, която ще помогне на
българския народъ съ бой да добие свободата си, за която той
е прпдобилъ свято право съ всичките свои многовековни стра-
дания и съ неотдавно пролътигв ужасни потоци мъченическа
кръвъ, "
Слъдътаяпрочувствувана ръчь, местните българи поднесоха
на Самарскитъ упълномощени слъдующпя адресъ:
Почитаеми Господа!
Българите, присжтствувавши на 6-й Май т. г., при прЕ-
даванието на 3-я дружина отъ Българското опълчение, посве-
теното отъ Самарското общество на българския народъ, знаме,
считатъ за свой дългъ, да Ви искажатъ, почитаеми Господа,
своята искренна прпзнателность къмъ Самарското общество, за
толкова високата честь и внимание къмъ страдающия български

— 54 —
народъ. Донесеното отъ Васъ свято знаме служи за ново до-
казателство на онова живо участие, което русския народъ ви-
наги е вземалъ въ сждбата на нещастната България, която
очаква отъ русския народъ своето освобождение, започнато
вече съ волята на Августвйшия Всероссийски Монархъ Алек-
сандръ П-й, естественния покровитепь и защитникъ на угне-
тешггБ християни на истокъ. Събитието на 6-й Май въ бъл-
гарския лагеръ въ Плоещъ, гдето Негово Височество Глав-
нокомандующия на дМствующата армия пръвъ благоизволи да
вдигне и предаде на знаменосеца отъ 3-я дружина това знаме,
ще остане незабравимо въ памятьта и историята на българите.
Високо ц-внимъ вниманието на Самарското общество, за
туй покорно молимъ да му предадете, че българския народъ
благоговее пр^дъ този скяпъ даръ.
Приемете уверение въ искренното ни къмъ Васъ почи-
тание и душевната ни прЪданность. (СлЪватъ подписи).
СлЪдъ прочитанието на тоя адресъ, предложени беха тос-
тове за князъ Черкаски, Аксакова, Черняева, за всичките рус-
ски двятели по славянското дело, за вечното „единение" на
русейте и българите и за здравието на целия руески народъ,
който принося такива големи и кървави жертви за свободата
на славянството.
На 8-й Май всичките дружини беха събрани въ интер-
вала на 1-а и 2-а дружини и подведени подъ клетва.
Деньтъ на 11-й Май се ознаменува за опълчението съ про-
изводството на по-достойните и знающи службата опълченци въ
ефрейторско звание. Отъ 3-я рота се произведоха: Савва Бъче-
варовъ, Д. Кисса, II. Грекъ, Ф. Кроиторъ, Василъ Стратовъ,
Н. Ганчевъ, Ж. Поповъ, Г. Дамяновъ, Д. Кънчевъ, Ст. Мин-
ковъ и Т. Саввовъ.
Редовното учение съ опълченците се бе започнало още
отъ 3-й Май. Тукъ, както и въ Кишиневъ, учителите и учени-
ците неуморно се трудеха. Учението се продължаваше по-вече
отъ 12 часа презъ деньтъ и то подъ съвършенно открито небе,
подъ палящите слънчеви лячи. Тукъ, както и въ Кишиневъ, на
първо време, офицерите продължаваха да се въсхищаватъ отъ
способностьта и усърдието на своите ученици. Но но-нататъкъ,
малко по малко, те започнаха да охладняватъ къмъ техъ и
да се съмняватъ, както въ способностьта, така и въ усърдието

— 55 —
имъ. Впрочемъ, това требваше и да се очаква, и то не че
беха неусърдни и неспособни опълченците, но за туй, както
казахъ и по-горе, защото: първо, — действително, бЪхме,
започнали да вдълбявами въ главите пмъ разви прицелни
линип и жглп, мъртви пространства, офицерски, унтеръ-офи-
церски и ефрейторски караули и проч. : и второ, — защото
тукъ въ Плоещъ започнаха да прииждатъ всеки девь нови и
нови партии опълченци отъ по няколко человека, които още
въ сжщпя день се зачисляваха въ дружината, предварително
обмундирувани и въоръжени, и се туряха въ общия строй. *)
Приижданието на опълченците се продължаваше до деньтъ на
тръгванието ни въ походъ, па даже и въ време на похода. Отъ
1-й Юнпй, обаче, вече не се приемаха нови опълченци, за-
щото още къмъ 22-й Май численностьта на ротите достигаше
до 200 человека, а между това учители унтеръ-офицери, като
се исключи расхода: дежурни, въ караулъ, ординарцп, въ ко-
мандировка и болни, на лице оставаха съвсвмъ малко : 5—6
человека въ рота, — така щото падаше се на около 40
опълченци по единъ учитель, който беше същевременно и
дядка. Разбира се, че това число на учителите далеко не отго-
варяше на численностьта на ротите, още по-вече. като се
вземе въ внимание, че всеки день прииждаха нови опълченци,
които требваше винаги да се обучаватъ отделно отъ по-нап-
редъ придошлите, а пъкъ нямаше физическа възможность да
се показва на всеки новъ опълченецъ отделно. Между това,
програмата за обучението на опълченците значително се беше
разширила. Съ техъ требваше да се преминатъ, освенъ всич-
ките отдели на военното искуство, които преминаватъ рус-
ските войници, напримеръ : единично, редично, взводно и
ротно учение, гарнизонна служба и т. н., но требваше още
всеки день учението да се свършва съ церемонияленъ маршъ,
а като венецъ на всичко това, изискваше се да се прекара и
5 ) Тукъ му е мъстото да забълъжимт, че при приеманието на опълченците не
всЬкога се отбираха физически здрави и безъ недостатъци. Имаше приети и еднооки и
съ криви ржцв, па даже и сакати въ краката. Такива се приемаха не отъ нужда,
но защото съ сълзи моляха да ги приематъ, като уверяваха, че недостатъците нема да
имъ пречатъ да се биятъ съ турчина, въ битките съ когото биле получили тия поврвж-
дения. Единъ съ крива въ лакътя десна рж.ка, като молеше да го приематъ, каз-
ваше: „На Царь Александра требвате хора не само за пушка, но и за други ра-
боти. Нека ме взематъ да готвк храна на момчетата тукъ, пъкъ като отидемъ отсреща,
тамъ ще ме видите какво струвамъ". Другъ единъ, безъ десно око, не искаше да
остави строя. Поради тоя недостатъкъ неможеше да се прицелва споредъ правилата,
но при все това, той излезе единъ отъ първите стрелци.

— 56 —
съкратения курсъ по стрелбата, която се и започна отъ 7-и
Май. Ето видовете на стрелбата: отъ 100 крачки — 2 пхти,
200 крачки — 4 пяти, 300 крачки — 4 пяти, 400 крачки
— 2 пжти, 500 крачки — 1 п&ть и 600 крачки — 2 п&ти.
На добрите стрелци се разрешаваше да стръмятъ съ двойно
число патрони. И всичко требваше да се премине, колкото е
възможно по-скоро, защото никой не знаеше колко време има
на расположение. Напротивъ, като се започне отъ гене-
рала, до послъднпя опълченецъ, всеки очакваше ежеминутно
да ни вдигнатъ въ походъ. Разбира се, въ такъвъ случай, на-
чалството излизаше вънъ отъ кожата си отъ старание, трудътъ
у него се бе удвоилъ, но въ резултатъ — очаквания и желаемпя
успехъ не се виждаше. Повтарямъ, друго ячз веможеше и да
баде, при всичко че опълченците всекидневно се занимаваха
подъ открито небе по-вече отъ 12 часа, — отъ зори до мрък-
вание. Учителите не успиваха да покажатъ каквото требва на
вс^ки опълченецъ поне по ведн&жъ. Началството започна да
се вълнува. Първия ентусиязмъ и спокойната уверенность за-
почнаха да отст&пватъ место на малодушието и трескавата
нервозность. — Моя страхъ за разочарованието на русските
офицери отъ българптв започна да се сбадва. Те захванаха да
се съмняватъ въ способностьта на опълченците.
— „Лентяи" ! „Остодопи" ! взеха да се чуватъ отзиви.
Тези отзиви, впрочемъ, беха отделни; болшинството офи-
цери продължаваше да се занпмава спокойно, усърдно и добро-
съвестно.
Тукъ му е местото, мисля, да отбележа, че и мнозина отъ
опълченците беха не съвсвмъ безупречни. Честите премину-
вания на опълченците отъ една дружина или рота въ друга,
техните самоволни отл&чки отъ частите, бегствата и недисцип-
линарностьта имъ, еетественно накараха русските офицери и
унтеръ-офпцери, служили въ войекови части съ традиции, нау-
чени да виждатъ дисциплинирани войници, готови винаги, да
испълняватъ свето своите войнишки обязанности, справедливо
да негодуватъ.
Между това, времето со минаваше. Започнаха да се пръс-
катъ слухове, че русската армия скоро щела да премине
Дунава, че е имало вече артилерийски бой между турците и
русейте, въ които русейте уничтожили на Дунава два турски
броненоеца, — съ една речь, предвиждащо се скоро прЬми-

— 57 —
нуваеието па русската армия презъ Дунава, а ний продължавахме
да се занимаваме далеко отъ театра на военните действия.
Горнето обсоятелство раздразняваше русскитъ 1 офицери отъ
опълчението.
— Кой дяволъ ме накара, да приема да служа въ това
проклето опълчение! се чуваха окайвания. Ето нашите скоро
ще минатъ Дунава, а ний ще стоимъ тукъ.
Това раздразнение се отразяваше и на висшето началство,
което схщо бъчпе започнало да се колебае, и, най после,
бъчпе дошло до заключение, че българите не биле войнственъ
народъ и за туй не требвало опълченците да се пущатъ въ
бой, а да се употребятъ за вжтръшна служба въ заетите отъ
русската армия градове. Това решение бъ взето отъ воения
съвъчъ у началника штаба на дМствующата армия — генералъ
Непокойчицки. Горнето решение накара нъкой отъ офицерите
да пзгубятъ самообладанието си:
— Петровъ! Лентяй, осталопъ! Нищо не знаешъ? Стоишъ
съ распуснати рамена, като човалъ! викаше ротния командиръ.
Взводни командири! я убери стомаха на Богданова! какво го е
распусналъ като брадата си?
Разбира се, че взводния командиръ испълняваше това
прпказанпе по своему.
— Нищо не може да се направи съ гвзи мързеливци,
заключаваше ротния командиръ, и се оттегляше на страна.
Слъдъ малко се събираха, обикновенно, нвкоп отъ ротните
командири „отвести душу," както си казваха гв. Тогава въ
ротите имъ оставаха пълни господари унтеръ-офицеритъ и,
разбира се, при обучението н^кои отъ тъхъ се ползуваха съ
всички вспомагателни средства, като „въ зубп, морду и под-
затилнпкъ." По тоя начинъ юмруците си извоюваха въ опъл-
чението право на гражданство.
Опълченците почнаха да се оплакватъ на ротните си ко-
мандири отъ унт.-офицерптъ, но нъкои отъ ротните, вместо да
изслушатъ жалбит^в и да накажатъ виновните, пзсхокваха оби-
дените, като имъ прикачваха всевъзможни обидни епитети, като:
„сволочь", „татарм," „дармоедн" и пр.
— „Татарн! Ваеъ ви учатъ, за васъ отиваме да мремъ,
а вий идете да се жалвате отъ своите учители? .... Учете
се добре, за да ви не биятъ!"

— 58 —
— Ваше благородие, какъ ще се учимъ, се осмеляваше
да каже нбкой отъ опълченците, когато учителите не успеватъ
да ни показватъ.
Такъвъ см^лчакъ, обаче, по никога получаваше удовле-
творение въ видъ на юмрукъ или плесница.
Опълченците, като виждаха, че тЪхъ зле ги третиратъ
и че не могатъ да намерятъ защита отъ произвола на по-дол-
ньото си началство, започнаха да охлаждаватъ къмъ учението.
— Какво е това учение? си говоряха опълченците, целъ
день нп държатъ на слънцето за некакви си прицелни лпиии,
маршировки, бой съ щика и др. Ний и безъ тези „на плечо,"
„траектория* и пр. сме се били съ турците не по-лошо отъ
техъ (русскпте доброволци въ Сърбия).
Съ една речь, отношенията между началниците и опъл-
ченците крайно се измениха, но само между опълченците
българи. Напротивъ, началството явно покровителствуваше сър-
бите, черногорците п др., които, впрочемъ, неоправдаха впо-
следствие това покровителство.
А че не всекога намираха опълченците защита, азъ
бихъ можалъ да приведа много факти, но ще се огранича
само съ следующите:
Единъ день дохожда при мене опълченеца Николовъ, отъ
1-а рота, и ми заявява жалба, че фелдфебеля го много биялъ,
защото неможалъ да прави ружейни приеми и да ходи въ кракъ.
— Какъ мога да ходя въ кракъ и да правя приеми,
каза той, когато азъ съмъ пост&пплъ едва преди неколко дена ?
Азъ го пратпхъ при ротния му командиръ. На другия
день п&тьомъ попитахъ поручикъ Живарева, който временно
командваше 1-ва рота, за жалбата на опълченеца Николова.
— Разбира се, азъ оставихъ жалбата му безъ последствие,
ми отговори той. Неужели вий искате да туря фелдфебеля по-
долу и да го накажа за единъ „паршивъ" българпнъ? Тогава нвма
да имаме мира отъ жалбите на този неблагодаренъ „дрянной"
народъ! .... На този отговоръ азъ забележихъ поручпку
Живареву, че той би требвало да бвде по-деликатенъ и да не
напада, поне въ мое прпсжтствие, тъй несправедливо народа,
къмъ който принадлежа и азъ, следователно, да не оскърбява
националното чувство на своя другарь по оржжие.
— Това къмъ васъ не се отнася, ми отговори поручикъ
Живаревъ небрежно. Вий сте русски офпцеръ!

— 59 —
Е, сл^дъ такъвъ отговоръ, върви и се расправяй! Впро-
чемъ, по нЪкой п&тъ се распитваха обиденигв и побойвицигв,
но посл^днитъ 1 почти винаги излизаха прави, а първитв се
наказваха. По никога п сждебнигв разбирателства б^ха не
съвсвмъ безпристрастни. Ето единъ случай, който показва
твърдъ 1 нагледно, до колко г. г. свдиитъ* б-вха проникнати въ
своята сждийска обязаность съ чувствата на справедливостьта.
Единъ день ефрейтора отъ 1-ва рота — Драченко —
извежда К. Танасова и още едного опълченеца, недавно за-
численъ въ ротата, на единично обучение. Въ вр-вме на маршп-
руванието Танасовъ нпкакъ не можалъ да върви въ кракъ (ногу) ;
тогава Драченко налита на Танасова и като му наниса няколко
удари по врата, хваща му пушката и съ нея го тласва нвколко
пжти. Танасовъ, безъ да продума дума, обръща се и си отива
при палатката, като оставя пушката си въ рхцЪтъ 1 на Драченко.
Драченко отива при Танасова и го кара да иде на учение.
Последния не се мръдва отъ местото си, като говорилъ високо,
че и ротния командпръ даже не се билъ отнасялъ тъй жестоко
съ опълченцигв, както него — Драченко. Отъ гбзи думи на
Танасова, Драченко дохожда въ ярость, спуща се, хваща жертвата
си за долнята джука и я влйче къмъ пушката. Отъ това без-
челов^чно влаченпе, джуката на Танасова се раск&сва и бликва
кръвь. Всичко това става почти въ присхтствието на ротата,
която на стотина крачки се занимава съ единично учение.
Танасовъ, окървавенъ, отива при ротния командпръ да се жалва.
Ротния командиръ, поручикъ Жпваревъ, привиква ефрей-
тора Драченко, распитва го за случая, но Драченко безъ
стъснение, изопачва работата така:
— Когато азъ се запимавахъ съ Танасова п другаря му,
той не искаше да ходи въ кракъ, не държеше пушката си на
„плечо* както требва, и за това азъ се приближихъ до него
и започпахъ да броя, но той пакъ не слушеше; тогава азъ
му хванахъ крака съ ц-бль да го поправя, а Танасовъ, като
хване пушката си съ двъчъ" рящъ 1 , тъй силно ме тласна, щото
азъ залитнахъ.
— Ну, доволно, доволно! Върви си гледай работата, му
казва поручикъ Жпваревъ.
Назначи се разсл^двание отъ което се установи напълно
лъжливостьта на Драченковптв показания, а единъ нвль взводъ
подтвърдп ония на Танасова.

— 60 —
Следъ всичко това, съ приказъ по дружината Танасовъ
се даде подъ сждъ, за нанасянпе ударъ на своето началство,
прп пспълнение на служебните му обязанности.
Започна се съдебно разбирателство. Поручикъ Живаревъ,
който требваше да се отведе, понеже подсъдимия беше отъ
неговата рота, се стараеше по всеки начинъ да оскубне отъ
свидетелите нещо въ полза на обвинението, но те показваха
каквото беха видели и веднъжъ вече показвали на предвари-
телното следствие. Само единъ отъ свидетелите, опълченеца
Цоневъ показа, че Танасовъ, като се обърналъ, сърдсто тла-
сналъ пушката си въ ръцете на ефрейтора Драченко.
— Стига, стига! извика поручикъ Живаревъ. Ну, какво
господа? Нима това не стига? Обърналъ се и тласналъ пушката. . .
Щабсъ-каиитанъ Поповъ, който заместяше Усова, нами-
раше, че Танасовъ не е впновенъ въ нанасяние ударъ на
началника си, а е виновенъ само въ неиспълнение на заповедьта
му; но предъ видъ на това, че Танасовъ е младъ опълчееецъ,
и не му е бплъ още расказванъ дисциплинарния уставъ и не
билъ запознатъ съ последствията отъ неиспълнение на начални-
ческата заповедъ, и, че Драченко самъ предизвикалъ Танасова
къмъ това неиспълнение на заповедьта му, той бе на мнение
Танасовъ да се оправдае. При все това Танасовъ бе осъденъ
да се преведе въ разряда на щрафованпте и на петдесетъ
удара съ пръчки.
Живаревъ тържествуваше.
При разглежтанието на това дело, азъ присътствувахъ въ
качеството деловодитель на съда. Позволихъ си да попитамъ
поручика Живарева: колко пъти той бе расказалъ на Тана-
сова за дисциплинарния уставъ.
— Колко пъти съмъ му расказвалъ, то е моя работа, Та-
насовъ е войникъ и требва да знае, че за вееко нарушение
и неиспълнение на началническата заповедь виновния се на-
казва .... натъртено мп отговори поручикъ Живаревъ.
Некои отъ офицерите започнаха да пущатъ разни нелепи
слухове за опълченците, като напримеръ, че те ужъ пиянству-
вали, крадяли, че часовите при Царя и Великия Князъ заспи-
вали, и даже, че некои отъ опълченците вадяли тесацитв си
срещу генралъ Непокойчицки и др. т.
Мжчпо вървеше обучението на опълченците, особенно въ
първата половина на Май м-цъ. Въ този периодъ наймного

— 61
приетигаха младежи да се ваписватъ въ опълчението и присти-
гаха не изведнъжъ, а всеки день по няколко человЗша въ
рота. Въ втората половина на Май въ рититъ имаше до-
волно подготвени опълченци, които вече можаха да учатъ
своите новодошли и по-слаби по учението другари. Това мне-
ние по никога исказваха и ротнитв командири :
— Взводний командиръ Потапенко, не тъй учишъ ! за-
белязваше ротния командиръ, иди се поучи у Радева!
— Овсейчукъ! ще ти назнача Василева да те учи!
Както казахъ по-горъ 1 , на 11-й Май най-добригв пока-
завши успвхъ въ учението опълченци бъха преименувани въ
ефрейторско, а на 20 сжщий Май мнозина отъ тъхъ се про-
изведоха и въ унт.-офпцерско звание, между които отъ 3-я рота
С. Бъчеваровъ, Д. Кисса, П. Грекъ, Феодоръ Кроиторъ, Вас,
Стратовъ, Н. Генчевъ, Ж. Поповъ, Г. Дамяновъ, Д. Кънчевъ,
С. Митковъ и Т. Саввовъ.
Ротните командири назначаваха новопроизведенигв ефрей-
тори, а после унт. -офицери, да обучаватъ пристигвающитъ 1 опъл-
ченци, което назначение те напълно оправдаваха. Сл^дъ това,
ротнитЕ командири и, въобще, всичките офицери се успокоиха.
При такива обстоятелства опълченцнтъ прекараха съкра-
тения курсъ на обучението и то въ единъ срокъ отъ около
два месяци, а именно, отъ 7 Априлъ до 29 Май въ това
число см-втнато и пртжаранитЕ дни отъ 23-й Априлъ до 3-й
Май въ походъ отъ Кишиневъ до Плоещъ и устройството на
лагери и праздничнитъ 1 дни. Но въ този срокъ прекараха уче-
нието само онези опълченци, които бъха зачислени още въ
Кишиневъ, а те б"вха сравнително твърдв малко ; при всичко
това опълченцитЕ направиха големъ успвхъ. Те имаха вой-
нишки пзгледъ и добра стзйка; взводното учение и „ломка"
па фронга правиха твърди добр-в — спокойно и увЕрено. На-
носянието съ щика ударъ по чучелото правеха твърдЕ добръ,
пасивна и полева гимнастика — пр^въсходно, а за церемони -
ялния маршъ неможеше по-вече да се иска. Не напраздно даже
щабсъ-капитанъ Усовъ по нвкога признаваше направения го-
лемъ успъхъ.
— Гледайте, тЗззи наши „барани" започнаха да прили-
чатъ на войници, казваше той.

— 62 —
Отъ съкратения курсъ на стрелбата неможеше да се
очаква по-добръ резултатъ — на 200 крачки се избиваха отъ
80 до 92%.
— „Молодцами стреляли сегодня", хвалеше единъ ротенъ
командиръ ротата си.
— За добрата днесъ стрелба давамъ ви по чаша вино
или ракия, казваше другъ ротенъ командиръ
Тия резултати отъ стрелбата требваше да бадатъ тол-
кова по-задоволителни за офицерството, защото пушките се
оказаха не съвсЬмъ безукорни : на много отъ гвхъ иглите се
чупяха, гуменния кружокъ изгаряше, вследствие на което ба-
рутните газове опалваха очите на опълченците, а на други
затворите неможаха да се затварятъ следъ неколко изстрела,
по която причина се случваха, по некой пжть нещастия при
вадението на патрона. Тогава где се криеше причината на неза-
доволствието, на нбкои отъ учителите, къмъ своите ученици? . . .
Къмъ средата на Май месецъ пристигна въ Плоещъ
опълченския обозъ, отъ който се раздадоха на частите : за
щаба на опълчението 6 кола и 12 коня, — за конните сотни
— две кола — 4 коня, за 1-ва дружина 14 кола — 29
коня, 2-ра дружина — 15 кола -— 30 коня, за 3-я, 4-а, 5-а
и 6-а по 14 кола и 28 коня. Къмъ края на с&щия месецъ,
съ приказъ по опълчението, се заповедваше на началника на
щаба, да отпусне на всека дружина по 408 рубли за купу-
вание 6 кола съ конете за возение на шансовия инструментъ
п на офицерските вещи.
На 25 Май бе направено распореждание опълченците да
се приготвятъ за посрещание на Императора, който щеше да при-
стигне на следующия день, следъ обедъ. По тязи причина,
подирь пладне, една часть отъ опълченците отидоха на ре-
ката да си ператъ дрехите и ония на другарите си, а другата
— на учение. За посрещание на Императора требваше да
излезе целото опълчение, което щеше да баде наредено въ
шпалери безъ пушки. За почетна рота се назначаваше 1-ва
рота съ знамето.
На 26 Май, тъкмо въ 4*/ 2 часа, следъ обедъ, целото
опълчение беше наредено въ шпалери отъ града до станцията,
а почетната рота съ музикантския хоръ отъ 5-я сапьоренъ ба-
тальонъ — на перона на т&зи последната, на онова место, гдето
щеше да спре Царския тренъ.

— 63 —
Цвлия п&тъ отъ Царския вагонъ, до фаетона на който
щъше да се качи Императора, бъше посланъ съ разноцветни
килими, а самата станция бъше потънала вь зеленина и цвътя.
На станцията и около нея имаше такова голямо множество на-
родъ, щото, както се казва, нъмаше яйце где да падне. Ид-
ванието на Императора въ Ллоещъ бъше привлякло множество
народъ не само отъ околните, но и далечнитв градове и
села, отъ които бъха, по този случай, испратени депутации.
Почетния караулъ отъ 1-а рота на 3-я дружина бвше по-
строенъ на длъжъ на платформата. Самарското знаме впсоко се
издигаше надъ караула, платнището на което шумолеше отъ
тихия ввтрецъ. На лъвпя флангъ на караула стояха ординар-
цитв отъ почетния караулъ : офицеръ, унтеръ-офпцеръ и ред-
никъ, последния българинъ съ сръбски медалъ за храбрость.
Тукъ, на станцията, присжтствуваха офицери и чинове отъ
главната квартира — отъ Императорската свита, отъ полевия
щабъ на двйствующата армия, адютантитъ на наслъдника,
Главнокомандующпя и Великия Князъ Владимиръ Николаевичъ,
генералите и адютантитъ състоящи ири Князъ Карла, префекта
на Плоещъ, депутация отъ мъстнитъ жители и много други
български депутации, отъ всичките градове на Молдавия и
Влахия, гдъто живъятъ българи, съ настоятеля на българската
въ Букурещъ черква и съ митрополита на всичкото българ-
ско духовенство въ Рум&нвя — Панаретъ Рашевъ, ученицпгв
отъ Плоещското градско училище съ букети въ ржцъ.
Като се приближи трена до станцията, народа изведнъжъ
завика „ура" и музиката засвири: „Боже Царя храни". Им-
ператора, щомъ излъзе отъ вагона, мина по фронта на опъл-
ченския караулъ и прие ординарцитъ, а слъдъ това и депу-
тациитъ. При това владиката Панаретъ поднесе на сръбърна
табла на Негово Императорско Величество адресъ, като го бла-
гослови съ Св. иконата на Константинъ и Елена.
Негово Величество се пръкърсти набожно и цълуна ико-
ната. Като се поднесе на Императора хлъбъ и соль, отъ страна
на българската депутация, народа гърмовито и въсторженно за-
вика: „да живъе Императора".
Ето и съдържанието на адреса:
„Всемилостивъйший Господарю!
Ний живущите въ Румжния българи, които имахме зло-
получието да напустнемъ родня си край, за да търсимъ въ чужда

— 64 —
земня убежище отъ насилията и гоненията отъ нашити м&чители,
сега се считаме по-щастливи отъ своите единошгвменници съ
това, че на насъ се падна жребие първи да ср^щнемъ светлото
Ваше Лице, Великий Господарю, и съ благоговение да изразимъ
предъ стжппте на Ваше Императорско Величество безпредел-
ната благодарность, която чувствува всичкия български народъ,
при едната мисъль за големия подвигъ, предпрпетъ по Вашата
държавна воля отъ Велика Руссия, само отъ любовъ къмъ угне-
тенигв и страждующигв братя, за осжществление надеждите,
които българите отъ векове, по предание възлагатъ на право-
славния Русский Царъ и на братския русски народъ, за своето
избавление отъ тежкото робство.
На таблата, на която се поднесе адреса, бе изрезанъ
следующия надписъ: „Возвеселихомъ ся вси уповающи на тя
и похвалимся о тебе любящи имя твое. Великому Государю
Царю Ллександру, държавному защитнику за българкий народъ
— пребивающпте въ Румжния българи, Май 1877 г."
Царя се доближи до почетната рота, която му отдаде
установената честь и, като я прониза съ орловия си погледъ,
поздравия съ думите:
— Здорови дбти!
— Здравие желаемъ, Ваше Императорско Величество, от-
говориха опълченците гръмовпто, а подиръ това извикаха
„ура," което се подхвана отъ публиката, подиръ отъ опъл-
ченците въ шпалерптБ и се разнесе като ехо далеко къмъ града.
Императора се обърна съ въпроси къмъ некои отъ опъл-
ченците, които събудено отговаряха. Когато Царя тръгна къмъ
фаетона, той съгледа въ шпалера между опълченците едно
хлътнало въ панталоните си и „българката" и захлупено подъ
калпака, момче на възрасть не повече отъ 14 — 15 години.
Императора се приближи до него и усмихнато го попита : „на
колко е години и ще може ли да се бие съ турците."
На първия въпросъ юнакътъ-войникъ отговори бодро,
че е на 15 години, а на втория: — „хай," „хай," съпровож-
давано съ поклатвание на главата.
— За туй съмъ постжпилъ въ опълчението, Ваше Им-
ператорско Величество, да се бия съ българските душмани,
завърши сръдчнато момчето. Това момче впоследствие беше
министръ на свободна България — Дпмитръ Петковъ.

6Г>
Полковникъ Графъ Михаилъ Павлови ть Тодстой, командиръ на 3-а бригада.

- 66 -
Императора остана доволенъ отъ този отговоръ: Той го
похвали и се оп&ти къмъ фаетона, съпровожданъ съ френети-
ческото „ура" на множеството народъ и опълченци.
На 28 Май Царя неочаквано дойде въ лагера, когато
една часть отъ опълченците бъчпе отишла на реката Теля-
жина да се пере, а отъ другата, едни се кърпяха, други че-
тяха устави, а трети се забавляваха.
Когато дневалните извикаха: „дежурни на линию" и се
зачу викътъ: Императора иде, който викъ се отзова чакъ до
реката, опълченците моментално скокнаха, а онези отъ реката
тичешкохъ се обличаха и вжтре въ няколко минути всичките
беха по местата си построени за среща.
Царя се приближи до левия флангъ на лагера и поздрави
опълченците отъ 6-а дружина. Сл^дъ това царския фаетонъ
полека потегли къмъ десния флангъ, съпровожданъ отъ опъл-
ченците отъ тая дружпна, недисциплинарния екстазъ на които,
офицерите не можаха удържатъ, като цепяха въздуха съ вико-
вете „ура", и същевременно хвърляха калпаците си високо въ
въздуха, а когато царя достигна десния флангъ, пилото опъл-
чение, сплотено въ една обща масса, беше около Него. Това
неочаквано идвание на Императора въ лагера окуражи падна-
лите малко духомъ опълченци.
Въ края на Май месецъ заговориха за походъ. На 27
съший Май дружинния докторъ Вязанковъ изиска, съгласно
приказа по дружината, но 4 человека отъ рота, отъ по-слабите
въ строя, за санитарна служба. Ротните командири испратиха
при доктора вместо по 4, по 25 — 30 человека и сами отидоха
при него, като настояваха да признае испратените за болни п не-
способни за служба, тъй като те биле разваляли ротите имъ.
Разбира се, че докторъ Вязанковъ отказа да направи това.
— Добра е тя ! хора съвършенно здрави да се признаятъ
за болни?! каза доктора.
— Въ такъвъ случай ний ще ги атестираме лошо и ще
ги приведемъ въ разряда на щрафованите, казаха Усовъ, Жи-
варевъ п Стесель. Такива лентяи намъ не ни требватъ. Те
ще ни развалятъ ротите. Каквото щете ги правете, но ний
въ ротите си не ги щемъ.
А горките опълченци, осъдени отъ ротните си командири
на испъждание, съ наведени отъ срамъ и скръбь глави, ча-
каха решението на своята участь.

— 67 —
Иоручикъ Филовъ, като вндя че ротните командири нас-
тояваха на своето искание, да се признаятъ опълченците за не-
годни, отиде при дружпнния командиръ и му доложи за това.
— Наистина, тези хора ех твърди слаби и ще развалятъ
ротите, отговорилъ подполковникъ Калитинъ.
При всичко това, за голямо неудоволствие на Усова, Жи-
варева и Стеселя, дружпнния командиръ заповяда опълченците
да се оставятъ въ ротите.
По-горе б"вхъ казалъ, че офицерите отъ 3-я дружина се
беха разделили на две группи. — Едната състоеше отъ офи-
церите туркестанцц, на чело съ подполковнпкъ Калитина, къмъ
която се беха присъединили и нетуркестанците щабсъ-ка-
питанъ Усовъ п подпоручикъ Беляевъ. Втората група — отъ
останалите офицери, но безъ водптель. Групите беха кръстени
отъ подпоручикъ Поликарпова, първата, „Штрафованнне", а вто-
рата — „Безпорочнослужащде". Членоветъ отъ първата группа
беха сплотени (ако това можеше да се нарече сплотявание),
като единъ человекъ и се управляваха отъ една воля, — во-
лята на дружинния командиръ; „волнодумство и разномислие",
поне вънкашно, между членовете й не съществуваше. Каквото
кажеше командира й, то биваше свято.
— Дрянь народъ еж тези българи, казваше дружинния
командиръ.
— Дрянь народъ ех българите, като ехо, повтаряше
группата на щрафованигЪ.
— Не може да се не отдаде справедливостьта на тезп
„булгарцп", че ех способенъ и нравствененъ народъ, казваше
некой пхть подполковникъ Калитинъ, когато биваше въ добро
расположение и ехото повтаряше и тия думи. Наистина, имаше
въ тази группа и независими личности, като, наприиеръ, капи-
танъ Феодоровъ, командира на 1-ва рота, къмъ лпчностьта на
когото подполковникъ Калитинъ винаги се отнасяше съ уважение.
Членовете отъ първата група беха всички равни въ от-
ношенията по между си, като не употребяваха даже и по
службата тптулуванията.
— Павликъ! (името на подполковникъ Калитина), защо
ходишъ толкова далеко ? или : Павликъ, защо не се облечешъ,
тъй можешъ да настинешъ ! Ето образецъ на обхожденията отъ
страна на щрафованите къмъ началника си, който пъкъ имъ
отплащаше съ схщата монета.

— 68 —
— Попикъ, Федька, Клаша и пр., седни ей тукъ, остави
ела да вакусимъ сега! викаше подполков. Калптинъ на своите
любимци.
Групата отъ безпорочнослужащигв не беше тъй сплотена,
както първата, но за туй другарския духъ и съзнанието на
собственното достойнство между офицерите й бъчпе развито. Офи-
церите отъ тая група никога не наричаха онези отъ пър-
вата, съ новото имъ название, за туй пъкъ офицерите отъ
първата група не исиущаха случая да направятъ това.
— Ей, вий, безпорочнослужащп ! заповядайте да обяд-
ваме, щрафованит-Ь ви чакатъ. Или : Ето безпорочнослужащигв
се разчувствуваха, та защищаватъ тези дрявь — „булгарцптЯ"^
Наистина, офицерите отъ послЯдията. группа випагп -се
отнасяха къмъ българите по безпристрастно. Къмъ тази група
се чпслеше и туркестанеца щабсъ-капитаеъ Поповъ.
Като казвамъ, че офицерите се деляха на две группи —
на „щрафовани и безпорочнослужащп" съ това не искамъ да
кажа, че между тия две групи съществуваше нЯкакво несъ-
гласие или вражда. Напротивъ, взаимните отношения между гвхъ
бЯха искрепни п другарски; само мненията имъ за опълчен-
ците бЯха разлпчни. Длъженъ съмъ да псповЯдамъ, че под-
полковникъ Калптинъ, макаръ и твърде нервозенъ п по нЯкога
даже строгъ, винаги се ползуваша съ почетъ и уважение
отъ страна на подчинените и съслуживците* си. ЧеловЯкъ въ
ожщность добръ другарь, образцовъ командиръ п безаорно
храбръ офпцеръ> за което свидетелствуваха окичените му съ
ордени за храбрость гърди, подполковнпкъ Калитинъ се из-
дигна падъ другите. Командуваната отъ него 3-я дружина още
отъ началото, некакъ само по себе си, безъ доказателства, безъ
факти, беше призната за най-добра, най-образцова, а по-после
и най-храбра отъ всичките дружини. Офицерското семейство
на 3-я дружина дълго време беше центръ на опълчението.
Тамъ почти всека вечеръ се събираха офицерите отъ другите
дружини, мнозина отъ които беха неговп боеви другари п спод-
вижници. — Ивсня ли гръмовита се зачуе въ лагера, безпо-
грешно офицерите отиватъ въ 3-я дружина: тамъ запева лю-
бимеца Навлпкъ, акомпаниратъ Усовъ, Поповъ, Поликарповъ.
Весела гощавка ли има, — това павЯрно е въ 3-я дружина,
но виното тамъ само весели обществото, само сближава хората.

— 69 —
Подиръ 3-я дружина следваше 4-а, на чело еъ майоръ
Редькина. Съседка но № на Калптинската дружина, — тя и
по своя характеръ и състава най-повече отъ другите дружини
приличаше на нея. — Бвджщия псторикъ на Българското опъл-
чение не требва да пренебрегва въпроса, кой и съ какво е по-
могналъ да се създаде такава образцова, макаръ и регулярна,
войска отъ разнохарактерннтъ 1 елементи на българското опъл-
чение.
Въ последните числа на Май месецъ въ лагера дохожда
Князъ Александръ Батембергъ, който, казваха, много се инте-
ресувалъ да види българското опълчение. Княза остана целъ
день на гости у Князъ Вяземски, който го развожда по ла-
гера и му показа опълченците.
III
Най-после, настана отдавна желаннпя день — деньтъ въ
който опълчението требваше да изостави лагера и да тръгне
въ походъ. Този день беше 30 Май. Радостьта, отъ която
беха обхванати опълченците, по случай тръгванпето имъ въ
походъ, немаше пределъ. Те като деца скачаха, пеяха и се
поздравляваха съ походъ. При всичко, че и офицерите беха
не по-малко доволни отъ испълнението на горещото имъ желание
— тръгванието въ походъ, но Жнваревъ и тукъ не испустна
случая отъ да не бодне „булгарците".
— Гледайте, гледайте въ какъвъ телешки въсторгъ ех
дошли ! И защо ли се радватъ ? Все едно, щомъ минемъ Ду-
нава ще избегатъ.
— Какво ще баде за напредъ, ще видимъ, забележи
подпоручикъ Божински, а сега те се радватъ, както и ний.
На 30 Май сутрпньта, при големо стечение на народъ,
въ лагера се отслужи молебенъ по случай тръгването въ по-
ходъ, а следъ молебена, съпровождано отъ народа, опълчението
напустна лагера. Улиците, презъ които минаха опълченците,
беха буквално препълнени съ народъ, който испращаше сво-
ите гости съ хиляди благопожелания.
Азъ видяхъ много възрастни мжже, между които и изве-
стния професоръ Станишевъ, родомъ българинъ, да проливатъ
сълзи отъ умиление и да прегръщатъ опълченците, а жените
и момите поднасяха на опъченците венци отъ живи цветя,

— 70 —
китки и зелени клончета отъ разни растения, съ които опъл-
ченците окичваха калпаците и пушките си. Гражданите гоща-
ваха опълченците кой съ какво можеше. Съ една речь, иснра-
щанието бъчне бляскаво.
Плоещъ ототдавна бе останалъ далеко назадъ. Дружините
потеглиха по равното, потънало въ цело море отъ зелени нивя
и кукурузи, шосе между Плоещъ и Букурещъ. Високите до
шия нивя, като морски талази се люлееха отъ тънкия утре-
ненъ ветрецъ, въздуха беше напоенъ съ приятна миризма отъ
полските цветя и треви. Легко и съ пълни гърди дишаха о-
пълченцигв ароматичния въздухъ. Огь пълно съзнание, че оти-
ватъ да се жервуватъ за свободата на милото си отечество,
темъ имъ беше легко и весело. Радваха се опълченците още,
че се повече приближаваха къмъ цельта, да се сразятъ съ ве-
ковните си врагове — турците
Вървеха те съ твърда крачка, подъ звуковете на юнаш-
ките войнишки песни, а между това слънцето бе се издиг-
нало вече високо, като даваше да се разбере, че деньтъ ще
б&де горещъ. Наистина, л&чпте му беха започнали да падатъ
по-отвесно и горещината все по-вече и по-вече се усилваше.
Направихме малка почивка. Опълченците се поприбраха.
Мнозина отъ тбхъ, които беха останали въ града, достигнаха
ротите си. Следъ малкия превалъ опълченците пакъ закра-
чиха, но вече не съ такава твърда и уверена крачка. Те се
навеждха вече подъ тяжестьта на не легкия имъ товаръ —
пълната походна амуниция.
Отъ силната горещина, отъ тяжестьта на товара и отъ
ненавика къмъ походъ, мнозина отъ опълченците испопадаха
по п&тя, а останалите едвамъ си влачеха краката. Впрочемъ,
испопадаха сжщо и по големата часть отъ кадровите долни чи-
нове, при всичко че те се ползуваха отъ привилегията да имъ
се носятъ торбите отъ наемните коля, числото на които беше
по две на дружина. За да се посъбератъ изостаналите опъл-
ченци, требваше да се правя тъ по- чести почивки; но такива
почивки не се правяха, вследствие на което ротите се топяха,
като пролетенъ снегъ. Не ще и дума, че офицерите излизаха
вънъ отъ себе си, като гледаха натъркалялите се и наседали
по п&тя опълченци и целъ купъ псувни пснращаха по адреса
имъ. Най-после, стигнахме до една сенчеста кория, въ която
се спре опълчението за голема почивка.

— 71 —
Офицерите се расположиха на едно место въ корията.
Разбира се, тема за разговора имъ беха пакъ опълченците.
— Е, какво ще кажете за вашите протежета ? се обърна
поручикъ Живаревъ съ въпросъ къмъ щтабеъ-капитанъ Попова,
и преди да получи отговоръ притури: и ний отиваме да се
биемъ съ турците?!!
— Наистина, за нищо го не бива този народъ, каза щабсъ-
капитанъ Усовъ. Едвамъ направихме половина прЪходъ и по-
вечето отъ опълченците испопадаха.
— Вий бързате съ вашата присада. Не само българите,
но и мнозина отъ кадровите испопадаха, се обадихъ азъ, като
нарекохъ и имената на падналите.
— Ето ти на ! вий ми указвате на отделни личности, то-
гава, когато целия пжть е покритъ съ паднали булгарци, убе-
дително ми отговори Живаревъ.
Въ това време дружинния командиръ, полулегналъ на
посланото персийско келимче, удряше съ нагайката си по повех-
налата отъ горещината трт-ва.
— „Не унивай," Павликъ, „скоро ще се сръчцнемъ съ
турците", подзакачи го щабсъкап. Усовъ.
— Денъть се вижда отъ сутриньта, отговори подполковникъ
Калитинъ злобно, а нодиръ прибави: кожите имъ ще смъкна!
— Г-нъ подполковникъ, отъ коя сутрпнъ се вижда
деньтъ? Нали отъ тая на Императорския смотъръ въ Кишеневъ?
се осмелихъ да го попитамъ азъ.
Подполковникъ Калитинъ ме изгледа, но нищо не ми
отговори. Горния въпросъ азъ направихъ за да припомня на
офицерите за успеха на опълченците въ казания смотръ и
хвалбите, които те сами синяха върху имъ.
Следъ една почивка отъ в х / 2 часа > опълчението про-
дължи пжтя си. При това, втората половина отъ прехода беше
не по-легка отъ първата. Опълченците пакъ падаха на всека
крачка, при всичко, че мнозина отъ техъ беха си исхвърлили
отъ торбите излишните собственни дрехи и разни припаси.
Въ време на похода, подполковникъ Калитинъ неуморно
испълняваше заканванието си. Той постоянно удряше, когото
и гдето попадне, не исключая и кадровите.
По едно време вървехме съ щабсъ-каиитанъ Попова,
когато съгледахме двама унт.-офицери легнали на п&тя; едпна
отъ техъ беше унт.-офицеръ Бондарь — отъ 2-а рота.

. л
— 72 —
— Не ви ли е срамъ отъ българите? имъ извика Поповъ,
та сте легнали на п&тя, още повече че сте безъ торби.
— Не можемъ да вървимъ, Ваше Благородие, отговориха
унт.-офпцерпгв, сила нямаме и краката ни не държатъ вече.
— Ставайте и вървете имъ извика Поповъ.
При всичко това гв и не се помръднаха отъ местата си,
като повториха, че немогатъ да вървятъ.
Щабсъ-кап. Поповъ б"Бшв человвкъ добъръ. Никога не
биеше войниците и р г вдко се сърдеше. Той и сега си удържа
^е^щ^щШс^ имената на у нт.- офицерите и тръгна напредъ.
'-"**' Азъ ; »%д$хъ, че Поповъ не се чувствуваше добре, но при
все. то^а>;не тиожахъ да се удържа отъ да не заговоря за унт.-
' о^ицеригБ :
— Какво щт^хте да кажете, Николай Николаевичъ, ако
тези двама ун.-офицери беха българи?
Поповъ още повече смути.
— Нвма стадо безъ мърши, отговори той и млъкна.
Но като на зло, не бехме изминали п една верста, когато
видехме, че поручикъ Живаревъ риташе, блъскаше единъ легналъ
на п&тя, ун.-офпцеръ.
— Не можешъ! Азъ тебе ще те науча, мерзавецо! На
ти тебе немога.
А когато ний се спряхме при тхзи сцена, унт.- офицера
се исправи на крака и извика:
— Вий нвмате право Ваше Благородие, да ме биете.
Азъ ще се жалвамъ на ротния си командиръ.
Но отъ гвзи думи Живаревъ още повече се разяри. Той
се спусна върху дързския унт.-офпцеръ съ стиснати юмруци.
Колкото това явление и да беше печално, но азъ бъхъ
доволенъ, че ми се представи случай, да си отвърна за не-
еднократните имъ натяквания за опълченците.
— И тъзи е мършава овца, казахъ азъ, когато тръгнахме
и тримата заедно. Поповъ нищо не каза. но Живаревъ искаше
да смутолеви работата, като каза, че ун.-офицери, като впдвлъ,
какъ опълченците се търкалятъ по п&тя, легналъ и той.
— Не е работата въ това, че е легналъ, а въ това, че
той не ви испълни зановъмьта и ви нагруби още, казахъ азъ
Живареву, както преди малко, други двама ун.-офицери, не
испълниха заповъдьта па Николай Николаевича.
Живаревъ каза, че това биле единични случаи.

— Не е въпроса ва случаите, а въ техните причини,
подзехъ азъ. Вий искате отъ человека ковска сила. Казватъ,
че българите за нищо ги не бивало, защото биле испадали
още на първия преходъ, а не си давате трудъ да видите,
колко кадрови долни чинове останаха при ротитв си, а тв
ех безъ торби п шинели. Вижте, колко българи и колко кадрови
долни чинове има на колята. Най-поеле кой отъ българите
опълченци, когато ги ритате, се осмелява да ви груби?
— Какво сте се раздардорали, ма отговори Жи!
Българигв требва да черпятъ нравственна и фи|
въ съзнанието, че гв отиватъ да се биятъ за от(
наша помощь, свободата на отечеството си, а нпй
се биемъ за гвхъ.
Пристигнахме въсело Баниасъ, расположено до р. Алчещи,
гдето се и спряхме на бивуакъ за нощувание. Тукъ бъчпе
приготвено за опълченците ястие, но не всички вечеряха, тъй
като останалите по п&тя, щомъ пристигаха на бивуака, пред-
почитаха да си подкр1шятъ силите съ сънь.
— „Безпорочнослужащи" ! извика подпоручпкъ Полика-
рповъ. — калесвание ли чакате? щрафованите ви чакатъ на
вечеря!
Азъ очаквахъ, че въ време на вечерята и после пея
пакъ ще се посипятъ псувни върху „булгарците", но този
пжть почти всичките офицери беха сдържани, напротивъ, чуваха
се отзиви като; „такава горещина, щото не е чудно, че ис-
попадаха," „пръвъ походъ," „ще привикнатъ" и пр.
Щабсъ-кап. Поповъ съобщи Усову за случая съ Бондаря.
При това, той прибави, че за такива непослушания виновните
требва да се наказватъ, за примеръ на другите.
— Ето ти на! Да се наказватъ уп. -офицери, защото сед-
нали да си отпочинатъ тогава, когато почти всичките опълченци
испопадаха, като митиляви овци, отговори Усовъ.
— Но той не изпълни моята заповедь. забележи Поповъ.
— Може би наистина да не е билъ въ състояние да върви
.... впрочемъ, азъ ще изследвамъ работа, отговори Усовъ.
На 31 Май, тъкмо въ 4^2 часа > опълчението напустна
бивуака. Времето бе още прохладно, когато опълчението из-
мина по-големата часть отъ прехода. За туй до големия биву-
акъ почти че немаше останали. Впрочемъ, въ днешния преходъ,
падавшите по п&тя опълченци не се оставяха на произвола

— 74 —
на сждбата; на такива се помагаше: напримеръ, туряха се
торбите имъ на колята, или по-силните опълченци носяха пуш-
ките на по- слабите си отпаднали другари. Благодарение на
тези мерки, числото на останалите отъ ротите опълченци се
беше значително намалило.
Надвечеръ, когато слънцето още беше високо, пристиг-
нахме въ Румънската столица — Букурещъ, посрещнати отъ
живущите въ този градъ българи. Опълчението се спре на
бивуакъ, край града, на северо-западната му часть, при р.
Дхмбовица Тукъ вече се димяха ротните кухни, отъ които въ
въздуха се носеше приятна миризма на яхния и каша отъ ми-
сиренъ булгуръ. Не се измина много време, когато по бивуака
се чу сигнала, който канеше уморените опълченци на вкусна
вечеря.
1 — 3 Юнпй. — Съ разсъмнувание на бивуака, както се
казва, закипя бивуачния животъ : опълченците, като рой пчели
се разшаваха и забръмчаха по бивуака. Следъ като си омиха
очите и се помолиха Богу, заловиха се за работа.
Първата имъ грижа бе да си очистятъ пушките. Требва
да кажа, че опълченците обичаха и галяха своите пушки, ма-
каръ те, по некога, въ време на стрелбата, и да показваха
своя не съвсемъ добръ нравъ. Подпръ това, едни се заловиха
за пране, други се кърпяха, трети приготвяха походните си
торби, тъй като много отъ тбхъ се оказаха не съвсемъ добре
нагласени споредъ ръстътъ имъ, а обущарите зачукваха съ
чукчетата : — поправяха своите и на другарите си обуща.
Въ всека рота имаше по нвколко человека кондураджии, които,
и въ лагера въ свободно време и въ празднични дни, шияха
нови и кърпяха на другарите си обущата. За горнята цель
ротните командири беха купили вужните инструмепти, раз-
бира се, отъ съестните суммп.
По целия бивуакъ се чуваше веселъ разговоръ. Смехътъ
и шегите на опълченците не преставаха, като че вчера и онзи
день не те беха извършили такъвъ тежъкъ преходъ, въ време
на който почти половината отъ техъ беха испопадали по пжтя.
— Е. че труденъ походъ направихме вчера и онзи день,
расказваше единъ опълченецъ. Азъ мисляхъ, че на пжтя ще
си остана.
— Ако не беше волския капшъ, наверно щеше да ос-
танешъ, обаждаше се другъ.

- 75 —
— Вь сърбско-турската — азъ съмъ преминавалъ много
и по-дълги преходи, забелязваше трети, по такъвъ трудепъ,
като онзиденшнпя, не бехъ испащалъ. — Помнишъ ли, Три-
фоне, се обърщаше сжщия къмъ другаря си, помпишъ ли какъвъ
пжть направихме отъ Бабина- Глава ? Ами отъ Гамзи Градъ,
сл^дъ боя? Тъмно, каль до колени, на всека крачка падание,
при всичко това въ 5 часа изминахме 40 версти.
— Наистина, въ Сърбия правехме и по-дълги преходи,
казваше четвъртий, но не забравяйте, че въ Сърбия, което ни
бъчпе на върлина, то п на гърбпна.
— Твърди често и въ стомаха биваше легко, се чуваше
остроумна бележка отъ кружока.
— Да, то и на гърбина, продължаваше четвъртий, а
тука бехме натоварени, като сливенски мулета.
— Не стигаше, гдето бехме натоварени съ пушки, торби
п др. т., забелязваше едипъ см-вшпикъ, но насъ още ни това-
риха съ казашки нагайки и кавказски шашкп.
Говореше се, че ще останемъ тукъ н-вколко дена. Въ
всвкп случай првстояванието ни няколко дена беше твърди
на местото си.
Наистина, отъ ненавика къмъ похода, а особено отъ пъл-
ната походна амуниция п проч., отъ силната горещина и, най-
посл-в, отъ не до тамъ добрите мерки и распорежданпя въ
време на похода, опълченците до толкова се беха изм&чили
и отпаднали, щото се чувствуваше необходпмость отъ една
добра почивка.
Дружинните доктори биха направили на дружините си ме-
дицински прътледъ, на който се оказаха много опълченци съ из-
раненп отъ ботушите крака. По тжзи именпо причина, щомъ
се вдигпаха опълченците отъ сънь, и кундураджите се беха
заловили за работа.
Днесь на бивуака беха докарани две лазаретпп линейки за
возение на болни и ранени, впрегнати съ по три добри и яки
коне. Тези кола, заедно съ конете и всичките къмъ твхъ при-
надлежности, беха подарени на опълчението отъ букурешскигв
българи. Освенъ това, те подариха още една шгЬма и една
малка походни палатки за болни и ранени опълченци п офи-
цери, една походна маса съ неколко сжщо такива столове и
разни медикаменти,

— 76 —
Въ тридневното стоянпе на опълчението при Букурещъ,
почти всичките офицери отъ дружините се изредиха да отиватъ
въ града, да го видятъ и да си накупятъ потребните неща и,
сл^дъ продължителенъ успленъ трудъ, да се повеселятъ. А въ
Букурещъ имаше гдъ* человъ-къ да се повесели: сладкарници,
ресторани, градини, шантани и пр. увеселителни места, въ които
свиряха музики.
Тия увеселителни мъста, както и улиците, биваха винаги
препълнени по цели нощи съ народъ, а особенно ул. „Поду-
Могушой" до толкова биваше препълнена съ разнокалибревъ
народъ, щото не можеше челов^къ да мине, безъ да не му
оправятъ кокалите. Та не е чудно! Въ Румънската столица и
въ обикновенно време, винаги биваха улиците препълни съ
множество народъ, а сега толкова повече, когато въ столицата
на „Михаилъ Витязулъ" се намираше главната квартира, щаба
на дМствующата армия съ всичките управленя, като: пощенско,
телеграфно, комендантско и пнтенданско и пр с , съ цълъ
легионъ чиновници. Освтшъ това, въ Букурещъ постоянно
пристигаха и разни войскови части.
Благодарение на това стечение на множество народъ, въ
Букурещъ бъчпе такава скжпотия, просто за нев^рвание. По-
първата година азъ бъхъ пр^стоялъ няколко деня и за туй
бЪха ми известни цените на н^кои артикули, на които це-
пите сега бъха се удесетерили.
Власите не дремяха и си плетяха кошницата.
Пр-вдъ впдь на това, че на 4 Юний сутреньта рано
опълченците напущаха бивуакътъ си, вечерьта на 3-й от-
пуски на офицерите въ града не се разрешаваха.
4 Юний. — Щомъ се зазори, опълчението напусна Буку-
рещския бивуакъ. Вървехме, но каде отивахме? никой не
знаеше ; нито пъкъ можеше да знаемъ, где щехме да нощуваме.
Впрочемъ, по некой пътъ още отъ вечерьта се казваше, че
сутре ще пристигнемъ въ с. Н., кадвто се испращаха сутреньта
ротните кухни и за където се опътваше и опълчението. Но
вечерьта вместо въ Н. опълчението пристига въ е. Т. Тъй
щото единъ день вървяхме къмъ западъ, а другия къмъ югъ
и т. н. Това лутание напредъ и назадъ, на пръвъ погледъ
безцелно, имаше си своята причина: опълчението се числеше
къмъ главната квартира и за туй то се луташе, вероятно, за
да скрие направлението на тязи последнята, следователно и

— 77 —
пункта на съсредоточението на войските, гдето щеше да
се минава Дунава.
Макаръ условията, при които п&тувахме, следъ тръг-
ванието ни отъ Букурещъ, и да беха все сжщитъ, каквито и
въ първите два прехода, останали опълченци отъ ротите
никакъ нъчнаше. Те привикнаха къмъ похода: пр^ходъ отъ 20
и повече версти се пръчиинуваше безъ голъчио усилие; за туй
и псувните на офицерите по адреса на опълченците по-
престанаха.
6 Юний. — Имахме дневка въ с. Водоладъ. Дружините се
расположиха при самото село на бивуакъ. За да се избътнатъ
неприятностите и жалбите отъ страна на селенитъ\ заповядано
бе опълченците да се не пущатъ въ село.
Но-горв бехъ казалъ, че опълченците сърби не оправ-
даха покровителството на началството си. Ето въ какво със-
тоеше работата: галените на офицерите деца— сърбите — като
видеха, че началството се обхождаше съ техъ по-добре и по-
снисходително, впрнаха глави. Те до толкова се беха забра-
вили, щото почнаха да претендиратъ, щото всичките сърби, старо-
сърбиянцн н черногорцп да се сведатъ въ една дружина, която
да се командува отъ началници— сърби, избрани изъ между гЬхъ.
— Миналата година въ сръбско-т/рската война — се раз-
решаваше на разни български воеводи да организиратъ бъл-
гарски чети, които, по-после, се превръщаха въ български
отряди, казваха те, защо намъ сега да не ни разрешатъ същото Ч
Тези претеизии се исказваха въ такъва форма, щото не
можаха да се сматрятъ за сериозни. Когато, обаче, опълчението
се бе спрело на дневка въ с. Водоладъ, сърбите категори-
чески поискаха да се отделятъ отъ българите и да имъ се
назначатъ началници изъ между твхъ, като заплашваха, че въ
противенъ случай, нема да се покоряватъ на началството.
Сутреньта на 6-и Юний въ с. Водоладъ, когато седвхме
въ походните си палатки, единъ отъ другарите ни нп извика
и ний станахме зрители на следующата сцена: генералъ Сто-
летовъ стоеше помежду две — една срешу друга построени —
редици опълченци и имъ държеше речь по турски. Следъ
речьта той извикваше по единъ опълченецъ отъ всека редица
и имъ заповедваше да си ударятъ единъ другиму по една плес-
ница. Едната отъ редиците беха българи, другата сърби. Глав-
ните же виновници изъ между сърбите беха наказани съ

— 78 —
пръчки. Сл-бдъ това наказание сърбигв започнаха да бътатъ
и въ кжсо врйме въ редовегв на опълчението останаха само
черногорците и няколко сърби.
Въ сжщия день се откри нвкакъвъ си заговоръ на опъл-
ченците противъ щабсъ-ротмистра Челяева, бивши тйхенъ
командиръ на батальона въ Сърбия, защото ужъ не билъ ги
удовлетворплъ съ парично доволствие. Твърдеше се за положи-
телно, че тоя заговоръ билъ скроенъ отъ капитанъ Райчо Ни-
колова, който не хранеше твърд/в добри чувства къмъ Челяева, *)
Днесь на об-вдъ дружинния командиръ, окржженъ отъ ня-
колко офицера, б^ше се расположилъ не далеко отъ бивуака
на зелената трйва.
— Ей, вий, безпорочнослужащи ! извика щабсъ-капитанъ
Усовъ, заповядайте на закуска: днесь щрафованигв гощаватъ.
— Какъ тъй вий гощавате, попита подпоруч. Божински.
На ли се столуваме всички наедно ?
На този въпросъ Усовъ отговори на всички ни, че сто-
ловата се закрива, понеже вКшало било достатъчно число при-
бори. Впрочемъ, повечето отъ офицерите не съжеляваха за това,
защото ястието отъ „александровската" — ротната — кухна бъчпе
твърди добро и вкусно.
Едвамъ що бЪхме се расположили около приготвената за-
куска, когато видехме, че князъ Вяземский, съпровожданъ отъ
двама денщика, които носяха по една кошница, идеше при насъ.
— Павликъ ! ще пиеме добро княжеско винце, каза щабсъ-
капит. Стесель на подполковникъ Калитина. Наистина, въ кош-
ниците, освтшъ разните закуски, се оказаха няколко шишета вино.
— „Скучно" ми е, проговори княза, та и самъ нвкакъ
не ми се яде, за туй дойдохъ тукъ да разделя съ васъ скром-
ната си трапеза.
Закуските се сложиха на посланата черга и ний се рас-
положихме на около, кой както можеше. Въ време на закус-
ката дойде и отсжтсвувавшия подпоручикъ Поликарповъ.
— Павелъ Петровичъ, се обърна къмъ дружинния коман-
диръ Поликарповъ, като слезе отъ коня, ей сега счупихъ ва-
*) Въ сръбско-турската война, на 5 Отомврий 1876 год., въ надвечерието на
Гамзи-градската битка, батальона на капитапъ Райчо Николова се разбунтува, както
съ положителность казваха, по подбуждението на самия капитанъ Райчо, и не искаше
да върви за Гамзи-градъ. Обаче, началника на отряда полковникъ Медвздовски запо-
вяда на Челяева да обезоржжи Райчовия батальонъ, а самия него да арестува.
СлЪдъ това полковника отне дружината отъ Райчо.

79
Полковникъ Константинъ Искровичъ Кесяковъ, командиръ на 1-а дружина.

— 80 —
шата ногайка отъ удряние, коня, защото се бъше заиватилъ.
— Добре сте направили, отговори дружинния командиръ
сърдито. Азъ пръзъ всичкия походъ бихъ съ нея „булгар-
цптъ", и не я счуппхъ а вий я счупихте!
— Е, кадъ е послъдователностьта, Павелъ Петровичъ,
забълъза княза на дружинния командиръ. Вий бихте противъ на-
казанието на непослушните — даже нещо повече— сърби, а пъкъ
собственноржчно биете българите?
— Ваше Сиятелство, може ли да ги не биемъ? помилуйте!
Ний отиваме за техъ да се биемъ, — кръвь да леемъ, а те
въ време "на похода не вървятъ въ редовете си, отставатъ,
крадатъ и се отл&чватъ отъ ротите си. Колкото се отнася до
сърбите, повтарямъ, азъ бехъ и съмъ противъ техното нака-
зание и ето защо ; те заедно съ насъ отиватъ да се биятъ съ
турците, общия врагъ на славяните, следователно, и на бъл-
гарите. Ако на българите се разреши тамъ да формпруватъ
български отряди, защо на сърбите да се не разрешеше сж-
щото? Ако това не можеше, требваше да имъ се даде пхтя
на всичките четири страни, толкова повече, че никой нема
право да ги кара да се биятъ за други.
Кеязъ Вяземски беше человекъ съ характеръ кротъкъ.
Той изобщо не обичаше п пзбътваше препирните, па и въ
време па самия споръ биваше сдържанъ, а когато виждаше,
че препирнята взема нежелателно наиравление, той твърде
умело и незабелезано даваше на разговора другъ обратъ, съ
което туряше край на спора.
Така стана и сега. Види се, че княза намираше за не
съвсъмъ уместно да продължава започнатия съ подполк. Кали-
тина разговоръ и за туй, сь свойствепната сп ловкость, промени
темата на разговора.
Кой знае ? Може би, защото знаеше упрямството на подполк.
Калитина и, като бе уверенъ, че все едно нъма да го разу-
беди, княза и прекрати този разгеворъ.
На 10 Юний следъ пладне опълчението пристигна въ г.
Руше-де-веде. Расположпхме се на бивуакъ край града на се-
вероизточната му часть, на една равна поляна, тукъ тамъ на
която се шпряхи, отделни сенчасги дървета. Но къмъ западъ
отъ нашия бивуакъ се беха расположпли 5-а, 12-а, 33-я ди-
визии съ обозите сп, — 12-й армейски корпусъ, командуванъ отъ
генералъ Вановски.

— 81 —
Бихме уморени отъ похода, за туй почти никой отъ офи-
церите отъ 3-я дружина не отиде въ града, при всичко, че
отстоеше отъ бивуака на 200 — 300 крачки. Събрани на едно
место, офицерите си предаваха впечатленията и расказваха
епизоди отъ букурещския веселъ и съблазнптеленъ животъ.
Бъчпе около 6 часа после пладнв, когато се зачуха отъ
къмъ югъ отделни топовни гърмежи.
Т&зп позната на мнозина отъ насъ музика, още отъ мина-
лата година, пръзъ сръбско -турската война, накара сърдцата ни
да затупатъ по-често и по-силно.
— Ето я музиката, подъ звуковете на която ний ще играемъ
кървавото хоро, забележи единъ отъ офицерите.
Топовнитв гърмежи ту отделно, ту на залпове продължаваха
да се чуватъ, до гдето се стъмни.
Известно беше, че на другия день ще имаме тукъ дневка,
но при всичко това, слйдъ вечеря офицеритв легнаха да спятъ.
— Не е невъзможно и нощесь да ни вдпгнатъ въ по-
ходъ, казваха си офицерите, за туй требва да си отпочинемъ
и да си подкрйпимъ силите съ сънь.
Топовнитв гърмежи, обаче, ме възбуждаха до толкова,
щото азъ дълго време не можахъ да заспя. Разни мисли се
тълпяха въ главата ми ... . Азъ се радвахъ, безкрайно се
радвахъ, че се доближавахме до театра на военните действия.
Въ тия действия, си мпсляхъ азъ, вероятно, скоро ще се пред-
стави случай на опълченците, на дело да покажатъ, че бъл-
гарите можатъ да се биятъ не по-зле и отъ своите учители и
че не ги е страхъ отъ смъртвта. Да, азъ бехъ уверенъ, че
борците за българската свобода прп Бабина-Глава, Крпветъ,
Гамзи-Градъ и пр., българските въ сърбпя доброволци, юнашки
и самоотвърженно ще се биятъ съ своите вековни врагове —
турците. . . Най- после съня надви и азъ заспахъ.
На разсъмнувание почувствувахъ студъ и започнахъ
да се увивамъ въ походния си легкъ юрганъ. Въ това време,
твърде ясно се зачуха, ту залпове, ту отделни топовни гър-
межи. Азъ веднага станахъ отъ леглото и се облекохъ — нещо,
което направиха и други отъ офицерите.
Не следъ много време, обаче, и цвлото опълчение беше на
кракъ. Азъ събудихъ моя Лплитка, когото никакви топове и
тжпани неможаха събуди, и го накарахъ да приготви чай.
6

— 82 —
На 11 Юний опълченците се разшаваха по бивуака. Едви
отиваха съ манерките си за вода, други се мияха, трети бъ-ха
вече успали да накладатъ огьнъ и си топляха въ котелкигв
вода ва чай или попара, а нвкои отъ закъснелите се при-
сламчваха къмъ полусъборения плетъ съ цвль, да сн измъкнатъ
н-бкой и други прътъ и да си накладатъ огънь. Вбстовитб чис-
тяха дръхитъ на своите офицери, а гвзи послъднигв облъчени
неглиже се бъха събрали наедно и съ апетитъ пияха утреннпя
си чай. Най-послъ и ротните кухни се задимиха: кашаваригв
готвеха объдъ за опълченците. Всички бъха въ възбудено със-
тояние, а особенно българите — опълченци. Та имаше и защо
да бжджтъ възбудени!
Топовнитъ гърмежи се отразяваха въ душите на опълчен-
ците отъ една страна болъзненно, — отъ друга — радостно.
Болезненно, — защото те показваха, че татъкъ не далеко —
къмъ югъ, въ родния имъ край се вече лее кръвь ! Да, бо-
лезненно се отразяваха тия топовни гърмежи, защото опъл-
ченците добре познаваха варварщината на турците. Те знаяха,
че сега тамъ, въ родния имъ край, при всичко, че може би
русейте и да не еж миналп още Дунава, се лее кръвь, кръььта
на невиннпте български деца и жени. — Отъ друга страна,
радостно тупкаха сърдцата на опълченците при мисъльта, че
наближава минутата, когато рамо до рамо съ руескпте войски
ще отмъстятъ за многовековното робувание и за всичките
зверства, извършени надъ българския народъ . . .
Предъ обедъ азъ ходихъ въ града. Руше-де-Веде е по-
скоро големо село нежели градъ. Улиците му еж широки, но
мръсни, прашни и обраснали съ трева и тръне, кжщята все
едноетажни ; некоп отъ техъ мазани съ глина и почти всички
съ големи плодови и дори съ фруктови градини. Кжщята беха
испозатворени ; твърде на редко се виждаха обитателите имъ
— гражданите, а особенно гражданките. Града беше препъл-
ненъ съ руески войници и опълченци, които се трупаха около
бакалниците и кръчмите. Хитреците румжни заблаговременно
беха испозатворили бакалниците и кръчмите, но продаваха
пзгнилите си стоки и киселото вино и то по баснословно ви-
соки цени, презъ отворените за тая цель прозорци.
— Ей, Ефремка, Тишка! „пойдемъ вшпитъ кваецу", 1 ) се
каняха солдатите и некои отъ техъ изрядно се наквасваха.
*) Тъй наричаха русскитЬ войници виното.

— 83 —
Разбира се, при това, бевъ скарвания помежду ихъ не мину-
ваше. Но къмъ поробените братушки русскптв войници се от-
насяха сърдечно и покровителственно.
— Ей, братушка, ела тука да си пийнемъ, викаше нЪкой
войникъ на опълченеца. Ела, моето братленце, ела, а тамъ
Богъ знае, какво ще се случи съ насъ : зеръ война е това.
— Братушка, братушка! Не бойте се, ний ще накажемъ
вашите мъчители! Щомъ „Батюшка" Царя ни праща на „ба-
сурмана", ний ще имъ отмъстимъ за вашите страдания, ви-
каше другъ войникъ.
— Охъ, мои „горемнчньге", пропадени отъ родните си
огнища ! Ний, ний всички ще паднемъ .... ще паднемъ до
единъ . . . Ама знаешъ ли, какво се казва до единъ? Ще пад-
немъ, а васъ н-вма да оставимъ подъ турско робство, се беха
разчувствували една група войници отъ 12-а дивизия, които
беха окръжили няколко опълченци.
— Какъ? вий, вий да плащате?! Възможно ли е това?
извикаха нвколко войника, когато опълченците поискаха да
платятъ наново поръчаното вино.
— Кой, кой ще плати? Чакай да видимъ.
— А, ти ли ? ! какъ смЪешъ ... ти да черпишъ царските
войници ?
На горните и подобни на гбхъ сцени брой нвмаше. Отъ
твхъ се виждаше едно сърдечно и искренно отношение на
русскигв войници къмъ опълченците.
Освенъ сардели, риби сушени и въ бъчви, пастърма и
др.. такива, друго нищо не се намираше за едение въ града.
Следъ като обиколихъ по-главните улици, азъ се отбихъ
въ една бръснарница да се острижа, но преди още да влеза
въ бръснарницата, чухъ отъ вътре викъ и псувни, а когато
влезохъ — видехъ следующата сцена: берберина — румънинъ,
бледенъ и раетреперенъ отъ страхъ, се беше заврелъ въ единъ
ъгълъ на берберницата и се защищаваше отъ нападението на
Бойко — вестовоя на поручикъ Живарева — съ единъ шгЬмъ
столъ. Оказа се, че скарванието, а подиръ и нападението отъ
страна на Бойко произлезло отъ това, че му билъ искалъ три
гологана да му обръсне брадата, а Бойко намиралъ, че три
гологана било твърде много. Любопитното е, обаче, това, че
нито Бойко разбираше румънпна, нито този последния — първия.

— 81 —
— Азъ тебъ ще те науча, грабителю, викаше Бойко.
и нападаше съ стиснати юмруци берберина, да земашъ толкова
скъпо
— Се уге1 с1е 1а ггйпе, с!отпи1е! Ьаза те т расеГ
(Какво искашъ отъ менъ, господине? Остави ме въ покой!) ви-
каше берберина.
Азъ заповЪдахъ на Бойко да си излезе.
— Ваше благородие, тр-вба да му се побие мордата . . .,
но азъ пр^къснахъ Бойко съ втора заповъмь да си излезе
което той и направи съ явното неудоволствие, за гдъчо му
попр^чпхъ да отупа румънина.
Когато се връщахъ на бивуака, срйщнахъ поручикъ Жи-
варева още съ единъ офицеринъ. Азъ го спръ^хъ и почнахъ
да му расправямъ за похождението на вЪстовоя му, но щомъ
той свти каква е работата, махна съ ръка, обърна се и,
безъ да каже дума, продължи пътя си. Това негово нев-вж-
ливо спрямо менъ обръщение тъй силно ме възмути, щото
сърдито и съ натъртенъ гласъ му казахъ да ме изслуша.
— Ну, какво искате, ме попита Живаревъ, съ явно неу-
доволствие.
Азъ му расправихъ за случката, а въ това врчше и самия
Бойко се приближи къмъ насъ и като да знаеше, че думата
б"Б за него, спрв се на три крачки до насъ.
— Тр^баше да му побие мордата, каза Живаревъ високо,
когато азъ свършихъ.
— Ваше благородие, азъ пгЪхъ да направя това, но . . .
и Бойко ме изгледа, и въ погледътъ му се четяха думитЕ:
„ето кой ме спрв".
Възмутенъ отъ постъпката на Живарева, азъ се обърнахъ
и, безъ да му продумамъ дума ; отидохъ право въ палатката
на дружинния командпръ, гдвто се намираше и князъ Вяземски.
Азъ подробно расказахъ за случая съ Бойка и обръщението
на Живарева спрямо менъ — своя другарь по оръжие.
Когато свършихъ, князъ Вяземски каза:
— Поручикъ Живаревъ не прави добръ 1 : всвки офице-
ринъ е длъженъ да пази реда и да взема м^рки за спирание
на всЬка безредица, а тъй също и да се обръща къмъ старшия
съ почитание, а къмъ младшия — вежливо.
— А вий, Павелъ Петровичъ, не требва да оставате без-
наказани подобни постъпки, свърши княза.

Дружинния командиръ извика в^стовоя си и му заповяда
да повпкатъ дежурния на дружината. Азъ си изл-взохъ.
Не се бе изминалъ и половинъ часъ, когато поручикъ
Живаревъ дойде при мене и ми каза.
— Сърдите ли ми се? Нема защо да се караме. Азъ бехъ
тогава за нъчцо ядосанъ. При тия думи той ми подаде р&ка
въ знакъ на примирение.
На 12 Юний имахме дневка. Сжщо 5-а, 12-а и 33-а ди-
визии почиваха въ Руше-де-Веде. Него день командира на 12-й
корпусъ, генералъ Вановски, дойде на опълченския бивуакъ
и разгледа опълченците, копто беха построени за тая ц^ль.
Слъ\д;ъ прътледа генерала каза на офицерите няколко думи,
отъ които ний разбрахме, че той 64 останалъ не съвсвмъ
доволенъ отъ вънкашния видъ па опълченците.
Нр^зъ това време гоповните гърмежи продължаваха да се
чуватъ. На всички се струваше, че времето върви бавно. Вой-
ниците и офицерите, наседани тукъ-тамъ, си приказваха разни
анекдоти, но и разговорите нвкакъ не вървяха.
Последва заповедь отъ щаба на опълчението, да се от-
делятъ петите роти отъ дружините съ нужното число кад-
рови чинове и опълченци. Тези роти требваше да послужатъ
за кадръ на новите 6 дружини отъ българското опълчение.
Всека рота требваше да се развърне въ дружина отъ 4 роти.
Организиранието на новите 6 дружини требваше да стане
въ България. За началникъ на тия дружини, до формирува-
нието имъ, беше назначенъ комапдира на 1-а бригада, пол-
ковникъ Корсаковъ. Този последния, като ме срещна презъ
деня, каза ми, че молилъ началника на опълчението да б&да
назначенъ за неговъ — на полковника Корсакова — адютантъ, но
азъ, като поблагодарихъ за честьта, която ми правеше съ наз-
начението ми за свой адютантъ, молихъ го да бжда оставенъ
въ действующата дружина.
— Оцвнявамъ вашето желание, по-екоро да попаднете въ
дело, ми каза полковникъ Корсаковъ, за което ви и завиж-
дамъ. Същевременно той ми обеща, че ще моли да се отмени
назначението ми и, действително, вместо менъ беше назначенъ
за адютантъ подпоручикъ Стояновъ — българинъ отъ Басарабия.
Следъ обедъ пешите 5-а, 12-а и 33-я дивизии се снеха
отъ бивуака.

— 86 —
13 Юяпй. — Въ 4 часа сутриньта дружините беха готови
за п&ть, споредъ както беше заповядано. Съ свити шинели
пр^зъ рамо и съ торби на гърба, опълченците чакаха запо-
ведь за тръгвание п едва слъдъ два часа я дочакаха.
Съ такива постоянни чакания и нецелесъобразни распо-
реждания отъ страна на щаба на опълчението, генералъ Сто-
лъчювъ не съвсвмъ добре бе расположилъ къмъ себе си не
само офицерите, но и долните чинове. Неговите распореждания
и действия се критикуваха открито. При това, офицерите му
прикачваха всевъзможни, не съвсвмъ прилични епитети.
— Съ такива распореждания далеко не се отива и ще
останемъ безъ хора, казваха едни.
— Напротивъ, генерала обладава необходимите доблести.
но нему му бърка но нъкога виното и ракията, се обаждаше
н/бкой защитникъ, съ мечешка услуга.
До колко беха справедливи горните отзиви, азъ не мога
да се произнеса, а ги отбвлъзвамъ просто, като отзиви на
н-вкои отъ подчинените за своя началникъ. Справедливостьта
го изисква, обаче, да кажа, че гвзи отзиви се пръскаха отъ
офицерите отъ 3-я дружина, които сп позволяваха, по некой
пхтъ въ лицето на генерала да критикуватъ действията му.
Ето едпнъ отъ многото случаи :
На 8-1 Юний опълчението бе пристигнало въ с. II., гдето
се расположи на бивуакъ, който, впрочемъ, никакъ не отгова-
ряше на изискуемите се условия, толкова повече, че пе далеко
имаше по-добро и сухо место.
— Павелъ Петровичъ, нима на това место може да се
спи? се обърна щаб.-кап. Усовъ къмъ дружинния конандиръ.
„Помилуйте" ний ще се поболимъ тукъ отъ треска.
— Е, че какво ще ми заповедате да правя, когато гене-
рала тъй иска! отговори Калптинъ ядосано.
— Идете и му кажето, каза първия.
Дружинния командиръ стана и отиде при генерала. Не
се измина ни половинъ часъ, когато той се завърна на би-
вуака до толкова бледенъ и раздразненъ, щото на себе си не
приличаше.
— Разругахме се съ генерала, каза подполк. Калитинъ.
Следъ малко последва распореждание, опълчението да
се премести на по-сгодното место.
Сжщо и днесъ глухо незадоволствие се чуваше отъ всекаде.

— 87 —
— Павликъ, защо държишъ хората натоварени съ тор-
бите и шинелите, каза щабсъ-кап. Стесель на дружинния ко-
мандиръ. Нашия началникъ до гдето се събуди отъ сънь и
си дръпне н-Ькоя и друга чашка, ний още единъ пхтъ можемъ
да се напиемъ съ чай.
Но въ това време се чуха гласове: „генерала иди"! И
тъй, вместо въ 4: часа сутриньта, както бъчпе заповядано, опъл-
чението се вдигна отъ бивуака тъкмо въ 6. Цели два часа
опълченците въ прохладното и най-добро за п&ть време стояха
на бивуака натоварени.
Когато опълчението тръгна, времето бъчне прохладно, но
виждаше се, че деньтъ ще бжде извънредно горъчцъ. Въ 8^2
часа пристигнахме при е. Гаврпчъ. Тукъ, при самия пхтъ.
имаше единъ доволно гол^мъ язъ съ не съвсбмъ чиста вода,
осв-внъ това, отъ страните на пжтя имаше два кладенца, а въ
Л"Вво отъ него, въ растояние на 200 — 300 крачки се виж-
даха да стърчатъ сохптб съ гпранилата на още нъколко кладенца.
Наистина, не му бъчпе тука ни местото, нп времето за
гол-вма почивка, понеже беше още рано, но мисл-вхъ, че треб-
ваше да се спратъ опълченците, за да си налъятъ манерките.
Но това не само не се направп, а когато опълченците се за-
текоха къмъ кладенците п яза за горнята цЯль, некои отъ
офицерите се спустнаха върху имъ и съ нагайки, или шашки
ги распъждаха отъ кладенците и блатистия язъ.
Като изминахме 4 — 5 версти отъ селото, встъпихме въ
една раскошна кория. Въ тжзи кория опълчението бе спрено
за голеиа почивка. Щомъ опълченците си сложиха пушките
въ рогачи и си снеха отъ гърба торбите, взеха си манерките
и като пчели, еж. распръснаха изъ корията да търсятъ вода.
Но трудътъ имъ отиде напраздно. Тв се връщаха отчаянп съ
праздви менерки. Едно пмъ оставаше : да се върнатъ назадъ
— въ с. Гавричъ, гдето, както се каза, имаше вода. Но за
това требваше да употребятъ 2 1 / 2 часа, за отивание и връ-
щание, а подиръ, безъ почивка да продължаватъ п&тяси напредъ.
— Ако нвма вода, поне има дебела сенка, каза единъ
смешникъ. Лягайте, момчета, на сънь ще се напиемъ съ вода !
Опълченците си похапнаха и легнаха съ сънь да си под-
крепятъ силите. Но отъ жажда спи ли се?
— Брее, че и сънь не ме хваща отъ жажда! се обади
единъ опълченецъ, като с&щевременно жадно гледаше на офп-

— 88 —
церския отъ щаба на опълчението бивуакъ гдето не липсу-
ваше вода. На опълченеца се струваше, че висшето началство
повече се грижи за себе си, нежели за подчинените си, и кой
знае, да ли нямаше право.
— Кога ли ще тръгнемъ? все по-често и по-често се чу-
ваха питания.
Но времето въ такива случаи върви бавно.
Събрани на купчини, опълченците интимно се разгова-
ряха. Всеки отъ твхъ искаше да искажв болката на душата
си, при всичко, че тя беше у всички еднаква. Всичките беха
обхванати отъ едно чувство, чувство на обида и незадовол-
ство, за гдето началството тъй злъ ги третираше.
Легналъ подъ едно сенчесто дърво, азъ неволно чувахъ
разговора на опълченците, които, впрочемъ, не се стесняваха
отъ моето присятствие. Да оппсвамъ всичко исказано отъ тбхъ,
всичко което вълнуваше душите имъ, не е възможно. За туй
на кжсо, ще кажа за общия отзивъ на опълченците, безъ раз-
лика, биле те интелегентни или не интелегентни, учени или
безграмотни.
— Бе, брате! Рвшили сме се да жертвуваме живота си
за отечеството, а пъкъ отъ тези физически и нравствеони м&ки
ли ще ни е страхъ ? ! ! Дързость ! Ний требва търпеливо да
пренасяме всички незгоди, казваше единъ.
— Бе, джанъмъ, началниците и въ другптв дружини ех
с&що русей, между това не тъй се отнасятъ къмъ опълчен-
ците, както нашите, се обаждаше другъ.
— Хмъ, русейте ! Тукъ не русейте, а началството,
въобще, каза трети. Нима командира на 1-а дружина под-
полковвикъ Кесяковъ не е българинъ? Е, по-добре ли се от-
нася той къмъ опълченците? Не по негова ли заповедь ей
сега смазаха отъ бой съ пръчки двама опълченци, за с&щото
престъпление, за което нашия командиръ ни пореше гърбовете
съ нагайката, свърши той.
Виждаше се, че само пълното съзнание на дългътъ удър-
жаше опълченците отъ да не напустнатъ редовете на опъл-
чението.
Най-после повечето отъ уморените опълченци заспаха, но
твърде за малко.
Търрр, търр! се зачу по бивуака барабанния бой, който
по-насетне се подхвана и отъ тржбачите.

— 89 —
Опълченците скокнаха, разшаваха се и сл-бдъ минута зачу
се командата.
— На дбс-но, реди вдвой ... по ротно ходомъ . . .
първата рота.
— Хмъ, ходомъ?!! Пустналъ бихъ се бътомъ, само по-
скоро да стигна водата, се чуваха гласове.
— 0, о, ще се поиспотимъ, до гдето стигнемъ до во-
дата, се обаждаха опълченците, които знаяха тези места : да-
леко е до водата!
— Уфъ, че голяма горещина ! Скоро ли ще стигнемъ ?
все по-често и по-често се чуваха питания.
Въодушевени отъ святата идея — освобождението на майка
България — и верни на обещанието си да търпятъ всички не-
згоди, опълченците крачаха юнашки. Между това слънцето
печеше немилостиво, а жаждата още повече ги мхчеше. Вър-
вятъ те, даватъ си куражъ ! Та пмаше защо : — тамъ напредъ
има вода! Но ето краката започватъ да треператъ, въ кръста
се чувствува слабость. даже наболева, рамената като че да ех
подъ преса, въ ушите фучи, а въ очите тъмно, — изобщо це-
л^ото тело ослабва и опълченеца пада . . .
Пада въ несвесъ съ подбелени очи. Другарите му се спу-
щатъ на помощь: снематъ му торбата, поясния ремикъ, рас-
копчаватъ яката на ризата, раскриватъ му гърдите и въ та-
кова положение го оставятъ, а сами бързатъ напредъ . . .,
до гдето дойде и за техъ редъ. Но съ увеличение числото на
падналите и тая помощь не се даваше . . .
Вървехме по една покрита съ нивя и мисирлици об-
ширна равнина. На около не се виждаше никакъвъ предметъ
на който человекъ да си спре окото. Всичко на около пусто.
Само тукъ тамъ изъ високите мисирлици се меркатъ челове-
чески фигури — власи и влахини.
Въ въздуха се чувствуваше страшна тпхчина, отъ която
м&чно се дишеше. На опълченците се беха напукали отъ жажда
устните, а миражите, като на присмехъ, ту се испречваха
иредъ очите ни и ни мамяха съ своя съблазнителенъ видъ, ту
пакъ изчезваха въ пространството . . .
Началството се вълнуваше, сърдеше се, па даже, отъ на-
чало, прибегваше къмъ нагайката, като виждаше паданието и
отетаванието на опълченците по пхтя, но като се убеди, че
те отставаха, вследствие крайно истощение на ситите имъ,

— 90 —
стараеше се да облегкчи положението на опълченците, като
правеше чести почивки. Но стои ли се подъ палящигв слън-
чеви л&чи? На които още държаха краката вървеха напр-вдъ,
безъ да се спиратъ, разбира се, предварително като испросваха
за това разрешение.. Мнозина отъ отстаналитв назадъ опъл
ченци си распъваха походните палатки, за да се скриятъ
подъ техъ отъ палящите слънчеви л&чи.
По едно време, азъ съгледахъ напредъ и въ лево отъ
шоссето две кола, около които се тълпяха нвколко опълченци.
Съ разрешението на ротния командиръ, качихъ се на коня на
капптанъ Феодорова и го препустнахъ презъ мисирлика къмъ
колата, отъ които на всека една се оказа по една голема
30 — 40 ведра пълна съ вода бъчва. Азъ заповедахъ на при-
тежателите имъ да впрегнатъ воловете и да искаратъ колата
на пжтя. Власите съ готовность испълниха заповедьта. Ло
пжтя единъ ун.-офицеръ отъ 4-а рота се спустна къмъ едната
бъчва, извади чепа, и като го захвърли на страна, наля си
котлето съ вода. Опълченците отъ 3-я и 4-а дружина се тру-
паха около бъчвите, гдето се увпраха и тласкаха, за да сп
налеятъ вода. Но тъй като водата повече се проливаше на
земята, отколкото се наливаше въ котлетата, то азъ се заехъ
самъ да раздавамъ водата, която предварително точахъ въ че-
бура. Но тука се случи една неприятность.
Наведенъ надъ чебура, азъ поемахъ отъ опълченците кот-
летата, пълняхъ ги и пакъ имъ ги връщахъ, а онези, които
сами се увираха да си наливатъ, отстранявахъ. По едно време
чувамъ :
— Какъ смеете да ме тласкате ? ! Азъ ще ви арестувамъ.
Като се обърнахъ азъ видехъ ротнпя командиръ щабсъ-кан.-
Попова, лицето на когото беше побледнело отъ гневъ.
Азъ бехъ крайно очуденъ, толкова повече, че другъ пдтъ
не бехъ виждалъ Попова въ такова раздразнено състояние.
Извинихъ се, като му казахъ, че не съмъ го виделъ, по
Поповъ не се удовлетвори отъ моето извинение, а продължа-
ваше да вика и да ме заплашва съ арестъ, па даже и съ с&дъ.
Азъ още веднъжъ се извинихъ, но напраздно. Види се набо-
лелата душа на Попова търсеше облегчение.
— Господинъ капитанъ, не се забравяйте ! Предъ васъ
стои офицеръ, а не вестовоя ви, му казахъ азъ съ вътрешно

- 91 —
вълнение, но сдържано. Овдъ това се обърнахъ и отидохъ
на страна.
И така, опълченците отъ 3-я и 4-а дружини, които беха
стигнали тукъ, като се освежиха съ вода, продължиха пътя
си по- бодро.
На да ли бихме изминали една верста, когато подпору-
чикъ Нолпкарповъ дойде при мене на конь п ми каза, че дру-
жинния командиръ ме викалъ. При това, той ми показа на
подполковникъ Калитина, който вървеше на конь, стотина
крачки отъ страни на пътя.
Азъ се приближихъ до него и взехъ подъ козирьокъ.
— Какъ сте си позволили да оскърбите вашия ротенъ
командиръ? мп каза топ блЪденъ п съ развълнуванъ гласъ.
Вий не знаете ли, че въ военно време за подобни престъп-
ления виновните офицери се разжалватъ въ редови?
Тия думи подполковникъ Калитинъ произнесе съ раздраз-
нение и ярость. Очите му блещукаха, като искри, а муску-
лите на бледното му лице беха се сгърчили.
— Ако съмъ виноватъ, казахъ азъ подполк. Калитину, за
това има съдъ. Нека се изследва и, ако се окажа виновенъ,
дайте ме подъ съдъ.
Такъвъ отговоръ, повидимому, дружинпия командиръ не
очакваше отъ мене; той ме изгледа и, слъдъ една продължи-
телна пауза, мп запов-вда да му раскажа за случката. А ко-
гато азъ му расправихъ подробно за случката, безъ да изменя
нъщо нито на бодъ, Калитинъ ми каза:
— Въ всеки случай, вий трябваше да премълчите и по-
диръ да се жалвате.
— Господинъ подполковникъ, вий сами виждате, че азъ,
като българпнъ, на всвка крачка и отъ всекиго търпя оскър-
бления и че не веднъжъ съмъ ви се жалвалъ . . .
— Добре, добре, ме прекъсна той, идете на местото сп,
при това съветвамъ ви да бъдете по-сдържааи.
Слънцето наближаваше къмъ западъ, когато 3-я и 1-а
дружини пристигнаха въ с. Богдана.
Въ времето на този преходъ, отъ големия бивуакъ до Бог-
дана, походните колони на опълчението, съвсемъ беха изгу-
били своята строева походна физиономия и представляваха
една непрекъсната върволица отъ опълченци, едни отъ които
едвамъ си влачаха краката, други наседали край пътя, трети

— 92 —
лежаха съ распереип ржце. При това, пушките, калпаците и
пр. беха расхвърленп на около изъ прахътъ. Само 3-я зна-
менпа рота пристигна въ селото сравнително въ по-добръ редъ,
но въ съставъ не повече отъ половпнната й числееность, за
което ротния командиръкупина опълченците на своя сметка ракия.
Причините за добрия, сравнително, редъ въ 3-я рота въ
време на похода, по мое мнеиие беха следующите : 1) ротния
командиръ, щабсъ-капптанъ Поповъ, въ времето на всичкия до
сега походъ никога не се отделяше отъ ротата си, както това
правяха никои ротни командири и, въобще, офицерите и 2)
опълченците черняха нравственпа и физическа сила въ съзна-
нието, че те служаха въ 3-я знаменна рота.
Другите дружини пристигнаха пок&сно, а отстаналигв
и испопадалите но п&тя опълченци продължаваха да присти-
гатъ презъ целата пощь, на следующия и последующите дни.
Имаше и такива, които пб подиръ настигнаха частите сп въ
Стара-Загора п на Шапка.
Дълъгъ и труденъ беше този преходъ — огъ Руше-де-
Веде до Богдана ! Подобеиъ походъ се пе изглажда отъ па-
мятьта на извършившигЬ го ! Въ него еж случиха много слън-
чеви удари между опълченците, отъ които три смъртоносни.
Главните причини за огстаналите и испадалите, въ време
на този преходъ опълченци беха: 1) късното, въ 6 часа,
тръгвание отъ Руше-де-Веде; 2) силната горещина; 3) не-
своевременните п не на место спирания на бивуакъ и 4) най-
главното, немапието на вода.
Когато пристигнахме въ Богдана, ротните кухни се димяха:
готвяше се за опълченците ястие.
На бивуака ротния командиръ щабсъ-ка пит. -Поповъ се
приближи при мене и ми каза:
— Нема защо, Ст. Ив , да се караме : който помене за
миналото, окото му да излезе.
Види се, че Поповъ бе съзналъ своята грешка. Впрочемъ,
требва да се признае, че щаб.-кап. Поповъ, като человекъ,
беше справедливъ, добродушенъ и въобще съ благородни черти
на характера.
— Какво искате отъ техъ, защищаваше Поповъ опълчен-
ците, когато те биваха нападани отъ другите офицери. Не
знаяли службата! Че какъ ще я знаятъ, когато мнозина отъ
техъ служатъ два дни — до пладне.

— 93 —
Като воененъ, Поповъ беше аккуратенъ ио службата,
строгъ, но справедливъ, а бащинските му грижи за опълчен-
ците правяха последните послушни и исправни.
14 Юний. — Не ще и дума, че следъ вчерашния труденъ
походъ, ний спахме, като к&пашг. Но най- сладкия ни сънь, съ
Майоръ Куртьяновъ, командиръ на 2-а дружвиа.
пукванието на зората, се прекжсна отъ топовете гърмежи,
копто се чуваха отъ он&зи етрана, отъ кА\дето се чуваха и
вчера, само съ тази разлика, че сега се чуваха по- ясно, като
че идяха отъ задъ ближната възвишенпость.

— 94 —
Още слКдъ първите гърмежи, опълченците скокнаха на
крака. Всичкит^ инстинктивно се заловиха за оръжието. Сл^дъ
тежкия походъ, требваше да се приведатъ пушките въ надле-
женъ редъ и чистота, тъй като и тв вчера се беха търка-
ляли изъ прахътъ. На всички ни се струваше, че ей сега ще
последва заповедь да вървимъ тамъ, отъ квдйто, благодарение
на разредения утрененъ въздухъ, тъй ясно се чуваше буче-
нпето на топовете. Едната само мисъль, че е възможно всека
минута да тръгнемъ за бойното поле, ни привеждаше въ въсторгъ
Чудна е наистина, человеческата природа! Вчера уморени,
оскърбени, отпаднали твломъ п духомъ, днесъ опълченците
пакъ беха весели и засмени, пакъ бодри и забравили всички
обидни думи. Впрочемъ, то беше естественно: т оловните и пу-
шечни гърмежп пматъ свойството да сплотяватъ и подчинени
и началници въ едно цело. — Повтарямъ, всичките опъл-
ченци беха весели и радостни: вчерашните трагически кар-
тини, днееь се представляваха съвършенно въ комическа форма.
Което вчера бвше за оплаквание, днесь добродушно се осмейваше.
Тукъ стана известно за насъ, че на 10 Юний русските
войски биле минали Дунава прп Галацъ — Мачинъ, като въ
сжщия день била пздадена отъ императора къмъ българския
народъ следующата прокламация :
„Българи,
Моите войски преминаха Дунава и встжпватъ сега въ
вашата земя, гдето вече не веднъжъ с& се били за облегче-
нието бедната участь на христиенпте отъ Балканския По-
луостровъ. Следвали неуклонно древното историческо предание,
винаги черпили нови сили въ заветното единомислие на целия
православенъ русски народъ, моите прародители успели въ ми-
налите години съ своето влияние и ор&жие последователно да
обезпечатъ участьта на Сърбия и Рум&ния, като извикали тия
народи къмъ новъ политически жпвотъ. Времето и обстоятел-
ствата не с& изгладили онова съчувствие, което Руссия е хра-
няла къмъ своите едноверци на истокъ. И сега тя съ същото
благоволение и любовь се отнася къмъ всичките многочисленни
членове на великото християнско семейство на истокъ. На хра-
брата моя войска, предвождана отъ моя любезенъ братъ, Ве-
ликия Князъ Николай Нпколаевичъ, съ моето повеление е въз-
ложено да оградп на веки вашата народность и да ви обезпечи

— 95 —
священните права, безъ които е немислимо мирното и правилно
развитие на вашия граждански животъ. Тия права вий сте
придобили не съ силата на въоруженото съпротивление, а съ
скъиата цена на вековните страдания, съ цената на мъчени-
ческата кръвь, въ която вий и вашите покорни пръдки тол-
кова дълго време тъняхте.
„Жители на българската страна! Задачата на Руссия е
да съзпжгд, а не да разрушава. Тя е привикана отъ Все-
вишния промисъль да съгласи и умпротвори всичките народ-
ности и всичките исповъ\дания въ ония части на България,
гдъто жив^ятъ заедно хора отъ разни произхождения п разни
вери. Отъ сега русското оръжие ще огради отъ всвко насилие
всеки хрпстиенинъ ; нито единъ косъмъ не ще падне отъ не-
говата глава безнаказанно; нито една троха отъ неговия имотъ
не ще бъде, безъ немедленно възмездие, отнета отъ него отъ
мусюлманина или отъ когото и да било. За всвко престъп-
ление ще последва тутакси безпощадно наказание. Живота, сво-
бодата, честьта и имуществото на всъки христианинъ, къмъ
която църква той и да би принадлежалъ, ще бъдатъ еднакво
обезпечени. Не отмъщението ще ръководи нашите действия,
а съзнанието на стюогата справедливость, стремлението да се
създаде постепенно право и редъ тамъ, гдето до сега е гос-
подствувалъ само дивия пропзволъ.
„Мусюлмане отъ България! Къмъ васъ се обръщамъ съ
спасителното за самите васъ пр-вдостороженпе. Съ горчивина
си спомнямъ азъ за неотколешнитъ жестокости и престъпления,
извършени отъ мнозинството отъ васъ надъ беззащитното хри-
стиянско население на Балканския Полуостровъ. Свита не може
да забрави тия ужаси ; но русската власть не ще отмъщава на
вкички ви за извършените отъ вашите единоверци престъ-
пления. На справедливъ, правиленъ и безпристрастенъ съдъ
ще се предадатъ само онова малцинство злодеи, имената на
които беха известни и на вашето правителство, което ги ос-
тави безъ заслужено наказание. А вий признайте чистосър-
дечно божия съдъ, който безвъзвратно се извършва надъ васъ.
Покорете се съ смирение на неговото священно предопреде-
ление ; подчинете се безусловно на законните искания на тия
власти, които ще бъдатъ установени съ появяванието на моите
войски. Испълнявайте техните заповеди безпрекословно. Ста-
нете мирни граждани на обществото, което е готово и на васъ

— 96 —
да ви подари всичките блага отъ правилно устроенния граж-
дански животъ. Вашата в^ра ще си остане неприкосновенна ;
вашия животъ, имота ви, живота и честьта на вашите семей-
ства ще бздатъ пазени.
„Христпане отъ България! Вий преживявате сега цни за
васъ незабравими. Удари часа за вашето освобождение отъ
мусюмалския безправенъ гнетъ. Явете же прйдъ свита високия
примъфъ на взаимна христианска любовь; забравете старите
домашни вражди, уважавайте строго правата на всека народ-
ность, като братя по вира ; съединете се въ общо единодушно
чувство на дружба и съгласие, безъ които нищо трайно не се
създава, Снлотете се твърдо подъ свнката на русското знаме,
поб^дит^ на което вече толкова пъти еж гърмели надъ Дунава
и Балканите. Като съдействувате за успаха на русското оржжпе
и му помагате усърдно съ всичките си сили, съ всичките за-
висящи отъ васъ средства, вий ще служите на собственното
си дело — дело на трайното възраждание на българския край
„Съ постепенното настъпление на руеските войски въ въ-
трешностьта па страната, турските власти ще бъдатъ замвня-
вани съ редовно управление. Къмъ деятелното участие въ него,
ще бждатъ незабавно повикани местните жители, подъ висшето
ръководство на установените отъ менъ власти,* а невпте бъл-
гарски дружини, ще послужатъ като ядка на местните бъл-
гарски сили, предназначени за охраната на всеобщия поря-
дъкъ и безопасностьта.
„Съ готовностьта честно да служите на своето отечество,
съ безкористно и безпристрастно попълнение на това високо
служенпе — ще докажете на вселенната, че вий сте достойни
за участьта, която Руссия толкова години и съ такъвъ трудъ
и жертви за васъ е готвила.
„Покорявайте се на руеската власть, испълнявайте въ точ-
ность нейните заповеди. Въ това е вашата сила и спасение.
„Смиренно моля Всевишния — да ни подари победа надъ
враговете на християнството и да испрати отъ горе своето бла-
гословение на правото дело".
Щомъ се разсъмна, започнаха да пристигатъ отстаналпте
въ вчерашния походъ опълченци, но такива отстанали вървеха
и почти презъ делата нощь. Сега те се посрещаха съ добро-
душенъ, отъ страна на приятелите си, смехъ :

— Гледайте, гледайте! Стаековичъ ее м&кне на своите
кокили, извикаха нъколко опълченци почти едновременно.
Този Станковичъ беше единъ отъ онвзи опълченци, които
беха представени въ Плоещъ на д-ра Вязанкова, за да ги
признае болни. Наистина, Станковичъ бъше твърде слабъ и
краката му приличаха на кокили, но въ сжщность той бъчпе
здравъ. Този, именно, Станковичъ сега гузно се приближаваше
при дружината.
— Станковичъ! Нима ти оживи? викаха другарите му
опълченци. Въ каквото положение те оставихме вчера; ний
мислехме, че ти си вече при дядо Адама.
— Не само съмъ живъ и здравъ, както ме видите, отго-
варяше той, но азъ си посъбрахъ по п&тя пешкирчета, кър-
пици, сухари, па и една пачка патрони, които ви вчера хвър-
ляхте. Съ тия думи Станковичъ извади отъ торбата си събра-
ните трофеи и ги раздаде на другарите си.
Следъ това, Станковичъ най-подробно разказвате на дру-
гарите си за своите физически и нравственни м&ки.
— Наистина, азъ щехъ да б&да сега при дядо Адама,
продължаваше той, ако не беха ми дошле на помошь друга-
рите, които ме освободиха отъ торбата и ме свестиха. Ами
колко нещастници още има, останали по п&тя, които съвсемъ
не можатъ да вървятъ? свърши Станковичъ.
Още съ спиранието ни на бивуакъ, при с. Богдана, единъ
отъ ординарните на генералъ Столетова предаде на начални-
ците на частите заповедьта по опълчението, щото тия послед-
ните и, въобще, всичките офицери, да бдятъ строго надъ
своите подчинени и да не допущатъ да се правятъ пакости
на населението, отъ което постоянно биле постъпвали жалби.
Но не беше, обаче, този единственъ пжтъ, гдето се заповед-
ваше на началниците да не позволяватъ на долните чинове
да пакостятъ, но заповедите по опълчението си оставаха само
на книга. Началниците въ дружините гледаха презъ пръсти
на шалостите на войниците, а, по некой п&тъ, не само не
наказваха за дребни прост&пки виновните, но косвенно ги по-
ощряваха. Ето примеръ:
Вестовоя на щабсъ-капитанъ Усова, Бобцовъ, докопалъ
нейде единъ петелъ и го вързалъ съ връвъ на колата.
Когато пристигнахме на местото за нощувание, Бобцовия
петелъ, като се виделъ на земята, започналъ да пее и да рови.
7

— 98 —
— Бобцовъ, отъ гдй взе този нвтелъ? го допитва едпнъ
офицеръ.
— Прикачи се на колата, ваше благородие, азъ го пждихъ,
но той не ее махна, тогава взехъ и го вързахъ.
Офицера извиква другаритт» си, въ числото на които б-вше
и щабсъ-капитанъ Уеовъ, за да се поскгвятъ. — Ето, патела самъ
се качилъ на колата на Усова, каза той, и при всичко, че
Бобцовъ го пвдилъ, пъчела нерачилъ да се махне.
Като се посмяха надъ упорития пътелъ, офицеритъ ка-
заха на Бобцова, че на ивтела ще му бжде, безъ съмнение,
м&чно да остава самъ.
— Никакъ не, ваше благородие, отговори досетливия
Бобцовъ, азъ ще го пустна на дълга връвчица, тогава той на-
вярно ще си нам-ври другарка.
Офицеритт, се пзсмъха и оставиха Бобцова и ивтела му.
Тъй се и случи: на сл-вдующия день при ивтела имаше
вече дв"Б кокошки.
— Ну Бобцовъ! Гледай кокошките да снесатъ яйца, за
да не купуваме отъ рум&нкитъ, каза Стесель Бобцову.
— Има, ваше благородие, има вече двъ 1 яйца, и той из-
вади отъ колата двт> яйца и ги показа на офицернгв.
По нбкой пжтъ се случваше, че не нвтелъ, но теле, овца
или свиня случайно се намираха на обознитъ, или артелни
кола, но за това и постоянно постъпваха жалби отъ страна на
населението. По тая, именно, причина началството не веднъжъ
отдаваше запов-вдь въ приказпгв, да се не допущатъ подобни
„шалости", а виновнитт. строго да се наказватъ.
Чакахме заповъ-дь за тръгванпе, но вместо това, въ 9
часа последва такава, да се вари об-вдъ и вечеря, отъ което
се разбра, че ще нощуваме тукъ.
Бъ Ь 1 / 2 часа слт>дъ об-вдъ, топовнитъ 1 гърмежи, испърво
залпове, а посл-в участени, пакъ се зачуваха и т^ послужиха,
като сигнали, за събирание на офицеритъ 1 на едно м-всто.
Наистина, не се измина много връме слЪдъ първитЕ гър-
межи, когато всичките офицери се събраха около дружиннитъ
кола — едни седнали на колата, други на земята, а трети стояха
прави. Разговора на офпцеритъ бъчпе все за злобата на деньтъ,
— пр^Еминуванието на Дунава, боя съ турцптъ и пр. и, най-
поелгв, се спръ 1 на любимата тема: псувнигв къмъ българитв.

— 99 —
— Ний сме готови да псуваме и да хулимъ българите, каза
подпоручикъ Божииеки на Жаварева, който пръвъ беше под-
хваналъ нападателното положение спрямо българите, безъ да
си дадемъ отчета за това, за което говоримъ. За Бога, кажете
ми, като си турите р&ката на сърдцето, на какво се основава
вашето казванпе, че българите не с& войнственни, когато ний
знаемъ, че те миналата година въ Сърбия юнашки еж. се
били. — Не било развито у техъ съзнанието ! Ами постжпва-
нпето въ опълчението не доказва ли противното ! Твърдите, че
опълченците биле мързеливи. На това може да ви се укаже
успеха на обучението имъ въ Плоещския лагеръ, който вий
сами не отричате. Колкото се отнася до това, че опълченците
иепопадаха въ вчерашния походъ. то те въ това беха най-
малко виновни. Нима кадровите долни чинове не иепопадаха?
Нещо повече : не беха ли офицерите, които се качиха на ко-
лата въ лазаретните линейки? Не, въ това не ех виновати
опълченците, а е виновато началството за неговото „безала-
берно" распореждание. ... Но тукъ поручикъ Жпваревъ пре-
кжена Божински и му забележи, че, ако и да е било виновато
началството за вчерашните несъобразни распореждания, то за
техъ не требва да се говори въ приежтетвието на долните
чинове, които действително беха на близо и се прислушваха
къмъ разговора на офицерите, „кружока" на които все повече
се увеличаваше.
Дневната жега спадна. Задуха тихъ юго-западенъ ветрецъ,
и честите топовни гърмежи се чуваха още по-ясно.
Тези гърмежи пакъ будяха войнишкия духъ. Всекиму
се искаше да бжде тамъ, отъ кждето се чуваха те, а особенно,
това желаяха българитъ. Но имаше офицери, които явно по-
казваха, че не би желали да вземате участие въ боя, при
преминуванието на Дунава.
— Да бехме съ нашите полкове — ■ друга работа,
казваха те, а съ тези дриплювци — опълченците, — кжде
ще идемъ ?
Между това, слуха който се беше распръсналъ още въ
Руше-де-Веде, че опълчението ще вземе участие заедно съ 5-а,
12-а и 33-я девизни въ боя, при преминуванието на Дунава,
настойчиво се носеше, още повече, че то се движеше заедно
съ казаните дивизии.

— 100 -
Говореше се, че императора съ главната сп квартира се
билъ нампралъ твдвва наблизо и че войските щели да мину-
ватъ Дувава при Турно-Магурели — Никополъ.
Беше на мръкванпе, когато на бивуака се пръсна слухъ,
че русскигв войски вече минали при Никополъ. Това известие,
не ще съмнвние, се посрещна съ въсторгъ отъ офицерите и
войниците. Едните и другите се поздравляваха помежду си,
като същевременно псказваха съжаление, за гдето не ех взели
участие въ боя. Жаваревъ и компанията му, на които не пмъ
се щеше да минатъ Дунава съ дрипльовците, не преминаха и
тукъ да изсипятъ цъчтъ купъ псувни върху опълченците, — ви-
новници, за гд^то те не попаднали въ битката. Те викаха и
псуваха, безъ да си помислятъ, че ей тамъ на 1 1 / 2 версти отъ
нашпя бивуакъ стоятъ повече отъ 40,000 войници, които с&що
не беха вземали участие въ премпнуванието на Дунава, прп
всичко, че те не беха българи.
Но слуха се оказа неверенъ.
— Слава Богу, казаха неколко туркестанци п нетур-
кестанци офицери: значи, пма се още надежда, да попаднемъ
и ний въ дело.
Живаревъ и компания казваха: „Слава Богу", тогава ко-
гато стомилионния руески народъ — даже повече, целото сла-
вянско племе съ напрегнати нерви очакваше радостната весть
за преминуванпето на Дунава.
15 Юний. — Въ 6 часа сутриньта опълченците беха го-
тови за п&ть и чакаха заповедь. Времето беше ясно, тихо и
прохладно — тъкмо за походъ. Топовнпте гърмежи се не чу-
ваха. Въ 9 часа, когато слънцето беше се издигнало високо
и започнало силно да пече, опълчението се вдигна отъ бивуака
и се опжти къмъ югъ.
Въ 12 х /2 часа опълчението пристигна въ с. Воевода, от-
стояще на 12 версти отъ Богдана. Щомъ се спрехме на бивуакъ,
опълченците си распънаха, разбира се по заповедь, палатките,
подъ които се скриха отъ палящитв слънчеви л&чи. Не далеко
отъ нашия бивуакъ беше расположена 33-я п. дивизия.
— Зпачи, тукъ ще се нощува, съ явно неудоволствие си
казваха офицерите и войниците.
Всички ламтеха, колкото е възможно по- скоро да стпг-
немъ обетованата земя — България, между това движахме се
като костенурки.

— 101 —
Щомъ пристигнахме, ний намерихме обеда готовъ, тъй
като ротните кухни беха по-рано испратени.
Часа въ 4, следъ обедъ, по бивуака се пръсна слухъ,
като молния, че русските войски действително минали Дунава
при Зимничъ — Свищовъ и че въ с. Пятра, отстояще около
3 — 4 версти отъ бивуака ни, имало ранени офицери и вой-
ници, между които полковникъ Озеровъ, раненъ на 8 места
съ щикъ. Въ това сящо време, когато офицерите събрани на-
едно слушаха расказа за преминаванието на Дунава и ране-
ните въ с. Пятра, на бивуака на 33-я дивизия се забележи
пжвмо движение: войниците тичаха по бивуака — обличаха се,
обозите се впрегаха, офицерските коне се водяха. . . .
— Тревога, тревога въ 33-я дивизия! извикаха опълчен-
ците, като забележиха движението. И т&зи дума — „тревога",
безъ да се бие барабанъ и трхба, произведе истинска тревога
и на нашия бивуакъ. Не се изминаха нито 5 минути, когато всич-
ките опълченци беха готови за пхть и чакаха заповедь. За-
поведь действително последва, но заповедь за опълченците
да си снематъ торбите и да се расположатъ.
33-я дивизия се сне отъ бивуака си и тръгна въ п&ть.
Надвечерь дойде генералъ Столетовъ на бивуака и поз-
драви опълченците съ превземанието на г. Свищовъ и съ встжп-
ванието на опълчението въ бой.
Гръмогласното, изходяще оть хиляди гърла „ура, ура"
отъ долбочината на опълченските души беше отговоръ на ге-
нераловото поздравление.
Опълченците за пръвъ п&тъ днесь беха поздравени съ
встжпвание въ бой. Едната мисъль само, че скоро ще встх-
пятъ въ бой и че русските войски еж въ България, ги пра-
веше безкрайно щастливи. Те тържествуваха. Впрочемъ, тър-
жеството беше общо; тържествуваха не само войските, нахо-
дящи се близо и отвадъ Дунава, но п онези, които се на-
мираха на хиляди версти отъ него. Тържествува целия руески
народъ — целото славянство ! . . . Опълченците, съ светнали
отъ радость очи, се поздравляваха, прегръщаха се, пеяха, ви-
каха „ура", съ една речь, техната радость нвмаше пре-
делъ . . . Офицерите отъ 3-я дружина, събрани наедно, подъ
влиянието на радостьта, че скоро ще встяпятъ въ бой, запеха,
отличните боеви песни.

— 102 —
Азъ бехъ въ едно очаровано състояние. Въ т&зи минута
в^рвамъ, че и опълченците беха забравили всичките оскър-
бления, претърпени отъ н^кон офицери. Менъ ми се искаше
да се хвърля, и, може би щ^хъ да го направя, ако бехъ уве-
ренъ, че Егвма да бжда отблъснатъ, върху най яригв българо-
фоби, като Живарева, Усова и др., и да ги прътърна . . .
Надвечерь опълчението се вдигна отъ бивуака и продължи
пжтя си къмъ югъ. Тъй като вечерята не беше още готова,
за туй, при тръгванието на опълчението, котлите се излъха.
Беше вече тъмно, когато пристигнахме въ с. Пятра. Тукъ опъл-
чението престоя повече отъ единъ чась и то въ такъвъ редъ,
както си вървеше. Причината за нашето спирание беше затру-
пания отъ обоза на 5-а, 12-а и 33-я п. дивизии пхть. Това
обстоятелство ми даде възможность да ида да видя ранените
офицери, които бъха поместени въ една голъма кжща, близо
до която се бъчпе спряла 3-я дружина. Входа на кжщата се
осветляваше еъ два фенера, надъ които се развъваше флага
съ червенъ кръсть.
Щомъ се приближихъ до входа, изведнъжъ ми джхна на
карболова вода и зачухъ пжшкания. Азъ влъзохъ въ една го-
ляма стая, въ която вече имаше нъколко офицери отъ дружи-
ните. Въ тжзи стая лежаха па кревати трима ранени офицери
отъ 53-й п. Волински полкъ, единия отъ които бъше пря-
порщикъ Решетченко, мой другарь по училището. Въ другите
стаи имаше още четворица ранени офицери. Освънъ тъзи пос-
ледните, тукъ въ селото имаше и много раненп войници.
Излизаше, че новината за преминуванието на Дупава този
пжтъ била цела истина, съ тая само поправка, че полков-
никъ Озеровъ, въ действителность, бплъ раненъ само на едно
место и то съ куршумъ, а не съ щикъ.
Отъ ранените офицери се научихъ, че поручикъ Моторний
билъ раненъ, а подпоручикъ Феодоровъ убптъ п двамата отъ
54-и пех. Мински полкъ — мои приятели. Като гледахме стра-
данията на ранените, не се решавахме да ги распптваме за
подробностите по битката. Впрочемъ, и те сами не знаяха
нищо за резултата на боя. защото те биле ранени въ са-
мото му начало.
Щомъ се очисги п&тя, опълчението напустна Пятра. При
всичко, че пщвахме нощемъ, — въ прохладно време, пре-
хода беше извънредно труденъ. Обоза па 5-а, 12-а и 33-я

— 103 -
дивизии, къмъ които се беше присъедпнилъ и овя на глав-
ната квартира, ни караше често да се спираме.
Както се оказа по-после, по този п&ть биле вече минали
разни паркове, транспорти, кавалерия и пр., а сега тукъ вър-
веха предъ опълчението гореказаните дивизии съ артиллерия
и обозите си. Вследствие на това големо движение, глинястия,
нешоссиранъ п&ть бе се преобърналъ на цело море отъ прахъ,
въ който затъвахме до колени. Конете едвамъ влачаха колата
и оръдията, колелата на които затъваха положително до гла-
вините, спираха се ва всека крачка, съ което и задържаха
нашето движение. Но най-лошото беше това, че отъ върве-
нието на стотини хиляди человечески и конски крака и отъ
колата, въ въздуха се бе дигналъ такъвъ страшенъ прахъ, щото
ясната звездна нощь ставаше съвсемъ непроницаема. Отъ де-
белия слой прахъ, падналъ отгоре нп, ний положително бехме
станали неузнаваеми ; не само по. вънкашния видъ не можахме
да се распознаваме, но и по гласътъ сп. Но не беше само
това. Прахътъ проникваше презъ устата и носътъ въ гърлото
и дихателните ни органи, и ни караше да кашляме до болка
въ гърлото. Конете схщо постоянно пржхтеха и кашляха.
Труденъ преходъ ! но не отъ жега и безводие, а отъ пое-
ло виченъ ирахъ.
IV.
Разсъмнуваше се, отъ прахъ, обаче, положително нищо
на около не се видеше. Само когато се приближихме на 6 — 7
верстп до Зимничъ, гдето пхтя беше по-добъръ и немаше
прахъ, предъ очите ни се испречи тихия белъ Дунавъ въ
своята утренна очарователна красота. Тукъ реката, като змия
се извива и се врезва въ високия десенъ брегъ. Левия брегъ
е несравненно по-низъкъ. Но-горе отъ Зимничъ на 2 х / 2 — 3
версти, реката излпза отъ коритото си и образува единъ заливъ
отъ 3 — 4 версти широкъ и още повече дълъгъ. По-големата
часть на залива бе покрита съ тръсть и други блатни растения.
Срещу Зимничъ се виждаха два не големи острова, а на десния
брегъ срещу залива се виждаше Свищовъ, който още дремяше
въ утренната м&ждевина и зелените раскошни градини . . .
Татъкъ къмъ истокъ на хоризонта се показваше сър по -
образенъ светло-червенъ полукржгъ, който, следъ минута, се

— 104 —
преобърна въ голъма светла топка и, най-сеше, слънцето
распрати своите утренни лжчи, които заиграха по кубетата на
черквите и минаретата на джамиите въ Свищовъ. Тези лхчп
падаха подиръ полегато по гладката и лъскава повърхность
на тихия белъ Дунавъ и му придаваха единъ особенъ блесъкъ,
като да бъчпе той посипанъ съ милиарди брилянти.
Чуденъ и очарователенъ изгледъ имаше Свищовъ съ своето
живописно расположение по възвишения брътъ на Дунава, съ
кубетата и минаретата, високо издигнати надъ кхщята, съ ке-
рамиденигв покриви.
До колкото Свищовъ съ околностьта си бе красивъ и свЪтълъ,
до толкова Зимничъ грозенъ и мраченъ и, по своя вънкашенъ
изгледъ, той напълно приличаше еа Руше-де-Веде, съ тая само
разлика, че въ пего нямаше градини.
По-горе, на Дунавския брътъ, между Зимничъ и залива,
се бъ\твяха две големи здания — казарми, и двете порутени.
По-малкото здание се виждаше въ по-добро състояние ; въ него
се помещаваха румжнски войници.
Часътъ беше б 1 /^, когато опълчението се спръ* на бивуакъ
не далеко отъ залива и на свверъ отъ казармите.
Разстоянието отъ с. Воевода до Зимничъ е около 20 верстп.
Това разстояние ние изминахме въ повече отъ 12 часа и то
почти безъ спирание за почивка.
Всички бехме капнали за сънь, но никой не мислеше да
ляга да спи. Требваше преди всичко да се освободимъ отъ
умразния прахъ, отъ който очите ни б-вха кръвясали.
Щомъ се спряхме на бивуака, всички офицери и опъл-
ченци се нахвърляхме къмъ залива и се окхпахме. Тукъ се
удави опълченеца отъ 3-я дружина П. Цаневъ. Облегчението
отъ това к&пане беше голямо, но очите и гърлото още се чув-
ствуваха не съвсвмъ добре.
Върнахъ се на бивуака слйдъ ок&пванието и веднага
легнахъ да спя, което, впрочемъ, направиха и другите офицери
и опълченците. Спахъ хубаво и сладко, и спахъ, именно, като
к&панъ: когато ме събудиха за объдъ, бъше 2 х / 2 часа сл^дъ
пладне.
Надвечерь още съ нъколко офицери отидохме въ Зимничъ.
Града беше буквално окр&женъ отъ трите страни съ много
обози, интендантски и артпллерийски паркове, кавалерийски и
казашки полкове, 5-а, 12-а и 33-я пехотни дивизии и мно-

— 105 —
гочисленна артиллерия. Улиците въ града б"Бха препълнени съ
войници, интендантски чиновници и служащи отъ компанията
на Когана. Отъ голямото движение на народа п многото коне,
които се водиха на Дунава на водопой, надъ града Зимничъ
и околностьта му висеше цЪлъ облакъ прахъ.
При самия входъ въ града, отъ къмъ западъ, бвше рас-
положенъ обоза на главната квартира, а но-къмъ сЬверъ —
няколко палатки, повечето отъ които б-вха конически (турски).
Въ гбзи палатки беха поместени тежко ранени войница. При
едни отъ палатките азъ съгледахъ нъколко турски войници.
Ний се приближихме при палатките, около които владееше
мъртва тишина: ни болезненни охкания ни въздишки — нищо.
Тукъ ранените съ страшна агония се боряха съ смъртьта. Азъ
влезохъ въ три, четире палатки, въ които неподвижно лежаха
ранените. Въ техъ се чувствуваше една остра и неприятна
миризма отъ раните, смесена съ миризмата отъ карболова вода.
Въ една отъ палатките азъ познахъ двама ранени войници
отъ 54-и пех. Мински нолкъ. Те, като ме видеха, направиха
движение да се приповдигнатъ, но немаха сила.
Азъ се приблпжихъ при техъ и ги попптахъ, на кое место
ех ранени. Оказа се, че едина отъ техъ беше раненъ въ сто-
маха, другия — въ гърдите и то съ щикъ.
Азъ се пом&чихъ да ги утеша и да имъ вджхна вера въ
техното оздравяние, но едина отъ техъ ми отговори.
— Не, ваше благородие, види се, че требва да се пре-
даде Богу духъ. Нека бжде неговата свята воля, прибави той
съ религиозно чувство. Азъ не жаля живота си. Слава Богу,
пепълнихъ си дълга спрямо отечеството и „Батюшки Царя".
— Ваше благородие, бздете баща, моля ви ; напишете
дома писмо, завърши бедняка.
А другия, ранения въ стомаха вопникъ, съ умоляющия
си погледъ ме моляше за с&щото.
Обхванатъ отъ тежко чувство, азъ побързахъ да узная
адресите на родителите на тия нещастници, уверихъ ги, че
ще испълня молбата имъ, която въ с&щия день и испълнихъ,
и като имъ пожелахъ по-скоро да оздравятъ, пзлезохъ отъ
палатката.
— По-добре на место, изведнъжъ да ме свърши тур-
ския куршумъ или щикъ, отъ колкото да търпя такива физи-
чески и нравственпп мъчения, си мисляхъ азъ.

— 106 —
За да избегнемъ нетърпимия прахъ, потърсихме да се
скриемъ въ нЪкой раеторанъ, п наедно съ това да пиемъ чай.
Но освЪнъ няколко кръчми и ахчийнвцп, по порядъчна гос-
тилница въ ц-влпя градъ не се оказа.
Кръчмите и ахчийницпгв беха препълнени съ войници,
които беха успали вече да си поппйнатъ, чуваха се даже и
п-бснп, като: „ Прощаюсъ, ангелъ мой, съ тобою" и други
Не далеко отъ главната квартира имаше распънати две
големи маркптантски палатки, около които видехме офицери.
Въ една минута и нин бехме тамъ.
Въ голямата палатка сварихме няколко офицери, пр^иму-
щественно адютанти и ординарци отъ главната квартира. Те
беха весело настроени, и макаръ п да протестираха противъ
високите ц-внп на питиетата и закуските, продължаваха да
искатъ още.
Напстина, у маркитантина (струва ми се Полуектова)
всичко се намираше, но той дереше така, щото не бъчпе по
нашия джебъ. За туй, въсползуваии отъ обстоятелството, че чая
беше мжгенъ като база, върнахме се на бивуака, гдето си и
сварихме свой.
17 Юний. — Още отъ сутриньта рано започнаха да прис-
тигатъ отъ Свишовъ множество граждани п гражданки, мнозина
отъ които бързаха да видятъ едни своите близки па сърдцето
синове, братя, мжже и роднини, други да видятъ и да се порад-
ватъ на българските войници, които отиваха да се жертвуватъ
за свободата на България. — Среща, наистина, тържественна.
Тука се проливаха пзобплни и горещи сълзи, но сълзи не отъ
скърбп, а отъ радость и удоволствие! Поздравленията, пре
грждкпте п целувките пехаха край.
Ей тамъ, побе.телъ и сгърбенъ подъ тяжесгьта на годи-
ните старецъ, съ треперящите си ржце прегръща своя лю
бимъ синъ, който отдавна бв пзбегалъ отъ турските бесилки.
Отъ очите на стареца течеха изобилни отъ радость сълзи
и оросяваха мършевигв му бузи и побелелите му мустаци и
брада. Той благославяше милото си чедо и му пожелаваше ус-
пвхъ за святото дело — освобождението иа България. По-на-
татъкъ стара майка се среща съ синътъ си.
— Синко! Майчпце! извпкватъ и двамата, и майката
увисва на шията на любимия си синъ. Следъ първия поривъ
на радостьта, майката казва :

— 107 —
— Благодаря ти, Боже, за гдвто ми продължи живота, да
видя още ведаъжъ любимия си синъ. А на тебе, синко, про-
дължи тя, желая да ти даде Господъ животъ и здравие, за
да отмъстишъ на проклетите турци за всичките мхки и не-
воли, които е пстърнвлъ и търпи българския народъ отъ тбхъ . . .
На друга страна, млада, преди няколко месеца ожеяена
булка, срамежливо държи за ржката милия си другаръ и умилно
го гледа въ очите. Отъ бледното й лице и почервенелите отъ сълзи
очи се вижда, че тя бе прекарала много безсънни нощи и про-
ляла много горчиви сълзи. Но сега очите й блестяха отъ радос-
тното чувство, съ което бъчпе обхваната нейната душа. Та имаше
защо да се радва ! Милия й сега не пгвше да бжде между жи-
вите, ако не бвше избъталъ скоро следъ свадбата отъ тур-
ската бесилка. Радватъ се те и нито дума не става за битка
съ турците. Само той й шепнеше н-вщо на ухото, а подиръ
й казваше и високо: — „ще ми пишешъ въ опълчението . . .
Емъ чу ли ! ще го наречешъ Александръ" . . .
Ей тамъ по-настрана безгрижно се смЯятъ и се веселятъ
млади девойки и опълченци . . .
М&же, жени и моми все повече и повече прииждаха отъ
Свищовъ. Разбира се, всички идяха не съ празии р&це : едни
носяха печени кокошки, агнета, млпнове и пр., други бъклици
съ хубаво свпщовско вино и сливовица или пръщинка. Мо-
мите носяха китки отъ разни мпризливи цветя, а по-замож-
ните — пълни съ сребърни п златни монети кисип.
— Зеръ, хора военни, ще имъ потрябва, а отъ кжде
ще зематъ? . . . казваха тъ\
Наближи времето за обедъ. По полянката около бивуака
се образуваха купчини отъ граждани, гражданки и опълченци,
които се заловиха за печенпгв агнета и кокошки. Брашовските
бъклици съ хубавото свпщовско вино се предаваха отъ р&ка
на ржка. ЗанБха се и юнашки български песни.
Още отъ сутриньта ни биха обявили, че въ 2 г / 2 часа
следъ пладне, на бивуака щелъ билъ да се отслужи молебеаъ
и панахпда за падналите въ боя войници, при прЗшинува-
нието на Дунава въ прпс&тствието на Императора.
Тъкмо въ 2 1 / 2 часа, въ най-голямата горЪщпна, се за-
почна молебена, а после и панахидата. Опълчението бъчпе по-
строено „покоемъ". Молебена се отслужи отъ бригадните свя-
щенници Анфилохпй и Драганова. Когато се свърши панахи-

— 108 —
дата Императора заповяда да излезе отъ строя единъ офицеръ
— българинъ. Дружинния командиръ извика мене и ми запо-
вяда да ида при Царя.
Щастлпвъ и еияющъ отъ радость, за гдето ми се пред-
стави случай не само да бждж. близо до Царя, но и да слу-
шамъ отправените му къмъ мене думи, взехъ сабята си „подъ
въгеь" и наближихъ.
— Предай имъ, каза ми Императора съ високъ гласъ,
когато азъ се спр^хъ на 3 — 4 крачки отъ него, че азъ вчера
ходихъ въ първия български градъ Свищовъ, който беше превзегъ
отъ турците пр^ди три деня отъ моите храбри войници. Ду-
ховенството ме посрещна съ кръсть и Евангелие, а жителите
съ хлебъ и соль. Превземанието на този български градъ е
началото на освобождението на България. Азъ се надевамъ,
прибави Негово Императорско Величество, че всекой отъ техъ
свято ще испълни своя дългъ.
— „Превземанието на този български градъ е началото
на освобождението на България! ..." Тези цареви думи при-
ведоха опълченците и прис&тствувавшигв въ такъвъ въсторгъ,
който не е възможно да се предаде съ думи. Безъ да се рас-
пространявамъ, ще кажа, че свършекътъ на царската речь се
посрещна отъ опълченците и множеството народъ съ гръмо-
гласно „ура" ! Това „ура" беше тъй гръмовпто, щото то като
че ли събуди тихия белъ Дунавъ, свидетеля на подвизите на
нашите прадеди, отъ многовековния му дълбокъ робски сънь.
Царя съ многочисленната си свита отдавна бе заминалъ
за Зимничъ, а неумолкаемото „ура" продължаваше да цепи
въздуха.
Тая всеобща радость, обаче, на да ли веселеше Императора.
Отъ доближванието си до него, азъ забелезахъ, че той беше
намръщенъ и даже ми се стори, че не гледаше тъй весело на
опълченците, както въ Кишеневъ и Плоещъ. Не ми се искаше
да вервамъ, обаче, че причината е пръснатата за опълченците
не толкова добра слава. Не вервахъ даже да беше достигнала
тя до него, ако и да знаяхъ, че Негово Императорско Висо-
чество Главнокомандующия, си беше съставилъ не съвсемъ
добро мнение за опълченците и че ужъ се билъ изразилъ
веднъжъ, че ще расфор мирува опълчението. Но вероятно беше
това, че Императора скърбеше, като виждаше всичките ужаси
на вейната.

— 109 —
18 Юний. — Нъкои отъ офицеритъ, па даже п отъ долните
чинове, не се съмняваха, че щомъ стигнемъ Дунава, безъ да
се маемъ, и ний ще пръминемъ на десния му брЕгъ. Между
това, третий день вече стояхме тукъ, а за тръгвание и дума
не ставаше. Напротпвъ, започнахме и редовнитъ занятия съ
войниците. Причината на това стоение бЕше, обаче, да се
даде врЕме на другигЬ войскови части, наедно съ своите обози,
да минатъ Дунава. Пръминуванието же на войските вървеше
бавно, защото още не бъчпе готовъ моста, особенно за пръкар-
ванпе по него обозигв.
И тъй, ний стояхме тукъ и чакахме, както се казва, по-
пжтенъ вътьръ. Впрочемъ, спиранието на опълчението тукъ
пмаше си местото : трБбаше да се даде на опълченцитъ връме
да подойдатъ въ себе си, слбдъ труднитЕ прЕходи, а най-
повече, да приповторятъ преминалото въ Плоещъ учение, г,
дошлите въ последните числа на Май мЕсецъ, да усвоятъ
елементарнигв познания, необходими за всеки войникъ. ЗабЕ-
лъзваше с^, че опълченцигв бъха се поотпуснали, както това
ставаше винаги въ вр^ме на дългите походи. Хватки съ пуш-
кигв се правяха вяло, прикладка и прицълка — слабо, а най-
главното не съвсъмъ добръ прЕмпиуваха церемониалния маршъ.
— „ Помилуйте " що е за рота? При церемоналния маршъ
нвма кракъ, нито равнение, казваха нъкои отъ офицеригв.
И тъй, тръбваше пакъ да се дълби, пакъ да се муштруватъ
опълченцитъ, толкова повече, че присхтствието на Царя и
главнокомандующия ни плашеше.
— Тръбва да се постегнатъ ротитъ, казваха офицерпгв;
не е нещо невъзможно Царя и Великия Князъ да пожелаятъ
да видятъ нашитв дриплювци и тогава какво? Ще кажатъ, че
не сме се занимавали съ тъхъ съ надлъжно усърдие.
Вслъдствие на това, всички се заловиха за занятията,
както и въ Плоещъ ; по 1 2 и по-вече часа пръзъ деньтъ пре-
карвахме на учение.
Не ще съмнъние, че опълченцитв и тукъ неуморно се
трудяха, както и въ Плоещъ, по при всичко това, чуваха се
между тъхъ шушукания.
— Защо ни м&чатъ съ тези ружейни хватки и церемо-
ниални маршове ? Нека ни пустнатъ на учение въ бой и тогава
ще видятъ, какъ се биятъ българигв.

— 110 —
И тукъ се започваха обикновенно раскази и въспоменания
отъ биткитБ въ миналогодишната сръбско-турска война съ
всичките й подробности.
Наистина, опълченцитЕ свободно владъяха пушката ; знаяха
добръ да стрълятъ, да нанасятъ съ щика ударъ ; ротно учение
п церемониаленъ маршъ извършваха твърди добръ, а най-
главното бвха всички въодушевени отъ една обща идея, а тя
бъ: свобода или смъртъ. Съ една ръчь, азъ бъхъ ув-вренъ
напълно въ боевата способность на опълченцитЕ, но при все
това не бъхъ противъ занятията, защото праздностьта прави
войника обикновено распустнатъ и мързеливъ.
Съ разръчпение на дружпнния командиръ, ходихъ въ
Свищовъ. Охъ бивуака до моста отидохъ почти бътомъ. На по-
следния се забълъзваше страшенъ хаосъ, особенно, на първия
островъ. Този островъ бъчпе свързанъ съ левия бръгъ на
реката съ дървенъ мостъ. Той бвше покритъ съ обозни кола,
артилерия и зарядни ящпцп, но при все това по-голвмата
часть отъ обозитъ оставаше още около Знмничъ — на левия
брътъ на Дунава, гдъто чакаше своя редъ.
Отъ движението на колата п конетв надъ острова висеше
г&стъ облакъ прахъ, а отъ виковетъ же на войниците, цви-
лението и нръхтението на конегв, скърцанпето на колата, се
дигаше адски шумъ.
— Ей, вий, ну, ну сивряга, още малко, още малко, вика
единъ . . .
— Слепъ ли си, та връхлетя връзъ колата, ще ги счупишъ,
вика другъ.
— Ей ти, „лодарь", не можешъ ли да позадържишъ и
отбиешъ малко въ д-бсно ? викаше вахмистра, ще чупишъ остьта.
— „Братцн! братцш"! дайте ми ш&ть да мина, под-
викваше единъ казакъ, възсвдналъ на уморевъ и едвамъ влачущъ
краката си конь, който, види се, носеше на началството
нъчкакво донесение.
Близо до самия мостъ нъкоп отъ офицеригв постоянно
сновяха на самъ на тататъкъ ; даваха заповЕди на подчиненитъ
си долни чинове, а по нъкой пжть отправяха по адреса на
тези последните нецензурни думи. . . . Съ една ръчь, вспчко
се движеше и вепчко бързаше напръдъ ! Само тихия бълъ
Дунавъ си течеше тихо и спокойно. Него едно само го сърдяше,
за гдйто го бвха припръчили съ мостъ, който му препятствуваше

— 111 —
на свободното течение. Но ел^дъ една малка борба съ това препят-
ствие, той пакъ победоносно продължаваше своя вйченъ п&тъ . . .
Най-после кракътъ ми ст&пи на моста. Тукъ нямаше онъзи
бъркотия и хаосъ, както на острова.
Колата следваха една слйдъ друга на определена дис-
танция, а хората, които сновяха едни отъ левия за десния
бр-вгъ, други обратно, вървиха отъ страни. Моста, при всичко
че минаваха по него кола, още не беше готовъ. Много понтонери
едни на лодки, други на моста, продължаваха да работятъ.
Всвка една незначителна задържка мене ми се виждаше
ц-вла вечность. Струваше ми се, че нима да доживея, да стхпи
кракътъ ми на родния ми брътъ.
Не мога да опиша онова радостно вълнение, което ме
обхвана когато най-после кракътъ ми ст&пи на бръта! И колко
на душата ми беше светло и легко! Съ пълно съзнание на
своя дългъ спрямо отечеството, азъ бихъ се хвърлилъ, безъ
колебание, въ огъня за майка България. . . .
Но ср"Бдъ тия ми размишления, азъ чухъ да ме вика н^коп
по име. Поогледахъ се и видйхъ щабсъ-капитана отъ 53 -и Во-
линскп полкъ, Долапчева, обрусвлъ българинъ.
— Каде отивате, где е вашето опълчение и скоро ли
ще минете Дунава? ме затрупа съ въпроси Долапчевъ и, преди
азъ да му отговоря поне на единъ, той пакъ запита:
— Научихте ли се че щабсъ-капитанъ Петровичъ е убитъ?
— Какво?! Попитахъ азъ Долапчева, като пе ми се и
щеше да в"Брвамъ на ушите си, нима това е истина?
— Да, истина е, братко, ц-вла истина! Царство му не-
бесно и вечна память! прибави той най-набожно.
И така, сбъдна се предчувствието на щабсъ-капитанъ Пет-
ровпча! Но за това ще кажемъ по-пошгв.
— Ами какво говорятъ лошите язици за вашето опъл-
чение? ми зададе Долапчевъ новъ и неочаквант въпросъ.
— Лошите язици само лошо могатъ да говорятъ, отгово-
рихъ азъ. Всичко, което сте чули да говорятъ лошо за Бъл-
гарското опълчение, не е друго, освенъ лъжа и ниска клевета.
Следъ това азъ помолихъ Долапчева да ми раскаже по-
дробно за смъртьта на Петровича. Убития бе родомъ бълга-
ринъ. Той служеше въ 13 п. дивизия и, щомъ се бе започ-
нала войната между Сърбия и Турция, той, както и всички офи-
цери българи, служивши въ руеската армия, напустна службата

— 112 —
и замина за Сърбия, гдъто взема участие въ биткигв еъ Тур-
цигв. Слъдъ напущанието на сърбската служба, Петровичъ се
завърна въ Руесия и биде наново приетъ и зачисленъ въ
54- и пъшп Мински полкъ.
м
1 §
р я (4
И са
ш ©
д й и
8*8
ю - и
м ш ^
о «
« ** к
Ч Й
^ © ©
о § €
о „
с о
й «
>ч ек»
МГ
^1 8
О | в»
Н й *
00 оо §,
ьЧ ГО
5 м оо
° 2 -
я -
а
о « ©
я и ч
«ТОН
н - ■ I
Г~ .
са „ &*
» м Р»
Д о о
и и а
Р, «
О С ш
5В I
й & е*
На 6 Априлъ всички офицери, които се намираха] въ
Кишиневъ и нвкои новоназначени граждански чиновници, сжщо
българи, се фотографирахме въ група. Петровичъ, като разда-
ваше на приятелигв си портрети, винаги исказваше пълна увй-

— 113 —
реность, че ще падне убитъ въ войната и даже раздаваше си
др-Бхигв.
Нвма съмнение, че азъ б^хъ поразенъ, когато впдъ^хъ, че
пр^дчувстствието на Петровича се сбвдна. Ето какво ми рас-
правп щабсъ-капитанъ Долапчевъ за неговата смърть:
— На 14, сръчцу 15 Юний на разсъмнувание, лодката,
на която се намираше щабсъ-капитанъ Петровичъ, съ единъ
взводъ войници, бъчпе отнесена отъ течението на р-вката зна-
чително по-долу, отъ онова мъсто гд^то требваше да се из-
лезе. Щомъ турцитй забързали приближението на лодката,
открили по нея честь пушеченъ огънь, по взвода, споредъ да-
дената му запов-вдь, не отговарялъ на турската стръмба, а ко-
гато лодката се приближили до бръта на плитко, Петровичъ
извикалъ „ура" и се хвърлилъ пръвъ въ водата, като повля-
калъ подиръ 1 си и войницитъ 1 . Но въ с&щото това връме отъ
брътътъ се раздалъ залпъ и Петровичъ, поразенъ съ нвколко
куршума, падналъ въ водата мъртавъ.
Течението на реката отнесло гвлото на убития надолу
около 2 х / 2 версги, гдъто на другия день е било намерено п
наедно съ още няколко офицери и много войници погребено
до самия брътъ на Дунава. г )
. Това известие за геройската смърть на Петровича, ми
направи потрасяюще впечатление. Азъ си взехъ сбогомъ отъ
Долапчева и се ош&тихъ бърже за Овищовъ.
Отъ моста за града се отиваше по два има: единия,
покрай самия Дунавъ до скелята, а отъ тамъ за центра, другия,
прЪзъ лозята за долнята махала. Азъ избрахъ последния пхть.
Щомъ стжпихъ па десния брътъ на Дунава, започнаха
да се сръчцатъ слйдн отъ опзиденшния бой; тукъ се търкаляха
кървави парцали, бинтове и кърпи, тамъ — на земята запечена
кръвь, по-нататъкъ — раздранъ ботушъ. Като се приближпхъ
до долнята — неточната часть, азъ заб^лъзахъ по шосето,
*) II днесъ пдтницитъ- отъ нараходигв и жителитъ- отъ г. г. Свпщовъ и
Зимничь виждатъ бъчгБЮЩигв се няколко паметника, братски гробове и каменни
кръстове, които стърчатъ на високия двеенъ бръчъ надъ самия Дунавъ, въ три
версти по-долу отъ Свищовъ. На едната страна на паметника, на надгробната плоча
е надписано: „Тукъ почива прахътъ на убития, въ врЪме на прЪминуванието на рЪка
Дунавъ, на 14-й сръчцу 15 Юний 1877 год., щтабсъ-капитанъ отъ 54-и иЪх. Мински
полкъ Петровичъ". Не е казано, че Петровичъ е родомъ българинъ отъ берковско
село и, навярно, никой, или твърдв малцана знаятъ това. Щабсъ-капитанъ Петровичъ
б^Ь първата жертва — български поборникъ, пр^зъ тжзи война, който геройски
прол* кръвьта си за свободата на Бглгария.
8

— 114 —
което вървп отъ града за къмъ истокъ, голямо движение на
народъ: селени и селенки натоварени съ разни домашни при-
надлежности, като : нощови, котли, юргани, качета и пр. Чудно
ми се показа това, още по-вече въ такова време. И само когато
влЪзохъ въ града, азъ си обяснихъ въ що се състоеше работата.
Турската чаршия се оказа съвсъмъ разграбена. Пръ*дъ дюгенптЪ
се търкаляха: дъски, бъчви, ракли и др. т., а наоколо шетаха
като мравки, селени, селенки и граждани. Тукъ вече нямаше
скжпи пр-вдмъти, като кафе, захаръ, сапунъ и други: тези стоки
още въ първия и втория дни биле разграбени. Между мно-
жеството, тукъ-тамъ се виждаше некой „гавриличъ" — казакъ
или обозенъ войникъ, но това беха единични случаи. Тукъ
нямаше Раховския грабежъ, въ който румжнскиге войници и
генерали еж грабили, каквото имъ се попадне, и, безъ разлика,
отъ турскп или български дюкяни, и не само захаръ, кафе и пр.,
но добитъкъ, храни и др., които еж биле изнесени на тъхнитъ
параходи.
Разбира се, азъ не одобрявахъ постжпкигв на българите
съ турския имотъ, който бъше оставенъ отъ притежателите си
на пропзвола на еждбата; но можеше ли строго да се обвини
българина за минутния поривъ да отмъсти, както може, на своя
ввковенъ тиранинъ; можеше ли да не се прости на тоя бъл-
гаринъ, който въ продължение на всичкото робувание, е билъ
изложенъ на най-големи нечувани мжчения и поругания? Можеше
ли, повтарямъ, да се одържи българина отъ да не направи
едно най-незначителво зло на онези, които много векове еж
располагали, не само съ имота, честьта, но даже и съ живота му.
Въ града имаше голямо движение. Гражданите, облечени
въ празднични дрехи, пълняха улиците. Те тържествуваха;
мнозина отъ тъхъ беха глоглави, или съ кърпи на главите.
Причината на тово беше, че следъ превземанието на града отъ
русейте, Свищовчани беха хвърлили фесовете, а нъкъ въ града
не се беха оказали въ достатъчно количество калпаци и капели.
Свищовъ отъ далеко правеше несравненно по-добро впе-
чатление. Вхтрешния му изгледъ, обаче, беше съвсемъ другъ :
улици тесни и криви, наистина посланп съ едри камъне, но
тъй неравни, щото на всека крачка человекъ можеше да се
препъне. Кжщята еж повечето едноетажни, п то еж вжтре въ
дворовете, оградени съ високи каменни или кпрпичнп зидове,
особенно турските. Единственните украшения на града беха

— 115 —
фруктовите градини, които ги имаше почти въ всеки дворъ.
Вь центра и въ горнята махала имаше повече добри и големи
к&щи: види се тамъ живееха по-заможните граждани. — Тур-
ската махала представляваше противуположаость на българската.
Тамъ к&щята едвамъ се виждаха: почти всичките бъха на
в&тръ 1 въ дворовете, оградени съ високи кпрпичии ствни.
Наистина, и въ нея махала по нейде надъ улиците се възви-
шаваха двуетажни паянтови к&щя, но повечето отъ техъ отъ
къмъ улицата беха или безъ прозорци, или пъкъ съ малки
четвъртити отверстия, препречени съ решетки. Турската махала
се отличаваше отъ българската още съ големите си, сравни-
телно, дворове, съ првкрасните си фруктови градини и съ още
по-тесните си и криви улици. Сега въ турската часть на града
царуваше мъртва тишина, само тукъ-тамъ се забелезваха бъл-
гарчета, копто обикаляха фруктовите градини, а по нейде
не кой закхснялъ селенинъ се расхождаше въ опустелите кжщя
и дворове . . .
Щомъ се започналъ боя, турците се били заканили на
българите, че ще ги исколятъ. Никой отъ тези последните не
смеялъ да се покаже на улицата. Но съ влизанието на русите
въ града, турците набързо забравили и заказвания и всичко,
и напустнали града съ натоварените си предварително коля.
Едва що влезохъ въ града, срещнахъ се съ некои отъ
вчерашните си познайници — посетителите на опълченския
въ Зимничъ бивуакъ, които ме каняха у техъ на гости. Неще
съмнеиие, че азъ приехъ радостно тая сърдечна покана.
Гощаваха ме съ неизбежното сладко, кафе, вино и разни за-
куски, развождаха ме по роднини и приятели и по такъвъ
начинъ ме предаваха отъ ряка на р&ка, догдето най-насетне
ме измориха. Прпема беше извънредно радушенъ. Всички се
стараяха да ми угодятъ; а главно да ме нахранятъ, и всички
набързо ми расказваха за теглилата и патилата си отъ турците,
и благословиите, отправяни къмъ Руссия и Царь Александръ II,
може да се каже, не преставаха.
Бехъ се оп&тплъ за моста, когато срещнахъ другаря си,
подиоручпкъ Иваницки. Той ми расказа само за действието
на 54-и пеши Мински полкъ и за смъртьта на щабсъ-капитанъ
Пегровпча. Беше се вече стъмнило, когато се върнахъ на бивуака.
19-й Юний. — Съгласно распорежданието, направено въ
Руше-де-Веде за отделянието на кадрите за нови дружини,

- 116 —
дпесъ отъ 3-я дружина се отдялаха: -1-а рота въ съставъ 9
офицери, а именно: командира на ротата поручикъ Филовъ,
подпоручикъ Гуджевъ и пряпорщикъ Людницки, освенъ това,
бившите прикомандирувани къмъ дружината: капитанъ Григоревъ
щабсъ-капптаните : Севрюкъ, Местнпковъ и Товаровъ и пору-
чиците Термински и Крушовски и долни чинове : ун. -офицери
45, опълченци 38, музиканти и гарнисти 12, нестроеви 4,
вестови 4, а всичко 115 человека.
Бехъ дежуренъ по дружината. Предъ обедъ, когато се
върнаха ротите отъ учение, азъ съгледахъ, че единъ опълченецъ,
въпреки заповедьта по дружината, продаваше на своите другари
— опълченци ракия. Опълченеца беше отъ 4-а рота. Азъ
заповедахъ на фелдфебеля отъ казаната рота да арестува тър-
говеца съ ракия и да доложи на ротния командиръ щабсъ-
капитанъ Сгеселя. Но подиръ малко, азъ видехъ казания
опълченецъ свободенъ. Като мпсляхъ, че фелдфебеля не е до-
ложилъ на ротния си командиръ, отидохъ самъ да му кажа.
— Защо ще го арестувамъ? Той е черногорецъ, ми каза.
Стесель, впрочемъ, азъ ще го назнача дневаленъ, притури той.
Когато опълченците се събираха следъ обедъ на учение,
наблизо до офицерските палатки дойде една кола, която-
моментално беше окръжена отъ твхъ. Оказа се, че въ
колата имало тютюнъ. Тъй като наближаваше време за учение,
а ес/вки отъ опълченците искаше да си купи добъръ и ефтинъ
тютюнъ, за туй всичките се увираха къмъ колата и вдигаха
страшенъ шумъ. Въ това време азъ чухъ гласътъ на щабсъ-
капитанъ Усова.
— Ей, вий ! Атакувайте ! Ура !
Испърво, опълченците, изненадани отъ командата, не се
решаваха да я испълнятъ, но когато командата се повтори,
те се спуснаха върху колата.
Но продавача, види се, да беше предвиделъ това, та беше
оставилъ едно отверстие, отъ което вадеше тютюня, и за туй,
щомъ опълченците се хвърлиха върху колата, той легна съ
гърдите на стоката си и по тоя начинъ я бранеше.
— Да преобърнемъ колата! извика некой отъ опълченците
и последните се спуснаха да направятъ това. Но азъ бехъ вече
успелъ да се приблгжа при колата и распждпхъ нападателите,
като арестувахъ двамина отъ техъ.

— 117 —
-- Ваше благородие, ний не сме виновати, намъ нп за-
повядаха, започнаха да се оправдаватъ арестуваните.
Азъ се обърнахъ къмъ щабсъ-капитанъ Усова и му казахъ:
— Господинъ капитанъ, лоша шега направихте съ вашето
«ура* !
— Напротивъ, вий не навреме се намесихте, ми отговори
той. Кой дяволъ го е довелъ тукъ, — между палатките ! Тукъ
не е пазаръ, а още се уврелъ до самата ми палатка.
Азъ не можахъ да се удържа отъ да не кажа, че този
случай е единъ отъ многото, въ които се поощряваха опъл-
ченците къмъ пакости, за което подиръ биваха хулени ....
— Ну, опълченците и безъ това с& добри испечени и
нтшатъ нужда отъ поощрение, отговори Усовъ.
Въ време на разговора ни, не далеко отъ насъ се чу
гърмежъ. Азъ се затекохъ по направление къмъ изстрела. Оказа
се, че единъ опълченецъ отъ 5-а рота се бъчпе самоубилъ съ
пушката си. Куршума, пустнатъ прйзъ устата, беше пръсналъ
черепа му, така щото окр&жавшигв го биле опръскани съ кръвь
п мозъкъ. За истинската причина на това самоубийство се го-
вореше различно. РусситЯ, на присм^хъ, говоряха, че той билъ
открадналъ нещо, други казваха, вероятно на присмехъ, че го
било страхъ отъ турците, а опълченците отъ 5-а рота говоряха
по-между си полекичка.
— Бей, накараха горкия М. да свърши съ живота си.
И какво искаха отъ него?
— Такъвъ смиренъ момъкъ беше !
Истинската же причина за самоубийството на опълченеца
се оказа тая : подозренъ въ кражба на 4 л. турски отъ дру-
гаря си, ако пзследванието и да не бе открило абсолютно
никакви данни противъ него, опълченеца М. бе осаденъ отъ
дружинния командиръ на телесно наказание — 25 удара съ
пръчки, за да се принуди ужъ да признае виновиостьта си.
Позорната екзекуция предстоеше да се непълни надъ единъ
невиненъ человекъ следъ нладае. Не привикналъ на такъвъ
позоръ, обаче, самолюбпвия българпнъ — опълчеяецъ — пред-
почелъ смъртьта. При претърсвание на вещите му, следъ
смъртьта, у покойния не се намериха пари, освенъ нвколко
дребии монети.
20 Юний. — Днесъ беше наказанъ единъ опълченецъ съ
25 удара съ пръчки за с&щото пресг&пление, което беше

— 118 —
извършено вчера отъ черногореца, т. е. за продаванпе на ракия.
Наказания б-вше сжщо отъ 5-а рота, но само той не б^ше черно-
горецъ, а българинъ. Това се случи така:
Ротния командиръ щабсъ-капптанъ Стесель забъ^залъ го-
реказания опълченецъ, че продава ракия.
— Ахъ, ти такъвъ, онакъвъ, ще ти дамъ азъ тебе ракия
да продавашъ, завика Стесель. 8 деня по два часа съ пълна
торба! завърши той.
— Какво има пакъ, та се сърдишъ ? попита дружинния
командиръ Стеселя, който, като на зло въ това врЗше се при-
ближаваше къмъ последния.
Стесель расказа, за какво му бв сръднята п подполковнпкъ
Еалитинъ намери, че наказанието е малко и заповядва да му
се ударятъ 25 пръчки.
— Фелдфебелъ! скоро пръчки, веднага заповяда Стесель.
Азъ и д-ръ Вязанковъ бъхме наблизо и за туй чухме вспчко,
каквото се говоряше, а когато се даде запов^дь за пръчки ний
се доближихме до гвхъ.
— Наказвапието съ пръчка българина за продаванпе на
ракия ще б&де твъръ 1 несправедливо, казахъ азъ на Стеселя, толкосъ
по-вече, че за с&щото престъпление, извършено вчера отъ
черногореца, никакво наказание не наложихте.
— Вий знаете, че ротния командиръ, изобщо, началника,
има нраво едного да накаже за извъстно престъпление, а дру-
гиго за същото престъпление да остави безнаказанъ, се намеси
дружинния командиръ.
— Особено, ако този „другъ" е черногорецъ, забележи
д-ръ Вязанковъ. . . .
Несправедливата екзекуция съ пръчки надъ българина
опълченецъ, подвъргна въ голямо униние другарите му.
Съ приказъ по армията отъ 18-й Юний се обяви, че се
формирува особенъ пръденъ отрядъ, подъ началството на ге-
нералъ- лейтенанта Гурко. Въ състава на тоя отрядъ влизаше
и българското опълчение. Задачата на предния отрядъ бъше
слйдующата : отряда да настъпва напр^дъ — по направление
къмъ Търново — Севлиево; да обрекогносцирува всичката м-вст-
ность, като се приготви къмъ по-нататъшно настъпление. Носле,
когато последва запов-вдь отъ Н. И. Височество Главнокоман-
дующия — отряда да тръгне напръдъ, като се ностарае да
заеме балканските проходи и да испрати кавалерията задъ Балкана.

— 119 -
Подъ прикритието на тоя прЪденъ отрядъ ще се пристъпи
къмъ направата на пътищата и приспособление на проходите
презъ Балкана за минавание по тйхъ на обозите и артилерията.
Боевата сила на предния отрядъ се съставляваше отъ 43 еска-
дрони кавалерия, 10 батальона, въ това число и опълчението,
ивхота, 38 орждия, отъ които 18 конни, а останалите горски.
Тоя приказъ направи твърди добро впечатление на всички ни.
— Значи п ний ще попаднемъ въ бой, и ний ще поми-
ришемъ барутния димъ, казваха си тъч
По силата на приказа по армията отъ 18- и Юнпй се
издаде на 20-п Юний слйдующпй приказъ по опълчението :
„За да се увеличи численностьта на опълчението и неговите
сили и като ядка около която може да ставатъ групировки,
отъ които да се образуватъ отделни български отряди, повъ 1 -
ренното ми опълчение съ Височайше повеление се усилва още
съ 6 дружини.
За туй, щомъ мпнемъ Дунава, въ гр. Свищовъ, за фор-
мируванието на казаните части, отъ всвка дружина се отделя
една отъ ротите подъ командата на своя ротенъ командиръ.
Състава на тия роти при отдвлянието имъ е :
1) Ротенъ командиръ и нЪкой отъ офицерите, които сега
се намиратъ въ дружините.
2) Прикомандирувавигв офицери. При това, за уравнение,
не ще се приема въ внимание, къмъ коя дружина тия офицери
еж били прикомандирувани.
3) Руските кадри, които се намиратъ въ ротите въ
настояще време.
4) Новопристигналите руски кадри, които сега с& прико-
мандирувани къмъ дружините и
5) По 8 человъка български доброволци на полувзводъ.
Излишекъ доброволци отъ тия роти се распръдъля въ
другите роти.
Отделените по тоя начинъ роти съставляватъ сводни
бригади. Деятелностьта на тия роти ще се състои въ приеманпе,
обмундирувание, въоръжение и обучение на българска доб-
роволци, до като б&датъ готови да се пръсъединятъ къмъ
опълчението.
6) Механизма за формируванието требва да се заключава
въ следующето : новия кадръ — 8 българска опълченци, т. е.
всеки полувзводъ отъ отделената рота, поверенъ на единъ отъ

— 120 —
старшите, прикомандированъ за бжд&щите дружини офицеръ,
се предназначава да се разгжне въ рота отъ новата дружина,
като по тоя начинъ се съставятъ всичко 24 роти или 6 нови
дружини.
Механизма за попълнение кадрите на новите дружини
и отделените временно отъ другите дружини роти, требва
да се заключава въ равномерно распределение на прибива-
ющигв доброволци въ частите. Срокъ за обучение три недвленъ.
Въ снособа за укомплектование на кадрите до пълния щатъ може
да се представятъ два случая: 1) Ако приема на доброволците
бжде значителенъ, то твърде е вероятно, че кадрите на всичките
6 дружини и 6 временно откомандированни роти, ще иматъ
въ своите редове пълио или почти пълно число доброволци,
обучени въ продължение отъ една до три седмици. Въ тоя
случай, следъ месецъ, подиръ минаванието на Дунава всичките
новосформирувани части (6 дружини и 6 роти) ще бждатъ въ
състояние, ако това баде заповедано, да тръгнатъ за съединение
съ опълчението. 2) Ако приема на доброволците българи подъ
знамето на опълчението не ще бжде тъй силенъ, както се пред-
полага въ предидущия пунктъ, то като се распределятъ
пристигвающите доброволци (п. 6.) равномерно по всичките роти
за обучение, да се укомплектувгтъ въ течение на 3 недели съ
превеждание отъ другите полувзводи, безъ да се обръща внимание
отъ една ли еж. или отъ разни роти, до числото на редовете
на половинния щатъ на четири ротна дружини. При това, тия
4 роти (полувзводъ) образуватъ 4-а дружина, която, следъ снаб-
дяванието й съ обозъ и съ всичко необходимо хозяйство, ще
има възможность да тръгне за вжтрешностьта на България —
къмъ опълчението. Следъ това, с&що по такъвъ начинъ, отъ
следующите 4 попълнени полувзвода ще се сформируватъ
8 дружини и т. н. т. Всичко това ще зависи отъ числото на
пристигвающите доброволци.
Испълнението на гореизложеното възлагамъ на командира
на 1-а бригада, полковника Корсакова, който и ще заведва
сводната бригада.
Командирува се за управлението стар. адютантъ щабсъ-
ротмистръ Сухонинъ, въ помощь на когото полковникъ Кор-
саковъ ще назначи двама офицери.
Отделените отъ дружините роти, съ ротните командири,
за формирувание на нови дружини беха:

— 121 —
Отъ 1-а дружина 2-а рота капитанъ Стражевски
2-а „ 5-а я поручикъ Обнински
3-я „ 4-а „ „ Филовъ (българинъ)
4-а „ 1-а „ капитанъ Р. Николовъ х )
5-а „ 4-а „ „ Поль
6-а „ 4-а ,, щаб. кап. Мещевъ
Майоръ П. Н. Поповъ бе назначенъ въ кадра на второто
опълчение въ гр. Свищовъ, но той се измоли да остане въ 3-я
дружива, въ която се числеше.
Осв-внъ горните, за кадръ въ новите дружини се назначиха
н сл^дующигв офицери:
Капитанъ Морциновски ; щабсъ-капптаните : Афанасевъ, Ло-
бановскп, Рогозпнски, Полянски. Ковалевски, Любомски (бъл-
гаринъ), Севрюкъ, Месниковъ, Григоревъ, Товаровъ, Лебедевъ,
Полевански, Михида, Ясински, и Пуцята ; поручиците: Ждановъ,
Фонъ-деръ-Ховенъ, Кругликовъ, Скоробогатовъ, Поражецки,
Новицкп, Чернявски и Симански ; подпоручиците : Термински,
Кочаловъ и Гуджевъ (българинъ) ; прапорщицптв : Ротинъ,
Лисенко, Синкевичъ, Силивановъ, Людницки и Лазаровъ.
Мнозина отъ тия офицери впоследствие б"вха преведени
въ дейсгвующите дружини, за попълвание на излвзлите отъ
строя убити и раненп офицери.
') Капитанъ Райчо Николовъ б^в издалъ въ г. Плоещъ сл^дующего въззвание.
Въззвание къмъ мсйте братья, Плоещъ 24 Априлъ 1877. год.
Братя Българи!
Връчяето за освобождението на отдавна поробеното, милото ни отечество, вече
настана. Русската армия стои край Дунава на лагеръ. Отъ орждията вече стрЪлятъ
за нашето освобождение !
И ето ме, азъ пакъ съмъ съ васъ ! Дойдохъ въ Плоещъ и донесохъ, испра-
тенигв отъ Руссия, орждия, пушки, военно облекло и други принадлежности за нашето
българско опълчение.
Братя Българи ! Вий юнашки минахте р. Тимокъ на 6-й Августъ и р. Морава
на 20 й Августъ; геройски се бихте на 16-й Септемврий на Гредетинскитъ 1 възвишен-
ности, и вашигЬ гърди бЪха украсени съ воински знакове за храбростъ ! Но вий
ще има да получит^ скжпа награда : свободата на България.
Азъ ви знамъ и в^рвамъ, че сега вий не ще закъснеете нито една минута
да се съберете пакъ и още по юнашки да се хвърлите, съ Божя воля, на зв^ро-
образнигв турци, които безчестятъ нашити сестри и майки, убиватъ нашити бащи
и братя, изгоратъ нашитЬ села и паланки и опустошаватъ милото ни отечество.
Вр^ме е братья българи ! Минутата за нашето освобождение пастана. Стичайте
се голи и боси въ г. Плоещъ. Вемете пушки, обличайте се въ военно облекло и съ
Бога нащгвдъ ! Като юнаци надъ юнацигв, нека сега докажемъ своето юначество на
бойното поле.
Азъ съмъ вашъ братъ и другарь, ще бжда съ васъ въ биткитЬ напрЪдъ и
надЬвамъ се, че и вий нЪма да отсганигЪ назадъ. НапрЪдъ, напрЪдъ!
Вашъ другарь Капитанъ Райчо

— 122 —
Положително никакво известие ивмаше отъ театра на
военните действия. Настъпваха ли нашити и на к&д-в — не
беше известно. Между това, на отсрещния бр-вгъ б-вха минали
5-а, 12-а и 33-я дивизии, кавалерийските и артиллерийскигв
части, иочтп съ всичките си обози и паркове.
21 Юнпй. — Най- после и опълчението, сл-вдъ обедъ на-
пустна бивуака при Зимничъ и се опъти къмъ моста. Беше
вече късна нощь, когато 3-я дружина премина на двсния
бр^гъ. Минуванието на моста стана съ разредени редове п
увеличена дистанция между ротите.
Невъзможно е да се опише радостьта на опълченците,
когато стъпиха на родния сп бр-вгъ. Те припаднаха на колене,
цалуваха земята, кръстиха се, възиасяха къмъ Всевпшния
горещи молитви и се поздравляваха единъ другъ
Щомъ минахме Дунава, дружината тръгна по единъ твсенъ
пъть, който минуваше презъ лозята. Този пжть представляваше
корито съ високи до 1 — 1 1 / 2 аршина брътове, препълнено не
съ вода, а до колени си прахъ: по него беха минали почти
всичките войски. Страните му беха обрасли съ живъ плетъ
— трънакъ. Отъ неравностьта на пътя и отъ тъмнината вой-
ниците падаха па всека крачка.
Късно, презъ нощьта, опълчението се спре на разстояние
2 — 3 километра отъ града на една полянка, на която и прекара
останалата часть отъ нощьта.
22 Юнпй. — Слънцето още не беше пзгрело, когато дру-
жините се дигнаха отъ полянката; 3-я дружина беше въ аван-
гардъ. Минахме презъ една, види се, искуственна теснина.
Тя имаше не повече отъ 200 — 250 крачкп дължина на 10 — 15
кр. ширина, а съвсемъ отвестните и брегове беха високи отъ
12 до 14 аршина. Отъ теснината вървяхме вече къмъ юго
заиадъ, минахме презъ с. Царевицъ, малко и небогато село, и
изведнъжъ извихме къмъ югъ. Пътя водеше по една не по-
дълга отъ 1 ] / 2 — 3 версти долина. На половината отъ пътя
въ долината имаше чешма, отъ която, безъ да се спира дру-
жината, некои отъ опълченците се напиха вода и си налеха
манерките.
На излпзание отъ долината, срещнаха ни неколко души
селени, които идяха съ бързи крачкп и расправяха, че чер-
кезите и башибузуците биле нападнали селото имъ, откарали
добитъка и щели и техъ да исколятъ, ако не биле избегали.

— 123 —
Отъ това место, гдето се свършваше долината, започваше
се една вълнообразна равнина съ богати пасбища и нивя, а
далеко напрйдъ се чернееше величественния Балканъ. Шосето
отъ Свищовъ за Търново вървеше къмъ юго-истокъ, а дру-
жините взеха направление къмъ юго-западъ по междуселския пжть.
Не бвхме изминали отъ върха на долината и 4— 5 версти,
когато се получи сведение, че около два табора турска войска
се намирала на растояние 2 — 2*/ 2 часа на югъ. Това известие
се посрещна отъ опълченците съ голяма радость.
— Турците, турците! викаха те, близо с& турците.
Скоро ще се срещнемъ съ техъ. И опълченците неволно уве-
личиха крачката.
По пжтя все повече и повече се срещаха бежанци бъл-
гари. Те всички беха пспоплашени. При проивнасянието само
името турчинъ, баши-бозукъ или черкезъ, те потреперваха отъ
страхъ. Това ни правеше лошо впечатлени. Наистина, неприятно
беше да гледа человекъ на такива великани, които беха из-
губили и ума и дума отъ страхъ. Те беха оставили въ селото
си: жени, деца, старци и родните си огнища и бегаха само,
за да си спасатъ живота.
— - Много ли черкези и баши-бозуци нападнали селото ви?
попптахъ азъ селените.
— Та имаше до 40 — 50 человека, отговориха те,
— Какъ не ви е срамъ! Цело село отъ 350 кжщи да
бега отъ 40 — 50 черкези и баши-бозуци. Защо не останахте
всички въ селото и да испвдпте турците? попитахъ азъ.
— Ехъ, господине, лесно е да се каже ; да станемъ и да
ги пропъдимъ! но съ какво да ги пропъдимъ?До миналата година
ний си имахме криво лево пушки, то ловджийски, то кремък-
лийки, но и техъ нп ги отнеха, а сега въ цвлото село и
кривъ ппщовъ неможешъ намери, отговориха те.
Неможеше человекъ да се не съгласи съ псказаните отъ
селените доводи.
Повече отъ два часа бехме извървели, но никакви турци
не срещнахме. Между това бегущите селени подтвърждаваха,
че наистина, имало на близо турски войски, но те твърде
бързо отстжпвали, като оставяли само черкезите и баши-бозу-
ците да обиратъ и палятъ селата.
Още преди пладне, пристигнахме въ село Турско-Сливово,
гдето имахме голема почивка. Опълчението бе се спряло на

- 124 —
бпвуакъ на южната часть на селото, а по къмъ сЬверъ —
беше бивуака на 4-а Стрелкова бригада, която почтп едно-
временно бе пристигнала съ опълчението, но само по другъ п&ть.
На стотина крачки отъ бивуака имаше една кръчма. При
тжзи кръчма се тълпяха много войници отъ стрелковата бригада.
По една време се зачу отъ къмъ кръчмата отчаянъ викъ. Като
дежуренъ по дружината, азъ се затекохъ къмъ кръчмата и
като едвамъ си пробихъ съ сила пжть влезохъ въ нея и видяхъ
следующата картина:
Школко войници тласкаха една жена, види се, жената
на кръчмарина, която, оплашена отъ дързскигБ войници, викаше
мъжътъ си на помощь. Лослвдния, обаче, така с&що беше
окр&женъ отъ множеството войници, та за туй неможеше да се
притече на помощь.
Съ влизанието си въ кръчмата, азъ силно — съ впсокъ
гласъ пзвикахъ и запов г вдахъ на войниците да излъзатъ вънъ.
Войниците, щомъ чуха заповедьта ми и ме видеха, спуст-
наха се да бегатъ, като падаха и се ирискачаха единъ други.
Когато въ кръчмата не останаха войници, азъ зачухъ силни
глъчкп и псувни, които пдяха отъ зимника. Той се оказа пре-
пълненъ съ войници. Те беха исправили една бъчва, пълна
съ вино, па едното дъно, отбили другото — и черняха отъ
нея, кой съ каквото може и ппяха.
Мнозина отъ войниците, по немание на сждпна, гребяха съ
фуражките, па даже и съ ботушите си.
— Ваше благородие! Нип квасецъ, квасецъ дойдохме да
пиемъ, завикаха те, като чуха заповедьта ми да излизатъ оть
зимника и ме видяха. Зимника и кръчмата се иепраздниха
Само единъ войникъ отъ 15-и стрел. батальонъ отказа да ми
пспълни заповедьта и да излезе.
— Вий нвмате право да ми заповедвате, ми отговори топ,
азъ имамъ свой началпикъ.
Войника не изглеждаше да е пиянъ, при всичко това,
за да се не случи нвкоя ненрпятность, не настояхъ да го на-
карамъ да излезе, макаръ кръчмаря и да ме моли за това.
Азъ попптахъ казанпй войникъ за името и фамилията и
той се нарече :редникъ отъ 15-п стрелковий батальонъ Ироденко.
Огъ кръчмата отидохъ на бивуака, набързо написахъ ра-
портъ за случката и го подадохъ на дружинния си командпръ.
Но подполковпикъ Калитипъ ме съввтваше рапортъ да не по-

125
Подполковникъ Навелъ Петровичъ К-.>лшинъ, комавдиръ на 3-я дружина.

— 126 —
давамъ, а да отида по за скоро самъ въ 15-я стрелкови батальовъ
и да раскажа на командира му за случая въ кръчмата съ войника
Ироденко. Рапорта си, обаче, азъ пе взехъ назадъ и настояхъ да му
се даде ходъ. Тамъ бъше и бригадния командиръ князъ Вяземски.
Подполковникъ Калптпнъ прие рапорта ми и на часътъ
го испрати. Не се измина, обаче, много връме, когато дойде
адютанта на 15-п стръмк. батальонъ н ме моли отъ името на
баталионния командиръ да си оттегля рапорта назадъ, което азъ
пакъ не направихъ.
Този случай стана причина, щото князъ Вяземски и под-
полковникъ Калитинъ да размънятъ приблизително сл-вдующия
разговоръ: — Не, не правятъ добръ" нашитъ войници, гдето
вършатъ такива пакости, каза княза и още по-лошо прави на-
чалството, за гдето не пръслъдва виновниците.
— Злото съ това нвма да се искорени, възрази подпол-
ковникъ Калитинъ, по-голъ-мо, или по-малко зло отъ този родъ
не може да побърка на работата. Самата война е насилие.
— Ний дойдохме да освобождаваме бйднптъ 1 поробени
българи, между това сами пмъ отнемаме, може би, последния залъкъ.
— Но, не, ваше сиятелство, азъ не съмъ съгласенъ
съ това. Което ще вземе войника, далеко не е последния
залъкъ. Дай Боже нашия мужикъ да има това което има бъл-
гарина. Освгшъ това, по н1шой пхть не може да се пзбътне,
единъ видъ по-благородно прпсвояванпе чуждпя пмотъ; —
война е, скяпотия страшна, а войника гладенъ, понеже не
винаги пма възможность да се готви.
— Ноложимъ, отъ недостатъкъ не можемъ да се оплак-
кваме, нито пъкъ отъ малкия окладъ, каза княза. Нри това той
погледна къмъ дружинното стадо крави и биволи, което па-
сеше не далеко отъ бивуака.
— И тъй, по ваше мнъние, грабежа е допустимъ въ вой-
ската? Запита пакъ княза.
— Азъ пе стмъ за грабежа, отговори Калитинъ, но има
случаи, когато той неможе да се спре. Това по неволя ще се
допустне.
— Но, ето, подпоручика спръ 1 грабежа. Сега за прпм-връ
на другитъ тр-вбва да се накажатъ виновните. Само съ думи
не се помага на работата. Казвате, че за такива простжпъци
нвма да наказвате, продължи княза, между това вий собственно-
ржчно наказвахте опълченците и то само за това, че отиваха,

— 127 —
безъ разрешение да пиятъ вода или пъкъ, защото продаваха
на другарите си ракия, — престъпления сравнително не го-
леми, сърдито забележи княза.
На отговора на подполковникъ Калитпна, че той наказвалъ
и ще наказва неиспълнптелите на неговата заповедь, княза
отговорп :
— Подполковникъ, присвоявание на чужди имотъ е по-големо
престъпление. Значи, по ваше мнвнпе, не е престъпление напа-
дението на една беззащитна жена. Впрочемъ, да оставимъ този
разговоръ. Колкото се отнася до мене, азъ строго ще пресле-
двамъ нарушителите на законите.
Такива и подобни темъ препирни често се възбуждаха
между началствующите. Но това беше чудното, че те се раз-
искваха въ присътствието на по-младите, които също твърде
често вземаха горещо участие въ техъ.
Следъ хубава почивка (впрочемъ опълченците не беха
уморени), дружините си продължиха пътя.
Турците все гп нвмаше. Надвечеръ пристигнахме въ тур-
ското с. Батакъ, отстояще отъ Свищозъ на около 25 версти,
и се расположихме на западната му часть. Още отъ далеко се
виждаха почернелите отъ пожара стени и високо стърчащите
кумпни на изгорелите къщя, които и сега още се димяха. Рас-
казваха, че преди два три деня, когато пристигнали въ това
село драгуните, те поискали отъ турците да нмъ предадатъ
оръжието си въ растояние на два часа, като заплашвали че,
ако не бъде испълнена тая заповедь, ще пмъ взематъ добитъка.
Жителите обещали, да си дадатъ оръжието, но като пмъ
било заповедапо на часътъ да предадатъ онова, което се нами-
рало у техъ, те отговорили, че у себе сп немалп такова;
обаче, следъ претърсванпето на трима турци въ поясите пмъ на-
мерили револвери и патрони. Тези трима турци биле аресту-
вани, а на другите било заповедано да отидатъ въ къщята си
и да донесатъ оръжията си ; въ същото време, въ края на селото,
турците започнали да стрелятъ върху драгуните, при което
пушката на едного отъ последните била пострадала.
Единъ отъ драгуните гръмналъ въ къщата отъ която тур-
ците стреляли и убилъ единъ турчинъ; въ същото време била за-
палена и самата къщата. Отъ нея се запалили и други, по та-
къвъ начинъ половината село пзгорело.

— 128 —
За наказание, гдето стреляли върху драгунигв, взели отъ
е. Батакъ 40 глави рогатъ добитъкъ.
Сега селото беше заето оть драгуни, които, до нашето тукъ
идвание, стояли на щрекъ, тъй като, споредъ гехннгб думи, тур-
ците биле много проклети. Впрочемъ, и слъдъ пристиганието на
опълчението предпазителните мерки не бвха принебрегнати.
Напримеръ, опълченците ходяха въ селото за вода съпровож-
дани отъ въоръжена команда. Всичките турци беха събрани
въ няколко групи и се имаха подъ надзоръ.
23 Юний. — Въ Батакъ имахме дневка, или по-добре
да кажа чакахме заповйдъ за тръгвание, което зависеше отъ
пристигванйето на генералъ Гурко, — началника на предний
отрядъ.
Началника на опълчението прати да повикатъ турците
отъ селото, но те отказаха да се яватъ, за това беше отредена
едва команда, подъ началството на офицеръ, която и доведе
турците при Столетова. Генерала самъ лично встъпи въ раз-
говоръ съ техъ, като ги съветваше да мируватъ и си гледатъ
работата, защото, въ противенъ случай, виновниците ще бъдатъ
строго наказани. Когато генерала говореше твърде кротко на
турците, те всичкото време стояха съ наведени на долу
глави и мълчаха.
На свършека генерала имъ предложи да предадатъ всичкото
си оръжие, включително и хладното, — но турците отговориха,
че намали никакво оръжие. Назначи се, следъ това, команда
войници, която направи най-тщатателно претърсваиие въ къщята
и дворовете, въ които се намериха много добри пушки, револ-
вери, пищови и разенъ видъ хладно оръжие.
Распръснатия слухъ, че въ с. Батакъ пристигнало българ-
ското опълчение привлече тукъ множество българи отъ околните
села, мнозина отъ които идяха не съ праздни ръце. — Те
носяха за българската „ьойска" каквото далъ Господъ: хлебъ,
баница, овни, масло, сирене и бурета съ вино и ракия.
Повечето отъ техъ идяха да се оплачатъ отъ зулумлуците
па турското население, а, особено, отъ баташкото. Оплакваха
се, че на едни добитъка откарали, на други покъщнината
отнели, а трети неранили. Явиха се съ оплаквание отъ баташ-
ките турци роднините на двама българи, които недавно били
убити отъ техъ, посочваха се и самите убийци.

— 129 —
За тези престъпления, а тъй също за стрелянието противъ
драгуните, беха осъдени 6 человека отъ баташките турци на
смъртно наказание
Наистина, баташките турци се оказаха, както казваха
драгуните, „проклети". Те до толкова беха фанатици, щото
не крияха своята къмъ българите и русите умраза. Безъ сте-
снение и страхъ, те се заканваха на българите, че ще ги
избиятъ, щомъ русейте се оттеглятъ.
Осъдените беха заведени на местото, определено за
изпълнение на присъдата. Ямата беше вече ископана и се чакаше
единъ взводъ опълченци съ пушки. Осъдените се вързаха къмъ
вбитите за тази цель въ земята колове. Забележително, че и
предъ устата на пушките осъдените продължаваха да псуватъ
българите и да имъ се заканватъ.
Зачу се командата: „огънъ-бий" ! а следъ нея — гърмежа,
и осъдените, като снопове повиснаха на коловете. Само единъ
отъ техъ — здравенякъ, — остана живъ, при всичко, че
беше пронизанъ съ неколко куршума. Ранения се силеше да
стане и нещо говореше. Въ това време, поручика отъ 6-а
дружина Петрини се приближи до ранения, извади отъ кобура
револвера си и като се прицели въ него въ упоръ — гръмна.
Турчина се повали, но за по-сигурно, вижда се, Петрини из-
гърме още веднъжъ въ неподвижния трупъ.
Заповедано беше презъ нощьта да се приготви за опъл-
ченците ястие, което сутриньта рано да се раздаде, понеже
въ б 1 /^ часа предстоеше да се напустне бивуака.
24 Юнпй. — С. Батакъ. Щомъ се разсъмна, ястието бе
раздадено, опълченците се наядоха съ топла храна и се при-
готовляваха за пътъ, споредъ както беше още вечерьта запо-
ведано, но заповедьта се отмени. Тъй като требвало да чакаме
пристигванието на генералъ Гурко, заповедано бе на ново да
се готви за опълченците обедъ. Разбираше се, че ще се стои
тукъ. Това престоявание не беше съвсемъ приятно, но немаше
какво да се прави. Наистина, отегчително се прекарваше
времето на бивуака, а, особено, при ламтението на всички
части по-скоро да се счепкаме съ турците, За да се прекара
времето, войници и офицери се събираха отделно на приказки
— преимущественно за злобата на деньтъ — войната, при
това, тукъ се расказваха разни анекдоти и историйки отъ
миналите войни, впечатления отъ недавно минало, настояще и,
9

— 130 —
най-после, стараяха се да проникнатъ въ бъд&щето, — Въ
единъ такъвъ кръгъ се бехме събрали офицерите отъ дружината
и си приказвахме за босно-херцеговинското и българското въз-
стания, за сръбско -турската война и пр. и, най-насетне, за
предполагаемия планъ за действията на воюющигв страни.
Едни отъ офицерите намираха, че численностьта на дМству-
ющата армия бе твърде малка, съ която мъчничко можеше да
се победи турската армия, още повече, че обширния театръ
на действието представляваше на всека крачка укрепления,
които ний требваше да превзпмаме съ бой. Напротивъ, други
намираха, че численностьта на армията е предостатъчна и то
защото сме били имале работа съ Турция.
— Турците не съ германци, викаше поручикъ Живаревъ.
Те и понятие нвматъ за тактика и стратегия! „ Помилуйте " !
такова естественно препятствие, като Дунава и тъй слабо и
неумело да се защищава, това е престъпление! Уверявамъ, ви гос-
пода, ние отделно, по части, ще разбиемъ турската армия, или
пъкъ следъ първото генерално сражение войната ще се свърши.
— Съ вашите уста медъ да пиемъ, каза капитанъ
Феодоровъ, но менъ ми се струва, че ний още много естественни
и неестественни препятствия ще срещнемъ. Оевенъ това, за да
критикуваме действията на противника, требва, преди всичко,
да знаемъ расположението на войските му и плановете му 1 за
действие. Но кой знае това? Ний до сега незнаемъ, къде е
неприятелската армия.
— Чудно нещо, наистина! Къде ех турците? се питаха
офицерите. Да ли до толкова ги е страхъ, та бегатъ отъ
насъ, или ни замамватъ навътре въ страната?
— Въ дънъ-земя да бъдатъ, — ний и тамъ ще ги
намеримъ и съ калпаците си ще ги затрупаме, се обади единъ
отъ офицерите шеговито.
— Още повече, когато съ „булгарцигв" съ насъ, се
обади Усовъ иронически.
Въ това време дойдоха двама офицери отъ п. артилле-
рийски полкъ, едпна отъ които беше поручикъ Лихачевъ.
Види се, че този последния да бе много чувалъ за българите, и
българското опълчение и за туй, щомъ чу последния иронически
отзивъ по адреса на българите, той, следъ като се здрависа
съ всичките офицери, каза:

— 131 —
— Менъ ми струва, ний прибързваме съ нашата присада
надъ българитъ 1 - опълченци, като казваме, че тв още при първата
<?ъ турцитЕ сръчца, ще избътатъ. Този отзивъ не почпва на
никакво основание, толкова повече, че опълченцигв още пе ех
влизали въ бой. Напротивъ, нпй знаемъ, че българигв доброволци
въ Сърбия миналата година твърди юнашки се биха съ тур-
цигв. Колкото се отнася до неблагодарностьта на българския
народъ, ний още по-малка основа имаме да нападаме на него
и да го осъждаме! Е, за какво да ни благодарятъ? Че сме дошле
да ги освобождаваме ли? Но ний още не сме ги освободили.
А ний знаемъ, па и българите твъдв добри помнятъ, че
русентъ' не ведважъ еж дохождали да ги освобождаватъ и винаги
еж ги оставяли пакъ въ ржцвтъ 1 на зв-вровет-в турци. Най-
послъ 1 , за туй ли да ни бждатъ благодарни, че нашити „Гаври-
личи" по никой пжтъ имъ досаждатъ съ своите искания, а
пъкъ компанията Коганъ, Горвицъ п Грегеръ съвършенно ги
ограбва?! Не, господа, това е фактъ. Азъ самъ лично видвхъ,
-когато, „чифутигв" чиновници отъ казаната компания, задигаха,
<5езъ да заплатятъ, отъ хамбарите ичемикъ, а отъ полето евно,
прйкжена Лихачевъ Усова, който искаше да му възрази.
Сл-вдъ обвдъ се получи извКзстие, че Търново билъ прЪвзетъ
отъ нашия прЪденъ кавалерийски отрядъ, и на опълчението вед-
нага се запов-вда да тръгне. Но когато то б г вше готово да напусне
Батакъ, получи се нова заповъугь отъ началника на отряда,
генералъ Гурко, да чакаме неговото пристигание. По тая причина
опълчението се приготви за поерйщание на началника. Дружинигв
«е построиха съ фронтъ къмъ истокъ — въ една линия, — по
дружинно, въ двухъ-взводна колона, а обоза на л^вия флангъ.
Тъкмо въ 5 часа сл г вдъ обйдъ генералъ Гурко пристигна
на бпвуака.
Генералъ Гурко бъчпе челов г вкъ на ср^дня възрасть, пр-Ьд-
•ставителенъ, съ едъръ ръстъ и орловъ погледъ. Въ движе-
нията му се видеше и четеше енергия, ръшителность п отвага :
качества особенно необходими за началникъ па прЪденъ отрядъ,
Генералъ Гурко на конь обиколи цялото опълчение, като
поздравляваше дружинитъ 1 съ гръмливия си гласъ.
СлЪдъ като обходи ц'влпя фронтъ, той се обърна къмъ
опълченцигв приблизително съ сл^дующата р-вчь :
— „Братцн! Ний отиваме противъ турцигв — в^ковнигв
врагове на славяните, изобщо, и на българите — частно.

— 132 —
Негово Императорско Височество Главнокомандующия възложи
на предния отрядъ, въ който влиза и опълчението, — пръвъ
да се срещне и да се счепка съ вашите мъчители — турците.
Азъ се надКшамъ, — юнаци, че вий ще оправдаете надеж-
дите на началството и ще непълните своя святъ дългъ : да,
накажите вашите вековни душмани ! Нека съ нашата кръвь
искунимъ свободата на България".
Генераловата р-вчь беше преведена на опълченците отъ
подполковникъ Кесякова.
Следъ това, по дадената заповйдь, всичките офицери се
събраха при генерала, който се обърна и къмъ гвхъ съ една
кратка, но съдържателна речь. Той напомни на офицерите
гвхната обязаность и дългъ къмъ отечеството, вярата и престола,
каза имъ, че те еж очите и душата на войниците, които
гледатъ и взематъ прим^ръ отъ тЪхъ.
Следъ генераловата речь, дружините заеха старите си
места на бивуака, гдето и нощуваха.
Говореше се между офицерите, че генералъ Гурко не билъ
останалъ доволенъ отъ вънкашния видъ на опълченците
— Строй и равнение нъчиа, казвалъ генерала. Опълченците
съ мрачни физиономии п сгърбени; мундирите нечисти и
испокжсани.
За туй Гурко билъ решилъ да не пуща опълченците въ
бой до последня крайность, като войска, на която не можало
да се възлага голема надежда.
25 Юнпй. — Въ 8 часа сутриньта опълчението напустна
Батакъ. Пътувахме по селски шш> — къмъ югъ, по местность
равна, по която буйно растяха жито, ръжь и царевица; освенъ
това, по полето се виждаха много отделни клончести, преиму-
ществено фруктови, дървета, които придаваха на местностьта
твърде красивъ изгледъ.
Безкрайните нивя, пасбища, хубавите тукъ тамъ корийки
и самите села свидетелствуваха за благосъстоянието на насе-
лението. Казваха, че преди преминуванието на Дунава отъ
руеските войски, по обширните богати пасбища еж се расхождалп
големи стада угоенъ дребенъ и едъръ добитъкъ. Но сега, по-
вечето отъ добитъка билъ откаранъ отъ избегналото турско
население и черкезите. Деньтъ беше твърде горещъ. Слънчевия
пекъ беше нетърпимъ. При всичко това, опълченците вървяха
бодро и отстанали нвмаше никакъ.

— 133 —
Те съвършенно б"вха привикнали къмъ походния животъ.
Това обстоятелство накара руските офицери да се отнасятъ
сега по-добре съ опълченците. Сега започнаха да се чуватъ
отзиви, като:
— Вижте нашити братушки, какъ привикнаха на по-
ходния животъ.
— Знаете ли, забелязваше другъ, отъ братушките може
да излъ-затъ добри войници.
3-я дружина бе назначена да прикрива обоза.
Въ 2 часа, следъ пладне, опълчението пристигна при с.
Ресна, гдето и обедва. Следъ една почивка отъ З х / 2 часа,
то продължи п&тя си за Търново. Надвечерь прегазихме реката
Русица. Слънцето вече бе заседнало, когато се разнесе слухъ,
че не далеко напредъ имало турски войски, черкези и баши-
бозуци. Вземаха се, вследствие на това, следующпте предпа-
зителни, отъ неочаквано нападение, мерки: патрулите се
сг&стпха, опълченците турнаха тесаците на пушките си, забрани
се да се пуши, заповеда се строга тишина, както и абсолютно
неотл&чвание за офицерите и долните чинове отъ определените
имъ въ строя места.
Най-после, горещия день отст&пп местото си на нощьта,
която покри съ черното си покривало целия хоризонтъ. Нощьта
беше до толкова тъмна, щото на две крачки нищо се не
виждаше. Но за туй пъкъ въ т&зи тъмнина предъ очите ни
се представи твърде рельефно една зловеща картина. Къмъ
пстокъ, на неколко места, се видеше сияние отъ подпалените
села, на които пламъците високо се издигаха къмъ небето.
Тамъ дивите необуздани черкези и баши-бозуци, види се да
празднуваха своята огненна, а може би и кървава „тризна" по
техните загинали другари . . .
Влезохме въ една кория. П&тя се издигаше по една не-
значителна възвишенность. Тукъ п&тя оевенъ че беше тееенъ,
но отъ поройните дъждове до толкова разваленъ, щото затруд-
няваше вървението не само на обоза, но и на опълченците ;
последните едвамъ прист&пваха и често падаха, като се при-
пяваха въ оголените отъ дъждовете корени. Огъ тъмнината,
гробното мълчание и очакванието на всека крачка да се
срещвемъ съ противника, нервите ни беха до толкова на-
прегнати, щото всеки звукъ, всеко шумоление ни караше да
се озъртаме.

— 134 —
По едно връме, дружинпгв бъха спрени въ походния
ре;;ъ. Причината на това спирание бъха стрълцптъ, които
побъркали п&тя, като се отстранили къмъ истокъ. Но сл^дъ
малко пакъ тръгнахме.
Въ ПУд часа съгледахме въ тъмнината напръдъ нъколко
огненни точки. Въ сжщото връме се зачу шумъ, като отъ порой.
Колкото вървяхме напръдъ, толкова шумътъ повече и повече
се увеличаваше. Оказа се, че шумяла р. Янтра.
Пристигнахме въ с. Самоводене, но безъ да се спираме
въ него, продължихме п&тя. Като изминахме, обаче, 1 — 2
версти отъ селото, 3-я дружина се спри до самия пжть надъ
Янтра, гдъто и прънощува. Ний б^хме твърди уморени п за
туй, щомъ легнахме на сгорътцената пръзъ дена отъ слънчевите
лжчи камениста почва, заспахме. Войниците спаха съ пушкитЪ
въ р&цъ.
V.
26 Юний. — Слънцето вече бъше изгръло, когато ме събу-
диха. Азъ едва открихъ сънливигв си очи. Чудна картина се
пръдстави пръдъ мене.
Бъхме при съвернпя входъ на търновската тъснина. Отъ
тукъ на съверъ се виждаше вълнообразна равнина, покрита
тукъ тамъ съ отделни свнчасти дървета. Пръзъ тази равнина,
като струна се проточпло Търново — Русенското шосе. Отъ
лъва страна на шосето се зеленъяха лозя, а отъ дъсната —
шумящата Янтра въчно бързаща на съверъ къмъ Дунава. Тъе-
нината се започва почти отъ самото с. Самоводене. Отъ тукъ г
отъ двътъ страни, се възвишаватъ две отвъсни, като стени,
високи тъмно-сиви скали, които отиватъ паралелно къмъ югъ.
Растоянието между двете скали, по права линия, има прибли-
зително 2у 2 — 3 версти. Отъ скалптЕ мЕстностьта постепенно
се понижава, до гдето най-послЕ, достига коритото на Янтра,
която, като змия, се извива по долината и се връзва, ту въ
едната страна на скалата, ту въ другата. — Въ началото си,
гвснината има по-скоро дивъ изгледъ, особенно западната й
страна. Тукъ дефилето е лишено отъ веъка растителность, като
се исключатъ неколко зелени дървета, пръпмущественно орЕхови.
Напротивъ, неточната страна и въ началото си е по-богата
съ растителность. По-нататъкъ, къмъ югъ, дофилето приема

— 135 —
по-красивъ и привлекателенъ изгледъ. Тамъ и двата склона
ех облечени съ богата растителность. Осв^нъ разните цветя
и треви, тамъ виреятъ разни видове дървета, като : трепетлика,
бръхтъ, топола, ор"Бхъ и много други фруктови дървета. По
средата на дефилето и на двата склона с& се приютили мана-
стирите : на неточния — Св. Спаеъ (Преображение), а на
западния — Св. Троица. Потънали въ зеленина, тв м&чно се
виждаха отъ шосето.
Слънцето отдавна се беше издигнало надъ хоризонта, но
неточната часть на теснината все още дремеше подъ дебелата
евнка на скалата. За туй пъкъ цялата западна страна, бъчпе
вече обляна съ утрйннигв слънчеви л&чи, отъ които листята
на дърветата, особонно ликовите, лъпгвха като посребрени.
Чистия утрененъ въздухъ бе напитъ съ миризма отъ разните
цветя, а, особенно, отъ липовия цветъ. Пението на славеите,
гуканието на гълъбите и шуртението на Янтра се сливаха въ
една чудесна обща гармонпя, и правяха красивата теснина
просто очарователна.
Слънчевите лжчи ни даваха да разберемъ, че жегата и
днесь не ще баде по-малка. Но ний се утешавахме съ това,
че Търново е близо.
Започнали беха да пристигатъ граждани отъ Търново и
повечето пеши. Мнозина отъ техъ, както и въ Свищовъ,
носяха на главата си забрадки. Всичките беха весели и засмени.
Нашата надежда, обаче, скоро да пристигнемъ въ Търново, не
се сбждна.
Сутриньта рано 1-а и 2-а бригади отъ българското опъл-
чение тръгнаха за Търново. Но на около 1 1 / 2 — 2 версти отъ
Търново — до салханата — срещнахме генералъ Гурко, който
беше много недоволенъ на опълчението, защото било пристигнало
твърде рано и на стрелците, защото те още не беха при-
стигнали. Недоволенъ беше генерала и отъ графа Толстой, защото,
въпреки заповедьта, той билъ тръгналъ съ обоза по-рано отъ
определеното време. При това, графъ Толстой най-много си
испати: той получи заповедь да се върне назадъ, а на 1-а и
2-а бригади бе заповедано да се спратъ при салханата, гдето
вече беше дошелъ многочисленъ народъ. Но когато опълчението
се спре, такова множество се спустна къмъ насъ, щото въ
к&со време на бпвуака ни положително неможеше человекъ да

— 136 —
се размине. Скоро следъ това пристигна духовенството съ
хоругви и знамена.
Требва ли да описвамъ трогателните сцени на срещите
между опълченците и гбхнигб роднини и приятели? Безъ да
се распространявамъ, ще кажа, че тукъ се повториха, само въ
по-голът размЪръ и по-трогателно, сцените въ Зимничъ. Тукъ
царуваше щаетие, радость и веселие. Даже старците, забравили
числото на годините си, като млади, съ бгвстящи отъ радость очи,
сновяха по бивуака, поздравляваха и благославяха опълченците.
Очаквахме стрелковата бригада, която, казваха, че презъ
нощьта била сбъркала п&тя. Между това, отъ горещина, задуха
и прахъ не ее стоеше. Съ разрешението на ротния си командиръ
азъ отидохъ въ града.
Но желанието ми да влеза въ старата славна българска
столица заедно съ българското опълчение беше толкова силно,
щото азъ побързахъ да се върна на бивуака.
Най-после, въ З х / 2 ча са следъ пладне, пристигна гене-
ралъ Гурко на чело на едпнъ батальонъ отъ стрелковата бри-
гада. Следъ една почивка отъ 15 минути, батальона продължи
п&тя си за Търново, предшествуванъ отъ духовенството. Подиръ
батальона следваше 3-я дружина, а следъ нея другите дружини.
Огъ салханата до града пхтя, положително, беше затрупанъ
отъ народъ, който, щомъ тръгна опълчението на чело съ бата-
льона, за да открие пхть на войските, се спустна часть къмъ
града, а часть се покатери по скалистия склонъ. Пристигнахме
на една малка площадь при самия входъ въ града отъ северо-
истокъ. Огъ тукъ града не правеше особенно добро впечатление,
тъй като, освенъ нвколко вехти искъртени и полу-съборени
к&щя, града се не видеше. На тая площадь беха наредени
учениците и ученичкиге, които испеха съчинената за случая
песень, съ която благодаряха, благославяха и въсхваляваха
великия и мог&щественъ Императоръ Александръ II — Осво-
бодителя.
Отъ площадьта войските потеглиха по единственната отъ
къмъ северъ тесна, крива улица. Отъ множество народъ мжчно
се вървеше.
Постройките еж смесъ отъ источна и западна архитектура ;
освеиъ това, тукъ наредъ съ големите дву-етажни имаше
малки и ниски кжщя. К&щята отъ левата страна на улицата
буквално висятъ надъ пропастьта — стръмния спусъкъ къмъ

137
Генералъ Г} - рко.

— 138 —
Янтра, а онези отъ дясната — прилепени къмъ скалата. Както
едните, тъй с&що и другите кжщя беха окичени еъ български
и руски народни флагове, а балконите и прозорците — съ
разни красиви килими, черги, пешкири и други изящни р&чни
издалия. Прозорците и балконитв биха пр^трупани съ народъ.
Виковете „ура", „да живей Негово Императорско Величество
Александръ II, нашия освободитель" заглушаваха всичко. Опъл-
ченците и войниците отъ стрелковия батальонъ буквално беха
засипани съ зеленина и венци отъ живи и искуствени цветя,
превързани съ широки ленти. На тези ленти имаше разни над-
писи, но на всички обязателно: „Да живей Царя Освободитель".
Жените и девойките се спущаха къмъ офицерите и вой-
ниците, поздравяваха ги съ „добре дошли" и имъ цалуваха
р&цвте, а на ездящпте краката. Те поднасяха и сами окачаха,
както на офицерите, тъй също и на войниците, големи и
хубави венци, раздаваха имъ кърпи, пешкири съ вензеля на
Царя, обшитъ съ злато, чорапи, ризи и пр. Освенъ това, на
войниците поднасяха вино, ракия, хлебъ и др. На всичките
посрещачи очите беха просълзени отъ умиление.
Въсторга и искренностьта на народа беха неописуеми.
Человекъ не можеше хладнокръвно да гледа па това зрелище.
На да ли е била направена на некоя часть, освенъ частьта,
която встъпи въ Свищовъ на 15 Юний, овация по грандиозна,
отъ колкото на войските отъ предния отрядъ, който се явя-
ваше на всекхде неочаквано и на всвк&де едва ли не едно-
временно съ излизанието на турците отъ града.
Отъ големото множество народъ, ний едвамъ вървяхме и
най-сетне, пристигнахме до конака. Тукъ предстоеше да се
отслужи молебенъ. Преди да се започне молебена, знамето на
3-я дружина бе забито средъ двора на конака при аналоя.
Следъ молебена генералъ Гурко поздрави опълченците съ стхп-
ванието имъ въ старата българска столица.
— Азъ се падевамъ, че вий ще упазите Търново, което се
превзе отъ войските на русския Царь, завърши генералъ Гурко
речьта си.
Дружиннпя командиръ ме извика при генерала, и азъ,
по заповедь на този последния, предадохъ речьта му на опъл-
чението и множеството народъ по български. Свършека на гене-
раловата речь се посрещна съ гръмогласно „ура".

— 139 —
Радостьта на опълченците и на търновчани не може да.
се опише. Та имаше и защо да се радватъ ! Старата българска
столица цели четире и половина вика не бъчне виждала бъл-
гарски войникъ, нито българско знаме да се развива. Четире
и половина века тукъ владееше мракъ, Тукъ господаруваха
нашите кръвни врагове, които жестоко еж мъчили поробените
отъ гбхъ българи, оплаквающи загубената си свобода, падна-
лото величие на нейните царе и бляскавото минало на своя
народъ.
И чие сърдце не би затупало тъй силно, като гледаше,
че българското знаме се разв-вва въ старата българска столица Г
Повтарямъ, имаше защо да тържествуватъ търновчани —
и те, наистина, дадоха пълна воля на развълнуваните си отъ из-
битъкъ на щастие чувства.
Те въ възбудено състояние тичаха на горе на долу,
смесваха се съ стрелците и опълченците, прегръщаха ги, бла-
годариха имъ за освобождението. Думите „освободихме се, сво-
бодна България, нема вече Турция, Царь Освободитель", се
чуваха на всека крачка . . .
Следъ молебена опълчението поведоха презъ турската
махала по една тесна, крива и съ съмнителна чистота улица.
Минахме презъ единъ дървенъ моеть на отсрещния — десния
брегъ на Янтра и се спрехме на бивуакъ на юго-истокъ отъ
града на една поляна.
27-и Юний. — Тоя день беше извънредно горещъ. Опъл-
ченците се беха прикрили отъ палящите слънчеви л&чи подъ
походните си палатки, като беха повдигнали платнищата отъ
входа и противоположната страна за проветряване. — Но въ
въздуха ни най- малка струя ветрецъ. Страшна задуха!
Въ конака имаше молебенъ. Негово преподобие Н. освети
едно знаме, което беше дадено на 4-а дружина. Това знаме,
казваха, било ошито отъ търновската гражданка Вангели —
въ най-страшното за българите време — 1876 год. То било
дадено на горне-ореховската чета, която, преди да възстане,
била подушена отъ турците и некои оть възстанниците биле
изловени. Това знаме, на което беше ошито съ злато „Свобода
или смърть", само по едно чудо е било спасено и запазено за
този тържественъ случай.
Следъ молебена търновските първенци се представляваха
на генералъ Гурко въ конака.

— 140 —
Улиците пакъ беха препълнени съ народъ.
Гостоприемните търновчани ловяха по улиците офицерите
и войниците и гп мъкняха у техъ на гости.
Тъй постъпиха и съ насъ — неколко офицери, които
бехме излезли отъ конака и се бехме ош&тили да намеримъ
некоя гостинница, за да си похапнемъ.
— Заповедайте у дома! Запове.дайте у дома, се чуваха
на всека крачка покани.
У едного отивахме, а подире ни вървяха неколко чело-
века, за да ни подхваната и да ни водятъ у дома си, гдето ни
гощаваха, както и въ Свищовъ. По такъвъ начинъ ний напра-
вихме безчисленни визити и, струва ми се, те не биха се
свършили, ако не бехме се откопчвали съ извинение, че служ-
бата изисква да сме на бивуака. Независимо отъ това, ний
доста се бехме уморили, защото ни водяха по стръмните улици
и улички, спущахме се и се въскачвахме по много каменни
стълби, некои отъ които водяха въ дворовете, или право въ
к&щята. Отдавна беше минало пладне, когато ний, облени въ
потъ, тръгнахме за бивуака. Минувахме презъ турската махала.
Търново се дели, както всичките български градове, въ
които имаше турци, на български и турски махали. Тжзп послед-
пята сега представляваше не по-добра картина отъ онази на
турската махала въ Свищовъ: пълно и немилостиво разграбвание.
И сега още ний съгледахме много граждани и селени да ше-
татъ изъ чаршпята и турските домове.
Когато по-после въ града се въдворилъ реда, градския
съветъ пристжпилъ къмъ събиранпе на ограбеното отъ турските
к&щя имущество, — нещо твърде трудно и почти невъзможно,
но при бсичко това въ градския съветъ се бплъ образувалъ
целъ складъ отъ много хубави и скхпп неща, като: женски
накптп, скжпи, шити съ злато юргани, възглавници, орехови
съндъци и пр. Много отъ тези неща, впоследстви с& биле
раздавини на офицерите подъ распискп: некои офицери били
навзели толкова неща и покъщнина, щото било достатъчно
за мобилиране една, отъ средня величина, квартира . . .
Когато се връщахме на бивуака, останалите три битальона
отъ стрелковата бригада туку що беха пристигнали въ града
и отиваха на бивуакъ на сжщата часть отъ града, гдето беха
и опълченците. Но това не беха целите баталиони, а техните
жалки остатки. Освенъ дето една голема часть отъ войниците

— 141 —
била испопадала по п&тя вънъ отъ града, но и онвзи, които
още се държаха на краката си, включително съ офицерите, не
вървяха, но едвамъ се влачаха. Образуваше се една безредна
вървулица отъ хора, насвдали по п&тя, или просто налегали.
Като видехъ тази непривлекателна картина, неволно си спомнихъ
за похода на опълченпето отъ Руше-де-Веде до с. Богдана.
Наистина, неприятна беше тази картина за войвишкото
око, но, право си казвамъ, азъ бехъ доволенъ и не испустнахъ
случая отъ да не я посоча на тия офицери, които нап-много
нападаха опълченците, въ време на знаменития пр-входъ —
Руше-де-Веде — Богдана. И въ последствие не веднъжъ и не
дважъ съмъ имъ напомнювалъ този случай.
Разбира се, офицерите се касаха отъ ядъ, като гледаха
печалното шествие на батальоннигв останки.
— „Ишъ раскисли"! извикваше нбкой отъ офицерите на
лежащите средъ улицата войници, засрамете се баримъ отъ
българите !
— Какво да правпмъ, ваше благородие, като немаме сила,
отговаряха стрелците.
Гражданите твърде съчувственно се отнасяха къмъ не-
щастните измжчени стрелци : приемаха ги въ кжщята си, пояха
ги, храняха ги, а на онези, които се отказваха отъ госто-
приемството, отъ страхъ на наказание, поднасяха вино, ракия,
и ястие, а младежите предлегаха своите услуги да имъ носятъ
ранците и пушките до бивуака.
28 Юний. — Още отъ сутриньта беше силна горещина, а
по пладне, отъ задуха, человекъ не можеше да си намери место.
Но ето показа се на небето испърво малко облаче, което въ
кжсо време порастна и покри целия небосклонъ. Чу се гръмо-
тевица, и следъ нея се изле, като изъ ведро, дъждъ. Още до
вечерьта се разясни времето, но въздуха се прочисти и разхлади.
Опълчението се готвеше за походъ. Види се, похода
требваше да бжде къмъ Балкана, тъп като опълченския обозъ
оставаше въ Търново. Патроните, ротните кухни, запасния
сухаръ и др. щеха да се носятъ на товарни коне. На офи-
церите се заповедваше да си взематъ най-потребните неща,
а другите, тъй сжщо п излишните опълченски неща, требваше
да се оставятъ въ обоза, Работници беха назначени отъ всека
дружина да пренасятъ патроните.

— 142 —
ОЬдъ обедъ ходихъ въ града да ся купя конъ. Показваха
ми неколко ковя, во ве ми се харесваха: едви беха вегодни,
— други — ве во средствата ми. Най-после докараха ми
едно, еъ среденъ ръстъ, доресто конче, което и купихъ за 75
рубли среб., заедно съ вехтото черкезско евдло. Напълно дово-
левъ, че си купихъ конъ, азъ се върнахъ ва бивуака. Но
коня ми още въ първия преходъ се оказа слабъ въ предните
крака и азъ въ време на походите, особенно при спуска отъ
баирит^, винаги вървяхъ пеша.
29 Юний. — Дружинния командиръ даде закуска на офи-
церите по случай пменвпя си денъ.
Въ града силно движение: правеше се голямо приготовление
за посреща нието на Негово Императорско Височество Главно-
командующия на действующата армия. Града беше заприличалъ
на градина: всичките к&щя беха окичени и продължаваха да
се окичватъ съ цветя, зелени клонове, и руески и български
флагове.
А между това опълченците се готвяха за пжтъ; раздаваха
имъ се сухари, сирене и патрони, Утре рано требваше да
напустнемъ Търново.
Надвечерь неколко офицери отидохме къмъ Янтра, на
брега на която забелезахме неколко опълченци. Двоица
отъ техъ набързо се съблекоха, спустнаха се въ реката
и измъкнаха отъ нея нещо. Когато нпй се доближихме до
групата, видехме, че измъкнатия отъ реката предметъ беше
трупа на една млада 17 — 19 год. туркиня.
Вижда се, че тая нещаства жена, недавно се бе рас-
простила сама съ живота си, защото телото й беше още съвсемъ
запазено и на врата й висяха нанизи съ жълтици и лефтове
(пендари), а на ряцете й имаше златни пръстени.
30 Юний. — Съ пукванпето на зората, въ опълченския
оивуакъ се забелезваше силно движение, а въ 5 часа сутриньта
опълчението, освенъ 5-а и 6-а дружини, които останаха въ
Търново, напустна бивуака и тръгна по пхтя за въ града. При
всичко, че беше още рано, но улиците беха препълнени съ
народъ. Впрочемъ, много граждани беха дошли и на бивуака,
преди опълчението да бе го напустнало. Града, както казахъ
по-горе, бе заприличалъ на градина. Лицата на гражданите
и гражданките светяха отъ радость. Та имаше защо да се

— 143 -
Встжпванжто на Н. И. В. Великия князь Николай Николаевичъ Старший, Главнокоман-
дующия на д4йствующата армия^ въ гр. Търново.

— 144 —
радватъ: търновчане днесь празднуваха тържественното поср-в-
щаеие на Негово Императорско Височество Главнокомандующия
и изпращанието на опълчението въ походъ, — следователно
въ бой.
И сега жените и момите, както и когато посрещаха
опълчението, поднасяха на българските войници и офицери
венци и цветя, а въ време на всичките спирания, които биваха
чести, по причина на голямата навалица, а най-повече заради
обоза, гражданите поднасяха на опълченците вино, ракия и
разни закуски за п&тъ. Едвамъ въ 7 часа опълчението излезе
•яъ града и се проточи по габровския пжтъ. Пжтя за Габрово
отива къмъ югъ, минава Марно-поле, а отъ л^во, покрай Янтра,
и върви паралелно на тжзи последната.
Чуденъ и прекрасенъ изгледъ има Търново отъ южната
страна. Целия градъ се вижда, като въ панорама. Реката
Янтра протича покрай южната и неточната му части. Живо-
писните кжщя отъ високо надничатъ въ нея. Отъ нейното корито
на горе, града като амфитеатръ се издига къмъ северъ до
върха на възвишенностьта. Особено красивъ видъ града требва
да има вечерно време, когато е осветленъ.
На около 2 — 3 версти отъ града, опълчението мина на
десния брегъ на реката по единъ дървенъ, не съвсемъ здравъ
мость. До тукъ, по течението на реката, имаше нвколко воде-
ници еъ една фабрика за свещи.
Отъ моста нжтя върви испърво по равна местность, —
помежду бостани, а по-после, като минава пакъ по единъ дървенъ
мость, въскача се нагоре право къмъ югъ. На върха на въз-
вишенностьта — платото — пжтя се расклонява на две : едина
извива къмъ западъ, за Габрово, а другия — къмъ истокъ, за
Елена. Опълчението изви по втория. Отъ. тукъ вълнообразната
живописна местность постъпенно се възвишава къмъ югъ, гдето
най-насетне, се слива съ грандиозния Балканъ.
Като изминахме 5 — 6 версти отъ расклонението на пжтя,
извихме въ двено — по селския пжть. Тукъ имахме малка
почивка, отъ тамъ потеглихме за с. Плаково, гдето имахме
голема почивка до 4 часа.
Селото Плаково е расположено по течението на малката
речица Белица. Отъ сравнително добрите и чисти кжщя и
дворовете съ много добрите фруктови градини се виждаше, че
обитателите му се радваха на добро материялно състояние.

— 145 —
Въ 4 часа опълчението напустна Плаково. Шкои отъ
опълченците беха се отбили въ селото и сега бързаха да
стигнатъ ротите си. Единъ отъ тези опълченци, които се билъ
поспр^лъ на пжтя, за да си върже торбата, билъ съгледапъ отъ
подпоручика Ползикова. Послвдний ударва коня си и се спуща
върху казания опълченецъ съ нагайка въ ръка. Опълченеца,
види се, отъ чувство на самосъхранение — да го не стъпче коня,
хваща този последния за юздата, по думите на подпоручикъ
Ползикова. Тогава, разсърдения подпоручикъ, изважда револвера
си, насочва го въ гърдите на дръзския опълченецъ, спуща удар-
ника и последния, облКшъ въ кръвьта си, пада мъртавъ . . .
— Вотъ молодецъ Ползпковъ, казаха нЪкои отъ офице-
рите. Тъй требваше и требва да се постъпва за напр-вдъ съ
гвзп паршивцп, — за примеръ на другите ! И съ това се
свърши цялата печална история.
За примеръ на другите ! Мене ми се струва по- добре щеше
да бъде : да се отдадеше подъ съдъ, да се осъдеше, ако беше ви-
новатъ, и да се разстреляше въ присътствието на целото опълчение
за примеръ на другите. Ами какъвъ примеръ, когато, до колкото
ми се помни, за този печаленъ случай и въ приказа по опъл-
чението не се обяви
Отъ Плаково къмъ югъ пътя върви вече по балканските
бърда, долини и корита на речицитв, презъ с. с. Войнежа,
Райковци и Поровци. Тукъ той, както всичките горски пътища, е
тесенъ, стръменъ, често върви надь самите пропасти, твърде ка-
менисть, вследствие на което вървението по него бе твърде мъчно.
— Глупави турци ! се обаждаше некой отъ опълченците
Глупави! Оставятъ свободно и безнаказано да преминемъ такива
места, които безъ бой едвамъ минуваме.
— Да се скриятъ по една рота, ей тамъ отъ двете страни
на пхтя — въ шумака, и да направятъ по неколко залпа,
казваше вторий.
— Чудно нещо, да ли агите бегатъ отъ московците отъ
страхъ, като зайци, или искатъ да ни вкаратъ въ капаня, забе-
лезваше трети.
И наистина, бе чудно : опълчението бе направило по-вече
отъ петь прехода отъ Дунава, между това турски вопникъ съ
пушка въ ръка не бе видело, пито нушеченъ гръмъ — чуло.
Защо турците отстъпваха при такива непристъпни по-
зиции, като Търновското дефиле и Балкана? Защо Търновския
ю

— 146 —
гарнизонъ, състоящъ отъ 6 табора пъхота, една батарея и
множество башибозуци, безъ бой напустна Търново, щомъ рус-
ския пръденъ кавалерийски отрядъ измъкна едно двъ оръдия
на възвишенноста надъ града и пустна няколко гранати 1 На
такива недостжини позиции, като тжзи и Търновската, съ от-
рядъ отъ 5 — 6 табора ивхота, една батарея и множество
черкези и башибозуци, можеше да се противустои сръчцу отрядъ
три — четире п&тя по-силенъ, а въ критическа минута винаги
можеше да се отстжпи безнаказано на слъдующата такава же
позиция. По такъвъ начинъ щъше да се отстжпва всъка крачка
съ бой и да се изнурява противника, като се накарва винаги
да развръща той силите си въ боенъ редъ. Така щото тур-
цигв можаха да спечелятъ връме, като задържатъ противника
си до пристиганието на Сюлейманъ пашовата армия. Но кой
знае, може би турцитЕ да имаха нъкои по-други съображения. . .
Както и да е, неможеше да има вече съмнение, че тур-
цпте ех близо и че ний ще требва да бадемъ готови на всъка
крачка да се сръщнемъ съ техъ.
Слънцето заевдна, но още 6е видело, когато нашата 3-я
дружина минаваше по коритото на една горска рЕчица. Вой-
ниците, макаръ и бодри, но бъха се растегнали, понеже отъ
камънацигв едвамъ се вървеше. Азъ вървяхъ наедно съ ротния
си командпръ, на чело на ротата, и сегисъ-тогисъ, като си
разминавахме по некоя дума, докоснахме се и до злобата на
деня: подвига на подпоручикъ Ползикова.
— Разбира се, азъ не оправдавамъ Ползикова за пое-
т&пкътъ му, каза ми Поповъ.
— Никакво „не оправдавамъ" не може да баде, се чу
гласътъ на щабеъ-капитанъ Усова. Ползиковъ е безусловно
правъ и никой не може да го осади за неговия пост&пъкъ.
— Позволи да те попитамъ, каза Поповъ, ако ти бъше виделъ
отстаналъ опълченецъ, щЕше ли да постяпишъ като Ползикова.
— Да, добръ щехъ да го наложа, отговори Усовъ.
— Не забравяй, че ний имаме работа съ доброволци, —
хора недисциплинирани, освенъ това, ний нъмаме право така
да се отнасяме съ техъ, възрази Поповъ. Ами какво пгйше
да бжде, ако некой за примъръ на другитЕ, и Поповъ понизи
гласа си, обърнеше щика? . . .
— Заякъ, заякъ! извикаха почти едновременно Поповъ
и Усовъ.

— 147 —
Оказа се, че едпиъ заякъ ни б^ше миналъ п&ть, и на-
божния и суевйренъ Поповъ прибави :
— Лошава е работата, когато заякъ п&ть мине.
СъвсЪмъ се бъ 1 стъмнило. Почти въ двъ 1 крачки нищо се
не видеше, самъ безчпсленно множество светулки, като искри,
свъртяха въ въздуха. На около тихо, часа бъ^ше миналъ 11,
когато опълчението пристигпа въ с. Поровпи, състояще отъ
Щабсъ капитанъ Николай Николаевичъ Поповъ командиръ на знаменната рота.
6 — 7 к&щп. Ний се расположихие за нощувание на бпвуакъ,
който се окр&жи съ аванпсстна верпга, между която пр^зъ
цялата нощь сновяха патрули. Назначенъ б^хъ дежуренъ по
дружината, 3-я рота — дежурна часть . . .
ю*

— 148 —
1-и Юлпй. — На равсъмнуванпе опълченците беха вече
на кракъ, а въ 4 часа пмъ се раздаде месо, съ запов-вдь да
си варятъ въ котелките ястие, но, когато котелките беха
турени на огъня, последва запов^дь за тръгвание. Котелките
се изляха и войниците и днесь останаха безъ топла храна.
Сега п&тя бъчпе още по-лошъ отъ вчерашния, за туй п
по-тежъкъ за вървенпе. Опълченците се растеглюваха на голямо
растояние, вследствие на което дружините се спираха почти
на всеки */ 2 часъ, още повече, че се распръсна слухъ, че
10,000 турска войска се намирала при с. Хаинъ-Кьой. Това
нещо беше твърде съмнително.
— Защо при Хаинъ-Кьой ? Защо не тукъ — на балкана,
гдето десеть-хиляденъ отрядъ можеше да прегради п&тя на
цела армия? се питаха офицери и войници.
Въ 1 часа следъ пладне, опълчението пристигна на
превала при турската караулка, гдето се и расположи на
бивуакъ. Тукъ опълченците се подкрепиха съ топло ястие.
Слуха за близостьта на турците — въ Хаинъ-Кьой —
накара да се взематъ най-строги охранителни мерки отъ не-
чаквано появявание на неприятеля.
2-и Юлпй. — Слънцето беше пзгрело, когато напустнахме
бивуака. Въ авангардъ вървеше 1-а дружина и горската батарея
на поручика Лихачева. Не далеко отъ караулката, на самия
превалъ, беше забптъ единъ дебелъ дървенъ стълбъ, на който
всичките офицери, минали превала, си беха записали имената
и фамилиите. На чело на всички беше записанъ генералъ
Раухъ. 1 ) Спуска по южния склонъ на Балкана се започва
почти отъ самия стълбъ. Като изминахме около 300 крачки
отъ този стълбъ, ний влезохме подъ сепката на една г&ста гора,
презъ листата и клоновете па която слънчевите лжчи не можаха
да проникнатъ. Отъ превала на известно разстояние пхтя е
доволно сносенъ: по него свободно можаха да минатъ и трите
рода оръжия, разбира се, ако можаха да дойдатъ до превала,
но за туй, колкото по-надолу се спущахме, толкова п&тя ста-
ваше по-лошъ и м&чно проходимъ При всичко, че сапьоритъ
заедно съ волнонаемните работници беха поправили п&тя, но
т&зи поправка беше твърде незначителна. За да можеше да
*) Генералъ Раухъ б4ше въ авангарда на прания отрядъ. Този отрядъ със-
тоеше отъ 4-а стрелкова бригада, 4 дружиаи отъ българското опълчение, 31
ескадрона кавалария, пионерла команда, 2 конна батареи и 14 планински орждия

— 149 —
прЯминатъ 4 фунтовигв оръдия, изискваше ее още голъмъ
трудъ отъ сапьоритъ 1 .
Настигнахме 4 фунтовата батарея, която на по-лошите
м-вста на пътя положително се теглеше отъ войниците, а по
нейдъ оръдията се прънасяха на ръцЕ надъ пропастьта. ТвърдЯ
често, при такива пренасяния на оръдията, колелата отъ къмъ
пропастьта висяха надъ нея. Вь такъвъ случай, стигаше една
малка невнимателность отъ държащитЕ краищата на въжата, съ
които се ползуваха, и оръдието щЕше да се сгромоляса въ
пропастьта заедно съ войницигв, които бЯха около него.
Чудна и пръкрасна картина представлява тукъ Балкана!
Ако търновската твснина поразяваше человЕка съ своята оча-
рователна красота, то Хаинъ-Боазския проходъ поразяваше още
и съ своето величие и грандиозность!
Той 6е покритъ съ вековни дървета, подъ сенките на
които ний често вървяхме. Бърдата тукъ, като че ли се ис-
пръварваха, кое по-високо да се издигне и да приеме по-красивъ
и фантастически изгледъ. Те ту се приближаваха едно къмъ
друго и отъ високо надничаха въ пропастьта, въ която ревеше
горската ръчица, ту се отдЕляха и образуваха полегати и из-
рязани склонове, обраснали съ красиви клон чести дървета. . .
Ей тамъ, пръдъ насъ, се синЕе грандиозна скала. Простряла
се на широко отъ западъ къмъ юго-иетокъ, тя като че ли иска
да прътради пътя на спускающитЕ се къмъ нея бърда. По-
нататъкъ още по -грамадна отделна скала, като часовой, стои
безмълвна и навъсена, издигната по-високо надъ всичките други.
Стръменъ, тЕсенъ и каменистъ е пътя по Балкана, сле-
дователно, мжчно се върви по него, а особенно съ пълно въоръ-
жение, но опълченцитЕ уморявание не чувствуваха. ТЯ черпяха
физическа и нравственна сила въ надвждата, че тамъ долу, въ
Хаинъ-Кьой ще се срЯщнатъ съ врага, и за туй бъха бодри,
весели и засмЕни, като окръжающата ги природа.
— ЗапЕлъ бихъ за „Страхплъ войвода", се обаждаше
нвкой опълченецъ, но запратено.
— И за това ще имъ отмъстимъ, забвлЕзваше другъ.
— По-добръ да си пазимъ гласа за „ура", се обаждаше
трети, и сл-вдъ това, пакъ все същпте разсъждения, каквито
вчера, каквито всеки день отъ прЕминуванието на Дунава.
— Къде ех турцитЕ, защо бЕгатъ, защо. . . . Ще ги
стигнемъ ли и пр.

— 150 —
— Нема съмпйвие, че ще ги стягнемъ, се обаждаше егЬкои
но, право си каввамъ, мене ми омръзна да вървимъ толкова
време, безъ да видимъ турчинъ. Струва ми се, че нема да до-
живея до желанната сръчца.
— Азъ нема да умра, догдето не нанижа на куршума
няколко червени зелки, се обади втори.
— Не, не на куршума, а на щика, йввика распалено
единъ младъ 17 — 18 год. опълченецъ, когото офицерите на-
ричаха „мальчикъ".
— Море, ке го стпгнемъ, се распалваше още повече едно
македонче. Азъ со зхбе ке го късамъ нроюгвтио турчинъ. Ке
го питамъ, какъ е б-всплъ бугари?!. . . .
Минахме вече теснината. Тукъ възвшленпостите се от-
д^лятъ една отъ друга. П&тя върви по левия бр"Бгъ на реката
и е несравненно по-добъръ.
Дружините се спустнаха долу и се расположиха на бивуакъ
на една поляна току до самата река, не далеко, 2 — 3 версти
отъ с. Хапнъ-Кьой,
— Кжде е десеть-хплядппя турски отрядъ, все продължа-
ваха да се питатъ офицерите и оиълчевщпе.
Първи се биле спуснали отъ балкана казаците и урал-
цигв на есаулъ (капптанъ) Кирилова, безъ да бадатъ забе-
л^зани отъ противника. Но когато те излезли отъ дефилето
на 2 — 3 версти отъ селото Хаииъ-Кьой, биле посрещнати съ
залпове. Казаците, обаче, безъ да губятъ време, хвърлятъ се
съ голи шашки и пики върху башибозуците, свалили нвколко
челов^ка убити и ранени, а останалите, около 150 человЪка,
накарали да сложатъ оръжието си. Между башибозуците имаше
нбколко заптии и низами съ форменно войнишко и низамско
облекло. Види се, те ех били командирувани къмъ башибозу-
ците, като инструктори. Низамите биле отъ табора, който билъ
расположенъ при с. Хаинъ-Кьой. Този таборъ, щомъ чулъ стрел-
бата въ дефилето, напустналъ лагера си и избегалъ по направ-
ление къмъ селото Твърдица, като оставилъ всичкия си запасъ
отъ галети, оризъ и др. предмети. И тъй, вместо десеть-хиля-
денъ отрядъ, въ с. Хаинъ-Кьон се оказа само единъ таборъ.
Пленените отъ казаците турци се предадоха на дружините за
пазение. Както офицерите, тъй е&що и опълченците се чув-
ствуваха обидени, като виждаха, че генералъ Гурко явно не
доверяваше на опълчението и не го пущаше наиредъ. Това се

— 151 —
видеше отъ обстоятелството, че макаръ дружините испърво и
да вървяха прйдъ стрелците, но отъ прввала те беха оставени
задъ тЬхъ.
Дружините, освенъ 5-а и 6-а, които още не беха при-
стигнали, се расположиха на бивуакъ на една равнина, при
исхода отъ дефилето, гърбомъ къмъ него. М/встото беше твърди
неудобно, защото всвкога — дени и ноще ни пронизваше сту-
денъ балкански ветъръ. Между това, ако се бехме располо-
жили на половинъ километръ напредъ отъ бивуака, щйхме да
избегнемъ това неудобство. Щомъ се спряхме, опълченците се
заловиха да си прпготвятъ вечеря, а офицерите, насвдали на-
едно, се каняха да пиятъ чай. По едно време видехме, че отъ
къмъ Хаинъ-Кьой се показаха два казака, които държаха нъчцо
на конете ся. Те се спряха не далеко отъ дружината при едно
клончесто дърво, квдъчо и ний отидохме, снеха отъ конете
труповете на загиналите въ битката техни другари, сложиха
имъ р&цътв на г&рдите и, като си снеха шапките, започваха
да се кръстятъ и да шепнатъ молитви. Примера на войниците по-
следваха п събравшите се при тъзи трагическа сцена офицери.
Всички се помолиха Богу за упокоение душите на падналите
герои за освобождението на поробените славяни, за верата,
отечеството и „Батюшку Царя".
— Вечна ви память, храбри борци, шепняха молящите се.
Подиръ това офицерите се разотидоха мълчишката п за-
мислени на бивуака.
3 Юлий. — Една сотня уралски казаци и две планински
орхдия беха испратенп къмъ истокъ на рекогносцировка, отъ
която се получи донесение, че отъ къмъ Кортенъ — Нова-
Загора се ноказали неприятелски разезди, следъ които се дви-
жала пехота. Сотнята искаше подкрепление. Испратиха се една
следъ друга, по настоятелните молби на сотенния командиръ,
още две сотни. А въ 4 х / 2 часа следъ обедъ се испратиха
единъ драгунски полкъ, 1-а и 3-я дружини и 4 конни орхдия.
Нема перо, което би могло да опише радостьта и въсторга
на опълченците, когато те се научиха за близостьта на про-
тивника, а особенно, когато потеглиха къмъ бойното поле !
Дружините се пустнаха напредъ съ ускорени крачки.
Миваха край Хаинъ-Кьой, а отъ тамъ право къмъ истокъ. Тукъ
местностьта е съвсвмъ равна, но отъ поройните дъждове и
топението на снеговете беха се образували много трапища,

— 152 —
конто затрудняваха вървението. Но опълченците незабелязано
преодоляваха всичко. Те не вървяха, а просто тичаха къмъ
това мъсто, отъ кадвто се чуваха пушечни и топовни гърмежи.
— Напредъ, юнаци, напредъ ! Още малко и ний ще се
кръщаваме съ огънъ и щикъ за освобождението на България,
извика единъ отъ опълченците.
Между това топовните и пушечни гърмежи, ту се учестя-
ваха, ту намаляваха. Летяха опълченците; като хрътки, те
прескачаха прЯзъ дълбоките трапища.
— Какво е това? Отъ кога вървимъ, се питаха опълчен-
ците, и вместо да се приближимъ до гърмежите, като че ли
се отдалечаваме.
Наистпна, гърмежите все по-вече п повече се отдалеча-
ваха, п най-после, съвсемъ се прекратиха. Турците 400 че-
ловека кавалерия, 3 табора пехота и 6 ор&дпя беха отстжпили.
— Дявола да ги вземе теза турци ! ядосано извикаха
няколко опълченци, до кога ще бегатъ?
— Въ Одринъ, Одринъ, юнаци ! тамъ ще ги стпгнемъ,
извика единъ опълченецъ.
— Хмъ . . . отъ шепа хора бегатъ ! . . . Хайде ба-
калъмъ или ний въ капана, или турците въ човала, каза единъ
отъ опълченците.
Дружините се спреха. Беше се вече стъмнило, когато се
получи донесение, че турците биле отст&пили, преследвани
отъ нашата кавалерия. Следъ една малка почивка дружините,
безъ да беха видели турчинъ, се оп&тиха назадъ — къмъ би-
вуака, квдвто и пристигнаха. Едва следъ полунощь се върнаха
сотните съ двете си ор&дия.
Въ с&щото това време, когато 1-а и 3-я дружина беха
заминали за къмъ Твърдица, 5-а и б-а дружини, заедно съ
стрелковаата бригада и кавалерията, на чело съ генералъ Г)>рко
заминаха за Казанлъкъ. При Хаинъ-Кьойския боазъ остана, въ
видъ на прикритие отъ турското настъпление отъ къмъ Сливенъ,
нашия отрядъ подъ началството на генералъ Столетова, със-
тоящъ отъ 4 дружини отъ Българското опълчение, 4 горски
орждпя и 6 конни сотни. Заповедано беше тоя отрядъ да
тръгне, щомъ прпстигнатъ въ Хаинъ-Боазъ други войски.
4-й Юлпй. — Страшно бехъ ядосанъ. Назначенъ бехъ
отъ щаба на опълчението началникъ на командата, която щеше
да конвоира пленените турци и ранените и болни войници

- 153 —
до Търново. Само едната мисъль, че ще се отделя иъ отъ дру-
жината и пакъ щЪхъ да се катеря по вчерашния п&тъ, ме
привеждаше въ отчаяние.
Безъ да губя врЪме, отидохъ при подполковникъ Калитина
и го помолпхъ да ходатайствува за да се отмени назначението ми.
— Добре, вий ще останете при дружината, ми каза той,
азъ ще доложа на генерала, че ми тр-вбате.
Като че цвло бр^ме падна отъ гърба ми. Азъ б"вхъ ув"в-
ренъ, че щомъ дружинния командиръ кажеше въ щаба за
отмтшение на моето назначение, то щъчпе да се сбвдне.
Тъй, действително, и стана. Вместо мене бъчпе назначенъ
подпоручика отъ 1-а дружина ДЪловъ. Още въ с&щия день,
обаче, получихъ ново, пакъ не по характера ми, назначение:
да ходя съ команда войници по селата за продукти, — но
при вее това азъ бЪхъ доволенъ, защото оставахъ при дру-
жината. Съ команда отъ 20 челов^ка азъ заминахъ къмъ
западъ въ прибалканскигв села за продукти. За главенъ центръ
бъ'хъ избралъ с. Юртчии, отстояще на около 6 версти отъ
Х.-Боазъ. Селенигв се б"вха испоплашили и испокрили изъ
к&щята, когато видели приближающата се къмъ селото имъ
команда, но щомъ се научиха че сме българи, всички се събраха
на площадьта, около черквата, гдвто се беше спряла командата.
Когато обявихъ на събравшигв се при мене чорбаджии
за цвльта на моето идвание, тв въ единъ гласъ пзвикаха.
— Далъ ни Господъ. Вспчко имаме, всичко е ваше, зеръ
не сте турци, наши сте и др. т.
Измежду тъхъ се отделиха нвколко челов^ка — по-видни
селени и почнаха да даватъ запов^дь на другите :
— Ти, Иване, ще донесешъ за „юйската" толковато оки
хлебъ и болгуръ. Ти, Петре, — сирене и масло. Ти, Георге, —
брави, хлебъ и др. т.
Наедно съ тия распореждания, чорбаджиите, по моето
искание, изпратиха няколко челов^вка въ ближните села да
поканятъ жителит^ имъ и тв да донесатъ за българската
„юнска" своята лепта.
На следующия день, къмъ определения часъ, тукъ имаше
събрано голямо количество всевъзможи продукти, отъ вспчко
каквото имаха селенитъ\ Имаше още 20 — 25 брави овци и
няколко глави едъръ добитъкъ. Азъ никакъ не очаквахъ такъвъ
резултатъ отъ моята командировка. Това ме караше да втзрвамъ,

— 154 —
че ако да кажехъ, че събраното е малко, селенигЬ пгвха да до-
несатъ въ десять пжти повече.
— Всичко е ваше. Вий ни избавихте отъ турците,
казваха селенит-в.
Горките! Те и не подозираха, какво имаше още да имъ
патятъ главите ; впрочемъ, между гвхъ имаше и скептици.
Азъ забелезахъ между множенството единъ старецъ, който,
като беше си донесалъ лептата, стоеше отъ страна равнодушенъ
и умисленъ. Азъ се доближихъ до него и го попитахъ :
— Радвашъ ли се, д^вдо, че се освободихме отъ турците?
— Е, е, синко, че какъ да не се радвамъ. Радвамъ се
зеръ, но мисля, до кога ли ще трае нашата свобода.
И тукъ дядото се впустна въ разсжждение. Той каза, че е
дожив"блъ да види четвърта война между Руссия и Турция, че
преди 48 години пакъ биле дохождали русскигв войски, когато
с&що имъ биле казвали, че еж освободени, но русейте пакъ си
отишли, като оставили българите въ ржц^гв на бесните турци.
— Зеръ, синко, азъ съмъ на 84 год. и други пжтъ съмъ
вижда лъ д-вдо Ивановигв войници! На ли е тъй, дъмо Никола?
се обърна стареца съ въпросъ къмъ другъ единъ съвевмъ
поб-кггвлъ старецъ. Ето го, той е на петь години по-старъ отъ
мене, прибави първия, — и той е виждалъ руескигв „юйскп",
Азъ съзнавахъ, че старецътъ е правъ, но дългъ ми бвше
да успокоя него' и окржжавшите го. Между другото, азъ имъ
расказахъ за царската р-вчь, казана въ Зимничъ пр^дъ опъл-
чението. А за по-гол*вма тяжесть, казахъ, че царската р^чь
бъчпе приведена отъ мене на опълченците.
— Мпгаръ ти си говорилъ съ Даря?! ме запитаха нвколко
селени зачудено. А когато ги увйрихъ въ истинностьта на
моите думи, изъ тълпата се зачу:
— Царя казалъ! Съ Царя говорилъ! Ето и войниците
подтвърдяватъ.
Тъкмо въ 12^2 ч ^са транспорта съ продуктите тръгна
за Хаинъ-Боазъ. Когато се качихъ на коня, още веднъжъ
казахъ на селенитъ 1 да се не безпокоятъ, защото казаното отъ
Царя ще се изпълни.
Дай Боже, дай Боже! се зачуха гласове подири ми.
— Иматъ право, мисленно си говоряхъ азъ, иматъ право
да се страхуватъ. Паренъ каша духа, казва една поговорка,
а т^ — българите ех патили.

— 155 —
Наистина, кой можеше да гарантира, че българите, особенно
ония отъ Южна България, ще бждатъ освободени ? Царя билъ
казалъ! Нима царете не казваха сжщото въ миналите съ Турция
войни? и какво излизаше? Най -насетне, нима това само отъ
Царя зависи? Кой гарантираше, че другите сили н^ма да се
нам-всятъ? Впрочемъ, и говореше се даже, че Англия и другите
сили щели да се застжпятъ за Турция и, че въ никакъвъ
случай, нвмало да позволятъ на Руссия да мине балканите.
Независимо отъ гореизложеното, не се знаеше края на войната.
Когато пристигнахме съ транспорта въ Хаинъ-Боазъ, 8 я
дружина се бъчпе сменила отъ аванпостна служба и се готвеше
за походъ. Една часть отъ продуктите, а, именно, сиренето,
хлеба, баница п др. се раздадоха на опълченците, а другата
са натовари на конете и наемнпте кола.
Отъ Казанлъкъ беха пристигнали двама казака. Те раз-
казваха, че опълченците отъ 5-а и 6-а дружини, които беха
заминали заедно съ 4-а стрел. бригада за Казанлъкъ, биле
взели участие заедно съ стрелковата бригада въ битката при
с. Уфланлий (Лаханлий) и еж. се били юнашки.
— Молодци братушки, казваше едпнъ казакъ, увираха се
напредъ и напредъ.
— Да, те наедно съ нашите стрелци добъръ калай
теглиха на турците, добави втория.
— Ето ти на! Братушките се били добре, ядовито каза
Живаревъ. Вий лъжете. Наверно вий наедно съ тбхъ сте из-
бегали отъ боя, каза той на казаците,
— Никакъ не, ваше благородие, отговори единъ отъ
казаците обидено. А че братушките се биха юнашки, вий ще
се убедите въ това.
— „Врутъ они" каза пакъ Живаревъ ядосано, когато
казаците си заминаха; „братушки", и да се биятъ юнашки?!
Хората, като си беха съставили веднъжъ такова лошо
мнение за опълченците и при това, безъ никакво основание,
м&чно се разубеждаваха, даже и тогава, когато истината беше
на лице.
Некои отъ офицерите отиваха по-надалеко. Напрпмеръ,
пустнали беха слухъ, че 6-а дружина избегала отъ боя заедно
съ дружинния си командиръ, подполковникъ Беляева, и други
ни врели, ни кипели. Требва да кажа, че некои отъ офи-
церите отъ 8-я дружина не благоволяха къмъ подполковникъ

— 156 —
Бъляева. Но не само офицеритъ отъ българското опълчение
пущаха разни клевети по адреса на „братушкитъ" *), както
<увха започнали русситъ на присмъхъ да наричатъ българигв.
Ето единъ примъръ:
Бъхме се събрали въ крягъ. Подиолковникъ Н., коман-
ди ръ на планинската батарея, расказваше, че билъ заповяда лъ
никого да не пущатъ да влиза и излиза отъ селото, въ което
бъше расположена батареята му, па даже и селенитъ отъ
същото село.
— Помилуйте, казваше той, тб ек турски шпиони. Неза-
бавно ще извъсгятъ турцитъ за всичко. Но когато д-ръ
Вязанковъ поиска енергично съ фактове да подтвърди думитъ
си, подполковника каза :
— Е, турцитъ отъ кади можаха да знаятъ, че ний се
спущаме отъ Балкана, ако пе бъха имъ съобщили българитъ ?
— Ако еж. тъзи вашитъ факти, подполковникъ, азъ
отстжпвамъ пръдъ такава очевидность, каза Вязанковъ съ ирония.
Само ще вп кажа това, което всички знаятъ, че казацитв
свариха неприятеля не въ дефилето, а на бивуака му съвсъмъ
неприготвенъ за бой. Е, тогава може ли да се твърди, че
турцитъ ек били пръдизвъстени ? !
Подполковника, като се намърп на твен©, каза, че това
билъ чулъ отъ опълченскитъ офицери.
До колко нъкои отъ началницитв бъха несправедливи
къмъ опълченцитъ, може да се ежди и по слъдующия фактъ :
Единъ опълченецъ забравилъ да извади патрона отъ
пушката, слъдъ смъната отъ аванпостната верига, и за туй,
като започналъ да я чисти, изгърмълъ, безъ да ще. За това
пръст&пление, виновния бъше наказанъ съ пръчки.
— Тръбва да се наказватъ строго тъзи „негодяи", казваха
нъкой отъ офицеритъ, съ тъхъ инакъ не може.
Нодиръ смъната на караула, единъ опълченецъ заяви
жалба на началството, че днесь, когато стоялъ на часи при
обоза, единъ обозенъ войникъ искалъ да вземе отъ колата
галети, но той не го допустналъ да направи това и обозния
редникъ се хвърлилъ върху него — часовия — и му ударилъ
1 ) Щомъ минахме Дунава, българите, при ср-Ьщата съ н^кон руесинъ, билъ
той простъ войникъ, князъ, или генералъ, поздравляваха го съ „добри дошелъ",
или „добра сръчна" — „братушко".

- 157 —
няколко плесници. Виновния редникъ не само че не се наказа,
а и мъмрение даже не му направиха.
— Ну, ето ти, голяма важно сть ! „Паршивцу въ морду
за-вхали" !
Въ време на нашето стоение при Хаинъ-Боазъ, въ щаба
на опълчението започнаха да се явяватъ неизвестни личности,
които се присъединяваха къмъ свитата на генералъ Столетова,
като допълняха нашата конна сотня, разбира се, съ разреше-
нието на генерала. Тукъ беха никакви си отставни юнкери и
бивши сръбски войници, които нигд-в не биха служили. Службата
на тия хора въ щаба бъчпе весела: ъ\деха и пияха изобилно,
играяха на карти и твърди често произвеждаха скандали.
Въ надвечерие преди напущането на с. Хаинъ-Боазъ, сл^дъ
сутрешната похапка, доведоха при генералъ Стол-втова единъ
турчпнъ — старейшина отъ ближното село. Генералъ Столътовъ
го покани да свдне и повече отъ половина часъ беседва съ
него, повидимому, дружески. Разговора се водеше на турски
язикъ. Генерала заповяда да донесатъ нему и на турчина
кафе и тютюнъ. Следъ приятелската бесвда генерала стана п
прехладнокръвно каза :
, — Ну, знаете ли что? Прикажите его повйсить! Вотъ
вамъ п все.
Току що беха извели освдения отъ генерала турчииъ,
когато доведоха още едпнъ.
— Ну что ? Прикажите повесите и втого, заповеда генерала.
И тия двама турци, едина огь които преди малко пиеше
хубавото генералско кафе и пушеше бахча тюткжъ. увисиаха
на в&жето.
Въ 8 часа вечерьта дружините се вдигнаха отъ бивуака, '
като оставиха на него множество распалени огньове, пре-
минаха презъ реката, и отъ тамъ потеглиха къмъ западъ
по пжтя, който се въскачваше по една малка възвишенность.
Не бехме още изминали 2 — 3 версти, когато дружините беха
спрени на самия пять въ походния имъ редъ, въ което поло-
жение и престояха до З 1 /^ часа сутриньта. Почти не спахме.
И какъ можеше да се спи, когато опълченците не складваха
въ рогачъ пушките си, конете оставаха нерастоварени. Това
стоение презъ целата нощь, вероятно беше вследствие запо-
ведьта, да се не оставя Хаинъ-Боазския проходъ, до гдето не

— 158 —
приетигнатъ нови войски, които ее очакваха подъ командата
на генералъ Борейша.
6-п Юлий. — Тъкмо въ З 1 /^ часа опълчението продължи
пжтя си. Разбира се, сл-вдъ такава нощь, прекарана въ без-
съние и съ пушки въ ржце, опълченците се чувствуваха не
съвгувмъ добре, което обстоятелството не можеше да се не
отрази зле на днешния походъ.
Спустнахме се отъ възвишенностьта и вървяхме по равнината
между двата балкана — Стара-Планина и Средня-Гора, — край
полите на първата.
Колко бъчпе приятно да се пжтува сутринь! Слънчевите
лжчп нямаха още тая паляща сила. Въздуха беше чисть п аро-
матенъ. Утринния прохладенъ в^трецъ приятно галеше лицата
на уморените опълченци. Славеите се надпреварваха съ своите
мелодични песни. А на около прекрасна, весела местность,
надарена отъ природата съ неописана хубость ! Тукъ растоя-
нието между Средня-Гора и Стара-Планина не надмпнува отъ
6 — 10 верстп. Това разстояние къмъ западъ все по-вече и по-
вече се увеличава. Северния склонъ на първата и южния —
на втората еж покрити съ раскошна зеленина — бранпща и
градини, а равнината между двата балкана бе покрита съ гжети,
като войници наредени кръстци. Тукъ тамъ се зеленеяха още
неозрелпте миспрлпци и проса. ПолптЬ на Стара-Планина
беха покрити съ лозя, въ които растяха разни фруктови
дървета. Въ лево отъ пжтя, — по близо до Средня-Гора, се
извива и гърчи по равнината бързата р. Тунджа, която орошава
триндафиловата долина.
Право къмъ югъ, — прп полите на Средня-Гора, се
виждаха големи и богати села, потънали въ зеленина, изъ
между която тукъ тамъ се виждаха белите стени и червените
покриви на кжщята и черковните куполи, които, като гелио-
графп, лжщяхж отъ слънчевите лжчи. — Най-напредъ иде селото
Елхово. По-нататъкъ къмъ западъ, сжщо по полите на малкия бал-
канъ, еж наредени, като аванпостна верига, е. с. Еозлуджа, Софуларе
и Чанакчип. По самата равнина — Лаханлип, Яйканлии, Тулово
и Черганово, а при полите на Стара-Планина — големото с
Мъглишъ. Това последното се намина на половината пжть отъ
Хаинъ-Кьой до Казанлъкъ.
Слънцето започна силно да пече. Виждаше се, че ще
бжде голема горещина.

— 159 —
ВъзсЕдналъ на коня, азъ вървъхъ прЕдъ ротата.
ОпълченцптЕ започнаха да поотставатъ отъ редовегв си.
Тукъ тамъ се виждаха насъдали по пжтя.
И авъ едвамъ се държахъ на коня: натегналитЕ ми за
сънь клепачи се склопваха.
БЕхме приближили до турското село Лаханлии, отстояще
въ лево отъ пжтя на 2 — 2 1 / 2 версти. Азъ имахъ голямо же-
лание да видя следите на онзиденшния бой на 4-та стрЕлкова
бригада, 5-а и 6-а дружини и конните части съ силния тур.
отрядъ: 5 табора пвхота, артиллерпя п големо число черкези
и башибозуци.
— Можете да идете, ми каза подполковникъ Калитпнъ,
когато поискахъ разръшение. Само бадеге предпазливи.
Наближпхъ селото.
Защо ли отивамъ тамъ? мисленно си зададохъ азъ въпросъ.
Ами ако некой баши-бозукъ? . . . И азъ неволно се поогледахъ
наоколо. Но това бъше моментъ. . . . Азъ почувствувахъ че
кръвьта бликна въ лпцето ми отъ срамъ прЕдъ собственното
ми малодушие. . . . Влезохъ въ селото.
— Тфу каква смрадь?! високо извякахъ самъ на себе
си, и си запушпхъ устата и носа съ кърпата си.
Въ три четире крачки отъ мене съгледахъ человЕчески
трупъ, по-нататъкъ другъ и трети . . . Всичките бъха надути
и започнали да се разлагатъ. Тукъ — тамъ изъ селото още се
димяха изгорЕлитЕ к&щя; малки огненнп язици още прегръ-
щаха обърналитЕ се вече на в&гленъ дхбови греди.
Въ селото владЕеше мъртва тишина : жива душа се не
видеше. Само по къщята и богатитъ фруктови градина се поз-
наваше заможностьта на жителитЕ на селото. Овошките се
гъняха подъ тяжестьта на изобилния плодъ — круши, ябълки
и др., които тъй съблазнително мамяха очите. Но зловонното
и видътъ на издутптЕ човешки трупове караше человЕка да
не помисля за Едение.
Азъ обиколихъ почти целото село, въ което наброихъ 5
мъртви человЕчески тЕла, и настигнахъ дружината.
ОпълченцитЕ едвамъ вървяха. Те бЕха капнали за сънь
и отъ уморявание. Чувахъ тукъ тамъ отзиви :
— Цъла нощь ни държаха почти на крака съ торбитЕ
на гърба, а сега не ни спиратъ да си починемъ.

— 160 —
— „Ну, порядокъ" ! Отъ такова „безалаберно" п&ту
вание, ний можемъ да изгубимъ половината опълченци, казваха
офицеритв.
— Благодарение на водата, еъ която се освежавахме, инъкъ
щъхме да си испатимъ, както въ знаменития пр^ходъ Руше-
де-Веде — Богдана, забъчгвзваше н^кой офицеръ.
Най-послъ, изморени и отпаднали, пристигнахме въ с.
Мъглишъ. Спряхме се на бивуакъ, на югъ отъ селото, подъ
дебелата синка на оръчпака.
С. Мъглишъ се намира на склона у полите на Стара- Пла-
нина. Пръзъ него тече една балканска ръчица. Въ връме на
поройнитъ дъждове, въроятно тя тръбва да се пръобръща въ
голъмъ потокъ, защото коритото й бъ покрито съ голъми камъни
и дебелъ слой чакълъ. На съверъ отъ Мъглишъ, въ 5 — 6
версти, се вижда мънастиря Св. Никола. Когато се располо-
жихме на бивуакъ, започнаха да прииждатъ на групи по нъ-
колко человъка Мъглишчани. Но тъ се държаха на страна и
неохотно встъпваха въ разговоръ. Между друго, азъ попитахъ
едпнъ сгърбенъ старецъ за названието на селото.
— Едно връме гърцитъ навлъзли въ България, обясняваше
стареца. Тукъ еж. биле расположени българскитъ войски. Гър-
цитъ се приближили незабълъзано, благодарение на гжетата
мъгла, нападнали на българитъ и ги побъдпли.
Съ спиравието ни на бивуака, офицери и опълченци бър-
заха да се нахранятъ и да си подкръпятъ силитъ съ сънь. Мно-
зина отъ опълченцитв б^ха нарамили котелкитв и манеркитъ
и отиваха за вода, а други сновяха по бивуака. Генералъ
Столътовъ бъше се расположнлъ съ щабнитъ си подъ едно
голъмо оръхово дърво, не далеко отъ 3-я дружина. По едно
връме впдъхме, че нъколко селени, съпровождани отъ опълченци,
водяха при генерала 6 человъка зейбеци, — пзбътали отъ
пшпчанскпя турски отрядъ. Ний, офицеритв отъ 3-я дружина,
оставихме сложената вече походна трапеза и се оп&тихме с&що
къмъ генерала. Едвамъ що бъхме направили нъколко крачки,
когато на бивуака се зачу впкъ отъ много гласове: „Уа, уа".
По бивуака се разтичаха нъколко опълченци. Оказа се, че бъ
вдпгнатъ единъ заякъ, който, подплашенъ отъ виковетъ, се
хвърляше ту вт една, ту въ друга страна, до гдйто най-послъ 1
върхлЪтя на менъ и азъ, отъ единъ ударъ съ нагайката, убихъ
слисания заякъ.

— 161 ~
— Това е добъръ признакъ, казаха офицерите.
Единъ отъ селените, които конвоираха зейбецигв, тър-
жественно се приближи до генералъ Столетова и му каза, че
хванали въ гората доведените турци, които биле стреляли
върху българите. ЗейбецитБ по турски не говориха. Само единъ
отъ тбхъ твърди слабо се обясняваше на този язикъ. Той рас-
казваше, че турския на Шипка отрядъ билъ се разбъталъ по
балкана, когато той и другарите му биле въ аванпостна верига...
До като генерала распитваше зейбека, другите жадно беха
устремили погледа си на богатата генералова трапеза, отстояща
на 3 — 4 крачки. Йзведнъжъ единъ отъ зейбецпте се хвърли
къмъ трапезата и като легна на гърдите си почти на трапе-
зата, започна да тъпче устата си съ хлебъ и закуски. Това
поведение на азиятеца не разсърди генерала и окр&жавшпте го,
напротивъ, то — предизвика техното състрадание.
— Бедните, те умиратъ отъ гладъ, каза генерала. Требва
по-скоро да се нахранятъ. И той, за големо неудоволствие на
селените, отдели отъ своята трапеза хлебъ и закуски и ги
даде на зейбеците.
— Требваше да ги очистимъ, казваха разочарованите
селени, Ний ги доведохме да ги обесятъ, а те ги хранятъ отъ
своята трапеза.
Ако това обхождание се не хареса на мъглишчани, то пъкъ
долнята сцена съвсемъ ги приведе въ недоумение.
Подполковникъ Калптинъ бе седналъ на посланото подъ
ореховото дърво килимче по бела риза. Въ неколко крачки
отъ него се раздаваше ракия на опълченците отъ 2-а рота.
Фелдфебеля Радушевъ отъ страна наблюдаваше реда и тиши-
ната и, при това, ако забележеше, че некой опълченецъ ис-
пиваше вместо една, две чаши ракия, той му придаваше и по
некоя друга плесници, съпровождани съ нецензурни думи. Той
беше успелъ вече да угости съ такива вестовоя на едного отъ
офицерите.
— Атанасовъ и ти две чаши пиешъ? — на ти тебе две
чаши, п фелдфебеля удари неколко плесници Атанасову.
Дружинния командиръ впдв тази саморазправа на фелд-
фебеля п вместо да накаже побойника, скокна отъ местото сп
и извика Атанасова. Следъ една минута по гърба на Атана-
сова плющеше нагайката на подполковникъ Калитина. Но това
и

— 162 —
не стигало; поваления на земята Атанаеовъ немилостиво се
риташе отъ дружпнния командиръ. Въ това връме едпнъ офицеръ
отъ сапьорнпя батальонъ, като видъ горнята сцена, извика.
— Защо биете человчша? Ще го убиете.
Той види се, непознаваше подполковникъ Калитина, нито
пъкъ знаеше, че е офицеръ, понеже Калитинъ бъчпе по риза.
Както и да е, това обстоятелство избави Атанасова.
— Кой смъе да ми прави бълъжки? извика Калитинъ.
Офицера се извини, като му каза, че не го позналъ.
— Управия, забълъжи единъ отъ селенитв, — зритель
на горнята сцена. ТурцитЕ, които ни бияха и бъсяха, хранятъ,
а нашитъ биятъ до полусмърть.
Той неуснв, обаче, да довърши; другаритъ му го слушкаха
и той замълча. . . .
Горъщината още не бъчпе спаднала, когато опълчението
се вдигна отъ бивуака и продължи пхтя си за Казанлъг;ъ. Още
отъ самия бивуакъ започнаха триндафпловптъ градини, които
се простираха и отъ двете страни на пжтя, а по-къмъ югъ се
зеленъяха високи тютюневи посеви. Въ 5 — 6 версти отъ Мъг-
лишъ минахме пръзъ една горска ръкичка и встъпихме въ
царството на розптъ. лозята и фруктовите градини. Отъ тукъ,
и отъ двътв страни на пжтя, до самия Казан лъкъ, цълото про-
странство е покрито съ високи трпндафпловп градинп, лозя и
фруктови дървета. Къмъ югъ на 2 — 3 версти се простиратъ
обширни ливади и нивя, на които се виждаха голбми купи
съно и на гхсто наредени кръстци (жито, ръжь и ечемпкъ).
Слънцето страшно печеше. Въ въздуха се чувствуваше
страшна техчпна, която се още повече увеличаваше отъ дви-
жението на опълчението по нешосспрания пжть.
На западъ, въ 3 — 4 версти, се виждаше градина отъ ви-
соки дървета, надъ които тукъ-тамъ стърчаха бъли минарета
съ полумъсецъ на върха. Когато се по-приближпхме още, изъ
между дърветата се показаха бъли хубави к&щя съ шарени
комини. Колкото се повече приближавахме къмъ града, толкова
повече се сръщаха. слъди отъ неотдавнашния бой. По п&тя и
изъ лозята се търкаляха мъртви турски тъла, които съ своята
воня, вслъдствие на разлаганието имъ, заразяваха въздуха.
На 400 — 500 крачки пръдъ Казанлъкъ, излязохме на
една полянка, отъ всички страни окр&жена съ зеленина: гра-

— 1СЗ —
дини, лозя и оръшакъ. На тъзи полянка има една незначи-
телна могила, около която растяха няколко орехови дървета.
На самия върхъ на могилата се виждаха прасни купчини пръсть,
а надъ техъ стърчаха два големи черни дървени кръста: тукъ
бЕха погрЕбени падналитЕ убити въ боя при пръвземанието
на Казанлъкъ.
Макаръ и да не бихме първи, които влизахме въ града,
но казанлъчани, на чело съ духовенството, и насъ посрещнаха
твъргв тържественно. Но най-тържественна и трогателна сръчца
въ Казанлъкъ се паднала на сгрълцитЕ и на 3-я бригада отъ
българското опълчение. Казваха, че ентусиазма на казанлъ-
чане билъ неописуемъ. Тукъ не е имало приготовления за сръща
както въ Търново. Въ Казанлъкъ руситЕ се втурнали въ града
неочаквано, както се казва, на рамената на турцитЕ и за туй
пръхода на казанлъчанитъ отъ страхътъ къмъ радостъта е билъ
толкова ръзъкъ, щото женитъ притичвали босп и въ костюми,
въ каквито били облъчени въ к&щи. За добръ дошлите руски
и български войски, казанлъчепи не биле приготвили венци и
букетп, но за това пъкъ те буквално затрупвали войниците и
офицерите съ цветя, късани прЕдъ очите на избавителите,
мъкняди вино съ котли, фруктп съ кошове п раздавали тютюнъ
съ шепи.
Следъ молебена, отслуженъ до могилата, дружпнигв, пръд-
шесгвувани отъ духовенството и народа, потеглиха за въ града.
Минахме покрай единъ редъ, отъ дъсна страна на п&тя, не
големи кжщя, а подиръ, по единъ малъкъ мостъ, — пръзъ
ръчицата, която протича край псточната страна на града и
встжпихме въ турската махала. Но отъ тукъ на нататъкъ нищо
не можехме да впдимъ, защото се бъ дигнала такава силна
хала, щото не само че не можахме да гледаме, но тръбваше
да си закриваме лицето съ кърпа или ржцътЕ отъ едрпя пъ-
съкъ, които причиняваше страшна болка на лицето, па даже п
на рхцътъ.
ДружинитЕ минаха прЕзъ града и се спрЕха на западната
му часть задъ женския мънастирь. Азъ се отделихъ отъ дру-
жината и отидохъ, по запов^дъ на дружинния командиръ, да
получа продукти.
Съ пръвземанието на Казанлъкъ отъ турцитъ, по разпореж-
данието на генералъ Гурко, бъха назначени членове за градския
11*

— 164 —
съветъ, въ състава на който имаше и турци. За комендантъ
на града бъчне назначенъ майоръ Поповъ, а за негови помощници
поручпкъ Шиваровъ, българинъ отъ Тревна, и прапорщикъ
Валднеръ. Въ разпорежданпето на коменданта се остави половина
сотня донски казаци. Майорь Поповъ имаше заповъмц» да държи
въ страхъ и повиновение турското население; да прекратява
насилията и грабежите отъ страна на българите и да въведе
въ града административно управление, като приеме подъ свой
надзоръ всичкпт^ турски складове. Трудна е била новата обя-
занностъ на майоръ Попова. На първо време той е билъ
полицеймейстеръ, схдебно-полицейски агаптъ и кметъ, и само до
негдъ 1 изпълнявалъ и обязанностьта на воененъ командантъ по
нарядите за пазение на казионния пмотъ.
Градския съветъ се бе погрижалъ по отъ рано за про-
дукти. Азъ сварихъ голямо количество хлебъ, масло, сирене
и др. т. Всички продукти биха сложени иа открито небе на
площадьта, наречена Кюлъ-Боклукъ. Колкото се отнасяше до
вино и ракия, такива имаше въ пзобилно количество и отъ
добро качество. Новоназначения градски съветъ проявяваше
голяма деятелность. По неговата пнцпятива на средствата на
града, неколко деня следъ пристиганието ни, се откри болница
съ 200 легла.
Следъ като сдадохъ продуктите комуто требва, азъ се
върнахъ въ града, разбира се, съ разрешението на дружинния
командпръ, и отидохъ да пренощувамъ у единъ мой новъ
познайникъ. Наистина, азъ пмахъ иужда отъ добра почивка и
спокоенъ сънъ, понеже въ последните 3 — 4 деня положително
не се сппрахъ: ту въ походъ, ту по селата за продукти.
Старата майка домакиня, жена добродушна и разговорлива,
ме прие твърде радушно. Ястието вече беше готово и ний
седнахме да вечеряме. Бабата презъ целата вечеря не пре-
ставаше да говори. Между друго, тя расказваше, какъ казан-
лъшките турци, на чело съ каймаканина, се заканвали да
изколятъ всичките българи, щомъ русейте превзематъ шипчен-
ските турски укрепления, и какъ нмъ отнели имота и проч.
Азъ бехъ капналъ за сънъ. Дремката ми одоляваше и за туй,
щомъ се навечеряхъ, новия ми прпятель прекъсна майчиния
си разговоръ.
— Мамо, гостенина ни е уморенъ. Я приготви постелката,
каза той на майка си.

— 165
Майоръ Павелъ Николаевичъ Поповъ комендантъ па^гр. Казанлъкъ, а по-послЪ
командиръ на 5-та дружина.

— 156 —
Азъ легнахъ на послания на дюшемето дюшекъ, покритъ съ
чиетъ чаршафъ п на чиста възглавница. Отдавна не б"вхъ сналъ
на чпста п мегка постелка, п за туй, щомъ легнахъ, заспахъ.
7 Юлий. — Когато се събудихъ и открихъ очите си, слън-
цето вече бъчпе изгрвло. Азъ скокнахъ отъ постелката, на-
бързо се облъкохъ и слъдъ като вземахъ неизбъжното сладко
и ипхъ кафе, поблагодарпхъ гостоприемната домакиня и си из-
лезохъ, въпреки нейния протестъ, за гдъто не почакахъ, да
ме нахрани съ млечна попара.
Повечето отъ офицерпгв на бивуака сварихъ въ леглото.
Впрочемъ, и опълченците не всички бЪха станали отъ сънь.
Не съвсвмъ добра и приятна нощь бъха прекарали те на би-
вуака, по причина на снощвата хала, която върлувала пр-взъ
нощьта и още не бъ 1 спръла, ако и да бъчпе намалила силата
й. Бивуака бъчпе положително запрпличалъ на харманъ, на който
биха развързани и въ безредица нахвърлени снопове (жито,
ечемикъ и ръжь). По края на града пмало много купи п кръстци
п гвхъ, именно, в-втъра бъчпе распръсналъ по бивуака и спав-
шптв още бъха покрити съ неувършана слама.
Тукъ се научихме, че въ битката при с. Уфланлии, тур-
цптв биле изгубпли повече отъ 400 человъка убити и ранени
и много шгвнени, въ числото па които шгвннпци билъ и ка-
занлъшкия каймакаминъ. Споредъ казванието на последния, въ
боя вземалп участие 5 табора пвхота и много регулярна ка-
валерия п башибозуци, ппдъ командата на Хулуси-паша. Отъ
наша страна е имало двама опълченци ранени и ивколко кон-
тувени; въ числото на послъдвптъ билъ и капитана отъ 6-а
дружина Якобсонъ, силно контузенъ въ челото.
Въ Казанлъьсъ напълно се оправдаха думитъ на двамата
казацп въ Хаина-Боазъ, за че 5-а и 6-а дружини юнашки се
сражавали съ турцигв, при пръчзземанпето на града. Офицерите
отъ казанигв две дружиии не можаха да искажатъ своето въс-
хпщенпе отъ опълченците.
— „Ну, братъ", никакъ не очаквахме, че братушките
тъй юнашкп ще се биятъ, казваха офицерите отъ казанигв
дружини на ония отъ новодошлите.
— Представете си, увпратъ се напредъ, „какъ угорълн"!
Просто се любувахме, като гледахме, какъ неудържимо се стре-
мяха напредъ, казваха те.

— 167 —
— Чудно нещо! кой се надаваше! . . . Ний не вяр-
вахме на казаците, сконфузени казваха Живаревци и Усовци.
Мене ми се щеше да имъ искажа много, а особенно на
най-върлите нападатели на опълченците, но се въздържахъ.
— Значи, опълченците не избътаха още отъ първия бой,
нито пъкъ 6-а дружина е избътала, казахъ азъ, като си да-
вахъ дума да си искажа всичко на Живаревци и Усовци, следъ
влизанието ни въ добръ бой.
Когато се връщахъ отъ града, на пътя ме срещна под-
поручика отъ 5-а дружина Максютенко. Той се хвърли къмъ
мене, прегърна ме по другарски, като същевременно ме поз-
дравляваше съ юначеството на опълченците.
— Азъ знаяхъ, бехъ ув^ренъ, че българите юнашки ще
се биятъ, казваше той, защото бехъ очевидецъ въ сръбско-
турската война, какъ храбро се биха те съ турците. Ну, мо-
лодци! знаете ли, те въ нищо нема да отстъпватъ на нашия
солдатъ, завърши той.
— Когато ний пристигнахме въ Казанлъкъ, шипченската
укрепена позиция беше вече превзета отъ стрелковата бригада и
орловския полкъ; първата действуваше отъ къмъ южния склонъ
на балкана, а втория отъ къмъ северния. При това, расказваха,
че когато 13-и и 15-и стрелкови батальони настъпвала отъ къмъ
юго-истокъ на шипченската укрепена позиция, и се биле при-
ближили твърде близско, турцигв издигнали белъ флагъ. Стрел-
ците прекратили стрелбата, но продължавали да настъпватъ,
а когато те съвсемъ се биле приближили до окопите, турците
неочаквано открили по твърде доверчивите стрелци най-честъ
и съ залпове убийственъ огънь и ги накарали да отстъпятъ
въ пълна безредица. При това, на местото останали много ра-
нени и убити войници и офицери. Турците извършили надъ
ранените и даже надъ убитите нечувани зверства и поруга-
ния: отрезвали язиците, носовете, главите и пр., и даже отъ
гърбовете на живите вадили ремици. Некои отъ тези отрезани
части имъ туряли въ устата. . . Съ една речь, турците беха
извършили такива зверства и поругания, които само те можаха
да измислятъ и извършатъ. Но турците останали безнаказани.
Само следующата хитрость спасила турския отрядъ отъ
ръцете на русейте.
Началника на шипчанския турски отрятъ пратилъ при
генералъ Гурко парламентьоръ да преговаря за сдавание и,

— 168 —
въ връме на тия пръговори, защитницитъ на непристъпната
шипченска позиция, — турски отрядъ, състоящъ отъ 7,000
пъхота, като яребици се разбъталъ по гребена на балкана, —
по-голъмата часть къмъ Калоферъ, а другата — къмъ Мъглишъ.
Слвдъ боя биле испратени на шипчанскитъ височини
подпоручика отъ 5-а дружина Максютенко и д-ръ Пановъ,
придружени отъ брата на нодпоручикъ Максютенко, схщо под-
поручикъ, п подпоручикъ Яковлевъ, съ санитарна команда, да
прибератъ раненигв и да погребатъ убититъ. Както узнахме по-
послъ, Максютенко се въскачилъ къмъ неприятелската позиция
съ парламентьорски флагъ. Турския лагеръ, обаче, се оказалъ
пустъ: турцитъ биле избътали. При това, твърдъ 1 комична
била сцената, когато нашитъ санитари, заети съ тарашувание
изъ лагера, въпр-вки заповвдигв на офицеритъ, чули виковетъ:
турцитъ, турцитъ ех горъ! Дъйствително, на възвишенностьта
се показали хора. Санитарната команда се вцъпенпла отъ страхъ,
Оказало се, обаче, че вид-бнитъ хора биле отъ орловския полкъ,
на чело съ генерала Скобелева, който билъ пристигналъ при
стоманената турска батарея половинъ часъ по-кжено отъ Мак-
сютенко. — Ето, прочее една задача за бвдщия историкъ,
да ръчпи въпроса: кой взе Шипка, или, по-добръ, кой по-рано
пристигна на Шипка? Впрочемъ, самъ Скобелевъ ръшилъ това
съ казанигв на Максютенко думи: „Поздравлявамъ ви, ний съ
васъ завзехме Шипка и вий ще получитъ награда*. Но под-
поручикъ Максютенко нищо не получи, даже и благодарность,
макаръ и да отиваше съ рискъ на живота си.
Когато подпоручикъ Максютенко дошелъ при генералъ
Гурко, по заповйдь на генералъ Скобелева, да доложи за при-
стигванието на последния на Шипка, Гурко се твърдъ ядоеалъ.
Въ р&цътъ на русите останала една стоманена батарея, която
впослъдствие не маяка услуга оказа на защитницитъ на шип-
ченската позиция, отъ бъ-снигв нападения на Сюйлеманъ па-
шовата армия.
Отъ бивуака отидохъ да разгледамъ Казанлъкъ.
Пр^ди всичко, влъзохъ въ женския мънастирь, въ двора
на който имаше нъколко още пръсни гробове, надъ които
стърчаха голъми черни кръстове съ надписъ: „На падналите
въ биткигв офицери ". На тия кръстове азъ прочетохъ имената
на полковникъ графъ Роникера и щабсъ-капитанъ Шипилева.

— 169 —
По ср^дъ двора има една малка черквица. Постройките,
въ които се помещаваха калугериците, беха ниски и едно-
етажни. Отъ женския мънастирь тръгнахъ по единствениата
права улица, която минава прйзъ центра на града. Улицата
постепенно се разширочава, а въ центра на града образува
една площадь, називаема Кюлъ-Боклукъ. Тукъ е най-добрата
часть на града, населена исключителво отъ българи, тукъ се
виждаха добри и солидни постройки, но все отъ турски образецъ,
съ множество единъ до другъ прозорци и високи сгвни.
Отъ неточната часть на площадьта се започваше турската
чаршия и махала. При влизанието ми въ тази посл^днята, —
азъ не вид-вхъ картини подобни на Свищовскпгб и Търнов-
ските: разграбванието и съсипванието на турските дюкяни.
Напротивъ, тукъ всичките турски къщя и магазин беха уце-
лели, и имота имъ беше запазенъ. Наистина, въ времето на боя
и следъ него, и тукъ беха станали насилия, но благодарение
на распоредителностьта на началството, реда е билъ запазенъ.
Жертва на тези насилия беха станали неколко турски и бъл-
гарски магазии, които били изгорели заедно съ стоките. Гово-
реше се, че самите турцн подпалили дюкяните си, само и
само да не иопадне стоката имъ въ ръцете на ненавистните
имъ „гяури".
Казанлъшките турци не избегали. И сега свободно си
ходяха изъ града, а, най-повече, се събираха предъ портите
на купчини д угрижено се разговаряха, но щомъ съгледваха
офицеръ или войникъ, изведнъжъ прекъсваха, приемаха почти-
телно покорна поза, туряха си ръцете на гърдите и съ по-
кореость гледаха на земята. Но подъ таза вънкашна покорноеть,
въ дълбочината на душата имъ, се криеше и кипеше такава
злоба и ненавиегь къмъ гяурите — българи и русей, щото ако
беха имали възможность, истребили ги биха до единъ.
Требва ли да казвамъ, че тукъ — въ Казанлъкъ, на
всека крачка се виждаше, че населението въ материялно отно-
шение благоденствуваше. Града чистичекъ. Къщя, макаръ и
не големи, но чисти и удобни. Дворовете препълнени съ разни
овошки, преимущественно, кестени, бадеми, дренки и даже
смокини. На мене най- добро впечатление ми направиха вадичките
съ чиста бистра балканска водица. Такива вадички имаше почти
на всека улица и въ дворовете на къщята. Изобщо, красивото
и живописно местоположение на самия градъ и околностьта му,

— 170 —
съ своите лозя, градини, триндафили и плодородна почва,
даваха пълно право да се нарича тоя кхтъ „райска долина".
Не напраздно никои отъ офицерите извикаха:
— Ахъ каква е богата и прекрасна тжзп долина! Жалко
е само че се намира въ лоши ржцъ 1 .
Слъ-дъ като исходихъ почти целия градъ, въ 12 часа се
отбихъ въ хана на Георги X. Томовъ да се нахраня, а отъ
тамъ си отидохъ на бнвуака. По пжтя азъ съгледахъ при една
висока порта около десетина человйка, между които имаше ня-
колко момченца.
— Има, има, турци има, чухъ да викатъ децата.
— Ний ги видехме презъ пукнатините на портата.
Азъ казахъ на прис&тствувавшитъ 1 да потропатъ, но тъй
като никой отъ вжтре се не обади, единъ отъ присжтствував-
ппггб съ помощьта на другит^, се покатери по високата сгъна,
скокна въ двора и отвори вратата. Двора се оказа запуснатъ,
мръсенъ и по многото торъ се виждаше да е билъ по предп
ханъ. Въ двора имаше едно полусъборено здание, види се,
яхъръ съ широка врата, на която ний потропахме, но отъ
вжтръ* никой се не обаждаше. Прис&тствувавшите натиснаха
портата, тя пспраще и се отвори. Зданието се оказа препъл-
нено съ мундири, палатки, сухари — галети и други за войски
потребности. Въ дъното на зданието, въ тъмнината съгледахме
няколко турски войника, които не приличаха на себе си отъ
страхъ. Азъ имъ зададохъ нЪкои въпроси, но те отъ страхъ
неможаха и дума да продуматъ. Само когато ги уверихъ, че
никой нема да ги обиди, единъ отъ гбхъ ни каза, че те не
биле знаяли и не видели, кога техната войска отстъпила отъ
града. Азъ доложпхъ за всичко комуто требаше и си отидохъ
на бивуака. Вечерьта 3-я дружпна се премести на неточната
часть на града и се расположп не далеко отъ могилата, на
която беха погребени убитите въ боя.
Щомъ пристигнахме на местото, войниците си растегнаха
палатките и онпя на офицерите, тъй като презъ деня беше
мъгливо и надвечеръ бе завалялъ дъждъ.
Отъ дружината се испрати една рота въ аванпостна ве-
рига къмъ северо-истокъ отъ града.
Азъ бехъ доволно уморенъ и за туй, щомъ се навечеряхъ
легнахъ да спя. Но въ И 1 ^ часа въ дружината се зачу тре-
вога, а татъкъ къмъ аванпостната верига пушечни гърмежи.

— 171 —
Но гърмежите скоро се прекратиха. Оказа се, че двама турци
— войници, вероятно отъ разбягалите се отъ Шипченския
отрядъ, искали да влезатъ града, но биле забелязани отъ ча-
совоя, макръ и да бъчпе нощьта тъмна. На питанието на ча-
совоя: „стой! кой иде?" турците отговорили съ пушечни гърмежи.
Часовоя и подчасъка, въ своя редъ. открили по турците огънь.
Следъ по неколко гърмежа и отъ двете страни, турците се
оттеглили.
8 Юлий. — Следъ смената отъ аванпостната верига,
ротния командиръ расказваше, че на местото на снощната пре-
стрелка билъ намерилъ 6 гилзи отъ пушка Пибоди-Мартини и
забелезалъ следи отъ кръвь, - - обстоятелство, което показ-
ваше, че опълченците, макаръ и въ тъмнината, не хвърляли
куршумите на вЯтъра.
По-горе бехъ казалъ, че Шипченския турски отрядъ се бе
разбегалъ : едната часть къмъ Калоферъ, другата къмъ Мъглишъ.
Мнозина отъ тези беглеци се скитаха по казанлъшката долина.
Некои отъ техъ безъ оружие, а други съ всичкото въоръжение.
Такива войници, преимущественно арапи, твърде често се по-
падаха въ ръцете на нашите разезди и населението и се
предаваха, безъ ни най-малкото съпротивление. Освенъ горните,
по целата долина се скитаха многочисленни шайки — баши-
бозуци, отъ които ходението не само по селата, но и въ окол-
ностьта на града беше не съвсемъ безопасно. Твърде често
те нападаха не само върху мирните и беззащитни селени, но
и върху разездите. Изобщо, башибозуците, не исиущаха случая
да не напакостятъ на ненавистните имъ гяури. Жертва на
такова нападение бе станалъ полковникъ графъ Роникеръ. Той,
на 5 Юлий, на чело на казашките сотни, минувалъ покрай
Хассовската кория по срЯдъ белъ день и то въ 3 — 4 версти
отъ Казанлъкъ, когато отъ корията се раздалъ пушечни залпъ.
Графа и неколко казаци паднали отъ конете си мъртви.
Това разбойническо убийство на графа бе силно възмутило
както русейте, тъй сжщо и българите. Тези последните беха
решили да отмъстятъ за смъртьта на полковникъ Роникера, като
избиятъ най-известните, не само казанлъчани, но и на целата
околность върли кръвопийци, на чело съ казанлъшкия каймака-
минъ. Този достоенъ на султана представителъ въ казанлъшката
кааза съ своите кражби и убийства бе расплакалъ целата
околия. Но благодарение на взетите у време отъ страна на

— 172 —
началството мерки, не можа да се непълни саморасправата
надъ жестоките турци. За нравстненно, обаче, удовлетворение
на българите, властьта бе арестувала казанлъшкия каймакаминъ
няколко отъ свирепите, по указанието на българите, турци.
Една часть отъ арестуваните бе избесена, а другата, наедно
съ каймаканпна, бе задържана подъ стража.
Днесь на об^дъ единъ отъ ротните командири бе запо-
в'вдалъ да донесатъ отъ ротната кухня чорба, която чорба се
оказа твърде вкусна, и за туй всичките офицери, не исключая
и подполковникъ Калитина, предпочетоха чорбата варена отъ
ротния кашаваръ, отъ супата приготвена отъ готвача на офицер-
ската столова, която столова пакъ беше открита още въ Руше-
де-Веде. Наистина, за такъвъ окладъ, какъвто се отпускаше на
опълченците, а именно 2 1 / 2 копейки злато и 25 коп. кредитни,
още въ Румхния се готвеше твърде вкусно и изобилно ястие,
а тукъ въ България, гдето продуктите и фуража за конете се
отпущаха отъ населението въ изобилно количество и добро
качество, неможеше ястието да не б&де вкусно и питателно.
Вследствие на това въ дружпната се бе образувала голема
икономия. Че това беше така се виждаше отъ следующия
разговоръ между дружпнния командиръ и адютанта му нод-
поручикъ Поликарпова.
— Вий подпорудикъ Поликарповъ, не си гледате работата,
сериозно каза подполковникъ Калитинъ, за туй е у васъ не-
точна ведомостьта на хората, вследствие на което азъ ще
б&да принуденъ, споредъ васъ, да плащамъ отъ джеба си.
— Преди всичко не съмъ азъ виновенъ, отговори под-
поручикъ Поликарповъ, че ведомостьта на хората не е верна.
Тя не е верна отъ щаба на опълчението още отъ Плоещъ и
никога т&зи неверность нема да я пеправятъ. Колкото се
отнася до това, че вий, господинъ подполковникъ, ще плащате
отъ джебътъ си и това нема да баде, защото въ дружината
има такава икономия, щото може да покрие въ десетъ пжти
по-големъ прерасходъ. Ето, добави Поликарповъ, ний повече
отъ десетина деня не сме похарчили за дружината нито копейка,
между това изискваме оклада за продоволствието на войниците
и конете редовно.
— Какво дрънкате, му забележи подполковника, вий по-
добре вижте да проверите ведомостьта.

— 173 —
— Авъ говоря сжщата истина, г-нъ подполковникъ, отговори
Поликарповъ твърде хладнокръвно.
Отчетностьта по продоволствието на дружината съ оправ-
дателните й документи беше твърди проста. Расхода се оправ-
даваше съ наличното число на опълченците и конете; напримеръ:
съгласно приказа по дружината на 8-ий Юлий се числяха по
дневника 500 опълченци и 40 коня. Като се пресметне на
человйкъ по 2 а / 2 коп. златни и 25 коп. сребърни и на конь
по 1 рубла и 25 кон., тези пари началника можеше да ги
раздаде на опълченците, който по н^кой пжтъ правеше това,
стигаше войниците и конете да бвдатъ нахранени. За оправ-
дателни документи служаха дневниците на опълченците.
Русските войскови части се продоволствуваха чрезъ ин-
тенданството и компанията на Когана и разни подрядчици.
Тези последните, а най-вече, компанията на Когана, Гре-
геръ и Горвпца, положително ограбваха населението носред-
ствомъ своите цели лигиони чиновници — жидки, които, незнамъ
защо, носяха офицерски съ кокарди фуражки и се съпровождаха
съ по неколко казака. Те затуй продаваха на населението
началнически чалъмъ, а това последното гледаше на гъхъ —
жпдкпте — като на царски хора п не отказваше на техните
искания. Такъвъ едпнъ чиновнпкъ, съпровожданъ отъ десеть
казака, бе дошелъ и въ Казанлъкъ на 8 Юлий. Този и подобни
нему мними чиновници тичаха отъ село въ село, заповедваха
на селенпте отъ името на некое висше началство да возятъ
въ Казанлъкъ, или други центрове фуражъ, ечемпкъ, овесъ,
сено и пр. Разбира се, селените, отъ благодарность къмъ осво-
бодителите, съ пълна готовность отдаваха последнята си крина
ечемикъ и купа сено. Впрочемъ, въ противенъ случай и нагай-
ката се пущаше въ ходъ... Товари простодушния селенинъ колата
си съ сено, пълни човалите съ ечемикъ и овесъ и съ твърдо
убеждение, че това става по заповедъ на русския Царь, вози
всичко това въ определения центръ ! ! . . .
Неутешителнп сведения идяха отъ Стара- Загора. Днесъ
се получиха две писма отъ старп-загорските жители. Едното,
адресувано до главнокомандующия на русските войски въ окол-
ностьта на г. Казанлъкъ съ следующето съдържание :
Ваше Впсокопревъсходптелство милостиви господарю !
Извинете, церемониялите у насъ сега ех невъзможни.
Умоляваме Ви съ кръстъ и Св. Богородица, побързайте съ
испращание подкрепа за защита на градътъ ни.

- 174 —
Ний имаме положителни данни и верни признаци, че,
ако не ни пристигне помощь въ най-скоро време, нашия градъ
ще стане жертва на пагубния гнЪвъ на побеснелите отъ съби-
тията въ г. Казанлъкъ мусюлмани.
На тукашните власти ний не доверяваме; но ако и да
с& искрен ни и благонам^рени гв не ще бадатъ въ сила да
ни запазятъ.
Въ името на всичките жители на христианското население.
Другото — отъ сжщигв жители къмъ казанлъшките българи.
Ето съдържанието му:
Достопочптаеми господа съседи и приятели по-първи въ
Казанлъкъ (комуто се подаде). Ако ви боли сърдцето за едино-
в"ВрцитЕ и сънародниците ви, то намерете средство и доставете
приключеното ни на главнокомандующия на русските войски въ
градътъ ви и отъ своя страна дайте му да разумее това, което
е цела истина, че отъ сутриньта насамъ ний еж. намираме въ
най-голема опастность ; ако тая нощь и до утре рано не прис-
тигне достатъчно число руеска войска въ градътъ ни, да вземе
подъ защитата си християнско население, ний ще споделимъ
участьта на пострадавшите и избити наши братя въ Ени-Загра.
За мнозина други и за всички ваши приятели С. X. Тодоровъ,
Г. Стоевъ и Славейковъ.
9 Юлий. — Въ 10 часа сутриньта 1-а, 2-а, 3-я и 5-а
дружини напустнаха Казанлъкъ ; 6-а дружина бе испратена
въ Търново да конвоира плвнни турци, а 4-а дружина, на
чело съ бригадния командиръ князъ Вяземски, и една батарея,
остана да пази шппчанскпя проходъ.
3-я дружина се бе оп&тила по единъ междуселски пжть
между шосеето и с. Черганово. Въ 2 — 3 веретп отъ Казанлъкъ,
въ д-вено отъ пжтя, се виждаше казанлъшката минерална бана.
Не далеко отъ Мъглишъ излезохме на старо-загорското шосее,
минахме покрай черкезското с. Тулово и се спрехме за почивка
къмъ югъ отъ него, въ туловската кория, подъ сенката на
вековни д&бови и букови дървета. Следъ почивката опъл-
чението продължи п&тя си. Минахме презъ Тунджа по единъ
камененъ здравъ мость и пристигнахме на чанакчийските ми-
нерални бани, гдето се и спрехме за нощувание.
Повечето отъ офицерите не беха виждали топли минерални
бани, и за туй, щомъ се сирехме, те всички побързаха да ги
видятъ и да ее ок&пятъ. Тези бани се намиратъ при самите поли

— 175 —
на Средня-Гора, не далеко отъ Казанлъкъ, по старо-загорското
шосе. М/встностьта около банята е мочорлива. Самото здание
на банята прилича на турска джамия. Зданието е заградено
съ висока каменна ствна отчасти съ пристройки. Ний вля-
зохме въ банята пр^зъ едно малко антре. Тя се освещаваше
отъ кржгли малки отверстия направени въ свода на банята.
Поср^дъ зданието има четвъртитъ резервуаръ — 5 — 6 аршина
въ диаметръ и около 2 аршина дълбокъ. Резервуара е посланъ
съ чисть белъ мряморъ. Горещата вода тече отъ горе прйзъ
единъ мряморенъ чучуръ. За расхладявание на водата бъчпе прис-
пособено да се пуща въ резервуара студена, която бе преведена
отъ чешмата въ двора. Отделна стая за събличание нямаше, а
това ставаше на каменните пейки отъ страните на резервуара.
Водата въ резервуара се оказа твърде нечиста, за туй офицерите
зопов-вдаха да се пустне водата и да се измие добре резервуара.
Сл^дъ четири часа, ний съ голямо удоволствие се окапахме.
10 Юлий. — На разсъмнувание опълченците биха готови
за пхть. Офицерите одавно б"вха испили послйднята си чаша
чай, нвкои отъ техъ успели и да пийнатъ по една и друга
чаша конякъ. Беше вече изминало доволно време, когато ни
се каза, че тоя день ще останемъ тука. Горнето обстоятелство
даде на офицерите и войниците материялъ за разни тълкувания.
Напримеръ, говореше се, че Сулейманъ паша билъ идялъ отъ
Черна-Гора съ 45 хилядната си, най-добра и закалена въ
боевете съ черногорците войска. За това, едни отъ офицерите
предполагаха, че ще се върнемъ на Шипка, гдето сме щели да
причакаме турците и да имъ дадемъ отпоръ, а други казваха,
че щомъ получимъ подкрепление, щелисме данастжпимъ напредъ.
— Както и да е, нема съмнение, че ний сме въ надве-
черието на едно сблъсквание. съ турците, казваха офицерите
и опълченците.
— Е, че време е вече да се счепкаме съ турците,
казваха опълченците. Ний изминахме почти цела България въ
широчина, а турци още не сме видели.
На истокъ отъ банята въ 2 — 2 г / 2 верстп се намира
турското село Чанакчии, пмето на което носи банята. Населе-
нието на това село беше избегало, щомъ беха превзети съсед-
ните турски села: Яйканлии и Аханлии.
Генералъ Столетовъ, предъ обедъ отиде, съпровожданъ отъ
ординарците си и конницата въ с. Чанакчии. Следъ малко отъ

- 176 —
тамъ няколко конника докараха едно стадо — отъ около
15 — 20 глави биволи. Оказа ее, че генерала, като обиколилъ
цялото село и видът, че то било съвсвмъ пусто, върналъ се
назадъ, съгледалъ на пжтя въ ливадите горнето стадо биволи
и заповяда лъ да ги откаратъ въ дружините, за да ги раз-
дълятъ но равно. Поне това тъй се пръдаваше помежду
офицеритъ.
Тукъ бъ наказанъ опълченеца Яко — родомъ сърбинъ,
и то за слъдующето. Като се понапилъ малко съ казанлъшка
сливовица, взелъ челов-вка пушката, отишалъ на възвишенностьта,
започналъ да се упражнява въ стрелба по направлението на
с. Чанакчии, гдъто въ него връме билъ генерала съ свитата си.
11 Юлий. — Слуха че Сюлейманъ-паша настжпвалъ съ
своята армия къмъ Стара-Загора не се подтвърди, тъй като
нашити разъзди не откриха прис&тствието на турски войски.
Напротивъ, отъ Стара-Загора 6$ дошло известие, че турското
население бпло исплашено и се готвяло заедно съ българигв
да изпрати депутация до началника на пръдния отрядъ съ
молба по-скоро да заеме града. Това обстоятелство, впоследствие,
се подтвърди и то се обясняваше съ това, че турцигв ги било
страхъ да ги не нападнатъ българите, и наопаки. Както и да
е, опълчението напустна чанакчийскитъ ладжи и продължи
п&тя си за Стара-Загора.
Отъ банята опълчението тръгна право къмъ югъ. Още
отъ сампя бивуакъ започнахме да се въскачваме по свверния
склонъ на СрЕдня-Гора. Малко по-горъ отъ банята, току до
самото шоссе, имаше едно турско беклеме. До това беклеме горъчпе
огънъ, а въ него трупътъ на заптието, убито, казватъ, отъ
казацигв, защото стреляло въ техъ, и хвърлено въ огъня, за
да не се разнася зловоние.
Отъ беклемето на гори се искачихме на една вълнообразна
площадь, гдето опълчението се спръ за малка почивка. Тукъ
опълчението бъчне посрещнато отъ цялото население на с.
Дервентъ, на чело съ духовенството. При това, селския учитель
държа прочувственна благодарственна рЕчь.
Дружинния командиръ ме прати да ида напрЕДъ въ Стара-
Загора, за да приема потрЕбнигв за дружината продукти и
азъ, безъ да се сппрамъ, продължихъ пхтя.
На истокъ отъ шоссето на 1 /% верста се простира единъ
доволно дълбокъ долъ. Този долъ по-къмъ югъ се доближава

— 177 —
до шосеето. Въ него протича една мадка рекичка. Тукъ шосеето
бъ 1 тъено и едвамъ можеше да се разминатъ дв1з кола. На
исгочипя скатъ на долината е раеположено бьлгарекото богато
с. Д^рвентъ. Въ д^сно отъ шосеето и къмъ югъ се вижда една
висока коническа възвишенность. П&тя отъ възвишенностьта
започва да се понижава къмъ югъ и влиза въ ст.-загорската
гвенина. По тая твенпна протича една горска ръчпца, —
Бедечка, въ която се влива и оная отъ горския долъ. Отъ
начало п&тя върви по лъвия брътъ на рекичката, а по нейдв
той се възвива надъ коритото й до 20 — 30 аршина. Тукъ
той до толкова 64 тъсенъ, щото съ голъмъ трудъ и опасность
можаха да се разминатъ двъ 1 кола. По долу, п&тя минава ту
на десния, ту на л^впя брътъ. Най-насетнв, недалеко отъ
Бешь-Бунаръ, той минава на дътния брътъ на ръката.
Бешъ-бунаръ се нарича мъттото отстояще отъ града на
около 2 версти. Тукъ имаше една чешма съ 5 чучура и една
малка постройка — ханче. До ханчето, по течението на р*вката,
имаше четире воденини, а на долу оть него се виждаха още три.
Старо-загорското дефиле въ красотата си много отстъпва
на търновското. Тукъ природата не тъй богато е надарила
дефилето съ растителность, особенно, западната му часть, по
която само тукъ тамъ на каменистия склонъ се зеленвяха
трънаци. Напротивъ, неточната му страна б"Б покрита съ зелени,
отъ разни видове дървета, а отъ средата на дефилето — съ лозя.
Чудно ми се види, гдъто пръзъ цялата теснина азъ не
видвхъ ни жива человъческа душа. Само въ ханчето, при Бешъ-
Бунаръ, сварихъ двама българи, които, щомъ ме видеха, изл-взоха
да ме посръчцнатъ и поздравятъ съ „добри дошелъ".
Отъ Бешъ-Бунаръ пятя върви, испърво, по една равнинка,
подиръ се въскачва по незначителна възвишенность, отъ върха
на която Стара-Загора се вижда много добръ\ Града се скрилъ
въ високите си градини отъ разни фруктови дървета, измежду
които се виждаха само покривигв на кжщята и множество
минарета и кубета. Стара-Загора е разположена до полигв на
Сръдня-Гора, южния склонъ на която тукъ постепенно се
сниша, до гдвто, най-посл-в, се слива съ безкрайната равнина
на югъ отъ града. Отъ тукъ се вижда, право къмъ югъ,
одринското шосее, което се губи татъкъ далеко, между мно-
жеството зелени дървета и кории.
12

— 178 —
Колкото повече се прпбдажавахъ къмъ града, толкова
повече растеше моето очудвание: жива душа на около се не-
виждаше! Вл^зохъ въ града. На около ми владееше мъртва
тишина. Такава тишина и при подобна обстановка не съвсвмъ
добръ 1 дМствува на человйка. И мене ме обхвана едно неиспитвано
до тогава тревожно чувство, още повече, че по к&щята поз-
навахъ да се намирамъ въ турската махала. Азъ неволно си
припомнихъ турцитъ въ с. Батакъ, но бт^зъ двоумтшие, вървяхъ
напртдъ и жадно се вгледвахъ, да видя нвкой челов^къ за
да го попитамъ, гдъ 1 е конака.
По едно вртше вид-вхъ единъ челов г вкъ, който като стрела
се спустна къмъ мене. Когато се приближи до мене, азъ видйхъ
искаженото му бл-вдно лице, а по бръснатата му глава, съ чубче
на върха й, познахъ, че е турчинъ.
Той се приближи до мене на 5 — 6 крачки, спръ 1 се и съ
скръстени на гжрдитв си ржив извика:
— Аманъ ефендимъ, пашата и харемътъ му се намиратъ въ
опасность. Пашата ви видъ 1 пр^зъ прозореца и ме прати . . .
Азъ не дочакахъ турчина да свърши, ударихъ коня си
и щомъ стигнахъ портата, скокпахъ отъ него и го подадохъ
па запъхтелия отъ вълнение и бътъ подири ми турчинъ.
Едвамъ що се б-вхъ хваналъ за дръжката на портата,
когато тя се отвори и пр^дъ мене се испр-вчи опълченеца отъ
1-а дружина С. М.
Той водеше единъ сивъ отъ чиста арабска порода атъ.
Коня б-вше освдланъ съ твърди скжпо, покрито съ сребро и
и сърма свдло. Юздата и всичките принадлежности лъщяха,
като огледало. Подиръ М. вървеше единъ доволно чисто, съ
европейски др-вхп, обд-бченъ турчинъ. Блъденъ, съ сложени на
г&рдит-в си р&цъ\ турчина изглеждаше, като да б-вше ос&денъ
на смъртъ.
На въпросътъ ми, защо взема този атъ и кадъ 1 го води?
опълченеца М., който мп бтше близко познатъ още отъ Рус-
сия, гд-вто и т^й б^ служилъ въ военна служба, ми отговори:
— Азъ взехъ ата за себе си. Съвъчгвамъ те и ти да си
вземешъ. Тукъ въ пашовия яхъръ има много и добри коне.
Тукъ му е времето и местото да напустнешъ твоето куцо
магаре.
Сл-Ьдъ този отговоръ, азъ запов^дахъ на М. да остави
коня и да си върви въ ротата, отъ която, вероятно, той 6$

— 179 —
се отлжчилъ, тъй като тя бъ 1 още далечъ въ дефилето. Той
още веднъжъ се оппта да ме уб-Ьдп, да го оставя да вземе
коня. Но когато азъ решително му заповйдахъ да остави коня
и да си върви, М. испълни моята запов-вдь.
— Ефендимъ, моля ви, побързайте гори при нашата, тамъ
има въоръжени .... едвамъ сега ми каза стоящия при ата
турчпнъ.
Тогава азъ, безъ да губя вр^ме, се качихъ на указаната
ми стълба и до вратата при антрето сръчцнахъ единъ въз-
старичъкъ съ срЪденъ ръсть и прошарена брада турчинъ. Той
бъчпе облъ^ченъ твърдъ елегантно съ европейски дрЪхи, но съ
фесъ на главата. Лицето на турчина б^ше бледно и конвул-
сивно се подръпваше.
Това б-вше Еминъ Бей.
Еминъ Бей, щубди всичко, ми поблагодари за гдЪто съмъ
му билъ избавилъ живота, а подиръ ме помоли да побързамъ
въ харемлика му.
— Тамъ има въоръжени българи, ми каза той съ тре-
перливъ гласъ.
Пр-вдп обаче, да вл-вза въ харемликътъ му, българигв,
като ме видели да влизамъ въ двора, се спуснали да бътатъ
пр-взъ кумшулуцптъ'.
Азъ сварпхъ въ харемлика испоплашенигв и треперящи
като листь хан&ми. Тъ 1 б^ха се сгушили въ единъ жгълъ на
стаята въ харемлика и почти всички бЪха безъ яшмаци. Щомъ
впд-вхъ, че опасностьта бъ 1 минала, азъ побързахъ да излаза
изъ харемлика.
Оказа се, че около 20 — 25 челов-вка българи — старо-
загорски граждани, въоръжени кой съ револверъ, кой съ пи-
щовъ и ятагани, биле влезли въ пашовия конакъ п отишли —
едни въ харемлика, други въ селямлжка нри пашата. Но въ
това с&щито вр^ме, този последния ме съгледалъ отъ далеко
п уснвлъ да каже на слугата си да ме повика.
Еминъ Бей не намираше думи да ми благодари за избавле-
нието си, може би, отъ въображаема опастность. Въ това врЪме
дойде турчина, който съпровождаше М. съ ата, пошепна н-вщо
на пашата и пакъ си изл-взе.
Пашата, като ми поблагодари още веднъжъ, даде ми да
разбера, че е билъ твърди богатъ и е на моя запов^дь.
12*

— 180 —
Тъзи источна откровенва маниера на пашата азъ счетохъ
за крайво обидна, толкова повече, че азъ друго нищо не бЪхъ
направилъ, освенъ гдето б1зхъ пспълнилъ дългътъ си. Пашата се
извини, но пакъ ме моли да приема ата.
— Той е вашъ, ми каза Еминъ Бей. Все едно, ако не
бехте вий, щеха да го взематъ други.
При всичките настояванпя на Еминъ Бея, азъ не прпехъ
ата, испихъ предложения мп шербетъ и кафе и си излезохъ.
На улицата вече се виждаха тукъ тамъ хора, които, впро-
чемъ, отбътваха да говорятъ съ менъ. Не успйхъ да измина
и стотина крачки, когато ме поканиха и на друго мъсто да
спасявамъ, но азъ се отказахъ да ида, тъй като требваше,
преди всичко, да испълня дадената ми запов^дь.
Виждаше се, че старо-загорченп не очакваха пристигва-
нието па опълчението и за туй, както турците, тъй сжщо и
българите, бЪха се испозатворплп въ кжщята си. Само по- от-
чаяните българи, вероятно, които вече еж знаяли за прпетпг-
ванието на опълчението, биха се заловили да отмъщаватъ на
своите мжчителп.
Турците п българите въ Стара- Загора биле наежени еднп
срещу други и само неизвестностьта, чия войска ще нристигне
по-рано, ги е въздържала едните и другите. Обаче, за да се
избегне катастрофата въ града, първенците, турци и българи,
се биле съгласили, когато се научили, че Казанлъкъ бплъ заетъ
отъ русейте, да избератъ измежду си членове за градския съ-
ветъ, който да има грижата за запазванието на редътъ и тишината
въ града. Въ съвета биле избрани турци и българи подъ пред-
седателството на известния въ България учитель и списатель
П. Славейкова. Този, именно, съветъ бе пепратилъ депутация
до руеското въ Казанлъкъ началство, да го моли, часъ по-скоро
да заеме града съ руескпте войскп.
Но подъ това вънкашно съглашение и братство, турци и
българи въ душата си еж питаяли такава ненависть едни къмъ
други, щото тя е можала при най-малъкъ поводъ, да се пре-
обърне въ цела буря, нещо твърде естественно.
Въ конака сварихъ целия съставъ на градския съветъ.
Всичките съветници, съ председателя си, беха наседали на
мендерлпците по турски въ една голяма съ много прозорци стая.
Шомъ се показахъ на вратата, всички съветници станаха.
Българите си снеха шапките, туриха ги подъ левата мишница

— 181 -
п си скръстиха ряцъчъ 1 на г&рдите. Турците, като ми отда-
доха селямъ, сжщо ся скръстиха рдцете и покорно си наве-
доха очите на долу. Председателя на съвета ме приветствува
съ „добре дошелъ". Той бъчпе человекъ на 50 — 55 год. въс-
пълничъкъ съ кржгло, червено и твърди симпатично лице, пра-
вилни черти; очи живи и изразителни. Косата на главата му
бъчне къдрава и прошарена.
Азъ свднахъ на подадения ми столъ. Щомъ направихъ
това, турцит^-съвъчници — единъ по единъ ме прив^тству-
ваха ; като си прилагаха р&ката къмъ сърдцето, поднасяха я
къмъ челото, а после пъкъ я туряха на гжрдигв си.
— Такъвъ е обичая, да привъчствуватъ, ми каза единъ
отъ съветниците, когато ме видъ 1 , че азъ съ недоумение гле-
дахъ на аехното приветствие.
Азъ казахъ за цельта на моето пдвание.
— Готово е, всичко е готово, ми казаха българите съ
единъ гласъ.
Въ подтвърждение на казаното отъ българите, техните
коллеги-турци си прилагаха десните р&цв къмъ сърдцето и
наклоняваха главите на долу и въ десно.
— Ний знаяхме, че ще дойде опълчението, но кога —
не ни беше известно, каза Славейковъ.
Като имъ казахъ, че опълчението иде и скоро ще при-
стигне въ града, българите се разшаваха.
— Какъ вървятъ у васъ работите? попитахъ азъ Сла-
вейкова, когато излезохъ отъ стаята, съпровожданъ отъ него.
— Много страхъ патихме, отговори той. Много се рад-
вамъ, че пристигна войската, инъкъ турците можаха да нп нс-
колятъ. Вий не знаете, какви с& лоши нашите турци, завърши той.
Този Славейковъ сега не приличаше на онзи въ стаята.
Той като че порастна изведнъжъ на цела педя. Той си бе пз-
дигналъ високо главата, а очите му пламтяха.
Отъ конака азъ се опжтихъ къмъ дефилето да срещна
дружината и ш&тьомъ минахъ презъ чаршията Както тъзи по-
следнята, тъй с&що и улиците се отличаваха съ извънредна
чистота. По некои отъ улиците протичаше, както и въ Казан-
лъкъ, чиста бистра вода, която до нейде освежаваше въздуха.
Чаршията беше покрита съ джамове. Предъ повечето отъ дю-
кяните имаше големи клончести асми, които даваха на чар-

— 182 —
шията хубавъ и веселъ изгледъ. Но улиците, както и въ дру-
гите градове, биха криви и послани съ едри камъни.
Въ града сега се виждаше по-гол^мо движение. Мнозина
вече знаяха, че опълчението пристига днесь.
При Бешъ-Бунаръ опълчението бе посрещнато отъ по-
първитъ 1 граждани и членовете на градския еъвЪтъ, а до самия
градъ отъ множеството народъ, на чело съ духовенството.
Въ черквата Св. Димитръ се отслужи молебенъ, сл^дъ
което се казаха речи и, слйдъ това само, дружините се от-
ведоха на бивуакъ.
Срещата въ Стара- Загора беше сърдечна, но не тъп мно-
голюдна и бляскава, както въ Търново и Казанлъкъ. Това
обстоятелство бъчпе направило не съвсвмъ добро виечатление
на генералъ Гурко, който, както казваха никои отъ офицерите,
се билъ даже изразилъ, че гцвлъ да напустне града. Впрочемъ,
по- бляскава среща не можеше и да се очаква въ Стара-Загора
на 11-й Юлий, тъй като народа не знаеше за прпстигванпето
еа войската. Азъ лично видехъ, какъ много жени и мжже вър-
вешката довършваха своя тоалетъ, — а учителите и учителките
по пжтя събираха учениците и ученичките.
Дружините се спр-вха на бивуакъ, на юго неточната страна
на града, недалеко отъ рекичката, при ново-загорското шосее,
като се направи распореждание всекидневно да се исаращатъ
две роти но редъ отъ дружините въ града за испълиенио на ка-
раулната и патрулна служби.
VI.
12-й Юлий. — Бехъ назначенъ въ конака за началникъ
на караула. Караула се състоеше отъ една рота, а другата
рота се испращаше изъ града да патрулира. Трудна и непри-
ятна беше обязанностьта па караулния началникъ въ конака,
толкова по-вече, че не беха известни нито правата, пито обя-
ванностите му: инструкции немаше никакви. На въпросите ми,
какви ще бждатъ обязанностите и правата ми, стария карауленъ
началникъ отговори :
— Азъ самъ не зная, понеже никой не мп ги е казвалъ,
нито пъкъ има никакви инструкции. Разбира се, главната
обязанность ще бхде тая, да се пазятъ добре затворниците,
пленените и заложниците турци.

— 183 —
Приехъ 12 челов-Ька заложници — първенци турци, 140
человъчса шгбнип нпзамп и заптии и няколко человека затвор-
ници — турци, между които 4 человека оковани съ железа.
Азъ се заинтересувахъ да узная, за какви престъпления беха
затворени 4-гвхъ окованп въ вериги и се оказа, че за извър-
шените отъ т^хъ надъ българите зверства.
Веднага сл^дъ встжпванпето ми въ караулъ, започнаха
да се довеждатъ нови затворници. Такива се докарваха отъ
офицери, казаци, па даже и отъ българите.
— Подпоручпкъ ! Арестувайте този мерзавецъ, се обър-
на къмъ мене съ заповъ\дь единъ ротмистръ. Той безчин-
ствуваше изъ града, хвърляше камъни върху мирните турци
и въ прозорците на къщята имъ.
Азъ се осм^лихъ да кажа, че ако за такива простъпъци
започнемъ да арестуваме, тогава -нема да има гд-в да ги зат-
варяме,
— Азъ ви запов^двамъ, ми каза ротмистра съ начални-
чески тонъ.
Не пскахъ да се расправямъ много съ ротмистра и му
поискахъ да ми даде писменна заповъ\д,ь за арестуваиието.
— Добре, азъ ей сега ще ви пратя формена записка, ми
каза ротмистра и излезе наедно съ пленника си.
Множество народъ се трупаше пр^дъ конака. Въ тълпата
току се чуваха възгласп :
— Водете го кучето недно до нашия благородие . . .
до капитанина. . . . Колко българска кръвь е пспилъ. Водете
го, да го испитаме. . . .
— Каше благородие . . . „братушко" ! Доведохме ви ей
това куче, викаха нвколко человека пзведнъжъ, като държаха
и тласкаха насамъ — нататъкъ единъ прибл-вднялъ, ни жъвъ нп
мъртавъ, турчипъ. Топ много българска кръвь е испилъ, викаха
те ... да се обеси. . . .
— Ефендимъ, се обръща къмъ мене единъ старъ съ
симпатична, но бледна и искажена отъ страхъ физиономия
турчинъ. Ефендимъ, на меня нападнаха българите, когато азъ
о,и вървехъ по пътя.
На такива и темъ подобнп сцени брой немаше. Турците
се оплакваха отъ българите, че ги биле нападали и псували,
а българите постоянно мъкняха въ конака турци, обвинявани
въ заканвание да убпватъ и въ други разни престъпления и

— 184 —
зверства, вече пзвършенп надъ българите. Но по некой п&ть
такива, повидимому, дребни спречквания се свършваха съ твърди
лоши последствия.
Ето единъ прпм-връ.
Когато се расправяхъ съ тълпата, при портата на конака
вид^хъ две жени да викатъ и да плюятъ върху единъ турчинъ,
който вървеше съ техъ успоредно.
— Я вижте го проклетника, още ще се заканва . . .
зеръ малко българска кръвь си испилъ . . . викаха жените.
Турчина, като се приближи до мене, направи ми обпкно-
венното приветствие, скръсти ржцегБ си на гърдите и ми каза:
— Ефендимъ, азъ си вървехъ по пжтя, когато ей тези
две жени (и турчина показа на жените) започнаха да ме ме-
рятъ съ камъни, безъ да имъ бехъ направилъ зло, или казалъ
лоша дума. . .
Въ това време генералъ Столетовъ незабелезано се бе
прибйижилъ до мене и ме попита:
— Какво иска този турчинъ?
Жените, обаче, ме испревариха.
— Този турчинъ е кръвопиецъ, той много българска
кръвь е иролелъ, та и на насъ се заканваше, викаха те.
Азъ не знаяхъ, разбра ли генерала, какво расказваха
жените или не, но той се обърна къмъ мене и ми заповеда
да арестувамъ турчина при другите седемъ человека — турци,
за които имаше заповедь да се обесятъ.
Азъ се осмелихъ да кажа на генерала, че турчина самъ
бе дошелъ при мене да се оплаква отъ жените, но той ме пре-
кхсна и повтори заповедъта. Генерала влезе следъ това въ
двора на конака, поздрави караула и отиде при заложниците.
Тези последните, щомъ впдвха генерала, станаха, напра-
виха му нисъкъ поклонъ по турски, като си скръстиха р&цегв на
гърдите, и замръзнаха въ това положение. Генерала ги попита,
не ги ли прптвсняватъ и нематъ ли некакви нужди, а когато
получи отговоръ, че съ техъ се отнасятъ добре и че не ие-
питватъ никаква нужда отъ нищо, той продължи:
— Вадите ли, вий сте първенци между турското насе-
ление въ града, па и въ околностъта му. Намъ ни е известно,
че вий имате големо влияние на вашите единоверци — съграж-
дани, — следователно, вий можете да имъ внушите да се по-
коряватъ на властьта, да мируватъ и да си гледатъ работата.

— 185 —
Тогава само вий нема защо да се боите, а въ противенъ случай,
всичката отговорность ще падне върху васъ.
Отъ стаята на заложниците генерала отиде въ оная на
плъчшигб и затворниците. Слъ\дъ това се виде съ съветниците,
на които препоржча да внушаватъ на съгражданите си миръ
п тишина и излезе отъ конака.
На излизание отъ двора на конака, азъ още веднъжъ, съ
големъ рискъ да навлека гневътъ му върху си, се опитахъ да
разясня работата съ турчина предъ генерала, но той ме прекъсна
съ думите:
— Безъ разсжждение! Азъ ви заповедахъ и заповедьта
ми треба да се испълнп.
Генерала днесъ беше нещо извънредно сърдитъ. Строгата
заповедь на генерала да се обеси единъ человекъ, впновностьта
на когото не бе установена, ме наведе на печални размишления.
Въ това време азъ видехъ единъ турчинъ, който се при-
ближаваше къмъ конака и носеше въ р&ката си една крива
шашка, ножната и ръчката на която беха обковани съ чпсто
масивно сребро и два сърменп кушака съ големи кисти.
— Я гледайте го храбреца ! си помислихъ азъ, може ли
последва заповедь да се окачи и той на вжжето !
Въ това време се зачуха гласове отъ тълпата.
— Вижте го, вижте го! Той съ този кълъчъ е клалъ
българи ! . . .
Турчина се приближи при мене и ми каза :
— Ефендимъ, Еминъ Бей ви виделъ отъ конака и ви
пспрати този калъчъ въ подаръкъ, съ молба да го приемете
за споменъ . При това турчина ме помоли да се приближа къмъ
средата на двора, отъ квдбто ми посочи на беевия конакъ.
Еминъ Бей стоеше при джамликяна и като ме впде, на-
прави ми знакъ съ реката, съ който исказваше благодарностьта
п ме молеше да приема шашката.
Подиръ обедъ, въ конака беше доведенъ още единъ
кандидатъ за вдже — единъ здравенакъ, съ твърде отвра-
тителна физиономия турчинъ, за когото казваха, че билъ
шппонинъ, а надвечеръ беха доведени още двама турци,
обвинени въ извършвание надъ българите ужасни зверства.
Презъ депя дойде въ конака единъ полковникъ, който
ме попита за квартирата на генералъ Столетова.

— 186 —
Огъ първия още погледъ, азъ, ако и да познахъ въ него
полковника Депрерадовича, попитахъ го, не е ли с&щия, а
когато той отговори утвърдително, азъ му казахъ, че го поз-
навамъ още отъ Сърбия.
Полковникъ Депрерадовичъ бе человекъ добродушенъ,
в-вжливъ и услужливъ. Той не малка услуга ми 64 оказалъ въ
Сърбия миналата година, гдето, безъ неговото съдействие, при
осквдностьта на средствата ни, азъ и другарите ми щехме
да останемъ ц1зла зима. Съ помощьта на полковника Депрера-
довича азъ и другарите ми можахме своевременно да си вземемъ
документите отъ щаба на генералъ Черняева и да се въсползуваме
отъ последния параходъ, който заминаваше за Турно-Северпнъ
п съ които се завършваше навигацията по Дунава.
Азъ извикахъ отъ караула едпнъ опълченецъ п му запо-
ведахъ да заведе полковникъ Депрерадовича до квартирата на
генералъ Столетова.
13-и Ю.тий. — Съ голямо нетърпение очаквахъ смената
на караула Не ми се щеше азъ да щувдамъ и пснратя на
бесилката осадеапя па смърть турчипъ. Мене ми се струваше,
че не бпхъ можалъ да пренеса съ спокойна съвесть пълния
съ молба за пощада, или дълбокъ съ умраза и ненависть
погледъ на турчина. Моето желание се испълни, азъ бехъ
смененъ, преди да се получи заповвдь за екзекуцията на
осъдените.
Следъ смената тръгнахъ пзъ града, улиците на който
беха препълнени съ българи празднующи освобождението си.
— Горкитв! Те не знаяха, какво имаше да имъ патп главата !
Следъ обедъ беха обесени 8 человека турци. Обесван ието
стана в а неколко места въ турската махала. Въ с&щия день
бе докаранъ на бивуака едпнъ българииъ, па име Пали
Иванъ отъ с. Гьокъ-Пала. Пали Иванъ, по показанията на
некои отъ старо-загорските граждани, билъ турски шпионинъ.
Обвинения се задържа на бивуака подъ стража. Въ време на
ареста, неизвестно отъ какви чувства движимъ, обвинения
издебва невниманието на часовоя, изважда ножчето си отъ
джебътъ и си пререзва гърлото. Следъ неколко часа, въ ужасни
м&ки, той издъхна.
Въ първите дни следъ пристигванието ни въ Стара-Загора,
опълченците заживеха, като въ мирно време. Даже учение

— 187 —
бехме започнали да произвеждаме, но това не се продължи
много време.
Започнаха да пристпгатъ тревожни известия. Говореше
се, напримеръ, че силната 45 хиляд. Сюлейманъ-пашова армия
настъпвала къмъ Стара-Загора, че русскнгв войски търпели
силна несполука въ околностьта на Плевенъ, че вследствие на
тъзи несполука предния отрядъ требва да расчитва само на
СВОИТ"В сили.
Говореше се още, че турската армия къмъ Впдпнъ и
Русе пдвла била да настъпва къмъ нашето съобщение пр-взъ
Дунава. Също се говореше, че генералъ Гурко пгвлъ бплъ да
напустне Стара-Загора, а на свое место щЪлъ да остави херцога
Ник. Макспмнлияновича Лейхтемберскп. Та какво ли не се го-
вореше ! Още се говореше, че черкезите и башибозуците
извършвали големи зверства надъ българското население въ
околностьта на Ст.-Загора. Испърво, на тези слухове, особенно
на последния, 'не се отдаваше голямо значение, при всичко,
че още въ първите дни, следъ пристиганпето ни въ Стара-
Загора, започнали беха да прииждатъ отъ околните села еди-
нични лица — българи, съ оплаквание отъ беснуванията на
черкези и башибозуци. Между оплаквачпте имаше даже и ранени.
На оплакванията началството не верваше или се прпструваше,
че не верва. Впрочемъ, какво можеше да направи началството
протпвъ башибозуците — турско население, и, следователно,
възможно ли бвше въ такова време да не ставатъ еднничпп
нападения, наранявания па даже и убийства? Но известията
за безчпнствата на черкезите и башибозуците все новече и
по-често беха започнали да се подтвърдяватъ отъ многочпс-
ленпп жертви. Напрпмеръ, на 14 Юлий вечерьта въ града
беха пристигнали отъ гюнелпйската махала 14 кола съ ранени
мъже, жени и деца, които най-подробно п въ мрачни краски
описваха ужасите, на които било изложено българското население.
Тоя пъть началството се сепна. Отъ обстоятелството, че сега
черкезите и башибозуците не само не бегаха. щомъ виждаха
нашите разезди, но даже встъпваха съ техъ въ бой и ги
тесняха, се заключаваше, че ттзи зганъ беше около душнпка
на Сюлейманъ-пашовата армия. Началството най-поеле, се сети
да испратп летучп отрядъ съ цель да се увери въ истинностьта
на распръснатпя слухъ за Сюлейманъ-пашовата армия, която
била настъпвала къмъ Стара-Загора, и се реши, въ случай.

— 188 —
че този слухъ се подтвърди, да развали мостовете, па ако може
п релсите на желязно- пътната линия.
Такъвъ отрядъ, на чело съ щабсъ-ротмистръ Чпляева, въ
съставъ една сотня казаци и една чета конни доброволци отъ
мастното население, беше пспратенъ на 14 Юлий. Сборния
пунктъ на този отрядъ бъчпе при бивуака на 3-я дружина.
Българските конни доброволци, въоръжени съ пушки отъ разни
системи, съ ятагани и патронтаиш презъ рамо и шашки, на
чело съ гбхното българско трицветно знаме, имаха воинственъ
изглодъ. Те съ своето въодушевление, самоотвърженность и
пълна готовность да се жертвуватъ за доброто на оте-
чеството си заразяваха и другите младежи, които на тълпи на
тълпи се явяваха и моляха да ги приематъ въ летучия от-
рядъ. ОсвЪнъ горнята чета, въ Ст. Загора беха организирани
още нбколко конни и пъчпп чети. Конните имаха за ц^ль да
протпвудействуватъ въ околните села на черкезите и башибо-
зуците и да запазватъ българското население, а пешите — за
запазвание реда и тишината въ града и за пспълненпе на вътреш-
ната служба. Охотнпци за тези чети имаше твърде много, но
оръжие немаше.
Всичките новоорганпзпрани чети обязателно се привеж-
даха на бивуака на българското опълчение. Тукъ, при Стара-
Загора, се организира българската конница, състояща отъ една
сотня. За кадръ на тая сотня послужиха конните опълченци:
младшия унт. офицеръ волноопределяющий се Юрьевъ, вахмистръ
Полевановъ, взводенъ командиръ Пустовоптовъ, русей, Георги
Никодаевъ, Мпхаплъ Краевски, В. Велевъ, Юякеръ Дуковъ,
Мито Анковъ, Ив. Цветковъ, Коста Бошняковъ, Ив. Бошня-
ковъ и Грпгоръ Найденовъ, последните петь човека отъ
Вратца. Те още въ Цлоещъ беха постъпили въ опълчението
за въ конните сотни, но едва въ Зимничъ беха се снабдили
съ коне. До сега те стояха при генералъ Столетова, като ор-
динарци. За командиръ на сотнята беше назначенъ ротмистръ
Неверовъ.
Горните известия, вероятно, не беха тайна за турското
въ града население; — не можеше да има съмнение, че то
беше въ сношение съ избегалите отъ града нвколко фанатици
турци — бейове, които сега върлуваха въ околните села, и
за туй и то, турското въ града население, бе вирнало глава

— 189 —
и не само бе започнало да се отнася враждебно къиъ бъл-
гарите и русейте, но и да напада на гбхъ.
На 15 Юлой, когато двама драгуни минували пръзъ тур-
ската махала, отъ една турска к&ща се пустналп върху гвхъ
два изстрела, за щастие, обаче, тия изстрели не сполучили
въ цельта. Само едина отъ драгувитъ 1 билъ малко одрасканъ
за р&ката. Това дързко нападение, по ср^дъ бълъ день и то
въ срЪдъ града, крайно възмути българското население и руссигв.
Патрулите отъ българските чети, щомъ чули гърмежите,
затекли се на местото и възнаградила нападателите сноредъ
заслугата пмъ. Това произшествие беше не далеко отъ нашия
бивуакъ и за туй, щомъ се чуха гърмежите, азъ съ още двама
офицери отидохме на местото. Около труповете на падналите:
една жена и единъ м&жъ, се тълпеше народъ. Тамъ беха и
нападнатите двама драгуни.
Какви еж биле подбудптелните причини за стреляпиего
върху драгуните, не се знаеше. Вероятно известието за при-
ближението на турската армия бе распалило азпятския фана-
тизмъ. А може би, това да беше отмъщение за обесените турци,
отъ които единъ е билъ окаченъ на сжщата кхща, отъ която
се стреляло върху драгуиите.
Презъ целия день на 15 Юлпй — продължаваха да при-
иждатъ ранени българи отъ околните села. Те се располагаха
не далеко отъ бпвуака на 3-я дружина и образуваха втори
бивуакъ. Но това беше бивуакъ не отъ весели и пълни съ сила
и енергия младежи, които чакатъ деня, въ който да се счеп-
катъ съ турците, а бивуакъ на потънали въ скърбь, осакатени,
обезобразени и гърчащи се въ безсмъртна агония ранени
м&же, жени и деца. Охканията, плачовете и предсмъртните
хъркания на умирающите се чуваха по целия бивуакъ на опъл-
ченците и, като остъръ ножъ, се забиваха въ сърдцата имъ.
Не е възможно да се опише скърбната картина, която се
представляваше предъ очите ни!
Еп тамъ млада жена, опръскана съ своята и на детето
си кръвь, едвамъ можеше да държи съ левата си ржка вече
мъртвото си 7 — 8 месечно дете. Тя като че не беше съ ума
си: плачеше и се меташе и никакъ не искаше да се раздели
съ хладния трупъ на рожбата си. Старата й свекърва се ста-
раеше, до колкото беше възможно, да утеши нещастната, но и
тя сама имаше нужда отъ утешение. По-нататъкъ майка бе се

— 190 —
наклонила надъ 9 — 10 год. ранено момче. Тя го милваше и
утешаваше и, като проливаше горчиви сълзи, току питаше поз-
найниците си, не с& ли видели мжжътъ п и другите й деца.
Ей тамъ, при оня стоборъ, наредени четире неподвижни
хладни трупа, надъ които реватъ п се късатъ близките имъ . . .,
тамъ . . . тамъ. . . Та, Боже мой, гбзи „тамъ" и брой нвматъ.
По целия бпвуакъ се разнасяше тежката миризма на тамянъ
и гнила кръвь. . . .
Тези скърбни картини правяха ужасно впечатление на
опълченците. Тъ\ като гледаха, какъ смъртьта покосяваше доб-
рите синове на Българпя, поразени отъ безсърдечните турци,
не падаха духомъ, напротпвъ, гв сега повече отъ колкото другъ
пхть жаждаха да се сръчцнатъ и сразятъ съ убийцит-Ь на тол-
кова невинни същества. . . .
Между това, отъ къмъ югъ и юго-истокъ продължаваха
да пристигатъ кола съ тежко ранени, придружавани отъ леко
ранените. Едната часть отъ техъ се спираше при бивуака, а
другата — отиваше въ града, съ надежда да се поместятъ въ
нвкоя кжща. Всички бежанци, пристигнали или донесени тукъ,
беха сравнително по-щастлпви: те поне можаха тукъ свободно
да умратъ, макаръ и отделени отъ своите. Ами какво ставаше
сега тамъ съ онези нещастници, измъчени, убити и ранени,
които се търкаляха по селските улпци и дворове, оставени
плячка на гладните псета и хищните зверове!
Никакво описание не е достатъчно да предаде грозната
действителность. . . .
Испратения на рекогносцировка щабеъ-ротмистръ Чиляевъ
сполучилъ да развали телеграфната линия на неколко места и
4 — 5 незначителни мостчета по п&тя. Той срещналъ непри-
ятелски разезди при с. Акъ-Бунаръ. Населението отъ ближните
села, около 2000 души, било събрано въ с. Еечилеръ ; на
13-и Юлий единъ отрядъ отъ 500 турци идящъ отъ с. Сейменъ,
изгорилъ Кечилеръ и изпоклалъ събраното население. На 14-и
Юлий въ Кпчелеръ пристига другъ отрядъ регулярна турска
войска отъ около 1500 души. Това принудило щабсъ-ротмистра
Чиляева да се отклони още къмъ юго-западъ.
Въ време на тая рекогносцировка щабсъ-ротмистръ Челяевъ
безъ малко щелъ да влезе въ капана. Той неколко пжти на-
литалъ на множество черкези и башибозуци, отъ които едвамъ
можалъ да се избави.

— 191 —
Отъ сведенията, който Чиляевъ бе събралъ, напълно се
подтвърдяваше слуха, че Сюлейманъ-паша настжпва къмъ Стара-
Загора. Впрочемъ, това се потвърдяваше и отъ обстоятелството,
че черкезите п башибозуците се приближаваха все повече и
повече къмъ града, като сеяха по п&тя огънь и мечь.
На 15 Юлпй, пр-взъ нощьта, пристигнаха отъ село Гю-
нелийска-махала бвжанци, които расказваха, че едва успели
да се нзбавятъ отъ черкезския куршумъ и ятаганъ. Те расказ-
ваха за з^каснигв зверства, извършени отъ черкези и башибо-
зуци върху беззащитните селени въ казаното село.
Въ Гюнелийската-махала биле се събрали до 7000 души
отъ ближните села, а именно: Богданъ-Махле, село Чифликъ,
Бешъ-Тепе, Радне-Махале, Джадж-Гьолъ, Батканлип и други.
Оеленигв, въоржженп кой съ каквото намЪрилъ, заели по-удоб-
ните за отбрана к&щя, дворове и черквата Св. Иванъ Рилски.
Множество черкези и башибозуци нападнали на селото, но биле
отблъснати. Скоро, обаче, пристигнали на помощь на черкезите
два табора регулярна войска и тогава те нападнали на селото
отъ всички страни и буквално повторили историческата Варто-
ломеева ношь! Почти всичките събравши се тукъ селени
бпле искланп, като добитъкъ на салхана.
Когато едната часть отъ войските нападнали селенитъ
изъ к&щята п дворовете, другата — настанила къмъ черквата,
която била препълнена съ народъ, полели я съ газъ и я
запалили . . .
Скърбпа картина е представлявало с. Гюнелийска-махала !
То било обзето отъ всички страни съ пламъци, които осве-
щавали дори и цвлата околность.
Около това страшно пожарище и купове отъ обезобразени
хладни трупове казватъ, турската войска дълго връме се била
предавала на адски оргии и пъкленни тържества.
По с&щпя начинъ турците беха опустошили повече отъ
20 села, а населението имъ исклали. Отъ седемтехъ хиляди
събрани въ Гюнелийска-махала едвамъ можали да се избавятъ
отъ общата участь около 800 человека.
Сюлейманъ-паша, съ своята 45 хилядна армия, закалена
въ боевете съ черногорците, все повече и повече се прибли-
жаваше къмъ Схара-Загора, а това се виждаше отъ показанията
на двоица българи, които на 16 срещу 17 Юлий презъ нощьта.

— 192 —
успали да минатъ пр^зъ гжстата аванпостна верига на Сюлейманъ-
пашовата армия.
— „Зарвалисъ", казваха русските офицери. Много се
втурнахме въ страната, а да отстяпимъ сега безъ бой е немислимо.
Наистина, немислимо беше сега да се отстхпи, следова-
телно, българските опълченци тукъ, — при Стара-Загора,
требваше да се кръстятъ „огнемъ и мечемъ". Тукъ гв требваше
да въскресятъ войственната слава на своите храбри прадеди
и да покажатъ на света, че българския народъ е достоенъ за
по-добра участь.
Говореше се, че генералъ Гурко, съ отрядъ отъ около
12 — 15 хиляди души, съ артилерия и конница настхпвалъ
отъ Хаинъ-Боазъ къмъ Нова-Загора.
Опълчението напустна бивуака и се расположи на възви-
шенностьта къмъ истокъ отъ града, гдето зае позиция за въ
случай на бой. Значи, започна да мирише на барутъ. Опъл-
ченците се съживиха.
— Наближава момента, когато ще се счепкаме съ нашити
тирани, казваха опълченците.
Напротивъ, гражданите беха умислени и испоплашени.
17 Юлий. — Дружините сутриньта напустнаха възвише-
ностьта и се расположиха на старите си места на бивуакъ,
но палатките не беха растегнати. .
— Защо бехме преместени вчера на възвишенностьта ?
Ако неприятеля се приближава къмъ Стара-Загора, местото на
опълчението бе тамъ — на възвишенностьта, а не тукъ на
бивуака, исказваха се недоумения.
Но работата скоро се разясни.
Беше получена заповедь отъ генералъ Гурко, целия
отрядъ на херцога Нпк. Максимилияновича, освенъ две роти,
оставени въ Ст.-Загора въ распорежданието на командира на
Донския полкъ полковника Краснова, незабавно да тръгне за
Нова-Загора, за съвместно действие отъ къмъ юго-истокъ про-
тпвъ турския отрядъ, който заемаше този градъ. Разбира се,
опълченците тържествуваха, още повече, че щеха да се биятъ
рамо до рамо съ Гурковия отрядъ.
Закиив работата на бивуака: пушките се прегледваха,
патроните се проверяваха, раздаваха се сухари на опълченците,
конете се товаряха съ патронни съндъци и сухари п т. н.

— 193 —
Горнето известие моментално ее распръсва по целия градъ.
Не се измина много време, когато на бивуака бвше се стекалъ
много народъ — старо загорски граждани. Те всички беха
развълнувани и исиоплашени. Та имаше защо да се страхуватъ.
Отъ една страна, черкезите и башибозуците биха започвали
да подст&пватъ до самия градъ, отъ друга, — гражданите турци,
вирнали глава и наежени, чакаха момента, за да отмъстятъ
на ненавистните гяури. Не бе чудно, следователно, че българите,
веднъжъ чули за напущанието на града отъ опълчението, да беха
започнали и те да се готвятъ да бегатъ за Казанлъкъ. Начал-
ството, обаче, успокои гражданите и селените, които се беха
стекли въ големо число въ Стара-Загора, увери ги, че за техъ
нема никаква опастность и ги убеди да си останатъ въ домовете,
толкова повече, че въ града щела да се остави войска,
за да пази реда и тишината. При всичко това, некои отъ
гражданите още презъ нощьта беха напустнали домовете си
и оставили всичкия си имотъ на произвола на сждбата.
Следъ обедъ целия отрядъ, който състоеше отъ З 1 /^
дружини отъ българското опълчение, три конни полка, една
конна батарея и 6 планински оръдия, приблизително около
4,500 человека, се повдигна отъ бивуака и потегли по шосето
за Нова-Загора.
Бехме изминали не повече отъ две версти, когато дру-
жинния командиръ ме повика и мп каза :
— Върнете се назадъ, получете за два деня продукти
и хлебъ и стигнете дружината; ще вземете една команда отъ
6 — 7 человека за съпровождание на колата.
Тези поръчки, изобщо ми беха твърде неприятни, толкова
повече, че азъ бехъ субалтьоръ-офпцеръ, друж. ковчежникъ.
Но немаше какво да се прави и азъ подкарахъ моя куцъ
конь назадъ и отидохъ право въ конака. Тамъ сварихъ капи-
танъ Ефремова, ординарецъ на генералъ Столетова. Той беше
оставенъ въ града за командантъ, вместо полковника Депре-
радовича, които, види се, като храбръ и закаленъ въ боевете,
предъ видъ на вероятния бой, не бе пскалъ да остане въ
града за комендантъ.
Въ конака сварихъ една отъ опълченските роти, които
беха оставени да пазятъ въ града мира и тишипата и единъ
казашки полкъ. Въ помощь на този нищоженъ отрядъ беха
оставени и българските доброволчески чети.
13

— 194 —
Членовете българи на градския съвъчъ, не исключая
и председателя Славейкова, имаха твърди плачевенъ изгледъ.
Те, горките, отъ страхъ беха се смаяли. Напротивъ, техните
коллеги — турци, беха весели и радостни и техната радость се
четеше въ очите имъ. Колкото се отнасяше до гражданите българи
и турци, те, испоплагаени, бързаха да се затварятъ въ домовете
си. Когато всичките продукти беха приети и натоварени, и
азъ се прпготовлявахъ вече да тръгна, чу се тоиовенъ гърмежъ
отъ къмъ истокъ.
— Ба, а, що е това? се запитахъ азъ, но преди да си
обясня тоя гърмежъ, зачу се други, трети и пр.
Не можеше да има съмнение, че опълчението се бе
срещнало съ противника, тъп като топовните гърмежи се
чуваха отъ къмъ истокъ, на където беше заминало.
На бързо заповедахъ на каптинармуса ла тръгне и да до-
стигне дружината, а самъ възседиахъ коня и го пусгнахъ тръсъ
— да се присъединя къмъ сжщата. Между това, пспърво
залпове, а подиръ чести топовни гърмежи ценяха въздуха.
Тези гърмежи болезненно се отразяваха въ душите на
старо-загорчани . . .
И колко ли жертви ех успели да покосятъ смъртоносните
гранати? си помпелихъ азъ.
П&тя за Нова- Загора върви по склона на възвишенностьта
— Чадъръ-могила, която се намира къмъ истокъ отъ града,
срещу Казанлъкъ — Старо-Загорското дефиле, п отива право
къмъ истокъ. Отъ странпте на п&тя се виждаха много кръстци
и мисирлици, а отъ лева страна — още п отделни бадемови
дървета. Десната же страна на шосеето на големо пространство
бе покрита съ богати фруктови градини п бостанп. Спуска
отъ възвишенностьта къмъ истокъ беше все лозя.
Като се спустнахъ отъ възвишенностьта, азъ ударихъ
коня си, който ме понесе по равното шосее, ако и да не беше
отъ твърде бързите. По пхтя настигнахъ и двама офицери отъ
1-а дружина.
— Турци, турци! извика единия отъ техъ. Сега ще
видпмъ братушките.
— Те ще гледатъ и ще взематъ отъ насъ примеръ, от-
говорпхъ азъ, безъ да се спирамъ.
Като наближихъ, минахъ презъ една малка речица, отъ
гдето можахъ да видя вече доста ясно расположението на

— 195 —
нашата 16-а конна батарея, еа полковника Ореуеа. Тя отговаряше
съ чеетъ огънь на неприятелската артиллерия. Вь лево отъ
шоесето, до една верста отъ батареяга, се виждаше една группа
конници. Тамъ беше Николай Максимплияновпчъ съ ц-влата
си евита. Пушечни гърмежи по цялата позиция це се чуваха.
Преди да се приближа до батареята, азъ възвихъ въ
дЪсно, гдето съгледахъ, на една почти височина съ нея, една
дружина построена въ боенъ редъ. Щгвдполагахъ да бе тя
3-я дружина. Въ това време, падна една граната на самото
шоссо въ 40 — 50 крачки задъ батареята. Изви се нагори
цвлъ оалакъ димъ, раздаде се силенъ гръмъ, а слвдъ него
като рой пчели, забръмчаха парчетата на гранатата, но безъ
никаква повреда. Расположената въ боенъ редъ дружина,
съгледчна отъ менъ въ дъсно отъ батареята, действително, се
оказа 3-я. Нейвпгв части бЪха расположени така: две роти
въ 1-а лпнпя, другите двв — въ резервъ. По въ лево отъ
3-я дружина бъчпе расположена 2-а дружина.
Мвстностьта, *) на която нашия яезначителенъ отрядъ се
бъчпе расположилъ, бе равна. Имаш^ единъ незначителенъ наклонъ
къмъ югъ. Пр-вдъ фронта ни — една малка долчинка, която
върви къмъ югъ и се съединява съ друга. Т&зи послйднята,
малко по-голвма отъ първата, върви отъ свверо-истокъ къмъ
югъ. Лввата страна отъ тжзи долчина, която постепенно се
възвишава, бъ покрита съ горица. Въ тхзн, именно, горица
на възвпшенностьта, бвше расположша неприятелската батарея
— 12 ор&дия. На нашия левий фтангъ и на папрЪдъ при
полите на Ср"Вдня-Гора се вижда е. Дълбоки. Нашата позиция,
следователно, бе съвеемъ открита. Само на дънния ни флангъ
имаше една ниска корийка.
Отряда беше расположенъ така :
На десния флангъ на позицията, въ първата линия — 1-а
дружина, която беше испратпла стрелкова верига. Т&зи пос-
ледната заемаше края на корийката, а резервите й — самата
корийка.
3-я дружина беше малко въ лево и назадъ отъ 1-а,
построена, както се каза по-горе, въ две линии. Тя беше се
расположила на съвсемъ открита местносгь. Въ 250 — 300
крачки, въ лево и назадъ, както е казано и по-горе, на самото
*) Влжъ планъгь въ края на кнагата.
13»

— 196 —
шоссе беше расположена 1 6-а конна батарея. На левия флангъ,
въ първата линия — 2-а дружииа, която схщо беше иепратила
иапредъ гжста верига, не далеко отъ с. Дълбоки, а въ резервъ
— две роти отъ 5-а дружина.
Освенъ раз^здигв по фланговете, на нашия десенъ флангъ
имаше единъ полкъ кавалерия. Другата кавалерия и планинската
батарея беха въ лЪво отъ шоссето, при р-вчицата.
Неприятелската артилерия беше расположена на юго-
пстокъ отъ нашата позиция.
Въ тоя порядъкъазъ сварихъ нашия отрядъ, който впрочемъ,
бе сназенъ до свършванието на боя, или по-добре да кажа,
до свършванието на безвредната и отъ двете страни артилле-
рийска стрелба, — до вечерьта.
Едни отъ опълченците отъ 3-я дружина биха насвдали,
други налягали, но всички беха въ възбудено състояние и съ
нетърпение чакаха, кога ще се започне настоящия бой. На-
истина, гранатите зловещо пеяха своята песенъ, но опълченците
беха успели вече да попривикнатъ къмъ техъ.
Тези отъ техъ, които вече беха мирисали въ Сърбия
барутъ, току подвземаха своптв другари — новаци.
— Иване, я се поклони още веднъж ь на свирача, закачаха
опълченците единъ младъ свой другаръ, който, действително,
бе се поклонилъ на една-две гранатп.
— А Петръ безъ малко щеше да си зарови главата въ
земята, казваше съ смехъ единъ опълченецъ.
— Е, че какъ да се не кланямъ, когато мене ми се
стори, че гранатата хвърчеше право възъ главата ми, отговори
наивно новака опълченецъ.
Но по-нататъкъ всички започнаха да пущатъ по адреса
на гранатите по некоя шега; като: „иди, да се не върпешъ",
„отиде за зеленъ хайверъ" п т. н.
Наистина, турските „топчпи" лошо действуваха. Те, за
щастие, ни какъ не можаха да умерятъ въ нашата батарея, при
всичко, че гранатите имъ стигаха и прехвъркваха презъ нея.
Освевъ това, повечето отъ гранатите не се пръскаха, ако
почвата и да беше суха п твърда.
Азъ пзвадихъ бпнокля си и заночнахъ да наблюдавамъ
за паданието на нашите гранати. Те не нанасяха, абсилютно,
никаква вреда на противника, защото падаха далеко предъ
неприятелската батарея.

— 197 —
— Защо ли хабимъ само гранатитв, се питаха офпцеригв,
на ли виждаме, че тв не достпгатъ до неприятелската батарея !
Въ лъво и д-всно отъ турските орвдия се виждаха да се
двпжатъ пехотни части, отъ които ония отъ л^вия флангъ
идяха отъ къмъ с. Джуранлии.
Надвечеръ къмъ лъвпя ни флангь се бъха вачули пушечни
гърмежи. Не се бъ измивало много вр"вме, когато съгледахме
облаци отъ дпмъ надъ село Дълбоки. То бъше подпалено отъ
черкезпгБ п башибозуцптъ.
Селенитъ, види се, окураженп отъ присжтетвието на опъл-
чението, не бъха напустнали селото си, и за туй мнозина отъ
твхъ бъха заплатили съ живота си.
Черкезитъ и башибозуците влезли неочаквано въ селото,
исклали мнозина българи, а други уловили и вързали съ главит^
на долу по стрч^хптъ на подцалецигв имъ к&щя. Множеството
черкези нападнаха и на нашата стрелкова верига, но т&зп
послъдната ги посръчцна съ честъ огънь и залпове и ги накара
да отст&пятъ въ пълна безредица, при което черкезитъ" не
уснвха да взематъ даже убитигв и ранени си другари.
Още въ началото на боя, едннъ черкезинъ билъ падналъ
раненъ не далеко отъ нашата стрелкова верига. Опълченеца
отъ 2-а дружина, 5-а рота, на име Чобанъ, се хвърлплъ
напр-вдъ бътомъ, пзвадилъ шашката на ранения, отсъкалъ му
главата и, като му откачилъ портупея съ ножната, върналъ се
назадъ съ тоя трофей. Чобанъ, чр^зъ ротния си, пр-вдалъ
шашката на дружпнния сп командиръ подполковникъ Куртянова,
за което последния го наградплъ съ два полуимперпяла.
Слъдъ това счеикванпе съ черкезигв, отъ наша страна
се оказаха 7 челов^ка ранени, отъ които 3 тежко, другптв
останаха въ строя.
Надвечеръ отряда отстъпи и се расположн за нощувание
до р-вчпцата, безъ да може да достигне Нова-Загора. Но нпй
още нптаяхме надежда, че сутрв ще си пробиемъ п&ть и съ
тъзи надъжда легнахме, кой както можа, да спимъ.
Пртззъ нощьта се получи донесение отъ полковникъ Крас-
нова ; че противника — 3 табора, нъколко стотинъ черкези и
артпллория — се появилъ на 15 — 20 верети отъ Стара-Загора ;
за туй, Негово Височество, началника на отряда, рЪши да се
върне въ Стара-Загора съ опълчението, горските и двъ донски

198
оръдия, а кавалерията и конната артилерия да испрати за
Нова-Загора.
18-й Юлий. — Нощьта прекарахме тихо и спокойно.
На разсъмнувание всички бехме на кракъ п чакахме заповедь
за настъпление. Наистина, заповедь последва, но както се
каза, за отстъпление къмъ Стара Загора, гдвто и стигнахме въ
7 часа сутриньта.
— Вероятно, турците настъпватъ къмъ Стара-Загора,
казваха некои отъ офицерите.
Сирехме се на хълмовете въ 3 версти на истокъ отъ
града. Даде се заповедь да се вари ястие за опълченците, но
топла храна тв днесь не ядоха, котлите съ месото се изляха.
Опълчението пакъ тръгна но ново-загорското шоссе, като
при това се взеха всичките предпазителни мерки : най-напредъ
вървяха драгуните, подиръ техъ авангарда съ своите челни
в странични отряди, главните сили и прочее, защото се получи
донесение, че противника билъ открилъ огънь по кавалерията
и конпата батарея.
Стигнахме пакъ същата рйчица, отъ където тъзп сутринь
бихме тръгнали за Стара-Загора. Слъ\цъ малко се забележи
едно движение на ординарцигв и адютантите: — отдаваха
се заповеди.
Отряда се построи въ резервенъ порядъкъ, а подиръ въ
боевий и така продължаваше да настъпва, когато отъ вчерашното
место на турската батарея се раздадоха топовни гърмежи, които
впрочемъ бяха безвредни.
Нашата батарея въ карьеръ излезе на вчерашната си
позиция, сне се отъ пръските и започна да отговаря на тур-
ските гранати. После това и целия отрядъ зае вчерашната си
позиция, но скоро артиллерийския огънь се прекрати и про-
тивниците стояха единъ срещу други въ бездействие.
Всички очаквахме заповедь за настъпвание, но такава
заповедь не последва. Вижда се, че опълчението е очаквало
пристигванието на генералъ Гурко. Между това слънцето от-
давна се бе навело къмъ западъ.
— Значи и днешния день прекарахме, като вчерашния,
казваха офицерите и опълченците
Най-после, както и вчера, последва заповедь отряда да
отстъпи.

— 199 —
— Чудно нещо! Защо беше това ходевие назадъ напредъ?
се питаха офицери и опълчевци. Ако требваше днесь да бъдемъ
тукъ ва позиция отстояща на 10 — 12 версти отъ Стара-Загора,
нетребваше снощи да отстъпваме. Ако пъкъ требваше днесь
да огстъпимъ, — нетребваше днесь же да дохождаме тукъ, да
исхарчимъ няколко грешни гранати и пакъ да отстъпимъ и
да покажемъ на противника нашата слабость.
И наистина, за нашия отрядъ бъчпе твърде мъчно да си
пробие пъть и да се съедини съ Гурко, тъй като ний имахме
протпвникъ несравнително по-многочисленъ.
ЬИжои отъ офицерите обясняваха нашето повторно идвание
на позицията съ надежда, че може би генералъ Гурко да 61*
пр^взелъ Нова-Загора и тръгналъ за Стара-Загора, въ какъвто
случай опълчението щеше съвместно да действува противъ
отряда на Реуфъ-паша — т. е. противъ тоя отрядъ, съ който
два деня се гледахме отъ далеко.
Нашето днесь отстъпвание бъ* станало подъ прикритието
на 3-я дружина. Когато отряда бъчпе миналъ отъ боевий и
резервенъ въ походенъ порядъкъ, изозадъ се раздадоха няколко
залпа, съпровождани отъ участенъ огънь отъ стрелковата верига.
Още когато отряда започна да отстъпва, у противника се забе-
лязваше силно движение на кавалерия — черкези, която кава-
лерия сега се бе хвърлила върху 3-я дружина, на ариергардната
рота. Но командира на ротата, храбрия капитанъ Феодоровт,
посрещна черкезите както требваше: те оставиха на местото
много убити и ранени и отстъпиха въ пъленъ безпорядъкъ.
Отъ наша страна пмаше 6 человека ранени, двама отъ които
легко, така щото останаха въ строя, и единъ убитъ. Убития
беше опълченеца Димитръ Малиновъ. Малиновъ беше първия
отъ опълчението, който геройски проле кръвьта си за свободата
на отечеството си. Между ранените беше барабанщика отъ
2-а рота Каленчукъ.
Вечна ти память, народний поборнпче, казаха опълчен-
ците и се кръстеха, като се научиха за смъртьта на Малинова.
Говореше се, че билъ убитъ и единъ офицеръ отъ дра-
гунския полкъ, но това обстоятелство азъ не можихъ да проверя.
Понесоха ранените и убития опълчепецъ. Ранените беха
блвдни, но отъ съзнание, че беха си испълнилп честно дълга
къмъ отечеството, беха весели и засмени, при всичко, че нс-
питваха страшни болки.

— 200 —
Дружиннпя командпръ ми заповяда да пда напръдъ въ
града и да поместя ранените въ болницата, а за убития да при-
готвя всичко за погребението му, което пгвше да стане на слъ-
дующия день съ всичките войнски почести. Но на горкия Ма-
линовъ не му било садено, да му се отдадатъ заслужените
войнски почести !
Беше започнало да се мръква, когато пристигнахъ въ
града, въ който владееше мъртва тишина. Улиците почти пусти.
Малцината хора, които срещахъ, беха пспоплашенн.
Близо до черквата ме срещна младия попъ Н., съ когото
се бехъ запозналъ въ миналите дни.
— Както се вижда, лоша е работата! ме запита попа и
ме гледаше въ очите иснитующо.
— Турските вшскп еж вече близо, продължи той, а чер-
кезите и башибозуцитв ех вече въ чертата на града. Въ под-
твържденае на товл служатъ запалените села. При тия думи
попа показа съ р&ката си къмъ юго-истокъ.
Наиегииа, азъ чакъ тогава забелвзахъ облаци, дииъ п
пламти въ указаното отъ попа направление, и то не по-да-
леко оть 5 — 6 верети отъ града, а съ наст&пванието на нощьта,
заревото отъ подпалените села осветляваше целото пространство
съ една зловеща светлина. Тъзи печална картина даваше мра-
ченъ пзгледъ на града и околностьта му и вселяваше въ ду-
шата на българското въ града население страхъ и ужасъ.
— Кажете ми нраво, за Бога, какво да прави населението?
да бъта ли, до гдето има още време? умоляюще пакъ ме за-
пита попа.
При други обстоятелства, азъ не бихъ се замислилъ и
пгвхъ да отговора: „Да, бътайте" ! Но сега казахъ противното
и то ето защо:
Когато нашия отрядъ беше започналъ да отстжпва отъ
джуранлийската позиция, отъ Гурковия отрядъ беха пристиг-
нали двама казаци, които, съ рпекъ на живота си, едвамъ мо-
жали да мпнатъ почти нредъ носътъ на черкезите и башибо-
зуците. Тъзи казаци биле пратени отъ Гурко да съобщатъ на
херцога Н. Максимилияновича, че Нова-Загора била превзета
и че сутре, на 19 Юлий, той щелъ да пристигне съ отряда
си въ Стара-Загора. Разбира се, това известие бе посрещнато
съ радость отъ вепчкп ни.

— 201 —
— Слава Богу, съ облегчена въздишка, си казваха офи-
цери и войници. Сега Сюйлеманъ- пашовата армия не ни е
вече страшиа. Ний всички вярвахме въ успешния исходъ на
предстоящия бой.
— Кажете на гражданетъ 1 , да се пе боятъ. Сутре прп-
стигва генералъ Гурко съ отряда си, който е пр-ввзелъ вече
Нова-Загора, ми заповяда дружинния командпръ, когато ме
испрати да ида напредъ въ града.
За туй, повтарямъ, азъ утъчппхъ попа и всички, които
дохождаха при мене съ с&щия въпросъ, че н^ма опасность и
ги съвъчвахъ да не напущатъ жилищата си. Мнозина отъ гбхъ
повярваха, но други клатяха глава и мълчпшката си отиваха
по домовете, съ ц-вль с&що мълчишката да напуснатъ града,
както, и действително, мнозина направиха. Та можаха ли да
бадатъ спокойни, когато ей тамъ, не далеко отъ града, чер-
кезите и башибозуците наляха и убиваха ! . . .
Ранените войници беха поместени въ болницата, а героя
Малиновъ, отрупанъ съ венци отъ живи цветя, — въ черквата.
Мнозина граждани и гражданки отъ ближните до черквата
кжщя беха дошли съ китки и восачени свещи да отдадатъ
приличната почесть на падналия за отечеството си Малиновъ
п да се помолятъ Богу за упокоение на душата му.
Когато направихъ всичките распореждания ва погребе-
нието на покойника на следующпя день, азъ се върнахъ щш
дружината. Вечерьта на 18 срещу 19 Юлий отряда беше распо-
ложенъ въ следующия редъ: 2-а и 5-а дружини въ града, а въ
3 версти къмъ иетокъ, нри с. Айданлии, 1-а и 3 я дружини,
взводъ отъ 10-а донска батарея, драгунскпя, казански и астра-
ханския кавалерийски полкове.
Нощьта бвше тиха и ясна. Офицерите отъ 3-я дружина,
събрани на едно место, гледаха на печалните картини. Гледаха,
какъ огненните пламъци унищожаваха плода отъ трудовете на
цвли поколения — българските села. При това, отъ ясната
нощь и пламъците се виждаха не само нашите разездп, но
п турците, когато сновяха около запалените села.
Опълченците и офицерите беха обхванати отъ чувство
на негодувание и отмъщение за извършените отъ турците
зверства.

— 202 —
— Това не еж хора, а „изверги рода человЪческаго",
казваха офицерите. Такива люди-зверове требва безпощадно
да се наказватъ п истребватъ.
Но сеги българите — опълченци и русейте въ безсилна
злоба и негодувание само скърцаха съ з&би и се заканваха
жестоко да отмъсятъ на кръвопийците.
Наближаваше сръ\дъ нощь, но на бивуака никой още не
мислеше за съвь. Офицери и опълченци, налягали или събрани
на купчини, тихо си приказваха, пренмущественно за злобата
на деня: за турските зверства и предстоящия на следующия
день бой, въ който никой не се съмняваше. И всички съ тре-
вога се питаха: да ли ще пристигне на време генералъ Гурко
съ отряда си.
VII.
19-и Юлпй. — Не беше се още съвсбмъ зазорило и светли-
ната отъ горящите околни села още се бореше съ настхпваю-
щата дневна светлпна, когато почти всичките опълченци се
вдигаха отъ сънь.
— Требва да се приготвимъ за кървавото хоро, което
днесь ще играемъ, казваха опълченците. Требва пушките си
да прегледаме, патрони да наредимъ, па и Богу да се помолимъ.
И опълченците, като мрави, се разшавахъ по бивуака; но
и този п&ть, както и снощи, не се позволи да се палятъ огньове.
Още малко и утренното слънце освети съ своите огненни лхчи,
испърво върховете на Средня-Гора, а подиръ и целото про-
странство. Листата на дърветата и тревите треперливо забле-
щукаха . . . Пресния въздухъ бе пропитанъ съ ароматъ отъ
полските и растящите въ околните градини цветя. Легко се
дишаше. Водата, която протичаше край бивуака, тихо лакату-
шаше. Веселите птички зачуруликаха наоколо. Чудно и пре-
красно утро! Опълченците беха доволни отъ перспективата, за
вст&пванпето въ бой. Всичко окр&жающе бе весело и засмено,
само зловещите пламъци и издигающпте се нагоре къмъ не-
бето облаци димъ, отъ горящите, ей тамъ къмъ юго-истокъ,
села и орляци гарги, които, съ зловещо грачение, се впяха
надъ Чадъръ-могила, нарушаваха общата гармония. Само гЬ,
посредъ веселата и прекрасна природа, ни напомняха, че не-
далеко отъ насъ върлува Сюлейманъ-паша съ своята разбой-

— 203 —
ническа армия, съ която неизбежно днесь, а най-късно утре,
предстоеше да се счепкаме, както казватъ русейте: „не на
жизнь а на смерть", че тамъ пространството се оглушава отъ
писъците на жените и децата, отъ охканията и предсмъртните
стенанпя на ранените и, най-насетне, че тамъ се търкаляха
хиляди человечески трупове, оставени за кървавите пиршества
на хищните зверове. ... Но това напомнювааие не намаля-
ваше ентусиазма у опълченците по-скоро да се срещнатъ съ
противника, а напротивъ, то го удвояваше. Това се видеше не
само отъ думате имъ. но и отъ изражението на очите имъ.
По цвлата позиция беше мирно и тихо. Нито едно дви-
жение, нито единъ звукъ, който да свидетелствува за присъ-
ствието на противника. Само къмъ 7 часа сутриньта се зачуха
татъкъ далеко, отъ къмъ Нова-Загора топовни гърмежи ; пред-
полагаше се, генералъ Гурко да бе нападналъ Реуфъ-паша
при Джуранлии. Но-сетне забелезахме да се двпжатъ масса
неприятелски пехотни части къмъ западъ. Това движение ста-
ваше по направление къмъ Чирпанския пжть и, до колкото
позволяваше местностьта да се види, виждаше се, че передви-
женията на тия войскови части не се отличаваха съ добъръ редъ.
Въ 8 часа се получи заповедь да се вдигнатъ дружините
отъ бивуака. 3 я дружина получи заповедь да се въскачи на
северния склонъ на възвишенностьта — на истокъ отъ Стара-
Загора — Чадъръ-могила, а 1-а дружина се въскачи на не-
точната часть на сжщата възвишенность.
Щомъ дружината се спре на определеното место, азъ се
отделпхъ отъ офицерите и се расположихъ подъ едно увехнало
бадемово дърво, за да направя некои и други бележки за вче-
рашния день. Офицерите се беха събрали въ кр&жокъ за да
довършатъ прекженатата утренна похапка, а опълченците си
догризваха сухаря. . . .
Следъ малко се чу дружния хоръ на песнопойците офи-
цери. Подиръ техъ запеха и опълченците своите войнишки
юнашки песни.
Азъ напустнахъ своите бележки и се присъединихъ къмъ
офицерите.
Въ песните, както на офицерите, така и на опълченците,
които ту плавно-жаловито, ту прекъснато гръмовито, се разна-
сяха по цвлата позиция, се псказваше всичко: юначество, него-
дувание и угроза противъ неприятеля и, най-сетнв, прощавание

— 2(Н —
съ мечти, съ надежди и, въобще, съ всички и всичко мило на
тоя св^тъ. . . .
— Бамъ! Бамъ! се раздадоха испърво два топовни гърмежа.
Нпй всички скокнахме и се равшавахме.
— „Первое! Второе!" скомандува единъ отъ офицеритъ, въ
отговоръ на топовнигв гърмежи.
Това б^ше около 10 часа утрииьта. Дружината бъше рас-
положена на съверния склонъ на възвишенностьта п за туй не
се виждаше, какво става татъкъ на югъ — на полето. За да
се види, тръбваше человъкъ да се въскачи на самия върхъ
на възвишенностьта, отстояща на около 150 крачки.
Съ позволението на дружпнния командиръ, ние — нвколко
офицери, това и направихме.
Отъ тукъ цялото пространство на югъ и юго-истокъ се
виждаше добръ. Съ бпнокла твърдъ ясно се виждаше и распо-
ложението на противника. Право къмъ югъ, на разстояние около
3 — 4 версти, въ дъсно отъ одринското шосе, има една голъма
могила, наръчена „Берекетска". На тъзи, именно, могила бъше
расположена турската батарея, надъ която се извиваха търкала
димъ и отъ к&дъто се раздаваха топовнитъ гърмежи. Огъ мо-
гилата на напръдъ се движеше неприятелската верига съ ре-
зервигв сп. Слъдъ нея, по- близо до могилата, вече се движеше
голъма масса пъхота, часть отъ която се бъчие вече построила
въ боевий порядъкъ, а другата продължаваше да върви по шо-
сето. Къмъ лъвия неприятелски флангъ се впдеше голъма масса
черкези и регулярна кавалерия. Скоро тия неприятелски войски
се спряха и се обърнаха съ лице къмъ свверъ. Съ това се
обпаружи значителностьта на непрпятелскптъ сили.
Нашия незначптеленъ отрядъ, състоящъ отъ четирп дру-
жини отъ българското опълчение и три кавалерийски полка,
б"вше расположенъ така: 1-а дружина — на възвишенностьта
— на крайния лъчиш флангъ; 3-я дружина въ центра на
с&щата възвищенность — Чадъръ-могила, 5-а дружина наюжвата
страна на Стара- Загора, — тамъ, гд-вто бъчпе бивуака на опъл-
чението и, най-послъ, 2-а дружина въ дъсно отъ 5-а дружина,
като обхващаше града отъ къмъ западъ, Двата кавалерийски
полка се намираха на лъвия ни флангъ, а казашкия полкъ —
между града и Чадъръ-могпла. Двътъ орждия отъ ковната
4-фунтова батарея бъха расположени на възвишенностьта на

— 205 —
левия флангъ — задъ 1-а дружина и, най-пошгв, планинската
батарея — въ центра на позицията, задъ 5-а дружина.
Съ тези сили — приблизително 4500 души, ний требваше
да се боримъ съ най-добрата, закалената въ боевете съ черно-
горците, Сюлейманъ-пашова армия, която, въ добавъкъ, ни нръ 1 -
въсхождаше съ численностьта си въ няколко ш&ти. Но опълчен-
ците не искаха и да знаятъ за численностьта на противника.
Т-в жаждаха, часъ по скоро, да се срещнатъ съ вековния
си м&читель и да отмъстятъ за теглилата на своите прадеди, за
своите п за жертвите, които сега се търкаляха въ района на
неприятелското расположение. Между това, ний отъ минута на
минута очаквахме пристигванпето на генерала Гурко, който
билъ нощувалъ съ целия си отрядъ при с. Кара-Бунаръ, по
пжтя между Стара-Загора и Нова- Загора.
Да се удържи града и исхода на дервентската теснина,
беше твърде важно и необходимо. Желанието да се запази
тая теснина и да се не оставя въ жертва на безжалостния
цротивникъ беззащитния градъ, както и надеждата за далечна
помощь отъ генерала Гурко, накара началството да вземе
решение, отряда да се отбранява предъ града.
Както се вижда по- горе отъ расположението на отряда,
всичкпте 4 дружини се расиоложиха за бой въ една линия,
която нп предстоеше да защищаваме. Тая позиция беше не-
съразмерно голяма съ силите — 3 1 / 2 — 4 версти, съ които
ний располагахме и не представляваше, колко годе удобства,
нито за артиллерийскп, нито за стрелковъ бой. — По самата
южна окрайна на града се протакаше п&тя, около който
непосредственно се започваха чести сенчести дървета, търнаци,
лозя, миспрени посеви, турските и еврейски гробища. Всичко
това обхващаше града отъ южната, западната и неточната
страни съ широка зелена ивица. По-нататъкъ, къмъ югъ, се
простира отъ истокъ къмъ западъ, съвсемъ равна местность.
Самия градъ, който се намира задъ позицията, расположенъ
по шприната на склона, по който се разхвърлени группи не-
големи к&щя, разделени съ лабиринтъ отъ криви улици, по
конто движението на войските беше твърде затруднително отъ
маеса кола, добитъкъ и народъ, не представляваше отъ себе
си удобенъ пунктъ за отбрана.
Теснината, но която върви п&тя за Еазанлъкъ, се намира,
както бе вече казано, въ една п половина верста отъ града.

— 206 —
По такъвъ начинъ на 4 непълни дружини отъ опълчението
падна жребието да отбраняватъ позицията, която имаше повече
отъ 3 верети дължина — отъ чирпанското шоссе, отъ западъ
покрай града до възвишенностьта, която се намира на една
верста къмъ истокъ отъ исхода на дервентското дефиле.
Особенно важно стратегическо значение имаше левия флангъ
на цялата позиция, като ключъ на теснината, тъй като, ако
би той да бъчне се заелъ отъ противника, на опълчението се
отрязваше пътя за отстъпление, а тъй също възможностьта да
получи подкрепление.
Тоя флангъ на опозицията се зае отъ първа дружина, на
подполковникъ Кесякова, и 3-я знаменна дружина, на подпол-
ковникъ Калитина, съ две оръдия отъ 10-й донски полкъ —
всичко две дружини и две оръдия. Левия флангъ командуваше
полковникъ Графъ Толстой, командиръ на 3-я бригада.
За отбраната на града и десния флангъ на позицията
бъчпе назначенъ полковнпкъ Депрерадовичъ, който имаше въ
свое распореждание 2-а дружина на подполковникъ Куртянова,
5-а дружина на подполковникъ Нищенко, 2-а планинска батарея
на капитанъ Константинова и казанския драгунски полкъ на
полковникъ Краснова — всичко две дружини, 4 горски оръдия
и 4 ескадрона кавалерия.
Ний се завърнахме при дружината. Въ това време единъ
отъ ординарцигв на генералъ Стол^това съобщи, отъ името на
този последния, на дружинния командиръ, за получванието отъ
генералъ Гурко известие, че той скоро щъмъ да пристигне съ
отряда си въ Стара-Загора, като се заповядваше да се държимъ
на позицията до това пристигвание. Н/вма съмнение, че това
известие направи на всички ни добро впечатление.
Офицерите и опълченците пакъ заивха своите войнственни
песни, пакъ се огласи пространството съ гръмовитите имъ гласове.
— „Бой, бой, юнаци винаги, доръ турчина се победи",
цепяха въздуха опълченците, „Бой за победа и свобода, после
почивка у дома" . . .
Но въ това време, татъкъ на югъ отъ града се зачуха
пушечни гърмежи, които постепенно се усилваха и обхващаха
целата линия на расположението ни.
Оледъ първите неприятелски топовни гърмежи нашата
конна и планинска батареи се силяха да отговарятъ на мно-

— 207 —
гочиеленната турска далнобойна артиллерия. Но съмнително
бъчпе да ли нанасяха на противника никаква вреда, тъй като
разстоянието до неприятелската артиллерия не бъчне по малко
отъ онова — при с. Джуранлии па 17-й и 18 й того. За туй,
нашата слаба и незначителна артиллерия, безъ всякакво съмнение,
направи гол-вма услуга на нашая слабъ по численностьта си
отрядъ, когато неприятелските колони се приближаха до нашата
позиция и се хвърлиха, като бесни, върху ни. Противника
отъ самото начало направи голямо усилие на нашия д^всенъ
флангъ. Малко по-сетне, като отведе своята кавалерия назадъ,
следъ една ожесточена канонада, той првмина въ настъпление.
Щомъ неприятелската верига се приближи до нашата, на
десния ни флангъ, тя бе посрещната съ честь в"вренъ пуше-
ченъ огънь. До това време 3-я дружина стоеше на същото
место, на което се бъчпе спряла, а следъ като се откри стрелбата
на десния фландъ, получи се запов^дь отъ генералъ Столт^това
(който заедно съ началника на отряда Негово Височество Ни-
колай Максимилияновича се намираше на възвишенностьта задъ
1-а дружина) 3-я дружина да се премести по къмъ западъ
на самата свдловина, при Чадъръ-могила, при големите купни
снопе и да испрати въ първа линия две роти право къмъ
югъ, които да разсипятъ верига.
— „ Въ ружье " ! се раздаде командата на дружиннпя
командиръ.
Когато опълченците си раззеха пушките и си заеха
местата, дружинния командиръ сне шапката си и се прекръсти.
Всичките опълченци и офицери последваха примера на своя
началникъ, като шепняха молитвата ....
— На двсно! Пушки на рамо! Ходомъ, маршъ! се допълни
командата и дружината пъргаво закрачи, като увеличваше и
участяваше неволно крачката.
Но едвамъ изминахме стотина крачки, когато татъкъ къмъ
югъ се зачуха пушечни гърмежи, куршумите на които за-
свириха и забръмчаха надъ ушите ни. Дружинния командиръ
даде команда: по 2-а рота дружината да се построи въ две
линии. *) Първите две роти излезоха въ първата линия и из-
пратиха напредъ стрелкова верига, 4-а рота се спре, а 3-я
рота продължи да върви почти по гребена на възвишенносьта
*) Вижъ планътъ въ края на книгата.

— 208 —
къмъ определеното место — купнигв, вече подъ неприятел-
ските гърмежи.
— Сбогомъ, юнацп, извика подполковникъ Калитинъ
на 1-а рота.
Въ сжщото това време, на лбвия флангъ на 3-я дружина
беше расположена 1-а дружина въ боенъ редъ така: на дъснпя
флангъ 2-а рота на капитанъ Кулаковски, задъ нея — въ
резервъ, бвше 1-а рота на капитанъ Илишева. Задъ левия
флангъ на с&щата дружина пръдъ шоссето се расположиха
2-те орадия отъ N5» 10 донска батарея, подъ прикритието на
4-та рота, командувана отъ щабсъ-капптанъ Колесински.
Ротите отъ 1-а линия отъ 3-я дружина едвамъ успеха
да разсипятъ веригата, когато беха посрещнати отъ противника
съ честа пушечна стрелба. Следъ неколко време видехме, че
стареца Караискаки, съ облено въ кръвь лице, идеше отъ къмъ
веригата и мърмореше нещо по гръцки. Караискаки се числеше
въ 3-я рота, но когато първите две роти отиваха въ първа
линия, той се бе присъедпнилъ къмъ 2-а рота.
— Кждв ходи, Караискаки, каква е тъзи кръвъ? го
попита ротния командиръ, щабсъ-капитанъ Поповъ.
— Цортъ! Цортъ! Турка удрпй глава, указа той на
ранената си, по-горе отъ левата вежда, глава. И тукъ Кара-
искаки изсипа хиляди проклетия върху турците.
— Вързий, вързий, глигора' глава вързий, завика той
на рот. фелдшеръ, който се беше расположилъ задъ купата
за подаванпе на първа медицинска помощь на ранените (д-ръ
Вязанковъ съ дружинния фелдшеръ се беше расположилъ задъ
възвишенностьта). Фелдшера набързо превърза ранената глава
на Караискаки и му каза да иде па превързочния пунктъ.
— Сто прави тамъ? попита Караискаки фелдшера, като
го изгледа въ недоумение, следъ това Караискаки си нарами
пушката и се оп&тп пакъ за веригата, но ротния командиръ
го задържа, като му каза да си почине малко, а подиръ съ
своята рота ще иде въ бой. Между това стрелбата по целата
линия все повече п повече се усилваше. Започнаха да при-
стигатъ легко ранените, а тежко ранените се донасяха отъ
санитарните, тъй щото, сравнително въ кдсо време, задъ
купата се събраха повече отъ десетина ранени. Въ това време
дойде неустрашимия д-ръ Вязанковъ и като си засука ржка-
впте, залови се съ енергия за работа, която все повече и повече

— 209 —
се увеличаваше. Ранена започнаха да пристягатъ по няколко
человъча изведнъжъ. Двама санитари донесоха на ржцв ра-
нения въ крака подпоручикъ Божибскп. Той б^ше блЪденъ,
но запазилъ пълно спокойствие.
Уиълчепецъ Каране каки.
— Молодцн опълченци! Бпятъ се юнашки, каза тон съ
впсокъ гласъ, за да бвде чугъ отъ всички.
По едно врйме вид-вхъ, че ндатъ отъ къмъ веригата
двама опълченци съ пушките си.
11

— 2.1.0 —
— Ранени ли сте? гп запитахъ азъ, като видЪхъ че
вървяха бърже, не като равени.
- Не, ваше благородие, не сме ранени, ^о не можемъ
да стреляме, пушките ни се развалиха.
Азъ взехъ пушките, прътледахъ гп и, действително, гб
се оказаха развалени. Едната не можеше да се отваря, а на
другата — иглата се бе счупила.
— Скоро да се върните при другарите си, пмъ казахъ
азъ и да вземете пушкп отъ ранените или отъ турците.
Опълченците бътомъ се пустнаха обратно въ веригата.
Ний съ щабсъ-капитанъ Попова се отделихме отъ купата
и излязохме на страна отъ нея, за да видимъ какво става
татъкъ напр-вдъ.
— Ваше благородие, улате тукъ, се обърнаха няколко
опълченци къмъ насъ. Тамъ турците можатъ да ви ранятъ, а
подиръ кой ще ни води въ бой?
Наистина, при всичко, че въ това време турците б-вха
намалили стрелбата по нашия участъкъ, но куршумите току
свиряха надъ главите ни и падаха около насъ.
— Това е затишие пр^дъ буря, каза Поповъ, като посочи
па прпближавшитъ се въ това време турски колони.
И бурята, действително, настана: стрелбата въ веригата
се участи, пакъ засвириха, забръмчаха и западаха наоколо
ни куршуми и ранени пакъ започнаха да пристигатъ на
групи на групи.
На превързочния пунктъ — задъ купите, б^ха се събрали
повече отъ 30 челов г вка ранени, които чакаха ррдътъ си.
Д-ръ Вязанковъ съ засукани ракави енергично работеше: на
едного раната превързваше, на другиго куршума вадеше, на
трети — пръста, или увисналата само на кожата р&ка от-
ръзваше и т. н. т.
Повечето отъ легко ранените, щомъ биваха превързани, се
връщаха въ ротите си.
— Три червени зелки свалпхъ, се обажда единъ отъ
легко ранените, а искамъ да гп докарамъ до половинъ дузина.
— А азъ не се задоволявамъ съ толкова, се обаждаше
другъ. Азъ искамъ да сваля не по-малко отъ колкото рани
има Симеонъ Маневъ.
— Е, че тогава за насъ нвма да останатъ — и ний да си
окървавимъ щика, се обажда едппъ опълченецъ отъ 3-я рота.

— 211 —
Наистина, раните които покриваха тялото на опълченеца
С. Маневъ, не можаха да се изброятъ. Лицето, а най-вече
шията му, положително приличаха на татуирани. Шията му
наоколо 61; покрита съ белези — следи отъ рани, вследствие
на което главата му бе наклонена на една страна.
Още въ Сърбия ми расказваха очевидци, че когато Ма-
невъ билъ кланъ и не докланъ отъ черкезите, лицето и шията
му приличали на кълцено месо. Маневъ е билъ раненъ и свченъ,
струва ми се, при Бабипа-Глава, въ сърбскотурската война.
Виждамъ единъ опълченецъ, който почти бътомъ идеше отъ
първата линия съ пушка въ двсната ржка, а лавата окървавена.
— Ваше блогородпе, се обърна той къмъ доктора, едно тур-
ско пуле (куршумъ) ме клъвна по пръста и сега немога да държа
пушката. Моля ви се ръчнете ей това парченце и ми превър-
жете пръста. Азъ искамъ по-скоро да се върна въ дружината си.
— Проклети турци ! увиратъ се като слепи. Нпй ги
срещнахме съ залпове, а гв вървятъ напредъ, не щатъ и да
зпаятъ, се обажда единъ отъ ранените. Ама добре ги нагостпхме !
Целата позиция е посвяна съ убити и ранени, свърши той.
— Ехъ да имахме кримки (тъй наричаха опълченците крин-
ковските цушкп)! Тези — шаспо, нищо не струватъ, казва
трети ранепъ. Щомъ стрелпемъ 5 — 6 п&тп, спиратъ да работятъ.
— Николай Ннколгевичъ! извика подполковникъ Калптинъ
на ротния командиръ, водете ротата папредъ.
Подполкивникъ Калптпнъ беше бледенъ, но на впдъ епо-
коенъ. Очите му светяха, като въгленъ. Той седеше на коня
си съ издигната глава.
— Павелъ Петровпчъ! Добре ще направишъ да слезешъ
отъ коня, каза щабсъ-капитанъ Поповъ на дружинния коман-
диръ, турците еж близо . . .
Дружинния командиръ се усмихна, махна съ рхка и отиде
напредъ . . . Въ това време когато щабсъ-капитанъ Поповъ
поведе ротата напредъ, топовната и пушечпа стрелба по це-
лата позиция беше достигнала най-големия си предвлъ. Осо-
бенно, стрелбата беше страшна предъ града. Турските батареи
пепращаха своите гранати, преимущественно въ града и върху
планинската батарея, расположена въ центра на позицията. По-
редко деляха върху 4-фунтовата батарея, която беше рас-
положе^а, на левия ни флангъ.
14*

— 212 —
Върху нашия участъкъ, т. е. върху 3-я дружина тур-
ските ор&дия не стреляха, тъй като отпрЕДЕ ни имаше, както
е казано по-горЕ, градини еъ високи клончести дървета, които
ни скриваха отъ погледа на турскитЕ артиллеристи ; но отъ
това положението на 3-я дружина никакъ не бЕше по-сносно г
отъ колкото на другитЕ дружини.
3-я знаменна рота, на чело съ ротния си командиръ,
стройно и бодро настжпваше напрЕдъ. Опълченците бъха въ
възбудено състояние. Очите имъ свЕтяха и въ техъ се четеше
съзнанието на своя дългъ, рЕшителность и отвага. Ротата на-
стъпваше по съвършенно открита местность, на която нямаше
нито едно дръвце. Само на напрЕдъ, въ растоянпе на около
300—350 крачки, стърчаха неколко отделни бадемови дър-
вета, за туй пъкъ цялото пространство 6е покрито съ кръстци
отъ поженатптЕ нивя. А отъ юго-источната часть на града до
с. Айданлви цялата местность 6е покрита съ раскошпи фруктови
градини п оръчпакъ. Тукъ между тези дървета се виждаха турски
пехотни колони, а прЕдъ техъ залегнала между кръстцптЕ гжста
неприятелска верига.
Нашата дружина заемаше по фронта едно пространство
не по-малко отъ 200 — 250 крачки. На този участъкъ ротитЕ
отъ първата линия бъха разсипали верига и залегнали не да-
леко отъ турскитЕ стрЕлци. Тези последните буквално ни об-
сипваха съ куршуми. Следъ това, не бе чудно, че щомъ 3-я
рота излЕзе изъ задъ купитъ. започнаха да падатъ ранени и
убптп. Съ приближеиие на ротптъ отъ втората линия, ония
отъ първата усилиха стрелковата верига и оттвсниха неприя-
телската верига.
— „Стой! Ложисъ" ! скомандува ротния командиръ. Да
си поотпочпнемъ, юнаци, а подиръ съ Божията помощь въ щики!
Тази почивка ми се показа цЕла вечность. Наистина, да
стовшъ правъ като стълбъ и да служишъ като цель на тур-
скитЕ стрЕлци не бЕше съвсемъ приягно, още повече, че куршу-
мпте като градъ, падаха около пи.
Въ това врЕме отъ къмъ веригата опълченците Стоянъ
Петровъ, родомъ отъ Орханне, и Иванъ х. Вълчановъ, отъ гр.
Тулча, носяха ранения щабсъ-капитанъ Усовъ. Отъ големото
вълнение и изгубената кръвь, той бъше, както се казва, блЕ-
денъ като платно и при всичко това, той се силеше да ни
се усмихне.

— 213 —
„Молодци" продума Уеовъ, като указа съ погледа си на
опълченците, п тази дума „молодцн" му беше последнята.
Горкия,' той не бе щастливъ живъ да го изнесатъ отъ местото,
гдето на всека крачка царуваше смъртьта: едновременно два
неприятелски куршума, безъ да повр-вдятъ носнвшите го, ту-
риха край на живота на щабсъ-капитанъ Усова.
Петровъ и Вълчановъ се върнаха въ ротата и тъкмо въ
момента, когато последния казвалъ на Стаменова, заместника
на убития взводенъ командиръ Ив. Милюгинъ, че турския
куршумъ покосилъ живота на храбрия пмъ началникъ — ка-
питанъ Усова, Вълчановъ пада пронизанъ съ два куршума.
— Стаменовъ, въ кемеря ми има 200 лири, вземи паритв
и ги предай на братята ми, *) казалъ Вълчановъ на Стаме-
нова, Кажи пмъ още, че азъ си испълнихъ дълга къмъ оте-
чеството; нека и те направятъ същото. . . . Стаменовъ не до-
чакалъ свършека на речьта на умирающпя Вълчановъ, защото
ротата продължила настъплението.
Не далеко отъ местото, отъ гдето понесоха ранения Усовъ,
въ една незначителна трапчинка съгледахъ една человеческа
фигура.
Требва да е некой раненъ, си помислихъ азъ и бърже оти-
дохъ къмъ трапчинката. Въ нея се оказа фелдфебеля отъ 2-а
рота Радушевъ.
— Когато ротния ти командиръ не си пожали живота,
му извикахъ азъ, ти, плашливецо, като мишка се криешъ изъ
дупките. Маршъ, при ротата си! му изкрескахъ азъ и Радушевъ
сконфузенъ стана и тръгна напредъ.
Като се връщахъ при ротата, видвхъ единъ санитаръ като
водеше подъ ръка единъ раненъ въ крака опълченецъ, който
едвамъ пристъпваше.
— Остави ме. Азъ самъ ще вървя, каза ранения на са-
нитара. Върви помагай на по-тежко ранените.
Следъ малко, обаче, когато 3-я рота настъпваше напредъ,
азъ видвхъ същия санитаръ предъ ротата съ пушка въ ръка.
— Върви да помагашъ на ранените, казахъ азъ на но-
сителя на червения кръсть на ръката си.
*) Ивапъ Вълчановъ имаше още двама братя опълченци, Христо — въ 5-а
дружина и Георги — въ 4-а дружина.

— 214 —
— Ваше благородие, дошли сме или да измремъ или да
победимъ проклетите турци, ми отговори той. Ранените ще по-
търпятъ; ако победимъ, ще имъ иомогнемъ, ако не — наедно
съ тЪхъ ще умремъ, свърши саеитара.
Между това, на среща ни идяха ц^ла върволица ранени,
при което, по-легко раненигв помагаха на по-тежко ранените
си другари. Но твърди често и гбзи последните моляха но-
сившигб ги да ги оставятъ и сами да се спасяватъ.
— Оставете ме, азъ все едно ще умра, чухъ, когато ви-
каше единъ тежко раненъ на носившигб го легко ранени опъл-
ченци; сами бързайте на превързочния пунктъ.
— „Встать" ! скомандува ротния командпръ, и опълчен-
ците, като единъ скокнаха и по командата пъргаво затичаха
напредъ. Но още сл-вдъ първите крачки, щабсъ-капитанъ По-
повъ се препъна и щъчпе да падне. Той се уловп за крака.
— Какво ви стана? го попитахъ азъ, да не ви раниха?
— Нищо, нищо, раненъ съмъ, но мога да вървя, ми от-
говори Поповъ и пакъ тръгна напредъ, като накуцваше.
Азъ го посъв^твахъ да иде на превързочния пунктъ, но
той се отказа. Между това, турските стрелци получиха под-
крепление и за туй убийственната стрелба още повече се усили.
Като вървяхъ предъ ротата, азъ запехъ любимата на опъл-
ченците песень: „бой, бой юнаци", и целата рота, като единъ,
я подхвана тъй дружно и гръмовпто, щото пушечните и то-
повни гърмежи се заглушиха.
Азъ не мога да опиша чувството, което ме беше обхва-
нало въ това време, а следователно и онова, което обхващаше
и опълченците! Едно само ще кажа, че мене ми се струваше,
че не вървяхъ, а хвърчахъ и че обладавахъ такава сила, щото
скала да се испречеше отпреде ми, щехъ да я катурна.
Вървимъ полу на десно. Ето, турците с& вече близо. . . .
— Ура! извика ротния командпръ, когато се приближихме
до левия флангъ на нашата стрелкова верига.
— Ура! гръмовито изреваха опълченците отъ 3-я рота,
ура, подхванаха онези отъ веригата и всички като хала на-
летяха къмъ турската верига, която беше по-многочисленна отъ
нашата — заедно съ резервите й.
Когато викътъ „ура" се разнесе далеко по бойното поле
и утихна, зачуха се звукове отъ удряние железо о железо. —
Щиковете вече работяха. . . .

215
я

— 216 —
Хвърлянието на щики на 3-я рота, заедно съ веригата
върху турцитъ, смаяха последните. Вместо да усилятъ огъня,
те почтп че го пръкратиха, а когато стигнахме при тяхното
расположенпе, едната часть отъ турцитЕ се хвърли да бЕга
назадъ, а другитъ засвднали, заровени въ кръстцитъ, стръ-
ляха въ упоръ срЕщу опълченцитЕ. Тукъ именно между кръст-
ците и закиив щиковия бой.
ОпълченцитЕ, като ранени левове се хвърляха върху своигв
върли врагове. Тукъ единъ човърка съ щикътъ си между сно-
пите, отъ квдъто избухна по-рано облакъ димъ, тамъ другъ
гони спасающий се въ бъгство турчинъ, по-нататъкъ — трети
удря съ приклада. . . . Справедливостьта изисква да се отбЕ-
лежи, че опълченцитЕ яростно нападаха върху ония турци,
които бъха съ пушки въ р&цъ, но раненитЕ не закачаха. Азъ
самъ лично виждахъ и чувахъ, когато опълчеицнтЕ минаваха
по край раненитЕ турци и имъ казваха.
— Не бойте се, българитъ не убиватъ беззащитнигв и
раненитЕ, както вий това правите.
По едно връме, гледамъ „малчика" Ивановъ отъ 3-я рога,
че се боричка съ единъ турчинъ. Работата бЕше тъй : Ивановъ
забЕЛЕзалъ единъ турчинъ между кръстцитъ, който стрълялъ
върху опълченцитЕ. Той се хвърлилъ съ щикъ върху турчина,
но този последния усиЕлъ да му хване пушката, вслвдствие
на което произлЕзло сборичквание. Въ това връме другъ тур-
чинъ се спуща върху Иванова, но за щастие на Иванова, въ
тая критическа за него минута, му довтасва помощь и двамата
турци, като снопи се повалиха мъртви.
— Ваше благородие, двоица турци пронизахъ съ щикътъ
си, се обърна къмъ мене Ивановъ съ ентусиазмъ. Вижте ми
щика ... ей до тукъ го муш .... но горкия Ивановъ не
успъ да довърши думата си. Около мене се чу едно т&по удряние,
Ивановъ изохка и падна на земята.
Всичките турци, които бЕха останали съ пушка въ ржка
до кръстцитъ бъха избити до единъ. Те не искаха да се пръ-
даватъ на гяуръ-комититъ. Впрочемъ, трудао бъше и да се въз-
буди у опълченцитв чувство на състрадание къмъ заклътитъ
пмъ врагове — турцитъ.
Всичкото пространство около кръстцитъ бЕше покрито съ
турски трупове. Но и отъ нашитъ пе малко паднаха.

— 217 —
Въ на време щиковия бой, турците почти че б"Бха съвсемъ
прекратили стрелбата и то по причина, че отст&пившата въ
безпорядъкъ неприятелска верига бъчне ни затулпла отъ идя-
щигв въ гжста верига съ подкрепление два табора турци. Но
щомъ отстжпившата верига се присъедини къмъ оная на табо-
рит*в, тя залегна и откри върху насъ убийственъ огънь. Къмъ
това време дружината беше свършила работата си съ турците
прп кръстците и е&що залегна и откри честа стрелба по тур-
ската верига и резервите й. Следъ малко пристигна въ карперъ
дружинния адютантъ подпоручикъ Поликарповъ, който, ако и
да беше раненъ въ челюстьта, като му беше раскъсана почти
целата долна джука, оставаше въ строя.
— Дружинния командиръ заповеда да се държите на
заетата позиция, каза подпоручикъ Поликарповъ на щабсъ-
капитанъ Попова. Отстъпление нема; скоро пристига помощь.
Генералъ Раухъ пристигна отъ гурковия отрядъ и прие коман-
дуванието на отряда, вместо Никол. Максимилияновича.
При това Поликарповъ се силеше да предаде заповедьта,
колкото е възможно по- отчетливо и ясно, тъй като скжсаната
му джука и кръвьта, която течеше въ устата му, пречаха му
да говори.
Но да видимъ какво ставаше на десния флангъ на
позицията. Както бе казано по-горе, противника, отъ самото
начало на боя, направи големо усилие ла завладее града, но
и тамъ неговите опитвания дълго време срещаха силно
съпротивление. Въ време на престрелката между веригите на
противниците, щабсъ-капитанъ Розановъ, командиръ на 3-я
рота отъ 5-а дружина, забелезва силно движение на противника
въ лево отъ расположението на казаната дружина, между
веригата на която и оная отъ 3-я дружина се намираше про-
странство незаето отъ насъ, и доложва на дружинния си
командиръ. За да предупреди обхвата, подполковникъ Нищенко
заповедва 4-а рота да се изведе напредъ — въ веригата.
Неприятелската батарея, която стоеше въ лево отъ шоссето,
открива огънь по резерва, а турските стрелци отъ храсталака
и лозята испращатъ своите изстрели по левата половина на
нашата верига. 4-а рота, обаче, твърде успешно действуваше
съ верните си изстрели противъ турците. Командира же на
планинската батарея, капитанъ Константиновъ, като забелезва
неприятелските части на растояние 1500 крачки, сполучливо

— 218 —
испраща по тЪхъ няколко гранати и ги накарва да очистятъ
шоссето ; подиръ това, съ едното оръдие той стреля по същото
направление, до като очиства шоесето отъ турските войски, а
съ другото стреля въ разни направления, гдето се забелязваха
движения на неприятелските войски, настъпавши противъ нашата
верига. Съ една речь, горската батарея не пспущаше удобния
случай да не нагости добре противника, щомъ забелязваше
неговото движение. По такъвъ начинъ, благодарение на енер-
гичното и сполучливо действие на нашата горска батарея и
онова на дружините на десния ни флангъ, неприятеля н-вколко
пътя беше принуденъ да отстъпи съ големи загуби. Но ето
настава едно затишие и защитниците на десния флангъ на гр.
Стара-Загора, уморени отъ непрекъснатия бой, вздъхватъ на
минута свободно. Не се изминава много време, обаче, когато пръдъ
града се показва гъста неприятелска верига, но дружните и
верни залпове на опълченците п батареята пакъ накарватъ
противника да отстъпи и да се скрий въ лозята и градините. Но
ето излиза на шоссето турската батарея и открива спленъ
огънь по двътъ планински оръдия и върху послъднитв остатъци
на веригата. Въ същото това връме пакъ се появява гъста
неприятелска верига, а сгъстените колони тръгватъ въ обходъ
на левия флангъ на дружината. Както се виждаше, настаналъ
беше края на съпротивлението, но въ това време далеко въ
лево, отъ къмъ 3-я дружина, защитниците на десния флангъ
зачуватъ дружно и гръмовито „ура" и чести пушечни залпове.
Турската колона се обръща назадъ — отстъпва, а веригата
почти млъква. Тогава ротите въ дружината усплватъ огъня и
като се въсползуватъ отъ слисванието на противника, разсипватъ
въ веригата 3-те взводове. Огъ строя излизатъ много убити и
ранени войнпци и офицери. И тукъ се почувствува недостатъкъ
отъ патрони, а отъ продължителната стрелба, много пушки
ставате негодни, тъй като иглите имъ се често чупели и
и кръжките въ затвора изгаряли. Но неприятеля съ големи
сили пакъ тръгва напрЪдъ. Неговите колони се появявате отъ
десно и лево, а подиръ малко и отъ фронта на дружината.
Едновременно съ това срещу 2-а дружина противника
повежда страшна атака. И двете дружини ввеждатъ въ боя
последните резерви. Часътъ по едпнъ С1гвдъ пладне, началника
на десния флангъ — полковникъ Депрерадовпчъ — като вижда,
че е невъзможно повече да се продължава борбата само съ

— 219 —
една верига, безъ резервъ, съ противникъ по-многочисленъ въ
нвколко п&ти отъ насъ, заповядва полека да се отстжпва
назадъ, като се прикрива планинската батарея. Къмъ това връме
полковникъ Рянкевичъ проважда конника Ив. Цвъткова съ
записка до началника на дъсния флангъ. Въ тая записка се
заповъдва на Депрерадовича да остжпи. Цввтковъ дава записката
на едного отъ офицеритЕ отъ с&щата дружина, връща се назадъ
при щаба, но последния вече не се оказва тамъ. Щаба билъ
отстжпилъ пръзъ клисурата.
Тая записка полковникъ Депрерадовпчъ не получилъ.
Но да се върнемъ сега на крайния леви флангъ, гдъто дей-
ствуваше 1-а дружина.
Не по-малъкъ героизмъ прояви и тая дружина, командувана
отъ подполковннкъ Кесякова.
Когато противника пръдпрпе своите стремителни атаки,
подполковникъ Кесякова вижда, че остапалъ голъмъ промежутъкъ
между 1-а и 3-я дружини не заетъ отъ насъ и за туй той за-
повядва на капитана Колесински, командира на 1-а рота, да
заеме тоя промежутъкъ, като пспрати верига. Дружината отъ
самото начало на битката търпъше твърдя много загуби отъ
изстрълитв на невидимия врагъ, скрптъ задъ г&ститъ дървета
и храстълака. Веригата на 1-а дружина трвбвало да открива
огънь сръщу противника на 4 — 500 крачки. Орхдпята които
бвха на възвишенностьта — задъ дружината, почти нвмаха
никакъвъ обстрълъ, тъй като пръдъ техъ се започваха фруктови
градини, а по-нататъкъ — храстълацп, тъй щото, при всичко,
че ний отдавна бвхме въ сферата на пушечния огънь, нашитъ
орвдия бъха принудени да испращатъ своя огънь въ посока
по звуковетв на неприятелските вистръли.
Слъдъ непродължителна силна пушечна пръстрълка, тур-
цитъ изваждатъ отъ храстълака два табора пвхота и започ-
вата да поражаватъ стрълковата верпга съ залпове, като стрълятъ
пръимущественно по левия флангъ на дружината, задъ който
стояха двъгв донски орждия. Нашата верига се подаде назадъ
около 50 крачки, до линията на поддържката, която се бъ
расположила въ една незначителна канавка. Щомъ веригата се
съедини съ поддържката, тя откри стрълба съ залпове. Отъ тия
наши залпове турцптъ се подадоха назадъ. Дружината пръмина
въ настъпление ; но веригата, като стигна до първата си

— 220 —
позиция, бе принудена да се спре, като продължаваше уси-
лена престрелка.
Но сл^дв нЬколко време неприятеля изново започна да
настъпва съ сгъстени части, като същевременно продължаваше
стрелбата съ залпове и за туй цялата верига на 1-а дружина,
като се отстр-влваше, отстъпи назадъ на около 150 крачки.
Тогава флигелъ-адютаета полковникъ графъ Толстой, запов-вдва
на дружинния командиръ да настъпи. Дава се сигналъ за
настъпление, стрелковата верига пъргаво закрачи напр^дъ подъ
звуковете на любимата българска ивсень: „Напр^дъ напредъ
на бой да вървимъ" и наближаваха къмъ противника. На
50 — 60 крачки отъ последния подполковикъ Кесяковъ извика:
Ура! и веригата гръмогласно подхваща това „ура* и се хвърля
върху турците, безъ да обръща внимание на залповете, съ
които я те посрещатъ. Противника не издържа дружинния
ударъ и обръща назадъ. Но въ това време левия флангъ
на веригата вече заплашваше сериозна опастность. Въ време
на нейното настъпление, измежду храстълака излезва турска
колона и се спира по въ лево отъ фланга на веригата на
400 крачки — предъ донските оръдия. Тъй като артилле-
ристигв не могли да видятъ неприятеля задъ храстълака, за
туй едно отъ оръдията се премества въ десно на 30 крачки,
гдето измежду дърветата, имаше тесни ивици открито место,
по което свободно можаха да се прпцелватъ оръдията. До
гдето оръдието се премести, обаче, турците успеватъ да пуст-
натъ два залпа. Преместеното оръдие открива стрелба. При
втория изетрелъ, гранатата му пада въ самия строй на тур-
ците и отнася неколко реда. При все това, поражавана про-
долно отъ противника, веригата се отвежда отъ дружинния
командиръ на първата позиция.
Резервъ нема; 4-а рота отива да поддържи атаката.
Между това, турците, съ продължения си въ десно фронтъ,
обхващатъ левия флангъ на дружината.
На оръдията, обстрелвани съ кръстосанъ огънь, угрожава
опастность да бъдатъ превзети отъ противника. За туй генералъ
Столетовъ лично заповедва да ги отведатъ назадъ на нова
позпция, за прикриванието, въ случай на отстъпление, на дру-
жините въ теснината.
Беше около 2 часа, следъ пладне ; 4-хъ фунтовата конна
батарея енергично отговаряше съ своите гранати на турската

— 221 —
батарея. По на рЪдко стреляше тя по настъпавшите срещу
1-а и 3-я дружина турски колони, тъй като гв се движаха
прикрити отъ градините; но чудно нещо, горската батарея,
расположена въ центра на позицията, по едно време замълча,
а когато накъ започна да стреля, намъ ни се стори, че тя
бе по-назадъ отъ първата позиция.
— Може би, защото ний значително настъпихме напредъ,
каза щабсъ-капитанъ Поповъ, когато азъ му обърпахъ внима-
нието на горнето обстоятелство.
Въ същото това време на южния край на града на нвколко
места се издигнаха цели облаци димъ. Нямаше съмнение, че
града бе подпаленъ отъ турските гранати.
Силна пушечна п артиплерийска стрелба продължаваше
по цялата линия. Редовете на ротите отъ 1-а и 3-я дружини
се топяха като пролЪтенъ снвгъ. Знаменосеца Марчинъ раненъ,
ассистента му Булаичъ също. Знамето се предаде на старшия
унтеръ-офицеръ Цимбалюкъ, обаче, и ного раниха; но той не
напустна строя и не остави знамето. Раненъ бе и фелдфебеля
отъ 3-я рота Босенко, освЪнъ това, повечето отъ унтеръ- офи-
церите бъха или ранени, или убити. Последния барабанщикъ
Жилковски също излезе отъ строя раненъ.
Въ д-всно отъ 3-я рота, на разстояние около 80 — 100
крачки, азъ забъ^захъ единъ турски тръбачъ — раненъ. Той
се б11ше опр^злъ на едно дърво и тръбата му се виждаше
окачена пръ-зъ рамото му. Тъй като, както казахъ по-горъ 1 ,
ротата б^ше останала безъ гарнпстъ и барабанщикъ, и въ
случай на нужда, нямаше кой да даде сигналъ, за туй азъ се
затекохъ къмъ турския тръбачъ, съ ц^ль да му взема тръбата.
Градъ отъ куршуми полетя върху ми, но азъ благополучно
достпгнахъ цйльта си. Като отвързахъ тръбата отъ ранения
турчинъ, казахъ му да се не бои, тъй като нвма да му направя
зло. На това турчина ми отговори съ пъленъ отъ ненависть
и злоба погледъ.
Въ това вр^ме измежду дърветата се показаха колони
турска пехота. Таборите, които беха не по-малко отъ четире,
настъпваха къмъ нашата позиция, участьта на която сега
предстоеше да се реши.
Едва що бехъ се върналъ прп ротата съ тръбата, и
дружиннпя командиръ подполковнпкъ Калитинъ нрилетя на
конь и като се спре при 3-я рота иввпка:

— 222 —
— Барабанщпкъ, или горпистъ!
Но такива въ ротата иКшаше.
— Какво ще заповядате, г-нъ подполковникъ! го запитахъ
азъ, атака ли? и му показахъ турската тржба.
— К&де е барабанщика или горниста, извика той сърдито.
— Ранени еж отговори ротния командиръ. Какво ще
заповядате? Ето подпоручика, и той указа на мене.
— Ну, като е тъй, „катайте" въ атака, ми каза подпол-
ковника, като гледаше усмихнато на импровизирания горнистъ.
Наистина, преди да тръгна, миналата година за Сърбия,
азъ бЯхъ се училъ да тр&бя всичките сигнали.
До това време дружинния командиръ се нампралъ па
200 — 300 крачки задъ дружината, а когато видЯлъ, че нвколко
турски колонп се готвяли да ни атакуватъ, той дойде за да
даде заповЯдъ за атака. И заповЯдьта му беше, действително,
на време дадена. Турските колони, които се бЯха показали
въ градините, не б-вха се още приближили до резерва на
веригата имъ, когато нашия спгналъ „атака* се разнесе по
позицията. Цълата дружина, или, по добре да кажа, остатъка
отъ дружината, съ гръмогласно „ура", се хвърли върху не-
приятеля. Тя бе посрещната съ убпйственъ огънь отъ тур-
ската верига, на която резервите бързаха да я подкрЯиятъ.
Но нашата атака бъчпе тъй дружна п стремителна, щото тя
катурна турската гхста верига. Турците, съ впкъ „Алла",
„Алла", се пустнаха да бегатъ назадъ, преследвани отъ наша
страна, испърво съ щикове, а после и съ дружни залпове. Но
ето турската верига се съедини съ резервите си п се хвърлиха
върху ни съ викъ „Алла", „Алла". Но техните редове ре-
деятъ отъ нашите залпове. При всичко това, окуражени отъ
наст&павшите сг&стени колони, те се увиратъ. Ето ги вече
въ неколко десетки ракрача отъ насъ . . . Предните редове се
доближиха до нашите. Искаше имъ се да взематъ знамето,
което се развева въ неколко крачки отъ техъ. . . . Смесиха
се. Обаче, войнишкия духъ, щиковете и дружното „ура" и
тоя пжть показаха, че не е численностьта само, съ която се
печели победата. Турците се пустнаха да бегатъ въ пъленъ
безпорядъкъ съ викъ „Алла*, „Алла" и, като лава нахлуха
върху тичавшпте на помощь турски табори. При това, тукъ
произлезе такова разбърквание, такъвъ хаосъ, щото трудно
беше на началствующпте да възстановятъ реда, който още

— 223 —
повече се растройваше отъ нашите дружни и сполучливи залпове
на растояние не по-голЪмо отъ 150 — 200 крачки.
Ротния командиръщабсъ-капитанъ Поповъ си късаше косата.
— Кади е резерва?! безпомощно и съ горчивиаа извика той.
Но нашия резервъ въ това време състоеше отъ безчис-
ленното множество ранени и убити. Наистина, повече отъ поло-
вината опълченци отъ 3-я дружина паднаха убпти и ранени.
Но паднаха съ пълно съзнание, че испълниха святия дългъ
къмъ отечеството сп.
Верните и прави изстрели отъ нашити залпове опусто-
шаваха турските колони, които се бЪха смесили въ една обща
масса, въ която владееше сжщо пъленъ хаосъ. Виковете „Алла",
„Алла", звънтението на щиковете и ударите на офицерските
шашки по главит^, и гдето попадне на турските низами, —
всичко това се сливаше въ едно общо бучение. Оеобенно единъ
турски офицеръ, възсЬдналъ на б-влъ конь, яростно се хвъргаше
върху бътавшитъ', но скоро и той падна. Уплашения му конь
съ разв^яна грива се пусна да бъта, като тъпчеше подъ
краката си войниците, но л той се катурна . . .
Въ това време въ лево отъ насъ — на растояние
250 — 300 крачки, се зачу дружна и гърмовита ивсень. На
всички нп сърдцата трепнаха :
— Помошь, помощь требва да ни пристигна, се чуха
гласове между опълченците.
— Генералъ Гурко требва да е пристигналъ, каза Поповъ.
Юнаците опълченци тържествуваха. Те енергично испра-
щаха своите верни и смъртоносни куршуми въ турските колони.
И азъ не утърпяхъ: взехъ една турска пушка и започнахъ
да стрелямъ.
Най-после турците възстановиха порядъка въ редовете
си. Пръснаха верига, която започна учестено да стреля по
нашата дружина. Но скоро по цЬлата наша позиция се случи
нещо необикновенно. На десния ни флангъ, къмъ града,
пушечната стрелба стана редка, горската батарея стреляше
нейде си далеко назадъ. Но най- чудното беше това, че турците
цредъ нашата дружина, вместо да усилятъ стрелбата, те я
намаляваха, като стреляха само по левия флангъ на дружпнния
участъкъ, и като се подаваха същевременно на напредъ. Горнето
обстоятелство ме накара да се поогледамъ п да видя, какво се
върши наоколо.

— 224 —
— Помощь, помощь! безъ малко щехъ да извикамъ,
когато видЪхъ задъ нашата дружина, къмъ дясното нп крило,
колони войска, съ распръсната гъста верига. Хмъ, какво ще
е това? си зададохъ азъ въпросъ. Тая верига се движи подъ
правъ ъгълъ . . .
— Николай Николаевичъ! се обърнахъ азъ къмъ ротния
си командиръ. Какви ще да съ тези войеки ? и азъ указахъ
по направление къмъ тилътъ п десния ни флангъ.
Но до гдето той ги разглъдваше, азъ се убъ\цихъ, че тъ
б"Бха турски войски.
— Не може да бъде, каза щабсъ-капитанъ Поповъ. Но
когато му указахъ, че колонии имаха свръзка презъ мисир-
лицигв, съ онези, които се намираха пр-Ьдъ насъ, той се убеди
въ горчивата истина.
Какво требва да се прави ? Предполагаемата или очакваната
помощь не дойде, а ивсеньта която се разнесе въ л-бво отъ
насъ, се оказа да е била отъ 1-а дружина, която се бъ хвърлила
въ атака на турците. Не оставаше друго, освът : или да си
пробиемъ съ щиковете пъть за отстъпление, или да отстъпваме
полу на двсно и всичко време да бъдемъ подъ кръстосания
огънь на протпвника и да измръмъ до единъ.
Ротния кохандиръ избра втория пъть, т. е. да отстъппмъ
въ полу-над-всно п то колкото се може по-скоро, до гдето
неприятеля още не ни бъчпе съвсвмъ окръжплъ.
Безъ да се губи време, ротния командиръ скомандува —
„назадъ" и отстъплението се започна. Но не бехме направили
още и 20 крачки, когато дружиннпя командиръ въ кариеръ
на конь прилетя при насъ.
— Кой вп заповяда да отстъпвате ? ! искряска той на
Попова. Какъ смаете безъ запов^дь ?! . . .
— Господинъ подполковникъ, турците съ въ тилътъ ни,
каза ротния командпръ, и указа съ ръка на окръжившптъ 1 нп турци.
— Нима това съ турци? слисано попита подполковнпкъ
Калптинъ и като се убеди въ дъйствителностьта, слъдъ минутно
размишление, обърна се къмъ мене и ми каза съ усмивка:
— Ну, горнистъ закатайте сборъ.
Нпй се спогледнахме съ Попова. Отъ погледътъ му азъ
разбрахъ, че той намираше не съвсвмъ целесъобразна дадената
запов-Бдь. И наистина, да се събиратъ останките отъ дружината
въ сгъсгенъ строй, значеше да се турятъ подъ кръстосания

225
15

- 226 —
огънь за избивание. Даже е въ този случай, ако дружинния
командиръ беше рЪшшгь съ щикове да си отворимъ п&ть, пакъ
требваше да отстъпваме въ разсипанъ строй, тъй като до про-
тивника въ тилътъ ни имаше 200 — 250 крачки. Само при
наближаванието до противника на щиковъ ударъ требваше да
се сгжсти дружината. И действително, храбрия и доблъхтеия
дружиненъ командиръ бъчпе ръчпилъ съ щикъ да си отворимъ
пхть, или да измремъ. Това се виждаше отъ направеното му
распореждание.
Азъ затр&бихъ сборъ, и опълченците започнаха да се
събиратъ при дружинния командиръ.
— Тукъ, тукъ, юпаци, при мене, строй се ! викаше под-
полковникъ Калитинъ на опълченците.
Но щомъ опълченците се сгрупираха на едно место,
пзведнъжъ се почувствува лошия резултатъ отъ заповедьта:
те като енопи започнаха да падатъ.
Подъ знамето вече паднаха петь человека, а на самото
знаме дръвцето се бе пречупило, а турците продължаваха да
наст&пватъ.
— Юнаци ! дайте ми знамето, извика подполковникъ Ка-
литинъ, когато виде че знаменосеца С. Минковъ, който бе
взелъ знамето следъ раняванието на знаменосеца, падна убитъ,
и като пое подаденото му знаме, скомандува : „ подиря ми
юнаци!" и дръпна да възвие коня си. Въ този моментъ два
неприятелски куршума, едина въ шията, другия въ гхрдите
свалиха героя Калитинъ отъ коня. Ний съ Попова бехме току
до него. Когато се спуснахме и приповдигнахме нашия началникъ
отъ земята, той беше неподвиженъ — мъртавъ.
Това обстоятелство направи потресающе впечатление на
всички ни. Турците же, въсползувани отъ намалената отъ наша
страна стрелба, понеже се сбирахме въ сгжстенъ строй, се
хвърлиха напредъ.
Техните предни редове се смесиха съ нашите, — те
извикаха още веднъжъ „юрюшъ" и се хвърлиха къмъ знамето...
Раздадоха се отъ наша страна неколко недружни и въ упоръ
пушечни гърмежи, щабсъ-капитанъ Поповъ извика „ура", и
събравшите се около му опълченци, като единъ се хвърлиха
връзъ турците, — катурнаха ги, но не ги преследваха, защото
на помощь на турците бързаха други . . .

-227-
СдЪдъ това решително счепквание, няколко опълченци,
между които ваб-вл-ввахъ : Д. Миткова, Попова, Радева, Мицова,
Ст. Данева и ун.-офицеръ 0ома Тимофеева, последния съ
знамето въ ръце, бързо започнаха да отстъпватъ, разбпра се
по заповедь. Впрочемъ, и другите не требваше да губятъ
време и за туй Поповъ извика: „назадъ, юнаци!"
Започна се отстъплението. Опълченците се спираха и се
отстр^лваха отъ настъпавшите по петите ни турци. Щомъ падна
подполковникъ Калитинъ убптъ, щабеъ-капитанъ Поповъ запов-вда
на четирма опълченци да взематъ тялото на героя и да от-
стъпватъ.
Троица отъ гвхъ, следъ н-вколко крачки, паднаха убити
и ранени и беха заместени съ други. Когато настигнахме
носившите т-влото, тъкмо по него връме още двоица паднаха
убити, а именно: Н. Атанасовъ и П. Стойчевъ. Нвмаше въз-
можность да се извесе тъпото на героя Калитина, за туй бъ
дадена заповедь да го оставятъ. Опълченците сложиха полег-
кичка неподвижното тъло на земята, снеха си шапките и се
прекръстиха. Всичките наоколо, като видеха тъзи трагическа
сцена, послъдуваха примера на другарите си.
Въ това връме се бе чуло, че отъ къмъ левия ни флангъ
била нападнала на позицията ни неприятелска кавалерия —
черкези. Ротния командпръ скомандува да се събератъ опъл-
ченцитъ въ купчини за отразявание на кавалерията, но неговата
команда примре въ пространството, безъ да бъде чута отъ
никого. Опълченцитъ се бъха вече распръснали. Въ тоя моментъ,
действително, се представляваше обширно поле за действие
на кавалерията. Но, слава Богу, че тревогата се оказа фалшива.
Испърво, отстъплението ставаше споредъ правилата: опъл-
ченцитъ се спираха, прицелваха се и тогава стреляха. Но
когато турците силно започнаха да налягатъ върху ни, а
обходящите беха почти въ тилътъ ни, отъ наша страна стрелбата
се почти прекрати. Казвамъ почти, защото онези които стреляха,
правяха това, както и турците — ■ безъ да се спиратъ и целятъ.
Бързо отстъпваме. По нейде се пущаме и бегомъ, защото
още малко и пътьтъ ни ще бъде отрезанъ, а за пребивание
пъть съ щикове не можеше ни дума да става, тъй като
опълченците беха распръснати и немаше никаква възможность
да се събератъ. Ранения въ крака щабеъ-капитанъ Поповъ
едвамъ върви. На всека крачка се чуваше кръвьта да фашти
15*

— 228 —
въ ботуша му. Испърво, при насъ беше се събрала една группа
опълченци, но тъй като тя привличаше участенигв гърмежи на
противника, по заповЪдь на ротния командиръ группата се
распръсна.
Вървимъ и жадно гледаме на группата съ знамето. Тя
бе изминала доволно разстояние, но не бе още въ безопасность.
Сили се Поповъ да вървп и по нийде се пуща бътомъ, но
самия му бътъ прилича на бътъ на место. Обдъ насъ, осв-внъ
Стефанова, нима опълченци, като се исключатъ ранените, които
едвамъ пристъпватъ, до гдето ги настигнатъ турците . . И
Сърдцераздирателни сцени се представляваха при това
нещастно отстъпление ! Въ време на нашето настъпление, всички
бехме до толкова въодушевени и обхванати отъ идеята да се
жертвуваме за отечеството и да отмъстимъ за вековните мъки
на многострадалния български народъ, щото не виждахме, когато
другарите ни на всека крачка падаха отъ неприятелските
куршуми ; не чувахме, когато умирающите въ предсмъртната
си агония, съ хърканпя и охканпя, испущаха своето последньо
издпхание; не чувахме също, когато по-легко ранените, но
които не можаха сами да върватъ, моляха за помощь; най-
насетне, не виждахме, че цвлото пространство бе покрито съ
телата на падналите юнаци. Повтарямъ, нищо не виждахме и
не чувахме, а се стремяхме на напредъ, да се счепкаме гърди
съ гърди съ турците и или да паднемъ, или да победпмъ.
Но сега, когато повечето отъ най-добрите синове на България
п храбрите началници паднаха на бойното поле, когато, при-
нудени да отстъпваме, прескачахме презъ телата на нашите
ранени и мъртви другари; когато първите предъ нашите очи
се подлагаха на най-люти мъки, а вторите на пзуролвание
и поругание отъ страна на безчеловечнпя неприятель, — тези
сцени ни се представляваха предъ очите въ всичката си
грозотия и ужасъ!
Ами колко още ще паднатъ убити п ранени, до гдето
излеземъ отъ огненния кръгъ ! Но въпросъ е, да лп ще ус-
пЬемъ и да излеземъ. 0, и сега още, па вероятно и до жпвотъ,
косата ми ще настръхва, когато си спомня за това печално
отстъпление ! Целата грозна картина се испречва предъ очите
ми. Въ ушите ми се раздаватъ : звънтението на щиковете и
ятаганите, ударите съ сабли по человеческп глави, охканията

— 229 —
п предсмъртното хъркания на умпрающигБ и молбпте на
ранените за помощь . . .
Продължавахме да отстъпваме. . . Сякашъ, че не се
предвиждаше и край на това отстъпление!
— Ст. Ив., ето турците съ съвсОмъ близо до насъ. . .
За Бога, дайте ми вашия револверъ, ми каза щабсъ-капитанъ
Поповъ, а сами се спасявайте. Бътайте. . . Все едно азъ съмъ
раненъ. . . Бътайте до гдъто има още време!
Не ми се щеше да умирамъ при такава обстановка, и за
туй, когато ротния командпръ ми каза да бътамъ, азъ вътрешно
ръчиавахъ, да се въсползвамъ ли отъ това предложение, или
не. Това ми колебанпе, обаче, трая само единъ моментъ. Азъ
почувствувахъ, какъ кръвьта ми бликна въ лицето отъ срамъ
и угризение на съвестьта.
— Николай Николаевичъ, ако Богъ ни помогне п двамата
ще се избавимъ, му казахъ азъ.
И ний се избавихме, ако живота ни п да висеше на
конецъ. Ний бехме отъ турците на едно растояние отъ 20 — 30
крачки, когато пзлезохме изъ обходния кръгъ.
Между това, по пътя ни ранените все викаха за помощь.
— Ваше благородпе, вика единъ опълченецъ, раненъ
съмъ. Ако мп помогне некоп ще се избавя ... не ме оставяайте. . .
— „Бедняжка", вика Поиовъ, требва да му се помогне.
— Дай си ръката, му каза Стефановъ.
Но ранения отъ страшните болки се извива и мръщи.
— Не, вика той, види се, че Богъ ще ме прпбере. —
Остави ме, се обръща топ къмъ Стефанова, и самъ се спа-
сявай . . . Моля ти се, вземи сумката съ патроните, а на
мене остави само два патрона .... и подпръ насъ се раз-
дава дрезгавия гърмежъ отъ пушката Шаспо.
— Ваше благородие, вика другъ, люто съмъ раненъ.
Умирамъ, вземете ми пушката. . . Ваше благородие, напишете
дома ... и така безъ край все едни и същи обращения.
Горките, те съзнаваха своята безпомощность. Те виждаха, че
е настаналъ последния пмъ часъ и съ жадность гледаха въ
очите ни, за да срещнатъ пълния ни съ съчувствие п съжа-
ление погледъ.
Мнозина отъ твхъ търсяха утешение въ молитвата.
Съ голема мъка те се прнпов дигаха на една страна,
кръстиха се и възнасяха къмъ Всевишния горещите си молитви.

— 280 —
Когато бихме съвсемъ блпзко, турците ни викаха да се
спремъ и да се „теслпмимъ''. На това с&що место поручикъ
Живаревъ ни настигна. ТурцитЬ и на него викаха „ дуръ-отуръ",
на които Живаревъ, който еящо беше раненъ и едвамъ вървеше,
като се обърна къмъ тЪхъ, каза:
— Вотъ вамъ „ дуръ-отуръ" и имъ показа юмрука.
Бехме вече изминали 100 — 150 крачки отъ онова место,
гдето турците ни викаха да се спремъ, когато около насъ
се чу едно тжпо удряние, шгвдъ което опълченеца Стефановъ
испъшка.
— Нищо, нищо, ваше благородпе. Азъ ще вървя съ
васъ. И той закрачи по-бързо; но слЪдъ нвколко крачки, той
започна да отслабва. Азъ му подадохъ ржката си, която той
хвана съ жадность и пакъ закрачи.
Но кръвьта, като фонтанъ, бликаше отъ раната му. Види
се, куршума 64 ск&салъ нъкоя артерия. Най-послв С. започна
да залита, и още сл^дъ две три крачки, той съвсемъ отслабна.
— Ваше благородпе, оставете ме. Благословете ме. . . И
нещастния падна, като склопи очи на веки. . . .
Тхзи бъше послЪднята жертва, която азъ видехъ въ
днешната битка.
3-я дружина бъчпе заобиколена отъ къмъ дясното крило
на позицията, следователно, до нея беха най-близко обходните
неприятелски колони. За да изл^земъ отъ обходния кржгъ,
требваше да изминемъ най-голямото растояние; за туй, когато
достигнахме на една височина съ обходившптъ 1 ни турци,
както казахъ и по-горъ 1 , разстоянието помежду ни беше не
повече отъ 20—30 крачки.
До върха на възвишенностьта оставаше още не повече
отъ 150 — 200 крачки, но това разстояние ни се виде безкрайно.
На нашето л^во крило, преди още да излвземъ изъ огненния
кр&гъ, стрелбата не преставаше. 1-а дружина с&що отетжпваше
подъ силния натискъ на противника. Но благодарение на графъ
Толстой, началника на левия флангъ на позицията, който на
чело на дружината съ примерна храбрось и ръ\дка неустраши-
мость се явявалъ, гдето имало най-голяма нужда отъ неговото
прпс&тствие, турците, както се описа по-горъ 1 , бивали отблъсвани
и задържани. Графъ Толстой, както и подполковнпкъ Калитинъ,
пр^зъ всичкото вр^ме на боя е билъ на конь; но когато

— 231 —
дружината се намирала не далеко отъ върха на възвишен-
ностьта, коня му падна лъ подъ него убитъ.
— Юнаци! кобуригв на седлото съ пълни еъ злато,
извикалъ графа на опълченцигв. Който иска нека си вземе.
Охотници за злато, обаче, не се намерили.
Най-поел^ излъзохме на върха на възвишенностьта, гд^то
си въздъхнахме съ облегчение.
Тукъ на възвишенностьта — въ лт^во отъ насъ, бъха
залегнали 15 — 20 опълченци, които стреляха съ правъ ввренъ
изстртшъ по обходившитъ 1 ни турци. Но скоро и тв биха при-
нудени да напуетнатъ възвишенностьта и се да скриятъ въ гъс-
тите фруктови дървета и лозя.
— Ето местото, гдъто пръ^ди 5 — 6 часа свършихме
утренната си похапка. Тукъ се исие носл-вдния куплетъ на
иБсеньта: „Богъ знаетъ, что будетъ съ нами впереди", си
казахме единъ на другъ.
За единъ моментъ ний се спряхме и спогледахме, защото
повече впечатления не можехме да размКшпмъ. ПоройнитЕ
сълзи ни замрежпха очите и ни схванаха гласа.
— Да вървимъ, да вървимъ, каза най-сетнъ 1 Поповъ
защото турците ей сега ще испъкнатъ на възвишенностьта.
И ний забързахме на долу и скоро се скрихме въ лозята и
градинпгЕ. И наистина, турцитЕ скоро излязоха на възвишен-
ностьта и откриха по насъ пушечна стрълба, испърво р^дка,
а по- после и учестена. Но тв не ни преследваха повече и
ний се избавихме. Избавихме се, обаче, по едно необяснимо
чудо. Наистина, да върви человекъ подъ кръстосанъ огънь на
единъ многочисленъ противникъ и то на разстояние не повече
отъ 20 — 30 крачки отъ него и да остане живъ и невр-вдпмъ
64 действително чудо.
Ако можа да се избави остатъка отъ 3-я дружина отъ
явна гибель, то има да се благодари на обстоятелството, че
турците беха крайно уморени, вследствие на което обходпв-
шигв ни не успеха съвевмъ да ни отрКзжатъ пътя и, второ, на
това, че тв стреляха по насъ, безъ да се спиратъ и целятъ.
Когато ний излязохме на възвишенностьта, предните ре-
дове на 1-а дружина вече беха въ лозята. На възвишенностьта,
казваха, графъ Толстой я бплъ спрелъ, за да сръчцне против-
ника съ залпове, но се оказало, че не у всички опълченци

— 232 —
пмало патрони, и че у повечето отъ гвхъ пушките съвсвмъ не
действували.
Умирахме отъ жажда. Азъ вървишката късахъ едвамъ про-
шарилото се грозде, за да си утоля жаждата. Когато мину-
вахме покрай една локва, въ която се виждаше да ех лежали
биволи, Поповъ се наведе надъ нея и започна да пие, но азъ
на сила го оттеглихъ да не ппе мръсната вода.
— Благодаря ви, ми каза той, когато бехме вече далеко
отъ турците, като ми стискаше ръката. Благодаря ви, че не
ми дадохте револвера си: азъ щбхъ да се самоубия.
Когато стигнахме близо до воденицата срещу дефилето,
пръ-дъ очите ни се представи една грозна картина. Отъ тукъ
се виждаше целия градъ, южната часть на който бе обхванатъ
отъ пламъкъ. Огненнитъ 1 язици, като се издигаха на гори, се
съединяваха и по тоя начинъ се образуваше ц-вло огненно море.
По-къмъ свверъ, тукъ-тамъ се показваха малки кръгове тъмни
облачета отъ димъ, които постепенно се увеличаваха и разяс-
няваха, до гдето най на сетни отстъпваха местото си на чер-
вените огненни язици. . . .
Грозна и печална картина! Хубавия, потъналъ въ рас-
кошна зеленина градъ, се пзгуби въ страшното пожарище.
Тъзи картина бъчпе още по-грозна и печална отъ оная,
която оставихме тамъ — на бойното поле. Старо -загорските
граждани и селени, които се биха стекли отъ околните села,
обнадвжени отъ началството, че града не заплашва никаква
опасность, се беха успокоили п останали въ града по домовете си.
Когато стана явно, че турците ще превзематъ града, вече
беше късно за бегание. Въ началото на боя, казваха, мнозина
отъ старо-загорските граждани, които имали какво годе оръ-
жие, биле отишли: едни, да се биятъ съ турците, други, просто
да гледатъ на битката. По-възрастните деца на групи на
групи ходяли по улиците, а жените, събрани предъ портите
си, чакали съ замирание на сърдцето да се научатъ за иехода
на боя. . . Но ето, испърво се запалватъ неколко къщя отъ
турските гранати. Огъня все повече п повече се распростра-
нява. Жителите се хвърлили да гасятъ и да спасяватъ имота си,
и тъкмо въ това време неочаквано се зачуватъ викове: „тур-
ците идатъ". И наистина, турците вече биле въ града. Къмъ
техъ се присъединяватъ веднага гражданите — техните едно-
верци, въ които кипеше злоба и ненавпеть къмъ гяурите, и

— 233 —
всички наедно се хвърлятъ върху беззащитното българско на-
селение. . . Но не само беззащитното българско население, но
и дружините еж биле нападани отъ турците — жители на
града, подпомагани отъ черкезите. Първа рота отъ 2-а дру-
жина е прикривала отстъплението на тая дружина презъ за-
падната часть на града, отъ къмъ Чирпанското шосее, като е
отражавала съ своя огънь нападението на черкезите и град-
ските турци. 5-а дружина е била принудена, при отстжпва-
нието си првзъ града, съ баррикади отъ кола, бъчви и пр. да
спира нахвърлившитъ се върху й турци. При това, гражда-
ните турци стреляли изъ прозорците.
Не може да се опише ужаса съ който е било обхванато
уплашеното старо- загорско население. Обезумели отъ страхъ,
всички се хвърлили да бегатъ. Улиците препълнени съ народъ,
кола и коне. Турците преследвали бегавшите съ щикове, ята-
гани и пушечни гърмежи.
Улиците биле покрити съ мъртви тела и ранени. Мно-
зина отъ жителите, които се крияли по таваните на къщята
и зимниците, станали жертва на пламъците. Другите биле
избити отъ турцитъ, като предварително, жените и девой-
ките еж биле подлагани на поругания . . . Тука, въ Стара-
Загора еж станали жертва на пламъците и на турските зверства
до 10 хпляди невинни българи. . . А ония, които успели да
излезатъ изъ града, беха гонени отъ черкезите и башибозуците,
като диви зверове и немилостиво избивани. Ний съ щабсъ-ка-
питанъ Попова гледахме, какъ черкезите настигаха своите
жертви и ги съсичаха. . . .
Минахме реката и влезохме въ теснината. Тукъ пакъ не
по-малко грозни картини.
— Уфъ! та още ли?! Требва человекъ да има нерви,
като въжа дебели, за да може да понесе всичките ужасии впе-
чатления добити отъ кървавия този день, си мисляхъ азъ.
Наистина, тукъ не се лееше кръвь, не се чуваха пред-
смъртните хърканпя на умирающите, тукъ не царуваше гроз-
ната смърть, но при все това, сцените беха сърдцеразди-
рателни.
Въ теснината беше такава навалица и бъркотия, щото
на човека отъ гледание му се завиваше светъ. Мжже, жени,
деца, войници ранени, отъ раните на които се лееше кръвь
по камъните и пжтя, кола натоварени съ кжщнп потреби, на

— 234 -
които насядали дъща, ранени войници и граждани, коне, ка-
търи, едни отъ гвхъ натоварени съ дръхи, а на други възсъд-
нали жени, старци и двца, всичко това размъшано се движи
напръдъ, като лава.
Плачоветв на женигв, писъците на децата, виковете и
охканията на раненитъ, муканието и ревътъ на уплашените
животни, скърцанието на колата, всичко това се 6е слело въ
единъ адски шумъ, който зловещо се носеше по цялата тес-
нина, като правеше ужасната картина още по-мрачна и сърдце-
раздирателна. ... И този винегретъ отъ живи с&щества въ
панически страхъ бъташе напръдъ. Всички бъгаха наедно и
всеки мислеше и гледаше само за себе си, никой не искаше
да знае за болкитъ на другитЕ — макаръ и да бъха те най-
близки на сърдцето имъ. М&жъ оставяше жена, майка дъцата
си, братя сестритЕ си и т. п. Всвки търсеше спасение.
Азъ видехъ какъ една майка остави гръдното си де-
тенце отъ страна на пътя и търти да бъга. Но не измина тя
50 крачки, когато се обърна и като ранена лъвица се хвърли
назадъ.
— Нвма рожбо, нвма да те оставя, викаше нещастната.
Нека турцитЕ наедно да ни съсъчатъ !
И такива случаи биха много! Имаше много гръдни ДЕца
оставени по пътя; много отъ тъхъ бЕха взетп отъ войниците,
и тръбва да се каже истината, — прЕимущеетвенно отъ рус-
ките. Впрочемъ, те имаха повече възможность, понеже бъха
на коне.
Не далеко отъ Бешъ-Бунаръ, чувамъ да ме вика некой
по фамилия; огдедахъ се и видехъ на една распрътната кола
четпрма опълченци.
— Господинъ подпоручикъ, моля ви, недЕйте ни оставя
ъ ръцете на турцитЕ, се обърщаше единъ отъ раненитъ къмъ
"-не. Както виждате неможемъ да вървимъ, а коларя избъта
ся воловегв.
— Този раненъ бъше волноопръдъляющия се Н. Коншинъ,
отъ 3-я рота на 3-я дружина, русинъ. Той билъ раненъ на три
м^ста, въ връме на настъплението, но изнесенъ отъ опълченцитъ.
Единъ отъ четворицата 6е въ несвЕсь, а останалитъ също
гледаха на мене умоляюще.
Какво можехъ азъ да направя, за да не ги остава въ
ръцЕТЕ на турцитЕ? Нищо. Не далеко отъ Бешъ-Бунаръ, отъ

— 235 -
къмъ града, се раздадоха пушечни гърмежи, които обърнаха
множеството въ бътство. Започна се едно ужасно тласкание.
Всеки гледаше да испревари. Подбутванъ, подтласкванъ и почти
носенъ отъ множеството, азъ се подадохъ на напрйдъ. . . .
— Ваше благородие, господинъ подпоручикъ, молимъ
ви . . . се чуха още веднъжъ сърдцераздирателнигБ молби на
ранените, но само гв ли беха?! . . .
Ако кавалерията тамъ — на бойното поле — не можа да
окаже сжщественно съдМствие на пехотата, то тя тукъ можеше
да окаже голъчма помощь на ранените. Но квдв е тя? . . .
Чудна е человйческата природа! Преди 3 — 4 часа тжзи
безредна масса войници, като лъвове се хвърляше върху про-
тивника, като прескачаше пр-взъ убитите и ранените си дру-
гари, — отиваше на явна смърть. А сега? Сега тв беха за-
бравили и дисциплина и войнишка доблесть и дългъ и изгу-
били и ума и дума и бътаха, безъ да може нвкой да ги спре.
Азъ вид^хъ, какъ офицери на коне се спущаха да спратъ
кавалерията и техния трудъ оставаше напразно. Впрочемъ, въ
такава бъркотия трудно можеше да се спратъ распръснатигв
войници.
Отъ нравственно потрясение и физически упадъкъ азъ ед-
вамъ си влачахъ краката. Моя „денщикъ" Лилитка съ коня ми на-
м-врилъ за благоразумно много по-рано да излезе отъ опасностьта.
Поповъ, щомъ минахме реката, се бе качилъ на единъ
кавалерийски конь.
На плоската възвишенность, срещу с. Дервентъ, оста-
тъците отъ 1-а, 2-а, 3-я и 5-а дружини биха спрени за почивка
и съ цъ-ль да се посъбератъ останалите опълченци. Огъ 3-я
дружина биха се събрали едвамъ 80 человека.
Тукъ Негово Императорско Височество Николай Максими-
лияновичъ Лейхтембергски благодари на опълчените съ с,
дующигБ думи :
— Юнаци! Благодаря ви за геройството, което показяхте
въ днешната битка съ турците. Азъ видехъ какъ вий цели
5 часа се държахте на позицията, храбро и самоотвърженно се
бихте съ противника, численностьта на който, за наше не-
щастие, беше несравнено по-голема отъ нашата. Вий, юпаци,
днесъ се бихте не по- лошо отъ русските войници и азъ се счи-
тамъ за длъженъ лично да доложа на Негово Императорско Ви-
сочество за вашето геройство.

— 236 —
Тези думи на Негово Височество преведе на български
командира на 1-а дружина подполковникъ Кесяковъ.
И тъй, българските опълченци не се оказаха плашливци,
за каквито ги считаха некои отъ офицерите. Те не само не
избътаха, щомъ минахме Дунава но и отъ битката не избътаха.
Напротивъ, споредъ думите на княза Лейхтембергски, те се
биха не по-лошо отъ руските войници, което и въ дМстви-
телность беше тъй. Следователно, останалите живи опълченци
получиха пълно удовлетворение за оскърбленията, които те беха
претърпели отъ своето началство.
Тукъ азъ си припомнихъ за д-ра Вязанкова и съжелявахъ,
че го нвмаше и той да чуе думите на херцога и да се порадва.
Д-ръ Вязянковъ неуморно работи подъ неприятелските из-
стрели, като подаваше нуждната помощь на ранените. Но за не-
щастие, отъ тъзи помощь се въсползуваха само онези опълченци,
които беха ранени въ началото на боя. Всичките други останаха
въ ржцвте на турците и, следъ като биле мъчени, биле избити
до единъ. Д-ръ Вязанковъ до толкова се билъ увлякалъ въ
работата, щото безъ малко щелъ да попадне въ ръцете на
турците. Той ги забелезалъ, когато те биле на 150 — 200
крачки отъ него. Благодарение на това, че коня му билъ не
далеко отъ него, той е можалъ да се избави отъ смъртьта. По-
неже турците се появили почти отъ къмъ тила на Вя-
занкова, той препусналъ коня си къмъ истокъ и настигналъ
генералъ Столетова, съ когото и отишелъ при Гурковпя отрядъ.
Около 2 часа следъ пладне, генералъ Столетовъ, като
билъ угриженъ за пътя на отстъплението, праща охотника
Нустовойтова за да види, дали теснината не е завзета отъ про-
тивника. Въ това, именно, време д-ръ Вязенковъ, препускаю-
щецъ коня си, преследванъ отъ градъ неприятелски куршуми,
се явплъ при Столетова и му указалъ на турските войски, които
били вече почти въ тилътъ. Пътя за отстъпление, прочее, се
оказалъ отрезанъ отъ противника; за туй, началника на опъл-
чението, съ една группа отъ 60 — 70 человека конници, офи-
цери и долни чинове, съ 2-те донски оръдия, къмъ които по-
после се присъединилъ и д-ръ Боневъ, старшия врачъ на
опълчението, който презъ всичкото време подавалъ помощь
на ранените войници отъ 1-а дружина, и двете донски оръдия,
отстъпилъ по направление къмъ северо-истокъ. Генералъ Сто-
летовъ отстъпвалъ полунадвсно, неприятелската верига въ

— 237
Д-ръ Боневъ старши врачъ на опълчението.

— 238 —
това врЗше е била задъ нашия краенъ лЪви флангъ, почти
въ тилътъ ни. Турцигв пъкъ, като видели тая конница и
оръдия, н^кои отъ Ихъ се пустнали и да бътатъ, а други лег-
нали изъ лозята и шубракитъч При това, единъ турчинъ, който
билъ най на края, като не усп^лъ да избяга, прилйпилъ се, съ
цъ-ль да не го забйлйжатъ, къмъ едно орехово дърво. Волно-
опрйд^ляющия се Юрьевъ, руссинъ, пуща коня си къмъ дървото
п съ едно замахвание съ шашката сваля турчина мъртавъ.
При това отстъпление на Столйтова, едно отъ оръдията
се катурнало въ една урва. Войниците, оставени при оръ-
дието да го извадятъ, като срещнали голямо затруднение,
започнали да распрягатъ конетъ. Въ това именно вр^ме д-ръ
Боневъ нрпстигва въ кариеръ при оръдието окуражава вой-
ницитъ 1 и съ общо усилие оръдието се изважда.
При всичката близость на противника, Стол^товъ, заедно съ
окръжавшигв го, благополучно пристигналъ при генералъ Гурко,
между Чадъръ-Могила и с. Дълбоки, и му доложилъ за исхода
на битката и участьта на опълчението. При тоя докладъ ге-
нералъ Столъчювъ не можалъ да удържи поройните си сълзи.
Генералъ Гурко запиталъ Стол-втова, кади се намиратъ Тъхни
Височества Николай и Евгений Максимилияновичъ. На това
Стол^товъ отговорилъ, че гв отстъпили за Казанлъкъ.
— Чудно н^що! Началника на кавалерията, безъ кава-
лерия, отстъпилъ съ пйхот^та, а началника отъ пехотата —
съ кавалерията.
Наистина, кавалерията, командувана отъ Негово Висо-
чество, отъ Стара-Загора 6$ отстъпила къмъ с. Дълбоки, гдйто
се и присъединила къмъ Гурковия отрядъ.
Слъдъ направения докладъ за исхода на боя, генералъ
Столътовъ извикалъ охотници, които да идатъ да намйрятъ
опълчението и да пръдадатъ писмо на началника на щаба, подпол-
ковника Ринкевича. Такива охотници се явили: Мито Анковъ.
Коста Бошняковъ, Георги Николовъ, Иванъ Бошняковъ и Георги
Поповъ. Тия охотници тръгнали да «тигнатъ опълчението пр^зъ
малкия балканъ въ З х / 2 часа сл^дъ пладнъч
СлЪдъ 25 минути почивка жалкигв остатъци на българ-
ското опълчение продължиха отстъплението си. Бъше още ви-
дело, когато стигнахме при Туловата курия, гдъто отряда се
расположи за нощувание.
Моя въхтовой Лплитка най-сетн-в се показа:

— 239 —
— Ти кждЪ б-вше до сега, го запптахъ азъ. Защо не
стоя тамъ, гдъто ти бъше местото?
— Какъ ще стоя тамъ, ваше благородие, когато куршуми
и гранати като дъждъ падаха, ми отговори той наивно. Ний
излязохме на п&тя, а когато хукна народа, а по-послй и кава-
лерията и артилерията да бътатъ и насъ увлякоха.
Тоя отговоръ, разбира се, не ме удовлетвори. И за да ме
задобри Лилитка ме попита, не желая ли да похапна, понеже
ми билъ приготвилъ. Това бъчпе нъчцо необикновенно, тъй
като Лилитка самъ никога не се свщаше да ми приготви ястие,
при всичко че у него винаги имаше мои пари за тъзи цъль.
Лилитка поела едно килимче на тревата, на което сложи ястието.
Но ако и да не бйхъ отъ отзарана нищо хапвалъ, менъ не
ми се ядеше. И какъ ще ми се яде? . . .
Тукъ се бъхме събрали всички отъ дружината офицери,
които уц-вляхме отъ боя — числомъ — всичко двама! азъ и
прапорщикъ Болшевъ. Раненигв капитани : Попозъ и Сгесель
въ това врвме бвха при началникъ на щаба подполковника
Ринкевича.
Ний евднахме на килимчето съ Болшева, спогледахме се
единъ другъ и заплакахме.
Тъй като азъ б-вхъ останалъ старши въ дружината, по-
неже, всички други осв-внъ Болшева бъха убити или ранени,
то и приехъ командуванието й. ПрЪди всичко азъ пр^броихъ
опълченцитв, които се оказаха 117 души, когато пръди боя бъха
около 600. Кждъ ех останалите? Наистина не ще еж паднали
убити всички, тъй като и сега още продължаваха да присти-
гатъ ; но въ вевки случай числото на падналите убити и ранени
б"В голъмо. Ето общата загуба:
1-а дружина ранени: щабсъ-капитанъ Михида — легко
въ крака, поручикъ Соллогубъ — тежко въ шията и рамото,
поручпкъ Гюбенетъ — контузенъ въ хълбока, прапорщикъ
Сорнетъ — легко въ крака съ куршумъ.
3-я дружина убити: дружинния командиръ подполковникъ
Калитинъ, командира на 1-а рота капитанъ Феодоровъ, коман-
дира на П-а рота щабсъ-капитанъ Усовъ и зав^дующия оръ-
жието поручикъ Поповъ.
Ранени: поручикъ Живаревъ — легко, поручикъ Поли-
карповъ — тежко, щабсъ-капитанъ Стесель — легко, щабсъ-

— 240 —
капитанъ Поповъ — легко, подпоручикъ Добровски — тежко
въ крака, подпоручикъ Божинскп — въ крака и рамото.
5-а дружина убити : поручикъ Павловъ.
Ранени: дружинния командиръ подполковникъ Нищенко
— легко, капитанъ Сухомлиновъ — тежко, щабеъ- капитанъ
Розановъ — легко, поручикъ Рудомино — тежко, поручикъ
Яковлевъ — легко, прапорщикъ Максютенко — легко.
Долви чинове излезли отъ строя:
1-а дружина . . 152 человъка
П- а
Ш-я
У-а
Всичко
46
200
116
514 чоловъка.
Следователно, отъ общото число на офицерите, които
влъзоха въ битката, излезли беха отъ строя 22 и 514 че-
ловъка убити и ранени долни чинове.
Но числото на излезлите отъ строя опълченци ранени
беше несравненно по-голъмо; защото много отъ легко ранените
отиваха право по домовете си или въ болниците. Тия опъл-
ченци се считаха въ отлжчка, но мнозина отъ тъхъ впослъд-
ствпе се явяваха въ дружините си.
Когато слънцето залезе и настана нощь, небесния сводъ
на югъ по направление къмъ Стара-Загора 64 освйтенъ съ
червено зарево. Не можеше да има и съмнение, че това
осветление бъше отъ пожара, който вероятно, 64 обхваналъ
целия градъ.
VIII.
20 Юлий. — Бъхме капнали отъ умора въ вчерашния
пъленъ съ тревълнение день и за туй расчитвахме, че съня
ще подкрепи отпадналите ни сили и ние ще забравимъ на
време ужасит^ на тоя кървавъ день. Но надеждата, поне
моята, не се осжществи. Напротивъ, нощьта ми се показа без-
крайно дълга. Ужасни галюцинации ме преследваха въ съня.
Предъ очите ми се испречваха грозните вчерашни картини,
а въ ушите ми се раздаваха топовните и пушечни гърмежи,
виковете на старо-загорскигв жители и охканията на ранените...
Мнозина отъ опълченците, едни свдишкомъ други лежишкомъ,

— 241 —
тихо си приказваха, а онези които спяха, туку мърмориха въ
съня си. Едни отъ тйхъ викаха „ура", други „раненъ, ра-
ненъ" ; имаше и такива, които скокваха на крака съ викъ
„турците, турците, удряйте" . . .
Около ср-вдъ нощь отряда бе вдигнатъ, за да продължава
отстъплението за Казанлъкъ. Но следъ като престояхме повече
отъ единъ часъ готови за пъть, заповяда се опълченците от-
ново да си легнатъ да спятъ. Те беха все бодри и възбудени,
ако и да не беха турили въ устата си и троха хлебъ още отъ
вчера сутриньта, понеже хлеба ни липсуваше. Наистина, по
лпцата имъ се забелязваха следи отъ тежките вчерашни ис-
питания, но при все това въ очите, въ движението и въ цв-
лата имъ фигура се четеше съзнание на собственното имъ вой-
нишко достойнство, чувство на удовлетворено самолюбие и гор-
дость, че съ испълнили дългътъ си.
Опълченците, почти винаги зле третирани отъ офицерите,
наричани страхливци, които следъ първия вистрелъ ще се
разбегатъ като еребици, неволно се беха усъмнили въ себе си.
Мнозина отъ техъ, които още не беха мирисали барутъ, си
задаваха въпросъ: „неужели това е истина"? и колкото повече
се приближавахме къмъ развяската — битката, толкова този
въпросъ по-силно ги мъчеше. Но ето, опълчението всъпи въ
отдавна желанния бой. Всички като лъвове се хвърляха върху
противника и го гоняха и преследваха, макаръ той и да бе
въ 7 — 8 пъти по-многочисленъ. Но „сила слама чупи", каз-
ватъ русейте. Требваше да се отстъпи и да се отстъпи подъ
силния напоръ отъ фронта и въ обходъ на многочисленната
закалена въ боевете съ черногорците Сюлейманъ-пашова армия.
Повтарямъ, опълченците отстъпиха, но не считаха себе си за
победени. Напротивъ, следъ многовековно тежко робство, бъл-
гарите пръвъ пъть въоружени се срещнаха гърди съ гърди
съ своите мъчители и като си примериха силите, се убедиха,
че въ жилите имъ тече кръвьта на техните храбри прадеди.
Тукъ, при Стара-Загора, на 19 Юлий 1877 год., българското
опълчение въскреси военната слава на своите храбри и до-
блестни прадеди, представителите на които съ биле: Крумъ,
Симеонъ, Самуилъ и др. Също тукъ, въ боя при Стара-За-
гора, господарите турци за пръвъ пъть видеха, че раята —
българите, не съ безгласни и немощни. Не напраздно турците
въспеватъ боя при Стара-Загора „съ ешилъ калпаклъ комита".
16

— 242 —
Не далеко отъ нашия бпвуакъ, при Туловата кория, беше
се рас положило многобройното избягало отъ Стара-Загора и
околноетьта му население. Щубзъ цялата нощь тамъ се чуваха
плачове и ридания, но на разсъмнуванпе плачътъ и писъкътъ
се толкова увеличи, щото на человека сърдцето се късаше,
като ги слушаше. Тукъ двца плачатъ та се късатъ и питатъ
за родителите сп, тамъ майка — и всички убити отъ скърбь.
Едната часть отъ бежанците на разсъмнуванпе потегли къмъ
Казанлъкъ, а другата още се не мърдаше отъ местото. Горките!
Т^ още питаяха надвжда, че може би нашити войски пакъ
ще настъпятъ и ще пропъдятъ турците. Между това нашето на-
чалство се опасяваше, да не би турците да настъпятъ по стъп-
ките ни. Испратения въ разездъ пряпорщикъ отъ кавалерията
Зозулпнъ се убедилъ, че турците не проявявали намерение да
настъпватъ.
Пратениците отъ генералъ Столетова охотници насти-
гнаха опълчението при река Тунджа въ И 1 ^ часа презъ
нощьта и испълниха възложената имъ миссия, Началнпкъ щаба
на опълчението, подполковникъ Ринкевпчъ, още въ същата
нощь пспрати съ писмо до генералъ Гурко следующите охот-
ници: Ив. Цветкова, Мито Анкова, Коста Бошнякова, руссина
Пустовойтова и 4 драгуна. Следъ неколко часове лутанпе, съ
големъ рискъ за живота си, пратените на разсъмнуванпе стиг-
нали на ново-загорското шоссе. Отряда на генералъ Гурко,
обаче, не се виждалъ. Те продължили пътя си къмъ иетокъ.
Когато вървели изъ шубраките, пзведнъжъ предъ техъ
се псправя една человеческа фигура. Оказалъ се единъ русски
барабанщикъ, който презъ нощьта билъ заспалъ и не виделъ,
кога п на къде отстъпплъ отряда; той билъ чулъ, обаче, цви-
ление на коне къмъ северо-пстокъ, но не знаялъ да лп въ нея
посока съ нашите. Отъ думите на тоя барабанщикъ, охотнн-
ците разбрали, че требва да държатъ пъть къмъ северо-истокъ
п, действително, следъ неколко часа те стпгналп отряда на
Гурко и предали писмото.
Генералъ Столетовъ, обаче, вече не се нампралъ при Гур-
ковия отрядъ. Той съ щабсъ-ротмистра Лукашева, опълченците-
конница — Г. Напденовъ, Д. Коцевъ и единъ казакъ, тръг-
налъ презъ Хапнъ-Кьой да стигне опълчението. Когато презъ
нощьта стигнали не далеко до с. Мъгляшъ и видели задъ него
много огньове, генералъ Столетовъ съ Д. Коцева и казака се

— 243 —
оп&тили да стигнатъ ©пълчението прЪзъ Трявна, а ротмистръ
Лукашевъ и Г. Найденовъ, продължили п&тя и настигнали
опълчението на 21 Юлий въ Казанлъкъ. Оказало се, че огньо-
вете при с. Мъглишъ биле накладени отъ б^жанцигБ отъ Старо-
загорско.
Майоръ Петръ Тимофеевичъ РЪдкинъ, командиръ на 4-а дружина.
Слънцето б^ше вече високо, когато ц^лия отрядъ напустеа
бивуака при Туловата кория и се оп&ти къмъ Казанлъкъ.
До самата р-Ьчпца, при влизанието въ пжтя, между лозята,
срещнахме 4-а дружина съ една батарея, която идеше да се
присъедини къмъ опълчението. Офицерптъ 1 отъ казаната дру-
16*

— 244 —
жина ни срещнаха твърд* съчувственно, като ни поздравля-
ваха съ блвстящата битка и избавлението ни отъ смъртьта. Между
тъзп бвше и щабъ-капитанъ Михпда. Азъ не можахъ да се
одържа отъ да го не попитамъ.
— Избътаха ли опълченцигв отъ първия изстрвлъ?
— Коня е на 4 крака и то се спъва, а человвкъ е на
два, отвърна Михида сконфузено.
— Азъ бвхъ увъренъ, каза майоръ Ръдкинъ, че опъл-
ченцигв юнашки ще се биятъ.
II наистина, майоръ Рвдкинъ не бъчпе отъ онвзи офицери,
които нападаха опълченцигв. Той бъше безкрайно справедливъ
и добрякъ. Той не само не си позволяваше да псува, да бие опъл-
ченцигв и да имъ прикачва най- унизителни за войнишкото звание,
епитети, но и твърдв горвщо се застъпваше за онеправданигв,
биле тв българи или русей. За туй, съ малко исключение, и не-
говиге подчинени офицери следваха прпмвра па своя началникъ.
4-а дружина зае своето въ походното движение мвсто.
Встъпихме въ лозята и триндафилпгв, за които говорихъ по-
горв. Но сега градинитв цвмаха онъзи прпвлекателность и оча-
рователень пзгледъ, каквито имаха првди десетина дена. Не
се хвърля въ очигв нито оелвиптелната зеленина на цввтята;
не се чувствуваше и упоителния ароматъ отъ полскитв цвътя. . .
Напротпвъ, цвлото пространство имаше монотоненъ изгледъ.
Листето на лозята и дърветата повехнали, клонптв, прътънатп
подъ тяжестьта на плодоветъ, умпеленно, съ наведени глави,
гледаха въ земята. Даже трввата въ некопанитв лозя, която
съ своята буйность бв заглушила и поровила лозовигв пръчки,
стоеше уввхнала и увиснала съ върховегв си надолу. Веселитъ
птички, скрити въ гъсталака, мируваха, като че ли ги бъше
страхъ да издадатъ присътствието си. Съ една ръчь, цълата
богата природа въ трпндафпловата градина, напълно гармони-
раше съ душевното настроение на опълченцигв, които ето какво
си приказваха:
— Какъ ли ще се свърши войната и да ли България
ще бъде освободена? пита единъ.
— Хмъ, както върви работата, май ме е страхъ, се
обажда другъ. При Плъвенъ турцитв ни бъхтаха, тукъ прп
Стара- Загора също . . . Азъ казвахъ, продължи същия, че
турцитв не току тъй ни оставиха да се втурнемъ напръдъ и
че тв ще ни вкаратъ въ капана.

— 245 —
— Чудно нищо, какъ началството испрати такъвъ мало-
чиеленъ отрядъ безъ подръжка, забъчгвзва трети.
— Война безъ жертви не бива, се обади авторитетно
единъ отъ интелегентнитъ опълченци. Ако днесъ турцигв ни
<шха, сутръ нпй ще ги бъхтимъ. Менъ само едно ме е страхъ,
и то е: душманитв на славянството, като видятъ несполукигЬ
на русскптъ войски и тъхната слабость, да не би да се
намъсятъ и тв въ войната, тогава прощавай нашата надежда
за освобождението на България!
— Ехъ море, я некчшъ да жив^мъ, ако не идемъ у Цари-
града, се обади македончето Трайко, а отъ тамо со вапуро у
€олунъ ! . . .
Часътъ бъше 2 слъдъ пладнй, когато отряда пристигна
въ Еазанлъкъ. Една часть отъ жителигв му бъше вече избътала,
а другата, обзета отъ страхъ, бързаше да напустне града.
Отряда се спр-в пакъ задъ женския манастирь.
Да видимъ сега, какво е ставало въ Еазанлъкъ до прнс-
тпганието на отст&пившия отъ Стара-Загора отрядъ. Въ последния
периодъ на комендантствуваннето си въ Еазанлъкъ, майоръ
Поповъ е ималъ 5 сотни казаци, една рота опълченци, една
рота отъ оздравълитъ войници и около хиляда челов^ка
въоръжени граждани.
Донските казаци биле разхвърлени отъ Еазанлъкъ до Еа-
лоферъ, а 4-а дружина била расположена въ с. Шипка за
свръзска между Скобелева и Гурко. Еогато въ Еазанлъкъ
останала една незначителна часть казаци, отъ 4-а дружина
отъ Шипка била испратена една рота. При напущанието на
Еазанлъкъ, генералъ Гурко заповъдалъ на Попова, щомъ стигнатъ
въ града прасни войски, да събере сотнигб и да върви напръдъ,
като се придържа къмъ фланга на предния отдрядъ, п да
държи свръзска съ чести съобщения. Стара Загора и Казанлъкъ
биле свързани вече съ пощенски съобщения посръ-дствомъ
драгунпгБ.
Скоро започнали да пристигатъ тревожни донесения за
угрожающата на града опастность. Населението се обръщало
съ постоянни молби за пушки. За всичко това Поповъ донасялъ
на началството. Скоро, обаче, пръписката се пръкратила съ
Стара-Загора. Никакви известия отъ тамъ не се получавали.
Майоръ Поповъ не можалъ да не заключи, че пр^кращението
на съобщението се длъжи на турскитъ партизани и башибозуци.

— 246 —
Единъ день при майоръ Попова се явява унтеръ-офицера
отъ разезда и съобщава, че отъ 3-я постъ билъ испратенъ
челов^къ на следующия, — но на тоя постъ войниците не се
намърпли. Поповъ далъ ваповъдь да снематъ постовете и съоб-
щението отъ това време ставало вече посрйдствомъ доброволци
— казаци. Между това времето ставало все по- тревожно и по-
тревожно. Известията, които сменявали едно — друго, биле
разноръ'чиви. Требвало да се зематъ мерки за отбраната на
града, поне до толкова, щото да се даде възможность на жи-
телите да заминатъ задъ Балкана и да се принесатъ ра-
нените и болни войници. Множество работници българи ра-
ботяли по укр-впяванието на града. По тоя начинъ цялата
околность на града и пжтя за Шипка биле покрити съ укре-
пления. Пристигналите въ Казанлъкъ офицери, които отивали
да се присъединятъ къмъ предния отрядъ, биле задържани
отъ Попова, тъй като не било известно, какво ставало между
Казанлъкъ и Стара Загора; помежду тези градове вече не съ-
ществувало никакво съобщение.
На 19-и Юлий сутриньта, майоръ Поповъ получилъ записка
отъ А. А. Фрезе за благоприятния вървежъ на работите при
Стара-Загора и за предстоящето на другия день съединение
на всичкия отрядъ наедно. Разбира се, това известие съвър-
шенно успокоило майоръ Попова отъ къмъ Стара-Загора. Оевенъ
това и отъ къмъ Калоферъ се получили известия не до тамъ
обеепокоителни. Поповъ, следъ като съобщилъ това приятно
известие на офицерите, които незабавно тръгпали да се явятъ
на Гурко, съпровождани отъ събраните въ Казанлъкъ драгуни,
гусари и казаци, отишелъ да разгледа фортификационните
работи на града. Въ това време той изведнъжъ съгледалъ но
шоссето безкрайна тълпа пешеходп и конници : това биле
бежанците отъ Стара-Загора, отъ които се научилъ за пора-
жението на юначното опълчение. Майоръ Поповъ бърже се
върналъ въ града, събралъ градския съветъ, безъ турците, за
да вземе мерки за пренасяние на болните и ранените. Казанлъ-
чаните, обаче, щомъ се научили за отстъплението на опълчението,
започнали да се готвятъ да бегатъ. Улиците на града биле
препълнени съ народъ. Въздуха се оглушавалъ отъ охкания,
писъкъ и ридания. Въ това време единъ казакъ, който съ
трудъ си пробивалъ шьть, дошелъ при Попова и му подалъ
записка отъ херцога Николая Максимилияновича. Въ записката

— 247 —
се казвало да ее пспрати 1 / 2 сотня казаци къмъ с. Изиклпи
(Къзълдере), което се намира на кръстопжтя за Балкана и
Стара-Загора, за да влъзе въ свръзска съ опълчението. Ла
турците — граждани било обявено, че ако изл-взатъ отъ домо-
вете си събрани 5 челов^ка наедно, казаците ще стрелятъ
ВЪрху Т-БХЪ.
Между това ранените отъ Стара-Загора започнали да
прпстигатъ и въ скоро връме въ града и околностьта се
събрали до 5 хиляди ранени и до 40 хиляди бежанци.
Въ това време, вследствие на едно фалшиво донесение
отъ казаците, че турците настжпватъ отъ къмъ малкия балканъ,
въ града била произведена страшна паника : мжже, жени и
деца се спустнали да бътатъ и по такъвъ начинъ града въ
растоянпе на около едпнъ часъ съвсвмъ опустелъ. На улицата
останалп само нвколко грждни и нъколко 2 — 3 годишни деца,
оставени отъ майките имъ п една простръна възрастна мома
умрвла отъ страхъ. Но тревогата се оказала фалшива. Каза-
ците приели едно стадо овце, които вдигнали голъмъ прахъ,
за противникъ.
Съ приказъ по опълчението за временно командующъ
дружината бъше назначенъ щабсъ-капитанъ Стесель, а за ротни
командири: на 1-а рота, на мвсто убития капитанъ Феодоровъ,
азъ, на 2-а рота, пряпорщикъ Болшевъ и на 4-а рота но-
водошлия пряпорщикъ Юнгеръ. Но тъй като щабсъ-капитанъ
Стесель, бъше силно контузенъ въ вчерашния бой, то коман-
дуванието на дружината, която слъдъ боя при Стара-Загора, до
поиълванпето й, се двлеше на двъ роти, бъ възложено на
мене, впрочемъ, безъ заповъдь по опълчението.
Щомъ се спръхъ въ Казанлъкъ, по устната заповъдь на
полковникъ Депрерадовича, заместника на генераль Столътова,
който още не бъше се върналъ при опълчението отъ вчерашния
бой, направено бв распореждание да се готви вечеря за
опълченците. Слвдъ като направихъ нуждното по дружината
распореждание, отидохъ въ града съ цвль да се нахраня, тъй
като отъ вчера почти не бъхъ ялъ нищо.
Првди всичко, азъ се отбихъ пжтьомъ у казанлъшкия си
приятель. Потропахъ на портата, но тя се оказа затворена и
никой отъ вжтръ не се обади. Отъ туй разбрахъ, че и тон
е избъталъ. Отъ тамъ ходихъ въ нъколко хана, които сжщо
се оказаха затворени. Най-послъ се отбихъ въ хана на Георги

— 248 —
X. Томовъ, който бъчпе отворенъ, но въ него пакъ жива душа
се не виждаше и не чуваше, ако и да вр-вха на огъвя двъ*
тенджери. Азъ обпколихъ цЪлия ханъ, но никого не нам^рихъ.
За менъ не оставаше съмнвние, че и тоя ханъ бъчпе оетавенъ
отъ притежателя си. Азъ полюбопитствувахъ да видя, какво
се готви въ тенджеригв, и повдигнахъ капака на едната отъ
т^хъ, отъ която бликна ц-блъ облакъ пара отъ вкусната папазъ-
яхния. Надникнахъ въ другата, въ нея се оказа чорба отъ
пиле. БЪхъ гладенъ като вълкъ, а миризмата отъ ястието още
повече ми възбуждаше апетита.
Какво требваше да се прави ? Отъ двйгв едно : или
требваше да влЪза въ правата на стопанина и да си сипя ястие,
или пъкъ да остана гладенъ. Азъ пръ\дпочетохъ първото.
— Все едно, ако не се изяде ястието, ще се развали,
си мпсляхъ азъ, като се стараяхъ да успокоя не съвсвмъ спо-
койната си съвътлъ . . .
Чорбата се оказа твърди вкусна и когато потърсихъ въ
долапа оцетъ, за да я подкиселя, нам^рихъ отгоръ 1 и точено,
— още топло. Наядохъ се пр^въсходно. На излизание отъ
хана съгледахъ едно съвсвмъ ново черкезско свдло, съ което
много ми се искаше да заменя моето ск&сано, като си мисляхъ,
че все едно ще остане въ турски р&ц-в, но не го взехъ. Слъ\дъ
три деня се ср^щнахъ въ Габрово съ ханджията Томова,
комуто и расказахъ за моето стопанствувание въ хана му и за
намерението си да взема новото му свдло. Томовъ се късаше
отъ ядъ.
— А бе брате, защо него взехте, извика той. Не само
седлото, но ако можахте да вземете всичко що б"вхъ оставилъ,
пгвхъ да ви бхда много благо даренъ и то само и само, да не
попадне въ р&цътв на прокл^тит^ турци.
Щомъ се наядохъ, опжтихъ се за бивуака. На улицата
ме срещна единъ унтеръ-офицеръ отъ дружината и ми каза,
че било заповядано дружината да тръгне за Шипка, а отъ
тамъ за Габрово, за да съпровожда раненигв войници. Азъ по-
бързахъ за бивуака. Пхтьомъ се отбихъ въ манастири. Пръчгъ
портата сварихъ много коля, натоварени съ ранени опълченци.
Тукъ-тамъ пзъ колата се чуваха п&шкания и здържани ох-
кания. Въ мънастирския дворъ пр^дъ очите ми се представи
страшва картина, отъ видътъ на която тръпки ме побиха и

— 249 —
ми настръхна косата. Ваденото отъ мене не се поддава на
никакво описание.
Двора положително бъчпе прЕпълненъ съ народъ, но не
народъ здравъ и пъленъ съ сила и енергия. Този народъ,
състоящъ отъ м&же, жени и двца не се движеше, не се въл-
нуваше и не бъташе да се спасява отъ турците, но положи-
телно плуваше въ кървитЕ си. Тукъ н-ьмаше жизнени движения,
а само гърченпя . . .
Голямата часть отъ тия нещастни жертви на турската
звърщина бЕха не израненп, но бЕха въ истинската смисъль
на думата накълцани.
Едно 2 — 3 годишно дътенце, присипнало, плачеше и съ
изнемощелигв си ржчички ту теглеше за дрехата, ту пипаше
хладното лице на горката си мъченица майка. . . .
Калугериците, бледни като сенки, сновяха между хладиигв
вече трупове на умирающигв далеко отъ бащинигв си огнища.
Тъви ужасна картина потресающе подЕйствува на оиъл-
ченцатЕ. Тя не уби, обаче, духътъ имъ, напротивъ, тя вджхна
въ душатЕ на борцигв за българската свобода още по-голБма
отвага и жажда за отмъщение. . . .
Азъ побързахъ да напустна манастирския дворъ. . .
Дружината сварихъ вече готова за пхть. Въ З х / 2 часътъ
напустнахме Казанлъкъ. Следъ нашето заминавание за Шипка,
на полето до манастиря, била отслужена панахида за падналитБ
въ боя при Стара-Загора ратници.
— Никога въ живота си нЕма да забравя тържественно
печалната картина, която представляваше оцвлевшия отъ не-
равния бой отрядъ въ този моментъ, ми казваше по-после •
единъ отъ прис&тствувавшитЕ на панахидата мой другарь.
Когато священника провъзгласи „вЕчная памятъ войнамъ на
полъ брани за въру, царя и отечество животъ свойположившпмъ"
и возгласа „вЕчная памятъ" се подхвана отъ стройното пЕение
на хора, състоящъ отъ офицери и войници, всички като
едиаъ паднахме на колени. ГорЕщи сълзи ручаха отъ очите
ни за падналитЕ началници и другари. Следъ това, всички
мълчишката, като осиротели, се върнахме по мвстата сп,
освЕтлени отъ багрянптЕ л&чи на заходящето слънце. . .
Отъ Казанлъкъ до Шипка пма тъкмо 10 верстп. Пжтя
върви по съвършенно равна и открита местность. Само при

— 250 —
с. Хасътъ минахме посрЪдъ фруктови градини и хасеовеката
и сикеречевската кории.
Избегналия вчера отъ Стара-Загора народъ се бе рас-
ноложплъ между Казанлъкъ и селото Шипка, и за туй сега,
щомъ той виде, че дружината отива за Шипка, се спустна
напрЪдъ, като се стараеше да върви пр*вдъ войската. Впрочемъ,
не всички можаха да испреварятъ дружината. Мнозина отъ
истощенпе, подъ тяжестьта на товара си, едвамъ си влачеха
краката Тези последните проклинаха турците и деньтъ въ
който еж биле родени. Натоварени като добитъци, беха пре-
имущественно жените и децата. Напротивъ, некои отъ мжжете
не само не носяха нищо на гърба си, но те още и ездяха
на коне. Това обстоятелство ми направи лошо впечателение,
и азъ и е се удържахъ отъ да не иехокамъ такива жестоки
мжже и бащи.
— За туй е жена, да носи, ми отговори едипъ отъ
ездившпте на конь. Азъ кипнахъ и го накарахъ да снеме
товара отъ жена си и да го натовари на гърбътъ си.
Когато стигнахме до хасеовеката кория единъ казанлъ-
чанпнъ, съ когото се бехъ запозналъ въ миналите дни, ми
указа местото въ корията, гдето башибозуците беха убили
полковника графа Роникера. Азъ разбрахъ тогава, защо не
можаха да се уловятъ убийците. Корията беше току да самия
пжть и толкова гжета и обширна, щото немаше никаква въз-
можность да се изловятъ въ нея веднъжъ скрившите се разбойници.
Беше вече прпв«черъ, когато дружината стигна въ Шипка.
Улиците на селото беха положително препълнени съ народъ,
коля и добитъкъ, така щото по техъ м&чно можаха да мпнуватъ
отделни хора, а камо ли войска. Това обстоятелство накара
дружината да се расположи за нощувание на бивуакъ край
юго-западната часть на Шипка. Ио-рано пристигналите ранени
войници вече беха испратени за Габрово отъ шипченския
комендантъ.
21 Юлий. — Беше още рано, когато отъ силния шумъ
и крясъкъ па множеството народъ, който се тълпеше въ селото
и около него, се събудихъ отъ сънъ.
Шипка съ околностьта си представляваше една очаро-
вателна, но скръбна картина. Самото село, расположено при
полите на Балкана, тънеше въ зеленина, фруктови дървета,
триндафплови градини и лозя, и измежду тези градини се

— 251 —
пъстряха двоетажви бели к&щя, голямата каменна черква п
училищното здание. Пр^зъ селото лакатушно тече една бал-
канска рйчица, която не далеко отъ п&тя, средъ селото, се
спуща надолу отъ една скала и образува единъ малъкъ водопадъ.
Въ Шипка беше назначенъ за комендаптъ капитанъ Н.,
въ распорежданпето на когото беха дадени няколко казака
за пазение реда и тишината въ селото. Но при стечението на
такова множество и цълъ полкъ казаци не стигаше за горнята ц^ль.
Както се каза по- горе, коменданта още вчера беше испра-
тилъ раненпгв, съ исключение на 15 — 20 человЪка, отъ които
по-вечето беха селени и граждани отъ Отара-Загора. Тия ра-
нени вече беха натоварени на колята и готови за тръгвание.
За туй, безъ да се бавимъ, тъкмо въ 6 часа, дружината тръгна
за Габрово. Но на 300 — 400 крачки отъ селото се прину-
дихме да се спремъ. Нямаше свободенъ пжть. Щомъ се съм-
нало, населението съ колята си се спустнало по единст-
вения за Габрово т-всенъ п&ть и до толкова го затрупало,
особенно съ строшените коля, щото положително не можеше
да мине даже отдйленъ человЪкъ. Дружината беше принудена
да чака цели 4 часа до като се очисти пжтя.
Южния еклонъ на Балкана бъчпе покритъ съ народъ, който
се катереше по скалите и възвишенностигБ като мрави. И
всичкия този народъ, числото на който не беше по-малко отъ
250,000, беше напустналь домовете си, безъ да бе успйлъ да
вземе най- необходимото, като: облекло, храна и пр.
— Добре ще бжде, ако нашите войски пакъ прЪвзематъ
отст&пенигв градища и села. Населението ще се върне въ до-
мовете си и ще успее до нейде да прибере посевите си, каз-
ваха опълченцит-в. Но какво ще б&де, ако войната се про-
дължи? . . .
Требва да кажа, че почти всички верваха въ възмож-
ностьта да превземемъ пакъ въ скоро време Стара-Загора.
Беше следъ пладне, когато дружината пристигна на върха
на Балкана. Минахме покрай стоманената батарея, расположена
на една площадка на десно отъ пжтя, спуснахме се на доло
до седловината, — водораздвлната линия, между южния и се-
верния басейни. На т&зи седловпна имаше едно каменно здание
— турско беклеме.
Спрехме се за почивка на северъ отъ една кръгла висо-
чина. Бехме доста изморени и то не отъ дълъгъ шш>, а отъ

— 252 —
честити спирания; за туй, щомъ се спряхме, опълченците на-
лягаха да спятъ. И азъ легнахъ да си по дремя, но се отка-
захъ отъ намерението си, защото, макаръ юлските слънчеви
л&чи и да падаха отвесно, острия балкански ветрецъ, обаче,
ме пронизваше до костите, тъй като бехъ обл^ченъ въ китель.
Некои отъ опълченпитв сжщо не спеха, а си приказваха.
— Ехъ, да беха 4-а и 6-а дружини при Стара-Загора !
Бога ми, щехме да отблъснемъ турците, извика единъ отъ
събравшите се въ кр&жокъ опълченци.
— Ако и да не ги отблъсняхме, то поне щехме да ги
задържимъ, догдето пристигне генералъ Гурко, се обади другъ.
А ведвъжъ пристпгналъ Гурко, тогава друга щеше да бжде
работата. Въ всеки случай, азъ и сега съмъ доволенъ : трима
турци пронизахъ съ щика си, свърши топ.
— Не, не трпма. а трпдесеть да сваля и тогава нема
да бада доволенъ, извика П. Ще мушкамъ ще стрелямъ до
когато мога. Е, ако „мальчика" Пвановъ, Богъ да го прости,
свали троица турци, то всекий отъ насъ требваше да свали
въ десеть пжти повече.
— Пфе, голема работа извършилъ, като убилъ двама-
трима турца, се обади евреина сигналпста Р. Мошенъ, който
до това време седеше на страна и слушаше. Азъ безъ пушка
убихъ единъ турчинъ съ тр&бата си и той показа искривената
си тр&ба. Хванали се беха единъ турчинъ и единъ българинъ
за гърлата, продължи Мошенъ, азъ се затекохъ при техъ и
тракъ! тракъ! турчина по главата, и той пустна опълченеца. . . .
— Браво, браво Мошенъ, язвикаха опъченците. Ами тур-
чина избега ли? попита го единъ опълченецъ.
— Е,, че какъ ще избега, когато, щомъ той пустна опъл-
ченеца, последния го удуши, а подиръ го промуши съ щика.
— Ами защо вместо да го удряшъ съ тръбата, не взе
пушката и съ пея да го промушишъ, запитаха опълченците
храбрия евреинъ.
— Пфе, защо съ пушката? — се зап&на Мошенъ.
Следъ една почивка отъ 1 х / 2 чаеа ? дружината продължи
п&тя си за Габрово и прпстигна преди залезвание на слън-
цето Минахме првзъ една тесна, крива п постлана съ едри
камъни улица, която беше препълнена съ народъ.
Габровчени сжщо преживяваха страшни дни. Мнозина отъ
техъ беха вече напустналп к&щята си. Другите же беха съв-

— 258 —
свмъ готови за бътание и стигаше нъкой подплашенъ да из-
вика: „турци" за да се впустнатъ всички да бътатъ.
Дружината мина пр-взъ града по единствената улица отъ
югъ за с^веръ и се спря на бивуакъ на „Падалото": тъй се
нарича една поляна, която се намира на свверъ отъ града,
между търновското и севлиевското шосета.
Знаменосеца унтеръ-офицеръ Марчинъ.
Съ сппранието ни на бивуакъ, азъ заповъдахъ да ми рас-
пънатъ палатката. Къмъ това връме донесоха приготвеното за
дружината ястие.
Когато дружината пристигна въ Габрово, болнигв и ра-
нените бт^ха поместени по домоветв, тъй като тв безъ спирание
минаха балкана. Габровчени, тръбва да имъ се отдаде справед-
лпвостьта, твърде съчусгвенно се отнасяха не само къмъ бол-
ните и ранените, но и къмъ нещастните бежанци, на които
съ пълна готовность оказваха своето гостоприемство.

— 254 —
Моя Лилнтка, съ помощьта на други опълченци, распъна
палатката и ми приготви легло на единъ походенъ креватъ,
вероятно принадлежащъ на никого отъ убитите или ранените
офицери. Тъй като бехъ уморенъ и отпадналъ отъ миналите
безсънни нощи, то азъ си легнахъ по-рано, съ твърдо наме-
рение да спя кхсно и на сл-вдующия дееь, и за туй още отъ
по-рано бехъ направилъ всичките нуждни по дружината рас-
пореждания.
Макаръ обстановката и да беше добра и удобна, азъ
дълго време не можахъ да заспя. Вече бъчпе късно и ме уна-
сяше сънь, когато чухъ страшенъ гръмъ. Азъ скокнахъ на
крака, ослушахъ се, — но гръмътъ не се повтори. Повикахъ
единъ отъ опълченците и на въпроса ми, какъвъ бъчпе гръма,
опълченеца съ очудвание ми каза, че не чулъ никакъвъ гръмъ.
Азъ разбрахъ, че нервите ми ех се пошегували, легнахъ пакъ
п този пхть скоро заспахъ.
Сутривьта на 22-й Юлий стапахъ отъ сънь, когато всич-
ките опълченци вече беха на крака. Оледъ като се напихъ
съ чай, отидохъ въ Габрово.
Габрово е типъ на источенъ градъ. Кхщя препмущест-
венно дървени — паянтови, съ чардаци, язлъци и съ твърде
широки стрехи. Повечето отъ кхщята двуетажнп съ корнизи.
Те ех покрити съ големи каменни плочи.
Града се дели отъ р. Янтра на две части : источна и
западна, които се съобщаватъ чрезъ два моста, — - едпна ка-
мененъ, а другия дървенъ. И въ двете части има по една отъ
северъ къмъ югъ крива, послана съ едри камъни улица, а
другите все ех тесни, къси, и често задънени. Оная на неточ-
ната часть на града почти въ средата се раздвоява: на десно
вървп къмъ търновското шосее, а на лево — презъ единъ ви-
сокъ гърбавъ мость — къмъ севлиевското. Чаршията се намира
въ неточната часть на града.
Улиците, както и вчера, се оказаха препълнени съ
народъ. Габровчени се беха поуспокоили. Дюкяните имъ
беха отворени и при грамадното стечение на народъ, голе-
мата ефтиния биеше въ очи напримеръ: ока захаръ З 1 ^ — 4
гроша, добро кафе 14 — 16 гроша, кутия сардели 4 — 5 гроша.
Това ми направи много добро впечатление. Отидохъ въ една
гостинница, която схщо се оказа препълнена съ народъ. За

— 255 —
единъ вкуеенъ обвдъ, състоящъ отъ чорба, яхния, пиле печено
и млвко еъ орисъ, азъ заплатихъ само 5*/ 2 гроша.
Повече отъ гоститв въ гостиннпцата бвха бвжанцц отъ
Южна България. Разговора имъ бвше првимущественно за
страшния день на бвгството. При това, тукъ се говореше за
ония сърдцераздирателни сцени, които с& првдадени, макаръ и
бледно, по-горв. Почти всички се оплакваха, че не успвли
да си взематъ най-потръбнитв нъчца, като дрвхи и даже па-
ритв си изъ съндъцитв. Всичкитъ, обаче, покорно првнасяха не-
щастията си, като исказваха надежда за скорото си завръщание
въ огнпщата си.
Отидохъ у щабсъ-капитанъ Попова. Той се бв располо-
жплъ въ едва добра к&ща, гдвто имаше на расположение
двъ чисти стаи. Поповъ се тъкмеше да объдва.
— Заповвдайте. На врвме дойдохте, ми каза Поповъ
Свдайте да объдваме.
Азъ поблагодарихъ за поканата, като казахъ, че вече съмъ
обвдвалъ.
— Не ви ли е срамъ да обвдвате въ гостинницата, ко-
гато ви знаете, че у мене все ще се намери парче хлвбъ за
едипъ добъръ другарь, ми забвлвжи обидено добродушния Ни-
колай Николаевичъ.
Поповъ имаше уморенъ видъ, лице пръжълтяло и набръч-
кано. Очптв му болвзненно блвстяха. Раната му не показваше
още никакво подобренир. Най-много се оплакваше отъ разстрой-
ство на нервптв п безсъница. II наистина, неговптв нерви тръбва
да бвха твърдв силно разстроени, защото, щомъ заговорихме
за убититъ п раненигв, той пстерпчески заплака.
Заговорихме за отлпчпвшптв се въ боя при Стара- Загора
онълченци и за првдставянпето имъ къмъ награди. Азъ по-
питахъ Попова, кои опълченци мисли да првдстави.
— Ако можеше, азъ бихъ првдставплъ вспчкитв опъл-
ченци отъ ротата, ми отговори той, защото, двйствително, всички
се биха храбро и самоотверженно.
Подиръ това той ми наброи десетина человъка, които
нгблъ бплъ да првдстави.
Избора направенъ отъ Попова за првдставленпие къмъ
награда, споредъ мене, бвше напълно справедливъ и безпри-
страстенъ, още повече, че той бв взелъ въ внимание и зна-
нието на службата и примврното поведенпе на првдставеннтв.

— 256 —
Следъ като прйкарахъ незабелязано около 2 часа у По-
пова, азъ отидохъ на бивуака. Вънъ отъ града заб^лЪзахъ
около моста при Падалото множество народъ. Оказа се, че тамъ
щ^ла да се испълнп смъртната пресжда надъ казанлъшкия кай-
макаминъ. Понеже бъчпе близо до бивуака, то тукъ б"вха на-
дошли почти всичките опълченци. Следъ малко докараха съ
кола осъдения на обесвание. Той съ увиснала на гжрдигв си
глава, седеше на колата по турски. Яйцето на кръвопиеца беше
жълто като сминъ и сухо. Той се килкаше да падне отъ сла-
бость и истощение. Казваха, че този фанатикъ не искалъ да
приема отъ гяурите храна и искалъ да умре отъ гладъ.
Тукъ, до самия мость, имаше нвколко високи върби, подъ
една отъ които и докараха колата. Единъ стражаръ отъ мест-
ната полиция се качи на колата, завърза вхжето на върбата
и нагласи намазаната съ сапунъ примка. Когато всичко беше
готово, стражара се пооттегли настрана, вероятно, за да види
какъвъ ефектъ ще произведе подготовителната за случая ра-
бота, върху каймакамина и окржжавшите го. Въ сжщото това време
каймакамина направи усилено движение. Той се хвана за рит-
лите на колата и се поповдигна на треперящпте си отъ сла-
бость крака. Следъ това, неуверенно посегна съ едната си
ржка къмъ примката, хвана я, и подиръ, съ помощьта на дру-
гата си ржка, я нахлузи на шията си. Коленете му, обаче,
се опреха на колата и тогава стражаря хвана коня за юздата
и го поведе. Азъ видехъ какъ коленете на каймакамина се
повлякоха по дъното на колата; видехъ какъ цвлото му тело
се залюля въ въздуха и повече нищо не видехъ, защото азъ
се обърнахъ и си отидохъ. Чухъ само какъ българите — зри-
тели, преимущественно казанлъчени, викаха:
— Умирай, куче! За такъвъ зверъ една смъртъ е недоста-
тъчна! колко невинна българска кръвь е пролелъ този зверъ!
— Е, този зверъ поне си получи възмездието. А колко
подобни нему убийци има не само ненаказани, но и не лишени
още отъ възможностьта и сега да извършватъ надъ мирното
население разни зверства, каза единъ отъ тълпата.
— Ама не може да се накажатъ всички отведнъжъ, убе-
дително се обади другъ отъ тълпата, вероятно шипчанецъ. Не
далеко отъ селото ни, азъ бехъ очевидецъ какъ по заповедьта
на полковникъ Кесякова се отсекоха главите на 16 души
гаджалп отъ ближните села. Ей тъй хе, насекоха имъ главите

257
и ги хвърлиха въ едшгь трапъ, завърша съ тържество шип-
ченеца. И ако не беха се приближили двама офицери —
казваха, Кпязъ Вяземски и майоръ Поповъ, то щеха още много
турски глави да се отсвчатъ.
Днесъ габровчени раздадоха на опълченците отъ 3-я
дружина, ризи, долни гащи, чорапи, пешкири, навуща и пр.
23 Юлий. — Получихъ заповЪдь незабавно да замина за
Търново, гдбто се намираше нашия опълченски обозъ, и съ
пристиганието си да испратя отъ тамъ за Габрово офицерските
вещи, а тъй сжщо да пр-вдамъ на капитанъ ОрЪшкова запо-
в-вдьта на началството да премести опълченския обозъ въ
Габрово. Още рано сутриньта се качихъ на коня и тръгнахъ.
Габрово-търновското шоссе върви по мйстность пресечена,
вълнообразна и твърди живописна. Тя е покрита съ кории,
пр^имущественно отъ дхбови дървета, осв^нъ това имаше много
фруктови градини, повечето слпви, отъ които габровчени при-
готовляватъ прочутия си пестилъ. Отъ страните на пхтя, по
възвишенностьта, ек распръснати тукъ тамъ кжщя, наречени
колиби, скрити между зелените градини и джбови кории. По
самото шоссе има много ханища. Азъ се сирехъ за почивка
при ханищата на Царева-ливада. Отъ тукъ се отделя п&тя,
който води къмъ Тревна.
Отъ Габрово до тукъ, отъ двете страни на шосеето, се
беха расположпли тракийските бежаоци, които се крияха отъ
палящигв слънчеви л&чи подъ вековиитв сенчести джбови
дървета, а некой отъ техъ си беха направили съ помощьта
на колата и чергите чадъри. Около накладените при палатките
огневе се щураха угрижените и расплакани майки, децата на
които се тълпяха около огъня съ плачъ за парче хлебъ. И
тукъ същата грозна картина на разорение и бедствие. Секашъ
че бехъ осаденъ на всека стъпка да гледамъ злочестината,
която сполетя бедния българпнъ.
Повечето отъ бежанците не само немаха кола и волове,
но и дрехи на гърба си. Вследствие на това, те беха се
принудили, още отъ първите дни, да протягатъ р&це за
милостиня. Такива нещастници имаше въ Габрово, такива ме
приерещаха и сега по п&тя. Хора вече заможни, днесь просяха
за да си нахранятъ гладните деца.
Отъ Царева-ливада, щубзъ градеца Дреново, азъ пристигнахъ
въ Търново. Тамъ се забелезваше извънредно движение.
17

— 258 —
Улиците биха буквално препълнени съ разнокалпбренъ
народъ. Препълнени биха е&що дюкяните, кафенетата и гос-
тпнниците.
Между множеството лесно се забелезваха побледнелите
отъ страхъ иерусалимски дворяни : — Хацковци, Менделевци
и пр. Некои отъ гЪхъ б^ха съ форменни фуражки, съ шпори
и нагайка въ р&ка, или затекната въ ботуша. Цялата т&зп
сбирщина отъ разни Мойшевци и пр, съставляваше часгь отъ
грабителската еврейска компания „Коганъ, Грегеръ и Горвицъ*.
Те б-вха достойни агенти на казаната компания. Както хищните
зверове сл^дягъ своите жертви, за да се хвърлятъ въ удобенъ
моментъ върху пмъ, тъй сжщо всичките т^зи агенти, въ всека
ново заета отъ войските местность, се хвърляха върху насе-
лението и започваха да скубятъ и да скубятъ безъ мплость. Те
предъ нищо не се спираха; пущаха въ ходъ всевъзможни
машинации, фалшификации, застрашавания, па даже и побой.
Впрочемъ, побоя биваше на редко, защото населението, като
виждаше въ носителя на форменната фуражка съ кокарда царски
человекъ, и безъ бой отдаваше всичко безпрекословно.
Чудно е, обаче, това, че въ числото на тези пиявици —
скубачи се намираха по некога и българи. Но това, за щастие,
беха единични личности.
„Нема стадо безъ мърша", казва българската поеловица,
и тя се оправдаваше и въ случая. Такава една мърша, която
сама обичаше да се кичи съ названието „патриотъ", азъ
срещнахъ днесь на една отъ търновските улици между мно-
жеството народъ. Този „патриотъ" беше моя старъ познайникъ
С. Стамболовъ.
— Е, кого виждамъ? се обърнахъ азъ къмъ него, и безъ
забикалки продължихъ: какво търсишъ тукъ? На такъвъ
патриотъ, както тебъ, не му прилича нагайка въ р&ка. Ти,
който викаше винаги: „или да умремъ, или да се освободимъ",
сега требваше да имашъ въ ръцете си пушка, вместо нагайка,
и да бхдешъ тамъ, гдето еж истинските патриоти . . .
— Сега тамъ е ваша работа, мп отговори патриота Стам-
боловъ авторитетно. Моята ще баде после . . .
И действително „работата" на Стамболова се оказа да е
била за после. България дълго време ще помни „работата"
на тоя патриотъ.

— 259 —
Но хотелите и ханищата никаде свободна стая не наагврихъ
и за туй решпхъ да пренощувамъ нрп опълченския обозъ,
който беше расположенъ на левия брегъ на р. Янтра на
югъ отъ града, ако и да ми се искаше, следъ всичко прекарано,
да се расположа некжде по-охолно за нощувание. Моето же-
лание, обачз, се непълни. Едва що бЪхъ се оп&тилъ къмъ
обоза, когато ме срещна търновченина Пеневъ, съ когото б-вхъ
«е запозналъ при първото си идвание въ Търново. Щомъ чу,
че не съмъ можалъ да намеря квартира и че ще нощувамъ
при обоза, Пеневъ ме покани любезно у дома си п азъ приехъ
поканата му съ благодарность. Но и въ тоя случай, азъ треб-
ваше пакъ да отида при обоза, за да си оставя тамъ коня и
да пр^дамъ на капитанъ Ор^шкова запов^дьта, незабавно да
испрати офицерските вещи въ Габрово, к&двто да премести
и обоза. Капитанъ Оръчпкова, обаче, не заварпхъ тамъ.
Вечерьта въ домътъ на Пенева, азъ бехъ посрйщнатъ
твърди радушно отъ домакина и старата му майка. Последнята
се оказа твърди весела, добродушна и разговорлива жена.
Стаята въ която ме поканиха, беше чиста и по български
хубаво наредена. Въ с&щность, наредбата беше скромна,
но менъ ми се много хареса, именно, защото въ нея всичко
беше българско.
— Я ни раскажете, какви новини има кжде васъ ! Скоро
ли войските пакъ ще тръгпатъ напредъ ? ме запита домакинката
п, безъ да чака отговоръ, продължи: Ама ний тукъ страшни
дни и часове прекарахме следъ заминаванието на опълчението !
И баба П., често прекъсвана, ту отъ синътъ си, ту отъ
дъщерите си, расказа за ония страхове и ужаси, съ коию
биле обхванати жителите на Търново и околностьта му, когато
се разнесли слуховете за поражението на русските войски при
Шевенъ и Стара-Загора . . .
— Известието за несполуката на българското опълчение
при Стара-Загора, особенно силно ни наскърби, се обади едната отъ
дъщерите на домакинката. Но за това пъкъ сърдцата ни се
препълниха отъ радость, когато се научихме за юначеството,
което с& показали опълченците въ неравния съ турците бой.
Приятните разговори, обаче, по неволя требваше да се
прекъснатъ, защото всички виждаха, че азъ бехъ уморенъ.
Съ особенно чувство на удоволствие азъ се протегнахъ на
мегкото и чисто легло.
17*

— 260 —
24 Юлий. — Человекъ требва да е проп&тувалъ безъ
спирание цели недели, да е спалъ на постлана на земята
слама, ако и нея пмаше, да му е служплъ ва покривка летния
шпнелъ, най-раскопшото ястие да му е било парче хлебъ и
сирене, за да може да разбере, какво задоволствие азъ по-
чувствувахъ въ к&щата на П., гдето намЪрихъ най-добра
за спане обстановка и вкусна трапеза. Щомъ легнахъ вечерьта,
нзведнъжъ заспахъ и саахъ безпробудно до 9 часа, безъ да
сънувамъ турци и атаки, както попреди. . . .
На сутривьта, сл^дъ като пихъ млеко, отидохъ у капи-
танъ Оръчпкова.
— Че защо лп е потребвалъ обоза сега именно, когато
всбки девь се очаква наст&пванпето на Сюлейманъ-пашовата
армия на Шипка? ми каза той, когато азъ му прЪдадохъ за-
пов"Бдьта на началството относително незабавното испращание
на офицерските вещи и пр^мт^стванпето на обоза въ Габрово.
Отъ Ор-вшкова азъ отидохъ пзъ града, да си купя нвкоп
потребна нъчца и да се срещна съ приятелите си офицери —
едноополченци. Улиците беха, както и вчера, препълнени съ
народъ и много обози, транспорти и пр., принадлежащи на
разни войскови части, пнтенданството п компанията Еоганъ и
пр. Наистина, тукъ въ Търново, числото на разните обозп
б^ше твърде големо. Всичката равна местность около града
бе покрита съ коля и коне — обози, къмъ които непрестанно
прииждаха нови. Но за туй пъкъ строеви части, освенъ 14-а
дивизия, 4 а стрелкова бригада, и една бригада отъ 3-я пеша
дивизия, които беха расположенп на Марно-поло и въ ближ-
ните на града села, други войски немаше.
Срещнахъ се съ приятели офицери и познайници граждани,
които се оказаха вспчки угрижени. Въ уплашения погледъ на
всички се четеше въпросътъ: „какво ще бяде"?
— Какви новини има кжде васъ? ми задаваха приятели
и познайници въпроси и тревожно чакаха да чуятъ отговора ми.
— Истина ли е, че Сюлепманъ-паша се приготовлява
да нападне на Шипка, ме питаха едни отъ офицерите.
— Работата е спукана! Отъ самото начало на войната
до сега три несполуки претърпехме, а какво ще баде по-
нататъкъ, едному Богу е известно, казваха други.
— Турците отъ Плевенъ и Русчукъ се готвятъ да ударягъ
на Свищовъ, казваха трети.

— 261 —
— Изгубели сме! Требва да бягаме, до гдето още имаме
време казваха гражданите. И въ доказателство на своите
твърдения за угрожающата опастность навеждаха разни мотиви
и предложения.
Впрочемъ, всичко което се говореше не беше далечъ отъ
истината. Напрнмвръ, после обедъ изъ града се б"В распръсналъ
слухъ, че 14-а дивизия ще се съсредоточи къмъ османъ-пазар-
ския пъть, по който неточната турска армия на Мехмедъ Али,
се приготовлява да нападне на Търново, въ същото време,
когато Османъ-паша отъ Шгввенъ щ-влъ да удари на Свищовъ,
а Сюлейманъ-паша — на Шипка.
Чудно н^що, какъ се отразява на человека общото
настроение на окръжающпте го! Когато бехъ лице съ лпце
съ неприятеля и ме гледаше въ очите смъртьта, азъ не ис-
питвахъ такова чувство, каквото ме бе обхванало сега. Испитвахъ
единъ страшенъ душевенъ гне?ъ. Неволно и азъ си зададохъ
въпросъ: ами какво ще бъде, ако турците, наистина, пред-
приематъ едно общо настъпление? Какво ще бъде съ България?
Умисленъ и угриженъ отъ общото положение на работите, азъ
се завърнахъ вечерьта на квартирата, съ твърдо намерение
сутре, а най-късно други день, да напустна Търново, при
всичко, че имахъ разрешение да остана до 29-о число. Весе-
лата и разговорлпва баба П. усмихнато ме срещна съ запитвание :
— Е, нагледахте ли се на нашия градъ? Къщята му
май като кафези съ окачени но канарите.
— Градътъ е добъръ, но гражданите съ лоши, отговорпхъ
азъ шеговито.
— Че защо сте се толкова разсърдили на гражданите?
Съ какво съ вп докачили.
— Какъ да не имъ се сърдя, когато те днесь такива
неща ми наговориха за турците, щото азъ положително си
изгубихъ аиетита за вечеря.
— И, синко! Какво да правятъ? У страха, казватъ,
очите съ големи. И ний бехме си натоварили добитъка за да
бегаме, па и сега сме на щрекъ, зеръ да не дава Господъ,
ако дойдатъ турците, съ нази ще стане, каквото стана съ
старо-загорчани.
— Бабо П., не се бойте! Турците никога нема да
дойдатъ тукъ, утешихъ азъ домакинката. Ако вчера турците

— 262 —
ни биха, сутръ ний ще ги биемъ. Не напраздно дъдо Иванъ
испраща своите войски въ България.
Въ това връме дойде синътъ на домакинката и ний про-
дължихме разговора. Той се оказа по куражлия отъ другигв-
граждани.
П. ни разказа, че не само отъ търновските младежи, но
и мнозина отъ околните села и градища, въ голямо число се
събрали и явили пръдъ началството, да искатъ ор&жие, като
се молили да пмъ се назначатъ офицери за да ги обучаватъ и
подготвятъ, да защищаватъ заедно съ другитЕ войски Търново
отъ турцитв.
— Нъма пушки, ни отговориха, продължи П. Идете въ
Свищовъ, гдето се органпзпратъ дружини. Тамъ ще ви дадатъ
пушки, облъкло и ще ви обучаватъ.
Всички търновчани останали недоволни отъ това, гдъто
пункта за организацията на второто опълчение е билъ избранъ
Свищовъ.
Кой ще ходи чакъ въ Свищовъ, се завълнува П., ний
сме увъренп, че тукъ въ Търново, въ продължение на 3 — 4
недБли, щъха да се събератъ до 15 — 20 хиляди опълченци.
— Въ Свищовъ нъма да идемъ, продължи той, нпй
тукъ ще организираме една чета, ще я въоржжимъ, съ каквито
намъримъ пушки, и ще сложимъ костите си като бранимъ
родния си градъ отъ вековните ни мъчители.
Действително, не съвсбмъ сполучливо 6б избрано местото
за организпрание на второто опълчение и то, първо, защото
Свищовъ се намира на крайния съверенъ пръдълъ на България
и, второ, защото тамъ селското население не бъше до толкова
събудено, колкото онова въ търновско и, въобще, въ в&тръш-
ноетьта на България.
25 Юлий. — Още сутриньта отидохъ въ обоза. Капитанъ
Оръшковъ вече бъчпе испратилъ офицерекигв вещи, а обоза
щблъ да тръгне следъ 2 — 3 деня.
Ходихъ въ госпиталя за да се видя съ нашигв ранени
офицери, а именно: Живарева, Поликарпова, Божински и
Добровски, но се оказа, че тъ още пръди 3 деня биле ие-
пратени въ Свищовъ. Останали биха само тежко раненигв
опълченци.
26 и 27 Юлий. — Въпръки моето решение да замина
на 26 за Габрово, азъ останахъ и него день въ Търново.

— 263 —
Нищо ново нямаше. Сутриньта ва 27 напустнахъ старата
българска столица.
Бъчпе още рано когато стигвахъ въ Габрово. Дружината
не сварихъ тукъ. Тя още на 25 била заминала за шипченските
височини, като се задоволила само съ тридневна почивка! За-
минуванието на дружината за Балкана направило не съвсвмъ
добро впечатление на населението, което разбрало, че непри-
ятеля настжпва.
Нищо тревожно, обаче, още нямаше отъ къмъ Балкана.
Навестихъ щабсъ-капптанъ Попова, който ми се похвали,
че най-кхсно слЪдъ десетина деня щблъ да се върне въ дру-
жината, тъй като раната му благополучно заздравявала.
Щабсъ-капитанъ Стесель, който беше контузенъ на 19
Юлий, още се намъфваше въ Габрово. Той се бе устроплъ тукъ
на квартира твърд* удобно.
Въ Габрово същата навалица. Улиците препълнени съ
народъ. Една голяма часть отъ бежанците се бъчпе расположила
около града, тъй като кжщята беха препълнени. По улиците
току се испречваха полуголи деца и протягаха рхка.
— Братушко, дай ми гологанче да си купимъ хлебъ,
викаха те съ плачъ.
Имаше, обаче, и възрастни жени и мхже, които мълчиш-
ката се приближаваха съ наведени на долу очи и протягаха
ржка за милостиня. Отъ всичко се познаваше, че грозната
нужда ги бе докарала до просия.
IX.
28 Юлий. — Колкото и да е добре на гости, а у дома
е още по-добре, казва една русска поговорка. Азъ бехъ
както въ Търново, тъй сжщо и тука на гости, — и за туй,
при всичко, че имахъ още време да стоя, бързахъ да си ида
у дома — тамъ на Балкана — въ средата на своето семейство.
Въ в 1 ^ часа сутриньта, азъ тръгнахъ за Шипка.
Деньтъ беше навъсенъ. Черни облаци като нощь беха
нависнали надъ грандиозния Балканъ и покрили съ своята черна
завеса високите му върхове. Такива облаци винаги биватъ
дъждоносни и за туй азъ подканихъ коня си да ускори крач-
ките. Отъ Габрово пжтя върви по левия брегъ на р. Янтра,
като се издига постепенно нагоре. Въ 5 — 6 версти отъ града

— 264 —
мпнахъ прЪзъ реката по едпнъ високъ гърбавъ отъ стара на-
права мостъ, който впоследствие беше нареченъ отъ русспгв
„чортовъ мостъ*. Наистина, моста, при.твпенъ съ единпя си
край къмъ една скала, издигнатъ високо на 5 — 10 метра надъ
водата, 6$ тъсенъ, колкото да мпне една кола, и безъ пр-вчкп
отъ страни. Той имаше твърде дивъ изгледъ, беше страшенъ
за мпнуванпе, и напълно заслужаваше названието си „чортовъ
мостъ". Отъ моста, до десния брътъ на реката, върви едпнъ
пжть къмъ с. Топлиш ь. На разстояние 2 версти отъ него —
до Червенъ- брътъ — се започва подема за Балкана. Колкото
се въскачвахъ по на високо, толкова ставаше по-студено п
влажно, тъй щото, когато се въскачихъ на върха на свдло-
вината, бехъ съвсвмъ мокъръ. Облаците бЪха толкова сгъстени,
щото въ нбколко крачки положително нищо се не виждаше.
3-я дружина бътле расположена въ лйво отъ шоссето и отъ
каменното здание, на една площадка, на която опълченците
си бЪха распънали полупзгнилптв ооходни палатки — тан-
табри Моя Лилитка се бе свтилъ да растеше и моята палатка,
по въ нея не беше приготвплъ легло, нито пъкъ стръкъ сухъ
папрътнпкъ, или поне шума да бе донесалъ. За себе си, обаче,
той бе се погрпжилъ, както всичките опълченци и си беше
направилъ въ палатката легло отъ дървени клонове и папрът-
никъ. На това легло го сварпхъ да сп почива. За първъ пжть
въ живота сп виждахъ такъвъ сънлю, като моя денщпкъ Ли-
литка. Той беше въ състояние да спи 48 часа, ако го не буди
никой. Щомъ се наядеше, веднага отиваше на „боковую", както
го закачаха другите вестови.
— Ну, что Лилитка, опять на „боковую"? го попптваше
некой.
— Е, че какво да правя? — учение нема, или пъкъ негово
благородие го нема, и Лилитка ляга на „боковую" и спи като
мечка. Този, олицетворение на мързела, нечистоплътностьта и
неакуратностьта, но требва да кажа, честенъ денщпкъ, ми беше
отдавна дотегналъ, но можеше да се смени, само следъ цвлъ
редъ формалности, които не ми бвха приятни. Но тоя пжть
Лилитка еъ своята немарлпвость до толкова ме ядоса, щото азъ
му заповедахъ веднага да си събере дрехите и да сп отиде въ
ротата, отъ която го беше много страхъ. Тамъ немаше време
да спи.
— Ваше благородие ... се обърна къмъ мене умоляюще
и плачевно Лилитка.

— 265 —
— Никакво ваше благородие. Вземп си др^хигв п маршъ
въ ротата! му пзвпкахъ азъ.
Смутенъ отъ неочаквания обратъ на работата, Лилитка
нерешително се обърна, прибра си дрехите и отиде въ ротата.
— Искашъ ли да бвдешъ при мене денщикъ? попитахъ
азъ македончето Трайко Николовъ отъ 1-а рота, който бъше
доведенъ при мене, по моя заповвдь, но по избора на фелд-
фебеля.
— „Желавамъ", ваше благородие, отговори Трайко по
войнишки — развързано п високо; но когато ке пмаме бой
со турчино, ке ме пустнешъ, ваше благородпе, и азъ да се
бпемъ со проклътпо турчпнъ.
— Добрв. Само да не бждешъ такъвъ сънлю и мързе-
лпвъ като Лилитка, му казахъ азъ.
— Ваше благородие, ако бидемъ такъвъ, со пушка да
ме убиешъ, отговори Трайко обидено.
Не се измина и 1 / 2 часъ, когато Трайко, съпроважданъ
отъ още едпнъ опълченецъ, безъ да му бъхъ далъ още запо-
ввдь, и двамата натоварени съ пръти п папрътникъ застанаха
при палатката мп.
— Ке ви направимъ, ваше благородие, креватъ, ми каза
Трайко високо и засмънъ. И, дъйствиелно, шгвдъ малко на ин-
провизпрания мп креватъ бвха наредени походните ми въщи.
Надвечеръ, гъстия и влаженъ облакъ, който пзмокрюваше
человвка до коститв, още повече се сг&сти.
Щомъ се завърнахъ отъ командировката си, азъ се явпхъ
въ щаба на опълчението, който се бвще расположилъ при ка-
менното здание на свдловината, наръчено турска казарма.
Опълчението още на 22 Юлий се било вдигнало на
шипченския върхъ, гдвто се намирала часть отъ Орловския
полкъ. Вечерьта на с&щото число, майоръ Поповъ, който съ-
стоеше при щаба на опълчението, получилъ заповвдь отъ гене-
ралъ Рауха да се спустне на слвдующия депь сутриньта въ
долината съ половинъ сотня уралцн, да върви за Казанлъкъ,
за да обрекогносцпрува мвстностьта, пръзъ която щвше да мине
првзъ Казанлъкъ отрядътъ, състоящъ отъ казанския и астра-
хански драгунски полкове п 2 сотни казаци. На чело на тоя
отрядъ щвлъ да б&де Негово Императорско Височество Евгений
Максимилияновичъ, който требвало да отиде за Хапнъ-Кьоп.

— 266 —
На Попова било заповядано същевременно да вземе отъ
Казанлъкъ отъ турските складове, колкото е възможно повече
палатки за опълчението и продукти.
На 28 Юлий, въ 8 часа сутрпньта, Поповъ, на чело на
1 / 2 сотня казаци, командувана отъ сотника Любовпна и под-
поручпкъ Валднера, потеглплъ и скоро стигналъ до Казанлъкъ.
Безъ да му смета, че въ града може да има турци, По-
повъ влЪзалъ въ Казанлъкъ, стигналъ до турската болница,
гдвто, като почукалъ на портата, искочплъ бл^денъ като платно
и треперящъ д-ръ Вълковичъ.
На бързо Вълковичъ расказалъ на Попова, че въ града
преди малко пристигнали два ескадрона кавалерия — черкези
и башибозуци и че една часть отъ последните биле при
конака.
— Спасявайте се скоро, догдето още пма време, казалъ
д-ръ Вълковичъ, който се опасявалъ и за своята садба.
Поповъ, безъ да губи време, се опътилъ къмъ истокъ и,
щомъ изл^залъ на край града, благодарение па обстоятелството
че знаялъ пхтя, пзвилъ на л1зво и въ карьеръ избъталъ съ
полусотнята на западната часть на града, пр^слЕдванъ отъ про-
тивника. При това пр^слъмсвание билъ раненъ единъ казакъ.
Скоро пристигнали на помощь два ескадроиа кавалерия, които,
на чело съ майоръ Попова, се хвърлили напредъ — върху
противника. Черкезите и башибозуците, пспоплашенп, се пуст-
нали да бътатъ, като оставили на бойното поле и изъ улиците
на града 45 человека убити.
При това Поповъ взелъ единъ черкезски знаменеиъ знакъ
п неколко кола съ конете заедно. Колата бпле пълни съ разни
стоки награбени отъ българските дюгепп. Като испълнплъ въ точ-
ность заповедъта на началството, майоръ Поповъ се завърналъ
на Шипка.
29 Юлий. — Още отъ снощи вечерь дъжда не преставаше.
Опълченците, пзмокренп до костите, се свиваха подъ наполо-
вина испокъсаните гнили палатки. Но и тезп скъсани палатки
беха твърде малко, вследствие па което опълченците буквално
беха натъпкани въ техъ, като риба въ каче. На вспчки за
постелка и покривка служаха шинелите. Но п шинели немаше
достатъчно.
Въ дружината 1 1 1 человека беха безъ шинели, тъй като
почти всичките опълченци беха ги оставили при Стара-Загора,

- 267 —
понеже преди атаката беха ги снели отъ гърбътъ сп, 14: че-
ловека беха безъ мундири и почти всичките безъ панталони и
чизми. Шинелите же, а особено мундирите, които имаха опъл-
ченците, беха пспокъсанп и одърпани Между това, времето не
се оправяше. Ако нвмаше дъждъ, то тъмни и влажни облаци
като калпакъ покриваха шипченските върхове. Продоволствието
на опълченците беше и неудовлетворително и несвоевременно.
Вследствие големото стечение на народъ въ Габрово, про-
дукти, а особенно хлебъ, не вивагп се намираха. А пъкъ
по причина на големото разстояние отъ шипченските височини
до Габрово и малките превозочни средства, и тези малко
продукти, заедно съ 1 /± фунтовия сухаръ на день — твърде
често закъсняваха, а по-после и съвсемъ не се получаваха. А
да се направи запасъ за повече дни немаше възможность,
първо, защото липсваше место, где да се пазятъ отъ дъждъ
продуктите, които и безъ това пристигаха на позицията съв-
свмъ измокрени и, второ, пе беше пзвестно до кога ще
стоимъ тукъ. Самата же храна се раздаваше и пзядваше подъ
открито небе и често пжти подъ проливенъ дъждъ, вследствие
на което до гдето опълченците я ядеха още, тя истиваше и
тлъстпната замръзваше.
При тпя условия се появиха дезпнтерия п треска, които
още повече се усилваха отъ студа. Не само болните, но и здра-
вите треперяха отъ студъ, като листъ.
Една часть отъ болните се пспращаха въ Габрово, дру-
гата — по-малката — оставаше за лекуванпе на позицията, подъ
мокрите палатки. Най-лошото следствие отъ всичко това беше,
че опълченците започнаха да се отлъчватъ отъ ротите си въ
ближните села и колиби, по която причина редовете на ро-
тите значително се намалиха.
Положението на офицерите отъ дружините не беше по-
завидно отъ онова на опълченците. Следъ Старо-Загорскпя бой
офицерските въ дружините трапезарии се разстроиха и за туй
сега те се храняха отъ Александровската — ротната кухня.
Вече третип день отъ когато се разболехъ и азъ отъ
треска и дезпнтерия. Хранехъ се само съ пресно краве млеко.
Но скоро се лишихъ и отъ тая храна и останахъ, както се
казва, „на пише свят. Антония". Млечната крава, която ми
беше далъ полковнпкъ Кесяковъ отъ дружинния добитъкъ, кол-
кото и да ми беше м&чно, заповедахъ да се употреби за храна

— 268 —
на дружината, тъй като дружинния добитъкъ се бъ свършплъ.
Това свършвание на добитъка ми се виде чудно, защото щувди
десетина дена, дружината имаше цъло стадо.
На 3-й Августъ четохъ реляцпята отъ щаба на опълче-
нието за Старо- Загорския бои.
Ето и съдържанието й:
„На 19-й Юлий, 1877 год. въ 10 часа сутрпньта 3-я
дружина, получи зановЕдь да се снеме отъ бивуака при с.
Айданлпи и да иде къмъ града Стара-Загора, срЕщу който, отъ
къмъ югъ, се появи въ значителна сила неприятеля. Близо до
града дружината бЕше срЕщната съ честъ пушечееъ огънь отъ
противуположнитъ градини. Дружината набързо се развърна въ
боенъ редъ и попадна въ първата линия. При това, въ пър-
вата линия биха 1-а рота на капитанъ Феодорова и 2-а рота
на щабсъ-капитанъ Усова, копто роти испратиха верига. Въ
2-а линия — 3-тя рота на щабсъ-капитанъ Попова и 4-та рота
на щабсъ-капитанъ Стеселя. Дружината се намираше на съвър-
шен но открита местность, тогава, когато неприятеля бъчпе скритъ
въ градпнигв, т. е. заемаше по-добра позиция.
Дружинния командиръ подполковникъ Калитпнъ заповяда
на всичките да вървятъ напръдъ. Пръдвижението бъше въ пъ-
ленъ редъ. Като заеха втората позиция, двете роти отъ пър-
вата линия усилиха веригата, а останалитЕ две роти заеха
техните мЕста. Въ това връме бЕше раненъ шабсъ-капптанъ
Усовъ и подпоручикъ Божпнски. Първия отъ техъ се силеше
да върви, но когато силите му ослабнаха, испраща войниците
напрЕдъ, като имъ извика: „Сбогомъ юнаци напрЕДъ"! Следъ
това, той бЕше поразенъ съ два куршума въ главата и падна
мъртавъ.
Командуванието на 2-а рота пое подпоручикъ Добровскп.
Като забЕлъжи, че на нашия дЕсенъ флангъ се усилва вери-
гата и сг&стенитЕ частп на противника, дружинния командиръ
заповъда на щабсъ-капитанъ Попова да пзведе ротата и да
обхване левия флангъ на противника. Ротата тръгна напрЕдъ,
на чело съ ротния си командиръ щабсъ-капитанъ Попова и
подпоручикъ Кисова, съ ПЕсеньта „Бой, бой, юнаци", която
запЕха офицеритЕ и подхванаха опълченцитъ. Като даде врЕме
на 3-я рота да се подаде напрЕдъ, дружинния командиръ й
заповъда да вземе участпе въ атаката. Ротата тръгна напръдъ
съ юнашки крачкп. ПрЕдп да пристигне на 70 крачки до про-

— 2о9 —
тпвнпка, ц-Ьлата линия се хвърли съ гръмогласно „ура" на не-
приятеля „въ щпки".
При това, подпоручикъ Кисовъ като взелъ отъ ранения
турски тр&бачъ тржбата, самъ затржбилъ атака. Барабанщика
Жилковъ. при всичко, че беше рапенъ, въ кракътъ, вървеше
нанр^дъ съ барабаненъ бой. Неприятеля не издържа дружния
натискъ и безъ гърмежъ въ голтшъ безпорядъкъ, пзбъта назадъ.
Тжзи атака твърде ск&по ни струваше" . . . *)
Отъ изложеното въ реляцията се види, че има известни
противур^чия между нея и моите бележки. Въ реляцията се
казва, че 3-я дружина въ 10 часа сутриньта заминала къмъ
града и попаднала подъ неприятелския огънь, тогава когато,
въ дМствителность, дружината не въ 10 часа, а по-рано се
вдигна отъ мъхтонощуванието при с. Айданлии и не отиде къмъ
града, а на възвишенностьта. Казва се по-нататъкъ въ реляцията,
че дружинния командиръ подполковникъ Калитинъ заповедалъ на
всички да вървятъ напр-вдъ. Въ дМствителность же, когато
дружината испратп две роти въ първа линия, останалите две
роти се спряха : 4-а рота на местото, гдето дружината се
построи въ две линии, а 3-я рота задъ купите при Чадъръ-
могила. Казва се още, че щабсъ-капптанъ Усовъ и подпоручикъ
Божински биле ранени, когато ротите отъ втора линия заели
местото на ония отъ първата, — въ дМствителность же под-
поручикъ Божински беше раненъ, когато 3-я рота беше още
задъ купите, гдето санитарите беха го донесли. Въ с&щата се
казва, че щабсъ-капитанъ Усовъ е билъ убитъ на местото,
тогава, когато той падна мъртавъ, вече носенъ отъ санитарите
на прМързъчния пункъ. Казва се още че барабанщика Жилковъ
тржбплъ за въ атака, тогава, когато въ това време въ 3-я рота
не беше останалъ въ строя, нито барабанщпкъ, нито трхбачъ.
Тези еж поправките, които споредъ мене, требва да се
направятъ въ реляцията.
Следъ отст&пванието на предния отрядъ отъ Стара-Загора
и расформпруванието му, генералъ Гурко, като се разделяше
съ отряда, беше издалъ заповедь, въ която за опълчението
казваше следующето.
*) ПрЪзъ 1891 год., въ сметния Стамболовъ режимъ, когато б4хъ арестуванъ,
при обиска, между много други книжа б^Ъха взели и памятнитЪ ми книжки за Русско-
Турската, пр^зъ 1877 год. война. Нарочно или случайно, по-голймата часть отъ
кавжата ми се върнаха, въ сжщото число и памятнигв ми книжки, съ много откъс-
нати листове, въ които 6Ъ попаднала и едната часть отъ реляцията.

- 270 —
„Къмъ васъ се обръщамъ българска дружини! На 19-о
число пр-Ьдъ Стара-Загора вий привлякохте върху себе си 15
неприятелски баталиони, т. е. почти четире ш&ти по-силенъ
непрпятель, съ многочпсленна далпобойна артпллерия, протпвъ
която вий можахте да противупоставите 4 планински орядия.
Безъ да се гледа на това голямо пр^въсходство на турските
войски, вий, отъ 8 часа сутриньта до 2 часа после пладне,
съ удивително мхжество, защищавахте своя роденъ градъ и съ
това дадохте възможность на другите войски отъ предния
отрядъ да разбиятъ турците при село Джуранлпп, вследствие
на което цъ\чата армпя на Сюлепманъ-паша е била принудена
да отстжпп. Това беше първия бой, въ който вий вст&пихте
въ борба съ враговете и въ него изведнъжъ се показахте та-
кива герои, съ които цялата руска армпя може да се горд/ве
и да каже, че не се е излъгала, като е пратила въ вашите ре-
дове най-добрите си офицери. Вий сте ядката на бжд&щата
българска армпя. Ще се изминатъ години и тая бадхща бъл-
гарска армия ще каже: „Нпй сме потомци на славните за-
щитници на Стара-Загора".
Следъ това генералъ Гурко въ с&щпя приказъ се обръща
съ следующпте думи къмъ целия отрядъ:
„Съ болка на сърдцето се раздвлямъ отъ васъ, войски
отъ предния отрядъ, като си спомнямъ че 38 деня прекарахъ
въ вашата среда, че бехъ свидвтель на вашите юнашки под-
визи п чудни тежки трудове, че видбхъ какъ всичките три
рода оръжия се надпреварвахте помежду си въ честното ис-
пълнепие на бойната служба. Всичко това нема да се изглади отъ
моето сърдце и ще служи за най-добъръ споменъ въ живота ми.
Войници отъ предния отрядъ! На васъ падна завидната
роля въ такова кратко време да покажите толкова примери
отъ мхжество и самоотверженность; впй ще почерпнете сила
за други нови подвизи п азъ съмъ уверенъ, че кждвто и да
се срещнете съ противника, вий нема да помрачите славата,
която спечелихте на предния отрядъ".
Балкана продължаваше да е мраченъ. Дъждовете се сме-
няваха съ гжсти мъгли, презъ които не можеше да се види
нищо въ неколко крачки. Опълченците вече цела неделя седяха
въ своите палатки, измокрени като мишки и треперящи отъ
студъ. Освенъ това, те търпеха страшенъ гладъ, тъй като не
само продукти не се получаваха па позицията, но даже и сухари

— 271 —
нямаше. Генералъ Столйтовъ не веднажъ бе молилъ генералъ-
майоръ Дерожински, началника на Габровския отрядъ, да вземе
мерки за редовното испращание на Шипка сухари или хлЪбъ,
а на 31 Юлий комаедирува графа Толстой да доложи на Не-
гово Императорско Впсочество главнокомандующия състоянието
на опълчението. Следствието отъ това положение беше, че от-
л&чкпте и разболяванията все повече и повече се увеличаваха.
Види се, това обстоятелство бе накарало генералъ Столъ л това
да снеме опълчението долу, — въ с. Шипка, безъ да обръща
внимание на тревожните донесения, които му се съобщаваха
отъ зав"Бдующия кавалерията на отряда, войсковия старшина
Кириловъ отъ с. Шипка. На превала беха оставени само 3-я
дружина и артилерийските части, (осв-внъ планинските орвдия,
които генерала взе съ себе си) подъ командата на княза Вя-
земски. При спущанието си въ с. Шипка, генерала оставплъ
4-а дружина на Поповата възвишенность — между позицията
св. Никола и с. Шипка.
— Хмъ! вместо да ни преместятъ отъ тукъ и да ни при-
ведатъ въ редъ, за да заприличаме на войници, насъ ни тикатъ
напредъ, мърморяха подъ носъ офицерите.
Нри всичко, че некои отъ офицерите намираха грешка
на генерала, за гдето снема дружините въ триндафиловата
долина, още повече, че всеки день се очакваше наст&пванието
на противника, но требва да се признае, че друго средство,
за да се спратъ болестьта и отл&чките и да се уреди продо-
волствието, немаше.
Щомъ бежанците се научиха, че войската слиза за Шипка,
те, въпреки предупреждението да не минаватъ Балкана, по-
следваха дружините. Едни отъ техъ потеглиха за Казанлъкъ,
други се разместиха по ближните села, а трети се расположиха
на бивуакъ не далеко отъ опълчението, — около с. Шипка.
Но впоследствие, когато настъпиха черкезите и башибозуците,
мнозина отъ бежанците заплатиха съ живота си за тая техна
непредпазливость.
Отъ дохождающите изъ долината опълченци и офицери,
са научихме, че тамъ времето било великолепно. Летното слънце
печало така, щото камъните се пукали. Но не ни остана дълго
време да завиждаме на другарите си: дружините скоро на-
пустнаха Шипка. Распространилъ се беше слухъ, че неприя-
теля настжпвалъ съ големи сили отъ къмъ Стара-Загора,

— 272 —
Мъглпшъ п Калоферъ. Това известие, впрочемъ, не беше не-
очаквано. Напротпвъ, сл-вдъ отстъпванпето пи отъ Стара-Загора,
ний очаквахме противника всекидневно, при всичко това, из-
вестието произведе голяма тревога, както между войската, тъй
също п между населението. Дружините се приготвиха да ср"вщ-
натъ противника. За тази тревога ний се научихме едва на
3 Августъ въ 10 часа вечерьта отъ единъ офицеръ, дошелъ
отъ с. Шипка. Не се измина много време, следъ това из-
вестие, когато по шосето се зачу силенъ шумъ. Оказа се, че
народа расположенъ въ с. Шипка и по околните села, щомъ
се научплъ за настъпванието на неприятеля, пустналъ се да
бъта по шосето п склона на шипченската възвпшепность. Но
тревогата се оказа фалшива. Известието за настъпванието на
противника беше преувеличено. Наистина, отъ къмъ Калоферъ
настъпвала една партия черкези и башибозуци около 300 че-
ловека, но тя бпла пропъдена отъ нашите казаци. На бой-
ното поле биле оставени неколко убити человека и коня,
а ранените биле взети прп отстъпванието; отъ наша страна
имало убпти двама казака и раненъ единъ вахмистръ. Въ съ-
щото това време, друга една партия черкези и башпбозуцп —
по-многочисленна — нападналп на Казанлъкъ, гдето изсекли
мнозина отъ ония, които се биле завърнали въ огнищата си.
— Разбира се, че това появявание на черкезите и башибо-
зуците служеше за подтвържденпе на распръснатпя слухъ, че
Сюлейманъ-паша, следъ като привелъ въ порядъкъ растроената
си въ бпткпте прп Нова и Стара-Загора 45-хплядна армия,
настъпвалъ отъ тези последните градове къмъ Шипка. Требваше
да се очаква, следователно, че днесь или утре, той ще на-
ближи къмъ нашата позиция, която ний требваше да отбра-
няваме, прп всичката наша малочисленность.
Наистина, въ това време шипченския отрядъ състоеше отъ
5 непълнп, разстроени, освенъ 4-а дружина, въ битката при
Стара-Загора и твърде лошо въоръжени и обмундпровани, дру-
жини, 10 роти отъ орловския полкъ, една турска далнобойна
стоманена батарея отъ 6 оръдия, която беше оставена отъ
турците на 6 Юлий, една 9-ти, една 4-ре-фунтова п г / 2 пла-
нинска батареи, конна пионерна команда, една команда отъ
30-и казашки полкъ и българската конна сотня, редовете на
която се беха попълнили въ първите числа на Августъ месецъ
въ Габрово.

— 273 —
Отъ 4-и Августъ висящите на шипченските височини облаци
започнаха да се раск&сватъ и златните слънчеви л&чи затреп-
тяха по грандиозния Балканъ. Августовското топло слънце влезе
въ своите права. Навръчиени само зак&снелите облаци го
затрупваха, но скоро, подгонвани отъ острия балкански ветрецъ
и слънчевите лячп, гЬ се пръсваха въ пълна безредица.
На 5-и Августъ въ 4-хъ дружини пристигнаха, отъ вто-
рата серия на опълчението, 540 челов-вка, за попълнение раз-
редените имъ редове, което даде по 135 за вейка дружина. Осв-внъ
това, отъ обоза придойдоха въ 3-я дружина 35 челов^ка, та
всичко станаха 170 человека. — Следователно, редовете на
ротите й се увеличиха съ по 43 человека. Сравнително, това
увеличение беше незначително, но то направи твърде добро
впечатление на старите опълченци, — още повече, че под-
крепление за сега отъ никаде се не очакваше, тъй като, както
въ Търново се говореше, положението на нашите войски на
западния и неточния флангове не беше по -добро отъ нашето.
На 5-и Августъ казаците имали сериозно счепквание съ
черкезите и башибозуците не далеко отъ Казанлъкъ, въ което
падналп неколко казака убити и ранени. Въ сжщото сбивание
бплъ легко раненъ и асаула (капитанъ) Кириловъ, командира
на уралската сотня.
Това появявание на черкезите и башибозуците служеше
за доказателство, че следъ техъ се движи Сюлейманъ-пашовата
армия. Въ 10 часа сутрпньта се показаха на възвпшенностьта
на северо-петокъ отъ Казанлъкъ неприятелски войски, а обла-
ците прахъ, които се виждаха задъ града, показваха, че тамъ
се движатъ още неприятелски сили.
Щомъ генералъ Столетовъ забелезалъ това движение на
противника и се убедилъ въ намерението му да атакува шип-
ченската наша позиция, той испратплъ изрично донесение въ
тая смисълъ на корпусния командиръ генерала Радецки, на гене-
ралъ-майора Дерожински и на Негово Императорско Височество
главнокомандующия. Още въ сжщия день неприятелската ка-
валерия се приближи до с. с. Енина и Шейново.
На 7-и Августъ неприятелския авандгардъ зае с. Шейново,
а главните му сили останаха въ Казанлъкъ. Виждаше се, че
противника искаше да се приближи съ десния си флангъ къмъ
с. Енина.
18

— 274 —
Вечерьта на същото число, генералъ Стол-Ьтовъ остави
4-а дружина на Поповата възвпшенность, а съ другите три
дружини п планинската артиллерия отстъпи на превала.
Макаръ и да очаквахме слЗздъ Старо-Загорския бой на-
стъплението на турците, но ний нн допущахме, че това на-
стъпление ще последва толкова скоро, тъй като армията на
Сюлейманъ-паша бе прегърнела чувствително поражение при
е. Джуранлии отъ генералъ Гурко и големи загуби при Ста-
ра-Загора, отъ българското опълчение, а най-новече, защото пмаше
положително сведение, че Сюлейманъ-паша отстъпилъсъ разстрое-
ната си армия далеко на югъ отъ Стара-Загора, за да я приведе въ
редъ и да подготви резервистпгв. Но турците не губяха време ;
ГБ искаха да се въсползуватъ отъ незавидното положение на
противника си на Шипка и за туй скоро черкезите и баши-
бозуците се появиха въ околностьта на града Казанлъкъ, а
сл^дъ гвхъ и цялата Сюлейманъ-пашова армия, които пре-
даваха всичко българско на огънь и мечь.
Като се съпоставяше тогава появяванието на Сюлейманъ-
паша съ известията, които постоянно идяха отъ Шгввенъ и
Русе за енергичните и тамъ неприятелски дМствпя, обясня-
ваше се, че настъплението на тая Сюлейманова армия е въ
свързска съ ония две при Шевенъ п Русе п че най-близската
1ьцвль требваше да е превземанието, първо, на Шипченския
нроходъ, сетне, на Търново и най-после, съвместно съ другите
две и града Свищовъ.
Този планъ на противника още по-ясно требваше да се
рисува въ въображението на генералъ Столетова, който най-
добре беше посвятенъ въ течението на работите по действията
на противника по целия театръ на военните действия. Той
най-добре е съзнавалъ тогава извънредно шгбмото значение на
защитата на Шипченския проходъ за исхода на войната и най-
много е чувствувалъ опастностьта отъ настъплението на Сюлей-
мановата армия.
Тъй като защитата на Шипченския проходъ зависяше въ
по-голема часть отъ опълчението, за туй, когато дружините
се беха спрели за почивка на първата тераса — до чушмата,
генералъ Столетовъ се обърна къмъ опълченците съ една пла-
менна речь. Ето и самото и съдържание:
— „Момчета! Вий видехте въ Старо- Загорско какъ ве-
ковните ви врагове предаваха всичко българско на унищоже-
ние, а самите българи на истребление! И сега виждате, какво
става въ полето!

— 275 —
Неприятеля, съ когото впи тъй юнашки п неустрашимо се
бихте при Стара-Загора и му дадохте да разбере, че българския
опълченецъ не по- лошо се бие отъ своя по-сгаръ братъ рус-
ския войнпкъ, настжпва къмъ нашата позиция. Той се готви
да превземе Шипченския проходъ. Вий безеъмненно знаете, че
въ по-голйма степень, отъ участьта на Шипченската позиция
зависи съдбата на вашето отечество -- съдбата на България;
а като е тъй, вие требва да приложите всичкото си усилие,
зн да не допустнете кракътъ на врага да ст&пи на Шипченската
възви шенность — нашата позиция, за отбраната на която тамъ
горъ имаме 35 ор&дия. Азъ в^рвамъ, юнаци, че ако
вий при Стара-Загора можахте да нанесете страшно поражение
на противника, то тукъ — на нашата непристъпна позиция —
не ще допустнете и кракътъ му да стхпи; като му дадете още
веднъжъ да исппта вашето юначество, вашата мощь.
Подиръ Старо-Загорската битка Царя и ц^ла Руссия гледа
на васъ като на храбри, неустрашими и самоотвърженни войници.
Азъ вече пратихъ донесение и скоро ще ни дойде помощь
отъ Търново. Помнете, юнацп, че на васъ Царя и цъма Руссия
възлагатъ отбраната на шипченската позиция, а България чака
вашата помощь за освобождението си. А вий, юнаци, за това
ще добиете честь и слава, името герои и права на заслужени
хора. За това ви юначество ще ви хвали целия свътъ, а Бъл-
гария ще ви бхде благодарна и ще се гордее съ васъ.
Подиръ войната вий, юнаци, ще получите подобающето
се възнаграждение отъ освободеното си отечество. Ще ви се
дава първенство въ всичко."
Слбдъ това генералъ Столъчговъ извика отъ строя юнкера
Узунова, родомъ българпнъ, и му заповяда да предаде на опъл-
ченците р-вчьта му по български.
Съгласно рапорта ми, произведени беха съ приказъ по
дружината за добро поведение, знание на службата и храбрость
оказана въ битката при Стара-Загора въ у нтеръ- офицерско зва-
ние: П. Миленковъ, Д. Нейковъ, Ив. Златановъ, И. Койша, Ил.
Драгановъ, К. Желъзковъ и Василъ Мицовъ.
Съ онравяние па времето и известието за приближение
на противника, отлжчившите се опълченци започнаха да се връ-
щатъ въ ротите си. Мнозина отъ гвхъ се връщаха облечени
съ антерии, абички, панталони и др. т. и всички, въобще, беха
по-спретнати.
18»

— 276 —
— Кжде се губихте и какъ иосмеяхте да напуетнпте ро-
тите си? се нахвърлиха върху имъ никои отъ офицерите. Знаете
лп, че въ военно време, за напущание на ротите си, виновните
се наказватъ съ смърть?
— Ваше благородие, азъ б"Бхъ боленъ, казваше единъ.
— Нвмахъ шинелъ п обуща, казваше другъ.
— Осв^нъ гимнастическа рта, бели панталони и опинци
безъ навуща, други дрехи нъчахъ, казваше третий.
Офицерите твърди добри знаяха това. Киязъ Вяземскп
не веднъжъ бе обикалялъ опълченците въ палатките имъ и
виждаше гвхното съвсемъ незавидно положение. Той твърде
често имъ купуваше, за своя сметка, ракия, но опълченците
не обичаха твърди русекпя спиртъ.
— Сърдцето ми се кжса, като гледамъ тия нещастници
голи и боси, казваше княза на окр&жавшитъ 1 го офицери.
За туй, пменно, началството не беше взискателно къмъ
отл&чцвшигб се и се правяше, че не заб&твзва отл&чкитв.
Редовет^ на ротите се попълниха. Тукъ се явяваха мно-
зина съ легки наранявания и контузии, получени въ битката
при Стара- Загора, които до сега се беха скитали но селата.
Но при все това, между опълченците се забелязваше едно т&по
равнодушие къмъ всичко. Причината на това равнодушие бе
неудовлетворителиото продоволствие, а особенно, — обмунди-
рованието. ОсвЯнъ едни опинци отъ сурови волски или биволски
кожи, които, впрочомъ, се обуваха отъ повечето онълченци на
босъ кракъ, другя предмети за обмундировапие не се получиха.
Между това сега, когато времето се оправи, ако и да пе беше
мокро, нощите, особенно на разсъмнувание, биваха твърде сту-
дени, вследствие на което между опълченците се появи всеобща
кашлица. Но най-главната причина, която правеше опълченците
равнодушни къмъ всичко, беше тая, че всички не само немаха
доверие въ пушките ся, но виждаха, че еж положително безъ
пушки, тъй като у мнозина отъ техъ те беха съвсемъ разва-
лени и не действуваха. Турците же беха вече съвсемъ близо.
— Сюлейманъ-паша днесъ-утре ще ни нападне съ целата
си армия, а ний сме шепа хора и то безъ пушки, казваха
опълченците.
— Е, че тукъ на Балкана малко лп еж камъни? забе-
лязваше нвкон отъ техъ. Съ камъии ще ги бпемъ.

— 277 —
До 7-и Августъ дружинитЕ, освънъ 3-я, както казахъ на-
гори, бъха въ с. Шипка. Но тв никакъ не се спираха на едео
мвсто. Щомъ се появеше противника въ околностьта на Шипка,
генералъ Отолътовъ току мъттяше дружпнитв, ту въ селото,
ту надъ него, ту на Поповата възвишенность. *)
Най-насетнв, на 7-и, освънъ 4-а, дружините заеха ста-
рптв си мвста на Балкана.
5-дневното стоение на дружините въ с. Шипка бв до-
пеело тая полза, че опълченцитв отъ тия дружини бвха си
изсушили дръхитв, патронитв и очистили пушкитв. Осввнъ
това, пръзъ всичкото вртше дружинптв се храняли добри п,
пзобщо, се намирали при по-добри условия.
Между, това бвжанцитв съ колята си продължаваха да
минаватъ Балкана — за Габрово. Особенно усиленно движе-
нието бвше на 7-и Августъ, и то ето защо : тукъ една голвма
часть отъ населението до послъдня минута се надавало, че на-
шитв войски ще настхпятъ напрвдъ. А когато неприятелската
войска, въ голвма маеса се появила между Шипка и Казанлъкъ,
всичкитв жители въ страхъ п трепетъ се хвърлили да бвгатъ.
Въ 2 часа елвдъ пладнв, на шосеето между стоманената п
крхглата батареи владвеше пъленъ хаосъ. Народъ, добитъкъ
и коля се бвха емвсили въ една подвижна маеса.
— Турцитв, турцитв идатъ ! се чуваха викове. И твзи,
на пръвъ погледъ, незначителни думи „турцитв идатъ", караха
бвжанцитв да си пзгубватъ умътъ отъ страхъ.
Подбутнатъ отъ любопитство да видя какво се върши
тамъ — задъ Балкана, азъ взехъ бинокла и се упжтихъ къмъ
*) Попова възвишееность се нарича възвишепностьта, която се намира почти
на половина пжть между Шипка и св. Никола На тъзи възвишенность е погребенъ
поручика отъ 3-я дружина Поповъ, падналъ въ битката на 19 Юлий при Стара-Загора.
Поручикъ Поповъ (другарите му въ дружината го викаха „Цопикъ") тежко
раненъ въ боя, билъ изнегенъ отъ трима опълченци. При отстжпванието на отряда,
въпреки молбата му да го добиятъ, да се не мжчи или да го оставятъ, а сами да
да се спасяватъ, гв го не послушали, а продължавали да го носятъ. Носившигв
ранения поручикъ Поповъ, не могле да попаднатъ въ н&тя, по който отстжпилъ
отряда, защото той билъ вече заетъ отъ неприятеля, а тръгнали по горскигв п&теки,
па д-вено отъ дефилето, и се скрили до мръквание. Пр-Ьзъ нощьта и на другия день
тв продължавали да го носятъ. На сутриньта на 21 Юхий, като видели, че поручика
вече билъ въ агония, оставили го въ гората подъ едно дърво и по скришаи пжтеки,
преминали планината и едвамъ на 22 Юлий стигнали опълчението въ Казанлъкъ.
Офицервтв, като узнали, че Поповъ билъ оставенъ въ гората още живъ, предложили
парична награда на опълченците да отидатъ и да го донесатъ.
Като отказали веЪкакво възнаграждение, троицата охотници съ коне се наели
и действително донесли гвлото на Попова, което и се погребало съ възможните въ
това положение на отряда войнски почести, на 24 Юлий.

— 278 —
св. Никола (най-високия върхъ), но преди още да достигна
до върха на възвишенностьта, вид-вхъ цъчтъ облакъ димъ
по направление къмъ югъ, а когато се въскачпхъ на върха ,
видехъ, че с. Шипка бъчпе обхванато отъ пламъци.
— Черкезите и башибозуците требва да еж подпалили
селото, значи, нашите ех оставили триндафиловата долина и
ще се прибератъ тукъ, на възвишенностьта, казваха офи-
церите и опълченците.
И като въ подтвърждение на тия предположения, азъ
видехъ, какъ дружините се беха проточили по извилинигв на
шосеето и се качваха на възвишенностьта. Азъ извадихъ би-
нокла си отъ кутията и като погледнахъ по направлепие къмъ
Казанлъкъ, видбхъ голяма маеса неприятелска войска, която се
движеше отъ тоя градъ и с. Мъглишъ къмъ Шипка и е. Япина.
Тая маеса пмаше миогочисленна кавалерия, която се беше вече
приближила до е. Шипка.
Когато се върнахъ при частьта, азъ сварпхъ на позицията
новоназначения командиръ на 3-я дружина, на место убития
подполковникъ Калптинъ, щабсъ-ротмистра Чиляева въ дру-
жината на когото още въ сръбеко-турската война азъ ко-
мандувахъ рота. Щабсъ-ротмистръ Чиляевъ, като офицеръ, беше
храбъръ, ръчпителенъ и самоотверженъ ; като началникъ, макаръ
и не строгъ, но умееше да държи подчинените си въ пови-
новение и послушание. Той бе баща на своите подчинени. Като
человекъ, Чиляевъ беше добрякъ, веселчакъ и до най-висока
степень гостоприеменъ. Да попадне человекъ въ дома му или
въ палатката и да го не нагости, беше невъзможно.
Азъ твърде добре помня, че въ Сърбия, когато добро-
волците отъ другите дружини гладуваха, онези отъ Чиляе-
вата не само имаха храна, но и тютюнъ.
Щабсъ-ротмистръ Чиляевъ последнята си пара похарчваше,
но не оставяше подчинените си гладни.
Веселия и безгриженъ Чиляевъ не знаеше що е сърдня.
Впрочемъ, той биваше угриженъ и недоволенъ въ единъ случай,
когато виждаше компания офицери седнали да играятъ на картп,
а себе си безъ пара въ джоба. Щабсъ-ротмистръ Чиляевъ беше
страстенъ играчъ на карти, за туй, щомъ попадвяха въ рхцете
му пари, той не можеше да се въздържи отъ да не седне да
играе и обязателно да ги проиграе.
. Срещата ни беще много сърдечна.

— 279 —
— Ето, ний пакъ ще служимъ наедно и пакъ ще се
бпемъ съ турците, ми каза Чйляевъ.
— Само дано свършека на битките не бжде такъвъ, ка-
къвто беше въ Сърбия, отговорихъ азъ.
Подиръ това Чйляевъ пристъпи къмъ приеманието на дру-
жината, което, впрочемъ, стана въ няколко минути.
Азъ построихъ дружината. Щабсъ-ротмпстръ Чйляевъ
поздрави опълченците и като имъ каза нвколко прилични за
случая думи, распусна я. Съ това се свърши сдаванието п
приеманието строевата часть на дружината. Подиръ това, оти-
дохме въ моята палатка, гдбто се намираше отпуснатата ми за
продоволствие сумма, пазена отъ часовой. Азъ извадихъ торбата
съ полупмпериялигв — на брой около 1200 парчета, които
ми б"Бха дадени за продоволствие на дружината. Казвамъ около
1200, защото отъ горнята сума бехъ исхарчилъ за дружината,
начиная отъ 20-и Юлий до 7 и Августъ, около 34 рубли.
— Какъ тъй? ме запита Чйляевъ,, зачуденъ. За 20 дена
34 рубли?
— Толкова с& исхарчени, отговорихъ азъ кхсо. Съ това
се свърши сдаванието и приеманието отчетностьта и паричната
часть на дружината.
Надвечерь 2-а и 5-а дружини пакъ заеха местата си на
бивуака — на плоската възвишенность ; а 1-а дружпна —
при казармите. Него день, както това се виждаше отъ пози-
цията ни, неприятеля съ нвколко колони подст&пп къмъ с.
Шипка и се спре между с. с. Шейново и Япипа, а къмъ 4
часа слъ\дъ пладне, той развърна своята армия въ боенъ редъ,
като опираше десния си флангъ на е. Янина, а левия на с.
Шейново. При това, една часть отъ неприятелската ивхота и
кавалерия се приближи къмъ с. Шипка. По тия колони биха
пустнати нвколко гранати и шрапнели отъ 9-фунтовата батарея
на „св. Никола", но това не попречи на турците — три табора,
да заематъ е. Шипка.
За пр^зъ всичкото време отъ като опълчението стоеше
на шипченските височини, тази вечерь за пръвъ пхть се взеха
предпазителни отъ неочаквано нападение мерки. Впрочемъ,
до сега и немаше нужда, тъй като шипченския отрядъ беше
заобиколенъ отъ множество бежанци, които, въ случай че
противника настжпяше, непременно щеха да произведатъ
тревога и да известятъ отряда за това настжпванпе. Та и самия

— 280 —
противнокъ се още нечуеше и невпдеше. И/влия шипченски
отрядъ се заобиколи съ аванпостна верига. Освенъ това, даде
се и заповйдь за въ случай, ако протавнпка настжпп.
Когато се взеха предпазителните мърка, ний почти всичките
офицери оть дружината, вкупомъ отидохме въ казармите на
шоссето, при щабните на приказки, а най-вече да се научпмъ
нъчп/» по -положително за противника. Оказа се, обаче, че и те
толкова знаяха, колкото и ний. Всичките бехме уверени въ
едно, и то е, че сме въ надвечер ието на кърваво сблъсквапие.
Тукъ се научихъ отъ офицерите, че на 3-и Авгуетъ въ 9 часа
сутриньта биле пспратени въ Казанлъкъ три роти отъ 5-а
дружина, подъ командата на полковникъ Депрерадовича, съ
нвколко кола, да взематъ разни продукти за опълчението, като
брашно, оризъ, палатки и други потребности за войската. Тия
роти пристигнали въ Казанлъкъ отворили вратите на нвколко
магазини и взели разни платове, сукна и други потребни за
опълченците пр-вдхгвти. Расказваха, че и офицерите тукъ не
забравили себе си; мнозина отъ гвхъ си навзели кърпи, ко-
машеви платове за ризи и др. Единъ отъ кадровите долни
чинове докопалъ едно шише триндафплово масло и като не
знаялъ какво е това, намазалъ си ботушите, копто, разбира
се, изведнъжъ изгорели.
Офицерите изобщо не одобряваха тоя начинъ на дМ-
ствуванпе . . .
— Това прилича на „баранта" (плячка), казваха тъч Дава
се на войниците твърди лошъ примЪръ.
Наистина, макаръ гражданите и да беха си оставили
имота на произвола на сждбата, който нгвше да попадне въ
р&ц-вгв на турците, но не требваше да каратъ войниците да
чупятъ вратите и прозорците на магазипгв, — толкова повече,
че противника беше още далечъ, а притежателите на мага-
зиитв се навъртаха около Шапка и, поканени, те на драго сърдце
пгвха сами да отворятъ вратите на дюгените си на българите
за Д1 не остане имота имъ въ турски рдще.
Следъ като се напихме съ чай и си похапнахме, на посла-
ната черга се сложиха карти, но не географически, — не пла-
нове, понеже такива оть излизанието нп отъ Кишпневъ бЪхъ
впделъ само у щабсъ-капитанъ Попова, а за играние.
— Е, юнаци, седайте да си испитаме късметя, каза рот-
мистръ Неверовъ. Утре ще имаме бой. Богъ знае какво ще
се случи съ насъ.

— 281 —
Почтп всички офицери не чакаха втора покана. Едни отъ
гвхъ седнаха на едно колено, др/ги полулегнаха на едната
си страна, трети седнаха по турски около картите и играта
се започна. Желтици съ шепа се туряха подъ картигв Още
въ началото на играта н^кои отъ офицерите, — интимните
приятели на Чиляева, започнаха да го подзакачатъ.
— Е, какъ върви, Константпнъ Борисовпчъ! Шибатъ ли те?
— Лошо, братко, лошо. До сега нито веднажъ не ми се
дадоха две картп наредъ! казваше плачевно Чиляевъ.
— Хмъ! Ами ти сега много скромно играешъ, се обажда
едппъ. Тури добъръ кушъ, загънп картата и шибни банката.
Но нито пром^няването на картигв и местото, пито пре-
късването на време играта, не помагаше.
Чиляевъ току бъркаше въ торбичката и вадеше съ шепа
злато, което туряше подъ загънатата понвкога карта, за да
бъде прибрано отъ банкомета. Когато извади и посл-вднята
жълтица, Чиляевъ разглади съ пръстите рошавата си и черна
като въгленъ коса и извика.
— Тфу! дявола да я вземе! каква лоша карта ми идеше
всичко време ! Представете си, осемь пъти наредъ ме биха.
Бъчпе късно когато нпй се разотидохме, едни умислени,
а други, напротивъ, весели и съ препълнени съ злато джебове.
— Чудно н^що, какво удоволствие намиратъ хората въ
ограбванието единъ другиго! си мисляхъ азъ, когато се връ-
щахъ на позицията, заедно съ умисления Чиляевъ и веселия
щабсъ-капптанъ Соколски.
8-и Августъ. — Тъй като десния флангъ на турските
войски се приближаваше къмъ с. Енина, то генералъ Столетовъ,
като се опасяваше да не би противника да удари съ тоя си
флангъ нашия левий — по енинската теснина, той испрати княза
Вяземски, да прегледа тая гвснпна, а на възвпшенностьта
„Малий Бердекъ" пспратилъ за същата ггбль, щабеъ-ротмистра
Лукашева. Донесенията на тия пратеници, както и личното на-
блюдение на подполковникъ Ренкевича и генералъ Столетова,
убедиха тези последните, че противника нвма намерение да
оперира отъ къмъ казаната теснина.
На разсъмвание на позицията се забелезваше извънредно
движение. Частите на шипченския отрядъ заемаха опреде-
лените имъ участъци на позицията, които требваше да отбра-
няватъ отъ нападението на противника.

— 282 —
Ето въ общи черти положението иа шипченската позиция:
Тактическия и стратегическия ключъ на шипченската по-
зиция е най високия й върхъ „св. Никола". Тоя върхъ, обаче,
не командува всичкитъ окржжающи го върхове. Южния му
склонъ е м&чно доетжпенъ, тъй като той е каменистъ и от-
в^сенъ. Отъ д-всна страна, на западъ отъ върха „св. Никола"
върви отъ югъ на свверъ единъ доволно дълбокъ и трудно
проходимъ долъ, склоновегв на който само къмъ югъ ех обрас-
нали съ висока гора, а къмъ свверъ еж съвършенно голи»
Този долъ къмъ върха се разделя на много долчинки, а особенно
въ неточната му часть, и се разширява въ видъ на ветрило.
ГорнитЕ краища на тъзи долчинки се сливатъ съ евдловината,
която служи за водораздълна линия между свверния и южния
басейни. Отъ една такава долчинка, която съкашъ е из-
дълбана отъ поройните дъждове, буйно протича студена,
бистра като сълза вода. Извора на тази вода се намира не
далеко отъ казармитъ ; отъ този изворъ войниците отъ дъсния
флангъ на позицията си вземаха вода за пиение и варение
ястие. На истокъ отъ „св. Никола", възвишенностьта посте-
пенно се снишава, като описва незначителенъ полукр&гъ, и
най-посл"Б достига до шосеето. Тази часть отъ позицията, ма-
каръ и не до толкова отвъсна и скалиста, но пакъ е трудно
достъпна. На истокъ отъ шосеето, се намира една не голяма
площадь, която постепенно се снишава къмъ свверъ, а къмъ
истокъ се свършва съ отвъсенъ каменисъ брътъ, по който тукъ
тамъ по скалитъ 1 растатъ дървета. — Долу, — при полигв на
бръга и нататъкъ къмъ истокъ и свверъ, буйно виръятъ бу-
кови, дъбови и други дървета, които образуватъ обширна гора.
Право къмъ югъ отъ площадьта, мЪстноегьтъ е съвършенно
открита. ПрЪзъ нея върви стария п&ть за с. Шипка; но тазп
мъстность тукъ тамъ се вижда елаба раетителность. Само по
къмъ истокъ отъ долътъ, който върви къмъ югъ, се започва
високо бранищр, което покрива цялото пространство къмъ
истокъ и юго-истокъ до възвишенностьта „Бердекъ". Тази кория
б^ прошарена съ малки полянки. Съверния край на корията,
на самата евдловина, която служи за водораздълна линия между
южния и свверния басейни, се съединява съ казаната по-горъ
обширна гора.
Отъ юго-иегочната часть на площадьта се започва евдло-
вината и върви право къмъ истокъ.

— 283 —
Тъзи часть отъ позицията е най-дост&пна отъ къмъ югъ
и юго-истокъ и за туй тукъ беше расположена турската дално-
бойна стоманена батарея която беше превзета отъ турците на
6-и Юлвй. Тази батарея обстрнлваше цялото пространство къмъ
югъ и юго-истокъ, включително съ възвпшенноститв Сосокъ, Вране-
гнвздо и Бердекъ. Тукъ и отъ двете страни на батареята еж.
ископаеи ложементи за стр-влцптБ и за резервите. — Огъ д-вена
страна, къмъ западъ — по гребена на св. Никола, — тв вървятъ
до самия върхъ и по-нататъкъ. Тези окопи, на десния флангъ
пзвиватъ къмъ свверъ, почти подъ правъ &гълъ, достигатъ до
казармите, а после — извиватъ по евдловината. — Отъ ла-
вата страна на стоманената батарея, окопите вървятъ пепърво
по евдловината и подиръ извиватъ по отвесния бръгъ съ
фронтъ къмъ истокъ.
Отъ казармата къмъ истокъ, на около 100 —150 крачки,
има единъ источникъ, отъ който 2-а, 3-я и 5-а дружини си
вземаха вода за пиение и готвение яегие. По къмъ истокъ отъ
този иеточникъ, въ долътъ има другъ, — по изобиленъ съ
вода, но дружините се ползуваха отъ него до 9-и Августъ
сутриньта. Водата на първия источникъ протича покрай се-
верните поли на гореказаната площадь. Право къмъ свверъ
отъ тази площадь, првзъ р-вчицата, се намира друга площадь
по- обширна и равна съ наклонъ къмъ югъ и истокъ. Тази по-
сл^днята граничи отъ западъ съ шосеето, отъ югъ съ долъ, по
който протича водата отъ първия источникъ, оаъ истокъ, съ
обрасналия съ храсталакъ и л^щакъ, испърво полегатъ, а по-
къмъ свверъ стръменъ, скатъ, — скатъ покритъ съ вековни
джбови, букови и други дървета, и най-наевтив отъ свверъ съ
кръглата батарея, тъй наречена отъ русите по видътъ на въз-
вишенностьта, на която бъ построено укрепление за тая батарея.
Северния склонъ на възвишенностьта св. Никола макаръ
п да е стръмепъ, но по него могатъ да се движатъ пъхотнп
войскови части. Отъ казармата до възвишенностьта св. Никола
има около 1 верстъ. Отъ схщата казарма, по се длов ината
къмъ западъ се намира Зелената гора, отстояща на 2 версти, а
отъ Зелената до Лисата по същото направление — 2*/ 2 версти.
Още въ първите дни следъ като пристигна опълчението
на шипченската позиция, началството било направило распо-
реждание да се укрепи позпцията; но както распорежданието,
тъй сжщо и извършеното, е било направено, види се, за очист-

— 284 —
вание на съвестьта, — по-скоро, да се каже, че е направено нещо
по укрепяванпето на позицията, отъ колкото да се направитъ
въ дМствителность полезни и отговаряющи на своето назна-
чение укрепления. А че това е било тъй, свидетелствува са-
мата извършена работа. — За прпагвръ да вземемъ левия
участъкъ на позицията. На десния флангъ на тоя участъкъ,
близо до извора, съ фронтъ къмъ югъ и юго-истокъ, б"Бха
изровени въ една линия нбколко незначителни стрелкови окопи,
а въ 30 — 40 крачки задъ т"вхъ — други еднакви за резерва.
Опълченците правятъ окопи.
С&що такива окопи беха изровени въ центра и левия флангъ
на позицията. Прп това, на много м"всга импровизираните по
укрепяванието на позицията сапьорп се въсползували отъ
повалените на половина изгнпли дървета, отъ вънкашната
страна на които беше нахвърлено незначително количество
пръсть, безъ ца се вдълбяватъ въ земята.

— 285 —
Изобщо, почти всичкше окопи, както за веригата, тъй
с&що и за резервите й, беха направени твърди небрежно и
нпкакъ не отговаряха на своето назначение, както по про-
фили си, тъй с&що и по приагвнимостьта си къмъ местото. Всич-
ката т&зи работа е била извършена пр^дп азъ да се върна
отъ Търново. Не знамъ да ли тя се сматряше за свършена
или дъждовете я беха прекратили; знамъ само това, че когато
се оправи времето, никому и на умъ не дойде (поне против-
ното не се виждаше) да се продължи укрепяванието на пози-
цията. А каква въпиюща нужда се оказа впоследствие отъ
това укр^пявание! Окопити на другите части на позицията
бъха сравнително по-добри. Повечето отъ техъ беха направени
отъ турците.
Малобройния шипченски отрядъ, на плещите на който
лежеше свещенната обязанность да отбранявя височините отъ
нападението на Сюлейманъ-пашовята армия, както е казано и
по-горе, състоеше отъ 1-а, 2-а, 3-я, 4-а и 5-а дружини отъ
българското опълчение, 10 роти отъ орловския пеши полкъ,
една стоманена далнобойна съ 6 орадия батарея, една 9 фун-
това, една 4-фунтова и г / 2 планинска батареи. Изобщо, рас-
положението на войските на шипченската позиция и распреде-
лението за командувание частите на отбранителната линия
беха следующме : *) единъ батальонъ отъ Орловския полкъ
заемаше възвишенностьта „св. Никола" съ стоманената батарея
включително; другия батальонъ отъ с&щия полкъ заемаше ло-
жементите на десния флангъ и съставляваше прикритие на
среднята кр&гла батарея; две роти отъ сжщия полкъ беха
пспратенп на „полу- лисата" възвишенность, която се намира
предъ десния флангъ; 2-а, 3-я и 5-а дружини оть- българското
опълчение заеха ложаментите, на левия флангъ. 1-а п 4-а
дружини и 4 планински орждпя съставляваха резервъ. Дру-
жините отъ тоя резервъ беха расположени на шоссето задъ
възвишенностьта „св. Никола", а планинския дивизионъ —
предъ турската казарма.
За началнпкъ на участъка на позицията „св. Никола"
бе назначенъ флпгелъ-адютанта полковникъ графъ Толстой; за
такъвъ на левия флангъ — флигелъ- адютанта полковникъ
князъ Вяземски, за началникъ на десния флангъ н тилътъ
*) Вчжъ планътъ въ края на книгата.

— 286 —
— полковникъ Депрерадовичъ. Последния предаде началству-
ванието надъ тилътъ ва полковника Липински, командиръ на
Брянския полкъ, щомъ последния пристигна отъ Габрово. Дру-
жините се расположиха за отбрана така : 2-а дружина на десния
флангъ на левофланговия участъкъ на позицията, т. е. на истокъ
отъ шоссето, съ фронтъ къмъ югъ. Предъ десния флангъ на
дружината се намираше първия источникъ. Тая дружина се
командуваше отъ майора Куртянова, но тъй като той бъчле
боленъ, вследствие получената силна контузия въ главата отъ
катурванието на едно отъ орвдията заедно съ конете, при въскачва-
нието отъ с. Шипка на възвишенностьта, то командуванието бъчпе
приелъ капитанъ Гурски. 3-я дружина бе заела окопите въ лево
отъ 2-ра дружина, съ фронтъ къмъ югъ и юго-истокъ. Дружината
се командуваше отъ щабсъ-ротмистра Чиляева. 5-а дружина
бв заела левия флангъ на сжщия участъкъ, — въ лево отъ 3 я
дружина; най-после, 1-а, а по сетни и 4-а дружини биха рас-
пол ожени въ резервъ при казармата.
Дружините се расположиха ни своите участъци въ две
линии. Въ първата линия отъ 3 я дружина 1-а и 2-а ротп,
въ втората 8-я и 4-а роти.
Дружинните командири на 3-я и 5-а дружини при оглед-
вание на участъците, определени за отбрана отъ поверенните
имъ дружини, намериха, че и тъй незначителния предъ стрел-
ковите окопи обстрелъ, се намаляваше още повече отъ лещака
и папъртнпка, конто буйно растяха предъ окопите. За туй
те заповедаха на ротните командири да се распоредятъ не-
забавно, да очистятъ местностьта предъ стрелковите окопи
и то колкото е възможно по на далеко. Впрочемъ, това можеше
да се извърши само къмъ десния флангъ на дружинния участъкъ
на 3-я дружина и отчасти къмъ центра, а не и къмъ левпя
флангъ, понеже тукъ плоската възвишенность изведнъжъ за-
почва да се снишава къмъ истокъ. Тукъ окопите беха иско-
пани до самия върхъ на склона, който бе покритъ съ г&ста
гора. Сжщо такава гора имаше и къмъ северъ, предъ окопите
на 5-а дружина, освенъ крайния леви франгъ на позицията,
близо до кръглата батарея. На това место позицията е достжпна,
защото тукъ, освенъ че нема гора, но склона е полегатъ. По
тая причина тукъ местото беше покрито съ фугаси.
Отъ левия флангъ на 3-я дружина до местото на фуга-
спте предъ позицията, беха направени засвки отъ повалени
големи клончести дървета.

— 287 —
Въ надвечзрието на шипченския бой, ротите отъ 3-я
дружина ги командуваха (жвдующигв офицери: 1-а рота азъ,
2-а рота — ■ пряпорщикъ Болшевъ, 3-я рота, вместо ране-
ния щабеъ-капитанъ Поповъ, подпоручикъ Люднпцки и 4-а
рота, вместо контузения щабсъ-капитанъ Стесель, пряпорщикъ
Юягеръ, най-после, за дружиненъ адютантъ бе назначеиъ щабсъ-
капитанъ Сокалски.
Ротните командири въ другите дружини, съ малко исклю-
чение, си останаха сжщитъ 1 , които беха назначени още въ гр,
Плоещъ.
Когато 3 я дружина зае определения й участъкъ и азъ
направихъ потребните по ротата распореждания, съ разреше-
нието на дружинния си командиръ отидохъ на върха св. Ни-
кола, съ ц-бль да видя неприятелското къмъ Шипка движение,
което днесь се бе започнало въ 2 часа следъ обедъ. Тъкмо
въ 4 ч. азъ бехъ на възвишенностьта и видехъ делата армия
на Сюлейманъ-паша. Тя се бе приближила въ нбколко колони
до с. Шипка. Десния й флангъ се упираше татъкъ къмъ с.
Енина, а левия — къмъ с. Шейново.
Съ бпноклъ въ ржка азъ наблюдавахъ всичкото време
за съсредоточението на неприятелската армия около Шипка и
познахъ отъ расположението й, че Сюлейманъ-паша се готви
да атакува шипченската позиция. Пом&чихъ се да изброя тур-
ските табори, които се оказаха 40 — 50, освенъ многочислен-
ната кавалерия и артилерия. Целата неприятелска армия, предъ
нашите очи, се построи въ нбколко линии. При това, когато
челната колона на левия й флангъ се подаде значително напредъ,
отъ върха на св. Никола се раздаде топовенъ гърмежъ. На-
шата 9 фунтова батарея откри огънь срещу тази колона и я
накара да се оттегли назадъ.
Когато се завърнахъ отъ върха св. Никола, поканенъ
бехъ отъ дружинния командиръ да пия чай. Следъ чая, като
станахъ да си отида, Чиляевъ извади отъ джеба си нещо
увито въ книга и ми го подаде.
— Това е вамъ за доброто командувание и продоволству-
вание на дружината отъ 19-и Юлий до 8-и Августъ, мн каза той.
Бъ книгата се оказаха увити 40 полуимперияла.
— „За доброто командувание и продоволствувание!» —
Чудна награда, си мисляхъ азъ.

— 288 —
Съ настжпванието на противника, повтарямъ, разредените
отъ отл&чкпгб наши редове се попълниха.
— Както орлите се сбиратъ на лешъ, тъй и опълченците
на бой, казваха н^кои отъ офицеритъч
Опълченците се съживиха. Лицата имъ светнаха отъ ра-
дость. Но подъ тази вънкашна радость, дълбоко въ душата се
таеше едно тяпо безпокойствие и угриженость, които се ис-
ваха въ следующето разменявание на мислите имъ.
— Ехъ, защо пушките ни не еж добри, защо не пи
дадатъ „кримки"? и тукъ опълченците започнаха да расказ-
казватъ епизоди отъ старс-загорската битка.
— Да имаше добри пушки въ старо- загорския бой, тур-
ците май не щеха тъй нахално да се увиратъ, като слепи,
казваха едни.
— Онази бътуща въ пълна безредица войска съ впкъ
„алла, алла", като ръжъ щехме да я поженемъ.
— Е, че какъ ще я поженешъ, когато цакашъ, цакашъ,
а тя пущината не хваща.
— Азъ няколко п&ти се прицвлвахъ на онзи турски
офпцеръ съ б^лия конь, който като бесенъ се хвърляше съ
гола шашка въ р&ка върху своите бътущи войници, расказваше
единъ опълченецъ, но пустата пушка не хваща — все цака.
Тогава азъ хвърлихъ моята и взехь друга отъ единъ раненъ, но въ
това време турчииа бъчпе катурнатъ отъ Гьоко Маринова, само
коня му бътате като дивъ, но скоро и той падпа.
Въ 9 часа вечерьта пристигна отъ Габрово и останалия
батальонъ отъ орловския полкъ.
Пр^зъ нощьта се зачуха пушечни залпове по направление
къмъ югъ. По-после се научихме, че турцитъ 1 отъ с. Шипка
биле открили огънь съ залпове по 4-а дружина, която на
разсъмнувание на 9-и Августъ, се принудила да отстжпп и се
спре прп 1-а дружина — при казармата
X.
9-и Августъ. — Щомъ се зазори, целия шипченски отрядъ
беше на кракъ и погледите на всички инстинктивно се обърнаха
по направление къмъ противника. Още прп първия погледъ,
забелязахме на възвишенностьта „Бердекъ" силно движение.
Види се, тамъ правяха укрепления за неприятелската артиллерия.

— 289 -
БЪше 7 часа сутриньта, когато отъ нашата позиция отъ
стоманената далнобойна и 9-фунтовата батарея се разцадоха то-
повни гърмежи, ехото на които се разнесе по доловетв и дол-
чините. Следъ първитЕ последваха и втори, трети, ту отделни,
ту залпове. Но нашити гърмежи не побъркаха на противника да
искара своята артиллерия на възвишенностьта Бердекъ и, къмъ
10 часа сутриньта, отъ своя страна да открие огънь по нашата
позиция, пръимущественно, по далнобойната и 9-фунтова ба-
тареи. Виждаше се, че противника има намерение съ главнигв
си сили да се нахвърли на левия флангъ на възвишенностьта
— на стоманената батарея, и за туй, още въ 9 часа сутринта,
бъчне заповядано на 1-а и 4-а дружини и две роти отъ Орловския
полкъ отъ резерва да се прЕмъстятъ прн послЕднята батарея.
Окопите на 4-а дружина и ония по върхътъ на св. Ни-
кола отчасти се обстрЕлваха отъ „девяти-глазката" въ флангъ.
Но още въ самото начало на боя нашата артилерия подбп едно
неприятелско орждие на „девяти-глазката". Тъй наричаха рус-
сите турската батарея на Бердекъ, понеже тя имаше деветь
амбразури.
Около 11 часа пръдъ объдъ се показаха колони отъ турска
пъхота къмъ лъвия ни флангъ. Тъ се спущаха отъ къмъ Бердекъ,
пръзъ не високата съ полянки кория, и се направляваха къмъ
стоманената батарея. НашитЕ артиллеристи твърди внимателно
слЕдяха за момента, когато неприятелските колони се появя-
ваха на полянките и откриваха огънь отъ стоманената, 9-и и
4-фунтови батареи по разсипаните турски колони съ гранати п
шрапнелп, съ които произвеждаха страшно опустошение въ ре-
довете имъ. Нашите не само поддържаха ожесточенъ огънь съ
турската „девяти глазка", но стреляха и по наст&павшите ко-
лони по посока, т. е. въ онази часть отъ бранището, въ което
се скриваха настжпавшитЕ турци. Изстрелите беха върни п
метки, бияха все на месо, както казваха опълченците, понеже
растоянието по всичките направления беше точно определено.
Некои отъ неприятелскитъ колони се спущаха въ долътъ, отъ
тамъ излизаха на стария п&ть и наедно съ онезъ които на-
стжпваха по шоссето и гребена на възвишенностьта се прибли-
жаваха до своята цель — пункта на атаката. Други се пол-
зуваха отъ прикритията на малоръстната горичка по седловп-
ната, за да се приближатъ къмъ стоманената батарея и окопите
на 4-а дружина отъ къмъ истокъ. Нап-после, третп, въ големи
19

— 290 —
масси, се движаха задъ гребена на Бердешката възвишенность
п се появяваха на свдловината, и отъ тамъ се скриваха въ
гъстото и високо бранище. Отъ тамъ едни се направляваха
къмъ нашия лъчзо-флангови участъкъ на позицията, други пъкъ
къмъ ахилесовата ни пета — стоманената батарея и 4-а дружина.
Т-бзи части се приближаваха до нашите позиции нейде на
40 — 50 крачки, скрити въ гъстака, отъ където ни поражаваха
съ правъ мътькъ изстрелъ. По-после, по общия сигналъ за
атака, турците се хвърляха на нашите укрепления като бесни.
Освенъ п^хотнит^ колони и турската кавалерия не бездейст-
вуваше Тя въ голяма масса се спущаше отъ къмъ Бердекъ право
на свверъ и като минаваше покрай „Брането гнездо" (тъй
нарекоха русейте възвишенностьта, която по своята форма, дей-
ствително приличаше на вране гнездо), което беше на истокъ
отъ расположението на 3-я дружина, пре.зъ големия до лъ, п се
скриваше задъ рътовете. Види се, това движение на непри-
ятелската кавалерия да беше демонстрация, тъй като мест-
ностьта по която тя се движеше беше твърде пресечена и
неудобна за нейното действие. .
Първите пушечни гърмежи отъ страна на противника се
чуха около 12 часа. Неприятелската верига беше разсипана
далеко отъ нашите окопи, и постепенно, на чело на сгъстените
колони, се приближаваше къмъ нашите укрепления.
Съ това приближавание на противника и пушечните гър-
межи се учестяваха, до гдето най-после се сливаха въ едно
общо бучение. Между това, отъ къмъ бердешката височина, и,
вероятно, и отъ къмъ шоссето и западния долъ, продължаваха да
настъпватъ нови колони. Но изведнъжъ забиха турските бара-
бани, тръбите затръбиха по целата турска боева линия, и
ехото имъ се разнесе, като вълни, далеко изъ доловете и дол-
чинките. Подиръ това се зачу отъ хиляди гърла зловещото:
„алла, алла".
Турските колони, предшествувани отъ гъста верига и подър-
жани отъ участени топовни гърмежи, се хвърлиха като бесни
върху нашите по целата линия окопи. Но най-силния ударъ
бе насоченъ на стоманената батарея, тъй като къмъ нея кон-
центрически се движаха отъ.неколко страни турските колони,
понеже, както се казва по-горе, този ни пунктъ отъ пози-
цията беше най-слабия. Тукъ още при първите неприятелски

291 —
12
9"
19*

— 292 —
атаки дружините посрещнаха противника съ градъ камъне, а
орловцитЬ — съ р&чни гранати.
По срйдъ пушечния гърмежъ отъ турската и нашата ве-
риги, раздадоха се по цялата линия дружни пушечни залпове,
подпръ първите, — вторп, трети и следъ това, стрелбата по
цялата линия се намали, а оная отъ турската верига се отдалечи.
Атаката бъчпе отбита. Турците, посрещнати съ верни из-
стрели отъ нашата верпга и убпйственните залпове отъ ре-
зервите, се пуетнаха да бътатъ въ пълна безредица, като оста-
виха на м^сто много убити и ранени. Подиръ първата атака,
последва втора . . . третя, но и те биваха отбити съ пъленъ
успехъ и съ големи за противника загуби. Между това, отъ
къмъ Бердекъ презъ бранпщето, като че ли извираха нози
колони, които бързаха на помощь на отблъснатите. Но ето,
пакъ се усилва стрелбата, — предвестница на нова атака.
Въ това време една турска граната пада и ударва единъ за-
ряденъ ящикъ задъ стоманената батарея п 4-а дружина. Из-
дигва се целъ облакъ димъ, а следъ това се раздава етрашенъ
гръмъ, после дванъ отъ бръмчението на парчетата отъ грана-
тите и куршумите. На близо се намерваха неколко коня,
конто, подплашени отъ гръма, търтиха да бегатъ по позицията.
Това обстоятелство произведе едно забърквание на участъка
при стоманената батарея и 4-а дружина, вследствие на което
даже стрелците престанаха да стрелятъ и се обърнаха назадъ
да впдятъ, какво се бе случпло задъ техъ. Въ сжщото това
време, турските барабани забиха, тр&бите затр&биха, а следъ
това пакъ се зачу викътъ „алла, алла" ! — „Рота пли ! Рота пли !"
се раздаде по целата позиция команди.
Сговорните залпове беха отговоръ на тия команди, а по-
дпръ техъ екна гръмовитото, потресающе „ура", което разцепи
въздуха и смая противника.
4-а дружина и ротите отъ Орловския полкъ при стома-
нената батарея срещнаха турската атака съ контръ- атака. Спо-
лучливата стрелба, а още повече дружното действие съ щи-
ковете накара неприятеля да се пустне да бега въ пъленъ безредъ,
преследванъ съ учестената стрелба отъ веригата.
Юнашки настъпваха турските нпзами, това не може да имъ
се отрече. Като слепи се увираха на нашите окопи и като
катерици се катеряха по сг-алите. Казваха, че преди да встж-
пягъ въ бой, давали имъ опиумъ. Не напраздно те тъй стре-

— 293 —
мптелно, тъй безстрашно се увираха на наший щикове. Но
още по-юнашки, по-безстрашно ги срещаха съ щиковете си мало-
чпсленнпгв защитници на шипченските височини.
Три атаки, атаки сговорни и стремителни успахме да
отблъснемъ съ голъчиъ усивхъ п съ шгбмп за неприятеля за-
губи — убити и раненп, които ранени се търкаляха и гърчаха
въ предсмъртна агония првдъ нашити окопи. Никои отъ по-
легко ранените пълзишката отстъпваха, безъ да бъдатъ пре-
следвани отъ нашите съ изстрели.
— Я чакай да добия ей онова недобито куче, каза единъ
отъ опълченците, като се прицели въ единъ пълзящъ раненъ
турчинъ.
Но другарите му го спреха.
— Остави ранения! Пази си куршума за здравите, а тоя
нека, ако може, да иде при своите и да пмъ раскаже, какъ се
<шятъ „гяуръ-комитпте".
Требвало би следъ отбпванпе атаките турското началство
да се позамисли. Да попреровп мисленно страниците на такти-
ката, а не да се мъчи съ чело стена да събаря. Ний бехме
уверени, че следъ третята атака ще настъпи пауза и ний
ще си поотпочинемъ. Но не ' Ето, пушечните гърмежп пакъ
запукаха п този пъть почти подъ носътъ ни, подъ окопите на
3-я и 5-а дружини. Тръбите пакъ затръбпха, и барабаните
забиха . . . пакъ залпове, а следъ техъ — онова дружно
„ура", което се разнесе по целата позиция и постепенно примре
далеко въ пространството . . . турците, смаяни, отстъпватъ и
даже прекратяватъ стрелбата. Но те скоро привикнаха къмъ
нашата фалшива атака — „ура" и следъ това, не само не
спираха стрелбата, но и я участяваха и ни нанасяха чувстви-
телни загуби. Това обстоятелство ни накара да не злоупотре-
бяваме съ страшното за турците „ура".
Часа къмъ 4: 1 / 2 , следъ обедъ, вниманието ми беше при-
влечено къмъ 4-а дружина. Опълченците отъ казаната дружина
се беха распръсналп задъ своите окопи и се навеждаха, като
че ли беряха гъби по земята.
Какво ли бератъ? — мисленно се питахъ азъ. Моето не-
доумение, обаче, скоро се разреши.
Когато пакъ затръбиха тръбпте и турците се хвърлиха
въ атака, опълченците отъ 4-а дружина, вместо да срещнатъ
противника съ дружни залпове, срещнаха го съ градъ отъ

— 294 —
камъни. По-сЬтне се научихъ, че на св. Никола и орловцптЪ
срещали турците сжщо съ камъни. Наистина, тукъ мЪстностьта
способствуваше за такъвъ видъ бой, още повече че и камъните
изобплствуваха. Мене ми се чини, обаче, че тукъ топ беше,
пр"БДизвиканъ отъ недоверието на опълченците къмъ пушките
си, по-големото число отъ които, вероятно, не ех действу-
вали вече.
Подпръ пладне се забелеза по шосето движение на войски^
които пдяха отъ къмъ Кръглата батарея.
— Помощь, помощь дойде! се зачуваха гласове на по-
зицията.
И действително, Брянския полкъ прпетигна на помощь.
Целъ полкъ, не е малко! Прп всичко това, нашия шип-
ченски отрядъ беше далеко отъ да отговаря по своята числен-
ность на назначението си : да отблъсне единъ противникъ,
който бе въ десеть п&ти шкмногочпеленъ и да удържи шип-
ченската позиция. Никой отъ опълченците, обаче, не се съм-
няваше, че ний ще удържимъ позицията, безъ да се гледа на
многочисленностьта на турците и техното превъсходно въо-
ржжение.
Надвечерь пушечните и топовнпте гърмежи малко по
малко почнаха да се яамаляватъ, а когато се стъмни, почти
съвсемъ се прекратпха. Само тукъ-тамъ по турската позиция
се чуваха отделни гърмежи.
И тъй, боя, днешния бой, блистателяо се свършп за за-
щитниците на шипченските височини. Две фронтални и деветь
отчаяни отъ възвпшенностьта „Малий Бердекъ'' атаки, които
противника предприе отъ 12 часа по пладне до мръквание,
беха отблъснати съ големи за него загуби. Той, обаче, не се
ограничи само съ тези атаки. Турците поискаха още веднъжъ
да опитатъ касметя си. Въ 9 часа вечерьта те поведоха още
една дружна — стремителна атака на левия флангъ на пози-
цията и възвишенностьта „св. Никола", но п този пжть беха
отблъснати съ големи загуби. Нашите загуби, сравнително, при
такъвъ ожесточенъ бой, не беха твърде големи, но за нашия
малочпеленъ отрядъ те беха чувствителни. Впрочемъ, нашше
малки загуби беха понятнп: ний бехме до нейде прикрити
задъ нашите нпщожип окопи, тогава когато турците настъп-
ваха съ своите гжетп колони по местность, ако по нейде и
пресечена, но все добре обстрелвана, като се исключп нашия

— 295 —
леви флангъ на позицията. Тукъ неприятеля можеше да се
прпбшжи ненаказано до 40 — 50 крачки.
Нашата шипченска позицпя се оказа, още въ първия день
на отбраната й, не съвсемъ неуязвима „твърдиня", каквато
мнозпна я считаха. Напротивъ, макаръ неприятеля и да об-
стрЕлваше позицията ни само отъ фронта, но нада ли имаше по
нея педя место, което да не бъ поражаемо отъ правитъ и
навесни неприятелски топовни и пушечни изетръли. Това се
вижда и отъ загубигв, които търнвха частигв въ резерва.
— На драго сърдце бихме се заменили съ онези части,
които еж въ първата линия, казваха офицерптъ и войниците
отъ резервнитв части. Ужъ сме въ резерва и прикрити задъ
окопите, а между това убити и ранени туку излизатъ отъ строя.
Въ окопите азъ се виждахъ ствененъ и за туй често
обикаляхъ стрълковата верига отъ повъренната ми рота. При
тези обиколки азъ гледахъ, какъ едни отъ опълченцитъ, когато
нъмаше атака, сЕднали на колено или лежишкомъ, се пръ-
стръмваха съ противника, други пъкъ, кой съ линемановска
лопата, кой съ тесакъ, си удълбочаваха окопите. И опълчен-
цитъ 1 бЕха оценили още въ самото начало на боя, че окопите
далечъ не отговарятъ на назначението си ; освенъ че куршу-
митъ падаха прЕзъ бруствера въ ложементитъ, но тъ пронизваха
и самия брустверъ въ горнята му часть. Но съ линемановскитв
лопати и съ тесацитъ маого не можаше да се направи, оеобенно,
на камениста почва.
— Ваше благородпе, гледайте, гледайте отъ квде докар-
ватъ патрони на засъдналитЕ ей тамъ, подъ окопите на 4-а
дружина, между скалитЕ, турци, ми показа единъ опълченецъ.
И дъйствително, азъ видъхъ, какъ двама турци караха единъ
натоваренъ съ патронни съндъци конь пръзъ такава местность,
прЕзъ която и человъкъ м&чно можаше да мине.
— Чакайте да ги угоетимъ съ единъ залпъ, каза опъл-
ченеца Желъзковъ и повика нъколко други опълченци —
добри стрълци. Всички се прицелиха, и по командата на Же-
лъзкова, спустнаха ударницитъ. Разстоянието бъше не повече
отъ 500 крачки по права линия и тъп като опълченцитБ
се бЕха вече пристр^ляли на мъстностьта, то залпа излЕзе
твърдъ сполучливъ.
Едина отъ водачитъ на коня и самия конь се катурнаха,
а втория водачъ избъта въ гъсталака.

— 296 —
— Гледайте, гледайте го, какъ маха съ сабята си, указ-
ваше единъ опълченецъ на турския офпцеръ, който вървеше
цр^дъ сгъстената верига. Опълченеца се прицели, гръмна и
турския офицеръ се повали, като снопъ.
Ей така, прекарваха опълченците въ веригата повечето
врвме. Казахъ на опълченците нвколко насърдчителни думи.
Цопитахъ унтеръ -офицера Козлова за количеството на патро-
ните и като му заповедахъ да ми донася за всичко каквото
забележи у противника, подъ дъждъ отъ куршуми, отпдохъ
въ резерва — при дружинния командиръ, съ цвль да доложа
за състоянието на окопите и действието на ротата.
Дружинния командиръ се намираше при 3-я рота. Азъ
го заварихъ на деснпя флангъ на ротата въ ложемента. Той
ме покани да седна, което азъ и побързахъ да направя, тъй
като неприятелските куршуми току свиряха покрай ушите ми.
Още не бехъ се наместилъ добре, когато чухъ покрай самите
ми уши трескавъ звукъ и едно изохквание. Опълченеца Георгиевъ,
който седеше отъ левата ми страна на една крачка назадъ,
падна убитъ отъ неприятелски куршумъ, който неминуемо щеше
да удари мене въ главата, ако не беше срещналъ по пъти си
препятствие, което измени направлението му. Ето какъ стана
това: клоновете на поваленото дърво, служаще за брустверъ
на ложемента, не беха искастрени до дхното а стърчаха въ
разни посоки. Срещу такъвъ единъ клонъ бехъ седналъ
азъ. Той именно измени направлението на фаталния за.
Георгиева куршумъ. Следъ малко къмъ левия флангъ на ро-
тата се чу ново изохквание. Ротния фелдшеръ И. Раевски
почти пълзишкомъ отиде на левия флангъ, гдето беше раненъ
другъ единъ опълченецъ.
— Хмъ! васъ тукъ въ резерва турците повече ви го-
щаватъ съ своите куршуми, отъ колкото насъ въ първата ли-
ния, казахъ азъ Чиляеву.
— Проклети турци! И носътъ си не смее человекъ да
покаже отъ техните куршуми, отговори Чиляевъ, който въ
това време беше станалъ и отиваше на левия флангъ на ротата
за да види ранения.
Тукъ беше дружинния адютантъ щабсъ-капитанъ Сокалски,
който не се мърдаше отъ местото си.
— Константинъ Борисовичъ ! напразно вий се излагате
безъ нужда на неприятелските куршуми, каза Сокалски на

— 297 —
Чняяева, когато този последния се връщаше на своето место.
Офицеритв не требва безъ нужда да бравиратъ съ своето юна-
чество. Те тръбва да се пазятъ за решителната минута, за да
испълнятъ дългътъ си.
Чиляевъ поизгледа Сокалски двусмисленно и нищо му не
отговори.
— Щабсъ-капитанъ — дружиненъ адютантъ, а прапор-
щици и подпоручици роти командуватъ, си помислихъ азъ, като
гледахъ легналия въ окопа Сокалски.
— Моля ви, да не забравите довечера да се изпратятъ
войници за шансовъ инструментъ, каза Чиляевъ адютанту, ко-
гато азъ му доложихъ за състоянието на окопите. Относително
же работата по окопите, ще послъдва распорежданпе, завършп
той къмъ мене.
Следъ като поседехъ още малко при дружинния коман-
диръ, върнахъ се при ротата, още повече, че неприятеля усили
топовната си и пушечна стрълба, — следователно, можеше да
се очаква нова атака.
Едва що 6ехъ свдналъ въ ложемента, когато почувствувахъ
едно силно удрянне по левото ми рамо нзотзадъ, отъ което
удряние въ очите ми потъмня отъ болка. НръдмЕта, който ме
удари бЕше едно парче отъ граната, около 1 / 2 кило.
Тази граната бЕше отъ нашитв — отъ кръглата батарея.
Далеко задъ насъ, по направление къмъ казаната батарея,
имаше неколко отделни високи букови дървета, пръзъ които отъ
кръглата батарея стръляха по девети-глазката, а най повече
по наст&павшитЕ турски колони. Види се, че гранатата се е
била ударила о клоноветЕ на нъкое дърво, пръснала се и, по
тъкъвъ начинъ, парчето отъ гранатата е рикошетирало, и най-
после, ме е ударило въ рамото. Тоя ударъ нвмаше никакво за
мене лошо послЕдствие.
Стъмни се, колкото може да се стъмни лъчно врЕме въ
лунна нощь. ВслЕдствие силното физическо уморявание и на-
пряженостьта прЕзъ целия день на нервитЕ, всички се при-
готовлявахме, следъ скромната вечеря, да легнемъ и да сп
подкрЕппмъ силите за слЕдующия день.
До като мечтаяхме за почивка, шипченската позиция из-
веднъжъ се огласи съ познатптъ вече топовни и пушечни гър-
межи, като при това хиляди гърла зареваха „алла, алла".

— 298 —
Турците направиха последньо днесь усилие за да ирЪ-
взематъ стоманената батарея но пакъ напраздео. Защитниците
не дремяха. Те и този п&ть срещнаха, макаръ и чаканите, но
не желанни гости, както следва. Турците и този пжтъ беха от-
блъснати и отстжпиха въ пъленъ безпорядъкъ, като оставиха
подъ самите ни окопи своите убити п ранени. Пр-взъ този день
турцит^ атакуваха почти цялата ни шипченска позиция (само
на левия ни флангъ водяха усилена стрелба, а особенно, же-
стоки и усилени беха атакпте на стоманената батарея и върха
св. Никола). Тия атаки струваха на турците повече отъ 5000
войници.
Сл^дъ посл-вднята нощна атака, опълченците се разшаваха
по позицията, разбира се, не всички. Въ стрелковите окопи
опълченците си оставаха въ пълна готовность да посрещнатъ
турците. Въ резерва, — една часть остана на местото си въ
пълна готовность да поддържи, въ случай на нужда, стрелковата
верига, а отъ другата — едни отидоха за вода, разбира се подъ
команда, други седнаха да вечерятъ, а трети се заловиха за
работа по окопите. Шансовъ инструментъ, обаче, отъ дружината
не донесоха. Азъ отидохъ въ веригата п поставихъ предъ стрел-
ковите окопи п то не далеко отъ техъ, на 15 — 20 крачки,
секрети. Впрочемъ, по-далеко не можаха да се поставятъ, за-
щото неприятеля беше толкова близо, щото се чуваше говорението
му. При всичко, че въ ротата имаше още патрони, азъ пз-
пратпхъ отъ всеки взвотъ по двама души да донесатъ още,
тъй като се предполагаше, че утре те ще потребватъ. Денемъ
же да се пспроваждатъ войници за патрони., би значило да се
испращатъ на верна смърть, тъй като заседналите въ брани-
щето, подъ ложемептите на 4-а дружина, турски стрелци, от-
криваха по отделни хора стрелба съ залпове, толкова повече,
че на лево- фланговия участъкъ нвмаше една педа место, което
да не беше поражаемо отъ казаните стрелби, безъ да се сметатъ
ония куршуми, които идяха отъ къмъ югъ, испращани по сто-
манената батарея и върхътъ св. Никола.
Превързочния пунктъ, за подаван ие първа помощь на ра-
нените войници, се намираше- въ казармата — на шосето, кждето
се изпращаха тежко ранените, а легко ранените или съвсемъ
оставаха въ ротите си, или пъкъ оставаха до вечерьта, тъй
като денемъ можаха на всека крачка да бвдатъ убити, Мно-
зина отъ ранените се връщаха отъ превързочния пунктъ въ
ротигв си.

— 299 —
— Когато поб-вдимъ врага, ако има нужда, ще идемъ въ
болницата, казваха по-логко раненигв опълченци.
Главния пр^вързоченъ пунтъ се намираше назадъ, близо
до турското беклеме, не далеко отъ Червенъ-брътъ.
Щомъ се стъмни, при мене се домъкна моя Трайко.
— Ваше благородие, днесь прокл-втигв турци раниха
коня ви въ корема, ми отрапортува Трайко.
— Какъ тъй, на ли ти заповъ 1 двахъ да идешъ далеко назадъ ?
му казахъ азъ.
— Азъ стояхъ заедно съ другитЕ денщици близо до
Червенъ-брътъ, ми отговори Трайко и. тамъ го раниха. Но той
може да оздравее, защото яде и върви, както си вървеше и
прЪди.
Известието за нараняванието на коня ми, не ми направи
впечатление подиръ всичко що вид^хъ пр1*зъ деня.
Днесь храната нп бъчпе твърди оскждна. Топла храна за
войниците не се готви. Моя Трайко, обаче, се бт* погрижилъ
за мене. Той ми донесе: хлЪбъ, парче варено м^со, сирене,
няколко яйца (чудно нещо, отъ кхд^ ги бъ 1 нам^рилъ), а
най-главното, той ми донесе чайника съ варена вода и чай.
Съ тази си провизия, по поканата на дружинния командиръ,
азъ отидохъ при 3-я рота, гдъто се б^ха събрали и другите
офицери. Тамъ сварихъ още поручикъ Лебедева и подпоручпкъ
Алексиева. Всичките се готвиха да вечератъ. Когато офицерите
видеха, че Трайко ни носеше големия бакъренъ чайникъ съ
гореща вода, те се нахвърляха на него.
— Гълъбче, дай една чашка чай, се развикаха всичкп.
И ний съ необпкновенъ апетитъ се напихме съ чай, при всичко,
че той повече приличаше, по вънкашния си изгледъ, на боза, а
по вкуса на размесена съ глина вода, отъ колкото на чай.
Бъ'ше вече късно, когато работата по укр^пяванието на
позицията се свърши. Като казвамъ че работата се свърши, не
значи, че окопити се приведоха въ такъвъ редъ, щото напълно
да отговарятъ на своето назначение. Напротивъ, направено бе
твърде малко, въ сравнение съ онова, което требваше да се
извърши, но което сега не можеше да се направи, по нймание на
достаточенъ шансовъ инструментъ. Освънъ това, войниците
имаха нужда отъ почивка и сънь. Но ако и да бе вече късно,
мнозина отъ опълченците седяха на купчини и си размъня-
ваха впечатленията отъ преминалия день.

— 300 —
И неприятеля не стоеше съ скръстени ржце; чуваше се,
че и той копаеше ложементи, изобщо, вземаше агврки отъ всв-
каква случайность.
Нощьта бъчпе тиха и светла. Само отделните тукъ тамъ
но цялата позиция, пушечни гърмежи нарушаваха нощната ти-
шина. Славеите, които миналите нощи така чудно испълняваха
своите концерти, биха замлъкнали. Види се и тъ\ наплашени
отъ топовнигЬ и пушечни гърмежи, да бЗзха последвали примера
на задбал канските бежанци и избътали. Въ такава чудна и
топла нощь, при чистия балкански въздухъ, струваше ми се,
че человЪкъ, още повече уморенъ, щомъ легне, ще заспи вед-
нага'; но отдавна беше минала ср"Бдъ нощь, а съня все още
не успокояваше уморените защитници на Шипка. И каква
дълга и мъчителна бе тая хубава нощь.
10-и Августъ. — Но най-поел^, нощьта отстхпи местото
си на втория на нашата отбрана день, деньтъ 10-и Августъ.
Щомъ се разеъмна, отъ турската позиция екнаха ор&дейнигв
гърмежи, а подиръ пакъ запукаха пушките.
Ей сега, пакъ ще забиятъ барабаните, ще затрхбятъ тръ-
бите. Ей сега, пакъ ще се видятъ хиляди, хиляди фесове,
кацнали на главите на турските войници, които, като жива
ст^на, ще се движатъ къмъ нашата позиция. Най-насетнв, ей
сега пакъ ще зареватъ тия фанатици своето „алла, алла", от-
говоръ на което ще бздатъ нашите дружни залпове ... И
шепата защитници на шипченската позиция, напълно готови
да посрещнатъ своите противници, съ напряжено внимание
следяха и чакаха появяванието имъ.
Но чудно нещо! Слънцето бе високо, а между това нито
тржба, нито барабанъ, нищо се не чува. Само пушките и то-
повете продължаваха да пукатъ, но пукатъ не често а, както
казватъ русейте, „редко да метко".
— Днесь турските куршуми все въ месо удрятъ, казваха
опълченците.
Предъ бурята винаги бива тихо, казва поговорката, а
днесь въ сравнение съ вчера беше тихо. Нашата артиллерия,
която въ вчерашния бой изстреля повече отъ половината за-
ряди, получи заповедь, да отговаря на неприятелските вистрелп
по-редко и да стреля само въ случай, че противника пред-
приеме решително настъпление. Тая заповедь особенно се от-
насяше до стоманената батарея, въ която беха останали не
повече отъ по десеть снаряда на оръдие.

— 301 —
Нашити стрелци нарядко, но вЪрно отговаряха на турските
гърмежи. Всичките други войници отъ резерва седяха бевъ
движение, едеи отъ гвхъ легнали, други насвдали въ окопити.
Тежко е при такава обстановка, человЪкъ да бжде закованъ
въ окона, да стои нодъ неприятелските куршуми не само безъ
движение, но и безъ да види отъ кадъ 1 идатъ тъч Нервите въ
такъвъ случай биватъ напрегнати. Въ умътъ се тълпятъ най-
мрачните картини. А въ душата? Въ душата, подъ гнета на
неизвестностьта за участьта на шипчанския отрядъ — цялата
армия, а следователно — участьта на България, се испптватъ
ужасни болки.
— Ехъ, защо ли не ни испратятъ помощь, та да погнемъ
т^зи поганци и да се избавимъ отъ това мжчинелно състояние,
да стоимъ като къртове въ дупка, казваха опълченците.
Азъ станахъ и отидохъ къмъ стрелковите ложементп.
Веднага куршумите запищяха и западаха около ми.
— Ваше благородие ! Елате, елате скоро тукъ. Седнете,
защото проклетия арапинъ ще ви удари, ме посрещнаха опъл-
ченците въ лево-фланговия ложементъ.
При всичко, че и отъ резервния ложементъ се виждаше
твърде добре, какво се върши на неприятелската позиция, но
азъ запитахъ и опълченците.
— Какво има, юнаци? какво се върши у противника?
и много ли турци катурнахте?
Взводния командиръ се приближи при мене и ми отра-
портува, че въ взводътъ му днесь имало единъ убитъ и единъ
легко раненъ и че този последния останалъ въ строя.
— Чакаме ги, ваше благородие да ни атакуватъ, че да
ги нагостимъ съ нашите залпове. Но днесь проклетите не се
мърдатъ отъ местата сп. Седятъ подъ дебелите сенки, като
че ли ги е страхъ отъ слънчевите лжчи, и отъ тамъ току
попукватъ.
Съ тия думи опълченците ми показаха на клончестите
дървета и камънаци, задъ които беше заседналъ арапина съ
своите другари — стрелци.
— Ваше благородие, елате ей тукъ. Тукъ по-безопасно
ще баде, ме покани взводния командиръ, като ми показа на
една своего рода замаскирована амбразура, презъ която на-
истина можеше твърде добре да се разгледа местоположението
на турските стрелци, безъ да б&де человекъ пзложенъ на

— 302 —
опасность отъ тъхнигв върни изстрели. Отъ тукъ азъ наблю-
давамъ за противника и щомъ н^кой турчпнъ се поприближи,
гощаваме го съ въфенъ изстрълъ, свърши унтеръ-офацера.
— Пръдп малко, ваше благородие, азъ катурнахъ единъ
турчинъ, се обади единъ отъ опълченците, — ето, при онова
дърво, и опълченеца ми показа на едно дърво, около което
наистина се виждаше прострът человъчески трупъ.
Опълченците въ окопа.
Пръзъ тая единъ видъ амбразура азъ разгледахъ засъд-
налитъ между дърветата и скалитъ турски стрълци, числото
на които не бъше повече отъ 25 — 30 чедов^ка. Между гбхъ,
наистина, имаше единъ черенъ като въгленъ арапинъ. Тъзи
стрелци като хищнп зверове следяха нашити позиции, и щомъ
се иокажеше и^кой, започваха веднага да сгрълятъ върху му
съ залпове.
Други турски стрълци бъха заели изобилния съ вода
изворъ, който се намираше въ дола къмъ истокъ. Една команда
опълченци — охотници, подъ командата на подпоручика отъ

— 303 —
2-а дружипа Александрова, въ която влизаше и юнкера Блъсковъ,
нападна тия стрелци и ги проп&ди. На местото беха паднали
няколко турски войника убити и ранени. Турците, обаче, скоро
получиха подкрепление и пакъ заеха извора. Въ това счепквание
на командата съ турцигв се отличи съ своята храбрость юнкера
А. Блъсковъ, за което отличие ротата му присжди Георгевски
войнишки кръсть IV степень, за храбрость.
— Георге, много ли червени зелки свали днесь? попитахъ
азъ единъ младъ опълченецъ, който, легпалъ въ окопа, съ
шгбмо внимание следеше противника.
— Не знамъ, ваше благородие, до сега по единъ седемь
челов^ка утр1шахъ, а въ колоните колко, не знамъ.
. — Страшни ли еж турцит^? попитахъ едного отъ мла-
дите придошли отъ второто опълчение войници.
— Никакъ не, ваше благородие. Защо ще с& страшни,
нали и ний си имаме пушки? отговори новака опълченецъ по
войнишки.
— Ами какво е това? попитахъ азъ войниците, като
впдехъ въ ложемента нещо прилично на человеческа фигура
— чучело, направено отъ скжсани мундири и съ калпакъ на
главата.
?* : — Съ това лъжемъ турските стрелци, ми отговориха весело
опълченците. Ваше благородие, какъ да ги не лъжемъ, про-
дължи единъ отъ техъ, когато, щомъ некой отъ насъ си покаже
носътъ, започватъ пзведнъжъ да стрелятъ залпове.
— Е, тогава, защо не турите чучелото на бруствера за да
стрелятъ въ него, подзакачихъ азъ разговорливия опълченецъ.
— Сега не стрелятъ вече, ваше благородие. Испървомъ,
като развождахме чучелото надъ окопа, турците съ залпове
стреляха по него. Ето и раниха го даже на неколко места,
и опълченеца показа продупченото съ куршуми чучело, а подиръ
като видеха, че ги лъжемъ, престанаха да стрелятъ.
Десно-фланговия окопъ на 1-а рота отстоеше на десетина
крачки отъ окопите на 2-а дружина ; азъ се въсполвувахъ отъ
близостьта и отидохъ при поручикъ Шиварова. Следъ като
си поприказвахме съ него за вчерашния бой, решихме да се
приближимъ къмъ турската позиция — камънаците. Решено и
сторено. Тръгнахме испърво по ската, който се понижава къмъ
извора, а отъ тамъ, ту по трапчинкпте, ту измежду дебелите
клончести дървета, се приближихме до неприятеля на 300 — 350

— 304 —
крачки. Отъ тукъ неприятелската позиция още по-добре се
виждаше. Едни отъ турците, начело съ арапина, се беха раз-
положили по камънаците и току стреляха по нашата позиция,
други пъкъ, вл-вво отъ първите, се скриваха между г&ститЪ
дървета и с&що стреляха по ложементпте на 4-а дружина.
Сл-вдъ като разгледахме внимателно неприятелската позиция,
тръгнахме да си вървимъ назадъ, но не бихме изминали 15
до 20 крачки когато турците ни забелязаха и откриха но
насъ огънь. По тоя начинъ ни сопровождаха прЯзъ всичкото
време съ гърмежи; но при все това, ний можахме благополучно
да стигнемъ и да се скриемъ въ ложемента на 2-а дружина.
Отъ случайно направената рекогносцировка, азъ се убедихъ.
че на турските стрелци, копто, заседнали въ камънаците, ни
нанасяха чувствителни загуби и ни препятствуваха да си взе-
маме вода отъ единственния на нашата позиция изворъ, можеше
да имъ се противодействува, а именно тъй:
2а дружина, вместо да заема настоящата си позиция,
съвършенно безцелно, понеже тя беше обърната съ фронта сп
право къмъ югъ — въ тилътъ на стоманената батарея и подъ
правъ жгълъ на левия флангъ на 4-а дружина, — требваше
или да се отведе въ резервъ и, въ такъвъ случай, да се про-
дължи десния флангъ на И-я дружина и да се изведе напредъ
съ фронтъ къмъ истокъ, не далеко отъ онова место отъ гдето
съ поручикъ Шиварова разгледахме неприятелската позиция,
и да се укрепи, пли пъкъ 2-а дружина да заеме този тесенъ
фронтъ. Въ такъвъ случай арапина съ другарите си щеха да
бхдатъ принудени да ее оттеглятъ по-назадъ и не щеха да
могатъ безнаказано да стрелятъ въ всеки отделенъ человекъ,
който се решеше да иде за вода. Само така можеше да имъ
се даде да разбератъ, че не могатъ безнаказано да ни пакостятъ.
Въ всеки велучай, споредъ мене, тези неприятелски стрелци
можеше и требваше да се накажатъ.
Когато се върнахъ на позицията и обиколихъ окопите,
азъ отидохъ при дружинния командиръ да му доложа за моята
случайна рекогносцировка и поискахъ разрешението му да взема
15 — 20 опълченци — охотници — добри стрелци и да ида
сутре рано да нагостя арапина и стрелците му съ нвколко
залпа. По п&тя се срещнахъ съ поручика отъ 5-а дружина
Олшенко. Като се разговаряхме съ този последния, ний се
приближихме до Челяевия окопъ, задъ който съгледахъ князъ

— 305 —
Вяземски. Азъ се поспр-Ьхъ въ недоумение, да ида ли при
гбхъ или да се върна, но княза разреши моето колебание.
— Елате, елате поскоро, васъ можатъ да ви убиятъ, ми
каза княза. — Защо се излагате безъ нужда на опастность?
Това княжево внимание азъ приехъ за тънко напомнювание
на моята обязанность да не напущамъ своето место, толкова повече,
че самъ княза, безъ да глеца на неприятелските куршуми,
постепенно и неустрашимо обикаляше поверения му лъво-флан-
гови участъкъ на позицията и насърдчаваше подчинените си.
— Виновния, ваше спятелство, куршума и въ окопите го
намира, му отговорихъ азъ.
— Това е истина, ваше сиятелство, прибави Чиляевъ,
като му расказа за вчерашния случай въ окопа на 3-я рота,
— Поздравлявамъ ви, се обърна княза къмъ мене, вий
твърде щастливо сте се отървали.
Требва да кажа, че князъ Вяземски охотно встжпваше и
водяше разговори съ най-младия подпоручикъ. Той се отнасяше
къмъ младите снисходително, а къмъ старшите — почтително.
Азъ расказахъ моя планъ на княза и Чиляева и молихъ
да ми се разреши да го приведа въ испълнение, Забравихъ да
кажа, че тукъ беше и щабсъ-капитанъ Поповъ, който не можалъ
да се стърпи отъ да не дойде при ротата си за да вземе участие
въ боя, при всичко, че раната му не беше заздравела. Поповъ
първъ се псказа за испълнимостьта на моя планъ и когато князъ
Вяземски и Чиляевъ го одобриха, той изяви желание да вземе
участие въ това нападение на турските стрелци и да р&ководи
командата. Княза, обаче, го разубеди въ това му намерение,
като посочи на болния му кракъ, който можеше да го накара
пакъ да се върне въ Габрово.
Азъ се върнахъ при ротата радостенъ. Едвамъ що бехъ
седналъ, свирна не далеко отъ менъ куршумъ и удари въ нещо.
Опълченеца Петровъ, бледенъ като смърть започна да вика.
— Охъ, убиха ме, убиха ме, умирамъ!
— Защо впкашъ? му казахъ азъ, като се приближихъ
до него. Не се бой, такъвъ юнакь като тебе и граната не
може да го свали.
Тези мои думи утешиха и окуражиха ранения, който скон-
фузено започна да се смее. Смехътъ му, обаче, приличаше на
плачъ. И това не беше за чудение. Петровъ беше дете на
17 — 18 години.
2)

— 306 —
Ротния фелдшеръ Карпъ Макиенко дойде, разгърна про-
битите право на г&рдигв мундиръ и аптерия, подъ който се
види обляната му съ кръвь риза. Когато фелдшера екъса ризата,
азъ вид^хъ право въ гжрдигв една рана, отъ която продъл-
жаваше да тече алена кръвь.
— Нищо, нищо, не бой се, каза фелдшера. После се на-
веде надъ чантата си, взе отъ нея нещо, съ което като порови
малко въ раната, извади единъ сплюснатъ куршумъ, който, види
се, преди да се забие въ гжрдигБ на Петрова, 6$ рикошетиралъ.
Ранения се превърза п азъ заповйдахъ да го отведатъ
на превързочния пунктъ, но той пожела да остане при ротата.
Слйдъ малко раниха още двама опълченци, които сжщо останаха
при ротата си. На едпна отъ ранените опълченци кожата на
челото му само беше раск&сана. Кръвьта му беше облела ли-
цето и дрехите.
— Върви на превързочния пунктъ, че ти тукъ плашишъ
хората съ окървавената си физиономия, му казваха опълченците
на присмехъ.
— Когато мене не ме е страхъ, васъ защо ще ви е
страхъ, отговори ранения. А за да не ви смущава моята окър-
вавена физиономия, понеже тукъ нема капка вода, азъ ще се
омия съ пръстъ, и въ подтвърждение на думите си, той взе
една шепа пръсть, потърка си предпазливо съ нея лицето и
дрехите и следъ това, съ усмивка иопита:
— А сега страшенъ ли съмъ?
Ако легко ранените въ възбуденото си състояние го-
вориха много и се смеяха, като разсмиваха и другите, то тежко
ранените пъкъ, безъ да гледатъ на страшните са болки, мъл-
чаха п гласъ не испущаха. А ранени и убити днесь имаше
повече отъ вчера, при всичко, че днесь нвмаше атаки, както
нвмаше и количественно вчерашните топовни и пушечни гър-
межи. Това показваше, че турците беха определили вече
растоянието и се беха пристреляли добре.
Дне^ь противника, който вчера тъй яростно нападаше на
нашите ложементи, усилено се окопаваше. Това обстоятелство
извънредно повдигна уверенпостьта на защитниците на шип-
ченската позиция въ техната сила. Отъ това действие на про-
тивника, ний разбирахме какво му струватъ отбитите отъ насъ
атаки. Презъ деня числото на неприятелските ор&дпя значи-
телно се увеличи. Къмъ пладне отъ Габрово пристигна единъ

— 307 —
взводъ отъ казашката конаа батарея,който се постави на Кръг-
лата батарея.
Разнесе се слухъ, че турците се появили на нашето дЪсно
крило — на Лисата гора, което се и подтвърди.
Ето причината по която днесь турците не ни атаку-
ватъ! си мисляхъ азъ. А за туй сутре какво ли ще бъде?
Сутре куршумите и гранатите ще ни биятъ отъ къмъ Лисата
гора — въ тплътъ ни.
Но затова не само азъ мисляхъ, мислило е и началството,
което и решило, щомъ се мръкне да се започнатъ нови работи
по укрепяванието на позицията.
— Брее, че шгбмъ день, брее. Мърквание нвма, се чу-
ваха въсклицания между опълченците.
Наистина деньтъ се показа твърди дълъгъ — безкрайно
дълъгъ. Като че ли Мохамедъ, какго едно време Исусъ Навинъ
бе нзвикалъ: „Стой слънце"! и то се 6$ спр-вло. Деньтъ ни
се показа още по-дълъгъ, защото, отъ една страна, слънчевите
л&чи ни греяха и горяха, а отъ друга — жаждата за вода
силно ви мъчеше.
Ако ходението вчера на извора за вода бъчпе опасното,
днесь б'Б почти невъзможно. Турските стрелци, отъ своята засада,
до такава сгвпень се беха пристр-вляли, щото положително без-
погрешно удряха ония опълченци, които се осмеляваха да
пдатъ за вода. При всичко това, намираха се неустрашими юнаци,
които, съ рискъ на живота си, натоварени съ по неколко ма-
нерки, отиваха за вода, като прескачаха презъ труповете на
убитите си другари, които се търкаляха около извора. Отиваха,
разбира се, и мнозина отъ техъ не се връщаха.
Най-насетне настана вечерь. Опълченците се расшаваха.
— Уфъ, кокалите ми се сдървиха ! се обаждатъ едни
отъ техъ.
— Ще се сдървятъ зеръ, като седишъ, или лежишъ целъ
день на едно место, безъ да се помръднешъ, се обаждатъ други.
— Проклети турци ! Баремъ да направятъ една две атаки,
а то се пукъ, пукъ, безъ край пукъ, пукъ ! Да имъ се пук-
натъ главите.
Когато мръкваше привтаса и моя Трайко и не съ праздни
рхцв. Чайника пакъ беше пъленъ, и ний побързахме да уто-
лимъ жаждата си съ чай. Ама какъвъ чай? Като че ли презъ
целия си животъ такъвъ вкусенъ чай не бехъ пилъ.
20*

— 305 —
Дружпнния командиръ повпка ротнитЕ командири и като
имъ съобщи, че турцитв заели Лисата гора, даде заповЕдь да се
донесатъ и раздадатъ патрони и сухари още отъ тъзп вечерь ;
сутрй рано всеки опълченецъ да получи парче варено кгвсо ;
опълченците още прЪзъ нощьта да си напълнятъ манерките
съ вода, която пр^зъ деньтъ да расходватъ съ такава см"Бтка г
щото да се намира вода въ ротите пр-взъ целия день и фелдше-
рите да пматъ достатъчно количество превързоченъ матерпялъ,
— Нап-вече обърнете сериозно внимание върху укрепя-
ванието на позицията, каза дружиннпя командиръ. Не изпущайте
пзъ пр-вдъ видъ, господа, че неприятеля ще ни нападне и отъ
къмъ тила.
Когато се върнахъ при ротата, азъ сварихъ опълченцптв г
че копаяха съ нап-гол^мо усърдие. Благодарение на това
усърдие, окопигв се вдълбочаваха и растяха на горе. Копаяха
се новп окопп и се въздигаха траверси, гдето требваше.
Разбира се, че почти всичките тия окопи по своите : профилп г
форма п прим^нимость къмъ мъстностьта, бъха далечъ отъ да
отговарятъ на изискванията на фортификационното пскуство.
Имаше, напрпмъръ такива, които повече приличаха на кладе-
нецъ, отъ колкото на ложементъ.
Азъ видехъ, какъ прапорщикъ Болшевъ се спущаше въ-
единъ такъвъ ложементъ. Фелдфебеля Радушевъ имаше сжщо
такъвъ ложементъ, само въ по-малъкъ размъръ.
И т&зи вечерь, както и по-прЕди, азъ испратихъ моя
Трайко отъ позицията съ заповЕдь да се яви утрЕ вечерь. И
тоя пжть азъ не отст&пихъ на молбата му да го оставя да се
бие „со прошгвтио" турчинъ.
— Ваше благородие! Азъ ке оставпмъ коньотъ при не кой
отъ денщицнтЕ. Молимъ те, ваше благородие, ми се молеше
храброто македонче — Трайко.
Съ наст&пванието на нощьта гърмежптв се намалиха п,
най-после, почти съвсемъ се прекратиха. Казвамъ почти, защото
както и снощи, тукъ тамъ по цялата позиция се чуваха от-
делни гърмежи, вероятно съ цъль да ни тревожатъ и да не-
заспиватъ техните часови. Нощьта, както и миналата, бе тиха
п ясна. Месеца освещаваше прЕдмЕтптЕ, които се виждаха,,
дене. Турските стрелци стреляха по отделни движущи се че-
лов^чески фигури. На небето не се видеше нито сЕнка отъ.
облачецъ. Но ето месеца пзведнъжъ започва да тъмнее.

— 309 -
— Що е това?
— Месечно, месечно затъмнение, завикаха опълченците.
И, действително, целия месеченъ кр&гъ се затули задъ черна
завеса, и преди минута осветената земя, се покри съ непро-
ницаема тъмнина.
Турците еж народъ суевЪренъ, и, както е известно, въ
затъмнението на луната те виждатъ работа на дявола.
Откри се твърде честа пушечна стрелба, но този п&ть
не по насъ, а по месеца. Овдъ неколко минутна стрелба по
него, черната завеса, като че ли оплашена, ностепенно започа
да се вдига, до гдето най-насетне съвсемъ исчезна и месеца
пакъ си засвети.
При всичката тжга, която ни се навеваше отъ кръвопро-
литния бой, следующата смешна случка презъ деня ни накара
да се поразсмеемъ малко. По нашата позиция още отъ 8-и
Августъ се расхождаше едно мършаво магарешко семейство —
магарица и малко магаренце, види се оставени отъ стопанина
имъ. На 9-и Августъ презъ целия день, въ време на боя,
магарицата заедно съ рожбата си безъ страхъ ходеше по целата
позиция и често надничаше въ окопите, като че прегледваше,
да ли добре си испълняватъ обязанностьта защитниците на
шипченските височини. Но на 10-и, до 3 часа следъ обедъ,
„ семейството " не се появи на нашия участъкъ и ний предпо-
лагахме че неприятелските куршуми не еж го пощадили.
По едно време се вдигпа по позицията цела тревога.
— Скоро, скоро! Отиватъ право на фугасяте, се чуваха
викове и, същевременно, се спустнаха отъ неколко страни
опълченци.
Виковете, беганията произведоха съвсемъ не добро впе-
чатление на отдалечените части, гдето не знаяха \ въ що състои
работата. Оказа се, че магарицата еъ магаренцето днесь, като
обикаляли разположението на 5-а дружина, биле тръгнали къмъ
северъ и безъ малко щели да се заплетатъ въ фугасните
жици, ако да не беха ги видели опълченците.
Въ днешния бой турците много стреляха съ разривни
патрони, а особенно, отъ къмъ Враньото гнездо. Изстрелите
съ тия патрони твърде добре се отличаваха отъ другите ; при
ударванието си въ предмета, куршумите *имъ се пръскаха и
произвеждаха ежщия изстрелъ, само по слабъ и дрезгавъ.

— 310 —
Батальона отъ Орловския полкъ, който беше при стома-
нената батарея, вечерьта беше смененъ отъ бряиците, тъй
като тоя батальовъ претърпвлъ щубзъ деня големи загуби.
Беше се вече стъмннло, когато се научихъ, че отъ Габрово
дошелъ щабсъ-капитава отъ генералния щабъ Малцевъ, пратенъ
отъ корпусния командиръ, за да се научи за положението на
шипченския отрядъ и да съобщи на шипченските защитници,
че на 11-и Августъ въ 3 часа сутриньта тръгва отъ Габрово-
за Шипка 4-а стрелкова бригада, а слъмъ нея и 14-а ивша
дивизия. — Разбира се, това известие окуражи шипченските,
защитници.
Днесь мапоръ Поповъ беше назначенъ отъ генералъ Сто-
лъчова за и. д. началнпкъ щаба на опълчението, вместо ранения
подполковнпкъ Ринкевичъ. Следъ назначението си Поповъ оби-
коли цвлата позиция заета огь опълчението, като обяви за
назначението на полковника Лппински, командиръ на Брянскиа
полкъ, за началникъ на левия флангъ и тилътъ, вместо пол-
ковника Депрерадовича.
Нощьта на 10 срещу 11 Августъ прекарахме еднакво,
както и миналата; но само че тази нощь бъчпе по-тревожна за за-
щитниците на шипченската позиция. Всички испигвахме една
тежко чувство. Мисли една отъ друга но-мрачни се тълп-вха
въ главите ни. Като че ли пр-вдчувствувахме — предвиждахме,
че сутре ще се случи нещо особеино ужасно. Всеки верваше,
че сутре ще се реши с&дбата на шипченската позиция —
— нашата, а може би и садбата на България. Но какъ и въ
чия полза? Не се трудяхме и не искахме да отгатнемъ, защото-
всеки отъ насъ съзнаваше безисходното положение на шипчен-
ския отрядъ. И наистина, малочисленностьта на тоя отрядъ въ
двадневния бой още повече се намали, а между това против-
ника положително ни бе окржжилъ съ своя огненъ обр&чъ п
стигаше тоя обр&чъ да се стегне и малочисленния отрядъ щеше
да б&де смачканъ, унищоженъ. Още повече, че една голема
часть отъ нашите пушки шаспо положително не действуваха,
защото беха развалени, а за онези, които още беха здрави,
патронп оставаха твърде малко. Казваха още, че и гранатите,
биле па довършвание.
И действително, отъ всичко гореказано се виждаше, че
положението на шипченския отрядъ беше отчаяно ! Едно мо-
жеше да го епаси : своевременната помощъ. Дойдеше ли на време

— 311 —
Подполковнекъ Ринкевичъ, началникъ-щаба на опълчението.

— 312 —
помощь, шипченската позиция щеше да бъде спасена. Въ про-
венъ случай, целия отрядъ щеше да положи костите си за
освобождесието на България съ съзнание, че е изпълнилъ
свето своя дългъ.
Очевидно, че тези размишления не можаха да навеватъ
сънь, напротивъ, пъдяха го. За туй и късата августовска нощь
ни се показа безкрайно дълга.
XI.
11-и Августъ. Четвъртъкъ. — До разсъмнувание имаше
още около 2 часа, когато поверенната ми команда охотнпци,
състояща отъ 18 человека, най- добри стрелци отъ 1-а и 3-я
роти, тихо излезе отъ сборния пунктъ и още по-тихо, съ
най-голема нрвдпазлпвость, пристигна на определеното место.
По нейде командата требваше пълзишката да минава откри-
тите места. Щомъ тя пристигна на местото, расказа й се место-
положението, отъ тъзи страна, на турските стрелци, растоянието
което ни делеше отъ техъ и понеже цельта на командата не
беше да се удържи на заетата позиция, а само да накаже
арапина и другарите му, показа й се пътя и начина за от-
стъплението. Слвдъ това командата се раеположи задъ най-
удобните прикрития — дървета и трапчинка, и съ усилено
биение на сърдцата си чакаше разсъмнуванието. Тъй като тази
позиция, на която се намираха охотницитв, бъчпе предъ ло-
жементитв на 1-а рота, то за предприетото отъ командата на-
падение бе съобщено своевременно на опълченците отъ каза-
ните ложементи. Освенъ това, даде се заповедъ на опълчен-
ците отъ най-ближния до противника ложементъ, да откриятъ
стрелба съ залпове противъ турците, ако би те въ големо
число да се хвърлятъ върху охотницитв. Най-насетне съобщи се
и на 2-а дружина, покрай левия флангъ на която командата
щеше да отстъпва, за да не би да я приемате за неприя-
телска и да откриятъ по нея огънь.
Съмна се. Неприятелските часови се виждаха. Скоро се
показаха неколко стрелци, които се расположпха по камъна-
ците. Изви се търкало димъ, раздаде се изстрелъ и следъ
него втори, трети и т. н. Нашите отъ ложемента също пустнаха
неколко изстрела, както бе заповедано.

— 313 —
— Ваше благородие, турците се наредиха вече по камъ-
наците, не е ли време да стреляме, се обади опълченеца
Ивановъ шепнешката.
Нашити изстрели отъ ложементите, които, впрочемъ, почти
никаква вреда не причиняваха на противника, раздразняваха
арапина и другарите му. Те се расположиха на едно место
около 30 человЪка. Въ това време и железните гърла на не-
приятелските орадия с&що вече изригаха ц-влъ потокъ гранати,
които покосяваха най-добрите, здрави и пълни съ животъ
младежи.
Следъ няколко време пушечния огънь и отъ дв-вгв страни
се учести.
— Внимание! — скомандувахъ азъ шепнешката. Ще стре-
ляте : първата половина, т. е. 9 челов-вка, на 250 крачки, вто-
рата на 300 крачки.
Опълченците тихо и безъ шумъ насочиха пушките си,
къмъ противника.
— „Шеренга! пли" ! скомандувахъ азъ сящо полегка и,
следъ това, се раздаде друженъ, като изъ една пушка залпъ;
подиръ първия залпъ последва втори и трети, а следъ залповете
се започна, както казватъ русейте: „редка, да метка" стрелба.
Тези наша залпове беха до толкова неочаквани на по-
зицията у противника, щото те го смаяха и го приведоха въ
ужасъ — още повече, като се повалиха, следъ първия залпъ
на земята неколко человека ранени и убити. Даже онези които
беха залегнали задъ камънаците, станаха и не се мърдаха отъ
местото си. Но втория и трети наши метки и дружни залпове,
най-сетив, отрезвиха турците и те се пустнаха да бегатъ.
Само некои отъ техъ залегнаха задъ камънаците и започнаха
да стрелятъ, но и то безъ да се целятъ. Скоро, обаче, тур-
ските стрелци получиха подрепление и онези, които избегаха
се завърнаха назадъ и заеха местата си. Откри се честа стрелба
и отъ двете страни. Въ това време по целата линия топов-
ните и пушечните гърмежи още повече се учестиха. Това
означаваше, че турците скоро ще ни атакуватъ.
Време беше, прочее, командата да отежпи, още повече,
че тя испълни задачата си. Тя добре наказа дързките турски
стрелци, които до сега безнаказано ни нанасяха големи загуби.

— 314 —
Въсполвувани отъ пресечената местность и честите дебели
дървета, командата отст&пи въ ложементите благополучно съ
легко ранени само двама и единъ контузенъ.
— Благодаря ви за блйстящето истьлнение на вашата за-
дача, ме срещна дружинния командиръ, Чиляевъ. Командата
ви добре наказа турските стрелци: повече отъ десеть челов-вка
мъртви останаха на местото, освень ранените.
— Азъ ще ви представя за това ви юначзство къмъ на-
града съ Георгиевскн кръсть, свърши Чиляевъ.
— А вий юнаци, азъ видЪхъ какъ геройски действувахте
въ боя, за което ви и благодаря, каза Чиляевъ на охотницигв, въ
числото на които биха X. Минковъ, Д. Досевъ, Денчевъ, А. Ивановъ,
0. Андреевъ и Д. Тошевъ. Всичките охотници бт>ха представени
къмъ награда, която и получиха. И азъ действително, бехъ
представенъ, споредъ както ми беше казалъ Чиляевъ, но
вместо съ ордена св. Георги, ме надариха съ св. Владимиръ
4-а степень.
Въ 4 часа сутрпньта положението беше такова: по целата
боева линпя беше откритъ ожесточенъ пушеченъ п орадпенъ
огънь. При това, сега турците стреляха освенъ отъ Бердека
и отъ долнята батарея, която беше расположена на склона на
възвпшенностьта „Бердекъ", но и отъ Лисата п отъ Зелена
гори. Имахме вече ранени въ гърба опълченци, обстоятелство,
което показваше, че противника беше заель отсрещпата — на
десния ни флангъ — възвишенность.
Въ 5 часа сутрпньта вече се виждаха отъ Кръглата ба-
тарея гжстп неприятелски колони, предшествувани отъ веригп,
които се спущаха отъ Лисата гора, една значителна часть по
гребена, който се простира паралелно на шосето п е раздвленъ
отъ последньото съ дълбокъ доль. Въ това, именно, време за
пгъвъ п&ть се забележи новото направление на неприятел-
ските куршуми.
Генералите Столетовъ, Дерожпнски и Кренке, беха се
расположнлп задъ Кръглата батарея „въ своя" ложементъ, а
исправляющия длъжностьта на началника щаба па опълчението
и адютанта по строевата часть, се беха расположпли туку до
самия ложементъ. Другите щабни се намираха по-долу задъ
Кръглата батарея. Още следъ първите неприятелски орадейнп
изстрели отъ Зелената гора, фарша отъ които засипваше окол-

— 315 —
ностьта, една граната паднала до сампя ложементъ на Стол-Ьтова,
около който вЪстовоя на последния наливалъ чай за генера-
лите.
— Я гледай я хубостницата, безъ малко самовара щеше
да катурне, казалъ в-встовоя.
И наиетина, едно голямо парче отъ граната паднало току
до самия самоваръ. Вестовоя взема въ едната си ръка таблата
съ чая, а въ другата хваща съ полата на шннеля си още го-
рещото парче граната и го поднася на генералите. Следъ
малко генералъ Дерожински изл^зналъ отъ ложемента и заминалъ
за Габрово.
Ка Брането игвздо, отъ където стреляха по нашата по-
зиция съ залпове, преимуществеино съ разривни патрони, се
виждаше движение на колони. Огъ тамъ едни колони се спу-
щаха по склона, по направление къмъ левия флангъ на пози-
цията и тплътъ, а други се спущаха отъ къмъ Бердекъ. Това
обстоятелство показваше, че турците се приготовляваха да ни
нападнатъ отъ всички страни и да ни напесатъ смъртния ударъ.
Бурята, следователно, наближаваше .Л^У-Х.
Нашите батареи се силяха да отговарятъ на много по-
силния си протпвникъ, като същевременно стреляха и по на-
стъпающнте турски колони. Положението на нашите батареи,
па изобщо и на целия отрядъ, още повече се влоши отъ об-
стоятелството, че недостатъчното количество гранати не позво-
ляваше да се стреля често ; освенъ това п съ завземанието на
Лисата и Зелена гори неприятелските оръдия стреляха отъ
първата — въ флангъ и тпла на св. Никола, въ тила на
нашата позиция и въ десните флангове на кръглата и полу-
кръглата батареи, а отъ втората — по същите направления
ни поражаваха съ пушечни гърмежи. Така щото неприятелските
куршуми кръстосваха целата ни позиция по всичките направ-
ления. Смело може да се каже, че на нашата шипченска по-
зиция едва ли можеше да се намери една педа земя непора-
жавана отъ турските гранати и куршуми.
Не се измина много време, отъ като се върнахъ съ охот-
ницпте въ ложемента, когато гъстата турска стрелкова верпга,
последвана отъ такива же гъстп колони войски, започиаха да
настъпватъ и да се съсредоточаватъ къмъ пункта на атаката.
Скоро следъ това се раздаде татъкъ къмъ стоманената батарея
сигнала за атака, който се подхвана отъ другите барабанщицп

— 316 —
и тржбачи и като в^търъ се разнесе по всичката линия.
Г&стигб турски колони като вихрушка се понесоха напръдъ
и се нахвърлиха съ обичния си викъ „алла" върху нашите ло-
жементи. Но защитниците на Шипка не дремяха, стрелковата
верига откри честа и сполучлива стрелба.
— Юнаци на вътъра не стреляйте: г ръдко да мътко"!
Гледайте днесь сами въ месо да удряте, казваха и повтаряха
офицерите и взводните командири на стрелците. Прицели се
добре и само тогава спущай ударника. Турците отъ честата
стрелба не се боятъ, както и ний отъ гбхната не се боимъ.
Залповете ви, юнаци да бадатъ сдържани и дружни. Ако ли
пъкъ стане нужа да се работи съ щикъ, действувайте пъргаво
и решително, — турците не обичатъ щика, още повече, като
видятъ, че противника имъ го владее добре.
Нашите резерви съ пушки въ р&цв, напълно готови да
се срещнатъ съ противника, само чакаха заповедь.
Но ето, турските колони се приближиха до нашите окопи.
Раздадоха се командите:
— „Пальба ротой! взводомъ! рота! взводъ! пли!"
Обаче, неприятелските редове, ако и разредявани отъ на-
шата стрелкова верига, продължаваха наст&пванието. Първия
залпъ още повече разреди редовете, втория — произведе въ
техъ бъркотия. Турците трепнаха. Чуватъ се, посредъ адския
огънь, охкания и предсмъртни хъркания, смесени съ викове:
„алла, алла". Но ето раздава се още единъ залпъ. Предните
турски редове, ако и да с& до самите ни ложементи, еж съвсемъ
разредени и смаяни. Тъкмо въ това време се чува гръмогласното
потресающе „ура" и опълченците се хвърлятъ срещу неприя-
теля съ щикове и го накарватъ да се объре въ бегетво и въ
това бегетво да увлече собственните си задни редове. Напраздно
турските офицери съ шашки и револвери въ р&це се стараятъ
да спратъ бегавшите. Колоните увличатъ и самите офицери
въ това безумно бегетво. На местото на атаката останаха мно-
жество убити и ранени; последните скърцаха съ з&би отъ болки
и злоба.
— Слава Богу! Казваха всички борци. Слава Богу! от-
бихме ги и този п&ть. Добъръ е Господъ и за напредъ.
Тази атака струваше и намъ не малко жертви : цела вър-
волица ранени сами потеглиха къмъ превързочния пунктъ, а

— 317 —
санитарите понесоха тежко ранените. А убитите? Те се отна-
сяха на една страна на позицията а се оставяха, за жалость,
подъ палящигв слънчеви л&чи.
Но мнозина отъ ранените, а тъй с&що и санитарите, до
като стигнаха до превързочния пунктъ, при казармите, биваха
добивани отъ неприятелските куршуми и гранати. Но най-ло-
шото беше това, че санитарите, ранените и докторите на пре-
вързочния пунктъ, прп казармите, беха изложени на кръсто-
сания неприятелски огънь; за туй превързочния пунктъ се
премести на п&тя задъ възвишенностьта — Кржглата батарея,
при всичко, че и тукъ местото беше обстрелвано отъ къмъ
СБверо-западъ — Зелената и Лисата гори. Но къмъ 10 часа
сутриньта, когато турците се приближиха отъ къмъ Лисата и
Зелена гори, немало възможность превързочния пунктъ да остане
и на това место ; за туй той трети п&ть се преместилъ не далеко
отъ главния превързоченъ пунктъ, който отстоеше отъ главната
позиция на около 3 версти.
По п&тя на неколко места, прикрити отъ неприятелски кур-
шуми, били оставени фелдшери за подавание на първа помощь.
Следъ отбиванието на атаката, стрелбата отъ туреката
верига все повече и повече се отдалечаваше; но следъ малко
време, тя пакъ започваше да се учестява, а наедно съ това
и да се приближава къмъ нашите окопи. Ето пакъ се чува
бръмчението на куршумите, като рой пчели. Неприятелските
топове пакъ започватъ да учестяватъ испращанието на своите
опустошителни гранати. Ето пакъ биятъ барабаните, пакъ това
отвратително виение, зловещото „алла", „алла", въ отговоръ
на което ечатъ дружните, сдържани залпове.
Въ тези моменти сърдцето усилено бие, духътъ се спира,
и минутите се показватъ дълги и мъчителни. Всеки се вслушва,
дали ще се продължатъ още залповете.
Но ето виковете „алла, алла" не се чуватъ вече, а пу-
шечната стрелба отъ турската верига, както и следъ първите
атаки, намалява и все повече и повече се отдалечава.
— Слава Богу, пакъ отбита атаката, си казватъ опъл-
ченците съ облегчена въздишка. Но още е рано : до довечера
има още много време!
— Да ли ще можемъ да се удържимъ ? — запитваха некои.
— Ако днеска се удържимъ, сутре катастрофата ще &
неизбежна, ако не ни пристигне помощь. Тазп мисъль ми мина

— 318 —
пръзъ умътъ, а въроятно с&щата се е тълпила и въ главитъ 1
на опълченците, защото нъкои отъ тъхъ я и иеказваха.
Слъдъ първата турска атака, последва втора, третя. Азъ
ги наброихъ до объдъ шесть и всичките се свършиха както и
първата: съ отблъсвапие на противника съ голъма загуба убити
и ранени. При това главния ударъ турцитЕ насочваха на
лъвия флангь на възвишенностьта. Подпръ 2 часа, сл^дъ пладнъ,
енергията на противника на възвишенностьта св. Никола за-
почна да намалява. Това обстоятелство позволяваше на графъ
Толстой да пспраща помощь на другптъ пунктове на позицията.
Слъдъ първата наша контръ-атака, ний не я повтаряхме
повече, тъй като макаръ и да нанасяхме на противника чув-
ствителни загуби, но и ний търпяхме такива. Тия загуби значи-
телно намаляваха численностьта на отряда.
До обътгъ шесть атаки! А до довечера, колко ли още
ще направятъ ? си мисляхъ азъ.
Но не бъха страшни атакитъ. Ний щъхне пакъ да ги
отблъсваме, както и до сега, страшаото бъше това, че слбдъ
всъка атака турцитЕ подкрвпяваха свопгв атакующи части съ
нови и нови колони. Нашитв же редове, слъдъ всвка атака,
все повече и повече ръдъяха, а помощь отъ ник&дъ.
Както казахъ и по-горъ, на 9-и Августъ турцитъ не
правяха ръшителни атаки на нашия лъвп флангъ, каквито на
Стоманената батарея. Но днесь и тукъ атакитъ имъ бъха силни
и стремителни. При все това, незнамъ защо всички защитници
на лъвия флангъ бъха увъренп, че ще запазятъ за себе си
позицията и че нъма да допуснатъ да ст&пи на. нея крака на
неприятеля. За туй погледитъ и слухътъ бъха устръмени тамъ
— на Стоманената батарея и Зелената гора. Вслушвахме се
с&що, да ли не ще се чуятъ пушечни гърмежи въ тилътъ ни
— отъ къмъ левия ни флангъ, — за кждъто се спуснаха
турски войски до 2 табора отъ Брането гнъздо.
Въ 10 часа сутриньта противника се бъше нахвърлилъ
на шоссето задъ Крхглата и Полукрхглата батареи, но е билъ
катурнатъ отъ брянцатъ. Отъ друга страна турците, както
казахъ и по-горъ, водяха ожесточени атаки и на лъвия флангъ
на позицията, заега отъ опълченцитъ. А значителна масса
турски войски и черкези, които се бъха спустнали въ доповетъ
по странптъ на шоссето, проявяваха намърение да ни ударятъ
и отъ къмъ тилътъ и да завзематъ тилните ни ложементи. За

— 319 —
отблъсвание противника отъ тоя участъкъ на позицията, билъ
испратенъ единъ дивизионъ горска артиллерия и по половина
рота орловци и брянци. По-послъ бъха испратени още една
рота брянци и една рота опълченци, послъднята отъ 1-а дружина.
Между това турците стремително водяха атака слъдъ
атака. Въ връме на една отъ тия атаки, въ кариеръ се спу-
стнаха да бътатъ пръдницитЕ и зарядните ракли на казашкия
взводъ, дошли пръзъ ноща отъ Габрово. Подаолковникъ Бе-
нецки, командира на артиллерията на кръглата батарея, с&що
тръгеалъ подиръ раклигв.
Казваха по-послъ, че генералъ Столетовъ билъ направилъ
мъмрение на подполковника Бенецки за неговото малодушие и
му заповъдалъ да иде на постътъ си. Подполковникъ Бенецки
мълчишката приложплъ р&ката си къмъ козирьока и мълчишката
отишелъ при батареята си да умри, гдето и наистина, следъ
единъ чась той падналъ мъртавъ отъ единъ неприятелски
куршумъ. Войниците же отъ взвода тоже се биле върнали и про-
дължавали изръдко да изпращатъ остатъцитъ отъ гранатятв
върху турскитъ колони.
Подирь тая паника, пръдъ видъ невъзможноетьта да се ос-
тане задъ Кржглата батарея, гдето нощували по-рано, генералите
Столетовъ и Кренке, майоръ Поповъ и ротмпстръ Сухонинъ
отишле по шосето назадъ, което тукъ обикаля кръглата въз-
вишенность, съ надъжда, че задъ пзвоя, излезли отъ обхвата
на д-всния турски флангъ, те ще намърятъ по-спокойно место.
Щомъ, обаче, стигнали на другата страна, гв забЕЛЕзватъ ня-
колко санитара, които лежали на коремътъ си и гледали на
долу отъ шосето въ долътъ, единъ отъ които въ това връме
пзгърмЕлъ .
На въпроса на Попова, защо гърми, санитара отговорилъ,
че въ долътъ имало черкези, които се приближавали къмъ шо-
сето. Едвамъ Поповъ надникналъ, за да види какво се върши
тамъ, когато изведнъжъ се зачулъ викътъ: „алла", „алла" !
Тълпа черкези изведнъжъ се спущатъ бътомъ върху генера-
лите, щабътъ имъ и 7 — 8 санитара.
Пръдъ видъ многочисленностьта на черкезигв, на тая группа
не оставало друго освенъ да бъга и тя се спусгнала по ка-
менистия скатъ, при което стария генералъ Кренке билъ почти
носенъ отъ двоица негови офицери. Всички освънъ Сухонина,

— 320 —
който се озовалъ на превързачния пунктъ, се върнали благопо-
лучно на старото си место — възвишенностьта.
За чудното си избавление тия офицери и долни чинове,
биле обязани на брянците, расположени въ ложементигв на
Кръглата батарея, които, щомъ забързали движението на чер-
кезите, се спустнали на шосето и ги отблъснали.
Сл-бдъ единъ силенъ пристъпъ върху нашата позиция,
азъ се връщахъ съ взвода, който заедно съ главния резервъ
присръчцна противника съ залпове. Въ това връчие, видбхъ под-
поручика отъ 5-а дружина Николаева, че ми маха съ ръце отъ
своя окопъ. Азъ помислихъ, че ме вика и за туй се спустнахъ
и отпдохъ при него.
— Що има? го попитахъ азъ, защо ме викашъ?
— Азъ ти махахъ да блъскате турците, както ний тука
ги бъхтимъ. И той ми показа направлението къмъ където б*Бха из-
бътали въ пъленъ безредъ нападателите участъка на 5-а дружина.
И този пътъ турците съ отблъснати по цвлата линия, продължи той.
— А по-нататъкъ? попитахъ азъ.
— Пакъ тъй! лаконичиски отговори същия.
— Ами ей он^зи гърмежи на Зелената и Лисата гори
какво означаватъ? попитахъ азъ.
— Означаватъ, че турците ще ни ударятъ и въ фланга
и въ тила . . .
— Но ний ще ги отблъсваме, до гдето можемъ, под-
хванахъ азъ, и ще сложимъ костите си за България.
Не беше време за водение на приятни разговори подъ то-
повните и пушечнп гърмежи, толкова повече, че турците всека
минута пакъ можаха да се развикатъ „алла" „алла". . .
И подиръ обедъ неприятеля непрекъснато продължаваше
ожесточени п стремителни атаки. Въ време на една такава атака
се зачу викъ:
— Турците, турците излезоха на шосето! взеха я, взеха я!
Този викъ, като молния се разнесе по целата позиция.
— Нашите отстъпватъ, нашите бегатъ! се зачуха гласове.
Азъ погледнахъ по направление къмъ шосето и казармите
и останахъ смаянъ. Наистина, тамъ имаше една бъркотия, едно
безпорядъчао беганпе. Такава сцена азъ гледахъ при отстъпле-
нието ни при Стара-Загора.
— Требва ли да казвамъ, че това обстоятелство произведе
на опълченците потресающе впечатление?

— 321 —
На бързо азъ извадихъ бинокля си и разгледахъ бегаю-
щата тълпа, която се оказа войници отъ орловския и брянски
полкове и опълченци. Повечето отъ тия войници беха ранени
въ последния силенъ пристъпъ на противника. Некои отъ техъ
бегаха безъ пушки. Турците, обаче, не се виждаха. Когато
снехъ бинокля отъ очите си и погледнахъ на позицията, видехъ
една картина, която отведнъжъ не можахъ да си разясня. Опъл-
ченци отъ 3-я и 5-а дружини, грабнали пушки и торби, бърже
се беха опътили къмъ шоссето, — пътя за отстъплението.
Между техъ имаше опълченци и отъ моята рота. Щабсъ-рот-
мпстръ Чиляевъ, като забелезалъ отстъплението на казаните
опълченци, извикалъ имъ да се спратъ.
— Това не еж турци, пзвикахъ и азъ, за да успокоя
опълченците и да върна ония, които едва беха направили
по неколко крачки за къмъ шосеето. Наши — орловци и
буянци отиватъ на помощь на кръглата и полукръглата батареи,
свършихъ азъ.
За честьта на опълченците требва да кажа, че това от-
отстъпление не беше общо; отстъпваха отделни личности. А
где нема такива впечатлителни натури? Толкова повече, че
нервите на войниците беха натегнати до такава степень отъ
тридневното сражение и безпрестанните атакп, щото съ една
дума человекъ можеше да ги поведе, както се казва, въ огънь и
вода, и наопаки, съ едно само: „бегайте, чеидатъ турците* между
тъхъ можаше да се намерятъ, както и се случи, личности,
които, подъ влияние на настроението, да се пуснатъ да бътатъ.
Но за такива личности стигаше една началническа дума, па
даже и другарска, за да ги спре. Ето единъ примъръ;
Когато 3-я рота при Стара-Загора се приближи до кръст-
ците и отъ строя паднаха неколко ранени и убити, опълченеца
Богдановъ се отдели отъ ротата и се спустна да бега къмъ
кукуруза. Азъ му пзвикахъ, като му казахъ, че е срамота да
се отделя отъ другарите си. Богдановъ веднага се върна при
ротата и презъ всичкото време на боя се държа примерно и
юиашки се хвърляше върху турците. Даже и сега на Шипка,
когато минувахъ покрай ложемента на 3-я рота, той се попра-
вяше, а когато ротата се пзвеждаше да срещне неприятелската
атака, Богдановъ винаги се мъчеше да бъде една крачка по-
иапредъ отъ другарите си.
21

— 322 —
По командата на Чиляева опълченците се събраха при
него, п той, подъ свирението и фучение на куршумите и гра-
натите, запе: „Шуми Марица". ИЬсеньта се подхвана отъ
опълченците и се разнесе като ехо по цялата позиция. Но
опълченците беха принудени скоро да млъкнатъ, защото пред-
вестника на нова турска атака — учестената стрелба, пакъ
се започна.
Оказа се, че турците биле направили силенъ прист&пъ
върху участъка между казармите и св. Никола, гдето окопите се
заемаха отъ орловци и брянци. Силната и стремителна атака
накарала войниците да трепнатъ и нбкои отъ техъ напустнали
ложементите и увлекли подире си и други. Благодарение, обаче,
на нбкои отъ останалите живи офицери, едната часть отъ бе-
гущите била спрена и върната пакъ въ окопите, които съ
помощьта на 1-а дружина, биле удържани, а турците от-
блъснати. Подиръ се научихъ, че отстяпившите незначително
число войници биле дошле на главния превързоченъ пунктъ.
Д-ръ Вязанковъ, съ зааретнати ръкави и потъналъ въ потъ,
подавалъ тамъ медицинска помощь на нещастните ранени вой-
ници, а като виделъ отст&пившите войници здрави и съ пушки,
той ги запиталъ : квде отиватъ и где е техното началство.
— Ваше благородие! Всичките началници еж избити.
Другарите ни напустнаха позицията, понеже е голема турската
сила: за туй и ний я напустнахме, отговорили войниците.
— Срамота е отъ хората, братци, а отъ Господа гре-
хота, да оставяте въ пай-крптическата минута своите другари
и да бегате, пмъ казалъ Вязанковъ. Вий сте клетвопрест&пници !
Не ли се клехте, че за Царя, Верата и Отечеството нема да
пожалеете последнята си капка кръвь?
— Строй се! скомандувалъ Вязанковъ. Азъ ще ви поведа
противъ турците.
— Тр&бачъ ! тр&бп сборъ ! пзвикалъ Вязанковъ на тръ-
бача, когото еъгледалъ между войниците.
Тржбния звукъ огласилъ превързочния пункъ и окол-
ностьта му.
— Какъвъ е този сборъ! запиталъ въ това време въ
недоумение командира на 8-и армейски корпусъ, генералъ
Радецки, който преди малко билъ пристигналъ съ свитата си
п се билъ спрелъ не далеко отъ превързочния пунктъ. Пра-
тете едного отъ ординарците да узвае това.

— 323 —
Ордивареца пристигналъ при Вязанкова тъкмо, когато
последния се готвилъ да поведе събраните войници на Шипка.
До като Вязанковъ раеправялъ на генераловия пратеникъ, защо
«е свир-влъ сбора, до него се приближилъ корпусния врачъ,
който като се научилъ, че д-ръ Вязанковъ билъ далъ заповедь да
се тр&би сборъ и че той се готвялъ да поведе войниците на
Шипка, му направплъ бележка, за гдето се билъ увиралъ не
въ своя работа:
— Васъ ви чакатъ ранените, извикалъ той на Вязанкова,
& вий . . .
Но корпусния врачъ не уснвлъ да доискаже мисъльта си,
когато д-ръ Вязанковъ, казватъ, го прЪк&сналъ р"Бзко съ сле-
-дующитъ 1 думи:
— Най- светата обязанность на всеки честенъ патриотъ
е да спаси единъ целъ отрядъ отъ смърть и позоръ п да не
допустне на такива, като гбзи мерзавци да оставятъ своя постъ
и да позорятъ войнишкото звание.
Корпусния врачъ си прихапалъ язика и се оттеглилъ безъ
да продума дума.
ОставпвшагБ же постътъ си войници биле върнати обратно
подъ командата на единъ офицевъ отъ щаба на корпуса.
За юначеството на д-ръ Вязанкова говори красноречиво
и слъмующия фактъ : на превързочния пунктъ билъ дошелъ
казакъ отъ Габрово, носящъ пакетъ съ надписъ „бързо", до
началника на шипчанския отрядъ и, въпреки това, се измайвалъ.
— Защо не вървишъ по-скоро, го заппталъ Вязанковъ.
— Коия ми е уморенъ, ваше благороди, отговорилъ казака.
Нека си поотпочине.
Между това ранени цвла върволица прииждали или се
посяли отъ позицията.
— Какъ върви работата на Шипка? запитвали на пре-
вързочния пункъ санитарите.
— Лошо, ваше благородие, много лошо! Турците скоро
ще ни прекъснатъ съобщението съ превързочния пунктъ. Сега
те обстрелватъ шоссето и отъ двата фланга.
Казака се качилъ на слабия си конь и замипалъ за Шипка.
Следъ малко, обаче, Вязанковъ видели схщпя казакъ да се
връща отъ позицията.
— Защо се връща шъ тъй скоро? Даде ли пакета? го
заппталъ д-ръ Вязанковъ.
21»

— 324 —
— Нъма възможность да се иде, ваше благородие. Тур-
ците заобиколили позицията и стрелятъ отъ всички страни
по шоссето, отговорилъ казака.
— Стръхливецъ! пзвикалъ доктора на казака, взелъ па-
кета отъ него, качплъ се на коня си и като стрела се спустналъ
на Шипка.
Когато д-ръ Вязанковъ се приблвжилъ къмъ кръглата ба-
тарея, гееералъ Столетовъ и майоръ Поповъ съ бинокли гле-
дали по шоссето къмъ Габрово и още отъ далеко забълъжили
конни къ, който каралъ коня си въ кариеръ п махалъ въ въз-
духа съ писмо. Това писмо боло отъ генерала ЦвЪцински, който
увъдомявалъ Столетова ва близостьта на стрелковата бригада.
— Поздравляваме ви, Борисъ Константиновичъ ! Ще по-
лучите висока награда, поздравлявали прпятелите Вязанкова.
— Моята награда е съзнанието, че съмъ испълнилъ дългътъ
сп, отговорилъ Вязанковъ и изведнъжъ променява разговора.
Д-ръ Вязанковъ беше побъркалъ кариерата си. Той треб-
ваше офицеръ да бъде, тъй като въ храбростьта и самоотвер-
женеостьта сп не отстъпваше и на нап-храбрия вопнъ: топ не-
испущаше случая рамо до рамо съ войниците, съ гола въ ръ-
ката шашка, безстрашно да се хвърли върху противника.
Положението па шипченския отрядъ ставаше все повече-
и повече критическо. Това всеки го виждаше. А виждаше се то,,
защото слъдъ всека атака рецовете на борците все повече и
повече намаляваха, а между това турците все по-яростно и
по-яростно водяха своите атаки, като получаваха постоянно
нови подкрепления. Следъ една такава яростна атака, дру-
жпнния комапдиръ обиколи ротите и се обърна къмъ опъл-
ченците съ следующето:
— „Братцп"! Неприятеля ни окръжи отъ всички страни,
следователно, пъгь за отстъпление нема. Ще се държимъ до-
гдето ни дойде помощь, а ако не успее да дойде, нпй всинца
ще положимъ костите си за освобождението на България. За
туй юнаци требва да умремъ геройски, като се боримъ съ про-
тивника до последня капка кръвь.
Следъ тия думи Чиляевъ запе „Шуми Марица", която
се подзе отъ опълченците по целия леви флангъ на позицията.
Следъ песеньта опълченците повикаха: „ура", да живе&
дружинния командиръ!

— 325 -
Но виковете и песните скоро се прекратиха, защото
пушечните и топовпп гърмежи пакъ се учестиха, а това зна-
чеше, че пакъ иде атака. Опълченците се прекръстиха и заеха
местата си . . .
6 табора турски войски, стройно до колкото позволяваше
местностьта, се промъкватъ къмъ ложементите на тилното укреп-
ление. Турците викатъ отъ долу по русски, да не стреляме,
защото идатъ „свои".
Въ това време, по съвета па подцолковникъ Кесякова,
Столетовъ решава да прати още веднъжъ при Радецкп най-
отчаяна молба за по-скорошна помощь. За да предаде тая
молба испращатъ майоръ Попова, който подъ градъ отъ не-
приятелски куршуми, преминава най-опасното место благопо-
лучно. По-долу той вижда единъ казакъ, който държалъ въ
поводъ три добри коня. Поповъ поискалъ единъ отъ техъ, но
казака отказалъ да даде коня, понеже те били офицерски. Съ
револверъ въ р&ка Поповъ взема коня и лети.
Ето ги стрелците по-долу отъ караулката . . .
Поповъ предава записката на генералъ Радецкп. Генералъ
Радецкп приема записката, прочита я, и като посочва на ле-
жащите стрелци, сърдито казва Попову.
— Виждате лп? лежатъ безъ крака, вървете п кажете това.
Поповъ, като обръща вниманието на генерала върху об-
стоятелството, че той е пспратенъ въ качеството му на и. д.
началпикъ щаба на опълчението да разясни всичката тягость
на положението на шипченските защитници, продължава да
умолява Радецки да спаси Шипка и то безотлагателво.
— Ако не се пребърза, ще баде к&сно завършва Поповъ.
6-техъ табора турци ще превзематъ шоссето.
— Те ще го превзематъ, а нпй ще ги пстласкамп, от-
говорилъ Радецкп па к&со.
Но Поповъ пакъ продължавалъ да моли, да се испрати
макаръ незначителна часть нови войски, за да повдигнатъ пад-
налите нравственнп сили на шипченските защитници.
— Земете казаците, казва генерала.
— Казаци при отряда има, отговаря Поповъ, Отряда заае
това п за туй м&чно ще поверва, че пристигванието на казаците
е доказателство за вашата близость.
— Ваше превъзходителство, не намирате ли за добре,
да се качатъ стрелците на казашките коне?

— 326 —
Въ отговоръ на това Радецки искомандувалъ: „встать". Единъ.
батальонъ стрелци се качватъ на казашките коне и л-втятъ . . .
Веднага после това, по заповедьта на Попова, на обознигв
кола на орловския и брянски полкове и опълчението се качватъ
стрелците и бързатъ . . .
Атаките не се свършватъ; те ставатъ все по-чести и по-
ожесточени . . . Куршуми лъчжъ отъ всички страии. Числото
на убитите и ранените се увеличава. Гърмежите отъ къмъ
тилътъ ни все повече и повече се учестяватъ. Ей сега ще из-
л^затъ, ако още не еж излезли, турците на гаосеето п ще ни от-
р-Ьжатъ пжтя, а сл^дъ това ще свиятъ огненния кржгъ ... В
всичко свършено . . . Всички чакаме съ замирание на сърдцето
развръзката на кървавата драма, — момента на послйдеьото
счепквание съ противника. Всички чакаме последнята си ми-
нута, но всички сме решени ск&по и прескъпо да продадемъ
животътъ си. Най-насетнъ\ ето я наближава фаталната минута.
Времето се изминаваше, а стрелците все още не се виж-
даха, а между това турските стрелци все по- близо и по-близа
се спущаха къмъ евдловината на Шппка отъ позициите си „Ли-
сата и Зелената" гори и все повече распространяваха своя фронтъ
и ни обхващаха съ огненния крхгъ. Черкези и башибозуци, &
по- после и турски войници, се виждаха долу — срещу тил-
ната батарея. Сръчцу тия черкези бъчпе истратень единъ взводъ
войници, а другъ единъ взводъ испращаше своите залпове отъ
кръглата батарея. Горските топове, както всичките други, за-
почнаха по-р^дко да изпращатъ евоигв гранати и шрапнели
по неприятелските колони. Снарядите беха на довършвание.
Командира на планинската батарея, Орловъ, донася на начал-
ството, че снарядите вече се свършили.
Момента беше критически: по лицата на всички се че-
теше недоумение. Началниците на участъците на шипченската
позиция пращаха до гбнералъ Столетова офицери съ донесения
за положението на участъковите защитници и питаха за стрел-
ците, но стрелците все още не се показваха. Генералъ Сто-
летовъ, който почти не слизаше отъ коня, съ бинокля въ р&ка,
стоеше на банкета и гледаше често по направление къмъ Габ-
рово; но по шосеето се виждаха само дълги редици отъ ранени
войници и санитари съ носилки, на които носяха тежко ране-
ните. Настана скоро време, обаче, когато и ранените вече
не се изнасяха, защото съобщението между заетите възвишен-

— 327 -
ности стана почти невъзможно отъ близкия неприятелски огънь.
Напротивъ, мнозина отъ по-леко ранените, като виждаха по-
ложението на шипченските защитници, съ голямо отъ физическа
болка усилие, земаха пушки и отиваха въ шансовете да умратъ
заедно съ още здравите си другари за Царя и Отечеството,
а опълченците за майка България.
Още въ 11 часа сутриньта, по съвета на генералъ Кренке,
биле испратени охотнпци отъ конната сотня да извикатъ: „ура!
стрелците пдатъ". Това известие беше и истина и не истина.
Стрелците, наистина, не съ идяли, те ех хвърчели за да из-
бавятъ своите, но те въ това време биле още далеко. Тая
лъжа въ първо време, действително, повдигна падналия духъ
на измъчените физически и нравственно бойци, но поднръ това
нскуственното възбуждение скоро се смени съ недоверие и от-
чаяние. При едео отъ тия, именно, испращания за съобщение
на неверни известия, падна убитъ юнкера Поливановъ.
Къмъ 4 часа графъ Тлостой, по заповедъ на генералъ
Столетова. испраща 2 роти отъ 1-а дружина, подъ командата
на подполковникъ Кесякова, въ тилътъ на позицията, тъй като
турците вее повече и повече обхващаха нашиятъ тилъ и ако
се съединяха на шосето и се укрепяха на него, твърде много
можаха да затруднятъ движението на стрелците. Освенъ това
и нашия превързоченъ пунктъ имаше да сп пати.
До гдето тия роти стигнаха на местото, изгубиха почти
половинния си съставъ отъ опълченците.
Стоманената и кръглата батареи престанаха да стрелятъ.
Това беше часа къмъ 5 — 5 г / 2 следъ обедъ. Значи, гранатите се
свършили, а това, именно, и чакаше противника . . . Ето
барабаните и тръбите пакъ екнаха. Въздуха се огласи съ от-
вратителното „алла, алла" ... Но що е това? Залпове ли
е или честа безпорядъчна отъ наша страна стрелба? Тамъ
надъ урвата и стоманената батарея се изви цель обдакъ отъ
камъни, и части отъ счупени пушки, съ които 4-а дружина и
орловците при стоманената батарея срещатъ атаката.
— Помощь, помощь скоро ще пристигне! извика некой
отъ къмъ резерва.
И тая съдбоносна дума „помощь" мина като електрическа
искра и съживи борците. Раздаде се ура, но некакъ си не-
дружно, неуверено, защото днесь опълченците не веднъжъ
вече беха чували: „иде помощь".

— 328 —
— „Алла", „алла", се зачуха викове татъкъ блпзо да
шосеето и задъ кр&глата батарея.
— Уфъ, какъвъ дълъгъ и безконеченъ день, викаха
опълченците.
Но ето и слънцето, уморено, приклонява своята светла
глава татъкъ къмъ западъ . . . Още малко и то ще се скрие.
— 0, дано по-скоро, — казваха опълченците.
А въ това време турците бързатъ да нанесатъ смъртни
удари на шипченските защитници. Звуковете на тр&битъ и
барабаните, виковете „алла", „алла", пушечните и топовни
гърмежи, охканията на ранените и умирающигв — всичко това
се сливаше въ единъ ужасенъ адски шумъ. Турските гхети
колони, предшествувани отъ не по-малко гжста верига стрелци,
като стихия се двпжаха напредъ и унищожаваха всичко каквото
имъ се срещаше по пхтя.
Това е страшна, и може би, последна атака . . . Ето я
— смъртьта предъ насъ !
— Блъскайте, бийте юнаци ! да умремъ както ех умирали
нашите прадеди, удряйте съ щикове! ... се чуватъ гласовете
на екзалтпрованите шипченски герои. И те, действително,
юнашки срещаха стремителните неприятелски атаки съ залпове
и съ щикове, а въ промежутъка между атаките устремяваха
погледътъ си татъкъ, отъ кхдето се очакваше помощь . . .
Но що е това ? Залпове ! И то въ тилътъ на позицията
ни . . . Всичко е свършено !
— Помощь, помощь ни пристигна, се зачу викъ отъ къмъ
кржглата батарея; и същевременно задъ схщата батарея екна
съживителното за войника „ура", но „ура" дружно — гръ-
мовито, „ура" отъ което турците трепнаха. Те видеха, че тозп
пхть пе напраздно викатъ опълченците, разбраха, че шипчен-
ския отрядъ се исплъзва изъ ржцете имъ и за туй, следъ
минутното смайван ие, пакъ се хвърлиха дружно и стремително
на юруши. Но напраздно: ахилесовата пета, — тилътъ и
десния флангъ, ех въ безопасность. Турцпте отстхпватъ, бегатъ,
а това се познава по гърмежите и паданието на куршумите.
Когато турците се готвяха да нанесатъ последния смър-
тоносенъ ударъ на защитниците на шипченската позиция, когато
предните имъ редове беха вече излезли на шосеето, — неочак-
вано за твхъ, па и за насъ, се яви помощь на уморените
шипченски защитници, редовете на които беха съвсемъ раз-

329 —
а
Е»

— 330 -
редени. Едпнъ батальонъ отъ 4-а стрелкова бригада, качени
по двама войника на единъ казашки конь пристигна пръвъ_
Тоя батальонъ собственно и спаси шипченската позиция.
Стрелците погнаха турците. Това се виждаше и чуваше
отъ отдалечаванпето на гърмежите и виковете „ура". Наближи
10 часа вечерьта; татъкъ къмъ Зелената гора пушечните гър-
межи и виковете „ура" все още продължаваха да нарушаватъ
нощната тишина . . .
И така, за единъ день, денътъ 11-и Августъ, турците пред-
приеха и извършиха 14 атаки, атаки дружни и стремителни,
но те беха всички отблъсвани съ големи за тбхъ загуби. Но
и намъ не малко ни струваха тия атаки !
— Слава Богу, п днесъ отстояхме шипченската позиция,
казваха опълченците.
Но никой не знаеше още численностьта на пристигналата
помощь, и никой не беше ув-вренъ, че шипченската позиция,
заедно съ нейните защитници с& вече въ безопасность.
Въ днешния бой беше раненъ въ крака бригадния ко-
мандиръ князъ Вяземски. На негово место за началникъ на
лево-фланговпя участъкъ на позицията бе назначенъ полковникъ
Депрерадовичъ.
12-и Августъ. — Има ли нужда да казвамъ, че опъл-
ченците и тази нощь прекараха въ безсъние. Какъвъ сънь.
можеше да хване опълченците, при това ужасно нервно на-
прежение? . . .
Днесъ четвъртпя день на шипченската отбрана беше празд-
никъ за защитниците; те тържествуваха победата, при всичко, че
и днесь пукванието на зората се посрещна съ пуквание на
неприятелските гранати, а по-после и съ пушечни гърмежи.
Беше започнало да се разсъмнува, когато на левия флангъ
на позицията дойдоха 2 роти отъ Орловския полкъ за под-
крепление на 3-я и 5-а дружини, които заеха десно-фланговия
ложементъ на 5-а и лево- фланговия — на 3-я дружини.
Това подкрепление беше повече отъ колкото на место
и на време. То подействува успокоително на опълчен-
ците, които сега се бояха за левия ни флангъ. Та имаше
защо и да се боятъ: патроните беха на довършвание, а най-
главното, положително повечето отъ пушките беха съвсемъ
негодни за стрелянпе, тъй като на много отъ техъ, както не
веднъжъ казахъ по-горе, иглите пмъ се чупеха. Тв можаха.

- 331 —
да служатъ за ржкоборенъ бой, но опълченците и къмъ тесака
не съвсЬмъ благоволяха.
Каквито еж пушкит^, такива еж и тесацигв, казваха опъл-
ченците. Съ тесащггв само жаби можатъ да ее порятъ, а не
и турци да се мушкатъ.
Когато дойдоха двътв роти, опълченците казваха :
— Нека заповедатъ сега турците. „Кримковските ц кур-
шуми ще извършатъ половината работа, а ний съ нашите жа-
бодерки ще я довършимъ. *)
Щомъ се зазори, както казахъ и по-горе, турците откриха
артиллерийскп огънь, испърво отъ девятп-глазката а следъ
малко те ни обсипваха вече отъ всички страни съ градъ отъ
гранати и куршуми.
Требва ли да описвамъ подробно и днешния бой? Мисля,
че това би било излишно, защото ще бжде повторение : сжщите
орждейни и пушечни гърмежи, сжщите тржбни и барабанни
боеве, ежщите „алла" „алла", съ една речь, сжщите яростни
атаки. Разбира се, че всичките тия атаки беха отбити, както и
вчера, съ големи за противника загуби. Разликата въ днешиия
бой беше само тъзи, че турците полагаха особенно усилие да
ни прекъснатъ пжтя за съобщение съ Габрово. Това се виждаше
отъ ожесточения бой, който турците водяха тамъ на десния
ни флангъ, тогава когато на другите части на позицията, макаръ
и да се водяха атаки, но те не беха толкова яроетни.
На левия ни флангъ днесь атаките беха съвсемъ слаби,
но при все това ний имахме чувствителни загуби. Най-шгвма
*) Какъ се отнасяха опълченците къмъ пушкигЬ си „шаспо и показва елт;-
дующия случай, който ми съобщи д-ръ Минковъ. На 11-и Августъ, още сутривьта,.
на първия ир^ввързоченъ пунктъ дошелъ единъ легко раненъ опълченецъ отъ 2-а
дружина. Доктора го прт>вързалъ и му приготвилъ пр-ввързоченъ билетъ, съ който
да върви на главния пр^вързоченъ пунктъ. Въ това вр^ме опълченеца се вгледалъ
въ натрупаните на камара, оставени отъ раненигв, кринковски пушки и се обърналъ
къмъ доктора съ молба да му позволи да си вземе кринковска пушка и патрони.
— 8ащо ти е, го попиталъ доктора, като му подавалъ бидета; ти съ този билетъ.
ще отидешъ на долу, че отъ тамъ въ Габрово въ болницата да ти л-вкуватъ раната.
— Раната не ме боли, отговорилъ опълченеца, и нали казвашъ че не е опасна,
азъ ще се върна въ ротата, ами какво да правя съ тази пущина — пушката ,шаспо и
— като не ще да работи. Гледамъ напр^дя си турчина добре стои, хемъ и близо,
тамамъ да го сваля ; цакъ, цакъ — не хваща ; искамъ да извадя патрона, да тура
новъ — не излиза ; извадихъ го на сила — другъ не влиза, — какво сега да я
сторя. При тия думи ядосания опълченецъ ударилъ пушката си „шаспо а о камъка^
като прибавилъ : „на ти тебе измъ-ннице".
Съ разрешението на доктора, опълченеца си избралъ пушка, взелъ си колкото,
можалъ патрони и радостенъ тръгналъ съ думите.
— „Сега да видимъ, ще стоишъ ли на среща ми, аго, да ме меришъ" !

— 332 —
загуба нп нанасяха ония турски стрелци, които, заседнали ьъ
•бранпщето задъ камънаците, положително не ни даваха покой
и денемъ и нощемъ.
Чудно н-бщо какъ человъчсъ може да остане невредимъ
подъ такъвъ градъ отъ куршуми и гранати, отъ които наоколо
току падаха убити и ранени! Само провидението можеше да
закрили человека отъ хилядите летящи върху му смърто-
носни удари.
На разсъмнувание, на 12-п Августъ, на позицията при-
стигналъ генералъ Драгомировъ, началника на 14-а дивизия и
се спрелъ на „тилната" батарея, по която турците концен-
трически испращаха своите гранати и куршуми.
Генералъ Драгомировъ с/Ьдналъ; сжщо направилъ и състояв-
шпя при него капитанъ Малцевъ.
— Ваше превъсходителство, не е ли по-добре да седните
ей тука, защото тамъ куршумите, като мухи летятъ, казалъ
майоръ Поповъ на Драгомирова.
— Ну, „батенька", отъ куршума си никой не може да
пзбегне, отговорилъ Драгомировъ
Въ сящото време капитанъ Малцевъ се повалилъ раненъ.
Всички се спустяали къмъ Малцева.
— Струва ми се, че и менъ раниха, казалъ генералъ
Драгомировъ.
И, действително, и Драгомировъ биль опасно раненъ съ
сжщия куршумъ, който ранплъ и Малцева.
И азь днесь ирекарахъ премеждия — бехъ силно кон-
тузенъ съ единъ куршумъ по крака, отъ горе надъ степалото,
но безъ всекаква повреда. Впди се, куршума да беше летелъ
твърде отъ далеко или пъкъ, по-вероятно, да беше рикоше-
тиралъ. Следъ пладне, пъкъ уморенъ и отпадналъ физически,
азъ полегнахъ въ ложемента между опълченците. Наредъ съ
мене и отъ двете ми страни почти допрени лежаха опълченци.
Ло едно време почувствувахъ, като че ме подръпна нбкой отъ
левата страна около стомаха, и лежащия отъ къмъ тая ми страна
опълченецъ изохка: куршума, който ми беше пробилъ дрехата,
удари опълченеца въ десното бедро.
Още едно нравственно потресение испптахъ днесъ, и то
наверно вечно ще гризе моята съвесть. Ето случая. Следъ
обедъ, въ ротата отъ Орловския полкъ, която заемаше лево-
►фланговия окопъ на 3-я дружина, беха се довършили патро-

— 333 —
а.
си-
•е
н
сь-
О

— 334 —
еите и за туй биле исиратени войници при казармите за
патрони. Единъ отъ тези войници, потъналъ въ потъ подъ
тяжестьта на човала съ патроните, едвамъ вървеше подъ градъ
неприятелските куршуми покрай ложементите на 1-а т)ота.
— Ела, ела тука, да си починеше, извикахъ азъ на
войника, Войника дойде, пустпа човала и като снопъ надна
на вжтрешния склонъ на ложемента (те тъй беха построени,
щото можеше на тия части отъ ложементите да се ляга).
— Тукъ, тукъ, по-долу се спустни, му казахъ азъ, но не
успе войника да направи последньото движение, когато единъ
неприятелски куршумъ се заби въ челото му и той исп&шка.
Цели 20 минути нещастния войникъ се бори съ смъртьта и
най- сетне тихо, безъ охкания и конвулсии, предаде Богу духъ.
Само когато испустна последньото издихание цялото му тело
потрепера . . .
Страшни нравственни мжкн испптвахъ азъ тогава; мене ми
се струваше — не, не мп се струваше, а азъ ясно четяхъ въ
очите на окржжавшите ме укоръ за смъртьта на това младо момче.
„Ти си виноватъ за неговата смърть, говоряха техните
погледи. Ако не беше го повикалъ, той може би щеше да
остане жпвъ".
Единъ опълченецъ взе човала съ патроните и го отнесе
въ ротата на падналия убитъ войникъ.
Днесь не по-малко онасность заплашваше всекиго отделно
отъ защитниците на Шипка, отъ колкото въ миналите дни, —
онасность да баде поразенъ оть неприятелски куршумъ, но при
все това, всички беха весели, засмени и спокойни. Опълчен-
ците току се смеяха, ту на куршума, или гранатата, които
отиваха за зеленъ хайверъ, пли кисело млеко, както казваха
те, за онези гранати и куршуми, които съ свирение и фучение,
летяха надъ главите ни; ту представляваха бегающите турци,
ту си расказваха за разни епизоди отъ миналите дни на шип-
ченската отбрана.
Днешния день ни се виде сравнително по-к&съ. Пушеч-
ната стрелба отдавна се беше прекратила на левия ни флангъ.
Между това, на десния още продължаваше учестена стрелба,
и едва къде 10 часа вечертьта стрелбата и тамъ утихна. Само
будните турски стрелци въ брапището продължаваха да по-
нукватъ по-честпчко, отъ колкото по другата часть на целата
позиция.

— 335 —
Щомъ ее прекрати стрелбата, азъ турихъ пр^дъ стрел-
ковите окопи нощните секрети и отидохъ при дружинния
командиръ еъ рапортъ, разбира се, за състоянието на ротата,
ор&жията и патроните, гдето намерихъ всичките офицери отъ
дружината.
Офицерите се приготовляваха да вечерятъ. Бондарь —
ден щика на Чиляева, нареждаше трапезата. Скоро започнаха да
прииждатъ и останалите нощни бухали — денщацигв, както
ги наричаха офицерите. Съ гвхъ наедно и моя Трайко дофтаса
и пакъ съ сюрпризъ: той ми носеше свинско печено на шишъ.
— И отъ кжде нампрешъ всичко това, го попптахъ азъ.
Не ли ти забранихъ да се отлхчвашъ отъ определеното ти место ?
— Е, че гладенъ ли ще стоите, ваше благородие, фами-
лиярно и съ полумъмрение, отговаряше той.
Трайко ми доложи, че коня ми го не бивало.
— Не яде нищо, ваше благородие, и ходи като на кокили.
Но мене мисъльта ми не беше за коня. Всичките офи-
цери, не исключая и дружинния командиръ, ми се показаха
умислени, и имаше за какво да бждатъ загрижени. Опълченците,
па и самите офицери биха истощенп отъ безсъние, жажда и гладъ.
Първит^ вече четири деня не биха получвали топла храна, а
«е храняха съ сухари. Въ некои само роти се даваше или
сирене, или фунтъ варено месо, но най- лошото беше, че пуш-
ките беха вече станали съвършенно негодни. Ний всички
съзнавахме, че опълчението беше станало бесполезно за
отбраната на шипченската позиция и че обязателно требва да
го см^нятъ за почивка, а най-повече за щуввъоржженпе.
Бъхме вече свършили вечерята, когато дойде при насъ
полковнпкъ Депрерадовичъ.
Разбира се, че разговора ни беше пакъ за турските атаки.
Въ тоя разговоръ стана дума и за нашите окопи.
— Азъ се очудвамъ, какъ не ви избиха турците въ
вашите окопи ! Разгледахъ само окопите на 2-а — и отчасти
на 3-я дружина и ви уверявамъ, че по применимостьта имъ
къмъ местото и устройството, темп напомвюваха детинските игри.
— Феодоръ Михаиловичъ, ако вий сега наричате нашите
окопи детински, то какъ щехте да ги наречете, ако ги бехте
видели въ първите дни на отбраната? отговори Чпляевъ. Ний
всека вечеръ, още отъ 9-и того, все се окопаваме, като уве-
личаваме размера и профила на окопите.

- 336 —
На това полковникъ Депрерадовичъ отговори съ своето-
обпкновенно добродушие, че той правилъ тъзи забележка не
въ укоръ нему — Чиляеву, тъй като той знаялъ, че е приелъ
дружината въ падвечерието на шипченската отбрана.
— Както и да е, но азъ ще ви моля, Константинъ Бори-
совпчъ, незабавно да вземете мерки за исправление на окопити,,
завърши полковникъ Депрерадовичъ.
— Слушамъ, каза Чпляевъ. Ний, до колкото се може,
ще укрепимъ позицията ; казвамъ до колкото се може, за-
щото нямаме потребния шансовъ инструментъ, осв"бнъ лине-
мановскитъ 1 лопати. Но въпроса е сега въ това, съ какво и съ.
кого ще отбраняваме позицията?
(лгбдъ това Чиляевъ описа пстпнското положение на дру-
жината, като доказваше въпиющата необходпмость да се смени
дружината за почивка и прътор&женпе на опълченците.
— „Помилуйте", Феодоръ Михаил овичъ, опълченците ос-
в"впъ че останаха безъ пушки и патрони, но те съвсвмъ се
истощиха отъ гладъ и жажда, продължи Чиляевъ. Шега ли е,
четпрп денонощия не ели, не пили, нито пъкъ спали! прибави
развълнувано Чиляевъ.
Офицерите подкрепиха дружинния командиръ, като казаха,
че техното горещо желание е да взематъ участие въ разбпва-
нието на Сюлейманъ-пашовата армия (въ това никой не се
съмняваше), но безъ патрони и пушки опълченците еж безпо-
лезни въ предстоящия бой.
— Азъ самичъкъ виждамъ всичко това, господа, каза
Депрерадовичъ, но не вервамъ да ни сменятъ. Впрочемъ, азъ
ще доложа на генерала, прибави той.
Слвдъ заминаванието на полковникъ Депрерадовича, дру-
жинния командиръ самъ лично обиколи окопите, даде нужните
указания по укрепяванието на позицията и работата закипе
безъ шумъ.
Беше часа 11, когато дружинния командиръ повика рот-
ните командири и пмъ съобщи приятната весть, за сменява-
нието на дружината още тжзи нощь въ Габрово на почивка.
Разбира се, това известие зарадва всички ни. Та имаше защо
п да се радваме! Дружинния командиръ даде заповедь да се
прекрати работата по укрепяванието на позицията и да се
приготвятъ войниците за п&ть. Споредъ заповедьта, оттегля-
нието отъ позицията требваше да стане по ротно съ разредени

— 337
Генералъ Феодоръ Феодоровичъ Радецки.
22

— 338 —
редове безъ шумъ, предъ видъ на това, че нощьта беше твърд-в
ясна и турските стрелци можеха да забележатъ движението.
Следъ малко дойдоха при участъка на 1-а рота отъ къмъ
расположението на 2-а дружина, полковникъ Депрерадовичъ, пол-
ковника отъ генералния щабъ Духонинъ — командиръ на 55-и
Подолски полкъ, и подполковника, сжщо отъ генералния щабъ,
Боголюбовъ — батальоненъ командиръ отъ с&щия полкъ. Пол-
ковникъ Депрерадовичъ водеше командира на Подолекия полкъ
да му предаде лЪво-фланговия участъкъ на позицията и да го
запознае съ нея, тъй като дружините щ-вха да бждатъ сменени
отъ неговия полкъ. Почти едновременно бе дошелъ и дружинния
командиръ, за когото бйхъ пратилъ да го повикатъ, щомъ съ-
гледахъ приближението на началството.
Щабсъ-ротмистръ Чиляевъ поведе началството по пози-
цията на дружината, като сящеврЪмено расправяше за харак-
тера на местностьта предъ нашите стрелкови окопи и распо-
ложенпето на противника. Подполковникъ Боголюбовъ току се
обръщаше съ своя писклпвъ високъ гласъ съ разни въпроси
ту къмъ дружинния командиръ, ту къмъ мене, а най-повече
къмъ опълченците. ОсвКшъ това той току излизаше предъ ло-
жементите лично да се запознае съ характера на местностьта
п приблизителното расположение на противника, безъ да обърща
внимание на неприятелските куршуми, които фучаха и шльопаха
около насъ. Депрерадовичъ не веднъжъ предупреждаваше Бо-
голюбова да се не излага подъ неприятелските изстрели и да
говори по-полека, понеже турските стрелци ех близо и, ако
чуягъ. ще откриятъ по-честа стрелба. Боголюбовъ, *) обаче,
следъ минутно въздържание, пакъ започваше да говори високо
и пакъ искачаше предъ ложементите, като въсхваляваше при
това опълченците за техната храбрость и неустрашимость въ
трудните дни на шипченската отбрана; впрочемъ и полковникъ
Духонинъ, командира на 55-и п. Подолски полкъ, не беше скхпъ
въ похвалите си за опълченците.
— Е, че „кречетало" е този Боголюбовъ! каза Чиляевъ
когато останахме сами; че какъ не замълча поне за една ми-
нутка тоя человекъ?! . . .
*) Подполковникъ Боголюбовъ е братъ на полковника Боголюбова, който зема
участие въ международната комисия по опръугвдяние границата на освободената Бъл-
гария. Той се помина въ 1881 год отъ следствията на рана.

— 339
Подполковникъ Адексий Андреевичъ Боголюбовъ, батальоаенъ
на 55-и Подолски полкъ.
командиръ
22*

— 340 -
Но храбрия и неустрашимия подполковникъ Боголюбовъ
на другия день следъ нашата смена билъ тежко раненъ.
Беше минало срвдъ нощь, когато дойде съ нетърпение
очакваната отъ всички смена.
Нощьта беше тиха и ясна. Месечината освещаваше ця-
лата позиция, по която се виждаха отъ далеко движущите се
по нея части. Нощната тишина се нарушаваше само отъ ред-
ките пушечни гърмежи на турскпте стрелци и свирението на
куршумите. Съ пристигание на ротите отъ Подолския полкъ г
обаче, гърмежите се учестиха, при всичко, че се пазеше строга
тишина и че подолците прииждаха по ротно.
Предполагаше се да се сменяте и 5-хъ дружини. На запо-
ведьта, обаче, за смвняванието, майоръ Редкинъ доложи на
началството, че опълченците отъ поверената му 4-а дружина
молятъ да останатъ на сжщата позиция, до като се отблъсне
неприятеля, тъй като тъзи дружина не беше още участвувала
въ други битки п не искаше да остане по-долу отъ другите,
дружини. Това желание на дружината се уважи и тя остана на
позицията си, като съ доблесть я защищаваше въ най-тежкитЪ
„шипченски дни", до 20-и Августъ. Първа се смени 2-а дру-
жина, а следъ нея моята — 1-а рота. Азъ я поведохъ съ раз-
редени редове покрай кръглата батарея къмъ шосето. ТурскитЪ
стрелци усилиха срелбата: види се, те да беха забележили
нашето движение. Куршумите запищяха и западаха между ре-
довете на ротата, между които се чуваха тжпи удряния на
куршуми и викове:
— Охъ, раниха ме!
Вървимъ, вървпмъ, а до върха още далеко. . . . Вър-
вимъ, а сърдцето силно и често бие въ гжрдите, като че иска
да искочи. Тежко чувство е обхванало душата на всекиго.
Като че ли всички очакваха своя редъ.
Да се случи да удари куршума сега, когато минаха цели
четири денонощия отчаяна борба, въ продължение на която
гранатите и куршумите като градъ се сипяха върху ни, сега,
когато вече ни смениха и когато не виждаме противника, това
би било несправедливо, просто обидно, така си мисляхъ азъ;
чистосърдечно си исповедвамъ, че следъ всичките до сега боеве
за пръвъ пхть азъ испитвахъ подобно неприятно чувство, чув-
ство може би на малодушие. Азъ се отделихъ отъ челото на,
ротата на 3 — 4 крачки на страна.

— 341 —
— Нищо, нищо не е. На ли е заповядано съ разредени
редове ? Па най-насетне и самия уставъ допуща това ! успокоявахъ
азъ самъ себе си, но гласътъ на съвЪстьта и на войнишката
доблесть тукъ ми пошъпна: малодушие, малодушие!
Азъ се приближихъ до взводния комаидиръ, показахъ му
направлението, което требваше да държи, а самъ не се спръхъ
да чакамъ опашката на ротата, която се беше растегнала на
доволно голямо растояние, а тръгнахъ назадъ, за да срещна
последния редъ на ротата и послйденъ да излаза отъ сферата
на неприятелските куршуми.
Най-послЪ излязохме на шоссето : отъ тукъ, по край кржг-
лата батарея, превалихме възвишенностьта и започнахме да се
спущаме на долу къмъ Червенъ-Брътъ.
Да бъчпе ставало денемъ нашето вървение по шоссето,
твърд* ск&по щеше да ни струва, понеже тукъ шоссето до
полукржглата батарея е съвсвмъ открито п поражаемо отъ тур-
ската позиция — Зелената и Лисата гори, но сега тукъ 6$
тихо и спокойно.
Горъщъ бой е имало тука пръзъ деня. За това свиде-
телствуваха множеството трупове на убитите войници, които
се търкаляха по шоссето и въ самите ложементи, расположени
покрай това послйдньото. По-долу отъ полукр&глата батарея на
самото шоссе съгледахъ няколко трупове на турски войници.
Преди да пристигнемъ до турската караулка — беклемето,
азъ съгледахъ на една полянка расположена на бивуакъ войска.
Оказа се 53-и п. Волински полкъ, който билъ пристигналъ тукъ
снощи късно и, вероятно, днесь щеше да встжпи въ бой. Вой-
ниците отъ силно уморяванпе на вчерашния форсированъ
походъ, спяха, но спяха, ако и съ пушките си въ ржце, както
се казва, като праведници. Тукъ тамъ се виждаха будни вой-
ници. Види се, движението на опълченците да ги бе събудило.
Некои отъ техъ се беха приближили до самия пжть и се взи-
раха въ опълченците; между тези любопитни азъ съгледахъ
моя познатъ волноопределяющий се Вакареско — момче на 17 — 18
години, синъ на богати родители въ Кишеневъ.
Щомъ се мобилизира русската армия, Вакареско постхпи
въ Волинския полкъ, съ който прие участие въ боя прп пре-
минаванието на Дунава. Той беше се много зарадвалъ за сре-
щата ни и ми исказа своето очудвание, какъ съмъ можалъ да
остана здравъ и невредимъ въ шипченската касапница.

— 342 —
— 14-а дивизия ще накаже Сюлеймана за неговата
дързость, продеклампра Вакареско еъ детински патосъ.
Горкия! той не знаеше, че още днесь и въ самото начало
на боя ще падне равенъ.
По-долу отъ беклемето беше расположенъ главния пре-
вързоченъ пунктъ. Тукъ не бе тъй тихо и спокойно, както
по-горе на волпнския бивуакъ. Жалостни охкания и предсмртни
хъркания се донасяха до нашия слухъ. Въздуха беше пропитанъ
съ една остра и задушителна миризма на карболова вода п
испарение отъ кръвь. Около палатките беха раеположени много
коля и лазаретни линейки; между техъ сновяха войници, които,
види се, се приготовляваха да товарятъ ранените, жертви на
вчерашния ожесточенъ бой.
Ранените беха раеположени едни въ палатките, други
подъ открито небе.
— Горките волинци! Стоятъ си сега тихо и спокойно, но
кои ли отъ техъ утре или въ други день ще дойдатъ, или ще
бждатъ донесени тукъ на превързочния пунктъ; най-носле кои
ли на веки ще сложатъ костите си тамъ-горе на Шипка?
забележи единъ отъ опълченците.
Отъ воливския бивуакъ на долу се срещаха все повече
и повече българи, които се беха расположили покрай самото
шосее и си спяха дълбоко. Около техъ пасяха добитъците имъ.
При спящите се виждаха бурета, б&кели и други садове за
вода. Това бъха българите бежанци отъ Южна България и
габровчени, които съ големъ рискъ за живота си, дохождаха
да носятъ вода на превързочния пунктъ — за ранените и за
шипченските защитници.
При Червенъ-Брътъ направихме една почивка отъ единъ
часъ, следъ която продължи п&тя само 3-я дружина. 1-а, 2-а
и 5-а дружини останаха на кржетопхтя при Червенъ-Брегъ, за
отбрана тилътъ на шипченската позиция, въ случай че про-
тивника предприемеше обходъ отъ къмъ с. Зелено-Дърво.
Расположените же при с. Топлишъ — единъ казашки
полкъ, и 10-а дружина при с. Зелено- Дърво биле предназначени
да наблюдавате, да не би противника да предприеме обходъ
до горската пхтека, която води отъ с. Топлишъ за с. Иметлии.
Въ Габрово пристигнахме рано, по хладина, и се располо-
жихме на бивуакъ на една равна полянка при самия входъ въ
града отъ левата страна на шосеета.

— 343 —
XII.
13-и Августъ. — (лтвдъ толкова продължително безсъние
и следъ естествения физически и нравственъ упадъкъ на опъл-
ченците, требвало би гв, па и офицерите, преди всичко, да
легнатъ и да се подкрепятъ съ сънь. Но не, никой не легна да
спи, при всичко, че бъчпе още рано. Щомъ се расположихме
на бивуакъ, опълченците като стадо на водопой се спустнаха
при водата, която течеше току до самия бивуакъ и се омиха.
Следъ това те се помолиха Богу за упокоение душите на
падналите си въ битките другари, поблагодариха Богу за
гдето имъ запазилъ живота въ неравния бой съ неприятеля п
се заловиха, едни, да чистятъ пушките си, други, да се
пр-вобличатъ, трети да се ператъ и, най-сетне, останалите се
беха събрали на купчинки и размЗшяваха впечатленията сп
отъ прекараните на Шипка тежки дни.
Отдавна ротните кухни се димяха. Миризмата на вкусната
яхния съ зеленъ пиперъ и мисирената каша приятно гаделнчкаше
обонянието на опълченците. Следъ толкова дни сухоежбина,
или, по- добре, гладъ, — днесь за пръвъ п&ть те имаха топла
храна. Почти всичките офицери, ако и да беше още рано,
отидоха въ града да си похапнатъ, защото червея глождеше
еднакво стомаха на войника и на офицера. Само дружинния
командиръ предпочете съня.
Не далеко отъ насъ, по къмъ истокъ, беше се распо-
ложилъ на бивуакъ 54-и п. Мински полкъ. Щомъ опълчението
се спре на бивуакъ, нвколко офицери отъ казания полкъ
дойдоха да ни видятъ. Между техъ беше и моя другарь
Иваницки. Те ни окржжиха и ни засипаха съ въпроси. Всич-
ките любопитствуваха да знаятъ за боя на шипченските висо-
чини, за настоящето положение на работите тамъ и пр.
— „Молодць1 братушки", юнашки се биятъ. Благодарение
на братушките Шипка се удържа, и много други коплименти
се сипяха отъ тия офицерите по адреса на опълченците.
Офицерите скоро си отидоха, понеже полкътъ имъ се при-
готовляваше да замине за Шипка. На тръгвание подпоручикъ
Иваницки ме повика на страна.
— Знаешъ ли какво? ми каза той, азъ имамъ къмъ тебе молба.
Когато азъ му отговорпхъ, че съмъ на расположенпето му,
той извади отъ джеба си единъ вързопъ съ жълтици и ми ги подаде.

— 344 —
— Днесь, утре нашия полкъ ще влезе въ бой, каза ми
Иваницки, Богъ знае, какво може да се случи съ мене, за туй
вземи тези пари и ако азъ падна убитъ, моля ти се, испрати
ги на баща ми.
Разбира се, азъ му казахъ, че не всички които влизатъ
въ бой биватъ убити и указахъ на себе си.
— Въ всеки случай, нека стоятъ у тебе, каза той, взе
си сбогомъ и си отиде.
Азъ напълно одобрявахъ пост&пката на Иваницки; тъй
като и азъ пр-вдъ боя бехъ далъ на поручикъ Филова и
д-ра Миркова спестените си пари, толкова повече, че само по
едно чудо человекъ можеше да излезе съвсвмъ неврЪдимъ отъ
шипченската касапница.
Въ Габрово имаше силно движение. Улиците буквално бъха
препълнени съ народъ, който въ критическите за Шипка ми-
нути беше напустналъ града, а сега, съ пристиганието на
14-а дивизия и стрелковата бригада, се завръщаше назадъ.
Повечето отъ бежанците отъ Южна България беха се располо-
жили въ града и по краищата му, а нвкои отъ т-вхъ биха
вече достигнали Червенъ-Брътъ. Бежанците се беха съживили.
Въ тъхъ се възроди надеждата за едно скоро възвръщание въ
бащините си огнища.
Бакалниците и кръчмите, които въ последните дни беха
затворени, сега се отваряха и пълняха съ народъ. Освенъ това,
съ пристиганието на драгомпровската дивизия, въ Габрово се
появиха маркитантп съ разни предмети за едение и пиение,
но тверде ск&пи и не за всекиго достъпни. Особенно се
чувствуваше големъ недостатъкъ отъ хлебъ, тъй като не всички
фурнаджпп се беха заловили за напустнатата си работа.
Въ Габрово времето вървеше берзо — не тъй както на
Шипка; не успехъ да си купя нбкои потребни неща, а пладне
вече дойде. Впрочемъ, ний офицерите и не бързахме.
— Е, че защо ще бързаме? Има още време, на ли сме
дошле тукъ за почивка и превъоржжаванпе ? казваха офицерите.
Отидохъ въ една гостилница да обедвамъ, гдето сварпхъ
неколко мои другари и познайници които вече обедваха. Менюто
въ габровските гостилници не беше сложно. Чорба, яхния, пе-
чено агнешко, кокошка и сютляшъ — ето обикновенното меню
въ тукашните гостилници; за туй пъкъ всичко беше ефтино.
Още обедвахъ, когато дойде въ гостилницата единъ офицеръ
— опълченецъ.

— 345 -
— Поздравлявамъ ви съ походъ, ни каза той, дружината
«е приготовлява за пжть
— Е, че за кадв ще вървимъ? го запитаха офицерите.
Оказа се, че офицера не знае на к&де ще вървимъ, но
«амо билъ чулъ, че ще вървимъ на позицията.
— Требва да е лоша работата на Шипка, заключи единъ
•отъ офицерите. Дойдохме тукъ за почивка, а вместо почивка
направихме толкова п&ть и сега хайде пакъ назадъ.
Бий се расплатихме на бързо за обеда и тръгнахме за
бивуака, гдето имаше вече силно движение. Опълченците бър-
заха да довършатъ започнатата си работа: чистение на пуш-
ките, кърпение на дрехите и пр. Други пъкъ си свиваха ши-
нелите и всички се готвяха за п&ть.
— Защо ли ни доведоха тукъ, когато пакъ ще ни каратъ
назадъ на позицията, говореше единъ опълченецъ.
— Какъ защо? Да си починемъ и да се наядемъ съ топла
храна, отговаря другъ. Малко ли е това?
— Не ни дадоха време баремъ да очистимъ добре твзп
пущини, казваше единъ опълченецъ отъ 3-я рота на другарите
си, като указа на пушката си.
— Чисти я, не чисти я, — все едно, нвма да я направишъ
по-добра, отговори единъ отъ многото. Азъ ли не чистихъ мо-
ята хубостница, но тя колко пяти ми изнев^рва. Ето напримъфъ,
на 11-и Августъ виждамъ единъ манафинъ, не по-далечъ отъ
150 — 200 крачки, да се присламча между храсталака, къмъ
нашия шансъ, — чакай, азъ тебе ще те науча, неканенъ го-
стенино, си казахъ азъ, и се прицйлихъ — цакъ! Дяволъ да
я вземе, — не хвана! Хвърлямъ я поврага, вземамъ пушката
на другаря си, но беше вече късно . . .
При всичко това опълченците б"вха твърди много доволни,
за гдето отиваха пакъ на позицията.
Чудно нъчцо ! Днесь колкото повече се отдалечвахме отъ
Шипка, толкова опълченците повече съжаляваха за см^няванието
си и въ сжщото време завиждаха на подолцитт>, волинците
и житомирцигБ.
— Не сме постъпили въ редовете на опълчението да
свдимъ тука — въ Габрово, когато ей тамъ — на Шипка
турските табори, като бесни се хвърлятъ върху нашите по-
зиции, казваха опълченците. Българина требва да бжде сега
тамъ, — гдето пушките и топовете гърмятъ, за да искупи съ

— 346 —
кръвта си свободата на отечеството си! — Шепа хора да се-
удържимъ четири денонощия на Шипка и съ усивхъ да от-
блъскваме Сюлейманъ- пашовите пълчища, а сега когато при-
стигна ц^ла дивизия и стрелковата бригада, — сега, когато
и ний требва да вземемъ участие въ общото настъпление и
да отмъстимъ за падналите при Стара-Загора и Шипка другари,
да останемъ въ Габрово — ще баде просто обидно, казваха тЪ
И наистина, при всичко че опълченците нвмаха никакъ
доверие въ своите пушки, те се радваха, обаче, че отиватъ на
позицията да взематъ участие, едвали не въ заробванието на
Сюлейманъ-паша съ неговите табори. Тъзи техна радость се
отрази и на бежанците, които вече не се съмневаха, че скоро
ще се завърнатъ на огнищата си и веднага почти подиръ дру-
жините нотеглиха къмъ Шипка.
Равно въ 4 часа следъ обедъ, дружината се дигна отъ
бивуака и тръгна пакъ по с&щия п&ть, по който днесь Дойде
въ Габрово.
Когато дружината пристигна до ханчето при Червенъ-Брегъ,.
беше вече започнало да се стъмнява. Отъ тукъ, следъ една
малка почивка, 3-я дружина тръгна но пжтя, който се отделя
отъ онзи за Шипка и върви къмъ западъ, като минува
презъ една малка речица, вливающа се въ Янтра току до
самия Чортовъ мостъ.
Оть речицата пхтя изведнъжъ започва да се въскача по
една възвишенность. Тукъ той бе изринатъ отъ дъждовните
порои и за туй твърде трудно се вървеше. Беше вече късно,
когато 3-я дружина пристигна въ с. Стоманеци, гдето се п
расположи за нощувание.
— Уфъ! съвсемъ се уморихъ, краката ми не държатъ-
вече, се чуха гласове между опълченците.
Наистина, отъ четири денонощното безсъние и отъ днеш-
ната разходка — около 25 версти, отъ които 16 беха изли-
шни, всички бехме капнали отъ уморявание и безсъние. За.
туй, щомъ пристигнахме на местото за нощувание, всеки бър-
заше да си легне по-скоро.
Щомъ направпхъ нуждните по ротата распореждания, и
азъ легнахъ при другите офицери, които се беха расположилиг
на единъ харманъ.

— 347 —
Чудно нещо! Докато се намирахъ въ движение, мене-
краката ми се сплитаха и клепачите ми се склопваха, а сега,
като легнахъ, никакъ не можахъ да заспя. Нощната тъм-
нина и безмълваната тишина твърди зле действуваха на нер-
вите ми. Азъ имахъ пълна халюцинация въ зрението, слуха
и даже обонянието. Особенно послЪднето е невероятно, а между
това то е ц1зла истина. Щомъ затворихъ очи, отпреде ми се
явявахя турски колони, въ ушите ми зазвучаваха барабани,
тржбп, впкове „алла, алла", зафучаваха гранатите и засвирваха
куршумите. Азъ чувствувахъ даже миризмата на барутя. По
некой пжтъ ме хващаше дремка; но изведнъжъ гръмътъ на
пръсната граната ме събуждаше и азъ скоквахъ на крака . . .
Така щото азъ положително презъ цвлата нощь не можахъ
да заспя. Впрочемъ, и другите офицери не спяха, съ исключение
на Чиляева, който спеше, като кжпанъ младенецъ. С&що и войни-
ците не спяха. Мнозина отъ техъ, събрани на купчини, ле-
жешката, или седишката тихо си приказваха. Но и на спящите^
съня не беше тихъ и спокоенъ. Те току бълнуваха, а двоица
отъ техъ даже скокнаха на крака и започнаха да викатъ:
„турците, турците, удряйте, ура". Тия викове накараха
всичките спящи войници и офицери да скокнатъ на крака.
14~и Августъ. — Неделя. Щомъ се съмна, азъ отидохъ
на реката, която отстоеше отъ бивуака на 200 — 300 крачки,
ок&пахъ се въ хладната вода, следъ което почуствувахъ едно
облегчение. На бивуака сварихъ много селени, дошли отъ
ближните села да поздравятъ шипченските борци и да имъ-
поблагодарятъ за избавлението имъ отъ Сюлеймановите пълчпща.
Те — селените — не идваха съ праздни ржце. Кой хлебъ донесалъ
на опълченците, кой сирене и мъсо, а други — ризи, пеш-
кири и прочее.
Следъ като испихъ две чаши млеко, веднага легнахъ и
непробудно спахъ до 2 часа следъ пладне. Подиръ съня азъ
си похапнахъ и при всичко, че беше твърде горещо, взехъ
бинокля и се въскачихъ на възвишенностьта на северъ отъ
бивуака ни, за да разгледамъ позпцията и местностьта.
Чудна панорама ми се представи предъ очите! Отъ тукъ
почти цел ата шипченска позиция се виждаше твърде добре.
Самата тая местность, отъ която се любувахъ на красивия
Балканъ, е една вълнообразна възвишенность, покрита съ бра-
нища и раскошни фруктови градини. По тая възвишенность.

— 318 —
еж расположени не далеко едно отъ друго слйдующигЬ села
'Стоманени въ 2 — З 1 /^ версти отъ шосеето, при Червенъ-Бръгъ
къмъ западъ; на западъ отъ Стоманецитъ въ 2 — 2 х / 2 верети с.
Зелено-Дърво ; на еъверъ отъ сжщото село въ 2*/ 2 — 3 версти
с. Баевци, на западъ отъ това послъднето въ 3 версти с.
Спасетата; на свверо-истокъ отъ Зелено-Дърво въ 3 1 / 2 версти
с. Шишковци и, най-послБ, сжщо отъ Зелено-Дърво въ 3 — З х / 2
версти на еъверъ с. Топлишъ, което се намира въ долината
*на р. Янтра.
Днесь пристигнаха при Червенъ-Бръгъ и останалите дру-
жини, които се расположиха при околните села. Когато пристиг-
наха и останалитъ дружини, научихме се, че при Червенъ-
Бръгъ генералъ Столътовъ заповъдалъ да объсятъ единъ бъл-
гаринъ, хванатъ отъ нашата верига съ човалъ на гърба, въ
който имало волски рога. На шьть за местото гдето е пгЪла да
бхде испълнена генераловата пръсада, испълняющия длъж-
ностьта на началникъ щаба на опълчението, майоръ Поповъ,
сръчцналъ командата и запиталъ, на к&дъ водятъ селенина.
-Унтеръ-офицера обяснилъ цъмьта за която водяли селенина.
Последния започналъ да моли за застъпничество, като казвалъ
за свое оправдание, че занаята му билъ да събира рогове и за
туй ходялъ при войсковите кухни; че той ималъ въ Габрово
семейство, че билъ изв-встенъ на гражданите и прочее. Поповъ
запов-вдалъ на унтеръ-офицера да чакатъ неговото връщание,
а самъ отишелъ при Столътова да го уговори, да се изследва
казания българинъ и, ако се окаже въ нъщо виновенъ, тогава
да се накаже или пъкъ да се испрати на капитанъ Масловъ,
габровския окр&женъ началникъ, за изсл^двание.
— Не, моля, ей сега заповъдайте да го объсятъ, казалъ
генерала, това е моя работа.
(лтвдъ малко българина търговецъ на волски рога увисналъ
на въжето.
До сега не биха последвали никакви распореждания отно-
сително укрепяваняето на позицията, или пъкъ за настхпвание,
-споредъ както се говореше. Оставахме си на сжщото место на
което се бЪхме спрели, именно, 1-а и 2-а дружини се распо-
ложиха на бивуакъ не далеко отъ 3-я дружина при с. Стома-
неци, а 5-а дружина бъше испратена при с. Зелено-Дърво за
поддържка на 10-а дружина. Други никакви распореждания
по опълчението не последваха, а се предостави на самите
дружини да се устроятъ, както намерятъ за добре.

— 349 —
Отъ 15 до 20 Августа. — Ползувахме се отъ многожеланната
почивка въ най-широката емисъль на думата. Отъ добрата и
изобилна храна: чорба, яхния и каша, добъръ пр"всенъ хлъбъ
и ракия, даже и вино, опълченците съвсвмъ дойдоха въ
себе сн. Бодри, весели и засмени, тв се събираха на бивуака^
на купчини, приказваха си за славното минало на отчаяната
отбрана, или ивяха юнашки патриотически песни. Твърди често,
подъ мелодичните звукове на кавала, или пискливия гласъ на<
гайдата, те — опълченците, завиваха и закършваха българско
хоро, или пъкъ добрите играчи на ръченици показваха на
другарите си своето искуство. При всичко това, опълченцигв
съвсвмъ не бъха доволни отъ положението си. Не бъха доволни,
защото не се сбъдна тъхното желание да нападнемъ противника,
защото, както не веднъжъ казахъ по-горе, пушките шаспо-
бъха дошлп вече до съвършенна негодность п, най-насетнъу
защото нвмаха най-потребното облекло. По облеклото си опъл-
ченците повече приличаха на просяци, нежели на войници; те
само по пушките и патронташите се познаваха, че съ войници.
Състоянието на въоръжението, снаряжението и обмундпро-
ванието на опълченците беше твърде добре известно не само
на генералъ Столетова, но и на корпусния командиръ. Но на
последния беше известно частно.
Генералъ Столетовъ не се решаваше настоятелно и пис-
менно да пека превъоръжението и обмундированието на опъл-
чението. Него твърде го беше страхъ, да не отведатъ опъл-
чението назадъ, подъ предлогъ за превъоръжавание и обмунди-
рование, и да го забравятъ тамъ, та но този начинъ да не може
опълчението до влезе поне още веднъжъ въ бой. Това последньото
обстоятелство, именно, и караше генерала да се потайва.
На представените на 17-иАвгустъ отъ дружинните и бри-
гадните командири доводи за необходимостьта да се отведе
опълчението за превъоръжавание и обмундирование, генерала
отговорилъ :
— Знаете ли какво? Ний ще влеземъ още въ една добра
битка, и тогава на почивка.
— Ваше превъсходителство, ний сами желаемъ да по-
паднемъ въ бой, но за да влеземъ въ „добра битка", требва
преди всичко опълченците да ех въоръжени съ добри пушкп
и да бъдатъ обмундировани. За жалость, ний немаме за сега
нито едното, нито другото, а съ нашите пушки, които съ

- 350 —
дошли до съвършенна негодность, да влеземъ въ бой — значи
да рискуваме да изгубимъ добрата слава, която придобихме въ
битките при Стара-Загора п на Шипка.
Генералъ Столъчовъ слушалъ всичко това съ внимание и
останалъ съгласенъ.
— Знаете ли какво? най-после казалъ генерала, ний ще
идемъ на почивка и за прЪвъоржжение. Сутръ ще доложа на
генералъ Непокойчпцки, началника на главния щабъ, и ще го
моля за това.
— „Ну" слава Богу, нап-насетнв, убедихме генерала да
моли за пръторжжавание и обмундируванпе на опълченците,
казаха тържествующптъ 1 бригадни и дружпнни командири.
Това известие се посрещна, както отъ офицерите, тъй
и отъ опълченците съ радость. На следующпя день, 18-и
Августъ, още отъ сутриньта на бпвуака се забълъчкваше
извънредно двпжение. Началството се суетеше. Очакваше се още
днесь пристигванието на генералъ Непокойчицкп, който щъчпе
да направи смотръ на опълчението. За туй ротните командири
отъ кожата си излизаха, за да могатъ да приведатъ, до колкото
бъчпе възможно, въ по-добро състояние облеклото на опълченцигв.
— Хмъ, облъклото е въ добро състояние! сп шушнеха
тъ\ Шило въ торба не се крие.
1-а, 2-а, 3-я п 5-а дружини се построиха въ една линия
въ четире взводна колона на площадката до самото с. Стоманецъ.
Слъдъ два часа чакание генералъ Непокойчицки пристигна.
Възсвдналъ на конь, той премина покрай всъка дружина и
поздравляваше опълченцигв, които дружно п гърмогласно от-
говаряха на поздравлението. Генерала пронизваше опълченцигв
съ своя погледъ; при това той се мръщеше, като гледаше
•опълченците въ такова окаяно състояние. Слъдъ прегледа,
дружините се построиха въ каре, въ което вл^взе генерала и
поблагодари опълченцитъ отъ името на императора и на главно-
командующия на двйствующати армия съ сдъдующитъ думи:
— Юяацп! Негово Императорско Величество, Господаря,
и Негово Императорско Височество, главнокомандующия на
двйствующата армия, ми заповядаха да обявя на опълчението
твхната благодарность за юначеството му, което то показа въ
•битките при Стара-Загора и на Шипка. Негово Императорско
Височество е твърде благо даренъ отъ васъ!

— 351 —
Тези ласкави похвали, ясказани отъ името на Царя и на
•главнокомандующия, бъха посрещнати съ гъмогласно „радн
старатся" и „ура". Следъ смотра генералъ Непокойчицки за-
мина за Габрово, а Столътовъ и зжбъ не обели. Той не се
въсползува отъ случая, който се бъше пръдставилъ, толкова
повече че генералъ Непокойчицки самъ виждаше плачевното
състояние на опълченците.
— Ваше пръвъсходителство, вий требва да молите начал-
ството, поне да ни дадатъ кринковски пушки и обмундиру-
вание, казваха бригадните и дружинни командири на началника
на опълчението, шгвдъ заминаванието на генералъ Непокойчицки.
— Знаете ли какво? Азъ ей сега ще пда въ Габрово, за
гдето замина генерала и ще го моля да ни дадатъ пушки,
отговори Столътовъ.
И той наистина отиде заедно съ майоръ Попова въ Га-
брово, но да ли бъше говорплъ по въпроса за насъ, остана
неизвестно.
Слъдъ смотра 3-я дружина си остана при с. Стоманецъ.
1-а дружина се расположи на възвишенностьта на свверъ отъ
с. Стоманецъ; 2-а дружина — при с. Баевци, а 5-а дружина
отиде на старото си место — на съверъ отъ Зелено Дърво.
Скоро пристигна 2-а дивизия, командувана отъ свйтлъйшия
князъ Имеретински. Тя се спре на Червевъ-Брътъ. Опълче-
нието постъпи подъ командата на тая дивизия. СвъчлМшия
князъ единъ день обходи нашата позиция, прътледва я отъ
най-високите части на плоскогорието, гдето имахме казашки
постове, и иска предположение за възможностьта да се атакува
противника отъ тая страна.
Отъ пристиганието ни на позицията при Зелено-Дърво
се биха изминали няколко деня, а турците и не мисляха да
ни нападатъ. Излизаше, че слухътъ за приготовлението на тур-
ците да ни отръжатъ пжтя отъ Габрово, като заематъ Зелено-
Дърво, беше неверенъ, или пъкъ турците се беха убедили
въ невъзможностьта да си пробиятъ п&ть за Габрово.
— Тогава нема защо да се беснокоимъ, казваха некои,
и ний, действително, не се беспокояхме, а си живеяхме, както
се живее на бивуакъ въ мирно време.
Въ първите дни, следъ пристпгванието ни на Зелено-
Дърво, се взимаха още предпазителни мерки: позицията се
лазеше съ аванпостна верига и казашки постове и се туряха

— 352 —
секрети гдвто требваше, а патрулите постоянно сновяха по»
нвлата позиция. Малко по малко, обаче, небрйжностьта васт&пи
местото на пр-вдпазливостьта. Наприм^ръ, аванпостната служба,
освЪнъ че се испълняваше небрежно, но денемъ съвсвмъ се и
снемаше. Войниците се отпущаха въ ближните села и въ града
въ отпускъ. Офицерите, по няколко челов^ка изведнъжъ, оти-
ваха въ Габрово. Съ една р"Бчь, ако орждийнитъ* и пушечни
гърмежи и видътъ на турската батарея на Лисата Гора не
ни напомнюваха, че нашия опълченски отрядъ стои срещу
противника, то можахме да мислимъ, че се намираме на по-
стоянна квартира, или на лагеръ въ мирно време. Впрочемъ,
вероятно за да се покаже на турците, че и ний не спимъ,
дружините току се мъстяха отъ едно место на друго, — тъй
щото 3-я дружина отъ пристигванието си на Зелено-Дърво-
три п&ти се мести и последния п&ть отъ при Зелено-Дърво
— пакъ се премести на старото си место-— при с. Стоманецъ.
На 19-и Августъ сутриньта азъ се сговорихъ съ подпо-
ручиците отъ 5-а дружина, Гуджева и Николаева, да отидемъ
въ Габрово за два дена.
Разбира се, никакво препятствие отъ страна на начал-
ството не срещнахме. Въ 10 часа сутриньта ний вече бихме въ
Габрово. Слъугь като оставихме конете си въ хана, ний тръг-
нахме изъ града, за си накупимъ потребните неща. Като на-
правихме нужните покупки, азъ отидохъ на хана съ намерение да.
се нахраня и следъ това да навестя щабсъ-капитанъ Со-
калски, дружинния адютантъ, който, като боленъ, отъ 13-и
Августъ беше останалъ въ Габрово. Сокалски, обаче, дойде
самъ въ гостинницата да обедва.
— Треската и нервите още ме м&чатъ „батенька". Ни-
какъ не мога да се отърва отъ техъ, се оплакваше Сокалски^
Канимъ се тези дни да се завърнемъ съ щабсъ-капитанъ
Стеселя.
Деньтъ ми се виде безкрайно дълъгъ. Безъ работа не
ми се стоеше въ Габрово, за туй часа въ 4 х /г следъ обедъ,
азъ си взехъ сбогомъ отъ другарите и тръгнахъ за Зелено-
Дърво. Току до моста — на край града ме срещна дружинния.
командиръ Чиляевъ.
— Кжде отивашъ, ме попита той.
- Казахъ му, че се връщамъ на позицията.

— 353 —
— Нали сте въ отпускъ за два деня? очудено пакъ ме по-
пита той. Впрочемъ, вървете, защото тамъ въ дружината останаха
твърди малко офицери.
Слънцето бъчпе още високо, когато азъ се завърнахъ. На
позицията всичко беше тихо и спокойно.
20-и Августъ. — Днешния день свари опълчението рас-
положено така: 5-а дружина беше расположена току до с. Зе-
лено-Дърво, на северната му часть; офицерските палатки беха
на 3 — 4 крачки въ десно отъ пжтя, който води отъ селото,
а дружината въ лйво отъ сжщия п&ть на една полянка, по
краищата на която се виждаха тукъ тамъ фруктови дървета.
10-а дружина, командувана отъ майора Доръ-Шпрунъ-Целице,
бъчпе расположена къмъ свв^ро-западъ отъ 5-а дружина, на
250 — 300 крачки, и най-насетнв въ с. Топлишъ беше рас-
положенъ единъ полкъ казаци, командуванъ отъ полковника
Раугена. Това бъчпе първата линия. Въ втората беха, пръ\дъ
с. Стоманеци — 3-я дружина, при с. Баевци — 2-а дружина и на
свверъ отъ с* Стоманеци, на възвишенностьта — 1-а дружина.
Отъ бивуака на 3-я дружина до онзи на 5-а растоянието
беше не повече отъ 1 — 1^2 верста. Една незначителна долина,
покрита съ високи кукурузи, делеше бивуацитъ\ Западния край
на долината свършваше съ високъ и недосжпенъ за движение
на кавалерия брътъ. Отъ бивуака на 3-я дружина се виждаха
ясно с. Зеяено-Дърво, покритата съ кукурузи долина и бивуа-
цигв на на 1-а и 5-а дружини.
Часътъ беше 10 пр-вдъ обедъ. Азъ си прибирахъ купе-
ните вчера отъ Габрово неща. Въ това време чухъ отъ вед-
нажъ няколко пушечни гърмежи; моментално азъ си грабнахъ
фурашката и шашката и искочихъ отъ палатката.
— Турците, турците нападнаха на 5-а дружина! чуваха
се гласове между опълченците.
Пушечни гърмежи се зачуха отъ къмъ Зелено-Дърво. По-
гледнахъ нанататъкъ и предъ очите ми се представи такава
картина, по която не можахъ изведнажъ да разбера, каква бе
работата. Азъ видехъ, какъ конници и пехота, смесени въ
една обща масса, бегаха по равнината между бивуака на 5-а
дружина и брега на долината; но като се вгледахъ по-внима-
телно, азъ видехъ, че конницата преследваше бегавшите, мно-
зина безъ пушки, опълченци. Черкезските шашки лъщяха отъ
слънцето надъ главите на бегавшите опълченци. Азъ съгле-
23

— 354: —
дахъ, какъ черкезите, съ единъ размахъ на шашките, сваляха
своите жертви и подиръ се хвърляха да гонятъ нови. Следъ
неколко минути се удари тревога въ 1-а дружина, която се под-
хвана отъ барабанщиците и тръбачите на 3-я дружина. 1а
дружина набърже се построи и бегомъ се хвърли напредъ, като
предварително се испрати стрелкова верига. Между това, чер-
кезите като бесни препускаха конете си по равнината и се-
чаха кого где сваряха. Освенъ онези черкези, които беха на
възвишенностьта, настъпваха и други по склона на усеяната
съ кукурузъ долина, по-къмъ югъ отъ 5-а дружина, гдето за-
падния брегъ не беше толкова стръменъ. Азъ се приближихъ
току до спуска на долината, отъ гдето още по-добре се виждаше
целото пространство.
Още по-ясно гледахъ, какъ черкезите гоняха опълченците,
отъ които повечето бегаха безъ пушки, глоглави и некои отъ
техъ по риза. Настъпавшите презъ кукуруза черкези вървяха
полека, право по направление къмъ 3-я дружина, като съще-
временно стреляха по направление къмъ 1-а дружина, а когато
се приближиха на около 700 — 800 качки до 3-я дружина
откриха огънь и по нея.
— Ваше благородие, позволете ми да ударя едного отъ
ей онези псета, се обърна къмъ менъ моя Трайко, като показа
на една группа отъ 5 — 6 черкези, които настъпваха отъ Зе-
лено-Дърво право къмъ насъ и беха се вече значително
приближили.
Азъ дръпнахъ казашката си пушка бердана отъ Трайко
напълнпхъ я, пзбрахъ сп цель да стреляме, но не гръмнахъ,
защото ме беше страхъ да не направя тревога почти въ тплътъ
на 1-а дружина, която значително беше напреднала и започнала
беше вече да тесни предните редове на черкезите на въз-
вишенностьта.
„До гдето мъдрите се намъдрятъ, лудите се наиграватъ",
казва една българска поговорка, и наистина, до гдето азъ раз-
мишлявахъ, да ли да стреляме, или не, въ това време не далеко
отъ мене се раздаде пзстрелъ, подиръ първия втори и трети.
Азъ инстинктивно погледнахъ къмъ най-блпзките черкези и
видехъ, какъ 3 — 4 черкези се спустнаха къмъ двоица ранени
или убити свои другари, които се повалиха отъ конете си, нато-
вариха ги на своите и отстъпиха къмъ Зелено-Дърво. Конете
на ранените черкези, подплашени, се спустнаха да бегатъ изъ

— 355 —
мисирлика. ОЬдъ малко двама опълченци, онези именно които
стреляха по черкезите, докараха при мене единъ отъ черкез-
ките коне.
— Ваше благородие, ето ви конь вместо убития вашъ
отъ турците.
И други черкези настъпваха долу покрай речицата, но
щомъ се откри стрелба, тв отетъпиха, защото въ противенъ
•случай т^мъ можеше да имъ се отреже пътя за отстъпление.
Почти едновременно съ 1-а дружина, отъ къмъ северъ
настъпвалъ и казашкия полкъ, и чудно, че той настъивалъ въ
пеши строй. Казацит^ също биле открили стрелба по черкезите.
Сл^дъ 15 — 20 минути на позицията се въдвори тишина.
€амо татъкъ — далеко къмъ свверо-западъ, се чуваха тукъ-тамъ
отделни пушечни гърмежи. Следъ отстъиванието на черкезите
отъ с. Зелено-Дърво, надъ селото на няколко места се издиг-
наха черни облаци димъ, а подиръ малко се показаха и ог-
ненни* пламъци: селото бъчпе подпалено. Почти едновременно
ла северъ, къмъ с. Топлишъ, също се извиха търкала димъ.
Нодиръ се оказа, че черкезите подпалили неколко крайни
къщя и черквата въ село Топлишъ. Чудно беше това, че въ
с. Топлишъ беше расположенъ ЗО-и донски казашки полкъ.
Щомъ 1-а дружина настъпи отъ къмъ истокъ, а казашкия
полкъ отъ северъ, черкезите бърже започнаха да отстъпватъ.
Новтарямъ, не се беха изминали и 20 минуги, когато на по-
зицията се въдвори пълна тишина. Сега само облаците димъ,
отъ подпалените отъ черкезите села, и натъркаляните по по-
зицията убити опълченци и черкези свидетелствуваха, че преди
малко тукъ съ биле кървожадните, но безспорно храбри и са-
моотвержени черкези.
Да, на позицията беше вече мирно и тихо, по за туй въ
душите на всинца ни, особенно на началството, имаше цела
буря — смесъ отъ равни чувства . . . Наистина, 300 — 400
черкези се появяватъ посредъ белъ день, нападатъ неочаквано
на отряда, распръскватъ го, съсичатъ неколко человека и
почти ненаказано си отстъпватъ по същия пътъ, отъ където
•беха дошле, безъ да бъдатъ преследвани.
До колко нападението на черкезите беше бързо и нео-
чаквано, служи за доказателство това, че те биле забе-
лезанп само тогава, когато приближили на неколко десетки
раскрача до 5-а дружина. Въ време на нападението опълченците
23*

— 356 —
отъ тая дружина безгрижно си седели на бивуака, едни отъ
гЬхъ си топлили вода за чай, други си чистили пушките, а
трети, събрани на купчини, си приказвали, а 10-а дружина, не
далеко отъ 5-а, преспокойно се занимавала съ взводно учение.
Когато черкезите се приближали до расположението на 5-а
дружина, т^ изгърмели нвколко пятя върху безгрижно сбдбв-
шигб опълченци, а следъ това се хвърлили съ голи шашки.
И това неочаквано нападение накарало опълченците да се
хвърлятъ да бегатъ, кой на каде може. Следъ опълченците отъ
10-а дружина, макаръ и съ пушки въ р&це, търтили да бегатъ
и онези отъ 5-а дружина.
Това невероятно бегство на една цела дружина (10-а)
предъ 300 — 400 черкези и то безъ да баде нападната, е
фактъ. Причините му беха обстоятелството, че опълченците
отъ 10-а дружина беха още млади — не влизали още въ бой,
и най-насетне, и това обстоятелство, че опълченците биле
изведени на учение, като въ мирно време въ казармите, съ
празднп патронташи. Освенъ това и не веичките офицери
била прп частите сп. Когато 10-а дружина се спустнала да
бега, некои отъ офицерите избегали отъ бивуака не само
безъ шашки, но даже по риза и бели гащи. Ротния командиръ
отъ тая дружина, поручикъ Поражецки, като чулъ гърмежите
и видвлъ бегството на ротите, пзбегале полу-голъ и се скрилъ
въ една кория. Ио-после го съгледали казаците. Той се пока-
залъ на последните твърде съмнителенъ и за туй те го
подбрали и подъ конвой го довеждатъ прп началството, безъ
да обръщатъ внимание, испърво, на заповедьта, подиръ на
заплашванията и, най- после, на молбата на поручика Поражецки да
го оставятъ да си иде самъ, който се даже п кръстилъ предъ
казаците, за да ги увери, че е русинъ — православенъ.
Командира на 10-а дружина майоръ Доръ-Шпрунъ-Целице
се намиралъ не далеко отъ дружината, на конь, както
казваше той самъ. Следъ отблъсванието на черкезите, майоръ
Целице дойде на бивуака на 3-я дружина. Той се оказа силно
контузенъ въ десния кракъ. Куршума бе ск&салъ гащите му
по-горе отъ коленото и малко закачилъ повърхностьта на телото.
Офицерите отъ 5-а дружина, щомъ чули гърмежите, ис-
кокнали отъ палатките си, и като видели черкезите, пустнали
се да бегатъ. Капитанъ Розановъ, обаче, сгрупиралъ около себе

— 357 —
си часть отъ офицерите и една часть въоружени опълченци, и
заночналъ да отстъпва, като се отстръмвалъ съ черкезите.
Капитанъ Амоеовъ, който временно командувалъ дружи-
ната, въ това вр1ше се миялъ не далеко отъ палатката си и безъ
малко пг/вдъ да попадне въ ржцете на черкезите. Глоглавъ и
по риза той успвлъ да отстжпи прЪзъ мпсирлиците къмъ 1-а
дружина. Заедно съ капитанъ Амосова бъталъ и нодпору-
чикъ Максютенко, но не далеко отъ местото на нападението
той билъ смъртоносно раненъ съ куршумъ. И навярно е щелъ
да бяде съсвченъ, ако ун.-офицера Георгиевъ — българинъ —
не беше се върналъ съ рискъ за живота си, да вземе ранения.
За тая самоотвърженность Георгиевъ получи благодарность и
кръсть за храбрость.
При това нападение паднаха доста ранени и убити опъл-
ченци. Най-много убити се намериха при кухните на 5-а дру-
жина. Кашевара падналъ убитъ, сл-вдъ като уснвлъ да свали
двама черкези съ черпака, които лежаха току до него съ стро-
шени глави.
При отстъплението черкезите бвха разграбили дружинния
обозъ, запалили офицерските палатки на 5-а дружина, и по
тоя, начинъ изгориха всичките офицерски вещи, за които,
впрочемъ, впоследствие офицерите получиха обезщетение.
Горнята сцена Радецки наблюдавалъ отъ своята палатка
на Червенъ брътъ. Щомъ вид^лъ нападението на черкезигв,
той испратилъ на помощь якутския полкъ. Черкезите, обаче,
отблъснати отъ 1-а дружина, беха вече избътали. Този печаленъ
случай, изобщо, бъчпе твърди неприятенъ за всички, а за бъл-
гарите особенно. Той даде поводъ на онези, които не твърди
благоволяха къмъ българите, да сипятъ върху имъ псувни и хули.
— „Помилуйте", какви еж войници, когато щомъ видеха
шепа черкези, като обезумели се хвьргатъ да бътатъ? казваха
нвкои отъ офицерите.
Впрочемъ, това казваха онези офицери, които беха далеко
отъ черкезите.
— Вий говорите тъй, защото бехте далеко отъ черке-
зите, имъ отговориха онези офицери, които беха избегали
полу-голи отъ бивуака. Не ех виновати нито опълченците, нито
офицерите, а виновато е началството, за гдето не бе взело нуж-
дните предпазителни мерки.

— 358 —
МатериялнигЬ загуби отъ неочакваното стремително напа-
дение на черкезите беха, сравнително, не големи : 1 8 опъл-
ченци убити, 22 въ безиввйстность изчезнали и 2 офицери
ранени, отъ които едина, а именно подпоручикъ Максютенко,
умре слъ\дъ 3 декя. Повечето отъ изчезналите се оказаха
ранени. Впоследствие те се явиха въ частите си. За туй
нравственото поражение беше голямо. Особенно потресающе
впечатление това направи на генералъ Столйтова.
Съ увиснала глава, нравственно убитъ и почти захласнатъ г
генерала ходяше по бивуака. И имаше защо да бжде умисленъ.
Ако българското опълчение имаше много недоброжелатели, то
генералъ Столйтовъ ги имаше не по-малко и тв, вероятно, щ^ха
да се въсползуватъ отъ случая за да му напакостятъ.
Но може да се попита, какъ с& могли 400 черкези да.
се промъкнатъ, по срЪдъ бъмъ девь на самия бивуакъ на опъл-
чението незабелязано и то тогава, когато противника беше не-
далеко, когато пушечните и топовни гърмежи свидетелствуваха
за неговата близость? Ето отговора:
По распорежданието на началството, 5-а дружина бъчне
расположена току до самото с. Зелено Дърво. Денемъ се пра-
щаше казашки раз^здъ и особенни наблюдителни постове. Отъ
пунктовете на последните се виждаше напредъ и по страните
на далеко растояние и, при по-добра бдителность отъ страна
на казаците, не беше възможно масса черкези да проникнатъ
на нашата позиция. Привечеръ, очередната една или две дру-
жини туряха честа аванпостна верига и испращаха патрули,
които сутриньта въ 7 часа се сменяваха и тогава всичката
надежда за запазвание на отряда отъ неочаквано нападение, се
възлагаше само на казаците.
Следъ отблъсванието на черкезите, ний очаквахме обшо
настъпление на турците и за туй опълчението се расположа
по следующия начинъ:
3-я дружина се расположи на местото на 5-а, на северъ
отъ Зелено-Дърво, по на десно 2-а дружина, а 5-а дружина се
расположи при с. Баевци, 1-а дружина си остана на въвишен-
ностьта и, най-насетне, донския казашки полкъ на десния
флангъ — въ с. Топлишъ. Въ случай ако турците сериозно
нападняха зелено-дръвската позиция, този отрядъ, състоящъ
отъ около 1600 щика и 300 шашки, щеше да се окаже съвсемъ
недостатъченъ и за туй, още въ с&щия день, пристигна отъ

— 359 —
резерва на шипченския отрядъ единъ пъхотенъ полкъ и една
батарея. Батареята се расположи на възвишенностьта при 1-а
дружина, а пъшия полкъ не далеко отъ с. Баевци.
Впрочемъ, пъшия полкъ още въ с&щия день се върна
назадъ, като остави само единъ батальонъ на Зелено- Дърво.
Казваха, че генералъ Столътовъ билъ молплъ генерала Радецки,
началника па 8-и Армейски корпустъ, да усили резерва на
зелено- дръвския отрядъ поне съ единъ полкъ пехота.
— Не е ли угодно на ваше пръвъсходителство да ви
испратя цвлия отрядъ? ужъ билъ казалъ Радецки.
Имаше и друга версия, споредъ която ужъ Радецки билъ
прибавплъ още и думите : „не глупите ваше прйвъсходптелство*
но вЪрностьта имъ е съмнителна.
Въ качеството си на старши отъ останалите въ дружината
офицери, азъ поведохъ дружината на новата позиция — при
Зелено-Дърво.
При пр^мЪстванието на 8-я дружина на новата й позиция,
на лице имаше отъ 10 человЪка офицери само 4, другите
бъ-ха въ Габрово, ту по бол^сть, ту въ отпускъ. Въ 5-а дру-
жина имаше още по-малко офицери на лице. Тая безпечность
на началството ме вълнуваше.
— Какво биха направили дружините безъ офицери, ако
турците сериозно наст&пяха? неволно и постоянно си задавахъ
азъ въпросъ.
До гдето турцптв не ни нападнаха на Зелено-дърво, нпй
п не мисляхме да укрепяваме позицията; обаче, слъдъ това
нападение, още на слъдующия день, прапорщикъ Болшевъ 6$
назначенъ да укрепи зелено-дръвската позиция; за тая цъль
въ негово распореждание требваше да се назначи команда,
която неуморно да работи по укрепяванието. Освънъ това', взеха
се всички предпазителни мерки отъ неочаквано нападение.
На Зелено-Дърво се въдвори миръ и тишина. Очаквания
неприятелъ не се появяваше. Но батальона пехота посм^нно
продължаваше да стои на зелено-дръвската позиция, при всичко,
че на 20-и Августъ нашия отрядъ се усили съ още една дру-
жина, а именно 4-а, която до това число, както казахъ и по-
горе, оставаше на Шипка. Сега 4-а дружина се расположи
току до 3-я дружина — вл г вво.
И тъй зелено-дръвскпя отрядъ си заживъ пакъ тихо и
спокойно, при всичко, че на Шипка топовнигв и пушечни

— 360 —
гърмежи не преставаха. Но аванпостната служба сега се ис-
пълняваше по съ присърдце и акуратно.
На 21-и Августъ беше назначенъ майоръ Манаевъ, наместо
подполковникъ Исаева, за интендантъ на опълчението съ права
на дивизионенъ интендантъ. На 22-и схщийагвсецъ се назначиха:
за командиръ на 5 а дружина майоръ Поповъ, а капитанъ
Илинъ — за временно испълняющъ длъжностьта началникъ
щаба на опълчението, вместо Попова.
На 24-и Августъ се раздадоха ордени: Св. Георги 4-а ст.
за оказаната храбрость въ битката при Стара- Загора на слъ'-
дующигв опълченци : 1-а рота: Василъ Михаиловъ, Куюджукли,
Т. Петровъ, Ст. Карнековъ, Ю. Тодоровъ и А. Петровъ; 2-а
рота: фелдфебеля К. Радушезъ, унтеръ-офицера А. Приневичъ,
редниците Василъ Ивановъ, Т. Ивановъ, В. Стаменовъ и М.
Станковъ; 3-я рота: унтеръ-офицеригв Карюкъ, Е. Бабикъ,
редниците П. Ивановъ, Д. Данковъ, Т. Шевъ и Д. Ташевъ и
4-а рота: фелдфебеля Василевъ, унтеръ-офицеригв Р. Копаликъ,
В. Мицовъ, редниците Н. Христовъ, И. Куртевъ и И. Димитровъ.
Въ сжщия день се раздадоха наградите за отбраната на
Шипка на слйдующигв опълченци отъ 1-а рота: фелдфебеля
Марченко, унтеръ-офицеригв Казановски, С. Андражи, Е Же-
лезковъ, редниците X. Нановъ, И. Стефановъ, Д. Стойновъ, А.
Рацуловъ, Симеонъ Моневъ и Д. Божковъ.
Въ последните числа на Августъ ьгвсецъ, 3-я и 4-а дру-
жини се преместиха по къмъ истокъ отъ Зелено-Дърво —
току до самия спусъкъ надъ дола. Тукъ опълченците растегнаха
своите и офицерските изгнили и испокхсани походни палатки.
Ротните кухни се расположиха далеко отъ дружината — до
извора. На дивия флангъ на дружините се построи навйсъ,
покритъ съ лъчцакъ и папъртникъ, за офицерска столова.
На 27-и Августъ майоръ Поповъ беше командируванъ отъ
генералъ Столетова въ главната квартира съ некакви пор&чкп,
и най-повече да моли за превъоржжение на опълчението съ
кринковски пушки, тъй като книжните патрони за пушките
шаспо станаха съвършенно негодни отъ влагата и дъждовете.
Поповъ беше натоваренъ да моли с&що за снабдявание на опъл-
чението съ ботуши, мундири, шинели, торби и пр., *) както и
*) Обмундирование имаше гол4мо количество въ складовегЬ на опълчението
въ Плоещъ и отчасти въ Свищовъ.

— 361 —
за укомплектувание на опълчението, тъй като отъ загубите
въ битките въ ротите беха останали по 100 — 110 челов^ка.
Заповядано било също на Попова да измоли право за СтолЯтова
да представи н^кои отъ шипченските българи-опълченци, които
се беха отличили въ. битките и напълно заслужаваха, къмъ
производство въ офицерски чивъ — пряпорщикъ въ заурядъ.
Майоръ Поповъ изложилъ поръченията на генерала Столетова
въ една докладна записка, пр^далъ я въ главната квартира и,
като получилъ угвшителенъ отговоръ, тръгналъ назадъ за Зелено-
Дърво, гдето и пристигна слЪцъ няколко деня.
До края на Августъ мъсецъ нищо особенно по цялата
позиция не се случи. На 3-и Септемврий дойдоха отъ 2-то
опълчение за укомплектувание на дружините : въ 1-а дружина
80 человЪка, 2-а — 49, 3-я — 80, 4-а — 80 и 5-а —
80 челов^ка.
Артиллерийския бой на Шипка, който се започна на 28-и
Августъ се продължи до 4-и Септемврий. Впрочемъ, артиллерий-
ския бой отъ страна на противника се водеше ожесточено само до
30-и Августъ. Отъ това число до 3-и Септемврий артиллерий-
ския бой беше по-слабъ, а на 4-и Септемврий съвсвмъ се 6$
прекратилъ, и на Шипка се въдвори тишина ; даже отделните
пушечни гърмежи, които не преставаха и денемъ, и нощемъ, и гв
почти беха прекратени.
Това обстоятелство се хвърли на всички ви въ очи. —
Турците, вероятно, замислюватъ нещо, си казваха офицерите.
Дружинния командиръ Чиляевъ повика ротните командири
и ни заповеда да бъдемъ по местата си, опълченците да иматъ
положеното количество патрони, да се направи разчетъ на ро-
тите п, за случай на тревога, той определи место за сборенъ
пунктъ на дружината.
Нощьта беше тиха и ясна. Отъ къмъ Шипка нищо се
не чуваше. Ний си легнахме. Къде средъ нощь се зачуха то-
повни и пушечни гърмежи на Шипка. Гърмежите беха тъй
чести, щото ни напомнюваха 9-и и 11-и Августа. Не можеше
да има съмнение, че турците еж нападнали на шипченската
позиция. Значи, предположението се оказа верно. Турците, съ
7 дневната си непрестанна канонада, държаха шипченските
защитници на щрекъ и като измъчиха съ нея доволно
последните, сега нападнаха на позицията. Впрочемъ, не се
знаеше да ли това не беше демонстрация.

— 362 —
— Може би турците ще отправятъ главния ударъ на Зе-
лено-Дърво, си казваха офицерите.
Дълги и безкрайни ни се показаха часовете. Между това
пушечната и орадейна стрелба повече и повече се усилваше.
Офицерите отъ 3-я и 4-а дружини, оъбрани въ интервала
между дв-бгб дружини, следваха по гърмежите за вървежа на
боя. Съ тревожно чувство т-Ь се питаха, да ли турците нвма
да нападнатъ на Зелено-Дърво, и да ли нашите ще се удържатъ
на шипченската позиция.
Най-после се зазори, а шгвдъ това и настана деньтъ 5-и
Септемврпп.
Щомъ се разсъмна гърмежите още повече се учестиха.
Цъми облаци отъ барутния димъ се вияха надъ шипченското
височини, като крияха върховете : св. Никола, Кржглата батарея
и Лисата гора. Ннй съ стиснато сърдце очаквахме нападението
на турците на Зелено-Дърво. Съ стиснато сърдце казвамъ,
защото нито офицерите, нито опълченците имаха доверие въ
ор&жпето си. Само 4-а дружина бъчпе вече въоръжена още на
Шипка съ кринковски пушки; но какво значеше една дружина
съ хубави пушкп, ако турците, действително, нападняха на
Зелено-Дърво. Батальона, който беше испращанъ отъ Шипка
за подкрепление на опълчението, преди нвколко деня беше пз-
виканъ на Шипка. Но Турците не ни нападнаха п днесь, а
следъ обедъ гърмежите на Шапка съвсемъ се прекратиха.
До вечерьта беше вече известно, само отчасти, на насъ за
нападението на турците. На другия и послБдующитБ дни се
научихме следующите подробности:
Действително, турците съ седемдневната почти непрерпвна
канонада, до толкова измъчили шипченските защитници, щото
на 4-и срещу 5-п Септемврий часовите и подчасъците испо-
заспали. Безпечното началство не проверявало постовете и за
туй турците, като подстхпилп незабелезано до предните постове,
исклали часовите, а после се въскачили на св. Никола, гдето
расположените въ предните ложементи чзсти постигнала почти
с&щата участь. За щастие, обаче, отъ звънтението на щиковете,
и отъ охканията на ранените, нвкоп отъ спавшите войници
се събуди и надали викъ, отъ който впкъ всичките войници
се събудили, забелезали турците и открили по тОхъ стрелба.
Следъ това се започналъ оня ожесточенъ бой, който се и про-

— 363 —
дължава цели 14 часа, и въ който бой беха паднали и отъ.
двете страни 7 — 8 хиляди души.
Предните постове и окопите биле заемани отъ 55-и пъшн
Подолски полкъ. Нашите загуби се простирали до 2500 человъка.
Истина, голъма загуба; но възможно беше битката да се свършеше
еъ твърде печаленъ за насъ резултатъ ... И то благодарение
само на безпечностьта на началството!
Въ тази битка падна лъ убитъ и капитанъ Папаниновъ *)
родомъ българинъ отъ Ломъ-Паланскигв села.
Слъдъ боя на 5-и Септемврий на Шипка пакъ настана
тпшина, която, впрочемъ, по нъкога, въ ясни дни, се нарушаваше
отъ честите топовни и пушечнп гърмежи.
Но както турците, тъй сжщо и русейте нищо сириозно
не предприемаха.
Въ първата половина на м. Септемврий времето се развали.
Испърво тъмни облаци бъха нависнали надъ шипченските ви-
сочини и Зелено-Дърво, подиръ тъ се преобърнаха на влажни
и, най-послъ\ се разразиха въ безпр-встаненъ дъждъ, който до
костите измокрюваше, свившптъ се като кокошки подъ скъ-
саните палатки опълченци. Освбнъ това, отъ дъжда глинестата
почва размекна и се образува около дружините такава дъл-
бока липкава каль, щото полубосптв опълченци едвамъ си из-
мъкваха отъ нея сдървенълигв си отъ студъ и мокрота крака.
Това обстоятелство накара най-послъ 1 началството още веднъжъ
да премъсти 3-я и 4-а дружини още по къмъ истокъ, на въз-
вишенностьта, не далеко отъ 1-а дружина. Дружините се рас-
положпха на една незначителна площадка, — 4-а дружина на
левия флангъ.
До сега началството не мислеше за направата на колиби, —
първо, защото се надеваше, че може би, ще наст&пимъ напредъ
и, второ, защото времето беше добро. Но сега, когато се убеди,
че дружините ще останатъ тукъ за неопределено време и иредъ
видъ на настжпившпте вече дъждове, които къмъ 20-и Сеп-
темврий се смениха съ изобиленъ снбгъ, началството заповеда
дружините да си построятъ зимни колиби. Опълченците това и
чакаха. Те енергично се заловиха за работа, като бързаха по-
скоро да направятъ колибите, за да иматъ где да се подслонятъ
*) Въ сръбско-турската война падна убитъ и то отъ куршумъ, по-малкия братъ
на капитанъ Папанинова — Найденъ — когато той съ шашка въ р&ка спиралъ 64-
гавшигЪ отъ битката сръбски войници.

- 364 —
ш, наистина, въ три деня колибите биха готови. За скорото
■свършвание направата на колибитъ способствуваше обстоятелството,
че почти на самата възвишенность имаше една добра кория,
материяла отъ която послужи за направата имъ. Колибитъ се
направиха твърде удобни и просторни. Една колиба служеше
за цълъ взводъ. Тъ се отопляваха съ доволно искустно напра-
вени отъ камъни плочи и каль пещи. Впрочемъ, имаше ко-
-либи, които се отопляваха съ оджаци, но гв отстъпваха на
първите, тъй като се пълняха съ димъ, отъ който опъл-
ченците страдаха отъ очиболъ; освънъ това, повече дърва се
гориха въ тъхъ, а най-главното, температурата не бъчпе такава
равномерна, каквото бъше въ онези колиби, които се топляха
съ соби.
Въ колибите се направиха доволно удобни нари (одъри)
исплетени отъ пръте и послани съ шумакъ и папъртникъ. Офи-
церските колиби беха по-солидни и широки.
Азъ заповедахъ на моя Трайко и още двама опълченци
да донесатъ материялъ за една колиба за двоица — за мене
и щабсъ-капитанъ Сокалски. Въ единъ и половина день ко-
либата заедно съ пещьта беше готова и ний се расположихме
на зимна квартира. Когато запалихме собата, обаче, оказа се,
че димътъ не излизаше презъ коминя, а презъ вратцата
и пукнатините на пещьта. Колибата веднага се напълни съ
димъ и ний съ Сокалски искокнахме, като лисици изъ дуп-
ките си. Собата ни, прочее, излезе калпава. Но само това
-ли беше?
Самата колиба беше не съвсвмъ удачна; когато на другия
день временно дъжда поарнисваше, въ колибата продължаваше
да вали. Най-сетне другаря ми Сокалски избега отъ колибата.
Самолюбивия Трайко сконфузено ме гледаше вечерьта, когато
азъ се покривахъ съ мушамата.
— Ваше благородие, азъ сутре ке направимъ колибата,
цми каза той.
И действително, на другия день колибата не протичаше.
Съ собата, обаче, нищо не можахме да направимъ. Тя макаръ
и по-малко, но все продължаваше да дими и азъ предпочитахъ
студътъ предъ димътъ, тъй като започнали беха да ме болятъ
очите.
На т&зи позиция бехме сравнително по-добре. Калъ нв-
:маше, защото почвата беше камениста и дружините не беха

— 365 —
пръснати, както по-прЪди, само 5-а дружина беше по-отстра-
нена; както се каза и по-горъ 1 , тя 6$ расположена не далеко-
отъ с. Ваевци, гдето си направи добри зимни колиби, въ некои
отъ които се помещаваха ц-Ьли роти.
Ний често се събирахме съ офицерите отъ другите дру-
жини и прекарвахме времето въ разговоръ, а по нвкой п&тъ
и въ „картишки", както казваха русейте.
Едно голямо неудобство имаше тъзи позиция, а то 61$,
че водата беше доволно далеко и твърди м&чно се вървеше
по стръмния спускъ къмъ нея въ дъждовно време.
Въ втората половина на Септември! се завърна отъ Кръс-
тецъ 6-а дружина, която се раеположи въ с. Топлишъ. Тая
дружина, както е известно, бъчпе испратена да конвоира шгвнни
турци отъ Казанлъкъ за Търново. Отъ Търново дружината
получила заповйдь да тръгне за Елена, въ помощь на кавале-
рийския драгунски на Военния Орденъ полкъ, гдвто и прис-
тигнали на 19-и Юлий. До това време положението на българ-
ското население въ околностьта на Елена било твърди плачевно.
Убийства и грабежи отъ страна на башибозуците биле най-
обикновенните явления.
Не колко деня следъ пристигванието въ Елена, дружината
заминала за позицията при с. Долнп-Маринъ. Тя, заедно съ
драгунски полкъ и въоружени жители отъ околните български
села, нападнала башибозушкия укрепенъ лагеръ при с. Карлюкъ,
носящъ името па началника на башибозуците. Следъ единъ
бой, който траялъ 3 — 4 часа, башибозуците отстъпили, като
оставили на бойното поле неколко мрътви. Въ тоя бой съ
башибозуците билъ хванатъ техния главатарь — Карлюкъ.
Почти день не се минавалъ, безъ дружината да е немала
престрелка съ башибозуците. Твърде често биле испращани
роти въ ближните села, за да преследватъ тоя страшенъ за
мирното население бичъ. Тия роти по некога отивали чакъ
къмъ с. Бела-река. Една рота отъ дружината по сменно за
неколко деня се испращала на дежурство при градеца Беброво,
на който башибозуците твърде често нападали. Въ последните
дни отъ стоението на дружината на маренската позиция, била
испратена въ Беброво 1-а рота. Тая рота се епрела на въз-
вишенностьта на югъ отъ градеца. Една часть отъ опълчен-
ците биле отишле да си купятъ хлебъ и други продукти за
едение, понеже въ време на подобно дежурство на опълченците

— 366 —
храна не имъ се готвяла. Въ това време се зачуди изстрели,
които постепенно се учестявали. Оказало се, че башибозуците
нападнали на градеца. — Барабанщика ударилъ тревога и
опълченците се построили. Тутакси била испратена стрелкова
верига и цялата рота настъпила п открила стрелба. Башибо-
зуците избътали.
На 3-и Августъ дежурната рота при Беброво била сменена
отъ една рота отъ Севския полкъ и целата дружина се върнала
въ Елена, гдето престояла два деня. На 6-и Августь сутриньта
дружината тръгнала въ походъ. На другия день башибозуците
нападнали на градеца и го подпалили, като убили неколко
человека.
Отъ Елена дружината пристигнала въ гр. Тревна, а на
10-и Августъ заминала за позицията Кръстецъ, гдето престояла
до средата на Септемврий.
Отъ тая позиция дружината наблюдавала за противника,
като пращала въ околностьта патрули. Въ същото това време
на близската до Кръстецъ възвишепность „Бедекъ" била рас-
положена казашка еотня. Следъ десетина деня отъ пристига-
нието на дружината, командира й, подполковникъ Беляевъ,
получилъ съобщевпе отъ сотнята, че къмъ „Бедекъ" настъпвала
турска пехота. Беляевъ незабавно испраща 3-я рота, която
посреща противника съ огънь. Следъ една незначителна прес-
трелка, обаче, турците отстъпили и ротата се върнала на
Кръстецъ. Следъ неколко деня дружината получила заповедь
да замине за Зелено-Дърво.
Въ края на същия месецт Септемврий, вместо ротмистръ
Неверова за командиръ на българската конна сотня бе назначепъ
ротмистръ Яновичъ.
Продоволствието на опълченците на Зелено-Дърво беше
твърде добро, като се исключи хлеба и сухарите, които отъ
първата половина на месецъ Септемврий започнахме да полу-
чаваме отъ компанията на Когана и пр. Хлеба беше клисавъ;
при дъвканието на зъбите се чувствуваше песъкъ. Най-лошото
беше това, че хлеба миришеше на мухалъ. Колкото се отнася
до сухарите, то те въ всеки случай не беха храна за хора.
При всичко това съ техъ се храняха всичките войници. Също
и ракията се вземаше отъ казаната компания, но предъ видъ
на това, че тя не се отпущаше редовно, началството бе запо-
ввдало ракията да се купува за налични пари отъ Габрово.

— 367 —
Впрочемъ, опълченците предпочитаха да имъ се дава въ неде-
лята два три пъти вино, нежели вейки день ракия, което ее
и правеше отъ ротните командири.
Фуражъ въ Габрово имаше достатъчно. Агентите на ком-
панията Когана и пр. беха се погрижили за това. Те отдавно
беха обиколяли околните села, и благодарение на каваците и
нагайките, беха успели да ограбятъ населението, разбира се,
все ужъ по заповедь на висшето началство. Но до гдето още
се намираше фуражъ въ околните села, купуваше се отъ на-
селението, а когато се поубра, започнахме да го получаваме
отъ компанията и то съ невероятна цена: ока сено се купу-
ваше по 15 — 20 копейки.
Съгласно приказа по дружината отъ 7-и Септемврий, за
командиръ на 1-а рота се назначи поручикъ Шипилевъ, ко-
муто се и предписа да приеме отъ мене ротата. Съ същия при-
казъ азъ бехъ назначенъ заведующи оръжието въ дружината.
Но предъ видъ на това, че поручикъ Шипилевъ не се яви,
на 12-и Септемврий азъ предадохъ ротата на поручикъ Пора-
жецки заедно съ 600 рубли икономии, останали отъ продовол-
ствието на ротата.
Въ първата половина на мвсецъ Септемврий най-после
на Зелено- Дърво докараха неколко коля, натоварени като съ
дърва, съ кринковски пушки за превъоръжение на дружините.
Въ качеството ми заведующъ оръжието въ 3-я дружина,
азъ получихъ заповедь да приема за дружината нужното число
пушки, да имъ направя описъ по N5? п да ги раздамъ въ ротите.
При това ми се заповедваше още, при раздаванието на пуш-
ките въ ротите да ги прегледамъ най-тщателно и то въ при-
съствието на ротните командири, а пушките шаспо да пре-
дамъ въ Габровския складъ.
Требва ли да казвамъ за радостьта на опълченците, съ
която те беха обхванати, когато получиха кринковски пушки.
— Нека сега ни водятъ където щатъ, казваха опълчен-
ците. Сега нема да мислимъ и треперимъ отъ страхъ, че следъ
два три гърмежа щз останемъ безъ пушки.
Но „сега", презъ месецъ Октомврий, и дума не ставаше
за бой и настъпление. Впрочемъ, това настъпление не можеше
и да се желае, защото нри веичко, че опълченците се пре-
въоружиха съ кринковски пушки, но те беха положително голи
и боси. Говореше се, наистина, че Славянския благотворителенъ

— 368 —
комитетъ билъ испратилъ за опълчението кожуси, мундири, пан-
талони, обуща и др., но знаеше ли се кога ще се получатъ?
— Навярно кожусите ще се получатъ на пролеть, каз-
ваха на присм-вхъ офицерите.
А между това, съ настхпванието на влажните и студени
есенни дни, имаше се вопиюща нужда отъ гвхъ. Опълченците
ц^лъ день свдяха сгушени въ колибите си — около собата,
или огъня, защото, както казахъ и по-горе не веднажъ, те беха
почти голи. За заемание на караулите и аванпостната служба,
или пъкъ за испращание ротата на работа, мъчно можеше да
се събере половина рота до негдв добри облечена, и то пакъ
требваше да се вземе отъ едни ботуши, а отъ други шинели
и тъй нататъкъ. СлЪдъ това, не е за чудение, гдето офице-
рите, па и самите опълченци, не съвсвмъ желаяха настъпва-
нието напредъ.
Опълченците съ радость пристъпиха къмъ изучвание час-
тите на пушката, чистението и вардението й. Понеже повечето
отъ пушките беха твърде много пораждясали, то нвкои отъ
опълченците, за да приведатъ пушките си въ по-добро състоя-
ние, пущаха въ ходъ керемидата и пепельта, при всичко, че
това имъ беше забранено. Опълченците никакъвъ трудъ не
жаляха само и само пушките имъ да бъдатъ въ добро състояние :
чисти и лъскави.
За обезпечение на опълчението отъ неочаквано нападение
отъ страна на противника, ротите отъ всичките дружини, по
общо изреждание, заемаха аванпостната верига предъ с. Зе-
лено- Дърво, а на позицията беха направени ложементи за сгъ-
стения строй. Но отъ Октомврий месецъ иепращанието на роти
— една напредъ, а друга въ с. Топлишъ при казаците, бе пре-
кратено. Вместо това, испращаше се напредъ охранителна ве-
рига, около расположението на целия отрядъ, при това всека,
дружина охраняваше своя районъ, като се испращаше въ де-
журство по една рота. За тая рота имаше построени колиби,
въ които имаше прибори за чай. Чудното въ случая беше това,
че ний изведнажъ, по средъ зима, когато отъ дълбокия снвгъ
Балкана стана непроходимъ, а отъ страшния студъ затрупаните
съ снътъ часови требваше да се сменяватъ следъ всеки 2(У
до 25 минути, усилихме охранителната служба, и то тогава
именно, когато неочаквано нападение, като зелено-дръвското,.
беше немислимо.

— 369 -
и
24

370
XIII
На 4-и Октомврий получихъ заповедь незабавно да тръгна
за Свищовъ, отъ кждЪто съмъ нгЪлъ да получа за опълчението
дрехи. Какви дрехи и колко, не ми беше пзвестно, обаче.
На 5-и Октомврий сутриньта, когато дружините се събираха на
благодарственъ молебенъ, по случай блестящата победа одър-
жана отъ русските войски надъ армията на Мухтаръ-паша,
както това се казваше въ телеграмата на Негово Императорско
Величество отъ Горни-Студенъ, азъ тръгнахъ отъ Зелено-Дърво
за Търново, а отъ тамъ за Свищовъ. За превозвание на ве-
щите бЪха ми дадени 6 коля съ по два коня. Азъ зампнахъ
за Свищовъ на конь. Моя „черкезъ" се оказа много здраво и
силно животно; за туй въ Търново пристигнахъ почти безъ
да се спирамъ по п&тя. Впрочемъ, нямаше защо и да се спи-
рамъ; отъ печалните картини неволно си огвръщахъ погледа.
Нещастните бежанци, като свнкп се лутаха около своите низки,
вдълбочени въ земята колиби, расположена тукъ-тамъ по край
шоссето. Около тия колиби се виждаха отделни или на групи
кръстове, стърчащи надъ насипаиите още пресни гробове.
Надъ техъ плачеха осиротели деца, ужалените майки и жени,
и съ плачътъ късаха сърдцата на проходящите.
Беше още рано когато пристигнахъ въ Търново. Ули-
ците, както и по-предп ; беха препълнени съ народъ, преиму-
щественно разни чиновници, отъ гражданското и интендантско
управления, отъ компанията на Когана и пр. Марно-поле, и
въобще целата околность на града, беше положително покрита
съ обози.
Азъ обиколихъ почти всичките ханища, но место за нощу-
вание нито въ единъ не намерихъ. Не ми се щеше да
злоупотребявамъ съ гостоприемството на баба X. Н., още по-
вече, че мене ми се искаше колкото е възможно по-скоро да
испълня командировката си, за което, впрочемъ, азъ бехъ по-
лучилъ отъ началството си и изрична заповедь. За туй, щомъ
пристигнаха колята, следъ една малка почивка, азъ продължихъ
п&тя си за Свищовъ.
Беше се вече стъмнило, когато пристигнахъ въ с. Само-
водене. въ което се и спрехъ да пренощувамъ. Собственно,
самото село е расположено въ една теснина на западъ отъ

— 371 —
шоссето Търново — Русее, а тукъ на самото шоесе и отъ двете
му страни имаше няколко хана и бакалнпци. Улицата тукъ
^ъчпе буквално задръстена съ коля, волове и коне, около които
се тълпеше много народъ. Тукъ тамъ между колата горяха
огньове, надъ които висяха на триножници котлета, въ които
коларите си варяха качамакъ, или ястие.
ОгневьогБ биха окржжени отъ коларите, които мълчишката
грЪяха своите вкоченясали отъ студъ ржцъ\ Казвамъ мълчишката,
защото, действително, осв^нъ отделни думи, охкания и окай-
вания, другъ разговоръ се не чуваше. Наистина, отъ наве-
дените на долу глави, отъ печалното изражение на лицата и
погледите се виждаше, че не съвевмъ легки чувства обхващаха
душите на тия хорица. По облеклото, което едва закриваше
изнемощелите имъ членове, се познаваше, че сиромашията бе
погледнала у техъ съ двете си очи. Между това съ какви ро-
зови надежди те — погонците (коларите за които говоря
<увха действително руески погонцп) тръгнали подиръ руеската
армия, като оставили у дома си мило и драго.
— Ехъ, еждбо, схдбо, защо си ме захвърлила въ този
далеченъ отъ родното ми место край? се обаждаше некой
отъ седящите около огъня погонецъ.
— Отиде ми сивката! съ дълбока въздишка се окай-
ваше другъ.
— Просто по средъ пладне грабежъ : заслуженото съ
кървавъ потъ не ти даватъ, се възмущаваше трети.
: — Да се жалваме на началството, продума единъ отъ
крхжока.
— Ехъ, да се жалваме ... До Бога високо, а до Царя
далеко, махна единъ съ рхка и всички въ кржжока замълчаха.
Азъ се прислушахъ къмъ горния разговоръ въ това време,
когато се бехъ епрелъ не далеко отъ една группа погонци,
«едящи около огъня, чакахъ пристигванието на колята.
Мене ми се искаше да се приближа до тия бедняци и да ги
распитамъ за техното положение* но се отказахъ отъ това си
намерение : и безъ туй се виждаше всичката грозота на окаянното
имъ положение. А пъкъ не ми се и щеше да йзелушвамъ спра-
ведливото имъ негодувание по адреса на началството имъ, офи-
церите началници на транспорта, за не доброто поведение на
които, спрямо техъ — погонците, твърде много бехъ чувалъ...
Напримеръ, расказваха, че много командири на интендантските

— 372 —
отделения биле направили значителни складове по 250 — 300
хиляди пуда свно въ околностьта на Търново, което сбно ку-
пували отъ населението по 5 копейки, а го продавали по-послв
па погонцитъ 1 по една и повече рубла пуда.
Моя трудъ да намеря свободно агнето за конете и коман-
дата, а тъй схщо и за себе си за пренощувание, остана на-
празенъ. Всичките ханища и кръчми се оказаха буквано пре-
пълнени съ народъ. За туй азъ заповедахъ, щото колята съ
командата да се расположатъ на улицата, а самъ легнахъ въ
една кола. Но спи ли се въ такъвъ студъ на кола и безъ
покривка! Азъ станахъ и пакъ отидохъ въ най-ближната кръчма
съ надежда, както и да е, да се настаня за пренощувание.
Въ кръчмата бъчне твърде топло. Съ влизанието ми въ нея,
ме лъхна една остра зловонна миризма. Кръчмаря, като ме види,
скокна отъ местото си, пакани ме да седна на едно столче,
а като му казахъ, че искамъ да прйнощувамъ у него, топ съ
пълна готовность ми отстхпп леглото си и тутакси взе да го
нарежда и поела съ едно опърпано и отъ съмнителна чистота
килимче. Но до гдето кръчмаря приготовляваща постелката,
мене ми се завп свътъ отъ мпрпзмата, стана ми лошо, п за
туй азъ не изл^зохъ, а стремглавъ искокнахъ отъ кръчмата.
Като се освежпхъ, пакъ влъзохъ в&тръ 1 и помолихъ кръчмаря
да отвори вратата. Въздуха скоро се промени и вече не се
чувствуваше предишната зловонна миризма.
Азъ легнахъ. По едно време почувствувахъ фучение въ
ушите си и ми се влоши. Отъ многото народъ, спящъ въ кръчмата,
въздуха скоро пакъ се развали. Азъ излйзохъ вънъ и до сут-
рпньта, ту полягахъ въ колата, ту ср расхождахъ.
На 6-и Октомврий, щомъ се разсъмна, малкия обозъ на-
пустна негостоприемното Самоводене. На разсъмнувание падна
гжета и влажна мъгла. Шоссето се оказа ужасно.
Гжстата и полузамръзнала калъ не одържаше и празднитв
кола, колелата на които затъваха положително до главините,
вследствие на което конете едвамъ ги влачаха.
— Ами какво ли ще патимъ, когато се връщаме назадъ
съ пълни коля? си мисляхъ азъ.
Въ 11 часа предъ обедъ стигнахме въ Куцинските ха-
нища, които така сжщо беха препълнени съ народъ. Тукъ имаше
русей, българи градпнари, които се връщаха отъ Румжния,
власи, евреи и пр. Предъ ханищата и на поляната имаше

— 37 3 —
транспортъ, безчисленното множество коля на които биха на-
товарени съ ечемикъ, круса, сухаръ и пр.
Горкигв коне едвамъ влачаха не колята, а собственнигв
си крака. Мършави, охлузени и покрити съ калъ, гв по-скоро
приличаха на скелетъ. Вече покрай шоссето се търкаляха масса
конски трупове, около които се тълпяха изгладнели кучета.
А погонцитъ? Окъсани, измъчени, отрупани съ калъ, тв като
сбнки ходяха около колята, поощряваха съ присипналия си
гласъ, ту ласкаво, ту псувателно изм&ченитъ' коне. Хиляди про-
клятия се сипяха често отъ устата имъ по адреса на начал-
ството за лошото распореждание ; по адреса на турцигв, защото
не правяли добри шоссета и за гд-вто се ръчпили да се биятъ
съ русспт-в и, най-насетнв, и върху „булгарцигв' 4 .
— Всичкото наше страдание е за „поганнигв булгарци",
казваха гв въ тежкигв минути. Да б^ха мирували, турцигв
не пгвха да ги колятъ и бъхятъ.
— А я иди у нъкой „братушка" и поискай ока свно
или парче хлъбъ, ще ти отговори: „нвма братушка, нвма,
турците взели ", забълъзва нвкой ядовито.
— И, братко, не гн^ви Бога, извикаха тогава нвколко
погонцп изведяъжъ. Т* право казватъ, че ньматъ. Нима не
виждаме ли, че дворовете имъ с& праздни, а дъщата имъ ходятъ
гладни !
— И всичко това е взето не отъ турците, забъл^зваше
никой отъ тъхъ, а отъ нашити. Нима ний не виждаме, какъ
проклетата жидовия, съпровождана отъ казаци, обираше насе-
лението, па и ний не малко купи свно и пр сме задигнали...
— Какво ний? Нима не виждаме нашигБ капитани, какъ
взематъ отъ бъднптв „ булгарци" нослЪднята крина ечемикъ
почти бъзъ пари?
— Тъ 1 взематъ не само отъ братушките, но и отъ насъ,
се чуваха развълвуванп гласове.
Въ хана имаше ястие: бобъ, картофи п козя пастърма
съ лукъ, миризмата на която още отъ далеко се чувствуваше.
Слъ\дъ като си поотпочинаха конете, азъ продължихъ п&тя
безъ да хапна.
Отъ селото Тръмбешъ пхтя за Свищовъ се отделя отъ шо-
сето влъво и върви, испърво, покрай едпа незначителна ръчица
къмъ съверо-западъ, а подиръ, право къмъ свверъ, покрай с.
Хпбилии п за с. Навелъ.

— 371,—
*
Безъ да се распроетранявамъ, ще кажа, че ако по. шоссето-
бЕше трудно шьтуванието, то тукъ, особенно до с. Павелъ, та
бЕше ужасно. Колелата положително затъваха до главинитъ.
На свверъ отъ Хибилии, въ 4 — 5 версти, минува Пл-ввенъ
— Руссенското шосее. Отъ тукъ погонците, идящи отъ Свищовъ г
извиваха на иетокъ по пюсеето къмъ с. Бъла и като стигнаха
не далеко отъ този последния градъ Русее — Търновското-
шосее, едни продължаваха п&тя за Б-вла, а други — на югъ за
Търново.
Отъ ПлЪвенъ — Руссенското шосее, за Свищовъ е бпла
започната направата на ново шосее, но не довършено, — об-
стоятелство, което още повече затрудняваше движението па
междуселския п&ть. Целото пространство отъ шосеето по пхтя
за Павелъ 6е покрито съ разни транспорти. Тукъ вече не
конетъ тегляха колята, а самигв погонци. Но най-голямото
затруднение за колята се сръчцаше тамъ, гдъчо е имало мостове,
който сега б-вха развалени отъ войниците и погонците за топ-
ливо, тъй като тязи местность 6е съвършенно гола, като се
иеключи корията при с. Хибилии.
Бъше вече к&сно когато пристигнахъ заедно съ колата
въ с. Павелъ, гдъто се и спръхъ за нощувание.
Не спалъ цъла нощь, уморенъ отъ трудното пжтувание,
азъ бързахъ да настаня конегв п войниците, но и тукъ, както п
въ Самоводене, нийде свободно мъсто се не оказа, защото цялото-
село бъше пръпълнено съ обози. -Войниците и конетЕ пъкъ се
расположиха подъ открито небе. Потърсихъ въ ханищата овно
за конетЯ, но не нам^рихъ.
— Една желтица за ока сено да давате, пакъ неможете
намЕри, ми казаха ханджпигв.
Случайно дойде въ хана чорбаджията — кмета и азъ се
обърнахъ къмъ него съ молба да ми опрЕДЕлп една кжща за
нощувание, а ако може и за командата и колята.
— Може, защо да не опр-вдЕля. Налп е село, Ще се
намЕрятъ ющя. Само че по-добригв к&щя съ заети отъ други
гости. Заповъдайте у дома, ме покани той. Войниците ще по-
местя въ некоя друга кжща, а колята съ конетъ въ двора.
Азъ поблагодарихъ кмета за любезностьта му п безъ да
губя врЕме, тръгнахъ подиръ него, като дадохъ на командата
и конюхите заповЕдь да се прЕМЕСтятъ по указанието на кмета.

— 375 —
Гостоприемния селенинъ ме введе въ една доволо чиста,
но съ бедна обстановка и осветена съ лояна св^щь стая.
Всичката наредба се заключаваше въ сложените въ едно кюша
дрехи, наредените на полицата около една дузина сахани и
паничкп, една икона, две столчета, желязна соба, една поела на
при дрКшника рогозка и една ракла. Азъ евднахъ на едно
столче и се приготвяхъ да повечерямъ, за да си легна по-скоро
да спя, но любезния домакинъ ми каза:
— Е, че бива ли това? Да ми дойдете на гости и да
ви не гостя съ каквото далъ Господъ.
Въ това време дойде кехаята. Кмета му даде запов^дь да
отведе колята въ съседния дворъ, а войниците да помести въ
не коя кяща.
При всичко, че бехъ уморенъ и капналъ за сънъ, требваше
да оставя моята скромна вечеря и да чакамъ съ голямо не-
търпение предложената отъ домакина. За мое щастие, обаче,
вечерята не закъсня. Въ стаята влезе една млада красива
жена и слъмъ нея едно момиченце 9 — 10 годишно, което носеше
легенъ и стомна съ вода. Домакинката ме поздрави съ „добре
дошелъ", взе нещо отъ стаята и излезе. Следъ малко, обаче,
тя пакъ влезе и този пжтъ, тя носеше една крягла софра, на
която беха сложени две саханчета: едното съ сирене, а другото
съ яхния, която по миризмата се познаваше, че е отъ пастърма,
— Заповедайте, ми каза домакина, похапнете си каквото
далъ Господъ. Вечерята ни е май бедничка, прибави той, но
да прощавате.
Азъ поблагодарихъ домакина и му казахъ, че ний воен-
ните не сме взискателни и се задоволяваме съ каквото има.
Въ време на вечерята домакина се пораспустна, види се,
защото азъ бехъ макаръ и руески офпцеръ, но българинъ.
— Вий казвате, че военните се задоволяватъ съ каквото
има, заговори домакина. Но не всички еж такива невзискателни.
Презъ нашето село много офицери и чиновници еж преминали
и нощували и тжзи вечерь имаме 7 — 8 человека само офицери,
и всичките тези господа искатъ да се нахранятъ и напоятъ.
И не се задоволяватъ съ каквото далъ Госнодь. Зеръ въ селото
немаме добри ахчийници. Все искатъ и нищо не харесватъ.
Зеръ нашите стопанки не ех учени да готвятъ ястие за такива
хора. Най-повече си патпмъ отъ чиновниците, които ходятъ
съ казаци изъ селата за сено и ечемикъ: наядатъ се, напиятъ

— 376 —
се, конегЬ ей нахранятъ, и вместо благодарность, испсуватъ те,
а нъкои и камшикъ показватъ. Много си патиме ний селенитъ*,
а особенно отъ чиновниците, повтори кмета съ въздишка. Ис-
първо не тъй сръщахме гостите ; зеръ, имахме кокошки и
други домашни птици, млеко, яйца, медъ; хамбаритъ ни бъ*ха
препълнени съ храни, зъ двороветъ ни високо надъ к&щята
пи се издигаха купи сено и слама, крави, коне и овци се
расхождаха въ гвхъ. Но сега, осв^нъ изгладнвли псета въ
двора и пастърма и спрене въ кжщи, друго нищо н^ма. Който
е упълъ да си запази нъкой и другъ добитъкъ, нвма пъкъ
съ какво да го храни, а пъкъ зимата студена. Но ний не жа-
лимъ имота, Господь пакъ ще ни даде. Само дано Господь по-
могне на русския Царь да ни освободи — да ни отърве отъ
нашити душмани.
И още много може би щвше да говори на тая тема чор-
баджията, но мене ме навиваше съня, и като забълъжи това,
кмета стана и ми указа на постелката. Азъ веднага легнахъ
и проспахъ до сутриньта като убитъ.
На утрото станахъ рано и се готвяхъ вече да излизамъ
отъ квартирата, когато чорбаджията ме покани да ся хапна
малко каквото далъ Господъ.
— Тръбва да си похапнете защото по п&тя за Свищовъ
нищо нима да намерите за ядене, ми каза той.
На тръгвание азъ искахъ да заплатя, но домакина оби-
дено отговори, че за гощавката нари не взема. Колята и ко-
нете бЕха готови за п&ть и азъ тръгнахъ.
Отъ Навелъ до Свищовъ пжтя бйше сравнително по-добъръ,
и за туй въ Свищовъ пристигнахме много рано, сл^дъ една
малка почивка въ с. Царевицъ. Сега това село не б^ше тъй
малолюдно, както пр^ди 4 мъсеци. Тукъ сега хиляди хора ра-
ботяха по трасето на проектираната жел^зно-п&тна линия. Съ
пристиганието си въ Свищовъ, веднага отидохъ въ конака да
искамъ да ми опрйдвлятъ квартира, а с&що да опръдвлятъ и
пом-вщение и яхъръ за конетъ. Градския съв^тъ незабавно се
распореди и не се измина и единъ часъ, когато азъ, както и
командата, бъхме настанени на квартири.
Ако и да б"вше вече късно за явявание, азъ отидохъ въ
управлението, съ надвжда че може би ще сваря тамъ начал-
ството, което въ дъйствителность се п случи. Азъ подадохъ
пакета на полковникъ Корсакова и го молихъ колкото е въз-

— 377 —
можно по-скоро да ми се отпустнатъ нещата, за да мога да се
завърна на Зелено- Дърво по-рано.
— Добри, добре, но работата е въ това, че твърди малко
вещи ще получите, понеже още не ех пристигнали, ми отго-
вори полковника. Сега ще ви се даде, каквото има.
На 8-и Октомврий до обедъ ходихъ изъ града. Движение
голямо. Свищовъ бъчпе положително неузиаваемъ. Повечето отъ
турските дюкяни, които б"вхъ видЪлъ преди няколко месеца
въ твърди печаленъ видъ, сега беха препълнени съ разви
стоки. Малкит^ български бакалници и кръчми, сега бвха
преобърнати на складове. Целия Свищовъ по него време беше
складъ за оная часть на България, която се намираше въ
руески рвде.
Макаръ складовете на всевъзможни стоки и да беха
големи, но и цените беха твърде високи, почти такива каквито
и въ Габрово.
До обедъ азъ испълнихъ всичките пор&чки, които ми беха
дали офицерите отъ дружината. А подиръ обедъ почнахъ да
приемамъ вещите, което приемание, наедно съ упаковката, беше
готово до другия день вечерьта, а на 10-и Октомврий, на третия
день отъ дохожданпето ми, наедно съ колята потеглихъ обратно.
На връщание времето беше твърде студено. Кальта беше
замръзнала и за туй п&туванието до Зелено-Дърво ставаше
по-легко и безъ никаква задържка. Погонците изглеждаха по-
съжпвенп; колята имъ вече не затъваха въ кальта и по пжтя
не се забелезваха такива навалици, каквито имаше преди два
три деня. Транспортите, предназначени за Търново не обика-
ляха по шосеето къмъ Бела, а вървеха презъ селото Хибелии.
Само въ Търново пакъ владееше предишния хаосъ.
Но пжтя между с. с. Куцина и Полпкраище ми се случи
една непрпятность, която още ми е на паметь. Възсвдналъ
на коня си, азъ вървяхъ предъ колята на 200 — 300 крачки.
Нощьта беше тъмна като рогъ и даже отъ близо нищо не се
виждаше. По едно време чухъ конско тропотение, а следъ
малко, въ неколко крачки отъ мене, видвхъ трима конника.
Единъ отъ техъ, който беше малко напредъ, види се офицеръ,
се приближи току до мене, спре си коня и извика:
— Стой, кой си ти 2 !
Азъ се понаведохъ напредъ за да разгледамъ лицето, което
ми заповедваше да се спра, и видбхъ шашката и офицерските
му погони.

— 378 —
— Офицеръ, кротко му отговорихъ азъ.
— Какъвъ си офицеръ и какво търсишъ тука въ това
време? извика непознатия грозно.
По присипналия му гласъ и люлеянието му на коня азъ
видехъ, че офицера, както казватъ русейте, бе „з-бло пиянъ".
— Ти си пшпонпнъ, а не офицеръ, пакъ извика непознатия,
и подиръ се обърна къмъ казаците съ запов^дь да ме хванатъ
и да ме вържатъ.
Но преди още той да искаже запов^дьта си, азъ му из-
викахъ да не си позволява да оскърбява такъвъ схщо офицеръ
като него.
— Не смМ да разсъждавашъ, пакъ ми извика тоя, въ
най-малка мера, грубъ офицеръ, и се хвърли съ нагайка въ
рхка къмъ мене. Ей вий, казаци, вземете този пшионпнъ, пакъ
зарева той на стоящите отзадъ 1 му двоица казаци, които и този
ш&ть не се помръднаха отъ местото си : види се, тв да знаяха,
що е за стока техния главатарь.
Щомъ храбрия офицеръ замахна съ нагайката, азъ скок-
нахъ отъ коня, извадихъ шашката и като хванахъ за юздата
коня на нападателя, извикахъ:
— Да не мръднешъ, че ей сега ще те убия.
Въ с&щото време пристигнаха и колята при насъ. Азъ
извикахъ командата, която моментално дойде и окръжи буйния
офицеръ, който на заповедьта ми да си даде шашката, покорно
я предаде. Казаците и при последнята сцена не мръдаха отъ
местото си.
Азъ заповъ'дахъ на едного отъ опълченците да хване коня
на офицера за юздата и да го поведе подпре ми. Отъ тукъ с.
Поликраище беше не далеко. Пртда селото до шоссето се виж-
даха въ тъмнината огньове, къмъ които ний потеглихме. Но
п&тя азъ бехъ започналъ да се разкайвамъ за взетата ми твърде
строга м^рка спрямо буйния офицеръ; ут^шавахъ се, обаче, съ
това, че ако не бехъ взелъ тази мерка, можеше още по-лошъ
край да има печалния инцидентъ.
Дойдохме при огньовете, които беха заобиколени отъ за-
мислените и загрижените погонци.
— Слезте отъ коня, заповедахъ азъ на моя шгвнникъ,
и той покорно непълни моята заповедь. Кой сте вий ? запитахъ
чакъ сега азъ въ своя редъ офицера.

— 379 —
— Азъ съмъ пряпорщпкъ отъ 9-и резервни батальонъ
на 115-и пъши Вяземски полкъ, Лилиенфелдъ, — началникъ
на поликрапщенския районъ, ми отговори пряпорщика смиренно
и съ наведена глава на долу. Погонцитв които бвха наскачали
испоплашенп съ шапки въ р&цв, очудено гледаха на тази
сцена. Азъ пзвадихъ отъ джеба си памятвата книжка и записахъ
въ нея чина, фамилията и частьта въ която служеше Лилиен-
фелдъ и подпръ твърди полегичка, за да не чуятъ окряжав-
шптв ни, му казахъ, че той не съвсъмъ добрв началствува.
Въ това връхче, види се, погонцитв да бвха освтшш, че азъ
правяхъ мъмрение на прапорщика, защото тв всички ме окръ-
жиха и започнаха да се оплакватъ отъ него. Оказа се, че
пряпорщпкъ Лилиенфелдъ се билъ нахвърлилъ на мръквание
върху бвднитв измъчени погонци и просто ги билъ съсипалъ
съ бой и то безъ всвкаква причина. Азъ успокоихъ погонцитв,
обвщахъ имъ да донеса за това на началството на пряпорщпкъ
Лилиенфелда и като напомнихъ на последния неговитв права
и обязанности, продължихъ си пжтя.
Щомъ пристигнахъ на Зелено-Дърво азъ подадохъ рапортъ
на началството ей за случая, като молпхъ да бада уввдоменъ
за резултата. Но и този п&ть, както и за първия си рапортъ
— за случая въ с. Българско-Сливово, никакво уведомление
не получихъ.
Щомъ пристигнахъ на Зелено-Дърво, по заповвдь на
началството, азъ првдадохъ приетит-в отъ Свпщовъ вещи на
дружините, а именно: на 6-хъ дружини раздадохъ по 96 чифта
ботуши и по 110 панталони. Твзи неща, сравнително съ го-
лвмата нужда, бвха твърдЕ малко, но все по-добрв бвше ввщо
отъ колкото нищо. Съ получванието на горнитв вещи, опълченцитв
никакъ не нозаприличаха на войници и съ твхъ далечъ не се
удовлетвори въниющата нужда.
Най-чудното бвше това, че при тая оск&дность въ облвклото,
при всичките неудобства и лишения, въ продължение почти на
2 мвсеца въ дружината нвмаше никакви болни. Това може да
се покаже неввроятно, между това то бв фактъ.
— Тъзи „булгарци" болвсть ги не хваща, казваха офицеритв.
Тв и бвзъ доктори могатъ да минуватъ.
— Коллега! съ нашата служба въ българското опълчение
ний можемъ положително да забравимъ медицината, казваше
д-ръ Угрюмовъ на Вязанкова. Вижда се, че българитв отъ
друга прежда да ся истъкани.

— 380 —
Щомъ получиха означените гори дрехи, опълченците
започнаха да излизатъ отъ своите колиби, като лисици изъ
дупките ей, на учение и то, разбира се, когато времето позвол-
яваше, т. е., когато не валеше дъждъ и нямаше каль. На-
прим-връ, съ приказъ по дружината, въ началото на втората
половина на мйсецъ Октомврий, се предписваше на ротните
командири да извеждатъ ротите на единично, взводно и ротно
учение. Сжщо въ това време, за попълнение на недостатъка
въ вещите, съ приказъ по дружината се предписваше да се
купятъ потребното число топли куртки, навуща и чорапи за
опълченците.
Съ приказъ по опълчението отъ 12-и Октомврий се обяви
за формируванигЬ нови 6 дружини отъ новото опълчение, отъ
К» 7 до 12, като се предписваше да се распределятъ по бри-
гадите, които вече съществуваха, по тоя начинъ:
въ 1-а бригада дружините 1-а, 2-а, 7-а и 8-а.
„ 2-а „ „ 3-я, 4-а, 9-а „ 10-а.
„ 3-я „ „ 5-а, 6-а, 11-а „ 12-а.
За командири на тия бригади се назначаваха: на 1-а полков-
никъ Депрерадовпчъ, 2-а полковникъ князъ Вяземски и 3-я
полковникъ графъ Толстой.
Въ началото на втората половина на мвсецъ Октомврий
въ опълчението пристигна подполковникъ графъ Келлеръ, назна-
ченъ за началникъ щаба на опълчението, вместо ранения на
Шипка подполковникъ Ринкевпчъ. Графъ Келлеръ беше човекъ
още младъ, но добъръ и храбъръ боевий офицеръ. Азъ позна-
вахъ графа още отъ Сърбия. Той беше началникъ щаба на
българския доброволчески отрядъ, командуванъ отъ полковника
Медведовски. Освенъ съ боеви качества, графъ Келлеръ се от-
личаваше още и съ ангелската си добрина, кротосъ и обичь
къмъ подчинените си, за които винаги се грижеше като баща.
Неговата преданность на военното дело и свето испълненпе
на обязанностигв го правяха неуморимъ. Графъ Келлеръ или
седеше въ своята колиба, претрупанъ съ разни книги и пла-
нове, или пъкъ на конь илп пеши, въ съпровождание на единъ
конникъ, обикаляше не само заетата отъ опълчението позиция,
но и местностьта, отстояща далеко отъ нея, която би имала
известно значение, въ случай на бой съ противника. По нвкоп
п&ть графа се пущаше и въ по-далечни обиколко, които биваха

— 381 —
й
к 4
04
в
&

— 382 —
съпряжени съ не малка опасность. Напримйръ, въ началото на
Ноемврий графъ Келлеръ, който не можеше да търпи бездей-
ствието, предприе да направи рекогносцировка на неприятел-
ската позиция, на Лисата Гора, и да изучи пътя пръзъ Вътро-
поле за с. Химитлии. Той, въ сопровождение на двоица пластуни
и единъ мъстенъ българинъ, дъдо Новакъ отъ с. Зелено-Дърво,
който знаеше добри пътя, проникна еъ голъмъ рискъ почти
въ самото расположение на противника — на Лисата Гора и
сне кроки на пътя отъ с. Топлишъ почти до с. Химитлии.
Слъдъ тая рекогносцировка, на Зелено-дръвската позиция
забълЪжи се едпо извънредно движение. Заговори се за на-
стъпвание. Впрочемъ, тогава никой отъ проститв смъртни не
знаеше за горнята рекогносцировка, и за туй, още повече като
виждаше неудовлетворителното материялно положение на опъл-
ченците, както офпцеритъ, тъй също и самитв опълченци,
твърдя недоверчиво гледахме на пръдстоящето настъпваняе,
при всичко, че се правяха приготовления за него. Впрочемъ, на-
шата недовърчивость се оправда. Слъдъ нъколко деня п дума не
ставаше за настъпление и ний пакъ си заживъхме на Зелено-
Дърво съ монотонния и невеселъ животъ. Да, невеселъ, за-
щото, начпная отъ Октомврий мъсецъ, тукъ вртшето бъчне
твърдъ отвратително; въ такова връме винаги у человъка и
на душата бива мрачно. Перспективата же, че цълата зима
може да пръкараме тукъ на позицията, ни привеждаше въ
отчаяние. Това отчаяние още повече се усилваше отъ съзнанието,
че и да бъде пръвзета Шипка п да настъпятъ руСскитъ войски
напръдъ, ний пакъ ще си останемъ пръвързани о нашитъ ко-
либи. Най-много което можехме да очакваме, бъше да ни
пръмъстятъ въ нъкое село, или градъ за да чакаме, до гдвто се
стопли връмето или до гдето получимъ нуждното обмундирувание.
На 26-и Октомврий щабсъ-ротмистръ Чиляевъ, по случай
иръименуванието му въ чинъ майоръ, даде объдъ на офицерите,
на който бъха князъ Вяземски, графъ Толстой и графъ Келлеръ.
Обеда бъше твърдъ богатъ. На една маса, покрита съ чиста
бъла покривка, бъха наредени разни закуски: черъ хайверъ,
разни риби, салами, жамбони, сирене швайцарско, холандско,
омари, краставички маринатъ и други; ракии: поповка, конякъ,
кпрасо, маракеинъ и пр. ; вино: мъстно, бордо п даже шам-
панско. Слъдъ закуската, бульонъ съ пирожки, котлети съ
консервиранъ грахъ, печена гъска, мисирка, а най-подиръ и

— 383 —
разни сладки. Шампанското се смени съ любимата „жжонка",
която се приготви тукъ же на масата.
Испърво, както винаги това бива, разговора не беше твърде
оживленъ. Но малко по малко, подъ влияние, испърво, на
ракията, а после и на червеното вино, язицитв започнаха да
се развързватъ, а въ края на обида, когато се започнаха на-
.здравиците, разговора стана общъ. Пиха се наздравици за
гостите, за генералите : Столъчовъ, Скобелевъ и Гурко. Некои
отъ офицерите до толкова се беха развеселили отъ разните
шартрьози и ликьори, а подиръ — и насмукали презъ сламка
съ жжонка, щото съ своите остроумни раскази и речи раз-
смиваха всичката компания. Не малко разсмиваше компанията
съ своите речи и остроти поручикъ Поражецки, сжщия, когото
казаците беха приели за „черкезъ".
Следъ като разкритикуваха нашите действия подъ Шевенъ,
— едни произнесоха окончателната си пресада надъ едного
отъ началниците, втори, напротивъ, обвиняваха други, а не
тоя началникъ; разговора по тоя начинъ минаваше отъ единъ
предметъ на другъ, до гдето, най насетне, се спре на люби-
мата тема — за братушките. Едни се исказваха симпатично,
други, наопаки, осжждаха българите, като ги обвиняваха
главно, въ скубяние отъ русейте, колкото и гдето можатъ.
Въ продължението на разговора капитанъ Поповъ се обърна
къмъ меня съ думите:
— Да оставимъ другото, но съгласете се, Степанъ Ива-
новичъ, че българите въ Габрово безбожно дератъ за стоките
си. Напримеръ, за ока сахаръ се взема 6 — -7 франка, кафе 8 фр.,
за фунтъ свещи 4 фр. и т. н. — просто баснословни цени!
Право казвамъ, че сърбите миналата година не ни деряха
тъй кожите.
— Позволете да ви попитамъ Николай Николаевичъ се
обади князъ Вяземски, въ Сърбия колко плащахте за ока добъръ
тютюнъ?
— Три дуката (32 — 34 франка), отговори Поповъ.
— Ами тукъ колко плащате?
— Тукъ . . . 19 — 20 франка, отговори Поповъ сканфузено,
но въ Сърбия тютюна е несравненно по-добръ.
— Позволете да ви попитамъ, Николай Ннколаевичъ, се
обърнахъ азъ къмъ Попова. Първия п&ть когато дойдохме въ
Габрово, по какви цени купувахме с&щите предмети? Не взе-

— 384 —
махме ли тогава оката захаръ за 4--4У2 гроша, кафе 12 гроша,
вино 1 1 / 2 гроша, фунтъ свещи 4 гроша? Защо тогава не ни
деряха кожите, а сега правятъ това? Въ Габрово сега има и
не българи — търговци, които продаватъ стоките си и яе по-
ефтино отъ българите. Защо не нападате на русскигв търговци
въ Свищовъ, а особенно на складовете на Новоселцова и други,
отъ гдето азъ купувахъ за столовата и за васъ офицерите
разни неща, на които ц-бнитб не беха по-долни отъ тукаш-
ните? Между това отъ Свищовъ до тукъ има да се плаща за
превозъ, който, както знаете, е баснословно скжпъ. И странно е,
че вий си обяснявате ск&потията съ несъчувствието на бълга-
рите къмъ русейте!
— Сърбите иматъ повече сърдце и повече съчувствуваха
на русейте отъ колкото българите, отвърна Поповъ. Това се
доказва и отъ „Въспоминанието на доброволеца въ Сърбпя",
напечатано на едпнъ отъ руеските вестници 1 ), въ което сър-
бите се рисуватъ добродшни, гостоприемни, щедри, внимателни
и силно съчувствующи на русейте.
— Кажете ми, моля ви се, въ какво се изражава повечето
сърдечность, която имали сърбите, пакъ запитахъ азъ Попова.
— Въ Габрово, азъ живехъ у гражданина Н., отговори
Поповъ. Истина е, че той ми предложи квартира безплатна,
но съ условие да давамъ нему дрехите си за пране, за което
ми взимаше скжпо и прескъпо. Освенъ това, когато го пращахъ
некжде да ми купи нещо, той виниги надбавяше цената.
Ей такива ех всичките българи. Всеки гледа по единъ или
другъ начинъ да отк&сне поне единъ гологанъ.
Тия неоснователни до абсурдность обвинения просто ме
покъртиха.
— Отъ това ли вадите вашето заключение, че българския
народъ не се отнасялъ съчувственно къмъ русейте? Азъ ще ви
носоча фактп, които негово сиятелство графъ Келлеръ и майоръ
Чиляевъ, ще засвидетелствуватъ. Ето ги, слушайте, казахъ азъ,
като се обърнахъ право къмъ графъ Келлера и майоръ Чиляева.
— Не е ли истина, че сърбите на 6-и Октомврий м. г.,
следъ битката при Гамзи-градъ, когато се бехме спрели вечерьта
на край с. Подгорица за нощувание и, когато ний бехме си на-
клали огньове, откриха по насъ пушечна стрелба и раниха
*) На което автора е сжщия Н. Н. Поповт.

— 385 —
няколко челов-вка, отъ които двоицата бъ^ха отъ моята рота
— обстоятелство, което ни принуди да оставимъ бивуака и да
продължимъ п&тя за Болевацъ?
— Да, истина е, отговориха графъ Келлеръ и майоръ
Чиляевъ.
— Не е ли истина, пакъ продължихъ азъ, че въ г. Па-
рачинъ. домакинката на нашата квартира, заедно съ дъщеря
си теглиха пищовъ сръчцу вась, Константинъ Борисовичъ, и
поручика Ордински, като ви казваха . . . между другигв
оскърбления и това, че русситъ 1 биле довели турцигв до Дели-
градъ? Не е ли истина, че въ Ягодинъ, когато пристигнахме
пр-взъ нощьта, сърбитв не ни пущаха въ домоветъ 1 си, даже и
тогава, когато градския комисаръ заповядваше да имъ чупятъ
съ брадва портитъ 1 ?
— Да. истина е, подтвърди майоръ Чиляевъ.
— Можалъ бихъ да ви приведа още много факти, про-
дължихъ азъ къмъ Попова, но мисля, че гвзп ех достатъчни,
за да се иллюстрира нравственната физиономия на сърбитв и да
ви се покажатъ тбхнитб съчувствия спрямо руесигв. Колкото се
отнася до хладностьта и несъчувствието на българигв спрямо
васъ — руесигв, ще ви кажа, че наведения отъ васъ единиченъ
фактъ още нищо не доказва. Не б^хте ли вий свидвтель, ко-
гато българигв посрещнаха руеския солдативъ като Бога —
избавителя? Не васъ ли бъчпе обхванало чувство на умиление,
когато гледахте, какъ българигв въ Търново, Казанлъкъ, Стара-
Загора и Габрово — м&же, жени и д1ща целуваха р&ггегб не
само на офвцеригв, но и на войниците ; какъ тв падаха пр-вдъ
всички ви на колене и ви даряха съ каквото можаха и имаха?
Не българите ли въ Батакъ, при с. Българско-Сливово, носяха
на войниците пълни коля съ хлйбъ, бурета съ вино и ракия,
сирене и други продукти? Но само тамъ ли б^ше така? Ами
въ с. Юрта, въ Казанлъкъ, въ Стара Загора? Е, кажете Ни-
колай Николаевичъ, какво искате повече отъ българигв? Вий
сами казвате, че сърбина се ръчпавалъ само тогава да ви пустне
въ к&щата си, когато се убйдялъ, че сте добъръ челов-вкъ
(„Въспомпнан1е добровольца''). Случило ли ви се е нбкой пжть
тукъ, българинъ да ви откаже въ своето гостоприемство?
— Я оставете въ покой и сърбитв и българигв, извикаха
нвкои отъ офицьригв. Хайде по-добрЯ да си поивемъ !
25

— 386 —
Следъ това зелено-дръвската позиция се огласи съ хубавите
русски писни.
Беше вече к&сно, когато гостите се разотидоха. Впрочемъ,
любителите на картите останаха да си попспитатъ късметя.
Д-ръ Вязанковъ и азъ излвзохме наедно и се поспряхме
да се полюбуваме на картината, която се представляваше предъ
очите ни. Наистина, картината беше очарователна и величе-
ственна. Нощьта беше тиха и ясна. Звездите треперливо бле-
щукаха на небето и като че съперничеха съ светлината на
месеца, който се намираше въ последнята си четвърть. При
това осветление, шипченската позиция, заедно съ окржжающите
я възвпшенности, включая и зелено-дръвската позиция, релефно
се очертаваше.
Ниските места и доловете, покрити съ г&ста отъ матова
белизна м&гла, се представляваха като обширно езеро, на брега
на което ний стояхме. Струваше ми се, че ако наиравпмъ не
колко крачкп напредъ, ще затънемъ въ това езеро, брегътъ
на което, действително, се видеше въ неколко крачки отъ насъ.
Тукъ тамъ изъ езерото се виждаха неколко острова, — вър-
ховете на възвпшенностъта надъ миглата.
— Ба! Що е за море! извика Вязанковъ, като гледаше
на това дивно очарователно прпродно явление.
Дълго време ний не можахме да се любуваме на хубавата
картина, защото отдавна беше минало средъ нощь, за това се
и разделихме.
Въ края на месецъ Октомврий се завърна отъ Москва
една партия опълченци, оздравели отъ раните получеии въ
старо-загорската битка. Между техъ беше и мальчика Петръ
Ивановъ, който, както казахъ въ свое место, беше раненъ предъ
очите ми, при Стара-Загора. Оказа се, че мальчика бплъ
тогава раненъ въ р&ката и крака. Но тъй като санитарите не
биле успели да го прибератъ, то Ивановъ пълзишката вървелъ
къмъ превързочния пунктъ, а когато забележилъ обходните
турски колони, заровилъ се подъ кръсцнте, подъ коите пре~
седялъ цели два деня, като останалъ безмълвенъ свидетель
на зверствата и ужасите извършени отъ турците надъ на-
шите ранени. На 3 я день, като съглежда че турците не се
виждатъ наоколо, пзмъкналъ се исподъ кръстците и като за-
белезалъ, за негово щастие, единъ българинъ, който бегалъ
отъ Стара-Загора, помолилъ му се да му помогне, и по тоя

— 8ь7 —
начин ь Ивановъ пристпгналъ въ Хайнъ-Кьой, отъ гдето е
билъ испратенъ по-нататъкъ въ Руеспя.
Вследствие првтърпените големи загуби отъ убити и ранени
въ битките при Стара-Загора и на Шипка, а тъй схщо и отъ от-
лачкигЬ, редовете на опълчението, както се спомена и на друго
мвп». значително се б-вха разредили. За туй, въ първите числа
на мЪсецъ Ноемврий, генералъ Столетовъ, като намираше за
необходимо не само да се попълнятъ редовете на опълчението,
но и да се увеличи неговата численность съ още 6 дружини,
— до размерите на дивизия, се бе отнесалъ съ рапортъ до
началника на полевия щабъ, съ молба да исходатайствува раз-
решеше отъ Великия Князъ, главнокомандующия, да се направи
наборъ на новобранци отъ български младежи въ заетите вече
отъ русскпте войски части на Българпя. Набора да се извърши
отъ комисия, съставена, подъ председателството на И. С. Иванова,
и членовете подполковнпкъ Кесякова и д-ръ Бонева. Когато това
ходатайство било вече одобрено и разрешено отъ Негово Им-
ператорско Височесгво, главнокомандующия, генералъ Столетовъ
счелъ за свой дългъ да съобщи за това на князъ Черкаски съ
писмо, съ което го молилъ да направи зависящето отъ негова
страна распореждание за извършванпе на набора, а тъй с&що
и за командируванпето на г-на Иванова въ наборната комисия.
Това писмо Столетовъ псиратплъ въ с. Боготъ на княза Чер-
каски съ подполковникъ Кесякова и д-ръ Бонева. Съ пристиг-
ванието си въ Боготъ, Кееяковъ и Боневъ отишли у княза Чер-
каски, но като не го намерили дома, оставили писмото. Следъ
малко те пакъ отишле при княза и тоя п&ть го сварили въ
квартирата.
— Какво искате отъ мене ! натъртено се обърналъ княза
къмъ Кесякова п Бонева, щомъ те влезли въ стаята.
Кееяковъ и Боневъ обяснили цельта за която били ис-
пратени.
— Вий сте ми донесли отъ генерала Столетова не писмо,
имъ казалъ кн. Черкаски, а предписание. Въ всеки случай азъ
не мога да се заема съ вашия проектъ. Обърнете се по тая
работа къмъ моя помощникъ Д. Г. Онучина.
Боневъ не закъснелъ да се яви при Онучина съ проекто-
устава за привлнчание на младежи българи отъ известна при-
зивна възрасть къмъ отбивание на воинската повинность въ бъл-
гарските дружини. Онучпнъ, безъ да вземе въ р&ка проекта,
25*

— 388 —
предложплъ на Бонева въпроеъ, какви воински устави той —
Боневъ — знае? На това Боневъ му отговорилъ, че нито съ едивъ
уставъ за воинската повинность не е запознатъ и че той отъ
едно само желание да се поддържи българското опълчение,
което тъй храбро се било съ Сюлейманъ-паша, молилъ граждан-
ското управление да вземе мерки, каквито то намери за уместно,
за попълнение редовете на опълчението съ млади българи.
— Азъ отговорилъ Онучинъ, зная русекия военеиъ уставъ,
француския, немския, английския, даже турския, а вий, като
не знаете нито едиеъ отъ тия устави, се осмелявате да ми
предлагате съставения отъ васъ проектъ на воененъ уетавъ!
Не ви ли е угодно, господине, незабавно да се отправите тамъ,
отъ квдъто сте дошле!
По тоя начпнъ проекта, за произвежданпе на наборъ утвър-
денъ отъ главнокомаидующия, остана неиспълиенъ.
Октомврпй мъсецъ прекарахме на позицията, както и Сеп-
темврпй, тихо и спокойно, като се исключи фалшивата тревога
на 12-и срещу 13-и сжщи мъсецъ. На 12 и Октомврпй се бъ
получило въ щаба на опълчението известие отъ корпусния щабъ,
че турците се готвяли да ни нападнатъ на Зелено Дърво и за
туй се заиовъдваше да се взематъ потребните мерки, за да
се отблъсне противника. Вследствие на това съобщение, ге-
нералъ Столътовъ прпвика дружинвитъ командири и имъ съ-
общи за пръдстоящето на утрвшния день двло. Дружиннитъ-
командири въ своя редъ привикаха ротните си командири и имъ
дадоха нуждната заповт^дь. Слъдъ това на бивуака закинв
работа. Раздаваха се патрони и сухари, пушките се преглеждаха
и кухните се снеха отъ позицията. Съ една ръчъ, готвехме се
да сръщнемъ противника, както требва. Но противника, както
на следующия, така и на последующпте дни, не се яви и ний
пакъ си заживехме тихо и мирно въ нашите влажни колиби.
Съ наст&пванпето на Ноемврий месецъ настанаха и страш-
ните зимни студове, отъ които, както се казва, дърво и камъкъ
се пукаше. Нашия отрядъ горе на Шипка търпеше страшни
загуби, но загуби не отъ неприятелските куршуми и гранати,
а отъ студътъ. Монотонностьта на нашия животъ си оставаше
все схщата. Никакви особенни случки или събития не пре-
живевахме. На 7-и Ноемврий само се посъживихме, като се
получи отъ главната квартира телеграма, съ която се известяваше
за втората блескава победа на Кавказъ — за превземанието

— 389 —
на Карсъ. По този случай, на слъдующня день на позицията
се отслужи благодарственъ молебенъ. На молебена присъству-
ваха отъ всъка дружина по едивъ взводъ. На Шипка тжзи по-
#вда 61* отпразднувана съ фейерверки и бенгалски огньове,
посръдствомъ които се бъха известили за нея и турските войски
около Шипка, които, въ благодарпость за това известие, откриха
топовна и пушечна стрълоа по шипченската позиция.
Слвдъ благодарственния молебенъ щабсъ-капитанъ Сокалски
и азъ заминахме за Габрово, съгласно заповъдьта по дружината,
за да провъримъ дружинния ковчегъ, който оставаше постоянно
въ Габрово при дружпнвия ковчежвикъ подпоручикъ Бъляева.
Времето б-вше твъдъ студено. Краката и р&цвтъ ни просто
се бъха вдървили. П&тя до Чортовпя моеть е много стръменъ
и шгъзгавъ, и за туй до моста тръбваше да вървимъ пъшп.
По шоссето имаше силно движение на коля, коне и войници.
Едни отъ тбхъ отиваха отъ шипченската позиция за Габрово,
а други — обратно — за Шипка. Колята отъ Шипка за
Габрово бъха препълнени съ болни п измръзнали войници,
пръимущественно, отъ 24-а дивизия, а онъзи за позицията —
съ фуражъ, сухари и продукти за войската.
Не далеко отъ Чортовия мостъ, по-къмъ съверо-истокъ, на
една полянка покрай р. Янтра, имаше построени въ няколко
реда доволно големи и солидни колиби. Въ твзи колиби бе
помъстенъ единъ пъхотенъ полкъ отъ 24-а дивизия — резервъ
на Шипка или за Зелено-Дърво.
По п&тя за Габрово, все покрай реката, тукъ тамъ се
сръщаха по нъколко колиби, но въ сравнение съ по-горнитъ
съвсъмъ малки и съ слаба направа. Въ тъзи колиби бъха по-
мъстенп бъжащи отъ Южна България. Лътосъ отъ Червенъ-Брътъ
до Габрово и по-нататъкъ, отъ странитъ пятя бъше усъянъ
съ колиби и шалашп, но съ наст&пванието на зимата, обитателите
на гвзп колиби се бъха прибрали — едни въ града, други
по селата и тукъ бъха останали, въроятно най бъдните. Азъ
полюбопитствувахъ да видя обстановката и живота имъ и за туй
пръдложихъ на моя съп&тникъ да се отбиемъ въ нъкоя колиба.
— И, гължбче, какво ли ще гледашъ въ тъхъ? Осввнъ
голота, гладъ и нещастия, въ тъхъ друго нвма да видишъ, ми
каза щабсъ-капитанъ Сокалски. Върви по-добръ да стигнемъ
по-рано въ града и да се порасположимъ, макаръ и за кратко
връме, въ топла стая.

— 390 —
Азъ, обаче, настояхъ на своето и безъ него се отбихъ
отъ пжтя и надеикнахъ въ нвкои отъ колибпгв, въ копто,
наистина, осв^нъ голота и гладъ, плюсъ още и болести, друго
нищо нвмаше. Една или най-много двъ 1 черги, торба съ брашно,
стомна или бъкелъ за вода и котле около едвамъ тлЪющия
огънь — ето обстановката на колибигв. Около огъня се рас-
положилп н-в колко полуголи, мършави като скелетъ двца,
жадно гризящи пригорялата пита, по-настрана отъ гвхъ, въ
кюшето се сгушила тяхната нещастна майка и пролива ли,
пролива сълзи. . . .
А где еж м&жегв? Или убити, или пъкъ оставили
гладнитъ 1 си семейства и отишли да търсятъ прехрана. Безъ
да искамъ, азъ станахъ зритель на една сърдцераздирателиа
картина, която никога не ще се изглади изъ памятьта мп.
При една группа колиби се б^ха събрали няколко жени
и двца, между които отъ далечъ още съгледахъ п двоица
възрастни мжже; едина отъ гвхъ вече изнемощялъ старецъ,
а другия, макаръ п младъ, но приличаше на скелетъ. Женигв
плачеха и нареждаха. Помежду гвхъ една особно жаловито
плачеше, като си скубеше дългата коса. Когато се приблпжихъ
съвевмъ, чакъ тогава забъчгвзахъ ископанъ гробъ, а близо до
гроба, на постелката отъ папъртнпкъ, 64 сложенъ мъртвецъ
на около 30 — 32 годинп. Стареца, който едвамъ се държеше
на крака, испълняваше длъжностьта на гробокопатель и све-
щеннпкъ. Той държеше въ треперящигв си р&ц , в лопатата п
чакаше времето за спусканпето на гвлото въ гроба. Отдавна
бЗнпе вече вр-вме да се зарови мъртвеца, но младата нещастна,
жена се б^ше просто впила въ хладния трупъ на мяжа си.
— На кого ме остави? На кого оставяшъ нашето посл^двъо
болно чедо? викаше и се късаше нещастната жена. Шмамъ
нигдв никого: всички избити, всички лежатъ въ черната сту-
дена земя.
Женигв които б$ха наоколо, се м&чаха да угвшаватъ не-
щастната, но напраздно. II какъ можаха да я угвшатъ, когато
и тъ 1 сами плачаха съ гласъ, като оплакваха коя м&жъ. коя
рожба и т. н.
— Остави ме, викаше нещастната, и азъ искамъ да умра.
Божичко, Божичко! прибери по-скоро и нази; все едно и
ний ще измремъ отъ гладъ и студъ! Еденственната ми под-
пора отиде. . . .

— 391 —
Азъ не б-вхъ въ състояние повече да гледамъ на тая пе-
чална, сърдцераздирателна сцена. Чувствувахъ какъ сълзите
капяха отъ очитв ми и въ гърлото свкашъ, че ме стискаше
нвщо и ме душеше.
Нажаленъ и наскърбенъ отъ горнята сцена, азъ пристигнахъ
въ града. Но тукъ други сцени.
— Чичо, чичо, моля ти се, дай ми гологанъ да си купимъ
хл-вбъ, викаха наоколо ми гладни и полуголи дъща. . . Гладни
сме, мама . . . тати убаха . . . болни. . . .
Требва да се отдаде справедливость на габровченп, че
гв всички твърди съчувственно се отнасяха къмъ б^днитъ'
б-вжавци и имъ помагаха кой съ каквото можеше. Но какво
можаха да направятъ ГБ на хиляди нещастници, когато поло-
жението на мнозина отъ самигв гвхъ б1ше не съвсвмъ завидно.
Мнозина отъ габровските жители б^ха отдали вече всичко,
каквото имаха. Освтшъ че помагаха на б^жанцитЪ, тй снабдиха
дв^ казашки сотни съ всички долни др^хи ; с&що такива дртзхи
раздадоха на всичките дружини отъ българското опълчение.
Освтшъ това, когато се откри лазаретъ за болни и ранени въ
Габрово, женитБ донасяха коя каквото имаше. х4.зъ самъ ч^хъ
когато завъмующия лазарета на 14-а дивизия расказваше на
една группа офицери, въ числото на които бЪхъ и азъ, че
габровскит-в граждане нищо не с& жалили :
— Всичко донесоха, казваше той. Като започнешъ отъ
лъжица и паница, дадоха дори и копринени юргани, възглав-
ници, дюшеци и пр. И всичко носяха сами безъ принуждение.
Като вървяхъ по улицата, чухъ, че никой ме извика на
име. Азъ се поогледахъ и вщгвхъ въ единъ прозорецъ на
ближната кхща поручика отъ 1-а дружина Соллогуба.
— Елате да се постоплите. Тукъ у мене е топло, ми
каза той.
Разбира се, че азъ побързахъ да се въсползувамъ отъ прп-
глашението, още повече, че краката ми положително се б"вха
вкоченили отъ мразъ. Въ стаята на поручика, дМствптелно,
се оказа твърди топло. За такава топлина ний на Зелено- Дърво
не см-вяхме и да мислимъ. Освйнъ това, гвардейския поручикъ
си бъчпе наредилъ стаята, макаръ и не богато, но твърди удобно
и съ вкусъ. Въ стаята имаше 2 креватя — единъ жел-взенъ
— походенъ, другия импровизированъ — дървенъ. И двата б^ха
покрити съ чисти били покривки, съ по двй възглавници, б^ли

— 392 —
като С1гЬгъ. Между двата креватя имаше маса. На масата имаше
едно хубаво складно огледало и две праздни гранати, които слу-
жаха за светилници. Закачалките на стената, няколко картини и
два плетени стола завършваха цялата мобилировка на стаята.
— Тукъ, тукъ заповядайте, ме срещна Соллогубъ. Събле-
чете се. Топло е. Сергей ей сега ще донесе самоваря и ще
пиемъ чай. Е, е, та вий извънредно сте измръзнали, ми каза
той, когато чу че азъ фъфляхъ нвщо, безъ да може той да
ме разбере.
Действително, отъ студъ беха ми се сковали челюстите,
вследствие на което азъ не можахъ да говоря, а ръцете и
краката ми беха се сдървили. Но като испихъ два стакана
чай съ конякъ, азъ съвсемъ дойдохъ въ себе си.
Поручикъ Соллогубъ живееше въ Габрово почти отъ цель
месецъ насамъ, безъ да ходи често на позицията, и за туй
той ме затрупа съ целъ купъ въпроси: какъ живеемъ, не се
ли чува нещо за настъпление и много други.
СлЯдъ това той започна да се оплаква отъ живота въ
градътъ.
— Съ големо удоволствие бихъ дошелъ да живея на по-
зицията, каза той. Тукъ азъ се чувствувамъ самъ, при всичко,
че познайници имамъ твърде много. Мене особенно ме раз-
дразняватъ понекога скандалите, които се вършатъ отъ некои
наши другари. Повервайте ме, че дущата ме боли, като гледамъ
на тези господа.
Поручикъ Соллогубъ, макаръ още и съвсемъ младъ, твърде
трезво гледаше на нещата: той се възмущаваше отъ сканда-
льозното поведение на некои отъ другарите си по оръжие и не
се стесняваше да имъ изказва това, при всеки удобенъ случай.
— Представете си, тия хора отиватъ въ бакалниците
и питатъ за цената на стоката, расказваше Саллогубъ, и ако
имъ се покаже тя висока, веднага пущатъ нагайката въ дей-
ствие. Ако единъ нещастенъ бежанецъ поиска милостиня, за да
прехрани децата си, същата нагайка пакъ се пуща въ ходъ
— „Ти такъвъ онакъвъ, не можешъ ли да се заловишъ за
работа, а ми ръка подлагашъ!" Това имъ е аргумента, за да
вдигнатъ ръка противъ и безъ това нещастния человекъ, —
този человекъ, който преди неколко месеца е ималъ всичко
и е билъ въ положение да помага и на други, завърши Сол-
логубъ съ негодувание.

— 393 —
Мене ми ей виде, че поручикъ Соллогубъ преувеличаваше
съ нападението си на офицерите, за тяхното не добро отна-
сяние къмъ българите. Наистина, между множеството офицери
имаше неколцина, които беха известни съ своето скандальозно
поведение, та где ли нъчиа такива? Но те беха единични
личности.
Напротивъ, всичките останали твърди съчувственно се
отнасяха къмъ българите, а особенно къмъ задбалканските, и
не се скжпяха въ подаянията си.
Требваше да ида на гостинницата, да намеря Сокалски,
за да пристжпимъ къмъ проверката на паричния ковчегъ, и
за туй азъ поблагодарпхъ гостолюбивия домакинъ и си излъзохъ.
— Вий сте у мене довечера на гости, ми каза на излизание
поручикъ Соллогубъ. Ето кревата е на ваше расположение, а
коня ви е добри настаненъ.
Азъ поблагодарихъ сърдечно на Соллогуба и съ удоволствие
приехъ поканата му, още повече, че въ хана на да ли щъчпе
да се намери такава чиста и ) г добна квартира като тая на
гвардейския офицеръ.
Следъ проверката на паричния ковчегъ, която не трая
повече отъ два часа, азъ отидохъ изъ града, за да се срещна
съ н^кои отъ приятелите си, между твхъ и съ подпоручика
Иваницки, който се намираше тукъ отдавна по бол^сть. Оказа
се, обаче, че той преди два деня бе зампналъ за Шипка.
Домакинката исказа големи нохвали за Иваницки, защото билъ
много добъръ и смиренъ; оплаква се, обаче, отъ другия квар-
тирантъ, който бплъ много зълъ и взискателенъ.
Вечерьта азъ се прибрахъ на квартирата още отъ рано:
искаше ми се по-рано да се расположа и да си легна въ топлата
и чиста стая.
На квартирата сварихъ двама млади офицери, отъ 24-а
дивизия, струва ми се, отъ Ениеейския полкъ, съ които се и
запознахъ. Те беха дошле въ града за почивка. Наистина, отъ
побледнигБ пмъ лица и хлътналите очи се виждаше, че те,
действително, имаха нужда отъ почивката, която имъ е била
дадена по съвета на докторите. Отъ дума на дума, разговора
ни се докосна и до живота на шипченската позиция.
— Лошо, твърде лошо се живее на шипченската позиция,
каза единъ огъ офицерите. Студъ, мразъ, колибите студени и
влажни, дърва за горение се доставятъ м&чно, а най-лошото е,

— 394 —
че храна за войнпцигв не може да се готви на самата позиция,
а се донася съвсвмъ замръзнала. Слвдствието на всичко това
е, че войниците започнаха да се топятъ, като пролвтенъ снегъ:
всвки день излизатъ отъ строя по 40 — 50 человвка, ту болни,
ту съ замръзнали крака, р&цв и уши. II защо ли ни държатъ
толкова врвме на Шипка? продължи сящия офицеръ; не щвше
ли да бвде по добрв да ни пратятъ въ щурмъ на неприятелското
укрвпления и въ боя да измремъ, отколкото да станемъ жертва
на студа?
— Кажете, моля ви, попитахъ азъ говорившия офицеръ,
— до колкото зная, войниците отъ 14-а дивизия испълняватъ
сжщата служба на Шипка и заематъ по-опаснитв пунктове на
позицията, а между това, гв ех бодри п здрави. Съ какво може
да се обясни това обстоятелство?
Този въпросъ не съвсвмъ се хареса на моите нови по-
знайници. При всичко това, едпнъ отъ твхъ отговори твърдъ
свободно, като стоваряше всичката отговорность върху висшето на-
чалство, което се било ограничавало само съ издавание на обширни
инструкции и прпкази, безъ да се енусне въ мрачната, сту-
дена и влажна колиба на войника, и да види отъ близо неговия
жпвотъ.
— „Помилуйте" може ли да се държатъ нещастнитв
войници въ ложементитв безъ смъна по двадесеть и четири
часа въ денонощието? Трвбва ли да се хранятъ съ замръзнала
храна, да се държатъ войниците въ такова студено врвме безъ
кожуси и съ тесни обуща, често обути съ платнени навуща п
проче? Не тръбваше ли то — началството — да се погрижи
да се направятъ за войниците добри и топли колиби, въ които,
следь емвната, да можатъ да стоплятъ сдървенълото си твло...
завърши оживлено съ тия въпроси младия офицеръ.
— Мене ми се струва, че всичкото зло не се крие въ
нераспоредителностьта на висшето началство на Шипка, забв-
лежи поручикъ Соллогубъ. Корена на злото е въ самото въс-
питание на войниците. Тукъ е п главната причина на забо-
ляванията и на замръзванията на войниците отъ 24-а дивизия.
Тая дивизия е квартирувала въ Петербургъ. Тя е била обу-
чавана првпмущественно за паради и караулна служба. На-
чалството е обръщало най-голямо внимание на вънкашния из-
гледъ на войника : на стегнатото облвкло и на тесните и

— 395 —
шикарнп обуща, грижило се е за шикарната обстановка на вой-
ниците въ казармата и нр. Офицерите не еж познавали своите
войници, а тези последните — своето началство. Вземете за
примеръ 14-а дивизия, продължи убедително Соллогубъ. Въс-
питани въ строгата суворовска школа, войниците отъ казаната
дивизия пренасятъ всичките незгоди на шипчепската позиция,
защото частите на тая дивизия въ мирно време твърде често
с& биле изваждани въ полето, гдето ех прекарвали по неколко
деня въ суворовски походи и въ време на тези походи, би-
вуаци и нощувки, нагледно се е показвало и расказвало на вой-
ниците всичко преминато въ казармите ; за туй, повтарямъ,
войниците отъ 14-а драгомировска дпвезия не болеятъ, а еж.
бодри, здрави п весели.
— Истина, не е внновато само висшето началство, се
обади другия офицеръ отъ 24-а дивизия, който до сега мълчеше.
Требва да бждемъ справедливи п да не сваляме кривите дърва
на чуждъ гръбъ. Нпма нашето висше началство не прави нужд-
нпте распореждания? Нима въ приказпте по дивизията и пол-
ковете не се издаватъ цели инструкции и наставления? Вземете
кой и да е приказъ по дивизията и полковете и вий ще се
убедите въ това. Но пепълняватъ ли се тези прикази? Да, ви-
новато е висшето началство, но за това, че то не следи за
испълнението на неговите заповеди, и че не наказва непепъл-
нпвшитв ги. Виновато е и още за това, че то влезва и въ
подробности, съ което стеснява подчинените си. Вземете за
примеръ 14-а дивизия. Тамъ прпказигв еж кратки и ясни п
началството ги прилага „пе мудретвуя лукаво", но точно. Но
това началство е било нриучено още въ казармите бащински
да се грижи за благосъстоянието и здравието на своите под-
чинени. Войниците отъ 14 а дивизия никога не легатъ да
спятъ гладни и мокри, па и съня имъ е заешки. Щомъ почув-
ствуватъ студъ, ставатъ; ако има огънь огръватъ се, ако ли
нвма стоплюватъ се съ усилено движение и подпръ пакъ легатъ.
Тамъ войниците по команда и обязателно ходятъ за дърва.
Сменившите се отъ служба войници намиратъ накладени огньове,
на които сп изсушаватъ дрехите, стоплюватъ храната, наяждатъ
се и подиръ това вече легатъ да спятъ. А нашите? Нашите
щомъ се сменятъ, нагълтатъ се съ замръзнало ястие, легатъ
еъ мокри дрехи и ставатъ отъ сънь съ замръзнали крака п
ржцв, а некои и съвсемъ не ставатъ.

— 396 —
— Я да оставимъ този разговоръ, прекжсна говорившия
неговъ съслуживецъ. Да направпмъ по-добре една „пулька"
— преферанеъ.
Мене твърди не мп се хареса този обратъ на разговора,
тъй като прйдвиждахъ, че нима да се лъта скоро, тогава когато
мене страшно ми се сивше, но нямаше какво да се прави и
азъ се съгласихъ и играта се започна.
Сутриньта на 9-и Ноемврий, азъ, заедно съ поручика
Шиварова и щабсъ-капитанъ Сокалскп заминахме за Зелено-
Дърво. Връхчето, както и вчера, беше твърде студено. По му-
стаците и клепачите се 61* образувала скрежь. По пжтя имаше
същото движение на коля, товарни коне и войници. Особенно
рйзко се хвърляха въ очи войниците отъ 24-а дивизия, съ
тъхната блъдность, слабость и мързеливо движение. Както и
вчера, много болни отъ тая дивизия се возяха за Габрово. По
пжтя до Чортовпя мость, нпп наброихме 80 челов^ка болни
почти всички отъ 24-а дпвпзпя.
— „Лодари", мъмреше подъ носъ щабсъ-капитанъ Со-
калски, отъ мързелъ ще измратъ. Впрочемъ, не еж. виновати
войницит-в, прибави той, а началството.
Слъдъ това Сокалски се пустна въ венцехваление по
адреса на своето началство, съ грижите на което се било за-
пазило здравпето на опълченците.
По п&тя стигнахме една партия отъ около 50 — 60
души войници отъ 14-а и 24-а дивизия, които отиваха за Шипка.
Отъ силния студъ краката ни се беха сдървили и за туй ний
слезохме отъ конете и тръгнахме заедно съ казаните войници,
като при това неволно се прислушвахме къмъ техния разговоръ.
— Защо отивате на позицията? Все едно, ако не за-
мръзнете съвсемъ, пакъ ще се върните въ Габрово да си от-
мразявате носовете, казваше единъ войеикъ отъ 14-а дивизия
на онези отъ 24-а.
— Азъ чухъ, че отъ нашата дивизия ще ви испратятъ
„дядьки", се обади другъ драгомировецъ, както се наричаха
войниците отъ 14-а драгомировска дивизия.
— Е, братко, късно е вече за „дядьки"! едно спасение
има за техъ : да ги снематъ отъ позицията и да ги испратятъ въ
топлите места, за да се размръзнатъ, се подсмиваше трети.
Бедните же войници отъ 24-а дивизия, като че ли беха
виновни въ нещо, та не възразяваха на подигравките, а на-
противъ, некакъ даже се и подмплкваха.

— 397 —
Ехъ, „братци", юнацп сте вий, но лоши пушки имате,
каза подмилкувайки се единъ войнпкъ отъ 24-а дивизия на
драгомировцитв,
— Да, отговори единъ отъ посл^днитъ, вий имате добри
пушки (14-а дивизия бъше въоръжена съ кримковски, а 24-а съ
бердановскп пушки), но за туй пъкъ сте „дрянь" и мързеливи.
— Я кажете ни, гъл&бчета, защо драгомировцитъ еж,
юнаци, не болъятъ и не мръзнатъ, както онези отъ 21-а ди-
визия? запита Сокалски войниците.
— Че какъ да не мръзнатъ, ваше благородие, отговори
едпнъ драгомировецъ, когато тв ех „лвнтяи". Мързи ги да
си донесатъ дърва, вода, да си стоплятъ храната, да си из-
сушатъ дрЪхитъ' и да си направятъ удобни и топли колиби.
Отиватъ въ шанситъ, лвгатъ да спятъ. Връщатъ се отъ сужба,
нагълтатъ се съ замръзналата храна и пакъ на „боковую".
— Ваше благородие, тв въ едно денонощие 24 часа
спятъ, забъчгвжи единъ шегобиецъ.
— Какъ се биятъ турцитв? попита поручикъ Шиваровъ
войниците.
— Твъръ храбро, ваше благородие, като слъпи се увиратъ
на щика, отговори единъ войникъ.
— Ами братушкитв — опълченци? се обади Сокалски.
— За твхъ нъма и какво да се говори. Тб заедно съ
орловцигБ спасиха Шипка отъ турцитъ, отговориха войнпцигв.
Поручикъ Шиваровъ ни пръдложи да се отбиемъ въ 9-а
дружина, която бъчпе расположена на дъсния брътъ на Янтра,
по-горъ отъ Чортовия мость, при щабсъ-капитанъ Любомски,
за да се постоплимъ и наппемъ съ чай. Сокалски се от-
каза отъ предложението, но ний двама съ Шиварова отидохме.
Дружината се помв шаваше въ топли, въ земята вдълбани колиби.
Любомски се бъше устроилъ твърдя удобно. Въ неговата колпба,
която бъше раздвлъна на двъ отдъления, можеше да се распо-
ложи цълъ взводъ войници. Слъдъ като се постоплихме, взехме
си сбогомъ отъ Любомски и си заминахме за Зелено- Дърво.
Мрачни и не весели бъха дните, които пръкарахме въ
лошите, задимени и влажни колиби. Това не бъчпе жпвотъ, а една
непрвривна мжка да се остава на едно мъсто въ лошото поло-
жение. Тжзи, именно, мжка ме и накара да взема отъ дружиннпя
си командиръ разръшенпе за да ида на Шипка, да се видя съ
прпятелигв едноопълченци и да видя шипченската позиция.

— 398 —
— Защо ли ще ходите на Шипка безъ нужда? Искате
да ви убиятъ турцитв? се помхчп да ме разубъди Чиляевъ.
Впрочемъ, както щете, прибави той, свободни сте.
На 11-и Ноемврий сутриньта, слъдъ като се напихъ съ
чай, азъ заминахъ за Шипка. На първата, обаче, още верста,
азъ започнахъ да се раскайвамъ. Причината на това ми рас-
кайвание бъчпе ужасния п&ть, по който требваше да се върви
и който п&ть минуваше покрай с. Стоманеци. Отъ бивуака
чакъ до Червенъ-Брътъ п&тя е стръменъ, а сега бъше и съвър-
шенно облъденълъ, тъй щото не 64 мислимо да се 'Езди на
конь, още повече, че подковите на моя черкезъ се бъха по-
истрили. До гдъто се спустнахъ до ханчето — при Червенъ-
Брътъ, черкеза два п&тп падна. Азъ се утъшавахъ съ мисъльта,
че отъ Червенъ-Брътъ на нагори п&тя ще бжде по-добръ, тъй
като имаше по-голъмо движение, но още при самитъ поли на
Червенъ-Брътъ видъхъ, че се оказахъ излъганъ въ надъждата
си. Тукъ п&тя не бъчпе по-добъръ отъ онзи, който бъхъ пръ-
миналъ. Азъ пръдвиждахъ, че не само на горъ, но и на долу
ще тръбва да вървя ивши, и при всичко това, продължихь
п&тя. Безъ да се распространявамъ ще кажа, че до гдъто се
качихъ горъ на Шипка, азъ нъколко п&ти паднахъ. Коня ми
бъчпе потъналъ въ петъ, при всичко, че почти не го 'Вздихъ.
Първата почивка направпхъ при главнпя пръвързаченъ
пунктъ. Той сега не се намираше при турското беклеме —
караулка, гдъто го оставихме при смъняванието ни отъ Шипка,
а бъше расположенъ не далеко отъ баракитв на генералъ Ра-
децки, по-горъ отъ Червенъ-Бръгъ на една полянка. Причината
за пръмъстванието на пръвързачния пунктъ бъше тая, че на
14-и Августъ турската батарея отъ Лисата-Гора бъше открила
силенъ огънь по него, вследствие на което още тогава пръ-
вързачния пунктъ бъше пръмъстенъ при Червенъ-Брътъ- Въ
дъсно отъ шоссето и отъ турската караулка, на една възви-
шенность бъ расположена една батарея, а по-горъ 1 отъ тая
послъднята се намираше друга — 4 орждия.
Тия батареи обстрълваха Лисата и Зелена гори. Тукъ
при батареигв бъха построени солидни за пъхотата окопи.
Между тия батареи има една плоска равнина, по която минава
п&тя за Шипка, съвършенно открита за неприятелските пу-
шечни и орждейни гърмежи, за туй по тоя пжтъ денемъ не
бъше мислимо да се минува; по тая причина тукъ за пъчпеходци

— 399 —
и отделни конници бе прокаранъ пхтъ по неточния склонъ на
възвишенностьта. Този п&ть излиза на шоесето по-горе — при
една крхгла възвишевность — не далеко оть кръглата батарея.
Тукъ биха раеположени иепърво Подолския, а по-горв Жато-
мирския полкове, колибите на които беха построени по склона
на възвишенностьта. Около тия колиби като мрави се движеха
войниците, облечени съ кожуси, башлъци и обути върху бо-
тушите съ опинци отъ сурова волска, или биволска кожа.
По къмъ истокъ въ дола се издигаше димъ отъ ротните кухни.
Тукъ же до самия пжть беха построени офицерските колиби.
— Кади ви Богъ носи? чухъ гласъ отъ една колиба.
Азъ се обърнахъ и видвхъ моя пряятель поручика отъ
Подолския полкъ Щеглятиева.
— Елате въ колибата да се постоплите, у мене тукъ е
топло, извика приятеля ми.
Т&зи среща съ Щеглятиева ме накара веднага да на-
стръхна. Въспоменанието за едно нещастие, което се бъ 1 случило
съ брата му въ моята квартира въ Кишиневъ и до сега отра-
вяше най-светлите минути въ живота ми.
Въ началото на сръбско-турската война, когато ний, бъл-
гарите офицери, се приготовлявахме да заминемъ за театра на
войната, у насъ (азъ жив^яхъ съ портупей-юнкера Николаева
на една квартира) гостуваха поручиците Филовъ и Шиваровъ,
които беха пристигнали отъ в&трешностьта на Руесия, за да
тръгнемъ наедно. Въ единъ недЬленъ день, въ последните числа
на Май месецъ, азъ по пладне не се върнахъ на квартирата
си, понеже бехъ каненъ на обедъ у едно семейство. По пладне
у дома се била събрала една компания офицери, които се за-
бавлявали съ стреляние въ цель съ револвера на поручпкъ
Филова. Въ 6 зарядния револверъ билъ оставенъ само единъ
патронъ и компанията се разотишла. Следъ малко на кварти-
рата ми дошле мои приятели съученици — поручиците Елфи-
мовъ и Щеглятиевъ. — Този последния, братъ на офицера,
който сега ме канеше въ колибата. Щеглятиевъ съгледалъ ре-
волвера, взелъ го и като виделъ че е празенъ, насочилъ го
въ сърдцето си п продумалъ :
— Ей тъй требваше да се прицели поручикъ Н. (пору-
чикъ отъ минския полкъ Н., който тогава преди една неделя
се беше застрелилъ и умрелъ следъ три дневна мжка). Раздава
се гръмъ и нещастния Щеглятиевъ падналъ въ стаята ми мъртавъ.

— 400 —
Сега, когато ме извика Щеглятиевъ, азъ като че ли наново
пр^жив-вхъ онова, което прочувствувахъ и пр^жив^хъ тогава,
когато се бехъ завърналъ у дома си . . .
Съ Щеглятиева азъ не бехъ се виждалъ слйдъ катастро-
фата съ брата му на квартирата ми. Азъ го поблагодарихъ за
поканата п му исказахъ моето съжаление за нещастния случай.
— Е, за това нъ^ма какво да се говори. Такава е била
волята Божия, отговори покорно Щеглятиевъ.
Той ме покани съ конякъ, закуска и чай. Азъ иепихъ една
чаша чай и излезохъ, тъй като требваше да стигна до Жипка
и до вечерьта да се върна обратно.
— Бждете предпазливи, ми каза Щеглятиевъ. Тамъ горе
турцит^ непременно ще открпятъ по васъ стрелба. Най-добре
ще направите да слезете отъ коня или пъкъ да го пустнете
въ карперъ. Опасното место не е дълго, свърши той.
Азъ си взехъ сбогомъ и продължихъ п&тя си.
Но не бе само тамъ горе опасно. На шипченската пози-
ция беше опасно на всекхде. Колибите, които беха приле-
пени като лестовичи гнезда по скалите и неточния склонъ на
баира и те не беха въ безопасность. Ей тамъ, предъ мене,
имаше една колиба разрушена отъ неприятелската граната. Въ
нея било изгоряло всичкото походно имущество на двама,
живущи въ нея офицери, които, за щастие, въ това време от-
с&тствуали. Но тукъ не само гранатите, но и куршумите поко-
сиха живота не на малко хора . . . Около ми се зачуха две
три изсвирвания на куршуми.
Следъ малко на среща мп се показа единъ казакъ.
— Ваше благородпе, турците „страсть" какъ стрелятъ
метко. Щомъ ме видеха, откриха по мене стрелба, но благода-
рение на моя конь „Васька" азъ въ единъ духъ прескокнахъ
опасното место, ме предупреди казака.
— И тамъ такъвъ ли е п&тя леденъ? попитахъ азъ казака.
— С&що огледало, ваше благородие, ми отговори той
и като изгледа истритите подкови на моя черкезъ, прибави:
може и пеши да минете, но страшно е коня да не убиятъ.
И азъ, действително, пешп ' изминахъ най-опасното место,
съпровожданъ отъ неприятелските куршуми. Тукъ отъ десна
страна на п&тя беше издигната цвла стена отъ набити съ земя

— 401 —
турове. При това, колкото се отива по-нагоре, толкова туровете
бъха по-високи и големи, а срещу кр&глата батарея беше
настояща китайска сгъна.
По-горе отъ Житомирския полкъ бе расположена на една
възвишенность мортиреата батарея, а въ десно отъ централ-
ната батарея — на самата свдловпна — Волинския полкъ.
Останалите полкове отъ 14-а и 24-а дивизии бъха расположени
по разни направлеия на позицията.
П&тя отъ Червенъ-Брътъ до върха на шипченските въз-
вишенности сега бе сравнително въ по-добро състояние, отъ
колкото по-напрЪдъ и ако да не бъчпе плъзгавъ, по него твърде
легко би се пътувало.
Беше пладне когато азъ стигнахъ при казармите. Азъ
имахъ намерение да оставя тукъ коня си и самъ да отида
на позицията на Минския полкъ. Оказа се, обаче, че повечето
мои приятели отъ този полкъ, въ сжщото число и подпоручикъ
Иваницки, беха дошле при казармите въ маркитантската колиба.
— „Каками судьбами" . . .! Какво търсишъ въ този адъ
отъ куршуми и гранати? ме запитаха офицерите. Защо не
си стоишъ тамъ на вашето Зелено- Дърво. Тукъ не се знае края
на никого. Чувашъ ли, какъ куршумите пвятъ?
— Мокрия отъ дъждъ се не бои; мене ми е позната
т&зи песень, отговорихъ азъ, и за туй тя не ми прави никакво
впечатление.
Този разговоръ се водеше току до колибите, въ които
войниците отъ Волинския полкъ, при отворени врата, обедваха.
Види се турските стрелци отъ Брането гнездо да беха съгле-
дали группата хора, които бехме се събрали тукъ, защото от-
криха по насъ огънь. Собственно же днесь на Шипка бе тихо.
Артиллерийски бой немаше, но отделните пушечни гърмежи
не преставаха.
Ний се оттеглихме задъ колибите.
— Ей тъй е всеки день и цель день, ми каза компа-
нията офицери. Проклетите турци до толкова стрелятъ метко,
щото и носътъ си человекъ на открито место не може да подаде.
Покойния поручикъ Токмачевъ, царство му небесно, беше ста-
налъ отъ окопа да си размърда кокалите, — въ сдщата минута
той изохка и падна раненъ въ плещите, отъ която рана, следъ
нвколко деня, предаде Богу духъ.
26

— 402 —
Въ еж щото това връме, като подтвърждение на казаното,
въ колибата се чу едно изохквание и подиръ това войниците
извикаха :
— Раниха, раниха Никитина.
Ний влязохме въ колибата. Оказа се сл-вдующето. Сме-
нившитв се войници отъ служба биле сЕднали да обЕдватъ.
— Дай ми лъжицата, извикалъ войника Никитинъ на
другаря си. Този последния, за да не става, хвърля му лъжи-
цата, която паднала подъ свития кракъ на Никитина. Той си
повдига крака, за да вземе лъжицата и въ с&щото това вр-вме
куршума го ударилъ въ крака.
Единъ моментъ по-рано, или по-к&сно да си повдигнеше
крака, войника щъчпе да остане здравъ и неврЕдимъ.
— Но садбата, казваха войниците, тъй бъше наредила.
И действително, куршума да не бъше ударилъ Никитина, той
пгвше да баде фаталенъ за съседътъ му,
— Ето, забЕЛЕжи единъ отъ офицеритв, това се случва
тукъ у насъ вевки день, и най-лошото е това, че на това
место не може да се издигне прикрите. За да се направи това,
тръбвало би да се издигне китайска ствна.
Отъ колибата на ранения войникъ ний отидохме въ мар-
китантската колиба, гдето СЕднахме да обЕдваме. Азъ бързахъ
да се наобъдвамъ, за да мога да ида на позицията на Минския
полкъ, да се видя и съ другитв си приятели.
— Види се теби да ти е омръзнало да живъешъ, ми забъ-
лЕзаха офицеритв. Мислимо ли е сега, денемъ, да се иде тамъ!
Може би Господъ ще даде скоро да се видимъ при по-добра
обстановка.
Азъ послушахъ съветите и не отидохъ, още повече, че
ако бЕше м&чно вървението на горъ\ то спуска надолу трЕб-
ваше да баде още по-м&ченъ, а врЕме оставаше малко.
Ний останахме въ колибата, гдето се разказваха разни
епизоди отъ биткитъ. Минците ми разсказваха за боеветв на
Шипка, за които, впрочемъ, азъ и по отъ рано знаяхъ. Офи-
церитЕ, па и войниците отъ 14-а дивизия, не крияха своето неу-
доволствие, за гдето испълняваха най-тежката па Шипка служба.
— Галепитъ мамини синове тукъ ги не бива, забълЕжи
щабсъ-капитанъ М. Тукъ не се спи на креватъ и мегка въз-
главница и не се изисква парадъ ....

— 403 —
Ако намъ на Зелено-Дърво ни бе омръзнало да етоимъ
при сравнително подобри условия, то на защитниците на
шипченската позиция бе съвсвмъ дотегнало. Действително,
п-вма нищо по-ужасно отъ слЪдующето: целъ день и цела
нощь да стоишъ живъ закопанъ въ студените и мокри колиби
и въ калните, или замръзнали окопи, а когато излезещъ да
размърдашъ сдървенвлигв си отъ студъ кокали, да рискувашъ
да бадешъ убитъ или раненъ.
Когато наближи време за тръгвание ний излязохме отъ
колибата. Мене ми се щъчпе да поизгледамъ поне отъ далеко
позицията и расположението на частите. И каква голяма про-
мяна нам-врихъ азъ! Позицията беше положително неузнаваема.
Подолската позиция — оная, която заемаха 2-а, 3-я и 5-а
дружини, бъчпе оградена съ високи блиндажировани окопи.
Проведени беха по всичките направления траншеи, издигнати
траверси, които покриваха защитниците отъ фланговия огъвь
на неприятеля отъ Лигата- Гора и Врането-Гнвздо, отъ който
огънь имахме твърде много загуби презъ първите дни на
шипченската отбрана. На стоманената батарея и позицията на
4-а дружина грозно и величественно се издигаха масивни окопи.
Тамъ въ нвколко реда имаше въздигнати масивни блиндажи-
ровани окопи, прорязани съ амбразури, които зееха сега не
заети отъ войниците. На всекждЬ м^стностъта беше положи-
телно изорава и ближната гора изсечена.
Въ това време, т. е. презь Ноемврий, полковете отъ
24-а дивизия беха значително пострадали отъ студа и затуй
те заемаха една незначителна часть отъ позицията.
Офицерите отъ 14-а дивизия осжждаха онези отъ 24-а
за техната нераспоредителность и безгрижность за подчинените
си войници. Безъ да се распространявамъ, ще кажа че те
подтвърждаваха думите исказани отъ втория офицеръ отъ 24-а
дивизия на квартирата у поручикъ Соллогуба.
Требваше най-насетне, да тръгна обратно, тъй като вечерьта
наближаваше. Подведоха ми коня и офицерите излезоха да ме
испратятъ. Щомъ се показахме на местото, гдето беше коня,
куршумите засвириха.
— Сбогомъ, сбогомъ, викаха ми другарите. Пущай коня
въ кариеръ.
И мене ми се искаше да ударя черкеза и да го пустна въ
кариеръ, толкова повече, че поражаемото пространство беше не
26*

— 404 -
повече отъ 250 крачки. Но азъ не пустнахъ коня въ кариеръ,
а преминахъ растоянието ходомъ, при всичко, че куршумите
току свиряха и падаха на около ми. Исповедвамъ се, че мене
ме беше срамъ отъ офицерите и войниците да пустна коня
въ кариеръ.
Беше късно, когато стигнахъ на Зелено- Дърво.
Тържествуваме. Най-послъ, дочакахме обмундируванието.
Получиха се за всвка дружина по 325 мундиря, 100 панта-
лони, 100 шинели, 330 галстуха, 275 чифта ботуши, 270 ризи,
250 долни бъмп гащи и 335 кожуси, които незабавно се раз-
дадоха на опълченците. Това обмундирувание не беше пълно.
Една часть отъ ботушите и кожусите, предназначени за
опълченците, още отъ Свпщовъ бпле предадени на частите
отъ 8-я корпусъ — на Шипка.
Опълченцитъ напълно заприличаха на войници, при всичко,
че нвкои отъ техъ беха облечени вместо шинели съ кожуси.
Наистина, въ Нлоещъ те имаха пълно и добро обмундирувание
и снаряжение, но тогава не имъ достигаше още онази боева
осанка: уверенность въ своята морална сила, храбрость и само-
отверженность — качества, които те сега притежаваха.
Опълченците сега ех калени, казваха офицерите, съ техъ
сега може да се върви на штурмъ на каквато и да е крепость !
Между това неуморимия графъ Келлеръ не седеше съ
сгърнатп р&це. Той съ двама пластупи и единъ местенъ бъл-
гаринъ беше успвлъ да проникне почти въ шейновския турски
укрепенъ лагеръ и да изучи добре расположението на про-
тивника и неговата приблизителна численность. Увлеченъ отъ
резултата на тая рекогяосцировка, генералъ Столетовъ билъ
намислилъ скритенъ зименъ походъ задъ Балкана и неочаквано
нападение на турския тилъ, тъй като споредъ събраните све-
дения, турците имали твърде незначителни сили, расположени
по възвишенностите. Споредъ твърдението на генерала, което
научихъ по-после, само съ появяванпето въ тилътъ имъ, турците
щели да снематъ обсадата и съ това пгвло да се свърши
зимното шипченско мъчение, а може би и самата война.
Наистина съблазнителна била тая перспектива и даже
твърде съблазнителна! И на кого не беше по сърдце, кой не
желаеше да участвува въ такова славно дело, за успеха на
което генералъ Столетовъ, както казваха, гарантиралъ? Но почти

— 405 —
всичките офицери не тъй оптимистически погледнаха, когато
се научиха по- поели за проектирания походъ.
Вечерьта късно, на 13-и Ноемврий, когато се каняхие
да вечеряме, майоръ Чиляевъ, дружинния командиръ, получи
писмо, на плика на което бъчне написано „екстренно". Той на
бързо распечата писмото, прочете го и сл-вдъ това, като стана
отъ масата и запов-вда на Бондаря — вестовоя си — да запали
фенеря, каза ни да го не чакаме за вечеря, и излезе.
Разбира се, ний всички съ нетърпение чакахме връща-
нието на майоръ Чиляева и въ хиляди предположения се мж-
чахме да отгатнемъ причината за това му „екстренно" повик-
ванпе. Най после следъ дълго бавение у генерала, Чиляевъ
се върна. Още отъ първия погледъ нпй разбрахме, по изра-
жението на очите му, че той се стараеше да покаже видъ,
че не е имало нищо особенпо. На нашите же молби да ни
каже за причината на екстренното му повиквание въ щаба,
той отговори :
— Поздравлявамъ ви, господа, съ походъ. На насъ въз-
лагатъ „молодецкое дело". Ний ще требва още веднъжъ да
се покажемъ достойни за оказаното ни доверие.
При това Чиляевъ прие такъвъ сериозенъ видъ, отъ който
ний разбрахме, че предъ насъ стои вече началникъ. Майоръ
Чиляевъ, ако и да не ни каза на кхде ще вървимъ, никой
отъ насъ, обаче, не се съмневаше, че генералъ Столетовъ,
най-насвтне е успелъ да издействува разрешение да нападне
съ опълчението турската укрепена позиция при с. Шейново,
или Лисата-Гора — това, което беше заветната мечта на генерала.
Това пзвестие за нааущанието Зелено-Дърво не съвсемъ
зарадва офицерите. Въ честите беседи презъ дългите зимни
нощи, не веднъжъ сме разисквали въпроса за нападението на
шейновския укрепенъ лагеръ, или на Лисата-Гора, и винаги
сме дохождали до заключение, че да се предприеме такова дви-
жение и презъ такава местность — Балкана — и то само съ
опълчението, би звачило да се жертвува целото опълчение,
безъ да се добие никаква полза. Когато, обаче, Чиляевъ ни
каза, че къмъ опълчението ще се придаде още и пехота, ка-
валерия и артиллерия, ний всички се зарадвахме за настъпле-
нието и за напущанпето на умразнитв колиби.
— Господа, къмъ опълчението ще бадатъ придадени два
пехотни полка, една горска батарея, единъ казашки полкъ и

— 406 -
българската конна сотвя. За да се маскира приготовлението ни
за бой, още отъ днесь отдавамъ запов-вдь по друживата, че
ще направя инспекторски смотръ, за туй предлагамъ ви да
приготвите ротите за смотръ. Сутръ 1 рано ротите да се занп-
маватъ съ прикладка и прицелка и легко и бързо владеение
съ затвора. На всичките въчци на опълченците да бждатъ
подписани името, фамилията и ротата. Да се направи меди-
цински смотръ на опълченците и ако се окажатъ болни и
слаби, да имъ се направи списъкъ и при тръгванието въ походъ
да се оставятъ въ Габрово. Осв^нъ това, ще приемете и сле-
дующигв мерки: Строго държание въ тайна за тръгванието
на опълчението, най-тщателна пригонка на обмундирвавпето,
особенно на ботушите, а въ ротите да има определено число
санитари и носилки, да се снабдятъ опълченците съ бинтове
и кърпи за щуЬвързвание, сухари за три деня, варено месо
за единъ день и консерви за два деня. Да се купи и раздаде
на опълченцигв свинска или пача мазь съ която да си намажатъ
краката за предпазвание отъ измръзвание, да се приготви нужд-
ното количество продукти и провиянтъ за 4 деня и, най-после,
всичките излишни вещи да се оставятъ въ Габрово.
— А вий, се обърна майоръ Чиляевъ къмъ мене, ще
направите тщателенъ прегледъ на пушките въ дружината, ще
раздадете въ ротите нуждното количество патрони, калчища за
чистение на пушките и жиръ или дървено масло за намазванието
нмъ, а тъй сжщо ще приготвите нуждното число патрони —
6 товарни коня за дружината.
— Забранявамъ, господа, да се отпущатъ или испращатъ
кждето и да би било опълченци безь мое разрешение, свърши
дружинния командиръ.
— Този пжть вече не изглежда да е напраздно приго-
товлението ни, казаха некои отъ офицерите, на излазяние отъ
столовата.
Не всичките, обаче, офицери беха въсхптенп отъ пред-
стоящия походъ. Съобщението на майоръ Чиляева, че отряда
щелъ да б&де подъ командата на генералъ Столетова, накара
мнозина отъ офицерите и то ония, именно, които незнаяха
слабость и страхъ, да се отнесатъ недоверчиво къмъ проек-
тирания походь.
На другия день на Зелено-Дърво работата закипе, както
се казва, но тъй, само по себе си — не забелезано. Купиха

— 407 —
се самари за превозвание на патрони и продукти. Ковчежниците
прпемаха спиртъ, чай и захаръ. Къмъ това време беха получени
валейки, кожуси и други нвща, исиратени отъ царицата.
Прегледаха се пушките и те еж оказаха въ твърде добро
състояние. Впрочемъ, инакъ и не можеше да бжде, защото
опълченците ги гледаха като очите си. Те обичаха своите
„кримки * и ги галяха. Мене ме очудваше това, че когато се
раздадоха пушките, много отъ техъ имаха дълбока ръжда на
новърхностьта си, а при следующите прегледи на пушките и
следа отъ тая ръжда не бе останала. Оказа се ; че опълченците
при всичко че имъ беше строго забранено, съ пепель или
керемида беха премахнали ръждата отъ пушките.
— Кой ви каза съ пепель или керемида да си чистите
пушките, питахъ азъ онези опълченци, които беха имали ръждя-
сали пушки.
— Ваше благородие, азъ съ кърпица, съ дървено масло
и съ чамова клечка истрихъ ръждата, инакъ тя щеше да се
увеличи и да ми развали пушката, се оправдаваха опълченците.
Облеклото и обущата се притъкмяваха, съгласно заповедьта
на дружинния командиръ, който всеки день правеше прегледъ
на ротите.
Всичко това, разбира се, не можеше да не възбуди по-
дозрение у опълченците, които гледаха трескавата деятелность
на началството. Това техно подозрение не намаляваше желанието
имъ, чась по- скоро да се срещнемъ съ турците.
— Нима целата зима ще прекараме на Велено-Дърво ?
се питаха опълченците.
Дано по-скоро ни пратятъ напредъ, защото ни еж омръзнали
вече нашите влажни колиби, а още повече — аванпостната
служба.
— Добъръ е Господь, той ще се смили и за насъ, казваха
други.
— Нашите офицери твърде много еж се разшавали. Това
май мерише на барутъ, забелезваха трети.
Опълчението беше готово за походъ и бой и чакахме само
заповедь.
Очаквахме заповедь за тръгвание, а между това сърдцата
на по-хладнокръвните по-предвидливите офицери все повече и
повече се свиваха, тъй като въ успеха на тоя походъ малцина
верваха. Съмненията въ неуспеха по-скоро се чувствуваха отъ

— 408 —
всички ни, отъ колкото се исказваха, тъй като офицерите,
нвкакъ си считахъ неудобно и неполитично да се пущатъ
въ обсжжденпя и ос&ждания.
Но 16-и и 18-и Ноемврий изминаха, а заповЪдь за тръг-
вание все нямаше.
— Нашия генералъ е твърд* умисленъ, каза майоръ
Чиляевъ, единъ день, когато обядвахме; видп се и този п&ть
нема да се състой нашия походъ.
И действително, тревогата излезе лъжлива. Впрочемъ, не
бъркаше на работата сегись-тогись да се пущатъ такива
слухове и да се правятъ подобни распореждания, защото, инакъ,
ний съвсвмъ щ^хме да заспимъ на позицията.
Обдъ тхзн най-голяма отъ всички фалшиви тревоги, ний
пакъ си заживяхме на Зелено-Дърво тихо, мирно и безгрижно.
Но този миръ и т&зи безгрижность твърде зле се отразяваха
на нравственното ни настроение: по цели дни ний свдвхме зъ
нашит* мокри и студени колиби въ пълно физическо и умственно
бездействие. Книга за прочитаиие съ свъчць се не намираше,
а впечатленията прекарани въ поел* дните 4 — 5 месеца, рас-
казвани отъ всекиго отъ насъ по стотина п&ти, бъха изгубили
всекъкъвъ интересъ.
— Не живъемъ, а „прозябаваме" казваха офицерите. Но
най-тежкото бъше мисъльта, че сме превързани къмъ нашите
колиби за цъла зима.
Не се знае, казваха нъкои отъ офицерите, възможно е
да се промЕнятъ обстоятелствата и да ни накаратъ да искочимъ
отъ нашите миши дупки.
— Ето ти! Възможно ли е да пр^минемъ тези гигантски
снежни стени? Требва да бадемъ орли за да ги пръхвъркнемъ,
възражаваше некой отъ офицерите.
— Нашия безсмъртенъ Суворовъ на Алпите не по-малко
прЕпяствия е срЕщалъ, но той нито прЕдъ едно отъ техъ се е
спиралъ, отговаряше некой распалено. Снежните же преспи на
Балкана нЕма да спратъ нито драгомировцитъ, нито опълченците.
— Да, но ний требваше да имаме суворовскитЕ войници,
а не братушките, не съвсвмъ на место, каза храбрия поручикъ
Норажецки.
— Не злословете противъ българите, го прекъснаха офи-
церите, те на дело доказаха, че въ нищо не отст&пватъ на
нашите солдати.

— 409 —
Както и да е, но повечето отъ офицерите беха убедени,
че ще прекараме зимата на Зелено-Дърво, толкова повече, че
пъленъ застой владвеше по целия театръ на военните действия,
разбира се, като се исключатъ незначителните престрелки и
почти всвки- дневната канонада подъ Шевенъ. Но скоро се
оказа, че не на всвкадв владвяло затишие. На 23-и Ноемврий,
като гръмъ се распръсна слухъ, че турците съвършенно раз-
били нашия еленски отрядъ, една часть отъ който, наедно съ
единадесеть орждия, била взета въ шгвнъ, другата — паднала
юнашки на бойното поле, а третята — незначителна часть,
успвла да избяга участьта на своите другари, като отстъпила
отъ позпцпята.
Требва ли да казвамъ, че това известие направи на насъ
твърдЕ тежко впачатление? То като кошмаръ налегна и из-
м&чи душите ни; но това не беше всичко. Распръсна се още
слухъ, че Сюлейманъ- паша, началника на турските войски подъ
Елена, отъ тамъ щ-влъ билъ да настжпи съ голяма сила къмъ
Търново, а отъ тамъ, или къмъ Габрово, или къмъ НлЪвенъ
— нещо твърде вероятно, защото въ Търново нъмаше никакви
войски за противудМствие на противника, освънъ 7-а и 8-а
дружини отъ второто опълчение. Съ това наст&пвапие, ако се
сполучеше, шипченския отрядъ щеше да бжде отр^занъ отъ
главнит^ сили и щъше да се намери твърди въ критическо
положение.
Началството се растревожи отъ това известие. Заговориха
за испращание къмъ Търново на войски отъ шипченския отрядъ.
Опълчението получи заповъдь да бжде готово за походъ. Гово-
реше се, че то щЪло да замести ония на Шипка части, които
щели да се испратятъ за Търново. Изобщо, изглеждаше работата
да е твърда сериозна. Опълчението бе готово и чакаше заповедъ
за походъ, но измина се день-два, а заповедъ за тръгвание не
последва.
— Види се, известието за поражението на еленския отрядъ
да е било преувеличено, си говоряхме ний, и за туй не ни
дигатъ отъ тукъ въ походъ.
По-после, обаче, се оказа, че известието не е било пре-
увеличено и че, действително, еленския отрядъ е билъ разбитъ
съвършенно. Колкото се отнася до това, че насъ не ни вдигнаха
въ походъ, требваше да се благодари на обстоятелството, че
Сюлейманъ-паша не се въсползува отъ победата си и не наст&пп

— 410 —
на Търново, както не се въсползува и на 9-й Августъ ва
Шипка: още първия день да предприеме обходно движение
на нашия двсенъ флангъ, въ който случай Шипка на втория
день щъчпе да бжде въ ржцътв му.
Тъй и сега, вместо да настъпи на Търново, като уни-
щожеше по части пристигвающигБ подкрепления, а отъ тамъ
на Габрово, той се бе повърналъ назадъ, и съ това ни избави,
може би, отъ една катастрофа.
По-после, много се говореше за подробностите на битката
прп Елена. Но тъй като въспоменанията ми се отнасятъ само
до действието на българското опълчение, за туй ще се огранича
за тая битка само съ неколко думи.
На 22-и Ноемврий при Елена, само благодарение на с&щата
безпечность и нераспоредителность на началствующитв, които
се отбелезваха и у насъ, загинаха много доблестно пазившитв
своите постове офицери и войници. Една часть отъ орловския
полкъ беше взета, заедно съ ранения си полковой командиръ въ
шгвнъ, както и 11 орадия.
Очевидци расказваха, че когато началника на еленската
позиция князъ Святополкъ-Мирски се веселилъ съ полковата
музика, пристигналъ билъ отъ сливенския владика и нвкой
отъ гражданите, пратеникъ съ известие, че турците се приго-
товявали да нападнатъ еленската позиция. На това предупреж-
дение началника на отряда, князъ Святополкъ-Мирски, не само
не обърналъ внимание и продължилъ да се весели, но запо-
ведалъ още да се награди пратеника за неговата услуга съ
25 удара съ пръчки.
На 26-и Ноемврий въ дружината се отпразднува Георгиевския
орденски праздникъ. На георгиевските кавалери, долни чинове,
се даде особенъ обедъ. Офицерите же беха поканени въ 5 а
дружина, гдето беха нагостени, както се казва, „на славу".
На това угощение се предлагаха тостове, разбира се,
преди всичко за Императора, следъ това по нисходящи степени
и до долните чинове. При това, въ речите за опълченците се
исказаха лестни похвали за твхната храбрость, неустрашимость
и самоотвърженность.
На 28-и Ноемврий, сутриньта, отъ аванпостната верига
съобщиха, че некждв си, далеко се чували топовни гърмежи.
Некои отъ офицерите тутакси се въскачиха на възвишенностьта,

— 411 —
отъ квдето, наистина, се чуваше силна канонада, безъ да
можеше да се определи отъ кжде идеше тя.
Вечерьта же, въ сжщиа день, генералъ Радецки ни съобщи
радостната весть за паданието на ПлЕвенъ и шгвнението на
цвлата Османъ-пашова армия. Тая радостна весть заглуши пе-
чалното събитие при Елена, което, при други обстоятелства,
можеше да има твърди лоши последствия.
Това известие накара радостно да затупатъ не само на-
шите сърдца, но и сърдцата на всичките българи и на сто-
милпонния русски народъ.
Това важно събитие не само ръчпаваше въпроса за скорото
ни настжпвание, но то имаше рЕшающе значение и за самата
война. Всички бихме сега уверени, че скоро ще напуснемъ
умразнитЕ колиби и ще наст&пимъ напръдъ, при всичко че
БалканитЕ бЕха затрупани съ дълбокъ — повече отъ два ар-
шина снътъ.
На ЗО-и Ноемврий се отслужи молебенъ, по случай пръвзе-
манпето на ПлЕвенъ и заробванието на Османъ-паша. На Шипка
съ бенгалски огньове е било съобщено на турците за заробва-
нието на Османъ-паша и войските му. При всичко че ний
продължавахме да живъемъ както и до пръвземанието на ПлЕ-
венъ — въ с&щите колиби, но сега като че ли колибитЕ ни ста-
наха по-удобни, сухи и топли, нощите по-к&си и днитъ по-
весели. Съ една ръчь, всички се съживихме: отъ мрачното
меланхолично настроение, отъ нравственното ни вцепенение,
съ което бЕхме обхванати въ продължение на толкова връме,
и слъда не остана.
Въ последните числа на Ноемврий мъсецъ за шипченския
отрядъ пристигнаха испратенигв отъ императрицата подаръци
за офицеритЕ и долните чинове.
Наистина, подаръцитЕ не бЕха въ толкова големо коли-
чество, за да можатъ да удовлетворятъ нуждата на 35 — 40
хиляди души, при все това всеки получи ПО НЕКОЙ ПрЕДМЕТЪ.
НЕщата бЕха твърдЕ разнообразни, като се започне отъ „бан-
кови одъала", фланелени ризи, куртки, полушубки и пр., и
свършваше съ конякъ, шоколадъ, конфекти и пр.
— Не ми е скхпъ, казваха офицеритЕ и войниците, твоя
подаръкъ, скхпа ми е твоята любовь.
Всеки искаше да има по нещичко отъ „матушки импе-
ратрици". '

— 412 —
Не знамъ, случайно илп нарочно, но въ опълчението ее
получиха сравнително повече неща, отъ колкото въ другите
части. Тъй напршгвръ, въ 3-я дружина всеки офицеръ получи
по два, даже и но три пр-вдмъта ; мене ми се паднаха : фла-
нелена риза и гащи, байково одеяло и едно шише конякъ.
Слуховете за предстоящия походъ пръзъ Балкана, за да
се атакуватъ турците отъ къмъ тила, почнаха да пробиватъ
все повече и повече реална окраска. Въ околностьта се появи
щаба на белия генералъ — Скобелева. Започнаха се съве-
щания на Червенъ-Бръгъ но между генералите : Радецки,' Ско-
белева и Мирски; появиха се нови войскови части — 16-а
дивизия и 3-я стрелкова бригада. Получи се секретна вапов^дь
да се готвимъ за зименъ походъ съ най-умъренъ обозъ, —
всичкия на товарни коне.
Въ първите числа на Декемврий м-всецъ дружиннитъ ко-
мандири направиха инспекторски смотръ на дружините, като
прегледаха пригонката на обмундированпето, снаряжението и
обущата. Заповъдано бъше всичките вещи на опълченците да
иматъ надписъ на името и презимето. Всеки се радваше за гдето
най-послв ще напустнемъ Зелено-Дърво. Къмъ това време,
когато б^ха всичките опълченци препълнени съ ентусиазмъ за
предстоящия походъ, началството па 3-я дружина намери за
нуждно да назначи екзекуция съ 50 удари на избегналите
и заловени опълченци: отъ 1-а рота Т. Н., 2-а рота Г. М.,
3-я рота П. М., 0. Ф., А. Г. и Н. Г. и 4-а рота Д. Г., Я. Д.
и П. Н. Това наказание, ако и да направи лошо впечатление,
отъ всичките опълченци, обаче, се призна за справедливо.
На 16-и Декемврий неочаквано дойдоха на позицията
Зелено-Дърво братъ ми и вуйка ми. Това дохожданпе на близ-
ките ми роднини бе за мене цело събптие. Наистина, утре
или други день предстоеше да вървимъ въ походъ и бой, и
кой знаеше, какво можеше да се случи съ мене. Още въ с&щия
день азъ се испросихъ отъ дружинния командиръ да ида въ
Габрово, кадвто и заминахъ съ брата си, вуйка си и братов-
чеда си подпоручикъ Н.
Доблестния „белия" (акъ), както наричаха турците ге-
нералъ Скобелева подъ Шевенъ, беше въ Габрово.
Габровчени тържествуваха и, особенно, бежанците отъ
Южна България, у които надеждата, да видятъ скоро родните
си места, се усили. Габровчени пъкъ се радваха за това, че

413
ако напшгв войски напр^дняха и превземаха Шипка, тй щ"вха
да бадатъ избавени отъ онази тежка и разнообразна повинность,
която носяха отъ толкова връчие. Въобще же, успаха на рус-
екитв войеки радостно се отразяваше въ сърдцето на цЪлия
български народъ.
На другия день, сл*вдъ като прйдадохъ на брата си еив-
стенигв си пари, азъ заминахъ за Зелено-Дърво. Бързахъ да
Генералъ Михаидъ Димитриевичъ Скобелевъ.
се завърна, защото имахъ да прътлеждамъ пушкит^ още на
двй роти. По пжтя ме настигна и [като стрела замина единъ
генералъ, възсвдналъ на единъ пр-ввъсходенъ б"влъ конъ —
иноходецъ. Слъ^дъ генерала едвамъ уснвваше да го настига съ-
нътника му щабъ-офицеръ, възсвдналъ на добъръ дорестъ конь.
Азъ никога не б-вхъ виждалъ генералъ Скобелева, но по расказигв
познахъ „бъ^лия" генералъ.

— 414 —
На 22-и Декемврий се издаде следующия приказъ по
опълчението, отъ който лесно се разбираше, че скоро ще на-
пустнемъ умръзналата ни зелено-дръвска позиция:
„Всички слаби и недхгави опълченци да се оставятъ въ
с. Баевци; *) общото заведвание на слабите се възлага на пол-
ковникъ Енгелгардта; на с&щия се възлага пр^зъ всичкото
време на стоението задъ балкана попълауванието на опълченския
складъ съ сухари, патрони и пр. въ с. Топлишъ; исканията
на опълчението да се испълняватъ бърже, за която цЪль, щомъ
отряда тръгне, полковникъ Енгелгардтъ да се премести въ с.
Топлишъ. За надзоръ надъ останалите на Зелено-Дърво слаби
войници, да се оставятъ двама добри, с&що отъ слабигв, ун-
теръ-офицери, като всички се удовлетворятъ съ продоволствие
за 10 деня.
На войниците въ строя да се прътледатъ ботушите, дре-
хите, състоянието на оръжието и да се приведе всичко въ
надлеженъ редъ, до гдето има още време. При това намирамъ
за неизлишно да напомня, че предстоящия походъ, вероятно,
ще баде испълненъ при неблагоприятни атмосферически условия :
силенъ студъ, а може би и виелица. За туй требва да бздатъ
взети всички предпазителни мерки, за да се намвлятъ вред-
ните последствия отъ тия условия: да се купятъ навуща, на-
ушници, да се приготвятъ „набрюшници" и да се взематъ топли
ръкавици, ако такива не стигатъ. Хората да тръгнатъ въ походъ
съ кожуси и шинели.
Всеки человекъ да има съ себе си за единъ день хлебъ,
за два дена сухари, 80 патрона въ патронните сумки, по две
порции консерви и по единъ фунтъ варено месо. Освенъ това,
безъ друго требва да се даде на всеки войникъ мазь, свинска
или пача, за намазвание краката и р&цвте за предпазвание
отъ измръзвание.
*) Както се каза по-горе, още въ началото на Октомврий въ Габрово се от-
вори болница, специялно за опълченците, която се снабди съ болнични неща —
дрехи, постелки, сждове и пр. отъ доброволните пожертвования на габровските граж-
дани и гражданки. Болницата се заведваше по редъ отъ опълченскигв лекари Ваве-
дующий по него време болницата, д-ръ Мирковъ, расказва, че къмъ 20-и Декемврий имало
въ тая болница на лечение 108 души. Когато пристигнаха войските на Скобедева
и се распръсналъ слухъ за похода, нови болни отъ позицията не се явили, а тези
които биле въ болницата, макаръ и слаби, не искали да останатъ. На 24-и Декемврий
въ болницата останалъ само единъ боленъ, Копчевъ, отъ 5-а дружина, когото д-ръ
Мирковъ не пущалъ, по причина на големата му слабость. Презъ нощьта, обаче, и
той избегалъ изъ болницата и се присъединилъ къмъ дружината. По тоя начинъ
д-ръ Мирковъ билъ принуденъ да затвори болницата и да тръгне съ отряда

— 415 —
При всека дружина да има: единъ конь съ аптека, единъ
съ спиртъ, 2 съ патрони и 2 еъ сухари и фуражъ.
Въ общия обозъ да се има на останалите товарни коне,
или шайни — за всека дружина по двадесеть патрони на че-
ловекъ, за 2 деня сухари, останалите порции консерви, две
палатки, овесъ ] 6 гарнца и по единъ пудъ сено на конь и
буре спиртъ.
Господа дружиннигв командири да се погрижатъ за до-
битъкъ за храна на войниците, най-напръ\дъ волове, които
могатъ да бвдатъ полезни, за впрътание въ шайнитЕ ; ако ли
пъкъ волове нвма, то да се купятъ овце.
Дружиннигв доктори да направятъ всичките потребни
приготовления: да провврятъ имали потръбното число санитари,
знаятъ ли си обязаноститв, иматъ ли необходимите бинтове,
пръвързоченъ гинсъ и пр. Ако нещо не стига, да се взематъ
безотлагателни мърки за набавянието имъ.
Въ с. Топлишъ се учреждаватъ особенъ сухаренъ и
патроненъ складове ; за туй, заповедвамъ на испълняющия
длъжностьта на началника щаба, да избере за тези складове
место ; командира на 1-а дружина да назначи единъ офицеръ,
единъ опитанъ унтеръ-офацеръ и двама редника, отъ които
офицера да приеме въ течение на сутрешния день отъ дру-
жините запаса на сухарите за три деня и по 40 патрона на
человъкъ и да следи за това, щото гбзи запаси да б&датъ
въ порядъкъ; унтеръ-офицера и двама редника, при тоя складъ,
да оставатъ всичкото вр^ме на предполагаемото настъпление.
Г. г. дружиннигв командири непрвмЕнно да приематъ въпрос-
ните запаси въ с. Топлишъ въ течение на утръшния день л .
Тия предписания бидоха изпълнени най-точно.
Съгласно заповъдьта по имитлийския отрядъ отъ 23-и Де-
кемврий, началника на опълчението издаде слъ\дующата заповъдь:
1) 1-а бригада (1-а и 2-а дружини), подъ началството
на полковника Депрерадовича, сутрв, на 24-и Декемврий, къмъ 3
часа следъ пладнъ да пристигне въ с. Топлишъ съ всичкигв
товарни коне, които ще слъдватъ подиръ дружините, за да
постжпи въ състава на общия авангардъ.
2) Азъ съмъ назначенъ да командувамъ авангарда; за
туй, за пръзъ всичкото това връме, заповъдвамъ на полковника
графъ Толстой да командува останалите дружини.

— 416 —
3) Останалитъ 1 дружини, подъ командата на флигелъ-адю-
танта полковника графъ Толстой, да стоятъ на местата си въ
пълна готовность и по първа заповйдь да тръгнатъ за Топлишъ;
10-а дружина сутръ 1 рано да се прЪмъсти на позицията при
с. Баевци.
4) Сутръ 1 , къмъ 12 часа по пладнъ 1 , всичкигб распореж-
дания за тръгвание требва да бждагъ свършени и товарнигв
коне, които ще сл-вдватъ подиръ дружиннгв, тръбва да бядатъ
на мъхтата си.
5) Всичките дружини да взематъ на общия обозъ макаръ
едната часть отъ ротнитъ котли.
6) При графъ Толстой, до втора запов-вдь, да състоп
капптанъ Малинпнъ.
7) Полковникъ Депрерадовичъ да назначи офицеръ отъ
първа бригада въ распорежданието на полковника Енгелгардта,
който остава за да устрои тила на опълчението. Тоя офицеръ да
се яви на полковника Енгелгардта и чака отъ него запов^дь.
8) Общия обозъ да зав^два ковчежника на 3-я дружина
поручикъ Б-бля^въ. Тоя обозъ да се събере при с. Топлишъ
по особенна запов^дь.
9) Отъ сотнята, състояща при щаба, да се назначатъ при
мене 8 конника и 2 волноопръд^ляющися за ординарческа служба.
Осв-внъ това, при щаба на опълчението да се намиратъ
6 казака отъ ДО» 30 полкъ. Т^зи хора да иматъ за конегв
си поне за 24 часа фуражъ и хл^бъ за себе си. Ордпнарцатъ 1
и 4 казака да се испратятъ сутръч къмъ З 1 ^ часа слвдъ
пладвъ% въ с. Топлишъ при квартирата на генералъ Скобелева.
А двамата казака, къмъ 5 часа слЪдъ об-вдъ, да се пратятъ
въ с. Баевци, гдъто да се яватъ на старшия адютантъ —
капитанъ Малинина.
На 23-и Декемврий, вечерьта, вече положително се говореше,
че дружинигв ще се вдигатъ отъ Зелено-Дърво. Говореше се
още, че ще форспраме Балкана съ два отряда: единия —
лЪво-фланговий, на чело съ князъ Святополкъ-Мирски, а другия,
дЪено-фланговия, на чело съ генералъ Скобелева. Късно пр-взъ
нощьта се получи приказъ отъ началника на дйсно-фданговия
отрядъ, генералъ Скобелева, съ който приказъ се обявяваше
за настжпванието. Генералъ Скобелевъ се обръщаше въ при-
казътъ си къмъ отряда приблизително така :

— 417 —
„Юнаци! Намъ ни пръдстои да извършииъ трудеиъ под-
вигъ, достоенъ за постоянната и испитаиа слава на руските
знамена. Днееъ ще почнемъ пръминуванието пръзъ Балкана съ
артиллерията, безъ пжть, като си пробиваме пхть на видъ
у противника пръзь дълбоките снажни преспи. Насъ ни чака
въ Балкана турската армия ; та иска да ни прегради п&тя.
Незабравяйте „братци", че намъ ни е поверена чеетьта на
отечеството и че за насъ сега се моли самия царъ Освобо-
дитель, а наедно съ него и ц^ла Руссия. Те очакватъ отъ насъ
победа. Да не ни смущава нито многочисленностьта, нито
юначеството, нито пъкъ злобата на противника, защото нашето
дъ\ю е свято, — съ насъ е Богъ.
„Български опълченци! Вамъ е известно защо Руссия
опълчи своите полкове, а Негово Императорско Величество се
тури на чело на армията. Вий, юнаци, още отъ първите дни
на формируванието на опълчението се показахте достойни за
онова участие на русския народъ, което той приемаше въ
свдбата на вашето поробено отечество. Въ битките при Стара-
Загора и на Шипка вий се показахте достойни за по-добра
участь и заслужихте любовьта и доверието на вашите бойни
другари — нашити солдати. Азъ напълно се надЪвамъ, че
вий и въ бжд&щите битки ще покажете с&щата храбрость и
самоотвърженность, — качества, съ които се отличавахте до
сега. НадЪвамъ се на това още повече, че вий, българите, се
биете за свободата на поробеното си отечество, за отмъщение
на поруганата честь на вашигв майки и сестри " . . .
На 24-и сутриньта се прочете на опълченците горния при-
казъ, който тб посрещнаха съ въсторженно и гръмогласно „ура".
— Сега вече никой не се съмняваше, че опълчението, д-встви-
телно, ще напустне своите умразни колиби и че скоро ще се
счепкаме съ турците. Само този пхть никой вече не се съмнъ-
ваше за резултута на това счепквание — пълното поражение на
неприятеля. Отряда на генералъ Скобелева състоеше : отъ
цялата 16 дивизия, 3-я стрелкова бригада, българското опъл-
чение, една 4-и фунтова батарея, 7 сотни казаци, българската
конна сотня, една горска батарея, два кавалерийски полка и
2 ротп сапьори. Отряда на Святополкъ-Мирски, казватъ, бплъ
приблизително въ с&щий съставъ.
Тия два отряда требваше да дъйствуватъ противъ шейнов-
ския укръпенъ лагеръ и въ тила на турската шипченска позиция,
а Радецки требваше да действува отъ къмъ фронта. 27

— 418 —
1-а и 2-а дружини се вдигнаха отъ Зелено- Дърво на
24-и Декемврий еутриньта, а другите дружини оетанаха за дру-
гата сутрпна.
Съ приказъ по 3-я дружина отъ слщото число се пред-
писваше, въ време на предстоящия походъ ротните командири
всеки день да правятъ проверка на долните чинове, като
пръдставляватъ всекидневно къмъ 10 часа еутриньта сведения
за забол^лит^, отстаналите отъ ротите, за избегналите и за
състоящите на лице въ време па боя. Предписваше се с&що
да се представятъ сведения за числото на убитите, ранените
и изгубените, а тъй сжщо и списъкъ на отличпвшите се въ
боя. Предъ видъ на ранното тръгвание въ походъ, заповеда
се още да се приготви за опълченците „кашица", къмъ 3
часа еутриньта.
XIV.
Най-после настъпп отдавно желания за тръгвание день
— 25-и Декемврий, — день светлъ въ религиозно отношение
и тържественъ за насъ, защото въ този день оиълченците на-
пущаха ненавистната зелен^-дървека позиция и отиваха да се
жертвуватъ за свободата на България. Вь утрото, когато всички
православни християни но звука на камбаните се събираха въ
Божиите храмове, опълченците се събираха за походъ пр^тивъ
враговете на християнството. Още слънцето не беше изгрело,
когато дружината беше готова и чакаше само заповедь за тръг-
вание. Казвамъ слънцето не беше изгрело, защото се виждаше,
че днесь, въ този двойно тържественъ день, то щеше да ни
грее и топли съ своите зимпи л&чи. Това беше едно добро
предзнаменовение. Не се мина много време, когато на истокъ
надъ хоризонта се показа презъ багряпия обдакъ — слънцето,
което моментално распрати своите лжчи по земята и освети
белия дебелъ снегъ. Чудна и врличественна картина престав-
ляваше въ това времн окр&жающата ни природа! Всека снежина,
осветена отъ слънчевите л&чи, имаше блесъкътъ на най-хубавия
брилянтъ! Огъ тоя блесъкъ зрението на человекп се уморяваше
и той неволно требваше да търпи нвкоя тъмна точка, на която
да спре погледътъ си за почивка.
— „Въ ружье"! се раздаде командата на дружиннпя ко-
мандиръ. — „Въ ружье"! подеха командата ротните командири.

— 419 —
Опълченците же, готови, съ торбите на гърбъ, като деца
заприпкаха и заскачаха къмъ своите другари „ кримки ". На-
истина, пушката „кримка" бе най любимия — неразделенъ
другаръ на опълченеца. Той не лицемерно исказваше своята
любовъ къмъ нея, като я гладеше и милваше, като че ли тя
беше живо схщество.
— Ти, „кримко", ще ми послужишъ да отмъстя за пад-
налите при Стара-Загора и Шипка другари, нежно и като че
ли умоляюще, шепнеше некой опълченецъ на своята верна лю-
бима другарка „кримка".
Ротите се построиха. Дружинния командиръ поздрави
опълченците съ походъ.
— Помнете, „братци", каза Чиляевъ, че намъ ни предстои
да извършимъ труденъ походъ. Ний, преди да се срещнемъ съ
противника, ще требва да се боримъ съ стихийните сили:
студътъ, дълбокия снегъ и съ непроходимия Балканъ. За туй,
за да остаеемъ победители, ний требва всинца задружно да
действуваме, требва, проче, да се придържаме о следующето
правило: било въ време на похода или боя — всеки да
пази, т. е. да не напуща определеното си въ ротата место,
отстанали да нема, а на уморившите се въ време на похода
да помагаме, кой съ каквото може. Въ боя, както и въ мина-
лите боеЕе, да действуваме задружно и решително : никой да
не мисли за себе си, а всекой да мисли и помага на другаря
си. Патроните на ветъръ да не хвърляте и знайте, че те ще
останатъ тукъ и требва, следователно, да расчитвате само на
онези, които еж въ полусумките и торбите ви. Най-после, безъ
заповъдь нъма и да пеете.
Напомеювамъ на господа ротните командири, да следятъ
точно за испълнението на горнята ми заповедь.
Най-после, следъ като се отслужи напжтетвенъ молебенъ,
раздаде се команда:
„Ружье вольно! — Шагомъ — маршъ!"
Опълченците, не исключая и офицерите, вървешката си
снеха още веднажъ калпаците и набожно се прекръстиха, като
шепнеха къмъ всевишния молитвата си. Та пмаше и защо опъл-
ченците да се молятъ и благодарятъ на Бога.
Нравственното настроение на опълченците днесь напълно
гармонпраше съ природата. Лицата и очите имъ беха светли

— 420 —
и засмени. Въ движенията имъ же се четеше ръшителность, само-
отверженность и отвага.
Майоръ Чиляевъ поведе дружината къмъ с. Топлишъ,
испърво, по гънките на въввишенностьта, за да не бжде забъ-
л-взано движението ни отъ турцигъ на Лисата-Гора, а подиръ
по десния каменистъ бръгъ на дълбокия, а сега засипанъ отъ
навЕяния снегъ, долъ. Отъ дълбокия снътъ трудно се вървеше
тукъ, особено за първитЕ редове, които отваряха партпната — пжтя.
— Ако тукъ е м&чно за вървение, забъ^Ежи единъ отъ
опълченцигв, ами какво ще бжде тамъ на Балкана?
— Десеть пжти да бжде Балкана по-мжчно проходимъ и
тогава пакъ ще го минемъ, отговориха няколко опълченци.
Ще го минемъ и ще накажемъ виновниците на нашптв стра-
дания и на страданията на българския нароцъ '
— Само дано да не офейкатъ, ако забъчгЕжатъ нашето
движение, както пзбъгаха пр^зъ Августъ мъсецъ, каза опъл-
ченеца Богдановъ.
— Чувайте, другари, Богдановъ го е страхъ да не из-
бъгатъ турцитъ. Той иска да пмъ отмъсти за страха, който
те му зададоха подъ Стара-Загора, позакачи го единъ опълченецъ.
— Ами съ какво ще имъ отмъстишъ, съ щика ли, или
съ куршумъ, запита сжщия храбреца Богдановъ.
— Ехъ, холамъ, каквото бъше при Стара-Загора то се
мина, отговори Богдановъ. Сега ще впдимъ, какво ще бжде и
съ какво ще отмъстимъ.
Часътъ бъше 10 сутрпнъта, когато дружината пристигна
въ Топлпшъ и се спръ на една равнина не далеко отъ кръчмата»
Тукъ се научихъ, че пръдния отрядъ, въ съставъ: 4 конна
сотнп, 3-я стрелкова бригада, 2 роти сапьори, Казанския пеши
полкъ, горската батарея и 1-а бригада (1-а и 2-а дружини)
отъ българското опълчение още вчера биле заминали за Бал-
кана. Суздалския полкъ отъ 16-а дивизия, една полска батарея
и единъ улански полкъ бъха се расположили току накрай
селото на една полянка и чакаха запов-вдь за тръгзание. Оста-
налата же часть отъ 16-а дивизия се очаквала тукъ отъ Габрово.
Ний сжщо очаквахме пристпганието само на 5-а и 6-а дружини,
тъп като 4-а дружина бЕше вече дошла.
ОфвцерптЕ отъ горъказанитъ части се биха събрали близо
при кръчмата. Между техъ се намираха мнозина познати на
офпцеритъ отъ дружинитъ и даже едноополченци. Разбира се,

— 421 —
че въ такъвъ тържественъ девь и при такава обстановка, сре-
щата на другари и приятели изискваше почерпвание. Майоръ
Чиляевъ заповяда веднага на Бондаря да докара товарния конь
съ закуските, които сл^дъ малко се и сложиха на по сланата
на снъта черга.
— Господа, заповядайте да отговЯемъ, покани майоръ
Чиляевъ офицеригв,
СлЯдъ немного вр-вме, тамъ гдъто бЯха сложени закуските,
вината и ракиигв, се търкаляха само празни шишета, кутии
отъ хайверъ, омари, тонъ и парчета книги, въ които бЯха увити
салами, шумка, разни сиренета и прочее.
Между това опълченцигв отъ 3-я и 4-а дружини, събрани
на группа, цйпяха въздуха съ своигв юнашки пвсни.
— Я гледайте ги, настоящи русски войници, казваха офи-
церигв отъ 16-а дивизия и уланския полкъ, които за пръвъ
пжть виждаха опълченцигв.
— Да, братъ, гв и не по-лошо се биятъ отъ нашпгв
войници, стговаряха офицеригв отъ дружинигв. Ако сме живи,
ще се убедите.
— Какво ще се убвждаваме, когато ний не се съмняваме,
отговориха първпгв. Нима ний не знаемъ за героизма, който
тв показаха при Стара- Загора и Шипка?
Къмъ това вр-вме пристигнаха 5-а и 6-а дружини. Едвамъ
си бЯха сложили пушкпгв въ рогачи, когато Скобелевъ, съпро-
вожданъ отъ графа Толстой и подполковникъ Куропаткина, на-
чалника щаба на 16-а дивизия, дойде да поздрави опълчен-
цигв съ походъ. На поздравлението, опълченцигв отговориха
весело и смЯло.
Генералъ Скобелевъ съ засм-вно лице обикаляше опълчен-
цигв, като говореше на графъ Толстой.
— „Молодцами внглядиваютъ : просто не налюбуешься*.
— Добъръ ш&ть, юнаци! Сбогомъ! извика Скобелевъ на
опълченцигв п си замина.
— „Щастливо оставаться, ваше пръвъсходителство", от-
говориха посл-вднигв юнашки.
Раздаде се сл-вдъ това командата за тръгвание и ний
оставихме селото.
Отъ Топлишъ ний пзведнъжъ започнахме да се катеримъ
по прЯдгорията на Балкана. Още въ началото на тръгванието
ни, започнахме да затъваме едва ли не до поясъ въ снътътъ.

— 422 —
Като отвесна сгъна се 61* испречилъ предъ наеъ снежния
Балканъ.
— Ако тукъ е м&чно да се върви, тамъ горе какво ли
ще бжде? се питаха опълченците.
А тукъ, дМствително, бе м&чно за вървение, при всичко,,
че по сжщия п&ть преди насъ б-вха минали хиляди хора и коне.
Испърво, минахме презъ една съвършенно открита и из-
ровена отъ человъчески и конски ст&пки поляна, като се на-
правлявахме къмъ първото стхпало на гигантската стълба на
възвишенностьта, покрита съ гжстъ лъчцакъ и букакъ. Съ вли-
занието ни въ корията, ний изведнъжъ почувствувахме всич-
ката трудность на движението по нея, при всичко, че тукъ
въскачванието бе още не тъй стръмно и п&тя бе сравни
телно широкъ.
Отъ тукъ, обаче, колкото по-нагоръ вървехме, толкова
пхтя ставаше по-гвсенъ и стръменъ, така щото по нейде
едвамъ можеше да се катеримъ по единъ человекъ. И то съ
каква мхка ? Наистина, п&тя и тукъ беше утъпканъ отъ пред-
ните войскови части, но отъ това той не бе станалъ по-лесно
проходимъ. Напротивъ, сега движението бе несравненно по-
трудно и то защото на много места, подъ пръхкавия, движу-
щия се свътъ, имаше ледъ и за туй ний на всека крачка се
плъзгахме и падахме, като буквалво се заравяхме въ дебелия
снвгъ; но не само хората, а и конете падаха. Едните и дру-
гите беха потънали въ потъ.
Азъ чакъ сега видвхъ, каква голяма грешка сторихъ,
като промйнихъ черкеза си за настоящия конь, който нагледъ
беше много по-добъръ, но се оказа твърди слабъ. Той не мо-
жеше да ми служи даже и долу, когато минувахме презъ по-
ляната и тамъ требваше да слиза и да вървя пеша.
Тукъ же той положително ме бе изморилъ, защото, за да
не бп да ме настъпи, като го водяхъ подпре си, азъ бързахъ
да се катеря на гори; а при всбко плъзгание и падание, той
повличаше и мене.
— Ваше благородие, дайте да ви поводимъ коня, вйй
съвсвмъ се изморихте, ми предлагаха услугите си запъхтелите
и потънали въ потъ опълченци.
Разбира се, че азъ не злоупотръбявахъ съ тия услуги на
опълченците, защото виждахъ, че и те сами б'Ьха капнали.
Едно ме 64 само ядъ, че оставихъ Трайко при товарните коне.

— 423 —
Въскачихме се на една доволно висока възвпшенноеть.
Времето продължаваше да е яшо. Слънцето грееше, колкото
може да грее по коледа. Отъ тукъ се виждаше не само Зелено-
Дърво, Лисата-Гора, но и Габрово. Види се, че турците ни
беха забележили отъ Лисата Гора, защото цъма тълпа отъ т"вхъ
се беха събрали и наредили съ фронтъ къмъ насъ. Нямаше
съмнение, че т-в гледаха нашето движение, което требваше ужъ
да бжде тайно. Учудвахме се, защо турците не откриваха по
насъ орхдиенъ огъвь, когато, по права линия, растоявието не
бе по-големо отъ 2 1 / 2 ~ -3 версти. Впрочемъ, единственното
место отъ кад^то можахме да виждаме турцигв на Лисата,
а вероятно и гв насъ, беше тази възвишенность.
Вървятъ опълченците бодро. Отетанали н^ма, но за туй,
повтарямъ, всички потънали въ поть и запъхтени. Скоро, обаче,
силите ни започнаха да се истощаватъ. II ладии отдавна бе
минало. Опълченците вървешката вадяха отъ торбите си сухари
и гризяха. Най-насетнъ 1 опълчението бе спрено за почивка.
Офицерите отъ дружината се събраха въ кр&жокъ.
Азъ много бехъ огладнелъ, та и другарите не беха сити,
но за жалость немаше какво да се яде : всичките закуски беха
изедени въ Топлишъ.
Ний сега ще сме, както се казва, „на пище св. Антония",
забележи шеговито добродушния майоръ Чиляевъ. Впрочемъ,
сухари ще се намерятъ, прибави той.
— Заповедайте, ваше високоблагородие, сухари, ний
си имаме достатъчно. Ето и сирене, месце и пр., взеха да
иредлагатъ опълченците, които чуха, когато майоръ Чиляевъ
каза, че сухари има.
— Ами като свършите сухарите? ги попита Чиляевъ.
— Тогава всички наедно ще гладуваме, ваше високобла-
городие, отговориха те.
И ний се наядохме добре съ сухари. Истина, че заиасъ
отъ закуски у некой отъ офицерите имаше въ кобурите на
седлата, но те беха оставени за вечеря. Както и да е, гладътъ
отчасти утолихме, но за туй жаждата ни мжчеше ужасно. Вода
немаше никъде; ний бехме принудени да гълтаме снегъ.
Майоръ Чиляевъ беше заповедалъ на Бондаря да накладе
огънь и въ чайника да растопи снегъ, за да се напиемъ съ вода.
— Константинъ Борисовичъ, не е ли по-добре да се
напиемъ съ чай, каза щабсъ-капитанъ Сокалски.

— 424 —
Предложението на Сокалски ее прие и следъ малко ний
нияхме вече горъщъ чай съ гол1шъ апетитъ, ако и да мири-
шеше на пушекъ.
— Пийте, пийте горЕщпя чай, слъдъ гълтанието на снъта,
та ще пма посл^ да ми кашляте, се разгълча д-ръ Вязанковъ.
Но кой слуша докторски съвети на Балкана!
Бъше започнало да се стъмиява, когато генералъ Скобе-
левъ ни стигна по пжтя.
— М&чно ли се върви, юнаци, по снътътъ? питаше ге-
нерала едни; уморихте ли се? задаваше въпросъ на други;
колко патрони пмашъ въ торбата, сухари и пр., запитваше
трети. Съберете си силите, юнаци, още малко п ще почиваме
горя, се обръщаше той къмъ всички.
— Мжчно, ваше прЕвъсходптелство, но нпй черпимъ сила
въ надвждата да си отмъстнмъ на турцигв, отговори едпнъ
опълченецъ — по войнишки.
— После побвдата, ще почпваме, ваше пръвъсходителство,
се обади другъ опълченецъ.
Генерала остана много доволенъ отъ тези отговори, по-
хвали досетливите опълченци и замина напръдъ.
Нрвзъ нощьта нпй настигнахме горската батарея, която
бъше се спръла на склона почти на върха на възвишенностьта.
Види се, че както войниците, тъй п конетъ да бъха пзне-
мощели отъ трудния пжть.
Късно пръзъ нощьта се искачихме на върха на Балкана
и се спрвхме на една равнина, Т&зи равнина се нарича Вътро-
поле. ПрЕди още да се приблпжимъ до полянката, видЕхме
една мжглпва свЕтлпна, но огневе не се забвлвзваха. Само
когато доближихме до равнината, видвхме, че на нея бвха
расположени войските на првдния отрядъ. Въ тъмнината намъ
ни се показа, че войниците бвха налвгали около огневетЕ въ
една дълбока яма, но когато се поогледахме по-внимателпо
видъхме, че, действително, огневетЕ бЕха по-долу отъ уровня
на снъга, на повече отъ 1 1 / 2 аршинъ.
3 я дружина се расположи на неточната страна на поляната.
Веднага опълченцитъ заработиха съ лопатитЕ и съ брадвичкигв.
Едни раскопваха снЕга за да направятъ место за огневетЕ,
а други евчаха дърва. И следъ малко всички се бЕха рас-
положили около огневетв, както казваха опълченцитЕ — на зимна
квартира п си хапваха, кой каквото имаше.

— 425 —
Бехме съвсвмъ уморени; съньтъ ни налагаше и очите ни
се слепваха, но не требваше да се лега, защото 61* опасно,
толкова повече, че ний бехме съвсвмъ потни, а краката ни
— мокри.
Азъ си изухъ обущата, увихъ си краката въ шинеля,
като си обухъ запасните чорапи, които носяхъ въ дисагите на
коня, и се заехъ съ сушение на навущата и чорапите си.
И само когато си изсушихъ навущата и си обухъ обущата,
лътнахъ да спя.
Моя Трайко още не беше пристигналъ. Нощьта беше
студена, а между това за постелка и завивка ми служаха
шинеля и мушамата, а за възглавница — дисагигв. Пр-взъ
нощьта азъ няколко п&ти ставахъ, за да не замръзна — нъчцо
което правяха и другите офицери и войници.
26-и Декемврий. Сутриньта още рано Трайко беше вече
приготвилъ чайника и азъ съ жадность се заловихъ за чая,
тъй като отъ студъ з&битъ 1 ми тракаха.
Въ това време видъ-хъ, че идеше къмъ насъ на конь.
поддържанъ отъ двама войника, щабсъ-капитанъ Цаневъ, родомъ
българинъ; оказа се, че пр^зъ нощьта му биле измръзнали
краката и сега го водяха въ Топлишъ. Всичките опълченци,
па и войниците отъ другите части, беха вече еа крака. Тв
всички рано рано се подкрепяха съ попара и веднага слъдъ
закуската започнахме да се готвимъ за п&ть, при всичко, че
заповъдь не се бъ още получила. Скоро слъдъ това казанския
полкъ съ планинската батарея, която бъше пристигнала на би-
вуака късно пръзъ нощьта. се вдигнаха отъ бпвуака и тръгнаха
право къмъ югъ пр-взъ една рйдка, но съ високи дървета кория.
Опашката на полка едва що бъше влязла въ корията, когато
отъ къмъ Лисата-Гора се раздаде единъ топовенъ гърмежъ.
Гранатата префуча пр"взъ движущия се полкъ и се пръсна
татъкъ далеко вдъсно отъ него. Подиръ първия гърмежъ по-
следваха още нъколко, но безъ никаква вреда, тъй като гра-
натите или прехвъркваха или не достигаха до цвльта. Бо
турците слтда нъколко гърмежа прекратиха стрелбата.
Най-после, въ 10 часа сутриньта, 2-а и 3-я бригади отъ
българското опълчение напустнаха Вътро-поле и тръгнаха по
с&щия пжть, по който заминаха казанцигв. 1-а бригада (1-а
и 2-а дружини) и единъ стрелковъ батальонъ останаха на
Вътро-поле. Минахме презь смцото бранище, презъ което беше

— 426 —
миналъ и казанския полкъ. Тукъ въ гората имаше много дървета
нападали, които ни затрудняваха движението. Щомъ излязохме
отъ бранището и се виде Лисата-Гора, накъ се раздадоха
орждийните гърмежи. И гранатите зафучаха презъ главите ни.
— Първата се зарови въ снъта да спи, остро забележи
единъ отъ опълченците.
— Втората отиде да търси другарката си, се смаяха други.
— Третята се уморила и не може да стигне първите,
пакъ остроумичаха опълченците.
Струва ми се, че и стотина гранати да биха пустнали
турците, опълченците за всичките щеха да намерятъ по
нещичко остроумно да кажатъ. Турците, обаче, следъ 5 — 6
топовни гърмежи прекратиха стрелбата, п пий спокойно си
вървехме, както се казва, предъ очите ммъ. Впрочемъ, не
съвсемъ спокойно вървехме, защото ако п&тя отъ Топлишъ
до Вътро-поле беше трудно проходимъ, то той не беше тамъ
тъй опасенъ, както тукъ.
Наистина, тукъ отъ десната страна на п&тя високо се
издигаше възвишенностьта Курджий — Марковъ стълбъ, а отъ
левата страна зееше една бездънна пропасть. Стигаше человекъ
да направи една неосторожна крачка, да изгуби равновесието.
и той щеше да се намери въ пропастьта, — нещо което се
и случи съ неколко человека. Благодарение само на това, че
урвите беха препълнени съ снвгъ, та не за всичките пада-
нието въ техъ беше фатално. Но ни едно падание не мина
безъ по-големо или по-малко повреждание. Двоица отъ пад-
налите въ урвата беха извадени въ несвесь. Единъ опълченецъ
отъ 2-а рота предъ моите очи се плъзна, залитна и падна на
края на урвата. Той посегна да се улови за нещо, но такъвъ
предметъ немаше. И преди другарите да му дадатъ помощь,
той се подплъзна по гладкия като огледало замръзналъ снвгъ
и се спре до самото бранище, което се намираше долу наоколо
150 крачки отъ местото на паданието. Азъ още съ двама
опълченци се спустнахме на помощь на нещастния, като зао-
биколихме урвата. Нещастния седеше опренъ гърбомъ на едно
дебело дърво, о което се билъ ударилъ при сппранието си,
и отъ устата и носътъ му течеше алена кръвь.
— Съвсемъ съмъ разбитъ, едвамъ можа шепнишката да
продума той.

— 427 —
Нпй го измъкнахме отъ урвата, и отъ тамъ четворица
опълченци го понесоха обратно на Вътро-поле.
П&тя при възвишенностьта беше особенно опаеенъ. Тукъ
никой не можеше да бжде увЪренъ, че ще направи още една
крачка благополучно. Започнало 64 да се стъмнява.
— Какъ лп ще вървимъ нощесь ако п&тя и на напредъ
б г Бде с&що такъвъ? се питахме ний, още повече, че нощьта
обещаваше да бжде тъмна.
Но ний изминахме най-опасното место, до гдето бъчпе
още светло. Наистина, по-надолу п&тя не беше ни гладъкъ
ни равенъ, но сравнително бъчпе по добъръ отъ току що из-
минатия. По-долу отъ това место бехме принудени да се спръ-мъ
до като мпне генералъ Докторовъ съ полковете отъ 1-а кава-
лерийска дивизия.
Настана нощьта тъмна като рогъ. Завале снътъ, задуха
втзтъръ и се вдигна една страшна виелица, отъ която не само
наоколо, но и првдъ краката ви нищо не се вижцаше. Кри-
волимъ по една козя п&тека, по нейде изровена отъ поройните
дъждове, а сега препълнена съ снвгъ и току потъваме и па-
даме. Но нейде тая потека минава ир-взъ съвсвмъ голи камъни.
Беше вече късно, около 10 часа, когато дружините се
спряха. Оказа се, че тамъ нанапр^дъ имало нвкаква скала,
прт^зъ която спущали планинската батарея. Значеше това, че
ще нощуваме, или по-добр г в да кажа, че ще чакаме тукъ до
разсъмнувание. Дружините се спряха по самия пхть, въ такъвъ
редъ въ какъвто вървяха. Опълченците на бързо насвкоха дърва
и скоро се образува една дълга огненна верига, около която
т^ и налътаха да спятъ, безъ, обаче, да се беха взели как-
вито и да би било предпазителни мерки. Само въ 3-я дру-
жина при знамето неподвижно стоеше часовой, който се сме-
няваше на всеки половина часъ.
Азъ полюбопитствувахъ да видя спущанието на планинската
батарея презъ отвесната екала, още повече, че не беше до
тамъ и далеко — чуваха се виковете при спущанието на
оръдията. Азъ се приближихъ.
— Нолегичка, полегичка ! На десно . . . още малко,
тъй . . . стой, стой! . . . зачухъ команда.
Като наблпжихъ още при скалата, впдехъ коне и горските
орждия, около които гореха огнове.

— 428 —
— Кади е спуска, юнаци? попитахъ авъ войниците,
съдввши при огъня. Едннъ отъ твхъ се вдигна отъ местото
и надникна да ми види погонигб.
— Ей тамъ, ваше благородие, се обади войника, като
указа съ ржка. Заповядайте, азъ ще ви покажа. Но нищо се
не види: тъмно . . . Осторожно, осторожно ваше благородие,
тукъ е урвата.
И наистина 3 — 4 крачки напръдъ бъчпе урвата, долу отъ
която говориха войниците и тегляха едвамъ що спустнатото
орждие. Тамъ же по-нататъкъ на бълия снъженъ фонъ се чер
нъеше нъчцо — види се, спустнатитъ орждпя. Повече нищо се
не видвше. Подиръ се върнахъ при дружината, гдъто сварихъ
офицеригв около огъня, на който топляха въ чайника снътъ
за чай.
— Какво би станало, ако една шепа ръшителни турци
биха ни нападнали? въпросително забълъжп Сокалски.
— Нима тв с& луди въ такова връме да ни нападатъ?
отговори майоръ Чиляевъ.
Мнозина отъ опълченците, които бъха налътали около
огъня, бъха затрупани съ снътъ. Часътъ бъше миналъ 12,
когато и ний налъгахме, кой гдъто намъри. Азъ лътнахъ около
еданъ огънь, като се увихъ въ шинеля и мушамата, а за въз-
главница този п&тъ ми послужи мегкия снъгъ. Разбира се, при
такава обстановка и дума не можеше да става за добъръ и
спокоенъ сънь. Най- много мръзняха краката.
— Неужели пръзъ т&зи отвъсна и висока около 7 — 8
аршпиа скала еж минали войнпци, коне и планинската батарея
и ще мине още полската батарея? се питахме офпцеритъ,
сутриньта на 27-и Декемврий, когато доде редъ и за насъ да
се спущаме.
При това азъ си помислихъ, че ако ми бъха задали за-
дача да пръкарамъ пръзъ този п&ть войска и ако бъхъ я
рЬшилъ въ смисъль, че може да се пръмине цръзъ т&зи скала
съ трити рода ор&жие, то навърно екзаменаторитв ми щъха
да ме осмъятъ.
На разсъмнувание се зачуха долу, по направление къмъ
с. Химитлии, пушечни гърмежи, които все повече и повече се
учестяваха. Дружинитъ бъха готови да тръгнатъ, но тамъ на
скалата се спущаха още коне отъ планинската батарея и рак-

— 429 —
и
а"
О

— 430 —
лпгв съ гранатитв. Най-поел^, дойде редъ и за опълчението.
Първа започна да се спуща 3-я дружина. Спусканието вървеше
бавно, понеже ставаше по единъ по двама челов^ка. То ста-
ваше твърди просто: вземаше си опълченеца пушката въ р&ка,
евдаше на самия край на спуска и се пързаляше на долу; пй
с&що и конегв се привождаха до спуска, оттамъ насила ги
тласкаха, п гв, както и войниците, съдаха на заднята си часть
и се спущаха. Току до спуска се търкаляха три коня, осакатени
отъ спущанието.
Бавно вървеше спущанието на опълченцитъ, а между това
вече трп п&ти се получава отъ началството заиовъ\дъ, по-скоро
да пристигнемъ долу — къмъ Химитлии.
Съ разрешение на дружинния командиръ, азъ отидохъ
напр^дъ еамъ. Отъ спуска надолу пжтя минава по долината и
бъ твърди добъръ. Плиткия тукъ енътъ б"Бше съвевмъ пзтъпканъ.
По п&тя сръчцнахъ ранения подполковникъ Куропаткинъ, на-
чалникъ щаба на 16-а дивизия, когото носяха 4 войнпка на
носилка Ба растояние около 400 крачки отъ спуска имаше
една сая. Малко по-долу отъ нея, азъ съгледахъ една группа
офицери, между които б-вха: генералъ Столътовъ, графъ Толетой
и князъ Вяземски.
Доле кипъше ожесточенъ бой.
Неприятелските куршуми току свиряха високо надъ гла-
вата ми, понеже йзъ се намирахъ въ мъртвото пространство.
Отъ тукъ надолу — къмъ югъ — ц"влия склонъ б"Б покритъ
съ камънаци, обрастнали си ниска корийка. Задъ тия камъ-
наци бъха залътнали турцигв и сръчцаха нашити настхпавши
войски съ в^рнп изстръми, като ни нанасяха сграшни загуби
— убитп и раненп; при всичко това, нашит* войски посте-
пенно се подаваха напр^дъ. Но това бавно наст&пление не
бъчпе по характера на бвлия генералъ, Скобелева; той бв
испратилъ. трима ординарци — охотници — единъ слбдъ
другъ, съ записка до генерала Столътова, началникъ на аван-
гарда, съ запов-Бдь да отблъсне противника по-скоро отъ зае-
тата позиция, за да се даде възможность на войските да се
спустнатъ въ долината. Единъ отъ тпя ординарци — охот-
ници — беше опълченеца юнкеръ Дуковъ. Съ гол-бмъ рискъ
за живота си Дуковъ, както и другитЕ двама ординарци, подъ
градъ отъ неприятелски куршуми, стигнали при генералъ Сто-
лътовъ и му пр-вдали записката; за това му юначество и само-

— 431 —
отвърженностъ Дуковъ 6$ награденъ еъ войнишки кръстъ ев.
Георги 4-а степенъ, за храбростъ.
При всичко, че се отдвлихъ отъ дружината съ разрешение
на майоръ Чиляевъ, азъ не се решихъ, обаче, да вървя но-
ва долу, т. е. да се приближа до началството и за туй се върнахъ
назадъ. Въ това време дружината се беше вече спустнала и
съ бързи крачки вървеше надолу. Първа пристигна при труп-
ната офицери 3-я дружина, която и незабавно се испрати да
заеме ложементитъ, ископани отъ сапьоритъ на една възви-
шенность вл^во отъ п&тя за Химитлии; 4-а дружина се рас-
положи на с&щата възвишенность, вдясно отъ 3-я, а 5-а и 6-а
вл^во отъ тая последната. При това 5-а и 6-а дружинп беха
съ фронтъ къмъ пстокъ — с. Шипка, 3-я дружина имаше
фронта си къмъ юго-пстокъ — с. Шейново, а 4-а дружина —
право къмъ югъ — с. Химитлии. Отъ позицията на 3-я дру-
жина се виждаше цялото пространство къмъ истокъ : с. с. Енина,
Хасътъ, Скпречево и гр. Казанлъкъ; къмъ югъ цълото про-
странство до малкия Балканъ — Сръ\дня Гора, по което еж рас-
хвърлени много големи и богати села, между които и с. Габарево;
къмъ западъ до шосеето се вижда Ново-село и други. Освънъ
това, виждаше си и неприятелската позиция на Шипка и де-
вятоглазката. Малко време слъдъ заеманпето на позицията, тур-
ската верига, която беше заседнала при полите на възвишен-
ностьта, заедно съ подкрепленията си започна бърже и въ
пълна безредица да отст&пва. Испрати се кавалерията за пръ-
сл"Бдванието й. Въ това време нашите казаци и българската
конна сотяя, вече слезли на равнината и поддържани отъ пла-
нинската батарея, отблъснаха черкезите и башибозуците. Две
гранати паднаха въ гъстата неприятелска колона и распръснаха
черкезите и башибозуците, които оставиха на местото три
коня и неколко человека убити и ранени. На левото ни крило
скоро се показаха отъ къмъ Шейново две неприятелски орх-
дия подъ прикритието на единъ таборъ пехота. Орадаята се
снеха отъ предниците и хвърлиха неколко гранати по нашата
кавалерия, която угрожаваше на отст&пившата неприятелска
верига. Въ това време пъкъ нашата кавалерия на десното
крило, която беше отблъснала черкезите и башибозуците, се
подаде на напредъ, т. е. къмъ свверо-истокъ, и започна да
угрожава отст&павшата турска верига съ поддържката й и за
туй тези последните, съ кавалерията, двете орхдия и табора

— 432 —
пехота набързо отстъпиха въ интервала между Шипка и
Шейново. Въ шейновския укр-впенъ лагеръ се виждаше дви-
жение на голяма масса пехота, която ее направляваше въ разни
посоки, а отъ Шипка се спущаше една колона не по-малка
отъ 2 табора пехота. По къмъ истокъ, къмъ с. Енина, се за-
белязваше движение на кавалерия; изобщо, отъ това движение
на неприятеля се познаваше, че той ще ни нападне.
Между това, отъ скобелевия отрядъ за сега се беха спуст-
нали въ долината само единъ полкъ пехота, 3 батальона отъ
стрелковата бригада, 4 дружини отъ опълчението, казашките
и българската сотни и планинските орвдия. За отряда на
Святополкъ-Мирски се говореше, че той билъ зак&снялъ и по-
рано отъ сутре нещелъ билъ да пристигне.
— Турците ще б&датъ луди, ако не се въсползуватъ
отъ нашата слабость и не ни нападиатъ, казваха офицерите.
И пий очакваме наст&пванието на противника. По едно
време отъ къмъ заиадъ по калоферското шоссе — се показа
движение на войски — кавалерия, — обстоятелство, което
произведе не съвсемъ добро впечатление, още повече, че се
носеше вече слухъ, че отъ къмъ тъзи страна биле настъпвали
турските войски. Настжпавшата кавалерия, обаче, ее оказаха
нашите казаци, които още отъ сутриньта беха испратени къмъ
западъ, а сега бързаха да подкрепятъ своите противъ черке-
зите и башибозуците. Следъ отстжпванпето на турците, по
цвлата позиция се въдвори тишина. Само татъкъ къмъ десния
ни флангъ, казаците се преетрелваха съ черкезите и башибо-
зуците. Нашата срелкова верига се подаце напредъ и се спре
при полите на Балкана.
Азъ отидохъ при 3-я рота, която бе заела единъ отъ око-
пите построени отъ сапьорите. Отъ този окопъ цвлата трин-
дафилова долина се виждаше превъсходно. Съ бинокля си азъ
внимателно разгледахъ неприятелската позиция въ Шейново, но
погледа ми най-вече беше устременъ татъкъ къмъ истокъ, отъ
кждвто се очакваше отряда на князъ Святополкъ-Мирски.
Беше тъкмо 12 1 / 2 часа после пладне, когато азъ забе-
лезахъ въ интервала между Енина и Казанлъкъ никакви тъмни
точки. Следъ малко забележихъ появяванието въ двсно и лево
отъ първите точки сжщо такпва, отъ които се познаваше, че
те се движатъ къмъ заиадъ. Азъ пратпхъ единъ опълченецъ
да доложи за това на дружинния командиръ, а самъ не от-

— 433 —
веждахъ очите си отъ движущигЬ се точки, които все по-ясно
и по- ясно се очертаваха. Азъ вече не се съмнявахъ, че това
еж части отъ отряда на Мирски.
— Какво има? Нашите ли се впждатъ? — ме запита за-
пъхтенъ майоръ Чиляевъ, и веднага пое отъ мене бинокля.
Съ дружинния командиръ дойдоха почти всичките офи-
цери отъ дружината, а по-после дойдоха нчшои и отъ ближнята
— 5-а дружина.
Майоръ Чиляевъ, следъ като се убеди, че движущите се
предмети еж войскови части, испрати дружинния адютантъ да
доложи на генералъ Столъчхша за това. Следъ малко дойде на
позицията и генералъ Скобелевъ. Дружинния командиръ рас-
каза на Скобелева за моето, отъ самото начало, наблюдение
върху движущигБ се части. Генерала извади бинокля си и
започна да гледа по указаното му направление.
Дълго време той гледа мълчишката и, най-поел*, каза :
— Не, тамъ н^ма никакви войскови части. Движущите
се предмети еж стада биволи.
— Какви ще да еж твзи биволи, които се движатъ съ
такъвъ дълъгъ фронтъ и съ такава правилность, си шепняха
нтшои отъ офицерите.
Графъ Келлеръ, който временно бъчпе замйстилъ ранения
подполковникъ Куропаткинъ, следъ като разгледа внимателно
движущите се биволи, исказа мнение, че това ех действително
войскови части и то отъ отряда на Святополкъ-Мирски, и за-
почна да указва на генералъ Скобелева колоните.
— Да, да, виждамъ, каза най-поел* генерала, че това
ех войски, но т* требва да еж турски.
Отъ формата на строя, обаче, се виждаше, че гвзи войски
настжпваха срещу турските укрепления. Въ сжщото това време
отъ високата могила между Шейново и Шипка, на която тур-
ците беха расположили своята артиллерия, се изви търкало
димъ и се раздаде гръмъ. Следъ малко татъкъ надъ движу-
щите се колони се показа сжщо облаче димъ, а подиръ се чу
гръмъ. Подиръ първия гръмъ последва втори, трети и т. нт.
— Не, каза генералъ Скобелевъ решително, това не еж
нашите! Турците искатъ да ни въведатъ въ заблуждение, за
да се хвърлимъ на Шейново.
Но недоумението на генерала скоро исчезна: орждията на
Святополкъ-Мирски заговориха на много ясенъ язикъ . . Следъ
28

— 434 —
малко турците откриха по настжпавшия нашъ источенъ отрядъ
п пушечна стрелба.
Отряда отдавна беше вече разсипалъ и стрелкова верига,
която скоро отъ своя страна започна огъня.
Генералъ Скобелевъ, най-насетне, следъ като се убеди (?),
че Святополкъ-Мирски завързва бой съ турците, побърза да се
спустне долу.
Между това, боя между противниците все повече и повече
се усилваше. Веригата отъ неточния отрядъ вече два п&тя беше
направила пребежки. Резервите съ разредени редове следваха
подпри й. Ето тъ 1 вече приближиха близо до високата могила.
Въ това време задъ могилата се издигна големъ облакъ димъ,
а следъ това се раздаде страшенъ гръмъ. Нашите гранати отъ
отряда на Мирски беха успали да подпалятъ барутния погребъ
задъ могилата. Този взривъ на барутния погребъ задъ могилата
произведе въ турските редове страшна безредица. Турците на-
искачаха изъ укреплението и се впустнаха въ пъленъ безпо-
рядъкъ да бътатъ. Нашити се въсползуваха отъ безредицата
на могилата и дружно се хвърлиха върху обезумелите отъ страхъ
турци. Ето нашата верига е на могилата и турските ор&дия
въ нейните р&цв. Но турците скоро получиха силно подкреп-
ление. Те се хвърлиха пакъ на могплата и съ щикове отблъс-
наха предните руески редове, преди тези последните да по-
лучатъ поддържка, която закъсне по следующата причина:
Когато русейте беха значително напредвали и беха близо
до гореказаната могила, отъ девяти-глазката се спустнаха две
орждия почти до полите на Балкана, къмъ истокъ отъ с. Шапка,
и откриха такъвъ убийственъ огънь по десния ни флангъ,
щото го накараха да се подаде назадъ.
На истокъ отъ Шейново п къмъ югъ отъ големата могила,
предъ корията, турците имаха построени неколко редута п
люнета и ложементи за стрелците. На тези, именно, укреп-
ления князъ Мирски бе насочилъ две бързи и решителни напа-
дения, но и двата п&ти бе отблъснатъ, Следъ второто отблъс-
вание, стрелковата верига залегна. Откри се силенъ пушеченъ
и топовенъ огънь и отъ двете страни. Въ схщото време ясно
се виждаше, че нашите се окопваха и то подъ силния неприя-
телския пушеченъ и топовенъ огънь.
Равно следъ два часа отъ като генералъ Скобелевъ слезе
долу на равнината, войските отъ западния отрядъ, които сящо

— 435 —
■беха се спустнали долу, тръгнаха отъ с. Химитлпи въ резер-
венъ редъ по направление къмъ Шейново, което отстоеше отъ
Химитлпи приблизително на 5 — 6 верети. Подиръ това вър-
вишката те се построиха въ боенъ редъ, въ две линпи на
пълни дистанции, и испратиха напр-вдъ бойна верига. Въ такъвъ
редъ една бригада отъ 16-а дивизия, три батальона отъ стрел-
ковата бригада, планинската батарея, казашките и българската
<зотни, подъ звуковете на полковите музики, настъпваха на Шой-
ново, като угрожаваха неприятелския тилъ. Между това за опъл-
ченците немаше никакво распореждание. Опълченците, не ис-
ключая офицерите, заапочнаха да се вълнуватъ и безпокоятъ.
— Неуже лп насъ ще ни оставятъ тукъ, безъ да вземемъ
участие въ битката? се питаха те.
— Хмъ, стоп цела зима въ умразните колиби, влачп се
по снега, катеря се и се спущай по балканските усои, казваха
опълченците, а подиръ да те оставятъ тукъ да бвдепгъ простъ
зритель.
— Ако не ни пустнатъ въ бой, ще хвърлимъ пушки и
мундири п ще идемъ, кхдето ни очи видятъ, се чуваха гласове.
— Е, че не съмъ постжпилъ въ опълчениото само да
чистя и нося тая пущина — пушката, се обаждаше единъ
опълчепецъ.
— Какво сте се раскрякалп, като свраки ! се обади едппъ
отъ опълченците. Ще бегашъ, намъ какво си п намъ що си !
Ний сме пост&ппли въ опълчението да поелужимъ на поробеното
«и отечество, а где и какъ ще послужимъ, то е работа на на-
чалството. Ако не днесь, сутре ще вст&ппмъ въ бой, и за нась
ще дойде редъ . . .
Между това полковите музики цепяха въздуха и караха
оърдцата ни усилено да тупатъ. Но ето, отряда дойде на
една височина съ нашата иозиция, на едно растояние отъ насъ
на 8 — 900 крачки по права линия, и се спре. Музиките пре-
станаха да свирятъ.
Войниците сп сложиха пушките въ рогачи, снеха сп ран-
ците и всички почнаха съ шансовия пнструментъ да се окопватъ,
оевенъ една часть отъ техъ, които отидоха въ ближната кория
за дърва.
Мръкна се. На бивуака долу се раскладоха огневе, които
освещаваха целото пространство.
28*

— 436 —
Между това, усиления бой между отряда на Мирски и
турците никакъ не преставате. Турците два п&ти се хвърляха
върху русейте, като искаха да ги отхвърлятъ назадъ и да не имъ
повволятъ да се окопаватъ, но и двата пжти беха отблъснати.
Малко по-малко стрелбата и отъ двете страни все повече и
повече намаляваше, до гдето най-после се почти съвсвмъ
прекрати. Каввамъ почти, защото турците пр^зъ цвлата нощь,
както на Шипка пр-взъ дните на 9-и, 10-и, 11-и и 12-и Августъ,
все продължаваха да попукватъ. За туй пъкъ на нашата по-
зиция владееше пълна тишина. Пр^зъ нощьта, обаче, тишината
6$ нарушена съ силни залпове, които се раздадоха долу на
истокъ отъ бивуака. На слЪдующпя день узнахме, че нашите
раз^зди, като биле излезли значително напр^дъ, били срещнати
отъ турцит^ съ залпове.
28-и Декемврпй. — Нощьта беше тиха, но тъмна и твърде
студена, при все това ний не мръзнахке толкова, колкото ми-
налата вечеръ, ако тогава и да имахме огневе.
Въ 5 часа сутриньта, още въ тъмно, огъня на Шейново
се започна и все повече и повече се учеетяваше. Отъ нишата
позиция се виждаха очертанията на позициите на протпвпика
и то по параллелнигв огненни, отъ пушачпитъ 1 гърмежи, линии.
Съмна се. Отъ гжстия барутенъ димъ, който вшубшн надъ
Шейново и околностьта му, нищо се не виждаше въ шейновския
лагеръ и расположението въ отряда на князъ Мирски. По
пушечните и топовни гърмежи, обаче, се познаваше, че битката
бе ожесточена.
Часа беше вече 10 сутриньта, а между това, не само
опълчението не напущаше снощните си нозиции, но и другите
части отъ скобелевия отрядъ не се мърдаха отъ местото си,
при всичко, че почти целия отрядъ, като се исключи полската
батарея беше се вече спустнала отъ планината.
Стоимъ на местата си, а тамъ въ Шейново Святополкъ-
Мирски напряга последните си сили. Но ето те, като че ли
се истощиха вече: пушечните и топовнп гърмежи, като че все
повече и повече се отдалечаватъ — значи, нашите требва да
еж отблъснати, требва да отст&пватъ.
На нашата позиция всеобщо душевно вълнение.
— Защо ли не наст&пваме? Ами какво ще бвде, ако
Святополкъ-Мирски бвде разбитъ, а подиръ това турците се
нахвърлятъ върху нашия отрядъ? се питаха тревожно мнозина.

— 437 —
Никои отъ офицерите обвиняваха геяералъ Скобелева въ
губеиие ва време. Други отиваха още по-далечъ, като обвиняваха
генерала въ желание съ чузди ржце да гребе жаръ п малцина
б"вха тия, които го защищаваха, като казваха, че не е възможно
да се встъпи въ бой безъ полската артиллерия.
Кои б"Бха прави въ предположенията си, азъ не мога да
кажа. Само това ще кажа, че на 30-и декемврий, когато отидохъ
въ Химитлии да видя нашите ранени офицери, вид-вхъ, че
едвамъ тогава 4-и фунтовата батарея се спущаше отъ Балкана.
Значи, безъ полската артиллерия е можало и требвало да се
встхпи въ бой . . .
Най-посл-в, дружините получиха заповЪдь да се спуетнатъ
въ долината. Първи се спустнаха 5-а и 6-а дружини. 3-я и
4-а дружини се поведоха на долу по пхтя, който криволи по
склона и се спуща въ с. Химитлии.
— Защо ли не ни спуетнатъ право по склона на долу?
се питаха нетърпеливите опълченци. Тукъ не е толкова стръмно,
както горе.
Наистина, отъ месторасположението до бивуака на 16-а
дивизия, по склона имаше не повече отъ 1 — 1 2 / 2 верста рас-
тояние, което можеше да се премине въ около 1 / 2 — 3 Д часа.
Склона, действително, е стръменъ, но не беше по-стръменъ отъ
преминатия вчера.
При спуска, по пхтя грозни картини ни се представиха
предъ очите ! Падналите въ боя вчера войници още не беха
прибрани. Те, потънали въ кръвь, се търкаляха по пхтя и
склона на възвишенностьта. Между убитите азъ видехъ единъ,
легналъ задъ единъ камъкъ еъ насочена напредъ пушка, види
се съ цель да стреля, но неприятелския, вероятно разривенъ
куршумъ, положително му беше пръсналъ главата. Тя — главата,
представляваше една маеса отъ кръвь п мозъкъ. Другъ беше
легналъ на едната си страна, като че ли спеше. Имаше убити
и въ такива положения, които показваха, че нещастните много
ех се борили съ смъртьта и ех претърпели страшни мхки.
Горнята картина беше далечъ отъ да действува благо-
творно на нравственното настроение на войниците. При тая
обстановка неволно дохождаше вевкиму мисъл ьта, че следъ
неколко време и него можеше да постигне схщата уиасть. И
чудно, че началството не се бе распоредпло да се прибератъ

— 488 —
поне тия убити, които се търкаляха по самия пжть и които-
требваше да прескачаме.
Когато 3 я и 4-а дружини се епустнаха при Хпмитлип,
16-а дивизия стрелците и 5-а и 6-а дружини се намираха
вече далеко напредъ, и за туй те бърже закрачиха, за да ги
стигнатъ.
По заповедь на дружинния командиръ, азъ остапахъ да
причакамъ натоварените съ натрони коне, които б"вха останал»
назадъ, за да дамъ нуждната заповедь на зав-вдующия патро-
ните унтеръ-офицеръ, въ кое направление и растояние да се-
държи отъ дружината.
Следъ като направихъ това, азъ пустнахъ коня си въ
кариеръ и стпгнахъ дружината Въ това време топовнитъ, а.
особенио пушечните гърмежи, татъкъ къмъ истокъ задъ с. Шей-
ново, едвамъ се чуваха, — обстоятелство, което можеше да се-
обясни или съ това, че нпй се бъхме спустнали въ долината г
или че отряда на Святополкъ Мирски отстъпваше. Нашия отрядъ,
построенъ въ две линии, [ г ) бързо се движеше напредъ
Въ първата линия бъха два батальона отъ стрелковата
бригада. — На десния флангъ 9 й, а на левия — 11-й ба-
тальонъ. Като частенъ резнрвъ на тия батальони беха: задъ
9-й — 5-а, а задъ 1 1-й — 6-а дружина.
Това назначение на казаните дружини въ частенъ резервъ
на стрелците, караше опълченците неудържимо да се стрвмятъ
напредъ, за да оправдаятъ доверието на началството къмъ тйхъ.
Следъ стрелците и частния резервъ се движаха 3-я и
4-а дружини, Углицкия п Суздалскпя полкове. Гърмежи още
немаше нито отъ неприятелска, нито отъ наша страна. Но ето,
на десния флангъ на противника, — тамъ предъ корията, се
изви кълбо димъ п се раздаде топовенъ гъъмежъ. Следъ минута
също такъвъ гърмежъ се раздаде въ цеитра на неприятелската
позиция п гранатите зловещо заговориха. Огъня пламва вече.
Нашата планинска батарея излезе напредъ и откри огънь по-
неприятелската — въ центра. Следъ малко се зачу — испърво-
срещу нашия левия флангъ, а подиръ по целата неприятелска
линия, пушеченъ огънь и куршумите забръмчаха и заплескаха
около пасъ. Нашата стрелкова верига — сжщо откри сполу-
чливъ огънь по неприятеля.
*) Гледай плана въ края на книгата.

— 439 —
Настъпвахме по съвършенно равна и открита мъстность.
Види се, турцигв да б^ха измерили растоянието, защото
артилерията имъ биеше безъ промахъ. По някъде мъстностьта
бъ прорязана съ няколко паралелво съ турената позиция ва-
дички — корита на изсъхнали ръчици, или на балкански
порои. Въ такова едно корито бъ^ше засвднала втората линия,
при спиранието на нблня отрядъ. Възсвдналъ на коня, азъ
стояхъ на три четири крачки пръ^дъ 3-я рота. Въ това вртше
нищо зафуча и се пръсна току до самигв ми уши. Раздаде се
силенъ оглушителенъ гръмъ. Коня се подплаши, изви се изве-
днъжъ на страна и азъ се нам^рихъ на земята. Нвколко опъл-
ченци се спустнаха къмъ мене и ме запитаха, да ли съмъ
раненъ. Азъ бъ^хъ здравъ и невр-вдимъ, само въ ушитЕ си
чувствувахъ силенъ неприятенъ шумъ и бъхъ обсипанъ съ
пръсть. Неприятелската граната бв паднала и се пръснала еъ
самия центръ на ротата. Тая граната отне живота на ко-
мандира на 3-я взводъ, стар. унт.-офицеръ Василъ Калачевъ,
на стар. ун.-офицера Данила Кисса, родомъ българинъ отъ Бе-
сарабия, и на л^во-фланговия на втория взводъ опълченецъ.
На опълченеца Ж. Дамянова гранатата раздроби и двътв ръц^
а му обезобрази лицето. Нвколко человЪка бъха силно конту-
зени, на други очите напълнени съ прахъ, но тъ останаха въ
строя. Почги въ същото вр-вме бъ раненъ и графъ Толстой,
началникъ на атаката. На негово м-всто се назначи полков-
никъ Панютинъ.
Ротния командиръ пр^м^сти ротата по въ лъво. Азъ се
качихъ на коня и пакъ се спръ-хъ на същото мъсто — пр^дъ
ротата.
— Ваше благородие, слезте отъ коня, ми викаха опъл-
ченците. Като тръгнемъ напр^дъ, ще се качите пакъ, сега
турцитъ можатъ да ви убиятъ.
— Куршума ще намери виновния, гдйто и да е той,
отговорихъ азъ на опълченците, неустрашимостьта на които
б^ше заразила и мене.
Не далеко отъ мене стоеше командира на 4-а рота по-
ручикъ Данаиловъ. По едно вр-вме при него се приближи
приблъ\днялъ прапорщикъ Ю. и му каза:
— Позволете ми, господинъ поручикъ, да ида да видя,
гд^ се намиратъ конегв съ патронитв.

— 440 —
— Конете съ патроните се намиратъ тамъ, гдето требва,
не утърпвхъ азъ да не му кажа доста грубо.
— Позволете ми да ида, повтори той прозбата си къмъ
ротния командиръ. Може скоро да потребватъ патрони.
Ю., не можеше и да съобрази, че ротите отъ втора линия,
па и отъ първа, — като се исключи стрелковата верига, още не
беха гръмнали нито веднъжъ.
— Наистина, може да требвате, се обърнахъ азъ иро-
нически къмъ Данаилова, позволете на прапорщика Ю. да иде.
— Защо се бъркате? Азъ не васъ питамъ, по- скоро умо-
ляюще, отъ колкото ядосано, се обърна къмъ мене Ю.
— Страхливецъ сте вий, му казахъ азъ, и се обърнахъ
на страна.
Безъ да ми продума дума, Ю. отиде при дружинния
командиръ, който беше наблпзо — около десетина крачки отъ
насъ. Следъ минута майоръ Чиляевъ се приближи при мене и
като се силеше да даде колкото е възможно по-строго изра-
жение на лицето си, ми каза:
— Вий сте си позволили да оскърбите прапорщика Ю.
Предлагаме ви ей сега да се извините.
— Не, господинъ майоръ, азъ не го оскърбихъ, а му
казахъ същата истина и сега повтарямъ, че той е страхливецъ
и че показва лошъ примеръ на долните чинове. При това азъ
расказахъ на Чиляева за случая.
— Добре, азъ подиръ ще разбера тъзи работа, ми каза той.
Но „подиръ" и дума не стана за това.
Топовните и пушечни гърмежи до толкова се беха учес-
тпли, щото се сливаха въ единъ общъ екъ. Множество ранени,
или. се ноеяха отъ санитарите, или пъкъ, които можаха, сами
отиваха на превързочния пунктъ.
Въ това време генералъ Скобелевъ, заедно съ Столетова
и свитата си, се намираше на една неголема могила задъ
левия ни флангъ. Расказваха впоследствие, че когато генералъ
Скобелевъ на конь се оп&тилъ напреде, за да се присъедини
къмъ наст&пающите части, генералъ Столетове му билъ казалъ
да се не излага на такава голема опасность.
— Ваше превъсходителство, квде е вашето опълчение?
го запиталъ тогава Скобелевъ.

— 441 —
Истинностьта на горнето не е несъмнително, толкова повече,
че генералъ Столйтовъ имаше много недоброжелатели, които
по всвки начинъ се стараяха да му напакостятъ, Казваха още,
че сл^дъ въпроса на Скобелева, генералъ СтолЪтовъ се отдъ 1 -
лилъ отъ него съ сълзи на очите, и пр^зъ всичкото време на
боя беше на най-опасното место — подъ пушечните изстрели.
Боя продължаваше да кипи съ гол-вма ожесточеность по
палата линия. 5-а и 6-а дружини получиха запов-вдь отъ пол-
ковникъ Панютина да се приближатъ до стрелците за атака.
По едно време татъкъ, вдясно отъ 3-я дружина, се чу пол-
ковата музика, която свиреше любимия Скобелевъ маршъ. Сжщия
маршъ подхванаха и другите полкови музикантски хорове, които,
акомпанирани отъ топовнигб и пушечни гърмежи, огласиха ця-
лата розова долина.
— „Встать!" скомандува дружпнния командиръ.
— „Встать!" подхванаха ротните командири.
— „Ружье волно!"... „Шагомъ маршъ ! и И дружината
съ развито знаме, като се равняваше по двсно-фланговия пъ 1 -
хотенъ полкъ, юнашки и безстрашно закрачи напръчгъ.
И живата стена отъ полкове и дружини — всички съ
разв^яни знамена, подъ звуковете на полковите музики, стройно
вървеха напр^дъ, безъ да гледатъ, че на среща имъ летяха хи-
ляди смъртоносни снаряди и куршуми, които опустушаваха редо-
вете имъ. При всичко това, опълченците б^ха обхванати отъ нео-
писуемъ ентузиазмъ. Азъ не мога да пр-вдамъ ония войнственнп
чувства и онази дивна морална сила, които се четяха въ очите
на войниците за свободата на България; азъ немога да опиша
онази жажда за отмъщение за петь-вековното страдание на
българския народъ, която вълнуваше душите на шипченските
герои и ги тласкаше напредъ. . . .
Наст&пватъ полковете и дружините подъ звуковете на
полковите музики, които като че ли се мжчатъ да заглушатъ
топовните и пушечни гърмежи. Настжпватъ те и вървишката
сключватъ редовете на излезлите отъ строя ранени и убити
войници. Но ето, татъкъ къмъ десния ни флангъ, а следъ
минута и по целата бойна линия, се зачува гръмогласното п
дружно „ура", „ура", което заглуши и музика, и топовни п
пушечни гърмежи; „ура", ехото отъ което, като морски вълни
се понесе къмъ северъ изъ долищата и възви шенностите и от-
несе заедно съ нашия приветъ на Шипченските защитници, и

— 442 —
радостната вЪстъ за превземани ето на Шейновския укрвпенъ
лагеръ. Въ отговоръ на това „ура" отъ турските укрепления
се раздадоха пушечни залпове, но залпове не дружни — не
уверени.
Неприятелската батарея срещу нашия леви флангъ се
сне отъ позицията, а оная отъ центра, следъ дружното „ура",
вече не се чуваше. Цялата първа линия се хвърли на не-
приятелската укрепена позиция. Втората линия почти бътомъ
следваше задъ първата, за да може въ решителната минута
да я подържи.
Но що е това? Първата линия премина стрелковите не-
приятелски ложементи, расположени покрай корията и втората
се вече приближи. По цвлата линия се раздаватъ отделни пу-
шечни гърмежи. Ей тамъ право само предъ 3-я дружина се
раздаваше една безпорядъчна, съвс/вмъ непонятна, стрелба. . .
Стигнахме укрепленията и гп преминахме, а противника се не
вижда Само убитите и ранените се търкалятъ по позицията.
Безпорядъчната стрелба, обаче, се още продължава. Оказа се,
че неприятелския складъ съ патрони е билъ подпаленъ. Най-
насетне пий видехме и протпвника. Не далеко, къмъ пстокъ, се
виждаха неприятелските табори, но те беха вече безвредни
за насъ, те беха сложили оръжието си предъ победителите —
тв беха военно- пленни.
Когато ний заехме Шейновския укрепенъ лагеръ, къмъ
северо-истокъ и истокъ все още се чуваха топовни гърмежи.
Тамъ турските войски водяха ожесточенъ бой съ отряда на
Святополкъ- Мирски, който още отъ тъмни зори се бореше съ
нееравненно по-многочисленъ противникъ; за туй полковете отъ
16-а дивизия, като оставиха една часть отъ войските да па-
зятъ, заедно съ опълченците, пленените турци, продължиха
настъплението къмъ истокъ. Но скоро и тамъ гърмежите се пре-
кратиха. Турците и тамъ беха сложили оръжието си. Поднръ
се оказа, че само кавалерията, черкезите и башибозуците спо-
лучили да пзбегнатъ общата участь на турските войски и от-
стъпили къмъ Стара-Загора.
Въ битката при шейновския укрепенъ лагеръ най-много
се отличиха 5-а и 6-а дружини, които испърво беха въ вто-
рата линия — подпръ стрелците. При това 6-а дружина на-
стъпваше срещу десния, а 5-а — срещу левия флангъ на
противника. Тая последнята, на чело съ дружпнния командиръ

— 443 —
майоръ Попова, се явп на помощь на първата линия въ най-
критическия моментъ, а именно, когато първата линия, отблъс-
ната отъ противника, отстъпваше. Дружината, наедно съ стрел-
ците, безъ да пустне изстр^лъ, се хвърля върху противника
съ викъ „ура" и го накарва да напустне укрепената си по-
зиция — окрайната на шейновската гора.
Тукъ опълченците лътнаха за почивка. Турците отстъпиха
бътомъ на около 200 крачки и заеха втория редъ ложементи.
Слйдъ кратка почивка въ първите ложементи, стрелците п
опълченците съ щиковете си отблъснаха противника и отъ вто-
рите ложементи. При това опълченците въ първата линия до тол-
кова се стремили напредъ, щото е требвало да ги въздържатъ.
— Стойте, къде се увирате като „угоръчш"; не виждате
ли, че резерва остана далеко назадъ? викали стрелците.
Сега предстоеше да се превземе неприятелския редутъ
отъ където противника ни поражаваше съ шрапнели.
— Напредъ, юнаци, на батареята! Извиква храбрия ко-
мандиръ на 4-а рота, поручпкъ Николаевъ, и пръвъ скоква
въ окопа, но следъ неколко крачки той пада тежко раненъ
въ крака.
Като се превзе неприятелския редутъ, 5-а дружина, по
заповедь на дружпнния командпръ, майоръ Попова, настъпи
напредъ, при това 1-а и 2-а рота беха испратени въ десно,
3-я рота настъпи право напредъ — въ гората, а 4-а рота се
отдалечи въ лево, като преследваше турците изъ дворовете и
къщята на с. Шейново. Същевременно въ центра противника
срещна настъпавшите съ страшни пушечни залпове и шрапнели,
които опустошаваха нашите редове. Отряда залегна за почивка
предъ решителния ударъ. Но подъ целъ дъждъ куршуми и
гранати не се стоеше. Редовете редеяха и за туй началството
скоро поведе войските въ атака.
Въ това време 1-я батальонъ отъ углпцкия полкъ, по-
срещнатъ съ силенъ убийственъ огънь, се спре и легна. По
командата: „встать" и „напредъ", батальона не се помръдва
отъ местото си. Знаменосеца неколко пъти искача напредъ;
батальонния командиръ зема знамето и се мъчи да поведе ба-
тальона, като извиква „подиря мп юнаци", но батальона пакъ
не го последва: като че ли войниците беха приковаип на
местото или вкаменени. Всичките старания на офицерите да
приведатъ въ съзнание вцепенените войници, оставатъ напразно,

— 444 —
при веичко, че вече двама ординарци — единъ слвдъ другъ
пр-вдаватъ строгата запов-вдь на полковникъ Панютина — ба-
тальона да наст&пва. Най-после пристига самъ полковникъ
Панютпнъ. Той взема знамето, тръгва напрЪдъ и чакъ тогава
неподвижния батальонъ става и като хала се понася напрЪдъ.
Скоро слЪдъ нрввземанието на редута съ двътв орхдия, 3-я
рота отъ 5-а дружина се присъединява къмъ 1-а и 2-а роти
отъ сжщата дружина и като обхващатъ тилния неприятелски
редутъ, накарватъ защитниците му — една рота, единъ щабъ
и двама оберъ- офицери — да сложатъ ор&жието си и да се пръ 1 -
дадатъ въ шгвнъ. Следъ това тия части отъ 5-а дружина се
сппратъ край гората къмъ е. Скиречево и испращатъ верните
си изстрели по обърнатата въ бътство турска кавалерия и рас-
пръсната пехота.
На левия флангъ на позицията 6-а дружина показа не
по малъкъ въ общата атака героизмъ. И тамъ опълченците
геройски се биха, и тамъ, начело съ храброто си началство,
неудържимо летяха сръчцо куршумите и гранатите на неприятеля,
като пр^взимаха неговите укрепления. Още при първата стре-
мителна атака, турците и тамъ не успаха : тв скоро се пустнаха
да бътатъ, следъ което б"вха принудени да сложатъ оръжието
си пр-вдъ победителя.
Голямо упорство показаха турците на Шейновския бой.
Боя съ щикове се водеше почти по целата бойна линия съ
големо и отъ двете страни ожесточение. Най-после, турците
не можаха да спратъ победителите ; гвхното упорство се сломи о
щиковете на стрелците, опълченците, угличаните, и казанците.
Въ ржцвте на победителите останаха много пушки, патрони,
шгвнни, две ор&дия п едно знаме. Когато единъ отъ опъл-
ченците взелъ знамето и се изкачилъ на укреплението, при
него дохожда единъ фелдфебелъ отъ стрелците и го взема
отъ него.
— Дай знамето, да го занеса на генералъ Скобелева,
казва фелдфебеля, и простодушния опълченецъ дава знамето.
Въ 5-а дружина почти всички офицери беха ранени, а
именно : щтабсъ-капитанъ Рогозински и поручикъ Николаевъ
тежко, капитанъ Розановъ, щабсъ-капитанъ Шепилевъ и под-
поручикъ Гуджевъ легко, майоръ Амосовъ и подпоручикъ Валд-
неръ контузени. Долни чинове убити 21 и ранени 106 человека.

— 445 —
Пр^вземанието на Шейновския, силно укр1шенъ лагеръ
се оповести съ дружно, гръмовито „ура", което огласи цялата
околность на шейновката позиция, въ центра на която много-
хилядната турска войска, съ пашите и други офицери, съ на-
ведени надолу очи, очакваха съ трепетъ да прЪдстанатъ пр-вдъ
отмъстителя за извършените отъ техъ зверства надъ християн-
ското население, Да, тв треперяха отъ страхъ и очакваха за-
служено наказание за своите дела, но русския войникъ и ди-
сциплинирания опълченецъ, начиная отъ редника до най-висшия
офицеръ, не бие лежащия, не отмъщава. . . .
Сп^бдъ прЪвземанието на шейновскитв укрепления, дру-
жините се расположиха въ центра на шейновската позиция. Не
далеко отъ гвхъ беха спрени доведените шгвнни турци, за
пазянието на които се испратиха отъ дружините по две роти.
Когато дружината се разположи на бивуакъ, съ разреше-
нието на дружинния командиръ азъ тръгнахъ да разгледамъ
неприятелската позиция. Скоро, обаче, се отказахъ отъ това
си желание, защото не бехъ въ състояние да гледамъ гроз-
ните следи на ожесточената битка. Наистина, тукъ по целата
позиция се търкаляха падналите убити и ранени войници.
За техъ сега никой и не се грижеше. Едни отъ ранените
се гърчаха въ предсмъртна агония, други се прививаха отъ
болки, безъ да пздаватъ гласъ, а трети — турците — съ
нескриваема злоба призоваваха проклятие върху гяурите . . .
Тамъ же, по къмъ западъ, предъ турските укрепления,
облени въ кръвь, още се търкаляха по земята нашите ранени.
Санитарите още не беха успели да ги прибератъ.
Когато се върнахъ на бивуака, азъ забъчтйзахъ на една
полянка группа турци на коне, окрхжени отъ войници отъ 16-а
дивизия. Азъ се приближихъ при трупната. Това се оказаха
шгвнни турски офицери съ конете си и коняри съ конете на
отсхтствувавшите офицери. Повечето отъ конете беха добри,
но мене, особенно ми се харесаха отъ техъ два ата отъ чиста
арабска кръвь. Едина сивъ, а другия доресть, последния бе
раненъ въ плешката и накуцваше. Сивия се водеше отъ единъ
макаръ съ летни дрехи, но чисто облеченъ турчинъ. Азъ
предложихъ на този турчинъ да ми продаде ата и му дадохъ
20 турски лири.
— „Ефендимъ", азъ не мога да ви продамъ ата, ми от-
говори турчина, защото не е мой. Той е на пашата. Запове-

— 446 —
дайте, вземете го безъ пари, за което ще ви бвда благодаренъ,
защото ми е жалко да гледамъ гладно бедното животно, та и
мене ще отървете отъ да се грижа за него. Турчина подведе
при мене ата и ми подаваше повода му. Азъ, обаче, не го
взехъ и започнахъ да изглеждамъ и избирамъ нвкой другъ
конь. Между многото, азъ съгледахъ единъ не високъ, но красивъ
и бодъръ конь, който и пром^нихъ за моя, като дадохъ не
турския офицеръ отгоръ 1 5 турски лири. Въ сжщото това вр^ме
дойде при мене денщика ми Трайко.
— Ваше благородпе, се обърна къмъ мене той, оставете
този конь и ми позволете да ви взема ей отъ онзи яхжръ два
добри кона, и той ми показа на яхжра.
На това азъ заповйдахъ на Трайка да не смие да взема
отъ квдвто и да е и каквото и да е. Трайко млъкна.
Въ сжщото това врйме дойде майоръ Чиляевъ. Той отъ
далеко видб сивия атъ и извика турчина който го държеше.
— Ей „гелъ бурда" и когато турчина се приближи,
прибави къмъ денщика си Бондаря; „вземи коня".
Турчина подаде повода на коня, направи селямъ и се от-
тегли. Сжщия този атъ впоследствие б^ше продаденъ на пол-
ковнпкъ Кесякова за 200 полуимперияла, а ранения атъ бъчпе
купенъ отъ прапорщикъ Ю. за три турски лири.
— Ваше благородие, ето ги вижте, какви добри коне
водятъ денщицигв на щабсъ-капитанъ С. и поручикъ Д., а азъ
вървя пъчпа, нЪкакъ не ръчпително, пакъ се обади Трайко,
като ми показа на казанитЕ денщици, които б-вха възсвднали
на добри коне и водяха още по единъ.
Азъ не отговорихъ нищо. По-нататъкъ ср^щнахъ двама
казаци, които водяха по два коня и ги попитахъ, нъчиа ли да
ми продадатъ единъ отъ гвхъ.
— Защо не? Ваше благородие, „извольте" изберете си,
отговориха казацит^.
Азъ указахъ на единъ високъ бвлъ, макаръ п твърди
слабъ, но, види се, добъръ конь.
— Колко ще ми вземете за бъ^лия? попитахъ азъ.
— Дойдете, колкото щете, ваше благородие, ми отговори
единия казакъ.
— Дайте, седемь рубли, прибави другия.
— Азъ извадихъ седемь рубли, дадохъ ги на казака и
подиръ това казахъ на Трайка:

— 447 —
— На ти конь! Доволенъ ли си сега? Но Трайко никакъ
ие криеше своето неудоволствие. Намусенъ и сърдитъ, той
отговори, по-скоро, самъ на себе си.
— Хмъ, другите взематъ по два коня безъ да платятъ
пара, а вий давате за такава кранта 160 гроша.
СлЯдъ това, видехъ майора Чиляева, че се бе спрЪлъ
при двама казаци, натоварени съ магазинки — кавалерийски
пушки. Азъ подсвирнахъ на новия си конь, той си наостри
ушите и се пустпа съ единъ твърде силевъ за ръста си тръсъ.
— Ваше високоблагородие, дайте ми два полуимперияла,
пушката е добра, съвсвмъ нова, казваше еданъ отъ казаците.
Майоръ Чиляевъ, действително, държеше една съвсвмъ нова
магазинна пушка.
Такава с&що нова пушка и азъ купихъ отъ сжщигв
казаци за 2 полуимперияла.
Окачихъ я пр"взъ рамо и напълно доволенъ отъ двойното
приобрвтение, тръгнахъ къмъ дружината, квдъто, за щастие,
по-рано бъ-хъ испратилъ Трайка. Казвамъ за щаетие, защото
ако беше дошелъ съ мене, то можахъ да остана съ едпнъ
конь, както останахъ безъ пушка.
По п&тя ме присръчцна генералъ Томеловски.
— Подпоручикъ, предайте пушката на казака, ми запо-
вяда генерала.
Напраздно азъ обяснявахъ, че пушката е моя, че съмъ я
купилъ въ прис&тствието на дружинния си командиръ за два
полуимперияла. Генерала повтори заповЪдьта си да пр-вдамъ
пушката, като прибави, че имало височайша запов^дь : всичките
пушки и добри коне да се събиратъ и испращатъ въ Русспя.
Требваше да дамъ пушката. Но генерала непрестанно изгле-
ждаше и новоприобрътенпя ми конь.
— Има си хасъ и коня ми да вземе, си помислихъ азъ.
Генерала, обаче, не заповяда да си дамъ и коня. Види
се, че не бе харесалъ ръста му, или пъкъ не беше увйренъ,
че е отъ турците.
— Хмъ, височайша заповъ\дь! Нъчцо невероятно! Но азъ
не ще оставя тхзи работа и ще изискамъ да ми се повърнатъ
двата полуимперияла, си казахъ азъ въ слухъ.
Когато майоръ Чиляевъ се върна на бивуака, азъ му за-
явихъ претенция.

— 448 —
— Добре, азъ ще доложа на генерала, ми каза той, но
струва ми се, че нищо отъ това нвма да излезе.
Деньтъ — 28-и Декемврий, още отъ сутриньта беше
мраченъ и студенъ, а надвечерь задуха остръ студенъ вЪтъръ
и завали снътъ.
3-я дружина се отведе при една группа колиби, въ които
опълченците се разместиха за нощувание; но колибите се ока-
заха недостатъчни и за туй нбкои отъ опълченците се распо-
ложиха подъ открито небе, като си накладоха огневе. Дру-
жиннпя командиръ отиде да нощува у свой единъ приятель,
който билъ заелъ една добра офицерска колиба. Ротните ко-
мандири се разместиха, кой к&двто можа, а азъ съ още единъ
офицеръ и Трайко тръгнахме да търсимъ нвкоя праздна колиба.
Най- насетне, слЗздъ дълго лутание, нпй се приближихме до
една колиба, въ която не се чуваше разговоръ и която пред-
полагахме да е праздна.
Влязохме въ нея, но току до сами входъ нагазихме на
човешки трупъ. Чуваше се никакво хъркание. Трайко драсна
кибрптъ и запали св^щь, която той винаги носеше въ джебътъ
сп, и пръдъ очпгв ни се представи една грозна картина. Току
до входътъ на колибата лежеше на гърбътъ си единъ войникъ
отъ 1-а дивизия, и нъчцо говореше, като наричаше имена и
викаше: „матушка и батюшка" ; близо при него се бе свилъ
въ кълбо другъ — отъ сящата дивизия, но този не мърдаше
— види се, да бе свършилъ смвтката си съ този лъжовенъ
свътъ. По-нав&тръ лежаха двама турци: едина раненъ въ
шията или главата, защото цълото му лице бе подуто, а другия
— въ гърдите. Тъ и двамата бъха въ съзнание. Последния
се оплакваше отъ силна болка и жажда за вода. Но отъ кадв
да я вземешъ?
Обстановката бе далеко отъ да е привлекателна, но немаше
какво да се прави : требваше или да нощуваме въ колибата,
или — подъ открито небе, и ний предпочетохме първото.
Трайко ни предложи нвколко галети вместо вечеря. Азъ
взехъ една отъ техъ, заглозгахъ я, но не вървеше, пресядаше,
и азъ оставихъ галетата; с&щото направи и другаря ми. Лег-
нахме сп.
— Ами какво ли ще бжде ако некой башибозукъ, или
фанатикъ турски войиици се вмъкнатъ презъ нощьта въ коли-
бата? казахъ азъ на другаря си.

— 449 —
— Ваше благородие, живъ не ке го оставимъ да влезе
въ колибата, каза Трайко, азъ цвла нощь некемъ да спимъ.
Нощьта беше студена. Студъ царуваше такъвъ, отъ който,
както казватъ, дърво и камъкъ се пукатъ. При всичко че ний
б"Бхме въ колибата, острия въчъръ като съ шило промушваше
гвлото ми. Л/вгнахъ гърбъ съ гърбъ съ другаря си и отъ силното
уморявание и прекараните въ безсъние нощи азъ веднага
заспахъ. Съня ми, обаче, бъчпе непродължителенъ, защото
студътъ просто сковаваше костите, а особенно краката. Азъ
бехъ принуденъ пр^зъ нощьта няколко п&ти да ставамъ, което
правеше и другаря ми. Колкото се отнасяше до Трайка., той,
действително, не мигна пр-взъ цялата нощь. Бътпе приблизително
средъ нощь, когато въ колибата се зачу силно хъркание. Трайко
драсна кибритъ и запали свЪшъта. Турчина съ разрязаната шия
береше душа, а другия продължаваше да п&шка и да призо-
вава аллаха.
XV.
29-и Декемврпй. — Едвамъ що бъчпе започнало да се
разсъмнува и ний се събудихме. Въ колибата царуваше пълпа
тишина. Нъ-маше вече ни охкания, ни жалби.
Види се, ранените да еж заспали, си помислихъ азъ и,
като въ отговоръ на моята мисъль, Трайко се обади.
— Умреха, ваше благородие, всички умреха прЯзъ нощьта.
Незабавно ний станахме и се опжтихме къмъ дружината.
Трайко бързаше напредъ да види конете, които беше оставилъ
при другите въ дружината коне. Сладъ малко и азъ отидохъ
да ги видя. Трайко бе турилъ на моя коня достатъчно сено,
а на бели.; имаше едва ли една ока.
— Трайко, защо не далешъ повече сено на белпя конь?
попитахъ го азъ.
— Нема сено, ваше благородие, отговори той натъртено.
— Ако нема повече сено, вземи отъ моя конь и дай
на белия.
— Стига му толкова, той не заслужва повече : нема хар-
манъ да вършее я, сърдито отговори Трайко.
Горкия „Белашъ", както се виждаше, беше падназъ въ
немилость у Трайка.
29

— 450 —
На бивуака на 3-я дружина още никой не се виждаше.
Опълченците, които снощи биха останали подъ открито небе,
пр"Бзъ нощьта се распръснали изъ колибите, за да се скриять
отъ пронизвающия вътъръ. Едва часть отъ гвхъ се поместили
въ конюшната, но съ разсъмнувание, цълата дружина бъше
въ сборъ. Само нъмаше още дружинния командиръ. Тъй като
колибитъ, както казахъ и по-горе, беха препълнени, а да се
сбди вънъ на едно место беше студено, то азъ съ моя Трайко
тръгнахъ, както и вчера, по позицията.
На всека крачка се виждаха следи отъ разигравшата се
тукъ вчера трагедия: много отъ ранените, безъ всвкаква ме-
дицинска помощь, лежаха още на бойното поле.
Горкит^ ! Не имъ стигаха лютите рани, но требваше още
да стоятъ ц-вла дълга и студена нощь подъ открито небе.
Тукъ, по позицията, ранените бъха пр^имущественно турци, а
тамъ, къмъ западъ отъ батареята, която беше превзета вчера
отъ 5-а дружина, опълченци и войници отъ стрелковата бри-
гада и 16-а дивизия.
Орждията още си стояха на местото, прп техъ имаше
караулъ отъ неколко войника отъ 16-а дивизия, които беха
си наклалп огънь и се греяха. Около огъня имаше и ранени
опълченци и русски войници, прибрани и донесени отъ кара-
улните долни чинове.
— Ваше благородие, измъчихме се да носимъ тези не-
щастници, които се търкаляха и викаха за помощь предъ
позицията, се обърнаха къмъ мене караулните, а още колко
има напредъ? Слушайте, слушайте, ваше благородие, какъ
впкатъ. И действително, татъкъ къмъ западъ се чуваше жало-
стенъ викъ.
— Азъ неколко пжти пращахъ, ваше благородие, каза
ми старшия на караула, да кажатъ да прибератъ нещастните
ранени войници, но въ такова време, где ще ги намеришъ?...
Турските укрепления се отличаватъ съ своята солидность
и многочисленность. Предъ батареята, у горичката, беха по-
строени окопи за стрелците и резервите. По самия край на
тая горичка имаше ложементи, въ които, както въ укреплението
на батареята, имаше много ящпци съ патрони и гранати. Задъ
първата линия се виждаха други укрепления. По цел ата по-
зиция имаше колиби, отъ които войнишките не се отличаваха
съ здравина и удобство, за туй пъкъ офицерските, — особенно

— 451 —
ония за висшите офицери, беха обширни, съ удобства п даже
съ комфортъ.
Още когато бехме на Шипка и Зелено-Дърво много се
говореше за мизерията въ която се намирала туреката войска
на Шипка и Шейново. Говореше се, напримеръ, че войската
търпяла недостатъкъ въ храна, фуражъ, дрехи, патрони, гра-
нати и пр. Между това, тукъ, въ шейновския лагеръ, на всека
крачка се срещаха складове съ разни продукти : бълн галети,
сухари, орисъ, бобъ, стафиди, масло, даже смокини и портукали.
Освънъ това, тукъ се намериха и много медикаменти за ране-
ните и болните. Колкото пакъ се отнася до патрони и гранати,
то такива имаше безъ брой. Намърп се даже голяма сума пари.
Юнкеръ Дуковъ, родомъ българпнъ — македонецъ, състоявши
при генералъ Скобелева въ качество на ординарецъ — пре-
водчикъ, като минавалъ покрай една голъ*ма и добра барака,
съгледалъ щубзъ отворената врата много пълни торби и като
се убвдилъ, че това еж пари — хазната, повикалъ единъ опъл-
ченецъ, турилъ го на часи и слъдъ това доложилъ на генералъ
Скобелева.
Ако еж търнвли турците въ нъщо оскждность, то това е
било въ дрехи. Наистина, повечето отъ турските войнпци беха
облечени само съ мундири, п то испокъсанп ; обущата имъ пъкъ
беха плитки еменпи или опинци. Всичките съ фесове, върху
които н^коп пмаха увити чалми.
Днесь на 29-и Декемврий нова радость, ново тържество!
Когато се върнахъ при дружината, научихъ се, че турците
ва шипченската позиция се предали на генералъ Радецки.
И тъй, слЪдъ Османъ-пашовата армия, се предаде на победи-
телите, слйдъ ожесточенъ бой, и шипченско — гаейновската на
Веселъ-паша армия, въ която се брояха повече отъ 40,000
войника, 70 орждия, 4 паши, много щабъ и оберъ-офицери
и 10 знамена. Всичките складове на тая армия останаха въ
ржцътъ на победителите.
Получи се заповъдь отъ щаба на опълчението, дружините
да бждатъ приготвени п отведени на определеното место за
панахпда, която ще се отслужи за падналите въ вчерашната
и оняденшната битки войници. Дружините се отведоха на една
поляна, гдето беха пристигнали частите и отъ 16-а дивизия.
Всичките войски се построиха въ батальоннп колони въ
една лпния. Дружините — на левия флангъ. Часа въ 11
29*

— 452 —
сутриньта генералъ Скобелевъ, възсЬдналъ на белъ конь и съ-
провожданъ отъ многочисленната си свита, се показа отъ къмъ
левия флангъ. Раздаде се командата: Мирно, очи на л^во!
Генералъ Скобелевъ, като стрела минуваше пр^дъ фронта
на войските и поздравляваше войниците съ думите: „здорово
молодщ>1". Сл"БДъ като поздрави всичките войници, полковете
и дружините се построиха въ каре.
Отслужи се панахида, а следъ нея молебенъ.
Следъ молебена генералъ Скобелевъ благодари опълченците
съ сл-Бдующитъ 1 думи :
— Юнаци! благодаря ви за добрата служба и юначе-
ството, което вий показахте въ вчерашния бой. Вий, юнаци, се
бихте не по лошо отъ вашите другари по оръжието — войниците
отъ русската армия, която армия сюществува повече отъ 200 г.
Когато благодареше русскигв войници, генерала имъ каза:
— Благодаря ви братци ! Вий съ помощьта на българските
опълченци, които се държаха въ битката примерно, превзехте
шейновския укр^пенъ лагеръ и пленихте защитниците му. 1 )
Когато Скоболевъ свърша р^чьта си, съ разрешението на
дружипния командиръ, азъ изл-взохъ пр^дъ фронта при гене-
рала и заявихъ претенция за взетата ми отъ генералъ Томе-
ловскп пушка, връзъ основание на височайший приказъ.
сенка отъ гнбвъ и негодование се появи на лицето на
генералъ Скобелева.
— Идете при генерала, ми заповяда Скобелевъ, и му
кажете, че азъ заповедвамъ да ви даде пушката.
Азъ се обърнахъ и си заехъ местото.
Следъ распущанието на войските, генералъ Н., който
вчера командуваше левото крило, се приближи при 6-а дру-
жина и благодари офицерите и опълченците, съ следующите думи:
— Азъ на васъ съмъ задълженъ за успеха на левия
флангъ, каза той; два п&ти моите храбри войници се хвър-
ляха на неприятелската позиция, но и двата п&ти беха отблъ-
снати съ големи загуби. Но 6-а храбра дружина тъкмо на
време дойде на помощь, и тогава се сломи упорството на
турците.
*) Въ в. „Голосъ" N0. 2-й отъ 1878 г. б^ше поместена телеграмага на Н. И. В.
главвокомандующта, въ кояю между друго се казваше : двъ- орждая б1ха взети отъ
българските дружини, които се биха блистателно.

— 453 —
О

— 454 —
Отъ местото на молебена, нвкои войскови части отъ ско-
белевия отрядъ потеглиха къмъ Казан лъкъ, а дружинитЕ оти-
доха по местата си, гдъто имъ се готвеше храна.
Още отъ местото на молебена, азъ отидохъ при генералъ
Томеловски, който се оказа да е билъ комендаптъ на шейнов-
ския лагеръ и управлението па когото се намираше на едпа
могила между Шипка и Шейново, гдъто бЪха направени ня-
колко доволно солидни постройки.
— Ваше пръвъсходителство, днесъ слЪдъ молебена азъ
заявихъ на генералъ Скобелева претенция, за гдъто вие вчера ми
отнехте пушката, казахъ азъ на генерала. Негово пръвъсходи-
телство ме прати при ваше пръвъсходителство да ви прЪдамъ
заповъдьта му да ми повърнете пушката.
Генерала Томеловски, както се казва, обърка конците.
— Подпоручикъ, защо ми правите неприятности? Защо
не дойдохте при мене и азъ щъхъ да ви дамъ пушката, ми
каза той мегко.
— Какъ ще дойда, ваше пръвъсходителство, когато азъ
вчера ви доложихъ, че пушката купихъ въ присжтствието на
дружинния си командпръ и ви молихъ да ми я не вземате.
Генерала се почеса по врата, слъдъ това извика единъ
казакъ и му заповъда да донесе магазинката ми. Азъ взехъ
магазинката си и тържествующъ се върнахъ при дружината.
Часа въ 11, когато офицеритв отъ дружината се каняхме
да объдваме и бъхме пратили за ястие отъ александровската
кухня, дойде ординареца на дружинния командиръ и ни пръ-
даде заповЪдьта му незабавно да се явимъ при него.
— Въроятно, ще тръгнемъ въ походъ, си казахме ний.
Оказа се, обаче, че майоръ Чиляевъ ни билъ викалъ да
се хвърлимъ въ атака на батареята, състояща отъ всевъзможни
закуски и шишета съ разни ракии, коняци и вино. Наистина.
въ една доволно голъма и топла стая, на широкия одъръ,
върху бъла покривка бъха нередени горнитъ закуски, на които,
действително, ний се нахвърляхме съ голъма ярость. Но майоръ
Чиляевъ още повече ни изненада съ добрата супа и пирожки,
печенигв кокошки, г&ски и шишъ кебапъ. Отъ 24-и декември
вечерьта днесь за пръвъ пжлъ си съблякохме шенелитЪ отъ
гърбътъ. Отъ 24-и декември не само не бъхме Ъли топла
храна, но положително всичко връме гладувахме, като утоля-

— 455 -
вахме до негде гладътъ си съ сухари, а жаждата съ свтЪгъ. Но
за туй пъкъ днееь ядохме, може да се каже, и за миналите дни.
Следъ обеда друживния командиръ ми съобщи, че съмъ
прикомандируванъ, временно, къмъ 5-а дружина да командувамъ
рота, тъй като тая дружина, следъ боя бе останала съвсвмъ
безъ офицери. Неприятно ми беше да се деля отъ дружината,
но нБмаше какво да се прави. Угвшавахъ се съ това, че съмъ
временно командируванъ. Беха прпкомандпрувани с&що и отъ
1-а дружина поручпкъ Рямски-Корсаковъ, отъ 4-а дружина
норучикъ Колеспнскп и отъ 6-а дружина поручикъ Сократовъ.
Още т&зи сутринь шгвннпгв турци, подъ охраната на
опълченците, се пспратпха къмъ химитлийските лозя — между
с. Шипка и с. Химитлии.
Азъ се явихъ нз майоръ Попова, дружпнния командиръ на
5-а дружина. Едновременно се яви на с&щия и подпоручикъ Стоя-
новъ, родомъ българинъ, който до тръгванието на опълчението
отъ Велено-Дърво за Химитлии, служеше въ Вопинския полкъ,
всичкото време бъчпе на Шипка, а въ време на шейновския
бой състоеше при генералъ Столъ"гова. Ний двамата бехме на-
значени временно командующи роти въ 5-а дружина.
Следъ това отпдохъ въ селото Хпмптлип да впдя ранените
офицери. Както казахъ по-горе, това село отстои отъ Шейново
на 5 — 6, а отъ Шипка на 6 — 7 версти. Селото Химитлии е
потънало, както и другите села въ розовата долина, въ фрук-
тови градини, отъ къмъ северъ, по полите на Балкана, съ
лозя и триндафилови градини, а отъ къмъ югъ — съ плодо-
родни нивя и пасбища. Населението му (турско) е богато. Това
се виждаше по хубавите кжщя съ широки дворове, които при
всичко, че бе расположена на близо многочисленна армия,
беха препълнени съ всекакъвъ имотъ. Въ к&щята въ изобилие
се намираше маджунъ, медъ, ошафъ, орехи и прочее. Въ дво-
ровете имаше големи купи сено и слама, около които се виждаха
домашни птици и добитъкъ. Въ хамбарите се намираше запасъ
отъ разни храни. Жителите беха напустнали селото, щомъ се
показаха надъ него русейте.
Ранените офицери и долни чинове беха разместени по
кжщята. Азъ обиколихъ всичките офицери отъ дружините, а
тъй сжщо и турските. Тези последните беха поместени от-
делно. Изъ между ранените офицери отъ 5-а дружина най-
сериозно бе раненъ щабсъ-капитанъ Рогозински, кракътъ на

— 456 —
когото въ коленото беше раздробенъ. По отзива на докторите
раната му още повече беше станала опасна, вследствие на
многото изгубена кръвь. Следъ 4 деня бъдния капитанъ Рого-
зински предаде Богу духъ. Офицерите, расположени около
оджаците, излеждаха бодри и охотно разсказваха впечатленията
си отъ кървавия бой. Напротивъ, турските офицери, съ наведени
надолу глави, седяха илп лежаха безъ да продуматъ дума, и
даже на въпросъ не охотно отговаряха, особенно на онЬзи,
които носяха умразния за т^хъ „ешилъ калпакъ", и които те
наричаха комита. Обиколихъ и ранените опълченци. Те беха
сжщо расположени около огъня. Огъ бледните имъ лица се
виждаше, че те испитватъ страшни физически болки, но беха
весели и въ възбудено състояние. Тб, както и офицерите, може
би, стотний пжть си расказваха разни епизоди отъ онзиденшния
бои, бъха твърде доволни, че най-насетнъ имъ се представи
случай да накажатъ угнетителитъ на България, като съжаляваха,
че не ще можатъ да вземата участие въ окончателното уни-
щожение на турската армия и пръвземанието на Цариградъ.
Единъ отъ опълченците отъ 6-а дружина расказваше, съ
какво нетърпъние и досада тъ чакали да ги пустнатъ въ атака,
когато турците на левия флангъ на позицията бъха вече
два пжти отблъснали първата линия; какъ техния ротенъ
командиръ, капитанъ Якобсонъ, ги повелъ напръдъ, но още
въ началото на атаката билъ раненъ въ главата и лицето му
било облъно съ кръвь, но при всичко това той останалъ при
ротата и бъгомъ я повелъ на турското укрепление.
— Целата дружина, заедно съ войниците отъ 16-а дивизия,
като единъ се хвърлиха въ турските укрепления, защитниците
на които ни срещнаха съ залпове въ упоръ, а подиръ и съ
щикове, расказваше единъ опълченецъ. Ний имъ викаме: „тес-
лимъ", „теслимъ", а те, кучетата, викатъ ли викатъ: „урунусъ
гяуръ-комитларъ".
— Проклети турци! Виждатъ че еж окржжени и че ги
избиватъ като псета, се обади другъ опълченецъ, но все се
увиратъ право на щика.
— Биятъ се синковците юнашки и юнашки умиратъ за
„девлета и падишаха", се обади други.
При това, тукъ се разсказваха за частни подвизи на
опълченците.

— 457 —
Въ други кжщя беха поместени опълченци отъ 5-а дружина.
Те още по-распалено раеказваха впечатленията си отъ вчерашния
бой. Расказътъ ииъ ее свеждаше къмъ това, какъ опълченците
неудържимо се стремили напрЪдъ, какъ пристигнала нашата
верига, посрещана отъ страшните турски залпове, и какъ се
хвърлили на турските укрепления, и то безъ ротните си коман-
дири, които биле паднали преди да достигнатъ до укрепленията.
— Тукъ, при турските топове, разсказваше единъ опъл-
ченецъ, се започна настоящий бой. Осв^нъ звънтението на
щиковете, хърканието на умирающите, охканието на ранените
и виковете: „удряйте, мушкайте, юнаци, дойде часъ да си
отмъстимъ" и прочее, друго нищо не се чуваше.
На връщание отъ с. Химитлии по п&тя ме срещна по-
ручикъ Бейнеръ, който идеше отъ Габрово.
— Кого виждамъ? извика той, като ме види; нима вий
сте живъ и здравъ? Ний се научихме, че сте паднали убитъ,
а братъ ви вече ви оплаква и е просто убитъ оть скръбъ.
Той отслужи даже и панахида.
Азъ разбрахъ, че моята фамилия е била смесена съ оная
на убития унтеръ-офицеръ Кисса.
Заговори се, че опълчепието щЪло да конвоира шгвннигв
турци до Търново.
— Има си хасъ да се окаже този слухъ истиненъ! Това
ще означава край на военните действия за опълчението, каз-
ваха офицерите.
Колкото се отнася до опълченците, те гореха отъ не-
нависть къмъ пленниците, — главните виновници за удале-
нието имъ отъ театра на военните действия и причините да
не взематъ участие въ съвършенното съсипвание на турската
армия. Впрочемъ, всички още се утешаваха, че това може да
бжде само слухъ.
Врвмето продължаваше да е студено. Целата долина беше
покрита съ тънъкъ слой ледъ, вследствие на който мхчно се
вървеше. Снегътъ който навале нощесь, беше схетенъ отъ
ветъра на преспи. Казваха, че п&тя отъ позицията св. Никола
за село Шипка билъ полжително непроходимъ отъ дебелия,
като огледало гладъкъ ледъ, а между това презъ този п&ть
требваше да се спущатъ не само войниците, но и артиллерията
и всичките войскови обози. За туй днесь се испратиха неколко
роти опълченци да раскопаватъ леда по п&тя. Когато 4-а рота

— 458 —
отъ 3-я дружина отивала на работа, на чело съ ротния си
командиръ, поручикъ Данаилова, коня на последния се плъз-
налъ и падналъ наедна съ Данаилова. При това падание Да-
наиловъ си строшилъ двата малки пръста на лавата ржка.
Слухътъ че опълчението ще конвоира шгвннигв турци,
се потвърди. Това обстоятелство, повтарямъ, направи твърди
лошо впечатление на опълченците.
— Ний сме постжпили въ опълчението да се биемъ съ
турцит^, а не да конвоираме шгънни, казваха опълченците.
Намъ сега нр ни остава друго, освйнъ да се разотидемъ.
Не по-малко б-вха недоволни и офицерите, толкова повече,
че те сега, когато напълно се убедиха въ юначеството и не-
устрашимостьта на опълченците, които въ нищо не отстхпваха
на боевите си другарп — русските войници, жаждаха да се
срещнатъ пакъ съ противника.
— По какви съображения се испраща опълчението да
конвоира пленените турци, трудно е да се разбере, казваха офи-
церите. Въ всеки случай, началството съ това назначение прави
една капитална грешка: излиза просто, че оставятъ вълците да
пазятъ стадото.
Наистина, при всичко че опълченците до нейде беха
удовлетворени съ одържаната отъ насъ надъ турците победа,
но все по-добре беше да не се назначаватъ те да конвоиратъ
турците, защото впечатленията отъ турските зверства надъ
нещастните задбалкански българи не мбжаха тъй скоро да се
забравятъ. Не беше съвсемъ невероятно опълченците, въ време
на конвоиранието, да отмъстяватъ на нЬкои отъ кръвниците,
които опустошиха прекрасната Южпа България и еъсЬкоха
толкова народъ.
На 2-п Януарий се испрати отъ Шейново за Търново
едната часть отъ турските пленници, конвоирани отъ 2-а, 3 я,
4-а и 10-а дружинп, а на 3-и Януарий се испрати другата
часть, конвоирана отъ 1-а, 6-а и 9-а дружини. Съ втората
партия и 5-а дружина напустна шейновския укрепенъ лагеръ,
гдето тя, за искупвание свободата на България, бе оставила
толкова скжпи жертви.
Щомъ тръгнахме отъ бивуака, редовете въ ротите се раз-
бъркаха. По плъзгавия пять, понеже цвлото постранство беше
покрито съ гладъкъ слой ледъ, опълченците съ трудъ вървяха,
а отъ студъ едва можаха да държатъ пушките си. Наистина,

— 459 —
студътъ бе до толкова големъ, щото отъ дишанието по брадите
и мустаците се образуваха висулки отъ ледъ, а по клепачите
на очите — скрежъ.
Въ 10 часа сутриеьта дружината стигна въ с. Шипка,
или по-добре да кажа, на местото гдето беше хубавото, бо-
гато и потъналото въ лозя, фруктови и тръндафилови градини,
с. Шипка. Въ това село, както се казва, турците камъкъ на
камъкъ не беха оставали. Само голите, почернели отъ димъ
високи стени на изгорената черква напомняха, че тукъ преди
неколко месеци, красиво се растилаше при полите на Балкана
това село, жителите на което беха препълнени отъ радостното
чувство, че доживели да се видятъ освободени отъ турското
робство.
— Горките! кжде ли се скитатъ те сега немили недраги?
питаха се опълченците.
А колко отъ техъ лежаха сега въ студената земя, жертви
на студа и глада! При видътъ на развалините и човешките
кости, които тукъ тамъ се търкаляха, цела буря отъ злоба и
ненависть обхващаше целото същество на человека. Ами какъвъ
ли е изгледа на Нова-Загора, Стара-Загора, Гюнелийската ма-
хала? и др.
Не, не требваше да се назначаватъ опълченците да кон-
воиратъ пленните турци! . . .
Започнахме да се покачваме на горе по извилистия п&ть,
който беше покритъ съ дебелъ стой ледъ. Макаръ въ миналите
дни опълченците и да беха ископавалп и нарезвали леда, но
по него много трудно се вървеше. Почти на всека крачка
опълченците и конете се плъзгаха, падаха и се търкаляха на
долу. Въ тоя страшенъ мразъ всички бехме потъналп въ потъ.
Като вървехъ по пжтя, азъ съгледахъ около единъ камъкъ
една сгушила се человеческа фигура, която се оказа жена.
— Защо си легнала тукъ? попитахъ азъ жената. Ставай
да вървишъ; ще замръзнешъ.
Жената не отговори нищо, само още повече се сгуши и
ме изгледа съ нескриваема злоба и ненависть.
— Ставай, ставай и върви, тукъ ще замръзнешъ, и каза
единъ опълченецъ, като я подбутна съ кракъ.
— Качъ, савушъ гяуръ! и други още проклятия изсипа
т&зи жена. Това беше туркиня, види се майка на некой вой-
никъ, дошла да види чадото си.

— 460 -
На повторното ми предложение да стане да върви, а ако
не може да п помогнемъ, тя пакъ завика.
— Махай ее отъ пр^дъ очите ми гяуръ! не ти шд по-
мощьта, аллахъ ще ми помогне . . .
— Я виждъ я, каква е сербезъ, се обади единъ опъл-
ченецъ. Пръдлагатъ й да я избавятъ отъ смъртьта, а тя про-
клина. Кучето си е куче, свърши той.
Не изминахме и 200 крачки, пакъ с&щата картина. Току
до самия пхть лежаха трима турци, двоица отъ които беха вече
заспали съ сладкия пръдсмъртенъ сънь, а третия, на моето
предложение да стане и да върви, отговори, че не може, по-
неже краката му биде замръзнали. По-горъ отъ твзи, на самия
н&ть се търкаляха нъколко трупа.
Съ голъмъ трудъ се искачихме на първата възвишеность
по-долу отъ Поповата гора. Огъ тукъ на горе п&тя бе по-добъръ.
Влъво отъ шоссето, на склона на единъ долъ, осамотени стър-
чаха много и доволно солидно направени колиби. Види се, въ
тъзи колиби да е билъ расположенъ ближайшия за Шипка, а
въ случаи на нужда и за Шейново резервъ.
Огъ Поповата гора започваха турските укрепления. Цъ-
лото пространство отъ тукъ на горе, бъше изровено и по него
грозно се извиваха, въ нъколко реда, твърде солидни бдин-
дажнровани окопи, редути и люнети. До това мъсто, гдвто
п&тя пръминува отъ западния на неточния склонъ на възви-
шенностьта, нищо не свидетелствуваше, че тукъ на шипчен-
ската възвишенность, едновременно съ шейновския бой е имало
горещо счепквание между противниците. Но при предните не-
приятелски укрепления, вдвено отъ предгорпето на св. Никола,
предъ очите ни се представи грозна и сърдцераздирателна
картина. Тукъ и отъ двете страни на п&тя беха натрупанп
единъ върху други — като дърва, много трупове на войници,
преимущественно отъ 14-а дивизия, паднали въ боя на 27-и и
28-и Декемврий.
Когато генералъ Радецки, казватъ, получилъ отъ левата
колона на Святополкъ-Мирски неблагоприятни известия, той
на 28-и Декемврий направилъ неколко отчаяни атаки на не-
приятелските укрепления, но билъ отблъснатъ съ големи загуби.
Тези именно паднали войници сега се и търкаляха по ш&тя.
Чудно нещо, какъ началството не се бе погрижило да
се прибератъ и погребатъ падналите за верата, царя п оте-

— 461 —
чеетвото войници, а ги беше оставило до еега да се търкалятъ
цо пътя и да служатъ за храна на хищните зверове и гладните
псета! Най-лошото, както казахъ и по-горе, беше това, че
видътъ на тия трупове оставяше най-тягостно впечатление на
останалите живи войеици. Около тая грамада человечески гвла
се търкаляха няколко облени още въ прасна кръвь турски
войници . . .
Пристигнахме при казармите на свдловината; тукъ вла-
дееше мъртва тишина. Истъпкания снътъ и черните още прасни
гробове задъ стоманената батарея, въ които беха заровени
далечъ отъ родния си край и ближните си падналите въ бит-
ките войници, свидетелствуваха за това, че тукъ недавно еж
живели, ей въ онези хладни колиби, хиляди и хиляди борци
за освобождението на България.
Сирехме се за почивка. Но каква почивка въ такова сту-
дено време и на такова место! Всички гледаха часъ по-скоро
да стигнемъ въ Габрово и да се расположимъ за нощувание
въ топли къщя. Не се беше още мръкнало, когато пристиг-
нахме въ града. Мнозина отъ габровските жители беха излезли
вънъ отъ града да срещнатъ победоносните опълченци които
сега встъпваха въ Габрово съ своите трофеи — шгвнните турци.
Те, както и целия български народъ, тържествуваха по случай
превземаншгго на Шипка и шгвнението на турската армия. Въ
града имаше силно движение. Много отъ бежанците, располо-
жени въ околните села и градове, беха пристигнали тукъ и се
готвяха да вървятъ за родните си места.
Азъ се спрехъ на квартирата въ която живееше братъ
ми. Той, като се бе научилъ, че съмъ здравъ и читавъ и че
скоро ще пристигна въ Габрово, беше излезналъ да ме посрещне
далечъ предъ града.
Огъ ЗО-и Декемврий още азъ се чувствувахъ не до тамъ
добре. Види се, отъ петь дневно постение въ време на мину-
ванието Балкана, а подиръ отъ наяжданието ми. плътно съ
изобилна храна, се породиха силни болки въ стомаха ми, които
продължаваха да ме мъчатъ. Освеиъ това, една тъпа ревматическа
болка чувствувахъ и изъ целата си лева страна. По тъзи при-
чина азъ не излезохъ въ града, ощо повече, че сутрпньта ни
предстоеше да отпътуваме за Търново. Турците беха разместени
по ханищата и по къщята, и още отъ вечерьта имъ беха
раздадени порционни пари, за да си купятъ за пъть храна.

— 462 —
Отъ вечерьта азъ взехъ разрешение отъ дружиннпя ко-
мандиръ сутре рано да замина за Търново, а отъ тамъ за
Етена, тъй като 5-а дружина нвиаше да ее отбива въ Търново,
а щъчие да върви право за тоя градъ.
На 3-п Януарий беше издаденъ отъ главнокомандующия
сл^дующия приказъ по двйствующата армия:
„Доблестни войски отъ поверената ми армия!
Велико и безпримерно дело е извършено отъ васъ. Едвамъ
измина единъ м-веецъ отъ като беше взетъ Плевенъ еъ всичката
неприятелска армия, и вий, сл^ць като разбихте неприятелските
полчица въ софийската долина п завладяхте неговия укрйпенъ
лагеръ — Орхание, гнездо на високия троянски балканъ и,
най-после, като пленихте ц-влата шипченска армия, вий сте
задъ Балкана.
Нито суровата зима съ страшните мразове, нито безп&тпето
на балканите, нито бурите и ветровете не ме спряха да ви
дамъ заповъдь да мините възвишен ноститъ. Азъ твърдо вйрвахъ,
че за русския войникъ нъма нищо невъзможно, когато той знае,
че това го желае царя, че това е заповядано отъ началството.
И вий отидохте: едни се катериха по скалите, като се
заравяха въ снъта; замръзнали падаха на острите камъне и,
безъ хлебъ, безъ огънь, все се стремяха напредъ; м&княха на
рамената си орвдията, и, най-сетне, биха и плениха враговете.
Тамъ гдето навикнатите горци не биха могли да минатъ, ми-
наха русскигв полкове, орадия, забиха се русските знамена;
други, — почти, затрупани съ снегъ, като се отбраняваха отъ
врага, който искаше да скъса нашата линия и да попречи на на-
шето движение, отиваха сами съ юнашко наст&шгение и удържаха
врага отъ да даде помощь на своите. Трети — до поясъ въ
ледена вода, боряха се съ бурния Дупавъ, за да запазатъ
преправата.
Всички испълнихте своя дългъ добре, честно и безропотно.
Целия светъ се очуди на васъ, а въ „матушка" Руссия вече
кънтятъ камбаните и въ Божиите църкви народа се моли за
здравието и вашата слава. Огъ менъ, герои, за веичката ви
безпримерна служба, за лишенията и търпението, за вашето
мъжество и храбрость, приемете задушевното ми „спасибо".
Не намирамъ думи, да отблагодаря васъ, — началници,
— генерали и офицери. Всички вий разделихте лишенията и
трудовете наедно съ нростпте реднпци и служихте за личенъ

— 463 —
примЪръ въ иепъднение на дългътъ си. Сърдечно „спасибо"
на тебъ, покоренъ, неустрашимъ, вечно добъръ и беззаветно
храбъръ русски войникъ ; — съ тебъ за мене нъма преграда,
нъчиа нищо невъзможно.
Още малко усилие, и нвма съмнение, ний славно ще до-
зършимъ възложеното на насъ велико двло за славата на царя
и нашата майка — Руссия".
На 5-и Януарий сутриньта, азъ и братъ ми съ нераз-
делния Трайко заминахме за Търново. По п&тя срещахме много
бежанци отъ Южна-България, които безъ да гледатъ на дъл-
бокия снвгъ и страшния студъ, бързаха да си отиватъ на ба-
щините си огнища. — Зеръ натеглили се бъха горките на
чужбина? Но какво ли пакъ ги очакваше тамъ дома, гдето
всичко е разорано, изгорено и оплячкосано?
По п&тя тукъ тамъ се търкаляха човешки трупове отъ
пленнптъ 1 турци, повечето отъ гвхъ промушени съ щикъ . . .
За почивка и обедъ се спряхме въ Дряново. Въ Търново
стигнахме на мръквание.
Тукъ сега не се забелязваше такова движение и множество
народъ, както въ времето на отбраната на шипченската позиция.
Тукъ сега имаше твърде малко войски и то онези, които щеха
да конвоиратъ турските пленници. Сжщо малко се забелезаха
и носители на кокардите и вагайкитв — чиновниците отъ
компанията на Когана и пр., малко имаше тукъ да расправятъ
приготвеното големо количество фуражъ и пр., а по-големата
часть отъ тия „орли" сега, вероятно, летеше по оголените
южно-българеки села и градове и събираше оцелелия отъ тур-
ците имотъ — фуражъ и провиянтъ.
Презъ всичкото време на отбраната на шипченските ви-
сочини и обсадата на Плевенъ и Русчукъ, — центра на дви-
жението, стратегическия пунктъ — беше Търново ; за туй всека
една, ако и незначителна, несполука твърде болезненно се е
отразявала на търновчани, които се бояли и грижали за участьта
на отечеството, армията и своята. Но за туй пъкъ те сега
тържествуваха.
Спрехме се въ хотела, който беше почти празенъ. Следъ
една малка почивка, азъ отидохъ заедно съ брата си, да се
видя съ семейството на баба X. П. Всички исказаха своята
искренна радость за моето уцвлявание, тъй като и те се били

— 464 —
научили, че съмъ падналъ убитъ при Шейново. Баба хаджийка
се ечете за обидена, като ее научи, че съмъ се спрълъ въ хана.
— Срамота е да имате приятели и да се спирате на хотела,
каза ми тя, и безъ да гледа на моето извинение и протеста
ми, излезе отъ стаята и даде заповъдь на слугата да ми до-
несатъ дрехите отъ хотела, а коня мп да настанятъ въ яххра.
Азъ требваше да се покоря на ръшението на гостоприем-
ната домакинка.
На 6-и Януарий ходихъ при доктора, който, слъ\дъ като
ме прътледа, пръдппса ми никаква микстура и растривания.
На 8-и Януарий сутриньта, слъдъ като се распростихъ
съ брата си, вуйка си и гостоприемното семейство, азъ тръгнхъ
за Елена.
Когато прпстигнахъ въ манастиря св. Никола, който е рас-
положенъ отъ д^сна страна на п&тя, на една твърди живо-
писна мъстность, и се намира почти на половината п&ть отъ
Търново за Елена, 5-а дружина, пристигнала тамъ пръди единъ
часъ, се готвеше вече да тръгва. Нъкои отъ офицерптъ, обаче,
бъха още въ стаята на игумена, гдъто слъдъ закуската доис-
пиваха последната чаша вино. Азъ влъзохъ въ стаята на
игумена, която се отличаваше съ съмнителна чистота и имаше
твърдъ 1 бъдна обстановка. За туй пъкъ игумена се оказа твърд*
гостопрпеменъ и разговорчивъ. Той гощаваше офпцеригв, съ
каквото далъ Господь, и ги черпеше съ хубаво старо винце,
което твърдъ 1 много имъ се б* харесало п имъ бъчпе поотвър-
зало язицигв. Между разговора, игумена не премълча отъ да
не каже, че мънастиря билъ твърд* много пострадалъ отъ чи-
новниците, съпровождани отъ казацп, въроятно, отъ коганов-
ската компания.
— Кокошки, гжски, овчици, па и едъръ добитъчецъ имаше
мънастиря, казваше игумена, хамбаригв бъха пълни съ храна,
а двороветъ съ купи слама, а сега, както виждате, нищо нъма!
Но добъръ е Господь! Той пакъ ще даде. Ний благодаримъ
Бога, че мънастиря ни уцъля, а много ли оставаше до съспп-
ванието му? Ако турцитъ не бъха се спръли на 22-и Ноемврий,
мънастиря безъ друго щъше да б&де унищоженъ. Да благослови
Господь дъснпцата на царя Александра и да му даде добро и
здраве за много години, за гдвто истегли меча си за освобож-
дението на българския народъ отъ робството.

— 465 —
Игумена още много щеше да говори, ако офицерите не
беха бързали да ивлезатъ.
Отъ мънастпря дружината изведнъжъ започна да се спуща
въ теснината на реката Др^нска, като минуваше покрай една
възвишенность, покрита съ раскошна кория. Спустнахме се долу
п тръгнахме, испърво, по левия брътъ на буйната река, после,
като минахме пр^зъ единъ шгвмъ мость на десния бр"Бгъ,
започнахме да се въскачваме по планинския пжть, който кри-
вулеше по възвишенностьта и по нейде просто висеше надъ
самата река. Тукъ п&тя беше твърди мжченъ за вървение,
защото, освенъ че беше стръменъ и тесенъ, но и каменистъ.
Дружината настигна на това место полската батарея, която
сжщо отиваше за Елена. Тая батарея много затрудняваше дви-
жението на дружината, тъй като твърди често опълченците по
единъ, а най-много, по двама минаваха тесните мъста на пжтя,
покрай орхдията, и то надъ самата пропасть. Конете до тол-
кова беха измхчени, щото едвамъ влячаха 4-и фунтовигв ор&дия.
По нейде, на по-стръмните места, впръгаха още по два и по
четири коня за да измъкнатъ оръдието.
Най-после, дружината, излезе отъ теснината и се спустна
въ една доволно живописна долина, по която ех расхвърлени
богати и красиви села, пвкои отъ които беха твърдя много
пострадали отъ турското нашествие на 22-и Ноемврий.
Като погледнахъ назадъ — твснината пръзъ която ей
сега минахме, и си припомнихъ за турското нападение на
градеца Елена, азъ като че ли на ново пръжив^хъ старо- за-
горския бой съ всичките му ужаси. Азъ живо си пр^дставихъ
бътството на обезумялото отъ страхъ население, отстъплението
на опълченци, кавалерия и артилерия, писъците на децата и
плачовете на майките, които хвърляха по пхтя рожбите си
на произвола на садбата. За наше щастие, турците, както въ
Стара- Загора, тъй и тукъ, не се въсползуваха отъ своята победа.
Наистина, при Стара-Загора, Сюлейманъ-паша знаеше, че на
3 — 4 версти отъ десното му крило, се намираше отряда на гене-
ралъ Гурко, — обстоятелство, което го накара не само да спре
преследванието на разбитите опълченци, но и самъ да избега
съ армията си къмъ Кара-Бунаръ.' Но защо и тукъ, при Елена,
се бе спрелъ той ? Между това, какъвъ ужасъ щеше да наведе,
каква тревога щеше да направи, ако той настжпеше къмъ
Търново !
30

— 466 —
Дружината се спре за почивка въ с. Яковци. Следъ малко
на бивуака около кръчмата се събра множество народъ —
мжже, жени и деца, да видятъ българските „юйски*.
Беше се стъмнило, когато дружината пристигна въ градъ
Елена, причакана край града отъ испратенитъ' напръ-дъ квар-
тиериери. Дружината бе расположена въ няколко к&щя, н^кои
отъ които беха твърди много пострадали отъ турците.
Еапрпм-Ьръ, прозорците и вратите беха извадени, а сълбите
съборени, види се, за горЗшие. Офицерите се расположиха въ
к&щата на даскалъ Никифора, който се оказа баща на моя
старъ приятель още отъ ученичеството му въ николаевския
пансионъ, а сега артиллерийски поручикъ, Никифоровъ. Даска-
ловата к&ща, за очудвание, бе останала съвършенно цвла и не
повредена, но имота му, както въобще имота на всичките
еленчене, билъ разграбенъ отъ турците. Гостолюбивия домакинъ
ни посрещна твърде радушно и ни нагоети добре.
Домакина ни расказа, че се билъ носялъ упоренъ слухъ,
че множество черкези п башибозуци се готвяли да нападнатъ
на града Елена. Този слухъ се потвърждавалъ отъ появяванието
на башибозуци въ некои отъ ближните български села, въ
които биле избпти много българи,, а оетаналото населепие се
било спасявало съ бегство, като оставяло вспчкпя си пмотъ на
произвола на сждбата. Това май приличаше на Стара-Загора
— предъ боя на 19-и Юлий. По тая причина дружините
пристигнали тукъ по-рано, се тъкмели сутре рано да заминатъ
за марянската позиция — същата тая позиция, която русейте
заемали до 22-п Ноемврий. Впрочемъ, за това че дружините
сутре заминаватъ за позицията, ни казаха и самите офицери
отъ казаните дружини.
Сутриньта на 9-и Януарий азъ излезохъ отъ квартирата
съ цель да разгледамъ града. Града Елена представляваше
печална картина. Той беше полуразрушенъ. При напущанието
на града отъ турците, последните вдигнали всичко каквото
можали, а онова което не успели да вдигнатъ, напримеръ,
складове съ храна, подпалили. Мнозина отъ еленчените се беха
подслонили между стените на полусъборените си к&щя, но при
все това, те беха по щастливи отъ техните по кръвь и стра-
дания братя — южно-българските бежанци.
На разеъмнувание 2-а, 3 я и 6-а дружини заминаха за
марянската позиция, а 5а дружина остана въ Елена.

— 467 —
Тукъ, въ Елена, научпхъ новината, че вместо генералъ
Стол-втова, за началникъ на опълчението щЪлъ билъ да се
назначи, или даже билъ назначенъ генералъ-майоръ Давидовъ,
бивши командиръ на 54-й п. мински полкъ, въ който полкъ
азъ служихъ презъ време на неговото командувание. Генералъ Да-
видовъ бе настоящи „русски служака", началникъ предаденъ
на своето дело, за което не жалеше трудъ и енергия. Като
челов^къ, той бвше добродушенъ и справедливъ, съ които
качества печелеше любовьта и уважението на своите подчинени.
Азъ лично не съвсбмъ симпатизирахъ на Стол^това и
винаги бихъ пр^дпочелъ за началникъ генерала Давидова, но
въ дадения случай съжалявахъ за неговото сьгвняванпе. Гене-
ралъ Столътовъ бКлпе организатора на българското опълчение;
той го води въ боевете, въ които неговите въспитанници се
отличиха съ своята храбрость, р^шптелность и самоотвърженность,
и, следователно, него требваше да оставятъ да довърши поч-
натото ДБЛО.
Времето беше студено и мрачно. Квартирата ми беше
добра и топла, но на душата ми нещо тегнеше, па и ревма-
тизма, който още повече се усили, силно ме безпокоеше, Пове-
чето отъ времето пр-вкарвахъ на квартирата въ обществото на
даскалъ Никифора. Той се оказа добъръ събесвднпкъ, челов^къ
съ богатъ умственъ п нравственъ запаеъ. Даскалъ Никифоръ
не веднъжъ ми расправяше за много работи отъ миналите
мрачни за всеки българинъ времена. Най-много расправяше
за турското нападение па Елена и за бездействието на рус-
ското началство.
С&щигб разкази б-вхъ слушалъ още въ Габрово и Търново
и, нри всичко това, те беха интересни, защото се расказваха
отъ человът, който е билъ очевидецъ на тия печални събития.
Яа 11-и Януарий и 5-а дружина се премести на горно-
марянската позиция, която отстоеше отъ Елена на 7 — 8 версти.
Тая позиция се простира пр-Ьдъ с. Гор.-Марянъ; отъ тамъ
върви по направление къмъ свверо-западъ до с. Дол.-Марянъ
и на юго-истокъ по рЪчицата Марянска. Дружината се распо-
ложи въ полусъборенигв колиби, въ които живели русскигв
войници. Въ такива сжщо колиби се помещаваха п другите
дружини. Тукъ ний заживехме съ с&щия, пъленъ съ извест-
ните зелено-дръвски прелести животъ.
зо»

— 468 —
Нашата марянската позиция въ много отношения от-
стъпваше на турската. Местностьта на първата беше пресечена
съ отделни възвишенности и долчинки, тогава когато турската
позиция по цвлата линия командуваше надъ нашата. Нашата
позиция беше твърд* слабо укрепена, съ малъкъ обстръмъ и
твърд* удобна бъчпе за обходъ отъ къмъ югоистокъ.
С. Гор.-Марянъ бъчпе съвсбмъ съсипано отъ турците.
Жителите му биле избътали и, само когато дружините заели
позицията, една часть отъ гвхъ се върнала въ селото си.
На 12-и Януарий азъ и подпоручикъ Стояновъ, сл"вдъ като
обиколихме цвлата позиция, се оп&тихме съ коне къмъ селото
Беброво. Намъ ни се щъчпе да видимъ селото на нашия другарь
д-ръ Миркова. Отъ Долни-Марянъ до Беброво имаше 4 — 5 версти.
— Съв-втвамъ ви, ни казваше даскалъ Никифоръ на 9-и
Януарий, когато ний офицерите се събирахме да разгледаме
околностьта на града, — съв-втвамъ ви, да не ходите много
на далечъ отъ града и да бхдете предпазливи, защото нашите
турци — тузлучани — съ народъ лошъ. Те преди войната,
па и сега, ни правятъ много пакости.
Ази си припомнихъ сега тия думи на даскала Никифора,
когато уловихме пхтя за Беброво. Въ околностьта царуваше
мъртва тишина. Жива душа не се виждаше. Но за туй пъкъ
видехме мъртво гвло. Бехме вече близо до селото, когато съ-
гледахме на самия п&ть челов-вческа фигура. Това беше обленъ
въ кръвь безжизненъ трупъ на една жена 35 — 40 години.
— Вероятно това ще е работа на башибозуците, каза
Стояновъ.
До селото имаше още не-повече отъ ! / 2 верста.
— Не е ли по-добр* да се върнемъ, казахъ азъ на
Стоянова, да не наекочимъ на нвкой башибозукъ.
И ний се спогледахме.
Нвкакво вжтръчнно чувство ме изобличи въ нереши-
телност!.. Азъ ударихъ коня си и ний продължихме пхтя за
Беброво, което не заслужаваше, собственно, такъвъ рискъ.
Това село не представляваше по своя изгледъ нещо ин-
тересно. Него била го постигнала сжщата участь, каквато и
Шипка. И тукъ само на едно место, въ центра, стърчеха нвколко
почернели отъ димъ стени. Всичко останало беше изгорено.
Такива картини, впррчемъ, се виждаха на всека крачка, тъй
като тукъ почти всичките български села б*ха изгорени.

— 469 —
За да прекараме времето по незабелязано, ний офицерите
и тукъ се събирахме, както и на Зедено-Дърво, на приказки.
Разбира се, разговора се въртеше вее около миналите, пълни
съ тревога и блесъкъ дни. Всвкой расказваше своите впечат-
ления отъ бойния животъ. Даваха се разни отзиви и различно
се критикуваше извършеното. Азъ ще приведа отзива за опъл-
ченците на едного отъ офицерите, когото ще нарека X. Тоя
отзивъ ми се вижда интересенъ, защото е твърде своеобразенъ.
— Азъ никакъ не се съмневахъ въ бойните качества,
храбростьта и решителноетьта на българските опълченци, каз-
ваше офицера, още повече, че азъ имахъ случай много пхти
личио да се убедя въ това. Азъ видвхъ, какъ безстрашно,
като слепи се увираха те напредъ. Такава самоотвърженность
и презрение къмъ смъртьта азъ не съмъ виждалъ, нито чувалъ.
Да, юнашки се биятъ опълченците, но, по мое мнение, техъ
ги тласка не некое възвишено чувство — за освобождението
на България, а просто жаждата за обогатявание. Впрочемъ,
азъ може и да греша, прибави той, но мисля тъй, защото
опълченците въ боя не оставяха нито единъ убитъ, или раненъ
турчинъ, безъ да му не претърсятъ джебовете.
X. не беше лошъ и пристрастенъ человекъ. Той почти
винаги се застъпваше за българите, когато другите ги нападаха;
за туй азъ останахъ крайно изуменъ, като чухъ неговото мнение
за опълченците. Разбира се, азъ възразихъ на исказаното
отъ него толкова по-енергично, защото, както въ сръбско-тур-
ската, миналата година, тъй с&що и въ настоящата война, не
бехъ виделъ нито единъ случай, щото доброволците въ Сърбия
и опълченците тукъ да предирватъ джебовете на убитите или
ранените турци. Напротивъ, азъ бехъ свидетель, какъ некои
отъ опълченците имаха пълна възможность да се обогатятъ
безъ да става нужда да се увиратъ на неприятелския щикъ.
Азъ ще приведа тука два случая. Опълченците отъ 3-я дру-
жина знаяха, че подполковникъ Калитинъ носи на кръстътъ
си кемеръ набитъ си злато. Знаяха те това, защото, въ време
на всичкия походъ по бивуаците, той, както и другите офи-
цери, се събличаше и кем«ра му се виждаше. Между това,
когато Калитинъ падна убитъ, на никого отъ носившите го
опълченци и въ умъ не дойде да му снеме кемеря, макаръ
само и за това, да не падне той въ рхцете на турците. Това
е първия случай. Когато убиха коня на полковникъ графъ
Толстой, той извика на опълченците:

— 470 —
— Юнаци! кобурите на седлото ех набити еъ злато,
който иска, да го вземе.
Но никой отъ опълченците не показа ни най-малко же-
лание да снеме кобурите, защото опълченците въ това време
беха въодушевени отъ други — по-възвишени чувства: осво-
бождението на поробеното си отечество. Тия два случая азъ
наведохъ на добродушния X. и той си взе думите назадъ,
като каза още веднъжъ, че той, като человъкъ, не е непо-
гр"Бшимъ. Слъдъ това X. расказваше най-подробно за дейст-
вието на дружината въ шейновския бой и юначеството на
опълченците. Тоя разсказъ бе повторение на онова, що се каза
по-горъ за с&щия бой. X. не скри пръ\пъ насъ своето него-
дувание противъ фелдфебеля отъ срълковата бригада, който
беше отнелъ отъ опълченеца знамето.
— Съ чужди ряцв жаръ гребатъ, каза той възмутено.
Самите войници казваха (азъ чухъ това съ собственните си
уши) на опълченците: „благодаримъ ви братци, вий повече
направихте отъ насъ".
Дошлите отъ града войници расказваха, че въ Елена ее
говоряло, какво гр. Русчукъ билъ превзетъ отъ руескигв войски.
Това известие се посрещна отъ всички ни съ големъ въсторгъ.
Но пъкъ се породи незадоволство отъ положението ни.
— Хмъ, другите се биятъ, а ний седпмъ въ колибите
като мишки, казваха некои отъ офицерите.
— Неужели тукъ въ колибите ще прекараме зимата? се
питахме всички.
Като отговоръ на това питанпе, бе заповедано на 14-и
Януарий дружините да се вдигнатъ отъ марянската позиция и
да се оп&тятъ къмъ северъ. Пристигнахме въ с. Ахметли (Кон-
стантинъ). За очудвание, селото, населено препмущественно съ
българи, се оказа цбло — - неизгорено, и паселението непо-
вредено. Впрочемъ, почти всичките села, които беха въ турски
ржцв, беха останали непокътнати.
Опълченците отъ 5-а дружина се разместиха изъ к&щята.
и яхжрите, а 3-я и 4-а дружини се опжтаха за селото Кипилово.
Ний офицерите се расположихме въ една твена и мръсна
кръчма. Следъ обедъ, току що бехъ излезалъ отъ к&щата да
подишамъ чнеть въздухъ, чухъ страшенъ детски писъкъ въ
съседнята к&ща, отъ прозорчето на която излизаше черевь
пушекъ. Азъ се затекохъ къмъ вратата на кжщата, но тя се

— 471 —
оказа затворена. Помжчихъ се да я отворя, но не можахъ. Между
това, децата отъ в&тре вее продължаваха да пищятъ. Най-
сетне, съ еиленъ ударъ съ кракътъ си азъ отворихъ вратата,
отъ която бликна цвлъ потокъ дпмъ. В&тре отъ гжстия димъ
нищо се не видеше и за туй азъ се спустнахъ на посоки
право къиъ местото отъ гдвто идеше писъка. Но не направихь
и две, три крачки, като се спънахь въ нещо и паднахъ; мо-
ментално азъ се вдигнахъ, грабяахъ две деца, които вече б^ха
между огненните пламъци и ги изнесохъ вънъ. Краката на де-
цата беха упърлени и полите на конопените имъ ризки за-
почнали беха да горятъ. Азъ притворихъ вратата, за да не се
усилва горението на расхвърленото по пода свно. Следъ малко
дойдоха опълченци и изгасиха огъвя. Благодарение само на
това, че вратата е била затворена и прозорчето беше малко,
огъня не е можалъ да се усили. Скоро пристигна оплашената
майка на децата, която ги била оставила при огъня, а сама
отишла за работа у майкини си. Бедната жена, не можеше да
намери думи да ми искаже своята благодарность.
На 15-и Януарий дружината напустна Ахметли и и се
опжти по направление къмъ Котелъ. Още вчера бе завалЪлъ
еиленъ дъждъ, който прЪзъ нощьта се обърна на снЬгъ. На
разсъмнувание задуха юженъ топълъ вътъръ. Снъта започна
да се топи и препълни коритата на буйните балкански реки.
Между това, мостове нБмаше; колкото е имало, турците ги
развалили. За да пръминемъ пръзъ буйнигв ръчици, дълбочи-
ната на които достигваше по два и повече метра, препреч-
вахме пръзъ тъхъ греди, по които и минавахме. При това,
не малко опълченци падаха въ реката, която ги носеше по
течението, но благодарение на приетите отъ началството мерки,
никакво нещастие не се случи. Още по-м&чно беше прекарва-
нието на конете и колата презъ реките; при такова едпо
прекарвание, паричния съндъкъ на 8-я дружина съ колата и
конете беше завлеченъ; и чакъ на третия день, когато водата
въ реката спадна, беше изваденъ. С&що се извадиха и много
пушки, които опълченците испущали въ реката, въ време на
преминуванието й. Вечерьта пристигнахме въ с. Стара-Река,
населено съ българи бедняци. Това се виждаше по к&щята,
дворовете и покъщнината имъ. Дворовете имъ праздни : ни
добитъкъ, ни сено, ни слама, нито домашни животни. Вгтрочемъ,
друго яче не можеше да бхде. Тукъ всичкото време с& вър-

— 472 —
лувади черкези и башибозуци. Ако у некои се намираше волъ
или биволъ, то това се дължеше на нвкоя щастлива случай-
ность. Къщите имъ беха тоже праздни: една две вехти
истъркани черги, котле, паници, корито, софра и ракла, това
имъ бъчпе всичката покъщнина. Въ стаите такава нечистотия,
щото на человЪкъ светъ се вие, като постои въ техъ. Никъде
не бехме срещали такава нечистоплътность, както у жителите
на с. Стара-Река. Вирочемъ, това се обясняваше съ обстоятел-
ството, че с. Стара-Рвка се намира въ центра на Тузлука,
населенъ прйимущественно съ турци, известни по своята
свир-впость. Тия турци аслъ не биха търпели ненавистните
имъ „гяури" да бъдатъ имотни. Щомъ н^кой тузлученинъ
— турчинъ е виждалъ у българина нищо хубво, не псключая
и жена, непременно му го отнималъ. Следователно, никакъ не
е чудно гдето тузлушкигв българи беха бедни. Но наплаше-
ните старо-речени се отнасяха и къмъ пристигналите въ селото
имъ опълченци почти враждебно. Те не искаха да ни пущатъ
въ къщята си да пренощуваме, а нвкои отъ техъ, особенно
младите жени, избегваха като напущаха къщята си.
Азъ впдехъ какъ една домакинка, когато единъ офицеръ
заповеда да искаратъ отъ яхъра двата й бивола и да поместятъ
неговия конь, започна да вика : — Вий сте по-лоши и отъ тур-
ците, те не постъпваха съ насъ тъй, както вий постъпвате.
При това, тя заплашваше, че ще измъкне отъ плета единъ пъртъ.
Домакинката собственно имаше право да не бъде доволна
отъ распорежданието на офицера : да й исхвърлятъ биволите отъ
яхъра въ такъвъ студъ бе равносилно да я лишатъ отъ по-
следния и най-необходимия за прехраната на челядьта й имотъ.
Дружината свари въ селото същата батарея, която бе
настигната отъ насъ въ еленската теснина Казваха, че артил-
леристите не съвсЬмъ добре се били отнасяли къмъ селенпте и
за туй тъзи последните ни посрещнали толкова недружелюбно.
На 17-и Януарий времето се разясни. Ний офицерите
се въскачихме по възвишенностьта, къмъ истокъ отъ селото, на
която турците биле построили единъ люнетъ, доволно солидни
окопи, а задъ техъ добри и удобни големи колиби за вой-
ниците си.
Огъ тази възвишенность се виждатъ нвколко села къмъ
северъ и северо-истокъ. Тъй като въ с. Стара-Река не се на-
мираха никакви продукти, то азъ и подпоручикъ Стояновъ,

— 473 —
като взехме една команда отъ 12 челов-вка и два товарни
коня, отправихме се въ ближнигв турски села, които се оказаха
съвсъмъ пусти: населението имъ бъше избягало. Тукъ тамъ се
сръчцаха изгладнъли и едвамъ влачущи се овце, крави, биволи
и коне. По улицитв на селата и околноетьта имъ се търкаляха
лешове отъ падналия добитъкъ, около които сновяха отстаналитъ
отъ господаригв си кучета. Кжщята съвършенно пусти. Само
въ едва к&ща сварихме единъ дъртъ побъл^лъ турчинъ. Той
се оказа глухъ, поне за такъвъ ни се представи, защото кол-
кото и да го распитвахме и да му викахме, той ни отговаряше
само, че не чува. Въ к&щата б^ха оставени много домашни
пръдмъти, като черги, юргани, бакъръ, човали пълни съ брашно,
храни въ хамбарите и пр. Въ нбкои отъ яхжритв видъхме,
вързани у яслите и умр-вли отъ гладъ и жажда, волове и биволи,
обстоятелство, което доказваше, че турцитв набързо напустнали
селото си. Войниците натовариха конегв съ ечемикъ, жито и
мисиръ, и като подкараха още и нбколко глави едъръ добитъкъ,
всички се завърнахме въ с. Стара-Рвка; но тъй като добитъка
едвамъ вървеше отъ слабость остави се на п&тя.
На 18-и Януарий пристигна отъ Котелъ въ с. Стара Ръка
волноопръд-вляющия се отъ 4-а дружина, Пустовойтовъ. Той
ни съобщи, че 3-я и 4-а дружина имали бой съ башибозуцигв
и черкезитъ 1 при с. Тича. Слъдъ упоритъ бой, противника
билъ разбитъ и распръснатъ. Въ този нещастенъ бой билъ
опасно раненъ бригадния командиръ князъ Вяземски.
Не му вървеше на бедния князъ: вече вторий п&ть го
раняваха въ тжзи война.
XVI.
На 19-и Януарий сугрииьта дружината напустна Стара-
Ижа и се оп&ти пръзъ горския п&ть за Котелъ. Тукъ отъ
Стара-Ръка до Котелъ по пжтя нъма нито едно село, за туй
дружината за почивка се спираше подъ открито небе и на мо-
крата земя.
Отъ сутриньта наросяваше дъждъ, а слъдъ пладнъ 1 задуха
свверенъ студенъ в-втъръ и дъжда се нръобърна на снътъ,
кой го падаше по очитъ ни и правеше вървението ни още по-
м&чно. Особенно студътъ стана нетърпимъ, когато надвечеръ
се въскачихме на възвпшенностьта.

— 474 —
На мръкваеие дружината пристигна въ гр. Котелъ. При
всичко, че на градския съв^тъ беше известно за пристигва-
нието на дружината, той не беше направилъ никакво рас-
пореждание за расквартируванието на опълченците. Бехме
принудени да чакаме градските агенти да ни укажатъ къ-
щята, въ които да настанимъ уморените и измокрени до кости
опълченци.
Единъ градски агентъ бвше опрйд-вленъ да покаже на
мене к&щята, въ които да се расположатъ войниците отъ моята
рота. Много отъ определените за ротата ми к&щя, обаче, се
оказаха затворени и на нашето тропание по прозорците и пор-
тите, отговаряха ни съ пълно мълчание. Между това опълчен-
ците трепериха отъ студъ, а агентпна свиваше рамена и не
знаеше какво да прави. Тогава азъ заповъ\дахъ на опълченците
да чупятъ портите и само по тоя начинъ те започнаха да се
отварятъ, като при това домакинките се извиняваха, че ги
било страхъ, понеже биле сами и не биле знаяли, че вой-
ниците еж българи. За наказание на онези, които не пущаха
доброволно опълченците въ кжщята си, азъ имъ назначавахъ
по целъ полу-взводъ. Когато свършихъ расквартируванието на
ротата, азъ отидохъ съ агентина въ кжщата, която бе опре-
делена за мене, но и тя се оказа затворена. Агентина се качи
на стената и викаше да отворятъ, но никой отъ в&тре се не
обаждаше. Агентина слезе отъ стената и ме поведе въ друга
кхща. Въ това време се приближи до мене едно 10 — 11 го-
дишно момче и ме попита, каде отивамъ, а като му казахъ,
че търся кжща, то ми каза:
— Господинъ капитанъ, ела въ нашата к&ща. Ний имаме
добра и топла стая. Близо е к&щата.
И момчето ме поведе, като ми показа още отъ далечъ на
една двуетажна съ прозорци на улицата кяща.
Разбира се, азъ побързахъ да се въсползувамъ отъ пока-
ната на малкия котленски гражданинъ и тръгнахъ съ него, а
когато видехъ отъ далечъ затворената порта, неволно си по-
мислихъ „дали ще я отворятъ"?
Между това новия ми познайникъ ме затрупа съ целъ купъ
въпроси: „какъ ми е името, отъ кжде съмъ, въ колко битки
съмъ влизалъ и проч." Стаята, която ми показа моя новъ малъкъ
приятель, се оказа доволно голема, удобна, чиста и послана
съ котленски губери. Тя, обаче, се оказа, както почти всички

— 475 —
котленски кящя, безъ соба. Топляха се само съ мангалъ.
Въ кжщата ме посрещна твърди радушно старата майка на
момчето — баба X. П. Тя бъ вдовица съ две дъщери и че-
тири сина, отъ които двамата — по-голъми се намираха въ
Добруджа, както почти всичките възрастни котленски м&же, а
двамата, малки, понеже училищата биле затворени, ходили на
майсторъ да се учатъ на занаятъ. Най-малкия синъ на баба
X. П. бъчпе онова момченце, което ме срещна на пхтя и по-
кани у дома си.
Въ Котелъ сварихме всичките дружини: 3-я и 4-а дру-
жини бъха се вече върнали отъ с. Тича. Огъ расказигв на
другарите и отъ котленци можахъ да науча слъдующето :
На 8-и Януарий била дошла отъ Сливенъ пръзъ с. Ме-
двенъ въ Котелъ една команда отъ 25 — 30 человъка русска
кавалерия. Тая команда била посръщната отъ котленци съ го-
лъма радость толкова повече, че тя се явила тамамъ на връме,
понеже въ околните турски села били се събирали много баши-
бозуци за да нападнатъ и разграбятъ Котелъ. Но какъвъ е билъ
ужаса на котленци, когато видълп, че на другия день кава-
лерията напуща града имъ и се връща въ Сливенъ! Котленци
не се съмнявали сега, че слъдъ напущанието на града имъ отъ
русситв, башибозуците навърно ще ги нападнатъ, и за туй тъ
побързали да испратятъ депутация въ Елена и Търново и да
молятъ началството, часъ по- скоро да испрати въ Котелъ войска.
По тая причина опълчението се вдигна отъ марянската позиция,
а на 15-и дружините, освенъ 5-а дружина, на чело съ генералъ
Столетова, пристигнали въ Котелъ и се расположили въ града
изъ к&щята. Въ същата нощь 3-я и 4-а дружини биле вдиг-
нати по тревога и на чело съ бригадния командиръ, князъ
Вяземски, испратени въ с. Тича, отстояще на около 10 верстн
отъ Котелъ — по Османъ-Пазарския п&ть, на което, споредъ
пристигналите избегавши отъ тамъ неколко жители, биле на-
паднали многочисленни башибозуци. За отблъсванието, именно,
на тия башибозуци биле испратени двете дружини и часть
отъ опълченската кавалерия.
На разсъмнувание — 16-и Януарий, дружините присиг-
нали въ теснината предъ селото. Башибозуците биле заели
командующите места, наблизо до реката на дефилето. По-го-
лемата часть отъ техъ биле расположени на отсрещната,
отвъдъ ръката, срещу устието на дефилето, възвишенность.

— 476 —
Скрити задъ камънаците и гробищата, башибозуците срещнали
дружинпт-Ь съ цвлъ градъ куршуми. За да пръчиинатъ най-
опасното м^ето, което силно се обстрелвало отъ противника,
опълченците се пустнали, въ разсипанъ строй, бегомъ. На
това, именно, место билъ раненъ князъ Вяземски въ лакътя
на левата ржка. Когато дружините минали теснината, подъ
командата на майоръ Редкина, заместника на князъ Вяземски,
4-а дружина се спустнала по течението на реката, преминала
я въ бродъ и ударила противника въ левото крило. Преди
да мине 3-я дружина реката, войника отъ 1-а рота отъ сжщата
дружина, Никола Алексиевъ, за да намери бродъ, се хвърля
въ реката подъ градъ на неприятелски куршуми. Въ местото
гдето се хвърлилъ опълченеца бродъ, обаче, не се оказалъ, но
тоя решителенъ постхпъкъ на Алексиева, който безъ малко
щелъ да му струва живота, ободрява целата дружина. Тогава
3-я рота оть дружината минува въ бродъ, а 1-а рота минува
по моста п всички се хвърлятъ на противника. Башибозуците
не дочакали щиковия ударъ, а заблаговременно се оттеглили
и се скрили въ горите.
Въ този бой отъ 3-я дружина падналъ единъ опълченецъ
убитъ и неколко ранени, между които и известния вече, станалъ
на решето отъ турските куршуми и ятагани, С. Моневъ.
Башибозуците не оставили на бойното поле своите убити
и ранени и за туй не се знае, каква е била техната загуба.
Да се преследва неприятеля, обаче, не е имало възмож-
ность, защото при дружините немало кавалерия, освенъ часть
отъ опълченската сотня. Впрочемъ, тукъ кавалерията неможеше
и да преследва противника, защото местностьта е гориста.
Башибозуците биле въоръжени съ пушки отъ разни сис-
теми, между които имало и Шнайдеръ и Мартини-Пибоди.
Дружините се върнали въ Котелъ на следующия депь,
като оставили въ Тича 2 роти, които, впрочемъ, с&що скоро
напустнали селото.
А че, действително, на Котелъ е угрожавала опастность
се доказва отъ нападанието на башибозуците на с. Медвенъ,
което отстои отъ Котелъ едва на 2 — 2 1 / 2 часа къмъ юго-
истокъ. Въ това село башибозуците съсекли 51 человека и
множество ранили. За да се накажатъ башибозуците, разбой-
ническото гнездо на които беха с. с. Садово, Кад&ръ-Факлии
и други, на 20 Януарий се испратиха 1-а и 3-я дружини,

— 477 —
подъ командата на храбрия майоръ Чиляевъ. — Щомъ се
научихъ, че 3-я дружина, въ която се числяхъ и азъ, заминава
за Садово, азъ отидохъ при дружинния командиръ да го моля
да каже комуто требва, да бада откомандируванъ обратно въ
дружината си, за да мога да взема участие въ предстоящия
бой. Но, за жалость, Чиляева азъ не намерихъ: той бъчие вече
заминалъ съ дружините. Отидохъ веднага при майоръ Попова,
командира на 5-а дружина, да го моля той да ми разреши да
ида съ 3-я дружина, но майоръ Поповъ ми отказа.
— Вий сте прикомандирувани въ дружината ми съ приказъ
по опълчението, ми каза той, за туй азъ лично да ви разреша
да вземете участие, съ 3-я дружина, въ предстоящия бой,
немамъ право. Идете въ щаба и помолете да ви разръчнатъ,
или пъкъ откомандируватъ обратно въ своята часть. Ако щаба
направи това, азъ немамъ нищо противъ, свърши Поповъ. И,
съ свойнственната му любезность и добродушие ми пожела успйхъ.
Въ щаба не се оказа нито генерала, нито началника на
щаба и за туй азъ се обърнахъ съ молбата си къмъ старшия
адютантъ, като му казахъ, че и майоръ Поповъ е съгласенъ
за откомандируванието ми, и че азъ ей сега ще тръгна да
настигна дружината. Следъ това излезохъ отъ щаба и отидохъ
на квартирата си, гдвто коня ми бъчпе вече готовъ. Азъ твърде
добре съзнавахъ, че тоя пост&пъкъ, най-малко, е своеволничение,
за което може да имамъ голяма неприятность, но пъкъ се чуст-
вувахъ просто не въ състояние да победя желанието си, което
ме побуждаше да взема участие въ предстоящия бой.
Понеже дружините още въ зори беха заминали и ако не
беха вече въ Садово, то требваше скоро да пристигатъ тамъ,
за туй, безъ да губя време, качихъ се на коня, ударихъ му
шпорите и той като стрела, ме понесе по сливенъ-котленския
пжть. Следъ единъ часъ азъ стигнахъ въ с. Медвенъ, гдето
се поспрехъ да си по-отпочине коня. Тукъ се паучихъ, че
дружината преди единъ часъ била заминала за Садово. Немахъ
време да узная отъ ееленитв подробно еа нападението на баши-
бозуците на Медвенъ. Узнахъ само това, че башибозуците не-
очаквано и стремително се биле нахвърлили върху селото, жите-
лите на което, изненадани, се пустнали да бегатъ кой накадето
му видятъ очите, а като се върнали въ селото, намерили изъ
улиците и дворовете 51 человечески трупа, отъ които нвкоп
биле до толкова насечени, щото неможели да ги познаятъ.

— 478 —
Едва що бехъ се въскачилъ на равнината между Медвенъ и
Садово, чухъ татъкъ напредъ нъколко пушечни гърмежи. Не
можеше да има съмнение, че дружините се беха срещнали
съ турците. Азъ пустнахъ коня си въ кариеръ и скоро видЪхъ
дружинитЕ, които, построени въ една линия, се беха спрели.
Плана за дМствпето противъ башибозуците, както се
научихъ по-после, билъ следующия : 1-а и 3-я дружини пгвли
да нападнатъ отъ фронта, а четите на войводите дЪдо Желю
и Панайота, на брой до хиляда человъка, които до сега биле
расположени въ с. с. Градецъ и Жеравна, щъли да нападнатъ
отъ възви шенностьта — къмъ западъ отъ с. Исуплии едно-
временно съ дружините на левия флангъ и тила на противника.
Освънъ това, къмъ дружинитв се бъха присъединили много
българи отъ Котелъ и околните села, въоржжени съ пушки
отъ разни системи.
3-я дружина се бе построила въ боенъ редъ въ две
линии — 1-а и 4-а роти въ първата линия. Ротите бъха раз-
сипали стрелкова верига. 2-а и 3-я роти бъха въ резервъ до
самия пхть — при турските гробища. 1-а дружина въ такъвъ
с&що редъ се беше построила вдъсно отъ 3-я дружина.
Когато се приближихъ до гробищата, 3-я дружина се вдигна
и наст&пи напредъ. Задъ камънаците на гробищата беха оста-
нали, налъгали, множеството отъ въор&женитв българи — добро-
волци, мнозина отъ които, щомъ турците откриха огънь и
куршумите забромчаха и засвириха, избътаха. На останалите
при гробищата доброволци азъ предложихъ, или да вървятъ
напредъ, пли пъкъ да се махнатъ съвсемъ. Тогава мнозина
отъ твхъ станаха и тръгнаха напредъ, безъ да гледатъ, че
неприятелските куршуми подсвиркваха въ въздуха и се плескаха
на около.
— Ами вий какво търсите тукъ? ме попита майоръ Чи-
ляевм, когато азъ му се явихъ.
Азъ му расказахъ на бързо за моята отл&чка отъ 5-а
дружина.
— Страхъ ме е, че вий можете да пострадате за произ-
волното напущанпе на частьта си, ми каза той.
— Знамъ, господинъ майоръ, но може би некой баши-
бозушки куршумъ да ме избави отъ неприятностьта да понеса
заслуженото си наказание, отговорихъ азъ.

— 479 —
— Не се беспокойте, азъ ще устроя работата, а сега ще
останете при мене, ми каза мегко Чиляевъ.
— Бондарь! срамота е да се кланяшъ на башнбозушките
куршуми, забележи Чиляевъ на своя денщикъ, когото днесь,
каченъ на конь, като никога, водеше подире си.
Башибозуците, наистина, като ни забълвзаха сгрупирани
нвколко конника, откриха по насъ усилена стрелба.
Слъдъ направената прйбвжка отъ веригата, 3-я дружина
се спре, за да даде време на 1-а дружина да се подаде напр^дъ.
Садово още не се видеше, при всичко, че то беше вече близо,
на 800 — 900 крачки. Когато 1-а дружина се подаде напрйдъ,
майоръ Чилявъ ми заиовйда да пр-вдамъ заповЪдь на командира
на 1-а рота, щото лввофланговия участъкъ на веригата да се
подаде съ лъвото рамо напр^дъ и като обхване с. Садово, да се
движи по направление къмъ корията — на югъ отъ Садово, въ
която кория бъха заседнали башибозуците и стреляха по насъ.
Когато веригата испълни заповъдьта и като прогони отъ
с. Садово заседналите въ него башибозуци, цълата дружина
се подаде напр^дъ. Заседналите на отсрещната възвишенность,
въ края на корията и камънаците башибозуци, посрещнаха
дружината съ залпове. Веригата направи пръбъжка по части,
залегна и въ свой редъ, откри по неприятеля учестена стрелба.
Но тъзи стрелба не се продължава много време, защото,
щомъ башибозуцитъ съгледаха, че 1-а дружина настъпи срещу
лъвото имъ крило и имъ угрожава отъ тамъ, отстъпиха. Нодиръ
това и дв-бгб дружини започнаха, както се казва, да пръслйд-
ватъ противника по петите му.
Но чудно, че войводите не се показаха!
Башибозуцит-Б бързо отстъпиха, спираха се по нъкога, за
да ни обсипятъ съ залпове, а когато ний се доближавахме до
гвхъ, — пакъ отстъпваха. По такъвъ начпнъ ний преслед-
вахме турците, когато по едно време забележихме на възви-
шенностьта, отъ където требваше да се появатъ войводите,
множество народъ, който стоеше на едно место. — Да ли това
беха войводите или неприятеля, не можеше да се определи.
Можеше да се предполага само, че ако беха това войводите,
те требваше отдавна да се спустнатъ отъ възвишенностьта и
да ударятъ въ тила, или левия флангъ на противника.
По-нататъкъ не можеше да се настъпва, до гдето не се
узнаеше положително, кои съ появившите се хора на възви-

— 480 —
шенноетьта, друго яче отряда можеше да попадне въ твърди
лошо положение. За туй началника заповяда да се спре отряда,
до где се разясни недоразумението.
Ротите отъ първата линия бъха се отдалечили доволно
далечъ — въ бранището; това се познаваше по гърмежите.
За туй началника на отряда ми заповяда да отида и пр^дамъ
заповъчгь на ротните командири да спратъ пръхл^дванието.
Азъ пустнахъ коня си тръсъ. Въ бранището, обаче, по
нейде требваше да се провирамъ между клонете и г&стите
дървета, а по нейде и съвсвмъ да слизамъ отъ коня. Азъ
вървяхъ напредъ като описвахъ зигзаги, но ротите не виждахъ,
а л^во- фланговата — 1-а рота и не чувахъ. Само татъкъ, да-
леко напредъ къмъ десния флангъ на стрелковата верига, се
чуваха редки гърмежи. Ио пжтя сръчцнахъ трима ранени опъл-
ченци и наброихъ 6 трупа на убити башибозуци. По времето
което пр^карахъ въ гората, см^тнахъ, че требва да съмъ
твърди много напр-вдналъ.
— Ами какво ли ще бжде, ако ротата е останала на-
задъ ? . . . Ако никой башпбозукъ е заседналъ задъ некое
дърво, или шубракъ? . . . си помислихъ азъ и неволно поспр^хъ
коня, като си спомнихъ за полковника графъ Роникера.
Едно твърде неприятно чувство ме обхвана.
— Да се върна назадъ, си помислихъ азъ, и да кажа на
майоръ Чиляева, че не можахъ да намеря ротите? . . . Не,
напредъ, напредъ! заговори въ менъ чувството на дълга, са-
молюбието и войнишката доблесть, и азъ ударихъ коня и се
спустнахъ презъ гхетата кория напредъ, безъ да му гледамъ,
че мог& да връхлетямъ на некой башибозукъ, а най-малкото да
се ударя о некое дърво. Въ това време въ лево на напредъ
се зачуха отделни гърмежи, къмъ посоката на които азъ
тръгнахъ, и, най-после, стигнахъ крайния леви флангъ на
нашата верига, следъ това намерихъ и ротата, предадохъ за-
поведьта и се върнахъ назадъ.
Неприятеля се не видеше.
Не се измина много време, когато се получи донесение отъ
нашите разезди, че хората на възвишенностьта биле храбрите
войводи съ своите юнаци. Добродушния и невъзмутимия Чи-
ляевъ не можа да се удържи отъ да не изгълчи войводите.
— Тфу, дяволъ да ги вземе! Защо седятъ тамъ та не
се спущатъ въ долината? Станаха причина да се даде въз-
можность на турците да избегатъ !

— 481 —
Но по-долу ще се види защо войводите съ чакали.
Затръбиха тръбите и забиха барабаните за настъпление.
Целия отрядъ се пустна въ настъпление, но бКипе вече
късно. Башибозуците, вероятно, беха съгледали хората на
възвишенностьта и, отъ друга страна, въсползувани отъ спира-
нието на дружините, бърже отстъпиха съ целия си керванъ,
състоящъ отъ много коля. Но дружините пакъ ги настигнаха
при с. Кадъръ-Факлии. Преди да се доближимъ до това село,
видехме отвъдъ него по пътя, къмъ юго-истокъ, цели вър-
волици коля, които бърже отстъпваха подъ натиска на нашето
нреследванпе, прикривани отъ голема маеса башибозуци.
Когато се бехме приближили до Кадъръ-Факлии, ний бехме
срещнати съ залпове отъ залегналите край селото турци, които
впрочемъ скоро отстъпиха. Само една часть отъ 40 — 50 баши-
бозуци оставаха още заседнали противъ крайния нашъ десенъ
флангъ и стреляха продолно по нашата настъпавша верига. За
да се прогонятъ отъ заетото место башибозуците, даде се за-
поведь на опълченската конница, подъ командата на юнкера
Юрева, да се хвърли върху имъ въ атаката, още повече, че
местностьта способствуваше за тая атака. Конницата испълни
заповедьта, но бе срещната съ целъ градъ куршуми и следъ
като пзгуби два коня убити и единъ опълченецъ, раненъ,
отстъпи.
— Страхопъзлю! извика докторъ Вязанковъ на юнкера,
защо не довършихте атаката, а повърнахте гърбъ тамамъ то-
гава, когато турците трепнаха? Толкова повече, че турците
нЬматъ щикове, а повечето пушки шпшенета.
Следъ това доктора скокна на коня си и извика:
— Подире ми юнаци! И съ тия думи, на чело на кон-
ницата, той се хвърли въ атака на башибозуците, които и този
пъть срещнаха неустрашимите опълченци и техния храбъръ
докторъ — началникъ съ залпове. Когато конницата беше вече
близо до башибозуците, единъ неприятелски куршумъ свали
доктора Вязанкова отъ коня. Куршума бе пробилъ на вилетъ
гърдите на героя — Вязанковъ. Но ожесточенните конни
опълченци отмъстиха за своя храбъръ и самоотверженъ на-
чалникъ. Те се пустнаха върху вече бегавшите турци и съ-
секоха неколко человека. Останалите можаха да се избаватъ
само благодарение на дълбокия долъ, който прорезваше поляната.
31

482
Щколко 1гЗЕши опълченци пристигнаха при ранения докторъ,
туриха го на кръстосаните си пушки послани съ шинелите имъ
и го понесоха назадъ. — Скоро дойде и дружинния фелдшеръ
съ носилки. Когато майоръ Чиляевъ и азъ се приближихме при
ранения, фелдшера беше му прввързалъ вече раната.
Ако Вязанковъ и да страдаше отъ силни болки, но той
възбудено говореше за башибозуците и атаката. Той се оплак-
ваше само, че му било студено. Школко опълченци изведнъжъ
си съблякоха шинелите съ които увиха любимия си докторъ
и санитарите го понесоха за Медвенъ.
Д ръ Вязанковъ.
— Какъ е раната? попита майоръ Чиляевъ фелдшера.
— Лошо ваше високоблагородие, „навшетъ", н^ма да
го бвде, отговори нажалено фелдшера.
Когато влезнахме въ Кад&ръ-Факлии, въ него се не ви-
деше нито единъ человекъ. Само тукъ тамъ лаяха псета, чуваше
се блеянието на овце и мучението на добитъкъ.
Опълченците, възмутени отъ башибозуците, които скрити
задъ стоборите на крайните к&щя, ни срещнаха съ залпове,

— 483 —
запалиха една къща. Тъзи беше единственната къща, която
пострада въ днешния бой. Ами какво ли щ-вка да направятъ
турците, ако те беха на наше место?
Когато отряда влезе въ с. Кадъръ-Факлии, храбрите вой-
води Пащйотъ и дйдо Желю се спустнаха отъ възвишенностьта.
Тв б"вха разделили своя отрядъ на две части, — отъ които
едната часть потегли подиръ дружините, а другата — храбро
се нахвърля въ атака върху многочисленния рогатъ и нерогатъ
неприятелски добитъкъ.
Нема да преувелича, ако кажа, че тукъ, между с. с. Са-
дово и Кадъръ-Факлии, имаше не по-малко отъ 6 — 8 хиляди
едъръ и дребенъ добитъкъ: крави, волове, биволи, овце, кози
и коне. Този, именно добитъкъ, хората на войводите и погнаха
по разнп направления.
Бвхме въ с. Кадъръ-Факлии, когато двамата войводи дой-
доха при началника на отряда. Те, както и техните подчинени
— доброволците, бвха въоружени, както се казва, до зъби :
пушки на рамо, шашки на кръсть, ятагани и пищови на поясъ
и патронташи пр"взъ рамо. Войводите не се чувствуваха добре,
още повече, като видеха, че началството не скриваше своето
неудоволствие за гвхното осъдително, да не кажемъ прес-
тъпно, поведение.
— А, ето и храбрпт^ войводи пристигнаха, каза майоръ
Чшгаевъ, когато Панайотъ войвода се доближи до насъ.
— Е, че пакъ еж храбри, Константинъ Борисовичъ се
обади щабсъ-капитанъ Сокалски. Не виждате ли съ каква
ярость техните юнаци се нахвърлиха въ атака върху много-
численния добитъкъ?
Майоръ Чпляевъ справедливо беше възмутенъ отъ 'дей-
ствието на войводите и техните хора, когато виде, че пос-
ледните откарватъ добитъка.
— Пратете една и две роти да събератъ всичкия добитъкъ
и да го откаратъ въ Медвенъ, ми заповеда майоръ Чиляевъ.
Азъ незабавно направихъ распореждание, но беше вече
късно, защото доброволците на войводите отдавна беха под-
карали по-големата часть отъ добитъка и немаше възможность
да се стигнатъ, понеже опълченската кавалерия беше напреде
да наблюдава противника. По такъвъ начинъ хората на вой-
водите откараха не по-малко отъ 4 — 5 хиляди глави добитъкъ.
31*

— 484 —
Разбира се, отнетия съ бой отъ противника добитъкъ
беше собственность на победителите и той безъ друго щеше
да се раздаде на българското население, толкова повече, че
по-голъчиата часть отъ добитъка турците с& били оплячкосали
отъ него — българското население. Но тукъ беше възмутително
това, че войводите, вместо да испълнятъ предначертания
планъ и дългътъ си, и да ударятъ въ флангъ на противника,
те удариха въ тила ... и то на добитъка.
Началника на отряда направи распореждание, да се
заематъ къщята за нощувание и на следующия день да се
продължава нреследванието на противника. Въ това с&що
време се получи отъ генералъ Столетова заповедь да се върне
отряда въ Котелъ, понеже било сключено съ турците премирие.
Известието за прекращението на войната се посрещна
отъ офицерите съ въсторгъ, защото за техъ се свършваше
вече кръвопролитието и наставаше края на трудния боенъ в
походенъ животъ. Темъ пмъ се вече усмихваше перспективата
скоро да се върнатъ въ родните си страни — при ближните
на сърдпата имъ. У опълченците, напротивъ, се забелезваше
едно беспокойствие. Въ очите на всичките се четеше въпросъ.
— Ами съ насъ — българите, какво ще бжде? Ще ли
се върнатъ пакъ турците? Ще ли бжде България свободна,
или ще се оправдае страхътъ на дедо Н. и другаря му отъ
с. Юрта — страха на целия български народъ? . . .
Отряда потегли назадъ. Опълченците, подъ тежестьта на
неизвестностьта за положението на България и мрачните мисли,
вървяха мълчишката съ наведени глави, а не като победители.
Естественно, при такива обстоятелства человекъ бива на-
клоненъ да мисли и предполага най-лошото. Некои отъ опъл-
ченците исказваха въ слухъ своя страхъ отъ това, че русейте.
и тоя пжть ще оставятъ нещастните многострадални българи
подъ ударите на ятаганите на свирепите турци.
Беше отдавна се стъмнило, когато опълчението пристигна
въ с. Медвенъ, въ което се спре за нощувание. Чудно беше
това, че когато башибозуците нападнали на селото, те изсекли
и наранили толкова много хора, а пъкъ селото оставили почти
здраво и неповредено. За туй целия отрядъ можа да се по-
мести по ювдята за нощувание твърде удобно. За офицерите.
и опълченците, макаръ и късно, беше приготвена добра вечеря.

— 485 —
Една чаеть отъ докарания едъръ добитъкъ бйше запръна
въ голъмитъ дворове, а другата, по-голъмата часть, оставена
на край селото подъ охраната на опълченци.
Ако и да бъше к&сно, щомъ пристигнахме въ Медвенъ,
азъ отидохъ на квартирата на доктора Вязанкова да го видя.
Познаваше се, че Вязанковъ силно страдаше отъ болка, но
мхжественно се бореше съ нея.
За да не го безпокоя, азъ скоро излъзохъ, подъ пръдлогъ
да настаня моята команда — добитъка.
Въ Медвенъ бъха надошле множество българи отъ съ-
съднитъ села : едни да си купятъ, други да си търсятъ опляч-
косания отъ турп.итъ, а трети, ако е възможно, да си взематъ
отъ завоювания отъ турцитъ добитъкъ. Тъ всички се обръщаха
съ молбитъ си къмъ началника на отряда.
— Туцитъ ни откараха всичкия добитъкъ, казваха едни,
за туй дойдохме да ви молимъ да ни го повърните.
— Дойдохме да си търсимъ оплячкосания ни отъ турцитъ
добитъкъ и понеже не можехме да го намъримъ, молимъ да
ни продадете по нъкоя друга глава брави и пр., моляха други.
— Пръдъ видъ на това, че въ Котелъ нъма фуражъ, а
добитъка е твърдъ много и ще измръ отъ гладъ, за туй ви
пръдлагамъ да продадете едната — по-голъмата чаеть отъ
него на ееленитъ, а паритъ ще раздадемъ на опълченцитъ, ми
даде заповъдь майоръ Чиляевъ.
Твърдъ и твърдъ неприятна ми бъше т&зи нова обяза-
ность, още повече, че азъ бъхъ убъденъ, че ще позлоязичнн-
чатъ по адреса на продавача и за туй, щомъ получихъ тая
заповъдь, азъ ръшихъ по всъки начинъ да избъгна испъл-
нението й.
22-и Януарпй. — Щомъ се разсъмна, започнаха да ме ата-
куватъ селенитъ съ своитъ молби да имъ продамъ добитъкъ,
понеже началника билъ ги пратилъ при мене. Азъ пръдвиж-
дахъ това и за туй, щомъ станахъ отъ лътлото, направихъ
распореждание, щото всичкия добитъкъ, освънъ онзи, който бъ
отдъленъ за 1-а дружина, незабавно да се кара за Котелъ, а
самъ се помайвахъ въ селото при офицеритъ. Въ 9 часа 3-я
дружина тръгна за Котелъ, а 1-а дружина за с. Жеравна,
гд-вто щъха и да квартируватъ.

— 486 —
— Ваше благородие, много добитъкъ има съвстшъ слабъ
и не може да върви, ми отрапортува унтеръ- офицера, началника
на командата, която караше добитъка, — какво да го правя.
Наистина, авъ виждахъ по п&тя много такъвъ слабъ до-
битъкъ, останалъ отъ стадото, но сжщевръчиенно виждахъ и
това, че селенитъ 1 си откараха, кой двъ 1 , кой три и повече
глави едъръ и дребенъ добитъкъ. Авъ се щгвструвахъ, че не
виждамъ това, а на унтеръ- офицера запов-вдахъ слабия добитъкъ
да оставя по пжтя, който, вероятно, съ благодарность щъчпе
да б&де прибранъ отъ селенитъч Сл^дъ като дадохъ тая за-
пов-вдь, азъ продължихъ пхтя за Еотелъ. Вечерьта въ Котелъ
б^вше докарана едпа незначителна часть отъ добитъка. Азъ
доложихъ за това на майоръ Чиляевъ п той напълно удобри
моето распореждание. Този добитъкъ бй разделенъ между дру-
жините ; но тъй като въ града нтшаше фуражъ, то добитъка бЪ
искланъ, месото се консервира въ каци, а кожигв се продадоха.
Дружините биха распол ожени: 1-а дружина въ Жеравна,
2-а — въ Градецъ, 3-я, 4-а, 5-а и 6-а въ Котелъ.
Баба X., домакинката ми, и нейното ц^ло семейство
искренно се зарадваха, когато видеха, че азъ се върнахъ отъ
битката живъ и здравъ.
— Ний горещо се молихме Богу, за да ви запази жи-
вота, ми каза баба X.
• Азъ си похапнахъ отъ вечерята, която б"в приготвила
домакинката и веднага си легнахъ да спя.
Сутриньта въ 10 1 / 2 часа, съ стистнато сърдце, азъ се
оп&тихъ за квартирата на майоръ Попова, отъ дружината на
когото азъ бъ"хъ се отлхчилъ, за да му се ява.
— А, а, бежанецо! явихте ли се? Чакайте, сега ще видите
каква награда ще получите за вашето бътетво, ме срещна,
добродушния Поповъ съ своята приятна усмивка.
Азъ започнахъ да се извинявамъ, за гд-вто б^хъ заминалъ
безъ разръчпение.
— Нищо, нищо: не отъ битка избътахте, а на битка оти-
дохте, ми каза Поповъ и ме успокои.
Майоръ Поповъ, слйдъ това ми расправи, че той билъ
съобщилъ на генералъ Столътова за моето заминвание, като му
прйдалъ, че съ негово, на Попова, разръчпение, съмъ билъ за-
миналъ съ 3-я дружина.

— 487 —
— Слава Богу, съ облегчена въздишка, си казахъ азъ,
и почувствувахъ, като че ц^лъ баиръ се свали отъ гърба ми.
Азъ поблагодарихъ на Попова и станахъ да си отида, но
той ме задържа на обЪдъ. Поканени биле на об-вдъ още и
други офицери, между които б-вха: графъ Келлеръ, майоръ
Чиляевъ и капитанъ Н. Поповъ, братъ на майоръ Попова.
— А, а, ето го бежанеца, извика графа, като ме видъ\
Ний требва за това да го накажемъ и още сега, прибави той.
При тия думи графа съ още други офицери подотжпиха
къмъ мене. Азъ знаяхъ какво наказание ме чакаше, за туй
гледахъ по кой начинъ да се откопча отъ р&цвгБ на моите
мжчители. Всичкит^ ми съслужници знаяха, че не мога да пръ-
насямъ не само гъделпчкание, но едно просто насочвание на
пръсти къмъ мене. И требваше да объщавамъ, че ще испъя
нъкоя пъсень, или испия гол-вма чаша вино, за да ме оставаятъ
на мира моите добри приятели, началници и съслуживци.
Както и да е, бурята мина и азъ бъхъ наказанъ за учас-
тието си въ садовската битка, освънъ съ испиванието на голъма
чаша вино, но и съ производството ми въ чинъ поручикъ.
На слъдующия день ходихъ да видя ранения си бригаденъ
комаядиръ — квязъ Вяземекп, който ме прие твърди любезно
и ми благодари за „добрата памятъ", за гд-вто съмъ го навй-
стилъ. Раната на княза, както той самъ казваше, не вървела
добръ. Докторите се страхували да не гангреняса. Княза тия
дни очакваше отъ Петербургъ специално за него повиканъ
докторъ. Отъ княза отидохъ при докторъ Вязанкова, здравието на
когото бъше твърди неудовлетворително. Наистина, Вязанковъ
самъ съзнаваше, че раната му е твърдъ 1 опасна, но при все
това, той не падаше духомъ. За едно го бъчне само страхъ, че
може да умри, пръди да узнае решението сждбата на България.
— Единъ день да поживея въ свободна България, казваше
той, подиръ това нека ме грабне смъртьта, нтша да ми е жалко.
Споредъ мнвнието на докторите, Вязанкова нямаше да
го баде, защото раната му бъ твърди сериозна. ! ) Жално ми
бъчпе да гледамъ б-вдния Вязанковъ и за туй побързахъ да
си излъза, толкове повече, като виждахъ, че говорението му
причиняваше страшни болки, а пъкъ той се не спираше.
*) Д-ръ Вязанковъ въ края на Априлъ мйсецъ 1878 година 64 испратенъ въ
киевския воененъ госпиталъ, а отъ тамъ — въ гр. Феодосия, въ Кримъ, гдбто въ
края на сжщата година умръчгь отъ последствие на раната си.

— 488 —
За да разсея мрачното си настроение, което ме 61$ обхва-
нало, като гледахъ на сраданията на добрия ми приятель —
Вязанкова, азъ тръгнахъ изъ града да го разледамъ. Въ общи
черти Котелъ приличаше на другите български градове. Улици
криви, тесни и покрити съ камъни. С&що както и въ другите
градове, почти въ всеки дворъ имаше градина и асми-лози.
Само тукъ к&щята р^зко се отличаваха отъ ония въ другите
градове. На повечето кящя стените, както отвятръ 1 , тъй сящо
п отвънъ, беха обшити съ ериндосанп дъски. Таваните пръ 4 -
пмущественно, ръзанп — ажурнп. Такива с&що еж и иконо-
стасите, полицпт^ и прозорците. Въ к&щята и дворовете се
хвърляше въ очи особепно извънредната чистота. Националния
костюмъ, особенно женския, привличаше вниманието на русейте.
Много очуцваше всинца нп отс&тствието въ града на м&же,
които почти безъ исключение се занимавали съ скотовъдство
въ Добруджа, гдето и прекарвали повечето време отъ жи-
вота си. Останалите въ к&щята жени не сгоели праздни. Те
изработвали най-трайни п хубави шаяци, килими, губери п пр.
Овдъ дълговременно стоенпе въ мокрите и студени ко-
либи на Зелено-Дърво и следъ усилените походи и кървавите
битки, нап-сетне опълчението се спре за „почивка у дома",
както се казва въ юнашката войнпшка песень. Наистина,
опълченците ако и да не беха „у дома", но пълни съ съ-
знание, че ех испълнили единъ свещенъ дългъ спрямо отече-
ството си, осипани съ почести и благодарность отъ българите
и съ награда и внимание отъ началството си, те почиваха фи-
зически и нравствено, като „у дома".
Първото лошо впечатление, което котленци беха напра-
вили на опълчението съ не съвсемъ гостоприемната среща,
скоро бе изгладено. Те, котленците, се сближиха съ борците
за българската свобода, приемаха гп въ кжщята си и ги го-
щаваха съ „каквото далъ Господе". Гощаваха, обаче, до гдето
имаше и всичко беше сравнително ефтино.
Съ приказъ по котленскпя отрядъ отъ 23-и Януарий се
обявяваше, че по случай сключеното на 19-и Януарий т. г.
премирие съ Турция, Негово Императорско Височество, глав-
нокомандующия, благоволилъ да заповеда незабавно да се пре-
кратятъ военните действия по всичките линии. Демаркацион-
ната линия, споредъ заповедьта минаваше презъ Ески-Джумая,
Османъ-Пазаръ и Котелъ, въ 5 верстп къмъ страната на рас-

— 489 —
положението на турските войски. Широчината на неутралната
линия беше уговорена 5 верети. Турците требваше да се от-
теглятъ задъ тая линия въ три-дневенъ срокъ, следъ като имъ
се предаде заповедь отъ упълномощените. Тая заповедь съ по-
дробните условия за пр-вмирието требваше да баде предадена
на турските парламентьори.
Ако войската е минала линията, то споредъ условията за
примирието, тя требваше да се оттегли назадъ. За обозначение
на демаркационната ивица на местото, заедно съ турските офи-
цери, предлежеше да бждатъ назначени и наши офицери.
Очакваше се новия началникъ на опълчението, генералъ
Давидовъ, и за това занятията съ опълченците ставаха редовно.
Произвеждаха се те, обаче, по отделения и взводно изъ кж-
щята, тъй като вследствие големите студове, опълченците не
можаха да се изваждатъ за учение подъ открито небе.
Генералъ Давидовъ пристигна въ Котелъ на 28-и Януарий.
Заговори се за предстоящия инспекторски смотръ на опълчен-
ците, и за туй всички се заловихме за работа. Азъ бехъ
вече откомандируванъ отъ 5-а дружина и бехъ заелъ старата
си длъжность — заведующи оржжпето въ дружината. Съгласно
заповедьта по дружината, на 5-и Февруарий прист&пихъ къмъ
прегледа па пушките, който свършихъ на 8-п с&щпй м-цъ.
Ротните командири отъ своя страна неуморно приготовляваха
ротите си за смотръ, който стана на 11-и Февруарий. На 19-и
Февруарий се отслужи молебенъ въ черквата по случай въз-
шествието на Императора Александра II на престола. Следъ
молебена всичките дружини минаха церемониаленъ маршъ предъ
генералъ Давидова, който остана много задоволенъ отъ войниш-
ката „внправка" на опълченците.
На 20-и Февруарий съ приказъ по опълчението се обявя-
ваше за предстоящия инспекторски смотръ и за туй се пред-
писваше да се приготвятъ: пменни списъци на опълченците съ
подробния расходъ, табелъ на вещите, интендантско и артил-
лерийско имущество, входяши и иеходящи журнали н пр. п пр.
На 21-и Февруарий се распръсна слухътъ за сключения
миръ въ Санъ-Стефано по силата на който България се осво-
бождаваше отъ турското робство. Следъ нвколко дена ний вече
знаяхме и границите на свободна България.
Не е възможно да се опише оная бурна радость, която
обземаше целото същество на борците за свободата на Бъл-

— 490 —
гария. Безъ кичение и самохвалство, опълченците често пов-
таряха по между ей.
— Сега спокойно ще умремъ, като видехме свободна
България.
На 24-и сжщи м-цъ стана инспекторския смотръ. Генералъ
Дави до въ бе останалъ твърди доволенъ отъ подготовката, „вн-
правката" и войнишкия изгледъ на действително закалените
въ битките опълченци, но не и отъ обмундированието, което
беше въ твърде плачевно състояние. Но долни дрехи опъл-
ченците имаха достатъчно, тъй като такива се испращаха отъ
много градища изъ България. Напримеръ, отъ Свищовъ беха
получени за дружините по 112 арш. бело сукно, 85 сиво, 80
чифта чорапи, 150 чифта ржкавици, ризи и много други.
Съ прпказъ по опълчението се обяви времено утвърдения
щатъ на българското опъление, споредъ който се определяха
строеви и нестроеви чинове въ рота:
строеви фелдфебелъ 1
каптинармусъ 1
» ( старши 2
унтеръ-офицери < г
^ * т * [ младши 8
( дружиннп 1
оараоанщицп < г
1 [ ротни 2
гарнисти дружпнни 1
редници въ ротата 156
Нестроеви:
дружиненъ каптинармусъ 1
\ дружиненъ 1
писари Гщ1 ,
1 ^ ротенъ 1
дружиненъ 1
фелдшери ,
т 1 | ротенъ 1
ор&жейнпкъ 1
ложнпкъ 1
плотникъ 1
ковачъ 1
обозни редници 14
денщици за щабъ-офицери 2
„ „ оберъ-офицеръ 1
Офицерите, както и опълченците, се пораспустнаха.

— 491
*Ч
зЯ ©
се Я
5Г и
** ев
,г я
*а И
Я "*
5 оо
<1
^ ь"
Й л
я а>
св ь<
н Я
я ©
« е
* *> я
Л Ь5 ХО
о в о
св >-><*
о л
И
Й
Й
3*
-~ч Я
<м ©
„- И
« "
СО
« еЧ
■Р" н
РЗ р
м о
я я
&5 4

— 492 —
Първите често се събираха ту у едного, ту у другиго, да
ирйкарватъ времето и да разнообразятъ монотонния котленски
животъ. Даваха се често обиди и вечери съ музика. На гвзи
обиди се леяха речите, както и шампанското, и твърди често
въ тия речи се въсхваляваше юначеството на опълченците.
Не се чуваше вече онова систематическо нападение на бълга-
рите. Сега въ дружините — повечето офицери беха нови.
Въ 3-я дружина беха останали стари само : капитанъ Поповъ,
щабсъ-капитанъ Сокалски, поручиците Живаревъ и Болшевъ
— другите же — едната часть останаха на бойното поле, а
другата — ранени и осакатени, може би за презъ целия имъ
животъ, лежаха изъ болниците.
Отчаяния българофобъ Живаревъ стана яръ българофилъ,
като свърши съ това, че даже се ожени за котлянка.
Официалните и неофициялните обеди, обаче, мене не ме
привличаха. Те ми беха въ тягость, защото още отъ 29-и
Декември! азъ се чувствувахъ зле. Силните стомашни болки,
главоболия, ревматизмъ, а по некой пхть и нервните припа-
дъци силно ме мучаха, и за туй азъ предпочитахъ да пре-
карвамъ времето си на квартирата — въ обществото на бабиното
X. домочадие. Малкия ми приятель — Петръ ми обърна вни-
манието съ съобразителностьта и силната си намять. Той много
обичаше да чете. Мене ми беше приятно да гледамъ радостьта
му, когато му донасяхъ некои нови книги. Азъ се очудвахъ
на това, какъ отъ едно прочитание, това дете съ подробности
и интонация предаваше съдържазието на новата книга.
— Грехота ще б&де бабо X., ако не оетавишъ Петра
да се изучи, казвахъ азъ на майка му.
— И, синко, че какъ да го оставя, като немамъ съ какво
да го поддържамъ : зеръ на ли е безъ баща — сираче, казваш-?
тя нажалена.
Въ първо време въ Котелъ се намираха въ изобилие разни
продукти за ядение, донасяни отъ Търново, и твърде ефтини,
но за туй по-после тукъ настана такава скжпотия, вследствие
м&чното имъ доставяние отъ гр. Свищовъ и Търново, по при-
чина на големите снегове, каквато и въ Габрово не бехме
видели. Най-вече се чувствуваше недостатъка на фуража за
конете. Напримеръ, ока сено се продаваше 20 — 25 копейки,
и то редко се намираше.

— 493 —
Началството се 61* принудило да купува въ далечните отъ
града села фуражъ и добитъкъ за клане. При това, испраща-
нигб за тая цЪль хора твърди често се срещаха отъ турското
население не само враждебно, но даже и съ пушеченъ огънь.
Така се бе случило съ подпоручикъ Стоянова, испратенъ
на чело на българската сотня за фуражъ, въ едно турско село.
Той е билъ изненаданъ отъ една засада: щомъ Стояновъ се
приближилъ до селото, турците открили огънь отъ фронта
и въ тилътъ му и той, като разсипалъ сотнята въ верига, се
принудилъ да отст&пи по другъ п&ть. Това не бе единственъ
случай, гдето се проявяваше турската вражда противъ бълга-
рите и русейте. Още въ самото начало на пристиганието ни
въ Котелъ често дохаждаха българи отъ околностьта съ оплак-
ваше, че турцит^ били ги нападали, ограбвали имъ добитъка
и даже убивали. И наистина, въ това време никой българинъ
или русспнъ не можеше да мине презъ турски села, или близо
до такива: турците убиваха всвкой „гяуръ", който имъ се
попадаше. Те още никакъ не можаха да се помирятъ съ новото
си положение. Нападенията отъ страна на турците, обаче, най-
послъ 1 накараха началството да вземе нужднигв мерки. Презъ
втората половина на Мартъ м^сецъ се испрати 3-я дружина
въ турските села: Кад&ръ-Факлии, Караджиларе, Фетлачъ и др.,
за да събере ор&жието отъ турското назеление. Дружината съ
всичките предпазителни мерки пристъпи къмъ обезор&жаванието
на турците. Видеше се, обаче, че те беха скрили доброто си
оржжие, тъй като дружината намираше въ домовете само вехти
и негодни пушки, пищови и ятагани.
Когато беше събрано оръжието отъ Фетлачъ и дружината
се готвеше да тръгне, раздаде се пушеченъ гърмежъ, куршума
на който изсвири надъ самата дружина. Испрати се команда,
която следъ малко доведе единъ бледенъ и треперящъ отъ
страхъ турчинъ, който се казваше, че билъ боленъ. Гърмежътъ
се бе чулъ отъ къмъ къщата на тоя турчинъ, обстоятелство,
което подтвър дяваха и съседите на турчина и за това майоръ
Чиляевъ заповеда да се накаже съ 50 удара съ пръчки.
Дружината се завърна въ Котелъ на 27-и Мартъ.
М&чно се примиряваше фанатическото мюслюманско насе-
ление, въ заетите отъ русските войски места, съ новото си
положение, особенно онова, което се намираше близо и отсамъ
демаркационпата линия. То не само се отнасяше твърде враж-

— 494 —
дебно къмъ русей и българи, но твърди често, както вид-вхме
ио-горъ, нападаше на българското население, убиваше и гра-
беше имота му, като угрожаваше и на самия градъ Котелъ. По
тая причина началството взе м-врки за отблъсвание на против-
ника въ случай, ако би той да се р-вшеше да нападне. По лич-
ното указание на началника щаба на опълчението, пристжци
се къмъ укр-впванието на Котелъ. За тая цвль бЕше назначенъ
пряпорщикъ Болшевъ, въ чието распорежданпе всеки день се
даваха отъ дружинпгв по извъстно число опълченци-работнпци.
Въ скоро връме 6е укръпена всичката околность на града.
Въ укрепленията на османъ-пазарския п&ть се назначаваше
дежурна часть, която винаги бъше готова да сръчцне против-
ника, както подобава. За усмиряванието на турското население
се испращаха дружини, които, често, влизаха въ бой съ тур-
цитъ, като въ с. с. Садово, Кдаръ-Факлип и Фетлачъ. Тъп
щото войсковитъ части, които се намираха при демарка-
цпонната линия, винагп бъха на щрекъ и готови за бой съ
турцитЕ. Българското население често п&ти се оплакваше на
началството и искаше заст&пнпчество и помощь. Такова едно
оплакванпе и молба за помощь до началника на опълчението,
генералъ Давндова, се получи отъ с. Върбица на 2-и Априлъ.
Въ тоя день много върбишки жители, испоплашени, пристиг-
наха въ Котелъ и съобщиха на началството, че турски войски
и много башибозуци пристигнали въ селото имъ, подпалили го
и избили много народъ.
Началството не съвевмъ вярваше на това оплакванпе,
защото въ последно връме такива оплаквания се получаваха
твърдя често, които излизаха невврни; при всичко това на-
чалството испрати едпнъ взводъ кавалерия отъ конната бъл-
гарската сотня, — подъ командата на волноопр-вдвляющия се
Юрева. На последния се даде писмо до командира на табора,
който билъ пристигналъ въ Върбица. Съ това писмо се искаше
съдействието на командира на казания таборъ за у обезор&жава-
нието на върбишкото население, турци и българи, и напуща-
нието на с. Върбица отъ табора му.
Съ пристигванието на командата въ Върбица, турската
войска се раздвижила и стедъ малко връме тълпи башибозуци
се появили въ околностьта на селото.
Юревъ нръдалъ писмото на командира на табора. Писмото
било написа по турски и руескп. Понеже се оказало, че нито

— 495 —
селото било изгорено, нито пъкъ имало българи исклани, ко-
мандира на табора казалъ, че не може да позволи да се обез-
оръжи населението, нито нъкъ да напустне селото безъ заповЪдь
отъ началството си.
— Впрочемъ, азъ ще искамъ заповедь отъ началството
си, казалъ турския офицеръ.
И, действително, началството му дало заповедь, но запо-
ведь да обезоръжи българския коненъ взводъ и да го испрати
подъ конвой въ с. Хуявенъ. Законвоиранието на българските кон-
ници билъ испратенъ отъ пошгвдньото село половина ескадронъ
турска конница. На конвоираните шгвници имъ биле вързани
ръцете, освйнъ на Юрева, Мито Анкова, Коста Бошнякова и
II. Пантелеева. Тези четворица пленни били на коне, водени
отъ турците, а другите вървели пеша. Съ пристигванието на
пленниците въ с. Хуявенъ, те биле хвърлени въ затвора,
въ който затворъ гп държали като разбойници — „комита
гяурларъ".
Между това началството съ нетърпение очакваше известие
отъ Върбица и такова известие за участьта на командата не
закъсне да се получи отъ избегналите отъ това село българи.
Тия последните расказваха страшни работи, напримеръ, че
нашите конници били вързани и че на същите, следъ изли-
занието отъ селото, били имъ изрезали ушите и носовете.
Почти по тревога се вдигнаха 3-я и 4-а дружини и ецинъ
ескадронъ отъ Нарвския гусарски полкъ и подъ командата на,
полковнпкъ графъ Келлера, началника щаба на опълчението,
съ форсированъ маршъ заминаха за Върбица, съ цель да осво-
бодятъ пленниците и да накаратъ турците да напустнатъ селото.
Деньтъ 4-и Априлъ беше ясенъ. Слънцето обилно рас-
пращаше своите топли лъчи. Едвамъ изникналата зелена тре-
вица, нашарена съ цъфналото вече кокиче, като съ кадифе
покриваше страните на пътя, па даже и самия нешосиранъ
пъть. Гората още дремеше въ пролетния си сънь. Прелестна
п весела природа! Такава обстановка предрасполага человека
къмъ веселость, изразена въ песни. Но юнаците опълченци
сега не пеяха, не огласяваха още сънливата пролетна природа
съ своите юнашки песни, съ които огласяваха бойните полета
въ време на ожесточените битки. Опълченците разменяваха
по между сп мисли, такива мисли, които показваха, че въ
техните души кипеше чувството на негодувание и ярость про-

— 496 —
тивъ турците; чувството на отмъщение за поруганнею и звер-
ствата, извършени надъ другарите имъ . . .
Надвечерь отряда пристигна при с. Върбица, разбира се,
съ всичките предпазителни мерки, взети въ време на похода,
спре се пр^ди да се приближи до селото и разсипа верига.
Следъ малко нип забелезахме, че противника бе направилъ
сжщото. Неговата верига залегна задъ стоборите на крайните
кжщя и градини.
Графъ Келлеръ ме прати съ единъ горнистъ съ белъ
флагъ да предамъ предложението на началника на отряда,
турските войски незабавно да напустнатъ селото и да осво-
бодятъ Юрева съ взвода му, защото въ противенъ случай ще
се употреби сила.
Бинбашията — командира на табора, — обаче, отказа
да направп това, като добави, че конницата била испратена
въ с. Хуявенъ.
— Идете и предайте на командира на табора ей сега
да дойде при мене, пакъ ми заповеда графъ Келлеръ, защото,
въ противенъ случай, следъ 1 /± часъ ще заповедамъ на вой-
ските съ сила да превзематъ селото.
Този пжть бинбашията не устоя. Той се яви, съпровож-
данъ отъ двама офицери, при началника на отряда. Този пос-
ледния покани турските офицери да седнатъ на посланото
на зелената трева килимче. Бинбашията седна по турски, а
останалите двама офицери седнаха на колени задъ своя на-
чалникъ и скръстиха ржцЬте си на гърдите.
Следъ единъ непродължителенъ разговоръ, бинбашията се
съгласи да пустне отряда да се расположи въ селото, до гдето
получи заповедь отъ началството си. По такъвъ начинъ вой-
ниците и офицерите се расположиха въ селото изъ кжщята,
а графъ Келлеръ — въ кжщата на върбишкия Султанъ. Изъ
селото ходяха смесени — наши и турски — патрули, а вънъ
отъ него, — наши разезди.
Но да видимъ, какво е ставало съ нашите пленници.
Щомъ биле докарани въ с. Хуявенъ, Юревъ и командата му
биле затворени въ една мръсна и тъмна стая, въ която три
нощи прекарали безъ да спятъ, понеже не е имало место. На
следующия день следъ пристигванието въ селото, Юревъ и
Мито Анковъ биле повикани отъ миралая, който ги запиталъ,
кои еж и отъ к&де еж дошле въ с. Върбица. На този въпросъ

— 497 —
Мито Анковъ отговори лъ по турски, че ех пратени отъ на-
чалника на опълчението съ ей гвзи писма, и Анковъ показалъ
на писмата лежащи на масата, които писма биле предадени
отъ Юрева на началника на табора въ Върбица.
— Да, тия ех писмата, които донесохте отъ вашия ге-
нералъ, казалъ миралая; но командира на табора, като ви
приелъ за четата на Петръ, които ходи по турските села и
цритъснява населението, съобщи ми за това и азъ запов^дахь
да ви спратъ, до гдъто се събератъ свъдъния за васъ. Като
се уб*Бдихъ сега, обаче, че вий сте войаицп на руеския царь,
сутръ ще ви пустна да се върните назадъ.
И, действително, на слъдующия день на шгбннигб върнали
ор&жирто и ги отпустнали да се върнатъ обратно въ Върбица.
При търгнуванпето на взвода миралая казалъ:
Въ Върбица е дошелъ вашия командирь. Поздравете го
отъ мене и му кажете, че и азъ слъдъ малко ще пристигна въ
Върбица.
Щомъ тръгналъ отъ с. Хуявенъ на чело съ волноопр^-
дФлающия се Юрева, взвода запъль пъсеньта: „Мн дрались
турокъ съ тобой, по горамъ твоимъ, балканскимъ, раздалась слава
о насъ".
Когато миралая дойде въ Върбица и се яви при графъ
Келлера, този послъдния, чръзъ пръводчика д-ръ Панова, му
натякваше, за гдъто той не войнишки се отнесалъ къмъ не-
говите пратеници — Юрева и взвода му. Миралая се оправ-
даваше съ думата „янглъшлъкъ олмушъ".
Полковникъ графъ Келлеръ даде угощение на миралая.
При тръгванието ни отъ Върбица обратно за Котелъ,
турския таборъ държа пушкигв на караулъ, до като минаваше
3-я дружина, Въ схщото връме и турския таборъ напустна
селото. Въ Върбица остана 4-а дружина.
ХУН.
Слъ\и,ъ сключванието на мпръ между воюющигв страни, на-
чалника на опълчението разреши, съ приказъ по това послъд-
нето, на дружпннитв командири да уволняватъ желающитБ
да напустнатъ редовете на дружините опълченци, понеже т"Б
не биле задължени да служатъ до извъстенъ срокъ. При това
б*в заповядано, на уволняемпгв опълченци да се даватъ свидъ-
32

— 498 —
телства за прекараната въ опълчението служба, за участието
имъ въ битките, съ означаванпе, биле ли ех наградени и еъ какви
награди, биле ли с& ранени и намирали ли еж се въ бътство,
и ако с& биле съ добро поведение, само тогава да се пише
въ свидетелството: „има право на всичките преимущества,
които ще бадатъ установени за служившигв въ опълчението,
а тъй схщо и на медалъ и .
Малцина, обаче, пожелаха да се уволнятъ, а мнозина по-
искаха отпуски, особенно за пръзъ Великденските праздници.
— Море, я сумъ казалъ, че со вапура ке идемъ у Ма-
кедония, се провикна Трайко радостно. Н той отиде въ отпускъ
въ Македония, но само не пръзъ Солунъ, а пр^зъ Родопите.
Въ Котелъ се получиха наградите за шейновския бой.
Отъ 3-я рота получиха награди няколко опълченци долни чи-
нове, между които и ун.-офицера — волноопредъмяющий се
Н. Коншинъ, схщия който бъчпе раненъ въ старо-загорския бой.
Здравието ми вместо да се подобри, все повече и повече
се влошаваше.
— Требва да промените климата, ми казваха докторите,
и началството самб ми предложи да взема отпускъ и да на-
пустна Котелъ.
Езде да ида? Въ Руссия не ми се отиваше. Не ми се
отиваше изъ България, гдето на всека крачка требваше да
виждамъ ужасните следи отъ войната — съборените и изго-
рените градове и села, и пресните още гробове. Решихъ да
прекарамъ отпуска си въ втората турска столица — Одринъ.
Азъ пзбрахъ тоя градъ толкова повече, че се намери и
другаръ — охотникъ за тамъ, волноопредвляющия се отъ 4-а
дружина баронъ Клейстъ.
Вий и двамата не знаяхме пжтя. Снехме си кроки отъ
картата и тогава се пустнахме въ п&ть безъ да гледаме, че
башибозуците сновяха между селата и правяха много пакости
на населението.
Още на първия день нпй стигнахме въ гр. Ямболъ. И
тоя градъ беше пострадалъ, както и другите градища. Само
тукъ тамъ се виждаха съвевмъ оцелели к&щя. Отъ Ямболъ се
опхтихме, презъ Къзълъ-Агачъ, за по-нататъкъ.
Времето беше топло. Пролетния снегъ вече отдавна бе
се растопилъ, нивята и ливадите беха покрити съ зелено
покривало отъ посевите и изникналата трева. Сладкопойнигв

— 49У —
чучулиги високо се издигаха и огласяваха пролетния день съ
своите трели ... Но за туй пъкъ пхтя б^ше ужасенъ. Страхъ
ни б-вше да не останемъ безъ коне. Особенно ужасенъ бъчпе
п&тя до Къзълъ-Агачъ. При всичко че имахме кроки, нпй
сбъркахме пжтя и отидохме въ с. Драмалии, вместо Казладжи-
Кьой. Може би ний още много щвхме да се лутаме на самъ-
на татъкъ, ако да се не срещаха потници за Одринъ и обратно.
При всичко, че ний бЪхме съ коне, никои отъ шктницитв
не само вървяха съ насъ, но и ни испрЪварваха.
— Отъ кхд^ идите, кадв отивате? запитвахъ азъ обпк-
новенио ПЖТНИЦИГБ.
— Отиваме, господине, на долу, къмъ Одринъ отговаряха
едни. Имало, казватъ, нататъкъ много добитъкъ, искаме да
си купиме по никоя и друга глава, защото турцитЕ откараха
нашия. Зеръ, имахме си напр^дъ овчици, биволи, крави ; всичко
ни б^ше далъ Господь, а сега ей тъй, съвсбмъ голи останахме.
Ето пролътьта отдавна наст&ип, а ний — сиромашьта нямаме
съ какво нивята си да изоремъ.
— Отиваме да търспмъ момчетата, братята си и пр.,
казваха други; турците много български свъть закараха
къмъ Одринъ.
Нбкои отъ тия потници биха отъ къмъ Сливенско.
— Ами въ Сливенско нъ-ма ли добитъкъ да си купите ?
запитахъ азъ селенитв.
— Има, господине, какъ да нима; но повечето отъ до-
битъка е въ чорбаджийски р&цв, отговори единъ. Онзи день
ходихъ при д-вдо Желя и Панапотъ войвода. — Ти требва
да ги знаешъ. — Юнаци хора с& тези войводи! Много турски
св"бтъ с& съсипали татъкъ въ Котленско и посъбрали коджа
добитъчецъ. Па ти казвамъ, ходихъ да си купя никоя биво-
лица отъ тбхъ, но екзшо и прЪскжпо искатъ. За една биволица съ
малко малаче — 22 лири. 18 лири имъ дадохъ, ала не я дадоха.
П&тя отъ Къзълъ-Агачъ, както казахъ, бЪ по-добъръ, но
конегв ни до толкова се б-вха изморили, щото не само нвмаше
възможность да се кара бърже, но и требваше да се спираме
но селата за почивка.
Ако въ тия м-вста и да не б-вха ставали битки, ако чер-
кезите и башибизуцитв и да не биха тукъ толкова върлували
и проливали кръвь, но населението — гръцко и българско,
при все това и тукъ бъчпе твърдъ 1 оголело; турцитв отъ съ-
32»

— 500 —
сЬднигЬ села и войските, които преминавали отъ тука, биле
оплячкосали всичко каквото намерили.
Най-после, преди да дойдемъ въ с. Фикели, отъ далеко
залъщяха високите мпнарега на голямата, съ 999 прозорци,
одринска джамия на Султанъ Селима. Отъ възвишенностьта при
Фикели, града Одринъ съ околностьта се вижда твърди добре.
Реката Тунджа, която тече буйно и шумно, почти до Фикели,
като че се стреми часъ по-скоро да се срещне съ по-шгвмата
си сестра — Марица, отъ тукъ, като че ли уморена и обез-
силена, кротко, като змия иетънчена, лакатуши изъ равнината.
По тая равнина тукъ-тамъ се виждаха отделни здания, —
види се, чифлици на богатите бейове.
Следъ почивката въ Фикели, населението на което е
гръцко, ний продължихме пжтя. Близостьта на града ни ма-
меше и ний подканяхме уморените коне да вървятъ по-бърже.
По п&тя и отъ двътв му страни се виждаха добри и со-
лидни временни уркБшгения. Турците обичатъ да се укр-впяватъ
добре п още п©-добре да защищаватъ укрепленията си. При
всеки случай и на всвкадъ 1 , гв правятъ солидни укрепления,
а между това, за отбраната на Одринъ — втората турска
столица, те като че ли б"вха се поск&пили.
Наистина, тукъ бъха построени няколко редута, люнети п
ложементи за стрелци, които б-вха твърде применени къмъ мест-
ностьта, но, сноредъ мене, те беха твърде незначителни за една
упорна отбрана на града отъ превъсходни неприятелски сили.
Бехме още далеко отъ града, когато последните поле-
гати слънчеви л&чи се отразяваха съ ослепителна светлина
отъ кубетата на многото джамии, отъ прозорците и отъ покри-
вите на кжщята, и следъ малко заблешукаха огньове: съвсемъ
се бе мръкнало.
Тъкмо въ 1 1 х /2 часа нии вече ^хме настанени на квар-
тира, която ни се определи отъ градския комисаръ. Бехме и
гладни и капнали отъ уморяванпе, но предпочетохме съня. До-
макина — ерменецъ, влезе въ стаята, поздрави ни съ „добре
дошли" и веднага си излезе. Следъ малко слугинята носяща
нещо на таблата, влезе въ стаята, и съ думата „ буюрунусъ " ,
сложи я на масата, направи постилките и си излезе. — Щомъ
останахме сами, ний съ барона, тържествующи, се приближихме
къмъ масата. На таблата се оказаха две паници: въ едната
кисело зеле, а въ другата — нещо като качамакъ, — халва.

— 501 —
— Вероятно ще ни донесатъ нищо за вечеря, си казахме
ний, п седнахме търпеливо да чакаме.
Следъ няколко време слугинята, действително, пакъ влезе
въ стаята, надникна въ паниците и като вид*, че те беха
още пълни, пакъ си излъже. Тя бе дошла вероятно да ги вземе,
за туй, безъ да чакаме повече, ний пристъпихме къмъ ястието;
по не знаяхме само отъ кое да започнемъ: отъ зелето или
отъ халвата. Но тъй като сладкото се яде последно, то за
това и ний изядохме по-напрйдъ зелето, а подиръ халвата.
Следъ като поутолихме гладътъ си съ тия вкусни источни
ястиета, легнахме да спимъ.
— Какъвъ глупавъ обичай и вкусъ иматъ гбзи источнп
пароди! каза барона, следъ като се наядохме и се пригот-
вяхме да лътаме.
На сл-вдующия дееь рано излязохме еъ барона отъ квар-
тирата и тръгнахме изъ града, улиците на който беха пре-
пълнени съ разновиденъ народъ. Първата ни работа беше да
посвтимъ прочутата джамия на Султанъ Селима и безистена.
Въ джамията ни посрещна ходжата, който на гледъ твърди
любезно се взе да ни показва по-забележителните неща въ
нея. Като разгледахме вятрешпостьта на джамията, азъ оста-
нахъ смаянъ отъ грандиозностьта п красотата на това чудно
человеческо творение, множеството колони, стените и пода на
което беха отъ чистъ белъ марморъ. Поискахме да се въска-
чимъ и на минарето, но ни се каза да заповедаме следъ малко.
Отъ тамъ отидохме въ безистена, който, както и улиците, беше
препълненъ съ множество народъ. Тукъ имаше много русеки
офицери и чиновници.
Турците, наседали предъ кафенетата или дюкените си,
мълчишката пушаха своите наргилета и дългите си чубуци и,
намръщени п наежени, съ затаена но безсилна . злоба и нена-
виеть, гледаха на минувающите по улиците „гяури". Те не
скриваха своята ненависть и не испущаха случая отъ да не
мъстятъ за поражението и унижението, което се нанесе на ар-
мията и „девлета". Напрпмеръ: преди десетина деня било
намерено телото на единъ русеки полковникъ убитъ отъ тур-
ците и хвърленъ въ единъ кладенецъ въ турската махала.
Разните антики и костюми, които се продаваха въ бези-
стена, беха толкова скжпи, щото не беха дост&пни за всекиго.
Тъй като въ самото здание имаше голема навалица народъ, отъ

— 502 -
който мъчно беше човЪкъ да мине, ний напустнахме безистена
и отидохме да обядваме.
Въ Одринъ престояхме една недвля и на 21-и Априлий се
опжтихме назадъ за Котелъ, — по железницата до Нова-Загора,
а отъ тамъ пр^зъ Сливенъ и с. Ичера за Котелъ. Понеже не
б^ше известно кога ще пристигне трена отъ Цариградъ за
Нова-Загора, то ний бехме принудени почти целъ денъ да
чакаме на станцията, и като тръгнахме, на следующия день
пристигнахме въ Нова-Загора. Тукъ станцията беше сравнена
съ земята; само непелището свидетелствуваше, че тукъ ех биле
станционните постройки. По пжтя отъ Нова-Загора за Сливенъ
се спрехме за почивка на сливенските минерални бани. Ве-
черьта пристигнахме въ Сливенъ. Нощувахме въ къщата на
некой си Трифонъ, който ни бе настигналъ по пжтя и любезно
ни покани въ домътъ си.
Трифонъ, този случаенъ прпятель, ни угости съ добра
вечеря, и шгбдъ това дълго време ни гощава съ распалени па-
триотически расказп за страданията на българите и золумлу-
ците на турците.
Още отъ вечерьта распитахъ Трпфона за Константинъ Попъ
Димитрова, мой другарь съслуживецъ въ Минския полкъ, който
по-поедъ беше напустналъ службата. Говореше се, че той билъ
постжпилъ въ Ботевата чета и падналъ убитъ. На следующия
день азъ искахъ да се науча отъ домашните му, кхде се на-
мира той, но и те нищо не знаяха.
Вечерьта пристигнахме въ Котелъ.
Презъ време на отс&тствието ми, съ приказъ по опълче-
нието отъ 14-п Априлий се обявило, че въ него се учреждава
офицерско садилище по редътъ на с&ществующите въ пол-
ковете. Но предъ впдъ на това, че въ дружините пмаше малко
офицери, то за 3-я, 4-а 5-а и 6-а дружини се учреждаваше
единъ еждъ подъ председателството на капитанъ Василева.
Въ сжщия приказъ било обявено, че се учреждаватъ дру-
жинни за еждението па долните чинове еждилища, въ замена
на учредените въ Плоещъ. Но тъй като състава на офицерите
отъ тогава силно се бе изменилъ, то за 1-а, 2-а, 3-я, 4 а, 5-а,
6-а и 10-а дружини, вследствие малочисленностьта на офице-
рите, се учреждаваше въ Котелъ единъ времененъ еждъ. подъ
председателството на майора Медински, съ членове щабсъ-ка-
питаните Сокалски и Сократовъ и двловодитель адютанта на
1-а бригада, поручикъ Стояновъ.

— 503 —
Сл-Ьдъ няколко деня азъ и подпоручикъ Гуджевъ бихме
повикани въ щаба на опълчението. Когато се явихме, генералъ
Давидовъ ни заповяда да пр^ведемъ уставите за вътрешната и
гарнизонната служба на български язикъ, като ви каза, че ще
бъдемъ освободени отъ испълнението на други служебни обяза-
ности. Но тъй като опълчението се приготовляваше вече скоро да
напустне Котелъ, то превежданието на горните устави се отложи.
На 30-и Априлий, опълчението напустна Котелъ и се опжти
за Сливенъ. Отъ тамъ се оп&тихме за Нова-Загора, отъ гдето,
по железницата, пристигнахме на 3-и Май въ Татаръ-Пазарджикъ.
Отъ този последния градъ, презъ с. Вакарелъ, на 10-и Май
опълчението пристигна въ София.
Срещата въ София бъчне твърди тържественна. Опълче-
нието бе посрещнато отъ множество народъ на чело сь духо-
венството. На край града — на источната му часть, на една
зелена полянка, беше приготвена, както за офицерите, тъй също
и ва опълченците, богата закуска. На 11-и Май, по случаи,
имаше церковенъ парадъ. — Тоя день се отпразднува твърд в
тържественно.
На 12-и Май приетигна въ 3-я дружина първата партия отъ
393 человека новобранци. При распределението имъ по ротите
се внимаваше, щото, по възможность, едноселчанигв новобранци
да бъдатъ въ едни и същи взводове и роти. На началствующите
се заповедваше да се отнасятъ съ новобранците кротко и тър-
пеливо, като имъ се препоръчваше, въ въспитанието на ново-
бранците, да се съобразяватъ съ душевните наклонности п
физическите сили на всекиго, безъ излишна снисходителность,
но и безъ дребнави прпдирвания.
Отъ 16-и Май се започнаха редовните занятия съ ново-
бранците.
Въ края на Май месецъ бехъ командированъ въ гр.
Одринъ, за да получа материяли за обмундирование на опъл-
ченците. Отпустнахами се: 1.966 ризи, 983 долни гащп, 983
галстухи, 983 панталони, 983 шинели, 983 погони, 983 чифта
ботуши, 2,287^2 аршина тъмно-зелено сукно, 15 аршина ален»
сукно, 17,690 аршина платно за подкладки, 2,211 аршина
фламандско платно, 983 предници за ботуши, 983 стъпала и
1,920 рубли.
Всички тия неща азъ приехъ, упаковахъ и испратпхъ въ
лагера при Пловдивъ, гдето опълчението бе дошло да прекарн

— 504 —
летните занятия и куреа на стрелбата. Тукъ биха 9-а и 10-а
дружини отъ второто опълчение.
Щомъ пристигнахме въ Пловдивъ, азъ и поручикъ Гуджевъ,
бъхме освободени отъ всичките служебни занятия, за да пр-в-
ведемъ, както казахъ и по-горе, уставите за вхтрешната и
гарнизонна служби.
Ний испълнихме възложената ни отъ началството работа:
азъ преведохъ — гарнизонната, а поручикъ Гуджевъ — вх-
трешната слжуби и преведените устави биха отпечатани и свър-
зани още тогава въ една книга.
Российския императорски комиссарь, съ предписание отъ
1-и Юлий уведоми началника на опълчението, че предъ видъ
на преформируванието на дружините отъ опълчението и по-
пълнуванието имъ чрезъ задължителна воинска повинность,
разрешава да се уводняватъ въ отставка ония отъ опълчен-
ците, които беха постхпили въ редовете въ време на вой-
ната, като при това се пазятъ следующите правила:
1) На уволняемите да се издадатъ свидетелства съ бе-
лежка, кога ех постхпили на служба, въ коя битка ех учас-
твували, иматъ ли знакъ за отличие, биле ли ех ранени н
иматъ ли право да получаватъ ежемесечна помощь, определена
за ранените, сакатите, или пъкъ болнпте и неимеющп
средства за прехрана.
2) На уволняемите да се даватъ дневни по 25 коп. за
пхтни разноски до родното имъ место.
3) Да се дадатъ дневни пари и на ония опълченци, които
беха уволнени по-рано.
4) Дружиннигв командири да препратятъ на губерна-
торите списъците на имеющите право да получаватъ всеки-
месечна помощь.
5) Гражданското началство да намери ония ранени и
осакатени опълченци, които беха уволнени по-рапо и ония,
които нвматъ средетва за прехрана.
6) Отъ желающите да продължаватъ службата се оста-
вятъ само ония, които биха биле полезни за нея. Те полу-
чаватъ заплата както кадровите : редника като унтеръ-офицеръ,
унтеръ-офицера като фелдфебелъ, и то по контрактъ за
една година.
7) Въ уволнителните билети да се вписва всичко ясно.

— 505 —
Занятията съ опълчението вървиха уеилено. На 29-и
Юний началника на опълчението генералъ Давидовъ прегледа
въ дружините прикладката и прицелната.
Въ качеството си заведующий на оръжието въ дружината,
азъ получихъ запов-вдь да приготвя нуждното число мишени и
стръмбищенъ валъ. Освънъ това, бе заповядано да се пригот-
вятъ въ всвка рота и по единъ станокъ за пристръмката на
пушките. На 6-и Юлий азъ довършихъ прътледа на пушките,
а на 7-и прист&пихъ къмъ пристр^лванието имъ.
Пр^зъ Юлий м-цъ отъ дружините се взеха по известно
число войници, които послужиха за кадръ на бжд&щата бъл-
гарска артиллерия. Освънъ това, тукъ бе сформирувана и юн-
керска команда, въ която бъха преведени по-интелигентните
опълченци и зачислени новопридошлитъ охотници за въ тая
команда. За началникъ на командата на б&д&щето юнкерско учи-
лище, бъ назначенъ полковникъ Флейшеръ и за ротенъ коман-
диръ капитанъ Н. Ноповъ. Съ сжщия приказъ по опълчението
п азъ бехъ назначенъ въ юнкерската команда, но по причина
на растроеното ми здравие, се принудихъ да се откажа отъ
това почетно и важно за единъ младъ офпцеръ назначение.
С&що се отказа и капитанъ Поповъ и на негово мъсто бе на-
значенъ капитанъ Стражевски.
Радостьта на българския народъ за освобождението на
Санъ-Стефанска България се помрачи отъ берлинския конгресъ.
Решението на свободолюбивите цивилизовани държави, съ
което България се распок&сваше, развълнува целия български
народъ, особенно тракийцит-в, които като единъ скокнаха и
се заловиха за оржжие. Организираха се стр^лчески дружества,
започнаха се усилени занятия съ упражнения въ стрелба и
маневри. Народа беше готовъ съ оръжие въ ржцъ да брани
откупената съ русска и българска кръвь свобода. Но думата,
мощната дума на русския царь спри това движение, което угро-
жаваше изново да се полъятъ тракийските и македонските
полета и възвишености съ потоци кръвь. България преклони
глава, но не предъ силата на султановите табори, а предъ
словото на нашата освободителка, която не по-малко бе огор-
чена, оскърбена и унижена отъ разбойническото действие на
коварните, велики, ужъ свободолюбиви държави.
За управлението на България, до избирание на български
князъ, бе назначенъ за наместникъ на царя — князъ Донду-

— 506 —
ковъ-Корсаковъ, който, съ встжпванието си на високия постъ,
издаде следующата прокламация къмъ българския народъ:
„Съ височайшата воля на господаря Императора Всерос-
сийски, въ силата на сключения съ Портата на 19-и Февр.
т. г. въ Санъ-Стефано договоръ, азъ съмъ назначенъ комисаръ
на Негово Величество за временно управление на България.
Като пристигнахъ днесь на тоя високъ постъ, обявявамъ за
това на всичките подв-вдомственни мене учреждения и на жи-
телите на освободена България.
„Като се посвъчцавамъ всецяло за постигание високите
цели на моя господарь, азъ ще устремя всичките си грижи п
старания за да извикамъ всичките сили на страната за уста-
новяванието, въ най-кхсо време, на самостоятелното национално
управление въ България, основано на началото на самоупра-
влението, което удовлетворява духа и потребностите на изви-
кания къмъ новъ животъ народъ.
„Временното управление — прис&тствието на русските
власти въ чуждата страна, има за це.ть да запази реда и без-
опасностьта на всички, безъ разлика на националность и вира.
„За тая цйль, всичките изобщо граждански власти неу-
клонно требва да преследватъ всеко самоуправство и насилие
противъ личностьта и собственностьта на жителите отъ всич-
ките националности,
„Садътъ на изборните требва да забрави миналото раз-
деление и антагонизма между отделните националности, и съ
своите безпристрастни решения, да докаже способностьта на
страната да се ползува отъ новия способенъ животъ и широ-
кото самоуправление.
„Братски привиквамъ всичките живи просветени сили на
страната да съдействуватъ на временното русско управление,
за да непълни нредначертаната му задача, Колкото по-деятелно
и по-плодотворно бжде съдействието, толкова по-скоро ще по-
следва заменяванието на временно извиканите чинове отъ Руссия
съ лица отъ българско происхождение, п ще се облегчи въз-
можностьта да се ускори свикванието на по-видните хора въ
България, за да изработятъ органическия статутъ за новото
управление на страната п за избирание на князъ.
„Тия крайни цели требва неуклонно да иматъ предъ
видъ и извиканите отъ Руссия чинове.
„Като расчитвамъ върху дружното, искренно и просветено
съдействие на тия чипове къмъ бързото и успешно испълнение

— 507 —
на възложената на мене, по доверието на Гоеподаря Императора,
задача, приканвамъ къмъ новъ и самостоятеленъ животъ стра-
ната, свободата на която е купена съ толкова скжпа цена —
кръвьта на храброто русско победоносно войнство.
„Нека се покаже България достойна за тая жертва, и да
ни помогне и подкрепи Богъ въ испълнението на светата задача,
пр^дначертана отъ Държавната воля на Царя Освободителя."
Съ приказъ по опълчението отъ 14-и Юлий се обяви,
че на 12-и сжщий, билъ издаденъ приказъ отъ Негово Сия-
телство Императорския Комисаръ, съ който се назначава за
началникъ на земскигв български войски генералъ-майоръ Шеле-
ховски и че въ състава на тия войски пгЪли да постжпятъ
дружините отъ опълчението. По тоя случай началника на опъл-
чението, генералъ Давидовъ, помежду другото въ приказа си
казваше и сл-вдующето :
„Като се раздвлямъ съ съжаление отъ повереното ми опъл-
чение, искренно и отъ душа благодаря моите ближайши помощ-
ници: началника щаба, графа Келяера, командира на 1-а бри-
гада, полковника Депрерадовича, и всичките дружинни коман-
дири за пълното имъ усърдие, готовность и енергия, съ които
ми съдействуваха по управлението на опълчението. Обучаванието
на новобранците и то въ продължение на 1 х /2 месецъ, при
отсжтствието на всякакви материялни средства, надмина очак-
ванията и доказа, че никой отъ насъ не е стоялъ съ праздни ржцв.
„Още веднъжъ благодаря моя щабъ и всичките щабъ и
оберъ-офицери, до най-последния пряпорщикъ включително.
Благодаря и кадровите унтеръ-офицери. — Да ви помогне
Богъ да непълните трудната задача — формиранието на мла-
дата земска войска за слава и честь на милата наша Руссия
и въ полза на възраждающата се България. "
Съгласно приказа по опълчението отъ 2-и Августъ, азъ
бехъ преведенъ въ 8-а Вратчанска дружина.
Въ началото на Августъ месецъ придойдоха новобранците
отъ втория призивъ на първия наборъ. Тогава же започнаха
да се уволняватъ отъ служба опълченците, — ония бойци
за освобождението на България, които като си беха испълнплп
най-свято дългътъ, требваше да б&датъ отпустнати на почивка
„у дома". Да, на „почивка", но почивка физическа, а не и
нравственна. Те, както и целия български народъ, беха убити
отъ скръбьта за распокъсаното имъ мило отечество, за което

— 508 —
почти цела година се биха и проливаха кръвь. И еъ каква
пълна готовность те биха останали и сега въ редовете на опъл-
чението и самоотвърженно биха се хвърлили и сега въ огънь и
вода за тая мила и драга България! Това се четеше въ очите
на тия верни доблестни български синове, които беха заря-
зали всичко шило и драго, и посредъ най-големи лишения и
незгоди, се жертвуваха и се биха жертвували и сега най-без-
заветно за освобождението на распокхсаната и осакатена не-
щастна татковина. Лицата на тия ветерани не светяха и не
се озаряваха сега отъ оная радость, която естественно щеше
да обнеме целото имъ схщество, ако се бе достигналъ техния
заветенъ идеялъ напълно. Опълченците беха замислени и тжжни,
въ време на издаванието уволнителните имъ билети. Тукъ же
при техъ се беха събрали новобранците, които, макаръ и не
навикнали на войнишкия животъ и военната униформа, испитваха
едно до тогава неиспитвано чувство, — чувството на радость и
удоволствие, за гдето най-после. България, — едната малка
часть отъ нея, придоби свобода и право да има своя войска, въ
редовегв на която, следъ опълченците, те първи постъпваха.
Следъ раздаванието на уволнителните билети на закале-
ните войници, отъ които мнозина бъха покрити си белези отъ
рани (а колцина имаше осакатени и негодни за никаква ра-
бота, които беха оставени безъ парче хлебъ на произвола на
сждбата; впрочемъ въ последно време и за техъ беха спомнили,
като бе решено да имъ се отпуща по 10 копейки въ день),
дружиннпя командиръ имъ държа една топла напятственна речь.
Следъ дружинння командиръ и азъ казахъ.неколко думи. Азъ
напомнихъ на опълченците, че те винаги требва да б&датъ
готови да се събератъ подъ распок&саното отъ неприятелските
куршуми знаме, не само за запазвание освободената отъ Руссия
България и престола на бждхщата династия, но и за освобож-
дение на останалата часть отъ България. Казахъ имъ още, че
е техенъ дългъ сега да вджхнатъ на идущето следъ техъ
поколение онзи священъ патриотически огънь, който накара
образования светъ да уважава пмето на българина и да съзнае,
че той заслужава свободата, за която требва да храни вечна
признателность къмъ Царя Освободителя Александръ II и Ве-
ликата Освободителка Руссия.
Следъ това настана момента на разделата ни.
— Сбогомъ, ваше благородие, ако ви се случи п&ть презъ
нашите места, отбийте се, молимъ ви се. Колко ще ни бжде

— 509 —
драго да вп видимъ и да си припомнимъ за славните и горещи
дни, при Стара-Загора, Шипка, Шейново, и прочее. Ако ли
пъкъ стане нужда и сждбата ни събере да търсиме Санъ-Сте-
фанска България, като ни поведете наново противъ неприятеля...
Това сърдечно прощавание ми причиняваше една извън-
редна радость. Мене ме радваше сърдечностьта и добродушието
на опълченците, които при раздалата ни, не гледаха на мене
само като пачалникъ, а като и на най-добъръ другарь, съ когото
еж делили, въ походит^ и боевете, всичките лишения и не-
згоди. И въ време на тия прощавания азъ чувствувахъ, какъ
сърдцето ми се свиваше при мисъльта, че скоро — не днесь,
утре, азъ нема да виждамъ тия честни и открити, пълни съ
патриотизмъ и енергия, лица; нема да чувамъ техния веселъ,
пъленъ съ остроумие говоръ. Чувствувахъ, какъ при това про-
щаванпе, една жалость, доходяща до скърбъ, пропълзяваше въ
душата ми, — жалость, че бъхъ принуденъ да се отделя отъ
моите бойни другари — опълченци, съ които времето и об-
стоятелствата беха ме свели и сродили.
— Добръ п&ть ви желая, юнаци, нап&тствувахъ всички
на прощавание, оставайте впнаги такива честни и самоотвър-
жени, каквито се показахте въ тежките минути, които прека-
рахте въ борбата за освобождението ни. . . .
На 8-и Августъ, сутрпньта рано, азъ напустнахъ Пловдивъ
и се оп&тпхъ за Вратца — местоназначението ми.
Когато излезохъ отъ града, азъ се прекръстихъ. Отделихъ
се вече отъ моята любима 3-я дружина, която се роди, по-
растна и се прослави предъ очите ми. Азъ си припомнихъ
миналото на тая любима часть, историята на която датираше
едва отъ година и два месеци, но беше вече пълна съ най-
громки подвизи.
Тежкото чувство, което ме обхващаше отъ неколко деня, по
поводъ на тая раздела, сега беше съвсемъ сковала душата ми.
Душеше ме нещо, което азъ искахъ да си обясня не съ вълне-
нието, а съ нервозностьта, която се беше силво развила у мене...
— Какво ли ме чака за напредъ? Какво ли ми готви
бадхщето, че отъ толкова жестоки битки излезохъ невредпмъ,
си мисляхъ азъ и мисли, рой отъ мисли ме унесоха на напредъ
и ме накараха, тогава 25 — 26 годишенъ м&жъ, да се ободря
и да си кажа: куражъ, предъ тебе има още целъ светъ . . .

ОГЛАВЛЕНИЕ.
I.
Организиранието на пъчпия конвой отъ български доброволци въ
гр. Кишиневъ. — Смотръ отъ Императора Александръ II на 12-й
Априлий и обявявание война на Турция. — РЪчьта на пръосвященнии
Павелъ. — Развръщанието на пЪшия конвой въ шесть-дружиненъ
съставъ и пртзименуванието му въ Българско Опълчение.
II.
Тръгванието на опълчението отъ Кишиневъ за Плоещъ. — Офи-
церския съставъ на опълчението. ■ — Единъ мЪсецъ въ лагеръ при гр.
Плоещъ. — Освещение на Самарското знаме. — Пр-вкарвание съкрате-
ния курсъ на обучението и поср-Ьщанието на Императора Александръ II.
III.
Походъ отъ гр. Плоещъ до р. Дунавъ. — Два-дневния походъ
до Букурещъ и дневка. — Трудния прЪходъ отъ гр. Руше-да-веде до
с. Богдана. — Прокламацията на Императора къмъ българския народъ.
Впечатления.
IV.
Петь дни въ гр. Зимничъ. — Посещението на опълченския би-
вуакъ отъ Императора. — Минуванието прЪзъ Дунава. — Опълче-
нието въ предния отрядъ. — Пристигванието въ Велико-Търново.
V.
Посртзщание на опълчението въ Търново и пръхтоявание тамъ
три дни. — Пр-вминуванието на Хаинъ-Буазския проходъ и пристиг-
ванието въ гр. Стара-Загора.
VI.
Осемъ дни въ Стара-Загора. — Срещата на опълчението съ
отряда на Реуфъ-паша при с. Джуранлии и сбиванието му съ него на
17-и и 18-и Юлий.
VII.
Боя при Стара-Загора на 19-и Юлий.
VIII.
Пристигванието на 1-а, 2-а, 4-а и 5-а дружини на Шипка и на
3-я дружина въ Габрово.
IX.
Несносния животъ на шипченската позиция и следствията отъ
него. — Кратко описание на самата позиция. — Рекогносцировката
на майръ Попова.

II
X.
Отбраната на Шипка отъ Сюлейманъ-пашовата армия. — Боя
на 9-и и 10-и Августъ.
XI.
Боя на 11-и и 12-и Августъ. — Смънявание на опълчението
отъ Шипченската позиция.
XII.
13-и Августъ. — Опълчението на Зелено-дръвската позиция. —
Смотръ на опълчението отъ началника на главния щабъ, генералъ Не-
иокойчицки, и обявявание на опълчението благодарностьта на Импе-
ратора и Главнокомандующия за юначеството на опълченците. —
Неочаквано нападение отъ черкезите на Зелено-дръвската позиция.
— Въоржжавание опълченците съ кринковски пушки. — Живота и
продоволствието на опълчението на Зелено-Дърво.
XIII
Впечатления отъ Зелено-Дърво до Свищовъ и обратно. — Фор-
мирувание на нови 6 дружини — второто опълчение, отъ № 7 до 12.
— Несносния животъ на опълчението въ влажните и студени колиби на
Зелено-Дърво. — Пристигванието на генералъ Скобелевъ въ Габрово.
XIV
На 25-и Декемврий опълчението напуща Зелено-дръвската по-
зиция. — Трудния преходъ прЪзъ Балкана. — Боя при с. Шейново
и заробванпе армията на Веселъ-паша.
XV.
29-и Декемврий. — Опълчението конвоира до гр. Търново за-
робените при Шейново турци. — Пристигвание на дружините въ гр.
Елена.
XVI.
Пристигвание на опълчението въ гр. Котелъ. — Боя на 3-я и
4-а дружини съ башибозуците при с. Тича, на 14-и Януарий. — 1-а
и 3-я дружини въ с. Садово и боя съ башибозуците. — Премирие.
XVII.
Разрешение за уволнявание на опълченците отъ служба. — Впе-
чатления по пж.тя за Одринъ и обратно. — Тръгвание на опълчението
отъ гр. Котелъ. — Уволнение на опълченците отъ служба. — Про-
кламацията на князъ Дондукова-Корсакова. — Прощавание съ опъл-
ченците.
«~0**нс>-^»-

«ОР"

ПЛАНЪ №1
М*рка 1:50,000
БОЙ ПРИ СТ, ЗАГОРА
5* г *' е ~ БОЙ ПРИ ДЖУРАНЛИЙ
З^гоР*

ПЛАНЪ №2.
Лясщабъ 1:25,000
«артог ? 1ф„ <[С киИнституг ь . София

/ <кМг\
\\ 1 ^*ш 1
Планъ №3.
1
Масщабь 1:25,000
**«*■..
м, ма и.
хшЛЬк
••«*»••'«■
Рус. ■
Кьлгари А
Турци а

^ш^н
#11
тк
,л
,1ШЩ?.
'<&**&
ШМ
"Ш?