СПИСАНИЕ
НА
ВЪЛГАРСКАТА АКАДшШ НА НАУКИТФ
КНИГА XVI
КЛОЕЪ ИСТОРВКО-ФИЛОЛОГИЧЕНЪ И ФИЛОСОФСКО-ОБЩЕСТБЕНЪ
СОФИЯ
ДЪРЖАВНА ПЕЧАТНИЦА
СПИСАНИЕ
НА
ВЪЛГАРСКАТА АКАДшШ НА НАУКИТФ
КНИГА XVI
КЛОЕЪ ИСТОРИКО-ФИЛОЛОГИЧЕНЪ И ФИЛОСОФСКО-ОБЩЕСТБЕНЪ
СОФИЯ
ДЪРЖАВНА ПЕЧАТНИЦА
Съдържание
Стр.
1.	Милетичъ, Л. Исторически и художествени паметници въ
мавастираСв. ИванъБвгоръ............................... 1
2.	Милетичъ, Л. В а ж и а фонетична особеность на едннъ за-
падномакедонски говоръ .	. .	, .	. . ЗБ
3.	Никовъ, П. Къмъ историята па с^верозападнитк бъд-
гарски земи........................................... 43
4.	Млвденовъ, Ст. Имената па още десеть бъдгарски ркки. .	65
5.	Поповъ, Р. Г роб ни находки отъ Халщатската ей ох а . .	105
6.	Симеонъ, Мнтрополитъ. Гръцкиятъ надписъ върху нконата
на Исуса Христа въ охрндската църква Св. Богоро-
дица — Св. Климеитъ .	. .	... 117
Table des matieres
Pfcge
I.	Miletic, L. Monuments historiques et artifitiques du mo-
nast£re de Saint Ivan Bigor ргёв de Dibra . . . .	. L
2.	Miletic, L. Contribution & la phondtique d’un dialecte de
la Macddoine Occidental?,................................85
3.	Nikov, P. Contribution & 1’histoire des pays bulgaree de
nord-ouest .....	..	....	...	43
4.	Mladenov, St. Les noms d’autres dix rivieres bulgares ... 65
5.	Popov, R. D£couvertee sepulcrales de l’6poque de
Hallstadt...............................................105
6.	Simeon, le Metropolitan. Une inscription grecque trouvGe
sur une image dans Pdglise de Saint Climent &
Ochrida..............................................   117
Исторически и художествеви паметници въ манастира
Св. Иванъ Бигоръ (Дебърско).
Отъ д-ръ Л. Милетичъ.
| Четен >п. насфдвнието иа Исторвко-филологичияя кдовъ на 14 ювв 1917
-4.-
На 17-п августа, миналата година съ голймо любопытство
тръгнахъ да пос4тя славния духовенъ центъръ на българ-
щината въ Дебърско, манастира св. Иванъ Бигоръ. ВъирЬки
гол^мото значение, което този* манастиръ ила за псторията на
българското народно възраждане въ тоя край, до сега почти
нпщо in с, < писало у паев за него. Причината е. че мана-
стирътъ се намира въ една до скоро мжчно достжпна за далечвпв
иатешественикъ местность, и то не само защото с& лппсвалн
удобны натшца, но още иовече и поряди опасностьта. на конто
се с излагала. всЬки, който не е можелъ нр’Ьдварителио да си
оснгурп благоволепието и закрилата на всесилвитЬ дебърски
арпау теки бегове. Сега вече е съвсЬмъ леспо да се отиде
до маиастирл; оть града Дебъръ води покрай ыанастиря добъръ
новь пкть все ио рРката Радика пр-йзъ Маврово дори до
Гостпваръ, а иъкъ иастроепиего на тамкашното албанско насе-
ление сир^мо насъ тъй корепво се е измылило, че и личиата
безопасность напълпо е ocuryjieiia.
Маиастпрътъ св. Иванъ Бигоръ се намира всрЪдъ ила-
ципската область Р'Ька, така наречена по рЬката Радика,
конто я прЬснча и конто извира отъ сЬвероизточпптй скло
нове на плаиината Корабъ, а се влива нодъ града Дебъръ въ
Чернил Дрниъ. Слйдъ петь часа езда стига се въ ыанастира.
надвпеналъ гЬкашъ надъ саыата Радика — на стрт.мнии и
брЬгь отъ л’Ьво. Тукъ долипата на pfataia е пай-живописн <
Спиггинс на Съдгарсжата акчдечи*- 1нта ХМ-	j
Д-ръ Л. Милетичъ
а изобщо природата е тай величествена, чисто алпийска, че
ако би сждилъ чокЬкъ по тая область за Дебърско, съ право
може да го причисли къмъ най-хубавитЬ планински кжтове
на Болгария. Гледката къмъ манастиря е чудесна; мапастир-
скитЬ сгради с* потанали въ зеленина всрйдъ гжста гора
отъ джбъ, липа, орЬхъ, др'Ьнъ. Отъ манастиря пъкъ на срйща
npteb рената се виждата по мекитЬ свлонове на високата
планина Кърчинъ наредени твърдЬ иаблизу, сЬкашъ едно до
друго хубавигЬ села Трёбишча, Бйтуше, Вельо-бърдо и Вйдуше.
Ота единъ издаденъ до самия манастиръ скалиста воеь надъ
самата pbsa, гдЬто сегашниятъ игуменъ е построить ху-
бава бесйдка и гдГто манастирската стража, арнаутинъ съ
пушка, денонощно бди, се открива далечна панорама на
долината отъ лЬно и отъ дЬсно; тукъ Радика твърдй живо-
писно крпволччи, а далече на сГверъ надъ планинитД високо
стърчн тжпията конусообразепъ върхъ на Корабъ. Надъ ма-
настиря се издига планината Бистра, и почти надъ самия
манастиръ малко сЬверо-източно се намира гол^Ьмото бъл-
гарско село, сега градъ Галичникъ, на 1200 метра висо-
чина. Долината по ц4лия пжть ота града до св. Пванъ е
очарователно хубава; особеио сж красив» ота .т!;во и д'Ьсно
селата и подъ тЬхъ на множество тераси, едни надъ други
простр'Ьни, сочни ниви и градипи. ПигдЬ въ Българпя не съмъ
виждалъ толкова хубави на изгледъ села, защото въ Дебърско
и това е особено, че селскитЬ кжщи сж високо издигнати и
масивпи по строежъ, та всрЬдъ зелепината далечъ се б'Ьл'Ьята.
По пжтя ва манастиря най-нанрЪдъ ме възхити гледката на
селата Горно и Долно Мелничани и дв4тЬ на л’Ьвия брЗит.
на р^ката, — първото обърнато па сЬверо-изтокъ, а второго
къмъ юго-западъ. Малко по-нататакъ пл^нявата окото висо-
китЬ тераси, иосбти съ царевица, подъ село Горно Косоврасти.
Когато доближихме до Долно Косоврасти, което се намира въ
подножието му, заб’бл'Ъжихмс солЪмъ контраста: то бГше на
половица изгорЬло (прЪзъ албанского въстанпе противъ сър-
бигЬ). Между Косоврасти и Мелничени има изобилии мине-
палпи извори отъ дв-frrt страпи ня рЬката; на доения й
фЬгь на източиитб склонове па планпната Кърчинъ има баня,
Ю самата рЪка; водата е с Ьрна, ч,осущъ такава, каквато извира
>а оттатъшията страна па сжщата планипа, гдЬто сж Де-
бьрскит1> бани при с. Баиица. Почти на срЬща, до л-Ьвия
Исторически и художествени паметници и пр.	3.
брйгь на Радика, има шесть други минерални извора, отъ
конто три топли и три студени. Водата е бистра, на вкусъ
малко накиселява и нагорчава. ИзворитЬ сх подъ пхтя въ
коритото на Радика, гдЬто отъ начало образуватъ т4ено, про-
дълговато езерце. Отивайки нататъкъ къмъ манастиря доли-
ната става все по-разкошна съ зеленина отъ дпЪтЬ й страни
по стръмнптЬ спускове на планинитЬ. Особено хубава е глед-
ката при село Скудрине, което лежи много високо отъ лйво
надъ пхтя, съ богата кестенова гора и много терасгш ниви
и градинп. Малко по-насГверъ ненадейно се открива чудна
панорама при село Янче, най-хубавото по сгради и поло-
жение, което вид!хъ въ Дебърско. Картината е ггаистива въл-
гиебна. С.тЬдъ Янче ни извенадиа въ дълбока переспектива
друга, не ио-малко хубава картина по лЬвия бр4гъ на pi-
ката, гд-Ьто се намиратъ на високия планински спусъкъ едпо
сл4дъ друго споменатят4 четирп села cpiujy самия манастнрь
св. Иванъ Бигоръ. На единъ километъръ отъ манастиря ми-
нахме по дървепъ мостъ оттатъкъ р!ката; 6i вече мръкнало
та изкачването по стръмния пхть иагорЬ, засЬненъ отъ дървета,
мн се вид!; много дълго и страшно. Напшятъ водачъ, стра-
жаръ отъ града, още въ дола изгърмй два-три пяти съ пуш-
ката, за да разбер'Ьли въ манастиря, че идатъ гости. Ала
сигнальтъ не билъ добрЬ разбранъ; номислилп ио стари
спомени, че разбойници гьрмлтъ, та ни носрещпаха малко
уилашеии и съ пр’Ьдиазвапе, докато пап-сетнЬ недоразукЬ-
иието се разясни и нгумепътъ, отецъ Партевий, зарадванъ,
още по-усръдно ии прпе. Съ мене 6ixa освбнъ фотографа
на пашня иароденъ музей, г. Георги Трайчевъ, който ме
придружаваше на обиколката мв по Македония, още двама
наши чиновници отъ Дебърь. BixMe твърдЪ уморепи отъ нхтя,
ала необпкновено любезного гостоприемство на пъргавия и
твърд-Ь иптелпгентенъ вгуменъ толкова ни подкрепи, че ве-
черьта дълго сед4хме, слушайки разказването на отца игумена
за чудпи 1гр1междия, конто той самъ па и любимиятъ му ,
маиастиръ сх црЬкарали нрЬзъ посл-ЬднитЬ три тежки години
на срьбското вдадичество.
Мирского ггме на отца Партения е Петъръ Гаврвловъ,
родеиъ на 1888 г. въ с. Доленци, въ Кичевско. Учплъ се е
въ Кичево и Дебърь, гд!то е свьршилъ трикласпо училище,
а елЬдъ това и семинарията въ Цариградъ. При покой пин
4
Д-ръ Л. Милетичъ
щбърски владика Козма е служилъ десеть година като дякоцъ.
Още шеснайсетъ-годишенъ, отецъ Партений, подозр’Ьнъ отъ
гурцитЬ въ връзки съ ыир'Ьшната револуционна организация,
е лежалъ въ затворъ иървомъ въ Дебъръ и въ Битола, послк
и въ Струга, Р’Ъсепъ и Охридъ. Освободенъ билъ веднага
с.тЬдъ Битолското въстание (1903 г.), когато сл'Ьдъ убийство™
на руекия консулъ Ростковский 6Ь дадеиа амнистия. ПрЬзъ
вр-Ьме на сръбската окупация на Македония той е билъ
затваряпъ отъ сърбит'Ь, уагЬлъ да изб lira въ България, дРто,
пр^варалъ емигрантството си въ Неврокопъ при владиката
Козма, а с.тЬдъ освобождением на Дебъргко веднага се завър-
налъ заедно съ д'Ьдо Козма въ Дебъръ. Иа коледа 1915 г. и
двамата прпстигпалп въ облчния си манастиръ св. Ивапъ
Бигоръ.
Първага българска война съ Турция иа 1912 г зава-
рила отца Партения игуыепъ въ сжщия маиаетиръ. Щомъ се
почпала между? ъюзппшката война, сърбит'Ъ дошли въ манастира
съ 30 души стражарц, дигнали го отъ тукъ и го иитерни-
рали въ Кичево заедно съ владпката Козма. Понеже билъ
отказа га да нризнае сръбскпя владнка Варнава ;а духовенъ
иачалникъ, отецъ Партений билъ хвърленъ въ кичевския .;а-
гворъ, гдЪто тогава е ммало до 150 души българи. осждени
на смърть отъ срьбския комитета. ,Черна ржка-мрътва глава".
Пмало < вече убпти българскп духовници: шумен i гъ
на кичевския манастиръ „Пречиста1, Софроний и иеромона-
хътъ Оеофапъ;’ свещенпкъ Апостола отъ село Тресанче,
свещенпкъ отъ Лазароиоле Павел). Теодосиевъ, свещенпкъ
Исаия on. е. Таре п др. Отецъ Партений отъ Кичевския
затвор,, билъ откарапъ въ Призрепь и тукъ интерпиранъ. но
ycirt.iT. да избйга отв тукъ та съ жел^зпицата прфзъ Кача-
ппкъ сгигналь въ Солуиъ, отъ гдЬто се нрйхвърлилт въ Бъл-
сария. До завръщапето му манастиря св. Пванъ ел упра-
влявали ц-Ьколцнна сръбски игумени. НамФрплъ манастиря
ограбишь: копетф, кравитЬ. половината овце, воловетк ноййщ-
нипата. мяожеството постелей, килиыи, покрпвки — всичко
било .«щигпаго. Сега огецъ Партений. еъбирайки но ма им
отъ гукь отъ тамъ, съ мжка усгП-.ва наново да дотъкми пан-
пуащното, нъ което българското околпо население при в, на-
ката сн п'Ьмотия усръдно го подномага. Въ черковнпя нри-
творъ. .:а конто но-долу новече щи се каже, надписи гЬ
Исторически и художествени паметници и пр.
5
на изображения га иа царь Борись и царь Шншманъ били
заличепи и замйпени съ „царь Лазарь" и „царь Душапъ".
Отецъ Партепий веднага възстановилъ старитй надписи. Ипакъ
черквата и мапастирскитЬ сгради не посградали. Наистина
изгорала новата манастирска страда, конто е била по общо
уггйрение на всички пай-ц-Ьнното мапастирско здание, едппчво
въ своя родъ до сета по художествеиата наработка на тава-
нитЪ и вратитй, ио стиль различии въ вейка стая, ала
това нещастие е станало по-рано, именно въ иачалото на
зойиата пр-Ьзъ октомври 1912 г. Тогава сръбски четницн.
конто нощували въ манастиря и кладйлп огши. но стантй,
по невнимание запалили здавието. Отъ него остапали само
вшокитЬ камении зидове на осповитй, конто и сета още така
си стоять отъ дйсио при входа на манастиря. Черквата
заема срйщта, а отъ лЪво е старого ыанастирско зданпе.
както се вижда и па приложената фотографска снимка. Сети!,
вь Галичиикъ случайно памйрнхъ фотография на манастиря,
направена прйщ да изгори „новиятъ палатъ", както сж го
иаричали; отъ тая снимка, конто прилагать тукъ, добр-1; се
вижда, какъ е пзглеждала изгор-йлата постройка. Тя е била
изкарана въ чисто пародепъ стиль, по образецъ па староврйм-
скитЬ български кжщп въ Дебърско. ВжтрЬшпага наработка,
«нобено рйзбата па тавапит-Ь тр-йбва наистина да с била много
искусна, защото е била дйло ла твърдй даровити дебърски
майстори-художинци, каквито сж били и тиа, що сж нзра-
ботили пр.>чутия по своята изящна рйзба дървенъ пкопостасъ
иа черквата въ сжщпя манастиръ. Едва отъ главнитй цйли
на идването мн въ манастиря бйше тъкмо любошггството ми
Да видя тая рйдка художествени драгоценность — иконостаса.
Още по-важ.чо бйше за мепе, да нонзуча съдържанвето па
манастирскага „Кодпка", за която се б'1хъ научилъ, че била
староврймска и добрй спазена. Игумснътъ отець Партепий
още вечерьта ме зарадва. като ми съобщи, че кодиката се
намира у него и че ще мота па другия день да я ирйгле-
дамъ. Останахъ въ мапастиря три депа и прйзъ туй врйме,
работейки усилено, успйхъ да припиши най-важното отъ коди-
ката и отъ другъ единъ ржкопнсъ, озаглавепъ „Великъ поме-
викъ", въ конто съвсЬмъ иа кратко е развязана най-новата
история на мапастиря. Осв-Ьнъ това подробно разгледахъ
черквата. фотографирахъ иконостаса и други части отъ мана-
<;	Д-ръ Л. Милети’Гь
стиря, приписал!. паднисигЬ въ черквата и по манастирскитЬ
сградп. Всичко туй даде интересенъ историке - етнографски
материялъ, който тукъ на кжсо излагамъ.
Манастнрската черква, фрескитй и иконостасътъ.
Манастнрската черква е гол'ймо здание, което прави,
изижтр! гледана, силио впечатление главно съ го.тЬмата си
купола, покрай която отпр’Ьдъ, откъмъ входа па черквата, има
и едпа по-малка купола. По основния си планъ черквата е
сполучлива комбинация отъ ротонда съ примеси по образецъ
на византийскитй двЬкуполни черкви1). НеизвЬстннятъ архи-
тектъ, очевидно твърдЬ даровита майсторъ отъ Дебърско, е
можелъ да се руководи при съставянето на своя планъ по
образца отъ двата типа, каквито ги има напр. въ Солунъ.
ГрЬбва да се признав, че неговата концепция е оригипална
и твърдЬ сполучлива. Втора черква отъ тол родъ въ западна
Македония п'Ьма, та заслужва по-основателно да се опише
оть специалисти. Влияние па сжщия стиль съзирамъ и въ
голЬма га едиокуполна, черква на манастиря „ПрЬчиста1’ (о
Кичево. която е строена все въ туй вр1>ме и очевидно отъ
майстори отъ сжщата школа, макаръ и далечъ по-слаби ху-
дожпици. ГолЬмата купола е изографисана до половината па
първитЬ прозорци. И малката купола има фрески, но тф еж
отъ по-ново врЬме и твърдф не художествеио изработени.
Въ дъното на голФмата купола е ликътъ па Вседържи-
теля, а околовръста се редятъ ликове на ангели; нрфстолъ съ.
евангелие; ангелп носятъ Исуса Христа, прострФнъ на плаща-
ница. Въ втория кржгь сж пареденн пророцитФ съ български
надписи: пророкъ Данашлъ, Езеыи, Варкхъ, Исаиа, Елисеа.
Давидл., Захария, Михей, Саломонъ и пр. СлФдватъ фрески
въ трети кржгъ: сценн отъ св. Писание — „преданию 1йда\
тайиага вечера, успение на св. Богородица, въскресение Хрис-
тово, св. Богородица оплаква снетия отъ кръста Спаситель,
ирфображепие Христово.
Вт. дъното на малката купола е изобразенъ св. Иванъ
ПрФдтеча съ ангелски крила и въ ржцФ съ усФчената глава
и ст. надпись на около что та наречемъ пророке, аггля ли,
alula ли или м’ннка; агла заве >ако безплотенъ и пр.
') Прибавената сетвЬ папптова камбанария, щтЬдъ малката купола, глч>.
загрозява черквата, (вж. ф. снимка I б.).
Исторически и художествепн пачетншш и пр.
И въ артпката — при входа на черквата — зпдътъ въ
горната си половина е твърде нехудожествено изрисувапъ
съ изображения отъ страшния сждъ и сцепи отъ библията:
жертва Аврамова, создание Адамово, создание Евино, Христосъ
плавал но морю, 1с' Хс' пастирт. добрый и пр. Много по-
интересни сж фрески'гЬ въ долния редъ, гд’Ъто въ полуестествена
величина се редять ликовете на светители, застанали прави
и то отъ л'Ьво на дЪсво въ слЗдаиа редъ: 1. Св. Онвфрш;
2. Св. Аленый чейкъ (sic) Ббайи; 3. яСв. Климентъ архие-
пископъ Охридски; чесшА мощи его леж!тъ во мутропо.Ма оу
СЭхрЧда;1 4. Св. прбныи ытецъ Назмъ близъ Охрида;
5. Св. 1ыаиъ Владимир. Елбасапски; 6. „Св'ыи просвети-
тели и оучители славднсни Епки Моравсви Кирглъ
и Мееод1л“. Светит!; братя сх представени, че държатъ въ
рхце дълъгъ свитькъ. на който отчетливо е написана цЬлата
вирилска азбука съ надпись отделу: „славАНска азбВЕа-1.
7. Св. Архистратига Михаилъ; 9. Св. Архистратига Гавршлъ;
10. Св. 1ыанъ П|ь (теча; 11. Св. веливомвчепикъ Димитрий
МироточивЧи; 12. Царь Борись български; 13. Царь
Иванъ Шишман ь български; 14. Ангель Господень;
15. Св. Пахоьпй велики; 16. Св. Петъръ Аеоисюи и 17.
Св. праведний и многоетрадалний 1ывъ.
Притворътъ е изрисуванъ на 1871 год., което е отбкгЬ-
зано въ падписа падь вратата: „При смиренаго игзмеиа нашего
архимандрита Михаила изображеиъ быстъ сеи притворъ цер-
ковенъ ВасплЧемъ ГиновсвЧй w село Галичникъ, 1871“.
Иконостасътъ.
Най-СЕъпоценното украшение на манастирския храмъ,
което впнаги ще привлича любопитни посетители отъ пай-
далечнн места, е художествената рВзба на иконостаса, нзра-
ботенъ огъ мйстпи самоуци-художници резбарп, учили това
си искуство по наследство, види се, отъ старо врЬле. Отъ
разпитването вь манастиря и въ близкия Галичникъ се уста-
нови, ’и* майсторите ироизхождатъ отъ Галичникъ и отъ близ-
кие български села Осой и Таре. Главниатъ представитель
на. тал рЬзбарска школа е билъ Макарий Негриевъ Фърч-
ковскп ось Галичникъ. Сжщиятъ Макарий съ свои другари
сетне е работилъ иконостаса на черквата св. Богородица въ
b
Д-ръ Л. Милстичъ
Татаръ Пазарджикъ, гдЬто е умркть. Не остая никакво съмп’Ьние,
че сжщитЬ художницы сж работали въ Пазарджикъ, понеже
изц’Ьло и въ отдЬлности основнигЬ мотивы на орнамента и въ
двата иконостаса сж едки и сжщи. Разлика има въ несрав-
ненно по-го.гёмата прецизность на изработката и богатството
на орнаменталната композиция, съ конто се отличава иконо-
стасътъ въ св. Иванъ Бигоръ. СжщитЬ тая майстори сж пра-
вили и иконостаса на черквата св. Спасъ въ Скопье. На
врыцане отъ Дебърско азъ се спр'Ьхъ въ Скопье и се убЬдихъ,
че наистина и тукъ нашитЬ мияци-художници сж съедали
все такъвъ скжпоцЬпенъ паметникъ, ако и този да не е тол-
кова художествено нзкаранъ, както иконостасътъ на св. Иванъ
Бигоръ. Едно сравнение на приложенитЬ фотографски снимки
отъ скопския иконастасъ, съ сниыкитЬ отъ иконостаса на
св. Иванъ Бигоръ и на пазарджишката черква (вж. снимка
Лг 15) стига, за да се убЬдимъ, че майсторит'Ь сж били едни
и сжщи. Ала има и пълпо доказателство въ единъ малъкь
надписъ, спазенъ на скопския иконостасъ, гдЬто още ясно се
чете: „Петре Филиповъ отъ Гари 1824, Макари отъ Галич-
иикъ, бкгари отъ Мала Р’Ька1’. Гари е българско село въ Мала
1‘Ъка. не далечъ отъ Галичникъ. Отъ тон надписъ се устано-
вява и едиа сигурна дата, която може да ни руководи и по
въпроса, точно коса е правенъ иконостасътъ на манастиря
св. Иванъ Бигоръ. Но нека първомъ кажемъ пЬщо повече за
самия иконостасъ.
Оригиналното, което нрави извъчредно цЬненъ гоя иашъ
художественъ паметникъ, е прЬди всичко въ орнаменталната
композиция и сетн4 въ извънредно фината р’Г.зба върху орЬ-
хово дърво. Особеио колонкитЬ, конто служить и като рамки
ни го-тЬмитЬ икони. показватъ такава гьвършена пластика на
орнамента, че става дори невероятно. всичкитЬ фигура да сж
дълбани върху единъ и сжщъ кжеъ дърво. Л тъкмо съ извън-
редното множество фигури на хора ц животни, вЬщо вилетени
вт, растителенъ орнаментъ. е характерната особеность на тая
наша дебърска школа на копаничарското искуство. Това. из-
тъква и г. Митовъ относително иконостаса на татариазарджиш-
ката черква св. Богородица (вж. „Български художествен!!
старики14, кн. I, къмъ листъ V III), като казва, че въ пего
яосв4нъ особенна оригипаленъ пачинъ на третпране рясти-
телнитЬ форми на орнамепталнпй композиции виж.даме въ
Исторически и художествспи паметници и пр.
9
най-сол1;мо количество и но най-смФлъ начипъ въведеиа чо-
вЬшката изваяна фигура, не само по отд!;лно но и въ ц-Ьли
композиции, отиоссщи се до сцепи отъ св. Писание1". Ал»
не само човфка вплитатъ пашитЬ дебърски художпици въ своя
орнамента, но въ немалка м’Ъра и животни, както е вн.тЬтт.
и на нашитЬ снимки (J£ 8—15).
Ако и да е художнишката работа па нашить дебърски
м.чйстори отъ ио-ново врТ.ме, иървопачалнитф образци, конто
ci. се доразвили по особенъ начинъ въ тая паша доморасла
pi збарска школа, безсъмпРнпо сж староврЬмски. Стилизувапи
животни, човфшки образн и растении се ср'Ьщагъ въ много
живописям и склуптурни срФдонЬковии орнамента отв визан-
тлйско-бчлгарекп, а тт.й сжщо и отъ занадепъ, прфдцмно
романски произходъ. Известно е, че първоначалния източникъ
нп т. нар. тератологичепъ орнаментенъ стилъ трЬбва да
търсимъ въ аптичнитЬ гърцко-източни художествепи орна-
мептални формн. ЧрФзь византийски посредничество на бъл-
гарска почва този стиль се развива допегд4 самостойпо, и пие
внждаме въ българскитЬ ржкописи отъ XI. до XV. вФкъ изра-
богепа характерна орнаменталпа система съ щгЬплетепи одно
въ друге животни и човЬшки образн, която отъ Вългария
приминала и въ Влашко и Русия (вж. у мене. ,Бьлгарски
художествепи сг.трипп“ кн. 11., къмъ л. VII. и VIII). ТрФбва да
Се изтъкпе. че казаниятт. стилъ още въ иай-етарата еноха
на развитнето си у паев е гЬено свързаиъ съ вж,новая
орнамента, съетоещъ главно отъ искусно сплетепи ремъчни
сплотки. по нфкога комбниуваии и съ кржгчета, вЬйки и лпстца.
Краищнта на силиткитФ. било въ рфзбарски пздфлия или въ
ЖИВ0Ш1СПИ орнамента, особено нъкъ въ ржкоииснпгЬ ипицияли.
взимать видь па животишки глави, опашки и др., а и меж-
дипитЬ на геометрическитЬ формн на орнамента се мзпълватъ
съ образа отъ сжщия „звЬровъ“ столь: хора, агъица, птици.
н< р-Ьдко и jiiiou. чудовища, ловпи сцепи и пр. РастителнвтФ
форма отначало р!дко сж пзползуваии въ тоя стилъ; оби-
кповено се срЬщатъ стилизувапи огдЬлни акаптови листца.
налметки, гроздове и др- Докато на пзтокъ прЬдвмно. въ
областьта па нранославпата черкова развитнето па сжщия
стиль главно се ограпичава въ живописи, на западъ. особено
нъкт. въ ромапскнтЬ земи той се доразвпва и въ плас-
тичнп — ваателски формп. въ конто човЬшката фигура посте-
10
Д-ръ Л. Милетичъ
пенно заема господствуегце Micro. Можете да се п| йдполага,
те въ западпа Македония сж се срйщнали и дв-Ъ: b школа,
българо-византпйската съ романската. И тъкмо въ орнамен-
талната система на нашата дебърска школа памирпмъ дока-
зателство за таково западно влияние, а имев ио въ го.тЬмото
изобилие на чов^шки фигури и то въ такава пластика, как-
вато ио правило не се схожда съ традициитЬ и съ догмитЬ
на православната черква. Най-добр4 това личи отъ скулптур-
нитй групи, конто и на нашит!) снимки могатъ да се видятъ,
особено на снимка 35 13, надъ главнитЬ икопи на иконо-
стаса. Оригиналното въ стила на нашигЬ дебърски художница
е тв'ьрдф свободного използувапе на растителпитЪ форма вь
твърдЬ разнообразен композиции ст, човйшки и животински
фигури. Тукъ там^ виждаме покрай тЬзи нодирпитЬ вмъкнатъ
и новъ декоративен!, елеменгъ части отъ огради. замъкъ
или черква (вж. напр. въ нашата снимка Зё 14). Образциг);
на юя елементъ тр’Ьбва да търсимъ главно въ нашата стара
иконография, а не само въ речевого западно влияние.
На приложенитЪ тукъ снимки отъ икопостаыгН; на
св. Пванъ Бигоръ, скопската черква св. Спас.ъ и т.-пазар
джн шпата св. Богородица, ако и да е и&тЬзла рйзбата твърд4
дребна, може да се видятъ всичкптЬ казаки характерни осо-
бености на нашия дебърски ориаментенъ стилъ: наир, на
първата колонка отъ л4во на снимката 35 9 вср^дъ в-ЬйкитЪ
и листцата дичать размйсени фигури на хора и животви;
иа срЬдиата колонка между лозовигЬ листа и гроздоветЪ ск
вмъкиати чов$къ и надъ него птица, а на крайната колонка
отъ дйсио долу е изваяна цфла трупа хора, а сжщото това
виждаме и подъ дв4тЬ икопи. На спимкитЬ .¥ 35 8. 10 и 11
гдЬто рйзбата е извадена по-едра, п»-пспо се виждатг. все
схщит-Ь декоративно елементи — растителнн и животински
форма въ най-свободни и естествен!! съчетанвя, споредъ
мене, пенадминати до сега иигдф и едииствеии
по рода си въ рФзбарското искуство. Интересно е, те
пашитФ дебърски художници-майстори, конто см работали
икопостаситЬ въ монастиря св. Пванъ и въ черквата ев. Сиась
въ Скопье, ск изваяли и себе си, именно на снимката .¥• 10
on. .гЬно подъ икоиата, гдфто виждаме на два тезгяха грима
души, какь съ д.гкга работать; до тЪхъ сж изобразени и
други длФта. Па снимка .¥ 14. подъ иконата отъ гЬспо-
Исторически и художествеин паметници и пр.
11
се впадать трима души, редомъ седнали въ друга поза, пакъ
работейки. Ще тр!бва по-подробпо и основателно да се изучать
отъ наши специалиста всички р!збарски издЬлия. из.йзли
отъ ржката па тая наши дебърски мияци, чеда на най-
даровитото въ всЬко отношение българско племе
день днешенъ.
Споредъ събранигЬ св!д!ния и въ една отъ черквит! въ
Прищина иконостасътъ билъ изработенъ отъ неизвйстнн май-
стори въ сжщия дебч.рски стиль, та би тр’Ьбвало да се изучи и
той, като се сиематъ и добри фотографии. За жалость прЪзъ
вр^ме па Илинденското влетание, когато изгор'Ь часть отъ града
Брушево, изгорала и хубавата голема черква св. Никола, която
е била обща до тогава на българитЬ и иа власптЬ въ тоя
градь. Иконостасътъ й билъ, назвать, досущъ тъй изработенъ,
вакто и въ манастиря св. Иванъ Бигоръ, защото майсторитЬ
били накъ мияци. Въ Крушово узнахъ, че главниятъ майсторъ,
който е ржководилъ изработката иа иконостаса въ Брушево,
билъ н!кой си Тимче, миякъ отъ Брушево. Той работать и
на иконостаса въ черквата св. Спасъ въ Скопье. Все отъ
мияци въ сжщия стиль, во съвеймъ не тъй художеетвено, сж
работе и и иконостаслтЬ въ черквата св. Димптъръ въ Битоля
и въ Магарево. Вид!хъ въ Брушево рЬзбата на иконостаса на
новата влашка черква ев. Иванъ, работа на едшгь младъ
майсторъ Данилъ, пакъ миякъ отъ Лазарополе. МотнвитЪ на
орнамента сж пакъ сжщитй, както и въ манастиря св. Иванъ
Бигоръ, само че рЪзбата не е тъй художествеиа. Искалъ е
500 .тори, за да я изработп по-хубаво. Работилъ е па липово
дърво. И той е изваялъ ц'Ьли групи хора, сцепи отъ св. Пи-
сание: подъ иконата въ дЬсно отъ царскигЬ дв-Ьри е изобра-
жена тайвата вечеря, а отъ .тЪво — Христосъ прЬдъ Пилата.
Богато б!хъ въ Тетово, вид!хъ, че въ новата, още не-
довьршена быгарска черква св. Бнрилъ и Методий владиш-
киятъ тронъ е изработенъ отъ ор4хово дърво съ рЪзба, особен»
иа колонки!!, въ стила па рЬзбата въ св. Иванъ Бигорски.
Попитахъ майстора Максимъ Кръстовъ, който още рабогбше
надъ трона, отъ гд! е, и се указа, че е отъ с. Требншча. което
се намира ср!щу манастиря св. Иванъ Бигоръ. Научать занаята
отъ татка си Йръсто Симовь, а този пъкъ — оть баща си.
Д!до му Симонъ работилъ на иконостаса въ св. Иванъ Бигоръ
съ н!кой си Арсенпя отъ с. Таре и още съ дваыа калугери..
Д-ръ Л. Милетичъ
1 ‘2
Особено заслужватъ внимание въ черквата св. Иванъ
Бигоръ формата и р^збата на т. н. „въздухъ" въ олтаря, отъ
конто тукъ прилагамъ фотография (вж. снимка 16 12). Въ
принята му часть, обърната къмь царскитЬ двери, орна-
ментътъ е изпълненъ съ фнгури, човЬшки и животински, до-
вито отъ страпи виждаме по-чиста композиция отъ растителни
форми, тукъ там! съ ангелски глави помежду имъ. Таково
ИЗЯ1ЦПО р^збарско изделие отъ тоя родъ н^Ьма второ
вт. нравославната черква.
Въ сжщия стилъ сж изработени въ манастарския храмъ
св. Иванъ и владншкиятъ тронъ, дори и горнята часть на
гол-ЬмнтЬ св^щници, конто стоятъ пр'Ьдъ царскит! двери, както
хубаво може да се види и на фотография. снимка X 7. ТвърдЬ
оригиналка е разбита на царскит’Ь двери; докато въ горнята
половина орнамептътъ е прЪтрупапъ съ човЬшки фигури, въ
долнята часть той е по-художествено стилизувапъ въ видъ на
рамка около двЬтЬ вметпатн икони (вж. снимка X 8).
Отъ сжщитЬ майе гори и все тъй изящна е работай на
долната часть па ковчега съ мощитЬ, който стон на тЬсно
оть царскитЬ двери (вж. снимка Ji» 7).
ИконнтЬ.
ИкононнсцитЬ сж били тъй сжщо отъ Македония. Глав-
нитЬ пкопи по иконостаса сж д'Ьло на пЬкой си Димитъръ
Мнхаиловъ отъ с. Самарина (въ Битолско?). Той е билъ,
види се, гръцки възпитаникъ, вероятно икопописгвото е изу-
чидъ на св. Гора, което се заб’Ьл1:ша и въ маниера да
нрЬдава но-живо и по-естеетвено чов^Ька въ икошггЬ. БоитЬ
сж ярки, а евърхъ това иконитЬ сж па златенъ фонъ н силно
лакирани, та изглеждатъ като нови и твърдЬ лъщятъ. Подъ
икопитЬ има надписъ на български съ имената на ктито-
ригЬ, а на по-главпит! икони отъ начало или въ края па
иадписа се сноменува и името на иконописеца Михаилъ или
на сипа му Димитъръ Мнхаиловъ, и то на гръцки съ гръцки
букви, както се вижда по-долу отъ саыитЬ надписи. Tfeu над-
писи сж важни свид’Ьтелства за българския характеръ на
православного население въ тоя край въ началото на мина-
лото столЬтие.
Исторически и художествен»! паметнвдя и пр.
13-
Ею надписитЬ на главнитЬ икони:
Подъ първгта икона отъ .тЬво на царскитЬ двери: „с1д
бж'ствеинал еа'н» икона престыл влчцы нашеа бц'ы и прпсно-
Д^вы Марш, въ время смиреннаго и всенижаишасо игвмена
Арсешд архимандрита со брайю егы ианйса ел во л-Ьто
гаы'ла апри.’па Те денъ, а платёцъ папа Крте <3 БёканЬ
подъ Корапъ. далъ гроша петь стотини. написалъ имена своя
К]?те 1ерей, Пахом:а теромонахъ. Стбйна пресвитера, Петка
презвйтера, Стойанъ, Гиркйня, Анастаса. Bbctjmi. 1<о£ниа,
Mapiau.
Надъ тоа надпись има други, отдЬлепъ съ черта:
=Sia XetP°S ТЕ" WBtetvB' Д:р?зтр(в ti' Мэдай/. ZwypaipB
sx КсоыопоХыд Самар: нис“.
Подъ пконата отъ дйсно на царскитЬ двери се повтаря
нодпш ь съ сжщото начало и съ дата „въ лЬто аы'ла, мс'ца
мага s', а платилъ Каража КехаХ о Галщгникъ. Написа имена
Терпко. Димо, Дашанъ, Костантинъ, Петре. Досто, Милане
Рвмено, Трёно, Терпке".
Подъ втората икона на .тЬво отъ царскитЬ двери е c.rtt-
ниять надпись:
у ,cia стал икона, соборъ еты'хъ архг'ловъ, написа «*
во время емиреннаго шъмена Арсеша со брайю егы ы селе
Мбдрнчь. Написа имена си: Ило, Георги. Петре, Цвет»
Вйшо, Благйио, Павле11.
Подъ сжщия надпись сл-Ьдва: „Дюс XSCP°S та caKstv,i'
ДимитрХв , аы'ла1'.
H.I втората икона отъ д'Ьсно на царскитЬ двери пяд-
иисътъ захваща, както и другитЬ съ сжщата дата и лродъл-
жава: „а платилъ Атаиасъ о Стрёзимиръ, написа имена свод-
Ване, Атанасъ, Боны, Мйпы, Ст&пшпа, Спасе, Петре, Дйко
1,бка. Брайко. Дга xetpis М:хайлъ (sic) -си' sx Самаршис“.
Тукъ гръцкиятъ текста. пепосрЬдствеио сл^два, както е
прЬдадеио по-гор’Ь, и понеже въ края на името М1хайлъ е
написано ъ, изглежда, че самплтъ Зографъ Михаилъ е писать
11 бългярсквгЬ надписи.
Така слЬдватъ още нЬколко надписа. .Платецьть" вина! и
е посочень, така напр. на крайната икона отъ дЬсно плн-
тецъть е билъ отъ село Битуша, едно отъ насрЬциитЬ на
шапастиря четири села.
14
Д-ръ Л. Милегичъ
Най-цЬнна е чудотворната икона на св. Ивана, конто е
иного стара и която споредъ мапастирското придание сама
е дошла въ новата черква отъ стария ыанастирски храмъ,
който с билъ на друго м’Ьсто, както ще се каже по-долу.
Икоиага цЬла е обкована съ сребро, та се виждатъ само об-
раз ы-ь на св. Ивана и усЬчената глава. Отделу на иконата
е прикована долга тЬсна сребърна плочка съ надписъ
„Стига и чвдотворнага егы икона ста'гы Иыапа Претеча
облече са во времд смиренаго нгвмена архимандрита Михаила
и архимандрита Харитона со братними. 188£ (6?). Старата
икона е /дбк (sic). Градителъ Монсо ь> село Битвше. Милана.
Архимандрита Харитонъ поклонплъ 20100“.
Чудотворната икона е иоставена на особеиа подложка
на д!;сно при входа на черквата.
Кивотатъ съ мощитЬ, който се намира, както вече се
спомеиа. ота дЬсно прЬдъ олтаря (вж. фотограф, сним. Л° 8)
отъ BM-rpt на канака щЬлъ е изрпсуванъ съ светци: св. Бого-
родица св младенеца, отъ страна св. Марина, св. Параскева,
св. Иванъ Претеча и пр. Отдолу подъ светцитЬ има надписъ:
гСёи ктвйтъ со честнаго древа й со ст'ймъ мощемъ
ст го Iманна Претечи и со прочной ст ыи, Гакыже изв^ствзеть
писаше, сотворис* во времл смпренпагы пгвмеиа Арсенпя со
братьйдми во л’Ьто ,ам'лг. хари Паке <5 Величина кйпилъ
сами стыв мощи м Царигратъ со кйръ Антынакда. Шсалъ
смирентй Михайлъ и сйнъ его Данатйлъ мопахъ“.
Понеже ковчегътъ съ мощитТ. е поставепъ върху рамка,
чияго твърд-Ь художествена рЪзба е скщата, както е и на
иконостаса, би тр’Ьбвало да заключимъ, че иконостасътъ ще
да е билъ довършенъ прЬзъ врЬмето, когато е билъ игумепъ
поменатиятъ Арсения (1833 г.), а това се потвърдява отт. една
б'Ьл'Ьжка въ манастирския помепикъ, както ще се види по-
дол}. Лзглежда споредъ това, че по-рано е билъ довършенъ
иконостасътъ на скопската черква св. Спасъ, а сетнЬ — на
ев. Ивапъ Бигоръ, сир. слЬдъ 1824 година.
Историята на манастиря.
По този въпросъ както изобщо и но въпроса за ста
ростьта на манастирската черква и манастирскитЬ огради
задоволителенъ отговоръ дава епоменатиятъ „Велшйй поме-
Исторически и художествени паметници и пр.
15
ийкъ", ржкопись въ folio формата, съ изображение на св. Ивана
върху първия листа и подъ изображението съ надписъ:
f „Сей велики поменикъ преведе са <5 старо на ново
во деборсшй мопастиръ стоив 1ыанв в л'Ьта а ы"л г во время
игхмена Арсента архимандрита. Писалъ смиренпй Дан1илъ
монахъ, звграфъ. синъ Мнхаиловъ ы Самар1нЪ“.
Отъ тоя надписъ се вижда, че на 1833 година, когато
поменикътъ на ново е билъ пр^писанъ отъ некой но-старъ
поменикъ, архимандрита Арсений е билъ още игуменъ на
манастиря и че тогава е живелъ въ него калугерътъ Данилъ,
който билъ зографъ и синъ на иконописеца Михаилъ отъ
Самарипа, който е рисувалъ втората голема икона на десно
отъ царскитЬ двери, както се вижда отъ горЬприведения
надпись. Сжщиятъ зографъ Михаилъ е ималъ п другъ синъ,
по име Димитъръ, тъй сжщо живописецъ, който, както вид^хме,
о взелъ у чаи не заедно и, баща си при рисуването на ико-
нитЬ и който се подписалъ на гръцки подъ първата икона
на ,1гЬво отъ царский двери: „дга yeipdg тв тагелв” Дирт]трЕ«
тв' Miyar^X Zoypatpi>“ (вж. по-горЬ).
Очевидно става отъ тия данни, че слЬдъ като черквата
на 1800 г. е била изградена, изработката па иконостаса и
попълването му съ голЬмитЬ икони трЬбва да сж се продъл-
жили до 30-тина години та се завършили около 1832 година,
нрЬзъ игуменуването на архимандрита Арсения.
Поменикътъ за жалость не съдържа много данни за
мииалото на манастиря. Вт, началото се казва, че той билъ
основанъ на 1020 година. Тая дата се дължи па прЬдапието,
че старата икона на Св. Ивана с отъ 1020 година, както е
казано и въ края на надписа подъ иконата: „Старата икона
е гак". Не е вероятно тая стара дата да се отнася до сжщата
„чудотворна" икона. Може да е имало нЬкоя друга стара
икопа, и то по всЬка вероятность въ друга пЬкоя манастирска
черква въ Дебърско, съ надписъ отъ началото на 11. вЬкъ.
Стариятъ манастпръ, който се е намиралъ при оная скала
„Вигорь", е сжществувалъ и въ 17 вЬкъ, както се вижда отъ
нЬкои литературни паметници, въ конто се споменува името
му (вж. у Иорд. Ивановъ „БългаритЬ въ Македония", 182) и
по-рано; стариятъ манастиръ трЬбва да е билъ разсипанъ
въ царуването на султанъ Селимъ I. въ 16 в., както прием-
ливо прЬщолага Кънчевъ (Македония, 47). Споредъ още
16
Д-ръ Л. Милетнчъ
живого ирфдапие у околното население, въ старпя манастиръ,
пр-Ьди да се изгради новата черква, е имало едва малка
черквица. не далечъ въ гората, гд-Ьто се намира скала отъ
шупливъ камъкъ, „бигоръ**, както и сега наричатъ такъвъ
камъкь въ Дъбърско, отъ гдфто пропзлиза и прозвището на
манастиря „Бигоръ**.
Чудотворната икона на св. Ивана, споредъ придание го,
сама е дошла отъ оная стара черква въ новата, когато тази
се е наградила. За това придание се загатва и въ самия
поменпкъ, чието съдържаице прЪдавамъ тукъ.
Въ шшенпка се казва. че мапастирскиять храмъ „въ
царство агарА<ско по мало се обновилъ**. Първъ пгуменъ
билъ еромопахъ Иларпопъ. Този пал'Ьрилъ едва черквица
„малка и стара п з'Ьло сккдпа <5 им4н1е“. Игуменътъ .д-ъбра 1ъ
и кзпилт. мали пиви и наградить впиогради и наградили мала
келии“ па аф'мг л-Г.то, сирЬчъ на 1743 година. Слфдъ него
архимандрить Трифплпя игумепувалъ шестъ годнпи, еетн4 се
казва. че пФеой си отецъ Митрофанъ стапялъ игуменъ па
афчз ( 1796; год. „И оиъ цьрквата а преправнлъ <5 мала
па велика и нова, л-Ьта г;Гы ( 1800), и во той врЬме цер-
квата се наградила и мало писмо се написало оу квбего
вел1ко, и мало пиви квпилъ и окто се потрудплт. и держачъ
лФта а'1**.
Отъ тия думи на поленика става несъмп'Ьпно, че нова га
ве.ни.о.тЬпна черква на маиастпри св. Иванъ е д-Ьло на ню
мепа Митрофанъ, и че тя е построена п.ч 1800 година. Вч-.-
можпо щото черквата ,-а е била довършена отъ игумена
Митрофанъ. а иочната по-рапо. Отт. двф мраморнп нлочн.
конто (,ч. взидапи между тухлитЪ. съ конто е послана черкни га.
се вижда. че прЬдп Митрофана игумепъ е билъ п1.кой архп-
1ЯКОПТ. Стефанъ. II двЬп; нлочн пматъ едпаква форма
ромсоидпа, едпата е поставепа подъ голФмото. а другата поп.
малкото кубе иа черквата. Ио ср'Ьдата и иа дв-ЬтФ. нлочн е
изиалпъ деоглавъ орелъ; подъ главпт!» па орлигЪ е п.'.дълбаии
(ата 1795 (съ арабски цифра), а иаоколо иървата точа пои.
голФмото кубе съдържа сл-Ьдиия надписъ: иеромопахъ ха у и
I’apacie и егвмеиъ Сгефапъ архщхкопъ номеии г да раби
своего в рад измека (?)“. Надписътъ на втората илоча, коя го
сега е разпукана по ср'Ьдата, гласи: „помепи гд'1 раба Велдин
иапццл. xaijT Tapacie и егямепа архпдАКОПь Стефапъ**.
Исторически н художествеии паметници и нр.
17
Арсений е билъ съвр-Ьменикъ на Митрофана, защото по
нататъкъ въ поленика Арсений отъ свое име казва:
„По негово преставлен!е о Хр'ста л'Ьта г<а'з (= 1807)
азъ смирении! и гр-!;штй и недостойшй оученикъ Митро-
фаповъ Арсен!а, архимандритъ, во игуменство влеговъ со
двховника хауи Серафима, архимандрита, и со перваго iepMo-
наха и со всю братпо и перво се награди гйвотъ надъ
Ст8ю трапези, и по томъ во Райчица1) нова квка и вйница
и дворъ и вертоградъ во л’кго аы'вг, и но томъ ведший крестъ
церковшй и шесть свешпщн велики, и по томъ се награди
горпш палатъ во лФто аюдС.
1’орниятъ палатъ, конто споредъ тая б'ктЬжка е билъ
ностроенъ на 1814 година, е сегашното високо манастирско
здание отъ .гЬво, сир. скверно отъ черквата. Въ долния му
катъ сега сж калугерскитЬ келии, тъмни и нечисти, а горй
отнрЬдЬ е голЬмъ чардакъ, по срЬдата на с-!,верного и юж-
ного крило, гдЬто има гожЬми стаи за игумена и за гости.
СрЬщу тоя „палатъ" <пр4зъ малъкъ дворъ се намира друго
здание, което заема лицето на манастиря и въ което се вме-
стить го.тЬмата продт.лговата трапезария и до нея още една
гол4ма четвъртита стая. Подъ горпия палатъ сега се намира
хубавата, маспвпо построена чешма въ двора, както се вшкда
и иа приложената фотографска снимка, заедно съ нарой,
който на излизане отъ черквата се 6Ь събралъ въ двора
(вж. фотогр. № 5).
Сл1,дъ тия голыми иостройки, конто до 1914 година еж
се завършили, види се съ позволение на властигЬ, което за
оиуй вр-Ьме доста учудва. наступили сж дни на тежки изпи-
тания за манастиря, за конто по-нататъкъ номеникътъ по
понятии причини само загатва, безъ да се разказватъ подро-
бности, като главно се изтъква едно чудо, стенало тогава та
се спасилъ манастирътъ отъ иълно разорение:
„По теа л-Ъто се стори велика и дивна чздеса — стана
дойде Г ем о и ъ тоа странй оу манастиръ, гр^хъ ради моихъ
сосе чалатъ мзжи, и жени, до две тишащи и више. Пмаше
онъ наыбреше за разорение. по всемилостив!# богъ чудесно
того гемона го порази богъ и мертовъ го йнесое, и кога го
') Райчица е близко сею, И сега главенъ л<> шрски цеигьрь въ Дебър.ка
< мвсжимо н* Българоката. акадеии»- Книга XVI.	2
18
Д-ръ Л. Милетнчъ
носеа во истину дивна чкдеса се сотвори, и со него бдеше, аки
слвжебница негоа, бблакотъ. Бёше градъ и силшй дождъ и
снегъ и молшй <5 небесй; тал чкдеса велика самовйдци бихме
исповедкваме".
Понататъкъ се разправя, какъ чудотворната икона издала
страшенъ звукъ и пр. и се продължава разказътъ:
„Скдга нихни со к' леди и единъ ложливШ пророкъ со
шзмомъ погйна со тридестъ нечестйвш дихи, (5 село Жернов-
ница, злш зл1; погйиае <5 напрасна смерти, по д'Ьломъ ихъ,
и наследницы 6fa тмя кром'Ьшнкю, и таке се свббоди стыи
обителъ на тон часъ. Кога дойде у манастиръ cenreMBpia s',
во неделя во шестий часъ, до и" день се б^дри, а во два-
десетъ и нерви денъ зле издигае, и теа дивно чидо во т!а
дни се сотвори"
Г’азпитвахъ игумена, не зпае ли подробности по тая
история, за която тъй неясно се споменува въ номеника,
именно кой е билъ тоя „гемонъ" сир. началникъ и защо е
искалъ да съсипе манастиря. Указа се, че това събитие още
добре се номнело въ манастнрската область. Оня „гемонъ"
билъ всесилниятъ дебърски повелитель Юсуфъ бегъ, дошелъ
въ манастиря съ намерение да го преобърне въ джампя и
въ текё. Известниятъ Али паша Яниискп билъ неприятель
на Юсуфъ бега, та изпровдилъ по единъ свой човекъ, осжденъ
отъ него на смърть заради престжнления. съ поржка. да пр-Ь-
даде отъ негово име Юсуфъ бегу една ,.адска машина" съ
ключъ, като обещалъ па тоя си пратепикъ, че ще го прости,
ако успее, следъ като изпълни поржката, да се завърне живъ.
„Машината" трфбвало да нредаде съ писмо, въ което Али
паша пнсалъ на Юсуфъ бегъ самъ да я отвори. Този сторилъ
това и въ него мигъ машината избухпала та Юсуфъ бегъ
смрътно се наранилъ. Хората па Юсуфъ настигали избе~
галия пратеникъ на Али паша, хванали го н го убили, като
го хвърлили отъ оная скала „бигоръ" между манастиря и
и село Янче, гдето се е намиралъ първиятъ, старовремскиятъ
маиастиръ. Този билъ запустелъ, види се, въ следствие на
зулуми отъ страна на арнаутите. А Юсуфъ бегъ, който па
8 сентември билъ раиенъ, се номиналъ на 21 ежщня м'Ьсецъ.
Случило се, че когато го ногребвали, завалЬлъ спленъ дъждъ
съ страшна градушка и гърмотевица, която ударила въ хората
Исторически и художествени паметници и пр.
19
аа Юсуфъ бега. Отъ гърмотевяцата и градушката загинали
двайсетина души, за което се казва и въ поменика, че ста-
вало „дивно“ чудо. Така се снасилъ манастирятъ.
По-нататъкъ въ поменика се съобщава между друго, че
:на 1825 година била изградена и „великата трапезария" и др.
Наистина тая манастирска трапезария е великолепна; такава
голема трапезария не притежава ни единъ дори и отъ нашитЬ
ставропигиялнн манастири. Отъ фотографската снимка, която
« възнроизведена тукъ (вж. Л» 6), може да се видятъ и хуба-
виятъ таванъ а тъй сжщо и дълбочината на трапезарията.
На входа надъ вратата и сега стой сл^дниятъ надписъ, който
значително допълия даинитй на поменика:
f Во слава стыл едипосвщил животворлщи* о нераздй-
лимил троицы йца п сына и ст'го диха аминъ. И во славя
пречисты* Богородицы и во памлть честнаго и славнаго про-
рока Предтечи п кръстителя господи* Ioanna награди') с*
горщи Палатъ во лето аонд со божию помощь и молитвами
светаго Юана Предтечи а во врем* державнйишаго цар*
Солтань Махмвтт. и повел* Деборскаго 1осквь бекь и сми-
реиаго игимена архимандрита,2) и паки во тогоже цар* на-
гради с* велика* repuejapi*, <5 основам* нова великъ (sic) и
мкжеска, и долна женска со две горници велнкъ (sic) и две
пекарници и житници и чардакъ. Во то врем* новелпелъ Абасъ
наша и внвкъ его Асань бекъ и синовь его АкиЬ бекь п
Дали бекь; и пресвещеийпшаго архиепископа кирню кнрпю
Григорию и при смиреппаго игимена Арсеша архимандрита
и хажи Серафинь архимаидритъ и Веодбш* |еромонахъ Mie-
тропи* и Григори* и Диоп1си*, Михаила и 1макима во лета
® Хрста амк аири-iia во вТ день, а се соверши во лета
гаю'к'е' сситемврм Г день, и богъ премилостивы да «твер-
дить основами до вЬка“.
Въ поменика, сл’Ьдъ като се съобщава за изграждането
на трапезарията и за пйкои съвсймъ дребпи мапастирски
работи, нищо пе се спомепува за що годЪ важни събития,
вида се защото по н-йкои причини прйстанали да гп вписватъ
въ поменика. Теньрва отъ 1870 година пакъ се срйщатъ
’) Сир. съгради се.
2)	Името на игумена тукъ нс е спеленато.
20
Д-ръ Л. Милетнчь
б’Ьл'Ьжки, и то за чисто стопаиски работи на игумена. На
1870 г. станалъ „по народно желание" игуменъ на манастиря
архимандрита Михаилъ, който нише:
„Чрез избирашето ми во игзменство соббрно вилаетски
ми иредадоха манастирските сметки (есани) то есть долгови
(борчъ) отт. нреждебившите игвмени 1880 лири тирски".
Съ божия номощь той изплатилъ „борчотъ" и купилъ
още „стока" и направилъ здания, а именно:
„купихъ в Гостнварь 2 две квки и една кзка нанравихъ
близи до манастира надъ нивето;
нанравихъ надъ мапастиро надъ пералницата едно здание
со четири одаи;
направихъ б (шесть) рала мощи сребрени, се сторне
100 (сто) лири игреки;
во Раичица направихъ лойзе во нивата Митрашкова со
20 хиладн кореп’Ь;
друго лойзе книихъ во Райчица иодъ нажата за 12 л. т.
Самопришедшата и чудотворна икона Стго Иоанна
Предтеча а облекохъ во сребро и се стори 100 лири тзреки".
Игуменътъ сетнР. разправя, че се еждилъ за едно мана-
стирско мгЬсто, което „турското" сир. помашкото село „Вел4-
бьрдо" го заграбило, и спечелилъ процеса, като иохарчилъ
600 лири, и завръшва:
„Подь чзки Радика а вратихме, да не течетъ во лива-
гето, и по’арджихъ 200 л. т. Нанравихъ 4 крьстови сребрени
за водосвАщсние".
Тукъ евръшва поменикътъ. Сл'Ьдва единъ листа съ имена
па ктиторитЬ.
Вт. поменика не се споменува нищо за хубавата по-
стройка на чешмата въ двора, иа която иадписъта е добр!
запазенъ и сега:
Во вреМА емиренаго игзмена Михаила <3 село Га-
личникъ. БрапА хрйгпаны, пите сладка и стидена вода да
охладите жедна ваша ищица и поминайте Неолита монахъ,
билъ родомъ ы село Вехчапы Охрщко и об(по)вилъ его сев
источникъ -аыоз (1877) конецъ и бг'и слава".
Заб'Ьл^жително е, че въ поменика нищо пе се говори
за най-важната работа слЪдъ изграждането на черквата
именно коса и какъ сж работепи иконостасътъ и другата p-fc.;-
барска работа, а така сжщо и иконит'Ь. Тр-йбва да е нма.,<;
Исторически и художествени паметници и пр.
21
гериозни причини, че се явява въ поменика споменатата upas-
нина, която почва въ сжщпость огъ 1821 г., когато ставало
онова страшно нрЬмеждие съ Юсуфъ бега, и свръшва съ
1870 година. Отъ падписа надъ вратата на трапезарията се
вижда, че изграждането и се завършило на 1825 година,
когато занов4двали Абасъ паша, внукъ му Асанъ бей и сино-
ветЬ му Акия бей и Дали бей. Какво с било тбхното настро-
ение cnpliMo бългяритЬ християни, не се знае, но нонеже
тъкмо между 1820 —1832 год. манастирската черква е била
украсена съ ирЬбогатия иконостасъ, съ владишкия тронъ и
HKonjirt на иконостаса, трЬбва да зап.почиыъ. че годинитЬ за
манастиря сж били спокойна и че и манастирскитЬ средства
сж били зиачптелни.
За жалость и манастирската ..Кодика“ не съдържа прйми
исторически ушни.
Исторического вначевие на манастирската „Кодика<
При чнпса иа дал;ни въ маиастирския Помепикъ отно-
сигелно ролята па мапастиря като учебяо-просв'бтителенъ
цептъръ па българщината въ Дебърско, напр. за подържането
на училище въ манастиря, за конто сж съдфйствували тукъ
миозина родолюбиви мопаси, между конто се отличили учи-
гелит!. Хаджи Якпмъ Кърчовскп и Кири.ть Пейчпновцчъ,
неговъ учепикъ, като разпрострапявали грамотность и будили
народного съзнапие въ опя край, очаквахъ да иам-Ьря въ
манастирската „Кодика“ и'Ькои исторически указания отпо-
сително по-старото лишало на манастиря Указа се обаче,
че кодиката, която прйдставлва обемиста книга въ голймъ
формата на цЪлъ листа (folio), подвър;ана съ кожа, както
обикиовено се подвързватъ черковнитЬ пи кпиги, е новъ
прЬписъ. направепъ на 1863 година отъ по-старъ нФкой
манастирски поменнкъ, и че сега съдържа отъ начало до край
само имена на посетители и дарители па манастиря, запи-
сали по отделил села и градове, безъ да е отбЬлЬзана негд'Ь
дата, кога сж вписано имепата. Его пълното заглавие на
кодиката:
_1йдд1ка свАщениал. благочестивы а обители Честаго (sic)
Предтечи. Вт. кь>д1ц'1 с('мъ нанисани с.ктъ старовремепна*
имена благочестйвыхъ монастйрскыхъ поклбнникывъ. Р:;кбк>
'мпрен111>Й!паго 1ыаипа Хармбсыпа. 1863. Аттиста 10“.
22
Д-ръ Л. Милетичъ
Нодиръ заглавния листь е нмало два листа, конто сж,
одрЬзанн. ЗашититЬ краища па OTpfcanuri; листове стърчатъ.
въ ширина до едшгь сантиметъръ. Това е било направено-
npfeb вр!;мето на сръбската окупация на Македония (1913—
1915 год.). Както вече сноменахъ, игуменътъ отецъ Партений
въ чиито ржц-t кодиката е била до изгопванието му пр-йзт
1913 год. отъ манастиря, твърди, че гЬзи изр^зани листове
съдържали исторически irkrta за но-старата кодика, отв
която е нанравенъ ггр-Ьписътъ, и за н'йкои събптия отъ исто-
рията на манастиря. Съдържанието на тпя листове игуменътъ.
за жалость, не помни. Сл1>дъ отр^заиптЬ два гиста има още
4 б'Ьли листа и тепърва на шестия листъ захващатъ имената
на поклонници отъ града Дебъръ. ПрЬписвачътъ нарочно е
оставялъ не само гол’Ьмп иразни м-йста между вписанитЬ имена,
грунирани ио сели и градове, но н цйли празни листове, за
да има, види се, м'ксто да се впишатъ имена на нови поклон-
ница отъ сжщит'Ь м^ста. Ржкописътъ не 6'1; пагинуванъ, та
азъ отбЬлЪзахъ по редъ страницитЬ включително и на праз-
иит'Ь листове. Правописътъ въ кодиката с български; ъ и ь
се отличапатъ; р-йдко се зям^нява въ края на думнтЬ ъ
чр'Ьзъ ь.
\ко и кодиката да не съдържа други исторически Дании
освйнъ собствепи имена, при все това и тЬзп подирнит!
представать цфпенъ историко-етнографски материялъ. Соб-
ственит'Ь имена, иопеже принадлежать всецйло иа местного
население отъ Дебърско, сж интересна, както ония, конто
сж общобългарски, известии павредъ но България, сжщо Ti.fi
и пемалко други, употрйбявани главно въ тая най-далсчна
българска область, заназепи отъ старобт.лгарско пр'Ьме, или
нъкъ заимствувапи отъ най-близката чузда срЬда. II фонетнч
ната форма пн нмепата не е безъ значение.
Отъ друга страна, като сж групираии собственитй имена
сиоредъ мЬетожителството на населенного по села и градове
може по тая кодика да се установить пемалко български
села, конто сега сж нацело или отчасть помашки, или нъкъ
гыгьршено албански. Ilf,кои отъ селата, спомеиати въ кодиката .
сж нзчезпали. Откъмъ тази страна кодиката с ц-йпенъ псто-
рпческн документа, който ще хвърли скйтлина върху въпроса
за постепенного ироникване на албанский слемептъ въ бъл-
j'ajxKiirl. области и изчезването на българскпя елемеитъ..
Исторически и художествени наметши и пр.
‘23
отстжпващъ въ неиосилпа борба въ защита на вйрата и
народностьта си. Поряди тая важность на кодиката прйписахъ
съдържапието й, като изпуснахъ само обикновепи собствени
имена, конто постоянно се повтарнтъ, а щателно отб'Ьл’Ьзвахъ
не само всйко ново пме, но сжщо тъй и често повтаряпи
особени имена, за да се види широкою имъ разпространение.
Такива имена сж нпр.: Велиаиъ, Велика, Торпа, Торпко,
Билба. Стрсзо, Дрозда, Новка. Негрия. Сирма, Алта, Копра,
Бизда, Виша, Богда, Монсо, Сорбинь, Сонта, Бисера, Трима,
Десна, Богословъ, Локо, Стрсбрепъ. Якша, Секула, Тримче,
Вотиикъ, Неренджа, Волкушъ, Раянъ. Наумка, Богоя, Станиша,
Нелко, Менка. Безцена. Славка, Струма, Страторъ, Пейчинъ,
Китапъ, Смиле. Дамяпъ, Дафина, Благунъ, Билка, Волкавъ,
Болче, Либа, Соколъ, Кипра, Пауна, Стале, Зотика, Силань,
Момчо, Нове, I (ройка, (унава, Груйо, Милана, Любика, Фи-
данъ, Дойчипъ, Сарджс. Бужа, Добе, Огнеиъ, Дужда, Везира,
Дилба, У'грииъ, Макрия, Пецанъ, Филка, Димана, Перуника,
Деника, Момиръ, Радосбвъ, Трайчинъ, Колдана, Митанъ, Асана,
Милица, Мияна. Пейданъ, Бежанъ, Славия, Мёглепа, (овсца,
Рбркина, Шарко, Спасёнъ, Нбвакъ, Пренда. Премче, Доца,
Пйна, Щуткя. Змейка, Крайпа, Нанче, Кита, Нройко, Мила,
Ука, Брайко, Бойко. Края, Шара. Миле, Ела, Ррубанъ, Корунъ,
Станоя и др.
Много отъ тия имена сж разнростраиеии и въ Кичевско,
както се вижда и отъ единъ Поменикъ на кичевския мана-
стиръ „ПрЬчиста", който иамЬрпхъ въ сжщия манастиръ, оза-
главенъ „Парусия", писана отъ „смиренний и миогогрЬшний
Симеонъ, свещеномонахъ, синъ Кузмановъ Сазданьски отъ
Лазарополе; год. аоГмз (1847). Майа л' (30)“. Отъ кичевската
„Парусил" паправихъ подробил извлечения н прЬнисахъ име-
вата на поклонницшФ, коиго ще публикувамъ отдйлно.
Обръща внимание™ пи често срЬщаното въ кодиката
собствено име Сорбипъ — Сьрбинъ. Народною име нигде,
у пикой народъ нс служи и за собствено име, та въ случая
е ясно, че това име „Сорбипъ" наверно първоиачялно прй-
коръ на некого, е било схващано като собствено име, като
не се е разбирало сжщинското му значение, та сетв! се
разпространило по подражание. Този фактъ е важно дока-
24
1-ръ .'I Милетичъ
зателство, че българското население въ Дебърско не е разби-
рало значение™ му, защото никога не се е считало отъ
сръбска народность.
Отпосителио промФнитФ, станали съ население™ на с.е-
лата, жителптЬ на конто сж идвали като поклонница въ
Св. Иванъ Богоръ и конто, разбора се, тогава сж били право-
славии българи, може възъ основа иа даннитй отъ кодикага
да установимъ слДцното: *)
Вписани сж поклонница отъ с. Поцести (.№ 8), сега
наричано Поцевци, въ „Поле11, между българскитк села Маке-
лири и Кърчища. Това село сега е почти поалбапчено, с.тЬдъ
като население™ е стачало помашко. У Кънчева („Македония11)
никакъ не се сноменува, докато въ статистиката на С. Верко-
вичъ (Топографическо-этнографическгй очеркъ Македошй, 1889)
е споменато като помашко село съ 154 д. жители. Локлопппци
отъ това село сж идвали въ манастиря безъ съмнЬние прфди
потурчването на жителитЬ му.
Село Граждани (.№ 7 а), въ което сега ома само
3 -4 кжщи българи, е вече съвършено поалбанченс.
Сжщо тъй има четири имена отъ с. Попинаре (№ 7 б).
съсЬдно на с. Граждани, което сега е изцЬло албанско.
Селото Халай-беговци (К 9, сега Алай-бейли), въ
„Поле", сега н’Ьма вече нп християни пи мухамедани бъл-
гари. У Берковича „Алабеговци" е чисто помашко село съ
98 д. жители.
Отъ село Блато (Л? 10) — Горно и Долпо Благо, въ
което сега живЪятъ мухамедани албапци, има въ ксдиката
6 имена на ноклонници.
Доста имена има въ кодиката не само отъ Г о р н о
Корчигца (J6 12) но и отъ Долно Корчигца (Л: 11). въ
което жителигё сега сж вече само помаци.
Село Хаме (.У 15), тъй сжщо въ Поле, сега е албапско
(Кънчевь 260). У Берковича сж посочени 6 българскп кжщи
иокрай 20 иомашки. Въ статистиката Ethnographic de la АТасё-
doine (Bhilippopolis, 1881.) e споменато като смЬсено подъ
име „Arnett". По послЬдната статистика въ Хаме жпв-Ьятъ
само турци, 183 д
’) Въ скоби поставить вомера ив селото, спето следив по редъ въ
приложения тукъ пр1>шсъ лть кодиката.
Исторически и художествсми паметници и пр
25
Отъ село Пиянецъ (Лё 17), отъ което има 16 имела, у
Берковича сж указана 2 български кжщи и 10 понатки. У
Кьичева го н'Ьма, Въ статистиката „Ethnographic da la Масё-
doine“ е споменато като см-Ьсеио подъ име „Pyametz“ (105 с.).
Отъ село „Селокуки“ (Лё 18) има грима поклониици.
Гова село ще да е днешното село Кичъ (въ Мала Plata), което
У Кънчева е указано като чисто мухамеданско-албанско (въ
австрийската генералщабна карта „Solokiki“. на доения бр’Ьгъ
па Дринъ, с. з. отъ Дебъръ.
Отъ село Копари (Дсбърска кама, .V 19) има заиисани
3 имена. У Берковича е чисто албанско (323 стр.) съ 28 д. ж.,
а сноредъ статистиката на Дебърското окол. управление сега
има 220 д. жители „турцп“.
Сегашното село Раичица (Лё 205) иъ кодиката е нме-
чуцано Радичица (Мала р-йка)
Много поклонници има отъ е. Вичища, (Лё 33, въ Голо
Ьърдо), което сега е чисто албанско-мухамеданско (Кънчевъ
262) съ 130 души жители. У Берковича (324) сж посочени
12 бълг. кжщи съ 116 д, жители само българи хрнстиянп.
Сжщо така и селото Голевища (Лё 34, Голо бърдо), сега
е чисто албанско-мухамеданско (у Кънчева 65 д. ж.), докато
У Берковича е още чисто българско съ 130 д. ж.. Въ Ethno-
graphic de la Macedoine e указано като см'Ьсено.
Отъ село Извирм (Лё 35), което сега не сжществува.
еж заиисани 15 имена.
Село Тучепи (Лё 37) у Берковича е посочено между
ГолобърдскитЬ села съ 6 кжщи български и 20 помашки, а
У Кънчева съ 20 души българи и 160 помаци.
Село Житии ап и ( Ае 51, въ Жупа) сноредъ Кънчевъ
(261) е чисто номашко (262 д. помаци), ала сноредъ мкст-
нпта статистика на Дебър. окол. управление е смЬсено съ
!*4 българи 323 помаци.
Отъ Коджаджикъ (67), сега гол’Ьчо турско село (у Къп-
чевг, 1250 д.) въ Жупа, има въ кодиката 6 реда имена на
поклонници.
Село Балаици (69), Горпо и Долио, сега е чисто
албанско (въ Ж) па).
Село Могорче, въ Мала р$ка (Лё 77), сега е номашко.
< поредъ статистиката на Дебър. ок. управление въ Могорче
чма 509 пом. и 12 д. бълг.
26
Д-ръ Д. Милетичъ
Село Ирисойница въ Мала р'Ька (87) сега е номашко>
(у Кънч. 263, у Верк. 325).
Село Жернонница (J6 91) сега е голимо помашко село-
(у К. 1300 д. ион.; у Верк. „Жорноница", 162 кжщи пом.).
Село Грекапье, въ Горна РЬка (Л? 92), сега е чисто
албанско съ жители християни и мухамедани (у К. 264).
Отъ с. Рибница, въ Горна Р-йка (№ 93), нма въ ко-
диката много имена, а сега е споредъ Къпчева (264 с.) ал-
банско съ жители християни (120 д.) и мухамедани (200 д).
Село Бибанье, въ Горна Р'Ька (.№ 94). тъй сжщо е
сега чисто албанско, както и Рибница.
И с. Н метро во, въ Гор. Р'Ька (Л» 95), сега е чисто-
албанско (у К. с. 264).
Село Ж уж ле, въ Гор. Р. (> 96), сжщо гьй е албанско.
Село Щаровица, въ Гор. Pfea (№ 97). сега е албанско
мухамедапско (у К. Щировци, 264).
Село Речь, въ Гор. Р. (Je 98), е албанско. см-йсено
християни и мухамедани.
Село Стрезимиръ (№ 99) сжщо тъй е чисто албанско.
Отъ с. Ничпуръ (Л" 100), албанско село въ Гор. Рйка,
има въ кодиката тъй сжщо български имена па поклонници.
И с. Бродецъ (.V 101) сега е албанско.
И Горно-р^канскитй села Кракорница, Добово, Въл-
вовия, Богдсво, Ворбень, Сенце, Беличица, Киче-
ница (XX 102	109) сега все сж албански (вж. у Кънч.
263 — 264).
Въ кодиката сж занисаии имена на поклонници оть
150 села и нйкои градове. Както впдйхме по-горй, отъ много
сега помашки села въ Мала Рйка и отъ почти всички сега
албански села въ Горна Рйка и н-йкои сжщо тъй сега албански
села отъ Голо Бърдо и Жупа сж занисани въ кодиката
поклонници съ български имена — все сжщитй типични соб-
ствени имена на дебърскитЬ българи.
Нека най-сетп'Ь отбй.тйжа. че въ края на кодиката еж
ванисани имена па поклонници отъ разни еснафи отъ Цари-
градъ, Солунъ, Сйрь. Епидже, Видинъ, Бйлградъ, Елбасапъ,
Бератъ и пр. всички дебрани. Има имена и отъ Охридско,
отъ село С та ров о, сега албанско (при Поградецъ), отъ седо-
Исторически и художествен» изметници и пр.	27'
Ворово, отъ Вехчани, Октиси (Голо бърдо), отъ Пискуния
(отъ Поле?) сега албанско, отъ Пологъ (Гостиварско) и пр.
Това по-добр1; ще се види отъ съдържанието на самата
кодика, което тукъ давамъ въ нрЬнисъ съ гор4поменатит1
съкращения.
Кыд1ка СвАщеннал Благочестивы а Обители
Честаго Претёчи. Въ Кйд1’ц4 сёмъ напйсани ситъ
старовремннал ймена благочестивыхъ монастыр-
скыхъ поклбникывъ. Рккбю смиреннсЬйшагы Чыанна
Хармбсына 1863, Атгкста 10.
С.тЬдватъ двата откжснати листа — отр'Ьзаии на бързо
та личатъ отрФзкит!; отъ зашитата имъ страна. Сл'Ьдватъ
еще 4 б'Ьли листа й захващатъ на листъ 6-ти имената на
поклонници отъ градъ Дебъръ:
1.	Градъ Дебрь. Помани гди: Хачжй Недёлко, 0ейф1лъ,
1ермоиахъ, 1ерён Гейрпа, Фьчинъ Стойко, Тереи Терпко, Елко
Крте, iepeu Хрте. Момчо iepen, хачжй Мартинъ, Петко 1ыанъ,
5ереи Никола. Хр’те, Ббжо, Андреа, Стано, СтоАоъ Тереи, Ын-
кила, Велико, Неро, Цвёто, Марко, Лёко, Божо, Пауно, Лёко
Хр’те, Мартин, Пётке, Калино, Петре, ILiia, Аеанасъ, Нёдо,
Тыань, Би л б о, Панно, Ил!а, Тор по, Апбстолъ, Траны, Стоим,.
Пётро, Мёнке, Тоаны, ’Ангьо, Никола, Петко, Ангьо, Аврамъ,
Недо, Михайлъ Петко, Квзманъ, Тыакймъ, Кйиы, Петра, Сомы,
Ыны, ]ыанъ, Траны, Велианъ, Нёдо, Ббжо, 1ыань, хачжй
Недёлко Лазарь, Дёснотъ, Стопано, Стёзо, Геырпа, Недёлко,
Тыанъ, Никола. Марш, Мартине, Оеодоръ, Мйгдо, Недёлко,.
Елёно, Видо, Панно, Стано, Петко, Тодбро, Мёнке, Мй-
лошъ, Пётре, Невбво, Дроздо, Трано, Видо, Петро, *Алто,
Стбиы, Ил!а, Цвёто, Велико, ФТлинъ, Магдо, Ерйно, Ыны,.
Митро, Видо, Кбиы, Дафйно, Велианъ, Петко, Фило, Да-
м!анъ, Стбиы, Нов к о, Цвёто, До ст о, Гр<’1ы, Цветке,
Трёпко, Л озо, Марш, 1ыаны, Цвётко, Терпко, Лозо, Марны,.
1ыанны. Митре, Хртё, Стоиапъ, Новакъ, Ыиы пресвитера,
Петке, Неда пресвитера, Аг'гле, Сорбинъ, Благйно, Стрёзо,
Симбнъ, Спасе, Боано, Бгадо, Зафиро, Б ого а. Матба, прес-
витера Стона, Дуко, Деснотъ, Ангьо, Неделко, Аеанасъ, Митре
ИлГа, Богданъ, Стаматъ, Сёво, Кззманъ, Ыпко, Недо, Коста,
Деснотъ, Мите, Хачжй Никола, Лозо, Секзла, Дафипо, Фило
Хр’те, Кизманъ, Петро, Деспотъ, Оеодоръ, 1ереи, Фшшъ, Мирче,
Тр5мо. Трапо. Танче, Стойко, Сйрмо, Аоанасъ, Кило .
28
Д-ръ Л. Милетнчъ
Алты, Веллпъ, Велы, Вовке, 1ывче, Негрга, Радо, Велика,
Кондо, Любо, Цветко. Билке, 1ерпче, Бисо, Бошко, М1хы,
Наямъ, Йовко.
С.тЬдъ Дебъръ слБдватъ имена отъ селата.
2.	Село Староецъ: Хачжи Хр'сте, Недо, Рино, Дя-
кин о, Маро, Трондо, Лазарь, Лозо, Което, Кйпро, Петко, Да-
фйпо, Стрезо, Боано, Симон, Сорбинь, Конро, Кыиы, и пр.
3.	Село Деволани: Кино, Марко, Гри1ы, Гюргьо, 1ыдро,
Фило, Anho, Боано, Сорбипь, ВелАиъ, Милошь, Стребрень,
1,еспотъ, Момчо, Б1адо, Паяно, Деспо, Невено, Стрезо, 1ыдро,
Вито, Б1адо, Стамепо, Блаже и др.
4.	Село Орбеле: Монсо iepefi, Милошь, Бйсо, Саво,
Грондо. Славо, Менка пресвитера, Цвето, Стоа, Тртма, Се-
кйла, Вел1ань, Злато, Рапко, Бистро, Сирмо, Гьоргьо, Ббгдо,
Магдо, Недо, Благяпо, Божо, Видо Гюро, Сорбинь, Апо-
сголъ. Вело, Мойс о, Пето, Мерчанъ, Срьбинь.
5.	Село Макелари: Има много имена, конто заематъ
1,о •1,'4 страница: Бошко. Стрезо, Копдо, Пены, Аг'гле, 1Адро,
ЬАпо, Трандо, Лозо, Любо. Монсо, Секяла, Кино, Anho,
Боано. ГДвсто, Алто, Огненъ, Вблко, Вбикс, Сбито, Благяпо,
Ьбжо, Гюргинь, Дроздо, Бисеро. Богдань, Раде. Велико, Марто,
СШапъ, Тодо, Быно и пр.
6.	Село Обоки: Деспотъ, Новакъ, Недо, Цвето, Мовко,
\лго, Момчо. Тралнъ, Тршо, Пото, Би.тбо, ГАны, Нело,
Маро. М.тадень, Стбио, Гордо, Вида, Ббжо.
7.	Отъ село Граждани има малко имена — всичко
мемагь 4>/2 реда. Георгия, Пете, Недо, Стоим, Досто, Сонто,
Бисо, Недо, Сйрмо.
7-а. Отъ село Попииаре има само 4 имена. Неделко,
Бы ано, Петре, Недо.
8.	Отъ село Понести има само 3 имена: Пеио. Кондо,
Мнгро.
9.	Село Ха лай Веговци: Милошь, Петро, Сорбинь,
Гьоргьо, Невено.
10.	Отъ село Блато с» отб-ЬлБзани 5 имена: Марко,
Митре, Петре, Мало, Божо.
11.	Село Долио Корчи ща: Гюро, Никола, Лозо. Ве-
iiiiHb, Стойко, Гяргино, Никола, Лозо, Ыны, 1ыань, Бланы,
Божо, Велико, Стогапъ, 1аковь, Anho, Стаматъ, Фил1пъ, Лозо,
\piCTe, Костадинъ, М1тро.
Исторически и художествини паметимци и пр.	21)
12.	Село Горно Корчнща: Влайке, Богословъ, Десна,
Младень, Нопакъ, Дроздо, Ббиы, Бистро, Краиче, Масо, Сор-
бинь, Калы, Лозо и пр.
13.	Село Клобичнща: Момчо, Сорбинь, Досто, Лею».
Савво, и пр.
14.	Село Ванища: Movco, Мап&пь, Копто, Богдо, Сор-
бинь, Кипро, Ыкшо, бомб, Бело, Гего, IAhko. Сейма, Раде,
Любо, Бисеро, Невено, Навмъ.
15.	Село Хаме: Стребрёнъ, Гюргьо, Неделко, Дам!анъ.
Менке, Петре, 1ыдрб, Сйрмо, Вело.
16.	Село Кривцы: Мирне, Алто, Магдо, Петре, Никола.
17.	Село Шанец-ь: Видо, Лозо и пр. (има 16 имена'.
18.	Отъ село СелокнИи има само 3 имена: Неделко.
Стоано, Маро.
19.	Отъ село Конарн има 11 обикновени имена.
20-а. Отъ село Свшица долна има 18 имена.
20-6. Радичица сега Раичица. Пма много имена: 1Ани
Траднъ, Нелчо и пр.
21.	Село Долно Елен цы: Тоду, Лоза, Дрозда и пр.
22.	Село Стеблево има 10 имена.
23.	Село ТАблаиица: Марко, Бюро Стоны.
24	а. Отъ село имаКленФ само 2 имена: Стоио и Милоше
24	б. Отъ село Себища: Вишо, Боже и пр.
25.	Село Кривцы (22 имена): Велика, Ненке и пр.
26.	Гал'Ьмо Юстреие: Кбрсто, Боапо, Благь'на и пр.
27.	Отъ село Везево има само едно име: Марко.
28.	Село Мало Остренн: Бйсо, Бисеро, Тримче, и пр.
29.	Село Радовеща.
30.	Село Пасинки: Хачжи Аеапасъ, Марко, Пот-
никъ, Стоанъ, Дроздо, Нерепчжо, Мато. Райко, Потник ь.
Ил ко, Пото, Тодо, Тане, Бисо, и up.
31.	Село Гиневецъ (17 имена).
32.	Село Косовецъ (2 имена).
33.	Отъ село Вичнща има много имена: Фила, Мате.
Митре, Пеню, Гюргя Сонта, Коно, lAipo, Богдапъ, Вол-
кйшъ, Тбрпко, Фило, и пр.
34.	Отъ село Головища има доста имена: Фило.
Елено. СЭгненъ, Моисо, Дроздо, Оебдорь ерей. Сорбинь.
Р а а и ь. TpiMo, Аврамъ iepeit, Стойко и пр.
Д-ръ Л. Милетичт»
3(»
35.	Село Извири (15 имена): Марко, Божо, Ивана.
Менке, Деспоть, Недо, Цветке, Мито и пр.
36.	Отъ село Сорпетово има 35 имена: 1ыань iepefi,
Монсо, Крете iepefi, Кипро, Стрезо, Кождо, Сопто, Лазарь iepefi,
Неодоро пресвитера, Благино, Навыка, ВелАнъ, Кв не, и др.
37.	Село Тачепи (23 ииена): Стрсво, Стоим, Гьоргьо,
1Аио, Боано, Сирмо, Дамяпъ. Деспо, Панно, Терпко, Бого а, и пр.
38	Село Заборье.
39.	Село (Вктишани има само 11 имена: Стапиша,
Деспоть, и др.
40.	Село Жепища има 26 имена: Грвиы, Коно, 1Адро,
Мире, Богоа, Досю, Секвла, Видо, Дроздо, Терпко, I'opria,
Мепке, Боано Пото и др.
41.	Село Ворбница: Навмъ, Божо, Велика и пр.
42.	Село Долно Требища: Момчо, и пр.
43.	Село Дренокъ има 4 имена.
44.	Село Модричъ: ЬАнкзла и пр.
45.	Село Луково: Миле, Новакъ, Япкула, Боны, Божо,
Вело, Пелко, Секвла и пр.
46.	Село Власики: (13 обикновени имена).
47.	Село Вала (много имена): Болче, Сорбинъ, Велянъ,
Божинь iepefi, Бисо, Милбнко, Бистро, Ерипо. Потиикъ, Менке,
Herpia, Бого*.
48.	Село Долгачъ има само 2 имена: Мепке, Трънко.
49.	Село ГолФмо Папрадннци има 10 имена: Ве-
лико и др.
50.	Село Мало Папраднищн: Силганъ, Монсо, Навмъ и пр.
51	Село ЗКнтинини има 6 имена: Деспипо, 1ыапъ,
Фило, Мепке, Маро, Цветко.
52.	Село Глобочица има 4 имена: Трнфонъ, Ракпда,
Георпа, Терике.
53.	Село й)солница има 6 имена.
54.	Село Ворчево: Терпо, Навмъ, Стойко и пр.
55.	Село Ворово.
56.	Село Мислоежда 1 име: Никола.
57.	Село Сбожди пма 9 имена: Горкппо, Кало. Богоа,
Вело, Невеио и др.
58.	Село 1’ириница пма 3 имена: Пл5а, Аггеле, Мплие.
59.	Село Пргсолии: Стоаиъ, Трапы, Ангьо. Петко,
Крете, ЦвФтко и др.
Исторически и художествеии паметници и пр.
31
60.	Село Локовъ: Менке, Безцено, Гьоре, Гьорпа.
61.	Село Славно има 12 имена: Ракидо, Виша. Тралнъ,
‘Стойко, Миле и др.
62.	Село (Оржаново има 4 имена.
63.	Село Трепченища има 2 имена.
64.	Село Селце Долио: Радичь. Китань, Epi но,
Секзла, Менке. Славко. Раде, Стр им о. Стр а тори, Та-
наско, Радо и др.
65.	Село Елевды Горно: Пей чины К и та пь, Волке,
Калино, Саво, Дроздо, Деспйпо, Алтаио, Тане, Досто.
66.	Село Проваленикъ: Неделко, 1ыано, Вишо.
67.	Село Коджачжикъ има 6 реда имена: Христе,
Трондо, Вел1Анъ, Сирмо, Волке, Терпко, Богдань, Дроздо, Ге-
opria, Новко, Стойле, ЬАкшо, Бисо. Herpia и пр.
68.	Село Кочища.
69.	Село Баланды.
70.	Село Брощида: Веллнъ, Стрезо, Дамо и пр.
71.	Село Парети: Дафина, ЦвЬто, Моисо.
72.	Село Горенды: Сорбинь, Благвно, и пр.
73.	Село Мелничани долно: Квно, Богдо, Неренчжо,
Милдно, Рико, Кита, Билке и пр.
74.	Село Мелничани Горно: ГАнче, Сорбцпь, Волкань,
Плагин и пр.
75.	Село Косоврастн Долно: Варвара, Симояь, Ста-
вима и др.
76.	Село Косоврастн Горно: Дико, Коню, Болче,
Потникь, Бойке, Сево, Копро и пр.
77.	Село Могорче: Гьоре, Либо, Бисеро, Соколе, Ста-
шина. Кипро, Б1адо, Стале, Гино, Гьоре, Доне Панно и др.
78.	Село (Осой: Сево, Китань.
79.	Село Гари: Сёко, Невено, Збтико, Сорбинь, Ка-
рачжа, Звно, Огненъ, Оливерь, Гешко. Момчо, Моисо,
Силанъ, Нове.
80.	Село Лааарополе: Славко, Нроико, Божо, Нине, Дв-
наво, Стале. Пеичипъ. Сево, Гриша Мицо, Созданъ, Сорбинъ,
Иеичшгь, МплГаиа, ЬАпче, Дино. Перо, Стамена, Богоа, Лю-
бине, Фиданъ, Пёпо, Дбичинъ, Боейлке, Сарчжо, Бисера,
Гюргя, Китапь, Сёко, Рижо. Крето Радичь, Влайке. Смиле,
Рзмеио, Саве Стоишь, Радичь, Гюрчин, Рвсо, Секо, Огненъ,
Волкаиъ. Алекса. Добе.
32
Д-ръ Л. Милетачъ
81.	Село Тресанче: Тр1мче, Двждо, Коего, Гйпо, Иове,
Везйро, Гьоре, Гешко, Димаио, Досто, Вида, Дилбо, Чжи к о,
С'миле, Доне, Оугртиъ, Макр1а, Вонке и др.
82.	Село Раосоки: Карафпло, Щерим», Филко, Милке,
Пецань, Кйто, Китань. Димано, Танвшъ, Славко, Пернника,
Деника, Сево, Калино, Момирь, Рямено, Мате и др.
83.	Село Селце Горно.
84.	Село Сушица Горна: Корею и пр.
85.	Село Галичникъ: Пецань, Коидано. Траичинъ.
Нина, Висо, Радосовъ. Маслине, Милица, Митань, Асано,
Сарчжо, Милтано, Славко, Иеиданъ, Свлтапо. Бежанъ, Владо,
Сребрёпъ. ЛтЛбпко, Евдо. Добс, Оугринъ, Товче, Мицо и гр.
8б.	Село 1Днче.
87.	Село Присойница: Славты. Момирь. Велишь и пр.
88.	Село Рашествше.
89.	Село Битвше: Волче, Вилке, Попо.
90.	Село Требища Горно.
91.	Село Жерновница: Петке». Хр'те, Мёглено, Се-
кила. Нине, Сопто, 1Акшо. Тане и пр.
92.	Село Греканье (Много имена 17 реда): Крсто,
Паво, Андопь, Станнита, 1ывица, Прендо, Премче, Доцо, Та-
нвшъ, Гординпце, Милице, Горкнио, Шарко. Течь, Доко.
Коло, Кова, Дика, Чжико, Гего, Лицо, Спасбиъ, Ле ко, /I, бое.
Бйбо, Гело, Мено, Мерчжань, Вайо, Хртстша, Кранио.
Пренда пресвитера, Змиле, Сотиръ, Новакь, 'Гаста, Грены.
93.	Село Рибныца. (Има много имена): Новакь, Стане,
Неткано, Раико, Милица, Вайе, Мицо, Гьонь. Панно, Бистро,
Мако. Пйно, Ламго, Щйтко, Спасёнт., Змёйко. Гино. Гор-
кина, Краино, Симонь. Кина, Напче, ЦеФтво, Кито и пр.
94.	Село Вибан4: Боны, Цвете. Мило, (жВко, М но.
Змейке, Гркиы, Новакь, Пройко и др.
95.	Село Нистрово: Досто, Мицо. Билке. Родичь. Доцо.
Велико, Стоатть, Очкы и пр.
96.	Село Жижле: Милица, Разка. Мицо, Павле. Пано,
Неделко, Геро, Бланке и др.
97.	Село Щнровица: 1ыниця. Гринго, Цвето. Новакь.
Вйшко, Гане, и ир.
98.	Село Речь: Смйле, Цветке, Милош, Бланке. Гего.
Змейво. Тывица. Брайко и др.
Исторически и художествени паыетнини и пр.
33
99.	Село Стрезипръ: Ковко, Бибо, Змейко, Стоаиъ,
Станйша, Цвето, Сеико, Ломь, Премче, Брайко, Нанче и др.
100.	Село Ничпаръ: Милошь, Крйико, Богдаль, Смиле.
101	Село Бродецъ: Дабе, Мицо iepea, Нёдо прес-
вйтера, Краино, Новакъ, Ристо и др.
102.	Село Кракорница: Велика Лиле Шаге.
103.	Село Добово: Недо, Боны и др.
104.	Село Волковда: 1ывица. Станйша, Крайче, Р«жо,
Милошъ, Стоим, и др.
105.	Село Богдево: Змейко, Миле, Дойко.
106.	Село Ворбенъ: Гюрче, Боны, Б ёж о, Боанъ, О у ко,
Станйша, Степо, Велко, Смиле, Огненъ.
107.	Село Сенце: Бистро, Стоанъ и пр.
108.	Село Беличица: Цветко, Милица, Ело, Стрёзо,
Доико, С той и о, Спасёнъ, Цвето, Змейко, Але&а iepefi,
Навиа пресвитера, Новакъ.
109.	Село Еиченица: Гримы, Миле, Стоанъ, Грииы,
Миле, Стоанъ, Столике,' Билке, Доичинь. Пахно, Милошь, Волче,
Стоано, Грвбанъ, Стано.
110.	Село Лемново: Стамено, Богдань, Богоа, Божо,
Спасе, Бежо. Миле, (Гостив, нахия, Горни Пологъ, у К. 213).
111.	Село Яворово: Вида, Цвето, Милче и нр.
112.	Село Маврово (много имена): Ело. Огненъ. Ко-
рйнъ; Цвето, Доичшгь, Стано л, Проике, и пр.
113.	Сл!.дватъ въ кодмката имена отъ разни еснафи
отъ Цариградъ, Солуиъ, Сересь, Гяндже, Вйдинъ, „о Б4ли градъ“.
114.	Пма пакъ отдЬлни имена на дебрани отъ Цари-
градъ: Премче, Станйша, Билко и пр.
1	15. Повтарятъ се и имена на дебрани оть Видииъ,
Кичево, Солинь. Сересь, Пазарджикъ, Скоте, Елбасанъ.
Вератъ, Кавала. Битоля и Гостиваръ.
116.	Село Езново: Гро.цапь, Столе, Велче, Боано и нр.
11".	СлФдватъ имена отъ Охридъ, отъ селата: Слатнпа,
Сопотъ. Старово, Ворово.
118.	Село Митрои Корти, село Железноречани:
Стойко. Богина, ЦвФтко и др.
119.	Село Птрокъ: Тоша, Анто.
120.	Село Взковчани: Стане и др.
121.	G") Кичова село Речани: Мглико и др.
( писаные иа Бълядопти авадемия. Книге XVI.	3
34
Д-ръ Л. Милетичъ
122.	Село Кленовецъ: Лазарь, Стоюнъ.
123.	СЭ Преметъ.
124.	СЭ Преспа: Насто и др.
125.	СЭ Корча: Сава и др.
126.	На стр. 203, има по малко имена отъ селата
Стретково, Моговани, Загордни, Челопекн, Египчево.
127.	Село Пискшпа: Дроздо, Петко, Влайка, Вида,
С т о а н ъ.
128.	Село Покле: Зйвои.
129.	Село Ковачица.
130.	Село Л1б1вань.
131.	(5 Стрвга.
132.	Село Инскип.
133.	Отъ Охридски села: (йпеница, ©меть, Завнъ,
Церовичани, Печково, Високвки, Годтш'е, Сопотъ,
Голибъ.
134.	Села Ланга, Грабово, Ннча.
135.	Села Вевчани, (йктеси.
136.	Отъ Пологъ (Гостиварско).
137.	Село Иванчища, и
138.	Село Двхъ.
Вам фонтанна осоОеность на еданъ ззпдаидаси говоцъ.
Отъ д-ръ Л. Милстичъ.
[Четево въ .1асЬдавието на клона на 8 февруари 1917 г.]
Изхождайки отъ единство™ на народная духъ, проявилъ
се въ яолитическата и духовна история на българския народъ
отъ край врйме до сега, трЬбва да прйдиоложимъ, че и
егнографски сж били близко сродни всички ония славянски
племена, отъ конто слЬдъ заселенней) имъ на Балкапския
полуострову, и слЪдъ осповаването на прабългарското княже-
ство на Асиаруха въ сЬвероизточна България постепенно се
образува ставянобьлгарската народность, простирайки се отъ
Черно море до Албанский плапиии и оть Дупава до Егей-
ското море. Етнографското сходство трйбва да се е изразявало
прйди всичко въ езика на всички старобългарски племена.
И наистина, докато и сега още владйе голйма неяспота въ
науката отпосителпо числото и названия га на тия племена,
тЬхнптЬ характерпи физичии и духовна особености, напро-
тивъ най-положително е установеио птлно единство у тйхъ
относително пай-важпия етнографски бйлйгъ, езика, който
вежду до пай-краГпштй граници на българската народность
още прйзъ първия периодъ на старобългарското царство, ко-
гато се основа и българската писмеяость, се явява едипъ и
сжщъ. Този езикъ, познать и въ науката поради изв-йстпитй
си отличителни фоиетични особености подъ име старобългарски,
е билъ свойствент, на всички стари бълга^ки племена, дори
з»
Д-ръ Л. Милетичъ
3*.
и на пи, който 6ixa далечъ на югь прЬкрачили границитЬ.
на Стара България въ посока къмъ Пелопонезъ и близкитк
егейски острови. Това подирното, както се знае, се установи
отъ славянската топонимика на тия гръцки области съ спазени
характерии старобългарски фонетични елементи — носовки и
съгласни съчетания шт, жд. Всички езикови паметници и
отъ ерйдпобългарскии периодъ все тана свид'Ътелствуватъ. че
еднакъвъ езикъ cs говорили българскитЬ славяни отъ най-
източнитЬ до най-западнитЬ краища на България. Между
туй, сл'Ъдъ като иорадн настжпилитЬ политически преврати
на Балканский полуостровъ, особеио сл'Ъдъ падането на Бъл-
гария подъ турцитЬ, биде прЪкжспата литературпата връзка
между отдалеченптЪ една отъ друга български области та па
междуособното духовно общение се изпрЪчиха мжчно проходими
прегради, процесътъ па диалектичного разцЪпление на бъл-
гарскпя езикъ пепрЬкмснато и, гъкмо норади казапитЪ условия
много но-усилено се е развпвалъ. И тъй цовобългарскиятъ
езикъ се явява рпздробенъ иа множество, отдалечили се едпи
отъ други диялектичнп груни. въ чието исторически развитие
не тъй лесио и пзведпжжъ може да ее прос.тЪдятъ различ-
ннгЪ иосоки, но конто е вървЬло диалектичного разклопепие
на общия п’Ъкога старобългарски езикъ. Задача на историчес-
ката ни (иялектология е, да разяспи гепетичната връзка па
днеш и и eh български наречия помежду имъ и съ огледъ къмъ
стар го общобългарско езиково единство. Bi. това отношение
до сега еравиителпо не малко е постигиато, та вече не моли
серио-.по да се нодига старого съмнЬние въ науката относп-
гелпо примата родствепа връзка па езика иа Св. Кирилл и
Методпя съ (нешпия яароденъ български езикъ въ пай
широкия му обсегъ.
За (а изтъкпа тукъ значението иа бмгаргкага дия.н-к
голоси» по тоя въпросъ, даде поводъ една иеотб'Ьл'Ьзаиа ю
сега фоиетичпа особеиостъ па единъ български говоръ иа
крайната .'.апндна граница на бьлгарския езикъ, именно гл
Важна фо неточна особеносгь иа единъ западномакедонски говоръ 37
Отружско, която хвърля свЪтлипа върху старото сродство на
дебърскитЬ говори съ далечнитЬ тЬмъ родопски говори и
други говори отъ срЬдна и източна Стара планина. Касае се
до устаповена идентичность въ фонетичното изменение на
вокала ъ а сжщо тъй и на юсовия ж-вокалъ, именно на старо-
българския имъ гласежъ прЬзъ една прЬходна фаза, докато
пай-сетн! се установили новобългарскитЬ рефлекси на сжщитЬ
вокали вь казанитЬ говори. Еднаквото развитие, произл'Ьзло
отъ еднаква фонетичиа база, свидЬтелствува за староврЬменно
сродство не само на говорит^ но и на досежното население,
заседнало при заселбата на Балканский полуостровъ въ споме-
натитЬ, толкова отдалечеии едва отъ друга области.
Врьзката между ДебърскитЬ и родопскитЬ говори се вижда
най-добрЪ въ едиаквия рефлексъ па старобългарскитЬ вокали
г и ж, а сжщо тъй и на ъ и а, ако и въ по-ограниченъ размерь.
Така нпр. въ Дримколъ’ въ Дебърско и четиригЬ сноменати
<тб. вокала подъ ударение се мроизнасятъ като широко о.
което може да отбЬлЬжимъ съ знака б, докато при липе» на
ударение се явява като рефлексъ на трнгЬ отъ гЬхъ ъ. ъ
и ж — слаботъмно а, сир. %, а вм'Ьсто а и отъ часть вместо
ь се чува е, срав. пир.: а) рбка, пбт, мбка, гнбсен; бёчва,
дбжд; мбгла; 1бзик, 1бчмен, 1бторва, гоже, iory-ra и пр.
б) пбнада, пбрача, голаб, обрач, вётчр, ала: пет, ред,
ден, лен, темно, лесно и нр. Сжщиятъ фонетиченъ законъ
на тия два рефлекса б-а вмЬсто ъ, ж и частично вм. ъ, к
се явява и въ родопскитЬ говори, гд-Ьто се произнася: рбка.
зёб, пот, — ракбта, забот, дёжд даждот, снбха,
дёштер'а, ббрз, .Гоко, .тёси о, потак, г .Года и пр. (вж. у
мене Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache, Wien,
1912. стр. 101—108.). ЗабЬлЬжително e, че въ дебърскитЬ
говори и сега още се чува ударена дължина иа вокалитЪ,
каквато въ родопскитЬ говори вече н-Ьма. Именно въ Мало-
рЬкапското подпарбчие (спгч-цодиар6чие“) всЬка ударена гласна
е дълга, слЪдова тел но и рефлексътъ на ударени ь. ж, г е
38
Д-ръ Л. Милетичъ
дълъпь [вж. Марко Грпгоровъ, говорътъ на малорЬканцитй
(милцитЪ) въ Дебърско, печ. въ „ИзвЬстия на семинара по
Славянска филология0, т. II 201; Oblak, Macedonische Studien,
86.]. Вследствие па дължината у мадоркканцитЬ сиоыенатиятъ
общъ рефлексъ б се пропзнасл по-лабиялизуванъ, та дори се
долавя изговоръ оу вм. б, докато при липса на ударение
закопътъ остая сжщпятъ. ВьпрЬки явното сходство между
родопскитЬ и дебърскитЬ говори относително рефлекситЬ на
ъ — л, и на а — ь, все пакъ можете, особепо и поради
заиазения ударенъ квапгитетъ, да се подържа ионе съмп4>ние
отпосителпо исторпчния развои на рефлекса б вм. ж, сир.
дали иепр'ЬмЪпно и отъ ж до б се е прЬминало црЪзъ ъ.
Ала и това съмпЬние е отстранено, откакъ и срЬдъ родоп-
ското нарЬчие се откриха говори, у кои го развигието на ж
подъ ударение се е сщгЬло на ъ, именно въ говорит^ на
Ронката (вж. Die Rhodopemundarten и пр. стр. 29—31), нпр
рЪка — ракета и up. II отпосителпо дебърсшггЬ говори,
вънрЪки гол'Ьмата прилика съ новословипския езикъ п поради
спазенпя ударена кваптитстъ, не може вече да става дума
за ир'Ьмъ прихода. отъ ж въ б, защото и около дебърското
нар-Ьчие има непосрЬдствепо граничив съ него говори съ
произпосъ ъ вм. стб. ж (въ Струга, Охридъ, Гостиваръ). При-
ликата между дебърското п цептралиото родопско наречие се
указва още но-пълпа, като се вземе пр’Ьдъ видъ, че и въ
това подирното трЬбва да прЬдположимъ въ едно неоткол’Ьшно
мииало сжществуването па ударенъ квантитеть, защото споредъ
мене главно на него се дължи изясиението па удареното »
Въ тия наречия г ще да е било силно гърлено и отъ часгь
лабиялизувапо та подъ двойиия натискъ на ударението и на
дължината избило до б (respective до уо). Въ леударенитЬ
срички при краткость ъ е било слаботьмно, сир. произнасяно
при ио-прЬдно см^Ьсеио учленеипе, та се е изяспило въ а.
Вь други говори ъ подъ ударение при сназенъ квантитеть
и ио-слаба гърленость на гласежа е можело да се развие въ
Важна фонетична особеность на единъ заншюмакедонскн говоръ 39
Друга посока, да се изясни въ й, докато безъ ударение, бадейки
и кратко, да остане неизяснено или полуизяснено въ а. Тъкмо
тъй се е развивалъ вокалътъ ъ въ Еркечкото нарЬчие, което
прЬди години открихъ на източния край на Балкана, именно
въ Айтоско и вь множество далечъ пръснати по сйвероизточна
и прииорска България села, заселени отъ Ерпечъ (вж. у мене
Das Ostbulgarische, 150 ff). Въ Еркечъ пропзпасятъ и сега
вместо ударено ъ (рефлексъ на стб. ъ, ж, ъ) дълго отягайки
едно широчко й, докато безъ ударение вмЬсто сащото ъ се
чува обикновено слаботъмно а, нпр. бйчва, баклица; кък
ше бйдё; искйртн му един зйб; три пати скйса; маж,
кйшта; како да река ( рекж); вйлна, красиик и пр. и пр.
безъ ударение: забйте, патёка, мажете и пр - Известно
е и друго едно ванн наречие на противуположкия край на
Балкана, именно Тетег.енското наречие, въ което досущъ тъй,
както и въ Еркечкщо, рефлексътъ на ударения ъ е широко
(I съ тая само разлика, че дължипата вече е изчезпала (вж.
за това царЬчпе въ Das Ostbulgarische, 157; Кр. Стойчевъ,
Тетевенски говоръ, печ. въ Сборникъ на академпята кн. XXXI),
срав. ппр. рака, бйчва, кйщи, пйт, дйски н пр., но
ракаве, патёка и пр. Отъ това й, докато още квантитетъть
трае, може по-натагъкъ да се развие и чисто а, както е
станало въ с-ыАднитЬ на тетевенския говоръ - етрополския
и пирдонския, гдЬто се казва: пат патёка. мая —•
мажете, даж — дажда и пр. (вж. Das Ostbulgariche 161)
Има доста силни доводи, че еркечкиятъ говоръ има гёне-
тична връзка съ родопскитЬ говори (вж. цпгир. съч. 150)
И тъй иие можемъ да установимъ покрай родопского лзяс-
непио па ъ въ лабиялна посока, сир. въ б — и още п друго
изяспение на ъ въ широко палатална посока кьмъ й в отъ
това дори до а.
ВидЬхме н въ пай-западпата область на българския езикъ,
въ Дебърско, еднакво изяснеине на ъ въ б и дори г/о. както
и въ родопскитЬ говори. По подобие на пирдопсвото и етро-
40
Д-ръ Л. Милетичъ
полското произношение ср^щаме и изяснение на © въ а, и
то само на секундарно ъ (=х) и въ тая западна область
на българския езикъ, именно въ битолско-велешкото наречие,
гд^то се говори маж, пат. Като имаме пр^дъ видь и спо-
менатия прЬходенъ стадий, спазенъ въ стружкия, охридския
и гостиварския говоръ, гд!,то още се произнася ъ, налага ии
се предположение, че и велешко-битолскиятъ рефлексъ а вм. ж
се е развилъ npteo г и то не направо, а чр4зъ постепенно
изяснение първомъ въ а и сетнЬ отъ а въ а. Директниятъ
прЬходъ отъ ъ въ а е фонетичепъ скокъ, който звукофизио-
лошки пе се оправдав». РефлекситЬ на секуидарипя еровъ
вокалъ (— стб s и г>) въ западнитЬ сдевянски езицп (чески
и полски), въ словинския па дори и въ сръбско-хърватския,
който по диялектитЪ си и сега дори има още спазено Я вм.
общия ъ, — подкрЬпятъ хипотезата ми че « отъ л и у
наст се е развило пр'Ько А. За това трЬбва да прЬдполагаме,
че въ по-старо вр^ме и въ западня Македония е имало говори
Съ рефлексъ а вм. ъ, по-нова фаза на конто прЬдсгавлява
битолско-велешкото наречие, гд^то рефлексътъ а се е гене-
рализувалъ, като е зам-Ьстилъ и $ въ неударенитЬ срички.
Сега мога да посоча и фактично погвърждение на тая
си мисъль, понеже нам^рихт още жив-ь говоръ, напълно
сходенъ ио въпросния фопетиченъ развой съ еркечкия и съ
тетевенския, и то въ най-неноср^дствепа близость съ дебър-
ското наречие, именно въ селото Радожда, па западння брЬгъ
па Охридского езеро, южпо отъ Струга, и въ селото Вехчани,
сЬверозападно отъ Струга въ посока къмъ Дебъръ.
Пр1;зъ Августъ 1916 год. въ Струга узнахъ, че тамъ
иокрай правилпия рефлексъ на г (вм. ъ, ж), въ рЬдки случаи
се чувалъ и рефлексъ е, тъй като „u-Ькои граждани" особено
произнасяли nfacon думи, като казвали река вм. pi. к а, кеде
вм. к!де (кхд’Ь). Това свЪдЬние ме уб!;ди, че трЬбва негдЬ
въ околията да има говоръ съ произношени» на «. като а.
Наскоро при едипъ излетъ отъ Охрпдъ посЬтихъ и селото
Важна фонетичиа особенность на едннъ западномакедоиски гоаоръ
Радожда, гд'Ьто неочаквано нонаднахъ тъкио на търсения
а- говоръ. Още при първитк размЗшени думн съ жителит!
на селото дочухъ необикновенния изговоръ а, именно широко
е. вм. ъ. СлЪдъ подробно разпитване установихъ, че този
рефлексъ тукъ се явява само подъ ударение. Указа се въ
много случаи по изключеппе въ отдфлнп думп п рефлексъ о
вм. ъ, — влияние на дебърското наречие поради б.тизкитк
сн >шения между населението. а може би и поради чести же-
нидби. И тъй нравилно въ Радожда ее казва; рака (река),
зяб (зжбъ) мв. ч. зйби; дйб (джбъ), тапан (тжпанъ). каделя
(кжд'Ьля), сад, мн. ч. Седове (сждъ). гйзер (гжзеръ. дъпо).
траба (тржба). сйщо (сжщо), (йже (жже), — „кндио шже"
(ti нько жже), пйде (кждЬ) гйрци (гьрци), гйрло (гърло),
карпа (кърпа), к it ли пт (кълнетъ). калчпща (кълчища).
Цй.рква и пр.
По изключение. сыласно еъ фонетиката иа дебърското
наречие отъ Дримколъ, вь Радожда се произнася: пр г (пжть),
,по нбтат“; мйка (мжка), „ймам мока"; мож (мжа.ь); глу-
боко (глжбоко); бордо (бърдо); ворне; „тува возите сипят кога
В"рне дбжд“! волна, зёлва: жёлта боя; солза, iiouibii (нъщви).
11ое.тЬднит1> нрпмЬрн ноказватъ. че сжществува к въ
Ра цмда борба между два ем’Ьсеии говора, а нкма съмнкпие,
ч<- и гукъ с.тЬдъ едно-двк поколкиия тя ще се завърши въ
нолза на но-снлното дебъреко парЬчпе. По това може да
саддимъ. че п въ мииалото ио сжщня пачпиъ и въ други
мЬста гака ще да е пзчезпалъ пашиятъ й-говоръ Л. Дп-
мпгровь въ своитЬ .о’рагки бктЬжки за Дебърско ст. огтедъ
къмъ говора въ тоя крап1* (иеч. въ ПзвЪстия на семинара но
слав, филология кн. 1. 269) дфли тъй нареч. шт-подиаркчие
на гвк: - на „коде- и иа кёде-пОднарЬчие като казва:
•1>и могло и шт-иодпарйчие да се раздали на двЬ. на
„шт коде" 11 „шт-KBte-, защото дримколцп, джупаици и
часть от ь голобърденци назвать „коде" вм. кждЪ, а и о л я н и
и часть отъ голобърденци — „кеде" Отъ тоя фактъ
42
Д-ръ Л. Ми лети чъ
сега см-Ьло може да извадимъ заключение, че въ старо врЬме
а говоръ е билъ много по - разпространенъ та сигурно е
обхващалъ и Поле и Голобърдо, гдЬто до сега се е спазилъ
посл^депъ споменъ отъ рефлекса а въ формата „каде“. Още
по-голимо доказателство за казаното е и фактътъ, че има още
едпо село, гдйто говорътъ е досущъ еднакъвъ относително
рефлекса на ъ съ Радожденския. То е споменатото вече село
В е х ч а н и.
Осв-Ьнъ характерный фопетиченъ бЬ.тЬгъ рефлекса а
вм. ъ, Радожденскиятъ говоръ инакъ се схожда съ със-Ьднит-Ь
говори; той е к'е-говоръ, та бждеще вр-Ьме въ него гласи
нпр.: же плёта, же плётши, Же плётит, 3 л. мп. ч. же
плетет-1. Едпо по-основателно проучвапе на говора въ дв1>т-Ь
села - Радожда и Вехчапи — сигурно ще открие и други
говорил особеиости, а възможно е да се укаже и днепшото
му разиространение по-гол^мо, да се нам-Ьрятъ и други села
въ областьта па „кеде-поднар4чие“, гд-fcro рефлексътъ а да се
е спазилъ въ по-гол-Ьмъ размерь.
София, I, 1917 г.
Къмъ истирията на с^верозападннй български эеми.
Отъ д-ръ П. Никовъ.
|Докладвано отъ В. Н. Златарски въ Историко-филологические клонъ
па 15. VI. 1916].
Думата ии е собственно за тъй наречената браничевска
область, която пр'Ьзъ ц!..ш столетия е сьставлявала нераз-
дЪлна часть отъ българската държава. Тази область е обра-
зувала не само политически, но и въ църковно отношение
едно административно ц'Ьло, центрътъ на което ее намиралъ
въ укрЬпенпя градъ Брапичево, разноложенъ на м^стото на
древния Vimiiiacium, развалинитЬ на който се впждатъ още
днесъ до с. Костолацъ при Пожаревецъ въ днешна сЬверна
Сърбия.1) Брапичево е билъ с-Ьдалище на областенъ упра-
витель и на епнекоиъ. ГраницитЪ на епархията безсъмнЪнно
сж се съвпадали съ ония на нровинцията. Въ списъка на
българскитй епископи, Който се съдържа въ грамогата, дадена
отъ императора Василий II Българоубиеца па охридския архие-
пископъ слфдъ завладЪвапето на първото българско царство
въ 1018 г., се споменува и браничевската ецископия (ёл(о-
хэтсос; BpaviT^rj; —	и то поставена ш> редъ
между нишската и бЬлградската еиисконии.-) Хрисовулътъ иа
Ив. АсЬнь 11. издаденъ въ 1230/31 год. на рагузанцитк като
изрежда областигЬ па българската дь,нкава. споменува така
сжщо браничевската область, която е поставена по редъ между
видинската н йблградскята.4) Тази българска область, която
*) К. Jirec.k Die Ileerstrasse von Belgrad nach Constan linopel. Prag.
H77, стр. 77, 85....
“) E. Гол)бияскш, Кратки! очеркъ исторш православных! церквей. Москва-
1871. стр. 2tiO. 67 сл.. Gelzer въ „Byzant. Zeitechrift“ hsgb. von К. Ivrumbaclier
in Muuchen. I (1892), стр. '56 сл. И (1893) стр. 42.
•’) И. Срезвевскш. cBix'tina н замктки о маломавЬстныхъ п веазвкствыхъ
шнлтпикахъ. С. Петербург!. 1879, III, стр. 9. Ср. слщо Ил!и»ев1й въ „ИзвЬст.
арх. мест. 7 1. (1002).
44
Д-ръ П. Никовъ
стЬдовагелно е граничила на изтокъ съ видинската область,
на югъ — съ ншпската, на западъ съ бЪлградската область,
а на с^веръ се ограждала отъ Дунава, с.тйдъ като въ про-
дьлжение иа дв! столетия — отъ началото на IX вЬкъ до
иадането па първото българско царство подъ Византия въ
началото па XI п'Ькъ — е влизала постоянно въ състава па
българската държава, станала сл’Ьдт. основанпето на търнов-
ското царе i во въ вр^ме на царь Ка.юяна пр-Ьдметъ на споръ
и разривъ между Българпя и Ушария.1) Отъ това врЪме тази
земя образу вала ябълката па раздора между дв!>тй страни и
прЬмпнявала ту въ бъдгарска, ту въ унгарска власть. Най-
подирь тя в била съвсЬмъ загубена за търновското царство,
к<)1ато слЬдъ нрЬкрагяването дипастията па АсЪневцитЬ бъл-
гароупгарското приятелство, установено нр’Ьзъ посл’ЬднптЬ го-
дини отъ царуваието на Михаила АсЬнь (1246—125(f), било
прЬустапог.ено и зам-Ьстено отъ враждебии отношении, въ вр^ме
на конто унгарцитЬ. като се възнолзували отъ пзбухпалитЬ
въ Българил граждански войпи и слабото и немощно състо-
яппе па с&щата, нахлували въ страната и досгпгналн дори
до Търново.-) Въ слЬдващето врЬме въ браничевската область
<< явява уигарски управитель (бань).3) Обаче и уигарското
владичество скоро се разпадпало и въ заключение въ тазн бъл-
гарска поьрайнппа се установила властьта па сръбскнл краль.
Ние пскаме тукъ да енремъ пашето внимание именно
на тази посл’Ьдиита епоха, когато разложилото се упгарско
владичество е било изтласкапо отъ тазн область и слЬдь редъ
перипетии заменено съ онова па Сърбия.
Тъкмо къмъ тази епоха се отвася единъ у пасъ малко-
извЬстенъ и още по-малко оцЬненъ срЬдпевйковень паметникъ,
едпакво важеил. за унгарската, ромжискага н българската
история. Той е грамотата на унгарския крап. Владиславъ IV
Кумаиьть (1272 —1290) отъ 8 януарий 1285 год., въ която
се възнаграждава Magister Georgius за своигЬ заслуги къмъ
унгарската корона. Тази грамота е вече нЬколко пяти изда-
вапа въ иностранки сбирки. Най-първо л е издадъ оть ори-
Ср. моята статин за Верила вь ^Списание иа бълг. экад, иа нагк.“
1П (1912), стр. 126 ел.
2) Ср. моята монография — българчуигарски отношения — която скоро
ще нзл^зе иа св*&тъ.	~
s) Fej^r. Codex diplomatics Hungariao. Pesth. V, p. 57. Codex diplonia-
ticua patrius Hungaricus. Изд. и а истор. др уж. Budapestini. 1876. VI р. 192 sq.
Къмъ историята на с'Ьверозападннт'Ь български земи
45»
гинала прочутия унгарски историкъ Stefan Katona въ крал
на но-миналото столетие.1) Отъ нея я пр!>печаталъ въ много-
томната си сбирка Fej6r.2) Едно ново издание е прЬтарийла
тя въ илдаваната отъ унгарската академия на наукитЬ сбирка
отъ унгарски документа и то, възъ основа на едно копне,
направено отъ оригинала за Карлъ Каприпай.3) Отъ това
издание на унгарската академия се е ползувалъ Hunnuzaki. ‘)
Отккслецн отъ този документа сж напечатали най-нодиръ
Teutcsli и Firnhaber въ своята сбирка отъ документа за исто-
рията на Седмоградско.6) Оригиналътъ, който копистътъ на
Каиринай е ималъ прЪдъ себе си, е нпсаиъ на пергамента
и енабденъ съ печать, висещъ па бЬло-зелепикава копринена
връвь; той се намира въ архивата на семкйството Соовари-
Соосъ въ Унгария. Тукъ ние се придържаме о изданпето на
унгарската академия, като имаме нр^дъ видъ и изданпето па
Катона. ТрФба обаче да се изтъкне, че двксЬ тЬзи ведан ня
не се съвпадатъ напълно. На н-1,коп отделим м4ста еднакво
съдържание е пр'Ъдадено съ разни думи и изрази. Правоииса
и ир'Ьдаването на ггЬкои думи е различно. Но най-пнтереспо
е, че въ самого съдържание има разлнка и то, именно тамъ,
д'Ьто се говори за земигЬ, конто се подаряватъ па Magister
Georgius: докато Катоповиятъ прЪписъ съдържа само градо-
ветк Sowar, Sowpotok и Delua, изданием па академиям има
освЪнъ това още Zarbout н Chedezdetli/) Може би Катона
да е изпусиалъ посл'ЬднитЬ, както е нзпусналъ и подробного
описание границитЬ на подареннт'1: земи, което се предана
отъ изданпето на академията. Но ние ще оетавимъ на нашитк
унгарски еъбратия да изсл'Ьдватъ и издирать нричшштФ. па
това различие, защото този въпросъ не засЬга нашата задача
гукъ, па осв’Ьнъ това нкмаме и възможность да се запознаемъ
отблизу съ оригинала. Пасажътъ отъ грамотата, който заскга
'I St. Katona, Ilistoria critica reguui Hungariae stirpis Arpadianae. t. VI.
lindap. IS72. p. 911—916.
’» Eejdr. Codex, diplomaticue V, 3. p. 274—277.
Momiuienta Hungariae historica. fiiplomataria. Изд. уяг. акад. Pestli.
1. XXII p. 434 437.
4)	E. Ilurmnzaki, bocumente privitore la Istoria koniftnilor. Bukuresci.
1877 t. I (1199- 1345) стр. 454 456.
-) Teutech und Firnhaber, Urkundenbnch zur Geschichte Siebenburgens
(FmiUjs rerum \uBtriacarum s. П, t. XV). t. I 1857 Wien. стр. LXV. V 28®.
‘ i Op. Tvn по-нататъкъ.
4(>	Д-ръ П, Ннковъ
нашата история, е и вь двЯггЬ издания, направеии по ориги-
нала, еднакъвъ, така че н^ма м4сто за съмн^ние вь неговата
точность и вЬриость.
Текста иа грамотата е с-тЬднин:
„Ladislaus, Dei gracia Hungarie, Dalmacie. Croacie, Kame,
Servie. Gallicie, Lodomerie, Cumanie, Bnlgarieque Rex omnibus
presens scriptum inspecturis salutem in vero salvatore. Prouidia
Regum discrecio tarn circumspestam erga sibi fideliter famu-
lantes debet habere diligenciam, ut quanto quis fidelius sibi
fanuilatur. tanto propensius munificencie sue denis remunerandus
fore censetur. Proinde ad universorum noticiam harum serie
voluinus perueuire, qnod consideratis fidelitatibus ct seruiciorum
mentis, que nobis Magister Georgius, filius Synionis, post obitu
carissimi patris nostri. dum Regni sumus gubernaeula adepti.
idem in diuersis Regni nostri expedicionibus fidelitatem Corone
Regie (debitam)1) tota alacritate exhibuit, que per singula longum
esset recitari et presentibus inseri tediosum; tamen pauca de
pluribus presentibus duximus annotanda. Primo videlicet, quum
Lorandus, filius March, per suam infidelitatein terram nostrum
Scepusiensem uua cum Gyluicb Bana, et terram Nyr ultra
partem de Tyza usque ad partem Transsylvanam contra nostram
Regiain Maiestatem poteucialiter occuparet et detineret, dictus
Magister Georgius uua cum alijs Baronibus nostris, videlicet
cum, Magistro Pinta, de precept» nostro, dum contra ipsum
dirruisset, idem Lorandus in eodem conflict!! extitit interemptus.
Cuius post mortem cognatus eiusddm nomine Gregorius, cum
predicta occuparet, idem Magister Georgius cum alijs nostris
fidelibus contra ipsum viriliter dimicando captiuauit euudem
et nobis adduxit, quern nos propter sua infidelitatein fecimus
decollari. Ceternm in expedicione nostra, qriam liabuitnus contra
Regem Bohemorum, cum euudem Magistrum Georgium ad
sciendum et videndum exercitum eiusdem Regis Bohemie misis-
senius, umrni cuneum exercitus eiusdem ante acceleraciouem
nostrain viriliter debellauit, et tres milites houeste armatos
Bohemos cum ipsorum dextrarijs in area certaminis captos Nostre
Maicstati presentauit; quos domino Rudolfo Regi Romanoruin
donauimus. Et in magno conflictu cum eodem Rege Bohemie
idem Magister Georgius repente irruit in horrendam iniinicorum
•) 'Гази дума се ср^ща само у Катона,
Къмъ историята на с!верозападнит1 български земи 47
aciem armatam pluribus adomatam, ubi fortiter dimicando ex-
stitit wlneratus et nonem Bohemos captiuauit. Demum eciam
cum nos in etate piierili post obitum carissimi patris nostri
tegnare cepissemus, Lythou Woywoda una cum fratribus suis
per suam infidelitatem aliquam partem de Regno nostro ultra
Alpes existentem pro se occuparat, et proventus illius partis
nobis pertinentes nullis admonicionibus reddere curabat, sepe-
dictum Magistrum Georgium contra ipsum misimus, qui cum
summo fidelitatis opere pugnando cum eodem ipsum interfecit,
et fratrem suum nomine Barbath captiuauit et nobis adduxit,
super quo nos non modicam quantitatem pecunie fecimus extor-
quere; et sic per eiusdem Magistri Georgiy seruicium tributum
nostrum in eisdem partibus nobis fuit restauratum. Item in
expedicione nostra, qnam contra infideles Comanos nostros ha-
buimus, idem Magistrer Georgius ante oculos Nostri Maiestatis
in ipsos tanquam leo fortis irruit ubi equi subsidio destitutes
in ipsa area certaminis acerbissime preliauit, et diuersa wlnera
ibidem recepit ^agittarmn atque lancearum. Ceterum cum
ad Dormanum ad colloquium sub spe1) pacis acces-
sissemus, ubi quosdam Barones nostros captiuauit,
idem Magister Georgius nobis fidelissima obsequia
ibi exercuit et impendit, et uiium de sociis Dormani
eiusdem captum adduxit. Insuper cum nostros homines
fideles Transsiluanos una cum Comanis nostris contra
Dormanum et Bulgaros misissemus, Magistrum Ge-
orgium eiusdem exercitus Capitaueum prefacientes.
idem Magister Georgius loco in eodem grata obsequia
exercuit et condigna honori Regie Maiestatis. Licet
maiora et pociora mereretur; de plenitudine nostre gracie ex
certa sciencia et mera (sic! навЬрпо вместо vera) liberalitate
de Prelatorum et Baronum nostrorum consilio ipsi Magistro
Georgio, et per eum suis heredibus suorumque heredum succes-
soribus quasdam villas nostras Regales, [videlicet Sowar, Sow-
patak. Deluam, Zarbout et Chedezdeth, cum omnibus utilitatibus
et pertinencijs earumdem, et super montes earumdem castra
edificare; Sowar cum fodina seu puteo salis, Chedezdeth cum
’) Конието на Канрииаб и направеиит^ по него издания (Monum. Hung,
hist, Diplom, н Hurruuzaki, Documente) имать „specie/1 което e безъ смисъль и
очевидно погрет но. Катона е бзсъмнйно лравъ, като чете въ оригинала „spe“.
48
Д-ръ П. Ннковъ
terra arabili et syluosa, in Comitatu de Sarus existentes],1) sub
metis antiquis et prioribus distinccionibus terminorum dedimus,
donauimus, tradidimus2) et contulimus iure perpetuo, pacifice3)
et irreuocabiliter possidendas, tenendas et habendas. Hoc eciam
espresso, quod [fratres Magistri G. coram nobis constituti, vi-
delicet Boxa, Thomas, Dyonisius, Detricus et Symon promiserunt
et obligarunt se, quod per seryicia Magistri Georgij posses-
sionibus aquisitis, nullam dinisionem, nullam partem debent
querere vel habere; sed Magister Georgius et per eum sui
heredes heredumque successores pacifice et quiete possiderent.
Item]4) quia mete ipsarum possessionuiu et distinctiones in
nostra noticia non constabant, Magistrum Mathyam Archidia-
conum Novi Castri, Comitem Capelie karissime consortis nostre.
adiuneto sibi socio Andrea Comite et Castellano6) nostro de
Sarus ad reambulandas et statuendas ipsas terras misimus.
Qui postmodern ad nos redeuntes retnlerunt, quod presentibus
omnibus commetaneis et vicinis dictas terras reambulassent et
dicto Magistro Georgio statuissent. nullo contradictore existente.
[Quarum quidem terrarum mete et distincciones sicut ijdem
nobis recitarunt. et in scriptis reportauerunt, hoc ordine distin-
guntur: Prima meta ob oriente, ubi Bystrapotoka exit a fiutiio
Thopla, et cadit in meridiem ad Lopuchostanara; et inde vergit
ad occideutem ad caput fluuij majoris Delue; postea vadit ad
caput minoris Delue; et per enndem monticulum eundo vadit
ad Reinetepotoka: inde vadit ad Lazpotoka, et cadit in Deluani:
et inde procedit versus orientem ad Keiiruspotokatewvn, ubi
cadit 1 tehiam; et ibidem per Keurns vadit, supra quam separat
nos a Idijs Georgij, Petro et lohanne. cui terra nomen Ab-
raham. \ersus orientem, qui Petrus <-t lohannes priino dicti
sunt (-oinmetanei Magistri Georgij: et ibidem veititur ad me-
ridiem super I'acharastara, qui nobis locus venacionis erat:
inde vadit ad Zarazpotoka; inde exiens vadit ad Mogoshid
nominatum: et inde descendens cadit ad finuium Tarcha. et
per euudem vadit supra ad septenitrionem. et exit super ''cne-
getopataka ad orcideiitein: denique exiens vadit ad viani kyro-
’) млгрнденотп въ скопи C‘* npliaiKi хругоячо отъ Катона и «нсъ i ря
sert Zarbuut и Chedezdeth.
и *) ДумитЪ Iradidimixs и pacifice се ср4щатъ само у Катовя
) Означеното сь скопи се предана отъ Кв гопа сь други думи и .t:pa и
El Castellano се ср1>ща само у Катона, в
Къмъ историята на С'Ьвс роза пади итЪ български земи	49
keityra: hide vadit ad locum Wqjtcliwaiis noiuinatum: et hide
vadit ad Kychespotoka. et salit ad septemtrionem, et vadit ad
Mylpotoka noiuinatum et salit ad orientem ad mete viani: et
Hide cadit ad Borbuthpotoka noiuinatum; et infcritts procedens
cadit ad fhivium Tarcha superius nomimitnm; et per euudem
fluuinin Tarha vadit superius ad septemtrionem per magnnin
spacium, et vadit ad locum, qni votatnr Noduyu in eodeui
iliiuio Zebchen: et ibidem salit extra Zaraspotoka: et per euudem
ijuulinn vadit ad orientem: et inde vadit ad vinni que appel-
lator Hareli: et per eandem viani iteruin vadit ad Selies aquam,
que wlgu appellatui Sebes .... et procedens salit ad montein
<pii vocatnr Moglech; per quern direete transiens salit ad Xerlez,
qui renianet in metis Magistri Gcorgij ad meridiem, ubi locus
fuit nostre veuacionis et nostroruiu predecessorum, et euudem
locum dediiuns et contulinius Magistro Georgio. filio Symouis,
dilecto et lideli nostro cum omnibus utilitatibns et pertinencijs
univefs is ad euudem locum spectantibns, dantes ei plenum iacul-
tatein et lihera.ni volantatem villas loeamli in eadem terra siue
pro uenacioue sua coiisenandi ob merita et fidelitates suorum
seruiciorum, qtie nobis idem exhibnit alacriter et indefesse in
teniporibns relatis oportunis; et de Xerlez predicto loco pro-
cedens cadit in aquam qtie locatin' Reduik. et per eandem
aquam versus septcnitrienem vadit ad locum qui Medes wlga-
riter nuncupatin': et inde per modicum spacium vTtcits se ad
orientem reuertitnr ad septenifrioncni et cadit in 1'liopl; et
per eandem Thopl aquam vadit ad meridiem ad priiuaiu nietam
Bystrapotoka superius prelibatani et ibi luete teiniinantur supra-
dietaruin possessionem],') lit nt nostre doimiioliis series robin'
obtineat perpetue firinitatis. nee ullo nnqmini tempore valeat
in irritimi retractari. litteros nostras presentes eidini iMagistio
Georgio, Ifilio Svmonis, nostro dilecto el hdclijG super preniissa
donacioiie concessimiis, dupplieis sigilli uostri inunimine robo-
rando. Datum jier maims venerabiiis patris Thome Kpiscopi
"aciensis Aide nostre Caucelarij. dilecti et tidelis nostri, anno
Domini MCC octnagesiino quinto. Regni autem nostri anno
qiuirtodeciino sexto Idas lannarij".
Ч Оградеиого пт. скоби, д1.то со оп;>И*лят1 точно ip.i ицит1. иа n..t.q>a-
даиитФ :<еми, е изпуспято gib Катка.
Изпуспято у Катона.
Сплеапиг нл Бълг а реп.и i чкад» i. 'inii I.	.
50
Д-ръ П. Никовъ
П D t В О Д'!>.
Владислав ь по Божия милость краль на Унгария, Дал-
мация, Хьрватия. Босна, Галиция, Владимиръ, Кумания и
Бьлгария, поздравлявамъ въ истпнския спаситель всички, който
прочегатъ пастоящето иисмо. Мждрата воля на кралетЁ трЬба
да има толкова огледпа грпжа къмъ ония, конто й служатъ
в-Ьрпо, щото колкото по-вЬрно нЬкой и служи, толкова по-вече
да ее счита, че трЬба да б аде възиаграденъ съ дароветЬ иа
нейната щедрость. Затова пскаме съ това изложение да стане
известно на всички. че слЬдъ като зехме прЬдъ видъ вЬрно-
стьта и заслугитЬ, конто сь пълна ревность ни е оказалъ
Магистърь Георги, еинъ на Симона, сл!>дъ смъртьта на
обичнпя ни банда. когато зехме управлением па кралството,
вь различии кспедпции па нашего кралство и вЬрпосгьта му,
к 1ЯТе подобав» па кралската корона: конто заслуги би било
дьлги ди > (.дожать по отд-Ьлно и да сс всЬва съ това
неудоволс во вь читагелитй, обаче п-Ькои (заслуги' отъ мпогото
дс огбЬгЬжимь за чнтателитЬ. Първо именно, когаго Ролаидъ.
| |<нъ на ДГархъ. поради своята невЬрпость мощно зае и за-
ьржа заодно съ бань Гилничъ противъ наше кралско вели-
чество пашата земя Сепусъ и земята Пирь огтатькъ областьта
Гиса до трапсилванската область, казапия М Г. заодно съ
други наши баропн, именно съ Магистърь '[‘пита, когато по
наша заповЬдь се спуеналъ противь него. 1‘оландь билъ убить
въ това сблъекване. Когаго сгЪдъ иегова гл емърть единъ
дсдовъ родпина по име Григорий 1.. лштк (мкста),
емщин М. Г. съ други паши вЬри.1 i иши). каю се ср.гжа-
валъ мкшни противь него, улови и го доводе при насъ,
заряди неговага невЬрность пие .....ювЬ.дахме да бжде обезгла-
неп> Пое.тЬ въ пашата екепеъ|ци>1. конто гмахме иротпвъ
ч< \ кия краль, когаго пзпратилме л1. Г. да разузнае и
‘..ди । 1Йската на смщия чехсь крлль. топ м.ьжкп разбилъ
е,тно отделение на пеговага boio лрЬди п.лиет присги-
гапе и п]г1>став1! па наше величество грима чехски вбйни.
иочш въоркжспи, уловепн съ гЬхнитЬ помощниц» (сцптн) па
i.o.ie-ro на сражен пето: конто ние дадохме на । на Рудолфа,
римския имиераторъ. II въ голЬмото сражение съ сдщпя
чехски краль М. Г. н. и.цЬйпо се спуеналъ върху страшпата
войска па неприятеля, управлнг-.ь.: огь мпозипа. дфто като
Къмь историята на сЬверозападнигЬ български земн
51
се сражавалъ храбро, билъ раненъ и пл^нллъ деветь (души^
чехи. Когато пне с.тЬдъ смъртьта на обичния ни баща, едва
въ д4тинска възрасть наченахме да царуваме, войводата
Литоу заедно съ братятя си поради своята неверность оку-
пиралъ за себе си едпа область отъ нашето кралство, лежеща
оттатъкъ АлпитЬ и не се погрижи въпреки всички напом-
нювания да прйдаде доходптЬ отъ нея область, конто прина-
длежать на насъ, ние изпратпхме честоспоменатия М. Г.
ерЬщу него, който сражавайки се съ него, съ проявяване на
Hatt-голема верность убилъ го и плЬнилъ, п довелъ при насъ
неговин братъ па име Барбатъ, за когото ние изнудихме не
малко количество лари; п така благодарение услугата на
М. Г, наШиятъ даиъкъ въ опия етрани биде възстановенъ^
Така екщо въ похода, който прЬдприехме противь нашптй1
неверии кумани сащия М. Г. предъ очите на паше вели-1
чество като мощенъ .тьвъ се втурналъ въ техъ п таль като
билъ лшпенъ отъ помощьта на /своя) копь, се сражавалъ
най-храбро въ нолесражечието в полумиль различии рани
отъ стрела и огъ копия. После, когато се отправихме при
Дърмапа на разговоръ съ надежда за мпръ. когато той п.тЬ-
нилъ некой паши барона, сжщпять М. Г. е извърши.ть тамъ
в пи припесълъ пай-в Ьрпи дйла па привърз.шость (заслуги)
и довелъ едннъ отъ другаритй па Дърмапа плйпепъ Свърхъ
това. когато ние изнратихмс нашата вЬрпа транец 1вапска
пехота заедно съ нашптЬ кумапп противь Дърмапа и бълга-
ритЬ, като поставихче да пачалникъ на нея войска М. Г., ,
той (М. Г.) е извършиль въ това место благодарни дела
на нривързапость и достойпи за чести» на кралското ве-
личие. Той въ вейки случай е ..аслужиль ио-вече и по-
достойни нйща: пие поради пълпата наша благодарность
при еигурпо знание п пстппска свобода елйдъ сьийщание
съ пашите прелати и барона дадохме, подарпхме, прЬдадохме
и подпесохме на М. 1 - п чрйзъ пего на неговпте наслед-
ница и на пас.ледпицигЬ иа неговитЬ паслЬдиици нТкои наши
хралски градове, именно Соварь, (’овпатакъ, Делва. Зарбоутъ
и Чедездетъ. съ вепчкигй имъ приходи и принадлежности, и
’Правото) да строп крепости по нлапппите па сжщите; Соваръ
съ рудиицага или солиня кладенсцъ, Чедездетъ съ орната и
гориста земя, конто лежать въ сароския комитатъ при дрсв-
иите граници и предншпитЪ граппчпи точки, да гп прптежава,
4
52
Д-ръ П. Никовъ
влад'Ье и има законно за винагп, мирно и безвъзвратно. Къмъ
илложеното и това, че братята на М. Г., именно Бокса
Тома, Дионисий, Детрикъ и Симоггь, ирпзовани пр-Ьдъ насъ,
се обещали и задължидп, че не трЬба да ие.кагъ или да иматъ
никаква под’Ьлба и никаква часть понеже владЬпията сж били
гпечелеии съ заслугитЬ на М. Г.; по че М. Г. и чрЬзъ него
иеговигЬ иаслФдницп и паслЬдницитЬ на иеговигЬ паслЬдпици
да (ги) владЬятъ мирно и спокойно. Така сжщо, че понеже
граиицнтЬ и граничнитЬ точки па тЬзи владения не ни бФха
извЬстии. изнратихме Магистра Матея, архидиакопъ иа Ново
Кастро управитель иа капелата па напгата обична еъпруга,
като му придадохме за другарь пашпя комесъ и кастеланъ
на Сартсъ Ai/pbfi, за да изходятъ и установить тЬзи земи.
ТЬ, като се върнаха сл'Ьдь малко при насъ, донесохи, че
находили въ прпежтетвието на всички съграиичсщп и съебди
казанитЬ земи и (ги) ощгЬд^лили за М. Г., безъ да пма п'Ькой
да противорЬчп (иротестира). ГраиицитТ, имепно и граничнитЬ
точки па т!»и земи. както тЪ пи ги изложила и донесоха
писмепно се отличаватъ по слЬдпия редъ: първата граница,
огт. изтокъ (е). дФто Бпстраногока пзлпза отъ рЬката Топла
п се спуща на югъ къмъ Ноиусхостанара: отъ тамъ се обръща
на западъ къмъ пзвора па рЬката ГолЬма Делва; с.тЬдъ това
огива къмъ извора иа рЬката Малка Делва: и като вървн
по това възвншепне отива къмъ Реметепогока; отъ тамъ отива
къмъ . (азопотока u се спуща въ Делва: отъ тамъ папрЬдва
па изтокъ къмъ Беруспотокатевппъ, дЬго се спуща къмъ Делва:
и тамъ отива по Кеурусъ. — надъ конто пи дЬлп отъ сино-
вегЬ на Георгия. Петръ и Иванъ. който има земя иа пме
Абрахамъ —, къмъ изтокъ; конто (прочее! Петьръ и Иванъ
сж еы’рапичащи на М. Г.: тамъ се обръща на югъ надъ
Фахараетара, кой го б'Ьше за насъ мЬсго за .ювъ: отъ тамъ
огива къмъ Зараспотока; отъ тамъ наго пзхожда отива къмъ
паречепото Могосхидъ, и оть тамъ като елнза се спуща къмъ
рйката Гарха, и по пея огива по-горЬ къмъ с^веръ п пзлпза
надъ Сепегетопатака къмъ западъ: пай-посл’Ь като изле-ж
огива къмъ пктя Кирокертира: отъ тамь отива къмъ мйстото
наречено Войчварнсъ: и отъ тамъ отива къмъ Кпхеснотока
и скача къмъ сЬверъ, отива къмъ наречения Мнлиогока, скача
па изтокъ къмъ граппчпия пять, отъ тамъ се спуща къмъ
наречения Борбугпогока п. като папрЬдва по-падолу, спуща
Къмъ историята на сЪверозападистЪ български земи
53
се къмъ епоменатата пи-гор! р!ка Гарха; по р!ката Гарха
върви но нататъкъ дълго вр!ме и отива къмъ мЬстото, което
ее нарича Нодниу въ скщата р!ка Зебхенъ; тамъ скача
нзвънъ Зараспотока и по пего поточе огива къмъ изтокъ;
отъ тамъ отива къмъ пктл, конто се нарича Хархъ и по
сапцпя нжть върви къмъ водата Себесъ. която, се нарича отъ
народа Себесъ.............и	като напрЬдва скача къмъ пла-
нината. която се нарича Мог.гечъ; ел!дъ като мине право
прЪзъ вея скача къмъ Нерлезъ, който остава въ граничит!
ia М. Г. |гьмъ югъ. д!то б!ше м!стото за ловт, за насъ и
за нашит! предшественник: и това м!сто дадохме п иодне-
сохме на  Л1. Г., синъ па Симона, пашъ скъпъ и вЬренъ
(войиъ). съ вепчки приходи и принадлежности, конто се отпа-
сятъ къмъ това ыЬсто. като му давние пълпа възножиоеть и
свободна воля да издига градове въ тази ясмя пли пъкъ да
я запади за себе за ловт,, за иаслужелпт! и в!р1Ш неговп
д!л<и конто той пн с принесълъ ревностно и неуморио въ
казанит! събтвЬтнп времена. II като върви по-пататъкъ отъ
казапото м!сто Нерлезъ сиуща се въ едва вода, която се
Каава Ретнпкъ; но тази вода къмь с!веръ отива къмь мЬстото,
коего се нарича отъ народ;: Медесъ: on. тамъ, каю се
обръща за малко на иггокъ, новръща се къмь с!верь и се
спуща въ Топлъ: и и<> елщата вода Топлъ огива па югъ
къмь иьрвата граница Висграпотока. засегпата по-гор! и
тамъ гранпцит! се завършватъ на гор!казаяит! владения. .>а
га се за пази вппаги крЬиъкъ редътъ на нашего дарение и
да че мо;ке ппкога да се обексили. ине нздаваме на пашия
j- ;.1юблепт. п вЬрень М. Г., синъ на Симона, настоящата
наша грамота върху сиомепатото дарение, (снабдепа) за сп-
гурпость съ сила га на двойиил нашъ печать. Пздадеиа чр!зъ
ржката па уважаемия отецъ Тома, епископъ вациепски, кан-
цлеръ па пашня дворъ. нашъ възлюблепъ и вЬренъ въ 1285 г..
а иа пашето кралство година 14, 8 лиу-арнй".
Да видпмъ. доколко п какъ горная докумеитъ загЬга
пашата исто]шя и снецнатно псторияга па браничевската
область. Между заслугпг!.. конто Magister Georgius прннесълъ
на унгарската корона, се спомепува н един к пеговъ походъ
contra Dornianuin et Btilgaros". Това именно м'Ьсто отъ гра-
иотата е важно пкъ. Касас се за иЬкакво смъсквапе меаЗД}
бьтарнг! п Упгарня. Клпспческата почва иа оорои между
54
Д-ръ П. Ннковъ
двЪтЪ стран* е била еЬверозападната часть ва среднсвековна
България, т. е. областите иа Белградъ, Браничево и Впдинъ.
а така сжщо отср4>цната прГзъ Дупава Северпнска область
(въ днешно западно Влашко). Пзъ тЬзн местности сж си
кръстосвали обикиовенно българи и унгарцн своитЬ оржжпя,
тукъ трЬба да се дири н местото на горного сблъскване
между ткхъ. Пмето на Bormanns, който се явява въ грамо-
тата като руководитель на унгарскптЬ врагове, е известно и
отъ друго место и ни дава възможность да докализираме
точно и определенно гористо събитие. Съставеното отъ архие-
пископа Даниила житие па срьбския краль Милутпна съобщава
за двама полунезависимо князе братя па име ,Дърманъ
и Куд-Ьлинь*1. Ч ТЪ сж владели въ брапичееката область.
Дърмапъ“ и ,.I)i>nnaiius“ сж очевидно едно и сжщо име.
Обаче вънросътъ е, дали и салите лица сж идентпчни.
По това не може да има две мнения. Те сж пат.лно тож-
дествен и. Доказателствата сж следнитЬ: тезп две лица носатъ
едно и сжщо име, иодвизавалп сж се въ едва и сжща местность,
въ одно и сжщо време. при еъвсЬыъ еднакви обстоятелства
и сж играли панълно еднаква роль. Формата .,I)oruianns‘- е
лативската транскрипция иа „Дърмаиъ", както Bolgarus (Bul-
garus) и Bodon (Buduit, Budin)2) па Българипъ и Бъдтанъ.
Споменуваието въ грамотата на българигЬ наредъ съ Дьр-
уана ни води на югъ отъ 1уиава въ средпс-вековиия бъл-
гарски северозаиадъ, сжщо въ Браничево. Съобщаваното отъ
Даниила събитие за Дърмапа и КудЬлина се отпася ирЬди
1299 г.,3) когато умрелъ татарскнятъ кпязь Ногай и слФдъ
1284 г., последията сиоредъ изворитЬ година, ирезъ която
областьта Мачва се напирала въ упгарски ржце.4) защото то
се сиързва въ разказа на Даниила съ гЬзи две обстоятелства.
Случката пъкь, за която ирика :ва грамотата, ь станала между
1274	1284 г., защото самата грамота е била издадена на
S Януарий 1285 г., а до 1273 год. включително браничевс-
ката область ее уиравлявала отъ упгарски бань;5) но-точно
’) Данпилъ, Иъивоти, кральеса и архиепископа српских. изд. Давчичъ.
Загробь, 1866, стр. 114—116.
2)	Ср. т-Ьзи формн въ уигарскитЪ документа.
3)	Ср. „Периодическо списание" на кппж. друж. въ София. LXX, 7-—8 cz
1908. стр. 578.
4)	С. Jirecek, Geschichte der Serben (38 Werk der Allgemeinen ^taaten-
gescbichten hsgb. vod K. Lampreclit). Gotha 1911 стр. 331. заб. 2.
3) Codex, diplomaticus patrius Hungaricus VI p. 192 sq.
Къмъ историята на с1верозападнит1 български земи
55
тя се отнася по всЬка вероятность между 1282 - 1284 год.,
понеже въ грамотага заслугигЬ на Magister Georgius сж из-
ложенп очевидно въ хронологически редъ. така че пие имаме
основание, да поставимъ пашата случка ел^дъ потъикваието
възстаппето па кумапптЬ отъ Владислава IV въ 1282 год..
Знача по вр4ме Нзи двй лица сж гождествени. По своею
положение 'Н; се лвявать така сжщо едпакви и играясь i жшата
роль. Дърманъ се явява и тукъ п тамъ водеща личность и то
съ такъва сила, че се осм^лява да се противопоставп на самия
унгарски краль и да иапада уигарския ваеаль и протеже, краля
Драгутина.1) Той е п въ двата пзвора врагъ на унгарцнтЬ.
Пзобщо е поразителпо сылаенето па двата пзворп при обри-
суванего положението на Дърмана. Прочее, не ложе ш ила
иикакво съмн-Ьние, че Дърманъ иа Даниила и Dorniautis отъ
грамотата сж едпо и сжщо лице.
Приведената грамота е елЪдователно повъ пзворъ за по-
знанието историята на князь Дърмана и на него вата земя.
Нека видимъ обаче кой е билъ Дърманъ, какво зиаемъ за
него и съ какво каваиата грамота обогатява пашитЬ знания
за него и за сждбипитЬ на браничевската область. пзобщо въ
какво се състоп нейиата осооена ц^па.
ДЬятелпостьта и изв^стностьта па Дърмана е гЬено свьр-
зана съ областьта на Браппчево. Hue узпаваме ось Даниила,
че той и брать му КудТ.лпнъ бичи владетели именно въ газа
область. Тёхното ейдалпще се напирало въ Жд]гЬло. раз-
положено въ недостжпшсгЬ ущелия при среднего течение на
р. Млава. въ една отъ прпродата сплио укркпена местность.
Т-Ь били огъ боллреки пропзходъ.-’) ТЪхната сила била твърдЬ
голема и постепенно rfc станали съ свопг!; нападении твъргЬ
неприятии и досадим на своитЬ съскдн. Попаять т-Ь.хенъ съсЬть
краль Драгу гпнъ, който въ 1284 год. иоелъ управление™ и
влад!>н11ето па съгЬдпата белградски область, се вадЬть сжщо
заилапгенъ отъ тйхъ.3) Както поназвать тЬхнитЬ близки сно-
шения съ татаритЬ и покровителе гво го. което сж намерили у
гатарскил владетель Иогай, с.тЬдъ своего изгопване отъ jlijpkio
отъ сръбския краль Мплутииъ, тЬ сж били татарски васали.
както и впдинскпя господарь Шншманъ. Краль (рагутинъ,
’) Ср. тукъ по-горЬ грачитати и 1а:1иилъ. op. cit. 115.
2) Даниил ь. op. cit. 114. 115.
Ibid. H"i.
56
Д-рь П. Никовъ
яовиятъ управитель па областьта Мачва, огиравплъ своит'1;
сиди нан-първо нротпвъ тЬзн неприятели и оиаспп със-Ьдн,
обаче безъ усиЬхъ. Дори разбить и докарань иа гбсно отъ
енергпчнитЬ бранпчевски князе, топ се принудить да потърси
помощи:! па своя братъ. ср’ьбскпи краль АТплугина. ПрЪдь
еъедипепнгЬ попеки на двам.ата еръбскн крале Дърманъ и
КудЬлипъ ее оказали слаба и трЬбало да дирятъ спасение
задъ Дупаьа и покровителство при своя върховенъ господарь.')
Нан! ага на татарская князь Иогая, която нослЬдвала слЬдь
тона, гопарала иапегпиа ер-вбек,. та държава въ известна зави-
симость отъ татарнтЬД) по не и'ьзвърнала пзгопеиптб opaia
въ тЬхшггЪ вла гЪния. Браничевската область била прпсъедп-
нена къмь владЬппята па Драгутпна.')
НзвЬсгнята иа Даниила сж безспорпо твър.тЬ цЬппп за
позпапнето сждбинигЬ на сЬверозападинтн българенн покран-
ипип । < нецпа.ню на Брапичево, за конто иначе свЪд'Ьпията
еж гвьргЬ «скждни. При венчко това горнпать разказъ на
Даниила •: браничевската область п нейннгЬ владЬгели Дър-
мапа Куд'Ьлипа «ставя много и важии вьнросн неосвЬтлепи.
ноетавя често читателя въ недоумЬппе, като възбужда въ нигь
регнца въироси. отговора на конто можем ь да диримъ само
въ не впнаги сигурнп прЬдиоложеина. Сыющаваипт'1; въ пего
сьбитпи оставить се иакъ като ещиь огдЬлеиъ еннзодъ, който
не е въ състояине да ин обяспи папьлпо връзката и хода па
ггЬщага въ този български кран. Браги га Дърманъ и Кудк-
липь ci яняватъ единъ видъ като отт. пебето иаднали. Кои и
огдЬ сж тР? Бали ли еж т-Ь унгарски велможи'? Какь сж
дос пинали г4 до владЪпието па своигЬ земи, конто до 1273 г.
включи гелио сж били унгарски? Пеириягелското къмь тЬх'ь
наг троение па иония владетель па БЬлградь и Мачва и уп-
гарски васалъ Драгутилъ ни дави право да ир-Ьдоолагаме, че
т!: сж били пеприягели н на сачага Унгарпя. По само това
п нищо иовече. Нсясеиъ остана и вьнросъгь, кога и отъ кою
ем .'.ели т1: браничевската область, дали отъ (.рагутпна сл-Ьдь
12М г., нли пъгеь по-рано отъ самптЬ унгарцп. ОсвЬпъ това
Дашшль е животопнеецъ и вьпрЬки голймата доеговЬрпосп.
па пеговнт’Ь известия върхг пего лежи нроклятието иа ср'Ьдп
:i Давинлъ 115—116.
Ibid. 120, 121, 122.
’-I Ibid. HG.
Къмъ историята на сЬвсрозападиитЪ български ем и
57
в^ковень панегирис гъ, което плаши и отвръщава модерная
исторкБъ и права да не се дава пълна вТра и тяжесть па
разказвапото оть него.
ТЬяг празпогп на Данииловна разказъ идва да попьлни
вь голЪиа степень прпведепата горТ. грамота. Най-първо тя
потвърдява рязказа па Даниила пр'Ьмо и коевено по всички
линии. С плата на Дърмапа, който е игралъ, както се вида,
иървенгтвуеща роль отъ двамата братя, както и Даниилъ го
сиочепуаа по редъ на иърво мФсто,1) е опта твърдЪ зпачи-
гелпа: той се прогнвоносгавилъ па унгарцнтЬ ц дорп не
приелъ да сключи сь тЪхъ миръ, когато самъ краль Влади-
слав!. IV се отправилъ ла тази ц’Ьль при пего, та ирйднзии-
калъ похода н< Magister Georgius;2) съ сжщата твьрдость и
уснЬхь той се противопоставил ь. както знаемъ отъ Даниила,
и на Драг}тина и заиочналъ едва агреснвна политика. Споредъ
нашим грамота Дърмаиъ бпль врагь па унгарцнтЬ, съ конто
нмалъ тести и уснЬшин сблъеквапня: такова едпо сблъскване
₽ било о.иова.съ Magister Georgius.3i Това подкрЬпя коевено
извЬстието па Даниила ;t враждата между братята Дърмаиъ
и КучЬлинъ отъ един страна и Драгутииь огъ друга, който
е бпль vtirapcitit васап.. Това обстоя react во, а така сжщо и
дата га па грамотата п иа сьобщавапото вь нея събитие4) по-
калва, че поел Ьдпото е стачало прЬди още Драгутпнъ да поеме
управата п владЬнпето на уигарската провинция Чачва (вклю-
чптелпо 1>'Ьлг]кцъ), че слЬдователно то е различно и нЬма
нищо общо съ по -късио сьсгоилигЬ се сбльскваппа иа Дър-
мана сь Драгггина \ Даниила. Нашата грамота шва съ това
да хвьрлп <вЬтлппа на едииъ вяжешь въиросъ, пмеппо па
въпрсса. кога и оть кого Дърмаиъ и неговинть братъ сж вели
свояга гернторпя: тй сж я :-лц ггъ ржцЬтЪ па унгарцптЬ п
го, ир-йди още Драгутипъ щ стане господарь па Мачва и
гЬхепъ съсЬгь. Това се случило между 1274	12S4 г., защото
до 1273 г. включително бранпчевската область се е управля-
вала огъ ушщюки бань. Като се има прйдь видь отпадъкътъ
на унгарската дъргкава при Владиелавь 1\ (1272	1290) н
чжгрйшнптк пехре1,нцп п буптове огобеио въ пачалого па
’) Дапиилъ с гр. 114.
-) Ср. no-ropis грамотна.
3) Ibid.
Ср. тук?ь с гр. 5i—’*Ь.
58
Д-ръ П. Никовъ
истового царуване, а така сжщо и обстоятелството, че между
1282 —1284 г.1) когато се отиася събптието отъ грамотата,
Дърманъ и Куделинъ се явяватъ вече съ закрЬпнало поло-
жение и едва опастность за Уш ария, съ която унгарцитЬ не
могатъ вече да се справятъ, става ясно, че изпъкването на
дваыата браническн кпязе е стапало по-скоро въ началото ми
въ първата половина на казаното десетолЬтие, въ всЬки случай
къмъ 1280 год.
Пне узнаваме отъ приведепата грамота, че унгарцитЬ
водили уноритп, но безиолезни войни нротивъ бранпчевскитЬ
кпязе, конто ио такъвъ начпнъ турили край на унгарското вла-
дычество въ бряпичевскатя область. Въ успЬшпитЬ сблъ<кванпя,
конто ималъ съ т1;хъ, Дърманъ уловилъ нЬколко души ун-
гарски знатна въ пл1пъ. Владиславъ IV се припудилъ да иска
миръ п за тази ц!ль самъ топ се отправилъ при Дърмана за
да пр’Ьговаря съ надежда да включи едно мирно споразумЬнпе
(;к1 colloquium sub spe pacis).-’) Обаче приговорит! се разбили
о чрЬзм ЬриптЬ искания на Дърмана; вопната се разгор’Ьла
огпово п па унгарцитЬ се удало да пленять единъ отъ дру-
сарнтЬ на Дърмана. Magister Georgius потеглилъ на чело на
одна войска, съставена отъ седмоградци и кумани нротивъ
неприятеля,3) обаче, както показва мълчанието на самата гра-
мота, а и обстоятелството, че нЬколко година С.тЬдъ това бра-
ничевскитЬ кпязе се нзстжнватъ още но-силни и непримирима
спрЬмо новия управитель иа унгарската провинция Мачва и
го надваватъ,4) безъ да може да ностигпе рЬпштелпн ре:;ул-
гаги п да обезвреди браничевскитЬ кпязе.
ТЬзи свйд'Ьиия на г[>амотата править ясень процесс на
постепенно со разпадане на унгарската власть отсамъ Дунава
снецнадпо въ браппческата провинция. Въ врЬме на ун-
гарскнтЬ крале Бела I\ (f 1270) и Стефапъ \ (ф 1272)
унгарското владичество въ българскитЬ сЬверозапя (ни земи
на югъ ось Дунава е било подържано и засилвапо съ голЬма
епергпя н настойчивость Благодарение па талаптлнвия н не-
обикновеино дЬятелепъ Стефанъ V върховиатя упгарска власть
е била разпрострЬпа даже върху царството на Якова Свето-
’) Ср. тукъ стр. ii 55.
Ср. туки ио-гор! грамогдтд г гр. 47.
3) Ibid.
4) Даминлъ Ц5. П(>.
Къмъ псторията на сЪверозападнитЪ български земи
59
слава, което е обхващало вадипската область и други части
отъ западиа България. Обаче съ прЪждевр'Ьменпата смърть ва
Стефана и съ тването на унгарскпя тронъ на малолЬтния
веговъ сипъ Владислава IV (1272 -1290) въ този ходъ на
работвтЬ настаии пр^ломъ. Уигарската държава начена бързо
да запада. Плбухнаха в&трЬшнн смутопе и междуособицн,')
конто се отразили злЬ и върху унгарското владичество въ
опия земи. Ослабването на централната власть въ Унгария и
разпебитването па държавнит-Ь силе е трЬбвало да се по-
чувствува най-силно въ пай-отдалеченнтЬ и пзложени тери-
торип на държавата. каквито еж били ония южпо отъ Дунава.
Не може да има съмнЬиие, че моиишять и стремещия се къмъ
независимость царь Яковъ Светославъ първъ е отхвърлилъ
зависимостьта отъ Унгария. На заиадъ областьта Мачва съ
БЬлградъ, която се заилашавала отъ упгарскпгб врагове, по-
степенно се изплъзнала отъ уигарската власть, ако и съ свела-,
спето иа унгарскпя краль да е била дадепа на Драгутина.
Огъ това положение па работпгЬ се възползували и братята
Дръманъ п Буд-Ьлпиъ и измЬстплп уигарската власть отъ бра-
вичевската область. Папразпп били всички усилия па упгар-
цигЬ да си възвърнатъ изгубеиитЬ земи. Исходить иль ср Ищу
узурпаторитЬ па тЬхнитЬ права оставили безъ резултатъ. Даже
опитнтЬ пмъ за мирно споразучЬпне и-Ьмалн уснЬхь, при всичко,
че самъ краль Владиславъ IV се отнравнлъ за това при гЬхъ.-’)
БрапичевскигЬ князе ставали псе по-силпп и онаенп. докато
пачепалп да заплашватъ и другитЬ упгарски владЬшш на югъ
отъ Дунаиа.3) Може би именно тази опастность да е била
една отъ иричшшгЬ, конто еж настроили унгарскпя краль
Владиславъ да црЬ.таде тЬзи земи (1284) па своя зетъ сръбски
екскраль Драгутпнъ.*) Д'Ьйствителпо. една отъ първитЬ работи
па послЬдппя о било да се разправп съ браничевскптЬ князе.
Обаче и топ пмалъ толкова успЬхъ, колкого и пеговнлЬ по-
кровители. упгарцптЬ. 'Гой е билъ разбить и го.тЬма часть отъ
веговатг, земя била опустошена и окупирапа отъ Дърмана и
Куделина.1')
'» P.iuler и.. A niagyar nemzet turtenet rz Arptidhuzi kiralyok alatt.
Budapest. Лстория на }вгарски.ч народь подъ крадет! отъ Арпадосия
ломъ), И с гр. 391 sq,. 4П5 sq., 414 sqq.
£) Ср. тукъ ио-гор Ь грамотата.
, Даипилъ.
*	1 С. Jiret-ek, Geschichte der Serben г гр. 331.
Дапиллъ Пл.
(-(I	Д-ръ fl. Никовъ
По талый, начни 1. унгарската власть била изтласкаиа
отъ браничевската область и задтЬнепъ съ властьта на князетЬ
Дърманъ и КудЬ.ишъ, конто крепко се затвърднли въ тази
облас гь.
Разбитии и силно застрашенъ отъ тсн’ЬхнитЬ па непри-
ятеля Драгутипъ се обьрпалъ къмъ брата си. сръбскпя краль
Милутннъ .«I помощь. За газн Ц'Ьлъ тон се отправил!, при
пего I. Мачковци на срьбска Морава. Въ тази сркща билъ
уговореиъ единъ общъ ночодь нротивъ неприятеля. Брани-
чевскитЬ князе не могли да устоять ср'Ьщу съедипенигЬ войскп
на гръбскягЬ крале, били разбнти и принудеин да избЬгать
задъ Дупава. безъ д. уси'Ьягь вече да се върпатъ паза (ъ вь
своигЬ владе ин. Обласгьта Брапичево била прпе пшена къмъ
владения га и Драгутина.1)
' новпквапето отъ Драгу тин и на еръбскн i >йсш ср^щу
бра чеиш область н съ запладЬванего н огь вщигЬ. а
прГ.л венчко съ мппаването на тайн область ноль властьта
п:‘. . ръбгкня владетель к екскраль Драстить, за прыть пять
га. били прим'бсеин вь исгориигя па тази бл.лгарска земя
ерь'ки инп‘]»еги. Това । б по иърипп ста mil къмъ окоича-
гелиото п ирЬлииаване нт. състава пн ерьби-кого кралетво.
11 пелЬ(пото е <-тап.1Л1> въ г„ когаго <л1пт. мьргьга на
Драггтииа, иеговиягъ брать краль Alu.iyreu ъ гурилъ ржка иа
вегпки пегоии земи. га и на браиичев :атп облапь. Ji Гака
приминала тази область вь срьбска вл;1
Още (чнпъ въирось остана открить. именно за произ-
хода 1 . браничевскигС князе. Иаша га грамота ила особеио
значение и ннтерегт. за бьлгарскнп пегорпкъ npl;ui венчко
именно съ това, дЬто съ сГ.йствува за pafip-Ьша на ничто па този
вьиросъ. Or;. Даниила узиаваме. че кюгзегГ. t'.pMaHi, н п‘у-
гЬлниъ били отв болярски щюнзходъ (ве.п.л<>:ка);;) обаче съ
тона само Bi.iipoci.Ti. за тЬхння ироизходь (алечь не се ра;;-
рЬшава. Като болярн т); Ирина (лежали на niiam (ьржава;
на коя именно ? Били лн < а т); татари. пли сж нроизлизалп
огь уип<]|скот<1 или бьлгарското болярсгво? Сьрби тГ. in. инкой
случай не в бнлп  затона ‘ 1Я1д1;гси i Ht i най-добрЬ мьлча-
iiii то на архиепископа Даниила, а и >бегоятелствпг.>. че дото-
’> Ibid. . о ,.
*	’1 С. Л)П ек, ।- hiclitc Her ^crl'i n. с.р. 5*'- ЗГн>.
	i Циии । 114.
Къмь иа орлята ня с'ЬверозанйЦяитЪ български еми
61
гава сьрбнтЬ не сж икали впкаквп интереса, власть или
н'Ькакви по-сжществепи връзви въ тази область. Друго едпо
по-снлно предположение, че браиичевската область би могла
най-леено да нрЬмпне въ владение на управляещитЬ тамъ и
евептуално отпадналп отъ Унгария унгарски велможи и сле-
дователю. че Дърманъ и Куд’Ьлпиъ сж били такива, се от-
страиява иаиълно отъ даннит^ иа печатаиата no-ropi грамота.
Защите, ако да пмаше подобно irbipo, Владиславъ IV щ4ше
неирймЬиио да го спомене или щЗппе попе да иарече Дър-
мана пепрЬменио „iiifidelis noster1' или ..per snani iiifidelitateni,1)
както вь всички подобии случаи въ други грамоти; въ пашня
памегннкъ иапротивъ п1;ма пито цай-малъкъ намекъ за това.
Оставатъ значи още само дв-Ъ възможности, именно, че Дръ-
манъ и Куделинъ сж принадлежали или къмъ татарского пли
къмъ българското болярство.
Да прпемемъ иьрвата възможность, вне не само иДмаме
никакво основание п право, но тя би противоречила па редъ
важни соображения. конто ясно говорятъ за справедлнвостьта
на втората възможноеть. Ilpfept всичко тя би пмала твърд!;
малко вжтрЬшпа вДроятиость: татаритЬ бЬха помадн, неспо-
собии за единъ такъвъ заседналъ животъ. ТатарскигЬ води-
тели сж идвали на балкаиския полчостровъ съ свонтЬ пълчшца
не за друго. а само за грабежъ н пос.тЬ сж си заманивали
обратно съ паграбената богата нл-Ьчка. Не е н.’ягЪстепъ такъвъ
случаи, щого н'Ькон отъ тЬ.хь да е остапалъ и се установилъ
тамъ па заседналъ жнвотъ, П’Ьщо което иначе не би било и
твърдЬ леею» въ осмото десетилЬтпе иа XIII столетие. Мме-
пага па браничевскнтЬ кинзе прилипать на кумански. а не
иа тагагарски имена. Имею Bonnaniis се срЗица въ унгарски
кжументи «тъ XVI сто.тЬтне;-’) нзкД.сно е. че въ вр'Ьме иа
появяването и пашествнето на гатаритЬ въ ХШ столетие
го.тЬми маем отъ кумани пркмишин и сс поселили не само
въ Българпя, но и въ Упгария, та потоыци иа -Нии прйее-
ленци сж били безсъмн’Ьпо тЬзи Дъриаиовцл.
Отъ друга ст]»аиа важна съображепия, оснопапи па ци-
тата грамота. 1оворягъ въ полна па това, че брапичевскитЬ
’> Ср. наир, «ч-rop I. прпведеидта грамота стр. 40.
о Gerosi K'.ilinaii. Codex diploiuaticus coinitum Karolyi de Karolyi
Budapest HI. cT(i. 266. 33!i, 4SL
Д-ръ П. Ннковъ
62
князе ек произхождади огъ българското болярство. Споредъ
приведената грамота ударъгъ прЪдприетъ отъ унгарцнтЬ билъ
насоченъ не само прогивъ Дърмапа, но и противь българитб
(contra Donnaiiuni et Bulgaros).1) llp-Ьди всичко трЬба да се
обясии, какво се разбора подъ тази фраза Очевидно подъ
думата Bulgaros може да се подразбиратъ пли подапницигЬ
па Дърмана, населяващи браничевската область, или пъкъ
въпиша помощь, конто Дръмаиъ получило отъ съеЬднигЬ бъл-
гарски земи, именно или отъ видинския кпязь Шишмана, или
оть търповския царь. По аналогия съ други ер'ЬдневЬковни
упгарски паметпици и документа, дЪго този изразъ се упо-
грЬбява обыкновенно именно въ смисълъ па поданици.2) пие
тр’Ьба да ирпемемъ нървотп положение. 11 наистина, че Дър-
манъ и 1<уд1;лпнъ сж нмали своята опора не въ българитЪ
въпъ отт. съпз.авага си. т. е. въ съсйднигЬ бг.лгареки госпо-
дарсгва. а вь опия гжтр-Ь въ нея. се впжда отъ обстоятел-
ствого, че когато тЬ били разбита и нрогопенп отъ земята
си ось еьедписчшгЬ войски па Милутшга, и Драгутина. пода-
рили убЬжище и иокровителство пе въ съсЬдиит'Ь български
государства, а задъ Дунава у Ногая.3) Това ее доказва
иначе п отъ приведената грамота, която следа па Дърмапа
п бы гари г'Ь като иа едпо цЪло, защото. стйдь като гм
сномепува ведпъжг въ началото, по-иататькъ продьлжава
да говори само за Дърмапа,4) като че ли ка.,аното за пего
се от пася и за гЪхъ.
Важепь е тукъ за насъ фактьть, че имего на Дърмана
огъ грамотата се евързва тъй тЬсно съ българското име. Това
че • случайное гь. Дърмаиъ е владьять наистина въ една
область, политически откмената огъ българската държава, по
врыкпгЬ па която съ българското отечество, съ което столетия
е била съедииена. сжщсствували непрестанно въ оплата на
еднаквостьта на пацпоиалностьта. езика и имего па населенного
и иа сгол'Ьтппя общъ политически жпвоть. П.жЬетно е, че
c.'iTiutT; hi цТ,локупносп>та и npinia (лежпостьга па тази
область кьмь Выгария, е.т. сыцесгвували не само тогава. ио
1) Ср. тукъ но-1 -ph ipaMOToa trp. 47.
i Cpati. напр. I'odev diplomaticus patriub VI p. ion eg Monumenta
lluugaiiae hist. Iiiploo tiria XVII Ip. 71 sg. St. Isndlieher. ilungariearum
Monumenla Arjiadiana. Sangalli. 1УН». p. ieo.
) Даьнптъ Illi. 120.
Ч Ср. тукъ грамотата ctp. 47.
Къмь мсторията па С'ЬвсрозаплднигЬ български земи
63
и дълго врЪме сл'Ьдъ падапето на България подъ турцптЬ;
дори Б-Ьлградъ, днешиата сръбска столица, носеше дълго вр^ме
още характерного название „Alba Bulgarica11.1) Но гралотата
не само евързва Дърмана съ българи гЬ, та единъ видь го
идентифнцнра. както казахме, съ т^хъ. Т£ви тЪсяи връзки
на Дръмаиа съ бьлгарит% не само говорятъ вь полза, но
просто налагать да се приеме неговия български болярски
произходъ, който пменно го е евързвалъ съ българскитЪ
интересп и съ българското население отъ браничевската
область. 1ко (ърмапъ 6'liue папротивъ отъ татарски иронз-
ходъ, той щфше да намори подръжка прЬди всичко у тата-
ритЬ, който въ такъвъ случай биха се явили въ грамотата
вместо бьлгаритГ, като унгарски врагове. Отъ друга с грана
единъ суровъ татарски водитель, който иначе, както се каза
но-гор-Ь, ие би билъ въ състоянис да се задържи па единъ
такъвъ заседналъ животъ, не би могълъ още вь първитЬ
годшги на своего властвувапе да снечели довЬрието на бъл-
гарското м'Ьстно, население и да намЪри въ него такъва вну-
шителна подръжка. Ясно е огь казапото, че браничевскигб
братя-кпязе трЬба да сж били отъ бьлгарско болярско произ-
хождеиие, а по народность кумаии.
(Ьйггвителпо, тъвмо. къмъ оиова врЬме българо-кумаи-
скпя болярски елемептъ добилъ водеще значение въ България.
Въ съеЬдо.гга впдинска область, която подобно на браничев-
екатц область била отделена огъ търновското царство вс.тЬд-
«твш- па бьлгароупгарскитЬ борби, се ировъзгласилъ за неза-
висим), гъ Търпово владетель българскиятъ бо.тЬрипъ отъ
кумапско потекло Шшпманъ,2) чисто кумаиско име много
наиодобава на опова на Дърмапа. На самия търновски тронь
д.ошъль въ 1280 год. кумапипътъ но народность Тертерий,
г.оиго iiiiH-вече пзиькваль по сила, влияние и умъ между
български гЬ боляри.3) 'Гака е и съ браничевскит^ князе.
Ясно , прочее че браинчевскитЬ князе Дърманъ и Ку-
д’Ьлппь сж пзхождали отъ българското боляретво и но народ-
ность еж били кумаии.
') Д.шнилъ 117. K'int.ikuzenos, ед. В.нш. I 175, 12. Ср. тоже В. II. Зла-
тарски. Вояросъ о пpointхождопп цар » Ии. Александра (ОтхЬ 1енъ отнечдтъкъ
отъ ^Сбурникъ по сланяноп1цЬн1и  II). С. Петербургъ. 1906 сгр. 15 17.
2 К’, Иречесъ, Пстор1я Болгаръ. ГТсреводъ Бруна и Падаузопа. Oiec^a.
1г7т. стр. 368 сл. Pachymeres, ед. Bunn. II 265.
64
Д-р ь II. Никовъ
Отт. това слЪдва с.тЬдппи важенъ факта, за пашата
петиция: браиичевската область, слЬдъ като е била завзета
отъ унгарцнтЬ иай-кьепо слПдь сш.ртьга па Михаила АгЬнь
и така отделена отъ Българпн. донна още ведпъжь подъ бъл-
гарско иладпчество. но не вече па тьрновското царство, а на
българскптЬ боляри (ърмаиъ и КудЬлинъ, като отдТлно кня-
жество. Сръбския краль Мплугинь, който разбилъ и прогоип-ть
браничевскнтЬ князе. завладЬлъ ьтЬдователио браиичевската
область не оть ушарцигЬ. а отъ българигЬ. Така историята
на браничевското бьлгарско княжество се явява като една
страничка оть го.тЬмпя ироцесъ на откксването и отд^лянето
па брапичевскага область отъ Българня, и затона пр'Ьдставлява
го-тЬмь интерес к за българския историкъ.
Варна, Лшустъ 1915 г.
Имената на още десеть български р^ки.
Огъ <’т. Чладеновъ.
{Докладваио огъ J». Цоневь въ Нсторико-фнлологичния клонъ иа IO. VII. 291(5].
Неотдавна 6Ь носочено (в;к. Сиисниие па Бълг. акад, на
паукитЬ X. 41 70). че н^коп р-1>чни имена пе са пнщо друго
оев$иъ обпкповеин иарицатеши, конто сь ималн значение
„вода“ или „рЕка1-. On, гона. разбира се, не слЬдва, чс всички
р-Г.чпи имена са такпва. Стига да спомепемъ имена като Нис-
lu/iuua, yinimuKti- J4,y,mu-nuj>„, Сушица. Черна, Велика,
Стара-упка и под.. .;;< га ее види. че въ много случаи съ
имеиата се нлтъымтъ .На.он особености на рГ.кигк Ще рече.
много би сбъркалъ она. кой го би ее опиталт. ia гвърди. че
1КИЧКП пенсии доесъ р-Ьчнп имена са, все irbitoiwuiH» думи съ
значение гвода“ пли „потокъ, рЬка“. 'Гака, имего иа р!;ка
Тимол, въ рпмско ispfaie Ипиит. е вече правилпо обленено
отъ Томаш, ка Die alttn Tluaker 11. l2, !*7 като сложна
тракпйска дума г1 еиачепш „шуни lun.mu) piura~: първата
(]И1Чка Гни отгогаря па слав ним- въ ин,м-а „тъмнина“.
uihM-hH- /имен в", старопщ. ini-n'-ii-s гъмепъ. мрачеиъ“, нрл.
h шеи .. I'l.Meiri,. ciibi. . лиг. шшкш ,.тъмпочервс1гь" и ми. др.,
а пторага ио.юыша на пмага -а/и-< не oiTTiiiapa на славлнскмя
формаи >ъ -олт. вь думи каго ин-чк-, .,pova/i;“, еъ-вш)-(н ъ
..< тц1;|-е.1ь. <т;-|;док|,- , чеш.	рус. lul-uH-oK-iu ц иод., амп
Hpr.,o iaii)i гранпйского i i-orr.iiieinne на лат. at/ua „вода“, гот.
alucu „иода. рьк;г'. сгарон'Ьм. ului. повон'Ьм. -чек въ ]йчии на-
звания, в;к. м. др. О. М ei-io Lnsere Muttersprache. ihr Merden
uikI \\е>ен’' 105 и 6!i.i. 1. ((баснението на Тояаиика се под-
крепи iier.ni on. факт, е диесъ еша огъ трнт1!; pliKH. ЩО
образу ггь Тимокь. се иарпча Ц/пм Реки (на;. М. Ча. Милн-
Синении» Hi (гьларекятк акхдехия. L'ltuia \'L	5
66
Ст. М яаденовъ
heBiih Киежевина C'pCiija S’Jti), което име ще да стой въ
еврьзка съ Timaeus „черна рЬка“. Отъ тракийската основа
дегто- „горещъ* (староипд. ghar-md-s „горещъ“, зенд. дагето
-,горещъ“, арм. /егт, гр. fepps;, слв. гор дцнь и т. н.) се
обяснява и ручного нме Герман?,. Германщица.ъ'к.. К. Цре-
чекъ. Патуваняя по Бьлгария 615 — 6. Край тая plica се
намира с. Саиаревска Бапя. известно съ своигЬ горещп води;
срв. я р. Топлчца, лЬвъ нритокь па Българска Морава.
Гичлици, притокъ иа Места.
Ала рещмъ съ т(аш рЬчни имена има и други, образу-
вани отъ корепи съ значение „вода1- или „потокъ, рЬка-1, „тека,
гнчамъ*. Танина сж и десетьrt имена, конто облепивамъ ио-
долу. Оть ткм. Hwumu Дрвня. ,{рамаишца, 1пто.г„, Томъ,
<Лудп) Ина. Г"ла, Серова а, Ннтра ще да сж отъ гракийски
иронзхщь. । послЬдното, Чай, Чмя, е очевидно гурско. За
пояснение на ньрвигЪ ап. привеждамъ доета успоре ши форми
изь 1 руcurb ин юевронейски езици.
I. Видима.
Не е пинлбъ м вЬрвапе, че вь пмето на рЬка Видима,
притокъ на Росица. прпгокъ на Митра, се крпе < лавиискпятъ
корень вид- (въ глагола вигйыпи „впждамъ. внди“) огь индоевроп.
*jil- ’ * нмГ : :'*ой/ ; срв. и лат. г/7/ео ыцамь", гр. s.Sov
..видЬуъ", лиг. veixbni. •izd<sti „гледамь" и г. и. ВеЬкакъ
необпкповено е да ее изтъква въ имег<- един обик1 овена
рЬка туй, че тя Се впж ia. че е виб,'- к. шова паям иовапие
би имало до извЬстна степень емнсъ.и-. ако рЬката би изчезвяла
пь иЬкол пещера, навала би „Н'чы i.ijur и гнк пакъ би
излизала на открито да стане „виима Am за иощбеиъ видъ
хидрографски явления въ бълг. ли. както и вь другитЪ
славиискн езнци, сжществува особен а. гвьрдЬ сиолучливъ тер-
мин ь — n,Hi>i>i: ср. слов, «оси .иещера“. <-ьрбо\ърв. ponirati,
I'tiirati дпч' лвамь иодь земята, sub terrain ahire". putuir _м'Ь-
егото. д’Ьто се ivon рЬка подъ земяга, ирона. гь“, иол. /ими,
инга „подземиа куфпиа”. малорус, но/ut „.темпа lyiuta. "зворг."
нчриты „извирчм?" Г) и под. у Миклотнча Etymolog. AViir-
terbuch flor slax. Spra li и -’12 пли чеш. нога „пещера, кладе-
иець" (Rank Хоху sloxnik кци -ни" j.izyk.i f-»kelio i петескёко
die Jniigniannii, Sinnav.keho a jiny h. l)fl cok< lu mecky 6
Имената на още дессть български рЪки
67
(V Praze 1895) стр. 500, бълг. поноръ „валогъ, дТто воды-ты не
изтичгать въ рФкж. а ся губить подъ земн-тж“ (Геровъ Речникъ
на блъгарскый язъшъ IV 173). Думата поноръ се С]г6ща въ
доста названия на мЬста и селища: срв. с. Поноръ въ Бучино-
дервентска община, Софпйска околия (Списъкъ на населе-
нптТ места въ България [София, 1911] стр. 80, Иречекъ
П st у вания по България 288). Иречекъ, като бТ.г!;жи, че въ
Искрецко на югъ отъ Петроханъ се простира хълмиста мест-
ность, която на места е карстова формации съ характеристични
долини и попори, прибавя, че „тукъ има сжщо и седа и вър-
хове съ името Поноръ-. И въ Сьрбпя намираме такива имена,
срв. с. Попори въ Студепишкии срезъ (околия) па Чачакския
вкржгъ у МилиЬевиЬ Кнежевпна Србща (БФлградъ 1876)
стр. 688, с. Поноръ въ Заглавгкия срезъ на Княжевецкпя
екржгъ п. т. стр. 844, плоско възвиии ние („висораван/) Поноръ
въ Пиротскпя окржгъ пакъ у МилиЬевиЬа Крал>еипна
Cpouja (БТлградъ 1884' стр. 168, вж. и въ картата на
Сръбския генераленъ щабъ 1мЬрка 1:75900) места и потоци
Понор л. Л. И 2, II 4, II 8. J 7. К 9, .1 8, Л 9.
Сближениего на речного име Biulutta ь глагола видя
е въ осповата си иогрЬшпо и представя иагерияль за парод-
ната этимология. Вь него ще да има толкова истинность,
колкого и вь сближение™ на ручного име Витъ съ при-
частного витъ огь глагола вин или съ сжщесгвителвото име
видь. Името на река Вить често се пище съ Видь. Това
последно обстоятелство още повечс треба ни навара да
миелпмъ, че както кь Витъ Bi се Крис тракийската
форма па индоевропейская кирепъ : Л’1-	“'</ : „pid- „вода,
рекаи (вж. подробности вь пьрьаг.. мн статна „Имената па
десен, български рЬки“. Списание иа Българската академия
на наукигф X 42	451. така и въ Видима ще да имаме
работа <ь инд(' Вропейеки корень nil-. Степень *и<1- съ
„вметпата’1 нисовка имаме въ лат. undo. ,вълна“, степень
*uccl- вь фриг. „воне, арп. це! отъ *1>е</ „река1-, степень
*>iod- въ слав. вода. гот. teat . англ, water, новонем. TFosser
и т. л., степень ^mul- вь бьлг. «ада и под.. Ось *ud-
съгласпо славянските звуковн закопп се е получила форма
^ыд-, ‘‘выд- п въ български во. -. сближена сегпЬ по шцюдна
етямологпл съ глагола вит. II .суфиксътъ1' -има СВид-има)
68
Ст. Мл яде новь
ще тр$ба да се смкга за стариненъ, а не за нрибавенъ
оть славянитк, толкозъ повече че и у други индоевропейски
народи намираме рйчпи имена съ „суфиксъ" -ли.
Аги. прЬднолагамъ, че нрЬдславянската, вероятно тра-
ки иска. форма на имего Видима е била наверно * Udiuui
оть мндоевроп. коренъ *и<1-, който и вь Utus Витъ, само
че иыъ прЬходъ па <1 въ t. Че пр'Ьходъгь па топовигЬ
сыласнн !>, d, g въ бсзтоновн р, t, к пе е билъ станалъ въ
всички тракофригийскп дпялекти, иоказватъ форма като 2т.а-
paoozog редомъ съ ^пар( а)тахог,	редомъ съ Mr/toxoc
(вж. у В. Добруски ,Исторически поглсдъ върху нумизматпката
па тракпйскиг’Ь царье“ въ Сборникь ia пар. умотворения.
паука и книжнпиа \1\ 573. 580), \рао->хо; наредъ съ
’Арят'.хо;, Хярато-zsg п под., у Добруски нос. м. 560 и др
Сжикч ппвапею. ипячи, па L'tus Витъ кт. i) редомъ съ
npiT.io.iai а по г<> име *(rdima	Видима (съ d} пе бива да
пн гревшей, ..ащого има п ipyru песъмнепи подачки, конто
говорясь вт. полна па. Mtilaiiivro. че у Т|К11>'офр0ГИйцитк е
нм. 1ло усноредпп форм)	. /, Ь . р, </ к. (’ъ I’dl-ma,
ирЬдходната форма на Вадима-, би трубило да со сравни
сгаролетското (ет:ц>о.ютп1ик< го> пме \ edenw.. ими на потокъ
между Puwllxu п Papuudikui. п лит. A redu. рЬка въ
полего Medininkai. лит Vtdeikis. погонь вь спорна Рйгап-
delie. Jut. .\e-ridti. hdeikis п ici. Vidrine са сравнено у
К. В у га Roczuik Slawistyczny VI 13	. армен. get ..р-Ька1, и
фрпг. |j=3u „вода". Bi. bchti.ii гпа гумп имаме ;>абота съ
корень 'ucd-. а вь Him =- Витъ и нркчпелаганого отъ
мене l!d‘iiut =. Вичими гр(.ба га <с крнс ио-пппыта степень
*т1-. За iipbxoia на d  коню се иаО.подава въ арм
get и трак. I lus. к.к. (’писание на Bi.-iiap. акагемип па пау-
kiitI; X 44 ОУ—70.
Разпообра.пеЮ на стенепитк < "id- -ad-) въ еллцность
п< пр'Ьдстави впкаквп мл. шопт: днесь е «бщепивкстно, чс
корень *ui'd- въ фрит. арм. дч, лиг. \i-rcda, I'rdeikis,
южнотрак. Edm. „Водепт." оть *l''j3soaa и под. се нвява и
въ ио-кнеока степень *i'od- вь слав. '"«'а. герм rat- въ гот.
iruto ..вода.', cnipouc.i. '"hi, riapocaKC. uiitlar, англосаксон.
tcader, англ, irabr, повогорнонЕм. JJ/owir1) u сь „вчетнатъ"
’) ()1ъ cicriPip,	/ .	ни;, у мене, Слайянскь.'
птимолипи 7 в г. ^PynKii: '['или. •, .uh.;ih 15 £.» i.ij-.kv LXVI SGI сл.
Имсната на още дессть български р-Ьки
69
носовъ звукь лит. vandii „водя11. па п въ пай-пизка степень
fud-, и съ „вметпагъ0 носовъ звукъ *und-, въ старопнд.
nddn-, wl-a-ka-m „вода". an-ud-ra-ч „безводенъ11. гр. uStap ,вода“,
тат. wnda „вълна“, старопрус. und ..вода-. Най-любопитпо е,
че въ балтийскигЪ езицп 'литовски, ленки (лотишки] и старо-
прускм) намираме рзлиообразие въ н гласиитк степени, което
пи Н.ЧПОМШ1 допЬк&дЪ тракофригийского. Тракофрнг. *tid-,
'f,d- пт. трак. *Udima /itc'ivii. Шия Ли«ч. и *псЦ- въ
фриг. [isSu „вида", арм. pct. тэЬка- напомни балт. иг/ !wd-,
"'.i'id въ лет. ndct'4 старого ititd<<. лит. Vr'1 It V< wda,
Ter. Vedcme, лит. Hindu . , n . и. Ала и да пкмахме тЬзи
усноредни случи i. .ню не и грколдо да отричаме еорсги-
ческата пъзчожпо1'т i. ia 1 .с.нол.ч; разни степени па
единъ корень въ рапичин и	единъ и с.ыцп индо-
европейски ,;;икъ. Конго че uponi-игкнптЬ якорепн“
hhcndh-. *sciis- dh jh • "таиннска почва
ВТ. различии стеиеп ' dt<- , / р.. bln id- b.wl-Ж,
‘blui’idh- бцд-um" <-/.ч	- А. -нами. 'f^ons-
<//.' сцш-иши. *dL —	iH/iit-,unc !d/i’>1 "чии-
itiu). пЪв.ч нпкаквл	. да тньрдп. че п огь ко|>спъ
л>и»1- не сж могли v и.’ ;\иаы1 ра.яи с'еиени
("’ted-. *ttod-. *ш1- и	разни итоегро ейекк езици,
па и въ (цниъ само е-икь. чапр. т,).ткофр|цтпТгк1111. Заслужва
ia ci отб'1>л1;;ки и това. ч ш ба п'ппгь'ит'!. е;ици намираме
че само степени ^ned- : nd-, по u ">d- безъ всЬкнсъвь
-вметпагъ'1 поеовь звукь и го пакь вь р1>чпи имена. К. Буга
Rocznik Slawi.st.yczii)’ VI 12 13 привел.'la папр. \’‘'-cadas,
irtata на изгопъ отъ wbcrnoi ш.та Tverai вь окржга liaseiniai,
Vad<i, потокъ въ еиория f.inknva. Vitdid;hs. -iix. прптокъ на
Nevozis, I'udaksti.s. -ics а) юччн|ъ приток ь и.ч Venta в г, еиория
Laiznva, I») потокъ вь еиорин Iii<lrioiii-'Kis Вилкомирскп окржгъ,
Па и нарицателпо mdnbsnis. -йъ- „мок|и. лпвада- сноредъ руч-
ники на Юшкевича 1. 229 подъ дума lintndns.
Наистипа. на бълг. Нищими выни'1" много новече при-
липать келтскигк сноредъ Шахматова рбчнп имена като Vida,
IVied, прпгокъ на Рейиъ. Viduht. г<‘ а /" l 's/<. притокъ на
Eua (Aisne), иа и .тквилгъ прптокъ на Висла ll'da. (twda
отт, *Vida: вж. A. Scliaclimatov Zu den altcsten sla-
viseli-kekischeH Beziehungeti въ Archiv fttr slavische Pliilologie
AXXIII 67. Ала като зпаемь. че бълг. Питъ, НшП> отгоиаря
70
Ст. Младеновъ
на Ut-us и не може да се сближава съ келт. Vida, Vidula
и под., ние ще тркба да кажсмъ. че и иазванието Видами
ще да стоп въ свръзка no-скоро съ индоевроп. коренъ *ud~.
Осилит, туй мнкнието па Шахматова, че корепъ *М- е
келтски, далечъ не е доказано. К. Буга, Я. Розвадовски.
и М. Фасмеръ посочиха въ Rocznik Slawistyczny VI 1—38,
41—48, 203 -212, че току-речи всички м’Ьстни и рфчни
имена, конто Шахматовъ и Погодинъ смЬтатъ за келтскп, см
въобще индоевропейски, а не само келтскп. При Vidula, Wied
и под. Шахматовъ Arch. f. Slav. Phil. XXXIII б7 дори не
казва, отъ кой келтски к<>|>еиъ пзлпза. като е смФталъ но вс-Ька
вЬроятность. че кел пкнятъ пропзходъ иа тЬзв имена е дока-
занъ отъ Погодина вь кннгата „Нзъ нсторш славянскихъ иере-
двпженш“. У II01 одп па Пзъ пет. слав, иередв. 104 се тъл-
кува р-Ьчного нме Вшниш отъ келт. oidu „гора“, като се
изгъква. че у Птолемея се споменува име OuISoua и като се
сочи I rkeltischer Spraclischntz огь М. Stokes стр. 279—280.
дкто пои> пракелг. itdtt .дьрва. Holz“ панстппа е приведено
между друго и p'lumoTo inu ()ФЗоиа. Ала цЬлата работа е въ
това, че корепътъ на спомепатигЬ р-Ьчин имена може да
ба.де и келтски. но не необходимо га се смЬта безъ
друго за келтскп. Фа< мера, напр. прЬдлага да се свръзвагъ
т'Ьзп названия сь сермапскнт!; думп огь коренъ *ui- ,,вияи
(старогорпонкме. mid. icidi .плетеница отъ тъпкп вЬйки.
Reiserstrick, Reisertieclite  , като намира. че рфка П7?а, (licda
е могла да бдде наречена така поряди многого сн пзвпвки.
По такъвъ начинъ Фасмеръ тълкува I idulu, П led отъ коренъ
,.вня‘‘, както и у насъ народътъ гьлкува Вини („Вита }яька“)
и както и Томашекъ ттлиуваше това нме. вж. Списание на
Бълг. акад, па паукит'Ъ \ 4.7. Че за бълг. Витъ, Видь това
пояснение не прплЬга. се разбора само по себе, щомъ се зпае,
че старата форма на нмето  гласила Vlas и че отъ Utu>
съ дълга иачална глагпа може да се получи Витъ иркко
*Выгъ. Некритично бп било твърдепието, че Видъ, Витъ,
пропзлкзл!! on, цйкакко келт. rid и ..дърва“. е било праста-
риниото българско нме па рЬката и че сетн^ римляпптк см
обърпали Ви<1ъ ин. Utus.
II тъй, както пе с вЬрпо гълкуинпето на Витъ, Вид*
отъ корень *iii- .пня" поряди по старата форма Utus, така
пе ще да баде вкрпо и тълкувапего па Видима отъ коренъ
Имената на оше десеть български р-Ьки
71
*iii- „вия“, за каквото он могло да се млели по поводъ на
Фасмеровото мнение. че въ Viduln, Wied, OucSoua се к].ие
старогорнонЬм. icid, tvidi. Едва ли бп било в!рно и обясне-
нието на Видима. огъ келт. i-idu „дьрва". Порадп Витъ' Utus,
лет. Уедете, лит. Vedeikis, Vadit.. Птоломоевил ОиЗшу. староинд.
uduka-m и под. по-близко ще бждслъ до истина та, ако при-
емемъ, че вмето Видима произлпза отъ едно трак.
което ще да е значило просто „вода, рДка".
II. Девня.
„На много м^ста въ българскитф земи извиратъ цбли рДки.
„Ср'Ьдъ градъ Драма извпра р-бката Драматица въ нЪколко
голЬмп извори. конто сж ц'};лп езера. Геката е колкого Янтра
при Габрово, но пТ.ма такъвъ спускъ . . .
„Девненската рДка извпра отъ пропукапа скала и непо-
сррдствеоо кара двадегеть воденицп'1.
Така говори за сРвероизточпобългарската р'Ьгл Девня
Антонъ Страшпмнровъ въ списание „Знание" год. II
(1913'14) стр. 560. А. Д. Костовъ въ своята „Отечествена
География — атласъ" (Нловдпвъ 1911) стр. 41 парпча Дев-
неискит’Ь извори „пай-гол-ЬмитФ извори въ Българня“ я съоб-
щава, че гЬ давать 3670 литра вода въ секунда, че тЬыъ
се длъжп осповаването при тЬхъ на старая римски градъ
Marcianopolis и че сега тДзн извори карать 32 воденицп.
Привеждамъ гия подробности, I. за да се вади, че рРката,
чието име пи интересува, още при изворшФ сн е доста го.тЬма,
и 2. за да мозкемъ да излЧ;зе.мъ съ твърдепие, че пе pfetaia
е наречена по иисто на село Девня. амп наопаки село Девня
носи имего па рЬката. при която е разиатожепо. Че рДката
се е парпчаля по-рано Девня, пне знаешь отъ ноказанията
на дубровчаипт'Ь п на католвшкпя еипскопъ Петъръ Б. Бог-
даповъ (Деодатъ). Междг докумептнтЪ но иърковната история
на нанштк католнци, издадени отъ о. Евсевий Фермен-
джннъ въ Загребъ пр4зъ 1887. г. подъ заглавие „Acta Bul-
garia! ecclesiastiea ab a. 15, 5 usque ad a. 1799“ (т. XVIII
огъ Alouumenta spectantia historian! Slavontm nieridioiialiuiii)
се намира любоиигппятъ доклад!, па II. Б. Богданова за съсго-
янпето на католпшката черква въ Бмгарин нрЕзъ 1640 год.
Като говори за гр. Провадпя. авторътъ на доклада бЬлЬжп. че
72
Ст. Млацеионъ
въ градн пма много рнба, понеже на блнзу се намиратъ двЬ
голыми озера, конто образуй.! гь едва го.гЬма рЬка. наричана
Девина, по течеипсто на конго памнратъ 25 цЬпни
воденици. при надлежащи все на lypipi. Река (евина се влива
въ морето 20 мили шлечъ отв Варна.1)
Още Пречекъ въ своигЬ „11.щупания по Бьлгария“
(бългяр. нр1.в. .853) б'ЬлЬжп, че у дуброчапина Лукаричъ
(1605. година) а у епископа Богдана нмето ,1рвина озпачава
рЬката. прн конто с разно ю;кепо село Девня.
11 тъй	(Давне.	Девина.. Д'пино) с нмето
па рЬкага, прн конто н'Ькога  билъ посгроеиь Marcianopolis
и при конто днесь с  намира с. Девня. По какво е по коренъ
сова име? Могло би да се м.чс.ш. че Девня о много елавяпско
име и че то е нрнлагателпо отъ дзьвп ..моч.Г. Гона гълкуване
е наистина много иоетичпо, ала малко вероятно. Го би могло
да се подържа . а.мо съ огледъ кьмь ('сП!'- имена като Л7о-
.иина-K.iinii/Hi. гур K<i3-derhr)i'l. М'ечинл-еким. Моминъ-iiiiwh
и иод. Ще трЬба въ такъвъ случай да ей миелпмъ. ч< пай-
старого нме е глас.Ьло ^мин'1-pwi. При ТГ-ио'и-/-г,-.г«
Ку:-<1<т1и'ш1 се е числило. може би чмчпопрЬв'шмаемоеть,
„дЬвстиешГ1 педогт.т.нность на ьогвЬтнигЬ мЬсга \зъ не
съмъ наклонена. (а вЬри.тмт,. че нашего назстние о значило
„д'Ьвствен;( рЬка" Топа поетично тьлкувапе Щ'1 трЬба да се
пзостави и норадн факса, че вь изгнана ('крона с.кществува
и рЬчпо нме Девина или /'о.г на река i еш. притокъ на
бьлгарска Морана: аж. М. 1S .Милн 11 вп!) Кпежевипа
Cponja (БЬлградь 18761 стр. 828. Л да се говори нт. тон
случай за олицетворение на рЬката, нрЬдставена като 'iibnaua.
това би било нркпоегпчпа волпоеп. конто н-Ьма нпщо обою
съ етнмологияга и въобще паукага. Който нс иска да
пзлпза въпъ on. jHiHKurb на обектнпната паука, ще трЬба да
сравняв:! рЬчаптЬ имена Дезня и (»•..•«({« не сь сланяпската
дума 'Ььва.. амн сь ста|иннцийския глаголь dltaivile, dhawfi
„тича, гече-' и въобще съ многобройпитЬ тучи, образувани
отъ нндоевропейския корепъ ":(11ии- ,тека. тнчамъ". конто по-
*> ! го nt-гото мЬсто: .Abbondiuw.* <1.4 новее, essendo vicino do< laglii
giaadimiuii, che vengono della montagna et tannu un Нише, grosso, che si chiama
bcviiia, s.ipra qnal liutne sono 25 molini, • lie vale oeoi molino da cinque о sei
scudi, perchS butane entrate graudi, ma Sono tutti dclli Turcbi. ft questo fiume
entra nel mar negro, essendo vicina la Varnt circa 20 miglia . . .u Acta Bulg.
cedes. P <<
Имената на още десеть български р4>ки
73
Долу ще посочимъ. За сега ще тутЬба, знача, да допуснемъ.
че първопачалното значение на името Девня е било ,.уткка“,
а не „д-Ьвнца, дЬвствепица" ила др. иод.1) За добра честь
псторическит'к известия потвърждтватъ тая наша мисъль. Отъ
готския историкъ Иордань ние узнаваме, че всрЬдъ Маркия-
иополиеъ извира-ia рЬката Иотамосъ съ води извънредно
прозрачна и вкусип: ........in tiumine illo, qui niinii limpiditatis
saporisqiie in media urbc [scil. Marcianopoli| oritur Potanii
Cogiiouiciito" вж. Jordanis Gelka p. 82 но изданпето на
Момзепа ( Moiiihik uta Genii.niiae historica. Vice, autiquiss.
T. V. pars I): nзвЬетного e приведено вече у И ре чека
Пжтувапия но iii-ii ipiia сгр. >1 \ нЬми нпкакво съмнЬиие,
че ириведеното <... Норда i като собствено име Polunin* не
е нища дрмо ис.тЬн гньцеото '(арнцателно тготарб;. което
знача просто	Като rm >рп .fluiiieii cugnouiento
Poland" lIopiaiiT.  in, uiiiuik-и, „р1.ка на оме Plata*,
явление, коего cl иовгаея. какш k.i а. госта често зна-
чение ..pLita Phir.i miaii, парши като ,р1кя [онъ*. „рЬка
Струма*, па п ..pbica Чая за коя го ,це к>..ори но-нагагькъ.
За насъ важно >г установи. че in.iipba народного
нр'Ьда! и рашравено у Иордана, Маркпянонок ката pli'ta се
наричала просто Pultiiii"* pLita” Job, hi.к, име Ще та е
било нрр.вотт. на траков	> нызено оьлгир! кпгЬ r.ia-
вяпи което схщо '   чало просто „р'Ька*. Ilopiairi. е lianpa-
виль огь гръцкого иарнц.1 гелио лэтаро; собе гнено оме. както
я б ьагареки г 1; < авяпи сж направил, отъ гракийт кого нари-
цателп ’ пне coihtbciio. i npien повторили сж псторияга съ
I fax. 'Гинхнч. л> t ini их	г. н
Но огь Коп индоенронепскп >ре ь ' olio образунапо
гракпн( кото пне. конто 61,1га рек к г), ела .анп сж обърна in па
г('вина, [шт. Д'(ini'1 Повече огь вкроит i < че този корепъ
е бн.т>, |1пдоев|ин1ейск11	'<lli>i<- dhit- ,Tei;a. тичамъ“,
отъ конто Ti.KMo сж били образгвапп лучи като староиндийски
dhurnh', illt ruti „тичи теч< “ (< т.|ронндпн< К11 корепъ
) 11ч>1,-пе>л |<>тскв.1ТЪ 11,‘Topill;г. Пирдтп. ин рз»П|ЫВ| едно ч1;стн.> чрТ.-
Даш||>.	<	на М.-||нз1Л, ceerpi н., ичерагира Траннь, като наанаялв
вода. H:invciiu.ia тежгим златснъ сыт,, не дъ-iro врЬме слЛдт, ншю елдьтъ лакъ
иапакал. и че тогапа ‘Гр.ооп,, вЪрнайки, какао надъ йодата владЬе иЬкакво
оожество, основала тукъ градт. и го аарекълъ ио иного па сестр* си Маркияио-
ao.n.. Ада съ топа придание едва ли можс да се аотвърдп възглсда, че името
 Ьччк крон'! опа отъ 3»,«о.
74
Ст. Младеновъ
dhau-ti-s „изворъ, източиикъ'1, ср^дноиран. (пехлеви) dacidan
„to run, to How“, rp. D-sfid, бжд. вр. й-euaopai „тичамъ", 8'OFog,
a, av „бързъ, нодвиженъ", староисл. dOgg, множ. ч. dtiggvar,
англосакс, deatv. ста.рогорнон'Ьм. ton, повогорнон’Ьм. Thau
,.]юса“; вл:. A. Fick Vergleichendes АА orterbiich der indogerman.
Sprachen I4 75, 244, 465. Това съпоставяне e правилно и
вь звуково н въ семантично отношение. То е при това извън-
редпо интересно и откьмъ тая страна, че ирЬдставя хубава
успоредица къмъ сравненптЬ оть насъ имена Данъ, Tanals,
осет. don „вода. рЬка-. гран, donsw- Тцнд.жо: ‘таропнднйс.
ddnu- „роса"; 1‘осица, зонд. Haitha: слав. роса, литов, rasa,
лат. г os, rturis ..роса'. староинд. гаы< „мокрота", ittsa-s ., точ-
ность" и поь: на:. Списание па Българската академия на
наукитЬ X 41. 60 61, 68- 70. 11 въ тршия томъ иа
Фиковпя сравшнеленъ рЪчннкъ па пидосвроиейскптЬ езици.
нзл’Ьзълъ г.ъ чсгвърю издание пр'Ьзт, 1908. година подъ за-
главие „Словесно ст.кроынне па германского езпково единство-
(..ААortM-hat/ dec gernianischeii Spracheinheit"), изработено при
< ч.грудвпчеството на Хйалмаръ Фалкъ отъ Алфъ Торпъ. напи-
рало прагермански кореш, dac-. запазенъ въ герм, daern с.
м. и ср. р.. davn с. л;, р. „роса;" староисл. dogg. старосакс.
dim, старофризийски date, англосакс, dvaw, англ, dew, старо-
горноп'Ьм. срЬдногорнонкм. too,, новогорион'Ьм. Таи, па п въ
глаголъ duvvt и „рося:" староисл. duggca. старофриз. dun а,
старогориопЬмскп fon-гн, t<nv<m, ср^диогорнЬм. touwen, ново-
горнонТм. tauen вж. I'ic k-Torp-Га 1 К A'ergl. AA’ort. d. indo-
uerm. Sprachen III4 204. Тукъ cat ириведепн за сравнение п
। иомепатитк грт.цки дули, староиндийская глаголъ dhaiute,
tlluirtdl „тича, тече“ и староиндийского схществптелпо dhaiiti-IS
ж. р. „изворъ, потокъ" („Quelle, Bach"). Че гермаискитЬ думи
за ..роса" ск сродни съ староинд. dhac- „теки, тичамъ" приема
н Фридрихъ Клуге въ своя Etyniolog. AAorterbwh der deut-
м lieu Sprache' 390 подъ Таи- „роса".
Н'Ьма. зпачп, основания да се съмплваме. че сЬверопз-
|очпобт,лг.	(Алвина), както и иритокътъ па Морава
Девица, пркдетавя видопзмЬнснпс па едно грашшско име.
образувано отъ стстчн.та dh съ дълго , което ни Сла-
вянска почва < дало !ъ, та болгарски!I; славяпи тесно сж го
и сближплн съ дума 'Пена. Въ нол:а па това cxrain,aiie говори
н сжществуванети на рЬчно пме Дича.и, .Дгагсл: . коего сжщо
И мена та на още де сеть български р-Ьки
75
трЬба да е образувапо отъ по-етаро тракийско название съ
дълго ? въ корена; срв. и по-старото име на тая рЬка ’Еор-
За-Y-zo-g: трак, dai- вместо *daF- ще да е отъ степень
*dheii- + i- иа коренъ *<Пк>ч-; вж. но-долу подъ IV за
нмето Дпвом.
Като прпемамъ това, азъ мисля съ Хр. Лопарева, че и
пр'Ьдаденото пи отъ впзантийцитЬ прЪзъ XIII. в. AttxBatvi
тр-Ьба да отговаря на *Д)ыш«а днесъ Девня, като нмето е
било повлияло и отъ гръцкия глаголъ Siapatvw, както приема
Иречекъ. МнЬнието на руския учепъ Хрисанфъ Лопаревъ, че
Aiagaiva отговаря па. Девня, ми се вижда по-прпемливо отъ
мнЬппето на Прочена. споредъ косого AiaSaiva е нрилагателио
отъ д)ъва и огсоварк па стръмната илаиипа Градъ или Вида,
тур. Къзъ-тепс .. Моминъ-връхт/ па западъ отъ Коглепскпл
ироходъ, вж. С. lirecek Das cliristliche Element in der topo-
Krapliis' hen Nqmenclaiur der Balkan lander, Sitzuugsbericlite на
Виенската Ака leumi фнл.-нстор. дЬлъ т. (’XXXVI, стр. 82.
Иречекъ 1. с. мнслн, тур. Kt/z-tepr е свободепъ пркводъ на
едно слав. Дьвина, изгопаряпо Девина AtzSatviz, ала ннщо
не пр'Ьчп да кажем ь, че турского п.че стой въ свръзка съ
женското име па планппата, Вида, а не съ Дъиина — Ataoaivi
(подъ влияние па о;а^а!хп) Девня. Самъ Нречекъ иризиава
(Пжтувапия по Българпн бьлг. прЬв. стр. 853), че по-старата
форма на. Девня е Девина, га лЬма защо да се взлиза съ
предположение, че Aia?aiva не е внзантйската форма па
Дьвинн. и да се търси AtaSatva ' ’('Ьвнна прн Котелъ, а не
при с. Девня.
Сега трЬба да се запптаме, дали и въ други индоевро-
пейски езицн, осв'Ьнъ тракпйекпя, по чнито образцп сж били
създаденп българскитЬ рЬчнп имена Деня, Девица, Дъволъ,
не се намиратъ рЬчни имена отъ ппдоевроиейския коренъ
'dhi’ii-: ~<11ич1- :	„тека. тичамъ". Споредъ проф. Розва-
довскн Roc/Jiik Slawistyezny М 44, 61 отъ гоя корень сж
имена па рЬкп и езера, като Двина (скверна и западня)
Двинъ или Двинецъ, езеро, Двинка. десспъ притокъ па Двппа,
извиращъ отъ голкмото езеро Двише. рЬка Двинка (l):wimsa,
ll-tvml:aj, л-Ьвъ притокъ па Вплпя. десепъ притокъ на Пкмапъ
въ Мипската губерния, блато Денно (l)~nino) пакъ въ Мипската
губерния и под. Розвадовски пзлпза отъ едва форма* dh(u)veina
-szeroki rozlcw woduy“ и мнсли, че основа *dh(u)vei- ще да
7 6
Ст. Млаченовъ
прфдставя расширение па корепа *d,ha,'v- [г. е. <Пк /-.- =МЛб«-
и т. п.], който се явчпа въ староирл. doe „мор"1' и геол.
dai’i’a.-. *daru<i ,роса“ ' dharm (п'Ьм. Тип и т. п.р ча п въ
староипд. dhiii'ali, dhanate п под. Тук-. ще да спада и ркчното
име Dutvina (Daunnf ]ч). десен1, нршокь па III чпуча, .тЬвъ
притока па П’Ьмапъ въ Суг.а.1 ч:а а губерния, вж. Rozwa-
(1 о w ski 1. с.
III.	Драматица.
'Гака се нарича то такедонска га plan. коя го у трев-
нптЬ се пмспугл гу-.’--. ‘Г- <ие Аши'-га " която съоира,
водит!; си отв Вон,-1 пт и Нравншко! onio к- ни! гь
Дранске поле i < i in. ро Та Въ
mi'ita имаме аф.-аъ -атиин какьвто . i имена
като Вмг-чн>"".“ 'io вт. В|)ач:|.. а окоппг ..... ' чи< ькъ
па насек	га въ Българи! 19111 irp. 31. \фцч<ъ“
-fimi'n.it	уфикс!.	нmhcieni. о мно.кество
мкст । в рЬчн" inn i.i ' । чцп цп. Г-Ч1КИ
п ли ip. пот 1 и ])Ч	пп .I ia кчто
/ни . i.p’-o ан	орадатъ“
ipoMu... Ixirbat е само иап. . конго мо.ке н да пТ.м1 ера га!)
hiirbit „брада" iitiuh ,Ш>ГЪЧ1Г1:1Ъ. Ш)ЧериТ..П	г череаъ,
гт.-нен1.“ и тц., па и вь м 1а-гои имена гы > /7 мтч, колкой
вь Тетсвепско lUim-- па на*- ..lirr.i i 41) .Im'iuniu
<Гчриа JmGn >щ, Дчкп .Iki'uhiw)	in, liio	i.hi.icko. Списькъ
па вас. мТ.с. его. Ikmi’itm.	.	Нтквеиско (C'ih-
< i.i:i. на пас. м. 6П) tp. Изг.тежд	.пачч.	формаптъ 'чинна
е би.п приоавепъ клан, имею Дооио Т т> i ькмо а де
трйба ia обпеннмт. сига, кпо ажгемч. о б1;.11,;кимъ. нъ
п.чего па града Др'/.мч е запалена по-сарата форма ia «чего
на ркката, чаричапа ппакь Лниттн .Ipu-wnuniti Место
пр1; '.положение, че Дрплт ще да о он io и вето па рЬкага. се
потвт.рдява огь факта, че и вь полскача е.щкова область
намираме рЪчно пме ifr'iimt нрнгокт. па Kloilnl<" вь басейпа
па. р. Одсръ; вж. Slownik (JieoeraHc/.m KrolestM । i’nlskieoo,
г. II (W.nazatt i |.sH|. стр. I JO	 mIicuci h- „lauiiH
каго r. Ih-rmiino. r. Ihauinnl' ii.in Ih/iiiitiii ня pj килом.
H.'.ro'iuo ori. П.юцкъ все кран pl;'; i. o. c. 1-10. Tpkui ы .'.afrk-
лкжимъ. че пмего Дро.м нс ее ср!;:ца ihmo вь напета Маке-
дония н въ 11олша. а и пи други мй'та. Гака, Ирсчекъ
Имената на още де сеть български рЪки
77
Пжтування ио Ьългария (бълг. пр-Г.в. 702), като говори за
турского соло Драма въ Каваклийско,1) казва, че това име му
наномня Дримичм, с'Ьдалшце на епископъ, който споредъ
ви жигийскитЬ списъцн отъ края на IX-ия в!къ заедно съ
еппскопит! на градчетата Скутарионъ и Леуке при южнит!
поли на Сакаръ Плапипа билъ подчинснъ на Иловдивския
митронолигъ (Драргт^а въ Notitia* episeopatuinn изд. па Farther
стр 122, ) 218). Въ Малешевско, въ областьта наречена
(Кчцовпя, се памщкг споредъ Кънчова село Драмча (В. Кън-
човъ Македония егнография и статистика стр. 229), на
карта га branur Н въ южна Македония ежществува село
Драмищч въ речи iръцката Днаселишка каза (Къичовъ нос.
ко. 272). \i;o имею Драма е обрааувано отъ ипдоевронейския
корен ), dr<>. „изтичамч., гска“, коего ще се старая да покажа
по-нататъкъ, гогава по нървоначалпото си значение току-що
спомепагитЬ мФгтпи имена (Драма. Драмищп, Драмица) ще
да отговарип.* па имена като Изворъ, Порой, Потокъ, Гпка
1’гъчани. Н«]»ьч< нъ о подобии иа различии м!ста и у разни
народи Питочномакед Драма отговаря mntatis mutandis на
хърватска1а /б Z швЬгтна иаиъ новече съ италнянското и
име I'iuui'  итал. раин ' лат. Iluotcn „рЬка*.
Оть какъвъ проц: хорь имего Драка? Би могло га
се Miir.nt, че имего гръцко. оеобеио щомь се срХща въ
изто'ша и io.i:h:i Македонии. конго гърцпг! смПтатъ своя въ
eruorpaip.i'ino отношение. Би могло. апачи. да се гвърдн, че
запим.1иа,щ io пл име е обра:увапо огъ кореиа на гръцкпя
глаголъ sec-.i-3zm ..бЬгамь", Зрт(-;и отъ Spatui, аор. e-Sj/rj-v
или 2-opa-v „б1,юмъ“, ери. алз-Зру ota-Spavat и г. п. Че
гр. Spa- те да ..начн к> и „гекд- . иоказва между груго
сгаробьлг. тгклч .. гичамъ*. Ала npotniii. -п.-гкуването на ,/?л(.ха
като име । ръцко говори нрйди всичко фактъгъ, че това име
се <рЬща и вь области иървопачалио негръцки (Полша!).
Ocirbm. гона H.iBlariio е, че корень dra- не е само
Споредъ .,(’гпи'ькь нд насел ей и г I. м1»сга пъ Бьпарыя, и.цадснъ отъ
Минисгсрстсоти иа Вжт^ЬшнигЬ Р.кюги и IhijwAuoro Здраш-** вь Сория кр1;ь
1911 год. стр.!», IfHtva v mun.ia on. ДрЬковгка i6HU,«a Кмьлджик!виска)
общии.ц К •:n..iarui«!;n оки.гпя.
9 Гл» '(’.л’.т’-Пулг.с./.лС)" Wpizv';’ . \ 'а0&7*./-=!!£;, 4	> Ххоатарбо», &
Аб’>хт,;, 4 ВНт:т',и. , Д	. Kmsxa-nefa; BsXtxs-ag,4 Во»-
хеббшу; БЖ. И у II. А|\ тлф'1 НРБ!., (’гари [рядшца и	ил. ;»ыилитЬ на
СтрЬма и Т<)|]<1.)п|ща (Мптери.ии за архес-.о». кары на 1>ългарпл «;н. II) София,
1915, стр. 3, 6Li. I.
Ст. Младеновъ
гръцкн. амп индоевропейски и се срЗица наир, и въ
староинд. dni-ti, apa-dra-ti „бърза, тича“. вж. A. Fick Ver-
gleichendes Worterbucli der indogennan Sprachen I1 71, 2 11,
460, K. Brugmann Kurze vergleichende Graininatik d. indo-
german. Spr. (Strassburg. 1904) ‘297, 501, 504, A. Walde
Lateinisclies etymolog. Worterbucli. 27 и др.
Едностранчиво и неприемливо би било сжщо тъй и мп4>-
нието. че полското pdbutro нме Drama или българского м'Ьстно
(ио-рапо и рЬчно) име Драма е келтски. Вь 1900. година
рускжятъ ученъ А. .1. Псодннъ издаде въ Петроградъ
споменувапото вече п-Ьколко нжти отъ насъ пзслЬдвапе „Изъ
исторш славяпскихъ иередви.жен1й“. Въ пего авторътъ. като
разглежда именита на притоцигЬ иа Одерь, казва: „Разборь
другихъ правыхъ притоковъ Одера не дасть памъ ничего
новаго: въ верхиемт. гечепш этой р-Ьки попадаются кемтекгя
назоашя (Д/тм', Кренлща Миг, Надави)- (Изъ псгорги etc.
стр. 10 1, кшрс. мой). И въ бЬлЬжка Погодине сравнява пол-
ското рЬчн< име Drama съ нмето на р'Ька Drome въ Франция,
като ’ иозива на Моне. Urgescliiclite des badischen Landes
on. 1815 годила! Ала (а не мислп, че вьироспото рЬчно
дне е безъ друго к лгско iifcjia достатъчно основания: По-
юдппъ не дока-на, че корепътъ, отъ конго е образовано
нмето. е изкиочигелно келгски, при всичю " дори да бФше
;апазеиь сега тон коренъ само въ келпк гЪ езицн. огъ това
съвсЬмъ не слЬдва, че той не е билъ извЬсгеиь и иа други
индо вронейдки езицн. \ Погодине иадоволява съ гуг! да
еьпосгави иол. Drama и франц. Drmm безъ дори да се сире
(а облепи, дали и“ мнслн. че вь Dromr крне кел гскпятъ
корень, конго иампраме и въ Dr притокъ па Моч.лъ.
По въ Drone е "исов'ЬдцптЬ сь право сьлиратъ индоевроиенския
кореш, -drii- : *dr< ’‘‘dr-m- _пчвг. отъ кон.'о сж обра-
•увани и рЬчпи имена каго //и  пЬм. Drau Ггаип и иод.
По-старата форма па Drone е црм това Dr и"", както показа
иа врймето <-н А. Ник rarnni „La га ine ,,drir dans
I • Homs C'ltirpie- de rivie'- . (Revue cltirpie 1 299 и иат.),
в.к. и d. W. Na G ographi.sclie Nanienkunde (Leipzig и Wien
1903) стр. 4'2: „Ilravus .on dru ( laut'en. eilen1). Ако иол.
. >rama e келтско нме и грЬба да ее сравинва съ франц.
Drome, то трЬба да се ирЬдполага, че полскага дума произ-
лпза оть старокегг. Drama, както и фрапц. Drom< е отъ
Имсната на оше десеть български р-Ьки
79
старокелт. Druma. франц. JJrnne отъ старокелт. Druna А отъ
келт. * Druma не може по никой начинъ да се явп форма
Drama въ полски! Ще рече, Погодинъ п^маше право, като
прогласм за келтско имею на полската piita Drama. Отъ
едно келтско *Druma би се получило на славянска почва
*Dryma (отъ * Drama), * Drama, 'Dr та (отъ *Druma), но
викога не и Drama.
И тъй. пол. Drama не е келтско название. Бълг. Драма
сжщо не е нито гръцко, пито пъкъ може да бжде келтско
име.1) Не бива ли тогана да заключимъ, че гЬзи имена сж
•шею славянбки? Азъ мисля, че не бива. Най-правилио е въ
подобии случаи да кажемъ, че имаме раабота съ твърд-fc ста-
ринно индоевропейски название, което поляци и българи сж
заварили и занизили до день днешеиъ. Казвамъ нарочно
,заварили1-, защото не мнем, че поляци и българи сж донесли
това име отъ своята праславянска родина, пито пъкъ че бъл-
гаритЬ сж автохтонни жители на Балканский полуостровъ или
че въ областьта около горною течение на Одеръ поляцитЬ
сж живЬли отъ край врЪме. Каквп сж били народитЬ, отъ
конто поляци и българи сж взели въпросното име, е твърдЬ
мжчно да ее ниже. Ilina да бждемъ обаче далечъ on. истината,
ако кажемъ, че българскиrt слааяни сж чули името Драма отъ
гракийци, коиго и ще да сж го създали или донесли еъ себе
си, защото не е доказано, че иркдц тракоилнрийцптЬ е имало
на Балканский полуостровъ други индоевропейски народи.
Както Bunn (14ns), Струма ,^tpy[id>v), Tywhtcu, (Точ^о?) и
много други, така, значп, и Драт е название тракишка.
Вънр.>сът1. за полевою рЬчио име Drama не може да се
Р'Ьнш вь такъвъ смисълъ. Но той се обяспява досга доорЬ,
ако вземемъ вь съоб|гажение твърдението иа проф. X. Хпртъ
Die Indogernianen 1 182. че илирийцитгъ въ инйоевропейлжата
ар./роЛпна см заелшли областыпа мелеву (Юеръ и Висла.
Пол. Drama ще да е тогава име отъ илирийски произзеодъ.
’) Кати лнк'мь, не гол1>мъ ирон kcith сж наклули въ Балканская иолуо-
елровъ и чс citiM отъ т-Ьхъ им!ме сноредъ Пречекл и Добруски пъ нЪкои
мЬстии имена (Гулови, Гурия пъ Казан iwiiko вк. К. Пр г чек ь Пклуванмя но
България 209; Б. Добруски, Исторически иогледъ върху нумизматика, га. иа
гракпйскитА царе/Сблрникъ за народил уыоторспия, наука и киижцина XIV.
6IS). бихче могли ia си иомислимь, че и имена каго	flpa.vmw3 Др^~
чшци сж донесены отъ кедтигй. Цротннъ такова схващаие говори корениата
гласна (Др-а-ма) и обстоятелството, че корепъ dru- а и.лгЬстенъ н на други
ицдоекроиейечи езицп, а не < само кеатски.
80
Ст. Младсновъ
По такьв'ь начинъ ние дохождаме до одно доста прием-
ливо схващаие. РЬчното название Драма ще да е тракоили-
рийско. А извЬстпо е, че траконлирийскит'й диилектп сж били
много близки, въпрйки пзв’Ьстни различил, възъ основа на
конто нйкон езнковйдци отделять илирийския диялектъ отъ
тракпйския. Мпсли се при това, че тракийцитФ. сж снадали
къмъ нзточпата груна шцоевропейцп. у конто вместо uujo-
европейскитЬ иебин съгласии к. д сж ее явили звукове
нрфдпоезичпо-зжбип к - s, к, -Э-, д' ., g, че тракий-
скиятъ диялектъ с < падал ь къмъ т. н. wrfam-Spratlieu (satjni
е прапската форма па нндоеврвн. */.’mtoni „сто" съ s на
мйсто к'). ПлпрпйцпгЬ нъкъ били принадлежали къмъ занад-
ната групп пидоевроиейци, у конто вместо ппдсенроп. к. д'
пампраче пе нрФдиоезпчии, а задиоезичпп гъгласпи к —к, h,
д'— д, к). Съ други думи, нлирпйскпятъ диялектъ влила, споредъ
мнЬнаего иа rfc:n учепи. въ rpynaia на т. п. rv/rfow-Sprar'Iien
(cenltiHi. чсгепо но старолатппскп kentum сь к, а пе съ ц,
е лаг. форма па сжщото индоевропейски чшлптелпо ci. к
нам'Ьсто г, ш, Э-), Ала това отдйляпе иа нлнрпйски огъ тра-
кийскп е погрЬшио. Колебание въ ирфдаваппето на ищосвро-
пейскпгЬ к. д' пча въ всички езици огъ пзгочпата групп.
Случаи като слав. камы. лит. пктк. гр. azp'ov ерфщу старо-
индпйск. а.*таи пли лит. klouxijti cpfcmy лав. слиииони, слав,
/.ксь. нйч. еркщу лит. :<tsik и мн. под. га;, у Кругмана
Gruiulriss der vergl. Graniiu. d. hidogerni. Spr. p 545- 547.
II въирфкп Т’Ьзи колебания никой io сега не e прпчислилъ
славянские!; или балтийскит-Ь езнцн къмъ заиадната груна на
индоевропейские!; езици А илпрпйскпя шилектъ причи-
слава отъ проф. Хпртъ Die liidogeiniaiien II i>09 tilt;
KT..vn. ecHZ/ow-SpracIten въ.;ъ основа само па дь-I; личин имена!
Забравя се, ейкашъ, че гЬзн плена мигать да бждатт. заетп.
Па горн и да с.ъ домашни, гй пакт, не могатъ да служить
като убйдигслно (оказателегво. Хпртъ нрпвежда илирипскнт'!;
имена Vesclei’es, род. и Cesr/cccsi.s, it Voltum. Първото се
съсгоп споредъ Томашека отъ iv.su .добърт.- и klerns „глава".
Понеже трйба да се излиза отъ нндш'вроиейс. "'k'h’n- : k'liig :
k'lii- съ к и понеже илир. khios има начали; к, каквото
памнраме и въ гр. х/.г(К)о; „слава", хла» „врославямъ", лат.
m-chtlus „нрославенъ". ирл. <1и „слава", кори, kleiras ..слухъ"
п иод., а пе s. s з~~ па нзточноиидоевропейскитЬ езици (слав.
Имената на още десеть български р-Ьки
81
‘Слава, слово, слухъ, староинд. frudhi „слушай", зенд. surunaoiti
„чува, казва се", лит. szlovl „честь" и под), то слфдва споредъ
Хирта,че плирийски е cewtow-Sprachc. Но тогава и славянски би
тр'Мало да се прогласи за такъвъ езикъ възъ основа на камы,
гр. axpuv ср4щу староинд. asman-.' Па и днешниятъ албански
езикъ, който съ право се см$та за остатъкъ отъ тракоили-
рийскитЗ, диялекти, ще тр'Ьба да се прогласи за centum-
Sprache, защото и въ албански намираме Kuhem „казвамъ се“
отъ пндоевр. *1с1ец-. Тая албанска дума обаче споредъ Хпрта
не може да докаже нищо („капп gar nichts beweisen" п.
м. 609). A Vescleves доказва всичко! Едно отъ двктк: или
отд-ЪлнптЬ думп съ к вм-Ьсто очаквано з, £, sz, 9- въ пзточ-
Hnrt индоевропейски езици доказватъ, че ткзи езици сж въ
сжщность отъ сеи£и»г-група и тогава не само илирийски, ио
и албански, и славянски, и литовски, и индийски и т. н. тр4ба
възъ основа на, такива отдфлни думи да се причислять къмъ
заоаднопндоевропейската трупа езици, или пъкъ по отдклни
думи не може да се прави подобно заключение и тогава нито
плирийски, нито славянски, нито литовски, нито кой-да-е
другъ езикъ отъ източиата трупа не може да се причпслява
къмъ западноевропейскитк езици. Илир. гед- съ д въ Volturex,
Regontius, Regia, Rega сркщу староинд, raja, трак. P^oog
не доказва, че илирийскнятъ диялектъ е прпнадлежалъ къмъ
групата на ce/zium-Sprachen, както не се доказва туй за
славянски отъ слав, свекръ съ к пли гмсъ съ г cpiiny староинд.
*va£ura-s или лит. zqsis.
Остава па край да видимъ, въ какво отношение къмъ
келт. Druma, франц. Brome стой тракоплпр. Drama. Повече
отъ вероятно е, че тия думи сж сродни: келт. Druma, както
и Druna А. франц. Drone А. пЪм. Traun, сочи къмъ индо-
европейская корепъ *dru- : *drlu- : *drou- „тека, тичамъ",
който се крие и въ имена като Драва, Дринъ (вж. Списание
на Българската академия на наукигё X 46 — 9) и под., а
тракоилир. Drama може да бжде пли отъ *Drou-ma, сир.
пакъ отъ корепъ *dru- (т. н. Delinstule сь дълго о- *droii-),
или пъкъ отъ * Drarma. Въ тракоилир. *drrni-ma „рЬка"
паынраме сжщия индоевропейски формата -та, който и въ
лат. Ro-ma, бълг. Биди-ма отъ трак. *Udi-ma, лет. Ved-e-me,
прус. Lima (Rocznik slawist. VI 11), Welma, Wolma (Rocznik
Slaw. VI 48, 64) н под.; срв. още Sep-pt-oc, Syr-mu-s
CoiicaHiic пв Българската академия. Itnera XVI.	(J
82
Ст. Младеновъ
Стрп-ма, Stpu-puv Стру-ма. Вместо *drou-ma твърд-Ь
рано се е явила форма *dro-ma, тъй като съгласно приетия
и отъ Бругмана Grundr. d. vergl. Gramm, d. idg. Spr. I2 203,
Kurze vergl. Gramm. 88 законъ вторпятъ съставепъ д±лъ на
дългигк дифтонги прфдъ съгласна п при други условия лесно
е изчезвалъ. Отъ тракоилир. *droma „р!.ка“ на славянска
почва (въ български и полски) се е получило правилно
Драма: вместо прастаро дълго о въ славянски намираме а,
срв. индоевроп. *дм-, гр. (yi)-yvcoaxco „зная", yvaj-ai-j „знание",
лат. (co)gnosco „познавамъ", (g)notus „извЪстенъ" и т. н. cpiipy
слав. зна-ти, индоевроп. *do-no-m или *do-ro-m „даръ", лат.
do-nu-m, гр. 5<i>-po-v: слав, da-ръ и т. н. Тълкувапето на
Драма отъ *dro(u)m& може да се съгласи и съ Погоди-
новата келтска хипотеза, защото п въ н4кои келтски иарЕчпя
дълго о е дало а, вж. К. Brugmann Gnmdriss d. vergl.
gramm. I 2 150, H. Pedersen Vergleichende Grammatik der
keltischen Sprachen 47—48. 1Цо се отнася до форма *draJma,
то нейното сродство съ коренъ *dreu- и съ формн *dru-ma,
*dru-na и под. н1;ма да се отрича отъ вснчкп ония. конто
ск запознати съ пай повитЬ пзсл’Ъдвавия въ облаетьта па
индоевропейский вокализъмъ; срв. папр. корепъ *(s)na, редомъ
съ *(s)neij- въ староинд. snd-ti, лат. ш ге: гр. vita, vsuaopai,
коренъ *st(h)a- редомъ съ *st(h)eu и др. у II. Персона
Beitrage zur indogerman. Wortforschimg I 394, II 714, 897
и др. Особепо цфнпа е за пасъ бкгЬжката (2) на стр. 574,
д’Ьто Персонъ оборка мп-Ьнпето на X. Педерсена, че не само
староинд. dra-, но и drav- (dravati „тича, бърза, потича, топи
се") произлиза отъ индоевроп. *drem~. Персонъ заключава,
че *dreii- е вариянтъ на *dra и *drem- („In dreip- ist cine
neben dra- *drem- stehende dntte Variante anzuerkeiiiien").
Така, въ староиндийски редомъ съ dravati „тече, тича" нами-
раме и dramati „тича" (индоевроп. *drrm). Cpismy *drem е
могло да сжществува и индоевроп. *dram- въ Драма.
Мнкнието, че коренътъ на името Драма *(dro[a]- или
dra ) е скщиятъ, който откриваме и въ имена като Drome
(Druma), Drone (Druna), Traun, Дрова, п4м. Drau и под.,
се потвърдява дон4к8д1> и отъ факта, че сжществува име
име иа градъ, споменува оъ у Тукидида, Страбона,
Диодора и др. Разрешенного па въпроса, дали е имало единъ
пли два града въ Едония съ име ApaJj-ijazo; и дали ApafJvjazo;
Имената на още десеть български ръки
83
отговаря на днешния градъ Драма или на днешното село Дра-
викъ или Здравикъ въ Зъхненско,1) пе помага много на етит
мологията, но не е безинтересно веЬкакъ да се отбктЬжи. че
редомъ съ тракоилир. Драма (отъ *drc>(>$)ma или * drama)
и Драва (*droua) сжществува и Арапахо; Дравикъ н по
народна етимология Здравикъ; срв. Стамболъ^- (it); ndXiv
„въ града" (царския, Цариградъ); (ei)s Apajivjx се свръзва по
народна етимология съ здраве и се получава форма Здравикъ,
която и едничко ср4щаме у В. Кънчовъ Македония, етно-
графия и статистика стр. 182.
IV.	ДЪволъ.
Нмето на тая българско-албанска р'Вка пр'Ьдставя ппте-
ресъ нр'Ьди всичко за историята ин българския езикъ: то
може да служи за доказателство на шгёнието. че звукъ >ъ л
въ крайнитЪ адгозападни български говори се е произиасялъ
Н'Ь ога като я, 'а2) (а съ мекость на пр’Ьдходпата съгласиа).
както се е изговарялъ и въ езика па славяиитЬ въ Гърцил
(ср. Aiaaxopex^i, Apsxvopov, ’АрауорЕт^а и под.), както се
изговаря н день днешепъ въ нзточиптЬ български говори, сир.
въ българскит'Ь говори на изтокъ отъ лшшята Иикополъ —
Солунъ приблизителпо. Въ извЪс.тпата грамота иа царя Нванъ
АеЬнь II, дадена иа ДубровиичанитЪ. се споменува между
други и „Д^волска область" („хора"), като името иа Д'Ьволъ
се нише съ п: „. . . да гади ходатъ п<.> всей хыр^ црми .. .
или в ОдргГ и в Димыт . . . или в СкоГскжж хгорж: или
Пршйпскжж: или в Д4вмлскжж хгорж- или в земА Арба-
иаскжж: или в Сылзнъ: иджтъ: повсадк: да си квиговаж: и
продаважтъ: свыбьГнго . . . . ; вж. Г. А. ИльипскШ, Гра-
моты болгарскихъ царей (Москва 1911) стр. 13 н фотограф.
’) Подробно е разгледапъ въпросътъ за Дра^охос и Драма у Д и м и ца
въ негоната *Ц MaxeSsvta iv Мбсхс србепсрёуо^ xal pvqpetots ou^op^voc; ete.
(Атина 1896) т. I стр. 780—781. Димица на въпроса. „&у опб хЪ 6vopa Драр^охо^
Ria noXtg umjpxev Suo £v ’HSovICt14 отговаря, че наи-нонитЪ изсл^двання
приоматъ единъ градъ („ptav xal pdvijv xoAiv, qsEpouoav id 6vopa айтб, napa8>-
Xwwa .... xal Tadrqv dpaoavioTcog totco6etouoiv £v xfl S-eoel vOv Apapag xal
Taut££o>jOTv oo>tqu. Но като цитува Тафела и др. автора, Димица и мира, че
n7j Apa₽i)axog twv dlpxalov xal 1С(а тоб OouxvCICou exsito £v Tg 6eoei too x<npioi>
Apa₽i)x ц Srpagijx . ... elQ tijv ^-tapyjav ZlxvijC WX1 бёоес rife Драра^*.
2) Вж. у Йордапъ Иванова. Списание на Българската Академия ла
наукитЪ I 97- 98 имена отъ закадиа Македония кято Хтейто₽о (Тйтово), PaAa-
(КФласица), Mirpeaavix (1*р1зннкъ), Aeaaxopi^a Л Ьскокици), Tpiotsavlxov
(I ръстопикъ въ Ениръ) и нод.
64
Ст. Младеновъ
снимка Л» 1, Г. Д. Баласчевъ Минало год. II кн. 7—8
{София, 1912) стр. 266, по-рано м. др. И. И. Срезневсий
СвЪд'Ьтя и заметки о малоизв’Ьстныхъ и неизвЬстныхъ памят-
никахъ (Приложете къ XXXIV-му тому Записокъ Импер.
Академш Паукъ Л» 4) стр. 9. У византийцитЬ името се пише
редовно съ -их, -sa-, както и тр'Ьба да се очаква, като се
зпае, че т-Ь шппатъ и Hpi£Bpuxva (Призр1>нъ), TpiaStT^a
(Ср4дьць), SouvSedraxo? (СжтЪска) и под. За рЗжа Дпво.т
(Ata^oXig) говори Ана Комнена въ Алексияда XIII, 2, като
разправя, че тиранътъ Боемундъ завлад’Ьлъ Петрула и единъ
градъ при ркка Д-Ьволъ и други м!ста до Драчъ: vfy те yap
ШтроиХау [sc. 6 тираууо? BacpoOvTog] xal тд Xsydpsvov МиХои
ПоХюра 6nepxe£psvov тсотароб AiapdXsto? II р. 185 ed.
Bonn.; срв. още Алекс. V. 1 и XIII, 4 м^стата, дЬто се
говори, че императоръ Алексий завзелъ града ДЬволъ (т-qv
AedipoXiv, TVjV Aia^oXiy I. p. 225, II p. 193 ed. Bonn.); вж. и
у- Никифора Грпгорасъ III, 5 стр. 73 по Бонското издание
(AsdqSoXiy), у Георгия Пахимера за Мих. Палеолога II, 11
(Aia^oXty), у Каптакузена I, 55 (та? AuxpiXsig) и др. Името
иа Д'Ьволъ се пише съ sa още въ иачалото на XI. в'Ькъ въ
грамотата на визаптийския императоръ Василий II Българо-
убиецъ, въ която се изброяватъ между друго и всички 30 епи-
скопства и градове, подчинепи на Охридския архиепископъ
(тт)у AsdcfloXiy), Голубинскгй IIcTopifl православныхъ церквей
болг., серб, и румын, стр. 259, Offelcoff La Macddoine au
point de vue ethnographique, historique et philologique p. 192
и др. He може, значи, да нма ни най-малко сьмн^ние, че
името Дгъво.гъ се е изговаряло съ п, затова и византийцигЬ
го питать съ их, еа. )
Едва ли е пуждно да се казва, че р-Ьчното име Дпволг,
Ata^oXig, AeapoXi? п$ма нищо общо съ гръцкото сжществителпо
StdcJtaXo? „врагъ, дяволъ". Тъкмо икса пето съ п въ грамотата
«а Ивана АсЬпя II показва, че тукъ н4маме работа съ
*) У насъ почва да си пробива пжть пеправилно нисане съ е вместо
». В. Къичовъ се още колебае: въ своята „Македония, етнография и стгти-
стика“ (София 1900) той пише на стр. 28: яр1ка Дпволъ* (2 пати), „местность
Дшюлия* (I пжть), па стр. 18: „градъ Дм>волъи (1 пжть) съ и>, а на стр. 86:
„р. Деволъи (1 п&тъ), „долипата .... Деволия? (1 пять) и на стр. 87: „Деволъ*
(б пати) пъкъ съ е. Д. Костовъ въ спомеиатата „Отечествепа география —
атласъ** пише Деволъ (стр. 106), на и нриф. А. Иширковъ въ своята хубава
книга „ЗападпитТ. кряища на българската земл“ пише редовно все Деволъ, Де-
волия съ е (стр. LXVI11. СХ, CXI. 36, 68).
Имената на още десеть български р-Ьки
85
гръцката дума, която се пише дитано.тъ. Нашею име не
може да има нищо общо и съ славянскою сжществително
дпва въпр^ки привидната еднаквость на коренитЬ: много по-
вЬроятно е, че Дпволъ е славянскою съотвЬтствие на едно
тракийско име, образувано съ формантъ („суфиксъ") -ol-
(срв. ’Op-oX-og) отъ иидоевропейския коренъ *dheu- „тека,
тичамъ", който се крие и вь староинд. dMvati „тича, тече“,
dhau-ti-$ „потокъ, източникъ" и под. Че дълго индоевропейско
е дава » въ славянски и я въ староиндийски е всеизв*Ьстпо.
Ho-ropt, при обяснението на Девня, се спомена, че индоевро-
пейскиятъ керенъ *dhlju- : *dhou- : *dha- се явява и съ
кйса корепна гласна: отъ */ihou- сж германскитЬ думи за
„роса" — *davva, *davvo (етаросакс. dau, англосакс, deaw,
англ, dew, новогорнонЬм. Таи и т. и.) и „рося" — *davven
(старофриз. daiva, новогорноп^м. tauen и т. н.), гр. а
отъ *dheu- е староинд. dhavate „тече, тича", гр. бжд.
вр. &euoo|iat ^тичамъ", ср'Ьдноперс. davidan „тичамъ, тека",
новоперс. davidan „тичамъ", па и въ памирскитЬ дпялекти
davan-am, vi-Sav-am, Horn Grundr. Ji: 585. He бива прочее
да се съмняваме ни пай-малко, че занимаващпятъ ни индо-
европейски коренъ се е срЬщалъ и съ кжси и съ дълго
гласни и че истинската му форма тр^ба да се бЬл'Ьжи *dheu- :
*dh6y- : dhu-. Имената Девня и Дгъволъ крилтъ въ сжщность
единъ коренъ *dh<M „теки, тичамъ",1) или дори с“мо *dhe&-,
ако е rrtpno щйдположепието, че AiafJatva и Девня, Девнп
сж идентична. Въ такъвъ случай би трЬбало да пшпемъ и
Дпчня съ гь, както пишемъ Дпволъ.
По поводъ на гр. -Э-эдс; „бързъ" ще отбЬлЬжимъ, че е
твърд4 естествено да се образува прилагателпо съ значение
„бързъ" отъ корепъ, който звачи „тека, тичамъ". Това Се
потвърдява и отъ перс, tile „бързъ", приминало и въ османско-
') Мачно е да се каже, дат класическто ихе на Дкволъ, ‘Еор&аТхбр,
стой въ етпмологично родство съ днешпото му име. Който безъ друго би искал,
да оба ви името ’ЕорбаГхос, би могълъ да важе, че въ ’Еор- се крие коренътъ,
конто и въ рТ.чнитЬ имена Юра, иритокъ иа скверна Двину, Jura, притокъ иа
Н-кманъ, Юрка првтокъ на Бугъ и под. и Juras, име на тракийска рТкн сноредъ
Плиния (вж. у Rozwadownki Rocznik Slaw. VI, 46—46. 61—62. дЬто се
сравкява лмт. jaura, jauras -блато, тресавище", староинд. vlir(i) „пода", >енж.
vairi „езеро“ и подл Въ -8<ztxbj иъкъ ще да имтме работа съ корепъ *Мац,-
(*d/*cy-, dhojf и т. нл, конто открнваме и въ 7»нолъ, гр. 3-одр „бърн. и т. н.
ЕорваГхбр ще да е значило „бърза (-fiaYxdg, Oodg) ркка (Еор-, jAura, var) или,
може би, просто „р!ка Ркка“, както в „ркка Дкволъ".
86
Ст. Младеновъ
турски tez „vite, proiuptement", taz „конто тпча“, па п отъ
перс, tazi „хрътка" (н въ османско-турски lazy „levrier"), думи
образуванп отъ пндоевропейския коренъ *tek- „тичамъ. тека“
въ старобълг. текл\ „тичамъ, тека“, лит. tekii „тичамъ, тека“,
ирл. techim „б4гамъ“, староинд. tak-ti „бърза“, зенд. tac-at
„пека тича“, новоперс. taxtan, сег. вр. 1. л. ед. ч. taz-em
„тичамъ, правя да тече“, алб. ndjek „пр'ЬслЬдвамъ** и т. н.
Horn Grundriss der nenpers. Etymol. № 368, Brugmann
Grundr. d. vergl. Gramm, d. idg. Spr. I2 575, 579 и т. н.;
срв. и ирл. htath, littim .,бързъ“, luas „което бърже движп“
отъ индоевропейский корепъ *pleu- „тека“ въ старогорнонЬм.
fliozzm, HOBoropnoi’lM. /hessen „тека“, Fluss „рЬка“, старосакс.
[liotan „тека“, па и зенд. -fravaiti „бърза, върви“, староинд.
prdvate „бч>1»а“, Fick Vergl. Worterb. d. idg. Spr II 4 253,
Brugmann Grundriss d. vergleich. Gramm, d. idg. Spr. I4
•429, 508 и др. Отношение™ между гр. D-od$ „бързъ“ отъ
корепъ *dhon- „тичамъ, тека“ и тракоилирпйския прототипъ па
.Деня п Длволъ съ значение „рЬка“ е такова, каквото и отноше-
нного па ирл. luuth „бързъ“ къмъ н4м. Fluss .,рЬка“: първитЬ
думи сж отъ индоевроп. корепъ *dheip- :	а послЬднпгЬ
• отъ ипдоевроп. *plea- все съ зпачение „тека“. Въ полза па
етимологнчпата свръзка между гр. -Э-одд „бързъ“ п тракоиля-
•рипското пме за „р4ка“, което се крие въ Девня, Девица,
Дыолъ говори и нмето на pinta Вързия, притокъ па Огоста,
който пои Берковското поле. Арменското прплагателно arng
•„бързъ, vite, rapide, prompt, expCditif" (Calfa) пъкъ ще да се
крие въ нмето на р4ка Лрагва, възиЬта тъй хубаво и у
Лермонтова. )
V. Ломъ.
Пма, както е известно, дв4 български р4>ки, конто по-
сятъ това пме. II лвЬтЬ сж притоц.1 на Дунава. Едпата се
влива вь Дупава между Видппъ п Рахово, тамъ, дЬто се
намира гр. Ломъ, Леаъ-паланка, а другата се влива при Русе
и се парича обикповено Гусенски Ломъ. Че името па тин
’) Немного л4>тъ тому иазадъ,
•Тань, гдЪ сливался шумятъ,
Оби я б ши- ь. будто двф сестры,
•Струи Арамы л Куры,
•Былъ монастырь.......
Мцыри /, 1
Внизу Арагва и Кура,
Обпивь каймой изъ серебра
Подошвы св"Ьжпхъ остр^вопъ,
По корнямъ шелчущмхъ кустовъ
Бежали дружно и легко . .
Мцыри XXIII, а Ю.
Имената на още десеть български р±ки
87
р^ки н-Ьма нищо общо съ славянский глаголъ ломити „ломя,
чупя“, е повече отъ вероятно. Който би твърд4лъ, че дв!т'Ь
р$ки сж нареченп отъ българскит4 славяни тъй, защото
„ломятъ" скалит’]:, пр4зъ конто минанатъ въ горний си те-
чения, би се движилъ по широкого, но плъзгаво поле на
вростопародната етимологпя: старото пме па Ломъ (западния),
запазено още отъ римско вр^Ьме. гласи Almus и показва, че
ония, конто сж употр'Ьбялп това име най-напр1>дъ, не ще да
сж били славяни и пе ще да сж мислили за пнкакво ,,ломене“.
Не е- приемлива и етимологията, предложена отъ
К. Шкорпилъ въ твърд!: ц'Ьнпия ипакъ „Опись на стари-
ний по течението на рГ.ка Русенски Ломъ“ (Материали за
археологически карта на България кн. I. София, 1914) стр. 1.
Шкорпилъ мисли, че назвапието Ломъ произлиза вероятно отъ
албанската дума „люми“ (ljumbi) вр4ка“, като се позива на
Иречека, който въ „История на Българий“ [бълг. прЬв.
стр. 80] тълкува отъ алб. люмъ-и пр4ка“ името на боснийската
рЬка Лимъ! Ала Лила, което може да бжде отъ алб. ljum
„рЬка", стон доста далечъ отъ Ломъ и особено отъ Almus.
И азъ мисля, че въ Almus Ломъ се крие тракийска дума
съ значение „река“, само че въпроспата тракийска лума не
бпва да се свръзва съ алб ljum, амн съ други думи отъ
индоевропейския корепъ *nl- „тека“.
Най-старото, известно намъ, име на р4ка Ломъ ще да
е Almus, име, което носи едипъ градъ въ Moesia inferior
(Долпа Мизяя“), cerai Dacia ripeusis („ПрибрЪжна Дакия“),
на пжтя отъ Viniinacium (развалинп при Костолацъ) за Duro-
storum (Снлистра) иа изтокъ отъ Ratiaria (сега С. Арчаръ
между Впдинъ п Ломъ) прн устието па р4ката — Almus.
Името се ср4ща и въ пжтеноказалеца на императора Анто-
нина и въ т. п. Tabula Peutingeriana (въ segin. VI С по
издаиието на Desjardins между Remetodia и Pomodiana се
намира Almus [дат. абл. Almo] и при него рЬка, па която
името пе е паписапо, по трЬба да се разбира, че е пакъ
Almus). Готскнятъ историкъ Иорданъ, като говори за наслед-
ницей на Атила, бЬтЬжи, че двама отъ йхъ владели въ
ИрибрЬжна Дакия Утусъ, Пскусъ и Алмусъ: [„Emnetzur et
Ultzindur] .... in Dacia ripense Uto et Hisco Almoque potiti
sunt“, lordanis Getica L стр. 127 по изд. на Момзеиа. II
Прокопий De aedificis IV. 6. стр. 290 па Бопското издание
88
Ст. Младеновъ
говори за ’АХрои <fpo6piov. Че Лот е Almus посочи на
врймето си Иречекъ Историята на българитЪ (бълг. npte.
46) и Пжтувания по България бълг. прйв. 282, безъ да се
занимава съ етимологията на името.1)
Името A Imus бй прогласено за тракийско отъ д-ръ И. Ба-
сановичъ въ неговата интересна статия „Ломскиятъ окржгъ"
(Сборникъ за нар. умотв., наука и книжн. V 42 61л. 1).
Наистина редакцията на „Сборника" притуря, че е „несъгласна
въ всички точки съ остроумната тракийска теория на почи-
таемия авторъ" и че „остава нему и всичката отговорность
за етимологиитй, конто не й се виждатъ тукъ-тамъ лишени
отъ натегнатость", ала тая бйлйжка не може да засегне Ба-
сановича дотолкова, доколкото той твърди, че названието Ломъ
fAXp6j) е тракийско.
Ние пймаме основание да отричаме тракийщината на
името Almus Ломъ. Но сравнителпото езикознание не може
да се задоволи само съ твърдението, че името Almus е тра-
кийско. За него е важно да се установи, дали коренътъ на
тона име не е въобще индоевропейски, дали сир. не се срй-
щатъ и въ други езикови области освйнъ тракийската подобии
р'1;чни названия и дали ийма въ другит'Ъ индоевропейски
езици и нарпцателни имена отъ сжщия коренъ съ значение
„вода, рйка". И като търсимъ отговоръ на тия въпроси, ние се
натъкваме на редица факти, конто показватъ, че рйчното име
Almus не е специфично тракийско. Тт.й, една рйка въ Етрурия
съ устие между Lacns Prelius и Falesta се нарича и днесъ
още Alma; Pauly—Wissowa Realencyclopadie der class.
Altertumswiss. I2 1588. Още повече e известна малката p'fc-
чица A Imo, „cursn bi evissimus" сноредъ Овидия: извира въ
римската Campagna между Via Appia и Latina, та се влива
въ Тибъръ, като цйлото й течение едва достига 6 километра.
Многобройнитй мйста, дйто се споменува тая рйчица Almo,
сж изброени у Pauly — Wissowa Realencyclop. d. class.
Altertumswiss. I 1589. Повече оть вероятно e сега, че -wins,
-та., -то въ спомснатптй имена сж окончания, а корепъ
на имената е al-, който намираме и въ множество други
рйчпп имена, образувани съ други „суфикси". Такива имена
’) Отъ ЛЬпед можеше да се очаква и форма *-7алъ, срв. напр. стб. ракъ.
и пб. робъ, отъ прислав. *ог6г, лат. orbits „лишенъ отъ пЪщо**, арм. orb, гр»
dptyavic „енрякъ“ и под.
Имената на още десеть български рЪки
89
сж вапр. лит. Aina, род. п. Aln6s, вин. п. Alnq (корень al-
ii формантъ -па), прус. Aina, лит. Акта, притокъ на Nevezis
въ Коввенския окржгъ, Ом, десенъ притокъ на Березина,
въ Бобруйския уЬздъ = лит. *А1а, лит. Aleja, десенъ притокъ
на Upe въ окржгъ Ras&niai. Тукъ спадатъ и имена като
лит. Aluota, Al&usa, Alantas, Alanga и под. Особепо прилича
на занимаващето ни име лит. Almuone, р4ка въ Пруска Литва;
вж. ткви и подобнитй други имена у К. Buga Kann man
Keltenspuren auf baltischem Gebiet nachweisen? R. SI. VI 6,
37. Буга се старае да докаже, че макаръ рЬчнит-Ь имена въ
балтийскитй езици (литовски, летски и староируски) и да при-
липать на нЬкои келтскн имена, отъ това не бива да се заклю-
чава, какво въпроснитй имена трЬба да се прогласятъ безъ
друго за келтски. Въ подобии случаи, споредъ Буга, може да
се каже само, че имаме работа съ имена индоевропейски.
Ала като -приеыаме съ Буга, че споменатитЬ имена сж
индоевропейски и че слЬдователно гЬхнпятъ корень *al- е
вероятно индоевропейски, трйба да изтъкнемъ, че Буга пе
посочва, въ кои сродни езици се срйщатъ думи отъ тоя ко-
рень и какво е приблизително първоначалното значение па
посл-Ьднпя. Menis ми се чини, че нЬма да бждемъ далечъ отъ
истината, ако кажемъ, че занимаващиятъ ни индоевропейски
корень *а1- ще да е ималъ значение „тека" и че ще да е
идентичеиъ съ корена *al- „тичамъ насамъ-пататъкъ, скитамъ
се“ въ думп като гр. &Aaopat, iAafvco „скитамъ се. лутамъ се“,
„course errante", лат. amb-ulo букв, „тичамъ наоколо",
„ходи нагорб-надолу, разхождамъ се“, лет. obit, aliiits „лутамъ
се, забърквамъ се" и под., вж. A. Fick Vergl. Wiirterbuch
d. idg. Spr. I4 356, A. Walde Lateinisclies etymologisches
Worterbuch 24, E. Boisacq Dictionnaire ёСутао!. de la langue
grecque 43 и др. За развитието па зпачението срв. българ.
тичамъ „сшто", стекоха ср, притекоха се срЬщу тека. „fluo",
старобълг. тгкж „fluo", „сшто", или староинд. dravayde. „тече.
тича", пЬм. Remien „тичане, надбЬгване", rinnen „тека, бйгамъ".
Rinne „вада, потокъ", гот. rinnan „тичамъ, спускамъ се, поти-
чамъ, тека", rinno „потокъ", староинд. rinl'di „оставя да тече.
да тича", raya-s „течение, бЬгъ, бързина" и др. так. Въ тия
думп се наблюдава прЬходътъ „тека" — „тичамъ", но пе и
„тека" — „скитамъ се, лутамъ се" пр^ко „тичамъ, тичамъ
насамъ-нататъкъ". Тоя тъкмо пр-Ьходъ се паблюдава въ бы-
90
Ст. Младеновъ
гарския езикъ. Известно е, че въ думата ргька имаме работа
съ коренъ *roi-, който намираме и въ по-рой; срв. и вьънецъ
срфщу no-вой, старобълг. н'к'ги ср'Ьщу пок и под. Отъ
срфдношколската гранатика се знае, че тукъ п е отъ п4-
когаипшя дифтонъ -oj- прфдъ съгласна. Сравнителното пъкъ
езикознапие ни учи, че славянскиятъ „коренъ“ рой- прфдставя
само едва форма на индоевропейский коренъ *(s)rej,-: *(s)roi~ :
*(s)ri- „тека“, а послЪдииятъ, както и	: *(s)rou- :
*(s)r!i-, ще да е разширение па кжсия индоевропейски корепъ
*ser- „тека“; вж. „Списание на Бълг. Академия на наукпгк"
X 65—66 подъ Стргьма. Иидоевроп. коренъ *п- или
*ге%- се крие въ лат. nvus „потокъ“, (франц, riviere „р'1>ка“),
*гг- въ староинд. ri/ia-s „течещъ1*, *roj- въ староинд. raya-s
„течение, б'Ьгъ, бързина“ и много подобии. Това, коего не
се взема въ съображепие, е фактътъ, че сжществува бъл-
гарски глаголъ рнья се, който споредъ Герова РЬчникъ на
блъгарек'ый явыкъ V 100 има значения: „рЬхамся, ръка,
лутамся, скъгтамся, ръгамь, вйгжся. развЬйвамся; шляться,
скитаться, слоняться, блудить. — Рплктся >ш Беноглу. Рпяа-
шеся по булварйтъ! въ 11арижъ“. Етимологпчната връзка
между р/ъя се „тичамъ наеамъ-нататъкъ, скигамъ ее“ и уныот,
порой едва лн п'Ькой ще отрнча. Гласпата п въ рпя се срфщу
порой ще трфба да се обясни тъй, както се обяснява и л въ
бълг. тъя срфщу старобълг. пои», рус. пою, та и въ бълг.
диял. (зап.) поём, сир. съ влияние отъ страна на основата
пп>- въ аориста пгъхъ, ть, пгьхме и т. п, па и отъ страна
па сжществителни като тъвеиъ, ппсень и др.
11 тъй, нищо не пркчи да кажемъ, че въ трак. Almas
бълг. Ломъ, лит. Aina, Almenas и иод. имаме иидоевроп.
коренъ *al- съ значение „тека“, отъ което сетнф се е развило
и значение „тичамъ, скитамъ се, лутамъ се“ въ гр. аласраг,
aXaivto, aXvj, лет. alut, cihitts, лат. ambulo и под., както и
оть иидоевроп. корепъ *(s)rei- : *(s)roi- „тека“ въ слав, рн.ка,
порой, лат. nvus „потокъ" и под. се е развило значение
„скитамъ се, лутамъ се“ въ бьлг. р1ья се. Ирофесоръ Розва-
довски Rocznik Slawistyczny VI 13—44. 60 — 61 впжда въ
рЬчпп имена като Aland, лЬвъ притокъ па Елба, Alanta,
лЬвъ притокъ на Миния въ Ковенскага губерния, Alanta,
лЬвъ притокъ на единъ десенъ притокъ на НЬмаиъ въ Ковеп-
ската губ., *Ales, дпесъ Alento, рЬка въ Дукапия и под. основа
Имената на още десеть български рЪки	g j
на причастие *alent- : *<ilont (*olont-) тъ извънмФрио раз-
пространения въ индоевропейски водни названия и нарица-
телни имена коренъ *al-, *el- *ol-, за който говори пай-
обширпо Лиденъ въ своитФ Studien zur altind. u. vergl.
Sprachg. [30]. Трак. Al-mu-s Лм се отнася къмъ лит. Al-па
гр. aXrj, „course errante“. както трак. Zsp-pi-o-g Стрпма,
староинд. sdr-ma-s „течение" къмъ клет. Sar-nu-s и Sar-a.
ПървитЬ cs отъ индоевропейския коренъ *al- „тека, тичамъ,
«китамъ се“, а гюслЬднитФ отъ индоевроп. *ser- „тека“.
VI.	Луда Яна.
Прплагателиото луда въ името на тая рЬка посочва
характера на течението й. Луда е тукъ синонимъ на буйна.1)
Сега е само въцросъ, какво tt pt дета, в л втората половина отъ
нмето па тоя Маричннь притокъ. Би могло да се миелп, че
въ нея се крие собствеиото име Яна, доста употрйбнтелпо
женско пме у насъ. Който би тълкувалъ така нмето, би мо-
гълъ да се нозове па вееизвФстния фагот,, че твърдФ често отъ
личнп имена се образуватъ мФстни имепа, особено пмена на
градове. 1Це рече, и въ вннимаващето ни рфчно пме може да
се крие едно лично пме; срв. южпоалбанско (сЬверноеппр.)
’Iioivvwa. Янина отъ Ttoavvyjg „Иванъ, Яни“ или имепа като
Johannesburg, Иоаниуюдъ и села като Иваново, Иваноипи,
Иванъ-къчй н мн. под. Не зная, дали сжществува етимодогпчно
придание за нФкоя си Яна, по чието име да е била напме-
нувана рфката, но въ други подобии случаи прфдаиия на
етимологична почва има много. Достатъчно е да се спомене
напр., че за името на Видит, Ку.ш и Пишъ има създадено
придание възъ основа на имената. Видит е градътъ иа Вида,
Видинътъ градъ. „Името Видит иародиата етимология ввела
като нрилагателно отъ женското пме Вида и по тозъ начинъ
си образувала митическо существо, основатель на замъка"
(Ирсчекъ Пмтуванпя по България 278). Мишо, братъ па
’) Въ старобългарски воун зиачи „нерачуменъ, глупавъ, лудъ“, напр. въ
Зпграфското Евангелие: патъ si от н’нХ'* G и н ПАТ,к ликдръ. коуьл so
ПрНЕЛСкША СВ'ктИЛБННК'Ы CROMi HI КТьЗАШЛ SO ГЧ СОЕО1Ж и OA*ki.a Б о у л
pl-ruA м.'кдр'ымъ „Отъ т1.хь 1и*ть oi.xu м&дри, а петь г л у па в и. Гл у пав и т^,
*wto взеха енктилницитЬ си. не в«ехл съ себе <н и масло .... и глупапптЬ
Рериха на мждрит-Ь*1. Мат. XXV, 2,3,8. иупнвъ сж така сжщо синонима;
можду ip. моитЬ обясш пия ни тоя иъироеъ вь Anhiv fur Slav. Philulngie
XXXVI 121; срв. още сгаробиг. Мат. 5, 22: л нжь р1чггъ soyi, покншнъ есть
Сюн! оенкикн га койго пъкъ кажс: „безумецо“, виновеиъ е за геона огнеиа“.
92
Ст. Младеновъ
Вида, основалъ пъкъ градъ Нишъ, а сестра имъ Кула турила
основа на градъ Кула. Както е явно, за народната етимология
Видит е прилагателно притежателно отъ Buna, както Ра-
динъ отъ Р<м)а, Станинъ on Стана и т. н. За народната
етимология не важи, че Видинъ заема м-Ьстото на римскил
кастелъ Ропота, че отъ това латинско име се е явило чрЬзъ
дисимилация мадж. Boddny, че старитй българи сж асоциу-
вали, може би, името съ глагола бъдпти „бдя“ и сж образу-
вали име Бъдъгнъ.1) Етимологизуващиятъ народъ не се инте-
ресува и отъ това, че старою име на Нишъ е Naissus и че
не може да има никакво сродство между Naissus Нишъ и
умалителната форма Мишо2) на еврейскою по произходъ
име Михаилъ. Н-Ьыа да бжде никакъ чудно, ако народната
етим< логия у срйдиогорскитй българи свърже името на рйка
Лун Яна съ името на нйкоя си Яна, по чието име да е
била назовапа рйката. Ала такива сказания, колкою и да сж
цйнни за народна!а психология, не могатъ да дадатъ прием-
ливо обяснение на съотвйтнитй имена.
Между туй научната етимология, като се основана върху
податкигЬ на сравнителпото индоевропейски езикознание, може
да ни осветли произхода и състава на името Яна, безъ да
прибЬгва къмъ посредством на никакво женско име, пронз-
лйзло отъ евр. Jehan „Иванъ“. И въ тоя случай етимологътъ
трйба да се запита, дали имею Яна не с.ъдържа „суфиксъ" -на
и дали коренътъ му не е индоевроп. *jfl- „тека, тнчамъ“. По
формантъ („суфиксъ“) нашею име (Ja-na) може да се сравни
съ лит. Al-па и съ думи каю прислав. *stor-na (бълг. страна,
рус. сторона, чеш. strana, пол. strona и т. н.), отъ коренъ
*stor~, който и въ про-старь, про-странспию, староинд. stir-na-s
„простр’Ьпъ“, или въ слав, ей на, лит. vai-na „грйшка", лет.
umi-na „вина“ отъ Индоевропейский коренъ *iie) „извивамъ,
кривя, изкривявамъ" (за значението сравни сърбохърв. krivac
„виновпикъ, прйстжпникъ").
’) Че името на градъ Видинъ се свръзва по народна етимология съ глагола
видя., иоказна д-ръ Ив. Д. [Пншмаиовъ въ своя „Приносъ къмъ българската
народна етимология" (Сборн. за пар. умотв., наука и книжнина 1Х сгр. 575.)
„Иид»нъа, казва Шишмяновъ, „н1ма първобитно иищо общо съ глагола
„Видинъ е далече*1 думатъ на тогова, конто казва: „ще видинъ".
’) Мишо се казва >ъ основательтъ на Нишъ споредъ прЬданието, което
азъ съмъ чувалъ отъ баща си вь Видинъ. Споредъ варианта на Миличевича
(Краль. Срб. 86) братътъ на Вида се бнлъ назвалъ Ниша,, умалителна форма
отъ Николае?).
Имената на още десеть български рЪки	gg
ПрЬди двЬ години извЬстниятъ полсеи езиковЬдецъ Янъ
Розвадовски обнародва въ краковския Rocznik Slawistyczny
(Revue Slavistique) „Нпколко бплпжки върху пупдисторията
на Източна Европа и индоечропейската прародина вмъ основа
на имената на водитп>“ J) Тукъ той тълкува имената Яна и
Яня, рЬки въ Новогродската губерния (отъ врЬмето около
1500 г. елЬдъ Р. Хр.) и ги сравнява съ Janka, лЬвъ притокъ
на Дисна, притокъ на Двина, въ Виленската губерния, Janica,
л4въ притокъ на Просна, лЬвъ притокъ на Варта въ южния
кжтъ на великото княжество Познанско, Jonka Jdnka, по-
рано Jana (около 1297. г.), десенъ притокъ на Wierzyca (нЬм.
Ferse), притокъ на Висла въ Западна Прусия, съ Яна (.1уда
Яна), лЬвъ притокъ на Марица въ България, Janja, лЬвъ
притокъ на Дрина недалечъ отъ вливането й въ Сава въ
Восна, Jahna, лЬвъ притокъ на Елба (Лаба) въ Саксония,
RSI. VI 47—48, 64. Розвадовски изтъква, че тЬзи имена
означаватъ все 'малки рЬки и че такова значение („потокъ")
ще да е имало нЬкога нарицателното име, по-рано причастие,
*ia no-s, *ia-na, отъ коренъ иидоевроп. „вървя, тека,
тичамъ“ въ староинд. yd-na-s „пжть“, лат. ja-nu-a „врата"
и глаголитЬ отъ коренъ *ia- въ староиндийски, славянски и
балтийски (п. м. 48, 64), а тЬзи глаголи сж староинд. ya-ti
„върви, пжтува", зенд. ya-i-ti съ сжщото значение, старобълг.
м-Д’Ж, муати (рус. ib-ду, п-хатъ), лит. jd-ju, инфин. j6-ti,
лет. ju-ju, ипф. jd-t „яздя“. Споредъ нЬкои (Fick Vergl.
Worterb. d. idg. Spr. II 4 222, Wai de Lat. etym. Worterbuch
194, 293) тукъ спада и ирландската дума dth (отъ нЬко-
гашно	„бродъ", „Micro, дЬто се минава". Сжщо така
се приема отъ ninon, че корепъ *м прЬдставя разширение
па корена *е(- „вървя“ въ лат. во, i-re, слав, и д ж, гот.
i-dd-ja „о-гивамъ", гр. £--ру староинд. e-ti, зепд aeiti п т. н.
Ония, конто биха се усъмпили въ правилностьта па тия
съпоставки по съображения семантически, т. е. поряди далеч-
постьта на значенпята (Jana, рЬчно име — глаголи отъ коренъ
съ значения „вървя, яздя, яхамъ“), би трЬбало да си
ирипомнятъ, че основното значение въ случая е „тека, тичамъ"
’) „Кйка uwa/f do przedhistoryeznych stosonkow wschodniej Enropy i
praotezyzny indo'-uropejskifj na podstawie nazw wuda RSI. VI 39—58. н^мско
резюме: „Бечпегкипдеп гиг Vorgeschichte Osteuropas und zur Frage nach der
^ loewopalschen Urheimat auf Grund der Gewdssernamenu RSI. VI 58-73.
94
Ст. Младеновъ
п че отъ значение „тичамъ" се е развило значение „движа се
бърже, яздя", па и въобще „движа, се, вървя;“ срв. напр. лат.
ri-vus, „потокъ", староинд. ri-nd-ti, „оставя да тече, да тича"
и гр. 6-рЕ'-чсо „движа".
Яна споредъ мнДнието на Розвадовски, което сподЬлямъ
и азъ, е значило най-папрЬдъ „р^ка, потокъ". Богато етимо-
логпята на нмето е станала неясна, то почнало да се схваща
като собствено име, па получило къмъ себе (и н едно прилага-
телпо. Въ сжщность Лу/)а Яна за сравнителното езикознание
пе е пищо друго освЬпъ „буйна рЬка".
VII.	Рила.
Въпросъгъ за етвмологията на това р'];чпо име е току-
речп р'Ьшепъ въ гмисълъ такъвъ, че то е отъ тракииски
произходъ и че е изменено съгласно славянский звукови
закоии. 'Гака попе се мисли за името па плапппата Рила, а
да се дЬли р'Г.чиото име Рила отъ името на планипа Гила
нЬма пикакво основание. У иасъ още пр4зъ 1894. година
В. Добруски наказа предположение, че името Рила, cpi.tno-
български Рила, ще да е тракийско, и загатпа за възможна
връзка между Рим' Рыла [отъ	и трак. РоХлт-уеращ
крЬпость, която споредъ Прокопия De aedif. 283 се памирала
до града Germania, въ политЬ на Рила плаиина (вж. „Мате-
риалп ио археологията па България" въ Сборникь за пар.
умотв., наука и кпижпина XI 88 б-Ьл. 1). Миналата година
пъкъ Д. Дечевъ напечата въ „Известил па Исторического
дружество въ София" кн. IV стр. 23 — 32, като първи дЪлъ
отъ „Припосъ къмъ античиата география на България", едно
малко изс-тЬдваие за имената Рила и Верила, въ което под-
крйпя предположением на Добруски съ нови съображения.
Споредъ Дечева първата половина на името PoXki-yepat значи
„рЬчеиъ". Покрай Po/.Xi- ще да е сжществувала и форма
*PouZo-g, "PsoZa, която па славянска почва е дала Рылась Рила.
Пидоевроиейскпятъ коренъ, отъ който трЬба да излизаме
при обяснението па това име, е споредъ Дечева *sre«- : *sruij.-,
сжщиятъ, който намираме и въ рЪчиото име ХтрйрсЬч бълг.
Ompi/.m, па и въ Хтраиод, гр. „рЬка"; вж. у Дечева
пос. ст. 29 и у мене Списание па Българската академия иа
иаукитЪ X. (>2—(>4, »>С, д-Ьто е пзтъкнато, че съ тЬзи думи
е сродпо слав, сжрцт, п1зм. Strom и под. Има само едпа
Имената на още лесеть български р4кн
95
подробность въ обяснението на Дечева, съ която азъ не съмъ
съгласенъ. Авторътъ именно приема съ Томашека, че формигё
съ выетнато t (Xtpupov, SrpaOog, Хтройш и под.) отъ индо-
европ. *sra- : *srou- не сж тракийскп, ами фригийски; за
тракийски авторътъ CMfaa форми като Pwatjs, PouXog отъ
ипдоевроп. *srou- съ изчезнало s. „Изглежда", казва той, „че
едно отъ схщественит^ различна между тракийски и фри-
гийски се е състояло въ начина, по който сж почвали думитЪ
съ първоначално sr“, п. ст. 29. Ала това разграничение на тра-
кийски отъ фригийски възъ основа на споменатата особеность
е iiorptniiio, защото е известно, че още въ индоевропейско
вр^ме е имало множество случаи съ т. н. афекция на коре-
иитЬ и че въ разни индоевропейски езици известии корени
се явнвать съ и безъ т. н. „подвижно з“. Поради това коренъ
*sreii- : *srou- : *sru- напр. не се пише винаги тъй, ами
често се бЬл4жи *(s)rey- : *(s)rou- : *(s)ru-, като съ по-
ставянето на s въ скоби се изтъква, че тоя звукъ е „подви-
женъ“ и въ известии случаи не се явява. Така сжщо се
пише коренъ *(s)teg- : *(s)tog- „покривамъ“, защото покрай
форми съ s като гр. о-йуод, стёут; „покривъ, подслопъ, кжща“,
староинд. stluuj-a-ti „покрива" се срфщатъ и форми безъ s.-
лат. tego „покривамъ", toga „покривка, наметало", и’Ьм. tlecken
„покривамъ", па и въ самия гръцки езикъ намираме тёуо$, -rdynj
покрай ateyog, атёут]; срв. още напр. лат. врио „плюя", нйм.
spurken ср4щу слав, плюти безъ с У мене (Списание па
Българската академия на наукитЬ X 63) е отб'Ь.гЬзаио, че
миозина виждатъ коренъ *(s)rn- безъ начално s, спр. *га-,
и въ старого име на Тибъръ Нито, па и въ латинского
име на Римъ — Вота „р-Ьченъ градъ" или просто „Р4ка“; срв.
староинд. srav-a-ti „тече", слав, стру-ш, нТы. Strom и т. н.
Като имаме т-Ьзи податки прЬдъ очи, ние можемъ спо-
койно да кажеыъ, че и въ тракофригийската езикова трупа
коренъ *(s)reii- : *(s)rou- : *(s)rii- е билъ подчиненъ па закона
за афекцията, сир. могълъ е да се явява и безъ начално s.
Имена Хтр'эрыч, Xtpauog редомъ съ PcoXvjg, PouAog сж все
тракофрнгийски, както отеуод, атеут) редомъ съ riyog, т4ут]
сж гръцки. И както при послФдпитЬ никой не мисли за дия-
лектичпи особености, така и при първитЬ н’Ьма причини да
сбдвяпаме почващитй съ отр- за фригийски, а почващитЬ съ
р за тракийски. II иай-сетнЬ, ако п-Ькога се докаже, че
96
Ст. Младеноаъ
изчезването на s е станало не въ индоевропейско вркме, а
по-сетнЬ, то би трЬбало да се очаква тъкмо въ фригийски
като диялектъ но-близъкъ до арменски, понеже въ арменски,
ирански (и гръцки) има звуковъ законъ, споредъ който на-
чално з минава въ h и е могло сетнЬ лесно да изчезне; срв.
лат. senex „старь", староинд. san-a-s „старъ", ирл. sen и т. н.
отъ една страна и зенд. hana-, арм. bin, гр. Svog „старь" отъ
друга страна, слав, соль, лат. sal, (франц, sei), гот. salt, нЬм.
Saiz срЬщу арм. at, гр. aXg „соль" и под.
Въ ркчното име Рила ix Рыла се крие индоевропей-
скиятъ коренъ *ra- (*sra- съ „афекцпя" на корена) „тека"
и формантъ -lo-, -la-, -И-, подобенъ па който намираме и
въ илир. Dri-lo „Дрипъ", па и въ Дпв-олъ. По значение трак.
PouXog (PouXa) не е стояло много далечъ отъ SxpOptov; и
двЪтЪ думи сж отъ индоевропейския коренъ *(s)ra- „тека".
VIII.	Серава,
(л'Ьвъ притокъ на Вардаръ у Скопив).
Името на тая малка pinta се спомепува подъ форма
Серпва въ грамотата на царя Константинъ АсЬнь (Тихъ,
ТЬхъ 1259 — 1278). дадена иа мънастира Св. Георги „на бръдЬ
-впр’пип'Ь прЗшо скопни гра падь Серквж; вж. Р. J. Saferik
Pamatky dievniho pisemnictvi Jihoslovanflv, okazky obcanskeho
pisemnictvi2 (v Praze 1870) стр. 23,11. И. Срезневск1й
СвЬдЬшя и замктки о ыалоизв'Ьстпыхъ и неизвЬстныхъ па-
мятппкахъ LXXXI (прил. къ XXXIV-му тому Записокъ Пмп.
Академии Наукъ № 4) стр. 15 и Г. А. Ильинск1й Гра-
моты болгарскихъ царей (Москва 1911) стр. 15 и табл. Л» 2.
ПЬма пикакви основания да не се съгласимъ съ И. Ивановъ
Български старинп изъ Македония стр. 38, че Серпва е
днешпата Серава, която извира изъ Скопската Перна-гора,
прЬсича Скопив и се влива въ Вардаръ срЬдъ града, вж. и
Ильинскгй п. кн. 97, В. Къпчовъ Орохпдография на Маке-
дония (София, 1911) стр. 75. Р. Серава има н въ Кумановско,
вж. И. Ивановъ п. кн. 38 64л. 1, СЬв. Македония, 108 бЬл. 2.
Етпмологичпото обяспение на това име нкма да се бори
съ пепадвивни мжчнотии. Съчегапие -ава (-пва) трЬба да се
смЬта за „суфиксъ", както и въ имена отъ рода на Морава,
Swmava, Тьрнава и под., вж. Списание на Бълг. Академия па
Имената на оше десеть български рЬки
97
яаукитк X. 56. Коренъ на имею ще да е ипдоевроп. *ser-
„тека", що спомепахме прп обяснението на Стргьма отъ
Хёррсод, Списание на Българската академия на наукитЬ X.
65—66. Писането Строка съ в въ корена не позволява да
тълкуваме името отъ славянский коренъ сгьр- въ сжществит.
сгъра и прилагат. спрый „сивъ". Съ Сер-ава, Сер-гъва сж,
зпачи, сродни балтийски (пруски) имена като Ser-ia, Ser-gie,
Pa-sser-ia, Pa-ssar-ia, гал. Sar-nu-s, па и Sara, die Saar,
притокъ на Мозелъ, la Serre, притокъ на Оаза, Sarea, Sarius,
дпесъ Serio въ Ломбардия и др. под., вж. К. Buga Rocznik
Slawistyczny VI 18, A. Schachmatov Arch. f. Slav. Phil.
XXXIII 79. Особено ясно личи значением „тека" на ипдо-
евронейския коренъ *ser- въ староиндийски, Д'Ьто намираме
Глаголъ sar-a-ti „тече", съ удвоение si-sar-ti „тича, тече",
каузативна форма sar-aya-ti „нрави да тече, да тича", s&r it
СЖ1Ц. ж. р. „потокъ, pinta", sar-ma-s с. м. р. „течение", вж. м.
др. Fick Vergl. Wb. d. idg. Spr. I 4 140, 562 подъ sen
„gehen, stromen", II 4 291 подъ sarno-s „бързъ" съ? Ще при-
помпимъ тукъ, че Розвадовски Rocznik Slawistyczny VI
48, 64 открива коренъ *ser- и въ името на pitta Сестра,
притокъ па Волга въ Московската губерния. Авторътъ излиза
Отъ едпа форма съ удвоение, ипдоевроп. *se-sro-, *se-sri-,
староинд. sa-srd-s, sa-sri-S „който тича". Въ *se-sro-, *se-sri-
и *se-sra руск. Се-стра съ „вметпато" т, коренътъ ser-
е въ най-низка степень („ .egre zero" -sr-). Съ друго удвоение
е образувано споредъ Розвадовски името на Siesartis, рЬчица
въ Литва. Съ имена като Серова, Seria, Serre и под. е сродно
и рЬчпото име Seret, 1) л’Ьвъ притокъ на Дупава съ устие
надъ Галацъ, 2) лЬвъ притокъ на ДиЪстъръ въ Галиция.
Едва лн е нужно да изтъкваме, че и това име пе е келтско,
а крие въ себе коренъ индоевропейски. П до идването на
славяпптЬ и npijn образувапето па ромънската народность
с& го употребили навЬрно дакпгЬ, родственпци па тракий-
Цптк II въ старото (тракийски) пме на градъ С при ще да
се крие индоевропейскиятъ коренъ *scr- „тека": единъ отъ
Двата потока, конто прор-Ьзватъ града, се парича Сгъровица,
срв. Серава; вж. у Пор. Пваповъ БългаретЬ въ Македония
(София, 1915) стр. XLVIII. Бълг. п може да се дължи на
народна етимология (асоцияцпя съ сгъра, сгьрыи), а може и
Да е огъ дълго е (ile^pat съ дълго е пркдъ дв'Ь съгласни).
98
Ст. Младеновъ
Въ формитЬ Stpig, Sirae имаме лесно обяснимъ пр'Ьходъ на
кжсо е въ г, както и въ Sfpptov редомъ съ Sepptov (С'ргьмъ)
или Syrmus редомъ съ S£ppioj (Отрпма), вж. у мене „Име-
ната на десеть български р4ки“ СпБАН. X 64—65.
IX.	Янтра.
Старинного име на тая наша р-Ька е запазено още у
Плиния, въ чиято „Естествепа История" прптоцит'1; на Дупава,.
конто извиратъ отъ Стара-Планина, сж наредепп, като се
вьрви отъ западъ къмъ нзтокъ, тъй: Вшпъ, Осъмъ, Янтра:
ex Haemo Utus, Asamus, Jaterus. Plin. Nat. Inst. Ill 26 (29)
[149]. Въ Tabula 1‘eutingeriana името па р-Ьката не се чете,
но намираме отбЬлЬзана станция latro (dat. -abl. отъ Jatrus),
чието име е образувано отъ името на рЪка Jatrus. Па изтокь
оть Пскъръ (fl. Escus) впждаме на картата една р-Ька, на
която нмето пе е написано, но която ще да е сигурпо Янтра.
понеже е показано, че извпра отъ плаиина, разположеиа
блнзу до Nicopolist.ro, снр. до Nicopolis ad Istrum, дисшното
с. Пикюпъ, Търсовско. Това схващане е нзказано още въ
70-тЬ година на мипалия вЬкъ отъ Desjardins’a въ доста
неопрЬд-Ьлена форма: „Riviere tracCe, non пошШбе et qui peut
etre soit ГUtus (aujourd’liui Vit fl.; voy. plus bas la station
Uto), soit PAnasamus (aujourd’liui Osinas fl.; voy. plus bas
la sation Anasaino), soit pl и tot [к. м.] PJatrus (aujourd’liui
Jantra; voy. plus bas la station latro)", в. La table de I‘eu-
tinger d’apres 1’original conserve a \ ieiine p. 260.
Въ началото на ср-Ьднит-Ь вЬкове нмето на Янтра е
отб-кгЬзапо у готския исторнкъ Йорданъ. Като говори за
готския краль Клива, Йорданъ пазказва, че билъ отблъспать огъ
Гала къмъ Ппкополъ [Nicopolis ad Istrum; с. Ннкюпъ], който
е разположснъ край р-Ька Янтра („....a Gallo duce remotus Nico-
polim accedit, quae iuxta Jatrum fluvium est constituta notis-
sinia". Jordanis Getica «3-4 стр. по Момзеповото издание. II
у Т’авенскнл географъ рЬката се споменува подъ сжщото име. ’)
) Че Jatrus, Jdcrus отговаря на Херодотовия “AGpuj („Aix № вртДхтд
xal epijixojv тй-z	^ovtss “Абрис ха1 ха1- ’Арта*л]. £x8t8o*jci etc тдх
lOTpov Herod. IV 4!*), както се твърди у Pauly-Wissowa-Kroll Kealencyclop.
d. class. Altertumswiss. XVII col. 718. e твърдй вероятно. Наистииа Херодотъ
кя:п<а, че plnniTb Атрисъ, Ноесъ н Артангсъ. като текатъ нрФлъ Тракия и
иркзъ вемята на тракиицитЪ Кробцзц. се вливагъ въ Дуплва. Ду мата е зиячи
за илточната пою вл на па аиеиша СЪпериа Выгари». Изчезвапет.э на j (’АОри'
им. Jatrus) може лесно да се обясни.
Имената на оше десеть български р1ки
99
Иречекъ Пжтуванпя по България 216 и бЬл. 23 на
кжсо казва, че Янтра отговаря на Jatrus у РимляпитЪ, безъ-
да загатва за. формата Jeterus, която се пр'Ьдиочита у нЬкои
издатели па Плиния, па изтъква, че въ Габровско рЬката се
нарича Етъръ, че още епископъ Петъръ Б. Богдавовъ въ
1640. г. пише Jetar (Acta. Bulg. eccles. 78), а артскиятъ
митрополитъ Милетий въ 18. вЬкъ нарича рЬката въ своята
новогръцка география Тетер. На крап Иречекъ притурл, че
Янгра изглежда да е турска форма. Източнобълг. Етъръ отъ
Jat(e)rus се обяснява лесно каго резултатъ на регресивно
уподобление. Не зпаемъ само, дали форма Jeterus е сжще-
ствувала въ Плиниево врЬме и дали тогава прЬходътъ на ja-
въ je- пе ще трЬба да се смЬта за тракппски, или пъкъ ще
трЬба да емЬтаме само форма Jatrus, Jatcrus за старинна, а
Jeterus за сетпЬшио изменение.
Етимологиииото обясненпе на Jat(e)rus, Jeterus пе t
толкова мкчно, особепо слЬдъ казаното по-горЬ за Яна. Съ
твърдЬ голЬма вероятность можемъ да твърдимъ, че това име
е но произходт индоевропейско и по-точно тракофригнйско.
Звукового съчетание -trus или -terus е безъ съмнЬпие формактъ
(,,суфиксъ“), а корепъ па. името е /а-, иидоевроп *jn- въ
имена като споменатнтЬ no-iopb Jana, Jania, Janka, саксои-
скага Jahna и под., образукапи съ „суфнксъ" -на 1Ц<> се
отпася до форманта -trus, -terus, той е достатьчно пзвЬстепъ
отъ сравнителпата гранатика на ипдоевронейскптЬ езици;
вж. К. Brugmann Knrze vergleich. Gramm d. indogerman.
Spr. § § 409, 3 и 411. 1, Grundriss der vergl. Gramm d.
idg. Spr. II,2 1,323 сл., 336 сл. Пндоевроиейскплтъ формантъ
-fro- : -Zero-1) се срЬща споредъ Бругмана у пай-различии
ви шве имена: и родипнеки имена, и nomina agentis, п nomina
instrument!, и nomina loci, и прилягателнп съ различии зна-
чения. Така огь индоевропейский корепъ *ие- „вЬя, духамъ“
имаме лит. vi'-tra „буря", старонрус. wetro „вЬтьръ“, и слав.
в>ъ -тръ (рус. вп-тръ и вл-жеръ) срЬщу лат. ve-ntu-s „вЪтъръ*-,
ирл. feth „въздухъ". староинд. ra-ta-s, va-yti-s „вЬтт.ръ“, нЬы.
В / nd и т. п. Отъ мЬстонмение *q"o- „кой“ имаме образувани
староинд. ka-tar-as, гр. лб-тер-о;, слав, ко-тер-гги и ко тор ъгй
’) „-fcro- und -tro- stauden seit uridg. Zeit titters ats Ablantiariantcn
nebeneinander, z. B. ai. ant<irri-s : antrti-m ..Brugmann Grundriss П,! I. 3*23.
LOO
Ст. Младеновъ
(чеш. Мегу, руск. который, пол. Могу, старобълг. к’ьторът,
новобългар. диял. кутрй и т. п.), форми, конто сочатъ къмъ
индоевроп. *q-o-ter-o-s, *qvo-tor-o-s. Съ суфиксъ -tero-. -tra-
in образувапи и р-Ьчни имена като luster, притокъ па 11]>е-
гелъ, лит. Isrii, Istra, десенъ притокъ на Лавена, лег. Istra,
.тЬвъ притокъ па Синюха, рус. Истра 1) въ Смоленската
176. и 2) притокъ на Москва, трак. ”1отро£, Ister „ДунавъЧ
лит. Aitra, белорус. Ятра и под., вж. К. Buga Rocznik Sla-
wist. VI, 9—11. Тракофриг. Jatrus Jaterus ще да прфдставя
форма отъ коренъ *1а „тека, тичамъ, вървя“. II както слав.
вп-тръ, вгъ-теръ значп „който вЬс", така тракофриг. ja-tro-s,
ja-teros ще да е значило „което тече, потокъ, рЬка“, както и
разгледапого по-горТ. ипдоевроп. ja-na е значило пакъ „потокъ“,
„което тече“.
Пе е пзлишно да се забкткжп, че отъ индоевропейский
коренъ *ia- „тека, тичамъ . . . . “ намираме и имена, обра-
зувапи съ формантъ *-dhro- *-dhero-, равнозпаченъ споредъ
Бругмана па -tro-, -tero-. Формантъ *-dhero-, *-dhro- ще да
се крие въ илпрпйското име Та-Звр, Ja-der (ТаЗгр xoXwvia у
Птолемея II, 16, 2, и ЧаЗвра; Jader у Лукапа, Jadra у Пом-
uoHiiii Мела и др.). Името се срфща у Плиния, въ Tabula
Peutingeriana, въ разни надписи, у Равенския географъ и т. и.
въ форми Jader, Juilera. Днешниятъ далматински Jadar.
сЬверпобълг. Янтра, Етьрь и южнобълг. (.Туда) Яна озпа-
чаватъ въ сжщпость това, което и итал. Flume и хърв. Rijeka.
Отъ ипдоевроп. коренъ *ia- „вървя, тека“ ще да е
образувапо съ суфпксъ *-dhro- и сърбохърватското рТ.чно
име Ja<lap: Jadap, десенъ притокъ па Дрина пе много далечъ
отъ Лозшща, и Jadap, десенъ притокъ на Дриппца, .тЬвъ
притокъ на Дрнва.
X.	Чая, Чай.
Едипъ отъ най-гол!>мптЪ деспп иритоцн на Марпца е
[гЬката, която се влпва въ Марица между Пловдивъ и Садово
и която обикповепо се парпча Чепеларска, Банковски или
Стаппмашка р!ка. Вт. каргата па Кривошиева, издание на
Хр. Г. Дановъ. съ мФрка 1:420,000, сжщо 1:500,000, памираме
само първптЬ двЪ имена. Първото п третото название нъкъ
«рЬщаме въ пай-повил учеоппкъ и<> отечествепа география.
Имената на още десеть български р^ки
101
съставенъ отъ Д. Костовъ, учитель въ Русенската държавна
мжжка гимназия. Ала въ Костовата „Отечествена география —
атласъ" (Пловдивъ, 1911) намираме на нФколко м'Ьста и друго
едво име, което, макаръ че се употр-Ьбя доста често, не бЬше
особено известно. То е името Чай или Чая. На стр. 72
Костовъ говори за живописната долина на р. Чия, во която
върви пять отъ Пловдивъ пр'!;зъ Чепеларе за Скеча, а на
стр. 7 6 ни обажда, че рЬка „ Чий (Станиыашка, Чепеларска
рФка) е трета голйма р-Ька сл'Ьдъ Кричимъ и Ели дере“ отъ
деснитЬ Маричини притоци.
Отъ дв-ЬтФ форми на името едната (Чая) прЬдставя подо-
изменение на чуждото парицателно съ значение „р-Ька", а
Ч и е неизмЬпепото турско сжществитслно чай „р-Ька;“ срв.
осм. тур. Мий у Diran Kel6kian Dictionnaire tnrc-francais
(Constantinople 1911) p. 466 и Ch. Samy-Bey Frachery
Dictionaire fran^ais hire 4 (Constantinople 1905) p. 1921.
„ftiviere irmak.'mj": джпгат. 6/ „потокъ, pta" вж. si. др.
H. Vainbdry Cagataische Sprachstndien 277, В. Радловъ
Опытъ словаря тюркскпхъ парЬч1й т. HI (С. Петербурге» 1905)
стълб. 1824. Турско-татарската. дума чя?7 се срЬща често и
въ собствени имепа на рЬки; срв. напр. К а) ям-чай, бу в-
„ГолЬма РЬка.“, въ Мала Азия при Чапакъ-кале, Куру-чай,
букв. „Суха РЬка“ („Сушпца"), която се влпва въ Бурп-гпо.гь
в тече между Гюмурджина п Ксантп, Куру-ч'й въ Неточна
Македония, единъ отъ прптоцит-Ь на Драыатппа, който па
български се нарича тъкмо „C’l/wiuwz," и др. Тукъ му е
мкетото да спомепемъ и слпвепска.та АсЬнювска р1ка, naj>e-
чена въ турско врЬме *Куру-чай, отъ което пме се е явило
сетпЬ Куруча, и дорн Куручъ; вж. Д-ръ С. Табаковъ Опптъ
за история на градъ Слпвенъ т. I История Хо]юграфпя
(София 1911) стр. 10 — 11. Явно е. че бързоговорпата форма
Куруча вм. Куру-чай се е схващала като форма съ пепълепъ
члепъ за. м. р. (стом, йвора, тлима и т. н.) и порадп това
отиослЬ се създала и печлепувапа форма Куручъ: Селпшката
и Новоселската рЬка се съедппяватъ, каже Габаковъ, край
града „съ самия Куручъ" (и. м. 11)- За сравнение съ това
име Табаковъ привежда. само Kouru Tch'i въ Армения,
безъ да споменува за Куру-чай надъ Драма, Куру чай пм>
Чапакъ-кале и за западнотракийския Куру-чай между Ксапта
п Гюмурджппа.	/	'
102
Ст. Младеновъ
II тъй, ония, конто паричатъ Чепеларската (Бачковската,
Станпмашката) рЬка Чаи или Чая, не си служить въ скщность
съ собствено име, ими употр-Ьбятъ турското нарицателно име
зм^сто собствено. Като думать „руыда Чая,и тЬ назвать само
„р>ъка Рима11. Инакъ речено, тукъ имаме съвсЬмъ новь и
ясень прпмЬръ за прЬобръщане на одно нарицателно име въ
собствено. Случаятъ съ Станимашката „рпка. Чая,“ „р>ъка
Ча1С = „рпка Рпкаи ирЪдставя, значи, повторение на слу-
чат Ь съ „р/ьки Струма, “ „рпка Burnt,“ Гргька Тунджа,“
„рпка Дпоолъ,и „рпка Енаръ“ и под., конто значатъ за ети-
мологията „р^Ька РЬка" (отъ индоевропейски корепи *sroij,-,
*ud-, *dan-, dhfM-, съ значение „тека, потокъ, вода,
роса" и под.).
Заслужат да се от&ктЬжп, че въ Южпа Тракия имаме
и ркчп > название Чай-'iepe, притокъ иа Саяпъ-дере, resp.
Кавакь. Тур. дере не зпачн, както е известно, само „долъ,
долина",1) по и „потокъ" (срв. I). I<616kian Dictionn. tnrc-
fraiieais 570: „4еге s. Vallee, vallon; ruisseau" и mI.cthh
названия каго Дерменъ-дере, Елли-дере, O.iy-depe, Хяскъин-
дере, Чамь-Лере и др. въ Родопската область, Айва.гх.-де.ре,
Биюкъ-дере, Боазъ-дере, Б'1ял&-<1ере., Днсендемъ-дере, КасиНъ-
дере, Кара-дере, Куру-дере, Opuiu-iiepe и под., нотоци и малки
ptai въ Сливепско [Д-ръ С. Табаковъ Оиитъ за история па
гр. Слпвепъ I, 7 —13] и други на разни мЬста). Чай-д/ре е
значило най-панр'Ьдъ „рЬчепъ долъ". Ала сети'Ь, когато flepe
въ множество собствепи имена значи и „потокъ. р-Ька" (Кара-
дере „Ччренъ-иотокъ, Черпа-рЬка", Чамъ-дере „Боровъ (елховъ)
потокь. елхова р-Ька", срв. Елешница, Куру-дере „Сушпца"),
то п вь Чай-<1ерк първата дума ще да се с.хваща като опрЬ-
дЬлеппе на <>ере гпотокъ. рЬка". И въ Чий-дере, схванато
като „рЬка РЬка", се повтаря общото явление: нарицателпото
име нелабЬл-йзано става собствено. Любонитно е и названного
Дтня'1ере“ на едпа карта сь мащабъ 1:400,000; тукъ
,сж иаредспи едпо с.тЬдт, друго славянского, тракийското и
турското нме. Це ще бжде нзливюпъ и сл'Ьдппятъ прим-Ьръ.
5 Етимологиита открипа, че тур. дере е дума не отъ османски, а отъ
нраигки проилхидъ. Тал дума отговлрл ни нолонерс. diird „долъ, т!;сиина.“ чоид.
•iarena гдгц ан , Дхрух у Птоломея. пдчир. дег и думи, конто И. Хорпъ
Grundr. (Ьт п<*п|н‘г8. Etymologic № 5i>o гранил па съ гот. dal, новогорион Ьи.
Thai и слав. долъ.
Имената на още десеть български р-Ьки	203
Единъ отъ лГвит'Ь притоци на р. БЪли Дринъ на югозападъ
отъ Призр1>нъ се нарича Люма (Ljunta). Когато кажемъ
„р/ыш Люма“, пие казваме въ сжщность „рпма Рпкаи: алб.
ljum (Гит) значи „рЬка".
Аналогично явление се наблюдава и въ областьта на
мЬстпи'гЬ имена. Ако бихме поискали да посочпмъ всички
случаи. въ конто обнкновени нарицателии сж станали соб-
ственп имена на мЬста у разни племена и народи, трЪбало
би да разполагаме не съ п1>колко десетки, а съ пЬколко сго-
тппи страница. Нека започнемъ съ едипъ български примерь.
Известно е, че въ Котленска околия има населено мФсто,
наречено Градецъ, ирфдъ чието име въ „Списъкъ иа населе-
нпт'Ь м4>ста въ България, издаденъ отъ Министерство го па
Вктр'ЬшпитЬ Работа и Народного Здраве" (София, 1911)
стр. 8 стон „с.“, сир. „село". II не само тоя офицняленъ
„Снпсъкъ", ами и всички въ Котленско, иа и въ цЬла Бъл-
гария говорить за „село Градецъ". Явно е, че тукъ имаме
работа съ умалителиото парицателно ip<u)ew>, старобългарски
грддьць, отъ сжществит. градъ: и день диешенъ пнтересува-
гцето ни „село" е въ сжщность малъкъ угледеиъ ершц-иъ съ
заложил и събудени жители, изъ срЬдата на конто сж пз.гЬзли
доста наши просиЬтпи и обществен!! д1;йци. Но не всички у
насъ зпаятъ че осйиъ Котленското „село ГраВеил* има и на
други мЬста села съ име Градель*: въ Софийско, вж. „Спи-
съкъ" 84, и въ Македония (Кочаиеко, Тетовско, Тикиешко
и др). Па и въ Старо-Загорския окржгь, дЬто нашит! власти съ
похвална ревность сж се заели да цооългаряватъ1) многоброи-
нитЬ турски имена на села, има сега с. Градецъ, бивше
Ди.гд неилери, вж. „Списъкъ" 92. Пзмежду многого славянски
мЬстнн имена отъ умалителиото градецъ ще спомеиа тукъ
') Много имена сж добр! прЬпедени, aia въ нТк>и случки „побъдпфя
вяието" е ставило доста свободно, та че и исправил))© и нсеполучдиво ВсЪки,
конто ра<бнра отъ работать, те се съглаеи. че добр"!, е пооълшрт'но сею Ча-
накчии, като е наречено Д мю-даиичарено („Спмськь" 93). Сжщо тъй пе е злЪ
да ее нарича седо Иешъ-Тенс — Иешъ-Моиии ( Сине къ 93), седо Арпба-
Ожиеви - Коларово („Син'ъкъ" aft), сею Дер.меяъ-.М/).еле ВчУекич-^рово
(„Сине къ" 102), село Алчалпп — Яб>лково („СпИ'ЪКЪ* 101), седо К-вапл к>.
Нчеларово („Сниеъкъ" 101) и т. н. А ia не ел оеобено < iio.iyv.inno поГтългареип
села като село Тракпя (ту)». Улунъ-Хнашъ „Списъкъ" 96), седо Книж/юннкъ
(тер. ПЛсбикъ „Списъкъ 100), седо Ншпеенъ 'Тур. Суруюъ „Списъкъ !>8),
сел» Нибчжно (тур. Сачиллгръ „Списъкъ" 98), сс.ю Слаиянинъ (тур. Малмут-
юре „Списъкъ" 102), село ЬяСеще (тур. А.гияво „Сиисъкъ" 94) и под Въ пГкои
отъ тЬли случаи безъ иушда е прКке^дано буквалио: ее о Нилизшна е ставало
Седо Рнлканнп („Списъкъ 96), седо ГОрсклтрп - Сърцсво („Сиисъкъ* 91) и т. н.
104
Ст. Младеновъ
само словенский Gradec (Gradoc, э = ъ), главенъ градъ на
областьта Щирия (Stujersko, nfar. Steiermark). Отъ словен.
Gradec нЪмцитЬ сж направили Graz. И докато българскиятъ
изв^стенъ ГраЛецъ въ Котленско се смЪта за село, словенскиятъ
Gradec, iii>M. Graz е градъ съ повече отъ 100,000 души
жители! Вземемъ ли пъкъ да броимъ и всички мЬстпи имена
съ н’Ькое прилагателпо пр'Ьдъ името (Hapunpoth, .Чютибродъ,
Шоминъ-брвдъ, нЬм. Frankfurt „свободенъ бродъ“ и под.), то-
гава числото на прим^рит-Ь ще стане грамадно. СъотвЪтпо
на имева като Бгъла-вода или Бпла-рпка имаме иа разни
лгЬста имена като Bn>.upadt>, Бплоградчит, рус. Бгьлюродъ,
между Харковъ и Курскъ, албан. Бертт, отъ п'Ьког. Н^мра/дъ,
въ Померания у остатъцитЪ отъ н-ЬкогашнитЬ балтийски сла-
вяне Belgard и т. н. и т. н. Имена отъ рода на рус. Нов-
город,, Нижнгй-Новгород],, н'Ъм. Neustadt, франц. Neuv'dle
или като Ново-село, туре. Ени-кйой, гр. Neo^wpiov и др сж
толкова извЬстни и чести, че е излишно да се изброяватъ.
Единъ всеизв'Ьстепъ примера, пр'Ъдставя бълг. Балтнъ, схва-
щано обикновено като собствено име на Стара-планина, но
унотр^бяпо все пакъ и съ значение нарицателно: балканг, е
въобще „плаиина," както и въ турски.1) За турчипа не само
Стара-планина, но и Витогиа, Рила, Алпитгъ и под. сж
все балкани („планини"). Класическиятъ Haemus, Стара -
плпнина, се именува на турски по-точно Коджа-балканъ
„Гольма-плаиина"; „гол-Ьмъ" и „старъ" сж синоними, срв.
руск. старшая сестра, п'Ьм. die altere Schwester „по-го ii>-
мата (старата) сестра", младгшй братъ, der jilngere Bruder
„по-малкиятъ (младпятъ) братъ". II при все туй българпнътъ
нарича Стара-планина просто Балкан], „Плаиина", Балканътъ,
както почва да нарича Сганимашката рйка Чай „ГЬка", Чия,
както и по-рано е панравнлъ собствепп имена отъ тракий-
скитЬ ларпцателни utus, tonzus, almus и под.
София, 31. августъ 1915.
’) И по само въ нро-тонарпдния български езикъ,jio дори и въ паучпата
р'Ьчь се грЪша балкам ъ въ смисълъ на „плаиина**. Иордаиъ Ивановъ,
като нише: „Палками (к. м.1 и води, села и граяоне получиха пони славянски
имена . . . (Скверня Македония стр. 32), м ели не за Стара-и л ап и па, ам»
въобпш ia разни плнниич па Г>а.иинския полуостровъ.
Гробни находки отъ Халщатската епоха.
(Съ 10 фотографически табл иди).
Отъ F. Поповъ.
[Докладвано въ Историко-фи юлогичиня клонъ отъ дййствителиия члеиъ
Г. Кацаровъ иа б. XIZ. 1917 г.].
Въ началото на посутЬдивото хилядолЬтие пр'Ьдн Христа,
когато вече же.т1иото добпва значение като полезенъ металъ,
въ земитЬ, лежещи на югъ отъ Дунава, се появява харак-
терна култура, чиито носители се смЬтатъ илирийцитЬ По
името на находящего Халщатъ (Halls(att) въ Австрия, д-Ьто
сж били намЬрени първитЬ харакгерни слЬди на тази кул-
тура, послЬднята е именувана халщатска култура. а вр^мето,
когато тя се е развивала, — халщатска епоха. Къмъ нея се
отнаеятъ гробнитЬ находки, за конто ще стане дума тукъ.
ГазкопанитЬ въ могплит-Ь при Халщатъ гробове ни но-
сочватъ два вида погребение. Ср-Ьгцатъ се гробове съ заровени
тру иове ц такивт, въ кои го е поставена пепельта на пр!:два-
рително изгорени мъртвеци. Въ п-Ькон ыогили се ср'Ьщатъ
дори едповрЬмепно двата начина иа погребение. СвЬд'Ьнията,
съ конто разполагаые за гробовегЬ, отъ конто произлнзатъ
нашитЬ находки, говорить само за първия пачинъ на погре-
бение, но вероятно при систематични разкопкн ще се копста-
тира и вторпятъ.
ПрЬдметитЪ, къмъ описанието на конто ще пристжпимъ,
сж случайно находки отъ Видинъ, Вратчанско, Битолско и
Гевгелийско.
106
Р. Поповъ
I.
Въ чифлика на Младенъ Ивановъ въ Видинъ сж бпли
намТрепи вь единъ гробъ, вероятно могиленъ, слФдпитЬ пред-
мета, изпратепи прЬзъ 1900 г. въ Народния музей чркзъ
видинското окр. управление:
1.	Табл. I, обр. 1. Сппрална бронзова фибула. Напра-
вена отъ обълъ телъ, съ дебелипа 0'3 см., едпата й половина
се състои отъ 8 центрофугални спирални завивки, с.тЬдъ което
телътъ се извива по пачппъ, да образува връзка въ форма
на цифра 8. Другата половина на фибулата се състои отъ
сжщия брой цеитропетални завивки, с.тЬдъ това телътъ се
извива назадъ, за да образува иглата, която се закрЬпя върху
иглодържатель, образувлнъ оть началния край иа тела. Дъл-
жината на фибулата мЬри 13'7 см., диаметъръ иа спира-
лпт'1, — 6’3 см., а теглото п достига 121 гр.
2.	Табл. I, обр. 2. Аналогична фибула, глодана отъ зад-
пята страна. Дължината й мЬри 14'3 см., диаметъръ на сни-
ралнтЬ, съставени отъ по 9 завивки, — 6’5 см., а теглото
й достига 153 гр.
Направени така, тия фибули паподобяватъ очнла; за това
сж иознати съ името очилато-епирални фибули (Brillenspiral-
tibehi), нзвЬстни още като халщатски типъ. Подобии фибули
сж памЬрени въ Сърбия.1) Хърватско,2) Упгарпя3) и пр.
3.	Табл. Т, обр. 3. Джговидна бронзова фибула. Лжкътъ
въ срЬдата е сплпо надебеленъ, въ двата края е изтъненъ и
прЬмииава въ четириржбатн спирални завивки. Заднята върви
отъ лЬво па дЬсно, а прЬднята— обратно. ПослЬднята прймп-
пава въ четнрнжгълпа ножна плочка, съ дълбокп страпичпи
изрЬзи. Отъ горния ржбъ на плочкага се спущатъ ч>тнри
врЬзани брЬзди, събпращи се въ долния край клиновидно.
Около ржба па страничнпгЬ пзрЬзп плочката е украсеиа съ
много тънки зигзаги, а външната й страна — съ групички
оть по два коцентрични кржга, с ь точки въ срЬдата. Задняга
< пиралиа завивка е нрЬмннавала пепосрЬдствено въ игла,
’)	Валтрович, Старинар, год. VII, брой 3, табл. VIII, обр. 1 и 3.
2)	Ljubil, Popis, табл. XVIII, обр. 43.
3)	Hampel, Altcrtliiimer der Вг.-zeit in Ungarn, табл. XLII, обр. I и
Гробни находки отъ Халщатската епоха
107
която, вЬроятно при изкопванпето на фпбулата, е бита стро-
шена. Двата кран иа лхка с® орнаментирани съ по три про-
филувапи пръстепа, с.тЬдь конто идатъ за всЗжи край по единъ
спиралеиъ иарЬзъ, заемащъ м^стото отъ външпия прьстенъ
до спиралната завивка.
Дкювпдпи фибули съ дв! спиралпи завивки въ краищата
иа лака (zweischleitige Bogenfibeln) ск намЬрени въ Гла-
синацъ (Босна),1) Д. Долина.2) Трухелка ги смЬта типична за
гласпнашката култура.8) Между гЬхъ има и такова, конто сж
съвсЬмъ аналогичны на пашата.4)
4.	Табл. II, обр. 1. Спиралпа бропзова гривна, наира-
вена отъ плосъкъ телъ, широкъ 1 см. Разтрошена па ‘24 каша,
вероятно при конапето, гривната е била съставена повече
отъ 15 спиралпи завой. Въпшиата ii страна е украсена съ
5 релпефни надлъжин бр-Ьзди, каквиго обаче лппсватъ върху
първптЬ два (най-тЬснн) завой. ПослЬдпитЬ имать дпаметъръ
5 3 см. Тази гривна е изпратепа въ Иародння музей съ часть
отъ лакетиа кость, върху конто тя е бита навита. Костьта
има зелепъ цвЬтъ, понеже е пнфилтрпрана отъ м'Ьтснъ окисъ,
образуванъ върху повръхпостьта па бронза.
Ана.югичпи гривни сж намЬрени въ Хърватско,5) Босна.6)
Ун гария.’)
5.	Табл. II, обр. 2 п 3. ДвЬ отворени масивпп броизови
гривни, чннто кранца, наложенп единъ върху другъ, сж укра-
сепн съ ситпи напрЪчни нар-Ьзи и отпасть профилувапи
откьмъ вжтрЬшпата страна.
Днаметьрътъ на едпата (обр. 2) М’Ьри 6’5 — 6-9 см.,
на другата (обр. 3) — 6'9 — 7 см.
6.	Табл. II. обр. 4. Фрагмептъ отъ огьрлица, паправена
отъ снпрално навить бропзовъ телъ. Такива фрагмент сж
> Trulielkn, Wiss. Mitt. I, 1893, стр 83, обр. 60, стр. 85, обр. 61 -70.
2)	Trnlielkft, GL'isnik, XVI, табл. LVIII, oup. 6.
3)	Truhelk a, Wiss. Mitt., I стр. 83.
*) Truhelka, цит. съч.» стр. 85, обр. 65.
8) Ljubitf, Popis, таб1. IX, обр. 20.
'•) liadiniskf, Wiss. Mitt., Ill, обр. 323, 389, 4H2.
7) ll itupcl, AlterthlVncr der Br. — Zeit in Ungaro. 1890, тяб,1. XXXVI»
‘»p. 2 И.З; табл. XUVI, о ip. 4; табл. CXIII, обр. <» и 7; табл. СXVI, обр. 12.
108
Р. Поповъ
нам!рени около 17, съ обща дължина 24 ом. Телътъ, чиято
дебелнна не надминава 1 мм., е навить на допиращи се
една до друга спирални завивки, конто образуватъ ц!въ
съ диаметъръ 1 см.
7. Табл. III, обр. 1. Дв! бронзови окови отъ ножнпца
за мечъ. Първата е била закрйпена при устата ла ножницата.
Съставепа е отъ три части: а) трижглна плочка съ диаметъръ
4 см., а въ срфдата има изрезана дупка, съ диаметъръ Гб см.;
б) трижгълпа часть съ два клинообразпп изр-Ьза; в) третата
часть, която бихме могли да уприличимъ на широка плоска
цЬвь, е обхващала околовръстъ ножницата. Върху заднята
страна тази часть има го.тЬмъ четирижгъленъ изр'Ьзъ (сравни
съ обр. 1 -ви на табл. IV); а върху лицето — два реда три-
жгълии изр!зи, обърнати съ върховет! си едниъ срЬщу друга.
Ц4лата външпа страна (лицето) на оковата е украсена съ
редове отъ двойни концентрични кржгове съ точки въ цен-
търа; а профилуванитЬ ржбове при горния н долнпя край
сж украсени съ нар-fcju, разположени въ дв! посоки: иалЬво
и надЬсно, перпендикулярно поставени един къмъ други.
ПървптЬ, т. е. наклоненитЬ нал’Ьво, св по-дълбоки и по-
рЬдко; а вторит! — по-плптки и разположени гжсто единъ
до друга. Оковата има сл!днитЬ разм!ри: дължина 10-9 см.,
макспмалпа ширина, безъ страничнит! издадки при горпия
профплуванъ ржбъ, 6'6 см.
Втората окова (табл. III обр. 1, В) е папълно анало-
гична на долнята чагть отъ първата окова съ тази само
разлика, че тя е еднакво широка при двата края.
8. Табл. Ill, обр. 2. Бронзовъ прЬдметъ, съставенъ отъ
ДвЬ чагаи, едната вь форма на пръстенъ, другата въ форма
па равнобедрепъ трпжгалпккъ, споепи помежду си така, че
равппппт! пмъ стоять перпендикулярно една на друга. Впсо-
чина 7 3 см.
До известна степень аналогични предмета, прикачени
въ края на бронзовъ коланъ, св иам!репи въ Гласинацъ.1)
II.
Въ една надгробпа могила между села Руска-БКла и
Муравпца (Вратчаиско) сж намЬрепи слЬдпит! предмета:
*1 Trubelka, Wiss. Mitt., I, стр. 70, о -p. 50 и 51.
Гробни находки отъ Халщатската епоха
109
1.	Табл. III, обр. 3. Джговидна бронзова фибула съ flirli
спирални завивки въ двата крал. ПрФднята отъ посл^диитЬ
завива отъ дЪсно на л'Ьво, слфцъ което пр^мпнава въ четири-
агълна пожна плочка, съ два полуовални страиични изрЬзп.
Външпата страна (лицето) па плочката е украсепа съ четири
нарЬзи, конто къмъ долния край се събирать въ остъръ
жгълъ. Задпиятъ край на лака завива отъ л'Ьво на дФсно и,
с.гЬдъ като правп едпнъ завой, пр'Ьминава неиосрФ.дствепо въ
игла. Пос.тЬднята обаче при изкопаването на фибулата е била
строшена. Двата края па лжка са украсени съ спирални на-
рФзи и съ по три профилувани околовръстни пръстени. Фибу-
лата има дължипа 8 см., височина на лака 4 см., диаметъръ
на ножната плочка 2'7 X 2’3 см., а максималната дебелнна
на лака достига 0’7 см. Тази фибула е патл по аналогична
съ обр. 3 на табл. I.
2.	Табл. IV; обр. 1, А—С. Три бронзови окови отъ
ножпица за мечъ. Tfc са аналогични на видипскитФ, съ тал
само разлика, че въпшната имъ страна (лицето) е украсена
съ три реда концептрични кржгове. Първата отъ тбхъ (А)
има слФдпптЪ размФри: дължипа 6 см., ширина въ срФдата
5-6 см. Разифри па втората (В): 6’2 см. X 5 6 см.; на тре-
тата (С): 5’7 см. X 5’6 см.
Подобна окова вч> Народния музей има още една.1) Тя
е купена отъ лице, което жинЬе въ Братца и вероятно тамъ
пфкждЬ е намерена.
Аналогична окова е познати отъ Славония.2)
Обр. I.
Гравиранъ орнаментъ върху края на гривнитЬ прГ.дставени на
табл. IV. обр. 2 и 3.
3.	Табл IV, обр. 2. Отворена масивпа бронзова гривна,
ст. диаметъръ 6'9 — 7’6 см., макспмалпа дебелнна 1 см. На-
ложепи единъ върху другъ. двата й края с& профилувапи и
Ч Р. Попоит, |Г.1в1стил на Българското архполог. лруж. Ш, обр. 224.
а> Ljucic, Popis, табл. XIII, обр. 7G.
110
Р. Поповъ
украсени съ apfeatn, орпаыснтъ, пр'Ьдставенъ на обр. 1
въ текста.
4.	Табл. IV, обр. 3. Подобна бронзова гривна почти съ
сжщптЬ размори: диаметъръ 7 — 7’6 см., максимална дебе-
липа 1 см.
5.	Табл. 1\, обр. 4. Отворена бронзова гривна, по-малка
отъ горнитЬ двф и по-слабо профплувапа въ крашцата. По-
сл'ЬдиитЪ сж украсени само съ напр'Ьчни нарЪзи. Диаметъръ
6—6’4 см., максимална дебелина 0’7 см.
6.	Подобна на нея е четвърта бронзова гривна съ
сжщпт'Ь разм’Ьри.
Аналогична бропзовп гривни сж нам'Ърени въ Гласи-
пацъ1) и I. Долина.2)
7.	Табл. V. Сппрална бронзова огърлица. Телътъ, дебел ь
1 мм., е навить така, че спиралпитЬ завивки платно се
доипрагь одна до друга. По този начипъ се иолучава ц-Ьвь,
съ выпиепъ диаметъръ 1-1 см. Подобии спирални огърлпцп
у насъ, освЬпъ въ Видинъ, Вратчапско и отъ едно непознато
мЬсто, другадЬ пе сж намЬрени до сега. Въ Хърватско сж
нам-Ьрепп хубавп екземплярп. конто се съхраияватъ въ Загреб-
ский музеи.
III.
ВойиицитЪ отъ 56 пЪхотенъ полкъ, укр^пявайки иози-
цнпт’Ъ си иа 2 кил. югопзточно отъ с. Букри, разположепо
около 20 килом, ю. и. отъ Битам, сж попадпали на дълбо-
чппа 1 м. върху едипъ, пззиданъ оть камыш и покритъ съ
илоча, гробъ.3) Пос.тЬдппятъ, дълъгъ около 180 см., шпрокъ
70 см. и дълбокъ 6 0 см., е ималъ положение с — ю. Въ
гроба билъ откритъ скелстъ. лежещъ съ глава па сЬверъ, а
ржц-ЬгЬ сж били поставепп успоредпо па тЬлото, като всЬка
едва огъ т1;хъ е имала по едка бронзова гривна. До краката
’) Truhelka, Wiss, Mitt., 1, стр. 93, обр. 110 а.
2) Truhelka, цнт. съч., XVI, Табл. LVIII, обр. 7.
s) Пп 1робнпстит*Ь но паходката дължимъ нл г-пъ Инкола Филиновъ, гимна-
зналспъ учитель въ Пловдипъ, който, бидгйки воипикъ отъ сжщия полкъ, е ималъ
възможностьта, даотбЬлЪжи на самото мЬсто ихинкешггЬ <|»акти, конто прпдаиатъ
съ тона на иаходката нп-пы кма ценность. Щабътъ на I отдЬлна армия е ималъ
грижати, да запали нам кренит Ь старин и и съ писмо № 6039 отъ 20 юли 19l6 г.,
ги нзнращи въ Народпил музеи.
Гробни находки отъ Халщатската епоха
111
е билъ поставенъ спабденъ съ дртжка глиненъ сждъ, който
впоследствии билъ строшенъ отъ войницитЬ. Въ сжщия гробъ
е памЪренъ бронзовъ прЬдметъ, конто, споредъ думптб на
г. Филипова, приличалъ на обФ.ца,
На разстояпие 20 крачки западно оть гроба въ сжщия
окопъ е билъ изкопанъ глппень сждъ (табл. VIII, обр. I), въ
който били поставенп дребни гривни и други предмета, конто
сж служили за украшения. Наверно се отнася за предметате,
представени на табл. VI, обр. 2. Около този сждъ сж наме-
рена така сжщо други по-малки гривни.
Дали, освЬнъ тия старики, сж били намеренп и други, не
може да се каже положите.! но. ОсвЬнъ това отъ да дените
сведения не личи точно, кои предмета сж отъ гроба и коп
сж намерена извънъ пего.
ПолучепитЬ въ Народния музей предмета отъ находката
при с. Букрп описваме по-доле.
1.	Табл. VI, образ. 1. Джговпдна бронзова фибула
оть типа zweischleitige Bogenfibel. Ио форма и устройство
иапълио е аналогична па описанитЬ по-рано фибули отъ
Впдпнъ (табл. I, обр. 3) и Вратчаиско (табл. III. обр. 3). Пма
слЬднитЬ размЬри: дължппа 10 см., височппа па лжка 4 см.,
максималната му дебелина 0'7 см., диамстрп па пожпата
плочка: 4 5 см. X 2‘б см.
2.	Табл. VI, обр. 2. Петь бронзовп предмета въ форма
на трнлучести розетки съ дупки въ срЬдата и кржгло про-
филуванп крапща. Дпаметъръ 1-8 см.
3.	Табл. VI, обр. 3. Отворена масивпа бронзова грпвпа,
аналогична на тая оть Вратчаиско (табл. IV, обр. 4) съ тазн
само разлпка, че двата it края сж паложепп единъ върху
другъ чакъ до средата на гриипата, като по този пачипъ
послЬдпята добпва спиралеиъ характеръ. Дпаметъръ 6'5 см.,
максимадпа дебелина 1 см. Крапщата на гривпата сж съ
папречнп иарезп само вьрху вжтрбшнатя страна.
4.	Табл. VI, обр. 4. Другъ типъ гривпа. Тя е била па-
чупеиа с.тЬдч, изкопавапето па неколко часта, отъ конто въ
музея сж пзпратенп четири. Иаправепа е отъ тъпъкъ телъ,
съ елнпсовпдио папрЬчио сечено (0’4 см. X 0 2 см.). Дпаметъръ
около 6 см.
112
Р. Поповъ
5.	Табл. VII. Шесть отворени масивни гривни, почти
еднакви по форма и гол'Ъмина. Отчасть профилуванитЬ имъ
крайща, наложена единъ върху другъ, сж украсеии съ на-
пр'Ьчпп napfen. Повръхностьта на гривнитЬ е покрита съ
зърнеста жълтозелена патина. ДиаметритЬ имъ вариратъ между
7'7 см. — 8'2 см.
6.	Табл. VIII, обр. 1. Долня половина отъ грубъ глиненъ
сждъ, работенъ на ржка, т. е. безъ помощьта на грънчарско
колело. Приготвенъ е отъ глина, размЪсена съ п'Ьсъкъ. Има
червенъ цв’Ьтъ. Височина на фрагмента м'Ьри 10 1 см., диа-
метъръ на дъното 6’5 см. Сждътъ е билъ снабденъ съ дръжка,
която заедно съ горната половина на сжда е строшепа с.гЬдъ
изкопаването. Огъ дв^тЬ страни па дръжката сж нарисувани
съ тъыно-червеиа боя по една хоризонтална линия, а подъ
тЬхъ дв-I; конценгрични джги. Имаме слйдователно антропо-
морфенъ сждъ, въ който сж нарисувани очит!;, а носътъ е
билъ пр'Ьдставенъ чр'Ьзъ дръжката.
IV.
Hpfeb м'Ьсецъ октомври 1913 год. бидоха купени отъ
Народния музей и’Ьколко случайни гробни находки отъ Гев-
гелийско, конто описваме по-до.тЬ.
1.	Табл. VIII, обр. 2. Джговидпа бронзова фибула съ
строшена игла. Намерена е при разкопвапето на единъ гробъ
въ м'Ьстпостьта „Рида" при Гевгели. На задния край джгата
прави една сппрална завивка пал’Ьво, сл-Ьдъ което прЪминава
въ игла, върхътъ на която се е кр'Ьп-1;лъ въ продълговатата
пожна плочка, съ която завърша прЬдниятъ край на джгата.
ИослЬднята, съ дължина 7-8 см., е украсена на дв'Ъ М'Ьета съ
по три профилувапи иръстена. Тази фибула принадлежи къмъ
типа на едновжзетчестит'Ь джговпдпи фибули (einsclileifige Во-
geiifibcln), чинто аналогии отъ Гласипацъ1) завършватъ на
прЪдпия край съ трижгълна пожна плочка. На тЬхъ Трухелка
приписка гръцки произходъ, като счита, че тЪ, както и
други халщатски матерпалп, сж могли да бждатъ прЬнеееии
отъ Гърция.2)
’) Truhelka, Wiss Mitt. Г, стр. 86, обр. 71 и 73.
’) Цит. съч., I, стр. 85 сл.
I робни находки отъ Халщатската епоха
113
Между вакптитЬ отъ халщатско вр'Ьме голимо разно-
образие достигать фиб улитЬ. ТЬ представать два главой типа
1) спиралпи (табл. I, обр. 1 и 2); и 2) джговидпп фибули.
ПослЬднитЬ отъ своя страна се дЬлятъ на два вида: а) фи-
були съ едпа епирална завивка въ задняя край на лжка
(табл. VIII, обр. 2); и в) фибули съ двЬ спиралпи завивки въ
двата края на лака (табл. I. обр. 3 и табл. VI, обр. 1).
Нам-ЬренитЬ у насъ фибули, както и другитЬ прЪдмети
отъ халщатската епоха, напълно идентично съ тая падгЬрени
въ Босна и Хърватско, пораждатъ въпросптЬ: дали тЬ сж
работа на м'Ьетпн майсторп и дали въпроснитЬ находища ще
трЬбпа да се причислять къмъ сжщата културна область, къмъ
която спада западната половина на Балкан.-полуостровъ; ши
пъкъ тЬзи сга{>ини сж попадпали у насъ по пжтя на търгов-
скитЬ сношения, конто, като главенъ факторъ на стопанекия
жпвотъ, проявяватъ своего значение и сила въ широкъ раз-
мерь като културно средство още прЬзъ халщатската епоха.
На тоя въпросъ бп могло да се дяде удовлетворителенъ
отговоръ, само с.тЬдъ щателно проучване па могилигЬ въ
западната часть па отечеството ни. Тогава ще се види, въ
какво съотпошение сж стояли българскитЬ земи къмъ южпо-
дунавската халщатска културна зона и къмъ пзходния пунктъ
на тази култура. Всички прЬдположения, който бпхме могли
да направимъ сега, възъ основа на досегашпитЬ находки,
ще бждатъ црибързани и биха пи довели може би само до
пог|гЬп1ни заключения.
Отъ други гробъ въ мЬстностьта „Раулъ“ (гевгелийскитЬ
лозя) пропзлизатъ едва бронзова фигурка на птица, двЬ
малки бронзовп сждинки, кръстообразенъ бропзовъ прЬдметъ
к пЬколко гривни. Въ музея се получиха само описи питЬ,
по-дол-Ь нрЬдмсти, подъ JE 2 — 5:
2.	Табл. IX. обр. 1. Бронзова фигурка, която пр'Ьдставя
птица. Известно е, че прЬзъ халщатската епоха се появяватъ
характерна жпвотински фигури, като накитни прфдметп или
просто като орнамента, между конто най-често се срЬщатъ
фпгури иа птици ст, дълъгъ и сплеснатъ клюнъ. Подобна на
тЬхъ е пашата бронзова фигурка. Върху главата сж прЬдста-
вени кдюнътъ, очптЬ и гребенътъ, а върху трупа — схема-
Описание иа Българската акадеиня. Книга XVI.	8
114
Р. Поповъ
тпчно краката и опашката. Върху гърба се крЬпи плоска
халчица, която е служила за окачване па фпгурката. Дължи-
ната на послЬднята, мерена отъ върха па клюна до края на
опашката, достига 8 см. Аналогпчни фигурки, само по-малки.
сж намерена вь гробнитЬ могши въ Гласипацъ iBocita),’)
конто Трухелка оппсва като аыулсти, както п въ Прчзоръ
(Хърватско)-’) и др.
3.	Табл. IX обр. 2. Малка бронзова каничка, енабдена
съ дръжка, висок» 4 см. широка 3 см.. Шийката огпрЬдъ е
украсена съ паирЬчни брЬзди, отъ конто три сж при ржба на
устата, три — при основата на шийката. Дъпото е украсено
съ брЬзди. разположени по четири на кръсть.
4.	Табл. IX. обр. 3. Подобна каничка безъ орнамента»
впсока 3 см Пздутата й часть има овална форма съ диаметри
2’8 X 2’3 см. Тази сждинка по формата си наноыпя нЬкок
глипени сждоне отъ Гласипацъ;8) на сжщото мЬсго въ хал-
щатсквтЬ гробове сж нам-Ьрсни малки бропзови сждпнки, при-
личии на гевгелийскитк4) Подобии екземпляри сж познати
още отъ гробнитЬ полета въ Прозоръ (Хърватско), твърдЬ
разнообразии по форма,8) двЬ оть конто паподобявать кла-
сическитЬ амфорп. Въ Гласипацъ е намЬрспа часть отъ гер-
данъ, върху който стон закачена малка бронзова сждинка.6)
ВЬроятно и гевгелпйскитЬ сждпнки сж били окачвани по
сжщия начипъ.
5.	Табл. IX, обр. 4. Вронзовъ ирЬдметъ въ форма на
кръстъ, украсенъ *съ три пръстеновнднп иадебелявания. Дъл-
жипа 8’9 см. Върху еднага му страна пма малка халка. въ
която се крЬни сппрално навить плосъкъ гс.ть. Този прЪдметь
несъмпЬно е часть отъ бронзовь накить.
Отъ другъ единъ гробъ въ околностьта на Гевгели
произхождатъ iтЬднитЬ четири прЬдмети:
’) Truhelka, Wise. Mitteil., I, стр. 101. обр. ibl, 162. 187, 188.
Ljubid, Popis, табл. XII, обр. 118.
s) Wise. Mitteil., I, стр. 108. обр. 236.
4) Truhelka, цит. съч.. I, стр. 100, обр. 171 -179.
b) Ljubid. Popis, табл. XXII, обр. 120, 121, 124—127.
6) Fiala, Wise. Mitteil VI, стр. 13, обр. 8.
Гробил находки отъ Хд.пцатската сноха
115
6. Табл. X. обр. Л п В. Кръстообразенъ кухъ бронзовъ
щгЬдметъ, отворепъ на заднята страна. Размори: 5’5 , 5'5 см.
ЧетиригЬ крал на рамената на кръста сж профилуванп, а въ
срЬдата притежава плоска кржгла пжпка (umbo).
7. Табл. X, обр. -2. Индобенъ прЬдметъ, но по-малъкъ,
съ разм-Ьрп 4'4 , . 4’4 см.
Въ ха.нцатскитЬ гробове сж намирани аналогична бронзови
пр-кдмети,') конто, споредъ Sacken,2) сж сдували за украшения.
Между тЬхъ можемь да поеочимъ такъвъ, апалогиченъ
на гевгелпйскитЪ, памЪрень върху врата на единъ човЬшки
скелетъ. Аналогична иркдмети сж познати и отъ халщагскитЬ
могплнп гробове въ Гласинацъ.8)
в. Табл. X. обр. 5. Бронзовъ пр-кдметъ, дълъгъ 7'4 см.,
състаиенъ отъ три споенп една съ друга кржглп и изпжкнали
части (копчета!, конто па опакото <ж кухи и се кркпятъ
върху бронзова пржчка.
Ио iicfea вероятность толп ирЬдметъ прЬдставя сегментъ
отъ колаиъ, какъвто папрпмЬръ е намЬренъ въ гробнитЬ
могнли въ Гласпнаць.4) Апалогиченъ сегментъ отъ коланъ,
само че направенъ отъ чегцри копчета, е намЬренъ въ една
могила въ Хабартнцъ (Чехия).5)
9. Табл. X, обр. 4. Сферичпа бронзова топка, малко сплес-
нага отгорЬ п отдо.тЬ, закрЬпена за обла пржчица, която на
горния край завърша съ крушообразенъ отворъ. Максимал-
ниягь диаметъръ па гопкага мЬри ‘2'75 см., а ц'Ьлата дъл-
жина на предмета — 5’8 см. Апалогичпи накптпи прЬдыети
сж познати огъ Горица (Боспа).6)
Вь Гласинацъ сж намЬрени подобии топки, само че сж
меридиона.тпо парЬзани.')
’) S.ickeu. Dis Grablek! von llal’siatt in Oberosterreieh. тип. XVIII,
.M.ietib 15.
') Цит. съч.. ci;. ъ2.
•	’) Truli pika, Wiss. Mitteil., I, tip. 9o, обр. 156—150.
	*) Truh elk.i. цит. съч., rrp. 79, uup. 51.
5	t Pic, Cech} prfidhistoricke, 190(1, cis. 2, стр. 59, обр. 13 (2 и 2 ai.
*	•) TruIi elk a, Wiss. Mitt., VIII стр. 35, обр. 66 69.
Truh'I k.t, цит. с., I.. стр. 100. обр. 16?i—169.
6'
116
Р. Поповъ
10. Въ трети гробъ до селото Горгопнкъ (Гевгелийско)
сж били намЪрени три надлъжно пробити кжжеловидни брон-
зови прЪдмети. профплувани въ двата края. Въ Народная
музей постжпи само единъ отъ тЪхъ, прЪдетавенъ на табл. X,
обр. 3. Той има височипа 4’9 см., дпаметъръ въ срЪдата
З'а см. На повръхностьта се е обрааувала хубава малахитиа
патина, която отчасть прЪминава въ азуритъ. Въ могплитЪ
при Моско (Херцеговипа)1) сж намЪрени аналогични прЪдмети,
по-малки и въ срЪдата съ четири рогчета. Радимски смЪта
тня прЪдмети като перли отъ накигь за врать. Подобии прЪд-
мети сж познати отъ Горица,2) а въ Гласипацъ сж намЪрепи
такпва, издуги въ срЪдата?)
’) RddiniskV, цчт. с, IV., стр. 3k обр. 2.
I Trubelka, inn. с.. VIII., стр 38, обр. ‘*3, 94.
b Irnhelka, пит. с.. Г.. стр. lu.i, обр. 197. 198.
Таблица I.
Списание на Bi> и аре ката академия. Кына XVI-
Таблица II.
Р. Поповъ.
Гробни находки отъ Халщатската епоха.
1. Спирална бронзова гривна. — 2 и 3. МаСивни бронзови
гривни и 4. — Фрагментъ отъ спирална огмрлица отъ Видинъ.
Списание на Бълырската академии Книга XVI.
Таблица III.
Р. Поповъ. — Гробни находки отъ Халщатската епоха.
1 Я и В. — Бронзови окови отъ ножница. 2. Бронзовъ прЪдметъ
отъ Видинъ и 3. Джговидна бронзова фибула отъ Врачанско.
Списание па Ьг.лгарсьла академия Киша XVI.
Таблица IV.
Р. Поповъ. Гробни находки отъ Халщатската епоха.
1 fl—С. Бронзови окови отъ ножница. — 2—4. Масивни бронзови
гривни отъ Врачанско.
Списание hi Българската академия. Киша XVI.
Таблица V.
Р. Поповъ, — Гребни находки отъ Халщатската епоха.
Спирална бронзова огжрлица отъ Вратчанско.
Списание на Ььлырсьла ака хемпх. Книга Х\ ].
Таблица VI.
Р. Поповъ. — Гробни находки отъ Халщатската епоха.
1. - Джговидна бронзова гривна. 2. - Бронзови прЪдмети.
3 и 4. Бронзови гривни отъ с. Бугри (Битолско).
Списание на 1<ъ.иарската аьатемпя. Киша XVI.
Таблица VII.
Списание ii.i I > н.п аре мп л якашмни. Киша XVI.
Таблица VIII.
Р. Поповъ. — Гробни находки отъ Халщатската епоха.
1. — Строшенъ глиненъ сждъ отъ с. Букри (Битолско).
2. - Дуговидна бронзова гривна отъ Гевгелийско.
Сит‘ПИП* на lib.iiapci'dT.i .1к.> tcM.i'i, Kinij XVI.
Таблица IX.
Р. Поповъ. — Гробни находки отъ Халщатската епоха.
— Бронзова фигура на птица. 2—3. — Бронзови сждинки. и
4. — Бронзовъ прЪдметъ отъ Гевгелийско.
Списание на Пь-н арската академия. Книги Х\’|.
Таблица X.
Р. Попове. Гробни находки отъ Халщатската епоха.
I—5. — Бронзови прЬдмети отъ Гевгелийско.
С «ilk JHIIv 11. i' |..ц	i । ,i,,। ц-Mllsl. Im >ii j \\ I,
Гръцкизтъ надписъ върху иконата на Иисуса Христа въ Охрвдската
църква св. Вотоиодица - св Клип.
Отъ митрополита Симеопъ.
[Докладвано отъ дЪйствитолния членъ д-ръ В. И. 3.i%rapaui. £»» Историко-
филологичиия ыонъ на	'/О/
-ф-
«
Въ Охридската църква св. Богородица — св. Климента има
икона на Иисуса Христа обкопана, съ сребърна риза, която се
длъжи на охридския архиепископъ, (имитъръ Хоиатиянъ свети-
телствувалъ въ края на ХЦ. и въ началото на XIII. столетие.
Че ризата е напраиена съ разноски на Хоматияна, се разбира отъ
гръцкия надписъ на иконага. Той е изтаденъ до сега, до колкото
се знае, петь пати: 1) отъ руския архииандрнтъ Аитопннъ пъ
книгата му ,,Изъ Румелш," обнародвана вь Петроградъ нрфзъ
1886 г. стр. 40—51: 2) въ „Сборники за наролпи умотворения0
т. X, стр. 570 (1894 г.); 3) отъ професора г. Йорданъ Ивановъ
въ първото издание на книгата му „БългаритЬ въ Македония0
стр. 32: 4") въ 82 бр. на в. „Пародии Права1' ПН 6 г. отъ г. Г. Ба-
ласчевъ и 5) въ второго издание на сжщата книга на г Иорданъ
Ивановъ стр. 147.
Споредъ архимандрита Антонина падписътъ се чет4ль така:
Ех Дг(рт;Тр(ои xotpevdpyou BouZyapfap
1\ capop. Koapf/Top той xoopou Xaxrijp е! хборор.
Xu oe jjpst6eucov тф хат’ eixova zoop<t>v.
Aocpop^cv alaycc rpuzaOtnv рои xaHapap.
Сиоредь „Сборника за наротни уиотворения" така:
Ксорор Коср^т(йр той хборои тт)р eixivcp.
Ха сё ppaceuacv тот хат’ axova xcapcv.
A'jcpop'pov aiaycp rfi>v nadiov рои xaildpac.
Ex Д^р^трхо TO:pevdp-/oo BouXydpoiv.
Споредь първото издание на г Пор. Ивановъ.
Kcapos хссргдср той хборсо Ц; eizovo;.
Хй оё ppdcs'jaov той хат е хбйа хсоро'я
Дйароргой а:сусс тйй хаОйй рои хабара:.
Гх Дг,р7,тр'ои zo:p4vdp7O'j Бои, .'sepwx
118
Митрополитъ Симеонъ
Издадениятъ отъ г. Г. Баласчевъ надписъ ие се различава
отъ оня, що е обнародванъ въ „Сборника". Пай-иовата редакция
на надписа, която се срЗица въ второто издание на г. Иордань
Ивановъ се различава малко отъ оная на първото издание на
сжщата книга, както ще се посочи по-долу.
Надписътъ, споредъ всичкитЬ му издатели, състои отъ четирп
стика, конто споредъ другит!, издания ииагъ по дванадесеть
срички, а споредъ онова на архииапдритъ Антонина само третиять
стихъ: Mi) oi pp<£6euaov тй хат eixova хсарйу има дванадесеть
срички, останалитЬ по трипадесеть. Стихътъ ’Ех Д^рт/трЕои дтогрг-
vapyou Bculyapruv въ „Сборника", у Баласчева и въ първото
издание на г. Иванова е посл1>денъ, у Антонина първъ, а въ
второто издание на г. Иванова втори. Архимапдритъ Аптонинъ
е челъ Ttoipevctpyoo Во-лХуарЕа?, както се титулували охридскигЬ
архиепископи, а всички други — ~cipevap’/c.'j BouXystpwv. ) Архиман-
дритъ Антонинъ нише: Мытт)р et. xoapwv. jjouTtaOwv, — думи, конто
въ другитЬ редакции не се ср'1,щатъ. Вънъ отъ това Антонинъ
свързва думиг'б Коар^тор XioTTjp, но това е неправилпо. Коарутор
е звателснъ падежъ. Въ такъвъ падежъ тр1.ба да е и Suxnjp. и
въ такъвъ случай тр'1’,ба да се каже Мытер. Аптонинъ и Ивановъ
пишат-ь Колр-утср — звателенъ падежъ, а другит-Ь Коаррор, имо-
нитслеиъ падежъ. Въ „Сборника", въ първото издание па Иванова
и у Баласчева е писапо tqs еЕхбдо;. а въ посл’Ьднето издание на
Иванова ay? е-хсдо?. Въ сжщито издание на Иванова и у Антонина
въ третия стихъ е казано ты хат’ eixova. когато всички други
редакции давать zbv хат’ eixiva.
Не можемъ да знаемъ прпчинага па толкова разлики вь
единъ надписъ отъ четири реда. Не е известно, дали издателитй
му сами сж го приписали и провели, или еж ее ползували отъ
уелугитй на трети лица. Много «Трапе желателно да се обяснЬше.
на какво се длъжи разликата между дв-ЬтЬ редакции па надписа.
издадепн отъ г. Иванова. Да оставимъ па страна разнигЬ писания
на нбкоп думи: и. п. ту? etxovo? тй хат’ eixovo? и t4v хат’ eixova.
както е писапо въ първото издание. Но, какъ да се обяспи
това, дЬто стихътъ ’Кх Д^рлутрЕоо xcipsvap/cu BouXystpwv. който вт.
нърв'.го издание е посл'Ь день, въ нового е поставепъ втори. Въ
кпигата па г. Иванова пшцо не се споменува, защо е направено
това пр'Ьм'Ьетвапе. Така ля е писано въ самага икона, или е па-
правеиа тази промЬна, за да стане падпнсъгь по-попягенъ и прГ>-
ви (ъгъ по-лесеиъ. Като остава за насъ п. не тъмеиъ въпросътъ, кон
е авгеитичната редакция на падписа, наклопни сме да приемемъ
за сега, докаго не се установи противного, че вйрната редакция
на надписа е оная, която е обнародваиа въ „Сборника1*. защото
не сам । че и г. Баласчевъ гака обпародва падписа, по тази ре-
') Въ дпД.тГ издания на каишта па г. Пордапъ Ивановъ е писано: пире-
BouXydpwv. Това < очевидно пе 1атп.т rpl-mca. TplGa за се inline юхрв-
^7.0/сс. а не xoqisvapxi;.
Гръцкиятъ надписъ вьрху иконата иа Иисуса Христа и пр.
дикция приема и г. Нор. Ивановъ въ първото издание на споме-
натата книга при тази разлика само, че думата Коаргрор въ
..Сборника11 и у Баласчева е писана въ именителенъ падежъ, a у
Иванова въ звателенъ падежъ— Коарт)тор. Редакцията на Антонина
оставяме на страна, защого я считаые за неверна по причина на
мпогото н гр'Ьшки. Lio скщата причина не намираме за нужно да
се заиимаемъ и съ привода на Антонина, и пр’Ьминаваме на бъл-
гарскит-Ь приводи на надписа.
Въ ..Сборника11 надписътъ не е приведешь. Г. Йор. Ивановъ
въ първото издание1 на „Българит-Ь въ Македония11 е пр'Ьвелъ
надписа. Обаче пъ второто издание на сжщата книга той е издалъ,
както казахме, нова редакция на надписа съ новъ нрйводъ, а
това значи, че той не намира първия си прФводъ за вйренъ. За-
това ще се спремъ повече па привода отъ г. Г. Баласчевъ, понеже
и обиародваната отъ него редакция иа надписа, еднаква съ оная
иа .Сборника", както казахме, считаме за в"Ьрна. Подиръ това ще
кажемъ р^колко думи и за новата редакция иа иадписа и за
привода му отъ г. Иванова.
Г. Г. Баласчевъ пр"Ьвежда надписа така: „украшение, създа-
тель на накита на образа, като очистишъ грозния позоръ на стра-
стит'Ь ми, награди ти и украпгевието по образа ти. Отъ Димитрия
първопастиръ На българитЬ11. Приводить е нридруженъ и съ
с.гйднитЬ обненптелни бЬлйжки: „Иървопастирътъ на българит'Ь
вЬрва, че, слЪдъ като се очистилъ отъ грозния сраыъ на страстигЬ
си, той е пече съвършенъ, т. е. украшение по подобие на образа
на Спасителя и като следствие на туй той моли Бога да го награди
съ спасение1".
Пр"Ьдполагаме, че нито пр’Ьводътъ на надписа отъ г. Г. Ба-
ласчевъ е в'йренъ, нито коыентариит'Ь му справедлива Нървата
дума отъ първия стихъ Ксаро; г. Баласчевъ отдава, както се
вижда, на Христа, а думата xoapov отъ втория стихъ приспоеобява
па Хоматияпа. По нито едното, нито другого е право, какго ще
кажемъ по-долу. Не на мЬсто ни се виждатъ и коментариигЬ на
г. Баласчева. Це можемъ да приемемъ, че е мипавала пр"Ьзъ ума
па Хоматияпа мисъльта, че той билъ съвършенъ и украшение по
подобие иа образа па Спасителя. Човйкъ. който счита себе си за
такъвъ, нЬма да се моли на Бога да го очисти оть позора на
страстигЬ му. 'Гакава мисъль е цЪло противор'Ьчие, а при това и
противна иа опова, което самъ Хоматиянъ пише за себе си въ
едно свое писмо до митрополита Педиядита въ Корфу. Ка: ЬфсОеу.
казва, /(рй; той; -/ара: epyopevou; орыута xal пои xat etc: ОрЕтта;
tapopotai^vTa ota -b той xaO’ "ijxa; ;iEou xat ttJ; apaOeEag уараЕ^уДоу....
X’J o’ av -e P<l>rjs -/;p<ov (вероятно fyuv б. H.) xat unepeo'/oic
aolleveEag ijpftv auyxaya^aEytov ijptv ёх той хата oj бфоо;. Д-jvaaa'.
yap /.a''. Tot; хат<1> аиууЕугс1)а1“, т. e. „Като гледашъ отъ високо
насъ, конто вървимъ долу и ни уподибявашъ па черви, защото
жипотъгъ ни и нев-Ьжеството пи влачатъ иадолу..........Но дано
ти да ни бхдешь жнвъ и да ее молишь за пашата немощь каго
120
Митрополи гъ Сммеонъ
се отнасяшъ оть твоята висота къмъ насъ снизходително. Защото
можешъ да жнвйешъ съ тия, конто се намиратъ дол$“. Отъ тоя
откаслекъ па писмото на Хомагияна се вижда, че той н!>ма за
себе си такова внсоко мнение, каквото иска ха извади г. Балас-
чевъ о ъ надпиеа. ОсвЪпъ топа прЪдполагаме, че би било гол-Ьмо
самохвалетво и грйшка отъ страна па Хоматияна да с.и позволи
да прЪвъзнася себе <и въ егинъ надписъ. поставепъ на иконата
иа Иисуса Христа, образец:! на сиирението.
1 Г. Баласчевъ. споредъ паев, не само въ схващапето на
общага мпсъ.ть иа надписи е сгрЬшилъ. Той пропустналъ пЬкои
недогледки и въ радбиранего на нЬкои думи. Така не навсТ.кжд!;
тълкува правили > думпт Ь хборо^ и eixibv, първата отъ конто се
ерйща въ надвита гри. а вторага два пт,ги. Съставнгельтъ па
надпиеа играе съ гни двЬ думи. Иоставената въ главЬ на надпиеа
дума хборо? означаяя. споредъ нась не „украшение-, а „свЬтъ":
втори пжп. сжща та тума въ изражепието той хоороз eixivc? ича
значеписто „пакигъ". както каша н г. Баласчевъ. Обаче1 па края
на вторип 'ГП'Ъ и. пораженного tov хат’ eixova zoapov тя, евър-
зана <-ь хат e-'xova, има прйносепъ гмнсълъ, как- я те се каже
по-дояу. Сзоредь г. Баласчева думага eixaiv вь изражепието tov
xaz’ eixova xoapcv грЬбало да се огносг къмъ иконата на Иисуса
Xpiiri.i- Но гона нс о право. Защото това из раж иге пе се огнася
нито къмъ иконата на Иисуса Христа, пито кьмь иейнин накитъ,
нито пъкъ къмь личноггьта на X iwai-ияна. Съ пего се загатва
стихъ 26-й глава първа огъ Моисеевою „Битие": nongaiopev
avUpwTOv хат’eixova rjperepav xai xalf opot«>c:v. — „сотворимъ чело-
века no обраду цашеиу и по подобию-. Хоматиянъ со молн на
Христа пе да го награди съ спасение, защото, като очистенъ отъ
срама на отрастит!,. билъ вече съвърте.чъ и .крашение, а, елйдъ
като го очисти отъ страсти сЬ, да му подари овази душевна кра-
сота, която грйба да има човЬкътъ като еъгворенъ по образъ и
подобие божие. Че така тр'Ьба да се ра.бира и тълкува изразътъ
tov хат’ eixova xcopov, се вижда отъ гова. че въ гакъвъ смисъль
се употрЬблява той въ църковпия езпкь: eixwv eipt тд; afprpov
iicrjC aoo „образъ семь неизреченны.: твоей сл:вы“; хот’ eixova
arjv xai opoicrav по образу твоему я по подобию” (тропарь
от:. оггЬлОтО); стр хат’ eixova <-)еой xAaafefoav rjptv ыриотг^а —
„По образу божгю созданниую нашу красоту” (тропарь отъ опй-
.:0то): то хат' eixova тцрт^аа; aXw6rpzv, „еще по образу соблюдъ
пеаредп)" (слав.: на в'черняга оть службам на св. Антония').
<!л!щъ тия бйлйжки върху привода на падпиеа огъ г Bi-
ласчекъ ще кажемъ пФ,колко Думи за повита редакция и прйвода
му, обцародвпни въ второго издание на г. Иордань Иваповъ. Кое
мЬсто грЬба да дър.ки сгихътъ: ,,’Ez ArjiTjipioM uoipevapyou BouX-
yapbrv, второ или послЬдпе, това е едипъ въпросъ, коиго трйба
да се уясни. Въ три издания па надвига - въ ..Сборника", у
Баласчева и въ първото издание па г. Йор. И-аповь — краятъ на
първия стихъ с тг/5 eixovo- ьь повата редакция отъ Иванова е
Грьцкиятъ надписъ върху иконаъа на Иисуса Христа и пр. 121
писано аГц eivbvo^. СъмиЬваме се, дали е право това дисаие. За-
щото ие мислимъ да стой въ случая правилно м'Ьстоимеиието aljs
безъ членъ. Така сжщо криво е писано тф хат ebciva x6apov.
защого сжществителното xiapov е винителенъ падежъ, а члеиътъ
тф, който се отпася къмъ сжществителното, дателенъ. Такова съче-
таиие не се допуща. Правилното и в'Ьрно писане е xiv хат’ eix6va
xoapov. както е писано въ другитЬ редакции. Колкото се относя
пъкъ до прЬвода на това изражеиие оть Иванова, той ие е вЬренъ,
както казахме ио-горЬ, защото думата xiapav ti-Ьма нищо общо съ
рамкпта, както твърди г. Иорданъ Ивановъ.
Какъ трЬба да се прЬведе надписъть? Като приемаме, че
правилното му писане е онова, което е обнародваио въ „Сборника"
и отъ г. Г. Баласчевъ, иие прЬдполагаме, че трЬба да се прЬведе
така: „СвЬтътъ е украситель на иакита иа иконата. А Ти подари
ми хубостьта на първоиачалния образъ, като ме очистишь отъ
срама на страститЬ. Отъ българския архиепископъ Димитъръ".
Съставительтъ иа надписа нарича, споредъ насъ, свЬта укра-
ситель, творецъ на накита за това, защото той, свЬтътъ, е далъ
художника, материала на накита и Хоматияпа самаго, който <
харчилъ за рилата.